Елеазар Хараш – Лекции Том 11: Словото – ключ за вътрешно развитие 2000 г.

ЕЛЕАЗАР ХАРАШ

СЛОВОТО КЛЮЧ ЗА ВЪТРЕШНО РАЗВИТИЕ

Окултни лекции,
държани в градовете Варна и София през 2000 г.

Варна, 2006 г.

ПРЕДГОВОР

Смъртта е само красив миг от безсмъртието.

Тот

Съществува едно чисто и свято слово, то съдържа в себе си величието на Древното Лице. Това Древно Лице е наша прародина. От какво е съставена тази наша прародина? – От Слово и Дух.

Святото мислене е космическа религия.

Мериха

Святото мислене е творение на висшето и неизречено Начало в нас. Някои го наричат душа, но друга е тайната дума.

Свещеният подход е дълбоко измерение.

Тот

Свещеният подход е метод на Любовта. Този подход е субстанция на боговете.

Истината е велика пълнота, никога не можеш да я предадеш на смъртните.

Тот

Истината е потайно действие, което е скрито в намерението.

Онзи човек, който много обича Истината, той много вижда.

Учителят

Тук става въпрос за мистичните измерения на виждането. Виждащият не вижда смъртта, не вижда злото, не вижда болестта. Какво вижда тогава? Той вижда Бога.

Човек страда, за да стане Божествено Сияние.

Нерехер

За да познаеш реалността, ти трябва да надминеш своя ум. Ти не си ум. Ти си Дух. Ти си бездна от ясна Светлина.

Истинският живот е постоянно безмълвно благоговение.

Тот

За да познаеш това безмълвно благоговение, трябва Бог да те е докоснал. Велико е благословението да знаеш пътя. Ако знаеш пътя си, ти вече си навлязъл в Неговата вечност, вечността на Бога.

Смъртта е безсилна пред тайната на твоя Дух.

Тот

Има едно истинско и скъпоценно знание за Бога, то се осъществява чрез Любов, а тази Любов възприема само вечността, защото тя пребъдва в Бога. Умът възприема само времето, той няма съзнание за вечност.

Неговото присъствие е наречено Истина.

Тот

В Любовта няма време. В Бог няма време. Що е времето? – Забрава. Забравата е името на света. Светът е забравил Бога. Що е времето? – Времето, това е угасената светлина. Времето е избягало от Любовта.

Истината пребивава в Нищото и затова тя винаги си остава неизразима.

Вторият Старец

Какъв е Бог? – Неосезаем и реален. Човек много трябва да се моли, защото молитвата завладява дълбините. Тя води към дълбините, тя ги отключва. Тя води до несъздадената, непорочната Светлина. Това е Светлината, която ще излекува човека.

Мъдростта дарява дълбочина.

Нерехер

Древните са наричали Мъдростта „Белият вихър“. Това е една свещена идея за живата енергия.

Любовта вижда повече от очите.

Учителят

Любовта в нас е дълбинният извор. Любовта е най-възвишената бездна, най-великата пълнота. Тази Любов, за която ви говоря, не принадлежи нито на този свят, нито на другия. Тя принадлежи само на посветените. Тя съдържа в себе си капка кръв от Абсолюта.

Любовта към Бога е влизане в безпределното.

Морохир

Любовта е зрящата сила, само тя прозира истинския път. Любовта е универсалното днижение на Бога. Да имаш Любов, значи да си се посял в Бога.

Който обича Истината, има своя собствена Светлина.

Тот

Да стигнеш до прага на Истината, това значи да си на една крачка от изцелението на световете.

Истинското познание е придобиване на Дух.

Тот

Що е Духът? – Сияеща мистерия. Това Сияние е нетленно. Древните, или тези, които имаха културата на сърцето, мистиката на сърцето, придобиваха чрез това безсмъртно сърце истинското познание.

Когато две същества се срещнат, те се оценяват в безмълвието, а не в разговора.

Мавахари

Безмълвието е чисто и неопетнено, в него най-ясно звучи Словото на Любовта. Любовта е всъщност звучащото Слово.

Когато говориш Истината, ти строиш в себе си храм на Бога.

Евангелие от Салидон

Расата на ада не познава вкуса на Истината. Тя не познава и вкуса на благоговението.

Когато говориш Истината, ти не си във времето.

Жрецът Авилор

Кой може да излекува човека? Казвам: Това може да го направи само безпределността.

Елеазар Хараш
Варна, февруари 2006 г.

4 април 2000 година

Пътят на блаженството е освобождение от вярата и съмнението

(лекция 1)

Храмът

(идея за размишление)

Истината

(лекция 2)

Ватанският език

(идея за размишление)

ПЪТЯТ НА БЛАЖЕНСТВОТО Е ОСВОБОЖДЕНИЕ ОТ ВЯРАТА И СЪМНЕНИЕТО

(лекция 1)

Преди време говорихме как да се спасим от щастието и от светлината, също и от успеха. Днес ще засегнем въпроса и за вярата, тъй като вярата е също поляризирана: вяра и съмнение са една монета. Който избере едното, избира и другото, те са тясно свързани както доброто и злото. Не може да избереш вярата и да не стигнеш до съмнението, и ако избереш съмнението, ще стигнеш до вярата, но човек (специално ученикът) трябва да се освободи и от двете.

Човекът на петото тяло, ще припомня, това беше висшата душа, има поглед, който е извън вярата и съмнението. Според окултната наука сърцето и умът на човека са две различни църкви, които трябва да се слеят, и това може да стане единствено чрез Любовта и Мъдростта, за да се роди едно съвсем ново виждане.

Съмнението е едно тънко заслепяване на човека, което постепенно го води до безумие, но вярата е още по-тънко заслепение (става въпрос за вярата, която произлиза от ума, а не от душата). Това е вярата, която е без Любов, без основа. Тази вяра не дава будност, а дава фанатизъм. Съмнението води до безумие, а вярата води към фанатизъм. Тази вяра не дава будност. Тя е наречена сляпа вяра и за нея в Библията се казва: „когато слепият води слепия…“ – вие знаете къде ще паднат и двамата. Тази сляпа вяра ограбва чистото духовно разбиране. Само Любовта към Истината прави човека блажен и това блаженство е самото око на виждането.

Има много вярващи, които не са разрешили основни въпроси на живота си: въпроса за Любовта, за благородството, за смирението, за истинското смирение и т.н. Разбира се, този въпрос е много дълбок, има и мъдреци, които не са го разрешили. Има мъдреци, които не са Посветени, такъв случай е Конфуций, такъв случай е Ману. Но след време ще ви говоря специално за мъдреците и за техните видове, те са на много нива, а някои мъдреци са опасни за хората, но все пак те имат някакво значение в развитието. Има много хора, които вярваха в Христос и станаха фанатици и убийци, това не е случайно, защото те не постигнаха Любовта. Те останаха на ниво вяра, а тя се превърна в съмнение, а съмнението дава убийци и престъпници – и всичко в името на вярата. Има други хора, които пък вярваха в Хитлер. Това е друг род вяра, която също води до заслепяване. Те изостанаха в своето развитие.

Пробуденият човек е, който живее в петото тяло, т.е. в своята душа. Той живее без полюси, без съмнение и без вяра. Някой може да попита как живее. Ами с Любов, с пълнота, с чисто разбиране и това е достатъчно. Той люби, а това е повече от вяра и съмнение. Това е друго измерение, много по-дълбоко и много по-истинско.

Окултната наука казва: Каква полза има да вярваш, ако нямаш будност и каква полза да се съмняваш, ако нямаш благородство. Будният живее в душата си, което преведено означава в живота, в своя дом. Има ли по-голямо Евангелие от това? Няма.

Съмнението отклонява човека, а вярата прави човека вярващ слепец. Само Любовта освобождава човека от тези пътища, защото само чрез Любовта човек намира душата си и това е „благата вест“. Значи това, което искам да ви кажа, е че не е необходимо нито съмнение, нито вяра. Необходимо е дълбоко разбиране. Например ако имаш един проблем, достатъчно е само разбирането. В това разбиране проблемът изчезва. Защо? Защото всички проблеми идват от ума, а всички решения идват без усилия от духа и от душата. Николай Райнов казва: Има хора, които вярват в племена, вярват в камъни, в дървета и си решават въпросите на живота, а има хора, които вярват в Христос и си объркват живота. Както виждате, вярата може да даде много различни резултати и понякога при вярата в един камък, ако тя е чистосърдечна, Духът ще се яви и ще помогне на човека. Ако вярата е лицемерна, няма значение дали тя е в Христос или в еди-какво си – проблемът остава, това е защото хората нямат разбиране (говорим за какъвто и да е проблем).

Извън вярата и съмнението има друго битие, друга реалност. Това е Любовта и тя решава, казва Учителят, всички въпроси. Същото се отнася и до вярата. Учителят казва, че когато вярата се превърне в Любов, тя решава въпросите. Ако не съумее да се превърне в Любов, не може да разреши въпросите. Зависи от степента на вярата да съумее да се превърне в Любов, защото нейната крайна точка е тя да изчезне и да се яви Любовта. Всичко това означава, че в петото тяло човек придобива друго качество, което е освобождаване от полярност, освобождаване от доброто и злото, освобождаване от вярата и съмнението, освобождаване от щастието и нещастието, освобождаване от здравето и болестите и това е наречено различаване. Там, където има различаване, противоречията са си отишли завинаги. Това е наречено петото тяло или себепознание.

За малко ще направя едно отклонение, преди да продължа, да ви кажа как и напреднали апостоли могат да бъдат заблудени. Всъщност почти всички апостоли на Христос са далече от Истината, като изключим само един, но той не е апостол, той е древен мъдрец и той има съвсем друга основа. Но тук ще дам един пример от тайното Евангелие на Юда (което все пак е излизало). Там има обръщение на Христос към трима ученици. Той казва: За кого ме смятате подобен? Те отговарят по три различни начина. Апостол Петър казва: Аз те смятам за праведен ангел. – Изглежда много логично, човек ще помисли, че е много точно. Разбира се, няма нищо общо с Любовта към Истината. След време ще ви обясня съвсем подробно различните видове мъдреци, учители, посветени, непосветени и т.н. Следващият е Матей. Той казва, че Го смята за мъдрец. Изглежда донякъде близко, точно, но също е проекция на неговото желание. Всъщност Христос ги изпитва чрез това, как гледат и те гледат чрез желанията си, а когато човек гледа чрез желанията си, той не може да вижда ясно, защото желанията са неразумни, разумни са само нуждите, нуждата е нещо истинско, нещо разумно, но желанията не са. Следващият е Юда. Юда дава най-хубавия отговор. Той казва: Не може да се изкаже, Ти си неизразим, няма думи. Това е по-високо съзнание, мистично, много близко до Христос и същевременно – голяма дистанция. Защо? Първо Апостол Петър казва праведен ангел, това означава, че в този човек има някаква скрита неправедност, някаква неморалност и той търси другия полюс да може да стане морален, да може да има някаква основа и той стана основа на църквата, но тази църква съществува, без да има живот в себе си. Матей, който казва мъдрец, иска да получи знания – друг род отклонение. Тъй като когато задаваш въпроси на Христос, нямаш полза от въпроси, въпросите са преграда. Просто трябва да възприемеш Неговото блаженство, Неговото присъствие, ще получиш много повече. Когато Юда казва, че не може да се изрази, има нещо вярно, има пак някаква логика и той е много близко до своя Учител, но и същевременно много далеч. Нещо подобно има и при Боян Боев – много близко до Учителя, голяма преданост, цял живот отишъл да служи на Учителя, много близко и много далече… и си остана далече. Защо? Защото той е отишъл само да служи и да бъде предан, а не, забележете тънкото явление, от Любов към Истината. Това е съвсем друго поле, съвсем друго изискване, но е достатъчно ясно, за да бъде разбрано.

След време с подробности ще ви обясня за всичките тези учители, посветени, мъдреци и т.н, които са объркали и много свои ученици. Това важи също и за Блаватска. Тя никога не е била посветена и в миналото. Това е един окултен ученик, който много е чел, много начетен медиум. Отначало е започнала с някакво хубаво чувство и е имало шанс да получи посвещение, тъй като нейният ръководител отначало е бил Християн Розенкройц от розенкройцерите, а той е бил от най-близките ученици на Христос. Но в един момент тя се отклонява и тръгва по пътя на Мория, а Мория, според Учителя и според архивите на Бялото Братство, е от стара школа, която е изостанала в развитието си. Тя е свързана със стария будизъм, стигнали са до едно хубаво ниво в миналото, но във всяка нова епоха, във всеки следващ век се иска ново посвещение, а те го нямат и тя тръгва назад. Скарват се с Щайнер и Щайнер се отделя, за да запази чистотата на теософското учение, променя малко името и успява да запази чистотата, тъй като Щайнер, знаете това, е прероденият Питагор, винаги е бил на ниво, и в миналото, и сега, и успя донякъде да запази чистотата. Освен това в теософското общество дълго време не искаха и да става дума за Христос, а Христос е космически принцип и на физическото поле е много важен, и като вътрешно поле е също много важен като идея. След време за да коригират тази заблуда, тъй като видяха, че обедняват в мъдростта, издадоха две книги: „Християнското верую“ на Ледбитер и „Езотеричното християнство“, но си останаха вътрешно на по-друга позиция и в мъдростта изостанаха, и затова Учителят казва, че цялото им учение е булгур (една българска дума). Много неща се казват, но в края на краищата същността я няма. Такова интересно нещо е Конфуций, много мъдрост, обаче не е посветен и няма живот. Дори и един негов ученик, когато искал да се откаже от него и да отиде при Лао Дзъ, Конфуций го е спрял, а този ученик е усетил, че търси по-висша Истина. Но това е друг въпрос.

Петото тяло е връщане към вътрешната пълнота на битието. Важното във връзка с петото тяло, което искам да ви обясня, е следното. Мъдростта не обяснява, тя дава само едно безмълвно разбиране на петото тяло. Става въпрос за духа, когато слиза в петото тяло (духът е шестото тяло). Когато слиза, той не обяснява, тъй като в шестото тяло понятията нямат значение, той внася само едно безмълвно разбиране в душата и се скрива. Това, което дава, е наречено на еврейски „меворах“. „Меворах“ означава блаженият, дава блаженство, а душата не иска нищо повече от блаженство.

И така, ако приемеш пътя на вярата, тогава ти приемаш и пътя на съмнението. Както казах, те са една и съща монета с две лица, те са тясно свързани, но да се откажеш от двете, е много тънко явление и който разбере това, става свободен.

Например едни писали писмо на Ошо, знаете по пощите изпращат писма, че Христос е жив и да отидат при живия Христос да им помогне. Ошо казва: Как може такова глупаво писмо да има, как може да се обявява, че човек е жив. Който е жив, няма какво да се обявява, обявяват се само умрелите. Как може, ако някой е здрав, да обявим, да кажем, че той е здрав. За болестта се дава диагноза, но за здравето не се дава, то е единно, то е нещо цялостно, а болестите са множество, те са разединени. Казвам това, защото тук има един ученик на Ошо, много се радвам, че и той дойде тук, даже го поздравявам, че е започнал да обича и Учителя, и Ошо, и всички учители. Аз лично Ошо го препоръчвам на всички. Този мъдрец е истински мъдрец, посветен от много висока степен. Особено неговата книга (тя още не е дошла тук на български), казва се „В търсене на прекрасното“, е една от най-дълбоките книги, които въобще са излизали в света, така че Ошо разкрепостява съзнанието, премахва ума, премахва егото, един изключителен мъдрец, за който някой път ще се спра да ви разкажа за неговата красота, тъй като тя, може да се каже, е необятна и творчеството му е също нещо подобно: около 635 книги, от хубави по-хубави, но това е друг въпрос.

Докато човек вярва или се съмнява, блаженството е невъзможно. Това означава, че блаженството е по-висше и то изисква абсолютно чисто духовно разбиране. Макар че блаженият човек в много случаи не му е необходимо и разбиране, тъй като той има такава пълнота, такава Любов, че няма нужда от понятия. Значи блаженството не е вяра, нито съмнение, то не е нито религия, нито наука. Какво е то? Блаженството е Божествено наслаждаване на самия себе си, на Бог в себе си. Това е самопознание.

И накрая, тъй като много хора се опитаха да ми задават въпроси… „Да бъдеш или да не бъдеш“ (те мислят, че на този въпрос не е отговорено, както и на въпроса за кокошката и яйцето). Отдавна Учителят е отговорил, тук накратко ще ви кажа: Да бъдеш, е его и смърт, а да не бъдеш, е блаженство. Засега от този по-ясен отговор не мога да ви дам. Да бъдеш, това означава да изместиш Бог от себе си, много неща означава, но няма да коментирам, да бъдеш, е его и смърт, да не бъдеш, е блаженство, т.е. до такава степен да се смириш и да се пречистиш. Следващият път ще говорим за окултната чистота, защото думата чистота е тайна и Учителят казва, че тази наука за чистотата не е наука от този свят. Да станеш чист, в окултен смисъл, означава да изчезнеш и да остане само Бог. От това по-хубаво изчезване няма, обаче егото не обича да изчезва, винаги обича да пречи на Бога с най-различни неща. Будността в своята крайна степен се превръща в блаженство и това блаженство е подготовка за влизане в шестото тяло.

ХРАМЪТ

(идея за размишление)

Ще кажа нещо за тази дума, а някой път ще се спра и специално на буквите. Ако нямаш чисто съзнание, ти не можеш да посетиш храма на своята душа.

Тук само за малко ще се отклоня, тъй като много хора се занимават с храната. Искам да ви кажа, че крайната цел на чистата храна, на вегетарианската храна, е не да станеш здрав, а да постигнеш чистота. Ако стремежът ти е здраве, това означава, че не разбираш целта и че нямаш посока. Целта на чистата храна е не само да ти пречисти кръвта и да се излекуваш от някоя болест. Аз винаги съм го казвал, в нашето учение здравето не е най-важното нещо. Най-важното е мъдростта. Ако нямаш мъдрост, ще те излекуват от една болест, но очаква те втора, после те очаква трета, докато постигнеш мъдростта и се освободиш от всички болести.

Чистото съзнание определя дали ще влезеш в храма или не. Значи ако нямаш чисто съзнание, може да влезеш 99 пъти в църквата, мога да кажа даже, че можеш да си изтъркаш обувките, но просто няма смисъл. Чистото съзнание определя дали да влезеш в храма или не. Когато човек е възкръснал в петото си тяло, т.е. в своята душа, тогава той може да внесе в храма на своето сърце нещо свещено, нещо, което е извън пределите на света. Разбира се, нашето учение е отворено към всички учения, които носят в себе си мъдрост, и в този смисъл тези учения са извън пределите на света, и затова светът не ги одобрява, дори и скоро тук имаше проблем дали да продължат нашите лекции (пак от държавна сигурност), тъй като били незаконни. Казват: Ти нямаш документ, не изнасяш законни лекции. Аз му казах, че от 18 години изнасям незаконни лекции и няма нужда просто да са законни, но така или иначе, както виждате, продължаваме. Но това е друг въпрос.

Само когато човек е възкръснал в петото тяло, знае как да се моли, това не означава, че в трето и четвърто не трябва да се старае, напротив. Но само човек, който е възкръснал в своята висша душа, знае как да се моли, защото молитвата е най-чистият образ на висшата душа, а висшата душа, според Учителя, е самата Любов. Значи само когато човек е влязъл в петото си тяло, може да излее Любов в молитвата си и да освети своя храм.

За да влезеш в храма, трябва да съумееш да предизвикаш една велика тишина. От друга страна, трябва да знаем, че висшата душа в човека символизира Божествената жена, а шестото тяло символизира Божествения мъж, или човешкия дух. Всеки има у себе си мъж и жена и който ги е намерил, не се нуждае отвън да ги търси – както Христос, както Учителя, както всички светци и посветени. Те са намерили вътре в себе си всичко и всъщност това е Царството Божие, за което се казва, че е вътре. Значи висшата душа символизира Божествената жена в човека, а шестото тяло символизира Божествения мъж, или човешкия дух. (Тук думата мъж е в най-чистия смисъл казана.) И само между тях може да се роди истинската женитба. Тук въобще не става въпрос за думата брак, вие знаете какво означава думата брак, бракуване и т.н. Тук става въпрос за истинска женитба на високо ниво, мистична женитба. Тази женитба означава познаването на храма в най-дълбок смисъл, или познаването на тайната на живота, защото думата храм, разгледана кабалистически, означава да влезем в тайната на живота. Това означава думата храм. Иначе аз съм влизал в човешки храмове, даже днес разговарях с един свещеник, малко отчаян, виждал съм там какво има. Има няколко случаи, видях такива, когато за една риза подарена единият свещеник извади нож на другия. Просто не е за описване. Но не искам да влизам в тези подробности, някой може да мисли, че критикувам, а пък аз тези свещеници, които ги познавам, много ги харесвам и не случайно им помагам, защото те имат по-нетрадиционно мислене, макар че и това засега не ги спасява.

В храма на петото тяло човек е блажен, защото тук той е видял чрез светлината на своята душа, че смърт няма. Наистина няма и да иска някой да умре, няма шанс. Но това е друг въпрос. Смъртта се случва само в неразбирането. Блаженството се случва в храма. Ето защо блаженият живее в тайната на своята душа и това е неговият храм, неговият дом.

ИСТИНАТА

(лекция 2)

Едно от важните неща, които искам да ви кажа, е че Истината винаги носи неудобство за хората, за всички обикновени хора тя е абсолютно неудобна. Тя разрушава удобната лъжа, егото и именно затова не е желана. Посветеният в Истината не е човек, който ви учи, той само ви пробужда за тънките неща, а вие сами трябва да учите – това е неговият метод. Посветеният в Истината е Божествено явление. Моят съвет е, че когато отидеш при такъв човек, вслушвай се в него, остави си въпросите, защото те са преграда. Вслушвай се в него, в тайната на неговото невидимо битие, а не в неговите думи, макар че думите имат някакво значение, но неговият опит е извън думите и той може да ти говори по-дълбоко отвътре. А въпросите са преграда, даже има въпроси, които изпъждат Духа надалеч – неразумни въпроси, предизвикателни въпроси, макар че аз приемам всякакви, но все пак не са желани много въпросите. В мен лично няма въпроси, няма и отговори, но все ми се налага и скоро в София като бях, и може би още години ще ми се налага така по малко да се нагаждам, да давам някакви отговори, някакви съвети, нещо, което аз не искам, но ще продължавам да правя компромиси.

Пак искам да напомня, че въпросите са пречка. Например питаш за щастието. Пред теб стои нещо по-дълбоко от щастието, да кажем Христос, да кажем Учителя, да кажем Бабаджи, да кажем Ошо, Хермес, а ти питаш за щастие. Това означава, че който търси щастие, не може да стигне до Истината. Това е напълно погрешна цел, преди време говорихме, сега пак ще кажа нещо за нея. Значи който търси щастие, не може да стигне до Истината. Запомнете, щастието е винаги вторично, а Истината е първична. Това означава следното: ако намериш първичното, същественото, тогава вторичното идва от само себе си, то е слуга и идва от само себе си, и не е необходимо да го търсиш.

Пак ще повторя. Ако намериш първичното, или същественото, тогава вторичното идва от само себе си, защото щастието следва Истината като сянка и без Истината никога не може да се говори за щастие. Търсачите на щастие и успехи са много, но устремените към Истината са винаги малко. Разбира се, за това има дълбоки окултни причини, но е така. Щастието е винаги глупава цел, както и успехът, и наистина какво струват те без Истината. Те нямат никаква цена. А когато човек намери Истината в своя живот, щастието идва автоматично, то идва без търсене, защото е слуга на Истината.

Скоро при мен дойде един приятел от София, той ръководи фирмата „Шамбала“, издава много хубави книги, едни от малкото в България, които се превеждат от тибетски, от най-дълбоките книги. Той ми говори за своето щастие, но аз знам отвътре, че това е наистина щастлив човек, когото познавам отдавна. Още преди време, когато се видяхме, аз го видях отвътре. Казва се Митко, но няма значение. Той е много щастлив, че е намерил своя учител тук на земята жив, това също има значение понякога, но всичко, което ми говори, беше точно, беше Истина, той бликаше от блаженство, бликаше от радост и той от години наред е така. Но разбира се, лично аз искам такива хора да стават все повече и все повече. Стояхме си до шадравана и каза: Сега мога да отида до шадравана, да седна и да вляза в медитация. – Наистина той може по всяко време. Даже щях да му кажа, но не му го казах: Мите, не е необходимо да ходиш, навсякъде е медитацията. Значи искам да кажа, медитацията е действие навътре и това е начин на живот, един Божествен начин на живот, при който тя е естествена, тя се случва навсякъде, една разходка може да се превърне в медитация. Има такива дзен-разходки, има такива окултни разходки, зависи просто как се разхождаш и как наблюдаваш нещата отвътре. Разходката може даже и да умори човека, ако бърза или ако сбърка някой вътрешен ритъм и т.н.

Фалшивият човек е човек на информацията и знанието. Ако видите, че човек търси много информация и знание, ще знаете, че той ще стане все повече фалшив, няма значение дали иска, за него това е важното, не Любовта, не чистия подход към живота, което аз наричам свещено благоговение към живота, а той търси информация и знание.

Истинският човек е човек на Духа. Това означава, че търсенето на знание и информация е преграда срещу развитието. Само търсенето на Истината премахва преградите, то ще премахне ненужните знания и ненужната информация, която понякога обърква човека все повече и все повече. Има хора, които страдат от много знания и от много информация. Трябва да ви кажа, че от тези, които са мъдреци, без да са посветени, освен Конфуций е и Ману. За тях ще ви говоря след време повече. Това са наистина много странни хора и това е едно много особено явление. Докато Лао Дзъ е съвсем друго нещо. Той също има мъдрост, но тя не идва от интелекта, забележете, има няколко вида мъдрост. При Конфуций тя идва от интелекта, той е черпил от много авторитети и от себе си, тъй като е имал почти истинско смирение, на една крачка е бил от истинското смирение и туй смирение му е помогнало донякъде да постигне мъдрост, и той е мъдрец, не е философ, не е учен. Обаче при Лао Дзъ нещата са съвсем други. Неговият източник е шестото тяло. Това е източникът на живота, оттам започва животът, оттам започва реалността. Това означава, че човек, който е преживял Истината той не може да живее повече със знания и информация, той живее с любов, с мъдрост и с пълнота, с блаженство. Който е преживял Истината, той има особен израз, той никога не се изказва чрез интелекта, духът е неговият израз и думите му са дух, това, което е наречено „дух и истина“. В истината има необятен смисъл, но тя не говори за този смисъл чрез езика на словото. Хората на Истината, това, по което се отличават от обикновените хора, е че те имат свещено благоговение пред живота. Вие сте чували Учителят да дава три професии като забранени: ловец, кръчмарин и касапин. Тези трите категории хора, примерно да кажем ловецът, това е човек, който няма никакво свещено благоговение пред живота и разбира се, това след време се плаща.

Съществата на Истината, тъй като е малко трудно да ги наречем хора, но все пак са хора в условен смисъл, те имат духовното разбиране на шестото тяло, което е извън словото и извън знанията, и даже нещо повече, извън предаността. След време ще ви кажа нещо повече в тази връзка. Казах ви за Боян Боев, много близко до Учителя, но разстоянието между тях е огромно, защото да си предан на Учителя, е едно, а да имаш дълбоко духовно разбиране за Истината, да си я преживял, е съвсем друго нещо. Предаността е близост до Учителя, но разстоянието остава, трябва да запомним това.

Близко до своя Учител е само този, който е дошъл при него поради правилни Божествени причини. Ще обясня. Някои идват при Учителя за здраве и изпускат, даже и да получат здраве, те изпускат нещо много по-дълбоко. И при мен са идвали много бездетни, за да имат деца. На някои им обясних, че да имат деца, е по-опасно, отколкото да нямат, но те бяха много упорити и продължават да страдат. Някои идват при Учителя, за да търсят щастлив живот и изпускат по-дълбокото. Други идват, за да бъдат предани и да придобият знания и в двата случая изпускат. Понякога, вие сте виждали, знанията в окултизма също водят до много противоречия и когато човек не е постигнал тази чистота, тази своя душа, това пето тяло, тези противоречия се превръщат в разрушителни сили.

Правилната причина е една: Да отидеш при Учителя заради Истината, от устрем, от жажда за Истина. Всички други причини отдалечават. Само чрез жаждата за Истина вие сте близко до своя Учител, но пак казвам, това е едно много тънко явление и то е за ученици, и аз го изнасям специално за ученици. Законите на света и законите на Учителя се различават. Примерно светът казва да се осигуряваме. Така казват те. Учителят казва, че се осигуряват само умрелите. Както виждате, законите се различават, затова това учение не е удобно, защото то не иска да влага парите си в хазната на света, а в банката на Бога. Тук вече не става въпрос за осигуряване, защото ако един човек вярва, как може да се осигурява? Тъй като как може Бог да живее в тебе и да търсиш осигуряване, и има ли по-голямо осигуряване, ако Бог е в теб. Преди време ви бях казал колко е смешно – Христос и пенсия. Няма никаква връзка, никаква логика – нито божествена, нито човешка, нито ангелска, никаква логика. Но човешките неща са други и понякога се опитват с насилие да ни отклонят, разбира се в много отношения не са успели и ще губят все повече.

ВАТАНСКИЯТ ЕЗИК

(идея за размишление)

Ватанският език е най-първичният език, който е съществувал. За ватанския език не може да има никакво външно обучение, защото, според толтеките (миналата година говорихме доста за толтеките, за древните атланти и мъдреци), никакво външно обучение не може да даде Духа на Истината. Първичният език на древните атланти, най-висшите атланти, наречени толтеки, е бил езикът на Светлината и с този език те са общували с невидимите напреднали космически братя. Този език е бил ватан. Оттук са произлезли пирамидите в Атлантида, които после се пренасят в Египет. Пирамидите са една много деликатна идея за чакрите. Следващият път ще ви кажа някои неща за чакрите, ще започнем с по-обикновените неща, ще ви обясня какво означава човекът муладхара, човекът свадхистана, аджна, сахасрара и т.н. Ще започнем по-простичко, на разбираем език и постепенно ще отиваме нагоре.

От сянката на този език са се образували китайският, санскритският и еврейският. Друга сянка е есперанто, която се опита по някакъв външен начин да постигне някакво единство, но не можа. Но все пак опитът е хубав, трябва да се правят опити. Ватан е, както казах, първообразът на Светлината и затова е наречен праезикът. Иначе има около пет хиляди езика, но този е първичният, който обединява всичките. Ако този се научи, другите езици вече нямат значение, защото човек ще може да разговаря с животните, с дърветата, ще види Бог скрит в тях, ще Го вижда навсякъде. Това е първообразът на Светлината и затова е наречен праезикът, а останалото е просто езици. Едното е праезикът, прасветлината, а останалото е просто светлинки, отблясъци, отражения и т.н.

Ватан е бил древният език на единството за разлика от другите езици. Той е бил езикът на абсолютното единство, на абсолютното братство. Това означава, че ватан е вътрешният език на Духа. Например ако ние с вас си говорим с езика на Духа и на душата, винаги ще се разбираме; ако се намеси умът, ако се намеси интелектът, ще стане малко по-трудно, а някой път става и много трудно. Значи въпросът тук не се свежда до вяра и съмнение, а до пълно доверие. Ако ние си вярваме с пълно доверие, а доверието е нещо по-дълбоко от вярата, защото, както ви казах преди, има хора, които вярват в Христос, но не са си доверили живота изцяло, други вярват в Учителя, но не си дават живота за него, изисква се нещо по-дълбоко – пълно доверие, този въпрос вече решава други нива.

Ватан е вътрешният език на Духа. Това означава, че всеки човек трябва лично да постигне праезика в себе си, т.е. единството със Светлината – става въпрос за вътрешната Светлина. Всеки човек трябва лично да постигне праезика в себе си, т.е. всеки трябва да се превърне в Светлина.

Друга дълбока окултна идея за този праезик е изразена чрез един символ, това е символът на пентаграма. Преди време ви говорих за посвещение в пентаграма в три степени и ако си спомняте, имахме една друга лекция за посвещение в пентаграма в седем степени. Тук само ще кажа, че само чрез пентаграма Синовете на Светлината ще се обединят, ще се обединят в древния език, във величието на абсолютното първично единство и братство. Исках да кажа, че ватан се образува в човека само чрез вътрешно обучение. Ако човек жадува за Истината, има кой да го обучава, този въпрос решава дали висше същество да се заеме с човека като невидим помагач. Този език е пропит с дух, той не е думи, не е слово, той слиза от шестото тяло. По-надолу за него е много трудно, макар че понякога докосва душата с прозрения, със светлина, с интуиция – това е крайната му мярка на слизане, тъй като материята за него е гъста, даже интуицията е малко проблем, но все пак чрез интуицията, когато на една душа трябва да се помага, той помага, а интуицията е винаги вярно ръководство.

2 май 2000 г.

Въведение в чакрите

(лекция 3)

Окултната чистота

(идея за размишление)

Висша мистика

(лекция 4)

Адам и Ева

(идея за размишление)

ВЪВЕДЕНИЕ В ЧАКРИТЕ

(лекция 3)

Общи неща за така наречената муладхара чакра, или човекът муладхара.

При животните сексуалната чакра е най-високата степен. При човека е обратно. При човека тя е поставена най-долу. Значи това е първата чакра отдолу нагоре. Ако човек овладее сексуалната енергия с чистотата на своите желания, тогава човек ще победи най-силното качество на земята, което е привързаност, от което произлизат всички страдания, заслепявания, заблуждения и т.н. Ако човек овладее тази енергия (тази енергия се нарича още змията или духовният огън – това е все едно и също), неговата жизненост се покачва нагоре към по-тънко опознаване на самата събудена змия. Искам да кажа, че колкото повече се изкачва енергията, толкова по-тънко е опознаването, както ще видим после. Човек, който е проникнал с Любов в муладхара чакра, сексуалния център, и е овладял напълно желанията си, се освобождава напълно от страха от смъртта.

Окултният закон гласи, че в чистотата на тези желания злото и греховете изчезват. Това означава, че е направена първата крачка по пътя към върховната чакра. Значи в чистотата на тези желания е направена първата крачка по пътя към върховната чакра.

Втората чакра е наречена свадхистана. Човекът свадхистана е работещ, търсещ знания и информация, но той не е творец. Значи този човек работи, търси знания и информация, но той не може да твори, защото той не познава тайната на живота. Той не може да твори, защото не е влюбен цялостно в Истината. В тази връзка Учителят казва, че извън единението с Истината ти имаш знания, но нямаш разбиране, нямаш живот. Само в единението ти живееш. Вън от него ти само проучваш. Това означава, че реалното учене започва след единението. Според Учителя под думата учене не се подразбира придобиване на знания, а приближаване до духа на нещата. И затова Учителят казва, че за да търсиш Истината, трябва да имаш безпределна Любов, защото само тази Любов е готова да пожертвува целия си живот за Истината – просто жертва, без да искаш нищо. Тук става въпрос за абсолютно безкористна жертва. Да пожертвуваш целия си живот за Истината (това е един от най-силните методи), и то без да искаш да я получиш, без да изискваш.

Що се отнася до началото на търсенето на Истината, то започва едва в четвъртата чакра. Значи тук става въпрос за друго начало. Както ще видим по-нататък, в третото око има духовна любов, има овладяване на себе си, но няма Божествена Любов. Божествената Любов е една по-висока степен.

Следващата чакра е наречена манипура. Тази трета чакра се отваря, когато човек има постоянен стремеж към духовно творчество. Това е методът, при който тази чакра се отваря. Тук енергията на духовния огън е по-разредена от предните чакри, защото например в първата чакра (муладхара) енергията е най-сгъстена, най-земна и най-спяща. Затова в тази връзка стават най-много престъпления на сексуална основа, поради ревност и т.н. Значи колкото повече се разрежда енергията и се качва по-нагоре, толкова повече злото отпада. Такъв е пътят. Докато например енергията в третото око е чисто духовна, без примеси. А в седмата чакра, последната, енергията е вече освободена. В тази чакра – става въпрос за седмата – тук вече се явява свещеното явление на Истината в най-дълбокия смисъл, докато в третото око още не може да се говори за познаването на Истината. Има частични прозрения, има намеса на интуицията, има просветления. Но ще ви дам един пример, дори и Розенкройцерите имат някои методи, които дават грешки и отклонения.

