Книга на Тайнствата

•

Там живеят адепти

Мнозина разполагат с големи знания и отиват дотам, че създават различни теории за живота на слънцето, на луната. Някои поддържат, че има вода на луната, следователно има живот. Други абсолютно отричат живота на луната. На луната има живот. Там живеят адепти, високо подигнати същества, които могат да се справят с условията. Те не могат да живеят на земята, но могат да живеят на луната.

(книга 1/стр. 6)

На луната живеят много напреднали адепти. Те не се нуждаят от външната вода. Те са над условията. Те имат в себе си вътрешната вода, духовната вода. Те са напреднали поради това, че са открили живота в себе си, а не в окръжаващата среда. Те са открили себе си, своя Център, докато обикновените духовни жители на луната странствуват във външни неща, външни наблюдения.

•

На луната

Според някои учени на луната имало някакви светли точки, които представяли особен род предпотопна пепел. Тази пепел отразявала светлината. Според тях на луната няма нито вода, нито сняг. Ние поддържаме, че на луната има около сто хиляди души с висока култура и знания. (1/стр. 6)

На луната живеят около сто хиляди жители. Те са с висока култура. Що е висока култура? Високата култура се определя от това, докъде може да стигне погледът ти навътре. В този смисъл най-високо съзнание на луната имат само около 30 същества. Те имат такова дълбоко и невидимо наблюдение, че умеят да проникват в същността на нещата. Те са ядрото, което ръководи. Те са от Бялото Братство. Белите Братя са от расата на боговете.

•

Изсипал потопа върху земята

Някога на луната е имало много вода, но понеже нейните жители нямали нужда от тази вода, голяма част от нея изпратили на земята във вид на потоп, а за себе си оставили малко вода. Тази е една от теориите за потопа на земята, както и за живота на луната, в която може да се вярва, може и да не се вярва. (1/стр. 6)

Излишната вода на луната е била една необходимост за земята. Съществата на луната, които са избрали едно по-високо духовно развитие, са нямали вече нужда от водата. Съществата на земята, които са влезли в застой, са имали нужда от очистващата сила на водата. Така невидимият свят е изсипал потопа върху земята, за да отнеме застоя на съществата и да очисти тяхната вътрешна същност. Така чрез потопа невидимият свят е атакувал застоя, който всъщност е самото зло.

•

Животът на слънцето

Някои учени казват, че животът на слънцето е най-добър в сравнение с този на другите планети. Как можете да примирите това твърдение с твърдението на други учени, които казват, че температурата на слънцето е толкова голяма, че там няма никакъв живот? Кой е ходил на слънцето да знае какъв е животът там? (1/стр. 13)

Животът в силата на топлината е живот в силата на Любовта. Но топлината е нещо, което достига до милиони градуси. Казвам: Само много разумни същества могат да живеят в силата на топлината. Но има и същества, които могат да устоят на непоносимата топлина. Тук вече разумността не стига. Тези същества са по-висши от разумността. Те нямат към Бога разумно отношение. Те имат към Бога едно необикновено отношение. Те имат към Бога едно абсолютно отношение. И тогава Бог им е дал нещо от силата на Своя Дух. И те са станали свободни духове, живеещи независимо от силата на топлината.

•

Великият невидим свят

Вие изпитвате особени чувства пред величието на океана и казвате, че той представя особен свят. Такова нещо представя невидимият свят, който се открива на хората отчасти само според степента на тяхното развитие. Който малко е проникнал в този свят, той не може да не изпитва благоговение пред неговото величие и необятност. (1/стр. 24)

Великият невидим свят е океан от духовни същества. В по-ниските измерения този свят е наситен с радост. В по-висшите измерения радостта е придружена със силен стремеж. Така вечното търси необятното. Още по-нагоре са вдъхновените същества. Те имат голяма Мъдрост и пълнота, каквато другите нямат. Велик и необозрим е този невидим океан. Някога и вие ще дойдете тук.

•

35 милиона букви

Много са буквите на Божествената азбука! Те са повече от 35 милиона. Представете си какъв ще бъде речникът на Божествения език, който има 35 милиона букви! Оттук можете да разберете какво е човешкото съзнание, сравнено със съзнанието на възвишените същества, които могат да си служат с Божествената азбука.

(1/стр. 25)

Велик е Божественият език. Той е най-древният. 35 милиона букви, това са 35 милиона същества. Едни трептят, други летят, трети светят, четвърти сияят. Едни живеят в мрак. Те са избрали мрака, за да придобият най-древната си светлина. Други са избрали светлината, за да постигнат своята най-чиста разумност. Едни се учат във въздуха, други – във водата, трети – в огъня. Едни се учат във времето, други – във Вечността, трети – в Безкрайността. Това са същества-букви, същества-идеи. Те следват своите необятни пътища по подобие на своя Праотец.

Ангелът

За пример, може ли човек да стане ангел? По служене, по работа той може да бъде ангел, но не и по същество, по форма. Човек не може да приеме ангелска форма. – Защо? – Защото ангелът не върви по пътя на човека. Ангелът, за пример, не знае какво нещо е грях, а човек знае. Съзнанието на ангела е абсолютно чисто. (1/стр. 28)

Ангелите вървят по пътя на чисто духовна еволюция. Понеже не знаят що е грях, те нямат бреме. Човекът има външно или вътрешно бреме. Ангелът има постоянна радост. Радостта му е чисто духовна. Ангелът свети вътрешно. Ангелът лети не с крила, а с чистотата на своята вътрешна сила. Чистото странствува навътре, нечистото пътува навън.

•

Нещо, което ангелът не разбира

Ангелският свят се осветява отвсякъде, а човешкият – само от една страна. И в ангелския свят има нещо, което не е напълно осветено. Неосветеното именно им дава стремеж да вървят нагоре, да се усъвършенствуват. (1/стр. 29)

Има нещо, което ангелът не разбира, което е скрито в човешката природа. Има и нещо, което ангелът не разбира, което е скрито в ангелската природа. Така ангелът е заставен да проучва и човешката природа, и своята си природа. Проучвайки човешката природа, той става все по-духовен, като същевременно не преминава през грехове и страдания. А проучвайки ангелската си природа, той става все по-божествен и открива постепенно другите две степени на пълнотата.

•

Науката на небето

За небето, за онзи свят може да се каже следното: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло това, което небето представя.“ Както мравката няма представа за живота, науката и културата на човека, така и хората нямат представа за живота на небето, за науката и културата на съществата, които живеят там. (1/стр. 32)

Науката на небето е наука на висши души, висши същества. Тези същества се обучават от още по-напреднали вътрешни същества. Тези напреднали вътрешни същества ги обучават най-вече в потънкостите на Любовта и в потънкостите на Истината. Така те постепенно се завръщат към срещата с Великото Древно Същество. Когато тази среща се случи, те вече сами могат да се учат от собствения си Център по правилния и Божествен начин. Така вече те могат да преподават и на другите науката на небето.

•

Океан от необятност

Какво нещо е духовният свят? Той не може нито да се разбере, нито да се опише. Който и да се заеме да го описва, той ще опише един свят, подобен на физическия. Духовният свят е много по-необятен в своите простори, много по-величествен от физическия. Само онзи може донякъде поне да опише духовния свят, у когото висшето съзнание е пробудено. (1/стр. 47)

Духовният свят е океан от необятност. Съществата в духовния свят имат голяма широта на съзнанието. В този невидим космос, наречен духовния свят, основното качество е широтата. И тези, които правилно използуват широтата на своето съзнание, ги очаква дълбочина. Има три вида широта и които постигнат третия вид, ги очакват три вида дълбочина. Велик е духовният свят. Развитието в него е тънко и неуловимо, но то се следи от Божието око.

•

Белите Братя

От хиляди години насам Белите Братя са такива, каквито днес ги знаем. Те се раждат готови души, а не стават такива на земята. (1/стр. 83)

Белите Братя са завършили своето развитие. Слизайки на земята, те носят със себе си своята дълбочина и пълнота. Те са минали по дългия път на мистичното развитие. Те са работили с голямо усърдие, за да станат светлина. Те са работили с голямо постоянство, за да станат топлина. Те са работили с голямо търпение, за да станат Волята на Бога и да живеят чрез Бога. Те носят в този свят нещо, което хората го нямат. То е душата. Те носят нещо в себе си, което съществата в другия свят го нямат. То е духът. Кои са Белите Братя? Богове от Древността.

•

Проекции на мистични същества

Всички разумни и възвишени същества са учили с векове, докато научат нещо и после каквото са научили, те са го проектирали навън. Така са били създавани ред системи, подобни на слънчевата. (1/стр. 174)

Всички системи, които виждате навън, това са проекции на мистични същества отвътре. Нашето слънце е такава система. Вътре в нашето слънце живее същество с преизобилна светлина. Тази преизобилна светлина е способност на Мъдростта. Така Мъдростта вижда всичко в собствената си система. Но има други слънца, които ако докоснат нашето слънце, то няма да издържи. Във вселената има тайнствени сини слънца, но ние не сме готови за тях.

•

Той може да пътува в другите светове

Земята, слънцето, луната са направени за човека. Той може да се разхожда от една планета на друга и пак да слезе на земята. Той е свободен, разполага с билет, с който може да обиколи цялата вселена. – Защо ние нямаме тази опитност, тази свобода да се движим, дето искаме? – Да ви се даде този билет днес, това значи да станете по-нещастни, отколкото сте сега. За да може свободно да пътува от една планета в друга, човек трябва да има съответна форма. С човешката форма той може да живее само на земята. За другите планети се изискват други форми.

(1/стр. 275)

Ако човек възстанови духовното си тяло, безсмъртното си тяло, тогава той може да пътува в другите светове и да проучва скритата Мъдрост, която се таи в недрата на нещата. Но човекът е изгубил духовното си тяло и затова сега е в земно състояние, в земно мислене. Така както сега е устроен човекът, той не е достоен да пътува нито на слънцето, нито на луната, защото отивайки там, той ще види това, което не трябва да се вижда, ще чуе това, което не трябва да се чува и ще разбере това, което не трябва да се разбира. Така ако земният човек отиде горе, ще увеличи отчаянието си. А ако пробуденият човек отиде горе, ще увеличи вдъхновението си.

•

Зад Тайната на съзнанието

Зад съзнанието седи друга, по-възвишена област, върху която се гради Божествената наука. В тази област може да влезе само онзи, който живее според законите на абсолютната Любов, Мъдрост и Истина. Това е една свещена област, в която обикновен човешки крак не може да стъпи. Никое човешко око не би могло да надзърне в тази област. Не само човек, но никой ангел, никой архангел, никое божество не би могло да надзърне в тази свещена област на Битието. (1/стр. 314)

Зад Тайната на съзнанието е скрита по-дълбока Тайна. Зад съзнанието е скрита Тайната на чистия Дух. На чистото съзнание е дадено да се разширява. На чистата душа е дадена дълбочина, а на чистия Дух е дадено да прониква в самата Мъдрост на Бога. На чистото съзнание е дадено да блаженствува, а на чистия Дух е дадена потайната Мъдрост. Чистият Дух може да живее в места и в измерения, където съзнанието не може да проникне. Чистото съзнание умее да се наслаждава, но само чистият Дух може да проникне в тройната пълнота.

•

Те имат в себе си Божието око

И тъй, когато говорим за законите на разумната природа, ние разбираме разумните същества, които са завършили своето развитие. Тези възвишени, разумни същества се отличават от ангелите и арахангелите по това, че никога не пътуват. Те стоят на едно място и помагат на страдащите души. (1/стр. 323, 324)

Има една категория възвишени същества. Те умеят да проникват дълбоко в страдащите души. Те проникват дълбоко, проучват ги и после им изпращат своите лъчи, своята помощ. Ангелите и арахангелите не могат да проникват толкова дълбоко. Те помагат на страдащите по друг начин – той е по-външен. Ангелите и арахангелите са подвижни. Страдащите души са също подвижни. Всички те са в процес на развитие. Но тези възвишени същества, за които ви говоря, са неподвижни. Те са завършили своето развитие. Те са се завърнали в своя Център. И от своя скрит Център те наблюдават всичко, което е в движение, и му помагат. Те имат в себе си Божието око.

•

Боговете

Когато говорим за боговете, ние не разбираме същества, създадени от човешката фантазия, но ония светли и възвишени души, дошли на земята между хората да ги научат неща, които те не знаят. След грехопадението боговете напуснали земята и оставили царете вместо тях. Днес царете управляват хората. Ще дойде ден, когато царете ще се оттеглят и отново ще дойдат боговете. Това значи, че се е завъртяло колелото на живота. (2/стр. 159)

Боговете са извън еволюцията. Тези Нефилим, т.е. тези Синове на Прасветлината, не спадат към колелото на времето. Те спадат към колелото на Духа. Те виждат всичко и проникват във всичко. Те са посели скъпоценните камъни дълбоко в земята. Те движат силите в скъпоценните камъни и ги правят да възрастват. Скъпоценният камък не е обикновен камък. Той е живо същество, израснало от вътрешната светлина на Нефилим. Рано или късно Нефилим ще превърнат и хората в скъпоценни камъни. Що е скъпоценният камък? Тайнство, скрито не само в недрата на земята, но живо Тайнство, скрито в ръцете на Нефилим – Изначалните същества.

•

Лицето на Любовта

Стремежът на човека, който излязъл от рая, както и на всички култури досега, се заключава в това да видят лицето на Любовта, да познаят Бога. Това е стремеж не само на човека, но на всички живи същества по лицето на земята. Не само земните същества искат да видят лицето на Любовта, но и всички останали същества, които живеят по различните планети и светове във Всемира. (2/стр. 260)

Всички искат да видят лицето на Любовта. Лицето на Любовта е скритото лице на Бога. Лицето на Бога не е образ. Лицето на Бога е не-образ. То е неведомост. Всички същества, които са постигнали образ, са се ограничили. Пътят, който съществата трябва да извървят, е да пътуват от образ към не-образ. И всяко същество, което е станало достойно да види не-образа, то вече изоставя своя образ, то вече изоставя себе си и става подобие на Бога.

•

Светът на Вечната Светлина

Представете си, че всеки от вас живее сам в един свят; как ще се чувствувате тогава? Това е възможно, обаче първо човек трябва да мине нирвана, за да влезе в този идеен, възвишен свят. Мине ли този свят, човек ще отиде в света на Вечната Светлина, дето нито дървета има, нито вода има. Той ще живее във Вечната Светлина, ще бъде тих и спокоен, за нищо няма да мисли и ще се радва, че е преминал страданията и живее в радостта, като използува благата, които Бог му е дал. (3/стр. 32)

Когато човек познае себе си, той ще се раздели със светлината и тъмнината и ще се завърне в Прасветлината, наречена Вечната Светлина или Непрекъснатата Светлина. Тук няма нито изгрев, нито залез. Тук има необятна свобода. Тук човекът е господар на себе си. Кой е господар на себе си? Този, който няма нищо, но притежава всичко. Светът на Вечната Светлина е Древна, Първична Река. Тук всичко тече и се движи бързо, но изглежда неподвижно. Тук всичко се движи, но трябва да имаш око за това.

•

Светии със 100 милиона очи

Има светии пък със 100 милиона очи. Можете ли да си представите какво нещо са тези светии? Разбира се, това се отнася до същества с висока, напреднала култура. (3/стр. 170, 171)

Когато човек придобие своето безсмъртно тяло, когато човек придобие своето светещо тяло, когато човек познае своя истински духовен организъм, тогава всичките му клетки стават извори, тогава всичките му клетки стават очи. Тези, които са имали Любов към Бога, придобиват милиони очи. Те могат да проникват навсякъде и да виждат това, което обикновените очи не могат. Тези очи могат да видят в мрака светлина, докато за другите мракът е мрак. Не им е дадено да видят Тайната на мрака. Обикновените хора също имат очи, но нямат взор, който да прониква. Взорът е духовно явление.

•

Реалният свят е без сенки

Каква е разликата между реалния и нереалния свят? Реалният свят е без сенки. Той е Божественият свят. Всички останали светове за да бъдат разбрани, имат сенки. Божественият свят, като реален, няма сенки, затова остава неразбран.

(4/стр. 14)

Реалният свят е чисто слънце без сенки. Реалният свят черпи от себе си. Реалният свят е свят, който извира в себе си. Светът на сенките е двоен свят, той е раздвоен свят. Умът е сянка на чистия Дух. Сърцето е сянка на висшата Душа. Физическото тяло само по себе си е сянка на духовния човек. Физическото тяло като отражение дава още една сянка. Човек е заживял в сенките, когато е станал нереален. Истинският човек, т.е. ученикът, трябва да се завърне в Душата и в Духа си, трябва да се завърне в своята Божествена реалност. И тогава той ще стане реалност без сенки. Той ще е познал себе си. Така той ще бъде оригинал, а не копие. Що е това оригинал? Чистата Божествена реалност, светът, в който няма сенки и отражения. Божествената реалност е без тяло. Това е то Духът – чиста Прасветлина; динамично движещ се разум; Дух, който прониква навсякъде; чиста реалност, която не съдържа в себе си светове. Тази реалност прониква навсякъде, но от нищо не се цапа.

•

Пътува свободно във вселената

Който обича Мъдростта, ще пътува свободно във вселената. Без светлината на Мъдростта никъде не можеш да отидеш. Само светлината дава свобода на човека да пътува от едно слънце на друго. Мъчно се постига Мъдростта. (4/стр. 72)

Най-трудният път е пътят на Мъдростта.Човек става мъдър, когато е извървял правилно пътя на Любовта. И тогава самата Любов му посочва тесния път към Мъдростта. Мъдрият човек сам по себе си е ключ и затова той може да преминава от един свят в друг, без да има препятствия. Между световете няма заключени врати, няма прегради. Световете са отворени врати, но само мъдрият може да преминава лесно и да се среща с високите Учители. От тях той научава неща, които не са писани в Свещените книги. Този, който не е придобил Мъдростта, не може да премине през отворените врати на световете. Той се сблъсква с преградата, която е самият той. Такъв човек наричаме недостоен. Такъв човек Любовта не го е завела в Мъдростта и затова отворените светове за него са затворени врати.

•

Ангелите са на милиони години

Ангелите, които помагат на хората, са стари, на милиони години. (4/стр. 96)

Ангелите са преминали развитието си в многобройни светове и затова те имат вътрешни методи, с които да помагат на хората. Вътрешните методи са истинските, реални методи. За пример: един човек може да ти се усмихва много години, но между вас да си остане безразличието или само някакви приятни отношения. Но когато те погледне ангелът в човека, това е поглед-тайнство. Този поглед те повлича. Той те въвежда в развитието. На окултен език казано, Вечността те е привлякла. Този поглед-тайнство е по-силен от всички човешки работи, които се вършат на земята.

Слънчевите жители

Какво представя вашето знание в сравнение с това, което слънчевите жители имат? Едно слънчево дете, едва едногодишно, знае милиони пъти повече от най-учените хора на земята. То е пеленаче, но една негова година е равна на 200 милиона земни години. Вашата мярка е малка, а тая на слънчевите жители е крайно голяма. Когато това дете стане на 200 милиона години, сметнете на колко години ще бъде един човек на земята. (4/стр. 207, 208)

Един слънчев жител носи в себе си нещо от Първичното естество на Виделината. Учените на земята не могат да проникват в същността на нещата. Те не познават нито Тайната на живота, нито Тайната на смъртта. Те все изучават нещата, но то е едно забавление. Един слънчев жител има у себе си нещо от Прасветлината. Ако той сгъсти тази Светлина в себе си, той може да проникне в Тайната на боговете и да черпи Мъдрост. Такова слънчево същество е само по себе си сияещо и искрящо. Това е плод на истинското знание. Говорът на един слънчев жител е светещ. Това, което сияе, не говори. Да говориш със сияещата си същност, това е Първичен говор, Първичен език.

Животните говореха с хората

Преди грехопадението животните бяха на по-висока степен на развитие, отколкото сега. Тогава те говореха и се разбираха с хората. Днес хората заеха тяхното положение. Те сега говорят, но сами не се разбират. (4/стр. 320)

Преди грехопадението хората не бяха хора и животните не бяха животни. Преди грехопадението хората и животните бяха същества. Те живееха в единство и си говореха на единния език – духовния език. Но впоследствие тези хора и тези животни, които изгубиха духовния език, станаха врагове. Те започнаха да се преследват, защото изгубиха духовността в себе си, изгубиха езика си – езика на чистата духовност. Сега хората и животните си говорят със звуци. Мъчат се, дресират се, но мъчно се възстановява Първичният език. Но има и такива хора и животни, които много се разбират помежду си. Това се дължи на остатъците от Първичния, духовен език.

•

Зад Божествения Дух

Окултната наука в своето развитие е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения Дух. Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира. (5/стр. 25)

Окултната наука е проникнала в Тайните на Божествения Дух и Го е опознала като прояви на Любовта и Мъдростта. И тя все повече продължава да прониква в Неговите Тайни. Но зад Божествения Дух има мистериозни Старци – 24 независими Прадревни Старци. Те са Божества, които боговете не познават. На този етап Старците работят в хармония с Божествения Дух и ритъма на Вселената. Този ритъм е в хармония с развитието, но тези Старци превъзхождат развитието, ала времето им не е дошло.

•

Преди грехопадението

Преди човека обаче други същества, по-напреднали от него, са грешили. В сравнение с тях човек е дете. Те сгрешили поради гордостта, която била силно развита в тях. Как сгрешили, досега никой не знае. (5/стр. 122)

Преди грехопадението тези, които пропаднаха, са Нефилим – боговете. Те не познаваха напълно скрития Център на Бога. Те не познаваха съкровеното Му ядро. Те имаха определена степен на съвършенство, но не пълна. И когато бяха посети в древната земя, те се възгордяха и провалиха себе си, а по-късно провалиха и хората. Тогава Бог задвижи втория Си скрит Център и отне частичното им съвършенство. Така те станаха демони. И сега Бог ги използува за други Свои скрити цели. В началото войната с тях беше чисто духовна. После тя се премести навън, стана външна и земна, защото Бог направи уловка, направи Творение, създаде сътворен свят, за да не се виждат и да не знаят кой с кого се бие. Ако тъмен дух победеше светъл дух, той не знаеше, че светлият дух се освобождава от външното си тяло и се връща в Светлината. Така демоните се радваха на своята победа, а светлият дух тържествуваше в своята Тайна. Той ставаше свободен дух – Син на Светлината. Засега демоните не знаят, че воюват срещу себе си. Но в бъдеще те ще се насочат навътре срещу собственото си невежество и тогава ще дойдат прозренията, които са пътеки към вътрешното Царство на Бога. Така те ще се завърнат отново към своето минало и ще започнат да търсят съвършенството, но по нов начин.

•

Да се разходите по всички планети

Когато бъдете готови, ще ви дадат свободен билет да се разходите по всички планети. Това става по особен начин, със специална колесница.

(5/стр. 170)

Когато станеш духовен човек, когато се освободиш от земното в своите мисли и чувства, ти вече ставаш непривързан към земята. Така ти вече ставаш достоен за пътуване по другите звезди. И понеже духовното тяло е вече организирано, тогава вече ти можеш да тръгнеш на път. Това няма да бъде просто разходка, то ще бъде узнаване. Ще узнаеш друга духовност, друга Мъдрост. Ще се срещнеш с Мъдреци и Старци. Ще се срещнеш с дълбочина, която не си подозирал. Ще се срещнеш дори с Тишината, която е без мълчание.

•

Шестата, Седмата и Осмата раса

Шестата раса ще бъде раса на гениите. Седмата раса е раса на светиите. След светиите иде вече расата на Учителите. Когато мине през фазата на Учителите, човек напуща земята, напуща слънчевата система, понеже минава в друга еволюция. (6/стр. 64)

Шестата раса ще бъде раса на духовната разумност. Седмата раса е на светиите, расата на висшата Светлина. Расата на разумните ще подготвя хората за висшата Светлина. Расата на светиите ще подготвя хората за сливането с Бялата точка, която е Тайна на скрития Отец. Шестата и Седмата раса са само подготвителни. После ще дойде Осмата раса – расата на Великите Учители. Тя ще даде методите на избраните, които ще влязат в Тайнството на скрития Бог и ще се обновят с Него. После те ще се върнат отново, за да поведат другите. Осмата раса, расата на Великите Учители, ще се оттегли настрани. Тя ще продължи да работи в други по-дълбоки измерения. Тези измерения са извън духовната разумност и висшата Светлина.

•

Праслънцето

Има същества, за които слънцето нито изгрява, нито залязва. За тия същества слънцето вечно свети. Тези същества се намират на висока степен на съзнание. (6/стр. 286)

Има същества, за които има изгрев и залез. Тези същества са изгубили нещо от реалността си и затова за тях текат два процеса – изгрев и залез. Понеже са изгубили нещо от реалността си, те са станали двойствени. За висшите същества грее само едно Слънце – Праслънцето. В това Слънце няма залез. На тези същества Бог показва най-древното Си Лице, което е носител на истинската Мъдрост, защото тези същества винаги са били в единство с Бога. Там, където има изгрев и залез, там, където има живот и смърт, там човек е изпратен на обучение, защото той е изгубил древната Мъдрост. И когато човек преодолее изгрева и залеза, той ще познае единството и ще се върне в Прасветлината, която е била преди слънцето и мрака.

•

Трите стъпала в ада

Влезе ли в ада, човек влиза в областта на скърбите и страданията – първото стъпало на ада. После той влиза още по-навътре – на второто стъпало, в областта на мъчението. Има и трето стъпало на ада. Кое е това стъпало, никой не знае. За него не се говори. На трите стъпала в ада отговарят три стъпала и на небето. (7/стр. 127)

Адът има три степени – скръб, мъчение и мрак. Скръбта ако не е разбрана, се превръща в отчаяние. А когато е разбрана, тя се превръща в радост, тя дава дълбочина на радостта. Мъчението ако не е разбрано, се превръща в самоубийство. Но ако мъчението е разбрано, то завръща човека в доброто и осмисля неговото отклонение и неговия път. Мракът – това е най-тежката стeпен на ада. Ако той не е разбран, той погубва всичко човешко у човека. Но ако мракът е разбран, човекът изтръгва от него стара Тайна. Тогава човек става същество на висшата Светлина. Изкуство е в големия мрак да видиш скрития Бог. Само тези, които имат Божествената Любов, могат да видят в мрака Тайната на живота и своето безсмъртие. Но тези, които са изгубили Любовта си, се демонизират. Те стават жители на мрака, жители на своята участ.

На месечината

Казват, че животът, който някога съществувал на месечината, се преместил на земята, а на месечината останали само най-учените същества. Те живеят под кората на месечината, поради което повърхността ѝ е съвсем пуста – нищо живо не се среща там. (8/стр. 56)

По пътя на падението някои същества, които допуснали в своята светлина и тъмнина, пропаднали на земята и придобили сгъстени физически тела. Тези, които не са смесили светлината с тъмнината, останали на луната. Те съхранили своята чистота и своята светлина и затова сега живеят на луната в по-лека, ефирна форма. Лунните жители изучават Тайната на живота от гледна точка на лекотата, подвижността и духовността, докато земните жители изучават живота от гледна точка на тежестта и на своя ум, от гледна точка на смесената си природа. Ако земните успеят да превърнат тежкото в леко и успеят да се върнат в своeто духовно тяло, тогава и те могат да изучават Тайната на живота, както я изучават леките и ефирни същества.

•

Нов космос

Целият свят ще се обърка, само Бог ще действува разумно и ще създаде нова вселена, нов свят, нов космос. (8/стр. 131)

Сам Бог ще помогне на хората да излязат от човешкото си съзнание. Човешкото съзнание е било изгонено от висшето съзнание, светлото съзнание. Висшето съзнание всъщност, това е бил раят, ефирната област. Понеже хората нарушили заповедта на Бога, те влезли в нисше, земно съзнание. Те били изгонени от лекото и светло съзнание и затова сега на земята преминават през много страдания, за да се подготвят за новия духовен космос. В този космос те ще живеят в безсмъртните си тела, в които няма място за смърт, страдания и болести. В новия космос, който Бог пресъздава, ще влязат само леките, подготвените, пречистените и духовни същества. Новият космос ще бъде място за нови същества. Той няма да бъде съставен от тежка материя, както например са корените на дървото. Той ще бъде съставен от клони, листа и цветове, т.е. от нова, пречистена, духовна материя.

•

Първият човек

Каквото и да се говори за създаването на първите човеци, това е голяма история. (8/стр. 162)

Първият човек е бил създаден като чисто духовно съзнание. Това съзнание обладавало свободната Първична енергия. С тази енергия човекът можел да странствува свободно. Цялата духовна вселена била негова, пространството било негово. Той живеел в Дървото на живота. Но му било забранено да яде от тайнственото Дърво на познанието на доброто и злото. Това Дърво е друг поток. Това Дърво е черен поток. При него енергията е обратна на Дървото на живота. В Дървото на живота енергията е лъчезарна, лека, сияеща и ефирна. Това е висшето съзнание, самият рай. В другото Дърво енергията е черна, привличаща, завличаща, тежка, земна и груба. Тази енергия е свързана със смъртта и приземяването. Първият човек бил предупреден, но той вкусил от черния поток. И той не могъл да издържи. Станала промяна. Съзнанието му било преобразено. Той оголял, т.е. облякъл се в земно тяло и придобил нисше съзнание, с което трябвало да се бори. Има същества, които са яли от това Дърво, от този черен поток, но те не са паднали като първия човек. Те не са паднали като Адам, защото били подготвени. Те имали велика и неизменна Любов. Тя устояла на черния поток и те съхранили в себе си рая, т.е. висшето съзнание. Така те останали в своята Първична, Изначална Светлина. Докато Адам смесил светлината си с черния поток. И затова сега светът е в голяма борба. Адам станал светът.

•

Прадревни Божества

Светлината, която слънцето праща към всички планети, показва, че там живеят високо интелигентни и разумни същества. (8/стр. 217)

На слънцето живеят Прадревни Божества. Те никога не са падали за разлика от боговете Нефилим. В древността, когато се състоял Хадор – Изпитът, Божествата са оцелели, а боговете са пропаднали. Божествата са оцелели на милионите градуси Любов, излъчени от Прадревното Божество. И днес Божествата, които са скрити в слънцето, светят със своите висши лъчи. Те са велики създатели, сътворци. От малките неща те са създали големи неща. Така както боговете от малката семка правят ябълката и от малката семка възрастват цяло дърво, така Божествата правят по-големи чудеса. От капката те са направили река. После уголемявайки реките, те са направили морета и океани. От малкото камъче те са направили планини. Това е тяхното Тайнство. И сега ни гледат от слънцето и ни наблюдават. А радостта им е обширна. Те са свързани с нашата древност.

•

Велико бъдеще

Велико бъдеще очаква човека. Засега той се намира в своето детинство. Много години още трябва да работи, да се учи, да минава от една планета в друга, докато дойде до зряла възраст. Той ще бъде жител не само на Земята, но и на Венера, на Марс, на Юпитер. Когато мине през всички планети и придобие нещо ценно от тях, той ще отиде на Сириус, дето ще прекара дълго време. Оттам той ще отиде на друго Слънце, около което се въртят всички слънца на вселената. (8/стр. 217)

Дълбок и величествен е пътят на ученика. Той трябва да премине през много места и от всяко място да събере в себе си определени лъчи на силата, на чисто духовната сила. На Земята той трябва да изгради в себе си устойчивост и неизменност. На Венера трябва да постигне истинско различаване, на коя любов да посвети себе си. На Марс трябва да стане воин на Истината. Само така той ще увеличава чистотата на своята духовна сила. На Юпитер трябва да събере в себе си чистите лъчи на благородството. С това чисто духовно тяло извървявайки своя свещен път, ученикът ще стигне до Сириус. Там ще изучава древните Тайни на вселената. И когато ги изучи, го очаква друго Слънце – тайното Слънце във вселената. То е Алфиола. След като е изучил Тайните, той ще бъде подготвен да разбере най-висшите Мистерии на самия Бог.

•

Акашовите записи

Значи сам Бог е написал закона си в човешкото сърце. Който има светлина, той чете Божия закон в оригинал и оттам го превежда на хората. И Мойсей написа законите по същия начин. Той ги четеше в главата и в сърцето си в оригинал и ги превеждаше на език, достъпен за онези, които нямаха светлина сами да четат и разбират. Оригиналът, който се намира в човешката глава и в човешкото сърце, философите наричат Акашови записи. (8/стр. 220)

Акашовите записи се намират в сърцето и главата на човека. Когато сърцето е пречистено, то се превръща в сияещо духовно ядро. Тогава сърцето е вече чисто духовно, безсмъртно. И тогава висшата душа може да чете в него чисто духовните неща. Така душата чете Акашовите записи и опознава все повече себе си и своя произход. Така душата узнава своя вечен Път. Има още по-тънка и дълбока Акаша – тя се намира в Третото Око на човека и във Върховния му Център. Когато човек напълно овладее мисълта си, тогава Третото Око, или Окото-огън, го дарява с много тънки разбирания за Първичните неща. Третото Око е завръщане в рая. То е самото единство с рая. Тук човек има право да изследва Тайните на самия рай. Но има и по-висш Център – Върховният Център Сахасрара. Тук е завръщането в Царството Божие. Тук човекът е вече чист Дух и на него му е позволено да прониква в Тайните на Бога. Има и специална Акаша и тя е свързана с осмата чакра, но тя е неразбираема, тя е заключена. До нея не достига дори и чистата духовност. Осмата чакра е свързана с мистериозната отвъдност. Тя съдържа в себе си Мъдрост преди вселената.

•

Хората от Шестата раса

От бялата раса ще излезе Шестата, светеща раса, в която хората ще се различават от сегашните. Техните тела, очи, уши, нос, уста ще бъдат другояче устроени… Хората от Шестата раса ще виждат на всички страни и посоки, ще виждат и бъдещето. (8/стр. 305)

Хората от Шестата раса ще бъдат светеща Любов и затова те ще могат да виждат отвътре чрез проникване. Що е Любовта? Самото зрение, самото виждане. Сега зрението е само в очите на човека и частично в сърцето му. Тогава целият човек ще бъде зрение, защото Любовта, това са очите на Бога. Но и в Шестата раса ще има избрано ядро от светещи същества. Те ще виждат не само бъдещето, но и потънкости в него, които трябва да преобразят. И тези, които съумеят да преобразят това, те ще проникнат в скритата Светлина на самия Бог. Така те ще узнават Неговите Тайни, които ще предават на други светещи. Що е Тайната? Светлина в самата себе си. Тя сама се разкрива на този, когото си избере.

•

Велики същества

За пример, според някои учени слънцето е горящо тяло с температура 25 милиона градуса, според други – 50 милиона градуса, според трети – още по-висока. Те изключват всякакъв живот на слънцето. Според най-новите теории вътрешността на слънцето е твърда и там живеят разумни същества, а повърхността му е нагорещена, с висока температура. Това именно го предпазва от нападения. (8/стр. 367)

На слънцето живеят велики същества. Те са въоръжени с изобилна светлина и с изобилна топлина. Това е тяхното най-силно оръжие. Всеки, който има такава светлина и топлина, е неуязвим. Но как те са постигнали този поток от светлина и топлина в себе си? Те са минали през стария и древен мрак и оттам са го изтръгнали. И сега светят със светлина неуязвима. Що е това старият и древен мрак? Малцина знаят това. За това няма право да се говори, но аз малко ще отворя вратата. Старият и древен мрак, това е прикритата свещена природа на нещата. И затова който стигне до дъното на този мрак и го преодолее, той придобива потока на свещеното. Той става слънце, той става извор.

•

Ще проявят живот

Днес само хората, животните и растенията растат и се движат, но един ден когато завършат развитието си на земята, и телата, които са в покой, ще напуснат сегашното си състояние и ще проявят живот. (9/стр. 243)

Днес всички хора, животни и растения се движат. Те се движат, защото енергията в тях работи. Има камъни – обикновени и скъпоценни, те не се движат, те са в покой. В тях също има енергия, но тя е скрита. Тя е работила и се е оттеглила. Скъпоценният камък е работа на скрито същество, което е действало вътре в него. Скъпоценният камък е израснал дотолкова, доколкото това същество е работило в него. Скъпоценните камъни са тайнствени същества. Те говорят за скрита деятелност, която ние не виждаме. След време всички тези тела, които са в покой – обикновеният камък, дървото, тревичката – ще бъдат проникнати от друга енергия, по-висша, и те също ще започнат да се движат. Тогава енергията ще се прояви. По този закон и умрелите ще възкръснат, духовните им тела ще се възродят, защото върху тях ще се излее нова енергия и ще ги проникне отвътре. Ще дойде време, когато всичко, което е било в покой, ще бъде приведено в движение, ще се възроди.

•

Период, за който нищо не знаем

Някога човек е живял в Бога – период, за който нищо не знаем. След това той е излязъл от Него като дихание, пробудил се е и започнал самостоятелно да живее и да се развива. (10/стр. 192)

Някога човекът е живял в Бога, в единство с Него. Той е бил чист, невинен и напълно зависим от Бога. Той е бил лек, безсмъртен, без тегло, без тяло. Бил е чиста душа, но е бил като едно дете, като едно вечно дете. Бог не е искал първият човек да остане дете. И Той го отделил от Себе Си. Той допуснал грехопадението. Той допуснал първият човек да яде от Дървото за познанието на доброто и злото. Чрез това Дърво енергията се сгъстява и човекът се е облякъл в тежки условия, в тежка материя, т.е. във физическо тяло. Сега той е трябвало да търси Бога по нов начин и да започне да расте. Целта на Бога е била детето да стане мъдрец. Целта на Бога е човек да стане зрял и осъзнат и да се върне при Него мъдър и свободен.

Ако очите на човека се отворят

Ако очите на човека се отворят, той ще види около себе си много възвишени същества: светии, праведни, добри хора. Той ще види около себе си такива светове, каквито никога не си е представял. – Какво да направим, за да се отворят очите ни? – Влезте в живота на Любовта. Любовта отваря очите на човека. (10/стр. 233)

Ако имаме Любовта, ще виждаме, както Бог вижда. В Любовта е скрито виждането. Любовта е динамиката на Бога. Обикновените хора не виждат в невидимия свят поради неговата динамика. Вътре в нашето пространство живеят много същества – праведни, ангели, висши същества, древни същества, но тяхната динамика е голяма, поради което са невидими. Само нашата Божествена Любов може да ги види и да ги улови. Любовта има поглед в невидимото, докато обикновеният човек има само зрение без виждане, без око. Любовта е виждащата сила, всичко друго е само очи… Ние можем да виждаме в другите светове само ако Бог ни призове в Себе Си, както е станало с Енох. Енох е видял нещо в света на боговете, но и той се е уплашил, искал е да слезе на земята отново. Казвам: Необятното е страшно, дори и за подготвените същества. Необятното е безпределно. То е като дъно без край.

•

Трите вида слънца

Светлината се проявява на земята, но тя не иде от земята. Светлината, която виждаме, е отражение на слънцето. Слънчевата светлина пък е отражение на друго едно слънце. Между нашето слънце и истинското слънце има едно тъмно слънце, което поглъща всичката светлина. Нашето слънце черпи силата си от тъмното слънце, а тъмното слънце черпи сила от истинското слънце. Значи докато дойде на земята, светлината претърпява няколко превръщания: светлината на истинското слънце се поглъща от тъмното; светлината на тъмното слънце се поглъща от нашето и от нашето се предава на земята. (10/стр. 250, 251)

Трябва да разберем трите вида слънца – нашето собствено слънце, тъмното слънце и древното Слънце. Това са три системи. По друг начин казано: нашата душа-същество, тъмното същество, което ни пречи, и Прасъществото – Изворът на всичко създадено. Ако нашата душа е избрала света, тогава тъмното същество-слънце става поглъщател на нашите сили. То изпива живота ни и ние не можем да стигнем до Праслънцето. Но ако нашата душа е избрала Бога, тъмното същество-слънце започва да залязва за нас, а ние започваме да черпим от Прасъществото. Тъмното същество ще продължи да съществува, но не за нас. Това тъмно същество, това тъмно слънце ще продължи да съществува, защото Праслънцето му дава сила. И това тъмно слънце ще ни научи да намерим единственото истинско Слънце вътре в себе си.

•

24 Старци

На небето има само 24 Старци. Всеки Старец представя една минала епоха. (10/стр. 288)

Всеки Старец си има своя собствена Древност. Всеки Старец е живял милиарди години. Всеки старец е преминал през световете и е придобил опит, който превъзхожда световете. Всеки Старец е праобраз на скритата Мъдрост. Какво означават за Стареца минало, настояще и бъдеще? Те нищо не значат, защото той има в себе си Безкрайността. Какво значат за Стареца тук, сега и отвъд? Те нищо не значат. Той ги превъзхожда. Когато се ражда на земята, той се ражда като нероден. Когато умира, той се завръща като нероден. Необяснимо нещо е един Старец. Най-хубавото нещо на земята е да те призове Старец. Тогава си призован на път към Абсолютната родина, която е друго име на Великата Мистерия.

•

Душата

Под думата душа ние разбираме цялата вселена с всички светове, които влизат в нея. Душата включва всичко в себе си. (10/стр. 317)

Душата е ефирна вселена. Тя е съкровено начало, излъчено от Прадревна Тайна. Тя е повече от света, тя е повече от времето. Тя може да се разширява и може да се смалява. Когато се е смалила, тя е влязла в ограничението, наречено време. Когато се разшири, тя влиза в духовната вселена, която е наречена Вечност. Във времето душата ще научи закона на смаляването. Във Вечността душата ще научи закона за разширяването. Странна е нашата душа. Тя е ефир от ефира. Тя странства в най-различни светове, но винаги се завръща в своята духовна вселена.

•

Древен смисъл е скрит в Мъдростта

Мъдростта е съвкупност от разумни същества, които включват в себе си знание и сила. Тия същества са създали цялата вселена. (10/стр. 320)

Древен смисъл е скрит в Мъдростта. Мъдростта е съставена от разумни същества, от богове и от прадревни Божества. Всички те са разумни и мъдри, но на степени. Те са несътворени, но са създали сътворената вселена. И затова те могат да я наблюдават отвътре. Най-близко до сътвореното са ангелите и ангелските йерархии. Боговете живеят в несътворената вселена, духовната вселена. А прадревните Божества образуват ядрото на Божествената вселена. Тук е Царството на Бога и това е именно Царството Божие.

•

Зад Истината

Зад Истината седи един неопределен, неорганизиран свят, в който човешки крак не може да стъпи. Какъв е този свят, никой не може да си представи. (10/стр. 392)

Що е Истината? Един неорганизиран свят. Истината е като самата свобода. Истината е свободен Дух, който се рее във всички светове. Когато хората са познавали Истината, те са били неорганизирани, свободни. Но когато са допуснали лъжата, те са станали свързани, организирани, ограничени. В този свят има много организации, но те нямат свободата. Свободата е качество на чистия Дух. Всичко организирано е свързано и обременено от своите представи. Всичко неорганизирано има само една представа – Бог. И затова то е свободно. Само просветленият човек знае как да се освободи от своята сътворена част, защото той знае истинския път към своята свобода.

•

Слънцето ще загасне

Ще дойде ден, когато и слънцето ще загасне. Следователно аз не мога да вложа всичката си вяра в тела, светлината на които не е вечна. Обаче има едно слънце, което никога не загасва. То осветява по-малките слънца. (11/стр. 327)

Ще дойде време, когато слънцето ще изгасне. То ще стане, когато вътрешното слънце изостави външното. То е, както когато душата изостави тялото. Къде ще отиде вътрешното слънце? То няма да загуби светлината си. То ще се скрие в себе си. То ще продължи да свети в себе си. Какво ще стане с него? След време то ще бъде призовано от Божията Тайна, която се явява Баща на това слънце. И тогава то ще засвети на друго място с нова светлина, обновена светлина.

•

Милиони същества живеят на слънцето

Знаете ли как живеят съществата на слънцето? Знаете ли какъв е техният език? (11/стр. 402)

Милиони същества живеят на слънцето. Те са разумни същества, богоподобни. Те са изпълнени със светлина и топлина. И ние получаваме тази светлина и топлина през прозореца на това слънце. И ако ние съзнателно търсим тази светлина и топлина, ще се върнем някога към собствения си слънчев разум, който сме изгубили. Слънчевият разум е нашето Богоподобие. Но в човека има Тайна, която свети повече от слънцето.

•

Свят на древното безвремие

Божественият свят е най-красивият свят. Хората не могат да си представят тази красота. (12/стр. 191)

Божественият свят е свят на древното безвремие. Тук не тече време, тук тече вечната Любов. Тук знанията са ненужни. Тук тече Мъдрост, която е богоподобна. Тук съзнанията са светещи. Трудно е да се опише как се обменят светещите съзнания. Отношенията са основани на прадревния закон, наречен Ал Матирия, т.е. Великата Истина. Това са отношения, които светят в Тайната на Бога.

•

Цялата Вселена пътува

Цялата Вселена пътува в пространството и накъде пътува, това учените не са определили.

(13/стр. 12)

Вселената и съществата пътуват към своя Център. Вселената и съществата пътуват към своя Произход. Вселената и съществата пътуват към Истината. Само Истината може да им даде това, което им липсва. Какво съдържа Истината в себе си? Най-древната пълнота на Бога.

•

Скрито Царство

Съществува в света едно Царство на един абсолютен ред и порядък, дето в туй Царство бедни хора няма и богати няма, и учени няма, но и прости няма. Лоши няма, но и добри няма… Там има само любещи същества, мъдри същества и истински същества. (13/стр. 46)

Съществува в този свят скрито Царство. Това са невидими същества, висши, напреднали същества. Те живеят странно между хората и затова хората не ги познават и не ги разбират. Тези същества са заживели в същността, в Бога. Те се хранят с друг хляб. Те не ядат външния хляб както хората. Доброто за тях е лош хляб, защото в този свят доброто е смесено със злото. Те се хранят с друг хляб. Това е Мъдростта. Само тя ги насища. Какво се крие в Мъдростта, че толкова много я обичат като хляб? Мъдростта съдържа в себе си елемента безкрайност.

