Елеазар Хараш – Книга на загадките

Има ли сътворено в несътвореното?

Съществува ли несътвореното?

G 3 g

Той живее, но не като другите същества. Той съществува, но не като всичко друго, което съществува.

G 4 g

Който няма опора, е придобил основата.

G 5 g

Който е придобил Любовта, той се е изгубил в себе си. Къде се е изгубил?

Който се е извисил много високо, докъде е стигнал?

Размишлявай, без да размишляваш, за да разбереш.

Потопи се в своя Дух, без да се потопяваш, за да схванеш.

G 9 g

Слей се със своя Дух, без да се сливаш, за да обхванеш себе си.

Закъде пътува вятърът? И накъде се е устремил в своя ураганен ритъм? И въобще има ли си свой път вятърът?

G 11 g

Ученикът вечно ще се учи. И въобще трябва ли да научи нещо?

G 12 g

Не търси Незнайното, защото то е завинаги изгубено. Но никога не спирай да търсиш.

G 13 g

Върви твърдо напред. Но докъде ще стигнеш?

G 14 g

Вярвай в себе си, докато изгубиш напълно вярата си.

G 15 g

Който люби Бога, изчезва от собственото си полезрение.

G 16 g

Имаш ли път в живота си, защото ако имаш, ще се изгубиш в него. Твоят Дух не обича пътищата. Той се движи само в себе си.

G 17 g

Ако живееш, за да оцелееш, ти ще изгубиш живота си. Ако оцелееш, за да живееш, ти ще намериш себе си. Но и в двата случая губиш, защото не трябва да търсиш нито живота, нито себе си. ТОЙ е единствената цел, без никога да си е поставял тази цел.

G 18 g

ТОЙ е станал толкова дълбок, че е създал Бездна в Себе Си. Избягал е от всички същества, за да не може никой да Го намери. Но всички са тръгнали към Него. Всички Го търсят. И всеки, който иска да Го намери, Бездната ще го прегърне.

G 19 g

Любовта води към Нищото. Само така ще намериш Бога.

G 20 g

Да любиш Бога, това е път на обезличаване. Колкото повече се обезличаваш, толкова повече се заличаваш, докато изчезнеш напълно. Когато си постигнал изчезването, Бог се заражда.

G 21 g

Всъщност кой съществува – ти или Бог?

G 22 g

Човек се стреми към Истината. А към какво се стреми Истината?

G 23 g

Всякога ли тече водата? И кое е това, което тече във водата? Водата е течащата Субстанция на Нищото.

G 24 g

Вдъхновението отнема стремежа на човека. А Покоят отнема Вдъхновението. Тогава кой царува в Покоя?

G 25 g

Съществуваш ли, когато навлезеш дълбоко в Тишината?

G 26 g

В Покоя ти си себе си. Защо все още търсиш безпокойството?

G 27 g

Любовта ще те превърне в Душа. Мъдростта ще те пресътвори. А Истината ще те погълне. И когато от теб не остане никаква следа, това е началото на твоя живот.

G 28 g

Ако само Той съществува, може ли другите да съществуват?

G 29 g

Вода, която тече, вода ли е? Вода, която не тече, вода ли е? Вода, която нито тече, нито не тече, е Водата на Истината. Не можем да определим Истината, но тя е най-конкретното нещо.

G 30 g

Всички, които съществуват, обедняват. Когато само Той съществува, всички са нетленно богати. Само Той е богатството, но Той богатство ли е?

G 31 g

Най-голямото откровение на живота е да стигнеш до онази точка, в която няма никакво откровение. Вече няма откровения, но ти си друг. Ти си Той, което няма нужда от откровения, защото си открил откритото. Но това е Съществото, Което никой не може да открие.

G 32 g

Ако ти любиш Истината, тя ще те превърне в Дух. Казвам: Има ли Духът път в живота? Защото Духът е най-безпътното Същество. Но Той е Святата цел. До Него се стига по много пътища, а в Него всички пътища се изгубват. Който Го е постигнал, е изгубил пътищата си. Той е станал същество без път и без цел. Ето Идеала на съществата. Какво ще кажете на това?

G 33 g

Когато навлезеш дълбоко в Тишината, ти си отвъд себе си, отвъд света. Само в тази Тишина можеш да Го чуеш, защото Той не говори.

G 34 g

Когато ти се разкрие Тайната на живота, когато ти се разкрие твоята Същност, твоята Душа, ти изведнъж ще схванеш, че няма никаква Тайна и че това, което ти се е разкрило свише, е едно друго наименование на твоята Същност. Това си просто ти.

G 35 g

В живота няма откровения, има само пробуденост за тези откровения, защото откровенията текат постоянно, но е необходима възприемчивост. Откровенията са тук, но къде си ти?

G 36 g

Аз съм Пътят, Истината и Мистерията. В Пътя ще Ме откриеш, в Истината ще Ме разбереш, а в Мистерията ще изчезнеш. В Мистерията нищо не може да съществува. Но само Тя е реална.

G 37 g

Неговата Любов е пълноводна Река. И всички, които са се удавили в тази Река, са намерили Блаженството. Блаженството е съществувание извън живота и смъртта. Който е блажен, той няма нужда дори от живота. А от какво има нужда?

G 38 g

Когато познаеш себе си, ще влезеш в едно по-дълбоко незнание. Това е правият път.

G 39 g

Когато постигнеш пълно сливане с Истината, ти ще си умрял, а тя ще съществува. Правилното е тя да съществува, а ти да си умрял, защото докато ти си жив, все затрудняваш Истината. Когато умреш по един красив и съкровен начин и от Любов към нея, тогава тя е освободена. И затова е казано: Истината носи Свобода. Само който има Любов към Истината, може да се слее с нея. А този, който има любов към себе си, той се слива със смъртта.

G 40 g

Да имаш амбиции, значи да се изгубиш във външния живот: това се нарича любов към злото. Да имаш стремеж към себепознанието, означава да се потопиш в Душата си: това се нарича Любов към Душата и към Вечното Добро. Да имаш Любов към Истината, това значи да се откажеш от всички амбиции и от всички стремежи, но докъде ще те доведе това? Попитай Вдъхновението. Който е придобил Вдъхновението, става неспособен на въпроси.

G 41 g

Който търси образованието на света, той е търсач на ада и адът ще му се открие. Който търси щастието, той е търсач на сънища и видения и много призраци ще му гостуват. А който търси Истината, едно е ясно: той нищо няма да намери. Но Любовта му към Истината ще го води вечно в правата посока. В тази посока няма цел и дори няма смисъл. Той ще се движи безцелно и безсмислено, но ще си има спътник: постоянната радост ще го държи под око. Той няма да може да се отърве от тази радост. Тя е заплатата му. Дори и когато не я иска, тя ще бъде с него.

G 42 g

Докато аз съществувам, пътят ми ще е осеян с тръни и бодли. И страданията ще ме преследват от живот в живот, докато придобия умението да не съществувам. Щом се науча да не съществувам, Бог ще се всели в мен и Истината ще ме ръководи. Кой трябва да живее в мен и кой трябва да ме ръководи? Щом съществувам, аз преча на Бог да съществува и на Истината да ме ръководи. Най-красивото нещо в живота е да не пречиш. Всеки, който пречи на Бога и измества Истината от пътя си, той е тръгнал в левия път и тъмнината ще го вразумява с безбройните си очарования. Светът съществува, защото търси очарованията. А Истината не съществува. Тя се е оттеглила от света. В нея няма очарование. Тя никого не примамва. За да се насочиш към Истината, трябва да се простиш с всичко, което те очарова. Това е пътят на пробудените.

G 43 g

Могат ли двете уши на човека да се прегърнат?

G 44 g

Имат ли ушите на човека сърце?И ако ушите на човека имат сърце, тогава къде са ушите?

G 45 g

Кой е този, който диша в човека? Само Тайната диша. Защо е на Тайната Дихание?

G 46 g

Човек се е родил, за да изчезне. За това се изисква умение. Който люби, само той може да изчезне.

G 47 g

От какви елементи е съставено Нищото? Кой е Творителят на Нищото?

G 48 g

От каква материя е създаден Невидимият свят? Има ли материя в нематериалното?

G 49 g

Трябва ли дясното око да знае за намеренията на лявото?

G 50 g

Ако нямаш основа, на какво ще се опреш?

G 51 g

Всичко, в което властва Красотата, реално ли е? – Красотата се отличава по това, че в нея няма никаква власт. Тя е естествената природа на Бога. Неговата Любов е Неговата Красота. Ако в Любовта имаше власт, тя нямаше да бъде красива.

G 52 g

Кой е Този, Който извира в извора? И когато изворът е пресъхнал, къде е отишъл Извиращият?

G 53 g

Кой тече във водата? И какво е постигнала водата, която много е текла?

G 54 g

Който се е отказал напълно от злото, той е придобил умението да търси Истината. Който е придобил умението да търси Истината, той никога няма да я открие. Това е неговата най-голяма награда.

G 55 g

Може ли ухото да разговаря? Ако ухото разговаря, кой ще слуша?

G 56 g

Водата е най-пасивното същество. Защо тогава тя разрушава скалите?

G 57 g

Имат ли очите звук? И ако очите имат звук, кой звучи в тях?

G 58 g

Кой е създал Незнайното?

G 59 g

Има ли в Тишината въпроси? Има ли в Тишината отговори? Дълбоко в Тишината няма нито въпроси, нито отговори. Тишината сама по себе си е единственият отговор.

G 60 g

Кое е това, което гори в огъня? И кое е това, което угасва в огъня? Може ли това, което гори, да угасва? Може ли това, което угасва, да спира да гори?

G 61 g

Има ли паяжина в самия паяк? И има ли мед в пчелата?

G 62 g

Защо Нищото поглъща всичко?

G 63 g

Който иска да бъде Център, периферията го поглъща. Който не иска да бъде Център, Центърът му откликва. Кой е начинът, по който Центърът говори? Може ли Tишината да говори?

G 64 g

Ако аз съм много умен и си изгубя ума, умен ли съм? Ако аз си изгубвам ума по нещата, това на място ли е? Който е изгубил ума си в нещата – нещата са по-силни от него.

G 65 g

Защо са създадени очите в света? Те са създадени, за да не гледат това, което е в света. Да виждаш, не означава да гледаш. Да виждаш, означава да разбираш. Разбирането е другото име на Любовта.

G 66 g

От каква материя е изтъкан Духът? Живее ли Той или съществува? Ако живее, как живее? И ако умира, как умира? Това, което живее, може ли да умира? И това, което умира, може ли да живее?

G 67 g

За кого пее славеят, ако човек не го чува? За човека ли пее славеят? Славеят никога не пее, за да го слушат. Той пее, за да живее. Неговата песен е възхваление на живота. Този, който възхвалява живота, никога не търси публика. Когато славеят пее, Бог се повдига.

G 68 g

Славеят пееше, пееше, пееше. Със своята песен той нищо не можа да каже на хората. Но той изтръгна живота, който беше скрит в песента. И накрая Бог му се усмихна.

G 69 g

Който иска да извърви пътя си, той няма път. Който няма път, той може да го извърви.

G 70 g

Който е намерил Бялата Точка, той става абсолютно безмълвен. Щом продума, той изгубва Пълнотата си. Пълнотата се нарича Безмълвие. Когато си толкова пълен, ти си безмълвен. Може ли Безмълвието да произнесе дума? Най-дълбокият отговор на Вечността е абсолютното Безмълвие.

G 71 g

В страстта човек се опива. В безлюбието човек се налива. В Любовта човек прелива, а в Истината човек намира Покоя на Вечността. Дълбокият Покой – това е твоята Вечност. Кой може да разруши Покоя?

G 72 g

Когато Любовта в човека е сляпа, той е изпълнен с живот. Но когато човек иска да прогледа, Любовта си отива и светът ограбва живота му. Всеки, който е прогледнал в света, е изгубил нещо ценно. Всеки, който живее в Любовта, няма нужда да вижда нещо друго, защото Любовта живее изцяло в Бога. Любовта вижда само Бога.

G 73 g

Къде ще те отведе пътят, който няма край? До края ли искаш да стигнеш? Съвършенство ли искаш? Съвършенството е съвършена смърт. Само несъвършенството е съвършено. Люби и живей, без да имаш крайна цел.

G 74 g

Когато тебе те няма, когато ти си напълно изчезнал, когато ти си напълно изпразнен от своето съдържание, тогава в теб се влива един необикновен Мир. Досега ти си бил пречката на този Мир и сега, когато тебе те няма, този Мир те изпълва със своята Необятност. Ти си се превърнал в Океан от Мир и Безпределност. Колко е хубаво да те няма, за да бъдеш.

G 75 g

Сфинксът – това е загадката, която всеки трябва да реши. Сфинксът си има свое лице. Кое е това лице? Това лице е Святата Душа на човека. Всеки, който открие Душата в себе си, се освобождава от старите раси и култури. Сфинксът иска да познаеш своя истински живот. А къде се намира този живот? Това не си ли ти самият? Ако това си ти, жадувай за себе си.

G 76 g

Дълбоко в човека има една скрита култура. Това е една Велика култура и тя е загадка и за самия човек. Това е културата на Слънчевия човек. Носителите на тази култура живеят тотално, те носят в себе си само една единствена идея: жадуващият Истината изгаря в Истината. Който изгаря в Истината, никога не мисли за причини и последствия. Който мисли за причините и последствията, остава да живее в мъглите и облаците на своето съзнание. А който е жаден за Истината, заражда в себе си Новия образ на живота. Като знаете това, каква ще бъде вашата жажда?

