Книги на Съкровенията - Том Първи - Търсачка - svetanaknigite.bg

Книги на Съкровенията – Том Първи

Книги_на_Съкровенията_–_том_1

Елеазар Хараш

КНИГИ НА
СЪКРОВЕНИЯТА

Том I

АВАЛИРА

АР ХАВАРАЯ

АВА ТОРОТ

Варна, 2023 г.

Елеазар Хараш, 2023

Елеазар Хараш

АВАЛИРА

Книга на Мъдрите Индианци

Първо издание 2002 г.

ПРЕДГОВОР

АВАЛИРА е най-древната Индианска Книга. Тя така и си останала недописана. За това си има много причини. Първата причина е, че Индианските Съзерцатели обичали да предават Истините на своите наследници пряко в Душата им, а не като надписи върху камък, кожа или по пещерите. Втората причина е в това, че те смятали, че всеки лично трябва да общува с АВАЛИРА – Шептящата Тишина, Шептящата Мъдрост, или Шептящата Съзнателност на нещата. И третата причина е в това, че според Мъдрите Индианци не Книгата е Живот, а Животът е Книга.

АВАЛИРА е Тайнство, скрито в Тишината, Шепот, който споделя своите богатства. Това е Глас, който раздава безмълвни блага на своите Синове. Това е Глас, който не е Глас, защото в Тишината няма Глас. Това е ТИШИНАТА, от която произлиза всяка Велика Култура.

Индианската Култура има своите Свещени Корени в Първата Слънчева Раса. Нейната Мъдрост е плод на Осмия Старец от 24-те Старци, наречен АВАЛ МАВАРА, което ще рече „Този, Който споделя Слънцето“, и на Неговите Синове. Авал Мавара е Бащата на цялата Индианска Раса и Култура. Той е, който познава най-добре и величието, и падението на тази Раса и Култура.

Но Авал Мавара е предшестван от Матасанга – Великия Праотец на Индианската Раса. Той е Духът на Индианското Предание. Преданието е изговореното Учение, но Матасанга трябва да се търси в Неизговореното. В Неизговореното е Духът на Матасанга. Само Неизговоримото ни води към Прасветлината.

В Индианската Култура е взел участие и Десетият Старец – Старецът на Тишината – наречен Мавахари, което значи „Споделящият Тишината“. На тези двама Старци и на Праотеца Матасанга се дължи разцветът на Индианската Култура от Първата Слънчева Раса до наши дни и занапред. Тези Велики Същества не могат да бъдат опознати. Но всеки може да се потопи в тяхната Мъдрост, която е изтъкана от Тишина и Слово и от Слово и Тишина.

Индианската Мъдрост, която е включена в книгата АВАЛИРА, е многоизмерна и необичайна. Тя включва в себе си неща от времето и неща извън времето. Тя обхваща времената от Древната Слънчева Раса, Атлантския период, следатлантския период, новите времена и нещо, което е извън времената. Последното, което казах, е свързано с Осмия и Десетия Старец. Тази книга няма типично исторически корени, нейните корени са Свещени.

Тези, които четат АВАЛИРА, трябва да чуят звука на Съзерцанията, Преданията и Легендите. Но най-важното, което трябва да се чуе, е Шепотът на Тишината.

Елеазар Хараш

АВАЛИРА

Никога не доказвай Началото на нещата. Който има Любов, той живее в Началото на нещата. Той вижда без нуждата да доказва. Търсещият доказателства призовава безумието. Никога не търси Началото на нещата, но си изработи живот, чрез който да се върнеш в това Начало. Само АВАЛИРА може да изработи този живот. Тишината е единственият съветник на Съзерцателя. Когато Тишината ти заговори, знай, че ти си Син на Древния Народ. АВАЛИРА говори само на Своите Синове. Това е Неизговореното Предание на Древните Индианци.

Аз летя, за да открия Тишината

Аз съм лист, който лети с Вятъра. Аз не летя, за да живея. Аз не летя, за да скърбя. Аз не летя, за да се радвам. Аз летя, за да открия Тишината. Само в Тишината моят живот е Неизповедим. Само в Тишината моята скръб ме задълбочава. Само в Тишината моята радост ме преоткрива. Така разбирам, че моята радост е неродена. И така разбирам, че само Тишината владее изкуството на радостта. Шумната радост е болест за сърцето ми. Тихата радост е Изцеление за Душата ми.

Съзерцание за Аромата

Водата тече, въздухът лети, слънцето мълчи. Само Любовта разговаря. Тя разговаря с Аромата, който е напоил всички неща.

Реших да превърна земята в свое небе

Земята се движи, тя ражда плодове. Небето сякаш е застинало, то сякаш се възхищава на плодовете. Небето е необятно, но няма плодове. Земята е малка, но дарява плодове. Реших да превърна земята в свое небе.

Съзерцание за Любовта

Птицата лети, за да се слее с небето. Реката тече, за да се слее с океана. Любовта нито лети, нито тече. Тя е самата Реалност. Тя не е път, който пътува към себе си. Тя е изпреварила пътя, тя превъзхожда пътя. В Любовта всички пътища се прекратяват. Любовта е Откровение за това, че път няма.

Откровението на скрития миг

И седеше Старият Индианец до реката, и наблюдаваше я. И размишляваше в себе си: Що е реката? Тя е постоянният живот. Тя всякога тече. Какво ли трябва да науча от нея? – И зърна Духът на Индианеца скрития миг. И той разбра: реката не само тече, реката е не само жива, но реката е всякога нова. И разбра Старият Индианец урока на Всестария Баща. И разбра той урока на реката. И разбра защо неговите деца обичат да се къпят в реката. И каза на децата си: Когато се къпете в реката, бъдете всякога будни, защото Всестарият Баща се излива постоянно върху вас. И това изливане е една нова Мъдрост, която ние трябва да догоним. И бъдете синове на тази река, която е постоянно нова. Застояла река е тази, която се е отказала от новото. Всестарият Баща иска да бъдем жива река. – И изгря слънцето, и разцъфтя се изгревът, и усмихна се реката на Стария Индианец.

Молбата на Мъдрия Индианец

Вятърът е мой стар приятел. Той ми разкрива следи. Той ми разкрива мястото, където мога да намеря храната си. Така аз превръщам елените в своя храна. Тази храна аз я превръщам в енергия и вярвам, че тази енергия ще ме отведе при Всестария Баща. И когато достигна до Него, ще почукам на Вратата Му и ще Му кажа: Много елени убивах. Но за какво ми е храната, ако не дойда при Тебе? И сега, когато съм дошъл, Всестарий Баща, прости ми за елените. Нека сега те да се родят като мои деца, за които да пожертвам живота си. – И изпълни молбата му Всестарият Баща.

Разговор с росната капка

Ще ви кажа за своя разговор с росната капка, понеже тя много настояваше да разговаряме. И каза ми росната капка: Ти, който си наречен Благородният Елен, какво виждаш в мене? – И казах на росната капка: Нищо не виждам в тебе, ти си толкова малка. – И видях усмивка по лицето на росната капка, и тя ми рече: Ти не беше ли малък като мене? Ти беше дори по-малък от мене. – И накара ме росната капка да се замисля. И разбрах, че дори и сега аз съм малък. И ако росната капка се окаже по-мъдра от мене, тогава аз изобщо не съм се раждал. – И каза ми пак росната капка: Какво виждаш в мене? – И казах ѝ: Нищо не виждам в тебе. – И каза ми росната капка: Не виждаш ли блясъка в моите очи? Това е радостта, скрита в моя живот. И знаеш ли кой ми е дарил тази радост? Всестарият Баща. Аз съм живот от живота на Всестария Баща. – И така росната капка си замина, и отнесе със себе си радостта. А аз останах тъжен в себе си, защото росната капка се оказа по-мъдра от мен. И в своите размишления разбрах, че Всестарият Баща е скрит в малките и незабележими неща. И обещах на Всестария Баща да търся Мъдростта в онова, което не се вижда, защото в малките неща е скрит Всестарият Баща.

Разговор с Мъдрия охлюв

Обичах много да разговарям с природата, със съществата и със себе си. И един ден по пътя си срещнах охлюва. Попитах го: Защо вървиш толкова бавно? – И каза ми охлювът: Аз не вървя бавно, а мъдро. – Попитах охлюва: Имаш ли цел в живота си? – И каза ми охлювът: Разбира се, че имам цел. Но тя е невидима, тя е скрита във Великия Дух. Нали затова се движа. И нима ти виждаш своята цел? Аз не бих те попитал дали имаш цел, защото всяко същество е родено с цел и със замисъл. – После попитах охлюва: Ще извървиш ли своя път докрай? – И каза ми охлювът: Как може едно същество да не извърви пътя си докрай? Нали в това е Великият замисъл? – Понеже бях смутен, реших да задам последен въпрос на охлюва: Кажи ми, приятелю, ти на какво се възхищаваш? – И каза ми охлювът: След като всичко в природата е възхитително, трябва ли да избирам? – На другия ден видях охлюва, но останах на разстояние, не отидох до него. Пред него имаше една счупена клонка и той сякаш я съзерцаваше, а очите му бяха изпълнени със светлина и възторг. Тогава казах в себе си: Охлювът се движи по-бързо от мене. И ние всички сме заобиколени от един Мъдър свят, но сме изгубили очите на светлината и възторга.

На гости при стария дъб

Спрях се пред любимия си стар дъб и реших да поговоря с него. От много години той само мълчеше. И попитах стария дъб: От толкова години стоиш на едно място, не ти ли омръзна животът? – И каза ми старият дъб: Приятелю, животът омръзва само на този, който не умее да го наблюдава. Аз, старият дъб, може да ти изглеждам неподвижен, но това не означава, че водя застоял живот. Аз живея със съзнанието си. Ако съзнанието ми спре да живее, тогава и аз умирам. Никога не подценявай нещата, приятелю. Всичко е мислещо и съзнателно. И мравката мисли, и птиците мислят за своя път, и дори едно листо размишлява за живота си. Даже и ти, наречен Благородният Елен, си мислещо същество. – И тогава попитах стария дъб: Откъде ме познаваш? – Каза ми старият дъб: А ти знаеш ли, приятелю, защо ме наричат старият дъб? Защото умея да слушам Гласа на Вятъра. Вятърът ми донесе твоето име. А ти знаеш ли, приятелю, защо носиш това име? Едно име е дадено, за да бъде изпълнено. Така че, когато задаваш въпроси, бъди благороден и не си мисли, че ти си единственото разумно същество, което обикаля гората. – Така аз, Благородният Елен, почувствах, че трябва да намеря себе си. И от този ден нататък старият дъб ми стана най-добрият приятел.

И листенцата разговарят

Живели много листа на едно дърво. Но две листенца били особени. Те винаги се радвали едно на друго, подскачали, обичали се, възхищавали се взаимно. Но веднъж едното листенце казало на другото: Искам да се оженим, защото най-радостно ми е с теб. – Но другото листенце отговорило: Любовта никога не се жени. – Тогава първото листенце казало: Аз мисля, че всички се женят и че всеки си има другар. – И изведнъж подухнал вятърът. И тогава едното листенце казало на другото: Ето виж, дори и вятърът иска да се оженя за тебе. – А другото листенце казало: Не виждаш ли, дори и с вятъра не можеш да ме достигнеш. – Тогава листенцето, което искало да се жени, било подхвърлено от вятъра на земята. То паднало на земята, ударило си главичката, разплакало се и казало: Защо вятърът ни раздели? – Тогава листенцето от дървото отговорило: В Любовта трябва да откриеш Любовта, а не другия.

Поточето, което пееше

Разговаряло поточето с камъчетата по своя път. Камъчетата попитали поточето: Защо се нахвърляш върху нас? Защо ни биеш? – Тогава поточето казало: Защото сте неподвижни. Защо не избягате? Къде ви са крачетата? – Камъчетата казали: Понеже нямаме крачета, не може ли нежно да ни обливаш? – Поточето отвърнало: Не аз съм господарят на водата. Водата ме създаде. И когато подскачам, аз живея. Когато живея, аз пея. И когато пея, радостта ми се увеличава. А вие, малки камъчета, нямате крачета, защото сте изгубили песента на своя живот. Който знае как да пее, той създава себе си, той създава собствената си радост. И водата го дарява с живот.

Ти ще се превърнеш в Тишина

Когато познаеш себе си, ти ще откриеш, че съществува само Любовта. А теб самият няма да те има. Ти ще се превърнеш в една дълбока и съкровена Тишина. Любовта може да съществува само в тази Тишина. През целия си живот ти си пречил на тази Тишина. Сега тебе те няма. Тържествувай заедно с Любовта.

Моят дар

Страданията, които ми причиняваш, превърнах в Любов. И тази Любов сега ти дарявам. И сега съм ти много признателен. И дори когато изпадна в безизходица, пак Любовта си дарявам.

Полетът към Този, Който ми даде очите

С много очи наблюдавах живота. Но най-истинските очи, които открих в себе си, бяха очите на моята Душа. За очите на моята Душа всичко е възвишен полет. И ето, виждам: клоните летят като птица към небето с толкова много крила, сякаш целите са се превърнали в крила. И ето, облаците: и те летят като птици, и носят ми онзи дъжд, който напоява Душата ми. И нима моята Душа не е Вода? И нима моята Душа не е Птица, родена от Водата? И не лети ли тази Птица към Изначалната Вода, за да открие там своя Баща – Този, Който ми даде очите.

Легенда за АХА ЛАВА

Съществувал ли е някога Великият Дух? Съществували ли са световете? Съществувала ли е богатата природа? Съществували ли са реките и хората? Древната Легенда казва, че нищо не е съществувало и че Великият Дух е самият Несъществуващ. Той е бил потопен в Своята Незнайност и Необятност. Той е бил потопен в Сърцето на Собствената Си Тишина. Великият Дух е бил Недостижим и всякога Недостъпен. Но ние Го познаваме като Велик Дарител. Понеже Висотата Му е Недосегаема, ние сме Го наричали Великият Орел. Древната Легенда ни казва, че от Великия Орел паднали две пера. Но третото перо не паднало. То останало да принадлежи на Великия Орел. Първото перо, което паднало, образувало световете – земята, водата, въздуха, огъня. Второто перо, което паднало, образувало живота – всички видове същества. Третото перо, което не паднало, съставлявало Сърцето на Тайната. То е наречено Тайната на Орела. На нашия език то е наречено Амашиба, което означава „Сърцето на Тишината“ или „Сърцето на Духа“. И само който се домогне до това Велико Сърце, ще може да наблюдава двете откъснали се пера на Великия Орел. Такъв Индианец ще притежава Великия Полет. Той ще бъде един Велик Съзерцател на двете пера, паднали от Великия Орел. Той ще умее да съзерцава двете паднали пера, но ще живее в третото перо на Великия Орел. Третото перо на Орела символизира най-великото, което се случва в живота. Това е Вдъхновението. Това, което Легендата ни казва, е че човек без Вдъхновение не е човек, че човек без Вдъхновение е попаднал в мрежата на двете паднали пера на Великия Орел. Само този, който е заживял в Сърцето на Тайната, той е заживял в третото перо на Орела. Само той обладава истинския живот, защото Вдъхновението произлиза от Сърцето на Тишината и Вдъхновението е единственият истински живот, дарен ни от Великия Дух. Вдъхновението е смисълът на Тишината, а Тишината е смисълът на Великия Дух. И този Дух е наречен АХА ЛАВА. Вдъхновеният никога не търси началото и края на нещата, защото би загубил Вдъхновението си. Вдъхновеният не умее да търси. Той умее да живее в Сърцето на Тишината. В Тишината е скрит Великият Дух.

Аз нарекох Великия Дух Великият Поток

Аз нарекох Великия Дух Великият Поток. Той е Велик Поток, защото Той постоянно тече в нас и около нас. Това е Живата енергия, която ни заобикаля отвсякъде. Това е Поток от неспирен живот. А защо Го нарекох Велик? Нарекох Го Велик, защото е най-старото нещо, което съществува. И нарекох Го Поток, защото вечно тече, така както е вечно и моето обожание. Аз разбрах, че мога да се приближавам към Великия Поток единствено чрез обожание. Великият Поток ме превърна в обожание.

Истинският Индианец

Който се е влюбил във Великата Вода, той е истински Индианец. Той има Сърце от Светлина. И когато е станал син на гората, той е продължил да служи само на своето Сърце. Истинският Индианец е човек на Сърцето. Ако очите му виждат нещо в далечината, той знае, че Сърцето е видяло. Очите са отражение на Сърцето. Очите са слуги на Сърцето. И само който има Сърце, може да прониква в нещата. И само който има Сърце, може да служи на Великия Дух, на Великата Вода, защото Сърцето е Светлината на Великата Вода.

Сърцето, което се завръща в своя Дом

Истинският Индианец има само Сърце. Имайки това Сърце, той няма нужда от очи, от уши и от крака. Сърцето е, което вижда. Сърцето е, което чува. И Сърцето е, което се движи. Който има това Сърце, живее мъдро, защото очите, ушите и краката му слушат Сърцето му. Това е Сърцето, което се завръща във Великия Поток. Това е Сърцето, което се завръща в себе си, в своя Дом – Дом, изграден от Покоя на Светлината.

Духът на Свободата

Всеки Индианец трябва да познава своя път. Пътят на Индианеца е пътят на листото. Пътят на листото е пътят на Свободата. Дървото не е бащата на листото и затова не може да го задържи. Затова листото напуска дървото и в своята Свобода то се завръща във Великата Вода. Духът на Свободата няма корени. Духът на Свободата е независим от живота и смъртта. Само който е свободен, който е независим, може да се завърне във Великия Поток. Великият Поток е това, което всеки иска да изрази, но никой не успява.

Съзерцание за завръщането към Слънцето

Ако Слънцето грее, нека Сърцето ти да пее. Ако Слънцето го няма, нека Сърцето ти да ликува. Ако Слънцето е изчезнало от света, тогава ти иди при него.

Съзерцание за неуловимото Цвете

Има само едно Цвете в човека, но то е невидимо и неуловимо, за да не можеш никога да го докоснеш. Който не го е докоснал, през него тече Реката на Възхищението. Който го е докоснал, е станал човек.

Сърцето, което предшества Слънцето

Открий себе си в Сърцето и ще откриеш, че Радостта му е толкова голяма, че превъзхожда Слънцето. Сърцето предшества Слънцето. Сърцето е дете на Великата Вода. И когато Слънцето не е било, Сърцето е било Вода от Великата Вода. И затова открий себе си в Сърцето си.

Виждащият Усмивката

Истинският Индианец няма път, но живее правилно. Истинският Индианец няма цел, но живее свещено. Истинският Индианец няма идеал, но се завръща при своя Баща. Истинският Индианец винаги вижда Усмивката на своя Баща.

Съзерцание за малката клонка

Който е открил най-красивата клонка в дървото, той е открил Сърцето си. Сърцето е най-добрият Дом, в който можеш да живееш. Ти можеш да стоиш на дървото, но трябва да си вкоренен в Сърцето си. Само тогава вятърът ще те освежава, водата ще те обновява, а слънцето ще ти се усмихва. Слънцето се усмихва само на Сърцето. Тогава твоята клонка танцува. Тя се разлиства, тя се разхубавява, тя се завръща. Къде се завръща?

Приятелят на съществуванието

Само истинският Индианец има Баща. Който има Баща, няма приятели, защото негов приятел е целият живот и всичко, което го обгръща. Листата му се радват, вятърът му говори, реката го очиства, огънят го сгрява, птиците кацат на рамото му, небето му се усмихва. Цялото съществувание е толкова приятелски настроено, че няма място за други приятели. Тогава и всеки човек до теб е приятел. Когато човек е приятел със себе си, тогава той е във вечно приятелство с всичко, което идва и си отива. Човек е роден, за да бъде приятел на съществуванието. Това значи да знаеш защо си роден. Който не знае това, той е роден, за да умира.

Завръщането във Великата Вода

Един Индианец е Мъдър, когато е пожелал с цялото си сърце своята Свобода. За да пожелаеш Свободата си, трябва да поставиш начало. Това начало е искреността към себе си. Който е поставил това начало, той вижда пътя. Това е пътят, по който малката Свобода се завръща в голямата Свобода. Това е пътят, по който реката се завръща в океана. Когато някой препречи пътя на реката, тя никога не спори, никога не се обижда, дори дума не отронва. Тя не се справя с трудностите на живота, просто ги заобикаля. А когато една трудност е заобиколена, тя се саморазрушава. Трудността е трудност, защото върви срещу течението на живота. Трудността прегражда само собствения си път. А всеки, който е влязъл в нейния капан, той не е бил устремен към Великата Вода. Той е имал лични цели. Всеки, който има лични цели, изгубва живота си. А Великата Вода те чака от Древни Времена. Ако ние сме река, ще бъдем отведени в Сърцето на Великата Вода. Ако не търсим Великата Вода, ще бъдем отведени при смъртта. Всеки личен живот е призоваване на смъртта. Всеки безличен живот е река, която се завръща във Великата Вода.

Авал Мавара – „Бъди самата Истина“

Някои се питат какво е Великата Вода. Великата Вода, това е Най-Чистата Истина. Най-Чистата Истина, това е Най-Чистата Тишина. Най-Чистата Тишина е прозрачна. Тя е прозрачна като самата Истина. Ако някой ми каже: „намерих Истината“, ще му кажа: „това е твоето отклонение“. Защото който е намерил Истината, става подобен на Тишината. Ако някой ми каже: „живея заедно с Истината“, ще му кажа: „Това е твоето отклонение. Ти живееш в радост, но твоята радост е преграда по пътя към Истината, защото радостта е вълнение, а Истината никога не се вълнува. Тя е Океан от Безметежност. Тя е Океан от Тишина. Никога не намирай Истината. Никога не се радвай, че живееш с нея. Бъди самата Истина и забрави всичко друго.“

Авал Мавара –
„Истинат
а трябва да те избере“

Какво е Индианец? Индианецът е образ на Отвъдното. Какво е Отвъдното? Това е образ на Съкровеното. Какво е Съкровеното? Това е пределният образ на Истината. Някой казва: Аз съм влюбен в Истината. – Ако си влюбен в Истината, не можеш да се наречеш Индианец, защото не ти трябва да се влюбиш в Истината, а Истината трябва да се влюби в тебе. Истината трябва да те избере. Само тогава можеш да носиш името си. Тогава твоето име ще бъде символ на Истината. Тогава ти си Индианец от Моята Раса. И тогава, където и да се намираш, Истината ще те направлява. Ти стана син на своето име. Името те роди и сега ти трябва да го изживееш, защото твоето име сега е част от Великата Истина.

Съзерцание за Водата, която ме откри

Гледам Водата, все тече и не изтича. Искам да я уловя, а не мога. Питам я: Откъде си дошла? – А тя се усмихва. Искам да я открия, а тя извира, без да говори. И пошепва ми: Не можеш да ме откриеш, защото аз те открих. Сега ти си Малкият извор.

Това, което те надминава

За Истинския Индианец Слънцето е повече от Слънце, Водата е повече от Вода, Пътят е повече от Път. Слънцето е това, което те очаква. Водата е това, което те преобразява. Пътят е това, което те издирва. Щом си разбрал Слънцето, Водата и Пътя, ти вече няма да живееш с човека в себе си, а ще живееш с Откровението на Реалността. Откровението е това, което те надминава.

Чакай Белият Орел да те посети

Не се опитвай да уловиш знанието, защото ще бъдеш уловен. Не се опитвай да разбереш Мъдростта, защото ще я отклониш от себе си. Бъди скромен в себе си и чакай Белият Орел да те посети. Той идва ненадейно, чрез Тишината. Белият Орел се движи само по следите на Тишината.

Съзерцание за отворената врата

Никой търсач не е издирил Мъдростта. Мъдростта издирва своите Синове. Никой търсач не е открил Мъдростта. Мъдростта е, която дарява Откровенията на своите Синове. Който иска да открие Мъдростта, трябва да бъде затворена врата за себе си и отворена врата за Откровението на Мъдростта. Само Белият Орел знае коя отворена врата е отворена.

Птица между облаците

Облаците, между които минаваш, са световете, между които се движиш. Колкото и да е светъл един облак, той не е твоят дом. Ти не си роден за нито един свят. Ти си роден да бъдеш Птица между облаците.

Само Старецът може да бъде дете

Когато остарях, косата ми побеля. Тя заприлича на Слънцето. И аз разбрах, че съм дете на Слънцето. Само този, който е станал дете на Слънцето, може да обича своя Слънчев народ. И открих, че съм дете в самия себе си. Открих, че само Старецът може да бъде дете. Всеки Старец трябва да зароди детето в себе си. Детето, това е новият поглед на Слънцето. Детето, това е новата вода на живота. Детето, това е новата свежест на въздуха. Това е ухаещият въздух. Детето, това е новата енергия, която е тръгнала на път към една друга Старост – Старост, която ще те отведе при Белия Орел, Старост, която ще те отведе при Мъдрата Тишина. Защото ти си роден от Тишината и винаги ще се завръщаш в нея.

Да откриеш своето име

Да откриеш своето име, това значи да откриеш Безименното, което ти е подарило Слово. Да откриеш своето име, това означава да откриеш пътя си към Белия Орел. Да откриеш своето име, това означава да откриеш пътя към собственото си Безмълвие. Името на Истината всякога е път към самата нея. Името на Истината е Подобие на Тишината.

Музиката на Тишината

Разговаряли славейче и клонка. Славейчето казало на клонката: Ти си толкова слаба и безпомощна. Стоиш си само на едно място и нито звук. Що за живот е това? – Тогава клонката казала: Аз стоя неподвижна, за да имаш ти основа, за да можеш да се опреш на мен и да можеш да пееш своята песен. – Славейчето казало: Не ми трябва основа. Аз съм жива песен, жива музика и песента е моята основа. А песента ми е самата радост. – Тогава клонката казала: Аз съм основата на твоята песен. Аз съм Тишината, чрез която се чува твоята песен. Всяка песен излиза от Тишината и се завръща в нея. Тишината е основата. Днес ти летиш във всички посоки, за да се завърнеш отново в обятията на Тишината. Няма полет, който да не се завръща в Тишината. Няма звук, който да не заглъхва и да не се завръща в Тишината. – И казала накрая клонката: Само неподвижният може да съзерцава себе си. Само съзерцаващият може да се вглъбява в себе си. И само вглъбяващият се може да долови музиката на Тишината. Ти си родено от музика неуловима и само Тишината може да ти разкрие тази музика. Съществува една велика музика. Тя е музика без звуци, тя е музика без обяснения. И само Тишината може да разкаже за нея.

Съзерцание за името, родено в Тишината

Човекът се превръща в син на своето име, когато е пожелал да се отдаде на Белия Орел. Дълбокото пожелаване за Отдаване е придобиване на името на Истината. Това пожелаване е освобождение от стария поглед за нещата. Освобождението всъщност е освобождение от себе си. Когато се освободиш от себе си, се явява името, което съдържа в себе си нов поглед, ново видение, ново измерение. То ще те заведе при Белия Орел. И там, в Тишината на Орела, ти ще откриеш пълния смисъл на името си, защото вече ще бъдеш част от Тишината на Истината. В тази Тишина ти си роден като син на своето име.

Истината се открива,
когато надм
инеш себе си

Аз търсих Истината в своето уединение. Аз търсих Истината в своята Тишина. Аз търсих Истината в пътешествието към себе си. И тогава Тишината ми каза: Ако познаеш себе си, ще стигнеш само до Прага на Истината. Но Вратата на Истината ще остане затворена за тебе. Истината се открива, когато надминеш себе си, когато се освободиш от себе си. От хиляди години ти си все препятствие за Истината. Когато се откажеш от себе си, Истината ще се изяви като твоето най-дълбоко Откровение. След това Откровение тебе няма да те има. Ще остане само Неизразимият живот, защото Истината се познава в твоя Дух.

Устремът, който те отведе при Истината

Птица, която има крила, не е истинска птица. Птица, която има устрем към Истината, няма нужда от крила. Устремът предхожда крилата. Когато устремът е слязъл в по-долните светове, си е изработил крила. Когато човек възстанови в себе си целостта на своя устрем, той ще надмине собствените си крила. Крилата са само отражение на устрема. Има ли Вятърът крила? Вятърът е устрем без крила. Долови Гласа на Вятъра, защото той иска да те отведе в собствената ти Вечност. В тази Вечност ти си самата Истина. Тук ти вече нямаш нужда от крила, нямаш нужда от полет, защото Истината превъзхожда дори и устрема. Устремът е дете на Истината. Но ти вече се завърна, забрави за своите крила. Истината те позна.

Това, което е най-близко до мен

Кой е моят приятел? – Слънцето. Слънцето е далеч от мен, но аз усещам как ме гали. Слънцето е толкова далече от мен, а ръката му е върху мен. Това, което е далече от мен, е най-близко до мен. Кой е моят приятел? – Вятърът. Не го виждам, но живея с него, общувам с него. Не го виждам, а пък ме освежава. Не го виждам, а пък сякаш ме гони. Това, което не виждам, е най-близко до мен. Това, което е най-близко до мен, най-трудно се вижда. А трябва ли да виждам Вятъра, ако той живее в мен? Трябва ли да виждам това, което е в мен? Това, което е в мен, ме вижда. Това е напълно достатъчно.

Тишината е моят Баща

Това, което ме очиства, е водата. Това, което ме освежава, е вятърът. Това, което ме облагородява, е планината. Това, което ме радва, е гората. Това, което ме вдъхновява, е Видението. Това, което ме разбира, е Орелът. Това, което ме успокоява, е Духът. Това, което ме поглъща, е Тишината. Тишината е моят Баща.

Съзерцание за пеперудката

И размишляваше младият Индианец, седнал на брега на реката, където беше неговият дом. Той разговаряше тихо със себе си: Що е пеперудката? Листенце с крила. Що е пеперудката? Кокиче с крила. Що е пеперудката? Вятър с крила. Що е пеперудката? Душа, облечена с много цветя. Що е пеперудката? Неуловим полет. Що е пеперудката? Полет към самия себе си.

Съзерцание за Недокоснатия бряг

Никой не може да докосне Неведомото. Никой не може да докосне това, което няма предели. Ти можеш ли да пипнеш вятъра? Ти можеш ли да докоснеш слънцето? Ти можеш ли да уловиш хоризонта? Хоризонтът не съществува. Той е само в твоите очи. И затова изостави очите си и отвори Сърцето си. Сърцето е твоят хоризонт. Можеш ли да пипнеш Сърцето си? Сърцето е твоят Недокоснат бряг.

Предание за Избраника на Истината

Някога в Древността Истината се наричала МАВАРИЯ, което приблизително означава „Тронът над троновете“ или „Венецът на всичко съществуващо и несъществуващо“. МАВАРИЯ имала много любими Синове. И понеже често поглеждала към земята, и виждала там много мъка и страдания, тя искала да изпрати на земята едно Същество на Истината, което да ръководи хората на земята, които, както изглеждало, сякаш безцелно се скитали. И избрала МАВАРИЯ Авал Мавара, или „Споделящият Слънцето“. И слязъл Авал Мавара, и говорил 70 години за пътя, който отвежда хората при Нозете на Великата Истина, или при МАВАРИЯ – при Нозете на Великия Трон. Но остарял Авал Мавара и поискал да си намери заместник. И понеже трябвало да се завръща при Трона, Той повикал петимата си най-любими ученици, за да познае кой ще бъде Избраникът му. Застанал пред тях Авал Мавара и казал им: Ще ви задам един въпрос и който отговори правилно, той ще бъде моят Избраник. – И попитал ги Авал Мавара: Защо съм слязъл на земята? – Първият ученик казал: Ти, Учителю, си слязъл на земята, за да покажеш пътя към истинското Добро. – Вторият ученик казал: Ти, Учителю, си слязъл на земята, за да покажеш величието на Дар-словото. – Третият ученик казал: Ти, Учителю, си слязъл на земята, за да покажеш пътя към Слънцето. – Четвъртият ученик казал: Ти, Учителю, си слязъл на земята, за да покажеш пътя към Белия Орел. – Белият Орел символизирал Неизразимото, Неведомото, Неописуемото. И накрая дошъл ред на петия ученик. Той застанал пред нозете на своя Учител и понеже знаел, че се разделя с Авал Мавара, очите му били изпълнени с потоци от сълзи, а тялото му заело позата на едно Велико Благоговение. Нямало никакви думи. Останало само Великото Благоговение пред Лицето на Истината. Той нищо не казал дори и за Неизразимото. Той го преживявал дълбоко в себе си. И тогава Авал Мавара казал: Ето го моят Избраник. Той е, който позна Тайното Учение на Тишината. Единственото Послание на Истината е Тишината. И пред нея можеш да застанеш само в едно Велико Благоговение. Благоговението е мярката за позналия Истината. Благоговението е мярката за позналия Неизразимото. Благоговението е мярката за позналия Тишината. Когато едно същество има Благоговение към Истината, Истината слиза в него и си устройва в него пространство от Чиста Тишина. Само в тази Тишина могат да бъдат предадени Неизразимите Истини. Всеки, който говори от името на Истината, той проповядва Тишина. – Така Авал Мавара избрал петия си ученик за свой заместник и го нарекъл Мавахари, което приблизително означава „Споделящият Тишината“. И всеки, който съумее да се роди в собствената си Тишина, ще чуе Говора на Неизразимата Истина.

