Учителя – Книга за Молитвата

Из Словото на

Учителя Петър Дънов

КНИГА ЗА
МОЛИТВАТА

•Благоговение•

Варна, 2014 г.

Благодарим на сестра Аида за материалите, събирани с Любов, които ни предостави за тази книга.

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Книга за Молитвата

1. ЩО Е МОЛИТВАТА?

Молитвата… представлява велико почитание и уважение, велика Любов, която трябва да имаме към онази Първична Причина, която ни е дала живот. (книга 49/стр. 115)

Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към Онзи Източник на живота, от който си излязъл. Ако човек огрубява, това се дължи на факта, че той рядко си спомня за Първата Причина, т.е. За Първоизточника на живота.

(беседа 1/стр. 4)

Аз считам молитвата за дишане на душата. Щом има дишане, ще има и мисъл. Молитвата не седи в дигането на ръцете нагоре, но в дишането на душата. Както движението на кръвта помага за дишане на тялото, така и в дишането на душата става нейното пречистване и обновяване и човекът влиза в новия Божествен живот. (книга 2/лекция 29: стр. 28)

Под молитва в духовния свят ние разбираме изучаване на Божествения език. Молитвата е първият метод, чрез който ние започваме да изучаваме Божествения език. Щом започнеш да се молиш, ти вече изучаваш буквите, а после и първите слогове на Божествения език. Ако не се молиш, никога няма да изучиш този език. Някой казва: „Защо трябва да се молиш?“ Защото само чрез молитвата ще научиш Божествения език… Някой казва: „Ние знаем да се молим.“ Добре, кажете тогава какъв е първият слог на думата Любов? „Не зная.“ Значи още не си започнал да учиш. (2/лекция 21: стр. 11)

Що е молитвата? Общение с Бога, с Първата Причина на нещата. Молитвата е дълбок вътрешен процес. При този процес може едва да се чува изговаряне на някакви думи. (3/стр. 38)

Що е молитвата? Молитвата е предговор, въведение в Любовта. (3/стр. 69)

В молитвата трябва да вземе участие и сърцето, и умът, и душата, и духът. Като се моли така, човек се тонира. В този смисъл молитвата подразбира тониране. За да се моли, човек трябва да има камертон; да нагласи четирите струни на цигулката си и да започне да свири, да взима чисти тонове, чисти акорди. Молитвата подразбира тониране, нагласяване, свързване с Бога. (6/стр. 203)

Молитвата е разговор, общение с Бога. (9/стр. 16)

Молитвата е усилие на духа, за да се изкачи на Високото място. Така се придобива прилив на умствена енергия. С това се улеснява работата на съзнателния живот на човека. (11/стр. 241)

Понякога казваш, че си се молил, но знаете ли какво нещо е молитвата? Тя е най-красивият Божествен език, който съществува в света. Да се молиш, това значи да говориш на Бога. (14/стр. 61, 62)

Мнозина запитват: „Защо човек трябва да се моли?“ Молбата, молитвата е съзнателен процес на работа. (20/стр. 125)

Молитвата е съвкупност от принципи, от елементи, чрез които се проявяват чувствата и мислите на човека. (20/стр. 127)

„Кога се молиш.“ Това значи да се самоопределиш в идеите си. В тоя смисъл молитвата е самоопределяне. (20/стр. 128)

Молитвата не е нищо друго, освен дълбоко желание на човешката душа да постигне нещо. За реализиране на това желание се иска участие на ума, на сърцето и на волята. Дето умът, сърцето и волята се съединяват, там молитвата се реализира.

(20/стр. 128)

Да вдигаш ръцете си нагоре и да коленичиш, това не е молитва… Истинската молитва е разговор. Като се моли, човек изучава правилата на говоренето. В този смисъл молитвата не е нищо друго, освен духовна граматика… Човек се нуждае не само от материална граматика, но и от духовна, да разбира вътрешния смисъл на нещата. Само така той се свързва с Бога и с възвишения свят. (23/стр. 45)

Любовта е най-възвишеното чувство, което свързва човека с Бога. В това отношение молитвата е връзка с Любовта. Когато човек се моли, Любовта хлопа на вратата му. Той става, отваря и започва да се разговаря с нея. Любовта, това е Бог. Казвате: „Как, възможно ли е тогава аз да се разговарям с Бога?“ Щом се разговаряш с Любовта, ти ще се разговаряш и с Бога. (25/стр. 11)

Молитвата представлява връзка между нас и възвишените същества от невидимия свят. Щом дойдат при нас, те започват да ни учат. Човек трябва да се моли, ако иска да учи. (26/лекция 6: стр. 30, 31)

Когато човек е свързан с Първичното съзнание, ще има вечна радост в себе си. Как може да се поддържа тази връзка? Чрез молитвата. Тя представлява метод, чрез който човек може да се държи в постоянно съприкосновение с Първичното съзнание, от което да черпи сили за света. (26/7:24)

Под молитва се разбират разумни отношения. Следователно ще се молиш, когато разбереш и познаеш Бога. (33/стр. 128)

Що е молитвата? Израз на всички философски системи, т.е. израз на правата мисъл. От физическа гледна точка молитвата е дишане. За да създаде една философска система, философът трябва да се моли. В този смисъл молитвата е дишане на ума.

(34/стр. 153)

Молитвата е духовен процес. Каквото е дишането на физическия свят, такова нещо е молитвата в Божествения свят. Значи молитвата е духовно дишане, т.е. зреене на Божествените блага. Като отправя сърцето си към Бога, човек диша от Еликсира на живота. Прилагайте често молитвата, за да видите каква лекота ще настане в душата ви. (35/стр. 66)

Молитвата не е нищо друго, освен свързване на човешката душа с Бога, при което човек изправя погрешките си и благодари за всички блага, които всеки ден получава. (36/стр. 230, 231)

Какво представя молитвата? Молитвата е разговор на ученика с Бога, на Когото ученикът разправя какво е учил, къде е сгрешил, как е поправил погрешката си и т.н. Бог ще го слуша и ще му помага. Върне ли се от училище, без да разкаже на Бога какво е правил в училището, целият ден е изгубен. (36/стр. 245)

Защо ти е молитвата? Молитвата е един закон на поливане. Аз сега употребявам закона на молитвата като закон за поливане. Някой казва: Защо трябва да се моля? Чудни са хората! Молитвата е един символ. В цял свят се възнасят молитви. Молитвата е един символ, чрез които се привличат всички добри влияния. Слънчевата светлина, слънчевата топлина, дъждът, влагата, това са добрите влияния при молитвата, за да може да расте всичко онова, което е посято. Когато един човек се моли, всичко наоколо му трябва да расте и да се развива. В това растене трябва да има един благороден и възвишен порив. (38/лекция 18: стр. 16)

Така ще се молиш, че да приемеш Любовта в себе си… Молитвата е път, съобщително средство, чрез което Любовта минава през човешкото сърце.

(41/стр. 216)

Всяка сутрин като станете, нагласете вашата нервна система. Малко сте разсърдени, тревожни – това показва, че цигулката ви не е нагласена. Спрете се, нагласете я. И така като я нагласявате постепенно, вашите тревоги ще изчезнат. Как ще нагласите вашата нервна система? Ще отидете да се помолите – молитвата, това е нагласяване. Някои питат: „Защо трябва да се молим?“ Да нагласите цигулката си. Щом така нагласите цигулката си, ще кажете на Бога: „Моята цигулка е нагласена.“ И Господ ще ви каже: „Започнете работата на деня.“ И мирът ще влезе посред вас, и работата ви ще спори. (45/стр. 116)

Ще почнеш да пееш, по този начин ще превърнеш умствената енергия в духовна. А що е молитвата? И тя е закон за трансформиране на умствените енергии. (48/стр. 59)

Въведението на духовните хора за духовния живот е молитвата. И тогава само ти имаш въведение на великия духовен живот, и тогава ти ще го разбереш. (48/стр. 63)

Ние разглеждаме молитвата като разговор с Невидимия свят, като разговор с Бога. Да се молиш, значи да се учиш да говориш… Днес ние страдаме, понеже не сме научили Небесния, Божествения език. (49/стр. 67)

Молитвата е трениране на сърцето. Да се моли човек, значи да храни сърцето си. (49/стр. 127)

Молитвата е непреривно стремление да работим заедно с Бога. (49/стр. 128)

Молитвата представя духовен метод за постигане на човешките желания. (52/стр. 158)

Без Любов ти не можеш да възлезеш към Храма, т.е. към планината на твоята душа. „Не може ли само с молитва да се влезе в Храма на душата?“ И с молитва може, защото молитвата е разговор на душата с Любовта. (52/стр. 256, 257)

Под молитва се разбира… единение с Бога.

(56/стр. 73)

2. ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ МОЛИМ?

Днешният човек е немарлив към Бога, вследствие на което често чувате да казва: „Аз съм свободен човек, мога и без Бога, мога и без молитва.“… Както Бог, Който ни е създал, не може да ни забрави, така и ние нямаме право да Го забравяме. Ако Той ни забрави, всичко е свършено с нас. Ако Той ни забрави, ние умираме; обаче, ако и ние Го забравим, пак умираме. (беседа 1/стр.4,5)

Когато някой пита не може ли да живее без молитва, то е все едно да пита не може ли да живее, без да диша. Щом човек се счита свободен, независим, нека се опита да спре дишането си само за един час. Спре ли дишането си за един час, той ще разбере каква е необходимостта от него. (1/стр. 5)

Някой казва: „Културата може да съществува и без Бога.“ Казвам: Колкото животът на земята може да съществува без слънце, толкова и културата може да съществува без Бога. Колкото растенията могат да съществуват без вода, толкова и културата може да съществува без Бога. Колкото хората могат да съществуват без въздух, толкова и културата може да съществува без Бога. Това са сравнения, които показват голямата необходимост от молитвата. Мисълта на човека не може да се развива без молитва.

(1/стр. 6)

Казвам: Съвременните хора се нуждаят от молитва, която да изправи живота им и да премахне от тях всякакво користолюбие. (1/стр. 7)

Каквото друго и да ви казват хората, не забравяйте значението и необходимостта от молитвата, от общението с Бога. Нито знанието, нито Любовта, нито Мъдростта на земята са в състояние да се сравнят с общението с Първата Причина, каквото има в молитвата. (1/стр. 8)

Казвам: Ако съвременните хора не знаеха да се молят, те биха изгубили и това малкото, което до днес са запазили. Всичко хубаво, всичко велико и красиво, което те са запазили, се дължи на молитвения дух, който работи в душите им. Тъй щото благодарение на молитвата, макар и не тъй правилна, каквато е в съвременното човечество, все пак нещо от хубавото се е запазило и нещо ново се придобива.

(1/стр. 9)

Душата има нужда от вътрешна, духовна храна, която може да се достави само чрез молитвата.

(1/стр. 9)

Наука без молитва отегчава човека, религия без молитва отегчава човека, любов без молитва отегчава човека, ядене без молитва отегчава човека. Всичко, което се върши без молитва, е тягостно за човешкия дух. (1/стр. 12, 13)

Сега нека всички прочетем „Добрата молитва“ и отправим ума си към Този, към Когото всички се обръщат тази вечер. Тази молитва е обща, не само за човечеството, но и за цялата вселена: за всички ангели, архангели, началства, власти, сили. Само по този начин ще измолим Божието благословение, за да можем да растем и да се развиваме съобразно Неговата Воля. (1/стр. 15, 16)

Често в ума на човека се натрупва излишна енергия и ако той знае да се моли, ще се справи с тази енергия. (книга 3/стр. 38)

Като ученици, вие трябва да изучавате съзнателно всеки предмет. И като го изучавате, трябва да се молите да ви се открие неговия вътрешен смисъл и приложение. (3/стр. 108)

Намерите ли се в трудно положение, ще се молите ден, два, три, седмици и месеци наред…

(3/стр. 259)

… Казвате: „Тежко ми е нещо на душата.“ Няма какво да ви е тежко. Трябва да работите върху себе си, за да изпитате силата на вашата молитва.

(3/стр. 259)

В молитвата вие ще укрепнете. Да се молите, това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в тоя свят. Само така се повдига и облагородява човешкото сърце. Не говоря за външната страна на молитвата, в която взима участие само езикът, но за оная молитва, в която се изразява съзнателният стремеж на душата към Бога – Висшата Любов. (5/стр. 16)

Някой казва: „Аз не мога да се моля. Друг се смее и казва: „Заблуждение е да се молим; аз, учен, свършил университет, да се моля на Господа!“ Учените са непоследователни. Те искат длъжност, подават заявление и пишат: „Понеже съм свършил университет, моля най-учтиво да благоволите да ме назначите на служба, като обещавам да изпълнявам точно и акуратно длъжността си.“ Това не е ли молитва? Да, молитва – и доста характерна. А да се молим на Господа било срамота! Докато има хора, които се молят само на подобните си, а не на Господа – Висшето Благо, светът ще бъде все такъв.

(5/стр. 16, 17)

Не се ли молите, не спазвате ли Божия Закон, ще служите на злото. (5/стр. 18)

Как може да се поддържа хармонията между човека и Бога? Едно от условията е молитвата. Чрез молитвата се поддържа Свещената връзка на човешката душа с Първата Причина на нещата. (6/стр. 8)

„Не искам да се моля.“ Щом не искаш да се молиш, ще влезеш в неестествения ред на живота. Молитвата е едно от съществените задължения на човека. Каквото представят физическите задължения за човека, такова нещо представя молитвата за духовния живот на човека. Ако не плаща редовно дълговете си, човек все повече обърква работите си… Не плаща ли, той е осъден на големи страдания и нещастия. След това ще пита защо страда. Той страда, защото не се е молил, не е плащал задълженията си.

(6/стр. 8, 9)

„Длъжен ли съм да се моля?“ Ти си толкова длъжен да се молиш, колкото и да дишаш, да ядеш, да мислиш, да чувствуваш. Това са задължения, които влизат в естествения ред на живота. (6/стр. 9)

Светията… Когато някоя красива мома дойде при него, той я погледне, измери я с погледа си и знае вече какви са намеренията … Той казва: „Сестра, ако си дошла при мене да водиш чист живот, ти трябва да минеш по този път, по който аз съм минал. Аз съм се молил по три-четири часа на ден, а ти искаш без молитва да постигнеш нещо. Това е невъзможно.“ (6/стр. 23)

Невъзможно е човек да служи на Бога като човек, със своите ограничени разбирания. Иска ли да служи на Бога, той трябва да има чистотата и знанието на ангелите. Как се постига тази чистота? Чрез молитва, чрез работа и чрез учене. (6/стр. 26, 27)

Мнозина се стремят към Христа, искат да живеят като Него. Те се спират върху силата, която Христос е имал, но не се запитват как е живял Той, как се е справял с мъчнотиите и противоречията в живота Си. По цели нощи Христос се е молил, размишлявал. Той отивал на планината, дето прекарвал в уединение, в пост и молитва. (6/стр. 258)

Бог приема Любовта на всички, както приема и молитвата им. Той приема молитвата и на богатия, и на бедния, на учения и на простия, на здравия и на болния. Като забогатея, тогава ще се моля на Бога да Му благодаря. Не, ще се молиш на Бога и като сиромах, и като лош, и като болен. Бог приема молитвата на всеки човек и на всеки отдава по нещо. Когато лошият се моли, ще стане добър. Когато болният се моли, ще оздравее. Обаче, ако добрият не се моли, ще стане лош. Ако здравият не се моли, ще се разболее. (8/стр. 194)

Казвате: „Защо трябва да се молим? Бог знае всичко. Той разбира нашите нужди.“ Аз взимам молитвата като условие за придобиване на нещо. Не може човек да придобие нещо, ако не се моли. Вървиш по пътя, но си много уморен. Една кола те настига и ти веднага се обръщаш към коларя с думите: „Моля ти се, позволи ми да се кача на колата ти“… Гладен си, отиваш в гостилница и казваш на гостилничаря: „Моля, дай ми нещо от това, което си сготвил.“ Дето отиде човек, каквото пожелае, той все трябва да се моли. (9/стр. 16)

… Светията се вдъхновява и чрез молитва. Той дълго време се моли, докато се вдъхнови, докато направи връзка с Бога, с разумния Принцип в света.

(9/стр. 64)

… За да се освободиш от някое лошо състояние в себе си, ти трябва да постиш и да се молиш.

(9/стр. 122)

И сега ние, съвременните хора, които сме вече пред вратата на Царството Божие, ще откажем ли да дадем последните жертви?… Затова трябва да се молите, да бъдете силни, да издържите последното сражение. (9/стр. 150)

Ще се молите, ще работите върху себе си да се пречистите. (11/стр. 206)

Когато лекувате някого, през всичкото време трябва да сте в молитва, да сте свързани с Бога. Само по този начин лекуването ще бъде успешно.

(12/стр. 114)

Когато умът ви започне да се помрачава, молете се, докато се възстанови изгубената в него Светлина.

(13/стр. 60)

Окултният ученик трябва да постоянствува. Той трябва да се моли, да размишлява, докато светлите духове му дойдат на помощ. Тогава той ще почувствува лекота, като че голям товар са свалили от гърба Му. (13/стр. 60)

Викат някого на гости. Той не трябва да бърза, но трябва да спре, да помисли малко, да се помоли вътрешно и тогава да тръгне. Викат някого да отиде еди-къде си, че умирал някой. И в този случай пак не трябва да бърза. Първо ще се помоли за него… (13/стр. 192)

Вие се намирате в трудно положение и не предавате мисълта си на Бога да ви помогне. Излизате сутринта и не се молите. Тогава вие минавате за силен човек. И Небето не взема грижа за вас.

(14/стр. 216)

Няма по-велико нещо за човека от молитвата, т.е. от разговора си с Бога. Всичко на земята зависи от молитвата на хората… (16/стр. 328)

„Лоши са условията на живота ми.“ Те не се поправят с бързане. Молитвата ще ви спаси. Моли се ден, два, три, седмици… (17/стр. 127)

Ще кажете, че без ядене не може. Като дойдете до молитвата, казвате, че без молитва може. Не може без молитва. Както не може без ядене, така не може и без молитва. Има хора, които и насън се молят. (17/стр. 309)

Един наш познат разправяше своята опитност по отношение на молитвата. Той имал обичай всяка сутрин да се моли – никога не пропущал молитвата си. Една сутрин трябвало да замине за някъде и бързал да стигне навреме на гарата, поради което забравил да се помоли. Отишъл на гарата, качил се на трена и заминал. Вечерта, когато се върнал у дома си, съобщили му неприятната вест, че едно от децата му като играло през деня, пострадало – извадили му окото. Един път пропуснал да се помоли на Бога и нещастието се вмъкнало в дома му.

(18/стр. 339, 340)

Видите ли, че някой човек се моли много, ще знаете, че условията на живота му са неблагоприятни. Ако се моли малко, той живее при добри условия. Мнозина питат защо човек се моли. Естествено е човек да се моли, когато се намира при трудни, стеснителни условия. (19/стр. 94, 95)

Някой пита: „Може ли човек да не се моли?“ Може, умрелите не се молят. Значи всяко живо същество се моли. (20/стр. 125)

Ако някой мисли, че може и без молитва на тоя свят, той е на крив път. Не може без молитва. Само умрелите не се молят. Ония, които живеят във вечна тъмнина, също не се молят. (20/стр. 128)

Христос казва: „Влез в скришната си стаичка и се помоли на Бога.“ Това значи: определи се към Бога в положителен смисъл. (20/стр. 134)

Каже ли вярващият, че не може да се моли, защото е болен, неразположен или зает с важна работа, вярата му не е силна. Молитвата представя процес на хранене. Не яде ли болният? Не яде ли неразположеният? Който работи, не яде ли? Следователно както болният, неразположеният и работещият ядат, така човек трябва да се моли при всички условия… Не може човек да се откаже от ядене, също така не може да се отрече и молитвата.

(23/стр. 78)

Казвате: „Какво трябва да правим, за да избегнем от нещастието?“ Единственото спасение е в молитвата. (25/стр. 13)

За да се освободи човек от някакво страдание, той трябва дълго време да се моли на Бога да изпрати Духа Си да смекчи малко страданието му. След това страданието пак ще дойде. После той повторно ще се моли да го посети Духът, да облекчи страданието му. Страданието ще дохожда и ще си отива, докато човек най-после научи урока си. Ето защо молитвата е необходимост за него. (25/стр. 70, 71)

И Христос, и светиите са се молили. Каква нужда имаше Христос да се моли? Каква нужда имаха светиите, пророците и апостолите да се молят? Всеки човек, малък и голям, светия и обикновен, трябва да се моли. (25/стр. 71)

С молитвата си Данаил отиде да почерпи сведения от явленията на Божествения свят… Така трябва да постъпят и съвременните учени хора. Те трябва да направят крачка напред! Нека отправят своята молитва към Бога, да Го помолят да им обясни причините на днешните явления. Те се спират пред вратата на Царството Божие и философствуват.

(книга 26/лекция 1: стр. 5)

Не мислете, че само праведните хора и светиите трябва да се молят на Бога в тия времена. Не, всички ще се молите тъй, както и те се молят. (26/1:28)

Ако съвременните религиозни хора се помолят и земетресението спре, те ще кажат на простите и на нерелигиозните хора: „Виждате ли, щом се помолихме ние, и земетресението се прекрати. Ако не бяхме ние, положението ви щеше да бъде лошо. Затова вие трябва да ни слушате.“ Не е така. Всеки човек, всеки народ трябва да бъде сам за себе си свещеник и да се моли на Бога. Това изисква новата религия! Това изисква разумният живот! Мнозина казват: „Ние сме учени хора, не е достойно за нас да се молим.“ Казвам: Който не се моли, не може да се нарече човек. (26/3:13)

Ако преди 2-3 години бяха казали на чирпанлии и пловдивчани всички да излязат вън и да отправят една обща молитва към Бога, не биха послушали, нямаше да излязат. Но сега, когато стана земетресението, вътре в десет секунди всички излязоха навън. (26/3:22)

… Молитвата, към която прибягваме, има за цел да ни избави от неблагоприятните условия на живота. (26/6:30)

Като се молиш и като искаш, все ще получиш нещо. Някой не се е молил никога в живота си, от никого нищо не е искал, а очаква да получи някакво благо. Дава се на оня, който иска и се моли.

(29/стр. 167)

Като се намерят в затруднения, хората очакват помощ от Бога. Бог помага, но човек трябва да се моли. (30/стр. 232)

Разумният… Ония часове, дни и месеци през годината, които носят нещастие за човека, той ги прекарва в пост и молитва. И на вас казвам: Като се натъкнете на някакво нещастие, молете се. Само Бог може да ви избави от нещастията. (31/стр. 208, 209)

Ако те нападне един неприятел, моли се на Бога да смекчи сърцето му, за да се освободиш от него. (31/стр. 209)

Не започвайте работата си, преди да сте се помолили. (32/стр. 96)

Щом разберем дълбокия смисъл на молитвата, ще знаем, че Бог мисли, чувствува и действува чрез нас. Това наричаме ние вдъхновение. Значи човек трябва да се моли, за да се проявят и заработят чрез него Божиите мисли, чувства и действия. (32/стр. 199)

Казвам: Всички хора трябва да дойдат до едно вътрешно просветление, до едно вътрешно разбиране. За да се постигне това, те трябва да работят върху себе си и да се молят. (32/стр. 171,172)

Мнозина ме питат как гледам на държавата. Чуден въпрос! Представете си, че пътувам с параход, несполучливо направен. Заедно с мене пътуват около хиляда души. Повдига се буря. Параходът се люлее, всеки момент може да потъне. Ние сме всред морето. Какво ще правим? Трябва ли да се бием помежду си? Единственото нещо, което можем да направим, е де се молим на Бога да стигнем благополучно на брега. Щом се видя вън от опасността, ще кажа: „На такъв параход втори път не се качвам.“ И на сегашните народи казвам същото. И вие се намирате в такива несигурни параходи. Молете се да излезете благополучно на брега. (33/стр. 82)

Отричаш религията, църквата, но като направиш едно голямо престъпление, сам отиваш в черква да се помолиш, да ти олекне малко. (33/стр. 105, 106)

Ако българите ме бяха послушали, аз бих чукнал с пръчицата си и щях да им оправя всички объркани работи. Но сега няма да го направя. Защо? Защото те не са готови да просят в името на Христа.

(33/стр. 134)

Днес всички управници, всички хора търсят начин да избегнат предстоящата война. Духовенството, духовните хора трябва да дойдат в услуга на държавниците да им покажат пътя на спасението. Това значи всички хора да отправят ума си към Бога и да се молят. (34/стр. 94)

На болния аз бих препоръчал чист въздух, търпение и молитва. След това ще му препоръчам да съедини силите на ума, на сърцето и на волята си да действуват едновременно и в съгласие. Може ли така да се лекува човек? Може. Така е било от създаването на света. Ако днес не е така, причината е в самия човек. Той живял така, че разединил връзката между силите на своето тяло. За да възстанови тази връзка, той трябва да се моли и да търпи. (35/стр. 66)

Ако не успееш в нещо със скръб и търпение, приложи надеждата си и радостта; ако и тогава не успееш, приложи молитва и постоянство. (35/стр. 72)

От надеждата трябва да излиза радост, от скръбта – търпение, а от молитвата – постоянство. – Защо трябва да скърбим? За да придобием търпение. – Защо трябва да се надяваме? За да придобием радост. – Защо трябва да се молим? За да придобием постоянство. Ако искате да се радвате, прилагайте надеждата; ако искате да бъдете търпеливи, приемайте с радост скръбта; ако искате да бъдете постоянни, молете се. (35/стр. 72, 73)

Молитва, вяра и дълбоко дишане е нужно и на болните, и на здравите. На болните – за да оздравеят, на здравите – за да поддържат здравето и младостта си. (35/стр. 197)

Какво означава молитвата? Истинската молитва има отношение към дишането и пречистването на кръвта… Защо трябва да се моля? За да пречистиш кръвта, мислите и желанията си. (35/стр. 395)

Ако човек не се моли доброволно, Провидението насила го заставя да се моли. Ще му прати някаква болест, ще го постави в лишения и тогава насила ще се моли. Болният ще вика лекар и ще се моли да му помогне да оздравее. Сиромахът, който е в лишения, ще търси банкери да иска пари на заем и пак ще се моли. На когото и да е, човек трябва да се моли. Каже ли някой, че не иска да се моли на Господа, сам ще си избере на кого да се моли. Да се молиш, това е необходим закон. Човек трябва да се моли! Да се молиш на Бога, това е все едно да дишаш чист въздух. Всяка молитва вън от Бога е слизане на човешката душа все по-надолу. (35/стр. 395)

При всяко отиване и връщане от работа човек трябва да се моли, да държи връзка с Любовта.

(36/стр. 246)

Ще дойде един Божествен ден, в който ще стане нещо… Хората се молят и Бог всичко слуша, но трябва цялото човечество да се моли най-малко 2000 години, за да се прояви Бог. (38/лекция 18: стр. 28)

Ще се молите и много усърдно ще се молите… Ще кажеш: – Защо да се моля? Ще се молиш като малките деца. Ще кажеш: „Защо тъй?“ За да се подигнеш в душата си, да забравиш всичко минало, да дойде Божията благодат в тебе, да те очисти, да ти даде онази радост, онзи мир, които ще ти дадат нова Светлина, нов импулс за работа, за обич към хората, за всичко възвишено и благородно. (38/23:26)

… Поетът, ако един час пише стихове, два часа трябва да се моли, защото той е отговорен за своите произведения. Те ще въздействуват върху хората, а това въздействие трябва да бъде добро. При това той ще носи тази отговорност не само в един живот.

(39/стр. 105)

Ставате сутрин рано и казвате: „Искам да се помоля.“ Не се минават и пет минути, вие казвате: „Не искам сега да се моля, още повече, че бързам и трябва да отида на работа.“ Кое от двете съзнания е ваше? Нито първото, нито второто, обаче първото съзнание е по-добро. Човек трябва да се поддава на съветите на онова съзнание, което седи по-високо от него… Ако слушате съзнанието, което седи по-ниско от вас, ще се изгубите в него; ако слушате съзнанието, което седи по-високо от вас, ще познаете себе си и ще влезете във връзка с Бога. (39/стр. 106, 107)

Някой човек се замислил за добър и чист живот, иска да служи на Бога, но среща го друг и му казва: „Какво си се замислил? Защо се занимаваш с глупави работи? Я си вземи един билет, че иди на някой концерт или на някое представление!“ Казвам: Ако театърът или концертът могат да дадат на човека нещо по-хубаво за душата му от молитвата, нека отиде там. Но ако те не могат да дадат нужната храна за душата му, по-добре нека той се моли на Бога, нека работи за своето усъвършенствуване.

(40/стр. 105)

„И ще създам нова земя и ново небе.“ Основата на новата земя и на новото небе е Любовта. Искате ли да придобиете тази Любов, наблюдавайте небето и отправяйте към Бога по една малка молитва.

(40/стр. 168)

В болестта имате два живота, които са в дисхармония. Единият живот е размножаването на тези микроби, а другото положение е редът и порядъкът на тези клетки. Питам тогава: Няма ли начин да се възстанови тази хармония? Има начин. Трябва да концентрирате вашия ум, да го държите във връзка с Господа и да кажете: „Господи… помогни ни!“

(43/стр. 156, 157)

Изучавайте красивите форми на съзнанието и ги прилагайте в живота си. Чрез тях човек лесно се справя със страданията и мъчнотиите… Питате: „Защо човек трябва да мисли, да се моли?“ Мисълта, молитвата са едни от красивите форми на съзнанието. (44/стр. 282, 283)

– А защо да се молим? През летния сезон на 1899 г. в Новопазарско стана голяма суша. Околните турци от 39 села се събират и се молят за дъжд, и завалява дъжд. Българите си казват: „Бог като праща на тях дъжд, ще прати и нам.“ Обаче не падна над техните села и говедата им измършавяха от глад. Когато хората се молят, моли се и ти – и ти трябва да си подадеш прошението. Господ няма да държи особена графа за тебе, ако не се молиш. (45/стр. 13)

Молитвата има велика сила и съвременните хора трябва да бъдат хора на молитвата: с молитвата ще подготвим своя ум и своето сърце. (45/стр. 13)

Господ като е толкова благ, е в същото време и взискателен. Като ни види недоволни, казва: „Турете му един килограм на гърба.“ Ние питаме: „Защо ми турят тази тежест?“ Но Той, без да отговори, казва: „Турете му още един килограм.“ „Ама не мога да нося.“ „Турете му още един килограм.“ И като ни притисне така, не можем да мърдаме. Тогава почваме да казваме: „Господи, прости ми!“ „Снемете му един килограм“ отговаря Господ. Повтаряме молбата. „Снемете му още един килограм.“ Колкото повече се молим, толкова повече килограма ни се снемат от гърба. (45/стр. 66)

Първото нещо, което трябва да правим сутрин, е да се молим – да нагласим своя ум, своето сърце, своята душа, своя живот и така да се явим пред Бога на работа. (45/стр. 117)

Как да благодарим на Бога, Който всеки ден мисли за нас и ни доставя храна? Всяка сутрин… да Му се молим. (45/стр. 164)

Друг метод за усилване на волята и оформяване на брадата е молитвата. „Не зная как да се моля.“ Знаеш, не знаеш, ще се молиш. „Какво да искам от Господа?“ Ще се молиш и без да искаш нещо. Като се молиш десетина години наред, ще се оформят и челото, и брадата, и устните. Това ще се отрази не само върху волята, но и върху ума ти. Умственият и сърдечният ти живот ще се подобрят. (47/стр. 28)

Казвам, че хората трябва да се молят. Много естествено. Ако Христос, Син Божи, се молеше, колко повече трябва да се моли обикновеният човек.