G 77 g

Загадката на Първите Скрижали се крие в това, че те съдържаха в себе си най-дълбоката идея на живота. Пред тази идея и най-великите същества застават със страхопочитание. А обикновените същества, които имат сърца от камък, те изгубват дори и страхопочитанието си, те онемяват. Коя е тази загадка? Само ъгълчето на завесата може да бъде повдигнато. Нека да ви загатна малкото, което може да се каже. Загадката на Първите Скрижали е самият ДРЕВЕН. Древният е Океан. Той е Океан без брегове. Той е Океан, който няма никакво дъно. Може ли каменното сърце да пътува в Океан, който няма брегове? И затова бидоха дадени Вторите Скрижали. За да може човек да влезе в Посвещение, трябва да направи скок в Неизвестното. Само Любовта може да направи този скок. Тези, които в Древността са направили този скок, са образували Първата Слънчева Раса. Те са били същества на изключителния риск. За всички останали са дадени Десетте Божии Заповеди.

G 78 g

Загадката на живота може да се изрази и по този начин. Човек може да скочи в Неизвестното, в Непознаваемото и в Нищото. Ако скочи в Неизвестното, той ще познае Любовта. Това е себепознанието. Това значи да познаеш Душата си, от която ти самият си се скрил. Да скочиш в Непознаваемото, означава да познаеш Мъдростта. А не е ли това твоят Дух – Отломък от Древния. Тук ти също си се скрил от себе си и питаш има ли Дух. В този Отломък е заключена Мъдростта на всички светове. Този Отломък е Ключът на живота. Когато обединиш в себе си Неизвестното и Непознаваемото, в теб ще се образува жаждата за Нищото. Така ти си близко до най-великия скок в своя живот: това е скокът в Нищото. Това, което те очаква там, е изненада и за твоята Душа, и за твоя Дух. Тук ще изгубиш напълно себе си, за да станеш Отломък от Всевечната Истина.

G 79 g

Миналото, настоящето и бъдещето живеят едновременно в човека. Не живеят ли умът, сърцето и волята едновременно в човека? Не живеят ли тялото, Душата и Духът едновременно в човека? Това, което живее в настоящето, е Душата. Душата люби сега, а не в миналото или в бъдещето. Който люби сега, той няма минало, той не живее за бъдещето, той съществува за Бога. Настоящето е Вечността на Бога. Само настоящето долавя Бога. За Бог не е важно как си постъпвал в миналото и как ще постъпваш в бъдещето. Живей в настоящето и ще изгубиш миналото си. Живей в настоящето и няма да имаш бъдеще. Живей в настоящето и ще изгубиш и миналото си, и бъдещето си. Тогава ще имаш само Бог. А трябва ли ти нещо друго, освен Бога?

G 80 g

Когато 24-те Старци посещават своите Синове или посещават външните светове, те влизат в настоящето, те влизат в мигновението, което е изпълнено с Бог. За Старците това е външният живот, това са ограниченията на живота. В своите Дълбини 24-те Старци нямат нито минало, нито бъдеще, нито настояще. Велико минало и велико бъдеще имат само безумните. Само любящите Души имат настояще. А само Старците имат Дара, който е извън настоящето. Този Дар е наречен Авахайа, което приблизително означава „Нетленна, Нетленна Мистерия“. И не питай, не питай за нея. Не я търси, за да не я изгубиш. Не се стреми към нея, за да не се заблудиш. Само люби и чакай. Превърни се в едно Велико Търпение. Превърни това чакане в наслаждение. Превърни това Търпение в Блажено Доверие, в Блажен Покой. И твоят Старец ще ти се изяви. Когато Старецът ти се яви, ти вече няма да имаш минало, бъдеще и настояще. Ще имаш само Стареца.

G 81 g

Пред Нозете на Стареца има ли минало, има ли бъдеще, има ли настояще? Пред Лицето на Древния има ли Безпределност?

G 82 g

Любовта е Неизразимата Същност на Нищото; дори и когато се изразява, тя си остава в Неизразимото. Мъдростта е Неизповедимата Същност на Нищото; дори и когато се изповядва, тя си остава скрита зад Словото. Истината е Неизчерпаемата Същност на Нищото. Източникът е всякога Неизчерпаем. Тези три Същности са достъпни поради своята Недостъпност.

G 83 g

Има един Древен Език, един Свещен Език. Когато той изрече една дума, ти чуваш думата и мислиш, че тя е изречена. Но ако проникнеш до дъното на своето Безмълвие, ти ще разбереш, че няма нито дума, нито изричане. Ти ще откриеш едно много, много тънко Присъствие, една много, много тънка Нишка. Тази Нишка е отломък от Бялата Точка. Тази Нишка е самият Живот, Същността на Живота. В Свещеното Писание тя е наречена Дихание. Свещеният Език не говори с думите, а с Диханието на Древния. Като Дихания ние сме част от една Необятна Тайна.

G 84 g

Можеш ли да откриеш целта на своя живот? Има ли цел в живота? Бог цел ли е? Бог не е цел. Какво е Бог? Това е само идея. Бог не е цел, Бог не е понятие. Бог – това е твоето Съкровено Естество. Не създавай цел. Ти си самото Естество. Ти си самата Божественост. Ако си осъзнал това, вече няма нищо друго, което да търсиш. Естеството е Ключът на живота.

G 85 g

Виж празната чаша. Нека нейното Безмълвие те учи. Когато чашата е празна, тя е като отворената врата. Тогава в нея обитава Нищото. Ако чашата е пълна догоре с водата на твоя живот, този живот може да е хубав, може дори да е прекрасен, но Нищото го няма. И най-прекрасният живот символизира бедност. Тази чаша, това е твоето тяло. Това тяло е пълно с толкова много желания, с толкова много знания, че чашата е преляла. Ти всичко имаш, но си угнетен. Тялото ти трябваше да бъде Храм. То трябваше да бъде празна чаша, посетена от Единствения Първосвещеник. Тогава Тялото-Храм е Чашата на Граал. Само тази Чаша може да бъде напълнена от Учителя на Неизповедимата Мъдрост.

G 86 g

Чуваш ли дълбокото Ми Безмълвие? Чуваш ли безмълвните Ми Слова? Ако си ги чул, изпуснал си живота. Ако не си ги чул, придобил си Благословението, защото углъбил си Безмълвието си и в това Безмълвие ние сме се срещнали отвъд всяко Слово, защото на Неизразимото подхожда само Безмълвното. Така ти говори Съкровеният Учител и Безмълвието е Неговият Говор.

G 87 g

Не е ли необикновено да зърнеш смисъла на живота? Знаеш ли, когато зърнеш смисъла, какво се случва? – Какво се случва? – Твоите очи изчезват, явяват се очите на Безмълвието. Това са очите на Духа, очите на медитацията. Знаеш ли как тези очи наблюдават нещата? Знаеш ли какво виждат тези очи? Те са толкова дълбоки, че виждат смисъл дори в глупостта, дори в невежеството, дори в болестите. Тези очи никога не осъждат и затова те са виждащите очи. Те са очи-загадка. Човек е длъжен да се върне при своите очи.

G 88 g

Знаеш ли очите на Любовта как наблюдават една пеперуда? И знаеш ли как обикновените очи наблюдават една пеперуда? Обикновените очи се радват на пеперудата и тази радост постепенно угасва. Очите на Любовта виждат в пеперудата Посланието за Душата, Посланието, което идва от Незнайното, от Извънпределното. Тогава цветовете на пеперудата се явяват като добродетелите на Душата, като одеяния на един неизмеримо красив свят. Пеперудата е същество на Неведомото. В Невидимия свят пеперудата е същество, което лети във всички посоки. Това е полетът на Пламъка, който търси своя Възлюбен. И вижте неизчерпаемата радост на този Пламък. Това не е просто радост. Това е постоянна радост. Тази радост е вечната религия на Душата. Тази малка пеперудка ни загатва за Отвъдното, което е скрито дълбоко в нас. Ние сме загадката. Ние трябва да решим себе си и тогава загадката ще ни въведе в Тайнството на живота.

G 89 g

Търсиш ли Ме? Не Ме търси. Чакаш ли Ме? Не Ме очаквай. Този, когото търсиш, е отдавна тук. Този, когото чакаш, отдавна е дошъл. Не Ме търси и не Ме чакай. Само който Ме люби, се слива с Мен. Само в Любовта сме неразделни. Ако имаш Любовта, търсенето се прекъсва. Ако имаш Любовта, пространството на очакването е изпълнено. Там, където е Любовта, там пространството е изпълнено. Времето е отлетяло. Дори Вечността няма значение, защото Любовта е твоята Вечност. И Аз съм твоята Любов. В Любовта сме винаги неразривно свързани. Тя е Чудото, което се извисява над всичко. Любовта е загадка, на която вечно ще се удивляваш.

G 90 g

Аз съм толкова близо до теб, а ти не Ме виждаш. Щом се отдалеча от теб, започваш да Ме търсиш. А щом се скрия от теб, започваш да страдаш. Виждайки страданието ти, Аз отново идвам при теб. Близостта ни разделя, а отдалечаването ни сближава. Това ще трае, докато се родиш отново. Тогава Аз няма да бъда твой Учител. Тогава Аз ще бъда твой приятел, твой брат, защото по Дух ние сме равни, а по Любов ние сме единни. Сега Аз съм загадка в твоя живот, но когато Ме откриеш, загадката ще се превърне в Тайнство. Така говори твоят Възлюбен Учител.

G 91 g

Маската на фараона е маската на РА. Маската е съставена от два цвята: жълти и сини линии. Жълтата линия символизира Вечния възход към Любовта. Синята линия символизира Вечното потопяване в Истината. Фараон е само този, който има непресъхваща Любов, чрез която вечно се потопява в глъбините на Истината. Тогава змията, която символизира Пламъка на живота, се изкачва в Третото Око и служи на своя господар. Любовта е господарят, животът е слугата. Животът е създаден, за да служи на Любовта. Животът трябва да те отведе при Любовта, а Любовта трябва да те отведе в Бездната, която е другото име на Нетленната Мъдрост. Маската на фараона е само едно загатване за славния Път към Бездната.

G 92 g

Когато реката тече, кой тече? И може ли да се каже, че реката тече? Реката е само една идея и водата е само една идея. Водата е облекло на енергията. Водата е тяло на енергията. Енергията е тяло на Любовта, а Любовта е Вечната Усмивка на РА. Съзерцавай пътешествието на водата. Нейният път ще ти разкрие Тайната на Живота. Енергията на водата не образува река, а път към РА. Тази енергия се движи много скромно и естествено. Тя не се бори нито със себе си, нито с камъните, които среща по пътя. Тази енергия има само една идея: да се върне при РА и да се слее с Вечната Усмивка на Живота. Тази енергия е скрита и вътре в Храма на човека. Тя постоянно тече. Тази енергия в човека е Любовта. Тя е дар от РА, за да извърви човек пътя си и да стане Жива Вода от Ръцете на РА. Тези, които са станали Жива Вода, ние ги наричаме „децата на РА“. Сутрин можете да ги видите в Градината на РА. Наричат ги росни капки. Ако се вгледате внимателно в една росна капка, дори и в най-мъничката от тях, ще видите, че тя има едно Слънце в себе си. Това Слънце е винаги усмихнато. Не е ли това Усмивката на РА?

G 93 g

Колко хора знаят, че смъртта е завръщане в живота? Когато реката изчезне в океана, умира ли? Когато слънчевият лъч престане да пръска светлина навън, не се ли е върнал той навътре в себе си? Защо изворът не е река? Защото той се е отказал да тече навън. Той се е превърнал в център. Стои си на едно място и не се разпилява: толкова много е центрирана неговата енергия. Той се е отказал да тече навън като река. Той се е отказал от вълненията на света. Умрял е за света, вглъбил се е изцяло в себе си. Изворът е символът на медитацията. Той е изцяло вглъбен в Незнайното. За хората Незнайното е смърт. За хората Незнайното е залез. Но попитайте извора за неговата смърт. Той ще ви отговори: Единственото нещо, което можеш да вземеш със себе си в другия свят, това е медитацията, това е сливането с Незнайното – там всеки умира, там всеки залязва. Този залез символизира мистичната красота на живота. Животът изисква да се потопиш в Незнайното, иначе нито си живял, нито си умирал.

G 94 g

Пирамидата символизира Слънчевия човек, Изначалния човек. Това е човекът, който има само един Център в живота си. Този Център е Върхът на пирамидата. Върхът на пирамидата символизира най-древното Слънце. То е образът на Ослепителната Светлина. Наричано е още с названието Учителят. Жреците умишлено не са изнасяли това Слънце в своите картини. Те са го разкривали само на своите ученици и само на тях са давали метода. Това е окултен метод за обожествяване на човека. Който изпълнява този метод, най-много за една година може да се завърне при своя Учител. Така ученикът става част от своя Учител, част от Ослепителната Светлина. Този метод е наречен „методът на пирамидата“. Той може само да се загатне, а на тези, които искат да се слеят с Учителя си, на тях може да се разкрие напълно. Ще ви загатна нещо за този метод. Този метод не е магия. Магията само променя съзнанието, но не го преобразява. Методът е следният: ученикът сяда на един стол в египетска поза, поставя ръцете си успоредни върху своите колене и се вглъбява в „метода на пирамидата“. Върхът на пирамидата в човека е горната област на неговата глава. Там именно се намира Незримото Слънце. Няколко минути ученикът си представя живо това Слънце над главата си, като това Слънце докосва леко върховния център в човека. Няколко минути ученикът си представя Ослепителната Светлина на това Слънце. После в това Слънце се явява образът на неговия Учител. Учителят е по-ослепителен от това Слънце. Тогава ученикът се отваря, т.е. доверява се на своя Учител, и тогава това Ослепително Слънце започва да преминава през цялото тяло на ученика. Ученикът е достоен да приеме Слънцето на своя Учител. И тогава Учителят прониква изцяло в своя ученик като Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Това е най-великото упражнение, давано някога от жреците на Египет. Това упражнение продължава около 10 минути. През тези 10 минути Добродетелта на Учителя прониква в ученика и го подмладява. Правдата на Учителя прониква в ученика и го уравновесява. Истината на Учителя прониква в ученика и го обновява. Мъдростта на Учителя прониква в ученика и го преобразява. Любовта на Учителя прониква в ученика и го пречиства. Така ученикът става част от Ослепителната Светлина на своя Учител. Така ученикът става спасен, нероден и несътворен. Той се освобождава от колелото на преражданията и от живота и смъртта. Той вече става Слънчево същество в недрата на своя Учител. Някои ученици са постигали с това упражнение сливане с Универсалния Учител само за шест месеца. Това упражнение не е изнесено цялото поради голямата Тайна, която то крие в себе си. Но това, което е казано, е основата на „метода на пирамидата“. Този метод не се дава на чистите ученици, а само на Избраните. Избраните имат особена Любов към своя Учител. „Методът на пирамидата“ се е криел от жреците, тъй като той е най-големият Дар за Избраните. Но днес вратата леко се отваря, дори и за тези, които не са Избрани. Защото Велико е Състраданието на Учителя.