•

Животът на месечината

Много е красив животът на месечината. Много по-красив, отколкото на земята. (13/стр. 107)

На луната живеят висши същества и изостанали астрални души. Тук животът на астралните души е по-лек от живота на хората на земята. Висшите същества на месечината живеят в своята духовност и в своята Божественост. Така те живеят в пълнота, във вечност и в нероденост. Нисшите жители на луната живеят в лъжа, в конфликти и в противоречия. Подобно на земните хора те също се хранят и умират. Но храната им е лунна и смъртта им е лунна – по-леки от земните. Те също се прераждат, но астрално. И ако някое от тези същества реши да търси Истината, тогава на помощ идват висшите същества на луната. На луната живеят много адепти. Често там се явяват и трима Старци.

•

Три вида вселени

Какво може да стане за бъдеще? Тази вселена като се измени, трябва да знаете какво ще стане от нас. (13/стр. 135)

Има три вида вселени. Първата и най-нисшата е физическата, хаотичната. Тя постепенно се видоизменя и след време трябва да стане духовна. Духовната – това е разумната вселена. Тази духовна вселена също ще се видоизменя и организира, за да стане след време Божествена. Външната вселена е мрачна. Тя е наследство от древния хаос. Вътрешната, духовната вселена е светеща. Божествената вселена е сияеща. Такъв е и пътят на човека. Той трябва да направи тъмнината си светеща. А по време на своята Вечност трябва да направи тъмнината си сияеща. Някога Адам е бил светлина, но се е отделил от Бога и светлината му потъмняла. Това е разликата между светлината и сиянието. Светлината може да потъмнява, но сиянието – никога. Когато Адам узрее в светлината, тогава неговата светлина ще избере Бога цялостно, окончателно. И тогава той ще засияе завинаги.

•

Ще узнаеш Тайната и на двата свята

Какво е другият свят? Най-първо ние не можем да сравняваме нашия свят с другия свят. Защо? Понеже ние не сме причина, ние сме само едно последствие. Казват, че от последствията ще знаеш причините. (13/стр. 143)

Докато си човек, ти не можеш да познаеш Тайната на другия свят. Първо ти трябва да станеш образ и подобие от същността на Бога. Когато станеш чиста духовност, това означава да си станал образ от същността на Бога. Тогава няма да бъдеш последствие и тогава ще узнаеш Тайната на двата свята – на този и на онзи свят. Но има и още един път. Ти трябва да станеш подобие на същността на Бога. Това е най-трудното. Ти трябва да надраснеш дори и своята духовност. Ти трябва да надраснеш дори своята Вечност, защото иначе ще останеш заключен в своята Вечност. Когато надраснеш това, ти ще постигнеш свободата, която произхожда от същността на Бога. Тогава ти ще постигнеш най-голямото Тайнство в живота. Ти вече няма да бъдеш нито материален, нито духовен. Ти ще бъдеш велико Тайнство, защото Бог не е нито Дух, нито материя. Бог е Прасъщност и ти ще станеш част от Мистерията на тази Същност.

•

Първата раса

Първо на земята са живели най-разумните хора, които са създали тъй наречения златен век. Всичкото знание, което сега имаме, както и окултното знание, всичко това се дължи на оная тъй далечна епоха, когато хората са имали някакво откровение. Тия хора са виждали това, което е създадено в природата. Те са били в съприкосновение с всички напреднали, разумни същества, които са работели при създаването на природата. (13/стр. 146)

В онази далечна древност е живяла Първата раса – най-великите същества. Това е било времето на златния век. Те познавали Тайната на Бога и Тайната на живота. Те знаели, че животът е Тайна на Бога и че животът няма нито начало, нито край. Те използвали разумно всички сили на живота. Те владеели изкуството да създадат огън, да създадат вятър, да създадат река, да създадат извор, да създадат скъпоценен камък. И всичко създадено те го управлявали хармонично. Но по-късно някои от тях решили, че са богове и че са равни на Бога. И оттам е започнало провалението. Така златният век си отишъл, той се скрил и настанали други времена – вторите времена. И днес който е познал себе си, съхранява нещо от златния век. А този, който не познава себе си, той носи нещо в себе си от другите времена – от времената извън древността, извън златния век.

•

Божието лице

И Бог има лице. Божественото лице е образ на всички неща. Когато вие видите Божието лице, ще останете доволни. Трябва някога да видите Неговото лице. (13/стр. 152, 153)

И Бог има лице. Който е видял лицето Му, той няма вече в себе си време. Който е видял лицето Му, той няма вече в себе си зло. Който е видял лицето Му, той няма в себе си смърт. Какво нещо е Божието лице? То е лице без образ. Това лице е самата съкровена същност. Който е познал съкровената си природа, той е видял в себе си лицето на Бога.

•

Лицето на ангела

Ако видите лицето на някой ангел, ще разберете тогава какво нещо е красота, какво нещо е благородство, какво нещо е интелигентност.

(13/стр. 153)

Който е видял лицето на един ангел, се е срещнал с велико явление в живота си. Лицето на ангела свети с чист пламък и ярка светлина. Тази светлина е на много степени. Докато лицето на падналите е съставено от огън и смесена светлина, паднала светлина. Лицето на един чист ангел е жив пламък, то е пламтящо ядро. Да видиш това лице, значи да бъдеш повдигнат в своето развитие, значи да бъдеш призован.

Бъдещата епоха

Бъдещата епоха, за която ви говоря, бъдещата, новата раса, тя ще бъде златната епоха, за която всички трябва да се готвите. Тогава ще дойдат всички онези велики хора, онези предци, които са живели някога. (13/стр. 165)

Бъдещата епоха ще бъде светеща епоха. В тази епоха съществата, наречени хора, ще познават душата си. Те ще я познават като чист, свещен огън. Тези нови хора-същества няма да бъдат съставени от огън, въздух, вода и земя, т.е. от елементите на външния космос. Те ще бъдат съставени от душа, т.е. от духовен космос. Така те ще могат да пътуват към предците си. Предците са два вида: висши и незнайни. Висшите са минали през тайната на материята, през тайната на хаоса, през тайната на страданията. Те са заставили хаоса да заблести. И сега ще имат право да ръководят хората-същества. Незнайните предци никога не са слизали в материята. Но те имат такава скрита Прасветлина, че дори и висшите предци могат много трудно да ѝ устоят. Незнайните ще слизат по-рядко в тази златна епоха. Те ще имат за цел постепенно да преобразяват чистото духовно знание в дълбоко, мистериозно познание.

Тайната на смисъла

Човек не е бил във времето, когато светът се е създавал. Защо се е създал светът, никой не знае. Никой не знае какъв е смисълът на света.

(13/стр. 168)

Никой не знае тайната на смисъла. Защо? Защото смисълът е скрит дълбоко навътре. Ние не трябва да го разберем, ние трябва да го търсим. Ние трябва да го търсим навътре и все навътре, докато го преживеем. А когато го преживеем, ще видим, че той е отвъд живота и смъртта. Смисълът е Тайнство. Той е напълно неопределен. Ако беше определен, той щеше да бъде нещо ограничено, нещо затворено. Ако водата е в едно шише, тя е определена. Ако водата свободно се лее във вечността и навсякъде, тя е неопределена. Величието на смисъла е в неопределеността.

•

Има ли край животът?

Някои питат: „Животът има ли край?“ Животът край няма. (13/стр. 179)

Има ли край животът? Има ли край изворът и откъде е дошъл той? Животът е дошъл от друг живот. Откъде е дошла водата в извора? Водата има начало, но нейният източник е без начало. Водата в извора тече, защото източникът всякога тече и той е научил водата да тече. Има един живот, който е отвъд живота и смъртта. Този живот идва от самия Източник. Този живот е Тайнство, което няма край.

•

Едно съзнание, което не умира

Аз не говоря сега за хората, които умират, но едно съзнание, което не умира, което живее милиони години. Има съзнание, което след това цялата епоха изменя. Създаването на Вселената представя едно същество с грамадно съзнание, което има тази голяма опитност. (13/стр. 192, 193)

Има милиони съзнания, които умират. Но има едно съзнание, което никога не умира. Всички тези милиони съзнания пътуват към това Изначално съзнание, което е вечно и неизменно и което никога не умира. Това съзнание, което никога не умира, е абсолютно чистото съзнание. Когато съзнанието напълно се пречисти, то се завръща в своето безсмъртие, в своята дълбочина. Само тогава то сключва тайнствен брак с чистия Дух, скрит в Тайната на човека. Когато чистото съзнание и чистият Дух се съединят в мистичен брак, тогава в тях заживява Мистерията на Бога. Тогава вече човекът не е човек. Той е същество от дълбочината на Бога.

•

Скритият слънчев Дух

Сега аз ще ви приведа една хипотеза. Какво ще стане с нашето слънце? Най-после като се отегчи с луната и със земята, човек ще стане. Тогава ще го попитате: „Какво беше едно време?“ То ще се засмее и ще каже: „Аз бях по обем един и половина милиона пъти по-голямо от тази земя. Сега напуснах тази служба и дойдох като човек.“ Ще повярвате ли в това? Слънцето ще счита голяма привилегия да стане човек. (13/стр. 193)

Основата на слънцето е скритият слънчев Дух. Когато този слънчев Дух завърши своето развитие, той може да се посели в образа на човека и да свети в него. Колкото и силно да свети това слънце в човека, вътре в човека има Тайна, която е преди слънцето. Бог е тази предвечна Тайна. Слънцето е само външният образ в човека, а Тайната на човека е скрита в подобието. В това подобие могат да светят сто милиона слънца. Но и тяхната светлина е малка в сравнение с Мистерията, която е скрита в Бога.

20 билиона клетки

Един германски учен прави своите изследвания. Казва, че само за да се направи един модел на човешкото тяло, трябват 20 билиона клетки. Турете по един лев клетката да се продава, 20 билиона лева трябва за всичките клетки на човешкото тяло като екземпляри да ги събереш на едно място. А при това казваш: „Какво съм аз направил?“ Всичките тия клетки са взети от разни слънчеви системи, те не са от едно място. Материята, от която човек е направен, е взета от разни области. Какви ли не експедиции са пращани от далечните пространства, за да се кооперират тия клетки. (13/стр. 198)

Всяка клетка е една особена система. Всяка клетка съдържа в себе си различни сили и способности. Има клетки в човека, които увеличават материализма в човека, а има клетки, които увеличават духовността. Има и чисто слънчеви клетки. Те са свързани с Божествената природа в човека. Първите клетки, земните, увеличават връзката на човека със земята. Духовните клетки са по-интуитивни. Те разреждат земята в човека. Най-съществени са Божествените клетки. Колкото повече те са в човека, толкова повече човек мисли за Бога и се завръща в Бога. В човека има и една специална клетка. Тя няма произход. Тя е скрита и надминава и трите свята – физическия, духовния и Божествения.

•

Човекът е древен

Пита някой къде е бил човек по-напред. Човек беше в едно яйце. В това яйце е седял толкоз милиони години. Като тури едно число с 30 цифри отподире, толкова милиона години е седял в туй яйце вътре и все е мислил за едно: как ще излезе из яйцето навън. Това е едно число с 30 цифри и мисли как ще излезе из яйцето. Сега питате: „Къде е бил в яйцето? Ами сега къде е извън яйцето?“ В яйцето това са възможности. Той е учил само възможностите в живота. Предполагал е, въобразявал си е, та някои от вас и сега си въобразявате, предполагате. (13/стр. 207)

Човекът е древен. Той е живял отпреди милиарди години. Той е живял в Тайната на яйцето. Това яйце е било духовно. Тогава той е живял в света на идеите, още е нямал мислене. Той си въобразявал много неща. Движил се леко, свободно и приятно. Но когато е започнал много да мисли, е започнал да се сгъстява. После е започнал много да желае. Сгъстяването е станало още по-голямо. Желанията са привлекли вещество. Той се е облякъл в материя. Днес това същество се нарича човек. Но понеже е облечен в материя, той сега се движи тежко и обременено, защото е изгубил духовността си. Ако започне да мисли духовно, той ще започне да съблича материята си. И още дори като е във физическо тяло, може да се завърне в свободата. Дали е в тяло или без тяло, духовният човек живее в свободата. Духовният човек носи в себе си лекотата, Първичното. Той се движи приятно и свободно, необременено. Той е познал себе си, своята Тайна.

•

Невидими строители

Строителите на бъдещето идат сега в света. Вие ще попитате къде са тези строители. Не може да ви кажа. Мога да ви кажа, че слънцето ще дойде, щом дойде пролетта. Земята като се върти, ще стане една промяна. Няма да ви обяснявам дълбоките причини. (13/стр. 245)

Има невидими строители. Има невидими същества, които строят бъдещето на хората. Те работят тайно. Те видоизменят нашите мисли, нашите чувства и нашите желания. И колкото човек обича повече Бога, толкова повече те видоизменят човека. Вие ще кажете: „Къде са те?“ Те са скрити. Казвам: Вие трябва да обичате повече невидимото, отколкото видимото, за да се доближавате все повече до тях. Откъде идват вашите убеждения? От невидимото. Откъде идват вашите чувства и желания? От невидимото. Кой е образувал вашето сърце? Невидимите сили. Защо хората имат различни очи, различни възгледи? Защото различни са техните строители. Невидимото е по-реално от видимото. Някой казва: „Не вярвам в невидимото.“ Казвам: Че ти и вятъра не виждаш, че ти и сърцето си не виждаш. Щом не вярваш, невидимото те изоставя. Така се ражда застоят.

•

Навсякъде има живот

…И в другите светове има живот. Ние сега мислим, че животът е тук, на земята. (13/стр. 253)

Навсякъде има живот, дори и в камъка. Но в камъка той е скрит. Живот има и във водата, и в огъня. Някога в древността определени същества са обичали много водата. Те и досега я търсят и живеят в нея. Някога в древността определени същества са обичали огъня. Но има много видове огън. В Свещения огън са живели и продължават да живеят боговете. Във външния огън, който е част от Свещения огън, живеят духовете, наречени саламандри. Това са тези същества, които не са устояли на Свещения огън, но продължават да го обичат. Къде живеят демоните? В най-нисшата степен на духовния огън. Къде живее Бог? В най-висшата степен на Божествения огън. И затова е казано: „Бог е огън всепояждащ.“ Този огън яде съществата и този огън ги храни според техните склонности.

•

Една единна земя

Тогава, казва Писанието, че човек е странник на земята. Колко време ще остане, то е въпрос. Тъй схващат, че всичките тези материални светове, които съществуват, съставят едно цяло. Цялата Вселена, целият материален свят съставят едно цяло. То е една земя. Там, дето има живот, туй е една земя, обитаема земя. Онзи, който схваща, който разбира, така схваща, а онзи, който не разбира, той мисли, че само нашата земя е обитаема. Изисква се един грандиозен ум, за да схване онова отношение, което съществува.

(13/стр. 254)

Цялата Вселена е една единна земя. Думата земя е древна идея за всички светове. Този, който обладава цялата разумност и който има връзка с Първата Причина, той се намира в Обетованата земя, той може да прекосява световете. Този, който няма единство с Бога, този, който не живее в Бога, той живее на друга земя. Тази земя е неговото неразбиране и той мисли, че само неговата земя е населена. Но Бог е населил всички светове със Себе Си и всички тези светове са земя, древна земя. На нас ни трябва друго съзнание, за да обхванем това.

•

Вие сте дошли от разни системи

Ние правим една погрешка, като мислим, че над човека няма други същества – по-високи. Ние още не сме най-високите представители на човешката раса. Ние сме най-последните представители на човешката раса. Например на Слънчевата система – представлява най-долните типове. Най-долните типове на Слънчевата система се изпращат на Земята на изправление. Един съгреши на Слънцето, на Юпитер, на Сатурн, на Марс, на Венера – всички ги изпращат тук на изправление, на заточение. Вие сте дошли от разни системи. Не че сте най-лошите хора, но сте били малко напредничави там. Сега туй е само да се изясни. (13/стр. 258, 259)

Сега човекът не е Първичният човек. Когато е бил в Бога, той е бил Първичен и цялостен. Тогава той е бил същество, а сега е човек в ограничение. Сега той живее разпръснато на Слънчевата система, за да разреши своите задачи. Ако живее на Слънцето и не разреши въпроса за чисто светещия разум, той потъмнява и се изпраща на други места. Ако живее на Юпитер и не проучи издълбоко тайните на благородството и щедростта, той се изпраща на други места. Ако живее на Сатурн и не проучи издълбоко тайната на постоянството, той потъмнява и отива надолу. Ако живее на Марс и не проучи как се воюва с разум, воля и разбиране, той става разрушител и се свлича надолу. Ако живее на Венера и не проучи тайните на обичта, той не може да се завърне в Любовта. И затова казвам: Не е достатъчно да обичаш, трябва да станеш Любов. Много задачи има човекът за разрешаване, докато се завърне в Тайнството на себепознанието.

•

101 милиона просветлени същества

Но вън от това има една земя, има едно общество, което брои 101 милиона най-просветените същества, които са завършили своята еволюция, най-съвършените същества, които мислят ден и нощ за повдигането на човечеството. Те работят, те са турили в ход своята мисъл и един ден тяхната мисъл ще се реализира. Днес цяла Европа, целият културен свят се намира под тяхно влияние. Тези пертурбации, които стават, то е тяхната мисъл, която влияе. По-лесно е да спрем земята в своя път, отколкото да спрем тяхната мисъл; по-лесно е да спрем слънцето, отколкото да спрем тяхната мисъл, която те ще реализират. (13/стр. 261, 262)

Има друга земя, чиста духовна земя. Има друго общество, чисто духовно общество. Има 101 милиона просветлени същества – от напреднали до високо напреднали и съвършени. Те са Бялото Братство. Над тях е само Всемирното Братство. Тези 101 милиона просветлени същества, от които една малка част са на земята, те наистина имат право да помагат на хората. Тяхната помощ не е земна, а духовна. Тя храни същността. Те са се освободили от старото дърво, от стария Адам. Те са се върнали в изначалния Адам. Те изхождат от Вечността. И затова те имат право да помагат. Не може слепият да ръководи мъртвия. Не може умният да ръководи глупавия. Само мъдрият има право на ръководство. Само мъдрият може да ръководи разумните. Тези 101 милиона Бели Братя работят за утвърждаването на хората във Вечността. Това е и тяхната задача. А какво очаква хората след това? След това ще се намеси Всемирното Бяло Братство – Божествата. Те ще поведат човека от Вечността към Мистерията на Безкрайността, защото Вечността е ограничение на Безкрайността.

•

В човека има и друго сърце

Нормалното биене на сърцето е свързано със слънцето. Но има и едно друго слънце, с което е свързана цялата наша слънчева система. Това са грандиозни понятия. (13/стр. 262)

Обикновеното сърце на човека бие в хармония със слънчевия ритъм. Но в човека има и друго сърце – духовно сърце. То бие в хармония с духовното слънце. Това сърце вечно тупти и никога не се изморява като земното сърце. Земното сърце е само негово отражение, негово външно облекло. Но в човека има и трето сърце. Това сърце е отвъд времето и Вечността. То нито бие, нито не бие. То е безкрайно. Земното сърце залязва. Духовното сърце постоянно изгрява. Третото сърце постоянно сияе. Засега то е скрито от погледа на човека.

Култура на Вечността

Има една култура в света, която от милиони години не е претърпяла никаква промяна. Има една култура в света, в която жителите ѝ от милиони години живеят там, без да е умрял нито един. Какво ще кажете на това? (13/стр. 280)

Има една култура на Вечността и една временна култура. Вечната култура принадлежи на Дървото на живота. Тази вечна култура не познава смъртта. Смъртта е за тези, които имат временна култура. Вечната култура принадлежи на Бялото Братство. Тези висши Братя имат връзка с Тайната на невидимия Бог. Те изучават учението за невидимия Бог. За тях видимото е суета. Видимото може да бъде истинско само тогава, когато в него проникне невидимият Бог. Но видимото трудно се обучава на култура. То е тежко, гъсто, непроницаемо и невъзприемчиво. Ето защо много цивилизации са си отишли. И още много времена и епохи трябва да преминат, за да слезе Бялото Братство на земята със своята велика култура.

•

Всичко около нас е невидимо

Светът е населен със същества, които ние не виждаме. И ние в сравнение с тези същества сме като мравки. Те имат такава сила, ако искат могат да ни изчистят, но понеже те са богати, казват: „Хайде, тези бедните нека живеят между нас.“ (13/стр. 332)

Всичко около нас е невидимо, но ние мислим, че виждаме. Дори и нашето сърце е невидимо. Външното сърце е само инструмент на едно невидимо сърце. Духовете около нас са невидими. Учителят е невидим за нас. И самият Бог е невидим. Вие казвате: „Предметите около нас са видими.“ Аз казвам: Предметите около нас са идеи на невидимия свят. Питам: Откъде идат мислите и чувствата във вас? От невидимия свят. Ти имаш убеждение по някой въпрос. Откъде е дошло това убеждение? То се е пренесло от невидимия свят. Има наука за невидимото. Казвам: Колкото повече обичаш Истината, толкова повече невидимото ще ти се изяснява. А когато не обичаш Истината, дори и видимото ще те обърква. Само човекът на Истината може да прониква в невидимото.

•

Арохот – Гласът

Всяка една мисъл има ценност само когато е свързана с онзи разумния свят. Ако няма в света такива разумни същества, на които да разчитаме, на кого ще разчитате най-после? Слънцето се управлява от тях, звездите се управляват от тях, въздухът се управлява от тях, реките се управляват от тях, движението на цялата земя се управлява от тях. Всичко, каквото става на земята, навсякъде те работят, навсякъде те са господари. (13/стр. 345)

Да знаеш на кого да разчиташ – това е велико различаване. Да познаваш вътрешната опора, това е велика необходимост. В истинския човек има нещо скрито, което работи отвътре. То работи в неговата пробуденост, в неговата осъзната част. Това невидимото, което говори на пробудения човек, е Тайнство. То се нарича на един древен език Арохот. Това е специална дума с дълбоко вътрешно значение. Тази дума е известна, но е непозната. Арохот означава Глас. Това е Гласът, който идва от скритото място. Той е най-дълбоката и мистична опора на човека. Той е най-големият страшител за злото. Когато в миналото Луцифер, който бил много горд и уверен, чул вътре в себе си Арохот, той се пречупил. Той разбрал, че Арохот има много древно излъчване и че той е по-могъщ от него. Арохот е тайната опора на човека. Този Глас управлява всичко разумно, което ръководи слънцето, огъня, въздуха, водата и земята. Този Глас е самият разум, скрит във всички неща. Арохот е навсякъде.

•

Има най-различни земи

Че ако вие погледнете в Битието, нашата земя е една от най-изостаналите назад в културно отношение. На другите земи, по другите слънчеви системи има много напреднали земи. Ако се пренесете, за пример, в слънчевата система на Сириус, там живеят много добре. (13/стр. 478, 479)

Има най-различни земи. Нашата земя например е упадъчна. Нейното мислене е ментално. На слънчевата земя, на Сириус мисленето е друго – то е духовно. Съществата на нашата земя носят своето мислене от едно древно хаотично царство. Докато тези, които живеят на слънчевата земя и на Сириус, мислят ефирно, просветлено, леко и свободно. Тяхното мислене не изхожда от ума, а от духа. В своето древно минало жителите на Сириус са успели да направят чисто духовен подвиг. Те са просветлили хаоса. Тяхната култура е сияеща. Ние не можем да понесем нейната сила.

•

На слънцето живеят човеци

Ако идете на слънцето, и то е населено с човеци, малко по-другояче създадени, не с такива форми. Техният идеал е по-велик. (13/стр. 500)

На слънцето живеят човеци, които са минали през земята, но са били обучавани и просветлени от Слънчевия Дух. Сега те имат по-друг начин на мислене от земните човеци. Когато те мислят, те изхождат от едно вътрешно слънце в себе си. Когато те мислят, те изхождат от Духа. А когато земните мислят, те изхождат от ума си. Слънчевите човеци в своето минало са били мъдри, но след много търсене са успели да съединят Мъдростта със Слънчевия Дух на Любовта. Така те са образували в себе си съвсем ново вдъхновение, което земните нямат. Земните имат жажда, страст, стремления, а слънчевите имат нов и чист път към Истината за незнайния Отец.

•

Ако Бог заживее в тебе

Ако дойде Бог и Христос в тебе, цялото небе ще дойде, ти си в оня свят. Ти виждаш смисъла на вселената, ще видиш как живеят ангелите, ще видиш как живеят напредналите души.

(14/стр. 34)

Ако Бог заживее в тебе, заживял е Този, Който е създал всичко. Ако Христос заживее в тебе, заживяла е първата мисъл на Бога в тебе. По този начин ти ще виждаш как се развиват и работят напредналите същества и ангелите. Ти ще проникваш в тях и те ще проникват в тебе. И тогава ти ще знаеш коя мисъл е от ангелите, коя мисъл е от напредналите и коя е от Бога. И ще придобиеш дара на различаването. И напредналите, и ангелите работят по духовни пътища. Те проникват в хората и се сливат с техните чисти мисли и желания, за да ги поведат в духовния свят. Ако хората се окажат много усърдни, те ще бъдат преобразявани от още по-висши същества, от духовния път към Божествения път. Усърдието е създателят на великия път от духовното към Божественото. Така хората ще се сливат и ще се обменят с все по-напреднали и висши същества.

•

Абсолютното, Безграничното и Безконечното

Никой смъртен досега не е дал обяснение за Абсолютното, Безграничното, Безконечното начало. (15/стр. 196)

На обикновения човек не е дадено да разбере Абсолютното, Безграничното и Безконечното. Обикновеният човек е отделен от Мъдростта, защото той не е разбрал своите цели. На духовния човек е дадено да чуе и да осъзнае, че Абсолютното е Мистерия, че Безграничното е простор необятен и че Безконечното е чисто безвремие. Абсолютното, Безграничното и Безконечното са за този, който е осъзнал своята несътвореност. Те са за душата и за духа. Душата се нуждае от безвремие, духът – от необятност, а искрата, скрита в духа – от Мистерия.

•

Пътуване към Безпределността

И най-големите мъдреци не се познават абсолютно. (15/стр. 256)

Никой не се познава абсолютно. Дори и мъдреците не се познават. Те пътуват смирено към своята незнайност. Който познае себе си, ще се ограничи. Що е себепознанието? Себепознанието е осъзнато пътуване към Безпределността.

•

Ще се съберат на слънцето

В бъдеще всички същества ще се съберат на слънцето да образуват нов тип. (15/стр. 285)

Сега много същества живеят на различни планети, за да си изработят един слънчев начин на мислене, един слънчев образ. Вътре в слънцето има един особен въздух. Слънчевата воля може да прави с този въздух най-различни построения, най-различни образи и подобия: например замъци от херадолт – особен скъпоценен, духовен камък, камък от фина материя. Може да се състави птицата Харая, за която малцина са чували. Може да се създаде книга, която свети отвън и отвътре. Вие ще кажете, че това е фантазия, но не строят ли земните с воля и въображение? Една земна сграда не се ли построява първо във въображението на ума? Да, първо тя се построява в ума, после се допълва с външни и груби материи, после тя не може да свети и топли нито отвън, нито отвътре. Какво ще кажете на това? Всички, които имат финия и духовен образ на мислене, ще се съберат на слънцето да образуват нов слънчев тип.

•

Когато придобиете Мъдростта

…Забравете миналото. С него можете да се занимавате едва след 2500 години, когато придобиете Мъдростта. (16/стр. 19)

Засега оставете миналото, защото не можете да прониквате в него, а с това ще изкривите пътя си. Първо трябва да придобиете Мъдрост, но Мъдростта се придобива, когато си извървял пътя на Любовта. Иначе Мъдростта не идва. Любовта трябва да е станала неизменна, тогава тя има право да се свърже с Мъдростта и тогава тази Мъдрост има право да прониква в Древността. На тази Мъдрост се дава проникновение и висше разбирание. Тази Мъдрост е виждала драконите такива, каквито са. Тя е можела да проникне дори в техния замисъл и в техния произход. Драконите са първите същества на древната, мистериозна Воля. Те са били могъщи, несътворени същества, съставени от огън, светлина и слово. Когато се концентрирали, те можели да превръщат словото си в могъщ огън. Има друга древна история, за която хората почти нищо не знаят. Какви са тези дракони, що за същества са те? Впоследствие една част от тях стават 24-те Старци. От Божества те се превръщат в Старци на Мъдростта. Но придобиват такъв духовен облик, че не могат да бъдат разбрани и осмислени. От тези дракони се отделят други 24 Независими Старци. Между тях има прадревна връзка. И ако те се обединят, няма такава армия в света и в другите светове, която може да им устои.

•

Човекът ще надмине и ангелите

И човекът иска да стане ангел, но изведнъж не може да стане. В далечното бъдеще ще стане нещо повече от ангел, но време се иска за това. В бъдеще ще станеш херувим, серафим и ще минеш през всички степени на ангелската йерархия. Днес обаче не можеш да се докоснеш до един серафим или херувим – ще изгориш, ще се превърнеш на пепел. (17/стр. 241)

Дълъг е пътят на човека. Ще дойде време, когато човекът ще надмине и ангелите. Той ще е извървял пътя на водата и ще стане жива вода. После човек ще е извървял пътя на вятъра и ще стане силен вятър като архангелите. Така ще може да общува с тях и да се извисява в тях. Ще дойде време, когато човекът ще е извървял и пътя на огъня. Той ще стане могъщ огън и тогава ще живее в огъня на серафимите и херувимите, без да изгаря. Дотук ли ще спре човекът? Не, той ще продължи още по-нагоре. Човекът ще продължи пътя си в Тайната на Бога и в Тайната на Старците. Тогава Мъдростта му ще бъде безпределна и тогава той ще може да осветява цели светове.

•

Ахарма

В бъдеще тялото ви няма да умира. То ще бъде създадено по законите на вярата и надеждата. Всички действия на тялото ще стават правилно. За да се прояви вечният живот в човека, тялото му трябва да действува по закона на Любовта. Когато вярата, надеждата и Любовта се съединят в едно, тогава ще се създаде безсмъртното тяло на човека, в което всички действия ще се извършват правилно. (17/стр. 324)

Надеждата трябва да пътува към вярата. Вярата трябва да стигне до Любовта. Любовта е сияещата същност на човека – безсмъртното тяло. Любовта е великото начало. Тя е образът на Бога, а Истината е подобието на Бога. Любовта трябва да се движи към Истината. Така безсмъртното тяло на човека ще се движи от вечното към безкрайното. Още много ще има да учи безсмъртното тяло, защото вечното е само подножие на безкрайното. Велико е безсмъртното тяло на човека. В него няма нищо тленно. В Древността то се е наричало Ахарма – „Това, което е по-бързо от вятъра“.

•

И на небето има университет

И небето е подобно на университета, дето са събрани възвишени души, завършили своето земно развитие. Там се придобива истинското знание, но за това е нужен ценз. (18/стр. 51)

И на небето има университет, но той е свещен университет, свещена школа. В този свещен университет съществата са наречени висши, защото те са знаели за какво да се пожертвуват. Те са извървели различни пътища, но всички те са станали небе и небеса. Те са се пожертвували за трите лица на Тайната. Тези лица са Любовта, Мъдростта и Истината. По пътя на Любовта те са придобили смирението, или способността за чисто възприемане. По пътя на Мъдростта те са придобили огън, който излъчва чиста светлина. Какво ще кажете, ако ви кажа, че слънцето изгрява чрез огъня на тези същества? Те се събират и дават своя огън на слънцето и слънцето изгрява. По пътя на Истината тези същества са придобили нещо странно: това е една дълбочина, в която дори и самата Тайна се заглежда.

•

Мадарот – тайното умение

Ангелите разбират Божиите закони и ги изпълняват. Те са носители и на Божията Мъдрост. Значи ангелът е представител освен на чистота и невинност още и на Божията Мъдрост.

(18/стр. 200)

Ангелите са същества, които са успели да проникнат в Божиите закони чрез изпълнение. Така те са постигнали своята чистота. След като са постигнали чистотата, върху тях са слезли висши същества, за да ги обучават на най-висшата същност, наречена на един древен език Мадарот, което приблизително означава Мъдрост. Мадарот е дума от един неведом свят. Тя е въпрос на тайна способност. Тя е тайно умение. С това умение можеш да проникваш в незнайното и да го правиш знайно. Който има Мадарот, неговата вътрешна вселена е светеща, защото той е придобил тайното умение.

•

Лицето му излъчва небеса

Тялото на човека, неговата глава, лице дават идея за организираното небе. То е място, дето живеят възвишени, интелигентни, красиви същества. Тия същества наричаме ангели – ангели на първото, на второто, на третото небе. Най-красиви са ангелите от първото небе.

(18/стр. 259)

Лицето на човека е състояние на различни светове. Когато човек има много чисти мисли, в лицето му се отразяват ангели. Когато човек има в себе си дълбоки, възвишени мисли, тогава в лицето му светят още по-висши същества. Когато човек има превъзвишени и абстрактни мисли, тогава в лицето на човека има особено сияние – това е отражение на най-висшите същества, тези, които са най-близко до Бога. Що е лицето на човека? Състояние на различни светове. Ако човек е свързан с нисшите светове, лицето му е неорганизирано. Ако човек е свързан с ангелите, лицето му е организирано. Ако човек е свързан с висшите йерархии, лицето му излъчва небеса.

•

В душата има дълбоки вселени

Сега вие искате да знаете какво се крие в човешката душа. Много неща са скрити в нея, но никой още не може да проникне там. Много завеси, много прегради я крият от човешкото око. Никой физиономист не е проникнал там. В душата има дълбочини, за които се иска голяма светлина. Слабата светлина не може да проникне в тях. Като знаете това, не се мъчете да проникнете в душата – тази далечна област за вас.

(18/стр. 306)

В душата има дълбоки вселени. Ние още не познаваме душата. Душата е Тайнство на Бога. Душата е част от една тайна духовна вселена. Ако душата влезе в човека, той вече няма да е човек, той ще е същество от тази духовна вселена. В душата има и друга скрита, още по-дълбока вселена. Това е Божествената вселена. Божествената вселена, това е душата в нейния първичен, изначален вид. Това е първото излъчване на Бога. Тук душата е неземна и неуловима. Тук душата е по-дълбока и от земната, и от духовната вселена. Тук душата е наречена на един древен език Авалора – Неназовимата. Авалора е създадена от свещен огън и пречист пламък. Чрез огъня си тя живее в духовната вселена и понякога докосва човека. Чрез пламъка си тя живее в Божествената вселена и си остава Неназовима. Така тя се съхранява.

•

Първоначалието

Днес всички хора питат какъв е бил светът първоначално. Никакъв не е бил. – Тъмнина ли е било всичко? – Никаква тъмнина не е съществувала. – Ами светлина имало ли е? – И светлина не е имало. (19/стр. 35)

Какъв е бил светът първоначално? В Първоначалието не е имало никакъв свят. Какъв е бил животът първоначално? В Първоначалието е нямало никакъв живот. Светът и животът са само ограничения на една Велика Реалност. Това, което наричаме Реалност, е също ограничение. Първоначалието е по-дълбоко от всяка Реалност и за него няма понятие. Първоначалието приблизително се е наричало на един древен език Ахолор Торат, чието значение също е само приблизително – Прикрита Бездна. Когато по-късно тази Бездна е разкрила нещо от себе си, тя е засияла странно и е била наречена Сияещата Бездна. Но в това Сияние тя пак си остава Ахолор Торат – Прикрита Прасъщност. Имало ли е в нея Дух и материя? Не. Те са ограничения. Имало ли е в нея Бог, богове и светове? Не. Те са ограничения. По-късно всичко това е изтекло от Ахолор Торат, но като ограничения. Великата Скритост не е нито това, нито онова. Тя не може да бъде назована, освен приблизително и условно.

•

Ще напуснете земята

Научите ли уроците, които животът на земята предвижда за човека, ще напуснете земята и повече няма да се връщате. (19/стр. 93)

Когато човек научи уроците на живота, се освобождава от живота. Когато човек научи уроците на живота, се освобождава от земята. Тогава човек навлиза в правилността – духовния свят. Чрез правилността човек вече не е човек, той е духовно същество. Той вече заживява в духовния свят в единство с ангелите и висшите йерархии. Духовният свят – това е Вечността. В този свят няма бреме. Но в него има големи възможности за учене и за работа. Съществата на Вечността имат да извървят дълъг път, защото Вечността е ограничение на безпределната Бездна. В Бездната и нейната безпределност не могат да живеят нито същества, нито ангели. Бездната е място само на Божествата и мистериозните Старци. Само те могат да устоят там.

•

Небесният живот

Какво представя небесният живот? Ако четете описанията за този живот, ще срещнете много грешки. (19/стр. 93)

Небесният живот е място на лекота и подвижност. Небесният живот е място на същността, място на душата. На земята човек няма същността. Той е птица без крила. Когато човек познае себе си, той познава истинската си същност и с нея заживява леко и приятно. Това е и същността на небесния живот. Днес на човека са необходими освен крила, и тяло на същността, тяло, което е изгубил. Човекът трябва да се възроди в духовното си тяло. С това тяло той заживява в небесния живот.

•

Боговете

Боговете представят външната страна на Бога. Той се проявява чрез тях. Те са проводници на великите сили в света. Те имат отношение към хората, затова служат като проводници. Боговете, за които се говори в Писанието, представят разумни същества, които могат да извършат много работи. (19/стр. 102)

От човешка гледна точка боговете са вътрешни и скрити същества. От гледна точка на Бога боговете са външни същества, служители на Неговия замисъл. Боговете служат на висшата душа и на духа в човека. Висшата душа и духът в човека са мистичните семена, посети от Бог в Тайната на човека. Боговете служат на хората, за да станат те след време богове. И когато хората станат богове, те ще заживеят в третата Вселена, в Божествената Вселена. И тогава те също ще служат на Бога за обожествяването на първата и втората Вселена – на външната и на духовната Вселена. Дълъг и възвишен е пътят на човека. Той е скрит във великата незнайност.

•

Бог е Древен и Скрит

Когато говоря за изпълнение Волята Божия, аз имам предвид онзи Вечен Принцип, който няма начало, няма и край. Затова наричат Бога Вечен, Древен. (19/стр. 116)

Бог е Древен и Скрит. Бог е Вечно Тайнство. Ако ние толкова много възлюбим Бога, Той ще ни отведе в Своята Древност, в Своята Скритост. Вътре в Скритостта е Неговата Бездна. Древността е Бездна от Безкрайност и тя е мястото на Древния. В тази Бездна ти не можеш да съществуваш като човек. И затова е създадена Любовта. Любовта първо ще те превърне във Вечност и после когато заживееш в тази Вечност, Любовта ще те подготви за Безкрайността.

•

Има един идеален свят

Има един идеален свят, дето хората живеят по Божествен начин. Техните идеи и възгледи за нещата са едни и същи за всички времена и епохи. Този свят ние наричаме свят на боговете, на светиите, на адептите, на избраните. От този свят се осмисля и земният. (19/стр. 118)

Светиите живеят в чистотата на своята душа. Избраните живеят в силата на своята душа. Адептите живеят в чистотата на своя дух. Боговете живеят в силата на своя дух. Всички тези същества живеят в един висок, организиран Божествен свят. И когато слизат на земята, те носят този свят в себе си. Ние ги смятаме за странни същества, а те ни смятат за чудни. Те могат да осветят нашия живот отвътре.

•

Природата е велик създател

Какви са били намеренията на природата, като е създавала тия слънца и планети, кога се е заченала вселената, кога и как е бил създаден човекът, когото днес виждаме да философствува върху великия въпрос, има ли животът смисъл, или няма. Това са велики въпроси, за разрешаването на които се изисква време и работа.

(19/стр. 123)

Природата е велик създател. Тя има своя невидима област. От тази невидима област е създадено слънцето. Целта на слънцето е в това, че тази светлина така трябва да проникне в човека, че да погребе тъмнината. Вселената е създадена от невидимата област на скритата природа по такъв начин, че да има много различни школи за различните видове съзнания. А човекът е създаден двойно: външно е създаден от боговете и от падналите същества, а вътрешно – от Тайнството на Бога. Ако човекът живее неправилно, той ще познае падналите същества, той ще ги посее в себе си. Ако човекът живее правилно, той ще познае боговете, той ще ги посее в себе си. Ако човекът заживее мистично и Божествено в дълбините си, той ще познае Тайнството на Бога и познавайки това Тайнство, той вечно ще се обновява с Него. Така човекът ще заживее отвъд света, в мистичното време на Бога. Това мистично време е безвремието. За човека то е Свещено време.

•

Ахаор – светлинното тяло

Истински свободен човек е този, който може да се превърне в светлина. Той ще влиза, дето иска и ще излиза, отдето иска, ще бъде свободен при всички условия на живота. Свободният човек се движи непрекъснато в светлина; той се разхожда по всички светове безпрепятствено. Който не може да се превърне в светлина, той е роб на условията. (20/стр. 127)

Истински свободният човек е превърнал себе си в особена светлина. Това е чисто духовната светлина. В тази светлина няма изгрев и залез, тя не е смесена, тя е свободна светлина. Истински свободният човек сам се пресътворява. Той е използвал свободата си, за да си върне светлинното тяло. На един древен език то се е наричало Ахаор. С Ахаор човек може да влиза и в рая, и в ада, без да бъде забелязан. Ахаор може да странства във всички светове. Ахаор може да прониква във всичко и да черпи Мъдрост от всичко. Ахаор може да превръща лошите условия в добри, а добрите в още по-добри. Що е Ахаор? Древна и тайнствена Птица в човека. Тя е наричана още Птица на Тайната.

•

Напредналите същества

В който момент решите да живеете по този нов начин, вие ще имате помощта на всички добри, възвишени същества по лицето на земята. Тия възвишени и напреднали същества образуват цели общества, живеят между хората – на кое място, не знаете. Тия същества разполагат с големи знания. Те чакат само момента, когато някой човек реши да живее по Бога и веднага му идват на помощ. Те бдят над него, грижат се и му помагат. (20/стр. 131)

Сред нас живеят много напреднали и могъщи същества, но ние можем да ги обезсилим. Ако ние не живеем за Бога, за Истината, те се отдръпват от нас и само ни наблюдават. Но ако ние изберем Истината и Бога, тогава те насочват към нас Морахар. На древния език Залихир това означава Взор – особен, духовен Взор. Тогава ние получаваме нещо, което го няма в света. Морахар дава на човека и път, и развитие, и дълбочина – нещо, което е отнето на света. Велико нещо е Морахар. Това означава, че Тайната на живота се взира в тебе. Така тази Тайна те прави сроден с нея и ти вече ставаш част от един друг, скрит свят.

•

Слънцето на живота

И тъй, много неща знаят съвременните хора, но има много неща, които не знаят. За пример, отде изгрява нашето слънце, което изгрява и залязва, те знаят; обаче отде изгрява Слънцето на живота, което никога не залязва, те не знаят.

(20/стр. 132)

Има едно слънце, което изгрява и залязва. То е един помощник, една необходимост. То е свързано с външните хора. Те го познават и зависят от него. Но има и друго Слънце. То постоянно изгрява, то е без залез. То е духовно, духовните хора го познават. Ако видите духовен човек, ще забележите в него това духовно Слънце като едно постоянно разположение, едно постоянно радостно състояние. То е духовното Слънце. Но има и трето Слънце. То е нещо велико и абсолютно. Тези, които го познаят, изоставят физическата и духовната Вселена. Те се завръщат в Абсолютната Родина. Те нямат нужда от изгрев и залез. Когато искаш постоянно да изгряваш, то е хубаво, но то е едно ограничение на Бога. Който е познал Бога, той е изоставил постоянния изгрев – най-светлото състояние, защото той е познал нещо по-дълбоко, което е скрито в самия Бог. Третото Слънце не живее нито във времето, нито във Вечността. Третото Слънце не живее нито в сърцето, нито в душата. Третото Слънце е Царството Божие. То е Царството на чистия Дух. Това Царство е една велика необятност и само древни богове могат да ѝ устоят.

•

Самият Сатана

Ако искате да знаете, и самият дявол, и самият Сатана, и той ще се примири, и той ще стане ангел на Светлината. (20/стр. 199)

Самият дявол, самият Сатана е определено да стане Светлина. Сега Бог е внесъл в Сатана непримиримост. Тази непримиримост прокопава дълбоко място в човека, защото тези, които обичат Истината, ще се завърнат в това дълбоко място и Бог ще заживее в тях. Тогава какво ще стане със Сатана? Бог ще го видоизмени. Той ще му даде примирение. И тогава Светлината ще засияе в Сатана и той ще стане ангел на Светлината. И само тогава духовният човек ще съзре замисъла на Бога.

•

Особени лъчи са това

Обаче хората трябва да знаят, че те не са единствените фактори в света. Учените хора са се домогнали до един род лъчи, които проникват в науката, в изкуствата, в живота и оказват влияние върху тях. Отде идат тия лъчи, и те не знаят. Какво име да им дадат, също така не знаят. Те забелязват, че в тия лъчи има известна разумност. В това отношение и съвременните учени ще дойдат до индийската философия, според която се допуща съществуването на едно разумно слънце в космоса. Следователно всички промени, които стават в нашата слънчева система, се дължат на лъчите на това разумно слънце. (20/стр. 217)

Има едни особени лъчи, които проникват в нещата. Тези лъчи изхождат от висши същества. Ако един учен е посветил живота си на Бога, едно висше същество ще насочи прожектора си към него и ще му изпрати онези особени лъчи, които ще го направят адепт. И този адепт ще узнае секрети на природата. Тези лъчи ще го научат какво да споделя и какво да премълчава. Тези особени духовни лъчи могат да проникват и в живота и да го видоизменят. Те могат да променят пътя на човека, но човек трябва със своите старания и усилия да е жадувал за промяна. Тогава едно висше същество, което познава законите, насочва своя прожектор към човека и променя неговия живот. Казвам: Особени лъчи са това.

