Книга на Съкровенията – Том втори

Елеазар Хараш

КНИГИ НА
СЪКРОВЕНИЯТА

Том II

РА АВИНОР

САФА ТАОРА

КНИГА НА ЗАГАДКИТЕ

АОР АВАРОНОР

Варна, 2023 г.

Елеазар Хараш, 2023

Елеазар Хараш

РА АВИНОР

Книга на Сиянията

Първо издание 2003 г.

МЕРХАВА

За да познаеш себе си, ти трябва да станеш Слънце на Слънцата. За да познаеш себе си, ти трябва да станеш МЕРХАВА. На древния език Ра Авинор Мерхава означава Божество или „този, който е придобил цялото си съзнание“. Този, който е станал Мерхава, той няма нужда да познава себе си. Той дори се отказва от това. Така се придобива Великия, без Той да бъде опознат. Който разбира нещата по този начин, е Мерхава. Той не познава Великия, но живее в Сърцето Му.

АЗОХИР

Ти си АЗОХИР. На древния език Ра Авинор Азохир означава „да имаш път за никъде“. Това е най-великата чест, която може да ти бъде оказана. Който съумее да извърви този път, той влиза в Сърцето на Великия и заживява в Него. Но този, който има път за някъде, той е обречен. Той няма да стигне до Сърцето на Великия. Той ще стигне само до своето сърце. И участта му ще бъде смъртна, защото не е избрал Азохир – Безпределното, а е избрал собствения си път. Само слепият има собствен път. Всеки, който има собствен път, става дете на красивата смърт. Смъртта е всякога красива, защото тя пресича собствения ти път. Ти имаш само един път и това е Азохир.

АХАЛУТА

Това, което търсиш, това те намира. Само събуденият съумява да търси правилно. Той търси единствено АХАЛУТА. На древния мистичен език Ра Авинор това означава Сиянието или „твоят Нероден Корен“. Който е зърнал в себе си Ахалута, не си губи времето с деня и нощта, нито проучва слънцата във вселената, защото Ахалута е живял преди вселената. Ахалута е Бащата на слънцата. Ние Го наричаме Нероденият Корен или Сиянието.

АТАРОЛ

Живей в Любовта и тогава ще имаш Един, Който се грижи за твоя път. На древния език Ра Авинор Този, Който ще се грижи за твоя път, е наречен АТАРОЛ, или Замисълът. Никой не може да се грижи по-добре за твоя път от Атарол, защото Атарол е Бащата на всички неща. И само Той може да вижда, защото е съществувал преди да бъде създаден пътят на съществата. Но ако ти не живееш в Любовта, ти ще се изгубваш в собствения си път. Без Закона на Любовта ти и твоите предсказатели ще вървите от път към безпътие и от безпътие към хаос. Защото какво струва предсказанието без Гласа на Атарол? А този Глас говори само вътре в Любовта. И ето, това е Атарол.

АБЕНУ

В Началото беше АБЕНУ. Никой не знае откъде е дошла Абену. Посветените само знаят, че това е Свещена Птица. Други я наричат слънчева Птица. Други казват, че е слязла от собствения си Огън. Други казват, че Абену е създала времето, защото искала да опита неговия вкус. По-късно тази Птица е била наречена феникс. На Ра Авинор Абену, или феникс, означава „Тази, която се самосъздава“. Когато фениксът иска да напусне времето поради неговите ограничения, вътре от неговото сърце изригва Огън. Така времето изчезвало, защото не можело да устои на Огъня. Посветените казват: „О, Абену, Абену, ти си чудна Птица и Свещена Птица си, защото имаш в себе си Ключа на Огъня.“ Посветените казват още, че който има този Ключ, може да се завърне в своя Дух, в своята Нероденост. „О, Абену, Абену, ти си най-чудната Птица, защото умееш да се завръщаш в себе си.“

ЛАВАХА

Защо ти е доброто, което не те превръща в Слънце? Защо ти е злото, което не ти носи Разум? Защо ти е пътят, който не те превръща в Сияние? Защо ти е безпътицата, която не те обогатява. Ти си роден, за да се превърнеш в ЛАВАХА. На древния език Лаваха означава Незнайност. Само който живее в Лаваха, може да бъде богат. Но кой е богат, Сине мой? Само този, който има Велика Душа. Името на тази Душа, Сине мой, е Лаваха.

Живото Слънце

Слава на Слънцето! То засия в очите ми, освети сърцето ми, озари ума ми, изпълни душата ми със златен покой. И сякаш превърнах се в Слънчева същност. Ето, на това Слънце се покланям. Нарекох го Живото Слънце.

Когато стъпките ни се слеят

По който път и да вървя, аз все вървя към себе си. Но ще стигна ли до себе си? Да, ще стигна, защото той също върви с мен. И когато стъпките ни се слеят, аз ще разбера, че съм пристигнал.

Аз ще се слея с теб

Има една наука, която трябва да научиш, Сине мой. Това е науката за радостта. Когато дойдат трудности, зарадвай се, защото чрез тях ти растеш. Когато дойдат болести, зарадвай се, защото чрез тях ти оздравяваш. Когато дойдат скърби, зарадвай се, защото чрез тях ти се вдълбочаваш и напускаш външното, преходното. Нима си дошъл на земята за преходен живот? Когато дойдат изпитания, зарадвай се, защото те искат да станеш безсмъртен. Нима си дошъл в този свят, за да станеш смъртен и да слееш съзнанието си със смъртта? Не, Сине мой. Ти дойде на този свят, за да издигнеш съзнанието си над нещата. Щом издигнеш съзнанието си, Аз ще се слея с теб.

Ти си над тези неща

Сърцето е Сърце, когато те огрява. Душата е Душа, когато те прави благ. Духът е Дух, когато те прави безпределен. Но ти Сине мой, си над тези неща.

Мъдрото цвете

Летяла си една пеперуда всред безкрайните цветя. И накрая се уморила и спряла пред едно цвете. Попитала тя цветето: Какво има в теб, защо ме привличаш? – Цветето помислило и казало: Ти търсиш в мен това, което го няма в теб. – А какво е това, което го няма в мен? – попитала пеперудата. Тогава цветето казало: Това, което ти липсва, е Незнайното. Но от мен можеш да вземеш само аромата, защото никой не може да вземе Незнайното.

От покорност към Светлина

Казал Учителя на своя ученик: Кой е истинският път, Сине мой? – И тогава ученикът казал: За мен има само един истински път – пътят на покорността. – Тогава Учителят казал: Този път ще те отведе в Светлината, Сине мой. И само в тази Светлина ти ще видиш своя вътрешен път. Твоят вътрешен път ще ти разкаже останалото.

Отговорът, който е Мистерия

Има само един отговор. Това е отговорът за Мистерията на Живота. Този отговор може да слезе при човека само при едно условие: това условие изисква човекът да стане Бог. Само тогава той ще получи отговора, който е Мистерия.

В теб е въплътена
Изначалната Свещена енергия

Ти си роден, за да станеш господар на себе си. Ти си роден, за да станеш владетел. Когато познаеш себе си, в теб ще се зароди нова субстанция, нов Дух – Дух от друга Вселена. С този Дух ти можеш да проникнеш във всяка звезда, във всяко слънце, във всеки елемент и да узнаеш Същността му. Но преди всичко стани владетел, защото в теб е въплътена Изначалната Свещена енергия.

Името на Истината

Не скърби за изгубените неща. Не се радвай за придобитите неща. Нищо съществено не си изгубил и нищо съществено не си придобил. Ти не си изгубил най-важното, човеко. Ти не си изгубил себе си. И затова нямаш Божествен произход. Ти си произлязъл от себе си и затова сега живееш и умираш. Само когато познаеш Божествения си произход, ще бъдеш свободен. Произход и свобода са едно и също нещо. Те са името на Истината.

АВИРА

Не отглеждай цветя, които увяхват. Не отглеждай деца, които умират. Погледни дълбоко в себе си и виж вечното цвете и вечното дете. Това цвете никога не увяхва и това дете никога не умира. Това цвете е твоята Мъдрост. Това дете е твоята Любов. И всичко това е твоят Дом. Това е твоят Вечен Дом. Той блести по-ярко от звездите и сияе по-могъщо от слънцата. Хората го наричат Дух. Ние го наричаме АВИРА – Мистерия незаменима.

Из слънчевата поезия на Аховар

Да живееш, значи да летиш. Да живееш, значи всякога да летиш към собствената си Душа.

Из слънчевата поезия на Аховар

За да живееш, трябва да си разбрал себе си. За да живееш, трябва да си запалил себе си. За да живееш, трябва да си запалил собствената си Светлина. Ти си искрата, приятелю, а Душата ти е Океанът. Запали собствения си Океан. Който е запалил Океана си, звездите му се възхищават.

Из слънчевата поезия на Аховар

Аз съм птица с четири крила. Аз познавах четирите посоки на света, но не открих Истината в тези четири посоки. Насочих се навътре към своя Слънчев Център и там открих Източника. И изведнъж разбрах: Източникът, това съм аз.

Из слънчевата поезия на Аховар

Кое е по-хубаво, да си птица с крила или птица без крила. Ще ти кажа, приятелю. И да имаш крила, и да нямаш крила, е все едно. Ти не си птица. Само този, който е открил Слънцето в себе си, има истински полет. И само той може да се завърне в Древната Слънчева Раса, Расата на Боговете.

Из слънчевата поезия на Аховар

Не се възхищавай на цветята. И най-красивите цветя увяхват. Потърси онзи скрит Извор в себе си. Само той може да ти покаже що е възхищение. Този Извор е нероден и ти си неговият нероден Син.

Из Книгата „Отворената Врата“

Ти живееш в различни светове и все търсиш нещо. Знаеш ли какво търсиш? Това, което търсиш, е Спасението. Мислиш ли, че ще откриеш Спасението? И мислиш ли, че към Спасението има някакъв път? Спасението не се нуждае от път, приятелю. Спасението не е някъде далече, приятелю. Спасението не е и някъде наблизо. Спасението, това е твоето Сърце.

Из Книгата „Отворената Врата“

Ти все търсиш нещо, приятелю, и все не намираш. Не знаеш ли, че който търси, не намира. От хиляди години търсиш нещо и нищо не си намерил. И накрая казваш: Ще продължавам да търся. – Продължавай, приятелю. Друг пък казва: Аз ще търся навътре в себе си. – Това е търсачът. Той все търси, но Бездната няма край. Няма нужда от търсене нито навън, нито навътре. Живей в Любовта, приятелю, и ще се окажеш намерен. Любовта е нещо повече от всичките ти търсения.

Из Книгата „Отворената Врата“

За какво мечтаеш, приятелю? За какво мислиш, приятелю? За какво се тревожиш, приятелю? Мечтаеш, мислиш, тревожиш се – три излишни процеса. Казваш: Искам да реша въпроса за Тайната на живота. – Не решавай решения въпрос, приятелю. Въпросът за Тайната на живота е Отворена Врата. Погледни тази теменужка, приятелю. Тя не мечтае, не мисли и не се тревожи. Тя не решава никакви въпроси. Защо не решава никакви въпроси, приятелю? Защото е разбрала същественото. Защото има Сърце. Който има Сърце, е разрешил въпроса за Тайната на живота. Сърцето е Отворената Врата, а Любовта е неговата Майка. Има Предание от Мъдреците, което казва: „Любовта много искала да създаде себе си. Тя положила едно велико усилие и изтръгнала от себе си образа на Сърцето. После се вгледала в него със своя велик и изначален взор и казала: Това е моето огледало, това съм аз.“

Авторитетът на мъничкото мнение

Събрал Мъдрецът Азирил своите трима ученици и ги попитал: Кажете ми кое е най-красивото нещо на света. – Първият казал: Най-красивото нещо на света е услужливостта, защото тя отваря външните и вътрешните пространства на човека. – Вторият казал: Най-красивото нещо на света, това е щастието, защото щастливият човек е Светлина и за себе си, и за другите. – Третият казал: Най-красивото нещо на света, това е здравето, защото здравето носи в себе си усмивката на радостта. – Тогава Учителят Азирил се обърнал към своя незабележим гост с думите: Кажи, дъще моя, кое е най-красивото нещо на света. – Тримата ученици се спогледали и учудили, защото наоколо нямало никой. Тогава Учителят Азирил се усмихнал и посочил с пръст, и казал: Това е дъщеря ми. – Това била една скромна теменужка. Досега тя само слушала и не искала да участва в такъв елементарен човешки разговор. Но след като била призована, тя се принудила да се раздели с великия свят на мълчанието. И така теменужката отворила листенцата си и казала: Най-красивото нещо на света, според моето мъничко мнение, е чистото Сърце. Това е най-голямата услуга, която можеш да направиш на всички пространства и на вселената. На чистото Сърце и щастието може да завижда. Чистото Сърце е майката на щастието. И още нещо: чистото Сърце превъзхожда здравето. Без чистото Сърце здравето оглупява. И накрая да ви кажа, приятели, според моето мъничко мнение, само чистото Сърце има усмивка. И то каква усмивка, Боже мой! Вие сигурно не се досещате за какво става въпрос. Тогава нека да ви кажа. Чистото Сърце има усмивка, която погребва смъртта. Това е единственото нещо, от което смъртта се тревожи. – И после теменужката-душа се обърнала към Учителя Азирил и му казала: Ако обичаш, татко мой, не ми губи времето с човешки разговори. Ти много добре знаеш, че има по-важни неща в живота. – Тогава Учителят Азирил казал: Извинявай, дъще, исках само да чуя твоето мъничко мнение. Исках да вразумиш човешкия свят. И дано не съм те наскърбил. – Тогава теменужката казала: Наскърби ме, но ако с нещо съм помогнала на човешкия свят, ще ти простя. И запомни, татко мой, светът на мълчанието е всякога по-богат от света на думите. Мълчанието, татко мой, има Свещен Глас, Глас без думи, Глас безпределен, неограничен, необвързан, Глас, в който можеш вечно да живееш. Кой ли е измислил тези думи? Според мен, татко мой, думите са най-голямата грешка във вселената. – И накрая Учителят Азирил се обърнал към своите ученици, и казал: Исках само да чуем това мъничкото мнение. – Но тримата ученици били с наведени глави.

Из Книгата „Валир Ин“

Колкото по-дълбоко се оплиташ, толкова по-красиво ще бъде разплитането. Колкото повече се наскърбяваш, толкова по-голяма радост ще бъде произведена. Колкото повече се вдълбочаваш, толкова по-неземен ще бъде Покоят. Краят на всички неща е в Покоя. Ако ти нямаш в себе си Покой, значи си в началото на нещата и значи още, че твоето Слънце сега се заражда. Покоят се явява в края на нещата. Но ти можеш да го предвкусиш. Това се усеща най-дълбоко в твоя скрит орган. Ние го наричаме Океанът. Хората го наричат сърцето. Някога в Древността, когато е съществувал само Покоят, той бил много самотен и се загледал в Океана. Покоят много искал да се роди поне едно същество, което да го цени, което да го търси, което да мисли за него. Но Океанът бил безмълвен. Тогава от Покоя паднали две сълзи и веднага от тях над водата изплувало Огненото Сърце. Това Сърце и до днес продължава да търси своя Баща. Но за да намериш своя Баща, трябва да намериш Покоя.

Из Книгата „Валир Ин“

Когато се научиш да живееш, ще придобиеш радостта. Когато се научиш да се радваш, ще придобиеш Слънцето. Когато се научиш да умираш, ще придобиеш Покоя. Когато придобиеш Покоя, няма да имаш нужда от Слънцето – ще си познал своя Баща. Без Покой никой не може да познае своя Баща.

Из Книгата „Валир Ин“

Защо Ме търсиш в света? Защо Ме търсиш в отвъдното? Защо Ме търсиш в радостта? Защо Ме търсиш в скръбта? Защо Ме търсиш в доброто? Защо Ме търсиш в злото? Аз се намирам в Покоя. Ако откриеш собствения си Покой, Аз ще ти се изявя.

Из Книгата „Валир Ин“

Покоят е въздух без вятър. Покоят е слънце без лъчи. Покоят е океан без вълни. Въздух без вятър въздух ли е? Слънце без лъчи слънце ли е? Океан без вълни океан ли е? Това е Покоят. И още нещо. Въпрос без отговор – това е Покоят. Кой може да отговори на съществата по-добре от Покоя? Най-великият отговор за Тайната на живота е Покоят. Но това не би развълнувало света, така както здравето не вълнува човека.

АХОТ

Не ти е необходим път. Не ти са необходими пътища. Не ти е необходимо разбиране. Не ти са необходими разсъждения. Достатъчно е да имаш само едно единствено нещо. Това, което трябва да имаш, е наречено АХОТ. На древния език Ра Авинор това означава да имаш Животворящо Сърце. Не е ли това повече от пътя и пътищата? Не е ли това повече от разбирането и разсъжденията? Не е ли това изгубеното Слънце? Ако ти нямаш Ахот, тогава ще имаш много страдания, защото трябва да се завърнеш в него. Без Ахот пътищата са безсмислени. Да имаш Ахот, това означава да имаш Център в своята вътрешна вселена. Ахот е твоят скрит Източник и затова проучи Сърцето си.

Най-древната птица

Явил се спор. Спорели три птици. Спорели за това, коя лети най-високо. Първата птица, която била наречена Адирахия, казала: Най-високо лети тази птица, която е най-разумна. – Втората птица, която се наричала Адиралия, казала: Най-високо лети тази птица, която е победила смъртта. – Третата птица се наричала Орилия. Тя казала: Най-високо лети тази птица, която владее и най-малкия полъх. Само тя разбира мига, защото е господарка на мига. – Тогава сред тях се явил най-древният Глас, Бащата на думите, Бащата на Адирахия, Адиралия и Орилия. Той казал: Най-високо лети тази птица, която се е освободила от крилата си. Само тази птица може да стои неподвижно в своята най-висока област. Има само една такава птица и не се е раждала втора. Тя е наречена Абенира, или „Превъзхождащата живота“. На човешки език това се изрича като Богиня. Но това е птицата Абенира. Наречена е още „Превъзходната“. Тя е решила най-трудния въпрос във вселената. Тя е надминала живота, тя превъзхожда живота. А това, което превъзхожда живота, е повече от живота. Във вселената това е известно като Любовта. И затова тя е наречена птицата на Любовта. Тя е Абенира – най-древната птица. По-късно тя е била наречена Феникс, или „Самозараждащата се“. Любовта символизира самозараждането.

Тишината е нашата дълбочина

Когато говориш, ти твориш. Когато мълчиш, ти се съграждаш. А когато навлезеш в своята собствена Тишина, ти познаваш своята Нероденост. Тишината принадлежи на Великото, на Несътвореното, на Неизразимото. Да придобиеш тази Тишина, означава да си роден от нея. Който е роден от Тишината, той познава скритото Слънце на живота.

Само Мъдрите живеят

Повикал Мъдрецът Уазаха своите двама любими ученици и им казал: Кажете ми защо са родени кокичето и минзухарът? И защо кокичето гледа надолу, а минзухарът нагоре? – Първият ученик казал: Кокичето гледа надолу, защото иска да познае тайните на земята, а минзухарът гледа нагоре, защото иска да познае тайните на небето. Те са родени, за да стигнат по различен път до себепознание. – Вторият ученик казал: Кокичето гледа надолу, защото иска да познае своите корени. Понеже не вижда корените си, то гледа надолу и се чуди къде са те. И затова е наречено чудното цвете. Минзухарът гледа нагоре. Той също търси своите корени и те също не се виждат. Кокичето и минзухарът са родени, за да покажат на човека, че той също трябва да търси своите корени. – Тогава Учителят Уазаха казал: Така е и с хората. Едни търсят себепознанието и постигат нещо. Други са просто търсачи. Те търсят, изследват и наблюдават, и постигат нещо. Но най-висшата цел постига този, който е съумял да не познае себе си и който се е отучил да търси. Мъдрите нито познават себе си, нито са търсачи. Те живеят просто в духа си. Те знаят, че не могат да го познаят, и те знаят, че няма нужда да го търсят. Мъдрите живеят в Духа, за Духа и чрез Духа. Ето защо Духът царува в тях. Мъдрите правят само едно нещо: те живеят заедно с Духа. Ето защо те са истински щастливи.

Предание за красотата, която е неизразима

Извикал Мъдрецът Аширава своите трима любими ученици и ги попитал: Кое е най-красивото нещо на света? – Първият ученик казал: Най-красивото нещо на света е Ариха. На древния език Ра Авинор това означава „съществото, чието Ухание стигна до своето дъно“. В света това същество е познато като розата. – Вторият ученик казал: Най-красивото нещо на света е Ародон. На древния език Ра Авинор това означава „вода, вода и още вода, стихия от вода, покой от вода и Мистерия от вода“. На света тази същност е известна като океанът. Но неговото изначално име е Ародон и красотата му е неописуема. – Тогава дошъл ред на третия ученик. Той казал: За мен най-красивото нещо на света е Ахуравал. На древния език Ра Авинор това означава „Този, Който е отвъд Древността“. Това е Този, за Когото не можем да говорим. В света го наричат Бог, Великият, Древният, но никой не може да Го изрече. За Него не може да се говори. Красотата се намира в това, за което не може да се говори. Единственият, Който може да говори, това е Ахуравал. Той говори чрез Великите Учители. Това, което Учителите ни казват, са особени думи. Това са думи, които носят в себе си повече мълчание, отколкото говор. Учителите говорят като мълчанието. Който говори като мълчанието, той умее да съхранява Ахуравал. Ето защо в древния език ние се обръщаме към Учителите с думата Изахир, което ще рече „Неизречен от Неизречената Същност“ или още „Ти, който си Неизразимата Искра, съхранила себе си отпреди Вечността“. Изахир означава още „Неопетнената Искра“. В света хората наричат тези същества Учители. Но на какво ни учат тези Учители? Те ни учат на това, което са самите те. А те са Неизразимото в живота. Ето това наричам красота.

История за Истината,
която се ражда от Бездната

Един търсач на Истината попитал Стареца Ашираха – на древния език Ашираха означава „разказвачът на истории“. И така търсачът попитал: Кажи ми, Ашираха, кажи ми за Великия Учител Агорот. И аз съм търсач, и Великият Агорот е търсач, но той е постигнал Истината, а аз съм непълен. – Тогава старецът Ашираха му казал: Историята, търсачо, за Великия Учител Агорот е кратка. Великият Агорот много търсеше, но чак към края на живота си разбра какво трябваше да намери. И той я намери – Великата, Необятната Бездна. И тя го погълна. Но по-късно стана ясно, че Великият Агорот е погълнал Бездната. И слушай, търсачо. Само тези, които съумеят да се върнат от Бездната, стават подобни на Великия Агорот. Ти, търсачо, побеждаваш препятствията, но не си видял още лицето на Бездната. Когато се срещнеш с Бездната, ще разбереш, че има само едно препятствие – това си ти самият. И ако можеш да преодолееш себе си, тогава няма да имаш повече препятствия. И тогава ще станеш от непълен препълен. Щом си препълнен, Истината се е родила. Търсенето е приключило. Пълнотата е погълнала търсенето. Това е историята, търсачо, на Великия Агорот. Милиони са тези, които търсят. Но само тези намират, които са родени от Бездната.

Преданието на Авари – Белият Мъдрец

Живял един Старец. Той бил изключително скромен и смирен. От всичко той най-много обичал цветята. Той познавал душата на цветята. За него цветята били лъчи на Древната Мъдрост. Той живял по времето на Ра Авинор. Той бил наречен Ахол Бара, или Познавачът на цветята. Той толкова много живеел с цветята, че някои го наричали още Абава Бара – Бащата на цветята. Той умеел да прониква в душата на цветята, умеел да ги весели. А някои смятали, че той е единственият, който е знаел истинските имена на цветята. Ще ви разкажа една случка за този Старец. Веднъж той отишъл при едни от своите любими цветя. Тези цветя се наричали Авари. На древния език Ра Авинор това означава Белите гости. Ние хората ги знаем като кокичета. Но много от Аварите били нещо повече от кокичета. Това се отнася за напредналите Авари, самовглъбените, независимите. Те приличали много на другите, но носели Тайна, скрита в собствената им вглъбеност. При една от своите разходки Старецът посетил четири от Белите гости. Отначало те мълчали, но той произнесъл една тайнствена дума и събудил същността им. После той ги попитал: Кажете ми кое е най-чудното в живота и защо е най-чудното. – Първото цвете казало: Най-чудното нещо е самият живот. Животът е чудо, защото е неуловим. – Второто цвете казало: За мене първата дума, която е повече от чудо, е слънцето. Слънцето е чудо, защото живее толкова надалече, а грее право в сърцето ми. Ето защо за мен слънцето е най-първата дума. Тя е думата преди чудото. Аз мисля, че слънцето е преди живота. – После проговорило третото цвете. То казало: За мене има нещо повече от живота и от слънцето. Най-голямото чудо за мен е работата – така да работиш вътре в себе си, че да създадеш свой собствен живот, независим от твоето увяхване. Ето защо смятам, че работата е най-голямото чудо. За мен смисълът на работата се състои в това да се превърнеш в живот отвъд живота, да се превърнеш в слънце, без да очакваш друго слънце да те грее. Другото слънце е огряло себе си. Ето защо аз смятам, че всеки трябва да огрее себе си. – И накрая Старецът се обърнал към четвъртото цвете. Той знаел, че това цвете е Авари – Бял Мъдрец. Аварите се отличават по това, че обичат повече мълчанието, отколкото думите. За тях думите са бреме. За Аварите истинският творец работи отвъд думите. Всеки Авари е скрит дълбоко в своето мълчание, защото творчество и мълчание са едно и също нещо. Но Старецът, който познавал това Авари, призовал тайното му име и поискал то да сподели нещо от своето безмълвие. Тогава Авари трябвало да каже своето мнение за най-голямото чудо. То казало: Според мен най-голямото чудо е Аворада Махая. – На древния език Ра Авинор това означава „Безмълвната Любов“, или „единствената способност, която пресътворява нещата“. После Авари се обърнало към Стареца и му казало: Няма нужда да ти казвам защо е така. Просто приложи това в живота си и няма да има нужда от думите живот, слънце, работа и други подобни, защото Аворада Махая е истинската същност на нещата. – После Авари се поклонило и изчезнало в своето безмълвие. Другите три цветя се спогледали и си казали: Нека да търсим себе си в своята Безмълвна Любов. – И Старецът също си тръгнал замислен и обогатен. И макар че бил Бащата на цветята, той продължавал да се учи от тях и да им се възхищава.

Предание за най-дълбокото нещо на света

След като чул много безполезни разговори всред хората, Старецът Аховал решил да отиде и да разговаря със своите приятели – цветята. Така той посетил своите любими четири теменужки, които и друг път са докосвали сърцето му. Старецът Аховал искал да разбере кое е най-хубавото нещо, а нямал отговор. Така той стигнал до теменужките, седнал до тях и им се поклонил с душата си. И понеже предложил душата си, веднага получил четири усмивки. На древния език теменужка се произнася като Хабирави, което значи „скрита усмивка“. Но за този, който умеел да им предложи душата си, усмивката ставала явна. И така, събрали се пет усмивки, което означавало, че разговорът може да започне. Старецът попитал: Кажете ми кое е най-дълбокото нещо на света. – Той знаел, че този отговор осмисля всичко в живота. Той знаел, че ако някой му даде правилен отговор на този въпрос, той ще има ключа на живота. А ключът означава да имаш най-хубавото, най-скъпоценното нещо в ръцете си. На древния език думата ключ е Ахадор. Тя означава „проникване в Тайната“. И така Старецът попитал четирите Хабирави: Кое е най-дълбокото нещо на света? – Първото Хабирави казало: За мен най-дълбокото нещо на света е стремежът. Той бавно пронизва цялата вселена и се домогва до Същността на нещата. Има ли по-дълбоко от това? – Второто Хабирави казало: За мен най-дълбокото нещо на света е чистото сърце. Чистото сърце е способност, която мълниеносно получава Истината. Има ли по-дълбоко от това? – Третото Хабирави казало: За мен най-дълбокото нещо е блаженството. Блаженството е притежание само на тези, които имат освободена душа. Не е ли това най-дълбокото нещо на света? – Дошъл ред на четвъртото Хабирави. Всички вперили очи в него. Дори и съседните цветя, дори и дърветата надничали към него. Всички наоколо разбрали, че това Хабирави е Авари – Мъдра Същност, защото преди Авари да започне да говори от дълбините на своето безмълвие, се появила ярка светлина. Авари казало: Най-дълбокото нещо на света, приятели, е несъмнено смъртта. Тя не ни учи на нищо, тя не ни дава нищо, но без да знае, тя най-много ни помага. Може да попитате защо смъртта най-много ни помага. Защото без самата тя да знае, тя ни въвежда в единение с Праизвора – Бащата на несътворените неща. Чрез постоянното умиране ние все повече се завръщаме и сливаме със своя Баща. А това води до най-дълбокото нещо на света – да станем господари на живота и смъртта. Само господарят е свободен. Свободата, приятели, означава Изначалие – независимост от живота и смъртта. Животът е създаден за да умрем. Смъртта е създадена, за да се слеем. Без смъртта нямаше да постигнем сливане с Тайната на собствената си Свобода. Ето защо смъртта е най-дълбокото нещо на света, защото тя води до сливането с нашия Баща.

Предание за пътя към Неизреченото

Отишъл Старецът на гости при своите любими цветя. На древния език тези цветя се наричали Алхоли, което значи „Търсещите“. Други ги наричали „Търсачите“, а в света на хората те са наречени минзухари. Старецът седнал до три Алхоли, произнесъл тайнствената дума и отключил душата им. После ги поздравил и задал своя въпрос: Кажете ми, Алхоли, защо човекът има сърце? – Първото Алхоли казало: Човек има сърце, за да проучи много внимателно своето безумие и накрая да се освободи от него. Да започнеш да проучваш своето сърце, означава да тръгнеш на едно много дълго пътешествие. В това пътешествие ще срещнеш най-различни чувства и желания. Те имат толкова многобройни образи, че в тях можеш да се изгубиш. Който се изгуби в тях, става безумен, но който се завърне в сърцето си, съхранява своята разумност. Сърцето е дадено, за да принадлежи на разумния. – Второто Алхоли казало: Сърцето на човека е дадено, за да проучва потънкостите на живота, за да може той да улавя неуловимите неща. Защото само този, който може да улови неуловимото, придобива душата си. Той се завръща в душата си. За него можем да кажем: Ето истинския човек, ето този, който е познал душата си. Сърцето е дадено на човека, за да познае той душата си. Да имаш душа, това е равно на себепознание. – Третото Алхоли казало: Човек има сърце, за да извърви своя път. Първо по този път той трябва да се освободи от своето безумие. После по този път той трябва да се освободи и от своята разумност, защото дори и разумният човек не е още истински човек. Според мен истинският човек няма нито безумие, нито разумност. Той няма нито тяло, нито душа. Истинският човек е Вечен Пламък. В този Пламък е скрита освободената Светлина. Тази Светлина не грее нито за света, нито за хората. Тя огрява единствено своята собствена Мистерия. Сърцето на човека е създадено, за да стигне той до своята собствена Мистерия. Само този, който е стигнал до своята собствена Мистерия, е изпълнил предназначението си. Той вече не е човек. Той е същество на Мистерията. Някои го наричат Бог, но преди да се роди Бог, е съществувала само Мистерията. – Всички погледнали третото Алхоли и разбрали, че то е Авари – същество от Мистерията.

Из Мъдростта на Хавинари

Този, който се самопознае, той изгубва името си. Но Истината му дава ново име. Това име се превръща в Блясъка на живота му.

Из Мъдростта на Хавинари

Ако искаш да откриеш смисъла на живота, постави една велика цел в живота си – цел, която е невъзможна, цел, която никога не можеш да постигнеш. Щом целта е невъзможна, в един прекрасен, тъжен ден ти ще бъдеш докоснат. Скритият смисъл на живота ще потропа на сърцето ти. Невъзможното ще си остане невъзможно, но смисълът, който е негов пратеник, ще развесели душата ти завинаги. Смисълът на живота е безмълвен гост.

Из Мъдростта на Хавинари

Когато слънцето залезе, то изгрява в мен. Така аз вече имам слънцето в себе си. И не ме очакват тъжни дни, защото слънчев е Духът ми. Живеех в залез, защото бях човек. Сега живея в изгрева, защото Духът ме освободи от залеза на нещата. Съществувал е само изгревът, но аз съм бил твърде много човек. Сега вече хората ме гледат с особени очи. Те се чудят защо съм толкова щастлив, но не знаят, че това е дело на изгрева. Всеки трябва да изгрее в себе си.

Из Мъдростта на Хавинари

Хората са обречени да вървят в някакъв път. В момента, в който се отрекоха от Неназовимия, те тръгнаха на път. Едни се движат в пътя на времето, други се движат в пътя на вечността. А други не търсят нито времето, нито вечността, но търсят Името Му. Но няма Име Неназовимият. Когато Неназовимият живее в някого, той не търси нищо, защото е реален.

Из Мъдростта на Хавинари

Открий в радостта слънцето на живота. Открий в скръбта друго слънце в живота. Открий в живота слънцето на живота. Открий в смъртта друго слънце. И накрая, когато изоставиш всички слънца, в теб ще се роди единствено Истината. Истината е Бащата на слънцата.

Пътят към Сиянието

Най-древното състояние на човека се нарича АЛАР. На древния език Ра Авинор това означава Сияние. Но в миналото човекът пожелал да се отдели от Алар. И оттогава човекът заживял в свят от светлина, в свят от тъмнина или смесено – в свят от светлина и тъмнина. Истинският човек не живее нито в светлина, нито в тъмнина, но той трябва да мине през тях, трябва да ги преживее. Ако ги преживее правилно, той ще се завърне в Алар. Кой е този, който може да ги преживее правилно? Това е търсачът на Истината, понеже търсейки Истината, той преминава и през тъмнината, и през светлината правилно. Истината дава на търсача онези очи, чрез които той съзира във всички събития на своя живот искрици от Сиянието. И когато събере три хиляди искрици, Древното Сияние в него се самозапалва. Той става независим от светлината и тъмнината. Той става Алар – Изначална Същност. Велико е умението да съзираш във всяко събитие на своя живот искрицата от Сиянието. Ако съзираш това, ти се превръщаш в Син на Сиянието. Ти ставаш по-богат от това, което вселената може да ти даде. Ние всички сме призвани да се завърнем в Древността на Алар.

АЛ ХАЗОРА

И в Древността, и сега съществата всякога са се молили, всеки по своя начин. Но да умееш да се молиш, това е Свещено изкуство на душата. На древния език Ра Авинор думата за молитва е Ал Хазора. Ал Хазора означава „умеещият да рисува“. Това е едно Велико, Свещено умение. Да умееш да рисуваш означава да умееш да пресътворяваш. Така ще дойдеш до един момент, в който ще бъдеш изцяло пресътворен. Това вече е твоят истински образ, Съкровеният ти образ. Да умееш да рисуваш означава още да умееш да живееш. Това, което умее да живее, е истинското в живота. То е наречено душа. Няма по-велико умение в живота от Ал Хазора. Който е посветил живота си на Ал Хазора, той е очертал пътя към своята Древност. Тази Древност в човека е наречена Хазавод. Това е името на душата.

Най-красивото умение

Кое е най-красивото умение в живота? Най-красивото умение в живота е да умееш да говориш. Който говори с душата си, увеличава Сиянието на своето сърце, Светлината на своя ум и Благостта на своята воля. Когато Сиянието, Светлината и Благостта са събрани на едно място, човекът става жива душа. Тогава душата започва да говори. Когато душата заговори, думите ѝ светят, а мълчанието ѝ сияе. Ето това е най-красивото умение в живота.

Из Хафа Ановарис – „Книга за Сърцето“

Ти не пътуваш за никъде. Ти пътуваш към себе си. Ти пътуваш към собственото си Сърце-Слънце. Когато Сърцето ти се превърне в Слънце, пътят свършва, защото вече имаш всичките лъчи. Когато всичките лъчи са събрани на едно място, те обхващат цялата вселена. Погледни в Сърцето си и ако Слънцето още не е дошло, значи те очаква път.

Из Хафа Ановарис

От Сърцето протича живота по лицето. Лицето е намек за Сърцето. Лицето е външната Книга на Сърцето. Само Посветените могат да четат по лицето скритата Книга на Сърцето. Всяко Сърце извън лицето си има таен живот. Чистият живее със Сърцето си на Слънцето. Нечистият живее в своите желания. Който има желания, погубва Сърцето си и разваля лицето си. Сърце, което има Любов, става Слънце. Тук корените на желанията изсъхват, защото Любовта желае само Слънцето. За такива хора казваме, че са Душата на света. Да имаш Душа означава да огряваш и себе си, и другите. Душата е скритото лице на Сърцето, тя е истинският образ.

Из Хафа Ановарис

Накъдето е устремено Сърцето, такова ще е бъдещето на човека. Устремът е, който оформя бъдещето. На древния език Ра Авинор думата за бъдеще е Хотиварон. Тя означава „В дълбините“. Бъдеще има само в дълбините. Дълбините на човека са такива, какъвто е неговият устрем. Ако Сърцето на човека е устремено към Бога, според древния закон човекът вече е Бог. Останалото е само извървяването на пътя. А устремът знае как да го извърви, защото той е самият Бог.

Из Хафа Ановарис

В Сърцето се таи мракът на вселената. В Сърцето се таи светлината на вселената. В Сърцето се таи смърт и живот, зло и добро, болест и здраве, безпътие и път. Но в Сърцето на човека се таи и Незнайното. От устрема на Сърцето зависи къде ще попадне човекът. Устремът е посоката, в която се движим. Незнайното е мястото, където трябва да отидем. Разумен е този, който е избрал Незнайното.

Из Хафа Ановарис

Сърцето храни устрема. Устремът храни пътя. Пътят образува Душата. Душата е Слънцето на вселената. Който е стигнал до Душата си, е докоснат от малкия лъч на Незнайното. Малкият лъч разкрива Тайната на вселената. Но съществува и голям лъч…

Роден от Истината

Да имаш път, това е началото. Да изживяваш пътя си, това е средата. Да срещнеш по пътя си Истината, това е краят. Който е срещнал Истината в своя път, той е роден в Духа и не спада към човешката история. Той е извън себе си. Той може да посещава себе си, но е нещо повече от себе си, защото Духът му живее в безвремието.

Истината му става Баща

Който се е слял със себе си, той е в единство със себе си. Който е в единство със себе си, ще бъде повикан от Истината и Истината ще му даде единство с Отвъдното. Който е в единство с Отвъдното, той може вечно да се обновява. Пътят му става безкраен, а Истината му става Баща.

Всеки лично трябва да стигне
до своето Безмълвие

Три чудни пеперуди спорели с океана. Те искали да знаят с какво този океан ги превъзхожда. И трите пеперуди били емоционални, говорели на висок глас. Първата пеперуда казала на океана: Това, че си безкраен, не означава, че ме превъзхождаш. – Втората пеперуда казала на океана: Това, че си дълбок, не означава, че ме превъзхождаш. – Третата пеперуда казала на океана: Това, че се вълнуваш, не означава, че ме превъзхождаш. – Но океанът все мълчал и мълчал. Тогава се явил Тайният Глас, който е скрит в нещата. Той казал: Океанът никога не е искал да ви превъзхожда. Той е избрал за себе си Безмълвието. Това Безмълвие е най-великото богатство. Да си богат означава да си безмълвен. Да си богат означава да си дълбок. Да си богат означава да си безкраен. Ето защо океанът мълчи. Той сякаш иска да ни каже: Всеки лично трябва да стигне до своето Безмълвие. Само във Великото Безмълвие можеш да разбереш Тайнството на нещата. Във Великото Безмълвие е скрит Говорът на Вечността.

Алмалира – Бездънната Яснота

Събрал Мъдрецът Ал Ховаран своите три дъщери и им казал: Искам да узная от вас що е Любовта. – С това Мъдрецът искал да надникне в техните души. Така той щял да узнае и техния вътрешен път. И поставил въпроса, който не е въпрос: Що е Любов? Първата дъщеря казала: Любовта е процес на една велика работа. Чрез тази работа всичко е създадено и чрез тази работа ние се пресъздаваме. – Втората дъщеря казала: Любовта е най-великото молитвено състояние. Който познава това състояние, той живее интимно с Любовта. Той узнава собствения си път и върви по този път с една непрекъсната радост. – Накрая дошъл ред на най-малката дъщеря. Тя казала: Любовта не е нито въпрос, нито отговор. Когато стигнах до нея и когато я преживях, аз изгубих всичките понятия за нея. Любовта е преживяване, което надминава и този, и онзи свят. Тя живее в собственото си несъществувание. Само който е преживял собственото си несъществувание, може да я разбере. На най-древния език тя е наречена Алмалира. Но, татко мой, аз не знам какво означава тази дума. – Тогава Мъдрецът Ал Ховаран казал със своя тих и свещен глас: Древните са ни предали само две значения за тази дума и нас ни очаква Вечността, за да разберем тези две значения. Според Древните Алмалира означава „Бездънна Яснота“. Другото значение на Алмалира е „Океан от несъществувание“. Но ние, хората, сме пожелали съществувание и сме се отделили. На хората днес е много трудно да се научат да не съществуват, защото това е качество на Алмалира. Само Мъдреците владеят това изкуство, защото те са забравили света. Те помнят само Алмалира.

Завръщане в Любовта

Защо пеперудата лети към пламъка на свещта? Някои казват: Защото тя обича да рискува. – Други казват: Защото тя обича да проучва нещата. – Трети казват: Защото любопитството я води. – Но какво казва Тайната? Тя казва: Огънят, това е Любовта на Бога, в която трябва да се разтворим. Тези, които се разтворят, се сливат с Любовта. Останалите са странници в чужда родина.

Махотари

Колкото повече търсиш Бога, толкова повече се изгубваш. Колкото повече се изгубваш, толкова повече Го намираш. Колкото повече Го намираш, толкова повече изчезваш. Когато изчезнеш напълно, Бог се явява. Който не умее да изчезва, остава сам със себе си. Но който умее да изчезва, влиза в единство с Бога. Който умее да изчезва, не общува със себе си, а с Бога. На древния език Ра Авинор думата Махотари означава „изчезналият“. По-късно са го нарекли вместо „изчезналият“ – „благословеният“. Но „изчезналият“ е едно по-дълбоко явление от „благословения“. Изчезването е най-великото изкуство. Това са тези, които са се потопили напълно в Океана на Бога.