Поучение за правилния избор

Повикал Авал Мавара трима от своите ученици и казал им: Днес Слънцето е благосклонно към вас. И всеки от вас трябва да си избере по едно желание, което ще бъде изпълнено. – Първият ученик казал: Искам да стана истински добър, за да помагам на хората. – Казал му Авал Мавара: Не е доброто, което може да помогне на хората. Светът е пострадал от доброто. Много добрини са били правени на хората, но те са изгубили своя път. Те са превърнали доброто в зло. – Вторият ученик казал: Искам да стана много богат, за да устроя живота на хората. – Казал му Авал Мавара: Хората страдат от устроен живот. Устроеният живот е обречен живот. Стремежът към устройване на живота е най-неизлечимата болест. – Тогава дошъл ред на третия ученик. И казал му Авал Мавара: Кажи си желанието. – И тогава ученикът казал: Имам само едно желание – Истината да живее в мен и тя да избира. Ако Истината в мен избере злото, аз ще знам, че това е Благословение. Ако Истината в мен избере доброто, аз ще знам, че това добро ще ме води към Истината. Защото когато аз правя добро, развалям Истината в себе си. Ако Истината ми даде богатство, аз не ставам богат. Ако Истината ми даде бедност, аз не ставам беден. Искам само Истината да живее в мен. А дали ще стана добър и дали ще успея да помагам на хората, това не знам. – И казал му Авал Мавара: Понеже не знаеш дали си добър, понеже не знаеш дали ще успееш да помагаш на хората и понеже си неуверен в себе си, Истината ще може да работи чрез теб. Тези, които са уверени, че са добри и че са благодетели на хората, те са изоставени от Истината. Но тези, които са неуверени и смирени, Истината ги избира за свои Отдадени. Само смиреният може да бъде Отдаден. Смирението е Преклонение пред Истината. Смирението е разцъфналото Цвете на пробудената Душа. А онази красива неувереност в човека – тя е неговата невинност. Тя символизира съхраняването на Чистотата.

Поучение за Уханието на Вечността

Повикал Авал Мавара четири от своите любими цветя. И казал им Авал Мавара: Изберете си по едно желание и Аз ще го изпълня. – Първото цвете казало: Искам да постигна височината на небето. Искам всички да ме гледат и да се чудят. – И изведнъж Авал Мавара отрязал главата на първото цвете. Главата му паднала на земята и се разплакала. Казал му Авал Мавара: Никога не постигай Високия Идеал. Остави той да те намери. – Второто цвете казало: Искам да стана най-мъдрото цвете на света, всички да ми се покланят. – И отрязал Авал Мавара и неговата глава. Разплакало се цветето и казало: Защо отряза главата ми? – Казал му Авал Мавара: Аз отрязах само твоето неразумно желание. Всеки, който иска да му се покланят, изгубва Душата си. – Казало третото цвете: Искам да стана най-красивото цвете в света, защото хората обичат да се радват на красотата. – И отрязал Авал Мавара главата и на третото цвете. Разплакало се цветето и казало: Защо ми отряза главата? – Казал му Авал Мавара: Красотата в този свят е бреме и за тебе, и за другите. Тя радва хората, но не е успяла да ги направи истинолюбиви. – И тогава дошъл ред на четвъртото цвете. И казал Авал Мавара: Кажи, дете мое, своето желание. – И казало четвъртото цвете: Аз искам да съм много малко и незабележимо. Не искам мъдрост и красота. Може и да съм грозно цвете, но искам да съм малко и незабележимо. Не искам нито височина, нито мъдрост, нито красота. Искам само едно – да имам Душа. – И тогава малкото цветенце попитало Авал Мавара: Ще ми отрежеш ли главата? – Не, аз няма да ти отрежа главата, защото Душата няма глава. Душата има само Ухание. Никой не може да посегне на Уханието. Уханието е твоето Безсмъртие. Ти си цветето, което съхрани себе си, защото твоята Душа е Ухание от Вечността. Да имаш Душа, значи да ухаеш на Вечност.

Изкуството на наблюдението

Най-дълбокото нещо, на което ме научи моят Учител, е умението да наблюдавам. Да умееш да наблюдаваш, означава да умееш да се завърнеш. Завръща се този, който следва естеството на своята свобода. Завръща се този, който няма път. Завръща се този, който няма цел. Завръща се този, който владее изкуството на наблюдението. Аз наблюдавах едно листо. Това листо пътуваше свободно по волята на Вятъра. То нямаше никаква цел, никакви мнения. Вятърът го разнасяше и то никога не влезе в спор с Вятъра. Това листо никога не мислеше за прехраната си. Който следва естеството си, той няма нужда да мисли за своята прехрана, той няма нужда да създава цел в живота си, защото целта е всякога неизречена и недостижима. А пътят е всякога незрим. Ти не можеш да видиш пътя си. Ти не можеш да видиш и целта си, защото пътят, това си ти самият, и целта, това си ти самият. Ти си път без пътища и цел без цели. Когато постигнеш собственото си Откровение, ти ще станеш Лъч от Изначалната Светлина. И ти ще станеш Присъствие на Великата Тишина. Дотам ще те отведе изкуството на наблюдението.

Истинската песен

Песен, която се пее, не е истинска песен. Песен, която се лее, е истинска песен. Песен, която се пее с думи, не е истинска песен. Истинската песен разнася Тишина. Истинската песен е повик, който идва от Дълбините на Вятъра. Истинската песен е повик, който иска да се завърнеш в своето Свещено Сърце.

Легенда за Древното Майсторство

Живял в една Древна раса Владетел, наречен Авариха. Около него живеели много Индиански племена. И някои от тези племена носели в себе си опасния блясък на смъртта. И казал Авариха на своите приближени: Намерете ми най-изкусния воин на лъка и аз ще му осигуря най-добрия живот в моите владения. – Тръгнали приближените на Авариха да търсят най-изкусния стрелец и дълъг път извървели. И най-накрая открили племето Азахири, което притежавало, според слуховете, най-изкусния стрелец. Той се наричал Тахарава. И поискали приближените на Авариха да покаже Тахарава своето умение. И поставили те на сто стъпки сърце, колкото юмрук. Стрелял Тахарава и първите му три стрели попаднали в сърцето. Казали му приближените на Авариха: Ти си избраният от нас воин. И нека да отидем при Владетеля ни, за да покажеш изкуството си. – И върнали се всички при Авариха, и показали му изкусния стрелец. Казал Авариха на стрелеца: Вярно ли е, че ти си най-добрият? – Тогава Тахарава казал: Аз съм най-добрият, най-изкусният, защото изкуството ми е предадено по наследство от триста години. – Тогава Авариха му казал: Мога да те приема само при едно условие – ако бъдеш одобрен от Стареца Ахор. Той живее недалеч от тук в пещерата Аваданга. Той е най-добрият ми приятел и аз ценя само неговото мнение. Ако Ахор каже, че си изкусен стрелец, и ако даде съгласието си, тогава аз ще те приема веднага. – И тръгнал Тахарава по пътя, посочен му от Авариха. Вървял, вървял и най-накрая открил входа на пещерата. И започнал да вика: Ахор, Ахор, излез, защото Владетелят ме изпраща. – Появил се на входа Ахор. Той бил слаб и изпит Старец с много бяла коса, подобна на Светлина. Той бил Древен Майстор на лъка, но изоставил изкуството си по волята на своя Учител, защото неговият Учител веднъж му казал: Всеки, който е постигнал съвършенството на лъка, го изоставя. И така Майсторът Ахор изоставил лъка, защото познал Тайната. И погледнал Ахор изкусния стрелец пред себе си, и повикал го: Ела и кажи ми защо те изпрати Владетелят. – Разказал му всичко Тахарава. Тогава Ахор му отвърнал: Ето, постави сърцето на сто стъпки и искам да го уцелиш. – Концентрирал се Тахарава и стрелял. Прецизна била стрелбата му. Той улучил сърцето в средата. Ахор тихо наблюдавал действията на изкусния стрелец и му казал: Ти не си достоен да бъдеш Майстор на лъка. Ти виждаш целта, но не можеш да виждаш действията си. Целта никога не е важна, важен си ти самият. – Смутен бил Тахарава. И тогава Ахор, който видял смущението му, му казал: Ела с мен на скалата, за да ти покажа нещо. – Стигнали до скалата и тогава Ахор взел лъка и стрелата от Тахарава, и застанал на своята позиция. Мястото, на което застанал Ахор, смутило безкрайно много Тахарава. Ахор стоял на самия ръб на скалата, а отдолу зеела бездънна пропаст. Само едно погрешно движение, и пропастта би го погълнала. Гледал смаяно Тахарава и казал в себе си: Че аз дори не мога да застана там. – Стоял и треперел. Тогава Ахор му казал: Виждаш ли орела, който е далеч във висините? И искаш ли да го улуча? – Тогава Тахарава казал: Това не е възможно. – Отвърнал му Ахор: Само гледай. – Полетяла стрелата в пространството и никога не се върнала повече. А орелът паднал прободен до нозете на Тахарава. И смаял се Тахарава пред Древния Майстор на лъка. – Кажи ми Тайната, Учителю. Навярно аз нищо не зная. Аз не виждам стрелата, а орелът е прободен. – И тогава Ахор му казал: Аз се отказах от лъка и стрелата, защото очите ми се превърнаха в стрела и цялото ми същество стана лък и стрела. Моята енергия стана по-остра от стрелата. Аз прободох орела със собствената си енергия. В Древното Майсторство няма лък и стрела. И няма никаква нужда от цел и мишена, защото единствената цел и мишена, това си ти самият. И когато застанеш на ръба на скалата, трябва да си напълно безметежен, безтрепетен. Ако в тебе съществува и най-малкият трепет, ти не си достоен да се наречеш Майстор. Върни се при Владетеля и кажи му, че не давам съгласието си за теб. И запомни, че който е постигнал съвършенството на лъка, той го изоставя напълно, защото самият той се превръща в лък и стрела. Енергията му става по-остра от стрела. И запомни още, че който е постигнал съвършенството на песента и който е постигнал съвършенството на инструмента, той напълно изоставя и песента, и инструмента. Той самият се превръща в музика. Цялото му същество е музика. Сърцето му е музика, очите му са музика и всяко движение в него е музика. Това научих от своя Учител. – И като казал това Ахор, той докоснал орела и орелът полетял във висините. Тогава Ахор се обърнал към Тахарава и му казал: Иди при Владетеля и му кажи, че не давам съгласието си за теб. – И върнал се Тахарава при Владетеля, и разказал му всичко. Тогава Владетелят казал: Щом Старецът Ахор не дава съгласието си, и аз не го давам. Ахор е единственият, когото слушам. – Наскърбил се Тахарава и казал на Владетеля: Изпрати знак до Ахор да ме приеме за свой ученик и аз ще отида при него. – Съгласил се Владетелят и казал му: Иди при Ахор и стани му достоен ученик. И ако Старецът Ахор даде съгласието си за теб, и аз ще го дам. – Върнал се Тахарава в пещерата, но Стареца го нямало, сякаш никога не е съществувал, сякаш самата Древност го е погълнала. Тогава седнал Тахарава на скалата и го обхванала пълна безметежност, безтрепетност. Скръбта му изведнъж отлетяла. И чул Глас от Вятъра: Чакай ме, защото аз ще се завърна при теб. Твоята безметежност ме повика. И понеже ме пожела с цялата си Душа, аз ще се завърна като твой Учител.

Правилното наблюдение

Индианците са родени, за да наблюдават природата. Който умее да наблюдава природата, открива нейното величие. Който открие нейното величие, той се обогатява с Незримото. За Индианеца правилното наблюдение е завръщане при Всестария Баща. Смята се, че неправилното наблюдение обърква твоя път, твоето завръщане. Великата природа не говори с думи, а със символи. И само наблюдателят може да разчете пътя, по който трябва да върви. Правилното наблюдение никога не разочарова. Правилното наблюдение означава правилно развитие. Погледни, не пътува ли реката към океана? Не изгрява ли слънцето от Ръцете на Всестария Баща? Не се ли раждат цветята с радост върху земята? Не те ли учи водата на обновяване? Не те ли учи наблюдението на това, че трябва да бъдеш Достоен Син на Всестария Баща? Не утолява ли водата твоята жажда? Така както всичко ти помага във Великата природа, така и ти трябва да утолиш Диханието си, като му помогнеш да се завърне с Достойнство при Всестария Баща. Само правилното наблюдение осмисля пътя на твоето Дихание. Правилното наблюдение е скритото Достойнство. Само Достойният има чисто Дихание. Само той се завръща неопетнен при Всестария Баща. Това е пътят, по който са се родили истинските Древни Шамани. В Древността думата Шаман е означавала Достойният. Такива Шамани са били Азарива, Хатара, Азарол и много други

Пустошта те превръща в Тишина

И наблюдаваше Азарива небето, и откри Душата в себе си. И наблюдаваше Азарива водата, и откри Живота в себе си. И наблюдаваше Азарива незримия вятър, и откри Диханието в себе си. И наблюдаваше Азарива слънцето, и откри в себе си Почит към Всестария Баща. Но най-много Азарива обичаше да наблюдава Пустошта. Тя му разкри Уединението и Чистотата. И той разбра, че всички сме родени от Пустошта и се завръщаме при нея. За Азарива Пустошта беше най-чистият Дом – Дом, който не може да бъде опетнен от света. За него Пустошта беше неопетнено място. В Пустошта той откриваше величието на Уединението. В Уединението той откриваше величието на Тишината. В Тишината той откриваше онази единствена Чистота, която дарява Достойнството да се завърнеш при Всестария Баща. Азарива казваше на своите братя: Който не е постигнал Тишината, той няма истински Дом. Който не е постигнал Чистотата, той няма правилно Дихание. Който няма правилно Дихание, той няма правилно наблюдение. Който няма правилно наблюдение, той не може да разбере, че Пустошта е скритото слънце на живота. Пустошта е Сърцето на Всестария Баща. Пустошта създава Тишина. И само в една дълбока Тишина ти можеш да откриеш Всестария Баща. Природата те учи, гората те храни, водата те пои, слънцето те топли, но само Пустошта те превръща в Тишина. И само в тази Тишина ти можеш да надзърнеш във Великото Сърце на Всестария Баща.

Съзерцание за Вятъра, който е Тишина

Вятър, който лети, е Птица. Вятър, който не лети, е Наблюдател. Вятър, който живее, е Дихание. Но само Вятърът, който е Тишина, прониква между нещата и пресътворява себе си.

Страданието ме превърна в Птица

Злото носи лоши страдания. Доброто носи добри страдания. Но не е важно дали страдаш. Важното е дали умееш да страдаш. Ако умееш да страдаш, ти ще се превърнеш в Птица, която е напуснала и земята, и небето. Ти вече няма да имаш гнездо, защото умението да страдаш се превръща във вечен път към Бащата на Великата Зора. Не приемай страданието като страдание. Страданието е само път, който изработва твоите крила. И превърнеш ли се в Птица, ще разбереш, че страданието е било Любов. Аз видях, че радостта осакатява хората. И избрах страданието за свой избавител. То ме спаси от радостта и ми даде вечни крила, с които да летя към Този, Който ме чака. – И Той взе Птицата при Себе Си.

Така ни говореше Старият Шаман

Индианците са най-страдащият народ. И моето племе, което се наричаше Гуарахи, беше образ на страданието. Цялото племе страдаше. Студът ни нападаше, снегът ни затрудняваше, дъждът ни мокреше, а храната трудно се добиваше. Най-страдащият от всички нас беше нашият Шаман. Който е страдал най-много, само той може да бъде духовен Водач на своето племе. Когато той ни заговореше пред огъня, той всъщност ни хранеше. Гласът му беше подобен на Гласа на Всестария Баща. Старият Шаман казваше: Не е ли страданието самият живот? Не е ли животът Дихание от Извора. Не е ли Изворът нашата Свещена Река – Реката вътре в нас? Нека Свещената Река да тече в нас и ще бъдем нахранени. Ние не сме от този свят. Ние сме от света на Всестария Баща. Нека да изпепелим страданието в себе си чрез жаждата да бъдем Свещена Река. Тогава страданието ще остане далече от нас. Защото там, където се намира Великата Свещена Вода, страданието ни е напуснало. Свещената Вода няма брегове и ние нямаме брегове. Реката, която тече в нас, ще ни освободи от всички страдания, защото Свещената Вода винаги отмива непотребното. – Така ни говореше Старият Шаман.

Можеш ли да носиш болката достойно?

Искам да знам можеш ли да седиш с моята или твоята болка, без да направиш дори едно, каквото и да е, движение, за да я скриеш, потушиш или изцелиш.

Дървото на Безмълвието

Аз живях дълги години с едно изсъхнало дърво. Това дърво стана мой приятел. То ми разкри тайната на страданието. То се беше превърнало в едно постоянно страдание. Докато другите дървета искаха да имат цветове, плодове, докато другите дървета искаха да бъдат забелязвани, да се грижат за тях, докато другите дървета все искаха и искаха, само моето дърво стоеше скромно и безмълвно. То нямаше никакви желания. То беше потопено в своето собствено страдание. Аз често разговарях с това дърво, защото то беше мой приятел. Веднъж аз го попитах: Приятелю, защо си толкова страдащ, замислен и безмълвен? – И каза ми моят приятел: Аз страдам, защото без страдание не мога да открия дълбочината си. Аз съм вглъбен, защото без вглъбяване няма да мога да осветя моята дълбочина. Аз съм безмълвен, защото само в Безмълвието мога да открия онзи живот, който никой не може да ми отнеме. Ако ти си дърво, което дава плодове, и ако се яви една буря, която отнеме живота ти, къде е тогава твоят корен? Само Свещеното има корени и само в Безмълвието можеш да ги откриеш.

Аз страдам, за да постигна
в себе си Тишинат
а

Аз не страдам, за да постигна после радост в живота си. Аз не страдам, за да превърна живота си в безпорядък. Аз не страдам, за да позная себе си. Аз не страдам, за да тържествувам. Аз страдам, за да постигна в себе си Дълбокото, което е образ на Тишината. Само който е постигнал Тишината, може да има Присъствие в своите думи. Без Тишината словото е безумно. Когато Шаманът говори, след думите му потича Тишина. Тогава каквито и да са думите, те носят Присъствие на живот. Те са искри, дарени на душите в техния път. Истинският Шаман е словесна Тишина.

Съзерцание за Великата Тишина

Много неща може да наблюдава един Индианец. Много неща може да проследява един Индианец. Но има едно нещо, което не може да бъде наблюдавано и не може да бъде проследявано. Това е Неподвижният Вятър, Неподвижното Дихание. Наричам го още Тишина. Това е Най-Древното Царство, в което всички се завръщат. В това Царство няма зло. В това Царство няма и добро. В това Царство има само един Безпределен Покой. В Царството на Покоя ти нямаш нужда дори и от себе си. Това е Царството на пълната Свобода. Не внасяй себе си в тази Свобода. Тази Свобода е името на Великата Тишина, на Великия Покой. В тази Велика Тишина няма място за двама.

Разговор за Свободата

Наблюдаваше Старият Шаман себе си и дълго време се опитваше да си отговори на един въпрос. Той каза на дървото до себе си: Ти стоиш отдавна тук, на това място, и сигурно знаеш отговора на моя въпрос. Кажи ми кое листо е по-свободно: това, което е на дървото, или това, което е паднало и се носи свободно по вятъра. Кажи ми кое листо притежава Свободата. – И каза Старото дърво на своя приятел, Стария Шаман: Аз също дълго търсих този отговор и най-накрая разбрах, че докато си все още листо, нямаш Свобода. Когато си листо на дървото, ти притежаваш дървото. А щом притежаваш дървото, и то те притежава. Когато си листо, носещо се по вятъра, ти притежаваш вятъра. Тогава ти зависиш от настроенията на вятъра. И най-накрая разбрах: всякога, когато притежаваш нещо, и то те притежава. А Свободата означава нищо да не притежаваш. Свободата означава нищо да не очакваш. Ти трябва да забравиш, че си листо. Ти трябва да летиш навътре в себе си като птица без крила, докато стигнеш до собствената си Сърцевина. В тази Сърцевина ти ще видиш, че не си зависим нито от дървото, нито от вятъра. Тук ти си птица, която нищо не притежава и която не е притежавана. Тук нямаш нужда дори и от крилата си. Тук ти си се отказал от всички видове очаквания. А този, който се е отказал от всички видове очаквания, той е намерил истинската си природа. Този, който няма очаквания, може ли някога да бъде разочарован? Бъди неочакващ и ще бъдеш свободен.

Съзерцание за пътя към Неизвестното

Ако си птица, наслаждавай се на крилата си. Ако си цвете, наслаждавай се на уханието си. Ако си дърво, наслаждавай се на своята неподвижност. Ако си Шаман, наслаждавай се на Неизвестното. Ако си Шаман, наслаждавай се на онзи път, който никъде не те отвежда. И запомни: само Неизвестното може да те обогатява. Превърни се в път към Неизвестното. Търси всякога Неизвестното и пътят никога няма да те разочарова. Бъди неизменен единствено на Неизвестното.

Пътят на Сърцето

Ако имаш Сърце, превърни Сърцето си в Светлина. Ако имаш Светлина, превърни Светлината си в Дълбочина. Ако имаш Дълбочина, превърни Дълбочината си в Тишина. Ето, това е името на Извора. Това е пътят, по който Сърцето се превръща в Извор.

Преобразяването на враговете

Ако Орелът каца на рамото ми, значи Истината е дошла в мен. Ако Орелът е приятел, който ми помага, значи Истината ме ръководи. Между мен и Орела седи Истината. Аз живях четири години заедно с моя Орел. Той ми разкриваше пътищата на моите врагове. И аз трябваше да ги накажа. Когато Орелът е твой приятел, тогава Истината воюва на твоя страна. А когато Истината воюва на твоя страна, тогава и враговете ти израстват до онази Духовност, която ще ги освободи от злото.

Твоите врагове ще те напуснат

Срещнах много врагове по пътя си. Но кои са моите истински врагове? Кой е сътворил тези врагове? Не е ли това моето неразбиране? Не е ли това моята скрита същност? Не съм ли аз, който съм ги внесъл в същността си? Моите врагове са моите слабости, които съм допуснал в себе си. Най-важното нещо в живота е да съумееш да видиш същността си, да съумееш да прозреш себе си. Ако можеш да влезеш толкова дълбоко в себе си, че да видиш същността си, тогава твоите врагове ще излязат, ще те напуснат. В истинската същност те нямат дом. Достатъчно е да видиш същността си. И за тая твоя честност тя ще те възнагради.

Орелът от Висините

Орелът от Висините, това е онази същност в човека, която се е изтръгнала от мислите на ограничения свят. Само Неограниченото може да лети във Висините. Орелът от Висините, това е Неограничената Душа, Освободената Душа. Орелът е Птица на Свободата.

Съзерцание за срещата с Незнайното

Птица, която лети високо, е недосегаема за скръбта. Птица, която лети високо, е недосегаема за радостта. Птица, която лети високо, е недосегаема за враговете си. Птица, която лети високо, е недосегаема за приятелите си. Птица, която лети високо, е досегаема за собствения си Незнаен път. Който иска да постигне тези Висини, трябва да остане без приятели и без врагове. Трябва да потеглиш напълно сам за срещата с Незнайното.

Съзерцание за Незримата Основа

Очите са крилата на Орела. Крилата са слуги на очите. Краката на Орела са неговото Основание. Краката са умението да стъпиш на своята Незрима Основа. Те символизират умението да разчиташ на Незримата Основа. Който има Незримата Основа, той не е господар на никого, но владее своя живот и белите облаци го приветстват.

Живота ще го откриеш в Незнайното

Не търси в скръбта болка, защото няма да я откриеш. Болката, това си ти. Не търси в скръбта страдание, защото няма да го откриеш. Страданието, това си ти. Ако тръгнеш по истинския път на живота, търси само това, което не си ти. Ако търсиш това, което не си ти и което е собствената ти Незнайност, ти ще се наречеш господар на живота. В знайното няма живот. Живота ще го откриеш само в Незнайното. Само в Незнайното е скрит твоят живот. Не позволявай на знайното да се промъкне в живота ти.

Ти си Истина, която не се нуждае от пътища

От Древни времена ти странстваш в различни народи. От незапомнени времена са те учили да търсиш Истината. И ти все пътешестваш. Търсиш Истината в небесата, търсиш я на звездите, търсиш я в съществата, търсиш я по реки и гори, търсиш я в преданията. И аз виждам, ти целият си се превърнал в път, а трябваше да се превърнеш в Истина. Истината, това си ти, но ти не можа да откриеш себе си. Ти търсиш Истината навън, а тя стои кротко в тебе и те наблюдава. Ти си като една риба, която пита къде е океанът, къде е водата. А водата е толкова близо до теб, ти си самата вода. Ти вечно живееш в тази вода, ти вечно живееш в тази енергия. Водата е Духовна енергия, океан от Истина. Но ти търсеше други риби, ти търсеше храна, ти търсеше разговори, ти търсеше развлечения и не можа да познаеш водата. Тя беше толкова близо до теб, че ти я изгуби. Днес Старият Шаман отново иска да ти каже: Не търси това, което си ти самият. Ти си Истината. Не създавай пътища. Ти си Истина, която не се нуждае от пътища. – Старият Шаман казва: Бъди като риба, която е дете на водата. Бъди като капка, която е дете на океана. Бъди като листо, което е дете на дървото. А знаеш ли, че ти си бил вода преди водата, защото си Син на Всестария Баща. Но само Всестарият Баща може да ти открие това. В този свят Истината се проявява по странен начин. Но в Древния свят, в Древната Слънчева Раса тя се е проявявала първично, като Жива Вода. И затова днес хората търсят тази Вода. Върни се, дете мое, в Изначалната Вода.

Съзерцание за Душата-цвете

Ако едно цвете ухае, това е неговата прегръдка. Ако едно цвете стои до теб и няма ухание, това означава, че ти нямаш връзка с неговата Душа. Всяко цвете е Душа със скрит корен. Ако ти имаш връзка със скрития корен на нещата, за тебе всяко цвете ще ухае. Но най-много от всички цветя ще ухае прекършеното цвете. Прекършеното цвете е скрито в Душата си, просто трябва да я видиш. Няма Душа без ухание и няма цвете без Душа, и няма Душа без корен. Шаман е този, който познава своя Свещен корен. И затова Шаманът може да се наслаждава дори на едно прекършено цвете, защото то е Душа от корена, защото то е пътувало към теб и после се е завърнало в корена си. И ако ти също си се завърнал в своя корен, ще бъдеш Брат на прекършеното цвете. И макар че прекършеното цвете няма усмивка, ти ще видиш в него това, което е по-дълбоко от всички усмивки на света.

На това ме научи Всестарият Баща

Ако реката тече, и аз ще тека. Ако птицата лети, и аз ще летя. Ако цветето ухае, и аз ще ухая. Ако слънцето грее, и аз ще грея. Ако пътят ми свършва, и аз ще свърша, за да се завърна при моя Баща, където ще продължа да тека, да летя, да ухая, да грея. И после отново ще се завърна като Гласа на Вятъра, който изпълва с надежда реките, птиците, цветята и слънцето. На това ме научи Всестарият Баща.

Съзерцание за Душата-Огън

Знаете ли защо съм пеперуда? – Защото съм Искра от Пламъка. Знаете ли защо летя? – Защото само Пламъкът лети. Знаете ли защо летя? – Защото победих смъртта. А знаете ли защо летя към Пламъка? – За да изгоря. – А знаете ли защо искам да изгоря? – За да се скрия и от живота, и от смъртта. Защото моят единствен живот принадлежи на Изначалния Пламък. Всеки, който се завърне в този Пламък, надминава и живота, и смъртта. Всеки, който се завръща в Прапламъка, той се събужда като Вечна Душа и става подобен на Прапламъка. Това е завръщане при Всестария Баща. Нима твоят живот и твоята смърт могат да бъдат по-ценни от това завръщане? Това завръщане е твоята Вечна Пробуденост. Завърни се в Прапламъка и не съжалявай за изгорелите си крила, защото Душата е повече от крила. Душата е Огнена Птица. Познай себе си и няма да имаш нужда от крила.

Предание за единствената победа

Много дни воюва племето Уавала. Много верни Индианци напуснаха достойно този свят. Те воюваха срещу три пъти по-многочислен враг. Освен това белите поробители бяха много по-добре въоръжени. Предстоеше последната битка. Белите бяха получили подкрепление с още около 300 човека, докато Вождът на племето, наречен Уахира, разполагаше само с 22-ма воини. Всички очакваха какво ще каже Вождът Уахира. Той събра воините си и започна своето слово. Всички го слушаха с притаен дъх. Уахира заговори: Вие, които сте верни на своето племе, помнете онова, което ни завеща Старият Шаман. Ето словата му: Ние ще победим. Колко е многоброен врагът ни, няма значение. Победата принадлежи на този, който воюва със Смелост и Достойнство. В Смелостта и Достойнството оцелява Духът. Не е важна победата или загубата. Важно е да съхраним докрай смелостта си в битката и Любовта си към Великия Дух. Има само една победа. Тази победа е Свещеното, което съхраняваме вътре в нас. Победата никога не принадлежи на страхливите и недостойните. Духът е винаги нещо повече от битката, нещо повече от всичко, което се случва. – Така Индианците влязоха в неравен бой. Те изгубиха битката. Те изгубиха себе си, но съхраниха Духа си. Те съхраниха нещо, което белите не видяха.

Истината е Бащата на Достойнството

Повикал Авал Мавара четирима от най-великите си Шамани. В най-древната Раса те се наричали Шамавари, което означавало „Същества на Достойния Път“. Впоследствие са били наречени Шамани, което означава „Същества на Пътя“ или „Пазители на Пътя“. Повикал Авал Мавара четиримата велики Шамавари и казал им: Кой е Достоен? – Първият Шамавари казал: Само този, който е смел. Смелостта е птица, която лети. Смелостта е птица, която познава своя път. – Вторият Шамавари казал: Достоен е този, който винаги има будно око – око на орел, око, което вижда надалече. – Третият Шамавари казал: Достоен е този, който има сърце да прегърне нещата. Сърцето е, което разбира. – Четвъртият Шамавари казал: Достоен е този, който има Духа на търсенето. Този Дух всякога те обогатява. – И най-накрая Авал Мавара казал: Достоен е само този, който самият е станал Истина. Този, който е станал Истина, няма нужда от смелост, няма нужда да е птица, няма нужда да е сърце, което прегръща нещата, няма нужда и от будно око, няма нужда и от дух на търсачество. Истината е преди времената, тя превъзхожда всичко това. Истината е повече от смелост. Истината е повече от птица. Колкото и високо да лети една птица, тя може да стигне най-много до подножието на Истината. Истината е повече от будно око. Колкото и да е будно едно око, то няма да съзре Истината. Истината е повече от сърце, което прегръща нещата. Истината прегръща и сътвореното, и несътвореното. Истината е повече от духа на търсенето. Истината превъзхожда търсенето, тя го е създала. Това, което създава, всякога превъзхожда нещата. Достоен е само този, който е изоставил смелостта, който е изоставил будността на окото, който е изоставил сърцето си и който е изоставил всичките си търсения. Достоен е само този, който се е слял с Истината и самият е станал Истина. Истината е Бащата на Достойнството.

Предание за най-древната Тайна на Истината

Много воюваше племето Агуая. Това Индианско племе беше много смело, въпреки че Индианците, и млади, и стари, умираха един след друг. Младите Индианки им се възхищаваха, защото най-младите умираха с усмивка на лицето си, по-старите умираха с мир, който сияеше от цялото им същество, а най-старите умираха с широко разтворени ръце, сякаш прегръщаха Безкрая. И попитаха Индианките Стария Шаман: Защо умират така красиво и толкова величествено, сякаш тяхната смърт превъзхожда живота? – И тогава Старият Шаман каза: Това са истинските Индианци. Те познаха Тайната на Достойнството. Достойнство е само това, което превъзхожда живота и смъртта. Животът и смъртта са деца на Достойнството. Достойнството е Бащата на живота и смъртта. Да си живял достойно и да си умрял достойно, това надминава пределите на Тайната. Тайната е също дете на Достойнството. Достойнството е Истината в човека. Достойнството е първото дете на Истината. Само Достойнството съхранява Истината. Тайната се прекланя пред Достойнството. Достойнството е най-древната Тайна на Истината.

Танцът на Шаманите

Има Древен ритуал в най-старата Индианска традиция. Този ритуал е Свещен Танц. Ние го наричаме Свещен, защото само Свещеното е пътеводител към Слънцето. Това е Танцът на Шаманите. И който е искрен към своя Център, се завръща към Древния си Баща. В този Танц трябва да се превърнеш в кръг, който пътува навътре. Отдай се на този ритуален Танц, но без да го превръщаш в изкуство. Нека движенията ти да бъдат искрени и естествени, защото само който е искрен, може да изгуби света. Само който е искрен, може да изгуби тялото си, ума си и мъката си. Само той може да влезе в своя Съкровен Център. Това е твоята Съкровена Същност, в която си изгубил всичко, но си придобил своя Свещен Произход, който ти позволява да видиш Лицето на своя Баща и да чуеш думите, които заслужаваш. Който не е искрен, не може да изгуби света. Само искреният може да бъде приет от своя Баща.

Поучение за Слънцето от Авал Мавара

Помнят Старите Индианци Поученията на Авал Мавара. Това са Поученията за Слънцето. И казваше Авал Мавара, Най-Старият от Старите: Пазете радостта си, защото тя е частица от Слънцето. Пазете сърцето си, защото то е пламъче от Слънцето. Пазете душата си, защото тя е огън от Слънцето. Пазете чистотата си, защото тя е прозрение от Слънцето. Пазете духа си, защото той е отломък от Вечната Канара. Вечната Канара е името на Слънчевия Дух.

Ритуалът на ритуалите

Танцът е Свещен ритуал. За Индианците Танцът е ритуалът на ритуалите. Танцът е завръщане в Центъра. Танцът доказва несъществуванието. Танцът е процес на изчезване. Само искреният може да изчезне в своя Център. Само той може да се завърне при Великия Дух. А който се е завърнал, той вече няма име, няма свой живот, няма смърт, няма го танцуващия, няма го дори и Танца. Останал е само Великият Дух. Само тогава можеш да чуеш Истината. Ритуалът на ритуалите е завръщане в Истината. Затова този ритуал се прави тържествено.

Ти си Откровението за самия себе си

Не търси Истината, за да може тя да изгрее в теб. Не търси Истината, за да можеш да бъдеш намерен. Погледни себе си, ти си просто една капка. Щом си видял капката, ти си видял океана. Ти си капка от океана на Великия Дух. Ти си Дихание от Диханието на Великия Дух. Ти си листо от Великото дърво. Листото не търси дървото. То стои на своето определено място на дървото. И ти стой на своето определено място в живота. Това е твоята Истина, защото ти си Откровението за самия себе си. Ти си роден като Истина и затова не търси друга Истина, друго Откровение. Ти си Дихание на своя Велик Баща.