•

Ще го изпратят в други светове

Бог е помислил и за човека. Той няма да го остави вечно да живее на земята. Един ден училището на земята ще се затвори за човека и ще го изпратят в други светове да се учи. (20/стр. 219)

Човек ще минава през много школи. От земята той ще се прехвърли на други планети. От планетите ще се прехвърли на други слънца. След слънцата ще се прехвърли в чисто духовните школи. Бог има промисъл за човека. И според неговия характер Бог ще го води към Себе Си, за да се изпълни този промисъл. Така човекът от земен ще стане духовен, от ограничен ще стане свободен. И когато стане свободен, той ще бъде вечен. И като вечен, той ще посвети живота си на Този, Който го е възлюбил безкрайно – неговият Творец. Човекът е създаден, за да стане огън и светлина, защото той е бил сътворен от огън и светлина. И когато стане огън и светлина, него го очаква нов и тайнствен път – път, за който нищо не е подозирал.

•

Над нас има много по-висши същества

Ако вие се качите в света на съществата, които са по-развити от нас, ще разберете: ние имаме претенции да мислим, че ние сме най-висшите същества на земята, но истината е, че има далеч по-развити и възвишени същества, за които и хабер нямаме. (20/стр. 223)

Над нас има много по-висши и развити същества. Ние имаме амбиции, но още не сме свободни. Дълъг път има да извървим, докато стигнем до свободата. Ангелите са свободни и чисти, но и те още нямат великата разумност. Какво им липсва? Дълбочина. Архангелите имат великата разумност, но и на тях им липсва Мъдрост. Какво липсва на тяхната велика разумност? На тази велика разумност ѝ липсва потайната Мъдрост. Такава Мъдрост имат херувимите. Но и на херувимската Мъдрост липсва нещо. Липсва им безкрайната пълнота. Те имат само вечна пълнота. А пълнотата има три степени. Ако отидем по-нагоре, ще видим Бог на Престола. Но и над Него има нещо по-дълбоко. То е неназовимо. Условно Го наричаме Абсолютът, но друго е името Му.

•

Свят на чистата духовност

Очистете се най-първо от всички посторонни влияния на ред поколения във вас и елате до онзи свят, в който няма престъпления. Трябва да знаете, че има един нормален свят, дето никакви престъпления няма. Казвам ви една истина. Аз го зная и говоря за него, дето идеите не се менят. Там хората са толкова чувствителни, благородни, че като влезете между тях, бедни не можете да бъдете, зло не можете да направите. Тези хора са предвидливи толкова, че вие никога скъсана дреха не може да носите, скъсано палто не може да носите, скъсана шапка не може да носите. Всички са толкова хубави, че никога няма да пожелаете да ги напуснете. Ако ви дойде мисъл за нещо, стига само да го пожелаете, ще го намерите в стаята си. (20/стр. 241, 242)

Има един свят, в който няма и най-малко зло. Това е свят на чистата духовност. В чистата духовност злото е невъзможно, за него няма условия. В това Небесно Царство всичко е възвишено. Тук съществата са толкова отзивчиви и толкова благородни, че злото дори не може да бъде помислено. Този свят е лек, приятен, ефирен и благословен. Понеже мисълта е много пречистена, това, което призовеш, се явява веднага. Този свят е свят на фината духовна материя.

•

Един човек на великото съзнание

Един човек на великото съзнание няма да бъде като сегашния, той ще бъде безсмъртен, той ще бъде майстор на своята съдба. Той ще се явява, когато иска, ще взима тяло, каквото иска и млад ще става, и стар ще става, и учен ще става, и прост ще става, и владика ще става, и поп ще става, и цар, и просяк ще става, всички положения ще взима – свободен ще бъде. (20/стр. 244)

Едно велико съзнание е образувател на безсмъртното тяло в човека. Безсмъртното тяло в човека се нарича още светлинно, защото това безсмъртно тяло е образувано от всички най-светли точки на съзнанието. Такъв човек е свободен от всичко и е в хармония с всички светове. Ако той е беден, тържествува, ако е богат, ликува. Когато живее, се радва; когато умира, се връща в себе си. Когато е на път, изучава себе си; когато е неподвижен, съзерцава Тайната си. Едно велико съзнание навсякъде се чувства добре, защото то носи Царството в себе си и затова адът не може да му влияе.

Живеят сред демоните

В центъра на земята живеят разумни същества от друго естество. Какви са, това не трябва да се изнася; който иска да знае, да отиде да провери, който не вярва, да отиде да провери.

(20/стр. 278)

В центъра на земята живеят могъщи демонични същества. Те са създадени от мрак и тъмнина. В своето развитие те са стигнали до мрака и не са могли да го преодолеят. Затова са останали в собствения си мрак. Но между тези същества живеят скрито могъщи разумни същества. Когато слънцето слиза на земята, те улавят светлината му и живеят с нея. Но имало дни на земята в Древността, когато слънцето не слизало. Тогава ще кажете: – Че как живеят тези разумни същества? – Тези могъщи същества имат и друг начин. Те могат да изтръгват светлина от самия мрак – това, което демоните не могат да правят. Тези могъщи разумни същества са велики преобразуватели. На тях им е дадено право да превръщат нещата, защото в своето древно минало те са минали през стената на мрака и Тайният Бог им е разкрил Себе Си. Ще кажете: – Защо тези велики и разумни същества живеят сред демоните? – Казвам: Те имат тайна мисия там, те са наблюдатели. Те са особени очи на самия Бог.

•

Свят, който е несътворен

Има един свят, който от самата Вечност съществува, той никога не е направян. Направен е нашият свят. И този, нашият свят е направен по образец на онзи, идейния свят. (20/стр. 298)

Има един реален свят, който е несътворен. Той е чисто духовен, чисто вътрешен. Той е реален и неуязвим. Това, което е направено, е вторичен свят, свят-отражение. Във вторичния свят живеят хората на своеволието. В невидимия свят, в духовно реалния свят живеят същества на разумната воля. Но има и един още по-вътрешен свят. Той е по-дълбок от невидимия свят. Наричам го неведомия свят. Това е свят на същества с велика воля. Хората от вторичния свят трябва да познаят себе си, за да възкръснат в разумността на несътворения свят. Да възкръснеш, значи да станеш несътворен, т.е. реален. После за теб ще има друг път – незнаен, мистичен път.

•

Да отидеш на Небето

Ако и вие влезете в Небето, ще се измените, т.е. като влезете, там всички ще ви приемат, но най-първо ще ви изплашат. Ето как ще ви изплашат: като отидете на Небето, за да не ви върнат изведнъж, ще ви турят в една пещ, дето съвършено ще изгорите, на пепел ще станете. От тази пепел те ще направят нещо, но ще изтърпите този страх и после ще излезете, ще видите Царството Божие, ще видите всички благости там. (21/стр. 110)

Да отидеш на Небето, значи да се завърнеш в несътвореното. Да отидеш на Небето, значи да се завърнеш в своята висша душа. Но за да се върнеш в своята висша душа, трябва да минеш през лабораторията на огъня. Що е огънят? Огънят е инструмент на Бога за отстраняване на всичко, което не е Божествено. Той очиства човека от всички слабости, от всичко вторично. Той изгаря и земното мислене на човека. Така в човека остава същността – висшата му душа. Тази висша душа има право да живее, и то в истинския смисъл, защото тя има желанията на самия Бог. И затова тя е безсмъртна – висшата душа.

•

Древен слънчев език

Така светиите и напредналите хора си говорят с жителите на слънцето. (21/стр. 150)

Съществува древен слънчев език. Той произхожда от слънчевите същества. Светиите и определени хора могат да говорят с тези слънчеви същества на този език. Този език е съставен от чиста светлина. Той е несътворен и затова не е изцапан. Сътвореният език е изцапан. Несътвореният език е неуязвим. В него тече само чистата светлина, чистото отношение. В него няма букви, той е съставен от идеи. И когато човек постигне първичното отношение към нещата, тогава той ще възприема тези идеи и ще се храни с тях.

•

Вдишването на Бога

За Бога се казва, че Той прави само една вдишка и една издишка през цялата Вечност. Господ при една вдишка и издишка създава цяла Вселена…

(21/стр. 182)

Когато Великият Бог вдишва, Той привлича всички елементи, които правят сътворения свят. Вдишването на Бога е едно велико сътворяване. Докато Великият Бог задържа в Себе Си този особен въздух, дотогава светът и световете съществуват. Когато Великият Бог издишва, ние казваме, че светът и световете се разрушават, но всъщност всичко се завръща в Бога. Какво ще стане тогава? Казвам: Ще има ново вдишване. Велико е диханието на Бога. Кой е подарил това дихание на Бога? Друго Същество – то е Прасъщността на нещата. Това подарено първо дихание е само една малка частица, отделена от това Прасъщество. За това Същество нямаме име. За Него нямаме понятие. То не може да се помести никъде.

•

Думата Старец е специална дума

Това, което хората наричат старост, то не е старост, то е сянка на старостта. И всички вие минавате за стари хора. Това е голяма привилегия. От милиони години, откак се е създало Небето, има само 24 Старци. И всеки счита за голяма привилегия да види един такъв стар човек. И като го види, трепва му сърцето…

(21/стр. 206, 207)

Думата Старец е символ. Думата Старец е специална дума. Кое е най-старото нещо в света, кое е прастарото? Прастарото нещо в света е една много дълбоко заровена Тайна. Това е Тайната на Бога. Тази Тайна е запечатана с 10 печата. А кои са Старците? Старците са тези, които са отворили и десетия печат. В продължение на милиони години те са търсили тази Тайна и са успели да проникнат в нея. Древните Мъдреци са успели да стигнат само до седмия печат. Те имат Мъдрост, но не могат да повеляват на Истината както Старците. Мъдреците имат Мъдрост, изтръгната от своя дух, който е седмият печат. А Старците черпят Мъдрост от по-дълбоко място. Това място е неназовимо.

•

Човекът на истинското знание

Ти казваш: „Имам знание.“ Имаш знание, но не можеш да разрешиш най-обикновените въпроси на земята, на живота. Онзи, който има знание, той може преспокойно да се пренесе от земята до луната и до слънцето. След 20 минути може да се пренесе на слънцето. Няма да му вземе повече от половин час. След половин час той ще отиде до слънцето и ще се върне. И като отиде на слънцето, пулсът му почти ще престане. Няма да се забелязва никакво биене на сърцето. (21/стр. 227, 228)

Човекът на истинското знание е човек, устоял в Съкровеното и затова той има метод, с който разрешава въпросите на живота. Там, където обикновеното знание се проваля, истинското тържествува. Човекът на истинското знание лесно пътува в други светове. Той може лесно да посети луната или слънцето и да се свърже с много напреднали същества, извличайки Мъдрост от тях. Всички същества, които в миналото и сега са търсили искрено Истината, образуват едно ядро. Те живеят в това ядро на Истината и имат право да си обменят истински знания. Достатъчно е един такъв човек на истинското знание да се насочи към който и да е Мъдрец от Древността. Има една Мъдрост, която превъзхожда дори и духовното знание. Тя принадлежи само на Старците.

•

Тайната на Вселената

– Ама искам да зная как е създадена Вселената. – По тези въпроси мислят възвишените същества. (22/стр. 48)

Ако искаш да разбереш как е създадена Вселената, първо трябва да станеш възвишено същество. Така мислите и чувствата ти ще произвеждат Божествени постъпки, постъпки на единството. При това условие ще имаш право да навлизаш навътре в себе си и да потърсиш Тайната на себе си и Тайната на Вселената. Когато навлизаш в себе си, в един момент ще стигнеш до най-дълбокото място. Това е мястото, което е наречено Божественият Мрак или Първата Прасветлина. Други го наричат Отецът или Скритият Създател. И щом влезеш в свещено единство с Него, Той ще ти разкаже за тайното създаване на Вселената и нещата.

•

Като ученици на великата школа

Като ученици на великата школа на живота, вие трябва да се интересувате от въпроса, има ли живот на месечината, или няма. Ако има живот, трябва да влезете във връзка с нейните жители. (22/стр. 115)

Ти, като ученик на великата школа, освен че трябва да вярваш, че има жители на луната, но трябва да провериш това. На луната живеят много адепти и няколко велики Посветени. Те чакат човека. Те чакат този човек, който да събуди пътя в себе си и да се насочи изцяло към Бога. Тогава те се намесват. Иначе те остават скрити във висшата част на луната и само чакат. Но когато човек тръгне изцяло към Бога, те навлизат в него и започват да му разкриват всички потънкости на чистотата. Луната е свързана с висши степени на чистотата. Тези адепти започват да подготвят човека чрез тайните на чистотата и когато го подготвят, те го дават в ръцете на великите Посветени. И когато великите Посветени го подготвят и го направят достоен, той тръгва на пътешествие към великата Тайна на Духа и на Бога. Той вече има право да бъде докоснат от Бога. Да те докосне Бог, това е грандиозно преобразяване. При това докосване ти напускаш състоянието човек и ставаш същество на свободата, свободен дух. Тогава ще зърнеш лицето на Вечността и своя таен път.

•

Влизането на ангела

Сега се явява въпросът: по какъв начин ангелите посещават хората? Как и отде влизат в тях? Това е най-лесната работа. Те влизат и през най-тесни отвори. Достатъчно е да намерят един малък отвор, за да се настанят във вас. Три отвора има, през които ангелът може да влезе в човека: през ума, през сърцето и през волята му. Влизането и излизането на ангела трае само един момент, след което човек се чувствува вдъхновен, готов за велики работи. (22/стр. 118)

Когато човек е в състояние на чиста мисъл, тогава ангелът може да влезе само за един миг и да вдъхнови човека за дълго време. Когато човек е в състояние на възвишено чувство, тогава ангелът може да влезе в човека и да превърне чувството му в светлина и в радост. Когато човек има разумна воля и търси една още по-голяма разумност, това е друг отвор, през който ангелът влиза и осветява разумността на човека. Ангелът е сроден с чистата мисъл, с възвишеното чувство и с разумната воля на човека. Това са вратите, през които ангелът влиза за малко, за да покаже на човека, че това е правият път и после бързо излиза, за да остави човека свободен сам да се движи по този път. Но има и още нещо. Ако човек има особена Любов към Бога и е много усърден в това, тогава в него заживява ядро от ангели, защото той е избрал Бога. А когато човек има специална Любов към Бога и иска да проучи Неговата Мъдрост, тогава в човека заживява по-висше същество от ангелите да го ръководи. Те заживяват заедно. Човекът работи усърдно, а това висше същество го направлява чрез откровения. В този случай ангелите имат друга грижа – те пазят човека в неговите пътища.

Съществата, които живеят на слънцето

Съществата, които живеят на слънцето, имат отношение към друго слънце. И те се намират между два полюса, както човек се намира между слънцето и земята. (22/стр. 160, 161)

Съществата, които греят в нашето слънце, са живи и разумни същества. Те огряват света със своята Любов. Така те придобиват условия да влязат след време в друго, по-високо слънце. Това друго слънце принадлежи на чисто духовната Вселена. То съдържа в себе си по-дълбоки Тайни на Бога. И затова тези същества огряват нашия свят, за да придобият едни други, по-дълбоки Тайни в своето развитие. След това духовно слънце има друго слънце, още по-висше. То е от Божествената Вселена. В Божествената Вселена слънцето е синьо. То съдържа в себе си още по-дълбоки Тайни, свързани с Истината за Бога.

•

Раят е на земята

Според мене раят е на земята. И днес съществува рай. Той се намира на една земя, която още не е известна на човечеството. Тя коренно се различава от земята, на която живеем. (22/стр. 164)

Раят винаги се е намирал на земята, но малцина разбират това. Думата земя няма материален смисъл. Думата земя има първичен смисъл, а според този първичен смисъл тя е полето на чистата духовност. Земята е духовна, ефирна и пробуденият човек живее в рая на тази духовност. Пробуденият човек живее в рая, а земният човек живее в ада на своята паднала земя, на своята паднала духовност. Раят – това е чистото състояние на духовността.

•

40 милиарда гледни точки

Някои ще възразят, че са чели Писанието, слушали са го и знаят вече, че Бог е Любов. Коя Любов познават те? Ако е въпрос за Любовта, тя има 35 милиона форми само на физическия свят. Прибавете към тия форми и формите на Любовта в другите светове, които са безбройни, и вижте какво ще кажете за Любовта… Колко хиляди години пък ще ви трябват, за да минете през всички форми на Любовта и да я разберете. Цяла Вечност да имате на разположение, пак няма да ви стигне. (22/стр. 201)

На физическия свят Любовта има 35 милиона гледни точки. Хиляди години са необходими само на земята, за да бъде проучена само отчасти Любовта. А знаете ли колко гледни точки има Любовта в духовния свят, в духовната Вселена? Казвам: 40 милиарда гледни точки. За това проучване са необходими милиарди години. А проучването на Любовта в Божествената Вселена – колко време е необходимо за него? Тук времето никога няма да стигне. За проучването на най-висшите степени на Любовта е необходима Вечността, но може ли Любовта да бъде позната? Казвам: Не. Любовта е отвъд Вечността. Вечността е едно ограничение на Любовта. Любовта е най-дълбоката дълбина. Тя е непроучима, неназовима. Но тя е нашата цел. Само Великите Учители и Великите Старци я познават като Тайна, но имат да я проучват още като неведома Мистерия.

•

Природата е Тайнство

Природата е още заключена за вас, а вие обикаляте само около нея. Тя е един велик, но затворен свят. Знаете ли какви красоти има в нея, какви същества живеят в този свят? (23/стр. 8)

Природата за вас е една велика невидимост. Вие гледате едно дърво, но не знаете неговия скрит живот. Вие усещате вятъра, но не знаете колко много същества живеят в него. Вие гледате огъня, но не знаете как да си изработите огнено тяло. Дори саламандрите имат къща от огън, тяло от огън. За пробудения природата е Тайнство, Любовта е Тайнство. За да стане пробуденият Посветен, той навлиза все повече в това велико Тайнство на природата, което е наречено Любов. Как човек може да познае Любовта и нейния вечен живот? Има само един начин. Любовта трябва да се превърне в отреченост от света. Тогава тази Любов първо ще те убие, т.е. ще премахне всичко земно в тебе, и после ще се яви Бог. Той ще влезе в тебе като вечен живот. Ето Тайнството на великата невидима природа.

•

Преди милиарди години

Преди милиарди и милиарди години тия същества във Вселената – праведните – са минали при Отца и са придобили тази светлина. И благодарение на нея светът сега вижда. И това е светлината на праведните. Кои са праведните? Светлите ангели, служителите на Бога, които са просветнали. И следователно сегашната светлина – това е един изблик на тази правда. И ако те престанеха да светят – да живеят в правда, с нас всичко на земята би се свършило. (23/стр. 41)

Преди много милиарди години съществата са се възкачвали в небесните школи на Отца. Там те са се учели на Любов и Мъдрост. Едни са станали ангели, други – архангели, едни са станали богове на Любовта, други са станали богове на Мъдростта. Но има и по-висока степен – скритите Старци на Премъдростта. Едни ангели са били приети в школата на Отца, други не са били приети. Има небесни условия, които определят кой ангел да бъде приет в школата на Отца. Един ангел може да се определи в тази школа само при едно условие – ако започне да служи, ако стане служител. Това се нарича посяване на скритото духовно семе, наречено душата. Впоследствие тази душа ще бъде приета в небесните условия за обучение. Тя ще бъде обучена да преодолее смъртта. Такива неща се изучават в небесните школи. Така душата става чист духовен огън и тръгва по пътя на тези, които са освободени от тежки земни условия. На тези души се дава право да заживеят в своята духовност и Вечност.

•

Да разбираме смисъла на световете

…Ние ще се върнем при единния Бог. Той е Онзи, от Когото сме излезли и при Когото ще се върнем с тази богата опитност да живеем в Него и да разбираме смисъла на всичките светове, които сега съществуват. Ако аз взема сега да ви разправям какво има в Сириус, каква култура се развива в Плеадите, Северната мечка, Ориона, какви същества има в Млечния път, в тия 18 милиона слънчеви системи, такъв един свят за пътуване!

(23/стр. 153)

Когато познаем себе си, ще познаем и Бога и ще бъдем единни с Него. Тогава ще получим от Бога един древен лъч, който е бил скрит много дълбоко в нас самите. С този специфичен лъч енергия ние ще можем да проникваме на Сириус, Плеадите, Северната мечка и Орион. Ще проникнем в част от тайните на световете. Ще видим как на Сириус първо се заражда видението на сфинкса и тайната на пирамидите, които впоследствие се пренасят в по-долните светове. Ще видим, че на Плеадите работят много Посветени, истински, невидими помагачи, които проникват навсякъде, където има условия и помагат тайно. И ако ни бъде позволено да влезем в Северната мечка, ще се докоснем до трима стари и прастари Старци, които имат тайна азбука, която води към най-древната Мъдрост и към най-скритата Мъдрост. На Орион също има древни Учители. Там работят около 30 велики Учители. Ако те имаха условия да слязат на нашата земя, човечеството щеше да познае Златния век. А на Млечния път има много същества отвъд еволюцията. Те помагат само на определени хора и само на определени животни и обикновено остават невидими.

•

При произнасяне на думата Любов

Когато Господ произнесъл за пръв път в света думата Любов, Той създал с това целия космос, образували се всички слънца, които се разделили и тръгнали по своите орбити. Като произнесъл за втори път думата Любов, всички велики същества, всички богове се събудили от своя дълбок сън. Когато произнесъл Господ десетия път думата Любов, родил се човекът. Няма да разказвам какво е станало при произнасяне на думата Любов третия, четвъртия и т.н. пъти. Тъй че Господ е произнесъл досега само десет пъти думата Любов. И върху тези десет думи почива всичката философия на кабалистите с техните сефироти.

(23/стр. 274)

Когато Бог произнесъл за първи път думата Любов, явили се най-древните същества-пламъци, които излъчили от себе си особени лъчи, чрез които създали космоса, запалили слънцата и определили живота в космоса. При второто произнасяне на думата Любов се явили многобройните богове и те тръгнали по своя път – едни за добро, други за зло, защото така трябвало да участват в Божия замисъл. При десетото произнасяне на думата Любов се явило тайнствено същество, което впоследствие било наречено човекът. Той дори и сега е загадка за боговете. Този човек, който е избрал твърдо пътя си към Бога, той получава помощ от първоизречените същества. Този човек, който има стремеж към Бога, той върви към второизречените същества, към тяхната висша област. Този човек, който се е отрекъл от Бога, той създава връзка с другата част от второизречените богове. Този човек, който живее след десетото изричане на Бога, той има някакъв собствен път, в който трябва да реши какви ще са неговите скрити намерения. И от тези намерения зависи какви същества ще всели в себе си. Този човек е голяма загадка и за боговете, и за себе си.

•

Слънце, което никога не залязва

И тъй, когато казваме, че слънцето не ще зайде, ние разбираме възвишения, Божествен свят, дето слънцето действително не залязва. Слънцето, което не залязва, принадлежи на човешката душа. Значи душата има свое слънце. (24/стр. 31)

Истинският човек, този, който е познал себе си, той открива в себе си едно слънце, което никога на залязва. Ако такъв човек бъде изпратен в царството на тъмнината, то той ще свети постоянно и жителите на тъмнината ще се чудят каква е тази светлина. Ако такъв човек попадне в царството на светлината, жителите на светлината ще се чудят каква е тази силна светлина, която свети. Има една скрита светлина в човека, която е преди светлината и тъмнината. Тази светлина е Тайнството на живота. Наричам я другата светлина.

•

Ще може да създава цели системи

Един ден когато човек се съедини със своята душа и каже „аз“, той ще може да създава цели системи. И тогава човек няма да създава своите системи между готовите вече да нарушава законността и реда в тях, но ще го поставят в някое празно пространство, там да създава и твори, както иска и както разбира. Във Вселената има още много празни, ненаселени пространства, които един ден трябва да се изпълнят и населят. Дойде ли човек до това положение да се слее със своята душа, ще му дадат възможност да създава, да твори. Ще му кажат: Хайде сега, направи един свят, какъвто ти искаш, дето слънцето да залязва и да изгрява или да изгрява, без да залязва. – Ще кажете: – Възможно ли е Бог да предостави на човека сила и власт да създава светове и системи? – Възможно е, защото и без това светът, в който сега живеем, е създаден от ангели, вследствие на което и в него виждаме известни дефекти. (24/стр. 31, 32)

Когато човек познае себе си, величието на своята душа, тогава Бог ще му даде едно празно пространство и ще му каже: Ето ти това място, можеш да твориш според своите закони. – И човек ще твори много по-съвършено, отколкото е сегашното му състояние. Той ще се старае да твори по образа на Бога. Казвам: Той ще построи духовен свят, но и той ще бъде несъвършен. Има и друг път, още един таен път към по-дълбоко и древно себепознание. Тук човек трябва да открие царството на своя чист и древен дух. Тук човекът вече ще твори по подобие на Бога. Но този свободен дух може да пожелае единствено свободата, без да твори, защото Царството Божие е една велика свобода. Ако такъв дух посети земята и нейните същества, достатъчно е само присъствието му. То дарява тези, които разбират, с нещо повече от всякакво творение. То пресътворява съществата в по-висока степен от стремежа. То дарява на съществата вдъхновение. Стремежът е голяма сила във Вселената, но вдъхновението е велика сила извън Вселената.

•

Човешката загадка

Грехът съществува само на земята, но не и на другите планети на слънчевата система, понеже там съществата са високо устроени. (24/стр. 104)

Грехът може да живее само в един неустроен свят. Грехът и изкушенията са необходими, за да преустроят човека. И когато човек стане един устроен свят, един организиран свят, един духовен и съкровено разумен свят, тогава той може да се върне в чисто духовния свят, защото ще е разрешил загадката в себе си. Как се разрешава загадката? Загадката се разрешава чрез Тайната. На другите планети съществата са чисто духовни. Те са постигнали чисто духовната Тайна в себе си, чрез която са разрешили човешката загадка.

•

Да изучават малките и големите мистерии

Една от задачите на учениците е да изучават малките и големите мистерии в живота.

(24/стр. 125)

Учениците трябва да проучват и малките, и големите мистерии. Малките мистерии са свързани с Тайните на собствения живот, с Тайните на земния живот. Големите мистерии са свързани с Тайните на Духа, с Тайните на чистата духовност. В малките мистерии човек проучва своите мисли, чувства и потайни желания. И ако тук човек е много искрен към себе си и към своя път, той ще разгадае себе си и ще се завърне в съкровеното Тайнство на своята душа. В Тайнството на душата времето вече е свършило, то е без значение. Тук човекът заживява в слънцето, в своята светла същност, в своята благословена същност. Сфинксът иска да каже, че всеки е една загадка, която трябва да разреши себе си. И от хиляди години сфинксът чака човек да разреши себе си. Той не проронва нито дума. Но когато човекът разреши себе си, сфинксът ще му каже една тайна дума. Това ще бъде дума от Първичния език.

•

На земята идват ангели

В една от миналите беседи говорих, че на земята от време на време идват ангели, които правят изчисления върху разни въпроси. Например те правят изчисление върху въпросите: колко милиона години са необходими, докато нашата вселена дойде до своето пълно развитие? Колко милиона разумни същества трябва да работят през това време във вселената? (24/стр. 126)

На земята често идват ангели, за да работят. Ще кажете: – Ама как идват? – Те идват чрез проникване. Казвам: Те се занимават с духовната наука и правят своите духовни изчисления. Например те изчисляват пътищата и тънкостите, по които човешкият разум трябва да се превърне в духовен разум. Те знаят точно през какви трудности трябва да премине човек, за да се преобрази човешкото му естество. Те знаят колко тежи човешкото добро, те могат да го претеглят. Те знаят при какви условия човек може да се откаже от доброто си и да го продаде за зло. Това са дълбоки духовни изчисления, те са чисто вътрешни. С това се занимават една част от ангелите. Те знаят и степените на любовта в човека. Те знаят кога и под какъв натиск една любов може да стане измяна.

•

Когато земята завърши своето развитие

Нашата вселена крие в себе си възможности за развитието на разумните същества. Един ден когато те завършат своето развитие, ще се създаде нова вселена. На същото основание когато и нашата земя завърши своето развитие, тя заедно с разумните същества, които живеят на нея, ще дойде до Божественото пристанище и там ще спре. Тук тя ще се отърси от всичкия си багаж, от всички свои деца и първо тя, а след нея разумните същества ще се явят пред Бога да дадат отчет за извършената от тях работа. След това те ще получат нова работа. (24/стр. 126)

Когато нашата земя завърши своето развитие, тя ще се превърне в нова, по-духовна земя.Когато нашият разум завърши своето развитие, ще му бъде прибавена светлина и той ще засияе така, както е бил първично създаден. Когато нашата душа завърши своето развитие, тя ще заживее в Тайната на Бога и тогава тя ще осъзнае своята Вечност и своето Безсмъртие и ще види и разбере, че Вечността е толкова естествена. Но какво ще означава Вечността за душата? Нов път, път към друга скрита Тайна в Бога, път, по който душата ще започне да преоткрива дълбоките и тайнствени неща, скрити в Духа. Затворен е пътят за обикновените хора, но отворен е пътят за отдадените на Бога. Те стават избрани.

•

Да обходите целия космос

За да познаете Бога във всички Негови прояви, вие трябва да обходите целия космос, цялата вселена. (24/стр. 148, 149)

За да познаете Бога, вие трябва да проникнете в света и да го преодолеете. За да познаете Бога, вие трябва да проникнете в космоса и да го преодолеете. Преодолявайки света и преодолявайки космоса, вие ще стигнете до дъното. Но трябва да преодолеете и дъното и тогава ще Го видите и познаете. Що е дъното? Сгъстен мрак, или предпоследното име на Бога. И който преодолее този мрак, той узнава последното име на Бога. Той става Син. Той вече има право да се изрича като Син. Чистата интимна връзка с Бога се осъществява вътре в мрака. Сам Бог е скрит в този мрак – последната преграда. И ако човекът има голям устрем да издири Бога, този човек пробива мрака и се среща с Бога. Само една такава велика Любов може да познае Бога, защото мнозина са умирали в този мрак. И всички тези, които са умирали в този мрак, са наречени човешки синове. А всички тези, които са пробили булото на този мрак, се наричат Божии Синове. Те са познали Бога.

•

Силата на висшите същества

Като се говори за висш свят, подразбираме небето, дето живеят възвишени и благородни същества. Те са силни, мощни, само с една ръка могат да дигнат земята. (24/стр. 164)

Голяма е силата на висшите същества. Откъде идва силата на едно висше същество? Отвътре, отвътре, дълбоко отвътре. Тази сила е извираща. Но вътре в този извор е скрита друга още по-дълбока сила. Това е Божията сила. Силата на едно висше същество от голяма става могъща, ако Бог е позволил на тази сила да се разгърне. Тогава тя става мощен вятър, могъщ вихър. Тогава тя помита всичко по пътя си. Тогава обикновените хора немеят, а разумните хора са изумени. Страшна е тази сила, когато е позволено да действа.

•

Хиляди пъти по-разумни

Знаете ли каква култура имат жителите на слънцето? – Има ли хора на слънцето? – Има. При това те са по-разумни и по-културни от хората на земята. Най-простите същества на слънцето са хиляди пъти по-разумни и по-културни от най-умните хора на земята. Представете си тогава какво нещо са най-умните същества на слънцето. Колко по-високо стоят те от най-умните хора на земята! (25/стр. 14, 15)

И най-простите същества на слънцето имат хиляди пъти по-голям разум от хората. Хората нямат разум, хората имат ум. Хората нямат разум, те са мислещи, а не разумни. Умът трябва да извърви дълъг път, за да стане разум. Когато се придобие този разум, се върви към чисто духовен разум. Той е също един дълъг път. Оттук нататък има друг път. Този чист духовен разум трябва да го извърви и да стане свещен. Ето такъв разум имат висшите същества, които живеят на слънцето. Този разум на висшите слънчеви същества е, който свети и топли.

Създава се нещо ново

Земята ще се преустрои. Нови елементи, нови слънца, нови планети ще се явят. (25/стр. 18)

Сега дълбоко в основата на този свят се създава нещо ново, нов елемент. Кой е този елемент и къде се създава той? Този нов елемент се създава в дълбините на ученика и той е скрит от погледа на света. Този нов елемент е душата. В началото човекът е имал само една душа – висшата душа. Но после той е създал втора душа в себе си – нисшата душа. Докато е имал Любов, висшата душа е светела в него. Но после човекът е разполовил своята душа. Той е допуснал страстта и е създал другата си душа, наречена падението. Тогава висшата душа се е оттеглила навътре и се е скрила. Днес моите ученици вървят по път, по който ще открият висшата си душа. Така те ще получат новия елемент, липсващия елемент. Така в тях ще се зароди новото слънце. Това е новата, обновителна Истина. Тя ще заблести в тях така, както е било в Древността, защото когато Бог заживее във висшата душа, Той заживява в Себе Си. Такива разбирания трябва да имат моите ученици. Някои ще попитат а кой съм аз. Аз съм този, който живее скрито във вашата висша и съкровена душа.

•

Златната епоха

Някога е съществувала Златна епоха, когато на земята е живяла първата раса. Тя се отличавала с висока култура, до която човечеството ще дойде едва след 400-500 хиляди години. (25/стр. 28)

Някога е имало Златна епоха. В нея са живели прадревни същества, наречени богове. Те са живели в състояние на безвремие. Тяхното мислене е било чисто духовно. Те не са познавали нито време, нито бреме. Те са се движели същностно, т.е. много леко и бързоподвижно. Те са живели в Аум – прадревното Божествено единство. Аум е бил техният поздрав. Те реално са познавали Бога като велико единство. И всичко това продължило много дълго, докато не изтекъл Златният век. После един от боговете се видоизменил. Той се наричал Шамая. Той увлякъл много други богове. Така всички други от Златния век се скрили навътре. Настанала друга епоха. Настанали промени, които впоследствие щели да донесат време и времена.

Ще мине 77 пъти през огъня

Новата култура е велика, защото не търпи нищо отрицателно, никакви лоши мисли, чувства и действия. За да се приготви за тая култура, човек ще мине 77 пъти през огъня. (25/стр. 33)

Новата култура не допуска грешки. Човекът на новата култура не допуска и най-малкото зло. Новата култура носи в себе си велика отговорност и затова учениците ще минат през силно сгъстен огън. Той ще изгори в тях и чистотата, и нечистотата. Обикновената чистота ще умре, ще остане абсолютната чистота. Тази абсолютна и необикновена чистота – нея огънят не я гори. Тук ученикът е чист диамант, чиста неизменност. Тази неизменност получава изгубената си Вечност. Това е ново поле, ново измерение, в което ученикът ще работи.

•

Там смърт не съществува

Съществува един свят, дето животът е неограничен. Там смърт не съществува. Там се проявява човешката душа в своята безграничност и безсмъртие. Съществата, които населяват оня свят, са крайно разумни. Животът им се излива в музикални тонове. (25/стр. 60,61)

Съществува един свят, в който има велико свободно пространство. В това пространство живее безсмъртната душа, висшата душа. Тук тя учи своите уроци, но по друг начин. Тук силата на душата се изразява в силата на нейната Любов. И ако Любовта на душата е много силна, тя е свързана вътре в себе си със силата на Духа. Тогава тя придобива ново качество. Това качество в Древността се е наричало Халом Арая, сиреч Острата Мъдрост. Тази Остра Мъдрост прониква, проучва, помага и остава скрита и незабелязана. Ето къде се намира достойнството на безсмъртната душа. Достойнството е в тайното благородство.

•

Да разговаряш с душата си

– Как можем да се разговаряме с душата си? – Това е най-великата наука. Ако можеш да се разговаряш с душата си, ще научиш велики неща. Ако не можеш да се разговаряш, ще останеш невежа. (25/стр. 191)

Да разговаряш с душата си, е изкуство на безсмъртието. Да разговаряш с душата си, значи да познаваш скритото Съкровено в себе си. Който умее да прониква дълбоко в себе си, той прониква в същността си, която е част от самия Бог. Тогава самата същност му проговаря на един древен език. Само чрез този древен език можеш да разговаряш с Бога. Този език е Съкровеното. Тук душата има Съкровените желания на Бога. Тук душата се е отказала от всичко земно и примамливо. Тук душата нищо не желае, освен Съкровеното. Така Бог влиза в душата и сам Той започва да желае за нея това, което желае и за Себе Си. Така душата получава печата на безсмъртието, чието друго име е духовна пълнота. Така тя е получила най-дълбокото, за което нейната Съкровена същност е жадувала. Тук тя е равна с Бога и желанията им са еднакви. Тук душата получава това, което го няма в света.

•

Нирвана

Под Божествена душа разбираме състоянието нирвана. Когато влезеш в нирвана, ще забравиш всички мъчнотии и противоречия, ще бъдеш готов да понесеш греховете си, както и греховете на хората. (25/стр. 191)

Велико нещо е да познаеш Тайната на своята душа. Тази душа веднъж позната, тя вече те дарява със състоянието на Вечност. Тази душа вече е постигнала великата нирвана, великото завръщане, великата отреченост. При това положение тази душа може отново да се завърне при хората, но по друг начин, с друго излъчване, със скрито Божие присъствие. Но душата има и друга Тайна. Чрез тази Тайна душата надминава и серафимите, и херувимите. Чрез тази Тайна в себе си душата вече може да проникне в Тайната на Бога и да отиде отвъд Него. Тази Тайна, скрита в душата, е наречена Духът. Това е така, защото душата е създадена от Бога, а Духът – от Бездната. Тайната на човека е скрита в необятното.

•

В един кръг от 24 часа

Сега ще ви кажа една тайна: това, което съм ви говорил досега, е само предговор на онова, което днес ще ви кажа. То е следното: в 24 часа Бог говори само веднъж на човешката душа. Кой е тоя момент, няма да кажа. Вие сами ще го намерите. В един кръг от 24 часа не само Бог говори на човека, но всички ангели, всички възвишени същества.

(25/стр. 238)

В течение на 24 часа на човека му говорят много същества. Човекът трябва да е много буден, за да улавя мига и миговете. Мигът е един единствен, а миговете са два вида. Във висшите мигове на човека му говорят ангели и напреднали същества. В нисшите мигове на човека му говорят падналите същества. Но ако човекът улови мига на Бога, той ще има ключ, с който да превъзхожда миговете и да ги използва правилно. Нисшите мигове са нисшите учители на човека, които той трябва да преодолее. Висшите мигове са висшите учители на човека, които указват неговия път. Но най-важен е мигът на Бога. Той води човека не само към себепознание, но и към едно велико завръщане в Бога. Този миг не е от времето. Той е частица от вечното състояние на Бога. Той е призоваване.

•

В Божествения свят

В Божествения свят никаква религия не съществува. Там няма храмове, свещеници, одежди, служби. Там има неща, за които не сте мислили. Ако ви кажа какво има там, трябва да си послужа с езика на Павла, който казва: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло това, което Бог е приготвил за ония, които Го любят.“ (25/стр. 256)

В Божествения свят има Тайна. Там съществата са се родили отвътре, от себе си. Чрез много усилия те са строили Истината в себе си. И когато накрая са я построили, тя им е явила другото си лице – свободата. Тук няма храмове и ритуали. Тук всяко висше същество само по себе си е жив храм. А истинският ритуал е скритото и благородно действие на това същество. Тези същества-храмове свободно обхождат вселената. Те помагат и на най-малките наши братя – буболечките, и на хората, и на ангелите. Понякога помощта им е явна, понякога – скрита, но е винаги благородна. Но те винаги предпочитат скритата постъпка, неуловимата, невидимата, потайната. При тези същества потайното действие за разлика от човека е Царство Божие. Вие можете да кажете: „Какво толкова има в една постъпка?“ Казвам: Една постъпка може да внесе в човека такъв устрем, че той да преодолее и света, и вселената. Какво ще кажете на това?

•

Велик момент настъпва

Това, което иде сега в света, е толкова велико, че всички ангели назъртат от небето да видят какво иде и какво става на земята. Цялото небе, цялото Битие се интересува от това. Велик момент настъпва! Изявяването на Великия Господ се очаква с интерес от всички добри, разумни и възвишени същества. (25/стр. 278)

Велико идване на Бога предстои. Дори и ангелите надзъртат и усещат, че става нещо грандиозно. Това идване няма да бъде явно.То идва като Тайнство. Това идване е невидимо. Хората с душа и с дух ще го приемат, защото те са съхранявали Бог в себе си. Хората с душа и с дух ще бъдат спасени. Обикновените хора ще бъдат смутени. Понеже не са Го съхранявали, голям смут ще настане за тях, голямо объркване. Те ще Го изпуснат, те ще бъдат отстранени от Божията сила. Какво ще стане със средните хора, които са имали нещо добро в себе си? Те само ще бъдат избавени, но няма да бъдат спасени. Малко говоря за това, защото неподготвените ще се отчаят.

•

В Своята незнайност

А в Любовта имате едно проявление на абсолютния Бог в света, Когото никой не знае какъв е – незнаен Бог, за Когото хората нямат никакво понятие в света. (26/стр. 32)

Що е Бог? Великият Бог е незнаен Бог. Бог е скрита Тайна в Себе Си. Навътре в Себе Си Бог е незнаен и затова ако пристъпваме към Бога със знание, нищо няма да получим. Бог не е Бог на знаещите, но на незнаещите. Незнанието е началото на смирението. Когато отидем при Бога с незнание, ние вече се приближаваме към Него. Неговата незнайност си остава, но Той ни става по-близък. Дълбоко навътре в Своята незнайност Бог не е Любов. Той превъзхожда Любовта. Но Той иска да познаем Любовта, да живеем в нея и тогава чрез тази Любов да познаем Неговата незнайност, да направим скок в Неговата неуловимост.

•

Преди падането на Адама

Преди падането на Адама имаше един друг Адам, една друга велика култура. (26/стр. 42)

Преди втория Адам имаше един велик Адам. Той беше изтъкан от безсмъртие и свобода. Той беше есенция от дух и душа, слети заедно в едно. Той имаше велико първоединство в себе си. Той имаше пълнота и Вечност. Но по-късно се роди друг Адам, вторият Адам. На него му беше посочено да яде от Дървото на безсмъртието и пълнотата, за да бъде подобен на Бога. Но му беше даден и избор. Първият Адам беше есенция от дух и душа. Вторият Адам в началото имаше тази есенция от дух и душа, но после се отказа да я подхранва. Той се отказа да яде от чистата духовна храна, която е неизменната Любов. Той яде от забраненото Дърво и изведнъж оголя. Стана промяна, той стана сянка в самия себе си. Вместо дух имаше ум, вместо душа имаше сърце. И после той слезе в тежките условия на земята, за да проучи откъде дойдоха този ум и това сърце. Много време мина и вторият Адам продължава да проучва своя ум и своето сърце и още не може да се завърне в своята есенция, в своето безсмъртие. Но земята е школа, от която се раждат хубави плодове.

•

Хората са били богове

Преди милиарди години между боговете в пространството е имало големи боеве, в които те са си служили с грамадни топове. От изстрелите на тези топове се образували световете. От умора тези богове се смалили, станали са малки човеци и днес разсъждават за велики въпроси. (26/стр. 46)

Преди милиарди години хората са били богове, но много от тях са воювали един срещу друг, те са изпращали силата си един срещу друг. Те не са знаели какво да правят със силата си. Кога едно същество не знае какво да прави със силата си? Когато се е отделило от Бога, от своята съкровена дълбочина. Това е пътят, по който боговете са станали хора. И днес поглеждам хората и виждам, че те още носят силата в себе си, още имат топове вместо Любов. Ето защо създадох учението си, което е Любов, Мъдрост и Истина. В това учение първа е Любовта, след нея идва Мъдростта, която умее да управлява силата и топовете. Казвам: По пътя на Любовта, Мъдростта и Истината човекът постепенно отново ще стане бог.

•

Една велика Тайна

В създаването на света, в целия космос се крие една велика Тайна. (26/стр. 112)

В създаването на света и космоса е скрита Тайна. Светът е създаден от тъмнината. Що е тъмнината? Скритостта на Бога. Що е тъмнината? Там е скрито преизобилието на Бога. Там е онази Прасветлина, която никой човек не може да понесе. Само чистият дух на човека може да понесе тази Прасветлина, тази скритост на Бога, която за другите е тъмнина. Казвам: Щастието е заблуждение, светлината е сътвореност и ограничение, но тъмнината е несътворена скритост на Бога. И само който има велика Любов, може да я освети и да познае Бога. Който не може да освети тъмнината, той няма Любов към Бога. Но който има Любов, той може да прониже тъмнината и да изтръгне Бога. Така в голямото страдание на Голгота, в големия мрак Христос изтръгна Бога и показа Царството на Духа.

•

Ние пак ще съществуваме

Нас не трябва да ни смущават законите на държавата. Ние трябва да имаме в себе си други закони, от които нашето битие се обуславя, защото когато България и всички държави изчезнат, земята и слънчевата система се превърнат, ние пак ще съществуваме. (26/стр. 117)

Когато България изчезне, когато земята изчезне, когато слънчевата система изчезне, ние пак тайнствено ще съществуваме, а тях няма да ги има. Ние живеем в дълбоко място, там, където България, земята и слънчевата система не могат да съществуват, но ние можем. Това е тайно Божие място, неръкотворен дом, велика несътвореност. Тогава трябва ли да ни смущават законите на държавата, законите на света и законите на слънчевата система? Не, защото ние в себе си имаме по-дълбоки закони. Те са нашата Древност. Нашата Древност е преди държавата, преди земята, преди слънчевата система, преди вселената.