G 95 g

Вървях хиляди години към Теб и не можах да стигна до Теб. Търсих Те навсякъде и не можах да Те открия. Стремих се с всичките си сили към Теб и ето, остарявам. Изморих се, разочаровах се и от толкова много умора и разочарование престанах да Те търся завинаги. Станах тих, дълбок, спокоен и безмълвен. И Ти изведнъж ми се изяви, и каза ми: Защо Ме търси извън Тишината, защо Ме търси извън Дълбочината, защо Ме търси извън Спокойствието, защо Ме търси извън Безмълвието? Аз всякога бях тук, а ти Ме търсеше другаде. Твоят устрем разваляше Тишината. Твоите желания размътваха Дълбочината. Твоите мисли отнемаха Спокойствието. А твоето говорене нарушаваше Безмълвния ни диалог. Не виждаш ли, че устремът към Мен е преграда? Не виждаш ли, че желанията за Мен са преграда? Не виждаш ли, че мислите за Мен са преграда? Не виждаш ли, че в говоренето се изгубваш? Не виждаш ли, че устремът те води някъде, а Аз съм тук. Не виждаш ли, че желанията те водят някъде, а Аз съм тук. Не виждаш ли, че мислите те водят някъде, а Аз съм тук. Не виждаш ли, че говоренето те води някъде, а Аз съм тук. Аз всякога съм бил тук, а ти все си бил някъде другаде. И затова ти изпратих разочарованието. Вече може да се наслаждаваш на Мен вечно. Аз всякога съм бил твой. Затова те създадох, затова те родих, за да бъда твой.

G 96 g

Аз не искам да имам минало. Аз искам да съм добър и Доброто ми да свети като Мъдростта. А Мъдростта е всякога скромна и незабележима. Аз не искам да имам бъдеще. Аз искам да съм любящ, защото в Любовта е скрито незабележимото Величие на живота. Ако съм добър и любящ, аз няма да имам даже и настояще, защото аз ще живея в Дървото на Незнанието. Аз няма да знам нищо, но ще живея. Аз няма да разбирам нещата, но ще любя. Ако съм изтъкан от Доброта и Любов, тогава няма да чакам външните неща да ме топлят, защото ще имам свое собствено вътрешно Слънце. Това явление ние го наричаме Дървото на Незнанието. Нашите Предания го наричат още „Старият Дъб“. Това е Дървото, което се вглежда само в себе си. Който се вглежда постоянно в себе си, той открива своя Център. Център означава Незнайност.

G 97 g

Слушал Авдахар загадъчния спор между учения, лекаря и поета. Те спорели за една ябълка. Авдахар бил Черен Адепт, който вярвал в Слънцето, което никога не изгрявало. Той не участвал в спора, само слушал и наблюдавал. Ученият доказвал, че ябълката е произлязла от калта. Самият той се чудел защо е дошла, откъде е дошла. Имал ученият много предположения, даже мислел, че ябълката е виновна за идването си. Но като всеки учен той не знаел нищо за същността на ябълката. Според Авдахар да си учен, означавало да си тежко болен. Според него болните всякога спорят, защото нищо съществено не знаят. Авдахар бил убеден, че който спори и който е болен, не познава Реалността. А който не познава Реалността, не може да общува с Тайнството на Живота. После лекарят взел думата. Той се мъчел да открие вътре в ябълката лечебните сили на природата. В ябълката, в листата, в дървото той все търсел ползата. Според Авдахар лекарят бил малко по-умен от учения и това било достатъчно и той да бъде далече от Тайнството на Живота. Според Авдахар всеки, който търси ползата от живота, се отделя от Тайнството, от Незримото, което е вътре в човека. После дошъл ред на поета. Поетът взел ябълката и започнал да се радва. Сякаш той целувал нейния аромат. С това той надминавал учения и лекаря, но неразбирането си оставало. Авдахар знаел, че поетът има някаква душа, но че и той е получовек. След малко към тях се приближили група хора и тримата решили да се обърнат към тях, за да разберат кой е прав. Тези хора изслушали историята за ябълката и казали, че върху ябълката не трябва да се спори, но че трябва да се яде. И всички решили, че глас народен е глас Божий. Тогава пред тях застанал Авдахар и казал: Братя, велико е невежеството ви и безгранична е глупостта ви, а пустословието ви е възхитително. Аз не съм нито учен, нито лекар, нито поет, нито глас Божий. Имам само едно незнание и от името на това незнание ще ви кажа: Няма значение откъде е дошла ябълката, няма значение и ползата от нея и ароматът няма голямо значение, а гласът Божий е напълно излишен. Само гласът на Мъдростта е верен. Зад произхода на ябълката, зад ползата и зад аромата е скрит друг аромат, друга музика, друга душа, друг намек. Ябълката е загатване за Отвъдното. Тя е същество на Безсловесното, на Безмълвното. Тя е същество, което е дошло от Невидимото Слънце. Тя е Тайнство. Тя е самото Слънце, притичало до нас. Тя е видимият образ на Невидимото Слънце. Не е ли това загадка на Живота? Не е ли това Слънце скрито в самите нас? Не трябва ли да търсим Тайнството в самите себе си? И не сте ли изгубили вие Тайнството в спорове и пустословие? Само Безмълвието е Глас Божий. Само безмълвният прониква в корена на нещата. Само безмълвният преобразява знанието в разбиране, разбирането в Любов, Любовта в Тайнство и Тайнството в Незнание. Това искаше да ви каже незнаещият. – Казал това Авдахар и си тръгнал. И казали си всички: Странен е този човек. Но той не зачита държавата и гласа Божий. – И размишлявал в себе си Авдахар: Загадката е нещо, което все пак можеш да изразиш. Но Тайнството е нещо, което трябва да живееш. Човек, който не вижда Тайнството на Живота – а Животът сам по себе си е Велико Тайнство, което ни заобгражда постоянно – то такъв човек, човек без Тайнство, е погинал човек. Човек без Тайнство разглежда живота с очите на смъртта, а човекът на Тайнството е загадка и за самия себе си.

G 98 g

Как се заражда въпросът: „Кой съм аз?“ – Има ли отговор на въпроса: „Кой съм аз?“ – Отговор няма, но това си ти. – А тогава: „Кой съм аз?“ – Това е Той. – А кой е Той? – Той не съществува.

G 99 g

Кой създаде морето? – Морето няма Създател. – Но това, което виждам, не е ли създадено? Не е ли море? – Не е море. Това е Неговата енергия. – Тогава кой е създал енергията? – Той нищо не е създал. Енергията си съществува. Това е Неговата енергия. Тя не е създадена и не съществува. Тя само се проявява. Нищо никога не е било създавано. Създателят не е Създател. Проявата е само Негова игра. Така както ти нищо не знаеш за Него, така и рибата нищо не знае за морето. Тя се ражда във водата, умира във водата, без да познае водата. – Тогава какво да правя? – Следвай естеството си. – Какво означава това? – Мълчи като рибата и люби водата. Естеството е просто твоят път.

G 100 g

Трябва ли да се оженя? – Да. – За кого трябва да се оженя, за своята приятелка ли? – Не. – Че тогава за кого трябва да се оженя? – Ожени се за Любовта. – Че аз не я виждам. – Ожени се за нея и тя ще те види. – А какво ще се случи тогава? – Ще изгубиш всичките си проблеми, всичките си болести, всичките си трудности и всичките си въпроси. – Че как ще живея без въпроси? – Ти няма да живееш, но Любовта ще живее. Любовта ще измести всичките ти въпроси, защото те са отнели пространството. Любовта живее без въпроси. Въпросите само показват, че Любовта я няма. Когато въпросите видят Любовта, те бягат от нея. Нека, Сине мой, Любовта да те открие.

G 101 g

Учителю, косата ми окапа. – Че не падат ли листата на дърветата? Все едни и същи листа ли искаш да имаш на главата си? – Учителю, главата ме боли, побърках се. – Че все една и съща глава ли искаш да имаш? – Учителю, пропуших, какво да правя? – Не се отказвай от пушенето. – Значи ти ме съветваш да пуша? И защо да пуша? – И тъй, и тъй пушиш, пуши с разположение, с Любов. – Значи да имам Любов към пушенето и даже разположение? – Разбира се, защото разположението ще те смекчи, а Любовта ще те освободи. Така ще се създаде моментът на свободата. И затова прави всичко с Любов и разположение. – И какво ще стане, ако не послушам съвета ти? Защото аз пуша без Любов и без разположение. – Не се тревожи за това, синко. И без това светът е пренаселен. Ще освободиш едно пространство за другите, които искат да се развиват… Неразбраният говор на Учителя е загадка. Ако разбереш Учителя, тази загадка придобива вкус. Ако се слееш с Учителя, ставаш част от Великото Тайнство.

G 102 g

Змия, която съществува, не е змия, защото всяко съществуване е нереално. Книга, която съществува, не е книга. Истинската книга не е написана. Истинската книга не е произнесена. Истинската книга не можеш да я четеш. Тя те чете, тя те пише, а ти само трябва да се изучаваш. Истинското знание не е знание. Знанието няма знание в себе си. Ако знанието знаеше, то щеше да носи живот в себе си. Любовта е Велико Незнание. Тя е толкова Велико Преклонение, тя е толкова Велико Благоговение, че в момент на Велика Радост тя е зародила живота. Знанието споделя с тебе своите убеждения. Любовта споделя с тебе Живота си. Но хората не приеха Живота.

G 103 g

Мога ли да намеря своя Учител? – Не можеш. – Но това е безнадеждно. – Само в безнадеждното се ражда надежда. – Тогава ще живея с надежда. – Никой не е намерил Учителя с надежда. – Тогава какво да правя с надеждата? – Изостави надеждата и се раздели с безнадеждното. Това са двете ръце на една илюзия. За да намериш Учителя си, не ти трябват ръце, а сърце. – Тогава що е сърце? Учените казват, че това е орган, който разнася кръвта. – Те говорят за каменното сърце. Сърцето, това е Вечният Пламък на Любовта. Имаш ли това сърце, ти си намерил своя Учител. – Какво ще получа тогава? – Нищо няма да получиш, освен Безкрайната Радост на всички светове. – Това достатъчно ли е? – Това не е достатъчно.

G 104 g

Има ли Райска градина? – Цялата Вселена е Райска градина. – Защо сме изпъдени от Райската градина? – Вие не сте изпъдени, вие сте заспали. – Защо сме заспали? – Избрали сте знанието, вместо Любовта. Избрали сте времето, вместо Вечността. Избрали сте ума, вместо Душата. – Какво трябва да правим? – Любете с Душата си и всичко, което ще виждате, ще бъде Бог. Бог е Райската градина. Щом сте будни, вие сте винаги в Райската градина. Вие никога не сте я напускали. Вижте децата. Не живеят ли те в Рая?

G 105 g

Кое е най-трудното нещо, Сине мой? – Ученикът отговорил: Посвещението. – Тогава Учителят му казал: Ще ти разкажа за Посвещението. Посвещението е най-трудното нещо, защото се постига най-лесно. – Попитал ученикът: Що е Посвещение? – Посвещението, това е абсолютната възприемчивост. Когато си се отдал напълно на Любовта, ти имаш тази възприемчивост. Посвещението е прозрение за собственото ти естество. Само трябва да си отворен. Когато отваряш прозореца на стаята си, не тече ли Слънцето в теб? Посвещението е станало трудно поради безкрайните желания и амбиции на твоя ум. – Какво трябва да направя? – Превърни се в Безмълвие и ще чуеш Неговия шепот. В Безмълвието няма ум, няма време, няма свят. В Безмълвието царува Бог. Бог е твоето естество. Това естество е твоето Посвещение. Няма нужда от усилия, защото Бог е толкова твой, предвечно твой. Посвещението, това си ти. Не го търси, не го измисляй, просто се влюби в естеството си. Това си ти самият. Посвещението е чудото на естествеността.

G 106 g

Учителю, що е Необяснимото? – Това е вечно изплъзващото се. – Мога ли да го уловя? – Можеш. – Но какво ще се случи тогава? – Тебе няма да те има. – Но как ще живея тогава? – Ти няма да живееш. Ще съществува само един Вечен Покой, една Велика Безпределност. Тук няма живот, има само Безпределност. Това е Необяснимото.

G 107 g

Това, което живее, е вече мъртво. Това, което умира, е отдавна умряло. Само Дао живее. Ето защо аз не се тревожа. Живите се тревожат, умрелите се тревожат, но аз не се тревожа. Който не познава тревогата, познава Дао.

G 108 g

Вървя напред и все виждам Дао. Тръгвам назад и пак виждам Дао. Гледам Небето и Дао ми се усмихва. Взирам се в Земята и Дао ми се радва. Казвам си: Навсякъде е Дао, няма свобода за мене. Ето, това наричам Освобождение.

G 109 g

Когато се радвам, Дао пее в моето сърце. Когато скърбя, Дао пее в моята душа. Когато мисля за Дао, умът ми свети като слънцето. И казвам си: Дао е отнело скръбта и няма скръб на тази земя, но защо хората я виждат? Може би не са видели Дао.