Общението с Великия Дух

Ти искаш да общуваш с Великия Дух, нали? Тогава трябва да изпълниш три условия. Първо, трябва да имаш Свещено чувство към всичко. Второ, трябва да надраснеш Свещеното чувство към всичко. И трето, трябва да придобиеш едно Всесвято чувство към Великия Дух. В това Всесвято чувство ти вече си част от Великия Дух, ти вече можеш да общуваш с Него, защото това Всесвято чувство е единственият Слух. Само Всесвятото чувство умее да слуша. В това Всесвято чувство ти си Дихание от Неговото Дихание. Ти вече дишаш, както диша Великият Дух. Щом дишаш като Него, ти си в общение с Гласа Му.

Трудностите, превърнати в цветя

За Индианците животът е тежък. За Индианците пътят е осеян с трудности. Но тези, които са тръгнали по пътя към Великия Дух, те превръщат трудностите в цветя. Цветята показват разбирането на пътя. А всеки, който е разбрал пътя си, той се превръща в едно ухание. Той е едно ухание, което се завръща при Великия Дух. Трудностите не съществуват, за да ги премахваш. Трудностите съществуват, за да ги разбереш. Който е разбрал трудностите, те си отиват от него и той се завръща при Великия Дух.

Съзерцание за неизговоримата Красота

Цветето е цвете, когато мълчи. Цветето е цвете, когато ухае. Цветето е цвете, когато сияе. Цветето е цвете, когато е изтъкано от Тишина. Само Тишината доказва, че Красотата съществува. Ако можеш да говориш за Красотата, тя не е реална. Ако не можеш да кажеш дори и дума за Красотата, докоснал си се до Тишината, която ще те отведе до Великия Дух. Великият Дух е неизговоримата Красота.

Остана само сърцето ми

Летях като птица. Летях така, сякаш цялата съм от крила. Толкова много Те търсих, че изгубих крилата си. Превърнах се в полет. Дори и полета си изгубих. Остана само Сърцето ми. Разбрах, че искаш само Сърцето ми. Сега вече не ми трябват крила, защото Сърцето ми се завърна в Твоето Сърце. Сега съм птица без крила. Сега съм птица без полет. Сега съм птица без път. Нима може да има път за този, който е открил Бащата на своето Сърце.

Предание за най-важното в живота

Младите Индианци много обичаха да сядат около своя Шаман и да го слушат. Старият Шаман се казваше Амагоя – Окото на Разума, или Виждащият чрез разум. Веднъж младите Индианци се събраха и решиха да отидат при Стария Шаман с един въпрос. Този въпрос беше обхванал душите на младите Индианци. И те жадуваха много да разберат отговора, за да влеят енергията си в правилната посока. С тази мисъл те отидоха при стария Шаман и го попитаха: Кое е най-важното в живота? – Тогава Старият Шаман Амагоя каза: Най-ценното в живота е изпитанието. Най-важното в живота, това е да избереш трудния път. Само трудният път, извървян с Достойнство до края, отвежда нашата душа при великия Дух. И ако получиш Видението за Великия Дух, и ако Великият Дух ти каже: „Ти извървя своя път достойно“ – ти си приет от Него. Това е, което твоята душа жадуваше. Сам Великият Дух те е поставил в трудния път. Който избере лесния път, той избира пътя на разрушението. А който е избрал трудния път, той създава в себе си Дух, който ще го отведе при Достойните Предци.

Свещената Почит към Предците

Когато почитаме нашите Предци, ние изразяваме своята Свещена Почит към Уакан Танка. Това е Името, завещано ни от Предците. Едни Го наричат Великия Дух. Други Го наричат Великата Тайна. Някои Го наричат още Свещената Тайна. Аз Го нарекох Уахира Танка, което означава „Най-Древната Тайна“ или „Този, Който е преди всяка Тайна“. Предците са деца на Уахира Танка. Те са част от Неговата Свещена Енергия. Когато ние се обръщаме към Предците, ние се обръщаме към Свещеното в нашите Предци. Нашата енергия трябва да е Свещена, защото само когато енергията е Свещена, тя може да влезе в Тайната и да се превърне в Дух на Почит към Предците и в сливане с тяхната Мъдрост. Мъдростта на Предците, това са най-чистите Извори от Уахира Танка.

Ритуалът на Свещената лула

Свещената лула е начин за потопяване в Дълбочината на нещата. Свещената лула е нагласа за потопяване в Предците. Свещената лула е настройване за един дълбок вътрешен Покой. Ето защо за нас Свещената лула е ритуал. Чрез Свещената лула ние призоваваме нашата същност да се оттегли от света. Свещената лула е ритуал, завещан от Предците. Чрез този ритуал ние се сливаме с Предците, за да получим отговора на своята истинска нужда. Свещената лула трябва да се държи с двете ръце. И този, който държи Свещената лула, трябва да е много съсредоточен, защото чрез Свещената лула ние вдъхваме от Огъня на Предците. Този Свещен Огън е наследство от Уахира Танка. Държащият Свещената лула трябва да насочи дима към четирите посоки на света. Това е уважение към съдбата, която ни изпращат ветровете. После димът трябва да бъде насочен към Земята – нашата Свещена Майка, която ни храни, която е наш Дом. И най-накрая димът трябва да е насочен към Небето. Това е нашата Свещена Почит към Предците и нашата Велика Почит към Уахира Танка. Когато нашата Свещена Почит е приета, ние получаваме правилния отговор на нашата истинска нужда. Така чрез Свещения ритуал ние решаваме въпросите на нашите племена.

Сливането с Птицата-Тайна

Всеки истински Шаман е постигнал извисяването си към Уахира Танка. Скритата същност на Индианеца е Свещена Птица. Същността на Индианеца и същността на Орела са еднородни. Ако същността на Индианеца пожелае много дълбоко да полети с Орела, да полети с неговите крила, да вижда с неговите очи, тогава Орелът ще приеме своя брат в същността си. И тогава Индианецът ще съзре това, което обикновените очи не могат да видят. Очите на Орела са създадени от Уахира Танка. Затова тези очи виждат Скритото. А когато е необходимо, те виждат Скритото в Скритото. Ето защо Орелът е Свещена Птица. В Древността тази Свещена Птица се е наричала Авал Уахира, което означава „Птицата на Уахира“ или „Тайната на Уахира“. Аз наричам това Птицата-Тайна.

Легенда за Уахира Хава

Живял някога, в най-древни времена, Вседревният Дух Уахира Танка. След като всички светове били създадени, липсвало само едно нещо – животът, който да обитава тези светове. И решил Вседревният Уахира да създаде нещо прелестно, нещо, което да е изпълнено с енергия и живот. И тогава излъчил Той от Себе Си много Искри и изрекъл „Ахар Аваха“, което означавало „Летящи Души“. Така Искрите се облекли с крила. И полетът им бил устремен към Високото. Те чувствали, че някъде много нависоко живее техният Баща. Видял Уахира стремежа на Летящите Души, стремежа на безбройните крила да Го достигнат. И разнесъл се Глас от Престола на Свещената Тайна, и безбройните крила утихнали, за да го чуят. Тогава Вседревният Уахира Танка казал: Ето, вижте трите Планини. Първата символизира Земята, втората символизира Небето. А третата символизира Края на нещата – това е най-високото Място и тези крила, които се извисят до най-високото Място, ще бъдат наречени Уахира Хава. И полетели безбройните крила към Великата цел. Но по пътя нагоре голяма част от летящите души не могли да издържат. Студът бил толкова голям, че сковавал полета им. И тогава тези Души-птици се завърнали долу и били наречени земни птици. А какво се случило с другите Души-птици? Те издържали на студа и надминали неговите граници. Но попаднали в света на топлината и тя погълнала техния полет. И затова те били наречени небесни птици. Видял Уахира, че една Птица продължавала да лети. Тя издържала на големите изпитания, които носели студът и топлината. И долетяла тази Птица до Края на нещата. И слязъл тогава при нея Уахира Танка, и казал: Кое е това, което те доведе до Мен? – Тогава Птицата казала: Забравих напълно студа и топлината. Исках да стигна до най-високото Място. И знаех, че на най-високото Място има едно единствено изпитание. Знаех, че ако мога да го издържа, ще докосна Видението на Вседревната Тайна. – И тогава Уахира Танка попитал Птицата: Кое е това върховно изпитание, което е Краят на нещата и което ти искаш да издържиш? – Тогава Птицата казала: Това последно изпитание е Авахала – Безкрайната самота. И аз влизам в тази Безкрайна самота завинаги, защото това е зовът на моите крила. И ако издържа това изпитание, ще се превърна в Птицата на Вседревната Тайна. – И казал Уахира Танка: Ти стигна до Края на нещата и сега Аз ти дарявам Вечното Безмълвие. И в това Безмълвие ти ще носиш в себе си Безпределната Пълнота, защото твоята самота беше една празнота, която Аз изпълвам със Себе Си. – И казал още Уахира Танка: Ето, погледни тази Светлина. – А тази Светлина била толкова Ослепителна, че Птицата била изпепелена и останал само Духът ѝ. И тогава Духът ѝ се облякъл с нови крила, чисто бели крила – крила, които блестели като Ослепителната Светлина. – Казал тогава Уахира Танка на Своята Птица: Понеже ти издържа най-великото изпитание, изпитанието на Безкрайната самота, ще се наречеш Уахира Хава – Птицата на Безмълвието. Няма говор в Изначалната Тишина и никой не може да споделя Вседревната Тайна. Само Тишината може да я сподели.

Поучение за най-скъпото от Авал Мавара

Събрал Авал Мавара своите Синове и ги попитал: Кажете ми, Синове мои, кой е този, който придобива най-скъпото в живота? – Първият казал: Този, който постоянно се стреми. – Тогава Авал Мавара казал: Светът е пълен със стремящи се хора, но най-скъпото остава далече. – Вторият казал: Трябва постоянно да мислиш за най-скъпото. – И решил Авал Мавара да изслуша и другите си Синове. Третият казал: Най-скъпото е това, което не можеш да издириш. – Четвъртият казал: Най-скъпото е това, което никога не можеш да докоснеш. – Петият казал: Най-скъпото е да имаш любов към природата. – Шестият казал: Най-скъпото е това, което те ръководи. – Седмият казал: Най-скъпото е това, в което се завръщаш. – И тогава Авал Мавара казал: Синове мои, всичко, което казахте, това са разумните пътища на вашите души. Според мен най-скъпото нещо е Истината. За да постигнеш Истината и да може тя да се влее в тебе, ти трябва да изгубиш всичко, абсолютно всичко, дори и пътя си, и стремежа си, и любовта си, и водителството си, и сърцето си, и живота си. И когато изгубиш напълно всичко и си съхранил само своето Достойнство, тогава Истината ще се яви. И ти ще осъзнаеш, че не си достоен за нея, но ще разбереш, че си Избран. Само този, който е изгубил всичко, дори и своето собствено Достойнство, може да оцелее в Истината. Истината е неговото единствено Достойнство.

Авал Мавара –
„Никог
а не разбирай Истината“

Само в самотата можеш да оцелееш. Само в самотата можеш да се възродиш. Само в самотата можеш да придобиеш своята Възраст. Това е твоята Древност. Не означава ли Възрастта възвишение над твоя ръст? Това възвишение се случва само в самотата. Само в тази самота Истината се ражда. Истината се ражда, когато си достигнал своята Възраст. В тази Възраст, която е твоята Древност, Истината се ражда в теб. Тя се ражда, ти я преживяваш, но не я разбираш. Който иска да разбере Истината, остава нероден. Никога не разбирай Истината. Преживей Истината. Това преживяване е по-дълбоко от всяко разбиране. Това преживяване става в твоята самота. И това преживяване е единственото, което може да изпълни твоята самота с Най-Великото нещо в живота, което е Неразбирането на Истината. Само тези, които не са разбрали Истината, могат да се родят от нея. А тези, които са разбрали Истината, са родени от смъртта. Роденият от смъртта не прави грях, защото няма по-голям грях от това да си роден от смъртта.

Видението на Уахибу

Искаш ли да разбереш, приятелю, Тайната на Живота? Това наблюдение, приятелю, е Тайната на всеки истински Шаман. В това наблюдение Шаманът си изработва онова Видение, което е истинската украса на живота му. На езика на Шаманите наблюдение означава Видение на Реалността. Ето едно наблюдение на Шамана Уахибу. Той дълго време наблюдавал Тайната на едно цвете. И какво открил? Той открил първо, че коренът му е потопен в мрак. Но какво произлязло от този корен? Красота от цветове. И второ, попитал себе си Шаманът: Как цветето изтръгна тези цветове от мрака? И трето, питаше себе си Шаманът: Откъде дойде това ухание? И тогава Шаманът чу Гласа на Уахира Танка, Великия Дух. И каза Гласът: Уахибу, ако и ти съумееш да влезеш в собствения си Корен, ще видиш, че Мракът е най-скритото добро на живота. И ако разбереш това, ще превърнеш себе си в цветове и ухание. Аз, Уахира Танка, съм Същността на Мрака. И ако Ме познаеш, ще придобиеш Светлината Ми. И запомни, Уахибу: Моята Светлина е скрита в най-дълбокия Мрак. Ако Ме попиташ защо, ще ти отговоря: За да я дам на най-достойните.

Смисълът на трудностите

Никога няма да срещнеш Индианец, който по цял ден спи в своята шатра и който се оплаква от съдбата си. Силата на Индианеца е в това, че той е устремен в трудностите на живота. Индианецът не казва: Защо ми дойдоха тези трудности? – Той е разбрал, че в трудностите е скрито одухотворяването на човека. В Индианското Предание е казано: Търси себе си в трудностите. И открий себе си в най-голямата трудност. – Още е казано: Използвай трудностите, за да станеш подобен на Светлината. – Ето, това исках да споделя с вас.

Из поезията на Уахибу

Когато реката тече, и моят живот тече. Когато реката не тече, моят живот продължава да тече. Защо моят живот продължава да тече? Защото моят Баща е Уахира Танка.

Из поезията на Уахибу

До края на живота си аз мислих, че живея. Накрая на живота си аз открих, че летя. Не всеки, който живее, лети. Но който лети, живее. Отсега нататък няма да живея, но ще летя.

Из поезията на Уахибу

Аз не търся красотата на живота, защото тя е навсякъде около мен и в мен. Аз само наблюдавам как тя се увеличава. И нищо друго не мога да направя. Единственото, което ми остана, е Поклонът пред Уахира Танка.

Из поезията на Уахибу

Аз търсих само едно в живота си и нищо друго не търсих. Аз търсих само Уахира Танка. Аз бях целият въвлечен в това търсене. И животът ме откри, смисълът ме откри, красотата ме откри. А аз търсех само едно: Уахира Танка. И нищо друго не търсех, защото не знаех какво друго да търся.

Полетът, който достига до Великия Баща

Открий пътя си и тогава ще откриеш живота си. Открий живота си и тогава ще откриеш смисъла, който си търсил. И най-накрая вземи живота в дясната си ръка, смисъла в лявата си ръка и се устреми като Орел в Уахира Танка. – Тогава Великият Баща каза на този, който успя в полета си: Понеже ти разбра пътя си, ще те направя Вожд на племето Оаха. – Това е племето на търсещите пътя си.

Завръщането при Уахира Танка

Аз съм този, който търси себе си. Аз съм този, който трябва да намери себе си. Когато намеря себе си, аз ставам член на своето племе. Когато намеря себе си, аз вече имам дълг към своето племе. А когато изпълня дълга си към своето племе, аз ще знам, че освен себе си, ще съм намерил и своя Баща. Аз знам, че ще се завърна при Уахира Танка. Уахира Танка е Бащата на моята Тайна.

Сърцето, което търси своя Баща

Всичко, което виждам, е все Ръката на моя Баща. Всичко, което виждам, е все идея на моя Баща. Всичко, което виждам, е отразеното Величие на моя Баща. Не аз съм виждащият, а Сърцето ми, което търсеше своя Баща. Всяко Сърце, което търси своя Баща, бива докоснато. Този, който е докоснат, получава не Видението, а Откровението на Видението.

Да търсиш, значи да бъдеш намерен

Докато аз търся своя Баща, Той ще ме учи. Докато аз търся своя Баща, Той ще ме одухотворява. Щом постоянно търся своя Баща, Той ще ме намери. Да съм намерен, ето моята Свещена цел. Да търсиш, значи да бъдеш намерен.

Легенда за Наследниците на Вятъра

Решил Вождът Аяхо да събере всичките си Воини, за да си покажат те уменията и да си избере той от тях свой заместник. Аяхо желаел дълбоко в себе си да избере най-бързия и най-достойния. И казал на своите Воини: Нека всеки от вас да ми покаже своите умения. – Четирима били тези, които решили да покажат воинските си умения. Първият Воин казал: Аз съм най-бързият. – В този миг една сърна бягала в далечината и той изпратил веднага бързата си стрела. Сърната паднала. Стрелата отнела движението ѝ. После излязъл вторият Воин. Той казал: Аз съм най-бързият. – Изневиделица се явил ястреб, но бързата стрела на втория Воин го пронизала и той паднал бездиханен. Стрелата отнела диханието му. После излязъл третият Воин. Той казал: Аз съм най-бързият. – Явила се изневиделица пеперуда и веднага изпратил той стрелата си, и пеперудата останала с едно крило. Стрелата отнела полета ѝ. Явил се четвъртият Воин. Попитал го Аяхо: Ти на какво си способен? – Тогава Воинът отговорил: Аз съм най-бавният. Никога не бих стрелял по сърната. Не ми е нужен животът на ястреба. И не ми трябва пеперуда с едно крило. Ако искам да бъда най-бързият, аз ставам изведнъж бавен. И превръщам себе си в Слух, защото искам да чуя единствено Гласа на Вятъра. Това, което ми каже Вятърът, е винаги най-достойно. Щом слушам Гласа на Вятъра, не са ми нужни бързина и умения. Ако моят Вожд ми каже: „Изпрати стрелата си срещу врага“ – аз ще послушам първо Гласа на Вятъра. И ако Гласът на Вятъра ми каже: „Скрий стрелата си“ – аз ще го послушам. И дори врагът да ме убие, аз ще Го послушам. Но кой може да убие този, който слуша Гласа на Вятъра? – И тогава Вождът Аяхо казал: Ето, ти си Достойният Избраник. Ти си Наследникът на Вятъра. Ти си Синът на Вятъра. И понеже си най-бавният, ти се оказа бърз като Вятъра. – И после Вождът Аяхо се обърнал към племето и казал: Станете всички Наследници на Вятъра.

Из поезията на Учаху

Аз не съм птица, за да летя. Аз не съм цвете, за да цъфтя. Аз не съм пътник, за да вървя. Аз съм – за да благодаря.

Из поезията на Учаху

За този, който търси Уахира Танка, пространството е обсипано с цветя. А този, който е влюбен в Уахира Танка, получава Видения. Видението е Откровение за влюбените в Уахира Танка. Откровението посочва пътя, който трябва да извърви Синът към своя Баща. Откровението е Дарът за влюбените в Уахира Танка.

Предание за пътя на отдадените

Веднъж Шаманът Авахи решил да изпита своя шестгодишен син. Той му дал две малки пръчици, които били съвсем еднакви. И казал Авахи: Кажи, сине мой, каква е разликата? – Тогава синът на Шамана казал: Трябва да преспя заедно с тях и утре ще ти отговоря. – И сутринта, когато станал, той отишъл при баща си, показал му двете пръчици и му казал: Сега ще ти разкажа. Ето, виж двете пръчици. – Едната била счупена на две, а другата била здрава. Замислил се Шаманът какво иска да каже синът му. Тогава синът му казал: Нали виждаш, счупената се различава от здравата. Ние всички се раждаме и носим в себе си Свещената енергия на Уахира Танка. Но някои пречупват тази енергия на две. Те се отдават или на семейството си, или на себе си. Те се пречупват на две. А искаш ли да знаеш за здравата пръчица? Това е пътят на отдадените на Уахира Танка. Това са онези Индианци, които имат само една идея. Те съхраняват Свещената си енергия и я отдават само на Него. Те са изправени дори и когато са на смъртно легло. Те никога не умират прекършени. Те живеят с Достойнство и умират с Достойнство. Те са правата пръчица, която държа в дясната си ръка. Всичко това, което ти казах, трябва да го изживея. Достатъчно е през целия си живот да запазя своята пръчица здрава. А когато животът ми тук на земята завърши, в Отвъдното ще ти разкажа още повече за Свещената пръчица, защото дотогава ще съм преживял много неща заедно с Уахира Танка. И тогава отговорът ми ще съдържа нови богатства – богатствата, идващи от мъдрия опит. – Тогава Старият Шаман казал: Ти си Достоен син. Бъди Достоен до края на живота си, защото нашето племе се нуждае единствено от правата пръчица.

Съзерцание за разбрания път

Когато цветята цъфтят, бъди наблюдател. Когато цветята ухаят, бъди поклонник. Когато цветята увяхват, бъди съзерцател. Когато цветята изчезват, долови Гласа на Тишината, долови Невидимото. Цветята дойдоха от Невидимото. Техният Баща ги изпрати във видимия свят, за да научат нещо и да се завърнат при онова слънце, което никога не залязва. Във видимото ще се учиш, а в Невидимото ще ухаеш. Това е разбраният път.

Страданието, което ни сближи

От хиляди години Те търся. От хиляди години пътувам към Тебе. И ти ми даде Дар. Ти ми даде най-скъпия Дар. Ти ми даде страдание. И узнах аз, че моето и Твоето страдание е нещо общо между нас. Страданието издълба в мен голяма рана, но тази рана се превърна в Дълбочина. И в тази Дълбочина аз Те открих завинаги. В тази Дълбочина аз видях един още по-скъп Дар – твоята Усмивка. Сега тя свети постоянно в мен, защото съм Твой Син и Твоя Радост. Сега вече знам, че Ти си моят Вечен Приятел. Другите те наричат Уахира Танка. Аз Те наричам просто Неизменния Приятел.

Превърни сълзите си в Свещена Вода

Сълзи ли имаш в очите си, приятелю? Да, сълзи виждам, приятелю. Превърни ги в Свещена Вода, защото само Свещеното ще те заведе при Уахира Танка. Не е ли скрита Вечна Радост в тези сълзи?

Той иска да ни даде Себе Си

Нашето племе живееше задружно. Но изведнъж нападна ни непосилен глад. И топеше се племето ни, и изчезваше все повече от лика на земята. И роди се тогава в нас Свещен помисъл. Когато Уахира Танка не ни дава храна, Той иска да ни даде Себе Си. Той иска да ни даде Тайната Си, която аз нарекох „Третия бряг на реката“.

„Третият бряг на реката“

Искаш ли да стигнеш до „Третия бряг на реката“? Тогава откажи се от всичко човешко в себе си. И още нещо: откажи се и от душата си. Пожертвай душата си, докато тя изчезне напълно. И тогава ще станеш Дух от Духа на Уахира. Тялото и душата ти бяха само спътници. Сега вече ти си Любовта на Всемира. И дори и звездите, и слънцата може да ти завиждат, защото Синът на Уахира живее в „Третия бряг на реката“.

Гладът е най-големият ти приятел

Едно от най-ценните неща на света, това е гладът. Гладът иска да те очисти от всичко ненужно, защото само когато си очистен, ще получиш Видението на Великия Дух, Когото ние наричаме Уахира Танка. Гладът не атакува само ненужното в тебе. Той атакува и самия тебе, защото ти си изменил на своята природа и от Син на Слънцето си станал човек. Гладът е най-големият ти приятел, изпратен от Уахира Танка. Той ще те преследва, докато се освободиш от всичко човешко в себе си. А който се освободи от човешкото в себе си, се превръща в Син на Уахира Танка. И той никога вече не изпитва глад, защото храната му е Духът на Уахира.

Съзерцание за търпението

Реката е родена, за да пътува към Уахира Танка. Дъждът е роден, за да напоява земята на Уахира Танка. Детето е родено, за да познае своя Баща. Орелът е роден, за да познае висотата на Уахира Танка. А защо е родено дървото? Дървото е родено, за да си изработи онова търпение, което ще види Уахира Танка. Търпението е Видението на нещата. Индианецът трябва да стане като дървото.

Съзерцание за връщането при корена

Защо пада листото? Защо вятърът носи листото? И къде вятърът носи листото? Защо листото изминава толкова дълъг път? И къде най-накрая ще стигне листото? Дългият път се оказва най-късият път. И ето, листото е паднало в подножието на своя корен.

Заслушай се в своето Дихание

Къде трябва да търсиш Уахира Танка? Къде се намира Уахира Танка? И къде ще Го откриеш? Уахира Танка, това е просто твоят път. Уахира Танка, това е твоето духовно развитие. Трябва ли да Го търсиш? Защото ти вървиш с Него. Трябва ли да Го търсиш, след като Той те е родил? Заслушай се в своето Дихание. Не е ли това Диханието на Уахира Танка.

Шаманите

Шаманите са родени от Неземна Вода. Шаманите са родени от Несътворената Вода. Шаманите са родени от Незримия полъх на Вятъра. Шаманите са родени, за да придобият Тишината. Тишината е единственият наблюдател на сътворените неща.

Съзерцание за Този, Който е повече от пътя

Само който извърви пътя си, ще бъде роден. Само който извърви пътя си, ще бъде преобразен. Само преобразеният ще види Уахира Танка. Който е видял Уахира Танка, той вече няма път. Той живее насаме със себе си. Той живее в уединение с Тайната на живота. Той живее в Уахира Танка. Трябва ли му път на този, който живее в Уахира Танка? Уахира Танка е повече от пътя.

Само Той извървява пътя към Себе Си

Мислиш ли, че ти си този който върви по пътя? Този, Който те води, е вървящият. Твои са само стъпките. Ти само пътуваш. Но само Той извървява пътя към Себе Си. Позволи на Уахира Танка да извърви пътя Си в теб.

Вождът

Защо племето слуша своя Вожд? Вождът живее в Реалността на Невидимото. Кой е този, който заживява в Реалността на Невидимото? – Само докоснатият от Невидимото. Кой е докоснат? – Само Достойният. Само Достойният може да ръководи племето по пътя към Великия Дух. Вождът е Вожд, когато е проникнал във Великия Дух. Той е живял за Великия Дух, той е воювал за Великия Дух, той е умирал за Великия Дух. А всеки, който е умирал за великия Дух, е заслужил своето Достойнство. Който е заслужил своето Достойнство, е наречен Вожд.

Предание за Достойното завръщане

И разказваше Старият Шаман историята на своя баща, която беше научил от майка си. Това се случило по време на война. Племето трябвало да защити своето Достойнство. Но войната била неравна. Белите били много добре обучени и много добре въоръжени. В тази неравна война загинали почти всички Индианци. Малцина са останалите, които помнят тази война… И ще ви разкажа това, което ми беше предадено. След като баща ми бил пронизан от много куршуми, последните му думи били: О, Великий Дух, вземи ме в ръцете Си, защото само в Твоите ръце преживявам правилно себе си. Само тогава съм пълен с Твоя Покой. – А когато един от смелите Воини, наречен Уану, умирал, последните му думи били: Колко е радостно, че се завръщам при Тебе, защото Ти си моят Дом, Уахира Танка. Завръщам се при Теб, за да живея в Твоя Дух. – Тогава измежду малцината останали живи се изправила майка ми и казала на белите: Вие загубихте войната, защото ние съхранихме Достойнството си. В живота има само една победа: да съхраниш Достойнството си докрай. Достойнството е по-силно от оръжието. Уахира Танка обича Достойните.

Из Свещената поезия на Айя

Колко дълго пътувах в света и доникъде не стигнах. Може би трябваше да оставя Вятърът да извърви пътя в мен.

Из Свещената поезия на Айя

Аз пия само от една Вода – от Водата на Вятъра. И лъчите на тази Вода ме опиват със своя простор. Вятърът е течаща Зора.

Из Свещената поезия на Айя

Не очите ми гледат красотата. Не е сърцето ми, което вижда нещата. Душата ми е, която се вглежда. Душата ми е, която вижда. И виждам само Вятъра, който разнася красотата.

Из Свещената поезия на Айя

Потърси Ме извън себе си и ако се възхитиш, ще Ме откриеш в сърцето си.

Из Свещената поезия на Айя

В страданието има вложена Тайна. Който издържи страданието, се домогва до Тайната. В Тайната няма страдание. Остава само Песента.

Из Свещената поезия на Айя

Колкото и високо да летиш, съблюдавай скромността. От скромността зависи дали ще съхраниш крилата си. Който е изгубил скромността си, е разрушил крилата си. Той е като птица без полет. Да нямаш полет, значи да си загубил смисъла на живота. Полетът, това е името на стремежа.

Из Свещената поезия на Айя

Видя ли очите ми? Това не са моите очи. Те принадлежат на Вятъра. Не гледай очите ми. Аз се намирам в сърцето си. В сърцето си аз изживявам своята Тайна. Всеки, който има очи, не може да види Тайната на сърцето си. Сърцето е по-старо от очите.

Из Свещената поезия на Айя

Ти не си създаден, за да познаеш Истината. Ти си създаден, за да преживееш Истината. Когато преживееш Истината, ще имаш Океани от живот. Ако искаш да познаеш Истината, ще останеш извън живота. Тогава ще разсъждаваш за нея, ще я търсиш, но Духът на Океаните няма да го има.

Из Свещената поезия на Айя

Ти самият си Изворът на живота. Защо чакаш да дойде дъждът? Дъждът е толкова беден, а Изворът е толкова богат, толкова безкраен. Но къде си ти?

Из Свещената поезия на Айя

Върви по пътя си, докато откриеш Слънцето на своя живот. Когато откриеш слънцето на своя живот, вече няма да вървиш по своя път, защото Великият Дух ще те ръководи и ще ти покаже това, което е по-дълбоко от пътя.

Из Свещената поезия на Айя

Върви със земята, плувай с водата, лети с вятъра и живей с огъня. Но никога не спирай да търсиш своя Велик Баща. Той те чака повече, отколкото е твоето пламтящо търсене. Когато се завърнеш при Него, ще разбереш това по Неговата Усмивка.

Из Свещената поезия на Айя

Знаеш ли от какво е съставена твоята Душа? Твоята Душа е съставена от Искрите на милиони Слънца. И затова, когато Душата ти се усмихва, ти чувстваш, че си огрян от незнайни светове. Когато Душата ти се усмихва, милиони Слънца се заглеждат в теб.

Из Свещената поезия на Айя

Ако аз мисля за Великия Дух, Великият Дух се е загледал в мен. Ако аз жадувам за Великия Дух, Великият Дух ме е потърсил. Ако аз умирам за Великия Дух, Великият Дух се е зародил в мен.

Из Свещената поезия на Айя

Ако Го потърсиш в цветето, ще видиш Усмивката Му в цветето. Ако Го потърсиш във водата, ще видиш Усмивката Му във водата. Ако Го потърсиш в себе си, ще видиш собствената си Усмивка. Запитвам те: Чия е тази Усмивка?

Легенда за Вожда Муагумба – Летящият Воин

И разказваше Старият Шаман Легендата за Вожда Муагумба. И младите Воини слушаха внимателно, защото искаха да узнаят нещо за легендарния Вожд. Шаманът казваше: По природа Вождът Муагумба, наричан Летящият Воин, беше много вдълбочен и мълчалив. Той не беше от тези, които показваха уменията си. Той беше толкова мълчалив, че някои от племето се питаха дали е жив и какво прави. Те знаеха, че могат да разговарят с него само когато бъдат повикани. Той живееше в царството на Мълчанието и оттам черпеше своята сила. Той не обичаше дори да воюва. Но когато воюването беше наложително, както се случи преди време, когато войната с белите не можеше да се избегне, той излезе пред своите Воини и каза: Смели Воини, изправени сме пред битка на живот и смърт. Белите са три пъти повече от нас и много добре въоръжени. Но ние сме по-силни, защото имаме Любовта към Великия Дух. Трябва да бъдем много смели и бързи, за да може Великият Дух в нас да изкове победата. Днес те не приеха нашето примирие и затова подгответе оръжията си и над всичко подгответе Духа си. – И продължи Старият Шаман: Още помня Великата битка. Вождът Муагумба така беше разположил своите Воини, че белите толкова много се объркаха, та не знаеха накъде да стрелят. Дори започваха да се взират в небето и оттам да очакват Воините на Муагумба. Това взиране траеше секунди, но то именно отнемаше живота им, защото смелият Муагумба летеше с Духа на Вятъра. Белите толкова бързо биваха поразявани, че в изненадата си не разбираха какво се е случило. И падаха един след друг. През това кратко време тези от белите, които се осъзнаваха, вече имаха по една стрела в гърдите си. Муагумба беше научил своите Воини да използват мига. Докато неговите Воини изпращаха стрелите си, Муагумба лежеше близо до белите. И нито белите го виждаха, нито неговите Воини. Той лежеше абсолютно неподвижен и това го скриваше от погледа на всички. За да вдъхне нова смелост всред своите Воини, не му трябваха движения и знаци. Съществуваше само един звук и този звук преливаше Дух у неговите Воини. Този звук беше връзката. И когато Муагумба извикваше мощното си „Ахууууу“, това беше изненадващият знак. Тогава неговите Воини изведнъж се издигаха от храстите и моментално залягаха на земята, без да изпращат стрелите си. За белите това беше моментът да стрелят. За Индианците това беше моментът да изчезнат. Така белите бяха затегнати в железен обръч, защото те отново не знаеха по какво да стрелят. А оръжието на Муагумба винаги беше изненадата. И той винаги умееше да я използва. В миговете на изненада човекът е отделен от себе си, той не може да мисли бързо, той не е цялостен, той е раздвоен. И именно тогава Муагумба летеше като вятър. Поразяваше враговете си и отново заставаше неподвижен. – И каза накрая Старият Шаман: Муагумба беше Велик Воин. Той беше Летящ Воин, той беше Летящ Вятър. И знаете ли защо беше Велик Воин? Защото той не обичаше войната. Той обичаше единствено Великия Дух и се учеше само от Него. И Великият Дух го научи да бъде бърз като Него и неподвижен като Него. А кой може да изпревари бързия и да открие неподвижния? Бързината е победа, а неподвижността е по-бърза дори от бързината. Това беше подвигът на великия Муагумба. Той и сега е все още сред нас. Макар и вече много стар, той още живее там, до голямата скала. И ако отидем сега заедно да го видим, няма да видим в него бързината и могъществото му, но ще видим в очите му един чуден Покой – Покой толкова стар, колкото Покоят извън времената. Това е нашият Вожд.