(47/стр. 120)

Ще намерите начин сами да се лекувате. Ще прекарате няколко дена в пост и молитва. (47/стр. 186)

Защо хората не успяват в живота? Защото не са научени да се молят. Когато искат да постигнат нещо, те трябва да се обърнат към Бога и да кажат: „Господи, научи ни как да постъпваме, как да изпълняваме Твоята Воля, да изправим живота си.“

(47/стр. 324)

Ще се молиш, защото молитвата е необходима, но няма да мислиш, че с молитвата си призовал Божието благословение. Ти си длъжен да се молиш. Ако не се молиш, ще умреш. Можеш ли да кажеш, че като си направил 20 вдишки, трябва да ти се плати? Ти си длъжен да дишаш. (47/стр. 70)

Най-необходимото е яденето, най-приятното е музиката, а най-великото е молитвата – тя ни свързва с Бога, с туй Вечното вътре в себе си, което ни дава смисъла… Молитвата е въведение на Божествения живот… Някой ще каже: „Защо трябва да се молим?“ Ще четеш туй въведение, за да разбереш вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот. (48/стр. 56)

Защо трябва да се молиш? За да може да бъдеш силен. (48/стр. 59)

Помогнете на вашата душа, помогнете на вашия ум, помогнете на вашето сърце! Вие можете да си помогнете. Един от начините, чрез които можете да си помогнете, е молитвата. (49/стр. 67)

Вие сте ученици и за да напредвате, трябва да се молите. (49/стр. 114)

Дишане, пречистване трябва на човека! Как става това пречистване? Чрез молитвата. (49/стр. 127)

Когато великият поет твори, казва: „Дайте ми благоприятни условия!“ Когато някоя жена ражда, и тя иска благоприятни условия. Колко повече са необходими тия благоприятни условия за нас, които трябва да родим великата мисъл! Какво е нужно, за да дойдат тия благоприятни условия? Молитва. Само молитвата може да създаде тия благоприятни, тия благотворни влияния върху нас. (49/стр. 236)

Будни трябва да бъдете! Когато дяволът иде, няма да уреждате работите си с банките, но на Бога ще се молите. Молитвата, това са снаряженията на Бога, с тях Той ще прогони дявола. (49/стр. 343)

Казваш: „Нервен съм.“ „Изсъхнал си, малко магнетизъм имаш, магнетизъм ти трябва.“ „Какво да правя?“ Ще се молиш на Господа. Молитвата е работа, чрез която се придобива магнетична сила. Гневиш се – малко ти е магнетизмът. (50/стр. 68, 69)

Молитвата е работа, от която приемаш нещо и за себе си, и за окръжаващите. Всички хора трябва да се молят, да придобият някакво благо и да го предадат на близките си. (50/стр. 324)

Всякога ще учиш, ще се молиш, да издържиш изпитите си добре. (52/стр. 91)

– Защо трябва да се моли човек? За да придобие живота. (52/стр. 165)

Ще живееш, ще се молиш, ще работиш, докато научиш живота и се издигнеш над съблазните в света. (55/стр. 54)

Казват ти от духовния свят: „Стани и направи молитва!“ „Студено е, не ми се става.“ „Стани!“ „Нямам разположение.“ Увиваш се още по-добре в юргана и отново заспиваш. Не знаеш, че ако не станеш на молитва, тоя ден ще ти се случи някакво нещастие. (55/стр. 81)

Казваш на някого: „Не трябва да се молиш.“ „Това е моя работа. Аз зная трябва ли, или не трябва да се моля.“ (57/стр. 9)

Като се сърди на Бога, и човек като детето престава да говори, не се моли вече и казва: „С молитва нищо не става!“ Това е детско разбиране. Ако не говориш на Баща си, на себе си ще напакостиш. Следователно ще говориш на Баща си, ще се молиш, за да придобиеш нещо. (57/стр. 37)

Вън от мисълта за Бога като най-разумно същество, Което има предвид всички живи същества и им помага, не търсете друг метод за регулиране силите на своя мозък. Следователно сутрин като станете от сън, помолете се на Бога и започнете да мислите за Него като вечна Любов, вечна Мъдрост и вечна Истина. (58/стр. 124)

Будно съзнание се иска от всички. Молете се на Бога, да пазите съзнанието си всякога будно; ако пък сте заспали, да се събудите навреме, да не пропуснете добрите условия. (58/стр. 146)

Задачата на ученика е да очисти съзнанието си от всички утайки и наслоявания на миналото. Как се постига това? Чрез работа и молитва. (58/стр. 368)

Лекарят познава болестите, знае как да лекува, но въпреки това той не може да помогне на болния. Защо? Липсва нещо в неговите методи. Той лекува и разчита само на своето знание, на това, което медицината му е дала. За да помогне на болния, който се намира в критическо положение, лекарят трябва да се обърне с молба към Бога. После той трябва да извика няколко свои другари, които също така се уповават на Бога, и всички заедно да се помолят. Сила е молитвата. Тя оживява и одухотворява знанието. (59/стр. 150)

Когато четете Библията, през всичкото време вие трябва да водите чист живот в молитва и съзерцание, за да дойдете до високо вътрешно просветление, да разберете вътрешния смисъл на всяка дума, на всеки стих. (59/стр. 279)

3. ОБРЪЩАНЕ КЪМ БОГА

Та казвам: Има нещо по-високо от бащата, има нещо по-високо от майката, има нещо по-високо от брата, има нещо по-високо от сестрата, има нещо по-високо от приятеля. Какво е това?… Да кажеш онова най-великото, значи да кажеш думите: „Господи Боже мой!“ На български език няма по-свещена, по-висока дума от тази. Тази е думата, която съдържа всичко. Тя е по-висока от майка, баща и брат. (книга 2/лекция 3: стр. 36)

Намерите ли се в трудно положение, каквото и да е то, обърнете се към Бога с всичката си душа и дух. (2/32:30)

Сега вие като прилагате един метод, втори, трети, най-после като се намерите в мъчнотия, ще кажете: „Господи, дай ми малката топлинка, дай ми малката светлинка!“ (2/35:18)

… В момента, когато се поколебая в Бога и помисля лошо за Него, вече съм в дъното на Пъкъла. В момента, когато възлюбя Бога в душата си и кажа: „Прости ми, Господи!“ – аз съм при Него. Той простира Своята десница и ме прибира. (книга 5/стр. 20)

Когато някои хора се карат, аз не им казвам да млъкнат, не им проповядвам морал, но обръщам погледа си към Бога и се моля за тях. (5/стр. 90)

… Ще бъдете с Господа, Който е всемъдър, добър, справедлив, снизходителен и любещ, Който прощава и помага на страдащите и на бедните. И сто пъти на ден да сгрешите и се обърнете към Него, Той пак ще ви прости. (5/стр. 93, 94)

Някои хора се боят от смъртта. Обичат Господа, но когато дойде смъртта, търсят лекари. Господ не е с тях. Наближи ли смъртта, кажете: „Ида, Господи, приготви ми там друга работа.“ (5/стр. 140)

Отиваш на Училище, но не можеш да разбереш някои работи, обръщаш се към Господа и казваш: „Господи, моля Ти се, изпрати ми Духа Си чрез някои от моите напреднали Братя, да ми помогнат да разбера уроците, които се преподават в Училището.“

(9/стр. 16)

Дето и да отиде човек, в каквото положение да изпадне, той трябва да знае, че Бог е навсякъде и ако Го призове, Той ще му помогне. (9/стр. 151)

… Възвишени същества следят живота на хората, виждат техните грешки, но прощават, като от време на време само ги удрят малко по главата. От този удар те падат на земята, но като станат, започват да се молят на Бога. (10/стр. 52)

Докато човек не е научил уроците на живота, той няма желание да се обърне към Бога. Придобие ли опитност, той се приближава вече към вратата на Бога с всичкото смирение на душата си и Го призовава на помощ. (10/стр. 285)

Обърнете ли се към Бога с молба за нещо, Той ще ви отговори. Бог има следното качество: Той е готов да помогне на всички, без изключение, но при известни условия. Ако чакате Бог да дойде при вас, той никога няма да ви се отзове. Искате ли нещо от Него, вие ще хлопате на вратата Му 99 пъти.

(10/стр. 79)

Богатият човек е ходил по-често при Бога, хлопал е, искал да му даде богатство и Бог му е дал. Сиромахът не е ходил да тропа на вратата на Господа и затова е останал сиромах. Ученият е хлопал на вратата на Господа, затова има знания. Невежият не е хлопал на вратата на Господа, затова останал прост. Красивият ходил при Господа, хлопал на вратата Му, затова станал красив. Грозният обаче не е хлопал на вратата на Господа и нищо не е придобил. Тъй щото искате ли богатства, знания, красота, ще ходите да хлопате на вратата на Господа и каквото желаете, ще получите. (10/стр. 284)

Един вярващ като чел в Евангелието стиха: „Хлопайте и ще ви се отвори, искайте и ще ви се даде“, той отишъл да хлопа на вратата на владиката, като му казал: „Моля ти се, кажи на Бога, че съм беден, да ми помогне по някакъв начин.“ Обаче работите му не се оправили. Среща го друг беден и му казва: „Слушай, остави владиката на спокойствие, няма защо да го безпокоиш. Едно време и аз като тебе хлопах на владишката врата, но работите ми не се оправиха. Обърнах се след това към Господа, похлопах на Неговата врата и Той ми помогна. Иди сега и ти при Господа, похлопай и Той ще ти отговори.“ (10/стр. 284)

– Що е Бог? Съществува ли Той? Това може да се определи по следния начин: имаш живеница на крака си. Викаш лекари, но никой не може да ти помогне. Животът ти е на косъм. Най-после се обръщаш към Бога с думите: „Господи, в Тебе е всичкото ми упование. Помогни ми, прати ми Своята помощ да позная, че съществуваш, че си Бог на живите и на всички помагаш. Обещавам да Ти служа, да посветя живота си на Тебе.“ Ако си искрен и издържиш на обещанието си, Бог ще ти помогне и в скоро време ще бъдеш здрав. (11/стр. 244)

Виждате някой справедлив човек – зарадвайте се. После обърнете се към Бога и се помолете: „Господи, помогни ми и аз да стана справедлив“…

(13/стр. 58)

Бог казва: „Обърнете се към Мене и ще ви помогна.“ И онези, които противодействуват – низшите същества – знаят този закон и казват: „Господ няма да ви слуша вас. Не Му се молете!“ А пък щом не Му се молиш, щом си недоволен, ти си оставаш в същото положение. Боли те кракът и не викаш Господ да ти помогне. Роптаеш и казваш: „Мене ли намери тази болест да ме измъчва!“ (14/стр. 194, 195)

Ако искаш да познаеш Бога, ще Го познаеш… в страданията и мъчнотиите. Болен си, лекарите намират, че болестта ти е неизлечима. Обърнеш ли се към Бога с молба да ти помогне, след 24 часа състоянието ти ще се подобри. Гони те неприятел. Помоли се на Бога и той ще те избави. (17/стр. 149)

Мнозина се плашат от бомби, бягат, крият се да не ги изненадат? За да се запазят от бомбите, започват да се молят. Те търсят Бога в страшни моменти на живота си. И това е добро. Иначе те никога нямаше да помислят за Него. (18/стр. 41, 42)

… Умен, добър и силен. Ако такъв човек заболее, няма да търси веднага лекар, но първо ще се помоли на Бога. (18/стр. 360)

Тъй щото налегнат ли ви скърби и нещастия, обърнете се към Божествения Дух и Му разкажете всичките си мъчнотии. Не казвайте, че Любовта ви е напуснала, но помолете Му се да ви помогне, да потърси причината на нещастието ви. Духът ще потърси причината за вашето нещастие и ще види, че в инсталацията някъде се е пукнал един кюнец. Щом смени пукнатия кюнец със здрав, нещастието ще ви напусне и вие ще влезете в нормалния път на живота. (19/стр. 212)

Повярвай в Господа, помоли се и Той ще ти помогне. (20/стр. 16)

Задлъжнял си, клюмнеш глава, не можеш да платиш дълга си. Какво ще направиш? Ще се помолиш на Господа и Той ще изпрати един благороден, щедър човек да ти помогне. Ти се зарадваш и казваш: „Има Господ.“ (20/стр. 152)

Спасението на България е в това всички българи да се обърнат към живия Господ, който държи съдбините на народите в ръцете си… Нека българите се обърнат към Бога и кажат: „На Тебе, Господи, се кланяме. На Тебе се уповаваме.“ (20/стр. 152)

Казвате: „Много пострадахме от земетресението.“ – Не, още не сте пострадали. Ако София пострада, тогава ще бъде лошото… И аз казвам днес на българския народ: нека цяла София излезе вън да се помоли на Бога. Защо чакат само на свещениците? Нека софиянци не чакат никакви православни свещеници, никакви евангелски проповедници, нека сами излязат под открито небе и да се помолят на Бога, да се обърнат към Него да видят как Бог ще ги послуша! (26/лекция 1: стр. 9, 10)

… Нима духовните хора не могат да си послужат със своето невидимо радио и да се обърнат за помощ към Бога, към Онзи, Който им е подарил живот? Щом сме във връзка с Бога, помощта веднага ще дойде. (26/1:15)

Когато някой човек съгреши пред Бога, той веднага отива при Него и Му казва: „Господи, помогни ми! Паднах, окалях се. Помогни ми да стана и да се очистя.“ Господ го поглежда снизходително и грехът изчезва. (26/4:10)

Човек трябва да знае, че Бог е начало и край на нещата, и когато започва някаква работа, той трябва да съзнава, че Бог действува чрез него. Отиде ли при някой болен, нека първо се обърне към Господа и каже: „Господи, моля Ти се, помогни ми да излекувам този болен.“ (26/8:17)

Често ме питат кога ще дойде мирът. Молете се, мирът ще дойде. От вас зависи. Ако всички се обърнат с ума, със сърцето и с душата си към Бога, мирът ще дойде веднага. (27/стр. 31)

Христос прекарваше в молитва по цели часове. Той виждаше, че задачата Му е тежка и се обръщаше към Бога да Му помогне. (30/стр. 232)

… Обърнете се към Бога с молба да превърнете вашето желание в по-благородно и докато не почувствувате мир в душата си, не започвайте никаква работа. (32/стр. 96)

Да искаме от Бога има смисъл. Но да искаме от хората, това не е правилно. (33/стр. 29)

… Само Бог може да премахне омразата. Никаква друга сила не може да я отстрани. Следователно ще влезеш в стаята си и ще се молиш, докато Бог стопи омразата. (33/стр. 47)

Христос казва: „Аз ще дойда и ще го изцеля.“ Той отиде при болния, защото Го повикаха. Питам всички болни: Повикаха ли Христа? (33/стр. 118)

Някой иска да се помоли на Бога. После си казва: „Това не е културно, това са архаични останки.“ – Отказваш се да се молиш. Аз съм виждал как се молят на Бога умни, учени, културни хора. Някой седи в затвора, но и там се моли и казва: „Моля ти се, братко, не ме бий!“ Питат го: „Ти молиш ли се на Бога?“ „Не се моля.“ „Добре, сега ще се молиш на нас.“ Бедният се моли на банкера да му даде пари на заем. Ученикът се моли на учителя си да го вдигне на урок да поправи двойката. Всички се молят. На кого? На когото не трябва. Те не знаят как да се молят. Съвременните хора минават за много културни. Те казват, че не трябва да се молят. На кого не трябва да се молим? На хората. А на кого да се молим? На Бога. (33/стр. 127, 128)

Просете в името на Христа! Обърнете се към Бога, към Живия Господ… (33/стр. 137)

Когато призовете Бога в труден час, помощта непременно ще дойде. Тя няма да дойде по начин, който вие очаквате, но по специфичен начин. (34/стр. 85)

Обърнете се към Господа и изповядайте греховете си. Когато работите на един народ тръгнат назад, той трябва да се обърне към Сина. Ще се моли, ще се разкайва, докато Синът отново го посети. (34/стр. 98)

Нека всички християнски свещеници и проповедници решат само за един месец да приложат Христовото Учение, да покажат на хората как трябва да се живее. Кой щеше да им забрани, ако с едно писмо се обърнеха към всички духовенства в целия свят да се отправят към Бога с молба да се отклони войната? Щеше ли да има война? Нямаше да има, разбира се. Какво стана всъщност? Английските проповедници тръгнаха с Англия, американските с Америка, германските – с Германия, ходжите – с Турция, българските свещеници – с България. Всички благословиха оръжието и взеха участие във войната… Де остана разумното изпълнение на Божията Воля? Следователно духовенството казва: „Ние не сме в състояние да спрем войната.“ – Прави са, те не са в състояние да спрат войната, но са в състояние да се молят. Ако се молеха на Бога, Той щеше да спре войната. Така те щяха да имат жив опит.

(34/стр. 119)

Аз говоря за онзи Бог, Който дава всички блага на живота, Който дава добри синове и дъщери, Който урежда работите на хората. Болен си. Помолиш се на този Господ и в скоро време оздравяваш. Объркаш работите си. Помолиш Му се и Той ги оправя. Аз разглеждам Бога като вътрешна сила, която хората не познават. Всеки може да опита тази сила в себе си. (34/стр. 120, 121)

… Бог е решил да подложи човечеството на голямо пречистване, да не остане в света нито един лъжец и крадец. Единственото спасение за тях е покаянието. Те трябва да се обърнат към Бога и да искат повече Светлина да видят погрешките си и да се изправят. (35/стр. 52)

– Къщата ми изгоря! – Нищо от това. Ако сте спокойни и уповавате на Бога, приятелите ви ще се съберат и като се помолят в Божието Име, ще ви помогнат. (35/стр. 20)

Съвременните хора не признават Бога, не се молят и като заболеят, веднага търсят лекар. Не е лошо да търсите външна помощ, но потърсете я, след като сте опитали други пътища. Като заболеете, обърнете се първо към Бога, после към своята душа и най-после към лекаря. Вие вървите по обратен път и затова не успявате. След това се чудите защо, вместо подобрение, положението ви се влошава. (35/стр. 66)

Призовавайте Великото и Мощно Начало на помощ. Като постъпвате по този начин, вие ще бъдете далеч от лошите условия и положението ви ще се подобри. (35/стр. 82)

Бог… Няма по-достъпно същество от Него. Той носи пълнотата на живота в Себе Си. Призовете Го и Той ще ви се отзове. (35/стр. 85)

На всички казвам: Обърнете се към Бога на пълния живот и от Него искайте всичко. (35/стр. 85)

Ако има суша и се помолите за дъжд в името на Господа, дъждът ще дойде, а с него заедно и плодородието. Сегашните хора философствуват, за всичко мислят, но забравят Бога. (35/стр. 87)

Ако децата в дома стават по-добри, родителите им имат Любов. Видите ли, че детето ви се вкисва, ще знаете, че нямате Любов. Обърнете се тогава към Бога, към Разумния свят, признайте погрешката си, че детето ви се вкисва, защото и вие сте ферментирали и помолете Го да ви даде начин да подобрите живота си. (35/стр. 110)

И вие като децата обръщайте се към Господа да искате извинение за своите погрешки. (35/стр. 159)

Нека всички българи се молят и отправят молитвата си към Бога. Само така България ще се благослови и освободи. Всеки народ, който мисли, че сам ще оправи работите си, още повече ще ги обърка. Ако всички европейски народи мислят така, цяла Европа ще се напълни с инвалиди. Най-после всички народи ще се обърнат към Бога. (35/стр. 235)

Обърнете се към Живия Господ, Който казва: „Потърсете Ме в ден скръбен и Аз ще ви се изявя.“ Опитайте Господа да видите дали ще ви помогне в ден скръбен. (35/стр. 235, 236)

Като не е в сила да задоволи даже своите нужди, човек се обръща към Великия с думите: „Ти, Господи!“ Единствен Той може да ни помогне. За да ни помогне Бог, ние трябва да спазваме закона на Любовта. (37/стр. 184)

Всеки един от нас трябва да се обърне към Господа, да Го призове с всичкото си сърце и чак тогава Бог ще дойде. (38/лекция 19: стр. 22)

Разправяше ми един лекар следния факт: След като лекувах един човек дълго време, употребявах ту един, ту друг метод, прилагах методите на най-видните професори, на най-видните учени, обаче положението на този болен от ден на ден се влошаваше. Аз обичах този човек и предпочитах да умра вместо него. Тогава не вярвах в нищо. Към Бога да се обърна, не знаех как, друг път не бях се молил. Най-после обаче си казах: „Господи, ако съществуваш, покажи ми един начин, как да излекувам този болен!“ Получих отговора на молитвата си, приложих нов метод и успях. … Следователно ние, съвременните хора, се нуждаем само от едно: да се обърнем към Бога. (38/20:25, 26)

Ако всички държавници биха се обърнали към Бога с молба: „Господи, ние употребихме всички методи за поправянето на света, кажи ни един начин, по който да оправим света!“ – Помолят ли се от сърце, този метод ще дойде. Той е много прост, но като го приложат, ще дойде Господ в света и ще помогне на хората. (38/20-26)

Представете си, че някой беден човек, изхвърлен на пътя, пренебрегнат от всички, се помоли на Бога и чуе Тихия Глас да му говори: „Не бой се, ти не си сам. Каквото искаш, ще ти се даде.“ (39/стр. 16)

… Идеята, която тези хора преследват в живота, е крива в основата си. Заболеят ли, те първо трябва да се обърнат към Бога в себе си, да се помолят Той да им изпрати лекар. Обаче лекарят ще дойде само след като в душата на човека трепне Любов към Бога. Такъв е законът в Природата. (39/стр. 18)

Представете си, че вие сте беден, нямате пет пари в джоба си, не можете да купите дърва или въглища, а вън е студено, 30°–40° под нулата, пък няма и богати хора, които да се погрижат за вас. Какво трябва да направите? Обърнете се към Първата Причина, към Този, Който ви е изпратил на земята, и се помолете да ви помогне. Той веднага ще измени времето. Как? Слънцето ще започне да грее по-силно, температурата ще се повдигне и няма да забележите как термометърът ще се повдигне до нула градуса. (39/стр. 83)

Обърнете се към Бога с молитва да възстановите вътрешния си мир, да придобиете загубената си Любов. (42/стр. 48)

Когато двама млади се женят, момъкът трябва да вземе участие за добрия живот с 25 на сто от своите сили и възможности, момата също с 25 на сто. След това и двамата трябва да се обърнат към Бога, да искат Неговото участие в живота си. Той ще им помогне с 50 на сто от Своите сили и животът им ще бъде сто на сто нормален… Всеки човек може да даде от себе си само 25 на сто. Останала част до 100 трябва да се очаква от ближния и от Господа. (42/стр. 54)

Един професор, свършил три факултета, минава за някакъв капацитет, пише: „Уважаеми Господин Министре, понеже жена ми, децата ми… и т.н., моля това-онова.“ Казвам: „Господин професоре, защо не се обърнеш към Господа?“ „Е, такива глупости, ще се моля.“ „Ами че ти сега се молиш. Ти сега си най-големият невежа.“ „Е, поне човек е, виждам към кого се обръщам.“ Мислите ли, че ние, които се молим един на друг, можем да оправим света?

В една болница лежат двама болни. Единият казва на другия: „Моля ти се, стани да ми помогнеш! Стани, не се назлъндисвай!“ „Не искам, стани ти!“ „И аз не искам.“ – И двамата се молят един на друг. Болен от болен иска услуга и никой не може да помогне. Това сме ние хората. (43/стр. 73)

Разправя един американец, моряк, своята опитност за културните хора: Един от американските параходи пострадва и около 10 души моряци се спасихме на една лодка. След като изядохме всички провизии, 4-5 дена гладувахме и чудно, след като се гледахме, гледахме един друг, 9 души дойдохме на един ум, определихме да пожертвуваме един от нас. Всички се съединихме, отделихме този единия, натиснахме го като една овца, изядохме месцето му. Останахме 9 души. Прекарахме тъй 2-3 дена. После пак почнахме да гледаме някого, но кого, още не беше определен. Определихме го, останахме 8 души. Така определихме и осмия, и седмия, все по същия начин отидоха като овци. И най-после като останахме наполовина, случва се, минава един параход, спасява ни. – Туй са все опити на културни хора… Защо се ядат, защо не се обърнат към Бога?… Питам сега: Ако тия 10 души моряци биха се обърнали към Бога с една гореща молитва, не щяха ли да се избавят? Щяха. (43/стр. 90, 91)

Казвате: „Аз съм решил да бъда добър, елате да видите какъв ще бъде моят план, туй ще направя, онуй ще направя. “ Нищо няма да направиш. Аз съм видял милиони планове, целият пъкъл все с планове е пълен. Мислите да правите нещо, не говорете нищо, само кажете: „Господи, ела ми на помощ.“ (45/стр. 180)

Я онази мома, която е оставена от нейния възлюблен, отчаяна е и иска да се самоубие, но моли се, моли се, утеши се, почувствува едно облекчение и каже: „Аз ще посветя живота си на Бога. Този възлюблен е Христос, а не онзи.“ Това е велико преживяване на човешката душа, и то толкова реално, че хиляди години могат да минат и хиляди катаклизми могат да станат, но няма да се отмахне вашата опитност. (46/стр. 460)

Болен си – обърни се към Господа, веднага ще усетиш малка топлина в сърцето си, светлина в ума си и болката ти ще изчезне. Ако си беден, гладен, пак се обърни към Бога. Ще дойде някаква помощ отвън. (52/стр. 257, 258)

Под Бог разбирам Единственият, Който всякога ни мисли доброто, всякога ни обича, всякога ни пази и освобождава от мъчнотии. Към Него всякога можем да апелираме, Той всякога ни приема.

(57/стр. 268)

Всеки човек има нещо добро в себе си, с което може да излезе срещу енергиите на злото и по този начин да ги задоволи или неутрализира. Ако в даден момент човек не разполага със средства, с които да посрещне злото, трябва да се обърне към Бога с молба да му помогне по някакъв начин. (58/стр. 379)

Когато човек греши, Бог седи настрана и наблюдава какво прави, но не се меси в греха. Бог не участвува в греховете на хората. Щом се обърнат към Него за помощ, за спасение, Той веднага им помага. Спасението всякога иде от Бога. (59/стр. 97)

Дойдете ли до трудностите в живота, ще се обърнете към ангелите, към светиите с молба да ви помогнат. После ще се обърнете към Бога да оправи работите ви. И най-после ще уповавате и на себе си. (59/стр. 336)

4. СИЛАТА НА МОЛИТВАТА

Благодарение на молитвата ние ставаме проводници на възвишени сили и благодатни средства, чрез които се крепи целият човешки род. (беседа 1/стр. 9)

Няма по-тържествен момент от този, да отправим ума и сърцето си нагоре към Този, Който ни е дал всички блага. Ако работите по този начин непрекъснато в продължение на цяла година, вие ще бъдете през всичкото време радостни и весели и ще чувствувате присъствието на Бога. Тази молитва ще бъде в сила да ви помага във всички случаи на живота. (1/стр. 12)

… Християните. Като се намерят в някакво затруднение, те дълго време се молят на Бога, докато най-сетне в ума им блесне някаква светла Мисъл и по този начин разрешават своята мъчнотия.

(книга 3/стр. 259)

Не само ръката трябва да лекува, но и молитвата. С една-две молитви трябва да се изтегли всякаква болка навън. (8/стр. 205)

Един наш приятел ми разказваше една своя опитност. Заболял от силна простуда. Лекарите го гледали, давали му наставления, но болестта не минавала. Един ден той чул Тихия Глас да му казва: „Моли се, ще оздравееш.“ – Цял ден той се молил усърдно и през нощта се изпотил толкова много, че трябвало няколко пъти да се преоблича. На сутринта се събудил съвършено здрав. (8/стр. 209)

Представете си един баща, човек с четири деца, останал без всякаква служба, ходи гладен, бос, търси прехраната си. Отиде на едно място, изпъдят го, отиде на друго място и оттам го изпъдят. Най-после той отива в гората отчаян, обезсърчен, не знае какво да прави. Започва да се моли на Господа: „Боже, в Тебе само ми е надеждата. Казано е, че си Любов. Помогни ми по някакъв начин!“ След малко той среща на пътя си един човек, който влиза в положението му и му помага. Из американския живот има много такива примери. (10/стр. 174)

Сега ще ви предам един случай, станал някъде в България. Един ловец отишъл в гората да лови мечки. По едно време видял една мечка и насочил пушката си към нея. Обаче пушката била пълна със сачми, вследствие на което той могъл само да рани мечката, но не и да я убие. Мечката се разярила, хвърлила се върху ловеца и започнала да го натиска, да го души. Като се видял натясно, ловецът веднага се обърнал към Бога с молитва: „Господи, моля Ти се, избави ме от тази мечка! Отсега нататък обещавам, че ще хвърля пушката, няма повече да убивам мечки.“ Щом се помолил така, мечката го отпуснала и продължила пътя си в гората. (10/стр. 265, 266)

Днес много хора мислят, че са силни, без да са проверили силата си. Кой от вас, като минава за силен, може с молитвата си само да спре няколкохилядна армия в пътя , да я порази и по този начин да я обезоръжи, както това направи пророк Елисей? Щом един човек е направил този опит, и всички останали могат да го направят. (10/стр. 281)

Един прогимназиален учител в едно казанлъшко село разказва своя опитност. През световната война при едно отстъпление на българите той объркал пътя си и попаднал между гърците. Докато не бил забелязан от никого, той успял да избяга, скрил се в една пещера, дето прекарал цели три дена без хапка хляб. Мислел си: Ако изляза оттук, гърците ще ме видят и убият. Какво да правя? Досега съм отричал Бога, но в този момент не ми остава нищо друго, освен да се обърна към Него. – И той започнал да се моли: „Господи, ако наистина съществуваш, както съм слушал от майка си и от моите учители, изяви ми се по някакъв начин и аз ще повярвам в Тебе. Сега се нуждая от хляб, умирам от глад.“ Тъй се молел този учител. Не се минало половин час и ето, една костенурка с парче хляб в устата си се отправила точно към входа на пещерата. Оставила хляба на земята и си отминала. Той взел хляба, изял го и като се върнали силите му, благодарил на Бога с думите: „Господи, като се върна при учениците си, ще проповядвам за Тебе.“ Наистина като се върнал в селото си, той събрал учениците си и казал: „Деца, знайте, че има Господ!“ (11/стр. 109)

Даже ако свещениците престанат да проповядват, а само се молят на Бога да дойде Божествената култура, в скоро време натегнатата атмосфера ще се разведри. (11/стр. 123)

Пророк Йона прекара в утробата на кита три дена. На третия ден китът го изхвърли навън, защото той беше постоянно в молитва. Като реши да служи на Бога, китът го изхвърли на брега.

(11/стр. 265)

… Щом чуе молитвата ви, Бог непременно ще ви изпрати един ангел на помощ. (13/стр. 58)

Един 80-годишен калугер се пренесъл на онзи свят. Като разбрал какво станало с него, дълго време се молил усърдно да се върне отново на земята да изправи живота си. Молитвата му била чута. Той се върнал отново и живял пак в манастира, но вече много по-добре, отколкото по-рано. (17/стр. 18)

И тъй, невъзможното от физическо гледище е възможно от духовно гледище. Боли те пръст. Лекуваш го по един, по друг начин – не минава. Ако употребиш молитвата или мисълта си, болката минава. Намираш се в пустинята гладен, жаден, рискуваш да загинеш. Ако разбираш законите на духовния свят, със силата на молитвата и на мисълта си – хлябът ще дойде. Има един реален духовен път, по който и в пустинята да си, хлябът ще дойде.

(17/стр. 118)

Една чистосърдечна дума, отправена към Бога, е в сила да те освободи от всички противоречия.

(17/стр. 253)

Един французин описва една от своите опитности в топлите страни. Като обикалял забележителните места на тропическите области, той получил слънчев удар и паднал на земята полумъртъв, но вътрешно запазил съзнанието си. В това време една кобра легнала върху него като върху неодушевен предмет и спокойно очаквала някаква жертва. Ужас го обхванал. Той си помислил: „Едно малко помръдване от моя страна и аз съм в устата на кобрата.“ Не стига това, но той почувствувал, че небето се заоблачава, става тъмно, всеки момент ще завали… Той лежал в долина, а дъждът носел големи порои, които могат да го залеят отгоре и удавят. Намирал се между две големи опасности: кобрата и страшния порой. Помолил се вътрешно, повдигнал съзнанието си към Бога. Какво усетил? Една лекота, Кобрата се мръднала, отдалечила се от него и съзнанието му постепенно се възвърнало. Станал на крака и бавно поел пътя си. След десетина минути дъждът завалял. Пороят се спуснал към долината, но той бил вече вън от опасността. (18/стр. 81, 82)

Молитвата е процес, който уравновесява силите на доброто и злото. Ако се молиш както трябва, няма да имаш никакви злини в живота си. (20/стр. 131)

Молитвата е най-силният акт в човешкия живот. Тя концентрира човешката мисъл, човешките чувства и човешката воля в едно. Тая молитва е мощна, тя върши чудеса. (20/стр. 133)

Един мой познат, лекар, разказваше една своя опитност за силата на молитвата. Една вечер жена му отишла на театър и го оставила да гледа детето. Той се съгласил, не предполагал на каква мъчнотия ще се натъкне. „Чудно нещо – казваше той, – като че всички дяволи влязоха в детето. Като започна да плаче, видях се в чудо. Носих го на ръце, люлях го, то не престава да плаче. Опитах се да го нахраня, но то не иска да яде, още повече плаче. Започнах да пея, но не можах да го успокоя. Детето не утихваше, все повече плачеше. Най-после ми дойде наум да се помоля. Отдавна не бях се молил. Почнах да чета „Отче наш“. И като по чудо детето постепенно затихваше, докато заспа в ръцете ми. Аз свободно си отдъхнах. Никога в живота си не бях се молил така сърдечно.“ (22/стр. 240, 241)

Когато добрите хора в един град надделяват над лошите, техните молитви могат да отменят тежката карма на този град. Когато някой пророк предскаже нещо, което впоследствие не се сбъдва, това показва, че тия хора, на които е предсказано това нещо, са се молили много и като отговор на тяхната молитва Бог е отменил присъдата. (25/стр. 73)

Наистина сегашните сърца на хората са каменни, защото нищо не раждат. Следователно каже ли ти някой, че трябва да се молиш, това значи, че твоето каменно сърце трябва да се стопи… Само молитвата е в състояние да стопи каменното човешко сърце. (30/стр. 321)

Ще се помолиш на Бога и светлината ще се яви. Тя се образува в нас, а не отвън. (33/стр. 128)

Разправяше ми един млад българин своята опитност: Намирам се – казва той – една тъмна нощ усамотен, в едно отчаяно положение, готов да се самоубия, но отправям ума си към Бога с молба да ми дойде светлина да осветля пътя си. И какво виждам тогава? Доста далеч пред мене се движи едно голямо, светло кълбо. Аз вървя и то пред мене, но постепенно положението се все повече и повече се изменя. Най-напред то беше по-далеч, после взе да се приближава, докато почувствувах една приятна, мека светлинка и познах Бога в душата си. От този момент аз си казах: „Разбирам какво нещо е животът!“ (38/лекция 17: стр. 36, 37)

Апостолите след като се молиха дълго време, от невидимия свят слязоха хиляди духове във вид на огнени езици, вселиха се в тях и оттогава тия Христови ученици отидоха да проповядват. (38/21:28)

Например вие сте неразположени, болни сте. Лекарите казват, че сте осъдени на смърт, и отнийде няма помощ. Направете опит със себе си или с някой ваш роднина, болен на смъртно легло. Кажете си: „Господи, отсега аз ще посветя целия си живот на Тебе, ще работя заради Тебе, остави ме на земята.“ Ако ти или твоят роднина направите истинска изповед, няма да се мине един час или най-много един ден според болестта, и ще настане… подобрение. (41/стр. 17)

Мнозина от вас боледувате. Тия болести представляват задачи за вас. Обикновените ученици могат да се лекуват по какъвто начин искат, но окултните ученици могат да се лекуват със силата на молитвата и на своя ум. (49/стр. 461)

Мощна сила е молитвата, но малцина са опитали нейната сила. Ако българският народ, както и всички народи и цялото човечество знаеха да се молят, хората нямаше да воюват. (50/стр. 318)

… Един ден бях на гости в дома на същия брат. Заварих сериозно положение там: братът болен на умиране. Влязох в друга стая, седнах с лице към изток и размишлявам. След малко в стаята влезе другарката на брата и ми каза: „Учителю, той заминава. Дано Бог му помогне да поживее още десетина години да отгледа децата.“ – Влязох в стаята при болния. Виждам, че се е пренесъл нещо, но устата му шепнат молитва. Наведох се близо, чувам да шепне: „Господи, върни ми живота. Ако оздравея, обещавам да Ти служа, да изпълня Твоята Воля.“ Като чух, че се моли, казах на сестрата: „Не се страхувай, още утре болният ще бъде по-добре. Щом се моли, той няма да замине.“ – Наистина още на другия ден братът беше по-добре. Когато се моли, болният се свързва с Бога и молитвата му се приема. Това е факт. Сестрата ще каже, че като дойде Учителят, болният оздравя. Казвам: Болният се молеше добре, искрено, затова оздравя. Като отидох при него и чух молитвата му, аз знаех вече, че той ще оздравее. Ако не се молеше, и в мое присъствие щеше да си замине. В него имаше силно желание да живее, да изпълни Божията Воля, затова и молитвата му се прие. (55/стр. 81, 82)

… Дявола. Той бяга от пеенето и от молитвата.

(57/стр. 67)

Представете си, че вие сте в една гора, пътувате за някъде, но нямате хляб, три дена сте гладували. Какво можете да направите? Затворете очите си, вглъбете се в себе си и започнете да се молите. Няма да мине много време и като отворите очите си, ще видите поставен на камък пресен, топъл хляб. Възможно ли е това? Възможно е, туй е факт, който всеки може да опита и провери. Ако някой пожелае да има печена кокошка, няма да получи. Обаче хляб може да се даде на всеки, който искрено се моли. (59/стр. 152)

Молитвата на човека трябва да съдържа нещо особено в себе си, за да бъде силна, да има резултат.

(59/стр. 290)

5. СЪЩЕСТВЕНО ЗА МОЛИТВАТА

… Друга реална страна на живота е молитвата.

(беседа 1/стр. 3)

И тъй, помнете следната Истина: няма по-благородно нещо в живота на човека от молитвата.

(1/стр. 8)

Казвам: Всеки човек може да се научи да се моли. Щом молитвата е в зависимост от добродетелите, човек трябва да постави доброто за основа на своя живот. Постигне ли това, той няма да забележи как способността му да се моли ще се яви като естествен резултат на живота. Тогава душата на човека ще цъфне като дърво с хиляди благоуханни цветове. (1/стр. 10)

И тъй, молитвата е най-важната работа в живота. (1/стр. 11)

Често вие се обръщате към Бога с молба да ви се открият някои тайни. Много неща ще научите, но само когато се научите да се молите както трябва.

