Елеазар Хараш – Лекции Том 26: Истината превъзхожда бъдещето 2015 г.

Елеазар Хараш

ИСТИНАТА ПРЕВЪЗХОЖДА БЪДЕЩЕТО

Окултни лекции,
държани в градовете Варна, София, Бургас и Русе през 2015 г.

Варна, 2016 г.

Лекциите в настоящата книга са били изнасяни изключително и само в устна форма. В това издание редакторите са се старали максимално да съхранят автентичния стил на тези лекции, поради което в тях са оставени някои думи и изрази от разговорната реч.

ПРЕДГОВОР

Мъдрецът не търси Истината – той я създава.

В Истината е последната дума.

Истината изпепелява времето.

За какво ти е Библията, ако нямаш чисто сърце? За какво ти е разбиране, ако нямаш Истината в себе си?

Който може да влиза в Светилището на Бога, може да разреши всеки въпрос.

Който има Истината в себе си, той може да кондензира своя Дух и да образува Бог в себе си. Изрекох ви тайна.

Настоящето не означава, че ти си тук. Тук е само Бог.

Свещта угасва, Любовта – никога.

Не е важно дали си в настоящето, а дали си в Бога, дали си в Истината.

Който е тръгнал да търси богатството, той вече се разорява, но късно ще разбере това – в следващото прераждане.

Ако живееш в Истината, има ли значение какво казва светът?

Имаш ли Истинност, вече си богат. Имаш ли Мъдрост, ето покоя.

Ето ви една Истина: Концентрация в Бога и никога върху проблемите.

Ти не можеш да владееш Истината, но можеш да ѝ позволиш да те владее.

Любовта Го търси,

Мъдростта Го докосва,

Истината се слива с Него.

Ако Бог не иска да те излекува, всички лекари, лечители и лекарства стават безпомощни и безсмислени.

Любовта към Бога е истинското лекарство.

Там, където Бог Го няма, всичко е провал – дори и успехът.

Без Бога никой не може да управлява себе си.

Който търси Истината, сам Бог ще го обучава.

Любовта е невъзможност да правиш зло.

Мъдрият има движение, по-бързо от мисълта.

Смирението е мистично евангелие.

Истинният човек може да сгъстява Бога в себе си.

Истината е моят храм, другите храмове съм ги погребал.

Елеазар Хараш
Декември, 2015 г.

АУМ

7 април 2015 г.

КУЧЕТО

(Лекция 1)

СОКОЛЪТ

(Първа идея за размишление)

КОТКАТА

(Лекция 2)

МАЙМУНАТА

(Втора идея за размишление)

ПЧЕЛАТА И ЦВЕТЯТА

(Лекция 3)

ВЪЛКЪТ

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим за животните. Изцяло за животните – както Учителя ги нарича, нашите малки братя.

КУЧЕТО

(Лекция 1)

Главните неща са дадени от Учителя: то е в основата на тези лекции и след време – на Златната книга за нашите малки братя.

Кучето е боец; котката е мъдрец.

Кучето търси и усеща; котката чака и прониква.

Кучето помага; котката може и да спасява.

Котката може да сгъстява в очите си много силни Духове – затова в Египет са я наричали Пазител.

Кучето е приятел. За котката е трудно да се каже приятел, защото в нея има една независимост – дори и при приятелството, тази независимост си остава. Подобно е и при вълка.

Кучето е игриво и не се владее. Котката е стар владетел и затова в миналото котките са ни спасили от народа на мишките. Котката е стар, владеещ себе си Дух – и затова в нея е много трудно да влезе бесен дух със силна воля: влиза, но е много трудно. (Ще обясним после защо влиза.)

Този силен дух, който по-често влиза в кучетата, хората го наричат „бесен“ – но това са стари, зли духове, които са определени врагове на определени хора: използват кучето, да ухапят човека, който им е враг, и после кучето съжалява. Защото то няма такава силна воля – да отстрани тази намесена силна воля. (То е подобно, както змия иска да те ухапе. Ще говорим и за змиите след време, и за паяците, и т.н. Натрупаната отрова е натрупана омраза – и колкото по-голяма е отровата, по-голяма е омразата; но знам един случай, където една тежко отровна змия ухапала свещеник – и змията умряла. Опасна работа!) Хапят определени хора – и ги хапят злобно поради старата си омраза към тях. Както казах, кучетата съжаляват за това, защото са били насилени.

Такъв зъл дух, поиска ли, лесно влиза в кучето; а пък в крокодила – той си е все там: все едно си е в дома. Но в котката, макар и да се е случвало, даже и в Древните котки – там е било много рядко. В агне е невъзможно: такъв дух не може да влезе в агне и в гълъб.

Кучето си почива, а котката е блажена.

Между човека и кучето могат да се създадат много тънки връзки – особено когато между тях има невидим Приятел. Ако едно куче те спасява от голямо човешко пропадане в живота, това е подадена ръка от невидим Приятел, който влиза в кучето.

Кучето има вяра в човека – и Слава на Бога, че тази вяра не е църковна.

Учителя казва: „Кучето обича човека, защото от миналото има дълг към него – затова сега се ражда като приятел“.

В един труден, че и безумен свят, едно вярно куче да те обича, си е голяма подкрепа. Така многобройни кучета и котки в света спасяват човека от много дълбоко падение.

Ние гледаме на животните като на несъвършени създания, но те много често ни укрепват в Пътя. Знам многобройни случаи, когато котки и кучета са спасявали хора – особено котки. Включително от самоубийство! Единият случай – една сестра казва: „Така ме погледна – чудела се как да се самоубие – така ме погледна, че забравих всичко. Никога няма да забравя този поглед“. Разбира се, котката умее да се концентрира. А какво означава концентрация? Сгъстен Дух. При свръхконцентрация човекът вече не е тяло, не е ум, а е чист Дух: това е силата на концентрацията – когато е правилна.

Тези кучета са друг стар народ, който е допуснат да бъде близко до нас. Често кучетата имат в себе си неща – качества, чувства – с които те ни превъзхождат.

И Учителя казва: „Ако кучето не беше потребно за човека, то нямаше да бъде създадено“.

Когато някои хора тежко са ти въздействали, достатъчно е да прибегнеш близо до радостта на своето кученце.

Виждал съм такива кученца: едни малки, не се сещам каква е породата. Имах един приятел в София, астролог: тъй нареченият „астрологът на Бойко“ – Лещански, много добър приятел. Той имаше едно такова кученце, което създаваше постоянна радост. Не може да се спре да се радва… но те са рядка порода – и наистина могат да спасят човека от тежки, други човешки въздействия. Ако се прибереш при такова кученце, тази радост разрежда всичко, защото е естествена и е приятелска: влязла е в този дом, т.е. невидим Приятел е допуснал това.

Игривото кученце е голям запас от чиста радост: тази радост е непробиваема. Тя е твоя Тайна врата, през която можеш да влезеш. Едно игриво малко кученце не позволява на човека да се увлича дълго в разрушителни емоции. То е подадена ръка – пак напомням: от невидимия Приятел. Човек трябва да осъзнае, че общува не само с кучето, а и с напреднал Дух, който влиза в това куче: той е решаващият. Този невидим Приятел те е поставил близо до себе си, за да откриеш пътя си към него – а зад тоз невидим Приятел, скрит пък е Бог. Този невидим Приятел в кучето ограбва твоята печал и с това той те отделя от голямата пропаст на човешката трагедия и падение. Този невидим Приятел се разхожда с тебе, ти даже не го виждаш. Ти мислиш, че се разхождаш с кучето – той се разхожда с тебе: той влиза в твоето куче, той влиза в твоите мисли и чувства, за да те научи да пътешестваш в себе си и в него. Кучето е повече невидим Приятел, отколкото видим – но човекът невинаги осъзнава това.

Учителя казва: „Кучето издържа на студ, защото има двойна енергия“ – т.е. „облечено“ е добре. Казано по друг начин: силна дреха. Когато имаш такава силна енергия, може и с тънки дрехи в студеното да ти е добре – затова и кучето издържа. Когато нямаш тази енергия, обличаш се много, но пак ти е студено.

Истинското приятелство на Земята е частица от друго Вечно Приятелство. Ние – хората и животните – сме станали приятели: т.е. ние сме същества от една друга, казва Учителя, Скрита Вселена.

Без кучето, без този видимо-невидим Приятел, човешката еволюция би слязла много по-надолу.

СОКОЛЪТ

(Първа идея за размишление)

Птиците са същества, които са превърнали силите си в криле.

Учителя казва: „Птиците ги е страх от сокола. Той влияе магически. Той е толкова бърз, че може да изненадва“.

И Учителя разказва случка с около две хиляди врабчета, които, както си пеели и се радвали, изведнъж замлъкнали. И Учителя обяснява защо: явил се е соколът, и те са се наредили като ученици.

И Учителя обяснява още: „Един човек не може да произведе такова влияние. Аз на тези птиченца не можах да произведа – казва Учителя – впечатление“.

Това е соколът: силна, бърза, смела енергия, наречена птица – наречена сокол. Енергията му пронизва въздуха: страховит полет с изключителна концентрация. Най-бързата птица в света: много често стига 320 – 340 км/ч, но рекордът е 389 км/ч (засечен). Това се определя от различните духове, които се вселяват в сокола.

Соколът е останка от Висша Раса: от Войни, които са пропаднали, както и орелът (преди ви говорих), защото са превърнали енергията си в хищническа. И затова отдавна соколът няма смях в сърцето си. Останала е само бързината – като спомен: и като наказание, и като награда.

Соколът е победител – но победител, който не е победил себе си. Бързината отвън му е изключителна, но отвътре е смърт.

Соколът има много силни очи, защото в очите си е събрал, подобно на котката, много енергия.

Някога в своето минало той е бил разумен и вдъхновен – бил е даже Войн: героична птица, изключителен Тотем; но когато станал хищник, вдъхновението го напуснало и му останала само бързината. Учителя казва: „Бог не е пожелал да му отнеме бързината, за да не се погуби той и да не се отчае“ – да не се погуби той в отчаяние. Това означава, че енергията е живот, но не е вдъхновение. (В случая със сокола.)

Според Учителя соколът ще израсне точно поради това, което му е отнето – а не от енергията. След време този Войн ще преосмисли всичко. Енергията е важен двигател – но това не означава още Висша Разумност. В енергията може да слезе бързината – но в Разумността влиза и слиза само Висшият свят.

Освен това, Учителя казва: „Има една интензивна сила, за която ние нямаме понятие – но тя си остава скрита, тя е отвъд бързината“.

Енергията е увереност, радост, даже и вид изобилие – но това не е още истинският Път. Соколът е бърза енергия – дори, в известен смисъл, овладяна енергия; но тази енергия не е одухотворена.

Някога Бог ще го повика, и тогава той ще лети – не във въздуха и не в сътвореното, а в Етера, в Безкрая.

Учителя казва: „Животът на сокола е изопачен, защото, когато е попаднал в тежки условия, той не е устоял на своите идеи“.

КОТКАТА

(Лекция 2)

Учителя казва: „Който разбере животните, ще разбере и човешкия живот. Животните са често много по-умни – и те не стоят (в случая – за котката) по четири часа в кухнята“.

Ако много обичаш едно животно, то съдържа в себе си много важен урок за тебе: конкретен урок, конкретна поука, точно качество, което ти трябва. Това животно или птица е част от твоя Път, който трябва да те преобрази, който трябва да преобрази целия ти живот. (Говоря, когато имаш особена и специална любов към някакво животно или птица.) Връзката с едно животно е връзка със строго определено Древно чувство.

„За да имат някои хора нормален живот – казва Учителя, – те трябва да живеят с животни“.

И така: котката.

Учителя казва: „Когато дойде котка у един дом, този дом прогресира“. Доколко човек разбира това, или не разбира, е друг въпрос: този дом прогресира.

„Здравословна е котката – и като дойде, тя пъди болестите“.

„Котката е голям математик.“ (Без да учи в училища – няма нужда!) „Когато котката види мишка на двадесет метра от нея, тя много точно пресмята това разстояние, и с един скок е върху мишката. А никъде не е учила смятане и сметачни линийки – но много точно мери“.

Има ли право котката да яде мишката?

Учителя отговоря: „Котката има право да яде мишката“.

(Както по-нататък казва, че и вълкът има право да яде – ще видим защо.)

Обяснява Учителя: „Мишката е много алчна и затова тя все гризе и все чопли, за да не станат зъбите ѝ прекалено големи, които ще станат и опасност за нея. За да може да се спаси от зъбите си, тя трябва много упорито да гризе“. Това е стара алчност, от която котката има да я лекува.

И Учителя казва: „Котката иска да докаже на мишката, че няма астрално тяло, тяло на желанията. Тя застава пред дупката като Буда, статуя“ – става абсолютно неподвижна и чрез това мишката губи будност. „Мишката – казва – тя обича движението“: тя не вярва в Неподвижността, тя не разбира Неподвижността. Тя обича да се движи и започва да не се страхува – и започва свободно да влиза и излиза от дупката: и изведнъж статуята я хваща.

Тотална Неподвижност! Неподвижността е преди Сътворението. Котката, Древната котка, е учила Неподвижността и Нищото в Древността – и затова в Древността тя е била изпратена да се справи (преди съм ви говорил) с народа на мишките. Даже човечеството е било в ужас – но тези Древни същества, много тренирани, са успели да се справят с този тежък народ.

И така, мишката влиза и излиза, докато стане жертва на статуята. За мишката живо е това, което мърда. Тя не разбира Неподвижността. Мишката е светът – земното, светското начало. Котката е Отвъдното, Духовното, Несътвореното начало. Нещо подобно е земният човек: все се движи, чопли, щъка, прави нещо – докато стане жертва на ума си. А един будист, който често стои неподвижен, изкарват го, че не е добре, но той все повече овладява ума си, времето си и не става жертва на света.

Днес казах в един разговор – защото от много години съм срещал най-различни школи, идват при мен на лекциите, най-различни медитатори… много е просто: Ако ти си вътре в Истината, за какво ти е медитацията? Тя е толкова непотребна! Макар че след време ще ви изнеса пак лекция за медитация – но то е за по-ниските нива на съзнание. Ако ти си в Истината, медитацията е ненужна. Ако ти пък не си в Истината, какво ще медитираш? Значи, нещо друго трябва да се постигне, за да е медитацията намясто. Нагледах се на големи медитатори, които даже изнасят лекции за медитация – и не знаят какво е медитация. Но разбира се, да са живи и здрави!

Учителя казва: „Котката знае кога ще умре. И когато дойде часът ѝ, тя отива и си избира място. Тя не се нуждае от погребение и от спасяване, не се нуждае от тамян и от църковни обреди“. Тя си знае Пътя, тя е непривързана – тя умее да преодолява човека.

Дори котката може да накара много беден човек да се грижи за нея: такова излъчване му прави, че беднякът си загубва ума по нея. Почват да ходят заедно – и почва грижа за нея. Понякога може да се грижи бедният човек цял живот за нея: каквото реши котката. Котката може да накара бедния човек да си посвети живота на нея. Котките умеят да влизат под кожата на човека.

„Котката е така устроена, че за да живее – казва Учителя, – трябва да поглъща едно определено количество отрицателна енергия: така тя се зарежда“. Това е необходимост. Тази отрицателна енергия не ѝ е нужна по всяко време – а само когато запасът ѝ е изтощен. Тя може да я владее, но тази енергия ѝ трябва.

Котката може да общува с тебе – но както казах, си остава независима.

Котката вижда и денем, и нощем.

Когато котката спи, нейните уши не спят.

Неподвижността на котката е нейното съединение с Древността, с Нищото, с Безкрая.

Ще обясня. В Неподвижността има вложени Тайнствени Първични сили, които движението не познава – защото движението е вторично. Първо е била Неподвижността и после се е явило движението и сътворението. Движението никога не може да надхитри Неподвижността, защото движението е сътворено, а Неподвижността е Първична и Несътворена.

Котката, ако заживее в една къща, това е огромна жертва – нещо подобно на птица в клетка. Тя трябва да се раздели със своята вътрешна програма за развитие. Искам да разберете – които имат такива животни – каква голяма жертва прави котката. Това не е нейният начин, нейният Път. Тя се разделя с нещо от своя Път и със своя план, защото всяка къща за нея е едно уютно ограничение. Котка в къща е тежко за нея – и добро за човека; но котката предпочита да се жертва, защото след време ще се качи в по-високо ниво. И тя приема Пътя на Жертвата – както и пчелите. Макар че човекът се радва на нейното робство, котката се радва по други причини.

Учителя казва: „Котката е живяла между Висши невидими сили – и оттука тя си е изработила един Свещен поглед“. В Древното си минало котката много е обичала този Древен Разум – и тогава Той я е научил да се вглъбява и да прониква в Нищото до изчезване, до пълно изчезване.

МАЙМУНАТА

(Втора идея за размишление)

Учителя казва: „Маймуните са хора, изостанали в своето развитие“. Хора – човешки души, изостанали в своето развитие. Те не са могли да се издигнат в развитието си – те са останали назад.

И казва Учителя: „Окултната наука поддържа, че маймуната е произлязла от човека. Всички онези единици – казва Учителя, – които са минавали по пътя на развитието си и са се спънали, един ден те са се видоизменили и са станали маймуни“.

„Маймуните – това са недоразвити хора.“ Разбира се, този въпрос си има и хубава страна. Недоразвити хора!

„Така седи въпросът. Днес те са недоразвити, в тяхната еволюция има застой. Но при по-благоприятни условия – които ще им се дадат след време – те ще се развият. В далечно бъдеще има надежда за тях. Като дойде време да се въплътят като хора, те ще подемат своето развитие.“

„Аз считам, че маймуните са хубави диаманти, но нешлифовани. Те са се отказали от Душата си и не са искали да ползват Душата си – затова те са били лишени от нея. Те не са оценили Душата и затова са слезли надолу. Те са се отрекли от развитието и затова са провалили се хора“ – т.е. провалени хора. Но няма ли и сега много хора провалени?

И така, Учителя казва: „Днес има много хора, които са кандидати за животни, и много животни – кандидати за хора“. Маймуните не са животинско царство, а провалено човечество – провалено човешко мислене.

И казва Учителя: „Вие казвате: „Облечени са в козина“. Но тия маймуни са бъдещи хора. Те бавно се приготвят за хора в горите – и сега те са съхранени, защото горите не са толкова покварени, както градовете“.

Ще обясня: тука те повече се съхраняват; а другото хубаво нещо е, че те не са в тяло на крокодили. Там оправията е прекалено трудна. Няма нахранен крокодил – нещо страшно! И като спи, и като не спи, и като е жив, и като е умрял – все е гладен. Някои казват: „Това е преуспяло същество от милиони години“. Никакво преуспяване! Но там са други уроци, други неща.

Учителя казва: „Маймуните са изостанали, но те чакат своето време. Има нещо, което липсва на маймуната, но на човека му липсват много повече неща. В маймуните има и нещо благородно“. Тези забулени хора няма да бъдат винаги в застой. Засега те имат свободна енергия, но нямат Път: Пътят им е отнет, за да могат те бавно да се подготвят в съзнанието си за дългия път към разума. Сега тяхната енергия е свободна и играеща. Те са предпазени същества – засега те нямат истинска реалност, а само енергия и възприятия. Те са в междинно време, когато за тях ще бъде отключен Тайният вход към развитието.

ПЧЕЛАТА И ЦВЕТЯТА

(Лекция 3)

В пчелите е скрита Мистична идея за живота на човечеството. Пчелите разказват Древна история, те разказват Пътя; а Пътят е завръщане в Блаженството – друго име на меда. В духовен план медът е Блаженство. Медът е формирана, чиста енергия – тоест, казано по друг начин: Истинското Знание, само по себе си, е чист мед. Всеки трябва да намери меда в себе си – всеки трябва да намери Истинското Знание в себе си.

Пчелите са разбрали, че само чрез Жертвата има развитие в Духовните светове.

И Учителя казва: „Пчелата е прекарала в специални училища хиляди и милиони години“. Земните, обикновените хора, които хабер си нямат, казват: „Някакъв инстинкт“. Учителя казва: „Инстинктът е не само скрит разум, а в случая – възходящ, Висш Разум“. Защото и светецът, и Мъдрецът не могат да направят мед: не могат да го видят в цветето, не могат да го извадят – могат само да го ядат. Никой човек не може да направи това, което пчелата прави, защото това е Тайна наука и голямо изкуство – голяма точност, голямо Духовно изкуство.

Преди време ви бях казал: в Атлантида са ги наричали, пак ще повторя: Сари. Имали са Тайно учение и са се чудели как да го скрият – и са го превърнали в мед.

Пчелата и цветята образуват заедно цялост – андрогинна, Изначална основа. Те са нещо неделимо.

Пчелите летят по повеля на Бархишадите, Боговете – Първата Слънчева раса. Те служат на тях и вървят по пътя си към тях – Първата, най-Висша раса.

Пчелите правят меда чрез Тайнство: чрез Тайната, Божия и скрита Воля.

Мохамед казва: „Бог ги е научил“. Чрез Свои невидими сили, Той ги е научил как да общуват Тайно с Душата на цветята.

А обикновените хора, както ви казах, говорят само за „някакъв инстинкт“.

Казвал съм ви за златната мисъл от Учителя, Дзен мисълта – понеже много я обичам, пак ще я повторя: „Говедото ще стъпче цветето, човекът ще го скъса, пчелата ще извади мед от него. Кой е най-умният?“. Веднага става ясно кой е най-умният…

Пчелите в Египет са били наричани Събирачи на Слънцето. Никога не са ги наричали насекоми, а Същества – и не само това. В Древен Египет казват: Свещени Същества.

Освен това пчелите са Хранители и Пазители на Тайно знание, защото медът е Духовно дело, а не човешко дело. На друго ниво, както казах, медът – това е постигнатото Блаженство. Не щастие – обяснявал съм ви и защо щастието е наказание – говорим за Блаженство.

Медът се предава от пчелите като традиция от една Древна и скрита Мъдрост. Самите пчели са само носители на тази Слънчева Мъдрост. Пчелите служат на този Висш свят, на тази Висока Мъдрост на Бархишадите – Първата Слънчева раса, но те още не му принадлежат, те само се подготвят. Те бавно и постепенно се подготвят за Света на Боговете.

Когато говорим за инстинкт при пчелите, говорим за една Прастара Същност на Разума: Прастара, скрита Същност на Разума. И именно този Разум произвежда меда – първичната енергия от себе си; т.е. медът – това е първичната енергия, която те произвеждат от себе си; т.е. Разумът има способност да вселява енергия – затова тази храна е изключителна и в Египет са го наричали меден хляб, пчелен хляб.

Освен това медът е Светлина. Пчелите се молят… В Древен Египет казват: Пред всяко цвете – като пред Храм от Светлина – става въпрос за Висок Подход. Пчелите си имат своя Мистичен танц, който е скрит култ към Живота. В Древен Египет и в Индия това е било наричано Свещено Същество. Пчелите са част от Тайния План на Битието. Те са Духовна цивилизация, Духовен народ – труден за разбиране, както Богомилите. Те са се домогнали до чистото Духовно знание – разбира се, то им е било позволено. Например мухата нищо не може да извади от цветето: нищо не може да види, нищо не може да извади. За нея цветето е затворена врата. Мухите, бръмбарите, пеперудите отиват при цветята с енергия; пчелата отива при цветята с Любовта си: това е съвсем друг Подход.

Древните казват: „Пчелите са спътници на Висши Същества“. За жреците в Египет медът никога не е бил земна храна. Медът е бил храна на неземния, скрития Живот в човека.

Жреците казват: „Ако ги нямаше пчелите, цветята щяха да бъдат много тъжни“. Пчелите се упоявали от Мистиката на цветето, защото те разбират Живота като Жертва и като Мистика.

За учените пчелите са зоология, биология, някаква загадка – и в много от книгите се пише там как да се използват пчелите. Но те не виждат Истината в тях. И така изглежда, че те са зоология и някаква биология. Но те са от Духовен род – и те си имат свой Таен живот и свое Тайно съзнание. И те не са загадка, а са Тайна. Загадката може да бъде разгадана, а Тайната – не, и то дори когато е позната. Можеш да познаеш Тайната, но тя пак си остава Тайна.

Учителя отива още по-дълбоко, казва: „Пчелата не е направила меда – цветята го направиха“.

Но има нещо в скритата Природа, което е по-дълбоко и от цветята – защото Учителя казва: „Медът съществуваше извън цветята, извън пчелите. Медът дойде от едно скрито Духовно ухание – Тайното ухание на Духовния свят, на Чистия свят“. Много по-късно той слиза – той е предшестващият. Той слиза надолу, ограничава се и се превръща в мед. „После слезе – казва Учителя, – скри се в цветята и от там се скри в меда“.

ВЪЛКЪТ

(Трета идея за размишление)

Учителя казва: „Вълкът е от съвсем друга епоха – Сатурнова епоха. Вълкът е станал вълк, когато планетата Сатурн е царувала. Вълкът е едно същество на тъмния живот. Той е създаден, когато е имало голяма тъмнина в света“. (Разбира се, има и хубави страни.)

„Вълците са закъснели хора в своята еволюция – но ако вълкът стане приятел на някой човек, той е готов на изключителни жертви“. Има няколко такива примера – изключителни жертви!

Казва Учителя: „Привърже ли се към някой човек, приключва се с вълчата му природа“. Привърже ли се, казва, става куче – става пазач на овцете. Всички вълци, които са се привързали, са станали кучета. Иначе са останали другите независими.

Освен това, вълкът е смелост, храброст и огромна ненаситност; същевременно – и зло, и хаос: понякога са го наричали и дявол. Понякога – благородство. Което означава, че по много неща той прилича на човека. Разбира се, Учителя казва, че има случаи, когато дави много овце, без да иска да ги яде. Това е една стара негова слабост, която той продължава да изплаща, когато вие към Луната, поради старата изгубена Мъдрост. Вълчият вой е много проточен и зловещ, защото той е изгубил нещо от Същността си, нещо от вътрешността си. И сега вие – и с това той се е самонаказал.

И казва Учителя: „Вълкът е изгубил връзката си със скритата Природа“. И затова никога няма да видиш вълк, който да си вдига опашката нагоре и опашката му да се радва. Никога той не маха от радост. И така, в този вой на вълка има крещящо отчаяние – много див гняв, натрупан гняв. Тука има едно диво ридание – и при определени ситуации този див вой може да ограби, да прониже и да вцепени човека и различни видове разуми: може да ги парализира. Това е особено излъчване, подобно на индианския вик или на „Кияй!“ в бойните изкуства – защото излиза от дълбините на нещо загубено: нещо, което напомня за себе си. Това ридание има силата да пронизва и разум, дори и понякога – душа. В този вой има огромна болка, голямо стенание, голяма закана и ярост, голяма сила и голямо Тайнство. Това, което е много хубаво във вълка, е, че той може да оцелява в голяма самота – и затова той често е самотник.

Според Учителя някога енергията на вълка е била и Светлина, и Тайнство. Друга е била, казва Учителя, вълчата Душа. Но тогава тя е възприемала Светлината – а сега ловува, за да може да си върне нещо от Светлината; но понеже методът е погрешен, Светлината не идва. Защото не можеш да крадеш от другите енергия, живот и Светлина и да искаш да я вземеш по този начин.

Накратко ще кажа, без да… така, надълго, две мои срещи с вълците в гората. Дълбоко преживяване, дълбоко опасни – особено втората среща. То беше нещо като среща с вихър. Тотално енергийно въздействие: нещо много силно, много неразгадаемо. Нещо като среща с боен дух – целият вълк беше станал атака.

Първата ми среща беше с един вълк, около 15 минути: мисъл срещу мисъл, енергия срещу енергия, и накрая – поток от молитви… и след около 15 минути избяга. Тежка борба, но…

Втория случай никога няма да го забравя: три вълка. Не съм виждал такива едри вълци, никога на живо – признавам си, видях се в чудо. Не си спомням дали си забравих името, но иначе много неща забравих – признавам си, че нямах страх, но някакъв лек трепет. Бяха три тотални, силни същества. Крачеха в крачка като войници; на около 30 метра тръгнаха към мене, нададоха един вик и вой, който не мога да го обясня, никога няма да го забравя, който преведено беше: „Ще те разкъсаме“ – няма разговори, няма коментари, няма нищо. Понеже бях тренирал много упражнения в концентрация и свръхконцентрация, мога да кажа с чиста съвест – милиони… Първо влязох в концентрация, после – в свръхконцентрация, т.е. поглъщаща концентрация. Изчезна гората, изчезнаха вълците, изчезна земята, небето, водата – всичко. Останахме само аз, Бог и Учителя. После, така мога да го кажа: свестих се, погледнах, изгледаха ме много сурово, обърнаха се кръгом и изчезнаха, сякаш никога не са идвали. Не се сещам даже дали благодарих, защото доста време бях в… така… и в Невидимия свят, и във видимия… както и да е. Никога няма да забравя тази атака: нещо рядко, нещо много силно.

Спомням си, един овчарин, и той ми разказа една случка: много силен вълк – а той си пази овцете, има една сопа. Каза: „Ако я хвърля, дали ще го уцеля – после какво ще стане?“. Прав е. Никога не носех и малка пръчка, защото това е капан. Туй означава да си изоставил Бог и Словото и да разчиташ на някакво външно оръжие – то е както като носиш патерица. Означава, че прехвърляш енергията на патерицата и краката ти започват да стават все по-слаби: т.е. трябва да вярваш в Бога докрай. Не казвам, че само вяра е достатъчна. Но няма да забравя това – и известно време, мисля, че се свестявах, защото беше много рядка среща… както и да е.

Учителя казва, че вълкът може да избяга главно от три неща: много силен вик (аз забравих въобще такова нещо); второ – глас от тръба (глас от тръба го плаши); и трето – концентрирана молитва. Куршуми рядко го плашат. Концентрирана молитва!

Когато вълкът вие много силно, нещо в него е подивяло (това е пак… говорим за силни, бесновати духове от Другия свят) – и той се слива с други стари паднали духове, т.е. своя стар паднал народ на вълците. Не казвам да критикуваме този народ, защото той си има също своя пътека.

Когато вълкът е станал хищник, той е влязъл в забранената енергия. Още много време му трябва, за да излезе от там. Вълците са изпуснали Древната Мъдрост и затова сега, от време на време, когато застанат срещу Луната, вият с голяма тъга. Защото много време ще мине, докато им бъде даден шанс да тръгнат в Правия Път.

Някога те са били Търсачи на Истината, но сега им е останало само уединението – но сияещият Дух е бил изпуснат. Вълците владеят Древното изкуство безшумно да се сливат със сенките. Те са същества, много издръжливи. Някои от вас сигурно знаят: могат да бягат около 100 километра. Виждат отдалече. Още от Древността хората вълци са обичали звука на войната. Тука трябва да обясня следното: Учителя казва кои хора най-много се прераждат във вълци: военните хора – но не тези, които донякъде обичат войната, а за които тя е голяма страст, начин на живот и постоянно мислят за военщина, и главата им е пълна с оръжия, и т.н.

Древните хора вълци са обичали звука на войната, а не звука на мира – защото във войната те придобивали свобода, когато побеждавали. Те така разбирали свободата – а не в мира. В мира те загивали – и падналото им име, което е наречено в света, е кучета. Те не искали да стават такива кучета и да влязат в това поле. Даже някой път ги наричали и псета – за вълка това е огромна обида. Страстта му към свободата е огромна. Той е постигнал независимост – но тежката независимост, неправилната независимост. Вълкът следва своя изключително тежък път, но със сърце и с голяма упоритост. Но засега той продължава и дълго време ще продължава да остава в трудния път.

Има случаи, когато вълците са били и човекоядци по време на война – по принуда, поради многото жертви, те са ставали и човекоядци. Както казах, това са хора, които имат особена страст към войната и които не се развиват правилно – и както казах, те се прераждат във вълци.

И Учителя казва: „Защо вълкът яде овце? Той трябва да яде овце, за да стане кротък след време“. Придобива от техните клетки, от техния характер. (Разбира се, според човека не трябва да яде – но човешкото мнение никога няма значение.)

Учителя продължава: „Вълкът казва: „Не искам и да зная за мнението на хората“. (Той си има своята независимост.)

„Казвате – обяснява Учителя, – че агнето и овцата са много благородни. Питайте тревата – какво ще каже за тях“. Като минават отгоре ѝ, като я изпасват, като я тъпчат и като… тя не може да расте.

И казва Учителя: „Не мислете, че овцата в Невидимия свят е толкова кротка и представлява това, което е във физическия свят“.

АУМ

5 май 2015 г.

РУСКИ АФОРИЗМИ

(Лекция 1)

АНГЛИЙСКИ АФОРИЗМИ

(Първа идея за размишление)

БЪЛГАРСКИ АФОРИЗМИ

(Лекция 2)

ЕГИПЕТСКИ АФОРИЗМИ

(Втора идея за размишление)

АРАБСКИ АФОРИЗМИ

(Лекция 3)

АТЛАНТСКИ АФОРИЗМИ

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим за Мъдростта на народите – афоризми.

РУСКИ АФОРИЗМИ

(Лекция 1)

Любящият прощава обидите; Мъдрият не ги забелязва.

Правилният начин на живот заменя много лекарства.

Глупостта в главата е опасен враг.

Човечеството не се учи от своите грешки, а ги колекционира.

Лошите навици са живи грабители на човека. (Значи: достатъчно е един лош навик например да ти съсипе живота. Това означава, че трябва да обявиш война на този паразит – стратегическа: меко, плавно, коректно да го отстраняваш, да го заместиш.)

Хората враждуват от духовна и душевна недостатъчност. (Т.е. защото са вътрешно бедни.)

Загубеният Смисъл на живота трябва да го търсиш в самия себе си.

Който е враг на себе си, търси утеха в алкохола и в наркотиците. (След време ще говорим и за тях.)

Лекият живот завършва с тежки последствия.

Животът никога не отговаря на всички въпроси. (Той знае защо.)