Само за малко ще се отклоня, преди да продължа. Например те смятат, че вечер, преди човек да си легне, трябва да направи равносметка на целия си ден. Да си види грешките, да си открие грешките, ако може и да се старае после да ги поправя. Този метод е остарял още преди хиляди години… Има една много дълбока школа, за която не съм ви говорил. Става въпрос за истинския будизъм, за истинския дзен. Още не сме говорили по тези въпроси. В истинския будизъм не са необходими такива методи. Според Буда целта е да бъдеш постоянно буден. И тогава всяка постъпка е правилна, и няма какво да изследваш. Дори и когато една постъпка за хората е погрешна, ако ти си буден, не можеш да направиш погрешна постъпка. Така че будността ръководи нещата и много е късно вечер да мислим за погрешките си, ако сме нямали будност. Значи ние трябва да се насочим към съхраняването на будността, към своя молитвен дух във всеки миг, за да не чакаме вечерта, когато може да бъде късно.

Значи, както казах, седмата чакра, това е свещено явление на Истината. И тук човек е предан само на Истината, а не на някаква религия, наука, общество, партия и т.н. Никакви отклонения няма тук в тази чакра.

Да се върна към чакра три. Красивото в тази чакра е това, че ако човек твори с искреност и постоянство, той се освобождава от всички свои недостатъци, а те са грешки, болести и т.н. Всяка болест означава определен недостатък. Но трябва да кажа, за разлика от Шивананда, тъй като той греши, като смята, че още в първата чакра човек може да е безсмъртен, но не е така. До третата чакра човек е смъртен.

Четвъртата чакра, която е централна, е сърдечната, наречена „анахата“, затова тя е център. Три отгоре, три отдолу. Тя е център, който решава много неща. Дали човек да тръгне нагоре, или да слезе надолу. Защото тайната на живота, според Учителя, е че има само Едно Същество и само Една Воля. Това означава, че само Любовта може да бъде сливане с Великото Едно. Освен това човекът манипура не винаги обича Истината. Но в окултната наука се казва, че горчивата Истина е за предпочитане пред незнанието. По-хубаво е човек да ти каже горчивата Истина в определен момент, даже малко да те нарани, но ако той обича, никога няма да те нарани, но това е друг въпрос, но горчивата Истина е за предпочитане. И така до третата чакра хората не знаят какво е Любов. Размишляват, говорят, понятия много имат, но те не знаят какво е Любов. Само при разцъфтяването на четвъртата чакра, т.е. „сърцето“, наречено още „анахата чакра“, започва да се осъзнава този въпрос на духовно ниво. Тук не говорим за Божествено, а за втория план, за духовно ниво. Докато Божествената, безусловна и неизменна Любов се намира на друго ниво и тя се познава само в седмата чакра, наречена от Учителя „Любов към Бога“ и наречена още „сахасрара“, после ще говорим за нея. За нея ще говорим повече следващия път. В анахата чакра, или както казах духовното сърце на човека, тук се намира началото на Любовта към човечеството, към хората и началото, и посоката към Бога. Значи в сърцето на човека се решават много важни неща, свързани с неговото освобождение. Ако човек е пречистил духовните си желания, той вече може да се занимава с всичко, дори и с наука и религия, защото по принцип те не са лоши неща. Но лошото идва от другаде – когато лоши и нечисти хора се занимават с наука или религия. Когато чистият се занимава с науката, той може да се изпълни с Любов към живота, защото това е неизбежен закон. Чистотата води натам. Защото чистотата води до жизнелюбие. В книгата си „Наука за живота“ Учителят казва: „Любовта е наука за придобиване на живота“. И началото на тази наука е чистотата. Както казах, тази четвърта чакра, сърцето, е център и тя е по средата. Това не е случайно. Тя е чакра, която може да даде духовно равновесие на човека. Характерното за тази чакра, става въпрос за чистото сърце, е че този човек, или човекът анахата, никога няма жажда за власт. Защо? Защото окултният закон гласи, че всеки човек, който има жажда за власт, той е против Любовта, т.е. той отрича живота. Той може да не вярва, че е така, но няма значение. Само в чистотата на тази чакра може да се разбере този закон. Този закон „жажда за власт“ е против Любовта. Човек, който има жажда за власт, няма благоговение към живота. Това е мярка. Може да е прикрито, но това е мярка и тези в тази чакра разкриват пътищата на своите желания. Човек, който има нечисти желания, може да мисли, че жаждата за власт е нещо правилно, защото тогава нечистотата, заблуждението става силно. И става нещо естествено, то съпровожда човека като спътник. Но в чистотата на сърцето това желание отпада, желанието за власт се разпада.

В петата чакра, наречена вишудха (или гърлената чакра, още както я наричат), човек има специална, специфична любов към словото. Този човек започва да живее по законите на духовната любов, тъй като чистото сърце му дава енергия. Така постепенно той винаги намира точните думи, а не както някои казват: Искам да кажа, но не мога да го изкажа. Значи този човек понеже започва да живее по тези закони, Любовта му дава начин на изразяване. Тя му разкрива Словото си и човек започва да говори чрез езика на Словото. Но тук човек също може да бъде подведен, защото някои говорят от позицията на Мъдростта, но това не е Истина и има много такива, които не са посветени, макар че говорят от тази позиция. Значи много хора говорят от позиция на Мъдростта, много хора са заимствали, обикаляли много учители в миналото и сега, използуват тези насъбрани знания и почти говорят като мъдреци. Разбира се, този, който е посветен в чакрите, може да види вътрешно, че положението е съвсем друго. Значи те не са посветени, но могат да станат. Например Конфуций не е посветен, Шанкара не е посветен, Вивекананда не е посветен. Конфуций не е станал посветен. Води се мъдрец, но както ви казах и предния път, той не е посветен. Докато Шанкара е постигнал частично посвещение, а Вивекананда към края на живота си, в последните дни е постигнал. После ще ви кажа нещо за Вивекананда. Учителят казва, че само от позицията на сливането с Истината може да се говори наистина мъдро и истинно. Само от позицията на сливането, не на търсенето, а на сливането, само тогава може да се говори мъдро и истинно. Но и тук има изключения. Например Рамакришна. Много от вас са чували за него. Специално към него аз имам много красиво отношение. Това е една рядко красива душа. Рамакришна – знае се, че той е Учителят на Вивекананда. Рамакришна е посветен, пак повтарям, много красива и много любяща душа. Той прелива от Любов, обаче няма Мъдрост. Ето едно изключение. Той не може да говори мъдро и въобще много малко е говорил, защото не е искал даже да говори. Толкова пълен с Любов, че просто не иска и няма какво да каже. И за себе си той е прав. Има друга гледна точка, от която не е прав, но за себе си, за своето ниво на съзнание, а той е постигнал и себепознание, е прав, но погрешката му е, че е останал в себепознанието, а не е отишъл по-нагоре. Останал е в петото тяло, за което говорихме преди време. Малко говори, понякога казва по нещо и то е красиво, даже мъдро, но много рядко говори и малко. Например както ви казах и преди, той казва: „Блажен е този, който е безумен за Бога.“ Той така е търсил Бога. Бил е безумен да намери Бога, да намери красотата на живота, пълнотата и я намерил. Казал е още няколко изречения тук-там и се изчерпва. Той е посветен, обаче не знае да говори. Не е работил в направлението на Словото, на Мъдростта и на по-високите степени.

Интересното е, че някой е трябвало да възвести неговото учение, тъй като се явил посветен в Индия и трябва да се каже нещо на хората, трябва да се предаде някакво послание и невидимият свят му изпраща един ученик, Вивекананда. Той не е посветен, обаче пък много може да говори. Много прераждания много е чел, много е учил, не е посветен, обаче е пълен със знания и наистина много говори. Не е посветен, обаче е знаещ. Както казах, на края на живота си той става частично посветен. Има негови книги за Адвайта веданта, хубави са, макар че малко са хубавите зрънца, обаче на моменти има и прозрения за Мъдрост. Тъй като е много волеви, много старателна душа, много жадуваща за Истина, макар че се е занимавал с някакви упражнения, от които няма никакъв смисъл, жаждата му е била толкова голяма, че не случайно е отишъл при Рамакришна.

Рамакришна е прав в един момент, защото от една окултна гледна точка не е дадено животът да бъде разбран. В живота не може да се проникне със знание, даже и с разбиране. Учителят казва: Само единение, сливане и чак тогава има разбиране, но от съвсем друг род. И чак тогава освен посвещение има и Мъдрост. Тогава посветеният може да изнесе това, което е постигнал до определена степен. Той ще има един начин на изразяване, който ще помогне на много хора, търсещи този начин на изразяване, който е близък до тяхната душа и ги подготвя. И тогава петата чакра може да говори вярно и да обяснява. Посвещението е сливане, т.е. това е чисто духовно явление.

Шестата чакра, или така нареченото трето око. По-нататък ще говорим повече специално за шестата чакра и за седмата, тъй като хората трябва да имат някои позиции, някакви знания в тази връзка, за да може след време да им е по-лесно. Който има това око, той е овладял напълно ума, иначе не може да има отворено око. Тук става въпрос за едно трудолюбие в продължение на много години, на много животи понякога, за да се постигне овладяването на ума, тъй като това е най-хитрото нещо във Вселената. Там е скрит звярът, там са скрити страстите, там е скрита змията, всичко е там вътре. Затова умът може да обезценява всичко и да разваля нещата. Ако бъде овладян, може да стане един много добър слуга. И човек вече да няма карма, да не създава карма, да няма болести, защото всички болести произлизат от ума. Ако той не бъде излекуван, както и да бъде излекуван човекът, пак ще боледува. Главната болест, най-голямата болест е умът. Ако той бъде овладян, оттук нататък вече няма да се говори за здраве и болести. Който е овладял ума, той обяснява нещата с безмълвие, макар че понякога може като компромис и да говори, обаче той може да обяснява и с безмълвие. Защото е човек на духовната Мъдрост. Това означава, че когато срещнете такъв човек с отворено трето око, ако може по някакъв начин да разберете, че той има такова трето око, най-хубаво е да слушате неговия вътрешен говор. По-малко думите и повече между думите, повече неговия вътрешен свят, неговото вътрешно битие, неговата дълбочина. Ако задавате често въпроси, ще създавате преграда и няма да чуете неговото вътрешно битие. Той малко говори външно и много вътрешно.

В третото око човек вече не е нито българин, нито японец, нито китаец, нито индиец, нито англичанин, нищо. Всяка народност отпада в третото око. Нито християнин, нито будист, нито дъновист, нито мюсюлманин и т.н. Защото тук духовната Любов е в своя разцвет. И в тази връзка Учителят казва, че когато отидете в другия свят, никой няма да ви пита какви сте вие, дали си будист, дали си дъновист, дали си мюсюлманин или дали си от някаква партия. Това вече няма никакво значение. Учителят казва: Същественото, когато отидеш в другия свят, е дали си човек на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Мярката се изменя. Третото око прави човека мълчалив, сияещ и духовен, това са качествата на отвореното трето око. Тук не говорим за обикновеното мълчание на човека от другите чакри. Макар че и там има нещо приятно, ако човек стане мълчалив. Даже един обикновен човек ако вземе повече да мълчи, мнго често да мълчи и той ще стане приятен. Но Учителят казва: Това не означава, че рибата е мъдра. Това няма нищо общо с Мъдростта.

Мълчалив, сияещ и духовен… Човекът на третото око, когато е насаме със себе си, той живее в абсолютно безмълвие. Пред хората живее частично в своето безмълвие, но насаме неговият живот, неговата дълбочина, неговата пълнота идват от абсолютното безмълвие. А това означава на окултен език (става въпрос за абсолютното безмълвие) „позволение“, да позволиш на Духа да ти говори. Без намеса, без участие, да позволиш сливането. Тук говори дълбочината на човешкия дух, или на така наречената „искра“, тук не говорим още за Божествения Дух.

Докато в седмата чакра вече говори сам Бог, Абсолютното Същество. Тук Бог е в друг смисъл. Не Бог в обикновен смисъл, както после ще разберем, защото, както Учителят казва, има едно Същество, което е над Бога. После ще стане малко на въпрос за Него. Нарича се още Небитие или Абсолютът. Понякога Го наричаме Абсолютно Същество. После ще видим как То излъчва Бога и Го превръща в Реалност. Но това Същество е по-дълбоко от Реалността. Човекът трето око е любящо мълчание. Най-вярната негова характеристика е любящо мълчание, макар че не винаги обикновените хора разбират това. Докато човекът Сахасрара, или седмата чакра, е над мълчанието и над говора. Той живее в едно скрито сияние, което е извън мълчанието и Словото. Това сияние, което надвишава мълчанието и говора, не е познато на другите чакри. В третото око можем да наречем човека (и ще е правилно) духовно същество. Преди това е подготовката, в предните две чакри, но в тази чакра вече човека можем да го наречем духовно същество.

В сахасрара чакра, в седмата степен човекът вече е Божествено същество. Човек, който има отворена тази чакра, наречена още „хилядолистника“, този човек – казва Учителят – има постоянно неизменен свещен трепет. Това е най-точната характеристика. Постоянен свещен трепет към всичко. Той обича всичко: хора, животни, минерали, растения, абсолютно всичко без изключение, но рядко показва това. Защото винаги в показната любов има нещо, което се губи. Човекът на тази чакра не прави такива грешки. Ако показва, той постъпва правилно, защото има мярката, ако не показва, също е правилно.

И накрая ще кажем някои неща за сахасрара чакра, или човека сахасрара. Тук се разкрива несътворената природа на човека в най-дълбок смисъл. В тази чакра, която е абсолютна Любов към Бога, т.е. безусловна, само тук се разкрива несътворената природа на човека. Затова Учителят казва в тази връзка нещо много специфично: „Когато аз работя, всички сътворени и несътворени светове се усъвършенствуват.“ Разбира се, тук не трябва да се разбира, че несътвореното се усъвършенствува като сътвореното. Несътвореното се усъвършенствува по един начин. Сътвореното – по друг. Но тук нямам за цел да коментирам този въпрос. Тъмните сили – става въпрос за черното братство, за нисшите сили на природата, за демоните – не знаят абсолютно нищо за съществуването на върховната чакра. Защото Учителят казва, че в тази Абсолютна Любов те ослепяват напълно. Така и Сатана е изгубил силата си, изгубил е виждането си, тъй като е посегнал на тази най-съкровена Любов и оттам той е станал звяр, звяр в три степени, т.е. заслепяване в три степени, на най-висши нива, докато се стигне до третата шестица – абсолютна слепота, за която преди време говорихме. Значи всички, които са посегнали на Любовта, са станали тъмни и някъде са наречени „хаос“. Хаосът е произлязъл от това посегателство на светостта, от това посегателство на съкровената област на Любовта. Този хаос се е случил, според Учителя, преди Атлантида. Преди време говорихме доста за Атлантида, сега няма да повтарям, но след време пак ще кажем някои неща. Другия път, както ви казах, ще кажа повече неща за върховната чакра.

ОКУЛТНАТА ЧИСТОТА

(идея за размишление)

Чистият и съкровен подход към живота надминава всяка наука и религия, включително и магията. Но това е много трудно да се изрази и да се разбере, защото съвременните езици са изтощени и те не могат да изразят новото слизане на Духа, тъй като Духът вече носи нов смисъл, а много от съвременните езици са остарели. И затова съвременните езици все повече обедняват. От друга страна, законите са създадени за тези – казва Учителят – които не могат да любят. И не случайно на едно място Учителят нарича законите тояги. Някой казва: Законът ме хвана. Законът не хваща случайно, не притиска случайно. Той иска да те научи да обичаш, и то не по човешки начин, защото Учителят казва: Да те обичат по човешки, значи да те изядат. Това е човешката любов. Понеже не могат да любят, т.е понеже не познават Божествената Любов и нейната чистота, те ще се натъкват на закони. Ето защо говорим за чистотата. Много хора са кимали, много хора казват, че това е ясно. Но всъщност науката за чистотата – казва Учителят – не е от този свят. Тя не принадлежи на този свят, а на друг свят и на друго измерение. В тази абсолютна чистота изчезват не само злото, но и доброто. Това е много дълбоко понятие. Изчезват даже на по-висока степен и Учителят, и ученикът. Има вече само едно Същество. Това е едно велико окултно сливане. В тази чистота двойствеността е разтопена като сняг. Вече няма двойственост, няма условия. Няма добро, няма зло. Има Любов – по-дълбоката степен. И то Божествена Любов. Както казах, тази двойственост е разтопена като снега. Някои може да попитат: Ами какво има? – Ами тече само животът… Пълнота и блаженство. Някои хора мислят, че този свят извън доброто и злото е скучен, даже и тук има такива, които се пазят от този свят, но не става въпрос за скука. Тече животът. Това означава, че в чистотата има само едно Същество и че тази чистота е в съзвучие с блаженството. Това е най-дълбокият път на душата. Това е блаженството. Докато пътят на Духа е по-дълбок. Пътят на човешкия дух не спира до блаженството. Затова Учителят казва, че Любовта има по-дълбока мисия. Някои хора са се застояли в блаженството, както казах Рамакришна и много други. След време ще ви говоря за разликата между много Учители и мъдреци. Тук няма да се спирам. Застояли са се. Но окултният ученик продължава напред, т.е. навътре. Чистото сърце получава изобилна радост от душата. Но душата получава нещо по-дълбоко. Тя получава блаженство. Сърцето се радва и живее в радостта, когато е чисто. Душата живее в една по-висока степен, в блаженството. Всеки получава своето. Чистото сърце се радва на истинско познание, а душата предпочита да се слее с тайната на живота, който е произлязъл от Духа. Макар че и душата обича истинското знание, но тя предпочита дълбоко в себе си да се слее с тайната на живота, с тайната на Духа. И така, чистотата на петото тяло има един окултен опит, който е извън словото, и това е наречено блаженство. Чистотата в окултен смисъл означава да махнеш от себе си егото и да станеш душа, т.е. врата на Бога. Наистина човекът е препятствие за своята душа и ако той разбере това, ще облекчи себе си на по-дълбок вътрешен план. Човек е препятствие за своята душа, но когато той успее да махне егото, остава висшата душа. А тя е самата Божествена Любов. Това означава висша душа. Това означава окултната чистота. Тази Божествена Любов, това пето тяло означават окултната чистота. Само когато човек постигне тази чистота, може по свое желание да се отделя от тялото, когато иска. Ако каже „днес заминавам за Сириус“, тръгва. Ако каже „днес заминавам за Слънцето“, тръгва. Оттук нататък вече няма опасности, тъй като изкушенията са победени и петото тяло, висшата душа спокойно може да се излъчва и да съхранява тялото си, без да има опасност. Защото Учителят казва, че астралният свят е пълен с цветя, които всъщност са мечешки капани, но изглеждат като цветя. А има и достатъчно черни адепти, които могат да увлекат човека с полу-мъдрост и да му попречат. Но при петото тяло тази опасност отпада.

ВИСША МИСТИКА

(лекция 4)

Тази мистика е извлечена по Учителя. До около един месец трябва да излезе вторият том. Почти всичко е казано от Учителя.

В тайната на живота си скрит ти самият и затова не ти трябва разбиране, а душа. Трябва да се започне от душата. Трябва ти едно велико доверие в невидимия свят за всичко, което става, не само за някои неща. Това означава да подхождаш с душа. Защото животът е проява само на едно Същество. Няма друга воля. И злото е Негова воля, и доброто е Негова воля, и Любовта е Неговата воля. Всичко е само една воля. Животът е проява само на едно Същество, тук това не означава, че животът е произлязъл от Бога. Животът е проява само на едно Същество, Което е (казва Учителят) по-високо от самия живот. И наистина Абсолютът, наречен на еврейски Святият или Древният по дни, или Абсолютното Същество, според Учителя, е по-дълбок от живота и от реалността, както ще видим после. Накратко ще обясня. Когато Абсолютът, а не Бог, когато Абсолютът е слязъл надолу, Той се е превърнал в реалност. Но Той е извън тази реалност. Превръща се, обаче не е. Превърнал се е в реалност, но Той е отвъд тази реалност. Той е Абсолютно Небитие. Но веднъж слязъл надолу, понеже така е решил, Той вече се е превърнал в реалност и в реално Същество на един по-нисък план. Част от Него е станала реалност. И това Същество е наречено Бог. Има дори и разлика между думите Бог, Господ и т.н., но друг път ще се спирам. Условно това е наречено Бог. На това Същество е дадено да работи и със светлината, и с тъмнината, макар че те са ограничения. Но за да можеше да се създаде този свят и световете въобще, трябваше да се наложат, да се създадат и тези ограничения. И те бяха допуснати. Всичко това не е въпрос на разбиране. Това се владее много добре в седмата чакра, но то няма нищо общо с разбирането. Но там тези неща се владеят отвътре по други закони. Защо? – Защото Учителят казва следното: Щом разбереш едно нещо, то вече е старо. Това означава – казва Учителят – че само неразбирането е ново. Винаги ново, винаги вечно, винаги бодро, винаги свежо, винаги дълбоко. Вие знаете и в случая с приказките, умът винаги обича приказката да има край. Ако му се представи една приказка без край, той не я харесва или не я разбира, или бяга от нея. Има такива притчи, такива легенди, те не са писани за ума, те са писани за душата. Само душата може да ги разбере по свой си начин. Но те не са разкрити на ума. Така неразбирането е ново и в него е животът, но после трябва да обясня точно това, тъй като не всеки, който има невежество и неразбиране, може да разбере живота. Неразбирането е ново и в него е животът, но това неразбиране, за което говоря, няма нищо общо с невежеството, нищо общо с мрака. То е животът отвъд. Извън причини, извън последствия. Това е седмата чакра. Някакви малки частички от това неразбиране има и в петото, и в шестото тяло, и най-вече в седмата степен. В седмата степен вече това неразбиране е дълбоко, но това неразбиране е пълнота от съвсем друг род. Както ви казах за Рамакришна, той стигнал до един извод и се отказал от разбирането. Защо му е разбиране при такава пълнота. И за себе си е прав. Душата му е толкова изпълнена с Любов, че за какво му е разбиране. Но има други мъдреци и посветени, за които това не е достатъчно, те искат да имат и пълнота, и Мъдрост, защото с тази Мъдрост могат да внесат нещо даже и в неразбирането. Истината винаги е много проста, но човешкият път е много сложен и умът обича да усложнява постоянно този път.

Учителят казва: Има три категории хора. Ще ги изредя и после накратко ще обясня.

1) Тези, които не знаят, че не знаят. 2) Тези, които знаят, че не знаят. 3) Тези, които знаят, че знаят.

За последната категория на земята Учителят казва: От последната категория на земята има едвам десет човека, които са слизали. Тъй като тук изискванията са абсолютни и на много високо ниво. А на небето, Учителят казва, има само двадесет и четири старци от тази категория, които знаят, че знаят.

По-нататък ще ви говоря повече за тези старци. Те са наречени условно Мъдреци, но те са много повече, тъй като на земята е трудно да се каже, понякога даже и думата Учител не стига, но все пак най-точните думи са Мъдреци или Учители. На руски има една дума „Мастер“, тя е в някои случаи още по-хубава, но зависи как ще бъде разбрана. За третата категория няма да говоря, но по-нататък ще кажем нещо. За втората ще кажа някои неща. Втората категория са тези, които знаят, че не знаят. Някой мисли, че това е лесно, но трябва да обясним някои неща. За да се стигне до това ниво, се изисква много дълбоко ниво на Мъдрост и смирение. Защото само чрез тази Мъдрост и смирение човек може да се срещне с Лицето на Истината, т.е., казва Учителят, с Незнайния, едно Негово друго Име, т.е. лице в лице. И чак тогава той вече знае, че не знае. Това е втората категория. И чак тогава човек наистина разбира дълбоко, защото е видял нещо от тази дълбока реалност на Незнайния. Да знаеш, че не знаеш, това е високо ниво на посвещение и няма нищо общо с общите приказки. И тези, които са в тази втора категория, те си имат своята мярка. Мярката е тази, че тези хора, които са постигнали тази степен, хиляди години не могат да допуснат в себе си и най-малката лоша мисъл. Тук става въпрос за такова благородство, което е едно от най-висшите качества на Любовта. Друг път специално ще говоря за благородството. Това е такова благородство, че хиляди години не може да допусне и най-малката лоша мисъл. Защото Учителят казва, че в ангелския свят, а това се е случвало, има ангели, които са допуснали една лоша мисъл. И Учителят казва: Изпращат ги десет хиляди години на земята. Прераждат се, докато изкупят тази уж малка грешка. Но знае се на небето, че малката грешка там е голяма.

В Библията се говори за дървото на Бога, наречено дървото на живота. Говори се за едно друго дърво, дървото за познаването на доброто и злото, или дървото на скръбта, още наречено дървото на смъртта. Учителят казва, че има още едно дърво. То е премълчано. Това е дървото на Небитието. Дървото на Абсолютното Същество. То надминава и живота, и смъртта. То няма нищо общо с радостта и със словото. То е Абсолютно Небитие и това е най-великата Реалност. Но думата реалност, разбира се, не е съвсем точна. В това поле вече думата реалност малко изгубва своя смисъл, но понеже няма как да го кажа, още ми е трудно, и затова използувам понякога тази дума. Тук няма значение нито молитвата, нито смирението. Но тази тайна се отнася до нещо много велико и нечувано. Тя е свързана със съвсем друго начало, което някога ще се яви. В тази връзка Учителят казва: Който познава Бога като начало и край, той не Го познава. Защото отвъд Него е Древният, Който е винаги Вечно Начало и никога край.

И именно от този Древен произлиза най-дълбоката Мъдрост и същевременно Мъдростта на Учителя. Макар че понякога изглежда много простичка, но тя произлиза от този корен, несътворен корен, който няма нищо общо с дървото на живота, макар че Учителят обхваща и дървото на живота. Така както обхваща Всемирното Братство, така обхваща и Бялото Братство.

Знанието принадлежи на учените и философите, то е тяхното забавление и в повечето случаи тяхното заблуждение. Религията принадлежи на вярващите. Но Мъдростта принадлежи на мистиците. И само те познават скрития пулс на Любовта и Вселената. Затова след време ще ви говоря за много мистици. По малко, доколкото мога, защото става въпрос за стотици, които са постигнали тази Абсолютна Божествена Любов в себе си, които са станали Синове на Бога, а по принцип, според тайните архиви на Агарта, те са над четиридесет милиона. Но аз нямам такава възможност да ги опозная всичките, но за няколкостотин имах тази възможност и след време ще ви говоря за тях. Това означава, че Мъдростта не е знание, а тя е свещено благоговение към абсолютно непознаваемото и неизреченото. И всеки, който е постигнал това свещено благоговение, той е постигнал възкресението в най-висш смисъл. А един такъв човек никога не казва: Ти от коя религия си? Ти от кои си? – Това е техника на ума да разделя и този ум си навлича страдания. Достатъчно е даже само един въпрос да зададе за няколко години и той да страда, и да не може да разбере Истината, един малък въпрос, даже едно загатване. Мене също много хора ме питат, идват даже и от чужбина, намират ме по някакви пътища… и все ме питат. Очакват да срещнат един много стар човек, който едвам върви. Все ме питат на колко години съм. Аз им казвам, че възрастта няма години. Но някои толкова много настояваха, добре, ще ви кажа, тук някои скоро май пак ме питаха: Наближавам петдесет години, обаче нямам нищо общо с годините, нямам идея да остарявам и никога няма да остарея, нямам идея и да се подмладявам. Предпочитам да живея в Любовта, и то не в моята любов даже, а в Любовта на Учителя. Но това е друг въпрос, ако трябва някой път да говоря нещо за себе си, но така малко не ми е удобно.

Тук ще ви кажа нещо за истинския Дзен, за който след време ще говорим повече, за да видите също неговата красота и дълбочина, тъй като всяко учение си има своята скрита красота. В истинския Дзен, в неговата по-вътрешна чистота, се е стигнало до една идея, която е много дълбока. Казано е следното: Всяка мисъл е неправилна – и отрицателната, и положителната. Само безмълвието е правилно. Това е един много дълбок закон. И точно това е Дзен. Много хора питат какво е Дзен. Един мъдрец на Дзен отговаря, примерно ако се срещнем на улицата и си кажем: „Здравей“ – това е Дзен. От това повече не може да искаш, но човекът все иска нещо повече. Той не може да разбере, че Дзен е израз на душата. Душите си говорят на един език. Когато вложиш душата си в едно нещо, това вече е Дзен, това вече е себепознание, това вече е Любов. Но човек все иска да намери някаква тайна. А много изречения в Дзен са абсолютно безсмислени, за да може да ти премахнат ума и да влезеш в безмълвието на своята душа.Но понякога се изразява и Мъдрост. Ако безумието на Дзен не помага, поне Мъдростта да помогне. Но след време ще говорим по този въпрос.

За да намериш пътя, търси Истината и безмълвието. Дълбокото вътрешно безмълвие е абсолютно чисто пространство, неопетнено. Наречено е още в Кабалата „Свещена земя“ или „Обетованата земя“. Но както ви казах, друг път ще говоря за истинския Дзен.

АДАМ И ЕВА

(идея за размишление)

Учителят казва, че Адам сгреши още преди създаването на Ева. Какво означава Адам? Учителят казва: Това е духът в нас. Това е първичният Адам, човешкият дух. Какво е душата в нас? Това е първичната Ева, първичната жена. И само между тях може да има истинска женитба. Те всъщност са сродните души. Но сродните души са на три степени и това е един много дълбок въпрос, за който след време ще говорим. Тъй като има три вида сродство и някои бъркат, смесват нещата и все търсят сродната душа, и все така някои вярват, някои не вярват, но както и да е. Учителят казва: Това, че ядоха от забранения плод, това беше външно нещо, това беше само повод грехът да излезе навън. Защото още преди създаването на Ева Адам носеше в ума си мисълта да се отдели от Бога. Той беше решил да се отдели от Бога и чакаше само повод. Когато му казаха, когато му забраниха да яде от дървото на смъртта, т.е от дървото на знанието, той използува случая, казва Учителят, да се отдели, защото искаше да стане самостоятелен. Но Учителят продължава:Човек може да стане самостоятелен само когато стане Син на Бога. Няма никакъв шанс, т.е. трябва да стане Божествено Същество. Това е възкресението на шестото тяло. Преди време ви говорих, петото тяло, това е човешкият син. Шестото тяло, това е Синът на Бога.

Адам сгреши, защото не беше се определил. Така казва Учителят. Разбира се, Бог може да работи и със злото, но Той пребъдва в доброто. Докато се оказа, че Адам не може да работи нито със злото както трябва поради тази самостоятелност, нито с доброто.

Иска да прави услуги, но той не разбира закона, даден от Учителя, че Любовта е свят на услуги, но не човешки. Любовта е наистина свят на услуги, но Любовта прави духовни услуги. Нещо по-дълбоко, отколкото хората смятат.

Адам не разбра, че в злото, казва Учителят, има само интелигентност, но че в дълбочината си то няма разум, няма реална основа. И той избра погрешния път.

И понеже Бог в своята дълбочина навътре не може да се познае, затова беше изпратен Неговият отблясък – Синът. Това е човешкият Дух. Абсолютно чист, неопетнен, който се е определил за вечни времена на Бога. И този символ слезе на земята в най-чист вид. Този човешки Дух на Христос никога не се е опетнил и както казват архивите на Бялото Братство (първият том ще излезе скоро: „Окултна история на Бялото Братство от всички векове“), Христос никога не е живял в друга държава и не е слизал, както мислят някои, даже издадоха книги, че е живял на земята, в Индия, в Тибет и т.н. Архивите казват, че никога тази велика душа не е слизала на земята, никога в човешко тяло и никога не е била опетнявана. Абсолютно чиста душа и слиза само един път. Може да работи вътрешно в много души, но самият Той, самият Негов Дух не е слизал на земята в тяло.

Както казах, това е Духът, който не се е опетнил от желание за външен свят. После се явява и Словото, което е друго име на Прачовека. Става въпрос за абсолютно чистото Слово. И това Слово е наречено, както ви казах предния път, Ватан, Ватански език или езикът на светлината. Това е първичният език и е наречен още Праезика. Както казах, всички други са наречени езиците, а той е наречен Праезика. Езикът на светлината, езикът на древните Бели Братя, Космическите Братя и впоследствие станал език на третата раса в Атлантида, на толтеките, от които произлизат пирамидите в Египет и въобще всяка Мъдрост, която е слизала на земята. И сега в момента има толтеки на земята, които работят, някои по-тихо, някои по-явно. Дон Хуан е един от тях. Кастанеда – не. Той е ученик, който анализира, който обърка малко учението и затова толтеките се обадиха, в книгите писаха, че той подведе много хора, но както и да е. Един от толтеките, който в момента работи в Америка, се казва Теун Марез. Излязоха три книги негови. За вика на орела, за възвръщането на воините мъдреци и т.н. Тези книги са много разпространени, още не са излезли на български, постепенно по-нататък може да ви запозная с тях. Но тук става въпрос за една истинска Мъдрост, за древните толтеки, за една дълбочина, която липсва при Кастанеда. И макар че той е бил предупреден да се откаже от силата и да избере Мъдростта, той е избрал повече силата и магията и оттук неговият магнетизъм се заразява. И накрая на живота си той се опита да направи полу-разкаяние, но не се получи. Както и да е. Казвам това, защото много хора са ме питали в тази връзка.

Както казах, другото име на Прачовека – става въпрос за първичното Слово – това е абсолютно чистото Слово, Словото на неродения Дух, наречено още, както казах, Ватан. Само това Слово има Божествена власт. И ако то бъде облечено в Божествени думи, пак има власт, но вече не толкова силна, защото думите са прегради и в много случаи се разбират погрешно.

6 юни 2000 г.

Работата

(лекция 5)

Искреността

(идея за размишление)

Върховната чакра

(лекция 6)

Реалната музика

(идея за размишление)

РАБОТАТА

(лекция 5)

Да обикнеш живота чрез работа, означава да се приближиш до най-дълбоката тайна на живота. Значи тук казвам точно думата работа, тъй като има три степени. Учителят казва: мъчение (най-ниската степен), труд и работа. Мъчението знаете за кого е, за най-упоритите и за тези, в които има зло, те нито се трудят, нито работят, те се мъчат. Тези, които се стремят към духовното, се трудят, а Божествените хора работят. Думата работа кабалистически отговаря на числото 10. Това означава, че работата е един дълбок окултен и вътрешен процес на създаване на Бога в собственото същество, в човешкото същество. В тази връзка Учителят казва, че добрият живот на човека се заключава в това да се домогне до онзи момент на истинска работа. Казвам това, понеже някои мислят, че може с малко работа, с малко четене, с малко упражнения, всичко колкото може да е по-малко, но нещата се постигат с много работа, и то много, много работа. Има неща, които трябва да се правят малко. Например малко трябва да се яде. Обаче когато става въпрос за работа, трябва да се работи много. Също за предпочитане е малко да се говори. Ето още едно малко. Но когато говорим за работа, вече това е друг въпрос. Да работиш с Любов, означава да се съединиш с екстаза на своята висша душа (петото тяло). Ако работиш с Любов, постоянно ще се обновяваш. Тук отсъствува елементът еднообразие. Ако има еднообразие, това означава, че човек не работи. Или се труди, или се мъчи, едно от двете, но той не работи, това е друг процес. Всичко това означава, че работата, от окултна гледна точка, е процес, при който се изгубваш в действието. До такава степен се поглъщаш! И в това изгубване ти оставяш мястото си на Духа да работи. Това е вечно обновяване. Такава работа никога не може да ти омръзне.

