Елеазар Хараш – Лекции Том 10: Мистични познания 1999 г.

Елеазар Хараш

МИСТИЧНИ ПОЗНАНИЯ

Окултни лекции,
държани в градовете Варна и София през 1999 г.

Варна, 2006 г.

ПРЕДГОВОР

Боговете живеят в безмълвна пълнота.

Тот

Мистикът живее в безкрайна вселена. Той не е ограничен от времето, той е отишъл отвъд. Мистикът живее в мига, а в мига се долавят скрити и невидими послания, които слизат от Духа.

Ако искаш да станеш господар на познанието, трябва да преминеш през силата на мрака.

Евангелие от Салидон

Мистичното познание изисква да си извървял един строго определен вътрешен път, тогава любовта и мъдростта се вливат в едно цяло. Който има любов без мъдрост, ще стане хаотичен, а който има мъдрост без любов, ще стане самотен и тщеславен.

В чистото съзнание има отдих и непреходност.

Евангелие от Египет

Чистото съзнание е жива вода, това съзнание живее повече в Невидимото, то има пълно доверие в Невидимото. Чистото съзнаие е мистична вода, а водата е блага дума на Твореца.

Само с чисти слова можеш да построиш Бог в себе си.

Евангелие от Египет

Мистичното слово е особен въздух и този въздух е съставен от огън и светлина. Ето защо дълбокото дишане е толкова важно, то води до независимост от земното мислене. Душата диша Любов, а духът диша Мъдрост.

Построй си храм в себе си и Бог ще те посети.

Нерехер

Истинският храм е съставен от една висша тишина и доколкото ти си Истина, дотолкова тази тишина е твой истински храм, твоя тайна стаичка.

Любовта в теб е единствената плодородна земя.

Тот

Днес тази плодородна земя за да се постигне, изисква се огромна работа и наистина работата е завръщане в Любовта, работата е освободител – това е усърдната духовна работа върху себе си.

В голямо нещастие може да ти помогне само твоята дълбочина.

Нерехер

Истинската Любов е твоето безмълвие и твоята дълбочина. Изучавайки своята дълбочина, ти навлизаш в своята велика безпределност, в своята необятна божественост. По този изключителен път ти придобиваш своята свръхконцентрация, която на мистичен език се нарича Окото на огъня.

Издигни Бог в себе си, ако искаш да царуваш.

Евангелие от Египет

Изследвай себе си, защото Бог е скрит в тебе. Проучвай себе си, докато познаеш себе си, докато придобиеш мистичното познание. Когато познаеш себе си, Бог ще работи за тебе.

Истината обладава животворна енергия.

Тот

Любовта към Истината е самото оживотворяване. Колкото повече обичаш Истината, толкова повече се пречиства и одухотворява енергията. С тази енергия ти можеш да почувстваш себе си като ефирна същност.

Влез в тайния си храм и ще виждаш отвъд звездите.

Накалът Барихот

Дълбоко в нас, в тайния ни храм живее и работи Бог. В този храм ние сме отвъд света, отвъд звездите.

Елеазар Хараш
Варна, февруари 2006 г.

6 април 1999 г.

Познаването на Бога

според Кабала
(лекция 1)

Тайният живот на пчелите

(идея за размишление)

Мистичната роза

(идея за размишление)

Окултната история на Атлантида

(лекция 2)

„Скритата Зора“

(идея за размишление)

Тахора Кена

(идея за размишление)

ПОЗНАВАНЕТО НА БОГА

според Кабала

(лекция 1)

Най-дълбокото свойство на Истината е неизразимостта и точно тук е скрита най-великата религия. Истината говори със Словото на Бога. Това е същевременно и методът на посветените, т.е. посветените не говорят за Истината, а чрез нея. Разумните обяснения не означават, че човекът познава Истината и че живее в нея. За да познаеш Истината, мярката е тази, че трябва да се превърнеш в Бог, т.е. в своята Първична същност.

Жаждата за Бога ще остане една голяма илюзия, ако не разбереш къде да Го търсиш. А Той се намира в твоето истинско отношение към нещата. Това означава, че ти не можеш да разбереш Бога и Неговите проявления, докато не Го проявиш в себе си. Жаждата за Бога е един символ. Думата „жажда“ в превод означава постоянна мисъл за Бога, постоянно истинолюбие. Това означава още да постигнеш себе си, или своите истински отношения към живота. И само тогава ще се слееш с тайната на живота в себе си и вече няма да я търсиш отвън.

Твоето отношение към нещата, това е Бог. Това е езикът на чистото действие, или както говорихме преди време за Лао Дзъ, методът на недеянието. И това е методът за познаването на Бога – чистото действие, абсолютно непривързано, абсолютно безкористно.

Според Кабала твоето истинско отношение към нещата потвърждава съществуването на Бога. Това е доказателството. Всъщност няма какво друго да се търси. От друга страна, който е познал Бога, не се усамотява с други, нито даже със себе си, а само с Него. Ще го обясня така, както го обяснява Кабала. В Кабала се казва, че когато отговориш на въпроса „кой съм аз“, тогава твоето нисше „аз“ изчезва. Когато отговориш на въпроса „кой съм аз“ съвсем дълбоко, тогава и твоето висше Аз изчезва и се разтваря. Това е друг род посвещение, друга степен. И тогава остава само Бог и ти започваш да проявяваш Истината. Всичко това означава, че от твоя начин на живот зависи доколко ще познаеш Истината. Тя се намира в твоя начин на живот, в твоя подход към нещата. Например ако ти живееш в Духа на Истината, тогава откъде ще се появи въпрос или пък размисъл за причините и последствията? Защото причини и последствия означава, че ти си привързан, не познаваш чистото действие и затова са се явили причини и последствия. Включително и сътворение. Докато имаш привързаност, ще има причини и последствия, затова говорим за чистия подход, за чистото действие, което освобождава. Това означава, че смисълът на живота не се намира нито в причините, нито в последствията,а в пълнотата. Това е непривързаността. Това е подходът на Божествената Любов.

Друг важен момент. Който избягва срещата с Истината, той си създава фалшиви разбирания за живота. Това е методът на ума. Това е едно много древно лицемерие, както ще разберем от историята на Атлантида постепенно в много лекции, защото оттам произлиза тази изключителна хитрост, това его. Оттам произлиза също и болестта рак (развиването на върховното его), точно от Атлантида, докато половите болести, венерическите, произлизат от Лемурия, от третата коренна раса. Този, който не иска да направи скок, да бъде смел, да говори Истината искрено, чисто, той ще общува дълго време със своите заблуждения. Да разбереш Истината, това означава да имаш духовна светлина в своя вечен път.

Друг важен момент. Много хора постят и мислят, че се пречистват. Тук искам да ви освободя от едно заблуждение. Когато постиш, не мисли, че пречистваш тялото и душата си. Пречистване има само когато си истинолюбив. Това е мярката. Това при ученика е ежедневен процес, във всеки миг. Истинско пречистване има само тогава, когато си истинолюбив. А тогава Духът ще те научи как да се храниш правилно, защото на едно място Учителят казва, че постът е за грешни хора. Тези, които не знаят как да се хранят с мярка, те трябва да постят.

Също на друго място Учителят казва даже, че в десятъка има нещо порочно. Тука няма да ви го обяснявам, макар да е един свещен закон. Когато е била Първата коренна раса (Слънчевата), никога е нямало десятък. Сто процента служба на Бога. Това са били Синовете на Бога, Синовете на Мъдростта. Впоследствие се е стигнало до десятък, за да се поддържа нишката с Истината и с Вечния Живот. И сега са се запазили някакви десет процента, които пазят тази нишка, докато човек накрая се научи да отдаде целия си живот на Истината.

Да се молиш и да постиш, а да не обичаш Истината, това е зло. По друг начин казано, ако не си истинолюбив, постът е грешен. Който е истинолюбив, няма смисъл да ходи на църква, защото истинолюбието го води до пряко познаване на Бога и той влиза в своя истински храм, не от камъни. Става въпрос за духовния храм. Този храм е вътре в човека, не е направен от камъни, не е направен от човешки ръце. Не е необходим друг храм, освен твоя вътрешен и ако ти не си истинолюбив, където и да ходиш, ще е все напразно – ти не си в Храма. И от друга страна, когато си истинолюбив, храмът е навсякъде, без изключение. Включително и по време на война. Истинолюбието означава да си всякога при Бога, във всеки миг. Тогава няма къде да ходиш. Защото когато си истинолюбив, всичко е молитва, всяка работа се извършва по закона на Любовта. Това означава молитва. В тази връзка трябва да се разбере, че истинолюбието е всъщност дълбочината на човека и никой не може да влезе със своите заблуждения там, т.е. в своята дълбочина. Според Кабала животът не е научен, а чисто Божествен. В тази връзка трябва да кажа, че животът е пълнота, абсолютна пълнота. Това е мярката за живота. Значи ако вие имате голямата пълнота на душата и на Духа, можем да споменаваме думата живот. В тази връзка Кабала ни казва, че живот, който произлиза от знанието или от някаква наука, е безполезен. Истинският живот произлиза от Любовта, т.е. от Дървото на Живота.

ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА ПЧЕЛИТЕ

(идея за размишление)

Пчелите са души, които са пленници на търсенето на Всевишния. Те са пленени от идеята за търсене. Те са произлезли от Първата коренна раса, която е Слънчевата раса. Те търсят святата тайна на Бога, но засега на тях им се дава само да стигнат до аромата на цветята и до меда. А какво има зад аромата и зад меда – не им е дадено. По-нататък ще разберем защо не им е дадено. Що се отнася до осите, те са свързани с развитието на ума и на егото. Те са свързани с други раси, които произлизат от Лемурия и Атлантида. Това са други същества, които имат друг произход. Те са свързани с развитието на ума и на егото. И затова те не могат да произвеждат мед, т.е. духовен живот, чиста духовност.

Пчелите са свързани с качествата преданост и усърдие и затова се домогват до духовния живот. А пчелата, която е наречена „майка“ и „царица“, е един много по-дълбок вътрешен символ. Тя е свързана не с предаността, а с пълната жертва. И още нещо. Майката царица е свързана с нещо по-дълбоко от предаността, т.е. предаността е узряла. Тук искам да кажа, че същевременно това е пътят на човешките души. Преданост, която не е узряла, няма какво да даде на Истината. Човек трябва да узрее известно време в предаността, после да се превърне в жертва.

Майката царица е пожелала нещо особено, за разлика от пчелите. Тя е пожелала да стане част от Незнайното, част от Небитието. Това е особеното при нея. Тя е пожелала това дълбоко в себе си, в своето скрито съзнание.

Стремежът към аромата на цветята, според окултната наука, е стремеж към скритите духовни сили на природата – един разумен и чист стремеж. Скритите духовни сили на природата са се превърнали в съдба за пчелите.

Пчелата работи в два плана: цветята (видимия план) и духовния аромат (невидимия план). Например ако душата на една пчела е крайно убедена, че ароматът е краят на съвършенството и на духовните сили, тя си поставя граница, поставя си преграда. Така правят и човешките души. Това означава, че за пчелите ароматът, това е символът на доброто, а неизвестното, което стои зад аромата, е непреодолимо и поради това – опасно. Така мислят те. Разбира се, всъщност не е така, но тук се иска голяма смелост, тук се иска такова голямо истинолюбие, което може да влезе в неизвестното и да оцелее. Това е един много важен метод, за който след време ще говорим.

Осите не могат да произвеждат мед, защото са отпаднали от своето развитие. Това се отнася и до хората, които се управляват от ума, от законите на ума, от всичките негови хитрости, планове, лицемерие и т.н. Осите не са разбрали пътя, по който Любовта се превръща в преданост и жертва, и затова са изостанали в своето развитие. Както казах, осите са свързани с една много стара култура, културата на лъжата. Тя е била най-силно развита в Атлантида. Докато пчелите са обичали Истината, а знае се, че Истината винаги иска промени и ново разбиране. Така те са се трансформирали.

В следващи лекции ще ви обясня и за други трансформации, например как в начало котките са били много големи същества, изключителни служители и помагачи на човека. Големи са били колкото тигри. Много силни, много пъргави, много разумни. Впоследствие само една малка част от тях остават верни на идеята за истинолюбието. И от сто такива големи котки само три-четири са останали верни, а всички други са се преродили в кръвожадни леопарди, тигри, лъвове и т.н., защото са приели жестоката вибрация от черната магия, която е станала национална религия в Атлантида, за което ще говорим в продължение на много лекции. Ще ви обясня после и за страха от мишките, който съществува от Атлантида, обаче е изтрит от паметта на хората, за да не помнят големите ужаси и стълкновения с тези опасни същества, които сега са малки и не са толкова опасни. Но все пак има един скрит страх.

МИСТИЧНАТА РОЗА

(идея за размишление)

Розата расте в сърцето на човека. Окултната наука казва, че розата засиява в очите на човека, а крилата на розата, т.е. на душата, растат в тишина. Ароматът на розата е символ на най-фините и тънки духовни енергии. Това е неуловимата духовност. Ето защо ароматът на розата може да отнема лоши настроения и да лекува. Разбира се, ако човек прави съзнателно дишане и постави до себе си роза (не откъсната), той ще получи промяна на настроението и чрез съзнателно дълбоко дишане може да изживее хубави настроения, и ако се упражнява, ще се освободи от много слабости.

От друга страна, ароматът на розата е скрит в сърцето на човека и когато сърцето е чисто, душата ухае. За аромата се казва, че украсява въздуха със своето вътрешно присъствие.

Розата във вазата – това също е един символ, който накратко ще загатна. Това е чистото сърце в тялото на човека. Това е мистичната роза, която изпълва тялото с хармония и благоухание. В Кабала се отива много по-нататък, много по-надълбоко. Казва се, че в истинската роза няма нито корени, нито бодли, нито цветове. В нея има само духовни крила. Това е символ, който означава Огън, Огънят на Любовта, т.е. Първичното същество на човека. Тук става въпрос за свещения Огън на Любовта, а не за външния огън. Чистото сърце става Огън, става Слънце и надминава пределите на земята и на ума. То изгаря всичко, което пречи на човека в истинския път. То е началото. Това означава, че без чисто сърце никога не можеш да воюваш с тъмнината, т.е. винаги малко или много ще бъдеш обсебен. Тук става въпрос за дълбочината на желанията, намеренията, подхода и т.н. Човек трябва да наблюдава своите желания, защото те са чужди същества, които заробват човека. Това са астрални същества. Човек мисли, че това желание е негово и си казва: „Ще го изпълня, ще постигна това и това…“, без да разбира дълбокия план на тези същества, които след време го заробват. В момента има милиони заробени хора.

Без чисто сърце не можеш да воюваш с тъмнината. Когато сърцето е чисто, просто не е необходимо да воюваш. Самата Истина се грижи за твоите права, за твоите нужди и т.н. Тогава вече си в ръцете на Светлината, в ръцете на Истината и тя вече се грижи за всичко, от което имаш нужда.

Чистотата е единствената сила, чрез която Любовта може да превърне сексуалната енергия в Божествен Живот, т.е. в Дърво на Живота. Това означава, че в сексуалната енергия е скрита Божествената Любов. Тази енергия е ключ за постигане на Божествения живот. Ако имате сексуална енергия, не означава, че трябва да бъдете критични към нея. Ако имате страст, ако имате гняв, това е един капитал, нещо много ценно. Само трябва да го превърнете, да го трансформирате в Божествена Любов. Кой е най-новият метод? Учителят отговаря много просто и същевременно много дълбоко: От всички времена досега най-новият метод е прилагането. – Просто не може да бъде по-ясно казано. Ако някой попита какво да прилага, той вече е сгрешил спрямо душата си, защото душата знае кога говори Истината, кога постъпва чисто. Включително душата на детето, включително душата на животните. Отвътре се знае, но когато се намеси умът, той изкривява нещата. Най-новият метод е прилагането – това е чистото действие, чистият подход, непривързаността.

ОКУЛТНАТА ИСТОРИЯ НА АТЛАНТИДА

(лекция 2)

Това ще бъде поредица от много лекции, за да разберем, от окултна гледна точка, какво е станало, какви са били тайните и защо черната магия е станала тотална национална религия.

Съществуват седем коренни раси и всяка раса има седем подраси. Това е основният момент. Това означава, че окултната еволюция на цялото човечество и на световете се развива под тайнството на числото седем. След като изтекат седемте коренни раси и седемте подраси, ще се завърши един грандиозен Божествен план, който е свързан с тайнството на числото седем. В Библията на около петнадесет места се говори за потопа. Това е точно свързано с Атлантида, това е потопът от Атлантида, но там не е обяснено. Освен това не става въпрос за един потоп. Става въпрос за тези големи катастрофи, а те са били четири на брой. Особено жестоки са били третата и четвъртата катастрофа, за които хората мислят, че става въпрос само за един потоп и в тяхната памет е останала някаква древна идея за потоп. Ние ще се спрем на тези катастрофи и ще разберем техния произход. Потопът и всичко, което е станало в Атлантида, е абсолютно изтрито от мозъците на учените и на историята, защото наистина е хубаво да се забравят старите методи, тъй като черната магия може да се разгърне отново, но не както сега. Сега тя е едно слабо отражение. Тогава е ставало въпрос за изключително жестоки методи, за които аз няма много да говоря, но някъде ще загатна по малко.

Атлантида – това е Четвъртата коренна раса. Сега в момента ние живеем в Петата коренна раса и се намираме в петата подраса, което означава, че не ни очаква Шеста раса (както някои мислят), а ни очаква шеста подраса. Това ще продължи стотици хиляди години. После ни очаква седма подраса и чак тогава ще дойде Шестата коренна раса, която също ще трае стотици хиляди години. А що се отнася до Атлантида и Лемурия, те са траяли милиони години. В тази връзка казвам, че Лемурия е Третата коренна раса (преди Атлантида), която е траяла милиони години. За нея ще говорим по малко, тъй като в момента съм насочен към Атлантида. За Лемурия само ще ви кажа, че тя е съществувала и в астрален план, и в материален. Нейните последни подраси са материални хора, с размери между четири и осем метра. По-нататък ще ви обясня някои неща с подробности. Впоследствие вече се предават нещата на атлантите, които са също между четири и шест метра.

Между другото, за Първата и Втората коренна раса почти не се говори. Някои много бегли и малки изказвания има при Щайнер и при Блаватска, но те са много оскъдни. Единствено Учителят говори за някои неща с подробности, тук само ще загатна, тъй като няма да се спирам сега на Първата раса.

Първата коренна раса е известна като Всемирното Бяло Братство. Това е абсолютната Слънчева раса, това са космическите братя, които са завършили напълно своето развитие и те са дали културата на висшите атланти, особено в третата подраса на Атлантида. После тази култура се прехвърля в Египет и после се премества в много народи. После постепенно се оттегля, защото е нямало условия за тези Бели Братя да работят така, както трябва. Но при някои случаи те наистина са помагали много и са разкрили неща, които надминават всички науки и всички религии. Такова нещо е станало в третата подраса на Атлантида.

В Седмата коренна раса и седмата подраса ще бъде пълният завършек на цикъла на всеобщото развитие. И както казах, това ще бъде завършекът на един грандиозен Божествен план, което означава, че развитието е свързано с тайната на числото седем, защото има седем коренни раси, седем подраси, седем дена от седмицата и т.н. Що се отнася до Атлантида и до Лемурия, искам да напомня, че те са живели не хиляди години, а милиони години. Има разлика, когато се говори за расите. Но Първата коренна раса ще си остане най-голямата тайна и за нея е най-трудно да се говори, но все пак Учителят е позволил след време да кажа няколко малки неща за тази раса, която въпреки всичко ще си остане абсолютна тайна. Учителят казва, че Първата раса, която е живяла на земята в далечното минало (пак напомням), е Всемирното Бяло Братство. Това са същества, завършили окултното си развитие. Те не са въображаеми (някои мислят, че става въпрос за въображаеми напреднали същества), но те са напълно реални и действителни същества и на физическо поле, и в духовен план. Той казва, че те живеят и на високи места, и на ниски, и винаги са съществували в света с различен облик. Нямало е случай да не участват в някоя раса и подраса, но с таен облик, непознаваеми и недостъпни, защото те не допускат да станат достъпни. Те живеят тайнствено в скритата воля на Бога и познават своя първи Цар. Учителят е дал конкретно неговото име, първият Цар на тази Първа Слънчева изключителна раса. Той се е наричал Бентам Берухи, това е неговото име в древността. Той е началото на Слънчевото семейство.

Ще започна с Атлантида, Четвъртата коренна раса. Конкретно ще ви говоря постепенно в лекциите за всички подраси, за техните качества, за техния живот и накрая ще разберем окултната история и плана на човечеството.

Първата подраса на Атлантида се е наричала Моаги, което произлиза от една тайнствена дума – „рмоахали“. Тя е клонка на Лемурия. Тя е живяла в южната част на Атлантида в една много топла и много мрачна местност. Тогава атмосферата и времето в Атлантида са се отличавали коренно от сега – изключително тежки оловни мъгли, много рядко имало виждане на слънцето. Толкова рядко се е явявало слънцето, че то е станало символ и впоследствие там са се създали най-много храмове на слънцето, особено в третата подраса – стотици храмове, и посрещането на изгрева започва оттам. Тази местност, за която говоря, се е наричала Гората на мрака. Тя е била много гъста и черна гора с черни дървета и с много опасни животни и блата, което се е отразило на характера на тази раса. Това е била раса на изключително войнствени хора, между пет, шест и най-много до осем метра високи. Тук искам да напомня за лемурийската раса, размерите на тялото им е било осемнадесет метра. Но впоследствие се смалява и става между осем и шест метра. Сега има много животни смалени, малките гущерчета, мишките, паяците и т.н., които са били огромни същества. Както ви казах, след време ще ви говоря подробно, включително и за тези същества, за техния път, защо са се отклонили и т.н.

Тези хора са били много войнствени, с много дебела кафява кожа, подобна на кората на дърветата, и с много опасни и мълниеносни очи. Това е най-характерното за тази подраса – моагите. Тези очи са смес между мълния и сън. Нещо имало в тях от астралната материя, съчетаване на сънна материя и мълния. Тяхното вдъхновение идвало само от едно нещо, от могъществото на победата. И сега има такива остатъци, народи, които се радват на победата съвсем погрешно. След време ще обясня и този въпрос. Но другите клонки на Атлантида се оказали по-силни от тази първа подраса и тя била покорена, защото жестокостта е винаги ограничена и неплодна. Такъв е окултният закон. Според окултната наука ограничението е храм на звяра, това е храм, който винаги се разрушава, без изключение.

Втората подраса на Атлантида се е казвала Лавати, което произлиза също от една особена дума – „тлаватли“. Тези хора били пълни с много хитрост и ловкост, това била тяхната характерна черта. Макар и много мрачни същества, те търсели плодородни земи, имали някаква идея за плодородие. Те били напълно убедени, че плодородната земя е крепост. В тези хора имало много голямо зло и при това условие те също изгубили своята сила, защото винаги идва момент, когато Божията сила поглъща злото. През цялата история на човечеството и в бъдещото развитие винаги ще идва този момент. Това става, разбира се, чрез ключовите вибрации, за които сега няма да говорим. Има един секрет на ключовите вибрации, чрез които става това поглъщане.

Тази мрачна и опасна подраса е имала второстепенна роля в Атлантида и затова няма да говорим с големи подробности. Ще говорим за другите раси, от които са се родили висшите атланти – много висши същества, напреднали посветени, адепти и т.н. Всъщност става въпрос за третата подраса, това е най-висшата подраса, която е изиграла най-голямо значение в древната Атлантида. Те се наричали Толтеки. За тях ще говорим много, а след време ще имаме лекции, където ще ви обясня тяхната изключително дълбока Мъдрост. Тук ще кажа някои неща за толтеките. Това са били хора на силата и тяхната сила е идвала от почитанието на техните вождове – старите и мъдри толтеки. Тук става въпрос именно за почитание, а не за уважение, защото уважението има друго значение. Старите толтеки са имали космическа връзка, пряка връзка с Първата коренна раса (Слънчевата раса). Това са Белите космически Братя. И те били много надарени поради тази връзка с изключително висша Мъдрост, която им давала много тънко прозрение за всички неща – за всички науки, за всички религии, за всички учения – те са прониквали в нещата. Тази Мъдрост им е давала свещено прозрение за всички неща. Самите те са желаели да имат свещено прозрение, свещено знание за нещата, не са желаели нищо друго. Тяхната Мъдрост и сила се е предавала стотици хиляди години от баща на син. Те са живели наистина стотици хиляди години в изключителен мир, в много високо развитие и през тази раса величието на религията е стигнало до своя връх. Войната е била забранена със закон, абсолютен закон, който не е позволявал никаква война между техните царе. Законът се е съблюдавал, техните водачи (на толтеките) са се събирали и винаги са се подкрепяли, и са настоявали на този закон, и стотици хиляди години е било така. При тези условия тяхното могъщество е било недосегаемо за един много дълъг период, докато траело почитанието, почитанието като отношение към космическите Бели Братя. Но тук преди да продължа, искам да кажа, че повечето са останали верни и са отишли в определени планини, и са се спасили. Докато една малка част от тях са изменили и са се съединили с четвъртата подраса на Атлантида, където вече се е разраснала черната магия. Тяхното почитание е било тяхната сила и чрез почитанието те били абсолютно непредсказуеми и заключени в своята тайнственост. По този начин те постигнали едно особено религиозно величие и сила, истинска сила, истинска религия, истински идеали.

Както казах, в лова из горите те са се ползвали от много силни придружители и съюзници – големите котки (големи колкото тигри). Те са били техни съюзници и помагачи – много будни същества, с много будно съзнание, с голям обхват, с изключителна разумност, която повечето от тях след това загубили. Тези големи и тихи домашни котки впоследствие са се преродили като кръвожадни тигри, леопарди, лъвове и т.н., понеже са приели жестоката вибрация на черната магия. Тогава магията е действала много силно, защото астралното тяло и физическото тяло са били изключително тясно свързани, а не както сега. Сега има известна дистанция между физическото и астралното тяло, даже има хора, които не знаят, че има астрално тяло. Понякога това е хубаво. А тогава тези тела са били като слети и магията директно е засягала астралното тяло, жестоката вибрация е прониквала и тези, които са се поддавали, са променяли своя път. Но на тези атланти – говоря за толтеките, третата подраса – в началото е било дадено да ползват могъществото на силовия кристал. Това е бил един голям кристал, който с определени докосвания и формули, където и да се е насочил, е носил голяма благодат, големи благословения – възвишавал е хората, изпадали са в екстаз, постигали са нови просветления и нови измерения. Така е действал в началото този кристал.

Но след време, когато висшите атланти (толтеките) се оттеглят, тъй като магията е станала много заразителна, станало е вече много гъсто и повечето са се поддали на нейното влияние, този силов кристал попада в ръцете на четвъртата подраса, най-опасната – туранците (за които ще говорим другия път в продължението), които са злоупотребили с този кристал. Например когато са насочвали този кристал към определени градове, тези градове били изпепелявани и нищо не е оставало от тях. Тази четвърта опасна подраса (туранците) е отишла още по-надалеч в злото. Тя е насочила този кристал към центъра на земята и тогава Белите Братя изпращат една от големите катастрофи, става голям сблъсък на сили и центърът на земята е бил изместен, както казва Учителят, и самото сърце на човека е изместено на 23 градуса. Това е особено голямата трета катастрофа, за която ще говоря по-нататък. Сега, в новото време, този силов кристал е пръснат на малки части и не е опасен. Едната му част се намира в Бермудския триъгълник, но тя е много малка, това е едно парче от него и само при определени съчетания на Слънцето и Луната, и на някои невидими сили може да поглъща всичко, което е наблизо в определен радиус, и да го превръща в нищо. Но този кристал вече не е така опасен.

По това време е живял един изключителен атлантски жрец, който се е казвал Ор Ахал. Тук ще споделя неговите четири метода, по които са се развивали неговите ученици. Другия път ще се спра по-подробно на тези четири метода, а тук само ще ги изредя. Ор Ахал е един от най-висшите атлантски жреци, който е изнесъл своето учение, и много ученици са станали същества на светлината. Тъй като и самият човек поначало е същество на светлината, тези методи тогава са помагали много, а включително и сега. Тук само ще споделя тези четири кратки метода.

Първият метод: Вкорени се в своята Любов. – Тук става въпрос да се вкорениш в своята Божественост. Това е едно начало за истинско развитие.

Вторият метод: Отключи своя път.

Третият метод: Събуди устрема си. – Тук става въпрос за едно постоянно вдъхновение.

Четвъртият метод: Озари очите си. – Очите са символ на Истината. Озари своята дълбочина, своята Истина и т.н.

„СКРИТАТА ЗОРА“

(идея за размишление)

Всички индиански вождове спадат към подрасите на Атлантида. Както ще видим по-нататък, тази култура в Атлантида също е имала много пирамиди. После и посветените се прераждат в Египет и ги правят по същия начин. Така много неща са се предали и в други народи – при друидите и т.н. Въобще атлантите са се преродили после в много народи и в момента живеят, но в много от народите те са малки количества и са разтворени в тях, и работят незабележимо – кои за добро, кои за зло.

Тук ще говорим за индианския вожд, който се нарича със символично име „Скритата Зора“. Те носят такива символични имена. Ще говорим също и за един друг вожд – „Сияещата Флейта“.

Ще изразя някои мисли на „Скритата Зора“.

Той казва: Дълбокият глас, който те ръководи, идва от зората на твоя живот. – Думата „зора“ е много дълбока, изключително дълбока и мистична дума.

Той казва, че Любовта произнася несътворени думи. – Трябва да разберем Любовта като една несътворена същност, като нещо много по-дълбоко от сътворените неща.

Той изказва също и един изключителен закон: Не постигай себе си, за да се съхраниш в тайната на зората. – По-нататък ще ви обясня, ако някой се смущава от този закон. Тъй като когато обясним закона „познай себе си“, той също смущава, защото „познай себе си“ означава да познаеш себе си като „Нищото“. За да постигнеш истинската пълнота, трябва да се познаеш като „нищо“, като „точка“, като тотално смирение и чак тогава можем да говорим за себепознание. Обаче това е вечен процес.

„Скритата зора“ казва: Не можеш да видиш зората, защото ти си отгледан от нея. – Тук само ще ви загатна за какво става въпрос. Тук не става въпрос за духовната субстанция. Духовната субстанция е нещо много дълбоко, но от нея има нещо по-дълбоко, което е наречено есенция. От тази есенция е произлязла духовната субстанция, от която са произлезли впоследствие световете. – Не можеш да видиш зората, защото ти си отгледан от нея. Зората живее в потайно място и влезеш ли в това място, ти ще се докоснеш до свещения Извор на живота. Свещеният Извор е чудото на живота и когато този Извор е докоснал света, тогава се е явила зората. Зората е път към великото Братство, към великото начало на времената. Който е докоснат от свещения полъх на зората, засиява завинаги. Не можеш да нарисуваш зората. Тя е преди изкуството, преди времената. Тук става въпрос за нещо, което надминава всяко изкуство, всички времена.

ТАХОРА КЕНА

(идея за размишление)

Авторът се казва Тахора Кена – това е едно мистично същество от народа на инките. Неговото символично име е „Сияещата Флейта“. Ще кажа няколко думи от него.

Той казва: Свещеният език на Слънцето е моята земя. Свещеният език на Слънцето винаги прониква в моето сърце. Аз видях красотата на живота в свещения трон на Слънцето. – В книгите е наречено Мачу Пикчу и преведено означава „свещеният трон на Слънцето“. – И после казва нещо много важно: Един народ е могъщ само когато се стреми към свещения език, т.е. към Първичния език. Това е ватанският език, езикът на светлината.

Преди да продължа, искам да ви кажа нещо накратко. От този древен език са останали няколко думи, които и сега се ползват. Учителят е дал формули и на ватански език. Но едната от думите, малко видоизменена в по-новите времена (става въпрос за преди хиляди години), това е думата „Аум“, или думата „Ом“. Това е остатък от свещения език на светлината, но тази дума на всички съвременни езици не може да се преведе, защото, Учителят казва, съвременните езици са негативни. Например има думи с две значения, с пет значения, с десет значения и т.н., докато в съвършения език думата има само едно значение. Например като кажеш Любов, означава вечна, неизменна Любов – няма друго тълкуване, няма други преводи, няма други обяснения. Тази една дума означава непрестанна Любов, думата Любов означава непрекъснато действие, непрекъснат процес. Думата „Аум“, това е свещеният закон на единството, но не може да се преведе. Това е въпрос на тотално окултно изживяване, мистично изживяване във вътрешността на душата. Няма превод, всеки лично трябва да се домогне, да изживее Слънчевото Братство (Първата коренна раса) вътре в себе си, за да можем да си говорим на езика на светлината.

Продължавам с мислите и идеите на „Сияещата Флейта“. Той казва: Само на свещения език е даден живот. Свещеният език е вечен поток. Свещеният език е името на твоя несътворен храм и този свещен език е мостът от бездната към Слънцето. – Тук искам да допълня, че такива мисли има и при ацтеките, при техните вождове, които също имат някаква малка връзка с Първата коренна раса. Например един от техните вождове казва: Жертвата – това е свещеното богатство на душата. – Един изключително важен закон.

4 май 1999 г.

Окултната история на Атлантида

(лекция 3)

Мишките и котките в Атлантида

(идея за размишление)

Ор Ахал

Атлантски жрец
(идея за размишление)

Окултната история на Атлантида

(лекция 4)

Древните котки

(идея за размишление)

Светата Дева

(идея за размишление)

ОКУЛТНАТА ИСТОРИЯ НА АТЛАНТИДА

(лекция 3)

Третата подраса на Атлантида са толтеките. Ще говорим най-много за тях и за четвъртата подраса – туранците, тъй като там е станало най-голямото чудо, най-голямата тайна, за което днес ще говорим. Понеже толтеките са от най-важните, затова за тях ще говорим повече.

Още тогава е имало висши и нисши толтеки. Едните се наричали десният път, другите – левият път. Висшите толтеки имали свои абсолютни принципи. Най-важният принцип за тях е бил абсолютно овладяване на съзнанието. За тях това е означавало овладяване на Битието и на сътворението. Другото най-важно нещо за тях е Истината. Те са смятали, че тя е най-важната и жизнена същност – от една страна, като енергия, от друга страна, като субстанция и от трета, като есенция. Според висшите толтеки над всичко е Истината и тя може да се овладее, но трябва да се извърви строго определен път. Този път се нарича пълно овладяване на скритите намерения. Както ще видим по-нататък, оттам започва пропадането в Атлантида. Поради тази причина даже и при жреци на Слънцето при действието на големия мрак върху тях се оказало, че те не били истински служители и не са владеели тайната на своите намерения. Имало е много жреци в Атлантида, които са постигнали пълно владеене на намеренията. Те са устояли на големия мрак, но това е едно малко число – от над седемстотин жреци само тридесет са издържали, всички други са станали черни адепти.

Но тук, преди да продължа, искам да ви кажа за голямата тайна, която се е случила в Атлантида. Тази тайна е във връзка с туранците (четвъртата подраса). Какво е станало? Не случайно не е писано в книгите – има причина. Става въпрос за следното: имало три хиляди и петстотин жреци на черната магия, на черното изкуство от най-висш порядък, отделно и хиляди ученици, за които няма да говорим. Три хиляди и петстотин жреци на черната магия, които са имали абсолютно безпощадни традиции. И на едно тяхно събиране става голямата изненада.

Искам само бегло да ви кажа какви са били техните традиции, след време ще говорим повече. В следващите лекции има една изповед на един от черните жреци, който е посветен във втора степен жестокост в черната магия. Той разкрива една много дълбока черна мъдрост, която трябва да имаме предвид. Те са се занимавали с ритуално людоедство. В храмовете в жертва са принасяни хора и ритуално са се хранили с тях. Другата тяхна безпощадна традиция е била да си избират хубави жени, да ги привличат по вътрешен начин със заклинания и след време да изваждат сърцата им и т.н., списъкът е много дълъг. След време ще говорим и за тези неща.

Най-голямата тайна, която е станала, е следната: На това събиране на три хиляди и петстотин жреци на черното изкуство изведнъж триста се обявяват против и казват, че стават Синове на Светлината с твърда позиция и се отказват от всички традиции. Настанал е шок, известно време – хипноза. Ръководителите и черният император са се чудили какво да правят, какви решения да вземат, тъй като традициите нямат компромиси. Докато се чудили, докато минало време, тези триста същества са използвали своята свръхестествена сила и са станали невидими (изгубили се от погледа). Окултната наука казва, че впоследствие те се прераждат в други народи. Една част от тях остават горе, а другите – една част в момента се намира в Норвегия, една малка част в Швеция и най-голямата част в Русия. Най-голямата част в момента работи там тайно, никой не може да ги познае. До такава степен са скромни и смирени, толкова са дълбоки – преди време когато видях тук във Варна двама от тях, бях поканил единия да изнесе лекция тук, но аз знаех, че той ще се откаже – че не държат на словото. Словото се смята за четвърта степен. От петата степен нататък словото няма никакво значение. Блаженството няма никакво значение за тях, тъй като тези, които търсят вечно Истината, не се застояват и не заспиват в блаженството. Блаженството е пета степен. Има шеста степен – мистиката, но те не се застояват и там, мистикът е от съвсем друг порядък. И седмата степен е Истината, която е от съвсем друго измерение и на много нива. Но това е друг въпрос.

Всъщност това е била голямата изненада на Атлантида. Впоследствие аз разбрах от Учителя, че става въпрос за триста същества от Всемирното Бяло Братство! Те са се вселили сред тях и съзнателно са изучавали всички тайни и на черната, и на бялата магия. Овладели са всички тънкости, за да могат в бъдеще и в настоящето да помагат на тези, на които трябва да се помага. Не случайно на едно място Учителят казва (ние подготвяме и такава книга за магията по Учителя – това е Свещена магия, от съвсем друг порядък), че има определени същества, които имат право да направят черна магия, но ако могат да я направят с Любов. Но това е много трудно да се разбере. Може да се даде един по-страничен пример, а след време ще говорим повече. Мойсей е извършил убийство, обаче това убийство е голяма благодат за този роб, който е бил убит, тъй като после Мойсей го намира в другия свят, оженва се, призовава го от астрала и той става негово дете. Не само че тази душа преди е била застояла и е нямала шанс за еволюция, а сега и Мойсей расте, и тази душа е израснала и е станала посветена душа. Както виждате, понякога лошите резултати имат Божествени последствия. А има много добри постъпки и добри резултати, които завършват много зле. За тези въпроси ще говорим повече по-нататък.

Ще продължа. Както казах, при големия сблъсък с мрака много от жреците на Слънцето (около седемстотин) са изпаднали в умопомрачение и са изгубили себе си, отказали се от служба на Слънцето и са станали черни адепти.

Тук само между другото искам да ви кажа, че в Атлантида са живели Заратустра, Хермес, Мойсей, Питагор, Рама, Кришна, Буда и т.н. – всички те идват от Атлантида. Там е живяла и Святата, така наречена Дева Мария впоследствие, но там е под друго име. Всъщност оригиналът на Девата с Младенеца идва от Атлантида и там култът към нея бил много по-голям. Там тя е живяла на физическо поле. После ще стане въпрос за това.

Защо жреците са изгубили себе си? Защото неведомата сила ги е изненадала. Те са вярвали, че служат на Слънцето, но както казах, не са стигнали до пълно овладяване на съзнанието си и на своите намерения. Не ги е спасило тяхното смътно предчувствие за опасност, то само напомня, но не спасява. Със силата на своя свръхестествен огън те са прониквали назад хиляди години в миналото, но и това не им е помогнало, защото тайната сила на Слънцето е връхлетяла като вихър и много от тях не са издържали, и са се превърнали в черни адепти, в служители на злото.

В цялата тази странна история за Атлантида има много дълбоки и скрити причини. Например едно голямо число Всемирни Братя не са искали да слизат да изучават черната магия, но в случая не може да се определи кой е на по-високо ниво и кой прави жертва, защото тези, които са служили на черната магия и са прониквали, после надрастват и двете магии – и бялата, и черната. Те могат да помагат в по-голям мащаб на хората от тези, които нямат опит. Опитът в някои случаи играе огромна роля. Тези, които останали верни на черната магия (става въпрос за туранските жреци от този случай, за който говорих, за събора на три хиляди и петстотинте жреци на черната магия), когато тези триста са се обявили за Синове на Слънцето и са се отказали от безпощадните традиции, самите тези черни адепти известно време, както казах, са били в шок. Те започнали да се връщат, да проникват дълбоко в своята памет. Искали са да си спомнят нещо тайно, искали са да открият скрита причина, как може така да се измени на традицията. И те са започнали много дълбоко да ровят, тъй като имат методи, в своята памет, даже в своята прапамет и в нейното минало. Но не могли да открият никакви реални спомени.

Разбира се, причината може да се види, ако имаш съвършен Учител или ако си истински служител на Всемирната Воля. Причината може да се види, когато си извън Бялото и извън Черното Братство, когато си извън доброто и извън злото. Не случайно на едно събиране аз казах, тъй като въпросът беше какво трябва да направи ученикът за висша окултна еволюция, там казах за причината в смисъл такъв, че окултният ученик, който иска да постигне висша окултна еволюция, не трябва да търси нито причините, нито последствията, а смисъла! Не трябва да търси причините на нещата (тъй като ще стигне до второстепенни причини), нито последствията, а смисъла. Смисълът и пълнотата! Ако проникне в смисъла, той вече ще може да разбере и някои по-дълбоки неща, но преди това няма.

Също е много опасно да се говори за тайната на България, но по-нататък ще ви кажа и за тази тайна, защото и учените, и историците не знаят откъде идва. Даже не знаят, че във Варна е съществувал древен храм на Слънцето, древен храм на Египет и Варна като град има сродство с един град от Атлантида от древността (нещо като градове близнаци), което не е случайно и говори за едни много дълбоки връзки, не само на Варна с Египет, а на нещо много по-дълбоко. А посветените от Египет са преродени от Атлантида, което не е случайно. Тук само искам да кажа, че Варна е един отломък от едно много древно минало, което също не е случайно.

Ще продължа за висшите атланти (толтеките). Както казах, те са държали абсолютно на принципа пълно овладяване на съзнанието, което зависи от овладяването на своите скрити намерения, и с това са успели да разрушат стената на черното убеждение, че злото е голяма сила в света. Ако човек може да проникне в тайната на своите намерения, ако там вътре в тази тайна той може да е благороден, изчистен, тогава вече така наречената голяма сила на злото отпада, тъй като злото в своята дълбочина и в своята повърхност е винаги илюзорна сила. Както и болестите, включително и неизлечимите болести, са голяма илюзия, обаче натрапена илюзия. А илюзията все пак е сила, особено в този свят, защото тя е една нисша енергия на Бога, но все пак е енергия на Бога. С тази илюзия Той прикрива по-дълбоки неща.