Изпитанията, които запалват Светлината

Когато нямаш изпитания, проявявай доброто. Когато имаш изпитания, проявявай Душата си. А когато дойде най-голямото изпитание на твоя живот, провери дали имаш Дух. Ако имаш Дух, ще видиш Усмивката на Уахира Танка. Който е видял тази Усмивка, той е придобил и собствената си Усмивка. Такъв човек е запалил вътрешната си Светлина.

Този, когото страданията почитат

Когато си смел, страданията не те обичат много и рядко те навестяват. Когато си дързък, страданията още по-малко те обичат. Те се чудят на твоята дързост. Те се чудят с какви очи да те погледнат. А когато се превърнеш целият в Дух, страданията вече те почитат.

Познаваш ли Духа си, приятелю?

Страданията ме облагородиха. Любовта към моето племе ме пресътвори. Духът ми ме извиси. Сега наблюдавам живота и смъртта и те не могат да ме докоснат, защото животът и смъртта са само слуги на Духа.

Достигнал ли си до себе си?

Посрещни малкото изпитание с усмивка. Посрещни голямото изпитание с Любов. И най-накрая посрещни последното изпитание, смъртоносното изпитание, когато си пронизан и животът ти е изтекъл – посрещни това с Духа си и ще видиш, че смъртта дори не те е докоснала. Когато гледаш с очите на Духа, ще видиш, че смъртта никога не се отнася за тебе, а животът е само един път, който трябва да извървиш. И преминавайки през смъртта, ще достигнеш до себе си. Не обърквай себе си с тялото си. Тялото е твоята сянка.

Съзерцание за Свещения Дълг

Да се пожертваш, не значи да живееш. Да се пожертваш, не значи да умреш. Да се пожертваш, значи да изпълниш Дълга си към Великия Дух. Този Дълг е Свещен. Пред Свещения Дълг и животът, и смъртта са сенки. Не е животът, който ще те заведе при Великия Дух. Нито смъртта има власт да те заведе. Само Свещеният Дълг отваря Вратата към Него. Който няма Свещен Дълг, живеейки умира и умирайки умира, и всичко това е напразно. Защото кое е по-скъпо от Свещения Дълг към твоя Баща?

Ти можеш да надминеш дори и подвига

Подвиг е, когато си посветил живота си на своето племе. При това условие не е важно дали ще живееш или ще умреш. Не е важно дали заслугите ти към твоето племе са големи или малки. Но който се е посветил на Уахира Танка, той живее в Духа си. Това е нещо повече дори и от подвига.

Сълзите на камъка

Аз стоях до моя приятел камъка и тихо се разговаряхме. И каза ми камъкът: Ти си щастлив, защото можеш да се движиш и можеш да търсиш това, което ти е необходимо. А аз съм вкаменен. Стоя си на едно място и съм заключен в себе си. Какво да правя, приятелю? – И казах на камъка: Има само един начин да се превърнеш в движение, в живот. Трябва много да плачеш. Трябва толкова много да плачеш, че да се превърнеш целият във вода. И само тогава ще потечеш, приятелю. Животът е най-великият и свещен Дар. – И видях сълзите на камъка.

Течеш ли към собствената си Древност?

Не само реката тече. И ние течем. И видях в реката мой приятел. Тя също търси себе си, тя също пътува към себе си. И аз, и реката течем заедно към собствената ни Свещена Древност. Някои наричат тази Древност „Океанът на живота“, други я наричат „Източникът на живота“, трети я наричат „Духът на живота“. Има ли значение всичко това, ако аз съм се завърнал у дома?

Съзерцание за Зората

И спомням си, беше много отдавна, когато наблюдавах дървото, което беше посетено от Зората. И появи се Зората неусетно. И озариха се всички клончета на дървото. Всяко клонче светеше със собствена прелест, със собствено достойнство. И казах си: Когато Зората посети човечеството, всички ще бъдем озарени в самите себе си. А какво представляват озарените клончета? Това е братството, което ни очаква. Но всеки трябва да е готов да посрещне Свещената Зора, защото тя ще дойде неусетно.

Из Свещената поезия на Авал Мавара

Тревата, която тихо расте, можеш ли да я чуеш? Вятърът, който невидимо те докосва, можеш ли да го видиш? А откъде идва Истината, можеш ли да определиш посоката ѝ. Ще ти кажа, приятелю. Истината расте в теб тихо като тревата и идва невидимо като вятъра. Но Истината няма посока, приятелю. Тя не идва от никоя посока. Тя е изпълнила цялото пространство и всички светове. Дори и когато не искаш да я видиш, тя е тук, приятелю.

Из Свещената поезия на Авал Мавара

Ние всички сме потопени в Истината. Ние всички сме удавени от Истината. Само трябва да се съживим в нея. Съживяването е виждането.

Из Свещената поезия на Авал Мавара

Когато ти обичаш Истината и когато времето е много лошо и мрачно, не си ли забелязал, приятелю, че Слънцето ти се усмихва? Когато обичаш Истината и когато страданието те посети, не си ли забелязал, приятелю, че Истината те държи за ръка и те води към себе си? Защо не си забелязал това, приятелю?

Из Свещената поезия на Авал Мавара

Знаеш ли, приятелю, че Истината постоянно те търси? Ти може би имаш някакви други цели. Но знаеш ли, приятелю, че Истината иска да ти даде нещо много повече от всички твои цели? Какви са твоите цели, приятелю?

Из Свещената поезия на Авал Мавара

Водата, която те очиства, не говори. Вятърът, който те освежава, не говори. Слънцето, което те огрява, не говори. Истината, която те ръководи, не говори. Не е ли това, приятелю, по-ясно от всеки говор?

Из Свещената поезия на Авал Мавара

Не ме ли познаваш, приятелю? Защото от милиони години Аз съм все с теб. Не ме ли познаваш, приятелю? Защото от милиони години Аз раста заедно с теб. И не знаеш ли, че Аз искам да си мой Вечен Син? И затова Аз съм всякога с теб.

Из Свещената поезия на Авал Мавара

Пътувай, пътувай, пътувай, приятелю. Търси, търси, търси, приятелю. Вглъбявай се, вглъбявай се, вглъбявай се, приятелю. Докато изчезнеш, приятелю. И тогава ще разбереш, че си се превърнал в Изначалната Светлина. Сега вече ти си Светлината на света. И сега вече мога да ти кажа: Иди, Сине Мой, и учи народите на пътя, който си извървял. Твоето присъствие ще ги учи, а думите ти ще бъдат като Светлината. Само Светлината има право да ръководи.

Из Свещената поезия на Авал Мавара

Питаш ме какво съм Аз. Аз съм като малката росна капка, в която светят хиляди слънца. Аз съм като малкото цветенце, в което се вглеждат всички небеса. Аз съм като малкото поточе, което никога не спира да си играе със себе си. Животът е една Велика игра, приятелю. Ти видя ли капката, цветето и поточето? Ако не си ги видял, напразно си живял. Ако си ги видял, видял си Моята същност. Това са Моите три лица. Аз съм скрит в трите си лица.

Из Свещената поезия на Авал Мавара

Аз съм пътят към себе си. Аз съм пътят към собствената си дълбочина. Аз съм Истината, с която вечно се сливам. Това е просто твоят път, приятелю.

Из Свещената поезия на Авал Мавара

Когато, приятелю, очите ти са угаснали от много страдания и дори, приятелю, очите ти да са се превърнали в мрак, заражда се нова Светлина – Светлина, която преди страданията си нямал. Само от мрака се заражда твоята безкрайна Светлина. Не беше ли мракът твой приятел?

Из Свещената поезия на Авал Мавара

За да летя във въздуха, не са ми необходими крила. Аз летях, преди да се родят крилата. Истината, това са моите крила. Всички други крила объркват моя полет.

Из Свещената поезия на Авал Мавара

Не съм ли аз птица, летяща свободно в простора? Не съм ли аз бяло облаче, плаващо свободно в небесата. Не съм ли аз Вечна Душа, пътуваща към собствената си Истина? Да, всеки е на път към самия себе си.

Из Свещената поезия на Авал Мавара

Истината всякога ни търси, а ние всякога се крием. Но ще дойде ден, когато само нея ще търсим. И толкова много ще я желаем, че ще изгубим себе си по нея. Да се изгубиш по нея не означава да я намериш. Но стига ти да живееш заедно с нея. Това е Дарът на Истината към теб.

Ти можеш да Го чуеш в послушанието си

В Душата ми се реят безбройни ветрове и всички ми говорят на своя език. Попитах себе си кого да слушам. И каза Душата ми: Има само един Вятър, който трябва да чуеш. Това е Най-Древният Вятър. Той не се движи като другите ветрове. Той е спрял напълно своето движение. В този Вятър няма звук. Той е станал напълно неподвижен, защото е поискал да чуе молбата ти. Този Вятър е толкова тих, толкова утихнал в дълбината си, че само с едно велико послушание можеш да Го чуеш. Ако успееш да Го чуеш, твоята Тишина ще бъде изпълнена с Неговото Величие.

Майката на нещата

Толкова много обичам Водата. Море от Вода – и тази Вода е като Майка, която постоянно ме зове. Тази Майка постоянно се грижи за мен, постоянно ме чисти. И когато напълно бъда очистена, тя ще ме заведе при Великия Баща. Само Майката на нещата може да ни заведе при Великия Баща.

Жаждата на земята

Когато Любовта е слязла на земята, тя се е превърнала във Вода. Тази Вода аз я наричам Майката на нещата. Погледни как сухата земя очаква Водата. Погледни как обеднялата земя жадува за Водата. Погледни как земята поглъща Водата. Тази земя, това си ти. Вярвай в своята Майка. Тя е, която ще утоли твоята велика жажда със себе си.

Отдаването, което води до Същността

На какво си се отдал, приятелю? И знаеш ли на какво да се отдадеш? Защото само който се отдава, придобива. Достатъчно е да се отдадеш на росната капка. Ако тя навлезе напълно в твоето чисто съзнание, ти ще откриеш Величието на Вселената. И тогава ти ще решиш къде да живееш – дали във Вселената, дали в своя малък свят или в Тайната отвъд Вселената. Ти можеш да живееш във Великото само ако разбереш Същността си. В момента, в който си разбрал Същността си, вече е все едно дали ще живееш във Вселената или отвъд нея, защото навсякъде ще виждаш Величието на Незнайния Замисъл на нещата. Ти вече си Избран и няма значение в кои светове ще живееш.

Поучение за потушаването на скръбта

Веднъж Старият Шаман запита своя ученик: Увахи, какво правиш, когато скръбта те е обхванала? – И тогава Увахи рече: Когато скръбта ме е обхванала, аз мисля за храбрите битки, които е водило нашето племе, и за онази смелост, която се заражда в нас и която ни освобождава от обикновеното. Щом сме извън обикновеното, скръбта я няма. – Тогава Старият Шаман каза: Има и много други начини, Увахи, за потушаване на скръбта. Ще ти кажа един от тези начини. Аз ставам сутрин рано и в полумрака отивам да посрещна Величието на Живота. И знаеш ли кого посрещам там? Древната Зора. Уахира Танка ни изпраща Зората. В това Велико Видение на Зората няма нужда от спомени за времена на храброст. А скръбта сякаш е отмита напълно. При тази среща със Зората ти изведнъж си спомняш, че си Син на нещо неизмеримо по-велико от всички наши подвизи. Да осъзнаеш, че си Син на Древната Зора, означава завинаги да се лишиш от скръбта. А ние, Увахи, всички сме Синове на Древната Зора.

Вдъхновението е повече от крилата

Не се опитвай да летиш с крила, приятелю. Ти имаш Вдъхновение, на което всички птици биха завидели. Ти имаш Вдъхновение, за което всяка птица би ти подарила крилата си.

Ти си път към самия себе си

Аз съм път към самия себе си. И ти, приятелю, си път към самия себе си. Никога не следвай друг път, защото ще изгубиш Същността си. Твоят собствен път ще те заведе при Древната Зора. И само тогава ще видиш това, което си търсил. Това е твоят Духовен Велител.

Воювай с най-острата стрела

И разговарях веднъж с Уахира Танка. И попитах Го: Какво да правя, за да стигна до Тебе? – И каза ми Уахира Танка: Не разчитай на доброто и изстрадай злото. И доброто, и злото носят само страдания. – Тогава какво да направя със страданието? И мога ли да го избегна? – И каза ми Уахира Танка: Всеки, който избягва страданието, не може да стане истински Индианец. Страданието трябва да го пронижеш, така както твоят лък пронизва жертвата. Страданието се жертва за теб, а ти трябва да се пожертваш за Истината. Всеки, който се е пожертвал за Истината, е пронизал страданието. Само така ще бъдеш близо до Мен. Стрелата на Истината е най-острата стрела.

Ако не бях минал през мрака

Попитал Старият Вожд любимия си син Ахивал: Кажи ми, сине, кое е най-красивото нещо в твоя живот? – И казал Ахивал: Най-красивото нещо в моя живот е мракът, мракът на страданието. В мрака на голямото страдание аз открих себе си и в мрака на голямото страдание аз се отрекох от себе си. И сега служа само на едно Същество – Великия Дух. Служа и на теб, Вожде мой, защото Великият Дух ме постави до теб. Ако не бях минал през мрака, и досега тази призрачна светлина щеше да ме заблуждава. Мракът е бащата на красотата. Само който е минал през мрака, може да носи в себе си Светлината на Великия Дух.

Съзерцание за черното цвете с бялата душа

Това, което аз съм видял, вие не сте видели. Дълбоко в гората Авихая, която аз посещавам често, видях едно странно цвете. То беше черно цвете. Цветята около него се радваха на слънцето, усмихваха се, говореха, сияеха. Но те бяха обикновени цветя. Само това черно цвете ме привлече. Аз станах приятел с черното цвете и тогава видях дълбоко в него скритата му усмивка. Това цвете беше приело в себе си злото на света и затова беше загубило външната си светлина. Но само този, който е приел съзнателно злото от другите, може да има истинска усмивка. Това беше черно цвете с бяла душа. То нямаше отношение към слънцето. То не очакваше чужди лъчи да го греят. То беше потопено дълбоко в себе си, дълбоко в корените на своята бяла душа. Ето защо усмивката му беше истинска и незнайна. То носеше в себе си Усмивката на Уахира Танка.

Мъдростта на Ахивал

Никога не пътувай навън. Има само един път: дълбоко, дълбоко навътре. И когато в теб се зароди Великият Дух, тогава вече можеш да вървиш по всички пътища. И тогава по тези пътища ще срещаш много опасности и много страдания. Но това, което ще видиш, е че всички опасности и страдания ти подават ръка приятелски. Защо искат да те докоснат? Защото те нямат още своя собствена светлина. Ето защо те търсят хората, но хората няма какво да им дадат. Хората са толкова обеднели, а страданията и опасностите са толкова нещастни.

Истинският Шаман

Кой е този, който става истински Шаман на своето племе? Само този, който е прегърнал всички страдания, които го очакват – и знайните, и незнайните. Това е начинът да заживееш в своя Дух. Който е заживял в своя Дух, става истински Шаман, защото Духът на Шамана се ръководи от Уахира Танка. Когато такъв Шаман умре достойно в края на дните си, чак тогава той става мъдър в самия себе си. Допреди смъртта си е бил вдъхновител, а след смъртта си е вече Водител на младите Индианци. Щом е изпълнил достойно дълга си, той може вече да се влива в младите Индианци и да им предава мъдрите си завети.

Само Достойнството създава Предтечи

Кои са истинските Водители на Индианската раса? Това са Предците. Кои са Предците? Това са онези същества, които са съграждали себе си чрез скритата сила на тежките условия. Те са съграждали себе си чрез силата на страданията. Страданието е било тяхната пътека. А идеята за Уахира Танка е озарявала тяхното страдание. Предтечите са тези, които са извървели достойно своя път. Само Достойнството създава Предтечи.

Предците-Водители

Познавателство, това е вътрешно озареният път към Уахира Танка. Познавателство има, когато един Индианец вярва в Свещената идея на своите Предци. Когато тази Свещена идея стане всичко за Индианеца, само тогава един от Предците слиза във вътрешния живот на Индианеца и започва да го ръководи. Ето защо вярата на Индианците в Предците е много силна. Предците са Водителите на всеки, който се е посветил на Свещената си идея.

Съзерцание за Бащата на слънцата

Когато се вглеждам в слънцето над мен, слънцето започва да угасва, а аз започвам да светя, защото аз видях в себе си Слънцето, което е родило всички слънца. Аз видях Бащата на слънцата. Аз видях Бащата на моята душа.

Из поезията на „Кокиче в снега“

Дълбоко в мен тече Древен Извор и напоява всичките ми реки и всичките ми пътища. И така напоен аз се завръщам в себе си, за да се поклоня на Древния Извор.

Из поезията на „Кокиче в снега“

Знаете ли, че има едно цветенце, което пътува надалече? Знаете ли, че има едно цветенце, което е живо? Знаете ли, че има едно цветенце, което има крачета? Тези крачета се наричат ухания. Надалече стигат тези ухания.

Из поезията на „Кокиче в снега“

Дълго наблюдавах слънцето и открих, че то всякога ми се усмихва. И когато е зад облаците, и когато е пред облаците, то всякога ми се усмихва. То всякога ми откликва. Имам ли аз такова слънце в себе си? Защото Уахира Танка всякога ми се усмихва и как ще Му откликна аз?

Из поезията на „Кокиче в снега“

Накъдето и да пътувам, все при себе си се завръщам. Но кога ли ще се завърна при Теб?

Пътят към Незнайното

Попитах Уахира Танка: Защо, Уахира, си създал доброто? – За да могат хората да си почиват. – И защо, Уахира, си създал болестите? – За да се научат хората да си слугуват. – И защо, Уахира, си създал страданията? – За да станат хората истински. – И защо, Уахира, си създал Любовта? – За да станат хората вечни. – И защо, Уахира, си създал злото? – За да станат хората незнайни. Аз, Уахира Танка, се изявявам само в дълбочината на Незнайното.

Този, Който всякога започва

Не те ли попитах, Уахира, какво е това нещо развитие? – Не ти ли отговорих, че развитието в тебе, това съм Аз? – Не те ли попитах, Уахира, кога ще свърши това развитие? – Не ти ли отговорих, че аз никога не свършвам? Аз всякога започвам.

Търси във всичко Невидимото

Попитах Уахира Танка: Не трябва ли да Те познавам? – И каза ми Уахира: Който Ме познава, Ме изгубва. Само който не Ме познава, може да Ме съхрани. – Попитах Уахира Танка: Не мога ли да Те видя? – И каза ми Уахира: Всеки, който Ме е видял, не може да види повече себе си. – И каза ми още Уахира Танка: Мислиш ли, че е разумно клоните на дървото да искат да видят корените? За да видиш едно нещо истински, трябва да се слееш с него. Ако клоните се слеят с корените, те ще изгубят стремежа си нагоре. И тогава няма да има цветове, няма да има и плодове. Клоните ще изсъхнат, ще станат безплодни. Аз се намирам дълбоко в твоите корени. И затова виждай Ме така, както се вижда Невидимото, защото Аз избрах да живея в Невидимото. Търси във всичко Невидимото и Аз ще съм всякога до теб.

Повече от вечната благодарност

Аз виждам: чрез слънцето Ти ми се усмихваш. Чрез вятъра ме галиш. Чрез водата ме освежаваш. Трябва ли да се превърна във вечна благодарност? – И каза ми Уахира Танка: Не съм те създал за вечна благодарност. Но ако искаш да изразиш благодарността си към Мен, тогава превърни се в слънце, което вечно се усмихва. Превърни се във вятър, който вечно гали цветята. Превърни се във вода, която вечно освежава своите деца. И не е ли това, Абада, повече от вечната благодарност?

Животът се намира в Свещените намерения

И попитах Уахира Танка: Мога ли да пуша лулата на мира? – И каза ми Уахира: Можеш да пушиш лулата на мира само ако имаш Свещени намерения. – И попитах Уахира Танка: А кога имам Свещени намерения? – И каза ми Уахира: Когато мислиш постоянно за Мен. Щом спреш да мислиш за Мен, ти създаваш злото, защото оставаш сам със своите намерения.

Защо е създадено Великото Сърце?

И попитах Уахира Танка: Защо е създадено това цвете? – И каза ми Уахира: За да радва очите ти. – И попитах Уахира Танка: Защо са създадени очите ми? – И каза ми Уахира: За да радват Сърцето Ми. – И попитах Уахира Танка: Защо, Уахира, си създал Сърцето Си? И защо се нуждаеш от Сърцето Си? – И каза ми Уахира: Аз не се нуждая от Сърцето Си, но тези, които се завръщат при Мен, се нуждаят. За тях съм създал Сърцето Си.

Аз съм там, където е Възхищението

И попитах Уахира Танка: Защо, Уахира, си създал водата? – И каза ми Уахира: За да дойдеш при Съкровеното. – И попитах Уахира Танка: Защо си създал Съкровеното? – И каза ми Уахира: За да се слееш с Неизразимото. – И попитах Уахира Танка: Защо си създал Неизразимото? – И каза ми Уахира: За да се превърнеш в Океан от Възхищение. Само тогава ще съм вечно с теб. Аз съм там, където е Възхищението.

Призоваването на Единствения Глас

И започна Шаманът Акотахо своето Призоваване: Айо, Уахира, изпълни ме със Свещените Води на Живота, дари ме с Могъщите Крила на Огъня. Искам да изчезна напълно в Теб, защото съм чувал, че само тогава Твоят Глас ще завладее сърцето ми. Всяко сърце без Тебе е сърце без Глас. И нека моето сърце да получи Твоя Глас. Призовавам Единствения Глас да ме ръководи.

Вгледай се в частицата Красота

Много исках да разкажа на моето племе за Красотата на Уахира Танка. Все исках и все не можех. И затова попитах Уахира Танка: Кажи ми, Уахира, какво е Красотата. – И каза ми Уахира: Да дишаш заедно с гората, не е ли това Красота? Да течеш заедно с реката, не е ли това Красота? – И казах на Уахира: Кажи ми още за Красотата. – И каза ми Уахира: Това, което не виждаш, не е ли Красота? Това, което не можеш да догониш, не е ли Красота? И накрая ще ти кажа кое е най-красивото. Най-красивото е това, което вечно те гледа, без ти да можеш да го видиш. Търси Красивото в Неизразеното. Само Неизразеното може да съхрани вечната си Красота. Виж очите на този, който съхранява Неизразеното. Тези сияещи очи са частица от неизмеримото Неизразено. На този свят е поверена само тази малка частица. Но тази малка частица може да те отведе при Великата Красота.

Призоваване за моя път

Айа, Уахира, насочи ме в пътя, по който само Ти искаш да вървиш. Пътят е Твой, а аз съм изпълнителят на пътя. Когато го изпълня, тогава и пътят ще бъде мой, и Ти ще бъдеш мой. Само извървеният път е истински. Айа, Уахира, заведи ме дълбоко в мен самия. И тогава аз ще ти подаря лъка и стрелите си, защото ме очаква неземен полет.

Призоваване за изкачването на реките

Айа, Уахира, учи ме на Невидимото. Айа, Уахира, учи ме на Недоловимото. Айа, Уахира, научи племето ми да се сражава за Върха на Планината. Айа, Уахира, нека се превърнем в живи реки от Светлина, които се изкачват към Върха на Планината.

Призоваване за болката, носеща живот

Айо, Уахира, превърни ме в могъща стрела, която пронизва собственото ми сърце и която ми носи толкова голяма болка, че в тази болка да оживея и да се слея с Теб. Аз знам, че само в болката животът израства. Айо, Уахира, не ме оставяй без болката, защото болката е стрелата, която ме преобразява.

Призоваване за скритото Цвете

Оаа, Велика Река, не ми давай спокойни дни, за да не увяхва Цветето в мен. Дай ми страданието, което ме съживява и ме държи близо до Теб. Оаа, Велика Река, поливай винаги скритото Цвете в мен, за да не повяхне то в своята скръб. Но ако Цветето в мен потъне в скръб, аз пак ще призова Теб, Великата Река.

Призоваване за вливане във Великата Река

Оаа, Велика Река, направи така, че малката река в мен да се слее с Великата Река. Оаа, Велика Река, направи така, че ако малката река е излязла извън бреговете на Великата Река, да преживее достойно живота си, за да може да се влее отново в Теб и да потече заедно с Теб. Оаа, Велика Река, само достойният живот е река от Великата Река.

Свещено Призоваване от
Първата Слънчева
Раса

Аа, Вотаро Хая, нека очите ми се изморят да Те търсят. Аа, Вотаро Хая, нека очите ми изчезнат по Тебе. Аа, Вотаро Хая, нека целият да изчезна в Тебе, защото животът извън Тебе е само едно видение за Тебе.

Свещено Призоваване от
Първата Слънчева Раса

Аа, Вотаро Хая, призовавам скритата Истина в Теб да потече към цялата Индианска Раса. Аа, Вотаро Хая, призовавам скритата Истина в Теб да изпълни Индианската Раса с потока от Светлина, който да се влее в нейния път. Аа, Вотаро Хая, нека заедно с Теб извървим достойно пътя на страданията, защото само в страданията оживява Блясъкът на Твоята Истина. А когато Твоята Истина е оживяла в нас, ние ще се разделим със страданията и ще ги поднесем на тези, които искат да Те открият. Аа, Вотаро Хая, в страданията Те открихме, а сега в Истината Те живеем. Велик е Вотаро Хая!

Тази Светлина ти подарявам

И попитах Вотаро Хая: Щом само Ти съществуваш, съществува ли и страданието? – И каза ми Вотаро Хая: Страданието реално не съществува. То е само мост към Блясъка на Моята Истина. Тези, които са влезли в Блясъка на Моята Истина, са забравили за моста. – И попитах Вотаро Хая: Що е това Истина? – И каза ми Вотаро Хая: Моята Истина е Светлината за всички, които са Ме търсили. Моята Истина е Светлина, която огрява всички светове и раси. А Аз самият живея в дълбок и непрогледен Мрак, защото имам друга Светлина в Себе Си, която не е известна на световете и расите. Тя ще бъде бъдещето на Синовете и Жреците. Тази Светлина ти подарявам Аз, Вотаро Хая.

Ако е изстрадал пътя си достойно

Когато едно цвете увяхва, то се завръща в своите корени. Когато едно слънце угасва, то се завръща в своите корени. А как се завръща един Индианец в своите корени? Един е начинът Индианецът да се завърне в своите корени: ако е успял да изстрада пътя си достойно. При това условие той ще се срещне с онова увяхнало цвете и с онова угаснало слънце и ще види, че това цвете ухае повече от всякога и че това слънце сияе повече отпреди, защото те са служили, както повелява Великият Дух.

Завръщане в Сърцето на Уахира Танка

Когато малката река пътува към Великата Река, тя следва Гласа на своето Сърце. Когато един Индианец пътува към Уахира Танка, той следва Гласа на своето Сърце. Ако реката пожелае да тече нагоре, тя нарушава Гласа на своето Сърце и ще изгуби водата си. Ако Индианецът не следва Гласа на своето Сърце, той ще си създаде втори глас, или второ сърце. Тогава той ще се завърне там, където никой не го очаква. Има само едно Сърце и това е Сърцето на Уахира Танка. Който следва пътя си, се завръща в Сърцето на Уахира Танка. И тогава Уахира Танка го дарява с онази Усмивка, която прилича на Океан.

Завръщане в Свещената Вода

Всеки Индианец, който слуша Свещения Глас в себе си, той се завръща във Великата Вода и изпитва голяма радост, защото тук живеят Предците му. Предците образуват Сърцето на Уахира Танка. Който слуша Сърцето си, той се завръща в Свещената Вода на своята Душа.

Душата на надеждата

Докато имам крила, ще летя. Когато изгубя крилата си, ще се стремя. Ако изгубя стремежа си, ще пея. Ако песента заглъхне в мен, ще ми остане само едно – устремът. Ако изгубя и устрема си, ще съм се слял с Уахира Танка. Такъв е пътят на влюбените във Великия Дух. Когато те нямат надежда, създават я. Това е способност на Свещената Пеперуда. А знаете ли какво е Пеперудата? Тя е Душата на надеждата.

Душата всякога лети към своя Баща

Да летиш, означава да извървиш пътя към самия себе си. Да стигнеш до себе си, означава да се превърнеш в Пеперуда. Пеперудата е Сърцето на моята Душа, а Душата ми е Сърцето на Уахира Танка.

За да дойде Уахира Танка

Когато търся себе си, аз всякога се изгубвам. Когато търся Уахира Танка, аз всякога намирам себе си. Когато намеря себе си, виждам, че ме няма. Защото кой може да съществува, освен Уахира Танка? Не търси себе си, за да не останеш без Слънце. Не търси себе си, за да дойде Уахира Танка. И тогава ще бъдеш изпълнен с това, което е нещо повече от всичките ти мечти. И тогава не казвай, че си Индианец, защото има ли Слънцето народност? Народности има, когато го няма Слънцето.

Легенда за Свещените сълзи

Било в стари времена, когато Великият Дух, Когото тогава наричали Великият Уахори, повикал трима от своите Избрани Шамани и им казал да Го последват. И тримата умеели да чуват Неговия глас. Великият Уахори вървял отпред, а тримата Шамани го следвали отзад. Извървели те дълъг път и се чудели какво ще им покаже Великият Уахори. И накрая той се спрял и им показал едно странно Цвете, каквото те не били виждали. Великият Уахори се обърнал към Шаманите и им казал: Виждали ли сте някога това Цвете? – И тримата Шамани казали: Не, никога не сме го виждали. – Тогава Великият Уахори казал: Това Цвете се нарича Аханур. Тези, които го познават отвътре, го наричат Цветето на Мъдростта. – И тогава Великият Уахори се обърнал към Шаманите и им казал: Ако искате да имате Цветето Аханур, трябва да Ми кажете кой е най-правилният начин за отношение към него. – И обърнал се Великият Уахори към първия Шаман и го попитал за неговия отговор. Шаманът казал: Ще проуча много внимателно Аханур и ще потърся в него изцеляващите сили, защото моето племе е болно. – Дошъл ред на втория Шаман и той казал: Аз само ще наблюдавам красотата на Аханур и ще му се радвам до края на дните си. – Дошъл ред на третия Шаман и той казал: Аз бих заживял заедно с Аханур и бих наблюдавал как Аханур се радва на живота, защото в Аханур е скрита по-голяма радост от моята. – Тогава Великият Уахори повикал Авал Мавара и му казал: Покажи на Моите деца какво е твоето отношение към Аханур. – И застанал Авал Мавара на колене пред Аханур и от очите му потекли кристални сълзи. – И тогава странното Цвете проговорило: Само на Свещените сълзи аз разкривам Тайната на Великия Уахори. Само който има Свещени сълзи, само той може да има скритата Мъдрост на Аханур, защото само Мъдростта има Свещени сълзи. – И тогава Цветето Аханур се превърнало в Слънце и се скрило отвъд планината. Там то щяло да чака човека на Свещените сълзи. Колко време щяло да мине, не се знае, докато се появят Шамани със Свещени сълзи на Дълбоко Преклонение пред Великия Уахори. Там, където има Свещени сълзи, човекът не съществува. Съществува само чистият Дух, на който единствено може да бъде поверена Свещената Мъдрост на Великия Уахори.

Без Свещеното е нямало търсене

Ако си тръгнал на път, приятелю, знаеш ли докъде трябва да стигнеш, преди да видиш Светлината на Великия Уахори? Колко дълго ще вървиш по този път, приятелю, аз не знам. Но ти трябва да стигнеш до едно единствено място. Това място е наречено Свещената Вода. Ние го наричаме още Свещените сълзи. Те са символът на истинското търсене. Защото без Свещеното е нямало търсене. Великият Уахори се разкрива само на Свещеното. А които нямат Свещеното, си остават само пътници. Не разбираш ли, приятелю, че търсачът е търсач само когато намери търсеното. И защо ти са хилядите пътища? Един единствен е пътят: Свещено да търсиш. И тогава малката Вода ще познае Великата Вода. Мъдра е малката Вода, защото само тя знае на кого принадлежи Преклонението. Само Свещеното може да се преклони пред Великия Уахори. Мъдра е малката Вода. Тя не прави поклони. Тя е самото Преклонение и от очите ѝ капят Свещени сълзи.

Приятелят с вечно красивият поглед

Живял в местността Маварая един много стар, стар Шаман. От много години той искал да си отговори на един важен въпрос. Този въпрос бил: може ли Уаханатан да бъде видян. И най-накрая отишъл Старият Шаман в гората, вглъбен в мисълта да Го види. Той седнал на любимото си дърво, съсредоточил се дълбоко и попитал Уаханатан: Можеш ли, Уаханатан, да бъдеш видян във видимото? – Тогава Уаханатан му отговорил: Не Ме търси във видимото. Във видимото се намират само Моите следи. – Тогава Старият Шаман попитал: Можеш ли да бъдеш видян в невидимото? – Тогава Уаханатан отговорил: Ако невидимото е невидимо, тогава как ще Ме видиш? И ако невидимото е видимо, това не са ли пак следи? И не трябва ли да изоставиш следите и да потърсиш Същността ? – И казал Старият Шаман: Понеже не знам как да Те питам, Уаханатан, Ти отговори на Душата ми така, че да Те разбера. – И тогава Уаханатан казал: Не Ме търси нито във видимото, нито в невидимото. Потърси Ме в приятелството с Мен. Който е приятел с Мен, той има едно единствено качество. Той има красив поглед за всички неща. И чрез този поглед Аз живея в него. Така Аз не съм нито видян, нито невидян. Чрез този поглед Аз съм изживяван. Чрез този поглед ние сме приятели. Забрави за следите, защото да Ме изживяваш, значи да Ме имаш. И затова наричай Ме Уаха, което значи „Приятелят с вечно красивия поглед“. А знаеш ли що е този поглед? Той е наречен Амахавари – Източникът на живота.