(1/стр. 14)

Вие не можете да се молите, ако не сте обърнати към Бога. Ако се молите на Бога, а мислите за някой човек, бил той ваш приятел или ваша майка, или ваш баща, значи вие се молите на тях. Ако се молите на Бога, а мислите за парите си, за къщата си, на тях се молите. Ако се молите на Бога, а мислите за някой светия, вие се молите на този светия, а не на Бога. Следователно искате ли молитвата ви да бъде приета от Бога, мисълта ви трябва да бъде насочена изключително към Него. Във време на молитва умът ви трябва да бъде свободен от всякакви странични мисли. (1/стр. 14, 15)

И тъй, молите ли се, образът на Бога трябва да седи в ума ви. Никакъв друг образ! Ще кажете: „Ние не знаем какъв е образът на Бога.“ Не, вие знаете този образ, но сега трябва само да го възстановите.

(1/стр. 15)

Някои казват: „Хората трябва да ни видят, като се молим.“ – Не, хората не трябва да те знаят, не трябва да те виждат, като се молиш. От това гледище светът не трябва да знае, когато се молим.

(книга 2/лекция 3: стр. 15)

Вземете колкото добрини и да ни е направил Господ в живота, ако някой път ни се случи някое нещастие, което да не е в програмата ни, което не сме предвиждали, ние правим въпрос, как си позволява Господ да не чуе молитвата ни! Не е било време през тия хиляди и хиляди години, откак светът съществува, Господ да не е имал търпението да слуша молитвите на всички. Господ е отговарял, задоволявал не само нашите молитви, но не е оставала незадоволена нито една просба и на най-малките мушици. (2/лекция 10: стр. 14)

Отидеш някъде, виждаш, че някой се моли на Бога. Застани някъде далече от него, не му се бъркай, окажи най-голямото уважение и почитание към неговото сърце, към неговото разположение. Вие казвате: „Какво застанал онзи глупак там да се моли? Какво мисли той?“ – Мисли той, разрешава една от най-великите, от най-трудните задачи. Това значи да се молиш. (2/14:26)

Как ще познаете, че сте получили отговор на молитвата си? По онази вътрешна тиха радост, по онази малка вътрешна светлина, която ще ви помогне при разрешаване на известни въпроси.

(книга 3/стр. 39)

Някой получава моментално отговор на молитвата си, друг чака дни, месеци, а трети чака с години – това зависи от интензивността на молитвата.

(3/стр. 39)

Ако не преживее нещо тежко, нещо страшно, молитвата на човека е повърхностна, тя едва се издига над главата му, но по-далеч от него не може да отиде. Щом се натъкне на големи страдания, човек отправя гореща, дълбока молитва към Бога. Само тази молитва може да отиде далеч, да се предаде направо в невидимия свят. Значи практическото приложение на страданието е това, че прави молитвата на човека интензивна, а връзката му с Бога – здрава и съзнателна. (3/стр. 96, 97)

Религиозните хора лесно се обезсърчават и казват: „Много молитви четем, но работите ни не се нареждат добре.“ – Тези хора се молят с користна цел, затова не успяват. Молитвата изключва користолюбието. (4/стр. 140)

Когато се моли, човек трябва да забрави всичко около себе си и да стане невидим. Целият свят трябва да изчезне пред очите му. Това значи молитва.

(4/стр. 140, 141)

Някой иска да стане рано сутрин, да се помоли на Господа и да започне работата си навреме. Колкото по-силно е желанието му, толкова по-голямо изпитание ще му дойде. Като знаете това, дръжте съзнанието си будно, да не се поддавате на изкушения, които могат да ви изместят от правия път, от решенията, които сте взели. (4/стр. 210)

Всяка сутрин вие се молите, търсите Господа, викате към Него и ако не ви отговори, казвате, че Той не ви слуша. Господ слуша само ония хора, ушите на които са отворени. Глухите Той не слуша и на тях не говори. Ако искате Господ да ви слуша и да ви говори, вие трябва да имате ухо деликатно, схватливо, от малко нещо да разбира. (5/стр. 82)

От сърцето зависи колко далеч да изпратите вашата молба. Някой казва: „Аз се молих.“ Да, но аз виждам, че молитвата ви стои само две педи над главата ви. Ще се помолите 5-10-100 пъти от дълбочината на сърцето си, докато успеете да изпратите прошението си до Господа. И когато то дойде в Неговите уши, Той ще ви отговори. Как ще отговори на прошение, което не е дошло до Него? (5/стр. 180)

Питам: „Топло ли е огнището на вашето сърце и на вашия ум, да пратят молитвите си нагоре?“

(5/стр. 180)

Някой се изправи, прочете набързо една молитва и тръгне на работа. Така не се постигат нещата. Ония, които са се посветявали на служене, са прекарвали по цели часове в молитва и съзерцание.

(6/стр. 27)

Някой се моли на Бога и на другия ден още очаква да получи отговор. Не получи ли, той се обезсърчава, сърди се, гневи се. Защо трябва да се сърди? Милиони и милиарди същества отправят молитвата си към Бога. Те трябва да чакат реда си. Всеки ще получи отговор на своето време. „Ама защо аз да не съм пръв?“ – Там е въпросът. Никой не знае кой ще бъде пръв. Казано е, че Бог не гледа на лице, но на сърце. (6/стр. 82)

Може ли да се молите на същество, което не познавате и което не ви познава. Детето вика майка си и тя се обръща към него, защото детето познава майка си и майката – детето. Много хора се обръщат към Бога, молят се, искат нещо от Него, без да Го познават. Молитвите им обаче остават без отговор. Защо? Нито те познават Бога, нито Той ги познава. Други някои не се молят, но орат и сеят, вследствие на което нивите им раждат изобилно. Те работят и се трудят. Тяхната работа е молитва. Те познават Бога чрез житното зърно, създадено от Него, и като го обработват, свързват се с неговия Създател. Така и те познават Бога, и Бог ги познава.

(6/стр. 145, 146)

Като се моли на Бога, човек трябва да се подмладява. Не се ли подмладява всеки ден, човек не знае да се моли, няма религия в себе си. Казва ли човек какво е бил едно време и какво е станал сега, той нито знае да се моли, нито има религия в себе си.

(6/стр. 204)

Разумният човек се моли на Бога, преди да заболее, преди да осиромашее, преди да го сполети някакво нещастие. Това не значи, че човек не трябва да се моли и в нещастието си. Като ранят някого, той пак трябва да се моли да му дойде помощ отвън. Обаче, ако съзнанието на човека е будно, той може да избегне известни нещастия и злини, които могат да му се случат. (6/стр. 245)

Съвременните хора не разбират смисъла и значението на молитвата, вследствие на което често се запитват, кога трябва да се моли човек. Моли се, преди да е дошло злото, преди да са те нападнали разбойници, преди да си заболял. Молиш ли се преди нещастието, молитвата ти ще бъде отправена към Бога. Молиш ли се във време на нещастие, молитвата ти ще бъде отправена към хората. Когато разбойници влязат в дома ти, завържат жена ти, децата ти и започнат да грабят, да рушат, ти нямаш време да мислиш за Бога, но ще се молиш на разбойниците, дано се смилят и пощадят живота ти… Болестта във вид на разбойник напада човека, взима всичкото му богатство – мазнини, пари, време – и като го обере, заминава. Болният казва: „Слава Богу, че се освободих от болестта.“ Бог чу молитвата ми и ме освободи. Не, разбойникът те освободи. Защо? Защото взе от тебе каквото му трябваше и си отиде доволен. Тъй щото искате ли да не срещате злото, молете се, преди да е дошло. Дойде ли, гответе се да му дадете всичко каквото иска. (6/стр. 246)

Ще кажеш, че си се молил на Бога. Това не е достатъчно. И простият, и ученият се молят. Важно е, като се молите, какво сте направили. (7/стр. 62)

Първо ще четеш и после ще се молиш… Молитвата е силна, когато си чел в Божествената Книга. Като четеш, после ще кажеш: „Господи, дай ми сила и светлина да разбера как да приложа Божественото Учение в живота.“ (7/стр. 62, 63)

Наистина кой не се е отричал? Като се намери в трудно положение, човек се отрича от убеждението си. Молиш се на Бога, но като не получиш отговор на молитвата си, казваш: „И без Бога може.“

(7/стр. 20)

Някои ще кажат, че и без молитва може да се живее добре, че и без молитва може човек да учи. Така е, и без молитва може. Молитвата не е задължителен акт, тя е свободен акт на човешката душа. Само свободният, само разумният човек може да се моли. (9/стр. 16)

Който се е помолил добре, той ще заспи леко и ще има някакъв хубав сън. Когато хората сънуват страшни сънища, това се дължи на обстоятелството, че молитвата им не е приета. Добрата молитва винаги се приема. Тя дава вътрешен мир на човека.

(9/стр. 69)

И тъй, молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. (9/стр. 134)

Молитва без Любов не се приема. Да се мисли, че молитва без Любов е приета, това е криво схващане. И детето се моли, когато иска хляб от майка си, но то се моли с Любов и изпитва Любовта на майка си. Ако детето не се молеше с Любов, тогава нямаше да има никаква разлика между неговата молитва и молитвата на просячето, което иска хляб от тази жена. И детето се моли, и просячето се моли, само че детето се моли на майка си за хляб с Любов, а просячето се моли без Любов. И затова детето, което иска хляб от майка си с Любов, седи вкъщи, а просячето, което иска хляб без Любов, седи отвън. Същият закон има приложение и в отношенията между Бога и хората. Докато съвременните хора отправят молитвите си към Бога без Любов, те ще седят отвън; щом започнат да отправят молитвите си към Бога с Любов, те ще бъдат приети вътре. (10/стр. 290, 291)

Докато огнището на сърцето не се сгорещи, молитвата ви не може да стигне до Бога. (11/стр. 187)

Някой се моли да придобие нещо съществено в живота си и в момента, когато някоя Божествена идея го посети, някаква малка мъчнотия се изправи на пътя му и той изгубва всичко. (12/стр. 170, 171)

… Външната любов на хората не отива до Бога. Някой се моли на Бога, чете две-три молитви, но молитвите отиват едва две педи над главата му. Това не е истинска молитва. (13/стр. 5)

Някои хора в сиромашията си са много ревностни към Бога. Те се молят, работят, подвизават се духовно. Щом забогатеят, забравят Бога. Не, човек трябва да търси Бога и като богат, и като сиромах, и като учен, и като прост. (13/стр. 138)

Някой човек страда и се моли на Бога да му помогне… Достатъчно е Бог да чуе молбата му, а как ще му помогне, това е Негова работа. (13/стр. 210)

… Днес, обаче от бързина не си се помолил, а да се връщаш, не може. Неразположен си. Защо? Защото не си се помолил. Могат да те попитат: „По пътя не можеш ли да се помолиш?“ Но ти вече имаш един възглед, че е нужна църква, за да влезеш вътре да се помолиш. А няма и църква. После, свикнал си да имаш молитвеник и да го отвориш, и да четеш от него. Наизуст не знаеш молитвите. Че си забравил молитвеника, не е извинение. Какво ще правиш тогава? Такива религиозни са още деца. А пък онзи религиозен, който е учен, молитвеникът е в главата му. Той и по пътя, и навсякъде се моли – дето му дойде на ума, моли се. (14/стр. 48, 49)

Не се обезсърчавайте в живота. Настоявайте за онова, което желаете, докато се реализират вашите молитви. (14/стр. 180)

„Как може да се молим добре?“ – Като престанете да мислите по човешки, като се освободите от недостатъците на своето съзнание. (16/стр. 32)

Ако вашата молитва не отвори вратата на Любовта, вие не знаете да се молите. (16/стр. 121)

Като ви наблюдавам, аз мисля върху въпроса, кой върви в Божествения път и кой не върви. Че се молиш по три пъти на ден, това не показва, че си в правия път. Ти си беден, нямаш средства, молиш се да се подобри положението ти. Твоята молитва е користна. Друг се моли за нещо и като не получи отговор, отказва се от Бога, става безверник. И тази молитва е користна. (17/стр. 241)

За да се произнесе една молитва правилно и да се разбере, човек трябва да е минал през страдания.

(17/стр. 307)

Казвам: Всички страдания на хората се дължат на нежеланието им да се молят. Няма да се мине много време и те ще се научат да се молят. Как? Бедни ще станат, болни ще бъдат, гладни ще останат, богатството си ще изгубят, жената и децата ще забегнат някъде и като останат сами и нещастни, ще започнат да се молят на този, на онзи да им помогнат. (17/стр. 323)

Вие мислите, че много се молите. Молите се, но само при тоягата. (17/стр. 323)

Като пееш, ще се научиш да се молиш. Молитвата има отношение към музиката. (18/стр. 50)

Като се натъкват на страдания, хората започват да се молят да се освободят от тях. Молитвата има смисъл, но не само когато си в изпитания. Моли се, преди да са дошли изпитанията! (18/стр. 197)

… Бог помага на човека, който има съзнателно отношение към Него. И човек трябва да търпи, да се моли и да очаква помощ. (18/стр. 251)

… Това значи окултен ученик. Каквото каже, да стане. А тъй, сто молитви да направи, от които само една да се приеме, това показва, че Бог не го слуша още. Той не е станал светия, не е готов да помага на хората. (19/стр. 26)

Слушате някой да казва, че се молил на Господа и молитвата му била приета. Не се минава много време, този човек се разочарова от Бога. Защо? Молил се, но не получил отговор на молитвата си. В първия случай той прояви тщеславие, побърза да се похвали, че Онзи, Който управлява света, спира вниманието си на него и го слуша. Във втория случай се разочаровал от Господа. Това не е убеждение.

(19/стр. 38, 39)

Срещате религиозен или светски човек, който разправя, че ви направил големи добрини, че се молил за вас и т.н. В лицето на този човек виждате тщеславието. Ако се е молил за вас и ви е правил добрини, защо трябва да ги споменава? (19/стр. 41, 42)

Каже ли някой, че знае нещо, той трябва да го приложи. Ако религиозният казва, че знае да се моли, той трябва да покаже това на опит. Нека отиде при някой болен да се помоли. Ако положението на болния се подобри, можем да признаем, че този човек знае да се моли. (19/стр. 193)

Като учи, като работи, като се моли, за кого прави човек това? Все за себе си. Докато учи, той се моли на Бога да му помогне да свърши училището, че тогава да Му служи. Като свърши учението си, моли се да се нареди на добра служба, да се ожени, да има дечица. Като се ожени, той се грижи изключително за жена си и за децата си, не му остава време да направи една малка жертва за Господа… Религиозните хора казват, че вярват в Бога, молят се, правят добро и т.н. Право е това, но нека всеки се запита защо се моли, защо прави добро. Ако в молитвата и в доброто на религиозния няма никакво користолюбие, те са на място. Обаче, ако има нещо користолюбиво, нито молитвата, нито доброто допринасят някаква полза. (19/стр. 197, 198)

Няма живо същество, което да не се моли, обаче молитвата е толкова по-определена, колкото съзнанието е по-високо. (20/стр. 128)

Да се молиш, това значи да отправиш своя доклад към оня Велик Център, от който си излязъл. За какво ще дадеш доклад? За работата, която си свършил. И в отговор на това ще стане правилна обмяна между твоите мисли и чувства и тия на съществата от възвишения свят. (20/стр. 128)

Един от елементите, който участвува в молитвата, е Любовта. (20/стр. 128)

Всеки, който е дошъл в света на Светлината, се моли, т.е. самоопределя се. Той е в непреривна връзка с Битието. (20/стр. 128)

… Душата, която отправя молитвата си към Бога, е бременна. Качеството на молитвата се определя от плода на тая душа. (20/стр. 128)

Моли се и не се връщай към старото. (20/стр. 133)

Често учителите влизат в клас и намират учениците си неразположени, недоволни. Те четат молитва, започват работа, но разположението им не изчезва. Защо? Защото трябвало да четат молитвата си, преди да е влязъл учителят в клас. Щом стане от сън, ученикът трябва да направи молитвата си, да придобие разположение и тогава да отиде на училище. (21/стр. 123)

Да се молиш, това значи да работиш. Да се молиш, значи да отваряш прозорците на душата си за светлите лъчи на Любовта. (21/стр. 149)

Искате ли да се качвате по върховете, ще бъдете тих и спокоен; първо ще си направите молитвата…

(21/стр. 178)

Има един вътрешен телефон в човека, чрез който той се съобщава със съществата от невидимия свят. Тези съобщения стават много бързо… Щом туриш слушалката и започнеш да се молиш, веднага ще получиш отговор. (22/стр. 47)

Школата, в която влизате, разполага с различни методи. Казвате: „Да се молим!“ – Как ще се молите? Каква е вашата молитва? Да викаш с часове към Господа да ти прости греховете, това не е молитва. В еднообразието няма никаква молитва. (22/стр. 203)

Каквото и да правиш: молиш ли се, учиш или работиш – всичко прави за Господа. Кажи си: „Всичко за Господа!“ (22/стр. 277)

Молитвата е свободен, доброволен акт.

(23/стр. 252)

Щом дойде земетресението, всички излязоха под открито небе… Преди няколко години още казах на българите да излизат сутрин да се молят на Бога под открито небе, но те казаха, че това било идолопоклонство, нямало защо да излизат преди изгрев на слънцето и т.н. Не, всички хора трябва да гледат нагоре, да отправят ума и сърцето си към Бога. Не казвам, че не трябва да ходят на църква. Нека ходят на църква, но след това да излязат под открито небе и там още веднъж да се помолят на Бога. Направят ли това, никакво земетресение няма да дойде. Но ако те се молят в своите църкви както сега, още много земетресения ще дойдат. Аз не казвам на българите да съборят църквите си. Не, нека ги освещават, но поне 4-5 пъти през годината да излизат сутрин рано под открито небе да се помолят на Бога, да Му благодарят за живота, за здравето и за благоденствието, което им е дал. (26/лекция 1: стр. 16, 17)

Дохожда ти някоя мисъл да станеш… и да се помолиш на Бога. Не отлагай, стани! (26/1:27)

Човек не може да се моли, докато не свърже своя ум с ума на Бога. Щом свърже ума си, ще свърже и сърцето си. (30/стр. 320)

Да се моли човек, това значи да се свърже с Бога, да възприеме Неговите мисли и чувства. (30/стр. 321)

Ще кажете, че като се моли, човек постига всичко. Вярно е, че молитвата е велик акт, но за да се моли, човек… трябва да бъде свързан с Бога.

(30/стр. 338)

Сегашните хора… Искат да се молят, не могат. Те се чудят защо едно време са могли да се молят, а сега не могат. Много просто, нещо чуждо е влязло в техния живот, което създава лоши състояния. Хората трябва да отстранят тия състояния. (31/стр. 67, 68)

… Ти се молиш, имаш хубаво молитвено разположение. Дойде някой и ти казва: „Какво си се изправил като дърво? Така не се моли човек.“ Той смущава духа ти, но сам не знае как трябва да се моли човек. (31/стр. 114, 115)

Още със ставането си от сън започнете да мислите нещо възвишено, за да придобиете добро разположение. Не се моли без разположение.

(31/стр. 132)

Първият момент на истинския, на съзнателния живот започва с молитва. Пробуждането на съзнанието започва с молитва. (32/стр. 198)

Молитвата е достояние само за същества с будно съзнание. (32/стр. 198)

Няма по-красиво нещо от молитвата на човек, на когото съзнанието е пробудено. (32/стр. 198)

Мнозина мислят, че учените хора не се молят. Сам Христос се молеше. Той отиваше на планината да се моли. Питам: Ако е вярно твърдението, че учените не се молят, защо Христос се молеше? Ние знаем, че всички учени, всички велики хора се молят. (32/стр. 198)

Сега иде вече новото в света, което наричаме пробуждане на съзнанието. Щом дойде пробуждането, иде и молитвата, която носи със себе си прави мисли, възвишени чувства и красиви действия. Дойде ли това в човека, той се наема с хубава и сериозна работа. (32/стр. 199)

В молитвата има едно естествено, непринудено, Божествено състояние. Дойде ли човек до това състояние, той трябва да се да се моли. Понякога човек не трябва да се моли, не трябва да смущава Божественото съзнание. Защо? Защото или Бог е занят с нещо и молитвите няма да стигнат до Него, или пък не трябва да се моли за неща, които утре ще донесат разочарования и нещастия. (32/стр. 167)

Всеки, който се е молил някога или който сега се моли, трябва да знае как да се моли и кому да се моли. Някой се моли, но сам не вярва дали молитвата му ще бъде чута. Защо? Защото не познава характера на онзи, комуто се моли. (32/стр. 170)

Ако обаче работите сега съзнателно, ще сте годни за в бъдеще да прилагате всичко онова, което днес ви се вижда приказно и невъзможно. И тогава човек ще може да се моли, дето иска и както желае, без да се смущава от нищо. (32/стр. 173)

Казвам: От Божествено гледище молитвата представлява велико нещо. Тя е Божественият лъч, който излиза от душата на всеки човек. Щом е така, този лъч непременно трябва да мине през душите на всички хора, от най-малките до най-големите, които живеят по лицето на земята. След като направи този кръг, лъчът пак ще се върне при този човек, от когото е излязъл. Това време може да трае минута, може и един час или един ден, а може би и месеци, и години – зависи от интензивността, с която молитвата е изпратена в пространството. До това време човек постоянно трябва да се моли, да поддържа силата на този лъч, за да може той да направи своята обиколка. Някои хора мислят, че като се помолят веднъж за нещо, това е достатъчно. Не, хванеш ли се веднъж на хорото, и да искаш вече да се пуснеш, не можеш. Защо? Законът е такъв. Помолиш ли се веднъж, твоята молитва трябва да мине през душите, умовете и сърцата на всички хора и след това пак да се върне при тебе. Щом се върне при тебе, ти вече си свободен. Някой човек като се помоли веднъж и получи веднага отговор, казва: „Няма да се моля повече.“ – Обаче помолил ли се веднъж, природата вече го заставя да продължава молитвата си. Той вече носи последствията на своята молитва… Понеже всички хора подемат твоята молитва, ти не можеш да се освободиш от нея, докато тя отново не се върне при тебе с известен отговор. Ти трябва да чакаш да се изредят два милиарда хора и тогава да се освободиш. И затова ако човек иска по-скоро да получи отговор, молитвата му трябва да бъде кратка, ясна, чиста и интензивна. Който е отправял неправилно молитвата си, казва: „Повече не се моля!“… Туй обаче е едната страна на молитвата. Значи молитвата има и друга, положителна страна. Тя се заключава в правилното предаване на мислите, желанията и чувствата. Който се моли по този начин, той е разбрал вътрешния смисъл на живота, той е разбрал вътрешната връзка, която съществува между всички хора на земята.

(32/стр. 174, 175)

Когато човек се моли или когато мисли, в ума му все трябва да остане нещо от тази молитва или от тази мисъл… В съзнанието на човека всякога трябва да остава нещо, и то най-хубавото и най-красивото.

(32/стр. 177)

„Просете и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори.“ (Матея – 7:7)

… Аз свързвам думата „прося“ със закона на обичта. (33/стр. 84, 85)

„Просете и ще ви се даде.“ Питам: Ако човек проси цял живот, какво ще придобие? Придобива ли той нещо съществено? Не, пак просяк си остава. „Като прося, все ще получа нещо.“ – Обработил ли си даденото? (33/стр. 86)

„Просете, търсете и хлопайте!“ Кой проси, кой търси и кой хлопа? Само Душата и Духът. Умът и сърцето са слуги на Душата и на Духа. Значи Душата проси, а Духът търси. Синът, роден от Бога, хлопа. (33/стр. 101)

… Богинята на доброто. Тя казва: „Ако приложите добродетелите, които имате в себе си, аз ще ви ръководя и ще възнеса молбата ви към Господа.“

(35/стр. 45)

Художникът взима четката и започва да рисува… Като дойде до едно място, художникът се отегчава, иска да смени работата си. Понеже знае да свири, той взима цигулката си и започва да свири. Така той минава от физическия в духовния свят, т.е. в света на чувствата. От чувствата той минава в Божествения свят. Той се уединява и влиза в света на мисълта, и започва да се моли. Казват за него, че станал мистик. Според някои старият човек става мистик. Не е така. Всеки ден човек се проявява и в трите свята: във физическия, в духовния и в Божествения свят. (34/стр. 152)

Павел казва: „Ако чрез надежда и радост животът ти не се подобри, влез в скръбта и търпението; ако и там нямаш резултат, влез в молитвата и постоянството.“ Ако някой е започнал от молитвата и постоянството и животът му не се е подобрил, да влезе в скръбта и търпението, а оттам – в радостта и надеждата. При това положение непременно ще има добри резултати. Това са опитвали съществата преди вас и са придобили положителни резултати. Опитайте и вие да видите, че в приложението на надеждата, на вярата и на молитвата като методи няма изключения. Ако прилагаш само молитвата, в този метод има 50% изключения; ако прилагаш само скръбта и търпението, има 25% изключения; ако прилагаш Любовта и радостта, никакви изключения няма. В Любовта и в радостта влизат вярата, надеждата, молитвата, постоянството и търпението.

(35/стр. 71)

За да проверите дали Бог е между вас, съберете се около някой болен и се помолете за него. Ако болният се подобри, Бог работи между вас. Съберете се около един крайно беден човек и се помолете за него. Той се нуждае от хляб. Ако хлябът му дойде на крака, значи Бог работи и тук. (35/стр. 87)

Всеки човек трябва да отправи своята молитва към Бога. „В коя църква трябва да се молим?“ – В която и да е. Можете да се молите и на открито.

(35/стр. 235)

Кога човек не трябва да се моли? Когато направи някаква погрешка, човек не трябва да се моли. Тогава той трябва да се заеме с изправяне на погрешката си. Щом изправи погрешката си, той трябва да се моли да му изпрати Бог повече Светлина да не повтаря същата погрешка. (36/стр. 170)

Когато се моли, човек се свързва с общество от светли, възвишени същества, които го слушат и хроникират всяка негова дума. (36/стр. 230)

Не се поддавайте на чужди мисли, дошли по влияние на ваши приятели, с които дружите. До вчера си се молил, обличал си се чисто, спретнато и току изведнъж казваш: „Не искам да се моля, не искам да се обличам. И без молитва може, и без обличане може.“ Това е влиянието на някой мързелив човек, който не иска да се моли, не иска да се учи, да се облича. Пазете се от влиянието на обикновените хора. Свържете се с добрите хора, с мисълта на разумните същества от невидимия свят. (36/стр. 232)

Някой се моли, но вътре в него нещо кряска, не му дава покой. Такава молитва не е на място. Докато нещо кряска и вика в тебе, мисълта ти не може да се предаде. (37/стр. 84)

Малко хора се молят, както трябва. Някой се моли по няколко пъти на ден и мисли, че молитвата му е приета. Молиш се, но молитвата ти трябва да даде плод. (37/стр. 184)

Когато някой се моли Богу, Господ му казва: „Иди, продай всичкото си имане и ела, та Ме последвай!“ Той като не може да стори това, наведе главата си надолу. Не, не, ще държиш главата си нагоре и ще кажеш: „Господи, ще бъде тъй, както си казал.“ Това е геройство, което всеки трябва да покаже. (книга 38/лекция 2: стр. 27)

Какво по-хубаво от това да станеш сутрин, да се помолиш Богу, да ти дойдат онези хубави мисли от всевъзможен характер, които ти дават подтик, подем, да имаш мир в себе си, отколкото да станеш сутрин – че това те боли, онова те боли, костите те болят, подагра имаш, усещаш се хилав, слаб и лекарите един след друг току влизат и излизат от дома ти. (38/7:24)

Питам ви и аз: Защо обичате Господа? Защо Му се молите всеки ден? За парички – нищо повече! Аз бих желал да срещна някой, който се моли безкористно. Някоя мома е горда, но възлюбеният я разлюби. Тръгва тя тогава по църкви, моли се, пали свещи. Защо? За да я залюби отново. Някой изгубил нещо – моли се, плаче. Аз бих желал да срещна някоя душа, която да се моли безкористно, вън от всички материални несгоди, вън от всички тревоги; та и като я сполетят всички нещастия, да има благородство в себе си, да лъха от тази душа ароматът на розата, на теменужката и да каже: „Господи, благодаря Ти!“ (38/8:25, 26)

Няма живо същество в света, малко или голямо, на чийто зов Бог да не е отговорил. Няма случай Бог да не е отговорил на една душа. (41/стр. 141)

Казваш, че си религиозен, защото се молиш на Бога. Важно е как се молиш. Да застанеш прав и да шепнеш молитви, това не е молитва. Как се е молил Давид? Давид се е молил най-добре, когато бил гонен. Тази молитва е особена. Човек се моли най-добре, когато го гонят. Щом спре гоненето, и молитвата спира. Докато живееш като цар, в охолство, ти не можеш да се молиш. Друг е въпросът да те поставят при големи страдания, при големи изпитания и гонения. Тогава ще се молиш, както трябва. Представи си, че си вързан с въже и те пуснат да висиш над пропастта. Ще се молиш ли? Ще викаш: „Господи, Господи!“ Това е молитва. (41/стр. 241)

Бог не е от слабите. Ако ние Му служим, ако ние се молим, то е заради нас, не е заради Бога. То е за нашето облагородяване. (43/стр. 303)

… Колко хиляди молитви вие сте изпратили досега на Господа в църквите и всеки ден правите същото, като казвате: „Господи, искам, искам!“ И Давидовите псалми досега милиони, милиони пъти сте прочели. Не е лошо, добро е всичко това, но еднообразните неща хипнотизирват, а разнообразните неща оживяват, карат хората да мислят.

(46/стр. 427)

Яденето, това е първото въведение на Природата, най-необходимото дело… Музиката е въведение на умствения живот… Молитвата е въведение на Божествения живот. (48/стр. 56)

Яденето, музиката и моленето, това са условия, при които сегашният живот може да се изразява вътре във вас. В какво? Яденето ще ви даде здраве, песента – щастие, молитвата – блаженство. (48/стр. 60)

Ама ще кажете: „Аа, труден е животът.“ – Не, той е най-лесният живот, но вие трябваше добре да разберете въведението на яденето, на пеенето и на молитвата. (48/стр. 67)

Молитвата е наука. (49/стр. 114)

В това, което човек иска от Бога, трябва да има само един вътрешен смисъл. (49/стр. 67)

Засега молитвата за вас е дълг, но не и резултат на един вътрешен, Божествен подтик. След време ще добиете този подтик и молитвата ще получи за вас друг смисъл. (49/стр. 446)

Как започвате молитвата? Казвате: „Отче наш, Който си на небето, да се свети Името Ти, да дойде Царството Ти, да бъде Волята Ти, както на небето, така и на земята.“ Това значи, Отче наш, Който си горе в моя ум, да дойде Твоята Светлина в ума ми, за да я възприема. Да бъде Волята Ти във всяка моя работа, в мисълта ми, в чувствуването, във всичките ми постъпки. (19/стр. 181)

Има едно прозвище: „Той е глупак, той само се моли.“ А те не знаят, че молитвата е най-великото нещо, за което трябва да се даде едно много хубаво обяснение. Разумно трябва да се обясни на сегашните учени хора, според Първоначалния език, какво е молитвата, а не така, както сега го знаят. И казва Христос: „Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори.“ Тоест Христос казва: „Развивайте онова благо, което Бог ви е дал“… Искането ще провери дали вашият ум върви в правилния път на своето развитие, търсенето ще определи дали вашето сърце върви правилно по своя път и хлопането – дали вашата воля се развива правилно. (46/стр. 84, 85)

Достатъчно е да отправиш молитвата си с Любов, за да ти се наредят работите. (50/стр. 29)

Кое пази човека от нещастията? – Молитвата. Коя молитва? – Която е проникната с Любов.

(50/стр. 222)

Като мислиш право, ти помагаш и на себе си, и на своите близки. Като се молиш, ти помагаш и на себе си, и на близките си. (50/стр. 312)

Молитвата е нужна, за нас, а не за Бога; за да раздаваме от благата, които носим. Ще се молиш и ще раздаваш от своето благо. (52/стр. 257)

Представете си, че при вас дохожда най-добрият ви приятел, когото не сте виждали цели 20 години. Тъкмо в това време вие трябва да правите молитвата си. Като види, че се готвите за молитва, приятелят ви казва: „Остави сега молитвата си, да се видим първо, толкова време не сме се виждали!“ – Ако отложите молитвата си и се поддадете на съвета на приятеля си, вие влизате в закона на леността. Ако приятелят ви върви по закона на прилежанието, трябва и той да се помоли заедно с вас, а след това да се разговаряте. Молитвата е Свещен акт, който всеки човек трябва да върши на всяко време и неотложно. (53/стр. 51)

Старият седи и си спомня как повярвал в Бога, как усърдно се молел, кои били неговите сподвижници. Той си казва: „Огън и пламък бях!“ – Защо днес не продължаваш да се молиш? Защо не следваш същия път? (54/стр. 157)

Тъкмо започнеш да се молиш и в ума ти влиза мисълта, че в долапа някъде има гърне с мляко, което може да падне. Спираш молитвата и наместваш гърнето. Продължаваш молитвата, но забелязваш, че долапът е отворен и трябва да го затвориш. Пак се молиш, но си спомняш, че някой ти дължи хиляда лева, на които днес е падежът. Ще ти дойде на ума някаква любовна мисъл и пак спираш молитвата си. Ти си недоволен от себе си и най-после казваш: Ще отложа молитвата си. Утре като стана от сън, ще се помоля по-добре. – Ставаш сутринта, но не си разположен за молитва. Така минават дните, седмиците и месеците, докато видиш, че не си изминал никакъв път. (54/стр. 170, 171)

Често четете молитви, но не ги четете както трябва. Защо? Не сте в хармония със себе си.

(55/стр. 22)

Ако молитвата ти се приеме, ще имаш такава опитност, за която заслужава да се живее. (55/стр. 44)

Молитвата е вътрешен процес. Не можеш да се молиш на определено време: само сутрин, на обед или вечер. Ще се молиш, когато душата ти пожелае. Това значи да се молиш с разположение. (55/стр. 127)

„Трябва да се молим!“ – Ще се молите, но молитвата иска разбиране. Първо ще се помолиш, после ще отидеш на училище да учиш. Молитвата ще ти помогне да разбираш това, което ти се преподава. Като се върнеш, ще приложиш онова, което си научил. Не прилагаш ли наученото, молитвата е безпредметна. (55/стр. 210)

Колко време се моли човек на Бога? По колко часа се молите вие? Доколкото зная, най-напредналите от вас се молят най-много по три часа. Останалите се молят от 5 до 30 минути. Повече от три часа никой не се моли. Ако някой се опита да се моли по десет часа, той ще се стопи. Това е извън силите на човека. Никой не може да издържи това напрегнато състояние. (55/стр. 220)

Ти се молиш: „О, Господи, помилвай ме!“ Какво означава обръщението „О“? Какво означават думите „помилвай ме“? Това значи: Помилвай ме, защото съм голям грешник. – Това не е достатъчно. Трябва да кажеш за кои грехове се молиш да те помилва Бог. Това е все едно да кажеш на учителя си: „Слаб съм, учителю.“ Той ще те пита: „По кой предмет си слаб – по математика, естествена история, физика, химия или рисуване?“ – Трябва точно да определиш предмета, по който си слаб. (56/стр. 170)

Ще се молиш в тайно, никой да не те вижда.