Овладявайки своите скрити намерения, толтеките са се поглъщали в единство с Духа на Истината. Да овладееш напълно своите скрити намерения, на окултен език това означава да зародиш в себе си една велика жажда за живот, един велик устрем за Вечност! В този устрем, в тази велика жажда за живот, за Божествен живот, мъдрите толтеки са чували ясно в себе си гласа на Всемирните Братя.

Аз в една от по-следващите лекции ще ви разкажа защо от окултна гледна точка е погрешно самоубийството, ще говорим и по този въпрос. Окултната наука е против самоубийството и трябва да се знаят дълбоките причини на това, защото само в Любовта може да се намери гласът на Бога.

МИШКИТЕ И КОТКИТЕ В АТЛАНТИДА

(идея за размишление)

Искам да припомня някои неща, които загатнах преди. В Атлантида мишките са били много едри, някои са били като зайци, а някои са били два пъти по-големи. Били са много опасни за цялата човешка раса и за цялата еволюция, подобно на термитите, за които ще говорим по-нататък. Термитите са същества от рода на хлебарките – те са смалени, а преди са били много едри и жестоки. Но смалени пак са опасни. Това са съществата, които имат най-жестоките зъби. За двадесет и четири часа една каменна къща се изяжда, ядат и олово, дърво и пластмаса. Абсолютни разрушители на цивилизацията, но за тях ще говорим по-нататък и ще видим от какво те се страхуват, както дори и древните котки, които са изключително интелигентни, но също има нещо, от което се страхуват.

Както казах, тези мишки са били огромна опасност, тъй като те спадат към една древна култура на злото и на разрушението. Тук става въпрос, че те са живели в една друга цивилизация, където са били същества на злото и на разрушението и затова в тях е вроден един древен инстинкт – да бягат от светлината и да се крият под земята. Те си имат голяма история, както после ще видим, и древните котки си имат история и правила. Най-зловещите мишки от тях – техните ръководители – са избрали безкрайния мрак, понеже в своята грандомания тези същества са искали да покоряват безкрайността. Това е качество на гордостта.

Тук само искам да вмъкна, че Учителят обяснява причината, защо те гризат по много. Има причина, която ги кара много да гризат. Учителят казва, че понеже имат огромно его и зъбите им растат много бързо, и стават опасност за самите тях. Когато гризат много яко, те ги изпиляват и ги правят по-малки, и се спасяват от своите зъби. Това е окултната причина, поради която мишките гризат много.

По него време тези духовни същества, наречени мишки, били много отрицателно настроени срещу човешката раса и човешката еволюция. И борбата е щяла да стане много зловеща, но впоследствие от Всемирното Братство космическите братя изпращат на земята древните котки. Не трябва да бъркаме сегашните котки с тях, тъй като ще видим, че разликата е била голяма. Ще кажа за древните котки някои неща. Тази котка още с появяването си се е превърнала в стена между мишките и човека, абсолютна стена – и физическа, и духовна. При това условие на мишките се наложило да изработват и да се крият във всякакъв род подземия, само да са далече от котешкия крак. Силата на котката е в концентрацията и в неподвижността. Например котката знае, че в неподвижността тя не съществува, това е особен род разтваряне в небитието. И точно това объркало мишките, защото те мислили, че няма никой. Това е техника – неподвижност, концентрация, разтваряне и така изглежда като небитие. И мишките са помислили, че няма опасност, но изведнъж са започнали да изчезват и мишият род се е видял в чудо. Котката оживява от нищото. Ще обясня, това е една от нейните техники. Тук трябва да кажа, че в своята първична природа котката е била изключително разумно същество, не като днешната котка, която е далечно отражение, а както ще видим, изключително разумно същество. Това е същество, което е могло да прониква в тайната на нищото, но по други закони. Тук трябва да кажем, че котките много са обичали да се вглъбяват, това е тяхното любимо тогавашно занимание и, както казах, това води до разтваряне на нисшите тела и влизане в невидимото. Съгласно котките и тяхната история само нищото може да бъде чиста сила, това е основен закон в тяхната история. Това важи и за човешките души. И така, навлизайки дълбоко в своето съзнание, котките постигали изключителна концентрация и изключителна неподвижност. Когато впоследствие видели от невидимия свят, че мишките заплашват хората, те взели едно твърдо решение: да се пожертват в борбата срещу тези мрачни същества. Тук искам само да допълня, че впоследствие една голяма част от котките са изневерили и затова сега са загубили много от своята дълбочина, за което ще стане въпрос.

ОР АХАЛ

Атлантски жрец

(идея за размишление)

Накратко ще изразя неговото учение.

Той дава четири принципа на своите ученици, макар че според мен първият е напълно достатъчен, така както първата заповед е напълно достатъчна. Тя е космическа заповед от Учителя и всички други закони вече нямат значение след нея. Първата заповед на Учителя гласи: Люби Бога повече от себе си! Оттук нататък тази заповед вече решава абсолютно всички въпроси, постепенно променя всичко. Такова подобно нещо казва и Ор Ахал като първи принцип на атлантския жрец.

Първи принцип на атлантския жрец: Вкорени се в своята Любов! Когато се вкорениш в своята Божественост, ти се освобождаваш и от причините, и от последствията. Само тази Божественост те прави реален. Тези, които са се вкоренили в своята Любов, знаят и как да умрат, т.е. как да заминат, защото това е изкуство. Те придобиват метода на истинското излъчване, тъй като има и въображаемо.

Тук само искам да ви предпазя. Някои хора мислят, че са преживели големи неща, а всъщност продължават да говорят глупости, и то от години. Те мислят, че са преживели Самадхи, даже че постоянно живеят в Самадхи, а всъщност начина, по който говорят, е против тях. Всъщност това е велико духовно преживяване.

Учителят казва, че ако не можеш да говориш точно Истината, ако не можеш да я изразяваш, ще имаш много противоречия. Има два вида преживявания – едното е истинско, а другото е двойник, напълно фалшиво, което е подвело хиляди и милиони хора. Ще ви дам една мярка, а след време ще ви обясня повече. Истинското преживяване се осъществява в Духа, а фалшивото преживяване – двойникът – се преживява в ума, в менталния свят, в психическата енергия, във въображението на човека.

Христос също се е вкоренил в своята Любов и не случайно Той е казал формулата: „В Твоите ръце предавам Духа си“. Това е окултна формула и също означава вкореняване в Древния Незнаен, както е наречен в Кабала. Това е пълно вкореняване и смъртта не може да те докосне, всички агенти на смъртта, всички агенти на злото не могат да те уловят. Ако човек може да произнесе с пълнота тази формула, злото се разпръсква. А що се отнася до израза „в Твоите ръце“, самите ръце символизират волята на Бога, те са Негово изкуство. Не случайно човек съединява ръцете си, когато се моли, това е съединяване на дясната и лявата ръка, десетте сефироти. Всички космически сили се намират в десетте сефироти и в десетте пръста. Дясната ръка е ръка на Мъдростта, лявата ръка е ръка на Любовта. От съединението се ражда Истината и ако човек е искрен, от неговите ръце, от неговото съединение ще потече Истината. Затова всеки род лечение е точно това съединение на двете ръце. Няма по-голям метод за помагане и при една изключителна безкористност могат да се лекуват много болести. При безкористието винаги участва Бог, без изключение, което означава, че помощта може да бъде на степени според човека и според това как той възприема. Но това е друга идея.

Второто, което казва атлантският жрец, е: Отключи своя път! Това е вторият принцип. След като се вкорениш в своята Любов, в тебе се заражда нова енергия, която се превръща в път, в дълбочина. В истинския път никога няма влечение към удоволствията на живота, защото това е влечение към лично щастие, а това е път, по който човек изгубва себе си. И затова атлантският жрец казва: Не се страхувай от тъмнината, защото в тебе има скрита искра, която ще освети твоя вечен път.

Третият принцип, който изнася той, е: Събуди устрема си! Тук става въпрос за вдъхновението. След като имаш път, а път на атлантски език означава вътрешната реалност, в тебе се заражда особен устрем и тогава ти се вдъхновяваш от самия себе си, отвътре. Това е истинското вдъхновение.

В тази връзка преди да продължа, искам да ви обясня някои неща. Някои искаха аз да ги въведа в посвещение, това става лесно, тази енергия е слънчева и много лесно се предава. Но аз не работя по тези закони. Накратко ще ви обясня. Вие сте чували за Рамакришна, той така е посветил Вивекананда. Към края на живота си Рамакришна решил да посвети и дава Самадхи на Вивекананда, но това Самадхи е нисша степен и не е истинско. Защо? Защото то идва от посредник. Всеки посредник, запомнете, е вторичен. Включително и Христос когато лекува, казва: „Твоята вяра те спаси“ (твоята възприемчивост). На друго място казва: „Как така ме наричате благ!“ – т.е. благ е само Отец. Значи всеки проводник е вторичен, затова всеки трябва сам – а аз държа на това – да се стреми към независимост. Затова след време ще прекъсна лекциите, но във Варна ще продължат по-дълго, за разлика от София. Всеки по един особен път, с една особена Любов към Истината трябва да се домогне до това най-дълбоко преживяване, което спада към седма степен. От пета степен нагоре не могат да се обясняват нещата с думи, думите важат до четвъртата степен, до менталния свят. Понеже това са двойствени светове (менталният свят е положителен и отрицателен) и затова има много слово, някои неща трябва да се обясняват, но от петото тяло, от петата степен словото няма значение. Там има значение мълчанието, в известен смисъл вътрешният говор, но след време и този говор отпада и се постига нещо по-дълбоко. Все пак искам тук да ви кажа, че даже и в седмата степен, в Духа (най-високата степен), и там има една думичка, която остава, но тя е отражение, един последен остатък, не мога да кажа шум, защото все пак тази дума е Истина. Когато човек постигне своя Дух, дълбочината на своя истински живот, но същевременно и Бог в себе си, Който е скрит в този Дух, последната думичка е „Аум“, а „Аум“ означава Вечност, в която няма думи от слово. „Аум“ е Вечният Път, който не се нуждае вече от думи, а от Божествени действия, от Божествена тишина, от Божествена дълбочина, пълнота, на която нищо не може да се даде. Ето защо учениците не трябва да се застояват в блаженството. Много йоги има застояли в блаженството. Блаженството спада към пета степен. Който търси вечната Истина, той не трябва да се застоява в такива места. Да не говорим още повече за застояване в щастието, там е още по-лошо. Който търси вечната Истина, ще надмине петата степен, защото вечното търсене на Истината е по-важно от блаженството. После той ще навлезе в шестата, която е област на мистиката, една изключително дълбока мистика, а в седмата степен даже и мистиката избледнява. Там се получава нещо по-дълбоко, една пълнота, при която даже „Аум“ започва много слабо да звучи и даже изчезва. Даже няма нужда от хармония на сферите, но това е друг въпрос.

Вдъхновението означава да си непрекъснато духовен. Това означава, че вдъхновението е висше място за живеене, това е вътрешно място, истински вътрешен и реален дом. Не трябва да го търсим в апартаменти, в пещери, в палатки и т.н. Според атлантския жрец вдъхновението се дължи на вярното и неизменно служене на Истината. Това е произходът на вдъхновението. – Тук не става въпрос за въодушевление, не говорим за временен възторг. Тук говорим за вдъхновение, т.е. вдъхване на Дух в човека, нещо съвсем друго. – И той казва, че когато човек е събуден (става въпрос за събуждане на устрема), той се насочва само към трайни неща, само към истински неща.

И последният принцип: Озари очите си! Да озариш очите си, това е методът на чистото действие, според Лао Дзъ. Ние много пъти ще говорим за този мъдрец, тъй като той е необикновено явление. Според атлантския жрец чрез чистото действие светът се променя. Той му дава голямо значение, както и Лао Дзъ, за когото това е начин на живот. При това действие никога не искаш резултати.

Искам да ви предпазя от една опасност, която съществува отдавна в окултната наука. Никога ние с Учителя не сме обещавали резултати и дарби, няма да ги обещаем. Но човек трябва да работи с Любов, с голямо търпение и постоянство и след време ще му бъде дадена такава пълнота, която надминава и дарбите, и силите. Може да му бъде дадена и дарба, но не преди това, което означава следното: от ученика се изисква един постоянен, тежък труд с много изпитания, включително и изпитания от близки хора, от далечни, всякакъв род притискания, за да може той да израсне в тези тежки изпитания и страдания и да придобие истински дълбок характер, т.е. да придобие такава Любов, такава свобода, че да се освободи от тези земни неща. Докато при лекия път човек постепенно изгубва дълбочината си и се оказва накрая, че този път е най-тежкият. Според Учителя тежкият път се оказва най-лекият след време. Но трябва да мине време да се изработи тази Любов, това търпение.

Искам да ви дам само един пример, преди да продължа. Природата е вложила в човека не само положителни неща, например сексуална енергия. Тази енергия е чисто слънчева. Целта е тя да се превърне в Божествена Любов. Това е вложено в човека. Тази енергия е опасна, ако човек не я разбере, а ако човек разбере Божествената Любов, той ще се превърне в сияещо същество. Например природата е вложила в човека гняв. Някои питат как да се справят с този гняв. Много е просто. Има само един метод при това положение. Гневът ти е даден от природата и ако започнеш да прощаваш по всяко време, този гняв ще бъде разрушен от метода простителност и той ще се превърне в милосърдие. Значи природата дава едно, а иска от човека усилия той да го превърне в скъпоценен камък. Учителят казва, че когато имате слабости, това е много ценно, слабостите могат да се превърнат в сили. Това е вашият шанс, това е шансът да работите върху себе си, това е капитал. Някой може да си помисли, че няма слабости, а има и скрити слабости, които са още по-опасни, защото не се виждат и да си помисли човек, че е праведен. Както ще видим в следваща лекция, един от най-дълбоките жреци на черната мъдрост казва: „Как така се наричаш праведник? Ако ти си праведник, ти не трябва да съществуваш, това е качество на Бога. Ти живееш в нереален свят, докато ние напълно живеем във вътрешната реалност на мрака“ и т.н., цял списък от закони, една дълга изповед, но и същевременно една дълбока черна мъдрост, която не трябва да подценяваме.

Ще продължа. Озаряването е свързано с отдаването, а отдаването е пътят към собственото посвещение. Отдаденият става светлина за другите, същевременно и за себе си. От друга страна се казва за очите, че очите имат своите мистични корени във вътрешността на Слънцето, това е материя, която идва от вътрешността на Слънцето. Тази материя – очите – я няма на земята. На земята могат да ти направят едно стъклено око, но то няма нищо общо с тази реалност, тъй като това око е мъртво. Това означава, че в дълбочината на Слънцето има духовно Око, което е още по-дълбоко и няма нищо общо с материята. Това озаряване е свързано с вечното добро. Оттам идва истинското озаряване и то след време се превръща в посвещение.

ОКУЛТНАТА ИСТОРИЯ НА АТЛАНТИДА

(лекция 4)

Една голяма част от висшите атланти (старите толтеки) сега са тук на земята, това са няколко хиляди адепти. Те имат много скрит живот и една изключителна жажда за живот, която е също незрима. Те не показват нищо на хората, нито знания, нито умения. Те не се нуждаят от това. Окултната наука казва, че след време те ще завладеят света, но без никакво оръжие. Просто Истината в тях ще се излъчи и всички същества, които имат власт, ще се предадат, просто няма да имат избор. Тогава Истината ще има голямо излъчване, но засега се пази. Оръжието няма да има никакво значение, тъй като Истината е много могъща и произнасянето на Словото на Истината ще разреши въпроса. Всички жалки политици, а те са над 90% такива в целия свят, няма да имат никакъв избор. Това проникване на Истината ще става постепенно, защото целта е да се подготвят много други души да възприемат тяхната Истина и затова те засега остават скрити. Това излъчване на Истината ще става постепенно и бавно, с много тих и неотслабващ прилив. В един момент злото ще бъде пометено, но тук става въпрос за след стотици хиляди години. Поради живота си в Истината те са наситени с един много дълбок духовен огън. От този огън ще се създаде ново царство, което, както казах, няма нищо общо с жалката политика, с тези подписвания на договори за мир, които са много далече от Истината, тъй като тези същества не са постигнали мир. Как може едно същество, което не е преживяло тайната на Бога, тайната на единството с всички същества, включително и минералите, как може да подписва мир? Това е едно лицемерие. В тази връзка искам да ви кажа какво търси истинският човек и истинският мистик. Накратко ще ви отговоря. Истинският ученик, истинският мистик не търси да става ясновидец, защото това е изоставане от еволюцията. Не търси да става лечител, това е друг род много фино заблуждение. Не търси да става проповедник. Търси ли небеса? Не, защото небесата са в него и той ги вижда. Търси ли присъствието на Бога? Окултната наука е категорична – не, защото ако търси присъствието на Бога, след време ще попадне и в неприсъствието. Тогава какво търси? Истинският мистик търси единството с всички неща. Тогава вече по един особен път той познава и тайната на Бога, тайната на пустотата и изключително тайната на Битието. Той просто се домогва до Източника. Но затова ще говорим друг път.

Ще продължа. Тези адепти, които сега живеят и които след време ще се проявят, тук само искам да споделя, това е едно древно пророчество, което е казано още в Атлантида: как те ще слязат постепенно, незримо, ще подготвят много хора и след време ще ги възпламенят в едно ново царство. Пак искам да напомня. Тези същества, за които говоря, за адептите, които работят сега, те са неизвестни и неизявени и тяхната много голяма сила в момента е в Русия. Неизвестни и неизявени, те даже нямат желание да споделят и нещо от светлината на своите мисли. Те работят тайно, вдъхновяват тайно хората, изпращат им мисли, но обикновено лицето им е строго, много рядко се показва в другия си вид и чрез тази строгост те крият своята дълбочина. Има причини. С такива същества не може да се води външен разговор, има само условие за вътрешен разговор. Понякога те докосват душите с едно изключително присъствие, едно такова Божествено ухание, което не се поддава на думи, но това ухание, това възпламеняване, това, че той усилва в тебе жаждата за Истината, това е един от признаците, че това същество те е докоснало. То може да е невидимо, а може да е и от физическо поле, може да използва излъчванията на своите очи, излъчванията на своето сърце или с няколко думи да те възпламени така, както цял живот не си се възпламенявал от книгите или от други неща.

Да се върнем на толтеките. Според тях бъдещето и новият живот могат да се строят само на абсолютни принципи, а не на неопределени и съмнителни отношения и подписване на договори. Ще говорим постепенно за техните принципи, много лекции ще имаме за тях. Разбира се, не както е изнесено при Кастанеда, тъй като там липсват много неща. Затова ще се наложи да говорим от една друга гледна точка, от позицията на Всемирното Бяло Братство, за да може да разберем това, което е пропуснато в такива учения.

Само искам да напомня, че най-големият вътрешен огън произлиза от принципа на Истината, т.е. от Любовта към Истината. Тези адепти, за които става въпрос, работят с така наречената огнена светлина. Какво означава огнена светлина? Огнената светлина – това е самото могъщо вдъхновение, за което стана въпрос. На окултен език това означава древният произход на човека. Човекът е произлязъл от Свещения огън. Не трябва да смесваме това с физическия огън. Това е всъщност Принципът на Истината и едновременно Принципът на Любовта, т.е. Любов, в която няма изключения. Това означава думата Принцип. Например ако вие правите компромиси с Любовта, ако има само един човек или едно животно, което да мразите, вие не сте в Принципа, защото думата Принцип означава да живееш в Божествения свят, където няма изключения. Правите ли компромиси, ще знаете, че сте в човешкия свят и когато произнасяте думата Любов, тя няма да звучи пълно, няма да даде силата си на формулите. Пак ще работят формулите бавно, но съществената сила няма да я има. Свещеният огън (става въпрос за огненото естество на човека) е съществувал преди земята, преди небето и преди слънцата. Тогава този огнен човек е съществувал в невидимото поле, в така нареченото невидимо пламтящо Слънце, наречено Алфиола. Това означава, че вътре в самото Слънце е започнало зараждането на човека и оттам впоследствие е минал през други слънца, през други планети и е слязъл в тази форма на земята. Но неговият вътрешен произход си остава същият – огнена светлина, огнено същество, т.е. същество на Свещения огън. Така от това Слънце човек е слязъл след много дълъг път на земята, за да извърви един също така много дълъг път и това има много дълбок смисъл. От много далече идва човекът, от невидимо Слънце, извървял е дълъг път, за да извърви още стотици хиляди и милиони години много дълъг път. И чак тогава, както казва Учителят, „като живеете на 100 милиона слънчеви системи, като постигнете своята висша еволюция, чак тогава ще дойдете при мене и ще говорим“. Става въпрос за хиляди и милиони години живот и чак тогава можем да стигнем до Учителя, макар че едно негово отражение, наречено Петър Дънов, е слязло на земята да помага и да въвежда към така наречения Беинса Дуно в духовен смисъл, и още по-навътре към Незнайния Бог, където няма имена. Така че мисията на Учителя е по-дълбока, отколкото можем да си представим. Не само да станеш духовен, но нещо много по-дълбоко.

Какво представлявали в началото толтеките. Накратко ще обясня. Те имали много прости и пробудени чувства и могъщи усещания. Техните усещания, тяхното много дълбоко чувство е било тяхната голяма окултна сила. Това важи и за днес. Ако съществото, наречено жена, има такава Божествена Любов, такова Божествено чувство, това е окултна сила на природата. Това чувство е огромна сила и може да променя светове, както ще видим в последната идея за размишление, какво означава в оригинал Светата Дева Мария и нейната дълбочина. В Атлантида се е наричала по друг начин и много по-точен – Майката на Боговете, Майката Богиня. Толтеките основали в Атлантида един изключителен град, всъщност това е центърът на Атлантида, който бил едновременно и крепост, и храм. Варна е по-далечно подобие, но все пак е построен не съвсем по този закон. Варна се е наричала едновременно Морска Врата, както е значението на думата Варна, и Космическа Врата, което не е случайно. Думата Варна в превод означава „морска врата“, „космическа врата“ и едновременно „ключ“. Тези мъдри толтеки, служители на Бялото Братство, са имали изключителен стремеж да създадат нещо необикновено. И това е този град, който някои наричат Градът на Златните Порти, но тогава се е наричал Град на Небесния Храм. По това време са били създадени и пирамидите, които после се пренасят в Египет. Космическите Братя са разкрили на толтеките всички източници на чиста вода под земята, включително и минерални извори, с топла и студена вода, което е имало голямо значение. Те са имали особен начин за общуване с нея. По това време Космическите Братя много са им помагали. Когато тези посветени висши атланти се прераждат в Египет, същите построяват пирамидите. Главната причина за това построяване е голямата почит към пирамидите още в Атлантида. В името на една голяма почит към Божеството са построени тази пирамиди.

Пирамидата означава следното: четири стени – ум, сърце, душа и Дух, което на атлантски език означава четирите стени на квадрата. Ако човек може да хармонизира ума и сърцето, после той ще се възпламени в душата си и в Духа. Защо? Защото Учителят казва, че сърцето, това е едно отражение на душата, една сянка, а умът е отражение на Духа. Човек първо трябва да започне от сърцето, от своите намерения. По този начин умът ще се пречисти, колкото и да е хитър. После сърцето и умът ще се хармонизират, тогава душата ще се яви. После ще се яви и Духът. Ще се породи единството на квадрата. Тогава тези четири големи окултни сили ще се възпламенят, ще тръгнат към върха, към центъра, който е горе на пирамидата и който символизира самото Древно Божество, Древния Незнаен. И в името на тази велика почит към Божеството в Египет са били построени тези пирамиди. За тях ще говорим друг път.

Пак ще припомня, че техният град се е наричал Златните Порти и още градът на Небесния Храм. Тук са идвали чужденци от много страни – от Египет, от Гърция и т.н. Това е било огромен център. Специално за чужденците е имало място, където да ги приемат и да ги посвещават. Но тук искам да кажа следното: Този Небесен Храм, или небесен магнит, е символизирал най-древното излъчване на Слънцето, неговите символи са били свързани с най-древните излъчвания на Слънцето. И всеки, който е умеел да почита свещената Мъдрост, която идва от невидимото Слънце Алфиола, към него се приближавал истински жрец, иначе се приближавали други същества (или ученици, или полудуховни същества), които просто са разговаряли. Обаче ако вътре е влязло същество, което иска Свещена Мъдрост, тогава веднага към него се насочва истински жрец, посветен в тайните и той му предава от своята слънчева енергия в неговия дълъг земен път, за да може той да познае тайните на живота. Това е бил един метод, който тогава се е практикувал. А жреците винаги са знаели и по вътрешен път са различавали кой с какви намерения идва, защото наистина който е овладял тайната на своите намерения (и най малките), той може да прониква в другите много лесно.

Тук са се събирали всички царе на Атлантида, които тогава са били посветени. Плутон казва, че това са били десет царе. Това е погрешно. Царете са били четиринадесет. Тук искам само да ви кажа, че на Плутон са били разкрити много малко неща, както и на Солон, тъй като древните атланти и египтяните не обичали гърците и им нямали доверие. И понеже им нямали доверие, са им казали само някакви откъси и оттам учените си правят коментарии за Атлантида, и оттам се пораждат много научни и духовни отклонения и неразбирания. Както казах, царете са били четиринадесет. И всъщност и Платон, и Солон много малко знаят за Атлантида, защото дълбоките тайни винаги се разкриват много трудно, за тях трябва да си готов да умреш. Някои хора искат истински метод за еволюция и аз съм им казвал: ако си готов да умреш, ако си стигнал до тази върховна точка на своите усилия, на своето усърдие, тогава може да дойдеш. Обикновено такива хора не идват. Но разбира се, малкото, което е казано на Платон и на другите гърци, и на други същества, все пак е ценно. Тези четиринадесет царе са получили закони от техния Праотец, като основният закон е бил следният: обединение чрез един осмислен слънчев мир. Това е бил основният закон на Атлантида. По това време войната е била забранена със заповед. Никой не е имал право да воюва. Тези царе са владеели цяла Атлантида и е имало правило, че ако някой напада Атлантида, трябва да се съберат и заедно да си помагат. Но ако никой не напада, те си остават така. Само при определени условия са се допускали компромиси, но всъщност и за тях след време се явила изненада, която е дошла от черната магия и от туранците.

Тогава по времето на Атлантида се е настоявало особено много на Слънцето като вътрешен символ. За тях Слънцето означава Висшето Начало и Висшата Божественост и това за тях е била единствената реалност. Според тях с този слънчев мир посветените е трябвало да проникнат и да обгърнат целия свят. Пробудените атланти наричали себе си деца на Слънцето. Още тогава е било култ да се посреща слънцето, което впоследствие се предава в много окултни школи.

ДРЕВНИТЕ КОТКИ

(идея за размишление)

Тук отново искам да ви подчертая трите най-дълбоки основни правила на древните котки и на тяхната история. Те си имат своя история, свои правила и закони, свои ръководители – абсолютно разумни същества от невидимия свят, включително и космически Бели Братя.

Първи закон – неподвижност. Според тяхната история неподвижността те прави наблюдател. Тя въвежда човека в тънки наблюдения, не обикновени, както сегашните мързеливи котки, които са изгубили тази сила.

Втори закон – вглъбяване. Вглъбяването те прави неуязвим. Влизаш навътре, изоставяш външните тела и ставаш абсолютно недосегаем и неуязвим. Това е окултен метод.

Трети закон (най-дълбокият) – разтваряне в нищото чрез закона на Любовта. Нищото те прави непознаваем. И това е било най-голямото зло за мишките, за целия им род. Тези същества, наречени древните котки, се оказали най-опасните врагове на мишките. Когато родът на мишките се сблъскал с тези същества, те са започнали да губят живота си. Защо? Защото злото няма живот в нищото! Това е един друг дълбок окултен закон. Значи злото няма живот в нищото, то не може да живее в нищото.

Например говорили сме за смирението, смирението в дълбочина, истинското смирение води човека към нищото. Там изчезват абсолютно всички врагове, в нищото няма врагове. В смирението не може да има зло и затова смирението е много важно. Учителят казва, че смирението е първото качество на Бялото Братство. Достатъчно е само една капка гордост и тогава, щеш не щеш, ще обикнеш определени заблуждения, ще настояваш на тях, ще четеш книги, но всичко ще бъде една тънка заблуда, един дълъг път на заблуждение и в този, и в онзи свят. Според толтеките злото никога не може да разрушава нищото, защото това е пустотата, няма условия за разрушаване. Истинският човек никога не може да бъде разрушен. И аз наистина се учудвам (след време ще говорим и за тайната на смъртта), някой човек замине за другия свят и започне да мисли, че е умрял. Учителят казва, че това е един голям театър и близките му започват да играят роля, че е умрял. Той си захвърлил седмото тяло, има още шест и мисли, че е умрял, а пък тези тела са по-истински. Това древните котки са го знаели, а в момента има хора, които не го знаят. Това пречи на човек да се освободи от астралното тяло, от ефирното тяло, от менталното тяло, за да може да влезе в своята най-дълбока Истина – причинното тяло – и впоследствие в душата и в Духа. Това неразбиране се оказва пречка. И когато големите котки са живеели с човека и са работили за него, в тях е имало вродена разумност и голяма първична сила. Такава сила дори са нямали впоследствие тигрите, леопардите, лъвовете. Тази сила им е била дадена от Космичните Братя поради съзнанието, че те са искали да служат на човешката раса. Поради тази причина, че те са се определили в себе си да служат, им се дава тази изключително голяма първична сила.

Тук преди да продължа, само накратко искам да ви кажа, че тези древни котки наистина са имали изключителна сила. Например те не са се страхували от огън на физическото поле. Тогава ураганите са били много големи, а те са нямали никакъв страх от урагани. От черни адепти не са се страхували, с много, много редки изключения. Но котките, така както и термитите, както ще говорим по-нататък, са се страхували от едно нещо. Това е водата. Точно от водата, която не случайно в Атлантида и в Египет се е наричала Праосновата на живота, Прамайката. Разбира се, водата от окултна гледна точка няма нищо общо с кислород и водород. Във водата има духовен агент, една чиста първична духовна сила. И когато наблюдавате реката, това не е просто течаща вода, а жива енергия, която се дължи на Духа, на духовната сила, която е скрита във водата. Защото ако една река е пресъхнала, поставяме въпроса: Къде отиде тази река? Тази жива енергия на Духа се оттегли, както става с много изворчета, когато хората започнат да не оценяват и да вършат с тях какво ли не. Ангелът си взе водата, взе си енергията и изобщо пресъхна, и го премести на друго място. Но за тайната на изворчетата ще говорим на друго място.

Водата е нещо много дълбоко. Учителят и Лао Дзъ казват за водата, че тя избира най-ниските места. Тя не се бори с никой, не иска да заема високи места, както планината. И навсякъде по дерета и дупки тя запълва. В нея има някаква тайна пустота, тайна от Нищото, от Незнайното. Например с нея не можеш да се бориш. Тя символизира едно древно смирение, едно древно нищо, което няма противници, което разтваря. Някои котки са имали малко его в себе си, включително и древните котки, и много други същества, но когато попаднат във водата, те се разтварят и започват да изгубват своята сила, своята разумност, защото тази вода ги разтваря. Тя не търпи никаква съпротива, тъй като тя е така наречената дълбока вода, жива вода. Тя е от много дълбоко естество. След време ще говорим специално за водата.

По времето на Атлантида тези котки са били много активни и наблюдателни и мързелът за тях не съществувал. Те са умеели да се движат по особен начин чрез вътрешни движения, даже понякога са заблуждавали и черни адепти. Наистина много рядка интелигентност. Те са владеели една много дълбока техника на дишане, Белите Братя са ги научили. Другото нещо, което са владеели, е че те са умеели да сгъстяват с голяма концентрация силата на своите очи и да стават видими в мрака. Тази мощна концентрация се дължи на тяхната първична сила. В мрака техните очи стават реални и човек, който има някакво духовно виждане, изведнъж вижда голяма опасност и не може да разбере за живо същество ли става въпрос или за отвъдно. Имало е случаи, в които така те са пазели и хората. Хората са се плашели, но когато са започнали да се показват по-често и когато са унищожавали други опасни същества, когато са помагали на човека да преминава през някои опасни зони, изведнъж тези хора са разбрали, че тук става въпрос за техни помагачи. И накрая се успокоили и можели да спят спокойно в дебрите на Атлантида, тъй като са разбрали, че имат абсолютно сигурни защитници и служители.

Тук само за малко искам да се отклоня и да ви напомня, че впоследствие те се отклоняват. От сто котки максимум седем са останали абсолютно верни и неизменни. Една по-голяма част от тях е в невидимия свят и много рядко вече се прераждат, тъй като нямат такава задача. Но много от вас сте слушали вечер по казаните и тук-там много котки да плачат като деца, това са точно човешки души. Защо плачат? Защото са изгубили още от Атлантида условията да помагат на човека. Впоследствие са били заместени от кучетата, но те също така не са свършили работата както трябва. Котките плачат, защото нямат условие и нямат вече свободата. Учителят казва какво означава думата „условие“. Това са живите същества, които създават условията, живите съчетания. На котките това е отнето и сега те плачат, но вече е късно. Но някога, когато те натрупат Любов и желание, ще им бъдат дадени отново условия и човек ще може да види тяхната дълбочина, тяхната интелигентност и т.н. Не случайно за толтеките котките са имали свещено значение, така както в Египет някои други животни са били издигнати в култ, за което ще говорим по-нататък.

Древните котки са владеели един изключително дълбок начин на дишане, който им е помагал да улавят всички вражески влияния, включително и на черните адепти. И все пак красивото е това, че една голяма част от тези котки, а става въпрос за стотици, са останали абсолютно верни и са се пожертвали за човешката еволюция. В бъдеще ще ги видим в нова светлина, защото понеже са останали верни, Космическите Братя са им дали духовни прозрения за техния вътрешен път и те са запазили своята разумност, своята интелигентност и след време ние ще видим тяхната скрита светлина.

Както казах, те не са се страхували от нищо, а само от водата. Водата в техните спомени е скрита опасност, някаква много опасна материя. За тях това била някаква смътна заплаха, което не е случайно. Дори и толкова напреднали, те трябва да се страхуват от нещо, за да знаят, че има една по-висша Истина, която е над всичко. Иначе, ако го няма този страх, те могат да изменят на Истината и на по-дълбоката сила. След като са чувствали смътна заплаха, тези котки са изтълкували водата като същество, което е по-старо и по-дълбоко от тях.

Например в много случаи чрез особения си начин на дишане древните котки са разбирали посланията на въздуха. Те са знаели кога ще успеят в една битка с черните адепти, с опасните мишки и с много други животни и дали трябва да отложат битката, и да се скрият временно настрани. Тази техника на дишане им разкривала това. И в много случаи те са се отказвали, пак са запазвали човека по някакъв начин, предупреждавали са го и са изчаквали друго условие, където да включат своята сила. Много често се е налагало да се оттеглят и да изчакват новите условия. Така, отлагайки битките, те ставали много търпеливи и тогава вече впоследствие много рядко допускали грешка. Това означава, че в търпението те израствали, а в самотата на изчакването те получавали нови и по-дълбоки усещания за тайните сили на живота. Но впоследствие, става въпрос за тези котки, които не са останали верни на човека, те са превърнали търпението в мързел. Сегашните котки показват как търпението се е превърнало в мързел и от тяхната будност са останали някакви малки остатъци. И затова те са изгубили свободата си, и затова сега техният живот е труден. Впоследствие те се смалили.

СВЕТАТА ДЕВА

(идея за размишление)

Оригиналът на така наречената Дева с Младенеца, или Светата Дева, се намира в Атлантида. По-късно много народи са го копирали, но истинският оригинал се намира в Атлантида и после най-вече в Египет. Идеята за Майката Богиня – тогава така е била наречена, а в по-новите времена Майката с Младенеца – е произлязла от Атлантида. Майката Богиня е живяла в Атлантида на физическо поле. Тя е била необикновено красива царица, едновременно свята жена и дева. Съзнанието ѝ било светещо. Майката Богиня (така както са я наричали) е велик символ на идеята, която е наречена Майката на Боговете. Думата „майка“ означава съвършената Любов, това е нейният най-дълбок символ. И наистина Учителят казва, че само Любовта може да ражда Богове, Синове на Слънцето и само Любовта е родила всички слънца. Слънцата, звездите, планетите са родени от Любовта. Това е реален факт – и научен, и окултен, и символичен, и буквален. Тя е била наречена Майката на Боговете, защото само девата може да ражда Богове, т.е. само чистото съзнание, абсолютно овладяното съзнание може да ражда Богове. Тук говорим за девственото съзнание.

Тук само искам да кажа, че тази Майка тогава е сключила не брак, а свещен съюз с един от жреците на Слънцето, един от посветените царе и жреци на Слънцето. От този брак се е родил Тот, така нареченият впоследствие Хермес. Тя е изпращала хората към него, към този велик Син, тъй като той е символ на Мъдростта. Любовта винаги насочва съществата към Мъдростта, затова Учителят казва, че истинската Любов всякога има непреодолим стремеж към Мъдростта. Това е закон, който няма изключения. После от Атлантида този култ се прехвърля в Египет. В Египет този култ е бил изключително силен. Така се е родил култът към Изида, или Майката на Слънцето, и както ви казах, според Учителя само Любовта може да ражда Слънца (във всякакъв смисъл). В Египет поклонението към Изида е било едно съзнателно отношение към Прамайката, или към Праосновата на живота. Изида в своята дълбочина е нематериално същество. Това е вечната субстанция на Любовта, която рядко слиза на земята в такава форма, във формата на Светата Дева, Майката на Боговете, Майката Богиня и т.н.

И всяко девствено съзнание означава, че може да стане независимо и от материята, и от астралната материя, и от менталната материя. Всеки човек, който постигне първия принцип натолтеките – абсолютно овладяване на себе си и на своите скрити намерения – той се освобождава от материята. Това се потвърждава на много места от Учителя, затова той говори много за чистотата. Това се потвърждава и от Кабалата. Кабала казва, че чистотата е свободна от веществото, може да живее в него, но не е привързана нито към веществото, нито към хората, но единствено към вечната Любов. Независимо от ограниченията, когато тази Майка е живяла в тяло в Атлантида, тя е била вечно сияеща и на физическото поле, и в невидимото поле, тъй като нейната Любов е неопетнена. И така от тези велики атланти са се породили тези далечни и незрими нишки, които стигат и до днес под формата на Майката с Младенеца, Светата Дева, Афродита, Венера и други при много народи на техните езици. Става въпрос за много имена, което е все едно и също, но най-голямата сила има оригиналът, който е бил изключително дълбок в Атлантида. Разбира се, най-голямата сила на Майката е в невидимия свят.

Тук искам да ви кажа следното, което се потвърждава и от Учителя, и от Кабала, че Древният Незнаен има много лица. Някои са объркали и Го наричат Бог-Отец, което е само един символ и не е вярно в абсолютен смисъл. Накратко ще ви обясня. Древният Незнаен, който е Абсолютната Пустота, има много лица. Например едното е така нареченото в Кабала Белият Старец, който символизира вечната Мъдрост, но Той не е Баща, а нещо много по-дълбоко. Но някои хора, за да Го разберат и да им стане по-близък, са започнали да го наричат Баща – както баща се грижи за син. Но най-древното име на Бога е било от женски род – Авва. Тогава се е наричало Авва Отче – женски принцип както водата, за която ще говорим след време. Това е най-дълбокото нещо, а не е било както сега искат да го наложат като мъжки принцип. И това по-късно абсолютно се е изопачило. И сега искат да кажат, че мъжът трябва да командва жената, което е едно голямо невежество, тъй като мъжът не владее себе си, а как може да владее други. Накрая с това той става смешен. И когато жената го напусне, когато Любовта го напусне, животът му става фатален, тъй като тази Любов е неразбрана. Освен това Древният Незнаен може да се материализира и като Син. Това е една проява на Бога. Много Синове има в момента, казвам го в името на Истината и в името на свещената кръв, има над четиридесет милиона Синове. Някои мислят, че само Христос е единороден, но тук го казвам заради Истината, още от Атлантида има над четиридесет милиона Синове. Древният Незнаен може да се проявява по много начини, но един от най-дълбоките начини, това е Майката Богиня. Не случайно водата гаси огъня, за което ще говорим друг път. Майката е нещо наистина свещено, нещо, което не може да бъде докоснато нито със земна ръка, нито с астрална, нито с ума, това е много висока позиция.

Но искам да кажа още нещо. Тази велика Богиня, тази Майка, тази изключително съвършена Любов, Божествената Любов, носи в себе си нещо фатално. Ще обясня. Не случайно в миналото започнало да се нарича Фата Моргана, т.е. Любовта, която се превръща в лоша участ. Всъщност става въпрос за неразбраната Любов. Защо Любовта е фатална? Защо тази Майка, тази свещена сила, тази вечна святост е фатална? Защото за обикновеното и земно мислене, за обикновените хора, за това толкова изостанало съзнание от хиляди и милиони години, за тях това е въпрос на удоволствие и затова те са смятали, че тази по-голямата Любов е непостижима. Всъщност тя е наистина постижима, но земното съзнание (мислене) винаги ще мисли така, умът винаги ще мисли, че е непостижимо, защото не му се дава друго разбиране. Но ако човек познае тази Божествена Любов, тя се превръща във вечна благодат и тогава човек може да познае тази Майка Богиня, Майка Царица, която вече му открива своето лице. За този, който не е готов, тази Богиня скрива своето лице, но ако човек е готов, на него се дава да зърне това лице и това става в Самадхи, за което ще говорим другия път. Самадхи е най-дълбокото преживяване, седмата степен в човека. Когато човек преживее тази Любов в Самадхи, във върховната чакра, която се нарича според Учителя центърът Любов към Бога, тотална, неизменна Любов, тогава животът се превръща във вечен стремеж и във вечен възход, а не в безкрайно страдание, както е за тези, които злоупотребяват с Любовта. Който е видял това тайно лице, той носи в себе си вечната благодат, Божията пълнота. Той може да посвещава хората, може да бъде техен истински ръководител, но заради Истината трябва да ви кажа, че той не се смята за ръководител, защото отстъпва напълно мястото в себе си на Бога, на Учителя Той да ръководи него и другите, а не самият човек. Защото ако той съвсем малко участва в това ръководство на хората, той вече е нарушил свещения закон на Майката Богиня.

1 юни 1999 г.

Арала

Турански жрец на злото, Посветен във втора степен жестокост
(лекция 5)

Мъдрост и чистота

(идея за размишление)

Окултният символ на пустинята

(идея за размишление)

Атлантида и пътят на разпадането

(лекция 6)

Удоволствията

(идея за размишление)

Тайната на медитацията

(идея за размишление)

АРАЛА

Турански жрец на злото, Посветен във втора степен жестокост

(лекция 5)

Преди да започна с неговата изповед, искам да ви кажа, че черната мъдрост също е дълбока, но неговата изповед не е изповед в човешки и обикновен смисъл. Той въобще не се изповядва и не се разкайва. Това е само едно споделяне на черната мъдрост. Не трябва да го причисляваме към изповедта, която е разкаяние.

„Изповедите на моя мрак“

1. За нас е важно дълбочината на бедствието. Ние не се нуждаем от скуката и суетата на светлината. Светлината за нас е истинският мрак.