Уханието е смисълът на живота

Много дълго вървях по своя път, за да открия смисъла на нещата. Бях изпълнен с възхищение. Виждах красиви гори, сияещи звезди. Велика река течеше и очистваше моето племе. Имахме богат улов. Нямахме врагове. Слънцето ни посещаваше и ни се усмихваше като приятел. Сякаш всичко беше изпълнено с красота, но аз търсех нещо друго, нещо ново. Макар че виждах красотата на живота, дълбоко в мен имаше стаена мъка. И превърнах мъката си във въпрос: Аа, Уаха, кажи ми как да видя красотата по нов начин, защото знам, че има красота, която може да стопи мъката ми докрай. – И тогава яви ми се Уаха, и каза ми: Не се заглеждай във великите неща. Не се заглеждай в безкрайните гори, планини, реки и звезди. Не се заглеждай и в слънцето. Погледни на една крачка пред себе си. Пред теб има едно цветенце. Долавяш ли неговото ухание. Великите неща нямат ухание. Великите неща се вглеждат в това малко цветенце и чакат то да ги посети със своето ухание. Само простотата, приятелю, има ухание. Красотата, която търсиш, се нарича ухание. Уханието принадлежи на простотата. Който Ме търси в простотата, той започва да ухае. И тогава звездите насочват погледа си към него. Всички търсят единствено уханието. Аз съм в уханието, приятелю. Уханието е смисълът на живота. Разбира живота само този, който долавя уханието.

Душата е истинският Шаман в Индианеца

Възвишен е само този, който е отключил своето Сърце. Благороден е само този, който е зърнал своята Душа. Душата е истинският Шаман в Индианеца. На Древния език Шама означава „Този, който е открил своя Център“. Да бъдеш Шаман, означава твоят Център да те ръководи. Центърът, това е твоята Душа. И за теб тази Душа може да се превръща в Глас, в Мистични знаци, във Видения.

Шамавани – „Бащата на Пътя“

Ако искаш да познаеш Тайната на живота и Тайната на смъртта, първо трябва да ги разбереш. Трябва да ги съзерцаваш в Дълбините си. Истинският Шаман е съзерцател. Той вижда, че животът е една река и смъртта е една река. Истинският Шаман е господар на тези две реки. Той не е нито едната река, нито другата. Някои мислят, че той живее, други мислят, че той умира. Истинският Шаман не е произлязъл от тези две реки. Той е произлязъл от Прадревния Океан. А животът и смъртта са го потърсили за подкрепа. Животът го е потърсил, за да могат младите Индианци да намерят себе си по пътя към Праокеана. А смъртта го е потърсила, за да могат тези, които не са умрели достойно, да се завърнат в Достойнството. Истинският Шаман е онова същество, за което Старите Индианци говорят с голямо уважение. Те го изричат като Шамавани, което означава „Същество от Предците“. Наричат го още „Почитаният“ или „Бащата на Пътя“.

Най-великото умение на живота

Аа, Вотаро Хая, дари ме с Живота Си. – Животът ти е вече дарен. – Аа, Вотаро Хая, изпълни ме със Своя Смисъл. – Смисълът е в теб. – Аа, Вотаро Хая, изпълни ме с Дълбочината Си. – Създанен си от Дълбокото. – Аа, Вотаро Хая, покажи ми Пътя Си. – Ти трябва да покажеш Пътя на себе си. Всичко, което искаш, ти е дадено. Сега трябва да дадеш себе си. Това е най-великото умение на живота.

Защо е създаден светът?

Когато видя едно хубаво цвете, се натъжавам. Когато видя една течаща река, се натъжавам. Когато видя слънцето, се натъжавам. Ще ви кажа защо се натъжавам. Натъжавам се, защото това хубаво цвете ще увяхне, а Цветето в мен никога не увяхва. Натъжавам се, защото реката може да пресъхне, а Реката в мен никога не пресъхва. Натъжавам се, защото слънцето изгрява, за да залезе, а Слънцето в мен е вечно изгряло. И чудя се защо е създаден светът? Светът е създаден, за да откриеш Чудото в себе си.

Стремежът е твоят създател

Когато много, много си търсил и когато нищо, нищо не си намерил, тогава ще получиш най-голямото Откровение в живота си. Дългото търсене е единственият начин да прозреш, че ти съществуваш като Стремеж. Стремежът е най-великият Дар от Свещената Енергия. Стремежът е твоят създател. Ти си създаден от Стремеж. А този, който няма Стремеж, е създаден от смъртта. Само стремящият се може да произнесе Свещените думи: Аа, Вотаро Хая! Това е всъщност Поклон към Стремежа. Стремежът е дете на Свещената енергия.

Само в Тишината сме единни

Аа, Вотаро Хая, искам да споделя само едно нещо с Теб. Аа, Вотаро Хая, само едно нещо и нищо друго. Аа, Вотаро Хая, искам да споделя единственото. Аа, Вотаро Хая, искам да споделя с Теб своята Тишина. Само в Тишината сме единни. Извън Тишината сме различни. Но нашето различие свърши. Аа, Вотаро Хая, аз съм малката Тишина, а Ти си Бащата на Голямата Тишина. Аа, Вотаро Хая, приеми своя Син във Великата Тишина.

Урокът, който ми предаде скалата

Стой като мен – винаги вмълчан. Бъди като мен – винаги твърд. Бъди като мен – винаги вгледан в небесата. Бъди като мен – всякога вглъбен в своето очакване. Очаквай Истината, без да я желаеш. Очаквай Истината, без да я търсиш. Очаквай Истината, без да мислиш за нея. Очаквай с неочакване. – Това е урокът, който ми предаде скалата. Тя чакаше с неочакване и Слънцето я заля със своята необятна Светлина. Умеещият да чака умее да мълчи.

Всички се нуждаят от Истината

Поточето ми се радва. Водата ме облива. Въздухът ме обновява. Слънцето ме огрява. Радостта ме залива. Страданието ми се възхищава. Скръбта ми се усмихва. Смъртта ми се покланя. Защото аз имам само един приятел – този приятел е Истината. Който се прекланя пред Истината, той няма бъдеще. Той няма нужда от небесата и звездите. Защото от какво се нуждаят небесата и звездите и от какво се нуждае бъдещето? Те всички се нуждаят от Истината.

Бях повален, но държах Истината в ръцете си

Защо вятърът ме гали? Защото обича Истината в мен. Защо вятърът ме брули? Защото иска да види Истината в мен. Защо вятърът ме повали на земята? Защото искаше да изпита Истината в мен. Аз бях повален, но държах Истината в ръцете си. И тогава вятърът ме напусна, защото там, където гори Пламъкът на Истината, вятърът се покланя. Така вятърът ме изпита, аз изпитах себе си, Истината изпита мене. И сега Истината е моят вятър, който ме гали.

Къде си ти?

Истината не побеждава, но тържествува. Истината не е богата, но е изобилна. Истината не е светлина, но е ослепителна. Тогава къде си ти?

Прозрителят е Път към Вотаро Хая

Аа, Вотаро Хая, къде да търся красотата на живота? – И отговори ми Недоловимият глас: Красотата не се търси, тя се съзерцава. – Аа, Вотаро Хая, какво да съзерцавам? – Съзерцавай Свободата. – Аа, Вотаро Хая, ще открия ли в Свободата красотата? – В Свободата няма красота. В Свободата има Истина. Красотата е ограничение на Истината. Свободата е завръщане в Истината. Който се е завърнал, става Прозрител за своето племе. Прозрителят е Слънцето на своето племе. Само Слънцето оставя истински следи по пътя към Вотаро Хая. По този път всички трябва да се завърнат. Стани Път за другите към Вотаро Хая. Има ли по-голяма красота от това?

Ще превърна страданията в Поглед

Аа, Вотаро Хая, трябва ли да Те разбирам? – Не. – Аа, Вотаро Хая, трябва ли да Те търся? – Не. – Аа, Вотаро Хая, трябва ли да Те обичам? – Не. – Аа, Вотаро Хая, какво да правя? – Следвай Истината. Тя ще ти донесе много страдания. Страданията ще обхванат теб и твоето племе. И когато страданията изпълнят живота ви, Аз ще ги превърна в новия Поглед на живота. Само в страданията се образува новият Поглед на живота. И запомни още едно нещо от Мен. Радостта има чудни очи, но няма Поглед.

Съзерцание за Вахару

Съзерцаваше Старият Шаман дървото Матумба. И откри Старият Шаман, че дървото, това е самият той. Дървото имаше корени в земята. И Старият Шаман имаше корени в земята, той имаше Поклонение към земята. Дървото имаше и други корени, обърнати към небето. И Старият Шаман имаше корени в небето, той имаше Поклонение към небето. Дървото Матумба черпеше своите сокове от земята и от небето. Така то зароди в себе си много плодове. И радваха се младите Индианци на плодовете на дървото Матумба. Да се радваш на нещо, това е Поклонение. Старият Шаман също черпеше сили от земята и от небето. Той също даде плод в живота, защото имаше Поклонение към земята и към небето. Имащият Поклонението дава най-хубавия плод на света. Този плод аз нарекох Вахару. Вахару е този, който е отдал Сърцето си на другите. Вахару, това е Поклонникът, който е посветил Сърцето си на другите. Само Покланящият се на земята и на небето има Сърце. Днес всички търсят Вахару. Вахару е винаги тук, но трябва да умееш да го откриеш. Който има Поклонение към нещата, ще открие Вахару.

Крилата трябва да се превърнат в Сърце

Да си Птица, значи да летиш високо. Летящият трябва да търси най-високото място. Ако съумееш да стигнеш до най-високото място, ще изгубиш крилата си, но ще станеш Сърцето на света. Не са ли създадени крилата, за да ги изгубиш? Който не може да изгуби крилата си, няма Сърце. Той само живее, но не достига до себе си.

Духът е повече от живота

Когато водата е спокойна, това е едно величествено огледало, в което ти трябва да се огледаш и да видиш себе си. Ти си тази Вода, твоята Душа е тази Вода. Но за да видиш себе си, трябва да си напълно утихнал и успокоен. После ще последва едно велико движение на Водите и твоят живот ще бъде поставен в опасност, защото досега ти беше видял само себе си. А сега трябва да видиш това, което е по-дълбоко от тебе. Това е Великият Уаханатан. Ако съумееш да Го видиш, ще изоставиш света на Водата. Водата ти дава живот, а Уаханатан прибавя към живота ти Дух. Уаханатан ти дава Своя Дух. Духът е повече от живота.

Цветето на скръбта

Аа, Вотаро Хая, кажи ми кое е най-красивото цвете на света. – В света има само едно красиво цвете. Това е цветето на скръбта. – Аа, Вотаро Хая, не са ли всички цветя красиви? – В света има само едно цвете, което е майка на всички цветя. Това е цветето на скръбта. Това цвете дарява всички същества с дълбочина. Без дълбочината цветята са радостни, весели, но не са красиви. Когато скръбта е докоснала едно цвете, то придобива особен аромат. Ароматът е красотата на цветето. Без аромата цветята си остават само цветя и съществата си остават само същества. Но когато дойде скръбта, всяко цвете придобива своята красота и всяко същество придобива своята духовност. Духовността е ароматът на съществата.

Ти се намираш в Неизменността

Посети Старият Шаман дървото Авитара. Той беше чувал, че това дърво е живо. Той знаеше, че това дърво е стояло тук на своето място повече от 300 години. И отиде Старият Шаман до Авитара, и поиска да узнае от него някои важни неща за живота. – Ти, Авитара, стоиш тук от много години, какво си видял? – Това, което видях, е това, което всеки трябва да види. Аз не гледах другите, защото търсех Истината в себе си. – И тогава Старият Шаман попита: Коя е Истината, която откри в себе си? – Истината, която открих в себе си, се нарича Неизменност. Може да си видял много неща през живота си, но единственото нещо, което трябва да видиш, е твоята Неизменност. В нея аз открих Същността на живота. Тази Същност племената я наричат Уаханатан. И аз я наричам Уаханатан. Но за мен Уаханатан означава да си търсил себе си докрай, да си изстрадал себе си докрай, защото търсещият винаги идва до страданието, страданието винаги носи осмисляне, а осмислянето винаги открива Неизменността. Уаханатан се слива само с Неизменността. Който е открил своята Неизменност, ще бъде открит. Корените на Великия Дух се намират в твоята Неизменност.

Из Бялата поезия на Авал Мавара

Погледни, приятелю, това малко бяло облаче. Знаеш ли накъде пътува това малко бяло облаче? То пътува към своята Незнайност. То знае, че Великата Незнайност е неговата родина. Това облаче не се спира да мисли за своя път, то нищо не обмисля. То е избрало пътуването към Незнайността. А знаеш ли, приятелю, че твоето Сърце е това малко бяло облаче. Но накъде пътуваш ти? Ти пътуваш към знайното, приятелю, и затова изгубваш все повече себе си. И затова твоето облаче е потъмняло. И затова твоето облаче плаче и страда. И затова твоето облаче не знае пътя си, защото ти избра знайното. И затова погледни малкото бяло облаче над себе си. Погледни чудната му светлина. То е избягало от знайното и сега се радва на свободата си. Това е бил и пътят на твоето изначално Сърце. Но сега ти си се вкоренил в знайното и твоето Сърце се е научило само да страда. Дай свобода на Сърцето си, приятелю, и ще се завърнеш там, където радостта ти няма да има край. Натам пътува малкото бяло облаче. Тръгни и ти след него.

Из Бялата поезия на Авал Мавара

Знаеш ли, приятелю, не търси красотата на живота, за да не се заблудиш. Потърси Душата си, приятелю. Ако откриеш Душата си, получил си най-голямото Откровение. Да имаш Душа, приятелю, това надминава красотата. Ако тръгнеш на път с Душата си, приятелю, знаеш ли какво ще видиш? Ще видиш красотата на нещата. Всички неща показват красивото си лице само пред Душата, защото само Душата може истински да ги оцени. И затова, приятелю, тръгни на път с Душата си. И тогава цялата красота на вселената ще започне да те следва. Цялата красота на вселената е отражение на твоята Душа. Всички неща жадуват да видят Лицето на твоята Душа. Душата е Майката на вселената. И няма по-голяма красота от Майката на нещата, приятелю.

Из Бялата поезия на Авал Мавара

Влез в себе си, приятелю. Открий Сърцето си, приятелю. И в дълбините на своето Сърце, приятелю, ще откриеш Уаханатан. Той е Бащата на слънцата. Тогава ще чакаш ли слънцето да изгрява, за да те освети? Ти трябва да изгрееш в себе си, приятелю, защото цялата вселена те очаква, а слънцата жадуват за твоята светлина. Покажи на вселената и на слънцата, приятелю, че имаш Баща, на Който те трябва да се поклонят. Но преди те да се поклонят, ти трябва да си се поклонил, приятелю.

Из Бялата поезия на Авал Мавара

Ако искаш да бъдеш цвете, трябва да се превърнеш в ухание. Ако искаш да бъдеш слънце, трябва да се превърнеш в светлина. Но ако искаш да бъдеш като Уаханатан, трябва да изчезнеш за себе си. Само изчезналият в Уаханатан се превръща в Океан. И само Океанът може да ти даде ново Ухание и нова Светлина. Който не може да изчезне в Уаханатан, той не може да създаде в себе си място за Великия Океан. Без Уаханатан ти си цвете, което ухае, но и увяхва. Без Уаханатан ти си слънце, което свети, но и залязва. Само във Великия Океан можеш да познаеш себе си, защото тук Уханието ти е станало вечно, а Светлината ти безкрайна. Океанът е твоята Същност и ти си Същността на Океана.

Из Бялата поезия на Авал Мавара

Не се опитвай да живееш със себе си, защото нищо няма да се получи. Опитай се да живееш с Истината и тогава ще се получи. Това, което ще се получи, е истинският живот, приятелю, освен ако не търсиш нещо друго.

Из Бялата поезия на Авал Мавара

Когато много, много се радваш, ще се превърнеш в Светлина. Когато много, много страдаш, ще се превърнеш в Дълбочина. Твоята Дълбочина ще те заведе при Уаханатан. И тогава Той ще се превърне в твоята Реалност. Щом придобиеш тази Реалност, тогава Светлината ще дойде при теб и ще те попита: Ти кой си и защо не те познавам? – Не ме познаваш, защото вече нямам име, нямам собствена реалност. – Тогава Светлината ще си отиде и ще се натъжи. Но ти ще бъдеш изпълнен с радост, защото Уаханатан те познава. Ти си Син на Уаханатан. Много хора са се изгубили в Светлината. Но само който се е изгубил в Уаханатан, е придобил Реалността. Той е станал Дълбочина от Дълбочината, Истина от Истината.

Из Бялата поезия на Авал Мавара

Знаеш ли, приятелю, колко дълго, дълго пътувала капката? И знаеш ли как завършило това пътуване, приятелю? Накрая капката се сляла с Океана и от нея останали само дирите ѝ. Някои наричат завърналата се капка Чистата Светлина. Други я наричат Чистият Дух. А аз казвам: Същността се завърна при Същността, а дирите са само малък спомен за пътя ѝ. И не си ли ти, приятелю, от който и народ да си, от което и племе да си, капка, която пътува към своя Океан? Знаеш ли, приятелю, че капката е Уахира, който се завръща при Уахира?

Из Бялата поезия на Авал Мавара

Има едно нещо в света, пред което тъмнината се смущава. Има едно нещо в света, от което тъмнината се страхува. Има едно нещо в света, пред което тъмнината занемява. Има едно нещо в света, пред което тъмнината е смутена, смутена в своите дълбоки корени. И знаеш ли, приятелю, кое е това нещо, което толкова дълбоко смущава тъмнината? Това, приятелю, са очите на детето. Те са оная Съкровена природа, която някога тъмнината е изгубила. И знаеш ли на кого принадлежат тези очи, приятелю? Това са очите на Уахира Танка. Своите очи Той е подарил на детето.

Из Бялата поезия на Авал Мавара

Ако искаш да летиш, приятелю, трябва да имаш свои собствени крила. Всеки може да си сътвори свои собствени крила, истински крила. Всеки, който се е посветил на своята идея, е поставил началото на своите крила. Крилата се зараждат в Тишината. Но родени веднъж, те придобиват звук. Това е звукът на онзи полет, чрез който ние отново се завръщаме в Тишината. Защо ѝ са на Душата-Птица крила, ако тя не се завърне в Тишината на Уахира?

Авал Мавара –
„Твоята Специалн
а Реалност“

Ти си се завърнал, когато си изчезнал. Само когато си изчезнал, ти си се слял. Щом си се слял, ти вече нямаш име, но имаш ново лице. Това е твоята възродена Реалност. Да се възродиш в Реалността, това означава да заслужиш изгубването на името си. И само тогава придобиваш Името-символ. Това Име е твоето Възраждане. Това Име е облечено с Реалност. Носителят на това Име ние го наричаме Възроденият. Изгуби имената си, за да придобиеш Името. Всичките ти имена са нереални. Само Името-символ е Реалност. Това Име е Ключът на живота. Това Име е Името на Възродения. Името-символ, това е твоята Специална Реалност, намираща се отвъд световете и обитаваща единствено във Вотаро Хая.

Из поезията на Тишината от Авахая

Аз живея, за да надживея. Аз летя, за да долетя. Аз живея във вечното търсене. Само вечно търсещият е зародил в себе си Вотаро Хая. Който не търси вечно, погубва себе си. Нетърсещият е откривател на безсмислието. Търсачът търси постоянно. Търсачът извира постоянно. Търсачът е дълбоко скрит в нас и той е самият смисъл на нещата. Той се нарича Вотаро Хая.

Из поезията на Тишината от Авахая

Казала росната капка на себе си: Колко красиво е, че се отделих от Вотаро Хая. Сега успях да видя себе си, цялата си съкровена красота. С това видение се завръщам при Вотаро Хая.

Видението на Съкровените очи

Моят Шаман ме научи на най-великото изкуство. Това е изкуството да виждам всичко с очите на Съкровеното. И веднъж аз реших да изпълня неговото поучение, и това, което видях, ме превърна в търсач на Видения. Ще ви разкажа за първия си опит. Когато погледнах с очите на Съкровеното, първото, което видях, бяха листата, листа навсякъде. Но за мен те не бяха листа. Те бяха птици, толкова много птици по дърветата и толкова много птици, паднали на земята, за да се завърнат при своите корени. Сякаш целият свят беше изпълнен с птици. После видях клончетата на дърветата. Всяко клонче си имаше своя посока, свой стремеж към небето. Безбройните клончета са безбройни стремежи. Сякаш целият свят беше изпълнен със стремежи. После погледнах белите облачета, безбройни облачета. Те приличаха на безбройни пеперуди, които сякаш нямаха крила, но все летяха към някакъв свой свят. Сякаш целият свят беше изпълнен с крила, които търсят своя Баща. И после получих най-голямото си Видение. Видях Слънцето и сякаш всички стремежи летяха към това Слънце. Не се ли стремим и всички ние към Великото Слънце? Не е ли Великото Слънце нашият Баща? Ние наричаме нашия Баща Вотаро Хая. Когато се стремим към Него, ние се превръщаме в нещо Съкровено. Тогава в нас тече Животът на Великото Слънце. Аз сякаш бях се превърнал в Съкровен поток и усетих как Великото Слънце е потекло в мен. И казах в себе си: Ако ние постоянно мислим за Великото Слънце, ние се превръщаме в Извори на Живота. Ние сме Водата на Живота. И Вотаро Хая е нашият Баща.

Предание за Вечния път към Вотаро Хая

Посетил Авал Мавара три от любимите си деца. Това били трите му любими цветя в гората Анахор. Той познавал техния характер и решил да разговаря с тях. Първото цвете било много разговорливо. Второто цвете било много вдъхновено. Третото цвете било много мълчаливо. Авал Мавара се обърнал към трите цветя и казал: Днес искам да ми кажете кое е най-дълбокото ви разбиране за живота. – Първото цвете само това и чакало. То веднага грабнало думата, защото то било пълно с толкова много разбирания, че чак се обърквало. И казал му Авал Мавара: Кажи ми най-дълбоко си разбиране за живота. – И започнало първото цвете да обяснява: Според мен смисълът на живота е в думите. Трябва много да говориш, трябва много да общуваш с думите и те ще те научат на своя скрит смисъл. Аз живея в думите. Цялото ми сърце е пълно с думи. Искаш ли да ти кажа какво мисля за думите? Тайната на живота се намира в общуването с думите. Думите са искрите на живота. Те светят, когато ги запалиш в себе си. Това е моето най-дълбоко разбиране за живота. – Тогава дошъл ред на второто цвете. Авал Мавара му казал: Кажи ми най-дълбокото си разбиране за живота. – И отговорило второто цвете: Аз нямам красива реч. Аз изоставих думите, защото ги замених с вдъхновението. Аз вдъхвам от думите, аз пия от нектара на думите, но не общувам със самите думи. Аз общувам с аромата, който е скрит в тях. Аз не търся думите, аз търся уханието в тях. От това ухание аз образувах своето вдъхновение. Това е моето най-дълбоко разбиране за живота. – Тогава дошъл ред на третото цвете. То не обичало да говори, но все пак промълвило: Моето най-дълбоко разбиране за живота се състои в следното: забрави думите, забрави вдъхновението и завърни се в покоя на Великото мълчание. Нито думите, нито вдъхновението могат да изразят Същността на нещата. Дори и мълчанието не може да я изрази. – И тогава третото цвете попитало Авал Мавара: Ти можеш ли да изразиш Същността, която е наречена Вотаро Хая? – Тогава Авал Мавара се поклонил на третото цвете и си тръгнал. Той знаел, че нито искрените думи, нито вдъхновението и нито мълчанието могат да изразят Вотаро Хая. Но той знаел също, че в нас трябва да тече едно постоянно Съкровение, за да можем вечно да търсим Вотаро Хая.

Който е изгубил пътя си, е намерил Духа си

Да имаш път, означава да се изгубиш в него. Само който се е изгубил напълно в пътя си и е оцелял, може да стане истински Шаман. Колкото по-дълбоко е изгубването на пътя, толкова по-велик е Духът на Шамана. Аз не вярвам в Индианци, които са намерили пътя си. Аз вярвам само в тези Индианци, които са открили в себе си Духа. Шаманът, това е Слънцето на всяко племе. И затова Шаманът се почита като Баща.

Авал Мавара – „Това си ти самият“

Нито един път не води към Истината. Истината е самата Прасъщност на нещата. В тази Прасъщност нищо не се търси, защото това си ти самият.

Поучение на Авал Мавара за Танца

Танцът е Велико движение, насочено към твоята най-дълбока Същност. Танцът е пътуване навътре. Танцът е напускане на този свят. Когато Танцът е посветен на Истината, тогава Шаманът се превръща в център на Свещена Енергия. И във вихъра на тази Енергия той изоставя всички ограничения на световете и съществата. Великата му Енергия се превръща в стрела, която уцелва Сърцето на Истината. Само разгърнатата ти и освободена Енергия може да се слее с твоята собствена Същност, която е Духът на Истината. Танцът превръща Шамана в стихийна Енергия. Така при Танца малката Енергия се влива във Великата Енергия. В момента на този върховен контакт се заражда Откровението. Танцът на Шамана не е просто танц. Той е създаване на Дух. Той е откриване на Духа на Истината. Танцът е едно Велико пожелаване да се срещнеш с Истината. Пожелаването на Истината е необикновен процес. В този Танц истинският Шаман напълно забравя себе си и окръжаващия свят. И във вихъра на Енергията той се слива с Истината и става част от нея. Танцът е пътят, по който Шаманът взема най-дълбоките решения. Той знае, че само Истината има право да решава.

Поучение на Авал Мавара за Достойнството

В мирни времена Достойнството не може да бъде доказано, защото всеки е скрил помислите си дълбоко в себе си. Само по време на война и Шаманите, и Вождовете, и другите Индианци могат да надзърнат в скритите си помисли. Достойните никога не воюват срещу враг. Достойните воюват единствено за съхраняване на Истината. Индианската история помни случай, когато един Шаман поради безумието си повежда на война своето племе. Този Шаман не се интересуваше от Гласа на Предците. И той беше убит от млад Индианец от своето племе. Тогава този млад Индианец беше изгонен от своето племе. Той отиде в друго племе, но не стана враг на тези, които го изгониха. Да бъдеш изгонен, но да запазиш Достойнството си, означава да бъдеш приет от Предците. Предците винаги воюват със силата на Истината. В ръцете на тези, които ги следват, оръжието е винаги достойно. Воюващият за Истината и вслушващ се в Гласа на Предците винаги се завръща с Достойнство в Духа си.

Предание за Ахуварая

Старият Индианец беше изпаднал в дълбок размисъл. Той само беше чувал за Ахуварая, но не знаеше нейната Тайна. Вече трети ден стоеше безмълвен и най-накрая получи Видение за Ахуварая. Той знаеше, че Вотаро Хая ще го озари. И накрая той я видя. Ахуварая беше Безсмъртната Птица. Тя приличаше повече на някакъв Слънчев Поток, неземен Поток. Тя докосваше леко земята, после политаше високо в небесата и накрая изчезваше, сякаш нямаше корени нито на земята, нито на небето. Когато Ахуварая изчезна, Старият Индианец попита Вотаро Хая: Кажи ми, Вотаро, Ти, Който си Баща на всички бащи, що е това Ахуварая? – И рече му Вотаро, Бащата на бащите: Ахуварая е най-древната Птица. Тя не живее нито на земята, нито на небето. Тя живее на това място, където погледът не достига. Най-старите Индианци я наричаха Древната Душа. Но тя е Ахуварая. И знаеш ли защо е Ахуварая? Защото и Древността не помни кога е създадена. Тя е слизала много пъти на земята, но това е било само едно докосване. Тя се е явявала много пъти на небето, но това е било само един полет. Ахуварая не принадлежи на небето и на земята. Тя живее в Мен, Вотаро Хая. Тя живее в Моето Сърце. Племената и народите нямат Душа. Те имат само един Лъч от тази Душа. Те трябва да я заслужат, за да може Ахуварая да отдаде всичките си Лъчи. Ахуварая очаква своето време.

Предание за Свещената Пеперуда

И съзерцаваше Старият Индианец Свещената Пеперуда. Много дълго я беше наблюдавал, но тя сякаш беше неуловима. Но три неща удивляваха Стария Индианец: Безкрайната ѝ Красота, Безкрайният ѝ Полет и Сърцето ѝ, което сякаш беше създадено от неспокоен Вихър. И питаше се Старият Индианец: Защо е облечена в толкова Красота тази Пеперуда и каква е нейната цел. Накъде лети Свещената Пеперуда и къде се завръща Сърцето ѝ? И попита Старият съзерцател Вотаро Хая: Кажи ми, Вотаро, Ти, Който си Бащата на нещата, какъв е Пътят на Свещената Пеперуда? – И рече му Вотаро: Красотата на Свещената Пеперуда, това е Красотата на всички сътворени светове. Всеки свят си има свой цвят. Безкрайна е Красотата на Свещената Пеперуда, така както са безкрайни цветовете на сътворените светове. И добродетелите на съществата ще бъдат безкрайни като тези цветове. Безкраен е Полетът на Свещената Пеперуда, защото тя трябва да посети безбройни светове. Не си ли видял, че Пеперудата лети във всички посоки? Така тя поздравява всички светове, които я очакват. Когато Свещената Пеперуда измине пътя на безбройните светове и безкрайните добродетели, тя ще придобие най-великото нещо на живота. Това се нарича Хамахор – Сърцето на сърцата или Сърцето на нещата. Чак тогава всички ще узнаят Великия Път на Свещената Пеперуда. Тогава Хамахор ще има Блясъка на Вотаро Хая. Сърцето на Свещената Пеперуда е Сърцето на Вотаро Хая. Сърцето винаги се завръща при Сърцето. Това е Великият Път на Свещената Пеперуда. Свещената Пеперуда, това е Безпределността на Душата на Вотаро Хая.

Поискай единствено Вотаро Хая

Събрали се седем цветя да спорят. Спор имало, защото всяко цвете имало различно желание. Първото цвете искало винаги да грее слънце. Второто цвете искало винаги да вали дъжд. Третото цвете искало винаги да радва хората. Четвъртото цвете искало винаги да спори с някого. Петото цвете искало винаги да живее в мир с окръжаващата среда. Шестото цвете искало винаги да мечтае, то било цвете-мечтател. И накрая всички очаквали какво ще поиска седмото цвете. То било най-мълчаливото и най-вглъбеното цвете. То казало: Аз искам Вотаро Хая винаги да свети в мен. Когато Вотаро Хая свети в мен, тогава душите, попаднали в мрак, ще видят Светлината на Вотаро Хая и ще открият пътя си.

Уаху Тамба – „Възродено Сърце“

Истинският Индианец не живее сред хората. Истинският Индианец общува с хората, но живее сред Предците. Истинският Индианец живее за една единствена идея. Всички други идеи и намерения той е оставил настрани. Той живее само за една идея. Тази идея е: „Съхрани в Сърцето си Достойнството!“ Така е повелено от Предците. Има ли по-велика идея от тази да живееш достойно, да се завърнеш при Предците си и тогава Великият Старейшина да ти рече: „Уаху Тамба“, което значи „Възродено Сърце“. За тази идея живее всеки Истински Индианец. Няма по-хубави думи от „Уаху Тамба“. Тези думи изявяват Гласа на Предците, които изразяват Признание към този, който е станал „Уаху Тамба“.

Само Достойнството се осветява

Индианците са същества на Дълга. Те живеят за Дълга, те дишат Дълга. Те обичат Дълга си, както обичат природата, както обичат реката, която тече до тях. Те са отдадени на Дълга. И всеки, който е изпълнил Дълга си достойно, получава отворена Врата към Предците си. И когато настане Великият час, Предците ще му покажат Видението на Вотаро Хая. Тогава Достойнството му ще се превърне в още по-ярка Светлина.

Върхът на Пирамидата

Да се изкачиш към Върха на Индианската Пирамида, това е едно изкачване в себе си. За обичащите Вотаро Хая този път е къс. Това са тези, които се движат по пътя на Достойнството. Само на тях е позволено да пристигат в себе си, в своята най-висока точка. В най-високата точка седи единствено Великата Добродетел. Никой друг не може да пристигне там, освен Достойния. Ако недостоен се опита да се приближи до Върха, върху него ще се излее Шавару – това е мълнията на Вотаро Хая, това е Неговият гняв. До върха на Индианската Пирамида могат да достигнат само тези, които са избрали пътя на Свещения Дълг. И тогава, пристигайки до Върха, те придобиват Светлината на Преданието. Вотаро Хая превръща Достойните в Предание. И в цялата Индианска Раса, от най-древни времена досега, се носят Предания, които никога не остаряват. Преданията са част от Сърцето на Вотаро Хая. Те са Върхът в Индианската Пирамида.

Предание за победата на Достойнството

Беше по времето на една велика битка. Вождът Асувару беше събрал последните оцелели Индианци, те бяха около 30. Техният враг, племето на Анирите, беше многочислено. Това жестоко племе преди около два часа беше унищожило старците, жените и децата им. Племето на Анирите наброяваше повече от 200 жестоки воини. Предстоеше последната битка. Асувару имаше 30 воини, които бяха готови на всичко. Това беше една от многото битки в Индианските земи. По времето на тази битка воините на Асувару падаха един след друг, докато накрая самият Асувару остана обграден от своя враг. Тогава той предложи на Вожда на Анирите да влязат в пряк двубой. Вождът на Анирите, наречен Черен Орел, беше много горд и гордостта не му остави избор. Той искаше да покаже пред воините си своята сила. И така се започна двубоят между Асувару и Черния Орел. Това беше битка на живот и смърт. Това беше битка, в която бяха позволени всички средства. В тази битка на няколко пъти Асувару беше близо до смъртта. Но в най-важния момент, когато Черният Орел искаше да прониже сърцето на Асувару, Черният Орел се спъна и падна като покосен. Тогава Асувару изведнъж скочи и насочи ножа си към сърцето на Черния Орел. Черният Орел беше като замръзнал. Той беше скован и някак си беззащитен. Асувару насочваше ножа си със страшна сила, но в един миг се отказа, сякаш нещо невидимо го промени. Тогава той се обърна към воините на Черния Орел и им каза: Не е достойно да унищожиш злото. Злото трябва да живее. То само ще падне в своята бездна. – И тогава най-старият от Анирите, Старейшината на племето, каза на Асувару: Само който има Сърцето на Достойнството, може да прости на своя враг. Ти си Син на Уаханатан, ти си Син на Великия Дух. Ти победи, защото съзря Достойнството в себе си. И като Старейшина на Анирите, аз те поканвам да живееш в моята шатра, защото ти си достоен да бъдеш Вожд на моето племе. – И заживя Асувару в Шатрата на Слънцето.