(47/стр. 28)

Като се моля, аз имам предвид днешния ден, понеже днес искам неща, които в друг ден не могат да станат. (57/стр. 13)

Майката казва: „Много добро е моето дете.“ Въпрос е колко е добро. Това дете мисли само за себе си, а майката се заблуждава, че то я обича. Детето не целува и прегръща майка си от Любов, но от желание да получи нещо от нея. На първо място детето има предвид себе си, своето желание. Егоизмът съществува и в религиозния живот на човека. Ставаш рано сутрин, изправяш се на молитва пред Господа, мажеш и гладиш пред Него с цел да ти даде нещо. (57/стр. 53)

„Да се молим на Бога да ни даде нещо наготово.“ Молитвата е велико нещо. Моли се, но така, че молитвата ти да се придружава с песен, музика, учене и работа. Само така ще разрешиш задачите си.

(57/стр. 93)

В широк смисъл на думата молитвата подразбира работа. Като учиш и работиш, ти се молиш.

(57/стр. 93)

Когато сте ожесточени, недоволни, обезсърчени, търсете причината в себе си: или не сте се молили искрено, или не сте се разговаряли с Бога на Неговия език. (58/стр. 384)

Ще кажете, че молитвата е просия. От човешко гледище молитвата е просия, но от високо духовно гледище не е така. Преди всичко молитвата подразбира закон на жертва. Не можеш да се молиш, както трябва, докато не пожертвуваш нещо. Който иска молитвата му да бъде приета, той трябва да познава закона на жертвата. (59/стр. 150)

Някой казва, че не иска да се моли. Молитвата не се прави насила. Привилегия е за човека да се моли. Въпреки това най-голямата свобода, която е дадена на човека, е свободата да се моли, когато иска и както иска. Свободен човек е онзи, който се моли. Човек, който не се моли, и общество, което не се моли, са осъдени на израждане. (59/стр. 245)

Мнозина мислят, че молитвата не е работа. Важна работа е молитвата, тя може да допринесе много нещо на човека. Да се молиш, това е работа; да любиш, това е работа; да мислиш, това пак е работа… Който работи, той може да бъде свободен. Който не работи, той пък е всякога роб. (10/стр. 161)

6. ВЛЕЗ В СКРИТИЯ СИ ХРАМ!

„А ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка.“ (Матея – 6:6)

Коя е тая стаичка? Тя е единственото неопетнено място в човешкия свят. Тя е най-чистото място, дето човешко око не е проникнало, нито човешко желание се е проявило, нито човешка воля е действувала. Човешката душа влиза в това девствено място и оттам отправя молбата си към своя Отец.

(книга 20/стр. 125, 129)

Казвате: „Не можем ли да се молим в църква, вкъщи някъде или на улицата?“ Не можеш, ще се молиш само в скришната си стаичка. Не можеш да се молиш нито в църква, нито вкъщи, нито на улицата. Скришната стаичка е вътре в тебе. Бог е определил това място със закон, който има отношение към бъдещето, което е светло и велико. (20/стр. 129)

… Когато говори за молитвата, Христос казва, че трябва да се съблечеш от всички човешки вярвания и постановления, да оставиш всичко настрана и да влезеш в скришната си стаичка – в своята девствена душа. Там ще разбереш дълбокия смисъл на нещата: защо живееш и защо трябва да се молиш. От това място ще разрешаваш най-великите въпроси. (20/стр. 129)

Ти се молиш, но твоята молитва нищо не ти допринася. Едно нещо е да се молиш вън, т.е. вън от духовния свят, друго нещо е да се молиш в скришната си стаичка, т.е. в духовния свят. Малцина са влезли в скришната си стаичка. Който влезе в тая стаичка, става господар на себе си и възкръсва. (20/стр. 137)

Доброто и възвишено настроение, което понякога имате, както и желанието ви да помогнете, да простите на ближния си, да повдигнете падналия, това се дължи на момента, който сте прекарали в тайната си стаичка. (20/стр. 138)

Според мене правоверен е само оня, който е в тайната си стаичка. (20/стр. 138)

Оня, който стои вън от стаичката си и само философствува, той е далеч от мене – за него не мога да се моля. Той казва: „Помоли се за мене.“ – Влез в скришната си стаичка, заедно ще се помолим.

(20/стр. 138)

Влезете ли в стаичката си, Истината, Правдата, Любовта ще царуват във вас. (20/стр. 138)

Христос казва: „Като се молиш, влез в скришната си стаичка.“ Тая стаичка е една гатанка, още неразрешена. И философи, и учени са мислили и мислят върху тая гатанка, но не са я разрешили. Казано е просто и ясно: „Влез в скришната си стаичка, дето човешки крак не е стъпвал. Там само ангелите живеят. И като влезеш вътре, помоли се Отцу твоему, Който вижда в тайно.“ Като влезеш в тая стаичка, ще разбереш какво нещо е Господ. (20/стр. 138)

Всички, които ме слушате днес, влезте в скришната си стаичка и се помолете на Бога. Това, което пожелаете в тайно, Бог ще ви го въздаде наяве.

(20/стр. 138)

Човек има право да се заключва в стаята си, само когато се моли. Затворените стаи са за молещите се хора. Христос казва: „Когато се молиш, влез в тайната си стаичка и се затвори, никой да не те вижда.“ Щом свърши молитвата си, човек трябва да излезе вън, на отворено, между хората. (9/стр. 80)

„А ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка“… Това значи: влез в мястото на самоопределянето. (20/стр. 125, 128)

Първоначално Храмът е бил вътре в човека, но след като го изгубил, той започнал да си строи външни храмове и там да се кланя и моли. (42/стр. 87)

Някои разбират, че истинска молитва може да се принесе само в черква… И тази черква трябва да я намерите, де е тя?… Казва се на едно място в Посланията: „Вие сте Храм Божи.“ (45/стр. 165, 166)

Христос казва: „Ако искаш да Ме познаеш, влез в скришната си стаичка и се помоли в тайно.“ За коя стаичка се говори? За стаичката ти вкъщи? Не, ще влезеш вътре в себе си, в Свещеното място. Кое е това място? То е мястото, което е далеч от всяко подозрение, от всяко съмнение, от всяка омраза, от всяка лъжа, от всяка тъмнина, от всяка завист.

(55/стр. 127)

7. ИСТИНСКАТА МОЛИТВА

Силата на молитвата седи в това, че като се моли човек, той впряга всичките си добродетели на работа. Молитва, в която човек не впряга всичките си добродетели, не може да се счита за истинска. Молитвата трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на Милосърдието и на ред още добродетели. Отидете ли при Бога с такава молитва, вие ще мязате на дърво с узрели плодове. Види ли ви Бог така накичени, ще Му е приятно, че пред Него седи едно разумно дете, което знае да говори на такъв възвишен, ангелски език. (беседа 1/стр. 8, 9)

Колко време трябва да се молите, това не е определено. Някой мисли, че колкото повече се моли на Господа и цитира стихове от Евангелието, толкова по-скоро ще получи отговор. Молитвата на някой човек е дълга почти колкото от Битието до Откровението. Друг пък се моли и напомня на Господа какво е обещал, какво трябва да направи. Това не е молитва. Истинската молитва е извън времето, но тя седи в момента на общение, на връзка с Великото Начало на живота. (книга 3/стр. 38, 39)

Днес всичките хора са актьори, представят това, което не са. Гледате някой човек се изправил, взел благочестива поза и се моли на Бога. Това не е молитва. Истинската молитва подразбира вглъбяване в себе си, уединение, никой да не вижда, че се молите. При това вниманието ви за външния свят и за всичко, което става около вас, трябва да бъде така далечно, че и с игла да ви боднат, да не усетите.

(9/стр. 133)

Силна е молитвата, когато сърцето е чисто и всецяло отправено към Бога. (11/стр. 187)

Мекота е нужна на човека. Мекотата дава израз, а съдържанието на думите изпъква ясно. Такава била молитвата на пророк Илия, когато искал да докаже на езичниците, че съществува един Бог в света, Който слуша молитвите на хората и им отговаря. Всяка дума в неговата молитва съдържала мекота, сила, интонация. Като отговор на молитвата му огън слязъл от небето и запалил жертвата, която той поставил на своя жертвеник. Езичниците също се молили на своите богове, но ни глас, ни услишание. Те викали, биели се в гърдите, пробождали се с ножове, но боговете им оставали глухи за техните молитви. За молитвата на пророк Илия се казва, че е излизала от дълбочината на неговата душа. И затова казваме, че молитвата на човека трябва да бъде от душа. (19/стр. 12, 13)

Когато човек иска да се самоопредели, т.е. да покаже, че се моли, той проявява мисъл, чувство и действие. Ако в молитвата не участвува мисъл, чувство и действие, тя не е истинска. (20/стр. 129)

Живият Господ… казва, че молитвата трябва да излиза от сърцата. (20/стр. 240)

Как се моли Мъдрецът? Като забравя себе си. Истинска молитва е оная, в която човек забравя себе си и окръжаващите. (31/стр. 106)

Всички хора трябва да дойдат до едно дълбоко, вътрешно разбиране на молитвата, да разберат, че тя съдържа три качества в себе си. Истинската молитва трябва да остави в ума на човека поне една положителна мисъл, в сърцето му – поне едно положително чувство и в душата му – поне един малък подтик към възвишено и благородно действие.

(32/стр. 179)

Истинската, дълбока молитва подразбира само един кратък момент. Този момент обаче продължава дълго време. Той е като Божествения лъч, който минава и заминава, но оставя своите последствия за дни и години, за векове и хилядолетия.

(32/стр. 173, 174)

Истинската молитва не се заключава в много молитви и в много часове. Важно е какво е съдържанието на молитвата. (36/стр. 230)

Молитва, която не произлиза от Любов, не е истинска. Молитва без Любов е кална вода, образувана от пороя. От такава молитва нищо не остава.

(37/стр. 11)

Съвременните хора се молят, но молитвата им няма резултат. Защо? Те още не са се научили да се молят както трябва. Истинската молитва подразбира събуждане на подсъзнанието И свръхсъзнанието в човека, т.е. събуждане на Божественото в него. И тогава за каквото се моли и интересува човек, за това и Бог ще се интересува. (39/стр. 38)

И сегашните хора се молят, но това не е истинска молитва. „Как да не е молитва!“ Молитва е, но не е истинска; пост е, но не е истински. Истинска молитва, истински пост са нужни. (41/стр. 208)

Молиш се и минаваш за набожен. Каква е твоята молитва? Можеш ли с молитвата си да се излекуваш? Оплакваш се, че те болят краката. Молиш се, но болката ти не минава. Защо? Молитвата ти е слаба, не е истинска. (41/стр. 209)

Не е достатъчно само да се моли човек, но молитвата трябва да представлява един израз, в който да взима участие целият човешки дух, цялата му душа, целият човешки ум и цялото му сърце.

(49/стр. 67)

Аз говоря за съзнателния живот на човека, за съзнателната молитва, за онзи вътрешен, непреривен стремеж на душата да бъде свързана с Бога, а не за онази молитва на думи само, написана от други хора. (49/стр. 127, 128)

Молитва без Любов, без Светлина и без Свобода не е истинска. Молитва, в която не взимат участие умът, сърцето и душата, не е истинска. (50/стр. 222)

Най-прекрасната молитва е тази, която е изпълнена с Любов. С думи тя не се предава. Молитва без Любов е суха формула. (51/стр. 91)

Какво нещо е молитвата? – Вътрешен процес, в който сърцето и душата взимат участие. Молитвата е въпрос на вътрешния живот в човека. Ако сърцето и душата не взимат участие в молитвата, човек взима само външни пози без вътрешно съдържание и смисъл. Това не е молитва, но позиране – външна маска. Молиш ли се по този начин, няма да получиш отговор на молитвата си. (57/стр. 9, 10)

Молитвата трябва да бъде интензивна… Не е в многото молене. Молитвата може да бъде кратка, но интензивна. Тогава тя изминава дълъг път, както светлината изминава 300 000 километра в секунда.

(59/стр. 150, 151)

8. КАК ДА СЕ МОЛИМ?

„Молитвата не спасява ли?“ Спасява, но трябва да знаеш що е молитва и как да се молиш.

(книга 8/стр. 38)

Това вечерно събрание е свикано за реалността на молитвата, да разберете как трябва да се молите… Когато се молите, т.е. когато отивате при Бога, вие се стеснявате. Можете ли да се молите правилно, щом се стеснявате? (беседа 1/стр. 7)

Що се отнася до това, как да се молите, това е лична работа, която всеки сам трябва да научи. Ако аз ви науча да се молите, вие ще чувате само едно ехо, което най-после ще ви дотегне и ще се откажете от молитвата. Молитвата има смисъл само тогава, когато тя излиза от дълбочината на душата.

(1/стр. 11, 12)

Има хора, които са много взискателни в молитвата си; тяхната молитва е строга, отмерена, сдържана. Обаче има хора, особено между бедните, молитвата на които се излива непосредствено, свободно, както чувствуват в дадения момент. След такава молитва лицата на такива хора просияват, засмиват се, а същевременно и в душата им става някаква промяна. (1/стр. 13)

Казвате: „Накъде трябва да се обръщаме, като се молим?“ Едно трябва да знаете: молитвата не търпи никакви правила, никакви ограничения. Когато човек се моли както трябва, той винаги е обърнат към Бога. (1/стр. 14)

Как се молят източните народи? Те сядат на земята, кръстосват краката си – левият върху десния или десният върху левия, кръстосват ръцете си, съсредоточават се и мислено се молят. Западните народи пък като се молят, стоят прави или коленичат. Кой начин за молене е по-прав? Сядането на земята е материалистическо мислене… Когато се молят, християните коленичат. Коленете представят човешкия ум, но не висшия. Според мене най-добрият начин за молене е човек да бъде прав.

(книга 3/стр. 69)

Ще застанеш прав и няма да гледаш нито към земята, нито нагоре, но направо, в посока перпендикулярна на челото. Тази е правата посока на нашето движение. Когато гледа нагоре, човек се увлича от слънцето, от звездите, а това пречи на молитвата му. Следователно молиш ли се, направо ще гледаш. Съвременните хора обръщат погледа си нагоре, защото мислят, че там живее Бог. Не, Бог живее там, дето и ние живеем. Това значи: дето живее нашата душа, там и Бог живее. Следователно като се изправите на молитва, Бог е вече пред вас. Давид казва: „Гледах Господа пред лицето си.“ (3/стр. 69, 70)

Молиш ли се, ти трябва да бъдеш активен, да направиш такова движение и с ръцете си, и със сърцето си, и с мисълта си, да почувства Бог, че искаш нещо, че си готов да приемеш и да приложиш. Без да заповядвате, ще искате настоятелно, с готовност да приемете нещо. (6/стр. 72)

Когато се молите, вие трябва така да се съсредоточите, че да забравите всичко около вас; вие трябва да се пренесете в мисълта си толкова високо, че нищо да не ви занимава, освен молитвата.

(5/стр. 180)

Когато търговецът се моли, той трябва да забрави търговията си, всички взимания-давания. Когато учителят се моли, той трябва да забрави своите ученици, своите приятности и неприятности в службата. Когато домакинята се моли, тя трябва да забрави, че има мъж, деца, задължения. Във време на молитва човек трябва да се чувствува сам, без всякакви ангажименти и връзки, като че за пръв път иде на този свят. В този момент никой не трябва да съществува за него, освен Бог. Щом свърши молитвата си и се свърже с Бога, той трябва да каже: „Господи, сега ще сляза на земята, ще туря на гърба си всекидневния хомот, който съм поел заради Тебе, да Те позная.“ Само тази молитва е в състояние да осмисли живота, да даде на хората сила да издържат на всички мъчнотии и страдания. (9/стр. 134)

Приближи ли се човек към Бога, той трябва да се изпълни със Смирение, с Вяра и с Любов и да каже само няколко думи, но тъй интензивни, че да спечели Божието благоволение. (10/стр. 285)

И когато се молите, не говорете излишни думи. Молитвата ви трябва да бъде кратка, ясна и да се отнася точно за това, което искате. (13/стр. 57)

Значи молитвата на човека трябва да бъде конкретна, да съдържа онова, от което той се нуждае.

(13/стр. 58)

Силата седи в ясното произношение. Когато изказваш една дума, трептенията трябва да бъдат музикални – във всяка дума трябва да има мекота. Във всяка дума, която изговаряш, трябва да има и красота. Красотата е на ума, мекотата е на сърцето, а пък силата е на волята… Някой се моли на Бога – трябва да има сила. Думите ти отиват при Бога – и като отиват при Бога, Бог обича да бъдат меки нещата. А пък меки са нещата, чрез които Любовта действува. Думите трябва да бъдат красиви.

(14/стр. 112)

Като събереш двете ръце като на молитва, това означава, че отиваш при Бога с топло сърце и светъл ум. (14/стр. 194)

Как се молят хората? Ако вдигнеш ръцете си нагоре, лявата означава Любовта, а дясната – Мъдростта. Така човек може да разреши много въпроси.

(17/стр. 37)

Ще направиш молитва по задължение, но няма да получиш отговор. Трябва да се молиш от сърце. Няма по-велико нещо за човека да отправи ума и сърцето си към Бога с Любов. Тази молитва действува успокоително. (18/стр. 107)

Бог не иска да Му се говори много. Ако си гладен, ще кажеш: „Господи, гладен съм.“ Ако си беден, ще се помолиш да ти помогне. Някой се моли и разправя цялата си история… (18/стр. 83, 84)

На разумните и разбрани хора се говори тихо и спокойно, на неразумните се говори силно, натъртено, да разберат какво искате да им кажете. Тогава как трябва да се молите на Бога? Трябва ли да викате, да плачете, да се вайкате? (19/стр. 180, 181)

Христос е дал една молитва на учениците си, с която е трябвало да се молят; Тя е тъй наречената Господня молитва. Като четете тази молитва, вие трябва да бъдете напълно съсредоточени и свързани с Бога. Само при това положение молитвата ви ще се осмисли. (19/стр. 181)

Неразумният се спъва от всичко. Ако е религиозен, той не знае как да се моли. Той постоянно пита как да държи ръцете си във време на молитва: нагоре, надолу или скръстени. Ще се молиш по различен начин. Ако те бият и прострат на земята, ще се молиш в това положение; ако те бесят, ще се молиш и с увиснали крака. Ще се молиш по всички начини, но разумно. Може ли човек да се моли, когато го бият? Човек може да се моли при всички условия. (19/стр. 182)

Всеки ден човек се моли по различен начин. Който иска да се приближи към Бога, трябва да знае, че това не става по един и същ начин за всички хора. Всеки се отправя към Бога по свой специфичен начин. В това именно седи красотата и тайната на живота. (19/стр. 193)

Когато се моли, човек трябва да се изказва точно, определено, да изрази мисълта си с малко думи. Всяка дума трябва да отговаря на съдържанието си.

(20/стр. 125)

Молитвата трябва да бъде съзнателна, да има определена цел. Оня, към когото отправяш молбата си, трябва да ти е познат. (20/стр. 127)

Казано е: „Не бивайте многословни в молитвата си.“ Не мисли, че с многото говорене ще постигнеш нещо. Достатъчно е да говориш пет минути. Ако си гладен, кажи: „Гладен съм, Господи!“ Щом кажеш така, хлябът ще дойде. Ако започнеш да плачеш, да разказваш за жена си и децата си, че са гладни, че нямате хляб, никой няма да те чуе. (24/стр. 23, 24)

Като се моли на Бога, човек трябва да бъде свободен. „Какво положение трябва да вземе човек, като се моли?“ – Всеки си има свой начин на молене, но един естествен начин е, когато умът, сърцето и волята вземат участие в молитвата. – „Как става това?“ – Едно от най-мъчните неща е да се моли човек и да заеме естествено положение. (24/стр. 98)

Аз ви слушам как четете молитвите, бързате по-скоро да свършите. Когато аз се моля, „Добрата молитва“ ми отнема 15 минути, за „91 псалом“ и „Пътят на живота“ употребявам 20 минути, а като чета „Отче наш“, минава половин час и като дойда до „Молитвата на Царството“, става един час… С бързане нищо не се постига. (24/стр. 100, 101)

И богомолците коленичат в църква и вдигат ръцете си нагоре. Те не знаят, че така подгънати краката, влизат в съгласие със земята. Това е противоречие… Каква молитва е тази, при която си в противоречие с небето, а в съгласие със земята?

(24/стр. 108,109)

Като се молиш, спусни ръцете си надолу, а главата нагоре към Бога. Само така можеш да получиш нещо от Него. (24/стр. 109)

… Различните народи се молят по различен начин. И всеки човек се моли различно. (24/стр. 109)

Без да съзнава и разбира нещата, понякога човек прави такива движения, които го поставят в разногласие със силите на Природата. За пример, някой коленичи и така се моли на Бога. Той не знае, че като коленичи, влиза в съгласие със земята, а в разногласие с небето. Друг повдига ръцете си нагоре, моли се. Така поставени ръцете, това показва, че този човек не знае какво да прави. Това не е молитва. Движенията на човека трябва да бъдат хармонични. (30/стр. 170)

Как трябва човек да държи ръцете си във време на молитва, това е въпрос на вътрешно разбиране. (30/стр. 338)

Колкото по-просто говориш с Бога, толкова по-добре. (34/стр. 21)

… Ще се молиш с най-усърдната молитва, в която ще вземе участие умът, сърцето и душата ти.

(книга 38/лекция 3: стр. 27)

Пита ме един: „Накъде трябва да се обръщам, като се моля: на изток, на запад, на север или на юг?“ Казвам му: „Представи си, че си в един затвор и оттам те вадят, за да те бесят, но ще те бесят с краката нагоре. Ще се молиш ли?“ „Ще се моля.“ „Как?“ „В каквото положение и да се намирам.“ „Ами представи си, че те обърнат с очите надолу. Как ще се молиш?“ „С очите надолу.“ Значи, в каквото положение и да те поставят, ще се молиш, и то по всичките правила. Ще се молиш и с главата надолу, и с очите надолу, както намериш. При всички трудни положения в живота си, човек трябва да се моли, да не го е срам. (38/23:27)

Питате: „Как трябва да се молим? Да правим ли поклони, както църквата ни съветва?“ – Поклоните, колениченето показва, че човек влиза в противоречие с Господа. – „Тогава да вдигаме ръцете си нагоре.“ – Трябва да знаеш как да вдигаш ръцете си. Трябва да знаеш как да изправиш тялото си.

(47/стр. 186)

Ако вие се молите, а умът ви не присъствува; молитвата ви не е приета: тя е само една педя над главата ви… Трябва да впрегнем нашия ум на работа с всички негови сили. (48/стр. 188)

Как ще се молиш? Ще изучаваш езика на Небето. Ако не изучаваш тоя съвършен език и не говориш на него, молитвата ти няма да се чуе. (50/стр. 29)

Някой сега се учи да се моли. Рече ли човек сега да се учи да се моли, неговата работа е пропаднала. Човек се ражда готов. Той знае как да се моли.

(50/стр. 266)

Важно е човек да не се моли по един и същ начин. Еднообразието отегчава. Пазете се от него, за да не се отегчите и от молитвата. (55/стр. 6)

Знаете ли кой начин на молене е прав? Някой се моли и коленичи. Друг се моли и издига ръцете си нагоре. Не е важно какво положение взимаш, важно е мисълта ти да бъде съсредоточена, да не се раздвояваш. Някой се моли, а мисли за жена си, за децата си. Друг се моли, а мисли за обидата, която му нанесли. (55/стр. 13)

Молитвите трябва да се знаят добре и да се изговарят добре. Иначе те не дават своя резултат.

(55/стр. 22)

Ще се молиш, без да чуват близките ти.

(55/стр. 44)

Как се молят православните? Някой влезе в черква, прекръсти се набързо, прочете набързо „Отче наш“ и бърза да си излезе. Като четеш „Отче наш“, чети бавно, съзнателно, с мисъл… Пожелай дълбоко в сърцето си да дойде Царството Божие на земята. Когато всички хора пожелаят това от сърце, светът ще се оправи. Вие четете набързо „Отче наш“ и както четете, така става. Светът бързо си върви и не се оправя. (55/стр. 220)

Често се молите на Бога, но малцина знаят как да се молят и с какви молитви. Бог обича кратки, но съдържателни молитви. Всяка дума в молитвата трябва да бъде съдържателна и на място поставена.

(56/стр. 170)

За да бъде силен, човек трябва да знае кога и как да се моли. (57/стр. 9)

Молитва, при която умът е пълен с различни образи, не се приема. Като се молиш, ще освободиш ума си от всички образи. Те са оръжия за света. Молитвата не се нуждае от оръжия. Като отиваш при Бога, ще бъдеш сам и няма да носиш никакво оръжие. (57/стр. 10)

… Ще се молиш, ще приемаш чист въздух в дробовете си и ще изхвърляш нечистия навън. Ще се молиш, ще изказваш молитвата си вътрешно, през това време ще задържаш въздуха в дробовете си и след това ще издишаш нечистия въздух. Ако се молиш, без да приемаш чист въздух, молитвата ти не се приема. Първо тя трябва да се очисти и след това да се пусне нагоре към Бога. (57/стр. 37, 38)

Да се молиш, това значи да се освободиш от всички отрицателни мисли и чувства и така чист да се явиш пред Господа. (57/стр. 231)

Във време на молитва дръжте ръцете си отворени, а не свити. Такава молитва не се приема. Тя създава лош контакт с разумния свят, а това води към лоши последствия. Как трябва да държите ръцете си във време на молитва, до това всеки сам ще се домогне. От последствията на молитвата ще вадите заключения дали право сте държали ръцете си. Всеки сам ще прави опити и ще се учи. (58/стр. 267)

Започне някой да се моли. В това време ще му дойде на ума, че не е свършил някаква бърза, важна работа и ще прекъсне молитвата. После пак започне да се моли, но друго нещо ще го отклони… Някой се моли и току поглежда часовника си да не закъснее. Този човек е влязъл в областта на изкушенията. И тъй, когато се молите, забравете всичко във вас и около вас. Забравете часовника си, забравете работите, които ви чакат през деня, забравете и себе си най-после. Затворете очите си, вглъбете се в себе си и започнете да се молите. Само така ще дойдат Божиите благословения върху вас. Щом отворите очите си, започнете работата си. Като се помолите по този начин, вие ще получите вътрешно вдъхновение. Каквато работа започнете при това вдъхновение, всичко ще върви добре. (59/стр. 145, 146)

Някой пита накъде да се обръща, като се моли на Бога. Като мислиш за Бога, ти си обърнат вече към изток. Това е Мистичният изток. (11/стр. 269)

Някои религиозни казват, че с молитва всички въпроси се разрешават. Това зависи от молитвата. Как трябва да се моли човек? Като се молят, хората застават в различни положения: на колене, прави, с вдигнати или със спуснати ръце и т.н. Никакви религиозни форми не са в състояние да подобрят човешкия живот. Казано е в Писанието, че Духът ще ни научи на всичко. Значи, когато Божият Дух, т.е. Духът на Любовта влезе в нас, Той ще ни научи да се молим. (58/стр. 192)

9. ЗА КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ МОЛИМ?

Когато се молите на Бога, имайте предвид следните Негови качества: Той е крайно търпелив, но и много взискателен. Когато човек се моли, той трябва да се моли за реални, за действителни неща. Бог не обича да се молим за празни работи. Празни работи са онези, изпълнението на които зависи от нас. За тези работи ние не трябва да очакваме на Бога, Той да ги направи. Смешно е например да отидеш при Бога и да се молиш: Господи, научи ме да се храня. Или: Научи ме, Господи, как да пия вода, как да се ръкувам с хората, как да се обличам и т.н. Много от молитвите на съвременните хора са от този тип. (беседа 1/стр. 7)

Всеки отива при Господа и се моли: „Господи, туй да ми дадеш, онова да ми дадеш, да ме благословиш“ и т.н. Първото нещо, хората започват все с материални работи. Всички молитви започват все с материалното. Първоначално никой не отива да се моли за нещо духовно. (книга 2/лекция 22: стр. 13)

Много религиозни хора, които се молят по три пъти на ден, не са религиозни. Те се молят, но за какво? За хляб, за пари или за друго нещо материално. Никой не се моли идеално. Някой се моли, понеже дъщеря му е болна; друг – синът му е болен; трети, защото се намира в затвор. Повечето хора днес се молят Господ да уреди материалните им работи. Питам: При такова състояние на душата, в което се намирате днес, можете ли да бъдете благородни? (2/лекция 28: стр. 13)

Ако мъжът не обича жена си, тя трябва да се моли той да обикне Бога. Обикне ли Бога, ще обикне и нея. Ако жената не обича мъжа си, той трябва да се моли тя да обикне Бога. Обикне ли Бога, ще обикне и него. (2/32:22)

… Господ се явява и казва: „Не бой се, Аз съм тук, Аз съм с тебе, ще ти помогна.“ Когато Господ направи това, казвайте Му: „Дай ни сила да растем, да се освободим от преходните неща, да познаем Твоята Воля!“ (5/стр. 134)

… Това са велики неща, които ще разберете, когато се отворят очите ви. Вие трябва да се молите на Бога да отвори очите ви… (5/стр. 139)

Призови Господа да се освети Името Му, да се прослави Духът в тебе и поискай да пораснеш, за да изпълниш това, което Бог е определил за тебе.

(5/стр. 141)

Духнете и кажете: „Хууу! Очисти ме, Боже, от лошите мисли и благослови душата ми!“ Опитайте това нещо. (5/стр. 142, 143)

Христос казва: „Ако не станете малки деца, няма да влезете в Царството Божие“… Вложете мисълта: „Аз искам да стана малко Божествено дете. Помогни ми, Боже, да реализирам тази мисъл.“ (5/стр. 196)

И тъй, като се молиш на Господа да прости греховете ти, кажи: „Господи, умий ме, очисти ме! Няма да споменавам за греховете си, да се цапам повече. Умий ме с Твоята вода да не повтарям вече греховете си.“ (8/стр. 221)

Тази година трябва да започнете с разбирането, да имате дълбоко разбиране за Истината. За тази цел трябва да се молите да придобиете повече Светлина в съзнанието си. (9/стр. 15, 16)

… Молете се да дойде повече Светлина в умовете и сърцата ви. (9/стр. 18, 19)

Когато човек се моли на Бога, когато иска нещо от Него, той трябва да иска най-малкото, но същевременно най-необходимото. (9/стр. 270)

Ние трябва да се молим на Бога, не да продължи живота ни, но да ни научи как да спазваме законите, за да разработим и увеличим онзи капитал, който ни е даден отпреди хиляди години, от памтивека още. (10/стр. 11)

Кой човек досега се е обърнал към Бога с молба да му даде сила и условия да помага на своите по-слаби братя? (18/стр. 127)

Българите и всички останали народи трябва да се молят за идване на Царството Божие на земята.

(18/стр. 160)

Ще се молиш не само за себе си, но за целия народ, между който живееш. (18/стр. 336)

Дойдеш ли до изопачените човешки работи, ще се молиш да се изправят. (18/стр. 339)

Религиозният иска да служи на Бога, а същевременно се моли за къща, за дрехи, за обуща, за шапка и т.н. Това са Несъществени неща. И светският човек се моли за същото. Човек има право да се моли само за хляб. Така е казано и в Господнята молитва: „Хлябът наш насъщни, дай ни го нам днес.“ Естествено е да се моли човек за хляб, защото ако е работник, без хляб не може да свърши работата си; ако е ученик, не може да научи уроците си. (19/стр. 180)

… Не питайте защо светът е създаден такъв, защо идат страданията, но кажете: „Господи, дай ми повече Светлина да разбирам света, да разбирам смисъла на страданията и да ги понасям спокойно.“ (19/стр. 223)

Аз говоря за Мир и Любов, за Божествения принцип, който ще спаси човечеството. Ние трябва да се молим да дадем път на Божествения принцип в себе си. (20/стр. 132)

Какво искаш да ти прости Господ? Казваш: „Господи, заличи малката лъжа, която направих.“ Не искай от Господа да заличи лъжата ти, но помоли Го да ти покаже как ти сам да я изчистиш. (22/стр. 203)

… Светът е разумно създаден. Молете се на Бога да се отворят очите ви, да разберете защо светът е създаден така, а не както вие искате. (23/стр. 259)

Праведникът като се моли на Бога, трябва да иска от Него да му покаже де има някоя страдална душа, за да помогне. Това значи молитва!

(26/лекция 1: стр. 14)

Сега ние се молим Божията Любов да обхване целия свят. Божията Мъдрост и Божията Истина да обхванат целия свят и да дойде новият живот.

(27/стр. 42)

Често казвате: „Да ни дари Господ.“ – Ние трябва да се молим не да ни дари Господ, но да ни научи как да използуваме условията, които ни е дал.

(28/стр. 8)

В Америка някъде, близо до една духовна семинария живяла една стара, 90-годишна негърка. Тя често се молела на Господа да прати някой ангел да вземе душата . Тя казвала: „Господи, стара съм вече, дотегна ми да живея на земята. Искам да си замина оттук.“ Студентите, които живели в близко съседство с нея, чували молбата . Един ден трима от тях се наговорили да устроят една шега. Потропали на вратата . – Кой хлопа? – запитала бабата. – Трима ангели. Изпратени сме от небето да вземем душата ти и да я отнесем горе. – Кажете на Господа, че бабата не е тук. (29/стр. 96)

Молете се да ви се дадат условия да посадите в почвата на своето сърце всички благородни и възвишени чувства. (30/стр. 135)

Даже и Христос, Който имаше голямо послушание към Бога, не можа да разбере всички неща изведнъж, но постепенно. Затова Той се молеше на Господа да Му даде повече Светлина да вижда нещата ясно. (30/стр. 180)

Христос казва: „Просете и ще ви се даде.“ Какво трябва да просите? Да се всели във вас Великата Божия Любов, която ще ви направи истински човеци. Без тази Любов никой не може да се развива правилно. (33/стр. 92)

… Докато не просите Любовта, докато не търсите Мъдростта и докато не хлопате за Истината, вие всякога ще бъдете роби, всякога ще страдате и ще се мъчите. (33/стр. 103)

Христос казва: „Каквото попросите в Мое име, Аз ще ви го направя.“ Какво трябва да просим? Ето важния въпрос. Някои просят пари от Христа, Други просят здраве, трети – обществено положение и т.н. Военният ще проси от Христа да укрепи мишците му, че като влезе между неприятеля, да го победи и след това да го възнаградят. Проповедникът ще проси от Христа красноречие, та като го слушат, да кажат: Умен е този човек, глава има… Всички хора просят ненужни неща, а важното, същественото за тях оставят настрана. (33/стр. 126)

… Бога. Ще се обърнеш към Него и ще кажеш: „Господи, Ти, Който си направил света, дай ми повече Светлина да го изучавам.“ (33/стр. 128)

Нека всички свещеници и проповедници се съберат един ден да се помолят на Бога да им помогне в прилагане на Христовото Учение. Щом го приложат, тогава всички хора ще се помирят. (34/стр. 123)

Като ви сполети някакво нещастие, не роптайте против него, но обърнете се към Бога с думите: „Господи, научи ме как да извадя повече масло от скръбта и нещастието ми.“ – Маслото представя поуката, която можете да придобиете. (35/стр. 72)

Молете Бога да ви помогне да развивате правилно ума, сърцето и волята си… (35/стр. 86)

… Ние ще се молим на Бога да ни прислушва, защото велика привилегия е Господ да те прислуша веднъж, да отбележи всичките твои погрешки в живота, за да знаеш как да ги изправиш!