•

Велико чудо

Ето вие не сте изучвали какво нещо е човешката душа. Ако бих казал всичко, каквото зная за нея, то би било девето чудо на света – толкова много неща има да се говорят за нея. (26/стр. 154)

Висшата душа е велико чудо. Когато този свят изчезне, душата остава. Когато слънчевата система изчезне, душата остава. Къде отива душата? На едно по-дълбоко място, мястото, преди вселената да е била. А после има ли път за душата? Да. Душата има тайна способност да се завърне в Духа. Тогава тя ще се слее с дълбоката Древност на Духа и ще напусне Вечността. Тя ще тръгне на пътешествие в Безкрайността. Велик е пътят на душата, защото душата е чудо на Божието Тайнство. Тогава душата ще бъде безсмъртна. Тя ще осъзнае напълно своето безсмъртие и ще тръгне да търси Този, Който е създал безсмъртието.

•

Същества от разни категории и култури

Цялото пространство, в което ние живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури. Слънчевата светлина се движи със 180 000 мили в секунда, за да измине само диаметъра на нашата вселена, който за да се премине, трябват 31 000 години. Тъй че цялото това пространство е пълно със светове. Когато се движи нашата земя в пространството на тази вселена, ние се намираме под влиянието на тези същества, с които дохождаме в съприкосновение.

(26/стр. 175, 176)

Около нас има много елементарни астрални същества. Други са разсъдителни същества. Едни са изостанали, други са напреднали. Едни са интересни, други са любящи, трети са мъдри. Те действуват вътре в нашето пространство. Дълбоко в нас обитават и безмълвни същества. Те са минали през Любовта, узрели са в Мъдростта и са станали като Истината. Каква е Истината? Безмълвна. Що е безмълвието? Символ на великата необяснимост. Всякакви същества обитават вътре в човека, но човекът ще се сближи и сроди с тях според стремежа на своето скрито намерение.

•

Мистикът

Когато имате опитността на един мистик да паднете в екстаз, само при такова състояние вие можете да опитате тази вътрешна, божествена топлина – качеството на Любовта.

(26/стр. 199)

Окултният ученик трябва да израсне и да стане мистик. Странен е погледът на мистика. Той е насочен към скритото, невидимото, съкровеното. Очите му търсят потайното на замисъла. Мистикът е изпълнен с екстаз, благоговение и вдъхновение. Това са зрелите плодове на човека. Екстазът е свързан с душата. Благоговението е свързано с великото преклонение към скритото. А вдъхновението е неизменното състояние на Духа. Мистикът лети в необятността.

Велики невидими сили държат земята

Земята се държи от мислите на милиони разумни същества. Техните мисли я заставят да върви напред. Ако разумните същества престанат да я държат в мислите си, тя ще се спре в своето движение, ще се разглоби, ще отиде някъде в пространството, дето ще стане само на прах и пепел. (27/стр. 52)

Земята се държи от невидими сили. Велики невидими сили държат земята с нишките на мисълта. Много от тези невидими сили са слизали на земята, за да покажат пътя от видимото към невидимото, от земното към духовното. Във видимото е ограничението, в невидимото е свободата. Какъв е пътят към невидимото, какъв е пътят от земята към небето? Пътят започва с усилие. Усилието се превръща в преданост. Предаността се превръща в разбиране. Разбирането се превръща в жертва. Жертвата се превръща постепенно в отричане от света, а отричането от света се превръща в познаването на Бога и Неговата невидимост.

•

Съвършени същества

Кои са тези същества, които искат да слязат и слизат при бедните и страдащите? Това са онези съвършени същества, които преди милиони години още са завършили своето развитие и са придобили такива грамадни богатства, каквито едва ли фантазията на автора на приказките „Хиляда и една нощ“ може да си представи. Тези същества имат възможност да достигнат до положението на Божества, каквито умът на съвременните хора едва ли може да си представи. Тези Божества, които се наели да помагат на своите бедни братя, са достигнали такива грамадни богатства, че са решили да слязат на земята и да помагат на бедните, на страдащите хора и заедно с тях да се подвизават. (27/стр. 108, 109)

Кои са тези същества, които слизат при бедните и страдащите? Това са същества, които някога са били на земята и оттам е започнал пътят им към великото богатство, към великото съкровище. Що е великото богатство? Това е придобитата духовност. Що е великото съкровище? Това е завръщане в Безпределността. Във великата духовност съществата са богове. Във великата Божественост съществата са Божества. И тези същества слизат на земята при бедните и страдащите. И всичко това заради душата, създадена от Бога, защото за душата има само един път – Вечност и Безпределност. А всички външни блага я правят бедна и страдаща. Ето защо слизат тези велики същества. Те искат да помогнат на душата да превърне бедността си в духовност и Вечност, а страданието – в Божественост и Безпределност.

•

Седят по-високо от човека

Като се говори за ангелите например, трябва да се знае, че те са разумни същества, подобни на хората, с тела приблизително като техните, с тази разлика само, че те нито се женят, нито се размножават, нито се раждат, нито умират. Сега каквото и да ви се говори за ангелите, вие ще си съставите крива представа за тях. Те са разумни същества, които седят по-високо от човека. (27/стр. 171)

Ангелите са леки, същностни, свободни. Хората също някога са били такива – леки, същностни, свободни. Но хората са изгубили нещо от същността и лекотата си. Те са се самоограбили. Хората са мислещи същества, ангелите са разумни. Ангелите са същества на простора, на вечното и необятното. Ангелите имат ум, сърце и воля, сляти в едно, докато при човека те са разделени. Ангелът е изцяло светлина. Когато ангелът мисли, той свети. Красиво нещо са ангелите. Нашата душа е равноангелна. Душата на ангела е лекотата на Вечността.

•

Грамадни знания и възможности

Ангелът има грамадни знания и възможности, каквито човек засега още няма. Един ангел мисли и с краката си, така както и с главата си. От наше гледище ангелът ни се представя като сфера, но всъщност не е сфера. От центъра на тази сфера излизат безброй светли лъчи, които представят неговата разумност, неговата интелигентност. Сферата изразява съвършения живот…

(27/стр. 172)

Ангелите са същества с големи знания и с голяма наблюдателност. Знанието на ангелите е един свещен лъч, който прониква в сърцето на нещата. Този лъч може да прониква в сърцето на човека, в сърцето на животното, в сърцето на цветето и дори в сърцето на камъка. Ангелите проникват, обновяват и така увеличават своята разумност. Когато един ангел проникне в сърцето на човека, той създава свещена връзка с него. Той създава свещени отношения. И ако човекът поддържа подобни мисли за свещеното, тяхната връзка става трайна. Ангелът може да влиза много често в човека, ако човек мисли постоянно за Бога. Тогава техните мисли, чувства и воля са в единство. Ангелът е Тайнство, изтъкано от светлина и лекота, а човекът е създаден от светлина и бреме.

•

Създадена от душата на Бога

Да си представите душата, това е невъзможно. Всяко нещо, което можете да си представите, има форма, а щом има форма, то не е Божествено. Божествените неща нямат никаква форма, те имат само съдържание. Ако се говори за форми в Божествения свят, там формите се отличават по това, че имат светлина, т.е. те са само светлина. Влезете ли в Божествения свят, вие ще се намерите изключително в светлината, която може да изпълни изцяло и сърцето, и ума, и душата ви. (27/стр. 190)

Велико нещо е душата, защото е създадена от душата на Бога, от корена на Бога. Душата е Тайнство от същността на Бога и затова тя няма форма, няма ограничение. Тялото е тъмно, душата е светеща, духът е сияещ. Тялото може да засвети, ако душата го проникне. Когато сърцето е чисто, душата влиза в тялото и то става храм. Тогава кой е служителят на този храм? Тайнствен е този служител, невидим е той. Сам Бог влиза в този храм и служи на душата, защото душата – това е Той. Така Бог служи само на Себе Си.

•

Началото на Словото

Искате ли да намерите началото на Словото, идете при хората да видите как се раждат. Аз не подразбирам само раждането на съвременните хора, но имам предвид процеса на раждането и в миналото, в най-отдалечените времена от днес, когато вселената едва се е пробуждала, когато ангелите се пробуждали от своя дълбок сън. Това означава началото на Словото.

(27/стр. 237)

В началото е бил само Бог. Той е бил Тайна, която е живеела в самата себе си. И Той е решил да постави начало. И това начало е Словото. Словото вече било произнесено, то можело да твори. Чрез Словото Бог създал боговете и съществата, творението и природата. Чрез Словото Си Той създал и човека. Всичко е изречено Слово. Всяко същество е Тайнство на специфичното Му Слово. Словото на Бога е могъщо и творческо. Но защо Бог е създал творението и човека и защо е създал всичко това навън, като външни светове? Защото Бог е поискал да стане видим и достъпен. И всеки, който иска да познае Бога, ще започне да изучава видимото и достъпното и накрая ще се насочи към вътрешното и невидимото, към мястото, където е скрит Бог. Чрез видимото и достъпното се движим към Неговата Тайна. А чрез невидимото и вътрешното се приближаваме все повече към Същността Му. Но в Бог има една скрита страна, която никога не може да бъде позната. Тя е висша Тайна, тя е преди Словото. Тя е безмълвна Тайна. Тя си остава неизречена.

•

Създава нови системи

Душата, дошла при своя Баща, не седи без работа; тя веднага започва да прилага знанията си: тя работи, създава нови системи. Колкото една душа е по-напреднала, толкова и вселената, която тя създава, е по-голяма. Казвате: – Какво може да се работи в онзи свят? – Ако отидете в онзи свят, ще видите, че ангелите работят усилено, цели слънчеви системи творят. (27/стр. 238)

Колкото по-напреднала е една душа, толкова по-висша вселена създава около себе си. Една душа е напреднала само тогава, когато е странствала из космическия опит. Из своето странстване душата е придобила нещо от Тайната на Бога. Тя вече има неземен разум и е врата и път към Бога. Тогава тя може да бъде учител на хората и на човечеството, защото изхожда от Тайната на Бога. Само такава душа е небесен проповедник и служител Божи, защото тя изхожда от своя потаен опит. А на какво ще учи земната душа хората? Душа, която не познава Тайната на Бога, ще учи хората на изкуството на земния разум, което е пътят на падението. Само висшата душа може да учи и ръководи, защото тя учи и ръководи чрез Бога.

•

Може да отиде до слънцето

Ако човек за половин час може да отиде до слънцето да види как живеят съществата там, той няма да бъде тъй стар, както го виждаме днес. Ако някой отиде до слънцето и се върне, той ще каже: „Виждам вече как може да се живее.“ Можете ли да отидете поне до луната като до по-близка станция? (27/стр. 261)

Този, който е постигнал свободата на духа си, може да отиде до слънцето и да се върне. Той не само ще отиде, но и ще види. Той ще види, че тази светлина на слънцето се дължи на велики добродетели, които са излъчени и насочени към света и го поддържат. Обикновеният човешки ум не може да отиде там и не може да издържи на тази светлина. Казвам: Светлият слънчев лъч е насочена разумна сила. Това е същество, което е насочило своята разумност навън. Ето така зреят плодовете. Това, което за учените е измислица, за тези, които виждат, е реалност. Тези лъчи са живо нещо, живо явление. Без тях културата на земята би угаснала. Щяха да останат само едни свещи, но те не вършат работа.

•

Имат три лица

С гърба си или с лицето си трябва да бъде обърнат към слънцето? Щом задавате този въпрос, това показва, че вие разсъждавате като същества, които живеят само на физическия свят. Съществата от духовния свят имат три лица: надето се обърнат, все слънцето гледат.

(27/стр. 271)

Висшата душа в човека може да вижда в много посоки, докато на човек е дадено да вижда само в една посока. За да вижда отзад, той трябва да се обръща, а често не вижда дори и пред себе си, нито разбира какво се случва. Когато е загубил Вечността си, човекът е загубил и виждането си. Когато е загубил душата си, човекът е придобил очите си. Сега тези очи са създадени, за да открие човек отново душата си и Вечността си, защото само това, което е вечно, е виждащо. Виждащото е неизменното. А това, което е изменило на Вечността, не вижда. Сега то трябва да се учи.

•

Когато отидете при ангелите

Един ден когато отидете при ангелите, дето ще изучавате тяхната наука с хиляди години, ще разберете най-после каква е великата идея за Бога, скрита в космическия свят. (27/стр. 292)

Един ден когато се освободим от човешкото царство, ние ще отидем при ангелите и ще се учим в духовни училища. Що е човешкото царство? Царството на злото. Това царство е зло, защото тук водачът е човекът, а не Бог. Що е царството на ангелите? То е царството на светлината. То е царство райско, царство на простора и свободата. В ангелското царство не се допуска нито една лоша мисъл. Това е разликата между ангелското и човешкото. В човешкото царство раят е смесен с ада. Тук само един миг определя раят да се превърне в ад. Това е злонамерената мисъл. Сега каквото и да ви говоря, вие не сте напълно в ангелското царство. Вие сте още мислещи, но не разумни като ангелите. Когато станете разумни, аз ще ви уча в ангелския свят. Ангелското учение борави с най-различните степени на светлината. Ще кажете: – Що е това светлина? – Достатъчно е да знаете, че съм Баща на скритата и на явната светлина.

•

Ще се хранят със светлина

Хиляди години може да минат, но хората ще се хранят със светлина и това ще бъде един голям успех. Аз мисля, че едва след 2100 години може да се създадат условия да се храни човек със светлина. (28/стр. 8)

Човекът върви към светлината, но още не е светлина. След 2100 години ще има по-дълбоки вътрешни духовни условия, където човек ще се храни с манна небесна. Що е манната небесна? Това е чистата есенциална духовна светлина. Тя сама по себе си е храна. Но човекът още не е изработил духовното си тяло. Когато човекът стане абсолютно разумен, той ще съгради това духовно тяло в себе си и тогава храната му ще е една есенция от светлината. Тя ще го храни, ще го учи и ще го ръководи. Сега храната в човешкия свят е само едно отражение на небесната манна. Сега хората се хранят с остатъците от светлината, а не с нейното ядро, есенцията ѝ.

•

Тайнствен еликсир

И после ще се яви амбицията у мене да ида на слънцето. Оттам ще донеса свещения огън, с който ще запалвам елементите на земята, ще донеса и жизнения еликсир, за който са работили алхимиците цели векове. Този еликсир може да се вземе само от слънцето. Каквото и да казват другите, аз зная, че този еликсир не се намира на земята. През годината има особени дни и часове, когато слънчевите лъчи падат под известен ъгъл върху земята. Тогава се излива еликсирът. Ако можете да го вземете и да го поставите в едно шишенце, ще добиете вечния живот. Вие искате да ви кажа кои са тия дни и часове. И цялата земя да ми дадете, няма да ви кажа. Има какво друго да се учи. (28/стр. 171)

Има на слънцето тайнствен еликсир. Мога да отида да го взема и да ви го донеса, но не е правилно това, защото всеки трябва да го открие в себе си. Този еликсир е съставен от съкровени и специални лъчи на древното слънце. Тези лъчи образуват вътре в нас Вечността и вечния порядък. Може ли човешката любов да постигне този еликсир. Не. Може ли духовната любов да постигне този еликсир? Не. На човешката любов липсва разум, на духовната любов липсва дълбочина. Има друга Любов, особена е тя. Тя е скрита от разума и духовността. Тя не е нито човешка, нито духовна. Тя е Древност, скрита в Бездната. И който веднъж е скочил в Бездната и е оцелял, той познава Тайнството на тази Любов. Той вече има в себе си еликсира. Който има в себе си еликсира, той вече е извън времето, той пътува от Вечност към Безкрайност.

•

Вселената се движи

Цялата Вселена пътува в пространството и накъде пътува, това учените не са определили. Тя пътува с известна скорост през слънчевата система. (28/стр. 204)

Вселената се движи в неизвестна посока, според учените. Казвам: Вселената се движи в известна посока, която е строго определена. Тя се движи в посока към Истината, от която е произлязла. Понеже елементите на Вселената някога в Древността са се вдигнали на бунт срещу Истината и поради това те са изгубили покоя си. И сега се казва, че Вселената е в движение. Казвам: Вселената се движи към изгубения покой. Човекът се движи към изгубения покой. Що е покоят? Тайнство, съставено от древната Истина. Що е покоят? Прадревният океан от Истината. Що е Истината? Казвам: Това е Учителят. Всичко се стреми към този древен Учител.

•

Тъмна страна в природата

Има една тъмна страна в природата. Защо и за какво тя съществува, учените от миналото, наречени адепти, пък и посветените в сегашни времена не са дали задоволително обяснение.

(28/стр. 230)

Има тъмна страна в природата. Скрита е тя, тайнствено допусната да съществува от Бога. Тази тъмна страна има в себе си разумна цел. Тя е преобразяваща сила.Светлината в човека не е съвършена и затова тъмнината ще я гони, докато я усъвършенствува. Доброто у човека не е съвършено и затова злото ще го гони, ще го усъвършенствува, ще го мъчи, ще го изпраща на кладата, докато човек стане истинско добро, Божествено добро. А сега да си мисли човек, че е добър, това е въображение. Човешкото добро е изпъдено от Бога. То не е истинско добро. Ето защо съществува тъмната страна. Ето защо в този свят доброто и злото са смесени. Тъмнината ще гони човека, докато той стане Любов, Мъдрост и Истина. След това гонение и тя ще си почине, защото ще е изпълнила задачата си.

•

Човек ще пътува от една планета в друга

Ще дойде ден, когато човек ще пътува свободно от една планета в друга, но не със сегашното си тяло. Ново тяло трябва да си създадете, което може да се разглобява и отново създава, за да го пренасяте от едно място на друго. (29/стр. 16)

Ще дойде ден, когато човек ще се завърне в древното си духовно тяло. Тогава човек ще има право да прониква в Тайните на Бога и навсякъде. Човешкото тяло върви, духовното тяло лети. Човешкото тяло е тежко, духовното тяло е съставено от леката същност на човека. Човешкото тяло се нуждае от къща, а духовното тяло – от простор и свобода. Човешкото тяло се храни с външна храна, а духовното тяло се храни с Бога. Бог – това е същността, чистата духовна манна. Човешкото тяло е наказанието на човека. Едновременно с това то е и благословение. Чрез това тяло, което е илюзия, човек трябва да постигне чисто духовното си тяло, което борави изключително с Истината. Чрез новото си духовно тяло човек може да пътува от планета на планета и от слънце на слънце и да проучва нови пътища на Мъдростта, които преди това са били скрити от него.

•

Който има ключа

Както човек се отваря за онзи, когото люби, така и природата отваря своите тайни скривалища за онези, които я любят и които тя люби. Който носи в себе си ключа на Любовта, той може да прониква във великите Тайни на Битието.

(29/стр. 75)

Който има ключа, прониква в Тайните на Бога. Който има ключа, отваря вратата. Що е вратата? Преход от един свят в друг. Що е вратата? Преход от едно измерение в друго. Който има Любовта, той отключва други светове. Който има Любовта, заключва човешкото и отключва духовното. Който има ключа, заключва света и отключва космоса. Духовната Любов отключва космоса, но има и друга Любов. Тя е съвършената Любов. Тя е друг ключ. Тя заключва космоса и отключва Бога.

•

Първата дума

Ние трябва да намерим първата дума, с която Бог създал света. Тя е ключът на живота, тя е най-голямото богатство в света. Коя е тази дума, никой още не знае. (30/стр. 28)

Велика е тайната дума. Тя е непроизносима. Тя работи в дълбините. Нейното могъщество е скрито. В какво седи силата и могъществото на тази дума? Силата и могъществото на тази дума се крие в това, че тя е задвижила невидимото и несътвореното и е създала нещо видимо и сътворено. Които успеят да се докоснат до тая дума, те ще извървят правилно пътя към Тайнството на невидимото и несътвореното. Тези, които не разберат Тайнството на тази дума, ще си останат астрални и ментални, сиреч бездуховни. А тези, които са насочили цялостно Любовта си към Бога, заради тази цялост ще им бъде дадена думата. И те ще се завърнат в царството на свободата, чието друго име е несъществуванието, защото всичко, което съществува, е ограничение на несъществуванието, на свободата. Ключът на тайната дума е скрит в несъществуванието – там, където живее Бог, там, където няма никакви ограничения.

•

Невидимото слънце

Всяка култура се дължи на слънцето. Аз не говоря за физическото слънце, за този диск, който всички виждаме. Аз говоря за друго слънце, което е невидимо. То е зад физическото слънце, то произвежда всички невидими резултати. (30/стр. 55, 56)

Вътре в това слънце, което виждате, има друго слънце. Това вътрешното слънце изпраща своите лъчи към земята и я събужда. Това слънце изпраща своите лъчи и вие виждате узрелите плодове. Но тези лъчи са накарали плодовете да узреят. Това духовно слънце движи развитието на човека, защото и човекът трябва да стане един узрял плод. Кой проектира тези лъчи? Това са чисти, древни същества. Това са техните духовни лъчи, това е тяхната помощ към света. Тези лъчи са абсолютно разумни. Когато станете узрели духовни плодове, тогава ще ви кажа и за едно друго слънце, което е скрито в това духовно слънце. Какво ще кажете, ако ви кажа, че аз съм Бащата на това слънце?

•

Превъзхожда другите светове

Нашият свят е малка частица от големия свят. Земята е един от нисшите светове в сравнение с другите светове. Тя е под тях. Животът на земята приготвя човека за по-велик живот.

(30/стр. 111, 112)

Животът на земята е малък живот. Животът на земята е едно ограничение. Той е ограничен от земята, от тялото, от мислите, от чувствата, от въздуха, от водата и т.н. Може ли човек от земята да пътува в другите светове и да ги познава? Може, ако е придобил Тайната на Любовта, защото Любовта освобождава човека от човешкото, от земното. Любовта превръща човека в душа. Чрез душата си човек е познал себе си, той вече е мистик. Мистикът плува в Бога, мистикът плува в други светове. С лекота прониква навсякъде, защото той пътува с леката си същност – душата. Има ли по-висша мистика от тази? Има. Това е, когато познаеш духа си. Докато душата превръща смъртта във вечен живот и си отваря път към другите светове, то духът се освобождава от вечния живот, който е ограничение за него и пътува в сфера, която е над вечния живот. Духът не се нуждае от живот и смърт. Той е облечен в сияещата си свобода. Но закъде пътува той? Той превъзхожда цялата идея за другите светове. Той пътува към по-дълбоко място. Той пътува в сферата на древните Старци.

•

Видимото и невидимото са ограничения

Невидимият свят, който хората отричат, е създаден за разумните същества, завършили своето развитие на земята. Само техният ум е в състояние да разбере великата Мъдрост, скрита зад видимото. (30/стр. 131)

Външният свят, външните хора живеят в ограниченото, във видимото. Вътрешният свят, разумните същества живеят в невидимото. Умът е заставен да живее във видимото, в ограничението. На висшата душа е дадено да живее в несътвореното, в невидимото. Разумността е, която отваря портите към невидимото. Външното търси знанията. Вътрешното търси себепознанието. И така то открива несътворената си същност, чийто живот е в невидимото. Но има и по-дълбоко от това. Това е мъдрото. Когато разумът се пречисти до такава степен, че стане напълно сияещ, това вече е завръщане на човека в мъдрото начало, това е завръщане на човека в чистия и превъзходен дух. За него видимото и невидимото са ограничения. Къде живее човешкият дух? В неведомото. Що е неведомото? Това, което е създало видимото и невидимото.

•

В нощта на живота

Видимият свят е преходен. Той ще се измени след хиляди, милиони и милиарди години. Според индуските окултисти тогава ще настане нощ на Брама, която ще трае също хиляди, милиони и милиарди години. След това няма да съществуват играчки за децата както сега. Децата от видимите светове ще отидат при своя Баща. Там, в нощта на живота, Той ще ги занимава с великата Мъдрост и знание, защо е бил създаден невидимият свят. (30/стр. 131, 132)

Що е видимият свят? Светлина и сенки, ден и нощ, студено и топло – една игра на съществата. Днес има река, утре реката пресъхнала. Днес има слънце, утре е облачно. Днес имаш дете, утре си е заминало. Днес живееш, утре си умрял. Това е играта в света на светлината и нереалността. Къде е реалността? В Тайнството на тъмнината. И Писанието казва: „И тъмнината се носеше върху бездната.“ Тъмнината е първична, неродена, несътворена, неограничена. Светлината е вторична. Тя е дошла по-късно и затова е ограничена и сътворена. И казва Бог: „Ще ви дам съкровища в тъмнината.“ Но кога може да стане това? Само тогава, когато човек освети тъмнината в себе си. Кой е този, който може да освети тъмнината в себе си? Това е този, който има по-голяма сила от тъмнината в себе си. Това е духовният човек. А след него идва нещо още по-дълбоко – това е Божественият човек.

•

Духовният свят

Под духовен свят разбирам света на ангелите. Там всичко става с магическа сила, с магическа бързина. Достатъчно е ангелът само да повдигне пръчицата си, за да постигне желанието си. (30/стр. 173)

Духовният свят е място на чистото съзнание, на чистата реалност. И поради това тук съществата се движат много бързо, с огромна бързина. В чистата духовна реалност докато по-мислиш за нещо и ти вече си там независимо от разстоянието, защото разстоянието е илюзия. В човешкия свят нещата се движат бавно, защото нещо от чистотата е изгубено. Много трябва да се пречисти човек, за да се движи с ангелската бързина. Но има и по-бърз свят от ангелския. Това е великият Божествен свят – мястото на боговете. Тук бързината е толкова огромна, че бързината на духовния свят изглежда като бавно движещ се влак. Има ли по-голяма бързина от Божествения свят? Да. Това е бързината на самия Бог и на скритата част в Него. Това е толкова голяма бързина, че понятията за скорост изчезват. Бързината на Бога изглежда като неподвижност и поради това Бог е едновременно навсякъде.

•

Бъдещата култура

Нямам време да ви опиша какво носи бъдещата култура… Искаш да видиш приятеля си и да си поприказвате. Сядаш на стола, отправяш мисълта си към него и се понасяш в пространството. След една минута си при него. Като си поприказвате, ти насочваш мисълта си към своя дом и се намериш в пространството. И да е затворена вратата на къщата ти, свободно ще минеш през нея. В бъдеще ключовете няма да имат сила. Всеки ще влиза и излиза и през затворени врати. Това носи бъдещата възвишена култура на хората… Хората на шестата раса ще се разхождат не само по земята, но и по другите планети. Те ще пътуват по слънцето, по луната и ще изучават живота на планетите. – Какъв свят ще бъде този? – Какъвто не сте помислили.

(30/стр. 187, 188)

Новата култура няма да бъде земна, тя ще бъде духовна култура. В новата култура няма да има ключове. Ключът ще бъде самият човек. В новата култура когато пожелаеш да влезеш в своя дом, просто проникваш и си там. В новата култура когато искаш да се срещнеш с приятел, с Учител, след малко ти си вече там. Казвам: Само на чистотата Истината ще даде силата на проникването. Най-напредналите и чистите в новата култура ще имат право да проникват в тайните дълбини на Прастарците, които не са известни на света. Тези Прастарци са потайна Мистерия. Те са десет на брой. Досега те са неизявени. Те могат да говорят само в дълбините на Искрата – това, което е било преди човешкия дух. Те са прадревен мост към Мистерията, която няма име.

•

Отварят вътрешни врати

Според мен живот съществува и на другите планети, не само на земята. И там има хора, както на земята. (30/стр. 193)

И на луната, и на Венера, и на слънцето живеят хора. Те живеят, но не като земни хора, а като духовни същества. Те също имат трудности. Те търсят решение как все повече да отварят вътрешни врати и да проникват в себе си. А на слънцето живеят хора, които са Божествени, които са постигнали лъчезарната първична Светлина. Но и те имат още много да се развиват, защото преди много времена когато едно тайнствено същество им се появи, те видяха, че тяхната светлина е сянка.

•

Цялата вселена е школа

Вселената е велико, обективно училище. Всички души – малки и големи – минават през това училище. Като свърши земната наука, човек напуща земята и отива на друга планета там да се учи. Така ще обиколи всички планети на слънчевата система. (30/стр. 199)

Цялата вселена е школа. Всички слънца и всички планети са школи. Всички училища и университети са школи. Всички църкви и храмове са школи. Над тях стоят окултните школи. Училищата и университетите са външните школи. Църквите и храмовете са религиозни школи. Всички окултни и езотерични учения са духовни школи. Има само една школа, която е над тях. Това е този човек, който има способността свръхусилено да работи върху себе си. Той изоставя и земните, и религиозните, и духовните школи. Него го учи невидимият свят и сам Бог. Той отива отвъд знанията. Той заживява в Мъдростта на Духа.

•

Тайно жилище

Христос казва: „В дома на Отца моего много жилища има.“ Това са жилищата на разумните същества от възвишената култура. (30/стр. 199)

Вътре в човека има тайно жилище. Това жилище учи човека. Това тайно жилище е безсмъртното тяло на човека. Това безсмъртно тяло е създадено от особена сплав. Тази сплав е сливане на висшата душа с пречистия дух. Тук е жилището и мястото на великото единство. Това е особено съчетание. То е мястото на свободата. В това единство човекът е андрогин. Той е цялостен, а там, където е целостта, сам Бог влиза и учи, сам Бог живее там. Бог е единен с безсмъртното жилище-тяло на човека.

•

Тайнството на женитбата

Женитбата показва пътя на Божествените Тайни. Божественото в човека ги разкрива.

(31/стр. 31)

Човешките женитби са свързани с поука и израстване. Те са само повод за развитие. Докато Тайнството на женитбата засяга чисто духовния и Божествения свят. Когато висшата душа се е оженила за скритото в себе си – пречистия дух, това е Тайна Божествена. Тук човек става първичен и цялостен, а щом е цялостен, той става бог и самият Бог заживява в него. Има и още по-висша женитба. Тя се отнася до Прастарите същества, наречени Старците. Те са женени за Безкрайността. Те са отвъд Бога и отвъд вечността. Вечността за тях е ограничение, но понякога те слизат там. Превелика е женитбата, която е свързана с Мистерията, защото тук са изоставени единството, съкровеното, вечността, блаженството и славата. Тук, в Мистерията, тези неща са без значение. Тук същественото е скритостта и Бездната.

•

Несъздаденият свят

Първичната субстанция е безпространствена, тя е извън времето и пространството. Те са външни прояви на тази субстанция. Според мистицизма първичната субстанция не е нищо друго, освен вечно съществуващия, несъздаден свят. Този свят е съществувал всякога и ще съществува вечно. Той няма начало, няма и край. Човешкият ум няма представа за този свят. (31/стр. 37)

В Първичния свят няма пространство. Пространството е едно ограничение на Безкрайността, а времето е едно ограничение на Вечността. Пространството е било дадено като едно ограничително място за определени духове. Времето е било дадено като едно ограничително място за определени души. Това означава, че тези духове и тези души са ограничили с нещо Безкрайността и Вечността в себе си. Според скритото учение – мистицизма – Първичният свят е несъздаден, абсолютно несътворен. Този свят е непроявен, но действуващ вътрешно. Как действува този свят? С абсолютна чистота. И поради това за него няма пространство и време. Къде съществува този свят? В най-чистата, тънка и ефирна субстанция. Аз я наричам мястото на Алхамора. На един от най-древните езици тази дума означава Недокоснатото Място. Тази дума означава още Великата Нерушимост. По-късно това е било наречено Свободата.

•

Учителят на Бялото Братство

В известни дни през годината Учителят на Бялото Братство слиза космически в природата. Има моменти, когато небето се отваря.

(31/стр. 128)

Има особени дни през годината, когато Учителят слиза потайно в природата и говори. Той слиза в огъня, във въздуха и във водата. Що е огънят? Силен, сгъстен ефир. Що е въздухът? Подвижен огън. Що е водата? Течащ огън. Когато Учителят потайно влиза в огъня, ученикът разбира посланията, които са свързани с неговата интензивност и неговата вътрешна работа. Когато Учителят потайно слиза във въздуха, посланията са свързани със стремежа и устрема на ученика. Когато Учителят слиза потайно във водата, ученикът изпитва порив в душата си. Той изпитва приятност и благодат. Така чрез огъня, въздуха и водата се отварят небесата. Учителят може да слезе и по много други начини, например като глас, като дълбок вътрешен глас. Що е гласът? Гласът е същност, образувана от Дух и Тайна. Гласът е преди огъня, въздуха и водата. Много са начините, при които се отваря небето, но същественото е ученикът твърдо да избере своя път към Учителя.

•

Духовете

Ще знаете, че и духовете са като вас, но с по-фини тела; те разполагат с по-големи възможности от тия, с които вие разполагате.

(31/стр. 134)

Духовете и хората са сродни. Между тях има сродство и много разлики. Духовете са леки тела и странстват в пространството. Хората са тежки тела и пътуват във времето. Духовете се движат, хората вървят. Духовете летят, хората мечтаят. Но има и такава странност: има духове, които мечтаят, и хора, които летят. Духове, които мечтаят, слизат в по-ниско ниво, а хора, които летят, използват духа си осъзнато, те са съзнателни. Така или иначе духовете и хората по много неща си приличат. Не е важно дали духът е горе в пространството или долу във времето. Важно е особеното и специално отношение към Бога и Истината. Когато духът слиза да живее на земята, той става човек. Когато човек напуска земята и времето и се връща в пространството, той става дух. И слизането, и връщането са обикновени неща. Но ако човекът или духът имат осъзнато отношение към Истината, те се освобождават и от времето, и от пространството. Те се освобождават и от живота, и от смъртта и се завръщат в Прародината – мястото на великата свобода.

•

Когато напуснете земния живот

Един ден когато напуснете земния живот, пред вас ще се отворят такива перспективи, които ще бъдат хиляди пъти по-велики, по-славни от сегашния ви живот. (31/стр. 139)

Когато се научите да живеете за душата и за духа си и когато любите Истината повече от себе си, тогава един ден когато се случи вашата външна смърт, вие ще видите безсмъртното си тяло и ще заживеете с него. То ще ви бъде дадено и ще видите лекотата му и неуязвимостта му. То е един огнен вихър, който може да прониква в Тайните на живота. Но най-изумителното в него е лекотата, с която прониква в световете. Това тяло е Тайната на човека. Това тяло осъществява свободата. Това тяло не може да бъде поразено от нищо, защото то превъзхожда всички видове стихии на природата.

•

Аз съм Бащата на вашия дух

Ако искате да ви докажа и обясня всичко, трябва да пътуваме заедно. Представете си, че в нашата Вселена има сто милиона слънца. За да научите нещо, трябва да прекарате във всяко слънце сто милиона години. Умножете сто милиона на сто милиона и вижте колко ще получите. Като пътуваме от една система в друга, тогава ще ви обясня всичко. (31/стр. 197)

Велико нещо е Вселената. Представете си сто милиона слънца. Велико е обучението и развитието на тези слънца. Но по-велик е Духът, който прониква в тези слънца и във Вселената. Духът е по-голяма Тайна от слънцата. И ако вие се завърнете във вашия собствен безсмъртен дух, аз ще ви поведа към незнайни места. Но сега вие сте все още въвлечени в земно виждане, в астрални събития и в ментални явления. Ще кажете: Че кой си ти да ни водиш по всички тези незнайни места? – Казвам: Аз съм Бащата на вашия дух. И когато наистина ви поведа, ще разберете това. И тогава тайното ще стане явно, а незнайното ще заживее във вас, но пак ще си остане незнайно, защото Бащата ще е докоснал вашия дух.

•

Велики същества

Когато се говори за велики работи, ще знаете, че те са дело на целокупния живот. Те са дело на велики съзнания, които действуват вън от обикновените форми, вън от обикновения живот.

(32/стр. 6)

Когато се говори за велики деяния, става въпрос за велики същества, които са отвъд света. Когато се говори за велика култура, тя няма нищо общо с човеците. Тази култура идва от един велик свят на Невидимото. Когато се говори например за великата култура на Атлантида – а там тя е стигнала до нечуван разцвет – тогава как мислите вие, може ли тогавашните земни племена да създадат тази велика култура? Тогавашната голяма култура се е ръководила от богове. Те са изпратили една част от боговете долу на земята, другата част е останала горе, скрита в Невидимото. Но тези две части си взаимодействали и създали култура, каквато и досега светът още няма. И една част от тогавашните племена са възприели за дълго тази култура на боговете. И досега има следи от тази култура. Днес в съвременния свят няма условия за възприемане културата на боговете. Но днес тайно се подготвят много съзнания за възприемане на една велика, възвишена култура, която ще дойде в Шестата раса.

•

Прастарите хора

Първоначално когато светът се е създавал, великите хора са взимали участие в създаването му. Те са били богове на небето. (32/стр. 23)

Велики същества са създали света и стихиите на природата. Светът не е в ръцете на злото, както изглежда, защото злото няма ръце. Що са ръцете? Те не са нещо външно, те са тайнствените сили на боговете. Те задвижват стихиите на водата, на вятъра и на огъня. В миналото тези богове са се наричали Прастарите хора. Защо са се наричали хора? Защото са минали през такъв опит на земята, че са знаели какво търсят и са го намерили. И затова те са Предците, Водителите. В миналото думата стар е означавала Мъдрост и Безсмъртие. То е едно вечно състояние. Думата стар е свещена. Тя говори за богатството и вечността на съзнанието. Думите стар и Старец са Тайнства на живота. Да познаваш само един такъв стар или Старец, означава да си надхвърлил пределите на този свят, защото този свят е млад и неопитен. Но някога и той ще узрее.

Порталът на Сириус

Мнозина се запитват докога човек ще живее в слънчевата система. Докато завърши еволюцията си. Един ден когато завърши еволюцията си в слънчевата система, човек ще мине в друга система – в Сириус – най-светлата звезда на небето. По култура тя стои по-високо от слънцето. (32/стр. 45)

Човек ще живее в слънчевата система и на слънцето, докато завърши развитието си и извае себе си. Когато стане чиста духовност, човекът ще бъде призован да мине през Портала на Сириус. Що е порталът на Сириус? Една тънка невидима граница. Но тази граница никой недостоен не може да я премине. През нея минава само този, който е призован. На Сириус живеят Прадревни Учители и богове. Те обучават напредналите същества. Те учат напредналите духовни хора на другия живот. Що е другият живот? Скритият, неизменният, непознатият. В този живот няма смърт и безсмъртие. В този живот има само Дух, Истина и Пламък проникващ. Тук според устрема си човек може да изучава вътрешните Тайни на Бога.

•

Шестото и седмото чувство

В бъдеще когато хората ще си служат с шестото чувство, ще четат книгите на природата, ще ги разбират и ще се ползуват от тях.

(32/стр. 152)

В шестото чувство е скрито проникновението на човека. Само на шестото чувство е дадено проникновение. Шестото чувство е орган на чисто духовното сърце. Ето защо шестото чувство може да ръководи човека в правия път. Всеки, който има това духовно чувство, ще му се разкрива духовният свят, и то в чист вид. После ще дойде седмото чувство. То е чувство на една велика увереност – древна, духовна увереност. Който има шестото чувство, може да прониква все повече в духовния свят. А седмото чувство е таен път към Божествения свят. Седмото чувство може да прониже двете скали – скалата от мрак и скалата от светлина.

•

Хранят се с въздух

Има същества, които се хранят с въздух, светлина и топлина. Те са високо организирани, поради което могат да използуват елементите на въздуха, на светлината и на топлината.

(32/стр. 278)

Има два вида същества, които се хранят с въздух, светлина и топлина. Висшите същества, тези, които се хранят правилно с дълбокия въздух, с чистата светлина и голямата топлина, те изтръгват оттам голяма сила и заживяват в Духа на Бога. Тези, които се хранят с нисшия въздух и част от светлината и топлината, те живеят в астралното пространство. Те са полудуховни същества и дълъг е техният път. Целта на всяко хранене е да изтръгнеш неговия скрит Божествен елемент, който се нарича еликсирът на живота. Например ако се храниш с една мисъл, трябва да проникнеш в нейното ядро. В своето ядро тя е чисто жива, духовна същност, а без ядрото си е просто мисъл – не произвежда еликсира на живота, който е нейният скрит разум. Същото е за чувството и волята. В чувството трябва да откриеш съкровеното ядро – то е храната. Във волята трябва да откриеш съкровената сила – тя е храната.

•

Божественият свят е близо

Божественият свят не е някъде далеч, не е отвлечен. Той се ръководи от разумни и високо напреднали същества. Тяхната мисъл е силна. Чрез мисълта си те организират света. (32/стр. 280)

Божественият свят е близо, но е невидим. Божественият свят е тук, но е скрит. Божественият свят е нашата скрита, дълбока същност. Той е нашата абсолютна разумност. Ако с молитва и разумност съумеем да създадем условия, той влиза в нас. Кой е белегът, че Божественият свят вътре в нас ни ръководи? Белегът е, че нашата мисъл е организирана, нашето чувство е благородно, а нашата воля има ясна и осъзната цел. И ние имаме в себе си дълбока и скрита увереност. Божественият свят трябва да бъде нашият единствен ръководител. Той е сбор от висши същества, които направляват душата и духа на човека. Извън Божествения свят човекът живее в своя ум, в своето сърце и в своята воля, а те са само подготовка, само условия да открие човек Божественото. Божественият свят е Тайнство, скрито дълбоко вътре в нас. За някои това е абстракция, за други е реалност.

•

Тайната на времето

Който познава законите на времето, той се е домогнал до една от великите Тайни на живота.

(33/стр. 21)

Времето е Тайна, произлязла от безвремието. Времето е подобно на море. То събаря, руши, покорява, пресътворява. Ако ние познаваме Тайната на времето, ще намерим онази скрита точка в него, която ще ни заведе в безвремието. Времето ни е дадено, за да познаем себе си. Безвремието ни е дадено да познаем произхода си. Времето е път към нас самите. Безвремието е път към Тайната на Бога. От външното време ние трябва да влезем във времето на Бога. От външното време трябва да влезем в духовното време. Това е пътят на ученика.

•

Човекът може да стане ангел

Помнете, че на човека е определено да стане ангел. От него зависи кога ще стане такъв. Той може да стане ангел в един ден или в една година; той може да стане ангел в един живот, а може и в десет живота. (33/стр. 144)

Човекът може да стане ангелска същност. За да се преобрази човекът, това е въпрос на нагласа, посока и чисто стремление. Човешката същност трябва да се преобрази в ангелска същност, защото човекът – това е името на една уязвимост. Човекът е реалност, а ангелът е същност. Реалността работи с ума и сърцето на човека, а същността работи с душата и духа на човека. Човекът трябва да пътува от сърцето към душата си и от ума към духа си. Само така той ще преобрази своята реалност в същност. Само така човек ще познае себе си като Тайна, която е несътворена. Човек трябва да излезе от сътворението и да стане отново несътворен и безсмъртен.

•

Виждали ли сте адепти?

За пример, слушате да се говори за адепти, за невидим свят, за Шестата раса, но вие не знаете доколко тия неща са верни… Виждали ли сте адепти? Били ли сте в невидимия свят? Срещали ли сте хора от Шестата раса? Вие знаете, че хората на Шестата раса ще се различават от тия на Петата раса, но по какво, не знаете.

(33/стр. 160, 161)

Много истински адепти работят в света. Те работят незабележимо. Те са невидими. Кое ги прави невидими? Това е тяхната скромност и смирение. Така естествени, те не могат да бъдат забелязани от хората, освен ако сами пожелаят да се разкрият. Адептите си имат белези, по които се познават, но не е позволено да се разкриват. Хората на Шестата раса ще се отличават от хората на Петата раса. По какво? По по-голямата светлина, по силния устрем, по по-голямата си способност за проникване в нещата, по по-голямото си вдъхновение и по очите, в които ще се чете една потайна увереност. Това ще бъдат хората, които ще образуват ядрото на Шестата раса.

•

Тайните на природата

При сегашните условия на живота природата ще остане затворена. – Защо? – Защото хората не са готови още да разбират нейните Тайни. Те са огън, който ще ги изгори. (33/стр. 185)

Що са Тайните на природата? Могъщи същества. Що са Тайните на природата? Унищожителен огън. Единственият начин човек да проникне и разбере тези Тайни е самият той да стане Свещен огън, т.е. толкова истинен, че тези Тайни да не могат да го разрушат. Знаете ли за Първичната природа? Знаете ли за Прадревната земя? Прадревната земя е била мистична богиня. В тази древност въздухът, огънят и водата са били в Първично състояние. И когато първите хора са слезли на тази земя, те са били изумени от нейната свещена красота. Когато един Старец е седнал до една скала и е наблюдавал тогавашния океан, той е съзрял какво Бог и боговете са сътворили. Океанът е изглеждал като живо дихание. Вятърът е дишал като божество. Скалите са били поставени на точното им място. От дърветата се излъчвала Мъдрост. В тази предвечна земя е имало такива места, че щом поседнеш на такова място, в теб веднага започват да се развиват дълбоки, мистични способности. Развивало се е такова дълбоко възприемане за Безкрая, че тогава този Старец възкликнал: „Моите Синове ще открият тези места и така ще открият входа към себе си.“ Сега в света има много малко такива места. Но само Посветените могат да ги открият. За обикновените хора остава забавлението. Посветените могат да открият тези места и външно, и вътрешно, защото тези места съответствуват на специфично вътрешно състояние на духа. Те са чисто духовни места, абсолютно неопетнени. Никога човешки крак не е стъпвал там, защото тези места се пазят от могъщи същества. Те отклоняват хората и допускат само избраните.

•

Какво е загубил?

На човека е дадено богатство, знание, сила, обич, въпреки това той е недоволен. – Защо? – Той търси онова, което е загубил. – Какво е загубил? – Една дума. Щом намери загубената дума, той става щастлив. – Кога ще я намери? – Когато намери Учителя. (33/стр. 285)

Човекът е загубил нещо съществено. И докато не намери това същественото, винаги нещо ще му липсва. Човек трябва да възстанови в себе си истинското търсачество. Истинското търсачество зависи от истинската Любов, защото само истинската Любов умее да търси. Това, което ще открие истинската Любов, е наречено Учителят. А той ще даде на тази Любов същественото. Кое е същественото? Пълнотата, целостта, безсмъртието и свободата от всички ограничения, включително и от света. В същественото смъртта е преодоляна, страхът е преодолян, защото цялостният човек се завръща при Бога в своята родина. Загубената дума е тази Любов, която открива Бога. И когато тази Любов открие Бога, тогава Бог тайно прошепва името си на Любовта. Загубената дума е неизречена.