Ритуалът на завръщането в себе си

Този ритуал е за Търсача на Уахира Танка. Търсачът се изпраща в гората съвсем сам. Той сяда на избрано любимо свое място. Това се случи и с последния Търсач Уахиву. Аз следях отдалеч пътя му. Уахиву вървеше бавно и самовглъбено. Самият път до мястото също трябва да бъде изключване от света. Великото вътрешно пътешествие започва от първата крачка. Той седна на един камък, а от двете му страни имаше две високи дървета. Започваше четиридневното пътешествие. Уахиву затвори очи и потегли навътре, защото срещата с Уахира Танка е едно велико вътрешно пътешествие. Душата трябваше да се срещне с Великата Душа. Уахиву трябваше да открие своя Извор, своето Начало. Първите три дни минаха с многобройни видения. Те бяха спомени от минали светове и раси. Но спомените и виденията нямат корени. От всички тях трябваше да остане едно единствено Видение. И на четвъртия ден Уахиву го видя. Той видя себе си като една светла лъчиста сянка, която се къпеше в един Велик Блясък. И той разбра, че този Велик Блясък беше Бащата на неговата сянка. Видението се превърна в Откровение. Той се сля с Великия Блясък и се изпълни с Потока на неизговоримото преживяване. И той видя, че Душата му е Извор. И той видя, че Душата му е самосветеща. После, събуждайки се в тялото си, той видя един друг свят – гората, дърветата, небето и всичко, което го окръжаваше. И той разбра, че този свят се нуждае от него. Той знаеше вече, че преживяното щеше да му бъде тайната опора в живота. Той вече знаеше как ще живее, защото всеки, който е видял Великия Блясък, и всеки, който е видял себе си като Изначален Извор, може да живее само по един единствен начин: благородно и съкровено. Жаждата да се завърнеш при този Извор е неутолима. – Уахиву дойде при мен и аз видях само очите му. Те ми казаха всичко, защото който е видял Великия Блясък, той го носи в себе си. Не всеки може да го види. Може да го види само този, който носи в себе си едно Велико Почитание – Почитание към Истината в себе си, която е другото име на Великия Блясък. И Уахиву я видя. Аз го оставих сам, защото знаех, че не можеше да говори. Уахиву не знаеше само едно: че моята радост беше по-голяма от неговата. Това го съхраних в себе си.

„Дара“ – пристигане в Душата си

„Дара“ – това е навлизане в себе си. „Дара“ – това е път, по който пристигаш в себе си, в собствената си Душа. Само този, който е станал Душа, може да се вглежда в Душата на нещата. Само този, който има „Дара“, има правилно вглеждане в нещата, защото той вижда с Душата си.

Един кратък разказ за Индианската Раса

Дълъг и необичаен е пътят на Индианската Раса. Това са били многобройни племена и многобройни Предания. В Първата Слънчева Раса Индианците са имали Учители. По-късно, когато Учителите се оттеглят, идват Старейшините. После Старейшините се превръщат в Предци. Предците символизират образеца, по който трябва да се живее. По-късно идват Вождовете и Шаманите. Често се е случвало между Вождовете и Шаманите да има спор. Всеки Шаман и всеки Вожд е мислел по свой собствен начин. В повечето случаи това е носело вреда на племето. Впоследствие в племената се появяват недостойни Вождове и Шамани. Така Индианската Раса в известен смисъл е започнала да губи своя облик. По-късно между Индианските племена е имало такива, които били склонни да виждат във всички други Индиански племена врагове. И така се появяват ашотарите. Това са кръвожадните Вождове, които разрушават едновременно и себе си, и племето. Ашотарите не са обичали да се вслушват в гласа на Шамана. А Шаманите в повечето случаи били като Бащи, Закрилници на племето. В последните времена Индианските племена са се смесили с най-различни култури. Много от тях дори се занимават с медитация и съвременно разглеждане на нещата. Но не винаги, когато културите се смесват, се обогатяват. Днес основното ядро на Индианската Раса продължава да се старае да се завърне към Древните си Корени. В много племена Шаманите и Вождовете си подават ръка. Вождовете разбират, че Шаманът трябва да взема най-важните решения на племето. А Шаманът разбира, че Вождът сам трябва да изработва плана си и да ръководи племето в битка. Днес Индианската Раса е многолика. В много от Индианските племена дори има Вождове от Бялата Раса. А в градовете на Европа и Америка живеят много Индианци. Те имат най-различни професии – лекари, готвачи, охранители, музиканти и всякакви други. Ние не знаем докъде ще доведе това смесване на културите, но вярваме в едно: вярваме, че Уахира Танка ръководи правилно нещата и че Древната Индианска Раса ще бъде възродена, защото нейната Мъдрост в основата си е неопетнена. Многобройните Индиански племена в различните времена са имали различни имена за Великия Дух. Тези имена са толкова много, че не можем да ги изредим всичките, но ще кажем някои от тях: Вотаро Хая – Великият Стар, Уаханатан – Великата Светлина, Абарава – Великото Сърце, Арихая – Великата Душа, Аравал – Великият Познат, Оаха – Великият Корен, Матиху, Матимбу, Мохарар, Васари, Садуха, Хорах и много, много други, както и Уахира Танка – Великият Дух – от последните времена.

Учението на Авал Мавара
от Първата Слънчева Рас
а

Ако един камък стои с векове на едно място, ти не можеш ли да стоиш в Истината за един живот. Ако устоиш в Истината, тя ще ти разкрие Неизречения живот.

Учението на Авал Мавара

Никога не обичай живота си повече от Истината. Това, което животът ти е дал, той ще ти го отнеме. И накрая ще останеш с една бедна радост в ръцете си. Това е най-многото, което животът може да ти даде. Само Истината може да ти даде Великата Реалност. Тази Реалност е Неизговорима. Това, което не можеш да изговориш, никога не можеш да го опетниш.

Учението на Авал Мавара

Не питай какво да правиш, защото този, който е влюбен в Истината, прави само това, което е от Истината. Този, който не люби Истината, прави само това, което произлиза от него. Този, който не люби Истината, сътворява смъртта си. За него е казано: „Той живее, за да умре“. Само любящият Истината има Дом в Неизреченото.

Учението на Авал Мавара

Ако си избрал Истината, ти ще живееш с Душата си. Ако си избрал лъжата, ти ще живееш в единство със смъртта си. Истината гостува на Душата. Те се разбират. Те са сродни, защото Истината е Душата на нещата. Смъртта гостува на лъжата. Те се разбират. Те са сродни. Смъртта всякога се стреми към лъжата. Смъртта е по-благородна от лъжата. Смъртта всякога преследва лъжата, защото иска да я разруши. Ето защо Истината е дала част от своята сила на смъртта.

Авал Мавара – „Истинските ученици“

В Древността е имало два вида ученици. Това са два различни подхода. Първият вид ученици, това са тези, които имат Любов към своя Учител, но нямат особено отношение към Истината. Те вървят по дългия път на ученичеството. Само несъзнателните и спящите хора от света имат по-дълъг път от тях. Втората категория ученици, освен че имат Любов към своя Учител, те имат и едно особено отношение към Истината. Те са истинските ученици. Истината е единственият Ключ, който отключва Вратата към Учителя. Между Учителя и ученика трябва да стои единствено Истината. Това е късият път, правилният път, трудният път и благословеният път. Който не е готов да умре за Истината, Вратата към неговия Учител остава заключена. Само ученикът на Истината може да отключи тази Врата. И тогава Учителят ще го нарече „Аво Хая“, или „Благословен завърналият се“.

Учението на Авал Мавара

Щом си влюбен в Истината, тя ще ти отнеме всичко – и нужното, и ненужното. Но ще ти даде в замяна едно единствено нещо: тя ще ти даде себе си. И тогава започва истинското ученичество. И чак сега ти вече ще знаеш кое ти е наистина нужно.

Великото ученичество в Древността

Великото ученичество съществува още от Най-Древната Раса. Много бяха тези, които искаха да видят Скритото Лице на своя Учител. Но малко бяха тези, които Го видяха. Тези, които Го видяха, бяха отдали целия си живот за тази идея. Но не всички от тези, които бяха отдали целия си живот, Го видяха, защото има скрити закони, които управляват това най-велико Видение. Аз бях един от тези, които видяха Скритото Лице на своя Учител. Това беше Видението на Неизреченото. И никой, който Го е видял, не може да Го изговори, защото То не е от света на словото и от света на думите. Когато Го видях, аз не Го разбрах, но в мен се зароди Вечното Вдъхновение. И разбрах, че моето Вечно Вдъхновение всякога ще търси това, което видях и не разбрах. По-късно аз попитах своя Учител: Защо Амрихай, който също посвети живота си на Теб, не видя Лицето ти? – И тогава Учителят ми каза: Амрихай има по-велико Търпение от тебе. Неговата цел беше да посвети целия си живот на Мен, а не да Ме види. Неговото Велико Търпение струва повече от твоето Видение. Той ще Ме види в други времена. И той ще Ме открие в най-съкровеното място, защото Великото Търпение е по-дълбоко от всяко Видение. Той е моят Възлюбен Избран, защото Любовта му няма край.

Учението на Авал Мавара

Истински ученик е само този, който е изгубил всичко. Той е изгубил всичко в името на Истината. Той няма народност, няма близки. Той няма предпочитания. Понеже е изгубил всичко, Истината е станала неговия живот. В Истината той чува Гласа на своя Учител. Той вече не търси Учителя си. Той живее чрез Него. Те са Едно Цяло. Вече няма Учител и ученик. Останала е само Истината. Истината, това е пълното Единение.

Не си Го видял, ако не си Го превърнал
въ
в Вечен Път

Когато Го видях, изгубих себе си. Когато Го видях, намерих себе си. Когато Го видях, Реалността проблесна. И когато Го видях, и Реалността, и нереалността изчезнаха. Аз бях напълно заслепен, бях като сляп и външно, и вътрешно. Единственото, което успях да сторя, когато видях моя Учител, бе да Го превърна в свой Вечен Път. Сега аз знам, че Той е моят Път. И знам, че Той ще остане Непостижим. Но Видението на моя Учител ме направи безпределен. Всеки, който се е докоснал до това Видение, той е осмислил Вечния си Път към Истината. Той живее в Благоговение и в това Благоговение той чувства своето Безсмъртие. Никой не може да постигне Величието на своя Учител. Достатъчно е само едно: да си видял Не-Лицето Му, което всъщност е Откровението на Безпределната Истина.

Той събуди собствената ми Вечност

Когато Го видях, аз изгубих Душата си. Изгубих и смъртта си, изгубих и Безсмъртието си. Аз видях Най-Великото и Благо Безмълвие. Той трогна Корените ми. Той събуди собствената ми Вечност. Той ме превърна във Велик Трепет. Аз постигнах дълбоко Благоговение в Душата си и сега мога да го дам на всички същества. Но Тайнственият ми Трепет е посветен само на моя Учител. Той е Единственият, на когото принадлежи Тайнството, наречено Свещен Трепет. Този Свещен Трепет не е желание, не е знание, не е разбиране. Той е Есенцията на Любовта.

Само Истината в нас има мисия

Аз не живея за моя Учител, Той живее чрез мене. Аз не мисля за моя Учител. Той мисли чрез мене. Аз не чувствам моя Учител, Той е моето чувство. Аз не служа на моя Учител, Той е моето Служение. Само Той умее да служи. Той служи, а аз се уча на Служението. Ако аз служех, нямаше да мога да се уча. И затова Му отстъпих мястото си. Аз пожелах само Той да съществува в мен. Вече не Го търся, не жадувам за Него и не служа на никого, но се превърнах в самото Служение. Ние не можем да служим на съществата. Ние нямаме мисия. Само Истината в нас може да служи на съществата. Само Истината в нас познава Учителя. Само Истината в нас познава себе си. Само Истината в нас има мисия. Истината в нас, това е Учителят. Ние сме без мисия.

Учението на Авал Мавара

Ако искаш да летиш, приятелю, трябва да имаш собствени крила. Тези крила ще те отведат при Великия Дух. Който е видял Великия Дух, никога не се е завърнал. Той е изгубил крилата си и дори Душата си. Останала е само Истината. Когато всичко е изгубено, остава само Истината.

Учението на Авал Мавара

Всички сътворени светове са проявената Истина. Само Великият Дух е непроявен. Неговата природа е проявена, но Същността Му е непроявена. Всички сътворени светове говорят. Само Той не говори. И затова всички търсят Тишината. В Тишината всички замлъкват и затова Го чуват. В Тишината всички изчезват и остава само Той. Но има едно нещо, което съществата не знаят. Той е скрит дори и от Тишината.

Авал Мавара –
Обръщение към Съкровения Глас

Аз не искам да имам никаква цел в живота. Аз не искам да имам желания. Който има цел, какво е постигнал? Който има желания, докъде е стигнал? Аз искам само едно: достойно да извървя своя път. Само Достойният може да придобие най-голямото богатство. Най-голямото богатство, това е да чувам Твоя Глас. Който няма това богатство, той цял живот преследва сенките на нещата. Аз живях единствено, за да Те чуя. Не заменям Твоя Глас нито за звездите, нито за реките, нито за живота, нито дори за Дълга към Моята Раса. Нищо друго не искам, освен Гласът Ти да живее в Мен. И макар че нямам какво да Ти дам, нека Гласът Ти да живее в Мен.

Авал Мавара –
Обръщение към Древния Гл
ас

Ако Твоят Глас е в Мен, смъртта не може да Ме догони. Тя се страхува от Твоя Глас. Древен е Твоят Глас. Той е преди живота и затова животът се стреми да Го открие. Странен е Твоят Глас. Смъртта не Го познава, животът Го търси, но само Достойният Го открива. Само този, който живее достойно, има в себе си лък и стрела. Той е повелител на своето Сърце. Той му повелява да бъде благородно. А когато е необходимо, той целият се превръща в лък, а Сърцето си превръща в стрела. И неговото Сърце всякога Те достига. Защото кой друг може да дойде при Теб, освен благородното Сърце? И не е ли това Сърце Твоето дете?

Предание за Ахувар Ари –
Неизговоримото Лице

Много са тези, които са живели и ще живеят. Велика и необятна е Индианската Раса. Но дори и най-великите Вождове и Шамани на Индианската Раса знаят много малко за Ахувар Ари. Това е предание отпреди времената. Имало ли е време отпреди времената? Това е Велико Предание – Предание отпреди Ашувая, или Атлантида. Много неща са се случвали преди Ашувая. Тогава Индианците са имали корени в друга Раса. Това е била една Велика Слънчева Раса. Това е било едно Велико време, преди да е имало Шамани и Вождове. Това Велико време пази Преданието за Ахувар Ари, макар че малко са тези, които са успели да преживеят Видението на Ахувар Ари. Тук накратко ще ви кажа за този, който е видял и преживял Ахувар Ари. Това е Великият Праотец на Индианската Раса. Той се е наричал Матасанга. Това име означава „Предхождащият“. Ето неговото кратко описание за Ахувар Ари. Той казва: Аз не желаех да видя Ахувар Ари, а умирах да Го видя. Много пъти умирах и не Го виждах. Колкото повече умирах, толкова повече увеличавах Великата Енергия в себе си. Аз знаех, че тази Енергия може да види Ахувар Ари, или Неизговоримото Лице. И в едно време преди времената това се случи. Аз почувствах издълбоко, че съм събрал в себе си Великата Енергия, устрема на всички мои желания и помисли, който бе като устрема на всички светове и слънца. И запалих в себе си Пламъка на Взрива. В този Взрив аз изгорях. В този Взрив аз изгубих себе си без следа. Остана само едно – Видението на Ахувар Ари. Сега, когато ви говоря, не мислете, че аз живея или съществувам. Живее само Духът на Преданието. Други Велики същества изнасят това Предание, защото аз се прелях и се разтворих в Ахувар Ари. Аз умирах единствено за Неизговоримото и в него оживях. Изговоримото, това е животът на сенките. Никой не може да изговори Ахувар Ари. Ахувар Ари е Видение от Първата Слънчева Раса. Това е Видение, в което виждащият изчезва. В това Видение разширението на съзнанието е толкова голямо, че напускаш Вселените – сътворени и несътворени – и се разтваряш в Ахувар Ари. Това е Лице без образ. Това е Предание без глас. Това е Ахувар Ари. Това не е нещо, което можеш да споделиш. Но нека Духът на Преданието да се носи.

Учението на Матасанга – Учение на Прасветлината

Учи се единствено от Неизговоримото. Ако Тишината не ти проговори, напразно ще те учат изречените неща.

Учението на Матасанга

Придобиеш ли Тишината, тогава неразбраните неща стават разбрани. Тогава и в хаоса виждаш скрития ред. Хаосът не съществува. Съществува само неразбирането.

Учението на Матасанга

От незапомнени времена Истината те чака да ѝ станеш приятел. Има едно условие, при което можеш да ѝ станеш приятел. Да изпълниш това условие, значи да се превърнеш в Тишина. Когато се превърнеш в Тишина, Истината ще ти подари Гласа си.

Учението на Матасанга

В Светостта ти изгубваш себе си, но намираш Душата си. В Тишината ти изгубваш себе си, но намираш Духа си. Какво са Душата и Духът? Те са самият път към Прасветлината.

Учението на Матасанга

Само в Любовта има Душа. Само в Душата има мекота. В мекотата е скрито най-острото оръжие. Ето защо капката пронизва камъка. Мекотата е оръжие, което прониква в сърцевината на нещата. Бъди като капката и злото няма да може да ти устои. Злото се е втвърдило, защото е изгубило мекотата си.

Учението на Матасанга

Злото е подобно на цвете. Ако го разглеждаш внимателно, то ще започне да ти се усмихва. Ако го разглеждаш невнимателно, то ще ти покаже зъбите си. За да няма зло в живота ти, бъди просто внимателен. Така по пътя си ще срещаш само цветя – усмихнати цветя.

Учението на Матасанга

Не изговаряй Истината. Остави я тя да се изговори в теб. Ако я оставиш свободна, ти без усилия ще откриеш смисъла на своя живот. Не можеш да постигнеш Истината с усилия. Истината се постига с Любовна Тишина.

Учението на Матасанга

Не искай да виждаш надалече. Остави това на Истината. Не искай да разбираш всичко. Остави това на Истината. Не искай да бъдеш като Истината. Остави Истината да бъде като тебе. Само Истината знае как да бъде. Ти само обичай Истината, а тя знае как да ти даде себе си.

Учението на Матасанга

Истината всякога следва Неизговоримия път към самата себе си.

Учението на Матасанга

Знаете ли защо орелът лети най-високо. Защото в него живее Духът на Истината. Духът на Истината е Свещена частица от Най-Стария Баща. И знаете ли защо орелът се е издигнал толкова високо? Преди да се роди като орел, той е бил пълзящ червей. Много пъти е бил тъпкан. Но той е вярвал в силата на своите крила. И днес той ни гледа отвисоко, защото лети с крилата, в които е вярвал, лети с крилата на Истината. Орелът е бащата на птиците.

Учението на Матасанга

Знаете ли защо реката тече? Реката тече,защото е жива. А защо реката е жива? Реката е жива, защото има идея. Реката има най-великата идея в себе си. Коя е тази идея? Тази идея е пълното сливане с Океана. Океанът е Бащата на нещата. Знаете ли Името на Великия Баща? Аз ще ви кажа Името на Великия Баща. Той се нарича Азавор Ара – Океан без бряг. Няма бряг за Великия Баща.

Матасанга – Предание за Великата Роза

Имало едно Старо, Прастаро Същество. То било абсолютно Невидимо и Незнайно. Безбройни били душите, които искали да Го видят и да Го докоснат. Докато душите разговаряли, явил се между тях един Глас. Той казал на душите: След малко ще дойде и ще се изяви Най-Незнайното Същество пред вас. – И Гласът им казал още: Ето, То ще дойде от тази посока. – Всички души се загледали в тази посока. Отначало те видели една малка Светлинка. Колкото повече се приближавала, толкова по-ослепителна ставала тя. И най-накрая Светлината станала толкова Ослепителна, че настанал около душите голям мрак. Опитали се душите да прогледат, но не могли да видят Незнайното Същество. Ала видели, че тази Велика Светлина държала в ръце една Роза. Когато душите видели тази Роза, те възкликнали. Те никога не били виждали такова Цвете с такъв Аромат. Тази Роза била изцяло синя. Според Преданието това бил цветът на Истината. После Светлината направила един велик жест. Тя погалила цветето и го прегърнала. От това прегръщане хиляди листенца от Розата се разпръснали в пространството. Така се образували сътворените светове. Днес всеки свят е едно листенце от тази Велика Роза. И над всеки свят има по едно синьо небе, което трябва да бъде преоткрито. След Видението на душите явил се Глас от Ослепителната Светлина, който казал: Нека всяка душа да отиде в своя свят и да открие своето небе. И само тези, които открият своето небе, ще се завърнат в Изначалието си. Тогава те ще могат да осъзнаят Величието на Розата. И Розата ще ги призове: Елате, души, и върнете се в своя ослепителен Дом. – Розата е единственото Същество, което има Окото на Изначалието. Преданието казва, че Розата е Великата Неродена Душа. Но след като душите тръгнали на път към световете, малко от тях са се завърнали при Великата Роза, за да я видят и да ѝ се поклонят. Великата Роза очаква всички души. Знаете ли къде е тази Роза? Тя е в Ръцете на Великото Прастаро Незнайно Същество. Това Същество държи и винаги е държало всички листенца в Ръцете Си, защото те са част от Неговата Душа. Макар и разпръснати, те винаги съществуват в Неговата Ръка. Но има листенца, които не Го виждат. Това са тези листенца, които са прекалено загледани в себе си и в своята съдба. Но тези листенца, които мислят само за Него, разнасят частица от Уханието на Великата Роза в световете.

Матасанга –
„Съкровеният Дом на Преданията“

Великият Дух ми каза: Ти ще бъдеш Праотецът на Индианската Раса и ще се наречеш Матасанга, което значи „Повелителят на Преданията“. Преданията са Съкровеното Учение, което трябва да докосне душите на Индианците. Нека Индианците да съхранят Преданията в душите си, за да мога да запаля Огъня Си в тях, когато дойде Моят час. Избрах те за Праотец, защото от незапомнени времена ти съхрани Съкровеното Сърце на Преданията. Избрах те, защото от предвечни времена ти носиш в Диханието си Съкровената Тъкан на Преданията. Само Съкровеното може да облече Преданията с Душа. Аз знам, че Преданията живеят в твоята Същност и затова те назовах Матасанга, което още значи „Съкровеният Дом на Преданията“.

Матасанга –
„Само в скръбта се зараж
да Твоят Глас“

Само в скръбта има Достойнство. В радостта си съществата са Те изгубили. Много са се радвали съществата и радостта ги е довела до тъмнина. Но аз видях, че само в скръбта се заражда Твоят Глас. Какво струва една радост, ако в нея Го няма Твоят Глас. Когато великата скръб ме посети, аз разбрах, Вотаро Хая, че ме е посетил най-скъпият гост. Това беше денят, в който Твоят Глас се роди в мен. И сега аз скърбя за съществата, защото те искат да се радват на живота, но не жадуват за Твоя Глас. И когато скръбта дойде при тях, тя е нежелан гост. Скръбта винаги ще идва, за да отнеме радостта и да я замени с Твоя Глас. Аз разбрах, Вотаро Хая, че радостта е пълна с толкова много сълзи. И скръбта ми се превърна в единствената ми радост, защото аз се родих от скръбта. И само в дълбоката скръб може да се зароди Твоят Глас. Сега аз живея заедно с Твоя Глас – единствената ми радост, която не заменям за нищо в света.

Матасанга – „Аз търся единствено Твоя Глас“

Аз не търся радостите в живота. Аз търся единствено Твоя Глас. Аз искам само да Те чувам. И разбрах, че всички радости са скръбни. Аз не искам нито скръбта, нито радостта. Искам само едно: да чувам Твоя Глас в Тишината. Само в Тишината можем да открием своя Баща. Само Тишината говори за Него. Само Тишината споделя Неговия Глас.

Матасанга –
„Дарявам живота си за Твоя Гл
ас“

Аз не търся живота, защото животът е красота и ограничение. Аз търся единствено Твоя Глас. Твоят Глас е красота и безграничност. Дарявам живота си за Твоя Глас. Помогни ми да изживея живота си достойно, за да се влея в Твоята безграничност. Животът е тесен за Душата ми. Смъртта е сянка, която не ме познава. Само Твоята Тишина ме познава.

Учението на Матасанга

Само този, който обожава живота, се движи към Вотаро Хая. Само този, който обожава Тишината, се слива с Вотаро Хая. Който се е слял с Вотаро Хая, е станал вечен обожател. Да бъдеш вечен обожател, това е твоята духовна съдба. За вечния обожател и най-малката тревичка е важна толкова, колкото и незнайните светове. За вечния обожател всяка тревичка е една душа, една усмивка, произлязла от Величието на Вотаро Хая.

Учението на Матасанга

Знаеш ли, приятелю, че капката е по-голяма от океана? Първо се е родила капката, а после океанът. Всички светове са родени от малкото. Първото нещо, което се е родило в света, е малката капка. Тя е първата сълза на Вотаро Хая. Тя е Бащата на океана. Океанът жадува за всяка капка. Ако капките не съществуваха, приятелю, щеше ли да съществува океан? Ти си една капка, която е начало на незнайни светове. Тези светове ще се зародят от тебе. Тези светове те очакват. И ако ти не познаеш, че си малка капка, тези светове напразно те очакват. Тази капка, това е твоята скромност. Твоите добродетели могат да израснат само от тази капка. Без скромността нито една добродетел не може да се развие. Помисли за капката, приятелю.

Матасанга –
„Преданията са Душата на Индианскат
а Раса“

Преданията са Душата на Индианската Раса. Преданията са Тайната Сила на Индианската Душа. Преданията са онази нишка, по която Индианската Душа се завръща в Съкровеното Сърце на Великия Дух. Всеки, който е опазил Преданието, е внесъл частица от своята Душа в него. Великият Дух взема тази Душа в Ръцете Си и я дарява с Покоя, който имат само Предците. Преданията съхраняват най-великото, което е скрито в Индианската Душа – това е достойно извървеният път. Преданията са самият път. Преданията са скритата Светлина на самата Душа. Те са Гласът на Великия Дух. Индианец е този, който е изстрадал Преданието в себе си. В това изстрадване Гласът на Великия Дух се образува в Индианската Душа. Така Индианската Душа се завръща в собствените си Свещени Корени. Не са ли тези Свещени Корени самият Велик Дух?

Великото Възраждане на Индианската Раса е предопределено

Индианската Раса ще бъде възродена в бъдеще и ще донесе на света новите Видения, новата Мъдрост на живота. Старите Предания ще зазвучат с нова сила, защото стотици са Вождовете, Шаманите и другите Индианци, които съхраниха Достойнството си и се завърнаха при Великия Дух. По този начин те предопределиха Великото Възраждане на Индианската Раса.

Мавахари – Учението на Озаряващата Тишина

Аз нямам сърце и затова чувството ми е безгранично. Аз нямам душа, защото я изгубих в Твоята безпределност. Аз имам само една Тишина и затова съм тъй близко до Тебе.

Учението на Мавахари

Потърси ме в едно единствено нещо. Потърси ме в това, което не може да каже нищо за себе си.

Учението на Мавахари

Има светове, изтъкани от Тишина. Само в тези светове живее Истината. Ти ме питаш: Кой е истинският човек? – Ако искаш да познаеш истинския човек, когато го срещнеш, ти ще забравиш за думите. Ти ще видиш в очите му безпределната Тишина. Ти ще си забравил за думите, защото ще бъдеш поразен. Истинският човек рядко се ражда на земята. Ние го наричаме „Поразяващата Тишина“. Тишината поразява думите. Тишината е съществувала преди думите, преди езиците, преди народите. Днес ти слушаш много хора да говорят. И те говорят на най-различни езици. Но знаеш ли, страннико, какво искаш да чуеш? Това, което искаш да чуеш, е Тишината на този, който говори.

Учението на Мавахари

Когато ти говоря, приятелю, не ме слушай. Аз съм същество, което говори на твоята Тишина. Само Тишината може да говори на Тишината, защото само те – двете Тишини – могат да се слеят.

Учението на Мавахари

Смъртта е неразбиране. Животът е говор. Тишината е безмълвно-велика Пълнота.

Учението на Мавахари

Ти си пристигнал в Душата си, когато си станал Съзерцател. Ти си пристигнал в Духа си, когато си станал Благоговение. Ти си пристигнал във Великата Тишина, когато твоята Любов е изпълнила цялата Бездна.

Учението на Мавахари

Тези, които не познават Преданието, живеят външно. Те живеят във външни светове. Само тези, които са изпълнили Завета на Преданието, живеят в несътворени светове. Те са обхванати от Величието на Тишината. Това са истинските същества. Докато сътворените светове и същества са застинал звук, то съществата на Преданието са звучаща Тишина. Дори и когато говорят, те дават на Тишината в тях да говори. Те са отстъпили своето място на Преданието.

Учението на Мавахари

Само Тишината може да погълне смъртта. Само Тишината може да обясни живота. Само Тишината може да те освободи от тебе самия. Тишината е твоята Свобода, приятелю.

Учението на Мавахари

Този, който изговаря думите, изгубва нещата. Само Неизречената дума е истинска. В своята Неизреченост тя е цяла. В своята Неизреченост тя е Тишина от Тишината.

Учението на Мавахари

Тишината е Неизговоримостта на нещата и затова тя е наречена Ур Арала. Това означава „Името на нещата“.

Авал Мавара – „Споделящият Слънцето“

Който живее с Великия Дух, с Всестария Баща, той няма минало, той не помни нито Расата си, нито народа си, нито племето си. Той е изпълнил Сърцето си със Славата на своя Баща. И Сърцето му е толкова изпълнено с Величието на неговия Баща, че откъде би се промъкнал някакъв спомен. Споменът означава, че си Го изгубил. Споменът означава, че вече не живееш с Него. Няма спомени, ако Сърцето ти е изпълнено с Величието на твоя Баща. Сърце, което живее в единство със своя Баща, е Слънце. Това, което споделям, идва от Тишината на Моето Сърце. Аз не исках нищо да говоря, но Тишината в Мен затрептя. Само Тишината може да говори като Слънцето. Който няма Тишината в себе си, не умее да говори, защото той няма Сърце. Сърце, което е достигнало до Тишината, се превръща в Храм. Това Сърце е Неизговоримо. Всички Слънца в световете надничат към него и се чудят на Светлината му, защото това Сърце не принадлежи на световете. Това Сърце е Слънцето на Вотаро Хая. Само Тишината може да проникне там. Само Тишината има право да го докосне. Звездите имат право само да му се възхищават. Всички имат право да го търсят, но само Вотаро Хая има право да го докосва. Вотаро Хая е Бащата на това Сърце. Той е превърнал това Сърце в Слънце над Слънцата. И затова във всички светове има толкова много мечти. Милиони мечти са устремени към него и всички те искат да го достигнат. – Така говори „Споделящият Слънцето“.

Елеазар Хараш

АР ХАВАРАЯ

Правила на живата духовност

Първо издание 2007 г.

ПРЕДГОВОР

Правилата образуват в човека качествата на живата духовност. Правилата образуват в човека чистото съзнание. Чистото съзнание е сияещо огледало, в него сам Бог се оглежда. Правилата не са просто някаква дисциплина. Правилата са наука за пресътворяване. Правилата са наука за същността на живота. Пътят на живота е придобиване на истинската духовност. Правилата са много повече от вяра, обич и здраве. Ти може да имаш вяра, обич и здраве, но ако не си придобил чистото си съзнание, всичките ти усилия са напразно.

Елеазар Хараш

Законите на Търсача от Аринон

1. Бъди Търсач на своя път

Това означава: бъди Търсач на собствената си дълбочина. Колкото повече навлизаш навътре, толкова повече изчезва светът, толкова повече изчезва времето, толкова повече изчезва зависимостта, толкова повече изчезва раждането и смъртта. И тогава ще видиш собствената си светлина. Това всъщност е твоят път, това всъщност е твоето безсмъртие, това всъщност е твоята вечност.

2. Живей в Любовта

Да живееш в Любовта, означава да живееш в мястото, където няма време. Това е мястото, където няма събития, няма явления, няма дори ситуация. Това е мястото, в което има само едно вечно състояние. Това е състоянието на Бога в нас.

3. Постоянствувай в Бога

Щом постоянствуваш, това означава, че Бог е проникнал в теб и работи. Постоянството е знак на съединение. Този, който постоянно работи в капката и пробива камъка, това е Бог. Този, който постоянно работи в теб и ще пробие булото на мрака, е твоят невидим приятел, чрез когото се завръщаш в Прародината.

4. Живей в истинолюбието

Това означава толкова да си погълнат в ежедневието си от Бога, че да не остава място за нищо друго. Който е изпълнен така, той съхранява Бог в себе си и живее в първичното знание.

5. Търси най-дълбокото

Някой ще каже, че това е духовността. Друг ще каже, че това е божествеността. Но човекът е същество по-дълбоко и от духовността, и от божествеността. Човекът преминава през духовността и божествеността, за да се завърне в своето абсолютно начало.

6. Намери очите си

Да намериш очите си, означава да постигнеш онова тънко наблюдение, чрез което самата реалност гледа. Такива очи са живи, безстрастни, освободени и сияещи.

7. Потърси Източника в себе си

Да потърсиш Източника в себе си и да го откриеш, това се дължи на изработената способност, която се нарича проникновение. Който може да прониква навътре, той има Любов от Източника и сам по себе си е Източник. Който има тази способност, той има произход и произходът му е отвъд света.