(книга 38/лекция 1: стр. 13)

Трябва да се молите на Господа да ви помогне да разрешите задачата на живота. Трябва да обичате себе си, ближните си и своите врагове и така ще разрешите живота. (38/4:28)

Ще се молиш на Бога за всеки един недъг, който имаш, и Той ще прати онези по-висши Братя при тебе да те посъветват как да се поправиш. (38/23:23)

Молиш се на Бога, казваш: „Господи, покажи ми какво да направя днес заради Тебе!“ (38/27:24)

Като четете живота на Толстоя, виждате, че той се молеше на Бога за пробуждане на висшето съзнание у него. (40/стр. 112)

И сега ние, съвременните хора, не се молим на Господа да ни даде изобилна храна, да ни благослови, но всички се оплакваме, казваме: „Господи, този ни убива, онзи ни убива.“ Не се обърнем към Господа да кажем: „Господи, имам нужда от 10 000 лева, помогни ни“, а се оплакваме, че този ни взел обущата, онзи – друго нещо. (43/стр. 261)

Вие казвате: „Господи, искам да бъда красив, искам да бъда богат.“ Вие искате да обсебите много неща, а знаете ли, че то е нещастие за вас, защото щом станете богати, всеки ще мисли да ви направи зло и за да се опазите, ще ви са потребни хора, както богатите американци взимат по 3-4 гавази да ги пазят, защото на всяка крачка искат да ги изнудват. А нам трябват не богатства, а ония основни неща, които правят живота добър. Ние сме изоставили развитието на своето сърце… (45/стр. 21, 22)

Като отидете у вас, почнете да размишлявате и да се молите на Господа да разберете търпението.

(45/стр. 64)

Каква е вашата молитва? Искате едно кило домати, две кила ориз, две кила захар, обувки, дрехи, шапка, добра и красива жена; жената иска мъжът да бъде учен; владиката подава заявление за едно добро място. Това са все заявления до Господа… И тия неща са потребни, но са второстепенни.

(47/стр. 350)

Като ставаш сутрин от сън, вдигни очите си нагоре, благодари на Бога за всичко, което ти е дал, и помоли се да те направи подобен на Себе Си – да проявиш Любовта, мъдростта и истината в живота си. (52/стр. 101)

Моли се на Бога да превърне всичко на добро.

(52/стр. 250)

Като стане от сън, човек трябва да се моли да го ръководи Бог през деня, да бъде страж на устата му… И тъй, поставете Бога страж на устата, на сърцето и на ума си, че каквото говорите, мислите или чувствувате, да бъде на мястото си. (54/стр. 234)

Ако детето е здраво, майката му дава определеното количество храна, но ако е болно, тя ще му дава специална храна. Повечето от съвременните хора са болни. Те отиват при Господа да искат нещо. Той им дава едно, те искат друго. Искат неща, които не са в тяхна полза. Не искайте неща, които ще ви причинят зло. За пример, искаш да бъдеш красив. Можеш ли да се справиш с красотата?

(57/стр. 14)

Кажи: „Господи, помогни ми да стана разумен, както Ти си предвидил.“ (57/стр. 147)

Имайте вярата на децата. И тогава преди да се помолите на Бога, всичко ще ви се даде. Какво разбирате под думата всичко? Всичко съществено. Искайте от Бога да ви помогне да развиете в себе си известни дарби и способности, искайте да придобиете известни добродетели – Любов, мъдрост, истина. (59/стр. 153)

Молете се на Бога да възрасти у вас всички добродетели, всичко благородно и възвишено… Молете се да развиете в себе си търпение, кротост, милосърдие, въздържание, усърдие в работата си и т.н.

(59/стр. 171, 172)

10. МОЛИТВА И ВЯРА

За да призовете Бога на помощ, трябва да приложите вярата си. (книга 4/стр.11)

Някога се молите за един болен и той оздравява. Някога се молите и не оздравява. Защо? Има нещо, което препятства на молитвата. Най-малкото съмнение е в състояние да попречи на молитвата да стигне до определеното място… Природата е отзивчива към всяка молитва, която е отправена с пълна вяра към Великото. (6/стр. 98)

Казано е, че трябва да имате вярата на детето. Майка и дете отиват на църква да се молят за дъжд. Детето казва на майка си: „Мамо, вземи чадър.“ „Защо?“ „Дъжд ще вали.“ Значи детето вярва, че като се молят на Бога за дъжд, молитвата им ще бъде приета. Майката не вярва в резултата на молитвата. Тя си казва: „Или ще вали, или няма да вали.“ Така гледат на нещата всички възрастни. Болният се моли на Бога да му помогне да оздравее, а същевременно си мисли: „Или ще оздравея, или не.“ Щом се обръща към Бога, човек не трябва да философства. Той трябва да държи в себе си положителна мисъл, че молитвата му ще бъде чута и той ще оздравее. (6/стр. 107, 108)

Похлопате ли веднъж на вратата на Господа и получите отговор, повече не се безпокойте. Ще кажете: „Ами ако Господ ни забрави?“ Похлопате ли веднъж, ще чакате, докато Господ изпрати благословението Си. Ако се забави малко, причината за това е, че Той иска да изпита, да провери стремежа, усърдието ви и тогава да ви отговори. (10/стр. 285)

Обикновеният човек се моли на Бога, но сам не вярва в силата на своята молитва, а при това очаква да получи отговор, да бъде молитвата му чута.

(13/стр. 6, 7)

Някой е болен, търси лекарска помощ. Обиколи няколко лекари, но и те не могат да му помогнат. Какво трябва да прави? Нека се обърне към Бога с всичкото си упование и надежда и да каже: „Господи, на Тебе уповавам, на Тебе възлагам товара си.“ Хвърлиш ли от себе си всички човешки философии и уповаеш на Бога, Той ще ти помогне. Колкото по-голяма е вярата ти, толкова по-скоро иде помощта. (20/стр. 8)

Но какво се изисква от хората сега? Вяра. Обаче вярата им не трябва да бъде като вярата на онази българка баба, която имала пред прозореца на къщичката си една малка каменна могилка, за която, като пречила сутрин да вижда изгряването на слънцето, молила се на Бога да я премести от нейното място. Като ставала сутрин и виждала, че могилката все още седи на своето място, казвала си: „Точно така излезе, както си мислих!“ Тя се молила на Бога могилката да се премахне, но в себе си казвала: „Я ще стане така, я не.“ Толкова била нейната вяра. (26/лекция 1: стр. 23, 24)

Срещате един виден учен или философ, който създава ред теории, или някой знаменит проповедник, който по няколко пъти на ден се моли, но и единият, и другият се страхуват как ще прекарат живота си. Те казват: „Страшен е животът!“

(39/стр. 7)

Чиста, абсолютна вяра има онзи човек, на когото ръцете и краката са свързани и при това е глух, ням и сляп, и седи той, уповава се само на Бога и Нему се моли. Дойде ли човек до тази вяра, той започва сам да се развързва, и то отвътре, а не отвън. (40/стр. 126)

В Писанието е казано: „Без вяра не може да се угоди на Бога.“ Без вяра молитвата не се приема… Някой отправя много молитви към Господа, но не получава отговор. Защо? Молитвата му не е силна. Тя е лишена от вяра. (55/стр. 248)

Искате ли Бог да ви лекува, ще вложите в Него пълно доверие, абсолютна вяра. „Ама дали ще се излекувам?“ – Щом се обръщате към Бога, никакво съмнение, никакво колебание не трябва да имате. Вложете Любовта, Вярата си в Първата Причина на нещата и за нищо друго не мислете. Щом се помолиш на Бога, стани и ходи. Ако повярваш, ще оздравееш. Най-малкото колебание е в състояние да попречи на вашето оздравяване. (59/стр. 399)

11. МОЛИТВА И ИСКРЕНОСТ

Молите ли се на Бога, ще говорите ясно, разбрано, чисто, искрено, без никакъв фалш. Ще говорите това, което мислите. (книга 6/стр. 203)

Слушате някой беден да се моли: „Господи, има нещо в мене, което желае да се моли, но не зная как да се моля. Съжалявам, че употребяваш грижи и време за мене, но още не съм се научил. Правя усилия да върша Волята Ти, но не успявам, постоянно греша. Ако речеш да ме удариш, Ръката Ти ще ме смаже. Съжали се върху мене, втори път няма да повтарям същите погрешки.“ Бог като чуе тази молитва, изпраща благословението Си върху тази душа и казва: „Умно дете е това, то ще се изправи.“

(беседа 1/стр. 13)

… Нека турим за девиз на живота Си да говорим Истината поне пред Бога. Нека кажем: „Днес няма да говоря измама пред Господа.“ Направите ли някаква грешка, кажете: „Прости ме, Господи, сгреших!“ Не казвайте, че еди-кой си е причина да сгрешите… Кажете си правото: „Аз направих тази грешка.“ Като изповядвате грешките си, вие ще се поправите. (книга 6/стр. 17)

Всеки, който не се разкайва, а се моли, е лицемер. Лицемерът е най-лош човек в света. (5/стр. 190)

Например някой човек се моли, но молитвата му не е приета. Защо? Той се гневи на хората, сърди се, мисли, че те са причина за неговите неуспехи. Не, причината е в самия него. Той трябва да възстанови връзката си с Първичната Причина… Нека той се помоли на Бога по следния начин. Нека се обърне към Бога и каже: „Господи, досега живях нередовен, неправилен живот, никога не съм говорил Истината, баща си и майка си не почитах, с брата си и със сестра си постоянно се карах, приятелите си изнудвах и каквито обещания Ти давах, нищо не изпълних. Помогни ми да изправя живота си, да вървя напред.“ Не дойде ли човек до това самопризнание в себе си, между Бога и него не може да има никаква връзка, той не може да се надява на Божието благословение. (10/стр. 18)

… Вашите малки погрешки, мъчнотии и страдания образуват голяма завеса, която закрива Божественото. Ето защо като направите една малка погрешка, обърнете се към Божественото в себе си, то да я изправи. Кажи си: „Господи, сгреших. Сам не мога да изправя грешката си, научи ме как да постъпя.“ Щом се помолиш искрено, Божественото ще дойде да ти помогне. (11/стр. 212)

Молитвата ви трябва да бъде от всичкото ви сърце. Абсолютна искреност в молитвата! Така трябва да се молите! (11/стр. 225)

Невъзможно е да се молиш на Бога искрено и Той да не ти отговори. (17/стр. 167)

Изправите ли се на молитва пред Бога, вие трябва да заемете положението на дете, което е готово да се изповяда, да признае всичките си грехове без никакво оправдание пред себе си. (19/стр. 13)

Човек има физично тяло, тяло на желанията и умствено тяло. Ангелът обаче е лишен от тяло на желанията, поради което той няма възможност да греши… Котката понякога мига, иска да докаже на мишката, че няма вече тяло на желанията, да не се страхува от нея. Мишката повярва на котката и свободно влиза и излиза от дупката, докато стане жертва. Така постъпват някои хора, като се молят. Те затварят очите си, правят се, че нищо не виждат, и казват: „Господи, ние нямаме тела на желания, дай ни това, от което се нуждаем.“ Като получат отговор на молитвата си, отварят очите си и всичко забравят. (20/стр. 55)

И тъй, да се покаеш, това значи да изнесеш своите слаби черти, своите недостатъци не пред хората, но пред Бога. Ще кажеш: „Господи, имам няколко полици, които трябва да изплатя.“ Полиците представят слабости и недостатъци, с които човек трябва да се справи. (33/стр. 26)

Защо молитвата на хората не дава всякога резултат? – Защото не е силна, не е искрена.

(37/стр. 84)

Към Бога ще се отнасяте с всичката си искреност. Само така ще разберете какво означават думите „Бог е близо и далеч“. Ако молитвата ти е чистосърдечна и вибрациите силни, тя… ще отиде на мястото си. Това значи „близо до Бога“. Ако молитвата ти не е чистосърдечна, ще бъдеш далеч от Бога. (54/стр. 60)

Как се молят някои? Скръстят ръцете си, вдигнат очите си нагоре, вземат благочестива поза и шепнат общи молитви. И това не е лошо, но ако излиза от дълбочината на душата. Обаче, ако е актьорство, мислите ли, че Бог ще се излъже? Искрен трябва да бъде човек. (56/стр. 170)

… Това са положения, с които човек прикрива Истината. Който се моли така, не може да успява. Тази молитва не се приема. Вместо да повдигне човека, тя ще му причинява пакости. Разумните същества се отдалечават от онези, на които молитвата е изкуствена, понеже тя произвежда дисхармония в духовния свят. (58/стр. 192)

Днес всички коленичат и се молят. Лесно се казва: „Господи, грешни сме.“ Това не е молитва, но лицемерие. Бог не се лъже. Никакво лицемерие! Когато вдигам ръцете си към Бога, кесията ми трябва да бъде отворена, главата ми да бъде пълна със светли и възвишени мисли, сърцето ми да бъде пълно с благородни и чисти чувства и желания и волята ми да бъде диамантена, всеки момент да съм готов да служа на великия принцип – Любовта. Само така можем да коленичим и да се молим. Вън от това всичко друго е лицемерие. (34/стр. 158, 159)

12. МОЛИТВА И СМИРЕНИЕ

Искаш да се молиш на Бога, но не знаеш как. Защо не знаеш? Защото заставаш пред Бога като цар или като велик учен. Не, ще съблечеш царската си мантия, ще се освободиш от съзнанието на твоето величие и ще облечеш дрехата на смирението. Ще застанеш пред Бога като обикновен човек и така ще се молиш. (книга 17/стр. 223)

Вие се молите на Бога и казвате: „Дали ни слуша Господ?“ В това отношение вие положително трябва да знаете слуша ли ви Господ или не ви слуша. За да ви слуша Господ, вие трябва да заемете положението на едно разумно дете, което е готово да се учи. Какво правят съвременните религиозни хора? Те се изправят пред Господа, изпъчат се и започват да се молят, като че кой знае какво са направили. (3/стр. 270)

Много грешници се молят на Бога, считат се грешни, а същевременно Го морализират, предявяват свои искания. Смирение се иска от човека. Като се моли на Бога, той трябва да признае, че се е объркал, и да иска повече светлина, да се изправи.

(6/стр. 65)

Постъпвайте и вие като Христа. Щом се намерите пред мъчнотии и страдания, молете се да ви отмине тази чаша. Ако не може, предайте се на Бога и кажете: „Господи, да бъде Твоята Воля!“

(23/стр. 70)

Някой минава за голям грешник и дохожда при вас с желание да се помолите на Господа да се простят греховете му. Не бързайте да го съжалявате. Кажете му първо той да се помоли на Господа за себе си. Ако се приеме молитвата му, и вие ще се молите за него. Невъзможно е да се молите за грешника, преди той да се е помолил за себе си. Така постъпва дяволът. Той иска другите да се молят за неговите грехове и престъпления. Смирение се иска от човека! Той трябва да бъде готов да се покае и да признае погрешките си. (23/стр. 252, 253)

„Цяла нощ се молих и нищо не получих.“ Защо е трябвало цяла нощ да се молиш? Едно се иска от човека: чистосърдечие и смирение. Казано е в Писанието: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат.“ (24/стр. 109)

Може ли да се моли на Бога онзи, който се облякъл в царска мантия, с корона на глава, със златни пръстени на ръцете си? И да иска, той не може да се моли усърдно. Мисълта му ще бъде заета само с украшенията и с неговото високо положение. За да се моли усърдно и молитвата му да бъде приета от Бога, той трябва да се откаже от своето високо положение… Смирение се иска от човека…

(30/стр. 156, 157)

Искаш ли да те чуе Господ, трябва да имаш мир, смирение в себе си и каквото пожелаеш – знание, сила, мъдрост, кротост, добродетел – всичко ще придобиеш. (35/стр. 45)

Някои хора се молят на Бога, но щом не получат отговор на молитвата си, те се опълчват срещу Него и се отказват да учат, да работят, да се молят. Те казват, че не вярват в Господа, не вярват в живота – в нищо не вярват. Тези хора не мислят, че като отричат всичко и не искат да работят, пакостят само на себе си. (36/стр. 263, 264)

… Всеки момент ще бъдем готови да пренесем всички страдания, всички нещастия с радост. Каквото ни дойде, да кажем: „Господи, да бъде Твоята Воля.“ (38/лекция 7: стр. 31)

Утре всеки един от вас ще се намери на гърба си като този млад човек. Иска да яде – не може да яде, иска да пие – не може да пие, гърлото го боли. Как ще яде? Пита ме: „Какво да правя?“ „Ще се молиш.“ „Ще живея или ще си замина?“ „Ще си заминеш.“ „Е – казва – да бъде Волята Божия.“ (43/стр. 27)

Фарисеят се обръща към Бога, не да му помогне да изглади някои грапавини от неговия характер – ни най-малко – той само благодари, че не бил като другите хора: хулител, обирник, убиец, прелюбодеец.

(45/стр. 154)

Христос… се обръща към фарисея и му казва: „Ти и себе си лъжеш, и хората, и Бога; много от твоите праотци са вършили престъпления и затова ти нямаш право да казваш: „Аз не съм като тия.“ И понеже няма смирение в твоята душа, твоята молитва не може да бъде приета…“ (45/стр. 157, 158)

Ако в молитвата има тщеславие, тя остава глас в пустиня. (50/стр. 318)

Когато Молитвата ти се приема, радвай се, че е приета, без да се хвалиш и разправяш на хората за това. (50/стр. 318)

Пожелайте нещата да стават не според вашето разбиране, но според Божието. Нека всичко става така, както Бог изисква… Ти се молиш на Бога, искаш нещо от Него, но вътре в себе си очакваш всичко да стане така, както ти желаеш. (51/стр. 92)

Де е вашата Любов? Христос доказа, че пребъдва в Любовта. Като Го поставиха на кръста, Той се моли на Господа и смирено понесе всичко. Това значи пребъдване в Любовта. (56/стр. 126)

Казваш: „Аз не съм като митаря, не съм грешник.“ – Значи ти си като фарисея. И фарисеят казваше: „Господи, благодаря Ти, че не съм като митаря. По три пъти на ден се моля, редовно плащам десятъка си, на никого зло не мисля.“ Обаче фарисеят и до днес си остава фарисей. Митарят стои изправен, с наведена глава, не смее да вдигне поглед нагоре. Той изрежда само греховете си. Но у митаря има възможност да се развива. (57/стр. 202)

13. МОЛИТВА И НЕОБХОДИМОСТ ОТ ДУХОВНО РАЗБИРАНЕ

Молитвата трябва да бъде нещо разбрано. Нещо разбрано трябва да бъде! Съвременният християнски свят не разбира какво нещо е молитвата.

(книга 46/стр. 84)

Мнозина поддържат, че ние трябва да вярваме в Бога и да Му се молим. Добре, да допуснем, че всички ние се молим на Бога, а не работим – какво щеше да бъде положението на земята? Ако разберем в буквален смисъл, че трябва постоянно да сме в молитва, и речем всички, мъже и жени, дето и да сме, било по улиците или по домовете си, да отправим погледа си нагоре към Бога и съзерцаваме, какъв смисъл щеше да има нашият живот? Да допуснем и другото положение, че по цели 12 часа на ден не се спираме, а само се движим от едно място на друго – знаете ли какъв хаос, каква бъркотия щеше да има в света? Някой казва: „С молитва само не става.“ Казвам: Но и с движение само не става. Философията седи в това да разбирате какво значи движение и какво значи молитва. Когато разумният човек разбере великия закон на молитвата, той ще стане истински човек, той ще стане един от великите адепти. И когато човек разбере какво нещо е разумното движение, той пак ще стане един велик адепт. Да се мести човек от едно място на друго, това не е движение. Молитвата пък не подразбира, че ти трябва да се спреш на едно място и по цели часове да се молиш. Ти можеш да се движиш и пак да се молиш, както можеш да работиш, а едновременно и да се молиш. Работата не изключва молитвата. Ти можеш да копаеш и едновременно да се молиш. (книга 2/лекция 21: стр. 8, 9)

Някой казва: „Аз трябва да отида на църква.“ По-добра църква от отвореното небе няма. Най-хубавото кандило в света, това е слънцето. Има ли по-хубаво нещо от това да излезеш вечерно време и погледнеш на всички запалени Божии кандила? Ти се молиш и чувствуваш навсякъде Божието Присъствие. (2/лекция 21: стр. 9)

Да ни турят кръстове, икони, да ни направят църкви… Това не е почит към Христа, това са външни забавления. За онези истински души, които търсят пътя си, които искат да осмислят живота си, които искат да знаят как да работят при сегашните условия на живота, те не се задоволяват от тия външни обреди, те трябва да възнасят своята молитва направо към Бога. (2/лекция 1: стр. 16)

Ние досега сме мислили, че само хората се молят на Бога. Не, аз съм виждал как се молят зайците на Бога. Те казват: „Господи, благодаря Ти, че ми даде този живот! Наистина ушите ми са дълги, но сърцето ми е толкова страхливо, всякога бягам, краката ми се продължиха, но благодаря Ти, че мога да нося тегобите си, и каквото ми дадеш, все ще го нося. Господи, благодаря Ти, че мога да паса тази тревица!“ И след това пак си помаха ушите и се скрие някъде из гората. Аз казвам: Молитвата на този заек е приета повече, отколкото на някой патриарх и тем подобни владици, защото той се моли от дълбочината на сърцето си. Той казва: „Гонят ме, Господи, всички ме гонят, но благодаря Ти и за това.“ (2/лекция 1: стр. 16, 17)

Някой казва: „Защо не се оправи светът?“ „Че как ще се оправи светът? Ние и досега още се молим на разпънатия Христос, а не на живия.“

(2/лекция 8: стр. 16)

И между хората има такива, които се молят на Бога за пари, за власт, за сила. Защо е нужен Господ на тия хора? (2/9:14)

Ние някой път си правим илюзии, че знаем всичко, и казваме: „Аз се молих на Бога, но Той не отговори на молитвата ми. Втори път няма да се моля.“ Вие мислите, че Бог е невежа, не знае какво искате и не може да ви отговори. Той като е създал света, предвидил е всичко за тебе, но ако се молиш тъй, както трябва, ще ти даде повече знания да видиш какво е отредил за тебе и да можеш да използуваш всичко разумно. В това отношение молитвата ще ти даде тези знания. (2/33:9)

Няколко души се молят заедно на Господа, но един от тях сгреши нещо в молитвата, а друг го бутне, че направил една малка погрешка. Това вече не е молитва, това не е свобода, това е актьорство. Да се мушкате, да се сбутвате, когато сте изправени пред Господа, това не е молитва… Когато се моли човек, той трябва да забрави околната среда, да се уедини, да влезе в своята тайна стаичка – в своята душа – и нищо отвън да не го смущава. (книга 5/стр. 86)

Молитвата не подразбира само четене на молитви, пение и свирене… Както религиозните хора от черковата не се молят правилно, така и ония, които искат да минат за духовни, не се молят както трябва. Освободете се от старото! Молете се тайно в душата си, без да одумвате другите. Имайте почит и уважение към другите, както към себе си. (5/стр. 93)

… Ако ти си гладувал няколко дена и се помолиш на Бога за парче хляб, Той ще ти даде; ако Му поискаш 7-8 самуна, няма да ти даде. Това са факти, верни неща, които вие сами можете да опитате, да проверите. Човек трябва да се откаже от лакомията, да не иска повече, отколкото му трябва.

(5/стр. 138, 139)

Молиш се на Бога, а вън една сестра вика за помощ, кракът се счупил. Ти си хирург, можеш да помогнеш. Но ти продължаваш молитвата си и казваш: „Господи, искам да изпълня Твоята Воля.“ – Отговаря ти се: „Направи крака на онази сестра, която иска помощ.“ – „Искам да Ти кажа нещо, Господи.“ – „Първо иди да направиш крака на твоята сестра, а после и двамата заедно ще влезете при Мене да видя, че наистина си разбрал и изпълнил Моята Воля.“ (7/стр. 51, 52)

В Америка има религиозни общества, дето хората се учат да се молят за реализиране на техните желания. И това не е лошо, но целта на молитвата е друга. Като се моли, човек трябва да се освобождава от отрицателното в себе си. (8/стр. 152)

Когато се молите или когато наблюдавате изгрева, вие не трябва да бъдете педанти, всички да постъпвате по един начин. Молитвата изисква вътрешна свобода. Тя трябва да става по дух, по разположение. Дето има свобода, там има разнообразие.

(9/стр. 64)

… Да се освободите от всички нечисти мисли и да кажете: „Ето, кесарю, твоето.“ – После да вземете висшите, Божествени мисли, да ги турите в Божествената житница на душата и да кажете: „Ето, Господи, Твоето.“ – След това ще влезете в скришната си стаичка и ще отправите молитва към Господа, без да смесвате кесаревото с Божието. Да ги смесваш двете, това не е молитва. (11/стр. 187)

Можете да плачете, да се молите, но ще знаете, че страданията не могат да се избегнат… Пътят на страданията е път, който води към Бога. (13/стр. 19)

Някои като се изправят за молитва, си поставят двете ръце на височината на гърдите, допрени с дланите и насочени напред и нагоре. Но ти не можеш да се молиш така, ако нямаш това разположение. С това положение на ръцете ти искаш да покажеш, че си готов да направиш всичко! (14/стр. 59)

Ако искаш от Бога милиони, няма да ти даде; поискаш ли нещо малко, веднага ще ти го даде. Ако искаш парче хляб или чаша вода, веднага ще ти даде. (17/стр. 149)

Казваш: „Аз се моля на Бога, вярвам в Него, но Той нищо не ми дава, а на този грешник дава изобилно.“ Ти му завиждаш, а Бог намира в него нещо добро, за което заслужава внимание. За тебе Бог е определил нещо по-добро, отколкото за него, но търпение ти е нужно, ще почакаш малко. (17/стр. 198)

Религиозните… не знаят какво може да направи Господ. Те се молят, получават някакъв отговор на молитвата си и мислят, че Бог им отговорил. Не, за да ви отговори Бог, трябва да бъдете най-умните, най-добрите хора. За мене поне е така. Аз зная, че за да ми отговори Бог на молитвата, трябва да бъда най-умния, най-добрия човек. Не съм ли такъв, много време ще трябва да се моля, за да получа отговор. (17/стр. 247)

Например някой се моли на Бога, но като не съзнава цената на молитвата, казва: „Какво съм придобил с молитвата?“ Много си придобил. Ако и толкова не си се молил, нищо нямаше да излезе от тебе. (17/стр. 299)

Мнозина… се молят на Бога да им даде знание, мъдрост, за да дадат и те нещо на хората. Те искат да се покажат добри, но така не се прави добро. Да направиш добро на ближния си, това значи да му дадеш нещо от себе си… Давай от плодовете на своя труд, на своите добри мисли, чувства и постъпки.

(18/стр. 231)

Друг някой се хвали със своята религиозност, но слушате, че той се моли изключително за материални работи: да му се помогне да си направи къща, да се назначи на добра служба, да нареди добре сина и дъщеря си и т.н. Това е користолюбие. (19/стр. 42)

Ако от Небето не гласуват за вас, никой не може да ви постави на местата, които вие желаете… Някой се оплаква, че се моли на Бога, но никакъв отговор не получава на молитвата си. Отде знае, че молитвата му не е приета? Молитвата му може да е приета, но чакат време за ново гласоподаване, за нови избори. Вие знаете, че в съвременните държави правят избори през известен срок… Тъй щото когато дойде време за ново гласуване, вие ще получите благоприятен или неблагоприятен отговор на молитвата си. От броя на гласовете, дадени във ваша полза, зависи благоприятният отговор на молитвата ви. (19/стр. 305)

Аз ще разгледам молитвата като велик природен процес, а не както вие я разбирате. Както вие се молите, това не е молитва. Ако мълчанието на устата или мърдането на устните е молитва, тогава и есенните окапали листа се молят. Всеки е виждал как есенните листа като падат на земята, се мърдат – движение има около тях. Обаче всяко движение не е работа. Съзнателното движение е работа. Молитвата е съзнателен процес на човешката душа. (20/стр. 125)

… Ако в молитвата не се извършва някакъв вътрешен процес, това не е молитва. (20/стр. 126)

Всички живи същества са свързани с молитва. Някой казва, че не се моли. Защо не се моли? Защото бил господар. И той се моли. На кого? На слугите си. Ученият се моли на лекаря. (20/стр. 126)

Не е важно дали принадлежим към дадена религия или не. Молитвата е предшествувала всякаква религия. Религиите са дали различни форми на молитвата и с това са я изопачили. Молитвата не става по заповед. Да мислиш, че можеш да се молиш по заповед, това значи да се самоизлъгваш. Молитвата е свободно действие на човешкия дух и на човешката душа. (20/стр. 128, 129)

Определено говоря, че ние трябва да се молим. – Значи трябва да бъдем религиозни. – Не е нужно да бъдем религиозни… Казано е, че ще се молиш и ще служиш на Бога в Дух и Истина. По Дух подразбира със сила, а Истина подразбира всички разумни закони, между които има тясна връзка. Казвам: Да си духовен, не значи да си религиозен. Под духовен разбирам силен човек. (20/стр. 135)

Моли се за живите хора, носители на бъдещата култура, а не за умрелите… Който върши добро, е жив; който върши престъпления, е умрял.

(20/стр. 133)

Постът и молитвата не правят човека светия. Ако се говори за чистота и святост, това е друг въпрос. Така можеш да станеш светия. (23/стр. 250)

Имаш право да се молиш на Господа, когато всичките врати са затворени, когато нямаш пет пари в джоба си. И тогава като се молиш, кажи: „Господи, да бъде за Твоята Слава!“ Обаче като имаш пари и се молиш на Господа за още, нищо няма да получиш. Бог се изявява на човека само тогава, когато няма кой да му помогне. (24/стр. 185)

Днес много хора се молят, целуват иконата на Христа, а когато Той хлопа на вратата им, те не отварят. Не, прекъснете молитвата си, отворете на Христа и Го последвайте! Да последвате Христа, това е истинската молитва. (25/стр. 11, 12)

… Молитва без Любов не е истинска молитва.

(28/стр. 86)

Религиозният казва, че се моли на Бога и вярва в Него. Молитвата и вярата му в Бога не го правят религиозен. Важно е какво е отношението му към Бога. Ако няма правилно отношение и връзка с Бога, човек не може да се нарече религиозен.

(30/стр. 212)

Наблюдавам, вие се събирате всяка вечер на молитва. Събирате се по един неправилен начин. Така не се прави молитва. Ако мисълта и чувствата на човека не са чисти, той не може да се моли. (28/стр. 119)

Еднообразието в молитвата не е полезно. Да четеш постоянно едни и същи молитви, това е престъпление. Хубавите неща не се повтарят. (28/стр. 119)

Има случаи, когато Бог се оттегля от света. Тогава настава мрак и тъмнина навсякъде… Молиш се, но молитвата ти не се приема. Ти се чувствуваш сам, изоставен, като че няма Бог в света. (28/стр. 172, 173)

Бог не е същество, на което можем да се наложим. Той не изпълнява чужди заповеди. Какво ти искаш да направиш, това е твоя работа. Какво Бог мисли да направи, това е Негова работа. Казваш: „Аз се молих, но нито глас, нито услишание на молитвата ми.“ Ти мислиш, че е така. Какво Бог мисли, никой не знае. Той постъпва според Своите желания. (29/стр. 147, 148)

„Да се помолим да ни се открие Бог. Да се помолим да ни помогне.“ Така са постъпвали християните отпреди две хиляди години, така постъпват и днес, но животът им не се е подобрил. В една от богатите църкви в Лондон се повдигнал въпрос между членовете да се помолят, за да съберат една голяма сума за някаква благотворителна цел. Проповедникът Муди присъствувал на това събрание и като изслушал всички, казал: „Братя, да не изкушаваме Господа, да не изкушаваме Разумния свят. Аз съм първия, който мога да дам хиляда лири. Колко още има като мене, които могат да дадат по хиляда лири?“ В половин час исканата сума била събрана.