Мъдрецът и философските системи

Веднъж четирима философи спорили що е Бог. Те много искали да узнаят що е Бог и смятали, че в спора ще се роди Истината. Те познавали един Мъдрец и решили да го посетят. Този Мъдрец се наричал Авидор. Те много искали да чуят и неговото мнение. Но той нямал мнение и те не останали доволни от него. Те продължили пътя си, но изведнъж се стъмнило, подухнал вятър и те усетили близко до себе си присъствието на някакво същество. И четиримата философи си казали: Тук до нас е Бог. Трябва да отидем да Го пипнем и да Го проучим. – И те почнали да опипват съществото. Първият философ хванал нещо като опашка и казал: Бог е опашка. – Вторият философ понеже се спънал и паднал, хванал един крак и казал: Бог е крак. – Третият философ пипнал кожата на съществото и казал: За мен Бог е нещо меко. – Четвъртият философ пипнал нещо като роги, което приличало на някакъв клон. Той казал: Бог е клон. – Накрая те се изморили и тръгнали да се връщат. По пътя си те срещнали Мъдреца Авидор и всеки му казал своята философия за Бога. Единият му казал: Бог е опашка. – Другият му казал: Бог е крак. – Третият му казал: Бог е нещо меко. – Четвъртият му казал: Бог е клон. – И всеки държал на своята философия, на това, което е пипнал. Авидор се усмихнал приятелски и им казал: Това е нощна философия, приятели. Постойте малко при мен, след малко ще изгрее денят и ще отидем да видим що е Бог. – Те постояли малко до Авидор, помълчали малко, макар че не обичали мълчанието, след малко изгрял денят и донесъл светлината. И Авидор завел философите при своя кротък елен, и им казал: Ето, вижте що е Бог. – Те казали: Но това е елен. – Не, приятели, това не е елен – казал Авидор. – Това е Бог. Бог е нещо цяло. – Но философите не разбрали неговия език. Те пренесли своята нощна философия и в деня. Такъв е човешкият път. Но Мъдрецът се е освободил от нощната философия. Той живее в деня и денят му разкрива своите тайни. Денят е, който разкрива целостта на нещата. Мъдрецът живее с очите на деня.

Елорите – най-великото нещо в живота

Събрал Учителят Алхомодор своите трима ученици и ги попитал: Кажете ми кое е най-великото нещо в живота. – Настанало време за мълчание, защото те искали да обмислят дълбоко своите отговори. Те не искали бързо да отговарят и затова минало много време, в което всеки трябвало да обмисли своя Свещен отговор. След като минало определеното време, учениците започнали да отговарят пред своя Учител. Първият ученик казал: Най-великото нещо в живота е доброто. Не всяко добро е Любов, но всяка Любов е Свещено добро. Най-великото нещо в живота е Свещеното добро. В това добро участва скритият Бог, а човек само присъства. – После дошъл ред на втория ученик. Той казал: Най-великото нещо в живота е търсачът на Мъдростта. Истинският търсач има поглед само за същността на нещата. Виждайки скритата същност на нещата, търсачът прозира миговете на Вечността. Така той се обновява с Мъдростта и общува с Единствения. Търсачът е най-великото нещо в живота. Той носи в себе си най-великото благословение, защото кой е търсачът в нас? Кой е внесъл в нас Духа на търсенето? Това е дело на скрития Бог – Всемъдрият. Скритият Бог е търсачът. Той търси Себе Си и се намира. Той е сътворил търсенето. И накрая той намира Себе Си. Така Той се познава в нас и ние, които сме откликнали на търсенето, се познаваме в Него. Ето, това е най-великото нещо за мен в живота. – Дошъл ред на третия ученик. Той казал: Най-великото нещо в живота е следното. Има три вида камъни: обикновени камъни, скъпоценни камъни и самородни камъни. Най-великото се крие в самородните камъни. Обикновените камъни, това са хората, които странстват в живота и смъртта. Обикновените камъни странстват от хиляди години в омагьосан кръг. Тези камъни носят много безпокойства в себе си и безпокойството е техният път. Те не умеят да търсят и затова не намират. Тези камъни са наречени светът. Скъпоценните камъни са нещо много по-добро. Това са духовните хора. Те имат Свещена цел в живота си. Те придобиват най-различни добродетели, които посвещават в служене на Великия Бог. Те са служители, те са благословени. Те са тези, които са осмислили своя път и помагат и на другите да го осмислят. Но най-великото нещо в живота са самородните камъни. За тях е много трудно да се говори, защото те не са нито добри, нито служители. Те не са даже Любов. Те са Велика Любов. За нас те са известни като Елорите – Боговете. Те са най-великото нещо в живота.

МАХАРА – науката на Боговете

Събрал Учителят Мохродор своите четирима любими ученици и ги попитал: Кое е най-великото учение в живота? – Първият ученик казал: Най-великото учение в живота е учението за радостта. Радостта превръща всичко в светлина. Когато радостта се загледа в трудностите, те променят посоката си. Радостта е велико качество на душата. Ако съумееш с радост, с усмивка да погледнеш смъртта, ще видиш, че смъртта не съществува. Усмивката пред лицето на смъртта показва, че човекът е заживял в душата си. А душата е мястото на безсмъртието. – Вторият ученик казал: Най-великото учение в живота е блаженството. Блаженството е тази Божествена енергия, която се е освободила напълно от злото. Там, където няма никакво зло, е поставено началото на великото учение. – Третият ученик казал: Най-великото учение в живота е да умееш да наблюдаваш. Който умее да наблюдава, той е господар на всяка ситуация и на всеки миг, защото той вижда само Единствения и общува само с Единствения. Между тях тече тайнствен език, тайнствен говор. Това е Свещеният език на едно велико и древно общуване. Който има окото на наблюдението, той вижда само Единствения и има на своя страна Единствения. – Четвъртият ученик казал: Най-великото учение в живота е безмълвието. Безмълвието е подобно на пустиня. Когато навлезеш в пустинята, ти виждаш, че тук няма никакъв свят. Пустинята унищожава света. Но нейното безмълвие не спира дотук, защото и ти трябва да изчезнеш. Ти можеш да изчезнеш само тогава, когато всичко в тебе стане безмълвно. Когато се яви тази пълнота на безмълвието, ти виждаш Единствения. Безмълвието е най-дълбокото виждане. В безмълвието не съществува нито светът, нито ти. В безмълвието съществува само Той. В безмълвието няма свят, няма зло. В безмълвието живеят Боговете. На древния език думата за безмълвие е Махара. Едно от значенията на тази дума е „изчезващият“ или „този, който е постигнал Слънцето“. И наистина тези, които са постигнали Слънцето, са Боговете. Те са изчезнали в Единствения. Когато и ние постигнем пълнотата на Махара, тогава и ние ще изчезнем. А когато изчезнем, и ние ще можем да общуваме с Боговете и с Единствения.

Смисълът отива при Истината

Не търси смисъла на живота, Сине мой. Не се подвеждай, Сине мой. Всеки, който търси смисъла на живота, ще го постигне безсмислието. Търси Истината, Сине мой. Живей в нея, живей чрез нея, мисли като нея и търси само нея. По този път тя ще осмисля целия ти живот, дори и твоето безсмислие. В Истината има способност, която осмисля и най-незначителните неща. В човека има способност, която обезсмисля и най-значителните неща. Моят съвет, Сине мой, е: Не върви в човешкия път. Никой човек не е намерил смисъла на живота. Всеки човек търси смисъла, но не го е намерил. Живей в Истината, Сине мой, и смисълът ще те следва. Смисълът е отражението на Истината. Смисълът е последствието. Насочи цялото си внимание в сърцето на причината и тогава Истината тихо ще засияе в теб. Другите ще търсят смисъла, а ти ще бъдеш намерен от смисъла на живота. Смисълът е малкото лице на Истината.

Малцина ще разберат това

Има път, който е кратък; има път, който е дълъг. Има път, който води нагоре; има път, който води надолу. Има път, който води наляво; има път, който води надясно. Има път, който води към материята; има път, който води към Духа. Има път, който води към знанието; има път, който води към незнанието. Има път, който води към радостта; има път, който води към скръбта. И още много пътища има, приятелю. Мъдрият не следва нито един от тези пътища. Мъдрият следва Бездната, а Бездната следва Истината. Малцина ще разберат това.

Всичко се движи в Неговата неподвижност

Цветето пътува към аромата. Човекът пътува към душата си. Слънцето пътува към Незнайния. Мъдрият пътува към Истината. Всичко си има път, всичко се движи. Само Великият е неподвижен. За да могат да се движат нещата, Той е станал неподвижен. Ето защо е казано: „Живеем и движим се в Него“. Той е създал Свещеното пространство, за да се движим всякога в Него. Всичко се движи към Него. Той само наблюдава. Всички светове са Негови деца.

Целта на човека според цветята

В гората на едно усамотено място живеели четири красиви цветя. Те били красиви, защото много обичали да размишляват и освен това не обичали да спорят. Те не обичали и да говорят помежду си, но при тях често идвал един Учител. Те много го обичали, но го смятали за странен. Той събуждал в тях най-хубавите разсъждения. Така те се привързали към него и го нарекли Странника. По-късно го нарекли Авир Роса, което на древния език Ра Авинор означавало „Голямото цвете“, защото цветята се чувствали сродни със Странника. Тези четири цветя били четири разумни души. Те никога не се хранели с второстепенна храна за разлика от човека и животните. Те се хранели със слънце, със слънчева енергия. Всеки път, когато Авир Роса идвал при тях, се получавал по един красив слънчев разговор. Те най-много разговаряли за човека, за душата, за пътя. И сега, когато Авир Роса бил при тях, ги попитал: Кажете ми каква е целта на човека. – Първото цвете казало: Целта на човека е чистотата. Според мен само чистият може да има усмивка, само той може да се радва на живота. И другите хора се радват, но нямат тайнството на усмивката, защото това тайнство – усмивката – се ражда само в чистотата. – Второто цвете казало: Целта на човека е в придобиването на Мъдростта, защото Мъдростта е способност, която навсякъде вижда Бога. Мъдростта е способност, която и в мрака вижда величието на живота. – Третото цвете казало: Целта на човека е в придобиването на Божествения Огън, защото чрез този Божествен Огън човек може да пътува, да посещава световете и съществата и да им помага. – Четвъртото цвете казало: Според мен целта на човека не е в придобивките. Каквото и да придобие човек, той не е господар на своите придобивки. Човекът има една единствена цел – самия себе си. Целта на човека е да стане съвършеният човек. Тогава каквото и да прави той, ще бъде подобие на Бога. Само съвършеният човек има всякакви права. Ако съвършеният човек разруши един свят, това също е правилно, защото той ще създаде един още по-хубав свят. Той ще създаде свят, подобен на образа на Бога, а не един измислен и въображаем свят. Първоначалният, съвършен човек във вселената е бил самият Бог. Този Бог е създал съвършените човеци – Боговете. Когато по-късно се е оттеглил да си почива, Той е дал творчеството в други ръце. Тези други ръце са създали несъвършените хора. Но несъвършените хора са имали свой избор. Ако направят правилен избор, те тръгват по пътя на съвършения човек и в определеното време ще станат Богове. В момента на окончателния правилен избор те вече имат Свещена съдба. И те трябва само да извървят нейния път, а трудностите по пътя са вече без значение. Тези, които са направили неправилен избор, те стават все по-несъвършени и все по-несъвършени. Несъвършенството е мястото на страданията и трагедиите. Несъвършенството е последствието от неправилния избор. – Така завършило своята реч четвъртото цвете.

Из Книгата „Алхор Хадава“ –
„Живеещият в Тишината“

Има много неща в живота казани, но това, което блести, е неказаното. Има много неща в живота споделени, но само несподеленото, сияе. Думите са казали толкова много неща, но те не могат да говорят. Единственото нещо, което може да говори, е Тишината. Но тя мълчи. Думите говорят, но само Тишината разкрива нещата.

Из Книгата „Алхор Хадава“

Звукът е споделена Тишина. Думите са споделено чувство. Радостта е споделено сърце. Животът е споделена душа. Безмълвието е споделен Дух. Който има това Безмълвие, той долавя Истината, защото Безмълвието е Свещеният дом на Истината.

Из Книгата „Алхор Хадава“

Думата е същност, излязла навън. Безмълвието е същност, останала в дълбокото. Ето така се е съхранил животът. Ние не можем да споделим най-дълбокото. Но ние можем да се слеем с него. Сливането с него е нашата Истина.

Из Книгата „Алхор Хадава“

Човекът живее в пределното, Тишината живее в безпределното. Човекът живее във външното, Тишината живее във вътрешното. Човекът живее в света, а Духът живее в Тишината. Тишината е мостът, по който Духът отива при Истината.

Из Книгата „Алхор Хадава“

Защо цветята са красиви? Защото са безмълвни. Защо водата е красива? Защото е безмълвна. Защо душата е красива? Защото е безмълвна. Там, където е Безмълвието, красотата е цяла. Хората са проговорили цветя. Те са пожелали думите, те са пожелали сътворението. Думите много говорят, но само Тишината разкрива. В Тишината е Откровението на живота. В Тишината няма дори нужда от тебе. Тишината е сливане на същност със същност. Който се е разтворил в Тишината, е станал нова същност. Някои мислят, че думите са важни. Аз не съм против думите, приятелю, макар че за мен думите нямат никакво значение. Но има едно нещо, което за мен има безпределно значение. Това не са думите, това е искреността.

Из Книгата „Алхор Хадава“

Някои казват, че животът е съграден от елементите на движението. Други казват, че животът е съграден от любовта. Трети казват, че животът е съграден от слънцето. Четвърти казват, че животът е съграден от водата. Пети казват, че животът е съграден от безброй слънца. Когато те са се събрали и докоснали в една точка, тогава е пламнала Искрата на живота. Други казват, че животът е съграден от това, което наричаме душа. Но нашият Учител Авидохорор когато чу всички тези мнения преди време, каза: Животът никога не е бил съграден от нещо. Той само е излязъл навън от царството на своето Безмълвие. Тези, които искат да го опишат с думите, грешат. Животът е мълчалива словесност. Животът е произлязъл от най-дълбокото Безмълвие. Само Боговете са постигнали това Безмълвие и само те познават живота. Думите не могат да кажат много за живота, но Тишината може.

Из Книгата „Алхор Хадава“

Ако отидеш при едно цвете и започнеш да разговаряш с него, то само ще ти се усмихне, защото цветето е приветливо същество. Мъдрият не отива при цветето по този начин. Той знае, че цветето е дете на Безмълвието. Мъдрият не се интересува от усмивката на цветето. Той се интересува от неговата скрита същност. Мъдрият знае, че щом цветето е безмълвно, и той трябва да стане безмълвен. Безмълвието е метод, който прониква в центъра, т.е. в същността. Така Мъдрият и цветето стават интимни приятели. Техните души се докосват, а това е вече запознанство. Душата на цветето представя аромата си на Мъдрия и в този аромат е изписано истинското име на цветето. После Мъдрият казва своето име. Няма по-красиво нещо в живота от тази безмълвна реч. В днешния свят истинските имена на цветята са забравени. Ето защо цветята увяхват. Когато едно цвете увяхва, това означава, че душата му се е скрила. Хората се питат имат ли цветята душа, но само Мъдрият знае това. Докато хората не открият своята душа, душата на цветята ще си остане скрита в Безмълвието.

Из Книгата „Алхор Хадава“

В говоренето има едно единствено скрито благословение. В говоренето има едно единствено скрито основание. Това е разумността. Колкото по-разумно е словото на един човек, толкова повече той си проправя път към същността на живота. Що е същността на живота? Това е Сиянието на Безмълвието. В това Безмълвие може да сияе само разумният.

Из Книгата „Алхор Хадава“

Чрез думите ти живееш на повърхността. Чрез мълчанието ти си потопен в собствения си размисъл. А чрез Безмълвието ти си потопен в незнание. Само този, който е стигнал до дъното на Безмълвието, може да чуе Гласа на Най-Древния. Този Глас е Безмълвието. Този Глас има две страни. Едната страна е наречена Тихият Глас, при което Най-Древният докосва Своите Избрани. Другата страна е наречена Аболютното Безмълвие. То отговаря на идеята за пълното сливане. Тук дори няма нужда от Тихия Глас, защото две велики Безмълвия са се слели. Двете велики Безмълвия са станали едно Безмълвие. Който е постигнал това Безмълвие, той е постигнал най-висшата цел в живота си. Това Безмълвие е една велика Мистерия, която е скрита от погледа на всички загадки, тайни и тайнства.

Из Книгата „Алхор Хадава“

Погледни, приятелю, и размишлявай кои са най-великите неща в живота. Най-великите неща в живота, приятелю, са безмълвните неща. Ето, погледни, водата не говори; но тя ти е дала говора, благодарение на нея ти говориш. Ако водата изчезне, твоят говор ще пресъхне. Погледни слънцето, то не говори, но благата му осветяват целия живот. Не е ли велико това лъчисто Безмълвие на слънцето? Има едно още по-дълбоко Безмълвие, приятелю, но то е Свещено Тайнство. Който е стигнал до величието на това Тайнство, наречено Любов, той е застинал в изумление и Безмълвие. В Съкровеното Тайнсто на Любовта човек изгубва думите, забравя името си, изгубва народността си, става безмълвен. Който е постигнал това Безмълвие, той става Лъч от Древния, той става Изначална Роса. Почитай безмълвните неща, приятелю, и ще разбереш тайните на живота. Който е постигнал Безмълвието, е постигнал това, което е повече от благословението.

Из Книгата „Алхор Хадава“

Ако искаш да се освободиш от оковите на думите и от прилепналите значения към всяка дума, трябва да говориш по един особен начин. Този начин е наречен Авилхара. На древния език това означава искреност. Другият превод, който са дали Мъдреците на тази дума, е мост, защото искреност означава да прекараш мост към Безмълвието. Който е прекарал този мост, той е навлязъл в Душата на Безмълвието. Това е Великата Реалност, приятелю. Тук заглъхват дори всички Свещени Писания. Нима словото може да каже нещо на Безмълвието?

Из Книгата „Алхор Хадава“

Там, докъдето се простира Безмълвието на човека, там е мястото на неговата дълбочина. Ако по пътя към Безмълвието някакъв звук или глас прекъсва човека, това означава, че човекът спада към сътвореното. Но ако нищо не може да наруши покоя на Безмълвието, тогава човек спада към несътвореното и можем да го наречем Син на Безмълвието. Да имаш Безмълвието в себе си, това е най-великият дар, даден от Незнайния.

Из Книгата „Алхор Хадава“

Ако си разумен, в говора ще се радваш, в мълчанието ще се обогатяваш, а в Тишината ще тържествуваш. Радостта е името на разумния говор, богатството е името на мълчанието, тържеството е името на Тишината. Този, който всякога тържествува, е безименен. Наричат го Дух, но Духът няма име. Той познава само тържеството. Той е изгубил името си и поради това всякога тържествува. Някои ще попитат: – Как така е изгубил името си? – Много просто. Първо той е имал име и тогава се е научил как да премине през него. После той е открил, че единственият начин да преминеш през името си е като съхраниш достойнството си. След като съхранил достойнството си и след като му се насладил, той се отрекъл от него в името на безименното. В безименното той открил вечно тържество. Всяко същество завършва своя път в тържеството на Безмълвието.

Из Книгата „Алхор Хадава“

Наблюдавал ли си реката, приятелю? Ти казваш: – Това е просто река. – Това не е река, приятелю. Това е пътят на твоя живот. Не пътува ли реката към океана? А твоята енергия не е ли една река, която пътува към океана на Духа? Тези, които пътуват срещу течението, са безумните. Тези, които следват естеството си, са събудени. Има и друг път, приятелю – да преминеш на другия бряг. Отсамният бряг е твоето тяло, другият бряг е твоята душа. Ако преминеш на другия бряг и откриеш душата си, ти си благословен. Много хора са преминали на другия бряг, но са пропаднали, защото те са търсили приключението, удоволствието и рая. И скъпо са платили за погрешното си търсене. Защото другият свят, приятелю, означава да видиш своята душа. Който е видял душата си, той изпада в Безмълвие, защото нейното величие е безмълвно. Това е величието на другия свят и видиш ли го, ще забравиш за думите.

Из Книгата „Алхор Хадава“

Кои са най-красивите неща в живота? Най-красивите неща в живота са безмълвните. Те ни говорят иносказателно. Например тревичката не говори, но танцува. А когато не танцува, се намира в преклонение пред живота. Цветята не говорят, но ухаят. Планините не говорят, но ние усещаме тяхното величие. Колкото по-дълбоко влизаш в океана, толкова по-безмълвен е той. Едно от най-великите творения на Безмълвието е сърцето. Някой ще каже: Сърцето много говори. – Не, приятелю, това, което говори в сърцето, са човекът и неговите желания. Първичното сърце е съставено от Безмълвие. То има образа на Боговете. Благословени са тези, които са влюбени в Безмълвието. Те ще станат богоподобни, защото Безмълвие означава проникване в Реалността.

Из Книгата „Алхор Хадава“

Една песен е ценна според дирята на Тишината, която оставя след себе си. Песента не е песен, приятелю, песента е звучаща Тишина. Само в тази Тишина можеш да видиш скритата идея в песента. Има хора, които чуват само звука на песента. Така те остават заблудени от своите приятни усещания. Мъдрецът се освобождава от приятните усещания и се насочва в дълбокото. Що е дълбокото? Безмълвна пълнота.

Из Книгата „Алхор Хадава“

Животът е говор, смъртта е мълчание, Вечността е Безмълвие. Вечността е Незнайност. Тази Незнайност има поглед само за Незнайния. Ето защо, приятелю, не се заглеждай в живота или в смъртта. Загледай се във Вечната Незнайност. Там ще откриеш повече от това, което си търсил.

Из Книгата „Алхор Хадава“

Най-великите неща в живота се дават при Абсолютно Безмълвие. Те са наречени Откровения. Някои мислят, че като помълчат, ще получат Откровения. Откровенията не идват от мълчанието, приятелю. Откровенията идват от Истината. Ти можеш да мълчиш хиляди години и никога да не чуеш Гласа на Откровението. Откровението изисква да си подобен на Истината.

Из Книгата „Алхор Хадава“

Радостта е създадена за очите, щастието е създадено за сърцето, блаженството е създадено за душата, Безмълвието е създадено за Духа. Нека радостта да храни очите. Нека щастието да храни сърцето. Нека блаженството да храни душата. И нека Духът да обитава в Безмълвието ви. Това са четири степени на пълнота, но най-висшата пълнота е безмълвната. Безмълвието е дом на Духа. Човекът е длъжен да събере в себе си четирите вида пълнота. Тогава негово богатство ще бъде Безкрайността.

Пътят завършва в Божеството

Да тръгнеш на дълъг път означава да тръгнеш на път към себе си. Да тръгнеш на дълъг път означава да тръгнеш на път към своя Дух. Духът, това е изначално роденият. Човекът има вторично рождение. Духът има две посоки на движение. Едната посока е надолу към човека, другата посока е нагоре към своя Велик Баща. Първата посока е наречена падение, втората посока е наречена Възкресение. Човекът е ценен за Духа. Той задължава Духа да се върне във Възкресението по един нов начин. Човекът е една Божествена задача на Духа, скрит в него. Когато Духът разреши задачата, наречена човек, тогава нито човекът ще е човек, нито Духът ще е Дух. Човекът ще бъде претопен, Духът ще бъде преобразен и ще стане изначална същност, такава същност, каквато е била известна в най-древните времена. Името на тази същност е Божество.

Божеството е изречената Тайна

Някои хора живеят със сърцето си, други хора живеят с ума си, трети живеят с душата си, четвърти живеят с Духа си. Тези, които умеят да живеят със сърцето си, те постигат радостта. Тези, които не умеят да живеят със сърцето си, те постигат болестта. Тези, които умеят да живеят с ума си, постигат мира. Тези, които не умеят да живеят с ума си, постигат противоречията. Тези, които умеят да живеят с душата си, постигат блаженството. Тези, които не умеят да живеят с душата си, постигат скръбта. Тези, които умеят да живеят в Духа си, постигат Безмълвието. В Безмълвието е Тайната на живота. Някои мислят, че Тайната на живота е в безсмъртието. Но има по-висша Тайна от безсмъртието. Тя е скрита в Безмълвието. На външен език казано, това е Тайната да станеш Божество. На вътрешен език тази Тайна е неизречена.

Завръщане към древния език

Тревичката е радостна, цветята ухаят, вятърът танцува. Звездите сияят, слънцето грее, навсякъде мир тържествува. Само човекът е разтревожен, защото тежка е участта му. Той трябва да извърви своя дълъг и специфичен път. Целта на този дълъг и специфичен път е човекът да стане Божество. Тогава всичко сътворено ще му говори на древния език.

Тишината е Бащата на Светлината

Знаеш ли къде можеш да откриеш Тишината, приятелю? Дълбоко, дълбоко в себе си. Там, дълбоко в твоето собствено сърце, има специално място за Тишината. Това е сърцето, което сам Бог ти е дал. Но ти си избрал за себе си друго сърце и си изпълнил това сърце с безбройни желания. И тези желания са се превърнали в твоя съдба. Но освен човешката съдба, приятелю, има и Божествен Замисъл. Когато изпразниш своето сърце от всички човешки желания и когато се завърнеш в своето Свещено сърце, тогава ще видиш един величествен изгрев. Това, което ще изгрее, приятелю, е Тишината. И тогава ти ще започнеш да виждаш в Съкровената същност на нещата. Тишината е Бащата на Светлината, приятелю. Но ти трябва да утихнеш, приятелю, толкова много да утихнеш, че да станеш образ на Светлината и подобие на Тишината.

Той не е далечен, Той е скрит

Знаеш ли докъде достига дълбочината на океаните? Знаеш ли докъде достига блясъкът на звездите? Знаеш ли докъде достига огънят на слънцето? Знаеш ли докъде достига безкрайната вселена? Знаеш ли докъде достига безпределността? Знаеш ли докъде достига сиянието на Духа? Ще ти кажа, приятелю. Всичко това достига до Нозете на Древния. Някои казват: Той е много далечен. – Той не е далечен, приятелю. Той е само скрит.

За Ра Авинор

Древният език Ра Авинор е бил подобен на Слънцето. В древните времена Великото Същество е изпълвало всички същества и неща със Слънчевата си Светлина. По него време Великото Същество е прониквало в същността на всяко Сърце, сътворено и несътворено. И оттогава съществува една поговорка: „Мисли като Сърцето си“. Тогава всяка същност се е изпълвала със Сияние. Дори и камъкът може да сияе. Така възникнала идеята за Ра Авинор. Ра Авинор означава „Излезли от Сиянието“. Тогава всичко било произлязло от Великото Сияние. Но всред толкова много сияещи същества и неща настанало нещо като приятен сън. Където и да отидеш, все Сияние и Светлина. Всички се унасяли и започнали да разбират, че нещо им липсва. И за да могат да запазят Светлината си, трябвало нещо да се случи. Трябвало да дойде контрастът, трябвало да дойде мракът. И мракът, който прииждаше, имаше за задача да събужда Светлината в тези, които я търсеха, и да я отнема от тези, които се отказваха от нея. В онези древни времена Светлината беше жива, но попаднала в съществата и нещата, тя бе започнала да изпитва един особен трепет. Някои заспиваха, други се отпускаха, трети не знаеха какво да правят с нея. Така Светлината вървеше към погибел. И така Великото Същество беше принудено да изпрати мрака, защото ако мракът можеше да съживи съществата и нещата, тогава Светлината щеше да запази изначалното си Сияние. След като дойде мракът, много същества го избраха веднага, сякаш чакаха само него. Тези същества изгубиха Сиянието си и сега носят в себе си само една мъртва светлина. Тези същества са наречени хора. Те сега не мислят със Сърцето си, защото пожелаха да имат свой собствен ум. Така те пожелаха мъртвата светлина. Духът на Ра Авинор се беше оттеглил от тях. Съществата на мъртвата светлина си говорят на човешки езици. Ето защо хората не се разбират. Но има същества, които се опълчиха на мрака. Те воюваха със собствената си вродена Светлина и я увеличиха. Така те съхраниха Сиянието си и древния език. Древността ги нарича Белите същества. Те мислят със Сърцето си, защото в Сърцето е мястото на живата Светлина. Само тези, които мислят със сърцето си, могат да възстановят изгубения древен език. Думите Ра Авинор имат няколко значения: „Живата Светлина“, „Излязъл от Сърцето си“, „Излязъл от Сиянието си“ и още „Пазителят на Сиянието“. Ето, всичко това е Ра Авинор.

Из поезията на Скритото Сърце

Не се оглеждай в обикновено огледало. В това огледало никога не можеш да видиш Същността си. Има само едно Свещено огледало. Пред него постави Сърцето си. Кое е това Свещено огледало? Това огледало е Несъкрушимото Безмълвие. Само в това огледало можеш да видиш своето Изначално Сърце.

Из поезията на Скритото Сърце

Съзерцанието е Свещено изкуство на Сърцето. Изкусното Сърце не живее в Покой, но обладава Покоя. Изкусното Сърце живее всред Вечното движение. И докато обикновените сърца се движат и обладават безпокойството, то изкусното Сърце също се движи, но обладава Покоя. Някои ще попитат що е това Покой. Глупав въпрос, приятелю. Покоят, това е Тронът, съграден от Мъдростта на Безмълвието.

Из поезията на Скритото Сърце

Някои се стараят да съзерцават. Съзерцанието не е старание, приятелю. Съзерцанието е Незнайност. Стараещите се искат да видят нещо. В желанието си за виждане те са придобили своята обикновена съдба. Изкусният в съзерцанието премахва идеята за виждане. И в неговото невиждане Незнайното го вижда. Така Незнайното си е образувало Сърце в Тишината на изкусния съзерцател.

Из поезията на Скритото Сърце

Искай много и ще имаш бедно сърце. Не искай много и ще имаш щастливо сърце. Искай съвсем малко и ще имаш красиво сърце. Не искай нищо и ще имаш изкусно Сърце. Щом нищо не искаш, ще бъдеш пожелан от Истината. Нищо да не искаш, това е тайно умение. Това е умението, в което искаш единствено Същността. Тогава Същността ти дава своето Сърце. Ако бедното сърце, щастливото сърце и красивото сърце биха видели твоето Сърце, те биха заплакали с най-големите си сълзи и биха разбрали, че животът им е минал напразно. Та кой няма да заплаче за прахосания си път? В изкусното Сърце е Тронът на Бога.

Из Книгата „Разговорите на Мъдреца
със своето Сърце“

Пътувало кокичето през цялата гора. Някой ще каже: – Как така пътува кокичето, то няма крака. – Кокичето не пътува с краката си, приятелю, кокичето пътува със Светлината си. А ти имаш ли тази Светлина, приятелю? Знаеш ли, че кокичето извървя своя път?

Из „Разговорите на Мъдреца
със своето Сърце“

Наблюдавах своето любимо поточе и видях, че водата летеше, сякаш радостта ѝ нямаше край. Някой ще попита: – Как може водата да лети? – Ами ти, приятелю, не виждаш ли дъжда, който капе върху теб? Не са ли капките летяща вода? Водата лети, приятелю, но ти все още пълзиш. Водата е открила своята радост в поточето. И виж, радостта ѝ подскача. А ти, приятелю, си влязъл в едно блато и разсъждаваш като философ. И казваш: – Моята вода не лети. – А дъждът се излива върху тебе от всички посоки.

Из „Разговорите на Мъдреца
със своето Сърце“

Бях при своето любимо дърво. Моето дърво е Мъдрец, аз се уча от него. Моето дърво много мисли. И най-малкото клонче в него мисли. Някой ще каже: – Как може дървото да мисли? – Не виждаш ли, приятелю, че цялото дърво е отрупано с плодове? Плодовете са резултат от неговата мисъл. А ти, приятелю, имаш ли плодове? – Не, аз нямам плодове, аз имам много проблеми.

Из „Разговорите на Мъдреца
със своето Сърце“

Наблюдавах моите любими пчели. Идва съседът и ми казва: Пак ли наблюдаваш твоите глупави пчели? Чудя се – казва съседът ми, – цял живот се трудят, а после умират. И ти ще оглупееш като тях. Днес има нова наука, наука на безгрижието. – Казах на съседа си: Не виждаш ли чудото. От цветята те вадят слънцето. Това е Мъдрост, приятелю. – Каза съседът ми: Аз мога да извадя от моята маза нещо по-съществено. Остави цветята и слънцето, аз ще ти извадя една чудна ракия. – След малко прехвръкна една пчела и моят съсед се уплаши. Казах му: Знаеш ли какво ти каза пчелата? Тя ти каза: Очакват те прекрасни тревоги. – И каза съседът ми: Че аз имам тревоги откакто се помня. – Така съседът ми си тръгна щастливо по своя собствен път. После пчеличката дойде до ухото ми и ми прошепна: Мислиш ли, че вразумихме твоя приятел? – Казах ѝ: Да убедиш човека в разумното, това е най-трудното нещо на света. – И отвърна ми пчеличката: Поне опитахме.

Из „Разговорите на Мъдреца
със своето Сърце“

За първи път видях кокиче, което плува. Гледах го и не вярвах на очите си. Срещнах съседа си и му казах: Видях един изключителен плувец, видях как едно кокиче плува. – Съседът ми каза: Кокичетата никога не плуват. – Казах му: Това кокиче плуваше. – Съседът ми каза: В коя посока плуваше, защото то не може даже да се движи. – Казах му: Кокичето плува в свои собствени води, в собствената си Светлина. Неговите води са чисти и прозрачни и оттук то е извлякло белия си цвят. Какъв чуден плувец, какво ще кажеш? – Съседът каза: Че тогава и аз плувам. Аз също плувам в своя свят, заобиколен от тревоги. – Казах му: Кокичето каза, че всеки плува в свои води. Всеки плува в своя си свят. Но не това е важно. Важното е да изплуваш. Важното е от тревогите на света да изтръгнеш своя бял цвят. Всеки, който е в този свят, има връзка със своите черни корени. Но освен това всеки има бяла душа. Който умее да плува в своите си води, той съхранява душата си. – И накрая съседът ми каза: Аз не мога да плувам в свои води. Не виждаш ли, имам жена и деца. И къща трябва да строя. Аз съм напълно зависим и затова не мога да плувам в свои води. – И тогава кокичето се намеси, и каза: Колко жалко, защото всеки, който не може да плува в свои води, се е отказал от душата си.

Из „Разговорите на Мъдреца
със своето Сърце“

Имаше лек ветрец и тогава успях да видя една малка тревичка. Гледах я, гледах я и не спрях да ѝ се възхищавам. Тревичката не спря да танцува и да се радва. Казах на съседа си: Истинският живот е постоянен танц и радост. – Съседът ми каза: Кой те научи на тези глупости? – Казах му: Ето тази тревичка. – Съседът ми каза: И аз танцувах преди време, но откакто паднах и си счупих носа, разбрах, че животът не е танц и радост. Каква радост виждаш в счупения ми нос? Всеки, който ме види, си навежда главата. Но все пак признавам си, че тогава бях пиян. Танцувах лудо и танцът ми счупи носа. – Тогава тревичката се намеси и каза: Ако искаш да танцуваш, трябва да бъдеш естествен. Който следва естеството си, животът му се превръща във вечен танц и радост. – Тогава съседът ми се ядоса на тревичката и ѝ каза: За какво естество ми говориш? Ако и ти беше изпила един килограм вино, щеше да се удавиш. – Тогава тревичката му отговори: Да следваш естеството си означава, че когато срещу тебе духа малкият вятър, ти трябва да танцуваш своята малка хармония. Когато срещу теб задуха големият вятър, ти трябва да затанцуваш своята голяма хармония. А ако вятърът те пречупи и прекърши, ти трябва да се завърнеш в своята вечна хармония. – И погледна ме моят съсед учудено, и каза: Що за странна философия е това? Нищо не разбирам от тази хармония.

Из „Разговорите на Мъдреца
със своето Сърце“

Наблюдавах тихата Мъдрост на листата. Харесах си едно листенце и много му се възхищавах. С всеки изминал ден то все повече зеленееше, растеше и се радваше на живота. То живееше в единство с дървото. До него имаше друго листенце, което не обичаше живота и дървото. И колкото повече време минаваше, толкова повече то искаше да избяга от дървото. И един път вятърът го духна и започна да го носи навсякъде. И съдбата му стана тежка. Ту се удари в камък, ту някой го настъпи. Пожълтя, състари се, грохна и накрая каза: Тежък е животът ми. – Повиках съседа си и му казах: Погледни чудната Мъдрост на листата. Погледни листенцето, което е на дървото. То сякаш вечно се радва. – Съседът ми каза: Остави ги тези глупости. Нямам време за листенца. До гуша съм в проблеми. Детето ми стъпило на корема, жена ми стъпила на врата. Остарявам и все повече изгубвам образа си. Много тежък е животът. – Казах на съседа си: Така е, защото не живееш като това листенце на дървото. – Тогава съседът ми каза: При всичките главоболия, които имам, остава ми само едно: да се кача на дървото и да заживея там. – И каза ми още съседът: Не можеш да ме излъжеш да живея като листо. Аз съм достоен човек. Имам си свой начин на мислене. Ще си устроя живота, както си знам. После ще науча и жена ми, и децата ми да си устроят живота. И накрая всички ще измрем. Животът завършва в гроба. Там няма никакви листенца. Това е моята философия. – И накрая казах на съседа си: Бъди жив и здрав, за да изживееш философията си. – Той се зарадва и отиде при своите проблеми.

Из „Разговорите на Мъдреца
със своето Сърце“

Наблюдавах едно славейче и се възхищавах на песента му. Сякаш слушах песента на Рая. То толкова много се радваше и пееше, че всичко това ми заприлича на Химн от Вечността. Песента му беше една чудна симфония на радостта. Повиках съседа си и му казах: Слушай каква омая, какъв възторг. Долавяш ли шепота на Вечността? – Съседът ми каза: Който пее, не работи. Не знам каква е тая птичка, нито искам да чувам крякането ѝ. Освен това тя ме дразни. Аз имам друга песен вкъщи. Ела да чуеш, три гладни гърла пеят. Ако не работя, ще умрат. – Казах на съседа си: И все пак животът е велика музика. Ти не чу ли малкото славейче, този велик певец? – Тогава съседът ми каза: Ако имаше един камък наоколо, щях да поздравя твоя певец. – Но когато погледнахме към славейчето, то си беше отишло.

Из „Разговорите на Мъдреца
със своето Сърце“

Повиках съседа си и му казах: Погледни какво велико слънце изгрява. След няколко часа ще вали прекрасен дъжд, а вечерта ще има един красив залез. И погледни теменужките в градината ми – каква красота! Велик е животът! – Съседът ми каза: След малко това това слънце така ще напече, че трудно ще се диша. После ще дойде прекрасният дъжд, който ще ми намокри всичко. За красивия залез да не говорим, защото по него време децата ми се завръщат от училище и почват да ми разправят колко лошо било в училище. И за теменужките да не говорим, защото с тях нито мога да нахраня семейството си, нито себе си. Тях даже и котката ми не ги поглежда. – И каза още съседът ми: Такава е реалността, такъв е животът. Чудя се как ти се радваш на живота, че го наричаш и велик. Мисля, че обезумяваш.

Из „Разговорите на Мъдреца
със своето Сърце“

Наблюдавах една пчеличка колко дълъг път извървяваше тя. Посещаваше толкова много цветя и все се завръщаше в своя кошер. Казах си: Каква велика Мъдрост, какво Тайнство, защото всичкият този труд се превръщаше в най-чудната храна за човека. Повиках съседа си и му казах: Какво ще кажеш за това велико Тайнство? И какво ще кажеш за тази Свещена храна – меда? – Съседът ми каза: Първо, никога не съм виждал велика пчела. Второ, щом не съм виждал такава пчела, няма и Тайнство. Аз разчитам само на очите си. И трето, ние от години наред ядем мед и жена ми и децата ми оглупяват все повече и все повече. Аз мисля, че ти не наблюдаваш реално живота. И мисля, че ти все виждаш нещо друго. А мен ме интересува само реалността.

Из „Разговорите на Мъдреца
със своето Сърце“

Съседът ми започна да си строи къща. Отидох при него и му казах: – Искаш ли да ти помогна? – Не, аз обичам да си върша работите сам. – Построи той една стая и на другия ден стените паднаха. Отидох и му казах: Искаш ли да ти помогна? – Съседът ми каза: Не, аз сам си разбрах грешката. Не сложих много цимент, исках да спестя пари. Сега ще купя много цимент и всичко ще е наред. – На другия ден съседът ми отново построи стените и всичко беше наред. А на следващия ден стените пак паднаха. Казах му: – Искаш ли да ти помогна? – Не – каза съседът, – аз съм независим. Аз си открих грешката. Не бях подредил камъните правилно. – И така много пъти съседът ми вдигаше стените и на другия ден те падаха. Но след много време най-накрая къщата беше издигната. Но съседът ми не желаеше да живее в нея. Попитах го: – Защо не искаш да живееш в нея? – Защото не искам да ме затрупа. Ето виж, спя си тук на двора, на пейката и съм много спокоен. А чистият въздух е толкова здравословен. – Казах му: Съседе, има много специалисти по къщи. Мога да ти покажа как се строи хубава къща на разумно място. – Съседът ми каза: Покажи ми. – Казах му: Ето, виж това дръвче. Виждаш ли тези птички? Там е тяхното гнездо. От десет години живеят в това гнездо. Никакви бури и дъждове не развалиха къщичката им. Тези птиченца винаги се радваха на живота и всякога пееха. А това там е най-голямата птичка, тя измайстори гнездото. Тази птичка е бащата. Само тя може да те научи как да си построиш къща. – Тогава съседът ми каза: Ти се шегуваш, нали? Защото как може тази малка птичка да ми забърка цимента, да ми подреди камъните и да ми сложи покрив? Никога не съм чувал птичка да строи къща. Ти си най-големият шегаджия, когото познавам. Пък ако ми даваш за пример къщата на птичката, сиреч нейното гнездо, тогава не ме познаваш, защото аз никога няма да живея в гнездо.