G 110 g

Поглеждам се в огледалото и виждам: косата ми побеляла. Казвам: Дао, Ти ли ми боядиса косата? – Каза ми Дао: Нали искаше коса от Светлина? – И почнах да се наслаждавам на косата си. Гледам се в огледалото и виждам: очите ми сини. Казвам на Дао: Защо са ми сини очите? – Каза ми Дао: Нали искаше Райски Небеса? – И скарах се на Дао, и казах Му: Исках Дао, а не Райски Небеса. – Казах Му още: Раят го дай на другите, аз съм много зает. – И рече ми Дао: Ела при Мен, дете Мое. Ще дадем Рая на другите.

G 111 g

Аз никога не съм се стремил към себепознание. Че защо ми е да познавам себе си? Аз искам да познавам само Дао. Който познава Дао, лети като пеперуда. Който познава Дао, не познава себе си. Аз не познавам себе си и затова летя като пеперуда.

G 112 g

Хората пият вино и стават нормални. Само аз съм ненормален. Аз пия само от Виното на Дао. Обезумях по Дао. Хората са свободни, правят каквото си щат. Само аз съм роб. Нямам си свобода. Че за какво ми е свобода без Дао? Все пия от Виното на Дао и лудостта ми няма край. Казах на Дао: Дао, хората са нормални, а аз съм винаги луд. Това ли е най-доброто? – И каза ми Дао: Никога не изтрезнявай, защото трезвите хора виждат само света. Ние с тебе ще сме луди, а хората ще са трезви.

G 113 g

Хората имат много цели в живота, само аз нямам цел. Хората имат много пътища в живота, само аз съм в безпътица. Само Дао е моят приятел и затова Му казах приятелски: Докога ще съм в безпътица? – И каза ми Дао: Дете Мое, това е твоят път.

G 114 g

Всички хора са влюбени, само аз съм разлюбен. Всички влюбени се радват на живота, а само аз скърбя за влюбените. Всички са влюбени в някой, а аз си нямам никой. Че кой ще се влюби в мен? Нали съм безумен? И понеже съм безумен, затова само аз съм влюбен в Дао. И видях защо влюбените не обичат Дао. И разбрах: влюбените са много заети хора. Само аз съм незает. И попитах Дао: Защо хората са толкова влюбени? – И каза ми Дао: Защото обичат другите, а не Мене. Който обича Дао, се влюбва в Дао. Той не се разпилява в другите. Само ти, дете Мое, не се разпиля. Само ти си безумен по Мен. И затова те благослових, за да няма безумието ти край. – Така моето безумие се превърна в постоянна радост.

G 115 g

Какво е Дао? Ако го обясня, ще го изгубя. Но Дао се е скрило толкова дълбоко, че е станало Необяснимо. Ето защо обичам Необяснимото. Ето защо самият аз станах необясним. Казват ми: Обясни ни Дао. – Но хората се заблуждават. И колкото повече се заблуждават, толкова повече се самоусъвършенстват. И колкото повече се самоусъвършенстват, толкова повече изгубват Дао. Само аз не се самоусъвършенствам, защото съм безумен. Само безумният знае, че Дао е Недостижимо. Хората постигнаха Дао и развалиха живота си. Само аз не можах да постигна Дао. Аз съм като едно дете, загубено в пустиня, но чрез Дао превърнах пустинята в Рай. Никога не търсих Рая и го намерих. Питат ме: Какво е Дао? – Дао, това е нетърсенето, неусилието. Всичко това е моето необяснение. Който иска по-добро обяснение, нека да пита хората, аз съм безумен.

G 116 g

Вървели си по пътя мъж и жена. И вървейки по своя път, ще постигнат ли те целта? Вървели си по пътя ловец и пушка. Ще постигнат ли те целта? Вървели си по пътя пастир и овца. Ще постигнат ли те целта? Вървял си по пътя индианец и името му било Незримият Полъх. Той нямал път пред себе си, защото се взирал само в Незримото. Само той нямал цел.

Мъжът има за цел жената, а жената има за цел мъжа. Какво ще постигнат те? Пушката сама по себе си няма цел. Но знае ли ловецът как да я употреби? Навън ли трябва да стреля, или трябва да се освободи от нещо, което е вътре в него? А пастирът върви с овцата. Кой трябва да се принесе в жертва и кой ще бъде благословен? И накрая Незримият Полъх се взира в Незримото. Може ли Незримото да бъде видяно? А това, което не се вижда, може ли да бъде целта?

Кой от всички тези е успял? И има ли успех?

G 117 g

Безсмислието е отговорът на живота. Смисълът ограничава Реалността. Безсмислието дава свобода на Реалността.

G 118 g

В търсенето на смисъла човек е изгубил Смисъла. В търсенето на човешката любов човек е изгубил Любовта. Който люби, той нищо не търси. Той се самозаражда от себе си.

G 119 g

Зло, зло, не ме напускай, но събуди Мистерията в мен. И нека Мистерията да ме учи на това, което никога не ще узная. Това, което никога не ще узная, е моят Вечен Път.

G 120 g

Всичко е необяснимо, но всичко може да се обясни. Кой може да го обясни? Само Посветените, Мъдреците и Учителите. Как могат да го обяснят? Чрез Незнанието и чрез самата Неизразимост, защото те са преживели Неизразимото. И който е отворен напълно към едно такова Същество, той може да се докосне до Неизразимото. То не се предава чрез думите, нито чрез мъглата на обясненията. То се предава от Любов към Любов, от Душа към Душа, от Неизразимото към Неизразимото. Силата на Посветения е в това, че той е преживял Неизразимото реално. И затова той може да го предаде. Той го предава чрез Дълбочината на своето Незнание. Това е наречено още „Величието на смирения Поклонник“.

G 121 g

Животът съществува по единствената причина, че всичко е Необяснимо, Незнайно и Неведомо. Обяснението е погибел, а знанието е ковчег. Този, който си е обяснил нещата, той вече е умрял. А този, който ги е познал, той говори от името на своя ковчег. Не можеш да обясниш Необяснимото. Не можеш да познаеш Незнайното. На Необяснимото се възхищавай, а пред Незнайното застани с Благоговение. Ако не можеш да се възхищаваш и ако не можеш да благоговееш, тогава ще носиш винаги ковчега със себе си.

G 122 g

Този, който се е слял с Истината, той вече не може да говори. Когато говори, той не говори. И когато не говори, говори Присъствието. Мъдрият не умее да говори, но напоява всичко около себе си.

G 123 g

Зората на Древния, това е Абсолютното Несътворение. Тя разкрива, че Творец никога не съществува. Древният се преобразява в светове, без да е Творец. И понеже Той е дълбоко скрит в Собствената Си Мистерия, съществата мислят, че има Творец. Всички говорят за Него, но никой не може да Го открие, защото Творец няма. Той се преобразява във всички светове, без самият Той да е тези светове. Тези светове са само един Негов външен израз. В Древността това се е наричало „Було“ или „Наметало“. Световете мислят, че съществуват, но само Той съществува.

G 124 g

ТОЙ е Древен, защото е Незнаен. Той е Незнаен, защото е Непознаваем. Той е Непознаваем, защото е Абсолютна Мистерия в самия Себе Си. Той познава само Себе Си и в това познаване Той не се познава поради Величието на Своята Безпределност.

G 125 g

Има един метод на Тайнството, който се е изнасял в Древните Школи. Този метод на Тайнството е метод на едно Съкровено Вглъбяване. Това е едно изключително вътрешно Пътешествие към Мистерията на Нищото. Първата степен е Незнайното. Втората степен е Непознаваемото. Третата степен е Нищото. Който е проникнал в първата степен и се е върнал от нея, той е станал Блаженолюбящ. Който е проникнал във втората степен и се е върнал, той е станал Блаженомъдър и носител на онова Присъствие, което е наречено „Дух и Истина“. Който е проникнал в третата степен, той става подобен на Нищото. Той може да бъде присъстващ в света, но несъществуващ. Той може да бъде и напълно разтворен в Нищото, т.е. несъществуващ нито тук, нито отвъд. Всички, които упражняват този метод, остават в края на краищата с празни ръце, с пусти ръце и именно в тази пустота те са придобили Тайнството на вътрешната Пълнота. Този метод е метод на Преображение. В това Преображение човек изгубва всичките си лица и се домогва до собствения си Праобраз. Този метод е важен за всички ученици, които жадуват Преображението, но за това се искат едни постоянни, особени усилия всеки ден, като тези усилия отнемат между 10 и 20 минути ежедневно. Това е окултна практика, която изисква особени усилия на Вглъбяване в Незнайното, Непознаваемото и Нищото. Но трябва да се подхожда много дълбоко и съкровено. С което и да почнеш, е все Незнайно. Всичко води към Нищото. Целта е умът да бъде отстранен, защото докато имаш ум, има и време, а щом има време, има проблеми и ограничения. Целта е да станеш безмълвен, защото Незнайното общува само с Безмълвието.

G 126 g

Слънцето, което не свети, е Светлината на Египет. Слънцето, което не свети, само то може да свети, защото то притежава Чисто Отдаване на РА. Слънцето, което свети, е угаснало. То искаше да свети със собствената си светлина и изведнъж се оказа изгаснало. Това слънце владееше нечистото отдаване. Всеки, който се отдава нечисто, попада в собствения си мрак. И мракът му става учител до деня на Възраждането. Всеки, който разбира това, не умее да свети. И тогава РА изгрява отвътре. Така Египет се къпе в Светлина.

G 127 g

Когато Нил пристига с изобилните си води, това е Изобилието на Любовта. Когато Нил е оскъдна на води, това е Състраданието на Любовта. Така Любовта иска да погледнеш Водата на Живота в себе си. Ако водата отвън е спряла да тече, тя трябва да потече в нас. Ако аз обичам Водата, аз трябва да обичам и нейния Източник. Ако аз обичам Източника, тогава ще бъда Син на Водата. Така Водата ме улавя и аз никога не я изпускам. Така тя тече в мен и аз в нея. Това наричам „Приливът на Нил“.

G 128 g

Когато човек умира в Храма, той е радост за Окото на РА. Когато човек умира извън Храма, той е скръб за самия себе си. Който умира в Храма, е зачетен от РА. Който умира извън Храма, не е зачитал себе си. Храмът е другата дума на Любовта. Любовта е Единственият Храм на Живота. Любовта е Единственият Храм за Преклонение.

G 129 g

Аз давам само на РА да ме учи. Това, което ме огрява, може да ме учи. Това, което ме изстудява, не може да ме учи. Когато РА ме учи, аз живея. Когато РА не ме учи, аз линея. РА е Слънцето, което ме учи. От всичко научено разбрах, че нищо не зная. Но в себе си имам Живота на РА. И мечтите ми са мечти на дете. Щом мечтите ми светят, предпочитам да живея в РА. Ако РА ми даде знание, ще използвам това знание за РА. Щом го използвам за РА, ще имам Живот. Щом не го използвам за РА, ще имам собствената си мъка. Не е ли хубаво да се събуждам сутрин с РА в очите си?

G 130 g

Когато очите ми искат да Те видят, те трябва да тръгнат на дълъг път. Но защо трябва да пътувам толкова дълго, когато РА е в мен? Когато ушите ми искат да Те чуят, те трябва да тръгнат на дълъг път. Те се превръщат в слух, който иска да обхване цялата Вселена, дори и най-малкия шепот. Но, РА, нима Слухът, това не си Ти? Че откъде накъде аз ще имам свой собствен слух и свои собствени очи? И подарих си очите на РА, и дадох Му и слуха си. Защото ако аз самият искам да виждам и чувам, то тогава кой ще ме учи?

G 131 g

Вървя си по пътя и изведнъж откривам, че съм влюбен в цялото съществувание. Питам себе си: Кой в мен е влюбеният? – И каза ми Дао: Не Ме ли позна? – И каза ми още Дао: За влюбения всичко е радост. Аз търпя само радостта. – Тогава питам Дао: Не търпиш ли и скръбта? – Тогава рече ми Дао: Скръбта Аз я обожавам. Тя също е радост, но се е скрила в себе си. – И казах на Дао: Че защо не я виждам? – И рече ми Дао: Защото си радостен, а скръбта изисква по-голяма Любов, отколкото радостта. Ако възлюбиш скръбта, ти ще възлюбиш и смъртта. И тогава не ще има смърт, тогава смъртта ще е отлетяла. – Че тогава какво ще остане за мен? – И рече ми Дао: Ще имаш нова радост, небесна радост. – Що означава тази радост? – Тази радост е твоето Дао. – И казах на Дао: И аз така си мислех. – И рече ми Дао: Ние сме в единомислие. А радостта е нашата нова украса. Тя украсява сърцето ни и залива очите ни. И ние преливаме ли, преливаме, защото не можем да се справим с тази радост. Ние позволихме да тече и тя не иска да се спре. – Ето, това е Дао: Океан от радост. Който е познал Дао, радостта му не се изчерпва. Че защо да има край радостта?

G 132 g

Вървели си двама души в гората с наведени глави. И двамата били нещастни. И казал единият на другия: Защо си толкова нещастен? – Защото цял живот слушах съветите на своите близки и затова отивам в гората, тя да ме посъветва. – И тогава попитаният попитал: А ти защо си толкова нещастен? – Защото през целия си живот не послушах нито един съвет и затова сега отивам в гората да се посъветвам с нея. – И седнали двамата на един камък, и започнали да наблюдават реката. Така както си текла реката, тя освободила душите на двамата странници от собственото им безумие. И казала им реката: Не е важно дали приемаш съвети, или не ги приемаш. Важното е да течеш. Щом животът тече в тебе, за какво са ти съветите на другите? Не е ли животът най-добрият съветник? Когато хората ти говорят, внимавай. Когато животът ти говори, слушай.

G 133 g

Ако имаш Духа в себе си, това значи да си беден, и то толкова беден, че можеш да си позволиш всичко. Ако нямаш Духа в себе си, това значи да си богат, да си толкова богат, че с това богатство да образуваш своята бедност, своята пропаст. Не предпочиташ ли бедността, която те обогатява? Духът е богат в своята бедност, а човекът е сиромах в своето богатство.