Тук само за малко се отклонявам. Има някакво поглъщане при децата, когато играят детските си игри. Техните родители обикновено мислят, че това е грешка. – Стига играйте! Много играете, прибирайте се! – Но детето е погълнато. След време това поглъщане, това изчезване ще се превърне в поглъщане в Бога. Така че ако ние разбираме правилно детската психика, ще съумеем да влезем по един много точен начин в детето, да създадем един контакт с душата му и да го подготвим след време за поглъщане в Истината.

Да се изгубиш в действието, това е благословението, защото егото изчезва. А когато егото изчезне, остава само блаженството. Истинският ученик работи в дълбоко вътрешно безмълвие. Какво означава това? – Това безмълвие е чисто пространство. И на окултен език означава свещена земя. Това е свещената земя. Ще обясня. Когато един човек цял живот се храни с положителни мисли, той ще си направи преграда по пътя към Мъдростта. Това е един от много тънките закони. Защото лошите мисли, казва Учителят, идват пак от Бога. Но е много деликатно да се разбере, защото трябва една друга будност, която да гледа. Същото важи и за числото трите шестици. Миналата година говорихме много за това, за трите звяра. Но в края на краищата Учителят казва, че трите шестици, това е число на Слънцето, тъй като дяволът и голямото зло са създадени от един специален закон на Любовта на Бога. Така че тук също има Любов на Бога, но е толкова скрита, че не може да се вижда. Хората виждат само жестокостта, обаче това не е жестокост, а строгост. Има голяма разлика. И когато Бог трябва да накаже някого, никой не може да Го спре, защото сам Бог казва: Аз съм, който твори зло. Това е много труден закон за разбиране, но след време аз ще се спра на него, тъй като преди туй трябва да разберем други неща. Само будният може да направи прехода от положителните мисли към Мъдростта. Това е пътят на истинските ученици. Докато другите остават или в успеха, или в неуспеха, или в оптимизма, или в песимизма. Това означава, че те не са познали окултния смисъл на думата работа. Положителните мисли са необходими за успеха в този свят, а не за познаването на Истината. Там те не вършат работа. Там се иска нещо друго. Всичко това означава, че положителната мисъл (Учителят разграничава) не е още правата мисъл. Защото правата мисъл има абсолютно Божествен произход. Докато положителната мисъл има смесен произход. И само поддържането на правата мисъл е отношение към работата, а това означава и отношение към Учителя, отношение към Истината.

В света и в живота противоречия не съществуват. Съществува само неразбиране. В работата с Любов и постоянство противоречията се изгубват. Защо? – Защото когато работиш с Любов и постоянство, се придобива чистото съзнание. Само то може да тече във вечността на Духа. Човек работи, в истинския смисъл на думата работа, само когато има отношение към Истината, когато люби Истината. Когато не обича Истината, той или се труди, или се мъчи – ето още една мярка. И това, което Учителят казва за обикновените хора: цял живот се трудят, за да станат нещастни – цял живот труд, за да се постигне накрая нещастието. Думата труд отговаря на числото пет. В случая това означава, че с труда не можеш да свършиш цялата си работа. Петицата, това е половината, половината страна на въпроса. Едната ръка е с пет пръста. Трябва да обединиш двете. Двете ръце са десет сефирота, целостта на Творението, а в целостта можеш да намериш Бог. Затова при молитвата се съединяват двете ръце. Те образуват цялото, но след време ще говорим специално за съединяването на двете ръце. Числото пет е наречено косача или число на смъртта. То прилича на сърп. Силовите линии на това число приличат на сърп и затова то е наречено косача. Разбира се, то има и положителна страна, свързана с пентаграма, но това е друг въпрос.

Важното в труда е да оцелееш, това все пак е нещо, макар че понякога оцеляването не помага на човека да поумнее или да помъдрее. А важното в работата е дали влагаш своята душа и своите Божествени качества. Защото давайки живот на работата си, т.е. ако я работиш с Любов и постоянство, един ден ти ще бъдеш изпълнен с живота на Бога. Думата мъчение отговаря на числото девет, но със знак минус. Защото човек се мъчи, когато е извън Духа. Когато няма Любов към Истината, човек се мъчи. Дали ще е външно, дали ще е вътрешно – все нещо го мъчи, все нещо го тормози. Той не може да живее дори в постоянната радост, а да не говорим за блаженството. Това означава, че той образува в себе си мързела, едно от опасните явления в живота. А за мързела се знае, че е дете на хаоса, на обезличаването (обезличаването в лошия смисъл). Животът е скрит в процеса на работата, а не в резултатите от работата. Животът е скрит в самия процес на работата, примерно в самия процес на молитвата, тъй като молитвата е висша работа. Според Учителя молитвата е най-висш процес на работа. Значи в самия процес на работата, а не в това да чакаш резултати, даже някои искат да задължат Бога да им отговори. Някои като обичат някой човек, искат той непременно да ги обича. Никой не може да задължи Бог да обича някого, тъй като Бог е Любов и Той знае как да я разпределя. Той познава дълбокото минало и никой не може да настоява, защото винаги ще бъде губещ.

Когато работата е свещенодействие, тя се освещава от Духа на живота. Както и преди ви казах, има само три вида работа, които Учителят забранява на окултните ученици. Всички други неща могат да се работят без тези три вида работа. Само накратко ще ги кажа: кръчмарин, ловец и касапин. Тези три професии са забранени в учението. Всички други професии помагат по някакъв начин чрез тях да се израсне.

ИСКРЕНОСТТА

(идея за размишление)

Искреността е нещо много важно. Нещо, без което не може да се навлезе в истинския път на развитие.

Според китайския окултизъм искреността е началото на пътя. Искреността, според тях, ще донесе овладяване на себе си. Овладяването ще донесе светлина. Светлината ще донесе вдъхновение. А вдъхновението, това е тоталният ритъм на живота. Това е всъщност истинският ритъм.

Според китайския окултизъм искреността е извор на духовни сили и на Божествена енергия. Човек може да получава енергия по този метод, ако е искрен преди всичко към себе си. Защото ако не е искрен към себе си, той не може да е и към другите и няма да има мярката с кой доколко да е искрен. Преди всичко ще започнеш със себе си, към Бог в себе си и после вече и към другите – постепенно, за да бъдеш точен.

На висшата искреност се дава да проникне в Духа на нещата. Постепенно искреността расте и когато тя стане плът и кръв, тогава вече на човек се дава да прониква в Духа на нещата.

Всеки, който прави нещо без искреност, на него му липсва Истината и той няма да има благословение. Придобиването на Истината по пътя на искреността, според китайските мъдреци, е връщането в Дао. И затова, според един от китайските Учители Чшу Джу Ци, стремежът към искреност е единственият път на човека. Същият Учител казва, че правилното съзнание е изградено от искреност към себе си. И всичко това се превръща в хармония. Този човек е наречен вътрешно на символичен език „пееща радост“. Това са тези, които са познали пътя на искреността.

ВЪРХОВНАТА ЧАКРА

(лекция 6)

Разбира се, за нея много не може да се говори. След време ще се връщаме повече за по-долните чакри. Но тук ще кажем някои неща, така по малко, доколкото може да се изразява.

Върховната чакра и чакрата на третото око са сътворени от две много дълбоки и много тънки степени на безмълвието. Тук безмълвието е много дълбоко, за да може посветеният ученик да работи с духа си, без тъмните сили да знаят нещо.

Тези чакри са свързани с първичното слънчево тяло на човека, това е свързано с първата раса, за която не сме говорили. За втората казахме нещо, за третата и четвъртата (Лемурия и Атлантида) също, но за първата най-трудно се говори. Става въпрос, че най-дълбока е първата раса и някои остатъци от светлината на първата раса са се пренесли в Атлантида, после в Египет, в пирамидите и в цялата култура, която е останала.

Тези две чакри си остават скрити и невидими центрове. Това слънчево тяло в началото е било дадено на всички души, всички са го притежавали в първата слънчева раса. Но постепенно хората са изгубили това тяло и затова сега даже някои не знаят какви са тези чакри, къде се намират, каква работа вършат и въобще даже дали съществуват. А както ще видим по-нататък, те са по-реални даже от самия човек, така както Нищото е по-реално от самия човек. Но е много трудно да се обясни на ума. Но тъй като аз тук говоря повече на душите, знам, че и тези, които не ме разбират, схващат за какво става въпрос. Повечето от вас схващат.

В третото око е скрито възкресението на човека, а във върховната чакра е скрито възнесението. При влизането си във върховната чакра човек става нула. И ако той е останал на земята, той е Син на Истината в истинския смисъл на думата, защото той е стигнал до ново начало на своя живот. Тук ново начало е в най-висш смисъл на думата – не просто преобразяване, не просто човек от лош да е станал добър, а в мистичен смисъл, в смисъл на посвещение от висока степен. Тук се придобива абсолютно ново начало на живота, защото той е докоснат от Истината. А това означава, че е преобразен в съвсем друг смисъл, тотално. Не просто добър. Не просто стараещ се да бъде добър. Не просто проумял нещо или получил някакво озарение, а тотално преобразен.

Именно в тази чакра се постига Нищото, но както казах, то си има различни степени. Човек може да остане в света с Нищото, може да се пресели без завръщане, а може да се пресели с идея да се върне отново. Има три различни начина – или да остане да помага на хората, или да се разтвори тотално в Нищото, в Абсолютната, Специалната Светлина, която няма нищо общо с тази светлина, или да се разтвори с цел да се върне след време, да запази телата си с цел да помага на хората. Нищото е по-реално от човека, защото човекът изчезва, търпи много промени, а Нищото е абсолютно и вечно. Именно в него се намира великата пълнота на живота. Макар че тази дума плаши много хора, тя е великата реалност. И човек, който е придобил правото си да се върне във върховната чакра, той вече не се занимава с вяра и съмнение, с успех и неуспех, а той има абсолютно доверие в живота. Той не може да задава въпроси, защото абсолютното доверие в този висш смисъл означава абсолютно сливане. При абсолютното сливане с Истината, с Учителя не можеш да задаваш въпроси. Дори и разумните въпроси, Божествените въпроси вече нямат място. Докато човек задава въпроси, все още не е постигнал абсолютното доверие. Може да е близко до него, може да смята, че го има, но още не го е постигнал. В момента, в който го постигне, той вече получава, придобива сливането. Въпросите съществуват извън сливането с Истината, извън Единството. Но те не могат да разрешат, не могат да дадат отговор на живота, защото животът не е въпроси и отговори, животът е една велика пълнота. И ако човек придобие Божествената Любов, той ще бъде толкова пълен, че няма място за нищо излишно, включително и за разумен въпрос. Това е такава необятна пълнота, че няма място за нищо друго.

Когато човек постигне третото си око (говорим за цялостно отваряне на трето око, а не за частично), когато се върне в него, той вече никога не изгубва своята духовност и своето благородство. При всички условия на живота, и външни, и вътрешни, той е духовен и благороден. Това е мярката на третото око.

А когато постигне върховната чакра, той вече никога не може да изгуби своята божественост. Разбира се, хората могат да го принизяват, да го критикуват, някои да го хвалят, той отрича и двете, в смисъл, той приема всичко, без да е зависим от това. Той не държи нито на похвалите, нито на критиките, тъй като живее в свят извън полюсите.

В третото око е себепознанието, човек познава висшата си душа, а във върховната чакра е богопознанието. От позицията на третото око се вижда същността на нещата, на много неща, но не на всички. Има въпроси, които са за други раси, и затова третото око не може да прониква във всичко. Дори да е напълно отворено, то няма достъп до някои тайни въпроси на живота. От позиция на третото око се вижда същността на много неща и техния замисъл. Например (елементарни работи, но те имат някакво значение) тук се вижда ясно, че в този свят злото е по-добро за човека от доброто. Ще обясня, тъй като някои не могат да схванат този въпрос и все още се питат защо трябва да има зло. Но с въпроси и с отговори няма да разберат нищо. Злото е по-добро за човека от доброто, както скръбта, казва Учителят, е по-добра от радостта. Защо? – Защото чрез радостта и доброто човек остава привързан към външните неща и към илюзията. Радостта и доброто помагат на човек да се привърже към земни, към външни неща, към хора, към обекти, към манастири, към планина, към море и т.н., но това е привързаност.

Дори има такива случаи, скоро ме питаха в Русе на събирането, може ли човек да е опасен, да е терорист и т.н., и това хубаво ли е или лошо, ако бъде предан на злото. Ами има случаи, когато е по-хубаво да бъдеш такъв опасен човек, сега внимавайте, за да не ме разберете криво, отколкото да бъдеш светец. Светецът е много привързан към външните неща и Учителят дава една мярка, след време ще ви я изнеса и ще ви изтълкувам, че от всички православни и католически светци нито един не влиза в тази мярка. Няма нито един без изключение, който да отговаря на тази дума святост, тъй като тя е извън шестото тяло, а повечето светци едвам-едвам са на прехода между четвърто и пето тяло. Но понеже това е много дълбок въпрос, друг път ще се спра на него, за да видите високата мярка в учението, тъй като човек не може да бъде свят. Свят е само Абсолютният и Той може да даде само частична святост на някой, но това е с друга цел и това е дадено на много малко хора в света, но не на така наречените светци.

Както казах, чрез радостта и доброто човек си остава привързан към тези неща. Ако един човек, както обясних в Русе, е много предан на злото, в очите на Бога той има някаква цена, защото след време ще стане предан на Бога. Поставен на едно специално страдание, той ще се обърне и той има готовността, има качеството да бъде предан, да се отдава, докато мързеливият човек не може да служи нито на Бога, нито на дявола. И дяволът се отвращава от него, и Бог не го иска, а Учителят казва: Природата се е видяла в чудо, как да накара човека да работи.

Има такива хора, накратко ще кажа и този пример, който обясних в Русе. По-точно един приятел го е чел от Учителя, но аз ще го кажа със свои думи. Става въпрос за най-мързеливите хора. Учителят изнася един пример, какво означава наистина мързеливи хора, защото някои се представят за мързеливи, но не са. Те се наричат в Турция дембели и Учителят използува точно тази дума. Събрали се дембелите на едно място да си говорят, в едно помещение, говорили си и станало пожар. Пожарът се разгорял, някои казали, че трябва да бягат. Повечето избягали, останали двама, единият казва на другия: Стана пожар, ще изгорим! А другият казал: Тебе не те ли мързи да говориш… И си останали. Това са истинските дембели. Този мързел наистина природата се е видяла в чудо, как да го подтикне да работи.

Злото и скръбта разрушават връзката с външното и те разрушават привързаността към илюзията, към външния свят. С това те са помагачи, макар че хората не осъзнават тази помощ. Искам да кажа, че едно голямо зло, една голяма скръб, една голяма мъка в твоя живот може да те откаже от неразумните желания, които си натрупал от хиляди години. Примерно да обичаш някой човек и все да мислиш, че нещата ще бъдат в хармония. А Учителят казва, че най-трудното нещо в света е да намериш двама души в хармония. Когато говорим за най-трудното нещо, говорим за пълнотата, тъй като първо човек трябва да постигне хармония със себе си, после хармония с Бога и чак тогава той ще бъде в хармония с който и да е. Но първо трябва да иска на другите нива, а не с хората и после с Бога и със себе си, защото така никога няма да постигне хармония.

От позицията на третото око също се виждат и други елементарни неща. Например ясно е, че над 90% от неуспехите в този свят са особено благо за човека, защото това е възможност за човека да се раздели със старите си разбирания. Докато успехът за обикновените хора е духовна смърт. Защо? – Защото човек се застоява и казва: Аз съм успял. – Той се застоява в разбиранията си, въобразява си, че е успял и няма устрем да търси новото. Това е духовна смърт. Чрез успеха човек се застоява в старото.

Има някои пробудени, които разбират нещата по друг начин. За тези, които търсят Истината, и успехът, и неуспехът са благо по пътя към Духа. И двете неща са помагачи. Те извличат светлината, извличат ползата от успеха и от неуспеха и вървят нагоре, без да се спират.

Човек, който отвори окото даже частично, ще разбере, че има неуспех, който е изпратен от Духа, а има и неуспех, който е изпратен от ума. Човекът ще може да различава кой неуспех откъде е изпратен, за да вземе различни мерки. Неуспехът, който е изпратен от Духа, е скрита благодат. Например сиромашията, Учителят казва: Това е лукс. Това е път, по който може да се придобие мъдрост, качества, които при богатството не можеш да ги придобиеш. И ако един окултен ученик овладее сиромашията докрай, т.е. запази честността си докрай, истинолюбието си докрай, той ще овладее сиромашията и след време ще може да владее и богатството. И ще бъде свободен и от двете. Това е скрита благодат, когато неуспехът е изпратен от Духа. Има неуспех, който е създаден от нисшия ум на човека. Това е нещастие, защото човек се залъгва и казва: Този път не успях, но другия път ще успея. – Следва ново нещастие от ума. Умът винаги води към нещастие и винаги се надява. Надеждата е една от най-големите илюзии на човека. От хиляди прераждания, от хиляди животи умът все се надява и винаги се отклонява. Ако човек е успял по пътя на нисшия си ум, по пътя на материализма, това е още по-голямо нещастие, защото в този успех човек не е съгласен да скъса със старото. Той смята просто, че е успял, това за него е достатъчно, той даже е доволен, докато при нещастието има малко по-голяма възможност, защото нещастието може да активизира човека и да го извади от тънкото заслепение. Нещастието е по-добър помагач, не винаги, но възможността е по-голяма.

Ще се върна пак на върховната чакра. Във върховната чакра човек вече не е човек, а Дух. Може да мислиш, че е човек, може да гледаш, че тялото му прави някакви движения, но той вече не е човек. Това означава, че истинският човек е Дух. И тук вече понятието човек се отделя. А душата той я обладава (в хубавия смисъл) като метод да се изрази величието на Любовта. Той обладава душата за това, за да може да се прояви величието на Любовта. В гърлената чакра, за която говорихме предния път – вишудха – човек изразява нещата и понякога даже много хубаво. Но в третото око човек постига нещо повече. Той не само изразява, но в третото око напълно осмисля духовния си живот, т.е. пътя на своята душа. Значи в третото око има вече не само хубаво изразяване, не само Божествено говорене – защото то не винаги помага, понякога даже пречи човек да види отклонението си – но човек осмисля духовния си живот, пътя на своята душа.

Във върховната чакра човек нито се изразява, нито осмисля. Тук той вече е присъствие. И само който има благоговение, абсолютно свещено благоговение, за което говорих преди, само той може да разбере. Той може да получи от това безмълвие много повече, отколкото от своите въпроси или от своите предразсъдъци. От тази чакра се раждат, според Учителя, най-много цветя. Затова тя е наречена символично „хилядолистник“. Но тя не е ограничена – както някои мислят – от хиляда листа, от хиляда лъчи, а се раждат безбройни цветя. В бъдещето ще се говори за по-висша степен на тази чакра, но засега може да се нарича условно – така е прието – хилядолистник. Но в тази чакра Абсолютният Дух няма ограничение.

Тези, които имат пета и шеста чакра отворени, те имат въздействие върху хората, но не могат да преобразяват. Дори и когато имат отворено трето око, имат силно влияние, понякога се смятат за авторитети, но те реално не могат да преобразяват. Те само упътват – къде успешно, къде неуспешно – но те просто упътват. Но все пак ако имаме любов към такива хора и ако сме будни, те могат да ни помогнат. Става въпрос за хора, които са отворили третото око и гърлената чакра. Както казах, имат някакъв авторитет, но нямат най-важното нещо: дълбочината на присъствието. Това се изработва с други изисквания и затова се върви по друг път.

РЕАЛНАТА МУЗИКА

(идея за размишление)

Учителят казва, че с музиката може да извървиш всички пътища. Но после Учителят добавя: Аз говоря за вътрешната музика, която се изразява чрез свещения трепет на душата. Тук става въпрос за музиката на петото тяло и затова Учителят казва: Трептиш за нещо и ще го постигнеш.

Ако имаш свещен трепет за нещо – точно това свещено трептение – ще надминеш числото шестнадесет и ще постигнеш същността. Центърът на този трепет, казва Учителят, се намира в третото око. Защото там животът е осмислен и човек знае за какво да трепти – кои Божествени трептения да храни и кои да не храни – той вече различава. После Учителят казва, че музиката е метод, чрез който се разрешават всички въпроси, но тя трябва да влезе вътре в човека. Тази музикалност в човека наричаме вечно добро.

Както и преди време ви казах, Учителят казва, че човек не трябва да бъде добър, а абсолютно добър – това е разликата. Ако му направят десет злини, той десет пъти ще благославя, а няма девет пъти да благославя и единият път да измисли някакво тънко отмъщение, и да мисли, че има право. Тогава той ще разбере за тази музика, която се нарича още хармония на сферите. Значи… вечно добро!

При реалната музика човек не става музикант, както може да се разбере, а храм на Истината – това е нещо съвсем друго. При реалната музика човек познава себе си, защото този, който не познава себе си, на никого не може да служи. Оттук нататък може да се говори за служене, тъй като много хора искат да служат, но първо трябва да познаеш себе си и тогава вече можеш да служиш. А този, който не познава себе си, може да има желание, желанието е хубаво, но не може да служи. Неговото служене, казва Учителят, носи нещастие. Има хора, които се водят служители на Бога, но те носят нещастие. Те не познават още тайната на петото тяло, за което говорихме достатъчно много.

При реалната музика човек не желае рая, нито даже Божествения свят, забележете. Той желае самия Бог. Това няма нищо общо с егоизма. Това е свещено желание на висшата душа. Тука тя постига именно реалната музика в най-дълбокия смисъл. Не желае нито рая, нито Божествения свят, а самия Бог, есенцията на нещата, есенцията на Истината. И само при тази реална музика човек може да влезе в светостта на Бога, и тогава неговата душа става музиката на Бога.

4 юли 2000 г.

Същината

(лекция 7)

Дяволът

(идея за размишление)

Тайните на пирамидата

(лекция 8)

Абсолютът

(идея за размишление)

СЪЩИНАТА

(лекция 7)

Учителят казва: За да бъде добър, докато е на земята, човек трябва да яде малко. Ако ядете много, вие никога няма да се освободите от злото. Защото злото, казва Учителят, върви паралелно с яденето. Там, където има много ядене, ще има и зло. То може да не се появи веднага, обаче ще се появи. Това не означава, че самата храна е причина за злото. Но многото ядене, казва Учителят, създава условия на злото да вирее.

Другият важен момент, свързан със същината на учението. По свое собствено желание човек не може да прави зло. Нито може да прави добро. Човек е инструмент, орган на друго съзнание, което е вън от него. И после Учителят казва: Едно трябва да имате предвид. Ако слушате съзнанието, което седи по-ниско от вас, ще се изгубите в него. Ако слушате съзнанието, което седи по-високо от вас, ще познаете себе си и ще влезете във връзка с Бога.

Да повярваш, това е специфично положение, а да живееш, в това седи същината на живота. Това означава, че можеш да вярваш и да нямаш нищо общо с Божествения живот, т.е. с истинския живот. Ще обясня. Това означава, че вярата не може да бъде основа на живота, защото тя е само посока. Тя е само движение към Истината, но още не е сливане с Истината. Защото, казва Учителят, в момента, в който вярата направи връзка с Истината, тя вече не е вяра, тя изчезва, тя престава да действа и от този момент започва да действа Любовта. Именно Любовта решава въпросите и проблемите. Не вярата, а Любовта, съединението с Любовта решава въпросите и проблемите. Любовта се справя с противоречията.

Другият важен момент, свързан с вярата. Не е достатъчно човек само да вярва, той трябва да изпълнява. Отново прости думи, обаче крият дълбок смисъл, крият същината. Добрият живот, казва Учителят, подразбира изкуство, което може да се изпита само при мъчнотиите. Там може да се види дали човек е в истинския живот, в добрия живот.

Само когато придобиете Любовта, ще се домогнете до разрешението на въпросите. Тогава вече, казва Учителят, ако човек насочи Любовта си към злото, то променя своя характер, то вече не е зло. Това е така, защото с Любовта работи сам Бог. Затова Любовта няма противници, няма врагове.

Само тези, които имат Божествени желания, ще получат това, за което се молят. Защо казвам това? Защото има хора, които се молят години наред, за да получат нещо и не само че не го получават, но става по-лошо. Защо? Защото не знаят за какво да се молят. Окултният закон гласи: Човек ще получи не това, за което се моли, а това, което заслужава. Някой път успоредно с молитвата той може да стане разумен и да се изпълни нещо от това, което иска, но преди това трябва да се постигне абсолютна разумност. Иначе това, което получи, може да бъде катастрофа и с това всъщност той да заплати за отклонението, за това, за което се е молил.

Тези, които нямат Божествени желания, т.е. тези, които нямат разумност, те ще получат това, което заслужават. Това означава, че истинска сила има само този човек, който има Божествени желания. Тя му се дава, за да решава с нея други въпроси.

После Учителят казва нещо важно за истинската сила: „Истинската сила се придобива от изкуството да прощаваш.“ Учителят казва: „Да простите, в това се заключава Истината.“ Даже казва за прошката „истинската магия“. В това се заключава истинската наука. Докато не простите на онези, които не ви обичат и ви причиняват пакости, никаква наука, никаква магия, никакви стихове, никакви формули, никакво учение, никаква школа няма да ви помогнат. Учителят казва даже нещо повече: „Напротив, формулите ще се превърнат в нещастие за вас.“ Значи ще дойде един момент, в който формулите ще се превърнат в нещастие.

Никой няма право да пита как може да намери реалността, реалността на нещата. Защото който искрено търси тази реалност, той никога не пита как и къде да я намери. Тя го намира. Тази реалност сама го намира.

Учителят казва: „Любовта е същественото нещо в живота, а всички други неща идват след нея.“ Трябва да поставим живота си на основа, на канара и това е именно Любовта (говорим за Божествената Любов).

Другият важен момент, свързан със същността. Това е за тези, които изгубват близки и т.н. Казано е много ясно. Учителят казва: „Ако загубиш сина си или приятеля си, това не е страшно (това не е мярка, че си загубил същността). Но ако загубиш Любовта си към Бога, това е вече страшно.“

Един друг важен момент, който също е свързан със същността. Всички тези закони са по Учителя. От това, което даваш, и от това, което получаваш, ще познаеш доколко си изпълнил Божията воля. Ето една мярка, за да разбереш по вътрешен път доколко изпълняваш Божията воля.

Човек страда, понеже се е отдалечил от Бога и не знае как да се върне. Понеже не знае вътрешния път, затова той страда. Не може да налучка оня вътрешен път, който е специален за него и който, по-нататък ще обясняваме, е свързан с благородството, с искреността и т.н.

ДЯВОЛЪТ

(идея за размишление)

След време ще издадем цяла книга за него, защото хората трябва да знаят неговите ходове. Трябва да знаят, че е голямо безумие да се борят с него, тъй като той е част от Божията сила. Това е едно скрито лице на Бога и никой няма шанс. Включително и Христос не може да го победи, нито може да го изкорени, защото това е част от Божията сила и си има мисия.

Защо съществува дяволът, след като има само една Воля, Волята на Бога? Това е символичен въпрос. Волята на Бога, това е единствената Воля. Това означава, че дяволът е една много дълбока привидност. Но тази привидност и тази много дълбока и тънка илюзия съществува чрез силата на Бога. Дяволът съществува, за да не намразят хората Бога пряко. Това означава, че дяволът съхранява Бога. И наистина по-хубаво е да мразиш дявола, защото ако мразиш и хулиш Бога, т.е. самата Истина, няма да ти се прости и през вечността. Затова този, който може да мрази, който иска да мрази, за него е създадена една преграда, която е наречена дявола. Една черна служба, но тя си има своята тайна мисия. Дяволът опазва името на Любовта и Името Божие. Затова той е наречен „пазача на прага“.

Например аз задавам въпроса: Дяволът е голяма преграда, защо не можеш да минеш през тази преграда и да влезеш в Истината? Защото в тебе няма Истина. Ако ти имаш Истина, ако ти имаш Любов, дяволът няма да бъде преграда. Ще минеш покрай него, ще го поздравиш и ще влезеш в Истината. Значи тази преграда е само за определени хора, за тези, които не са придобили Любовта и Истината. Тогава те се блъскат в тази преграда, срещат се със суровото лице на Бога, със строгото лице и се връщат обратно, защото не са достойни.

Окултната наука казва: Не съществува дявол (в дълбочина, разбира се). Съществува само неразбиране, т.е. съществува само Бог и неразбраната свобода. Всичко това означава, че всичко, което се случва в живота ни, е само Бог. Става въпрос и за доброто, и за злото. Тук искам да подчертая: даже и за най-тънките и опасни нещастия, пак е намеса на Бога с определена цел. Само че тайна цел. Всичко, което се случва, е само Бог. И доброто, и злото, това е все Бог. Идеята за дявола е измислена, както казах, за да не намразят хората Бога, тъй като тогава кармата става вечна. Защото тогава хората ще се насочат към тайната на бездната. Ако насочат омразата си и критиката си към Бога, ще се насочат към тайната на бездната, която е свързана с третата шестица. Преди време говорихме за трите шестици, за звяра, който символизира бездната. Тук става въпрос за вътрешна бездна, а не за външен символ. Ето защо пак повтарям, дяволът е наречен „пазачът на прага“. Всичко това означава, че ако ти наистина обичаш Бога, ще обикнеш действително и реално всичко, което ти се случва в живота, и най-доброто, и най-лошото, защото това е все Бог. Въпросът е дали можеш да Го видиш. Дали имаш тази будност, тази смелост и тази Любов към Истината. От друга страна, ако не обичаш всичко, което се случва в твоя живот, това означава, че ти още нямаш неизменната Любов към Бога. Защото, пак повтарям, всичко, което се случва в живота ти, е Бог.

Окултната наука казва: Дяволът е създаден по един таен закон на Любовта и затова той е врата по пътя към Бога. Той се явява врата по пътя към Бога. Ако имаш Истината в себе си, ще преминеш през тази врата.

В по-следващите лекции ще се спрем по-подробно, тъй като чрез дявола ние също изучаваме тайните на Бога, тъй като дяволът е непознатото лице на Бога. Това е незнайната, скритата проява, с която много хора се сблъскват и ако нямат разбиране, те ще се сблъскат с Неговата суровост и с Неговата строгост.

Другият важен момент. Това, което изпепелява човека, не е дяволският огън или дяволският ад, а това, което изпепелява човека, е сам Бог, т.е. онази страна на Бога, която човек не може да понесе, понеже се е отказал от Истината.

ТАЙНИТЕ НА ПИРАМИДАТА

(лекция 8)

Пирамидата е много по-дълбок символ, отколкото е изнесено във всички книги. В бъдеще тя ще се изнася на друго ниво. Засега ще загатнем пътя към едно друго разбиране за тайните на пирамидата. Тя е била преди Атлантида и пирамидите произлизат не от Бялото Братство, а от Всемирните Братя. Те са произлезли от съвсем друг закон, както ще разберем накрая.

Самият връх на пирамидата символизира върха на виждането. Тук става въпрос за виделината, а не за светлината. След време ще говорим за този закон. Това означава, че човек трябва да се издигне до това виждане. Ако има стремеж към върха, той трябва да се издигне до висотата на това виждане, което е виждане на Бога. Но това не е още виждане на Абсолюта. Абсолютът има друга позиция, както ще видим накрая в идеята, Абсолютът и Бога се различават. Затова Учителят казва, че има едно Същество, Което е над Бога. Но това е опасна мисъл за тези, които искат да я разберат с ума си. Накрая ще кажа нещо по този въпрос.

Този връх символизира още неизвестното и непознаваемото. Окултната наука казва, че умът е влюбен в известното. Това означава, че умът няма никакъв шанс. Душата е влюбена в неизвестното, а човешкият дух е влюбен в непознаваемото. Това са три различни неща, три различни върха. Умът е влюбен в известното, това е застоят. Душата е влюбена в неизвестното, тя търси винаги новото и така се освобождава от застоя. Човешкият дух е влюбен в непознаваемото, така той се издига на по-висока степен, по-висока позиция. Ако душата искрено търси, тя ще се домогне до неизвестното, което е съхранено в шестото тяло. Тогава шестото тяло ще изпраща послания на душата и тя ще се обновява, тя ще разбере и ще се домогне до неизвестното. Докато непознаваемото се намира в седмото тяло.

Ако говорим по-дълбоко по този въпрос, ще кажем неща, които не са изнесени, но които имаме право да загатнем… Учителят казва, че непознаваемото е свързано с осмо, девето и десето посвещение, за които в учението не се говори, тъй като има причина. Но вече могат да се загатнат тези степени. Значи непознаваемото е свързано с три вида посвещение, които са три степени различни: осма, девета и десета степен. Става въпрос за степени на посвещението. Разбира се, Учителят не е пожелал за тях да се говори, на както казах, ще кажем нещо във връзка с тях.

Седмата степен е най-нисшата, това е възкресението. Значи тези степени започват след възкресението. Осмата степен е възнесението. Това е много дълбок космически въпрос, при който се постигат определени способности. Например Учителят казва: „За десет минути цялата вселена може да се обходи и да се разбере скритата Мъдрост в нея.“ Срокът е десет минути. Всичко може да се обходи и не само да се обходи, а да се обхване и да се проникне. Докато в девета и десета степен вече тази способност отпада и се говори за съвсем други неща. Но първо човек трябва да извърви пътя от известното към неизвестното, т.е. от ума към своята душа. И чак тогава, когато познае себе си, може да върви към непознаваемото. В тази връзка Учителят казва: „Аз създавам синовете на светлината.“

И така, върхът на пирамидата, от друга гледна точка, символизира не Бога, а Абсолюта. Тук вече говорим не за видимия връх, а за невидимия. Върхът на пирамидата символизира, от друга гледна точка, Абсолюта. Но Учителят казва нещо особено за Него. Учителят казва, че даже Абсолютът не може да каже всичко за Себе Си. Защо? Защото Той е нещо толкова тотално и необятно, и непознаваемо (става въпрос за четири степени непознаваемо), че затова Той не може да говори за Себе Си. И затова, слизайки надолу в по-нисшите светове, Той е казал, след като се е ограничил: „Аз съм Този, Който съм.“ Просто не може да каже нещо повече. Това е един окултен израз: „Аз съм Този, Който съм.“ Това е много дълбок израз, след време ще се спра да го коментирам. Това е чисто кабалистически израз, както и думата Учител. Думата Учител е една от най-дълбоките думи. Учителят казва: „Строго кабалистически и математически издържана“. В нея се разкриват най-дълбоките тайни на живота. Защото думата Учител в най-дълбокия смисъл не принадлежи нито на Битието, нито на Небитието. Тя отива отвъд, защото и Небитието, дори и безграничната Любов, казва Учителят, е ограничение за Абсолюта. За Бог тя не е ограничение, но за Абсолюта тя е ограничение. После ще кажа нещо и по този въпрос.

Пирамидата е абсолютен принцип. Това означава, че тези, които се занимават с фактите и законите, свързани с пирамидата, никога няма да се докоснат до нейната мистерия. Защото фактите отговарят на идеята за загадки, загадката ще си остане загадка. Това означава, че този човек не може да познае Истината. Човек, който се занимава със загадки, той не може да познае Истината. Човек, който се занимава със закони, той може да стигне най-много до тайната, но тайната също не разкрива нещата. Защото има по-вътрешна тайна, която е скрита в принципа, и тя се нарича вече мистерия. Значи думата тайна отговаря на идеята за закони и с тях най-много може да се домогнеш до някаква тайна. С фактите най-много ще се домогнеш до някаква загадка. А с принципа ще се домогнеш до мистерията на пирамидата. Затова казвам, че пирамидата е абсолютен принцип, т.е. принцип означава, че няма никакво изключение. При законите има изключения, затова там има правила, има методи. Но при принципите няма изключения.

В Атлантида мъдрите толтеки са имали специално име за върха на пирамидата, което, тъй като не може да се каже ватанската дума, приблизително се е превеждало „Врата към Зората“. Това е символизирала ватанската дума за върха на пирамидата. Както по-нататък ще разберем, „Вратата към Зората“ и това ватанско име представляват скрито име, което засега Учителят не позволи да се изнася… Това е името на Учителя… След време ще стане въпрос, без да се разкрива името, като кратък коментар към този велик път. Това е пътят на другите раси.