Из Книгата „Искри от Тишината“

Питаш: Защо имам толкова страдания? – Ето що рече Тишината: Ти имаш много страдания, приятелю, защото нямаш Съкровен живот. Когато страданието се сблъска със Съкровеното, се заражда Светлина. Съкровеното е скалата на живота. Страданието никога не може да устои на Съкровеното. Но ако ти си се отказал от Съкровеното, приятелю, тогава страданието се сблъсква с тебе. А ти сам по себе си нямаш какво да му дадеш. – Ето що рече Тишината.

Из „Искри от Тишината“

Словото е Слово само когато изтича от Тишината. Слово, което не изтича от Тишината, разнася мрак. Тишината си има свой Дом. Този дом е наречен Съкровеното. Някои го наричат Душата. Други го наричат Неизразимото. Аз го нарекох Изворът, защото от този Дом извира Словото, което осветява съществата. Истинското Слово е напоено със Свята Тишина.

Из „Искри от Тишината“

Всички велики неща са родени от Тишината. Малката тревичка е израсла от Тишината. Наблюдавал ли си малкото изворче? То няма думи, но какъв говор има. То се е превърнало в ръка, която дава. Ето, това е истинското даване. Даващият не трябва да говори, за да не опетни Тишината. Не изгрява ли слънцето от Тишината на нощта? А цветята, приятелю, не са ли деца на Тишината. А откъде произлиза Мъдрецът? От Тишината, приятелю. Ето защо той носи в себе си Съкровени Слова. От тези Слова се раждат тревички, цветя, слънца и живата вода.

Из „Искри от Тишината“

Най-великото нещо в живота е да имаш истински приятел. Милиони години минаха, докато го открия. Той е по-тих от тревата, по-чист от водата, по-необятен от звездите, по-дълбок от всяка бездна, по-сияещ от всяко слънце. Той е далечен, недостъпен, неизмерим и същевременно по-близък от всичко на света. Този приятел е Сияещата Тишина. Той ми е дал най-скъпото нещо на света: той ми е дал гласа, но не за да говоря, а за да може той да говори. Но дори и той не може да изрази себе си. Неизразим е моят приятел, неизречен. Единственото място, в което оживявам, е неговата неизразимост. Който е познал това, става съкровеноизпълнен. Ето, това ми даде моят приятел.

Из „Искри от Тишината“

Знаеш ли къде живее пробуденият човек, приятелю? Пробуденият човек живее в Тишината. Пробуденият, това е живеещият в Тишината. Някой ще каже: – Там сигурно е много скучно, много неща липсват. – Ще ти отговоря, приятелю. В света на Тишината скуката е мъртва. В Тишината съществува едно велико, възвишено Единство. Ти казваш, че сигурно много неща липсват в Тишината. Прав си, приятелю, много неща липсват. Първото, което липсва, е бъдещето, защото този, който живее в Истината, няма бъдеще. Този, който се е слял с Истината, няма нужда от бъдеще. За него и миналото не съществува. Той няма нужда и от настоящия живот. Може да попиташ: – Ами как живее този човек? – Той също живее, приятелю, той живее в Живота. Той живее като Живот в живота и животът се учи от него. Това е Животът на чистия Дух, приятелю. Чистият Дух е тази Същност, която се е сляла с Бога. А този, който живее в Бога, няма нужда от бъдеще, от минало и дори от настояще. Нима мислиш, че Бог се нуждае от минало, от бъдеще или от настояще? Той превъзхожда всичко това. Бог се нуждае единствено от твоята Истина, от твоя Дух. И тези, които са открили Истината в себе си, заживяват в Царството на Тишината. А тези, които са се отказали от Истината, те все търсят бъдещето. Пробуденият никога не разчита на бъдещето. Той разчита единствено на Истината в себе си. Бъдещето не е нещо, което трябва да очакваш. Бъдещето не е нещо, което ще дойде. Не ти трябва бъдеще, приятелю. Това, което ти трябва, е Истината. И ако Истината е дошла в твоя живот, няма какво друго да дойде.

Из „Искри от Тишината“

Ти все обичаш нещо, приятелю, и все се разпиляваш. Единственото нещо, което трябва да обичаш, приятелю, това е Той – Единственият, Бъзлюбеният. Знаеш ли какво открих в Тишината, приятелю? Това, което открих, е че единствения, в когото се влюбих, това съм бил аз самият, защото Той е аз и аз станах Той. Това, което се получи в крайна сметка, е едно свято преклонение пред Живота. Може да попиташ: – Как да разбирам това? – Това не е за разбиране, приятелю. Това е нещо, което царува в моята Тишина. А ти трябва да го откриеш в твоята Тишина, защото Той, Който е Истината, живее във възвишеното, безмълвно Единство. Не разбирай това, приятелю, за да не го изпуснеш. Живей в Истината, без да я разбираш.

Из „Искри от Тишината“

Великите неща живеят и работят в Тишина. Само от Тишината се зараждат истинските неща. Например Божественото Сърце на човека ако бъде приучено да живее в Тишина, то ще се различава много от сърцето, което живее в своите желания. Първото Сърце се превръща в Свещен Храм, а второто сърце става храна за света. В първото Сърце се заражда възвишеното, а във второто сърце се съгражда смъртта. Първото Сърце люби Истината, второто сърце обича удоволствията. По пътя на удоволствията никой не може да съгради в себе си Свещения Храм. Човекът е изпратен на земята, за да се превърне в Храм. А в този Храм засиява Най-Древното Същество. И очите на цялата вселена се заглеждат в това Сърце. Древният иска едно единствено нещо от човека: Свещено Сърце. И тогава Той го превръща в Храм на вселената. Това е единственият, истинският, живият Храм. Този Храм е невидим Храм, но Бог заживява в него и чрез него осветява света и вселената. Всеки има сърце, но не всяко сърце е Храм, защото не всяко сърце познава Тайната на Тишината. Тишината е мястото, където умира всяко желание и всеки свят, за да се роди Този, Който е извън всеки свят и извън всяко желание. Не можеш да намериш Древния с желанията си, но можеш да Го откриеш с Любовта си. Твоето Свещено Сърце е твоята Любов, а твоята Любов – това е твоят Храм.

Из „Искри от Тишината“

Има най-различни видове очи: добри очи, лоши очи, красиви очи, щастливи очи, благи очи. Но знаеш ли кои са истинските очи, приятелю? Рядко се срещат истинските очи. Те произлизат от Същността на Древния. Това са очите на Тишината. Когато са отворени, те сияят безмълвно, като слънца. А когато са затворени, те са вглъбени в собствената си Тишина. Те са приучени да живеят в Тишината. Те се сливат с Тишината. Може да попиташ, приятелю, що е това Тишината. Тишината е Свещеният Дом на Древния. Тишината е Храмът на Древния. И всеки, който се е докоснал макар и за малко до този Храм, той придобива очите на Тишината. Тези очи имат специално наблюдение върху нещата и събитията. Тези очи не виждат света, не виждат събитията, но те имат способност да проникват в корените на нещата. Това са очи, които могат да наблюдават дори и това, което е отвъд вселената и отвъд причините на нещата. На древния език Ра Авинор тези очи са били изричани като Ахива Харама, което означава „Очите на Храма“. Много ангели и богове биха желали да имат тези очи.

Из „Искри от Тишината“

Знаеш ли, приятелю, къде се раждат истинските отговори на въпросите на живота? Истинските отговори, приятелю, се раждат в Тишината. Малцина са тези, които имат особен подход към Тайнството на Тишината в себе си. В този подход е скрит ключът на живота. Който няма този подход, той е изгубил ключа на своя живот. И той пита или себе си, или другите, но въпросите остават нерешени. Единствено в Тишината човек надминава себе си и другите. Тук човек достига до едно велико Безмълвие, а Безмълвието е мястото, в което изчезва всяка двойственост и всичко сътворено. И изведнъж се явява Духът. И тогава няма значение какво той ще ти отговори. Той изпреварва всеки отговор. Той носи със себе си есенцията на Покоя и ти изведнъж се успокояваш и се изпълваш с особен живот. В тази област на Тишината ти си се докоснал до това, което превъзхожда всеки отговор. Всеки, който е постигнал това, е станал същество на Покоя. А знаеш ли що е Покоят, приятелю? Това е най-дълбокият отговор на всички въпроси на живота. Тези, които са постигнали Покоя, те живеят във Вселената на Духа. А Покоят, това е тяхното Древно Сърце, Нероденото Сърце.

Из „Искри от Тишината“

Общувай с Тишината. Тя е твоят истински приятел. Ти казваш: Аз имам много лоши настроения. – Аз казвам: Там до тебе, приятелю, има една малка и чудна роза. Иди и потопи лошите си настроения в Тишината на розата. Който е направил това, от лошото му настроение не остава и следа. А знаеш ли защо става така, приятелю? Защото ароматът е сърцето на тази Свещена Тишина. Ароматът е есенцията на тази Тишина. Нищо не може да устои в Тишината. Няма такова лошо настроение, което да може да оцелее в аромата на тази Тишина. До теб винаги има една роза, приятелю. До теб винаги има една чакаща Тишина. И ако ти разбереш важността на всичко това, ти ще се приближиш до аромата на тази Тишина. В този свят всеки има до себе си една роза, но не винаги тази роза ще те чака, приятелю. Тя все още е до тебе. Приближи се. Оцени я, защото когато си отиде, ще бъде много късно. Когато тя си отиде, ти ще изгубиш живота си. А сега розата седи до теб и те очаква. Може би ще попиташ що е това роза. Това са условията около теб, приятелю. Има много същества, на които условията са отнети. А розата е днес все още до теб. И още нещо, приятелю. Знаеш ли, че този, който стои до теб и те обича, е роза, изпратена от света на Тишината? Много неща ни е дала Тишината.

Из „Книга за Слънцето“ от Авирохал

Ако искаш да погледнеш Слънцето в очите, трябва да погледнеш в себе си и да видиш своето собствено достойнство. Ако успееш да видиш достойнството в себе си, тогава в теб мигновено ще се образуват най-древните очи, слънчевите очи. И тогава можеш да Го видиш, защото Той е скрит в Слънцето. Той е Слънце в Слънцето. Щом си Го видял, след напускането на земния свят ти се завръщаш в Ослепителната Светлина на Слънцето. А тези, които нямат достойнство, те не могат да Го видят. И понеже не са живели достойно, те смятат, че тази Слънчева област е суета. Така те са образували своя земен начин на мислене и своя земен свят. Те и досега живеят в суета. А минаха вече милиарди години.

Из „Книга за Слънцето“

Знаеш ли каква е истинската цел на молитвата, приятелю? Молитвата е пътят, по който в човек се образува Слънцето. Да се молиш, това означава, че Слънцето на Слънцата ти е открило пътя към Себе Си. Молитвата е най-слънчевият метод на земята. Тя постепенно трупа Светлина в себе си, докато накрая се стигне до Центъра на Слънцето. Молитвата означава, че ти си част от Слънцето, приятелю. Не е ли това Откровение, приятелю? Не е ли това зов за завръщане, защото който не се моли, няма и да се завърне. Знаеш ли що е молитвата, приятелю? Това е Свещена енергия, която се е изтръгнала от Слънцето, за да дойде при теб и заедно с теб да се завърне в своя най-древен Център. Това е най-великата помощ, която е оказана на твоята душа. В древния език Ра Авинор ние сме нарекли тази помощ Ал Алахир, което означава Бялата Ръка. Никога не отхвърляй тази Ръка, приятелю, защото иначе всякога ще живееш в чужди светове. Бялата Ръка е тази, която образува твоя истинен път към дълбините на Слънцето. Ал Алахир – това е твоята Свещена съдба.

За скритата Мъдрост на Ал Хира

Попитал един всепризнат мъдрец Великия Несъществуващ и казал Му: О, Древний, има ли в моята околност по-мъдър човек от мен? – Тогава Древният му отговорил: Има, приятелю, но той е по-неуловим от слънце, потопено в дълбок мрак. Той се нарича Ал Хира. Но ти не можеш да разбереш неговото Учение и неговата Мъдрост. – Заинтригувал се мъдрецът и поискал с цялото си сърце да срещне Ал Хира. Тогава Древният му казал: Добре, ще ти помогна, макар че е много трудно да го намериш, защото той е скрит дори и от самия себе си. – Дал Древният един ключ на мъдреца по пътя му към Ал Хира. Много време минало и най-накрая мъдрецът открил Стареца Ал Хира. Когато се приближил до него, той го попитал: Знаеш ли защо идвам при теб? – Ал Хира му отвърнал: Този, Който те изпраща, знае. А ти и аз не знаем. Но аз знам едно нещо: ти си научил много неща и те не са ти от полза, и затова си все още търсач. Не си съумял да се слееш с търсеното. Това, което ти е попречило, е твоята мъдрост. Твоята мъдрост трябва да се превърне в незнание и смирение. Само при тези две условия търсачът в тебе ще изчезне. Дълбочината на Древния се нарича незнание. А твоето смирение е онази врата, чрез която можеш да възприемеш вечно новия живот, излизащ от това незнание. – Смутил се мъдрецът и попитал Ал Хира: – И все пак ти можеш ли да ме научиш на нещо? – Моето Учение не е за тебе, но ела няколко дена с мене, за да ти покажа нещо. – Тръгнали те, наложило се да поплуват малко във водата и стигнали до една лодка, в която имало осем бедни рибари. Качили се двамата в лодката и след малко Ал Хира пробил голяма дупка в лодката. Бедните рибари започнали да плуват към една друга изоставена лодка, а не към брега, защото там живеели трима канибали. Тогава мъдрецът казал на Ал Хира: Как можа да отнемеш прехраната на тези рибари? – Тогава Ал Хира му казал: Ела да отидем до брега, имам още нещо да ти показвам. – Когато пристигнали на брега, изведнъж срещу тях изскочили тримата канибали. Но Ал Хира имал в себе си меч. Той първо се поклонил на канибалите и те помислили, че той се предлага в жертва. Те си прибрали оръжията и Ал Хира ги съсякъл. Мъдрецът като видял това, хукнал да бяга. Не искал нищо да знае за тази Мъдрост. Когато се прибрал в дома си, той се помолил на Древния да му обясни що за Мъдрост е това. И тогава Древният решил да му отговори: Велика е Мъдростта на Ал Хира, защото окото му вижда в невидимото. След два часа при бедните рибари щеше да има 12 разбойника, които планираха да ги убият, но пробитата лодка спаси живота им. След два часа на брега щеше да пристигне лодка с 30 деца. Всички деца щяха да бъдат изядени заедно с техния учител. Но велико е окото на Ал Хира. Той уби трима и спаси тридесет. А децата са новият живот. – Сега разбирам всичко – рече мъдрецът. – Ще мога ли отново да открия Ал Хира? – Няма да можеш, защото Старецът Ал Хира напусна местността.

Мястото на съвършенството

Извикал Мъдрецът Изавод своите трима любими ученици и ги попитал: Къде живее Слънцето? – Първият ученик отговорил: Слънцето живее в света на собствената си светлина. То има способност да огрява самото себе си. – Вторият ученик казал: Слънцето вечер живее в мрака, а през деня в светлината. Слънцето е странник, то живее в два свята. – Третият ученик казал: Слънцето живее в Небитието. Това е едно особено място – мястото на Истината. Световете, които посещава Слънцето, са само знаци – места на посещението. Слънцето е изгряващ лъч в тези светове, за да могат те да се завърнат в своето Небитие. Слънцето излива живота си в тези светове, за да им даде силата на завръщането. Слънцето ни дава живот и чрез този живот то ни дава сила, чрез която да се завърнем в съвършенството. Световете са местата на несъвършенството. Слънцето е посредникът. Слънцето разкрива нашия път. Ние трябва да се завърнем на това особено място, наречено Небитие. Истинското Слънце живее в Истината – мястото на съвършенството.

Приказка за двете камъчета – слънцеподобното и богоподобното

Имало две братчета. Те били много специални братчета. Това били две малки камъчета. От известно време те живеели върху един голям камък, казано по друг начин те живеели на сухо. Преди това те живеели под водата заедно с големия камък. По времето, когато живели във водата, те винаги били чисти и засмяни. А сега изведнъж се оказали върху този голям камък и на сухо. Много разсъждавали двете камъчета върху това, къде е отишла водата, но нищо не могли да решат. Водата все я нямало. Едното камъче казало: Как жестоко грее това слънце, направо ме вбесява. То сякаш иска да ме унищожи. – Другото камъче казало: Аз искам да приличам на слънцето. Колко хубаво грее, как топли и колко е кръгличко. Толкова много искам да приличам на това слънце. – Така двете камъчета направили своя избор. След малко завалял проливен дъжд, придошла реката и повлякла двете малки братчета. Започнали те да се блъскат по своя дълъг път. Тук се блъскали, там се блъскали, сякаш страданията нямали край. След дългия път на страданията те се срещнали. Едното камъче станало още по-ръбато, защото то успяло да съхрани своето недоволство. Другото камъче било мекичко, кръгличко и почти светело като слънцето. То сякаш пеело. То било много щастливо от своя избор. Докато камъчетата се гледали и разговаряли, едно малко момиченце клекнало до тях и си взело слънчевото камъче в ръце. Тогава другото камъче се развикало: Защо не ме взимаш и мене? Не виждаш ли, че и аз съм красиво камъче? – Момиченцето хукнало да бяга с красивото камъче, а лошото камъче останало само и започнало да плаче. Плачело камъчето, чак шум вдигало. Тогава се явил Бог и му казал: Не плачи, дете Мое, скоро ще има още един прилив. Реката ще бушува. От тебе искам само да танцуваш. Танцувай като полудяло и Аз ще те направя най-красивото камъче. – Малкото камъче решило да изпълни Божията заповед. То започнало да танцува лудо във водата. Първо водата го увлякла, после то увлякло себе си в танца. Хвърчали ръчички и крачка, хвърчали косички и очички. Сърцето му биело като лудо в този необикновен ритъм на живота. Така злото и недоволството напуснали това камъче. Станало чудо – то станало богоподобно. Дошло малкото момиченце и си го взело. И отново се събрали двете камъчета заедно. Така завършва нашата приказка за камъчетата. Едното камъче било слънцеподобно, другото камъче било богоподобно. Малкото момиченце често се вглеждало в камъчетата и все не могло да разбере разликата. Веднъж момиченцето се помолило на Бога Той да му я разкрие. Тогава Бог му казал: Слънцето всякога тъгува за богоподобието, защото то не само изгрява, но и залязва. А богоподобието е вечен изгрев. Ето защо слънцето се е превърнало в око, което търси своето богоподобие. – Така завършва нашата приказка. Но дали и ние, хората, ще открием своето богоподобие, защото често светим, но и залязваме. Богоподобието ни очаква.

Из Книгата „Древният Път“

Има едно велико качество в човека. Има едно сияещо качество в човека. Има едно рядко качество в човека. Има едно чудодейно качество в човека. Има едно върховно качество в човека. Има едно невидимо качество в човека. Ако Древната Мистерия би позволила това качество да стане видимо, слънцето би се натъжило, небесата биха се развълнували, вселената би заплакала. Това Свещено качество е станало видимо в Древността само един път. Това се е случило в Древната Слънчева Раса. След като това качество е станало видимо, всичко съществуващо и несъществуващо е заплакало. Така се е родила водата. Дори и Хаосът е заплакал. На древния език Ра Авинор това тихо и стаено качество в човека е било наречено Алмотахира. То означава Истинолюбие. Но успяха да го съхранят само Боговете, а те успяха да го предадат само на Избраните. Но кои са Избраните? Избраните са тези, които изоставиха света и човека и станаха Богочовеци. Избрани станаха тези, които трябваше да придобият друго подобно качество. Това качество е Алматарая. То означава способност за Безмълвие. Само владеещият своето Безмълвие може да придобие правото на Истинолюбие.

Из Книгата „Древният Път“

Ти искаш да си намериш Учител, приятелю. Ти жадуваш за Учител. Целият ти стремеж търси Учител. Сърцето ти мисли за Учител, душата ти е устремена към Учител. Ти целият си се превърнал в търсене. Но има само един единствен Учител, приятелю, и ти никога няма да Го намериш със своето търсене. Великият Учител не слиза върху търсенето. Великият Учител слиза при Истинолюбието. Ето защо търсещите са изгубили пътя си. Само Истинолюбивите имат Учител. Самото Истинолюбие е твоят Учител, приятелю. Но не си мисли, приятелю, че твоето Истинолюбие е крайната ти цел. Има Древни същества, които придобиха Истинолюбието преди да се роди вселената и преди да бъде човекът. Нека твоето Истинолюбие те заведе при Великото Истинолюбие. Това е най-древното пожелание, което съществува. Защото всяко Истинолюбие трябва да открие своя Старец.

Четири чудни мнения

Три теменужки спорили. Те спорили по въпроса, кое е най-щастливото време за едно същество. Само една малка теменужка, която стояла до тях, не спорела, само мълчала и слушала. Но трите теменужки усърдно спорели за най-щастливото време. Първата, най-очарователната, казала: Най-щастливото време за едно същество е неговото детство. В детството очите всякога са пълни с щастие. Детството, това е реална приказка за щастието. – Тогава се намесила втората теменужка. Тя била красива като богиня. Тя казала: Най-щастливото време за едно същество е неговата зрялост. Чрез зрелостта виждаш разумно и можеш да оцениш щастието. Зрелостта е времето на плодовете, времето на сбъднатите мечти, времето на романтиката, времето на морския полъх, времето на щастието. – Дошъл ред на третата теменужка. Тя изглеждала замислена и малко тъжна. Тя казала: Най-щастливото време за едно същество е старостта. Само старостта може да гледа мъдро на нещата. Старостта, това е опитът на душата, това е целият опит, който обхваща и детството, и зрелостта. Старостта прилича на залез, който е пред очакване за едно ново и велико сливане с Бога. Старостта е очакване на новия изгрев. – Тогава се намесила най-малката и самотна теменужка. Тя казала: Щастие има само по едно време. Това е времето на Тишинолюбието, това е времето, когато Тишината и Любовта са в единство. – Ето четири чудни мнения. Кое ли от тях е най-вярното?

Из поезията на малката пчеличка

Земята, която ми позволява да вървя по нея. Водата, която ми позволява да пия от нея. Въздухът, който ми позволява да дишам от него. Слънцето, което ми позволява да се грея на неговите лъчи. И щях да забравя най-важното. Цветенцето, което ми позволява да надничам в него. Не е ли това Всемирната Любов?

Из поезията на малката пчеличка

От всичко най-много обичам цветята. Всяко цветенце е мой дом. Всяко цветенце ми позволява да се взирам в неговата душа. И когато докосвам душата на цветята, аз чувствам себе си като озарена същност. Знаете ли от къде е произлязъл медът, който ви нося? – От душата на цветята. Вие може да кажете: Нима цветята имат душа? – Аз бих казала: Нима медът няма душа? Медът е душата на цветята.

Из Книгата „Древният Път“

Истинолюбието, това е Пътят, по който се завръщаш в своя собствен Център. Да пристигнеш в своя собствен Център – ето великата победа над двата свята. Ето великия успех, стигнал си до Върха. Но има Свещено правило: стигнеш ли до Върха, не спирай, защото зад Върха има спотаен друг Център. Този спотаен Център е именно Древният Път.

Из Книгата „Древният Път“

Следвай Истинолюбието и то ще те заведе при твоята душа. Следвай Истинолюбието и то ще те заведе в твоята дълбочина. Следвай Истинолюбието и то ще те изведе извън времето. Ти си капка, която трябва да придобие погледа на Океана. И дори когато погледнеш в Океана, ти ще си имаш свой личен Път и своя лична Любов. Но те ще принадлежат на Океана и изведнъж ще разбереш, че Океанът е пожелал да има като твоя Път и като твоята Любов. Живеейки в Океана, ти пак ще живееш във времето, но то няма да може да те докосне, защото твоето време съвпада с Вечността на Истината.

Из Книгата „Древният Път“

По много пътища си вървял, приятелю. Ето това е причината за твоите страдания и нещастия. Един единствен е Пътят, приятелю, и само Истинолюбието отвежда в него. Да бъдеш отведен, значи да се докоснеш до Древния Път. Да бъдеш отведен, значи да се потопиш в Древния Път. Да бъдеш отведен, значи да засияеш в Древния Път. Докосването става със сърцето. Потапянето става с душата. Засияването става с Духа. Щом си навлязъл в Древния Път, ти вече не си звезда, която търси своето слънце. Ти си Слънце, което служи на Древното Слънце. Ти си Слънце, което служи на Скритото Слънце. Ти си вече Слънце от Древния Път.

Из Книгата „Древният Път“

Да следваш Истинолюбието, това значи да откриеш себе си. Който е открил себе си, трябва да направи още една крачка. Той трябва напълно да се изгуби. Умението да се изгубиш е велико умение. Който е съумял да се изгуби, е бил намерен от Древния Път. Той вече е едно с Древния Път. А който е едно с Древния Път, той има особен изглед. Той не прилича нито на жив, нито на мъртъв. Той е като сянка между живите, но тази сянка превъзхожда и най-дълбокия живот. Тази сянка съществува като никой, като нищото. Но това нищо държи в ръцете си всичко. Никой не познава тайната на тази сянка. Но едно нещо може да се каже за нея. Слънцето и всички ослепителни Светлини изгубват блясъка си, когато тази сянка застане всред тях. Тази сянка живее всред хората под формата на Мъдростта. Но колко хора са успели да я уловят? Не са успели да я уловят хората и затова тя е незабележима.

Из Книгата „Древният Път“

Истинолюбието е най-древният Път в съществуванието. Истинолюбието е най-красивият Път в съществуванието. Истинолюбието е най-достойният Път в съществуванието. Истинолюбието е най-мистичният Път в съществуванието. Но докъде води този Път? Това е Мистерия и за самите Избрани. Всички Избрани пътуват към едно единствено място: те пътуват към величието на една неведома Бездна. Тази Бездна е самият Древен. Когато Избраните попаднат в тази Бездна, те придобиват това, което на древния език се нарича Аар Олахир. Това значи „Всичко е Светлина“. За Избраните тъмнината е като ден. Те вече имат способност да подбуждат тъмнината в себе си да свети. Тъмнината е най-реалната Светлина. Но това знаят само Посветените и техният Баща – Древната Бездна.

Из Книгата „Древният Път“

Истинолюбието е Пътят, по който се увеличава възторгът. Истинолюбието е Пътят, по който се увеличава стремежът. Истинолюбието е Пътят, по който се увеличава Огънят. Щом Огънят постоянно гори, човекът се възвръща при своя Велик Баща – Незримият Огън. Огънят е вложен в човека. Огънят е даден на човека. От човека се изисква умението да изгори себе си и в него да остане само едно единствено нещо: Древният Път.

Из Книгата „Древният Път“

Никой никога не може да извърви Древния Път. Никой никога не е извървявал Древния Път. Човек може само да се слее с Тайната на Древния Път. Истинолюбието е това, което води до сливането. Оттук нататък Посветеният няма Път. Оттук нататък Посветеният заживява в Безпределното, защото Древният му се е усмихнал завинаги. Тази Усмивка превъзхожда всичко сътворено и несътворено. Ето защо за Древния е казано: „И Усмивката Му превъзхожда вселената.“ Много са тези, които са видели Светлината Му, но малко са тези, които са видели Усмивката Му.

За Началото на началата

Попитал Старецът Ор Валир своите любими ученици: Кажете ми кое е Началото на началата. – Първият ученик казал: За мен Началото на началата се състои в това постоянно да се стремим. – Вторият ученик казал: За мен Началото на началата се състои в това постоянно да се молим за помощ от Бога. – Третият ученик казал: За мен Началото на началата се състои в това постоянно да мислим. – Четвъртият ученик казал: За мен Началото на началата се състои в това постоянно да светим. – Петият ученик казал: За мен Началото на началата се състои в това постоянно да горим. – Разбира се, всеки бил прав за себе си, но накрая учениците попитали Стареца Ор Валир: – Кое е Началото на началата? – Началото на началата, Синове мои, е скрито във величието на търпението. На търпението се крепи съществуванието на цялата вселена. В търпението всеки придобива своя устой, своята вярност, своята Светлина. Търпението е крепост в крепостта. Който има търпението, той ще види и разбере неговото величие. Във величието на търпението узрява Единственият, Който е Началото на началата.

Плодът на търпението

Да имаш търпение, значи да имаш разбиране. Да имаш разбиране, значи да имаш дълбочина. Да имаш дълбочина, значи да видиш Бога. Да видиш Бога, значи да се слееш с Него. Да се слееш с Него – ето това е плодът на търпението.

Търпението, което се превръща в Храм

Що е търпението, приятелю? Търпението е Изначалната Вода. Търпението е Праводата на живота. Търпението е преди световете. Преди да се родят световете, беше търпението. Тези, които го съхраниха, и досега живеят във Всевишния. Тези, които не успяха да го съхранят, скитат в световете. Те все търсят нещо, все гледат, все искат нещо да видят. Но не знаят, че търпението е огледалото на Любовта. Само в това огледало се оглежда Бог. Търпението е лесно постижимо. То е нещо, което се изработва. Така както тухла по тухла се съгражда къщата, така се съгражда и търпението. Ето защо ни е дадена молитвата. Молитвата е, която ще съгради търпението. И тогава Бог ще влезе в Своя Дом, защото търпението е Дом на Бога. Слава на този, в който Бог е намерил Своя Дом, защото този Дом е вече Храм.

Из Книгата „Древният Път“

Много хора търсят празник в живота. И празнуват, празнуват, но не това е празникът. Много хора тъгуват в живота. Тъгуват, тъгуват, но не това е тъгата. Знаеш ли що ще ти кажа, приятелю? Празник има само за Истинолюбието. Истинолюбието е вечен празник. А ако искаш да тъгуваш, има една разумна тъга. Тъгувай единствено по изгубеното Истинолюбие. За нищо друго, приятелю, не си разпилявай тъгата. И тогава тъгата ще се превърне в радост, радостта – във вечен празник, а вечният празник в нещо неуписуемо. Това неописуемото, ето що е Истинолюбието.

Из Книгата „Древният Път“

Аз странствах много из целия свят. Видях величествения грохот на водопадите. Видях могъщи вулкани. Видях чудните пирамиди. Видях великолепието на храмовете. Видях много поклонници в молитва. Видях много служители на Бога. Видях и чух много песнопения за Слава на Всевишния. Но не бях видял, че до моя дом живееше Старецът Алтодор. Той беше тих и сияещ Старец с очи като слънца. Но той много не обичаше да говори. Все пак аз успях да споделя с него възхищенията си от всичко, което съм видял. Разказах му всичко и той се радваше като дете, което е чуло най-хубавата приказка. Като го гледах, аз разбрах, че съм спечелил сърцето му. Накрая Старецът Алтодор се усмихна и ми каза: Приятелю мой, всички тези възхищения са възхищения, които угасват. Те принадлежат на сътворения свят. Има друго възхищение в живота. То никога не угасва, защото е несътворено. Това възхищение надминава всички светове. Към него се стреми цялата вселена. Това е наречено Истината. Но малцина са тези в света, които се възхищават от Истината. Но все пак аз съм виждал такива хора в сътворения свят. Тези хора имат особен образ. – Тогава аз попитах: От какво е съставен техният образ? Как изглежда този образ, на какво прилича? – Старецът Алтодор ми каза: Този образ, приятелю мой, е наречен устрем. Това е неговото име.

Из Книгата „Древният Път“

Ти искаш да празнуваш, ти искаш да се радваш. Ти искаш да тържествуваш, ти искаш да си блажен. Ти искаш да си щастлив, ти искаш да си благословен. Ти искаш да общуваш с Истината. Всичко това, приятелю, се намира в Чистотата. Само на Чистотата е дадено да пие от водата на Истината. Може би си чувал много неща за Чистотата. Но каквото и да си чул за нея, нищо не може да се сравни с нея. Чистотата, това не са знанията за нея. Чистотата е Същност, а Същността е самата Истина. Чистотата е Древният Път, приятелю.

Из Книгата „Древният Път“

Има един Път, който може да ни заведе при Истината. Има един Път, по който ние можем да познаем Истината. Има един Глас, който умее да ни ръководи в този Път към Истината. Кой е този Глас, къде се намира той? В нас има безбройни гласове. Тогава как да открием този единствения Глас? Къде е скрит този Глас? Защото мисля си, че съществата във вселената са го изгубили, макар че по някакъв начин всички същества се движат към Истината. Този Глас е дълбокото място в човека. Но може ли сам човекът да проникне дълбоко в себе си. Учението за Древния Път ни казва, че всеки, който се съсредоточи в потънкостите на Истинолюбието, той се завръща в своето Свещено Сърце. Това е всъщност дълбокото място. Що е Свещеното Сърце? То е Древният посланик на Гласа – Гласа на Истината. Истинолюбието е Пътят към това Свещено Сърце. И това всъщност е най-древният Път. Но хората продадоха сърцата си. Те ги продадоха на други гласове, на други светове. Но няма утеха за тези, които са напуснали своето Свещено Сърце. Няма мир за тези, които са напуснали Древния Път. Едно единствено послание има във вселената и то се нарича Истинолюбие. На това качество се покланят не само разумните хора, а и ангелите, висшите същества, Боговете и дори самият Древен.

Из скритата поезия на Амвора

Странствай навътре, велика Душа. Странствай навътре, докато изчезнеш напълно. Да изчезнеш напълно, значи да намериш това, което всякога си търсил. Само когато изчезнеш напълно, в теб се заражда скритата Ослепителна Светлина. При това условие ти няма дори да познаваш себе си. Но тази Ослепителна Светлина ще се познава в тебе. Тя е господарят на себепознанието, а ти си само нейният дом.

Из „Архивите на Сърцето“ от Ал Харая

Едно от най-големите чудеса на живота е Сърцето. Друга по-дълбока Тайна е придобиването на Чистотата на Сърцето. Но има още по-дълбока Тайна на Сърцето. Това е моментът, в който Окото на Бога се вселява в Чистото Сръце. Тогава Сърцето става Божие Око. Тогава Сърцето вижда безчислени Тайни и се обогатява от всяко видение, дори и от най-малкото. Ако Сърцето види клонка, то вижда Замисъла на Бога, защото всяка клонка с всичките си малки клончета са пътища към Него. Когато Сърцето види птичка, то вижда полета на Бога. Когато Сърцето види цветенце, то вижда красотата на Бога. Когато Сърцето види вода, то вижда мекотата на Бога. Когато Сърцето види скала, то вижда твърдостта на Бога. Чистото Сърце навсякъде вижда Бога. Няма по-голяма Тайна от тази.

Ние сме създатели

Ние сме тези, които зараждаме бъдещето в себе си. Ние сме тези, които зараждаме ангелите в себе си. Ние сме тези, които зараждаме падението в себе си. Ние сме тези, които зараждаме величието на Бога в себе си. Когато сме търсачи, според духа на търсенето ние създаваме бъдещето в себе си. Когато любим доброто, ние създаваме ангелите в себе си. Когато любим злото, ние създаваме падението в себе си. Когато любим Истината, ние създаваме Бог в себе си. Как можем да познаем Бога в нашия свят? Бог е познаваем в нашия свят само чрез величието на човека. Бог е познаваем в нашия свят само чрез великия човек. Великият човек, това е човекът на Истината. Той всякога е пътеводител към Истината.

В нас е вложено завръщането в Бога

Ние поглеждаме и казваме: Това е вода, това е птица, това е небе, това е слънце. – Ние поглеждаме, но не се вглеждаме. Всички тези неща са дихания на Бога. Всички тези неща са един проявен Бог. Водата е Неговият живот. Птицата е Неговият полет. Небето е Неговата душа. А слънцето е Неговият дух. Не е ли всичко това един друг свят – свят, изпълнен с Бога? Всички тези неща са вложени в нас, за да можем някога да се завърнем в Същността на Бога.

Чудната мъдрост на малката тревичка

Събрал Старецът Ухашима около себе си много цветя, защото искал да разговаря с тях. И наистина много цветя се събрали около него, дори и един магарешки бодил. Попитал ги Ухашима: Кой е начинът, по който се приближаваме до Бога? – Минзухарът казал: Аз мисля, че най-точният начин е постоянно да се взираш в Бога. – Розата казала: Според мен най-точният начин е любовта. Любовта е винаги близко до Бога. – После дошъл ред на лотоса. Той казал: Според мен най-хубавият начин за приближаване до Бога е целомъдрието. – После се обадила теменужката. Тя казала: Според мен най-хубавият начин за приближаване до Бога е скромността. – После дошъл ред на еделвайса. Той казал: Според мен най-хубавият начин за приближаване до Бога е мъдростта. – После дошъл ред на момината сълза. Тя казала: Според мен най-хубавият начин за приближаване до Бога е свещената сълза. Когато плача по този начин, аз се сливам с Бога. Ето защо аз винаги плача. – После дошъл ред на кокичето. То казало: Според мен най-хубавият начин за приближаване до Бога е смирението. – После дошъл ред на незабравката. Тя казала: Според мен най-хубавият начин за приближаване до Бога е никога да не Го забравяш, постоянно да Го помниш. – После дошъл ред на безсмъртничето. То казало: Според мен най-хубавият начин за приближаване до Бога е чистотата. Чистотата е единственото безсмъртие. – После дошъл ред на магарешкия бодил. Той казал: Според мен най-хубавият начин за приближаване до Бога е бунтът. – Тогава всички цветя се разсмели от все сърце. Дори и една малка тревичка, която стояла до него, започнала да се смее. Дори и Старецът Ухашима се усмихнал и казал: И срещу кого ще се бунтуваш? – Тогава магарешкият бодил отговорил: Има само един единствен бунт. Той е разумен бунт. Той е насочен изцяло срещу мене. Този бунт ще разруши най-големия ми враг. Това е собственото ми недоволство, защото моето недоволство ми показва, че нещо ми липсва. От това недоволство произлязоха и моите бодили. Но моят бунт е разумен, аз ще превърна всички бодили в светлина. Това е пътят, който съм избрал: бунтът. – Всички цветя слушали замислено бодила. Дори и Старецът Ухашима бил замислен. Само малката тревичка се смеела, чак сърцето ѝ щяло да изскочи. Всички я гледали с учудване. Старецът я попитал: – Какво имаш да ни кажеш? – Аз живея много години до този бодил и от бунта му няма никакви резултати. Аз забелязах, че от този бунт бодилите му се увеличават. А светлината му не само че не се увеличава, но въобще я няма. Искам на всички да ви обясня: какъвто и да е бунтът, дори и да е разумен, по своята същност той е отричане на нещо. Всеки, който отрича нещо, независимо дали външно или вътрешно, той не може да се развива в светлина. Моят житейски опит ме е научил да живея с приемане и безмълвие. В живота ти може да идват големи ветрове и урагани, може цял ден да вали проливен дъжд, може да има голям студ или жега, но приеми ги в своето безмълвие, в своята дълбочина и така те ще си отидат. Това е начинът да се приближим до Бога. Който може да приема урагана, става по-силен от него. Някои могъщи дървета не приеха урагана и сега са повалени. Те се бунтуваха срещу урагана и ураганът ги погуби. Приеми дъжда и ще станеш по-силен от него. Дори той ще те очисти. Приемането е методът на Бога. Който приема всичко с любов, не се приближава до Бога, а живее в Него.

Пътят към Великата Незнайност

Има едно велико качество в човека. Има едно дълбоко качество в човека. Има едно качество в човека, което носи в себе си вътрешна сияйност. Това качество озарява сърцето, осветява ума, обогатява душата, обожествява духа. В това качество духът познава себе си чрез мистичен опит. В това качество е скрита неизтощима светлина. На един от най-древните езици в света това качество е изречено като Алмерава. Това приблизително се превежда като Смирение. Светът го е чувал. И другият свят го знае. Но и двата свята не обладават това качество. Тези, които са го внесли в света, не са нито от този, нито от другия свят. Това е качество, което превъзхожда миналото, надминава бъдещето и има едва доловима допирна точка с настоящето. Древните казват, че Алмерава е родена преди времето и преди вселената. И казват още Древните, че Алмерава предхожда дори и Светлината. Това качество е мостът към Великата Незнайност.

Ето що е Любовта

Ако имаш това, което не знаеш, ще имаш това, което знаеш. Ако имаш това, което не знаеш, ще имаш това, което си ти самият. Ако имаш това, което не знаеш, ти няма да можеш да съществуваш, но ще си Боговдъхновен. Ако имаш това, което не знаеш, ти ще си слънце всред звездите. Ако имаш това, което не знаеш, ти ще си чудо и за себе си, и за другите. Ако имаш това, което не знаеш, ти ще си път, по който няма да се движиш, но другите ще те търсят. Ако имаш това, което не знаеш, значи да си Сърцето на Незнайния. Ето що е Любовта.

Слава на Незнайния!

Не ти трябва знание, нито незнание. Не ти трябва любов, нито мъдрост. Не ти трябва добро, нито ти е нужно зло. Не ти трябва нито заблудена светлина, нито пробуждащ мрак. Не ти трябва нито този свят, нито онзи свят, нито другите светове. Не ти трябва нито екстаз, приятелю. Защо ти е пиянство? Не ти трябва и блаженство, приятелю. Нима искаш да живееш в затвор? Не ти трябва нищо съществено, приятелю, защото то лесно се преобръща в несъществено. Не ти трябва смърт, приятелю, защото след смъртта оживяваш. Не ти трябва и живот, приятелю, защото след него умираш. Едно единствено нещо ти трябва, приятелю. Това е Незнайният да заживее в тебе. Но ти, приятелю, никога нямаш думата по този въпрос. Единствено Незнайният решава. Дори и да си се превърнал в Светлина на Светлината, можеш лесно да угаснеш, защото единствено Незнайният решава. Слава на Незнайния! Слава на Незнания, че ме превърна в Свой Дом! Слава на Незнайния, че ми позволи да изрека тези думи, защото те не ми принадлежат. Всичко принадлежи на Незнайния. А що се отнася до мен, аз не Го познавам. Аз не знам дори дали съм капка от Неговия Океан. Само Той знае. Слава на Незнайния!