G 134 g

Всички хора се радват на цветето. А когато аз гледам цветето, нямам радост. За хората цветето произвежда радост, а за мене – скръб. Аз дори не мога да го видя. Аз само го чувам. Аз го пия. За мен цветето не съществува. Съществува само неговият аромат. Аз съм едно с аромата. За мен ароматът е Диханието на живота. Аз живея в Диханието на нещата. Ето защо не се радвам на цветето.

G 135 g

Моите приятели отидоха до извора и започнаха да пият с пълни шепи. Те толкова много се радваха. Само аз не разбирах тяхната радост. Аз никога не се радвам на извор, който те гледа отвън. Аз си имам извор в своето сърце и Дао там тече. И затова аз обръщам ръцете си навътре. И улавям Дао в ръце, и изворчето ми тече. Ако нямам изворче в своето сърце, как тогава Дао може да тече? Защото само Дао тече, а всяко изворче, което е отвън, то плаче като дете и се опитва да тече.

G 136 g

В Китай хората плачат, когато се роди дете. Само аз съм радостен, защото Дао се е родило незабележимо. И когато детето започне да плаче, и хората около него започват още повече да плачат, а аз толкова много се радвам, защото познавам Дао. Дао винаги се радва вътрешно. А сълзите на детето са оттенък от радостта на Дао. Хората виждат сълзите, а аз, неразумният, виждам радостта на Дао. Попитах Дао: Защо хората не Те виждат? – Каза ми Дао: Хората не Ме виждат, защото не обичат Истината. – А що е Истина? – И каза Дао: Истината, това означава да имаш незнание и искреност. Щом имаш незнание, започваш да разбираш. Щом имаш искреност, започваш да сияеш в себе си. Ето, това е Истина.

G 137 g

Открих, че най-простото нещо в живота е да познаваш Истината. Хората ме питат: Ама как се постига това? – Казвам им: Истината не се постига. Просто стани безмълвен и Истината потича. Истината тече само в Безмълвието. Когато говориш, течеш ти. Когато не говориш, тече тя. Аз избягвам да говоря, защото иначе тя избягва да тече.

G 138 g

Когато бях дете, животът ми беше пълен с радост. Когато се ожених, радостта ми се увеличи като изобилна река. Сега, когато живея последния ден от живота си, радостта ми няма край, защото се връщам при Истината. А Истината е всякога радостна и това е толкова естествено. Да бъдеш радостен, това е твоето вечно състояние и това е толкова естествено. Радостта е най-простото нещо на земята. А тези, които търсят скръбта, са толкова сложни. Защо трябва да се търси скръбта? И защо са нужни толкова много усилия за нея? Аз не познавам скръбта, защото живея в Океан от радост. Защо ми е да излизам от водата на радостта? Не съм толкова умен. Радостта принадлежи на естествения човек.

G 139 g

Аз бях толкова прост и естествен, че хората не ме разбираха. Аз бях толкова прост и естествен, че царе и господари идваха да искат съвети от мен. Аз бях толкова прост и естествен, че дори нямах съвети в себе си. И всички, които ме питаха за съвети, се натъжаваха. А аз бях толкова прост и естествен и се наслаждавах на това.

G 140 g

Простотата е толкова естествена. Естеството е толкова скромно. То е толкова скромно, че и цветята не го забелязват.

G 141 g

Листото падна от дървото. Може ли това да се обяснява? Аз само забелязах, че листото пътува на свобода.

G 142 g

Аз обичам Тишината. Нима можеш да разсъждаваш за Тишината? Тишината е просто естеството на нещата. Нима звукът може да ти разкрие израза на Тишината? Звукът е винаги повърхностен. А Тишината е Свято Безмълвие. Нима мога да разсъждавам, ако съм безмълвен? Тишината е естеството. Всичко друго е неестествено.

G 143 g

Щом водата тече, и аз ще тека.

Щом слънцето грее, и аз ще грея.

Щом въздухът плува, и аз ще плувам.

Нима ми трябва друго учение?

G 144 g

Ако дървото има крака, къде ще го отведат краката му? Ако човек има крака, няма ли да избере пътя? А нима пътят не води до безпътицата? Който е изгубил пътя си, става неподвижен като дървото. Всеки трябва да открие своята безпътица.

G 145 g

Обичам да вървя в Тишината. Това е моят път. Никого не срещам, никого не виждам, но всичко, което срещам, ми се усмихва. Нима Тишината не споделя радостта си с мен? Само Тишината споделя живот.

G 146 g

Върви по пътя си. – Но докъде ще стигна? – Продължавай да вървиш, докато се изгубиш. – Защо да се изгубя по пътя? – Защото ако не се изгубиш, няма да оцелееш. Всеки, който е изгубил живота си и пътя си, е оцелял. Да се изгубиш, значи да се намериш. Да се намериш, значи да живееш. Да живееш, това е естеството. Който е естествен, той не умее да живее – той няма умения, той живее без умения. Той просто живее.

G 147 g

Живях много години в доброто и доброто ми помогна да умра. После се научих да живея в злото и злото ме спаси от смъртта, злото ме събуди. Сега живея в Истината и не ценя нито доброто, нито злото. Те бяха само временен път, докато се кача на покрива на моята къща. Сега живея нависоко.

G 148 g

Аз бях в Райската градина, когато Бог каза на Адам: От кое дърво искаш да ядеш? Едното дърво е със здрави и хубави ябълки – това е добрият път. А второто дърво е с изгнили ябълки – това е лошият път. Но има и друго дърво, него не можеш да пожелаеш. – Адам остана да размишлява за добрия път и лошия път. Но той не знаеше, че и двата пътя бяха лоши. Той избра дървото със здравите ябълки, или добрия път. Той не знаеше, че доброто приспива. И затова заспа. Адам трябваше да избере дървото с изгнилите ябълки: ако беше избрал лошия път, сега той щеше да бъде събуден и нямаше да живее с надежда; който се надява, влиза в безнадеждност. Ако Адам беше буден, трябваше да каже: Господи, не желая нито доброто, нито злото. Искам само Теб. – И сега нямаше да живее от надежда в безнадеждност, а щеше да живее в Дух и Истина. Ябълките щеше да даде на другите… Великото дърво на Живота – това е самият Бог. Това дърво е Океанът, който обхваща всички светове без изключение. Това е нещо, в което всички същества живеят. И затова това дърво е нещо, което не можеш да пожелаеш. Ако го пожелаеш, ти създаваш отделеност, тоест ти създаваш желание, а желанието всякога създава време. Трябва ли рибата да пожелава океана? Тя просто живее в океана. Важното е рибата да е пробудена. Будният не желае, не се слива с желанията си. Той няма друго желание, освен да живее в океана, без да има желания. Ако живееш в океана, трябва ли да желаеш океана? Ще направим един извод: това, което пожелаваш, никога не може да бъде твое; а това, което не пожелаваш, е винаги твое. Бог е предвечно твой, независимо от твоите желания. Така е определил Той. Нима можеш да пожелаеш нещо, което е твое? Не си ли разбрал, че Бог е всякога твой?

G 149 g

Доброто обогатява, злото изцелява. Доброто те прави мек, злото те прави твърд. Доброто те задължава да си разумен, а злото те задължава да станеш дълбок. Доброто е разумност, която трябва да бъде изцелена чрез дълбочината на злото. Доброто ще те направи щастлив, но в това щастие ти ще заспиш. И късно ще разбереш, че доброто е зло. Злото ще ти донесе нещастие, но това нещастие ще те събуди. Така чрез нещастието ти ще потърсиш това, което превъзхожда доброто и злото. А не е ли това твоята Душа? А не е ли това твоята Райска градина? А не е ли това Любовта? Само се виж: ти си напуснал Любовта и нейната градина, за да се занимаваш с разумността на доброто и с безумието на злото.

G 150 g

Злото е като едно непослушно дете. Не трябва ли да обичаш това дете? Нима ти като дете беше послушен? Доброто е като едно послушно дете. Трябва ли да обичаш това послушно дете? А ти послушен ли беше? Ако непослушното дете в края на живота си стане един Разумен и Божествен човек, ти няма ли да се радваш на това? Защото според Божия план след време всички непослушни ще станат послушни и техният опит ще бъде един зрял плод. А тогава какво ще правим с послушните? Ще дадат ли те плодове? Къде е тогава злото?

G 151 g

Ако злото ме прави добър, не е ли това истинското добро? Ако злото събужда в мен една Велика Разумност, не е ли това Бог, Който ми подава ръка? Ако доброто ме прави лош, не е ли това зло? Ако доброто ме прави лицемер, не съм ли опасен за самия себе си? Защо ми е добро, което не ме води към Бога? Предпочитам зло, което ме води към Бога. Аз ценя само това, което ме води към Бога. Ако и злото не ме водеше към Бога, тогава щях да дерзая пред Бога да разбера по кой път да отида при Него. Това дерзание аз го наричам Любов.

G 152 g

Представете си едно дърво с изгнили плодове. Злото прилича на тези плодове. Никой не ги поглежда, само Бог ги приема в Своята земя. Понеже Бог ги приема, Той ги отглежда тайно в Себе Си и на другата година дървото е пълно със зрели и сладки плодове. Сега вече хората поглеждат към дървото. Но те не знаят, че тези хубави плодове са едно преработено зло. Слабостите в човека са тези изгнили плодове. И всеки, който ги приеме като Бога и ги обработи в себе си, той ще ги превърне от слабости в разумни сили. Не са ли тези разумни сили сладките плодове?

G 153 g

Аз не се храня със земни плодове. Аз не обичам нито сладките плодове, нито изгнилите плодове. Аз се храня само с един плод – плода на Единението. Моята Любов се превърна в Единение с Абсолютния Незнаен. Аз отдавна знам, че доброто и злото нямат здрави мостове към Абсолюта. Само Любовта е здравият мост. Мостът на Любовта е много тънък, нишката му е много тънка, но тази нишка може да пренесе цялата Вселена обратно в Абсолютния Център. Който е придобил Любовта, той си е създал мост към Незнайния.

G 154 g

Когато за първи път видях роза, тя нямаше име. Тя беше безименна и безпределна. Тя беше една идея на Великия Неуловим. Когато впоследствие някои ми казаха, че се нарича роза, аз разбрах, че някой се е пошегувал. Защото нима може идеята на Великия Неуловим да бъде именувана? Не трябва ли да разберем, че розата е само едно мигновение? Не трябва ли с появяването на розата да разберем, че по-важното е течащият аромат? А не е ли и ароматът едно мигновение? Тогава как може розата да е роза и ароматът да е аромат? Защото истинският аромат не е ли Диханието на Скрития Неуловим? И в края на краищата розата ли съществува, ароматът ли съществува или Диханието съществува? Казвам ви: и трите не съществуват. Съществува само Скритият Неуловим. Ето защо аз не желая нито розата, нито аромата, нито Диханието. Който иска Същността, получава Същността. Той живее в Неведомостта на Скрития Неуловим.

G 155 g

Хората, които говорят за Любовта, не живеят в нея. Тези, които живеят в Любовта, не говорят за нея. Тези, които говорят за Любовта, Любовта им липсва. Тези, които са потопени в Любовта, нямат липса. Тогава трябва ли слънцето да каже: „пълно съм със светлина“? Че нали светлината му се вижда в цялата слънчева система? Когато рибата живее във водата, трябва ли да дава обяснения що е вода? Самата риба е съставена от вода и поради това живее във водата. Малката вода живее в Голямата Вода. Голямата Вода я ражда, Голямата Вода я погребва и пак я ражда отново. Такава риба е човешката душа. Тя е родена от Любовта, тя е изтъкана от Любовта, тя живее в Океана на Любовта. Душата никога не пита какво е Любов. Любовта никога не пита за Любовта. Затова малката рибка мълчи. Тя не може да обясни Тайната на водата, защото тя е вода, потопена във водата. Така душата е потопена в Душата на Бога.

G 156 g

Съвършенството е започнало да съществува, когато Абсолютът се е скрил. Тогава всички същества са разбрали, че има Един Велик и Всесъвършен Дух, но че Той някъде е изчезнал. След като Той е изчезнал, е останал един полъх от Неговото Съвършенство. И всички са се втурнали на път да придобият това Съвършенство. Но кой може да постигне Съвършенството на Всесъвършения? Никой не може да постигне това… Съществата разбрали, че без Него няма Съвършенство. И те са направили промяна, те са пожелали Единение с Него. Те са пожелали Сливане с Него, защото Съвършенството се явява само чрез Сливане с Него. И затова оставете Съвършенството настрана. Поставете на първо място Единението с Него. Само тогава ще ви облъхне ароматът на Неговото Съвършенство. Това Съвършенство е непостижимо, както е непостижим и самият Той. Ние вечно ще се сливаме с Него, а само Той има право да проявява Съвършенството Си.

G 157 g

Ще ви разкажа за Стареца на Красотата. Този Старец е без лице отвън и без сърце отвътре. Красотата му е толкова ослепителна, че няма нужда от лице и от сърце. Когато той застане до едно ярко слънце, слънцето започва да примигва. То се притеснява от по-големия си Брат. То е разбрало, че до него стои една Древна Красота, по-дълбока от всички слънца. Този Старец се нарича Лао Хай, което означава „Мъдрият Храм“. Именно това е Любовта. А какво е Любовта? – Въплътена Мъдрост. Не е ли това Храм на Красотата? Ето защо Лао Хай няма лице и няма сърце.

G 158 g

Древният прилича на Хаоса. Той има качествата на хаотичния порядък и на красивия безпорядък. Това са двете Очи на Древния. Едното Око е произлязло от Хаоса, но това Око вижда само порядъка в нещата. А другото Око вижда само Красотата на нещата. Това Око няма произход. Самият Хаос се чуди откъде е произлязло това Око. Око, което има произход, не спада към Красотата. Око, което няма произход, спада към Красотата. То е несътворено и неизмеримо. Съществата го наричат Безпределност. Безпределността е несътворената Красота на Древния. Безпределността е Окото, чрез което Древният ни наблюдава.