2. Ако някой е праведник, нека не се гордее с това, защото праведността е чуждо вмешателство на Светлината (така мисли той). Ако Бог в човека е праведен, тогава праведността не съществува за човека.

3. Ние сме избрали злото по собствен избор и затова сме богове на злото, и мракът е нашият храм.

Тук искам да вмъкна, че ние подготвяме една книга от Учителя за магията, за свещената магия. Тя е от съвсем друг порядък. Но трябва да уточним, че учениците трябва да се освободят и от бяла, и от черна магия. Това ще стане на въпрос по-нататък, тъй като така се е отклонил и Кастанеда. Кастанеда е тръгнал в левия път и е направил такава карма… Преди няколко месеца той почина и към края на живота си размишляваше за отклонението, но вече беше късно – левият път беше заработил, книгите бяха дадени. Той спада към тази категория същества, които не са овладели своите намерения. И затова той не можа да познае истинското учение (за което ще говорим другия път), едно велико и универсално учение – учението на Орела. Дон Хуан го беше предупредил (насаме) да не търси силата, а да търси свободата. Всичко, което е свързано със сила и с магия, е обратно на свободата и на освобождението и от едно малко отклонение накрая стават големи отклонения. Докато истинските мъдреци вървят по пътя на свободата, т.е. Любовта към Истината, Любовта към подхода, към мига, чистия живот и т.н., за което ще говорим другия път.

4. Когато живееш в мрака не ти е необходима съвест, съвестта е пречка за нас, тя отнема нашата радост. Само мракът е източник на нашата радост и нашите видения.

Ще вмъкна още нещо, тъй като някои могат да се учудят защо говорим за черна мъдрост. Трябва да предупредим, че черните адепти са много дълбоки същества и могат да увлекат полудуховни хора, полудуховни ученици и са голяма опасност. В книгата за магията, която ще издадем от Учителя, се налага да скрием много неща. Ще дам само един пример, защото той е опасен за тези, които могат да използват тези неща. Например Учителят казва, че има хора, които могат така да повлияят на друг човек, на неговата енергия, на неговата психика, на неговото ментално тяло, че да изкривят крака му, ръката му, очите му, устните му, лицето му и т.н. Това е само с един огромен натиск на тази черна енергия. Такива неща се налагаше да ги изкарваме, макар че те са едно предупреждение за хората да усилят пътя си в чистотата. Но много черни ще се възползват и се налага в книгата много неща да ги спестяваме, за да не събудим черните окултни сили в някои хора.

5. Само в мрака ние сме живи, защото мракът е нашето прозрение.

6. Мракът е съществувал преди философията, преди поезията и преди сътворението. За вас философията и поезията са успокояващи заблуждения и фалшива утеха. За нас единствено мракът е реалност.

По-нататък ще говорим за един жрец от първа степен, където нещата са още по-дълбоки и трябва да имаме едно на ум, никога да не подценяваме злото, а да дадем всичко за нашето пречистване и за вечното добро, за да можем да се справим с лекота.

7. Ние сме безумни в своята разумност, а вие хората сте глупави в претенциите на своята разумност.

8. За вас светлината е загадка, за нас животът в мрака е реален. Мракът е древното дихание на живота. (Така смятат черните адепти.) И вие сте произлезли от него.

9. Много философи и учени са завършвали живота си в мрака и каква полза тогава, че са боготворили светлината.

Много философи и учени са завършвали живота си в мрака, трябва да кажа заради Истината, над 90%. Бертранд Ръсел много точно казва: „Аз смятах, че във философията ще намеря ключове да разреша много трудни свои проблеми.“ И накрая на живота си той казва: „С философията проблемите станаха повече.“

Все пак искам да уточня, че в древността думата философия била много чиста – чиста мъдрост. Но впоследствие станало нещо друго. Мъдростта излязла, останала някаква философия, която не помага, философия с примеси и която вече няма това значение, както в миналото. Днешната философия над 90% служи на Черното Братство. Включително и някои положителни философи, които говорят много за Бога и за Неговото виждане. Ще говорим по-нататък, че според атлантите, както и при Учителя и при Лао Дзъ, когато се говори за образ и подобие на Бога, този стих се разбира много дълбоко. Бог е такова същество, че никой не може да Го види и никой не може да Го познае. (Някои говорят много за видения и се заблуждават.) Учителят казва: Бог през цялата вечност няма да бъде познат. Не може да се види, защото Бог е върховното Нищо, няма никакъв образ, той не е личност, няма даже и глас. Но има нещо друго, при което човек може да влезе в Бога – това е Единството.

Целта на живота не е да намериш Бога, не да познаеш Бога, не да Го видиш, защото ще изпаднеш в отклонение. Тук искам да ви подчертая съществената цел на човека. Целта на човека е да стане Божествен, Божествено същество. Чак тогава той ще се приближи към Бога, но няма да Го види, няма да Го познае, но ще влезе в Единство с Него.

Другият път ще ви разкажа за истинското учение на Орела. Всъщност думата „орел“ произлиза от древните толтеки. В древността е нямало начин да се изрази Неизразимото, Нищото и тогава е било наречено с две думи – Духът или Орелът. Тук само ще ви загатна, че само в Нищото, според учението на древните толтеки за Орела, човек може да бъде истинен. Там няма никакво его, никаква капчица, никаква частица его – единственото място, където човек може да бъде истинен, а това означава дълбок. Но специално за това древно учение ще говорим другия път. За това древно учение Учителят също е говорил много.

10. Ние знаем, че боготворим себе си и не се лъжем. Но ние признаваме тези малцина мъдреци, които са осветили своя мрак.

Както виждате, той има ясна идея за истинските мъдреци, нещо, което му прави чест.

11. Във философията на човечеството няма духовна култура, тъй като и учените, и философите са същества на външния мрак.

12. Ние, жреците на злото, знаем, че вашите учени и философи не могат да увеличават нито своя живот, нито своята духовност. Тези нещастни учени увеличават само своите творби и своето незнание. Ние ги надживяваме.

13. Ние знаем, че цялото общество е формирано от нашия мрак, макар че обществото не познава нашата тайна. (За нея ще говорим в по-следващите лекции.)

14. За нас (той говори от името на жреците на злото и най-вече от името на туранската раса) външният мрак не е препятствие и затова ние работим съвместно с учените от всички народи и те следват нашия зов, и ние работим за тяхното бедствие.

Разбира се, трябва да кажа, че според Учителя, има изключения. В науката има адепти, обаче те са от този род, че са много мълчаливи, истинските си открития не ги изнасят на света, а в много малък кръг от свои приближени и за себе си. Проучват нещата за себе си, но не ги изнасят на света и те остават неуловими и за жреците на злото, и за жреците на бялата магия. Това са особен род адепти, но те са някъде около 3-4%.

15. Мракът е нашата древна сила, но външните същества не могат да ни познаят, защото нашият мрак е дълбок и неговият източник е центърът на древността.

16. Нашият мрак не е материален, а черна духовност – черна, сгъстена и могъща енергия.

17. Без мрак и страдания човешкият живот остава непълен и ние работим за едно зряло човечество.

МЪДРОСТ И ЧИСТОТА

(идея за размишление)

Всяко знание е глупаво. Само Мъдростта може да учи. Тук трябва да разграничаваме знаещите хора – това са хората, които знаят, но не могат да учат, те не са в реалния живот, не са в Мъдростта. Мъдростта си има свой произход. Тя може да произлезе единствено от твоята чистота и святост. Това е върховното Нищо. Наречено е в известен смисъл условно Бог, но Бог не е ясно понятие и не е точното понятие кабалистически. Използва се условно за успокоение на много хора.

Мъдростта може да се зароди само от чистотата – това е условието. Тук искам да вмъкна, че чистотата в най-дълбокия смисъл е пак Нищото. Това е абсолютно чистата Божественост на човека, неговата дълбочина. Трябва да разбираме чистотата, нейният краен предел като образ на Нищото. (Казвам тези неща, за да мога да ви подготвя за следващата лекция, която е за учението на Орела, където ще говорим най-много за Орела, т.е. за Нищото, за едно универсално учение на всички времена.)

Чистотата е началото на зараждането на Мъдростта. Ако нея я няма, няма да има зараждане, а това става вътре в самия човек, не от някого, а отвътре в самия човек, от вътрешния Учител, а Той е Върховното Нищо, т.е. от само себе си. Ако я няма тази чистота налице в човека, няма да има зараждане на Мъдрост, т.е. ще има знания, както е при нечистите хора – много знания, много философия, но много проблеми и няма никакъв живот. Мъдростта идва отвътре, а знанието – отвън. По-късно ще говорим и за медитацията, ще говорим и за удоволствията и блаженството. Тъй като удоволствията идват отвън, човек трябва да ги търси по външен път и става роб, става зависим, става застоял и се отклонява много от своята еволюция. Блаженството е нещо, което се търси отвътре. Мъдростта идва отвътре, а знанието отвън, от ума, от вторичното. Ето защо знанието разваля човека, а Мъдростта извисява човека в неговата Божествена дълбочина. Знанието по своя произход е умствено заблуждение. Мъдростта е скритата светлина на Духа.

Пак повтарям, тъй като е важно. Докато не постигнеш чистотата (тук ударението пада върху чистотата), все ще се занимаваш със знания, които ще бъдат твоите естествени заблуждения. На окултен език, да изгубиш заблужденията си, означава да изгубиш знанията си, т.е. да изгубиш страданията си. От това по-хубаво пожелание към учениците не може да има, тъй като точно знанията са тяхната спънка по пътя към Мъдростта.

ОКУЛТНИЯТ СИМВОЛ НА ПУСТИНЯТА

(идея за размишление)

В пустинята има дълбочина. В нея е изразено вечното мълчание на живота. Защо? Защото животът в своята дълбочина е вечно мълчание, т.е. неизразим. Толкова божествен, толкова сияещ, че се налага вечно мълчание. Много от вас са изпитвали Любовта. В близките години ще има такива хора, които ще преживеят Самадхи. Аз съм ви говорил за този въпрос, другият път пак ще говорим. Тези, които преживеят Самадхи, влизат в тази вечна пълнота на Божественото Нищо, в тази неизразимост и вече те виждат живота от съвсем друг ъгъл, от ъгъла на постоянната радост, на постоянното блаженство. Но това не означава, че тези хора постоянно се усмихват. Те живеят в дълбочина, даже при много от тях усмивката рядко се явява на лицето, но това е такава пълнота от тази Божествена Любов, че просто няма място за нищо друго. Това се изживява точно в Самадхи и другия път ще говорим повече по този въпрос.

Пустинята за пробудения човек налага естествено и дълбоко мълчание. С това тя помага на човека да навлезе той в своята истинска същност и да започне да разбира себе си. Тук, само между другото искам да ви кажа, че много малко същества могат да оцеляват в пустинята. Ако там бяха поставени вълци, лисици, овце и т.н., те нямаше да издържат на тайната на живота на пустинята. Това означава, че камилата е много специално същество. Тя може да преживява с много малко вода, с много малко храна изключително дълго време и няма никакъв страх от пустинята. Тя се е сляла с тайната на пустинята, с живота на Неизразимото. Камилата спада към висшите същества от духовния свят. Тя носи в себе си едно огромно търпение, а то винаги означава силата на Любовта. Голямото търпение в един човек е знак, че този човек е свързан със силата на Любовта.

Без това вечно мълчание никой не може да разбере тънката дълбочина на живота и затова Учителят казва, че Истината не се предава с думи, а чрез мълчание – става въпрос за присъствието на Нищото, това е Универсалното присъствие.

Истината не се предава с думи, а чрез мълчание, т.е. чрез Божествено присъствие, което може да произлезе единствено когато ученикът е станал „Нищо“ – никакво его, никакви фалшиви знания, даже и положителни, а дълбока Мъдрост, съвсем друго измерение, за което ще говорим по-нататък. В това мълчание има излъчване на вечно присъстващия Незнаен, наречено в Кабалата „Древният Незнаен“. Трябва да уточним, тъй като някой може да помисли, че Той е дълбок както мълчанието, но Той е по-дълбок и от тази мярка. Той е бил преди Словото и преди мълчанието. Само Той знае как да използва Словото и мълчанието.

Преди време издадохме една книга – „Древно-еврейски легенди“ и там се казваше един много точен закон в тази връзка. Той спада към древната еврейска мистика. Ще го споделя: „Имаш право да говориш само тогава, когато говоренето ти е по-силно от мълчанието.“ Иначе просто е карма. Може кармата да е положителна, но това е затвор, това е обременяване. Ученикът трябва да надрасне и положителното знание, и оптимизма си, и незнанието, и песимизма и да влезе в една нова Мъдрост. Иначе ще остане така, както тези, които аз наричам стари в братството. На моите лекции в София идват много стари хора, в смисъл такъв, че когато казвам стари, не казвам стари по години, никога нямам предвид години. Имам предвид стари по съзнание, които Учителят не може да ги използва, тъй като не са станали „Нищо“, не познават тази тайна. Някои така си умряха, на една крачка близко до мене, разговаряхме с тях, но си останаха със своето неразбиране. Много книги изчетоха, много големи библиотеки имаха, но нищо не стана от тях. Тук става въпрос за десетки хора, които са живели близко до Учителя, но нищо не са разбрали. Затова Учителят на едно място казва, че не познава истински ученици. На друго място казва, че има трима, обаче те живеят в светлината, но това още не е мярка, макар че казва имената им. Но това е друг въпрос, за който друг път ще говорим – за пътя, по който може да се влезе в аурата на Учителя, без да се опетни учението.

Пустинята е точният символ на мълчанието и на дълбоката тайна на живота, защото тук в пустинята няма ментален свят. Умственият свят, ако влезеш в пустинята, е напълно излишен. Ако го носиш със себе си, той най-много да те побърка, да внесе в теб огромно напрежение и да те побърка. Това се е случвало с много хора в пустинята. Пустинята отстранява менталния свят. Пустинята символизира още Нищото. Това е, което поглъща и разтваря ума, а да се разделиш със своите глупави умствени процеси, това е началото на ученичеството, това е пътят към Мъдростта.

АТЛАНТИДА И ПЪТЯТ НА РАЗПАДАНЕТО

(лекция 6)

За разпадането ще говорим повече в следващата лекция – за катастрофите (четирите големи потопа), но тук постепенно трябва да навлезем, за да ни е по-ясно после, как постепенно се е стигнало до това разпадане.

Отначало могъществото на царете толтеки изхождало от Слънцето. Те правили многобройни физически и духовни очиствания и упражнения и пиели чиста вода от символични златни съдове с образа на Слънцето. Водата те насищали с много цветен прах и чрез святите им молитви тази вода повишавала живота и била наречена „Напитката на Бога“ или „Еликсирът на Живота“.

Тук искам да ви кажа нещо за водата. Преди време говорихме по този въпрос и след време ще говорим повече. Водата е едно от най-тайните древни същества. Наистина хората трудно могат да оценят това. Това може да стане, ако водата за един месец тотално изчезне и хората ще разберат, че става въпрос за Божество. Тя е абсолютно Божество. Но след време, когато ще говорим повече, ще обясним този въпрос. Според Учителя в невидимия свят водата, това е есенцията на живота – етера. И в етера има една есенция, не субстанция (субстанцията е духовен елемент, а есенцията е Божествен порядък – по-висша мярка, много по-дълбока). Това е водата в невидимия свят, майката, от която са се родили нещата. Във външния свят това е наречено вода, живата вода. Както виждате, става въпрос за едно древно същество, но скрито на земята под думата вода. И на някои хора нищо не им говори тази дума, тъй като е толкова естествена, толкова близка, но същевременно неизразимо дълбока, чисто Божествена по своя произход.

Както казах, „Напитката на Бога“ е внасяла всеобщото вдъхновение за царете толтеки и за техните близки. Когато трябвало да се вземат много важни решения (тук ще видим как толтеките са постъпвали, разбира се, сега има много по-съвършени методи, но и тези методи спадат все още към древната Истина и частично към новата Истина), толтеките прекарвали цяла нощ в светилището на храма на Слънцето (тук става въпрос за мъдреците и за главния жрец) в изморителни и постоянни молитви, да се домогнат до най-чистото и свято решение, защото после то се разнася в народа. Накрая, сутринта преди изгрев слънце, всеки от мъдреците разказвал пред главния жрец, който притежава силата на различаването. (За него ще говорим другия път повече в учението на Орела. Това е главното качество, което дава Орела – силата на различаването.) Всичко това се изповядвало пред главния жрец. Всеки казвал своя сън, своята будност, своето будно видение или идея. Всичко това минава пред погледа на жреца и той е търсел тънката мярка в нишката на всички идеи, и чрез специални молитви откривал Истината, и чак тогава се стигало до общо решение и общо съгласие. По този път и чрез този метод се зараждала чистата интуитивна мъдрост. Тук трябва да кажа, че те не са знаели за тайната, която надминава интуицията, за която Учителят говори. Но тук ще се спрем на тяхната мъдрост, която е достатъчно дълбока.

И така тази мъдрост е слизала от високото и е тръгвала надолу към обикновените хора и към народа, и за тях това е било плодородие и благодат. Повече от триста хиляди години е било така – древните толтеки са управлявали много мъдро. Но впоследствие дошъл упадъкът, някои от толтеките се отклонили и започнали – заразени от туранците – да пият кръвта на жертвения бик, вместо нектара на Бога, свещената вода, живата вода. Последвала е жаждата за материално богатство.

Но окултният закон гласи: Всяко материално богатство трябва да получи своя смъртоносен удар. В този закон няма изключение. Може ударът да не е в едно прераждане, но до четвърто прераждане, дали във вид на неизлечими болести, дали във вид на нещастия и т.н., по най-различни начини всяко материално богатство получава своя смъртоносен удар, тъй като това е свързано с материален, земен начин на мислене. Това е начин, който убива и вътрешни тела. Разбира се, десятъкът в известен смисъл спасява, но който го прави с цел, а не с любов, който не е разбрал любовта към този закон, той ще затъне още повече. Преди време говорих по този въпрос.

Чрез материалното богатство се пробужда гордостта (разбира се, много други неща, но тука се спирам на гордостта), а гордостта винаги означава господство на ума над човека – едно от най-лошите неща, което се случва в човешкия живот. И най-лошото е, че умът е над неговата Божественост, над неговата Божествена природа. Това е непростим грях… когато умът започне да управлява човека и неговата Божествена природа, особено неговата душа, затова някога душата захвърля тялото, затова понякога се раждат много самоубийства. Душата иска да се отлепи от тази привързаност и от това тяло, но по-нататък ще говорим защо се самоубиват хората, окултните причини, и как трябва да се спасят.

И така постепенно толтеките се свързали с една раса (става въпрос за туранците), която била тясно свързана с остатъка от болните лемурийци. Както виждате, тези древни раси се прераждат в други раси и продължават своя ход. Значи тази туранска раса е свързана с ядрото на изостаналите лемурийци, които били потопени точно поради алчността и материалното мислене. Разбира се, не искам да кажа, че в Атлантида само туранската раса е опасна. По-нататък ще говорим за други раси, до които не сме стигнали. Стигнахме до четвърта и пета, но и другите раси са също опасни. И постепенно чрез материалното мислене се стигнало до взрив на страстите (страстите от всякакъв род). Не случайно ще ви говоря за удоволствията, които са път на унищожение и разрушение на човека. Следващият път отново ще ви говоря за удоволствията и за блаженството – два съвсем противоположни пътя.

Туранците били много силно свързани с черната магия, както казах и в предните лекции. Това е била една много опасна раса, самата им кожа, самото им излъчване е било опасно – имали черно-жълта кожа. А очите носели в себе си посланията на смъртоносни усещания. (Както преди ви говорих за мълнията в техните очи.)

Слава Богу, че сега урочасването е много далече и много малко хора в България имат силата да урочасват. Но аз срещнах няколко човека със силата да урочасват, дори единият път малко се сепнах. Беше във влака, изненадващо. Аз си почивах и не виждах нищо, и пред мене беше застанал един човек с много опасни очи. Такива хора не трябва да се гледат дълго в очите, просто се навеждаш, казваш една формула и той тръгва естествено, все едно че нищо няма. Както и стана, както е ставало и много пъти. Разбира се, има начини да се гледат, но не ви го препоръчвам засега, не е необходимо да се предизвикват. Има по-тънки методи, по които може да се действа.

Древните туранци давали ход само на жестоки амбиции и се стараели много силно да привлекат нисшите демонични сили по-близо до себе си. Туранските отци на черната магия искали да поробват съседни племена и раси и изведнъж те се обявили против съюза за мир (който е траял стотици хиляди години) с главния жрец на толтеките. И това било началото на голямото зло в Атлантида. Били направени три стъпки от черните туранци (жреците на злото) към най-хубавата, силна и светла раса на толтеките. Ще ги изредя:

1. Нарушили съюза за мир.

2. Започнали да пият кръвта на свещения бик и една част от толтеките се увлекли.

3. Съзнателно призовавали демоничните сили за всички свои цели.

Най-лошото всъщност е свързано с третото. Туранските жреци на злото взели абсолютно решение да сключат твърд съюз с нисшите демонични сили. Тук не говорим само за решение, а за абсолютно – това е тотално отдаване в ръцете на демоните. Затова Учителят казва, че в Атлантида Бялото Братство загуби борбата с Черното Братство. Учителят казва: Ние тогава направихме грешка и не успяхме да победим Черната магия и Черното Братство. Преди това имаше още една загуба в Лемурия, но впоследствие се нанесе голям удар. Първият удар, това е възкресението на Христос, най-тежкият удар срещу Черното Братство – първата тайна, дълбока победа, на която още не се вижда резултатът, тъй като работи в дълбочина и на вътрешен план. Второ – Словото на Учителя, на което ще му трябват хиляди години, за да бъде разбрано и изпълнено. Но то много постепенно и много мъдро покорява и води хората. Трето – то ще се случи на Второто Пришествие и в бъдеще тези същества ще бъдат абсолютно ограничени и ще останат много малко. Но както ви казах преди в старите лекции за трите шестици, ще останат същества на злото във вечността, няма да бъдат напълно унищожени. Те ще бъдат запас за друга вселена, за други изпитания, за други цивилизации. Злото няма да бъде напълно унищожено. Това казва най-дълбоката окултна наука, чиито чисти архиви имах честта да използвам. Казвам това, за да не се заблуждавате по някои тълкувания на Библията, тъй като много от стиховете там са неправилно преведени, а някои са напълно неверни. Но това е друг въпрос.

След като туранците се включили в твърдия съюз, за който говорих, с нисшите демони, те са отстранили слабата си връзка с висшия свят напълно. Това било първата организация на злото, началото на зараждането на голямото зло на земята. И така започнал пътят на анархията и на разпадането, тъй като демоничните сили разбират само от разрушение и насилие. Затова Учителят казва, че те не познават Любовта, никога не са я познавали, това важи и за Сатана. Учителят казва, че той никога не е познавал Любовта и не е живял в нея, включително и демоните. Учителят казва, че когато те влязат в Любовта, ослепяват, те нямат никаква представа и никаква сила в Божествената Любов. Затова говорим за братя и сестри, затова говорим за хармония. Там, в тази Божествена Любов, в тази простителност, в това милосърдие никога не може да се промъкне зло. Затова аз препоръчвам на братята и сестрите много да си прощавате грешките, ако можете даже със скоростта на светлината. Ако това не ви устройва, ако не разбирате какво искам да кажа, поне за петдесет минути, но не по-дълго да храните обидата. Навремето Учителят даде най-дълга мярка да храните обида за един час, но аз съм на друго мнение, в хармония с него – максимум десет минути. Дори и това го смятам за много, да задържаш такава отрова, такава черна енергия, защото когато не прощаваш, ти си обсебен и затваряш пътя на Бога. Бог винаги прощава и когато простиш веднага, се освобождаваш – душата ти възвръща своите криле, душата става свободна. Когато не прощаваш, това е под въздействието на демоните. За тях е много изгодно да не прощаваш, за да кроят други планове, но ако трябва друг път ще говорим повече за прошката, за да не се отклонявам.

Жреците на злото започнали да постъпват само в хармония със злото и разрушението. Това били, както ги нарича окултната наука, същества-измет, остатъците от космоса. Така черната магия е привлякла много черни и зловещи мисъл-форми и ги е превърнала в тирани и мъчителни халюцинации за безбройни същества. Това е била една от целите на черната магия, да се насити атмосферата с черни мисъл-форми, с много черна енергия и те ги превърнали тези мисъл-форми в тирани и мъчители – във вид на халюцинации, кошмари и т.н. – и досега има някакви остатъци. Черната магия е насочвала тези мисъл-форми към хората и хората не винаги са устоявали, особено тези, които са нямали идея за Истина, за чистота, за Божествена Любов, те могат да устояват само временно. Ако разчитат на някакви знания и на някаква философия, това е пак едно залъгване и пак само временно могат да устоят, но без чистотата крайният резултат е повече от лош.

Халюцинации, болни фантазии, това са нисши демонични сили. По него време черната магия е отишла още по-навътре – тя е създала много лъже-богове. Най-вече в това е била същността на черната магия, но по него време тя се е разгърнала в големи мащаби. Храмовете били посветени на влечуги и змейове. Толтеките били принудени да напуснат храмовете на Слънцето под тази зловеща настъпваща маса от многобройни черни жреци. Те трябвало да напускат и да се крият по планините, тъй като нашествието е било голямо. Това е започнало (става въпрос за тези влечуги и змейове) постепенно да обезличава човешкия род, а що се отнася до жената, тя се е превърнала в тотален инструмент за удоволствие, защото в нея е била внесена чрез черна магия необуздана и опасна огнена страст, която с течение на хилядите години в Атлантида много се е усъвършенствала, с все по-голяма сила. Искам да кажа, че сегашната проституция е една малка сянка и остатък от миналото в Атлантида.

УДОВОЛСТВИЯТА

(идея за размишление)

Удоволствията са свързани с астралния свят и затова те са нисша енергия, и всеки, който обича удоволствията, изпуска Истината, той вече няма избор. Това става постепенно, неусетно и обикновено за много хора е вече късно. Затова говоря по този въпрос.

Другото, което искам да вмъкна тук, преди да продължа, е че ученици, които обичат много удоволствията, а всеки от вас трябва също да се огледа, може да чете много Учителя, цялото му творчество, или както онази американка деветдесет и девет пъти Библията, нищо няма да му помогне. По този път никога не можеш да тълкуваш оригинално Словото на Учителя, никога не можеш да имаш чист подход. Ще се стараеш да имаш подход, ще се стараеш да помагаш на хората, които обичаш, но искам да ви предупредя, няма да имате успех. Просто няма да имате шанс, ако чистотата не се възстанови. Искам да ви кажа за основния дълг на ученика: Това е да събуди жаждата за Истина в себе си, жаждата за освобождение. Това не става чрез удоволствие, удоволствието е обратният път. Ученикът трябва да събуди в себе си жаждата за освобождение и той трябва да стигне в тези си усилия тотално, до последното усилие, т.е. до стоте процента. Иначе ще се залъгва.

Блаженството е обратният път на удоволствията. Над него е само Истината, която е есенцията на живота. Пак ще повторя. Удоволствията се търсят навън, те са външен свят и те правят човека зависим и роб, привързан роб. Блаженството е обратно – пътят навътре. То освобождава човека от зависимост, от привързаност и води човека към своя център. Но искам да напомня, че блаженството не е, както казва Ошо, истинският център на човека. Зад блаженството има по-дълбок център – това е Истината, а Истината има тринадесет степени на пустота. Въпрос прекалено дълбок, но все пак малко ще говорим след време и по този въпрос.

Удоволствията, сексуалните работи, голямото приемане на храна, наречено така „приятно“ преяждане, това са все усилвания на връзките с астралния свят. В това число и завист, омраза, ревност… Ревността е второ измерение, чисто животински свят, докато жертвата е от шесто измерение – съвсем друг път, съвсем други разкрития, съвсем други неща. Но това е друг въпрос. Всичко това усилва връзката с астралния свят и това вкоренява ума в човека, неговите закони и методи, и правила, а те са методи на змията. И те са достатъчно деликатни, за да объркат много ученици, дори и в известен смисъл полудуховни и напреднали ученици. Това вкоренява същевременно и злото в човека.

Не искам да обидя и отчайвам тези, които преяждат. Напротив, ще им кажа нещо. Когато преяждате, тъй като в момента нямате силна воля, поне благодарете. Не си губете благодарността, благодарете и вярвайте, че след време ще победите, че Духът ще ви помогне. А когато вярвате и благодарите, благодарността се явява един канал, през който след време Духът ще дойде и ще помогне. Обаче ако постоянно преяждате и недоволствате, тогава вече ще стане сложно – не става въпрос за много килограми, а за други неща. Човекът на удоволствията няма основа, няма център, той винаги губи себе си и винаги е зависим от външни неща. Например един такъв човек (много смешно може да ви звучи) може да изгуби равновесието си примерно, че му скъсали чорапа в автобуса. Това показва, че животът му не е устроен, не е организиран. Едно такова елементарно нещо показва и много други неща.

Познавам хора, които на тема удоволствия са повече от болни. Ако тук присъства една сестра, нека да не мисли, че искам да я засегна, защото говоря принципно, никога не засягам никого, даже и животни. Преди време ѝ ходих на гости, трябваше да си поговорим за Учението с няколко човека и тя помисли, че аз отивам да вечерям и готвила от първо до седмо ядене. Това е навик за много хора. Малко се учуди, че почти не ядох, даже се разсърди, но няма значение. Тези хора, които така са се отдали на яденето, че готвят от първо до седмо, нека да се спасят, нека да имат едно в предвид, поне да минат от първо до трето. Пак казвам: Не осъждам, но искам да предупредя, защото след време последствията стават много тежки.

Както листото зависи от вятъра (става въпрос за човека на удоволствията), една малка дума, даже не винаги обида, а някой път даже и похвала, и някоя обикновена дума може така да изкара човека от релсите, просто защото е зависим от удоволствията, от злото. Това е характерна черта на демоните. Понякога може даже и да не го обидиш. Може да му кажеш едно „добър ден“ и това да е достатъчно. Аз съм срещал и такива случаи. Искам да ви кажа, че има най-странни случаи и от една обикновена дума понякога тръгват нещата. От ученика се иска голяма будност.

Ще продължа. Както листото зависи от вятъра, така и външният човек зависи от външни събития – война, инфлация, политика, обещания… да не изреждам, купища безбройни лъжи. Вместо да познае своето блаженство, своята неизменност и когато дойде смъртта, да влезе спокойно в нея, да я победи с единство на съзнанието, за което ще говорим по-нататък. Учителят дава методи за победа над смъртта. А такива хора все повече обичат заблужденията. Така и външният човек зависи от външни събития. Има ли вятър, листото скача и се блъска, няма ли вятър, стои си мирно, но и в двата случая то няма живот, защото е извън своя център. Значи удоволствията правят човека зависим от външния свят, окръжаващата среда му става господар – нещо, което е много жалко. Вместо той да управлява окръжаващата среда, окръжаващата среда започва да го управлява. Някакви политици, някаква мафия го насилва и той започва да се огъва, защото няма център, много е лесен за подкупване. Такива хора не стават за ученици.

Искам да ви кажа, че самото удоволствие е обсебеност от външния свят и зависимост от нисши събития, външни напълно незначителни събития. Тъй като човек е Божествен дух, нищо не може да го засегне, ако той познае своя център. Когато удоволствието стане господар на твоя живот, тогава външните неща смазват човека и тогава човек става зависим от много малки случки, от много малки неща. Например това смешно социално осигуряване.

Учителят казва кратко и ясно: Никакви банки, никакво осигуряване. Който се е увлякъл, нека да мисли, искам да го предупредя. Ако искате осигуряване, аз ще ви кажа кое е осигуряване, друг път ще ви го обясня, тъй като сега не съм си го поставил за цел. Ако искате да бъдете наистина осигурени, даже и материално (но това е последствие), има няколко неща освен формули, но и формулите даже нямат голямо значение. По-важното е следното: Във всеки миг да имаш чисти постъпки и желания, благородни чувства, чисти мисли. Гарантирам, от името на Учителя, въобще говоря от негово име, че това е тоталният път, осигуряване във всички светове. Никога такъв човек няма да закъса. Даже има такива случаи – по-външни хора, които не са спазвали това напълно, не са закъсвали, когато са уповавали на Бога. Има такъв случай по време на войната. Един учител попаднал в една пещера, дълго време бомбардировки, крил се, нямал какво да яде и накрая казал: Ако има Бог, Господи, помогни ми да повярвам! И след малко една костенурка носи едно парче хляб на гърба си. Той се нахранил, върнал се в своя град и започнал да разказва на учениците, и навсякъде да хвали Бога. Разбира се, че това хвалене не е мярка на Учението, но все пак то е нещо. Но това осигуряване, за което аз ви говоря, и след време може би ще трябва и за него да ви говоря повече, това е нещо тотално, във всички планове, но материалното е последствие. Човек не трябва първо да иска да забогатее, това е отклонението, черният път, левият път, по който е тръгнал и Кастанеда. Ще ви кажа после и грешката на Кастанеда за разлика от Дон Хуан. Човек първо трябва да иска да живее всеки ден и всеки миг по законите на тази Божественост, за която говорихме, по законите на Истината, а после парите ще го гонят, щастието ще го преследва, успехът ще го гони, здравето ще го гони и т.н. Но след време ще ви говоря повече по този въпрос.

Удоволствията са метод на Черното Братство, който създава робство. Трябва да кажа, един от най-силните методи, едно от най-силните оръжия на Черното Братство. Все човекът да обича някакви удоволствия, за да може да стане привързан, болезнен, болен и т.н. Удоволствието от сексуалните влечения (преди време говорихме и по този въпрос), от пари, от жаждата за власт, от политика, от преяждането, за което говорих, означават да си посегнал на своята свобода. Няма по-лошо нещо от това ученикът да посегне на своята свобода, на своята Божественост.

Удоволствието е закон, който създава застоя в човека.

Друг окултен закон: Удоволствията са път, по който се зараждат постепенно безумни желания, отначало не изглежда така, при човешката любов нещата сякаш са ангелски и постепенно този, който е казвал „тя е ангел“, Учителят казва, че след една-две години казва „тя е дявол“. Как така едно и също същество, една душа в единия случай дявол, в другия ангел? Това е непознаване на дълбочината на женския принцип, на този изключително велик принцип, за който говорихме в предната лекция – Майката Богиня. Наистина Богиня, тъй като два пъти ми се наложи в този живот да видя пряко какво представлява душата, затова го гарантирам, затова го подписвам, че наистина душата е Богиня. Нищо повече не може да се каже по този въпрос. Да кажа безкрайно възхищение е пак малко. Това е друг въпрос.

Желанията, според окултната наука, са живи астрални същества, които погубват човека и си правят планове в неговия ум. И човек си мисли, че желанията са негови: Аз ще направя това, аз ще направя онова – и след време капан, мишката в капана. Стремежът към удоволствия въвежда човека в мрака на астралния свят. Разбира се, това е само въведението, по-нататък има по-дълбок мрак. Това е желанието да измъчваш живи същества и така мракът се разраства, но това е друг път. Тези удоволствия са погубили милиони хора и продължават да погубват.

Спомням си преди години, когато работих на „Златни Пясъци“, много хора около мен ме питаха: Как така не се занимаваш с удоволствия, как така не ходиш по дискотеки, не ходиш по жени и т.н. И мислиха, че аз съм се отдал на пълна скука. – Как така, само стоиш и четеш, това ли е? Обикновеният човешки ум въобще не може да разбере, че има едно вътрешно разнообразие в еднообразието. Това е много дълбок закон и който го разбере, мога да кажа, че е благословен. Значи има един вътрешен закон, едно вътрешно разнообразие в еднообразието. Има и обратното, което е лошото. В голямото разнообразие огромно еднообразие и самоубийство – много ходене, много дискотеки, много жени, много глупости, много удоволствия, но няма вътрешно разнообразие. А еднообразието, казва Учителят, е чук, който убива. Значи трябва да знаеш как да постигнеш вътрешното разнообразие. Дори една формула не трябва да я произнасяш по един и същ начин. Една формула може да бъде постоянен извор с нови тонове, с нови вибрации, с нова любов и т.н. Ако трябва и по този въпрос ще говоря по-нататък.

Още в Атлантида удоволствията са били силни и това е отстранило хората от Любовта към Истината. Когато хората са избрали удоволствията, това е станало причина те да се отделят от Любовта към Истината. Когато имаш Любов към Истината, това ще те научи до обичаш правилно, с мярка, всеки човек с неговата мярка, а не да искаш някой да те обича и да насилваш Бог в него, и да получиш нова карма и наказания, тъй като мислиш, че като обичаш, непременно трябва да те обичат. Много хора са влезли в това невежество и го заплащат. Любовта е абсолютно свободен дар, никой не може да задължава някого. Любовта е Бог, никой не може да задължава Бог да го обича в някой човек. Много хора са пострадали от този закон.

Пак повтарям: Когато имаш Любов към Истината, това ще те научи да обичаш правилно, да имаш мярката и всеки човек да го обичаш с тази Божествена мярка така, както и Бог го обича, и да виждаш скритата му красота. Когато обичаш правилно, това е пътят, по който ще станеш Божествен, а когато имаш стремеж към удоволствията, ти не можеш да обичаш правилно, защото мярката не е с тебе. Дори и да си даваш живота за един човек, това отново ще бъде глупост и заблуждение, защото мярката не е с тебе, защото удоволствието те ръководи, а то е ръководство от змията, ръководство от ума.

Едно от нещата, заради които ме намразиха в Братството – понеже хората на удоволствията и на нечистотата ги познавам от километри, понеже съм тренирал целият този път съзнателно и те ме избягват, и станаха критични към мене. Те не можаха да разберат, че аз искам да им помогна, че не съм критичен. Те помислиха, че съм критичен към тях и че съм опасен за тях и много от тях, особено от „старите“ от Братството във Варна, в София и други градове се превърнаха в мои символични врагове, а всъщност приятели и продължават да са мои приятели, даже някои разбраха, че тайно ги обичам, което ме радва.

Значи когато скритата цел на човека е удоволствието, тогава той използва хората – това е много хитро, понякога не си личи, но използването рано или късно блесва. Такъв човек използва тялото, работоспособността на човека, енергията му и т.н. А когато скритата цел е Любов към Истината, тогава човек вижда красотата на душата и съкровеното в тази душа, която обича. Той вижда Бог в него и се обновява постоянно, това е една вечна красота. Това може да даде вечно вдъхновение.

Тук искам да ви кажа за произхода на злото, тъй като някои мислят, че непременно това е дяволът. Искам да ви отърва от още едно заблуждение. Дяволът си е зло същество, но това си е за негова сметка. В човека също има зло, което не трябва да го приписва на дявола. Затова искам да ви кажа следният закон, даден от Учителя. Учителят казва: Изопачената любов внася злото в света. Това е личен въпрос на човека, нека да не намесва дявола, дяволът идва после, след като човекът изкриви, тогава дяволът идва. Например ако човек много иска да се самоубие или да убие някой, дяволът не може да го направи, обаче ако човекът много го иска и дълго време го иска, двамата могат да го направят. Аз съм срещал и в това отношение много лукави хора. Преди да се самоубие, си казва защо да не убие и някои други, за по-хубаво, и убива някои други, да може после хубаво да се самоубие. Много тънко лицемерие. Но друг път може да говорим специално и за лицемерието.

Обръщам се към всички вас и към себе си, тъй като всички имаме отговорност и нямаме право да грешим в това отношение, макар че нашата цел не е да станем безгрешни, както смята Платон. Платон е философ, а не Мъдрец и Учител и при него има много тънки заблуждения. Докато Плотин е много по-точен. Целта е не да станем безгрешни, а да станем божествени, както ви казах преди. Човек може да стане безгрешен от много тренировки, упражнения в култура, но това не пречи да има лицемерие и да няма нищо общо с Божествената природа, със съкровената природа в човека.

Връщам се на закона на Учителя. Изопачената любов внася злото в света, а правилната и разбрана любов е внесла доброто. Значи имате възможност да внесете в света и доброто, и злото. Това са двете майки, казва Учителят, които раждат доброто и злото. Тук е твоят избор – да изопачиш своята любов и после да я търсиш, и да се залъгваш. Тук няма Сатана и дявол, тук става въпрос за самия човек, който заражда злото, и в този смисъл „Бог“ наричат разбраната Любов, Божествената, сияещата, съкровената, а „дявол“ наричат неразбраната. Но коренът се намира в скритата цел на човека.

ТАЙНАТА НА МЕДИТАЦИЯТА

(идея за размишление)

Много сме говорили за медитацията, но ще се налага от време на време пак да говорим, да обновяваме някои неща, тъй като това има някакво значение.

Медитацията, това е начин на виждане чрез твоя чист духовен живот (става въпрос за естествен начин). Това означава чрез твоя дълбок и буден покой (покой не означава мързел или нещо подобно). Медитацията е влизане в такава дълбока тишина, че всички умствени процеси отпадат, менталният свят отпада. Това означава, че ако влезеш в медитация (медитация означава Божествено разбиране, а не човешко), тревогата се преобразява. Значи ако медитираш върху някоя тревога, тревогата автоматично се преобразява и в нея прозира нова идея, нов живот, нов звук, ражда се нещо красиво, искрено, чисто прозрение. В това присъствие умът, който е главният проблем, винаги изчезва, тъй като в дълбоката тишина ти се сливаш със своя дух, със своята Божествена природа, а умът, който носи проблемите, просто се преобразява. Всички проблеми и тревоги, всички видове напрежения са модификации на ума. Когато попаднеш в такова присъствие, в своята съкровена природа или ако наблизо има човек с божествено присъствие, а не случайно хората търсят такива хора, като приятели, като братя, в тяхното присъствие проблемите, въпросите, тревогите се разреждат, даже самите въпроси изчезват, просто няма място за въпроси. В това присъствие въпросите са излишни, проблемите са излишни, лъха нещо от Вечността. Това е съкровената природа на човека.

Ще продължа. Медитацията не е процес, тя не е правило или правене на нещо, тя е подобна на Божествената Любов, тя е нещо, което се случва. Ако човек живее чист живот, тя се случва почти всеки ден, даже мога да кажа всеки ден естествено, така както диша. Значи медитацията не е процес, не е правило, не е правене на нещо, не е техника. Техниките може да подготвят, но те не са реални. Учителят казва, че това важи и за Любовта. Любовта никога не може да бъде техника. Любовта си е Любов, Божествена Същност, не може да бъде техника.

Какво е медитацията? Това е твоята духовна дълбочина, твоят съкровен център, тя е твоята истинска тишина, която ти дава откровения, не знания. Искам да подчертая – никакви знания. Тука няма мнения, даже няма съвети. Откровенията не са нещо, което ти дава знания, нито мнения, нито съвети, никакви разсъждения. Откровения, защото Истината ти дава Мъдрост и няма никаква нужда от мнения, дори даже да са от ангели. Истината ти дава такава Мъдрост в тази тишина, в която искам да влезете, и много от вас ще влязат, затова работя, за да могат много от вас да влязат, а някои вече започнаха да влизат и до края на живота си ще работя за това. Значи няма никаква нужда от мнения, дори и понякога да са от ангели, но не казвам, че трябва да отричате съветите на ангелите. Но има нещо по-дълбоко от тях.