Всеки, който е могъл да стигне до прага на тази врата, той се е домогнал до силата на така нареченото „мерухим“. Една древна дума, която означава вечното вдъхновение. Тук става въпрос само за прага, не да влезеш, а просто ако стигнеш до прага. Има такава формула (ватанска) от Учителя, някои от вас я знаят, повтаря се думата мерухим три пъти: „Мерухим, мерухим, мерухим, али бехар, махатма аум“. Това е формула за вдъхновение. Става въпрос за вечното вдъхновение, което на кабалистически език е наречено „Зохар“ (древното сияние).

Във връзка пак с пирамидата и с вътрешния момент. Учителят казва, че Любовта е най-високият връх. Това е атлантски израз. И този символ има много значения. Едното е това, че в Любовта мракът изгубва силата си. Затова Любовта е връх. Не всяко нещо е връх. Примерно доброто не е връх, вярата не е връх и т.н. В Любовта мракът изгубва силата си, защото Любовта е силата на Бога, която преобразява злото. И така впоследствие се е явила заповедта: „Люби Бога повече от себе си.“

Това означава, че пирамидата е методът срещу злото. Да разбереш тайните на пирамидата, значи да се домогнеш до абсолютния метод срещу злото. И когато в Библията се казва, че Бог е работил до шестия ден, това означава, че и човек трябва да работи до шестия ден. Шестият ден, това е шестото тяло. Сведенборг обяснява много дълбоко този въпрос в една от неговите тайни книги. След време ще ви запозная с това. В шестото тяло еволюцията свършва.

По-нагоре вече е седмото тяло, в което човек се ражда в Небитието, т.е. в Абсолютната вътрешна реалност. Но това в учението не е последната дума, тъй като при Учителя има още четири степени, които са от друго измерение. Тук вече е абсолютното сливане с върха на пирамидата в окултния смисъл. Значи в седмото тяло се намира абсолютното сливане с върха на пирамидата. Тук става въпрос за човешкия дух и за тайната, която е скрита вътре в човешкия дух.

Тук в седмата степен има две явления. Накратко ще обясня. В седмата степен, в седмото посвещение, в седмото тяло има две явления. Първото: човешкият дух, или шестото тяло, се слива с мистерията на Абсолюта, който тук в случая е наречен Небитие. И тука духът изчезва във вечността, във вечното безмълвие. Това е единият вариант. Защото, според окултната наука, дълбочината на живота е абсолютно безмълвие. Това е мярка за най-дълбокия живот. Дълбочината на живота отговаря на идеята за абсолютно безмълвие. Щом имаш нещо да питаш, щом имаш нещо да кажеш, още не си постигнал абсолютната дълбочина. Защото там изчезва звукът, изчезва даже и мълчанието. След време ще говорим по този въпрос. Второто явление е следното. Второто явление е в това, че ученикът остава в шестото си тяло (преди говорихме подобни неща) и тук той придобива големи окултни сили и истинското си смирение. Тези неща са свързани едновременно, едното без другото не може. Именно тук се намира другото лице на Великата Реалност. Докато в седмото тяло е Абсолютната Реалност. Има и друга Реалност извън тази.

Всеки, който не може да се издигне до върха на Любовта, което означава символично върха на пирамидата, а това са тези, които не приемат Божествената Любов, това означава, че те ще се сблъскат с могъщата ръка на Бога, могъщата ръка на злото. Те ще се сблъскат с могъщата ръка на злото, което е ръката на Бога. Тази ръка е само за определени същества, за злите, за тези, които отричат Любовта. Именно за тях е създадена тази ръка на Бога, която е наречена дявола, която е наречена злото, а всъщност дяволът не е зло. Това е за тези, които са приели злото. За тях ще има зло, независимо дали те го крият и се представят за благородни. Те ще се срещнат със строгата ръка на Бога. Затова е създадено злото, за тези, които го приемат. Тъй като има свободен избор, имат право да го приемат, но не могат да се спасят от последствията.

АБСОЛЮТЪТ

(идея за размишление)

За Абсолюта аз подготвям цяла книга, специално по Учителя, също за Нищото, за Небитието, за Битието, тъй като тези неща са различни, могат да се разгледат от много гледни точки. Тук ще се спра на една от гледните точки.

Абсолютът не е нито Отец, нито Баща, нито начало, нито край. Трябва да се знае, тъй като Бог е нещо друго. Той именно е създал Бога. Това е едно ограничение. Затова се казва, че Бог е алфа и омега, има начало, има край, има предели. Колкото и да е необятна тази реалност, тя има граници, има предели. И доброто има граница, и злото има граница. Той е създал Бога и Той е преди началото, и ще бъде след края. Той ще бъде преди алфа и ще бъде след омега.

Това означава следното. Битието, това е външната реалност. Небитието е вътрешната реалност. Докато Абсолютът е Нищото, извън тези две граници. Той не е нито външна реалност, нито вътрешна. Той ги храни, Той ги поддържа, но Той не е. Не е нито едното, нито другото, нито това, нито онова.

Учителят казва следното: „Ние сме създадени като същества с начало, но целта на моето учение е да ви направя безначални.“ Това е свързано с осмата, деветата и десетата степен на посвещение. Това е, разбира се, вътрешна тайна в учението и затова тя само може да се загатва, но понякога и загатването може да помогне много.

Както казах, по-нисшата степен е възкресението, докато при другите степени се отива отвъд началото. Там вече човекът нито има начало, нито има край. Той може да стане служител във вечността, а може да излезе и извън вечността.

В тази връзка искам да ви кажа следното, по което също имаше много въпроси неразбрани в самото братство. Защото тази тайна е свързана с пътя на Всемирното Братство, а не с Бялото Братство. Става въпрос за осма, девета и десета степен на посвещение. Бялото и черното братство е създадено от Бога. То има начало, има и край. Белите и черните братя са родени от Бога. Имат различни пътища и способности, но те имат край. Всемирните братя са родени от Абсолюта. Там се намират така наречените, чували сте ги, двадесет и четири старци. И, казва Учителят, сега се подготвя двадесет и петият. Точно там се намира тайната, тези мистериозни старци, за които понякога може да се каже нещо, но то няма да обясни, тъй като те са по-дълбоки от всяка тайна и от всяка загадка.

И така, тайната на пирамидата е свързана с Всемирните Братя, понеже този символ е тяхна идея. Те са го предали в Атлантида, после от Атлантида е преминал в Египет. Този символ се намира вече и в наши дни, но зависи кой как ще го разбере.

Можеш да се върнеш в Бога. Учителят казва: Можеш с много усилия, с много Любов да се върнеш в Бога, но не можеш да се върнеш в Абсолюта. Това са също различия. Можеш да се върнеш в Бога, можеш да се върнеш в Христа, можеш в един момент и да придобиеш Любовта, Божествената Любов, но в Абсолюта не можеш да се върнеш. Там само можеш да проникнеш, да преживееш, но без да постигнеш абсолютно познание. Само можеш да направиш докосване, можеш да проникнеш, може да се докоснеш до този въпрос, може да преживееш нещо специално в тази връзка, в осмо, девето и десето посвещение, но няма да постигнеш абсолютно познание, защото там е Нищото. Просто няма нищо, но има всичко, което е по-дълбоко, отколкото „око не е видяло и ухо не е чуло“. Учителят казва, че „там нито душа е видяла, нито дух е чул“. Нито душата може да има представа, нито духът. Там става въпрос за нещо съвсем друго.

После Учителят казва, че ние включваме в себе си всички светове до Бога, но оттам нататък нямаме достъп. Ние включваме в себе си всички светове, става въпрос за всички вселени, защото Учителят казва, че те са произлезли от Любовта. Значи щом можем да се домогнем до Любовта, ще можем да се домогнем до всички вселени, до всяка вселена. Но оттам нататък нямаме достъп. Оттук нататък достъп имат само Всемирните Братя.

Както казах, към Всемирните Братя спадат тези тайнствени двадесет и четири старци. Например един от тях е Мелхиседек. Не съм ви разкривал за неговия таен живот. След време, ако Учителят пожелае, ще кажа нещо за неговия таен живот, но той е един от тях. Те не са Бяло Братство, те са над него. Те го управляват, те го коригират, те го осмислят и когато трябва, се намесват да му помогнат.

Но да се върна към по-нисшите степени, които водят към възкресението, тъй като на нас ни стига, на много от нас, да постигнем възкресението, да постигнем познаване на себе си.

Учителят казва: „Аз мога да уча само тези, които имат неизменна Любов“ и после казва: „Защо ви е необходима ангелска Любов и защо ви е необходима Божествена Любов?“ И обяснява. Защо ви е необходима ангелска Любов? „За да имате огън. С този огън се излиза извън света.“ Това е духовният огън на неизменната Любов, на чистата Любов. После казва: „Защо ви е необходима Божествената Любов?“ Това е вече нещо по-дълбоко от огъня. Учителят казва: „За да имате корен в абсолютния път на развитието си.“ За да имате основа, става въпрос за духовен корен, за онова дърво, за което преди време говорихме, което няма корени, нито външни, нито вътрешни. Ако си спомняте, преди време говорихме за дървото без корени.

Това са двете най-важни начала за ученика засега – ангелската Любов и Божествената Любов. Именно Божествената Любов разкрива една от най-великите тайни, че някога е било само ден. Атлантите са знаели за тази тайна, те са знаели, че преди във вечността е имало такива условия, когато е било само ден. Именно в Божествената Любов, който се домогне до нея, разбира тази тайна, че някога е било само ден. Това има тайно съотношение към първата раса преди Атлантида и Лемурия. Първата слънчева раса… когато Всемирните Братя са били на много високо ниво и са успели да обучат някои Бели Братя, които после са влезли в третата раса, в толтеките и оттам е тръгнала културата на народите.

1 август 2000 г.

Тайнственото явление въздух

(лекция 9)

Същественото

(идея за размишление)

Победата над злото

(лекция 10)

Мъдрият страх

(идея за размишление)

ТАЙНСТВЕНОТО ЯВЛЕНИЕ ВЪЗДУХ

(лекция 9)

Много учени са наблюдавали това явление, наречено въздух. Няма да изреждам имена, много дълъг е списъкът. Все пак някои от тях заслужават, защото са били много постоянни. Например Лавоазие. Той е един от малкото, които са правили стотици опити, докато постигне някакъв резултат, но понеже и той няма свещена цел в живота, не може да разкрие тайната на въздуха, макар че се е домогнал до някои неща от опит. Тук искам да кажа какво означава истинският учен. При истинския учен има много наблюдения и малко разсъждения, за разлика от обикновения учен. Има истински учен и обикновен учен. Истинският учен действа така – много наблюдения и малко разсъждения. Обикновеният учен действа обратно – малко наблюдения и много разсъждения. За истинския учен началото на нещата започва с възхищение и благоговение пред Природата, едно много важно условие, за да може да се отвори врата в истинското проучване. Но окултната наука казва, че само от дълбок вътрешен опит може да се очаква успех. Но даже и тук решението на въпроса не е в опита, а в Духа. Например има хора, които петнадесет години са тренирали концентрация, казва Учителят, в пещерите в Индия, концентрация и молитви – и никакви резултати. Нещо в техните скрити намерения ги е подвело. Те не са познавали себе си и своите намерения.

Въздухът е много тънко явление. Той прониква навсякъде, няма тегло и е неосезаем. Това означава, че той е духовно явление, както ще разберем по-нататък. В него работят, в най-дълбоката му част, два вида скрити елементи: това, което учените не можаха да открият, а откриха кислород и други неща. Няма да обяснявам за кислорода, битката беше голяма, докато се въведе тази дума, въглена киселина, флугистон, после кисловодород, после кисловод и накрая кислород. Но думата все пак не може да разреши въпроса, защото решението е в Духа.

В най-дълбоката част на въздуха работят скритите елементи най-вече на живата светлина и на огъня. Това означава много неща. Едното от нещата, което много хора трябва да разберат и особено учениците, е че при дълбоко дишане се вземат съвсем други решения в живота, съвсем други цели и избори. При плиткото дишане се вземат други решения, свързани със земното мислене, които нямат основа. При дълбокото дишане се навлиза в тази скрита светлина, в този жив огън и на тази основа се взимат съвсем други решения в живота, по-правилни, по-дълбоки, по-изчистени.

Както и водата, така и въздухът, преди време говорихме за водата, е духовна материя, вещество на Духа. При дълбокото дишане в човека могат да проникнат, специално в кръвта му, особени духовни сили от тази скрита светлина. Те обновяват застоя в кръвта, но както казах, пак напомням, че тук същественото е, че човек може да вземе много верни и дълбоки решения в своя живот. Чрез дълбокото дишане въздухът прокарва нови пътища във вътрешния живот на човека. Тук говорим за съзнателното дишане, а не за механичното. Не за онази книга, която е написал Боян Боев. Написал книга по Учителя, извадки, без да практикува. И Учителят се чуди защо е написал тази книга, тъй като нещата трябва да са проверени и тогава да се изнасят, което е правилно и много по-честно, отколкото на сляпо доверие.

Прокарват се нови пътища във вътрешния живот на човека и това съдейства за неговата мисия, която е, разбира се, окултно дело, а не нещо явно. Мисията на човека не е нещо явно, нещо показно, а това е дълбоко и окултно вътрешно дело.

Във въздуха е скрита съкровена тайна на Духа. Например има строго определено дишане, при което си в строго определен свят. Значи чрез него може да се преминават светове.

Който се старае истински в дишането, постепенно трябва да мине минимум две минути задържане, за което Учителят казва, че ще може да решава много от основните си въпроси на земния живот. Макар че две минути е малко, но от две минути нататък може да се решават много въпроси, които иначе не би могъл да реши. Това означава, че с дишането човек поема същества, невидими помагачи, които участват в разрешението на много въпроси. Но според мене ученикът трябва да гони мярка най-малко шест минути, което не е трудно, ако се постарае една-две години да се упражнява.

От въздуха могат да се извлекат съвсем нови методи за работа. Това е пак във връзка с невидимите помагачи. Преди време когато аз тренирах няколко години, се домогнах до такива методи, които ги нямаше в книгата на Учителя, и особено когато постигнах двадесет и две минути, макар и един път, но много често между шест и десет минути, седемнадесет, шестнадесет и т.н. Искам да кажа: тогава се откриват съвсем други неща, неща, за които книгите не могат да кажат нищо. Но все пак книгите на Учителя загатват. Дълбокото дишане вкарва в човека повече жизнена енергия, което означава, че то може да усили здравето. Това не означава, че здравето е най-важното в учението, пак съм го казвал, защото ако човек няма мъдрост, той пак ще се разболява, от една болест в друга. И ще се получи една игра на ума, един път се разболява, един път оздравява, после пак се разболява. Ученикът трябва да придобие мъдрост и да се отърве и от здравето, и от болестите и да влезе в едно постоянно състояние на радост. То е нещо повече от тези неща, от полюсите на живота.

Тази жизнена енергия може да се вкарва всеки ден в човека и включително тя може да се справя и с неговите неразположения. Например ако имате лошо неразположение, може да се опитате да дишате много бавно и дълбоко, със задържане на въздуха, като формулата се произнася съвсем бавно. Ако при другите формули бързате, в случая може да забавите и ще видите, че някой път нещата стават само с две, три вдишвания. Някой път се иска повече време, но аз съм имал случаи само с две вдишвания голямото напрежение, големият товар си отиват.

Най-дълбокото дишане не може да произлезе от хората на науката или религията, тъй като техните цели са ограничени. Има си причини. То произлиза от Любовта. И затова е казано: „Само Любовта може да направи хората Божествени“. Не науката, не религията, а Любовта.

Учителят казва, че без Любов никой не може да се усъвършенства нито в науката, нито в религията, нито в която и да е област. Привидно може да върви към себепознание, докато в един момент ще се окаже, че няма нищо общо със себепознанието. Без Любов никой не може да се усъвършенства, независимо дали прави много опити. Един от учените е правил хиляди опити, но без свещена цел в живота и без постигане на истинско разбиране.

Една от малките тайни на дълбокото дишане е, че в сърцето на човека могат да се зародят висши същества и да започнат да направляват неговия живот. Те увеличават неговата дълбочина и могат да удължат и живота му. Защото ако един човек наистина иска да учи, искрено да работи върху себе си, това, което му е писано на ръката, казва Учителят, отпада. Явяват се невидими помагачи, нанасят нови линии и удължават живота му. Познавам такъв човек, който имаше кратка линия на живота, но ще живее много дълго. На ръката му има втора линия, която се яви само до няколко месеца. Но човекът се посвети на Учителя, има специфичната любов към него, има трите белега, по които се познават учениците, и за него законът работи. За обикновените хора каквото е писано на ръката, това става. И на едно място Учителят казва, даже и да знаеш, че е писано нещо, не можеш да го избегнеш, освен в много редки случаи, ако наистина някое същество ти подаде ръка, но то ще поеме риск, защото ти трябва да оправдаеш после това удължаване на живота.

Дълбокото дишане е окултен процес. То променя виждането на живота и на окръжаващата среда. Човек започва да вижда цялостно проявите на Бога. Другото важно нещо е, че дълбокото дишане предпазва кръвта от загниване, застой и вмирисване. Значи влиза обновяването, което предпазва кръвта. Въздухът има специално отношение към кръвта.

Дълбокото дишане, когато се прави най-вече с любов, може да извлече от тази любов есенциална сила. Ватанската дума за любов е „девайра“, една дума, която си я ползуват много народи в друг вид, но думата „дева“ се е запазила. Но първичната дума, която е най-близка до произхода, която отговаря на първичния произход на любовта, се нарича „девайра“. Тук се намират най-тънките огнени послания на живота. Когато се диша по този начин – чрез изключително съзнателно дълбоко вдишване, което е метод на любовта, тъй като любовта се отличава по това, че тя може да прониква във всичко това – може да ни донесе най-тънките огнени послания за душата и за нейния път. Защото в своята дълбочина чистият въздух е съставен от най-фините духовни елементи. Оттам започва обожествяването на човека. Докато плиткото дишане се състои от тежки и груби елементи на въздуха. Както виждаме, въздухът има две посоки, едната – все по-лека и по-чиста, а другата – все по-тежка и все по-груба. Колкото по-плитко е дишането, толкова по-плитки са решенията в живота, толкова повече имаме земно мислене, толкова повече имаме безпокойство. Докато дълбокото дишане привлича онези духовни елементи, които са сродни на душата. Това означава, че дълбокото дишане определя един съвсем друг начин на мислене и възприемане. Дълбокото дишане на високо ниво означава да получаваш чиста енергия, т.е. живот с по-друго качество.

Според окултната наука въздухът е разреден огън. Ние знаем от Учителя и от тибетската мистика, че когато Духът е слязъл надолу в по-ниски полета, се е образувал огънят. От огъня е слязъл надолу и се е образувал въздухът, после е слязъл във водата и в земята. Навсякъде има различни количества огън и човек може да ги извлече. На земята има такива магнетични места, наситени с огнена атмосфера, дори понякога те не допускат човека да стъпи, освен ако той поиска разрешение и ако бъде допуснат. Във водата има такива места, определени видове води, определени извори, определени минерални извори и води. Такива области има и във въздуха. Такива области има и в огъня.

Дълбокото дишане подготвя човека след време да навлезе в най-висшата област на „Девайра“, което означаваше Първичната Любов. Когато се навлиза в Първичната Любов, идва един момент, когато дишането става невъзможно. Именно тук дишането изчезва, както ще видим – преди време говорихме за седемте посвещения в пентаграма, за трите висши посвещения и загатнахме за другите видове посвещения – казахме, че в самадхи, в седмата степен посвещение няма дишане, няма мислене, няма даже преживяване. Някои хора искат да кажат: И все пак какво има? Няма нищо. Виждаш Истината лице в лице и се променяш завинаги. Случва се изключителен преврат, коренна промяна на живота, но нищо не може да се каже по този въпрос. Това е изживяване, което е повече от изживяването. Условно е наречено преживяване, но то не е нито преживяване, нито дишане, нито мислене. Обаче умът винаги иска да може да се обясни, да може да го развали, да може да има някакъв край или да може да си каже мнението и да каже: Да, това го знам.

Така, както казах, дишането става невъзможно, но именно тук отново има един ватански израз, който се произнася „Арана Мешая“. На ватански това означава „Поразяващата Истина“. Именно тук се раждат посвещенията в Духа. Това е областта, абсолютно огнена сфера, при която всичко низше изчезва. Не може да диша в тази атмосфера дори и пречистеният ум. Той едвам-едвам оцелява, колкото да стане слуга на Духа, слуга завинаги, напълно овладян, без вече да може да подвежда човека, без да може да се намесва в интуицията и да обърква човека, и човек да си мисли, че интуицията го води, че желанията са разумни, а краят да се окаже съвсем друг.

Между другото, след около две-три години, тъй като няма да мога по-скоро, ще подготвя една книга за ватанския език, но тя няма да бъде голяма, тъй като много малко има материал за този език и Учителят малко е говорил. Но все пак има вече зрънца, събрал съм около тридесет страници, което е нещо, с малко коментар ще стане малка книжка. И се надявам след време още малко да събера. Това е наистина Първичният език, най-великият, най-дълбокият, който има малко по-дълбоки значения от всички други подобни езици. Има подобни думи в иврит, има подобни в китайския, в санскритския, но те са на три-четири степени по-ниско ниво като дълбочина, като идея. Но все пак се приближават до този език по някакъв начин.

Учителят казва следната формула: „Анах анахера вахана“. Приблизителният външен превод е: „Животът е Живот само чрез Тебе“. По-нататък ще се спра на една друга специална дума на ватан, която е изключителна по своята дълбочина, лично аз също бях изумен, когато се домогнах до идейните вътрешни страни. Става въпрос за думата „Амин“. На ватански тя има най-дълбок израз и има най-дълбоко тълкуване, има най-великия въобще първичен произход. Друг път ще се спрем специално на тази дума. Тука само ще я кажа накратко. Знаете „Амин“, това е от гръцки, „Аум“ се използува в Индия и в България също, а на еврейски е „Омейн“, обаче на ватански е „Айхама“. Една от най дълбоките думи, които съществуват, и се оказа, че има в нея нещо даже по-дълбоко от Единството. Вярно е, че Единството е всичко, но във ватан има нещо, което е по-дълбоко – Айхама. Друг път ще се спрем специално на нея и на нейните букви като силови линии и като идеи на невидимия свят.

Значи: „Животът е Живот само чрез Тебе“. Другият вътрешен превод на ватански език във връзка с тази формула е: „Ти си жезъл на моята Истина“.

И така, да се върна на въздуха. Морският въздух влияе много добре на анахата чакра, на сърцето. Дава широта и свързва сърцето с подсъзнанието, т.е. душата. Както и преди ви казах, съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание отговарят на четирите степени. Накратко ще ги повторя. Съзнанието отговаря на сърцето, самосъзнанието на ума, подсъзнанието отговаря на душата и свръхсъзнанието на Духа.

Планинският въздух влияе най-много на вишутха чакра, гърлената чакра, и помага най-много за нейното развитие. Но това е пак свързано с дълбокото дишане, със свещената цел в живота.

После следва нещо повече от въздуха. Това е чистото Божие Слово, Първичното. То влияе за оформянето на третото око. Това е най-силният инструмент за оформяне и образуване на третото око – изчистване на Словото. Човек започва да говори малко, точно, рядко да обещава и много да мисли като обещава, и да изпълнява, и ако се тренира в тези неща, дори и да прави известно време малки грешки, той ще израсне и това око ще се отвори от само себе си без никакви техники. Просто чистотата на Словото, понеже това е нещо Първично, чистото Слово е свързано пряко с Първичното съзнание, а третото око означава именно една степен на чистото съзнание, при което човек започва да работи в по-висши измерения. Ще се отвори от само себе си.

А Божествената Любов е тази, която влияе най-добре на висшата чакра, върховната, за която говорихме преди, сахасрара чакра. Това, което най-добре влияе на сахасрара чакра, е потопяването в Божествената Любов. Важни са онези скрити благородни постъпки, особено невидимите, винаги, когато ти правят пакости, да замисляш някакви благородни, може да го нарека „отмъщения“ условно в кавички. Значи благородни замисли. На ватански език това е наречено „Анхея матара“. Нарича се още „Сияещият път“. Става въпрос за сахасрара чакра. Именно тази чакра, сахасрара чакра, Учителят я нарича „центъра Любов към Бога“. Някои я наричат „хилядолистник“, на ватански език е наречена „Анхея матара“, означава „Сияещият път“. Символично това е въздухът на най-дълбокото благоговение и безмълвие, тъй като в тази чакра вече даже и за чистото Слово няма място. Любовта тук носи такава голяма пълнота, че няма нужда от Слово, даже и Божествено. Тук вече има присъствие, има дълбочина, има докосване с присъствие. Има предаване на Дух и на Любов чрез присъствие. Този, който е отворил тази чакра, много лесно може да предава, стига да има условия, отворена врата, да предава вътрешно нещата.

Да навлезеш в дълбокото дишане, това означава да навлезеш в аурата на висши същества, докато плиткото дишане е свързано с астрални същества от низшите области. Плиткото дишане е свързано с друг род същества, с друг род влияния. Точно затова при плиткото дишане има много погрешни решения, погрешни цели, погрешни избори. Тежкият въздух на кръчмите и дискотеките влияе много добре за развитието на низшите чакри. Ако някой иска да развива низши чакри, да търси тежкия въздух на подобни заведения. Не зная, може и някой да има такава цел. Това е наречен болният въздух. Може да е проветрено, но вътрешната атмосфера, вътрешният въздух е заразен. Всички прозорци да са отворени в една кръчма, положението е същото.

Дълбокото дишане, пак повтарям, внася нови разбирания в човешката душа. Тогава вече законът Любов към Бога означава също дълбоко дишане. А според Учителя дълбоко дишане означава дълбока връзка. Той ги дава като синоними.

Дълбокото дишане, Учителят казва, това е дълбока връзка и дълбоко мислене, синоним на дълбокото мислене. Не случайно затова и реших да ви говоря за дишането. Смятах го за странична тема, но все пак да ви дам една посока и по този въпрос. Да не се подценява този въпрос за дишането, тъй като той си остава важен въпрос.

Петото тяло, става въпрос за висшата Душа, диша в аурата на Живата Светлина, наричана още Живата Вода. Докато шестото тяло, човешкият Дух диша Огън. Той се нуждае от огнена атмосфера. Седмото тяло диша Етер. Това са различни степени, различни нива. От човека зависи какво ще диша. Ако се старае, постепенно ще покачва степените и ще стигне до Етера. Това означава, че въздухът е една могъща река, едно духовно течение, което може да извиси човека, защото въздухът изтича от Любовта. Любовта се е превърнала в Дух и както казах, Духът се е превърнал в огън, във въздух, във вода и в светлина. Преди време говорихме много за водата.

СЪЩЕСТВЕНОТО

(идея за размишление)

Учителят казва: „Първо ще минете през страданията, а после през Любовта“. Защо? Защото който не може, една диагноза дава Учителят много важна, да понесе страданията, той не може да издържи на изискванията на Любовта. Затова се почва по този път, по пътя на страданията. Без Любовта разбирането няма корени, няма основа. Ако всяко разбиране не изхожда от Любовта, то няма корени. Може да е интересно, може да е абстрактно, може да е всякакво, но то е без корени.

Учителят говори за гледането, тъй като някои са го заглеждали с особени очи и Учителят също се е заглеждал, но Учителят, по-нататък ще говорим по този въпрос, има три вида поглед. И понеже е много специален въпрос за третия поглед, затова след време ще загатна малко, тъй като там ученикът трябва да се прости и с живота, и със смъртта, за да навлезе в една по-дълбока реалност, но постепенно ще обясня този въпрос.

Сега ще кажа следното. Някой погледнал Учителя и го попитал: „Защо ме гледаш?“ Учителят казва: „Аз още не съм те погледнал, защото ако те погледна, ти ще бъдеш спасен за вечни времена“. Това има отношение към третия поглед. Тука става въпрос за целостта на погледа, целостта на Истината, тъй като очите са символ на Истината. И когато Духът се насочи изцяло в очите, той може да направи проекция на висшата Истина и да направи промяна на живота.

Когато Бог ти говори и ти отговаря на молитвите, също е въпрос към същественото, това не означава присъствието на Бога в тебе. Това е само благоволението Му, желанието Му да ти помогне. Тези неща не трябва да се смесват. Но когато ти имаш неизменната Любов към Бога, това е Любовта като Принцип, тогава вече имаш присъствие. Дали то е забележимо, видимо или невидимо, това няма значение, но присъствието е винаги вътре. Това се определя от Принципа на Любовта, което е неизменната Любов.

Учителят съществува на всички нива на живота. Той съществува едновременно във всички светове и съзнания, говорим за великите Учители, и едновременно в Абсолюта. Той е мост. И постепенно пренася тези, които се развиват на определена степен, на по-висока степен. От друга страна, за Учителя няма значение, колко знаеш. Каквито и знания да имаш, за Учителя няма значение. Значение има само твоята Любов. Дали тя е Божествена и неизменна, това е същественото. Знанията са за тебе. Те може да ти помогнат, може и да не ти помогнат, но същественото е дали имаш тази Божествена Любов.

После Учителят казва: „Пътят, в който сте влезли, не е за ходене, а за изпълнение“. Както виждате, с много прости думи се казва същественото. Този, който е свързан с Любовта, той има вечната формула. С тази формула той придобива нови тела и също тялото за новия свят. Който има този корен, Любовта в себе си, който живее по тези закони, той има в себе си вечната формула. Затова Учителят казва, че Любовта е тайното учение на всички религии.

Каквито и да са религиите, те имат една есенция, до която трябва да се домогнат. Това е именно Любовта, науката за живота. Това е науката, чрез която се придобива живот. Любовта измества времето и разкрива Вечността. Това е нейната сила. Тя може да измести времето във всеки миг, в който пожелае, и да разкрие Вечността.

ПОБЕДАТА НАД ЗЛОТО

(лекция 10)

Предният път говорихме. Там обяснихме как дяволът е създаден по един специален закон на Любовта и той служи също на тази Любов, и няма избор. Днес ще говорим други неща.

Учителят казва, че злото не е нещо, което е създадено, то е нещо, което е допуснато. Бог е допуснал злото, но Той не го е създал. И после Учителят казва: „В света има два вида хора. Едните са крайно добри, а другите са крайно зли.“ Между тях се намират средните и Учителят казва за тях, че даже и дяволът не ги иска, тъй като той не може да разчита на двойствени хора. Той иска абсолютно отдадени, както и Бог иска абсолютно добри. Проблемът се намира в средните хора, които са и добри, и лоши, които не могат да надраснат полюсите на живота. Или се занимават с добро, или се занимават със зло. Или имат болести, или оздравяват и после пак се разболяват. Или са щастливи и стават нещастни, после пак търсят щастие. Или успяват, за да постигнат неуспех. Преди време говорихме подробно как да се спасим от успеха, от щастието, от светлината, няма да повтарям днес.

Щом имаш устрем, казва Учителят, щом имаш свещен идеал, никакъв дявол не може да те спре. Няма я тъмната сила. Въпросът е дали имаш устрем, дали имаш свещен идеал. Щом имаш, Учителят казва, никакъв дявол не може да те спре.

После Учителят казва друг важен момент в тази връзка. Има едно нещо, с което можем да победим дявола. То е никога да не говорим лъжа, абсолютно никаква лъжа. Накратко ще обясня, ще коментирам. Тук някои преди време се опитаха да ми прокарват идеята за бяла лъжа. Няма бяла, няма синя, няма благородна лъжа. Лъжата просто е лъжа. В мига, в който е произнесена лъжата, веднага химическият състав на кръвта се нарушава. Човекът ще плати психически, постепенно, с кризи, болести, депресии и т.н., по много начини. Но след време ще плати и духовно, защото Учителят казва следното: „Лъжата е двоен грях и това е единственият грях, който никога няма да ви се прости“. Всички други грехове, казва Учителят, може да ви се простят малко или много. Лъжата никога. Някои казват: „Господи, прости ми, сгреших пред Великата Истина“, аз съм дал тази формула, но това е едно утешение. Но ти трябва да се изправиш и да се пазиш особено от съзнателната лъжа. Несъзнателна някой път човек може да допусне, като грешка, да се изпусне. Примерно да каже: „Ще дойда след няколко минути“, а да кажем, дойде след един час. Понеже Духът не е с него и не знае как да го каже, не е преминал тънкостите на думите да бъде винаги в Истината и изпуска думи, без да иска и те натрупват една тъмнина, която пречи на човека.

Учителят казва, че злото е осъдено на вечно безплодие. За него няма шанс да има плодове. В тази връзка Учителят казва нещо за змията. Преди време обяснихме как се движи змията. Както знаете, тя е без крака, но се движи много бързо. Тя се движи с енергия. Има причини. Но тук Учителят казва нещо друго. Когато змията е направила най-голямото престъпление, именно лъжата, ръцете ѝ изчезнаха. Отначало тя е имала ръце. Тя е била адепт. Ръцете ѝ изчезнаха, краката ѝ се изгубиха. Това се дължи именно на лъжата.

За Божествения свят, казва Учителя, че там злото и лъжата не съществуват. На земята злото го има и лъжата я има, както знаете, така доста, в изобилие. В астралния свят също. Пълен, казва Учителят, с цветя, по-точно капани, мечешки капани във вид на цветя. Астралният свят е пълен. Дори при мен са идвали много ясновидци, свещеници от църквите, много хора, които не могат вече да разберат кой им говори, ангел ли е, дявол ли е, архангел ли, нищо не могат да различат. Каквото и да им кажеш, даже и не искат да слушат. Има някои, така са оплетени, че вече са изгубили мерките. Това е начин на мислене. Има случаи, когато може да се оправи човекът. Учителят казва: „Ако един абсолютно разумен човек от света те обикне, той може да ти помогне“. Но трябва да има дълбока причина. Трябва да пожелаеш един разумен живот, за да може да има основа. Иначе помощта е много трудно явление. Много лесно се дава помощ, но истинската помощ, реалната помощ може да дойде само когато човек започне да подобрява живота си.

Злото не съществува в Божествения свят. По друг начин казано, когато се придобие разумният живот, злото ще изчезне. Злото няма място във Вечността. Някои мислят, че във Вечността то ще продължи да изпитва хората, ще продължи да съществува, но то ще съществува само в друга вселена, в низши светове, за да помага на еволюцията. Но има свят, в който то няма място. Учителят казва, че злото работи само с изостаналата материя и с изостаналите същества. По подобен начин работи и смъртта. И злото, и смъртта имат отношение и връзка с изостанали същества и с изостанала материя. Учителят казва, че когато казваме, че светът лежи в лукавия, ние разбираме един много малък свят. Да не си въобразяваме, че когато кажем „целият свят“, това е нещо голямо, след като планетата земя е една малка точка, точка, която е проблем от някои позиции даже да се види, даже да бъде забелязана. Когато ние искаме да кажем „много голям свят, целият свят“, преувеличаваме. Така преувеличават някои, Учителят казва, има хора, станали на шестдесет години, мислят, че са възрастни, скоро даже имах един такъв доктор при мене. Каза: „Станах много възрастен, много остарях“. Учителят казва, има ангели на двадесет и пет милиона години, които се смятат за деца. Въобще за възраст не могат още да кажат нито една дума, но тука на земята шестдесет години се смята за старост.

Всяко същество, което не върви по Божествените закони, постепенно се изражда. Това е абсолютен закон. Това важи за всички мравки, термити, демони и т.н. С това изменят и своята форма. Това се е случило с много същества, в това число и с термитите, за които, както ви казах преди, ще ви кажа нещо. Преди говорихме за древните котки от Атлантида, днес ще кажем нещо за термитите.