G 159 g

Това е Легендата за Сътворението от „Мъдрия Храм“. И „Мъдрият Храм“ започна да говори: „Древният искаше да създаде човек по Свой Образ, подобен само на Него. Мислеше от какво да го създаде. И докато мислеше, видя пред Себе Си предвечния Хаос. И създаде Древният човека от предвечния Хаос. Призова Древният Хаоса и яви се фигурата на човека. И прободе Древният във фигурата на човека седем отвора. Седем дена извайваше Древният отворите в човека. И така Хаосът придоби две очи, две уши, две ноздри и една уста. На седмия ден беше направена устата. И след като завърши всичко това, Древният видя, че Хаосът се умори и пожела почивка. Така човекът оживя и от устата му се изтръгна вик. И до днес човекът вика и търси някого.“ Човек може да се освободи от този вик само като открие, че предвечният Хаос е Скритата Съкровена природа на Древния. Ако човек съумее да открие Съкровената си природа, тогава седемте отвора ще бъдат изпълнени с Изначалната Светлина. И тогава човекът ще бъде наречен Храм на Древния. И този Храм ще бъде всякога осветен. Такава е Съкровената природа на Древния – всякога светеща, всякога сияеща. И затова е казано: Познай себе си! Ти си Храм на Древния. Не търси друг Храм, защото самият ти си Храмът.

G 160 g

Когато вървиш в пътя, разбери ти ли се движиш, или пътят се движи. Ако разбереш това, какво ще си разбрал? Само който не е разбрал пътя, може да върви по него. Разбирането винаги отклонява. Любовта следва Древния, без да Го разбира.

G 161 g

Разговаряла малката рибка с водата и казала малката рибка на водата: Ти коя си? – Водата отвърнала: Аз съм твоята майка, аз храня и себе си, и тебе. – Усмихнала се малката рибка и казала: Че как можеш да се храниш? Ти нямаш уста. – Засмяла се водата от все сърце и казала: Само който няма уста, може да бъде нахранен. А ето, ти имаш уста и все се храниш, и все си ненахранена. Когато изгубиш устата си, Океанът ще те нахрани.

G 162 g

Изпитанието в живота на ученика е скок в Неизвестното. Някои умеят да скочат в Духа на Неизвестното, а други не умеят. Тия, които не сполучат, стават хора на външния живот. Тия, които сполучат, те се потопяват в Неизвестното. Какво постигат те? Разбиране не постигат. Техният подход е сам по себе си едно дълбоко неразбиране, но това неразбиране е придружено с огромно доверие в Неизвестното. И потапяйки се в Духа на Неизвестното, те пак си остават в неразбирането, но придобиват нещо от неговата загадка. Само Неизвестното живее. Само то е носител на истинския живот. Неизвестното в човека, това е неговият Дух. Това е най-голямата загадка. Всеки ученик има задачата да се саморазгадае. А скокът в Неизвестното е скок в собствената си Дълбочина. Да се сближиш със собствения си Дух, това значи да се сближиш и със своя Учител.

G 163 g

Когато си познал себе си, мислиш ли, че си открил нещо ново? Как можеш да познаеш самия себе си, когато това си ти самият? И все пак познай себе си!

G 164 g

Взирай се, взирай се в Мен. Докога? Докато Ме изгубиш от погледа си. И когато Ме изгубиш напълно, Аз ще стана твоите очи.

G 165 g

Ако се слееш със своя Учител, какво ще придобиеш? Напротив, много ще изгубиш. Първо: ще изгубиш миналото си. Второ: бъдеще няма да имаш. И трето: звезди и слънца няма да ръководят твоя път, защото Любовта ще бъде твоят път. Любовта е ключът за изчезването в Учителя. Не ходи между звездите, а се изгуби в Любовта. Който се е изгубил в Любовта, е намерил своя Учител. Ако светът те нарече ненормален и безумен, ще знаеш, че това е факт, защото само безумните са отвъд света, а умните са в света. Те са нормални, светът им е нормален, но живот нямат. И понеже нямат живот, те живеят нормално.

G 166 g

Когато придобиеш Любовта, обикновеното става необикновено. Тогава обикновеното носи аромата на Незнайното. Когато изгубиш Любовта, тогава се изгубваш в обикновените неща. Тогава обикновеното е препятствие. Тогава обикновеното е враг. Тогава обикновеното е пропаст. Когато си изгубил Любовта, такъв е изгледът на нещата. А когато живееш заедно с Любовта, виждаш в малката тревичка цяла Вселена. Виждаш нейния танц с вятъра. Така разбираш, че и тя се радва. Тя е малък участник във Великото Единство. Тя е една трептяща енергия, изтъкана от радост. Ако тя умее да се радва, тогава къде е твоята радост?

G 167 g

Когато Го гледаш, Него Го няма. Когато се взираш, не можеш да Го откриеш. Когато Го желаеш, Той сякаш е изчезнал. Почваш да се питаш: Съществува ли Скритият Учител? – Въпросите не са създадени, за да получат отговор. И въпросите, и отговорите са нереални. Само Любовта е реална. Само Любовта се слива със Скрития Учител. Любовта не пита за Него, не Го търси, не Го желае, не Го издирва. Тя не Го превръща във въпроси и отговори. Любовта е естествено сливане със Скрития Учител. Тя е частица от Неговата Незнайност. Дори и Любовта не Го узнава. Нима блажената и пълноводна Река на Живота може да пита кой е Той. Нима Изворът може да пита защо извира. Това, което е вечно, е естествено. Това, което е естествено, изтича от недрата на Скрития Учител.

G 168 g

Преди да бъдат световете, Древният е бил Абсолютно Скрит. Малцината, които са знаели за Него, са Го наричали Скритото Съкровище. Само 24 Същества са знаели, че Той е Скритото Съкровище. Впоследствие Той е пожелал всички да Го узнаят. Тогава Той е излязъл навън, превърнал се е в световете, преобразил се е в световете. И безбройните същества, които са съществували скрито в Него, изведнъж се събудили от вечния си сън и почнали да търсят Съкровища. Но никой не знае къде да Го търси. Всички знаят, че има Съкровище, но никой не знае къде се е скрило То. Кой може да Го намери? – Само който познае себе си, защото Съкровището, това си ти. Ако откриеш себе си, ще бъдеш открит. Ако узнаеш себе си, ще бъдеш узнат. Ти самият си целта, която трябва да бъде постигната, защото Той се е превърнал в ти. Копай дълбоко в себе си и някога ще Го откриеш. Дълбоко в теб има Свещена Земя. Тази Земя е Скритото Съкровище. Наричат я още Обетованата Земя.

G 169 g

Ако искаш да увеличиш собствената си Тайна, увеличавай Тишината в себе си. – Какво ще открия в тази Тишина? – В Тишината нищо не се открива. Дълбоката Тишина е изявление на Непознаваемото. Само Непознаваемото може да те освети. Не ти трябва друго постижение. Не ти трябва друго осветяване. Нима ти трябва лампа, когато Слънцето е изгряло? Непознаваемостта е Слънцето на живота.

G 170 g

Когато Го познах, аз открих, че Той е Непознаваем. Когато Го открих, аз разбрах, че Той е Неуловим. Когато Го възлюбих, аз открих, че Той е моят Любим. Любимият е всякога Непознаваем. Някой може да попита: Защо Любимият е всякога Непознаваем? – В това е именно Неговата жертва. Той е станал Непознаваем, за да можеш вечно да се обогатяваш. Знанието осакатява, Незнанието обогатява, а Непознаваемото осъществява. Така ти можеш да живееш вечно в собствената си Тайна. Който е осъществил собствената си Тайна, той е дете на Непознаваемото.

G 171 g

Който живее в Непознаваемото, той е Слънце, което осветява собствената си Тайна. Да си се открил като Тайна, това значи да превъзхождаш и живота, и смъртта. Човекът на Тайната живее в Непознаваемото. Той е като дете, за което всяка песъчинка е чудо. Той разглежда всичко с очите на Тайната.

G 172 g

Аз живея не за да разбирам нещата. Аз живея не за да се радвам на нещата. Аз живея не за да ценя живота. Аз живея не за да победя смъртта. Аз живея заради Непознаваемото, защото от Непознаваемото се е зародила Истината. Аз живея само заради Истината. А смъртта и живота отхвърлих настрана.

G 173 g

Всемъдростта вижда, без да има нужда от знания. Всемъдростта вижда, без да има нужда от виждане. Всемъдростта вижда чрез самата себе си. Всемъдростта вижда чрез дълбочината на своето Незнание. Незнанието – това са очите на Всемъдростта.

G 174 g

Моето Учение – това е Духът на Непознаваемото. Който е познал Непознаваемото, той живее Невидим живот. Който не е познал Непознаваемото, той живее видим живот. Видимият живот прилича на човек, който се ражда и който умира. Невидимият живот прилича на човек, който когато е роден, е нероден, и който когато е нероден, е роден. Това е Невидимият човек. Той никога не живее за хората, той живее за Непознаваемото. Ето човекът!

G 175 g

Който е влюбен в Непознаваемото, става сам по себе си Океан от Непознаваемост. Който е влюбен в познаваемото, броди по света и все търси някой да му налее чаша вода. Но светът няма Първичната Вода в себе си. Водата на света е остаряла. Тя тече отвън навътре, а истинската Вода тече отвътре навън. Само който е познал Непознаваемото, пие Вечната Вода. Тази Вода е Еликсирът на Живота.

G 176 g

Който познава Любовта, има Слънце в сърцето си. Който познава Мъдростта, владее мигновението. А който познава Истината, изгрява в Непознаваемото. Любящият е светъл. Мъдрият е мълниеносен. Истинният е неуловим.

G 177 g

Ако аз съм Любов, тогава не аз живея, а Бог в мен живее. Ако аз съм Мъдрост, тогава смъртта е преобразена в Светлина. Ако аз съм се превърнал в Истина, тогава и животът ме отбягва, и смъртта ме отбягва. Тогава аз живея в Непознаваемото. А кой би желал да познава Непознаваемото? Животът го избягва, а смъртта е застрашена. Ето защо аз избрах Непознаваемото.

G 178 g

Който иска да познае нещата, трябва да влезе в Непознаваемото. Непознаваемото е чисто Незнание. Ето защо Непознаваемото не знае, но може да обяснява нещата, докато знанието е сътворено от материята на невежеството. Знанието дава много обяснения, но невежеството остава. Само Непознаваемото знае. Защо? Защото то живее в Корена на нещата, а Коренът на нещата е Съкровен.

G 179 g

Хората са се изгубили в дървото на знанията. И от хиляди години те пътешестват от доброто в злото и от злото в доброто. Това е пътуване от живота в смъртта и от смъртта в живота. Само Непознаваемото може да спаси хората от това дърво. Непознаваемото – това е дървото на Неизменната Любов. Човекът на Неизменната Любов нито живее, нито умира. Той съществува в Съкровеното, в собствения си Център. Съкровеното няма нужда да знае, за да живее. Съкровеното вечно съществува. То не зависи от доброто и злото. Човек може цял живот да прави добрини и да не познае Съкровеното. Доброто не може да помогне на човека, защото то е знание. Само Съкровеното може да помогне на човека. Съкровеното символизира Първичното дете: това е Незнанието. Това Незнание нищо не знае, но очите му са пълни с радост, и то толкова много радост, че не може да вижда света. Незнанието вижда само Съкровените неща. А който вижда така, е дете на Непознаваемото. Той няма опора, но има Център.

G 180 g

Ако имам Любов, аз нямам пътища в живота. Ако нямам Любов, пътища много. Всички пътища водят в знанието. Господи, искам само едно: направи ме любящ. На тези, които искат, дай им пътища, а на мен дай само Любовта. Защото само Любовта знае пътя. Само Любовта знае къде да ме отведе. Тя ще ме отведе в себе си. Защото няма друго място, освен Любовта, където човек да отиде. Завръщането в Любовта е завръщане в Непознаваемото. Тогава очите са пълни с радост, сърцето ликува, душата блаженствува. Това са все плодове на Незнанието.

G 181 g

Да имаш Любов, значи да вървиш към себе си. Това значи да вървиш към собствената си дълбочина. Твоята дълбочина е изтъкана от Непознаваемото. Хората наричат това себепознание. Аз го наричам себенамиране, защото който се е себенамерил, той е докоснат от Непознаваемото. Непознаваемото му дава Сияние. Това Сияние е наречено Безсмъртие. Правилно е да търсиш Безсмъртието, защото Сиянието ще освети твоето минало и то ще се стопи като сняг. Твоето минало ще изчезне и ти изведнъж ще разбереш, че миналото не е съществувало.

G 182 g

Моят метод е молитва. Отначало молитвата е обикновена, после се ражда сърдечната молитва, после се заражда сърдечният огън, после самият човек се превръща в молитва, после човекът-молитва се разтваря в Непознаваемото. А който се е разтворил в Непознаваемото, той е направил най-голямото молитвоприношение. Това е човек, който е отсякъл от себе си дървото за познанието на доброто и злото. Той се е превърнал в Съкровенолюб, а деянията му са чисто злато. Хората имат постъпки, а Съкровеният има деяния. Хората имат отношения, а Съкровеният има подход. Неговият подход е Незнанието. Незнанието е всякога право, а знанието всякога греши. Ето защо знаещите умират. А Незнаещият е всякога буден. Само будният може да съхранява Източника.

G 183 g

Хората най-много разбират Любовта. В това разбиране е скрито тяхното неразбиране. Всеки, който иска да разбере Любовта, я изгубва. Любовта е нещо, в което трябва да изчезнеш целият. Това е потопяване в Океана на Любовта. Ти трябва да изчезнеш напълно в този Океан. Трябва да изчезнат всичките ти знания, всичките ти мнения, всичките ти понятия. От тебе не трябва да остане и следа. Когато тотално си потопен в Любовта, в теб ще се яви Неразбирането, в теб ще се появи Незнанието. Незнанието е родено от Непознаваемото. Животът е едно Велико Незнание и ние трябва да се родим в това Незнание. Незнанието е Произходът на човека. Това е, което хората най-много не разбират.