Животът обича този, който е намерил Смисъла в себе си.

Алчният човек е най-добрият приятел на инфаркта.

Разумния бедността не го бърка, не го тревожи; но при глупавия – бедността е мъчение.

На всички умствени хора винаги нещо няма да им достига.

Бъди разумен и мъдър, за да не станеш враг на себе си и враг на другите.

Ако човек не разбира простите Истини – значи, има голям проблем със себе си.

Познай себе си, за да оцениш другите хора.

Властта на тъмнината е безсилна пред този, който сияе отвътре.

Ако нямаш власт над себе си, други ще властват над тебе.

Болестите обичат този, който се оплаква от живота.

Бъбривият човек е съкровище за неврозата.

Обидата не обича този, който е безразличен към нея.

Когато не виждам своите роднини, ми е тъжно; когато ги виждам, ми е мъчно.

Чистота без Бога е нечистота. (Тоест туй може да се преведе и така: разумен живот, устроен без Бога, е голяма глупост. Изглежда устроен… нищо не е устроено.)

Парите правят щастлив само идиота.

Вдъхновението не говори и не мълчи – то пее.

Ако човекът се отдалечава от Истината, после той няма да знае какво да прави и все ще пита: „Какво да правя?“. (Това е белегът на отдалеченост. Белегът за Разумност е търпението.)

Ако нямате избор, значи, вече сте го направили.

Това, което търсиш надалече, може да се окаже много близко до тебе.

Най-лошият съюзник на болния човек е отчаянието.

Словото е постъпка, думата е постъпка – затова се изисква будност.

Първото и най-важно нещо е: усилена и плодотворна работа над словото.

Когато свещеникът е прост, религията е много сложна.

Същността не е в това, което ти си достигнал, а в това, от което ти си се отказал.

Историята изучава останките от заблужденията. (Това мога да го обясня по простичкия начин: че археолозите ровят, копаят – никога не откриват Истината. Няма значение колко ровят и докъде стигат, каква дълбочина. Само Чистото сърце може да прониква, без да рови; то може да узнае без никаква нужда от археология. То си спомня. Но голяма е Тайната на Чистото сърце – когато ще говорим за Египет, има специален раздел: Тайна за пречистване на сърцето.)

Хората загиват от излишни думи. (Когато се съберат много натрупани излишни думи, тези същества се обръщат срещу човека, понеже са живи.)

Само неизказаното си струва да се запомни.

Да се учиш, е едно; да се научиш, е съвсем друго.

На пияния морето е до колене, а пък локвата е до ушите му.

Който обвинява правия човек, става уязвим.

Ако се запали водата, с какво ще я изгасиш?

Не са страшни лошите дни, ако ти си заедно с Бог.

Дяволът люлее пияния човек.

Нужния път Бог го показва на този, който е достоен.

Нечистия Дяволът ще го обърква все повече и все повече.

Който греши, винаги се лишава от покой.

Щом си влязъл в кучешка кожа, ще лаеш.

Помощта от Дявола е много по-лоша от бедата и от нещастието.

АНГЛИЙСКИ АФОРИЗМИ

(Първа идея за размишление)

Истината има спокойно сърце.

Науката не е нищо друго освен замяна на невежеството с друг вид невежество.

Никога не тревожѝ тревогата. Не тревожѝ тревогата – и тя няма да те тревожи. (По друг начин мога да го кажа: ако имаш един малък проблем, не правѝ усилия да го усложняваш – правѝ други усилия.)

Страхувай се от гнева на търпеливия и спокойния човек.

Прошката е начин да изгониш врага отвътре.

Не съдбата е сляпа, а ние сме слепи.

Много наши приятели са крадци на време и енергия. (Може да се окаже, че врагът е по-полезен. Врага рядко го виждаш и той събужда нещо в тебе, държи те буден. При приятели се отпускаш и пилееш такава енергия! Може да се случи такова разхищение – и после връщане няма.)

Хората са усъвършенствали всичко – с изключение на самите себе си.

Съмнението е предател на човека.

Никога не осъждай това, което не разбираш.

Особено изкуство е това: да знаеш на кое да не обръщаш внимание.

В живота си всеки човек е длъжен да извърши собствените си грешки: те ще го въведат в Пътя. (Мога да го обясня така: човекът е голям майстор, „творец“ на своето нещастие. Той си твори строго специфични трудности, нещастия и страдания. Точно от тях ще израсне – той има нужда от тях. Това е негов стар път, стар начин на мислене, стар начин на самоизлекуване. Човекът е ваятел.)

Човек е такъв, каквото е неговото минало.

Чистата съвест е постоянен празник.

Оплакването е презиране на самия себе си.

Много по-важно е не какво четем, а с каква цел четем.

Който води война с другите, той не е сключил мир със самия себе си.

Горко ти, ако всички говорят само хубаво за тебе!

Величие може да постигне само този, който вижда и разбира своето нищожество.

Който иска да напише книга за векове, трябва да използва невидимо мастило.

Съдбата владее всичко, но не владее Любовта.

Едно добро сърце струва повече от всички глави на света.

Нека бъдем благодарни на огледалото, че разкрива само външния ни вид.

Съществуват три пола: мъже, жени и свещеници.

Хаосът е ред, който ние не разбираме.

Да излъжеш дявола не е грях – но трябва мъдро да го излъжеш.

Нещастието е велик учител, велик преподавател. Когато нищо не помага, нещастието се стоварва.

Работата, която работим с Любов – тя е, която ни изцелява.

Никога не влизай в дружба с човек, който дълбоко не можеш да уважаваш.

Там, където няма воля, няма и разумен път.

Нищо не е съвършено в човешките изобретения. (Чувал съм: „Страшен самолет, последна дума на модата“ – падна в блатото… Само Духът никога не пада.)

Опрощение ни дава не свещеникът, а самата изповед. (Затова моят съвет е: който иска да се изповяда за всичко, да се разтовари, да направи една метла на тез паразити – да се заключи сам, да си каже всичко искрено пред Бога. Ще го чуят, ще го видят Чистите Същества… и той ще се разтовари, и това може да го тласне напред. Разбира се – ако е много искрен.)

Наистина странно е желанието да придобиеш власт, за да си изгубиш свободата. (Тука се сещам… Понеже сега правя декемврийските лекции за едни бисери, и се сетих за: Даже и политикът може да влезе в Рая, но ако е умрял като дете – още от много, много малък: тогава Раят му е почти сигурен.)

Желанията нямат почивен ден. (Както знаете, желанията не са Любов: това са тревожни същества. Има ли човек желания, особено – много желания, той е напълнен с такива същества.)

Това, което отвътре променя външните влияния, е Духът.

Несравнимо удоволствие е да гледаш от висотата на Истината, от висотата на Духа.

Няма нищо по-заблуждаващо от очевидните неща. (Обикновено хората казват: „Факт!“. Нищо подобно! Зад факта има съвсем други неща на други нива.)

Животът прелива, но мъртвият човек не живее. (Само ще ви кажа, че в този свят в тела живеят много умрели хора – старо мислене. Те изглеждат живи, защото вървят… Нямат нищо общо с Живота! Те са умрели, само че някои от тях, и те не го знаят.)

За да притежаваме свобода, следва да се ограничим сами.

Нашият враг е наш таен съюзник.

Всеки търси Истината, но само на Бог е известно кой Я е намерил.

БЪЛГАРСКИ АФОРИЗМИ

(Лекция 2)

Пътища може и да нямаме, но кръстопътища – дал Бог.

Тъкмо решиш да се обесиш, и някой вземе, че те гръмне.

Все ми се струва, че Адам и Ева не са изгонени, а Раят е избягал от тях.

Що е Църква? Това са „духовните“ – големи грешници; и тези големи грешници „оправдават“ греховете на малките грешници. (Както виждате, народът си има една мъдрост, с която вижда.)

Потъна вдън земя… и даже и там се издъни.

В болницата: „Пази Боже сляпо да те прегледа!“.

Хора, не сме сами! И Космосът е пълен с глупаци.

Взирайки се в човека, маймуната си помислила: „Леле, на какво съм заприличала!“.

Тежките случаи в живота на човека са спасителното свестяване. (Значи, тежките случаи в живота на човека са подадена ръка – спасителното свестяване. Искам да кажа: човек трябва да ги приветства. А на приятните неща: трябва да се пази – те са опасни.)

Който лесно се обижда, носи слаб характер.

Страданието те мъчи, докато те научи. (Това е смисълът на страданието.)

Многословието е здрава паяжина, в която винаги ще се оплетеш.

Премълчаването е Чисто Слово на Мъдреца. Разумен е този, който разбира премълчаванията.

Хитрия винаги го очаква по-голям хитрец.

Без религия може, но без Вяра и без Бог не може. (Това означава, че Вярата – преведено – няма нищо общо с религията. Човекът на Вярата може да се намира в пустинята, в пещерата, навсякъде, тъй като в центъра на човека, в главата му, има център на Вярата. Тя не зависи от никакви религии: всеки може да си я развие и може да си я угаси.)

Най-голямата помощ е да не пречиш на другите.

Имаш ли глупави приятели, нямаш нужда от врагове.

Минало – ужасно, настояще – опасно, а бъдеще – мъгла.

Прицелил се в сокол, а уцелил кокошка.

По-добре десет кучета да те лаят, отколкото едно сериозно да те ухапе.

Другото име на книгата е Освобождение.

Дяволът спокойно си живее в кръстените хора и чака те още един път да се кръстят.

Птичка му мина път – и той пропя.

Много хора ми сочат Правия Път, а никога не съм ги срещал по него.

Правеше грешки, за да има от какво да се учи.

Няма нищо по-лесно от това сам да си създадеш трудности.

Всичко може да се случи – но обикновено се случва нещо друго.

Някои преодоляват слабостите си – докато други затъват в тях.

Нервният човек винаги има слаба воля.

За мухите най-опасни са паешките работи.

Мислите са пчелният кошер на Мъдреца.

Бъди готов и за нещата, които никога няма да ти се случат. (Тоест хубаво е да се подготвиш за нещо, което много мечтаеш, и то не се случи – т.е. хубаво е да го посрещнеш с радост.)

Ако душата ти кипи от злоба – вдигни капака.

Теоретически вървим към прогрес, а практически – към апокалипсис.

Болният се оплаква от болестта, а здравият се оплаква от живота.

Еднаквите няма за какво да спорят, а различните няма смисъл да спорят.

Колко малко е нужно, за да загубиш много. (Някой път една дума, казва Учителя – и може да загубиш 20 години от своето развитие. Една думичка!)

Не приемайте никога хитрия човек за умен.

Казват, че средно на всеки българин се падат по двама дяволи.

Лекият живот е сам по себе си тежка болест.

При природните бедствия само умрелите са в безопасност.

В затвора: храна, квартира и никакви данъци. (За някои хора това е раят.)

От природните бедствия най-опасна е човешката глупост.

Трагедията е обща, а драмата е лична.

Тръгни по следите на причината – и току-виж си стигнал до себе си.

Животът не трябва да се живее, а трябва да се осмисля.

Змията казва: „Ако имах крила, щях да пълзя по-бързо“.

Борбата срещу недостатъците винаги е недостатъчна.

Да убиеш егоизма си – това също е борба с престъпността.

Да не обичаш Бога – то е все едно да твърдиш, че оазисът загрозява пустинята.

Натрапчивата мисъл е нахалство спрямо себе си.

Всеки е свободен да бъде роб.

Не се отчайвайте – очакват ви нови трудности.

Ядоса ли те някой – значи, те е победил. Ако му благодариш – ти си го победил.

ЕГИПЕТСКИ АФОРИЗМИ

(Втора идея за размишление)

Съществува и роза без тръни, но тя не е от този свят.

Учѝ се да плуваш и в скръбта.

И при най-голямата загуба, погледни Бога с Любов. (Много просто: близкият ти човек отива на почивка в Другия свят. Няма друг подход: благодариш, и то с Любов.)

Благородни са всички замисли на Великия Господар.

Който пази думите, познава Истината.

Истината винаги е мрачна за света и за неподготвените хора.

Това, което те измъчва, трябва да те облагородява. (Ще повторя – много важен афоризъм: Това, което те измъчва, трябва да те облагородява.)

Има въпроси в живота, които трябва да останат нерешими: така те спасяват човека. (За да не ограбят човека, те трябва да останат нерешими.)

Не очаквай нищо хубаво от изобилието, ако не си подготвен. (Тоест – ако нямаш велик контрол.)

Бъди правилен – и някой друг ще действа чрез сърцето ти, и ти ще победиш.

Правилното сърце действа като чистата Истина.

Човека на злото всякога го застига самота.

Човекът на Истината успява и в Отвъдния свят.

Човекът на злото няма успех и в успеха.

Поведението на Истината е Пътят на Живота.

Вършѝ Истината – и ще имаш Тайна устойчивост.

Който заповядва да бъде някой убит, той също ще бъде убит от друг по заповед в другия живот. (Тоест друг ще заповяда този, същия, да бъде убит.)

Безопасност има само в Божиите Ръце.

Който е придобил Себепознание, враговете му нямат власт над него.

Който повтаря словата на Мъдреца, той издига пирамида в своето сърце.

Бедно е това, което се харесва на тълпата. (Въобще всичко, което харесва тълпата, обществото, е нещо много бедно и много жалко.)

Твоето слово е това, което направлява живота.

Когато Бог е разгневен срещу някоя страна, тя се проваля заради законите си. (Тоест Бог я проваля – и поставя глупаци на мястото на Мъдреците: те да ръководят, за да се изучават нещата.)

На Истинския Човек Мъдростта му е образованието.

Невежият е живеещ мъртвец.

Който умее да слуша, заражда в себе си Чистия Път.

Бог е сладкият Извор в пустинята – но ако Той те е повикал при Себе Си.

Който не знае как да следва Пътя, бива отстранен.

Бог Се проявява във вятъра като невидим.

Самият Бог, Великият, сам Той е вдъхнал Живот в Себе Си – затова живеят съществата. Всяка форма заживява, когато Той заживява в нея.

Неправдата е допусната, за да бъде поразена.

За Чистия се отваря Вечният Път – а другите само го търсят.

АРАБСКИ АФОРИЗМИ

(Лекция 3)

Истинското Учение е да търсиш Необходимото. Необходимото е Тайната на Живота, Тайната на половината Знание.

Целомъдрието в човека е непобедима армия.

Един е Бог – и Той Единствен отнема и дава.

Можеш ли със злато да си купиш Тишината?

Светът е по-беден от пустинята.

Пустинята събужда Древност в човека.

В пустинята грее Тайна усмивка, но само Мъдрецът я вижда.

Който се оплаква от пустинята, той не среща оазис.

Два стръка пият от един и същи поток: единият става кухо стъбло, а другият – захарна тръстика.

Съкровището на Мъдрия е в неговото Истинско Знание. Съкровището на глупавия е в неговото богатство.

Доброто слово е милостиня.

Умереността е страж на здравето.

Когато лошият човек иска да има знания, той става два пъти по-лош.

Бъбривостта е безумна.

Врагът на човека е неговата собствена глупост.

Спомнѝ си Отсъстващия – и Той ще се приближи.

Вратата на бедствията е винаги широка.

Истината се отдалечава от тези, които не говорят правилно.

Дружбата с глупак е всякога много уморителна.

Ако искаш да не познаваш страха, никога не прави зло. (Вчера в разговор с една пловдивска група, понеже стана въпрос за медитацията, им казах нещо много простичко – понеже това е Велика мярка: „Ако човек прави и най-малкото зло, микроскопичното зло, неговата медитация е слепота“. Голямо заблуждение! Това са умствени игри, които може да продължат цял живот. Дори и когато някой път вижда полуистини, този човек е сляп. Много такива хора съм срещал, слушам ги и ги съжалявам. И много от тях неслучайно пострадаха. Значи: правиш ли и най-малкото зло, допускаш ли и най-малкото зло – няма медитация, няма такава наука, тя е слепота.)

Злото е създадено за злото.

Който не разбира намеците, той е глупак.

Който разбира, обича своята работа – и в тази работа той ще стане изкусен.

Който със сила натрапва своето мнение, той загива.

Който правилно задава въпроси, той тайно ще бъде научен.

Лъжата е болест; Истинността е лечение.

Никога не говорѝ необмислени слова – те ще те заведат в трудно положение.

Изоставѝ спора – даже и да си прав.

Мухите са стари, изостанали и презрени същества.

Има хора, които от банята излизат нечисти.

В горчивата Истина е скрит Приятел.

Твоето невежество е по-лошо от твоята бедност.

Езикът на обстоятелствата е по-ясен от езика на словата.

Няма нищо по-полезно от правилното поведение.

И с добри дела хората могат да си причинят вреда и неудобства. (Значи: при човека и добрите дела са нещо опасно. Той даже не разбира това. Става въпрос и за натрапено добро, и за ненавременно добро, и когато не ти го искат, и т.н., и т.н…)

Всеки човек, който не се страхува от Аллах, е влязъл в глупостта.

Алчният човек изяжда себе си.

Мъдрите хора живеят в Покоя.

Истинската бедност е отсъствие на Разумност, а не на пари.

И комарът понякога се представя за бивол.

Само с надежда никога няма да постигнеш целта.

Хората поотделно са тъжни – а когато са заедно, им е скучно.

Приятелството с глупака никога не е приятелство.

Чистото сърце на един човек е неговият Таен водач.

Търпение! Необходимо е голямо Търпение – понякога да търпиш до смърт: това е Търпение.

Нечистите винаги оглупяват.

Изгонил дявола от себе си, а сам станал дявол.

Нечистите хора са животни в човешки дрехи.

Доброто принадлежи на Бог, а усилията са от човека.

Образованието прави глупака много по-опасен човек. (Това, което Учителя нарича „ученото невежество“: колкото по-образован е един човек, толкова по-хитър, толкова по-коварен може да стане. Разбира се, ще му бъдат изпратени определени трудности, които да го учат.)

Хора, които смятат, че религията има нещо общо с Вярата, не разбират нито религията, нито Вярата.

Подбирайте внимателно професията си, защото тя може да ви погуби.

Приятелство, което свършва, никога не е съществувало.

Съдбата наказва алчните, като ги превръща в бедняци. А много алчните – като ги превръща в много богати хора.

Хората унищожават ближните си по време на война и сами себе си – в мирно време.

Избягвайте да наричате „герои“ тези, които са нямали друг избор.

Всеки идиот може да бъде много интелигентен.

Чудя се дали мошениците проумяват, че честните хора могат да бъдат десет пъти по-хитри от тях.

Важното е какво прави човек, когато никой не го гледа.

Опитни са тези, които могат да намерят извор в пустинята.

АТЛАНТСКИ АФОРИЗМИ

(Трета идея за размишление)

Самотното дърво в пустинята е войн срещу ветровете.

Подготвяй се бавно, за да бъдеш унищожен от Истината. (Ще обясня: Пътят на човека, който се пречиства, е точно такъв – Чистият човек се подготвя с голямо пречистване, за да бъде унищожен от Истината; после Тя го възкресява и му дарява Себе Си. Затова много хора не обичат Истината, особено хората с его – защото трябва да бъдат унищожени: такъв е Пътят.)

Който е убил нощта, не може да види деня. (Ще обясня: не трябва да унищожаваш злото, трябва да го преодолееш. Унищожиш ли го, то ще те гони и в другите животи. Тоест: преодолявай злото, овладявай го в себе си – и то няма да има нищо общо с твоя живот. Спомням си преди време един разговор с едни големи политици в София, няма да им казвам имената. Понеже тогава четяха мои книги, преди да се уплашат там, от една книга… както и да е. Те искаха да убиват все повече комунистите. И аз му обяснявам: „Когато ги убиеш, то е както, ако убиеш един комар – после ще дойдат сто комара“. В един момент те се замислиха… Тоест: злото се размножава… В един момент те се замислиха – и после останаха на свойто мнение. И аз си казах: „Какво правя въобще тука?… Довиждане!“. После те неслучайно се уплашиха от една книга… Няма значение: така се разделихме.)

Ако се надяваш на себе си, може да се окаже, че вярваш на лъжа. (Казвал съм ви: винаги първо вярвай на Бога и после – в себе си. Вярвай тотално на Бог в себе си, и Той ще те научи как правилно да вярваш в себе си. Ако първо вярваш в себе си, ще имаш много случаи, когато Бог ще те изостави и ще видиш, че си голяма илюзия.)

Жестокият човек има мръсно сърце.

За Мъдрия бедствието е като усмивка.

Мъдрият никога не влиза в паяжината на света.

Безсмъртен е този, който е устоял на Погледа на Безкрая.

Хитростта никога не може да се изплъзне от смъртта.

Който не бди над себе си, той се отделя от Себе Си.

Ако удавникът се е удавил, причината не е във водата.

Ако глупавият срещне разум, той се гневи.

Когато си Мъдър, мълчанието е Свобода.

Мъката трепери пред Безкрая на Мъдреца.

Това, което не разбираш, може тайно да ти помогне.

Истинският народ се отличава по това, че той няма история. (Става въпрос за истинската цивилизация. Когато след време ще ви говоря за Атлантида, ще говорим повече.) Той е без възход и без падение, той има само Древност. (Такъв е бил истинският народ на Атлантида.)

Ако нямаш Безкрая в сърцето си, ти си препятствие за самия себе си.

Който е пожелал света, прилича на мъртвец.

Мъдрецът гледа с Безкрая в себе си.

Страданието е подарено цвете, но не всеки го прегръща.

Страхът винаги се страхува от Истината.

Когато не знаеш как да постъпиш, постъпи мъдро. (Ако такъв човек пита: „Ама как?“, означава, че няма интуиция.)

Ако Мъдрият ти пречи, това е скрита помощ. (Ако един Мъдрец ти пречи в живота, това е белег, това е скрита помощ – т.е. той иска да събуди нещо в тебе.)

Когато опасността дойде при един Толтек, той я поздравява.

Тайната никога не споделя Себе Си напълно.

Когато обичаш Древното, светът за тебе не съществува. (Срещал съм много хора, които казват: „И все пак ние сме в света, и все пак има демокрация, някакъв социализъм“ – и т.н, и т.н. Няма такова нещо, но някои хора го виждат.)

Мъдрият умее да принадлежи на Невидимото.

Тайната на Живота е скрита в непрекъснатото усърдие.

Точността е Свобода. (Спомням си, Учителя казва: „Точността е Божество“.)

Ако твоето време е правилно, то ще отстрани твоята съдба. (Тоест: ако ти си съумял да влезеш в правилността на нещата, в Истинността, тогава си в правилното време.)

Когато едно нещо е постигнато много трудно, то си остава всякога твое – то никога не се губи: това е твоят истински опит.

Който е в Истината, няма нужда от чужди съвети.

Който обича Истината, ще му бъде дадено да разбере важните неща.

Ако вярваш в Древното, врагът е преодолян.

Какво можеш да кажеш на този човек, който дарява усмивка на смъртта?

Покоят е опора, защото не допуска света в себе си.

И щастливият човек, и нещастният човек са нещастни, защото са станали част от този свят.

Злият е изтъкан от зли духове и затова той не може да действа по друг начин.

Ако слушаш света, никога няма да чуеш Пътя си.

Внимавай какъв навик си създаваш, защото той може да те унищожи.

Трудността не може да понесе дръзновението.

Следващите мисли са на Туранската раса, Пратуранците – най-опасната раса, за която след време ще говорим. Най-опасната раса от всички цивилизации.

Не можеш да покажеш омразата си на недостойния човек: той ще я обезцени. Той няма да я разбере, защото такъв човек няма дълбочина.

Ние – казват Туранците – живеем като зло за другите, защото сме тяхното изправление.

Когато една сила е спокойна, тя е твърдо уверена в себе си.

Добрият човек също твори зло около себе си, но той не разбира това. (Добрият човек също е изостанал човек. Тоест, ще обясня: добрият човек – това не е мярка и не означава, че това е Истинен Човек. Освен това, той може да си въобразява, че прави добрини, а Учителя казва: „Когато правите добро – питахте ли Бога? Защото ще има последствия“.)

И в дълбокия мрак има цветя.

Всяка Любов е истинска, когато произхожда от мрака, който е преодоляла.

Никога не подавай ръка на този, който не заслужава помощ. (Затова Учителя казва, че има случаи, когато човек се дави и не е спешно да му се помогне. Забележете! Затова наблизо няма плувец – има човек, който не може да плува, или има дете, или има човек, който само поглежда. Бог е изчислил ситуацията по Духовен начин. Някой казва: „Ако бях там!“. Няма такова положение – ако беше… Въпросът е: дали Бог е там? Ако Бог е там – има един случай с Учителя, Който е наблюдавал човек (тука, във Варна), който се дави. Учителя е бил на брега, по-назад, Той само е наблюдавал: видял, че човекът се дави, изпратил му една мисъл. Човекът излязъл, минал покрай Него, усмихнал се и си заминал. Учителя абсолютно нищо не казал. Просто изпратил Дух, който да му помогне – това е най-бързият начин. Защото, докато отидеш, може и да е късно. Но както и да е… Учителя ни показва как се действа, когато трябва да се действа бързо.)

Мрачният път ти е даден за твоето извисяване.

Лъжата е бащата на мъртвите хора.

Трудността учи само тези, които я преодоляват.

Всеки човек е достоен за малко или за голямо зло.

Само бедствията разкриват Духовността или мъртвостта на човека.

Този, който не може да изтръгне Смисъл от Мрака, той не може да се нарече достоен човек.

Злото извън Вселената е мъртво, но във Вселената е живо и работи.

Злият човек – това е едно отработено самомъчение.

Злото винаги ще идва на помощ на човека, докато човек осъзнае себе си.

АУМ

2 юни 2015 г.

БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА

(Лекция 1)

БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА

Продължение
(Първа идея за размишление)

АЙКИДО

(Лекция 2)

МЕКОТАТА

(Втора идея за размишление)

ДЗЕН

(Лекция 3)

ДЗЕН

Продължение
(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА

(Лекция 1)

Истинското бойно изкуство е решаване на главния въпрос: Завръщане в Изначалния Живот.

Който е постигнал Същността, той не се проявява: той е в Пътя и има успех във всичко. Той живее като всички, но няма нищо общо с тях. Такъв човек живее в Чиста Радост – той няма избор даже. Той живее в Чиста Радост и в нея няма придобивки и загуби. Такъв Мъдрец е нещо Истинно – и като го видиш, му имаш пълно Доверие. Той създава отношения на безмълвно Доверие.

Човекът на Доверието е господар на живота. Може да имаш вяра, но да нямаш тоталното Доверие. Човекът на Доверието е господар на живота. Той упражнява своята власт абсолютно ненасилствено. В Даоизма това е наречено Великият Път. Никакво насилие! Само споделя – и го слушат; никога не налага. Това е Великият Път. Великият Път означава Реализиране на Пълнотата.

Днес като цяло бойните изкуства са правила и методи – и липса на познание на Същността. Същността я няма, Мъдростта я няма, защото Истината е изгубена. Има правила за здраве: техники, методи и т.н. (След време ще говорим и за едно друго специално бойно изкуство: Вин Чун. То е нещо много специално, извън изкуствата. То е такова изкуство, че няма нужда от бойни изкуства – но и него са го превърнали в техники и методи. Но то тръгва от една монахиня, която умеела тайно да наблюдава живота. Тя видяла Тайната енергия на пролетта; и видяла, че когато пролетта идва, зимната енергия няма съпротива: не може нищо да покаже насреща. И тя… ще говорим след време за нея, защото в нея е бойното изкуство; а по-късно и то се изкривява.)

Тази Същност, тази чудна Пълнота си остава все още неразгадана – тя е секрет даже и за много учители по бойните изкуства. Тази Пълнота не принадлежи на техники и на сътворени неща, нито на сътворения свят.

Хора, които търсят изгода в бойните изкуства – те са печални хора, те никога не постигат Пълнота и Единство. Истинският Войн знае, че всичко е на мястото си, но всичко човешко се е отклонило от Правия Път. Пълнотата е Велика Добродетел – без никакво зло.

Високото бойно умение е скрито в чисти морални свойства. Истинският Войн не позволява на някакви си жалки удоволствия, ползи и изгоди да го уловят и да го отклонят от Великия Път. Самураите казват: „Човек, който е успешен в добри времена, търпи неуспех в трудни времена“ – тоест в истинските времена. Най-сигурната опора на човека са неговите собствени Добродетели. Високите Добродетели са най-силният вътрешен юмрук.

Щом имаш Цел в живота си, ти вече не си без защита. Бойното изкуство е важно заради Целеустремеността, заради овладяването на себе си и заради Пътя на дисциплината. Ако тази дисциплина стигне докрай, постига се Чистата енергия и сила – това е Целта. Тогава техниките отпадат – воюва Чистият Дух. Овладяване означава да въведеш в порядък своите вътрешни сили.

Партньорът никога не е противник. Той ни позволява да работим върху себе си. Той никога не е противник, не е враг.

Животът не прощава лекомислеността.

Смята се, че страхът също е спасител – но ако го разбереш. Страхът показва, че трябва да откриеш своя вътрешен Път към Себе Си – и точно там е Целта. Целта е постигане на Истината чрез преживявания. Разбира се, след едно особено преживяване пак ще търсиш Истината, но вече – по друг начин. Ще имаш нещо, дадено от Нея – и това е Пълнотата.

Важно е да се разбере, че ако си търсил Истината правилно, ще бъдеш преобразен: ще бъдеш Посветен, ще бъдеш Истинен. Истината е вътре, в забранените Дълбини – и човек трябва да произлиза от тези Дълбини.

Всяко бойно изкуство е само средство – и в това намерение е скрито Майсторството: то е средство и намерение. И в това намерение – ако намерението е чисто! – ще откриеш Майсторството. Ако не е чисто, все ще тренираш.

Това, което трябва да изключиш от себе си, е неясното мислене.

Добрият Войн никога не е войнствен – това е белег, това е диагноза. Добрият Войн никога не е гневлив. Той няма такава способност: да се гневи.

БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА

Продължение

(Първа идея за размишление)

Енергията Ци трябва да се превърне в Шън, т.е. енергията трябва да се превърне в Дух.

Когато енергията се е втвърдила, тя е станала материя. Целта обаче е Целостта. А Целостта – това е Вечно Просветленият Живот. И затова Майсторите казват: „Нанеси удар на своите недостатъци, обезличи ги – това е Пътят на истинското бойно изкуство“.

Изкуството на Война е едно особено отношение към Пустотата, към Безкрая. В това Чисто мислене се движи нещо Съвършено и Велико. То е, което се справя с всички врагове, с всички препятствия – без изключение. То се справя с всичко, но следва свои закони.

Пустотата, или Безкраят – това е нещо, по-живо от формите, защото те са произлезли от Нея; и който Я познае, се изпълва с Любов към всичко съществуващо.

Борбата – против каквото и да е – е болест. Самата борба! Казвал съм: животът не е борба; животът не е въпроси и отговори. Животът е Дълбочина, но трябва да влезеш в тази Дълбочина.

Начинът, по който се изразяваш, също е вид бойно изкуство. Това е също Пътека, която те води към Истината – или, ако не се изразяваш правилно, те отделя от Истината.

Истинското бойно изкуство се определя от Тайния облик на твоето поведение.

Тайната на бойните изкуства е скрита дълбоко в съкровището на Чистото сърце. В Чистото сърце е заключена Тайната традиция. (Например Морихей, после ще говорим за него – това е просто един стар ученик на Бялото Братство, който слиза също да покаже тези неща.) В Чистото сърце е заключена Тайната традиция.

Вярното стремление увеличава вътрешното виждане.

Учителят е Висш Мъдрец, но сред обикновените хора той живее като погребан Мъдрец: той се скрива.

Мъдрецът преподава не знания, а Истинния, Просветлен Живот.

Всичко е в качествата на Вътрешната енергия.

Чистата Мъдрост в бойните изкуства никога не е умствена: тя е чисто Духовен Подход.

Отсреща те гледа Учител Дух, а не човек.

Духът е изход от омагьосания кръг на сътвореността. Ето защо бойното изкуство трябва да те освободи от ума, или от голямата заробеност. И затова Пътят е: Намери в себе си Същността – това е преодоляването на ума.

Чистата енергия е извън света и сътворението: тя може да влиза в света, но тя е извън. (Тука се сещам за нещо. Примерно, ако някой е болен: кой е белегът, че ще бъде излекуван? Зависи от това каква енергия се насочва към него: ако е човешка – няма да има изцеление реално; ако е Божествена енергия, вече е все едно какво казват лекари и специалисти. По друг начин ще го кажа: ако един човек е болен, но има огромно желание да живее – и съвременната медицина не може да го спре; ако той е отчаян напълно, и Бог не може да му помогне – Бог Се е скрил. Значи: зависи от това огромно желание и разбира се, от избора на Пътя на пречистването. От това зависи каква енергия ще се насочи – дали ще е изцеляваща. Иначе никакви пари не помагат, никакви лекарства, никакви лекари.)

Чистата енергия е тази, която се превръща в Дух. Иска се огромна жажда за пречистване, за да стигнеш до Себепознанието – Живата Реалност. Тука именно се ражда Пълнотата. Тя дълго време те е търсила и те е чакала. Тя е чакала Истината в човека – тази Истина – за да узрее. И тогава Пълнотата се явява, тя се образува отвътре: има я, но сега се образува конкретно. Пълнотата не може да се обясни на външните, на сътворените същества.

АЙКИДО

(Лекция 2)

Морихей – главният Учител, както казах, е ученик на Бялото Братство. Същевременно е голям Учител и Същество с голям стремеж, необикновен стремеж. Това е Същество с Дълбока духовност и голямо усърдие. Ставал е рано в пет часа, посрещал е Слънцето и постоянно се е молел. Казва: „Моят олтар е Божественото. Вярвам в тоталното Единство с Божественото“. При една среща с Бога той станал променен човек. (Наистина, когато дълго Го търсиш по правилния начин, при една среща ставаш тотално променен човек.) И така, той придобил Чистата Тайна, Чистата и скрита Интуиция. (Не някакви предчувствия, не някакви получувства, а скритата точна Интуиция – защото Интуицията не греши. Предчувствията грешат – Интуицията никога не греши.) Виждал враговете отвътре – така той станал велик и непобедим Майстор. Казва: „Правилният начин да познаеш Великия Дух е да станеш едно с Него“.