Окултната наука казва, че цивилизацията на термитите предшества с повече от тридесет милиона години човека. Значи много стара цивилизация, много стари същества. Те са произлезли от бездънната нощ на първия период, което означава, че те са били принудени и заставени да живеят при най-тежките, най-жестоките и мъчителни условия и гърчове на самата земя. Това е било в началото на земята и самата земя е изживявала най-тежките си състояния. Тогава са били изпратени тези същества, наречени термити. На ватански език те се наричат „Азуми лахара“. Преводът е „бягащите от светлината“. Има около хиляда и петстотин вида термити. Почти всички живеят в гробище, което наричат жилище, под земята. Самото тяхно тяло е вид гробище и почти всички видове са слепи. Има и такива, малко видове, които живеят над земята. Те са малко, но те са също слепи. Живеейки в най-тежките условия на земята, в тях се е зародила изключително идеята да разрушават. Както ви казах и преди, те могат да изядат желязна къща за двадесет и четири часа. Не говорим за дървена и за пластмасова, говорим за желязо. Тук не става въпрос даже за здрави зъби. Тука става въпрос за нещо много специално. Докато при мишките, както преди говорихме, става въпрос за здрави зъби. Мишката много гризе, защото има, казва Учителят, пак ще напомня, много голямо его и тя гризе, защото зъбите й много бързо растат от егото и да може да се спаси от големите зъби, които ѝ пречат, тя гризе много. При термитите въобще не става въпрос за такива зъби, а става въпрос за някаква скрита сила, наречена инстинкт. Инстинкт обаче означава скрит разум, няма значение дали той е черен или бял, това е един скрит разум, една изключителна сила на разрушение. Те са образували тази сила в себе си, когато са живели в най-тежките условия на земята, защото те не са приели тежките условия, а когато не ги приемат, те не могат да се развиват и тръгват в обратна посока, стават разрушители. Има и много такива хора от този род. Не приема малката си къща, защото комшията има тристаен апартамент. Другият не е доволен от тристаен апартамент, защото еди-кой си има три апартамента. И злото расте, омразата расте, развитието в обратна посока расте. И затова Учителят казва, че днес в новия свят, в новата епоха има много животни, които са кандидати за хора, и много хора, които са кандидати за животни. Тъй като формите ще се сменят, човек ще бъде заключен и да не иска, душата му ще бъде заключена в животинско тяло да научи своите уроци, защото егото може да расте само до една област, оттам нататък е катастрофа.

Термитите имат двама врагове. Както котката има за свой враг мишката и обратно, мишката има за свой враг котката, така и термитите имат своя най-голям враг. Единият враг, това е слънчевата светлина, на тази светлина те умират и това не е случайно. След време когато издам малката книжка за термитите и въобще за животните, за нашите малки братя, там ще говоря по-подробно по тези въпроси. Тук ще бъда по-кратък. Другият най-голям враг на термитите са нашите обикновени мравки. Те знаят слабото им място и термитите са в почти всички случаи, над деветдесет процента, безпомощни. Термитите имат слабо място до корема и мравките знаят точно това. Много неща не знаят, но знаят това място. А това означава, че когато термитите видят мравки, бягат през глава. Те си имат своя организация, свои военни, свой социален строй, но това е много дълга история да ви обяснявам сега, в книгата по-нататък ще обяснявам. Предупреждават се, бягат, препъват се, падат, защото мравката е от една също много дълбока цивилизация, с много дълбоки корени, която знае някои неща, които термитите не знаят. В този свят на сегашния етап термитите не са опасни, защото има прекалено много мравки. Това е една от причините да няма много термити, макар че има на много места, учените ги изследват, но за момента те са затворени, не са опасни, Духът в тях не им дава да се разпространяват, пък и мравките чакат.

Според Учителя термитите са подземни насекоми и са сто пъти по-лоши от човека. Но Учителят казва, че по-надолу в земята има едни други същества, които са хиляда пъти по-лоши от тях. Значи това е на степени, надолу в земята има все по-лоши същества. Учителят казва: „Вие ги наричате дяволи“. Те имат и други имена, но ще приемем общоприетото, наречени са дяволи. А някои дяволи, както знаем, са излезли и над земята. Костюмирани, Учителят обяснява, с вратовръзка, с много хубава обхода, с много хубави маниери и с изключителни обещания. Но крайният резултат е лош. Този, който може да различава, ги различава от разстояние, даже някой път не е необходимо да ги видиш, можеш да ги помиришеш. Достатъчно е да пуснеш едно от чувствата си дълбоко в ход, в името на Любовта, и да разбереш дали има зло в този човек или няма. Но същевременно не трябва да осъждаш. Защото който има Любов, той не осъжда, а само прониква, наблюдава и вижда къде може да помогне и къде не може.

Учените са изучавали живота на термитите, но повърхностно, защото те не са могли да проникнат в техните вътрешни центрове. Трябва да кажа, че преди време и аз се опитах да вляза в един техен вътрешен център, когато ги наблюдавах, но не успях. Останах отстрани да наблюдавам, тъй като те имат една техника, която има много страховито излъчване. Това е едно барабанене, едно тракане, което е по-лошо от смъртта и аз още не мога да си го обясня, но то е наистина такова. Някои учени също са го засекли и са избягали, макар че предварително са били на разстояние, избягали са надалече, защото има нещо много зловещо в тази сила. Някакъв демоничен начин на барабанене, който не е като оня индианския начин, който е много по-благороден, дори и да е монотонен, по-хубаво е, отколкото да попадне в този център, който е трудно да се опише. Ако някой човек проникне в този център, по моите изчисления най-хубавото, което може да му се случи, е да полудее. От туй по-хубаво не може да му се случи. Другото е да избяга, ако успее да избяга. Но влязъл един път в този център, може да се отървеш с едно полудяване. Тъй като има полудели хора, които имат по-хубава карма от хора, които лъжат, които са жестоки, които убиват и т.н. Така че лудостта си има свои красоти. Те живеят, както казах, в тъмни гробища, наречени жилище. Има и такива хора, живеят в апартаменти, без да знаят, че това е пещера, без да знаят, че животът е по-лош от нормалното и че самите те развалят аурата на апартамента, и го превръщат в нещо по-лошо от пещера, тъй като думата пещера, както говорихме преди, има нещо първично в нея. Тя е била идея за вглъбяване, където да се постигне нещо навътре, докато в много от апартаментите и това го няма.

Термитите са ослепели, вътрешно те са слепи, тяхното зрение е затворено, почти всички от тях имат крила, но крилата са мъртви и те ги водят просто към гроба, не им дават нищо, с тези крила те не могат да летят, а очите им са затворени от една битка, която се е състояла в една древна война, за която друг път ще говоря или в книжката, която по-нататък ще посветя на нашите малки братя, тези същества, всички видове животни.

Според окултната наука те са същества на волята и на разрушението, но не на разума и Любовта. Те са станали упорити във волята и в разрушението и оттам са изгубили в древната война, и са ослепели. И както казах, макар че са много силни и разрушителни, те са много уязвими. Природата понякога си прави шега с някои същества. Дала им е едновременно голяма сила на разрушение, страхотен инстинкт и същевременно слабо, уязвимо място, което се намира близко до стомаха.

Окултната наука казва, че едно същество е уязвимо или за да бъде осъдено, или за да се преобрази, промени. Затова му е дадена тази уязвимост. В китайската окултна наука се казва, че промените са същността на света. Те са най-важното нещо, което става в света – промените. В света промените означават развитие. Има светове, в които промените ги няма. Няма нужда от промяна и няма нужда от развитие, има нужда от проява. Има други светове, в които даже няма нужда от проява. Това са все различни степени. Но в този свят промените са на място. Голямото страдание е дадено на термитите, за да могат те да прогледат, да видят те лошите си качества. Това важи и за човека, ако той е буден. Защото ако в страданието човек не огледа себе си, в щастието е още по-трудно. Затова страданието върши нещо по-добро, отколкото щастието. Щастието приспива, успехът приспива, но страданието и скръбта събуждат от съня, не винаги, но все пак по-често, отколкото щастието и успехът. В древността термитите, както и много други същества и самите демони, са поискали да посегнат, да разрушат тайната на живота. Те са посегнали на съкровената област и оттам е тяхното падение. Но Учителят казва: „Неразбирането е винаги гибел“. Ето защо термитите днес са много ограничени и не случайно на земята са изпратени много мравки. Тези мравки по-точно охраняват една много стара тайна, за която те са на земята.

Ще ви кажа за един от древните мъдреци, става въпрос за един от великите бели братя, който в този свят въобще не е представен в тази светлина, която заслужава, макар че вече излязоха три книги на руски. Става въпрос за един от древните старци на друидите Мерлин. Всичко досега, което се е говорело за него, е толкова повърхностно, че аз се учудвам как може да се изнесат такива неща, но светът ги изнася. Но това е един от най-великите и древни мъдреци и старци, който ръководи определена категория съзнания и хора, един от великите Бели Братя и който след време ще изведе тази раса, неговата раса, към Бялото Братство. Той казва: „Създавайте себе си, докато сте в настоящето, докато има още време“.

Победата над злото е в търсенето на изгубеното ученичество. Всеки, който може да намери правилния път на своето ученичество, той ще се справи със злото. Той ще може да го изтърпи. Защото който е влязъл в ученичеството, Любовта му дава част от своята сила. Любовта е силата, която може да изтърпи злото, а това означава овладяване, т.е. ако можеш да изтърпиш едно зло, това означава, че ти го превъзхождаш, ти си над него и можеш да го овладееш. Ако не можеш да изтърпиш едно зло, означава, че то те владее. Ето силата на търпението, а тази сила произлиза от Любовта. Изтърпиш ли, овладяваш.

На ватански език има три степени на Пътя. Накратко ще ги кажа, след време ще говорим повече за тези степени. Във ватанския език се дават три степени. Първата степен се нарича „Анах матара“. Думата „матара“ означава „път“. Втората степен е „Хира матара“ и третата е „Анхея матара“. Означават следното. Първото означава „Зовящият път“. Това са тези сили, които те зоват към разумния живот, по някакъв начин те призовават. Някой приятел те подканя, някой ти показва книга, някой ти дава приятелски съвет искрен, все добрите постъпки, които имат чиста идея. Това е зовящият път, първите стъпки. Вторият път се нарича „Приетият път“. Тук вече започваш да превръщаш пътя в кръв и плът. Тук вече започва ученичеството. И третият път се нарича „Анхея матара“ – „Сияещият път“, или сливането със Сиянието. Това е път, по който човек започва да образува в себе си това, което се нарича Храм. Тъй като много се говори за храма, има външен храм, има вътрешен храм, чували сте за тайната стаичка. Обаче Учителят говори за четири вида тайни стаички. След време ако трябва, ще се спра. Така че нещата са на много нива и в много светове. Когато говорим за ватански език, става въпрос за именно четвъртата, най-висшата степен. При Учителя тя има друга класификация, но това няма значение. Това е все едно и също – истинският Храм, т.е. самият ти си вече Храм, и не е необходимо да търсиш нито външен храм, нито даже своята душа, защото ти си вече нещо повече от себе си, нещо, за което преди говорихме, как ученикът трябва да надмине себепознанието, за да не остане в петото тяло, трябва да влезе в шестото тяло, именно там се намира този Храм, за който става въпрос, в шестото тяло, т.е. в човешкия Дух.

Еврейският език е заимствал много от ватанския. Той е нарекъл Храма „Бет тефила“, някъде го казват без е, само „тфила“. Но правилното е „Бет тефила“ – означава „Молитвен дом“. Но думата „Молитвен дом“ още не разкрива същността на нещата. На ватански език идеята е много по-дълбока и в Атлантида един от храмовете е носил именно тази идея в себе си. И ватанската идея тогава е била наречена, става въпрос за първия храм на Атлантида, „Алат олам ацита“ и не означава както при иврит „Молитвен дом“, а означава „Дом на извиращото Сияние“ и е имало по-друго значение. Защото е било задължително всеки, който влезе, да внесе част от своето сияние, а не само да влезе, да се успокои и да използва тези, които са внесли чисти мисли, чиста атмосфера и той да използува като крадец едно успокояване, защото влиза и само взема, без да дава. В този храм задължително е било да влезеш със свещено чувство, иначе ще стоиш отвън. Или влизаш със свещено чувство, или посещаваш другите храмове, които са свободни. Там може и по цял ден да стоиш, имало е пейки, каменни, може по цял ден да мислиш каквото си искаш, но има храмове, в които не се влиза така. Имало е специално жрец, който е наблюдавал хората вътрешно и ако някой се опита да влезе с нечиста мисъл, той му прегражда пътя тактично, извинително и със съответните думи го изпраща на външна разходка. Учителят нарича това в своите лекции „Свещеното място“, има една такава лекция, която има своя произход от ватанския език и от древното време. Тази лекция има ватански корен. Най-хубавата местност, в която Учителят изнася своите лекции на планината, също произлиза от ватански, има ватански корени и на ватански език думата е наречена „Аморея“, означава „Изгрев“. Така е бил образуван Изгревът, но това не означава, че Изгревът изпълнява напълно първичната ватанска мисия, защото „Изгрев“ има много дълбоко тълкуване. Ватанската дума е нещо повече от „Извор на светлина“, както по-нататък ще разберем. Значи „Свещеното място“ или „Изгревът“, това символично означава мястото, което е победата над злото. Ако всеки намери това място в себе си, ако всеки намери свещеното място в себе си, ако намери изгрева в себе си, ако намери този храм, ако намери тази тайнствена дума и нейния корен „Аморея“, той ще постигне победата над злото чрез разбиране.

МЪДРИЯТ СТРАХ

(идея за размишление)

Преди време казахме нещо по този въпрос, днес ще прибавим малко.

Да умееш да се страхуваш, това е изкуство. Това е велико умение и се изисква голямо и дълбоко разбиране. Става въпрос да умееш да се страхуваш от Бога. Това означава да постигнеш неговите качества. Това е първата заповед в Тора. В Тора има шестстотин и четиринадесет заповеди. Следващият път ще говорим за втората заповед. Днес ще се спрем на първата, която е: Страх от Бога. Значи това означава да постигнеш неговите качества. Свойството страх е съблюдаване на единството с Бога. Постоянно съблюдаване на единството с Бога. Това означава да разбереш какво означава думата страх. Свойството страх е постоянно съблюдаване на единството с Бога. То няма нищо общо със страхуването и с оня страх, който носи тъмнина. Защото този страх произлиза от Любовта, от разбирането на великата отговорност пред Бога. И затова той е наречен „мъдрият страх“. Докато другите видове страх разболяват. Значи който разбере този страх, ще си донесе здраве, енергия и нещо повече, едно по-дълбоко разбиране, докато другите страхове са болни. Ще стане въпрос и за тях. Една много древна ватанска поговорка гласи: „Който не се страхува от Бога, той ще се страхува от себе си“. Това е закон, хем е поговорка, хем е закон. И този страх ще бъде началото на неговото отчаяние, става въпрос за този, който не се страхува от Бога, от съвършеното Лице на Любовта. Значи започва се със страх, но това води към съвсем други пътища на мрака. Но началото е неразбирането на страха.

Както казах, има три вида страх. Първият страх, за който ви казах нещо, има истински корен. Вторият и третият страх нямат основа. Първият страх, или истинският, е страх пред величието и отговорността, пред Всемогъщото Начало, пред най-съкровените изисквания на Любовта. Ето защо хората, които са нарушили съкровените закони на Любовта, страдат все повече, отчайват се, самоубиват се. Всичко това е, защото са направили посегателство по някакъв начин, или външен, или вътрешен, на съкровената област на Любовта. И всеки, който посегне на тази област, той тръгва назад в развитието си.

Първият страх, както казах, това е истинският. Вторият страх, това е неразумният страх. Кой е той? Това е страхът от болести, от страдания, от неуспехи в живота, от това, че няма да си намериш място в колектива, в света и т.н., страх, че нямаш жилище. Всичко това е неоснователен страх. Изглежда логичен, но той няма основа, понеже е неразумен. Защото ако човек се основаваше на първия страх, ако спазваше закона на Любовта, той може да е беден, окъсан, без жилище, ще живее временно щастливо в някои кашони или в постройка развалена и после Бог ще се погрижи за него. Но този, който нарушава свещените закони на Любовта, може да живее във всички удобства, той постепенно ще ги изгуби и накрая например как ще си купи нервната система, ако да кажем, е милионер. Не случайно има милионери, които се самоубиват, които имат всички блага, басейни, големи къщи и вили, но се самоубиват. Не са разбрали от какво да се страхуват и как да се страхуват. Не владеят това умение и не познават какво иска Любовта. Страхът от всички неуспехи в света, по светска линия, е свързан с втория страх. Този страх, казва еврейската Кабала, той не е основа за познаването на Бога, той е отклонение.

Третият страх, той е също неразумен. Това е страхът от ада и наказанията в бъдещето. При този страх ти гледаш да изпълняваш заповедите на Бога, защото искаш Той да ти запази децата, искаш да запази къщата ти и с тази цел ти правиш някакъв бизнес с Бога, което е невъзможно. Искаш да Му служиш по някакъв начин, Той да запази здравето на децата ти, да мисли за децата ти, но това е неразумен страх. Тъй като щом подхождаш така, това означава, че нямаш първичната, чистата Любов към Бога. Тогава този страх ще се превърне в болест, постоянно безпокойство, какво ще стане с децата ни, макар че уж служиш на Бога, но това напрежение – няма да се отървеш от него през целия си живот.

Хората от трите вида страх могат да изпълняват заповедите на Бога, но с различни вътрешни скрити намерения. Това означава, че има хора, които постоянно се стараят и изпълняват заповедите на Бога, десетте заповеди, но не растат духовно. Много изпълняват, но не растат. Няма как да растат. Да постигнеш тайната на истинския страх, е въпрос на, във ватански език се казва „Алхот ацара“, вътрешното сияещо виждане. Само то може да постигне тайната на истинския страх. Можем да го наречем вътрешното виждане. Думата будност е близко до тази идея и ако тя се изтълкува правилно, ще бъде също подобна. Тези, които изпълняват заповедите на Бога заради егоистичните си желания, ще разберат следното, че егоистичното желание само си причинява смърт. Това е дадено и обяснено много добре в еврейската Кабала. Тези желания сами си причиняват смърт, защото, в Кабала се казва, забранено е на егоистичното желание да се дава светлина. Затова това желание е пусто и изоставено от светлината.

Всичко това означава, че човек трябва да се стреми само към този страх, който ще го направи мъдър. Това е същността на първата заповед на Тора, която автоматично води до втората заповед. Както виждате, те са тясно свързани, но все пак тази е първата заповед. А втората заповед на Тора е: Съвършена Любов към Твореца. Не просто любов, а съвършена Любов към Твореца, за която ще говорим другия път.

5 септември 2000 г.

Тайната на Иблис

(лекция 11)

Нафас

(идея за размишление)

Тайната на Иблис

(лекция 12)

Нафас

(идея за размишление)

ТАЙНАТА НА ИБЛИС

(лекция 11)

Иблис – арабска мистична дума, известна, много хора я знаят, но вътрешният смисъл не се знае. Тайната на Иблис отговаря на идеята Сатана. Той е един от най-ревностните търсачи на Божественото единство. Затова е поставен и на такъв жесток изпит, за да се докаже. И трябва да покаже и да докаже, че има особена Любов към Бога. Преди пропадането си той се е наричал Азазил, в арабската мистика се е наричал Азазил. Както виждате, винаги става смяна на имената. Така е при Сатана. Наричал се е Сатанаил, махат се буквите „ил“, което означава Божественото, и става Сатана.

Тайно, специално пред лицето на Бога Иблис има красиво лице, а не както е известен. Но пред света лицето му е друго. За света има едно лице, пред Бога има друго лице. Скритата окултна причина за така нареченото непокорство на Иблис към Бога е всъщност скритата Божия любов. Тук въобще не става въпрос за непокорство, защото Бог в него е пожелал да бъде непокорен, а не самият той. Както ще видим, няма вина и е приел тотално нещата, и самият той казва, че има само една власт. Той е приел скритата Божия воля – това е причината – а не своята воля и това той го е приел тотално. Вярно е, че е нямал избор.

Иблис казва на Бога: „Докато си ми дал Дух и сила – после ще видим някои негови разговори с посветените и с Мойсей – ще ти служа“. Наистина неговата сила и неговият Дух идват от Бога. „Аз ще превърна във венец Твоето проклятие, докато всички други отбягват проклятието и искат само Твоята милост. Аз ще осветя проклятието в своя живот.“ И наистина както ще видим по-нататък, той чака възкресението повече, отколкото всички вярващи. „Понеже толкова много искам да ти служа – Иблис казва на Бога – ако искаш Господи, забрави милостта си за мен и след вечността“. Тук става въпрос за много специална Любов, за много дълбоко същество с изключителен разум и дълбока степен на посвещение, а не обикновено зло. Значи пак ще повторя. „Понеже толкова много искам да ти служа, ако искаш, Господи, забрави милостта си за мен и след вечността.“ Тук става въпрос за тоталното приемане, без разсъждение. „Аз съм готов да страдам и след вечността“ – в арабската мистика това е наречено Хемат. Хемат означава възвишен устрем, в най-дълбокия смисъл.

Препитанието на Иблис, това са проклятията, които хората му изпращат, и всичко това той го възприема като милост, милостта на Бога. Забележете неговия подход колко е дълбок, тъй като всички тези извадки, които ви говоря, са извлечени от арабските посветени и мистици от най-дълбоко ниво. Бог е проклел Иблис, но Той не го е лишил от сила и поддръжка. Окултната мистика казва, че преди проклятието си Иблис се е учил около сто хиляди години, за да се подготви, за да го приеме с разбиране и с пълнота. Около сто хиляди години той се е подготвял за тази особена мъдрост, за да може да го приеме с разбиране и с пълнота. И той накрая го е приел, приел е най-тежкото, проклятието на Бога, като особен род милост.

Тук само за малко, преди да продължа, ще ви кажа, че окултният ученик няма право да съди никого, нито хората, нито животните, нито себе си да критикува, нито Сатана, понеже не познава дълбоките причини и дълбокия замисъл на Бога. Точно затова е казано: „Не съдете, за да не бъдете съдени“, тъй като той служи на Бога по един много рядко предан начин, по един изключителен начин, както ще разберем.

Бог е вселил голямо зло и коварство в душата на Иблис – Сатана. И точно от това зло ще произлезе единството на живота и на всички светове след време. В райската градина Бог казал вътрешно на Иблис: „Ще те нарека велик лъжец и ще бъдеш проклет до възкресението си“. Иблис казал: „Ако моята участ е да бъда прокълнат, не се страхувам от това, защото близо до проклятието е Твоята милост“. Това са полярни светове и е така. Както близо до щастието е нещастието, близо до вярата е безверието, до успеха е неуспехът и това е същият закон. „И проклятието, и милостта са от Тебе, защото има само един Бог и само една Власт – това си Ти.“

И по-нататък Иблис води един разговор с Мойсей, тъй като Бог е препоръчал на много посветени и на Мойсей да проучат Сатана, за да го познаят. Първо трябва да минат през него, през пазача, през този, който съхранява Истината, и който може да мине през него, ще отиде и при Бога. Иблис в един разговор казва на Мойсей – понеже Мойсей му казал: „Защо имаш толкова лош образ?“, Иблис му казва: „Моят зловещ образ е илюзия.“ И всеки, който има Истината в себе си, знае, че външното е преходно и илюзия. Мойсей казва на Иблис: „Защо си се отклонил от пътя?“ Сатана му отговаря: „Мойсей, не бъди толкова глупав и самонадеян, защото има само една власт и ако Бог пожелае да се отклониш, ти нямаш никакъв шанс, нямаш никакъв избор“. И това е така. Ако Бог иска някой човек да се отклони от пътя, ще го отклони и той може да търси много, но няма да намери правия път, защото Бог трябва да пожелае, за да намериш правия път. Ако Бог не пожелае, всички усилия са напразни. „Ти, Мойсей, не знаеш, че истинската ми светлина е отвътре, и не се доверявай на формата, защото тя е изменчива и мами, докато неизменната Любов е реална.“

После Иблис казва на Мойсей: „В миналото си, в древността аз служих на Бога за собственото си блаженство и удоволствие, а сега служа за Неговото доволство и за Неговата радост. Поради своето дълбоко възхищение към Бога аз му се противопоставих и станах голяма тайна за света. Но аз съм верен на Бога, макар че греша, защото съм едно с Него, а грехът ми е особено повеление. Защото самият Бог в мене сгреши по своя велик замисъл. Аз само избрах, без да имам вина. В дълбочината си аз не греша, защото сам Бог ми е предписал греха, отровата и Той ще ми даде благодатта, противоотровата, т.е. възкресението и блаженството. Защото всичко е в Неговите всемогъщи ръце.Това, че имам лош вид, не ме безпокои и ако Бог ме осъди на вечен огън, аз ще падна на колене и ще приема, защото Неговата воля е по-дълбока от моето разбиране и от моите възможности. Сред влюбените в Бога аз съм от най-чистосърдечните. От седемстотин хиляди години – няколко арабски мистици и посветени повтарят това число в разговорите с него – аз величая само Единния Бог и казвам вътре в себе си: Хвала на Всесвятия. Аз съм двойствен отвън, а предан отвътре, посветените ме познават, а Бог ме знае по-добре и от тях.“ Но тук трябва да отворя една скоба – не всички посветени. Има посветени, които не познават още неговата тайна и неговата специална Любов към Бога. Такива от рода на Мойсей не знаят, става въпрос за други видове посвещения. „И тази двойственост не очерня предаността ми към Бога, защото Той ми е свидетел“. После Иблис казва на Мойсей: „Мойсей, ако Всесвятият ме разсече на части, аз пак няма да дам сърцето си на никой друг, освен на Него.“

Аз тук не ви занимавам дълбоко с въпросите на Мойсей, макар че те повечето са глупави, обаче има значение какво казва Сатана. Така че в тази връзка Сатана е имал разговор с много посветени и накрая са е получило, че те са доста глупави, докато Сатана им е разкрил нещо много дълбоко. Но те са научили важни уроци и после са разбрали по-дълбокия замисъл на Бога. Така че накрая всичко се осмисля – и глупавите въпроси, и разумните въпроси, всичко накрая се осмисля, тъй като Бог в Сатана отговаря.

Иблис казва: „Мойсей, ти искаше да видиш Бога, но виж мен и моята дълбока скръб и чак тогава ще съумееш да видиш Бога, ще можеш да видиш по-дълбокото, чак тогава ще видиш Бога, така както аз го виждам, защото аз съм в по-дълбоко единство с Всесвятия и сам Бог ми е свидетел и съдия за това.“

После Иблис казал още: „Моето единство с Бога е извън всякакво съмнение. Хората се съмняват, но аз – никога. Аз съм обречен на самота и жажда за Бога, самота и очакване. Аз очаквам повече своя ден, с по-голяма жажда – става въпрос поради тежката участ – отколкото хората очакват своето възкресение, своето второ пришествие.“

НАФАС

(идея за размишление)

Всички тези думи са много дълбоко мистични, макар че са известни в арабския свят и в мистиката, и въобще, но те имат вътрешен смисъл, той не е още известен. Става въпрос за почти всички езици, включително и индианските свещени езици. Примерно след време може да се спрем и на тях. Един от дълбоките езици се казва „Кечуа“, другият се казва „Гуарани“ и всички те имат много свещени думи с първичен смисъл, с много дълбок смисъл, който в съвременните езици в много от думите липсва, просто няма такова съдържание, защото в първичните езици се е запазило нещо по-дълбоко.

Айхама – означава на ватански, на най-древния език „Амин“, древното Единство, но също след време ще разберем, че е нещо по-дълбоко, както и думата „Хада“. Думата „Хада“ на ватански означава действие, обаче това е абсолютно първично слънчево действие, подобно на китайската дума „у вей“. Някъде се нарича „у уей“, някъде „у вей“ и означаваше недеяние, т.е. абсолютно безкористно действие. Тук става въпрос даже за нещо по-дълбоко, думата е „Хада“. След време ще се спрем и на тези думи.

Нафас – мистична дума, външно известна, но вътрешно – не много. Означава едновременно дишане и дихание. И двете идеи днес са за размишление, ще разгледаме как го разбират арабските мистици и техните три начина на дишане. Според арабските мистици който владее дишането си, той владее времето, владее събитията и явленията. Тук става въпрос, че той владее вътрешното, метафизичното време. Това е свързано с будността и оттам той владее и външното време. Първо, който владее дишането си, владее нещо дълбоко, метафизичното време, т.е. духовното време, духовните неща, духовните състояния. Щом ги владее, той владее и външното време, и външните събития. Това означава, че той владее духовните състояния.

Нафас, или дишането на чистото сърце, това са занимания с най-дълбокото Аз. Човек, който се е посветил да изучава нафас, в неговите три степени, за които после ще кажем, той има занимания с най-дълбокото Аз.

Тук искам само да загатна и както, според Учителя, след време ще говорим, има много видове начини на дишане, не три, а повече от десет, тъй като не диша само сърцето или дробовете. Сърцето диша в атмосферата на чистотата, на благородната постъпка. Душата може да диша правилно и дълбоко само в атмосферата на Любовта, в аурата на Любовта. А очите дишат най-добре, техните клетки, техните скрити дробове дишат в атмосферата на Истината. Така че има много видове начини на дишане.

Душите получават утешение от Неговото нафас, т.е. от дишането на Бога вътре в душата на човека, когато Той диша в тях и тогава те се уравновесяват. Не само утешение, а и равновесие.

Дишането е молба за Божествено присъствие – става въпрос за искреното дишане, за чистото сърце – и поддръжка. В дълбокото и чисто нафас душите търсят, според арабските мистици, Ер-Рахман. Ер-Рахман означава Милостивия, Милостта, т.е. прозренията, просветленията, озаренията, съзерцанията и т.н., защото с това Той ги подготвя за посвещение, затова е наречен Милостивият. Той има много имена, но всяко име е строго специфично. Милост означава първото излъчено сътворено дихание от скрития Аллах и то е наречено разпространеното дихание. В мистичния език мистиците го наричат разпространеното дихание. Това е несътвореното дишане, т.е. начина, по който диша душата, любящата душа и то е наречено: чисто Божествено нафас – дихание. Докато човешкото дихание е сътворено и облечено в звуци и букви. Думата букви на арабски се нарича „хоруф“, някой път може да се спра на тази дума. Засега ще кажа само, че означава родени послания. Разбира се, вътре в буквите има и неродени послания, това са духовни други излъчвания, но това е друг въпрос. Значи буквите са родени послания. Според арабските мистици искрено търсещите или искреното търсене на Аллах е чисто нафас, т.е. чисто дишане. Тук не става въпрос само за дълбочина на дишането, а става въпрос за подход, това е чистото нафас и това дишане е най-благочестивият начин на поклонение.

ТАЙНАТА НА ИБЛИС

(лекция 12)

Иблис казва на Мойсей: „Мойсей, знаеш ли защо Бог пожела да ме отдели от Себе Си?“ – И отговаря: „Защото исках винаги да съм с Него.“ И после му казва: „Аз не се боря срещу Бога“ и обяснява откъде възниква противоборството. „Противоборството възниква от срещата на две противоположности, а Бог няма противоположности и аз знам това. Аз не съм му противник, защото Той има абсолютна власт. Бог няма противоположност, защото никой няма власт пред Него и аз нямам, само Той има власт.“

И после Иблис цитира Бога. Бог е казал: „Моята милост ще обхване всяка вещ.“ „И аз съм една такава вещ и чакам Неговата милост.“

После Иблис казва: „Ако един човек е допуснат до Божието присъствие, той ще узнае моята тайна и той ще види моята светлина.“ И после продължава: „Който разбере моята тайна, той изпепелява злото в себе си.“ Иблис обяснява на Мойсей и казва: „На Адам е дадено да съхранява чистото си състояние, а на мен е дадено да съхранявам нечистото си състояние.“ Но той се обръща и към Адам и казва: „ Но, Адаме, не бъди самонадеян, защото аз познавам Бога по-добре и от тебе и му служа предано в своята тайна.“ И после му казва: „И още нещо, Адаме. И ти, и аз имаме един източник (в случая само един господар), и двамата пием от един и същи източник. Хората мислят, че аз съм прокълнатият, но аз живея в единство с Всесвятия. Хората не знаят, че Адам е сътворен от глина, а аз от огън и светлина, и то от чиста светлина. Те още не знаят моя произход. Но тайната сила на Всевишния избра аз да служа на съдбата и аз да бъда прокълнат. И стотици ручеи изтекоха от моите очи.“

И после Иблис казва: „О, вие разсъждаващи в любовта, вие не знаете, че аз, Иблис, съм без грях и че никой не може да намери пътя към Бога без Неговата воля.“ И после Иблис отговаря на Мойсей на поредния неразумен въпрос. Иблис му казва: „Без всякаква причина Бог ме отхвърли от своята власт, а с Бога аз никога не мога да споря, нито да говоря и беседвам с Него, защото Той ми отне тази възможност. Аз не мога да беседвам с Бога, Мойсей, но не се лъжи и не бъди зависим само от молитвата си, защото ако Той реши да се отклониш от пътя си, ти няма да имаш избор като мен. Само Той има власт.“ И после Иблис обяснява на Мойсей: „Аз никога не забравям Бога, дори и когато Неговият гняв расте в мен. Напротив, моята Любов към Него възраства. Вярно е, че проклятието на Бога изпепели моето сърце, но това усили жаждата ми за Него.“ И той обяснява на Мойсей: „Аз плача и се мъча в черния поток на своята участ, но това няма отношение към Бога, защото аз съм в единство с Него и вечно ще Му служа. Кой в света е падал така, както аз? Кой има като моята участ? На никой друг това не се е случвало, нито на Христос, нито на никой друг. На никой друг това не се е случвало и затова аз съм старшият брат.“

После Иблис казва: „Иблис никога не е враг на човека. Човек е враг на себе си поради своето неразбиране. Истинският враг е самото неразбиране. Самото неразбиране е неговия враг, защото когато човек се освободи от злото в себе си и когато човек се познае, той няма да вини Иблис, защото ще е разбрал, ще е проникнал в самото свое неразбиране.“ И после Иблис обяснява: „Когато не си с Истината, човеко – обръща се към хората – светът ще те смачка, защото светът, това съм аз, Иблис, другото име на Бога.“ И после Иблис казва: „Аз нанасям удар само на този, който е изработил и заслужил своето наказание, но хората не знаят, че в най-черната участ е скрито най-голямото благословение. Аз приех проклятието на Бога върху себе си като дълбоко съкровище, което скрих в душата си.“

В момента, когато Иблис е бил прокълнат от Бога, той е започнал да се моли и да хвали Бога – това означава, че той никога не е губил будност – и казал: „Да бъда прокълнат от Тебе, Господи, е сто пъти по-хубаво, отколкото да се отвратя от Тебе. Щом проклятието е от Тебе, то е благословение, защото всичко, което излиза от Тебе, от Всесвятия, е единствено благословение.“

НАФАС

(идея за размишление)

Според арабските мистици има три вида дишане.

Първото е наречено обикновеното нафас. Тук става въпрос за всички обикновени хора със земно мислене. Това е обикновеното нафас, това е, когато човек няма за цел Истината и благородството. Това нафас, или дишане, е свързано с тъмнината и то произвежда следното: въздишки, съжаления, гняв, грубост и т.н. в този смисъл. Това дишане е наречено от арабските мистици „стоящия в мрака“.

Второто нафас, второто дишане – при него човек има стремеж към учене и към някакъв по-добър живот. И тук човек получава озарения и просветления – това е средното междинно дишане – и започва постепенно да се насища със светлина и проницателност, т.е. будността му се увеличава, защото тук човекът излиза от мрака поради своите намерения и желания и затова второто нафас му дава яснота и будност. Понеже има по-друг род скрити желания, второто нафас му дава яснота и будност.

Третото нафас – при третото дишане човек е осветен от водата на светостта, наречена още Живата вода. Това е предвечното дишане, предвечното дихание и това нафас е днес наградата за тези, които са се завърнали в Ер-Рахман – Милостивият, в Неговата милост. Това още е наречено Великият замисъл, всъщност Милостта е крайният път и Великият замисъл.

И така, първото дишане, това са страданията, страдащите хора, както казах, земното мислене, хората на ума, които винаги мислят, че друг им е виновен. Това са страдащите хора, това са страданията, които подготвят зараждането на светлината и подготвят пътя към второто дишане.