8. Попитай дълбините си

Да попиташ дълбините си, това е умение да се завръщаш в своето минало. Кое е това минало? Това е Бог, твоят древен център. Това е твоето Божествено минало. Ако умееш да питаш дълбините си, тогава Бог ще изпълни със светлина твоя вечен път.

9. Потърси храната в себе си

В живота на духовния човек има само една храна – това е неизразимата храна. Изрича се още като Любовта. Любовта е неизразимата храна. Който има тази храна, е вечно нахранен, вечно преизпълнен.

10. Открий своето тайно място

Да откриеш своето тайно място, означава да заемеш онази позиция, онази гледна точка, чрез която ти можеш да виждаш нещата, но тебе никой не те вижда. Това тайно място е наречено Духът.

11. Създай си неуязвимост

Да си създадеш неуязвимост, това означава да заживееш в мистичното сърце на Нищото, в мистичната пълнота, в мястото на безмълвието. В това място смъртта е разрушена. В това място страхът се превръща в собствения си ужас. В това място злото се превръща в безпомощност, а силата в отчаяние.

12. Постигни своето намерение

Това означава: постигни своята свобода. От намерението изгрява свободата. Който е познал своето намерение, той е постигнал изначално отношение към същността на нещата.

13. Гледай с Духа си

Да гледаш с Духа си, означава да виждаш навсякъде цветя. Например пустинята е цвете. Смъртта е цвете. Звездите, водата, хората – всичко това са цветя. Всичко сътворено е цветя, а всичко несътворено е извор.

14. Познай своя Произход

Да познаеш своя Произход, означава, първо, да минеш правилно през света. Второ, да се завърнеш в своето свято битие. И трето, да преодолееш правилното и святото и да се завърнеш в Произхода. Другото име на Произхода е Изначалния девствен Дух.

15. Направи Истината свой приятел

Истината е вечен приятел. Ако съумееш да се вплетеш в нея, ако съумееш да влезеш в нейния поток, в резултат на това ти ще придобиеш качеството неизменност.

16. Постигни тънкото разбирателство

Да постигнеш тънкото разбирателство, това означава да имаш потайно духовно общение с всички неща. Който има това общение, той прониква в дълбините на нещата и остава неуязвим. Който има това общение, има дори разбирателство с тайната на хаоса.

17. Постигни изначалния си устрем

Който е постигнал изначалния си устрем, той живее и се оглежда в дълбините на Отец. Той разбира нещата чрез дълбините на Отец. Това е мястото, от което устремът е произлязъл.

18. Наблюдавай всичко с тайното си око

Кое е това око в човека? Това око е Слънцето в човека. Когато това око в човека гледа, човек всякога увеличава своята светлина. Който е избрал това око, е избрал Слънцето.

19. Обхождай се само със себе си

Да се обхождаш само със себе си, това е велико отношение към собствената ти тайна, към собствената ти пълнота. Всичко, с което се обхождаш, не е ли отношение към самия тебе? Който е овладял изкуството на обхождането, никога не губи пълнотата си.

20. Живей в чистотата на Словото

Да живееш в чистотата на Словото, означава да бъдеш в единство с духовните сили, които са скрити в него. Колкото повече очистваме словото си, толкова повече се завръщаме в Източника.

21. Живей в Тишината

Да живееш в Тишината, означава да пребъдваш в поток от Светлина. Колкото повече увеличаваш Тишината в себе си, толкова повече се увеличава Светлината, докато накрая станеш жива и нетленна Светлина.

22. Познай своята Божественост

Това означава: познай своята неизразимост и живей чрез нея в света.

23. Познай скритото в себе си

Това означава да отидеш отвъд живота и смъртта. Това значи да отидеш извън времето и вечността. И дали ще се завърнеш или не, това е мястото на истинския живот.

24. Съблюдавай себе си

Това означава: постъпвай така, че никога да не нараниш своята пълнота, своята цялост. Това означава още всякога да носиш в себе си състоянието на вечност.

25. Взирай се в Невидимото

Ако се взираш в Невидимото, ти все повече ще го опознаваш, все повече ще го разбираш. По този начин Невидимото също все повече ще те опознава и разбира. Така ти ще разбереш, че всичко около теб е Невидимо и че съществата и предметите са само сенки и отражения на Невидимото.

26. Събуди Окото си

Това означава да откриеш онази тайнствена цел, чрез която постоянно се обновяваш и чрез която вървиш от вътрешен към още по-вътрешен и несътворен живот.

27. Бъди ясен като слънцето

Това означава да си стигнал до онази точка, при която си се слял с Бога. Тогава Бог говори чрез тебе, а ти слушаш.

28. Бди над всяка дума

Да бдиш над всяка дума, означава да уловиш сърцето си. Думите излизат и се образуват от сърцето. Който бди над всяка дума, той съхранява сърцето си и го прави лъчисто.

29. Обичай себе си

Който обича себе си, той може да обича и всичко друго, включително и враговете си. Който обича себе си, се освобождава от злото в себе си и от злото в другите.

30. Съхранявай пътя си

Да съхраняваш пътя си, означава да следваш своята вътрешна разумност. В тази разумност пътят е съхранен. Иначе човек се погубва.

31. Гледай, както Бог гледа

А как гледа Бог? Като наблюдател от непристъпна кула. Бог гледа от дълбоко място. Това място е отвъд живота и смъртта. Който може да гледа така, той гледа като Бога.

32. Познай своето уединение

В истинското уединение има одухотворяване. В истинското уединение има обожествяване. Разумният човек всеки ден отделя по малко време за уединение. Уединението е завръщане към собствения свещен център.

33. Познай висшата тишина

Висшата тишина е онова състояние, при което откриваш пълнотата в себе си. Всеки трябва да се завърне в собствената си пълнота. Всеки в този свят е изгубил тази пълнота и затова трябва да се завърне отново в нея. Това състояние е наречено висша тишина.

34. Бъди приятел със себе си

Да бъдеш приятел със себе си, означава да живееш в единство със своето първично сърце. Това сърце е светлината на света. Това сърце е част от същността на Бога.

35. Върви всякога към себе си

Да вървиш към себе си, означава да търсиш само Бога, да живееш само за Бога, да служиш само на Бога, да мислиш само за Бога, да жадуваш само за Бога. Така човек опознава Бог в себе си и така Бог се опознава в човека.

Трите правила на Патриарха Чан

Първо правило:
Обхвани своето достойнство

Да обхванеш своето достойнство, това означава да живееш в двете точки и да отидеш в третата. Първата точка е мекотата, втората точка е простотата. Който съумее да живее с твърдост в тези две точки, той се завръща в третата точка, която е покоят. Това означава да обхванеш своето достойнство.

Второ правило:
Живей в ясното си съзнание

Който живее в ясното си съзнание, той никога не пропада и никога не се извисява. Той живее в изобилието на преднебесната пълнота. Ето, това означава да живееш в ясното си съзнание.

Трето правило:
Обхвани умението

Това е умението да живееш в ежедневието. Кой умее да живее в ежедневието? Само този, който е станал независим от мисли, чувства и представи. Този независим умее да живее в ежедневието. Той е свободен като птица.

Из книгата на Учителя Мавахари „Разбирателство с дълбокото“

Познай Тишината

Има много видове мълчание, но Тишината е една. Във Великата Тишина може да живее само едно нещо – ясното съзнание. Умът не може да живее в ясното съзнание, защото той бива умъртвен от Тишината, Тишината го погубва. А не е ли ясното съзнание смисълът на живота?

Говори с тайния език

Да говориш с тайния език, означава да си господар на дълбините на своето сърце. Този, който е господар на дълбините на сърцето си, той говори тихо, мъдро и вдълбочено. Той излъчва тайния език на живота.

Говори като цветето Нерая

Това е едно незнайно цвете с особен духовен аромат. Много посветени са го наблюдавали на планината Бахатор. Те разбрали, че Нерая излъчва древна тайна. То проповядвало с мълчание тази своя тайна, а тя била: дай своя аромат на света, но остани скрит в своята незнайна същност.

Очисти смъртта си

Да очистиш смъртта си, това означава съзнанието да стане толкова чисто, толкова ясно, че в него да засияе първичният живот, наречен Царството. Да очистиш смъртта си, означава да очистиш напълно съзнанието си.

Очисти шума в себе си

Да очистиш шума в себе си, това означава да отстраниш всички непотребни мисли и ненужни желания. Накрая в тебе ще остане само един свещен звук – звукът на чистата същност, звукът на чистата духовност.

Бъди цар на своето съзнание

Да бъдеш цар на своето съзнание, означава да се освободиш напълно от своето тъмно минало и от своето светло бъдеще. Чистото съзнание не съществува нито в тъмното минало, нито в светлото бъдеще. То живее единствено в собствената си дълбочина, в собствената си вечност.

Бъди път за другите

Да бъдеш път за другите, означава да бъдеш съкровено разумен, благоговейно трептящ и божествено проникновен. Такъв човек е чиста земя.

Из „Вътрешната градина“ от Чон Лиу

Бъди благоухаещ

Да бъдеш благоухаещ, това значи да преминеш през деня като цвете. Светът се наслаждава на цветето, но откъде ли е неговият произход?

Бъди първично цвете

Това цвете има поглед само за слънцето. Това цвете има око само за слънцето. Така окото гледа окото и изтръгва от него първия слънчев лъч. Кой научи цветето да улавя слънчевия лъч?

Завърни се в простотата

Да се завърнеш в простотата, означава да стигнеш до върха на своето най-чисто съзнание. Който е стигнал до върха на своето най-чисто съзнание, той се завръща на земята под формата на обикновен човек. И докато другите хора са сложни и объркани, той живее в простота и яснота.

Завърни се в покоя

Завърни се в собственото си слънчево състояние. Покоят присъствува в теб като безкрайно сияние. В покоя е скрит отдихът на твоето сърце, на твоята вечност.

Живей в пустотата си

Щом живееш в пустотата си, ти живееш в своята безпределност. В каквато и среда да живее такъв човек, той никога не бива подхвърлян на окръжаващата среда. Той живее всякога в себе си и не изменя на себе си.

Виждай с пустотата си

Да виждаш с пустотата си, означава да обладаваш предвечното си сърце. Това сърце е наречено пустото съзнание, или чистото съзнание – най-чудният плод от градината на безпределността. Кой вижда ясно? Само този, който умее да не се безпокои.

Гледай изкусно

Който умее да гледа изкусно, той наблюдава всичко с лъчезарното си съзнание. За него всичко свети. От сутрин до вечер денят му е неизразим.

Практикувай капката

Капката, това е твоето съзнание, твоята душа. Има само една единствена практика – да очистиш съзнанието си. Когато очистиш съзнанието си, океанът ще повика капката.

Погледни същността си

Да погледнеш същността си, означава, че ти си самият смисъл на нещата. И не е нужно да търсиш друг смисъл. Смисълът, това си ти, достатъчно е само да живееш чрез него. Не е ли това толкова просто?

Погледни смъртта си

Да погледнеш смъртта си, значи да преминеш през нея и да отидеш дълбоко в своя център. Щом видиш своя център, изведнъж разбираш, че смърт няма, има само завръщане. Центърът всякога е бил, а смъртта е вечна илюзия.

Из „Книга на Мистериите“
от Втория Старец

Пробий мрака

Да съумееш да пробиеш мрака, значи да отидеш отвъд всичко сътворено. Да се освободиш от всичко сътворено, значи да видиш безпределността. Тази безпределност никога е нямала име. Нашият дух може да живее реално само в тази безпределност.

Отиди отвъд

Отиди отвъд своето знание, защото знанието е сянка. Отиди отвъд света, защото светът е илюзия. Отиди отвъд смъртта, защото смъртта е заблуждение. Отиди отвъд живота, защото има тайна, по-дълбока от живота. Да отидеш отвъд всичко това, значи да си призован от безпределността.

Озари безмълвието си

Да озариш безмълвието си, това означава да познаеш собствената си тайна. Това означава да познаеш тайната на Ахор – Духа. Това е нещо далечно, нещо древно.Това е нещото, което е по-дълбоко от себе си, нещото, което съществата трябва да открият.

Осъзнай Ахор

Да осъзнаеш Ахор, значи да заличиш световете. Световете са ограничения. Да осъзнаеш Ахор, значи да заличиш земята, водата, въздуха и огъня. Да осъзнаеш Ахор, значи да прекрачиш 13-те небеса. В Ахор е заключено тайнството, наречено свобода.

Из книгата „Съвети от моето сърце“
от Алинор

Направи невъзможно сърденето

Да направиш невъзможно сърденето, означава да съхраняваш дълбочината си. Да се сърдиш, означава да станеш външен. Така придобиваш човешки възгледи. Да не се сърдиш, означава да станеш вътрешен. Тогава придобиваш духовни възгледи.

Прощавай всякога

Да прощаваш всякога, означава постоянно да късаш вериги от своето минало. Да прощаваш всякога, означава да попълваш сърцето си с нови възгледи и разбирания. Да прощаваш, означава да даряваш сърцето си с благодат.

Не навлизай в дълбоки води, преди да си подготвен

За неподготвения влизането в дълбокото, в неизвестното е опасност, защото той ще срещне там собственото си зло и ще бъде съкрушен от себе си. За този, който е подготвен, неизвестното се превръща в дар. На него ще му се разкрие тайната на живота лице в лице.

Тържествувай всякога

Да тържествува може само висшият живот, висшата душа, но засега тя е отделена от нисшата душа, за да не потъне в мрака на земните желания. Така висшата душа е отделена, за да бъде предпазена, за да може после човек, когато е готов, да тържествува.

Правила от Първия Старец

1.Люби Бога

Да любиш Бога, значи да навлезеш в собствената си безпределност. Да любиш Бога, означава да проникнеш в тайното място, аз го наричам „Благата тишина“. „Благата тишина“ прилича на малко ручейче.

2. Люби неизвестното

Когато залюбиш неизвестното, то ще стане известно за тебе, но без да ти се открие. Ти ще си го преживял, но без да го разбираш. Това, което ще остане, е това, че ти ще носиш в себе си вкуса на неизвестното. Това го наричам следите на неизвестното. Други го наричат безсмъртието.

3. Следвай чистотата си

Да следваш чистотата си, означава да навлизаш в невидимия свят все повече и все повече. Да следваш чистотата си, значи да узряваш в Бога. Така чистотата се превръща в зрял плод на Любовта.

4. Следвай искреността си

Щом следваш искреността си, ти се завръщаш в душата си и душата ще те ръководи. Щом следваш искреността си, душата става твой център. Да гледаш от позицията на центъра, това значи да имаш свещен възглед за нещата.

Закони на неуязвимостта от Харавал

1. Не слушай ума си, а само своя разум

Не слушай ума си, означава не слушай повърхностното. Дълбоко в нашия Център живее древен, свещен Разум. Живей всякога в Центъра си и ще се освободиш от всичко повърхностно.

2. Бъди всякога малък

Да бъдеш всякога малък, значи да умееш да се развиваш. Да бъдеш всякога малък, това е първичното, неуязвимо състояние на душата. Да бъдеш малък, това значи всякога да си радостен, всякога да си подвижен в душата си.

3. Бъди винаги незначителен

Бъди скрит в дълбокото. Който е значителен, е открит за тревогите и проблемите. Бъди незначителен и никой не може да ти отнеме дълбочината. Да бъдеш незначителен, значи да бъдеш естествено неуязвим.

4. Не бъди вплетен във въжето

Нишките на въжето са щастие и нещастие, добро и зло, радост и скръб – всичко двойствено. Не бъди вплетен в тях, а ги използвай, изтръгни от тях разум. И здравето е нишка, която е развалила много хора. Изтръгни светлия си разум от здравето и се освободи от неговите въжета. Само така ще се завърнеш в същността си, а в същността няма въжета. Не са ли боговете светли същности – освободени?

5. Прощавай винаги и особено на този, на когото не искаш

Да прощаваш, значи да съхраняваш енергията си. Да прощаваш, значи да преодоляваш. Прощаването те освобождава от коварството на вътрешния враг. Който прощава, енергията му пътува към собствения му вътрешен Център. Така той става свободен.

6. Бъди радостен дори когато всичко около тебе е скръбно

Радостта, това е твоето вътрешно слънце, което живее в сърцето ти. Какъвто и да е светът около тебе, не позволявай на това слънце да угасне. Щом слънцето винаги грее в тебе, тогава след края на живота си ти ще се завърнеш в него и ще се превърнеш в птица непобедима.

7. Бъди всякога възприемчив към тънката, скрита радост

Да бъдеш всякога възприемчив за тънката радост, значи да възприемаш с душата си. Само душата има усет за тънките неща. Да си възприемчив с душата си, това значи да възприемаш само това, което Бог иска, защото душата е част от Бога.

8. Разбирай нещата дори когато не ги разбираш

Прозри в неразбирането си своето скрито разбиране. Когато не разбираш нещата, достатъчно е само едно: да подходиш правилно. Правилният подход изисква овладяност, освободеност, успокоеност. И тогава в това чисто и успокоено езеро-съзнание ще проникне разбирането. Неведомото ще те посети. То ще докосне твоето езеро и тогава неразбирането ти ще се превърне в разбиране. Така не разбирайки, ти ще почнеш да разбираш.

9. Бъди спящ за всяко тревожене

Тревоженето влиза в човека чрез допускане, чрез съгласие. Допускането е от ума, то е съгласяване с ума. Да бъдеш спящ, значи да заключиш ума, да го освободиш, за да не взима той решения в живота ти. Когато човек спи спокойно и дълбоко, той няма ум. Щом няма ум, няма и тревожене. В това спане се изразява будността на душата.

10. Въздържай се от всяко лошо настроение, като си избереш една от милиардите Божествени идеи

Всяка една Божествена идея съдържа в себе си една малка светлина, която разпръсква всяко лошо настроение и показва пътя на човека. Ако я няма тази идея, човек се заседява в тъмнината на своето лошо настроение. Но ако човек си помисли само за малко за тази идея и се свърже с нея, той вече е запалил свещ, чрез която се освобождава от своята тъмнина. Милиарди свещи има около нас и вътре в нас.

11. Вложи мира в сърцето си и ще го виждаш навсякъде и във всички неща

Да вложиш мира в себе си, означава да вложиш духа, да заживееш в единство с духа. Този дух е древният мир и щом го имаш, ще виждаш мира навсякъде. Този дух в древността се е наричал Златният век.

12. Който има воля, няма своеволие

Който има воля, живее в свободата по правилен начин. Който няма воля, живее в свободата по погрешен начин, той е злоупотребил със свободата. Който има воля, живее в истинността на нещата. Който има своеволие, той се е отдалечил от Истината и затова умира. Своеволието е умиране.

13. Когато е трудно, пусни в ход тихите и безмълвни самовнушения – независимо дали известно време нямаш успех

Когато ти е трудно, пусни в себе си едно тихо, положително самовнушение и то ще освети твоята стая, то ще освети твоя ум и твоето сърце. Постоянствувай в това малко самовнушение и изведнъж ще разбереш, че тъмнината си е отишла. Така светлината прогонва тъмнината. Ако ти не знаеш какво трябва да направиш със себе си, това малко самовнушение знае какво трябва да направи с тебе.

14. Всички събития, които се случват около тебе, нямат значение. Значение има само правилното възприятие. Правилното възприятие превъзхожда всичко, което се случва

Да имаш правилното възприятие, това е велико изкуство. Правилното възприятие не принадлежи на този свят. Правилното възприятие превъзхожда всички събития, които се случват. Правилното възприятие принадлежи на Матахор. Това е древно име на Орела. Правилното възприятие е Окото на Матахор.

15. Обичай всичките си състояния –
и добрите, и лошите – за да ги преодоляваш

Да възлюбиш лошото си състояние, това значи да го видоизмениш, защото Любовта внася в лошото състояние себе си, дълбочината си, своята Божественост, своята лекота. Така лошото състояние изпада в неизгодно положение и се преобразява. Любовта е преобразяваща сила. А лошото състояние се е нуждаело именно от нея.

16. Бъди красив при трудностите

Да бъдеш красив в трудностите, означава да съхраняваш същността си, да съхраняваш целостта си. Щом се раздвояваш, трудностите започват да ограбват твоето лице, твоето сърце, твоята същност. Защо идват трудностите в живота? Трудностите идват в живота, за да станеш по-красив.

17. Бъди сляп, за да виждаш

Когато си сляп за човешките неща, за външните неща, ти ще започнеш да виждаш все повече вътрешните неща. А щом се научиш да виждаш вътрешното, ще започнеш да разбираш и външното. Вътрешното ще ти даде съвсем друга гледна точка – духовната гледна точка. Земното мислене, това е слепотата. Да виждаш духовно, значи да си отстранил това земно мислене. Кой е духовно виждащ? Древните казваха: Духовно виждащият има три белега: той е сияещ като слънцето, чист като зората и безмълвен като тайната. Това е образът на духовно виждащият.

18. Улови тънките моменти на дразнението и усили сиянието си

Когато някой човек ти говори и те дразни, вслушай се много внимателно, защото между редовете са скрити много видове светлинки. Ако уловиш само една малка светлинка, ти ще нахраниш сиянието си. Но ако не можеш да уловиш дори една малка светлинка, тогава раздразнението ще се храни с тебе. Това може да разбере само досетливият.

19. Бъди сияещ вътре в себе си

Бъди господар на своята вътрешна атмосфера. Освети своя вътрешен дом. Само този, който е станал господар на себе си, може да свети. Слугата не може да свети, той няма собствена светлина. Кой е господар на себе си? Този, който се е завърнал в първоначалната си чистота.

20. Бъди над всичко, което се случва,
и нищо няма да се случи с тебе

Това означава да бъдеш извисен над нещата, над събитията в света. Ако си изпълнил правилно закона, твоята вътрешна реалност няма да бъде засегната. Когато живееш в своята повърхностна природа, тогава и най-малкото камъче се превръща в събитие за твоя живот. Когато живееш в своята висша природа, събитията в света са без значение, защото твоята вътрешна реалност е неуязвима.

21. Бъди ограничен отвън и необятен отвътре

Бъди обикновен сред хората и необикновен вътре в себе си, в своите простори. Бъди скромен отвън и сияещ отвътре. Бъди незабележим отвън и буден отвътре. Но какво е това да си буден? Да си буден, това е погледът на твоята собствена същност. Древните наричаха тази същност „Силният взор“ или “Орелът“.

22. Бъди неуловим и за самия себе си

За да бъдеш неуловим, трябва да се освободиш от умствените и сърдечните процеси. Така ще разбереш, че не си човек, а същност. Същността в началото не е била ограничена от идеята човек. Да бъдеш неуловим, означава така да пречистиш ума, сърцето и волята си, че твоята първична същност да може свободно да влиза и излиза през тях, без да бъде уловена.

23. Допускай невъзможното и ще познаеш необяснимото

Допускането означава откритост, отваряне, откровеност. И тогава необяснимото навлиза и озарява себе си в човека. За да влезе необяснимото, то трябва да влезе през врата. Вратата е откровеността. Що е откровеността? Откровеността, това е душата. Необяснимото се открива само на душата, то общува само с нея.

24. Имай око само за невидимото и ще устроиш видимото

Който търси вътрешното, вътрешното му устройва външното. Да разбереш невидимото, означава да бъдеш в единство с него. Да разбереш, че невидимото е най-важно в живота, това означава да му отдадеш енергията си и доверието си. Тогава невидимото ще ти даде нещо от своя поглед. То ще внесе в очите ти ново осъзнаване за нещата. То ще ти даде нещо от себе си. Това го наричам велико благословение. В невидимото е тайната на живота.

25. Невиждащият вижда чрез очите и представите си, а виждащият вижда чрез тайната в себе си

Невиждащият вижда външното. Виждащият вижда чрез несътвореното, чрез духа, чрез истинската си природа. Само тайната в човека може да види тайната. Малката тайна е сродна с великата тайна. Когато човек се очисти, тайната в него се превръща в Око, което съзира великата тайна.

26. Разглеждай нещата от гледна точка на Безкрайността

Понеже нещата бавно узряват, разглеждай ги, както Бог ги разглежда – с търпение, без да ги осъждаш. Безкрайността има очите на Истината. Чрез тези очи на Истината ти виждаш всички неща в тяхната светлина. Безкрайността вижда само светлина и сияние в нещата.

27. Мисли винаги нерушимо

Всичко, което се случва, само да те докосва, без да ти влияе. Да мислиш нерушимо, означава да позволиш на своя собствен дух да се заражда в тебе. Твоят дух е нерушим и несътворен и всичко, което се случва в света, всички събития, всички явления не могат да го докоснат, защото той е роден преди всичко. Той е по-древен от всичко, което се случва. И затова неговото първично състояние е нерушимост.

28. Мисли като тайната и ще можеш да отключваш всички врати

Мисли винаги за скритото, което е неизразимо благородно, мъдроблагородно. Който мисли така, се освобождава от привързаността към външното. Мисли за явното като за скрито. И колкото повече мислиш така, толкова повече тайната ще те озарява. Колкото повече тайната те озарява, толкова повече тя заживява в тебе. А когато тайната напълно заживее в тебе, тогава ти ще разбереш сътвореното и ще узнаеш несътвореното.

29. Живей всякога в сладкото си чувство

Да живееш с най-сладкото си чувство, означава да живееш чрез аромата на своето сърце. Този аромат е Окото на душата. Чрез това Око душата живее в собствената си райска градина. Тази райска градина – това е да имаш най-сладкото чувство в себе си и това чувство да е постоянно.

30. Винаги изпреварвай изненадите

Да изпреварваш изненадите, това значи да имаш око от друг свят, око от друго измерение. Да изпреварваш изненадите, това значи да си осъзнал своята нероденост. Отвъд изненадите, това е човекът, който е познал тайната на своя дух.

Чан Лун – Откъси от „Моята пустота“

Бъди река, която тече към себе си

Щом си река, която постоянно тече към себе си, ти постоянно ще се обновяваш, ти постоянно ще се разцъфтяваш. Така Дао ще живее в тебе и ти ще живееш в него. Не е ли това достатъчно?

Завърни се в очите си

Защо са създадени очите? Какво трябва да гледат те? Очите са създадени, за да видят пустотата. Защо трябва да видят пустотата? Защото в пустотата живее Дао. Пустотата е царството, в което живее Дао. Когато очите видят това, те се завръщат в себе си.

Бъди като цветето и ще разбереш

Цветето е простота. То гледа към небето и оттам идва усмивката му. То е родено от земята и оттам идва ароматът му. Цветето живее в простота. Живей просто и ще разбереш. Простото разбира нещата, сложното ги разваля.

Бъди невзрачен

Само когато човек стане мъдър, става скромен. Само когато човек стане мъдър, става невзрачен. Защо е станал невзрачен? Защото вече е скрит от света. Защо е станал невзрачен? Защото вече не се взира. В какво не се взира? Не се взира вече в света, не се взира в заблужденията.

Върви обратно на света и ще успееш

Да вървиш обратно на света, означава да не мислиш като хората, защото те доникъде не стигат; да не мислиш като животните, защото те доникъде не стигат; да не мислиш като птиците, защото те доникъде не стигат. Но как трябва да се мисли тогава? Много просто. Мисли като Дао. Дао всякога пристига в себе си. Всички други пътуват, но не пристигат. Дао всякога пристига в себе си, защото Дао мисли с велика простота.

Мисли много просто и ще царуваш

Хората мислят сложно. Сложното е заблудено. Заблуденото е объркано. Обърканото е утъмнено. Утъмненото е тежко. Всичко, което е тежко, е паднало на земята. То е изгубило простотата си. Само Дао е леко. Дао грее като слънцето, движи се като вятъра, лее се като водата, танцува като пеперуда, носи се като аромат и сияе като простотата. Ето защо мисля като Дао.

Бъди скромен като прашинка

Ако си скромен като прашинка, няма да те забелязват, но ти ще забелязваш. Ако си скромен като прашинка, няма да те забелязват, но окото ти ще бъде живо, окото ти ще свети. Ако си скромен като прашинка, ще изглеждаш като незначителен, но ще си скрит в свободата си.

Бъди пуст

Бъди пуст и ще държиш живота в ръцете си. Бъди пуст и ще живееш в тиха пълнота. Бъди пуст и ще сияеш. Всичко това хората няма да го харесат и ще искат от тебе обяснения и понятия. Но как може да има обяснения и понятия, щом живееш в Дао? Нима Дао е обяснения и понятия?

Изглеждай като залез

Изглеждай като залеза, но отвътре постоянно изгрявай. Когато изглеждаш като залез, хората ще стоят на дистанция от тебе, а ти ще можеш да съхраняваш енергията си, да ги наблюдаваш, да ги обичаш и да сияеш. Като съхраняваш енергията си, Дао ще те ръководи. Като ги наблюдаваш, Дао ще ти даде око. Като ги обичаш, Дао ще ти даде сърце. А като сияеш, Дао ще ти даде себе си. Ето защо казвам: Бъди залязващ. Докато тези, които изглеждат изгряващи, залязват отвътре.

Бъди беден

Бъди беден и хората ще те отбягват. Това го наричам красиво спасение от хората. Бъди беден и ще заблудиш хората. Това го наричам красивото заблуждение. Бъди беден, но обичай Истината. Това го наричам щастливото заблуждение, защото хората от света ще мислят, че си заблуден, а ти ще си щастлив. Бъди беден, но увеличавай постоянно Дао в себе си. Така хората ще мислят, че си заблуден, а ти ще си живееш спокойно в Дао. Между тебе и Дао ще прехвърчат искрени усмивки.

Създай си друго сърце

Земята ти е дала едно сърце, небето ти е дало второ сърце. Но ти си създай трето сърце. Земното сърце е ограничено от земния живот. Небесното сърце е ограничено от небесния живот. Но ти си създай друго сърце. Това друго сърце е съставено от чиста безпределност. Това сърце не се заглежда нито по дърветата, нито по реките, нито по облаците, нито по звездите. Това е тайното ми сърце. Неговият взор е насочен в пустотата. То живее във велика свобода. Така аз не позволих на земята и небето да видят сърцето ми.

Върви там, където другите не вървят

Едни вървят по пътя на смъртта, други вървят по пътя на живота. Трети вървят по пътя на хитростта. Четвърти вървят по пътя на професията. Пети вървят по пътя на дълга. Шести са избрали пътя на страданието. Седми са избрали пътя към рая. Седем пътя – седем заблуждения. Само аз вървя без път, без цел, свободен. Питат ме: Кой е твоят път? – Отговорих: Неприсъствието. Ето така живее Дао в мен. Никой не разбира моя път.

Плувай като птица

Това значи да бъдеш естествен. Що е въздухът? – Водата на птицата. Що е въздухът? – Свободата на птицата. Всъщност кой плува в тази вода? Всъщност кой плува в тази свобода? Всъщност само едно нещо плува. Това не е птицата. Това е диханието. Когато птицата умре, диханието продължава да плува. Човекът е създаден, за да преплува света и да се завърне в своето невидимо дихание, в своята свобода.

Върви бързо като костенурката

Познавах костенурка, която живя до седемстотин години. Как така тя извървя своя път до седемстотин години? Кой ѝ показваше този път? Дао я научи. Дао научи костенурката на постоянство и затова тя върви бързо. Човекът се движи много бавно, защото не е постоянен. Докато моята костенурка се завърна в Дао. Не е ли тя по-бърза от човека?

Из „Възходящият път“ от Мерлин

Бъди възходящ в смъртта

Възходящият дух преминава през смъртта и я ограбва. Възходящият дух преминава през смъртта незабелязано, защото смъртта няма очи за първичното, за истинното. Тя може да улавя само греховното, падналото. Тя не познава възходящото в човека, защото тя самата няма възход в себе си.

Бъди възходящ, без да очакваш подкрепа

Не чакай ангели да те ръководят, защото ти си бил преди тях. Когато си в света, слушай сърцето си. Когато си в отвъдното, слушай душата си. Когато си на война, слушай прозорливостта си. Когато си в мирно време, слушай наблюдението си. А когато си в най-голямо напрежение, слушай покоя си. Това е възходящият път.

Бъди търсач

Истинският търсач броди в тъмнината и не се изгубва. Истинският търсач прониква в тъмнината и не се изгубва. Истинският търсач броди в светлината и не се изгубва. Кой е истинският търсач в човека? Това е Древният Дух в човека. Той прониква в тъмнината, той пронизва светлината, той влиза в огъня, той плува във водата и всякога остава цял. Той е преди сътворението на нещата. Тъмнината, светлината, огънят, водата са последствия, те са вторични. А той е същност, той е първичен.

Бъди странен

Бъди мрачен в мрака и той ще изгуби следите ти. Бъди светъл в светлината и тя ще изгуби следите ти. Бъди течащ във водата и тя ще изгуби следите ти. Бъди безгрижен във вятъра и той ще изгуби следите ти. Бъди горящ в огъня и той ще изгуби следите ти. Бъди любящ в Любовта и тя ще те познае и призове в себе си. Мракът, светлината, водата, вятърът и огънят не те познават, но Любовта те познава, защото тя има най-древното око. Тя е най-странната същност. Бъди странен като нея.

Бъди странен

Да бъдеш странен, означава да не проявяваш външна любов. Странният човек крие съкровената си същност, той не я продава навън в света. Странният човек е избягал от доброто и злото. Той не е нито положителен, нито отрицателен. Той живее в себе си и почита тишината.

Бъди древен

Това, което е древно в нас, е тайната на нашия дух. Само духът в нас знае методите на древността. Когато нашият дух се жертвува в служене на хората, само той знае правилния начин. Хората мислят, че такъв човек се е пожертвувал за тях, но той се е пожертвувал за древността. Хората мислят, че той е близък с тях, но такъв човек не създава приятелство с хората. Той е приятел само на древността, само на истината.

Бъди виждащ

Да виждаш, това е живот в невидимото. Да виждаш, това означава да избереш своята същност за водач. Да виждаш, значи да си посветил живота си на същността, скрита в тебе. Същността, която е в нас, е виждаща. Тя няма име, тя е само символична, т.е. съкровеноскрита. Тя е наречена съкровеното. Съкровеното е преярка светлина. Това е, което вижда в нас.