Моят окултен съвет е: Не разваляй тази пълнота, която имаш в дълбочината си, със знания, с разсъждения и с мнения! Не разваляй тази дълбока пълнота, тази душа, която имаш, тази съкровена същност, която имаш, с излишни въпроси! Има въпроси, които даже погубват човека, изпъждат Духа от него и той се скрива в такава дълбочина, че човек не може да го открие. Не разваляй тази пълнота със знания, с разсъждения, с мнения, не давай съвети, защото повечето съвети са от ума. Само Посветеният може да дава съвети. Само Учителите могат да дават съвети, но това не означава, че те имат нагласа постоянно да дават съвети. Те имат мярка и нямат такава нагласа, но понякога заради любовта си към хората, заради тази истинска обич те правят компромиси, но те не са зависими и знаят на всеки човек точно какво да кажат. Човек, който живее в медитация, т.е. в Светлината на Духа, знания не са му нужни, но той може да ги използва като нещо вторично, просто за да има понякога контакт с красивите души, с красотата на душата, с красотата на много същества, с красотата на техния стремеж, техният копнеж към нещо по-истинско.

Човек, който живее в медитация, има дълбока Мъдрост и дълбоко мълчание, той владее тайната на тези две неща и тези двете са неговата тайна пълнота, която произлиза от Нищото, както ще говорим следващия път за учението на Орела. Искам да кажа, че човек, който живее в медитация, не се храни със знания, т.е. с умствени заблуждения, а с пълнотата на Божествения живот. Той живее в аурата на Бога, а не в знанието, не в мненията, не в разсъжденията, той живее в Дървото на Живота.

И накрая пак искам да повторя. Който познае реално Бога, той не Го вижда, защото Бог не е видение и никога няма да бъде видян, защото Той е по-дълбок от тайната и по-дълбок от мистерията. Затова Учителят казва, че никой през цялата вечност няма да Го познае, защото самият Бог, Който е Абсолюта, т.е. Върховното Нищо, е пожелал така. Обаче има Учители, които са влезли в Единство с Него – това не означава познание, не означава виждане. Единството е нещо друго, за което ще говорим. Това е най-многото, което може да се постигне. Да бъдеш в единство с Него, означава да бъдеш много близко до Него, но има и други неща.

Значи който познае Бога, не го вижда, защото Той е Върховно Нищо, нито образ, нито глас, а това, което е казано в Библията, ще видим как мъдрите толтеки са го тълкували. Този стих е погрешен в Библията (но може като символ да го разгледаме), че Бог е създал човека по образ и подобие. Няма такова нещо, но символично може да го разгледаме, тъй като Бог, Върховното Нищо няма образ и никой, абсолютно никой не може да бъде подобен на Него. Няма такова подобие. Това е символ, който има съвсем друго значение, друг път ще се спра повече на този въпрос. Той е Върховното Нищо, но той, човекът, вижда своята Божественост – не Бога, не видения, не измислици, не знания.

Целта на човека е да види своята Божественост и тя става неговият живот. Така той влиза в Единство с Вечността. През цялата тази Вечност ще изучава тайната на Древния Незнаен, без да Го познае. Това е най-хубавото нещо, което съществува, защото ще има вечен стремеж. Ако Върховният беше пожелал да бъде познат, той щеше да убие вечния стремеж. Всяко нещо, което се познава, се разваля. Затова Учителят казва, че ако не познавате Любовта, стойте на голямо разстояние от нея. Тя носи най-големите катастрофи, най-големите злини, ако човек не я познае и ако злоупотребява с нея. Обаче ако я познае (предният път говорихме за Майката Богиня), това е вече най-голямата благодат, вечното вдъхновение. Говорим за такъв човек, който е познал своята Божествена природа, това става в Самадхи, за което ще говорим другия път. Само такъв човек единствено познава своята Божествена природа. Тези, които са отворили трето око, още не познават, за това също ще стане въпрос. Само такъв човек става носител на Божественото, защото е познал себе си като Божественост и защото самият той е станал „Нищо“, проводник на Древния Източник на Живота, т.е. малкото „Нищо“ става проводник на Върховното Нищо, малкият космос става проводник на големия космос, малката Божественост става проводник на голямата Божественост. Когато този човек е постигнал своята Божественост, той е постигнал една тиха и велика пълнота, непозната за тези, които са стигнали най-много до третото око. Това за тях е абсолютно непознато, разбира се, понякога те го мечтаят, от това има някаква полза, но това, за което говоря, е нещо друго. Това е повече от вечен празник, това е тайната на медитацията. Това е плод на чистотата, чистота без компромиси. Това означава, че чистият става Нищо (такъв е окултният закон), т.е. пълен с Истина. А нечистият става его – пълен с тревоги и заблуждения, пълен със знания, но не и с живот.

6 юли 1999 г.

Учението за Орела

(лекция 7)

Удоволствието и блаженството

(идея за размишление)

Съдба и Дух

(идея за размишление)

Атлантида и пътят на разпадането

(лекция 8)

Прераждането

(идея за размишление)

Истинското виждане

(идея за размишление)

УЧЕНИЕТО ЗА ОРЕЛА

(лекция 7)

Както ви казах и преди, в Атлантида имало само две имена за Тайната на Живота. (Нямало е как по друг начин да се каже.) Едното име е било „Духът“ и другият символ е бил „Орелът“. Така че когато говорим за учението за Орела, подразбираме в по-дълбокия му смисъл учението за Нищото.

1. Когато си „нищо“, ти ставаш истинен. (Следващият път ще говорим по-дълбоко по този въпрос.) Когато си „нищо“, в тебе има дълбочина. Това е условието.

2. Когато си „нищо“, Тайната на Живота е с тебе. Това означава: Не бъди, за да тече Истината в тебе, т.е. не пречи с ума си, със сърцето си, с волята си, даже и в по-висок план с душата си!

3. Само Нищото те прави да бъдеш избран от Орела, т.е. от Истината.

4. Само Нищото прави човека буден и само будността съхранява Истината.

5. Орелът, това е постижението на свободата. Това означава, че свободата е последствие, последствие на Нищото. Нищото има и друг превод, което означава абсолютната чистота. Тя също дава свобода.

6. Орелът е най-големият враг на страха, защото в Нищото страхът е без име.

7. Не можеш да мислиш за Нищото, защото Нищото е абсолютно неизвестно. За Любовта също не можеш да мислиш, защото тя е дълбочина, а не логика. Тя не е и философия. В сравнение с Любовта философията е невежество. Да познаваш Любовта в нейния истински вид, означава философията ти да изчезне, всичките ти излишни знания от миналото досега да изчезнат.

А другият момент е, че ако не си преживял Любовта, цялата ти философия е едно празнословие. Преведено това означава следното: само живият опит спасява. Това не се отнася до науката (едно уточнение). Науката работи до четвъртото тяло. От петото тяло нататък няма слово. Висшата Истина се намира в шестото и в седмото тяло, което означава, че науката няма шанс да познае Нищото. Науката ще остане винаги бедна и никога няма да има шанс, защото това е нейният краен предел – четвъртото тяло, менталният свят. Има някои изключения – някои учени, ако имат дълбочината на абсолютно чистото сърце, което е много рядко изключение. Но ако някой учен има много религиозно, Божествено сърце, той може само частично да стигне до петото тяло, причинния свят и да разбере нещо от Тайната на Живота. Но това не е достатъчно. Най-големият му шанс, което е много рядко съчетание, учен човек да има такова сърце, но има такива адепти – те се водят учени, но не спадат към науката.

Другото важно нещо, което искам да кажа, е следното: Сега не е време нито за пророци, нито за месии. Сега е време всеки сам да намери Истината в себе си, Бог в себе си, всеки сам, лично.

Това казах и на лекцията в София. Разбира се, много от тях искат да ползват лекциите, но аз съм съгласен, ако трябва и да се откажат. Аз им обясних, тъй като имаше някои въпроси след лекциите, че Учителят пожела да направя една услуга с лекциите, един компромис. А пък аз му дължа услуга. Аз също съм правил услуги на Учителя и в Египет, даже и в Атлантида, но аз съм големият длъжник и компромиса го направих. Никога не съм искал да изнасям лекции, така обичам мълчанието. Но заради Учителя, когато ми постави този въпрос, аз малко се напрегнах, но трябваше за кратко време да реша дали да изнасям лекции или не. И реших. Така че това е един компромис и след няколко години лекциите и във Варна ще спрат. После ще има някои книги, които ще издадем – наистина мога да кажа по-специални, като „Тайната на Нищото“ според Учителя, в няколко тома, „Тайните Имена на Бога“ и т.н. Става въпрос за около двадесет и няколко книги, с което ще се оформи краят. Но всеки трябва сам да поеме по един свой път, истински път, а това става с интензивен духовен живот и искреност. Тогава Истината всеки сам трябва да си я заслужи, да я изживее и да се освободи от своето минало. Това беше между другото.

Както казах, всеки сам трябва да намери Бог в себе си. Ще обясня. Ако ти сам не станеш Божествен, все едно е колко живи учители имаш около себе си, дори да са… да кажем сто. Абсолютно никакво значение. Все едно е дали имаш много свещени книги – също няма значение. Целта на живота е да станеш Божествен.

8. Във Върховното Нищо и в неговата окултна тишина няма нищо такова като „Бог“. Тук няма никакви понятия, защото всяко понятие и определяне нарушава древния покой, древната цялост.

За да бъда по-ясен, понеже това изречение малко смущава, накратко ще обясня. Думата „аум“ (много сме говорили за нея), свещена дума, но когато окултният ученик израсне в своя Дух, когато стигне до своето седмо тяло, тогава думата „аум“ е излишна. Даже и тази дума, която напомня за древното единство, за Първата слънчева раса, става излишна, тъй като тогава има тотално сливане. Когато има сливане, няма никаква нужда от знаци, от рисунки, от думи – всички думи се разтварят. Те се разтварят още в петото тяло. В причинния свят думите се разтварят, тъй като висшият свят не е обвързан със словото. Духът може понякога да влиза в Словото, да помага, но не е обвързан. Това означава, че „В начало бе Словото“ не е абсолютна Истина и никога не е било. Даже в началото (след време ще говорим) не е била и тишината. Преди тишината и словото е било Върховното Нищо. Впоследствие при слизане надолу се заражда тишината и много по-късно словото. Но това е друг въпрос.

9. Който има Любов към Истината, което е скритото име на Върховното Нищо, той предприема трудния път в живота, никога не избира лекия път. Това е мярка. И затова Учителят казва, че който избира трудния път, след време си изработва характер, животът му се разхубавява и след време от ден на ден наистина за него става все по-хубаво. А който избере лекия път, отначало е добре, от ден на ден става все по-тежко и… краят е ясен.

10. За да се докоснеш до Орела, трябва да имаш очи, които са извън всякакви граници и представи, извън всякакви образи.

11. Нищото може да се познае само с тотално незнание, което едновременно означава абсолютно смирение. По друг начин казано, това е такова незнание, което е стигнало до своя край – пълно смирение. Тъй като има и такова незнание, което не стига дотам и не получава Истината. Значи това е такъв вид незнание, такъв вид естественост, такава чистота и невинност, че се стига до крайния предел – пълно смирение. И това е началото, което означава, че когато умът е напълно отстранен от чистотата, тогава се явява това смирение. Напълно отстранен означава напълно овладян.

12. Нищото не е област, която може да се изследва и проучва. В Нищото няма нито живот, нито смърт. Има предвечна пълнота. Това може да се нарече условно пак живот, но съвсем друг живот – безсмъртен, без прекъсване, вечен.

13. Нищото е пламъкът на Истината, който трябва да те погълне.

УДОВОЛСТВИЕТО И БЛАЖЕНСТВОТО

(идея за размишление)

Удоволствието е свързано със закона на непостоянството и затова то идва и си отива. Блаженството е постоянно – това е твоят център, това е твоят дух. Това е твоята неизговорима същност. Удоволствията никога не могат да те направят ученик, но блаженството е мярка, то те прави.

Друг момент: Удоволствието трябва да го създаваш, блаженството е несътворено. Удоволствието трябва да го създаваш, трябва да го търсиш навън, трябва да станеш зависим. При блаженството е обратно. Блаженството е несътворено и поради това неизчерпаемо. Разбира се, в учението се отива много по-дълбоко от блаженството, както преди ви загатнах. Блаженството е пета степен.

Когато говорим за седмата степен, за тази изключителна дълбочина на Духа, там „Отче наш“ се разпада, няма никаква полза от „Отче Наш“. „Аум“ също се разпада. Тази известна формула в Индия – сатчитананда (чисто съществуване) също отпада. Всичко това напълно се разпада, тъй като когато Тайната на Живота се разкрие, няма нужда нито от формули, нито от молитви. Даже няма нужда и от смисъл, защото тайната на Нищото е по-дълбока от смисъла, за което ще говорим по-нататък.

Както казах, блаженството е несътворено и неизчерпаемо. Това означава, че докато търсиш навън, ти никога няма да бъдеш блажен. Докато търсиш навън, в удоволствията, в хората, в книгите, ти никога няма да бъдеш блажен. Тук трябва да уточня – даже ако си предан. Предаността е качество, което стига най-много до четвъртото тяло. Такъв пример имаме с Карлос Кастанеда, затова той не е истински ученик и той от архивите на толтеките е осъден – направо те го казват, че той се е отклонил. Дори и предаността не му е помогнала да стигне до истинското учение, защото е останал в четвърта степен и не е могъл да превърне предаността в жертва. Ако предаността се превърне в жертва, се влиза в причинния свят, където вече има истинско ръководство, а иначе ученикът е оставен да го води какво ли не, но учението му остава ментално и създава цяла верига от тънки карми за хиляди години. Но пътят на всеки ученик е различен, така че трябва да го приемем такъв, какъвто е, за да видим неговата красота. Иначе, ако не приемем нещата, всеки на своето си място, няма да можем да видим красотата във всички неща.

Удоволствието е метод, който те прави външен и повърхностен. Най-хубавото, което могат да направят удоволствията, е че могат да му донесат много страдания, които в крайна сметка да го обърнат към Истината. Удоволствието е тясно свързано със страданието. То винаги ще донесе страдание, мъка, скръб, за да може човек да се обърне. Затова Учителят казва, че страданието произвежда разум. Понякога и това не става, тъй като човек умира със страданието, с кризата, с нещастието в себе си, взима си го в другия свят и се преражда пак с него. Така че това е един дълъг процес за някои същества.

Другият момент е, че удоволствията правят човека много ментален, много хитър, много тактичен и голям дипломат. Всичко това е нещастие. Докато блаженството прави човека духовен и сияещ. Това е неговата характеристика – духовен, сияещ и тих. Това означава, че блаженството разкрива на човека друг свят, защото то всякога е будно. Що се отнася до човешкия живот, блаженството е най-голямата благодат, но в живота на Духа то не е мярка. Там най-голямата благодат е Истината, а тя е две степени в по-високо поле.

Защо блаженството е благодат? Защото то е място, в което светлината на Духа се спуска. Това е светлината на различаването. Само светлината на различаването може да освещава пътя (искам да кажа, може да усъвършенства).

Тук преди да продължа, искам нещо да кажа за думата съвършенство, тъй като тя е много опасна. Много хора са си поставили за цел съвършенство и са се отклонили много далече от своя път. Някои са станали нещастни, други са станали психично разстроени и т.н и т.н. Съвършенството не е цел. То е погрешно като цел. Представете си един съвършен човек, който казва: Вече съм съвършен. И ако му поставим въпроса, оттук нататък какво ще правиш – застой ли? Значи всяко съвършенство, което се постигне, след него следва нова степен. Това означава, че съвършенството е символ, една много особена дума, която след време ще тълкуваме.

Съвършенството е без граници, т.е. то не съществува, винаги има нова дълбочина и никога няма да има край. Затова казах, че тази дума е опасна, но след време ще се спра специално на нея.

СЪДБА И ДУХ

(идея за размишление)

Съдбата е противоположна на Истината. Ще обясня. Тя е противоположна на духа, тя е сянка. Това означава, че съдбата е там, където няма будност. И още това означава, че човекът се е самозаслепил от своите неразумни желания и ние знаем, че думата „съдба“ произлиза от съд, осъден. Понеже се е самозаслепил, той е осъден, има съдба. Това означава, че съдбата е самохипноза и Учителят казва, че има хора, които са в самохипноза четвърта степен. Каквото и да им говориш, нищо не помага. Единственото нещо, което смекчава, това е постоянна молитва за този човек; дори и в този живот да не оцелее както трябва, в следващото прераждане в душата му ще се всели силата на молитвата и ще го поведе към нова реализация. В София има един стар човек, който послуша този мой съвет и след няколко години успя да помогне на сина си, психично разстроен, който смята че е трите шестици и господар на вселената, но успя много да му помогне и така в известен смисъл да го преобрази, и самият той да изтърпи този съвместен живот заедно с него.

Значи щом има хипноза, т.е. съдба, трябва да има и астролози, които да разчитат хипнозата. Но будният е извън съдбата и никой астролог не може да го чете. Защо? Много просто, будният живее в Духа, в Нищото. Няма астролог и не може да се роди такъв, който може да направи хороскоп на Духа. Ще ви обясня защо. Става въпрос за истинския ученик. Защо? Защото Духът не е хипнотизиран и не е предопределен. Това е качество на ума. Той също е програмиран – сам се програмира, други го програмират, но това е качество на ума. Духът е абсолютно свободен във всеки миг, затова ще ви кажа и следните важни неща, за да не мислите, че кармата ви пречи. Има едно неразбиране, което пречи, но това не е кармата. На окултен език да имаш съдба, означава да не си господар на себе си. (После ще ви кажа за какво става въпрос.) Съдбата означава, че има нещо мъртво, част от мрака. Това е станало по собствен избор. Това е станало поради липса на будност. Как е станало? Когато човек няма Любов към Истината, той постепенно изгубва будността си и когато няма будност, животът му се превръща в съдба, както казах, осъден, т.е. проблем за себе си и проблем за другите. Но най-вече е проблем за себе си. Духът в човека, пак повтарям, никога не е предопределен. Това означава, че когато човек постъпва чисто, той доказва своята свобода.

Пак ще повторя, тъй като е важно. Когато човек постъпва чисто, той доказва своята свобода. Значи никога не можеш да се оправдаеш примерно, че кармата е лоша или че някакви други условия са лоши. Няма такава сила, която да ти попречи да постъпиш чисто. А всеки такъв подход разрушава кармата. Значи самият ти, ако си буден, винаги можеш да постъпваш чисто, а това означава разрушение на твоето минало. И ако се оправдаваш с кармата, че кармата е била лоша, това означава, че си загубил будност.

В чистия подход е свободата на човека. Това означава, че когато човек се е отказал от своята лоша постъпка, той се отделя от кармата си и доказва своята свобода. Засега по-ясно не мога да ви го кажа.

И така основният ключ за решаването на всички кармични проблеми е будността.

Затова издадохме такава книга, достатъчно дебеличка, ползвани са сто книги. Една сестра се потруди за няколко години (един изключителен труд) да извади есенциите от сто книги за будността, за да може този, който иска да се пробуди, да не губи много време, а да се концентрира и да постигне това, което иска.

Значи основният ключ, както казах, е будността, защото в будността много тънко работи Духът, а неговият подход е винаги чист, без изключение. Винаги чист и необвързан, и неопределим, защото е Божествен, без съдба и без участ. Това е ученикът.

АТЛАНТИДА И ПЪТЯТ НА РАЗПАДАНЕТО

(лекция 8)

Преди да мина към някои по-важни моменти от третата и четвъртата голяма катастрофа, трябва да кажем и някои общи неща – как са живели, за да разберем после това, за което става въпрос.

Многоженството в Атлантида е било много разпространено. Цели раси и народи са се смесвали с необуздана страст. При тези условия са се зародили много жреци на злото и на черната магия. С течение на времето злото е трупало своята огромна сила, тържеството на егоизма се е развивало с много голяма скорост.

Както ви казах в по-предните лекции, болестта рак идва от Атлантида, тя е наследство. А болестта сифилис идва от Лемурия. Друг път ще говорим по-специално за тази раса, сега не съм си поставил за цел. Лемурийската раса е била много по-жестока, много по-опасна и затова най-големите катастрофи всъщност са ставали там. Но за това ще говорим по-нататък.

Както казах, егоизмът се е развивал с голяма скорост. Така населението на Атлантида е трябвало да се раздели на два лагера, това е станало неизбежно. Малцинството се е групирало около древните толтеки-мъдреци и са останали верни на истинския път. А останалата част е поела по пътя на туранците-лемурийци. Най-зловещата раса от Лемурия после, както ви казах преди, се преражда в туранската раса – четвъртата подраса на Атлантида, тясно свързана с Лемурия. Те са приели от тях религията на злото. Една голяма част от хората са започнали да се заразяват от тези туранци и са започнали да приемат религията на злото.

Войната между бялата и черната магия е започнала да зрее дълго преди първата катастрофа, която е взела голяма част от материка, наречен Атлантида. Така старият град със Златните порти, централният град в Атлантида, е бил завладян от туранските царе и жреци на злото. Те са посегнали и на най-централния град. Какво става след това? Впоследствие върховният жрец на толтеките е трябвало да търси подкрепа и прибежище на север при един от посветените царе на тлаватлите (или лавати), за които говорихме преди. Той се установил с малка група от верни хора там и после е започнало голямо пътешествие на изток, където било решено да се съберат всички чисти остатъци от Атлантида. Туранците окупирали старите слънчеви храмове и ги изопачили до неузнаваемост. Черната магия е стигнала до своя триумф. Човешката жестокост е придобила огромни размери. В окултните архиви се казва, че даже и животните, и растенията са станали жестоки. Те са били много по-живи от сега. После ще ви обясня как са се родили и защо наистина са живи. Всичко е било заразено от присъствието на злото, от тотално черната атмосфера на злото. Както ви казах и преди, големите и древни котки, за които говорихме достатъчно, се преродили от тази зараза в тигри, леопарди, лъвове и т.н. Първо са били верни служители на човека, впоследствие те са се преродили в кръвожадни зверове. Значи всичко е било заразено от силата на черната магия и тя сама по себе си все повече привличала собственото си проклятие. И то се случило. Така Атлантида била сполетяна от четири големи потопа. За тях се споменава в Библията – в Библията става въпрос точно за тях на няколко места – четири големи потопа, четири големи катастрофи с различна интензивност. Най-жестоките катастрофи са били третата и четвъртата.

Преди да ви кажа нещо за тези катастрофи, трябва да ви обясня какво означава, че земята е живо същество. Трябва да разберем тази тайна, за да можем да разберем много неща.

Земята е живо същество. Ще обясня. Земята отвън е облечена в кожата си, а отвътре с концентрични духовни кръгове. (После ще стане въпрос и за тайната на кръга.) Тези кръгове са живи, те са съставени от много тънки духовни материи и елементи. Тези сензитивни, много чувствителни елементи и материи са възприематели на планетните и слънчеви влияния, от които се зараждат минерали, цветя, растения, дървета, животни и т.н. Тези вътрешни сфери на земята са хранилища на първичните сили и стихии и най-вече на огъня – огънят особено в скъпоценните камъни. Особено огънят е бил най-дълбокият елемент, много силен в кристалите, минералите, скъпоценните камъни и т.н.

Тези скрити елементи и материи вибрират в хармония с човека и с неговият начин на мислене и оттам идват най-различните така наречени състояния. Обикновено тези състояния не могат да се обяснят, само посветените ги знаят, но те трудно се поддават на обяснения. Те са свързани с човека магнетично. Тези скрити елементи и тънки материи, които са вътре в земята, натрупват в себе си човешките влияния и така стават земетресенията. Влиянието е взаимно – и те влияят, и човек влияе, зависи от начина на мислене. Когато се натрупат достатъчно много влияния, се явяват земетресения и хората казват: „съдбата ни удари, Господ ни удари“, без да знаят за себе си, за своето участие, без да знаят, че са нямали будност.

В Лемурия (предният континент, предната раса), както ви казах, са ставали най-големите огнени изригвания през цялата история на човечеството. Там са изригвали най-големите огнени вихри. Защо? Защото в Лемурия съществата са били полу-тяло, полу-астрал и там е имало най-много, всъщност хиляди могъщи и опасни чудовища. Най-много чудовища са се зародили там, тъй като сексуалната енергия е била изключително разгъната във всякакъв вид изопачаване и тази сексуална енергия вместо да породи Слънца и Богове, е породила чудовища.

Тези огнени изригвания са разрушавали безбройните чудовища на фината астрална земя. Тогава земята не е била толкова тежка, била е полу-земя, полу-астрал, много по-лека. Може да се каже нито земя, нито небе – нещо средно, нещо между земя и астрално тяло. Всичко това означава, че земята е част от една велика огнена душа.

По времето на Лемурия черната магия е била в силата на своя астрален разцвет, а в Атлантида в своя материален, външен разцвет. Силата на черната магия в Лемурия е била толкова силна, че даже е проникнала в центъра на земята. Затова Учителят казва, че там е центърът на черното братство. Впоследствие могъщото огнено изригване е разкъсало Атлантида заради черната магия на части, а по-късно същият този скрит огън изпратил Атлантида на дъното на океана (става въпрос за четвъртата катастрофа). Третата е била много силна, четвъртата е била тотална. Последният потоп е сразил напълно Атлантида и нейните последни около 60 милиона жители. Дори и те са започнали да се заразяват от черната магия.

И накрая черната магия е била потопена от всепобеждаващата стихия на огъня отвътре и на водата отвън. Ще обясня. Черната магия е била потопена от всепобеждаващата стихия на огъня отвътре и от мощните вълни на тайната сила на океана отвън. В окултните архиви се казва, че този океан е бил напълно равнодушен към злото и към черната магия. И това означава, че една голяма част от злото е била заключена и завързана в ръцете на водата, в ръцете на океаните и моретата. Затова Учителят каза, че във водата, в океаните и моретата се намира най-жестокият живот. Разбира се, преди време говорихме, там също има и хубава страна (преди време говорихме за тайният живот на делфините). Но в общи линии там животът е много тежък. След време може да се спрем и на живота на акулите. Там има например същества, които с голяма концентрация, тренирана от хиляди години, се превръщат в скала, в парче от скала. Ти сядаш, мислиш, че това е скала и се отваря една уста, и изчезваш. Значи има същества, които са научили всякакви трикове от миналото – демонични същества. Разбира се, делфините се спасяват поради своята тайна на слуха. Понеже са служители на Бялото Братство, това са души, които са слезли долу да помагат, и една голяма част от делфините (не всички) имат тази будност, тази дълбочина. Те чуват на голямо разстояние, а в морето да чуваш, значи да виждаш. Но след време, ако трябва, ще говорим пак на тази тема.

ПРЕРАЖДАНЕТО

(идея за размишление)

Едни казват, че има прераждане, други казват, че няма и че има само един живот. И двете страни са на погрешен път, защото не разбират същественото, а същественото е дали твоят живот е отдаден на Истината. Дали вярваш, това е твой проблем, а същественото е дали твоят живот е отдаден на Истината. Това означава, че ако имаш само един живот, а той може да е кратък, а Библията казва „бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесен“, значи как ще станеш съвършен, ако имаш само един живот? Животът ти може да е кратък, а може да е дълъг и да си далече от светостта, от чистотата и от съвършенството (съвършенството в друг смисъл). Искам да кажа, ако имаш само един живот, няма никакво време за празни разговори и за излишни неща, трябва да се отдадеш изцяло. И затова в Библията е скрито прераждането, макар че Христос ясно го загатва, макар че съвсем ясно пита „За кого ме смятате?“ и учениците ясно подсказват, че знаят тайната на прераждането, и започват да изреждат имена. Разбира се, в Библията има около десет стиха, които потвърждават това, но само невежеството иска да му се доказва и затова ние не работим с такива доказателства.

След време ще ви обясня, че окултната наука не се занимава с факти и когато се казва, че боговете даже мълчат пред фактите, това не означава, че фактът е истина, а по съвсем друга причина. Фактите, човешката логика, човешките разбирания са нещо странично. Духовните хора се занимават със закони, а Божествените се занимават с Принципи. Само земните се занимават с факти, с логика, но тези факти не ги спасяват. Затова Учителят казва, че когато ангелите и серафимите слушат човешката логика, те се хващат за корема от смях. Това е наистина една болна логика.

Значи ако животът е само един – нищо излишно, трябва изцяло да го отдадеш на Истината. А ако имаш много животи, същественото е пак същото – трябва пак да ги отдадеш на Истината. Винаги същественото е едно и също. Обаче умът е много хитър. Когато кажеш, че има само един живот и затова „ще ям, ще пия, ще се веселя“ – ти вече си посегнал на своята свобода. Това е фатален момент, крачка към съдбата, крачка към твоето собствено нещастие. В момента, в който произнесеш „ще ям, ще пия, ще се веселя“, ти вече си посегнал на своята свобода, на своята дълбочина, на своя дух. И този твой единствен живот вече се обезсмисля и ти оглупяваш, и когато много хубаво оглупееш, после казваш „има много животи“. Това е техниката на ума – „значи има много време, защо да търся сега Истината“.

Будният мисли само за същественото, а не за глупавото обезсмисляне на своя живот или животи. Всичко това означава, че липсата на жажда за Истината е великото бедствие на хората за всички времена.

ИСТИНСКОТО ВИЖДАНЕ

(идея за размишление)

Учителят дава тоталната мярка за това, кой вижда. Затова искам да ви кажа, тъй като е много важна. Това няма нищо общо нито с астролозите, нито с ясновидците, нито с гадателите, нито с екстрасенсите и всичко от този род. Всички те са невиждащи.

Учителят дава мярката: Вижда само онзи, който може да се движи във всички светове без спъване. А според Кабалата това са четиридесет хиляди висши светове. Друг път може да се спра да говоря за тези висши светове. Това е толкова грандиозно, че просто трябва да занемеем. Четиридесет хиляди висши светове – толкова степени, толкова дълбочина! Никакво ясновидство не помага. Нещо друго е необходимо. Това е свързано с тайната на кръга, с тайната на нищото, тайната на нулата. После Учителят казва следното:

1. Всички неща, реализирани в човешкия свят, имат формата на куб.

2. Всички неща, реализирани в духовния свят, в ангелския свят, имат формата на пирамида.

3. Всички неща, реализирани в Божествения свят, имат формата на кръг.

Ще обясня. Ако трябва да кажа нещо за Истината, за истинската медитация (окултната), трябва да ви кажа, че тя не се намира в духовния свят, защото висшата медитация е състояние без съмнение и без вяра. Тя е без полюси, което означава, че тя е тотално състояние на Духа. Ще се върна на идеята за кръга, за Нищото. Да влезеш в живота на Нищото, не означава да получиш отговора на своите безкрайни проблеми и отговора за тайната на своя живот. Защо? Защото в Нищото няма нито въпроси, нито отговори. Тук всичко е разтворено. Тук има само мълчание и пълнота. Тотална Божественост, няма място за нищо друго, абсолютно никакъв въпрос. Въпросът показва, че още не живееш в тази най-дълбока своя област на живота. Затова съм спрял въпросите и тук, и в София, и на други места, за да може постепенно да намерите отговорите отвътре.

В Нищото няма въпроси и отговори, тук всичко е разтворено, тук има само мълчание и пълнота, Божествена цялост. Това означава, че решението на загадката на живота не е в отговора, какъвто и да е той, а в твоята пълнота. Значи ако си стигнал до кръга, ще имаш тази пълнота. Значи решението на загадката на живота не е в отговора, а в пълнотата. Това е тайната на кръга. Думата проблем означава липса на будност, винаги означава липса на будност, липса на дух. В този смисъл абсолютно няма значение какво е казал Нострадамус – според окултната наука, според учението на Учителя – абсолютно никакво значение, защото ученик, който живее в Духа, не може да се влияе от някаква катастрофа, защото той не е материално същество. Не може да се влияе от някаква икономика, от някаква политика, от някакви правителства или така нареченият глупав социализъм, демокрация и т.н. – цял списък. Това са хора, които никога не разрешават своите проблеми, а които ги умножават. Разрешението е в Духа и в тайната на кръга.

Значи същественото, което трябва да разберем, е следното: както казах, липса на будност, липса на дух – това важи за всеки проблем без изключение, малък и голям. Това става, когато човек не е откровен със себе си и постепенно, неусетно проблемите се умножават.

Нищото има най-древните очи. Тук не трябва да разбираме в буквален смисъл. Тук става въпрос за абсолютно чиста духовност, това е чистото съзнание, което не е нито мъж, нито жена, нито добро, нито зло, нито ум, нито сърце. Чистото съзнание, това е Божественост, Пълнота. Затова Учителят има една лекция „Ни мъж, ни жена“, но след време ще се спра и на нея.

Значи Нищото, както казах, има най-древните очи, в смисъл най-древното виждане на Истината. Нищото не изпълнява никога човешките желания, защото Нищото е чиста Божественост, пълнота без примеси. И тази пълнота е неизчерпаема. Но когато човек няма будност, той е изчерпаем. По друг начин казано, когато човек няма будност, той става предопределен. Защо? Защото без будност той започва да живее в ума. Животът в ума е предопределен.

Мога да го кажа по друг начин: Животът в ума е локва, а животът в Духа е Извор, дълбочина, неизчерпаемост.

3 август 1999 г.

Учението за Нищото

(лекция 9)

Ученичеството

(идея за размишление)

Молитвата

(идея за размишление)

Тайната на водата

(лекция 10)

Ежедневният план на ученика

(идея за размишление)

„Който строи на пясък“

(идея за размишление)

УЧЕНИЕТО ЗА НИЩОТО

(лекция 9)

1. В Нищото общуването е Дух с Дух, което означава, че тук Истината е абсолютно чиста и съхранена. Тук не се общува със слово, словото е пречка.

2. В Нищото няма обяснения и понятия и няма способ за изразяване. Тук ти просто живееш в същността.

Преди да продължа, ще вмъкна само кои живеят в същността. Всички ученици, които са стигнали в развитието си до менталния план (четвъртия план, четвъртото поле), не живеят в реалността, дори и да имат много положителни мисли, дори да са големи оптимисти, те не са духовни. Никой в четвъртия план не може да бъде духовен. Истинската духовност, истинският ученик се намира в петия план, причинния свят. Това е светът на душата. Само в петия план можем да говорим за духовност и за будност, защото те са тясно свързани. В шестия план вече няма ученик, има Син Божий (съвсем друга мярка). За седмия план няма сега да говорим. След време ще се спрем и на този въпрос. На края на годината ще говорим повече за тези мерки. В седмия план няма и Син Божий, тъй като там сливането е тотално и дори и служенето е излишно.

Истинският окултен ученик вече има нова мярка и той не се стреми към себепознание, а към познаване на Учителя, защото ако постигне себепознание, това е само петият план – вярно е, че това е един много хубав живот; вярно е, че ще черпи от душата си хиляди години, от нейните богатства; вярно е, че ще живее в блаженство. Обаче ако това е неговата цел, той ще изпусне да познае нещо по-дълбоко, което се намира в Учителя, в седмия план. Ще изпусне шестия, ще изпусне и седмия план и ще загуби нещо много ценно, така както много са загубили поради това, че основната им цел е била себепознание.

3. Когато пред тебе стои човек, който е познал тайната на Нищото, всички разговори и въпроси се обезличават, защото Духът не е място, при което можеш да говориш. Тук ти трябва тотално възприемане. Тук ти трябва абсолютен молитвен дух, молитвено състояние на високо ниво, което е всъщност сърцевината на ученичеството.

4. В Нищото няма вълнения и безпокойство. Например дали ще разбереш една идея, например идеята Бог, няма значение и няма никаква нужда, защото Духът се слива с Духа и Словото изчезва. Тук Словото вече не е Бог, тук се явява нещо Първично. Тук Духът разговаря с Духа, като му предава Откровение, но не Слово. Това е съкровеното в живота. Само Откровение, но то не стига до изразяване в Слово.

5. Една от тайните на Нищото и на седмия план е тази, че тук всички стремежи умират. Ето защо много хора се плашат от това поле. Тук има такава съкровена пълнота, че стремежът е отнет, абсолютно излишен. Тук няма какво да се търси, защото търсещият се е слял със свещената Тайна на Живота.

6. Понеже Нищото е голяма дълбочина на живота, ние го наричаме небитие. Означава несъществуване. Но Учителят казва, че точно това е великата Реалност.

Само ще вмъкна. В шестият план, където се намира Синът Божий, има съществуване. В седмия план няма съществуване. Синът Божий се разтваря тотално в свещената тайна на Нищото. Разбира се, има едно изключение. Ще ви го кажа между другото.

Ако този Син Божий иска много да помага на хората и ако съхрани в себе си изключително мощно желание да се върне обратно след време и да помага на хората, самото това желание ще му запази менталното тяло. Това е мярката да се запази менталното тяло, да не се разтвори напълно и след време ще слезе, за да говори от името на Словото на тези, които обича, и на тези, на които иска да служи. Но ако се откаже от менталното си тяло, ако няма такова силно желание, ако желанието му е средно, няма да се получи, ще се избира друг, който трябва да слезе да помага. Но при изключително желание тялото се запазва. След време ще говорим повече за тези неща.

За да влезеш в несъществуване, самият ти трябва да си дълбок. Иначе ще останеш да живееш в своя ум, а за ума Нищото е пропаст. И умът трябва да се върне обратно назад.

7. В тайната на Нищото няма нито Бог, нито Син, нито Майка. Никакво преживяване, нито наука и религия. Всички тези неща са до менталния свят. Всички тези неща са на нисше поле, на менталния свят. Затова ви казах, че ученик, който живее на менталния свят, може да е много голям оптимист, но той не е истински буден, защото просто не е духовен. Духовността не е дадена на менталния свят. Тя започва от причинния свят нагоре, т.е. когато ученикът се научи да живее изцяло в душата си. Оттам нататък започва истинската духовност и будност.

Значи всички тези неща са до менталния свят и частично по отражение докосват петия план, но само частично и като отражение. Защото тук в съкровеното няма думи, няма слово, словото е преграда.

8. В Нищото няма свят, няма Творец и Създател. Когато достигнеш до тази Тайна на Живота, има само безмълвна пълнота. А що се отнася до Самадхи, то е само съзиране. В Самадхи има само съзиране на тази тайна, а не познаване. Но това съзиране в Самадхи е толкова грандиозно, че човек просто онемява и преобразява тотално целия си живот – коренно преобразяване. Той разбира от опит, че не може да изрази Неизразимото. При Самадхи става сливане с Нищото и самият Посветен става тайна, защото става носител на Нищото. Никой никога не може да разбере неговите намерения и неговите подходи, но те са винаги чисти. Дори и да се молят учениците, не могат да разберат, защото той живее в Нищото.

9. В Нищото няма корени и плодове, няма развитие. Има само Божествено проявление и има само едно велико и древно Сияние, Вечно Сияние, което е наречено в Кабала „Зохар“.

10. В Нищото не може да живее никакво Слово, защото Словото не е достойно за този съкровен свят в Тайната на Живота. В Нищото няма никакво Слово, включително и Божие, защото няма такова Слово, което да е достойно за съкровената Тайна на Живота. Няма такова Слово, което да опише Върховното Нищо. Думата „Аум“ е само едно плахо приближаване, но тя не може да опише. Затова Посветените в седмата степен се отказват и от „Аум“ – до такава степен се сливат с Тайната на Живота (има такива примери с кабалисти), тотално сливане със Светлината и никога завръщане обратно. Но има такива, които избират да се върнат, за да помагат. Така или иначе и двата вида Посветени са в много дълбока степен. И от Светлината също може да се помага по някои начини, но не всички Посветени избират да помагат чрез Светлина. Това е друг въпрос.

УЧЕНИЧЕСТВОТО

(идея за размишление)

Истинското ученичество не е въпрос на учене и практики, а на един много тънък вътрешен подход – абсолютно чист, Божествен подход. Това е тайна позиция, която е свързана с дълбоко разбиране на живота чрез Духа, който работи в седмия план. С този подход ученикът има сила да отвори съкровеното вътрешно пространство, иначе практиките са само между другото.

Значи с този подход ученикът има сила да отвори съкровеното вътрешно пространство и тогава той може да влезе в своята душа. След време тя ще го заведе при Духа, тъй като душата не обича да живее в ума и сърцето, дори и когато те са пречистени. Тя се насочва нагоре, към своя източник, който е седмият план. Окултната наука казва, че ако собствената ти душа не е съгласна да те допусне навътре, тогава и сам Учителят не може да те приеме.

И другият важен закон: Ако един ученик не е намерил своя истински Учител, това означава, че той е злоупотребил със свободата си. Това е диагноза, това е мярка. Окултният ученик се отличава по това, че той има особена жажда за Истината, особен Огън. Какво означава това? Това означава, че той гори всеки ден за нея и за срещата си с нея и така постепенно той узрява, за да я види лице в лице. Когато я види, става въпрос за Самадхи, тогава той придобива един жив окултен опит, който убива съмнението завинаги, за цялата вечност. Тук става въпрос и за най-малките неща, дори от микроскопическото съмнение вече не остават следи. Съмнението си отива завинаги.

Казах ви за молитвеното състояние и пак ще ви кажа. Молитвеното състояние е състоянието на ученичеството. Това означава, че ако ученикът знае тайната на молитвата, например достатъчно е само тази тайна да разберете в живота, само една, само тази – тайната на молитвата, тогава ученикът ще знае всичко необходимо за своя живот. Защо? Ако ученикът се домогне до тайната на молитвата, до тайната на своята сърцевина, своята скришна стаичка, своя храм, тогава той ще узнае всичко необходимо за своя път, за своето Божествено настояще. Защото ако знаеш как да се молиш, ще срещнеш своя истински Учител. Това е окултен закон без изключения.

МОЛИТВАТА

(идея за размишление)

Без молитвен дух няма никаква възможност за ученичество – това е началото на ученичеството. Според окултната наука молитвеният дух на ученика, това е най-дълбоката вътрешна способност, най-дълбокото умение за възприемане на Учителя. Над всички други дарби и способности се явява тази, защото Истината е по-висока от дарбите – най-дълбокото умение за възприемане на Учителя, т.е. на Истината. Това е мистична способност, това е умение да очакваш Неговия лъч в своята пустота, т.е. в своята абсолютна чистота.

Преди ви бях казал, че Учителят казва за молитвата, че е по-дълбока в този свят и от Любовта, и от Мъдростта, и от Истината. Това е напълно вярно. Учителят рядко казва такива дълбоки неща. Ако човек не се моли, няма да стигне нито до Любовта, нито до Мъдростта, нито до Истината. Това означава, че в молитвата има нещо много древно, както после ще видим и в морето, нещо много първично.

Затова окултният закон гласи, че тайната на съкровената молитва е тази, че тя създава Бога в човека, тя създава Учителя, тя създава Истината. Това е една от най-древните тайни, тайна, идваща от Атлантида.