•

Загубената дума

Като ученици на живота, вие трябва да търсите загубената дума. Щом я намерите, вие сте се домогнали до ключа на живота. (33/стр. 286)

Изгубената дума е мистичният ключ на живота. Тази дума е живо същество в човека, жива тайнствена искра. Тази изначална искра вижда всичко и прониква до дъното на същността. Тя вижда дълбоко и различава Древността от миналото и миналото от сегашното. Тя живее там, където е била тайно родена – в изначалната Древност. В тази Древност е нямало светове. Всичко е било абсолютно единно. В тази Древност Бог е бил цял и не е бил разделил Себе Си на светове. Искрата живее потайно в своето първично състояние. Тя е потайна дума, по-дълбока от безсмъртието и смъртта. Наричам я искрата, но то е само един символ. Само който съумее да премахне символа, ще види нейното величие, нейното изначалие.

Много степени на светлината

Разликата между съществата във висшите светове е по-голяма от тази, която съществува между хората. Там съществата се различават по степента на светлината си. Колкото по-възвишени и по-интелигентни са, толкова по-голяма е тяхната светлина. (33/стр. 310)

Възвишените същества имат много степени на светлината. Едни имат голяма светлина, други имат велика светлина, трети имат ослепителна светлина. Тези с голямата светлина проникват в малките тайни на живота. Тези с великата светлина проникват в големите мистерии на живота. Тези с ослепителната светлина проникват във великата Мистерия на Бога. Те познават Единния отвъд световете. Тези с голямата светлина принадлежат към ангелските йерархии – те са много видове и степени. Тези с великата светлина са боговете. Те са вечно отдадените на същността. Те вечно проучват дълбините на Бога. Тези с ослепителната светлина са древните Божества. Те живеят в Единствения. Но дори и те Го проучват, тъй като в Бог има нещо, което няма край.

•

Милионите слънца

Когато използува влиянието на всички слънца в космоса, човек дохожда до съвършенството.

(34/стр. 12)

Милиони са слънцата във Вселената. Милионите слънца са милионите степени на Истината. Истинският човек за да стигне до своето съвършенство, трябва да обходи всички тези степени. И когато ги обходи, ще се изпълни стихът от Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесен.“ Има слънца, на които може да устои само духът на човека. И само дух, който е осъзнал своя мистичен път, може да прониква в ядрото на всяко слънце. Слънцата са идеи на Бога. Те са Негови ядра, в които е втъкана мистичната Му Мъдрост.

•

Имат по-висша култура

Кои са по-напреднали същества от хората? Ангелите. Те са същества от по-висока култура и еволюция от тази на хората; те са живели при по-благоприятни условия от тях и са ги използували разумно. (35/стр. 10)

Ангелите имат по-висша култура от хората. Човекът мисли, а ангелът е разумен. Човекът наблюдава, а ангелът прониква. Човекът търси разумността, а ангелът я е открил в себе си. Човекът търси произхода си, а ангелът живее в произхода си. Дайте разумни условия на един човек и той постепенно ще ги развали. Дайте разумни условия на един ангел и той още повече ще ги подобри. Човекът се стреми към култура, а ангелът я има. Откъде изхожда културата на ангела? От същността му. Той познава себе си. Той познава разума си и слуша гласа му. Човекът е изгубил разума си и затова има ум. Кой е умен? Само този, който съумее да се върне в съкровения си разум.

•

Разбира невидимите послания

Великите адепти имат метод, по който могат да четат всичко, което е написано на небето.

(35/стр. 30)

Великите адепти имат начини да разпознават знаците. Те могат да настроят духа си по един специален начин, чрез който да разбират невидимото. Когато духът застане под специфичен ъгъл, той разбира невидимите послания. Адептът има в себе си същността, а тя е, която вижда. Тази същност само трябва да бъде пренастроена. Адептите виждат в невидимото, защото тяхната същност живее съзнателно в невидимото.

•

Частица от великия свят

Хората… Ако те мислят, че извън този свят, извън тези прояви на живота няма други светове, други прояви, това са детински схващания. Нашият свят представя микроскопическа частица от великия обширен свят. (35/стр. 44)

Нашият свят е част от друг свят. Този друг свят е също част от друг свят. Така световете се взаимопроникват. След нашия свят е отвъдният свят. След отвъдния свят е духовният свят. След духовния свят е Божественият свят, който е многообразен. След Божествения свят идва светът на Бога – свят на вечната свобода. И след този свят има други светове. Колкото по-висши са световете, толкова са по-неизмерими и всеобхватни. Колкото повече проникваме във висшите светове, толкова повече ние увеличаваме свободата си.

•

Като ангел ще разпери крилата си

Един ден когато душата се освободи от всички връзки, като ангел ще разпери крилата си и ще пропътува всички слънчеви системи, като се ползува от всички блага. (35/стр. 63)

Един ден когато човек се освободи от всички връзки, които го обвързват, и когато човек познае Тайната в себе си, той ще тръгне на дълъг вътрешен път в слънчевите системи. И той ще открие такава Мъдрост, каквато не е очаквал, че съществува. И ако Тайната в човека съумее да привлече Тайната в Бога, тогава човек ще познае нещо повече от това да си благословен. Учител на Тайната може да бъде само този, който е по-дълбок от самата Тайна. Бог е Учителят на Тайната в човека. Да си повече от благословен, това означава не да знаеш за Тайната, а да живееш чрез Тайната.

•

Реки от музика

И в космоса има вечна хармония, вечна музика и песен. Гениите на човечеството, които управляват космоса, постоянно слушат тази хармония, тази музика. (35/стр. 81)

Колкото по-надълбоко влизаме във вътрешния космос, толкова по-дълбока музика чуваме. Чистите вътрешни светове са реки от музика. Що е чистата музика? Отломък от правилно разбраната Тишина. Вътрешният космос е реки от музика. Накъде пътуват тези реки? Към мястото на Великата Тишина. Там, където всички реки утихват, там започва музиката на Тишината. Всяка музика е река, която се успокоява в океана на Тишината. Песента е една пътуваща река. Излизайки навън, тя се представя. Завръщайки се навътре, тя се успокоява. Вие сте чували как пеят ангелските хорове, но не си спомняте. Но не сте чували как пеят боговете. Музиката на боговете е нещо повече от песен. В боговете също има тъга, но тя е свещена. Боговете живеят във Вечността и възпяват Вечността, но и те са изгубили нещо. Те са изгубили това, което надминава всяка музика. Това е скритата Безпределност. Мястото отвъд Вечността е място на Безпределността. Не се поддава на думи и описания това място. Безпределността може да бъде понесена само когато Мистерията проникне в човека, защото Мистерията е бездънна. Тя е дъно, което няма край.

•

Второто битие

Второто битие е започнало вече да се създава. Мъчнотиите и страданията на хората показват това именно, че второто битие се твори. Под второто битие се разбира животът на небето. (35/стр. 83)

Друго битие се създава в човека. За да дойде второто битие в човека, човек трябва да мине през първото, да го изстрада, да го преодолее, да го преработи. Който умее да се преобразява, земното му битие ще се превърне в небесно. Казвам: Само Любовта преобразява, а знанието оставя хората в старата цивилизация. Второто битие е битие на свобода и порядък. Второто битие е Тайната на човека. В света тази Тайна е известна под думата душа. Но светът не познава душата. Душата е за избраните. Душата е част от самия Бог, част от глъбинния вътрешен космос. Душата е Тайна на космоса. Тя е ключът за влизането във вътрешния космос.

•

Свят на стихийни същества

Какво представя Божественият свят? Божественият свят е свят на вечна радост, свят на вечна красота, свят на вечно богатство, свят на вечна сила, свят на вечна разумност. И много още може да се говори за Божествения свят.

(35/стр. 95, 96)

Божественият свят е свят на стихийни същества. Това са същности, които владеят и духовната, и физическата материя. Те проникват навсякъде. Окото им е вътрешно. Силата им е вечна. Откъде идва тяхната сила? Тя идва от Древността. Тези същества, наречени боговете, са били атакувани от по-голяма сила, която е била незнайна за тях. Но те са устояли. Те са доказали до дъно Любовта в себе си, като са я превърнали в неизменност. И оттогава досега те носят в себе си печата на неизменността. Но има и други, които не са устояли срещу незнайната сила. Те са се изменили. Те са загубили името богове и сега са наречени хора.

•

Невидимият свят е реален

Когато говорим за невидимия свят, вие разбирате свят, който няма никакви отношения към вас. Не, невидимият свят е реален; той има отношения към вас. (35/стр. 162)

Ученикът трябва да знае, че невидимият свят е по-реален от видимия свят. Казвам: Всичко, което виждате, е невидимо. Че откъде се взеха вашите очи? Не са ли дошли те от невидимото слънце? Че кой гледа през вашите очи? Нима виждате Духа на Бога, Който гледа? Видимото е само проводник на невидимото. Казвам: Нима ти виждаш своето сърце? То е невидимо за тебе. Някои ми казват: Тук е моето сърце, тук то тупа в гърдите ми. – Казвам: Това, което тупа в гърдите ти, не е истинското сърце. Истинското сърце е невидимо. То е чисто духовно. Истинското сърце не е орган на видимия свят, а на невидимия свят. Питам: Ти, приятелю, имаш ли сърце? И виждам, че не познаваш произхода на сърцето си. Това, което бие в гърдите ти, е пулсът на времето. Казвам: В истинското сърце няма пулс. То е един вечен ритъм на Любовта. Къде бяха твоите уши, преди да се родиш? Откъде се взеха те? Или ще кажеш, че майка ти ги е прикачила? Освен това ти може да имаш уши и нищо да не чуваш. За какво са ти тогава ушите? Ушите са видимото, но същественото в тях е невидимото. Реалното в ушите е невидимото, то е слухът. Ако ти имаш слух, ти щеше да чуеш в мен Бог, Който ти говори, и нямаше да бъдеш човек. Какво ще кажеш, ако ти кажа, че слухът е създаден от тайното дихание на един древен вятър? Това не е обикновеният въздух, който ти дишаш, макар че ти и този въздух не виждаш. Слухът е създаден от специален духовен вътрешен вятър и затова който има развит слух, може да улавя четирите посоки на вятъра. Който има уши, познава света; който има слух, познава невидимото и Бога. Къде отиват ушите след смъртта? На обикновения човек ушите отиват в гроба, а слухът на духовния човек се завръща в невидимото, в Духа. Ние живеем в невидим свят.

•

Небесната змия

Жизненият еликсир, който алхимиците изучавали, иде отдалеч някъде, минава през слънцето и слиза на земята. (36/стр. 66)

Великият еликсир на живота се движи мистично. Той слиза от Божествената същност в духовната същност на човека. Този свещен еликсир слиза и минава през слънчевия център в човека. Слънчевият център е най-висшата точка в духовния организъм на човека. Слънчевият еликсир се движи духовно. Той слиза през най-високата точка, минава през очите, като ги озарява, слиза в сърцето, като го осветява и после се скрива. То е скритата змия в човека. Това е змията, която никога не е падала. Това е наречено още Свещеният огън. Аз го наричам небесната змия. Това е древната змия-мъдрост, която се е скрила в себе си. Това е змията, която е избрала за себе си чисто Свещения огън. Тази змия е непозната за света.

•

Той е замисъл на Бога

Докато човек не придобие образ и подобие Божие, той не може да се добере до гънките на природата, в които се крият нейните велики Тайни.

(36/стр. 124)

Когато човек стане образ и подобие, той ще може да прониква в потайните тънкости на невидимата природа. Що е образът? Това е съкровената душа. Що е подобието? Това е пречистият дух. Когато тази душа и този дух се слеят в едно, те стават образ и подобие. Те образуват Бог в себе си. Това същество вече е изначалният човек. Той вече няма време в себе си. Той вече няма в себе си и обикновеното пространство. Той заживява в Свещеното пространство на Бога, на своя древен Произход. Този изначален човек може да прониква навсякъде и най-вече в потънкостите на невидимото. Такъв човек може да проникне в капката вода и да види нейния център. Такъв човек може да проникне в дъното на океана и тайно да наблюдава там живота, без да бъде забелязан. Дълбок и пречист е пътят на изначалния човек, защото той е замисъл на Бога и вижда с очите на Вечността.

•

Мъдрият човек

…Който е мъдър, той ще разбере великите Тайни на природата. (37/стр. 15)

Вие още не познавате мъдрия човек. Мъдрият човек е птица. Мъдрият човек е дух и душа, той лети и прониква. Когато например се яви голям ураган, мъдрият може да проникне вътре в урагана и да стане вътрешен наблюдател. Той дори може да стои вътре в урагана като птица, без да бъде поместен. Древната птица е приятел с древния вятър. Те се познават и не си пакостят. Ураганът е за обикновените птици, за тези, които нямат приятелство с древния вятър. Една голяма трудност в живота на човека е един такъв ураган. Но мъдрият познава великите вътрешни Тайни на природата. Докато тази трудност поваля обикновените хора, то мъдрият може да кацне върху тази трудност като птица, която сякаш съзерцава небесния покой.

•

Студът на месечината

На месечината има студ 200° под нулата. Студът на месечината служи като протекция на адептите, които живеят там, да ги запазва от същества, които биха ограбили богатствата им. (37/стр. 44)

На месечината има преграда срещу всички тези, които са недостойни да я посетят. Преградата е съставена от голям студ. Що е силата на студа? Това е могъща сила на духовни същества. Те са създали студа като преграда. Там, където има преграда, има и скрита Тайна. Тази Тайна е свързана с науката за въображението. Но от това са произлезли многобройни войни и затова тази наука е скрита. Но луната има и чиста страна. Тук има врата и тя допуска само достойните. За достойния преградата се превръща във врата, защото невидимият свят го приема и го допуска до своите тайни писания. На луната е скрита древна книга. Тя се нарича Ава Харита. Това е книгата за проникване във вътрешността на нещата. Древният Учител, който е писал тази книга, е скрил много Тайни в нея и сам той ги пази. А мечът му е неговата собствена енергия.

•

Как е създаден светът

Бог… Как е създал света, това никой досега не е узнал и няма да узнае. Не само досега, но и след милиарди години този въпрос ще остане неразрешен и за най-видните философи. Защо не може този въпрос да се разреши? Понеже той представя определена величина, която се намира в постоянно движение. (37/стр. 112)

Бог странно е създал този свят. Той е създал този свят чрез два лъча – мистичния и тайнствения лъч. Мистичният лъч е неподвижен. Той е първият лъч. Той всякога остава необясним. Вторият лъч е подвижен. Той е бил подхвърлен на движение. Първият лъч мистично е произвел втория. Така част от покоя се е превърнала в движение. Това движение условно е било наречено животът. Този живот се движи до определено време и се завръща в покоя. На земята това се нарича раждане и смърт, т.е. животът живее, за да умре; той живее заради смъртта, а пък смъртта оживява. Това е кръгово движение, докато човек познае първия, мистичния лъч. Завръщането в първия лъч е завръщане в центъра на кръга. В този център има изход, което определя спасението на човека. Този изход може да се намери само когато духът се освободи от ограниченията на ума и сърцето. Умът се ражда, сърцето умира. Те – умът и сърцето – живеят чрез диханието. Само духът живее без дихание, защото той е по-дълбок от живота и смъртта. Той е отвъд ума и сърцето. Що е духът? Истината в човека, а Истината е свобода от живот и смърт.

•

Всички места в природата са населени

Обаче има един закон, който гласи: Природата не търпи празни пространства. Оттук вадим заключение, че всички места в природата са населени. (37/стр. 122)

Има Тайна, скрита във всяка полянка, във всяка река и във всеки извор. Има и древна способност в човека, която може да го въведе в тези малки Тайни на природата. Който има тази способност в себе си, знае как да пристъпи към полянката, знае къде точно да седне. И тогава духът-пазител на полянката му дава своето око. И тогава той вижда необикновеното, вижда другото, вижда невидимото, защото е влязъл в хармония с пазителя. Който има тази способност, знае точно къде и от коя страна на реката да седне. Тогава той е приет от духа-пазител на реката и тогава реката му говори вътрешни неща. Който има тази способност, знае как да се преклони пред извора. Изворът е специално място в природата. Всеки извор е създаден от един ангел, но мястото на извора е посочено от по-висши същества. Обикновеният човек ще мине покрай извора, ще пие и ще го подмине. Духовният човек ще благодари и с радостта си ще докосне сърцето на ангела. Само мистикът може да отиде отвъд ангела и да се докосне до висшите същества. Мистикът знае произхода на извора. Той знае, че изворът е част от едно пожертвувало се висше същество. Изворът е външната част на това същество, а вътрешната му част е съставена от чиста мистична вода. А изворът е само едно продължение на тази мистична вода.

•

Има нещо по-дълбоко

Не е гладът, който мъчи човека. Не е жаждата, която мъчи човека. Има нещо в глада и в жаждата, което мъчи човека, но то не е нито гладът, нито жаждата. Ние търсим знанието, но не самото знание. Друго нещо има в знанието, което търсим. Ние се стремим към живота, но не към самия живот, а към онова, което е скрито в него. Има нещо по-дълбоко, по-велико от самия живот. Към него именно се стреми човек. (37/стр. 152)

Гладът не може да нахрани човека, жаждата не може да го утоли. Знанието не може да задоволи човека, животът не може да го насити. Човекът още не умее да гладува и да жадува, защото ако гладуваш за Любовта и жадуваш за Истината, тогава Любовта ще ти даде вечен живот, а Истината ще ти даде безсмъртие. Любовта ще ти даде душа, Истината ще ти даде дух. Но и оттук нататък животът продължава и Тайната остава. Но тук вече не гладуваш с ума и сърцето. Тук вече гладуваш с душата и с духа. И когато те се обединят, се ражда истинският живот, наречен свободата. Има ли нещо, което свободата трябва да търси? Това е Тайнството, което е скрито в дълбините на Бога.

•

Да изследвате небето

Да изследвате небето, това значи да четете Свещената книга на живота, да вървите по Свещените стъпки на Твореца. Небето, това е съвкупност от живи светове, в които Божественото се проявява. (37/стр. 161)

Да изследваш небето, значи да изследваш многобройни светове. Кое е това, което определя световете? Световете се определят от живите съзнания, които се намират в тях. Тези светове са съставени от чисти, от духовни и от Божествени съзнания. Понеже са съзнания, те са свободни от физически тела. Чистото съзнание ще ни заведе в нашия корен, който е Любовта. Чистото съзнание е чист път към Любовта. Чистото съзнание е само по себе си Свещено писание. Духовното съзнание ще ни заведе в Мъдростта, която е нашата същност. Духовното съзнание е друг вид Свещено писание. То търси корена си в Мъдростта. Божественото съзнание е път към Истината. Когато Любовта и Мъдростта са узрели в човека, когато чистота и духовност са се слели в едно, тогава имаш право да търсиш Истината. И тогава Бог ще ти се разкрие като Истина. Всички небеса изучават този път на Любовта, Мъдростта и Истината. И когато съществата се завърнат изцяло в Истината, тогава за тях ще се отключи най-старият древен път – пътят към Безкрайността на Абсолюта. Това е единственият път, в който са се раждали и ще се раждат само Старци.

Сириус и Алфа Центориус

За Сириуса се казва, че се намира по-далеч от земята, отколкото Алфа Центориус.Това се доказва по времето, необходимо за пристигане на неговата светлина на земята. Три години са нужни, докато светлината на Алфа Центориус стигне до земята, а за светлината на Сириуса е потребно повече време. (37/стр. 161)

Странни същества живеят на Алфа Центориус и велики същества живеят на Сириус. Ядрото от разумните същества на Алфа Центориус проучват странните неща в света и в отвъдното. Те проучват странни и мрачни неща. Те проучват света на мъглите от всякакъв вид – и физически, и духовен. Те проучват света на блатата и защо определени същества са заключени в блатата. Те проучват света на тъмнината и какъв е изходът от нея. Но на тях не им е дадено да проникнат в най-голямата Тайна на мрака, защото още нямат способност за проникване в дълбините на мрака. За тях това ще се случи в други времена и епохи. Докато на Сириус живеят велики богове и Учители. Мнозина от тях са стигнали до дъното на мрака. И затова сега могат тайно да проникват в много светове, без да бъдат забелязани. Тези велики същества са велики наблюдатели. Техни ученици са дори делфините. Понякога те заставят свои ученици да слязат като делфини в моретата и океаните. И най-напредналите делфини им дават тайни сведения и познания за невидимия живот във водата. Общувайки с хората, делфините проучват и човешкия свят. И всичко това после те предават на своите Учители. Делфините са същества, за които смъртта е без значение, защото те лесно се отделят от тялото. И макар че живеят във водата, и макар че са живели и като хора на земята, те са преди всичко същества на въздуха. Засега тяхното любимо занимание си остава съзерцанието. Те са духовни съзерцатели.

•

Във всички светове има живот

– Има ли живот в другите светове, в другите планети? – Във всички светове има живот. Животът на земята не е от най-високите, но има живот, който седи по-долу от земния. Ние сме едва в предградието на Великия живот. Жителите на земята, сравнени с тези на Млечния път, са подобни на колибарите. Тия на Млечния път представят гражданите, а ние на земята – колибарите… (37/стр. 177)

Животът е разпръснат навсякъде – в земята, под земята и в многобройните небеса. Ние мислим, че нашият живот е уникален. Но в сравнение с жителите от Млечния път ние живеем в блато. Жителите на Млечния път живеят като в извор – в светли и свободни места. Има в нас един скрит вътрешен и универсален живот, но ние трябва да се домогнем до него. Това е животът на нашата величествена душа. Но тук в този свят тя е уловена от множество мрежи. Тя вижда блатото, но познава Източника си и носи в себе си една голяма скръб, защото е уловена. Но тя познава небесата, изворните места. Тя има спомен за своя дом и покой и затова тя слиза долу в тялото и на земята: тя слиза, за да се издигне. И тогава Млечният път ще я очаква, защото тя ще се завърне в собствения си простор, в дома на покоя.

•

Хората са живели на луната

Някога в далечното минало хората са живели на луната и оттам са се преселили на земята. Най-учените, най-добрите хора са останали да живеят на луната, откъдето и до днес ръководят културата на земята. (37/стр. 178)

Преди много време хората са живели на луната. Главните възможности за развитието на луната са били три: въображението, лъжата и чистотата. Въображението е наука, която е провалила мнозина и е извисила малцина. Неправилното развитие на въображението се е превърнало във вход към лъжата. Правилното развитие на въображението е отворило входа към степените на чистотата. В степените на чистотата се е разгръщала разумността. А в най-висшите степени на чистотата се е разгръщала Мъдростта. На луната има около 150 адепти. Те виждат и разбират земния живот и когато трябва, ни ръководят.

•

Обръщай внимание

Обръщай внимание на най-малкия лъх на светлината, за да откриеш незнайните пътища на живота. (38/стр. 25)

Всеки малък лъч от светлина идва при нас, за да ни доизгражда. Външният лъч ни изгражда външно, а вътрешният лъч е послание вътрешно. Всички външни лъчи идват от наши невидими приятели, напреднали духовни братя. Всички вътрешни лъчи, които идват като духовни прозрения, идват от ангелите. Всички вътрешни лъчи, които идват като послания, идват от по-висшите същества. Това са боговете, великите Невидими, които тайно ни обичат. А когато подготвим духовното си тяло и възлюбим Бога с цялата си душа и със силата на духа си, тогава боговете ни изпращат най-високото – откровенията. Казвам: Изследвайте лъчите. Всеки лъч е полъх от определени същества.

•

Тялото на бъдещия човек

Тялото на бъдещия човек ще бъде по-фино от сегашното и той ще живее в етера. Тогава той ще пътува свободно от земята до луната, защото пространството между тези планети е изпълнено с етер, към който човек ще бъде нагоден да живее… Който си е изработил дробове, нагодени към етера, свободно може да пътува до луната. Според окултистите има такива хора на земята. Те пътуват не само до луната, но и до други планети. (38/стр. 114)

Бъдещият човек ще има фино духовно тяло. То ще бъде вътрешно организирано. С това тяло човек ще може да пътува навсякъде, защото етерът прави всяко място достъпно във вселената. Различните слънца и системи са съставени от различна духовна Мъдрост. Но въпреки това не можем да кажем, че Мъдростта е във вселената. Вселената е завеса. Тя е преграда към нещо по-дълбоко. Кой може да разкъса завесата? Само този, който има специална Любов към Бога. Само той ще бъде отведен отвъд завесата на вселената – там, където е Премъдростта.

•

С бързината на светлината

Разумните същества, които се движат с бързината на светлината, отиват до слънцето за осем минути и се връщат за осем минути. Те са близо до нас. (38/стр. 121)

Колкото по-разумно е едно същество, толкова по-голяма е бързината му. Степента на разумност определя степента на бързина. Има разумни същества, които за осем минути отиват до слънцето. Но има друг разум, който отива до края на вселената за десет минути. Има ли по-голяма бързина от това? Да, има едно същество, което е толкова бързо, че е навсякъде и вижда всичко по-бързо от миг на окото. Ние го наричаме Бог, но то е нещо по-дълбоко. То се захранва от специален лъч на Бездната. А какво нещо е тогава Бездната? В Бездната всички понятия и определения умират. Бездната е нещо, което не може да се изследва. Достатъчно е да знаем, че Бог е само лъч от тази предълбока Мистерия.

•

Велико явление

Хората нямат представа за невидимия свят и за съществата, които живеят там. (38/стр. 244)

Невидимият свят е велико явление. То е грандиозно по размах и трудно може да се обхване. Милиарди същества се движат, за да служат на Божия план. Астралният свят, който също е невидим, е ограничен. Астралният свят и земният свят – това са отделените ангели от Бога. Отделените ангели не са пожелали да служат на великия план на Бога. Това по-късно било наречено грехопадението. Казвам: Едно от най-великите Тайнства на живота се намира в служенето. Служенето е най-практичният метод, то е откривателят на Тайните на Бога и на Вечността.

•

Отваря портата към невидимото

– Какво представят ангелите? – За да имате представа за ангелите, вие трябва да се върнете към онази епоха, да видите света такъв, какъвто първоначално е бил създаден. (38/стр. 268)

Първичният свят, който Бог е създал, е бил един велик замисъл на Вечността. В този замисъл ангелите е трябвало да служат на Бога с неизменна Любов. Всеки ангел, който е избрал неизменността за свой път, прониква в замисъла на великия Бог и получава нова енергия за своето развитие. Тази енергия му дава нова дълбочина. Но тези, които изменили на Любовта, те сега трябва да проучват света и своето падение. И ако проучват правилно, те стават служители по пътя към Тайната на Бога. Има много усърдни и работещи ангели, но те не са служители. Казвам: Не усърдието се възнаграждава, а служенето. Служенето отваря портата към невидимото. В невидимото е свободата.

•

Милионите крила на ангелите

Често художниците рисуват ангелите като човеци с крила. Това са въображаеми ангели. Никой художник не е виждал ангел. Вярно е, че ангелите имат крила, но не такива, каквито им турят художниците. Някои ангели имат по шест милиона криле и се движат десет пъти по-бързо от светлината. (39/стр. 22, 23)

Милионите крила на ангелите – това се отнася до тяхната невидима сила, до мощта на техния дух. Много от тези ангели са били на земята. Те са били образ и подобие на Бога, но са успели да се изтръгнат от образа и са влезли в подобието. Образът е създаден по законите на света. Той се видоизменя. Той може дори да е творчески и много хубав, но накрая той умира, защото той е творение на времето. А подобието е образ на развитието. Развитието дава големи възможности. То дава възможност да имаш шест милиона крила. Такъв ангел се изтръгва от скоростта на светлината, защото тя е едно ограничение. Такъв ангел може да узнава Тайните на другата вселена, която е скрита зад тази вселена. Що са крилата? Крилата са проходи за влизане в скритостта на Бога.

•

Тайната на думите

Който престава да се развива, преждевременно остарява… Ако отвори Свещената книга, и нея скоро затваря. Той не подозира, че тази книга крие истинското знание. В нея има думи, при произнасянето на които се откриват нови светове. Както Любовта отваря вратата към Божествения свят, така и някои думи от Свещената книга въвеждат човека в красиви, възвишени светове. (39/стр. 209)

Този, който не се развива, за него книгата си остава само книга. Тя остава затворена. За този, който се развива, книгата е Свещена. Книгата тук вече не е книга. Тя има глас. И този глас разкрива на човека Тайната на думите. Щом се развиваш, този глас излиза от тишината и ти говори. Думата е метод, думата е врата. И когато дълго време повтаряш една дума, тя ще ти отключи смисъла си, тя ще те пренесе в друг свят, защото тя вече е станала глас на словото. Така ние разбираме думата като жива светлина, като жива сила. Ето защо думите могат да ни учат, могат да ни ръководят и могат да ни пренасят в други светове. Но всичко се определя от нашето отношение. Думите са Тайнства от света на словото.

•

Ахавира

Каквото и да е постигнал човек, много още има да учи. Има неща, за които той дори не е сънувал, толкова далечни са те за него. Десетки и стотици години ще минат, докато той започне да мисли за тях. (39/стр. 214)

Колкото и да си се учил, ти трябва да познаеш учението като непрекъснат процес. Учението е път, учението е подготовка. Учението те подготвя за светове, които не си подозирал. И когато разбереш Любовта като велика необходимост, тогава ще разбереш и Тайните на живота, а те са Тайни на душата. После ще разбереш Тайните на съществата, по-късно ще проникнеш в Тайните на боговете. Именно боговете ще ти разкрият други светове, които не си и сънувал. Но другите светове изискват друго тяло – тяло, което древните са наричали Ахавира. Значението на тази дума днес е изгубено. Тази дума означава птица, но в изначалния смисъл е означавала нещо друго. Според древните това е същество, което прониква във висшите светове. А Любовта е само една необходимост, чрез която Ахавира обхваща и прониква във всичките светове. И чак тогава човек може да потърси Създателя на тези светове. Истинската птица е същество без външно тяло. Тя прилича на особен, свободен устрем. На този устрем световете отварят вратите си. Вие не познавате още тази птица в себе си. Вие още мечтаете. А птицата е скрита вътре във вас, но със заключени криле.

•

Сбор от напреднали и съвършени същества

Природата е сбор от най-висшите, най-разумните същества, завършили вече своето развитие. Най-съвършените същества, каквито можете да си представите, те съставят природата… Под природа разбирам същества, които в продължение на сто милиона години не са направили нито една погрешка. (40/стр. 83)

Думата природа има дълбок таен и окултен смисъл. Това, което обикновеният човек мисли за природата, не е природа. Великата природа е нещо невидимо и неуловимо. Тя е сбор от напреднали и съвършени същества. Вие казвате: „Това е слънце“. Но слънцето е само една врата. Сутрин по време на изгрева много съвършени същества идват при тази врата. Те дават светлината си и топлината си и така те образуват слънцето и изгрева. Вие виждате слънцето и изгрева, но не виждате тези същества. Какво ще кажете, ако ви кажа, че познавам тези същества? Вие ще кажете: „Това е дъжд, това е въздух“. Но една капка е тайна вселена. А дълбоко във въздуха са скрити много напреднали и древни същества. И вие ако знаете как да дишате, ще направите връзка с тези същества. И те ще ви дадат знание, което го няма в света. Вие казвате: „Това е огън“. И че огънят гори. Казвам: Не е огънят, който гори. Вътре в него скритите същества горят. Част от техния дух гори. Ако тези същества не горят, ако изтеглят силата си, огънят ще гори, без да изгаря.

•

Там има само настояще

Аз ви говоря за онзи свят, в който няма минало, няма и бъдеще. Там има само настояще. В обикновения свят, в който сега живеете, има и минало, и настояще, и бъдеще. (40/стр. 190)

В обикновения свят има минало, настояще и бъдеще. Те се редуват. Кой живее в минало, настояще и бъдеще? Неосъзнатият човек. Пробуденият човек живее постоянно в настоящето. Времето е изменчиво, Вечността е постоянна. Когато човек е изгубил Любовта, се е оказал във времето. Само който е придобил Любовта, живее в настоящето на Бога. Що е настоящето? Дълбочина, живот в дълбочината. Това е живот на преданост. Предаността ни спасява от изменчивостта. Всичко изменчиво вярва в минало или в бъдеще. За неизменния няма време. Промените не го засягат. Той е познал себе си. Той живее във Вечността. Що е Вечността? Това е неизменността, скрита в Бога.

•

Който има реалността в себе си

Аз ще ви кажа една истина, която не сте чували досега. Тя е следната: Освен време и пространство, съществува и друго нещо, което обхваща в себе си и времето, и пространството. То е реалността на живота. Какво е реалност, не знаете. Времето и пространството сами по себе си не са реални величини. Времето само определя нещата. Пространството пък може да се увеличава и намалява, без да е реално. Казано е, че има нещо извън времето и пространството. То е реалността. Ето защо докато човек не живее извън времето и пространството, никога не може да разбере самата реалност. (40/стр. 190, 191)

Времето и пространството са само понятия. В реалността те не съществуват. Те съществуват само в илюзията. Който носи реалността в себе си, открива, че вътре във времето има друго време – то е вечното време. Който има реалността в себе си, той открива, че вътре в пространството има друго свещено пространство – то е свободата. Който е познал себе си, живее извън времето и пространството. Той живее по законите на Истината. А Истината има власт да отделя времето и пространството и да дарява човека с реалността. Който има реалността в себе си, той има друг поглед за нещата. За него животът е Тайнство. Навсякъде той вижда душата на нещата – същността. Той общува мистично с Бога и животът му е неизразим. В обикновеното той вижда прекрасното.

•

Великото Начало

Съществува едно Начало, светлината на което никога не е изгрявала и никога не е залязвала.

(40/стр. 302)

Великото Начало никога не изгрява и не залязва. Това, което изгрява и залязва, са слугите на Великото Начало. Обикновеният живот изгрява и залязва. Духовният живот изгрява и изгрява. Божественият живот никога не изгрява. Той е животът на боговете. Те са потопени в Прасветлината на Бога, която е непрекъсната и неизменна. Вътре в слънцето има нещо, което изгрява и което залязва. Вътре в човека има нещо, което се ражда и което умира. Човек, който е познал висшата си душа, той и като се ражда, и като умира, все изгрява. Човек, който е познал духа си, става Тайнство в себе си. Той прониква в неща, които дори и Вечността не познава. Той събира в себе си Вечното и Безпределното.

•

С колко думи си служи природата?

С колко думи си служи природата? Неизброимо е числото на нейните думи. Чуден е езикът на природата. За оня, който го разбира, тоя език е смислен. За оня, който не го разбира, тоя език е безсмислен. (41/стр. 119)

Милиони са думите на живата природа. Милиони са думите на невидимия свят. Само вятърът има седем милиона думи. Къде е неговият център? Къде е неговата мощ? Къде е неговият покой? Това са все скрити думи на вятъра. Покой и ураган – това са а-то и я-то на вятъра. От а-то до я-то се движат тези седем милиона думи. Това са седем милиона движения. Това са седем милиона същества. Вятърът има безброй много лица. Това е велика наука, която ще изучавате в бъдеще. Във вятъра има и нещо, което е скрито. То е нещо, което и самият вятър не познава. Велико Тайнство е природата. Тази природа, за която ви говоря, е образувана от милиони живи същества. Те духат във вятъра, те горят в огъня, те животворят във водата. Ако висшите разумни същества се оттеглят от една вода, тогава тя се населява от нисши същества и се разваля. Така е и с живота на човека. Ако в човека живеят висши разумни същества, в него тече живата вода, той се обновява. Но ако човек е прекъснал връзката си с тези разумни същества, в него тече мъртва вода. Той е все недоволен, критичен, объркан. Казвам: Този човек не познава истинската природа. Той е прекъснал връзката си с нея. Да познаваш живата природа, това е благословение.

•

Безсмъртното тяло

Животът, който сега минавате, е живот на смъртта. В бъдеще ще влезете в живота на безсмъртието. Това значи да си роден от Бога и свободно да излизаш и влизаш в тялото си. Когато пожелаеш, ще напуснеш тялото си, ще отидеш на разходка и когато пожелаеш, ще се върнеш. Това е велика наука, велико изкуство. (41/стр. 119)

Понеже сега сте отделени от Бога, се намирате в смъртта. След време ще живеете в Бога и ще бъдете в безсмъртието. Ценното в човека е безсмъртното му тяло. Безсмъртното тяло може лесно да излиза от другите тела. То знае великото изкуство, как да излиза, къде да ходи и как да изтръгва Мъдрост. То умее да посещава скритите храмове в света и космоса. Какво ще кажете, ако ви кажа, че под дъното на някои морета има древни храмове? Под някои планини също има древни храмове. Безсмъртното тяло в човека е, което може да прониква в тези храмове и да се обновява. Велика е науката за безсмъртното тяло. Тя още не е изнесена в света.

•

Красиви са тайните неща

Казвам: Красиви са тайните неща в природата. Великото работи в Тайна. (41/стр. 120)

Дори и умът на човека работи тайно за него, ако бъде овладян. Не работи ли сърцето също тайно в човека? И физическото, и духовното сърце работят в Тайна. А не е ли висша Тайна душата? Душата е Тайна на Божествения свят. Духът е Тайна на Неведомия свят. Вие виждате цветето, но то е излязло на повърхността чрез Тайната на своя корен. Ако го нямаше коренът, щеше ли да го има цветето? Що е коренът? Скритостта на цветето. Ако човекът се разцъфтява като цвете, не идва ли това от неговия корен? Коренът е по-силен от цветето, защото е избрал да живее в тежките условия. Има корени видими, има корени и невидими. Казвам: Духът е нашият корен и той работи в Тайна, на скрито място заради нас.

•

Това е древна война

Милиони същества воюват около човека. Това е една от вътрешните страни на живота, от великите Тайни на Битието. (42/стр. 73)

Милиони същества работят вътре и вън от нас. Това е древна война. Тя е била в миналото, продължава и сега. Външната война е само едно малко отражение на тази вътрешна война. Вътрешната война е по-деликатна и неуловима. Тя е война на убеждения и представи. Злите същества се стремят да внесат в нас погрешни убеждения, представи и желания. И ако едно убеждение или желание хване корен в нас, тогава хората посвещават живота си на второстепенни неща. Те стават жертви на убеждението и желанието. Но отвътре ние имаме и много доброжелатели. И ако те успеят да ни убедят, че пътят към Бога е най-важен, ние ще излезем от погрешните убеждения, представи и желания, които са пропаст на живота. Да умееш да уловиш правилното убеждение, това показва посоката на твоя живот и на твоята душа.

•

Човек е живял в огъня

Когато казвам, че някога човек е живял в огъня, вие се запитвате как е възможно това. Възможно е. Тогава светлината е била среда за човека, както въздухът е днес негова среда. (42/стр. 95)

Първичният човек е бил огън. Той е бил съставен от могъществото на Духа. Кой е горял вътре в този огън? Това е Духът. Но после човек е изгубил Духа си и започнал да слиза надолу. Слизайки надолу, той е станал душа. Огънят се е намалил. Горял някак си, но това не било както в началото. После човекът слязъл в материалното тяло и огънят още повече се изгубил. И вместо древния Свещен огън, който е горял истински, днес човекът е един дим, един пушек. Вместо Любов, днес в човека гори страст. Вместо чистота, в човека днес има други елементи – завист, омраза, ревност, недоволство. Всичко това е земното мислене. Какъв по-голям пушек от това? Какъв е пътят ученикът да се завърне в огненото си състояние? Казвам: Той трябва да се освободи от всички земни елементи в себе си, от земното си мислене. Така той ще запали в себе си Любовта, която ще му разкрие душата. После Мъдростта ще му разкрие Духа. И завръщайки се в Истината, човекът ще гори, както гори Изначалният огън.

•

Създаването на земята

Знаете ли колко труд, какви усилия на милиони същества са вложени в създаването на земята? Лесно е да се каже, че земята е създадена в един ден, както е писано в Стария Завет, но ако отворите страниците на живото Битие, там ще разберете какво представя този един ден.

(42/стр. 230, 231)

Милиони същества са участвали в създаването на земята. Велико нещо е сътворението на земята. Знаете ли как се създава огън, как се създава вятър – това са цели науки. И откъде те черпят своята сила, своя живот? Казвам: Всичко е произлязло от Духа. И казвам: Всичко около нас, това са сгъстени форми на Духа. Духът е трябвало да слезе на по-ниски нива, за да се образува Творението. Когато Духът е слязъл една степен надолу, се е образувал огънят. Когато огънят е слязъл една степен надолу, се е образувал въздухът. Когато въздухът е слязъл една степен надолу, се е образувала водата. Когато водата е слязла една степен надолу, се е образувала земята. Казвам: Всичко това е един образец на живота. Духът е пожертвал една част от себе си и се е превърнал в огън. Огънят е пожертвал една част от себе си и се е превърнал във въздух, в дихание. Въздухът е пожертвал една част от себе си и се е превърнал във вода. Водата е пожертвала една част от себе си и се е превърнала в земя. Мислите ли, че при всички тези условия цялото това Творение да е създадено за жабата, сиреч за недоволството на човека? Жабата, това е човекът, който не разбира закона на жертвата. Няма по-лошо нещо от недоволството на човека. Затова аз се обръщам не към жабата, а към ученика и казвам: Пожертвай живота си за една свещена идея и тогава ще се върнеш от земята към водата, от водата към въздуха, от въздуха към огъня и от огъня към Духа. Ето какъв е пътят на ученика.

•

Различните светове

…Ирационалните числа. Колкото и да се дели това число, все остава една малка, неделима част от него. Този остатък е свързан с други светове, за които днес хората нямат понятие. Тези светове не са някакви отвлечени понятия. Тези светове имат свои представители на физическия свят, които минават незабелязано между хората.

(42/стр. 261)

В нашия свят обитават много други светове. Различните светове са свързани помежду си с много тънка нишка. В едно човешко тяло могат да живеят най-различни същества – от животни и демони до ангели и архангели. Човек е тясно свързан с минали светове. Тази връзка е прастара и духовна. Какво ще кажете, ако ви кажа, че вътре в човека може да живее един делфин? Тогава такъв човек ще се разбира с делфините. Казвам: Когато един човек се разбира с делфини, то е защото скритият делфин в човека се разбира с външните делфини. Вътре в човека може да живее и тигър. Това е прастарата кръвожадност в човека. И ако тигърът се настани трайно в човека, човекът става звяр. Вътре в човека може да живее и славей. Тогава той ще имитира славей. Това е духовно сродство. Вътре в човека може да живее и ангел, и архангел – това е вече великото. Различните светове се преплитат и се смесват с човека. Няма по-хубаво от това вътре в човека да заживее един невидим мъдрец. Тогава от това общуване и сливане и самият човек става мъдрец. Казвам: Умният има знания, а мъдрият знае потънкостите на нещата. Той прониква в същността на нещата.

•

И ангелите не познават Бога

Представете си цялата вселена, в която има повече от сто милиона слънца и около всяко слънце има най-малко по 12 други планети, всички са повече от един милиард и двеста милиона. Представете си, че тия слънца живеят като живите същества тук на земята, а това Същество, Което ги е създало, То мисли за всички, всички има в ума си, а мисли и за вас, как си представяте това? Каква глава ще има То, каква глава ще Му сложите, я ми кажете. Какво тяло ще му сложите? Някои искат да си представят Господа някак си. Как ще си Го представят? Той не може да има такава глава, каквато вие мислите. Не само ние, но и най-възвишените същества не могат да си представят Бога. Той е нещо непонятно за човешкия ум. (43/стр. 56)

Много хора казват: „Ние познаваме Бога“. Казвам: Не само вие, и ангелите, и архангелите не познават Бога. Казвам: Не само ангелите не познават Бога, но и серафимите, и херувимите. Казвам: Не само серафимите и херувимите не познават Бога, но и боговете не познават Бога. Какво правят всички разумни същества? Те изследват Неговата неизследимост. Някои казват: „Всички лица и образи са лица и образи на Бога“. И това е така, но то е условно, защото след смъртта къде отиват тези лица и образи? Тогава те стават незрими. Казвам: Лицето на Бога е незримо и неизследимо. Тайната на Бога, която е скрита в Него, не може да бъде изследвана. Но ние трябва да я проучваме всякога. Стремежът трябва да бъде непрекъснат. Това е пътят на търсача. Той ще изследва Бога милиарди години и никога това няма да му омръзне. Така неговото вдъхновение не ще има край.

В човека живеят и боговете

Но ако искате да се развивате, трябва да знаете какво нещо е човекът сам по себе си. В него всички процеси на Битието се осмислят. В човека живеят и боговете. (43/стр. 59)

Човекът е път, по който сам осмисля себе си. Когато човек осмисли себе си, той ще стане духовен. Когато човек осмисли себе си на още по-високо ниво, той ще стане Божествен. Но има и друго ниво – то е абсолютното. Когато човек стане духовен, в него ще заживеят ангелите. Когато човек стане Божествен, в него ще заживеят висшите същества. Когато човек стане абсолютен, в него ще заживеят боговете и сам Бог ще му разкрие нещо от най-високата си природа.