(29/стр. 172)

Някой се моли дълго време на Господа и като не получи отговор, казва: „Не ме слуша Господ.“ Не си се молил както трябва. Дългите молитви не разрешават въпросите. (31/стр. 177)

Днес повечето хора живеят в относителната реалност… Те гледат на Господа като на човек и лесно се разколебават във вярата си. Ако Бог не отговори на молитвата им, те започват да Му се сърдят. Не се сърдете на Господа. Той не е като вас. Бог нищо не ни дължи, дал ни е всичко даром. От нас се иска работа. Да благодарим за всичко, което ни е дадено, и да го обработим. (31/стр. 213)

Да се молиш, това не подразбира нито много, нито малко време. (32/стр. 111)

Не се ли молиш правилно, нищо не може да се постигне. (32/стр. 199)

Представи си, че си гладувал цели три дена и никой не се сеща за тебе, отникъде помощ не иде. Най-после какво правиш ти? Заключваш се в стаята, за да не те смущава никой и започваш да се молиш на Бога да ти помогне. Невидимият свят чува молитвата ти и в резултат на нея казва на хляба: „Иди на гости у еди-кой си човек, той те вика!“ Тръгва хлябът на път, крачи ли крачи. Като дойде до вратата, той похлопва, иска да му отвориш да влезе в стаята. Обаче ти не прекъсваш молитвата си, продължаваш да се молиш и питаш: „Кой е там?“ Няма защо да питаш кой е там, но стани, отвори на хляба и го покани вътре. Хлябът ще потропа три пъти на вратата ти и ако не му отвориш, той ще се върне назад. Ти още продължаваш да се молиш и казваш: „Чудно нещо, защо не дойде никакъв отговор на молитвата ми!“ Защото не ставаш да отвориш на хляба, който чака вън. Ти казваш: „Много дълго се молих, но отговор не получих.“ Каже ли този човек така, аз разбирам вече колко умен е той. Няма защо да се моли човек толкова много време. Като се помоли искрено, да прекрати молитвата си и да чака вече отговор. Трябва да настане в него тишина, за да чуе хлопането на хляба отвън. (32/стр. 164)

Някой казва: „Аз много мислих по тази работа, но нищо не излезе.“ Който много мисли, прилича на онзи, който много се моли. Няма защо да се молиш много, нито да мислиш много. Чуеш ли, че някой хлопа на вратата ти, стани, отвори вратата и покани този, който иде. Той е изпратен от невидимия свят да ти донесе някакъв отговор, от който да оправиш работата си. (32/стр. 165)

Друг някой казва: „Аз мога да се моля и вкъщи, а мога да се моля и в църква.“ Казвам: Ако се молиш само по форма, нито вкъщи е приета молитвата ти, нито в църквата. (32/стр. 172)

Казвате: „Като се молим, все ще се наредят някак работите ни.“ Казвам: Ако вие не знаете правилно да се молите, работите ви няма да се наредят. Молитвата не седи в механическо произнасяне на думи. (32/стр. 177)

Капитанът на парахода за да изведе пътниците на пристанището, не трябва само да се моли, но да познава законите на движението. (34/стр. 51)

Вървя по улицата… Срещам хора, всеки настроен зле, заканва се нещо. Една жена се разговаря в себе си: „Няма да се моля вече на Бога! Оглупях с тези молитви.“ Ще се разправям с хората както ми попадне. Отговарям мислено: „Ти сега именно си оглупяла. По-рано не беше глупава.“ (34/стр. 104)

Обезсърчиш се, усъмниш се в Бога и казваш: „Няма да се моля повече!“ „Ще се молиш, време е за молитва. Коя е причината да не се молиш?“ „Толкова време се моля и нищо не съм постигнал.“ Ще ви дам нов начин да се молите. Като се молите така, ще имате резултат. Обезсърчаваш се, защото не си сял навреме и не искаш да се молиш. Ела при мене и заедно ще посеем нивата. След известно време семето ще поникне. Като сееш навреме, няма да се обезсърчаваш. Тогава и молитвата ще бъде навреме. (34/стр. 105)

Едни казват: „ние сме католици“, други – „ние сме евангелисти“, трети – „ние сме православни“, четвърти – „мохамедани“. Когато дойде Бог, Великият Учител на света, Той ще каже: „Спрете тук! Донесете скинията при Мене. Елате при Мене всички: католици, евангелисти, православни, израилтяни и др. Ето, Моят Дом ще бъде Дом на всички религии. То е мястото, дето всички ще се молят. Моят Дом е Великият Храм. Там ще има един Господ на Любовта, един Господ на Мъдростта, един Господ на Истината, Който еднакво обича всички хора, еднакво ги просвещава, еднакво им дава свобода. Елате сега да се помолим.“ (34/стр. 147)

Една баба, голяма скъперница, постоянно молела Бога да подобри положението , като обещавала, че ще помага на бедни и на страдащи. Един ден тя намерила пред къщата си гърне, пълно с трици. „Кой е донесъл това гърне с трици?“ – си казала тя. – „Аз се моля за пари, а получавам трици.“ Скрила тя гърнето в килера и не се интересувала повече от него. Един ден покрай къщата минавал човек, който викал: „Трици, трици купувам!“ – Тя се зарадвала, че ще продаде триците и ще спечели поне два-три гроша от тях. Продала ги, турила парите в джоба си и въздъхнала пак недоволна, че Бог не отговаря на молбата . Обаче търговецът спечелил – на дъното на гърнето имало жълтици. Съвременните хора като недоволната баба мислят, че Бог им изпраща само трици, и ги продават, без да подозират, че на дъното на гърнето се намира ценното. (35/стр. 186, 187)

Християнството не се заключава само в молитви, в палене на свещи и кандила. Ако светът можеше да се спаси с палене на свещи, кандила и с молитви, досега щеше да бъде спасен. Трябва да се палят свещи, но не от восък. Трябва да се палят кандила, но не със зехтин. Под свещ подразбирам човешкия ум, а под кандило – човешкото сърце.

(35/стр. 350)

Коя е причината, че Бог някога само слуша човека и отговаря на молитвата му? Представете си, че един човек се дави в една дълбока река. Ти минаваш покрай реката, виждаш давещия се и веднага се обръщаш с молитва към Господа: „Господи, помогни ми да спася давещия!“ Той веднага ще ти изпрати сили, условия да го спасиш. Ти влизаш в реката, хващаш давещия и го изваждаш от водата. След това казваш: „Едва се помолих на Господа и Той ме послуша.“ Да, Господ те послуша, но не заради тебе, а за онзи, който се давеше. Като не знаеш причината, защо си получил отговор на молитвата, невидимият свят казва, че ти си придаваш голяма тежест. Бог обича този, който се дави, и ти казва: „Ако спасиш давещия, и на тебе ще помагам…“ Който е готов да изпълнява Волята Божия, него Бог слуша и на него отговаря. (36/стр. 171)

Изучавайте живота, наблюдавайте пътищата, през които хората минават, за да си обясните защо едни хора се молят, но молитвата им не се приема, защо други хора се молят и молитвата им се приема, и най-после защо трета категория хора не се молят, а въпреки това работите им се уреждат.

(36/стр. 172)

Целият съвременен свят днес се намира под хиляди заблуждения и християнският свят също се намира под такива заблуждения. Някой казва, за пример: „Ами Господ не може ли да оправи тази работа?“ „Може, как не!“ „Е, тогава аз няма повече да ора, да сея, да копая.“ – И започва молитвата си: „Господи, прати ми някой човек, който да оре, да сее, да копае заради мене.“ … Не, у нас такива моления не стават, такива молитви не се приемат! Зле се молим ние, съвременните хора. (38/лекция 10: стр. 20)

Около всеки човек Провидението изпраща не ония, които го обичат, но ония, които не го обичат, които му мислят злото. Те се трупат около него и го докарват до ужас. Той настръхва от страх и се обръща към Бога с молба да го освободи от тия неприятели. Не, докато не им прости, той няма да се освободи от тях. (39/стр. 49)

Някой казва: „Всичко може да се постигне чрез молитвата.“ Нима животът се заключава само в молитвата? Друг пък казва: „Всичко се постига чрез мисълта.“ – Нима животът се заключава само в мисълта? Трети казва: „Всичко се постига чрез науката…“ Не, има една вътрешна целокупност между всички прояви на живота. Три думи само са в състояние да изразят тази целокупност. Тези думи са: Любов, Мъдрост и Истина. (40/стр. 110, 111)

Днес всички проповедници се молят Бог да благослови оръжието на народа им. Имат право да се молят за оръжието си, но като националисти, като патриоти, но не и като християни. Христос не е поддържал войната. Следователно никой няма право в Негово име да се моли за благословение на оръжието и за успех във войната. (42/стр. 79)

Искаш да станеш религиозен. Защо? За да се спасиш. И това е неестествен живот. Ще се молиш, ще целуваш икони. Това е външна религиозност, която не спасява човека. (44/стр. 13)

Разумните същества… Ние се молим, викаме ги, но никакъв глас, никакъв отговор. Ти викаш, молиш се, звъниш, но Разумното същество отсъствува, никой не ти отговаря. Какво се иска от човека? Да изучава и долавя онези моменти, когато Разумните същества взимат участие в неговия живот.

(44/стр. 182, 183)

… Често и Природата постъпва така – мълчи. Ти се молиш, плачеш, искаш нещо от нея, но тя мълчи, не отговаря на твоята молитва. Ако тя отговаряше на всяка човешка молитва, знаете ли какво щеше да стане? Искаш да станеш търговец, да забогатееш, но Природата ти казва: „Откажи се от това желание, търговията не е за тебе. Богатството е само за умните хора. Ти не си толкова умен да носиш този товар на гърба си.“ (44/стр. 230, 231)

За да обичаме Бога, трябва да сме готови да се жертвуваме, както Бог се жертвува за нас. За да Го познаете, вие казвате: „Господи, дай това, което ни трябва.“ Дай, дай, дай! – ето какъв зов се носи от единия до другия край на света. (45/стр. 21)

Не знаете, че дяволът е взел всичката ви собственост, продал ви е дори кожата, а питате: „Какво ще стане с България?“ България, това сте вие. Трябва да се молите да ви помогне Господ, да изпъдите този неканен гост из вас, да запазите своята собственост – своя ум и своето сърце. (45/стр. 27)

Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, доброто, да съзнаете и кажете: „Господи, Ти разполагаш с всичко, каквото имам!“ А сега всеки един прави следното. Всички проповядват Евангелието и все света оправят, но щом опре Господ до техните препълнени кесии, извикват: „А, там не може! Половината, виж, можем да дадем, но всичкото не.“ Като дойде до силата, казват: „Ти не можеш да разполагаш с всичката ми сила.“ Ала когато се намираме в нужда, искаме и Го молим да ни ръководи и помогне. Този начин на човешко разбиране на живота преобладава във всички философии от хиляди години насам. (45/стр. 7, 8)

Религиозният мисли, че като се помоли на Бога, всичко ще придобие. Той трябва да се моли, защото молитвата е разговор на душата с Бога… Някой се моли с часове и мисли, че молитвата му трябва да се приеме. Моли се, разговаряй с Бога, без да очакваш да ти се даде нещо. (50/стр. 29)

Понякога чувам как се молите. Четете дълги молитви, Господ да ви чуе. Дългите молитви не омилостивяват Господа. И Господ не говори дълго.

(50/стр. 222)

Да учиш, това е необходимост. Молитвата ти може да се приеме, но ако не учиш, невежа ще останеш… Молитвата не прави човека учен.

(52/стр. 184, 185)

Ще се молиш, ще търсиш Господа в душата си и ще се разговаряш с Него. Ако мислиш, че Бог е вън от тебе, ти си на крив път. Докато си свързан с Бога, всичко можеш да направиш. Ако си болен, веднага ще оздравееш; ако си обезсърчен, ще се насърчиш. (52/стр. 257)

Някой казва, че не обича да се моли. Защо? Дотегнала му молитвата. Ако се гледа на молитвата като на механичен процес, наистина ще дотегне. Един евангелист завел детето си, деветгодишно момче, на молитвено събрание. Проповедникът обичал дългите молитви и проповеди, започвал с Битие и свършвал с Откровението. Детето стояло на колене половин час, заболели го краката и най-после запитало баща си: „Татко, скоро ли ще свърши молитвата?“ „Няма да свърши скоро, ние сме едва в пустинята. Много време ще мине, докато излезем оттам и стигнем до Откровението.“ „Втори път не ме води на това място, дето проповедникът ходи. Води ме на събрания, дето молитвата е къса.“ Хората със своите разбирания сами правят живота си несносен. (52/стр. 303)

… Лошият дух … Сега хората постят и се молят, но духът не ги напуща. Защо не излиза духът? Защото хората имат криви разбирания за живота.

(56/стр. 73)

Ще гледаш да уредиш първо своите работи, а после работата на другите. Казваш: „Аз не се моля за себе си, за другите хора се моля.“ Това значи да мислиш, че Бог ги е забравил и ти трябва да Му напомняш да им помага. (57/стр. 10)

Христос… Той се е молил вечер по цели часове, но въпреки това всеки ден е минавал през големи противоречия. (57/стр. 182)

Той се моли на Бога да го избави… но никой не го чува. Защо? Защото той иска само да се освободи от мъчнотията си, без да плати нещо. Плащането подразбира изправяне. Ще се изправиш, няма да грешиш както по-рано и с това ще платиш.

(58/стр. 189)

Представете си, че някой човек влезе в къщата си, затвори кепенците на всичките си прозорци и след това усилено се моли на Господа да изпрати слънчева светлина в къщата му. Цял ден да се молите за това, молитвата ви няма да бъде чута. Слънчевата светлина няма да влезе в къщата ви. (59/стр. 14)

Не е достатъчно само, като станете сутрин, да се измиете, да се помолите и да отидете на работа. Всяка сутрин трябва да употребявате около 20-30 минути да размишлявате, да правите упражнения върху самообладанието … за да укрепне вашата нервна система. Не е достатъчно само да се молите и да чакате всичко да ви дойде наготово. (59/стр. 268)

Някой човек застане прав на молитва и с часове се оплаква, вайка се пред Господа, че е нещастен, бос и гол, невежа, не може да си помогне. Като го изслуша, Бог казва: „Дайте на този човек всичко, каквото иска, да се освободим от него.“ Колкото повече богатства дава Бог на човека, толкова той е по-нещастен. Богатството не прави човека щастлив. Умът, разумността носи щастие на човека.

(5-9/стр. 372)

14. МОЛИТВА И НАЧИН НА ЖИВОТ

Кажеш ли веднъж „Господи Боже“, бъди смел човек! Решително застани и кажи: „Отсега нататък аз ще служа смело, безкористно на тази Свещена идея, която търсих и намерих, че ако ще светът да се обърне наопаки.“ (книга 2/лекция 3: стр. 37, 38)

… Българинът. Той е практичен човек. Като се объркат работите му, той казва: „Господи Боже, веднъж да се оправят работите ми, аз ще посветя всичко на Тебе, ще Ти служа завинаги!“ Щом обаче се оправят работите му, той казва: „Е, то не беше нещо особено. Аз произнесох тези думи, обърнах се към Бога в един момент на слабост“ – и се отказва. Но не се мине много, Господ втори път го стисне за гушата, но вече така, че не може да произнесе тази дума, въздъхне и падне – умира. Тъй свършват всички онези, които са рекли „Господи Боже“, и след това са се отрекли. (2/лекция 3: стр. 37)

Казвате: „Този човек е много религиозен, по три пъти на ден се моли.“ Да, по три пъти на ден се моли, но лицето му е черно, никаква светлина не излиза от него. И като го погледнеш, като че змия се свила в кесията му. Замолва го някой: „Господине, имам да плащам една полица. Можеш ли да ми дадеш няколко лева на заем?“

Нямам сега свободно време, намери някой, който разполага с повече свободно време, той да ти услужи. (2/31:12)

Когато някои хора искат да се молят, не трябва да отиват в някоя църква, но да отидат при една бедна вдовица. Това е най-добрата църква. Това е най-добрата молитва. Ако искате да се молите, ще ви пратим при бедните сирачета, останали без баща и майка. Това е най-добрата църква… Сегашната религия… не може да ни повдигне, защото е казано: „Този народ се приближава към Мене с устата си, но сърцата им са далеч от Мене.“ (2/34:21)

Ще кажете, че обичате Бога, молите се, правите добро. Любовта на мнозина, молитвите им и правенето ща добро са подобни на киченето на младата мома, която отива на хорото и гледа да се хареса на някой момък. На хорото момата е гиздава и напета, но като се върне у дома си, като махне китката и украшенията, става съвсем друга. За да остане пак гиздава и напета, тя трябва да облече домашните си дрехи и да започне да работи с Любов и разположение. Ето защо ние считаме любещ, вярващ и добър онзи човек, който всякога проявява тези качества, а не само когато се моли. Какъвто е човек пред Бога, такъв трябва да бъде и пред хората… Следователно и като се моли, и като престане да се моли, човек трябва да бъде един и същ. (книга 4/стр. 66, 68)

Някой казва: „Чудя се на съвременните хора как се одумват. Гледаш ги как хубаво се молят, но щом престанат да се молят, веднага почват да се одумват: този не живял по Бога, онзи не живял по Бога; този не говорил Истината, онзи не говорил Истината.“ Който одумва другите, и той няма свобода, и на другите не я дава. Казвам: Който не е толерантен към другите и не им дава свобода, той не разбира Учението на Христа. (5/стр. 83)

Ако не изпълните това, за което Христос говори, и по десет пъти на ден да се молите, като фарисеите по улиците, нищо няма да постигнете. (5/стр. 90)

Всяко движение в Природата има свой дълбок смисъл. Тя изисква същото и от човека. Дигне ли ръцете си нагоре и се изправи пред Бога, човек трябва да е готов да промени живота си, да тръгне в правия път и да изпълнява Волята Божия… Следователно каквито да са външните прояви на човека, те трябва да се осмислят. Моли ли се, молитвата му трябва да е осмислена. Да се моли човек външно само и да мисли, че молитвата му е приета, това е детинско схващане за молитвата. (6/стр. 273)

Мислиш ли, че като се молиш на Бога, всичко си извършил? (7/стр. 45)

Ако и религиозният не изпълнява законите на Природата, колкото да се моли, нищо няма да постигне. Природата не му съдействува. (7/стр. 96)

Мислите ли, че като се молите по три пъти на ден, без да изпълнявате Волята Божия, ще бъдете първи ученици? (8/стр. 203)

Щом възлюбите врага си, Божията Воля ще бъде Закон за вас. Тогава ще придобиете ново просветление правилно да разбирате Божиите пътища. Иначе и по десет пъти на ден да се молите, Бог няма да измени Закона Си за Своите своенравни деца и ученици. (9/стр. 118)

Някой казва: „Аз всеки ден чета молитви, всеки ден върша работата си за Бога.“ Не, работата за Бога не се заключава само в четене на молитви. Истинската работа за Бога седи в това: каквото вършите, да е от Любов. (10/стр. 290)

Може да славословиш Господа по три пъти на ден и това да не ти помогне. Трябва да живееш Божествен живот! (11/стр. 77)

Ако не следвате правия път, колкото и да се молите, колкото и да плачете, няма да имате резултат.

(16/стр. 75)

Хората ходят на църква, молят се, но като излязат от църквата, пак вървят по стария път.

(20/стр. 231)

… Друг пък казва за себе си, че е набожен, всякога се моли на Бога. Набожен е, добре се моли, а дето влезе, произвежда раздори. (21/стр. 101)

Религиозният казва: „Толкова много се моля на Господа, но Той не отговаря на молитвата ми, нищо не ми дава. Ето, този светски човек не се моли и всичко получава.“ Защо е така, аз давам следното обяснение: религиозният става сутрин рано и започва да се моли. Че слънцето изгряло, той не обръща внимание. Прозорците му са затворени и чистият въздух не може да влезе в стаята. Светският не се моли, но става сутрин рано, отваря прозорците и в стаята му прониква светлина и чист въздух. Бодър и освежен, той отива на работа и работата му се благославя. Ако чакаш ангел да слезе от небето и да отвори прозорците ти, много ще чакаш. Отвори прозорците и светлината ще влезе, без да се молиш. Молитвата не е механически процес. (22/стр. 109, 110)

Бога. Не мислете, че с молитвите си можете да Го разположите към себе си, да Го омилостивите. Бог е с вас, когато вършите Неговата Воля, когато имате предвид Неговата Слава. Така Той ще ви повдигне. (23/стр. 48)

Някой се изправи на молитва и заеме положение на добър, благочестив човек. Щом свърши молитвата си, започва да се кара с жена си, с децата си, със слугите си. Това не е правилно отношение. Какъвто си към Бога, такъв ще бъдеш и към хората. Бог не търпи лицемерие. (23/стр. 250, 251)

Майките учат децата си да се молят на Господа. Не е лошо това, но те трябва да учат децата си да изпълняват Божията Воля, а не само да се молят.

(28/стр. 236, 237)

Любовта ще похлопа сутрин само веднъж на вратата ти. Ако станеш да отвориш, добре си направил; не ли отвориш, целия ден ще минеш без Любов. Тогава и да плачеш, и да се молиш, втори път тя не иде… Ще чакаш втория ден и ще бъдеш буден. (32/стр. 97)

Ако живеете със старите възгледи, никакви молитви няма да ви помогнат. (32/стр. 178)

… Когато те сполетят неволи и нещастия, изисква се трезв ум, търпеливо сърце, силна воля, за да могат да се понасят. Ще срещнете в живота прости, но търпеливи хора. Например лекарят казва на болния, че трябва да го упои, за да му направи операция. Не, и без упойка може. Той седне на стола, тури ръката си на масата, окото му не трепва. Лекарят реже, а болният не охка. Той чувствува болката, но издържа. Има болни – вярващи, които по десет пъти на ден се молят, но едва видят ножа в ръката на лекаря и почват да викат. Могат да се молят, но търпение нямат. (33/стр. 97, 98)

Знаете ли на какво прилича вашата молитва? Ще ви приведа един случай из живота, станал още в турско време някъде във Варненско. Един евреин пътувал през една гора. Той носел със себе си чанта, пълна със злато. Като вървял, постоянно се оглеждал надясно-наляво да не излезе от гората разбойник да го обере. По едно време той настигнал един турчин, който си правел молитвата. Приближил се евреинът до него, погледнал го с благоговение, но турчинът не му обърнал внимание, продължавал да се моли. Евреинът си казал: „Ето, Бог ми помогна. Срещнах един религиозен човек, на когото мога да разчитам.“ Като свършил молитвата си, турчинът се обърнал към евреина и започнали да се разговарят. Евреинът му казал: „Радвам се, че срещнах един набожен човек. Аз нося пари в чантата си и се боях да не налетя на разбойници в гората. Щом вярваш в Бога, ти ще ми помогнеш да изляза от гората. Ще те помоля да ме придружиш и да ми носиш чантата с парите.“ Турчинът го погледнал, усмихнал се и му казал: „Да, мой дълг е да се моля на Бога. Готов съм да те придружа. Дай чантата си, дай и револвера и да вървим.“ Като навлезли в гъстата гора, турчинът казал на евреина: „Хайде, първи пред мене и продължи пътя си!“ „Ами парите?“ „Върви и ни дума повече!“ „Как така? Аз разчитах на тебе като на набожен човек, а ти ме обра.“ „Няма защо да се чудиш. Да се моля, това е мой дълг; да обирам хората, това е мой занаят. Довиждане!“ Така постъпват и светски, и религиозни хора. Като се молят в гората, вдъхват доверие, изглеждат светии. Щом им дадеш чантата с парите си да я пазят, те изваждат револвер и казват: „Хайде, продължавай пътя си. Ако говориш много, ще опиташ револвера.“

(33/стр. 109, 110)

Днес всички хора ходят на черква, молят се, но нищо не прилагат. Човек може да приложи Любовта още днес. (33/стр. 207)

Животът не иска само молитви, но и дела. Сегашните религиозни и светски хора приличат на онези 12 души евангелисти, които се събрали в една евангелска църква да се молят. Те вдигнали ръце нагоре и започнали гласно да се молят: „Господи, Господи, освободи ни от ограниченията и мъчнотиите в живота. Подобри условията ни. Помогни на страдащите и бедните.“ Така продължили те да се молят, докато в църквата влязъл един външен човек и казал: „Братя, вън пред черквата е паднала една бедна жена с детенце на ръка. Да отидем да помогнем!“ „Не ни смущавай, ние още не сме завършили молитвата си.“ Бог им казва: „Оставете молитвата, идете да помогнете на бедната жена!“

(34/стр. 12)

Каквото и да ви се случи, бъдете готови да изпълните Божията Воля! Дръж в съзнанието си Свещеното правило: Аз искам да изпълня Божията Воля без никакво съмнение. … Молиш се, нещо ти казва: „Прекъсни молитвата!“ Прекъсваш молитвата. Имаш едно Свещено правило, което трябва да изпълниш. Наистина има нещо по-високо от тези формули. (34/стр. 106)

Разсърдиш се на жена си, искаш да я нагрубиш… Казваш: „Жена е, пет пари не давам за сълзите .“ И жената може да нагруби мъжа си и да каже: „Мъж ли е това? Баба! Не искам да го зная, не се интересувам от него.“– След това ще отидеш на черква, ще запалиш свещ и ще коленичиш. Ако си евангелист, ще цитираш стиха: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син в жертва.“ Това не е молитва. Тази молитва не се приема. Ако си истински православен или евангелист, пресуши ли сълзите на жена си и на мъжа си? (34/стр. 159)

Как ще се молиш на Бога, ако сам измъчваш тялото си? Ти боледуваш, изнасилваш клетките си, ядеш, пиеш чрезмерно, а след това викаш към Бога за помощ. Какво ще Му кажеш, като дойде Той при тебе и види, че не си живял както трябва? (37/стр. 16)

Ние казваме: „Господи, ние сме готови да изпълним Твоята Воля.“ Тъй казва Господнята молитва. Но дойде онзи Глас отвътре, каже ти тъй: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромасите, ела, та Ме последвай!“ Някои хора като се молят, най-напред си държат главата нагоре, казват: „Господи, Господи!“ Но като чуят този Глас, навеждат си главата надолу. (книга 38/лекция 2: стр. 26, 27)

Някой път дойдат от небето, хванат някого, искат да го задигнат, да го вземат от земята. Той започва да се моли: „Оставете ме, искам да работя за Бога. Ако остана, ще работя само за Бога, ще направя туй-онуй.“ – Щом е за Името Божие, оставят го. След 5-10 години пак дойдат да го вземат, но той нищо не свършил. Започва пак да се моли: „Моля ви се, моля ви се, оставете ме, аз ще работя за Бога.“ – Оставят го. Мине известно време, той нищо не е направил. Най-после дойдат, вземат го, изхвърлят го навън. Той пак се моли да го оставят. – Не може повече: или праведник ще бъдеш, или вагабонт. (38/16:16, 17)

Всеки човек трябва да мисли как да изправи своя минал живот. Как ще го изправи? Аз гледам, някой отишъл в църква и там се моли, моли на Господа, но при това като дойде да действува спрямо хората, не знае как да постъпи. Колко лесно ние се раздразняваме в живота! Колко лесно се съблазняваме! (38/29:26)

Питам: „Кой е Онзи, Който утешава човека?“ Когато мъжът наскърби жена си, тя се обръща към Бога с думите: „Господи, искам да ме освободиш от мъжа ми и да живея само за Тебе.“ Бог чува молбата и тихо отговаря: „Ще се уреди твоят въпрос, но ти обичай мъжа си.“ „Как да го обичам, като е толкова груб към мене?“ „Обичай го и повече не мисли.“ После господарят се оплаква от слугите си: „Господи, освободи ме, изядоха ме, нищо не остана от богатството ми.“ Бог тихо му отговаря: „Не се смущавай. Обикни слугите си и твоята работа ще се оправи.“ Така се оплакват всички хора, но никой не е готов да отстъпи от своите интереси. (41/стр. 165)

Някой се нуждае от помощ, а ти му говориш за молитва, за Господа. Каква по-добра молитва от разтриването и превързването на крака? Седни близо до болния, наведи се и започни да наместваш счупения крак… Молитвата не се заключава в палене на свещи и кандила, нито в поклони, но в участието, което взимаш в живота на своя ближен. Ако срещнеш гладен, нахрани го; ако срещнеш беден, окъсан човек, облечи го. По-добра молитва от тази няма. (42/стр. 136)

Молитви, молитви днес навсякъде, но къде е приложението на Христовото Учение? (43/стр. 49)

Вие идете в черква, изправите се, скръстите ръце, затворите очи, пренесете се и се молите Богу; излезете вън от черква – всичко това вие забравите. Хората отвън казват: „Този човек ходи в черква, той е набожен, излезе вън, животът му друг.“ – Значи не сте намерили правия, истинския път на спасението. (45/стр. 129)

И сегашните християнски народи по Любов не служат на Бога; в църквите им същите проповеди, службата им става отлична, Писанието разбират, молитви отлични, на пръв поглед всичко това е хубаво, даже и аз сам го харесвам, но същественото – онази Христова Любов – няма между тях, т.е. има любов, но обикновената. (46/стр. 389, 390)

Виждал съм как син бие баща си, след време го изпъжда от собствения му дом и го туря в лудница. Синът се освобождава от баща си и разполага с неговите имоти. Това се върши от културни хора, които вярват в Христа и четат всички молитви, които черквата препоръчва. (56/стр. 13)

Седиш на едно място и се молиш, мислиш, че си вярващ. Казваш: „От нищо не се страхувам.“ Утре ти се случи нещо, разтрепериш се и почваш да бягаш. Казваш: „Страшна работа било!“ Една малка причина заставя хората да губят равновесие. (56/стр. 72)

15. КОГА БОГ ОТГОВАРЯ НА МОЛИТВАТА И КОГА НЕ ОТГОВАРЯ?

Цял свят се моли На Господа, но Той не го слуша. Защо? Защото не знаят езика, на който трябва да Му говорят. (книга 2/лекция 33: стр. 9)

… Ако човек говори на Бога, а Любов няма, Бог не му отговаря. Защо? Любовта е езикът на Бога. Значи този човек е забравил езика, който Бог някога му е предавал. За да ви разбере Баща ви, ще говорите на бащиния си език. Бог може да ви разбере, ако говорите на Неговия език – езика на Любовта.

(книга 4/стр. 11)

Апостол Павел казва: „Молите се, но отговор не получавате.“ Защо? Защото молитвите на мнозина излизат само от устата, а не от сърцето. Нареждането на красиви думи в стройни, правилни редове не представлява молитва. (3/стр. 39)

… За какво можем да очакваме отговор на нашата молитва? Дали за силата ни, дали за знанието ни, дали за обичта ни? За какво Бог може да ни обича? За Истината, която е вложена в нас. (3/стр. 39)

… Ако Господ не отговаря на молитвите ви, ще знаете, че има ред причини за това. Хората се молят на Господа, но като не се отговаря на молитвите им, казват: „Чудно нещо, защо Господ не отговаря на молитвите ни?“ „Какво сте направили за Господа, че искате Той непременно да отговори на молитвите ви?“ „Ние се молим, обръщаме се към Него.“ „Какво от това, че се молите? Молитвата е за вас. Господ не се нуждае от вашата молитва. Какво сте направили за Славата Божия, за Неговото дело, за ближните си?“ Понякога Господ слиза на земята, облечен в разни форми… Той ще влезе в някой страдащ, нуждаещ човек и вие трябва да се пожертвувате, да направите нещо за този човек. Това, което направите за страдащия, направили сте го за Господа. Ако се пожертвувате за този човек, при друг случай пък Той ще ви отговори по най-благоприятен за вас начин. (3/стр. 131, 132)

Дойде приятелят ви при вас, иска да му услужите, но вие отлагате, не сте готови да му помогнете. Той чака месец, два, три, вие все отлагате. Обаче като отидете при Бога да се помолите за нещо, искате веднага да се отговори на молитвата ви. Както постъпвате с другите, така ще постъпват и с вас.

(3/стр. 142)

За да бъдат молитвите ви приети от Бога, ще ви дам следния метод: като срещнете някоя скръбна, обременена душа, помолете се заедно с нея на Бога; като срещнете някой беден, помогнете му с колкото и с каквото можете. (5/стр. 93)

Има случаи, когато молитвата на човека не се приема. Апостол Павел се моли на Бога да извади тръна от плътта му, но не получи отговор на молитвата си… Апостол Павел разбра, че този трън му беше даден, за да не се възгордее. Когато духът му се подигаше, винаги трънът заговаряше в него и го предпазваше от възгордяване. (6/стр. 67)

„Защо не получавам отговор на молитвата си?“ – Защото не си готов на жертва за Господа. Когато човек пожертва всичко за Господа, молитвата му ще се приеме. (6/стр. 148)

Някой се моли, сяда на колене, кръсти се и се чуди защо не получава отговор на молитвата си. Той се моли по стар начин и при това външно само. В молитвата трябва да вземе участие и сърцето, и умът, и душата, и духът. (6/стр. 203)

Да бъде човек духовен, това значи да е свързан с Бога. Свързан ли е с Бога, молитвата му всякога ще бъде чута. (6/стр. 254)

Ще отидеш да изправиш грешките си. Иначе колкото и да се молиш, молитвата ти няма да се чуе. (7/стр. 176)

… Които са готови, трябва да възстановят първоначалната си връзка с Бога. Те ще копаят, ще придобият богатства и ще се свържат с Бога. Само така молитвата им ще бъде чута. (8/стр. 157)

И като се молиш, работите не стават, както искаш. Казваш: „Господ не ме слуша.“ „Защо не те слуша? Защото живееш в нисш свят. Повдигни се малко. Направи три стъпки нагоре. Тогава като се помолиш, Бог ще те послуша.“ (8/стр. 195)

Който иска да разбере дали отношенията му към Бога са правилни, нека си отговори приема ли Бог молитвата му, изпълнява ли желанията му.

(9/стр. 82)

„Но Бог ще ни помогне.“ „Как ще ви помогне, когато нямате една велика идея?“ „Ще се молим.“ „Ще се молите, но няма да получите отговор на молитвата си.“ (16/стр. 6)

Помолете се на Бога и вижте дали молитвата ви ще се приеме. Ако не се приеме, има нещо криво в живота ви. (17/стр. 108)

Една сестра ми разправяше една своя опитност: Молих се на Господа няколко пъти наред. Той не обърна внимание на молитвата ми, нищо не Ми отговори. Започнах да се колебая и си казах: „Щом е така, безполезно е да се моли човек на Бога.“ Казвам: Тази сестра забравя, че близо до нея живее една бедна сестра, която три пъти хлопала на вратата да помогне нещо, но тя не се отзовала на молбата . Ето защо и Бог сега не отговаря на нейната молитва. Богатата сестра отлагала да помогне на бедната, а днес се чуди защо Бог не отговаря на молитвата . (17/стр. 167)

Щом ти отлагаш, и Бог отлага; щом престанеш да отлагаш, и Бог няма да отлага. Следователно когато Бог не отговаря на молитвата ви, знайте, че и вие не сте изпълнили Неговата Воля. Щом изпълните това, което сте отложили, и вашата работа ще се нареди. (17/стр. 168)

Даже ангели са се молили на Бога часове и дни и не са получили отговор. Какво ще кажете тогава за себе си? Знаете ли на какво се равнява търпението на един ангел? Защо не получавате отговор на вашата молитва? Не е достатъчно само да знаеш, че не си получил отговор на молитвата си, но и защо не си получил отговор. Дали не са те послушали, или не е дошло време да ти се отговори? Може да искаш нещо, за което не е време. Ти чакаш отговор още сега. Какво ще придобиеш, ако получиш веднага отговор? Представи си, че двама души искат едно и също нещо, например нови дрехи. И двамата са военни. Молитвата и на двамата се чува. Обличат новата си униформа и отиват на бойното поле. Единият се връща като победител, а другият е взет в плен. Как се чувствува единият и как – другият? Нали и двамата получиха нови дрехи? (17/стр. 192, 193)

Казано е в Писанието: „Който люби Бога, преди да е поискал нещо, ще му се даде.“ Ако не любиш Бога, колкото и да се молиш, няма да ти се отговори. (17/стр. 233)

И религиозните често казват, че Бог не ги обича, не иска да приеме молитвата им. Какво струва да се помолиш на Господа и да Му дадеш сърцето си? Защо не изпълниш Божията Воля? Ето как ще си отвориш път към Бога. Той знае, че си добър и способен син и можеш да вършиш Неговата работа. Ако си готов да вършиш Божията Воля, знай, че Той всякога ще те приеме и ще те послуша. (17/стр. 253)

Няма изключение в човешкия живот, когато Бог да не е отговорил на всеки зов. Това става всякога, когато човек върви по Божиите закони. Така е било с всички велики хора, Когато човек наруши един Божествен закон, Бог не го слуша вече. Щом забележите това, прегледайте живота си да видите къде сте постъпили неправилно или кой Божествен закон е нарушен. (17/стр. 254, 255)

Мнозина от вас не знаят доколко могат да разчитат на Бога. Молят се, но молитвата им не се приема. Защо? Дошло е време да платят дълговете си. Никакво отлагане не може да ги спаси. Ако не платят, ще фалират. „Бог е милостив.“ Милостив е, но дошъл е вече крайният срок. Никакво отлагане! Има полици, които може да се отлагат, но някога не може да стане никакво отлагане. (17/стр. 301, 302)

Молиш се, не получаваш отговор на молитвата си. Защо? Не носиш Истината в себе си. (17/стр. 358)

– Молих се, но молитвата ми не се чу. – Молиш се, но не знаеш как да се молиш, какво да искаш. (17/стр. 188)

Някои религиозни мислят, че като се молят на Бога, всичко им се нарежда добре. Каквото пожелаят, ще стане. Така е, но при условие, че вършите Божията Воля. Който е в съгласие с Бога и върши Неговата Воля, получава отговор на молитвата си. Който не е в съгласие с Бога, не получава отговор на молитвата си. Който върши Божията Воля, всякога се нагажда към онова, което Бог е предвидил. Той може да каже, че молитвата му е приета. Обаче който не върши Божията Воля, ще се чуди защо не получава отговор на молитвата си. (18/стр. 50)

Молитва без Любов не се приема. (18/стр. 302)

Някой казва, че като се помолил на Бога, завалял дъжд и напоил изсъхналата земя. Това е възможно, ако молитвата му е чиста и света. Обаче молитвата на обикновения човек остава като глас в пустинята.