Молитвата е преди Словото. Защо? Защото в древността е имало индиански вождове и Посветени, които идват от Атлантида, които са се молили без слово, с движение, с поклон, с особени движения на ръцете, които означават точно молитва и които означават изпреварване на словото, т.е. такова състояние на душата, което душата е носила в себе си, преди да е било създадено Словото. Молитвата е толкова първична, толкова важна по значение, че всеки, който я подцени, трябва много прераждания да заплаща това със страдания. Това е неизбежно.

Друго: ако се научиш да се молиш с Любов и откровеност, тогава Учителят ще дойде непременно в твоя живот. Това означава, че молитвата е началото на встъпването във великия живот – тя създава твоята вечност.

И друго: когато си в съкровена молитва – тя спада към петия план, не спада към менталния свят, нито към астралния, нито към времето – ти си извън четирите свята и извън времето. Ти си в своята душа, която знае какво да иска и как да се моли.

Другият важен момент от окултна и кабалистическа гледна точка. Ако ти можеш да произнесеш съкровени думи, в този момент ти си духовно същество. Това означава, че от истинността на твоите думи зависи дали молитвата ще те отведе в собственият ти храм, там, където Учителят говори. Но все пак трябва да кажа, че това е способност на истинския ученик (петия план, петото тяло), защото само той може да внесе Истина в своите думи, защото това е метод на Любовта.

ТАЙНАТА НА ВОДАТА

(лекция 10)

Първо, едно общо положение е, че водата живее навсякъде, в трите свята – физическия, духовния и Божествения. Във физическия тя живее под земята в изворите, моретата, издига се нагоре в дъжда, връща се обратно и няма нищо общо с кислорода и водорода. Ако един истински ученик започне да наблюдава кислорода, ще види, че там няма вода. Ако наблюдава водорода – също няма вода. Обаче ако те се съединят, се явява водата. Това означава, че само при съединение някои скрити елементи се проявяват, иначе остават скрити. Има закони, които се явяват само при съединение. При това съединение на кислорода и водорода се явяват съвсем скрити техни качества и се ражда вода. Това е друг въпрос и след време ще говорим повече.

Водата е нещо много специално, специално същество, много древно същество с изключителна власт.

Учителят казва: Няма същество по-силно от водата и няма същество по-слабо от водата. – Това означава, че човек трябва да стане слаб като водата, за да стане силен като нея. Водата има абсолютно смирение. Затова Учителят казва, че тя заема най-долните места, спуска се надолу, няма претенции и заема най-долните места.

Когато водата се е превърнала в лед в големия, така наречен ледников период, тя е станала затвор за милиони същества, много от тях зловещи. Тя е затворила тези същества – това е част от нейната сила. В нея живеят изключително много същества – от най-нисшите йерархии до херувимите. Най-дълбоките същества, които живеят във водата, са херувимите, за които после ще стане въпрос.

Когато водата се стопи от силата на Любовта, тъй като Любовта е свързана с топлината, тогава тя става движение. Тук имам в предвид водата, когато е във формата на лед. А когато водата се сгъсти в лед, тя става покой и неподвижност – това е друго тайно състояние на Духа. Значи той може да бъде движение, може да бъде и абсолютно неподвижен. Това означава, че ледът е неподвижна вода, но той носи в себе си тайната на водата.

Друго: водата в моретата и океаните си има своя скрита страна. Вътре в нея има неуловими елементи, които не са открити от никаква наука. Казва се в окултната наука, че там, където водата е най-чиста, имаме явлението извор. Това означава, че ако ученикът придобие чистотата, тя ще му донесе истинското съкровище, което е Духът на Живота. Това означава следното: в състояние на знание, това е дървото за познаване на доброто и злото, великата Реалност на живота си остава скрита, но в състояние на чистота Реалността се явява.

Другият момент, който ще загатнем, а след време може да се спрем на него повече, е следният: макар че моретата и океаните са призовали, т.е. духовете, които живеят във водата, са призовали милиони форми на живот, те са отказали своето покровителство на жабите, което не е случайно, т.е. не е случайно, че за тях няма вътрешни условия. Те са изпъдени.

Окултната наука казва, че Истината, която е скрита във водата, съдържа в себе си повече чудеса, отколкото всички легенди, взети заедно. В архивите на окултната наука се казва, че дълбоко вътре във водата, но не в нейните елементи, а в нейната тайна, се намира Пустотата. Това е седмият план. И с тази Пустота никой не може да се бори. Това означава, че ако водата реши да те нападне и погуби, това важи и за най-големите кораби, независимо дали са изградени със специална техника и наука – няма значение, тя просто те поглъща. Това се осъществява в Пустотата, а никой не може да се бори с Тайната на Пустотата.

Морето, това е един огромен източник на енергия. Както ви казах и преди, реките се движат не поради самата вода, а защото зад водата е скрита енергия и това е жива енергия. И когато тази енергия се оттегли, реката пресъхва.

Значи тук ставаше въпрос за морето като огромен източник на енергия, жива енергия, в която, според водния промисъл, е определено да живеят милиони същества. Разбира се, трябва да загатна и следното, че в най-дълбоките морета и океани колкото по-дълбоко се слиза в дълбочината, толкова по-малко същества живеят. В най-дълбоките места остават около пет вида. Това означава, че много малко същества могат да стигнат до дъното на Истината, до тайната на Истината, до дъното на живота. Учителят казва: Аз стигнах до дъното на нещата. Оттам изхожда името му Дънов (от дъно). Но това е друг въпрос и друг път може да говорим за неговите три имена.

Когато стихията на Пустотата се развихри, както казах, няма такава обратна сила, която може да се противопоставя.

Другият важен момент, който се знае, е че има определени места в моретата и океаните, където цари тотален мрак и през деня, и през нощта. Това е свързано с тайната на Атлантида. Морето си има своята магическа сила, която, според окултната наука, никога не оставя човека равнодушен. Това означава следното: или обичаш морето и то те привлича, или изпитваш някакъв особен страх. Няма средно положение, защото, според древните атланти, морето е древна власт, в него е вложено най-властното чувство. Специално за това чувство аз исках да ви кажа някои неща, но Учителят отложи, даже не поиска, но след време, ако трябва, ще говорим специално за това чувство, което е скрито в морето.

Според окултната наука в древните езици думата „море“ е означавала пустиня и дълбока нощ. Ще обясня. И не случайно могъществото на бурята е внушавало на моряците много опасен страх. Вселявало е нощ в човека, дълбок мрак. Но този, който е буден, той е виждал в бурята окултен съюзник и откровен приятел, тъй като бурята е само едно от скритите лица на Пустотата. Този приятел води човека от мрака към зората на живота.

Във физическия свят водата, това е животът. Без нея, ако я отнемем само за една година, ще разберем какво означава това. Тя е Божество, както казах, много специално същество. Във физическия свят тя символизира живота, в ангелския свят това е духовната субстанция, в нея живеят ангелите, а в Божествения свят тя е есенцията, от която е породено всичко, тъй като есенцията е свързана със самата Пустота.

Учителят казва: Водата е Божествен елемент, който принадлежи на херувимите. И после казва: Техният физически свят е създаден от вода. – Значи най-външното тяло на херувимите (същества на Мъдростта) е създадено от вода. Самата вода, както казах, е символът на живота, а Духът, който е скрит в нея под формата на Пустота, е основата. Затова Учителят казва, че без вода и Дух (става въпрос за кръщението) ученикът не може да види Царството Божие. И после Учителят казва: Водата и Духът са високи върхове по пътя към великата мистерия на живота.

Още едно уточнение. Водата е външното тяло на херувимите, а скритият дух във водата е вътрешното тяло на серафимите. И окултната наука казва, че когато тези две тела са осъществени заедно, те водят човека в Посвещението на седмото тяло. Значи когато вода и Дух се съединят, когато серафимите и херувимите се съединят, когато се осъществят заедно, те водят ученика в Посвещението на седмото тяло. В църквите това нещо не се осъществява. Те стигат най-много до четвъртото тяло и затова се връщат назад и изкривяват своя път и пътя на другите.

Посвещението в седмото тяло, това е крайната цел на Вселената, която е свързана с върховната жертва. Само тук може да се говори за истинска жертва. Ще обясня накратко, тъй като е много сложно и някой път ми е трудно с думи да обяснявам, но все пак може да се каже нещо. Значи на по-ниските полета, да кажем до четвъртия план, до менталния свят, където още няма истински ученик, там ученикът трябва да пожертва ума, сърцето и волята си чрез пречистване. Като ги пречисти напълно, той постепенно ги дава в ръцете на своята душа – душата започва да се явява в неговия живот. Значи ако те са напълно пречистени, тези три – умът, сърцето и волята, преди време говорихме, тримата свидетели – това е равностранен триъгълник, хармоничен, абсолютна хармония между ума, сърцето и волята, абсолютна чистота. Тогава вече човек ги пожертва и влиза в полето на своята душа. Но това не е още истинската жертва. В по-дълбоките планове душата също трябва да се пожертва, да се даде в ръцете на Духа.

И най-накрая в шестия и в седмия план, там работи все Духът, това е най-трудното, много рядко срещано явление през цялата окултна история, но срещано, ученикът трябва да се откаже даже и от своя Дух, за да се слее тотално с тайната на Източника на Живота, Абсолютното Същество, което не е Бог, Бог е произлязъл от Него. Защо? Бог е произлязъл, за да може хората да станат Божествени като идея, това е една идея; и като станат Божествени, да станат абсолютна чистота и да се върнат във Върховното Същество, което е Нищото. Това е един дълъг път, който човечеството трябва да извърви и задължителен път на учениците.

Ще продължа. Както казах, само тук, в седмата степен, можем да говорим за върховна жертва. Това няма нищо общо със смешните курбани, разбира се от само себе си, абсолютно никаква връзка няма с тези неща. Всички тези неща са отдавна остарели, още от Египет са остарели, но старите хора се прераждат със старо мислене и продължават да размишляват по този начин, продължават да колят животни. Но само Посветени имат право да колят животни, защото тогава самото агне ще се съгласи, ще се даде в жертва, ще получи благословение от Посветения, ще получи енергия от него, ще се качи в по-високо поле и за него това е голяма благодат. Но дори и Посветените правят много рядко тази тайна връзка и тази жертва.

Значи в тази степен, след като ученикът се е отказал от всичките си ум, сърце, воля, душа, както казах, това ще стане някъде в бъдеще за тези, които постигнат пето и шесто тяло, най-накрая трябва да се откаже даже от своя Дух, за да се слее с Древния Незнаен.

В почти всички учения се говори за седем тела, а Учителят говори за дванадесет. В много учения се говори за шесто чувство, Учителят говори за дванадесет чувства. В много учения се говори за седем чакри, Учителят говори за шестнадесет чакри и за лотос, който е от четири хиляди цвята. Това са толкова дълбоки тайни, че на този етап, макар че мога да кажа нещо чрез Учителя, просто няма нужда, няма смисъл, тъй като сега сме в петата раса и трябва да изпълним нещата на петата раса, за да можем постепенно да разберем дълбокото и да се предпазим да не се удавим в него. И затова някои неща се скриват.

ЕЖЕДНЕВНИЯТ ПЛАН НА УЧЕНИКА

(идея за размишление)

Ежедневен план на деня, за да може ученикът да организира, да осмисли деня си.

Това съм го посветил на тези, които си губят енергията, разхищават си времето, закъсняват за срещи. Не знаят, примерно, че когато имат строго определена среща, ако закъснеят с няколко минути, вече не се явяват висши същества на тази среща, разговорът се променя и човек постепенно изгубва връзката. Значи точността е качество на духовния свят и има огромно значение. Дал съм мярка на тези, които си правят срещи, ако не си правят срещи, са свободни, но когато имат срещи, да бъдат точни с около минута. На десет срещи имат право да закъснеят с три-четири минути, което означава, че са в мярката. При всички други срещи, докато свикнат, трябва да се стараят да бъдат точни.

Чрез ежедневния план за деня самият ден придобива лице. И понеже обикновеното съзнание не може да борави с незнайното, тогава денят трябва да се направи знаен. Трябва да се тръгне от външното, защото този план се превръща в ключ към другия свят. Много елементарно звучи думата план, но аз ще ви кажа от окултна гледна точка – някои хора вече започнаха да се раждат в по-високо измерение, започна душата да се вселява в тях и денят им да бъде пълен с радост от сутринта до вечерта. Затова реших да ви кажа някои неща по този въпрос, а другият път ще продължа.

Денят трябва да се направи знаен и той постепенно ще води към Незнайното, защото този план задължава да бъдеш точен – всичко, което си го пишеш, трябва да го изпълняваш. После в общи линии ще кажем какво трябва да се пише, някои задължителни неща, другите са свободни. Този план всеки го прави по своя свобода, никой не му го налага, само някои основни правила се дават и останалото е свобода. Планът показва, че времето е материя (става въпрос за тънка материя), която трябва да се обработва много внимателно и много изкусно и да се овладее. Аз съм имал случаи с някои хора, правим си среща в три часа, те идват в три и тридесет минути или в пет часа и после няколко месеца не можем да се видим, и те мислят, че просто сме се разминали, че просто не съм бил там. След няколко минути все едно, че не сме се срещали. Това задължава на една точност, която ще ви помогне, независимо дали ви критикуват, вие ще се движите по този план и ще разберете неговата тайна.

При съставяне на плана ученикът започва да общува със себе си, със своята душа – това е първият момент. Това е начин на общуване. От предната вечер е по-хубаво да си го правите за следващия ден. Започваш първо да общуваш със себе си, със своята душа, а когато изпълняваш плана точно, постепенно започваш да общуваш с Учителя. Значи първо започваш да общуваш със себе си. Защо? Защото имаш много неща да уточняваш. Например. Пишеш си в плана четири-пет неща и някои от тях не стават през деня. Духът променя някой път, той прави плана по-хубав, някой път нещо не се сбъдва – няма значение, обикновено съществените неща, две, три, четири неща за деня винаги трябва да се сбъдват. Това означава, че след една-две години ученикът ще овладее този план, ще го изпълнява много стриктно – важните неща, не второстепенните – и след време той ще може да владее събитията, които идват в неговия живот, включително и най-тежкия вид на кармата той ще може да овладее, даже да я изненада. Дотам водят тези малки неща, неща, които се пренебрегват.

Планът води до вселяване на душата в тялото, защото той организира все повече ума, сърцето и волята – душата все повече се вселява. Ако няма план, човек постепенно изгубва волята си, разхищава много енергия. Това не означава, че човек няма воля – има, но тя просто не е организирана. Няма план, няма система – говоря за доброволна система, пак наблягам на това.

Другият тънък момент, от окултна гледна точка, е че, според Учителя, планът създава абсолютна равновесна точка в съзнанието. Човек става стабилен и устойчив.

Друго: планът задължава човека да бъде все по-точен и той започва да придобива чувството за различаване. Той започва да различава кога времето е подходящо за духовни разговори и кога не, кога е подходящо за молитва и кога за медитация. Всичко това постепенно се уточнява и животът се обогатява и обновява неимоверно много.

Планът се прави доброволно и освен задължителните неща, всеки ден е различен. Например за задължителните неща (тъй като и в София искаха да им ги кажа): ще ви кажа петте задължителни неща, които съм дал, а другите неща са по свобода. Но тук искам, преди да кажа петте неща, да вмъкна едно нещо. Например най-елементарно – пишеш си в плана „днес ща си направя един душ и имам пране около десет-двадесет минути“. Същото това нещо, ако човек е буден, той може да го направи и без план, обаче ще изгуби една много тънка енергия, няма даже да усети, че е загубил. Когато си записва и изпълнява, към душата се насочват духовни сили и започват да я организират. Вижте колко елементарно, налага ми се да говоря елементарни неща, но няма как. Значи едно и също нещо, може да правите опити с най-различни подходящи неща, когато се изпълни по план, това вселява в човека организация, духовни сили и постепенно го организира, и той става все по-духовен. Всичко това, изпълнено без плана, отнема тази тънка енергия, тези тънки запаси, които се натрупват в душата, а след време с голям запас ученикът може да посрещне своята карма, с натрупана енергия може да се понесе тежката карма.

Първите пет задължителни неща за ученика:

1. Формули. Тук искам да предупредя този, който има много формули и губи качеството на произнасянето, нека да ги намали и да остави най-важните.

Преди години издадох една книга – „Новите формули на Бялото Братство“ – и някои хора започнаха цялата наред да я казват. Това е прекалено много, по два-три часа и започва да се губи качеството. По-хубаво е, ако имаш четиридесет, направи тридесет формули, ако имаш тридесет, сгъсти ги до двадесет или до петнадесет, но не посягай на качеството, на старанието, на искреността, на произношението и т.н., защото постепенно човек става механичен и започва да си говори несъзнателно… както скоро дойде при мене един екстрасенс.

Казва: „Аз говоря с всичко, даже и с камъните, и със Сфинкса, какво ще ми кажеш! Искам да питаш Учителя, имам проблеми“. Казвам му: „Питай Сфинкса.“ – Нищо не можа да каже. – „Ама ти ме пренебрегваш.“ Казвам: „Напротив, уважавам твоята душа, но това не означава, че трябва да говорим.“

Той си замина малко засегнат, но няма значение. Вътре към него имам друго отношение, не е необходимо да му го показвам, защото понякога се губи нещо много ценно, когато нещата се показват.

2. Работа със светостта на Словото. Няма значение кои свещени книги ще четете, кои видове мъдреци, целта е да облагородявате словото, да го пречиствате, да пречиствате думите си, за да може след време да влезете в истинската тишина и в истинското мълчание. Иначе ще имате привидно мълчание – то е въображаемо и идва от ума. Но когато словото се пречиства, тогава нещо в него дълбоко се променя и той се домогва до своята истинска тишина, която се намира в душата – не в ума, а в душата.

3. Едно упражнение, което трае от две-три минути до десет. Дадено е от Учителя, много важно упражнение – упражнение в неподвижност, абсолютна неподвижност, за предпочитане (според Учителя) е египетската поза (ръцете са успоредни, поставени на колената), което означава, според окултната наука, че всички успоредни линии са разумни същества, те не пресичат своите пътища, те са висши същества. Разбира се, умът ще измисли нещо, ще започне да ви сърби някъде веднага. Целта е никой да не мърда. Това води до овладяване на ума и до овладяване на тялото. Много важно упражнение, аз съм го правил и по час, и повече, много пъти, видял съм неговата красота. Значи абсолютно никакво мърдане! Ако не можете с отворени очи, със затворени очи, това е някой път за предпочитане. Само малко дишането ви да остане, диханието ви, но трябва даже ако може да не усещате и него. Това е тайната на това упражнение – води до овладяване на ума, овладяване на тялото и след време овладяване на всички лоши внушения. Много ценно упражнение и както виждате, не отнема много време.

4. Молитвено размишление върху определени думи. Например думата „ученик“, думата „къща“, която дума си изберете, всеки ден да е различна. Може да е някой закон от Учителя, може да е думата „коса“. Може да помислите какво толкова има в един косъм, обаче Учителят казва, че това са космически антени и когато човек се вчесва, той ги настройва за космически контакт с висши същества и т.н. Най-малкото нещо има своя дълбока тайна. Всяка дума, според Кабала, е небесна тайна. Значи тази дума всеки ден може да е различна.

Размишлението за предпочитане е да не е дълго, тъй като някои започват да се престарават и след време загубват всичко. Аз също съм губил от този закон. Ще дам един пример:

Преди години срещнах едно упражнение и започнах да го правя. Това упражнение е за човек, който иска да постигне дълбок покой, дълбок вътрешен мир. Аз не се нуждаех от упражнението, но все пак исках да го практикувам. За целия ден да си напишеш една красива мисъл, да управляваш всяка буква с абсолютно старание. Значи всяка буква трябва да бъде написана абсолютно точно, бавно, много красиво. Това означава да вложиш цялата си любов в това изречение. Трябва да си намериш и подходяща писалка или тънкописец, за да се вложи това старание, тази любов. И забелязах, че когато напишеш само една такава мисъл за деня, после тя вибрира, става нещо като извор, вътре има електричество, магнетизъм и те започват да те хранят – вложил си нещо. И Учителят казва, че всяко нещо, което е направено с любов, се увеличава. То започва да ти помага, всичко направено с любов се увеличава. Обаче аз после се престарах и сгреших. Започнах да пиша по три мисли на ден, по една страница и постепенно почеркът започна да изгубва своята красота, своята радиация и накрая всичко се изгуби. Искам да ви кажа да няма престараване.

5. Най-трудното. Пак е неподвижност, обаче има и нещо прибавено. Казва се упражнение в Нищото. Прави се най-много една минута – и една минута е много трудно. Значи нямаш право да мислиш за нищо, никакви благородни чувства, никакви положителни мисли, никакви формули. Абсолютно нищо. Обаче умът е свикнал от хиляди животи все да мисли за нещо. Сядаш, концентрираш се и започваш да мислиш какви домати да си купиш. Веднага умът започва пазарлъци от всякакъв род. Целта е тук не само овладяване на ума, това упражнение води до по-висока област – сливане с Духа. Тук се развива интуицията на много високо ниво. Това е един метод, който развива Окото на Духа и след време води до сливане с Духа.

Това са петте задължителни. Оттам нататък вашето въображение, вашата свобода ще ви помогне. Всеки може да опита три месеца, ако го направи искрено, той няма да се откаже, защото ще види красотата на своя ден и ще ляга с радост, и ще става с радост, ще прави всичко с радост. След време даже ще се откаже от радостта, ще отиде към блаженството и т.н. Но всичко това започва от нещо много простичко, просто план за деня, доброволна дисциплина, а не военна, както ни караха по шест часа да маршируваме и аз се отказвах, и се чудеха как може и т.н., както ни караха и да стреляме, без да ни питат. Както и в училищата – трябва да декламираш Христо Ботев! Откъде-накъде аз да имам връзка с него? И трябва ли непременно да избера него, тъй като аз трябва да бъда свободен. Затова Учителят казва, че в земните училища влизаш с един дявол в главата, излизаш с десет и това е досега, продължава това земното образование. Взимаш диплома, обаче нямаш характер, нямаш дисциплина, нямаш любов и т.н.

„КОЙТО СТРОИ НА ПЯСЪК“

(идея за размишление)

„А всеки, който слуша тия Мои думи и ги не изпълнява, ще заприлича на глупав човек, който си съгради къща на пясък.“ (Матея 7:26)

Тук избирам идеята „къща на пясък“ и ще ви обясня от окултна гледна точка какво означава. Разликата между житното зърно и пясъчното е в това, че житното зърно е във вътрешно и подготвено състояние за възприемането на живота, докато в пясъка няма подготвени условия и той не може да расте. Подготвено състояние означава оплодено от тайната на Пустотата, от тайната на Духа. Не случайно Учителят казва, че когато житното зърно влезе в човека – например ако човек изяде едно житно зърно, той мисли че това е нещо механично, обаче в житното зърно има дух, има скрит дух, скрита есенция – това житно зърно се разхожда вътре в човека, отива в сърцето му, в стомаха му, в мозъка и го разучава. Човека мисли, че само той разбира нещата и не може да се домогне до тайната на вътрешните неща. Не случайно в Египет до фараоните е имало житно зърно. В житното зърно е скрита огромна енергия. Учителят казва, че само едно житно зърно, ако се обработва дванадесет години, ще изхрани цялото човечество и ще тежи, доколкото си спомням, повече от земята. Значи само едно житно зърно, ако се обработва така, ако се обработва, разбира се, по окултни закони, в това житно зърно има една огромна скрита енергия и фараоните, тогава те са били Посветени, са можели да влязат в контакт с Пустотата, да извадят огромна енергия от житното зърно и да пътуват в пространството. Обикновените учени се чудят защо има житно зърно, но така или иначе не могат да разберат същността. Произходът на житното зърно не е земен, то има духовен произход. Този, който строи на пясък, няма основа на живота си, защото пясъкът не се поддава на влиянията на живота, той не е подготвен. По друг начин казано: има хора, които не се поддават на обучението на Мъдростта, а това означава, че който не се поддава на обучението на Мъдростта, той цял живот си строи един глупав и нещастен живот. Затова Учителят казва за обикновените хора, че цял живот се трудят, за да станат нещастни и го постигат. Някои се учудват, някои не се учудват. Всичко това означава да строиш къща на пясък. Това е Библейският стих от Евангелието на Матей.

7 септември 1999 г.

Тайното Учение на Дао

(лекция 11)

Тайната на думата Дао

(идея за размишление)

Едно кабалистическо число

(идея за размишление)

Атлантида

(лекция 12)

План

(идея за размишление)

Тайната на молитвата

(идея за размишление)

ТАЙНОТО УЧЕНИЕ НА ДАО

(лекция 11)

Първо няколко общи неща: Лао Дзъ е един от първоучителите на човечеството и един от двадесет и четирите „старци“. Според окултната наука словата на Лао Дзъ са излъчена тишина, което означава на даоски език, че истинското Слово е пълно с тишина и уединение.

Лао Дзъ казва: Моите слова се разбират толкова просто и толкова е просто да се изпълнят, но тези слова никой не може да ги разбере и никой не може да ги изпълни.

За даоският мъдрец е казано следното: Той е постоянно обърнат към Източника на нещата. Защо? – Защото това му помага в тайната на незримото усъвършенстване. Това е един изключителен метод и затова Лао Дзъ казва: Дао е скрито в незримото. Той казва така: Ако Дао се покаже, виждаш го, но не го разбираш. И ако Дао не се покаже, не го виждаш и пак не го разбираш. Значи Дао винаги е незримо. И Лао Дзъ казва: Следвай незримия път.

Нещо много дълбоко в даоското учение е следното (за разлика от много учения): Лао Дзъ казва, че Дао не се намира и в опита, защото Дао е безпределно, а опитът е ограничен. Значи Дао не може да се намира в опита, защото то щеше да бъде ограничено. По друг начин казано: Безпределното е извън опита и началното е безначално.

Другото, което казва Лао Дзъ и което е много дълбоко, е следното: той казва, че Дао вечно се отклонява от себе си, от своята Същност, която е Абсолютната Пустота. По този начин при това слизане са създадени животът и смъртта, но Дао вечно се възвръща в себе си, защото той е самият Източник.

Говорим за Дао, защото това е второто най-дълбоко учение след Учителя и затова имахме много лекции преди, затова те ще продължат и затова след време ще издадем книга.

Дао е странна Реалност и пребивава там, където няма реалност.

Какво казва Лао Дзъ за даосите: Даосите идват в света само за да се върнат от него. Не да живеят, не да умрат, а само за да се завърнат, защото те носят една постоянна пълнота в себе си и не е необходимо да живеят в този свят или да умират. Затова биографията на Лао Дзъ е много странна. Легендата казва, че 86 години е стоял в утробата на майка си (но не става въпрос за земна майка, а за майката-утроба, т.е. Пустотата) и изведнъж се е родил възрастен, мъдрец. Лао Дзъ означава „старото момче“ и това не е случайно. Легендата е много дълбока и тя има абсолютно реален смисъл, но в седмото тяло, което е много трудно да се разбере, както ще говорим по-нататък.

Идвайки в този свят, ако даосът бъде забелязан от тези, които жадуват за Истината, той ще им предаде енергия, ще им придаде пълнота на живота, но не и учение. Даосите не се занимават с учение, защото наистина по-важното е пълнотата на живота, целостта. Мислейки само за Дао, даосите носят в себе си неизповедимата пълнота на живота и затова не се нуждаят от външен живот и от смърт. За даосите се казва, че те са странни хора, размишляващи за безначалното начало. Те са мъдреци, които са произлезли от Източника на Живота и никога не са го напускали, което означава, че те идват от Абсолютната Пустота и същевременно от онази древна универсална раса, наречена Всемирното Братство, която никога не е падала – това е непадналата раса, никога не е падала в грях, никога не е падала под влияние на светлината или тъмнината – универсалната първа слънчева раса.

Истинският даос, според Лао Дзъ, когато умира, в праха се слива със светлината (не говорим за външната светлина). И в многообразието на нещата на земята той постига тайната на безмълвието на Небето. Пророците на Дао съществуват, за да претворят своето съществуване в невидимо присъствие за своите ученици.

Традицията на Дао е много странна, както казах, тя се състои от странни хора и странна е дори самата мисъл за тях. Странно е самото им слово, защото за тях то не съществува. Наистина в Абсолютната Пустота (както ще видим после и в седмото тяло) молитвата отпада, има само пълнота, такава голяма пълнота, че нищо друго не може да се вмъкне. После ще говорим за това. И затова Лао Дзъ в древността е получил прозвището „тъмния учител“. Не е случайно. Това, което не може да бъде разбрано, е тъмнина, то се превръща в лично за самия човек, който не иска да разбере нещо или когато просто не му дават да разбере, и това нещо за него се превръща в тъмнина. Например след време ще разберем, че смъртта е светлина, но този, който не знае как да я посрещне, този, който не знае как да мине през нея и да я трансформира, той не може да разбере, че в нея има скрита светлина. За Лао Дзъ се е казвало, че е „тъмният учител“, а вторият най-голям отец на даоското учение Чжуан Цзъ, той пък казва за себе си следното: Всичките мои писания са нелепи и ненужни (макар че е изнесъл нещо много дълбоко).

И наистина само пълнотата е всичко. Това можем да го преведем по следния начин, че съзнанието на Дао съвпада само с пълнотата – доколкото можем да говорим за съзнание, тъй като само до петата степен, до петото тяло има съзнание. Дао изпълва с радост Битието, но не напомня за себе си, както когато човек е здрав и не усеща здравето си. За водата Лао Дзъ казва, че тя е мека, защото това е качество на фината енергия. Преди време говорихме за тайната на водата, след време ще продължим. Водата е мека, защото това е качество на вътрешната енергия. И водата е твърда, защото енергията има и друго качество – изключителна сила, затова тя пробива камъка, защото тя е по-твърда от него.

Другият важен момент в това велико универсално учение. Даосът казва: Моята съдба не се намира в звездите, нито на небесата, а в мен самия. Аз самият управлявам своята съдба, защото живея в Дао.

Когато Пустотата е слязла надолу, се е превърнала в Дух. Това е според даоското учение. Това е шестото тяло. Когато Духът е слязъл надолу, той се е превърнал в дихание. И когато диханието се е сгъстило, се е образувала формата, то е привлякло тези елементи, които са образували формата.

Другият важен момент. Когато човек придобие Дао, ние знаем, че Дао е друго име на Истината, Истината става за него свобода.

Лао Дзъ казва един много важен закон: За да бъдеш със себе си докрай, никога не трябва да изменяш на своята пълнота, но трябва напълно да опустошиш себе си, т.е. напълно да се пречистиш от всичко излишно в себе си.

ТАЙНАТА НА ДУМАТА ДАО

(идея за размишление)

Общо мнение е и то е така: Дао означава Път. Но тази дума си има свой шифър и своя тайна. Това е дума с много особено значение. Ще обясня. Дао означава безпределен път, вечно и неизмеримо усъвършенстване. Това няма нищо общо със съвършенството. Пак ще обясня. Дао означава безпределен път, или вечен път, на човешкото самоусъвършенстване и това е такова усъвършенстване, което е над самото съвършенство. Значи тази дума е такъв път, че надминава пределите на думата съвършенство. Това означава: при самоусъвършенстването не се спирай никога, защото Дао е вечен процес, вечна тайна и вечен път. Има много ученици, по-нататък ще видим в следващата лекция, които са се застояли в четвъртото тяло и не могат да се развиват. Някои пък са постигнали себепознание в петото тяло и са останали там, което е също много тънка грешка, и не могат да познаят дълбочината на Учителя – остават в един много хубав живот, но ограничени. По-нататък ще говорим и за това. Всичко това означава, че сърцето, според даосите, трябва да измине един много дълъг път, за да стане носител на Дао, т.е. на истинския живот.

Дао се отчуждава от застоя в съвършенството. Това означава, че ако постигнеш една степен на съвършенство, има следваща, ако ти спреш, оставаш в застой, тръгваш назад. Значи ако стигнеш една степен на съвършенство, трябва да знаеш, че винаги има следваща, иначе се връщаш назад, защото Дао е път, при който животът не търпи никакъв застой. После Лао Дзъ казва: Този, който познава пътя, неговото обкръжение е неведом покой – една много дълбока дума в даоската мъдрост – покой, защото покоят се намира в петото тяло. По-нататък ще обясня. И ако човек не е постигнал дълбок душевен покой при всички условия на живота, той не може да се развива, може само да работи върху себе си (качество на четвъртото тяло и на третото), но той не може да се развива реално, той не може да проникне в Реалността. Значи при петото тяло на човека обкръжението му е неведом покой и постоянна радост. Това не означава, че постоянно се усмихва. Не, това е вътрешен въпрос, даже рядко се усмихва, но това е постоянна радост в Дао. После Лао Дзъ казва, че съблюдаването на Истината е по-високо от всяко учение.

ЕДНО КАБАЛИСТИЧЕСКО ЧИСЛО

(идея за размишление)

Това е дадено от Учителя в книгата „Божият глас“, но много малко се говори за него. Тук ще ви кажа нещо и след време ще продължим, тъй като това число е голяма тайна.

Едно кабалистическо число, много дълбоко число, както ще разберем. Числото е следното: 167531. Това всъщност не е число, изглежда число. Това е послание към петото тяло на ученика, т.е. към тези, които искат да направят преход и да станат истински ученици. Учителят казва, че това е кабалистическа идея. Това число означава абсолютно заключване на мозъка за всички изкушения на живота.

167531. Числото 16 в началото означава, според Учителя, изхвърляне на дявола вън от ума, защото сборът от 1 и 6 е абсолютно свещено число – 7. Какво казва Учителят за седмицата? При това число ученикът е цялостен. Значи ако ученикът е разбрал седмицата, при това число той е цялостен. Тук и двата принципа – и мъжкият, и женският – са абсолютно обединени в едно цяло. И който е придобил това, никога не се изкушава, а това означава, че този човек вече има път към истинско ученичество, той вече се превръща от човек в ученик. До този момент, до четвъртото тяло, тъй като менталният свят е двойствен, свят на полюси, до този момент ученикът се раздвоява. Ако дълго време живее в положителни мисли, след време ще го обхване апатия, ако е щастлив, ще стане нещастен, ако успее в живота си, ще дойде неуспехът. Това е, което ви говорих преди време, как да се спасим от щастието, от успеха, от светлината. Тук няма да го повтарям.

Значи той има път към истинско вътрешно развитие. Само този, който не се изкушава, за него става въпрос и за този, който разбере това число от шестте цифри, само той има път към истинско вътрешно развитие. Това е тайна мъдрост, скрита в самото число, това е посланието на това число.

Това число означава още, че ако ученикът има в себе си истинско желание да открие своя Учител, той не трябва да се застоява в петото тяло, което е себепознанието. Защото това тяло носи една пълнота за хиляди години, но не е достатъчно в пътя на ученика, тъй като има и шесто тяло, и седмо тяло, а в бъдеще Учителят ни е обещал да разкрие още четири нови тела, които отсъстват сега и за които не се говори. Целият живот се състои в тайната на това желание (става въпрос за срещата с Учителя). То да стане толкова истинско, толкова интензивно и постоянно, че да заведе ученика при тайната на живота. Тайната на живота се намира в Учителя, който е свързан тясно с шестото и със седмото тяло. Както ще видим по-нататък, Учителят е направил компромис, за да живее в шестото и в петото тяло, даже и по-надолу, за да може да създаде връзка с душите, които наистина ще станат истински ученици и ще следват този път. Тайната на това желание е скрита в това число.

Пак повтарям. Желанието трябва да бъде силно, истинно и непрекъснато. На окултен език това се нарича свещената магия на живота.

Спомням си преди години, когато имах един от многото разпити в държавна сигурност, те ми казваха: Ти трябва да се откажеш от това учение, защото то не е за теб. – Аз им казах: От днес нататък започвам да се занимавам с двойна енергия и освен това никога няма да тръгна по вашия път, защото вашият път е напълно глупав. – Беше им казано с много прости думи и много ясно – никога няма да следвам вашия път. Това е между другото.

Тук искам да загатна нещо за това, как са създадени числата, но без да се впускам в подробности, защото нямам такава цел. Пустотата е отделила от себе си енергия. Тази енергия се е сгъстила надолу и е създала единицата, което е числото на Дао, числото на целостта, на единството. Значи това число хем е число, ние го наричаме „едно“, започваме да броим с него, но всъщност в дълбоките светове то не е число, а идея, то е една цялостна енергия, една пълнота. А в седмото тяло е нещо много по-дълбоко, но в най-външния свят е наречено „единица“. След това число са тръгнали всички други числа. След време ще ви обясня как Лао Дзъ разбира числата, каква е неговата идея, тъй като той дава една от най-дълбоките идеи по този въпрос. За него не съществуват числото 2, числото 3, 4 и т.н. За него съществуват две единици, три единици, четири единици, т.е. всичко е единици и всичко е цялостно. Няма число, което да е извън Дао, и няма число, което да попречи на Дао и да попречи на единството. Не случайно числата пътуват от 1 до 9 и после се превръщат в 10, т.е 1 и 0 (пустота). След време пътуват до 99 и отново всичко се връща в единицата, която е изходна точка към Дао. Значи 99 и после 100 – още по-дълбока пустота, по-дълбок опит, който не винаги означава разумен опит, но за будните това е един опит, при който всичко се връща в единицата и оттам обратно в пустотата.

167531. Както виждате, започва с единица и свършва с единица. На даоски език и на окултен език това означава (това число, чистата единица), че ако познаеш това число, ти ставаш абсолютно независим от всякакво вмешателство. Нищо не може да ти попречи – никаква държава, никакви неразумни закони, никаква политика, никакви демони, никаква държавна сигурност, никакви земетресения, никакви наводнения и т.н. Това е свързано с тайната на това число.

И пак искам да напомня накрая във връзка с числото. Докато ученикът се изкушава, никога не може да има истинско развитие. Повтарям го, защото е важно. Разбира се, той ще казва: „Знам, че трябва да работя върху себе си“ и аз ще му кажа: „Да, правилно“ – така е с този, с който нямаме вътрешна връзка, тъй като не обича достатъчно Истината или не е откровен. Значи няма истинско развитие, а от хиляди години много ученици се залъгват и стигат най-много до третото тяло или до четвъртото, т.е. до астралния свят или до менталния свят, и не могат да се освободят. Затова в момента почти няма истински ученици в България, но очаквам по моя план тази година да има около осем, следващата година около десет и после около четиридесет в България. После след тях допускам – макар че десет са една мярка, която ми стига, но тези неща, които ще изнеса, ще помогнат на по-будните – даже и да надминем повече от сто, тъй като и в момента моята група е много голяма (в символичен смисъл, тъй като аз нямам последователи и не искам). Тези, които идват на лекциите външно и вътрешно, които идват при мене, те са няколко хиляди и от тях поне над сто съм предвидил да влязат в по-високо ниво, а това означава, че те след време ще могат реално да помагат на всички, които обичат, и да увличат и други хора, и да ги направят независими.

АТЛАНТИДА

(лекция 12)

Първо ще кажа някои неща за лемурийците. Лемурийската раса, това са били полу-хора, полу-същества с много черна кожа и много опасни. Едно от най-силните им качества се е намирало в очите, така наречената мълния, която е хипнотизирала много същества. Тази мълния се дължи, според окултната наука, на една изключително голяма, огромна и ненаситна страст. Оттам произлиза и днешната болест сифилис, както ви казах преди, като наследство. Тази страст ги е довела до много контакти с много животни и полу-зверове. В тази връзка окултната наука казва (в архивите даже е записано буквално), че в резултат на всичко това са били родени много човекообразни и маймунообразни същества, които са всъщност прародителите на всички маймуни – орангутани, шимпанзета и т.н. Това е тяхното отражение. Всичко това след време се е повторило и в Атлантида в по-малък размер.

Както ви обясних преди в лекциите за Атлантида, по време на Атлантида са живели едновременно две раси. Едната висша, много мъдра – толтеките (третата раса), за които след време пак ще говорим, които са ръководени от Универсалната раса на Всемирното Бяло Братство – Универсалната Слънчева раса. И разбира се, оттам идва голямата култура. Същевременно е живяла и изключително нисша раса – туранската (четвъртата подраса на Атлантида). Значи в Атлантида тази нисша раса също е влязла в контакт с тези големи тогава образувани маймунообразни, от което са се породили така наречените първобитни хора. Разбира се, за тези смешения с животни и зверове невидимият свят е изпратил наказание. Едното е болестта сифилис (в Лемурия) и другото (в Атлантида) е болестта рак, които и досега продължават в много по-малки размери. Защо? – Защото целта на невидимия свят е била да се замислят в търсенето на причини и следствия. Значи тези същества е трябвало да се научат да мислят, за да правят връзка с нещата, защото ако те открият причината, последствието се разпада. Такъв е законът и така става на практика.

Както казах, в Атлантида е имало едно изключително слизане на Универсалната Слънчева раса, това е така наречената „непаднала раса“, т.е. никога не е падала. Тази раса, както казах, не е падала под влиянието нито на светлината, нито на тъмнината, нито на греха, тъй като те никога не са правили погрешен избор.

Тук искам да напомня, че Учителят казва, че всички души първоначално са създадени съвършени. Някои мислят, че има създаване на души в друга категория. Учителят е точен – всички души първоначално са създадени съвършени.

Тук преди да продължа, трябва да припомня нещо. Когато са били създадени всички съвършени души, в невидимия свят се е наложило да се направи едно изключително събрание, универсално събрание на Всемирното Братство, което да покаже път на тези души. Всички са гласували в това Всемирно Братство, макар и някои със задръжки от универсалните братя. Спорът е бил дали да се даде абсолютна свобода на душите, абсолютен свободен избор – това означава, че всеки, който наруши законите, трябва да извърви своя път на страдание, своите лични страдания, т.е. всеки трябва да изстрада своя път – или да не се даде свободен избор. Болшинството гласувало за абсолютна свобода и най-вече Христос (тогава, по него време с друго име), който също участвал като един от най-важните в това събрание. Тогава Отец, Който тогава се е проявявал много близко, или Абсолютното Нищо, е слязъл в полето на невидим глас с много ясна сила и казал: „Така да бъде – абсолютна свобода за всички същества!“ Но ако има голямо отклонение, Христос трябва да носи отговорност и след време да слезе и да изкупи, както след време става. Душите са направили много погрешни избори, и то многократно, и са стигнали до такива страдания, до такива отклонения, че вече за някои е трудно да се върнат, а някои ще се върнат даже след милиони години. Това е обвързало Христос и затова Той е слязъл, тъй като Той е длъжен да слезе, след като е дал тогава обещание. Когато един велик Учител даде обещание, дори и да влезе в седмото тяло (тотално разтваряне в Нищото), той си запазва тайно няколко тела (до петото тяло или до четвъртото, ако реши), за да слиза при своите ученици и да им помага.

Затова Христос казва: „Аз съм с вас до края на света.“ Това е наистина така и това ще си бъде така, докато светът завърши своето развитие, защото това е изказване на шестото тяло, което е, както ще видим после, Синът Божий. Синът Божий няма право да се разтвори обратно във Върховната Пустота, защото трябва да извърви пътя на света, да помогне на всички същества и затова Той казва: „Аз съм с вас до края на света.“ През цялото развитие Той винаги ще помага, ние ще имаме това невидимо присъствие, което помага във всеки миг без изключение, но ако се обърнеш към Него с пълна вяра, с пълно доверие. Иначе законът не работи.