Второто нафас, това е духовното възхождение на човека. Това е вече узряването в пътя, пътя към новия живот, уточняването на много неща и т.н.

Третото нафас, третото дихание, това е венецът, наградата на извисения мистик, адепт, посветен и т.н. Един от тези, които са постигнали третото нафас, третата дълбока степен на дишане, преди време говорихме за него, след време сигурно пак ще говорим, един от най-дълбоките Учители, които са слизали в България – Боян Мага. Все още се знае малко за него, макар че тук-там има едвам, едвам писано, но архивите са скрити в Малта. Така, няма значение. Ще завърша с една негова мисъл. Боян Мага казва, че без вечното търсене ние се превръщаме в хаос. Разбира се, и много неща е казал още, след време ще говорим за това.

3 октомври 2000 г.

Иблис – тайният живот на Сатана

(лекция 13)

Храната

(лекция 14)

Иблис – тайният живот на Сатана

(лекция 15)

Аймара – една ватанска дума

(идея за размишление)

ИБЛИС – ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА САТАНА

(лекция 13)

Защо говорим за тези въпроси? – Защото който не разбере неговия живот, той няма да разбере и Бога. Първо човек трябва да разбере по-малките неща и постепенно да върви към големите, а не както някои искат да разберат Истината, да разберат Бога, без да са разбрали по-малките неща. Тези лекции създадоха малко напрежение в София, в Русе. Както и да е, няма значение. Половината духовни хора в Русе ме искат и понеже има много искрени души, заради тях ще ходя, макар и рядко, ще ходя, въпреки че техните лектори се страхуват от конкуренция и не искаха да обявят по радиото, че ще изнасям там лекция, понеже съм бил конкуренция. Посмях се малко и на тази дума, защото един човек, който иска да помага на хората, въобще не може да говори по този начин, и то такива неща, но все пак и на него ще му обясня, че не съм му конкуренция и няма да бъда на никой.

Така, започваме с лекцията – продължение за Иблис.

Иблис казва на Мойсей: „Само любящият може да завърши своя път, защото той се прекланя само на Бога“. И после му казва: „Аз, Иблис, бях ангел и станах демон. Свойствата се менят, но същността остава. А моята същност е любов към Бога. И тази същност не се изменя.“

Преди да продължа. Някои хора изпитват съжаление към дявола и към Сатана като много страдащ, като човек, който се мъчи. Тука искам да ви напомня, че от вашето съжаление няма полза, тъй като това е скритият самият Бог. Все едно да съжаляваш тайното лице на Бога или част от Бога. От такива съжаления няма полза, ако искаме да разберем по-дълбоко въпроса.

„Стотици свойства могат да идват и да си отиват, но моята същност е неизменна и неотделима от любовта ми към Бога“ – това е продължение от разговора между Сатана и Мойсей. „И въобще кой може да се отдели от Бога?“ Всичко това означава, че падането на Иблис е замисъл на предвечната Воля на Бога. И това означава още, че в действията на Бога няма въпроси като: защо и за какво? Значи защо стана грехопадането, за какво стана така? Как Бог е превърнал ангела в змия? И как е махнал краката на змията? По пътя на въпросите тези неща не се разбират. Преди ви обяснявах нещо за науката за въпросите. Въпросите в почти всички случаи, даже и когато са разумни, правят прегради, прегради за истинското духовно разбиране. Затова Учителят казва какво е нужно – мълчание и работа. Мълчание, молитва и работа – дълбоки космически процеси. Тези въпроси са ненужни, защото тайната превишава всички въпроси и разсъждения. Това означава: следвай пътя на любовта и ще разбереш нещата отвътре. Не въпроси, не разсъждения, последвай пътя на любовта и ще разбереш нещата отвътре.

В тази връзка Иблис казва на Мойсей: „Аз изгубих влиянието си върху тези, които са изпълнени с любов, защото Истината е с тях“. После Иблис казва: „Аз не съществувам навсякъде“. Например: „Аз не съществувам в любовта. А тези, които същствуват в любовта, са в присъствието на Бога.“ И после казва нещо важно: „Но тези, които са в Бога, са ми близки, а които не са в Бога, аз ги отклонявам, за да се завърнат, защото аз съм верен на Божественото Единство. Аз съм създаден от огъня на Божия гняв и знам, че Божият гняв е разумен.“ Наистина това е гняв, който излиза от Съвършенството. И този гняв е разумен за разлика от човешкия гняв, който се дължи на слабости и на други неща. „Хората не знаят, че когато аз съм жесток, това е повелението на Върховната Воля и това е Неговата строгост.“ Всичко това означава, че Бог и Иблис живеят в абсолютно вътрешно единство, но това единство е незримо, то е на вътрешен план. Тук трябва да ви кажа, че то е незримо даже и за ангелите, не става въпрос само за хората, но дори и ангелите не разбират тяхната тайна, защото тя е на по-дълбок план. И ангелите не знаят този замисъл на Бога. Иблис казва: „И вярата, и неверието са създадени от Бога, защото има само една Воля“. Защото Бог казал на Иблис, става въпрос за тези, които нямат любов към Истината: „Не допускай чуждите до Мен“. Това е условно казано, разбира се, но тези, които не обичат Истината, стават чужди. И после Иблис казва: „Този, който люби само Милостта на Бога, а не Истината – един много важен закон – той е влюбен в себе си, а не в Бога“. В древността сам Бог е надарил Иблис с една висока степен на любов и знание, но не съвършената и абсолютната любов. Значи съвършената и абсолютната любов са останали скрити. Но въпреки това тази висока степен на любов е породила от само себе си една гордост, защото да имаш такава любов към Твореца, каквато той е имал, е нещо достойно, в известен смисъл на думата, но не в абсолютния смисъл.

Другият въпрос, който трябва да се разбере, е че Иблис не е тъмен, както го изкарват някои, но той е тъмен само когато се сравнява с Бога. Но това също е привидно. Сам по себе си той не е абсолютна тъмнина, понеже няма такава власт. Това означава, че черната светлина е символ на неверието, на неразбирането, а не на мрака. Ще обясня накратко. Когато един човек влезе в много дълбоко изпитание, примерно в изпитание за посвещение, той попада в един много дълбок мрак, но този мрак не е истински. Много е дълбок, много е черен, така изглежда, но този, който носи Истината в себе си – Учителят казва – той осветява мрака, изведнъж вижда, че няма мрак. Но който няма Истината в себе си, който не страда за нея, а страда поради някакви други причини, той вижда само мрак и навлиза в мрак, макар и привиден за него в известен смисъл. Този мрак е реален, докато някога познае Истината и влезе в това голямо страдание с духа си. Когато влезе с духа си, с шестото тяло, ще види, че в най-голямата агония се крие най-голямата светлина, но дотогава той ще попада в мрак.

Иблис казва: „Понеже се покланям само на Твоето величие, затова ги съблазнявам всичките – после ще стане въпрос за съблазнението – и ако те се съблазняват, тогава те не се покланят на Твоето величие, а на своето неверие, на своето его.“

ХРАНАТА

(лекция 14)

Мислех да направя една по-дълга лекция по този въпрос, обаче ще засегна много хора, понеже някои продължават да не ме разбират и затова за да спестя на някои излишни страдания, съм съкратил малко. Но тези, които са засегнати, да знаят, че нямам такава идея, искам нещо да им помогна, в по-вътрешен скрит смисъл.

Първо ще кажа няколко общи неща и после ще загатна въпроса за ненаситното ядене и за липсата на апетит, какво означават като символи.

Първо, да споделиш храна с един човек, означава да споделиш определени чувства. Затова всеки човек не може да се храни с всеки. С някои хора храненето не върви. Има си определени закони. Да споделиш храна с един човек, значи да споделиш определени чувства. Това е метод за общуване на облагороденото астрално тяло, третото тяло, метод за общуване на чувствата.

Различните храни разрешават различни вътрешни въпроси. И ако някой не знае как да се храни, това означава какви неща ще обърка, защото храната има връзка с духовните сили. Храната всъщност, това са духовните и свещените сили на ангелския свят, слезли под формата на така наречената храна. Различните храни ще разрешат и разрешават различни вътрешни въпроси. Например някой път ви се прияжда много лимон, това може да продължи и един месец, или лимон с мед – това е свързано с менталния свят, разрешават се умствени въпроси, а не сърдечни или въпроси на Мъдростта, точно конкретно умствени въпроси. Всяка храна си има свой вътрешен глас, но това е друг въпрос.

От друга страна, всяка храна е особен род лекарство. Който не може да овладее удоволствията си и желанията си във връзка с храненето, той не може да овладее истинското си здраве, той ще го изгуби. В тази връзка ще кажа нещо за голямото преяждане. Голямото преяждане символизира подсъзнателно желание за създаване на изкуствен рай. Понеже истинският рай е изгубен, т.е. Божествната природа е изгубена, и човек подсъзнателно иска да си създаде заместител и изкуствен рай, и започва да яде много. Това неразумно желание иска да замести изгубения рай, но никога няма да го замести. Това огромно желание е произлязло от греха и неразбирането. Те са внесли ненаситното хранене. Преди години бях на гости на една сестра и когато си тръгвах, я питах: Какво ще правиш зад гърба ми? – Ще се нахвърля върху яденето – това беше отговорът ѝ. Значи някакво голямо нетърпение, голям глад. Грехът и неразбирането са внесли ненаситното хранене. Преди време ви бях казал какво казва Учителят в тази връзка: Един път на ден се хранят светиите. Два пъти на ден се хранят разумните хора, пробудените. Това е всъщност, което най-много го препоръчвам, от два пъти към един път, значи в най-лошия случай трябва да е два. Три пъти се хранят хората. Четири пъти – животните. И от четири пъти нагоре, по-хубаво да не казвам.

Загубата на апетит символизира вътрешно отделяне от Истината и отделяне от жаждата за живот. Загубата на апетит означава постепенно възвръщане в тъмнината, постепенно пропадане в подземния свят. Това означава, че загубата на апетит е поражение, което означава също отдаване на илюзията и разпадането. Точно тук се заражда постепенно и отчаянието. Човек трябва да има приятно чувство към храната. Това приятно чувство е здравословно състояние, а вече мярката е друг въпрос.

И преяждането, и изгубването на апетит са попадане в дупка. Това означава, че човек не владее жизнените сили и желанията си. А това означава, че няма да овладее и здравето си. Въпросът за здравето е много по-дълбок, аз тук не се спирам, само ще ви загатна. На еврейски думата здраве отговаря на думата святост, което означава, че само който има святост, може да бъде цял, т.е. здрав. Там, където има недостатъци, никой не може да ги излекува с лекарства. Недостатъкът си е недостатък, ако бъде излекуван човекът временно, чака го нова болест и нови проблеми. Докато човек има недостатъци, този недостатък показва къде точно и каква болест го очаква и как може да се справи, ако умее да слуша. След време ще говоря и по този въпрос. Здравето изисква святост и няма компромис. Само святият човек може да бъде здрав, защото той се е отдал изцяло на Бога и става цялостен. Когато човек е цялостен, можем да го наречем здрав. Лично аз се учудвам, това казах и скоро на последната лекция в Русе, как може въобще хората да боледуват, да не говорим и учениците, как може да се изкушават и как може да боледуват. Все още се чудя, особено тези, които цитират Учителя, как може да се занимават даже с болести и с здраве, вместо с по-дълбоките нива, но това е друг въпрос. След време когато ще говоря за здравето, ще бъда по-подробен.

Загубата на апетит символизира още отричането на живота. Едно от телата на човека, но може да са две или три, или от първото до петото отричат живота. Това е една много голяма мъка за петото тяло, т.е. за висшата душа. И тази висша душа тъгува по изгубения път към живота, ето защо в душата се заражда тъга.

Преяждането означава, че човек е изгубил пълнотата на своето скрито съществуване. И сега иска да замести тази празнота, понеже се е появила дупка и той иска да запълни тази дупка с храна. Така хората стават мечтатели по изгубени райски градини. Тези хора започват да искат да постигнат рая на друго място, понеже тук са го изпуснали и сега искат да го търсят на друго място, и да го намерят. Понеже, както казах, са изпуснали настоящето и започват да си измислят един друг по-хубав свят. Така те се отдалечават от петото тяло, от себепознанието, от своята душа, от своето истинско Аз. Това е все едно да искаш да изпъдиш злите духове с тамян. Вместо с любов и разбиране, да пръскаш тамян и да мислиш, че всичко е наред, че животът е устроен, че те са избягали надалече, без да знаеш, че те са вътре. Учителят казва, че някои хора са стигнали дотам да отричат дявола, а дяволът ги е хванал за врата, толкова яко ги стиска, но те отричат неговото съществуване, понеже той е успял да ги убеди и не разбират даже за какво става въпрос. Така е станало и с първичната радост. Тя също се е заместила с шеги и със смях. И сега шегите и смехът искат да се върнат при първичната радост, но в почти всички случаи не успяват. Защото тази радост – първичната радост, която е естествена за душата – изисква абсолютно възкресение в любовта.

ИБЛИС – ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА САТАНА

(лекция 15)

Иблис казва: „Щом в изкушенията хората губят своята власт, те губят и властта над себе си. Тогава кой е техният Бог?“ Защо Иблис изкушава? Защото Иблис е наречен врата и праг, пазача на прага. И ако минеш през него, значи ти наистина обичаш Бога. Това е мярка. Тук вече оставяме всички теории и практики настрани, всички думи за Бог, за Христос, за молитва и т.н. Това е мярка, тук става въпрос за посвещението. Ако преминеш през тази врата, ако минеш през него, ти наистина обичаш Бога и наистина се прекланяш само пред Неговата Воля, а не пред волята на Иблис или на себе си, или на някой измислен бог. Преминеш ли, оцелееш ли, постигнеш ли новата светлина, разбира се, ще имаш и ново разбиране и тогава вече това ще докаже, че ти наистина се прекланяш пред една Воля, пред един Бог и че имаш неизменна Любов.

Иблис казва: „Чрез мен Бог изпитва кои се прекланят само пред Истината и кои не. Аз съм само пробният камък.“ Учителят казва в тази връзка: „Бог изпитва, Сатана изкушава“. Но Бог трябва да изпитва и затова допуска Сатана да изкушава, за да се види характерът на човка и дали този човек може да служи на Истината, или си въобразява. Вие знаете сега, че на много учители в България, на много лекари не се изплащат заплатите, въртят ги болестите самите лекари, много е проста причината. Лекарите не лекуват хората, те не могат нито хората да лекуват, нито себе си, станали са прекалено користни. Учителите не учат хората, не знаят даже на какво да ги учат. Самите те не са ученици. И това не зависи от някакво министерство да им плаща заплатите, защото когато Божията воля се намеси, никакво министерство няма думата и никакви човешки закони нямат думата. Така че целта е човек да стане истински ученик на живота, на Истината, а не както е в земните училища, за които Учителят казва: „В земното училище влизаш с един дявол в главата, излизаш с десет“. Както виждате, знания, дипломи, а нямаш характер, нямаш любов и почваш после в живота да се учиш и ако си се отчаял достатъчно и си изгубил много енергия, няма да ти стигнат силите, защото енергията е определена. Ако не си разумен, енергията се намалява, ако си разумен, енергията ти се увеличава.

Едно от важните неща, които искам да ви обясня, е че злото по замисъл не е зло, а изпитание. Някои мислят, че е зло, но това не е зло, а е уловка. Някои не могат да разберат, че не е така. Злото по Божия замисъл не е зло, макар че изглежда така. То е изпитание за Истината. И злото не идва да те мъчи, а идва да те задълбочи. Злото е изпитание за Истината и то не идва, за да те мъчи, както някои мислят, а идва да те задълбочи и да станеш по-духовен.

Понеже Иблис има голяма любов към Бога, в предните лекции говорихме, а и след време ще става на въпрос, той се е превърнал в страж, наречен още, както казах, пазача на прага. Поради тази голяма любов има и в известен смисъл свещена ревност и той пуска само тези, които имат любов към Истината, да го постигнат. Всички други нямат право да постигат това величие, величието на Бога, величието на Неговата Красота и на Неговата Истина. Затова той е пазачът на прага, той съхранява, в Кабалата се казва, че Сатана съхранява Истината. Затова е поставен на пост и бди по-зорко, отколкото архангелите. По-нататък ще ви обясня защо по-дълбоко, отколкото архангелите. Който мрази Сатана, е в опасно положение, защото той, както казах, е скритото лице на Бога и затова никой не може да го осъжда. Затова е казано в Евангелието на Матей: „Не съдете, за да не бъдете съдени“.

Иблис казва: „Моята участ е определена от Неговата любов, а не защото съм съгрешил. Защото ако има един единствен Бог, тогава как може да има грях?“ После Иблис казва: „Докато Адам се изкушава, той не може да има пълнотата на живота и не може да постигне истинско съществуване, защото Истината няма да бъде с него“. Въпреки че Иблис е имал голяма преданост към Бога, можем да кажем даже огромна, тайната наука казва, че той никога не го е виждал лице в лице. Той е нямал непосредствено виждане. Арабските посветени наричат това „моша хада“– арабската дума за липсата на това непосредствено виждане, една много дълбока дума. Това означава, че предаността е външно явление и че тя не се явява мярка за непосредствено виждане. Предаността не е достатъчна Бог да ти отвори своята врата. Преди време обяснявах, че предаността е само началото. Тя те сближава с Учителя, но все още си далече от него. Предаността трябва да узрее успоредно с добродетелите, после трябва да се превърне в жертва. Жертвата вече е зрялата преданост. Тогава вече ставаш предан на друго ниво. Имаш какво да дадеш на хората, включително даже – както Учителят казва – и на ангелите. Защото думата ученик е много специална дума, след време ще я обяснявам. Ученикът може да учи и хората, и ангелите, и умрелите, зависи просто от неговото ниво.

Както казах, предаността е само подготовка, тя трябва да постигне жертвата и в тази жертва също има един малък период, в който трябва да се постигне нещо изключително. Жертвата трябва да постигне свещеното благоговение. Оттук нататък вече може да се постигне непосредствено виждане на Бога. Свещено благоговение. Ние нямаме право да критикуваме, както разбрахме, не само Сатана, но нито един човек, нито едно учение, нито едно животно, нито един камък, нито едно растение – нищо. Можем понякога да правим някои забележки, но критика – не. Преди време ви обяснявах за разликата между критика и забележки.

Предаността е само едно красиво желание да служиш на Истината, но пътят до сливането с Истината е много дълъг. За този път Учителят казва, че това е път, който е нож с четири остриета. Тука става въпрос за ума, сърцето, волята и душата. Всички те трябва да се постигнат на най-високо ниво, за да може оттам нататък вече, от петото тяло нататък ученикът да навлезе в истинско служене.

Ще обясня. Благоговението пред всички сътворени и несътворени неща, това е едно от най-дълбоките вътрешни окултни явления. И ако на една преданост ѝ липсва благоговението, точно това благоговение, тази преданост ще се превърне в зло. Според Иблис изкушението идва, за да устоиш и за да се пребориш за Истината в себе си. Учителят отива много далеч по тези въпроси, тъй като след време ще говорим и за тайната на Христос. Засега ще продължаваме с тайната на Иблис, но след време ще минем на тайната на Христос, след време ще кажем някои неща за тайната на Бога и чак тогава за тайната на Учителя, тъй като думата Учител се оказва с най-дълбоко измерение и не само че обхваща всичко в себе си, но предшествува и Вечността, и Светлината, и много повече неща, отколкото може да си представим. Но към тази тема за Учителя ще вървим постепенно. Според Учителя Истината поразява и съществата на мрака, и съществата на светлината. В свещената книга Зохар е обяснен дълбоко този въпрос, което означава, че всички ще бъдат изпитани от Истината. Няма да остане същество, което няма да бъде изпитано от Истината, независимо от неговото ниво, независимо дали е ангел, архангел и т.н. Разбира се, на земята са слизали архангели и в човешко тяло. Един от тях е Боян Мага, истинският ръководител на богомилите, спада към архангелска йерархия, а не към ангелски йерархии и затова той носи в себе си една много дълбока мъдрост. В един от томовете за мъдреци и мистици съм изнесъл какво говори Боян Мага.

Според окултната наука всеки, който е неразумен, ще се учи от Иблис, а който е пробуден, ще се учи от Бога. Страданията, мъченията, земните училища, земните учители, проблемите ще го учат, много неща ще го учат, докато е неразумен. В момента, в който реши да живее абсолютно разумен живот, вече изпраща се помагач. Това може да стане постепенно, но човек може да го реши и тотално. Тогава вече се изпраща помагач, защото на базата на неговото пробуждане за един разумен живот, тогава вече той ще се учи от Бога. Неразумните ще се учат в земни училища и чрез земни учители. Това може да продължи цял живот, може да продължи и десет прераждания, няма значение. А разумните ще се учат отвътре, по други закони и постепенно по свещени закони.

Иблис казва на Мойсей: „Ако ти, Мойсей, изкажеш и най-малкия си намек, че съществуваш, ти си неверующ и неистинен, защото само Той съществува“. После Иблис казал на Мойсей: „Помни, помни, Мойсей, само Той съществува реално, тъй като Той е реалността. Ти съществуваш нереално.“ И после му обяснява: „Аз, Иблис, обладавам много знания, но не обладавам любовта. Аз жадувам за любов, но не я притежавам. Ако аз имах дълбочината на любовта и целостта на любовта, т.е цялата любов, аз нямаше да оцелея – това са думи на Иблис към Мойсей. – Само Всесвятият може да живее в целостта на любовта. Любовта е Неговата ослепителна сила.“ Затова в Кабала се обяснява и в някои дълбоки индийски учения, че тя е мрак, понеже е толкова ослепителна, че хората не могат да я възприемат правилно, понеже не могат да издържат на нейните вибрации и те я виждат като тъмнина. Но който може да мине през тази тъмнина, това вече е друг въпрос, например двадесет и четирите старци. Тези старци живеят точно в тази любов, в целостта на любовта. Тук само накратко ще ви кажа, че един старец има вдъхновение колкото за цялото човечество. Ако сложим на кантара вдъхновените хора и цялото вдъхновение на човечеството, на другия кантар ще натежи един само старец. Тук става въпрос за много специални същества, след време ще говорим и за тях.

Само Всесвятият може да живее в целостта на любовта и любовта е Неговата ослепителна сила. Хората могат да живеят в тази любов само за много кратки мигове. Това може да бъде няколко мига за целия живот. Но независимо, че тези мигове се явяват в човешкия живот, хората не познават тази любов. Иначе имат много определения, много мнения. Учителят казва: Ако тръгнете в училищата да питате „какво ще кажете за любовта“, ще се дадат хиляди и милиони мнения. Обаче Учителят казва: Ако питат ангелите – пълно мълчание. Те предпочитат да се пожертват, но да не казват нищо. Разбира се, това не им помага да познаят любовта на най-дълбоко ниво, но поне са разбрали един много важен закон на жертвата, който постепенно ги води по-нагоре.

И Иблис обяснява: „Така, както и хората не познават любовта, така и аз не я познавам.“

АЙМАРА – ЕДНА ВАТАНСКА ДУМА

(идея за размишление)

Доколкото си спомням, има един индиански свещен език, който също се казва Аймара, но не съм сто процента сигурен. Но така, доколкото помня, мисля, че съществува такъв език от свещените индиански езици, който се казва Аймара. После ще обясним какво означава тази дума.

Майката ражда – всичко това е казано от Учителя – Духовният Учител новоражда, Бог освещава и най-накрая се явява Превъзхождащият всичко, така наречен Немислимият и именно това е Аймара.

На едно място Учителят обяснява, че той създава ученици и след време ще ги превърне в Синове на Светлината. После казва: „Господи, ще ги дам в Твоите ръце Ти да му мислиш“. И чак след време вече Учителят ще се намеси на друго поле, за да ги учи на други неща, които са извън сътворения и несътворения свят. Тези неща са много дълбоки и така трудно е да се изнасят, но аз съм решил във всяка лекция по една идея частично за определени души да се изнасят тези неща, защото специално за Иблис, ако той не е разбран, тези неща съвсем няма да бъдат разбрани. Затова аз започвам отдалече. Първо ще говоря доста за Иблис и за Христос, и за Бога, и чак след време ще говорим за Учителя и за Старците, тъй като това е дълбока вода. Някои хора, особено външни хора, като ми слушат лекциите за Иблис и за Сатана, започват да говорят излишни неща, започват да си правят карма: „какви неща говори този човек“ и т.н., доста неща такива чух и в София, и в Русе, и във Варна, и т.н. Но това няма значение всъщност, ще продължим в този дух.

Бог освещава и най-накрая се явява Превъзхождащият всичко – Немислимият. На ватански това е наречено Аймара. Чак тогава Той започва да учи своите Синове на ония несътворени неща, които не са били изнасяни в нито една свещена книга. Той е наречен символично още Древния Старец, защото Той обобщава всички Старци и Той е тяхната глава. Учителят казва, че в сегашните времена се подготвя двадесет и петият старец. По-нататък ще ви обясня, тук става въпрос за Христос. Христос е кандидат да влезе между тези двадесет и четири, но има да измине още второ и трето пришествие. Това ще стане след много хиляди години. Пътят е дълъг, но Той е тръгнал по този път и няма връщане.

Според ватанския език Аймара не е тайна, защото тайната го ограничава. Той е, Който дава път на всички същества, но Той е извън пътя. Учителят казва: „От милиони години аз живея в храма на Аймара, но – забележете какво казва Учителят – аз не Го познавам, Той ме позна“. Тука става въпрос за величието на смирението, където се крие всъщност и дълбоката област на Учителя. След време ще говорим специално за учението на Учителя на съвсем друго ниво, но поради това велико смирение той е стигнал до този централен храм. Някои мислят, че това се намира на Алфиола, откъдето е слязъл Христос. Знае се, че Христос е слязъл от централно слънце в Галактиката – Алфиола, смалил се е седемдесет и пет милиона пъти, за да стане достъпен за хората, но Учителят не идва от това слънце, както някои мислят, а от едно друго слънце, за което друг път ще говоря и там нещата са вече много по-дълбоки, отколкото може да си представим.

„От милиони години аз живея в храма на Аймара, но аз не Го познавам, Той ме позна и понеже ме позна, аз нося в себе си живота на милиони слънца. Когато застана до слънцето, то потъмнява, изглежда като сянка, благодарение на Аймара.“ И после Учителят казва велик закон на смирението: „Да не Го познавам, това е моята най-голяма чест“. Такова нещо казва и Боян Мага, предния път казахме неговия закон, който гласеше следното, че без вечното търсене ние се превръщаме в хаос. На друго място казва, че ние постоянно трябва да увеличаваме в себе си непознаваемото, значи не това знаещото – егото, а непознаваемото, т.е. да разширяваме себе си до безкрайни хоризонти.

Връщам се на Учителя и пак ще повторя. „Да не Го познавам, това е моята най-голяма чест. Аз благоговея единствено пред Незнанието.“ Преди да продължа, накратко ще обясня, тъй като в Русе и някъде на други места се налагаше да обяснявам, че ако един ученик има вдъхновение и устрем за едно прераждане или за десет живота, или вдъхновение за шест хиляди години, както казва брат Михаил, това вдъхновение нищо не струва. Това означава, че този човек ако има такъв идеал, след шест хиляди години, да кажем, той ще го постигне и после ще тръгне назад. Истинският идеал е вечно непознаваем и вдъхновението е вечно, без прекъсване. Които имат прекъснато вдъхновение, имат някакъв погрешен подход към Истината, защото единственият идеал е Истината и скритият Старец в нея. Тя е лице на този Древен Старец. Които имат друг идеал, примерно религия, учение и т.н., те ще сгрешат. Затова Ошо в своята Библия, Ошо има една осемтомна Библия, там обяснява, когато го питат неговите ученици защо най-изостаналите хора са християните, той обяснява, че това е свързано с Библията и казва, че Библията не само че е безполезна, но тя е абсолютно вредна. Защо? Ще ви обясня. Ошо е прав, защото Библията създава осведомени хора, но не създава истински хора. Това е факт по целия свят, тръгвате наред по църквите и проверявате, който от вас може да вижда вътрешно, аз съм ходил, но пасторите бягаха от мен, не искаха да разговарят, пък и аз не исках много, но така случи се няколко пъти, няма значение. Значи Библията създава осведомени хора, но не създава истински хора, тъй като този път е съвсем друг. И наистина каква полза да цитираш Библията и Учителя, ако направиш – казва Учителят – една погрешна постъпка. Една неблагородна постъпка – казва Учителят – една лоша постъпка и цялата ти философия свършва. Значи цял ден може да си говорил за Христос, но една погрешна постъпка решава въпроса и цялата ти философия свършва. Почваш отново на другия ден и ако можеш да се съживяваш и ако си буден да растеш на по-високи нива, няма да повтаряш тази грешка. В този смисъл Ошо дава един много хубав съвет на своите ученици, когато го питат за грешките. И Учителят дава подобни съвети, но тук се сещам за Ошо. Нямаш право да повтаряш една грешка, може да правиш други грешки – казва Ошо – може да ги усъвършенстваш, но никога няма да повтаряш една и съща грешка, защото тогава се оглупява съвсем. Така ще усъвършенстваш грешките си – казва Ошо – че накрая ще избягаш от тях. Целта на усъвършенстването на грешките е накрая да им кажеш: довиждане.

Незнанието е силата, която образува нови вечности, нови измерения и нови светове. Незнанието образува безпределни свещени пространства. И накрая Учителят казва: „Понеже толкова дълбоко не Го познавам и затова Той ме е избрал.“

7 ноември 2000 г.

Иблис – тайният живот на Сатана

(лекция 16)

Пътят до съвършения момент

(идея за размишление)

Тайният живот на Серафимите

(лекция 17)

Учителят

(идея за размишление)

ИБЛИС – ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА САТАНА

(лекция 16)

Иблис е син на Бога от стари цивилизации и той е бил избран за път, през който трябва да минат хората. Човек е заключен в света, за да осъзнае своята отделеност от Бога. Тука става въпрос за осъзнаване, защото в осъзнаването отделеността изчезва. Затова Учителят казва по въпроса за спасението, че окултните ученици не търсят спасение, а нещо съвсем друго, по-нататък ще стане въпрос – обожествяване. Това е нещо съвсем друго и Учителят казва: Единственото нещо, което желая, е никога да не бъда спасен, защото аз живея в Бога. Който живее в Бога, въобще не се нуждае от спасение. Това е друг момент.

Който обвинява Иблис за застоя на своя живот или ако обвинява външния свят, той проиграва живота си. Иблис казва: „Ти, човеко, ако имаш слабости, ти си отворена врата за мен. Може да говориш за Библия и за свещени неща, за школи и учения,и какво ли не, но ти си един празен мечтател.“ На друго място Иблис казва: „Не хитрувай, човеко, защото Иблис ще те надхитри и знай, че Истина, която носи тежък живот, е по-хубава от лъжа, която те радва.“ В разговора си с Мойсей Иблис му казва: „Аз имам най-превъзходните ходове срещу всеки хитрец и всеки, който хитрува, няма достъп до водата на живота. Всеки, който хитрува, удължава живота ми, а с това и своите страдания.“ Значи Иблис предупреждава хората по свой начин. После обяснява пак на Мойсей: „Ако ти, Мойсей, наблюдаваш хората с лошо чувство, тези възприятия са ти дарени от Иблис, но поради твоята собствена нагласа. Ако, Мойсей, твоята нагласа е да мислиш лошо за хората, ти вече ставаш дете на Иблис. – Ето едно предупреждение. – И с лошите си чувства никога не можеш да се освободиш от ограниченията на формата си. Докато имаш лоши чувства, винаги ще бъдеш ограничен от различните форми на живота. Когато ти, човеко, имаш неразумна страст, ти сам си посяваш изкушението и тогава аз, Иблис, само идвам, за да ти я покажа. С това изкушение, с това поддаване ти правиш подло нападение на самия себе си.“ И затова е казано: Не съди, защото ще бъдеш осъден. И после казваш: „Това е от лукавия“. Да, но лукавият идва при лукавия. „Но знай, човеко, че аз, Иблис, ще дойда, за да ти предам уроците на всички страдания.“ Т.е. докато имаш такива желания, те съдържат в себе си страдания. После Иблис казва – той се обръща и към хората, и към арабските посветени, и към Мойсей, и към Адам, и въобще към човека: „Знаеш ли, човеко, че моите изкусни речи и проповеди, които те обвиват като змия, са основани на твоята любов към самозалъгването“. Има такива изкусни проповеди, с жестове, с особени дрехи се обличат – става въпрос за черните учители, те говорят много магнетично и привличат хората поради тяхното самозалъгване, любов към самозалъгване. „И знай, че всичките ти нечисти желания са твоят Иблис, твоят Сатана, твоят застой. И затова, човеко, стреми се да държиш ръцете си по-далече от своята неразумност, защото ако си неразумен, аз ще те ръководя, защото аз ръководя света.“ И Учителят казва: „Светът, това е черната ложа“. Тука Иблис се обръща към престъпниците и казва: „Какво знае земният престъпник за мен, защото аз, Иблис, съм служил хиляди години на пътя на послушанието – преди да стане Иблис, той е бил висше същество и стотици хиляди години той е служил на послушанието – и хиляди години аз съм пил от Божественото вино, от Божественото блаженство. Хиляди години аз бях в блаженството на Бога и моето сърце беше пълно с Неговата благодат, с Неговата милост. Хиляди години аз пия от Божественото единство и продължавам да живея в единство с Бога. И всеки, който е в единство с Бога, аз за него съм духовен път.“ Всеки, който е в единство с Бога, т.е. в единство с Истината, никой не може да му пречи да се развива, включително и самият Сатана, пазачът на прага. Сатана обяснява на хората следното: „Но в блаженството аз видях Неговата щедрост, а тя беше като океан“. Иблис обяснява на Мойсей: „Гневът на Бога е само външен, отвън, той засяга само външното и външните светове, а отвътре Бог е любов. И аз, Иблис, и тези, които бяхме около трона Му, знаем това. От милостта си Бог сътвори света и когато човек се чувствува отделен от Бога, то е, за да оцени близостта.“ Тука Иблис обяснява, че от милостта си Бог е сътворил света и когато човек се чувствува отделен от Бога, то е, за да оцени човек близостта. Отделянето е урок. После Иблис казва: „Този свят е свят на поражението, свят на големите страдания, на голямата скръб и никой не може да избяга от поражението, никой не може да избяга от големите страдания“ – преуспяващите също, посветените също. Но има един важен момент, ако човек приеме дълбокото поражение, дълбоката скръб с любов, тогава поражението ще избяга от него, т.е. ако може ученикът със своята любов да погълне страданието, омразата, критиката, дълбоката скръб, дълбоката мъка, поражението вече ще бяга от него.

ПЪТЯТ ДО СЪВЪРШЕНИЯ МОМЕНТ

(идея за размишление)

Хората търсят спасение, ученикът търси обожествяване. Учителят може да възкръсне само в Божествени същества. Това са тези, които вечно се учат, те могат да правят някои грешки. Тука само за малко ще се отклоня. Истинският ученик знае какви грешки да прави и какви да не прави. Има грешки, които го изключват и показват, че той не е ученик, а има грешки, които са допустими. Някой път ще се спра по-подробно на този въпрос, тука специално само ще наблегна на лъжата. Едно от нещата, което никога не се прощава на ученика, никакви молитви не могат да му помогнат, това е лъжата и Учителят я нарича двоен грях. Всичко друго, казва Учителят, малко или много може да бъде смекчено, може да ти се прости, но лъжата е космическа атрофия, духовно гниене, това е грях, който е, нарича го Учителят, двоен, за него никога няма прошка. Учителят казва: „Ако аз живея в Бога, от какво трябва да се спасявам“? – И после казва: „При мене въпрос за спасение не съществува“. После Учителят казва: „Аз съм за естествените страдания на човека, защото те ще го освободят от неговото минало и от неговия най-голям враг, който е смъртта“. Според Учителя човек страда, за да се върне в съкровеното. После ще говорим за съкровеното, когато ще говорим за Серафимите, защото това е техният изключителен път. Човек страда, за да се върне в съкровеното, което е източникът на живота. Думата „съкровено“ и „съкровена природа“ е по-дълбока от думата „дух“. В дълбоките архиви на Бялото Братство и на Агарта се казва, че духът и душата са произлезли от съкровеното, което пък е качество на Древния, или на Абсолютния Незнаен.