Търси Скрития, за да познаеш себе си

Кое е най-желаното същество в този свят, в онзи свят и във вселената? Кое е най-търсеното същество в този свят, в онзи свят и във вселената? Кое е най-близкото същество в този свят, в онзи свят и във вселената? Кое е най-любимото същество в този свят, в онзи свят и във вселената? Знаеш ли кое е това същество, приятелю? Това е Скритият. А знаеш ли що е Скритият, приятелю? Това е яснотата на нещата. Но ако имаш яснотата на нещата, Той пак ще остане Скрит, но ти ще познаеш себе си. Да познаеш себе си, означава да имаш душа.

Тайната на цветята

В този свят много хора подаряват цветя на жената. Те искат да спечелят нейното разположение. Но става така, че цветята увяхват, разположението се стопява, а Бог се отдалечава. Смисълът на цветята е скрит, приятелю. Ако искаш да поднесеш цветя, поднеси ги на Бога. Аз говоря за твоите вътрешни цветя, приятелю, и за техните ухания. Аз говоря за твоите добродетели, приятелю, и за техните ухания. Ако съумееш да поднесеш правилно тези вътрешни цветя, тогава ще видиш в жената душата на Бога. Това, което ще видиш, е това, което се нарича Богиня, защото позна тайната на цветята.

Среща със смисъла на живота

Има нещо велико, което се случва в живота на Търсача. Това е срещата. Има нещо чудно, което се случва в живота на Търсача. Това е срещата. Има нещо красиво, което се случва в живота на Търсача. Това е срещата. Има нещо необикновено, което се случва в живота на Търсача. Това е срещата. Има нещо примамливо, което се случва в живота на Търсача. Това е срещата. Има нещо необятно, което се случва в живота на Търсача. Това е срещата. Но коя е тази среща? Това е среща с Тайната. Какво се случва на тази среща? Това, което се случва, е само един Лъч от Тайната. Това е само едно Откровение, но Тайната си остава скрита. Важното е какво се е случило с тебе. Ти, приятелю, си станал част от Тайната. Ти си Тайна от Тайната. Ти осъзнаваш вече собственото си Тайнство. Това е среща, приятелю, защото в тази среща ти си видял смисъла на живота. От днес нататък ти си вече свободен. Ти вече не търсиш смисъла на живота, защото ти самият се превръщаш в смисъл за нещата.

Пчелите – просветлени души

Цветята живеят, за да покажат на своя баща – слънцето – чудния си аромат. Пчелите живеят, за да покажат на своя баща – слънцето – любовта си към аромата. Но що е това аромат? Това е неуловимото. Ние не го виждаме, но то съществува. Ние не го виждаме, но пчелите го виждат. Пчелите улавят аромата и го снемат на земята. Що за същества са пчелите? Пчелите, приятелю, са просветлени души. Но в този свят хората не знаят това. Те само познават меда, но медът не ги познава. Медът не може да се обновява с обикновените хора. Който може да се обновява с меда, става неуловим като аромата. Който познава тайнството на меда, той се завръща при своя баща – слънцето. Който съумява да се завърне при своя баща – слънцето, той става пчела – просветлена душа.

Неговият произход е Истината

Ако искаш да се одухотвориш, приятелю, не е достатъчно да се стремиш към това, не е достатъчно да жадуваш за това, не е достатъчно да живееш дълъг живот, не е достатъчно да си съзерцател, не е достатъчно да си здрав, не е достатъчно твоето мислене, не е достатъчно твоето странстване. Не е достатъчно, ако слушаш и най-чудната музика. Не е достатъчно, ако слушаш и най-великите проповеди. Не е достатъчно и това да си оптимист. Не е достатъчно и това да имаш до себе си Пророк. Не е достатъчно и това да си ясновидец. Не е достатъчно и това да имаш Велик Учител до себе си. Не е достатъчно и това, че има Бог. Потребно е само едно, приятелю: да бъдеш Велик Търсач. Ако си търсач, който пита: „Какво да търся?“, ти си една неузряла същност. Великият Търсач никога не пита. Великият Търсач няма никаква цел. Великият Търсач е първото и последното явление в тази вселена. Великият Търсач никога не пита за нищо, защото неговото търсене е толкова велико, че отговорите идват сами. Великият Търсач няма нужда от цел. Той е толкова погълнат от своето търсене, че целта сама идва. Великият Търсач не търси смисъла на живота. Смисълът на живота е вложен в самото търсене. Да си Велик Търсач, това означава да си изпреварил въпросите на живота, целта на живота и смисъла на живота. Да си Велик Търсач, означава да си Велик Пламък. Великият Търсач, това е явлението, което превъзхожда всички чудеса. Откъде се е родил Великият Търсач, откъде е дошъл? За него може да се каже само едно: неговият произход е Истината.

Храмовете на Истината

Много хора и същества търсят Истината. Хората не я намират, съществата не я виждат. И Боговете не са я намерили, приятелю. И запомни от Прастария Странник: Абсолютната Истина е недостижима. Хората, съществата и Боговете могат да сторят само едно: те трябва толкова усърдно да се пречистват, за да станат достойни за едно малко нейно докосване. Но това докосване е Свещено, защото от него се заражда най-красивото явление във вселената – вечният устрем, вечното търсене. Това е Сияещо явление във вселената, няма подобна на него красота. Разбира се, устремът няма да открие Истината, но животът става вечен, животът става безпределен. Но Истината живее във Великите Учители и във Великите Старци. Може да попиташ как така живее в тях. Но тези Святи Учители и тези Древни Старци са се превърнали в Дом за Истината. Истината дълго време си е търсила своя малък и Свещен Дом. И накрая го е открила във Великите Учители и във Великите Старци. Тези Учители и тези Старци са Великото Братство на всички светове, защото Истината се е ограничила в тях. Те са Храмовете, където Истината слиза.

Авор Хадара

За едно нещо в световете има много различни мнения и много, много гледни точки. Това нещо може да е простичко, а гледните точки да нямат край. Няма единно мнение за едно простичко нещо. Да вземем например едно малко изворче. Кой може да разреши този въпрос? Мухата има едно мнение, слонът има друго мнение, лястовичката си има свое мнение, пеперудата си има свое мнение; детето, майката, лекарят, ученият, здравият, болният, посветеният, летецът ще го види от свой ъгъл, слепият пък няма да го забележи. Дори ако съберем десетима учени, те ще имат десет различни мнения. Какво да кажем за слънцето, луната, звездите, защото и те си имат свое мнение. Ами демоните, ангелите, серафимите? Можем да изредим съществата от цялата вселена. Ще съберем милиарди мнения, но кой е верният отговор? Тези мнения няма да имат край. Щом този въпрос за малкото изворче не може да бъде решен, как може да бъде решен тогава въпросът, що е Истина? С Истината е още по-трудно, защото дори и тези, които я придобиват, не знаят отговора. Само Старците знаят отговора. Но те не могат да го изразят, защото не се е родил езикът, на който може да бъде изречено. Някои посветени наричат Истината „Съкровеното Съвършенство“. Но що е Съкровеното? Отново милиарди мнения няма да ни помогнат, защото Съкровеното е нещо, което никога не показва своя образ. Как можеш да опишеш това, което няма образ и за което не е роден език? И така: Що е Истина? По този въпрос мога да ви кажа само външния отговор и да ви чакам. А когато дойдете при Мене, вие сами ще бъдете отговора. И така: Що е Истина? Това е Безкрайност, която ражда нова Безкрайност. Зад новата Безкрайност се таи Неуловимост. – Но тогава какво да правим, Учителю, за да разрешим въпроса? – попитали учениците. Учителят казал: Няма нужда от отговор. Това, което се иска от вас, е едно и също и към изворчето, и към Истината. Едно единствено нещо се иска. В древния език това е наречено Авор Хадара. Това приблизително означава „Животрептящата Почит“.

Познай своята Незнайност

Къде е жилището на Истината? Някои казват, че тя живее в цветята. Други казват, че тя живее в търпението. Трети казват, че тя живее в слънцето. И още много мнения има. Например, че Истината живее в човека, в камъка, в океана, на небето, на звездите, в мравката, в тишината, във водата, в очите, в сърцето и навсякъде, където има живот. В действителност ли Истината живее на тези места? Не, приятелю, Истината не живее на тези места. Там, където Истината живее, нищо друго не може да съществува. Но къде е тогава жилището на Истината? Истината живее в Извънпределието. Тя е вродена във всички неща като Искра, като спомен. С тази малка Искра тя е запечатала себе си в нещата, но тя не живее в тях. Тази Искра сама трябва да се разгори. Тя трябва да се разгори до такава степен, че да изгори самата себи си. Така тя трябва да се превърне в Огън стихиен, Огън незнаен. В тази незнайна част на Огъня е жилището на Истината. Всеки, който е разпалил своя незнаен Огън и който се е превърнал в едно с него, той ще бъде докоснат по един незнаен начин от Истината. Така малкото Незнайно ще бъде докоснато от Великото Незнайно. Така малкото Незнайно ще подаде ръка на Великото Незнайно. Така се образува Вечното жилище. В това жилище живее Истината. Познаваш ли своята ръка, приятелю? Тази ръка е твоята Искра, приятелю. Тази Искра е твоята Незнайност, приятелю. Само твоята Незнайност може да те отведе при Незнайния. В Незнайния е скрита Ослепителната Истина.

Вечен Търсач на Необяснимото

Който е видял Истината, той се превръща в едно единствено нещо. Той се превръща във Вечен Търсач. Какво е видял тогава човекът? Той е видял Необяснимото и тръгва на Вечен път по следите на Необяснимото. Ако той би видял обяснимото, никога не би тръгнал на път. Но всеки, който е видял Необяснимото, е тръгнал на път завинаги.

Познавачът на Истината

Ако търсиш нещо, търси най-доброто. Ако търсиш звезда, търси най-ярката звезда. Ако търсиш добродетел, търси най-ярката добродетел. Любовта е най-ярката добродетел, тя обединява всички добродетели в едно. Ако влезеш в Храм, търси Сърцето на Храма, неговия Олтар. Ако си обикновен човек и търсиш приятел в живота, търси човек, който целият е Сърце. Ако си духовен човек и търсиш приятел, търси човек, който целият е Душа. Щом си Търсач, търси винаги най-доброто. То е центърът на твоя живот. Но има едно друго търсене. То се отличава от всичко казано дотук. В това търсене ти трябва да умреш, приятелю. Това търсене засяга най-дълбокия мрак. В това търсене Търсачът търси Истината, но се изгубва в мрак. Който съумее да се изгуби напълно в мрака и успее да се изтръгне от него, той е видял Лицето на Истината. Търсач е само този, който е видял Лицето на Истината. Само той има право да бъде служител на Истината.

Истинската награда

Радостта е твоята награда, приятелю, а скръбта е твоята привилегия. Животът е твоят дар, приятелю, а смъртта е твоят отдих. Работата е твоят дълг, приятелю, а мързелът е твоето наказание. Здравето е твоята светлинка, приятелю, а болестта е твоето неразбиране. А каква е наградата за будния? Той има само една награда, но тя изпълва живота му от единия край до другия. Тази награда е Любовта и тази Любов е неговото разбиране.

Истинският Търсач излиза извън вселената

Ако виждаш в мрака, значи си същество на Духа. Ако не виждаш в мрака, значи си човек. Но ти, който си извисен Дух и си видял Тайната в мрака, аз се питам за тебе, дете мое, дали ще можеш да видиш Тайната, която е скрита в Ослепителната Светлина, защото малцина са успели да я видят. И не това е последната преграда за търсещия Истината. Има още едно изпитание, приятелю, за търсещия Истината. Съществата на тази вселена не знаят нищо за това изпитание.

Едно Свещено качество

Има едно качество, при което човек вижда, но него не го виждат. Има едно качество в човека, чрез което той улавя Необяснимото. Има едно качество в човека, чрез което той разбира Неизразимото. Това качество е най-красивото в човека. Това качество е най-мълчаливото в човека. И понеже то не говори, благостта му идва на гости и му става приятел. Свещено е това качество. То е наречено смирение.

Съществува единствено Несъществуващият

Всички мислят за Този, Който е един и единствен. Всички се молят на Този, Който е един и единствен. Всички живеят за Този, Който е един и единствен. Всички се покланят на Този, Който е един и единствен. Всички любят Този, Който е един и единствен. Всички търсят Този, Който е един и единствен. Но кой е Този, Който е един и единствен? Този, Който е един и единствен, не съществува, приятелю. Той е отвъд съществуванието. Но когато мислят за Него, Той изпраща на мислещите един особен Лъч от Светлина, с която да го открият в Несъществуванието. На тези, които Го любят, изпраща един особен Лъч от Любовта си, за да Го открият в Несъществуванието. На тези, които Го търсят, Той им изпраща една особена Сила, за да Го издирят в Несъществуванието. На тези, които Му се покланят, Той им изпраща част от Своята Душа, за да Го открият в Несъществуванието. А на тези, които Му се молят, Той им дава Себе Си. И така, кой е Този, Който не съществува? Това е просто Несъществуващият. Но Той оживява в отношенията към Него. И това, което Той изпраща на тези отношения, е наречено Живот. Някои го наричат Смисъл, други го наричат Светлина. Но това са само Лъчите на Този, Който не съществува. Той е родил всички неща, но не съществува. И понеже Той не съществува, ние живеем.

Тишината е единствената,
която заслужава поклонение

Милиони същества в света се покланят. Едни се покланят на звездите, други се покланят на слънцето, трети се покланят на съдбата, четвърти се покланят на къщата си, пети се покланят на здравето си, шести се покланят на Бога, седми се покланят на хитростта си, осми се покланят на доброто, девети се покланят на дявола, десети се покланят на парите. Други се покланят на болестите: болестите така са ги превили, че се е образувал поклон. Исках да ти кажа, приятелю: светът е пълен с поклонници. И още много поклонници има, приятелю. Едни се кланят на идоли, други на алкохола, трети се покланят на живота, а други се покланят на смъртта. Както виждаш, приятелю, светът е пълен с поклонници – поклонник до поклонник. Може би си задаваш въпроса, дали и аз съм поклонник, приятелю. Да, и аз съм поклонник. Тишината е единственото нещо, на което се покланям. За нея мога да кажа само, че тя ме заведе при Истината.

Какво трябва да търси устремът на човека?

Какво трябва да направиш, за да намериш правия път в живота? Милиони мнения има по този въпрос. Милиони същества мислят по един или друг начин, но не са в правия път. Някои казват: За да си в правия път трябва да си щастлив. – В търсенето на правия път щастието е пагубно, приятелю. Други казват: За да си в правия път трябва да си добър. – С доброто не можеш да откриеш правия път, приятелю. Трети казват: За да си в правия път, трябва да си благодарен за всичко. – С благодарността не можеш да отидеш далеч, приятелю. Тя може само да увеличи твоята радост, приятелю. Тя дори произвежда енергия. Но нима радостните и енергичните хора в света са в пътя, приятелю? Не, те не са в правия път. Някои казват, че за да си в правия път, необходимо е да имаш вяра. Вярата е пагубна, приятелю. Погледни вярващите в света, приятелю. Нима това е правият път? Вярващите се радват, без да знаят, че вярата ги е погубила. Вярата е само едно търсене на опора. Такива хора дори и да намерят опора, остават далече от правия път. Други смятат, че за да си в правия път, е достатъчно да имаш търпение. В света има много търпеливи хора, приятелю, и някои от тях могат да издържат на какви ли не тежки изпитания. Но дори и те не са в правия път, приятелю. Къде се намира правият път, къде да го търсим, как да го открием? Разумният човек, любящият човек, мъдрият човек никога не търси правия път. Той е концентриран само в едно: Любов към Истината. Истината символизира пътя, приятелю. Тя е самият път. Който е намерил Истината, изведнъж разбира, че път няма. Истината е повече от пътя, тя превъзхожда пътя. Думата път няма реалност. Тази дума е само идея, само сянка. И затова милиони вървят в пътя, без да са в Истината. Само който има велика Любов към Истината, Истината му се саморазкрива. И така човешкият дух си отдъхва от идеята за пътя и всички пътища. Той си отдъхва, но не в световете, а в Реалността. Това отдъхване е наречено себепознание.

Истинското послание

Много послания са изписани в света: послания за живота, послания към народите, послания към човека, послания на съдбата, послания на звездите, послания за успеха, послания на цветята, послания за доброто. Ти ме питаш, приятелю, какво е моето послание. Само едно единствено нещо мога да ти кажа, приятелю. Истинското послание никога не е слово.

Историята на Прастария Странник

Странствах в различни светове и измерения. Странствах в живота, странствах и в смъртта. Странствах в здравето, странствах и в болестите. Странствах в много професии. Странствах в градовете на света и в градовете на отвъдното. Странствах в доброто, и странствах и в злото. Странствах в доброто, което е добро; странствах и в доброто, което е зло. Странствах в злото, което е зло; странствах и в злото, което е добро. Странствах под водата и над водата. Странствах в семейния живот, странствах и в пустинята. Странствах и между звездите. Странствах и в света на идеите. Странствах и в голямата светлина, и в големия мрак. Постоянно търсех Бога. Къде ли не съм бил, какво ли не съм бил? Какво ли не съм видял, какво ли не съм преживял? Странствах и в мира, и във войната. Странствах под земята, странствах и между ангелите. От милиони години странствам. И най-накрая Бог ми се откри. Какво ли не очаквах да видя, но това, което видях, изпълни с вечен смисъл моя живот. Оказа се, че странникът е Бог. Оказа се, че познах странника чрез странника. Оказа се, че познах Бога чрез самия Бог. Та нима има друг начин? Никой не може да познае Бога без Бога. Никой не може да познае Мъдреца без Мъдреца. За да познаеш Мъдреца в себе си, в тебе трябва да живее таен Мъдрец – това е самият Бог. И все още продължавам да странствам. И сега странствам в Съкровеното, и краят му не се вижда. И сега живея в света всред хората, но хората не ме виждат, не ме забелязват. Разбрах, че сякаш живея в друга вселена. И разбрах още, че хората не могат да влязат в моята вселена. И попитах странния Бог в себе си: Защо хората не дойдат в нашата вселена, във вселената на Съкровеното? Нима техният объркан свят може да ги радва? Вселената на свободата е до тях, а те не я виждат. – И каза ми странният Бог: Те имат преграда. – Попитах: Що е тази преграда? – Тази преграда е наречена, Сине Мой, любов към суетата. Тази суета е наречена светът. Не е ли справедливо всеки да странствува в това, което е избрал?

Кое е най-красивото нещо на света?

Кое е най-красивото нещо на света? Милиони мнения има по този въпрос. Едни казват: Очите на човека са най-красивото нещо. – Други казват: Звездите са най-красивото нещо на света. – Трети казват: Душата е най-красивото нещо на света. – Четвърти казват: Децата са най-красивото нещо на света. – Пети казват: Любовта е най-красивото нещо на света. – Шести казват: Книгите са най-красивото нещо на света. – Седми казват: Дърветата са най-красивото нещо на света. – Други казват: Цветята са най-красивото нещо на света. И още много мнения има за най-красивото нещо на света. За някои това е слънцето, за други това е дъждът, за трети това е планината, за четвърти това са птиците. И така могат да се изредят още плодовете, дарбите, скромността, търпението, радостта, залезът, картината на художника, музиката, делфините. И още много неща могат да се кажат. Например за някой красиво нещо е страданието, защото той смята, че в страданието душата се разцъфтява. За друг красиво нещо е адът, защото в ада той може да види себе си и с това виждане да избере правия път. Някои пък смятат, че болестта е красиво нещо, защото болестта не е нищо друго, освен постепенно събуждане на душата, която чрез това събуждане се завръща в своя Център. Други смятат, че борбата е най-красивото нещо на света, защото единствено в борбата със себе си можеш да познаеш своята истинска същност. В света наистина има много красота. Това са още трудностите, които пресътворяват човека, големите изпитания, които го предизвикват към извисяване, малките изкушения, които го предизвикват да стане силен и още големите изкушения, които пресъздават величието на духа в човека. Други смятат, че Мъдростта е най-красивото нещо на света. Според една древна Мъдрост колкото е по-голямо едно изпитание за човека, толкова по-голяма ще бъде красотата на неговата душа. Ето защо този свят е място на изпитания, и то за всяка душа. И не само човешките души страдат, но и животните и растенията също страдат, дори и цветята. Чрез страданията и изпитанията всяка душа ще се домогне до своята собствена красота, а това ще отведе душата до онази величествена и скрита красота. Ти ме питаш, Сине Мой, кое е най-красивото нещо на света. И ето, Аз ти казвам: Най-красивото нещо на света, това е незабележимата Святост, но дълъг е пътят до нея.

Единственото нещо, което трябва да се търси

Кое е това, което най-много трябва да се търси? Някои казват живота, други казват еликсира на живота. Някои казват разумността, други казват смирението. Някои казват мъдростта, други казват победата. Някои казват истината, други казват безкрайността. Някои казват търпението, други казват вярата. Някои казват душата, други казват тайната. Някои казват слънцето, други казват духът. Някои казват красотата, други казват дълбочината. Някои казват изяществото, други казват културата. Някои казват музиката, други казват подмладяването. Някои казват сиянието, други казват мистерията. Кое е това, което най-много трябва да се търси? По този въпрос има и особени мнения. Някои казват мрака, други казват смъртта. Някои казват страданията, други казват злото. Някои казват ада, други казват бездната. Някои казват удоволствията, други казват хаоса. Някои казват падението, други казват пъкъла. Милиони същества – милиони търсения. Едните търсят светлината, другите търсят мрака. Но този, който е намерил светлината, намерил ли е това, което търси? А този, който е намерил мрака, намерил ли е това, което търси? Тогава ученикът отново попита своя Учител: Кое е това, което трябва да се търси? – Учителят отвърна: Безименният. Защото само Той може да даде на душата неуловимия елемент. Безименният е единственият, който трябва да се търси. Не ще откриеш Името Му, но ще откриеш себе си. Не ще откриеш Името Му, но ще откриеш смисъла на своя живот. Не ще откриеш Името Му, но ще откриеш това, което надминава всичките ти мечти. Този, който е открил своя истински Баща, той става подобен на Истината. Той става подобен на безименната Истина. Единственото нещо, което трябва да се търси, е Безименният.

Гласът на Безкрая

Крилата не са създадени, за да летят, а за да прелетят до Него. Очите не са създадени, за да гледат, а за да Го видят. Сърцето не е създадено, за да чувства, а за да Го усети. Умът не е създаден да блуждае, а за да свети. Душата не е създадена, за да скърби, а за да сияе. Пътят не е създаден, за да вървиш по него, а за да откриеш себе си. Любовта не е създадена, за да живееш, а за да станеш божество. Тайната не е създадена, за да я откриеш, защото никой не е открил Тайната. Тайната е създадена, за да чуеш нейния Глас. Ще ме попиташ: Чий е този Глас? – Това е Гласът на Безкрая.

Ти си Мистерия

Ти живееш заради свободата си и ти умираш заради свободата си. Когато свободата дойде, ти нито ще живееш, нито ще умираш. Ето що е Духът. Ти се радваш заради свободата си и ти страдаш заради свободата си. Когато свободата дойде, ти нито ще се радваш, нито ще скърбиш. Ето що е Душата. Ти потъваш в светлината заради свободата си и тебе те пронизва дълбок мрак заради свободата ти. Когато свободата дойде, нито светлината ще ти е нужна, нито мракът ще ти е потребен. Ето що е Мистерия. Духът е син на Мистерията. Душата е дъщеря на Мистерията. Човекът е същество на света.

Алиар Рава

Знаеш ли, приятелю, кое е най-неизтощимото нещо на света или кое е това, което никога не се уморява? Някои казват животът. Да, животът е нещо, което постоянно тече. Това са милиони същества, милиарди същества. Кой може да ги преброи? Кой може да каже колко са снежинките във вселената? Кой може да каже колко са капките във всички океани и морета? Кой може да преброи всичките звезди? Кой може да преброи тревичките дори в нашия свят? Кой може да каже колко туптящи сърца са живели на земята от първите времена досега. Да, животът наистина е неизтощим. Но има нещо в Древността, което е повече от тази неизтощимост. Това е животът на Първата Слънчева Раса. Това е времето, когато хората са били Слънца. Това е времето на Боговете. Ако ги попитаме кое е най-неизтощимото, най-неуморимото нещо на света, те няма да ни кажат, че това е животът. Те няма да ни кажат дори, че най-неизтощимото нещо е изворът, нито дори пък слънцето. Още в Древността те са дали отговор на този въпрос. Древната Слънчева Раса е имала най-дълбоките и прости отговори на всички обикновени и необикновени въпроси. Когато попитали един от Великите Учители на Първата Слънчева Раса, който се наричал Авотар, означаващо на най-древния език „Врата на скромността“, кое е най-неизтощимото нещо на света, той промълвил само две думи: Алиар Рава – Неговата Милост. Това е отговорът на Първата слънчева Раса.

Там можеш да пристъпиш само
със своето отсъствие

Хората нямат очи. Посветените нямат Око. Мъдрите нямат Виждане. Къде ли е скрито Окото на Виждането? Ето какво ни е предадено за това. Тези, които са живели, те нямат Око. Тези, които са пребивавали в Светлината много времена и епохи, те също нямат Око. Само 24-те Прастарци имат частица от Окото на Най-Древния. Докато придобият тази частица от Окото на Най-Древния, те е трябвало да преживеят състоянието на Бездната. Преданието казва, че Бездната е съставена от Велика Тишина. Само 24-те Прастарци са оцелели в тази Велика Тишина. А за тези, които не са могли да издържат, е било създадено Словото и Вселената. Ето защо днес има много слово, много реч, има битие, има присъствие и кипи живот в цялата Вселена. Но това е животът, който е излязъл навън от Истинския Живот. Великита Тишина не приема хора и същества с битие и присъствие. В нея може да живее само този, който отсъства. Велик Дом е Тайнството на Древната Тишина.

Безмълвието е най-великата Реч

От много години учениците очакваха своя Учител. Атмосферата беше Божествена. Всички очакваха Великата Реч. Учителят Авазир беше в странство и днес се завръщаше. Всеки ученик беше запалил по една свещ. В Древността това беше символ, че Съкровеното е събудено. Наближаваше Свещената минута. Учителят Авазир застана в центъра, настана Свято мълчание, дори и пламъкът на свещите застина. Учителят постоя около 10 минути, без да каже нито дума. После се поклони и замина завинаги от този град. На неговото място беше оставен малък свитък, изписан на древен език. Учениците му го гледаха и се чудеха, но никой не можеше да го разчете. Тогава любимият му ученик, който се наричаше Алварон, изпадна в дълбока молитва и поиска Откровение за древните думи. И после Алварон преведе думите на Благословението. А на древния език Благословение означаваше Одухотворяване. Думите бяха следните: Безмълвието е най-великата Реч. Истинската Любов е мълчалива. Безмълвието е Безсмъртие. Да очакваш Безмълвието и да пожелаеш да се слееш с него – ето това е Древното Послание. Който очаква думите, той си създава светове и с това изгубва Реалността. Който очаква единствено Безмълвието, той превъзхожда световете и той се слива с единствената дума на Безмълвието. Тази дума е наречена Истина.

Нещото отвъд Безпределността

Милиони хора по света си имат свое лице. Милиони, милиони лица, но кое е истинското лице на човека? И има ли човекът въобще истинско лице? Да, човекът има истинско лице. Това лице е Любовта. Но що е Любовта? – Безпределност. Тогава къде е лицето? Ти трябва да изминеш дълъг път, приятелю, за да се срещнеш с лицето на Безпределността. Първо трябва да преминеш през пътя, който е наречен Дълбините на мрака. После трябва да преминеш през пътя, който е наречен Бездната на светлината. И накрая ще видиш едно единствено нещо: своята тайна стаичка. Никога не е влизал в нея човешки крак. Никога дявол не е влизал в нея. Никога ангел не се е докосвал до нея. Дори всемъдрите Херувими не знаят къде се намира тя. Само Древният знае това тайно място. Той го е създал за Себе Си. Мъдреците познават тайната стаичка като Свещеното място, Свещеното сърце. Но тайната стаичка надминава Мъдростта, приятелю. И Древният не се е произнесъл още за нейната тайна. За нея в нашето Предание само е загатнато, че тайната стаичка е преминала отвъд Безпределността. Но къде се намира това място, ние не знаем.

Този, който погълна Бездната

Живееше в Древността Велик Търсач. Той беше Търсач на Истината. Той беше обходил всички светове, но за да влезе в самата Истина, му остана последното изпитание, последния свят. Последното място беше Бездната. Върховното му изпитание. Тогава се яви Най-Древният и го попита: Искаш ли да продължиш, защото след малко се разделяме. Всички загиват в тази Бездна. – Търсачът каза: Не виждам раздяла. А за това дали ще се завърна, аз знам, че вече съм се завърнал. – И тогава той биде захвърлен от Най-Древния във Великата, Безпределна Бездна. В дълбокото си падане Търсачът за пореден път се превърна в Дух. Той забрави ума, сърцето и волята си, той изостави и тялото си. И още нещо: изостави и душата си. Остана му само Искрата – Древната Искра. И тогава той видя, че мракът и светлината са илюзия. Видя, че световете са илюзия. Видя и илюзията на Бездната. Беше му останала само Искрата. И тогава се яви Древният и му каза: Ела при Мене, Сине Мой. Отнема ти се вече търсенето на Истината, защото ти вече можеш да я осветяваш. Досега тя ти даваше сила, но от днес нататък ти си силата на Истината. И ти ще се наречеш Лао Хай. – Така се роди един от Великите Старци. А името му означаваше „Погълналият Бездната“ или още „Неизвестният на Светлината“.

За Този, Който е отвъд 88-то Небе

Попитал Учителят Асморал своите четирима любими ученици: Защо съществува Вселената? – Първият ученик казал: За да познаем себе си. – Вторият ученик казал: За да има вечно развитие. – Третият ученик казал: За да разберем Любовта си, дали тя може да обхване цялата Вселена. – Четвъртият ученик казал: Вселената съществува, за да познаем своя Учител. – Тогава се явил Незнаен Глас. Той казал: Вселената никога не е съществувала. Аз съм Единственият, Който съществува. Но Аз съм Най-Скритият. – Тогава един от учениците се осмелил и попитал: Можеш ли да бъдеш открит? – Незнайният Глас казал: Мога да бъда открит най-много до 88-то Небе. Това е границата на вътрешната Вселена. Оттам нататък е Моето трето укритие. Никой не е стигал дотам. – Попитал още ученикът: Ти имаш ли име? – Незнайният Глас отговорил: Всички имена, които съществуват, са Мои, но Аз нямам име. – И преди да си тръгне, Незнайният Глас казал: Достатъчно е в живота си да сте постоянно устремени към Истината. Този устрем вечно ще ви обновява. Този устрем е вечното въведение към Мен…

Духът е създаден, за да
пресъздава вечно себе си

Отишъл Учителят Аимдорор сред своите любими цветя. В този ден бил празникът на цветята. Той искал да провери дали цветята знаят защо са създадени. Първо попитал розата: Знаеш ли защо си създадена като роза? – Розата казала: За да украсявам с цветовете си и с аромата си душата на жената. – После попитал теменужката: Знаеш ли защо си създадена? – Теменужката казала: За да живея в скромност. – После Учителят Аимдорор попитал между другото тревичката дали тя знае защо е създадена. – Тревичката казала: Аз съм създадена, за да побеждавам ветровете и бурите. – И накрая Аимдорор попитал безсмъртничето: Знаеш ли защо си създадено? – Безсмъртничето казало: Аз не съм създадено. Моят Дух вечно се обновява, без да е създаден. Аз съм отблясък на този Дух и всеки, който разбере отблясъка му, ще разбере и моя Център. Според мен Духът е най-великата идея във Вселената. Той е създаден безсмъртен, за да може вечно да се пресъздава.

Мистичният път към Бялата точка

Учителят Армахор повика своя любим ученик и му каза: От много години ти се стремиш към Истината и жадуваш за нея, но днес мракът те призовава на среща. Не забравяй, че в този път навътре аз ще бъда само наблюдател. Аз няма да мога да ти помагам, защото във Великото Спасение никога няма посредник. Това е лично дело. Това е най-личното дело в тайната Вселена. Единственият ми съвет, Сине мой, е: движи се. Съгласен ли си да тръгнеш, защото мракът те очаква? – Учителят разбра по очите на своя ученик, че той е непоколебим. Учителят каза: Затвори си очите, Сине мой, и тръгни, защото това, което те очаква, превъзхожда световете.

– И затворих очите си, и това, което видях, беше мрак до мрак, бездна от мрак. Знаех само едно: че трябва да се движа. Не знам колко време измина, но мракът сякаш все повече се сгъстяваше. Но знаех, че трябва да се движа. Изведнъж разбрах, че това, което се движи в мен, е устремът. Не усещах тялото си, но знаех, че имам устрем, сякаш това беше моето ново тяло. После видях, че срещу мен е застанала смъртта, и тялото ми сякаш се скова. Успях да заповядам на устрема си: „Движи се!“ И така аз се освободих от смъртта. Продължих напред, сякаш бях сам в тайната Вселена. И срещу мене отново мрак, по-тежък от смъртта. Промълвих на устрема си: „Движи се, движи се!“ И тогава в далечината видях Бялата точка. И макар че за един миг изпитах чувство за опасност, казах си: „Движи се!“ Тогава Бялата точка се приближи до мен и много деликатно ме докосна. За първи път познах себе си като душа. Аз видях душата си и разбрах, че който е видял душата си, вечно ще живее. Дълбоко в себе си разбрах, че смъртта не съществува. Тогава чух Гласа на своя Учител: – Сине мой, ти си вече спасен завинаги. – А каква беше, Учителю, тази Бяла точка? – Това, Сине мой, беше Началото, което няма начало. Бялата точка винаги постъпва по два начина: или те докосва, или те прегръща – така казва Преданието. Когато те прегърне, изчезваш завинаги в Скритата Древност, ставаш Мистерия в Мистерията. А когато те докосне, ставаш Син на Истината, ставаш служител на душите, които търсят Истината. Та казвам ти, Сине мой, служи на душите, защото предопределено е всяка душа да се срещне с Бялата точка. Всяка душа е предопределена да стане безсмъртна.

Не спирай да гориш, докато не срещнеш лицето на Истината

Учителю Азархил, разкажи ни нещо за твоя дух на търсене. Как ти си постигнал Истината и какво означава това? – Така го попитаха неговите любими ученици и той разбра, че искрено го питат. Отначало Учителят Азархил каза: Първото условие за това търсене на Истината е да бъдеш обхванат изцяло от духа на търсенето. Има едно безпокойство – ти не можеш да се храниш както трябва, защото знаеш, че храната не може да ти даде това, което търсиш. И още: ти не можеш да дишаш както трябва, не можеш да мислиш както трябва, не можеш да чувстваш както трябва, не можеш да спиш както трябва – защото знаеш, че онова, което си изпуснал в живота си, превъзхожда всичко това. А ние всички сме изпуснали Истината. Така аз бях обхванат от голямо безпокойство и от голям огън заради Истината. С този обхванал ме огън аз потеглих на път към вътрешните светове. Странстването ми продължи много време, докато най-накрая видях нейното лице – лицето на Истината. Това, което видях, беше Безкрайността. Но аз не се уплаших, защото разбрах, че аз съм тази Безкрайност. После се яви при мен тайният създател на Безкрайността – това беше малката Бяла точка. Тя ме погледна, докосна ме и после пак ме погледна. От този момент нататък аз разбрах, че съм Съкровен и Безкраен завинаги. И разбрах още, че да съм Съкровен, това не е никакво постижение; това е моето естество, това е моята Свещена природа. И ето, сега съм сред вас тук на земята. Нямам постижения, но имам в себе си Истината. И тези от вас, които я долавят, ще стигнат някога до нея.

Нещата от Древните времена

В начало Бог създаде Бездната Неведома. После Бог създаде Истината и Истината бе изтъкана от Неговия Глас. После Бог създаде съществата, човека, световете и всичко останало. И изпълнено с Величие беше всичко създадено. Най-великото от създаденото беше Бездната Неведома. Само 24-те Старци можаха да понесат това Величие. Друга част от великите същества понесоха Истината и заживяха в нея, като в Истината сам Божият Глас ги хранеше. Те знаят, че с натрупването на Истината в себе си някога ще се върнат в Бездната. Но не само в тези два Първични свята има Величие и Красота. В другите светове Величието и Красотата се осъществяват от съществата, наречени Търсачи. Търсачите сами по себе си рано или късно ще се завърнат във втория свят. Търсачите оставят следи за всички други същества. Когато съществата са изгубили следите, за тях остават само спомените. Всеки спомен си има свое време на вихър и чрез този вихър следите се възстановяват. Това е пътят на съществата, приятелю. Но ти ме питаш що е Бог, що е Бездна. Думата Бог, приятелю, означава Абсолютно Неизвестният. На Ра Авинор това е наречено Натар Махавара. А що е Бездната, приятелю? Това е Скритата Истина. Ето това са нещата от Древните времена.

Елеазар Хараш

САФА ТАОРА

Книга на Съзерцанията
на Древните Атланти

Първо издание 2001 г.

ПРЕДГОВОР

В Съзерцанията, които ви представям, Таора се определя като Бог, Който е Любов, и като Бог, Който е достъпен. Но същевременно в Таора има и нещо, което води към Незнайното, Безпределното, Недостъпното.

Сафа Таора означава „Съзерцателят, който открива собствената си Светлина в Словото“.

Думата САФА означава „Стихията на Светлината, вградена в буквите“. Всеки, който е постигнал овладяване на тази стихия, той може да излезе от тази стихия, той може да бъде независим от нея и да се насочи към ТАОРА.

ТАОРА – това е „Съзерцателят, Когото всички съзерцават, и Съзерцателят, Който съзерцава всичко в Себе Си“. От друга страна ТАОРА е „Този, Който съзерцава само Себе Си“. Това е наречено още „Самосъзерцаващият се“. И от друга страна ТАОРА означава „Този, Който се вглъбява толкова навътре, че никой не може да Го види“, защото в най-дълбокото място Той самият не се вижда, Той самият се изгубва. За да може всички други да съществуват и да Го съзерцават, Той се е изгубил в Дълбините, за да може да им даде пространство. И понеже се е скрил на толкова дълбоко място, някои казват, че не съществува, а други смятат, че съществува. Тези, които смятат, че Той не съществува, те започват да съзерцават все повече себе си и стигат до онова място, което е наречено себепонание, хармония, блаженство и покой. Но тези, които търсят в Съзерцанието само ТАОРА, те напускат себепознанието, отказват се от хармонията, изоставят блаженството, отричат се от покоя, за да изчезнат в ТАОРА. Това са тези, които са се отказали и от доброто, и от злото, и от времето, и от вечността, и от радостта, и от блаженството. И навлизайки в дълбокия покой, те се отказват дори и от него. Така те пристигат при ТАОРА.

Думата ТАОРА има ватански произход. Външният превод на тази дума означава „Единственият Самосъзерцател“. Във вътрешен смисъл тази дума означава „Единственият Самоизчезващ“. Всички други същества могат да се потопяват все по-дълбоко и все по-дълбоко, но без да изчезват. Те могат да се разтворят в Него, но продължават да съществуват като идея. Докато само Той може да съществува извън всяка идея. За Него няма идея, няма описание, няма понятие, няма помисъл. Той храни идеите, без да е идея. Той храни понятията, без да е понятие. Той храни помисъла, без да е помисъл. Той храни живота, без да е живот. Той се любува на живота и дори се наслаждава на живота, но без да е влюбен в него. Той е влюбен само в едно. Той е влюбен в това, че другите живеят и съществуват, че се радват и блаженствуват, че другите постигат хармония и покой. Той се радва на всички постижения на другите същества. Единствената радост за самия Него е Непостижението. Непостижението е единствената Му радост, защото Непостижението разкрива собствената Му Безпределност. Според Древните Атланти всички, които се стремят към постижения, стават пределни, защото в постиженията те изгубват себе си. И затова Древните Атлантски Мъдреци са се насочили изцяло към Непостижимото, защото са разбрали, че само Непостижимото е Безпределно. Това е единственият Път към Високия Идеал. Всички Древни Мъдреци на Атлантида са се насочвали изцяло към Непостижимото: така те са ставали подобни на Непостижимото и са придобивали сродство с ТАОРА, като всякога са знаели, че Той винаги си остава подобен само на Себе Си, вечно Непостижим, вечно Недосегаем и завинаги Неразгадаем.

Съзерцанието превръща човека все повече в Душа. Душата води човека в Съкровенолюбието. Съкровенолюбието търси все повече Непостижимото. И обновявайки се с Непостижимото, Съкровенолюбието все повече се обогатява. Това, което е постижимо, не може да нахрани Душата напълно. Непостижимото е истинската храна за Душата.

Мъдреците са съзерцавали Непостижимия, за да се приближават все повече до Неговата Пресвята Същност. В тази Същност те са опознавали все повече себе си. Съзерцанието е метод да пиеш от най-чистата Вода и от най-чистия Източник. И този Източник е наречен ТАОРА. Този Източник никога не се изчерпва. Той е вечно Непресъхващ. Той дава Опиянението от Красотата на Живота. Тази Красота на Опиянението е Виното на Мъдреците. Това Вино е наречено още Живата Вода.

Елеазар Хараш

Съзерцание за Сътворението

Светът е произлязъл от Живота. Животът е произлязъл от Музиката. Музиката е произлязла от Радостта на Бога. Радостта е произлязла от Неговото Блаженство. Блаженството е произлязло от Неговата Пълнота. Неговата Пълнота е произлязла от Неговата Нероденост. Неговата Нероденост е Началото на всички неща. Всички се раждат, но само Той е Нероден. Всички живеят, но само Той съществува. Всички са блажени, но само Той има Пълнота. Всички са радостни, но само Той ухае. Всички живеят от Нероденото, само Той не живее. Само Той избягва ограниченията, защото е избрал за Себе Си Нищото. Той е дал на другите Музиката, Радостта, Живота, Блаженството, за да може самият Той да се откаже от всичко това. Който се откаже от всичко това, ще Го намери в Нищото. Нищото е това, което превъзхожда всичко и което е свободно от всичко съществуващо. Това е иносказание.