•

Ще му дадат една цяла земя

Всички светове са жилища, приготвени за хората. Бог иска да ги направи свободни. Толкова много светове има, за да не съществува грях в бъдеще. Защо е толкова голяма вселената? За да няма случай човек да греши. В бъдеще на всеки човек ще му дадат по една цяла земя и той ще бъде сам. Ако някой ме попита кога ще престане злото, ще отговоря: Когато ти дадат една цяла земя и никой няма да има край теб, ти сам ще я обитаваш, ще се разхождаш нашироко. (43/стр. 60)

В бъдеще на човека ще бъде дадена голяма свобода. Ще му бъде дадена една цяла земя да я изследва, да я преустройва и да я доведе до разцвет. И ако той изпълни всичко по повелите на великата невидима природа, ще му бъде дадена по-голяма земя или цяла слънчева система. Изследвайки тази обширност, той ще проучва все по-дълбоко и себе си. Така в един определен момент той ще се срещне с Господаря на свободата. И ако Окото на Господаря го погледне усмихнато, той ще бъде благословен да проникне в по-висши Тайни. Но ако Окото на Господаря не е усмихнато, той ще отиде на земята, където ще има една малка къщица и ще учи своите уроци. От тази усмивка се решава пътят на съществата. Целият земен живот на човека не е нищо друго, освен човекът да се домогне до тази усмивка. Но никой земен човек не може да види тази усмивка.

•

Носят земята на гърба си

Има същества, високо издигнати, които носят земята на гърба си. Те знаят такива закони, до които обикновените учени още не са дошли.

(39/стр. 258)

Има същества, които носят земята на гърба си. Какво означава да носиш земята на гърба си? Има закони, които този свят не познава. Те са известни като Вяра и като Любов, Мъдрост и Истина. За тях се говори, но хората не ги познават. Вярата е висш закон, който се внася от духовни същества в човека. Ето защо Вярата може да понесе бремето на целия свят, защото тя не е земна сила, а чисто духовна. Казвам: Вярата отключва силите на духовния свят. А Любовта, Мъдростта и Истината са сили на по-висок свят – Божествения свят. Те могат да си играят със земята като с топка. Любовта превъзхожда земята, Мъдростта я поглъща, а Истината даже не я вижда. Съществата на абсолютната Вяра носят земята на гърба си.

•

Разумен център, скрит в света

Моето разбиране е, че има един разумен център в света. Център на разумните същества, които съществуват и които всякога мислят благото на хората. Никой не знае къде е мястото на този център, близо или далеч. (43/стр. 76)

Има един разумен център, скрит в света. Този център е съкровен и потайно скрит. Този център е изключително могъщ. От него изтичат прадревни свещени сили, които изтичат във всички посоки и проникват навсякъде, където има отключена врата за тях. Без този централен, съкровен разум земята щеше да бъде раздробена и разпръсната. Този център е скрит от погледа на света и никой не може да каже: „той е тук или там, той е близо или далече, той е горе или долу“.

•

Съществували са преди Библията

Тези мисли, които са писани в Библията, преди пророците още са съществували. Всичко това идва от един друг свят. (43/стр. 144)

Тези мисли са съществували преди Библията. Тези мисли предшестват пророците. Пророците само са ги снели, само са ги изразили. Те са ги изразили, но много неща още не са снети и не са изразени. Къде се намират скритите мисли? В неизразимото. Неизразимото е всякога по-силно и по-дълбоко от изразимото. Това, което е снето, е една нищожна част от неизразимото. Неизразимото е потайно. След време то ще произнесе друга Библия, много по-дълбока, но то е само за подготвените. А сега неизразимото слиза по малко. То слиза чрез откровения.

•

Нещо ново ще има след 2100 години

И еврейските пророци са писали, че ще дойде време, когато хората ще живеят добре. Кога? Ние сега сме по-близо до това време, отколкото пророците бяха едно време. Преди 2500 години те са го предсказвали. Те са живели много преди нас. Сега ние сме по-близо до това време. Според мене до тази епоха ни остават още 2100 години. Това ви предсказвам аз. До тази епоха, за която аз ви говоря, ни остават точно още 2100 години. Туй, което хората са предсказали, туй, което пророците са предсказали, точно след 2100 години ще стане. Европа ще бъде изменена. Там на Средиземно море, Гърция, ниските места ще бъдат под морето. Ниските места в Западна Европа ще бъдат под морето. И българинът тогава няма да носи калпак, англичанинът няма да бъде англичанин. Ще има една нова раса хора, не като сегашните, но като ги погледнете, светли ще бъдат. (43/стр. 149, 150)

Нещо ново ще има след 2100 години. Новото ще проникне силно, незабележимо и ясно. То ще влезе незабележимо, но резултатът му ще бъде ясен. То е новата светлина. Тази светлина ще направи светлите по-светли, а тъмните по-тъмни: светлите – по-светли, защото те ще я приемат; тъмните – по-тъмни, защото в тях няма условия. Откъде ще дойде тази нова светлина? От тайния Източник, от Правдъхновението. Така ще се усили светлината в хората и те ще започнат да търсят Бога с голямо търсене, с голям устрем, така както не са Го търсили.

•

Цяла епоха във вашия живот

– Видях един ангел. – Това нищо не значи. – Ама корона имаше на главата. – То е друга илюзия. Аз мога да ви направя корони колкото искате. Но реалността е, че когато един ангел ви посети, вие няма да забравите никога неговото посещение, то е нещо извънредно, цяла епоха във вашия живот. Вие ще придобиете такава сила след това, във вашия ум, във вашето сърце, във вашия дух ще настане промяна. Ще считате, че това е най-важното събитие, което е могло да ви се случи. (43/стр. 196)

Когато един ангел те посети, то е мощно духовно явление, защото в твоя стремеж е влязъл друг стремеж, по-дълбок, защото в твоя устрем е влязъл друг устрем, по-пълен. Ангелът ще ти посочи пътя към Тайната и ще се оттегли. Но дали ти ще можеш да осмислиш този път? От това зависи твоето бъдеще, защото всеки сам трябва да осмисли своя път. А тласъкът от ангелския свят е само един велик подарък.

•

Да си създаде тяло за няколко минути

Ако пък някое съвършено същество или някой ангел иска да дойде на земята да свърши някаква работа, те могат в няколко минути или най-много в половин, един час да си създадат тяло, каквото искат, да си създадат каквато човешка форма искат. Този ангел ходи натук-натам, докато си свърши работата, след което разглобява тялото си и заминава за невидимия свят, отдето е дошъл. Тези работи са малко отвлечени и вие се запитвате дали са истина или не.

(44/стр. 34, 35)

Едно съвършено същество може да си създаде съвършено тяло само за няколко минути. Това е тяло от сгъстена светлина и това тяло може да предаде своето послание на всяко място в света, където е необходимо. Това мощно излъчване е велика проповед, велико влияние. Това тяло може да преобрази само в един миг един човек, група хора или група от животни. Откъде идва могъществото на тази светлина? То идва от връзката с Господаря на Прасветлината.

•

Строени са милиарди години

Цялата слънчева система, цялата вселена, това е строеж на разумни същества, които са строили с милиарди години, преди светът да е съществувал и са създали този свят, който ние сега виждаме. (44/стр. 76)

Тази слънчева система и тази вселена са строени милиарди години – първо вътрешно и после навън. Строителите са велики същества. Те са боговете – изначалните сили на Отец. Но във вселената, в слънчевата система и в света са участвали и паднали богове. В света и навсякъде във вселената има следи от съвършенството и следи от несъвършенството. На земята следите от съвършенството са пирамидите и могъщите водопади. Това са външните следи на боговете. Тайните подземни градове като Агарта, това са вътрешните следи на боговете. Пирамидите са велико послание на една скрита небесна цивилизация. Те са универсалното послание към света и към всички светове. Пирамидата казва, че всеки трябва да стигне до върха в себе си. И когато човек стане универсален дух, той ще се слее с Отец. Отец, Който е Окото на разума, ще извърши ново преображение на духа и ще му отвори пътя към чисто духовните цивилизации. Пирамидите са творение от древния енергиен вихър на боговете. Докато сфинксът е по-дълбоко творение. В него има намеса от самия Отец. Отецът безмълвно е създал сфинкса и затова сфинксът мълчи.

•

Предците на човечеството

Съществува една раса, която сега направлява съдбините на цялото човечество в света. Наричат я Предците на човечеството. Преди да е съществувал човекът на земята, е била тази раса. И следователно тази раса е, която приготовлява новите условия. (44/стр. 213, 214)

Има една велика раса преди човечеството. Това са велики Божествени същности, откъснати от същността на Бога. Те са създали величието на древната земя. Те движат и ръководят огъня, въздуха, водата и земята. Тези велики същества по-късно били наречени Божествата. Тези Божества живеят вътре в стихиите на природата, без да бъдат засегнати. Човечеството е сбор от четирите елемента, четирите стихии на природата, докато Предците са същества на петия елемент, който е Акаша. Акаша – това е чистият Дух, чистата свобода. Акаша – това е чистата неопетненост. И затова тези велики Предци са неопетнени от Вечност и време, те са извън това. Те ръководят събитията според скрития Замисъл на Бога.

•

Несъщества на Великата Мистерия

За стари хора в света няма място. Ние знаем, че има само 24 Старци в целия свят… 24 души Старци има само. Да станете Старци, се изисква цяла вечност, не се изисква година, но милиони години се изискват. (44/стр. 217, 218)

За да станеш Старец, са необходими милиони години. Старците са носители на духовни и Божествени цивилизации. Старецът е същество, което има в себе си опит отвъд света. Той знае, че истинският опит идва отвъд света и го посреща. Така този опит се превръща в Премъдрост. Старецът не е свят или грешен човек. Той се е освободил от тези ограничения. Старецът е същество, което се движи мистично във вселената и световете. Той се движи като Меч от пронизваща Светлина. Не е лесно на съществата от Вечността да понесат тази Светлина. Но един Старец може така да се смалява, че неговата Светлина да проникне дори и в съществата от времето, защото един Старец вижда отвътре тайните на човека и скрития Замисъл на Бога. Старците нямат дом, нито жилище. Те обитават в същността на Прасветлината. Прасветлината ли е техният дом? Не, те превъзхождат и Прасветлината. Те са най-древните Птици на Свободата. Няма такова пространство за техните криле в световете. Старците са несъщества на Великата Мистерия, защото същество означава също ограничение, макар и Божествено.

•

Ще минат през огън

Бъдещата култура ще дойде с един огън, който ще опожари цялата земя и всичко ще префини, бедни и богати ще минат през огън. (44/стр. 242)

Старата култура трябва да мине през огън. Вътре в огъня работят скрито могъщи същества, които ще изработят новата култура. Казвам: Велик огън е това. Той е мистичен огън. Този огън ще ограби човека. Той ще му отнеме всичко нисше. Този огън е рушител на материалното, астралното и менталното. Какво ще остане от човека? Ще остане духовното. Това е човекът на Любовта. Само този човек може да върви по пътя към Истината, защото само духовното има право да се стреми към Божественото. А само Божественото има право да надзърне в Мистерията на Бездната. Велик е пътят на огъня-очистител. Той гори и изгаря само старите светове в човека. Той гори и изгаря всички стари цивилизации, които са се събрали в човека. В Писанието те са наречени Дървото за познанието на доброто и злото. Няма помен да остане от това Дърво. Това е за хората на съкровения разум. А за тези, които огънят не иска да ги изгори, за тях в бъдеще пак ще се създава време и външна история. Те ще живеят отново във време и времена, защото великият огън не ги е призовал към чистата духовност. Те ще се раждат и умират, защото са привързани към старите цивилизации. Време и времена, това са състояния на ума. Вечност и Любов, това са състояния на свещения разум. Мъдрост и Премъдрост, това са състояния на Тайната и Мистерията.

•

В центъра на земята

Сега ще обясня как стават земетресенията. Отдолу, в центъра на земята има учени хора, те пращат енергията. – В центъра на земята няма ли огън? – Има учени хора, които живеят в огъня, както ние живеем във въздуха и колкото по-голям е огънят – по-добре. Сега какво ще кажете вие според вашите схващания? (44/стр. 255)

Вътре в земята на много места има огън. Вътре в този огън има скрити същества, които работят. Когато тези учени същества съберат енергията си в огъня, огънят се превръща в стихия и земетресение. Силен е този огън, защото много същества са се събрали. Вие си мислите, че огънят така просто си гори. Щом има причини за земетресението, тези същества се събират, групират силата си и тази натрупана сила ние я наричаме земетресение. А това е просто силата на съществата, живеещи в огъня. За тях огънят е дом, там живеят те. Има други пък, които живеят във вятъра. Когато те съберат силата си, те правят буря.

•

25-ят Старец

Според мене старостта подразбира влизане в областта на Божествената Мъдрост и придобиване на знания. Старостта е една служба. Но след като цялото човечество завърши своята работа от милиони, милиони години насам, едва ще изкара един Старец. Сегашната раса като завърши своето развитие, ще изкара един Старец, представител на цялото сегашно човечество. Засега на небето има само 24 Старци, представители на различни епохи. Сега се създава 25-ят Старец. (45/стр. 26)

Сега се създава 25-ят Старец. Той ще бъде есенцията на цялото сегашно човечество. Този Старец работи вече милиони години. Той тайно трупа опит в себе си – опит, какъвто светът не познава, защото неговият поглед вижда отдалече и издълбоко. Ако съвременните учени стигат до дъното на океана, този Старец вижда под дъното. Погледът му е от друго измерение. Неговата мисия е да живее в скритата светлина на човека. Той ще бъде ръководител на динамичното развитие. И само на достойните ще дава своите откровения. Той се самосъздава в себе си. Така той образува 25-та епоха. Тази нова епоха ще има 25 часа. 25-ят час ще бъде посветен на него. Скрит е този Старец, но тия, които той си избере, ще го виждат и ще разговарят с него.

•

Главните Старци, загрижени за земята

Засега в камарата на човешката раса няма много представители от Старците на Светлината. Другите разумни същества имат повече депутати. От земята имат само 25 Старци, но 25-ят не присъствува на заседания. (45/стр. 26, 27)

Около земята се движат най-вече трима Старци. Някои от другите Старци много рядко идват. Тези Старци работят в измеренията на духовните и Божествените цивилизации. Земната цивилизация е най-трудно обработваема. Тя не се поддава на развитие. В нея има голямо движение, голяма интензивност на събитията, но няма развитие. Във всеки народ има малцина от тези, които се развиват, а другите само се движат и страдат. И от хиляди години вече страданието при тях не дава плод. Главните Старци, които са най-вече загрижени за земята, са трима – Първият, Вторият и Четвъртият. Те правят своите заседания в недостъпната област на Прасветлината. Тук никой не може да ги види и да ги смути. 25-ят Старец още не присъства на тези заседания. Засега той още трупа своята Божествена Мъдрост, чрез която ще стане достоен да влезе в Прадревната Мъдрост.

•

Извън космоса

Вашата душа е едновременно в тялото ви, в ума ви, в сърцето ви – тя прониква целия космос. Същевременно тя е извън космоса. (45/стр. 96)

Когато душата е в ума, умът свети. Когато душата е в сърцето, сърцето сияе. Когато душата е в света и в космоса, тя ухае и вдъхновява съществата. Къде се чувства най-добре душата? Душата се чувства най-добре извън космоса. Когато душата е в космоса, тя е вечна, но не е напълно в Източника си. В космоса тя е в движение, за да вдъхновява и възвишава. Извън космоса тя е в безвремие. Живеейки в безвремието, тя се е завърнала в своя древен покой. Сам нейният Създател е Източникът на покоя. Когато човекът е познал себе си, той вече е самата тази висша душа, която се е освободила от веригите на космоса и се е завърнала в покоя. Покоят е нашият най-древен дом.

•

Има по-дълбок път

Когато възприемете идеалната Любов в душата си, вие ще се намирате в състоянието на нирвана, което, според индусите, се счита за сливане на душата с Бога. (45/стр. 165)

Когато познаете великата Любов в себе си, вие ще се окажете в областта на нирвана. Що е нирвана? Мястото на покоя, хармонията и духовността, мястото, в което душата е познала своето сродство с Бога. Това ли е пътят на истинския човек? Това ли е пътят на пробудения човек? Не. Има по-дълбок път. За този път великата Любов не е достатъчна. Този път е скрит в абсолютната неизменност на духа. Тази абсолютна неизменност превъзхожда Вечността и покоя. Но малцина влизат в тази абсолютна неизменност. Тук е мястото на велики Учители и Посветени от специалните степени. Може ли да има по-висока степен и от това – и от абсолютната неизменност? Има една степен, по-висока и от абсолютната неизменност. Тя превъзхожда и покоя, и Мъдростта, но малцина ще я разберат. Това е област на Прадревните Старци. Те са скрити от погледа на видимия и невидимия свят. Да се надмине абсолютната неизменност – това се решава от Върховната Мистерия. На определени същества от абсолютната неизменност Тя дарява по един Лъч от себе си. Така са се образували Старците и тяхната Премъдрост.

•

Освобождава се от тъмната светлина

Има различни светове: едни светове са тъмни и те изпущат тъмнина; други светове са светли, те изпущат светлина. (45/стр. 258)

Има светове, които в началото са били голяма светлина. Думата светове означава същества с големи стремежи. Но когато тези същества с големи стремежи са се сблъскали с Великата Прасветлина, те не са могли да устоят и са се превърнали в тъмнина. Тази тъмнина и досега се опитва да свети, но тъмна е светлината ѝ, не ѝ достига нещо. Велика Любов и неизменност се иска, за да се преодолеят тази тъмна светлина и тези големи стремежи. Стремежът е стремеж, когато е зароден от дълбините на Любовта. Стремежът е стремеж, когато знаеш как да проникнеш във Вечността и как да се изтръгнеш от нея. Който познае това, той се освобождава от тъмната светлина. Който познае това, той се освобождава и от стремежа. Който познае това, се завръща в Алморот. Това е една от най-древните думи. Тя не може да се преведе, но приблизително означава Правдъхновението.

•

Те са Посветени и Адепти

От земята има хора, които ходят и се учат на слънцето и се връщат. Къде са те? То не е моя работа да казвам, нито пък ваша работа да знаете къде са. Че има, аз с двете ръце подписвам.

(45/стр. 379)

Има хора от земята, които ходят на слънцето и се връщат. Ще кажете: „Ама как ходят те до слънцето?“ Те ходят с духовното си тяло и се връщат. Те са Посветени и Адепти. Те са преодолели човешкото в себе си и затова са се научили да се отделят от земята. Дадено им е право да изучават слънчевата Мъдрост. Как отиват на слънцето? Чрез духовното си тяло и чрез проникване. Когато се върнат от слънцето, те носят в себе си нещо от силата и духа на слънцето. Как ще познаете такива хора? Те носят белезите на слънцето в очите си, в думите си, в мълчанието си, в присъствието си и още нещо: те носят Тайна в себе си, Тайна от Божията Тайна. И ако решат да насочат тази Тайна към вас, те могат да променят земния ви път и да ви насочат към слънчевата Мъдрост. Тези Посветени хора са вътре в света. Те са явни или скрити според Замисъла на Бога.

•

Съюзът с падналите ангели

Сегашните страдания на земята произтичат от погрешките, които ангелите направиха. Какви са били причините? Ангелите направиха някакви си погрешки, от които ние сега страдаме. Дето вие в дома не можете да живеете, се дължи на тях. Дето страдате всеки ден, това се дължи на тях. (45/стр. 393)

Има едни ангели, дето в древността се провалиха. И от висшата вътрешна земя те слязоха надолу във външната земя и донесоха много страдания на хората. Днес човекът трябва да се запита защо и той страда с тези ангели заедно. Казвам: Причината за човешките страдания е в съюза на човека с тези паднали ангели. Как се е създал този съюз с падналите ангели? Този съюз се определя от един единствен миг – това е мигът, в който човекът се е отрекъл от Бога. Страданията му ще траят дотогава, докато човек избере твърдо и съзнателно пътя си към Бога. Само тогава той ще преодолее в себе си тези паднали ангели и собственото си страдание. Падението на човека е дадено, за да се случи страданието. А страданието на човека е дадено, за да се случи извисяването.

•

Дълбочината на един ангел

На един ангел историята му е много по-важна, отколкото историята на цялото човечество.

(45/стр. 406)

Един ангел има по-голяма дълбочина от историята на човечеството, защото той може да борави и с човешката, и с духовната цивилизации. Той носи в себе си чиста есенция на Бога и затова може да прониква в земята, водата, въздуха и огъня, без да се повреди. Той може да прониква в древни тайни времена и да увеличава духовната си Мъдрост до безкрайност. Той може да прониква и в човешкия живот. И чрез много малки неща той може да опознава Бога, като изтръгва истината от тях. Но освен човешката и духовната цивилизации има и друга – високо Божествена цивилизация. И затова този ангел има да трупа много опит и духовна Мъдрост, за да бъде допуснат в тази Божествена цивилизация, която е скрита от него. Голяма е дълбочината на един ангел. Но той има да извърви още дълъг път, за да стигне до Третата и Четвъртата дълбочина.

•

Опасни неща са били заличени

Та казвам, нашата земя е минала, ние сме минали през едно състояние. Някога хората са били въздухообразни. Затова ръстът им е бил голям. 25, 30 метра, 30, 40, 50 метра. Може и 100 метра. (45/стр. 423)

В миналото нашата земя е минала през най-различни състояния. В своето ефирно, въздушно състояние човекът е бил около 50 метра и даже повече. Дори и древните котки тогава са били около 30-40 метра. Те са изглеждали като нереални. И затова великата невидима сила е решила да ги смали до много малки размери на земята. Иначе с тези огромни размери земята би била пренаселена и с много тежки условия за живот. Представяте ли си какъв ковчег ще трябва за човек от 50 метра? Представяте ли си колко храна и с какви оръжия ще трябва да воюва такъв човек? И поради това невидимият свят е смалявал до разумни размери човека и животинското царство. Какво ще кажете, ако ви кажа, че мишката в ефирния свят е била колкото слон? Злото много е искало мишката да слезе толкова голяма, но не е било допуснато. Много опасни неща са били заличени в миналото, за да бъдат скрити от погледа на света в името на развитието.

•

Синове на Алхамор

Този новият телескоп, който сега правят, ще открива една вселена толкоз далечна, че Светлината иде за един милиард години. За един милиард години иде Светлината от най-далечното Слънце… Имате едно число 75 с 23 нули. Туй, което човешкият ум не може да разбере.

(45/стр. 431)

Има Правелика Светлина, скрита във вселената. Тя е скрита в Тайната на едно Слънце, което се нарича Алхамор. За да дойде до земята, на тази Ослепителна Светлина ѝ трябват един милиард години. Защо след толкова много години трябва да дойде тази Ослепителна Светлина? Защото дотогава човешкият ум трябва да е умрял. И следа не трябва да има от него. Човешкият ум трябва да бъде напълно пречистен, овладян и изчезнал. Тогава на негово място ще се зароди човешкият дух, истинската същност. И тогава тази Ослепителна Светлина, която е Лъч от Бездната, ще може да проникне в човешкия дух и той ще може да я понесе. Тези духове, които я понесат напълно, ще се нарекат Синове на Алхамор, Синове на скрития Замисъл. Те ще учат другите същества. Това ще бъде един съвсем нов път на развитие. Тогава Вечността ще бъде изоставена, ще се търси Безкрайността.

•

Същества, които вие не виждате

Между вас, между хората на земята живеят още много същества, които вие не виждате. Какво ще кажете на това? Ще кажете, че е заблуждение. За слепите, за онези, които не виждат, това е заблуждение. Но за онези, които виждат, това не е заблуждение. (45/стр. 489)

Между вас живеят много невидими същества. Много от тях са дебнещи, така както лъв дебне жертвата си. Много от тях носят скрито зло в себе си. Ето защо е създадена молитвата като оръжие. Молитвата е най-великият дар на земята. Тя е най-великият грабител. Тя ограбва злото и силата на тези същества. Но около вас има и велики благожелатели. Със силата на молитвата вие се свързвате с тяхната сила. Ако вие се молите да виждате тези два вида същества, то и тази Тайна може да ви се даде. Молитвата е в състояние да изработи око за виждането в невидимия свят. Така както вие виждате предметите, така аз виждам духовете. Така и ученикът трябва да се научи да прониква в невидимото.

•

Необходими са милиони години

На човека предстои едно велико бъдеще. Ако ви кажа, че за развитието на човека са потребни може би не по-малко от 300 хиляди години, навярно ще се окажат малко. Ако ви кажа, че са потребни един милион години, и това ще се окаже малко. (45/стр. 495)

За човека са необходими милиони години, за да влезе той в истинско развитие. Човек трябва да мине през милиони слънчеви системи, за да се върне в изначалното си състояние. Но и това не е достатъчно. Той трябва да мине и през милиони слънца, през техния център. На слънцата той ще преживее особени изпитания. И ако издържи, той ще познае дълбоката Тайна на своята душа. Той ще стане сроден с Бога и Бог ще му подари Вечността. Но Тайната на човека не спира дотук.

•

За един ден

Ако днес човечеството в 200-300 милиона години придобива известни качества, ще дойде ден, когато същото това знание ще го придобие в една година. (45/стр. 496)

Ако на човек му трябват милиони години, за да постигне определени качества, в бъдеще ще му трябва една година за същите качества. Но има и по-голямо сгъстяване. Всичко това може да се случи и за един ден. Това се определя от две неща: първо, доколко е навлязъл Бог в човека и второ, доколко човекът реално е познал Тайната на своя дух. Човешкият дух може да понесе Тайната на Бога за един ден. И тогава човекът става врата на Бога, а Бог се превръща в ключа на духа. Те стават велико единство. Духът става Бог от Бога. Духът вече е Синът. И сам Бог е неговата Вселена. Тогава върху Бога ще слезе Прадревната Мистерия, която е била скрита в Бога, и ще поведе духа към себе си. Това е път към Великата Безкрайност, път към Бездната. Бездната е отредена за духа, но само за този дух, който е станал сияещо Божество.

•

Началото на всички слънца

Онова Велико Слънце на живота, от което всички слънца са излезли, то няма да изгасне. Има едно Слънце в живота, което не изменя формата си. И от което всички безброй слънца са излезли. Туй Слънце никога не изгасва. (45/стр. 558)

Има едно Велико Слънце, което никога не изгасва. То е отвъд физическата и духовната вселена. То е съставено от лъчите на живата Истина. То е Центърът на Всемирното Бяло Братство. То е населено с висши и мъдри същества, зад които стоят скрити Старците. Оттук се изпращат Мъдреци, Посветени и Учители, които съставят пътя на развитието и които създават нови светове, т.е. нови съзнания. Това Слънце се нарича Алфиола. То е началото на всички слънца. От това Слънце е бил изпратен и Христос на земята. На това Слънце са взети решенията за големите потопи в Лемурия и в Атлантида. Тук, на това Слънце, скритият Бог и Старците вземат общи решения за съдбините на всяка цивилизация. Земните и духовните хора нямат достъп до това Слънце. Само божествени хора могат да бъдат допуснати близко до това Слънце. Това Слънце е ядрото на Царството Божие. То не се занимава със светлина и тъмнина. И тъмнината, и светлината са заблуждения. Те са оковите на всяка цивилизация. Това Слънце е отвъд светлина и тъмнина. То е наситено единствено с Мистерията на Истината.

•

Ватанан

Най-първо има един език, на който си говорят всичките хора от всичките народи. Този език не е есперанто. В старите времена са го наричали Ватански език, сега го наричат мистичен език.

(45/стр. 579)

В миналото е имало един древен Пранарод. Той е говорел на единен, мистичен език. И тогава всички се разбирали. Този език е език на Свещено единство. Кой е образувал това единство? Самият Бог. Сам Той е бил вътре в този език и в това единство и се е разбирал със Себе Си чрез това единство. Този език е бил наречен Ватанан, сиреч Свещеният, Единният. После много същества пожелали да имат свобода и свой собствен разум. И на едно велико събрание Бог дал свободния избор, който е най-опасният дар. Една част от съществата разбрали, че свободният избор е даден, за да избереш напълно Бога и Божията Воля. Тези същества останали богове. Те съхранили най-древния език в себе си. Но една голяма част от съществата пожелали да имат свой собствен разум и свобода. Така те изгубили Свещения език, отделили се от Пранарода и образували други народи. Сега тези народи говорят на вторичен език и те трябва да минат през дълго развитие, което изисква много страдания и много смърт, за да се завърнат в Праезика. Ето защо днес хората много си говорят, а малко се разбират. Казвам: Липсва древният език, липсва Свещеното единство.

•

Живот от два милиарда години

Питам: Един живот от 120 години, живот ли е това? Според научните данни на човека му предстои да мине на земята един живот от два милиарда години. След това време той ще напусне земята и ще отиде на слънцето. Колко години ще живее на слънцето? (45/стр. 599)

Живот от 120 години е скъсен живот. Според учените човек трябва да живее около два милиарда години на земята. Казвам: Това е друг вид скъсен живот. Казвам: Много милиарди години ще живее човек на земята и на други земи, защото е изпуснал Бога и същността си и се е разболял. И сега трябва да мине през много трудности, за да се изцели. В трудностите е изцелението на човека. Не се възстановява лесно Божествената същност, защото завръщането в Божествената същност е изпълнение на закона: Богове сте.

•

Когато възвишените същества говорят

Ако чуете някое от възвишените същества от онзи свят, техният говор е много деликатен, едва се чува. Техният говор едва се чува, но далеч отива, както по радиото се предават и най-слабите тонове. В сравнение с техния говор хората говорят като гръмотевицата. (45/стр. 602, 603)

Когато възвишените същества – боговете – говорят, тяхното слово прониква през много светове и се чува навсякъде. Ангелите говорят също на възвишен език, но в по-малки пространства. Хората живеят в съвсем малки пространства, защото много говорят, а малко се разбират. В човешкия говор има нещо изгубено, нещо от същността се е скрило. Изгубвайки Любовта, човек е изгубил нещо от Бога в себе си. И сега много говори, но няма кой да го слуша. Казвам: Това не е говорене, това е шум и гръмотевици. Ние трябва да се научим да говорим, както Бог говори. Когато Бог говори, цялата Вселена Го чува, всички същества Го долавят. Велик говор е това. Тайна има в него и всеки трябва да я открие в себе си.

•

Животът няма нито начало, нито край

Питам: Кога се е явил в света животът? Във време и пространство животът се е явил някога, но животът в своето проявление няма нито начало, нито край. (46/стр. 71)

Животът всякога е съществувал, но в началото си е бил скрит, непроявен. Животът е бил скрит вътре в Бога. Тогава той е бил несътворен. Намирал се е във вечен покой. Но после Бог е задвижил покоя, придал му е движение. И по една тънка духовна нишка на енергията животът е станал сътворен, слязъл е на земята. Животът е произлязъл от покоя и трябва да се върне в покоя. Завръщането в покоя изисква ново качество на покоя. Покоят отново ще бъде вечен, безметежен, но осъзнат.

•

Херувимите и серафимите

Ангелите са на девет степени. Някой иска да бъде като херувимите или като серафимите. Знаете ли какви са образите на херувимите и на серафимите? Когато стигнеш до някой херувим или серафим, ти ще се превърнеш на прах и пепел. Ти ще изгориш от него. Недосегаеми са ангелите и серафимите. Те са Божествен огън, който изгаря всичко. (47/стр. 177)

Велико нещо е образът на серафимите и херувимите. И серафимите, и херувимите са създадени от Тайната на Божия огън. От топлината на Божия огън са създадени серафимите. От светлината на Божия огън са създадени херувимите. Серафимите са пламтящият огън на Божията Любов, докато херувимите обладават огнена светлина. Серафимите проникват навсякъде и възвисяват. Херувимите проникват навсякъде и умъдряват. Те са вечни служители на великия Божий огън. Благодарение на тях много същества във Вселената търсят възход в Любовта и дълбочина в Мъдростта.

•

Като ти говорят духовете

Бог може да говори на човека и чрез духовете, а те са от различни йерархии. Духовете биват от девет различни йерархии. Като ти говорят духовете, ти най-после ще дойдеш до Божественото. (47/стр. 230)

Бог говори на човека чрез хората и чрез духовете. Когато Бог говори на хората чрез човеци, това е говорене отвън. А когато Бог говори на хората чрез духовете, това е говорене отвътре. Така Бог предупреждава, направлява и въздига. Така Бог се грижи за развитието на човека. Ако човек се установи в Любовта си към Бога, все повече ангели ще му говорят. Тогава неговата Любов е духовна и той ще расте все повече в духовното. Но ако човек е устремен изцяло към Бога, тогава още по-висши същества ще го учат отвътре и ще го ръководят. Те ще изработват в него Божественото начало. Ако човек се е отдал твърдо на един велик Учител, тогава този Учител ще му говори чрез най-различни същества и напреднали братя, и чрез самия себе си. Така ще дойде ден, когато в един определен момент сам Бог ще проговори на човека. Това ще бъде кратък говор, но той ще бъде велика епоха. В душата на човека ще бъде запален нов устрем, а вдъхновението му ще бъде неописуемо. Така устрем и вдъхновение ще се обединят, така душата и духът ще се слеят в своя вечен и безкраен път. Когато човек така е познал своята душа и своя дух, той вече е осъзнал, че смъртта е без значение. Той вече е свободен от всяко бреме. Той се е завърнал в своята несътвореност. Не е ли това Тайнството на живота?

•

Тези хора, които са на небето

Казват: – Я ми кажи какво има на небето. – Ами тези хора, които са на небето, някои от тях са на милиарди човешки години. А знаете ли какво нещо е милиарди години? Те имат една такава опитност на пробудено съзнание, че едно същество от небето като погледне на земята, всичко вижда. И най-дребните работи на земята вижда и всичко знае. И цялата земя в неговото съзнание е така разпределена, че то обхваща всичко в своето съзнание и всичко разглежда в живота.

(47/стр. 245)

Има велики същества, които живеят на небето. Те са минали и през човешка, и през духовна еволюция. И благодарение на голямата си Любов към Бога тяхната будност е станала богоподобна. Така както орелът вижда отвисоко малката песъчинка, така и тези напреднали същества виждат подробности и потънкости по лицето на земята. Казвам: Какво Око е това! Велико Око е, то е част от Бога. То е като наблюдателна кула. То е такава велика будност, че в него не може да проникне и най-малката нечистота. Това е древно Око, съхранено Око. То е натрупало такава сила в себе си, която сила е станала сама по себе си виждаща.

•

От милиони години седи и наблюдава

Представете си едно Същество, от началото на създанието на света седи и хората дефилират пред Него… Пред туй Същество дефилират и всичките слънца и планети. И Той ги наблюдава. От милиони години седи и наблюдава. Седи и коригира всичките погрешки. (47/стр. 258)

Има едно Велико Същество, Което е Велик Наблюдател отпреди създанието на света. Погледът Му е дълбоко вътрешен и необятен. Окото Му е всевиждащо, не изпуска нищо. Всичко минава през Окото Му и всякога, когато това Око види грешка, изпраща силите си да я коригират. Ако някоя звезда е сгрешила, тя става падаща звезда. Ако някое слънце не свети правилно, то угасва и се създава ново слънце. Ако някой кораб не пътува по предназначението си, той потъва. Ако някой човек не се развива правилно, той умира, за да му се даде нов шанс. Това Око вижда и под земята. Ако някой демон в центъра на земята се опълчи срещу другите демони и реши да се развива правилно, Бог го изважда от центъра на земята и му дава нови условия. Велика Мистерия е това всевиждащо Око. То обхваща милиарди същества. Ние не можем да си представим това Око. Но трябва да знаем, че то следи всяка наша крачка.

•

Един друг скрит живот

…Защото един ден като достигнем до висшето знание на душите, защото в човешката раса има души, които са достигнали до света на вечния живот, те са достигнали до света на вечното знание, те са достигнали в света на вечната свобода. А още над тях има друг един свят още по-висок. (47/стр. 274)

На земята има хора, които са познали вечния живот. Те са осмислили себе си и са познали себе си. Вечният живот ще бъде тяхната награда. Те ще получат свободата си и дара на безсмъртието. Но над вечния живот има един друг скрит живот. И от този велик живот ще се спусне ръководство към безсмъртните, към тези, които търсят една още по-скрита Истина, която е отвъд вечността. Това ще бъде велик път за достойните по пътя към великите Мистерии на живота. Тогава Бог ще предаде тези безсмъртни в ръцете на Великата Бездна. И само Бездната знае какво да направи с тези същества. Бездната е място на Премъдрост.

•

Скрито и за най-съвършените същества

В човешките очи има нещо, което днес е скрито за ангелите, и в ангелските очи има нещо, което е скрито за големите богове. Има неща скрити даже и за най-съвършените същества. Всички трябва да се радват на онова, което е скрито за тях. Кое е скритото? Скритото, това е Любовта. (47/стр. 288)

Има много скрити неща в света. В тази скритост животът се обновява. В тази скритост е развитието. В очите на човека има загадка, която ангелите не са разгадали. В очите на ангелите има загадка, която и най-съвършените същества не са открили. Как може да бъде разрешена една загадка? Загадката се разрешава чрез нещо, което е по-дълбоко от нея. Това нещо е Тайната. Но Тайната е в ръцете на Любовта. Ако Тайната бъде дадена преждевременно на съществата, техният стремеж ще бъде разрушен, а с това и развитието ще бъде разрушено. Ето защо съществува скритостта. Целта на скритостта е да може Любовта да се разгърне до такава степен, че да обхваща всички светове. Само на такава Любов Тайната може да бъде открита. Но тогава какво ще се случи? Тайната ще бъде разкрита, но ще се яви Мистерията. Това означава, че има Тайни, които всякога ще останат в тайна. Такъв е Промисълът.

•

Слънцето не е изгрявало

Било е време, когато слънцето не е изгрявало както сега. Но тогавашните хора не са имали сегашните условия. Сегашните условия на земята са много по-добри, отколкото едно време.

(47/стр. 422)

Имало е време, когато слънцето е изгрявало от две места. Но имало е и време, когато слънцето въобще не е изгрявало. Това е била странна идея на Великия Дух. Тогава съществата са били потопени в мрак. Но защо тогава не е изгрявало слънце? Защото Великият Праотец е поискал слънцето да изгрее отвътре. Но в това голямо изпитание на древен мрак само една малка част от съществата са изгрели като слънца изотвътре. Те били наречени Прамахари – Божества. А всички други били наречени с общото име същества. За тях по-късно е изгряло слънце отвън. То е изгряло отвън, за да им напомня за дълбокото, което трябва да изгрее в тях изотвътре. Идеята на външното слънце е припомняне за това, че всеки трябва да се роди изотвътре.

•

Белите и Черните братя

В окултната наука има една теория, която казва, че онези напреднали братя, които ръководят човечеството, всяка вечер работят за подобрение на човечеството. Понеже човечеството се преследва от другата ложа, от хора, които ходят със своето оръжие и дето видят някого, пускат своите стрели. Та тези напреднали братя като видят, че някой ще стреля на някого, те подлагат своите гърди и стрелата отравя това. Те изваждат тези стрели, измиват отровата и ги връщат назад. И така смекчават злото.

(47/стр. 435, 436)

В света има две ложи, които работят. Бялата ложа работи за развитието и повдигането, а Черните братя изпращат мисли-стрели за падението на хората. За тези, които имат Любов към Бога и свещена цел в живота си, Белите братя им подават ръка, като премахват невидимото зло от пътя им. Черните братя използват невежеството на хората, за да ги атакуват чрез него. Белите братя използват разумността и стремежа на хората, за да ги водят в развитието. Всичко това е една дълбока вътрешна и невидима война, за която хората се досещат, но не я виждат. Ние не виждаме колко много зло е отстранено от нашия път от Белите братя. Всеки, който е отдаден на пътя си към Бога, Бели братя бдят над него. Те преобразяват черните стрели, като ги разпръскват в пространството.

•

Обхващат земята в съзнанието си

Има същества, на които съзнанието е толкова голямо, че обхващат земята. За тях земята представя нещо като една малка топка, която те виждат отвсякъде. Те като че имат милиони очи и обхващат земята в съзнанието си като малка топка. (48/стр. 40)

Нашето съзнание е прекъснато. Има същества, на които съзнанието непрекъснато тече. То прониква дълбоко навсякъде, дори и в потайни места. Човешките очи виждат донякъде. Човешкото съзнание когато е обърнато навътре, също вижда донякъде. Но съзнанието на тези същества има проникновение. Що е проникновението? То е виждане на скритото. Що е скритото? То е виждане на част от Тайната на Бога. Що е Тайната на Бога? Тя е част от Мистерията на Бездната. Има ли същества, които проникват в Бездната? Има. Това са само тези, на които Великата Бездна е позволила. Те са Старците. Що са Старците? Те са Прастарите, Прастарите Божества. Преди да са били боговете, Старците са били. За Старците Вечността е ограничение. Тя не е техният дом. Домът на Старците е Безпределността. Това е мястото, обвито с най-древната Мистерия.

Те са нямали нужда от дихание

Преди човешката раса е имало, има и до днес друга раса, която ръководи съдбините на цялото човечество. Тази раса е съществувала преди още да е имало жители на земята. (48/стр. 126)

Преди човешката раса е имало прараса. Това е Пранародът – расата на боговете. Те са били преди живота. За да живеят, те са нямали нужда от дихание. Над тях са били само Божествата, наречени Аморихарите – Необяснимите. Този Пранарод е създал човешките раси и постепенно ги ръководи чрез развитие към богоподобие. На тези раси е даден живот, дадено е и дихание. По пътя на развитието тези раси трябва да разберат тайния метод за освобождение от живота и диханието, защото и животът, и диханието са ограничения. По пътя на развитието човешките раси ще стигнат до тайния метод. Но има и такива, които са го постигнали. Този метод е наречен богоподобието. Който е узнал това, той вече не принадлежи на света и вселената.

•

Изработва Стареца в нас

Като минете през Юпитер, през Марс, през Венера, през Сатурн и през всичките крайни планети, най-после ще дойдете до слънцето, през неговия университет, дето ще прекарате сто години. Това са сто слънчеви години. Там ще прекарате две милионни години като дете, 25 милионни години като възрастен и още толкова като стар. След това ще напуснете слънцето и ще отидете да живеете на Сириус. Там ще прекарате 500 милионни години като стар, още толкова като възрастен и толкова като млад. След това ще обикаляте и другите планети. (48/стр. 35)

Като минете през Юпитер, Марс, Венера и Сатурн, ще придобиете благородство, сила, любов и постоянство. После пак ще имате дълъг път и ще дойдете до слънцето. На слънцето ще познаете своята висша душа – майката на всички добродетели. Душата е вашето слънце. Но още много дълъг път ви очаква. След като имате Любов, на Сириус вече ви очаква Мъдрост. На Сириус ще познаете своя дух и размаха на своя дух. И оттук нататък ви очакват милиони години да израствате отвътре. Ще бъдете възрастен, стар и най-накрая Старец. Що е Старецът? Това е името на Премъдростта. Само тогава ще знаете Тайните на живота. Но не всеки може да стигне до тази позиция Старец, защото небесното сито е прекалено малко. Само неудържимият устрем в течение на милиони години изработва Стареца в нас. Това е пътят на Правдъхновението.

•

Милиони вечности във Вечността

Истината… Тя включва цялата Вечност, която е съставена от хиляди и милиони вечности. Значи има вечности, които са пределни, а има вечности, които са безпределни, неограничени.

(48/стр. 140)

Има вечности във Вечността. Има хиляди и милиони вечности във Вечността. Има най-различни степени на развитието. Те определят съответната вечност. Всяка вечност е степен, която пътува към Великата Вечност. Всички вечности са отломъци от Великата Безкрайност. Всички вечности пътуват към скрит Център, който е техният Баща. Този скрит Баща е наречен Истината. Всички вечности се движат към своята цялост, която завършва в Истината. Който е избрал Истината в своя живот, той пътува към своята цялост, той пътува към Тайната на своя Произход. Ще дойде ден, когато вечностите ще видят Вечността. Ще дойде ден, когато синът ще види Бащата. И в мига, когато Го види, той ще види своята Велика Пълнота. А Пълнотата е името на древния Покой. Когато узнаем Великата Вечност и Великата Пълнота, когато узнаем и Тайната на Безкрая, ще узнаем и ще се докоснем до една още по-голяма Тайна. Това е абсолютно неизмеримата и неведомата Мистерия. Тя е Прабащата на Безкрайността. Докато Тайните могат да бъдат разгадани, тази Мистерия всякога ще си остане заключена, дори и за Старците, защото Този, Който е създал Истината, я превъзхожда; защото Този, Който е създал Безкрайността, я превъзхожда. Самият Бог е част от НЕГО. Самите Старци са древни отломъци от НЕГО. Но никой не може да МУ устои. И затова ТОЙ всякога ще бъде Мистерия Непознаваема.

•

Доброто и злото са били преди Адам

Доброто и злото функционират едновременно. Те функционират още преди Адама, защото окултните науки казват, че преди да е съгрешил първият човек, преди него са съществували други същества, които са съгрешили. (48/стр. 181)

Доброто и злото са съществували преди Адам. Доброто и злото са съществували преди Сътворението. Доброто и злото са съществували преди рая. Тези същества на доброто и злото, които са съгрешили, те само са били положени в рая, за да им се даде втори шанс да се изкупят. Но те отново избрали човешкия път вместо Бога. Доброто и злото, това са същества с голямо падение отпреди рая. Тези същества са сбор от богове. Те са паднали и впоследствие са увлекли милиарди същества. Но въпреки това голямо падение на боговете сам Бог е допуснал това, защото Замисълът Му е предълбок и възхитителен. Голямото падение в бъдеще ще означава голямо завръщане и големи придобивки. На много от падналите е определено в бъдеще да станат велики Божествени същества – богове на опита и Мъдростта. Докато ангелите нямат избор за падението, защото са зависими. Те са служители без свободен избор. Те няма да имат този дълбок опит и Мъдрост, които ще придобият падналите същества. Но такъв е Великият Замисъл.

•

Начин да прозрем във висшия свят

…Има един начин, чрез който можем да прозрем в другия свят, дето тези напреднали същества могат да живеят. Ако прозрем в другия свят и след това се върнем на земята, целият ни живот ще се измени. (48/стр. 191)

Има един начин да прозрем във висшия свят и във висшите същества. Този начин е да събудим това, което е сродно с висшите същества. Това е постоянното съзнание за Бога. Това е неизменността. Който има тази неизменност, той може да прозре и най-малките намеци и знаци на висшите същества. Що е неизменността? Това е скритият живот в единството, това е скритият живот в Бога. В неизменността е тайният смисъл на живота.