G 184 g

Да имаш Незнание, значи да имаш Произход. Да имаш Произход, това значи да пиеш от Източника на Живота, без да Го разбираш. Трябва ли водата да разбира водата? Вода, която разбира водата, няма истински Произход. Вода, която живее във водата, е в пълно единение с Произхода. Който е познал Произхода си, той е безмълвен като водата. Това, което тече, не говори. Това, което говори, не тече. То е наречено „смъртния човек“. Само Безсмъртието тече, а не човекът. Безсмъртието е другото име на Душата. Душата е другото име на Съкровеното. Съкровеното е другото име на Произхода. Произходът е другото име на Непознаваемото. Слей се с Непознаваемото и забрави за Произхода. Непознаваемото е съществувало всякога. То е без Произход. То няма начало, а краят му е изгубен. Истинското Начало няма глава и няма опашка. Всеки, който има глава и който има крака, е произлязъл от себе си. Който няма глава и който няма крака, е произлязъл от Непознаваемото. Да разбереш, че нямаш Произход, е най-великото Благословение.

G 185 g

Моят Учител е Невидим. От хиляди години ме учи, а аз все нищо не разбирам. И най-накрая Той ми каза: От хиляди години учиш и нищо не си разбрал. Но понеже запази Любовта си, Аз те избирам за Свой Син. – Сега съм Негов Син и продължавам да се уча. Да се учиш, не означава да придобиваш знания. Да се учиш, означава да придобиваш все по-дълбоко Благоговение. Учителят е Истината, пред която всички благоговеем. Благоговението позволява вечно да се учиш.

G 186 g

Можеш ли да обичаш Нищото? Има ли нещо, което да харесваш в Нищото? Не. В Нищото няма нищо за харесване. Ето защо всички се стремят към него… Когато хората харесват нещо, те го изпълват със своето невежество. В началото невежеството е любов, а после е омраза. В началото е доброто, а после – злото. Когато доброто и злото се харесат, те образуват невежеството. Ето защо хората обичат Нищото. Никой не може да внесе невежество в Нищото. Така хората са тръгнали на велико вътрешно пътешествие, за да открият Нищото. В Нищото никой не може да бъде опетнен, нито Нищото може да опетни някого, защото в Нищото го няма този, който опетнява. Този, който опетнява, е напълно разтворен. Той е като бучка захар, разтворена в чаша вода. Бучката е изчезнала, останала е само Реалността. Тази Реалност е Нищото.

G 187 g

Моята работа е да ликувам, не да знам.

G 188 g

Аз трябва да обичам Истината, за да ме обича Бог. А дали ще ме обичат хората, това е послесловие.

G 189 g

Сърцето ми танцува. Умът ми пее. Душата ми ликува. Духът ми тържествува. Кой тогава съм аз?

G 190 g

Човекът е същество, което търси нещата. Ученикът е същество, което проучва нещата. Посветеният е същество, което придобива нещата. А Учителят е Същество, което превъзхожда нещата.

G 191 g

Имаш ли Ключ за своето сърце? Имаш ли Ключ за Извора в себе си? Ако имаш Ключ, какво ще отключиш? Нищо не можеш да отключиш. Защо? Защото Изворът е отворена Врата. Никой никога не е заключвал тази Врата. Ти си забравил, че самият ти си Ключът. Когато се превърнеш в Ключ, ще разбереш, че Вратата не съществува.

G 192 g

В динамиката Те откривам. В покоя Те намирам. В Любовта Те живея. В Мъдростта светлея. А чрез Истината съм Едно с Теб. Чрез всички неща Ти ме викаш при Себе Си, но чрез Истината Ти ме потопяваш в Себе Си. Нека да съм потопен в Тебе. Това желае моето незнание.

G 193 g

Аз не разбирам Словото Ти, но го чувам с Душата си. За мен Твоето Слово е Звучаща Тишина. За мен Твоето Слово е Зов за Уединение. И ето, аз се слях с Тебе. Защото аз не исках да разбера Словото Ти, аз исках самия Тебе. Нека другите да търсят Словото Ти. Аз съм устремен не към Този, Който говори, а към Тебе самия. Словата са само Отломък от Тебе. Но Ти самият си Източникът. Дай ми Себе Си.

G 194 g

Слънцето е Твоят отворен прозорец, но само Ти можеш да ме огрееш. Слънцето е Твоята Светлина, но само Ти можеш да ме озариш. Слънцето е Твоят Живот, но аз не искам Живот. Аз искам само Тебе. Чрез Слънцето Ти ме докосваш, но аз не искам да бъда докосван. Аз искам да изгоря в Твоя Свещен Огън. А нека Слънцето пак да си грее. Нека то да огрява всички светове. Но аз искам само да съм Твой Син. Нямам друго желание.

G 195 g

Всички хора празнуват и не знаят, че аз съм вечният празник. Всички хора се радват и не знаят, че аз съм вечното блаженство, скрито в Тебе. Всички хора търсят разбирателство помежду си, а аз не пожелах дори и разбирателство със себе си. Аз пожелах само Тебе. Защо да се разбирам със себе си, ако Тебе Те няма? Защо да се разбирам с другите, ако Ти си надалеч. Ако трябва, Господи, нека дори и с Тебе да не се разбирам, но да съм Едно с Тебе. По-хубаво ли е да съм в разбирателство с другите и със себе си, но да не съм Едно с Тебе? Заменям разбирателството с неразбиране. И в своето неразбиране пожелавам само Тебе. Това е желанието на Твоя Син.

G 196 g

Защо не залюбиш смъртта? Не знаеш ли, че Любовта е ключ, който разкрива нейната красота? Любовта е ключ, пред който смъртта се усмихва и казва: Ето, мини през мен и влез в Новия живот. – Смъртта се прекланя само пред Любовта. Тя познава своя господар. Любовта е ключът, който пробужда енергията на Посвещението. Смъртта се прекланя пред всяко пробудено същество. Само Любовта е път. Тя е път без пътища. Това е наречено ключът на живота. Ти си този ключ.

G 197 g

Аз всякога живея в замъка на своето сърце. Аз всякога живея в двореца на своята душа. Когато съм в своя замък, радостта не ме напуска. А когато вляза в двореца си, блаженство ме залива. Чрез очите на своя замък наблюдавам красотата на природата. И ето, листата летят като птици и виждам, че вятърът е техният приятел. И после птиците падат на земята, и слънцето ги гали. И виждам, че слънцето е техният приятел. Ако познаваш тайната на своето сърце, цялата природа е твой приятел. Тогава и ти си приятел със самия себе си. Когато гледам чрез очите на своя дворец, аз виждам пътя си дълбоко навътре. И влизам все повече в себе си. И в своите дълбини откривам само Тебе – Любимият, Ти, Който си възлюбил всичко в мен. Ти си възлюбил дори и мрака в мен. Ето защо сега той свети като запалена свещ. Това е свещта, чрез която идвам при Тебе. Тя осветява пътя ми. Целият мрак на света не можа да угаси моята малка свещ, защото Ти ми подаде ръка и мракът засия. Предпочитам мрак, който да свети, отколкото светлина, която да гасне.

G 198 g

В Светлината Те изгубих. Твоята Светлина беше толкова Ослепителна, че изгубих взора си и попаднах в мрака. И питах себе си: Що е мракът? – И разбрах: мракът, това са всички светове, които не са издържали на Твоята Ослепителна Светлина. И попитах себе си: Защо живея в този свят, в този мрак? – И мракът ми отговори, но чрез Твоя Глас, и рече ми: Сине Мой, ако в мрака Ме откриеш, ще придобиеш силата на Древния Взор. Само този Взор може да оцелее в Ослепителната Светлина. И ето, сега можеш да Ме видиш лице в лице, защото Древният Взор е другото име на Моите Синове. Който Ме е видял, забравя всичко друго.

G 199 g

Кой може да извърви пътя си? Само този, който няма цел. Целта е препятствие. Само който няма цел, може да извърви пътя си. Този път води до Нищото. Нищото превъзхожда всяка цел. Ето защо човекът не трябва да има цел. Ако човек има цел, ще се слее с целта си и ще изгуби пътя си към Нищото. Целта всякога отнема Посвещението.

G 200 g

По пътя на светлината намерих себе си. По пътя на мрака изгубих себе си. В това дълбоко изгубване аз открих Тайнство – Тайнство, в което се родих. И сега съм отвъд светлината и мрака. И когато ги посещавам, ме смятат за чужденец. А аз наистина съм чужденец. Какво общо имам със старите светове? И защо ми е светлина, която не ми разкрива Тайнството на живота? Сега живея в Светлина, която е родена от моето Тайнство. А що се отнася до светлината на слънцето, нека тя да огрява хората. Тя е радост за хората и скръб за мене. Ако ти нямаш собствена Светлина, която да те грее, ти не знаеш, че се грееш на слънце, което отдавна е угаснало.

G 201 g

В момента, в който познах Бог в себе си, Бог ми каза: Сине Мой, не си губи времето с 10-те Божии Заповеди. Защото всеки, който е даруван с истинския Живот, нима може да живее със заповеди? Нима може да живее с правила? Защото не е ли този Живот извисен над всички заповеди и правила? И този истински Живот, Сине Мой, не съм ли това Аз? И мислиш ли, че Аз трябва да живея по заповеди и правила? – Ти, Господи, си Единственият Закон.

G 202 g

Когато времето е лошо, аз се наслаждавам. Когато бурята ме връхлита, аз се усмихвам. Когато ураганът ме помита, аз се възраждам в моя Учител. Всеки, който е намерил своя Учител, стихиите на природата му се покланят. А самият той е скромен като дете. Той побеждава стихиите и се съхранява в своята скромност. Той не се смята за господар на стихиите. Ето защо е станал победител. Който не се чувства победител, той може да бъде господар на съдбата си.

G 203 g

Когато гледам светлината, се питам: Господи, защо си толкова явен? – И рече ми Господ: За да Ме видиш. – Когато се взирам в мрака, се питам: Господи, защо си се скрил? – И рече ми Господ: За да Ме издириш. – Когато навлизам дълбоко в себе си, питам се: Господи, къде си? – И рече ми Господ: Слей се с Мен, за да не се питаш никога къде съм. Защото Аз съм всякога там, където трябва да съм. Бъди и ти там, където трябва да си. Щом ти си там, и Аз съм там.

G 204 g

Каза старият дъб: Аз съм могъщ като крепост. – И на третия ден беше отсечен. Каза упоритото магаре: Аз съм най-упоритото същество в кралството. – И на третия ден беше на трапезата. Каза Асомал: Аз съм всевластният господар на кралството. – И на третия ден беше пронизан с меч в сърцето. Това беше достатъчно, за да лети душата му в простора. Ако и в простора е всевластен, той ще се превърне в копитата на погребаното магаре. И най-накрая рече водата: Аз нямам никаква власт, но имам само едно желание: да служа на хората. – И нарекохме водата „Дъщеря на Светлината“. Само който няма власт, няма авторитет, може да служи на Светлината. Само който е скромен, може да тече като вода.

G 205 g

Аз съм Истината, защото не съществувам.

G 206 g

Аз съм Пътят. И всеки, който ме следва, ще намери безпътицата. Само в безпътицата се ражда Любовта. Който е роден от Любовта, надминава пътя. Който има Любов, има ли път? Който има Любов, няма път. Да имаш път, значи нещо да ти липсва. А да имаш Любов, значи да си изпълнен, самоизобилен. Любовта е най-великото Откровение на Истината.

G 207 g

Само Любовта дарява живот. Смъртта отнема всичко. Люби и няма да имаш нужда от света. Люби и Небето ще бъде твоят свят. Щом любиш, смъртта те изпуска из ръцете си. Ето Вратата към Аллах. Любовта минава през Вратата на смъртта, защото сам Аллах я отваря, тъй като Аллах познава Своите деца.

G 208 g

Всеки човек символизира един танц на живота. Танцът сам по себе си не е важен. А важно е кой танцува – Любовта или смъртта. Ако Любовта танцува, движенията нямат значение, танцът е без правила. Ако смъртта танцува, тя танцува по определени правила и закони. Любовта танцува за себе си, а смъртта се представя пред другите. Любовта танцува само за Аллах, а смъртта танцува само за хората. Ето защо светът е танц на смъртта.

G 209 g

Аз не разбирам живота, защото живея в Аллах. Ако живея в Аллах, как може да разбирам нещата? Аз съм оставил разбирането на Него. И така животът ми се превърна в наслаждение. И светът се наслаждава, но смъртта е неговата награда. Аз съм се отказал от всички награди на света, защото избрах Аллах за свой Господар. Ето защо наслаждението ми е вечно. Няма друга награда, по-добра от тази, за този, който е избрал Аллах.

G 210 g

Умните пропадат, интелигентните боледуват, учените умират, добрите преживяват, злите се мъчат, а само аз, невежият, живея. И невежеството ми няма край.

G 211 g

Когато служиш на хората, изгубваш Аллах. Когато служиш на себе си, изгубваш Аллах. Когато служиш на Аллах, придобиваш Аллах. Само който е придобил Аллах, може да служи на хората и на себе си. Макар че хората не го разбират и макар че той не е познал себе си, Аллах го е познал. В очите на Аллах той е служителят. Който служи на Аллах, не може да бъде разбран. Но който служи на Иблис (дявола), него го разбират. Служителят остава невидим.

G 212 g

Знаете ли, че на моя гроб хората плачеха и скърбяха, а аз танцувах танца на живота. За съжаление никой не ме видя. Аз танцувах за моя Възлюбен.