Бъди благороден

Истински благородният човек е преодолял щастието и нещастието. Иначе той не може да бъде благороден. Истински благородният човек е преодолял доволството и недоволството. Истински благородният човек не е вече човек. Той се превръща в същество без форма. Той е преодолял света. Той е само гост в света, защото душата му е заживяла в преярката светлина.

Из „Градината на моя покой“
от Чуан Дзъ

Бъди неизразим

Ако хората казват, че ти си добър човек, ти си се провалил. Ако хората казват, че ти си щастлив човек, ти си се отклонил. Ако хората казват, че ти си преуспял човек, ти си се заблудил. Но ако хората казват: „Това е един особен човек, има нещо неизразимо в него“, това означава, че този човек е съхранил Дао в себе си. Ето защо казвам: Бъди неизразим.

Бъди като водата

Когато водата плува, тя е река. Когато водата танцува, тя е поточе. Когато водата ликува, тя е извор. Когато водата лети, тя е дъжд. Когато водата е в покой, тя е лед. Ето защо казвам: Бъди като водата.

Бъди дете

В началото детето е безпределно, а после светът го учи как да стане ограничено. В начало то детето е живот, а после светът го учи как да умира. В началото детето живее в своето вечно състояние, а после светът го учи да има разни настроения. В началото детето е любов, а после светът го учи на страст. В началото детето е същество, а после то става човек. Аз се посветих на вечното дете в себе си, така успях да се измъкна от света. Бъди вечно дете.

Бъди невъзприемчив

Не възприемай науката. Не възприемай религията. Не възприемай света. Не възприемай бедствията. Възприеми само Дао. И Дао ще се окаже по-дълбоко от науката, по-дълбоко от религията, по-дълбоко от света и по-дълбоко от бедствията. Хубаво е да знаеш какво да не възприемаш. Бъди невъзприемчив. И само така Дао ще те учи.

Бъди пеперуда

Пеперудата се движи без посока, но е намерила посоката в живота си. Пеперудата е без посока, но е намерила себе си. Пеперудата не е ясновидец, затова е постигнала целта си. Понеже пеперудата е намерила себе си, затова тя лети, тя танцува. Някои мислят, че пеперудата танцува във въздуха. Пеперудата не танцува във въздуха, тя танцува в Дао.

Бъди лекомислен

Да бъдеш лекомислен, това значи мисълта ти да се лее леко. Да бъдеш лекомислен, това значи мисълта ти да плува в простора. Леката мисъл е ефирна, необременена. Леката мисъл плува в ефира на Дао. Бъди лекомислен и ще станеш приятел с Дао.

Бъди тих

Когато е шумно, бъди тих. Когато е спокойно, бъди тих. Когато си тих, бъди вглъбен. Когато се вглъбяваш, бъди изчезнал. Когато си изчезнал, ще се разцъфтяваш. Дао живее и се разцъфтява само в изчезналите неща.

Намери опората в себе си

Когато те хвърлят от самолет, намери опората в себе си. Когато те хвърлят от висока скала, намери опората в себе си. Нима можеш, летейки във въздуха, да търсиш опората в самолета или в скалата? Намери Дао в себе си. Дао е опората. Дао е по-високо от самолета, Дао е по-твърдо от скалата. Улови Дао в себе си и Дао знае какво да направи за тебе.

Из Словото на Ахарот –
Стареца на корените на нещата

Завърни се в своя корен

Ние не сме произлезли от земята. Ние сме отвъд нея. Ние не сме произлезли от небето. Ние сме отвъд него. Ние имаме едно древно слънчево състояние, но и това не е нашият произход. Ние не сме родени, нито умираме. Ние не сме създадени. Ние сме породени. А на земята, на небето и на слънцето само странстваме заради опита. И ако придобием премъдрия опит, ние се завръщаме в корена си. Той е отвъд всякакъв произход.

Бъди собствената си безпределност

Ние не сме вечни, ние не сме временни. Ние сме безпределни. Времето е ограничение на вечността, а вечността е ограничение на безпределността. Дълбоко в себе си ние превъзхождаме вечността и времето. Дълбоко в себе си ние превъзхождаме и Словото, и мълчанието. Нашият корен е велик и абсолютно неопределим. Той няма нужда от вечност и време, защото самият той е опора в себе си.

Бъди истинолюбив

Бъди истинолюбив и ще създадеш духовна връзка с тайната на живота. Бъди истинолюбив и ще създадеш съкровена връзка с тайната на живота. Бъди истинолюбив, защото истинолюбието създава духовността и съкровеността, които са коренът на нещата.

Бъди бездънен

Бездънният човек превъзхожда смъртта и безсмъртието. Бездънният човек превъзхожда слънцето и луната. Бездънният човек е коренът на световете. Всички него очакват.

Бъди сияещ

Сияещият има лице отвъд лицето. Сияещият има крака отвъд краката. Сияещият има ръце отвъд ръцете. Сияещият има очи отвъд очите. Сияещият свети отвъд лицето си, движи се отвъд краката си, работи отвъд ръцете си, вижда отвъд очите си. Сияещият живее в своите древни корени.

Бъди тайна

Да бъдеш тайна, значи да си по-светъл от светлината. Да бъдеш тайна, значи да си по-бърз от светлината. Да бъдеш тайна, значи да си по-дълбок от слънцето. Ето това значи да си в корена на нещата.

Живей в своя корен

Това не е знание, наука или религия. Знанията, науката и религията са само пътешествия. А да живееш в своя корен, е едно изкуство да живееш със себе си, със своята съкровена пълнота.

Самопознай се

Да се самопознаеш, това означава да откриеш себе си в своя дълбок и невидим свят – Духа. Който е познал Духа си, той е познал своя корен. Ето защо той има право да прониква в тайнството на нещата.

Открий тайната в себе си

Ти си тайна, по-дълбока от своя ум и от своето сърце. Ти си тайна, по-дълбока от собственото си добро и собственото си зло. Ти си тайна, по-дълбока от този свят и от другия свят. Ти си тайна, заключена в самата себе си. Тази заключена тайна нарекох Древният корен.

Познай древния си корен

Ти си отвъд земята, водата, въздуха и огъня. Те са създадени, за да ти служат. Страданията са създадени, за да ги преодолееш. Изпитанията са създадени, за да ги покориш. Изкушенията са създадени, за да ги изумиш. Тъмнината е създадена, за да я осветиш. Мракът е създаден, за да го пронижеш. Защото ти си Древният корен.

Бъди река без брегове

Истинският човек е река без брегове. Той не се опира нито отдясно, нито отляво, неговата енергия тече свободно. Той е първична, свободна енергия, няма основание в бреговете. Той има корен само в себе си. Ето защо той е чиста река, неопетнена от света.

Бъди отвъд слънцето и луната

Ако се нуждаеш от топлината на слънцето, къде е тогава твоята собствена топлина? Ако се нуждаеш от блясъка на луната, къде е тогава твоят собствен блясък? Ако се нуждаеш от света, къде е тогава твоя собствен свят? Ако се нуждаеш от вселената, къде е тогава твоята собствена вселена? Ти си Древен корен, по-дълбок от слънцето и луната, по-дълбок от света и вселената.

Из книгата „Мъдрост и безмълвие“
от Азира

Бъди мъдър

Мъдрият е свободен от мисли и чувства. Мъдрият знае, че мислите и чувствата са свободно движещи се същества, движещи се от само себе си в простора. Това означава, че всякаква опасна мисъл или чувство могат да посетят човека. И ако човек се слее с тази опасна мисъл или чувство, той може да бъде завлечен в празнотата. Ето защо човек трябва да е мъдър. Мъдрият живее в Бога и затова нищо друго не може да го повлече.

Бъди наблюдателен

Когато си наблюдателен, не е важно какво гледаш, а как гледаш. Когато наблюдаваш с нечистото си съзнание, тогава вкарваш света в своята вътрешност и повреждаш развитието си. Когато наблюдаваш с чисто съзнание, тогава чистият дух, който живее в тебе, в твоята дълбочина, отстранява света от тебе и те повежда към себепознание, защото чистото съзнание е окото на духа. Само чрез чистото съзнание можеш да бъдеш наблюдателен.

Бъди потаен

Да бъдеш потаен в този свят, е благословение. Да бъдеш потаен, означава да скриеш съкровената си природа дълбоко навътре, а на света да покажеш добрата си природа, но не и съкровената, защото този свят е крадец. А ти си длъжен да съхраниш съкровеното в себе си на потайно място.

Търси духовното си начало

Да търсиш духовното си начало, това означава да изследваш искрено и дълбоко себе си. Само така ти ще преодолееш своите мисли и своите чувства, иначе ще бъдеш техен роб. Духовният човек е по-дълбок от своите мисли и чувства. Духовният човек има чисти и скромни действия. Така той се е завърнал в своята духовност.

Бъди дълбинен

Дълбинният човек не прави зло и е отвъд доброто. Той не обича и не мрази. Той не е съставен от земя, вода, въздух и огън. Той носи в себе си древното първично състояние, наречено чистият Дух. Ето това е живата духовност. Ето това е дълбинното състояние.

Бъди смирен

Смирението има очи, които виждат невидимото. Смирението има очи, които живеят в Духа. Смиреният човек може да се вглъбява и да достига до своя Дух. Смиреният човек получава истинските си знания от собствената си същност, от собствената си дълбочина. Смиреният човек е съставен от дълбочина и безмълвие.

Бъди проникновен

Ако си астрален, ти не можеш да проникваш. Ако си ментален, ти не можеш да проникваш. Ако умът е в тебе, тогава и светът, и времето е в тебе; ти не можеш да проникваш. Ако живееш в Духа си, само тогава ще имаш способността да проникваш. Що е Духът? Освободено сияние, или сияеща свобода.

Бъди сияещ

Що е сияние? Това е прадревното ни състояние. Преди да има време и вечност, ние сме били сияние. Най-великото нещо в живота е завръщането в сиянието. То е по-дълбоко от тъмнината и по-високо от светлината. Това е нашият древен корен, това е нашата абсолютна родина.

Бъди врата

Да бъдеш врата, значи да проникваш в себе си. Да бъдеш врата, значи да имаш подход. Да бъдеш врата, значи да имаш път към своя център. Някои хора са врати, някои хора са стена. Който има Любов, той има подход към себе си. Който няма Любов, е стена. Който няма Любов, се сблъсква със собствената си стена, със собствената си неразумност.

Бъди Дух

Да бъдеш Дух, означава да бъдеш свободен. Да бъдеш Дух, означава да бъдеш първичен. Да бъдеш Дух, означава да бъдеш чист. Духът не говори, той е безмълвен. Духът не се бори, защото да не се бориш, е превъзходство. Умът е заключен във времето, но Духът е свободен. Той влиза във времето, живее във вечността и е скрит в безпределността.

Бъди невидим

Невидимият човек не присъства в разговори, в спорове. Той е изключително скромен и работи на вътрешен план. Той живее повече като неприсъстващ. Той не се вълнува. Така той става незабележим и за приятелите, и за враговете си. Той живее единствено в своя невидим свят.

Бъди нищ

Нищият човек няма в себе си време. Нищият човек няма в себе си ум. Нищият човек няма в себе си свят. Нищият човек има само дух и свобода. Нищият човек е изтъкан от Дух и безмъл-вие.

Из книгата „Заключената Тишина“
от Втория Старец

Бъди себе си

Да бъдеш себе си, значи да си свободен от световете. Кой е свободен? Само този, който се е завърнал в древното място. Кое е това древно място. То е наречено Матамира – Тишината. Живата духовност живее само в Матамира.

Бъди стихия

Стихията, това е най-тънката степен на нашето развитие. Това е напълно пречистената и овладяна енергия. Това е завръщане в собствения ни дух, в собствената ни древност. Само нашият древен дух може да отключи вратата на Тишината. Само нашият древен дух може да понесе срещата с бездната.

Бъди нероден

Ти никога не си се раждал и не си умирал. Ти само си се обличал в тела и си ги изоставял, защото си нероден. Бъди нероден, защото роденото е склонно към смърт, а нероденото е склонно към вечност и безпределност. Нероденото живее в мъдра Тишина.

Бъди врата

Човекът е стена, чистият Дух е врата. Бъди врата, за да можеш да преминеш през себе си. Бъди врата, за да можеш да се освободиш от себе си. Ако си останеш човек, ще си останеш стена. Но ако станеш врата, ще можеш да прекосяваш световете.

Бъди безмълвен

Истината е безмълвна, бъди и ти безмълвен. Дълбокото е безмълвно, бъди и ти безмълвен. Бездната е безмълвна, бъди и ти безмълвен. Всичко истинско е безмълвно. Дори и когато истинският човек говори, той говори чрез безмълвието. Безмълвието му е по-силно от думите му.

Бъди чисто съзнание

Древният Дух ни докосва като чисто съзнание. Тайната ни докосва като чисто съзнание. Любовта ни докосва като чисто съзнание. Чистото съзнание е син и дъщеря на безпределността.

Бъди незнаен

Незнайното е ценно. Всичко онова, което може да се узнае, губи цената си. Затова търси само незнайното. Да търсиш вечно незнайното, това означава вечно да се обогатяваш.

Обожестви своето уединение

Да обожествиш своето уединение, значи да вървиш към своята вечност. Да обожествиш своето уединение, значи да откриеш вечното разнообразие в себе си. Да обожествиш своето уединение, това значи да се върнеш в своя Произход. Ние произхождаме от Безпределността.

Бъди неуловим

Кой е неуловим? Неуловим е скромният, тихият, овладелият себе си човек. На неуловимия центърът е скрит. Той не се вижда. Кой е уловим? Гордият, шумният, тревожният. Той не владее себе си. Бъди неуловим е завръщане в своя център.

Бъди блажен

Блаженият е извънвременен. Блаженият е извън света. Блаженият е блажен, защото е видял душата си. Блаженият е победил времето, превъзмогнал света, преодолял смъртта. Блаженият е заживял в душата си, а тя е самата вечност.

Бъди Огън

Да бъдеш Огън, значи да осъзнаваш, че си произлязъл от Древния етерен Огън. Във всички храмове на света се пали огън. Този огън ни напомня за нашия произход. Ние сме Древен Огън. Нашето сърце гори като Огън, нашите очи светят като Огън, нашата душа е изтъкана от Огън. Ние трябва да осъзнаем, че сме Огън.

Бъди предвечен

Ние сме Искра предвечна, слязла в света. Тази Искра ще премине през страданията на света, за да мине през великия опит на света и да самовъзкреси себе си.

Из „Цветя от Безмълвието“

Бъди Безмълвие

Безмълвието е другото име на безсмъртието. Безсмъртието е другото име на твоята дълбочина. Твоята дълбочина е другото име на Истината. Който е преживял Истината, познава дълбочината на Безмълвието.

Търси Откровението

Откровението е цвете от Безмълвието. Откровението е дар от Истината. Когато в миналото сфинксът получил Откровението, той замлъкнал, той забравил за думите и оттогава досега той мълчи.

Търси навътре

Когато влизаш навътре, ще видиш, че няма време. Още по-навътре няма и вечност. Навътре има само Дух, който е самата свобода. Духът е свободен от време и вечност, той само ги посещава.

Търси себе си

Когато навлизаш навътре в себе си, там няма зло. Когато навлизаш навътре в себе си, там няма и добро. Какво има там? Там има само една необятност. Тази необятност е наречена душа. Да намериш душата си, значи да си намерил необятното.

Бъди изначален

Да бъдеш изначален, значи да бъдеш отвъд. Да бъдеш изначален, значи да бъдеш отвъд отвъдното. Да бъдеш отвъд отвъдното, ето мястото на чистия Дух. Чистият Дух посещава този и онзи свят, но всякога си остава изначален. Изначалното е сияещо.

Бъди Око, което вижда

Бъди Око, а не очи. Бъди Око, а не двойственост. Бъди Око, което прониква в същността на нещата. Истинското проникване е истинско разбиране. Човек има проникващо Око, когато е цялостен.

Бъди бездънен

Това, което е бездънно, е безценно. Това, което има дъно, е ценно. Безценното се различава от ценното както безпределното от пределното. Търси безценното в бездънното. Бездънното, това е Неизразимото. Бездънното прилича на безкраен, безмълвен океан.

Бъди истинен

Който е истинен, цени Безпределното, Неизразимото и Безмълвното. Който се е отказал от Истината, цени ограничението, изразимото и говорящото. Само мъдрият различава това. Той живее безпределно в ограниченото, защото мъдрият няма форма, той само я използва. Когато мъдрият говори, той изразява Безмълвието. В Безмълвието той е истинен.

Бъди тайна

Да бъдеш тайна, значи да познаеш своята изначална природа. Да бъдеш тайна, означава да живееш искрено и истинолюбиво, търпеливо и любящо. И тогава в един определен ден тайната, която е изначалното, ще се случи. Как ще се случи? Тя ще се случи без правила, без условия, без уговорки. Тайната не признава правила, условия и уговорки. Тя се случва мигновено.

Умей да обитаваш

Който умее да обитава в Безмълвието, той умее да обитава и в речта, и в словата. Който умее да обитава тъмнината, той ще може да различава всичко, което е в светлината. Безмълвието е дадено да умъдрееш, а тъмнината е дадена да просветнеш.

Бъди течащ

Бъди течащ като водата. Бъди течащ като светлината. Бъди течащ като енергията. Бъди течащ като свободния вятър. Бъди течащ като Духа – като безмълвното тайнство на живота.

Бъди неизменен

В света ще има много промени, но ти бъди неизменен. В другия свят ще има много промени, но ти бъди неизменен. В звездите и във вселената ще има много промени, но ти бъди неизменен. Ще духат много нежни и зловещи ветрове – ветрове на изпитанието, но ти бъди неизменен. Само този, който остава неизменен, узнава себе си.

Из „Истинни неща“
от Учителя Мелхория

Бъди мъчител

Да бъдеш мъчител, означава всички твои стари и древни слабости да усетят своето падение. Най-древните слабости в нас, това са падналите дракони. Тези дракони търсят изгубената си сила вътре в тебе. И ако ти си добър към тях, те ще растат и ще те погубят. Ето защо аз казвам: бъди мъчител. Да бъдеш мъчител, означава да ставаш все по-безупречен.

Бъди ключ

Който има ключ, живее неузнаваемо. Който има ключ, живее бездънно. Който има ключ, той има Махарот, той изтръгва отвсякъде Махарот. Той изтръгва Махарот от живота, той изтръгва Махарот от смъртта, той изтръгва Махарот от щастието, той изтръгва Махарот от страданието. Махарот, това е другото име на ключа. Махарот, това е вдъхновението.

Бъди проникващ

Кой е проникващ в нас? Това е нашият древен Дух. Проникващата сила, която имаме, вижда в света и отвъд света, вижда в светлината и отвъд светлината, вижда в мрака и отвъд мрака. Проникващият не чува думите, а същността на думите. Проникването в тайната на нещата е себепознаване.

Бъди въоръжен

Ние сме заобиколени от много видими и невидими опасни древни същества. Но вътре в нас е скрито най-великото оръжие. Това е нашата най-чиста същност. Тази чиста сила е най-острият меч във вселената. И този, който постоянно съблюдава чистотата, мечът му е постоянно остър. Този меч прониква не само до кокала, а до корените на нещата.

Възроди в себе си първичното съзнание

Първичното съзнание не е нито наука, нито религия, нито учение. Първичното съзнание е чиста същност. Първичното съзнание е яснота. Първичното съзнание е реалност.

Придобий своя образ

Човекът има само един образ. Лицата са много, но образът е един. Този образ на човека е неговата тайна. Този образ на човека е неговата реалност. Кой е този образ? Истинността.

Бъди непривързан

Щом си непривързан, си неуловим. Щом си непривързан, си свободен. Щом си свободен, можеш да намериш своята Изначалност. Щом намериш своята Изначалност, ти си вече господар на себе си.

Бъди необитаем

Да си необитаем, значи да не допускаш мисли и разсъждения в себе си. Да си необитаем, значи да не допускаш света в себе си. Щом мислите и разсъжденията, и светът ги няма в тебе, тогава злото ще бъде мъртво. Злото се нуждае от обитаване. То не може да живее в празното пространство на Истината. Истината посещава, но не обитава. Истината е необитаема. Това е свободата, това е първичното място.

Владей своята любов

Който владее своята любов, той владее своето разрушение. Който владее своята любов, той владее своето страдание. Който владее своята любов, той владее своето падение. Разрушението не го докосва, страданието не го обхваща, падението не го унизява. Ето, той владее любовта си и преобразява всичко.

Живей в собственото си царство

Твоето собствено царство е твоят Дух. Духът царува в мястото, наречено хаос. Духът царува в мястото, наречено смърт. Духът царува в мястото, наречено мрак. Духът царува в мястото, наречено живот. В хаоса сияе, в смъртта тържествува, в мрака блести, в живота се радва.

Говори правилно

Ако не говориш правилно, тъмни сили полепват по тебе. Ако не говориш правилно, тъмни сили стават твои преследвачи. А когато говориш правилно, тъмните сили се отдалечават. Да говориш правилно, значи да изработваш своята свобода.

Улови собствения си мрак

Във всеки човек има скрит мрак. От този мрак произлиза зло, страдание и скърби – настоящи и бъдещи. Улови собствения си мрак с двете ръце на Духа. Който разбере това, внася свещен ужас в мрака.

Бъди безмълвен

Бъди безмълвен като предвечния океан. Бъди безмълвен като предвечната гора. Бъди безмълвен като предвечната неизреченост. В първичния океан е нямало нито една рибка. В първичната гора е нямало нито една птичка. В първичната неизреченост е нямало нито една дума. Ето, това е завръщане към безмълвието.

Бъди искрен

Да бъдеш искрен, това е способност да проникваш дълбоко в своята древност. Да бъдеш искрен, това е умение да проникваш в себе си, в собствената си тайна. Да бъдеш искрен, значи да си отвъд двата свята. Тези два свята са изменчиви. Докато искреността съхранява неизменния свят.

Не осъждай

Не осъждай света. Не осъждай болния човек. Не осъждай нещастния човек. Не осъждай урагана. Не осъждай наводнението. Не осъждай злото. Защото това, което осъждаш, става част от тебе и ти ставаш част от него. Осъждането е обвързване. Обвързването е неразбиране. Неразбирането е ограбване на другите и на себе си.

Наблюдавай духовно

Духовното не гледа само очевидното. Дори и да видиш очевидното, можеш да бъдеш заблуден. Духовното трябва да мине през завесата на очевидното и да проникне до същността. Земното виждане е сляпо и затова хората са станали изменчиви. Духовното виждане е съкровено и безмълвно. То прави човека неизменен.

Из „Цветя от Светлина“ от Авдахар

Използвай страданието

Когато страданието дойде и те обхване, когато страданието дойде и се промъкне до твоето сърце, това е моментът, в който трябва да изтръгнеш силата му. Ако изтръгнеш силата му, ще осветиш себе си.

Открий сияещото си уединение

Когато пътуваш навътре, трябва да стигнеш до своето истинско уединение. Кое е мястото на това истинско уединение? Това е точката, в която засияваш. В това уединение човек разбира своята нерушимост.

Бъди духовен

Когато те любят, използвай любовта. Когато те мразят, използвай омразата. Това значи: когато те любят, стани светлина, а когато те мразят, стани топлина. Когато те обиждат, стани теменужка. Това значи да станеш скромен и да изхвърлиш обидата от сърцето си. Когато те хвалят, стани кокиче. А това значи: стани смирен и изхвърли похвалата от сърцето си.

Познай своята безкрайност

Тайната в нас е цел без край. Тайната в нас никога не свършва, никога не се изчерпва. Който е избрал земното, той е избрал края на нещата. Който е избрал свещеното, той е избрал безкрайността на нещата. Крайното се уморява от себе си, а безкрайното се обновява вечно в собствената си тайна.

Бъди весел

Бъди весел, когато нещата не вървят. Бъди весел, когато времето е лошо. Бъди весел, когато губиш. Бъди весел, когато нещата се сгромолясват. Не е ли това живата духовност? Не е ли това истинският човек, който превъзхожда всичко, което се случва?

Бъди своя образ

Първичният образ на човека е духовен и истинен. Този образ тече като водата, движи се като вятъра, сияе като слънцето, лети като орела и наблюдава като Истината. Ето образа на човека.

Из „Книга за Откровенията“ от Азира

Бъди цвете

Бъди цвете, което не се нуждае от земята. Бъди цвете, което не се нуждае от въздуха. Бъди цвете, което не се нуждае от слънцето. Това цвете е жива тайна и тази тайна е твоята душа.

Бъди слънчев лъч

Не чакай слънчевия лъч да те огрее. Бъди слънчев лъч за себе си. Някой би казал: „Как да бъда слънчев лъч?“ Този, който се е осъзнал, разбира, че е повече от слънчев лъч, че е повече от слънцето, че е повече от океана, защото твоят дух е самата безкрайност.

Засияй в себе си

Има само един начин мракът да избяга. Има само един начин мракът да се отдели от тебе. Има само един начин мракът да изчезне. Изпълнението на това е: засияй в себе си. Тук няма въпроси и съвети, защото засияването в себе си, това е твоя собствена тайна.

Бъди вървящият

Когато обичаш Истината, ти вървиш. Когато не обичаш Истината, ти стоиш. Когато имаш Любов, ти вървиш, ти се движиш в Бога. Когато нямаш Любов, ти стоиш, ти си спрял на тъмно място. Да вървиш, това е пътуване към себе си, към собственото си достойнство.

Бъди уединен

Да бъдеш уединен, това не е свързано с гора, с манастир, с планина. Да бъдеш уединен, това е чисто духовно умение. Да бъдеш уединен, това е умение да живееш всред шума, всред изкушенията, всред хората и да се изплъзваш от всичко това. Така както Бог е близък с всичко, но се изплъзва.

Бъди цвете

Бъди цвете, което привлича слънцето. Бъди цвете, което привлича вятъра. Бъди цвете, което привлича дъжда. Слънцето осветява, вятърът раздвижва, дъждът освежава, но никой не разбира намеренията на цветето. Бъди цвете с незнайно намерение. Незнайното е съкровено.

Бъди дълбок

Дълбокото не борави със света. Дълбокото не борави с отвъдното. Дълбокото не борави с нещата. Дълбокото не е привързано. Дълбокото е отвъд всичко. То е нашата неизменна природа.

Живей в неизменната Любов

В неизменната Любов светът е прах. В неизменната Любов трудностите са прах. В неизменната Любов смъртта е прах. В неизменната Любов злото е прах.

Из „Ръкописите на сирийския монах“

Бъди необвързан

Не се обвързвай със света. Не се обвързвай с мислите си. Не се обвързвай и със своето дихание. Така ще познаеш себе си. Познаването на себе си е познаване на същественото. Що е Бог? Бог е същественото. Който е узнал същественото, нищо друго не му трябва.

Бъди потопен

Бъди потопен в себе си, а не в света. Бъди потопен в същността си, а не в събитията, които се случват. Бъди потопен в собствената си тайна и ще узнаеш, че ти и Бог сте единна тайна.

Бъди храм

Храмът е място, където обитават боговете. Храмът е място, където обитават висши същества. Храмът е място, където обитава Бог. Храмът е място, където обитават Старците. Що е храмът? Храмът, това е истинският човек. Истинският човек е истинското познание.

Бъди далечен

Далечното е дълбоко. Далечното е неуязвимо. Далечното е независимо. Далечното е неуловимо. Бъди като Бога. Бог е далечна близост.

Бъди чист

Има тайна сила в чистотата. Има особена сила в чистотата. Има изворна сила в чистотата. Чистотата ограбва мрака. Който има чистота, ограбва собствения си мрак.

Бъди божествена бездна

Истинският човек е бездна от безпределност. Тази бездна е най-големият ужас за злото. В тази бездна злото не може да съществува. Тази бездна е древният произход на човека.

Бъди съкровен

Съкровеното е без смърт. Съкровеното е чисто добро. Съкровеното е без материя. Съкровеното е безпределно. Ето кои качества трябва да придобие съкровеният човек.

Бъди безмълвие

Безмълвието е без глас, но говори ясно. Безмълвието е дълбочината в човека. Само безмълвието може да говори с безмълвието. Безмълвието е Божествено. Безмълвието се основава на неизразимото. Не можеш да изразиш неизразимото, освен с безмълвие.

Бъди цялостен

Цялостният човек никога не казва: „този и онзи свят“. Цялостният човек никога не е раздвоен. Цялостният човек никога не казва: „да любя или да не любя“. Цялостният човек е център, той е напълно събран в себе си.

Бъди чисто око

Чистото око е едновременно спокойно и динамично. Чистото око е самата светлина. Чистото око може да прониква в нещата и да остане незабелязано. Чистото око е тайна Божия.

Из „Цветя от моето сърце“ от Руми

Търси това, което никога не залязва

Това, което никога не залязва, е реалността. Това, което залязва, е в упадък. Нереалното е, което залязва. Любовта никога не залязва, но човекът залязва. Това, което не залязва, е твоят дом.

Подчинявай се само на Истината

Който се подчинява само на Истината, се разширява. Който се подчинява на лъжата, се самоограничава. Който се подчинява само на Истината, расте и се обновява. Който служи на лъжата, застоява и става блато. Който се подчинява само на Истината, засиява.

Из „Пътуване към собствената си безпределност“ от Азира

Бъди сърдечен към себе си

Ако бъдеш сърдечен към себе си, ще огрееш живота си. Ако бъдеш сърдечен към себе си, ще видиш пътя си. Ако бъдеш сърдечен към себе си, ще бъдеш сърдечен и към другите. Сърдечността е съставена от благоухание и безпределност.

Вложи в сърцето си безкрая

И тогава сърцето ти ще се превърне в очи. Вложи в сърцето си безкрая. И тогава сърцето ти ще се превърне в твоите уши. Вложи в сърцето си покоя. И тогава твоят дом ще бъде безпределността.

Живей в радост

Радостта е сърдечна светлина. Радостта е слънчева светлина. Радостта е живата безкрайност на сърцето.

Търси покоя в себе си

Търси покоя в сърцето си. Търси покоя в дълбините си. Търси покоя в пространството на безкрайността, защото покоят е твоето единствено благосъстояние.

Из „Цветя от Безмълвието“
от Учителя Мавахари

Бъди безмълвен

Безмълвието ограбва света. Безмълвието ограбва тъмнината. Безмълвието ограбва низшата природа. Безмълвието ограбва неразумността. Упражнявай се в Безмълвие, защото Безмълвието е подобие на Бога.

Бъди цвете

Цветето не говори, цветето не обяснява, цветето не спори, цветето не заблуждава, цветето не наранява. Цветето ухае в безмълвие. Бъди цвете, което ухае. Бъди Безмълвие, което ухае.

Из „Мистичната Безпределност“
от Втория Старец

Не познавай себе си

Не познавай себе си, за да не се ограничиш. Не познавай себе си, но люби себе си. Който люби себе си, придобива своята Безпределност. В Безпределността няма нищо за познаване. Безпределността е името на свободата.

Бъди неуловим

В неуловимостта този свят те изпуска. В неуловимостта другият свят не може да те види. Само грубото може да бъде уловено, докато тънкото е неуловимо – то минава през прохода на световете. Само тънкото се завръща в своята родина – Безпределността.

Бъди океан

Океанът поглъща всичко в себе си. Океанът поглъща доброто и злото. Великата душа на човека, това е океанът от Безпределност. Човекът е произлязъл от океана. Океанът е дълбочина. Океанът е стихия. Океанът е идея. Океанът е идея на Безпределността. Океанът е умаленото име на Безпределността.

Бъди чистия образ

Истинският човек не прилича нито на другите, нито на себе си. Истинският човек прилича само на тайната в себе си. Истинският човек има само един образ. Това е чистият образ на Безпределността.

Бъди без привързаност

Изработи си такава любов, която никой не може да нарани. Изработи си такова познание, което никой не може да уязви. Изработи си такава свобода, която никой не може да ти отнеме. Който люби Безпределността, тя ще направи всичко това за него.

Бъди бездънен

Щом обичаш този свят, ти имаш дъно. Щом обичаш другия свят, ти имаш дъно. Щом разбираш нещата, ти имаш дъно. Щом не разбираш нещата, ти имаш дъно. Но ако станеш безпределен, къде е дъното тогава?

Люби като Безпределността

Който люби като Безпределността, в него няма радост и скръб. Който люби като Безпределността, в него няма щастие и нещастие. Който люби като Безпределността, в него няма живот и смърт. Който люби като Безпределността, в него има само Дух и Огън, Истина и Свобода.

Бъди с молитвен дух

Молитвата отстранява времето. Молитвата въвежда във Вечността. Молитвата води към Безпределността. Молитвата съгражда моста към Безпределността. Когато молитвата извърши своето, тя се превръща в Покоя на Безпределността.

Бъди река

Не бъди бряг. Единият бряг е единият свят, другият бряг е другият свят. Не се обвързвай с двата бряга. Бъди река, която тече между бреговете и се слива със своя океан. Реката, това е твоят дух. А океанът символизира древната, мистична Безпределност.

Бъди жесток

Бъди жесток със своите недостатъци, превърни ги в светлина. Бъди жесток със своите слабости, превърни ги в топлина. Бъди жесток със своите добродетели. Превърни ги в самата Любов. Добродетелите са ограничения, а Любовта е Безпределност.

Търси и никога не намирай

Истинският търсач търси и никога не намира. Който намери, ограничава собствената си Безпределност. Истинският търсач дори и когато намери, продължава да търси. Който постоянно търси, постоянно се обновява, постоянно се обожествява. Постоянното търсене е постоянно намиране. Какво намира истинският търсач? Той намира само едно нещо: Харматая – Непостижимостта. Ето защо той познава себе си, защото той се опознава безпределно.

Бъди сляп

Бъди сляп за злото, защото злото е действие на скрития Бог. Бъди сляп за злото, защото злото е мечът на Истината. Бъди сляп за злото, защото злото е строгата сила на Бога. Който е сляп за злото, той вижда навсякъде Бог и Божията сила и Бог израства в него. Да виждаш постоянно Бога, това значи Бог да расте в теб безпределно.

Бъди Дух

Животът и смъртта са огранич