Учителят казва: „Само който прилага думите Ми, може да се усъвършенствува, който само Ме слуша, той е болен човек, той трябва да се лекува, той трябва да мисли и да се стреми към разумността, за да оцелява. Който живее само за едното оцеляване, той не може да бъде Мой ученик. Моите ученици се намират в приложението, а не в стремежа към оцеляване.“ Една от книгите, които подготвям, която ще излезе след няколко месеца, е „Пътят към Учителя“ – като съвършена мистерия, като съкровена мистерия. Там има много мерки, кои са слушатели, кои са ученици, кои са избрани и т.н. Това е една по-вътрешна книга, но е определено тя да излезе свободно.

Учителят казва: „Аз меря всеки човек с една единствена мярка. Мярката е тази – носи ли човек Бог в себе си или не“. Това е мярката, която решава всички въпроси. И после казва: „Какво ще бъде положението ви, ако застанете пред масата, пред която са наредени двадесет и четирите Старци?“ – това е казано в книгата „Учителю благи“. Това, разбира се, рядко се случва на ученика, по-точно на избраните ученици. „Тези почтени Старци са изпълнени със знание и любов от най-високо ниво.“ Ще обясня. Най-съвършеният момент в живота на ученика е, когато застане пред двадесет и четирите лица на Абсолютната Мъдрост. Те са принципи на Мъдростта – съвършена Мъдрост. И ако там някой си позволи и най-малката хитрост, той вече губи за хиляди години своя път, връща се отново в нисши светове. Но разбира се, човек с много труд стига до този съвършен момент, момент, който Учителят го нарича съвършен – значи при двадесет и четирите лица на Мъдростта. Тези същества са принципи на Мъдростта. Те познават всички кътчета на душата. Те са пребродили абсолютно всички пътища и светове. Пред тях може да се говори само по един единствен начин – истинолюбиво. Всяко друго говорене означава детрониране от съвършения момент. А той някой път се случва на десетки хиляди години един път. Това са думите на Учителя.

ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА СЕРАФИМИТЕ

(лекция 17)

Тази лекция ще има продължения, постепенно ще навлезем в техния живот, защото Учителят е дал практики, след време ще говорим и за тях, които правят връзка постепенно със Серафимите.

Първо някои общи неща. Серафимите са най-близките същества – извън двадесет и четирите Старци – до Древния Незнаен, може да Го наречем Абсолютното Същество, някой път се нарича Древния Старец, едно и също е. Учителят го нарича също Абсолюта, някъде го нарича Незнайното. Говорим за едно и също. Според мярката на Дървото на живота Серафимите са най-близко до Незнайния и пият от Неговото вечно блаженство пряко. Те пият от Неговата безкрайност и от Неговото вечно блаженство, защото те се преливат, те влизат в Него и Той влиза в тях. Когато излязат на по-външен план, Серафимите вече се намират в така наречения Божествен свят, не в духовния, защото първите три йерархии – Серафими, Херувими и Престоли – не живеят в духовния свят, а в Божествения. Те се намират в най-висшата степен на Незнайното и когато слязат по-надолу, те слизат в Божествения свят и оттам предават на другите йерархии своята съкровена природа, т.е. съкровените неща. Серафимите се възхищават от Неговата абсолютно безпределна и неизследима Любов, защото при Херувимите не е така. Те се възхищават от друго нещо, от Неговата Премъдрост, след време ще говорим и за тях. Различните йерархии търсят различни неща и различни пътища на вглъбяване. Славата и величието на тази необяснима Любов ги поразява в дълбините. Докато при ангелите положението е друго. Те могат да се насладят най-много на чистотата, на абсолютната чистота, но те са още далече от тази съкровена природа, за която после ще кажем нещо. В своята изключителна дълбочина Серафимите възприемат само Неговата Любов и я прославят в себе си като жива святост и неизразима слава. За Серафимите Любовта е най-съкровеното нещо. Тя е свещената врата, чрез която се пристъпва пред прага на Древния. И то, както виждаме, само пред прага. Серафимите пристъпват само до прага, защото знаят, че тази Любов е абсолютно непристъпна Светлина, дори и те биха ослепели. Тя е неродена Светлина и както преди говорихме за непорочната Светлина, несътворена и те знаят, че в тази Светлина може да живее само Той, Този, Който е наречен „Аз съм Този, Който съм“. На едно място в лекциите си Учителят казва същото: „Аз съм Този, Който съм“. И в една от дълбоките книги, които подготвям, ще има коментар на тази идея. Защото Учителят е единствената мярка, която свързва всички светове и едновременно е мост към Незнайния. Хем може да направи връзка с всички сътворени и несътворени светове и хем може да излезе. Даже има упражнения, които Учителят дава, и ако след време ми позволи да ги кажа, чрез тези упражнения ученикът може да излезе извън вечността, има изход, който е извън времето, извън пространството, извън вечността. Но понеже има опасност, някои от техниките се задържат.

Всички други същества могат само да се приближават до съкровения праг, но не могат да влязат през него. Ще кажа някои неща за съкровеното. Съкровеното е Праотец на всички неща. Там няма нито добро, нито зло, нито Бог, нито дявол. Там се надминава всичко. В една много по-дълбока степен няма даже и тази реалност, която светът познава като Дух. Много опасно и дълбоко е да се разкриват тези неща, но все пак след време ще издадем няколко специални книги, затова и догодина се надявам да спра лекциите, освен ако няма силно желание и тогава мога да направя компромис за още една година, тъй като съм се отдал на Учителя отново и в момента правя много книги по всички въпроси от Учителя, за всяко цвете, за всяка билка, за всяка болест, за всяко животно, за Небитието, просто за всичко и отделно за другите Мъдреци. И затова искам да прекъсна лекциите, за да помогна на хората, да издам по-сгъстени книги. Разбира се, аз няма да ги издам, тъй като не се занимавам с пари много, парите идват трудно при мене, пък и не искам да мисля за тях, но имам приятели, които да ги издадат, тука и в София. Това е между другото, но става въпрос, че тези книги ще излязат постепенно и в тях всеки ще намери това, което търси, в най-сгъстен вид, като се почне от науката за делфините като бели братя, за акулите като демони, защо са демони, защо са станали, просто за всичко, за което може да се досетим. И затова една от идеите ми е да прекъсна лекциите, макар че е много трудно, но все пак ще се постарая. Това между другото.

Съкровеното е Праотец на всички неща. То е родило Духа на Истината и това Съкровено – според Учителя – е абсолютно Недосегаемо, и затова го наричат Тайна. Понеже няма как да го нарекат, някои го наричат Тайна, някои го наричат загадка – и двете думи не са точни, най-точната дума е Мистерия. Загадката е на външно поле, Тайната е свързана с духовния свят, а Мистерията е частично в Божествения свят и над Божествения свят. Това са степени – загадка, Тайна, Мистерия. Със загадки се занимават учените, с Тайни се занимават духовните хора, а Божествените хора се занимават с Мистерията и това, което е извън нея. Съкровеното е бързо като мълния. То е светещата искра в бездната и всеки човек има тази искра, която рано или късно ще го спаси от всички сътворени светове. Бездната – подразбират се всички сътворени светове. И именно това Съкровено ще изведе човека от сътворените светове чрез одухотворяване, не чрез бягство, а чрез одухотворяване. Съкровеното пребивава в скрит покой, неизявен покой, този покой още не е познат. Душевният покой е познат, той е много дълбок, покоят на душата, на петото тяло. Шестото тяло, Духът има нещо по-дълбоко от покой, докато вече от седмото тяло нататък е много трудно да се определя. Според китайския окултизъм, според техните съкровени Мъдреци, те са над двеста, се казва, че и най-твърдият метал не може да се сравни със Съкровеното и никой не може да превъзхожда мекотата на Съкровеното. Значи едновременно и в двете посоки Съкровеното е най-силно, подобно на водата. Вие знаете и водата как пробива камъка, камъкът е твърд, обаче капката пробива камъка. Капката има в себе си сила, има по-голяма твърдост от камъка, но тази сила е скрита.

Небето получава своята висота от Съкровеното. Първият плод на Съкровеното, това е безпределната Любов. И оттук е произлязъл законът в Библията: „Люби Бога“, което е и най-дълбоката заповед, която някога е давана от Учителя. Вие знаете, Мойсей е дал десет заповеди, Христос – две основни, а Учителят дава една, за която съм ви казал преди: „Люби Бога повече от себе си!“ Това е заповедта, която разрешава всички въпроси, и който се домогне до нея на вътрешен план, той ще разреши всичките си въпроси, защото Съкровеното ще бъде с него. Първият плод на Съкровеното е безпределната Любов. Великото Начало на живота произхожда от Съкровеното. Когато Съкровеното е отделило една част от Себе Си, се е образувал така нареченият Дух. После когато Духът е отделил една част от Себе Си, се е образувала така наречената Душа. И после вече има много причини да се образува нисша душа и т.н. Когато Съкровеното си отиде, Духът на живота погива, т.е. Духът се оттегля, оттегля навътре, разтваря се в Съкровеното и човекът сам по себе си погива или се демонизира, или започва едно безпределно недоволство от живот в живот. Това е на символичен език казано – погиване. Защото само Съкровеното може да дава живот и на Духа, и на Душата. Който не живее в Съкровеното, променя безпределната радост в скръб. Според Лао Дзъ който познава Съкровеното, много лесно се скрива в уединението. Преди говорихме за тази дума, не усамотение, а уединение. В усамотението има отклонение. А уединението означава да влезеш в Единния – у Единния. Това са различни неща. Значи много лесно се скрива в уединението и се усъвършенствува без усилия. Просто постъпва благородно и Съкровеното му разкрива нещата от живота. Този човек се усъвършенствува, който има Съкровеното и който го е познал, просто без усилия. Постъпва естествено, благородно и се усъвършенствува без усилия. Който познава Съкровеното, може да храни своята безгранична енергия. Според китайските мъдреци и даоси това, което смущава тълпата – земетресения, наводнения, потопи, кризи и всякакъв род такива неща – никога не смущава Съкровеното. Това означава, че ако човек носи Съкровеното в себе си, никога няма да се смути. Нищо не може да заблуди Съкровеното, защото – според китайските даоси – то е висота без връх, вечна висота, вечна дълбочина, бездънна. Ще се върна на Серафимите, защото те живеят най-много в Съкровеното.

Когато Серафимите се вглъбяват в Неговата Любов, а те се интересуват само от това, това прилича на човек, който е застанал с благоговение пред лицето на океана. Тука искам само да подчертая думата благоговение, защото ако един ученик има уважение към Учителя, той не може да се развива, обаче ако има благоговение, това води до смирение, до дълбочина и т.н. Ако някой път трябва, ще се спра специално на тази дума, но тази дума е от съвсем друго измерение, от съвсем друг свят. Който уважава, който обича Учителя, просто той не разбира законите, тъй като между любов и обич има голяма разлика. Учителят казва, че Любовта – това е центърът на нещата, а обичта е периферия. Може да любиш само Бога, а хората можеш да ги обичаш, това е разликата в тези две думи. Така че когато казваш, че любиш хората, не използуваш правилно думата, защото любовта е определена за Единствения, за Вечния и по този път се придобива неизменна любов в самия човек. А когато обичаш, може да обичаш хората, може да обичаш животните, минералите и каквото искаш. Това е друг въпрос.

Благоговение, не уважение, а благоговение, иначе изпускаш и вътрешните послания, и Учителя, и връзката с посветените, с техния Дух и т.н., и т.н. Значи това прилича на човек, който е застанал с благоговение пред лицето на океана, гледаш, гледаш и нещо безпределно те обхваща. Потопяваш се в нещо бездънно, в нещо неизразимо. Даже и в този свят човек може да преживее нещо, ако застане пред лицето на океана, макар че неговата вода е ограничена като дълбочина. Най-дълбоката вода в най-дълбокия океан е около единадесет – дванадесет километра. В сравнение с Неизразимото, което наблюдават Серафимите, тука вече няма такива граници с километри, а просто е бездънно. Когато говорим за Съкровеното, говорим за друга вода, вода, която няма дъно. В тази вода на Съкровеното Серафимите утихват и се изпълват с абсолютен и свещен трепет. Именно от тях е произлязло благоговението, те са го предали на другите същества в Дървото на живота и именно от тях който го е възприел правилно, той го има и го носи, и чрез това ще израсне. Серафимите утихват и се изпълват със свещен трепет от това скрито величие, но това е само едно бегло описание и сравнение, тъй като аз не мога да го опиша, използвам приблизителни сравнения. Разбира се, това е бедно сравнение, което ви давам, но все пак то е нещо. Серафимите са в непрестанно съзерцание на неизразимото море на Неговата безпределна Любов. Те даже не се интересуват от мъдростта Му както Херувимите. Те се интересуват единствено от Неговата Безпределна Любов. Те знаят, че тя е тайна и постепенно се приближават към нея, разбира се, без да я достигнат. Значи гледат, наблюдават, проникват в известен смисъл, съзерцават, но край няма. И така благодарение на това постоянно съзерцание на Любовта, на Неизследимото те се изпълват със свещения огън на живота. По този начин те се изпълват с огън, наречен „свещеният огън“, и с това превъзхождат всички други йерархии. Затова Учителят казва, че любовта е основата на всяко развитие, че любовта превъзхожда всяко знание, че любовта превъзхожда съдбата и т.н. Основата на развитието е любовта. Имаш ли любов, имаш Бог, имаш и развитие. Нямаш ли любов, всичко се променя. С това те превъзхождат всички други йерархии и затова те са най-близко до Древния Старец – Древния Незнаен. Казвам това, защото Херувимите се вглъбяват по съвсем друга причина. Те се интересуват изключително от Неговата Мъдрост и Премъдрост. Те също имат Съкровеното в себе си, също имат голяма любов, но те се интересуват повече от Неговата скрита Мъдрост. Думата Серафими поради това, че са изпълнени от този огън, в превод означава „свещен пламък“. Означава още от ватански превод „огнен отломък“ – от същността на Съкровеното. Затова те са наречени пламтящи огнени същества, пламтяща огнена любов и още ги наричат живи святости, и това е точно така. Това е тяхната същност, защото те горят само в любовта, в любовта си към Древния и с тази любов те се възпламеняват в самите себе си.

УЧИТЕЛЯТ

(идея за размишление)

Учителят казва: „Има само един Учител, който заслужава да бъде познат, това е Древният“ – използува се точно тази дума, някой път Учителят използува и други думи – Незнайният, Който предшествува езиците, Който предшествува и всички велики Учители. Тези велики Учители говорят за Него и чрез Него, но Той никога не говори. Той никога не е обвързан със Словото и със сътворените светове. Той е извън говора и извън мълчанието. Той няма никакви мисли и чувства, с които може да бъде докоснат.Ако някой има дори и съкровени мисли и чувства, той не може да Го докосне. Може да докосне Учителя, който да стане за него път към Незнайния в бъдеще, но не и самият той да Го докосне. „Той не може да бъде възприет“ – според Учителя. Това ще стане ясно след време, когато издам книгата „Устройството на интуицията“. Интуицията е също безпомощна в този висок план. „Той не може да бъде възприет. Ако някой успее да Го възприеме тотално, той ще бъде погълнат от Неговата Истина завинаги.“ Има няколко такива случая с велики кабалисти и Учители, те никога няма да се върнат в сътворената и несътворената светлина, а ще останат в Него, в Неговата Абсолютна Истина. Има такива същества, които са се сляли с Него и са отказали да имат име, защото дори и духовното име е сътворяване и ограничение. Понеже тези същества искат да живеят в много високи нива, те са се отказали от връзка дори и с хората, дори и с Мъдреците. Има такива изключения в окултната история. Който Го е възприел, той не съществува. Той нито живее, той нито умира, нито съществува. Той надминава преходното и непреходното. Това са много велики неща, които Учителят подготвя и в около три книги аз ще ги изнеса след време, тъй като не знам тука дали ще можем да се вместим. Нито умира, нито живее, нито съществува, надминава и преходното, и непреходното и който Го е познал, той изчезва завинаги в Неговата Мистерия. Ако някой се стреми към Него, със стремеж не може да Го намери. Със стремеж може да намери Бога, може да намери своя Учител, но не и Него. В първия том на Висшата Мистика изнесохме това, което казва Учителят, че има едно Същество, Което е над Бога и Което е създало Бога. Това е именно Незнайният, именно Древният. И затова Бог е създаден като посредник и на Бог е дадена голяма реалност, на синовете на Бога също. Но Той надминава реалността, защото не се ограничава от реалност и нереалност, това са полюси. Вярно е, че е дал велика любов на Бога, на Неговите синове, но Той не се ограничава от това. Значи който се стреми към Него, ще Го изгуби, а трябва да се довери напълно на Универсалното Единство на живота – в книгата, която ще издам, има специален отдел „В аурата на абсолютното доверие“. Там чрез Учителя и чрез някои мои коментарии чрез Учителя става много ясен този въпрос за абсолютното доверие. Преди време ви бях казал, че доверието е по-дълбоко от знанието и от вярата. Може да вярваш на Бога, но да не си довериш целия живот. Може да вярваш в Истината, но да не се доверяваш изцяло, а който се довери изцяло, на него ще се даде едно виждане чрез светостта на словото и чрез духа. Хем чрез словото ще почне да вижда нещата много по-ясно ако си пречисти словото и хем чрез духа, който е скрит в мълчанието. Който се довери напълно на Универсалното Единство на живота, той ще дочака вселенския миг, в който ще бъде посветен и погълнат. Преди да продължа, само накратко ще ви кажа, в Египет има такъв символ на времето, така наречения Минотавър, живял скрито в един лабиринт, и за да има реколта в Египет, трябва да му предоставят жертва, абсолютно девствена жена. Той приема само девствено съзнание и ако му изпратят такава жертва, той я поглъща в лабиринта, извиква я по вътрешен път и я поглъща. И в Египет е имало големи реколти. Това е един много дълбок символ, който говори именно за тези неща, които са в други светове. Защото който иска да познае Абсолютното, той трябва да се жертвува, не просто да вярва, а вярата, както ви казах и преди, вярата е на много ниско ниво. Тя помага само човек да си уреди някои земни въпроси, но оттам нататъка тя не помага. Вярата трябва да се превърне в преданост, пак ще припомня, предаността трябва да узрее, добродетелите трябва да узреят и най-после тази преданост трябва да се превърне в жертва. Когато човек е готов за жертвата, Истината ще го погълне, Учителят ще го погълне изцяло, Бог ще го погълне, ще се вкорени в него и ще го ръководи. Оттук нататък започва това, което аз наричам вдъхновение, Небесното вдъхновение, което никога не прекъсва, нито в смъртта, нито в живота, никога. Затова брат Михаил в една лекция казва: „Ако някой има вдъхновение за шест хиляди години, това вдъхновение не е истинско“. Ако идеалът се постига до няколко години и после да се чудиш какво да правиш, значи има нещо, което не си знаел – какво търсиш. Но ако твоят идеал е Истината, тогава вече ще се домогнеш по пътя на жертвата до това Небесно вдъхновение, което никога не се прекъсва.

Именно Учителят символизира Съкровеното, затова Учителят познава тези, които идват при него, дали могат да растат и как да им говори, дали имат уважение или дали имат благоговение. Като почнем от лицето, очите, изразите, думите, подхода и начина на говорене, всичко това показва дали има условия за съкровен разговор или просто разговорът ще бъде няколко общи неща. Всички тези неща определят доколко един ученик е истински. Това са малки моменти, но важни моменти в учението. Ще обясня. Само който живее в Съкровеното, се одухотворява. Тука не говорим за вярата, защото вярата не е достатъчна. Значи … само който живее в Съкровеното, може да бъде наистина благороден, благороден означава богат, защото не може да се измери дълбочината на Съкровеното, затова благородният е богат. Именно Съкровеното таи в себе си чистотата на истинското добро. Ако човек има Съкровеното в себе си, той винаги ще знае кога прави добро, няма да пита: сгреших ли или не. Преди време както ви казах, Учителят каза един закон, пак ще го повторя. Учителят казва: „Вие не трябва да бъдете добри, а абсолютно добри“ – ето я разликата. Ако си добър – след време ще станеш лош, ако си вярващ – ще станеш съмняващ се, ако обичаш – ще мразиш, това е свят на полюси. Съкровеното не работи с тези полюси. Но ако откриеш съкровената си природа или поне най-малко душата си, което се нарича пето тяло, или себепознание, по тези въпроси говорихме много, тогава вече ти ще изхождаш от Съкровеното и ще разбереш един елементарен закон, ще кажа тука един елементарен закон. Например когато правиш едно нещо с любов, то е винаги добро, но все пак трябва да си дадеш отчет, дали е това човешка любов или Божествена. Защото човешката любов прави добро, от което след време пострадваш, докато при Божествената Любов няма такива неща, доброто е безкористно, необвързано, абсолютно чисто, в китайският окултизъм е наречено „у-вей“, говорихме преди време – недеяние, т.е. Любовта действа и не иска нищо, нито външно, нито вътрешно. Защото има хора, които външно примерно лекуват и не искат пари, обаче отвътре искат, примерно казвам. Тука говорим за нито вън, нито отвътре, абсолютна чистота.

Тези, които не познават Съкровеното, те не знаят какво да желаят, винаги имат излишни желания, което означава, че ще си подготвят страдания. Дори когато мислят за добри неща, пак накрая стигат до задънена улица. В Съкровеното се таи изкуството на вътрешния покой и дълбочината на различаването, защото, според Учителя, Съкровеното се състои от абсолютно чиста и бяла енергия, тя е прекалено тънка и духовна, тя е безцветна. Затова Учителят казва, че Истината няма цвят, цветовете са ограничение, не е ограничена от цветове. Частица от Съкровеното е скрита даже и в цветята и затова е казано, че който откъсва цвете, наранява звездите. И който наранява Съкровеното, изгубва своя път, защото само Съкровеното е път към Истината, не доброто, а Съкровеното, това е една разлика. Само Съкровеното е път към Истината.

5 декември 2000 г.

Иблис

(лекция 18)

Ханавари

(идея за размишление)

Двадесет и четирите Старци

(идея за размишление)

Любовта

(идея за размишление)

Науката за мълчанието

(лекция 19)

Малките правила в живота на ученика

(идея за размишление)

И блаженството е ограничение

(идея за размишление)

Истината

(идея за размишление)

Един от двадесет и четирите Старци

(идея за размишление)

ИБЛИС

(лекция 18)

Първо искам само да уточня, преди да започна, за името му. Има много спорове. Някои наричат злото Луцифер, други го наричат Дявола. Щайнер прави едно изчисление на тайното му име и го нарича Сорат. И трите имена са погрешни, включително и това изчисление. Най-правилното име на външен план, защото на вътрешен никога не се произнася и един посветен, който е посветен, никога не го казва, е Сатанаил. Впоследствие Бог му маха сричката „ил“, което означава Божествената Природа. Обаче остава Сат. Сат означава, че силата му остава и единството му с Бога остава. Само Божественото е махнато, но Сат остава. Именно затова е Сатана, най-точната дума на външен план. Идеята Иблис отговаря най-точно на Сатана, в най-широк смисъл.

Той казва: „Аз, Иблис, съм в единство с Бога, защото Бог не може да се раздели на части. Той е направил това невъзможно.“ Ако някой въобще си въобразява, че може да се отдели от Него, просто трябва да знае, че няма никакъв шанс. Бог е навсякъде, и отвън, и отвътре. Както ще видим накрая, както се подчертава и от Лао Дзъ: „И никой не може да бъде отделен от Него“.

Иблис казва: „И да вярваш в Бога, и да не Му вярваш, ти принадлежиш на Него“. И после казва: „Аз подвеждам този, който се подвежда, и всеки, който се подвежда по злото, е достоен за своите страдания“.

Преди да продължа, ще кажа нещо, тъй като и днес ми зададоха въпроси, и в София, в неделя ми зададоха един въпрос, който е костелив орех, тъй като в „Отче наш“ се казва: „И не ни въвеждай в изкушения…“ Някои като не са разбрали тази тема, искат да го променят, понеже не могат да го асимилират, но идеята е правилна. Както съм ви казвал преди, Бог изпитва, а Сатана изкушава. Обаче Сатана е инструмент на Бога. Значи Сатана изкушава, когато Бог му нареди. Но това не означава, че Бог иска да изкуши човека, а иска да го изпита, за да види какъв характер има, какви задачи да му даде и как може той да бъде благословен. Но на едно по-тънко и скрито ниво, във вътрешен план този, който много обича злото, който се вкоренява в злото, Бог може да го изкуши и тогава той няма никакъв шанс. И затова молитвата е: „И не ни въвеждай в изкушение“, защото това вече означава разрушение, тъй като никой не може да устои на това изкушение, когато Бог направи голяма силата на Сатана. Тогава просто човекът няма шанс. Затова тази молитва има идея да смекчава. Сатана изкушава, а не Бог, самият Сатана. И в тази борба с него човек да победи чрез Бог в себе си, да победи изкушението и просто да израсне в Бога. Но който е вкоренен в злото, ще срещне изкушение, което не може да победи, а това означава разрушение.

Иблис казва: „Никой не може да ме победи с логика. Само с Истината аз съм победен. В мен има хиляди чарове, но Истината ме побеждава.“ Тук само ще загатна, че Истината е дванадесетото тяло в човека, за което Учителят говори. После ще ви загатнем нещо, но другата година ще говорим по този въпрос, не за седем, а за дванадесетте тела. Има хора, които знаят много добре Библията, но не водят правилен живот. Иблис казва: „Те са мои и тяхното красноречие определя тяхната гибел.“ Красотата на живота се намира в Истината, а не в красотата или грозотата на нещата. Трябва да разберем първо откъде произлиза тя. Ако грозният човек е истинолюбив, тогава той е красив и тогава въобще нещата са красиви. Красотата се определя от Истината. Самият Иблис казва какво иска Бог от нас. Една тайна, която той е прозрял: „Бог иска от нас да търсим и да намерим Истината, защото тя е ароматът на живота“.

Сатана е специфичен служител на Истината. Чрез него Бог показва безпътицата на човека и я прави да бъде явна. Тайната на Иблис е тази, че той е прокълнат от Любов, защото всичко, което излиза от Бога, е Любов и затова е казано, че Той е Любов. Абсолютно всичко, което прави Бог, е от Любов. Понякога тази Любов е явна, понякога е скрита, но понеже Той е неизменен, всичко е от Любов.

Иблис казва: „Никой не може да ме опозори. Човек може да опозори сам себе си“. После Иблис казва: „Който се поглъща от Любовта, не се поглъща от света“. И Учителят казва: „Който е избрал Любовта, е избран“ – много кратко, с много простички думи. Който е избрал Любовта като основа на своя път, е избран. „Но който се поглъща от света или който избира света, не е за Божествената Любов. И чрез изкушенията аз го отделям от Бога. Тези, които имат любов към света и удоволствията, аз им повелявам да станат невярващи.“ После Иблис казва в разговор с Мойсей: „Знаеш ли, Мойсей, често аз отклонявам и посветените, а понякога и мъдреци, а също и много учени и гениални хора от техния път“. После ще кажа някои неща в тази връзка, тъй като в София се постави въпросът, каква е разликата между посветени и учители, мъдреци и мистици и т.н. Разбира се, разликата е голяма, а истинската мярка се намира не в посветените, а в Святите и Великите Учители. Когато търсим мярка, трябва да я търсим на най-високо поле, за да не бъдем подведени. После ще кажем нещо по този въпрос.

„Но това, което ме затруднява, е простият човек, естественият човек, с неизменната вяра. Най-трудна е борбата ми с неграмотния човек, който е установен в своята вяра. С учения е много лесно.“ После му казва: „Мойсей, аз не винаги успявам в изкушенията, защото когато зад един човек застане Бог, моите изкушения само го възвисяват и Бог в него расте“. Както виждате, целта на изкушенията е човек да израства. „Там, където върху определен човек се спуска Бог, този човек става изключение и аз му ставам помагач“. Тук става въпрос за този човек, който обича Истината, който се вкоренява в Истината, който се установява в нея. „И тогава, Мойсей, аз, Сатана, и Всесвятият, заедно с Бога съграждаме Истината в него“. После казва: „Аз ще изкушавам хората, докато те постигнат Божествената Истина. После нямам дял в техния път.“

В неизменната Любов има скрита дълбока тайна на живота. И Иблис прави едно признание: „И аз, Иблис, не познавам тази тайна“. После Иблис обяснява на Мойсей: „Там, където е нужна суровост – някои го наричат жестокост, но в Кабала е по-точно казано и по-правилно, суровост или строгост, тъй като Бог не е жесток, а е строг, разликата е голяма – мекотата е неуместна. И който спори с живота, животът се отделя от него.“ Който казва „защо са тези страдания, на мене ли трябваше да дойдат, точно на мене ли, защо Бог е жесток и т.н.“, той малко или много спори с живота. Който казва такова нещо, поне две тела от неговите или три са в спорна позиция. Такъв човек се отделя от истинския живот. Не можеш да спориш със страданията, защото целта на страданието е да се превърнеш в любов. И Учителят казва, че страданието произвежда разум. Това важи за тези, които обичат Истината. За тях страданието произвежда разум. И Учителят казва: „Целта на живота е не само да обичаш, а да се превърнеш в Любов. Страданието ще разруши всичко излишно във вас и вие ще разберете, че сте неразрушими, това е целта на страданието.“

ХАНАВАРИ

(идея за размишление)

Една много дълбока ватанска дума. Тя има някакво сродство с думата Голгота, но е много по-дълбока.

Голгота означава място на страданието, лобно място, в някои случаи се тълкува като място на мъчението, което не е правилно, но става въпрос за концентрираното страдание. Тази дума показва – според ватанското ѝ тълкуване – че страданието е свещеният път за душата, не просто път, а това е свещеният път на душата и затова този път е определен за всяка душа, включително и за посветените, за мъдреците и т.н. И Великите Учители също минават през това. Този път е определен за всяка душа, дали по-рано ще дойде страданието или по-късно, дали в следващия живот, няма значение, това е едно от сигурните неща. Този път е определен за всяка душа, защото който мине през „ханавари“ – после ще обясня какво означава тази дума – придобива съвсем нов смисъл в живота си и в душата си. Обикновено това се нарича Възкресение. Понеже при Словото на Учителя нещата са много по-дълбоки, а Възкресението спада към седмата степен, при Учителя придобиването на истинския смисъл на Посвещението е в дванадесетата степен, за което след време ще говорим.

Думата „ханавари“ означава мястото на съкровения мрак, т.е. съкровеният мрак. Именно тук се придобива Истината и истинската Любов. Който може да издържи, т.е. който влезе в това свръхконцентрирано страдание със своята Любов, със своята съкровена същност, той влиза в съкровеното и вижда в мрака, в тъмнината светлина. Защо? – Защото за Истината тъмнината е светла. Така е според ватанската мярка и според тази специална дума. Който влезе със съкровената си същност в дълбочината на страданието, просто мракът отпада. Той вижда, че мракът е бил скрита светлина, защото за Истината тъмнината е светла. Но който няма Любов, който не знае как да влезе в страданието или който пита защо страдам, той няма да може да влезе в дълбочината на страданието и затова Учителят казва, че ако Христос не беше издържал на кръста, на нас такива Божества не ни трябват. Той щеше да отпадне, но силата на Христос е именно в това, че Той издържа. Но Христос има и една друга сила, един друг вид съвършенство, за което ще говорим друг път.

Именно тук се придобива истинската Любов, защото тука се раждаш отново в една по-висока степен. И който е придобил Любовта, според тази дума, само той може да извършва деяния, а не действия и постъпки. Именно тук е истинското даване, защото истинското даване е от петото тяло. Човек, който е голям оптимист, който е много добър по душа, по мисли и по чувства, дава, обаче той не може да даде онази енергия, не може да даде онова присъствие, което е реално. Затова истинското даване произлиза от петото тяло, което, както знаете, е висшата душа, наречена още себепознание, самопознание и т.н. Това даване е извън пределите на света и на земното разбиране, защото то произхожда от съкровеното, не от ума, няма никаква корист, а за съкровеното само Любовта е съществена и само Любовта знае как да дава, а не обичта. Не обичта, говорим за Любовта, а това са различни неща. Думата любов и думата обич се различават не само като кабалистически строеж и като букви, а по вътрешен смисъл. Учителят казва, че ти не можеш да любиш хората. Любовта има отношение към центъра на живота. Можеш да любиш Бога, а можеш да обичаш хората. Значи ще любиш центъра, а ще обичаш периферията – такъв е законът. Любовта – когато говорим за любов – тя се насочва изключително към центъра. Когато говорим за обич, вече това е между хората.

Само голямата скръб разкрива същността на човека. Затова човек трябва да мине рано или късно през големи страдания и затова се изчаква той да бъде подготвен. И този, който носи любовта в себе си, той минава през съкровения мрак и израства в петото тяло и шестото тяло, и се подготвя за седмото. В пътя на това дълбоко и съкровено страдание, в пътя на „ханавари“, или съкровения мрак, най-подхожда мълчанието. Значи не да разказваш колко си страдал, как си страдал. Когато става въпрос за най-съкровеното, най-подхожда мълчанието, т.е. в мълчание трябва да изживееш дълбоката Истина.

ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИТЕ СТАРЦИ

(идея за размишление)

Някои ги объркваха с мъдреци, други ги объркват с посветени, някои ги наричат Велики Посветени, което не е вярно, и в онази книга на Едуард Шуре за Велики посветени също самото заглавие е погрешно, защото той не може да различи кои са Велики Учители, кои са посветени, а тези неща са много различни и понякога са толкова различни, че става въпрос за невежество и мъдрост. Посветените, по отношение на Святите Учители, са в невежество. Разбира се, има няколко вида посветени, както има няколко вида мъдреци. Преди да продължа, ще кажа няколко общи положения, тъй като и в София стана въпрос.

Мистиците са една степен над посветените. Но трябва да кажа, че има три вида мистици. Има мистици на сърцето, мистици на волята, мистици на ума. Има съвършени мистици и на ума, и на сърцето, и на волята. Примерно Ганди е мистик във волята, но не и мистик в ума и в сърцето. Някога ще придобие и там мистерията на Любовта, тъй като мистичната област е област на висшата Любов. Има някои, които са мистици в ума – Толстой. Има други, които са мистици в сърцето – има такъв мистик, казва се Егхарт, един от големите немски мистици. Има съвършени мистици, но те са две степени. Съвършен мистик е Сведенборг, за който ще говорим след време повече, и днес ще кажем нещо. Но и Учителят, и Христос, и Лао Дзъ са също съвършени мистици, но те са от по-високата степен. Както виждате, има много различия. Има мъдреци, които са посветени, има мъдреци, които не са посветени. Преди време ви бях загатнал, Конфуций е мъдрец, но не е посветен в Тайната на живота. Има си причини. Лао Дзъ го наричат мъдрец, но той не е мъдрец, както ще видим накрая, ще завършим с него, той е един от двадесет и четирите Старци. Никой не може да нарече Старците мъдреци. Те имат Мъдрост, те са Принципи на Мъдростта, но те са нещо много повече, както ще разберем после. Те носят нещо друго, освен Мъдрост, тяхната сила се намира на друго място. След време аз подробно ще се спирам на тези неща. Има и мъдреци от друг род съвършенство. Съвършен мистик е Ал Газали. Той е писал два вида книги. Едната е за философите да се забавляват, казва се „Опровержение на философията“, а другата е за Бога, за Скрития в скритото, но тази книга той я тълкува само пред свои ученици, а на другите разкрива други неща. Има над триста арабски мистици. Мистиците за разлика от посветените живеят много дълбоко в сърцевината на Любовта. Те не са като поетите, които чакат, като ги вдъхнови нещо и пишат. Мистикът е самият той вдъхновение, понеже е постигнал сливане с Любовта, докато много посветени са на граница между четвърто и пето тяло. Някои от тях живеят в Любовта, но зависи от тяхната нагласа. Някои нямат за цел Любовта, а знанието и затова нямат пълнота. Всички мистици имат пълнота, но тя е на три степени. Както казах, пълнота някои имат на ума, други на сърцето, трети на волята. А съвършените мистици от първата степен имат пълнотата на блаженството. Обаче най-висшите мистици, като Учителя и Лао Дзъ, не се занимават с блаженството, тъй като, Учителят е дал една мярка, блаженството е ограничение, особено когато блаженството се срещне с лицето на Истината, Учителят казва, че то е като сянка. После ще кажа нещо и по този въпрос.