Морихей изглеждал като човек, но той е бил Дух в действие. Той е постигнал най-високото ниво на Чистата енергия. Притежавал нечовешка сила и въпреки това – много крехко здраве. (Странна комбинация, но така е било.)

Голям Учител с голямо Смирение – и казва: „Аз съм само един обикновен пътепоказател, а вие учете за себе си“.

Когато наближил краят му, той казал: „Бог ме вика“. Едни от последните му думи били: „Любовта е за целия свят“.

Силата на Морихей е в така нареченото Куки шинито – това не се обяснява, но иначе приблизително означава Тайни упражнения: никога не се изнасят на показ. Приблизително може да се каже следното: пост, молитви, пречистване, дълбоко осмисляне на всички техники и домогване до Тайни упражнения, без да се изразяват. Има и такива Тайни мудри – никога няма да влязат в книгите.

И така: Айкидо.

Айкидо е несъпротивата. Защото, който се съпротивлява, винаги побеждава – а това е и загуба. Морихей казва: „Това несъпротивление, това ненападение е признато за най-трудното в света, но то е най-покоряващо“. (Мога да го кажа по друг начин: Бог, Божията Любов няма противници – няма никакво усилие, побеждава без усилие. Никой не може да я победи. Не се нуждае Бог да направи и най-малкия жест. Просто Бог няма противници, защото е тотално ненападение, несъпротива – но по най-чистия и висок начин.)

Айкидо е трудно изкуство. Това е вътрешно нещо: това е Дзен в движение, т.е. Чистият Дух в движение. Тука няма никакъв ум, никакви ръце, никакво тяло. В Айкидо спокойното съзнание е вечното място на победата. Значи: това е едно Чисто съзнание, което нищо не може да го победи – то не зависи от загуби и от победи.

Айкидо е бойно изкуство на Любовта. То е проява на Създателя на Вселената, но Той трябва да ти е позволил да влезеш в Него и да Го познаеш – тогава това бойно изкуство става Високо Майсторство. Той трябва да ти е позволил да се сливаш с Него. Казано по друг начин: само една голяма Чистота постига Вечната медитация. Изражението на боеца айкидок трябва да е Любов: не агресия, не атака, а Любов – оттам започва всяка победа. Човекът на Любовта има не физическа сила, а сила на енергията – Духовна сила. Айкидо е Пътят на енергията чрез Любовта. Истината за Айкидо не е в спора, не е в битката, а в Любовта – защото Любовта решава съществените неща.

Човекът на Любовта винаги има Тайна в себе си.

И Морихей казва: „Не търсете разликите, а разберете кое е общо“.

Да пречистиш себе си – това е Пътят.

Има стара поговорка: „Богът на бойните изкуства никога не убива“.

Смисълът в Айкидо е Чистото Духовно Пътуване. Хората с нечисти намерения и злобни помисли – те са предварително победени. Все едно е как тренират: те са предварително победени. Те са тръгнали с погрешен ход. Те са победени – по простата причина че са извън Любовта. Същността на Бог е Любовта – и всички, които са в Любовта, са поведени от Бога.

И Морихей казва: „Атакувай съпротивата с Любов“.

МЕКОТАТА

(Втора идея за размишление)

Втората идея от Айкидо е Мекотата. Чували сте, че Лао Дзъ казва: „Мекотата побеждава твърдото. Водата побеждава камъка“. Колкото и да се съпротивлява камъкът, постоянната капка го пробива. Това означава, че капката е по-твърда: в себе си има нещо от Истинския Древен Войн – тя е пробив.

„Когато изпълнявам Айкидо – казва Морихей, – аз забравям себе си“.

Излъчването на Любов и Мекота е победата над всяка ситуация.

Айкидо е Учение не как да победиш някого, а как да надмогнеш себе си, как да преодолееш себе си. (Затова последната ни книга, една от най-хубавите книги, които издадохме, е относно т.нар. Божествено Учение за преодоляване на тъмната страна в себе си.1 Събрана, концентрирана книга от 90 книги на Учителя – едно от най-хубавите неща, между другото…)

Мекотата е врата на Висшия свят. Тя е и Пазител, и Стража, и едновременно е и Строгост. Мекотата е нещо от Безкрая. Мекотата е Духовна сила, която е покорила ума: тя не е умствена сила. Твърдостта е умствена сила – Мекотата е Духовна сила. Човекът на Мекотата знае кога да е мек, кога да е строг – тоест кога да защитава Принципите на Истината. Умственият не знае. В Мекотата работи много строга Истина. В мекотата тече Висша, Духовна неутрализираща сила. Тази Мекота е нещо по-дълбоко от всяка практика. Тя е изкуство, а практиките са само обучение. Мекотата е хем строга, хем много нежна. Айкидо не е борба, нито победа – а Мекота.

Несъпротива – това води до овладяване на себе си; и натам пътува Истинският Войн: той е владетел на себе си. Тук само между другото ще кажа, че който иска да владее другите, ще бъде завладян от тъмни сили. Който владее себе си, след време Бог ще му стане Господар. Но който иска да владее други, „ще си намери майстора“ – по друг начин казано.

Който се е овладял, в него работи Висша Сила, която се превръща в Истинският Войн – така е наречено: Истинският Войн.

В Айкидо не съществува съперничество: всичко е победа над себе си.

Айкидо е изкуство да омиротворяваш всичко, а Мекотата е особен род Строгост – както Злото е особен род Добро.

Мекотата е Изначална, докато агресията е сътворена и нещо външно. Агресията е вторична: тя е провалено съзнание, тя е нещо като черна дупка – Мекотата е Изначална. Агресията има начало; Мекотата няма начало.

И Учителя казва: „Мекотата е Велико качество“. Мекият човек може да влияе и на най-твърдия и суров човек, и на най-гневния човек. Мекотата е особен вид мощно оръжие.

И Учителя казва още: „Мекотата е сила на характера. Без Мекота животът е тежък“.

„Има мекота – казва Учителя – обаче на тинята. В тази мекота човекът загива – това е неразбраната мекота.“

Мекотата се движи, според Учителя, от две качества: Благост и Разумност.

Истинският Войн е нещо вътрешно. Същността воюва в него, а не той. Същността е най-острата Сабя. (Става въпрос за Чистия Дух.)

Айкидо е преди всичко начин на живот. И точно тук действа Любовта – а Любовта, според Учителя, това е Бог в действие. Вътре в Любовта Бог е осигурил нашата защита – но това е Любовта като Принцип. Не човешката любов, не изкривената любов – а Любовта като Принцип.

И Учителя казва: „Има само една осигуреност – това е Бог в човека“.

ДЗЕН

(Лекция 3)

Дзен е естествената, Първоначална Природа. Дзен е Вяра в Изначалната ни Съвършена Природа. Както знаете, Църквата казва, че в миналото изначално сме били грешни. Това е съвсем погрешно. Дзен казва, че изначално сме били безгрешни – просто трябва да се завърнем. И ако изхождаме от тази позиция, ще се стараем да действаме колкото можем по-безгрешно.

Дзен е Древната форма на нашия живот – това означава Дзен.

Дзен казва:

Къде е отговорът на живота? Отговорът е в твоето абсолютно усещане за Покой.

Ако си стигнал дотам да няма какво да питаш Бога – ти си постигнал Дзен. Ако имаш и най-малкото въпросче, микроскопично – ще почакаш: Дзен още не е дошъл.

Дзен – това е просто Пробуденост и Лекота. Тука Пробуденият живее естествено в своята Вечност. Той не я търси – той я живее.

Представете си на един такъв Дзен човек да отиде някой (случвало се е) от Църквата да му проповядва. Не само че удря на камък… Просто е глупаво да не можеш да усетиш… Както и питали Учителя – един евангелист: „Ти познаваш ли Евангелието?“. „Не, Аз го живея – какво ще го познавам!“ То няма нужда въобще от познание, нали… Един отишъл да „обръща“ във вярата един Дзен Учител и той му казал: „Кой е твоят Учител?“. „Христос.“ „Какво казва Христос?“ „Така и така…“ „Достатъчно, Той мисли като мене.“ Край! Няма нужда от повече разговори, няма нужда от никакви излишни думи.

Според Дзен всичко, което е чисто, трябва да се уважава, а нечистото просто трябва да се пречисти.

Дзен живее естествено в Златния век. Той не го чака, а той живее в Златния век, т.е. в Истинността – това е Златният век. По друг начин, ако трябва да ви я кажа Истинността – тоест в Непреходното, във Вечното, в Безкрайното; а други го търсят и го наричат „Обетована земя“… ами за някои е още обетована.

Вътре в това Дзен Пробуждане е единственото истинско образование – защото Пробуденият действа по законите на Истината и по законите на Покоя. За Пробудените, Дзен – това е смисълът на живота. Пътят на Дзен е Самопробуждане на собствената Истинност, на собствената Същност – което означава, че Дзен не прави тази грешка, да чака Спасител, защото ще стане късно. Ти трябва да спасиш себе си – иначе много ще чакаш. Ако пък дойде Второто Пришествие и Третото – ще съжаляваш.

Дзен е много пряк. Неговото естество е естеството на Бога: много просто, много искрено – толкоз просто, че може да не разбереш какво иска да ти каже.

Дзен действа като Истината.

Дзен – това е методът, който води до Себепознанието.

Дзен е същото като да продаваш вода край извора – проста работа! Искам да кажа: Дзен е много ясен и много неуловим. Хем е ясен, хем е скрит.

И така, Мъдростта на Дзен:

Най-важното нещо е – според Дзен – да разбереш кое е най-важното нещо.

Когато си заблуден и пълен със съмнения, дори и хиляди книги със Свещени писания не са достатъчни. Хиляди книги със Свещени писания не са достатъчни, щом си нечист и заблуден! Когато си постигнал разбиране за нещата, дори и една дума – не Писания! – дори и една дума е прекалено много. Забележете как говори Дзен: една дума, един намек, едно неизказано мълчание – и вече е прекалено много.

Не знаейки колко близко е Истината, хората Я търсят далече. Дзен казва: Колко жалко!

Един ученик казал на своя Учител: „Много съм обезсърчен, много съм отчаян!“. Той му казал: „Насърчавай другите – и ще се окуражиш“.

Търсачите на Истината откриват Тишината на Пътя, Тишината на собствения си Вечен Път.

Врагът, според Дзен – това сме ние самите, а не заобикалящият ни свят.

Сбъднатите ни желания не ни носят сигурност, не ни носят тази Простота, която е Изначална и която е Яснота.

Сложността е фалшиво битие. Човек, който е изгубил простото разбиране – много неща е изгубил. Ако не може да разбира простите неща – това означава, че човек е загазил, вече може да е късно да му се помогне.

Простотата е красива – казва Дзен, – а сложността е в безизходица.

Вие сте чували тази поговорка: „Не прави от мухата слон“. Някои правят от мухата няколко слона и няколко кита. А от тези слонове трябва не само да направиш муха – и мухата трябва да изчезне. Това е Правилният Път.

Простотата е Меч от вятър.

Чистотата е Глас, съставен от Тишина.

Дзен е Ръкопис от Светлина. Тука няма Свещени писания, в Дзен. Просто Простотата е достатъчна – тя е Яснотата, която е Правият Път. Няма нужда от никакви авторитети, никакви свещени книги. Значи, Дзен е Ръкопис от Светлина – Чисто Писание без примеси и затова е много трудноразбираем: понеже е толкова просто, като чистата вода. (Един брат ми каза: „Ама не разбирам какво е туй Чистота“. Преди му говорих за Чистота, каза: „Не разбирам“. „Добре, ако ти дам вода от блатото и вода от извора?“. Пак нищо не каза. Няма проблеми!)

В Дзен е Покоят. Там се намира и Просветлението. Само Покоят може да вижда Безкрая, и то – естествено. Не можеш да пътуваш по Пътя, докато не си станал самият Път, самата Простота. Вървейки в Пътя, ти вървиш в себе си – не някъде. Тука имаш Същността: ти вървиш в себе си – това е Пътят. Въпросът е дали си тръгнал правилно.

В какво е Пътят? Дзен казва: в ежедневния, здрав смисъл. Забележете: няма нужда от учения, от книги, авторитети, писания: ежедневният, здрав смисъл. Имаш го написан в сърцето си. И да го нямаш, пак го имаш.

Крайната цел на Дзен е постижение на Себе Си.

Дзен погледът е много странен. Той вижда Красота и в съсипания живот. Забележете: Красота и в съсипания живот! Има я, тя е там. Дали ще я видиш, зависи от това дали си в Дзен.

Дзен вижда Красота и в разочарованията. Пълно е с очарование! (Някой път може да се заема точно туй да ви обясня. Засега казвам това, което казва Дзен.)

Дзен вижда Красота и в провалите, защото в Дзен всичко е неповторимо красиво – неповторимо красиво: не може да се повтори после таз Красота.

Дзен живее в неумираща Светлина. И това е стихът в Библията: „Да се освети Твоето Име“. Тука този стих е изпълнен тотално. Не се тълкува, не се разбира, не се практикува – просто в него се живее.

ДЗЕН

Продължение

(Трета идея за размишление)

Какъв е Пътят? Чуан Дзъ казва: „Всекидневният живот е Пътят“. Тоест: няма къде да го търсиш в книги – твоят всекидневен живот е Пътят.

Що е Дзен? Чуан Дзъ казва: „Може ли облак да бъде закован в небето?“. Тоест: естественото ти Пътуване – това е Пътят.

Няма да бъдеш наказан заради своя гняв – ти ще бъдеш наказан от своя гняв. Така казва Дзен. Значи: няма да бъдеш наказан заради своя гняв, а от своя гняв.

Не позволявай на другите да те объркват.

Ако няма его, няма и тревога.

Това, което не е казано, също е важно.

Когато страстите са под контрол, изкушенията отвън са слаби. Колкото и да те изкушават, те са слаби. Ако дойдат – добре дошли! Казвам: ограби им силата! Те затова идват.

Човешките кроежи са всякога безнадеждни. Въобще всички човешки планове, включително и осигуряването, са нещо много жалко. Защото, сещам се: Разумният човек никога не се осигурява. Никога не търси осигуряване: Бог го осигурява. Но той знае на Кого се е отдал напълно като Принцип – той няма въобще такава идея, това не е негова работа. Според Учителя това е грижа на Висши Същества. Но пита се: Ти дали си в своя Изначален Път? Това е според Учителя Любовта, Мъдростта и Истината. Ако ти си в този Път, Учителя казва: „Ти си осигурен още отпреди 250 милиарда години“. Тоз въпрос е отдавна решен, той не е сега.

Разбереш ли Истината, домът ти се превръща в Светилище. Така казва Дзен.

Да откриеш, че търсенето на щастие може да ти донесе зло, е проницателност. Отново разбираме, че щастието е погрешна цел. Истината е целта, а не щастието. После вече дали щастието ще те гони… защото, ако станеш човек на Истината, щастието ще те гони. Дали ще го приемеш – това е друг въпрос… Но то не е за приемане. Щастието наистина може да ти донесе зло, ако тръгнеш по тази пътека. (Дето една дъщеря казала на баща си: „Искам да бъда щастлива“. „Ще бъдеш, дъще. Ще се омъжиш, ще бъдеш щастлива – но ще бъде късно.“)

Леката промяна в начина на мислене довежда до неочаквана промяна в обстоятелствата. Значи: най-леката промяна в начина на мислене води до промяна в обстоятелствата.

Там, където си – точно там е твоят живот. И там е Дзен.

Тревичката в Дзен е проявление на фина енергия – скритата Природа от погледа на света. Жестокият вятър чупи дърветата, а тревичката се радва и танцува, сякаш е на разходка. Така казва Дзен. Тя устоява, тя си играе. Тя се слива с вятъра и той нищо не може да ѝ направи. Дървото се пъчи, иска да заеме особено място, на главна улица – там го кастрят, а в гората го чупят. Вятърът троши големите дървета, а тревичката руши вятъра – т.е. неговата илюзия.

И така, големите неща – религии, науки, партии – ще бъдат разрушени: те са дървета, а тревичката – това е Дзен. Това е онзи, тихият, скромният, Истинен и Съкровен Живот: той ще оцелее. Другите ще чакат Пришествие и какво ли не – той ще оцелее. Тука не става въпрос за външно оцеляване, а за вътрешен Център. Мястото на Себепознанието – това е посланието на тревичката в Дзен.

Един Дзен Учител не се интересува има ли Бог, има ли Рай, има ли Ад, има ли задгробен живот. Той не си губи времето с тез неща. Той е устремен единствено към Истината – и Тя го учи безмълвно и го въвежда във Великата Пълнота. Дали има Бог, или няма Бог – няма значение: той постига Целта. Без спорове, без разговори: той е съсредоточен в Истината. А пък има ли нещо друго, то трябва да дойде след Истината. Така казва Дзен: има ли нещо друго, то трябва да дойде след Истината – и разбира се, че Бог е там. Каквото каже Истината – в това вярва Дзен.

В Дзен, Бог не е човек – а самата Безкрайност, самият чуден Живот: естествен, прост, искрен, смислен Живот. Това е чудният Живот, Който всякога е в Безкрая. И тука е в Безкрая, и в Отвъдния свят пак е в Безкрая. Реалността според Дзен не е човек, а е Безкрайност.

В Дзен няма Бог Творец и Бог Начало – това е глупаво и немислимо в Дзен.

Дзен не спори: той живее в Немислимото, той живее в Бога, без да спори за Него и без да говори за Него.

Западът е мислене, а Дзен не е мислене. Дзен е Чиста Духовност, Чиста цивилизация, живееща в Духа на Истината. Докато има мислене, има противоречия – има Бог, има и Дявол. В Дзен няма нито Бог, нито Дявол, а само Пълнота, Истина и Безкрайност. Такъв е Подходът на Дзен. Никога там няма противоречия. Когато дойде Истината, Дзен казва: противоречията просто изчезват. Западът мисли с противоположности, с ума си. Дзен мисли с Духа си и живее в Духа си.

В Дзен, мисленето е изчезнало: то се е сляло с Покоя, то е погребано. Дзен е влязъл във Великото Безначално – другото име на Бог, другото име на Истината.

АУМ

7 юли 2015 г.

СВЕТИ БЕРНАР

(Лекция 1)

СВЕТИ БЕРНАР

Продължение
(Първа идея за размишление)

ТОМАС КАРЛАЙЛ

(Лекция 2)

ТОМАС КАРЛАЙЛ

Продължение
(Втора идея за размишление)

ТИТ НАТ ХАН

(Лекция 3)

ТИТ НАТ ХАН: УСМИВКАТА

Продължение
(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим за три Същества, отдадени изцяло на своя Път.

СВЕТИ БЕРНАР

(Лекция 1)

Това е светец и Мистик, майстор на вътрешното наблюдение. Дълго време е проучвал Тайните на сърцето. Както знаете, сърцето е огромна джунгла: много желания, много неща, много намерения – трябва да се проучва. Той проучва много будно всички дяволски и тънки заблуди. За него главната добродетел е Смирението. Той е Мистичен богослов, а не обикновен духовен или религиозен човек. Основател е на манастир в Клерво и казва: „Човек трябва да изостави всичко и да се погълне от Бога“. Всичко означава всичко. Значи: няма държава, няма оцеляване, няма семейство. Това са преданите хора, както ще видим и при Тит Нат Хан. Всичко означава всичко!

Свети Бернар казва още: „Върховната Добродетел е жертвената Любов на човека“. Жертвената Любов – но към Бога! Значи, както казва Учителя: „Ние не служим на обществото – на Бога!“. Както казва Чуан Дзъ (другия път ще говорим за него): „Държавата е нещо напълно излишно, тя е като шестия пръст на ръката“ – няма нужда… т.е. най-важното е Бог и Истината: пряко, конкретно отдаване, ако искаш да не си изгубиш времето и прераждането.

Свети Бернар казва също: „Ние трябва да постигнем Любовно Мистично сливане с Бога в резултат на самозабравяне“ – тоест на себе си, да не Му пречим – „и без душевни видения“. Забележете: който още много вижда, е много назад. Защото, който обича Бога, наистина има истинско Смирение: той се слива. Друг закон има – и изчезва.

Той е роден през 1091 г. във Франция – както казах, голям Търсач на Мистичния Живот.

Известен е един случай, когато от Църквата го изпращат да обори и охулва Богомилите. Той обаче наблюдавал внимателно, казва… голям авторитет иначе на Църквата, но казва: „Това са Истински хора“. И бил изумен от тях и от тяхната Чистота и Любов към Бога. Но Църквата не го слуша – макар и „авторитет“, избягва да чуе това важно мнение.

И така, свети Бернар – неговата Мъдрост:

За да се изгуби правилността, достатъчно е да се изгуби Любовта – Любовта към Вечните неща. Да се изгуби правилността означава да се изгуби Свободата.

Божествено подобие има само в чистата, в свещената Любов. Който има чиста Любов, Словото го прегръща.

Когато се случи истинско самопознание, случва се истинското Смирение.

Вярното търсене на Истината, на Бога, никога не търси награда, но я получава. (Никога не търси награда!… Тук само ще допълня: нито външно, нито вътрешно – но я получава.)

Бог желае да бъде търсен и намерен. Бог е Причинителят на всичко: Той сам дава случая и събитията.

Блажен е този, който е преживял Бога само веднъж, при това – съвсем за кратко, само за един миг.

За Бога да бъдеш означава да живееш Мъдро.

Има една истинска проказа – и това е своеволието: то цели да утоли само своето его. Това своеволие се лекува само чрез сливане с Божията Воля, с Божия План. Христос е разбрал това и е подчинил човешката Си воля, макар и праведна – забележете! – Той е подчинил човешката Си воля, макар и праведна, на Волята на Своя Отец. Ние сме по-верни на себе си, когато се слеем с Бога. Значи: Ние сме по-верни на себе си, когато се слеем с Бога.

Който е познал Тайната на Свободния избор, той е избрал Достойнството. (Догодина ще ви говоря за Достойнството; защото то не е благородство – то е много повече. Учителя го обяснява, въобще – какво означава достойният ученик: не е благороден, благородството е само подготовка.)

Ти си създаден, за да бъдеш пресъздаден.

Любовта към Бога сама по себе си е награда.

За да е благословен трудът ти, ти трябва да си работил за Господа. Който работи за Бога, има Покой и нищо не го тревожи. (Световни проблеми някакви, каквото и да е, каквото и да се сетите: те са нещо странично. Не мога да ги нарека „нещо второстепенно“ – те са назад. Бог и Истината са важни: това е голямата съсредоточеност.)

Духовното не се търси в чувствения опит.

Праведният избира Тесния Път: нито наляво, нито надясно, а пряко. Така той избягва безплодното движение в кръг – омагьосания кръг.

Причината за Любовта към Бога е сам Бог, но ти също дълго и искрено трябва да си търсил това. Той е действащата причина за тази Любов. Той сам дава повод за нея. Любовта е възникнала от Бога и само чрез Него тя може да продължи да съществува.

В Своя дълбок Спасителен План Бог е пожелал човекът да претърпи страдание. Защо? За да изтече падението от него – и тогава Бог да му дойде на помощ и да му даде Освобождение от друг род, и човекът да Го почита по чистия и правилен начин.

СВЕТИ БЕРНАР

Продължение

(Първа идея за размишление)

Праведният знае, че без Бога не може да извърши абсолютно нищо. (Наистина, човек без Бога не може да направи даже една крачка – но хората не осъзнават това. Една проста крачка не може да направиш, ако не е Той!)

Когато любиш Бога, Той ще отмахне от тебе всяко зло.

Човек трябва да съумее да влезе във Волята Божия – иначе човешкото усърдие, колкото и да е голямо, не дава реален плод.

Който е влязъл в Бога, живее в трезво опиянение.

Сам Бог е наградата за любящите същества. Той е Вечна награда за любящите Го вечно. Любовта е и Дар Божий, защото тя твори самия Бог в нас.

Никой не може да се отклони от Божия Закон без последствия.

Тези, които са извън Любовта, са роби и наемници, а не Синове.

В света никога не съществува човешка правда, а само Божия.

(Ще ви дам един кратък пример, ако някои не разбират какво е това. Примерно: двама души правят едно и също престъпление – или трима, да кажем. Единия го съдят на 2 години, другия – на 8, третия го освобождават. Хората казват: „Няма правда!“. Но кой решава в съдиите? Това е Висшият свят, който знае миналите прераждания. На този, който му дават 8 години, дават му се и стари неща, тъй като той не е научил своите уроци. Този на 2 години също има да се учи, а на другия му дават шанс да тръгне в Правия Път – и ако устои, той съвсем ще бъде свободен. Само му дават шанс. Външно изглежда, че няма правда, но на всяка крачка работи Бог. Все едно е какво хората разбират и дали одобряват. Никога е нямало значение дали хората одобряват. Те имат мнения, а думата мнение произлиза от съмнение – тя няма нищо общо с Мъдростта. Думата съмнение означава със мнение – но мнението никога не е Мъдрост.)

Свободният избор е способност да приемеш Бога. (Много Висша способност, Висш дар: да избереш твърдо Бога – затова е даден.)

Където няма необходимост, там няма да има и дадена допълнителна воля.

Адам е имал способност и да греши, и да не греши. Христос е нямал тази способност – да греши. Първородният грях е бил катастрофа, която е лишила човека от господство над собствената му съдба. Волята на човека се възстановява само в един по-чист живот – осъзнат. (Ако човек тръгне осъзнато към Чистотата, той ще тръгне към възстановяване на своята воля – истинската Разумна воля, а не неразумната.)

Ти можеш да мислиш, че сам твориш своя Път и сам вървиш по него, но казано е: „Без Мене не можете да направите нищо“. Всичко е Неговата Милост.

Дълбоко в Свободата на избора се решава каква е посоката на човека.

От греха може да те освободи само този, който е станал Син.

Единствената цел на човешкия живот е да се освободим от всички лъжливи стремежи. (Един от тях, обяснявал съм и преди, е щастието. И затова щастието е наказание – а Блаженството е от съвсем друг род.) Който се устремява към външните неща, той изменя на себе си и изгубва Покоя си.

Нашето незнание е двойно: първо, непознаване на себе си – и непознаване на Бога. Ако познаем себе си, ще бъдем смирени: това е началото на Мъдростта. Ако познаем Бога, ще се изпълним с Любов и ще достигнем Мъдрост. (Тоест: първата степен е Смирение и от там нататък – втората: имаш позволение за Мъдрост.)

Всички земни училища са празно многознайство. (Всякакви видове университети, включително и религиозни и т.н. – всичко това е едно многознайство. Неслучайно Учителя е казал за земните училища (и аз съм ви го казвал, и пак ще го кажа): „В земните училища влизаш с един дявол в главата, излизаш с десет“. Може да имаш диплома, но нямаш характер, нямаш Път, нямаш ясна цел.)

Голямата Тайна на Любовта се състои в това, че отричайки себе си, ти спечелваш истински себе си – себеоткриваш се, и то – вътре в Истината.

Венецът на човечеството се явяват Мистиците. (Вижте какво казва един светец: Венецът на човечеството се явяват Мистиците.) Истинският Мистичен опит не може да бъде преподаван: това е личен, Божествен дар за особените, дръзновени, искрени усилия.

ТОМАС КАРЛАЙЛ

(Лекция 2)

Първо, той е шотландец, роден е през 1795 г. Води се като историк, философ, писател – но в него има и Търсач. Въобще най-важното нещо в света и най-хубавото нещо – това са Търсачите на Истината: самобитни хора, изключително отдадени. Да уточня: това е Търсач на Възвишеното. Наричат го и „английски писател“ – обикнали са го англичаните. Както Настрадин Ходжа, много народи си го присвояват – някои даже мислят, че той е руснак.

Това, което преди много години харесах в този човек, Томас Карлайл – това е чистото мислене. И ето: днес той е тука. Написал е около 30 тома. Той търси чистото, Божественото и вдъхновеното в нещата.

И така, Томас Карлайл и Мъдростта му:

Стани честен човек – и тогава ще бъдеш сигурен, че на света има един негодник по-малко. (Просто казано, ясно.)

Истинският Живот започва, когато започне истинското самоотречение.

Всяка истинска работа е свещена.

Всички, които са отговорили погрешно на Сфинкса, са станали мъртви човеци, мъртъв народ.

Доколкото човек побеждава страха, дотолкова е човек.

Говоренето е временно; мълчанието е Вечно.

Любовта е Велика Богиня, но на Земята тя е в окови.

Виж мъдро ли управляваш своя ден. (Значи: ако можеш да управляваш деня правилно, ще можеш да управляваш и живота си.)

Ако не си разгадал Любовта, ще бъдеш съкрушен от нея. (Казвал съм ви: Любовта е най-великото благословение, но ако не е разбрана, тя се превръща в проклятие.)

Който не разбира Сфинкса, той е потънал в преходното. Дълбока Истина е скрита в Сфинкса. В него е стаена Вечната Мъдрост – но за този, който не е готов за него, тази Мъдрост има мрачна, тъмна страна. (Такова нещо е Истината: опасност за света, огромна опасност. Аз съм ви казвал – много по-опасно нещо от атомната бомба.)

Само безумците мислят, че няма истинска Справедливост. На Земята няма нищо друго освен Справедливост, която се раздава на всяка крачка, защото тя се определя от миналите прераждания. (Тоест: всеки е посял и сега няма избор. Мога да добавя: защо ти е дадено това настояще? За да се зародиш в бъдеще и да станеш истински ученик; като не можеш сега – в следващия живот. Но дадена ти е възможност… тъй като не се става лесно истински ученик! Учителя казва: „Това е дело на хиляди години работа върху себе си“.) Значи, на Земята няма нищо друго освен Справедливост: тук се жъне всичко посято. Ако повярваш в несправедливостта, тогава ти си се обърнал срещу Бога. (Забележете какво казва! Ако повярваш, че в този свят има несправедливост, ти вече влизаш в карма. Ти не знаеш, че в света действа само една-единствена Воля – няма капка друга воля. Няма Дявол – действа само Бог. Щом отречеш Справедливостта, малко или много, ти си вече враг на Бога. Без да го знаеш, понеже си неосъзнат, ставаш враг на Бога и на своя Път.) Великият Бог е всякога Абсолютно Справедлив.

За всички хитрини е подготвен достоен край. Пред всички хитреци ще се раззине пропаст – и тогава ще се яви скритата Справедливост за тях. В света най-високо от всичко и на всяка крачка царува Справедливостта. Великият познава хитреците и тяхната празнота.

Живее и преуспява само Истината. Всичко извън Истината умира – то е обречено.

Има могъща невидима Справедливост: тя слиза отвисоко и само чистите сърца я виждат. За нечистите Справедливостта не съществува. Те гледат с телесни очи и с някаква човешка логика, която е мъртва. (Дължи се на това, че са изпъдени от системата на Истината и на Бога.)

Нужен е радикален вътрешен прелом: само това може да смили и привлече Истината. Ако не можем да направим тази коренна промяна, ще останем неизлекувани и обречени. Докато ти си фалшив човек, все ще те лекуват шарлатани и няма да срещнеш Истинския Целител, т.е. Скрития Бог.

Или си в Божиите Закони, или си в неразумните закони на Дявола, т.е. в лъжовните закони.

Ние сме превърнали животинското царство в една обширна кухня.

Натрапчивата идея да се спасява света, е една голяма илюзия. Човек сам трябва да спаси себе си и своето Достойнство, а не да тича да спасява другите.

Маймуните не са се ползвали от Душата си и затова са лишени от нея.

Заплатата на всеки благороден труд не е тук, на Земята – тя е наистина Горе, на Небето.

Всяка работа се извършва пред Лицето на Великия Бог.

Чистият човек отдава своя живот, а не го продава.

Благословен е този, който е намерил своята работа.

Всяка реформа освен моралната е безполезна.

Ако времената са лоши – тогава, подобри себе си. (Кратко, просто, ясно: Ако времената са лоши, подобри себе си!)

ТОМАС КАРЛАЙЛ

Продължение

(Втора идея за размишление)

Всеки, който е отстъпил от Истината, е нанесъл вреда на себе си.

Човек, който знае мярката на нещата, той знае всичко.

Всеки труд заменя безумието с Разумност. (Наистина, трудът е голямо спасение за този, който искрено търси и желае да работи. Чували сте, че има „безработица“ – една измислена дума. Бог има работа за всяка мравка – обаче, когато в човека има нещо недостойно, нещо развалено, може хиляди години да прескача и все да не може да си намира работа. Ако човек обаче почне да подобрява себе си и Истинолюбието си, много лесно ще си намери работа.)

На света съществува само едно чудовище – празният човек, мързеливият човек.

Ние се усъвършенстваме по пътя на страданието.

Всеки истински труд е религия и молитва.

Сърцето на истинския човек е Светилище.

Многобройни, невидими свидетели гледат събитията от Висините.

Без морал, реформите пораждат нови плевели.

От това омагьосано богатство никой не е спечелил дори едно здраве. Никакво богатство не може да замени Божието благословение.

Има един голям Проповедник, който ще убеди всички хора в Правия Път: това е Съдбата и действащите сили зад нея.

Мълчанието е стихия, в която се формират Великите неща.

Само фалшивите проповедници проповядват, че трябва да бъдеш щастлив. Нещастният човек е следвал други закони, друг вид фалшиви закони. (Тоест: щастливият следва една погрешна пътека, нещастният – друга.)

Навикът може да бъде една безкрайна пропаст. (Ето защо преди ви дадох една поговорка, която казва: „Внимавай какъв навик си създаваш, защото той може да бъде погребение“.)

Празните приказки са начало на всяка празнота. Празната дума е хвърлено семе, което ще израсне.