•

Той открива световете в себе си

Сега някои питат: – Де е онзи свят? – Не е позволено да се казва де е онзи свят. Онзи свят не е на месечината, нито на слънцето, нито на някоя друга планета. Онзи свят е на междупланетното пространство. (48/стр. 205)

Къде е онзи свят? Той се намира в мистичното съзнание на човека. Това съзнание е цялостно. То живее междинно между световете и обхваща всичко. Световете са вътре в нас. Този и онзи свят са вътре в нас. Бог е вътре в нас. Царството Божие е вътре в нас. Царството Божие е това мистично съзнание. Това мистично съзнание обхваща всичко, прониква всичко и има правилно разбиране за всичко. Който е придобил Бог в себе си, има това мистично съзнание. Така той открива световете в себе си.

•

Бъдещето е записано в Акаша

…Гадателят може да каже какво ще се случи на този човек след 15 години. Отде знае това нещо? Не (че) чете в някоя книга. Той казва: „Аз виждам, че с това лице ще се случи това и това нещо“. Отде знае това? Значи за да види човек нещо и да го предскаже, това показва, че то съществува някъде. Това нещо няма да се създаде след 15 години, то съществува още сега. (48/стр. 205)

Има неща, които могат да се предскажат точно на човека. Но въпросът е в това, дали трябва да се кажат, защото казаното рядко работи в полза на човека. Това важи и за бъдещето. Има много неща, които точно могат да се кажат. Всичко е записано в Акаша. Това е претънката духовна материя. И който е стигнал до високо ниво на съзнание и който познава духа си, той може да чете и да говори точно, той може да предсказва. Но понеже отговорността е голяма, човек първо трябва да пита Бога какво да каже и какво да не каже, защото всеки виждащ се обвързва с всичко казано. Всичко казано става част от него и част от неговия път. Виждането е възможно в голяма чистота. То се намира в пречистата духовност. Всичко, което е правил човек в миналото си, е записано. То е като посятото семе. Това посято семе определя онова, което ще се случи в бъдеще. Всичко посято ще се случи. То ще излезе отвътре навън, защото е определено. Непосятото няма да се случи. Ето защо човек трябва да е много разумен и да знае какво посява във всеки миг. Бъдещето е записано в Акаша чрез посятото минало.

•

Катаклизъм ли е това или възход?

В природата има цели слънца, които ще изгорят и ще запалят цялата слънчева система. С това ще настане цял катаклизъм. Една система ще изчезне, друга ще се роди. (48/ стр. 576)

Има външна природа, има и вътрешна природа. Вътрешната природа ръководи външната природа. Вътрешната природа е жива, динамична и могъща. Когато часът на Истината дойде, вътрешната природа може да запали и планетите, и слънцето. Тогава цялата слънчева система ще се видоизмени. Обикновените хора ще кажат, че това е катаклизъм. Учениците ще видят дълбоко какво става в тяхното съзнание. А за истинските ученици това ще е време на възход и още по-дълбока връзка със своя Учител. Казвам: Катаклизъм ли е това или възход? Всичко това се определя от съзнанието. Ако в съзнанието има дух, човекът е нерушим. Ако в съзнанието има ум, това е катаклизъм. Съзнанието е Тайнство.

•

Самият Бог трудно пристъпва в Бездната

Ако ти мислиш, че зад Любовта можеш да намериш друго нещо, ти нищо не разбираш. Любовта е последната граница. Какво има зад Любовта? Има нещо страшно. Който е пипнал оттатък Любовта, косата му е побеляла. Той се разкае и се връща назад. (48/ стр. 611)

Докъде може да стигне човекът? До крайната граница на Любовта. Тази граница е неизменната Божия Любов. Тук човекът става богочовек и равен на боговете. Зад тази граница има нещо страшно и велико. Това е Великата Бездна. Тя е непоносима и за богочовека, и за боговете. Човек може да отиде от един град до друг град. Ученикът може да отиде от една държава в друга държава. Боговете могат да отидат от един свят в друг свят. Но кой може да тръгне на пътешествие в Безкрайността? Кой може да се спусне в Бездна, в която няма дъно? Няма същество, което може да понесе Бездната. Ето защо Любовта е последната граница. Тя дарява Покоя и Вечността, но Безкрайността не ни е известна. Какво ще кажете, ако ви кажа, че и самият Бог трудно пристъпва в Бездната? Великият Бог има право да влиза в Бездната, но Той рядко го прави. Скритите 24 Старци имат право да влизат в Бездната, но рядко го правят. Страховито нещо е Бездната. Тя е отвъд единството. Оттук произлизат Бог и Старците, и боговете. Но Тя е абсолютно различна от всичко създадено. Когато Бездната е създала Бог и Старците, Тя само е пожелала вечното развитие. Но самата Бездна е далече от това развитие. Тя превъзхожда всичко. И Бог, и Старците са съвършени Същества, но само в Божествен смисъл. В Абсолютен смисъл е съвършена само Бездната. Бездната е Тайна, която ще остане всякога Тайна. С течение на Вечността Тайната на Бога ще бъде разгадана, но Тайната на Мистерията никога няма да бъде разгадана. Това е Тайна, която ще остане скрита в Мистерията на Абсолюта.

•

Те са били преди боговете

В небето има… 24 Старци. Всичките други са млади. Тъй казва Писанието, че само 24 Старци има. (48/ стр. 67)

В света има много стари хора, но тази старост е провалът на хората. В астралния свят има много стари хора. Те не са разбрали смисъла на Старостта. Има ангели на милиони години, но и те не познават Старостта. Има богове на милиарди години, те познават малко Старостта. Що е Старостта? Пра-, прадревна Мъдрост. Що са 24-те Старци? Прадревни същества. Те са същества преди външната и преди вътрешната история. Богове ли са Старците? Не. Старците са Божества. Те са били преди боговете. Те са Велики Неродени. Дори и когато слизат в световете, те слизат като Неродени. Те нямат нито история, нито биография. Светът говори за тях, но не ги познава. Те никога не служат на хората и на човечеството. Друг е техният път. Те служат на Вечността и на Безкрайността. Те са в единство с Бога, но са повече Търсачи на Бездната. Част от потайния им живот е скрит в Мистерията. Те са Неродени, Неусетими и Неуловими. Когато слизат в световете, те служат единствено на Бога и на Мистерията. За тях световете са без значение. Те са обходили всички светове, но не са открили в тях същността. И затова те са се пренасочили дълбоко, дълбоко навътре. Милиарди години те са търсили навътре. И там навътре те са открили Вечността, която също са изоставили, защото и Вечността не е още цялата същност. И те отишли още по-навътре – там, където дори и боговете се страхуват да влязат. И там те са открили нещо, което и боговете не знаят. Това е Четвъртата дълбочина. Тази дълбочина е отломък от самата Мистерия.

•

На всеки 360 милиона години

Будистите имат една философия: Във всеки 360 милиона години Божията Любов веднъж се проявява да заличи всички грехове на хората. Да вземе кармата на хората, да ги очисти, това е Любовта! (49/стр. 621)

На всеки 360 милиона години се случва една велика промяна. Тъмната епоха, която се е натрупала в хората, трябва да бъде заличена. Явява се времето на Великата скрита сила. Задвижва се древен закон. Всички хора загиват и се възраждат отново. Очистени от тъмното минало, те имат нов път и нов възход. Започва възраждане и разцвет до следващите 360 милиона години. Тъмните сили изпитват хората и в голяма част от хората те се натрупват. Така те проверяват отвътре същността на човека. И с това се определя кой е достоен за великата свобода. А за другите се явява нов катаклизъм, от който се ражда новият път към възхода. Така след много цикли ще се зароди Истината в човека и чудото на свободата.

•

777 прераждания и 12 кардинални

Някой път мога да ви говоря за някой светия, първокласен светия. Това е същество, което е равно на един ангел. Светията как е станал светия? Той не се е родил светия. Той е придобил това. И в един живот той не е станал светия. Този светия е минал през 777 прераждания. Той има и 12 кардинални прераждания и е станал светия. А вие едвам имате 100 прераждания. Чакайте! Вие едвам като изкарате 777 прераждания и 12 кардинални, ще станете светия. (49/стр. 652)

Дълъг е пътят на един човек, докато стане истински светия. Това са 777 духовни прераждания и 12 Божествени. През тези 777 прераждания той се учи и работи върху себе си. През тези 12 прераждания той вече има право да говори и да споделя Истината. Той вече е сроден с духовността на нещата и е докоснат от Божествената същност. Извървял е нещо от великия път на Любовта. Но оттук нататък го чака дългият път към Древната Мъдрост. Още много уроци има да учи, за да стане жив Пламък от тази Прадревна Мъдрост.

•

Един велик и неорганизиран свят

Зад Истината съществува един неорганизиран свят, един свят, в който човешки крак не може да стъпи никога. В този свят никой не знае какво е. (50/стр. 6)

Зад Истината е скрит един по-дълбок свят. Той е неорганизиран, свободен, първичен. Това е свят на Велика Мистерия. Тази Велика Мистерия е създала Истината, за да подреди и организира световете за Великата Вечност. Истината е дала на съществата стремеж, път, организираност и светлина. Така подготвени, съществата ги очаква път към нещо неорганизирано, нещо потайно. Ще кажете: „Че какво е това неорганизирано нещо?“ Казвам: Че как ще организираш Безкрайността? Казвам: Че как ще побереш океана в реката? Че как ще побереш Безкрайността във Вечността и времето? За да организираш Безкрайността, ти трябва да я ограничиш. Вечността може да е организирана, но тя е и ограничена. Времето може да е организирано, но и то е ограничено. Реките и моретата може да са организирани, но и те са ограничени. Но как ще организираш океана от Безкрайност? Къде ще го поместиш? Този океан няма брегове. Казвам: Това е един велик и неорганизиран свят и затова той е място на великата свобода. А всичко, което е организирано, е ограничено.

•

Безпространственото пространство

Има едно пространство Безпространствено. Има едно пространство, в което всичко се простира. А има едно пространство, в което нищо не се простира, понеже не достига дотам. Какво е то? От Безпространствените неща идат пространствените. Наричат го Вечност, Вечности. Вечността е нещо пространно. И зад Вечността има нещо, което човек не знае. (50/стр. 76)

Що е времето? Ограничено пространство. Що е Вечността? Друго ограничено пространство. И времето, и Вечността са ограничения на Безпространственото пространство. Смъртните са ограничени във времето. Безсмъртните са ограничени във Вечността. Времето е движение. Вечността е динамично движение. Безпространственото пространство е древен Покой. Всяко движение е едно ограничение. И затова накъде се стреми движението? То се стреми да се завърне в Покоя. Ние не сме същества на времето. Ние не сме същества на Вечността. Ние сме същества, които са били преди времето и преди Вечността. Ние сме от Безпространственото пространство. Ние идваме от Безкрая.

•

Атлавар – Древен Престол

В невидимия свят няма място за стари хора. Трябва да мине една епоха от няколко милиона години, за да се образува един стол, едно място за стар човек. В невидимия свят има 24 Старци. Това са епохите, които са минали. По няколко милиона години, 24 Старци. Милиони и милиони, и милиони същества са минали и само един остава като един плод. (50/стр. 641)

В древността са били необходими милиарди години, за да се образува един Старец. Сега в последните динамични времена и епохи времето се е съкратило на няколко милиона години. Що е Старецът? Замисъл на Древната Бездна. Думата Старец в древността се е изричала като Атлавар. Това е дума от скрит език. Тази дума означава Древен Престол. Кой може да седне на този Престол? Казвам: Само узрелият, съвършеният плод. Що е узрелият плод? Това е квинтесенцията на света. В бъдеще Старците ще ръководят света. Но те ще ръководят само тези, които се стремят към съвършената Тайна на живота. Докато хората узреят за това, други ще ги ръководят, защото най-малкото изискване, за да те ръководи Старец, е безсмъртен стремеж… Кой да стане Старец, се определя от Бездната. Милиони и милиони години минават и преминават, за да узрее един Прадревен Лъч от Бездната, който Лъч се нарича Старец.

•

Цялата вселена е в карма

Съвременното човечество е попаднало в един стар живот, който е съществувал. Едно число като му турите 25 нули, животът преди толкова време е съществувал. Но животът в това място, дето сега минаваме, е от останки. Сега ние… изживяваме кармата на една изгубена вселена. Туй го казват окултистите. (51/ стр. 45)

Днес съвременното човечество е попаднало в блато. То се намира в един стар и много стар застой. Това е един много стар възглед и начин на мислене, който е отживял времето си. И не само светът, цялата вселена е в карма. И затова още от древността е казано: „познай себе си“. Що е „познай себе си“? Излизане от света. Който излезе от света, той лесно ще излезе и от вселената. Казвам: Има друга вселена – тя е нематериална и безсмъртна. Тя има съвсем други възгледи. В тази вселена може да влезе само чистата духовност. Това е и пътят на ученика. Ученикът има нови възгледи, които не съвпадат със старата вселена. Ученикът не е от света. Той спада към расата на избраните.

•

Древни космически събития

…В миналото случило се, че земята преди милиони години минала покрай едно черно, загаснало слънце. Че като минала и още не може да се освободи от това влияние. Всичките нещастия се дължат на това. (51/ стр. 128)

Преди милиони години в далечното минало нашата земя минала през едно черно, изгаснало слънце. От това нашата земя пострадала, почернила се и нещо в нея се разрушило, тя се видоизменила. И не само земята, но и планетите, и слънцето пострадали. Нашето слънце, което било живият водач, си помислило, че може да се справи със силата на това паднало слънце. Това паднало слънце било един угаснал, огромен звяр. Той бил разрушен от Великата неведома сила, но все още имал такава остатъчна сила, с която разрушил нашето младо слънце и нашата слънчева система. Това са древни космически събития. И досега земята носи своите страдания. Макар че след тези събития Бог обновил слънцето и създал ново небе и нова земя. Но цялата ни слънчева система и земята носят стар спомен в себе си.

•

Смисълът на живота

Единственото Същество, Което може да боготвориш в света, то е Безграничното, Неузнаваемото, на Което никой не знае името Му, нито образа Му е видял, в Което сме потопени!

(51/ стр. 129)

Ние сме потопени в една Велика Безкрайност. В сравнение с тази Безкрайност и светът, и вечността са подобни на две малки градини. Светът е едно ограничение, вечността е друго ограничение. Но ние трябва да преминем през този път и да се завърнем в Безкрайността. Безкрайността се ръководи от абсолютно непознаваемо Същество. То няма име и няма образ. То има само едно подобие и това подобие е само един Негов Лъч. Този Лъч е наречен Бог. Но Мистерията, която работи скрито в Него, е неведома – тя няма нито край, нито начало. Няма име за тази Мистерия, но всичко е потопено в нея. Няма глас тази Мистерия, но всичко е породено от нея. Тя е родила всички неща, но самата тя е неродена. Всичко се стреми към нея, но на никой не е дадено да я узнае. Но въпреки всичко в този стремеж се намира смисълът на живота. Чрез този стремеж ще узнаваме все повече своя път, своята вечност и своята безграничност.

•

Да надрасне своето безсмъртие

Може да живееш и повече, но повече от 120 години едва ли. Онези, които живеят повече, то е изключение. Онзи човек на движението, неговият живот е друг. Той може да живее 1000 години, който разбира законите. Онзи, който разбира законите на своята мисъл, може да живее 10 000 години. (51/стр. 141)

Онзи, който разбира законите на света, може да живее 120 години и повече. Но това още не е животът. Онзи, който разбира законите на движението, може да живее и 1000 години, но това още не е животът. Онзи, който разбира вътрешните закони на мисълта, той може да живее и 10 000 години, но и това още не е животът. Животът се намира в този, който познае себе си. Който е познал себе си, става безсмъртен. Той става успокоен, умъдрен, благ и смирен. Той става носител на живота. Но и това е още само началото на живота. Човекът е длъжен да надрасне своето безсмъртие, защото и безсмъртието има начало. Човекът е Тайна, която трябва да познае Безначалното Начало. Безначалното Начало ние го наричаме Бездна и Мистерия. Тя е била преди безсмъртието и смъртта. Тя е Истината, която е всякога.

•

Строители на вселената

Сега ние, хората, нямаме ясна представа за онази грамадна енергия, за онази велика разумност в света, за всички ония същества преди нас, които са завършили своето развитие, които са строили вселената. Аз ги наричам строители на вселената… Думата Господ в еврейски е турена в множествено число. Не един е построил вселената, но мнозина са я построили. След като са мислили хиляда, един милион, тия мнозината сега имат единство в природата. (51/стр. 344)

Бог и боговете са създали вселената. Бог и боговете принадлежат на най-висшата субстанция Акаша. Чрез Акаша Бог и боговете са свързани във велико вътрешно единство и неизменност. Вселената е създадена чрез излъчване от Бог и боговете. Тя е създадена от огън, въздух, вода и земя. Тези елементи са изменчиви, те са външни. Вселената е външен дом за Бог и боговете. Чрез вселената Бог и боговете живеят във велико единство и ръководят развитието. Всички същества, които са излезли във външната вселена, са допуснали изменчивост спрямо Бог и боговете. И затова те се раждат и умират, за да постигнат великата неизменност, която е освобождение от четирите елемента – огън, въздух, вода и земя. Има и друга вселена – реална и възвишена. Тя е вътрешна, духовна и неуязвима. Тя е дом на неизменността. Има и трета, Божествена Вселена. Тук живеят боговете и Бог често е с тях. Те заедно обсъждат развоя в трите вида вселени.

•

Облечени в дрехата на страданието

Искате да отидете на небето, там да намерите щастието. Лъжете се. В небето има същества, които абсолютно спазват Божиите закони. Там всички са облечени в дрехата на страданието. За тях се казва в Писанието, че са облечени в бели дрехи. Как са станали бели? Чрез страданието. Значи страданието избелва дрехата на човека, прави го светъл и чист. (52/стр. 10)

Небето е място на велико единство с Бога. В това единство живеят тези, които са минали през страданието на земята и са изтръгнали от него бялата светлина. Що е бялата светлина? Това е безсмъртното тяло в човека. Бялата светлина е съставена изцяло от съкровен разум. Само този съкровен разум има право да носи бялата дреха. Този съкровен разум е създаден от страданието. Страданието е произвело белия цвят. Ето защо в света има много страдание, за да може съкровеният разум да се върне в родината си, в мястото на неуязвимостта. Това е мястото, в което няма зло, страдания и смърт. Минавайки през страданието, ние ставаме синове и дъщери на светлината. Благословени са тези, които са посветили живота си на една свещена идея, защото в нея работи скритият Бог. Къде е скрита бялата светлина? В голямото страдание. След това страдание човек се разделя завинаги със страданията. Остава само бялата светлина.

•

Областта на Посвещението

Има една област в човешкия живот, която никой не може да засегне. Тя е областта на Посвещението. (52/стр. 14)

Има една област, за която каквото и да се каже, остава скрита. Тази област е Посвещението. Що е Посвещението? Скрит живот в Истината. Що е Истината? Вътрешен живот в Бога. Що е Бог? Таен живот във Вечността и скрит живот в Безкрайността. Що е Посветеният? Посветеният не е същество на земята. Той е извървял земния си път и сега пътешествува от Вечността към Безкрайността. Във Вечността ще го учат боговете, а в Безкрайността ще го учат Старците. Велик и мистичен е пътят на Посветения. В неговия живот има Тайна, която никой не може да разгадае. Тази Тайна е подобна на сфинкса. Посветеният е същество от неземна цивилизация. Но той често работи на земята в името на неземното, на несътвореното.

•

Всеки има едно небе в себе си

Небето е вътрешно състояние. Понятието за небето е вътрешна, неограничена идея. Ето защо никой не може да каже къде е небето. Всеки има едно небе в себе си, но къде е то, не знае. Който знае къде е неговото небе, той има представа за себе си. Ако не знае мястото му, той няма представа и за себе си. (52/стр. 76)

Небето, това е една велика окултна идея. Небето е най-дълбокият вътрешен свят в човека. Що е небето? Висшата душа в човека. Тази душа е повече от космоса. Вечността е създадена за нея. Тя е образ на Бога. Тази душа е небето и небесата. Тя е сродна с висшите същества и боговете. Тази душа е небесният ключ към Бога. Да познаеш своето небе, то значи да познаеш своята висша душа. Който е познал своята душа, той вече не принадлежи на земята, той принадлежи на Бога и на Вечността. Душата може да се познае само по един начин – чрез изпълнение на закона Любов към Бога. А що е Любов към Бога? Това е силен стремеж към Бога и пожертвувание в Бога.

•

Светят и в тъмнина, и в мрак

На небето само старите хора и старите неща светят. Те носят опитностите на незапомнени времена. (53/стр. 103)

На небето светят само старите и древните същества. Те са Старците от незапомнени времена. Те са Старците с древен, Божествен опит. Те са минали и през земния опит, но са видели, че земният живот и земното мислене не носят Светлина. Земният живот е бреме, което не носи Светлина, и те са се отказали от този опит. После те са навлезли в духовния опит. Тук те са разбрали, че духовната Светлина се заражда след сблъсък с тъмнината. Те разбрали, че който има неизменна Любов, преобразява тъмнината в себе си и сам той става духовна Светлина. Но за някои от тях и това не било достатъчно. Те поискали да преминат през Божествен опит. Божественият опит е по-дълбока степен от бреме и тъмнина. За да минеш през този опит, е трябвало да се срещнеш с много силен враг. Това е сгъстеният мрак. Тук за да устои съществото, освен Любов се изисквало и голяма Мъдрост. И тези, на които била дадена Мъдростта, устояли. Те не са Синове на Светлината, а Старците на Светлината. Велик е пътят и опитът на тези, които светят и в тъмнина, и в мрак. Те осветяват пътя на младите звезди, на младите души. Вие казвате: „Колко ярка звезда е Сириус!“ Но не познавате Стареца Сириус. Но и той не споделя опита си, защото най-дълбокият опит е несподелим. Този Старец осветява не само нашата слънчева система. Той ръководи и осветява потайния път на определени същества.

•

Грехопадението е Замисъл на Бога

Всички говорят за грехопадението, за погрешката на Адам и Ева, но никой не знае доброто, което те направиха. Адам направи едно епохално добро. И Ева направи едно епохално добро. Само небето знае доброто, което те направиха, и то е записано. (53/стр. 107)

Грехопадението е велик и окултен Замисъл на Бога. То е Негова скрита идея, която хората и досега не разбират. В миналото Адам и Ева имаха много силна вяра в Бога. И чрез тази вяра те дълго живееха в Бога. Но Бог знаеше, че само вяра не е достатъчна. Той искаше да им даде нещо повече. Той искаше да им даде познание за Себе Си. И така чрез змията Бог въвлече Адам и Ева, сиреч човечеството, в пътя на познанието. Познанието преминава през дългия път на страданията. Но Бог знаеше крайния резултат. А крайният резултат е, че след много страдания човек ще познае себе си и Бога. Той няма само да вярва, а вече и ще Го познава. Така Бог ще даде на човека най-скъпото му – Себе Си. Да вярваш, то е само половината отношение към Бога. А да вярваш и да Го познаваш – това е цялото отношение към Бога. Ето защо съществува грехопадението. Казвам: След познанието на Бога страданието ще изчезне завинаги. То ще бъде забравено, защото това, което ще бъде придобито, ще бъде Бог, а Бог е отвъд всяко страдание. Казвам: Бог всякога знае какво прави.

•

Какво има в Божествения свят?

– Какво има в Божествения свят? – Само светлина. Никакви форми няма в Божествения свят. Следователно никакви противоречия не съществуват там. (53/стр. 199, 200)

Велика Тайна е Божественият свят. В Божествения свят няма противоречия, защото няма форми. Мястото на противоречията е в човешкия свят. В Божествения свят човекът е освободена светлина. Там той живее с безсмъртното си тяло. Там той няма личност, няма форма, няма ограничение. Докато на земята човек е във форма, защото има личност. На земята човек е личност, във висшия свят човек е Божественост. Във висшия свят светлината на човека тече свободно. Той се движи бързо, той се движи духовно. Той е дори по-бърз от светлината. Тук не му трябват крака, които да го ограничават, нито очи, които виждат само донякъде. Всички органи на човека са ограничения. Ето защо хората търсят свободата. В свободата човек е организъм без органи. Той е чиста, освободена индивидуалност. Божественият свят е свят на свободата.

•

Същества от много далечни светове

Трябва да оценявате Любовта на всички същества, които идат от далечни светове, за да ви помагат. (53/стр. 278, 279)

При човека идват същества от много далечни светове. Тези велики същества живеят в далечни и невидими светове, но се движат много бързо. При различните хора идват различни същества. Това се определя от прастари отношения, когато човекът като жива душа е бил в единство с тези далечни светове. И сега тези велики невидими същества идват отдалече, за да напомнят на човека за мястото му и членството му в един далечен свят. Те идват най-вече заради душата му, защото искат тя да се вдъхнови, да извърви своя път и да си възвърне духовната свобода, чрез която да заживее отново в този далечен свят. Нашият свят е място на противоречията, в който душата се учи, а в онзи далечния свят е мястото на Любовта, Мъдростта и свободата. Много от тези същества, които идват при хората, са от ангелските йерархии. Някои от тях са напреднали братя, които са минали през земния живот, други са велики Посветени, велики Учители. И всички те оказват специфично влияние върху невидимия път на човека.

•

Изключителен е пътят на Учителя

…Казвам: Има по-велик път от този на ученика, той е пътят на Учителя. (54/стр. 152)

Велик е пътят на ученика, изключителен е пътят на Учителя. Един велик Учител е бил милиони прераждания ученик. Той е бил отдаден наблюдател, проучвател на всички неща около себе си и дори на отвъдните неща. Има много Мъдреци, които не могат да станат Учители. Има много Посветени, които дълбоко разбират нещата, но не могат да станат Учители. Има много Адепти, които владеят най-различни сили, но не могат да станат Учители. Думата Учител е специфично явление. Тя не отговаря на думата Мъдрец, Посветен или Адепт. Мъдреците, Посветените и Адептите дори и когато са напълно пречистени, те боравят с душата си и с много малка част от духа си. При един велик Учител духът е слязъл напълно и цялостно в него. Той се е завърнал напълно в своето най-древно състояние, което е наречено Бог, защото този чист дух е в абсолютно единство с Бога – те са едно цяло. В един велик Учител сам Бог слиза и учи хората. Ето защо великите Учители слизат много рядко на земята. Те слизат във важни духовни времена, защото знаят, че тези времена са важни за преобразяването на техните ученици. Мъдреците, Посветените и Адептите рядко имат ученици. Те имат обикновено последователи. Истинският ученик е явление. Той е направил своя избор отпреди милиони години. И затова сега е призован да върви по своя вечен път, който е път към Учителя. Що е пътят към един велик Учител? Това е пътят към Истината и пътят към Бога.

•

Когато слънчевата система завърши развитието си

Идейните ученици, или тия, за които говоря в широк смисъл, знаят, че всякога са ученици. И в един живот, и във втори, и в трети, и в четвърти те знаят, че всякога са били и ще бъдат ученици. И след време когато нашата земя, както и цялата слънчева система завърши своето развитие, те ще минат като ученици в нова школа при нови условия. (54/стр. 188, 189)

Ученикът е всякога ученик. И в едно, и във второ, и в трето прераждане той всякога се учи. Когато слънчевата система завърши своето развитие, той отново ще бъде ученик, но в по-висока степен. Сега той се учи във външната школа на Бялото Братство. После той ще бъде приет във вътрешната школа на Бялото Братство. Той ще стане Посветен, което е друго име на преобразяването. На земята това рядко се случва с учениците. Пътят на ученика е от външната школа към вътрешното Братство и след много дълго и специално обучение от вътрешното Братство към Всемирното Братство. Тогава той ще има право да обитава най-различните светове. Той ще бъде мистик и пътищата му ще бъдат незнайни.

•

Водата на Божествения живот

Понякога вашият живот се обезсмисля, нямате никакъв стимул да вървите напред. Как ще осмислите живота си? Това е една от великите Тайни. Достатъчно е да придобиете само една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот и да я вкарате във вашето тяло, тя веднага ще произведе благотворно влияние върху вас и вие коренно ще се измените. Ако вие знаете Тайната да внесете във вашия организъм от тази вода като чрез инжекция една капка само, във вас ще настане цял преврат.

(54/стр. 295)

Достатъчно е една десетохилядна част от милиграма, за да осмисли ученикът Тайната на своя живот. Какво представлява тази толкова малка частица? Тя е част от великата квинтесенция, тя е частица, излязла от самия Бог. Вашата цел е да можете да се домогнете до тази частица. Тя осмисля всичко, но не разкрива Тайната си. Не е лесно да се домогнете до тази тайна частица, защото вие целият трябва да се превърнете в едно съкровено ядро. Само това съкровено ядро може да понесе тази Тайна. Само по пътя на ученичеството ученикът може да стигне до своето съкровено ядро. Това ядро е великата дълбочина в ученика. Тази дълбочина трябва да докаже себе си, като премине седем пъти през огън. Такъв е пътят на ученика. Завръщането в ядрото се осъществява чрез големи изпитания.

И злото обича Бога

…И злото обича Бога. То представлява разумни същества, както и доброто, само че съществата на доброто вървят в правия път, а тия на злото са се отклонили от правия път. И едните имат Любов към Бога, и другите имат Любов към Бога. Когато злите духове отиват при Бога, падат на колене пред Него, целуват, прегръщат краката Му, молят Му се и Той вдига ръката си отгоре им, благославя ги и ги праща в света да работят. (54/стр. 306)

Злото обича Бога. Злото изпитва особено чувство пред Величието на Бога. Що е злото? Потайност на Бога, скритост на Бога, странна създаденост. Когато злото се приближи до краката на Бога, то изпитва един велик трепет. Защо изпитва такъв трепет? Защото злото има особена, странна и дълбока Любов към Бога. Тайна е това. Но злото има тази Любов към Бога, защото ако Бог не му позволи да слезе в света да работи, то трябва да навлезе навътре в себе си и да странствува. Но навътре го чака огромна празнота. Ето защо злото се покланя и благоговее пред краката на Бога. Що символизират краката на Бога? Краката на Бога символизират докосването до земята, до нисшите светове. Целувайки краката Му, злото си измолва работа и дейност в нисшите светове. Така по един много бавен начин и постепенен злото се учи и потайно се облагородява. И накрая Бог го благославя, но защо? Защото е искало по някакъв си свой начин да се учи и защото така то се е спасило от потайната, огромна празнота. Казвам: Представяте ли си извор, на който е забранено силите в него да извират? Знаете ли какво е станало с извор, който се е отказал да извира? Той е станал блато. Казвам: Има два вида проклятия: благословени проклятия и неблагословени проклятия. Когато злите духове се покланят на Бога, те задействуват благословеното проклятие. Когато злите духове отричат Бога, те тръгват по пътя на голямата празнота, която е качество на един много, много древен звяр и на един прастар застой.

•

Виждал с цялото си тяло

Да се говори за много очи, подразбираме онези условия на миналото, когато човек е виждал с цялото си тяло. Под минало разбираме времето преди грехопадението, когато човек е живял добре и е спазвал Божиите закони. (55/стр. 170)

В миналото човек е виждал с много очи. Да виждаш с много очи, означава да виждаш със същността си, с целостта си и с Тайната си. Същността е Любовта, целостта е Мъдростта, Тайната е Истината. Всичко това образува Първичния Божествен език. Тук целият човек е Любов. Тук целият човек е око, слух и духовна сила. Велико нещо е Божественият език, но човекът го е изгубил чрез грехопадението. И сега има две очи. Колко може да се види с две очи? Малко се вижда с двете очи. Но ако целта на човека е свещена, тези две очи могат да видят същността и да се насочат към нея. Казвам: Любовта е самото виждане, самият Божествен език. Всички други езици са второстепенни. Любовта е есенцията на духовните и на Божествените сили. И затова чрез Любовта ние виждаме навсякъде Бога и Бог вижда в нас.

•

Още преди съществуването на Бога

Трябва да се минат милиарди години и векове, за да се прояви съвършенството, което Бог е вложил в света, в човека и във всичко, което Той е създал. След милиарди векове ние ще видим Божествения план проявен и реализиран. (55/стр. 329)

Велик и таен е планът на Бога. В света и във вселената е посято съвършенството на Бога, но засега то е скрито. Всичко, което е посято, ще се роди. От човека се иска само да следва своя специфичен път и да му се отдаде. Така самият Бог и скритостта в Него ще увеличават единството и съвършенството в съществата. И така от прераждане в прераждане всичко ще се преработи. Човешкото ще стане духовно, а духовното е връзка с ангелските същества. Духовното ще стане Божествено, а Божественото е свързано с боговете. Божественото ще познае пълното единство, а то е абсолютна връзка с Бога. Единството и връзката с Бога ще се превърнат в съвършенство, а съвършенството е връзка със скритостта в Бога. Ще минат милиарди години, но това ще се осъществи, защото то е абсолютен план на Бога за човека и съществата. Няма сила, която да промени този план. Той е посят още преди съществуването на Бога, преди Бог и Тайната Му да излязат навън, преди да е имало Сътворение, преди да е имало добро и зло, преди да е имало и видимо, и невидимо. Всеки ученик, който следва своя естествен, специфичен път в живота си, той съкращава времето си за завръщане и в единството, и в скритостта на Бога. Всички други удължават пътя си, но не могат да се отклонят. Човеците забавят пътя си, учениците го съкращават, но и едните, и другите са благословени. Какво ще кажете, ако ви кажа, че грехопадението е благословено проклятие?

•

Сам Бог не знае произхода на живота

Вие казвате: Бог е направил човека, а същевременно Той е създал и живота. – Вярно е, че Бог е направил земята, слънцето, месеца, звездите и всички останали небесни светила, а най-после е направил и човека, но в никой случай не можем да кажем, че Той е създал и живота. Създаването на живота не е механически процес. (56/стр. 8)

Велика Тайна е произходът на живота. Човекът не знае произхода на живота. Ангелите не знаят произхода на живота. Херувимите и серафимите не знаят произхода на живота. И накрая сам Бог не знае произхода на живота. Животът преминава през Бога и през съществата, но никой не е виждал скрития произход. Вижте за пример един извор. Вие виждате водата, но не и скрития живот, който тече в него. Кой движи обновяването на водата в този извор? Ще кажете, че е ангел. Но откъде идва силата на този ангел постоянно да обновява извора? Силата на ангела идва от скрито място, от енергията на Бога. Изворът е енергийно състояние на Бога. Но откъде идва енергията на Бога? Тя идва от Духа на Мистерията. А откъде идва този Дух на Мистерията, никой не може да узнае. Ние казваме: Всичко идва от Абсолюта. Но никой не може да Го види. Няма такива очи във вселената, които да Му устоят. Самият Бог общува с Абсолюта, но не може да Го види, няма такъв обхват. Самите Велики Старци са видели Абсолюта само за кратък миг и повече не са могли да устоят. Ако вселената с всички нейни ангелски и човешки същества събере всичките си очи и се загледа в Тайната на живота, няма да издържи. Казвам: Незнаен е произходът. Самият живот като произход никога не е бил създаван. Той всякога е съществувал, но потайно. Когато животът е излязъл навън, Тайната му отново си остава скрита. Ето защо каквото и да се каже за произхода, няма да е пълно, защото има Тайни, които всякога си остават Тайни.

•

Пътешествие към Безпределния

Нито ние познаваме Безпределния, нито Той ни познава. Какво ще кажете на това отгоре? Обаче Този, Когото ние познаваме и Който нас познава, само Той познава Безпределния. Значи Бог, на Когото ние се кланяме, познава Безпределния. (56/стр. 17)

Безпределният не ни познава, нито ние имаме връзка с Него. Безпределното засега за нас е отвлечено. Безпределното е чуждо на смъртта и живота. Безпределното е отвъд земното и духовното. Безпределното е отвъд временното и вечното. Но това Велико Безпределно Праначало ни е дало Бог, Когото да призоваваме. Когато постигнем единство с Бога, когато познаем и себе си, и Бога, ние някога ще имаме право на пътешествие към Безпределния. Засега само Древните Прастарци имат право на това пътешествие. Но те са мистични семена, посяти преди Сътворението и Вечността.

•

24 Велики Свещени Огньове

Има Старци, но те са само на небето и са 24 на брой. Те седят около Престола на Бога.

(57/стр. 329)

24 Велики Свещени Огньове стоят около Престола на един Велик Пламък. Този Велик Пламък и тези мистични Огньове ръководят трите вида цивилизации. Те ръководят външната, земната цивилизация, вътрешната, вечната цивилизация – духовната – и най-вътрешната – Великобожествената цивилизация. Великите Старци излъчват от себе си същества, наречени Учители. Те слизат на земята и изнасят Слово, което е път към Свещения Огън. И които разбират Словото, стават ученици и Посветени. Следвайки своите Учители, те вървят към Тайната на Старците. Ще дойде ден, когато и те ще станат Свещени Огньове. Велико нещо е Свещеният Огън. Но ще дойде ден, когато този Свещен Огън също ще мине през изпитание. И тогава този Огън ще се превърне в Пламък. Така ще се родят многобройни Пламъци, които ще служат на вътрешната и вечната цивилизация. Когато тези Пламъци израснат, Мистерията, скрита в Бога, ще ги постави на ново изпитание. И тогава тези Пламъци ще станат Сияния. Така те ще служат на Божествената цивилизация. Преди са били Синове на Светлината, сега ще бъдат Синове на Прасветлината. Казвам: Само Старците не минават през изпитания, защото те имат едно качество, което е скрито и което е по-дълбоко от времето и Вечността. С това качество в своето древно минало те са устояли на Безпределността.

•

Две възвишени царства

И ангелите се разделят на две възвишени царства. Тия от най-възвишеното царство рядко слизат на земята, а тия от по-долното слизат често, за да подигнат човечеството. (58/5:15)

И ангелите, и възвишените ангели служат на развитието на човека. Ангелите служат на себепознанието на човека, а възвишените ангели служат на богопознанието на човека. Ангелите изработват предаността на човека, а възвишените ангели изработват жертвата. Ангелите изработват вътрешното и чисто знание в човека, а възвишените ангели изработват Мъдростта в човека. И ангелите, и разумните хора имат единен стремеж към Бога. Те израстват заедно. А осъзнатият човек има нещо повече от стремеж. Той има вдъхновение, което е връзка с възвишените ангели. И така от стремеж към вдъхновение, от вдъхновение към Тайна, от Тайна към Божественост и от Божественост към Мистерия.

•

Имат станции в твоя мозък

Известни звезди от Млечния път или от което и да е съзвездие, или пък известни системи могат да се разговарят с теб, където и да се намираш ти. Те имат станции в твоя мозък. Ако разбираш езика им, всеки ден ще можеш да чуеш по една новина, станала на слънцето, на Юпитер или на коя и да е друга звезда. (58/5:29)

Известни звезди, известни слънца могат да разговарят с тебе. Що са звездите, що са слънцата? Живи същества. Ние имаме центрове в своя мозък, които са свързани с тия живи същества. Всичко е живо, ако ти си постигнал Тайната на живота вътре в себе си. Глупавият не може да говори с живото, защото той не е постигнал отношението. Той не е постигнал отношението със себе си. Ако аз говоря със Сириус, то значи, че имам жива връзка със Сириус. Ако аз съм в единство с Бога, аз съм в единство и с всички звезди и слънца. Те са в мене и аз съм в тях. И ние се разговаряме с езика на живота. Що е животът? Потайност, скрита в Духа.

•

Най-голямото желание на Сатана

…Сега Сатаната е реформиран. И този новият, реформиран Сатана ще върви по съвсем друг път. Той ще върви съобразно Христовото учение.

(58/6:32)

Сега Сатана е реформиран, той е видоизменен. Той вече е изморен от грешните хора. Дори и на него те вече не са му интересни. Той върви странно по един нов и скрит път. Той вече започва да изпитва радост, защото тези човеци, които имат голяма преданост към Бога и са навлезли в своя вечен път на развитие, те са разбрали правилно Бога и Неговия Замисъл – Сатана. Защото по този път и злото, и Сатана в тях се видоизменят в добро и в нова светлина. И затова Сатана изпитва радост, защото човеците разбират все повече Бога, а от това Сатана печели, защото и сам той все повече се завръща в изначалното си състояние на Луцифер – като велика Светлина, защото е изпълнил мисията си да пробуди хората за Бога. Сатана е главният двигател на хората да търсят Бога. И когато хората Го открият, Сатана ще се освободи от своето бреме и ще стане видоизменен и реформиран. Той, херувимът, отново ще стане Луцифер и ще заблести с нова, още по-ярка Светлина, защото Замисълът на Бога е бил изпълнен. Кое е най-голямото и потайно желание на Сатана? То е да се завърне отново в Бога, да стане Светлина от Светлината.

•

Управлява цялата слънчева система

Един велик дух от небето сам се учи. Нему Бог дава цяла една слънчева система да я управлява и от резултатите на своята работа той изважда изводите си и сам се поправя. (58/8:8)

На един велик дух може да бъде поверена цяла слънчева система. На този велик дух е дадена свобода сам да избира своите невидими и видими помагачи и да ги обучава. Така тези невидими и видими помагачи израстват чрез него и той израства чрез тях. Доколкото този велик дух е в единство със своите подчинени, които са и хора, и ангели, дотолкова и той израства вътрешно в себе си. А колкото повече израства той, толкова повече носи отговорност и за израстването на своите подчинени. Той определя кога да се събират и съвещават. Той им дава силата си да проникват и да въздигат душите. Учейки другите по един правилен начин, той обогатява себе си. И ако накрая е постигнал резултатите, които Бог е искал, той ще се качи в по-висока йерархия. Ще му бъде дадено ново свещено пространство, в което да се учи и обогатява по пътя към боговете. Всичко това е един дълъг път на развитие и отговорност, който отнема хиляди и милиони години. През цялото това време Окото на Тайната го наблюдава и се произнася за него. Този велик дух е отговорен за милионите хора и същества в тази система. И ако той е използвал свободата си, за да израстват всички, които са приели развитието, най-накрая той ще срещне същественото в своя невидим живот. Що е същественото за този велик дух? Това е усмивката на Бога. Тази усмивка означава ново благословение, нова пълнота, нова дълбочина. И нашата слънчева система си има един такъв велик дух. Скрит е той, но работи неуморно, така както работи един извор. Скрита е дейността му от погледа на света, но така работят великите духове.

•

Ще ходи от система в система

След като завърши човек своята работа на земята, какво ще прави? Ще го пратят на друга някоя планета, на небето още няма да отиде. След всяко умиране ще ходи от система в система, докато се изработи неговият характер.

(58/9:16, 17)

Когато човек умира, той продължава да работи. Ще го изпращат от система в система, докато изработи своя характер. Що е характер? Това значи да си неизменен в Любовта, да живееш в Мъдростта и да работиш с Истината. При това условие небето за тебе се отваря. Ти вече живееш в небето и небето живее в тебе. Ти вече си надраснал и ума, и сърцето, и волята. Ти вече си отвъд света и отвъд планетите. Ти вече си на небето. Що е небето? Това е Свещеното пространство на твоята висша душа. Обхватът на твоята душа е Вечността. Що е Свещеното пространство на твоята висша душа? Това е обхватът на Бога. В това Свещено пространство душата е във велико единство с Бога.

•

Битието извън живота

Какво е битието извън живота, това е непознато за човека. (58/13:3)

Има едно битие, което е скрито. Има едно битие, което е непознато. Има едно битие, което е отвъд живота и смъртта. Къде е скрито това битие? Това битие е скрито в непознаваема Тайна. Що е Тайната? Състояние отвъд живота. Ако Тайната е докоснала човека, той придобива това състояние. Ако Тайната не е докоснала човека, човек се движи в ограниченията на живота. Има Тайни, които се разкриват на човека като Откровения, но Тайната в тях си остава. Една част от Тайната се разкрива, за да стане близка с човека, а друга част от Тайната остава скрита в областта на Мистерията. Това е така, защото след време Мистерията ще поиска от човека нова дълбочина. Тя се нарича Третата дълбочина.

•

Ще се яви нова вселена

А какво мисли Бог, вие не знаете. Бог мисли да направи една вселена, по-голяма от тази. Той за в бъдеще мисли да създаде 10 милиарда слънца и всяко слънце да бъде 10 милиона пъти по-голямо от сегашното. И после Господ мисли да създаде същества още по-велики от тия, които днес съществуват. Които от вас са достойни, Бог ще ви пренесе в тези нови слънца. (58/13:33)

Велик е Замисълът на Бога. Старата вселена ще бъде обновена, ще се яви нова вселена. Старите слънца ще бъдат обновени, ще се явят 10 милиарда нови слънца с нова, изключителна светлина. Чрез могъщ Божествен взрив боговете ще бъдат видоизменени. Чрез могъщ духовен взрив ангелите ще бъдат преобразени. Чрез Божий промисъл достойните ще бъдат възкресени за нов живот – живот на новите слънца. Бог е получил от Мистерията всякакъв род сили да обновява и ръководи всичко. Той ще излее нов вечен живот в достойните същества. Това ще бъде живот във високо измерение. Това ще бъде живот за духовните и Божествено избраните. А какво ще бъде за обикновените хора? Те ще бъдат облечени в нови тела, по-хубави от сегашните, но пак ще се движат по дългия път на еволюцията.