Двадесет и четирите Старци са стълбовете на нашата вечност. И никой не може да съзре – според окултната наука – нито основата им, нито върха им, защото, според Учителя, те са истинският венец. Някои казват, че човек е „образ и подобие“, но Учителят казва: „Не, истинският „образ и подобие“ в най-висшия смисъл на думата са именно двадесет и четирите Старци“. Те са загадка и мистерия не само за посветените, но и за серафимите и херувимите. Тези двадесет и четири Старци живеят най-близко до Абсолютния Дух, познават Бога като Духовна Истина и познават Абсолюта като Абсолютна Истина – това са различни неща. Те имат свои ученици, които също познават Абсолюта като Абсолютна Истина. После ще кажем нещо за тях. Те са венецът. На едно място Учителят казва: „Вие мислите, че сте венецът, но не, вие сте жаби, които крякат още в гьола“, т.е. да нямаме големи претенции, независимо какво постигаме, как израстваме, нека да бъдем много по-скромни и смирени, за да може наистина да растем, защото наистина на кроткия и смирения човек могат да му се разкрият много неща и много жалко, ако човек не е кротък и смирен, защото просто ще изпусне много неща, ако няма тези качества. А който е кротък и смирен, наистина ще научи много важни неща.

Както ви казах, арабските Мистици са над триста, между тях има святи Мистици, има еврейски Кабалисти, които са над триста, между тях има около четиридесет святи Учители. Тука не говорим за посветени, а за Мистици и Учители на високо ниво. Има над двеста Даоси, които ако се срещнат с посветени, няма да се получи никакъв диалог, тъй като те живеят в много дълбоко измерение и за тях понятията Бог, Сатана и т.н., добро, зло не съществуват. Ако на такъв човек кажеш „кръстен ли си в Бога“, просто ще стане много смешно, тъй като те живеят в Дао, а Дао символизира Абсолютната Истина и Абсолютното Небитие. И както ви казах преди, за тях няма зло и добро. Ако се случи зло, те казват: това е Дао, това е вътрешен път на развитие; ако се случи добро, пак казват: това е път. Никога не казват, че едно нещо е лошо или добро. После ще стане въпрос за даосите. В Япония също има много Мъдреци, Мистици и Дзен-учители – както виждате, става въпрос за стотици, които са над посветените. Пробудените хора са най-ниската степен, трябва да бъдат обичани и уважавани, поставени на своето място, защото те са вратички, те са път, малък път, не са абсолютна мярка, но те са път и малко или много те имат връзка с ангелите и понякога с архангелите, и помагат на хората. Но когато говорим за абсолютна мярка, който иска да постигне нещо по-дълбоко, не трябва да се застоява там.

Двадесет и четирите Старци изразяват не толкова Мъдростта и Силата, а най-вече Величието на Незнайното. Преди всичко те са проводник на Незнайния. Те са Великите и скрити Учители на Любовта, Мъдростта и Истината. Тук искам да кажа, че те се различават от другите Учители. Има Учители, които са само Учители на Любовта. Има някои, които са Учители на Мъдростта, някои са само на Истината, някои са на Волята. Но истинският Учител е Учител на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Много хора говорят за най-различни видове учения. Силата на Учителя е в това, че Той наистина дава нещо универсално за всички времена, т.е. става въпрос за Пентаграма. Пентаграма е вечният път на цялото човечество завинаги и това е план на Бога – Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Извън тези неща никой не може да се развива правилно и не може да расте в тези степени на Любовта, Мъдростта и Истината. Където и да ходи, в каквото и учение да ходи, винаги се иска това – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Без тях всичко се обезсмисля и затова казвам, че това е универсален план, план от самия Бог и спуснат към Бога от Абсолюта. Това е план за цялата вечност, затова идеята за Пентаграма е универсална.

Както казах, двадесет и четирите Старци са великите и скрити Учители на Мъдростта. Но ние не можем да ги наречем Мъдреци, защото те надминават и всяко слово, и всеки израз. Те са повече присъствие. Може да изразят Мъдрост, но не са само Мъдрост, те са винаги нещо повече.

Според окултната наука видението на Самадхи е само една подготовка за видението в бъдеще на един Старец. Всички категории ученици в света – малко или много, дали знаят или не знаят, дали е пряко или несъзнателно, а има и посветени, които не знаят – са свързани и се подкрепят от един от двадесет и четирите Старци.

Двадесет и четирите Старци, според Учителя, са смисълът на нашата вечност, а ние знаем от Учителя, че думата „смисъл“ превъзхожда всички светове, т.е. всички ограничения, защото думата „светове“ означава ограничение. Според Учителя има два вида Вселени: пределни и безпределни. Двадесет и четирите Старци помагат и на Бялото Братство, и на Всемирното Братство, но живеят отвъд. Техният истински живот е в Абсолюта, а не в Бялото и Всемирното Братство. Те не са ограничени. Двадесет и петият Старец, който се подготвя, е Христос. Учителят казва, че Той ще мине още през две Голготи и две Пришествия. Ще има и трето Пришествие и чак тогава, ако Той издържи, ще влезе в това свято число и ще докаже по един абсолютен начин, както Старците са доказали, абсолютния принцип на Любовта, Мъдростта и Истината. Затова Учителят казва за Него, че Той дойде на земята на Голгота, за да научи нещо, което не знаеше. Това още не означава, че е постигнал абсолютната Мъдрост, пък и Той е достатъчно смирен и след време ще я постигне. Затова Той не приема да го хвалят. Дори и когато му казват „Учителю благи“, Той казва: „Как така ме наричате благ?“ Докато Учителят казва, че тази формула за Него самия може да се прилага, след време ще говорим по този въпрос, и тя е много важна. Друг път ще говорим за ватанската идея на „Учителю благи“.

Смисълът, според Старците и според окултната наука, означава вечното тържество на живота. Тук не говорим за съдържание на нещата, нито за форма, а за смисъл. Смисълът символизира вечното тържество на живота.

Според Учителя Абсолютът може да се огледа не в Творението, а само в двадесет и четирите Старци, говорим за пълнотата, за пълното огледало, за най-висшия проводник, за най-висшата врата. В Творението Той се оглежда частично, тъй като Творението не може да Го побере. Както ще видим после, и Учителят казва нещо за Творението. Колкото и да се проявява, и през цялата вечност Той не може да се побере и не може да се изяви напълно. Абсолютът, както казах, може да се огледа не в Творението, а само в двадесет и четирите Старци, т.е. в тяхната велика Любов, защото, както казах, те са „образът и подобието“ в най-висш смисъл, в най-висша мярка. Те са именно „образът и подобието“. Двадесет и четирите Старци познават Бога като чиста Духовна Истина, но те познават и Незнайния като Абсолютна Истина. В Библията се говори за трима младежи Седрах, Мисах и Авденаго, които царят Новуходоносор ги хвърля в огнената пещ, но казва се, че те не са изгорели. За тях се знае, че са ученици на един от двадесет и четирите Старци и че са научени да познават Абсолюта като Абсолютна Истина, т.е. Незнайния, не като Духовна Истина, не като относителна Истина, а като Абсолютна Истина. Затова огънят не ги е докоснал.

ЛЮБОВТА

(идея за размишление)

Според арабските мистици Любовта е Божествен начин на живот. Кратко е казано – Любовта е Божествен начин на живот. Според Учителя Любовта има всякога стремеж към Мъдростта и Истината. Има ли в един човек наистина Любов – това е белегът. Учителят казва, че Истината е единственото изцеление на всяка душа. Тук говорим за изцеление в най-вътрешен и дълбок план, не просто оздравяване, тъй като здравето е нещо елементарно. Тук говорим за придобиване на Мъдрост, за вкореняване в Истината и за едно изцеление, което се превръща в светлина, а не просто в здраве.

Учителят казва: „Постъпваш ли разумно, Бог те изпълва с Любов, това е правилото“. И Учителят дава мярка за виждане, тук не говорим за ясновидство, а за един друг род виждане. Казва простичко: „Любящият вижда Бога“. Ако наистина имаш Любов, ще Го виждаш.

Друга мярка дава Учителят за правото, кой е прав, тъй като много хора спорят кой е прав. Учителят пак отговаря много простичко: „Който люби, правото е на негова страна“. В един спор с някого, било за имоти, за документи, какви ли не спорове има, ако ти обичаш повече, ще отстъпваш, ще даваш, няма да се обвързваш и правото ще бъде на твоя страна, защото Бог работи в Любовта, не в споровете, не в разговори за материални неща и т.н. Духовният човек винаги отстъпва. Дори и понякога, когато е прав, той трябва да е мек и да отстъпва, и да обича без вътрешна критика. Тогава правото е на негова страна и след време той ще си получи благословението.

Другият важен момент, който е казан в учението, в окултната наука, е следният: ученикът може да се отплати на своя Учител само с любовта си към Бога.

Другият важен въпрос. Любовта задава всякога свещени въпроси и получава винаги своя съкровен отговор. Това означава, че истинските въпроси произлизат от петото тяло, т.е. от висшата душа. Когато въпросите се задават от ума, от четвъртото тяло, никога този човек не може да получи истински отговор. Ще получи някакъв отговор, но не е това. После ще се родят нови въпроси и нови отговори и играта няма край. Има дори наука за въпросите. Трябва да знаеш как да зададеш един въпрос, защото истинският въпрос се поставя пред небето, пред Учителя, пред Бога и всички те виждат, и ако въпросът е безкористен и чист, а това може да произлезе само от висшата душа, тогава ти ще получиш външен или вътрешен отговор, съкровен отговор. Не е казано, че отговорът веднага ще дойде, но обикновено отговорът идва бързо, в най-лошия случай до втория ден идва, ако човекът има молитвено разположение и възприемане.

Какво означава отговорът от окултна гледна точка? Какво означава да получиш отговор на такъв въпрос, т.е. ако си задавал истински въпрос? Отговорът е, че ще имаш възхищение от живота, ще имаш възторг. Разбира се, това е малкият отговор, след време ще имаш и по-дълбок, но с това се започва. Отговорът – това е възхищението от живота, това е възторгът от живота, това е любовта към живота. След време ще дойде и по-дълбоката степен, която се нарича „Мерухим“ – означава „Небесно вдъхновение“, т.е. вдъхновение, което идва от шестото тяло, вече от човешкия дух.

Любовта е съградена от съкровени желания, това е нейният белег, че говорим за истинска Любов. Ако говорим за желания, ако говорим за Любов, трябва да разберем това правило – Любовта е съградена от съкровени желания.

Другият важен момент, който искам да ви кажа – търпимостта. Някои хора казват, че трябва да бъдем търпими към други учения, към религии и т.н., което, разбира се, е погрешно. Защо? – Защото търпимостта означава нагаждане, а търпението е Любов – това са две различни неща. Това е особен род лицемерие, ако ти просто изтърпяваш, за да се нагодиш и да уважиш човека, това е неправилно, тъй като пред Бога трябва да бъдеш търпелив. Искам да кажа, човек трябва да бъде търпелив, а Бог е дълготърпелив, но има един такъв закон: Бог не е безкрайно търпелив, защото ако беше, светът щеше да бъде разрушен. Не може да се търпи един убиец, който започва да убива всичко наред, и Бог не означава, че трябва да го остави, безкрайно да търпи. Не че Бог няма безкрайно търпение, Той има нещо повече от търпение, но в случая това ще доведе до много лоши последствия. Затова Бог се ограничава и дава уроци. Търпимостта е нагаждане, а търпението е Любов. Към другите учения ние трябва да имаме любов, а не търпимост, не да имитираме или да се представяме, че сме в единство с тях, а просто трябва да обичаме душите в един дълбок вътрешен план. Дали те ни разбират, това е друг въпрос.

Всичко, което търсиш, е в Божествената Любов. Понеже хората все търсят нещо и не знаят къде трябва да се установят, затова казвам това. Това е една друга мярка в учението. Всичко, което търсиш, ще го намериш в Божествената Любов. Някои казват: „Знам“. Знам, но щом търсиш и още нямаш мистиката в себе си, или пълнотата, или съвършената мистика, значи все още не си в тази Любов. А когато постигнеш тази мистерия, когато станеш съвършен мистик, това не означава, че спираш да търсиш, тогава се насочваш вече към съвършената Истина и към съвършената Мъдрост. Това е друг момент. Всичко, което търсиш, е в Божествената Любов, останалото са празни усилия. В Любовта формата изчезва. Ако ти обичаш един човек, ти ще виждаш душата му, а не тялото му. И ако направиш връзка с душата, ще видиш и Бога, защото човешката душа е просто самата Любов. Душата, това е самата Любов. Ако ти обичаш тази душа, ще видиш Бога в нея, ще направиш връзка в един много дълбок вътрешен план. И Бог ще ти разкрие красота, която не си виждал. Това може да стане и ежедневие, защото когато обичаш неизменно, Бог ще ти разкрива неизменно тази красота на душата.

Да кажеш „познавам Библията“, е много бедно, но ако кажеш „познавам Любовта“, това е вече нещо съществено. Разбира се, за да кажеш „познавам Любовта“, трябва да можеш да го кажеш с пълнота. Но ако не можеш, поне трябва да се стремиш. Трябва да различаваме кое е съществено и кое не. Ако кажеш, че познаваш Библията, това не означава още, че си истински човек. В света има много школи, ръководени от посветени, но нито тези посветени, нито техните ученици стават истински същества. Има дълбоки причини. Затова казвам, че посветените трябва да ги обичаме, да ги уважаваме, но те не трябва да стават наша мярка. Единствените посветени, които са прави, са тези, които водят хората към Великия Учител, а не просто към себе си или към някакви други посветени. Когато искаме висшата мярка, трябва да се стремим към истински Великото, към истински Святото, т.е. към Святите и Великите Учители. След време ще говорим по-подробно за тях и в сгъстен вид за тяхното велико учение, тъй като някои още не могат да разберат, че към тази категория спада и Мохамед. Просто не са го проучвали с любов, срещнали са някакви противоречия и не могат да разберат, че става въпрос за една дълбока мистерия, за един съвършен мистик, но скрит. Такива има много като него, които са останали неразбрани. Обикновено християните не обичат Мохамед, даже и в братството не го познават и всеки държи за своя Учител. Обаче ние трябва да сме отворени към всички учения, и то с Божествена Любов, за да можем да проникнем в красотата, в Мъдростта, която произлиза изцяло от Бога във всички тези учения.

НАУКАТА ЗА МЪЛЧАНИЕТО

(лекция 19)

Първо някои общи неща за мълчанието. Мълчанието е ценно от много гледни точки. Разбира се, не всеки мълчалив човек е мъдър. Защото Учителят казва, че и рибите мълчат, но нямат нищо общо с мъдростта.

Първо – мълчанието е духовно лекарство срещу много беди и болести. Затова Учителят казва, че за мълчание никога не можеш да се разкайваш, обаче за една изпусната дума някой път дълго време можеш да се разкайваш, но даже и това може да не ти помогне. Мълчанието е метод, който съхранява душата и научава човека да говори правилно, разумно и будно. Затова в древните школи е имало период на мълчание, три години, пет години, десет години и ако сте чували за исихастите, те са посвещавали по един цял живот на мълчание. В това число в тази форма са слизали Велики Учители и Посветени, Мъдреци и Мистици – целият живот в мълчание, никаква връзка с ученици. Познават някои хора, поздравяват се, но техният живот се ограничава много, а някои даже са избягвали поздравите, тайно са живеели в пещери и на особени места и са останали непознати за хората, за да научат в дълбочината на мълчанието езика на духа. Защото когато устата е затворена, душата работи. Така казва Учителят. Когато умът мълчи, душата работи, тя мисли на едно по-дълбоко поле, започва да схваща тънкостите на живота, Божествените неща, духовните неща, обогатява се и след време започва да говори Божествено. Затова в Талмуда се казва, еврейските мъдреци са казали, че имаш право да говориш само тогава, когато можеш да кажеш нещо повече от мълчанието – една мярка.

Който може да овладее дишането си, той може да овладее и своя живот, своите желания. Това става също в областта на мълчанието.

Мълчанието е метод за разреждане на ума и кармата, т.е. съдбата – една друга гледна точка. Мълчанието е метод за разреждане на ума, на неговите хитрости и планове, понякога даже и хубави планове, но и те объркват човека, а в мълчанието човек се научава да различава. Мълчанието е един от духовните пътища към вдъхновението – друг закон, който е свързан с мълчанието. Духовната сила и енергия расте в мълчание. Човек, който иска да се справи след време с болестите си, с проблемите си, с противоречията си, трябва да научи науката за мълчанието, защото тук се натрупват големи капитали: енергия, жизнени сили и след време можеш да посрещнеш болестите, проблемите и противоречията. Ако нямаш енергия и ако те са много силни, тези духове внушават и когато дълго време ти внушават, и ти не можеш да посрещнеш с енергия, с молитви и с разбиране тези неща, постепенно болестите и противоречията ще те обсебят. Затова човек трябва да има капитал. Така както когато на външен план иска да си купи материални неща и трябва да има някакви пари, така трябва да има нещо и в духовната си каса, в подсъзнанието, т.е. в душата си, трябва да има енергия. Човек без енергия може да има много красиви идеи, много планове, но той нищо не може да постигне, ще си остане мечтател. Все пак по-хубаво е да мечтае, отколкото да се отчае, но това е друг въпрос.

Любовта в своята дълбочина е мълчание, защото е неизразима, тя поглъща всяко слово, защото е тотална. Съкровеното в нас е мълчаливо – това означава, че любовта живее в дълбините на святото мълчание. Според окултната наука мълчанието учи човека първо да обича Истината, а после себе си. То преподава важни уроци, вътрешни, духовни уроци. И именно в чистотата на това мълчание се създава животът, т.е. явява се шестото тяло, духът, а това е съкровеното в най-висш смисъл. Учителят казва, че оттам произлиза животът, от съкровеното. В чистотата на това мълчание се създава животът, т.е. шестото тяло слиза при петото, духът влиза в душата и я изпълва с нещо съкровено от една по-висока степен, която не може да се изрази с думи. Всички хора се връщат в мълчанието, наречено в китайския окултизъм „Всевиждащото Небитие“ и наречено още „Дао“. После ще стане въпрос и за Дао.

Но ти можеш да мълчиш и без да си мълчалив, защото умът обича да играе игри. Ти можеш да мълчиш, без да си мълчалив и без да наблюдаваш с любов нещата. Защото истинското мълчание принадлежи на Любовта, а не на ума. Умът го налага като дисциплина, но при Любовта то е естествено, то е дълбоко и там душата започва да вижда. Истинското мълчание принадлежи на Любовта. Човек, който е видял истинското лице на Любовта, той замлъква и онемява, постепенно става все по-мълчалив. Човек, който е видял истинското лице на Любовта, той занемява пред Неизразимото, т.е. пред величието на Бога, защото Любовта е едно от лицата на Бога – първото лице. Първото лице на Бога е Любовта. Той замлъква и онемява от възторг пред величието на Любовта. И затова казвам, че истинското мълчание произхожда от Любовта. То е извън пределите на ума. Умът може да играе игри с мълчанието, например може да спира мислите си, емоциите си, но това е подтискане, а не истинско мълчание. С контрол над ума се постига външно мълчание, а с любов към Истината се постига вътрешното, дълбокото мълчание на душата, където тя проглежда. Това мълчание позволява да се докоснеш до Безкрайното. То е една подготовка за срещата с Безкрайното, която среща е много неизгодна за ума. Много хора са полудели, понеже не могат да навлязат в Безкрайното и ако са били много упорити, при тази среща те изгубват ума си, тъй като са ограничени, умът е ограничен, умът обича да живее в граници. А душата обича Безпределната Любов, тя обича всички хора, всички животни, всички раси, всички народности. Това е качество на висшата душа, на петото тяло. Обаче умът обича да ограничава, умът обича границите, в границите се чувства сигурен, а Любовта се чувства сигурна в Безпределното и висшата душа винаги ще търси Безпределното. И ще го намери.

Само в пречистения и духовен ум – тук вече говорим за друга гледна точка на ума, когато е напълно пречистен и овладян – има мълчание, в този ум няма мисли, няма ментална дейност. Този ум е изключително духовен и духът използува чистия ум, но без неговата ментална дейност. Духът използува чистия ум като слуга, защото неговата роля е да бъде слуга на човека, а не господар. Менталната дейност е оставена настрани. При това положение умът работи, действа като слуга, но не съществува, защото работи духът. При пречистения ум вече се явява духът. И духът става ръководител на човека и вече човек се освобождава от всички заблуждения, груби, духовни, астрални, фини и всякакви. Тук вече заблуждения няма. Тук вече работят петото и шестото тяло.

Истинското мълчание е синоним на чистото съзнание. И Учителят казва: „Само чистото съзнание може да създаде истинско ученичество – новият човек“. Всичко преди това е подготовка. Този, който иска да открие Царството Божие, което е едно друго име на свободата, той трябва да намери своето истинско мълчание, т.е. своето вътрешно уединение, защото Истината е нещо безмълвно и абсолютно. Мълчанието изработва – според арабските мистици – правилния поглед за живота. Ето защо е много важно, тук бих казал, че е много по-важно от златото, защото златото не може да изработи тази идея и това качество. Мълчанието изработва правилния поглед за живота. А според арабските мистици и специално според Ал Газали правилно насоченият поглед побеждава кармата, побеждава съдбата. Той казва така: „Съдбата не е реалност, ако се насочиш изцяло към Истината“. И това е наистина така.

МАЛКИТЕ ПРАВИЛА В ЖИВОТА НА УЧЕНИКА

(идея за размишление)

Ще дам шестнадесет правила.

Първо правило:

Ученикът е зает само с доброто. Какво мисли, какво прави, какво крои, какво замисля, това е мярката – ученикът е зает само с доброто.

Второ правило:

Ученикът е свободен, когато нищо не го отклонява от пътя му. Той не позволява на професия, на интимни отношения да го отклоняват. Може да ги допуска, но те не трябва да посягат на свободата му, на израстването му отвътре.

Трето правило:

Когато ученикът минава през трудно място – става въпрос за тежко страдание, нещастие, приближаващо нещо, защото нещастията хвърлят сянката си предварително за учениците – той се насочва изцяло само към най-същественото (друго важно правило).

Четвърто правило:

Учителят казва: „Учениците на Всемирното Братство са души, а не мъже и жени“.

Пето правило:

Ученик, който познава Бога в себе си, намира своя Учител.

Шесто правило:

Ученикът разрешава най-мъчните въпроси в абсолютна тишина. Не отива да се допитва, да каже: „Помогни ми“. И това е допустимо, и това е разумно, но казвам кое е най-разумното.

Седмо правило:

Обикновените хора изучават всичко, което им е угодно, от което имат полза, а ученикът изучава тайната на Пътя.

Осмо правило:

Ученикът различава второстепенните неща и знае, че те образуват отклонението от Пътя.

Девето правило:

Ученикът знае, че истинското разбиране идва от Любовта, а не чрез методи, техники и размишления.

Десето правило:

Ученикът знае, че който спазва съкровеното, Истината го защитава, а който не спазва съкровеното, Истината го руши, т.е. хармонията го руши, доброто го руши, защото те показват другото си лице. Истината показва строгото си лице и човек не може да издържи. Тука не става въпрос за дявола или някакви други същества. Тука работи Истината.

Единадесето правило:

Ученикът знае, че само който живее в Любовта, лесно разрешава всичките си въпроси – това е мярка. Значи има една лекота, независимо дали изпитанието е голямо, сложно, дълбоко и т.н.

Дванадесето правило:

Ученикът знае, че Любовта е нещо духовно и Божествено и че в Любовта никога няма раздяла.

Тринадесето правило:

Ученикът държи мисълта си високо и всякога над земните неща, над земните проблеми и работи.

Четиринадесето правило:

Ученикът винаги има съдействието на невидимия свят.

Петнадесето правило:

Законите и правилата на ученика са писани вътре в него. И Учителят казва: „Отвън той няма писани закони“. Преди време един от държавна сигурност ми показва конституцията и казва: „И твоите лекции, и всичко трябва да се съобразява с конституцията“. Аз му казах: „Хвърли я, защото ако искам да правя добро, твоята конституция може ли да ме спре?“ И той разбра, че в конституцията някои неща липсват, а то се знае, че липсват. Но той разбра, че не може да ми показва конституцията и да ми чете закони. Даже искаше някои и да ги чета. Аз му казах той да си ги чете. Правилата са писани отвътре. Всеки трябва да знае кога трябва да е благороден и кога постъпва благородно. Не е необходима конституция, нито Библия, нищо, просто душата знае. Човек трябва малко да се вглъби, малко да е буден, с малко будност пак ще разбере.

Шестнадесето правило: Ученикът слуша Духа. Не духовете, не астрални същества. Ученикът не е медиум, медиумите слушат всичко и оглупяват, слушат всякакви гласове. Даже и от църквите са идвали хора при мене да ме питат Бог ли им говори, дяволът ли им говори, не могат да различат нищо.

И БЛАЖЕНСТВОТО Е ОГРАНИЧЕНИЕ

(идея за размишление)

Учителят казва: „Никой не помни кога е излязъл от Бога и не знае кога ще се върне. Щом нищо не помни и нищо не знае, как ще реши задачата си?“ – това е въпрос. Може ли ученикът да разреши една задача, ако не я разбира – пак въпрос.

Ще обясня и ще отговоря накратко.

Човек не помни кога е излязъл от Бога и докато е човек, той никога не може да си спомни, защото са изминали милиарди години. В това безкрайно време – думата време е условно казано, в кавички, защото вечността можем да я наречем условно време, даже Заратустра така я нарича „вечно време“ – паметта е изгубила своя ключ и има само един начин човек да си спомни. Това е, когато самият той стане истина. Тук не говорим за Абсолютна Истина, говорим за шестото тяло. Преди това той дълго време трябва да се слива с Истината, на степени, за да може да се подготви за сливането със своето шесто тяло.

Преди да продължа с идеята, какво казва Учителят, ще ви кажа какво означава подготовка. Например: отиваш при един лекар и той ти казва: „Имаш рак“ – с убеждение, с внушение и т.н. Който е ученик, казва: „Грешиш, каквото и да имам, ще изляза от тази ситуация, защото грешиш.“ Ученикът вярва в нещо по-дълбоко. Не се поддава на внушението, дори и когато е вярно, защото любовта може да се справи с всичко. Отиваш при астролог и ти казва, че звездите са лошо съчетани в твоя живот. Отново: „Грешиш.“ Същото при всякакви ясновидци, каквото и да кажат, а и хубавите неща също са грешка в почти всички случаи, над деветдесет процента са грешка. Значи ученикът слуша само Духа. Слуша една вътрешна разумност и Учителят е дал много такива примери, как такива хора са се освободили, не са повярвали на лекарите. Преди време имах случай в Аспарухово с една сестра, има някаква пъпка на ръката, на дланта отгоре. Лекарят й казал, че ръката й трябва да се реже. Обаче както знаете, човек не си дава лесно ръката. И тя идва и ме пита: Какво да правя? – Дадох й една проста техника от Учителя, с едно химикалче да си начертае кръг около пъпката. Да начертае един кръг и да казва: „Господи, Ти се справи с тази моя пъпка“ – която била някаква тежка болест. Значи силите се групират от периферията към центъра и излизат, пъпката се пукна, дойде да благодари, казах ѝ, разбира се, че няма нужда от благодарност, но идеята ми е тази. Понякога много просто и много лесно могат да отрежат на човека и ръката, и главата, и особено лекарите, те обичат да дават такива лечения и да подвеждат, но ученикът работи на друго поле. Значи всички тези малки подготовки водят след време до едно сливане с петото и с шестото тяло. Има друг пример. Една жена – казва Учителят – е била на смъртно легло. Попитала мъжа си: „Ако умра, ще ходиш ли с друга жена и ще се ожениш ли?“ Той искал да бъде откровен пред нея. Мислил, мислил и казал: „Ще се оженя“. Лекарите, всички очаквали да умре, но тя казала: „Тогава няма да умра“. И разбира се, оживяла и живяла доста години. Дали е от инат, дали е от някакво разбиране, обаче тя не могла да понесе нещо и се връща отново. Много такива примери има, няма да се спирам.

Учителят казва: „И когато ученикът стане Истина – говорим за сливане на по-високо поле и в случая най-вече за шестото тяло – тогава той ще се озове извън миналото, извън бъдещето, извън настоящето и извън древността, той ще се озове сам, така както е сама Истината. И само тогава може да си спомни Произхода.“ Той е излязъл от ограничените светове, от ограничените съзнания, които са го спъвали, и извън всички тези ограничения там, където живее Истината, той може да си спомни, няма да си въобразява, както онези от четвъртото тяло или от третото, а просто ще си спомни спонтанно и ясно и безусловно. Значи само тогава може да си спомни, защото ще бъде извън световете на ограниченията. Всички светове са ограничения, колкото и да са хубави, колкото и да са духовни и Божествени, малко или много те са ограничения. Това е мястото, според Учителя, където всички пътища свършват. Това е мястото, в което няма дори и блаженство, защото и блаженството е сянка и ограничение пред Неговото лице. Пред лицето на Истината блаженството е ограничение. И който търси Истината, няма да се ограничи от блаженството. Пред Неговото лице и блаженството е ограничение. И човек няма да се ограничи, защото блаженството е ограничение пред Истината.

ИСТИНАТА

(идея за размишление)

Истината не може да се каже. За нея може да се загатва, но тя не може да се каже. Тя се живее. За нея само се загатва. Учителят казва: „Истината включва цялата вечност – тука говорим за безпределната вечност – тя е краят на всички неща“. Любовта е началото, а Истината е краят. Който мрази Истината, обича смъртта, обича по някакъв начин злото, той вече няма избор. И да иска, и да не иска, ще бъде привързан, смъртта ще бъде прикачена към него.

Истината е в най-висшия смисъл самият Абсолют. И Учителят казва: „Истината – това е самият Абсолют“. Учителят казва, че Абсолютът изпълва всички светове и остава непроявен. Значи няма място, където да се побере, включително и в безпределната Вселена. Учителят казва, че така ще бъде през цялата вечност, винаги, за Него няма да има място за пълна проява. Значи в цялата вечност няма да може да се прояви напълно. Ще си остане Непроявен и завинаги Незнаен. Според Учителя досега Той се е проявил в триста и петдесет милиона форми, но всички те са ограничение. После Учителят казва: „Сам по Себе Си Той не е нито светлина, нито слово“, защото всичко Го ограничава. Но Учителят казва: „Ако Великият Непознат, или Великият Незнаен, реши да ни се изяви по особен начин, тогава ние Го разбираме като Светлина без сенки, като Живот без прекъсване и като Любов без промени, и като Знание без грешки“ – става въпрос за истинското Знание, което е без грешки. Когато Истината е слязла, тя се е превърнала в Любов, а Любовта, казва Учителят, е най-великата реалност. Истината е нещо повече от реалност, но това е друг въпрос. За Него всичко е ограничение. Дори и безпределната реалност е за Него ограничение.

ЕДИН ОТ ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИТЕ СТАРЦИ

(идея за размишление)

Ще кажа нещо за един от двадесет и четирите Старци – в случая за Лао Дзъ. Ще кажа нещо за неговото учение, което подобно на Учителя е много простичко. Той е слязъл под формата на бял брат, казва Учителят, но всъщност той е тайнствен Учител, от много дълбоко измерение. Според окултната наука учението за Дао е мистично учеие за мъдреци. Дао – това са тайните на дълбините, които присъствуват във всяко същество. Лао Дзъ казва: „Самото Дао не произвежда действия и въпреки това всичко в света се извършва благодарение на него, и действа заради него“. Според Стареца думата „добродетел“ означава висша духовна енергия, в която обитава Дао. Дао е за тези, които следват мистичния път на живота. Следващата година ще говорим за даосите, така постепенно, по малко, за да разберем. И преди говорихме за тайното учение на Дао, ще имаме продължение. Дао, според Лао Дзъ, е многозначно, а това означава неизчерпаемост. И в Кабала, и при Учителя тези неща се потвърждават. Ще ви обясня. Многозначност означава неизчерпаемост. В Кабала Лео Шайа казва, че всяка дума има седемдесет и седем искри, седемдесет и седем степени на светлината и на тълкуване. Всяка дума има много високи степени на тълкуване и означава на вътрешен план нещо по-друго и по-дълбоко. Учителят говори за деветдесет и девет степени.

Дао е многозначно. Само даосът, т.е. Мъдрецът, може да си служи с многозначното, защото той никога не изменя на Дао. Дао, според Лао Дзъ, означава две думи. Едната е Небитие, Абсолютно Небитие, а другата е Истината. Това означава символично Дао – Абсолютното Небитие и Истината.

После Лао Дзъ казва: „Дао е Небитие.“ То е пасивно както водата, както говорихме за тайните на водата, водата е пасивна, мека, знаете, капката е мека, обаче побеждава твърдия камък. Оказва се, според Лао Дзъ, според тайното учение на даосите, че капката е по-твърда от камъка. Камъкът символизира тялото на човека, символизира злото, капката символизира онази първична Божествена роса, за която Учителят говори. След време когато говорим за ватанците, ще кажем какво означава думата първична роса. Капката означава, че когато постоянно капе, ще пробие камъка, означава, че когато човек постоянно поддържа молитвен дух и свещени мисли, той ще пробие злото и ще възкръсне в своята Божествена природа, ще стане Божествено същество. Капката ни показва пътя, по който трябва да постоянстваме. Постоянство в доброто, постоянство в благородството, постоянство в Истината и в молитвата и накрая камъкът ще бъде пробит.

Дао е пасивно, но то едновременно е Първопричина на всяко действие. Едновременно е две неща и няма противоречие.

После Лао Дзъ казва: „Дао е пустота, но пустота, пълна със свещени възможности, съвършеният потенциал“. После казва: „В пустотата на Дао е заключен дълбокият смисъл на живота“. При Учителя, както загатнах, този смисъл се намира в дванадесетото тяло, това е тялото на Истината и означава тялото на Абсолютното Небитие. Тук вече човекът не е човек, а една велика реалност и даже, според Учителя, е нещо повече от дух. Сега това е трудно да се обясни, но все пак след време ще кажем някои неща. Лао Дзъ казва: „Който е обладал Дао, може да бъде наречен свят и той придобива свобода, и в тази свобода той постига неизразимата пустота“, т.е. Неизразимата Любов. Именно затова е дадена свободата, по друг начин казано, за да познаем дълбочината на Любовта. А според Сведенборг това е съкровеното, пустотата. Сведенборг го разбира като равнозначно на съкровеното и това е точно така. Сведенборг казва: „Всичко, което произлиза от Любовта, се нарича добро“ – едновременно много висша мярка, той изнася един много красив и дълбок закон. „А всичко, което произлиза от Мъдростта, се нарича Истина.“ Ще се върна пак към идеята за Лао Дзъ. Лао Дзъ казва: „Връщайки се в пустотата на Дао, човек става дете. Той придобива своята първична естественост. Той придобива своето първично състояние.“ Той го нарича още „природна естественост“ и това е вярно. Това дете е едно състояние, при което човек изгубва страха си от смъртта и от живота.

Детето на даоски език символизира съществото, което има постоянна добродетел. Това означава още постоянна радост. Това е символ. Говорим за първичното дете, за естественото дете. Такива деца са и Мъдреците, и децата, които са естествени. Значи символизира същество, което има постоянна добродетел и постоянна радост. А това е състоянието на Дао – първичното, извечното, коренното състояние.