Глупавите хора мислят, че щом злото дело не е наказано, то някак си се е спасило. Глупавите хора мислят, че злото дело, щом не е наказано веднага, няма Справедливост – или пък, ако е имало, тя е била случайност. Наказанието за зло дело някога се забавя с дни, някога – със столетия. Но то винаги идва неочаквано, неминуемо, както смъртта: то идва изведнъж. Никой не може да избегне семето, което е посял.

Трябва нещо да започне в сегашното време, ако искаме нещо да се получи в бъдеще.

Справедливостта е учредена по-рано от появата на света – и тя ще съществува и след него, независимо какво казват човеците.

ТИТ НАТ ХАН2

(Лекция 3)

Виетнамски Дзенбудистки учител. Бил е монах около 40 години. Още от 16-годишен е в манастир и не след дълго поискал от своя монах наставник да го обучи в Пътя на Дзен – и наставникът му дал една книга, в която нямало абсолютно никаква философия. Защото няма време за губене – само практика на осъзнаването. Никаква философия, никакви умствени гимнастики и игри: само практика на осъзнаването! И по-късно той казва: „На нас ни е необходимо само едно: осъзнатост“.

Роден е през 1926 г. Има около 100 книги.

И така: Тит Нат Хан – Мъдростта му.

Много хора имат добри намерения, но не им достига Мъдрост.

Без Духовно разбиране, Любовта не може да бъде истинска.

Невнимателният човек живее разсеяно, разпръснато, самопогубващо, неосъзнато.

Осъзнатостта означава съсредоточеност на вниманието върху всички свои постъпки. (Ще го кажа по друг начин, по който на мен Учителя го е дал: „Бди страшно над всяка дума!“. Изпуснатите думи след време ще те гонят. Това са духове, това са живи същества. Бди страшно над всяка дума! На тебе може да казват каквото си искат хората – не гледай това. Гледай как ти говориш и какво правиш.)

Всички обикновени хора са пленници на обществото. Обществото е основано на неправилното мировъззрение. Пътят на осъзнаването е отстраняване на обществото. (Забележете: Пътят на осъзнаването е отстраняване на обществото. Въобще, обществото няма нищо общо с Мъдростта. Обществото е нещо болно, нещо заразено, което, разбира се, Бог ще го лекува хиляди години, ще му помага… Но все пак Учителя казва: „Много е трудно да налееш вода в затворено шише“. Много е трудно, защото първо шишето трябва или да се счупи, или да се отвори. Това е дълъг, бавен път. Казвал съм ви: по този път може да станеш човек, може да станеш животно, после пак отново и т.н., и т.н.: еволюция, която е далече от развитието.)

Любовта е Висша Реалност, а не понятие. (Някои искат да я определят, нали – да я вкарат в понятие. Любовта е Висша Реалност!)

Дзен: Дзен е чист стремеж към ясно виждане на Реалността. Чист стремеж към ясно виждане на Реалността! Дзен не можеш да го намериш в Свещени писания – там той не си губи времето. Дзен не държи на това – той държи на Чистота и Подход, които трябва да са напълно осъзнати. (Тоест, както Толтеките са тренирали Безупречност, както Христос е тренирал Свещенодействие, за което неговият Есейски Учител казва: „Той стигна дотам, че вече не може да греши“. Това е Пътят на истинските практики.)

В мига на Просветлението човек може да се разсмее – но не както този човек, който е спечелил от лотария. Смехът на Просветлението е от съвсем друг род: той идва от вкусването на Пустотата, от вкусването на Бога и на Истината. (Защото човекът дълго е търсил правилно тази Безкрайност, този Бог, тази Пустота, тази Истина. И след дълго търсене идва един момент, в който Тя ти дава Себе Си – Откровение за Себе Си. Тука няма никакви халюцинации, никакви възвишености, даже няма екстаз. Екстазът е само подготовка – тука има пряко виждане. Както казва Учителя: „Мойсей пише за Сътворението, но Аз бях там“. Както искаш, го разбирай. Така говори Учителя: кратко и ясно – и не държи да бъде разбран.)

Интелектуалното познание е просто един погрешен път.

Веднъж попитали Буда: „Безконечен ли е светът, или конечен?“. За Буда това е глупав въпрос. (Ще обясня: защото Буда е велик практик – такива излишни въпроси и философии за него са напълно безсмислени.) Затова Буда отговорил така: „Безконечен или конечен – ти трябва да се освободиш и да станеш осъзнат: трябва да станеш Истинен човек“. (Говорили сме: не религиозен, даже не духовен – трябва да станеш Истинен човек. Над Духовността – казвал съм ви: Чистата Духовност има пет степени. Това е само началото на Истинския Път. Чистата Духовност е най-ниската степен. Тоест: трябва да станеш чист Дух, Свобода. Но философът ще каже: „Да, да разбирам“ – и ще си остане в свойта позиция.) Казал Буда: „Търси себе си, търси истинското си Освобождение, защото от въпроси, от философски въпроси се умира“. (Ще умираш много прераждания, ако си играеш на въпроси.)

Простотата – казва Тит Нат Хан, (забележете!) – ограбва неразумността. Простотата превъзхожда знанието, но често остава незабележима. (Говорим за Простотата – естествената Мъдрост.)

В този, у когото няма гняв, как може да възникне гняв? (Значи, ако един човек е отдаден на Бог и на Истината, нека ви го кажа така: той няма способност да се гневи. Това за него е чудо: той не може, той изгубва таз способност, той живее в Покоя.)

Неовладеният ум е страдание; овладеният ум е Единство.

Нямаме външни врагове: тука сме само ние. Нямаме външни врагове!

Всяко мнение, било то красиво и благородно, може да бъде капан.

Когато правим зло, погубваме себе си.

Само Чистото съзнание се освобождава от ума.

На нашето състояние влияе не светът, а нашето възприятие. (Пак ще повторя, тъй като е много важно: значи, няма значение дали става потоп, кризи, катаклизми – каквото се сетите. На Истинския човек, на Пробудения човек не му влияят тези неща, а неговото възприятие. А какво възприятие има този, който живее в Бога? Разбира се, че Божествено! Разбира се, че празнува! Разбира се, че вижда правилно Бога и никога не Го осъжда! Никога не осъжда тероризма. Все едно да критикуваш земетресението – жалка история. И да го критикуваш, и не – Бог действа… защото раздава уроци и Правда според миналото на тези преродени души. Така че Бог не държи да бъде разбран, нали – а Той ще продължи да действа, както е Неговата Воля. Защото тя е строга, но Абсолютно Справедлива. Разбира се, че Той след време наказва и тероризма, защото това също е погрешна пътека. Казвал съм ви нещо по тоз въпрос. След време ще направя един компромис, доколкото мога да кажа дълбоки неща за тероризма.)

Който не се е освободил от лъжовните представи, той е заседнал в света на желанията. (Вие знаете: желанията са паднали същества. Желанието е желание – но желанието не е Любов. Някои бъркат желанията с Любов. Към Бог трябва да имаш Любов, а не желания.)

Енергиите на навиците са посети семена.

В Чистото съзнание мисленето е всякога правилно.

Човекът на Чистото действие не мисли никога тайно за изгодата, която може да получи. (Тъй като такъв човек е осъзнат и буден: той държи първо на Истината; а ползата, дали ще дойде, или не – той не се вълнува. Той държи на Истината.)

Ако мислите неправилно, нечисто – значи, Змията ви е ухапала.

Ако добре изучим едно нещо, тогава ще можем да разберем всички Учения.

(И аз ви казвам: ако добре сте разбрали едно Учение, може да проучвате всички други Учения. Защото туй правилно ще се пренесе там. Но това правилно трябва да е 100 %. Както вярата: при 99 % не действа. Затова, каквото и да е Учението… Вчера казах на пловдивската група, на една сестра – не да я обиждам, а да разбере: „Ако ти си нечиста, от кое Учение си? И въобще, има ли значение от кое Учение си? А ако ти си чиста, няма значение дали идваш от пещера, или от пустиня“. Разбраха. Тъй като това е… няма нужда от коментари.)

Преди да се родите, вие сте съществували.

Това, което ние считаме за реалност, е само наше възприятие.

Правилна практика има само в пречистения, Истинен човек. (Пречистеният човек може да практикува нещата правилно – другите правят някакви упражнения.)

В страданията си трябва да развиваме Покой и радост.

(Това казва и Золайра (ще говорим след време за нея): „В радостта се провалих; в скръбта израснах“. Наистина, скръбта дава Дълбочина: но ако можеш да я приветстваш, ако можеш да я посрещнеш, ако можеш да я прегърнеш – тогава тя ще ти даде нещо много по-дълбоко, което в радостта го няма. Но след време ще говорим и за Золайра.)

На хората им е трудно да се разделят със страданието си. Защо? Поради страх от неизвестното, хората предпочитат познатото страдание.

Когато намериш вътрешния Мир, ще можеш да живееш в Мир с другите.

Внимателният човек никога не се изгубва в своите мисли – даже и те да са положителни. Никога не се изгубва в своите мисли!

Нашият собствен живот трябва да бъде нашето послание.

ТИТ НАТ ХАН: УСМИВКАТА

Продължение

(Трета идея за размишление)

Който се усмихва на страданията и на трудностите, той може да ги контролира и да ги преобразява.

Усмивката е главният метод за укрепването на човека и за укрепването на света.

Усмивката означава, че човекът владее себе си. (Не става въпрос за смеха. След време ще ви обясня дълбоката разлика между смеха и усмивката – по Учителя, и в тази лекция – частично.)

Усмивката успокоява цялата нервна система и всички същества вътре в човека.

Усмихни се на своята скръб, защото ти си по-висш от нея.

Човекът е подобен на телевизор с много канали: ако включиш канала на скръбта, ще станеш скръб. Ако включиш канала на усмивката, ще станеш усмивка. Която програма включиш, тя прониква в тебе. (Ето: натискаш копчето, и… Изглежда лесно, нали? Така е. Но който тренира всеки ден – накрая му става лесно.)

С усмивката ти правиш живота си по-красив.

И Учителя казва: „Усмивката е цветът на човешката Душа“. Значи, тука трябва да разберем: усмивката не е качество на ума, даже не е на сърцето: говорим за човешката Душа. „Лесно е – казва Учителя – да се освободиш от ограниченията: една-две усмивки“. Няма значение в каква трудност си попаднал – ако можеш да събудиш Душата в себе си. Каквато и да е трудност – даже и да изглежда безизходна! Всъщност за Бог в тебе няма безизходица – но за твоя нечист ум даже обикновено нещо може да е безизходно.

Значи, и казва Учителя: „една-две усмивки“… И казва още: „Ако е въпрос за Истинската Усмивка, рядко ще я видите“. Ще обясня. Това е Усмивка, в която тайно участва, на по-висока степен, Духът. Тази Усмивка е Гласът на Духа: тя е неземна. В Египет са я наричали Неуловимият Йероглиф. Тази Усмивка не е като усмивката на Душата – тя е много по-висока. Ще обясня: тя не дава утешение – тя дава тотален, скрит Възход. Тя дава Вдъхновение: нещо много Дълбоко.

И така: усмивката на сърцето е тиха вътрешна градина. Тя е звукът на Чистото Сърце.

Усмивката на ума… не искам да говоря, но ако трябва да кажа нещо – това е усмивката на сервитьора: той ти се радва, че ще ти вземе парите. Това е една приятна усмивка, учтива, изработена, по всички правила… но това е нещо жалко.

Усмивката на Душата е утешение, защото Душата е познавач на Скрития свят.

Усмивката на Духа е величествена. (След време ще обяснявам дълбоко.) Тя е Духовен остров: Абсолютна Несломимост. Това е Древна Цивилизация – тя е несмесена с пътя на човечеството. Докато умът – това е вечна тревожност. Тука умът изяжда хората. И да се усмихват, и да не се усмихват, щом е в ума – умът го изяжда. Докато Усмивката на Духа изяжда ума. Умът – това е старият, тъмен свят.

Усмивката на Духа се е родила от Покоя на Тайната вътрешна сила в човека. Тази Усмивка е отломък от Древността. Тя е насочваща Прасветлина. Тя даже не е светлина – тя е насочваща Прасветлина към Безкрая. Тази Усмивка е чисто духовно злато, без примеси. Но прав е Учителя: тя се явява много рядко, тя не е показ. Тази Усмивка е излязла от много дълбоко, пресветло, просветлено Място. На езика на Толтеките, които също са я постигнали (Безупречните) тя се нарича Ахарон (на езика на Жреците) – рядка, Древна дума. Нарича се още Третото Крило на Орела. (В септемврийската лекция, която е най-дълбока тази година, ще говорим и за Бермудския триъгълник, и за Тайните на Атлантида, и за Третото Крило на Орела.)

За Третото Крило на Орела Учителя също говори, но Той го нарича по-друг начин, с друго название: Неведомостта. Не Невидимият свят, не Незнайното – а Неведомостта. Незнайното също не знае за Неведомостта. Неведомост значи не се води с нищо: нещо, което превъзхожда всичко.

В заключение ще кажа, че когато едно бедствие атакува тази Усмивка, то е смешно и жалко, защото е все едно да тръгнеш с нож срещу атомната бомба. Такова нещо са тези, които познават Тайната на тази Усмивка на Духа.

АУМ

4 август 2015 г.

СВЕДЕНБОРГ

(Лекция 1)

СВЕДЕНБОРГ ЗА БОГА

Продължение
(Първа идея за размишление)

МАЙСТЕР ЕКХАРТ

(Лекция 2)

МАЙСТЕР ЕКХАРТ ЗА БЕЗДНАТА

Продължение
(Втора идея за размишление)

ЧУАН ДЗЪ

(Лекция 3)

ЧУАН ДЗЪ

Продължение
(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

За три Същества ще ви говоря, говорили сме за тях – продължения, малко или много.

Ще започна с подаръка, който направих и в София, в неделя – оригиналът на Отче наш, т.е. най-близкото до оригинала. Иначе сте го чували Отче наш като форма – тука ще дадем съдържанието и част от смисъла. За тези, които искат да карат дълбоко този въпрос, тази т.н. молитва – ще диктувам бавно:

О, ВЕЛИКА МИСТЕРИЯ,

Която огряваш всички светове,

да бъде Твоята Сияйност,

да дойде Твоята Безкрайност

върху нас – както отвътре, така и отвън.

Дай ни Хляба Свръхестествен…

Тука има два превода, но аз съм дал този, той е… Богомилите са го предпочитали. Другият превод е: дай ни Същността Си, но в случая – дай ни Хляба Свръхестествен. Тука само ще кажа, че истинският Хляб не се пече – това е самият Огън, самата Същност: няма нищо общо с външния хляб.

Значи:

Дай ни Хляба Свръхестествен

и не ни въвеждай в сътворение,

защото в Тебе е Царството

на Свободата и Покоя,

защото няма слава,

подобна на Твоята Слава.

АУМ

Учителя казва, че тази дума има Ватански произход. Ползвали са я много народи, но тя има Ватански произход.

СВЕДЕНБОРГ

(Лекция 1)

Това е човек със скромност, спокойствие и почтеност. Бил е голям учен, но при среща с Бога и Невидимия свят изоставя общоприетата наука и се отдава на т.н. Свещена Наука, която е нещо съвсем друго. Той се е отдал на Наука, която прекрачва времето и пространството, и затова неговото време не го е разбрало. Той беше допуснат в Истинското Знание на по-вътрешен план, т.е. в Духовността. Притежавал е Небесното спокойствие на своята велика Душа. Дадено му е било да пребивава и в двата свята. Разбира се, бил отречен от Църквата. Ако не беше отречен, щеше да е чудо – точно така, трябва да е отречен, но това се знае и се очаква. Даже щеше да е много чудно, ако не беше отречен – щеше да има нещо нередно.

(Между другото, само ще ви кажа: има един много приятен брат, от София, който идва на лекциите, от Академия на науките3 – така, позволявам си да кажа за него, защото той отдавна идва и знае за какво става въпрос… голям специалист, иначе. Пита: „Кажи ми да продължавам ли… – защото там е голяма бъркотия! – … да продължавам ли с таз Академия, или да я напусна?“. Казах му едно изречение: „Къде искаш да отидеш след смъртта: в Академията, или при Учителя?“. Край! Напусна. Няма място за губене на време и за философски разговори, и за спорове, и там, битки и т.н. – между другото.)

И така, Сведенборг:

Мъдростта твори присъствие, а Любовта твори съчетание.

Който не търси Бога, увеличава злото в себе си. Началото на злото е злоупотребата със Свободата.

Силата на злото е нищожна пред Могъществото на Бога. Пред Бога целият Ад и целият Пъкъл са нищо.

Злото и лъжата принадлежат към смъртта.

Хора, които осъждат, които обиждат с лоши думи, малко или много, се превръщат в астрални убийци, т.е. видоизменят се – стават астрални същества и след време критиката им се връща многократно. (Както знаете: много е лесно да се критикува, много трудно е да стигнеш до забележката и безкритичността, т.е. до това, което казва Бог: „Не съдете, да не бъдете съдени“4, тъй като причините са много дълбоки.)

Всяко Добро и всяка Истина изхождат от Бога, а не от човека.

Пътят на развитието минава през всички неща. (Става въпрос и за дреболии, и подробности, и случки, и т.н, и т.н. Минава през всички неща!)

Човек, който вярва, че доброто произлиза от него самия, започва да прави връзка с Ада и започва да става едно с Ада.

Да любиш Бога значи да не внасяш зло в словото – защото Словото е Бог.

Много хора не извършват зло външно, но то си остава в тях. (Те си остават в системата на смъртта.)

Бог никого не наказва – човекът се самонаказва. Който се е привързал към злото, той се е самонаказал. Злото не е личност, то е влияние.

В момента на смъртта човек се среща с много приятели и познати от този свят, но всичко е много повече обърнато навътре, на вътрешен план – в самата Духовност. Човека го привличат същите вещи и хора, които е обичал. Човекът не е мъртъв в Другия свят: само се е отделил от телесната си част, която му е била в полза и дадена за полза в този свят. След смъртта вътрешният живот си остава цялостен – само душата се изтегля от тялото. Току-що починалият известно време не осъзнава, че е мъртъв. (Ще го кажа по друг начин: трябва да мине известно време, да го убедят Ангелите. Те му казват, че е мъртъв – той не вярва: той продължава да спори примерно с жена си, с близки – духовно, става въпрос, той им говори духовно. От време на време почва да се чуди защо не го чуват. Ама минава доста време и накрая почва да се убеждава, и почва да си казва: „А бе, май съм умрял“. А Учителя казва: „Умрелите са живи, както и живите са живи“, т.е. всичко е живо. Но сещам се, казах един… имахме в София смешни афоризми: За умрелите се говорят само хубави неща – толкова хубави, че ми се иска да умра. Разбира се, хубаво е и за живите да се говорят, но традицията засега – не много… към живите е по-друго. Но през декември ще говорим за смешните афоризми.)

Истинската религия е дело на живота, а не дело на вярата.

Пътят, който води към Висшето Познание, е труден, Тайнствен, и в дълбочината си – страшен. (Тоест има и риск. Но по-хубаво е да избереш този риск, отколкото да останеш в обикновения живот.)

Птиците и животните не са просто птици и животни – те са излъчвания на Духа.

(Тука ще кажа нещо от Учителя, за което се сещам: за разни, като се почне – папагали, пойни птички, славейчета, които са в кафез: „Стари заключени души, възлюбени души на самите хора“. Отново ги заключват в кафез, отново ги мъчат, докато дойде моментът да ги пуснат, за да може и те да бъдат освободени. Но това са такива… след време пак ще говорим за животните: въобще външно нещата изглеждат такива, но вътре – това са души и души.)

Духът е вътрешният човек. Той е, който прави човека жив.

Няма предопределен за злото човек – всеки може да бъде преобразен.

(Има случаи в историята на Бялото Братство – Учителя казва: когато демон изоставя пътя си и става ученик на Бялото Братство; ученик на Бялото Братство изоставя Пътя и става ученик на Черната Ложа.)

Тези, които са лишени от Истинска Любов, тях щастието ги убива.

Които живеят в зло, не познават Истината. Неразбирането на Истината е самоунищожаването и на Църквата, и на човечеството.

Изкушенията са съкровени, защото те идват и изискват израстване в Бога. (Значи, не са врагове, не са препятствия, те идват да проверят човека: дали човек избира твърдо Бога и ще израства в Бога, или, ако не – те ще го ограбят.) Изкушенията отделят житото от плявата.

Хиляди светове са населени с жители – но за Безконечния Бог те са капки в морето.

Животът на другите планети е също материален, но от по-фина материя. Състоянието там, на материята, е друго, различно и по-фино.

Човек, пребиваващ в Духа, се съединява с Духовете на вътрешен уровен.

Божественото Провидение следи развитието във всички светове.

Известното знание в света е нищожно в сравнение с неизвестното.

Този, който говори за вярата си, но не живее по нейните закони, в следващия си живот няма да има вяра, т.е. тя ще му бъде отнета.

Тука се сещам пак за една стара мисъл на Сведенборг:

Кои се прераждат в кръгли глупаци? Тези, които в минал живот са отнемали (туй и Учителя го казва)… са отнемали вярата на другите хора. В следващото прераждане, от начало до край, има такива, казва Учителя, целият им живот минава в глупостта – и след време, в задгробния живот, ако направят някакви поуки – направят.

СВЕДЕНБОРГ ЗА БОГА

Продължение

(Първа идея за размишление)

Човекът не е живот. Той е орган, който възприема живота, изхождащ от Бога. (Тоест примерно, ако някой ме пита: „Докога ще живея?“, отговорът е прост: „Докато Бог живее в тебе. В момента, в който Бог си замине, нямаш избор: просто и ти заминаваш“.)

Ако човекът прави добро без Бога – това е лицемерие.

Ако някой обича себе си или света повече от Бога, тогава светът е неговия бог – или той сам си е бог. (Но това е жалка история. Тоест: той е нарушил Свещената Заповед.)

Който съзира в добрините си заслуги, също изпуска Бога. (Значи: когато правиш добро и мислиш, че ти си извършителят – от което особено Ангели и Пробудени се пазят: те знаят, че са малки проводници наистина, малки и скромни – но в момента, в който човек помисли, че прави добро, той вече започва да се отдалечава, той започва да изпуска Същността.)

Любовта към Бога е най-вътрешното нещо; Любовта към ближния е по-външна. Под обичай ближния си не се разбира да го обичаш като личност, а да го обичаш като част от Божията Истина, Която е скрита в него.

Които живеят в Бога, съзират Истините в себе си. Такива Исая ги нарича „Научените от Бога“.

Човек след смъртта си отива при Бога дотолкова, доколкото е приемал Божествените Истини, докато е живял в света.

Духовните бракове са съединение с Господа. Това нещо се случва и на Земята.

Да се намира човек в Бога – това е Дар Божий.

Да признаеш Провидението – това произлиза от самия Него.

Който има Бог в себе си, е спасен – няма нужда от Църква. (Който няма Бог в себе си, все едно е дали пали – туй аз го добавям – по хиляда свещи на ден. Със свещи никой не може да излъже Бога.)

Раят в Духовен смисъл означава: да бъдеш Мъдър, но от Бога. (Не от себе си, но от Бога.)

Чистотата означава да те познава Господ.

Любов без Мъдрост е любов от човека, а не от Бога.

(Тук само се сещам за едно важно нещо: има хора в света, които отричат Бога, обаче, така, стараят се да живеят чисто, имат някакви принципи. Нека да ви кажа, че таз „чистота“ ще бъде наказана. Чистота без Бога също е лицемерна, както и да изглежда – става въпрос за човек, който е отрекъл Бога. След време неговата „чистота“ ще бъде наказана, защото тя не е съединена с Бога и не е благословена. Колкото и да се старае такъв човек, за какъвто и морал да говори, той ще получи своето наказание.)

Когато умът се отклони от Бога, той вижда всичко погрешно, по който и да е въпрос: дори някой път да ви звучи, че казва някакви истини и полуистини – той мисли погрешно.

Човекът не може да бъде преобразен само от едната вяра: преображението е вътре в Бога.

Това, което е създадено от Него, е част от Него.

Бог не може да се съедини с човека, докато човекът не е отделил от себе си злото и лъжата. Те могат да бъдат отделени от Господа само при съдействието на човека, т.е. това е взаимно.

МАЙСТЕР ЕКХАРТ

(Лекция 2)

Голям Мистик с висока длъжност към Църквата, монах, доминиканец, майстор на тънкото Познание. Казва: „Аз срещнах Неведомото и замлъкнах пред Неизреченото“.

Това е човек с истински Мистичен опит, но този опит е неизразим. Почти нищо не се знае за неговия душевен живот, а хората от неговия доминикански орден, дори и те не знаят, дори и неговите близки мълчат за него и за неговото име, защото е бил осъден от Инквизицията. Но едно мога да ви кажа: неговият Дух е вкусил самия Бог и не търпи никакъв застой, никакви условности. И затова гласът му е строг, но той говори пред Лицето на Бога и Вечността. И това не е само неговата строгост, но това е Строгостта на Бога и Вечността – тя говори чрез него. Казва: „Аз раждам все повече Бог в себе си“.

И така, Майстер Екхарт:

Блаженият човек не знае себе си, нито другите неща: той знае само Бога.

Чрез Нищото аз ставам Онова, Което съм.

Църквата е свързана със смъртта. (Казал е много такива неща, поради което също е отлъчен… Църквата е свързана със смъртта.)

Когато си привързан към живота, тогава демоните ще ти го отнемат. Мъдрият не е привързан, затова има Истински Живот.

Мъдреците са Доброто на човечеството.

Бог е Благ по природа, а човек – по благоволение.

В Нищото не може да оживява нищо друго освен Бог.

Мария е била Душа на Бога, а не Душа на себе си. Тя е била Душа без его – Душа, държаща само на Бога. Така я е създал самият Бог и затова тя ражда Несътвореното, наречено Синът. Така чрез Душата Бог ражда Христос не в Мария, а в Себе Си. Бог Го ражда в Себе Си. Той е Господарят на Своя Замисъл, Той движи нещата. Той е Творящият Сина, а не Мария.

Само чистата Душа е Вечност и приемственост – и тя самата не е сътворена, а само е слязла. Дълбоко в чистата Душа е сам Бог, и Той ражда Същността – Христос, наречена в Себе Си – Същността Христос в Себе Си.

Душата е идея на Бога, Бог е нейният Майстор. Нито Боговете, нито Старците могат да създадат Душа. (Говорим за Висшата Душа.) Душата по-късно, като слязла на Земята, е станала жена. Всяка чиста човешка Душа е Дева и тя може да зачене Бога. Само Бог сътворява и никой друг не може да твори.

Бог не е създал нещата извън Себе Си, а вътре в Себе Си. И така Бог е изрекъл Себе Си, собствената Си Същност в Сина. Той е Съвършеното Слово, Което единствено изрича Себе Си.

Бог по Своята Същност не е нещо съществуващо. (Защо? Защото това би Го ограничило. Той слиза в съществуващото, но в Дълбочината Си е Несъществуващ – нищо не може да Го побере. Учителя казва: „Цялата Вселена не може да Го побере“.)

За да стане абсолютно достъпен, Той Се ограничава – и става Бог; Бог също Се ограничава – и става Син. Но всичко това са дълбоки, несътворени неща – степени на ограничение.

Най-необходимото нещо е Единство с Бога, а не единство с Църквата. Съществува вродено Единство на човека с Бога – но пълното Единение е, което трябва да се достигне.

Божието Знание е причина за нещата, а нашето знание е причинено от нещата.

Прокълнатите хора може да имат много правилни мнения, много знания, но те нямат праведност на волята, те нямат Истинността.

Ако не отидете отвъд света, никога няма да познаете Бога. Бог ми предлага нещо толкова сладко, че целият свят не може да ми предложи нещо подобно.

(Когато се молим „Да дойде Царството Ти, да бъде Волята Ти“, ние всъщност молим Бог да ни отнеме самите нас, понеже ние сме пречката. И когато молим тез неща, ние искаме Той да… да отстрани човешкото в нас, за да се постигне истинското Единство.)

Който се откаже от всички неща, той ще получи сто пъти повече.

Ако не си във Волята Божия, всяко твое познание е равно на нула.

МАЙСТЕР ЕКХАРТ ЗА БЕЗДНАТА

(Т.е. Безкраят, наречен още Пустотата)

Продължение

(Втора идея за размишление)

Бездната е Предвечна: времето не я вълнува, Вечността не я безпокои.

(Тука се сещам, че Учителя казва на едно място (в третия том на Храмът5 – след време), че: „Има Същества, които трябва да се спасят и от Вечността“.)

В Бездната нещата не съществуват – там те са само Идеи. За да почнат да съществуват, те трябва да са сътворени, т.е. ограничени – те трябва да слязат.

Бог е изтръгнал нещата от тяхната нулевост и затова те съществуват.

Бездната е отвъд всяко Разумно Слово, извън всяка разумна словесност.

Бездната е Мълчание, Могъщо Мълчание, Безграничен Покой и Безветрие.

Бездната е Праизвор на всичко. Тя е чиста Пустота и безплътност.

Бездната е единствената Опора, на Която се опира всичко – единствената Твърд.

Бог живее във Вечността и времето, но тук Той е ограничен: Той е слязъл и е излязъл навън – а вътре, в Бездната, Той е Абсолют: там не е Бог, там Той е Абсолют. И тука, именно тука, Той е вкоренен и цялостен. Бездната се оглежда само в Бездна.

Бог е наистина Велика Тайна и Мистерия.

Бездната – това е Абсолютът в пълната Му Неизвестност. (Която ние наричаме още Неведомост, а Толтеките го наричат Третото Крило на Орела. В следващата лекция ще говорим и за Третото Крило на Орела.)

Колкото повече се издигаме към Бога, толкова повече получаваме Разумно Слово, Светлина, получаваме Път, получаваме Същност. Но когато вървим към Бездната, всичко друго трябва да го изоставим.

Бездната налага една Абсолютна безсловесност. Тя дарява един Неведом спомен. (С такъв спомен са дарени най-вече Двадесет и четирите Старци. Те са били дарени с изключителната среща: не с Бога, а среща с Абсолюта – това е разликата.)

Докато Бог е казал: „Аз съм Този, Който съм“, то за Абсолюта това не може да бъде казано. Той надминава всички мерки и не може да бъде ограничен и назован дори и с това: „Това е, което Аз съм“.

Бог е Любов – докато Абсолютът превъзхожда това. Разбира се, Той е слязъл, Бог, като Любов, за да стане достъпен, тъй като е Абсолютно недостъпен и Абсолютно Неведом – затова Той не е нито „Отче наш“, нито „ваш“, а както казах: О, Велика Мистерия – даже не е Тайна. Казвал съм ви: има загадки, Тайни и Мистерии. Загадките са за обикновените хора, учените да се забавляват. Тайните са за духовните хора, а Мистериите са за Синовете Божии, за Старци, Богове и въобще – за изключителни и възвишени Същества.

Бог има качества; Абсолютът няма качества, няма ограничения: Той е неограничен.

(Тука, във връзка с Мистерията, искам да кажа, че Бог е Неведом – а не „Отче наш“ или „Отче ваш“ – т.е. не се води с никой, но Неговото Единство трябва да се търси.)

Той живее в бездънен Покой – докато Бог твори и създава неща. Абсолютът не твори, Той е отвъд това ограничение. Той е скрит в Своя Безпределен, Древен Покой. Той е бездънното Праоснование. Той е Праизворът, слязъл надолу като Бог, като ограничение, като Извор, като Източник, като достъпност.

ЧУАН ДЗЪ6

(Лекция 3)

Чуан Дзъ е и Мистичен Мъдрец, и Мистичен Учител – това е Древен Търсач на Неведомото. Където и да отиде, в който и свят да е, той все търси Неведомото. Нито светът го интересува, нито Отвъдното – това са погрешни търсения и ограничения. Той търси винаги Неведомото. Това е човек с остър поглед, ясна мисъл и изключителен вкус към странните неща. Той е съкровище на китайската Мъдрост – второто голямо, изключително съкровище след Лао Дзъ. Той е Мъдрец, който живее в света, но никога не живее в света, защото се е научил да живее в глъбините на своето Сърце. Бил е много скромен, много беден – и разбира се, винаги се е чувствал богат: който има Дао, винаги е богат. Скромен и беден, но никога не се е чувствал ограничен от бедността. Сам си плете сандали с лекота. Отказва да стане съветник на императора, който го вика: за него няма време за губене на време – и му отказва с лекота. Той разговаря с ученици, приятели, включително с един череп, с пеперуда, с дървета и т.н. Живее просто и никога не допуска хитрост. Живее честно, безхитростно. Казват, че е бил много весел – и когато погребал жена си, той бил много весел. Когато наближавала смъртта му, той видял в себе си също веселие: просто се радва на всичко. В себе си той видял предел, а в смъртта видял своята Безпределност – ето какъв поглед има Мъдрецът. Как може да отиваш в тази Безпределност и да скърбиш? Бог те освобождава от тялото, от затвора, от килията – бедната малка килийка – да ти даде свобода, и ти да кажеш: „Скърбя, Господи, не ми давай таз Безпределност“ и т.н.

Казва: „Не държавата е важна, а Дао. Държавата е излишна и обществото е излишно: и двете са излишни като шестия пръст на ръката – няма нужда от шести пръст“.