Точно тези непаднали същества (става въпрос за първородната раса) са слезли в третата подраса на толтеките, т.е. висшите атланти в Атлантида (говорихме много за тях), и точно така се е образувала духовната цивилизация и истинската култура, която няма нищо общо с тази култура. Значи от тези невидими братя – Слънчевата Първа раса – слизайки в толтеките, се образува истинската духовна цивилизация, истинската култура, която после се пренася и в Египет. Слизането на тези универсални братя е подготвило много синове човешки и Синове Божии, които да служат на Универсалното Единство. Затова се налага да ви кажа някои разлики за Сина Божий и за сина човешки. Синове Божии има над четиридесет милиона, синовете човешки са много повече. Затова ще ви кажа някои разлики за сина човешки и за Сина Божий. Сина човешки отговаря на петото тяло и на идеята истински ученик. От четвъртото тяло надолу не може да се говори за син човешки, а може да се говори просто за някакво ученичество, което все пак е важно, защото е подготовка. И следващият път ще ви обясня как четвъртото тяло трябва да направи преход в петото, как ученикът трябва да надрасне и оптимизма си, защото след време ще загуби нещо много ценно. От оптимизма си ще загуби своята душа. Как той трябва да надрасне и положителните мисли, и отрицателните, но първо трябва да стане много силен оптимист, да обича светлите мисли и после с някои методи как да ги надрасне, и да влезе в петото тяло. За това ще говорим другия път.

Синът човешки има стремеж към Духа на Живота. При Сина Божий положението е друго. Синът Божий има съвсем друг устрем. Той има устрем към Върховното Нищо, но същевременно помага на синовете човешки и на цялата човешка еволюция. Значи той слиза надолу, обаче неговият таен устрем е нагоре. Той слиза да помага на синовете човешки, слиза и надолу да помага на пречистени души, частично да ги просветлява, да ги вдъхновява частично, което има значение, но неговият таен стремеж е абсолютно сливане с Върховното Нищо. Но той трябва да извърви този дълъг път на човешката еволюция заедно с хората, той е длъжен да бъде с тях до края на завършека. Затова тук става въпрос за благородство в най-истинския смисъл на думата, той се лишава от нещо универсално, от една огромна пълнота, за да слезе надолу и да бъде неразбран, да бъде критикуван, да бъде разпъван, обаче жестът е голям. Тук разбираме думата благородство в най-дълбокия смисъл – само в шестото тяло и както ще видим по-нататък, само там можем да говорим за дълбочина. В петото тяло не можем да говорим още за дълбочина.

Синът човешки, това е сътворената природа, а Синът Божий, това е Духът на несътворената област. Синът човешки е Божествен служител във времето, а Синът Божий е невидим служител във Вечността. Синът Божий е носител на изключителни духовни енергии. Синът Божий е в областта на Божествените енергии и на Незнайното, така наречено Неведомото. Значи Синът Божий е носител на Божествени енергии от много по-висока област – това е областта Кетер, Хокма и Бина – първата тройка от сефиротите, в които енергията е нематериална и абсолютна субстанция. По-точно есенция.

Синът човешки, както казах, който отговаря на идеята истински ученик, има в себе си скрит устрем към Сина Божий, но и той има задача да слиза надолу към душите, които се намират в третото и четвъртото тяло. Значи той има в себе си скрит устрем към Сина Божий, т.е. към шестото тяло, но и той трябва да прави компромис и да слиза надолу да помага на тези, които се намират в третото и четвъртото тяло. При Любовта този компромис е естествен.

Когато синът човешки се обръща към Източника на живота, той очаква откровения. При Сина Божий положението е различно. Значи когато синът човешки се обръща към тайната на живота, или към Източника на живота, той очаква откровения. Разбира се, за петото тяло това е красотата на живота, тъй като истинската красота се намира само в петото тяло. Значи той очаква откровения, т.е. той живее в разцвета на душата си, и тази душа води с тайната на живота, с Източника свещен диалог и тя има абсолютен свещен трепет. Затова тя има право да очаква и получава истински откровения. Тук не говоря за прозрения и за временни просветления – те са частично нещо. Следващият път ще говорим и за трите вида Самадхи, които са истинският път на ученика.

Когато Синът Божий се насочва към Източника на живота, той става абсолютно безмълвие и се превръща в чиста същност. Когато Синът Божий се насочва към Източника, той не иска никакви откровения, той се превръща в абсолютно безмълвие и в истинската, в чистата си същност. Той не иска контакт със Словото, а той иска нещо по-дълбоко. Той иска Присъствието, не Словото, а Тайната на Присъствието – това е много по-дълбока обмяна. Ако трябва, след време ще се спра повече на този въпрос. Това е един много тънък момент, защото Синът Божий не иска Великото Безмълвие да се превръща в Слово, не иска да го ограничава. Ето защо окултната наука казва, че Абсолютът е там, където няма никакво Слово. Да не говорим за глупавото ясновидство, което е объркало повече хората, отколкото да им помогне. Включително и някои, които са почти истински ясновидци (защото истински няма), защото истински са само Синовете Божии, а те никога не са ясновидци, даже и пророци, а нещо много по-дълбоко.

Значи Абсолютът е там, където свършва всяко Слово, даже и всеки шепот. Това е мярка, че Синът Божий може реално да помага на хората, това е мярката в шестото тяло (ясновидците живеят в четвъртото тяло). Шестото тяло е мярката, че можеш да помагаш реално на хората и шестото тяло е мярката, че си овладял напълно всички свои желания, не само неразумни, но и разумни. Останало е само едно единствено желание – това е тоталното сливане с Върховното Нищо, което е вродено във всеки човек в неговия дух, това е вроден устрем, който се намира в човешкия дух във всеки човек, и това е една част от тайната на живота, която води към седмото тяло.

Според толтеките учението, което е над всички учения, е устремът към Абсолюта.

Учителят казва, че Абсолютът – а на друго място той го нарича Нищото – това е Абсолютната Реалност или го нарича Свръхреалното. Точно това е Абсолютната Реалност или Свръхреалното. От тази област са произлезли всички висши и нисши светове. Това означава, че Върховната Истина може да се намери само чрез седмото тяло. До петото тяло, до себепознанието още не можем да говорим, това е още път. Само в седмото тяло имаме право да кажем, но то вече не с глас и не с думи…, да кажем нещо за Върховната Истина, но по съвсем друг начин. Но петото и шестото тяло са важна и необходима подготовка, за което ще говорим повече другия път.

ПЛАН

(идея за размишление)

Тук някои общи неща пак искам да ви напомня. Но все пак искам да ви кажа, че ежедневният план за деня прави организация на деня и помага на душата да навлиза все повече в тялото. Това е един много личен въпрос и затова аз не давам много правила, тъй като оставям свобода на всички ученици доброволно да решават какви упражнения да правят, освен онези пет, които дадох. И скоро в София, тъй като настояваха да им дам някакви правила, аз не исках, наложи се да дам още едно правило, за което после ще кажа.

Значи има някои правила, но ученикът сам трябва да си подготвя плана. Но не трябва да забравя, че не трябва да претоварва ежедневния си план за деня. Истинският план има лекота и няма много задачи, има свободно време, тъй като, ако умът се намеси, целта му е да преуморява и да може да отделя човека от неговата душа.

Другата тънкост на плана е следната: умът винаги иска да завършва нещата. Примерно размишляваш върху една дума, да кажем „ученик“. Ти мислиш, че за едно размишление или за една седмица ще разрешиш този въпрос. Думата „ученик“ е много по-дълбока. Умът иска завършени неща, защото когато едно нещо е завършено, той го умъртвява. Както ако една приказка има край, той я обезличава. Ако приказката е без край, умът нищо не може да каже и изгубва себе си. Затова приказките без край и легендите са написани, както и притчите, недоизказани, те са отношение към душата, а не към ума. Притчите, легендите и една част от приказките (тези, които нямат край) са Любовта на висшия свят към душата. А умът обича нещата да имат край, за да може да вкарва учениците в застой.

Целта на плана е увеличаване на будността – едно от най-важните неща. Предният път ви дадох петте задачи, после ще прибавя и едно шесто – едно важно упражнение. Трябва да се знае, че този план изглежда нещо елементарно, но той променя пътя на човека. Душата придобива нов подход и нов начин на мислене, но това става постепенно. Разбира се, ако човек не подходи искрено, неговият план ще се ръководи от ума и умът все повече ще обърква деня му, и накрая човек ще прекъсне плана и ще каже: „Нещо не върви този план“ и т.н. Но този план върви, тъй като аз съм го практикувал около петнадесет години и знам точно какво говоря и накъде води той, макар че изглеждат нещата много елементарни. Както и шестото правило, което накрая ще ви дам, изглежда толкова просто, че човек се пита дали трябва да практикува такива елементарни неща, а не знае, че това води до победа над злото, освобождаване от страха от смъртта и накрая победа над самата смърт.

В плана се научаваш да пресяваш всички свои неразумни желания, започваш да се научаваш какво да търсиш, всички излишни срещи и приятелства отпадат. Постепенно Духът започва да ръководи душата, душата започва да пише плана и започва да овладява ума, сърцето и волята, които според Учителя са нейни инструменти. Искам да напомня, че в плана има вечни задачи, които никога не завършват. Стремежът никога не трябва да прекъсва. В момента, в който твоят стремеж към Истината спре, ти вече си умрял, мислиш, че си жив, но според окултната наука това е мярка, че на вътрешен план ти си умрял и постепенно твоите тела ще залязват. Никога не завършват означава постоянно усъвършенстване. Казвам това, за да се предпазите от ума, защото той обича да завършва нещата. Една дума никога не може да бъде изтълкувана докрай, защото Духът внася след време съвсем ново разбиране, много по-дълбоко, много по-обогатено и когато той внесе в нея своите духовни сили, ние разбираме, че тази дума е много по-дълбока, отколкото е изглеждала, тъй като една дума в четвъртото тяло е много елементарна, в петото е много красива, много богата, а в шестото тяло е изключително дълбока. Така че Духът може да променя дълбочината на думите, когато внася в тях своите духовни сили чрез душата.

Духът никога не обича застоя за разлика от ума. Това означава, пак напомням, ученикът трябва да работи постоянно, но по малко, без да се претоварва и когато изработи голяма дисциплина, може да повишава своето работно време за проучване на Словото (на свещеното Слово), за проучване на мълчанието, за проучване на думите и т.н.

Когато ученикът се усъвършенства постоянно, заедно с това той трябва да остава и в неразбирането, да не мисли, че всичко е разбрал. Пак напомням: Хем се усъвършенства постоянно и хем в него трябва да остава едно свободно място за неразбирането и за смирението, за да може Духът и душата да му помагат, а не умът да изкриви нещата. Това неразбиране е модификация на смирението, което отваря врата за душата и за Духа да влизат и да му помагат. Ако един човек каже: „Всичко разбрах, всичко знам“ – срещнах един такъв, а той ставаше все по-голям алкохолик и много други неща – това е знак, че човек е спрял в застоя, че умът го ръководи и всъщност той нищо не знае. Значи при искреното желание за ежедневния план на деня Духът постепенно ще навлиза в душата. Това е едно по-високо измерение. Душата постепенно ще навлиза в ума, сърцето и волята, а те ще навлязат в тялото и ще го изпълнят с това, което се нарича истинско здраве. Всичко ще се предаде надолу по телата, защото ще отпаднат всички неразумни желания и тогава човек си заслужава здравето. Той не е здрав, за да води безумен живот, както ще видим по-нататък. В третото тяло във всеки човек има вродено безумие, това е в астралното тяло и който не го е овладял, винаги го очаква след време опасност. Но по-нататък ще ви говоря и за това, как трябва да се освободим и от това вродено безумие.

Значи пак напомням: Планът води до голямо пресяване на желанията и накрая остават тези неща, които наричаме съществени. Разбира се, както и аз съм практикувал много такива неща, наложи се с много хора вече да не говоря, много хора ме намразиха, това е техен подход, аз имам отношение скрито към душата им, имам тайна любов към всички, включително даже и към демони, тъй като познавам и демони в човешка форма. И даже демони знаят, че имам любов към тях, но има хора, които не знаят, и затова те сами си поставят преграда, а който си поставя преграда, ако се наложи да му помогна истински, няма да мога. Това е друг въпрос.

Исках да ви кажа шестото правило. В София настояваха даже да им дам още правила, разбира се, след време ще си помисля, но искам да кажа, че ги давам по свобода и никого не задължавам.

Шестото правило е едно много ценно упражнение, много елементарно, нарича се с простичката дума релаксация. Ще обясня: Всеки ден трябва да се прави релаксация по няколко минути, два пъти на ден за предпочитане, постоянно. Примерно най-малко три-четири минути до десет, не повече от десет. И вторият път на деня същото – най-малко три-четири минути до десет. В София ме питаха може ли седнал. Не. За предпочитане е легнал, макар че и там има опасност човек да заспи, обаче е по-хубаво, тъй като когато си седнал, макар и с изправен гръбнак, когато се отпуснеш напълно, не можеш да управляваш тялото си и то може да падне, а това тяло подготвя частично излъчване, защото ученик, който не може да излиза от тялото си, ще стане зависим от смъртта, от злото и т.н. Значи при релаксацията започваш да усещаш, че тялото става все по-тежко, а душата става все по-лека. Разбира се, формулите помагат да няма пълно излъчване, за да можеш спокойно да се върнеш после в тялото си.

Първо, това упражнение помага в началото за частично освобождаване от страха от смъртта, защото в това упражнение става разширение на съзнанието. Това упражнение води до частично освобождаване, след време, както ще видим, и до пълно освобождаване.

Другата красота на това упражнение е, че хора, които не могат да спят спокойно и дълбоко, след няколко месеца ще започнат да спят спокойно и дълбоко, даже и да не искат, защото при това разширение на съзнанието тялото се освобождава от всички натрупани напрежения (от лоши мисли, от обиди, които не сте могли да трансформирате, от лоши храни и т.н.) – това е една от целите на упражнението. Това упражнение ако е постоянно, ако се практикува една-две години, след време то се превръща в медитация. Отначало изглежда просто – релаксация – частично разширяване на съзнанието, после това води до цялостно разширяване на съзнанието. Това води до навлизане в петото тяло, в душата. Душата започва да владее всички нисши тела и самата себе си и при това разширение на съзнанието тя се освобождава от един голям враг – страхът от смъртта, който е напълно ненужен, напълно излишен, но все още е обхванал много хора, защото живеят в по-ниски тела. Значи след време това се превръща в медитация. Медитацията пък води още по-нагоре, но това е вече друг въпрос, но все пак тук накратко ще кажа – до сливане с Духа.

ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА

(идея за размишление)

Ние подготвяме и цяла книга по този въпрос, надявам се, че след няколко месеца ще излезе.

Колкото повече ученикът се домогва до тайната на молитвата, толкова повече той се възражда в душата си и навлиза в ново измерение и в ново мислене. Това е красотата на молитвата, че тя е преход от четвъртото тяло към петото, за което ще говорим другия път повече. Но това е постепенно. В своята окултна дълбочина, тук трябва да ви кажа, молитвата не е свързана със Словото и молитвата не е нещо, което трябва да правиш. Тя е нещо, в което трябва да се превърнеш. Това е първичното слънчево състояние на Универсалната раса на Всемирното Братство. Това е едно тотално състояние.

Пак ще припомня. Тази молитва, истинската, която надрасва и Словото, тя не е нещо, което ти правиш, а е нещо, в което трябва да се превърнеш. Това е твоето чисто битие, това е твоята чиста духовна същност, това е универсалното слънчево състояние, което е свързано с тази Универсална Слънчева раса, която, както казах, е наречена условно непадналата. Ако ти не се превърнеш в тази чиста същност по пътя на молитвата, това означава, че ти си изгубил нещо съществено, което го търсиш само в Словото, но никога няма да го намериш само в Словото, дори и когато то е „Отче наш“, дори и когато то е свещено. Това означава, че молитвата е пълното слънчево състояние, това, което Учителят нарича състояние на абсолютна чистота. А точно това състояние е много по-дълбоко от всяко Слово, защото Словото е дошло много по-късно като помагач.

Когато ученикът е стигнал до по-ниската степен на слънчевото тяло (петото тяло), тогава за него молитвата е свещен диалог. В шестото тяло нещата се променят. Пак ще повторя. Когато ученикът е стигнал до петото тяло, за него молитвата е свещен диалог, това е наистина процес на душата, а не на ума, даже не на сърцето, забележете, тука казвам на душата. Когато говорим за абсолютно чисто сърце, тук трябва да знаем, че то се разтваря в душата и се превръща в своята същност, която е душата. Затова Учителят казва, че сърцето е сянка на душата, а умът е сянка на Духа. Когато те напълно се пречистят и одухотворят, те се разтварят в душата и в Духа.

В шестото тяло няма диалог. Както казах, това важи и за молитвата. Тук молитвата се превръща в абсолютно безмълвие, защото тук най-желаното е невидимото Присъствие. В седмото тяло нещата са съвсем дълбоки, затова по-рядко ще говоря за седмото тяло, тъй като засега няма голямо значение. Значи в диалога душата говори, а в безмълвието Духът слуша. Тук думата „слуша“ означава възприема невидимото Присъствие. Тук той не иска да се храни със Словото, а както казах с Присъствие. Това означава, че докато се намираш в петото си тяло, макар че имаш свещен диалог, ти още не си цялостен, още си далече от истинската пълнота на живота. Значи докато се намираш още в петото си тяло, т.е. в своята душа, ти все още говориш, макар и свещен разговор, макар и, мога да кажа с чиста съвест, прекрасен разговор, откровения, чрез които и аз получавам нещата за новото учение, но ти все още не си цялостен, което означава, че не трябва да спираш тук, твоят устрем не трябва да се застоява.

Когато си в шестото тяло, т.е. в своя Дух, тук вече ти нищо повече не можеш да кажеш, защото тук пълнотата е огромна, толкова необятна и наистина при това условие какво можеш да кажеш на Духа? Защото ако все още искаш да кажеш нещо, значи не си в истинската пълнота, още не познаваш своя Дух, не познаваш шестото тяло. Наистина какво можеш да кажеш на Абсолютното Същество? Това означава, че в шестото тяло Духът постепенно разгръща своя разцвет и накрая, когато има право, след като е помогнал като Син Божий на цялото човешко развитие, той ще има свободата да направи своя първичен вроден избор да се слее тотално с Универсалното Същество.

Тук преди да продължа, само ще напомня. Някои много се страхуват от това сливане, защото изчезват. Има два вида сливане: едното е тотално разтваряне – постигнали са го много кабалисти, Посветени и Учители – при което никога не се връщаш, а се превръщаш в Универсална Светлина завинаги. Другото тотално сливане: Запазваш своя Дух и след време се връщаш, за да помагаш на други светове, което аз го смятам за много по-благородно, но и двете са на високо ниво и двете неща са благословени, но по този въпрос по-рядко ще говорим, защото той принадлежи на бъдещето, а сега имаме да решаваме по-други въпроси.

И все пак тук в шестото тяло, в безмълвието все още има обмяна между човешкия Дух и тайната на присъствието на Абсолютното Същество. В седмото тяло вече е под въпрос дали има обмяна, защото зависи от избора на Духа, има върховно сливане и човек се превръща в самата светлина, но не тази светлина, която виждаме, не и светлината на душата. Става въпрос за Универсална Светлина, за която в Кабала се говори, която е свързана с Кетер, Хокма и Бина, която е безпределна и неограничена.

В четвъртото тяло молитвата е дълг, в петото тяло молитвата е път към живота, път към същността, която е наречена човешката душа. В шестото тяло молитвата е преобразуване – човек става абсолютно битие, постепенно се превръща в тайната на искрата, която се подготвя за своето универсално сливане. В книгата на Лео Шая имаше някои неща изнесени за искрата. В седмото тяло сливането е универсално и само тук можем да говорим за дълбочината на живота, тук е мярката. Много е смешно, когато някои в трето и четвърто тяло говорят за дълбочина, даже и в пето. В пето тяло няма дълбочина, но има себепознание, има красота, има една хармония, има един красив живот, но това също е увлякло някои ученици, останали са в петото тяло и все още не познават истинската дълбочина на Учителя. Ако биха продължили, биха намерили нещо по-дълбоко от себе си, защото Учителят има да им каже нещо, което е по-дълбоко от тяхната душа. За тези неща ще продължим другия път.

5 октомври 1999 г.

Трите вида Самадхи

(лекция 13)

Змията

(идея за размишление)

Злото в астралното тяло на човека

(идея за размишление)

Пътят на вътрешния ученик

(лекция 14)

Даоската чаша

(идея за размишление)

Душата и интуицията

(идея за размишление)

ТРИТЕ ВИДА САМАДХИ

(лекция 13)

Ако екстаз или голяма радост обхванат живота ви, трябва да знаете, че това не води до преход в петото тяло, т.е. не води до себепознание, не води до познаване на висшата душа в човека. Този екстаз и тази голяма радост, те са твоята награда за натрупани благородни мисли и чувства. Истинското Самадхи се преживява при прехода в петото тяло, от четвъртото в петото. Това е първото Самадхи, най-нисшето, и то отговаря на себепознанието, т.е. ученикът се познава като висша душа. Тук има само една опасност да не би ученикът да помисли, че това е краят и да се застои в себепознанието (петото тяло, което е неговата висша душа), и да изостави пътя си към дълбочината на Учителя, чието тотално познаване (става въпрос за Учителя) става в мистерията на шестото и седмото тяло. Най-вече в седмото, което е тайната на третото Самадхи, то е най-трудното. Затова за него ще говорим по-малко.

Преходът от шестото към седмото тяло (ще загатнем някои неща), т.е. от човешкия дух към Абсолютния Дух, е много особена област. Защо? Защото тук ученикът се разделя и с живота, и със смъртта, а той е бил привързан към тях от хиляди години. Влиза в съвсем ново пространство, съвсем друг живот, ако въобще можем да използваме тази дума.

Първото Самадхи е едно велико извисяване на ученика в своята висша душа.

Второто Самадхи, това е едно универсално изживяване на свещената Мъдрост, защото това тяло е свързано с Мъдростта. Тук ученикът влиза в своя дух, а той е самата Мъдрост.

В третото Самадхи има две степени. Но и в двата случая то е универсално и неизразимо, неподдаващо се на обяснение, но все пак нещо ще кажа. Едното е: този, който е постигнал шестото си тяло (т.е. станал е Син Божи) и желае тотално разтваряне в Абсолютното Същество, което е Небитие, абсолютно разтваряне без възвръщане. Това е непорочната Светлина. Това е един съвсем друг живот, една пълнота, която не може да се предаде, тъй като тя надминава живота и смъртта. Това е единият вид.

Другият вид е: когато посветеният в шестото тяло се разтваря в тази Светлина и се връща обратно в другите си тела, т.е. иска да си запази и другите тела, за да може да помага на своите ученици. Това е вторият вид – разтваря се в тази Светлина, но си оставя една вратичка. Това е от една много особена любов към своите ученици, към съществата. Във времето на Египет е имало такива Учители, които дори са слизали във физическо тяло, от ранга на Христос, на Буда, изключително велики Учители. Обаче те са решили да не основават школа, да не викат ученици, само да наблюдават живота. Или са слизали заради някоя душа да я виждат и да я подкрепят със своя поглед – абсолютно по особен начин са слизали на високо ниво да изучават живота и да го наблюдават, без да основават школи. Но това е друг въпрос. След време ако трябва, ще говорим и за тях.

В петото тяло ти си една велика космическа енергия и за тебе са отворени много светове. В петото тяло се намира красотата на живота и хармонията на живота, затова някои ученици са се застояли тук и са изпуснали нещо по-дълбоко. Петото тяло е свързано с Принципа на Любовта, т.е. Любовта като Принцип – няма изключения, няма изкушения, няма слабости. Изключенията показват, че не можеш да живееш в петото тяло, понеже самата дума Принцип означава право да живееш в Божествения свят. Ако имаш изключения, ти вече не можеш да живееш в Принципа, а живееш в закони, правила, методи и т.н. Още по-надолу даже не живееш в закони, а във факти, в логика и в объркване на живота, и т.н.

В шестото тяло, т.е. второто Самадхи, се намира дълбочината на Живота и дълбочината на Мъдростта. Учителят го нарича тяло на Мъдростта. Това е човешкият дух.

В седмото тяло е третото Самадхи. Тук се намира Неизразимото. Това е тялото на Истината, за което Учителят казва, че ще има друга епоха.

Друго, което трябва да разберем във връзка с петото тяло при прехода. Когато ученикът навлезе в петото си тяло, тогава неговият състав на кръвта се изменя, защото първото Самадхи е свещена алхимия, коренна промяна. Ще ви кажа какво означава изразът коренна промяна. Такъв човек, който е преживял първото Самадхи, първото велико изживяване на Бога в себе си, това е човек, който в нито един миг на живота си не може да допусне отрицателна мисъл вътрешно за каквото и да е. Няма значение дали е за човек, дали е за животно – никакво отрицателно чувство. Тук вече той става неспособен за това, тъй като в това Самадхи той изживява тайната на Бога на степен висша душа и вече това е пресечено, злото в него е тотално овладяно и вече той е в Принципа, т.е. без изключения.

Четвъртото тяло, това е менталният свят, умственият свят в човека, наречен още мисловен, можем да го наречем и пътя на ума. Той също си има няколко посоки. В четвъртото тяло най-хубавото нещо, което може да прави ученикът, е да се занимава с положителни мисли и чувства. Но тук много важно е да има постоянно усърдие в молитвата, за да може да си подготви пътя към петото тяло. Иначе само ще остане един гол оптимист, а след време ще стане и песимист. Не само положителни мисли, а и много усърдна молитва. Както ви казах преди, тук в четвъртото тяло молитвата е дълг. Молитвата подготвя извисяване на човека, отначало има озаряване, просветления, подготовка. И след време ако човек наистина иска да намери истинската Любов, Божествената Любов (аз се радвам, че тук има такива хора, лично ги познавам, вътрешно, те жадуваха и сега жадуват за нещо даже още по-дълбоко), при тази жажда постепенно той наистина ще бъде допуснат, ще му се дадат условия да изживее това велико преживяване.

Какво мога да ви кажа за това велико преживяване? Първо, то не се обяснява с думи, защото в него няма мислене, няма дишане, няма чувства, даже не е преживяване. Не мога да ви го кажа по-ясно, няма как. Божествените неща не се обясняват, умът иска да му бъде обяснено, но обясненията са до четвъртото тяло (мисловния свят). От петото тяло нататък започват други неща, от неизразими по-неизразими и затова този, който иска обяснения, ще си ги търси в четвъртото тяло, обаче това е свят, на който не е дадена пълнота на живота, това е свят на поляризиране, на полюси. Затова щастливият ще стане нещастен, даже и цяло прераждане да е щастлив, в следващия живот му се гарантира нещастието. Ако е здрав, ще се разболее, ако е успял в живота си, ще стане неуспял и т.н. Преди време ви говорих как ученикът трябва да се спаси от успеха, да се спси от светлината и от щастието. Няма да повтарям.

Усърдната молитва може да изведе ученика в по-високото, петото тяло и в нейните ръце се намира преходът. Но тук не говоря за една-две години, а за много усърдие, с много любов, без да бързаш. Остави това да бъде желание на Бога, желание на твоята висша душа, не поставяй срокове, просто работи с постоянство и Любов. Това е моят съвет.

При първото Самадхи целият организъм се преобразява. Тук в ученика се намира вече в пълнота духовният огън, наречен още Кундалини. Всъщност Кундалини, това е духовният огън в човека, или по друг начин казано, свещената сила на Любовта.

Какво става, когато човек постигне петото тяло и този чист духовен огън, т.е. свещена Любов без слабости в себе си. Например ако на такъв човек му спрат парното, въобще няма да забележи, защото Любовта е духовна топлина. Човек е абсолютно независим и няма да направи и най-малкото изказване: как ще живеем, какво ще правим в този студ. Студът е качество на четвъртото и третото тяло, и включително и на физическото (на първото). Ако човек наистина има Любовта, студът не може да му влияе, защото Любовта е духовна топлина.

Казано по друг начин, Любовта в човека е Огън, който постоянно грее, Кундалини е с него. Обаче ако човек изгуби този свещен Огън в себе си, тогава и парното, и много печки да го греят, вече всичко е изгубено, това са привидни неща, които няма да помогнат. Когато ученикът остава да живее в третото си и четвъртото си тяло (третото тяло, това е астраният свят, свързан със сърцето и има две посоки: едната посока е чистото сърце, другата посока е нечистото), ако разбира се, той не ги облагородява, ако те не са пречистени, това означава, че той още живее със старите си възгледи. Значи докато ученикът живее в тези тела (трето и четвърто тяло), това означава, че той живее със стари възгледи и стари методи. Цитира Учителя, играе хубава паневритмия, хубави движения, пее. Даже познавам такава сестра, идваше в София на лекциите ми. „Аз, казва, мога да пея като ангел“. Казвам: „Добре, попей на лекцията.“ Попя и избяга. Няма значение. По-нататък ще говорим и за най-малката гордост, която дава големи отклонения.

Затова Учителят казва много просто: Новото е в Любовта. Забележете колко е просто. Това означава в петото тяло, а това е висшата душа. Този, който има стремеж към истинска Любов, той вече ще я постигне, а тук между вас има и такива и се радвам, че толкова години говоря и разбраха някои важни неща, и постигнаха. Тези хора ще станат повече.

Докато не пречистиш и облагородиш третото си тяло, своето сърце, ти винаги ще бъдеш опасност за себе си и за другите, дори и когато не желаеш да бъдеш опасност. В третото тяло има вродено безумие. Това тяло, както и четвъртото, са двойствени тела, т.е. оптимистът може да стане изведнъж опасен. Приятел от години може да ти стане изведнъж враг, просто защото живее в нисши тела и няма по-висока цел. Изведнъж се учудваш и казваш: Сякаш този човек не го познавам. Това са променливи светове, докато хората живеят в трето и четвърто тяло. Тези хора винаги след време и да не искат, ще изменят, понеже техните цели и техните желания са много ниски. Тук се намира външната култура, която е лицемерие, особено много прикрито (и в политиката, но вече може да се каже, че не е прикрито, а много явно). Това е тази култура, при която, когато срещнеш един човек на улицата и казваш „здравей“, вътрешно казваш „този не мога да го търпя“. Това е най-елементарното обяснение за външна култура. При вътрешната култура може и да не поздравиш човека, не е задължително, обаче го благославяш, желаеш успех на неговия път и т.н. Дори и вътрешно той да ти се разсърди, няма значение. При петото тяло вече се намира истинската култура. По друг начин казано, Учителят казва така: Истинската култура се намира в подсъзнанието на човека. И ако двама души имат чисто подсъзнание, т.е. чисти души, наистина можем да говорим за култура и за вътрешни отношения.

Когато ученикът влезе в петото тяло и преживее първото Самадхи, той става абсолютно неспособен и за най-малкото зло. Независимо дали му правят бели, пакости, човек става абсолютно неспособен и за най-малкото зло. Просто вече няма такава способност. Това е истинската култура, която обожествява човека. Думата култура означава на староегипетски „обожествяване“. Това означава култура. Накратко, думата култура означава: култ-у-ра. „Култ“ е ясно, буквата „у“ означава към или при, или насочване, посока и „ра“ означава Първичното Слънце, Първичният Източник на Живота. Култ към Първичния Източник на Живота, към Тайната на Живота, към Първичното Слънце. Това означава думата култура и тя започва да се разбира от петото тяло нагоре. Това е първоначалното слънце, на което египтяните са се покланяли.

ЗМИЯТА

(идея за размишление)

Както казахме и преди, змията няма крака, защото се движи с енергия. Тя е движеща се енергия. Същото важи и за реката. Реката няма крака, защото там е същият закон. Зад водата тече вътрешна енергия. Ако тази енергия се оттегли, хората казват: „реката пресъхна“ или „езерото пресъхна“, или „изворчето се измести“. Има такива случаи, ангелите си преместват изворите, когато хората злоупотребяват.

Змията е енергия, която се движи, което означава следното: змията е воля и не случайно понякога тя се изправя и застава на върха на опашката си. Това е част от чудото на нейната воля – на върха на опашката изправена, изключителна енергия и воля.

Ето защо Христос казва: „Бъдете мъдри като змията.“ Много дълбок символ. Тук само ще загатна нещо за този символ, но след време ще говорим повече.

Преди да кажа за символа, ще кажа още нещо. Както казах, тя се изправя – това говори по много тънък начин за нейната тайна енергия и воля. Но това, което искам да кажа, е следното: Когато змията е спокойна и вдълбочена в себе си, тя си ляга във формата на кръг. Това е символът на Божествения свят. Когато змията е неспокойна, кръгът се разваля, енергията променя своето движение. Но това не означава, че змията е опасна. Змията не е опасна, ако подходиш към нея по закона на кръга, т.е. с една благородна мисъл, с едно пожелание Бог да ѝ помага. Това е подходът на кръга – Божествения свят.

Аз съм имал такива много случаи, не искам тук да ги разказвам, но се сещам накратко за един в момента. Когато от голямо разстояние към мен се беше насочила една змия с голяма скорост и когато се приближи до мене, тя се спря до един камък, обиколи камъка и тръгна към мене. Аз я поздравих и тя спря, после тръгна обратно и замина. И по-късно аз разбрах от Учителя, че това е един поздрав, когато е обиколила камъка и е направила този кръг. По този начин тя ме е поздравила, макар че понякога и съскането е поздрав, но някои хора се плашат. Но змията има много начини да поздрави човека.

И така лично аз съм наблюдавал, имах един случай, около две минути се гледахме с една змия, на около два-три метра. Всеки си правеше своите наблюдения, тук няма да ги изказвам, тъй като нямам такава цел. Но никога не напада змията, ако ѝ се извиниш примерно, че си ѝ посегнал на нейната местност, на нейната пътечка и т.н. Това са елементарни неща, даже и за деца в учението, и след време децата ще се възпитават в този порядък, да поглеждат на всяко животно като на нещо благородно, като някаква скрита идея на Бога, като някакъв замисъл. Но когато подходът ти към змията е лош, тогава змията става опасна енергия с опасно излъчване, защото тя може да включи могъществото на своята воля. Някои хора са заплащали скъпо, когато са подхождали лошо към тях. Всичко това означава, че змията е една много будна и бърза енергия.

И затова Христос казва (искам да се върна пак на това, което исках да ви кажа за символа): „Бъдете мъдри като змията“. Защо е казано точно така? Има много дълбок смисъл. Това е символ, който означава будност и голяма динамика, качество на свещения Огън, т.е. Божествената Любов във висшата душа, качество на самата душа. Божествената Любов в човека е така наречената Кундалини Шакти. Кундалини Шакти означава първичната сила на Любовта.

ЗЛОТО В АСТРАЛНОТО ТЯЛО НА ЧОВЕКА

(идея за размишление)

Тази идея е кратка, но има една важна идея вътре в нея.

Злото е много дълбоко вкоренено в астралното тяло на човека (това не означава, че е опасно, но това е друг въпрос), тъй като в своето падане човек е развил много силен егоизъм. Това започва още от Атлантида (говорихме много за Атлантида и тук няма да повтаряме). И затова когато човек умре, астралното тяло остава, запазва омразата и в следващото прераждане човек отново се ражда със своето старо тяло, старата омраза, стария умствен строй. Докато не ги пречисти, той ще изживява стари състояния от хиляди години.

Основното качество на астралното тяло, според окултната наука, е че е много ненаситно. Затова Учителят дава един пример: един човек един път влязъл в една детска градина и искал да яде много, изял всичката храна на цялата детска градина и доколкото си спомням, пак му останало място да яде още. Това означава следното: че когато един човек яде много, никога няма да се освободи от злото. Това е казано от Учителя конкретно. Може да се утешава, може да се спасява по някакъв начин, но това е привидно. Познавах една сестра преди време, след като хубаво е преяла, казва: „След малко пак ще ям.“ Това е качество на астралното тяло. Аз я питах: – Сега като си замина, какво ще направиш зад гърба ми? – Ще се нахвърля на храната. – Отново качества и изрази, и похвати на астралното тяло.

Рекордът на такова ядене се намира в Америка, преди години. Казва се Йон Бронър. Той умира 1983 година, тежащ 635 килограма. Разбира се, има и други по-скромни – 538 килограма, има и други подобни килограми. Това не означава, че пълните хора носят винаги злото в себе си, да не подцените този въпрос. Ако тук има някои пълнички, се извинявам, напротив, обичам душите им по един вътрешен начин. Даже има един такъв случай, когато единия си наложил да прави пост и отслабнал с 260 килограма, обаче пак бил пълен.

Това астрално тяло е донесло много особености и много опасности на човека. Но аз съм срещал и пълнички хора, които много добре разбират нещата, стараят се, на тях пълнотата не им вреди, защото устремът променя нещата. Тогава вече пълнотата на тялото не може да влияе, дори и когато е проблем да вървиш. Познавам такъв човек, който едва върви, обаче такава красива душа е много трудно да се срещне. Много красива душа, макар че в това прераждане няма шанс за по-дълбоко развитие. Като срещна този човек, само като го видя, нещо в мен се разтапя. Изпитвам нещо, което не мога да го предам тук.

Астралното тяло и злото в човека трябва да се облагородят и овладеят, за което моят съвет е следният: Ако някой яде по много, нека да разреди, да яде по четири пъти на ден или по пет пъти, но да се учи да яде по малко. Или ако преяжда, да си постави някаква мярка да преяжда с малко. След време това ще му помогне, но казвам след години, тъй като това е много тежък въпрос, тъй като е един силен навик от хиляди животи. Както и страстта, както и половият живот и затова някои хора искат, започват, отказват се, но все не могат да разрешат въпроса, защото това е много силен навик.

Другото важно нещо, което Учителят казва, е следното: Злото е сбор от разумни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота. Значи не трябва да подценяваме злото. Това означава, че те имат отклонения, но (наблягам) остават разумни. В тях има някаква скрита разумност, която никой не трябва да подценява.

Другият важен момент, който трябва да се знае, е че злото, казва Учителят, никога не може да се унищожи. Нито Учителят, нито Христос, никой не може да го унищожи, защото то е част от Божията сила и Бог не е дал право на никой и няма да даде. Но злото, казва Учителят, може да се преобрази. Това е работата върху астралното и менталното тяло, за които в по-следващите лекции ще говорим повече. Това е част от пътя на ученика – преобразяването. Злото ще го има, обаче ученикът ще се преобрази и постепенно ще стане ново същество.

ПЪТЯТ НА ВЪТРЕШНИЯ УЧЕНИК

(лекция 14)

При третото и четвъртото тяло човек търси Бога отвън и винаги в един момент ще бъде разочарован. В петото тяло (висшата душа) Бог се явява отвътре и Учителят дава мярката. Как? Учителят казва: В петото тяло Бог се явява отвътре като вътрешна сила и мощ и като осмисляне на живота, т.е. одухотворяване. Тук говорим за блага сила, не говорим за сила, а за блага сила.

Когато третото тяло, т.е. сърцето, е нечисто, тогава то е свързано с нисшата душа и нейните желания, наречена астрална душа. Но когато човек пречисти сърцето си, желанията си, тогава той започва да се свързва с петото тяло и влиянията на ума започват да се разпадат.

Ще повторя. Когато човек започне да пречиства сърцето си и го пречисти, тогава започва да се осъществява контакт с петото тяло (душата), защото сърцето е сянка на душата, казва Учителят, а умът е сянка на Духа. Тогава сърцето започва да прави контакт с петото тяло и влиянията на ума започват да се разпадат. Постепенно започва разлагане на ума, той вече не е толкова голям враг. Когато човек пречисти четвъртото си тяло, т.е. своя ум, своя начин на мислене, тогава към него се насочва шестото тяло – духът. И тогава човек става сияещ, възвишен и започва да мисли спокойно, блажено и мъдро. Това са характеристики на шестото тяло.

Когато третото тяло не е пречистено и облагородено, човек има неразумни желания и започва да мисли неправилно. Неразумните желания водят към неправилно мислене. Учителят дава пример за Настрадин Ходжа. Настрадин Ходжа казал: Като умре жена ми, половината свят умира. Като умра аз – целият свят. Значи никой друг не съществува, те са заели цялото пространство (няма да тълкувам), в тях двамата е целият свят и като умре единият, половината свят го няма. Това е начин на мислене на егото, което е свързано с третото и четвъртото тяло.

Когато четвъртото тяло не е пречистено и озарено, тогава има няколко рода невежество и неразбиране. Тогава мисълта се превръща в желание за слава, за богатство, за авторитет и т.н. Напълно фалшиви желания, качества на четвъртото тяло.

Ще ви кажа някои шеги, с мои думи, обаче те са свързани с тези тела и аз обичам чистите шеги. Има много чисти шеги, в които има скрити истини. Както и тук.

Попитали какво ще стане, ако един крокодил изяде Леонид Брежнев. Отговарят: Цяла седмица ще повръща ордени и медали. – Какво искам да кажа. Това е окултна шега, след време ще ви говоря специално за шегата от окултна гледна точка, тук нямам такава цел. Крокодилът в миналото е символ на Мъдростта в Египет. Един такъв мъдрец като крокодила не може да понесе такива фалшиви човешки слабости и толкова медали. Посветените нямат ордени и никога няма да имат, а някакво човешко същество до такава степен се окичило, че се самозабравило. Значи крокодилът изхвърля всичко излишно.

Има друг случай за медалите, доколкото си спомням, беше за някакъв виден партиен функционер. На такъв голям партиец му подарили, на някакво събитие, трети медал. Някой се заинтересувал от присъстващите: Защо му подарихте този медал, коя е причината? – Защото има два медала. – Ами защо му подарихте втория медал? – Ами защото имаше само един. – Ами защо му подарихте първия медал? – Ами защото нямаше.

Това са едни заслуги, които нямат никаква връзка с нещата.Това са качества на нисшите тела, на третото и четвъртото тяло, особен род тщеславие. В тази връзка искам да кажа, че хората, които живеят в трето и четвърто тяло, казват: Няма да те слушам тебе повече, аз искам да стана независим. – Добре, вече си свободен. Дадох му свобода. Искам да кажа следното, дадено от Учителя като мярка. Когато човек живее в човешкия свят и иска да бъде независим, това е опасно. При него ще дойдат лошите условия, защото той няма да иска да чуе приятелския глас, този, който обича неговата душа. Той ще се затвори и след време, разбира се, ще плаща. Но когато човек живее в Божествения свят, а това започва от петото тяло нататък, тогава да бъдеш самостоятелен, Учителят казва, това е най-великото благо. Разбира се, винаги свобода ще бъде дадена. Казах ви мярката. Понеже някои хора мислят, че се ръководят от интуицията, но ако те се ръководеха наистина от интуицията, както ще разберем в последната идея, те щяха да постигнат най-малкото нещо, което е мярка. Интуицията е безпогрешна и води до петото тяло, до Самадхи. Понеже такива хора не са постигнали, а казват, че интуицията им говори, самото изказване показва дефект. Това умножава дефектите на четвъртото тяло, но после ще ви кажа нещо в тази връзка. Човек мисли, че това е безобидно, като изкаже някаква такава идея.