•

Някога ние сме били като идея

И ние сме една проекция. Някога ние сме били в пространството като мисъл, като идея и след това в нашия дух се е явило едно желание да слезем долу, да се явим като една проекция. Ние сме събрали материал, съградили сме тялото си и както виждате, сега сме се събрали тук на земята в този салон. (58/14:8)

Някога ние сме били същности – странни духовни създания. Ние сме плували в Първичното пространство повече като идея, като замисъл. Ние сме били съзнания, но без вещество, без материя. Ние сме били странно духовни, облечени в лекота. Живота още го е нямало. И понеже живота го е нямало, нямало я е и смъртта. Ние сме били нещо като плуващи идеи в един древен покой, древен океан. После сме започнали да мислим. Мисленето се е увеличавало, активизирало се е. Така постепенно се е създавала проекция. Тази проекция постепенно се е сгъстявала все повече и все повече. И накрая тя се е превърнала в състоянието човек. Сега ние трябва да извървим правилно един път, който е обратен, който е завръщане навътре към един древен спомен. Това завръщане трябва да е одухотворено и осъзнато, за да се завърнем в една нова степен на пречисто съзнание. Тогава това съзнание ще стане тялото на безсмъртния дух. И то ще бъде свободата на този наш дух, който ни е бил даден в правремето. Този дух ни е бил даден от Скритата Мистерия, която е работела вътре в Бога, а чистото съзнание ни е било дадено от боговете. И ние трябва да се завърнем към всичко това, за да придобием отново Вечността си, която е реалността на чистото съзнание и да тръгнем на път към Безкрая.

•

Нещо много по-велико от рая

Като казвам, че Бог създаде рая, подразбирам, че Бог създаде нещо много по-велико от рая. Раят е само една външна обстановка на нещата, а от Бога излезе нещо много по-велико, отколкото човек може да разбере и да си представи. (58/14:10)

Бог създаде нещо по-дълбоко от рая. Той създаде Царството Божие. Съществата в рая пожелаха живота, а след живота дойде и смъртта. Съществата в рая пожелаха Вечността, а след Вечността дойде и времето. Грешката на Адам и Ева е, че не бяха узрели още, и затова те избраха Вечността и живота вместо Бога. Бог е по-дълбок от Вечността и времето, защото Бог е Тайна, която е скрита в друга по-вътрешна Тайна, наречена Мистерия. Тази Мистерия е мястото, в което Бог царува. Това е Царството Божие. И всеки, който се е отрекъл от Вечността и времето, той пътува към тази Мистерия, към тази необятност. И поради това в Писанието е казано: „Царството Божие вътре във вас е“. Казвам: Който умее да пътува навътре, ще го открие. Тази Мистерия е скрита дълбоко навътре в човека и дългът на всеки човек е сам да я открие в себе си.

•

Най-древната човешка раса

…Тогава ние ще бъдем свободни, както са свободни онези наши напреднали братя, наречени ангели, арахангели, херувими, серафими. Тия велики братя са произлезли все от човешката раса, но са живели при по-благоприятни условия, които използували разумно. (58/15:27)

Ангели, архангели, херувими и серафими са същества на една прастара раса. Това е най-древната човешка раса, преди времената. Това е расата, когато човеците са били богове. Тези, които са съхранили Свещения Огън и не са му изменили, това са ангелите и архангелите. Тези, които са съхранили древната Мъдрост, са богоподобните херувими. Тези, които са съхранили величието на Любовта, са богоподобните серафими. Тези, които са изменили на Любовта и Мъдростта, са тези, които са се превърнали в човеци. Когато Свещеният Огън в тях се е прекъснал, те са придобили живота и смъртта. По-късно една част от неизменните, сиреч от боговете, и една част от ангелите, сиреч посветените, са слезли на земята като Учители и като пробудени същества, за да възстановят падналите и да им напомнят за пътя към най-древното Царство. Що е възстановяването? Това е пътят на изкуплението. След изкуплението ще дойде възкресението, а след възкресението ще дойде възнесението. Достойните отново ще се завърнат и ще изпълнят реченото в Писанието: „Богове сте“.

За Него никой нищо не знае

Изворите на душата се поят от още по-велик извор – той е човешкият дух. Изворите на човешкия дух се поят от още по-велик извор – той е Божият Дух. Изворите на Бога се поят от още по-велик извор – от Абсолютния, Незнайния Дух на Битието. За Него никой нищо не знае.

(58/16:9, 10)

Изворите на Бога се поят от един още по-стар и древен извор – от извора на Незнайния Абсолют. Нито светът Го знае, нито вселената Го знае, нито ангелите, нито херувимите и серафимите. И още: и сам Бог не Го знае. За Него – Незнайния Абсолют – няма око, няма слух, няма усет, няма приближаване и отдалечаване. Той е абсолютно Непознаваем. Той ще остане такъв завинаги. Той е Вечната Мистерия. Това е Мистерия, която няма начало и няма край. И макар че ще остане завинаги Непозната Мистерия, всички живи и съзнателни същества все ще Го търсят. И никое същество няма да Го открие, но все ще Го търси. Казвам: В този дух на търсенето е смисълът на живота. Вечното търсене е вечно обогатяване. Вечното търсене е вечно обожествяване. Той е Незнайната Цел. Той знае, че който Го види, прекъсва развитието си завинаги и повече не може да оцелее. Той никога не може да бъде видян напълно. Той може само да бъде зърнат за малко, и то само от тези, на които е позволил сам Той.

•

Отвъд вселената

Зад вселената има друг вид светове. (58/19:6)

Отвъд вселената има други светове. Тези светове са знайни и незнайни. Знайни са боговете, незнайни са Прастарците. И боговете, и Старците живеят в своето древно, изначално състояние – свободата. Боговете живеят в Свещеното пространство на Бога. Прастарците живеят в Мистичното пространство на Абсолюта. И боговете, и Прастарците живеят във велико единство. Те работят заедно в световете, за да водят съществата от Тайна към Тайна и от Тайна към Мистерия. Няма по-велики същества от боговете като служители. Няма по-мистични същества от Прадревните Старци. Колкото повече Любов имаме, толкова повече заживяваме в света на ангелските йерархии. Когато Любовта ни стане постоянно неизменна, ние заживяваме потайно в света на боговете. А когато чрез своята неизменна Любов открием Истината и заживеем в нея, тогава ние се докосваме до Старците, до Древните.

•

Върховното зло

И всички питат: – Как търпи Господ тия хора! – Че Господ не търпи само вас! От вашата земя по-надолу има още много същества, които са 100 пъти по-лоши от вас. И тях търпи Господ. Под тях има други, които са 1000 пъти по-лоши. И тях търпи Господ. Хората не са най-лошите същества в света, има и по-лоши същества от тях. Вие ги наричате дяволи. Велик е Господ!

(58/22:28)

На земята хората не са най-лошите същества. От хората има 100 пъти по-лоши същества. Това са демоните. Те живеят под земята и са заключени на много места – най-вече около вулканите. Когато Бог даде позволение на един вулкан да действа, тези същества се развихрят в единство с огъня. Така те тържествуват и част от тяхното бреме се разтоварва, защото те са заключени там от хиляди години. В стихията на вулкана те се развихрят така, както саламандрите се развихрят при пожар, когато им е позволено. Но още по-надолу, в центъра на земята, има опасно заключени същества. Те са 1000 пъти по-лоши и от лошите хора, и от демоните. Те са 200 същества от падналата раса на боговете. Те са превърнали духовната еволюция в земна. Те са заключени в центъра на земята, за да чакат страшния съд. За дълъг период от време на тях няма да бъде даден шанс за развитие. Казвам: Те са старото, голямо зло. Но дори и те не са още върховното зло. Върховното зло се намира в един прадревен звяр, но той е заключен от Абсолюта и се пази в тайна. А тези 200 паднали същества-богове са само малки лъчи и служители на този древен звяр.

•

Там, където няма слънце

Има места в космоса, дето слънцето грее с милиарди години наред, има места пък, дето слънцето като залезе веднъж, с милиарди години е все нощ. (58/24:18)

Има слънца, които греят милиарди години. Има други слънца, които мълчат милиарди години. Тези слънца, които греят, те говорят. На кого говорят? Те говорят само на разумните същества и на тях дават светлината си и топлината си. Има слънца, които не греят милиарди години. Те мълчат, те са безмълвни. Питам: Слънцето, което грее, или слънцето, което не грее – кое е по-дълбокото? Казвам: Слънцето, което не грее, е по-дълбокото. Слънцето, което грее, то предизвиква разумността. Слънцето, което не грее, то предизвиква духа. Кое е по-дълбокото – разумността или духът? Казвам: Разумността е само път към духа. Що е духът? Завършената разумност, съвършената разумност. Той няма нужда слънце да го грее. Той е по-дълбок от слънцето. Нашият дух има светлина, по-дълбока от 100 милиона слънца. Там, където няма слънце, там, където няма никакви условия за живот, там, където е мрачно и всичко се руши, само там изгрява духът. Там, където няма слънце, израстват само определени същества. Това са тези, които са избрали Истината. Те живеят свободно, независимо от външно слънце. Но тези, които не са избрали Истината, сиреч Божия път, тях слънцето трябва да ги грее и да им напомня за Истината. Но аз питам: Колко разумни същества познават духа?

•

Материята всякога е била в Божия Дух

В този видим, най-голям безпорядък, или хаос, както го наричат, седи най-големият порядък. Учените казват, че от този безпорядък в пространството материята е почнала да се събира. Не, тази материя никак не се е събирала, нямало е откъде да се събира, тя е била събрана. За устройството на съвременния свят и за материята трябва да имаме малко по-друго схващане.

(58/25:5)

В този най-голям безпорядък е скрит порядъкът. Този видим безпорядък е скрит невидим ред. Някои мислят, че от този безпорядък, който е бил в пространството, материята е започнала да се събира. Това е за тези, които гледат външно нещата. И материята, и нематерията са били скрити в Божия Дух. В Него те всякога са събрани и концентрирани. Той е Господарят и на видимата, и на невидимата материя. Тази материя всякога е била вътре в Божия Дух, но скрита, невидима. Когато Божият Дух я е задвижил, тя само е излязла навън. Казвам: Безпорядъкът е нещо, което не съществува, защото всичко се управлява от един единен и скрит Бог. Тези, които са в единство с този Бог, за тях безпорядъкът е ред и порядък. А тези, които не са в единство с този Бог, те не могат да осмислят безпорядъка и затова го виждат като безпорядък. Те нямат обхват, за да виждат правилно, защото не са в единство с Бога.

Вие сте отвъд вечността и времето

Вие сега ще кажете: Знаете ли какво казва Учителят? Учителят казва, че аз съществувам някъде и съм съществувал, преди да е съществувал този свят. (58/25:17)

Аз съществувам някъде. Ще кажете, че съществувам в отвъдния свят. Не, отвъдният и този свят са едно цяло. Те са ограничения за мен. Те са ограничения и за вашия дух. Аз не съществувам нито в този, нито в отвъдния свят. Ще кажете, че идвам от вечността. Не, и вечността, и времето са ограничения за мен. Те са един свят, ако го осъзнаваме, защото времето е нещо, което тече във вечността, т.е. във вечното време. Аз идвам от един свят, който е по-дълбок от вечността и времето. Ние сме били близки и сродни, когато сме били отвъд вечността. И сега аз съм дошъл в този свят само да ви припомня нещо, а то е, че и вие сте отвъд вечността и времето. Когато мислите неправилно, вие сте във времето. Когато мислите правилно, вие сте във вечността. А когато възлюбите Истината и своя Учител, вие ще изоставите и неправилното, и правилното и ще отидете там, където съм и аз, защото ние сме по-дълбоки от правилното и неправилното.

Тя прекрачва космоса

Душата обаче може да бъде тежка колкото земята, една душа може да бъде тежка колкото слънцето, една душа може да бъде тежка колкото цялата слънчева система, пък една душа може да тежи и колкото целия космос. Това е допустимо. Защо? Защото душата представлява интензивността на силите, които действуват в нея. Това значи, че в човешката душа има сили, които са в състояние да движат целия космос. (58/30:18)

Вътре в душата има скрити сили, които могат да задвижат целия космос. Вътре във висшата душа работят силите на Вечността. Висшата душа представя една вечна сила на Бога. Има едно условие, при което душата може да прекрачи космоса. Това е следното: когато висшата душа избере твърдо Бог и Истината, но чрез едно велико постоянство и интензивност. Тогава тя се обединява със силата на един скрит дух в себе си. Този дух е изначалният Адам. Тогава влизайки в единство с него, тя прекрачва космоса и узнава една още по-дълбока и древна Тайна, която е скрита в него. Казвам: Това е велик окултен подвиг на душата, защото тук душата не е носител само на Вечността, а на една Тайна, която е по-дълбока от Вечността. Тук душата вече е отвъд отвъдното. Тук тя има съвсем други криле – криле на Тайна от Тайната.

•

Ахамира води към Изначалното

И рече Бог: „Да бъде Светлина!“ В нас думата светлина подразбира да се видят нещата само. Свещеният език под думата Светлина подразбира друго нещо. (59/2:27)

„Да бъде Светлина!“ е един древен израз. На един древен и скрит език думата Светлина се е изричала като Ахамира. Думата Ахамира означава скрито същество, скрита същност. Това същество е спотаена издълбоко Светлина, но Светлина от друг род. Тази Светлина не само прониква в съществата, но тя ги повежда не по техния знаен, но по техния незнаен път. Тази Светлина не е само в единство с нещата, но тя е и нещо по-дълбоко. На Ахамира е дадено скритото право да води съществата от единство към уединение и съвършенство. В този смисъл Ахамира е по-дълбока от двата вида светлина: външната и духовната. Ахамира води човека отвъд човека. Тя води човека отвъд човешкото и духовното, защото човешкото е само едно слизане на духовното, а духовното е едно слизане на Изначалното. Ахамира води към Изначалното.

•

Кой учи Великите Учители?

Казват, че Христос никъде не се е учил. Други казват, че Той се учил в Египет, Индия и др. Не, Великите Учители изобщо не се учат на земята. Някои от тях ходят може би само за 5-6 години на слънцето да се учат и после идват на земята.

(59/3:20)

Някои казват, че Христос се е учил в Египет и в Индия. Други мислят, че Той се е учил при есеите. Трети мислят, че Той се е учил на слънцето. Не, Той само е посетил тези места, но Той се учи от другаде. Той идва от едно Централно Слънце, което е отвъд човешката и духовната вселена. Това Централно Слънце условно е наречено Алфиола. Тук се намира ядрото от Старци и Учители. Те се подготвят, за да бъдат Учители на нови светове и на нови вселени. Една част от тях са посещавали и нашата земя, както и Христос, но с псевдоними, защото те не обичат да издават истинските си имена. Кой учи и обучава тези Велики същества на Алфиола? Този, Който ги учи и обучава, е по-голям от Тайната на Бога. Той не е нито знаен, нито незнаен. За Него нямаме мярка и норма. Той е една специфична Сила, излъчена от Бездната. Известен е символично като Древния Прикрит. Той е служител единствено на Абсолюта. Той не е съставен нито от знания, нито от Мъдрост. Той е Премъдрост. На някои същества разкрива Мъдростта Си, на други – Премъдростта. Когато Го питат кой е Той, Той обикновено отговаря: „Не Ме узнавай и ще съществуваш“. От Него се учи и Христос.

•

Аумен – това е ключът

Аз ще ти кажа само една дума: Аум, Аумен. И като ти кажа тази дума, ти трябва да ме разбереш. Аумен, Амин – тази дума съдържа всичко в себе си. Аумен – това е ключът. (59/3:28)

Аум е специална дума. Тя е дума на Тайната. Тя е дума на Духа. Тя е дума на безмълвието. Тази дума увеличава в човека Тайната на Изначалното състояние. В древна Индия в един малък кръг от хора има традиция, дадена от един Учител на неговите ученици, да посвещават живота си изключително на тази дума. Първо те постигат едно приятно чувство, после духовност, после Божественост. Така практикувайки часове само с тази дума, те стават висши същества и в края на краищата някои от тях се завръщат в боговете. Казвам: Аум е специална дума, тя е ключът. Тя е всъщност едно от най-тайните и древни имена на Бога. Смята се, че това е първата дума, която Бог е произнесъл. И затова е наречена думата-майка, майката на всички звуци. Тя е началото и краят на нещата.

•

Седемнадесетото небе

Каква е била интимната мисъл на Христа, като е казал, че аз зная отде съм дошъл и накъде отивам? Това е един от най-важните въпроси, които съществуват в окултната наука, и всички Адепти, всички Велики Учители се подвизават, за да се пробуди в тях туй Великото, Божественото съзнание да знаят отде са дошли и къде отиват. Не е достатъчно само да мислиш върху този въпрос, но той в своя дълбок смисъл съдържа една велика идея, която трябва да се разбере. (59/5:7)

Не е достатъчно да мислиш откъде си дошъл и къде отиваш. Не е достатъчно да вярваш, но трябва да познаеш. Адептите и Великите Учители работят много усърдно, за да проникнат в себе си и да се срещнат със своята древна Тайна. И тези, които са постоянни, усърдни, интензивни, за тях идва час и момент, в който Тайната им се разкрива. Те я виждат вътрешно чрез особено преживяване. И те вече могат да кажат: „Знам откъде идвам и знам къде отивам“. Древните атланти са видели тази Тайна и те са я нарекли Тамоанчан, или Седемнадесетото небе. Това е всъщност Скритото място, мястото на Произхода. Казвам: Да се завърнеш в това място, това е подвигът на човека. Това е дългът на всеки човек. И всеки, който съумее да събере себе си и да се насочи само в една посока, той се завръща.

•

Тази Сила движи и крепи всичко

Движение става само в пълно пространство, в празно пространство няма движение. Това, което учените поддържат, е едно заблуждение. Следователно мястото, в което земята се движи, не е празно пространство, крив е техният превод. Пространството е пълно с една мощна Сила, с една разумна Сила, върху ръцете на която се крепят не само нашата земя, но и всички останали велики светове. (59/12:24)

Вътре в пространството има едно друго скрито пространство. То не е нито астрално, нито ментално. То е прастарият етер – древната чиста Сила, която движи земята, света, човека и световете. Движението е произлязло от тази Сила – тя движи и крепи всичко. Тя е тайната невидима Сила. Тя и се движи, и е в покой. Човекът се движи, но не в покой. Но ако човек се развива правилно, тогава той създава интимно отношение с древния етер. И тогава тази невидима Сила му дава нещо от своя скрит покой. Отношението определя покоя. Много дълбоко в човешкото сърце има скрит етер. Това е дар от Великото невидимо и Свещено пространство за човека. Ако човекът съумее да го открие в себе си, той става вече безсмъртен. Това го наричаме себепознание. Оттук нататък започва друго развитие на човека – в по-висока степен.

•

Вижда отвъд Бога

Невидимият свят е затворен за нашия ум, за нашите схващания, но за един ум, който е организиран по-добре, който вижда малко по-далеч, нищо не е скрито от неговия поглед. (59/21:21)

Един овладян и организиран ум започва да вижда все повече в астралния и в менталния свят. Един светец започва да вижда все повече в ангелския свят. Един Посветен започва да вижда в по-висшите светове, той навлиза по-надълбоко в невидимото. Един истински Мъдрец вижда в света на боговете. А един Старец – то е вече друг въпрос. Той вижда чрез Бога и отвъд Бога. Чрез Окото на Бога той вижда във Вечността и разумява вечните неща, а чрез Окото на Бездната той вижда Безпределния Замисъл. Един Старец в най-висшия смисъл на думата не е същество на Вечността. Вечността и времето за него са ограничения, в които той може да работи, но не и да живее. Думата Старец в изначалния си смисъл означава Безпределен, Неуловим, Неузнаваем, Непринадлежащ към световете.

•

Как е започнал живота си?

Как е започнал човек живота си преди хиляди години? Най-първо той е живял в една висока сфера в етера и тогава неговото тяло е било друго; след години той е живял във въздуха; след много години е живял във водата, най-благоприятните условия, докато най-после го срещаме в твърдата почва. (59/22:14)

Най-първо човек е живял в етера. И тези човеци, които са съхранили есенцията на етера в себе си, те са останали в Свещения Огън и са наречени боговете. Тези, които в едно прадревно изпитание са изгубили нещо от Свещения си Огън, те са слезли по-надолу в друга среда, наречена въздухът. Те са летящите души, които търсят нещо изгубено. Има други, които са слезли във водата, в още по-гъста среда. Те са плуващите души. Те също търсят нещо, но то не е във водата. Има и паднали още по-надолу – те са вървящите души, затворените души. Те са окованите в тяло. Те са тези, които повече са спорили с Божията Воля и сега се учат в школата на земята. Има и още по-упорити души, но те са под земята. Пътят на спасението е да се движиш чрез Свещения Огън в себе си към Изначалния Огън. Само така душата може да се освободи от земята в себе си, от водата в себе си и от въздуха в себе си. И ако устои на изпитанията, тя вече няма да е вървяща, плуваща или летяща душа. Тя ще се нарече свободна душа. Що е свободата? Плод на истинността. Що са рибите и птиците? Те са затворени човешки души. Те са само поставени в ограничителни условия, за да научат своите уроци. Казвам: Душата е заключена в най-различни тела. Тя преминава през тази школа на телата, за да може да научи пътя си към свободата. Но същността на душата не е нито риба, нито птица, нито животно, нито човек, нито дори ангел. Същността на душата е Богоподобна. Душата е Божество. Но когато съумее да се върне в древния етер, тогава тя става единна с Бога.

•

Същността на живота

Човек може да бъде извън битието, а може да бъде и вътре в битието; човек може да бъде извън живота, а може да бъде и вътре в живота. Когато човек страда, той е извън живота. Когато човек се мъчи, той е извън живота. И когато човек се радва, той е пак извън живота. Значи от едната страна извън живота, отляво именно, има страдания, мъчения, ад; от другата страна на живота, отдясно, има радост, веселие, блаженство, рай. Питам тогава: Какво е същинското положение на живота? (59/23:6)

Животът на земята е в полюси – той е радост и скръб, блаженство и мъчение. В този живот ние трябва да внесем един друг живот. Ние трябва да внесем същността на живота. Тази същност е скрита в нашия дух. Когато познаем духа си, ние можем да влезем вътре в живота и същевременно да сме отвъд него, защото духът е Тайна, по-дълбока от живота. Какво има отвъд живота? Отвъд живота е Вечността. Вечността я наричам малката Безкрайност. Кой живее във Вечността? Висшата душа, която е освободена от законите на времето. Но вътре в човека има и друга Тайна, която е отвъд Вечността. Това е Тайната на неговия дух. Този дух живее в голямата Безкрайност. Този дух може да прониква във Вечността, но той живее най-вече в голямата Безкрайност, защото знае, че там е скрита по-древна Тайна от живота и по-дълбока Тайна от рая. Голямата Безкрайност е мястото, където Тайната на човека надраства и материя, и духовност. Тук в Безкрайността се решава кой ще остане свободен дух и кой ще се слее и изчезне в Тайната на своя Произход. Тук духът е отвъд живота, но Тайната на Произхода е по-голяма Тайна. Тя е Тайна на Великата Скритост, наречена Мистерия.

•

Войната на боговете

Такава война са имали боговете едно време, докато са разрушили всичко, след което Господ ги задигна на онзи свят и им каза: „Докато не станете по-уравновесени, няма да слизате на земята“. Боговете са много амбициозни.

(59/30:12, 13)

Съществувала е древна война във вътрешната, духовната вселена. Това е било война на убеждения, война на представите, война на излъчванията. Воювали древни богове. Едната част били дръзките и амбициозни богове, а другата част били висшите богове, които Бог изпратил да ги прогонят. Тази война се е пренесла по-късно в менталния и в астралния свят. Тогава войната се преобразила и оръжията били чрез концентрирани мисли и концентрирани чувства и чрез силата на въображението. Тази война продължила хиляди години и се пренасяла все по-надолу, докато висшите богове изпъдили дръзките и амбициозни богове на земята. Тази война е продължила хиляди години. И многобройните войни на земята са само отражение на тези древни духовни войни. И досега още хората воюват с мисли, с чувства, с убеждения, с представи, с внушения, които са се превърнали във външни оръжия. Кой е изходът от тази стара и прастара война? Изходът е в себепознанието. Когато човек познае себе си като дух, никакви оръжия не могат вече да му въздействуват – нито физически, нито астрални, нито ментални, нито духовни. Духът е нашата Прародина. Той е неуязвимото място. Падналите богове именно това са изгубили – своята неуязвимост, своята родина. Казвам: Себепознанието в духа е Тайна на живота… Древните богове били предупредени от Бога да не нарушават Неговата Заповед и да не слизат надолу в световете. Но те станали дръзки и амбициозни и нарушили Заповедта. Така те изгубили духа си и своята неуязвимост. Така Бог изпратил срещу тях други богове, които надарил с по-висша сила. След тази война, която е завлякла духовете надолу в световете, ще се зароди една нова и по-дълбока Истина. Духовете ще се завърнат след време в своя Източник обогатени с нов духовен опит, който ще им даде велик разум и умъдрена воля. И те ще засияят отново в Царството на Всевиждащия Замисъл.

•

Да се съобщава с тия по-висши светове

…Човек трябва да проучи себе си, той трябва да проучи онова място, с което да се съобщава с Бога, с всички свои напреднали братя и с Братството на Правдата в света. Човек има разни центрове, чрез които може да се съобщава с тия по-висши светове. Ако човек може да развие живота си по този начин, той ще има един отличен живот. Той ще отвори клапите на миналото си и ще види как е живял. Той ще отвори клапите на бъдещето си и ще види какво го очаква и най-после ще отвори клапите на настоящето и ще знае как да върви. (59/30:26)

Когато човек е придобил неизменната Любов, той може да прави връзка с най-напредналите братя от невидимия свят. Тогава той ще вижда скритата Правда навсякъде и Любовта ще му подскаже да въведе Правдата дълбоко в своя вътрешен живот. Когато човек придобие това, което е повече от Любовта, тогава той вече има право да общува с Бога. Това, което е повече от Любовта, е висшата Жертвоотреченост. Който е постигнал това, той надраства Правдата и вижда по-дълбокото. Тук Бог му дава обхват и той започва да вижда Истината. И така придобивайки Справедливостта и Истината в себе си, човекът се завръща в изначалното правилно течение на своя живот. И така човекът вярно може да проникне в своето минало. Тук Справедливостта ще му помогне да види своите грешки от миналите си животи, а Истината ще го упъти и ще му даде подхода. Виждайки правилно миналото си, човекът може вече да озари своето бъдеще. Той вече ще знае, че днес е утре. Той ще знае какво да сее в настоящето. И той ще започне да го сее, защото носи в себе си мярката на Справедливостта, дадена му от напредналите братя, и мярката на Истината, дадена му от Бога. Така променяйки миналото си, той видоизменя своето бъдеще, понеже е станал осъзнат в своето настояще. Това се отнася само за разумния човек, който е творец на себе си.

•

Да познаваме някого от невидимия свят

…Винаги трябва да бъдем свързани в съзнанието си с невидимия свят. А за да бъдем свързани с невидимия свят, все трябва да познаваме някого от този свят и да му знаем името. (59/35:9)

Ако сме пробудени и разумни, ние ще осъзнаваме, че повече живеем в невидимия свят, отколкото във видимия. Нашите истински приятели живеят в невидимия свят. Има изключения, когато невидимият приятел може да е близо до нас на физическия свят. Ние трябва не само да осъзнаваме невидимия свят, но и да имаме съзнателна връзка с нашите невидими помагачи. Ние задължително трябва да знаем техните имена и да ги подхранваме в себе си, като ги повтаряме. Тези имена съдържат чисто духовни и Божествени сили в себе си. Именно тези духовни и Божествени сили се изливат върху нас като подкрепа, защита и напътствие.Тези връзки с тези имена от невидимото са свещени връзки от древността и ние трябва да ги съхраняваме дълбоко в Тайнството на сърцето си. Когато човек е посветил живота си на една свещена идея, тогава името на невидимия приятел му се дава отвътре, защото тази свещена идея ги свързва в едно цяло и в един вечен път. Защото всяка свещена идея е Божие дело. И сам Бог създава тези връзки.

•

Силата на Прадревния език

Който познава Бога, и реките, и моретата му отварят път да мине. Така е минал и Мойсей през Червеното море. Как ще обясните този факт? (60/стр. 73)

Съществува Прадревен език. Съществува Прадревно Божествено заклинание за водата. Това Божествено заклинание може да събира водата на едно място и може да я разделя. Тези думи на тайния език са думи на Божията сила. Те са ключът и Бог е дал този ключ на Мойсей. Силата на Мойсей е в това, че още от миналите си животи той е обещал твърдо да служи на Бога, и то при всички условия. Ето защо Мойсей беше избран. И сам Бог му даде да надникне в силата на този Прадревен език, който е част от силата на боговете и от силата на Бога. А Мойсей само беше многоусърден и предан на Бога, защото твърдо беше заявил това в своето минало.

•

Върховното нищо и второто нищо

Някои религиозни пък твърдят, че Бог е създал света от нищо… Не, колкото и да е всесилен и велик Бог, нищото си остава нищо, не може да се превърне в нещо. От нищото не може да стане нещо. Ако наистина светът е създаден от нищо, всичко ще бъде нищо: и религия, и наука, и морал, и живот. Какъв морал, за пример, е този, който е създаден от нищо? Нищото е отвлечено понятие. Като говорим за него, трябва да си представим пространството без никаква субстанция. Това е невъзможно. (60/стр. 125)

И хората, и учените понякога говорят за нищото. Казвам: Нищото е велик въпрос, велика Тайна и нещо, което е отвъд Тайната. Казвам: Има два вида нищо. Едното е Върховното нищо. За него каквото и да се говори, нищо съществено не може да се каже. А другото нищо – то съдържа вече в себе си субстанция, т.е. то може да породи от себе си нещо, например Сътворението. Например Абсолютът е Върховното нищо, Тайна вътре в Тайната, Тайна непознаваема вътре в Себе Си. Докато Бог е двоен: Той съдържа в Себе Си нещо от Върховното нищо и второто нищо, сиреч в Бог има сътворена и несътворена част. Чрез несътворената си част Бог се свързва с Върховното нищо, а със сътворената си част Той вече е нещо и се свързва със сътворените неща. Със сътворената си част Бог живее в нещото и в нещата, но Той се чувства най-добре в несътворената си част, защото чрез нея Той се завръща в Своята Древност, която е Върховното нищо. От една страна, Бог е Тайна на Сътворението и на Себе Си, а от друга страна, Бог е част от Мистерията на Несътвореното, сиреч от Мистерията на Върховното нищо. Докато в Бог има Свръхсъзнание, то в Абсолюта, Който е Бездна, има Тайно Всесъзнание. То е абсолютно Несътворено. То си остава неизследимо и неузнаваемо.

•

Защо е създаден светът?

Ако казвате, че Бог е създал света, трябва да знаете защо го е създал. (60/стр. 127)

Питате защо е създаден светът. Светът е създаден да се превърне в Несвят. Битието е създадено, за да се завърне в Небитието. Сътвореното е създадено, за да се завърне в Несътвореното. Сътвореното трябва да укаже пътя към Несътвореното. Лъжата трябва да укаже пътя към Истината. Смъртта трябва да укаже пътя към безсмъртието. Казвам: Ти си смъртен не за да умираш, а за да станеш достоен за безсмъртието. Къде ще откриеш безсмъртието? Къде ще откриеш Несътвореното? Казвам: Дълбоко навътре в себе си. Ето защо е създаден светът, защото само така външното може да открие вътрешното. Външният човек е тяло и време, той е светът. Вътрешният човек е душа и Вечност. Но и оттук нататък има по-дълбок път, още по-навътре – към нашата абсолютна Родина. Това е духът, който хората са изгубили, това е Безкрайността. Казвам: Светът е създаден първо, за да станеш вечен и безсмъртен, а след това вече да имаш право да тръгнеш към Безкрайността. А този, който обича света, той все ще умира, докато някога му омръзне.

Свършекът на света

За мене съществува само един ден, от изгряването на слънцето до залязването му. Този ден е дълъг, трае хиляди и милиони години – нарича се Божествен ден. Свърши ли се този ден, всичко в света ще се свърши. Колкото по-дълъг е този ден, толкова по-големи възможности и условия се разкриват пред човека. (60/стр. 137)

Този ден е съставен от милиони години. Той е Божествен ден в очите на Бога. Когато този Божествен ден изтече, той ще залезе и всичко ще се свърши. Това е свършекът на света. Всичко земно ще е научило своите уроци. То ще е познало своето дълго лутане в света. И така чрез този опит всичко земно ще се завърне в Бога. Който се е завърнал в Бога и Го е познал – то е свършекът на света. Който не е познал Бога, за него светът продължава. Но всичко това е в рамките на този Божествен ден, защото все някога през тези милиони години човекът ще пожелае много дълбоко в себе си да се завърне в безсмъртието си и в Бога. Завръщането е залязване на света и изгряване във Вечността.

•

Една древна Истина

Има една Истина в света, която не заема никакво пространство и не се проявява в никакво време. Тя е извън времето и извън пространството. Тази Истина именно регулира живота.

(60/стр. 177)

Има една Истина, която е древна, дълбинна и свещена. Тя е извън времето и пространството. Тази Истина има в себе си предълбоко, всевиждащо Око. Тя контролира растения, животни, хора, ангели, архангели и всички йерархии до серафимите. Тя контролира и направлява и боговете. Тази дълбинна Истина има вътре в себе си абсолютната мярка. Тя насочва съществата, които са достойни, от земното към духовното, от духовното към Божественото и от Божественото към Мистериозното. Когато съществата стигнат в нивото от Божественото до Мистериозното, тогава Истината ще ги остави и те ще бъдат учени от 24-те Старци.

•

Всички хора не са създадени от Бога

Ние пък се чудим как е възможно Бог, най-разумното същество в света, да създаде толкова своенравни и упорити същества, каквито са хората. Едно трябва да знаем: Първият човек, когото наричаме Син Божи, е създаден от Бога преди вековете, но всички хора не произлизат от този човек. Всички хора не са създадени от Бога.

(60/стр. 267)

Някога в древността Бог създал Сина Божий. Що е Синът Божий? Той е колективно същество. Той е древният Пранарод. Той е Народът на вечното единство. И затова всеки, който е Син Божий, е в единство с боговете, с този Пранарод. Синът Божий изпълнява Волята на единството, а единството е Волята на Бога. По-късно боговете пожелали свобода, като мислели, че могат да творят, както и Бог твори. Така с всички сили, които те имали в себе си, създали човека. Те го създали като богоподобие. И ако той обичал Истината както боговете, щял да стане подобен на боговете. Но за да обикнел човек Истината, той не трябвало да бъде роб, а свободен. Така Синът Божий, сиреч боговете, гласували пред Бога човекът да получи свобода. И Бог дарил свободата като най-голямата отговорност. Но оказало се, че много същества от човеците не издържали нито на отговорността, нито на Истината. Така човекът изгубил богоподобието си и станал някакъв образ. Той станал образ на злото. И сега това зло трябва да бъде изцелено, за да може човек да осъзнае вечния си път към Истината. И затова казвам: Има същества, създадени от Бога, и има такива, които не са от Бога. Задачата на човека е да избере твърдо пътя на Истината, която ще го освободи от образа и ще го заведе в богоподобието. И когато човек стане богоподобие, тогава Тайната на Бога изотвътре ще му открие новия път – пътя към Безкрайната Мистерия.

•

Особен свят, особен живот

Лесно се говори за светийство, но мъчно се постига. Да дойдеш до положението на светия, това значи да се качиш на един от високите върхове на живота и оттам да гледаш целия свят, прострян пред тебе като на длан. Обаче дойдем ли до Учителя, за него не може да се говори. Той е особен свят, особена система, особен живот. Той включва в себе си всички възможности. (60/стр. 279)

Учителят съдържа в себе си нещо прадревно. Той е минал през земята, през най-различни състояния, например през светията, през Мъдреца, през Божествено Посветения, но той се е освободил от тези ограничения, защото е търсил най-древното. Светията общува с ангелското царство, светията е дете на ангелите. Мъдрият общува с висши същества, които са над ангелите. Той черпи Мъдростта си от тези висши същества и е дете на тези висши същества. Божествено Посветеният черпи от боговете, той е дете на боговете. Учителят е друга система. Учителят черпи от Бога и от Мистерията. Той е във велико Единство и с Бога, и с Мистерията, и със себе си. Учителят в известен смисъл е скрит и от ангелите, и от висшите същества, и от боговете. Истинският Учител никога не е сътворено същество, дори и когато изглежда като сътворен. Истинският Учител съдържа в себе си два полюса – те са Несътвореност и Неведомост. В тези полюси живее Учителят и затова той е един особен свят, потайна система.

•

Това слизане представя цяла епоха

Не е лесно да се запознаем с Бога. Той не слиза всякога на земята, но от време на време, периодически. Бог слиза на земята много рядко. Това слизане представя цяла епоха, която трябва правилно да се разбере и използува. (61/стр. 43)

Бог рядко слиза на земята. Когато Бог слиза на земята, Той се движи много неуловимо, като вятъра. Той може да е много близо до вас и вие да не Го видите. Но кой може да Го види, кой може да Го познае? Само този, който е станал достоен. Що е достойният човек? Той е празно шише, изпразненост, освободеност. Той е махнал земното от себе си, отстранил е астралното и менталното. И Бог го вижда, Той има око за него. И когато Бог го докосне, Той му дава нещо от Тайната си и човек Го познава. Това е чисто вътрешен процес, чисто духовен процес. Тук вече Тайната се състои в това, че при това докосване човекът вече не е човек. Той вече става същност, става дух, но продължава да живее като човек. Външно той си остава човек, живее, говори, храни се като човек, но той вече е същност. Случило се е особеното – интимната връзка с Бога. Този човек вече е Тайна от Тайната Божия. Той вече не е човек от света. Продължава да живее в света, но мистично.

•

Изпит в невидимия свят

Няма по-красиво състояние за ученика от това да се яви на изпит в невидимия свят. Сега всички трябва да се готвят, защото за всеки едного ще дойде денят, когато трябва да се яви на изпит пред тази велика комисия. Какво ще бъде положението ви, когато застанете пред масата, около която са наредени 24 почтени Старци, пълни със знание и Любов! Вие цял ще потреперите пред погледа на тези светли Старци, които ви чакат да отговорите на зададените от тях въпроси. Те ви поглеждат и си казват: „Да видим сега дали този млад човек е достоен за това знание“. Те са строги, но не са жестоки. Когато видят, че някой иска да мине повърхностно, както е било на земята, тогава те са строги. Но когато видят, че ученикът е благороден, справедлив, те се отнасят с него много внимателно. Тези почтени Старци са прозорливи, виждат всички скрити неща в учениците. Нищо не може да избегне от очите им. (61/стр. 110)

Ще дойде ден, когато ученикът ще застане на особен изпит пред невидимия свят. Той ще застане пред най-древните Очи, които някога е виждал. Тези Очи виждат дълбоко скритите неща във всяка същност. От ученика зависи дали той ще се насочи към земната вселена, към духовната или към Божествената. Ако той е добродетелен и справедлив, за него е външната вселена – той още не е научил уроците си. Ако той е любящ и неизменен, той вече е придобил нещо повече от добри дела и справедливост. Той вече е готов за духовната вселена, защото добрите дела са вторични, а Любовта е първична. Ако той отговори много искрено и мъдро на въпросите, това ще означава, че Любовта го е въвела в Мъдростта. Тогава той е станал достоен за Божествената вселена. Всичко зависи от начина, по който ученикът говори и изразява същността си. Когато не знае нещо, единственото, което може да го спаси, е искреността. А когато знае нещо, единственото, което може да го спаси, е духовното изразяване. Така древните Очи ще го следят и ще определят дали ученикът е достоен за духовна съдба или за Божествена участ, защото нищо не изпускат тези Старци.

•

Глас на Абсолютното

…Божият Глас не е като човешкия. В Гласа на Бога има нещо особено. Той е Глас на Вечността, Глас на Абсолютното. Който веднъж само е чул Божия Глас, той никога няма да Го забрави.

(61/стр. 130)

Странен е Божият Глас. Той рядко говори, но звучи като Тайна. Той не е като ангелския глас, който те напътва. Когато Той е решил да ти проговори, Той те преобразява. В този Глас проговаря Вечността и ти вече тръгваш на пътешествие във Вечността. И ако досега си търсил себе си, отсега нататък започваш да търсиш една по-дълбока Тайна в себе си. Когато Божият Глас ти е проговорил, той е отстранил от тебе времето, той ти дава Вечността. Във Вечността ще те направляват много висши същества и напреднали невидими братя. И ако ти имаш особено отношение към Божията Тайна в себе си, Бог отново ще ти проговори. Този път ще чуеш друг, скрит Глас от Бога. Това ще бъде Гласът на Абсолюта. Този Глас ще отстрани от тебе Вечността и ти ще тръгнеш по пътя към Безкрайността. Велик е животът в Безкрайността. Тук не живеят ангели и серафими. Тук живеят древни богове и скритите Старци. Тук живее Бог и Тайната, Която е скрита в Него. Засега това са отвлечени неща, но те те очакват. Това ще ти отнеме милиони години, но това е единственият път. Това е пътят към нашата древна и абсолютна Родина.

•

Най-великата Тайна, скрита в човека

…Онзи, Който е написал всичко в нашите мозъци, Онзи, Който е написал всичко в нашата душа, Той всякога е вътре в нас, Той никога не е идвал на земята, Той никога не се е въплотявал. Мнозина са идвали на земята, мнозина се въплотявали и са носили Неговото име, но Онзи Абсолютният, на Когото хората не знаят името, никога не е идвал в човешка форма на земята. Той само се е проявявал. (59/8:22)

Съществува голяма Тайна, която е дълбоко скрита в нас. Някои ще кажат: „това е Духът“, други ще кажат: „това е Бога“. Аз казвам друго: Това е Незнайният Абсолют. И скритостта е Неговата Сила и Дълбочина. Той е Най-скритият от скритите, Най-древният от древните. Той е Неведомо Прасъщество, завинаги Непознаваемо. Той е най-великата Тайна, скрита в човека и в съществата. Един древен Учител, който отчасти се е докоснал до Незнайния Абсолют, е казал, че ако този Незнаен Абсолют слезе в човешка форма, Той трябва да смали Силата и Светлината си 100 милиона пъти. Но и при това положение Посветените не могат да Го понесат. Ще издържат само боговете и Великите Учители. Но това смаляване със 100 милиона пъти не е цялата Му Сила. Страшно е това Същество. То е създало всички видове Огън, но Неговите Очи превъзхождат всичко създадено. Погледът Му превъзхожда всички стихии на природата. Той не може да се побере във времето, а Вечността не може да Го понесе. Вие ще кажете, че Той живее в Безкрайността. Казвам: Той превъзхожда Безкрайността. Какво ще кажете на това?

•

Език, по-стар от Ватанския

Даже един език има, по-стар от Ватанския. Считат, че Ватанският език е най-стар.

(62/стр. 394)

Има стар и прастар език, преди Ватанския език. Това е език на същността, предвечен език.Това е, когато хората са били още чисти духове. Тогава те са си говорили помежду си чрез същността си, чрез дълбочината си, чрез излъчвания. След много хиляди и милиони години тези излъчвания се превърнали в думи и в азбука. Но езикът на Духа си остава несътворен. Той е преди всяка азбука. И който е съхранил същността си, той познава езика на Бога. Бог не спада към никаква народност. Той говори на езика на Духа. Най-чист е този език. Той е езикът на неизменната Любов. Ватанският език е също един дълбок и красив език. Той е език на боговете и е бил допуснат като компромис, защото някои от боговете е трябвало да се въплътят на земята и е трябвало да се поддържа връзката с невъплътените богове. Ватанският език е най-чистият сътворен език, но въпреки всичко той е отражение и сянка на Праезика. Той е бил просто една необходимост. И после след него тръгват всички други езици като друга необходимост.

•

Тайни, които никога не се разкриват

Има нещо, което не мога да ви разкрия. В природата има Тайни, които не могат да се разкрият. Има неща, за които аз не мога да говоря. Не само аз, но който и да е не може да говори, то е забранено. (62/стр. 17)

Има Тайни, за които не мога да говоря. Например реката е Тайна, дървото е Тайна, Любовта е Тайна. Мога да направя загатвания, упътвания, но Тайната си остава Тайна. Например Любовта е Тайна в Тайната. Любовта е ключ към Бога. Но какво ще кажете, ако ви кажа, че и серафимите не познават Любовта? Те живеят в Любовта, пребивават в нея, но не я познават. Любовта е висок връх. Този висок връх е много опасно място. От този висок връх са падали дори богове. Грехопадението на милиони същества е също падане от този висок връх. Милиони същества по него време са повярвали в Луцифер и са се провалили. Но има и такива, които са проникнали зад сиянието на Луцифер и там са видели Бога. Те никога не са пропадали. Така те са се приближили много близко до Тайната, но Тайната пак е останала скрита. И за боговете, и за Старците, и за Бога има скрити Тайни. Те в бъдеще ще се изучават, но има Тайни, които никога не се разкриват. Те всякога си остават скрити, защото ако една Тайна разкрие себе си, тя изгубва силата си.

•

Ще остане отвъд всички неща

Вечността край няма. Край на нещата няма.

(62/стр. 131)

Вечността няма край, защото тя произлиза от Безкрайността. Ние не можем да си представим Съществото, Което е създало Безкрайността. Има нещо изключително в това Същество, но няма представа за Него. То няма никакво начало, никакъв край. То е създало нещата, но То самото е съществувало всякога. То никога не се е раждало. То е абсолютно Непознаваемо, Неизречено и Неведомо. Всичко е родено от Него, от Неговата Бездна. И Старците, и боговете, и ангелите, и животът, и всичко, което е родено, също няма край – подобно на това Същество, защото всичко се преобразява и пътува всякога към Него. Това Същество няма име. То е отвъд понятията, отвъд езиците, отвъд мярката за всички неща. Никой никога няма да Го узнае. Наречено е Бездънна Мистерия. То е съществувало преди Любовта, Мъдростта и Истината. То е създало всичко, но е различно от всичко. Към тази Велика Мистерия се стремят и Бог, и боговете, и Старците. Но никой няма обхват и сила да проникне в Него, защото това Същество превъзхожда всичко знайно и незнайно. То е било преди всички неща и ще остане отвъд всички неща.