Достойнството на Чуан Дзъ не е в странността му, а в неговата голяма Искреност. Той на нищо не те учи, той само те призовава към Тайно опознаване на Дао и Реалността. Толкова е странен, че даже – знае се за него – че даже той не търси Мъдростта. Много странно Същество! Той се старае само в едно: (и Мъдростта не го интересува) той иска да живее Истинно и само в Дао. Нито в Мъдростта, нито в световете – само в Дао. Никакво общество, никакви политики, никакви императори, нищо, никакви семейства – само живот в Дао, т.е. в Бог, в Истината. Обаче пък Мъдростта започнала да го търси – нормално, така става. Почнала да го търси и да му се разкрива. Не я иска – обаче тя идва. За него няма никакви такива неща като настояще и бъдеще – важно е само Дао. Той не живее в настоящето, защото не държи на него. Той живее в Бога, той живее в Дао и държи само на това. Хората му се чудят и той се чуди на хората – така става в света. Той превъзхожда сам себе си, защото е позволил на Дао напълно да живее в него. Живял е в тежки времена, но той казва: „Какво общо има това с Царството на Дао? Какво общо има това и с Истината, Която е Покоят. Нека да има тежки времена – аз обичам Покоя“. Той видял учени, които се провалят; философи, които пропадат; правителство, което създало „Проект за общочовешко спасение“ – той само се усмихвал на това, защото знаел, че всичко това е външно и че само Истинският Живот в Дао е спасение. Няма такива проекти: твоят личен, Истинен живот – това е Пътят. Проектите не са… проектите са мъртъв порядък. Само Дао е живо.

Словото му често е странно. То дори някой път даже не изразява Истината, а Я скрива. Така говори той, подобно на Лао Дзъ. Защо я скрива? За да може да я търсиш. Той цени словото, но го използва като скривалище. Той призовава безмълвно да откриеш Истината в себе си. Той не претендира никога за способности, нито за ученост, нито търси манастир и спасение: той отдавна е в Дао, отдавна е в Бог и в Истината – и няма нужда от такива неща. Той живее в Дао, ражда се в Света на Дао, връща се в Дао. За него няма свят, няма раждане, няма смърт. Затова се чудят (подобно и на Лао Дзъ): историческа личност ли е? Разбира се, че не е. Той не държи на историята. В следващата лекция ще ви обясня: думата история на Древен език означава падение. Хора, които имат история, са много бедно нещо. Истинската цивилизация, истинският народ нямат история (ще обясня другия път) – те имат Древност и Безупречност, не се занимават с история и исторически неща.

Чуан Дзъ е винаги много скромен – и даже трудно е да го забележиш. Може да е до тебе, и е трудно забележим. Както и да го гледаш, той е Дао – и както трудно се вижда Дао, така трудно е да забележиш и Лао Дзъ, дори и да ти е комшия.

И така, Чуан Дзъ казва:

Това, което е най-нужно, е Непознаваемото.

Ако водите стигнат до небето, Мъдрият човек няма да се удави.

Малкото разбиране е тясно и прибързано; Великото разбиране е обширно и спокойно.

Дори и лудият човек си има Наставник. (Всеки човек си има Наставник.)

Най-доброто постижение е едно: Яснотата. (Яснота – това Дзен, това е Дао Учението, и т.н.)

Има Творец – но няма никаква следа от Него. (Някои търсят следи. Той няма следа. Изглежда, че има следа – нещо е оставено, но то е над следите.)

Никой не е живял по-дълго от мъртвото дете.

Великата Дързост никога не напада.

Ако Пътят е ясно очертан, това не е Дао. Истинският Път е прекрасен, неясен и безкраен. Разбирането свършва тогава, когато се сблъска с Неразбираемото.

Знанието е проблем – само Дао е цялостно.

Колко са смешни мненията, ако не живееш в Дао! (Знаете: думата мнение – друга бедност, тя е подобна и на съмнение: съмнение означава със мнение, т.е. не си с Мъдростта, а с някакво мнение. Разбира се, има и мнения… но това е друга пътека.)

Истински знаещият се основава на Непознатото.

Основният въпрос в Даоизма не се състои в това как да знаеш, а как да бъдеш Дух, как да бъдеш чиста Яснота – а не как да знаеш нещата.

ЧУАН ДЗЪ

Продължение

(Трета идея за размишление)

Велико е да се домогне човек до Тишината. Що е Тишина? Ако я имаш, то при голяма и силна буря ще имаш в себе си голяма Хармония. (Ето къде е Тишината. При голяма буря, при голям ураган – поздравяваш го, усмихваш се и си влизаш в своята Тишина – мястото на Мъдреците, голямата Хармония.)

Истинският Човек е лишен от самия себе си.

На обществото е невъзможно да се помогне – даже и не трябва да се опитваш. Но ако всеки следва Пътя на Дао, то обществото само ще се реформира и ще се преустрои само по себе си.

Когато вървиш с удобни обувки, забравяш, че имаш крака. (Вие знаете: ако вървиш с много тесни обувки, светът става много тесен. Хвърлѝ обувките и… лесна работа!)

Животът ми има граници, но Духът ми няма граници.

Смъртта на сърцето е по-страшна от смъртта на тялото.

Човекът на Дао живее в Дао, в Пустота, и не се вълнува никога от никакъв Апокалипсис. (Всъщност няма Апокалипсис, ако ти си в Бога. Но ако не си в Бога, той може и дълго време да не дойде – но защо да не се тревожиш? Нали си в ума, нали си човек? Тревожѝ се, трупай тревожене – някога ще си научиш уроците. Всъщност Апокалипсис няма. Това е тържеството на Истината – и някои го очакват с Любов; защото това е срещата с Истината – за по-висока Истина.)

Когато всичко изчезне, къде пребивава Пътят?

Който е постигнал Пътя, никога не спори. Който спори, никога не е постигнал Пътя. (Разбира се: Пътят е като Слънцето, като Истината – нещо безспорно. Такъв човек никой, никога, през никакви времена не може да го въведе в спор. В спора никога не се ражда Истината. И спорещите хора ги вижте дали са Истина – и ще видите, че не са. Истината се ражда в голяма приемственост и навътре по Пътя към Бога.)

Не търсѝ начини да оправиш положението и света: възприеми Пътя на Недеянието, т.е. Чистите действия – и само слушай. Така сред трудностите на света ще чуеш тихата Музика на Дао.

(Ще обясня: Недействието, т.е. Чистото действие – това е скрит Подход: то е действие, което е насочено навътре. Ти може да помогнеш външно на човек, но това не е нещо външно: това е нещо навътре. Този Чист Подход – той привлича Нищото, той привлича Безкрая, и там винаги се чувстваш добре.)

Светът не се нуждае от никакви правила, никакви ритуали и никакви обреди: той се нуждае от Дао, той се нуждае от Бог и от Истината.

(Аз казах в Смешните афоризми сега в София: Дяволът се радва на кръстените хора и чака пак да се кръстят. Нищо няма да им помогне. Кръстене! Може да се кръстят и три пъти! Начинът на отстраняване на Дявола е: Истинен, правилен живот – и нищо друго.)

Чрез Недеянието (Чистото действие) се улавя Дао.

Грешката на човека е, че той иска да наложи своето действие пред Недеянието, т.е. пред Бога. А Недеянието е действие на Дао. (Но някой път човек си мисли, че може да направи действие или може да направи даже добро. Разбира се, светът е загазил от човешко добро и от многобройни доброжелатели.)

(При Даосите няма даже доверие в Словото – доверието е в Чистия Подход към нещата. Там е голямото Доверие – в Недеянието, т.е. Чистото действие, което е непривързано, което е безкористно.)

Дао постига този, който търси Истината докрай. (Много хора са търсили Истината, стигали са донякъде и се отказват – това не е Пътят. Истинският Път на търсенето на Истината е докрай!)

Когато човекът се самоотстрани, той ще познае Дао в себе си.

Културата се твори там, където възприятието е правилно.

Човешката природа е без значение – важно е дали човек ще стане Истинен Човек.

Правилният живот не протича в човешката природа, а вътре в Истинността, в Пустотата.

Човек е велик не заради това, което е направил, а заради това, което не е свършил.

Лао Дзъ и Чуан Дзъ никога не са били за културата, никога не са държали на културата. Много правилно! Те са за Истинността. Те наблягат на Истинността и на Простотата. Културата за тях е бавнодействаща отрова. Те държат на Дао и никога – на културата. Да бъдеш верен на Дао, верен на Истината означава да странстваш в Безкрая, а не в света. А ако не си верен на Истината, ти все ще се буташ и все ще се блъскаш в света.

АУМ

1 септември 2015 г.

АТЛАНТИДА

(Лекция 1)

БЕРМУДСКИЯТ ТРИЪГЪЛНИК

(Първа идея за размишление)

ТОЛТЕКИТЕ

(Лекция 2)

ПОТОПЪТ

(Втора идея за размишление)

ТОЛТЕКИТЕ

Продължение
(Лекция 3)

ТРЕТОТО КРИЛО НА ОРЕЛА

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим изцяло за Атлантида.

АТЛАНТИДА

(Лекция 1)

Водата е произлязла от дума на Орела – и тази дума е Атл. Ще ви разкажа за тази дума, която е повече от дума. И така, думата Атл (Вода) означава, че Атлантите са били носители на Истинския Живот. За Атланските Жреци това е Древна дума, Древен говор на Орела, т.е. на Безкрая. Това е послание на Орела: Бъдете Истина за другите! От там произлиза после и думата Атланти. Бъдете Истина за другите! Бъдете Вода за другите! И по друг начин казано: Бъдете Живот за другите, за да текат те към своя Източник.

Според Първата раса на Атлантите, Рмоахали (преди сме говорили за тях – Първата раса е една от най-дълбоките на Атлантида), според тях думата Вода означава Обучение за Пътя към Бездната, за Пътя към Безкрая. Те казват: „Да застанеш срещу Водата значи да застанеш срещу Незнайното“.

Между другото, нека да ви кажа, че не е водата, която тече. Водата не тече; това, което тече в нея, е енергията. Ако енергията излезе, реката пресъхва – или изворът пресъхва и го няма. Това, което тече, е слязлата енергия. Ако водата не беше слязла – казват те – съществата щяха да започнат да умират отвътре. Рмоахали казват, че водата е пожертвано перо от Крилото на Орела, т.е. част от Същността на Бога, слязла да води хората. Учителя казва, че думата вода е старинна и произлиза от корена водя, водач – тя води хората. И така: думата Атл, или Вода, е Пратеник на Орела – и тя е нещо, което преустройва лицето на Земята, тя е Велик Майстор.

По времето на Първата подраса на Атлантида делфинът е бил човек пешеходец – но като видял водата, казват Рмоахали (по това време се случва), тази чудна стихия, човекът се опиянил, решил твърдо да заживее във водата и да плува. По-късно Толтеките нарекли делфините Морски хора – и това е наистина така. От милиони години водата е с нас – в нея има нещо от Праезика. В Скрития свят думата Атл означава Течаща Светлина. Но тук, на Земята, водата е по-друго нещо – течаща енергия, и тялото на тази енергия е водата. Външното тяло на тази енергия е водата. Това, което тече във водата, е способността на енергията. Разбира се, има и друга вода – застоялата вода. Но Толтеките казват: „Това е заболялата, болната, омърсената вода: блатото. Но блатото – казват те – това е агонията на водата“.

Рмоахали и Толтеки имали съвсем друг, таен поглед за водата.

Ще обясня. Според Рмоахали Потопът е нещо изключително красиво, защото е завръщане в Крилото на Орела, Мястото на Живота. А според Толтеките – те наричали Потопа Прегръдката на Орела, Часът на Тържеството, Часът на Истината. Наричат го още Прегръдката на Живота. Такъв Подход са имали те, но той идва от тяхната Безупречност. Понеже са се упражнявали хиляди години в Безупречност, те имат съвсем друго възприятие. За тях Потопът не е потоп, понеже имат Безупречност, която пък идва от обучението на Боговете – това означава, че Безупречността ражда друг поглед, друго приемане, друго възприятие. Учителя го нарича (Потопа) просто водно кръщение – огромно водно кръщение, без намеса на земни сили. Работят Висши Сили – и който знае как да посрещне това, се възражда.

И така: всеки Толтек е Древно Сърце, слязло от Водата – Неопетнената Светлина (защото първичното значение е Неопетнена Светлина). Това е мислене, което идва от друг порядък. Тези, които имат погрешен светоглед, те възприемат Потопа като падение и като наказание. Този мироглед ражда безизходица. Но Безупречният вижда другата Реалност: Безупречният открива в себе си виждането, което е част от Бога, понеже Орелът му дава част от Своите Очи. А грешният вижда себе си – той няма друг поглед, не му е даден, няма допълнителни Очи. Само Любовта към Орела дава допълнителни Очи. Той вижда себе си; той вижда, на Атлантски език, митоте – което означава хаосът и безпорядъкът. Понеже така е живял, това е търсил – това вижда. И така: обикновеното виждане е лъжа, то е падението на човека. Казано по друг начин: мъртвите все ще умират, а Безупречните все ще се завръщат.

Според Толтеките обучението в Безупречност е създателят на моста, чрез който се прекосява светът. Преданието за Атлантида е универсално и то винаги ще съществува, защото то е Учение за Безупречност – нещо истинско, към което се стремят само пречистените, само тези, които имат истинска цел и осъзнаване.

Всичко се съхранява в Храма на Чистото Сърце, казват Толтеките: в него има памет за Древни събития, т.е. никаква археология, никакво копане. В това Сърце има скрита памет и трябва само да си спомни.

Ще обясня. Чистото Сърце има памет, по-дълбока от всяка археология: то не рови – то си спомня, то е Жив Храм. Записало е всичко в себе си; но без Безупречност и пълна Чистота на сърцето, за истинска памет не може да се говори – там има други спомени.

БЕРМУДСКИЯТ ТРИЪГЪЛНИК

(Първа идея за размишление)

Както и преди съм ви казвал, това е част от енергията на Черната Атлантида – Четвъртата подраса, Пратуранците. Това е силно място на Черната енергия на Пратуранците. Съществува и реално, и буквално, и мистично – всякак. Това е енергията, която се е отделила от Истината. Тази енергия е прокълната. Ще обясня. Това означава, че тя се завръща в себе си; не ѝ е дадено да върви към Бога, понеже е отрекла Истината: тя се завръща срещу себе си, стоварва се срещу себе си. Тя е самопричиняване на зло върху себе си. Пратуранците са имали демонична смелост – не човешка, а демонична. Но всеки, който се е изправял срещу Истината (както и те), всеки е ставал обречен. Тази паднала енергия, която е и черен вихър, е искала да управлява света и съдбата на хората. Но тази енергия не е познавала Силата. Преди ви обясних разликата между Сила и енергия: енергията е навсякъде – Силата не е, Силата трябва да се призове. Тази енергия не е познавала Силата, която е над нея. Качествата на енергията и на Силата са различни: енергията привлича, тя е магнит; а Силата е пробивна – тя пробива, защото Истината е остра, Истината е остра Сила. И Учителя казва, че падналите Атланти са насочили черния кристал и тази Черна енергия срещу оста на Земята, искали са да унищожат цялата Земя и да я разрушат. И донякъде са успели: Земята е била изместена на 23 градуса. И сърцето също е изместено, казва Учителя, на 23 градуса. Било е по средата и сега е настрани, поради тази огромна Черна енергия. По-късно, когато се явил Потопът, Туранците били ограбени, в тях е влязъл Грабителят, т.нар. „страхът“, защото тогава те видели срещу себе си скритата, невидима, невиждана Мощ, която не очаквали: действал Орелът и ги разрушил. Голямата разрушителна енергия на Туранците била отнета. Една малка част от нея била затворена в триъгълника. Този триъгълник станал един затворен свят, заключен, който приемал в себе си само тези, които са участвали в създаването на черния вихър и черния кристал. Този енергиен вихър, който е силен и в който има мрачна енергия и решителност, според Толтеките е и слаб. Тоест: когато там минават тези, които нямат карма и участие в създаването на Черната енергия, дори и много близко до мястото на вихъра, той не ги докосва. Но тези, които са участвали в създаването на черния вихър и на този кристал, и надалече да минават, и наблизко да минават, Законът на Съдбата и Истината ги привлича и те биват разрушени. От нея не може да се избяга, защото невидимите сили на Орела насочват тези хора и тези кораби, и тези самолети (над 800 и… голямо число е) – насочват се натам, те имат неизбежна участ.

Според Толтеките тази паднала енергия е свързана с изкривеното съзнание – това, което е изгубило Пътя си и равновесието си. И така, този триъгълник се явява чистилище за всички прокълнати същества… А Бермудският триъгълник, като цяло, за радост, е само част от тази малка енергия, защото кристалът не е цял. Но все пак, този Бермудски триъгълник е само една част от гробището на Атлантида.

В архивите има данни за изчезнали над 800 кораба и над 90 самолета, но някои останки са открити, други не са. Учените дават, както винаги, жалки отговори: едните казват – „буря“, други казват – „измислица“; други, малко по-честни, казват – „Тука има някаква аномалия!“. Но тук минават десетки хиляди кораби и за тях няма аномалия, защото те нямат кармична връзка с това Туранско минало.

ТОЛТЕКИТЕ, или Третата подраса на Атлантида – Мъдреците

(Лекция 2)

Толтеките носят най-мощната духовна традиция на човечеството: това е Учението за Безупречност. И който искрено и истински се посвети на това, той придобива Дара на Орела – Ново съзнание, или Нова реалност. Смисълът не е в здравата логика, според Толтеките, а в Безупречността – защото, когато здравата логика се сблъска с Истината, тя става на прах. Когато Безупречността и голямата Пречистеност се сблъскат с Истината, те се сливат с Нея и Тя ги възкресява, въздига ги в Себе Си.

Толтеките казват:

Твоите правилни действия ще ти дадат Окото, което вижда.

Безупречността е острието на развитието. То дава проникване в дълбоките Истини.

По пътя на магията никога не можеш да се домогнеш до истинското решение на своите проблеми и никога не можеш да ги отстраниш. Правилният Път е Безупречността. Това се тренира, постигат се осем степени. Седмата и Осмата степен са подобни на Съзнание Христос, Буда и т.н. Толтеките го наричат Дракон Вълк.

Пътят на Безупречността е този Път, който те прави неуязвим за света.

Малкият тиранин може да бъде за теб човек, събитие, ситуация. Тези малки мъчители са необходимост за самата Безупречност. Когато при голяма трудност имаш приятно чувство, това чувство е вече награда за контрол над себе си.

Нека да ви кажа какво означава контрол, овладяване, овладяване на себе си. Това е съвсем друга система на живот: излизаш от света и влизаш в системата на Бога. Овладяване на себе си означава, че светът вече не може да ти влияе – той е безопасен. Има трудности, но той е безопасен. За тебе има друга Сила, Която бди. Става въпрос за овладяване на мисли, чувства, постъпки, тайни постъпки и т.н. – съвсем друга пътека. Което означава, че светът се състои от неовладени хора в какво ли не отношение: говорим за обикновените, религиозните, полудуховните и т.н. При тежка и много тежка ситуация, да съхраняваш приятно чувство, според Толтеките, това означава да си Ловец на енергия. Те умеят, когато идва голяма трудност в техния живот, тайно да се усмихнат, да я поздравят и да тръгнат честно и достойно срещу нея – такъв е техният Подход: те знаят, че израстват от нея. Безпокойството е същество, лишено от Смисъл. Това са умствените хора, това е умът – той винаги ще се безпокои. Дали ти е уреден животът – няма значение, дали си седнал в удобно кресло – няма значение; щом си в ума, ти винаги ще се безпокоиш. Трудността не е враг на човека; трудността идва, за да стане човекът приятел на себе си. Според Толтеките още: трудността не е враг на човека, но човекът може да стане враг на себе си, ако не я разбере. Да разбереш една трудност означава да уловиш нейната скрита енергия за своето развитие. Не тя да ти ограби енергията – а ти да я уловиш: това е Ловецът на енергия, това е Толтекът.

Според Толтеките външният храм е дом на сенките. Всеки трябва да призове своята Божественост, дори и в най-големия Мрак.

Толтекът може да бъде наблюдател, защото има опорна точка, има Дух в себе си.

Кой е Мъдрец? Те казват: Този, който може да ограби своята тъмнина – това е Мъдрецът.

Само когато станеш Безупречен, можеш да измениш своята съдба. Безупречността отстранява съдбата. Защо? Защото отстранява невежеството. Отстранява всякакво влияние на звезди. Говорил съм за това: защото никой разумен човек не вярва в звезди и хороскопи, а вярва конкретно в Бог и в Истината. Няма време за вторични неща, за отклоняване: той се насочва (както ще говорим след време за числата, че Тайната на Живота е в числото 1, казва Учителя) – голяма съсредоточеност в числото 1, което е Бог.

Толтеките казват:

С всяка правилна дума се улавя чиста енергия. Когато не контролираш думите, заживяваш в падналата реалност, в света. Лошите думи съединяват човека с паразитите и човекът заживява в своето паднало съзнание. Дори това може да му стане естество, но то не е Естеството. Това е съзнание с лошо качество.

В християнството главният паразит се нарича Дяволът – едно и също нещо, просто Толтеките го наричат паразит; на техен език, преди съм ви говорил – Тескатлипока. Думите са различни, идеята е една и съща.

Очистването от паразитите е постоянно бдение над думите. Но има много нечисти думи паразити, които усърдно търсят своите жертви, много натрапчиви думи. Много е просто: написваш си на стената пред тебе думата ИЗКЛЮЧВАНЕ – и ако почнат да те нападат, натискаш туй копче… Или пък, пишеш си: КОНТРОЛ, АБСОЛЮТЕН КОНТРОЛ; или думата БОГ: почваш да си мислиш все повече за Бога и тези натрапчиви думи почват да не издържат – и ако ти си по-упорит от тях, те ще почнат да те напускат. След време, ако това ти стане навик, много-много няма да идват при тебе, защото ти ще се научиш да се съсредоточаваш в Бога. Но както казах, тези паразити търсят своите жертви, най-малката разсеяност, най-малката отпуснатост. Бдителност и Безупречност е това, което отстранява паразитите, защото тази бдителност и Будност те водят в Истината – мястото, от което паразитите бягат. Лошите думи изкривяват нашия път и ограбват нашата енергия; те ограбват Древния ни мироглед и носят погрешен начин на мислене, т.е. болен начин. В нечистите думи са вложени неправилни възгледи, според Толтеките. И така, нечистите думи, или паразитите, ги предават на хората, за да ги провалят. Нечистите думи са образи на старото човечество, наречено Тескатлипока, по друг начин – Дяволът, и по друг начин – илюзията, на християнски език наречено падението: това, което ние наричаме Дървото за познание на Доброто и Злото.

ПОТОПЪТ

(Втора идея за размишление)

Според Толтеките Потопът е спасил развитието. Потопът е слязъл, защото застоят е растял много застрашително: човекът е натрупвал зло, което е трябвало да бъде прекъснато. Говорим за голямо зло – защото едно е да си лош човек, съвсем друго е да тръгнеш по пътя на демонизиране, което е по-лошо от пропаст – много по-лошо, просто, от лош човек. Лошият човек може да стане добър, но за демоните… при демоните това отнема милиони години – тежък, труден път, изключително труден път.

Застоят е растял застрашително. Развитието на интелекта се е оказало, по времето на Атлантида, развитие на безумието. Въобще, интелектът никога не е бил мярка, той не е Духовност – едно спомагателно средство, което може да го ползваш, ако го владееш. Тука имало и даровити Туранци, но Толтеките казват: „Дарбата на нечистия човек е тежко проклятие“.

Всемогъщата Бездна простря Своята Ръка и Великото Бяло Братство потопи Атлантида – и Учителя потвърждава това. Заклинанието на морето и Небесата беше отключено – и Атлантида си отиде. По принцип е имало четири огромни, големи потопа. Гордата Тъмна раса трябваше да си замине, защото нейното падение беше започнало да става голяма зараза, голямо разрушение. Тази раса трябваше да бъде отделена от света. Според Бялото Братство това паднало и надменно човечество не заслужаваше да има гроб и споменания. Те били изпратени в мрачно, агонизиращо състояние в друга част на Бездната, в друга част на водата, наречена празнотата. И Учителя потвърждава: падналите Атланти, специално най-вече Четвъртата подраса, Пратуранците, плюс част от Втората подраса на Атлантида (наричат се Тлаватли, които са имали връзка с марсианците), малка част от тази раса, и най-вече Четвъртата подраса – това са тези, които, казва Учителя, душите им са заключени на дъното на Атлантическия океан и сега са там затворени, не могат да мръднат – докато някога Бог им позволи.

За Толтеките Потопът е бил Тайнство, особено явление, нещо с особен блясък. Но за това е трябвало да имаш друг мироглед – Слънчев поглед. За земните е съвсем друго: Потопът им е отнел част от съзнанието, и то голяма част. Днес тези хора, това човечество паднало се отличава по това, че тази част от съзнанието я няма – затова нямат Будност, затова стават катастрофи, но не това е най-лошото. Най-лошото е да си се отказал да търсиш Бог и Истината, откъдето може да тръгне бавно изправяне. И днес те не помнят нито за Атлантида, нито искат да чуят, нито помнят нейното послание. Според Толтеките тези, които не се обучават в Истината, винаги ще трупат опит в падението и вътре в тях ще бродят тъмни сили.

Рмоахали наричат Потопа Безжалостна Прелест – това е тяхното тълкуване, на Първата раса на Атлантите – Безжалостна Прелест. Толтеките го наричат Тържество на Орела, а за земните това е просто бедствие (те нямат друга гледна точка, нямат мироглед – той им е отнет): той е просто бедствие, какъвто е и техният живот. В така наречения „ужас на Потопа“ Толтеките са онемявали от изумление – това е нещо грандиозно: Орелът слиза и те са знаели, че трябва да Го посрещнат – подобно, както Богомилите на Кладата: изключителен подвиг, духовен подвиг и пълно Отдаване, за да се слееш завинаги с Бога, а не донякъде и половинчато. Половинчатите неща нямат нищо общо с Духовността. Те са виждали нещо от Древната красота, нещо от Древната стихия на водата, която за тях била част от Древната стихия на Орела, т.е. на Бога. Те имали поглед само за Него, но те дълго време били обучавани и затова можели да Го посрещнат и да Го видят правилно. Както Богомилите дълго време са се подготвяли за Кладата – и когато тя идва, е осъществено Велико Единство.

Потопът е поразил всички земни съзнания, но не е докоснал чистия Дух на Толтеките, на Мъдреците. Човечеството и досега е с изгубена част от съзнанието, докато Толтеките са свободни птици: прераждат се като Мъдреци, слизат и се завръщат – за тях няма смърт. Едно слизане – едно завръщане, в което няма смърт: просто слизане и заминаване. Те винаги са се реели в Духа, в Духа на Орела и в Свободата. Толтеките никога не са се интересували от бъдещето – никой Мъдрец не прави тази грешка и затова те са постигнали нещо по-дълбоко: те са се посвещавали на Орела, на самия Бог. Те са се посвещавали на Истината и за тях всичко друго е без значение. Така те са изпреварили бъдещето – и нашите раси, човешките раси, впоследствие не могат да изпреварят, защото няма по-висока степен от Седма и Осма степен, т.е. Дракон Вълк: изключително Чисто Съзнание, което е завръщане и сливане.

ТОЛТЕКИТЕ

Продължение

(Лекция 3)

Толтеките казват: Хората стават предопределени, когато злоупотребяват със своята свобода. (Не че има предопределение – но в момента, в който злоупотребиш, ти вече сам се предопределяш, записваш се.)

Човекът може да се опомни само, казват Толтеките, в съкрушителните моменти на живота, в най-трудните моменти, в скръбта, в мъката – това е шансът на човека да се опомни, това е подарък от Орела. Ако и тогава не се опомни, има нещо безнадеждно, което ще се лекува след много прераждания, някога.

Който иска да промени света, казват Толтеките, ще стане безсилен и ограбен. Никой човек в света няма такава цел, казва Учителя – да променя света. Ти промени своя малък, вътрешен свят – вътрешен; после, външния – каквото стане, то е Божия работа. Променѝ! Учителя казва: „Който иска да управлява хората, да ги владее и да ги променя, не само че косата му ще побелее, но нищо няма да промени“ – но ако промени себе си, Бог ще му даде поглед и ще види, че всичко в света е не точно, а изключително точно и правилно, тъй като Бог ръководи, само една Воля ръководи; и Бог дава на такъв човек да вижда правилно: всяка катастрофа, всяко нещо, без значение дали е деца, и т.н. Няма грешка, тъй като това Съвършенство е огромно. Бог е наистина Съвършен и не става грешка в нито един свят.

При еволюцията ти се развиваш в света на времето, а при развитието – във Вселената на Духа.

Колкото повече практикуваш Безупречност, толкова повече придобиваш в себе си онази особена точка, чрез която наблюдаваш нещата вътре в Реалността.

Толтекът използва всичко, което съществува, за извисяване: и лошите неща, и хубавите неща той ги използва за извисяване, той не си губи времето.

Нечистите думи са грабители на енергията. Човек трябва да знае как да се справя с тези думи, да не им дава ход. Защото изречената дума вече е посегнала на тебе – и щом си я изрекъл, след време тя ще изкривява твои постъпки; тя има власт, понеже думите са живи същества. В момент, в който не искаш, има власт да те изкривява, да постъпваш неправилно и да се чудиш защо така е станало.

Нечистите думи ограбват и здравето, и радостта, и правилното разбиране. Те изкривяват намеренията. Ограбват Будността на човека и неговото осъзнаване – и човекът става външно същество: външно същество, оплетено в заблуждения… А има и случаи, сам Бог не желае да говори на такива същества. Чудя се: има хора, тръгнали да ги спасяват – а Той, Бог, не иска! Такова „спасение“ ще настане, че не е за говорене!

Нечистите думи са паднали учители: по саморазрушение, по неувереност, по колебания, по внушаемост, по агресия, по безволие и по отчаяние – всички тези думи са едно живо, постепенно умиране.

Когато нечистите думи се натрупват, те придобиват власт да изменят поведението на човека, и то често – без неговото знание: просто те го отстраняват.

Нечистите думи са големи разсейватели на енергията – ето защо е важна една голяма самодисциплина, лична самодисциплина, която отделя тези думи, тези паразити от себе си, не ги допуска, т.е., искам да кажа – дори и когато сте предизвикани. Ако имате хора, които ви обиждат, много е приятно! Те идват да ви каляват, те идват да ви направят Дълбока вода. Много е приятно, особено… с каквито и думи да е! Да се учите да им благодарите, да им отговаряте меко, нали – без значение какво говорят и дали половин час ви натрупват с такива думи. Даже – мисля, че съм казвал, пак ще го кажа: Учителя дава да платите на такъв човек 20 – 30 лв., армагани, една торба с почерпка… Половин час, един час – наричам ги тез хора „автомати за плюнки“: цитати, псувни, всичко каквото се сетите; и след време, който и да ви обиди, веднага ще ви избледнее, защото той, тоз човек, така ще ви е затрупал, и като си помислите за него, всичко туй ще е много бедно – нали… И става въпрос, че това е практическо закаляване – ако някой иска. Смятах да го правя преди години, имах такъв приятел, но се оказа, че го разреших и без това. Но иначе е много ценно като упражнение!

Вътре в чистото намерение има ядро от Сила, ядро от Чист Разум, който може да управлява Пътя на човека, и затова човек трябва да съхранява чистите думи. Трябва да е заобиколен от тях, да ги има написани, даже някой път – срещу себе си, да му напомнят; понеже има много духове, както казах, „разсейватели“. Тоз ти внушава едно, почваш да мислиш за земни проблеми – колкото повече мислиш, по-лошо… А когато имаш такова напомняне, то все повече ще ти напомня да се мобилизираш, да се събираш, а не да се разпръскваш.

В Атлантида едно от имената на Живота е Атл, както казах – Вода. Това е едно умение на Любовта и Безупречността да създават Живот в себе си – това означава и Вода. Тази Безупречност е завръщане в Изначалната Вода. В Изначалната Вода живееш, а в другата вода – тя само те поддържа. За Изначалната Вода няма обяснение, а за другата се казва: тя тече, напоява и храни, т.е. – един приятел. А Изначалната Вода е самият Бог, самият Живот. Според Толтеките Изначалната Вода е нашето естество – Изначалната безгрешност, Изначалната Безупречност е нашето естество. И затова ние трябва да се завърнем в Атл, или Атлантида – нашата Родина, нашата Абсолютна Родина, от която са тръгнали тези велики… Там са посветени и Орфей, и Заратустра, и Питагор, и многобройни, многобройни, и Хермес, и т.н. Хермес е бил внук на царя на Атлантида – това е друга история, която ще ви разказвам, когато му дойде времето… Но живели са многобройни Безупречни; част от Боговете също са слезли на Земята… И след време, когато ще говорим за Египет… Учителя казва, че със силата на мисълта те са създали пирамидите. Няма нищо общо с хамалогия и някакво „мъкнене“, което е огромна простотия! Тоест: Жреците, Боговете, събрани с Чистите, издигат материята, тъй като заедно с Орела имат власт. Но хората си продължават да мислят, учените… и да копаят, и мислят, че това е пренасяно. След време ще говорим за това.

Нашата Родина – това е нашата Неизмеримост и това е Древното послание. Тази Атлантида е образ и лице на Великата Необяснимост. Това е Изначалната Родина, Изначалната Вода, от която после е слязла и другата вода. Водата е Изначално състояние на Безкрая – това е друго название на Истинския Живот. Атлантида е име, дадено от Безкрая, а не просто така съставено. Безупречността е също действие от Безкрая – Чисто действие, в което няма примеси, няма его, няма умствени неща. Пътят на Атлантите е бил именно Пътят към Безкрая. Някои мислят, че тез цивилизации са изчезнали и са били разрушени. Нищо подобно! Те са се завърнали в своя Източник. Нищо подобно – с разрушение… няма какво да правят в този умрял свят! Тука движещите се са умрели, умрелите са умрели и т.н. Някой път и туй ще ви обяснявам.

Атлантида е име, дадено от Безкрая. Пътят на Атлантите е бил Пътят към Безкрая – и тези, които са постоянствали в тази Безупречност, те са открили този Път в себе си. Толтеките са търсили Водата, т.е. Атл, Пътеводителя: те са открили, че Безупречността увеличава Безкрая в тях. Наистина е така! Ако си спомняте един от афоризмите на Старците, един от Старците казва (Учителят Мелхория мисля, че беше): Никога не нарушавай Безкрая в себе си! Значи: Никога не постъпвай така, че да обеднееш! Те са увеличавали Безкрая – и сам Безкраят ги е насърчавал в тази Безупречност. На Безупречните Орелът им е давал нещо от Себе Си, нещо от Безкрая. Така Толтеките ставали Орли и можели да прескочат пропастта на света.