В четвъртото тяло има и друго невежество. Това е гордостта, но тя се осмива от самата себе си. Например има една такава шега за техническа нация. И това е голям въпрос. Накратко ще ви кажа тази шегичка. В нея има нещо много ценно, обаче пак няма да го коментирам, тъй като в момента нямам такава цел.

Попитали: Вярно ли е, че България е продала две хиляди компютъра на Япония? Отговорили: Вярно е, но не на Япония, а на Германия и не две хиляди компютъра, а две хиляди компота. И накрая не са ги продали, а били върнати обратно. – Значи започва от нещо уж много важно и свършва с нищо. Тази гордост ще бъде пометена, но няма да коментирам, тъй като ще трябва да се отклоня. Това не означава, че японската наука е много извисена, защото тя също не произвежда истински хора от петото тяло, освен Дзен-мъдреците, Дзен-учителите, будистите, но те не се движат по пътя на техническия прогрес. Те се движат по съвсем друг път, след време ще говорим.

В четвъртото тяло има още един род невежество, има много видове, но тук изреждам по малко. То е много по-опасно и е много по-прикрито и неуловимо. Затова ви наблягам на него. Например още преди години ми задаваха такива въпроси, няма да казвам имена, няколко човека. Казват: Щом Учителят е дошъл в България, значи трябва да вървим по неговия път, а не по пътя на йога. – Това изказване означава дефект в четвъртото тяло и утвърждаване на дефекта. Но това е много тънко и човек не може да го различи. Той мисли, че във въпроса му има нещо разумно, понеже има нещо логично. От много хора съм чувал такива въпроси, искат да видят моя отговор, но аз не си давам лесно отговорите, защото някой път за моя отговор трябва да си готов да умреш. Ако искаш много дълбок отговор, трябва просто да си на тази вълна, да си готов да изпълниш. Защото аз ще го снема от Учителя, обаче ако ти не го изпълниш, означава, че аз продавам Божествения свят. Това е особен род предателство и тези, които идват при мене, затова не получават това, което искат. Затова даже в мен няма отговори, обаче все пак на някои отговарям, но не това, което искат. И затова някои хора се отчуждават от мене, защото аз живея в много дълбоко безмълвие и ми е много трудно да говоря, но ще правя компромиси, за да има някакъв контакт с душите.

Значи самото възникване на въпроса „щом Учителят е дошъл и ние трябва да следваме…“ означава съмнение, но много скрито съмнение и човек иска потвърждение. Това е качество на менталното тяло, то винаги иска потвърждение. Когато получи, това пак не му помага. Защо? Защото този, който наистина е убеден, т.е. ако пита с душата си, той ще пита по съвсем друг начин. В него не може да възникне въпроса: Дали това е моят път? Ако това е пътят, това е просто пътят, няма въпрос, просто си отдаваш целия живот и потъваш, и изчезваш, без да възниква такъв въпрос. Щом възниква този въпрос, означава, че ще имаш много проблеми. И Учителят казва, че в такива въпроси, в такива хора има скрито противоречие, за което ще кажем нещо. Това е много тънко и прикрито противоречие.

Какво казва Учителят? Учителят казва, че противоречието в четвъртото тяло показва, че човек не прави (забележете) искрени усилия. Това е мярка. И затова пак искам да напомня: Не само молитва, не само възвишени мисли, а и жажда за Истината.

Тук вече се намира истинската музика. В петото тяло е истинската музика. Тук не говорим за звуци, не говорим за тонове, а за нещо по-дълбоко. Това е музиката на душата, това е първичното и вечно състояние на душата. Когато човек постигне първото Самадхи, петото тяло, той постига първичното състояние на душата и се насочва към музиката на сферите. Само висшата душа може да се насочи към тази музика на сферите, музика на душите, сияние на душите и т.н. Тогава той влиза в естествена хармония с космическите сфери.

Преходът от четвъртото тяло към петото тяло е изключително събитие, чисто окултно събитие. То е вътрешно доказателство за този, който много усърдно и с постоянство и Любов е търсил Истината, истинската Любов и своя Учител. Това е високо Посвещение (става въпрос за първото Самадхи), при което човек познава себе си и вижда себе си като висша душа. В петото тяло се поставя едно велико и истинско начало по пътя към тайната на Учителя. Това е началото, основата. Оттук нататък можем да говорим за истински ученик. Затова в София предупредих да бъдат по-скромни, да не говорят „аз съм ученик“, „еди-кой си е ученик“, да не изнасят тези неща, защото това също увеличава дефектите и недостатъците в четвъртото тяло. И най-малкото изказване увеличава дефектите.

Ще ви кажа още една шега, преди да продължа. Тя има много тайна връзка с четвъртото и петото тяло, но е много незабележима и се подценява, понеже не може да се изтълкува по окултен начин. Двама души си разхождали кучетата (това може да означава души, същества, много неща). Единият казал: Моето куче е много интелигентно, когато се върне вкъщи, натиска звънеца и аз му отварям. Другият казал: Моето не се занимава с такива неща, то си има ключ. – Искам да кажа две неща. Който натиска звънеца, означава, че още е зависим (няма да се спирам на по-дълбок коментар), някой трябва да му отвори, той още не е влязъл в петото си тяло, във висшата душа, още няма ключ. Докато звъни, той е зависим, няма самостоятелност. Много неща означава това, но няма да се спирам. Това същество, което има ключ, това е съществото, което е намерило своята душа. То може да влиза, спокойто да прекрачва вратите на своя дом. Това също означава много неща. Вратата е мястото на Пустотата. Най-ценното в един дом е Пустотата – това е празното пространство и вратата. Когато минаваш от една стая в друга (след време ще ви обясня), според даосите означава, че влизаш от един свят в друг, а това на окултен език означава от едно тяло в друго. Както виждате, шегите са много простички, но те крият в себе си съвсем други неща.

За това първо Самадхи, което е, както казах, изключително вътрешно преживяване, не могат да се дават доказателства и обяснения, защото то е много лично и е тясно свързано с душата на ученика. Не могат да се дават доказателства, няма такива доказателства, но и който го е постигнал, няма да дава, защото няма такова намерение и такава цел. Не може да искаш да обясниш Божественото с човешки думи, това означава посегателство. Обаче умът иска винаги обяснения, той иска винаги приказката да има край, защото може да я унищожи, да я развали, може да я направи застояла. Обаче ако му разкажеш една приказка без край, той няма къде да се улови. Така са построени притчите в Библията. Те са по такъв начин построени, че да говорят на душата, а не на ума. И ако един човек ги чете с ума си, все ще се чуди за какво става въпрос. Обаче ако ги чете с душата си, има Духът какво да му разкрие.

Първото Самадхи се постига само за тези, които много години са живели за Истината и още нещо много важно. И са били готови да умрат във всеки миг за Истината. Повтарям, тъй като това е много голям ключ. Много години са жадували за Истината, стремели са се към нея и не само това, но са били готови да умрат за нея във всеки миг. И това окончателно ги подготвя за прехода в петото тяло. Същевременно те са страдали за нея, мога даже да кажа, и плакали. Тук не говоря за жалките човешки сълзи, примерно, ако човек плаче, че е загубил джакпота или някакъв милион. Тук говоря за свещените сълзи на ученика, при които човек плаче за братството, за Любовта в най-дълбок смисъл и разбира се, винаги насаме. Аз съм минал по този път и го познавам много добре, някои от вас също минават и ще минават. Тава е нещо много красиво, това е състояние на висшата душа. И наистина само в петото тяло човек може да разбере какво е Любов. Нека да нямат претенции тези, които живеят в трето и четвърто тяло, макар че те дават много обяснения, за разлика от ангелите и посветените, и от висшите същества. Те по този въпрос избягват да говорят, докато хората, земните същества говорят и дават много определения, без това да ги спасява.

Само в петото тяло разбираш какво е Любов, защото душата е самата Любов. И затова Учителят казва: Не е достатъчно само да обичаш, а трябва да се превърнеш в Любов. Това е по-висока степен.

В петото тяло има един друг много важен момент, става въпрос за прехода от четвъртото тяло в петото. При този преход ученикът се среща с великата самота лице в лице. Пак ще повторя. При този преход ученикът трябва да издържи нещо много дълбоко като изпитание. Той се среща лице в лице с великата самота, остава наистина сам – няма Бог, няма учител, който да му помага, няма ангели, всичко е оставено настрани. Той трябва да погледне дълбоко в себе си, абсолютно сам и ще ви кажа защо това е важно. Когато се срещне лице в лице с тази велика самота, само тогава той ще познае своята собствена сила. Дотогава силата му идва от ангели, от положителни мисли, даже от отрицателни мисли, от злото (омразата също дава сила), обаче това е все зависимост. Значи само при първото Самадхи ученикът може да познае своята собствена сила и да я види пряко, да познае своите възможности. Това е един от най-дълбоките изпити за ученика. Тази сила е блага и благородна, тя е насочена да помага на хората в най-чистия вид.

ДАОСКАТА ЧАША

(идея за размишление)

Според китайските даоси чашата е направена по начин, по който се формира Пустотата. Това означава, че чашата е формиран образ на Тайната на Живота, т.е. Пустотата. Това, което е ценно в чашата, не са нейните стени, не е керамиката, а това е празното пространство в нея, което трябва да приеме водата, т.е. Живота. После ще видим как човек трябва да има също чаша, т.е. празно пространство, което е мярка. Чашата трябва да приеме водата в себе си, т.е. живота в себе си, истинския живот, който произлиза от Пустотата, т.е. от Истината.

Пак повтарям. Най-важното нещо в една чаша е празното място в нея. Така както в една стая, както ви казах, най-важното нещо е празното пространство и вратата. Вратата е много особен свят. Вратата е празното пространство. Ако махнем вратата, ако всичко е само стени, всичко се обезсмисля.

Както казах, вратата е преход от една стая в друга, от едно тяло в друго, от един свят в друг. Това означава, че чашата съдържа в себе си изключителна тайна на Битието. Защо? Защото да приемеш Живота, означава да приемеш Дао, да приемеш Истината, тайната на Битието и на Небитието.

Да вместиш в себе си Дао, означава да си реален. На даоски език това означава, че всеки човек трябва да стане като чашата. В него трябва да има едно пусто и свободно място, което да е определено само за Дао, само за Истината, съкровено място, наречено още на християнски език „тайната стаичка“. И така чашата нагледно показва какво трябва да бъде отношението на човека към Дао, към Истината и цялата тайна на чашата е в способността да приеме в себе си Пустотата. На езика на Лао Дзъ това означава да твориш, да съдаваш себе си, да знаеш как да приемаш Истината.

ДУШАТА И ИНТУИЦИЯТА

(идея за размишление)

Както казах, когато познаеш петото си тяло, т.е. своята душа, тогава имаш право да бъдеш самостоятелен. Защо? Защото тогава вече твоята висша душа има винаги желанията на Бога, тя познава тези желания, има тяхната мярка. Тази душа няма вече никакви други желания, само желанията за Бога. Затова пак ще повторя какво казва Учителят: Да бъдеш самостоятелен в човешкия свят, това е опасно, това ще привлече лоши условия. Това означава да превърнеш свободата в своеволие, да помислиш, че ти е дадена свобода и можеш да правиш каквото си искаш. Но свободата е най-голямата отговорност. Тя позволява да живееш само по един начин – абсолютна разумност. Това е единственият избор и ако си буден, ти ще направиш точно този избор. Няма да избереш своеволието, което ще те направи роб, а ще избереш абсолютната разумност. Това означава да разбираш Пътя към Истината. Значи ако живееш в своята висша душа, в петото тяло, тогава вече твоята самостоятелност, казва Учителят, е велико благо.

Другият важен момент. Когато висшата душа (петото тяло) решава един въпрос, ако човек може да я възпламени в себе си с много искреност и молитва (дори когато не е постигнал Самадхи това понякога става), тогава вземат участие, забележете: първо интуицията и после умът. Никога обратно. Това означава, според окултната мярка, че решението е правилно винаги. Ако само умът взима решението, дори и да има нещо положително или резултат, ти си на погрешен път. И за кратко време ще разбереш, че си бил на погрешен път. Когато умът взима решение, дори и да изглежда правилно, е опасно. Затова ако човек се моли, с молитва може да измести ума и да получи озарение.

Искам да ви дам едно правило, тъй като някои хора във Варна, в София и на други места искат, каквото им кажа, това да изпълняват. Но аз не действам по този начин. Затова давам едно правило. Така някои хора искат да избягат от отговорност и да прехвърлят всичко на мене, но аз не се лъжа лесно. Значи когато имаш някой много важен въпрос да решаваш, отделяш си пет минути и се заключваш в една стая. Ключ – това е най-точното, заключваш се. Има символ, но няма да го обяснявам. Навлизаш в много горещи молитви и в мълчание, като желаеш Бог да ти даде най-точния отговор. И след горещите молитви и мълчанието продължаваш пак в мълчание. Отговорът може да не дойде веднага, но после Учителят казва, че което решиш, това е. Разбира се, на всеки ще се дава отговор на неговото ниво. Обаче това ще бъде най-доброто. Значи интензивно мислене, най-малко пет минути до десет (в тези граници), и молитва. И което решиш, това е.

Другият момент. Учителят казва, че интуицията е средоточие на висши същества, тя не произлиза от човека. Тя идва при него, ако той обича Истината, от много дълбоко място. Тя винаги посочва правия път, при нея няма изключения. При чувствата има, при усещанията има, но при интуицията никога няма изключения и няма погрешно ръководство. Искам да ви обясня. Интуицията произлиза, когато си в пълна съзнателна връзка с Учителя, а не когато чакаш отговор от Него или от Бога. Иска се една постоянна неизменна Любов, за да може Учителят да те ръководи истински. Абсолютно неизменна Любов, както казах, Принцип.

Значи интуицията произлиза, когато си в пълна съзнателна връзка с Учителя, с Истината, с Бога, със своя дух и т.н., а не да чакаш Учителя да ти говори или Бог да ти проговори, защото някой път (в много от случаите) няма да получиш отговор, тъй като душата ти знае какво трябва да направиш, а ти продължаваш да искаш отговор.

Интуицията е връзка между шестото и петото тяло, т.е. между духа и душата. Учителят казва, че тя е вътрешен орган на духа, даже такава дума използва Учителят – „агент“, но в случая „служител“. И тя се явява след като човек е пречистил и облагородил четирите си нисши тела: физическото, етерното, астралното и менталното. След време ще говорим повече за тях. Докато не ги е пречистил, ще му се явяват чувства, усещания и предчувствия. Разбира се, те също вършат някаква работа, те са в по-голямата си част духовни приятели от духовния свят. Но интуицията не е от духовния свят, интуицията е от Божествения свят. А тези предчувствия понякога са отклонявали много хора, но след време, ако трябва, ще се спра повече на този въпрос.

Интуицията е абсолютно чист говор на Духа без изключение. Значи при чувствата и усещанията понякога може да ти проговори висшата душа, понякога нисшата да прокара нещо, понякога умът. И понеже изглежда логично и приятно, и ти казваш: аз имам план за живота, ще забогатея, ще си пусна един билет на лотария. Учителят дава един пример. Един човек спечелил на лотария един кораб. Отишъл да го види и полудял. Понеже радостта била толкова огромна, той не е бил подготвен за такава радост и не издържал.

2 ноември 1999 г.

Истинският човек в Тайното Учение на Дао

(лекция 15)

Конят

(идея за размишление)

Смисълът на живота

(идея за размишление)

Пътят на вътрешния ученик

(лекция 16)

Причините за нещастието на хората в трите свята

(идея за размишление)

Защо ученикът трябва да учи

(идея за размишление)

ИСТИНСКИЯТ ЧОВЕК В ТАЙНОТО УЧЕНИЕ НА ДАО

(лекция 15)

Истинският човек не е нещо, което можеш да видиш, защото той няма образ, той има само дълбочина. Той е нематериален.

Лао Дзъ казва: Истинският човек няма заслуги (една мярка за това, че той е истински), което означава, че всеки, който има заслуги, има его и живее в нисшите си тела.

Обикновено хората в трето и четвърто тяло, и в първо говорят за много заслуги. Истинският човек няма заслуги. Той до такава степен е смирен, до такава степен е отстъпил на Бог да работи в него, че каквото и добро да направи, не може да произнесе даже и че е участвал. До такава степен няма заслуги, до такава степен е отворен и проводник. Мъдрият човек няма име, името му е само символ.

Другият важен момент за истинския човек е, че истинският човек има пусто сърце, което означава пълен душевен покой. Това е чистотата. Тук искам само да напомня, че не става въпрос за пасивно състояние. Спокойствието не е пасивно състояние, а дълбока вътрешна динамика, само че овладяна. Тъй като някои мислят, че спокойствие означава да седнеш на едно кресло, да се отпуснеш и да си мислиш, че си спокоен. Това е съвсем друго нещо.

Според Лао Дзъ истинският човек владее секрета на живота и на смъртта. Той излъчва тиха, приятна и блага светлина. Това е качество на Мъдреците и на Старците – в тайното учение на Дао е седма степен. Разбира се, в петото си тяло човек излъчва подобни неща, но в седмото тяло те са на съвсем висока степен. Истинският човек е преобразувал своята енергия в дух. Значи той вече не е само енергия, тъй като някои мислеха, че всичко е енергия и само енергията е важна. Има четири степени над енергията, но в момента няма да говорим за това, тъй като нямам такава цел.

Истинският човек пести своята енергия, за да се слее с Пътя на Дао. Истинският човек приема в себе си само чиста енергия – има се предвид чиста енергия във вида на светли мисли, благородни чувства и чисти постъпки. Това е чистата енергия.

Истинският човек е цялостен. Той приема нещата, а не се занимава да съди. Цялостен означава чисто съзнание и точно поради това (според Лао Дзъ) той е в пълна хармония с четирите сезона и със земята и небето. Той е странствал много между земята и небето и е постигнал цялост.

Истинският човек се стреми винаги да владее себе си, което означава преведено, че той никога не пилее себе си. Истинският човек никога не държи в сърцето си обида или гняв – това е друга негова мярка. Ето защо истинският човек е посредник между Дао и човека и затова е изпратен.

Пак ще кажа: Истинският човек е непознаваем, той е чисто присъствие. Това означава, че за него не можеш да кажеш, че е добър или лош.

Истинският човек е завършил своето съществуване в Дао, т.е. в съкровеното. Там е, да кажа на окултен език, неговата диплома. Нещо, което трябва да се изучава сега в училищата, но не се изучава. Вместо да се изучава търпение, се изучава и се постига нетърпение и т.н. Но този въпрос е друг.

Истинският човек е съкровен човек. Той твори света със своята пустота, със своето небитие. Пустота, както ви казах и преди, означава още чистота, присъствие, подход. Значи тук им една тънкост – истинският човек твори не със своето присъствие, а със своето (според Лао Дзъ) отсъствие. Той не твори със своето присъствие, защото той не присъства, той абсолютно е отстъпил място на Истината и тя е единствената, която може да твори.

Истинският човек е огледалото на Дао.

Лао Дзъ казва: Всеки човек трябва непрекъснато да чисти тъмното огледало в себе си. – Тъмното огледало, това е тъмното съзнание. Чистото съзнание е тялото на Дао.

Истинският човек не се ражда, не умира, той съществува вечно, защото носи в себе си тайната на Дао. Това означава, че всеки човек, който е загубил чистото си съзнание, е в състояние на смърт. Чистото съзнание е изначалният облик на истинския човек. Думата облик е по-силна от образ и подобие. След време когато ще се спрем на тайната на думите, ще обясним. Образ, това е душата. Подобие, това е Духът. Но още по-нататък, когато отидем в седмото тяло, няма образ и подобие.

Истинският човек, това е зрелият плод на обмяната с космическите духовни сили. Ето защо в учението на Дао се казва, че никой човек не знае къде се намира пределът на истинския човек, защото той живее в Дао. Истинският човек не позволява на тъмнината да съществува.

КОНЯТ

(идея за размишление)

Първо трябва да знаем, че конят върви по дълбокия път на учението. На едно място Учителят казва неща, които обикновено се премълчават: че конете са човешки души и достатъчно е тяхното мъчение в това тяло, и не трябва повече да ги мъчим. Това означава много неща и затова аз реших да ви кажа някои неща за коня, за да имаме подход към тези същества, наречени коне.

Учителят е категоричен, че ако едно човешко съзнание, една душа се заключи в риба, тя ще живее като риба и няма никакъв избор. Това, че хората не вярват, това е техен проблем. Но ако то се разгласи, за тайната на животните в много широк смисъл, ще бъде опасно за хората и затова много неща се премълчават. Но все пак, специално за коня, мога някои неща да кажа.

Конят е една много красива душа, която не е успяла да съхрани в себе си Мъдростта и Божия Глас. Това е душа, която е държала на други неща. И затова сега конят трябва да намери Божия глас в служенето и в мълчанието. Отнет е говорът, отнети са много неща, за да може да намери отново същественото, което е изгубила.

Мълчанието е окултен метод, който създава условия на коня за откриване на изгубения път. Това не означава, че една такава душа ще намери непременно правия път, но има условия и зависи как ще ги използва. Същевременно конят и неговата душа, неговата красива душа, е дал обет за мълчание и обещание за служене на човека (така както преди бяха и древните котки, за които говорихме). И не случайно, когато човек се качи на кон, той започва да чувства едно превъзходство над земните енергии. Това се дължи на контакта на човека с душата на коня, тъй като конят е запазил своята красота и своята обич към нещата, макар че е изпуснал Мъдростта.

Конете, според окултната наука, това са тези красиви души, които са обичали Бога, но не са Го слушали, не са слушали Неговия Глас. Останала е само обич, гола обич. Има и такива хора. Да обичаш и да не слушаш, това е едно много тънко отклонение. Както казах, конят само е обичал, но след като е изгубил слушането си, сега е впрегнат, за да учи и същевременно да слуша. Има свои уроци, които е изпуснал. Всичко това означава, че конят е обичал, но не е бил пробуден. Той не е мислил изключително за Бога, а това е методът, който разгръща пробуждането. Значи когато се мисли изключително за Бога, за Истината, това е методът, при който пробуждането се разгръща.

Окултният закон гласи, че неизменната Любов е постоянна будност. Това е всъщност неизменната Любов.

СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА

(идея за размишление)

Смисълът е вътрешно явление. То е невидима реалност и спада към Божествения свят. Както знаете, фактите спадат към външния свят, към човешкия свят, съдържанието на нещата спада към духовния свят, а смисълът спада към Божествения свят. Това са степени. Същото важи и за факти, закони и Принципи. С факти се занимават най-елементарните хора. Духовните хора се занимават със закони. Божествените хора се занимават с Принципи. Принцип означава нещо, в което няма изключение. Ако има изключение, той се превръща в закон, в правило или в нещо друго. Думата Принцип е много силна, една от най-силните думи в българския език. След време ще говорим специално за тази дума.

Смисълът е известен само на шестото тяло, т.е. на човешкия Дух. На душата не е известен, тя се стреми към него, но на душата е известно само съдържанието на нещата и Любовта. Това след време, разбира се, ще я заведе при смисъла. Смисълът на нещата е известен само на самия Бог и Той работи най-вече в шестото тяло. Макар че Бог превъзхожда и смисъла. Значи той едновременно е смисълът на нещата и заедно с това превъзхожда и смисъла. Формите изчезват, но смисълът остава. Това, разбира се, означава много неща, но тука няма да го коментирам. Тук само ще загатна, че когато човек умре, след време умира второто му тяло, третото, четвъртото – зависи от неговата степен. Смисълът се съхранява в една много малка частичка, наречена монада, в душата и после се прехвърля от душата в Духа. След време човек се преражда, тази частичка се разгръща и човек се връща със старите си способности, които е развил в миналите животи. Винаги носи със себе си това, което е развил. Това означава много неща. Едно от нещата е, че най-малките усилия, които правите сега като искреност в молитва, във формули, в упражнения, в концентрация, в медитация, в търпение, ще бъдат съхранени. Няма усилие истинско, което да се изгуби, което да не даде плод след време. Всички усилия са разумни и човек няма право да пита „разумно ли е да се занимавам с молитва, разумно ли е да търпя“ и т.н.

Обикновените хора се домогват най-много до вторичните причини. Само чистите едвам-едвам леко докосват съществената причина и смисъла, който се намира в шестото тяло. Само съвсем пречистените и тези, които са навлезли в своето пето тяло, могат да се домогнат до по-съществените причини и до смисъла, който се намира в шестото тяло.

Според окултната наука вторичните причини са покривало, което не позволява да се види Бог и Неговото майсторство, и Неговата дълбочина. Най-дълбокият смисъл, това е самата Първопричина и тя се открива само на шестото тяло – човешкият Дух. Методът е откровение. Тук никой не може да изнасили Истината, никой не може да я изкопчи, тя просто се дава като награда за истинските усилия на ученика. Методът е откровение.

Човек, на който погледът е прикован към вторичните причини, той се покланя на формите, на идолите и обезсмисля постепенно живота си. Тук ще допълня нещо, за да ви стане по-ясно. Например ако някой от вас си е поставил за цел да обича някого, да се ожени, да натрупа богатство и т.н., той попада във вторичните причини. Постепенно ще започне да обезсмисля живота си, дори и когато постигне хармония с някой човек. Това е закон, който означава, че си поставил Бог и Истината на второ място. А тя е нематериална и истинската Любов е без обект. Това е най-висшата Любов, от която после можеш да познаеш и своя човешки път и да постигнеш дори и връзка с една душа, но със съвсем друга пълнота, която е свързана с пето и шесто тяло и която няма нищо общо с трето и четвърто тяло, и с полухармонията и щастието, с които хората се залъгват, че са щастливи, защото са усмихнати. Но в окултната наука няма илюзии.

Човек, който е приковал погледа си към Първата Причина, т.е. изцяло мисли само за Истината и това е негово ежедневие, той става светлина и тази светлина му разкрива смисъла. Това става в шестото тяло. Тук се намира несътворената светлина на Духа. Значи тук вече не говорим за полярната светлина, за тази, която е светлина и тъмнина, а говорим за вечната, неродената, тази, която не е слизала, наречена несътворена. Това е светлината на Духа в шестото тяло.

Има едно знание, което се заражда от непосредственото видение на вътрешния смисъл. Това е видението на шестото тяло. При това видение човек се превръща в Светлина. Разбира се, има изключения, изключения в особен смисъл казано. В Япония в момента има един Посветен, който има много строго и сурово лице. Той е постигнал тази Светлина, но не се разкрива на хората, той си избира с кого да контактува и на кого да разкрива нещата. Когато човек го погледне, даже получава отвращение. С тази строгост той не си губи времето и енергията и не допуска никакви излишни разговори. Значи има Посветени, които практикуват най-различни методи. Разбира се, някои хора могат да ги осъждат, но методът, който те са избрали, е винаги правилен за тях. А щом един Посветен ползва един метод, той някога ще бъде разбран, има си дълбоки причини. Защото хора, които са много контактни, много обичат хората, но нямат овладяване на петото и шестото тяло, постепенно изгубват себе си от контакти, от сближаване, от интимност, но след време ще се спра повече на тези въпроси. Допускат много компромиси и след време идват при мене, но понякога е много късно, защото имам вече повече от десет-петнадесет случая заминали за другия свят преждевременно, тъй като не чуха това, което им казах, а някои продължават да не чуват. А пък аз не помагам насила. И затова те си заминаха и някои по много лош начин. Просто не изпълниха, каквото им се каза, а има момент, когато просто трябва да изпълняваш и вече нямаш избор. Това е така наречената зряла карма.

При Бог ще те заведе само това знание, което произлиза от самия Него. Това е свързано с шестото тяло.

ПЪТЯТ НА ВЪТРЕШНИЯ УЧЕНИК

(лекция 16)

Ако нямаш духовна будност, т.е. пробудено пето тяло (висшата душа), тогава всичко, което ще постигнеш в живота си (разбира се, ти можеш да го наричаш успех и щастие, но това не е така), ще определи твоето нещастие. Просто защото ти не знаеш какво да искаш. Затова подготвяме книга по Учителя за молитвата, в която има раздел, какво да искаме, тъй като много хора смятат, че някои неща като ги искат, ще направят някакви блага на хората, ще помогнат, но това са хора, които първо не са помогнали на себе си. Много майки, аз съм срещал стотици такива в България, даже и в чужбина, смятат, че могат да помогнат на дъщерите си, вярват до края на живота си. От сто майки много рядко има случаи три майки да успяват в това, в което вярват. Първо, защото не са помогнали на себе си и не са постигнали своята цел. Такива хора не могат реално да помогнат на другите и затова между майки, бащи, деца в семействата има раздори, има раздяла, защото няма развитие.

Само когато имаш тази будност, можеш да растеш в истинския смисъл на думата. Какво означава да растеш? Да растеш, означава да се обожествяваш. Това е ежедневен процес, ежедневно оправяне на грешките, а повтарянето на грешките е умъртвяване. И само когато една душа расте по този начин, можем да я наречем стара душа, тъй като много хора идват при мене и ме питат: Аз стара душа ли съм? Особено в София след лекциите има някои, които ме засипват с такива въпроси. Но както и да е.

За петото тяло животът е винаги настоящ. Тук искам да разкрия една тънкост. Тук винаги има един момент, един миг, който е извън времето, наречен безвременен миг. Значи тук винаги има един безвременен миг, който носи живота. Така петото тяло се храни. Това е един много тънък миг извън времето, но будността го улавя.

Преди да продължа, само искам да ви напомня, че будността се развива с много усърдни молитви. Има хора, които имат будност от минали животи, обаче сега не се молят и не работят върху себе си и тя постепенно се изгубва, и след време те обременяват живота си. Във всяко прераждане човек трябва да търси отново будността, отново да я усъвършенства, винаги да се моли да постигне ново посвещение, защото някои имат посвещение от миналото, но сега нямат и мислят, че това е достатъчно и те постепенно изостават. Това е неразбирането на учението.

Значи будността познава този миг и затова в петото си тяло човек изгубва способността си да умира. Висшата душа е наистина безсмъртна. Трябва да ви кажа, че ангелите не познават тази тънка тайна, има много неща, които те не знаят. Ангелите са много мъдри и будни, обаче например те не могат да разберат грехопадението. Това означава следното: има неща в Битието, които не могат да се разберат с Мъдрост, а само с опит и когато имат истински опит, те ще надраснат грехопадението и ще получат съвсем нова Мъдрост. Това означава, че Посветените в пето и шесто тяло имат по-дълбока Мъдрост от ангелите, но не всички, тъй като има много степени на Мъдрост.

И така, докато човек живее изключително в третото си и в четвъртото си тяло, той е смъртен, дори и да е оптимист, дори и да вярва, той ще се преражда, докато пречисти абсолютно третото си и четвъртото тяло, т.е. своето сърце и своя ум, своя мисловен свят. Той е смъртен, защото тези тела, третото и четвъртото, както и първото и второто, са измерения на смъртта. Те са създадени, за да може ученикът да научи много уроци чрез тях, но те не са неговите истински тела. В най-широк смисъл можем да ги наречем нисшето аз на човека, докато в петото тяло вече се намира висшата душа – първото истинско тяло на човека и после шестото, и т.н.

Съдържанието на човека се намира в петото тяло, това е неговата висша душа, а Принципът, това е шестото тяло – неговият Дух. Само от тази позиция можеш да виждаш нещата ясно. Тук не става въпрос за ясновидство, тъй като ясновидците живеят много надолу. Това не е ясновидство, пак повтарям, това е дълбочината на Духа. Съвсем друг подход, съвсем друга позиция. И в много от случаите скрита. Тайните на разкриването на вселената се дължат на шестото тяло. Това тяло може да прониква навсякъде – и в звездите, и в другите слънчеви системи, защото то е свободно от изкушенията и има абсолютно чисти желания да научи Мъдростта и в другите светове. Затова вратата за шестото тяло е винаги отворена. Когато човек е стигнал до шестото си тяло, до шестото посвещение, няма вече такава сила, която да го спре. Ако тази вечер реши, за него Сириус не е проблем и няма въображение, както това става в трето и четвърто тяло. Там пътуването е въображаемо и след време води до обсебване, дори и когато дава понякога приятни чувства. Абсолютно всички тези неща ги говоря от опит и затова съм сигурен в това, което казвам. Но не тази сигурност, която понякога помага на застоя, защото застой не трябва да има, а тази сигурност, която ти помага винаги да работиш във всички животи, без да спираш.

Чрез петото тяло ученикът се домогва до малките тайни на живота, наречени малките мистерии. Тук просто той вижда ясно нещата, независимо дали това са важни и дълбоки въпроси на живота или не. Например той знае, че ако злото се спре в света, ще стане нещо много по-лошо и нещо много по-опасно. Това той го е видял на вътрешен план. И затова той знае, че ако злото в света се спре, светът го очаква нещо много по-лошо, нещо много по-недопустимо. Нещо, което е наречено в окултната наука бездната. Но тази дума е също скрита, тя е много по-дълбока от ада и пъкъла. Адът и пъкълът са само преддверие към бездната. Тук става въпрос за едно тотално демонизиране, което води към бездната и което е истинският път на злото. Но разбира се, злото е също в ръцете на Бога и си има свой път и свой план. Това е друг въпрос.

В шестото тяло човек се домогва до големите мистерии на живота, до тайния живот на звездите, на Слънцето и на една много специална Мъдрост. Когато ученикът е стигнал до шестото си тяло, той вече разполага с абсолютната сила на мисълта и знае как да я владее и разумно да я използва. Той спокойно може да влиза в четвъртото тяло и да ползва тази сила само за добро. Това не означава, че Посветените от шестото тяло непременно, като дойде някой човек при тях, го вдъхновяват външно. В повечето случаи те го вдъхновяват вътрешно, когато той си отиде, зад гърба му или по някакъв друг метод. Много рядко външно. Защо? Защото тези Посветени, които утешават хората, които отиват при тях с проблеми, правят една грешка, едно посегателство на светостта на душата, защото когато една душа търси утешител и започне да го намира много често отвън, тя ще загуби вътрешния си утешител и ще загуби посоката си навътре. Аз лично съм против тези утешения, тъй като след време те дават лош резултат, но понякога като компромис и от друга гледна точка са допустими. Но човек трябва да намери утешението в себе си, дори и при най-голямата скръб, при най-голямото отчаяние, той трябва да намери това в себе си, тъй като е казано, че Царството Божие е вътре. А то наистина е вътре.

Когато човек е работил само за развиване на мисълта, той се натъква на големи и фатални опасности, защото в ума му се зараждат непостижими идеи. Примерно може да иска да стане голям министър, може да иска да стане президент. Примерно сто човека може да искат да станат президенти. Почти всички ще пострадат, защото е определен да бъде един, но тази идея, този въпрос се вгражда в тялото като болест и започва да разяжда. Въпроси, които не могат да бъдат разрешени, разяждат организма, затова човек или трябва да ги избягва, или трябва да знае как да ги трансформира. Те след време ще дадат много големи отклонения. Едно средно развито ментално тяло среща много опасности и препятствия в живота си и си мисли, че това е неговата съдба.

Учителят казва: Такъв човек трябва да знае, че причината на всичко това не седи в неговата съдба, а в неговата неразумност и неразбиране.

Тази дума „съдба“, наречена в индийския език „карма“, е попречила на много индийци да израснат. Особено в Индия тази дума не е разбрана и те казват примерно: Махавира – такава му е съдбата. Станал е велик учител, защото просто такава му е съдбата. И те казват: „Някога и ние ще станем“ и отлагат настоящето. След време това се заплаща много скъпо. От отлагане много хора са пропаднали, може да се каже хиляди и милиони.

Съдбата, казва Учителят, и Разумната Природа (висшите ангелски същества) са всякога добре разположени към хората, без изключение, но неразбирането е пречка. Такива хора, които не търсят Истината, нямат Учител.

Какво означава да имаш Учител? Ще дам най-обикновени кратки обяснения, тъй като след време ще говорим по този въпрос. Ще започнем с елементарни неща. Да имаш Учител, означава Бог да те е обикнал. Значи трябва да си спечелил някак си доверието – дали с искрени усилия, дали с желанието просто да обичаш нещо. Ако обичаш нещо, има кой да те обикне.

Да те обикне Бог, това е умение на петото тяло. Разбира се, в това тяло се намира и смирението, което изключително много помага. В момента, в който човек се възгордее, развитието му прекъсва. И в най-малкия миг на възгордяване той вече прекъсва развитието си. Смирението е особено важен ключ. Който мисли, че знае, той е убеден от астралния свят, от неразумни същества и остава в лошите условия на третото и четвъртото си тяло, и не може да им помогне да се организират. Този човек е негоден за усъвършенстване и развитие, понеже знае и Бог го оставя да разчита на своето знание, и след време той се сблъсква със своята съдба. Обикновено той губи много животи и продължава да губи, тъй като мисли, че знае. Това е един много тънък момент вътре в душата – да мислиш, че знаеш. Разбира се, това е най-опасно за Посветени, защото те ще загубят това, което са придобили от хиляди години. Но Посветените се пазят много от това, от този проблем и затова те се вкопчват да проучват до дъно и да навлизат в смирението, тъй като там е изходът.

Знанието е тъмнината на четвъртото тяло, а себепознанието е виделината на петото тяло. И колкото повече осъзнаваш своето знание като бедно, толкова повече разтваряш злото в своята скрита светлина, в своята душа. Лично аз още преди години се определих пред невидимия свят, че съм пълен невежа и оттогава съм на същото мнение. Но все пак не искам да говоря по тези въпроси да не си помисли някой, че искам да говоря за себе си.

Този, който се стреми само към знания, той се утвърждава само в четвъртото тяло. Това означава, че се натрупва тъмнина. Това е един от тънките капани за хората. Значи този, който се стреми само към знания, а не към Любов, към Мъдрост и т.н., той се утвърждава в четвъртото тяло. Разбира се, след време той се разболява от своите знания, защото знанието е свързано и с болестите. Това е знанието, което оставя човека в невежество и безизходица. Срещали сте много такива хора, които знаят, но са в безизходица. При мене са идвали включително и свещеници, и такива знаещи, които са в безизходица. Дори ми говореха упорито за самоубийство. Това са хора, забележете, които трябва да вдъхновяват другите, но самите те са изпуснали пътя си.

Знанието и тъмнината са сродни. Тук още не говорим за истинското знание, което произлиза от шестото тяло. То вече не е знание, а е Мъдрост, която слиза във вид на истинско знание, но само се води знание. Това излъчване има съвсем друга цел, макар че мога да го нарека условно знание.

Знанието си споделя илюзиите с тъмнината и затова е казано, че знанията могат да се споделят, но Мъдростта не се споделя, тя е откровение, тя е присъствие, тя е Небитие. Това означава, че постоянно трябва да увеличаваш своето смирение и чистота. Иначе астралният свят винаги ще те заблуждава и много често ще губиш разположението си, а когато човек губи разположението си, астралните същества му изяждат енергията.

ПРИЧИНИТЕ ЗА НЕЩАСТИЕТО НА ХОРАТА В ТРИТЕ СВЯТА

(идея за размишление)

Има три вида причини: първите са от Божествения свят, вторите са от духовния свят, а третите са от човешкия свят.

Първите три причини са от Божествения свят и Учителят ги дава: Хората са нещастни поради непознаването на Любовта, непознаването на Мъдростта и непознаването на Истината. Това са първите три съществени и най-дълбоки причини.

Вторите три причини, съществени за духовния свят са: неразбирането на живота, на знанието и неговата цел, на свободата.

Един елементарен пример. Някои мислят, че като им е дадена свобода, могат да правят своеволия. Точно това е неразбирането. Това ще ги доведе до робство. Този, който разбира свободата, ще си наложи разумни ограничения. Примерно ще яде нормално или по-малко, отколкото трябва, вместо преяждане. Ще си наложи мярка за нещата. Примерно когато чете, няма да прекалява, ще чете по два часа, ако това му е естествено, а няма да се насилва. Там, където има насилие, се внася неразумност и неразбиране. След време астралните същества заробват човека.

Значи: животът, знанието и свободата – вторите три причини.

Като не разбираш живота, казва Учителят, започваш да искаш това, което животът не може да ти даде. Оттука започва оглупяването. Това е условието за нещастие. Когато разбираш живота, тогава той знае какво да ти даде, а и ти самият ще знаеш вече какво да искаш, т.е. ще имаш само разумни желания. Това са желанията на твоята душа, а те са желания на Бога.

Неразбраното знание носи нещастие за човека, защото то не носи душа в себе си.

Неразбраната свобода носи робство и ограничение. Това означава, че ако правиш нещо в разрез с Истината, тя ще те ограничи. Разбира се, тя може да те изчака, тя е търпелива, но после ще си получиш ограничението и робството.

Последните три причини в човешкия свят за нещастията и робството са следните: неразбирането на движението, учението и работата. Значи човек трябва да разбере точно тези неща и Учителят ги дава конкретно: движението, учението и работата. Ако знаеш как да се движиш, как да учиш и как да работиш, ще се освободиш от нещастията. Тук ги давам нещата без коментарии, всеки да размишлява. И това е правилно, нещата да не се доизказват, за да може менталното тяло на ученика да се развива. Затова в окултната наука не се дават готови отговори.

ЗАЩО УЧЕНИКЪТ ТРЯБВА ДА УЧИ

(идея за размишление)

Сега човек е дошъл до положението да учи, което означава, че той още не живее. Значи той е изгубил нещо от живота и сега трябва да научи нещо. Затова говорим за ученичество. Това означава следното: дървото за познанието на доброто и злото е място за учене, това е дървото на скръбта, това е светът, в който има смърт. Дървото за познанието на доброто и злото, казва Учителят, е място за учене, а не място на живота. Значи това е място на учене, това е дървото на скръбта, това е свят, в който има смърт. А животът е в другото дърво, той е свързан с петото и шестото тяло.

Дървото на живота е свързано с петото и шестото тяло. Разбира се, в Библията не се казва, че освен тези две дървета има и трето. Само Учителят загатва за едно Абсолютно дърво, което е извън дървото на скръбта и извън дървото на живота. Но това е друг въпрос и по него трудно се говори, но след време, ако Учителят ми позволи, ще засегнем малко и този въпрос.

Учителят казва, че в обикновеното човек се учи, а в необикновеното живее. След като човек няма живота, той поне има възможност да учи. Това е шанс, който някога ще го заведе в изгубения живот, който е съществувал в така нареченото дърво на живота. Значи след като човек няма живота, той поне има възможност да учи. Това е голям шанс за учениците да могат по този път на ученичество след време да се върнат към живота.

Който не знае как да ползва живота, той го е изгубил и сега трябва да учи, за да го придобие отново. Това означава, че ученичеството е мост, врата между дървото за познаването на доброто и злото и дървото на живота. Дървото на живота, това е другото име на Бога, но това не е още името на Абсолюта, тъй като в седмото тяло вече не се говори за имена.