Съзерцание за Непресъхващото

Когато Душата съзерцава нещата, тя съзерцава себе си. Когато Душата съзерцава себе си, тя съзерцава Слънцето. Когато Душата съзерцава Слънцето, тя съзерцава Таора. Когато Душата съзерцава Таора, тя се възвръща в Непресъхващото.

Съзерцание за Розата

Има дълбоко в тебе едно скрито Цвете. То е наречено Роза. Тази Роза ухае на Вечност и Миролюбие. Тази Роза ухае на Истина и Уют. Тази Роза е твоят Дом – Дом, съграден от Древен Покой. Тази Роза е твоята Душа. Познаваш ли тази Роза?

Съзерцание за Пътя

Навлизай, навлизай дълбоко в себе си и ще откриеш Пътя. Навлизай, навлизай дълбоко в себе си и ще видиш Пътя. Навлизай, навлизай дълбоко в себе си и нищо няма да видиш, защото не си ти, който вижда Пътя. Пътят те е видял.

Съзерцание за Птицата

Ти все летиш, летиш и летиш. Колко много път са изминали твоите Крила. И все Ме търсиш, търсиш и търсиш. И не Ме ли видя? Защото Аз бях твоите Крила.

Съзерцание за Жертвата

Жертвай се, жертвай се, но не за идея. Жертвай се, жертвай се, но не за другите. Жертвай се, жертвай се с Любов. Тогава ще ти дам да се познаеш. Жертвай се, жертвай се, докога? Докато се превърнеш в Любов. И тогава ще Ме познаеш. Защото Аз съм Любовта. Аз съм Таора.

Съзерцание за Книгата

От хиляди години четеш Книгата, а Аз съм между редовете. От хиляди години четеш Книгата, но не жадуваш за Мен. От хиляди години четеш Книгата и размишляваш, но не размишляваш за Мен. Ти самият си Книгата. И тази Книга е твоята Душа. И тук Аз съградих Своето Писание. Моето Писание не е в Книгите. То е в твоята Душа. Питаш как се нарича това Писание. Казвам: Словесно Безмълвие.

Съзерцание за Орела

Колкото по-високо летиш, толкова по-високо се издигаш. Колкото по-високо се издигаш, толкова повече Ме изгубваш. Защото Аз не съм по височините. Аз съм в твоята Дълбочина. Когато се откажеш от всички върхове и постижения, само тогава ще постигнеш Таора. Аз съм нещо повече от постиженията. Ако искаш да изгубиш смисъла на живота си, лети високо и търси все нови и нови постижения. Но ако искаш да Ме намериш, тогава узнай: Аз не се намирам в постиженията, защото никой не може да Ме постигне. Аз не се намирам в смисъла на живота, защото никой не може да Ме осмисли. Аз се намирам в Любовта.

Съзерцание за Неразгадаемото

Този, който иска да Го разгадае, той иска да Го постигне. И ако успее да Го постигне, той постига смъртта. Всяко постижение стига най-много до съвършенството. Съвършенството е смърт, защото в него няма развитие. Който търси съвършенството, той търси своята смърт. Съвършенството е застой, липса на ново пространство. Съвършенството е омагьосан кръг. Съвършенството е пещера без изход. Тези, които наистина търсят Таора, те вечно се усъвършенствуват, защото знаят, че във вечното усъвършенствуване има вечно движение. А в това движение Древните Атланти са открили покоя. Покоят и движението вечно се обновяват, без да имат нужда от съвършенство. Така е с Извора. Той вечно извира, без да е съвършен, защото ако имаше претенции за съвършенство, той щеше да изгуби чистотата си. Всичко, което изгубва чистотата си, се превръща в смърт. Пътят на Извора е вечно да тече, вечно да се усъвършенствува и да остане всякога неразгадаем. Защото кой може да разгадае Извора на Живота?

Съзерцание за Красотата

Когато съзерцаваш Цветето, вгледай се в неговия Аромат. Тук е скрит Неуловимият Таора. Когато съзерцаваш Душата, вгледай се дълбоко. Душата е проблясък на Таора. Душата – това е стремящият се Таора. Защото само Любовта има устремление. Когато съзерцаваш Истината, вгледай се дълбоко. И ще откриеш Безпределния Таора. Тук Той е толкова Безпределен, че сякаш не съществува. А съществува ли Таора? Таора не съществува. Съществува само Красотата Му. Красотата Му е Вечна. Тя е Неговото отражение, което царува във Вечността. Но самият Таора се е скрил от Вечността. Съзерцавай единствено Скрития.

Съзерцание за Пътя на Покоя

Погледни в своето съвършенство и ще откриеш колко си несъвършен. Вгледай се в несъвършенството и ще откриеш Пътя си – Път дълбок, неясен и неутолим. Именно това е Пътят. Той ще те води от несъвършенство към несъвършенство, докато постигнеш онази неизмерима Пълнота и речеш: Това е Пътят на Покоя.

Съзерцание за планината

Изкачвай се, изкачвай се високо нагоре. И изкачи се до най-високия връх на планината. И когато се изкачиш до най-високия връх на планината, тогава ще съзреш, че това е долина. Ако разбереш долината, тогава тя ще те понесе със своите крила високо, високо в подножието на Смирението. Едва тогава Смирението ще ти даде да погледнеш Таора. Защото Таора е Единственият Връх, а всичките планини са Неговите деца.

Съзерцание за Водата

Откъде се яви тази Вода? Откъде се спусна? Защо е толкова мека? Водата е Отломък от Таора. Той я спусна от Себе Си. Тя се роди от Неговите Сълзи. Той реши да създаде нещо друго извън Себе Си. Той реши да създаде необятни светове, безпределни същества, незрими мирове. И реши да ги направи щастливи. И разплака се като Водата, защото искаше да бъдат независими в своя Вечен Път. И отлъчи Водата от Себе Си, за да им напомня тя за Таора. Във Водата е записан споменът за Него. Когато се миеш, когато се чистиш, всякога си спомняй за Неговите Сълзи, защото ти можеш да Го постигнеш, когато очите ти станат Кристални Сълзи. И тогава Той ще се вгледа в очите ти и ще каже: Ти си Вода от Моята Вода. – Пътят на Водата никога не се свършва. Животът всякога тече, той никога не е имал начало, защото Таора всякога е съществувал. И Водата Му е Необятна.

Съзерцание за Усмивката

Позволи на Таора да се усмихне в теб и ще видиш Светлината на деня. Позволи на Таора да се усмихне чрез очите ти и ще видиш Красивото в живота. Позволи на Таора да се усмихне чрез тялото ти и ще съзреш външния Храм. Позволи на Таора да се усмихне чрез сърцето ти и ще съзреш Олтара. Позволи на Таора да се усмихне чрез Душата ти и ще съзреш вътрешния Храм. Позволи на Таора да запали Истината в теб и тогава Олтарът ще се разгори. Външният Храм ще се изпълни с Радост, вътрешният Храм ще се изпълни с Благост. И когато целият се превърнеш в Огън за Единствения Таора, тогава твоят Устрем е твоята нова Усмивка. Вече си докоснат.

Съзерцание за тревичката

Тревичката е малка, защото иска да расте. Когато дървото иска да стане най-голямото, то иска да засенчи всичко около себе си, за да могат да го видят. Но Таора вижда само тревичката. Таора вижда само малките деца, защото те обичат развитието. Тревичката всякога танцува с вятъра, а дървото не иска да се помръдне. Тревичката всякога се радва на слънцето, а дървото иска сянка. Но как да дадеш сянка на този, който е засенчил другите, и как да го успокоиш? Защото той не иска никой над себе си. Тогава Таора размислил и решил, и казал: Ще изгоря това дърво. Ще му помогна да си отиде от този свят и ще го родя отново като тревичка. – Тогава дървото отговорило: Колко хубаво е да живееш с вятъра и колко е чудно слънцето, което ме гали. Сега съм свободна тревичка. Имам си нова Душичка. И росната капка се люлее върху мен. Понеже съм малка, всички ме забелязват. Ще си остана тревичка.

Съзерцание за Воина

Воин, който побеждава, не е Воин. Воин, който губи, не е Воин. Воин, който расте, е Воин. Воин, който се смее, не е Воин. Воин, който плаче, не е Воин. Воин, който расте в Безмълвието, е Воин. Воин, който се възвисява над другите, не е Воин. Воин, който се унижава пред другите, не е Воин. Воин е само този, който съхранява Таора. Този, който съхранява Таора, вижда само Един Воин. Този Воин е Таора. Таора е истинският Воин. Той е захвърлил всички видове оръжия, захвърлил е победата и загубата, захвърлил е смеха и плача, захвърлил е възвисяването и унижаването. Оставил е за Себе Си само Благостта.

Съзерцание за малката сламка

Летяла си малката сламка от клон на клон. Понеже вятърът я обичал, той я пренасял ту на сянка, ту на слънце. Понякога я изпращал в морето да се изкъпе. Така тя си живяла волно като птичка, щастлива като древна песен, която носи в себе си уханието на Свободата. Но веднъж се ударила в един камък и се явила болка. Започнала малката сламка да мисли: Всички ме обичат, но аз съм сама, трябва да се задомя. – И решила да се задоми. Явила се още една сламка и вятърът на съдбата ги запратил в една лодка. Те се скрили на дъното на лодката и си разговаряли. Малката сламка казала: Тук е много уютно. Вятърът го няма да ме гони, слънцето го няма да ме пече, водата я няма да ме мокри, а земята не е толкова студена. Мисля, че изкарах късмет. – Но се оказало, че лодката има дупка. И лодката почнала да потъва. Веднага дошли майстори да я поправят. Запълнили дупката и си заминали. Казала малката сламка: Късметът е на моя страна. – Но явила се буря и потопила цялата лодка. Казала малката сламка: Щом лодката умря, тогава и аз ще умра. Не желая да имам повече късмет в живота. Не искам повече да се задомявам, нито искам спокоен живот и уют. Искам само вятърът да ме прегръща, слънцето да ме гали, водата да ме чисти и Свободата да се грижи за мен. Не искам друг късмет, нито искам щастие. Искам си само Свободата.

Съзерцание за кокичето

Казал Таора на кокичето: Наведи се надолу, за да видиш белотата си. Казал Таора на кокичето: Наведи си главата надолу, за да виждаш нещата нагоре. Казал Таора на кокичето: Наведи си главата надолу и ще имаш корен. И попитал Таора кокичето: Доволно ли си сега от живота? – Казало кокичето: Щом имам белотата си, кой ще ме очерни? Щом се смирявам, кой ще ме опетни? И щом имам корен, кой ще ме помести? – Казал Таора на кокичето: Щом мислиш така, ти ще се наречеш Цвете на Поклонението. И всички други цветя трябва да ти се покланят, защото ти прие своя Господар.

Съзерцание за пчелата

Решила пчелата да открие меда в живота, защото знаела, че щастие има само в меда. Тя вярвала, че медът е нейното блаженство. И тръгнала да го търси, защото вярвала, че блаженството съществува. Летяла много, летяла от камък на камък, но в камъните нямало нито щастие, нито блаженство. Но знаела, че трябва да лети. И както си летяла, попаднала на едно цвете. И видяла в цветето странна усмивка. Цветето било дружелюбно. От това дружелюбие, от тази малка усмивка пчелата извлякла първата си капка мед. Видяла пчелата, че до това малко цвете има хиляди цветя и всички те се усмихвали. И казала си пчеличката: Защо си губих времето по камъните? В тях няма мед. – И попитала пчеличката Таора: Защо в камъните няма мед? – Казал Таора: Защото нямат усмивка. – И разбрала пчелата: мед има само в тези същества, които могат да се усмихват. Казал ѝ Таора: Имам в Себе Си милиони цветя. – Казала Му пчеличката: Искам да живея в този Океан от цветя.

Съзерцание за числата

Попитала Душата Таора: Защо са подредени числата така: от едно до десет, от десет до сто, от сто до хиляда и т.н. до безкрайност? – Казал ѝ Таора: В този свят и във всички сътворени светове трябва да има ред и порядък до безкрайност, защото редът съгражда разума, а порядъкът съгражда пътя. Разумът ще се движи към пътя, пътят ще се движи към безкрайността, а безкрайността ще се движи към Мен. – Казала Душата: Благослови разума ми, за да извървя пътя си, чрез който да стигна до безкрайността. Когато стигна до края на безкрайността, повикай ме, защото не познавам други пътища.

Съзерцание за Любовта

Търси Любовта, но тя е всякога отвъд търсенето. Стреми се към Любовта, но тя е всякога отвъд стремежа. Жадувай за Любовта, но тя е всякога отвъд жадуванието. Любовта, това е твоята Дълбочина. Открий Дълбочината си и ще бъдеш реален. Твоята Дълбочина е твоята Реалност, защото в Дълбочината си ти си Любов.

Съзерцание за Промисъла

Неговото Око е затворено, но то вижда всичко. Той промисля за пътя на мравката. Той промисля за растежа на тревичката. Той чертае пътя на малкото клонче, което трябва да израсне на дървото. Той рисува със звук. Той говори с мълчание. И според въжделенията на всяко същество Той промисля за съдбините му. Всяко същество, от най-малкото до най-голямото, е в Неговата Ръка. В Неговата Ръка е написан Великият Промисъл.

Съзерцание за Вселената

Вгледай се в звездите. Вгледай се в луната. Вгледай се в слънцето. Вгледай се в незримите слънца. Докога да се вглеждаш? Докато откриеш своята Безпределност. Тази Безпределност е твоята Вселена. Тази Безпределност е твоето вечно себепознание. Следвай своя вечен Път, следвай своята Безпределност, следвай своята Незримост без въпроси и отговори.

Съзерцание за свещта

Защо свещта гори? За да ти покаже, че и ти трябва да гориш. Защо свещта свети? За да ти покаже, че и ти трябва да светиш. Защо свещта се топи? За да ти покаже, че и ти трябва да се стопиш. Защо пламъкът постепенно угасва? За да ти покаже, че и ти трябва да угаснеш. Защо твоята свещ трябва да угасне? За да се върнеш в Невидимия Пламък. Този Пламък ще те облече в нови одежди – одежди, изтъкани от Светлина. Затова си горял, затова си светил, затова си се топил, затова си угасвал – за да станеш Светлината на света.

Съзерцание за Невидимото Цвете

Вглеждаш се в цветето и виждаш красотата му необятна. Но след време красотата му изчезнала. Вглеждаш се в цветето и виждаш радостта му необятна. Но след време радостта му повяхнала. Вглеждаш се в цветето и долавяш аромата му необятен. Но след време ароматът му изчезнал. Красотата на цветето се скри. Радостта на цветето се скри. Ароматът на цветето се скри. Цветето се завърна в своя Източник. Всичко това беше красотата на Невидимото Цвете. Цветята не съществуват във външния свят. Във външния свят те само се появяват. Цветята съществуват в Невидимото. А когато се раждат във външния свят, те проверяват твоята Любов, защото ако си откъснал цветето, ти си се отрекъл от Любовта. Ти не познаваш Невидимото Цвете. Невидимото Цвете те гледаше през себе си.

Съзерцание за Любимата

Когато съзерцаваш Любимата, ти се преоткриваш постоянно. Когато съзерцаваш Любимата, ти се раждаш постоянно. Когато съзерцаваш Любимата, ти възкръсваш постоянно. Когато съзерцаваш Любимата, ти заживяваш във Великото. Когато напълно заживееш във Великото, тебе вече те няма. Съществува само Великото. Съществува само Любимата. Съществува само Любовта. А ти мислеше, че съществуваш. Любимата, това е Святото име на Любовта.

Съзерцание за болката

Ти казваш: Болката ме мъчи. Аз казвам: Болката те очиства. Ти казваш: Болката ме топи. Аз казвам: Болката те просвещава. Ти казваш: Болката ме умъртвява. Аз казвам: Болката търси пътя към твоето събуждане, към твоето истинско добро. Болката иска да ти помогне и ако не я разбереш, тя ще се превърне в твое мъчение. Знаеш ли, че болката е съградена от незримите лъчи на Любовта?

Съзерцание за Лицето Му

Съзерцавай Лицето, което няма Лице. Съзерцавай Името, което няма Име. Съзерцавай Любовта Му, която е Безпределна. Съзерцавай Мъдростта Му, която е Недосегаема. Съзерцавай Дълбочината Му, която е Бездънна. В тази Дълбочина съществува Абсолютното Нищо. Това е Неговото Лице. Понеже никой не може да Го види, понеже никой не може да Го докосне и понеже никой не може да Го помисли, поради всичко това само Той има Неопетнено Лице.

Съзерцание за Пътя на Ухото

Ухото Го слуша. Сърцето Го чува. Душата Го изживява. Духът Го осъществява. Ухото се стреми. Сърцето лети. Душата се възвисява. Духът се слива. Всичко това е Пътят на Ухото.

Съзерцание за поезията

Твоите Очи са поезията на мистични слънца. Твоето Сърце е поезията на чистотата. Твоята Душа е поезията на Любовта. Твоята Воля е поезията на Благостта. Твоят Дух е поезията на всички светове. Всичката тази поезия е преклонение пред Тебе самия.

Съзерцание за Търсача

Търсих Те в Любовта. Открих Те и не Те намерих. Търсих Те в Доброто. Намерих Те и не Те видях. Търсих Те в Мъдростта. Зърнах Те, но не Те прозрях. Търсих Те в Истината. Ти ми се откри, но изчезна в мига. Все Те търся и все оставам сам. И реших да Те търся в самотата си. Самотата ми беше изпълнена със страданията на света. И реших да Те търся в страданията. Навлязох много дълбоко в страданието. Приех страданието с цялата си Душа. И разбрах, че Ти си пожелал да се родя от страданието. И родих се отново. Защото само в страданието истински Те видях. От всичко това разбрах, че аз трябваше да Те търся, а Ти трябваше да ме намериш.

Съзерцание за Огъня

Твоят Огън изгори сърцето ми. Твоят Огън освети ума ми. Твоят Огън изпепели душата ми. Твоят Огън заличи страданията ми. Твоят Огън възроди духа ми. Сега съм Огън от Огъня. Сега съм Искра от Искрата. Сега съм Пламък от Пламъка. Сега съм видим и невидим. Сега живея, защото само Ти съществуваш в мен. Съществувай само Ти.

Съзерцание за Полъха

Нещо те полъхва и ти се усмихваш. Нещо те погалва и ти се възраждаш. Нещо те докосва и ти оживяваш. Нещо те възлюбва и ти засияваш. Нещо те търси, но къде си ти? Полъхът на Таора те търси. Този Полъх осмисля всички неща.

Съзерцание за Учителя

Гледам Те, гледам Те и все не мога да Те видя. Слушам Те, слушам Те и все не мога да Те чуя. Навярно Ти живееш в Свята Дълбина. Търсих Те, търсих Те и не Те намерих. Следвах Те, следвах Те и не Те открих. Никога не спрях да жадувам за Теб. И в един чуден миг Ти ми се откри. Този миг ме превърна във Вечност и Безмълвие. Когато Те видях, изгубих всичките си думи и се превърнах в Твой Син. Сега съм част от Твоята Вечност, от Твоето Безмълвие и Отломък от Твоето Чудо. Сега знам, че Ти не съществуваш, но си единствената моя Реалност. Когато Те открих, разбрах, че всичко друго е нереално, а то наричаше себе си реалност. Тебе Те наричаха нереален, но Ти се оказа единствената Реалност. Нека всеки, който Те търси, да Те открие. И нека този, който Те открие, да бъде докоснат от Пламъка на Твоето Чудо.

Съзерцание за въображението

Въобразявах си, че Ти си звук, но открих, че звукът е нещо външно. И реших да Те преоткрия в Тишината. Въобразявах си, че Ти си Светлина, но открих, че Ти само храниш Светлината. И реших да Те преоткрия в своя Център. Въобразявах си, че Ти си Слънце, но разбрах, че Слънцето се храни от Теб. И реших да Те търся като Слънцето над Слънцата. И най-накрая разбрах, че Ти не можеш да бъдеш намерен. Ти не можеш да бъдеш открит. Никой не може да си въобрази кой си Ти. Ти си Непознатият. И само който не Те познава, но който вечно Те търси, може да бъде приет. Само Незнайният може да бъде търсен.

Съзерцание за Неоткриваемия

В чудото не можах да Те открия и тогава разбрах, че Ти превъзхождаш всяко чудо. В живота не можах да Те открия и тогава разбрах, че Ти превъзхождаш всеки живот. В религията не можах да Те открия и тогава разбрах, че Ти превъзхождаш всяка религия. В науката не можах да Те открия и тогава разбрах, че Ти превъзхождаш всяка наука. Реших да Те търся в Дълбокото. Но Ти се оказа по-дълбок от всичко. Реших да Те търся във Високото. Но се оказа, че Ти си по-висок от всички Висоти. И най-накрая разбрах, че просто трябва да Те търся. А щом постоянно Те търся, Ти ще ме намериш, защото нали аз съм Твоето дете.

Съзерцание за Нулата

Съществува ли Нулата? Има ли живот в Нулата? Има ли смърт в Нулата? Има ли път към Нулата? Нулата, това е Таора. Това е Този, Който съществува и не съществува. Ти самият едновременно съществуваш и не съществуваш. Ако обичаш съществуването, ти казваш: Аз съществувам. Ако не обичаш съществуването, ти казваш: Аз не съществувам. Но ако си разбрал Таора, тогава процесът е цялостен. Няма вече разделение. Съществувайки, ти не съществуваш. И несъществувайки, ти съществуваш. Всичко това е твоята естественост. Пътят не е това или онова. Пътят не е това, което се случва, и това, което не се случва, защото в Дълбочината си ти си Нулата, ти си Необяснимото. И поради това не искай да се обясниш. Не обяснявай себе си, защото ти самият си Пътят. Ти самият си Наблюдателят. А това, което се случва, е само явление. Ти си отвъд всички явления, поради това, че си Нула. Бъди в Нулата. Тук всякога си цял. В Нулата няма лош път и добър път, има само Пълнота, Цялост. Нулата е неразрушима.

Съзерцание за ехото

Когато извиках Името Ти, Ти ми отговори с ехо. Ехото се яви, после постепенно заглъхна и накрая изчезна. В какво да Те търся: в отговора, в заглъхването или в безмълвието? Когато призовах Името Ти, Твоето ехо ми отговори. Яви се отговор, яви се помощ и после всичко изчезна. Къде да Те търся: в отговора, в помощта или в изчезването? Ти ми каза: „Съзерцавай всичко безмълвно. Наблюдавай всичко безмълвно. И когато се слееш с Мен, ще разбереш отговора. Отговорът не е в думите. Отговорът не е в помощта. Отговорът е в сливането ти с Мен. Слей се с Мен и ще имаш това, което е по-дълбоко от отговора и от помощта.“

Съзерцание за водата, която тече

Вода, която тече, се променя. Вода, която тече, се преобразява. Вода, която тече, се обновява. Ако ти вечно се променяш, ако ти вечно се преобразяваш и ако ти вечно се обновяваш, ти всякога ще имаш ново съзнание, ти всякога ще бъдеш неизменен. Новото се променя чрез Неизменност. Новото се преобразява чрез Любовта. Новото се обновява чрез Пустотата. Променяй се вечно, преобразявай се винаги, обновявай се всякога. И тогава ще разбереш, че Аз живея в твоето настояще. Миналото е встрани от Мен. Бъдещето е встрани от Мен. Аз съм в настоящето.

Съзерцание за Единственото Благо

Имах жена и деца. И те бяха голяма радост в моя живот. Имах красив дом. Той навяваше топло чувство и уют. Имах много книги. Те ми носеха проблясъци за един велик и незнаен живот. И в един момент изгубих всичко това. Насочих се навътре и открих Душата си. Бях облян от Душата си, но все още нещо ми липсваше. И изведнъж Той се появи. Той беше Блясъкът над всички неща и видях Славата Му за миг. Това беше Славата на Таора. И разбрах завинаги: Той е Единственото Благо. Той е Единственото, което трябва да се търси. Той е Единствената Цел. И когато постигнеш тази Цел, тя се превръща в Неизменното Благо. А Целта сякаш не е съществувала. Кой може да замени това Благо с нещо друго? Който веднъж Го е видял, той живее и умира само за Него. А който не Го е видял, нито живее, нито умира. Таора е Единственото Благо.

Съзерцание за Молитвата

Молитвата е най-висшата Разумност. Молитвата е най-висшето Единение. Молитвата е пътят, по който ставаш незнаен. Молитвата е най-великият процес на Сливане с Таора. Молитвата, това е Будността на Душата. Молитвата, това е желанието на Душата да търси своя Източник. Молитвата е Молитва, когато думите утихват все повече и все повече и се превръщат в Неизреченото. Молитвата е Бог. Молитвата е Таора.

Съзерцание за изцелението

Има един универсален метод за изцеление: това е да обичаш докрай. Ако обичаш докрай, това е постепенно изцеление на твоето минало. Ти можеш да обичаш така една Птица. Тогава тя ще се превърне във Врата към Таора. Любовта докрай винаги се възнаграждава, защото в Любовта докрай винаги има един момент, в който Таора се появява. В този Съкровен момент Птицата отлита и се появява Таора. В мига, в който ти Го видиш, ти си вече напълно изцелен. Поклони се на Птицата, защото тя жадуваше за твоето изцеление. Тя беше Душа от Душата на Таора. Тя заместваше Таора. Понеже ти не мислеше постоянно за Таора, Таора си изпрати заместник. И сега, когато ти видя Таора, Птицата отлетя. Защото кой може да замести Таора? Видението на Таора е единственото изцеление. Но преди това да се случи, ти трябваше хиляди години да обичаш Птицата.

Съзерцание за Легендата

Легендата няма произход. Легендата не говори с думи. Легендата говори с Безмълвие. Когато Легендата нашепва Слова, тези Слова са Послание на Таора. Чуй в Легендата Безмълвието на Таора. Виж в Легендата Сиянието на Таора. Не търси нищо повече от Безмълвието и Сиянието на Таора. Безмълвието и Сиянието са двете Ръце на Таора. А Легендата, това е Неговият Дух. Загледай се дълбоко в Легендата. Легендата е символът на Отвъдното. Загледай се в Отвъдното. И само тогава има какво да видиш.

Съзерцание за Невидимото

Има ли нещо видимо в Невидимото? Има ли нещо скрито в Невидимото? Може ли да се види скритото в Невидимото? Може ли Невидимото да ни промени? Може ли видимото да открие Невидимото? Когато Великият Мъдрец от Атлантида, наречен Мадрогара, живеел в планината Тагуа, си задавал тези въпроси. И впоследствие той разбрал, че всичко видимо е Невидимо и че всичко видимо е Откровение. И той решил да попита Таора, и казал Му: Таора, Ти, Който си дълбоко в Невидимото, кажи ми как да Те открия във видимото. – И казал му Таора: Не гледай нещата. Не ги назовавай с имена. Не ги ограничавай. Но виж в тях идеята. Прозри идеята. Не казвай, че това е роза, а проникни в нейното ухание. Ако навлезеш много дълбоко в уханието, ако се слееш с него, ще видиш, че това ухание е безименно. И в момента, в който погледнеш отвъд уханието, ще видиш Невидимото. Думите са изчезнали, уханието се е скрило, явила се е Реалността. Розата е път към идеята. Идеята е път към Реалността. Реалността е Невидима. И само в тази Невидима Реалност можеш да Ме видиш.

Съзерцание за Жаждата

Сърцето ми жадува за Таора. Умът ми копнее за Таора. Душата ми лети към Таора. Духът ми броди в Неизвестното. Сърцето ми всякога ще жадува, то е моята запалена свещ. Умът ми всякога ще копнее, той е Светлина от Зора Несътворена. Душата ми всякога ще лети, тя е Огън, изтръгнат от Нетленното. Духът ми всякога ще броди в Неизвестното, той е Пламък от Неизвестното. Само Неизвестното може да открие Неизвестното. Само Неизвестното отвежда Духа при Незнайното. И само Незнайното си остава всякога скрито. Открита е само Жаждата.

Съзерцание за Скъпоценния Камък

Когато за първи път видях Скъпоценен Камък, видях, че в него е стаено нещо необикновено. И реших да търся необикновеното, защото моята Душа ми казваше: Ти си роден, за да станеш Скъпоценен Камък – обикновен отвън и необикновен отвътре. – Много мислих кое трябва да бъде необикновеното в мен, за да не превърна необикновената си Душа в обикновен камък. В безсънните си нощи на търсения аз открих най-простото нещо на света – открих, че моята Душа е Скъпоценният Камък. Какво представлява тя? Открих, че тя е Океан от Любов, Океан от Божественост. И разбрах, че Таора още преди времената ме е създал като Скъпоценен Камък. Аз само трябваше да се преоткрия. Сега не ми остана нищо друго, освен моята Душа, която свети със скромната си Светлина.

Съзерцание за Косите на моята Любима

Когато я видях за първи път, видях само Косите ѝ. Видях в Косите ѝ Древни времена. Видях в Косите ѝ вятър от отминали спомени. Видях в Косите ѝ реки от Живот. Косите ѝ се носеха като Небесен Огън. Косите ѝ загатваха за Вълшебството на нейната Душа. Всеки косъм сякаш носеше Прозренията за Таора. Исках да ви опиша само част от Косите на моята Любима.

Съзерцание за Ухото

Когато човек искрено се концентрира, неговото Ухо изчезва в собствената му Дълбочина. Така Ухото се връща в своя Център. Този Център е наречен Сърце. Когато Сърцето се концентрира с цялата си Чистота, то се разтваря, разширява се и стига до друг Център. Този друг Център е наречен Душата. Само Душата има Ухо. Човек, който има Душа, той умее да превръща ума, сърцето и тялото си, и всичките си клетки в нещо напълно организирано. Това е наречено Слух. Когато целият човек се е превърнал в Слух, той може да съзерцава Божествените неща. Той може да приема правилно Посланията на Таора. Да умееш да се превърнеш в Слух, това е най-великото нещо, което може да постигне Любовта. Това е крайният предел на Любовта. Ухото се превръща в Сърце, Сърцето се превръща в Душа, Душата се трансформира в Слух, а Слухът символизира цялата Любов. Таора се нуждае от цялата Любов на човека. Такъв е пътят от Ухото до Таора. Който извърви този път, той може да съзерцава нещата, защото Слухът е, който вижда, а не очите. И затова Слухът се нарича Аора, или Универсалното Духозрение.

Съзерцание за Майката

Любовта е Майката на всички същества. Мъдростта е Бащата на всички същества. Истината, това са идеите-деца, които трябва да бъдат отгледани. Но Любовта е най-важната. Любовта е Майката, която ражда, възражда и отглежда. Всеки човек е Майка на себе си. Само Майката в човека може да роди от себе си Свещения зародиш. Който отгледа този зародиш, който го възроди и който го съхрани, той е познал Душата си. Душата е Майката на човека. Таора е Майката на Душата. Който е познал Душата си, Таора започва да го отглежда. Когато Таора започне да отглежда едно същество, това същество се превръща в Майка за другите същества. Това същество е наречено още „Отблясък на Неговата Слава“.

Съзерцание за Цветето,
което никога не угасва

В планината живееше едно Цвете. Всякога, когато отивах при него, то беше спокойно и приветливо. То никога не разговаряше за своите проблеми. А аз знаех, че то имаше проблеми. Вятърът искаше да го отнесе. Дъждът искаше да го залее. Студът искаше да го замрази. Слънцето искаше да го изсуши. И когато аз, наречен още Авалар, имах проблеми, все посещавах това Цвете. Ние отдавна се познавахме, но аз не знаех името му. Не исках да питам за името му, за да не изгубя връзката си с неговия Дух. За мен то си остана Безименното Цвете. То ме научи как да разрешавам своите проблеми, защото то ми позволи да общувам с него и да зърна неговата Тайна. А когато имаш Любов, Тайната е всякога толкова проста. Когато вятърът се вихреше, когато студът сковаваше всичко, Цветето се навеждаше и като че ли правеше поклон. Когато слънцето го гореше, то се радваше, сякаш листенцата му бяха видели Рая. Когато дъждът го заливаше, то сякаш си казваше: Таора, колко много чистота си създал и нека Твоята осветена вода вечно да ме чисти. – И когато идваха вечерите на мрак, аз стоях до Безименното Цвете, но не го виждах. Попитах себе си: Къде е сега Цветето? – И чух Гласа на Безименното Цвете. И сякаш беше Гласът на Таора: Цветето на Любовта никога не угасва. Това Цвете, Авалар, е твоята Душа. – И тръгна си Авалар умислен и вдълбочен. И разцъфтя се животът му в Дълбините, защото позна Цветето в себе си и разбра, че то никога не угасва. И стана Авалар Цвете в Градината на Таора.

Съзерцание за Настоящето

Когато живееш в Настоящето, няма минало. Когато живееш в Настоящето, няма бъдеще. Когато живееш в Настоящето, няма добро и зло. Когато живееш в Настоящето, ти си реален. Тази Реалност превъзхожда миналото и бъдещето, доброто и злото. Реалността да си буден, това е най-голямото добро. Таора живее в Будността. Будността е всякога висша Реалност. Каквото и да прави будният, то е всякога правилно. Будният е всякога настоящ. Настоящ е само Таора. Всички други търсят минало или бъдеще, а Таора живее в Любовта. Всички други творят добро или зло, а Таора проявява Истината. Будният е Син на Таора. Будният е Син на Настоящето.

Съзерцание за Очите на моята Любима

Когато се вгледах в Очите ти, съзрях в тях Древни Небеса. Когато се вгледах в Очите ти, съзрях в тях милиони Слънца. Когато се вгледах в Очите ти, съзрях в тях Любовта на Таора. Когато се вгледах в Очите ти, съзрях в тях Вечния си път към Таора. И аз вече съм на път. Аз вече знам, че твоите Очи вечно ще озаряват пътя ми. Чрез твоите Очи ме гледаше Таора. Чрез твоето Сърце ме любеше Таора. Чрез твоите Коси ме галеше Таора. Чрез твоите Ръце ме прегръщаше Таора. Чрез твоите Уши Таора се вслушваше в моите нужди. Но чрез твоите Очи Таора осветяваше Вечния ми път. И сега съм на път.

Съзерцание за Великата Любов

Съзерцавах пеперудата и видях Твоята Красота. Съзерцавах пчелата и видях Твоята Мъдрост. Съзерцавах агънцето и видях Твоята Мекота. Съзерцавах извора и видях Твоята Чистота. Съзерцавах орела и видях Твоята Висота. Съзерцавах коня и видях Твоето Достойнство. Съзерцавах числата от едно до безкрайност и видях пътя на Вечен ред и порядък. И най-накрая реших да съзерцавам Любовта. И колкото повече я съзерцавах, толкова повече виждах Твоето Лице. Разбрах, че Любовта е Твоето най-велико Лице. Твоята Любов е Безпределен Океан и никой не може да го преплува. Твоята Любов няма начало и няма край. Таора е Великата Любов, Великата Безначалност, Великата Реалност – Реалност, която никога не се изчерпва. Всичко друго в света може да свърши, но Великата Любов продължава да тече. И ето аз, Авалар, превърнах се в капка от Твоята Безпределност.

Съзерцание за Святото Изцеление

И видях: всеки, който е избрал Любовта, е избрал Дълбокото. И видях: всеки, който е избрал Любовта, е избрал Мъдростта. И видях: всеки, който е избрал Любовта, е избрал Святото Изцеление. Всеки, който е избрал Любовта, е избрал Таора. Има ли Изцеление извън Любовта? Има ли Изцеление извън Дълбокото? Има ли Изцеление, когато избираш злото? Само когато избереш Любовта, ти си избрал Изцелението. Любовта е Единственият Изцелител. Любовта изцелява човека и го освобождава от цялото му минало. Таора не вижда миналото. Таора вижда този, който е избрал Любовта. Само Любовта може да изцели миналото. Който е избрал Любовта, той е избрал Святия Таора, той е избрал Святото Изцеление, той е избрал своята Вечност. Само Любовта е Вечност. Да бъдеш изцелен, значи да разбереш, а да разбереш, значи да избереш.

Съзерцание за вярата, която изчезва

Когато вярвам, аз изчезвам. Когато изчезвам, аз се вливам в Таора. Когато вярвам, аз се преобразявам. Така аз се превръщам в Душата на вярата. Вярата винаги преобразява. Любовта винаги осъществява. А Истината винаги изживява Таора. Когато изживееш Таора, твоята вяра е изчезнала, твоята вяра те е преобразила. Ти си се превърнал в Душата на Таора. И когато Таора те погълне, тогава къде си ти, къде е твоята вяра, къде е твоята цел? Вярата е изчезване в целта, целта е изчезване в Таора. Таора е Единствената Цел. И когато изчезнеш в Таора, може ли да имаш своя цел? В Таора вярата изчезва, целта се разтваря, остава само Той.

Съзерцание за Тесния Път

По много пътища вървях и видях собствената си скръб. Много пътища избрах и видях, че съм като кораб, който потъва. И видях, че съм като птица без крила. И видях, че съм като човек без очи. И видях, че съм като дърво без корени. Много неща видях със своята слепота и разбрах: много пътища означават много слепота. И реших да прогледам. И едва избрах Любовта, и вече прогледах. И превърнах Любовта в свой Път, защото само Любовта вижда Пътя. И бях блажен, защото вече имах Път. Но Пътят ме въведе в себе си. И видях мрак, толкова много мрак. И казах си: Трябва ли да вървя по този Път, толкова мрачен, толкова тесен? – И каза ми Любовта: Върви напред, върви заедно с мен и ще пробиеш сърцето на мрака. – И пробих сърцето на мрака. Познах красотата на Тесния Път. Изгубих всичките си пътища, защото Тесният Път ме отведе в моя Дом. Таора е моят Дом. Тесният Път ме заведе у Дома завинаги. И сега гледам хората. Всички си имат къщи, а аз намерих своя Дом.

Съзерцание за Чудото

Чудо е, когато вятърът ме гали. Чудо е, когато морето ме прегръща. Чудо е, когато Небето се спуска в мен. Чудо е, когато птиците пеят около мен. Чудо е, когато се раждам в този свят. Чудо е, когато се връщам при Теб. Чудо е, когато изцеляваш болестта ми. Чудо е Словото Ти, което променя живота ми. Чудо е всичко, което виждам и което не виждам. Чудо е всичко, което разбирам и което не разбирам. Но най-голямото Чудо е Твоята Неизменна Любов към мен. Това Чудо аз назовах Таора.

Съзерцание за Огнения Дракон

Драконите са Одеяние на Лъчезарната Мъдрост. Драконите са Одеяние на Пламтящата Стихия. Първите Дракони, които е създал Таора, са били същества на Магическата Мъдрост. Те са били страховити, зловещи и могъщи. Никое същество не е могло да се бори с тях. Те са били властни и непобедими, надарени с Огнена Сила. Това бяха първите деца на Таора. Но те бяха съградени от Пламък. Те бяха отвън страховити, а отвътре Лъчезарни. Те бяха отвън властни, а отвътре Любвеобвилни. Те бяха отвън смъртоносни, но отвътре носеха една малка шепичка Живот. Те бяха непобедими, но Мъдреците можеха да проникват в тях. Мъдреците познаваха тяхната вътрешност. Докато другите хора изпитваха към Драконите страхопочитание, Мъдреците общуваха с тях като с равни. И Мъдреците, и Драконите бяха възлюбени деца на Таора. А всички други хора сякаш бяха творение на един неразбуден свят. Хората дишаха, Мъдреците проникваха, Драконите горяха. Това ви казва Авалар. Това, което видях с очите си, това ви разказах.

Съзерцание за смъртта, която не съществува

Ти, който казваш, че умираш, защо продължаваш да съществуваш? Ти, който казваш, че умираш, защо продължаваш да мислиш? Ти, който казваш, че умираш, защо продължаваш да желаеш? Ти, който наричаш себе си умрял, защо искаш да се родиш отново? Може ли умрелият да се ражда? Щом се раждаш отново, какво става със смъртта? Дори и когато вярваш в смъртта, тя не съществува. Това, което съществува, е заблудата. Това, което съществува, е илюзията. Ако казваш, че си умрял, защо продължаваш да търсиш себе си? И ако ти истински се търсиш, какво мислиш, че ще откриеш? Ти ще откриеш смъртта, която не съществува.

Съзерцание за Магията

Най-висшата Магия на живота, това е Скритото Съкровено. Съкровеното няма образ, но има Лице. Съкровеното няма образ, но е добродетелно. Съкровеното няма слова, но поучава. Съкровеното не говори, но твори. Всичко, което твори, се докосва до Несътвореното. Несътвореното е създало сътвореното чрез Магията на Съкровеното. Съкровеното е неуловимата Магия. Никога не можеш да го докоснеш. Никога не можеш да го видиш. Никога не можеш да го разбереш. Но това е Магията, чрез която живееш. Само Съкровеният Живот е Магия. Обикновеният живот е развалена магия. Обикновеният живот е магия, която не се е случила. Съкровеният Живот е Магия, която се е случила. Ако Магията води към Съкровеното, тя ще породи Таора. Това е наречено „Новият Живот“. Таора е Магическият Живот на Душата. Това е Живот без обяснения, защото тук, в Душата, Магията на Съкровеното е пълна.

Съзерцание за Ръцете, които се извисяват

Когато Ръцете се сливат, те се извисяват и образуват Небето в себе си. Когато ръцете се сливат, човек става единен със себе си. Когато Ръцете се сливат, те се извисяват, а противоречията се снижават. Когато Ръцете се сливат, те образуват Върха на планината. Изкачвайки се на Върха на планината, човек стига до Подножието на Таора. Когато двете Ръце се превърнат в една, те образуват Тайната на числото десет. Единицата образува единството на човека, а единството е всякога преклонение. Молитва означава преклонение. Преклонение пред кого? Единицата се прекланя само пред Нулата, пред своя Творец. Единицата всякога пътува към Нулата. Нулата е Таора. Ръцете, които се извисяват, се смиряват пред Таора. Това са Ръцете, които благоухаят. Да се извисяваш, значи да се смиряваш. А който се смирява, ще бъде извисен в Нулата. Когато Нулата те приеме, Таора е възлюбил твоите Ръце. Това са Ръцете, които се извисяват. Те се сливат в едно и образуват в себе си кръг. Този кръг е Нулата, или Мястото, в което Таора слиза да живее. Таора може да живее само в Нищото.