ТРЕТОТО КРИЛО НА ОРЕЛА

(Трета идея за размишление)

Толтеките казват: Кое е насъщно важно? Това е срещата с Неведомото. Това означава – говорим само за един малък миг! – истинска, реална среща с Бога. Не говорим за въобразяване, не говорим за халюцинации или илюзия – говорим за натрупана истинска честна жажда и Безупречност, която води до тази среща. Тази среща е изход от човешките предели, изход от света. Само един поглед да ти даде Бог – не два погледа, не дълги разговори. Една дума! Достатъчно е цял живот да работиш за тоз поглед на Бога и за една Негова дума – две думи са много. Убедил съм се: една дума е достатъчна за хиляди години.

След натрупани многобройни изключителни усилия в Безупречност, те се срещнали с Неведомото, Което е наречено Третото Крило на Орела – и така те срещнали и видели неочаквана Светлина (тук става въпрос за Прасветлината: не светлината, която има полюс – тъмнина, а за Прасветлината, която няма сенки); видели неочаквана Светлина и разбрали, че продължителното и чисто търсене на Истината се отплаща със среща и с Покой. От тази среща се ражда Покоят; раждат се Вечност и Безкрайност. Те получили правото да изследват Непознатото. Те били наречени Висши Толтеки, Майстори Дракони (Дракони е друго име на Боговете). Третото Крило е (според Толтеките) най-страшният Източник – Неведомостта, най-Висшата Истина, Абсолютната Истина. За да Я видиш и да можеш да оцелееш, без да умреш, вътре в Духа си, трябва много дълго време да си се подготвял – това се нарича Пречистване, Смирение, Истинолюбие и така нататък – интензивен духовен труд. Затова е важно: многобройни молитви, докато срещнеш Това и можеш да Го понесеш.

Третото Крило е ослепителният Източник – и тука Чистият (пак ще кажа) бива унищожен. Дълго време се е пречиствал, за да бъде унищожен, т.е. тотално изчезва неговото его и той възкръсва в Духа. Познава собствения си Дух, става Свободен Дух, Толтеките го наричат Еекатл – Свободен Вятър. Той бива унищожен, но се разцъфтява. Тука действа унищожението първо, а след него действа Възкресението; а както при Суфите пък действа Фана: т.е. Пълно разтваряне в Него. Щом си се пожертвал за Орела, придобиваш право да възкръснеш в Него. Тука се случва най-великото Сливане. Тука е скрит Древният Порядък, неизвестен за външните светове, защото този Порядък е нещо дълбоко, вътрешно. Бездната е тази Идея, за която Лао Дзъ казва: „Най-трудно се отваря отворена врата!“. Тоест: Истината е винаги тук, но много трудно е да минеш през Нея – трябва да ти е позволено, трябва да си спечелил Доверието. Тогава таз отворена врата виждаш, че е отворена – иначе тя пак е отворена, но за обикновения човек това е стена. Тази отворена врата е Безкраят и е винаги тук, но ти трябва да си стигнал до Висшата Безупречност, за да влезеш в Третото Крило на Орела. Третото Крило е Преизпълненост, която се спуска само във Висшата Безупречност: Войните още я нямат, но те вървят към нея. Тя се намира при Толтеките. Да носиш името Толтек означава (Толтек – става въпрос, Първа, Втора и Трета степен) да си извървял Пътя на Войните и да си влязъл в нови високи степени на Безупречност – т.н. Толтеките, или Майсторите, т.е. Вещите Същества, Вещите Хора. Войните умеят да преследват и да хващат своите чисти възприятия, но Пътят на Толтеките Майстори е друг и е по-дълбок. Те не се хващат за чистото възприятие, защото за тях то не е Тоталната гледна точка. Те умеят да не се хващат дотогава, докато Орелът не ги улови. Но някога и Войните ще станат Майстори и ще разберат това. Ще се откажат от дълбоките Истини, които знаят, за да им даде самият Орел (самият Бог) цялата Истина. Не дълбоки Истини, а цялата Истина. Тогава вече Войните ще станат Майстори Толтеки. Това е Път, това са степени на Пътя: Войнът пътува още в Тайната, но не му е позволено да пътува в Мистерията. Но и светът на Война е много красив, защото той започва да разбира, че всичко около него е Тайна, и той почва да го уважава: камъка, тревичката, животните; и вървейки по този Път, Войнът става все по-смирен и все по-смирен. За Война Разумността е всичко. За Толтека не е така – за Толтека Дълбочината е всичко. Дълбочината е Дракон – много по-дълбока от Разумността. Дълбочината е друга част от Орела. Има Толтеки, които държат на Истинския Живот, но има други Толтеки, които се отказват от това. Забележете! Отказват се от Истинския Живот, прекрачват нещо друго, прекрачват го… Те казват така: Орелът е по-дълбок от Истинския Живот. Казано по друг начин: Бог е по-дълбок от твоя Истински Живот. Бог е по-дълбок и от Юда, и от Христос. Бог е Целта. И те навлизат в Тайната на Орела. Така те получават нещо повече от Истинския Живот – те получават Третото Крило на Орела. Тука най-ниската степен е Блаженство. Само ще ви загатна: един човек, който е станал блажен, съжалява всички хора на удоволствието. Удоволствията са такива бедняци… както и да е!

АУМ

6 октомври 2015 г.

ЗОЛАЙРА

(Лекция 1)

ЗОЛАЙРА – ЩО Е СУФИ?

Продължение
(Първа идея за размишление)

ИБН АРАБИ

(Лекция 2)

ИБН АРАБИ – УЧЕНИЕ ЗА ВДЪХНОВЕНИЕТО

Продължение
(Втора идея за размишление)

В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ

(Лекция 3)

ИЗ „ДИАМАНТЕНАТА КНИГА“

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ЗОЛАЙРА

(Лекция 1)

Египетска Суфи, наречена още Отдадената – слязла Божия Светлина. Това е Същество от Вярата на Славата. Когато била осемгодишна, казала: „Господи, нали, като се родих, заедно слязохме на тази Земя?“. Преданието казва, че Бог само ѝ се усмихнал.

На деветгодишна възраст казва: „Аз съм винаги малка поради Величието на Бога. Още от дете си нямах мечти и затова си избрах Чистия Път“.

Забележете тези, които са се посели от миналото, как говорят още от деца и по какъв път вървят.

На 11 години в един разговор майка ѝ казала: „Ние сме семейство“. А тя отговаря: „За какво ми е семейство, ако не съм се оженила за Бога?“. Кратко, ясно – не може да е по-ясно.

По-късно казва: „Не са ми скъпи хората; скъп ми е само Бог“. Това е Първата Заповед на Библията: Любов към Бога; Любов към хората е на второ място. Директно си го казва: „Не са ми скъпи хората…“ – защото, когато ти е скъп само Бог, Той ще те научи правилно да обичаш хората и с мярка. Когато Бог е номер едно – точно това вчера казах на пловдивската група, нали: „Кое е това, което трябва да избягвате?“. Отговорът е на Суфи, на Баязид Бистами, великия Суфи (след Ал-Халладж) – казва: „Това, което трябва да избягвате, са духовните практики“. Забележете: каквито и да са практики. Трябва да се концентрирате само в Бога. Който е концентриран изключително в Бога, той почва да става неспособен на грешки; а който само практикува, но е поставил Бог на второ място, много ще има да практикува всякакви практики – но най-същественото нещо е Бог. Такъв е Пътят на Суфизма и затова ви говоря отдавна за него.

„Светът – казва още от дете – никога не е бил мой водач; той никога не знае къде отива. Истината е моят Водител.“

Често казвала: „Господи, позволи ми да страдам, за да не Те изгубя“. Тука говорим все за детската възраст, когато е била малко момиченце. „Позволи ми да страдам, за да не Те изгубя.“

„Бедността – казва – ме извиси, страданието ме благослови, а мъката ме освети.“ Ето как приема Дълбоката Душа нещата.

И така, Мъдростта на Золайра:

Скръбта ме научи да летя.

От страданието се раждат тайни цветя.

Чистият няма нужда от религия – той си е у дома, той живее в Бога. (Наистина няма нужда от религия. Няма нищо общо със Страшния Съд! Човек, който живее в Бога, нито мисли за бъдеще, нито за „Страшен Съд“ – той няма нужда от тез неща.)

Чистият действа като Истината.

Молитвата натрупва силата на полета в Духа.

Който познава Истината, познава и Нейния Господар.

Скръбта ме радва, защото ми носи Дълбочина, която никога не виждам в радостта.

Ако искаш да унищожиш врага си, помогни му.

Който е придобил Единство с Истината, светът не може да му влияе.

Помогни на злото с добро, защото злото е бедно.

Скърбя за тези, които се радват на живота. (Наистина: трябва да се радват на Бога и на Неговия Замисъл, на Неговата Воля, а не на живота.) Чистата радост не идва от живота, а от познаването на Бога.

Не отключвай себе си, преди да си станал Храм.

Който е погребал себе си, той е съживил Бога. Който е съживил Бога, той е погребал себе си.

Който живее със себе си, живее в килия. Който живее с Бога, живее в Свободата си.

Който обича Бога, диша Вдъхновение.

Молитвата е постепенно изцеление на натрупаното старо, неправилно мислене. (Тоест – изцеление от злото.)

Бог се търси до Сливане; другото търсене не е истинско, то е болното търсене.

В радостта се провалих, но в скръбта израснах.

Който се грижи много за Истината, Тя му дава решенията.

Ако злото изпие цялото море, то пак ще остане жадно.

Лъжата сее празнота и отчаяние. Лъжата е крадец на душа.

Що е безумен стремеж към Истината? Това значи Бог да те е погледнал. (Мога да го кажа по друг начин: кой е белегът, че Бог те обича? Знакът – това е силният, искрен човешки стремеж към Бога, към Истината. Това е мярка, че Бог те е обикнал.)

Трагедията на този свят е неговото лечение. (Тоест: само трагедията може да… бавно, и то – бавно…)

(Сещам се само за бежанците, без да влизам в подробности, защото Истината е пак опасна, както атомната бомба… Това са същества, които са изоставили Бога и Същността си, изоставили са истинската Родина и търсят някаква друга, смешна родина, т.е. съвсем неправилно. И Бог се чуди какво ли да направи, дори използва ислямски тероризъм, само и само да ги събуди – да тръгнат да търсят истинската Родина. И отново е много трудно, защото, който е заспал, е заспал. А истинската Родина, нали… Например: една жена обеща да търси Бог, да си посвети живота на Бог и на Истината – и много лесно… Една възрастна жена прие тази от бежанците и живеят като майка и дъщеря. Искам да кажа: Бог има пътека за всяка Душа, ако тя се определи твърдо в Истината. Иначе ще скитат къде ли не и няма да си намерят място – нито в тоз свят, нито в която и да е държава, нито в Оня свят. Много е елементарно и… Казвам ви това, защото се говорят там много общи приказки… Но който е изпуснал Същността и е изпъдил Бога, много ще има да скита. Бог го кара да скита. Той ще го разиграва, докато някога се научи какво да търси, как да го търси и да го търси по правилния начин. Така, за малко само се отклоних.)

Ако имаш Бог в себе си, ти ще управляваш събитията на своя живот.

За да познаеш Тайната на Живота, трябва да станеш Правилният човек.

Бедността е дар за извисяване – не е наказание. (Това е дар за извисяване, защото, който е в Единство с Бога, бедността не е никакъв проблем за него, нито богатството – защото той е Правилният човек.)

Срещнал един дявол Золайра и ѝ казал: „Може ли да повървя с тебе?“. Тя му казала: „Повърви“. Повървели и дяволът ѝ казал: „Олеле, по какъв погрешен път си тръгнала! За мене е по-хубаво да се обеся!“. И я попитал: „Ти други пътища не знаеш ли?“. Золайра му казала: „Другите пътища ги изгубих!“.

Страданието те благославя – казва Золайра – не го разваляй. Страданието те благославя. (И Учителя казва: „Това е привилегия!“. Дошла е да ти помогне да се събудиш, за да не влезеш в мрачния демонизъм и в голямата тъмнина.) Страданието е Свещено Писание – казва тя, – а Любовта е царуващата Сила.

ЗОЛАЙРА – ЩО Е СУФИ?

Продължение

(Първа идея за размишление)

Суфи е съживител на Бога в себе си.

Суфи се качва при Бога по моста от Светлина.

Суфи има строга бдителност: той не вижда света, той вижда само Бога. (Това означава голяма концентрация. Чували сте за ловеца на елени, който не виждал гората – така гонел елена… Това е концентрация, това е преследване на целта – няма гора.)

Суфи не чака Спасител, защото се е спасил от себе си.

Суфи е изпреварил живота, защото е умрял преди смъртта си.

Суфи е лишение: Суфи е човек, лишен от света. Суфи не вижда света, защото прекалено се е загледал в Бога.

За Суфи Смирението е Светилище.

Суфи е алчен за Бога – и то, толкова алчен, че ако има замък, не го вижда; ако има богатство, не го вижда.

Срещата с един Суфи е разговор с Бога.

Когато земните хора ме гледат, обеднявам. Когато ме видя един Суфи (тук Золайра има предвид Зун-Нун Мисри, за който съм ви говорил, друг египетски Суфи) – когато ме видя Зун, той не ме погледна; и оттогава все съм вдъхновена.

Суфи е богат с Бога – а дали живее в мизерия, или в дворец, все му е едно.

Суфи е пленник на Бога и така е влязъл в Бога, че не може да излезе.

Суфи умее да вижда само Бога; а дали ще вижда човека, детето, цветята, небето, наводненията, камъка или джамията – не е сигурно. Те може да са до него, но не е сигурно дали ще ги види – толкова се е загледал в Бога.

В Суфи няма свят: мястото на света е заето изцяло от Бога.

Дяволите обикалят около Суфи, но не пада и троха за тях.

Суфи не ходи в джамия – самият той е станал Храм, за какво му е джамия. Той е станал Храм на Бога. Суфи не е джамия; Суфи е Свобода. Суфи е Свобода в тяло – докато си отиде и стане Свобода без тяло.

Суфи е съкровище, което не се смесва със света.

Суфи пие Бога, а благодари на Водата.

Един човек попитал Золайра, казал ѝ: „Имам много проблеми!“. А тя му казала: „Че защо си се родил тогава? Човек е роден да разбере Бога, а не света и проблемите“.

Казва още: Посрещнах празника на смъртта с дълбок поклон.

ИБН АРАБИ

(Лекция 2)

Вторият голям Суфи: персийският велик шейх, за който съм ви говорил и преди – Ибн Араби. Същество с огромно творчество и голям размах. Ако си спомняте: 857 книги – страшен творец! Страшно Вдъхновение! Оцелели около 550 книги. Монах, мистик и т.н. (преди обяснявах) – какво ли не… Голям Мъдрец и чак след това – учен. Нещата, които казва за Вселената, са много дълбоки, нямат нищо общо с тези общи приказки, за които говорят учените. От дете е склонен към Откровения и прозрения. На 22 години преживява Тайната на Мистичното Вдъхновение, т.е. Бог го е докоснал със Същност. Наричали го Ибн Араби, Море от Божествени знания; наричали го Потъналият в Океана на Бога. Това е Същество с истинска Преданост – Преданост, която е отвъд света и отвъд гроба.

Той казва: „Преди да бъде Земята, аз бях вдъхновен!“. (Подобни неща е казал и Мохамед… както и да е.) Преди да бъде Земята, аз бях вдъхновен!

(Присъстващ в залата:) Извинете! Аз за първи път съм при Вас. Доколкото ми е известно, на лекции човек може да задава въпроси.

(Друг присъстващ:) Като свърши лекцията, е най-удачно според мен!

(Присъстващ:) Не разбрах как Суфи точно разбират Бога, каква е тяхната представа за Бог.

(Елеазар Хараш:) Те не Го разбират, а живеят в Него и се сливат с Него. Нямат нужда от разбиране, защото, който Го разбира, не може да Го разбере. Който иска да разбере Бога, нищо няма да разбере. Бог не е създаден за разбиране, а да живееш правилно в Него. Както и да е! Иначе…

(Присъстващ:) Доколкото ми е известно, в Дълбока Древност, както мюсюлманите (те се прекланят, нали знаете, пред парче черен метеорит в Мека) – за тях винаги е имало един-единствен Бог: и това е Великата Майка Природа, или Великата Майка Вселена. Това е!

(Елеазар Хараш:) Ислямът е религия; Суфизмът е Любов. Суфизмът се…

(Присъстващ:) Запознат съм с Учението!

(Елеазар Хараш:) Добре!

(Присъстващ:) Благодаря!

(Елеазар Хараш:) Да.

Това е рядък Суфи за всички времена; наричат го още Златният Поток от Светлина в Суфизма.

Както казах: учен, светец, Мъдрец, аскет, Суфи; но неговият шедьовър е собственият му правилен и красив живот. Значи: не цитати, не някакви вярвания, а собственият правилен и красив живот. Това е изключителен Търсач с огромна енергия и творчество – както казах, над 800 книги. Той е съумял да влезе в Ядрото на Истината (както и Толтеките, за които сме говорили), от където е придобил правилен вътрешен поглед, т.е. поглед за Невидимото. Наричали са го, самия него, Златният век.

Казва: „Никога не станах роб на обществото, защото Аллах ме взе в Своите Ръце. Аллах е Божествен и Вечен, а обществото не е, обществото умира; избрах да служа на Аллах“.

И така, Ибн Араби е голям поклонник на големия Суфи, за който сме говорили, най-великия – Ал-Халладж.

Така, какво казва Ибн Араби, Мъдростта му:

Аз следвам религията на Любовта.

Много хора познават Бог, но някак си общо; те не Го познават в подробности и затова те не са съединени с Него.

Този, който не е вкусил от Бога, не може да Го познае. (Тука отново се напомня, че Бог се познава чрез преживяване – и разбира се, сам Бог ти позволява това.)

Истинският Човек е врата за постоянните Божествени Откровения.

Ти не си ти: ти си Той, но Той без тебе. И това не означава, че ти си нещо съществуващо, но това значи, че ти никога не си бил и няма да бъдеш. Само Той е! Ние живеем чрез Него. Неговият живот тече в нас. Ти нито изчезваш, нито продължаваш да съществуваш. Ти – това е Той, но без всякакви ограничения.

Хората, които познават Бога, прекратяват своето съществуване и чрез това придобиват знания за Бога и придобиват Бог в себе си. (Разбира се, тогава Бог заживява в човека, няма кой да Му пречи. Човекът е голямата пречка – но когато стане Мъдрец, той вече не пречи на Бога. Но ако това прекратяване не е правилно, те нищо не придобиват, нищо не узнават.)

Човек, който е потопен в Бога, вижда и чува чрез Бога, а не чрез себе си.

Молитвата е дадена, за да стане Бог Покоят на Душата.

Само Любовта може да разбере Битието, понеже тя е неговата Същност и тя е преди Битието.

Да Го видиш в Тайната означава да разбереш завинаги, че няма нищо подобно на Него: никакво сравнение – няма нищо подобно на Него.

Бог сътворява сам Себе Си в Чистите и в тези, които е избрал.

Вселената не е създадена от Същността на Бога, т.е. от Дълбочината на Бога, а от Неговите действия и качества, от Божественото Повеление.

Желанията вкарват човека в нереални условия. (Преди съм обяснявал: желанията не са Любов. Те са други същества, паднали същества.) Значи: желанията вкарват човека в нереални условия, в нереален живот.

Чрез избрания човек Бог привлича определени хора към Себе Си, призовава ги; а чрез други определени хора ги отделя от Себе Си. (Защото навсякъде владее Божията Воля, и тя винаги знае какво прави и защо го прави. Той винаги прави нещата чисто, защото Той е виждащият, Той вижда отвътре.)

Знаещите хора не познават Бога, защото Той не ги допуска в Своята Дълбочина – и затова те само познават нещо, но нямат правилните отношения, понеже те са знаещи, но не са любящи хора, не са Мъдри хора и нямат позволението.

Бог ни гони с какви ли не трудности, за да постигне близост с нас.

Суфи не отличава временното от Вечното: той ги е съединил. Той не отличава сътвореното от Божественото, защото живее във велико Единство с Бога.

Сам Бог е Истината – без всяка религия. Важно е да стигнеш до тази Истина. (И преди съм ви казвал: Бъди Истинен, а не религиозен. Бъди Истинен!)

Не следвай Истинния Човек, ако не си подготвен. Истинният Човек лети в Бездна.

ИБН АРАБИ – УЧЕНИЕ ЗА ВДЪХНОВЕНИЕТО

Продължение

(Втора идея за размишление)

Казвал съм ви, че Вдъхновението е Четвърта степен. На най-ниското ниво се намира амбицията – тя е от ума; копнежът е от сърцето; стремежът е от Душата; и Вдъхновението е от Духа – нещо, вдъхнато от Бога. Вдъхновението е наистина нещо много Дълбоко. Най-красивото нещо в този свят са стремящите се и вдъхновените хора.

„Вдъхновението – казва Ибн Араби – е моята Тайна съдба. Вдъхновението ми дойде на гости, но ме отвлече завинаги. Вдъхновението е само за безумните по Бога – и аз бях един от тези безумни.“ Същото го казва и Рамакришна: „Блажен е този, който е безумен по Бога“.

Вдъхновеният човек не вижда препятствието. Той вижда Бога, а Бог отстранява препятствието.

Посветеният изглежда като обикновен човек, но сияе отвътре с Бога. Казвал съм ви: Мъдростта е скромна; знанието е гордо. Мъдростта е скромна и смирена – и винаги така ще бъде.

Вдъхновението е Древната храна – но то е заплаха за ума. Защо? Защото отнася човека в Безкрая, а умът не може да живее в Безкрая. Умът е… живее във времето; в Безкрая – за там той не е подготвен.

Вдъхновението е Дом на Духа.

Вдъхновеният човек има Тайна врата в сърцето си за общуване с Бога. Разбира се: той е изработил Чисто Сърце и има позволение тайно да общува.

Вдъхновеният човек няма съдба – той има Бог.

Вдъхновението – това е различен свят от стремежа. Стремежът все още търси: той е Търсач. Вдъхновението е пристигнало. Вдъхновеният човек е намерил. Казвал съм ви: думата намерение не е като желанието – желанието търси, но не намира. Думата намерение означава да намериш.

„Ти си вдъхновен – казва Ибн Араби, – когато си се слял с Него.“

Във Вдъхновението има допълнителни Очи и допълнителна Сила.

Вдъхновението е Древният Път, Изначалният Път.

Вдъхновението не е от света. То е съставено от Дух и Истина, които са в Единство.

Вдъхновението е слуга на Безкрая, Глас от Безкрая.

И казва Ибн Араби:

Вдъхновението и скалите го познават.

Вдъхновението е Божие Присъствие. (Това означава, че ти си извоювал Духа си, Изначалната си природа.)

Стремежът е Път към Бога, а Вдъхновението е взаимоотношение с Бога.

Вдъхновението е Сливане с Бога. Сливащото се е Единно с Бога. (Това, което се слива, е вътре в Бога, то е в Неговото Битие. А другото – то само се подготвя, и пак – благодарение на Бога; но то е едно по-ограничено Битие.)

Който е изчезнал в Бога, е влязъл във Вдъхновението.

Що за любов е тази, че отнема Духа ми?

Този, който познава Вдъхновението, познава себе си. Този, който познава себе си, счита Неговото съществуване, Божието, за свое съществуване. (Тука е красотата на живота: защото Божията Воля става твоя – и твоята става Божия. Едно от най-красивите неща, които се случват в живота: двете воли стават Едно.)

Истинското Вдъхновение е висока степен на Любов; а когато човек достигне до степента Любов към Бога, той вече слуша чрез Бога, вижда чрез Бога, говори с Него и чрез Него и същевременно е много скромен, много смирен. Тази висока степен на Любов – тя е методът, който отключва, казват Суфите, Заук. Заук означава Вкусването на Бога. Който Го е вкусил, погребва света, погребва гроба. Той вече е Вдъхновен Дух отвъд умствените игри на света. Инструментът за вкусването, за познаването на Бога, е Сърцето – Чистото Сърце на Мистика. Това е Древното, Изначално Сърце, преди да слезе то на Земята и да придобие сътвореност. Това е Чисто Духовно Сърце. След време ще говорима за Наука за Чистото Сърце според древните египтяни.

В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ

(Лекция 3)

Учителя казва:

Има едно страшно Око в света, Което вижда всичко и въздава на всекиго точно.

Когато Ми се говори за къси срокове, Аз си затварям очите. (Има хора, които искат бързо да постигнат Истината, преживяването на Бога. А някой път нещата стават много бавно. Спомняте си оня случай за дъба и за тиквата: един ученик искал да стане Мъдрец и отишъл при един Мъдрец и той му казал: „Какъв искаш да станеш – тиква или дъб? Ако искаш тиква, за 6 месеца ще станеш; ако искаш дъб – 200 години“. Така че човек трябва да се въоръжи с голямо постоянство, искрено постоянство, голямо търпение, за да може правилно да пътува към Бога.)

От пълната Истина хората умират. Няма да ви казвам цялата Истина, а малко по малко, за да оцелеете.

Най-опасният човек в света съм Аз.

Днес Аз говоря само на Моите Братя, а не на външните.

Който иска да дойде при Мене, трябва да изгуби всичко.

Това, което Аз ви говоря, не е съгласно с Църквата. Моето Учение никога не е съгласно с Църквата – то е съгласно с Бога.

Казва Учителя: „Готов ли си?“. „Не съм.“ „Тогава, иди на лявото Слънце – и когато се умориш, ела при Мене.“

Човекът на Новото Учение живее и в Тъмнината. (Другите тук не оцеляват, но той живее и в Тъмнината.)

Всеки, у когото има условия, Аз му помагам.

Казвал съм ви (пак думи на Учителя!): Не може да помагаш на всеки човек – трябва да има условия. Не можеш да наливаш вода в затворено шише. Трябва да има условия, и то разумни условия.

Светът е съвършен. В света няма никаква погрешка, няма никакво зло: цялата работа е в човека. (Няма никакво зло и грешка, защото Велика Воля ръководи всичко.)

Ако не добиеш Абсолютната Чистота, ти не можеш да намериш това, което търсиш. Все ще питаш, но няма да намериш това, което търсиш.

Господ не се нуждае от добри хора. (Той се нуждае от Истинни хора, от предани хора.)

Не отлагайте за следващия си живот, защото ще се влоши положението. (Някои мислят, че имат много време да отлагат Пътя си към Истината, но понякога се стоварват съвсем други събития.)

За Бога никога няма сектанти в света.

Официалната наука няма да донесе нищо на човечеството; ще му помогне онази Наука, която официално не се приема.

Ако по някой път помощта не идва, това зависи от онова колебание на вашата воля.

Аз ви съветвам да не ходите при никакви гадатели.

Казвате: „Бог е Любов!“. Бог е Любов, но само за разумните хора.

Не е важно дали външният свят ни одобрява, или не.

Ако сте от щастливите хора, Аз ви съжалявам. (Преди време говорихме защо щастието е наказание. Няма да повтаряме.)

Този начин, по който хората живеят, означава, че няма разрешение на техните въпроси.

Всички съвременни гадатели, това са изпъдени ученици от тази Велика Школа – заради… заради едно непослушание.

Ти най-първо трябва да се освободиш от злото, после трябва да се освободиш и от доброто, за да станеш Истински Човек. (Ще обясня какво искам да кажа. Това, което и преди ви казах – Учителя заявява: „Аз не искам да сте добри, а Абсолютно добри“. Това означава, че добрият човек при един натиск може да стане лош. Абсолютно добрият ще се вкорени в Бога, както оня случай с Ал-Халладж…)

Много е тесен Пътят.

Аз не съм нещо материално.

Казвам: ела в Моята Светлина и живей, пък Аз ще си почивам в твоята тъмнина.

Които търсят лесния път, всякога са изопачавали Моите думи. Няма лесен път, всеки ден сте под зорки погледи.

За да бъдеш монах, трябва да поставиш Бог на първо място.

Един човек, който не обича учението, приложението и изпълнението, той не Ме обича.

Не ходиш ли в Пътя на Любовта, Мъдростта и Истината, всички Учители да се съберат заедно, нищо не могат да ти помогнат.

Гледайте да влезете в Тесния Път.

И ако ти обикнеш природата, а не обикнеш Бога, природата не може да ти помогне и не може да те обикне.

Казвате: „Господ ще ни промени“. Ще те промени Господ, ако и ти се промениш. (Това е нещо съвместно, това не е само Бог или само ти.)

Има причини, заради които Невидимият свят не ви дава онези начини и методи, необходими за вашето по-бързо развитие. (Мога да го обясня така: ако ви дам някои правила и вие не ги изпълните тотално, аз правя предателство на Учителя и на Божието Учение. Затова има много дълбоки правила, които остават извън книгите.)

Ако продължите в този Път, ще дойде съдействието. (Става въпрос за Истинолюбието.)

За да бъде човек в Духовен смисъл ученик, това е определено от хиляди години. (Не човек, а ученик. Обяснявал съм разликата.)

Ако вървиш в закона на злото, ще опиташ злата Воля на Бога.

Аз не искам хора, които ще ми бъдат верни само до гроба. Който вярва в Бога, Огън го очаква, пещ го очаква. Който не вярва, очаква го гроб.

Нищо в света не може да ви спъне, ако вървите правилно към Бога.

Мене на Земята нищо не Ми трябва: нито къща, нито общество, нито народ, нито човечество. Хубавото е извън Земята. Смисълът е нещо Отвъдно.

Питат се: „Ако Той замине, ако Той умре, кой ще ни ръководи?“. (Чудни са тия хора! Слепи ли са?… Защото Ръководството е винаги вътрешно.)

Аз мога да направя живота пълен на всеки човек… (Но какво ще направи този човек с тази Пълнота, ако той не е узрял за нея? Както преди говорихме за изобилието: затова не идва изобилието – защото човек не може да го управлява.)

Целият свят да се превърне на кал – ти трябва да любиш!

Вървете в Правия Път без смущение, че работите ви не вървят добре. Не се безпокойте. Ако вървят много добре, може и да не потърсите Бога, както трябва. Затова радвайте се, че и не вървят добре.

Откажете ли се от Бога, ще ви кажа „Сбогом!“.

ИЗ „ДИАМАНТЕНАТА КНИГА“

(Трета идея за размишление)

Аз познавам древните цивилизации, но не принадлежа към тях. Аз съм от Ядрото на Бога.

Не можеш да мислиш по човешки начин – и да Ме познаеш.

Да Ме разбереш означава да влезеш в Живота на Бога.

За Мен дори и Вечността е бедна. (Казах ви една предна мисъл на Учителя: Мога да ви дам нещо, което го няма и във Вечността. И казва, че има и Същества, които трябва да бъдат спасени и от Вечността. Говорил съм ви за разликата между Вечността и Безкрайността.)

Който е в лъжата, е в света – такъв човек няма Път към Мене.

Не съм дал на Ангелите да познаят Смисъла на Живота.

Който се кланя на съдбата, не Ме познава, но който се кланя на Истината, ще му Се изявя.

Аз съм богат с Бог, а не със Себе Си.

Аз съм отвъд съществуването. Аз съм в опита и извън опита.

Аз съм Реалността – не търсете бъдещето. (Тука Учителя говори от името на Великото Единство с Бога. Той същото го казва: Аз и Отец Ми Едно сме.)

На Чистите им давам необикновен Поглед.

Позволено Ми е да боравя с Древната Сила, но Аз никога не злоупотребявам с нея.

Никога не съм живял на Земята: малко само я разгледах.

Имам власт да променям събития. (И това се е случвало много пъти.)

В Мене тече Древност. (Не минало – преди ви казах за разликата между Древност и минало.)

Никога не съм търсил Църква и религия, но само Бога. Кой ще Ме упрекне за това?

Да имаш Жезъла на Бога – това е самото Единство.

Който познава умението да се учи, се приближава към Мене.

Аз съм най-Древният Път към Бога.

Ако вкусите от Моето Присъствие, вече няма да сте човеци.

Моите най-дълбоки ученици имат другото Знание – правилното Знание.

Помнете: създателят на страха не може да устои на усмивката на Слънцето.

Нямало е светове, когато Аз съм бил.

Някой казва: „Аз те виждам“. Казвам му: „Не можеш да Ме видиш: Аз съм над виждането“.

Помнете: стремежът към Истината е Страж.

Казват ми: „Знаеш ли, че Библията е Боговдъхновена?“. „Че Аз съм Боговдъхновен, това го зная от милиарди години; а дали Библията е Боговдъхновена – това е друг въпрос“. (Тоест: ти трябва да си вдъхновен, а не Библията. Ти трябва да си запалената свещ, а не да палиш свещи.)

Ако сте будни – обидите ще ви радват. (Тоест – няма да се поддавате.)

Ако си станал много добър, ще се отдалечиш от Мене.

Никога не устройвайте живота си без Бога.

Тайната на отричането от себе си е велико придобиване на Бога.

Когато няма изгрев, Аз пак ходя да посрещам Бога. Имам в Себе Си изгрев и го посрещам.

За Истината обясненията не означават нищо. Важното е дали живееш в Истината, а не какви понятия имаш.

Защо Бог е Благ? Понеже е ослепителен, Бог е слязъл и е станал Благ. (Вие знаете, че думата Бог е малко или много изцапана, думата любов – също, но думата Благост все още не е изцапана – много специална дума. Някой път ще говорим за нея… Той е станал Благ: така Той е станал поносим.)