(18/стр. 373)

Само онзи изпълнява Волята Божия, който е здрав, силен, разумен. Той е свързан с Бога и молитвата му всякога се приема. (19/стр. 5)

Често слушате религиозни хора да се отказват от молитвата. Защо се отказват? Защото не получавали отговор на молитвите си. Много естествено. Кога учителят пише шесторка на ученика? … Може ли ученикът да очаква шесторки, ако учи нередовно, повърхностно и само за бележка? Има ученици, които не се интересуват от знанието, но от бележките… Ако и религиозният се моли само по форма, без да влага нещо в молитвата, мисли ли, че на такава молитва може да се отговори? (19/стр. 163, 164)

Религиозният се моли за едно, светският – за друго, но ако това, за което и двамата се молят, не е съществено, молитвата им няма да се чуе.

(19/стр. 179, 180)

Ако само с думи се обръщаш към Бога, нищо няма да постигнеш. И тъй, щом се обърнеш към Бога с чисто сърце, непременно ще получиш отговор на молитвата си… Достатъчно е да се обърнеш към Него с отворено, чисто сърце, за да ти отговори.

(22/стр. 29)

Хармонизирай своите мисли, чувства и постъпки с тези на Господа. Само така молитвата ти може да бъде чута. (22/стр. 49)

… Вие правите опити и казвате: „Господ мене ли ще слуша?“ Щом Господ не те слуша, трябва да знаеш, че не живееш добре, и ще се заемеш да изправиш живота си. Не те ли слуша Господ, това показва, че ти нямаш обработено сърце, нямаш светъл ум и ще се молиш на Бога, ще работиш върху себе си, докато придобиеш тия неща. Няма да разправяш на другите, че не си добър човек, но ще признаеш това само за себе си и тайно в душата си ще се молиш на Бога да ти помогне в работата. Работиш ли за изправянето на своя живот, Господ ще те слуша и ще отговаря на молитвите ти. (26/лекция 1: стр. 24)

Бъдете искрени, говорете Истината, за да ви кредитират. Иначе колкото и да се молите на Бога, молитвата ви няма да бъде чута. Докато човек не се научи да говори Истината, никакъв отговор не може да очаква на молитвата си. (31/стр. 60)

Казваш: „Молих се на Бога, но не получих отговор.“ Много естествено, молитвата ти не е била чиста. (31/стр. 61)

Казваш: „Аз се моля, но молитвата ми не се приема.“ Значи имаш някаква грешка. Като я изправиш, молитвата ти ще се приеме. В Бога няма никаква промяна, нито измяна. Ако отношенията ти към Бога са чисти и свети, молитвата ти непременно ще бъде чута. (33/стр. 46)

Когато се моли, човек трябва да забрави всички противоречия, да се примири с всички хора, които са му причинили някаква пакост или на които той е направил някакво зло. Който не е в хармония със себе си и със своите ближни, той не може да получи отговор на молитвата си. (36/стр. 18)

„Ще ме слуша ли Господ?“ Ще те слуша само ако се оставиш напълно в Неговите ръце. (36/стр. 171)

Представете си, че една Божествена мисъл минава през ума ви. Какво трябва да направите с нея? Ще дадете възможност да се реализира. Щом я реализирате, Бог ще ви слуша, ще отговори на молитвите ви. Не я ли реализирате, Той няма да ви слуша. (36/стр. 171)

Речете ли да искате богатство, сила, знание, молитвата ви няма да бъде приета. Защо? Защото невидимият свят знае, че ако вашите лични желания се задоволят, възвишените мисли и желания, които Бог е вложил у вас, ще останат на заден план. Възвишените мисли и желания на човека се задоволяват по-скоро, отколкото личните. (36/стр. 171, 172)

… Онзи човек, у когото Божественото се е пробудило, той е готов на всякакви услуги, на всички жертви. Молитвата на този човек всякога се чува. (36/стр. 230)

Силата на човека седи именно в правилните отношения между неговата душа и Бога. Щом наруши тия отношения, човек е изложен на големи страдания. И тогава колкото и да се моли, не получава отговор на молитвата си. (36/стр. 263)

Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди. И каквото попросите от Отца в мое име, ще ви се даде.“ Какво по-хубаво от това да поискаме нещо от Бога и Той да ни послуша?

(39/стр. 16)

И съвременните хора проповядват за Бога, но на техните молитви не се чува ни глас, ни услишание. Защо молитвата им не се чува? Защото не се молят на истинския Бог. Когато отстъпиха от Бога, евреите си направиха един идол и му се кланяха. Тогава пророк Илия им каза: „Хайде да направим един опит да видим кой е истинският Бог и чие верую е право.“ – Какъв беше опитът? Пророк Илия направи един кръг, тури на него дърва, а върху тях жертвата и каза на еврейските пророци, на брой 400, да се помолят на своя бог да пусне огън от небето да запали жертвеника. Цял ден се молиха тия пророци, пяха, скачаха, удряха се с ножове, но ни глас, ни услишание. Пророк Илия им каза: „Викайте по-силно, може да е заспал вашият бог или пък може да е занят с нещо. Сега пък аз ще се помоля на моя Бог да видим ще се чуе ли молитвата ми.“ Пророк Илия повдигнал очите си нагоре и започнал да се моли. След няколко минути слязъл огън от небето и изгорил жертвата. (39/стр. 85, 86)

Още от най-стари времена хората си създавали богове, пред които падали на колене, молили им се, тамян им кадяли, но те не ги чували – никакъв отговор не получавали на молитвата си. Днес същите хора със своите атавистически мисли казват: „Молим се на Бога, но Той не ни чува.“ Казвам: Молят се тези хора, но на някой от многото богове, които не са живи. Ухото на Живия Господ е толкова чувствително, че ако Му се помолите от сърце, с пълно смирение, с вътрешна чистота и благоговение, каквото духовният човек трябва да има, вашата молитва непременно ще бъде приета. (40/стр. 8)

Молите ли се на Бога, а същевременно мислите как да използувате този-онзи, молитвата ви няма да бъде приета. (40/стр. 8)

Питате: „Защо Бог не отговаря всякога на нашите молитви?“ – Много просто! Бог е крайно взискателен. Той иска да говорите на Неговия език. – „Ама ние Му се молим, песни Му пеем, тамян Му кадим.“ – Това не е достатъчно, това са външни положения. Важно е говорите ли на Неговия език. – „Кой е Неговият език?“ – Ключът на Божия език е Любовта… Абсолютно безкористната Любов. (41/стр. 134)

Казва се, че и Бог има специална стаичка в човека. – На кое място е тя? – В душата му… Ако намериш Бога там, Той наистина живее в тебе. Ако не Го намериш, това показва, че още не си Му дал път в себе си… „Как ще позная, че Бог не живее в мене?“ Ако се молиш, палиш свещи и кандила, а въпреки това усещаш, че нещо ти липсва. Това показва, че Бог не е в тебе. Не може да отправиш една искрена молитва към Бога и Той да не ти отговори. Щом не ти отговаря, няма Го в тебе. (41/стр. 188)

И ако ние сега се молим, и Господ някой път не отговаря на нашите молитви, то е защото днес няма условия да използуваме разумно това, което искаме. И затова Той иска да каже: „Аз сега не мога да ти дам това нещо, но ще почакаш, по-после ще ти дам нещо по-хубаво, отколкото мислиш.“ (43/стр. 265)

… Ако искаш нещо съгласно с Божията Воля, ще получиш отговор. Иначе молбата ти остава без отговор. (47/стр. 340)

Казано е: „Роденият от Бога грях не прави.“ Бог слуша молитвата и отговаря само на оня, който е роден от Него. Иначе колкото и да се моли, не му отговаря. (50/стр. 318)

Молиш се на Бога по един начин, но Той не те слуша; молиш се по друг начин, пак не те слуша; молиш се по трети начин, пак никакъв отговор. Най-после казваш: „Не искам повече да се моля!“ Кога се приема молитвата на човека? Когато се прави с Любов. Щом няма Любов, молитвата му не се приема.

(51/стр. 90, 91)

… Той се моли на Бога да го освободи от изкушението, но не получава никакъв отговор… Причината е проста: на любовта му липсва нещо, в нея има някаква непълнота, празно място, в което изкушението влиза да свърши някаква работа. (52/стр. 180)

Молиш се на Бога да ти помогне. Той казва: „Възлюби ближния си и Аз ще ти се изявя.“

(52/стр. 281)

Дето е Истината и Благостта, там е Бог… Молите се, но молитвата ви не се приема. Много просто, нямате Истината, нямате и Благостта. (54/стр. 98, 99)

Не питайте защо Бог някога не отговаря на вашите молитви. Много естествено, преди вас се молили стотина души, ще чакате ред. „Аз се моля вече пет-шест дена наред.“ Тия хора се молили вече сто дена… Трябва да чакате своя ред. Някой се моли и веднага очаква отговор, но не получава. (54/стр. 300)

Искаш да отидеш някъде, но пътят ти е затворен. Помоли се на Бога от сърце и пътят ти ще се отвори. Ако не се отвори, молитвата ти не е от сърце.

(55/стр. 43)

Всеки, който върши Божията Воля, получава отговор на молитвата си. Затова е казано: „Преди да поискаш нещо от Господа, ще получиш отговор на молитвата си.“ (55/стр. 248)

За да получите отговор на молитвата си, първо вие трябва да изчистите разбирането си за Бога, да не остане нито едно петно върху Неговото Име. (57/стр. 10)

Вярата има смисъл в разумния свят. В свят, лишен от разумност, вярата няма никакъв смисъл. Ако не се отговаря на молитвата ви, вие сте в неразумния свят. Молиш се често и казваш: „Не чува ли Бог молитвата ми? Защо не ми отговаря? Не е ли Той навсякъде?“ (57/стр. 12)

Питам: „Защо като не получавате отговор на молитвата ви, се усъмнявате в Бога?“ Вие искате Бог да задоволи едно от желанията ви, което засега не ви е потребно. (57/стр. 12)

Срещал съм мнозина, които се оплакват, че с години се молят и Господ не отговаря на молитвата им. Защо не им отговаря? Защото трябвало те сами да си помогнат, не е нужно да безпокоят Господа… Молим се за ниви, за здраве, но не получаваме отговор на молитвата си. Това е твоя работа, а не на Господа. Ти си дошъл на земята здрав, нищо не ти остава, освен да поддържаш здравето си: лягай и ставай рано, не пиянствувай и не преяждай, не се пресилвай. Ако ти е дал достатъчно здраве, а ти не го поддържаш, вината не е в Бога. Ти не живееш разумно, разпиляваш здравето си, а искаш да ти се даде още здраве. (57/стр. 53, 54)

Питате: „Защо Бог не отговаря на молитвата ни?“ „Защото искате това, което ви е дадено. Искаш да станеш учен. Дадени ти са способности. Нищо не ти остава, освен да учиш. Учи, ще станеш философ, професор, какъвто искаш.“ „Аз се моля“ „Знание с молитва не се придобива. Ако се молиш и същевременно учиш, това е друг въпрос.“ (57/стр. 54)

Казваш: „Господи, обърни Ухото Си към мене! Дай внимание на гласа ми!“ Ти апелираш към Господа и си готов да Го слушаш. Ако си глух, ако нямаш ухо, как ще слушаш Господа и как ще Му говориш? Ако ти слушаш Господа, и Той ще те слуша. Не Го ли слушаш ти, и Той няма да те слуша.

(57/стр. 237)

Ако някога Бог мълчи и не отговаря на вашите молитви, причината за това е във вас. Ако чистият въздух не влиза в дробовете ви, причината за това сте вие. Затвориш се в стаята си, а искаш да дишаш чист въздух. Това е невъзможно. Отвори прозорците си, излез вън да дишаш чист въздух. (57/стр. 268)

Който спазва закона на последователността, той получава отговор на молитвите си. Поставите ли всичките си желания за реализиране в един момент, нищо няма да постигнете. Всяко желание се реализира на своето време. Първо ще се молите за най-необходимото, без което в дадения момент не можете. Гладният се моли за хляб, жадният – за вода. Като задоволи нуждите си от първа необходимост, тогава човек започва да мисли за втората, за третата нужда и т.н. (58/стр. 384, 385)

Отговаря се на молитвите на умния човек, но не и на молитвите на глупавия. (59/стр. 65)

За да бъде приета молитвата ви пред Господа, не е достатъчно само да признаете греховете си или да кажете като Давида, че в грях ви е заченала майка ви. Не, който иска нещо от Господа, той трябва да обещае нещо, да пожертвува нещо от себе си. И каквото обещае, трябва да го изпълни. Каквато жертва намисли да направи, той трябва да я даде. Няма случай в света човек да е изпълнил обещанието си, което е дал пред Бога, и да не е получил отговор на молитвата си. (59/стр. 333)

16. ЩЕ СЕ МОЛИТЕ И ЩЕ РАБОТИТЕ

Без съзнателна работа и молитва нищо не става.

(книга 3/стр. 108)

Днес хората са недоволни, страдат, измъчват се, защото не знаят с какви методи да си служат. Има два вида методи за работа и за постижения: външни и вътрешни. Външните методи са за работа и за учене, а вътрешните – за мисъл и за молитва. Ако първо си се молил и мислил, след това ще впрегнеш ралото и ще ореш. Ако първо си орал и разработил почвата, после ще се молиш и ще мислиш. Някой се моли за дъжд и не работи. Друг пък оре и копае, без да се моли. Като дойде дъждът, първият казва: „Бог послуша молитвата ми, затова заваля дъжд.“ Вторият казва: „Ако аз не бях работил, твоята молитва нямаше да помогне.“ Кой е прав? Двата метода трябва да се приложат от един и същ човек. Ще се молиш и ще работиш едновременно или ще работиш и ще се молиш. Остане ли един само да се моли, а друг само да работи, резултатите не са добри. Всеки трябва да бъде творец на съдбата си. Това се постига чрез мисъл, чрез молитва и чрез работа. (книга 21/стр. 63)

Всеки от вас трябва да знае по едно изкуство и по един занаят. Не е достатъчно само да се молите и да мечтаете. Като правиш осите на колата, не можеш ли да се молиш? Като ви гледа, Бог казва: „Тези хора нищо не вършат, само се молят.“ (11/стр. 50)

И тъй, като се намериш в мъчнотия, казваш: „Сполетя ме нещастие. Дали ще ме послуша Господ?“ Няма само да се молиш, но и ще работиш.

(17/стр. 188)

Като се натъкнете на една мъчнотия, започвате да се молите. С молитви мъчнотията не се разрешава. Ще се молиш, ще мислиш, ще работиш, докато разрешиш мъчнотията. Беден си. Как ще се справиш с бедността? „Ще се моля.“ Не, ще се молиш и ще работиш. Казано е: „Лозето не ще молитва, а мотика.“ (17/стр. 272)

Човешкият живот е изменчив като самия човек, но Божественият е устойчив и хармоничен… „Ама ние ще се молим, за да придобием този живот.“ Молитвата подразбира работа. Ако не работите, никаква молитва не може да ви спаси. Ако ученикът не учи, а само се моли, учителят му не може да го прекара в по-горен клас. (19/стр. 24, 25)

За да бъдеш здрав и доволен от живота си, трябва да работиш. Ти се молиш на Господа, искаш да дойде ангел да ти донесе благата. Не, ще се опретнеш на работа. (22/стр. 181)

Мнозина казват: „Ние се молим.“ Да, молите се, но не учите. Да се моли човек, това не е още всичкото; то е само приготовление за работа. Когато ученикът влезе в училището, той не трябва през целия ден само да се моли, но трябва и да учи. Ако той се моли, но не учи, учителят ще му каже: „Ти трябва да се молиш, но едновременно с това трябва и да учиш.“ Ученикът казва: „Като изляза на дъската, аз ще се моля и задачата ми ще се реши.“ Не, задачата не може да се разреши само по този начин. Молитвата и учението трябва да вървят паралелно. Молитвата е само един акт в разбирането. Когато аз разрешавам една задача, трябва да се моля, но същевременно и да работя, като се радвам, че решавам задачата си по един правилен начин.

(26/лекция 8: стр. 21)

Право казва българинът: „Лозето не иска молитва, ами мотика.“ И молитвата е на място, и мотиката е на място. (34/стр. 51)

… Цял ден да се молиш, това не е молитва. „Господи, благослови ни, излей Духа Си върху нас!“ Много ще чакаш това благословение. Запретни ръкави и кажи: „Господи, искам да покажа, че си жив. Ще работя заради Тебе, заради Твоето Име.“ (34/стр. 122)

Не е достатъчно човек само да се моли, но работа се иска от него. (35/стр. 395)

Работете два часа и си починете. През време на почивката обиколете нивата, попейте си малко, помолете се на Бога да благослови труда ви. После поработете още два часа и пак се помолете. (39/стр. 105)

Първото условие за молитвата е човек да изоре нивата си. Ще мине с плуга си по нея четири-пет пъти и тогава може да я засее. Иначе колкото и да плаче, никой не може да му помогне. (41/стр. 241)

Някои хора казват, че Господ иска работа, а не молитва, затова ако се молят, трябва да спрат работата си. Това е вярно, съгласен съм, но аз мога да копая и да се моля. (43/стр. 76)

„Лозето не иска молитва, а иска мотика.“ Ако аз се моля, ще имам сили, за да прекопая лозето, но ако аз не работя, а само се моля, не може да има резултат. Всякога молитвата подразбира закон на работа. (46/стр. 85, 86)

Работа се иска от човека, а не само молитва. Религиозните хора казват, че човек трябва да се моли. Вярно е, човек трябва първо да се помоли на Бога и после да започне да работи. (47/118, 119)

Какво прави човек, когато се събуди? Първо той отваря очите си, после вдига нагоре ръцете си и става. В духовен смисъл на думата отварянето на очите означава пробуждане на човешката душа. Отварянето на очите представя същевременно молитва. Кой отваря очите си рано сутрин? – Прилежният човек. Значи прилежният се отличава с будност на съзнанието. За него всяко отваряне на очите е молитва. Да се молиш, значи да отвориш очите си, да гледаш красивия Божи свят и да вървиш напред, да свършиш малката работа, която ти е дадена през деня. Който седи на едно място и постоянно чете молитви, е ленив човек. В края на краищата той свършва зле. В какво се заключава лошият край? – В разочароването му в Бога. След като се моли с години, той се чуди защо Бог не отговаря на молитвите му… (53/стр. 51, 52)

Често говоря за молитвата като необходим процес за човешката душа. Някои казват, че молитвата не решава въпросите. Кой ги решава? Работата. Молитвата не изключва работата. И молитвата е работа. Молиш се на Бога за нещо, искаш да ти помогне да решиш задачите си. Така се молиш и на хората. Отиваш при един учен и се молиш да ти покаже как да изореш нивите си, кога да ги посееш и т.н. (57/стр. 8)

Коя свекърва се радва на снаха си, която само се моли? Свекървата казва на снаха си: „Дъще, омеси хляб.“ „Чакай да се помоля.“ „Дъще, сготви обяд.“ „Чакай да се помоля.“ Каквото я накарат, тя все се моли. Тогава кой ще омеси хляба? Кой ще сготви обяда? … Свекървата казва на снаха си: „Когато се молиш, скрий се някъде да не те виждам. Когато работиш, искам да виждам какво правиш.“ Днес хората са обърнали нещата наопаки: когато се молят, всички ги виждат; когато работят, никой не ги вижда. Защо? Защото или малко работят, или никак. (57/стр. 9)

17. МОЛЕТЕ СЕ ЕДИН ЗА ДРУГ

Хората се хулят, карат помежду си… Писанието казва: „Молете се един за друг, за да изцелеете.“

(книга 9/стр.150)

Ако някоя ваша сестра има един недъг, молете се по десет пъти на ден за нея да се освободи от този недъг. Като се молите за нея, вие можете да кажете благо, сестрински: „Сестра, ти имаш един малък недъг и трябва да работиш, да се освободиш от него. Не ми се сърди, задето ти казвам тази истина.“ (5/стр. 96)

Трябва да се молим за всички хора! (5/стр. 212)

Когато човекът на новото види, че някой греши, той нищо не му казва, нито го съди, но дълбоко в себе си се моли за него. Щом се помоли сърдечно, молитвата му се приема. Не се минава много, онзи, който греши, съзнава погрешката си и я изправя. (6/стр. 27)

Писанието казва: „Молете се един за друг.“ За онези, които обичаме, ние се молим да им прати Бог Своето благо… Аз искам да ви напомня за забравените – за тях да се молите. (11/стр. 225)

Виждате, че един брат е неразположен… Съберете се пет-шест души, пратете му добри мисли и така ще го повдигнете. Това поне можете да направите. Писанието казва: „Молете се един за друг.“ (11/стр. 249)

Не мислете, че като се молите за някого и постоянно му натяквате, молитвата ви ще се приеме. Казано е, че трябва да се молите един за друг, но никой да не знае това. (23/стр. 252)

Молете се за ближните си, за да се молят и те за вас. (23/стр. 252)

Съвременните вярващи трябва да впрегнат ума, сърцето и душата си да се молят едни за други.

(27/стр. 31)

Аз се моля за повдигането на всяка душа, за благото на всички живи същества, без да знаят те. Моето желание е да се молим един за друг. Как ще се молим един за друг? Ще се молите с Любов, от дълбочината на сърцето си. Аз съм виждал как по-голямото дете се моли за братчето си да го прости майка му. То хваща майка си за ръцете и я моли да не наказва братчето му. Майката обича децата си, но като види как и те се обичат, тя е готова да прости на детето си. (33/стр. 16)

Молете се не само за вас, но за всички. Който мисли само за себе си, нищо няма да постигне.

(35/стр. 73)

Вместо да се смееш и да критикуваш своя ближен, помоли се за него… (35/стр. 130)

Ние се молим… за болните, за страдащите. Ние се молим за падналите в морално отношение, те са болните в света. (41/стр. 224, 225)

Питате: „Какво да правим?“ Трябва да се молите един за други; да пращате добри мисли на своите приятели, да се молите за тях, да искате да бъдат благословени и Господ като благослови тях, ще благослови и вас. (45/стр. 13)

Ще идете при своите, при кои? При ония, които ви обичат и които са се молили заради вас. Първата ви длъжност е да отидете при тях и да им кажете, че тяхната молитва е послушана. (48/стр. 225)

… На жените казвам: Да обичате вашите мъже, които се молят и работят заради вас. На мъжете казвам: Да обичате вашите жени, които се молят заради вас. (48/стр. 226)

И тъй, бъдете свободни да се създаде тази атмосфера на Любов… Да се молим едни за други: „Молете се един за други, за да изцелеете.“ Не чакайте. Молете се! (48/стр. 227, 228)

Като отидете при някой болен, можете да се помолите за него… (58/стр. 352)

За да се домогнете до Истината, трябва да се молите един за друг, да желаете доброто на всички. Само онзи може да се повдигне, който желае повдигането на всички хора. (52/стр. 172)

18. КОЛЕКТИВНАТА МОЛИТВА

Ако сам не можеш да си помогнеш, съберете се десет, сто души или цял народ, помолете се заедно и в скоро време ще имате резултат. (книга 7/стр. 144)

В Америка има едно общество за взаимопомощ. То брои повече от сто хиляди души. Ако един от членовете на това общество заболее, той изпраща писмо до централата на това общество. Те веднага се събират и започват да се молят за него. Друг член закъса нещо в службата си. И той пише писмо до централата. Пак се събират на обща молитва. Мома или момък иска да се жени, но среща мъчнотия; пише на съмишлениците си и те им помагат. Жена иска да има детенце, но страда нещо. Тя пише на близките си и те веднага отправят молитвата си към Бога. На сто от техните молитви 75% имат резултат. Общата молитва е пътят, по който хората успяват в живота си. (7/стр. 67)

Когато хората се събират на общи молитви, и тук се виждат две страни – добра и лоша. Защо? Защото хората не са на един и същ уровен на развитие, за да става правилна обмяна на техните магнетически сили… Преди да се моли човек общо с хората, той трябва да се моли сам, да се подготви. Първо той трябва да се моли сам, после с още един, след това с още двама и т.н. (5/стр. 87)

Събирането на обща молитва не става по заповед, а по разположение на духа… (5/стр. 88)

… Свържете се в съзнанието си с всички добри, здрави хора, които имат чисти и благородни сърца, философски умове, с дълбоко разбиране на живота. Щом се свържете с тия хора, повдигнете мисълта си към Бога и всички заедно се помолете. Който направи този опит, той ще има резултат, ще разбере силата на колективната молитва. (9/стр. 140)

Какво по-голямо благо за човека от това да се свърже с всички добри хора по лицето на земята и заедно с тях да отправи молитвата си към Бога? Тази молитва непременно ще бъде приета. Когато човек се моли по този начин, до него седи един ангел, който занася молитвата му до Бога. (9/стр. 140)

Колективна, сърдечна молитва се изисква от всички хора, да премахнат недоразуменията и стълкновенията помежду си. (9/стр. 150)

Някога Бог отговаря по-бързо на общата молитва на хората. (24/стр. 24)

„Двама или трима, събрани в мое име, каквото попросят, ще им се даде.“ Така хората, особено религиозните, опитват силата на своята молитва.

(33/стр. 45, 46)

И религиозните хора още не могат да се обърнат към Бога. Те още не са се молили колективно на Бога. (34/стр. 120)

Милиони хора страдат днес и ние трябва да им помогнем. Как? Нека всички съединят умовете и сърцата си и кажат: „Господи, ела ни на помощ!“ Щом Бог отговори на молитвата ви, България ще се оправи в един ден. (34/стр. 129)

Какъв е нашият метод, по който трябва да работим? Отсега нататък трябва всякога да сме свързани умствено и сърдечно с всички хора по земята, защото спасението е в нашите общи молитви – „съединението прави силата“. (45/стр. 11)

Но силата, най-великото в света, най-силното в света, то е молитвата. Но не туй обикновено моление за спасение, а онова моление, когато хората се съединяват, за да избавят един брат… И слизането на този ангел се дължи на тяхната молитва. (48/стр. 208)

Да допуснем, че като окултни ученици вие се събирате на обща молитва. Какво се изисква от вас? Сърцата и умовете ви тъй да се отворят, че всички заедно да създадете велика вътрешна връзка с Невидимия свят и всички да се почувствувате радостни и весели. (49/стр. 446)

Често получавам писма и телеграми от провинцията, че някой брат или сестра заболели, искат от мене съвет. Аз мога да дам съвет, но какво ще правите вие? Ако оставяте на мене да свърша всичките работи, за вас няма да остане нищо. Защо не се съберете по няколко заедно и не направите обща молитва? Колко души от вас умряха преждевременно? С молитвата си, с участието си към болния вие можехте да го задържите по-дълго време на земята. Казвате: „Каквато е Божията Воля, това ще стане с него.“ Така е, но Божията Воля е да си помагате взаимно. Някой се намира в затруднение или е без служба. Помолете се за него. Щом всички се молят, Бог ще отговори на молитвата ви. (57/стр. 59, 60)

Ако някой от учениците изгуби равновесието си, не бързайте да го критикувате, да разправяте, че той е сгрешил. Ако говорите за неговата отрицателна постъпка, вие се отклонявате от пътя си… Приложете закона за превръщане на енергиите. Как ще го приложите? Ще се съберете няколко души заедно да направите молитва за този ученик, като благодарите, че той стана причина да научите нещо, което да ви предпази от същата погрешка. (58/стр. 386)

19. БЪДЕТЕ ВСЯКОГА В СЪГЛАСИЕ С БОЖИЯ ЗАКОН!

Някой вдига ръцете си нагоре, моли се на Бога, казва: „Аз се помолих вече.“ Помолил се веднъж и всичко свършил. Не, изгрее ли слънцето веднъж, то никога не трябва да залязва. Казано е в Писанието: „Постоянно се молете!“ Значи и като спи, човек пак трябва да се моли. Това значи будно съзнание. Небето приема молитвата на хора, на които съзнанието е будно. На добрите хора съзнанието всякога е будно. Непреривност на съзнанието се изисква от човека. И в будно, и в сънно състояние той трябва да се моли, трябва добро да прави. (книга 13/стр. 205)

Сега ще ви дам една важна формула. Кажете: „Господи, желая с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила да изпълня Твоята Блага Воля, без никакво изключение.“ Ще си служиш с тази формула всеки момент: като си буден и като спиш, като ядеш и като работиш. Щом изговориш тази формула, ти си вече на своето място. Ако я забравиш, ти отиваш на чуждо място. Тази формула е за всекиго от вас… Формулата ще задържите в себе си, докато Любовта се прояви във вас.

(11/стр. 211, 212)

Апостол Яков казва: „Постоянно се молете!“ Това значи: постоянно се молете, за да изпълните великия принцип на живота – Божията Любов. Щом приложите тази Любов в живота си, вие ще се домогнете до щастието, което е в самите вас.

(12/стр. 55)

Някои питат: „По колко пъти на ден трябва да се молим?“ – През целия ден. Докато живееш, ще дишаш. „Ама по колко пъти на ден трябва да се диша?“ Трябва да се диша през целия ден непрекъснато. Същото е и с мисълта. Ще мислиш през целия ден. Ще се молиш непрестанно. Писанието казва: „Който се моли непрестанно, той непрестанно мисли, а като мисли непрестанно, ще чувствува непрестанно.“ Човек, който се моли, съзнателно или несъзнателно, той диша, защото молитвата означава дишане. (книга 2/лекция 29: стр. 28, 29)

И Писанието казва: „Постоянно се молете в себе си.“ Постоянно дръжте връзка с Невидимия свят. Не с тревога, но дръжте съзнанието си във връзка с тая Разумност, която урежда работите. (14/стр. 216)

Лесно е да се говори, че Христос това направил, това казал. Знаете ли как е постигнал Христос всичко това? Той се е молил по цели нощи. Какво правите вие? Като се помолите веднъж за нещо, повече не се молите. Постоянство се иска от човека. (15/стр. 8)

При Божественото състояние ти си постоянно в молитва. Колкото да се молиш, не се отегчаваш; при човешкото състояние малко се молиш и намираш, че дълго време си се молил. (16/стр. 31)

При сегашното състояние, което човек се намира, както и тялото, в което сега живее, той всяка минута е осъден на смърт. И затова човек трябва да се моли най-малко по десет пъти на ден, ако иска да бъде запазен животът му. Казано е в Писанието: „Непрестанно се молете!“ Като яде човек, той може да се задави и да умре; като минава покрай някоя къща, може да падне керемида върху главата му и да го убие; отива в гостилница, яде нещо, което е отровно, той пак може да изгуби живота си… Всяка минута животът на човека е изложен на опасност. (10/стр. 69)

Молете се постоянно, без да се безпокоите.

(18/стр. 252)

Постоянно се молете! И като ядеш, и като ходиш, и като работиш, и като спиш – постоянно ще се молиш. (18/стр. 339)

Някой мисли, че като се помоли един път, повече не трябва. Казано е: „Постоянно се молете!“ Това не значи да насочиш ума си към едно и също нещо, да изпаднете в еднообразие. (17/стр. 108)

Човек… Той трябва да се моли при всички условия: като работи, като свири, като копае, като чете и т.н. … Човек трябва да се моли навсякъде и по всяко време. (19/стр. 103)

Според мене да се молиш, това значи да си свободен. Ще се молиш от сутрин до вечер и да ти е приятно, че се молиш… Само свободният може да се моли. (16/стр. 328)

Докато хората са бедни, молят се по 4-5 пъти на ден, все нагоре растат. Като забогатеят, те казват: „Стига вече нагоре, ръцете вече ни заболяха. Сега вече можем да си поживеем…“ (33/стр. 196)

„В молитвата бивайте постоянни.“ „Защо е нужна молитвата?“ Тя е връзка на човешката душа с Възвишения разумен свят, отдето човек черпи сили за поддържане на живота. За да се моли постоянно, той трябва да има търпение. (35/стр. 66)

„В молитвата бивайте постоянни.“ Защо трябва да бъдете постоянни в молитва? За да организирате ума, сърцето и волята си. (35/стр. 68)

Бъдете постоянно в молитва, за да пребъдва Бог във вас и да ви освободи от всички прегрешения. Молете се Бог да пребъдва във вашите действия.

(35/стр. 234)

Не се ли приеме молитвата ти, ще продължаваш да се молиш. Казано е в Писанието: „В молитвата ще постоянствуваш.“ Тя е непреривен процес.

(55/стр. 44)

И тъй, да се свържеш с Бога, това значи да бъдеш постоянно в молитва. (55/стр. 220)

20. ЦЕЛИЯТ ЖИВОТ Е МОЛИТВА

Съвременните хора мислят, че молитвата, моленето е достояние само на простия човек. Те считат молитвата за нещо долно по отношение на учения, на гениалния човек или на светията. Всъщност ако се вземе предвид животът на гения, на учения или на светията, ще се види, че той от начало до края представлява само молитва. Животът му започва с молитва и завършва с молитва. Молитвата на гения например показва, че той е бременен с някаква велика идея, с която иска да допринесе нещо на света. Такъв живот е напълно безкористен. (беседа 1/стр. 3, 4)

Някой ме запитва: „Ти как се молиш и кога се молиш?“ „Как се моля, не мога да ти кажа, но всякога се моля: аз се моля и като ям, и като пия вода, и като чета, и като работя – всякога и навсякъде се моля.“ „Не ти ли става тежко от толкова много молене?“ „Напротив, по-леко ми става. Животът се заключава именно в молитвата. Престане ли човек да се моли, и животът изчезва.“ (1/стр. 10)

Молитвата не подразбира шепнене на думи, но целият живот на човека трябва да се превърне в молитва. Това е новото в света. (книга 6/стр. 27)

Грейте се на Божието Слънце да ви озари неговата Светлина. Когото е озарила тази Светлина, направила го е добър, умен и справедлив. Това не значи, че той само се моли. Неговият живот сам по себе си е молитва. (34/стр. 121)

Молитвата е връзка с Бога. Значи като се моли, човек се свързва с Бога. Преди да се моли, човек не е ли свързан с Бога? Не е право да се мисли, че чрез молитвата човек се свързва с Бога. Молитвата, както и връзката с Бога, са непреривни процеси. И работата е молитва. Следователно като работи, човек се моли. И като страда, човек пак се моли. Чрез страданието той разрешава известни въпроси. Добрият човек всякога работи, т.е. всякога се моли. (34/стр. 153)

Щом мине в подсъзнанието и свръхсъзнанието, човек вече влиза в друга фаза: той излиза от всички промени, от всички противоречия. Щом се натъкне на някакво страдание, той лесно го сменява в радост. Неговият живот сам по себе си е молитва, т.е. непреривна, съзнателна връзка с Бога. (39/стр. 38)

Молитвата не седи във външно четене и шепнене на молитви, но целият ти живот трябва да се превърне във вътрешна молитва, да приготвим условия за идване на Любовта в нас. (49/стр. 236)

Молитвата е непреривен процес. Молитва, която се прекъсва, не е истинска. Ще се молиш и като спиш, и като ставаш от сън; ще се молиш и като работиш, и като почиваш. Целият ти живот трябва да бъде молитва. Тя е Закон на Любовта. (47/стр. 64)

21. МОЛИТВАТА КАТО ТАЙНСТВО

И тъй, всички хора, които са готови да разберат по вътрешен, интуитивен начин молитвата, само те са в състояние да разберат нейния дълбок смисъл.