Съзерцание за Името,
което излъчва Благоухание

Когато произнасям Името Му, не Го разбирам, но нещо ме огрява. Когато произнасям Името Му, не Го разбирам, но нещо в мен засиява. Когато произнасям Името Му, не Го разбирам, но нещо в мен се пробужда. В мен се пробужда Най-Древната Зора. Тя изпълва Душата ми със Съкровени спомени. Това са спомените на моята Душа, когато тя е живяла в Таора. Не е необходимо да разбирам Неразбираемото. Не е необходимо да разбирам Незнайното. Необходимо е Името Му да благоухае в мен. Необходимо е да се къпя в Името Му. Неговото Име всякога благоухае. В миналото ние наричахме Таора Най-Древната Зора. От тази Зора се родиха милиони Слънца. Днес ние не можем да изречем Името на Древната Зора, защото всеки, който Го изрича, Го изгубва. А всеки, който Го съхранява, благоухае. Името Му води към Благоуханието. Благоуханието нито се ражда, нито умира. Благоуханието е твоят Дом, в който трябва да се завърнеш. Всеки, който благоухае, е намерил своя Дом.

Съзерцание за Златото

Ти търсиш Златото, а то е в тебе. Златото, това е твоята Чистота. Чистият не живее във времето, той живее във Вечността. Чистият не живее в думите, а в Смисъла. Чистият не живее в доброто, а в Любовта. Чистият не живее в знанието, а в Мъдростта. Чистият не живее, за да живее, а за да се учи. Който се учи, увеличава Златото в себе си. Чистият не живее, за да се бори, а за да помага. Чистият не живее, за да побеждава, а за да преоткрива. Чистият символизира Духовното Злато на света. Духовното Злато е всякога неопетнено. Златото е най-чистата Духовност. Човекът е роден, за да постигне това Злато в себе си. Това е Златото, което блести при всички условия. Това, което блести, се нарича Злато. Златото може да се замести само с думата Неизменност.

Съзерцание за здравето и болестта

Попитало здравето болестта: – Защо си толкова тъжна? – Защото имам много проблеми. – Казало здравето: А защо проблемите ти не светят? – Умълчала се болестта и казала си сама на себе си: Колко е глупаво здравето. Как може проблемите ми да светят? Та нали ако светеха, аз нямаше да бъда болест. А без болест как щях да се препитавам? – Минало се много време, болестта станала много голяма, товарът бил непоносим. Болестта мислела само за себе си и животът ѝ бил на привършване. Уплашила се болестта от приближаващата смърт. Казала си болестта: Какво ще правя, като умра? Кой ще ме храни? Кого ще измъчвам? – И помислила си: Смъртта идва да ми отнеме радостта. – И казала си: Смъртта е мой враг, тя иска да ми открадне мъката. – И отишла болестта при здравето, при своя приятел. И казала болестта на здравето: Напада ме един непознат враг, иска да ме погуби, а може ли погубеното да живее? – Казало здравето: Понеже не видя Слънцето в своите проблеми, понеже не видя Светлината, ти помисли, че смъртта е твой враг. Но смъртта идва, за да те излекува. Искаш ли да бъдеш излекувана? – Казала болестта: Но ако бъда излекувана, ще имам ли проблеми? – Казало здравето: Пак ще имаш проблеми, но те ще светят. – И решила болестта да оздравее. И такава Светлина се разляла в душата ѝ, че пожелала никога повече да не боледува. Казала болестта: Сега разбрах защо здравето обича своите проблеми. – И казвам ви: Който не обича проблемите си, те го разболяват. Който обича проблемите си, те го изцеляват. Проблемите са красотата на човешкия живот. И когато ги обикнеш, те изцеляват душата ти. Сега вече си изцелен и здрав. Започни да обичаш проблемите си, защото Любовта е единственото изцеление.

Съзерцание за котката и мишката

Живели в самотен хамбар котка и мишка. Котката все гонела мишката. Не разбирала мишката нищо от тази гонитба и решила да попита: – Защо все ме гониш? – Защото бягаш. Попитала мишката: – Защо все ме дебнеш? – Защото се страхуваш. Попитала мишката: Защо все ме търсиш? – И тогава котката казала: Много си малка и няма да разбереш отговора, но понеже си ми приятелка, ще ти го кажа: аз не търся тебе, аз живея в самото търсене; търсенето е смисълът на моя живот. – Казала мишката: Че какъв смисъл има в това търсене? – Казала котката: Смисълът, това е постоянната радост от търсенето.

Съзерцание за цветето,
което разговаряло със себе си

Едно цвете много обичало да разговаря със себе си. То все търсело отговори на своите въпроси. Само се питало и само си отговаряло. Казало си: Защо съм се родило в този безумен свят? – И чуло Глас в себе си: Ти си се родило, за да ухаеш. – Казало си цветето: Че защо да ухая? Какъв смисъл има да ухая, когато никой не ме забелязва? – Явил се Гласът отвътре и казал на цветето: Не се тревожи, има един човек, който ще те забележи. Аз лично ще ти го изпратя – казал Гласът. – Зарадвало се цветето, засияло, започнало да се озърта. Нямало търпение да дойде човекът. Чакало цветето, чакало, три дена минали и чак тогава дошъл човекът. И скарало се в своето нетърпение цветето на човека: Защо се бави толкова? Омръзна ми да те чакам. И защо ме гледаш така особено? – Казал човекът на цветето: Не се страхувай от мене. Аз ще те занеса в моята къща, понеже много те харесах. Ще се радваме всички в моето семейство на твоята красота. – И зарадвало се цветето, че ще го гледат много хора. И изведнъж се озовало в ръката на човека с напълно отрязана глава. – Защо ми отнеха главата? Та кой ще ме разглежда с отрязана глава. Че как без глава ще благоухая? – Казало си цветето: Знаех си, че този свят е безумен. Когато хората искат да те разглеждат, те ти отрязват главата. – И потърсило цветето в себе си изгубения Глас, и казало цветето на Гласа, и скарало Му се: Защо ми изпрати този касапин? – И отговорил му Гласът: Никого не съм изпращал. Твоето нетърпение го извика. Ти го покани да ти вземе главата. – Казал Гласът: Обичай живота си, без да каниш непознати хора. – Казало цветето: Не обичам живота и по-хубаво е да живея без глава. – И тогава казал Гласът: Ти ще се наречеш нетърпеливка.

Съзерцание за наслаждението от Истината

Когато живееш за Истината, Душата ти се наслаждава на живота. Когато живееш за Истината, Любовта ти се усмихва отвсякъде. Когато живееш за Истината, ти придобиваш своята Дълбочина. Тази Дълбочина е твоето Безсмъртие. Не търси друго Безсмъртие, освен собствената си Дълбочина. Когато живееш за Истината, Таора заживява в теб и ти си вече Несътворен. Само Несътвореното може да се наслаждава на Истината. Сътвореното търси Истината, а Несътвореното живее в Истината. Несътвореното се наслаждава на Истината. Несътвореното е вечно. Несътвореното е познало своята неизменност към Истината. Истината е единственото наслаждение на Святите Мъдреци.

Съзерцание за израстването в Таора

Да израстваш в Таора, значи вечно да Го търсиш. Да израстваш в Таора, значи вечно да Го любиш. Да израстваш в Таора, значи вечно да Го осмисляш. Щом Го търсиш, ти Го любиш. Щом Го любиш, ти Го осмисляш. Щом Го осмисляш, Той израства в теб от само себе си. Човекът ли расте или Таора, Който е в него? Когато Таора живее в човека, Той живее само като едно Присъствие. Това Присъствие е истинският Живот. Само в истинския Живот човекът расте. И тогава сърцето му се усмихва, умът му просветлява, Душата му се озарява, Духът му засиява. Ето Таора в човека. Човекът е цял. Той е всякога в Таора и Вечността на Таора му е подарена. Който е придобил Вечността си, той е придобил Дълбочината си. Дълбочината е израстването в Таора.

Съзерцание за Възхищението

Когато Го виждам, аз се устремявам. Когато се устремявам, аз се възхищавам. Устремът, това е Таора в мен. Ето моето Възхищение. Когато Го любя, аз се оживотворявам. Ето, аз съм оживотворен. Това е Таора в мен. Когато Таора е в мен, той твори в мен, а аз живея. Ето, това е Възхищението ми. И след като много Го търсих, и след като много Го чаках – и ето, Той ми разкри Лицето Си. И видях Лицето Му – Лице, което нямаше образ. И беше Лицето Му като чиста самородна Светлина. И разбрах: Възхищението ми никога нямаше да има край.

Съзерцание за Блясъка на Възторга

Когато Възторгът блести в мен, това не е ли Таора, Който се възхищава на Творението Си. Когато Възторгът блести в мен, това не са ли Очите на Таора, които обхождат Творението Си. Когато Възторгът блести в мен, аз изведнъж разбрах, че съм докоснат. Когато Възторгът блести в мен, аз разбрах, че Той ме дарява със собствената Си Вечна Усмивка. Светът ми беше отнел тази Усмивка, но ето, днес аз съм отново роден от Блясъка на Възторга.

Съзерцание за Стареца,
който носеше Светлина

Живееше Старец в съседната планина и наричаше се той Йохавания. И ходехме често при него. И учеше ни Йохавания на Учението за Таора. И казваше ни Йохавания: Когато се вглеждате в нещата, съзирайте само Блясъка на Таора, защото ако виждате този Блясък, тогава Таора ще блесне във вас. И Блясъкът Му ще ви запали. И Славата Му ще просветли сълзите ви. И Величието Му ще озари Душите ви, които са капки, отронени от Неговата Любов. Вглеждайте се само в Блясъка на нещата и този Блясък ще замъгли съзнанието ви, той ще ви опияни, както е опиянен изначално Йохавания. Откакто се помня аз, нареченият Йохавания, все съм опиянен и не можах никога да се събудя за света. Все Таора виждам и все Блясъка Му виждам, и все пия от Светлината Му, и няма да успея да се събудя от опиянението си, защото избрах да бъда вечно опиянен. – Всичко, което ни рече Йохавания, беше Учението за опиянението. – Аз, вечно опияненият, никога не отрезнявам. И защо да отрезнявам? И що да диря в света? Стига ми моето опиянение. Стига ми да пия от Блясъка на Неговата Светлина. – И отидохме си от Йохавания, защото получихме от него първия си урок. И върнахме се в селото си, и казаха близките ни: Тези хора са пияни. – И ние им отговорихме: Пияни сме. – Всеки, който познава Йохавания, все ходи като опиянен и пие неспирно от Светлината на Таора, понеже се вглежда в Блясъка на всички неща. Все някога това опиянение ще залее света. Да бъдем опиянени с Виното на Таора, това е най-големият ни Дар. А виночерпецът се наричаше Йохавания. Той всякога носеше Виното със себе си.

Съзерцание за Любовта,
която е Неземен Смисъл

Любовта е Безпределна и със своята Безпределност тя докосва Таора. Любовта е Съкровена и със своята Съкровеност тя докосва Сърцето на Таора. Любовта живее на Дълбоко място. Дълбокото място е Тихо място. То е Тишината на Таора. Таора пристъпва само в Тишината. Тишината е мястото, в което всички земни сили угасват. И тогава на Трона на Тишината се появява Любовта, която е Неземен Смисъл. Всеки, който има Любовта в себе си, може да се превърне в Абсолютна Тишина. И тогава в тази Тишина се появява Таора – Смисълът на Неземния Смисъл. Таора е Целта на всички цели. Целите са много, но има само Една Цел. Някои мислят, че целите са еволюцията, проучването на нещата, религията или пътуването в космоса. Всички подобни цели не са Целта. Истинската Цел е Любовта, която е Неземен Смисъл. Любовта отвежда човека в Таора. Само Любовта знае как да намери Таора, защото самата тя е вроденият в нас Таора. Открием ли тази Любов в себе си, всички други цели изчезват. Остава само Таора. И ние Му посвещаваме живота си завинаги. И Любовта ни отвежда в Неземния Смисъл, който е самият Таора.

Съзерцание за Стареца, който е Изгрев

Живееше един Старец в местността Ахайа. Той всякога стоеше до едно голямо дърво. Преди да беше изгряло Слънцето, той винаги беше там. Най-много обичаше да бъде потопен в себе си. Той говореше много рядко. Никой не знаеше името му, сякаш бе роден заедно с голямото предвечно дърво. Никой никога не узна името му. Когато го посещавахме, той много бавно си отваряше очите. И очите му бяха като Съкровени Извори. Те превъзхождаха Изгрева на Слънцето, те предшестваха Слънцето, сякаш този Старец беше същество от един Незнаен свят. Когато стояхме до него, ние неусетно се потопявахме в собствените си Свещени корени. Забравяхме света, забравяхме живота и смъртта, забравяхме дори задълженията и стремежите си. Забравяхме дори имената си. В нас се зараждаше нов Изгрев, ново Единство, нов поглед за нашия Път. А Безименният стоеше тих и дълбок като Незнаен Владетел. Той дори не се усмихваше. Понеже нямаше име, запомнихме само очите му. Те бяха Изгревът, който се роди в нашите Души. Нарекохме го Старецът, който е Изгрев. В Любовта му имаше Тишина, но Тишина, озарена от Таора. Безименният беше Тишина, която свети. Ние го нарекохме на нашия език Бава Дара. Тези думи само приблизително го разкриват. Те означават „Този, който свети в Тишината, този, който изгрява от Тишината“. Но дали Безименният превъзхождаше Тишината? Това никога не можахме да разберем. За нас той си остана Старецът, който е Изгрев. Вечно ще запомним очите му. Неговите очи сякаш бяха Очите на Таора. Те се превърнаха за нас във вечен спомен, във вечен повик, сякаш Таора ни викаше, сякаш ни казваше: Елате във Вечния Изгрев, защото без Таора не може да познаете своята Вечна Цел.

Съзерцание за Говора на Изгрева

Когато Изгревът говори, той свети. Когато Изгревът говори, той те милва. Когато Изгревът говори, той те изцелява. Когато Изгревът говори, той те вдъхновява. Когато Изгревът говори, той те обожава. Когато Изгревът те обожава, той се вселява в теб. Когато Изгревът се вселява в теб, Таора ти се открива като Вечен Дом. Щом имаш Вечен Дом, ти ставаш Говор на Изгрева. Ти ставаш Изгрев и за себе си, и за другите. Ако ти си Вечен Изгрев, ти си Син на Таора. Ти си Изгрев от Изгрева, ти си Пламък от Пламъка. Ти си Месия за всички Изгреви, които не са преоткрили Изгрева в себе си.

Съзерцание за Хаоса,
който ражда Светлината

Защо Хаосът те потопява в себе си? – За да познаеш Душата си. Защо Хаосът те потопява в себе си? – За да познаеш собствената си Вечност. Защо Хаосът те потопява в себе си? – За да познаеш, че си съграден от Музиката на Таора, а не от симфонията на мрака. Защо Хаосът те потопява в себе си? – За да се яви Откровението, че ти си Син на Таора и че само този, който се изтръгне от Хаоса, се ражда като Светлина. Светлината, която е родена от Хаоса, е истинската Светлина. И затова всеки трябва да се роди от Хаоса, да изтръгне от Хаоса собствената си Светлина. Защото предназначението на Хаоса е да ражда Светлина. Светлина, родена от щастието, е заблудена светлина. Светлина, родена от доброто, е заблудена светлина. Само Светлината, родена от Хаоса, се явява като Откровението на Таора. Ако щастието и доброто знаеха за тази Светлина, те биха завидели. Ако те съумееха да видят тази Светлина – това Откровение на Хаоса – те биха видели колко са голи и боси. И ако любеха Таора, биха пожелали и те да се облекат с Одеянието на тази незрима Светлина. И тогава хората биха разбрали, че щастието не е техният баща и че доброто не е техният баща. И биха потърсили Хаоса. Защото от Хаоса са родени милиони звезди и слънца. Всичко е родено от Хаоса. И красотата на живота е родена от Хаоса. Но най-голямата красота на живота са Синовете на Светлината. Само тези Синове познават Тайната на своя Вечен Път, който е незрим.

Съзерцание за Тишината, която се усмихна

Вгледах се в Тишината и видях, че тя няма лице, но тя ми се усмихна. Вгледах се в Тишината и видях, че тя няма сърце, но бях озарен. Вгледах се в Тишината и видях навред Покой, Покой и абсолютно Безмълвие. И открих, че има два вида Тишина: едната е мълвна, а другата – безмълвна. Едната мълви и навява Древно Предание, а другата Тишина беше толкова величествена, толкова безмълвна, сякаш беше неосветена, сякаш желаеше да остане вечно непозната. В тази Тишина нямаше никакви звуци, никакви Предания, никакъв шепот, сякаш беше Бездна от Безмълвие и Дълбочина. И реших да разговарям с малката Тишина, и реших да я попитам знае ли тя Тайната на Голямата Тишина. Малката Тишина само ме погледна и се усмихна. Попитах малката Тишина: – Кой живее в Голямата Тишина? – Там живее Белият Владетел. – И попитах малката Тишина: Над кого владее Белият Владетел? – И каза ми малката Тишина: Белият Владетел владее над всички светове, но без да е Господар. Той владее, но не управлява. Той ръководи, но не упътва. Той не говори, но отговаря. Аз съм Неговата Дъщеря, която ти отговаря. – Дълбокото никога не говори, защото всеки говор е ограничение. Дори и Свещеното Слово е отклонение, то нарушава Предвечния Покой. В Началото беше Великата Тишина. От нея се роди малката Тишина, която започна да говори на най-древния Свещен Език. Този Първичен Език е наречен Ватан, което значи „Одеянието на Великата Тишина“. Впоследствие този Свещен Език беше наречен „Словото“. И нарекоха това Слово Началото. Но не знаеха народите Тайната на Ватан. – Само аз, малката Тишина, мога да ти загатна една от Тайните на Великата Тишина. Тайната се състои в това, че само тези владеят Ватан, които са прекарали милиони години във Великата Тишина. Само 24 Същества са били избрани от Великата Тишина. Само те са устояли в Бездната на Безмълвието и затова са били наречени Старци. – Като каза това малката Тишина, тя се поклони и се усмихна. Аз още тая в сърцето си спомена за Тишината, която се усмихна, и вярвам, че пак ще се срещнем.

Съзерцание за целта на Ушите

Целта на Ушите е да долавят посланията на другия свят. Другият свят е название на Дълбокото в нас. Целта на Ушите е да доловят Гласа на онази Любов, която превъзхожда света. Който е доловил Любовта, тя ще го отведе в Царството на Съкровеното. Оттук произлиза всяка Мъдрост. Затова ние казваме, че който има Мъдрост, той има Уши за Недоловимото. Целта на Ушите е да минат през различни светове, да се освободят от тях и да чуят Недоловимото, което ще възроди в тях Съкровеното естество на Душата и което ще възкреси в тях Мъдрото естество на Духа. И най-накрая Духът ще помогне на Ушите да чуят Нечутото. Нечутото е Царството на абсолютното Безмълвие. Това е Царството на Истината. Ти никога не можеш да чуеш Истината, но можеш да проникнеш в нея. И тогава Ушите са извървели своя Път. Ти вече си променен и преобразен завинаги. Целта на Ушите е да те заведат до Истината – Истина, която не можеш да чуеш, но Истина, която се превръща в твой Вечен Път.

Съзерцание за Величието на Послушанието

Най-великото нещо е да умееш да слушаш Гласа на Сърцето си. Тогава Сърцето ти ще се превърне в Цвете. Най-великото нещо е да слушаш Гласа на Душата си. Тогава Душата ти ще се превърне в Благоухание, а Благоуханието е Път, по който се придвижваш навътре в Духа. Когато Сърцето е Цвете и когато Душата е Благоухание, те са скъпи гости за Духа. Духът отваря широко вратите си за тях, за да черпят те от Съкровищата на Нетленната Мъдрост. Когато Цветето, Благоуханието и Нетленното се обединят, тогава човекът е пред Прага на Таора. Това е истинският човек, роден от Величието на Послушанието. Тогава Таора казва: Пуснете човека да влезе при Мене. – И човекът влиза в Преддверието на Таора. И това, което вижда, е изгубване на всичко, което е придобил. Пред Видението на Таора дори и Съкровеното изгубва своя смисъл, защото тук човекът на Великото Послушание вижда това, което милиони години е търсил. Тогава Цветето в него се прекланя, Благоуханието в него се прекланя, Нетленното в него се прекланя, защото този човек е познал Тайната на живота, която се превръща във Вечно Вдъхновение. Тук човек става цялостен. Тук вече в човека има само едно единствено желание: той иска да открие цялата Тайна за Таора. И той се превръща от човек в Син на Истината. Синът превръща всичко във Вечен Път към Единствения, Който не може да бъде с нищо заменен. Така човекът се превръща в Син. Синът ще се превърне в Същество на Истината, а Съществото на Истината ще се превърне в Праобраз. Праобразът ще заведе човека при Стареца. Старецът е Същество, Което е Предобраз. Старецът е Същество, Което е най-висшата граница между Таора и Нищото. Когато съществата са завършили и извървели Пътя на своята Вечност, Старецът ще ги отнеме от Таора и ще ги заведе пред Прага на Нищото. Оттук нататък няма Път и Цел, има само Служение на Стареца или отказване от Служението и Пълно Разтваряне в Предвечния Източник. Старецът е Мостът между Таора и Абсолютното Нищо. Старецът има Властта, Великата Божествена Власт, да ти даде част от Своята Есенция, която да те превърне завинаги в Несъществувание. Тук завършват всички пътища и всички цели. Завръщането в Нищото е Завръщане в Незнайния Храм. Това е Храм, за който никой нищо не знае. Само Старецът може да поглежда към този Храм, без да бъде погълнат. Затова ние почитаме Стареца. Думата Старец символизира Почит и Благоговение, защото само Той може да ни изведе от световете към Незримия за нас, Посветените, Храм.

Съзерцание за Очите на Таора

Очите, които те любят, виждат Душата ти. Очите, които те любят, виждат Красотата ти. Очите, които те любят, те спасяват. Това са Очите на Таора. Когато Таора се вглежда в Душата ти, Той вижда собствената си Душа. Душата е дете на Таора. Когато Таора се вглежда в Красотата ти, Таора вижда собствената си Красота. Красотата е Несътворен Цвят от Градината на Таора. Когато Таора се вглежда в теб, Той вижда собствената си Реалност, собствената си Вечност. Затова казваме, че Очите на Таора са Спасение. Когато Таора се вглежда в теб, ти не можеш да умреш. Затова всеки човек търси Очите, които да го възлюбят, Очите, които да го спасят, Очите, които да го съхранят. Но Очи има само Таора. Само Неговите Очи са реални. Само Очите на Таора загатват, че има един друг свят – свят, който е съграден от Любов и Безпределност. Който е срещнал тези Очи, той е срещнал Таора. Но Мъдреците знаят, че Очите на Таора са Несътворени. Те имат Дълбочина, която не позволява сътворяване. Очите на Таора не живеят в този свят. В този свят те само се загатват. Но който е видял това загатване, той е тръгнал на път. Очите на Таора са пътят към Несътвореното.

Съзерцание за Необикновения Храм

Съществува външен храм, но той не е Храмът. Съществува вътрешен храм, но и той не е Храмът. Съществува Несътворен Храм. И той не е Храмът, но е Преддверието към Храма. Който е стигнал до Преддверието, той трябва да е изпълнен с Благоговение пред това, което ще види. Той ще бъде посетен от Истината, която е създала всички храмове, но самата тя живее в Абсолютна Тишина. Тази Тишина символизира най-висшия Храм. В тази Тишина няма нищо изречено и неизречено. Тази Тишина е наречена „Предвечното“ или „Истината“. Хората наричат това Свобода. Мъдреците наричат това Истина. Старците наричат това Ахавар, което означава „Мястото, което никога не можеш да достигнеш, защото Той не е там“. Още означава „Вечно Непознатият“. Всеки, който е искал да Го опознае, се е отделил от Него. Всичко, което е искало да Го опознае, се е превърнало в хора, растения, минерали, животни, слънца, звезди, космос, вселена, ангели и незнайни същества. Всичко това е пожелало да съществува. Само Той е пожелал Абсолютната Пълнота на Несъществуването. Всичко, което съществува, това са Отломъци от Неговата Съвършена Пълнота. И затова съществата се търсят, за да запълнят нещо в себе си. Всяко същество търси своя Храм. Но само Той се е отказал от всички храмове и затова Мъдреците наричат самия Него „Необикновеният Храм“.

Съзерцание за Ахавар – Абсолютното Нищо

Не можеш да Го видиш с дарби и способности. Не можеш да Го видиш с вяра. Не можеш да Го видиш с молитва. Не можеш да Го съзерцаваш с очите си. Не можеш да Го чуеш с ушите си. Не можеш да Го избереш за свой Път. Само Старците могат да се приближат малко до Ахавар, защото само те са събудили в себе си Частица от Величието на Ахавар. Ахавар е отвъд Акаша, отвъд Пустотата. И най-големите дарби са сенки пред Неговия Трон. Вярата е само път към Неизвестното, тя едвам го докосва. Само Любовта на Старците Му е близка. Те не познават Ахавар, но са близо до Него. Те са близо чрез Величието на Любовта. Но дори и тази Любов не Го познава и затова е наречен Ахавар – Най-Скритият от Скритите, Най-Скритият Непознат. Няма звук, който води към Неговата Тишина. Няма Тишина, която води към Неговото Присъствие. Ахавар няма Присъствие. Само Старците са близо до Трона Му. Всички други, които искат да Го видят, изчезват в бездната на злото. Но Ахавар, Който е излъчил Старците, ги е оставил като споменание за всички светове. И всеки, който е видял Бял Старец, е видял Частица от Ахавар. Това е достатъчно за всички времена и за времената, които не съществуват. Най-съкровеното явление, според Старците, е че ТОЙ съществува в Абсолютното Си Несъществуване, а не че може да бъде намерен. Това е Дарът Му към всички, които са се устремили към Него. Да не Го видиш никога, това е най-великият Дар, това е най-неизразимият Дар – Дар, който не може да бъде изречен.

Съзерцание за Безкрайността

Чистотата ражда устрем. Устремът търси Любовта. Любовта ражда Безкрайност. Любовта е най-великата идея, която съществува. Тя се разширява до Безкрайност, защото целта ѝ е да обхване всички същества. Само Безкрайната Любов може да се грижи за всички същества. Когато са живи, тя ги храни и облича. Когато са умрели, тя ги успокоява и напътва. Чрез Любовта си Таора се е разлял в Безкрайността. И Окото Му постоянно обхожда всички светове, и търси тези, които се нуждаят от Него. Само Любовта ражда Синове на Таора. И чрез своята Любов те се уподобяват на Великата Безкрайност. И в който и свят да бъдат изпратени, те винаги служат на Безкрайността. Безкрайната Любов е тяхната храна. Тази Любов храни постоянно тяхната Цялост. Да си нахранен, означава да си цялостен.

Съзерцание за Стария Дъб

Старият Дъб живееше самотно. Той беше дълбок и наблюдателен като Мъдрец. Около него се случваха много неща. Той нямаше мнения, само наблюдаваше, наблюдаваше. Той търсеше Душата на всички неща и взорът му беше тих и дълбок. Аз, Йохавания, бях приятел със Стария Дъб. Ние имахме навик много неща да си споделяме, но без да ги обсъждаме. Никога не обсъждахме, а само споделяхме. Обсъждането беше дело на нашите Души, защото Старият Дъб ми беше казал, че обсъждането трябва да става само в процес на Мълчание и че само в Мълчанието нещата придобиват Дълбочина. Казваше ми Старият Дъб: Виж Душата на нещата. Не е ли Душата сестра на Слънцето? Не е ли умът подобен на вятъра. Не е ли вятърът променлив? Постоянно пътешествува и колко често се гневи. Понякога утихва, но това не е природата му, а защото е уморен. Вятърът е изгубил своя Център и затова той е толкова променлив. Мислиш ли, че променливото може да достигне до Царството на Таора? Виждаш ли птиците? Все се носят нагоре и надолу. Но когато дойдат на моите клони, те сякаш се успокояват, защото аз живея в Таора. Аз избрах за себе си Великата Неподвижност. Само неподвижният може да наблюдава нещата с взора на Таора. Неподвижността означава да имаш корени в Таора. Когато си неподвижен, когато си напълно изчезнал и утихнал в собствената си Дълбочина, тогава Таора започва да се движи в теб. Тогава виждаш, че истинският живот, това не си ти. Истинският живот принадлежи изцяло на Таора. – Като чу всичко това, Йохавания рече: Нека завинаги бъдем приятели, защото и двамата с теб имаме един единствен приятел. – И каза Йохавания на Стария Дъб: Ти имаш само един единствен приятел – това е Истината. И аз имам само един единствен приятел – това е Истината. Всички, които имат за приятел Истината, те са Братя. Таора ги превръща в Братя, а Истината ги ръководи. – И още много пъти разговаряха Старият Дъб и Йохавания, защото Братството е всякога Свещен разговор между съществата. За да има истински разговор, трябва да има Братство. Това е закон в живота. Много години се срещаха още Старият Дъб и Йохавания, защото Братството никога не омръзва.

Съзерцание за молитвата на Дракона

Молитвата на Дракона Тахор: „Аз съм Огънят, който привлича всичките си жертви. Аз съм Огънят, който поглъща всичките си жертви. Роденото трябва да бъде привлечено от моя Огън. Аз имам велико предназначение. Аз трябва да разруша всичко сътворено.“ Казал Драконът Тахор: Всичко, което е сътворено, е зло. Само който съумее да превърне сътвореното в несътворено, само той ме съсипва. Само той има Любов, която съсипва злото в мен. Но в света малцина са тези Божествени герои и затова моята молитва е още на власт. Моят Огън вечно ще поглъща тези, които са се отказали от Огъня на Любовта. Огънят на Любовта, това е Таора, Който всякога ме побеждава. Никой не може да воюва срещу Таора, освен безумните, които никога нямат шанс. Докато има безумни, моят Огън все ще се храни. Докато има безумни, аз, Драконът Тахор, всякога ще съм пробуден. Разумните съм оставил на Таора, защото те са Негови жертви. Те са Неговата чиста храна, защото Любовта се храни с Любов, Разумът се храни с Разум. А Тахор се храни с нечистата храна. Казва Тахор: От нечистата храна израснах. Тя е моята участ. Но така повелява по-големият ми Брат, наречен Таора.

Съзерцание за сълзите на Мрака

Мракът е сбор от същества, които са изгубили Живота. Тези същества са обединени в едно цяло, което образува идеята за Мрак. Мракът – това са същества, които са се установили в смъртта. Мракът – това са същества, които са потопени в застоя. Най-тъжното в Мрака – това са неговите очи. Едно същество на Мрака разглежда света само с външните си очи. Чрез външните си очи това същество внася в своя вътрешен свят желанията на света. Очи, които не допускат Светлината, се превръщат в сълзите на Мрака. Когато външните очи на един човек са отворени само за света, това е въведението към Мрака. Когато външните очи на един човек желаят само света, тогава тези очи развалят вътрешния живот на човека. Така Мракът си сътворява сълзи, които оплакват неговата участ. В тези сълзи няма Светлина. В тези очи няма Свещенолюбие. Очите стават истински, когато се затворят. Да затвориш очите си, означава да затвориш прозорците си за желанията на света. Затворените очи са Пътят навътре към Духа. Това е Пътят на Мъдрите очи. Тези очи разсейват постепенно Мрака, докато се яви Зората на Посвещението. Но не всички затворени очи са Мъдри, защото когато човек е привързан към света, той внася света вътре в себе си и го умножава. Всеки, който умножава желанията на света в себе си, той увеличава сълзите на своя Мрак. Когато тези сълзи попаднат в градината на човека, цветята повяхват. Сълзите на Мрака ни разкриват черната участ на земните желания. Който е вкоренен в земните си желания, Мракът ще му даде своята участ – сълзи, сълзи, сълзи от Мрак.

Съзерцание за Светлината и Мрака

Казал Мракът на Светлината: Защо си толкова глупава, защо виждаш само доброто в този свят? Казала скромно Светлината: Да виждам само доброто, означава да съхранявам само доброто. Казал Мракът на Светлината: Ти не видя ли вчерашното ми убийство? Казала Светлината на Мрака: Видях красотата на твоето убийство. – И смутил се Мракът: Че каква е тази гледна точка? – Не виждаш ли, казала Светлината, как съвестта се пробуди в моя убиец? – Разсърдил се Мракът: Този убиец е мой и жертвата е моя. – Казала Светлината: Убийството е твое, но убиецът е мой. Ти събуди убийството в него, а аз събудих съвестта му. – Казал Мракът: Който убива, има ли съвест и защо му е съвест на убиеца, и що за невзрачно нещо е тази съвест? – И казала Светлината: Тази съвест е Гласът на Бога. Казал Мракът: Че кой е този Бог, аз не Го познавам. Казала Светлината: Всеки, който има съвест, Го познава. Тогава Мракът казал: Ако аз имам съвест, ще мога ли да убивам? Казала Светлината: Няма да можеш да убиваш. – И тогава разсърдил се Мракът: Че за какво ми е този Бог, че за какво ми е тази съвест да ме заслепява? Нали аз трябва да се храня? Твоят Бог иска да обърка живота ми. – И тогава убиецът се намесил: Аз открих в себе си съвестта и съвестта ми каза да се отделя от тебе, защото Светлината е моят Път. – Казал Мракът: Защо ме изоставяш, защо бягаш от мене, нали имахме и други набелязани жертви, нали ми каза, че ставаш убиец? Кой те заблуди? – Казал убиецът: По-хубаво е да съм заблуден, но да имам съвест и винаги да се въздържам от зло. – Тогава дошла Светлината и казала на човека: Ти вече имаш религия. Истинската религия е да признаваш само един Господар и всякога да се въздържаш от зло. Който има тези две опорни точки, той има религия. – Разплакал се Мракът и казал: Отнеха ми убиеца и ме оставиха в самота. Какво ще правя сега? Че аз вече нямам ръце, с които да убивам? – Казала Светлината на Мрака: Моли се Бог да ти даде съвест и ще се подобри животът ти. – И казал Мракът: Не искам подобрение на живота си. – И продължил Мракът тихо и горещо да си плаче. А Светлината се обърнала към убиеца: Това е истинската религия – да имаш само един Господар и да Го признаваш в себе си, и всякога да се въздържаш от зло. Ако имаш само едното, изгубваш религията си, защото само с една ръка не можеш да служиш на Светлината. Който признава само един Господар, но върши зло, той няма религия в себе си. Който постоянно върши добро, но не признава Таора, Единствения Господар, той няма истинска религия. – И казала Светлината на човека: Това е доброто, което не ти трябва. Това е добро без благословение. Доброто без Таора е зло. – И поклонил се човекът на Светлината, и казал дълбоко в себе си: Само Таора познава доброто. – И пожелал в Душата си човекът Таора да се всели в него и само Той да върши добрите дела, за да не изцапа човекът Таора със собствените си добри дела. Защото само доброто, което излиза от Таора, е истинската религия.

Съзерцание за Сина на Бездната

Много път извървях – каза на себе си Йохавания – и най-накрая познах Името на Таора. Името Му е Името на Бездната. Ако паднеш в една яма, това е твоят късмет. Ако паднеш в един кладенец, това е твоето добро. Ако паднеш в една пропаст, това е твоето щастие. Пропастта може да те преобрази най-много до нивото на щастие. Тя не може да ти даде нещо повече от щастие. Щастието е сигурен път, по който съществата изгубват Таора. Ако вървиш по пътя на късмета, на доброто и на щастието, тогава знай, че нещастието те очаква. Синът на Бездната избира само Истината. Тогава може ли Синът на Бездната да разчита на щастието, на късмета или на доброто? Синът на Бездната разчита само на Таора. Когато изпадне в нещастие, той открива Истината в това нещастие. И тази Истина прави Сина си дълбок. Така Синът минава зад пределите на нещастието. Той става Син на Бездната. Само Бездната знае тази Тайна, защото Бездната превъзхожда всичко. Посветените в Истината са същества на Бездната. И когато гледат света с очите си, те гледат по закона на Бездната. Синът на Бездната никога не живее в света и светът никога не може да оживее в него, защото Бездната – това е Истината, която поглъща света и отвън, и отвътре. Когато Синът на Бездната живее в света, тогава Таора е посетил света. Таора е слязъл за Душите, които искат да се спасят от своя късмет, от своята доброта и от своето щастие. От милиони години Таора търси изгубените Си деца, но те все настояват на това, че щастието е тяхната награда, незнаейки колко е бедно тяхното щастие. Казва Йохавания: Таора ме научи, че щастието е крехко като прогнил клон. – Но хората му казваха: Не ни отнемай този клон. Не виждаш ли, че ръцете ни са здраво заловени за него. Защо искаш да ни отнемеш единствения клон? – И каза им Йохавания: Има друго Дърво – Дървото на Бездната. И който вярва с вярата на Таора, нека дойде при мен. Дървото на Бездната е Океан Необятен. Красотата му няма край. Водата му никога не пресъхва. Светлината му никога не угасва. Любовта му никога не се изменя. Мъдростта му никога не се изчерпва. А Истината му е всякога нова. Дървото на Бездната е Дървото на Необятния Живот. Очите не могат да го обхванат. Ушите не могат да го доловят. Сърцето не може да го вкуси. Само когато се превърнеш в Син на Бездната, ти разбираш разликата между Океана и локвата. – И присмяха се щастливците на Йохавания: Ние си имаме свой рай, светът е нашият рай. Ти не си наш приятел. – И замина си Йохавания от тях, и рече в Душата си: Таора, нека никога не ме сполетява щастието на този свят. Нека бъда всякога Син на Бездната.

Съзерцание за светлината, която не свети

Има светлина, която не свети. Това е светлината на света. Има светлина, която блести, но не свети. Има светлина, която се усмихва, но е тъжна. Това е светлината на човека. Всеки, който е обикнал света, ума и човека, е обикнал нереалната светлина. Който разчита на тази светлина, успехите му се превръщат в неуспехи. При тази светлина човек всякога се проваля. При тази светлина щастието се превръща в нещастие, а нещастието дава поуки за постигане на ново щастие, което е бъдещо нещастие. Така хората от хиляди години все се поучават, но поуките не ги завръщат в Таора, защото светлината на света е винаги нереална. Тази светлина никога не обхваща истинския живот. Светлината, която е без Таора, притежава блясък, който не свети. Този блясък е разкошът, който задоволява хората. Така разкошът задоволява света, но погубва Душите, потопява ги в собствения си блясък, който е блясък на мрака. Да обичаш блясъка и да обичаш разкоша, това значи да обичаш мрака. Любовта към мрака е създала светлината, която не свети. Може ли тази светлина, която не свети, да се почита? Може. И затова е създаден светът, защото светът е обикнал светлината, която не свети. Светът не обича да бъде ръководен. Светът не обича съвети, защото светът е избрал за себе си светлината, която му е изгодна. Това е светлината, която не свети.

Съзерцание за Тишината,
която изцелява Душата

Мълчанието облагородява сърцето. Разумността овладява ума. Тишината възвисява Душата. В Мълчанието сърцето блести. В Разумността умът свети. В Тишината Душата се възкачва на своя Трон. Кой е Тронът на Душата? Тронът на Душата е Искрата, излязла от Бога. Този Трон се състои от чисто Злато, а вътрешността му е самороден Диамант. Душата има два пътя: единият път се състои в това, че при срещата си с чистото Злато тя се изцелява; вторият път се състои в това, че при срещата си със самородния Диамант тя се разтваря в неговия Трон. След като Душата е изцелена, тя се завръща от сферите на ума и сърцето в собствената си Дълбочина. И така нейната Дълбочина я отвежда до Великата Тишина. В тази Диамантена Тишина Душата е напълно изцелена и освободена от своето минало и от странстванията си в световете. Завръщайки се в Диамантената Тишина, Душата преоткрива себе си завинаги.

Съзерцание за светогледа на Слънцето

Слънцето има само един Център и този Център се нарича „Откровението на Живота“. Чрез това Откровение Слънцето обхваща Живота. Слънцето има само един Център и този Център се нарича „Изворът на Живота“. Така Слънцето пренася Живота във всички светове. Слънцето има само един Център и този Център се нарича Таора. Таора живее в Абсолютно Безмълвие. Това Безмълвие привлича всички гласове. Това е Безмълвие, което не говори, не разговаря, не общува, не споделя нищо за себе си, но всички гласове го търсят. Когато гласовете се превърнат в реални Същности, или в това, което наричаме Слънце, тогава това Слънце се превръща в саморазкриване на Пределния Смисъл. Пределният Смисъл е светогледът на Слънцето. Пределният Смисъл се явява по един единствен път: като Откровение. Откровението – това е Таора. Откровението е Несътвореното Съкровено Лице на Таора. Така Слънцето придобива своя Вечен светоглед.

Съзерцание за Древния Език

В Първопричината най-древният Език се е изявявал като лееща се Светлина, като потоци от Неизразима Светлина. Но минало оттогава много време. И аз, Йохавания, видях много светове, които се сътвориха и които останаха несътворени. Явиха се хората и безбройните същества. И аз исках да им изявя Древния Език и да им разкажа за него. Но хората и съществата сякаш бяха изгубили себе си. А те бяха сътворени и трябваше да се разговарят по сътворения начин. И разговаряха си те с движения, с жестове. Опитваха се с жестове да рисуват Светлината. Но видях, че сътвореното е ограничено. После се яви говорът, дойдоха думите. И всички ние бяхме пренесени в един свят, който Таора нарече Атлантис. И всички ние възприехме този свят като Атлантис, но моята Душа не ми даваше покой. И аз поисках да разбера от Таора Замисъла за Атлантис. Аз знаех в себе си, че всяка изговорена Светлина е идея на Великия Замисъл. И узнах от Таора идеята: Атлантис е Речение, Изричане, което означава „Мястото на Съзерцанието“. И съзерцавах хората и безбройните същества. Едни си говореха с очи, други си говореха с жестове. Едни си говореха с усмивки, други си говореха с думи. Но Несътворената Светлина сякаш беше потънала. Всички си говореха, но сякаш не се разбираха. Но в този свят имаше много същества на Таора. Аз ги нарекох Мадахари, сиреч Мъдрите. И само с тях можех да общувам. И с тях заедно основахме Великото Царство на Атлантис. Ние живяхме много времена и общувахме помежду си на единствения Език – Езикът на Несътвореното. И нарекохме го Ватан – Царството на Несътворените идеи, или Царството на Преподобната Светлина. Тази Светлина беше Праобразът на Таора – изобилна, ослепителна и неизговорима в сътворените светове. Но ние, децата на Таора, си общувахме само на Ватан, защото Любовта ни към Таора беше съхранена. И видях впоследствие Видение за много светове: те всички жадуваха за сътвореното, те искаха да ограничат Светлината в себе си. И превърнаха се съществата в сътворена светлина, и искаха да я притежават само за себе си. Но изгубиха нещо от Несътвореното. И до ден днешен хората си говорят на дадения им сътворен език. И видях: в сътвореното няма разбирание. Само Мъдрите имат разбирание в себе си. Само те носят в себе си Древния Език. В този Език няма думи, няма слова. В този Език има само Таора, сиреч Присъствие на Несътвореното. Само в това Присъствие има разбирание. А останалото наричам „сътвореният свят“.