Окото на Бога вижда всяко неустроено кътче и в мравуняка, и във Веселената. Защо? Защото сам Той е създал нещата и Той е Устроителят, Той ги устройва.

Любовта е Вечна; Вселената е временна. Религията е временна; Любовта е уединена Вечност.

Вселената и светът са извън Бездната, т.е. извън Безкрая – и поради това те са една огромна илюзия. Вселената се е зародила, когато съществата са били изхвърлени от Ядрото на Бога, от Ядрото на Древния. Излъчената Вселена е ограничена Вселена. Тя е поставена в затвора на времето, а съществата могат и да влязат, и да излязат от нея.

Който е познал себе си и Древния Път, тръгва… Той може да излезе от ограниченията на света и Вселената.

Древен и Велик Разум наблюдава цялата Вселена.

Учителя, Който ви учи, е Безкрайността.

Ако Старецът е в човешки облик, това не означава, че той е човек.

Единната Древна Сила е слязла и е станала всичко, без да губи своята Скритост.

Аз съм станал Учител поради движението си надолу. Но когато се връщам, Аз не съм Учител: Аз съм Безкрайност.

Ако се движите в Моята посока, ще изчезнете – и тогава ще се срещнем. (Става въпрос: ще изчезне егото, ще изчезне умът – и тогава ще се срещнем.)

Любовта към Бога подготвя човека за срещата със Скритостта на Бога.

АУМ

3 ноември 2015 г.

ФЕН ШУЙ

(Лекция 1)

ФЕН ШУЙ: ЕНЕРГИИТЕ

Продължение
(Първа идея за размишление)

БУДИЗМЪТ

(Лекция 2)

БУДИЗМЪТ

Продължение
(Втора идея за размишление)

МЪДРОСТТА НА СТАРЦИТЕ

(Лекция 3)

СТАРЦИТЕ ЗА ИСТИНАТА

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ФЕН ШУЙ

(Лекция 1)

Домът на човека – това е проекция на неговото съзнание. Когато ти се разхождаш в своя дом, ти пътешестваш в своето съзнание.

Фен Шуй означава особена постройка на съзнанието в името на постигане на своята Скрита Цел. Със своето съзнание ти можеш да си създадеш Свят, който преодолява света.

Що е съзнанието? Вътрешният дом на човека. И тука трябва да царува Редът и Порядъкът. От тука започва истинският Ред. Бог може да живее само в устроен дом – тоест в едно устроено, Чисто съзнание. Без едно Чисто съзнание цялата енергия се обезсмисля.

Фен Шуй е едновременно Тайна наука и точно изкуство.

В чистите мисли и постъпки – казва Фен Шуй – никога няма загуби, няма обедняване: нито материално, нито духовно. Тука е успехът. А що е успех? Въобще кой е истинският успех в живота? Това е Истинската Любов към нещата. Тази Любов е едновременно блага и строга; тя има мярката в себе си; тя е Целта. Древните знаели, че първият и задължителен успех, който трябва да се постигне, е Чистотата – после идва Разцъфтяването.

Чистото Фен Шуй може да донесе огромни потоци от енергия – то има такива методи; но ако човекът не владее себе си, енергията става разрушителна. (Казвал съм ви една египетска поговорка: „Изобилието е проклятие за неподготвения човек“ – той не може да го управлява.)

Целта на Фен Шуй е придобиване на Чистото съзнание – и чак след това нещата започват да стават правилни.

Фен Шуй е стратегия на енергийните отношения. То е метод за такова подреждане на нещата, че те да създават чисти потоци от енергия. Например: чистите мисли и постъпки са особен род инвестиция. (Това, което казва и Брат Михаил: „Инвестирай в Истината“. Там е главната инвестиция – всичко друго е последствие.) Значи: чистите мисли и постъпки са особен род инвестиция: те са натрупване на самото Процъфтяване. Не говорим само за материално – то е последствие, то е нещо странично, но то идва. Първо е Духовното Разцъфтяване.

За Древните даже и бедствената ситуация е успех. Ето защо говорим за Чистото съзнание. Даже и бедствената ситуация е успех. Защо? Защото те имат особени Очи – Очите на Дракона. (Тоест те имат правилно отношение: към Бога, към Орела, към Истината. От там нататък Той им дава правилно отношение за всички други неща. Значи: те взимат мярката си от Него. Понеже са се посветили на Него, те взимат от Него мярката.) Когато Бог в човека се среща с бедствието, такъв човек си остава радостен. Но този свят е изгубил това Древно изкуство – това е старото изкуство, наречено Фен Шуй.

(Тука ще направя едно малко отклонение: знаете, че имаме един брат – мисля, че е тука: пилотът, който кара самолет; няма значение… Ще кажа какво си поговорихме преди време – исках да ми разкаже нещо, така, някаква случка със самолета: „Както си карах над океана, замръзнаха крилата на самолета – много сняг, много студ, всички уреди отказаха – и няма никакво пропадане!“. И двамата се засмяхме и много приятно ни стана! Аз се зарадвах, защото си казах: че какво значение има за Бог дали работят уредите? А пък, ако работят, Бог пак може да потопи самолета. Колко е просто! И така ни стана много приятно! Както и да е… Искам да кажа: за Бог е без значение, всички тези неща, защото Той е двигателят на всичко. Когато си в Единство с Него, нямат значение тези опасности. Даже те каляват човека, издигат го, възвисяват го и т.н. Много такива примери има.)

Значи: това е Древното Фен Шуй изкуство.

Тази радост – Мистична – в човека, тя превъзхожда всички видове бедствия.

Правилният избор е в това, че този, който е избрал Бога, е решил главния въпрос; той вече е заживял в изобилието на Бога. (Няма значение дали има, или няма – той е в Единство с Бога: в пещерата, в пустинята, навсякъде, той има това богатство в себе си, което е повече от богатството – това е Бог в себе си. Затова Учителя казва: Аз съм богат с Бог в Себе Си. Оттам почва реалното богатство.) Той е заживял в изобилието на Бога, в Свободата на Бога. Изобилието – говорим, другото изобилие, човешкото, когато е дадено на земните – то изкривява всички тези, които нямат правилно отношение към Бога. Това означава, че дали са богати, или бедни, те ще бъдат наказани, ще станат кармични и ще бъдат изкривени от своя път – това е вече Черното изкуство, в което човек пропада: независимо дали е богат, или беден, той изгубва, просто, своя Път. Няма по-лошо нещо – да изгубиш Пътя си! Само Любовта към Бога може да създава правилните неща и правилните проявления. Всеки, който има това правилно отношение към Бога, той е строител, той си е построил Чисто съзнание – красив вътрешен Дом. Не мебели, подредени хубаво, а първо – красив вътрешен Дом. Щом не си подредил себе си, какво друго можеш да подредиш?

И така, истинският вътрешен Дом се създава в тънкия свят на Душата – това е нашият Невидим Дом. И тука се намира Древното изкуство, наречено Фен Шуй. Нашият вътрешен Дом е Свещен – това е нашият Храм и всеки трябва да го пресъздаде. Този Дом, или Храм, всеки го носи в себе си. Казано по друг начин: първо трябва да имаш Душа, а после – дом, после – къща, после – апартаменти, ако искаш – и пещери, каквото и да е, но първо трябва да имаш Душа, трябва да се домогнеш до нея.

На по-дълбоко ниво Фен Шуй е изкуство, което води дотам да се зародиш в собствения си Дух. (Голяма разлика има между Дух и Душа – казвал съм ви някои неща, тука няма да се спирам.)

Ако се научиш да контролираш мислите си, все едно е тогава какво става със света и всичко около тебе. Защо? Защото, чрез контрола, ти имаш свой вътрешен Дом: имаш правилен начин на мислене – това е самият метод, самото подреждане на живота. То започва от така наречената Правилност – оттам всичко друго вече няма избор, всичко се подрежда. Правилният начин на мислене привлича, според Фен Шуй, Истината – Която пък открива Пътя, по който нещата се подреждат. И всичко това е естествено. Без правилния начин, ти все ще устройваш живота си фалшиво. Защо? Защото ще бъдеш извън Истината, извън Реалността, а само Тя може да подрежда живота – Реалността.

Целта на Фен Шуй е Себепознание и Любов към Истината. Целта на Себепознанието е да те освободи от илюзиите на твоята менталност, т.е. на твоята мисловност. Древният Фен Шуй е особено Себепознание, т.е. особен начин на живот, скрит живот в Истината.

ФЕН ШУЙ: ЕНЕРГИИТЕ

Продължение

(Първа идея за размишление)

Защо зимата си отива, когато дойде пролетта? Защото пролетта идва с особен род енергия и тази енергия е натрупана – и тя пропъжда зимата. Зимната енергия няма защита срещу енергията на пролетта. Пролетта е една натрупана енергия, която се преражда с нов възход. Смъртта… Смърт няма, има само оттегляне на енергията. Отрицателните мисли във Фен Шуй се отричат напълно. Защо? Защото те блокират енергията и оттам блокират Разцъфтяването и въобще развитието, и то – на съзнанието.

Истинската енергия, успялата енергия – казва Фен Шуй, Древният Фен Шуй – това е (забележете!) Благата енергия.

Тука пак ще направя едно малко отклонение, макар че догодина ще говорим по този въпрос. Истинските Майстори по бойни изкуства, тяхната крайна цел е именно в това – и те го постигат, иначе не могат да бъдат наречени Майстори: Благата енергия. Те трябва да постигнат задължително почит към живота и към всичко живо – тогава могат да носят титлата Дзен Майстор, Даоски Майстор, Майстор по Айкидо и т.н., и т.н. Ако не са постигнали това, остават в техниките, означава – в бъдеще. Но това е целта. А кои постигат и могат да бъдат наречени Майстори? Само Чистите по сърце. Ето, виждате накъде водят… И много в бойните изкуства са постигнали това – Майсторите. Те знаят къде са отишли и къде водят другите; а които имат само агресия и не обичат Истината, те ще си останат в някаква дисциплина – и това е нещо.

Лошите мисли и чувства създават енергия, която не може да привлече нито здраве, нито успех, нито един елементарен положителен път.

Любовта към Бога е тази, която осигурява Благия поток, тъй като Той е Майстор на Благостта. (Думата Благост друг път ще я обяснявам: рядко силна дума въобще. В малко езици я има. В българския тя присъства. Според Учителя тя е по-дълбока от думата Бог и по-дълбока от думата любов. Думата Бог и думата любов малко или много от хората са изцапани. Тази дума не може да се изцапа: толкова е дълбока, толкова е тънка, толкова е фина – и тази Благост произлиза от Тайната на Бога.) Именно в този Благ поток, в тази енергия се намира, според Фен Шуй, изобилието. Който е намерил тази енергия, той забравя всичко. Тоест: какво е религия, догми, спорове, недоволства – защото всички тез неща развалят Благата енергия – защото той е влязъл в Благия поток. Там няма капка недоволство, капка критика, защото вътре в Благия поток ти си устроен. Не може да имаш Бог в себе си и да искаш нещо друго. Ти имаш вече най-важното: Правилността. В Древния това е Благият поток, Древният поток.

Правилното отношение привлича най-тънката живителна енергия, която строи нашия вътрешен Дом, нашето съзнание. Защото какъв дом може да има един недоволен човек? Какво може да устрои такъв човек – независимо дали е богат, или беден? Въобще какво може да направи? Нищо не може да направи. Дори да има замък, този човек си остава извън Благия поток, т.е. никакъв успех, никаква Правилност. Кармичен живот – живот, достоен за съжаление.

Казва Древният Фен Шуй:

Заобикаля ни всякога чиста и сияеща енергия. Тази специална енергия се нарича Шън Ци: тя търси Храмове, т.е. чисти места, Чисти сърца. И там, където има Любов, равновесие, чист въздух, Шън Ци е трептяща, красива, жизнена, лъчиста. Тя се движи тихо като вятъра, тя обича и чистата вода. Но ние сме заобиколени и от друга енергия, наречена Ша Ци: една опасна енергия – това е старото космическо дихание, старото, втвърдено, земно мислене. Това е енергията, която спира развитието, растежа и понякога задушава човека и дори го убива. Но до това се стига, когато тази енергия също е била дълго време натрупвана.

Всяка мисъл се нуждае от енергийно хранене, докато се реализира и сбъдне. (Значи: тези мисли, които поливаш… Мислите са като семената в почвата: посяват се в мозъка и някога ще поникнат. Колкото повече ги поливаш, толкова по-добре.)

Казва Фен Шуй:

Откажи се от лошите си мисли и постъпки, за да помогнеш на енергията в себе си да тече. Този, който е допуснал Ша Ци (опасната енергия, тъмната) да тече в него, тогава в него расте безпокойството. (Има – няма случки, има – няма събития, той се тревожи – това е качество на ума. Все едно е дали се случва нещо, дали болестта е истинска, или въображаема. Няма значение даже дали има болест. Той подозира, той се безпокои, той се тревожи, той допуска, допуска безпокойство. Какво означава допускане? Отваряш широко вратата – това е приемане. Секретът е, че колкото по-лошо става, толкова повече трупай Шън Ци – Благата енергия; не питай „Защо?“, не казвай, че това е шега. Имаме такива хора, които смятат, че това е шега… Не питай – изпълнявай; защото после, като стане късно, просто ще е късно.)

Това е изразено в Библията с две думи: „Само вярвай!“ – но тука е казано в много чист смисъл: ако ти си един… Ще обясня. Ако ти си един много твърд оптимист, но не работиш върху себе си, ти ще изгубиш своя оптимизъм. Но ако работиш много върху себе си, този оптимизъм ще се превърне в Чиста енергия и по-късно – в Чиста Духовност: това е спасението от оптимизма, иначе той също е провал. Оптимизмът ще те заведе в песимизъм – но ако ти можеш да го заведеш, да заведеш себе си в Чистата Духовност, оптимизмът, който се превръща в песимизъм, ще отпадне: той ще бъде преодолян, т.е. ще се спасиш от него. Но трябва да работиш усърдно върху себе си, докато го закараш… Иначе, запомнете: оптимизмът има свойството да се самопогубва. Може да изглежда приятен, но в крайна сметка, при един голям неуспех или тежка болест, или провал, той се обръща и става песимизъм – което означава, че няма основа. Основата е Чистата Духовност – затова той трябва да бъде заведен там. Именно поради липсата на Духовност, той се самопогубва и проваля. Може да е бил 10 години оптимист и изведнъж го гледате: „доволно“ отчаян. Оптимизмът се нуждае, по друг начин казано, от една по-висока степен на съзнание и енергия. Отрицателната енергия Ша Ци е натрупана от нашето минало, когато не сме слушали Истината. (Какво сме слушали? Просто: хората, Църквите, обществото, какво ли не, училището… Знаете какво казва Учителя за училището: влизаш с един дявол в главата, излизаш с 10; взимаш диплома, нямаш характер – нищо нямаш. Затова трябва да поведеш себе си към истинско Училище: към Истината, към Себепознанието – независимо дали си ученик, или не.)

Значи: слушали сме излишни неща.

Правилният начин на мислене привлича Висши Същества – именно те уреждат живота, те могат да го подредят, те имат власт. (При най-голяма безработица, те имат власт с лекота да ти устроят живота. Всъщност безработица няма. Бог има работа и за най-малката мравка, но трябва да Го познаваш, трябва да знаеш как да действаш.)

БУДИЗМЪТ

(Лекция 2)

Будизмът казва:

Всичко, извършено с непривързаност, е добродетелно. (Учителя казва: „Всяко нещо, направено с Любов, е добро“.)

Ако умът е обзет от желания и при това положение човек тръгне да търси Истината, той няма да Я намери: Истината си остава скрита от него.

Всичко в този свят е нещо друго – освен семената. Семената са най-важното… (Това, което сееш, това, което мислиш продължително – това е твоето сеене. Това е едно от най-важните неща в твоя живот: това е твоето бъдеще.)

(След време, когато ще говорим за Орфей, догодина, ще видите: това е човек, който е по-дълбок от „Седемте чудеса на света“; това е човек, който е постигнал Тайна, Дълбока Тайна в себе си – нещо много Мистично, нещо, което е над духовността. Но той не е земен, нали – това е съвсем друг, неземен свят. Разбира се, имало е тракийски жреци на по-високо ниво от него, но това е друг въпрос. Но Орфей е постигнал нещо, което го няма в света, защото е изключил света.)

Отсечете корена на дървото – и листата ще увехнат. (Ще преведа. Отсечи ума – и светът ще увехне… Отсечи нечистия ум – и светът ще увехне.)

Този, който се вкопчва в ума, никога не може да види Истината.

Капанът се създава, според Будизма, от вашия избор. И затова – пазете будно Безграничното от безпорядъчни мисли.

В тревожните чувства се подвизават същества грабители.

Никога не дружете с тези, които ви отклоняват от Пътя.

Може да имаш вяра, старание и знание, и пак да се отклониш – ако си изпуснал Будността.

Ако си преодолял своя гневен ум, хиляди врагове си преодолял.

Властта, сама по себе си, не притежава власт. (И затова хора с голяма власт, когато Бог се намеси, в един момент, утре, могат да останат без власт. Само Бог има власт. Тези, които си въобразяват, че владеят, нищо не са разбрали.)

Същността на Будизма е (забележете!) две думи: неуморно наблюдение – непрестанно наблюдение, непрестанна Будност. Обикновените нямат самоконтрол, понеже нямат тази Будност – и затова те нямат власт над ума. Който не контролира своите мисли, той неизбежно се заблуждава.

Пустотата в действителност (т.е. Безкраят) не е Пустота, а Истинско Царство. (Именно от там идва Орфей, от там идва – той идва от Етера. Музиката му идва от Безкрая. Музиката му няма нищо общо с човешката музика – това е музика на Светлината: съвсем друг Път, съвсем друга посока, съвсем друга идея.)

Търсиш ли с ума си, никога няма да намериш. Търсенето е Душа – чиста, възвишена, Висша Душа: тя е Търсачът. Умът трябва да бъде овладян, да не пречи. Търсачът е Душата – умът трябва да е овладян. Вие търсите на друго място и затова не може да намерите успокоение.

Ако човек истински изучава Пътя, той не търси недостатъци в окръжаващия свят, т.е. той не се цапа, не се заразява, не се занимава със странични неща.

Използвай ситуацията и не давай тя да те използва.

Истинският Човек, и когато е напрегнат, е господар на положението. Щом си господар на положението, там се намира Истината, там е Буда, там е Бог.

Когато във вас се заражда, макар и само за един миг, мисъл за света, вие вече сте зависими, вие вече сте в отклонението. Говорим само за един миг – вие вече сте в отклонението.

Блуждаещият човек не се движи.

Просветленият човек никога не може да се изцапа, защото той вече е друга Вода. Той толкова е трениран, че той не може да се изцапа.

Постъпките на Мъдрия човек, независимо дали са добри, или лоши – те са Дълбоко осмислени.

(Обикновеният човек може да ви помага и да ви прави услуги – а аз предпочитам Мъдрецът да ви пречи. Ако Мъдрецът ви пречи, той ви прави Тайна услуга, много по-Дълбока, отколкото всички обикновени хора, които… Защото Мъдрецът винаги знае какво прави – той действа чрез Бога; а обикновеният човек действа чрез паднали духове. Цял живот да ви прави услуга, може да стане много по-лошо. Мъдрецът може да ви направи спънки, дори в известен смисъл да ви обърка живота, но после така ще ви повдигне, такива неща ще научите… Така че Мъдрецът е винаги съзнателен, винаги знае какво прави – без изключения. Обикновеният човек никога не може да постигне това.)

Ако не осъждаш другите, ще можеш да правиш това, което желаеш.

Бедността през този живот е кармично наказание за алчността в предишния живот. Значи: алчността в предишния живот сега е бедност. Това не е недостатък на пресметливост, а законна предопределеност от кармата. (Значи, и бедните хора могат да пресмятат много хитро, но не им е дадено. Както и да мислят, те трябва да научат уроците – и ако съумеят бедността да ги направи много честни, те ще се върнат обратно.)

Някои мислят, че хазаите не проявяват милост към тях. (Има хазаи, които дават жестоки наеми – пример.) Някои мислят, че хазаите не проявяват милост, но всъщност работи кармичният закон. Тоест: тези, които не могат да различават, все още имат лъжливо знание. В миналото те са взимали и са давали скъпи наеми, и сега просто всичко се връща. (Ти може да искаш малък наем, но ти си бил продължително време жесток. Сега трябва да научиш добре уроците си, за да може след време да знаеш какво искаш. Иначе, и да искаш, и да не искаш, ще изстрадваш тези неща.)

Пробуждането идва от благородни намерения и от предана доброжелателност.

Никой не може да измени Истината и никой не може да Я подобри – Истината си е Истина.

Доброжелателността е Истинската религия.

Никой не може да очисти друг човек – това е лично дело.

Тези, които виждат в света двойственост, са достойни за съжаление. (Подобно нещо казва и великият Суфизъм: „Ако освен Бога ти виждаш и нещо друго в света – това е позор“. Ще обясня. В политиката, в Църквата, макар и в застой, тайно работи Бог. На ниско ниво – но там е и Бог. В опасните животни, в благородните животни – все е скрит Бог. Хората може да помислят, че лъвът е опасно животно и хищник. От къде идва този гняв в лъва? Казано е в Окултната наука: „Това е Божий Гняв“. Той знае кого да разкъсва и кого – не, защото Той е мярка. Той знае как да учи хората и как – не. Така че всичко е в Ръцете на Бога. И Той е направил лъва не да бъде агне или слон, а да бъде лъв. След време ще говорим пак за животните.)

В резултат на незнание, човек възприема скъпоценния камък като парче тухла.

Колкото повече се увличаш от умствеността (умствените игри), толкова повече се отдалечаваш от Истината. Умът живее в смущението и там се погубва.

Когато нещата не ви вълнуват, това означава, че сякаш тях ги няма. (Значи, ако съумееш да направиш така, че нещо да не те вълнува, то започва да умира. Ако една тревога голяма, безпокойство, не я поливаш, тя ще увехне. Но ако много мислиш и я викаш, и все мислиш за нея… Има една сестра, дето така идваше при мене – и като дойде при мене, и почва да си повтаря: „Добре ми е! Добре ми е! Добре ми е!“. Каза: „Обаче, като изляза от тебе и тръгна, почвам да повтарям: „Зле ми е!“. А то е толкова просто – да продължиш да повтаряш. Това си е твое, можеш да го направиш твое.)

Когато нещата не ви вълнуват – казах, – значи, все едно, тях ги няма. Трябва да направите така, че да не ви вълнуват.

Покоят е недостъпен за ума. (Ако умът влезе там, той изчезва. Той няма живот – той трябва да изчезне, за да може човек да влезе в Покоя. Ум и Покой на едно място няма.)

Значи, Покоят е недостъпен за ума, за мисленето, въобще – за мислещия човек, за философстващия човек; за Мъдреца – то е друго. Понякога Мъдрецът изглежда глупаво, но той е винаги осъзнат. (Той нарочно постъпва някога глупаво и така той съхранява своята Мъдрост. Никой не може да разбере защо постъпва така. Но той винаги знае как да постъпи, какво да каже. Както и глупаво да изглежда, той винаги си остава в Мъдростта. Както и красиво да постъпи един глупав човек, той няма Същност, той не познава себе си, той си остава в глупостта. И тез красиви постъпки може да подведат хората, но Мъдрецът никога не се подвежда.)

Този, който е постигнал Същността, не се нуждае даже и от медитация. (Разбира се: Истината е по-важна от медитацията. За какво ти е медитация? Както и да е! Друг път ще обяснявам.)

Чистата Духовност никога не се придобива в словесни спорове. Само когато практикувате правилно съзнание – само когато практикувате правилно съзнание, вие сте в Духовната практика. (Ако нямаш правилно съзнание, колкото и да дишаш, каквато и Паневритмия да играеш, колкото и красиви… Аз съм виждал братя и сестри навремето, много ми беше интересно, даже приятно: красиви движения, Паневритмия по Учителя… Прибират се вкъщи и започва бой. Просто е странна работа! А иначе, много красиви движения – даже се учех от тях. Направо, така, да ти е приятно да ги гледаш… но често имаше и побоища. Нали, както виждате: едното с другото… Но ще приемем, че това е друг вид романтика…)

Ако практикуваш Истината, нищо не може да те препятства. Това е главната практика – Истината.

БУДИЗМЪТ

Продължение

(Втора идея за размишление)

Чистотата – казва Будизмът – винаги върви преди качествата. (Тоест: не ти трябват качества, не ти трябват добродетели. Даже не ти трябва – ще продължа – борба със слабости. Трябва ти да влезеш в системата на Чистотата, в системата на Любовта, в системата на Бога – там няма слабости. И тогава там и качествата са намясто – иначе и качествата са опасност.) Значи: Чистотата върви преди качествата, както водачът върви преди кервана. Чистотата е водачът по опасните пътища. Ако има Чистота, тогава скъпоценната Устременост няма да се изгуби: тя ще се увеличава.

Всеки земен път е оплетен в кармата. Всичко светско достига до своето допълнително страдание. (Оттам е много тежко на човека. Не стига, дето има тежки кармични страдания, ами той продължава да ги увеличава – и тогава вече става прекалено тежко.)

Ако не си Чист, каква е ползата от твоята благотворителност? Тази благотворителност ще бъде наказана. (Забележете! Тази благотворителност… Затова Ислямът казва за тези богати хора, които раздават какво ли не, особено американците, нали – тази благотворителност е лицемерна, тя не идва от сърце. Тя идва от някакъв излишък, от някаква подигравка, от някакво лицемерие… Тези същества нямат такава енергия, че да направят каквото и да е добро. Никога не могат да направят добро, казвал съм го – само някакви услуги. Но тези услуги също се плащат, защото никой не може да излъже Божието Око. Ако един човек пали хиляди свещи на ден, може ли със свещи да излъжеш Бога? Ако беше така, щеше да е лесно.)

Ако страстите не са преодолени, каква е ползата от служене на Бога и каква е ползата от служенето на религията? (Въобще – на кого служиш? И как служиш? Въобще – можеш ли да служиш? Няма такова служене.)

Човешкото винаги иска нещата извън мярката. То отива в крайности – това е играта на ума.

Който търси видения вместо Истината, той ще обърка своя път и своята медитация. (Чували сте сигурно за Елена Вайт7 – над 2000 видения. Видения, видения – претъпкано от видения. Един път ѝ се дава видение, че Христос ще дойде и да отидат да Го посрещнат. Подготвя тя адвентистите: обличат се в бели дрехи, постят, чакат Го – разбира се, че не идва. Ами те не били… Оказало се според нея – видение допълнително, не били подготвени. И след време няма да бъдат подготвени – защото Пътят е друг. Имайте предвид, че това е човек, който много се моли и много разбира Библията – точно това е опасно. Когато не си влязъл в системата на Чистотата и на неизменната Любов, когато не си вътре в Истината, всичко може да се подиграе с тебе – всичко може да те отклони и да отклониш и други хора.)

Ако правиш и най-малкото зло, твоята медитация е слепота. Ще го повторя: Ако правиш и най-малкото зло, твоята медитация е слепота. Не може да се изкоренят лъжовните учения със звъна на църковните камбани. (Просто говори Будизмът. Някои казват: „Да отидем – камбаните бият за пробуждане“. Ами то там е дълбок сън, къде ще… Ами тя и камбаната спи. Къде ще отидеш? Трябва да отидеш в Себе Си, в своята Чистота.)

Ако си в Истината, каква полза има от медитация? Ако не си в Истината, какво ще правиш с медитацията? Всичко е една самоизмама.

Всички Мъдреци са отвъд признанието: никога не искат признание. (Такъв човек и насила не можеш да го накараш да приема признание – той е отишъл отвъд.) Който притежава Истинско Знание, никога не се нуждае от признание. (Той просто няма връзка с тез неща.)

Отклоняващите се от Истината изпадат в лъжливо съзерцание. (Има такива, които все съзерцават Божествени неща и накрая става по-лошо. Дал е много примери Учителя.)

Какво е внимателност? Абсолютно неотделяне на мисълта от Брахман. (Чистият Дух – Брахман, Бог, Чистият Дух.). А това е факторът за пълното отсъствие на отклонения.

Страданията са резултат на предишни грешни действия – което е посегателство, старо посегателство срещу Чистотата.

Най-необходимото е познаването на Истинския Път.

Търпимостта е Пътят, който е избавяне от гневливостта. (Значи, който има гняв и иска да се избави от него – това е Пътят. Той трябва да почне да изучава голямо Търпение и по време на гняв да изпълнява две неща: абсолютно да не говори, да не изпуска думи, които след време ще проникват в него и ще го изкривяват. Никакво говорене: мълчание и молитва по време на гняв – най-точните неща. И разбира се – постепенно Търпение.)

Упоритостта възниква заради отсъствието на Смирение.

Дълбинните Истини са взаимната връзка.

Ученикът е кармично същество, а не случайно. (Значи: да си ученик и човек – това са различни неща.) Ученикът е кармично същество, а не случайно. Той идва с голяма необходимост от наставления. (Човекът няма нужда от наставления: той няма Уши. Не можеш да наливаш вода в затворено шише. И ако наливаш, значи не знаеш какво правиш.)

Един Дзенбудистки Мъдрец казва: „Ако имаш тояга, ще ти я дам – ако нямаш тояга, ще ти я взема“. Това има седем степени на тълкувания. Ще кажа нещо по този въпрос. Пример: четири тълкувания. Знанието е илюзия, невежеството е безсмислица – единият от преводите. Не е важно какво разбираш, а какво вършиш. Трето: Ако имаш Път, ще те упътвам – ако нямаш Път, ще те ограбя. Четвърто: Дзен няма думи, както и няма какво да ти даде. Ти сам трябва да дадеш нещо на себе си. Ти трябва да проправиш Пътя към самия Себе Си. Затова Дзен няма свещени книги. Ти си Книгата, ти трябва да напишеш Себе Си. Ти си Храмът – няма какво да палиш свещи. Ти си Свещта – трябва да запалиш Себе Си, собственото си Вдъхновение.

И така, Будизмът казва още:

Човекът се създава от собствените си подбуди. Действието или е свещено, или е карма – а всичко това се намира в твоите подбуди.

Усърдната отдаденост е самопробуждане. Това е Пътят на самопробуждането на човека.

МЪДРОСТТА НА СТАРЦИТЕ

(Лекция 3)

В Дълбините те очаква неразбираемата Яснота.

Ако познаваш Тайната на Живота, твоята смърт се превръща в Безкрайност и в Свобода.

(Вие сте чували: Заратустра, когато се ражда, още като дете, те очакват да проплаче, а той се усмихва, поздравява света – и първото нещо, което е казал, е Свещена формула: Висок осъзнат Дух, слиза на Дълбоко ниво, понеже е докоснат от Бога. Следващата година ще говорим за него – изключително Същество! Един от големите ръководители на храмовете в Атлантида. При него са ходили… дори и Древният Тот, който е Божество сам по себе си. И Орфей, и Питагор, Платон, и много други, и много други… От Заратустра започват много неща – много дълбоки неща, които християнството заимства, но не може да разработи, както трябва.)

Изворът се състои от вътрешно движение. (Вие сте виждали изворчета малки… От къде идва водата? Не от небето, не от земята – от себе си. Има Същества, които са се пожертвали и са се превърнали в малки изворчета: те правят вътрешно движение, скрито, което обновява водата. При блатото няма такова нещо. Блатото е застой, блатото е старо, земно мислене – както религията, както Църквите и т.н. Това е Новото: Изворът, да се докоснеш до Извора: той черпи от себе си. Преди много години, като бях дете, ходех често далече до едно изворче и много му се радвах, стоях до него. Преди време то изчезна. И разбрах защо: един овчарин си водеше овцете и овцете стъпваха, други хора ходеха да се мият не както трябва, да го цапат – Ангелът си взе изворчето, премести го на друго място. Защото тази вода не е дадена да я цапаш, а да отидеш да ѝ се поклониш. Това не е обикновена вода. Но това са малки, скрити неща – след време може да говорим повече за водата.)

Там, където изворът пресъхва – казва един Старец, – започва Безкраят. (Няма край: той се пренася на друго място. Няма край – винаги има Начало.)

Това, което ни учи, е самият Път.

Казват Старците за Бог: Той няма ръце, но е прегърнал всички светове.

Истинската Добродетел е кротка, тиха, тя сияе в самата себе си. (Няма показ, не се нуждае от показ.)

Не искай Съвършенството на Абсолюта – казва един Старец, – защото то ще те разпилее. (Казвал съм ви: целта на живота не е Съвършенство. И Мохамед е забранил на своите най-напреднали ученици да се молят и да медитират върху Тайната на Абсолюта, защото там и Богове са били погубени. Никой не е допуснат до Неговата Тайна… По-скоро Той е Мистерия – Тайна е на по-ниско ниво, загадка е на още по-ниско… Никой не може да влезе там. Можеш да търсиш Единство с Бога на най-различни степени – но не и Съвършенство. Само Той Единствен е Съвършен. Той може да изработи Себе Си в някои Старци и Синове на някакво високо ниво, но те не са Съвършени, а Единни с Него. Съвършенството си остава Негово. Той никога няма да разкрие Себе Си. След време, когато ще говорим за Гносиса и за Бездната, ще обясним защо.)

Казва един Старец: На страха покажи Очите на Безкрая.

Пътят е отделяне от всички светове. (Понеже световете са сътворения – а ние сме Несътворени.)

Слънцето ли трябва да те грее, или ти трябва да го грееш? (Слънцето ли трябва да те грее, или ти трябва да го грееш: това е Духовният Човек, Чистият Дух в човека – или, както преди ви казах, от гледна точка на Суфи: „Суфи е ден, който не се нуждае от Слънце“. Той си има Слънце в себе си. Дали времето е лошо, дали е много лошо, дали е цунами – той поздравява всичко. Той има Слънце, с което да посрещне всяко нещо: той е Слънце в себе си.)

В Тишината няма светове.

Когато черен Мрак се спуска над тебе, покажи му лицето на Възхода. (Така говорят Старците.)