(беседа 1/стр. 4)

Между съвременните езици няма нито един, който е в състояние да изрази великата идея, която се крие в понятието молитва. И днес, по нямане на съответна дума, ние си служим в разните езици с думи, които приблизително поне изразяват понятието молитва. (1/стр. 4)

Сега като ви наблюдавам, аз забелязвам следното нещо: вие сте забогатели със знания, които ви проповядвам, но не сте научили как да се молите. В много отношения вие мислите като мене, философствувате като мене, проповядвате като мене, говорите като мене, но едно нещо не знаете – не знаете да се молите като мене. Единственото нещо, на което не мога да ви науча, е да се молите. Аз никога не си позволявам да науча някого как да се моли. Защо? Според мене молитвата е най-свещеният акт, който е достояние само на душата. (1/стр. 9, 10)

Велико нещо е молитвата! Тя не се изразява чрез бъбрене, чрез шепнене на молитви. Като се научите да се молите, и животът ви ще се осмисли. (1/стр. 10)

И учениците Христови не знаеха да се молят, затова се обърнаха към Христа с думите: „Учителю, научи ни да се молим!“ Христос им отговори: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи“

(1/стр. 10)

Когато човек изпадне в молитвено разположение, зло не съществува за него. Той е разположен към всички. На всичко се радва, за всичко благодари… Пред този човек всичко оживява. Той вижда навсякъде Божия Дух, Който работи и помага. Това събужда подтик в него и той да работи… (1/стр. 10, 11)

Казвате: „Само човек ли се моли?“ Всяко живо същество се моли. И животните, и растенията се молят. Благоуханието, което растенията разнасят из въздуха, е тяхната молитва. (1/стр. 11)

… И човек, когато се моли, издава благоухание, както и растенията. Колкото повече се моли той, толкова повече и благоуханието му се увеличава. Престане ли да се моли, и благоуханието му постепенно изчезва. Който никога не се е молил и е забравил да се моли, той мирише неприятно. (1/стр. 11)

Има един момент в живота, когато всички същества, от най-малките до най-големите, отправят ума си към Бога. В такъв случай мистичната страна на молитвата се заключава в това човек да схване този момент, да се присъедини към тази обща молитва и да каже: „Отправям ума, сърцето, душата и духа си към Този, към Когото всички се отправят в този момент.“ При това всеки ще отправи мисъл, съответна на неговото развитие. Бог ще отговори на тази колективна молитва, като ще изпрати всекиму толкова Светлина, колкото му е необходима.

(1/стр. 15)

Истинският светия когато се моли, се качва горе. Оставя тялото си тук, а се дига на височина най-малко 12 000 километра и там се моли. Вие молили ли сте се така? (книга 2/лекция 3: стр. 17)

Някой казва: „Аз трябва да се науча да се моля.“ Да, ще се молиш, но затова трябва да научиш Свещения език на молитвата. Само една Свещена дума е останала от молитвата – „амин“ … Християните като четат „Отче наш“, всякога накрая казват „амин“. Какво подразбират под тази дума? … Тя е Свещена дума, останала от една възвишена култура. Всички казват „амин“ – „да бъде така“. Само тази Свещена дума е останала от Свещения език. И сега трябва да се повърнем назад, да възстановим всички Свещени думи на този Свещен език, да разберем как са започнали нещата и тогава ние ще бъдем послушни към Бога. А сегашната култура ще се измени. (2/лекция 3: стр. 26, 27)

Защо Христос се молеше всякога вечерно време? Той денем никога не се молеше… Той се молеше вечерно време, за да не Го види никой. При това всякога предпочиташе облачни, тъмни нощи. Даже вечерно време, когато имаше месечина, Той никога не се молеше на месечина. Тъмните нощи обичаше! Казвам: Ами по-голяма тъмнина от скръбта има ли? Някой пита: „Защо е скръбта?“ За да се молиш. За да се молиш, за да не бъде опетнена твоята молитва, трябва да имаш такава голяма скръб, душата ти да бъде тъй разтърсена, че ти да почувствуваш дълбоко, вътрешно желание да се молиш в тайно, никой да не те види… (2/лекция 3: стр. 29)

Виждали ли сте някой ангел как се моли? (2/21:10)

Има начин, по който всеки от вас трябва да се научи специфично да се моли. Учителят няма да ви даде наготово тази специфична молитва, всеки сам трябва да я намери. Тази молитва е магическа… Тази молитва е Сила Божия. Тя е формула, пред която няма нищо невъзможно. (книга 3/стр. 259, 260)

Да се молиш, това подразбира отиване при Бога. „Как трябва да бъда облечен?“ – С дреха, изтъкана от лъчите на Светлината и на Любовта. Да се моли човек така, това значи да преустрои организма си, да превърне клетките си от човешки в ангелски.

(4/стр. 141)

Истинска молитва е онази, която човек отправя към Бога, след като се е изчистил, преоблякъл, т.е. след като се е върнал в състоянието, в което първоначално е бил. Човек трябва да се върне в първото си положение, както е бил създаден, и оттам да започне живота си. Човек трябва да се яви при своя Създател в първоначалната си красота и чистота.

(6/стр. 298, 299)

Духът на човека е проводник, чрез който душата предава своите молитви. (9/стр. 140)

Ако знаеш езика на Бога, достатъчно е да кажеш една дума, за да получиш всичко, което желаеш.

(17/стр. 188, 189)

Казвам: Да се молиш, да пееш, това не е занаят; това е Високият връх, към който човек се стреми. Хората се молят един на друг, но само когато имат нужда от нещо. Това не е молитва. Чуваш, че е дошъл в града един виден цигулар. Сърцето ти веднага трепва, търсиш случай да го чуеш. Този трепет е молитва… Да знаеш в даден случай как да искаш нещо от Господа, това пак е молитва. (17/стр. 198, 199)

Кога се моли човек от душа? Когато се намира на кладата, дето ще го горят. В този момент той забравя всичко около себе си, нищо не вижда и не чува. Съзнанието му е заето изключително с мисълта за Бога. Между Бога и неговата душа не съществува никаква преграда. Той има пряко отношение към съзнанието на Бога. (19/стр. 13)

Като се моли човек, душата му се проектира от горе надолу. Тя излиза извън себе си. Тоя процес наричаме излизане от тесния чертог, в който живеем. (20/стр. 125)

Когато музиката достигне своя горен предел, тя се сменя с молитвата. (25/стр. 18)

Да се молите, това не е качество на човека. Молитвеното състояние е присъщо на Божественото в човека. (30/стр. 62)

Молитвата е акт на Велико общение с Първата Причина на нещата. (30/стр. 338)

Пророк Данаил се помоли и Господ затвори устата на лъвовете. Ако някой от вас влезе в ров между лъвове, ще излезе ли жив? Трите момци влязоха с молитва в огнената пещ. Ангел Господен слезе между тях и те излязоха живи от пещта. „Ако някой влезе в огнената пещ, ще излезе ли жив оттам?“ „Бог ще ни избави.“ „И това е възможно, но трябва да знаете как да се молите.“ (31/стр. 213)

И тъй, думите „Учителю Благи“ трябва да се поставят в техния дълбок вътрешен смисъл. Те представят магическа формула, силата на която може да се изпита и провери. Вяра се иска за това! (39/стр. 17)

Да застанем пред Бога – като Любов, с всичкото си смирение! Да се спрем пред Него в мълчание – нищо повече. (41/стр. 232)

Щом ви обхване едно отрицателно състояние, обърнете се мислено към Христа, без да Му говорите и Той ще измени състоянието ви. Светлината ви посещава, без да говорите. Достатъчно е да се отворите за нея, за да ви огрее и озари. (42/стр. 13)

Сега и вие ще изучавате коя е първата дума. Аз желая да дойдат всички религиозни хора, да кажат коя е първата дума, с която е назован Господ… За тия, които носят първата дума в себе си, в Писанието е казано, че преди те да се помолят на Бога, Той ще отговори на молитвата им. Тяхната душа е чиста и възвишена и Любовта отговаря на всеки техен зов. (41/стр. 245, 247)

И в тишината, когато се молите и мечтаете, Духът ще ви шепне нещо, някоя опитност, ще кажете: „Има нещо, което ми шепне.“ (48/стр. 154)

Ако се молиш, без да приемаш чист въздух, молитвата ти не се приема. Първо тя трябва да се очисти и след това да се пусне нагоре към Бога. Ти се молиш, а до тебе стои ангел с четка в ръка и изчиства всяка дума, която излиза от устата ти. Думите ти минават девет пъти през вода, докато отидат при Бога. Ако ангелът е зает и не може да изчисти молитвата ти, тя не отива при Бога. Тогава сам ще я чистиш. (57/стр. 37, 38)

Молитвата е най-великото, аз говоря за една преживяна опитност – за молитвата, аз съм я изпитвал. И няма нищо по-велико в моята душа от молитвата. (48/стр. 75)

22. МОЛЕТЕ СЕ И БЛАГОДАРЕТЕ

… Да кажеш на Господа: „Аумен! Господи, обичам Те за всички добрини, които си направил заради мен от толкова хиляди и милиони години. Благодаря Ти, за всички милости, за всички блага, с които си ме обсипвал и ограждал!“ Единственото същество в света, което ни обича, това е Бог и Той никога не ни е запитвал: „Ти обичаш ли ме?“

(книга 2/лекция 3: стр. 29)

Защо се молят хората? Всяка молитва е просене нещо от Бога. Като се моли, човек все иска нещо. Молитвите на хората са повече искания, а не изказване на някаква благодарност. Колцина от вас четат Господнята молитва „Отче наш“, когато са болни? Щом ви заболи нещо, вие веднага започвате да викате: „Олеле, Божичко, моля Ти се, намали болката ми!“ И с тези думи на уста заспивате. След това вече благодарите, че болката ви е малко отпуснала. Такива са вашите молитви, такива са и молитвите на всички хора. Рядко ще срещнете човек, който при най-трудните условия на своя живот да отправя чиста, благодарствена молитва към Бога.

(книга 3/стр. 68, 69)

Ставате ли сутрин от сън, благодарете на Бога. Лягате ли си вечер, пак благодарете. Отивате ли на работа, връщате ли се, благодарете. Като направите най-малкото добро, благодарете и за него… Благодарността и признателността представят магическа формула, с която човек може да работи. Докато си служи с тази формула, човек е доволен. Изгуби ли формулата, животът му се обезсмисля. (4/стр. 198)

Всяка сутрин като станете, кажете си: „Боже, благодаря Ти, че съм останал жив, за да мога да Ти служа и днес.“ (5/стр. 142)

Сутрин като станете, направете опит, кажете си: „Благодаря Ти, Боже, за голямата Благодат, която имаш към нас. Ние Те познаваме, че си Всемилостив, Всеистинен и Всемъдър.“ Повтаряйте това всеки ден в продължение на един месец и елате при мене да кажете каква е температурата на душата ви. Това е всичката тайна. Ако повтаряте това десет месеца, ще бъде още по-добре. (5/стр. 143)

Едно време, когато бях на вашите години, когато учих тази наука, като ставах сутрин, тъй започвах: „Благодаря Ти, Боже, за всичко, което си ми дал и си ме научил.“ И вие започнете така. Това е Велико Учение! Ако не започнете с него, вие ще бъдете във вечна тъмнина, във вечен мрак наоколо си. Ако го приложите, и Господ, и ангелите, и светиите – всички ще ви се усмихнат и ще ви помогнат да станете Синове Божии. (5/стр. 143)

Онези, които са тръгнали в Христовия път, те трябва да благодарят на Бога за всичко. (5/стр. 210)

Коя е най-малката работа, която човек може да свърши? Това е един от трудните въпроси. Като стане сутрин, човек трябва веднага да се изправи на краката си и да благодари за всичко, което му е дадено… Станеш ли сутрин, отправи една светла мисъл, едно красиво чувство и една сладка дума към Господа. Постъпиш ли така, всичките ти работи ще се наредят добре. (6/стр. 302)

Ако се уповаваш на Бога, дето и да си, Той ще превърне и най-лошите условия в добри и ще ти съдействува за добро. Като излезеш от лошите условия, ти ще Му благодариш. (11/стр. 259)

Благодари на Бога, че ядеш, че дишаш, че мислиш… (14/стр. 198)

Като станеш сутринта, и болен да си, пак да благодариш на Бога. Да благодариш на Бога, че болестта ти е поносима. (14/стр. 198, 199)

На здравите казвам: Работете и благодарете на Бога, че сте здрави. (19/стр. 293)

Благодарете на Бога, че сте могли да изпълните Неговата Воля. (19/стр. 277)

Отивате ли при Бога, не се оплаквайте, не казвайте, че страданията ви са големи, но кажете Му, че благодарите за всичко, което досега ви е дал: блага, радости, страдания. Благодарете от сърце и душа и върнете се радостен и доволен. Това е характер. (19/стр. 76, 77)

И тъй, благодарете на Бога, че от положението, в което се намирате, виждате доброто в света.

(20/стр. 14)

Животът е най-великото благо, което притежавате. Щом има живот, всичко може да придобиете: и знание, и свобода, и светлина. Постоянно се молете и благодарете за великия дар, който Бог ви е дал. (21/стр. 149)

Дето и да сте, ще намерите Бога. Намерите ли Го, отправете ума и сърцето си към Него и Му благодарете за всички блага, които ви е дал. Благодарете за здравето, което имате; благодарете за здравите мисли и чувства. (26/лекция 2: стр. 18)

Хубаво е да знаеш да четеш, да пишеш и да мислиш, но по-хубаво е да съзнаваш, че знанието, което имаш, ти е дадено от Бога и да Му благодариш. (26/4:21)

Като ставате сутрин от сън, определете си поне по 15-20 минути да благодарите на Бога за всичко, което ви е дадено… (29/стр. 59)

Според мене човек трябва да благодари на Бога, че му е дал ум, сърце и воля да служи с тях на Бога. (33/стр. 53)

Аз виждам как хората отиват при Бога. Те се изправят на молитва, после коленичат и казват: „Не виждаш ли, Господи, какво вършат с нас? Обраха ни.“ „Колко ви взеха?“ „Десет хиляди лева.“ „Дайте му десет хиляди лева“ – казва Господ – и да си върви. Друг се моли: „Господи, аз бях проповедник, но ме изпъдиха от църквата.“ „Не се безпокой, Аз пак ще те назнача.“ „Добро да е мястото, Господи.“ Всички майки и бащи все се оплакват и Господ ги назначава. Не съм срещал човек, който да каже: „Господи, благодаря Ти за благото, което си ми дал.“ (33/стр. 77)

Какво е състоянието на човека, когото Бог посещава? То е подобно на зазоряването. То е все едно, че сте излезли рано сутрин на някой планински връх и оттам наблюдавате зазоряването и посрещате първите слънчеви лъчи. В този тържествен момент на душата си вие коленичите пред Бога, повдигате очите си нагоре и произнасяте към Него благодарствена молитва. (35/стр. 75)

Човекът…, като разчупва хляба, той трябва да благодари на Бога за грижите, които полага за него, и да съзнава, че не е сам на земята. (35/стр. 129)

Който падне, да стане и да благодари на Бога. (35/стр. 182)

Благодари на Бога, че и днес слънцето изгря, благодари за радостите и скърбите, които ти са дадени.

(35/стр. 192)

Страдате ли от някаква опасна болест, не казвайте, че ви е сполетяло голямо нещастие, но кажете: „Благодаря Ти, Господи, че си решил да ме очистиш.“ От Божествено гледище микробите, бацилите са метли, с които разумните същества чистят нечистите дворове и къщи на хората. (35/стр. 323)

Аз считам религия това, когато ти дойдат най-големите страдания, да издържиш и да казваш: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми дал!“ И когато изпаднеш в противоречия, да кажеш: „Благодаря Ти, Господи, хубаво е всичко туй за мен.“ (38/лекция 13: стр. 25, 26)

Благодари на Бога за положението, в което си поставен. (39/стр. 53)

Ако е въпрос за Храм, по-хубав Храм от небето няма. Дигни очите си нагоре към небето, погледни звездите и кажи: „Господи, благодаря Ти за всичко, което си създал!“ (40/стр. 24)

Много от съвременните хора постъпват като неразумните деца. Те отиват при Бога и постоянно викат: „Господи, хляб нямаме, пари нямаме. Грешни сме, прости ни!“ И като не получат, което искат, в тях се заражда недоволство. Не, ние трябва да бъдем хора с будно съзнание, с възвишен и благороден характер и всякога да благодарим на Бога за всичко, което ни е дал в живота. (40/стр. 158)

Някой се моли, моли и като не получи отговор, казва: „Аз остарях вече.“ Ожени се и после казва: „Аз се молих, молих и Господ най-после ми даде една такава грозотия жена, че ме измъчи.“– Не, приятелю, ти не позна твоята жена, ти не позна душата . Някоя жена казва: „Аз се молих на Господа да ми даде някой добър мъж, а Той ми даде такъв, че ме измъчи.“ Не, ти не позна душата на твоя мъж. Ами, че ти всеки ден, след като той излезе на работа, започваш да изреждаш всичките му недостатъци. Не, ще забравиш всичко и ще кажеш: „Господи, много, много Ти благодаря за всичко, което ми даде.“ (43/стр. 265, 266)

Като сте смирени, ще благодарите на Бога за всичко, което ви е дал. (44/стр. 119)

Вечер като се върнем, трябва да поблагодарим на Бога, че ни е пратил между тия грешни хора, за да ни дадат добри уроци. (45/стр. 40, 41)

Мнозина гледат, но не виждат, слушат, но не чуват, вкусват, но не разбират благото. Например, когато човек вкуси хляб, казва ли някога: „Господи, благодаря Ти за хляба, който си ми дал, благодаря Ти за живота, който внасяш чрез него в мене“? Ако не благодарите, това показва, че не само не сте разбрали какво нещо е вкус, но не сте разбрали и защо е направена тази уста. Тя е потребна, за да влезе в нея първо животът на Любовта, който е основа на всичко. (45/стр. 54)

Аз ви казах как можем да се освободим от нашия товар. Всеки от сърце трябва да каже: „Аз съм благодарен от душа и сърце за всичко, което си ми дал“ – защото Бог е дал на всеки човек хиляди блага… (45/стр. 66, 67)

И тъй, като ставаш сутрин от сън, хвани ухото си и кажи: „Господи, благодаря Ти за ухото, което си ми дал. Дай ми възможност да слушам Словото Ти. Благодаря Ти, Господи, за носа, който си ми дал да мога да възприемам благоуханията на света. Научи ме да разбирам дълбокия смисъл, който си вложил в природата. Благодаря Ти за очите, които си ми дал да виждам красотата в света. Благодаря Ти, Господи, за устата, която си ми дал да опитвам с нея благата на живота. Благодаря Ти за всичко, което си ми дал, за да го използувам за Твоята Слава.“ Ако се молиш така с години, един ден ще тръгнеш в правия път. (57/стр. 117)

Стани рано сутрин, направи молитвата си и благодари на Бога, че си здрав и че можеш да работиш. (57/стр. 281)

Като ученици, колцина от вас знаете програмата на днешния ден? Колко души изпълниха поне първия номер на тази програма? Според мене първият номер беше още със ставането си от сън да отправите благодарствена молитва към Онзи, Който ви е дал ума, сърцето и волята като пособия за работа… И след това да се помолите да изпълните добре програмата на деня. Кой е започнал така деня? (58/стр. 257)

23. НОВО ЗВУЧЕНЕ НА МОЛИТВАТА

… Трябва да кажем: „Господи, Ти, Който създаде света, спаси ни и ние ще живеем отсега нататък само за Тебе!“ (книга 2/лекция 8: стр. 27)

Кажи: „Господи, помогни ми да изпълня Твоята Воля, да Ти служа!“ Кажеш ли така, ще видиш какъв преврат ще стане с тебе. (2/лекция 9: стр. 21)

… Като ставам сутрин, казвам: „Господи, какво искаш днес от мен? Аз ще изпълня всичко, което е Твоя Воля.“ (2/9:27)

Ти ще кажеш: „Господи, аз вече живея в Тебе. Ти си ми дал този ум, който имам. Ти си ми дал тази сила, която имам. Ти си ми дал живота и в името на всичко това, което си ми дал, искам да Ти служа. Дай ми една малка мисъл, с която да разбера, да почувствувам, че Ти си благоволил към мене! И довечера като се върна при Тебе, пак ще Ти благодаря.“ И ако всеки постъпва така, всичко ще върви… по мед и масло. Това да ви бъде молитвата. Ако жената, като стане сутрин, постъпи така, мъжът ще бъде като светия, децата ще бъдат като ангели и всички вкъщи ще бъдат весели, доволни. (2/9:33)

Като срещнеш кого и да е, ще се изправиш пред себе си и ще кажеш: „Господи, помогни ми да се проявя тъй, както Ти се проявяваш!“ (2/30:28)

Каква трябва да е първата ви мисъл, като станете? Кажете: „Благослови, Господи, душата ми. Благодаря Ти, че съм станал днес да свърша работата си както трябва, дето и да съм, и да мога да израсна толкова, колкото трябва.“ Това е първото основно Учение. (5/стр. 142)

От мое гледище, ето как аз бих желал да видя Бога, как бих се молил: „Господи, дай ми Знание и Мъдрост на ума, нека Твоята Любов и Твоят Живот да се вселят в сърцето ми, а Свободата и Истината – в моята душа. Силата и Доброто да пребъдват в душата ми, а Вечното Право и Благото на Живота да пребъдват в моята воля.“ (7/стр. 210)

Щом Господ те обича, ти ще Му служиш с Любов и Радост и ще кажеш: „Господи, както искаш, да бъде Волята Ти!“ (11/стр. 124)

Ще кажеш: „Господи, няма да се поколебая в Любовта Ти! Винаги ще нося в ума си образа на Твоята Любов и Светлина.“ Това значи да живее Бог в сърцата и умовете на хората. (11/стр. 164)

… Когато във вашите сърца проникне смирението, вие кажете: „Господи, готови сме да простим на всички.“ (11/стр. 187)

… Когато се намирате в трудно положение, употребете следната ценна формула: „Господи, Ти всичко можеш! Твоят Дух, Който си изпратил да ме ръководи, чрез Тебе всичко може. И аз чрез Твоя Дух всичко мога.“ … Ще ме запитате: „Кога да произнасяме тази формула?“ „Когато се намерите в най-трудно положение. Произнесете тази формула един, два или три пъти, докато победите.“

(11/стр. 260)

Кажи както Давида: „Дето и да ме изпратиш, Господи, ще извърша Волята Ти на драго сърце, защото Те обичам.“ (20/стр. 14)

Стани рано сутринта, започни да работиш и кажи: „Йова и ре.“ Това значи: Господ ще промисли. Бог е промислил вече, ти ще работиш и хлябът ще дойде. (29/стр. 97)

И за да се обновите, да се освободите от робството, да приложите силата си, обърнете се към Бога с думите: „Господи, искаме да изпълним Твоя Закон, да вършим Твоята Воля, да изявяваме Твоята мисъл.“ (33/стр. 17)

Като ставате сутрин от сън, кажете си: „Господи, покажи ни как да използуваме деня“. Колкото по-искрено се молите на Господа, толкова по-ясно ще се открие пред вас целият план за прекарване на деня. (33/стр. 78)

Аз се обръщам към Господа с думите: „Господи, никаква лъжа няма да излезе от моята уста. Ще говоря само Истината, ще изпълнявам това, което Ти искаш, за нищо няма да пожаля живота си. Всичко, което искаш, ще го направя доброволно. Ще Те следвам не защото си направил небето и земята, но защото само Ти си единствен, безграничен, безначален, Който обхващаш всичко в Себе Си.“ (33/стр. 218)

Обърнете се към Господа и кажете: „Господи, решил съм да приема Словото Ти и да се храня с него.“ (35/стр. 41)

Разкаянието на човека не е нищо друго, освен пробуждане на Божественото съзнание в него. В този момент именно петелът на човека пропява… Онзи, на когото петелът е пропял, той е спасен. Той се обръща към Бога с думите: „Господи, готов съм вече да пожертвувам живота си за Тебе. Никога няма да се отрека от Твоето Име. Ще положа душата си за Тебе, за Твоето Име и за Твоята Слава.“

(35/стр. 142)

Който се освободи от беса в себе си, ще се обърне към Бога с думите: „Господи, искам да бъда Твой ученик.“ (35/стр. 244, 245)

Да се молим на Господа: „Господи, избави ни, за да можем отсега нататък да се посветим, да служим на Твоята Любов.“ (37/стр. 152)

„Господи, аз давам всичко на Твое разположение и съм готов да изпълня Твоята Воля.“ И тъй, от всинца ви се изисква онази вътрешна, абсолютна готовност. (книга 38/лекция 2: стр. 28)

„Учителю Благи! Дето и да ме пратиш, всичко ще изпълня според Твоя велик закон на Любовта.“

(39/стр. 33)

Погледнете към небето и отправете към Бога една малка молитва, от няколко думи само, но нека тя бъде пропита от Любов. Кажете си: „Господи, ние Ти благодарим за хубавия живот, който си ни дал. Ние Ти благодарим за тоя свят, който си създал. Ние искаме да живеем по новия начин, по закона на Любовта, която си внесъл в душите ни. Нека Твоята Светлина озари умовете ни да разрешим въпросите, които седят пред вратата на нашата душа!“ (40/стр. 168)

Ако си болен, кажи: „Господи, отсега нататък ще Ти служа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила.“ (41/стр. 24)

Върнете се всички в домовете си и кажете: „Господи, искаме да се свържем с Тебе.“ (42/стр. 49)

А ние какво ще дадем за Господа? Ще Му кажем: „Господи, Ти като дойдеш у нас, ние ще приложим Твоята Истина, ще бъдем готови да страдаме, да устояваме на тази Истина.“ Тогава Господ казва: „Щом обещавате това, Аз ви вярвам, Аз съм готов, слизам.“ (43/стр. 61)

Като се спрем пред Бога, да кажем в себе си: „Господи, аз чувствувам Твоята Любов, аз чувствувам онзи Свещен трепет, Ти си Любов, не можеш да бъдеш нищо друго.“ (43/стр. 96)

Аз питам: В какво седи добрата молитва? Молитва, аз разбирам, първото нещо: като се приближим до Бога, да кажем: „Господи, аз се постарах да простя на всички тъй, както Ти си ми простил.“

(43/стр. 371)

В умовете на децата майката трябва да седи като един идеал. Затова майката трябва да се моли, да каже: „Господи, вярвам в Тебе, вярвам, че мога да приложа Твоята Любов.“ (43/стр. 379)

Казваме: „Аз плача, скръбна ми е душата“, но когато кажем: „Господи, прости, аз Ти причиних толкова страдания с нечисти мисли и действия“ – тогава ще дойдем на онзи истински път, който ще ни избави от съвременното зло. (45/стр. 9)

Всички са длъжни да обърнат лица … да погледнат към Бога и да кажат: „Господи, да се възцари Твоята Любов в нас.“ (46/стр. 317)

В бъдеще ако искате да изправите вашия живот, да няма насилие, трябва да приложите Божествената Любов в себе си. Вие трябва да кажете: „Господи, ние ще работим отсега нататък точно както Ти искаш от нас. Първо, никога няма да изменим Твоя закон, а ще го изпълним. Твоята дума на две няма да направим, всяка Твоя дума ще бъде Свещена заради нас, Свещена, Свещена ще бъде.“ И тогава знаете ли каква радост ще блика, когато някоя Божествена дума влезе, когато тя проникне във вас, каква радост иде, каква Светлина прониква в душата ви! (46/стр. 387)

Молиш ли се, кажи: „Господи, да бъде Твоята Воля! Аз ще приема на драго сърце всичко онова, което иде от Твоята Ръка и ще изпълня Волята Ти без никакво престъпване на Твоя Закон.“ (49/стр. 67)

Всеки от вас като става сутрин, ще се помоли на Бога, ще каже: „Господи, дай благословение и на моите братя, както даваш и на мен! Аз ще Те слушам, както ме учиш. Ще прилагам Любовта според както е Твоята Воля.“ (49/стр. 219)

Самото вдигане на ръце има отношение към крайния предел на вселената. Затова вдигни ръцете си нагоре и кажи: „Господи, Творец на вселената, искам да Ти служа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила.“ Това значи да бъдеш Син Божи… (52/стр. 302)

Като размишлявате всяка сутрин по пет минути, изговаряйте в себе си формулата: „Желая, Господи, със силата на Твоята Любов и Мъдрост да възрастат в мен добродетелите, които отначало още си вложил в моята душа. И аз ще приложа всичките си сили на Твоето лозе за изпълнение на Твоята Воля.“ (58/стр. 278)

Мнозина искат да научат някоя молитва, която да повдига духа им, за да се справят лесно с мъчнотиите си. Каква трябва да бъде първата ви молитва? Молете се така: „Господи, просвети умовете ни, дай ни светлина и знание да разбираме Волята Ти и да я изпълняваме.“ (58/стр. 316)

24. БЛАГОСЛОВИЕ

… Ще кажете: „Господи, да бъде всичко за Твоята Слава!“ Пък като дойдат мъчнотии и страдания, пак ще кажете: „Господи, пак да бъде за Твоята Слава!“ За всичко, което става в живота ви, ще казвате: „За Славата Божия!“ (книга 2/лекция 35: стр. 18)

Сега ще ви дам една елементарна формула, която можете да употребявате при всички случаи на живота си, добри или лоши. Каквото добро или зло да ви се случи, веднага произнесете в себе си тази формула и вижте какво ще стане в душата ви. Формулата е следната: „Господи, аз Те благославям хиляди и милиарди пъти.“ (книга 3/стр. 261)

Щом кажеш: „Господи, аз Те благославям хиляди и милиарди пъти.“ … ще имаш сила и живот. Веднага пътят ти ще се отвори навсякъде и по най-естествен начин ще се справиш с мъчнотиите си и ще постигнеш всичко онова, за което си роден.

(3/стр. 262)

Ангелите, които са взели участие в създаването на света, са пели и хвалили Бога. На същото основание и човек, който е основал живота си върху трите мощни сили – Вярата, Надеждата и Любовта, трябва да пее и да слави своя Създател. (4/стр. 200)

Твърдо трябва да понасяте всички нещастия и да кажете: „Да се свети Името Божие и да дойде Благодатта Божия.“ (5/стр. 140)

Да бъдеш ангел по същество, значи като изгубиш всичкото си богатство, да останеш тих и спокоен и да кажеш: „Благословен Господ! Бог даде, Бог взе.“ Умре някой твой близък, да кажеш: „Благословен Господ!“ Бог разруши старата къща, ще даде нова. Няма зло в света, което Божията Любов да не превърне на добро. (33/стр. 18)

Първото Свещено право е да прославите Бога на земята – Бога на Виделината. Следователно всички трябва да застанете на страната на Бога и да кажете: „Има един Господ, Когото ние познаваме, и прославяме Неговото Име.“ (33/стр. 103)

Вие знаете как в миналото светиите и мъчениците били рязани на парчета, но въпреки това те пеели и славели Бога… И до днес те са светли примери за човечеството. (33/стр. 219)

Който види красотата на новия ден, ще повярва в Господа и ще започне да Го славослови, както Отец му го научил. (35/стр. 47)

Народът, който излезе да посрещне Исуса, представя вашите мисли, чувства и действия, които трябва да се обединят и единодушно да приемат вашия Исус, и да кажат: „Осана, благословен е този Исус, който влезе в моя Ерусалим!“ (35/стр. 197)

Ще слезе Бог между всички същества и ще ги примири. Ще пеят и ще Го славословят в един глас с една песен: „Да бъде благословен невидимият Господ, Който живее във всички същества и превръща всичко на добро. Да слави Господа всяко дихание!“

(35/стр. 387)

Ако орачът оре и пее хвалебни песни на Бога, всеки, който яде от това жито, ако е болен, ще оздравее; ако е здрав, ще се подмлади. Във всяка работа човек трябва да пее и да славослови Бога.

(39/стр. 104, 105)

Като станеш, ще кажеш: „Бог е Любов!“

(43/стр. 187)

Упражнение: две седмици наред по три пъти на ден – сутрин, на обед и вечер – ще мислите за Бога по една-две минути и ще кажете в себе си: „Бог е Любов, Бог е Всемъдър, Бог е Всеблаг.“ (58/стр. 128)

„Свят си Ти, Боже мой, Отче Праведний, Който си и Който ще бъдеш един … Вечний, Всесилний и Всемъдрий. Благословено да бъде Твоето Име от мене. Ей, Господи, защото Те познавам, че си истинен и неизменяем винаги. Слава, чест, хваление и поклонение Теб подобава всякога.“ (лекция 60/стр. 15)

„Ей, Господи, да бъдеш благословен от сега и до века, да се възвеличи Името Ти.“ (60/стр. 29)

Благослови Господа в душата си. В това се Той весели, когато въздигаме хвала и молитва пред Престола Му. (60/стр. 31)

Поклонете се Господу в Дух и Истина. Пейте и възпявайте в душата си всички, които Го любите. Благословен Господ наш, Отец на Праведните. Слава и чест да бъде Нему, сега и во веки. Амин.

(60/стр. 23)

25. ТОВА, КОЕТО ПРЕВЪЗХОЖДА МОЛИТВАТА

Казвам: Греховете на света са смъртни, не се изкупват. Единственото нещо, което изкупва, е Любовта. Никакви мерки, никакви пари, никакво жертвоприношение, никакви молитви, никакво разкаяние не са в сила да изкупят греха. (книга 27/стр. 23)

… Тъй щото за постигането на тия дарби и способности са били препоръчвани, та и до днес още препоръчват разни методи. Някои например са препоръчвали да се отдалечи човек от света, да отиде в някоя гора и там да прекара в пост и молитва, в размишление. И наистина много хора са се отдалечавали от света, но и с това не са постигали нещо особено… Има един метод, който може да даде положителни резултати. Той е методът на Любовта. (39/стр. 37)

И тъй, ще ядете, ще пеете и ще се молите. Но това не мислете, че е същността на живота. Това е въведение, встъпление само на Вечното. (48/стр. 57)

Любовта… Преди да е дошла тя, ти ще ядеш, ще пееш и ще се молиш, но когато тя дойде, има нещо по-велико, което не може да се разправи на човешки език. Разбирате ли? Но туй, което не може да се разправи на човешки език, може да се изпита.

(48/стр. 63)

Молитвата е връзка и Любовта може да дойде в света само по пътя на тази връзка. (49/стр. 236)

Из Словото на

Учителя Петър Дънов

КНИГА ЗА
МОЛИТВАТА