Съзерцание за Пресветлия Образ

Когато съзерцавам Пресветлия Образ, аз се вглъбявам, вглъбявам, вглъбявам. И най-накрая нищо не виждам. Във вглъбяването нищо не трябва да си представяш, нищо не трябва да си въобразяваш, нищо не трябва да си измисляш, защото ще ограничиш Пресветлия Му Образ. Вглъбявах се, вглъбявах се с Любов и най-накрая нищо не видях. В това абсолютно невиждане аз докоснах Ослепителната Му Светлина и се преля в мен Велико Възхищение. И тогава разбрах, че това Велико Възхищение е частица от Пресветлия Му Образ. И схванах, че Той се възхищава от всичко. И казах си: Ето качеството на Ослепителната Светлина. Разбрах в себе си, че Възхищението е събирач на Светлина. И направих първия си извод: Възхищението събира Светлината от всички светове и тази натрупана Светлина се самовъзпламенява и се саморазкрива в себе си. По този път аз се приближавах все повече към Пресветлия Образ. Още в Атлантис, когато наблюдавах вглъбено живота, аз разбрах, че трябва да се възхищавам от всичко, дори и от злото. Аз долових, че Той е Творецът на злото и че това зло твори в Тайна и изработва истинското добро. И направих втория си извод: злото е свято. То работи в Тайна, но ако му се възхищаваш с Любов, Тайната му става явна. И така от Тайната на това зло се родиха истинските Мъдреци и Учители на Атлантис. Злото твореше пресвятото добро, което беше частица от Пресветлия Му Образ. Чудна е Тайната на злото. Само в Дълбините на Любовта могат да се разкрият святите намерения на злото. И вглъбявах се, вглъбявах се в Тайната на Пресветлия Образ. И нищо не виждах, и нищо не очаквах. А Той се зараждаше в мен. Уморяваха се очите ми от Любов. Вглъбявах се, вглъбявах се и изгубих мярка за годините и времената. И рече ми Пресветлият Образ: Ще те направя Първия Старец. И ще бъдеш Трон в Нозете Ми. И ще бъдеш Мост между световете и Мен. И ще се наречеш Авахал, което ще рече „Отвъд Безпределностите“ или „Този, който живее отвъд Безкрайността“. Понеже Възхищението ти беше подобно на Любовта ти и понеже Любовта ти нямаше край, ти ще носиш в себе си Възхищение без край. Твоята Любов зърна скритите Ми намерения. И затова ти си Авахал, сиреч „Старецът от Дълбините на Вечния Покой“. И учи народите Ми на Възхищението, което ти дадох. И този, който се възхищава от всичко, направи го свой Син. И на тази земя, Атлантис, Аз ще зародя и другите 23-ма Старци. И ти ще ги познаеш, защото те ще Ме носят в очите си и в словата си. И вие ще се наречете 24-те Старци. И вие ще вървите от Слава в Слава, защото Пресветлият Образ ще ви ръководи.

Съзерцание за Чудните Неща

Дълго съзерцавах малката тревичка и 40 дни продължи Съзерцанието ми. Всеки ден ѝ се покланях, докато най-накрая успях да вляза в сърцевината ѝ. И видях Чудните ѝ размишления. И те бяха като размишленията на Таора. Когато вятърът свистеше злокобен и студен, тя сякаш се разпъваше във всички посоки и казваше ми: Защо този вятър ме гали и защо е толкова забързан, сякаш иска да ме вдигне във въздуха при Таора – моя Творец. Защо бърза? Не вижда ли, че аз имам рай и тука на земята? – И каза ми тревичката: Ти чуваш ли ме? – Отговорих ѝ: Да. – И каза ми тревичката: Кажи на вятъра, че за никъде не бързам. Имам си задача тука на земята: трябва да проуча тайните на земята. – И остави я вятърът, но дойде дъждът. И валеше изобилно, та наводни малката тревичка. И каза тревичката на водата: Защо си толкова изобилна? Толкова ли много ме обичаш? – И посъветва малката тревичка водата: Ако ме обичаш, давай ми капка по капка, защото не мога да понеса изобилието ти. Че ти ще ме удавиш. – И каза ми малката тревичка: Ти чуваш ли ме? – Казах ѝ: Да. – И рече тревичката: Кажи на водата да си отиде, защото имам още много работа на земята. И докато не си свърша работата, Таора няма да ми се усмихне. Защо водата се меси в моите работи? – И ми каза тревичката: Освободи ме от водата. – И видя тревичката, че потъна водата в земята и стана по-ниска от нея. И изгря слънцето, и тревичката се усмихна. Но започна слънцето да грее много силно, толкова силно, като огън, който иска да я изсуши. И каза ми тревичката: Ти чуваш ли ме? – Казах ѝ: Да. – И рече тревичката: Откъде се яви този огън, който иска да ме пояде? Не вижда ли, че имам много задачи на земята и че имам работа? Защо ми са толкова много страдания? Та аз искам да се уча, да раста. – И тогава аз, Авахал, ѝ казах: Твоите страдания са също уроци. Приеми ги с Любов. – И рече тревичката на Авахал: Приемам ги. – И разбра тревичката, че земята, въздухът, водата и огънят са били нейни приятели и че те жертваха нещо от себе си, за да може тя да познае Таора. И издържа всичките си изпитания тревичката, и рече накрая на Авахал: Ето ме, сега приличам на песен без край. Постигнах целта си и разбрах, че целта е радостта, постоянната радост. – И каза ми тревичката: Ти чуваш ли ме? – Казах ѝ: Да. И казах ѝ още: Ти постигна целта, защото търсеше само Таора. А природата на Таора е Безкрайна радост, Безкрайна песен, Безкрайна музика. И тази музика никога няма да свърши. – И рече Авахал на тревичката: Ти чуваш ли ме? – И каза тревичката: Да.

Съзерцание за Светостта на Мълчанието

Словото израснало от Мълчанието. Колкото по-свято е Словото, толкова по-дълбоко е било Мълчанието. Душата е Откровение на най-чистото и свято Слово. Тя символизира най-чистата Небесна енергия. В Древността са я наричали Небесна Птица. Тя се е реела свободно в Океана на Таора. Но дошло време, когато пожелала да се отдели от Таора и да стане независима. И започнала да лети към незнайни светове, да се потопява в тях и да се ражда и умира. Веднъж отделила се от Океана на Мълчанието, тя попадала в най-различни светове и народи и видяла, че в тези светове и народи много се говори. Така Небесната Птица се превърнала във феникс. Спускала се в един народ да го проучва и се връщала обратно в Мълчанието. И разбрала Птицата-Душа защо тези същества, наричани хора, много говорят и защо много спорят. Тя разбрала, че те били изгубили Светостта на Мълчанието. Дълбоко в себе си Душата-Птица открила начина, по който да се върне в Таора. След дълъг размисъл тя открила, че по пътя на Словото може да се разкрие Тайната на Откровението на Таора. И разбрала, че колкото повече се пречиства Словото, толкова повече се отваря Вратата, през която ще влезе Таора. Душата-Птица познавала Предвечното Слово и тя успяла да се завърне в него. Предвечното Слово не е думи, а идеи. Тези идеи са Откровения на Таора. И тя пожелала за себе си най-дълбокото Откровение. И наложило се на Душата-Птица да мине през Тесния Път, да мине през иглени уши. С вяра в Словото и с доверие в Мълчанието тя се потопила в най-дълбокото Откровение на своя живот и видяла Лицето на Таора. И разбрала в себе си, че постижението на Таора се състои в две неща: Любов към Словото и Любов към Мълчанието. Когато имаме Любов към Словото, нашата Душа се саморазкрива. Когато имаме Любов към Мълчанието, към Светостта на Мълчанието, ние постигаме най-дълбокото Откровение. В това Откровение ние откриваме Духа на Таора. В световете това е наречено Свободата. Но Свободата се постига само чрез Откровение. Откровението е едно друго название на Преданието. И всеки народ си има по едно Съкровено Предание. Това Предание е Книгата на Живота. Но само тези, които придобият чистото Слово, което е въведение към Светостта на Мълчанието, само те се домогват до Есенцията на Преданието. В това Предание Душата-Птица изгубва своите крила, освобождава се от вечното преселение и се възвръща в своя Източник. Възвръщайки се в своя Източник, Душата е вече готова да бъде ученичка на Старците. 24-те Старци символизират 24-те вида Мъдрост. И Душата ще участва в Събранието на 24-те Старци, и ще избере своя Нов Път на Вечно самоусъвършенстване. И потапяйки се в най-дълбоката Святост на своето Мълчание, тя ще направи Вечния си Избор. Този Избор е извън времената и извън Вечността. Той се осъществява в друга Вечност – във Вечността на Старците. Това е най-големият Дар за Душата-Птица, защото тя постигна в себе си Светостта на Мълчанието. И сега ще лети към нови Откровения, и ще пие от вечно живата Вода на Стареца, Който ще я ръководи. Ето колко Велик е Пътят на Душата.

Съзерцание за Сиянието на Древния Език

Най-Древният Език се състои от Великите идеи на Прабитието, или Праизначалието. В този Език думите имат Дълбини, в които съществата трябва да се разтворят и да бъдат погълнати от тези Дълбини, за да могат те да бъдат разбрани. Думата Махабир е една от най-великите идеи на Праизначалието. Това е идея за бъдещето, което очаква Синовете Божии. Махабир означава „Светлината, която те прониква, Ослепителната Светлина, която те поглъща“. Това е Светлина, в която изчезваш и като Душа, и като себепознание. И в тебе остава единствено Духът – Праизначалната Искра, Есенцията, наречена Син. Само тази Есенция, наречена Син на Тайната, може да бъде ученик на Старците, чието Царство е Махабир. Но след взрива на Праизначалната Светлина Духовете са се превърнали в съзнания, които и до днес търсят да намерят себе си. В Махабир са останали само Старците. Те са останали абсолютно неизменни на Върховния Лик. Върховният Лик е Мистерия, която никога няма да бъде разкрита. Към Него ще се стремят всички светове и съзнания, а Старците ще образуват Моста към Него, когато Вселената ще се поглъща от Него и ще се разтваря в Него, за да се образува нова Вселена и нови светове. Настоящите светове трябва да разберат Тайната на една друга дума, която е изречена от Праизначалието като Амореа. Тази идея означава, че всяка Душа, събуждайки се в утрото, трябва да запалва постоянно своя Изгрев, трябва сама да се възпламенява, трябва да изгрява в самата себе си, докато постигне Вечния Изгрев, който ще я отведе при Старците. И тогава Те ще ѝ разкажат за Махабир. В настоящия свят разумните Души посрещат Изгрева на Слънцето, което е едно далечно възпоменание за Амореа, или Древния Изгрев, който е царувал в Душата. Същественото в посрещането на Изгрева се крие не в отношението към външното слънце, но същественото е процес на вглъбяване, в който процес трябва да откриеш, че ти самият си Амореа – Славата на Таора, Слава на едно Праизначално Сияние. Тази Слава трябва да въведе милионите Души в Тайната на Амореа. Във всеки човек е скрит в Дълбините му Вечният Махабир, наречен още Ослепителят на всички видове Светлини. Всяка Душа, която се отказва от светлината на света, върви към своя Изгрев, към Древния Език, към познаването на Същността на Древния Език. Тайната на човека е, че в него има хиляди и милиони Слънца. И изгрявайки от Слънце в Слънце в себе си, и минавайки през милионите Слънца в себе си, човекът ще се възвърне в Първичното Сияние на Амореа. И Амореа ще възведе човека в Сиянието на Най-Древния Език, наречен Махабир. Понеже Махабир е Ослепителят, в Атлантис е било прието да се нарича Ватан. Впоследствие това било наречено Царството Божие. Ватан може да се нарече още „Малкият Ослепител“. В Атлантис са живели мнозина Мъдреци, които са владеели напълно Ватан. Те са били наречени „Малкото Събрание“. Тези Мъдреци са били 70 на брой. И те са взели решение впоследствие да се преселят в Египет и да сътворят пирамидите. Със силата на Древния Език Ватан те са успели да изтръгнат камъните от скалите, да ги оформят като пирамиди, които да напомнят на хората за Най-Древното Царство, наречено Махабир. Самият връх на пирамидата символизира срещата с Махабир. Така Мъдреците от Ватан, знаещи Древния Език, оставили за спомен на хората пирамидите. Пирамидите са малките букви, които са част от Величието на една Древна азбука. Те са частица от Сиянието на Най-Древния Език… Буквата „А“ символизира в Най-Древната азбука Всепоглъщащата Светлина. Но поради неразбирането на тази Светлина и поради това, че Душите не са готови за нея, тази Светлина се явява като абсолютен мрак. Само в най-голямото Изпитание този мрак може да се разкъса. В най-голямото Изпитание се разкъсва силата на мрака и се навлиза в буквата „Б“. Такова същество придобива частица от Присъствието на Ослепителната Светлина. И всеки, който съзре тази Светлина, става ученик на Вечността. Буквата „Б“ символизира „Присъствието, което не присъства, но само се явява“. Следващите букви от Ватанската азбука ще бъдат разкрити в други времена и в други Вечности.

Съзерцание за Словото, което е без Глас

Когато съхраняваш Словото, то ще те въведе в Откровение. Това е Откровение без Глас, Откровение на Мълчанието. В това Мълчание ще съзреш полъха на Блаженството. Чистото Слово всякога излъчва Блаженство. То храни Душата на нещата. То съхранява Душата на нещата. Чистото Слово може да се съхранява само чрез Любовта. Така Чистото Слово се превръща в средство, в метод на саморазкриване. В това саморазкриване се явява Гласът, който не говори. Това е Откровението на Любовта. Това е Откровението на Словото без Глас. Този Глас на Любовта не ни казва нищо, но ние получаваме всичко. Само Любовта умее да говори вътрешно. Само тя може да докосва Душата на нещата, защото тя е Първопричината за Душата. Душата съществува, защото съществува Любовта. Чистото Слово съществува, защото то е средство за Откровение на Словото, което е без Глас. Когато Откровението е насочено към една Душа, това е най-големият Дар за тази Душа. Това Откровение означава, че Душата е извървяла земния си път и сега тя има Нов Път – Вечен Път. Това е Пътят навътре. Душата знаеше за този Път, но сега вече го има. Откровението на Словото без Глас – това е Дарът, това е Благословението да се движиш навътре. Вътрешният Път осмисля и външния Път. Вътрешният Път дарява външния Път с Душата си.

Съзерцание за Есенцията на живота

Таора е Есенцията на живота. Идеята е Есенцията на живота. Таора е Идея – Идея на Безпределното. Там, където живее Безпределното, Есенцията на живота тече постоянно. Идеята за Есенцията в човешкия живот може да се открие в много направления. Когато човек е превърнал молитвата си в начин на живот, той събира в себе си Есенцията на Таора и Вечността му принадлежи. Той може да постигне в тази Вечност всичките си разумни желания. Когато човек е превърнал работата си в начин на живот, тогава Есенцията ще го дари с постоянна радост. Така Душата ще носи радостта всякога със себе си. Когато човек е превърнал доброто в начин на живот, този човек ще носи всякога щастието със себе си. И щастието му ще прелива в него, и не ще има край. Когато човек е превърнал Любовта в начин на живот, Есенцията ще го дари с Блаженолюбие. За такъв човек няма рай и ад, за такъв човек няма двойственост. Той живее в Единение със Съкровеното, а Съкровеното е винаги блажено. Съдържанието на Съкровеното е Блаженствувание. Когато човек е превърнал Истината в свой начин на живот, той надминава радостта, щастието и Блаженството. Постепенно той се освобождава от живота, който царува във Вселената. Той е радостен, щастлив и блажен, но Любовта му към Истината го кара да търси нещо ново, нещо по-дълбоко от живота и смъртта. Търсенето на един такъв човек е изключително. Той се устремява към Най-Дълбокото Тайнство, което е скрито извън Есенцията на живота. Той е придобил Есенцията и сега търси Най-Дълбокото Тайнство. Есенцията е изиграла вече своята роля. Този човек е вече пред Прага на Най-Скритата Мистерия. Този човек е пред Прага на 24-те Старци. Той ще се срещне с Авторитета на Неизразимото, с Авторитета на Вечната Любов.

Съзерцание за Авторитета на Неизразимото

Когато Неизразимото ти говори, няма Говор, но думите му се превръщат в Сияния за твоята Душа. Когато Неизразимото ти говори, няма Говор, няма Глас, но има едно Присъствие, което те изпълва с Любовта си. Когато Неизразимото ти говори, нищо не виждаш и нищо не чуваш, но започваш да носиш в себе си нещо от неговия аромат. Неизразимото присъства на всяка крачка, но само на Любовта е дадено да се потопява в него. Понеже Любовта, в най-висшия си смисъл, е Неизразима, тя е сродна с Неизразимото и може да общува с него. И затова всеки, който има Любов, има Божествен Авторитет, има Божествена Власт. Това е Властта, която никога не злоупотребява. Тази Власт си остава всякога неизговорима. Но само тази Власт има последната дума. Авторитетът на Неизразимото се състои в Силата на Любовта. Любовта владее отвътре. Любовта е Авторитетът на Неизразимото. Тя върши всичките си дела в света тайно, без думи, без шум, без да иска благодарности. И така както се явява, така и изчезва. Всякога помага и нищо не иска. Всякога, когато помага, се крие. Тя помага по законите на Вечното Добро. Когато отваря очите на слепия, тя иска да му каже: От днес нататък гледай с очите на Неизразимото. – Отваряйки очите на слепия, Любовта иска да му каже: Направих ти една малка услуга, но ти трябва да откриеш в себе си своето вътрешно зрение, защото само с вътрешното си зрение ще ме съзреш. Външните очи са само твои слуги. Те не са създадени, за да се изгубиш във външния свят. Те са създадени, за да дадеш на Любовта да гледа чрез тях, защото само чрез Любовта очите ще придобият своите неизразими измерения. – Именно затова, когато хората се срещат, те разглеждат най-много очите си и очите решават техните отношения. Но най-красивото нещо в живота е, когато срещнеш човек с Неизразими очи. Това са очите, които водят към Дълбокото в живота. Това са очите, които носят в себе си Таора. И който разбере правилно тези очи, той постепенно напуска света и тръгва на пътешествие към Неизговоримото. Авторитетът, който е скрит зад тези очи, е повикал човека на дълъг път – път, който води човека към собствената му Съкровена Същност. Само в тази своя Съкровена Същност човек ще може да съзре своята Неизразимост. И тогава подобното ще види подобното. Съкровеното Неизговоримо ще види Великото Неизговоримо. И Съкровеното Неизговоримо ще види Абсолютно Неизразимото.

Съзерцание за Цвета на Тайната

Тайната на живота се крие в Отношението към нещата. Думата Отношение е сама по себе си Тайнство. Към каквото имаш Отношение, това ти се открива. Отношението към Съкровения Живот създава Душа. Отношението към Тишината създава Тайна – Тайна, през която трябва да преминеш. Отношението към Истината създава Дух – това е собственият ти Дух, когото трябва да опознаеш. Който има Душа, има Любов към Тайната на Живота. Външният живот е съставен от много цветове и звуци. Но когато Душата започне пътешествието си към Царството на Тишината, звуците все повече изчезват, докато най-накрая остане само един единствен Звук. Това е Звукът на Безмълвието, Звукът на вътрешното Единство, Звукът на Неизговоримото Единство. Този Звук е Тайната на Живота. В този Звук няма цветове, защото Тайната няма цвят. Тайната на Живота е толкова прозрачна, че е станала абсолютно безцветна. Тази Тайна е толкова беззвучна, че нито един звук не е останал в нея. Тайната на Живота няма цвят, защото в Дълбочината на Безмълвието човек се слива със своя Дух. Този Дух е наречен Ослепителят. Който го е срещнал в своето Безмълвие, той вече не желае нищо друго, освен Ослепителя. И той разбира, че Цветът на Тайната е Ослепителната Светлина. Който е изгубил всички цветове на живота си, той се е приближил до най-голямата Прозрачност и в тази негова Прозрачност, която е най-дълбокото качество на Душата му, ще нахлуе Ослепителят. И тогава човек ще познае Цвета на Тайната. Цветът на Тайната съществува, за да познае човек своята Прозрачност. Цветът е сбор от много цветове, но Прозрачността е само една. Многото цветове са много светове, но Прозрачността е само една. Когато Душата стане прозрачна, когато е кристализирала най-чистото в себе си, тогава в живота ѝ се явява Ослепителят и той излива в нея Ослепителната си Светлина. И тогава Душата разбира, че Тайната няма цвят, че Тайната прилича на кристално езеро и че Душата е подобна на кристал, който блести поради собствената си безцветност, поради собствената си Прозрачност. И тогава Таора ще погледне в Душата на човека и ще му каже: Ти си вече Извор от Извора на Вечността. Ти си вече Тайна от Тайната на Вечността. И ти си вече Дух от Духа на Вечността.

Съзерцание за Музиката на Съкровеното

Когато Съкровеното те докосне, в сърцето ти затрептява полъхът на Вечна Песен. Когато Съкровеното те докосне, в очите ти засияват милиони Звезди. Когато Съкровеното те докосне, Душата ти се превръща в част от Вечността. Когато Съкровеното те докосне, ти долавяш, че скрит Извор има в тебе – Нетленен Извор, изпълнен с Вечните Води, които текат от Океана на една Вечна Музика. И всичко това беше само докосването на Съкровеното до теб. А нима не искаш да заживееш в тази Вечна Музика. Защо ти е песента на света, която има начало и край? Защо ти е песен, която тежи на Душата? Не искаш ли да потърсиш Музиката на Съкровеното? Ако искаш да намериш тази Музика, посвети живота си на Таора. Който е посветил живота си на Таора, той ще чуе Нетленната Музика на Съкровеното – Музика Вечна, Необятна и Безпределна, Музика, в която цветята пеят, вятърът лети, птиците плуват, слънцето грее, а Съкровеното твори Образа на Вечната Святост. Само тази Святост е Музиката, в която няма тление. Само в тази Музика няма смърт. Музиката на Съкровеното е Музика на най-тайнствената Птица, която обхожда всички светове. Тази Птица е Душата на Таора. Тя е Музиката, която е отвъд музиката. Тя е Музиката на Съкровеното.

Съзерцание за Търсача на Истината

Търсих Истината в живота. Живях един прекрасен живот, но не можах да открия Истината. И казах си: Прекрасното не е отговорът. Търсих Истината в религията и видях чудни неща в религията. Чух много хваления и разбрах в себе си: хвалението не е отговорът. Търсих Истината между хората и видях много щастливи семейства и много нещастни. И разбрах: щастието и нещастието не са Истината. Реших да потърся Истината в Любовта и с тази Любов реших да навляза дълбоко, дълбоко в себе си. И Любовта ме заведе дълбоко, дълбоко в недрата на Истината. И видях Океан, Безграничен Океан, Необятен Океан от Безмълвие. И разбрах: отговорът беше Безмълвие. Кой може да изрече това, което не може да бъде изречено? Поезията се опитва, но безуспешно. Радостта се опитва, но безуспешно. Музиката се опитва, но безуспешно. Човекът на молитвата, застинал в Безмълвие, беше най-близко до Прага на Истината. И видях образа на Душата му. Той благоговееше пред Безмълвието. Той се подготвяше за Великия свят на Безмълвието. Той беше Търсачът, стигнал до Прага. Той жадуваше да бъде погълнат от Истината. И този, когото наблюдавах, се превърна в мой Учител. И каза ми той: Всеки Търсач на Истината стига до Великото Благоговение и застава пред Лицето на Истината, онемял в своето Безмълвие, защото това, което е видял, може да бъде изразено само чрез Безмълвието. – Аз, Йохавания, ви разказах за моя Учител. Моят Учител се наричаше Авахал – Безмълвният. Той е Старецът на бъдещите светове.

Съзерцание за Простора на Незнанието

Знанието отнема Простора. Незнанието отваря Простора. Да имаш Незнание, означава да имаш Необятен Простор. С дълбокото Незнание ти се превръщаш в Дух на Таора – Дух на проникновението. Знанието за нещата – това е безпокойство. Незнанието за нещата – това е Покоят. Незнанието е разбирането за нещата. В Незнанието работи Таора. Щом си постигнал пълното Незнание, Таора те прониква със Своето разбиране. Това разбиране е всякога изход от нещата, изход от безпокойството на нещата. Незнанието е другото лице на Смирението. На Смирението се дава дарът на разбирането. В момента, в който разбереш, безпокойството си отива. Разбирането е единственият изход. Разбирането внася Таора. Разбереш ли, преобразяваш се. Безпокойството става Покой. Революцията става еволюция. Скръбта става радост. Такъв е Просторът на Незнайното. Такъв е Просторът на Таора. Такъв е Просторът на Незнанието. Щом знаеш, ти изместваш Таора. Щом не знаеш, ти изместваш себе си и Таора се явява, а с Него се явява разбирането. Щом Таора е в тебе, не ти трябват знания. Таора разбира всичко без помощта на знанията. Върни се в своето Незнание и ще станеш дете на Таора. И ще имаш Простор в живота си. И твоето Незнание ще се превърне в разбирание. Това разбирание е Просторът на Пробудения. Това разбирание е дарът на Пробудения.

Съзерцание за Цветето,
което искаше да живее на Слънцето

Имало едно време едно Цвете. То живеело в една малка горичка, заобиколено от най-различни цветя. Тези цветя били всякога радостни и весели. Но това Цвете било винаги тъжно. То тъгувало сякаш по някаква изгубена родина. Това Цвете често разговаряло с Таора. Веднъж то казало на Таора: Таора, защо съм посадено в тази кал? Защо всички около мен са радостни, а аз съм тъжно? Защо не ме посадиш на самото Слънце? – Отговорил Таора: Че ти живееш на Слънцето. – Но Цветето възразило и казало: Не виждаш ли, че съм в калта? Не виждаш ли, че краката ми са заровени в калта, а ръчичките ми са едвам над земята? – Казал Таора: Краката ти са в калта, за да намериш твърдата основа на своя живот, а ръчичките ти са обърнати към Небето, за да откриеш Слънчевата основа на своя живот. Когато обединиш земята и Небето в себе си, ще се появи третият Център – това е мястото, където искаш да живееш, това е мястото, което искаш да постигнеш. – Казало Цветето: Как да постигна това място? – Отговорил Таора: Помни постоянно Моето Име. Това, за което мислиш най-много, това е мястото, в което живееш. – И почнало малкото Цвете всеки ден да мисли за Таора. И събрало толкова много Светлина в себе си и толкова много радост, че Душата му била готова да излети от калта. И разбрали другите цветя, че до тях живее странно Цвете. И видели те Светлината му. И попитали Цветето: Откъде взе тази Светлина? – И когато всички цветя насочили взор към него, от Цветето изригнал Пламък. Душата му полетяла към Слънцето, а самото Цвете повяхнало. Но Пламъкът, който излязъл от Цветето, преди да излети, написал с Огнени букви във въздуха две Свещени думи: „Авахар Таора“, което означава „Помнете Таора“ – помнете Таора и Слънцето ще бъде вашият Дом. – Така Цветето се върнало на Слънцето. Това е Единственият Завет на Цветето към света. „Авахар Таора“ означава, че това, което постоянно помниш, то те образува, то те пресъздава, то те пресътворява.

АВАХАР ТАОРА. АЙХАМА.

Съзерцание за зовящото Сияние

Ето Поемата на Сиянието. Бъди чист като Водата, бъди радостен като Слънцето, бъди тъжен като Луната. Бъди дълбок като Океана, бъди жизнелюбив като Поточето, бъди тих като Изворчето. Бъди вглъбен като Душата, бъди изчезващ като Пътя, когато бъде намерен, бъди Велик като Любовта на Незнайното. Бъди непресъхващ като Вечната Тайна, бъди озарен като Мъдреца, бъди кристален като очите на Детето. Бъди Път в своята безпътица, бъди като Вдъхновението, което извира от самия тебе. Бъди всичко това, за да те погълне Сиянието на Таора.

Съзерцание за Тайнството на Предаността

Живял някога в Атлантис Авихара. Най-много обичал той да съзерцава Любовта на Таора. Всеки ден съзерцавал Таора и Словата му били Нетленни. И обожавали го жителите на Атлантис, но със Словата му растели и враговете му. И създал си Авихара много врагове, защото мразели те Нетленното му Слово. И минали се 80 години от началото на Словата му Нетленни, и биде той заловен от жестоките си отмъстители. И разбрал Авихара, че е дошъл Часът на Трона – Изпитанието за най-достойните. Знаел предано отдаденият Син на Таора, че Часът на Трона е най-голямата чест, която му се полага. И изсипали се жестокостите върху Авихара. Отрязали първо ушите му, но казал Авихара: Защо сте толкова бедни – лишени от Съкровената си природа, че нали аз имам сърце, което постоянно чува Таора. – И отсекли ръцете му, и казал им Авихара: Защо сте толкова бедни, че нали аз имам Душа, която постоянно обгръща Таора. – И отрязали краката му, и казал им Авихара: Защо сте толкова бедни, че нима ми трябват крака, за да ходя при Таора. – И извадили очите му, и казал им Авихара: Защо сте толкова бедни, че нима на Таора в мен Му трябват очи, за да вижда. – И накрая пожелали да отрежат езика му, и казал им Авихара: Почакайте малко и после извършете делото си. – И обърнал се Авихара към Таора: Благодаря Ти, Великий Таора, че прие с такава Любов моята преданост. Благодаря Ти завинаги. – И тогава от очите му възродени капнали две сълзи, и разнесла се мълния. И всичките му врагове, които бяха застинали в преклонение пред чудото, бяха изпепелени на място. И остана само един – най-жестокият. Наричаше се Алогот. И видя той новото тяло на Авихара: и ръцете му, и краката му, и цялата му снага – и външно, и вътрешно, и от цялата му снага извираше Светлина. И поклони му се Алогот, и каза му: Приеми ме за свой ученик и давам ти себе си и всичките си лоши деца, които ръководих досега. И учи ни на Вечния Път към Светлината на Таора. – Така се роди един от Старците в Атлантида и ръководеше расата на толтеките, и превърна много неверници в Синове на Вечната Светлина. И когато изпълни съвършената си мисия, върна се Авихара в Прасветлината. Това е Тайнството на Предаността. Само 24-те Старци са минали през подобни страдания, за да може техните Възлюбени ученици да вървят по Пътя на Любовта и Разума. Така завършва тази история.

Съзерцание за Тайния Път към себе си

Външното въвежда човека към вътрешното. Вътрешното въвежда човека към Съкровеното. Съкровеното въвежда човека към Скритото. А Скритото води човека към разкритото, към това, което е най-явно, към това, което е най-разбулено, към това, което всякога е било и всякога ще бъде. Когато съзерцавах реката, аз открих няколко неща. Водата постоянно течеше, във всеки миг беше нова, постоянството бе нейната неизменност, тя постоянно беше нова, а си оставаше неизменна. Движението на реката беше изцяло насочено към Океана. Реката следваше своя естествен път. Тя се отбиваше в пътя си, без да прави отклонения. И всичко в нея беше толкова красиво и свещено. Нейната енергия търсеше своя източник. Тя търсеше Океана. Океанът е подобен на Таора. Той символизира Безкрайния Екстаз, Безкрайното Възхищение, Безкрайното Вдъхновение. Реката постоянно се стремеше към Океана и когато пристигнеше в него, тя изчезваше, тя се разтваряше. Аз, Авалоар, последвах пътя на реката. Следвах естествено своя път. Когато моята Душа-река срещнеше препятствие по своя път, моята река продължаваше да тече. Не се съпротивлявах, не се борех. И препятствията оставаха зад мен. И в съзерцанието си видях, че препятствията се борят само със себе си. Те не можеха да текат. А аз бях река, защото исках да бъда река, исках да тека естествено към своя Източник, исках да открия Тайния Път към себе си. Така моята река се сля с Океана. И от хиляди години радостта не ме е напускала, Блаженството ми няма край, защото Океанът никога не се изчерпва. Заживееш ли веднъж в своя Източник, ти си познал своя Вечен Път и тогава Тайният Път за самия теб е вече явен. Ти вече течеш вечно, защото си споделил живота си с Океана, защото ти всякога си бил в Него и едно с Него. И това е твоето вечно естество. Реката ме научи да открия Тайния Път към себе си. Не се бори с живота, а просто обичай Океана. Всякога се стреми към Него и Той ще ти даде Дара на Пробуждането.

Съзерцание за Великия Уют на Тишината

Тишината всякога те гали. Тя е Уют, сътворен от нежност. Тя е Дом, сътворен от Дълбочината на Таора. Звуците са вторични. Звукът е произлязъл, когато съществата са изоставили своите Свещени корени. Звуците са милиони, те говорят на най-различни езици. Всеки звук си говори на свой език. Но Тишината е само една. Тя говори на един единствен Език – Езика на Единството, Езика на Таора. Тишината е Праезикът. Когато в човека всичко утихне, дори и най-висшите желания на неговата Душа, тогава той се превръща в Тишина. Тогава той открива, че живее в Уюта на Тишината, в Уюта на своя Съкровен Дом, в Неръкотворния Храм на Предвечната Тишина. Всеки, който иска да открие своя истински Дом, трябва да се засели в Царството на Тишината, в Обетованата Земя, в Царството на Таора, в Царството на Бава Дара. На външен език Бава Дара означава „Не говори, за да разбереш“ или „Мълчи, за да изживееш Съкровеното, което е скрито в Мълчанието“. А вътрешният превод означава „Бъди пресътворен от Тишината и ще познаеш своя Вечен Дом, защото Тишината е Дълбочината на нещата“.

Съзерцание за Любовта,
която никога не се изменя

Любовта вечно осветява Душите. Любовта вечно огрява Душите. Любовта вечно дарява съществата с живот. Когато съществата изменят на Любовта, тя продължава да тече към тях. Любовта е Топлина. Любовта е Цвете. Когато говори, Любовта е разумна. Когато мълчи, Любовта е мъдра. Любящият всякога вижда Красотата на нещата. Това виждане е неизменното виждане. Виждащият Красотата става Красота. Виждащият Любовта става Любов. Виждащият Таора става Неизменен. Неизменният живее в Дълбините на Таора. Изменчивият живее в света на промените. Когато времето е студено, изменчивият става студен. Когато времето е топло, изменчивият става топъл. Когато животът е лош, изменчивият става лош. Но когато времето е студено, топло и изменчиво, любящият си остава неизменен. Любящият не живее нито в топлото, нито в студеното, нито в променливото. Любящият всякога живее в Неизменност. Любящият е Син на Таора. А Таора не живее във времето и времената. Времето се влошава, времената се изменят. Но Синът на Таора е извън времето и времената. Той се влияе само от Любовта. Ето, това наричаме Син на Таора – всякога неизменен, всякога течащ, всякога благодарен и всякога скромен. Любящ и скромен – ето Печатът му. Скромен, защото скромността никога не опетнява Таора. Благословен е всеки Син на Неизменното, защото в Неизменното живее сам Таора.

Съзерцание за злото, което е скрита Любов

Когато злото убива един човек, то е защото то иска този човек да възкръсне. Възкръсналият в Таора никога вече не може да бъде убит. Когато злото те убива, то ти поднася своята Любов, за да можеш да придобиеш онази Любов, която никога не се убива. Злото е Тайнство на доброто. Доброто е Тайнство на Любовта. Любовта е Тайнство на Таора. Таора има три Лица. Само четвъртото Му Лице е Непознаваемо. Злото, доброто и Любовта са трите Лица на Таора. Но злото е най-скритото Му Лице. Злото е наречено „обратното Лице“. Доброто е наречено „правилното Лице“. Любовта е наречена „Светлото Лице“ или „Сияещото Лице“ на Таора. Истината е наречена „Непознаваемото Лице“, „Мистерията на Таора“ или „Лицето, което не е Лице“. Всеки човек трябва да извърви Пътя на трите Лица. Обикновеният човек има две лица – лицето на доброто и лицето на злото. Когато е добър, злото лице се промъква в него и когато е зъл, доброто лице се промъква в него. Той всякога се блъска в двете си лица. Когато прави добро, неговото добро не е истинско. Когато прави зло, и злото му не е истинско. Злото му е недоносено, несъвършено. Само съвършеното добро и само съвършеното зло могат да растат към третото Лице – Любовта. Обикновените хора в света не разбират, че стремежът към Вечното Добро се е зародил от Дълбините на съвършеното зло. Злото работи неуморно за Вечното Добро. Посветените в Тайните на злото и на доброто са освободени напълно от тази двойственост. Тази категория Посветени се занимават с доброто и злото, но служат единствено на Любовта. Те придобиват все повече Светлото Лице на Таора. За Таора не е важно дали си отдаден на злото или на доброто, защото Той всичко ще превърне на Любов. За Таора не е важно дали си отдаден на злото или на доброто. За Таора е важно дали си съвършено предан на своята идея. Всяка Преданост е път на едно трудолюбие, което ще бъде възнаградено. Таора превръща всяка Преданост в Любов. Така засиява третото Лице в съществата на Предаността. Но как може да доведеш човека на злото и доброто до третото Лице на Таора, когато тези същества са изключително мързеливи – нито следват пътя на злото, нито следват пътя на доброто, нито следват пътя на смъртта, нито следват пътя на живота. Любовта ги обърква, омразата ги заслепява, гордостта ги завлича, а мързелът ги свлича. Самият Таора се чуди какво искат тези хора. Защото ако искаш злото, стани зъл, следвай злото, защото чрез злото Таора ще те научи на добро. По пътя на злото ще се сблъскаш с такива страдания, че ще се откажеш завинаги от злото. Но мързеливият с нищо не може да се сблъска – единствено със собствения си мрак. Ние отричаме мрака, защото мракът разрушава нашите Свещени корени. Злото може да направи човека добър, но мракът – никога. Всяко зло, което не съгражда човека, е път към мрака. Ние благодарим на злото, което ни е направило същества на Любовта. Злото ни пресътвори в Любов. А мързелът е за тези, които не са разбрали пътя на злото. Те са потопени в мрак. И в този, и в онзи свят мракът ги следва, защото мързелът в този свят продължава да твори мрак и в другия свят. Който е разбрал Тайната на злото, той е познал Любовта на Таора.

Съзерцание за Огненото Посвещение

Когато се явяват проблеми в живота ти, просто се усмихни. Когато се явяват противоречия в живота ти, просто се зарадвай. И проблемите, и противоречията минават през теб, за да се укрепиш в Божественото. Когато се явява силно внушение да извършиш престъпление, тогава бъди само един наблюдател, не взимай решение. Ако си останеш тих и спокоен наблюдател, вътрешното зло ще се обезличи. Когато много зли духове те нападат и искат да те обсебят, това е времето да бъдеш упорит. Дори и в известен смисъл да си обсебен, извади меча си и започни да воюваш. Мечът – това е Будното Слово. Какво трябва да направиш? – Първо: направи си едно искрено Покаяние пред Таора. Покаянието е магически метод. Чрез Покаянието злото се отдалечава, Мечът е отрязал главата му. Но не забравяй, че войната продължава, защото Огънят в теб трябва да израсне, за да бъдеш напълно преобразен. След Покаянието някои от най-упоритите духове все още не искат да си отидат и затова продължавай да въртиш Меча. Кажи: „В Името на Таора и в Името на Новия живот, зли духове, заповядвам ви да се стопите в мрака!“ Всичко това е подготовка за Огненото Кръщение. Злото няма да спре да те атакува, докато ти не станеш едно Божествено същество – същество от Огън и Пламък. За да заслужиш своето Огнено Кръщение, ти трябва да се насочиш изцяло към Истината и да слушаш нейните повеления. Така Истината ще расте в тебе отвътре, а отвън ще дойде тежкият изпит в твоя живот. Изпитът е суров. Но не ти воюваш, а Истината, която е в теб. Истината знае как да те подготви и как да победи. Щом Истината те е избрала, тя ще те направи свой Син. В момента на най-тежкия изпит е необходима най-вече твоята Любов. Приеми страданието с Огъня на своята Любов и тогава Истината ще прелее своята Сила в теб. Така Любовта, обединена с Истината, се превръща в Огнен Вихър. И този Вихър поглъща цялото зло. И ти си вече Син на Таора, облечен с Огъня, който се роди от Любовта и Истината. Ти си вече Син на Таора, облечен с Божествена власт. Следвай Достойния си Път с онази скромност, която притежават само Мъдрите. Всеки, който е издържал Огненото Кръщение, се превръща в Син на Огнения Вихър. Всеки, който е станал Огнен Вихър, ще бъде избран от един от 24-те Старци. Такъв е Пътят на Огненото Кръщение. В своя Огнен Вихър ученикът може да се срещне със своя Учител, Синът може да се срещне със своя Баща, Искрата може да се срещне с Праогъня, Пламъкът може да се срещне с Прапламъка. Това е Тайната на Огненото Кръщение.