Смъртта е Велик Творец. Тя преобразява хората и ги води към Истинския Живот. Краят на света е хубав, защото Смъртта е лъчезарна. (Разбира се, скрита, не се вижда – но Смъртта е лъчезарна.) Без Смъртта нямаше да има изход от живота. (Вие представяте ли си един тежък алкохолик да живее 3000 години в тяло? Това е по-лошо от гробище. Не искам да коментирам! Много е хубаво, че Бог е прекъснал живота на прераждания. Тоест пре-ра: да се пре-ра-ботва това минало, това старо мислене – и от прераждане в прераждане, все по-близко до Бога.) Животът е хубав – казва един Старец, – а Смъртта е Еликсир.

Мъдрият няма време в себе си: той е Дух, слязъл от Великата Безкрайност. (Казвал съм ви: затова се чудят за Лао Дзъ – живял ли е, не е ли живял; исторически ли е, не е ли исторически… Той живее в Бога – какво го интересува вий какво смятате? Там, разни академици, учени се събрали в Москва да решават дали е реален човек, или не е реален. Той е много повече от реален! Въпросът е вие дали сте реални…)

Велико е умението да се превърнеш в Безкрайност. (И това именно е успял Лао Дзъ.)

Очите още от Древността са били наричани Откриващите: те трябва да открият Незнайното. Очи, които не са успели да Го открият, са станали външни очи, земни очи.

Бог отдавна е тук – но човекът е отишъл в бъдещето. (За Орфей се казва, че той е слязло бъдеще. Не е настояще – той е слязло бъдеще. Много точно казано!)

Без трудни и тежки времена, светът щеше да е обречен. (Значи, няма по-лошо нещо – ако ги нямаше тези земетресения и наводнения, тези войни… Защото те са натрупани от миналото и трябва да се изхарчат, за да не пречат на бъдещото развитие. Това означава: колкото повече се случват, толкоз по-красиво! Аз даже танцувам и се радвам на такива неща. Не мога да ви го опиша. Но това е огромна радост, защото просто Бог си знае работата. А с Него кой може да спори?)

Който е събудил злото в себе си, е събудил старата си тъмнина. (Тука само ще ви кажа: човекът е най-голямата Тайна на живота. Ангели, Архангели, Серафими са много далече от Тайната на човека – те нямат тази Тайна. Ще обясня нещо, без да се впускам в подробности. И Ангели, и Серафими имат много да се учат от Тайната на човека, когато той познае дълбоко Себе Си. Ангелите и Серафимите не могат да познаят дълбоко Мистерията на Бога. Човек може да стане животно, опасно животно, страшен убиец – а може да стане Бог: зависи какъв Път ще избере. Ангелът не може да стане Бог – той няма избор. Затова Ангели, Архангели жадуват за страдания, да слязат на Земята и да се изкачат на по-високи степени. На човека е дадена страшна възможност: да стане чудовище – или да стане Бог. Но тази Свобода е най-голямата Милост, дадена от Бога: да сееш и да пресътворяваш себе си, докато се превърнеш в Бог и се поклониш на Великия Бог.)

Казват още Старците:

Не търси отговора, а Безкрая.

Тайната на Живота е навътре в Тайната на Бога.

Само срещата с Бога е Златният Век.

Всеки трябва да запали в себе си своята Безкрайност. Не Вечност – своята Безкрайност. Преди време ви обясних, тука накратко ще ви загатна: Душата не може… Висшата Душа в човека – тя е безсмъртна, за разлика от нисшата душа, която е егото. Висшата Душа не може да живее в Безкрайността, тя не може да понесе и да издържи. Тя може да живее във Вечността. Но когато познае Чистия Дух и когато познае Тайната на Бога в Чистия Дух, тя може да се пренесе безопасно в Безкрая. Това го казват Старците.

Вселената се е родила, когато съществата са били изхвърлени от Древната Истина, от Древния Път – а навътре е останал само Принципът: самата Истина, самият Бог.

Бог е сътворил човека, за да види Себе Си в човека.

Тишината не говори с думите, а с Духа си. Никой не притежава Тишината, но тя притежава своите любими същества.

Чистото Слово е съществено, защото то позволява завръщане в Истинското Безмълвие. (Иначе може да мълчиш, но това не е Мъдрост. Учителя казва: „И рибата мълчи, но това не означава, че мълчанието е злато“.)

Ако Бог постъпва към някого безумно – казва един Старец, – това безумие (забележете!) е всякога по-мъдро от човешкото знание. Значи: по всяко време е по-мъдро от човешкото знание.

Най-хубавото, което можеш да изречеш за Бога, е нещо Безмълвно.

Усърдието е Древен Пламък.

Бог е сътворил човека, но човекът още не е сътворил Бог в себе си. (Човекът е просто Бог в развитие. Как върви, докъде ще стигне – той е Бог в развитие: дадено му е.)

Който действа правилно, е в Духа си, в своето Слънце.

Мистичното съзнание – това е Древната раса, Бархишадите. (Малко сме говорили за нея. Това е Древната Слънчева раса – расата на Боговете.)

Мракът е място за среща със Себепознанието.

Чистите думи са Войни – те са Същества, те са Пазители. (Ето защо Библията казва: „Ще плащате за всяка дума!“. Затова човек трябва да пречисти думите си.)

Страданието е извайване на Духовността. (Някъде може да не се получи за един живот – има второ прераждане, има трето.)

Човешкото знание е стар носител на смъртта.

Който има Дух, той може да проникне и в сърцето на камъка.

Твоите страдания трябва да просветлят твоите заблуждения. (Това е целта на страданията: да просветлят твоите заблуждения.)

Човекът не трябва да се пази от външните си врагове, а от себе си.

Бъди силен в Чистотата – казва един Старец, – а не в религията. (Не в ритуали, не в догми: Бъди силен в Чистотата.)

Да знаеш много и да не си Безупречен, е опасно потъване.

Без страданието, гибелта на човека щеше да бъде зловеща. (Страданието, когато е разбрано, спасява хората от това да се превърнат в дяволи и по-нататък – в демони; ето защо страданието е голям Помагач, Велика подадена Ръка.)

Целта е да станеш изцяло Духовен. (Не религиозен, не умствен, не някакъв си знаещ или мислещ човек и не философ: да станеш изцяло Духовен. Казвал съм ви: Чистата Духовност, това е най-ниската степен на истинското развитие. От там нагоре има пет степени.) Себепознанието означава на първо време да станеш изцяло Духовен.

Който владее себе си, той владее и своето страдание.

СТАРЦИТЕ ЗА ИСТИНАТА

(Трета идея за размишление)

Ако твърдо си избрал Истината, отрязал си пипалата на света. В Истината няма светове – там е само Бог. Ръката на Истината надминава световете.

Устремявайки се към Истината, ти ще станеш самият Себе Си. (Или, както ти е предопределено от Древността, за което е казано: „Богове сте!“. Тоест Истината ще те заведе в Себе Си, в твоето Царство, за което е казано: „Богове сте!“.)

Кой е разрешил Най-Древния въпрос? Който е разрешил Най-Древния въпрос – въпросът за Истината, той е свободен от всички видове заблуждения на света. Светът нищо не може да му предложи. (Спомням си навремето, така, ми хрумва сега един малък спомен: Държавна сигурност при една от проверките ми казаха: „Ако се откажеш от Учителя, няма повече да те преследваме“. Смешна работа! Не помня какво им отговорих, нещо беше… нещо съм ги обидил.)

Скритата Истина в човека е Богоподобна.

Истинският Живот е Мистична възхвала.

Само вътре в Истинността може да се осъществи лечение. (Каквито и лекари да познаваш – ако не обикнеш Истината на живот и смърт, ще се излекуваш и ще се разболееш. Ще си играеш на лекуване и на болести – всъщност излекуването няма да е реално: то ще е пак временно, за да можеш да учиш уроци.)

Себепознанието осигурява близост и сродство с Истината.

Който живее в Истината, е по-дълбок от всяка цел. (Защото целта е сливане с Истината. Който е заживял в Нея, надминава всяка цел.)

Истината в човека е повече и по-дълбока от Рая. (Тоест: не ти трябва Рай – на теб ти трябва Истина; защото Раят ще те заведе в Ада.)

Истинският Човек е в хармония и с живота си, и със смъртта си.

Устойчива е само Истината – всичко друго се руши.

Изпитанието е място, където се открива Истината.

Никой не може да създаде Истината в себе си – Тя сама Се създава в човека, и Тя решава кога да Се създаде.

Дори когато видиш Истината и Я преживееш (става въпрос за Посвещението, става въпрос за Самадхи), Тя си остава Тайна. (Наистина виждаш пряко Лицето на Бога, преживяваш Го – Той ти подарява нещо от Себе Си, от Същността Си. Преживяваш Го: най-специалното преживяване, Самадхи – но Тайната си остава. Но от тук нататък нищо вече не може да те спре. Така продължаваш да цениш Истината и да вървиш по Нейния Път, че никаква политика, никакъв Ад, никакъв Рай не може да те обърка.)

Злото е мъртво във Великата Тишина.

Човекът на Истината е съставен от две неща: Покой и Динамика. (Покой и Динамика – тоест, когато трябва, той може да задвижва Бог в себе си. Когато трябва, може да изглежда даже и безпомощен – тъй като някой път Истината изпитва човека и иска той да се смири: да не си помисли, че тази сила в него е негова. Никой няма своя собствена сила. Който си мисли, че тя е негова, и злоупотребява с нея, той ще бъде наказан от нея.)

Всяка дума, излизаща от Истината, е Потайна Реалност – макар и да изглежда просто, това е Потайна Реалност.

Превърни мъките си в цветя – и ще познаеш Пътя си към Истината.

Ако не обичаш Истината, дори и доброто ще се обърне срещу тебе.

Истината вижда със собствените Си Очи, а не с твоите. (Значи, ако пуснеш Истината в себе си, позволи Ѝ Тя да гледа със собствените Си Очи, защото твоите очи пречат. Дай Ѝ Тя да гледа, за да се научиш да виждаш правилно.)

Бъди Истинолюбив – и ще умееш да слушаш. (Става въпрос: няма да имитираш слушане, а ще умееш да слушаш – което значи: ще знаеш какво да правиш. Няма все да питаш: „Какво да правя? Какво да не правя?“ – просто ще знаеш какво да правиш.)

Вселявай все повече Истината в себе си – и Злото ще те отбягва.

Бъди верен на Бога, а не на себе си – и тогава Бог ще те направи верен на Себе Си, и това ще стане по правилния начин. Ще повторя: Бъди верен на Бога, а не на себе си – и тогава Бог ще те направи верен на Себе Си, и то по правилния начин.

Щом си се посветил на Бога, започваш да виждаш Истинските неща. Тогава ще разбереш, че дори и мракът е създаден за Просветляване. (Всъщност мрак няма – привиден мрак има: Бог може така да го сгъсти, че да изглежда мрак. Но чрез него… Той там се крие, там те наблюдава и оттам те просветлява.)

АУМ

1 декември 2015 г.

ЕДНА КИТАЙСКА ПРИКАЗКА: „ДЕТЕ И МЪДРЕЦ“

(Лекция 1)

НАСТРАДИН ХОДЖА

Разговори с неговото магаре
(Първа идея за размишление)

ЧИСТИЯТ СМЯХ

(Лекция 2)

БИСЕРИ

(Втора идея за размишление)

ЧИСТИЯТ СМЯХ

Продължение
(Лекция 3)

СМЕШНИ АФОРИЗМИ

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ЕДНА КИТАЙСКА ПРИКАЗКА: „ДЕТЕ И МЪДРЕЦ“

(Лекция 1)

В един слънчев ден един мъдрец пътувал с каляската си и размишлявал. Изведнъж каляската спряла, мъдрецът се навел и видял насред пътя малко момче, което си играело с камъчета. То строяло от тях град. Момчето погледнало каляската, но не се отместило, за да стори път. Мъдрецът се обърнал към него:

– Защо ти, малкият, не правиш път на моята каляска?

Малкото момче го погледнало от долу нагоре и казало:

– Това не е моя работа, господине. Вие виждате, че аз строя град: аз творя и градската стена тук не прави път на каляската. А каляската – тя трябва да обикаля градската стена.

Тоя отговор учудил мъдреца – той слязъл от каляската, приближил се до момчето и казал:

– Слушай, малкият! Ти ми изглеждаш необикновено умен за годините си.

Момчето отговорило:

– Защо не? Щом заекът още на третия ден от раждането си може да бяга и да скача из полето, защо аз на седем години да не зная няколко неща?

Мъдрецът се усмихнал и после запитал:

– Може ли да ти задам няколко въпроса? Ако отговориш на тях, ще повярвам, че наистина знаеш туй-онуй.

– Готов съм! – казало момчето.

– Тогава – рекъл мъдрецът, – кажи ми кой огън не дими? В каква вода не се въди риба? На коя планина няма камъни? И на какво дърво не растат клонки?

Момчето помислило и отговорило:

– Огънят на светулката не дава дим; в кладенчова вода не се въди риба; на твърдите пясъчни дюни няма камъни; на изгнило дърво не растат клони.

Мъдрецът с възхищение слушал отговорите на детето, но не успял още да каже и дума, когато очите на момчето радостно заблестели и то казало:

– А мога ли да Ви запитам и аз туй-онуй?

– Питай – казал мъдрецът.

– При едно условие обаче – казало момчето. – Ако не можете да ми отговорите, ще заобиколите моя град от камъчета.

– Готов съм – казал мъдрецът, като се усмихнал.

– Кажете: колко звезди има на небето?

Мъдрецът казал:

– Мило дете, защо ме питаш за неща, които са толкова далече от нас? Питай ме за това, което е близо – и аз ще ти отговоря.

– Тогава – продължило момчето, – кажете ми, моля Ви се: колко косъма имат Вашите вежди?

Мъдрецът се разсмял и казал:

– Ей, че въпрос!

Малкото дете го изумило. И като се усмихнал, той се качил в своята каляска и заповядал на кочияша да заобиколи града от камъчета, който момчето строяло.

И така: приказката е Духовност, слязла във времето; в приказката е скрит Чистият Духовен Път. Тука твори Истинността. Бог иска да покаже, че детето – защото Той ръководи всичко! – и дете може да е по-мъдро от мъдрец. Чистият носи в Душата си нещо приказно. В приказката винаги е скрито и поучение. В случая – поучение за Смирение. А Смирението не е знание: Смирението е чиста Любов към Бога. Смирението съхранява виждането. То пресъздава разбирането, то е красотата на Мъдрите. Тоз мъдрец трябвало да си увеличи Смирението – и получил ценен урок. Смирението е основата на всяко истинско преобразяване, началото на Истинския Път. То привлича правилното поучение. Един донякъде изчистен духовен живот също може да те измами, ако се възгордееш от това. И сещам се, на едно място Учителя казва: „Ти може да си много добър, много интелигентен, много да помагаш на хората, много да услугваш – и да изоставаш в развитието си“. Това не е Духовност, това са други неща – и хората ги бъркат.

НАСТРАДИН ХОДЖА
Разговори с неговото магаре

(Първа идея за размишление)

Настрадин казал:

– Моето магаре е най-хубавото нещо на света!

Питат го:

– Защо бе, Настрадине?

– Защото то е най-големият позор на света!

Един път, като се ядосал на своето магаре, Настрадин му казал:

– О, мръсно и миришещо магаре, дано Аллах да ти изпрати една яма по пътя и ти да се улисаш и да паднеш в нея, и да издъхнеш, а аз да съзерцавам твоята гнусна муцуна!

После Настрадин прегърнал магарето, целунал го по муцуната и магарето му почнало да се чуди на този променлив човек: що за човек е и какво говори!

Тръгнали на път. По едно време магарето видяло нещо, уплашило се и хукнало рязко, а Настрадин изхвърчал във въздуха – и докато летял, си мислел, че е ангел, но като паднал в калта, разбрал, че не е ангел. И като му изскочили сълзи от очите, той погледнал магарето си и видял, че то радостно си клатело ушите. И Настрадин му казал:

– Ах, ти, пратено ми наказание; ах, ти, велика непоправимост; ах, ти, презряна смес от паяк и хиена!

И после изведнъж замлъкнал, защото видял наоколо хора, които го гледали – и им казал с голяма усмивка:

– Слава на мойто магаре! То ме учи да летя като ангел.

Погалил магарето си и пак тръгнали на път – и като се отделил от хората, казал на магарето си:

– Ти знаеш ли какво е нож? А знаеш ли какво е да ти изчезнат гърлото и ушите?

Магарето се чудело на тези глупости, гледало го – и Настрадин му казал:

– Добре, добре – ще те нахраня. Ще ти дам от любимата ти куха слама.

И те заедно се засмели и продължили чудния си път. После спрели и Настрадин му казал:

– Яж си кухата слама – и без туй от тебе нищо благородно няма да излезе! Пък и никога никаква надежда не вдъхваш!

След малко до Настрадин се приближила млада, хубава мома и загледала с любов магарето му. Настрадин ѝ казал:

– Искаш ли да го купиш? То е като роза. Моето магаре е като цъфтяща роза, цялото е пълно с добродетели! Ако го купиш, ще те научи да летиш като ангел.

Момата го погледнала и му казала:

– Не искам да летя, по ми е хубаво да си вървя по пътя – и си тръгнала.

Настрадин, като останал с магарето си, му казал:

– Видя ли, моя мръсна твар, че никой не те иска и само аз те търпя! Даже те смятам понякога за украса на света, а ти само ревеш и нищо не разбираш нито от Корана, нито хабер нямаш, защото Аллах те е създал с тези жалки и ненужни уши. И защо ме е сприятелил с тебе, и аз се чудя. А пък от твоето реване по-грозно няма: даже гаргата пред тебе е славей. Но не се тревожи – ти си ми приятел и ще поумнееш. А може и да научиш Корана по-добре от мене, защото никой не знае Пътищата на Аллах.

На другия ден Настрадин продължил да говори на магарето си и му казал:

– Ах, ти, моя горчива участ, знаеш ли какво съм ти намислил: ще те погреба на един висок клон, за да бъдеш в Небесата, да видиш как се лети, защото ти си ми приятел и не заслужаваш да те заровя на тъмно. Ти заслужаваш Небесата!

Магарето му се усмихнало и казало:

– Настрадине, ние сме приятели – най-хубаво е и двамата да отидем в Небесата.

И така, и Настрадин разбрал, че и магарето мислело за Небето, и решил, че и то познавало Корана, защото Коранът е за Небесни Същества. После Настрадин му казал:

– Ще седиш на клона и няма да мърдаш.

Магарето му казало:

– Защо да не мърдам?

– Защото си умряло – по това се отличават умрелите.

А магарето го попитало:

– А ти какво ще правиш?

Настрадин му казал:

– Аз ще мърдам, защото се отървах от тебе – а ти хич не мърдай, защото си пред Райската врата.

Това е нещо като разговор на човека с ума си: умът е магарето, което трябва да бъде овладяно, и т.н. Тоз разговор продължава – друг път ще ви го продължа.

ЧИСТИЯТ СМЯХ

(Лекция 2)

Срещат се двама приятели. Единият казал:

– Дай ми ръката си. Лелее, каква дълга линия на живота имаш! Ето, вземи моята кола, а ти ми дай твоята, че моите спирачки не държат.

Майка грижовно и нежно казва на сина си:

– Миличък, повече няма да ти излизат пъпки по лицето.

Детето казало:

– Колко хубаво, мамо! А от къде знаеш?

– Няма повече място на лицето ти.

Пътуват с кола четирима тежко пияни младежи. Гледат: отпред мигат някакви светлинки. Единият казва:

– Това е дискотека – да отидем да танцуваме!

Танцували пет часа и накрая единият се огледал и казал:

– Голям купон беше, но това е светофар!

(Толкова са заблудени хората, че вместо да видят Бога, виждат света, остават там и правят някакъв „купон“ и забравят Великата Светлина.)

Срещат се двама наркомани, единият носи мотика. Другият:

– Накъде с тази мотика?

– А, отивам да се боря с плевелите.

– Какви плевели?

– А бе, посях си коноп, а то – поникнали едни домати, едни краставици, не ти е работа да копаеш!

В една болница шотландец пита стоящия до него кого оперират в момента. Човекът казал:

– Едно шестгодишно момченце, което е глътнало някаква гумичка.

– А онзи господин в чакалнята – сигурно е негов баща?

– Не, той чака, защото е собственик на гумичката.

– Дядо, вярно ли е, че на лошото трябва да се отвръща с добро?

– Да, моето внуче.

– Тогава ми дай пари за сладолед, защото ти счупих очилата.

– Ти вярваш ли в любовта от пръв поглед? – пита една жена приятелката си.

– Ами, разбира се! Не си ли виждала мъжа ми? Мислиш ли, че бих се оженила за него, ако бях го погледнала два пъти?

Разговор между шотландци:

– Какво ти е мнението за слънчевите бани?

– Ами… чудесни са! Пък и икономисват сапун.

На улицата има изгубен часовник. Минава германец:

– Ааа – часовник! Напълно здрав! Да го почистя ли?

Почиства го и го оставя пак на улицата. Минава англичанин:

– Ааа – часовник! Верен ли е? Ще го сверя.

Сверил го и го оставил на улицата. Минава българинът:

– Ааа – часовник! Дали върви? Да вървим заедно, тогава!

Влизат двама крадци в църквата, единият от тях иска да задигне позлатена икона. Другият му казва:

– Чакай, какво правиш? С кални обувки се качваш на Трона Господен!

Другият му отговаря:

– Нищо, че обувките са мръсни – нека душата да бъде чиста!

– Добър ден! Дайте ми четири килограма наденица, две пилета, три килограма сирене, четири хляба и десет бири.

– Извинявайте, но тук е аптека!… Извинявайте, все пак, господине – купете си това лекарство против преяждане, за да не идвате утре пак!

Какво е първото нещо, което са казали извънземните, щом кацнали на Земята? „А бе, къде е тоя, Дельо Хайдутина – защото ние от Космоса много се интересуваме от хайдути?“

БИСЕРИ

(Втора идея за размишление)

Табела в лекарски кабинет: „Цветя и бонбони не пия!“.

Най-добрият начин да забравите всичките си тревоги е да носите много тесни обувки – светът става тесен.

Дори политик може да влезе в Рая, ако е умрял още като дете.

– Не разбирам как успя да направиш толкова много глупости само за един ден!

– Ами… станах много рано.

В операционната зала хирургът вика:

– Сестра, да сте изхвърлили един бъбрек, че ми трябва?

Изчезнало е куче водолаз: козина – черна, аквалангът – син.

С всяка следваща година пастите за зъби стават все по-хубави, а зъбите – все по-лоши.

Аквариумът е затвор за дребни риби.

– Защо искате да се разведете?

– Защото съм женен.

Що е ластик? Конец с изпънати нерви докрай.

Що е лечебно гладуване? Хранене в болница.

На един в болницата му дали обяд: четвърт домат, резенче краставица и половин ягода. Хапнал си той и казал:

– А може ли да ми дадете една пощенска марка за четене?

(Т.е. искал вестник.)

Баща и детето му пред паметника на Левски:

– Татко, това ли е онзи чичко, дето турците го хванали в едно барче край Ловеч?

Котката е същество с две лапи за бягане и с две лапи за стопиране.

Пчелата е насекомо от семейството на хеликоптерите.

Между летящите млекопитаещи ще споменем прилепа и стюардесата.

(Между другото, издадох една книга, „Смешни афоризми“ – които я знаят: лечебна, много хора даже, които не четяха книги… както и да е, няма да я рекламирам. Но на всяка страница… даже наскоро една сестра каза: „А бе, бях отчаяна, прочетох само две-три страници…“ – защото цялата е такава… Това – между другото.)

Моето семейство се състои от баща ми, майка ми и мен. Аз съм най-младият.

Колкото едно животно е по-древно, толкова е по-изчезнало.

(Много от нещата са от деца.)

Вятърът е като въздуха, но само че е по-нахален.

Един комар пролет не прави.

О, щурецо, и аз се щурам като тебе!

И казала свинята: „Не обиждайте тинята – тя ми е светинята“.

По цял ден се чудя и се мая: какво ще правя в Рая?

Колкото и да е сложен един проблем, с малко усилия можем да го направим по-сложен.

Ако искаш да отслабнеш, първо качи десет килограма.

От всички вечни неща любовта е най-кратка.

Ще се омъжиш, дъще, и много хубаво ще разбереш какво е щастие – но ще бъде много късно!

Българският език има следните времена: минало незабравимо, сегашно непоносимо, бъдеще неосъществимо.

Не можем да потънем вдън земя, понеже там е претъпкано.

Ноевият ковчег е направен от любител и затова е оцелял, а Титаник е направен от професионалисти.

Как няма да изглеждам добре, като ям по 15 пъти на ден!

ЧИСТИЯТ СМЯХ

Продължение

(Лекция 3)

Питали радио Ереван:

– Как може една жена да отслабне?

Казали:

– Като върти обръч.

– А ако не влиза в обръча?

Тогава се обадило радио Истанбул:

– Не разваляйте хубавата жена!

Върви си вълкът в гората и изведнъж паднал в един трап. По едно време се появил заекът отгоре и като го видял, му казал:

– Виж бе, тъпак! Само тъпак може да падне в тази дупка!

Изведнъж заекът се подхлъзнал и паднал долу. Станал, изтупал се с наведена глава и казал:

– Дойдох да ти се извиня!

(Декември ще бъде ден на смеха! Преди да продължа, се сещам: искам да обявя, че – понеже лекциите ми се разнасят в много градове, на много места – че в София, Русе и Бургас, последните ми градове, лекциите спират – ще останат само във Варна. Казвам туй, защото всичко се разнася – и онова, което ви казах за… че едно момче от Академията8 идва, казах му да напусне, защото: „Къде искаш да отидеш след смъртта: при Учителя ли, или в Академията?“ – и той напусна. И понеже една друга сестра от Академията, много хубава Душа, и тя чула – и каза, срещнахме се: „И аз ли трябва да напусна? Туй и за мене важи!“. „Не, ти ще останеш, и то – колкото може по-дълго“. Някои мислят, че всички неща важат за един и същи човек. Не. Казвам туй, защото нещата се предават, някои ги тълкуват по човешки… Така! Да продължа…)

Става един човек сутринта и си мисли: „Да взема да пия едно винце за сърцето!“. Речено – сторено. След малко вика: „Един коняк ще ми успокои стомаха! Конякът е цяр“. После казал: „Ще пия една бира за бъбреците!“. Дошъл обядът и той се провикнал:

– Жена, режи една салата и донеси ракията, защото от сутринта съм на лекарства!

(Те са хиляди неща – и след време ще излязат в книга, но тука – една малка част…)

Две мишки ядели лентата от филма Отнесени от вихъра в мазето на едно кино в София. Едната мишка пита:

– Как ти се струва?

– Ами, да ти кажа честно, книгата ми хареса повече!

Мутра отива да си плаща телефонната сметка, започва да се възмущава:

– По повод сумата за разговори: в Рим съм звънял – добре, ще платя. В Атина съм звънял – ще платя. Но в ДДС не съм звънял – няма да плащам!

Нощ в пожарната. Дежурните пожарникари играят карти и началникът им се приближава с бавни крачки и казва:

– Момчета, спокойно си довършете играта; след това спокойно се облечете, хапнете нещо – и най-накрая ще отидем да видим защо Данъчното се е разгоряло!

Една вечер двама шотландци се натряскали здраво. Като си взимали довиждане, единият казал на другия:

– Джон, приятелю, когато излезеш навън, ще видиш две таксита: хвани първото, защото второто го няма!

Алкохолик дава кръв за анализ и на другия ден докторът му казва:

– В системата на Вашето спиртообращение открих малки остатъци от кръв.

Шотландец с поличка влиза в кръчма с найлонова торба под мишницата – и барманът го пита:

– Какво е това?

– Пет килограма пластичен експлозив, марка „Семтекс“ – отвърнал шотландецът.

Барманът се успокоил и казал:

– Ох, отдъхнах си! Помислих си, че носиш гайда. Защото взривът може да ти пръсне главата, но гайдата само ти я надува!

СМЕШНИ АФОРИЗМИ

(Трета идея за размишление)

Бабата не вижда купата сено, пък ще търси иглата.

Животът е много кратък, но аз имам време да го проваля.

Най-добрият начин да се грижите за здравето си е, като се разболеете.

Търсих щастието, намерих го – и се задавих.

Има много нещастни бедни, които искат да станат нещастни богати.

Няма такава криза, на която правителството да не отговори със семинар.

Сватбата е погребение, на което долавяш уханието на собствените си цветя.

Някои от един проблем могат да направят три по-сложни проблема.

Такива хубави неща се говорят за умрелите, че ми се иска да умра!

За нищо не трябва да се бърза – освен ако трябва да се хване бълха.

Празната глава е надхитрила главоболието.

Мърморещата баба е земетресение трета степен по Рихтер.

Ако една баба е с брада, тя е половин дядо.

Не цялата наша история е черна – в нея има и бели петна.

Всеки дявол си има ангел хранител.

Не мога да забравя първата си любов, защото всеки месец плащам издръжка.

Някои много се радват на покойници, които не могат да възкръснат.

Кралят умря от естествена смърт. Каква е тя? Естествено – от отрова.

Ако бъдещето ми е като миналото, хич не ми трябва!

Можеш да хванеш човек за гушата и по телефона.

Не си самотен, щом има кой да те измъчва.

Какъв по-страшен ад от земния рай?!?

Възпитан човек може да се срещне даже и сред образованите хора.

Някои хора носят голяма радост – особено когато си отидат от този свят.

Потопът не е успял: останал е един човек.

„Ако имах криле – мечтаеше той, – щях да оплюя всичко отвисоко!“.

Всички, които изработват фалшиви монети, работят много съвестно.

Според мене никое цвете не мирише така приятно, както свинската пържола!

Конникът може да е без глава – но не и конят.

Зло в сърцето си никога не държеше: отмъщаваше веднага.

Всички живеем, за да помагаме на другите – а за какво живеят другите, не знам.

В една и съща река два пъти не можеш да се удавиш.

Никъде в Евангелието не е казано да прощаваме на приятелите си.

Работеше за трима, а нямаше работа за един.

Рибата се похвалила: „Хванах си въдица!“.

Крокодилът е пропаднал, защото няма ангел пазител.

Щом си стигнал до дъното – има надежда, иначе си безнадежден.

Златната рибка попитала човека:

– Искаш ли нещо?

Човекът казал:

– Да: щастие!

А рибката му казала:

– Е, ти сам си го изпроси!

От доброжелатели много трудно се диша.

Ако глупакът не прави нищо, той става много полезен човек.

Ако смъртта ти се усмихне, ти ѝ се озъбѝ.

След като изкорених напълно пороците си, от мене не остана почти нищо.

Тъкмо вързах двата края – и средата се скъса.

Най-непоносимите беди са тези, които никога не идват.

Колкото и ниско да падне човек, той не може да стигне до нивото на политика.

Кучето се забавлява повече с човека, отколкото човекът с кучето – по простата причина че човекът е по-смешното от двете животни.

Само някакви си 99 % от политиците развалят репутацията на другите.

Опитах се да не науча абсолютно нищо за безкрайно много неща – и се справих много добре!

Човек без вяра е като риба без велосипед.

Времето лекува дори и здравно неосигурените.

Как да не се чувствам на седмото небе, като на всяка крачка срещам звезди!

Мъртвите души живи ни одират.

Ако си на дъното на кладенеца, не можеш да паднеш.

Никога няма да простя на Ной, че е взел на борда двойка комари!

Напишете нещо за себе си – и ще видите колко мил човек сте.

Ако живеете в илюзии, ще срещнете своя илюзионист.

Животът ми е ужасен – иначе всичко друго си е наред.

Когато ти трябват пари – няма, а когато не ти трябват – пак няма.

Най-доброто средство срещу заекване е разговор с акула.

По-добре никога, отколкото късно.

Всеки трябва да има някакъв лош навик, за да има от какво да се откаже.

Обесѝ крадеца, докато е млад – и той няма да краде, когато остарее!

Излязох от кожата си и не ми се връща.

Първо се обясниха в любов; после се обясниха в омраза.

Колкото по-бързо караш, толкова по-бързо ще опознаеш Другия свят.

Къде е тази корупция? Никой нищо не ми е предлагал!

Най-трудно се разрушават въздушни замъци.

Щом Дельо Войвода се разхожда из Космоса, защо Паша ефенди да не се разхожда из Парламента?

Мощна буря помете Земята, тъй като хората нямаха толкова метли.

Благодарение на нашата реклама, вие ще си купите с намаление това, което и даром не бихте си взели.

Не се плашеше какво ще му донесе бъдещето, защото миналото му вече го беше донесло.

Сто тояги може и да не подкарат едно магаре, но една муха може да го кара да бяга.

Ако не ти се живее, и Бог не може да ти помогне. Ако ти се живее, и медицината е безсилна.

Бог да прости – но на кого по-напред?

Когато умрях, видях, че разреших въпроса с жилищната криза.

Беше голям крадец: даже сам си открадна надгробния камък.

Направѝ нещо за отечеството си – емигрирай!

Обичай ближния си, но не прекалявай!

Да грешиш, е човешко. Да стоварваш грешките си на другите, е още по-човешко.

Който се смее последен, изглежда, не загрява за какво става дума.

Телевизията е фантастична: не само те заболява главата от нея, но веднага разбираш кои хапчета ти трябват.

Атомна бомба преди закуска те освобождава от грижата за обяда.

Кучето е най-добрият приятел на човека, защото кравата не може да се държи добре вкъщи.

Благодаря ти, Чернобил – и без това не обичах спанака!

Извикайте ме – плача евтино на всяко погребение!

Всички искат да отидат на Небето, но никой не иска да умре.

Не ходя вече на опера, защото не понасям някой да ми крещи насреща.

Боже, спаси ни от чума, от глад и от чалга!

Не съм хубав – но пък съм глупав.

АУМ

---