Дървото на живота е другото име на Бога, но това не е още седмата позиция. Това означава следното: който научи своите уроци, ще излезе от смъртта, т.е. от злото в себе си, и ще влезе в Бога, ще влезе в своята висша душа. Оттам нататък вече пътят е към Бога.

Защо ученикът трябва да учи? За да познае себе си, а това се осъществява в петото тяло. И после да познае Учителя си – това се осъществява в шестото тяло – и така да се приближи до тайната на седмото тяло, за което преди време малко говорихме. Всичко това означава, че Учителят е мистичен корен в Абсолюта, Той е връзката между ученика (Божественото, висшата душа) и Духа (Незнайното).

7 декември 1999 г.

Пътят към петото тяло

(лекция 17)

Петото и шестото тяло

(идея за размишление)

Кой може да намери своя път

(идея за размишление)

Тайнит път на злото

(лекция 18)

Свободният избор

(идея за размишление)

Пътят на страданията

(идея за размишление)

ПЪТЯТ КЪМ ПЕТОТО ТЯЛО

(лекция 17)

Учителят казва: Любовта към ближния е относителна реалност, а Любовта към Бога е абсолютна реалност.

Да имаш Любов, означава да живееш в петото си тяло, в своята висша душа, а тя има желанията на Бога, тя мисли като Бога.

Защо на моите лекции от много години няма въпроси? Въпросите са винаги игра на ума, 99% игра на ума. Ще обясня защо. Много рядко се задава истински въпрос, това е изключително изкуство. Защото истинското търсене не е във въпроси и отговори, а то се намира в нещо друго – това е свещената жажда за Истина. Тя няма нищо общо с въпроси и отговори. Това е един много дълбок окултен устрем. Това е качество на петото тяло. Шестото тяло има друго качество, после ще разберем и това.

Ако в човека има такава жажда, такъв устрем, това е достатъчно, защото това ще го доведе до себепознание и оттам той ще се насочи към шестото тяло – човешкият дух. Ако има такъв устрем, никога няма да пита и да търси жив Учител, защото няма умрял Учител. Ако има умрял, значи не можем да говорим за Учител. Учителят е винаги жив, няма такъв въпрос. Въпросът е дали ученикът е готов. Това става в петото тяло.

Както ви казах и преди, петото тяло, това е истинската будност на човека. В четвъртото тяло, дори и да си голям оптимист и цял ден да работиш с положителни мисли, още нямаш истинска будност, защото трябва да направиш прехода, а през този преход има една стена. Ако можеш да надраснеш смъртта, в името на Истината, преходът се осъществява.

Както казах, устремът е истинският представител на петото тяло. Той запалва целия човек – не както третото и четвъртото тяло, донякъде ума, донякъде сърцето, донякъде волята и накрая нищо. Значи при този устрем, когато се отдадете на едно учение с душата си, по друг начин казано, сте запалени целите, никой не може да ви спре.

Затова Учителят казва: Тези, които вървят към Божествената Любов, никой не може да ги спъне в развитието, а тези, които вървят в низходяща степен, сами те се спъват и спъват своите сродни.

Любовта превръща живота в светлина, а не във въпроси и отговори.

Аз тук не искам да обяснявам защо съм спрял въпросите преди много години, защото това е универсално учение и въпросите и отговорите са малко несъвместими, а когато се опитах да отговоря по-дълбоко на някои хора, които задаваха въпроси след лекциите или по време на лекциите, тук и в София, много хора не можаха да издържат отговорите. Така че е много опасно някой път да се даде дълбок отговор. И някой да каже: „Кажи ми истината за моя живот“, и да каже: „Няма проблеми, няма страшно, ще издържа“, но аз знам много хора, които няма да оцелеят. А пък Истината има по-друг подход, тя винаги говори насърчително и има точен начин как да се изразява. Така че аз предпочитам този начин, постепенния, според съзнанието на човека, а не да го нараняваме.

Любовта превръща живота в един тих и постоянен празник. Според окултната наука Любовта е най-дълбокото благословение на живота. Нарича се Крайното Благословение. Значи в този живот най-голямото благословение, което може да дойде за един ученик, това е посещението на Любовта. Ако Любовта те сметне за достоен, тя ще ти разкрие вътрешния път към живота. Затова Учителят казва, че религията не е път към живота, тя не е даже път към Бога. Само Любовта е път. Трябва да разберем тази разлика, макар че думата религия означава връзка. Но религията не е път.

Само Любовта е път, затова наблягаме на пътя за петото тяло. Истинският ученик се намира точно там – в петото тяло. Това означава, че той живее само за едно нещо – да се отдаде на учението и на Учителя, т.е. на Истината. Това е неговата свещена цел и както ще видим по-нататък (в третата лекция), при това вече неговите страдания се осмислят. Той започва да придобива умението да страда, тъй като който е приел живота, неизбежно трябва да приеме страданието. Но някои просто не умеят и мислят, че има хора, които не страдат. Но както ще видим после в лекцията, и Учителят е страдал, и Посветените страдат, и този, който прави само добро, страда и така трябва да е, но въпросът е вече в умението и в телата.

Този, който е избрал да живее само за света, това означава, че той не иска да се освободи от своята тъмнина. Според Учителя Любовта познава само великото отдаване – отново едно качество на петото тяло и на висшата душа в човека. По този начин тя постига самата себе си. Въпросът от позицията на петото тяло никога не може да бъде поставен така примерно: „Какъв си ти?“ Значи който пита какъв си, към кое учение спадаш, той задава погрешен въпрос и ще попадне в астрални същества и влияния, и погрешни тълкувания. Никога един човек на петото тяло не може да зададе въпроса, дали си ти християнин, дъновист, мохамеданин, будист и т.н. Защо? Защото за петото тяло същественото е винаги да бъдеш в единство с Истината, а не какъв си. Няма емблеми, няма етикети, а едно е важно – винаги да бъдеш в единство с Истината. Оттук се разбира, че Истината не е нито християнска, нито мохамеданска, нито никаква. Тя е Божествена. И човекът на петото тяло е буден и възприемчив само за Истината (после ще дадем една мярка за това). Може да чува много други неща, но не ги възприема в себе си. Примерно ако един човек ви говори цял ден лъжи и каже само една истина, вие само това ще запомните, ако сте будни. Иначе ще се оплетете в неговите астрални разговори и същества и обикновено енергията се ограбва.

Петото тяло следва само Истината, докато третото и четвъртото тяло са възприемчиви само към изгодата и ползата, дори и когато дават щедро, има тънки вътрешни сметки. В петото тяло няма такива закони и такива неща. Значи третото и четвъртото тяло, дори и донякъде да са пречистени, дори и човек да мисли, че дава благородно, докато той не е познал себе си, той не може да даде такава енергия, не може да направи истинско добро, дори и да даде нещо много скъпо, това скъпо не носи такава енергия. Докато Учителят е подарил по едно стръкче трева и трябва да ви кажа, че това е един изключителен спомен за тези, които са разбрали кой го е дал. Така както и аз имам един косъм на Учителя и за мен той е по-важен от всички музеи на света, взети заедно. И не случайно, защото за мен той означава не само космическа връзка с него, макар че може и без него, но това е просто един символ.

Човек е свободен само когато мисли като Бога, това е свързано с петото тяло. Да приемеш напълно Бог в сърцето си (в третото тяло, говорим за положителната страна на третото тяло – чистото сърце) и в душата си, означава да преживееш свободата. Всичко това означава, че само при Любовта има условия за истинско развитие. Това е Любовта, която не се поддава на изкушения. Само тази Любов може да пренасочи човека към шестото тяло (човешкият дух). Иначе той се връща назад и душата става робиня на ума и на сърцето. И само когато човек се пренасочи към шестото тяло, може да слуша реално истинските съвети на Бога. Всички други съвети, дори и когато са положителни и помагат, са някакви временни забавления, които може и да помагат, може и да вършат работа, но не са реални. При мене идват много ясновидци, екстрасенси, включително и свещеници, и хора от църквите, молят се, виждат много неща, но не могат да видят елементарни неща в себе си. И подвеждат и другите – някои си признават, някои не си признават, но това е един техен път, който ще изоставим настрани, защото пътят на ученика не е ясновидство, а дълбочина. И не обикновени разговори, и не човешка любов, а Божествена Любов, т.е. от петото тяло нагоре. Тогава вече наистина ще се роди истинското ученичество и това, което Учителят казва, започва да се осъществява. Казва: България и църквите не можаха да ме изпъдят, защото вярвах в няколко свои ученици и това доверие вече се оправдава, защото в момента има няколко човека, които работят с много дълбок ритъм на учението и на които ще им се разкрият много вътрешни неща, даже и без мое участие, макар че някои от тях искат аз да им кажа нещо. Но това е друг въпрос. При такъв ритъм, при такова ежедневие, при такова горене, при тази жажда човек постига сам това, което трябва, към което душата му се е стремила.

Човекът на петото тяло живее в Любовта, което означава, че той никога не се опитва да разреши въпроса за Бога, защото Учителят казва, че всеки, който се е опитал да го разреши, се обезличава, тъй като шестте тела не са подготвени да възприемат необятната Мъдрост на Бога. И затова Учителят казва, че има дванадесет тела. Те ще се разкрият в седмата раса и чак тогава човек ще започне да разбира нещо по-дълбоко, но това не означава, че ще разбере Бога, както ще видим по-нататък. Значи само с шест тела не е достатъчно Бог да бъде разбран, в една такава глава човешка не може да бъде побрано това Абсолютно Същество. И затова никой не трябва да си прави илюзии, че с шест тела ще се постигнат тези неща. В петото тяло се знае, че това не е въпрос за разрешаване, а това е въпрос на приемане. Значи не можеш да искаш да разрешиш въпроса за Любовта на Бога и за самия Бог, а е въпрос на приемане. Който е приел Любовта направо от Бога, а много същества от петото тяло приемат, разбира се не цялата Любов (частично), той става неизменен в Любовта за всички времена, абсолютно неизменен. Това е една характеристика, че е приел пряко Любовта от Бога, видял е Бога и по това ще го познаете, че той е абсолютно неизменен, няма значение какво говорят хората, той знае вътре в себе си тази Истина, защото тайно е видял Лицето на Бога.

Човекът на петото тяло живее в будността, което означава още следното: той познава всички тънки пътища на своите скрити желания. Затова Учителят казва, че само човекът на Божествената Любов може да върви в учението правилно и само тук се осъществява смисълът на живота. Защото да имаш тази Любов, означава вече да си започнал да живееш в Бога.

ПЕТОТО И ШЕСТОТО ТЯЛО

(идея за размишление)

Който не успее да намери истинската Любов в своя живот, той не може да се усъвършенства. Може да чете, може да тренира, много гимнастики може да прави. Да кажем даже и паневритмия. Паневритмията е нещо съвсем странично. Истината е единство с Учителя, това е същественото. После вече паневритмията може да придобие съвсем друг образ. Тогава вече тя е на място, но преди това дори и красивите движения след време ще ви се видят грозни, а единството с Учителя е нещо съществено и то се намира в друго измерение.

Една част от тайното знание е скрита в петото тяло, тъй като това е съкровена област на живота. Както казах, тук е висшата душа и още наречено Божествената Любов. Това е Любовта, която владее тайната на отдаването. Ако човек е в това тяло, никога не пита как да се отдаде и какво трябва да прави. Ако пита, значи не е готов. Това е Любовта, която владее тайната на отдаването, без никой да може да завладее самата Любов, самата нея.

Ако окултният ученик върви устремено към петото и шестото тяло, т.е. ако е направил такъв свещен избор, той ще познае Бога на много високо ниво и при това условие той никога не би търсил щастие от хората, защото кой може да замени Бога? Тогава въпросът за щастието отпада, от петото тяло нагоре въпросът за щастието отпада, там има нещо по-дълбоко, дори нещо по-дълбоко от блаженството. Това, че хората търсят щастие от други хора, говори за тяхното неразбиране. Макар и да получат нещо, това не е пътят.

Затова Учителят казва, че пътят на ученика е абсолютен, той не е относителен път и затова човек първо трябва да разбере Бога, и чак тогава ще има правилни отношения към хората, защото Бог ще му даде мярката. Казвам това, защото много хора са затънали от компромиси и много хора не са успели в учението да превърнат приятелката или жената в сестра. Това продължава много години и тези хора плащат с много загуба на фина енергия, с много компромиси, а сега е време, когато се приема само едно и аз лично приемам само едни отношения – брат и сестра. Всички други отношения са отклонение и на този етап те ще донесат прекалено много страдания, след като по карма ви очакват още.

Царството Божие е вътрешен свят и затова Учителят казва, че Любовта към Бога е Абсолютният свят, а любовта към човека, както казах, е относителна. Разбира се, някой път може да помогнеш с тази любов, но да не я превръщаш в основа на живота си, да не изоставиш Бога на второ място, защото всеки, който е направил тази грешка – когато е поставил Бог на второ място в живота си, а е поставил жената, сестрата, парите, властта, авторитета на първо място – тогава и Бог го поставя на второ място. Последствията са постепенно от лоши към по-лоши. Ако човек разреши този въпрос вътре в себе си, той няма да задава никога излишни въпроси.

Например ето един излишен въпрос, който изглежда малко логичен, но от окултна гледна точна, от позиция на пето и шесто тяло, абсолютно, бих казал, глупав въпрос: Има ли задгробен живот? – Ето един от тези въпроси, те са стотици, но тук казвам единия. Защото същественият въпрос е съвсем друг. Самият ти имаш ли живот преди гроба – това е същественият въпрос. Ако разрешиш този въпрос, той отпада, защото ако ти станеш пето и шесто тяло, дух или душа преди гроба, няма да се нуждаеш от живот зад гроба, защото ти влизаш в едно промеждутъчно пространство, което се нарича Вечността. Въпросът автоматично отпада. Освен това Учителят казва, че ако имаш дух, ти ще знаеш нещо много повече, нещо много по-дълбоко от задгробния живот, то е извън тези измерения. Това означава следното: Когато Духът (шестото тяло) слезе в петото тяло (душата), той не е знание, защото няма необходимост от знание, а е мистична Светлина. Това означава, че неизреченото в живота си остава най-важно. Но то винаги си остава в дълбочината на шестото тяло и истинската душа винаги се стреми към него.

Преди да продължа, само искам да ви кажа нещо, което след време ще влезе в тази книга за вътрешната биография на Учителя, нещо, което не сте чували, но все пак да го знаете като идея, тъй като много хора се учудват защо Учителят говори по такъв начин. Това се дължи на следното: Учителят е преживял три милиона години в мълчание! Аз си мислех, понеже знам за себе си, че съм преживял едно цяло прераждане в мълчание и няколко прераждания по пет-десет години, че е много. Но това ми даде да разбера, че нямам нищо общо, че даже не съм започнал още да мълча, макар че жадувам. Но по-нататък и това мое време на мълчание ще дойде.

КОЙ МОЖЕ ДА НАМЕРИ СВОЯ ПЪТ

(идея за размишление)

Когато човек решава нещата напълно, той слага в тях човешки край. Тук трябва да разберем една тънкост. Обикновено много хора имат такъв погрешен стремеж, а човешкият край е смърт, означава завършен процес, няма развитие.

Как постъпва човекът на петото тяло? Значи будният оставя нещата на Бог в себе си, разбира се, и той действа, но главното действащо лице не е той. И когато Бог решава един важен въпрос или една важна задача, тогава тя също си има край, но този край се превръща в ново начало. Тук вече няма застой и човек не може да повтаря едно и също нещо, както свещениците повтарят проповеди като заучени уроци. Аз съм слушал такива свещеници, един път бях в една църква, даже свещеникът ми отстъпи. Каза: „Искам ти да говориш“. Казвам: „Не, тези неща няма аз да ги говоря“. После ме помоли да направя една глупава услуга. Каза: „Дай да се помолим, тук има едни германци, да продадем една икона за сто и петдесет марки“. И аз разбрах, че всичко е фалирало. Аз съм обикалял България, често съм спирал свещениците из улиците преди много години и разбрах, че даже някои се бият за една риза, когато им дават на погребенията, дори имаше случай на изваден нож срещу друг свещеник, просто за една риза. Но няма да ви разказвам техните неща. То пак има красива гледна точка, но някой път мога да се спра специално на красотата в тези отношения. Но това е съвсем друг въпрос.

Гордостта е завършен процес, смърт. Гордият човек не може да се развива. Може да искате да му помогнете, може да се молите някога да се смири, а и да не се молите, страданията ще го смирят. Той може да чете, но развитие няма.

Познавах такъв човек и то с много остър ум, с много дълбоки познания, включително по-дълбоки от църквите. На една лекция в София преди много години той дойде при мене. Аз не бях виждал такъв фанатик. Правеше много поклони пред мене и аз се чудех, и от време на време – едни бляскави опасни очи, някакви викове много странни. Всички замръзнаха наоколо и аз се чудех какво да го правя. Реших да го наблюдавам. Целуваше ми колената, скачаше: „Аз съм ученик на Бабаджи“ – някакъв ритуал правеше, фанатичен, но много концентриран, с много рядко опасни, сатанински очи. Обаче аз видях красота в тази душа и после той усети. Накрая се умори, просветна, погледна ме и каза: „Ти си най-големият Учител на Балканския полуостров, защото никой в България не ме изтърпя“. Разбира се, аз му казах, че не съм Учител, аз не вървя по този път. След време се срещнахме с този човек, той сподели с мен някои тълкувания на Библията, много рядко дълбоки. Той си има група, която ръководи.Но когато ме срещаше по улиците в София, му беше приятно да повървим заедно, искаше разрешение. На мен също ми беше приятно, защото в тази душа има една скрита красота и аз я знам, винаги имам начин как да я докосна, защото вътрешното ми мнение за всяка душа е много специално, определено, така че не можем да не станем приятели. Но въпросът е доколко мога да му помогна и доколко в него има условия. Това е друг въпрос.

Говорих за гордостта, че тя е завършен процес, че тя е смърт и тази смърт затваря вратата на развитието. Това означава, че силата на смирението е в това, че тук ти постепенно изчезваш и с това изчезване отваряш врата на своята душа, на своя дух и на Бог да работят в тебе. Започваш да мислиш, че не само ти можеш да свършиш цялата работа на живота си, а има и други по-висши същности, и сам Бог.

Преди време ви говорих за посвещение в седем степени. Там, ако си спомняте, първа, трета, пета и седма степен бяха степени, които зависят от Бога, човек нищо не може да направи, каквото и да иска, колкото и да е благороден, нищо не може да направи. Втора, четвърта и шеста степен зависят от човека. Значи тогава обяснихме (те ще излязат в книги), какво се иска от човека и какво от Бога. И когато тези неща се обединят, вече се ражда истинският човек, седемте степени се извървяват и човек от първата степен стига до седмата. Така наречено според Сведенборг „седмият ден“, в който Бог си почина – това е почивката, която означава най-високата степен на посвещение – влизане в Небитието. Това е седмият ден, седмата степен. На будистки го наричат Нирвана, но Нирвана не определя точното значение, тъй като Нирвана е само част от Абсолютното Небитие. И затова в будизма има и много красота, но има и голяма опасност, която е подвела много хора. Някои хора са постигнали нещо по-лошо, отколкото може да се помисли, по пътя на отричане на страданията. Ограничаване на желанията, премахване на страданията и постигане на едно духовно самоунищожение. И се оказва, че това е не Нирвана, а нещо друго се постига, много по-лошо, тъй като Христос и Учителят са показали, че страданията не трябва да се избягват, а да се приемат. И тогава те разкриват една по-дълбока Любов, съвсем друг род Мъдрост. Но това не означава, че трябва да отричаме будизма, защото някой път ще се спрем и на неговата красота.

Значи когато си смирен, Духът започва да излива живот в твоята душа и в по-ниските тела – третото и четвъртото. Смирението затова е благодат. Когато Духът започне да излива живот в петото тяло, това е по-дълбоко от всички твои разбирания. Този живот е по-дълбок от всички твои разбирания. Тук искам да подчертая, че не става въпрос за човешки живот, тъй като Духът работи в друго измерение (по-нататък към края на лекцията ще разберем за какъв живот става въпрос). Всичко това е свързано с петото тяло и с шестото тяло, но има нещо, което е повече от живот. Това е Духът. Защото в петото тяло най-важното нещо е животът.

В шестото тяло има нещо по-дълбоко, което надминава живота, но там преходът е много труден, изискванията са огромни. В шестото тяло Истината е пълна с безмълвие, с тишина. Тук въобще не става въпрос за свещени книги и писания, не става въпрос за никакви философии и коментарии. Шестото тяло надрасва не само Библията и не само всички свещени книги, но тук според окултната наука и според Учителя, това важи и за петото тяло. Значи Библията е някаква много малка част и сянка на петото тяло. Душата е толкова дълбоко нещо, толкова неизразимо, че дори и свещените думи не могат да изразят това, което тя чувства. Свещените книги се стараят, мъдреците се стараят да изразяват, понякога успяват донякъде, но това са само части от петото тяло. Тук в тази свещена област на петото и шестото тяло човекът е завършил своя път. И тук вече посветеният е станал, особено в шестото тяло (в петото тяло се завършва човешкият път), нещо повече – той става част от Небитието. Едновременно е Дух, но едновременно става част от Небитието. Това е подготовка за преход към седмото тяло. Ако срещнете по пътя си някога такъв човек, не ви трябват въпроси и отговори, а да се настроите на вълна възприемане. Ще възприемете нещо много по-дълбоко, отколкото въпроси и отговори.

ТАЙНИЯТ ПЪТ НА ЗЛОТО

(лекция 18)

Първото, което трябва да запомним, е че злото е велик замисъл на Бога и сам дяволът е също Божи служител – особен, специфичен, но Божи служител с много строга мисия. Затова никой не може да го унищожи, включително и Христос. Никой не може да го премахне. Докато не си изпълни тази мисия, злото не може да бъде отстранено. Това не означава обаче, че ще изчезне, но ще бъде отстранено от живота на ученика. Значи трябва да разберем първо как да наблюдаваме злото и как да боравим с него.

Окултната наука казва, че злото се наблюдава с мълчание и с Дух, а не с мнения и с говорене, защото злото е, според Хермес, Божествена тайна на живота – не човешка, а Божествена. В тази връзка Учителят казва, че и обикновените хора, и ангелите, и най-висшите същества не са разбрали тайната на злото. Но всеки има различни методи. Който се бори със злото (това е най-погрешният метод), той се натъква на скритата Божия сила в него, т.е. той се среща със самия Бог и няма никакъв шанс.

Злото е опасно и за обикновените хора, и за ангелите, и за най-висшите същества. Затова трябва да се знае методът. Единственият метод срещу злото е следният: да дадеш ход на Бог в себе си. И тогава злото се среща с тайното Лице на Бога, и винаги отстъпва, без изключения. Това означава, че злото признава само силата на Бога, това е силата на Истината, никаква друга сила. И ако човек има тази сила, злото ще бъде отстранено от неговия живот. Дори злото ще му прави услуги, нещо повече – ще му служи. Злото, на което се натъквате, това е вашият съдия, това е съдията на вашето минало и на вашето настояще. Но това не означава лош съдия и означава, както ще видим после, че не трябва да казваме, че злото е тежка участ – това е много опасно изказване.

Учителят казва, че тъй като това зло е свързано със скръбта, скръбта идва от миналото, а радостта идва от древността. Това са различни положения. Значи скръбта идва от миналото, а радостта идва от древността. И Учителят дава някои мерки за това, кой е лош човек. По това ще разберете и трябва да сте искрени към себе си, да се огледате дали сте лош човек или добър и да не си правите илюзии. Аз и преди съм давал мерки и тук ще дам пак някои.

Учителят казва, че човек, който помни лошите думи и обиди от друг, е лош човек. И дава мярката: Ако на лошия човек се кажат 99 добри думи и една лоша, той ще запомни само лошата. При добрия човек е обратното. Ако му кажеш 99 лоши думи и една добра, той ще запомни само добрата. Друга мярка е тази, че истински добрият човек, а не по човешки добър, както ще видим после, добрият човек има аромат. Това е едно духовно ухание около него, едно особено излъчване и всяка душа може да го улови.

Ще се върна на идеята за злото. Значи злото е допуснато в света като Божия сила. И Учителят казва: Злото си върви по строго определен път. Но Учителят после казва: Но това не е важно. И казва после кое е важното: Важното е по кой път върви човекът. И ако човек е избрал пътя на злото, то ще се стовари върху него. Това означава, че злото е зло за този човек, който го е избрал, който го храни в себе си. По този начин Божията сила на злото определя нещастието на човека. Учителят казва, че на човека е определено да върви в пътя на доброто. От древността още това е, което му е определено. Сега какво той е избрал, това е вече негов въпрос, който той плаща и досега. Но това, което е било определено, е пътят на доброто – говорим за абсолютното добро, за което ще стане въпрос след малко. Значи човек, който е избрал пътя на злото, няма никакъв шанс, защото ще се срещне със скрития Бог в злото.

Един друг важен момент, че всеки, който служи на себе си, също ще бъде поразен от силата на злото, която е Божията сила, скрита вътре, защото сам Бог ще се обърне срещу него. Тук само искам да кажа, че има едно изключение. Ако човек се усамоти, не е казано вече в манастир, това също е остаряло, примерно за няколко месеца, за една година, за да постигне своята Божественост, с която по-реално да помага на хората. Тогава Бог ще знае и този човек не може да бъде атакуван от злото, макар че някои хора може да го критикуват, че е егоист, че се скрива, че не помага на хората – обикновено така се случва, но това няма никакво значение за този, който е пробуден и който е избрал. Тогава Бог няма да насочи злото към него, освен като изпитание. Но изпитанието си има своя благородна задача, за да го утвърди още повече в това отдаване на своята Божествена природа, както ще разберем после в третата лекция. Ще разберем защо страданията атакуват някои хора и някои хора се облагородяват от тях и стават истински, а на други страданията се превръщат в разрушение. Това не е случайно, тези страдания, които се превръщат в разрушение, те атакуват нечистите, скрити желания в човека и ще го разрушават, докато той не се откаже – това са страданията, които са наречени мъчения. И след мъченията има и друга степен, после ще стане на въпрос.

Никога не казвайте, че злото е тежка участ, защото Бог е допуснал злото, за да спаси човека от смъртта и да възкреси човека в своята Вечност. Това е целта на злото. Ето защо Учителят казва, че злото е добрата участ на света. Колкото и да изглежда неразбираемо, тъй като има хора, за които тук лекциите са на съвсем чужд език, но всякакви хора трябва да идват, аз съм отворил вратата. Злото е добрата участ на света. И Учителят на друго място казва, че невежеството е най-голямото благословение в този свят, защото ако хората с нечисти желания имаха огромни окултни знания, те щяха да донесат нещо по-тежко от Атлантида, за което преди време говорихме. Черната магия щеше да стане по-зловеща от всички книги, от всички учебници и щеше да надмине това, което беше в Атлантида и затова невежеството е голямо, мога да кажа даже и велико благословение за този свят.

Учителят казва нещо ново и по-дълбоко по този въпрос. То е много трудно за разбиране, особено за тези, които са закотвени в третото и четвъртото тяло. Учителят казва (това спада към висшата мистика): Злото, това е скритото име на Първичната душа. (Един много дълбок въпрос, който тук накратко ще изнесем, без много коментарии.) И никой не трябва да се произнася за нея, защото тя не е завършила своето развитие. Когато го завърши, тогава може да се произнесете, но сега тя е на път, тя не е стигнала своята свещена цел.

На ученик, който е старателен, специално в пречистването, тъй като това е началото на учението, Бог му изпраща Учител и с това му отваря врата към така наречената еволюция на човешката душа. Ако ученикът работи с усърдие и с благородство (една много важна дума) за пречистването на третото и четвъртото си тяло, тогава му се изпраща външен Учител, който е извървял този път. Но ако ученикът работи с устрема, със свещената жажда на душата, с постоянната жажда за Истина, му се изпраща вътрешен Учител. Значи според мярката на този устрем му се изпраща вътрешен Учител. Вътрешният Учител може да бъде на много степени – има над осемстотин степени – така че тези неща са много дълбоки, но важното е, че ще му бъде изпратен Учител, който съответства на неговата душа.

Устрем има само тогава (тук трябва да разберем откъде идва устремът), когато си поставил доброто, казва Учителят, като абсолютна основа на живота си. И затова Учителят казва, че който иска да познае Бога, трябва да има абсолютен устрем – той произлиза от огъня на Любовта. А който просто търси Бога, значи извън този устрем, така просто, както е третото и четвъртото тяло, той ще се натъкне на относителната реалност, той ще се ражда, ще умира и все ще пита. Значи който няма свещена жажда за Истина, който не е запален и който няма такава основа – абсолютното добро – той все ще умира и все ще пита. И Учителят казва така: Казвате: „Трябва да бъдем добри“. И Учителят сам отговаря, казва: Не, трябва да бъдете абсолютно добри. Това е голяма разлика. Накратко ще обясня. Ако си просто добър, това означава, че ще има изключения – изведнъж в един момент ще станеш лош. Тогава можеш да направиш всякаква поразия – едно хубаво духовно развитие може да пропадне само за няколко мига, една красива дружба с една душа може да пропадне само от една дума. Това е изключението, което злото го използва и в един миг казваш: Този човек двадесет години беше ангел за мене, а сега дявол, сякаш не го познавам. – Това е за тези, които не познават тези закони. Значи ще станеш лош. Но ако си в абсолютното добро, ако си го избрал, няма изключения.

СВОБОДНИЯТ ИЗБОР

(идея за размишление)

В момента, в който едно същество е приело свободния избор, то се е отдалечило от Бога. Тук също има някои тънкости, ще засегнем една от тях. Какво означава в момента? В миналото имало изключително духовно събрание на високо равнище на Всемирното Бяло Братство, където са били събрани душите. Там е бил и Христос – това е във времената преди Атлантида.

През следващата година се надявам да издадем и истинският път на Бялото Братство, така наречените томове „Окултна история на Бялото Братство през всички векове“ – историческият път на Бялото Братство през всички векове. Там има много неща за древните раси (според Учителя) – книги на Влад Пашов, най-дълбоката окултна история, която някога е излизала. Радвам се, че попаднаха в ръцете ми и след време тези, които наричат Бялото Братство секта, те ще заплатят с много прераждания това изказване. Защото това е едно посегателство на съкровената област и това пречи на петото тяло да се развива, но не само на петото, а пречи даже и на третото. Така че ученикът няма право да прави такива изказвания, а трябва да наблюдава и много да внимава за всяка своя дума.

Тогава се е поставил въпросът, дали да има свободен избор. И както ви казах в по-стари лекции, Христос е гласувал всяка душа да има свободен избор. И ако тя е нарушила законите, Той след време е трябвало да слезе да изплаща. И както се оказва по-късно, свободният избор се оказва за някои хора нещо много трудно, тъй като свободата е най-голямата отговорност и едновременно с това най-голямото благословение, ако бъде поставена в правилни ръце.

В момента, в който едно същество е приело свободния избор, то се е отдалечило от Бога, независимо дали ще използва свободния избор, за да изпълнява Божията воля. Но една част от съществата са останали на друго мнение. Само онези същества са останали в единение с Бога, които не са пожелали да имат свободен избор. Тези същества могат да произнесат великата окултна формула „Аз и Отец ми Едно сме“. Както ще видим по-нататък, ако човек постигне света на хармонията, това не означава, че е в единение с Бога. Това е съвсем друг свят. Единението изисква абсолютна будност на много високо ниво, на позиция шесто тяло. Само там има единение, докато хармония има в пето тяло и понякога по-надолу. Хармонията с Бога не означава единение, защото хармонията предполага две същества, а в абсолютното единение няма две същества. Има само една воля, т.е. само едно същество.

При свободния избор винаги има две същества. В единението съществото не се обезличава, а се осветява. Според окултната наука ако искаш да отидеш при Абсолюта, на най високото ниво (тук вече не говорим за Бога) и да застанеш пред него, трябва да изгубиш и своя образ, и своето име, т.е. трябва да станеш подобен на Него. Това означава, че когато изгубиш себе си (това става в петото тяло, когато душата реши така), това не е загуба на будност, а е в друг смисъл казано. Значи когато изгубиш себе си, можеш да намериш своя корен, но трябва да преминеш отвъд себепознанието. Това е преходът от петото тяло към шестото и ако успееш да преминеш към шестото тяло, после следва най-дълбокият преход, който се намира във вселената – преходът от шестото тяло към седмото. Извън вселената и в бъдеще вече ще се говори за преход (в седмата раса) от единадесетото тяло към дванадесетото, но това е въпрос на други раси и не влиза в нашия план.

ПЪТЯТ НА СТРАДАНИЯТА

(идея за размишление)

Според окултната наука източникът на страданията се намира в изгнанието на човека от неговата душа. На библейски език това е изгонването от рая. Душата се е отделила малко от човека. Но по дълбокия път на страданията и изпитанията ние ще се върнем в рая, според окултната наука, по-добри и това е наистина така. После ще видим за кои страдания става въпрос – не за страданията, при които човек оглупява, а за съвсем друг род страдания. Значи ние ще се върнем в рая, но по-добри, защото ние сме излезли от рая чрез познанието на дървото на скръбта, т.е. дървото за познанието на доброто и злото, и ще се върнем с победа над злото чрез Бог в себе си.

Когато човек страда за една идея, говоря за свещена идея, тогава той придобива качествата на райската градина, наречена душа – всъщност това е райската градина, това е петото тяло. За пробудената душа страданията са подготовка за придобиването на нова земя и ново небе, така нареченият в Библията „Новият Йерусалим“ – това означава Новият Човек.

Да умееш да страдаш (после ще видим кой умее да страда), това е много тънко изкуство. Всички страдат. Някои преди години мислеха, че аз не страдам, понеже нямал съм семейство, нямал съм деца. Също страдам, когато много трудно се раждат истински ученици, но вече има и това ме кара да продължа лекциите с две години най-малко, а даже е възможна трета, но двете години са сигурни. Заради тези няколко ученика, заради техният подход аз съм решил още да кажа много неща през следващите две години.

Този, който умее да страда, се превръща в светлина и помага на другите да станат светлина. Умението да страдаш благородно е свързано винаги с една свещена идея. При тези страдания (става въпрос, когато имаш свещена идея поставена) се развива една много тънка способност на душата. Това е способност за Божествени откровения (не откровения от ума, а за откровения от Духа), когато страдаш благородно. Какво означава благородно да страдаш? Примерно някой ти направи една беля, някаква пакост, някакво зло. Първата ти мисъл, която мине, не втората, първата мисъл е какво добро да му направиш и ако може да е по-тайно, по-незабележимо. Тогава ще видите как после ангелите заставят тези хора да действат, макар и да ви мразят, макар и кармата между вас да е трудна, даже да ви правят услуги, да искат да ви видят, поне да ви поздравят. Правил съм много такива опити и те са много ценни. Всичко това е свързано с благородството, но то трябва да е скрито, защото ако излезе навън, може да се изгуби нещо съществено.

Учителят казва, че никой ученик няма право да обича Бога за това, че е успял в живота си, или за това, че ще бъде спасен. Бог трябва да се обича заради самия Него. Това разкрива много неща, но тук няма да се отклонявам.

Примерно ако обичаш един човек, никога не трябва да искаш и той да те обича, тъй като това е работа на Бога, никой не може да задължава Бога. Който се е опитал да задължи Бог да го обича, много скъпо е плащал. Ако правиш някаква услуга, никога не трябва да искаш обратна услуга. Тя може да се случи, но ти дълбоко в себе си, ако наистина си благороден (това е качество на петото тяло), никога вътрешно няма да поискаш. Може да ти дадат по някакви други причини, но ти вътрешно трябва да си точен към себе си. Бог се обича извън успеха и извън спасението, заради самия Него. Това се разбира най-вече от петото тяло.

Причините за страданията най-общо казано са отделянето от Бога, а целта на страданията е възвръщането към Бога. Има страдания, които се изпращат за наказания, а има страдания, които не са наказания, а изпитания. Тук има една тънка разлика. Има страдания, които конкретно те наказват – това е атака на разумни същества срещу твоите скрити желания. Има страдания, които не са страдания и не се изпращат като такива, а за изпитания. Може да не си виновен, примерно случаят с Йов в Библията. Той ги е приел, знаете там случая, след време ще обясня нещо, което има да се каже от окултна гледа точка, но това е друг въпрос. Тези страдания, които са изпитания, и то много тежки, те са окултна тайна в битието и са неразбираеми. Даже и за петото тяло не винаги са разбираеми, но някои, които се намират в петото тяло, частично ги разбират. Кои са тези? Които ги приемат напълно. Без да задават въпроси „Защо такова страдание?“ Те са дълбоки, мистични страдания, те са неразбираеми, не ти трябва и да ги разбереш, но след време ако ги приемеш с Любов, част от Истината ще ти се разкрие. Това ще стане в шестото тяло. Целта на тези страдания е да те издигнат от петото тяло в шестото тяло и никога не трябва да задаваш въпроса: „Защо душата ми страда?“ или „Защо изпитвам голяма скръб?“ Казвам всичко това, защото съм минал през този опит и защото той постепенно през тези близките години ще ви помогне на вас да видите към кои страдания спадат вашите страдания. Целта на страданията, от друга страна, е обожествяване на човека и на всички същества в битието (не само на човека).

Страданията имат много разумна цел и те я преследват. Никой не може да се отърве от тях. Но не винаги, както знаем, те обожествяват и облагородяват човека. Защо? Защото всичко това зависи от скритите желания в човека. Нечистите желания не носят благословията на страданията. Напротив, те носят тежката присъда на страданията. Така страданията се превръщат в мъчения за неразумните същества. Значи страданието се превръща в мъчение – отначало не е било мъчение, но тъй като човек е упорит в злото, страданието се превръща в мъчение, т.е. в разрушение. Това означава, че страданието може да се превърне и в благословение, зависи от самия човек, от неговия личен подход, а може и в проклятие, пак зависи от самия човек.

Целта на страданията е Божествено пресътворяване на човека. И затова в окултната наука се казва, че колкото по-дълбока е скръбта на човека, колкото по-голямо е неговото страдание, толкова по-голяма е възможността да стане той истински добър и осъзнат, пробуден. Това са възможности, които човек може да използва, може и да не използва. Но той може да стане при голямото страдание (но не вече в човешки смисъл, а в смисъла на петото тяло) добър за вечността. За хората може и да не е добър, но това е друг въпрос.

Човек не е изгубил единението си с Бога, а е загубил осъзнаването на това единение. И в тази връзка искам да ви кажа за трите вида страдания. Първо има страдания безсмислени, неразумни, глупави страдания, за които ще стане въпрос след малко. Има страдания разумни, благословени и както казах, има страдания неразбираеми. Неразбираемите страдания помагат на висшите тела да се пренасочват по-нагоре. Петото тяло вече се насочва към шестото, това е свързано с неразбираемите страдания.

Има хора, които оглупяват от страданията, защото са се вкопчили в своите неразумни желания, това са безсмислените страдания – привързаности към грях, към слабости, жажда за пари, жажда за власт. Всичко това води до глупави страдания, които не само че не помагат на човека, не само че накрая смъртта му обира и парите, и всичко, което е постигнал, но се оказва това, което казва Учителят за такива хора: Цял живот се трудят, за да станат нещастни. Това е свързано с неразумните страдания и този неразумен път.

Другият вид страдания. Да страдаш от Любов към Истината или от Любов към своя Учител, това е свещена благодат, това са разумните страдания. Разбира се, има по-дълбоки и от разумните страдания, и от неразбираемите, но на тях засега не съм решил да се спирам. След време, ако трябва, ще говорим и за тях.

Безсмислените страдания показват как не трябва да се живее, те са просто една мярка. И казах, че тези страдания не струват нито една сълза, но който страда за истинската Любов, той ще се преобрази най-малкото в блаженство. Това е качеството на петото тяло.

Както знаете и преди в стари лекции казахме, че блаженството не е цел. Ако ученикът си постави такава цел, той ще направи посегателство. Той ще постигне петото тяло и ще влезе в застой. Учителят казва, че Любовта има по-дълбока мисия от блаженството, Любовта е по-дълбока от самото блаженство, а в някои йога-учения това се смята за крайната цел. Но това никога не може да бъде крайната цел, защото от блаженството има три неща, които са по-дълбоки като степени навътре. Който страда за истинската Любов, той ще влезе в красотата на своята душа. Според окултната наука много ангелски йерархии завиждат на хората (не в човешки смисъл), защото на тях не е дадено да страдат за Бога и за Истината.

Другият важен момент, който може да се случи на някои в близките години, даже и в близките месеци, е че когато ви дойде неразбираемо страдание, най-хубавото, което можеш да направиш, е да го приемеш тотално, защото това страдание ще те извиси до Духа, а Духът е по-дълбок от всички разбирания. И там в Духа ще разбереш защо е трябвало да го приемеш. Ако приемеш едно неразбираемо страдание тотално, ще навлезеш в ново измерение на Любовта, така както Христос прие Голгота. Учителят казва, че преди това имаше неща, които Христос не ги знаеше. Но точно на Голгота Той ги научи, когато прие тотално страданието. И после във възкресението Той научи неща, които иначе нямаше да получи. Иначе трябваше да се изпраща съвсем друг Учител и да се чака отново. Но това е силата на Христос, това е Неговото дълбоко разбиране, че в последния момент, макар че бяха много тежки страдания, Той веднага каза златната формула и се пренастрои: „Нека да бъде Твоята воля“. Това е велика формула и Той предаде Духа Си в Божиите ръце, и с това отвори врата. Значи Любовта, това е жаждата за Истина и само тази жажда може да сътвори в човека съвсем нов възторг, съвсем нов род вдъхновение.

Този, който е разбрал живота (това са области към висшата мистика, но са тясно свързани с учениците и те трябва да разберат), живее в пълната и постоянната радост на своята душа. Това е белегът. Такъв човек има постоянна радост, независимо какви събития стават в света. Понякога тази радост е малка, вътрешна, микроскопична, но тя винаги е там. Но Учителят отива по-надълбоко. Който е разбрал смъртта, а това означава и тайната на злото, заживява в своя дух, в шестото тяло, той надминава и живота, и смъртта, надминава и всяка радост. Той вече не се занимава с устрем, а с постоянно вдъхновение. Това е основното качество на шестото тяло. В петото тяло беше устрем, жажда, в шестото тяло вече е постигнато нещо по-дълбоко – постоянното вдъхновение.

Придобиването на живота (петото тяло, рая), както казах, не е още единение с тайната на Бога. Защо? Единението, според окултната наука, е извън живота и смъртта, в една по-дълбока област, в това, което се нарича Вечност – не само пълнота и живот, а нещо по-дълбоко. Значи единението е извън живота и смъртта, то е в шестото тяло, а шестото тяло, това е Вечността на самия човек. А Учителят казва, че Вечността живее в мига и затова човек трябва да бъде смирен, защото вратата към Вечността е много малка.

Това беше за днес и за тази година. Пожелавам на всички вътрешен успех.