Съзерцание за придобиването на Махатара

Пътят към Махатара е всякога тесен, но Благословен. Пътят към Махатара е всякога тесен, но Достоен. Пътят към Махатара е всякога тесен, но Съкровен. Пътят към Махатара прилича на скок във Великата Бездна. Скачаш и полетяваш в Дълбините на Бездната. И все летиш надолу, но дъно няма. И откриваш изведнъж, че и страхът ти го няма, изчезнал е. И започваш да ставаш смел. Това е първият ти урок. Досега в тази смелост имаше нещо безумно, но сега, когато си в Бездната, разбираш, че скокът в Бездната се превръща в основание на нова Разумност. Разумността е Отломък от Махатара. Този, който е хвърлил себе си в Бездната, той е станал Син на Бездната и Махатара го обгръща със своята Разумност. Разумността е най-нисшата степен по Пътя към Махатара. Втората степен е превръщането на Разумността в Благоговение. При третата степен Благоговението се превръща във виждане на Истината. Четвъртата степен е най-дълбоката област на Махатара. Тук Истината ти разкрива своята Мистерия. Докато при третата степен виждаш Истината и общуваш с нея, при четвъртата степен нито я виждаш, нито общуваш. Изчезнало е виждането, изчезнало е и общуването. Тук е мястото на истинското себепознание. В тази степен си чист Дух, чисто съзнание. В тази степен сам по себе си ти си Присъствие на Истината. Ти ставаш Извор за съществата. Съществата идват да пият от твоята Вода, от твоето Присъствие. И тогава твоето Слово няма значение, защото ти си вече зад пределите на Словото. Махатара е Истина. Това е Истина без Слово. Махатара е Присъствие. Само в това Присъствие съществата могат да растат. А Словата, които казва един Махатар, са само един компромис. Махатарите са Присъствието на Истината във всички светове. Само 24-те Старци са над тях. Само Старците могат да бъдат и Присъствие, и Неприсъствие. Това е Пътят към Махатара.

Съзерцание за Старците,
Които живеят и не живеят

Старците посещават сътворения свят, живеят в Несътворения свят и съществуват в Абсолютното Нищо. Старците са 24 Велики Идеи на Абсолютното Нищо. 24-те Старци са Идеали на бъдещото Космическо развитие. Целият свят не е в състояние да разбере Любовта на един Старец. Светът не може да понесе Любовта на един Старец, не може да издържи на нейните трептения, не може да я осмисли, дори и когато е налице абсолютната Чистота. Всеки Старец е една Велика Идея, един Велик Замисъл. Старецът е Идея на Универсалната Мистерия. За тази идея може да умреш, но не и да я разбереш. Старците са непознаваеми, защото Те носят в себе си Незнайното Присъствие, което никое същество не е видяло и никой никога няма да види, защото Абсолютът е извън пределите на всичко, което съществува и не съществува. Абсолютът ще остане Вечно Непознаваем. Старците ще бъдат постепенно опознавани, но без да бъдат разбрани. Техните Синове ще бъдат достъпни. Те ще ръководят хората, те ще подготвят хората за бъдещите раси, но те също няма да бъдат познати. Старците живеят и не живеят, съществуват и не съществуват. Но Те общуват с тези, които в бъдеще ще бъдат техни Синове и Дъщери. Пътят към Старците е най-дълбокият Път, който може да бъде извървян. Когато Избраните стигнат до края на този Път, те ще се приближат до Осмото Посвещение. В това Посвещение завършват всички пътища, тъй като в Деветото и Десетото Посвещение няма никакви пътища.

Съзерцание за Неуловимите Неща

Има уловими неща в живота и има Неуловими. Всичко, което можеш да уловиш, и всичко, което можеш да обясниш, се превръща в знание, а знанието разваля живота, знанието убива живота. Вижте знанията на света, вижте знаещите хора. Носят ли те в себе си истинския Живот? Не, защото знанието в тях е погребало Отношението към Неуловимото. Неуловимите Неща са Тайната на Живота. Животът се съхранява в Тайната. Само човекът на Любовта може да расте от Незнание в Незнание. За човека на Незнанието всичко е Тайнство. Той е като малко дете, заобиколено от хиляди Тайни. Той не иска нищо да си обясни, той иска да живее в тези Тайни. Тези, които са поискали да си обяснят Тайните на Живота, са погубили собствения си живот и живота на другите чрез многото обяснения. Няма знаещ човек в света, който може да обясни и най-малкото нещо. Абсолютно всичко е необяснимо. Вижте малката тревичка – кой може да я обясни? Всички знаещи на света, взети заедно, не могат да обяснят нейната Тайна. За Мъдрия тревичката е Тайнство. Само човекът на Незнанието може да каже нещо реално за тревичката, защото той не знае, а се удивлява. В своето Удивление той се слива с нейното Тайнство. Чрез моето Незнание аз ще ви кажа нещо за тревичката. Тревичката не е създадена, за да я изучаваш като химическо съединение или за да я тъпчеш. Това правят знаещите. Тревичката е създадена, за да придобиеш чрез нея Отношение към Тайнството на Живота. Най-малкото, което придобива ученикът на Незнанието по този Път, е Удивление, Възторг, Възхищение. Това са първите три стъпки. Те не увеличават знанието в човека, а Любовта. После следват вторите три стъпки: Екстаз, Блаженство и Разтворение. По тези стъпки вървят всички, които имат Любов към Душата си и Любов към Неуловимите Неща. Вижте малките деца и вижте старите хора. Вижте стария човек, колко е безжизнен и отегчен. Ако беше разбрал само Тайнството на тревичката, щеше да кипи от живот. Но той е напълнен със знания и знанията са го убили. Знанията отнемат Душата на човека. Но вижте децата, колко са живи. А защо са толкова живи? Защото те чувстват, че живеят заобиколени от Тайни. Те чувстват, че всичко около тях е Тайнство. Те се радват и на най-малките неща, защото ги разглеждат не със знания, а с Душата си. Но децата трябва да извървят един дълъг път и да съумеят да станат Мъдреци. Мъдреците са Божествените деца. Те живеят във Вечен Възторг и Вдъхновение, защото са съхранили в себе си Любовта към Неуловимото. Те са имали истинска Любов към Душата си, а не към знанията. Те са знаели, че земните училища напълват човека със знания, които убиват Душата на човека. Те са отстранили знанието от своя Път и са запазили в себе си Удивлението, Възторга, Любовта към Неуловимото, и така са съхранили Душата си. Мъдрият има Душа, а не знания. Мъдрият има Любов, а не обяснения. Нима някой може да обясни Любовта на Таора, освен знаещия, който е човек на смъртта. Само умрелите имат големи знания за Любовта. Мъдрите нищо не знаят за Любовта, понеже те са толкова потопени в нея, че са изгубили всичките си знания. И ако срещнеш Мъдрец по пътя си, и ако имаш очи, ще видиш в него не знания и обяснения, ще видиш в него Душа и Възторг, Удивление и Любов, Изумление и Вдъхновение. А има ли нещо по-хубаво от това да срещнеш в живота си едно Божествено дете, едно дете на Незнанието – Незнание, което е пълно с Красотата на Живота. Това дете е образ и подобие на Таора, защото самият Таора от всичко се възхищава и Възхищението Му не ще има край. Всички, които следват Пътя на Незнанието, ще придобият Удивление, Възторг, Възхищение, Вдъхновение, Екстаз, Изумление, Блаженство, Благоговение, Любов – все Дарове на Незнанието, Дарове на истинския Живот. Това са малките Дарове на Таора. Това е за тези ученици, които ще бъдат избрани от Старците.

Съзерцание за Любовта, която погълна Хаоса

Само Любовта може да погълне старото съзнание. Само Любовта може да твори Ново съзнание. Само Любовта превръща старите неща в нови, само тя може да ги преобразява. Любовта е Диханието на Живота. Любовта е изтръгнала Хаоса от неговата смърт. Древният Хаос е населявал милиони земи. Той е съществувал разпръснат, необятен, изглеждал е сякаш като началото на всички светове – първичен и неустоим в своята красота и грозота, разпрострян навсякъде като извечен Господар. Но Хаосът е знаел, че му е липсвало нещо – липсвало му Диханието. Той не знаел, че съществува друго Изначалие, чието Име е Мистерия. Мистерията е това, което превъзхожда всички Тайни – и явни, и скрити. Мистерията е Единственото Начало, което няма начало. Била е наречена Безначалие. Никой не може да прогледа в Нея, защото началото ѝ не съществува, а краят ѝ никога не се свършва. От тази Велика Мистерия се е родило Първото Дихание. Това Дихание е било наречено Таора. Това Дихание е Любовта, която погълнала Хаоса. И така Древният Хаос започнал да оживява. Родили се милиони слънца и звезди, милиони същества, милиони птици и животни, и хората. И всичко това започнало да диша. Било поставено Тайнственото Основание на Диханието. В Архивите на 24-те Старци това е наречено Първата Слънчева Раса. Това е било Началото на един Живот, който е вдишвал Мистерията на Безначалието. Тази Раса се е ръководела от 24-те Старци. Те са обучавали съществата в Тайнствата на Мистериите. Те са предали на съществата своето Слънчево Знание, което може да се уподоби на Съкровено Дихание. И след като са го предали, Те са се върнали във Великата Мистерия. Всичко Красиво и Свято в следващите раси и култури се дължи на тяхното Учение. Впоследствие Старците рядко са слизали в другите раси и култури. Тяхното слизане е било компромис към Диханието на Любовта. Те са слизали, за да помогнат на Хаоса да се превърне той от материя в Живот, дишащ Мистерията на Безначалието. Защото само Любовта може да накара Хаоса да диша, според Учението на Първата Слънчева Раса. Първата Слънчева Раса беше Първият Ден, сътворен от Великата Мистерия. Този Ден беше наречен Зората на Живота. Силата на всяко Учение и на всяко същество е скрита в Живия Спомен, който е свързан със Зората на Живота, в Спомена за Древните Старци. Те бяха 24-те Лъча на Безначалната Любов. И могат да бъдат познати само чрез Диханието на Любовта. Само тази Любов може да погълне Хаоса с всичките му страдания и противоречия и да пресъздаде Живота на Първата Слънчева Раса. Когато Любовта те погълне, тя те пресъздава. Силата на Живия Спомен е силата на Живата Връзка с Първата Слънчева Раса. Този Спомен се нарича още Диханието на Любовта.

Съзерцание за Диханието на Старците

24-те Старци са Господари на Диханието. То е дадено на Старците като Вечен Дар от Великата Мистерия. Това Дихание никога не се прекъсва. С неговата помощ могат да се обхождат всички светове. Само Диханието на Любовта има това Свещено Право. Старците водят два вида живот: външен и вътрешен. Външният е, когато посещават световете, когато проникват в Своите Синове и ученици и когато проникват в Словото, в Душата на Мълчанието и в Душата на всички неща. Вътрешният живот на Старците е едно изключително потопяване във Великото Незнайно, във Великата Изначална Мистерия. Чрез това потопяване Те поддържат Своята Праначална Енергия, която е наречена още Несътвореното Дихание. Именно в това Дихание живеят 24-те Старци. В това Дихание няма стремеж към себепознание и Съвършенство, защото това Дихание е Най-Висшият Израз на Незнайната Мистерия. Това Дихание само по себе си е Най-Висшият Израз на Съвършенството. Това Дихание е онази Любов, която никога не можем да познаем, но към която всички се стремим. Това Дихание е Изгубеният Ключ на Живота, който всички същества търсят. Животът на 24-те Старци е скрит в това Дихание, което е Най-Чистият Израз на Великата Мистерия. То е немислимо, не се поддава на определения. То е неназовимо. Ние го наричаме Дихание на Любовта. Но как можеш да обясниш това, което обхваща 40 милиона светове?

Съзерцание за Невидимата Справедливост

Съществува една вечно скрита Справедливост. Всеки човек, който нарушава нейните закони, ще чуе нейния Глас в едно строго определено време. Всяко животно също ще чуе нейния Глас. Всяко растение, което е разширило съзнанието си повече, отколкото трябва, също ще чуе нейния Глас. Всеки минерал, който е почнал да расте там, където не трябва, също ще чуе нейния Глас. Абсолютно всичко в Природата е живо. Всеки атом е надарен с живот. Животът може да бъде явен или неявен. Съзнанието може да бъде външно или вътрешно. Великата Справедливост обхваща всичко. Най-осезателно чувства Справедливостта човекът. Справедливостта е най-строга, когато се злоупотребява с Любовта. Първото качество на Любовта е Служението. Любовта е била Служение, преди още да е била Вселената. Всеки, който посяга на Любовта, посяга на Служението. Ако един човек е сгрешил преди 70 прераждания и ако тогава е убил живо същество, и е прекъснал Любовта му към Твореца, тогава убиецът ще бъде намерен от убития и ще се чуди на омразата му. И двамата могат да се спасят само по един начин: ако са постигнали съзнание за Любов и Служение, тогава ще има и прошка, и смекчаване. Тогава Справедливостта ще влезе в убития, прошката ще се увеличи, той ще му прости напълно и ще тръгне в своя Път на развитие, който ще му бъде посочен според склонностите му. Какво ще стане с убиеца? Ако той се потопи в Любовта и Служението, грехът му ще бъде заличен. Но отвреме навреме той ще изживява трудни състояния на съзнанието си, но не поради греха, който е сторил в миналото, а поради друга причина. Невидимата Справедливост изисква тези състояния да се изживяват от човека, за да бъде той предпазен от бъдещи покушения. Тези състояния на Душата изработват една по-вътрешна съвест на този, който служи, тъй като има три вида съвест: външна, или природна; вътрешна, или душевна; и трета – най-дълбоката съвест, която превръща човека в Бог. Външната съвест е свързана с външната Справедливост – тази съвест е ограничена, защото тя се съобразява само с външния свят, с окръжаващата среда, с обществото, с морала, с чувството за правилно и неправилно. Това е съобразяване само с външния свят. Ако един такъв човек, на външната съвест, не се стреми към Любов и Служение, тази съвест постепенно ще се превърне в зло. Това ще бъде едно собствено, лично самоосъждане. Втората съвест принадлежи на Душата – при тази съвест човек се вглежда навътре в себе си. И ако той се стреми към Любов и Служение, и ако той се моли, Великата Справедливост ще ръководи живота му поради това, че той има Любов към Душата си. Който има Любов към Душата си, се отдава на Служение. Тогава Великата Справедливост пробужда вътрешната му съвест, която се превръща в негово ръководство. Великата и Невидима Справедливост има за задача да коригира всеки живот и всяко съзнание. Благословени са само тези, които са се отдали на Любов и Служение. И въпреки това тези Души ще изживяват своето бреме, но нека да знаят, че то ще се превърне в Нектар за следващите им животи, защото Великата Справедливост ще излее върху тях Блаженството, което им се полага. Третата съвест е тази съвест, която се съобразява само с Истината и с нищо друго. Тази съвест произхожда от Първопричината на нещата. Малцина са Посветени в тази съвест.

Съзерцание за Всепобеждаващия Дракон

Съществуваше в миналото един Дракон, който живееше само за една идея: и в мир, и във война винаги да бъде победител. Когато имаше мир, той го превръщаше във война. Когато имаше война, той я разпалваше в още по-голяма война. И наричаше се Нахабар. Пламъкът му беше неуморен. Таора му се възхищаваше, защото знаеше, че дивата му енергия ще се превърне някога в Слънце. В много войни той излизаше все победител и славеха името му, но той искаше похвала единствено от Таора. И каза веднъж Нахабар на Таора: Всички ме хвалят, а само Ти мълчиш. – И каза му Таора: Всеки Дракон, който побеждава, не е истински Воин. Истинският Воин не побеждава, а царува. Всеки Дракон, който побеждава, ще изгуби Пламъка си. Само който люби Истината, ще има Вечен Пламък. И само който прави Вечно Добро, не се уморява. В това Добро Пламъкът вечно се разраства. – И каза му Таора още: Има неща, които не можеш да победиш. – И каза Му Нахабар: Дай ми враг, когото не мога да победя. – И каза му Таора: Ето, давам ти враг, когото не можеш да победиш. – И рече му Таора: Воювай с Небето, Аз ще гледам отстрани. – И втурна се Пламъкът на Нахабар срещу цялото Небе. И стреляше с устата си Пламък, и викаше, и ревеше. И сгромоляса се на земята повален. И чудеше се Нахабар как може Небето да го повали. И попита Нахабар Таора, и рече Му: Дай ми истински враг, враг, когото мога да пипна, да уловя, да сграбча. – И рече му Таора: Давам ти враг, когото можеш да пипнеш, да уловиш и да разбереш, че си по-слаб от пеперуда. – И въздигна се дивият Пламък в Нахабар, и рече на Таора: Дай ми врага. – И рече му Таора: Ето, това море е твоят враг, победи водата. – И хвърли се Нахабар в люта битка. Дърпаше, късаше и ревеше. И падна на дъното Нахабар, изтощен от своя враг. И рече Нахабар на Таора: Не искам повече от Твоите врагове. И ето, вземи Пламъка ми и превърни ме в Служител на Своята Воля. – Така Таора превърна дивия Пламък на Нахабар в едно живо и пламтящо Слънце. И това Слънце беше наречено Сириус. И сега свети и грее на милиони същества, защото пожела в дълбините си да служи на Таора. А Сириус, това ще рече „Служение, сътворено от Пламък“. И до днес Сириус разнася културата си и влиянието си към безбройните същества на Таора. И рече Нахабар на Таора: Ето, пак съм победител, но с Любовта, която извира от Теб.

Съзерцание за сътворения човек

И създаде Таора сътворения и Несътворения Човек. И сътвореният човек беше извлечен от Хаоса, защото Таора искаше да облагороди Хаоса. И създаде Таора човека като образ и неподобие Свое, и рече му Таора: Имай Любов към всички неща и ще станеш подобен на Несътворения Човек. И рече му още Таора: Любовта е Моят Закон. Любовта превръща сътвореното в Несътворено. Живей в Любовта и Аз ще ти покажа Величието на твоя Дух, Величието на Несътворения Човек. И когато видиш Несътворения Човек в себе си, всичко вече за тебе ще бъде Храм. Където и да отидеш, ще бъдеш в Храма. И тогава ще живееш вечно в Моето Сърце. Сътворените човеци наричат това Свободата. Но само който живее в Мен, може да разбере думата Свобода, защото само той ще бъде пресътворен в своята сътвореност. – Ако сътвореният човек живее само в Любовта, той ще се освободи от неподобието си и ще стане подобен на Таора, защото Таора е подобен само на Любовта. И който има Любов, има Таора в себе си. А който има Таора, живее като Несътворения Човек. Несътвореният Човек живее така, както живее Любовта. Любовта – това е Несътвореният Таора. Само тази Любов може да превърне неподобието в подобие. А който иска да остане в неподобието си, той вечно ще се тревожи и вечно ще страда, докато пожелае подобието си с Таора. Човек е сътворен, за да познае Любовта.

Съзерцание за обикновеното,
в което е скрито Необикновеното

Обикновено нещо е смъртта в живота. Но когато умреш, постепенно ти започваш да виждаш, че си жив. Това е така, защото Необикновеното живее в обикновеното. Животът на Пробудения е живот в Необикновеното. Той постоянно живее в свят от Чудеса. Каквото и да се случи, той вижда Необикновеното, Красивото, Божественото, Чудното. Необикновените неща са създадени за очите на Вярата и за очите на Любовта. А обикновените неща са създадени за човека без Вяра и без Любов. Живееше в Атлантис едно дете, което се наричаше Рахави. Очите му бяха като очите на Търсач. Аз, Йохавания, много обичах това дете. То приличаше на другите деца, но отвътре бе необикновено. Беше захвърлило всички играчки и винаги търсеше уединението. Родителите му много го обичаха. Те искаха то да бъде обикновено дете, но то живееше в Необикновеното. Случи се така, че на 10-годишната му възраст родителите му починаха и то остана кръгъл сирак. Всички около него плачеха на погребението и скърбяха, но то тържествуваше. На гроба Рахави изнесе първата си реч. Речта беше кратка и впечатляваща, но хората не я разбраха. В тази реч аз, Йохавания, видях зараждането на Мъдреца. Чрез устата му говореше Таора. И рече Рахави: Не скърбете, приятели. Родителите ми много ме обичаха, но тяхната любов спъваше развитието ми. Аз съм много благодарен на Таора, че повика родителите ми при Себе Си, за да ги учи на Своята Любов, а аз останах тук да се уча. И сега аз съм свободен да вървя по своя път, а не по техния. Вие мислите, че съм сирак, но всеки, който е изпълнен със страстната жажда да издири Истината за Таора, никога не е сирак. Аз съм препълнен с Духа на Търсенето. И днес дойде моят ден. Посвещавам живота си на изгарящата жажда за ученичество. От днес влизам в манастира Ахайа, защото моят час настъпи. Преизпълнен съм с Духа на Търсенето и ако някой се опита да ме спре, да изчезне от очите ми. – Всички чуха тази кратка реч. Дори в обикновените хора нещо се раздвижи, но те не познаваха Духа на Търсенето. Само Йохавания знаеше, че се е родил Мъдрец и Учител. След много години хиляди се прекланяха с Благоговение пред нозете на Учителя Рахави, защото страстната жажда за Търсене винаги означава откриване на Таора. В това обикновено дете узря Необикновеното. Жадуващият Таора става Таора. Жаждата за Таора е самият Пламък на Таора. И всеки, който е постигнал Таора, за него вече не съществуват обикновени неща. Дори в едно листенце, паднало на земята, Рахави виждаше вътре Историята на Таора. Листото се състои от една права нишка, свързана с много разклонения от нишки, а те от своя страна са свързани със зеления цвят. За Рахави правата нишка беше Таора. Разклонените нишки, които се вкопчваха в правата нишка, бяха Посветените – тези, които се вкопчваха в Таора, тези, които жадуваха да се влеят в Неговия Поток, колкото малки и обикновени притоци да бяха те. А обикновените хора пък бяха зеления цвят, който се улавяше за малките нишки. Колкото по-близко до малките нишки бяха, толкова по-близко бяха до притоците на живота. Така всички търсят Таора и според жаждата си се стремят към главната нишка. Обикновеното листо разкриваше История. Обикновените хора се стремяха към поточетата, а поточетата към големия Океан. Търсачите всякога се стремят към Таора, към Океана на живота. В листото са отразени всички светове, които се стремят към този Океан. Така Рахави се опияняваше от обикновените неща и в очите му блестеше Мистична Светлина. Рахави беше благодарен, че любовта на неговите родители не успя да го разруши, защото той знаеше още от дете, че любовта на родителите, съединена с техните най-добри намерения към детето, са главните врагове на развитието. Той виждаше, че тези добри намерения водят човека към ада. Но Търсачът на Истината се освобождава от всички свои врагове. И посвещавайки се на Таора, от обикновен той става необикновен. И заживява отново в обикновеното по един Необикновен начин – с очите на Мистика. Човек се е родил не за да живее, а за да познае Таора.

Съзерцание за Красотата на Творението

Да видиш Слънцето, което влиза в твоята стая – не е ли това Красотата на Таора? Да видиш въздуха, който влиза в твоята стая – не е ли това обновление с Таора? Да видиш една светла мисъл, която изпълва Душата ти – не е ли това подтик към Таора? Да видиш Океана пред себе си – не е ли това Безпределното, което те зове? Да видиш Пътя, по който израстваш – не е ли Велик Замисълът на Таора? Да виждаш Душата на нещата – не е ли това Любовта на Тора? Да чуваш птиците, които пеят – не е ли това многогласната арфа на Таора? Да чувстваш, че всичко е изпълнено с Красота – не е ли това Великият Замисъл на Таора? Великият Замисъл е провидял Пътя на всяка Душа. Всяка Душа е поставена в Творението, за да извърви своя Път към Таора. След много животи и след много умирания Душата ще извърви своя Път и ще разбере, че целта на Творението е била тя да познае Същността, която е била скрита в самата нея. В Красотата на Творението човек ще открие своята Красота. А щом открие своята Красота, в Душата му ще заживее Таора.

Съзерцание за Любовта,
която те прави ученик на своя Учител

Да имаш Любовта, значи да имаш Предаността. Да имаш Предаността, значи да жадуваш ученичеството. Да живееш в ученичеството, значи да възлюбиш работата, която ти е поставена от твоя Учител. Така възлюбената работа се превръща в Свещен Дълг. Така Свещеният Дълг ще те отведе в Сърцето на твоя Учител. Само ученикът има Свещен Дълг към своя Учител. Обикновеният човек има дълг към света. Духовният човек има дълг към ближните си. А Съкровеният човек има Дълг само към своя Учител. Съкровеният човек, това е Пътят на едно Свято ученичество. Святото ученичество е Път към Святия Учител. Който изпълнява Свещения си Дълг с Възлюбвание, той се подготвя постепенно за Сливане със своя Учител. И когато дойде Денят на Чудото, те ще се слеят в Един Център, в Едно Сърце, в Един Ритъм, във Вечния Ритъм на Любовта. Пътят на ученика е Път на Сливане със своя Учител. Това е Път на разтваряне, това е Път на изчезване. А щом ти си изчезнал в своя Учител, остава да работи само Любовта, която е Вечният Закон на Мъдростта, подарен ѝ от Великата Истина. Крайната цел на ученика е Пълно Сливане със своя Учител.

Съзерцание за преобразяващата Сила на Молитвата

Величествена е Силата на Молитвата. Тя работи постепенно и преобразява всички светове. Тя превръща ума в Първична Светлина. Тя превръща сърцето в Духовна Топлина. Тя превръща Душата в Божество и поставя човека на неговото истинско място – на Трона на неговия Дух. Без Молитва злото не може да бъде овладяно. Молитвата символизира преклонение пред Великата Реалност на Невидимото. Молитвата е път, по който човек натрупва не знания, а осъзнаване, пробуденост, възвишеност. Знанието те обогатява отвън, Молитвата те обогатява отвътре. Това, което те обогатява отвън, не е реално. Но ако ти си пробуден, дори и нереалното може да те обогати, защото в нереалното ще прозреш един малък скрит подтик към Реалното. Нереалното е създадено, за да откриеш Реалното в себе си. И когато откриеш Реалността в себе си, вече няма да имаш нужда от нереалното. Тогава за теб ще съществува само Бог и ти ще искаш само Неговата Любов. И придобивайки Неговата Любов, ти ще разбереш, че Молитвата е изпълнила своето предназначение. Сега вече Молитвата е изместена от Благоговението. Молитвата е най-висшият израз на Душата. Благоговението е най-висшият израз на Духа. В Благоговението е скрито това, което се нарича Самопознание.

Съзерцание за Съзерцателната Сила

Съзерцателната Сила принадлежи на Душата. Когато Душата съзерцава нещата, тя се слива с нещата. Съзерцанието не е мисловен процес. Когато една пробудена Душа съзерцава нещата, тя не разсъждава за тях, тя не си вади мнения и заключения за нещата. Тя се слива с нещата и придобива Изумление. Това е първата степен на Съзерцанието. После следва Възхищението, което е втората степен. Третата степен е Благоговение, или Благолюбие. И когато Изумлението, Възхищението и Благоговението се слеят в едно цяло, тогава Съзерцателната Сила придобива четвъртата степен на Посвещение. Във Ватанския език това е наречено Авора Мерах, което означава „Вечно Устремление и постоянен Възторг от Живота“. В тази степен също няма знания и мнения, но има споделяне на Съкровените неща. Само Съзерцателят може да говори за Съкровеното, защото Съзерцателната Сила е едновременно част от Съкровеното и път към него. Това е пътят на Съзерцателната Сила.

Съзерцание за потопяването в Незнайното

Само любящият може да се потопява в нещата. Само любящият може да се разтваря в нещата. Само на Любовта е дадено да вижда Красотата във всички неща. Любовта има в себе си Очите на Съкровеното и Очите на Незнайното. Любовта вижда Съкровеното дори и в обикновения живот, в обикновените неща. Това е началото на нейния път към Незнайното – тя започва с обикновените неща. Любящият живее леко и естествено. Любовта приема всички неща с лекота. Така Любовта ги видоизменя и ги превръща в живот. Например любящият приема смъртта с лекота и с това той изменя качеството на смъртта – той превръща смъртта в Живот и Възкресение. Така Любовта поглъща смъртта и дава съвсем ново качество на живота. За любящия няма никакъв страх от смъртта, защото смъртта е просто едно продължение на живота. Така Любовта върви към Незнайното и се обогатява. За любящия смъртта е една дълбока релаксация. Любящият отива при този, когото най-много е обичал. Тази релаксация хората я наричат дълъг сън. Който е мразил в живота си, той също не умира, той също възкръсва, но не в Незнайното, а в знайното. Знайното означава да останеш в застоя. Знайното е някак мъртво, обезличено. Ето защо за знаещите животът е бреме. Те носят в себе си Дървото за познание на доброто и злото. Погледнете към Неизвестното и Незнайното. Неизвестното е всякога живо. Неизвестното всякога те обогатява. А Незнайното превъзхожда и живота, и смъртта. В Незнайното ще намериш своя Учител. Не можеш със знания да се слееш със своя Учител. Срещата на Учителя и ученика се осъществява единствено чрез Любовта. Любовта е пътят към Незнайното. Само Любовта дава позволение да се потопиш в Незнайното Царство на своя Учител. И само Учителят-Старец знае как да те заведе близо до Незнайното Царство на ДРЕВНИЯ. На обикновения човек се дават знайните неща. Впоследствие във времената щеше да бъде казано: „Нищо ново под слънцето“ и още: „Суета на суетите, всичко е суета“. Но за любящия всичко е ново, защото любящият живее в Незнайното. Той общува с Незнайното и се слива с Незнайното. Ето защо за любящия животът е изпълнен с Красота и Блаженство. Всеки ден той живее в приказния свят на Незнайното. Незнайното общува само с Любовта. Любовта е едно постоянно потопяване в Незнайното. В Незнайното е скрита Вечната Красота на Таора.

Съзерцание за Блаженството,
което беше скрито в лошото настроение

Когато си в лошо настроение, предложи му Любовта си. И тогава ще видиш усмивката му, защото всичко се усмихва на Любовта. Когато си в лошо настроение, предложи му Радостта си. И то ще засияе от споделената Радост. На лошото настроение му липсва Радост. Споделиш ли Радостта си с него, то ще ти разкрие нещо от Душата си. Лошото настроение е като лошия човек. Този човек е искал много неща да знае и накрая този човек взел, че се изгубил в знанието. А знанието винаги увеличава скръбта. И ако ти предложиш на лошия човек част от Радостта си, в този човек нещо започва да се радва, защото той почва да осъзнава, че знанието му е отнело Радостта. Кажи на лошото настроение: Ти не знаеш ли, че си образ на Радостта, но си допуснало една грешка и образът ти толкова се е изменил, че сега ме гледаш с тъжните си очи. Ти сега си едно обърнато огледало и сега гледаш само себе си. Ами защо не видиш Таора в себе си? – Но лошото настроение казало: Че какво ще прави Таора в мен? – Радостта отговорила: Таора е скрит в твоята дълбочина. Ако погледнеш малко по-надолу, ще откриеш Океан от Радост и Блаженство. – Решило лошото настроение да се гмурне в Океана на Неизвестното. И тогава се явил Таора и казал на лошото настроение: Какво виждаш сега? – Нищо не виждам – казало лошото настроение. – Аз съм заслепено от Радост. Щом се потопих в Твоята Любов, Ти погълна всичките ми лоши настроения. И сега съм същество, изпълнено с Радост и Блаженство. – И казал човекът на лошото настроение на всички, които нямали Блаженство и Радост: Потопете се в Таора и ще видите Чудото. Аз се потопих и разбрах, че лошото настроение не съществува. А от хиляди години си мислех, че то е господарят на живота. А колко е лесно да се потопиш в Таора. Че ние всички и без това сме потопени в Него. Колко е просто всичко това. Трябва да направиш само една малка крачка, един малък скок. Този скок е наречен Осъзнаване. Който е разбрал това, Блаженството му няма да има край. – Така Блаженството погълна лошото настроение и превърна Душата му във Вечен Рай. Сега лошото настроение блаженствува. А аз, човекът, се превърнах в наслаждение за самия себе си. И сега приличам на Океан от Блаженство. И всеки, който ме разбере, ще изгуби лошите си настроения, защото за какво му е лошо настроение на Океана, наречен Таора? От милиони години блаженствувам, защото вече навсякъде виждам само Таора. Аз Го виждам и Той ме вижда, и не виждам нищо друго, освен Него. Когато не виждаш нищо друго, освен Него, ти виждаш само Блаженството.

Съзерцание за човека, който беше в нужда

Велики са Ръцете на Любовта. Святи са Ръцете на Любовта. Велики са Ръцете на Невидимия Таора. Който по време на нужда събира ръцете си в едно, той събира цялата си чиста енергия в едно цяло. Така човек става цял в нуждата си. Чрез истинската Молитва човек става скрит за света и открит за Таора. Там, където има откритост, отвореност, помощта на Таора всякога потича. Таора съществува, за да помага. Помощта съществува, за да растеш, да се развиваш, за да станеш някога и ти като Таора. Който истински се нуждае от Таора, в него има условие да се зароди Величието на Любовта. Който не се нуждае от Таора, той сам проваля собствения си път. Той вече няма нужда, защото е заместил нуждата със свои желания. Собствените желания на хората са създатели на нещастията в света. Желанията са страдания, а нуждата е търсене на Любовта. За всеки, който има лични желания, Таора казва: „Оставете го да изживее избора си“. Всеки, който изживее страданията си, ще потърси нуждата. Многото желания са много страдания. В многото страдания рано или късно ще узрее нуждата. Таора се отзовава само на нуждата. Нуждата произлиза от Душата. А Душата има нужда единствено от Любовта. Таора отговаря на всяка Душа, която е в нужда, а на желанията на хората отговарят други същества. Ако човек обича злото, той няма нужда, а има желания. Щом има желания за зло, Таора казва: „Нали този човек се моли за болест, дайте му я“. И съществата му я дават. Таора казва: „Нека тази болест да го излекува от злото“. Болестта е една необходимост в живота. Болестта има своя собствена цел: тя се стреми да разруши злото. Ако болестта успее, злото се изцелява и тогава желанията на човека се видоизменят, те се превръщат в нужда, сиреч в жажда за добро. Блажен е, който се нуждае от Таора.

Съзерцание за добрината на злото и
за лошотата на доброто

Първо ще ви кажа за лошотата на доброто. Лошотата на доброто е скрита в добрите намерения на хората. Със своята добрина родителите майсторски съсипват децата си. Те искат техните деца да следват техните желания, техните амбиции. И тяхната добрина постепенно се превръща в насилие. Така детето става образ и подобие на света. И то започва да се съобразява само със законите на света и с общественото мнение. Така доброто е посяло своите лоши семена. И от тези семена се ражда едно дърво с изобилни прогнили плодове. В света това се нарича успех, толерантност, гъвкавост, тактичност, благородство, почтеност, търпимост – и всичко това в името на преуспяването. Това преуспяване е злото в света. Такъв човек е толкова преуспял, колкото е преуспял дяволът. Откакто е загубил Вечния Живот, дяволът се е превърнал в най-преуспяващото същество в света. Той иска вечно да успява във всичко. Милиони вървят по пътя на този успех. Днес хората са нещастни от многото си успехи. Добро, което води към зло, и добро, което носи болести и нещастия, и добро, което увеличава тревогите и безпокойствата – може ли това добро да се нарече добро? Но човекът е станал много хитър. Ако болестта го хване, той казва: „Понеже Таора ме обича, ми изпраща болест“. А не може ли Таора да те обича, когато си здрав? Болният казва: „Болестта ще ме учи“. Така хитростта продължава да живее. Но аз казвам: Ти от хиляди години и прераждания си все болен. И ти си още в първи клас, нищо не си научил, защото това, към което си се стремил, е успехът на света. Ти искаше да надхитриш света и хората около себе си, но сега успехът те надхитри. И днес ти разбираш, че си успял само в едно: успял си в собственото си нещастие. Време е вече да се отървеш от всичките си успехи и постижения, защото опитът, който си натрупал, е пълен провал. Ти си трупал човешки опит, а не мъдрия опит, произлязъл от Таора, Който е в тебе. Възхваляваше доброто, а ти самият стана лош. А не беше ли по-добре да възхваляваш злото и да станеш добър? Ти възхваляваше Светлината, а стана мрак. И защо ти е сега мракът? Има хора, които живеят в условията на злото. Те живеят в тежките условия на бедността, но те обичат Таора и Истината, която е вложена в тях. В тази злочестина те виждат скрития Замисъл на Таора. И живеейки в бедност, но обичайки Истината, те започват да разбират добрината на злото. Когато си в злото, но живееш за Таора, злото ти разкрива скритото добро. И ти започваш да разбираш, че бедността е едно благо, защото само в бедността можеш да разбереш дали си неизменен на Таора. Щом си неизменен на Таора, ти ще имаш правилно ръководство в живота си. И после Таора ще те направи Свой ученик и ще се наречеш Ел Абба, което ще рече „Верният Син“.

Съзерцание за Скрития в Скритото

Когато разглеждаш обикновения си живот, ти виждаш, че той е пълен с желания и цели. Но има ли животът истинска цел и необходими ли са желания? Животът сам по себе си няма никаква цел. Целта е нещо, което създава време, създава преграда. Таора е един Необятен Живот без цел и без желания. Целта създава време, а желанията укрепяват човека във времето. И целта, и желанията ограничават човека. И затова навлизай навътре. И колкото по-дълбоко влизаш навътре, толкова повече изчезват целта и желанията. Влизайки дълбоко навътре в себе си, ти ще откриеш в себе си Любовта. Това е Пълнотата, която ти е вече дадена. Това е твоята Душа. Същността на Душата е Любов. Любовта не е нещо, което има цел и желания. Любовта е Път към Скритото в живота. В Любовта няма цел и желания, а има Път към Истината. Не можеш да имаш за цел Истината. Не можеш да имаш желания за Истината. Истината не се постига с цел и желания. Към Истината можеш да имаш само подход. Не можеш да постигнеш Истината с действие. Сама по себе си Истината не е действие, защото всяко действие е ограничено. Истината не е действие, Истината е явление. Истината е най-великото явление, което изтича от Абсолютното Нищо. Истината е Скритото в Най-Скритото. Тя се явява само на тези, които я търсят с цялата си Любов, с цялата си Преданост. Когато си цял в Любовта си, ти си цял в Душата си. Тогава ти можеш да имаш подход към Истината. Само Любовта може да се срещне с Лицето на Истината, защото само тя може да устои. Истината е Скритото в живота. Тази цялостна Любов към Истината ще те отведе от Скритото към Най-Скритото. Най-Скритото – това е последната граница на твоя живот. Най-Скритото – това е твоят Учител. Тук вече ти си сроден със своя Учител. Тук вече си на една крачка до Абсолютното Нищо. 24-те Старци са 24 Велики Мистерии. Те живеят най-близо до Абсолютното Нищо, до Най-Великата Мистерия, до Най-Скритото от всички Скрити неща, до Това, Което не може да бъде изречено. То е Неназовимо, Абсолютно Непознаваемо, Абсолютно Непостижимо – Мистерия, Която е отвъд Вечността. С тази Мистерия е сродна само Истината.

Съзерцание за Словата на Отвъдния

Само който има Любов към Истината, чува Словата на Отвъдния, Словата на Незнайния. Така Незнайното се ограничава в знайното. Да имаш Любов, означава да имаш Душа. Незнайният може да говори само чрез Душата. Тогава в Словото има Душа, има Присъствие. Душата е Вратата, а Незнайният е Присъствието. Душата е Изворът, през който тече Незнайният. И Словата Му са Слова Отвъдни, но близки на всяка Душа. Когато Незнайният говори, ти пиеш от Неговото Велико Присъствие. Незнайният казва: Не Ме търси отвън, а Ме открий в себе си. Не Ме гледай с очите си, а Ме съзерцавай в Душата си. Не Ме желай, защото Аз превъзхождам всички желания. Аз съм предвечно в теб, отпреди всички времена. Аз съм в Душата ти, а Душата ти е Океан от Любов. Любовта – това си ти самият. И Любовта – това съм Аз самият. В Любовта ти Ме имаш завинаги. Щом имаш тази Любов, ти Ме имаш. И тогава трябва ли да желаеш нещо друго? Чрез Любовта Аз съм твой отпреди всички времена. Кое е това, което още търсиш? Не Ме търси, но преоткрий Любовта в себе си – Аз съм там. Аз те създадох като Любов. Чрез тази Любов ние сме от един и същи род. Да имаш тази Любов, то значи да си самодостатъчен, самоизобилен, самопрепълнен, самоблажен, самоизвиращ. Не търси нищо друго, защото Аз съм ти дал Себе Си. Аз съм вечно твой отпреди всички времена. – Това бяха Словата на Отвъдния. И откакто разбрах това, аз вече нищо друго не търся. Нямам цел, нямам име, нямам желания. И смъртта дори ме отбягва, защото Незнайният оживя в мен.

Съзерцание за Незнайното,
което поглъща Съкровеното

Само Съкровеното може да бъде погълнато от своя Източник. Съкровеното – това е самата Любов. Любовта е едновременно и Съкровеното, и Пътят към него. Най-важното нещо за човека е да се научи да живее в Любовта. Човекът на Любовта не живее нито в миналото, нито в бъдещето. Вярата в миналото създава спомени и памет и ги подхранва. Вярата в бъдещето създава излишни предсказания. Не превръщай Таора в спомени и не превръщай Таора в предсказания. Не Го търси в миналото, защото Таора не е спомен. Не Го търси в бъдещето, защото Таора не е предсказание. Таора е Любов. Живей в Любовта и това е всичко. Не допускай вмешателството на миналото и вмешателството на бъдещето. Живей в Любовта и това е всичко. Така Любовта ще те отведе в Съкровеното. Незнайното те очаква да се завърнеш при него. Незнайното изисква само твоята Съкровеност. Само когато си Съкровен, можеш да се превърнеш в жертва, угодна на Незнайното. И когато Незнайното те погълне, ти ще бъдеш облечен в Нова Светлина и в теб ще засияе Присъствието на Съкровеното. И ти ще бъдеш наречен „Син на Светлината, Син на Незнайното“, и Мъдростта ти ще осветява световете. Когато Незнайното погълне Съкровеното, то го връща в световете, но облечено с Одеянието на Нова Светлина.