G 213 g

Когато се раждам, аз умирам. И трябва да разнасям глината си из този непознат и обременен свят. А когато умирам, аз възкръсвам. Че може ли умрелият да не възкръсне? Но има възкръснали хора, които си държат очите затворени и не вярват във възкресението. Питам ги: Защо не си отворите очите? – Казват ми: Защото светът е в нас. – Казвам: Светът винаги затваря очите на хората. Само Любовта има отворени очи за Аллах. Любовта е единственото възкресение.

G 214 g

Да имам очи, значи да виждам Величието на Аллах. Нима с очите си трябва да гледам красотата на морските вълни? Да имам уши, значи да чувам само Аллах. Нима с ушите си трябва да слушам музиката на сферите? Само Аллах е моето видение и само Аллах е моята музика.

G 215 g

Аз имам сърце не за да чувствам живота, а за да чувствам Аллах. Аллах е по-ценен от моя живот.

G 216 g

Когато пия вода, аз пия Живота на Аллах. Когато пия Любов, аз пия Светостта на Аллах. А когато спрат всичките ми желания и когато пресъхна напълно, тогава аз съм най-радостен, защото тогава аз ставам едно с Аллах. Аз ставам източник от недрата на Аллах и всички пият от мене. Когато пиех от Аллах, аз се радвах на живота. А когато пият от мен, аз благоговея пред живота, защото Аллах ме избра. Да стана Син на Аллах, това е най-добрият завършек на моята незавършеност.

G 217 g

Аз съм водата, Аллах е Изворът. Аз съм животът, Аллах е Любовта. Аз съм среброто, Аллах е Златото. Аз не познавам Аллах, нито Го виждам. Но ние винаги вървим заедно, ръка за ръка. Щом съм едно с Него, за какво ми е да Го разбирам? Ето защо казвам: Живей, без да разбираш. Възхищавай се на смъртта и ще я преодолееш. Възхищението е плод на Любовта. Възхищението е Свещената Усмивка на Аллах. Когато смъртта види Възхищението, тя казва: Тебе не те познавам. Ти си Син на Аллах и иди при Аллах. – Ето защо душата ми е пълна с Възхищение. Какво струва един суфий, който не може да се възхищава? Всичко около теб и вътре в теб е Възхищение.

G 218 g

Сфинксът е Първообразът на човека. Той символизира Светостта на Душата и Дълбините на Духа. Душата е съградена от Светостта на Мълчанието. Ето защо тя е необяснима. Тя разкрива себе си само в Дълбините на Безсмъртието. А Безсмъртието е Мълчание. Духът символизира Дълбините на Тайнството. Това Тайнство е наречено Тишина. Тишината е най-древният Образ на човека. Това е Слънчевият човек, човекът-слънце. За него е казано: Това, което свети, не говори. Сфинксът чака душите да се завърнат в своя Слънчев Център. Той чака душите да се завърнат във Великата Тишина. Това е мястото, където няма слова. Това е мястото, където няма добро и зло. Това е мястото, където няма живот и смърт. Това е мястото, където Слънцето е Вечен Изгрев. Сфинксът символизира Великото Търпение на Древната Тишина.

G 219 g

Един от най-простите и същевременно един от най-съвършените методи – това е методът на абсолютна неподвижност. Той се е ползвал в Школите на Египет. Той се нарича още „метод на преоткриване на себе си“. Заставаш в най-удобната си поза и в пълна неподвижност – най-малко 3 минути. И нищо не трябва да мърда в теб – нито отвън, нито отвътре. Очите трябва да са затворени, за да отстранят света. Това, което мърда в човека и се движи – това са мислите, чувствата и желанията. Те принадлежат на света. Затова човек трябва да прониква все повече в себе си, в своите по-вътрешни тела – там навътре, откъдето е произлязъл. Когато човек свиква да става неподвижен и отвън, и отвътре, рано или късно от Дълбините му ще изплува Откровението. Той ще познае своя Абсолютен и Неизменен Център. Тогава вече той ще избира мислите, чувствата и желанията си, а не те него. Така ученикът става пълен господар на себе си. Каквато и лоша новина да му съобщят, той я видоизменя. И понеже той вече е господар на себе си, той приема новини само от своя Неизменен Център. А тези новини са всякога хубави. Те винаги нашепват почти едно и също нещо, което приблизително е следното: Ти си вечен. А всички новини, които ти се казват отвън, заедно със света, който ти ги казва, са временни. Ти вече нямаш мисли, чувства и желания, които са обвързани със света, защото ти позна своята Вечност, своя Център. А в този Център няма място за новини. В Библията това е наречено Тайната стаичка. Наречено е още Дух и Истина. Нима Истината се нуждае от новини? Нима Истината се нуждае от минало, настояще и бъдеще? Нима Истината се нуждае от живот на звездите и живот в отшелничество? И ето, виж: Истината, това си ти! Това малко упражнение побеждава света. Упражнението е много просто, а светът е много сложен. И затова човекът на света не може да го разбере. Човекът на света разбира само сложните неща. Сложните неща са капанът, в който мишката жадува да влезе. А простите неща са неразбираеми. Те са Дар за децата на Незнанието. Тези деца са, които обичат Духа на простотата… Ето, дадох ви Подарък. Не разсъждавайте върху Подаръка. Приемете го с цялата си душа, за да не го изгубите.

G 220 g

Сърцето ми е кокиче, умът ми е минзухар, душата ми е роза, духът ми е лотос. Не е ли това Градината на Вселюбящия? И няма ли всеки такава Градина в себе си?

G 221 g

Когато живея, цъфтя. Когато умирам, ухая. Когато се сливам с Истината, ставам извор за жадните души. Това го наричам Пътят на Благостта.

G 222 g

Очите са Слънцето на моята душа. Душата е Слънцето на моите очи. И всичко е толкова просто, като дете, което си играе на снега.

G 223 g

Всички хора вървят за някъде. Само аз вървя за никъде. Хората имат посока в своя живот, имат цел и се стремят към нея. Всеки човек си има и религия. А аз нямам религия и нито посока, и нито цел. Щом имам Любов, трябва ли да имам посока и цел? И щом Любов изпълва сърцето ми, трябва ли да имам религия? Нека хората да имат посока и цел, нека да имат религия. А аз искам да имам само едно сърце, пълно с Любов. Който ме пита имам ли религия, ще му кажа: Нямам. – Любящият няма религия.

G 224 g

Гледам, листата падат от дървото. Гледам, листата пак се качват на дървото. Това е играта на живота.

G 225 g

Дървото до мен е пълно с плодове. Жалко, че то не може да ме нахрани, защото самият аз станах плод за себе си.

G 226 g

Животът е една вечна игра с Дао. Виж как детето си играе. Това е Дао, което си играе с него. Животът е приказна игра. Виж учения, колко е сериозен. Който е сериозен, е призовал смъртта. Виж мъртвите, колко са сериозни. Когато детето го няма, и Дао го няма. Когато детето го няма, смъртта е сериозна. Когато детето е в тебе, и смъртта подскача от радост, защото Дао е там. Животът е игра на Дао. Да си играеш с Дао, това са интимни отношения.

G 227 g

Животът е тайнствена игра. Да танцуваш с Бога, това значи да превърнеш живота си във вечна игра. В тази игра никога няма да се умориш, защото тя принадлежи на Бог, Който е скрит в тебе. Ако искаш да изгубиш Бог в себе си, тогава можеш да станеш философ. Философът не може да играе, той има да решава най-великите въпроси на вселената. И когато наближи времето да реши тези въпроси, той е вече погребан. Остани си дете и посвети живота си на игра с Бога. Но гледай светът да не те забелязва.

G 228 g

Когато аз си играя, аз живея. Когато живея, аз се радвам. Когато се радвам, аз се възхищавам. Когато се възхищавам, и смъртта ми се възхищава. Тя се чуди защо, като умра, продължавам да танцувам. Понеже съм дете и не знам отговора, казвам на смъртта: Питай Бога. Той ме научи така да играя. Той ме научи така да танцувам. – И попитах смъртта: А ти защо не танцуваш? – И рече ми смъртта: Аз имам много сериозна работа в света. Всеки ден правя катафалки и всеки ден опявам умрелите. Отгоре на всичко трябва и да им пея! А там не мога да танцувам пред хората, защото радостта смущава мъртвите.

G 229 g

Животът е една разумна игра. Смъртта е една интересна игра. Доброто е една красива игра. Злото е една неразбрана игра. Не виждаш ли как вятърът си играе с дърветата? Не виждаш ли как водата си играе с рибките? Не виждаш ли полета на змията – тя сякаш лети, а няма крила. Не виждаш ли усмивката на цветята? Не чуваш ли гласа на птичките? А не виждаш ли красотата на любовната игра? А красотата на танца? А красотата на очите? А танцът на косата? Не е ли всичко това играта на живота? Но най-важно от всичко това е ти самият игра ли си. Ако ти си игра и ако си играеш със себе си, тогава ти си чул Гласа на Бога. Ако играта е спряла, ти си чул други гласове.

G 230 g

Очите ти са направени от слънце. Косите ти са направени от вятър. Ушите ти са направени от слух. Не е ли красиво слънцето? Не са ли чудни косите? И не е ли естествен слухът? Слухът е най-простото нещо. Но той превъзхожда вселената.

G 231 g

Бъди естествен като реката. Нека реката потече в твоето сърце. Бъди естествен като въздуха. Нека въздухът освежи твоя ум. Бъди простичък като Любовта: тя нищо не знае, но всичко може. Бъди простичък и естествен, за да бъдеш мъдър. Бъди знаещ и учен, бъди прогресиращ и ще изгубиш себе си.

G 232 g

Лети като вятъра, защото умът ти е направен от вятър. Обичай като сърцето си, защото сърцето извира като Любовта. Огъвай се като тревичката и ще останеш цял. Огъвайки се, тревичката просто танцува. Тя приема условията на живота. Тя е естествена. Ако тя не приема условията, тя се прекършва. А кой ще танцува тогава? Кой ще играе простичкия танц, наречен живот?

G 233 g

Бъди естествен като дървото. То не прави никакви усилия. То стои неподвижно цял живот, а е изобилно на плодове. Ти правиш много усилия, а нямаш плодове. Не са ли твоите усилия препятствие? Не ти трябват усилия, а простота.

G 234 g

Виж как реката тече без усилия. Твоята походка трябва да тече като реката. Който не прави усилия, той умее да тече. Ако не умееш да течеш, краката ти ще пресъхнат и ти ще кажеш: Такъв е животът. – А аз ще кажа: Реката продължава да тече, но ти не си научил урока на реката.

G 235 g

Прави ли усилия цветето да расте? Ето, наблюдавай, то не прави никакви усилия. То пониква, разцъфтява, усмихва се и после се скрива отново в своята простота. А какво правиш ти? Правиш много усилия, после възмъжаваш, но това не е разцъфтяване, защото не си естествен. После се усмихваш, но това е изкуствена усмивка, защото не си естествен. И накрая умираш неестествено. И дори се тревожиш има ли друг свят. Пита ли цветето има ли задгробен мир? Тревожи ли се цветето? Не. Простотата никога не се тревожи. Само човекът се тревожи, защото не е разбрал учението за простотата. Цветето преподава учението за простотата.

G 236 g

Наблюдавай простотата на цветето. Ти казваш, че то се е разцъфтяло. Аз казвам: Това е усмивката на простотата. Ти казваш, че цветето е увяхнало. Аз казвам: Това е поклон към земята. Ти казваш, че цветето е умряло. Аз казвам: Знаеш ли как умира цветето? То умира с нежност, с поклон към своите свещени корени, с вътрешна грация, с тишина и безмълвие. То не създава никакъв шум, когато умира. Това е учението за простотата. А знаеш ли как умира човекът? Дори и когато умира, той създава шум. И на смъртния си одър той създава проблеми. Той превръща смъртта в проблем. Започва болка, започва агония. Тук няма никаква грация. Ти чувал ли си цветето да пъшка и да агонизира? Но човекът агонизира, той продължава да се бори. Само цветето разбира своето съществувание, то живее без борба. Цветето знае, че смъртта е част от живота. То знае, че смъртта не е враг на живота. То знае, че смъртта е едно красиво продължение на живота. Цветето приема смъртта като нов живот. То знае, че и смъртта, и животът са в естеството на нещата, докато човекът не познава естеството. Той се бори или с живота, или със смъртта. А другият неразумен процес при човека е, когато той иска само да живее, без да умира, само да се радва, без да скърби, само да цъфти, без да увяхва. Така той създава разцепление, два лагера и не разбира, че животът е едно допълнение към смъртта и смъртта е едно допълнение към живота. Той не разбира, че радостта и скръбта са тясно свързани, че те са едно цяло. Той не разбира, че скръбта създава фона, на който радостта тече. Човек не е разбрал това, което цветето знае. Понеже цветето приема смъртта с разтворени обятия, то превръща смъртта в живот. Това е методът на Любовта. А човекът не приема смъртта. Той се бори с нея, той я превръща във враг. Когато смяташ, че смъртта е враг, тя идва като враг в твоя живот. Тогава в твоя живот няма простота, няма грация, няма красота, просто защото си съумял да създадеш враг. Който е изгубил учението за простотата, той създава врагове.

G 237 g

Когато Слънцето изгрява, аз съм във Възхищение. Когато Слънцето залязва, аз съм във Възторг. И когато ми казаха, че никога вече няма да има изгрев, аз реших да превърна себе си в Слънце. Сега светя, но не умея да говоря. Светлината погълна говора ми. Сега съм напълно безмълвен. Нека Безмълвието да ви говори. Който се е пожертвал напълно, той няма слова, с които да опише своята Пълнота. Този, който се е пожертвал, е изгубил речта си. Слънцето не говори, водата не говори и Любовта не говори.

G 238 g

Любовта е моят Бог, моето учение, моята религия. А Тишината на Любовта е моят Покой. Когато плувам в Покой, знам, че Любовта ме е приела. Когато съм потопен в Тишината, знам, че Любовта бди над мен. Когато съм в Любовта, не искам нито живот, нито смърт. Ако бях поискал живота, щях да изгубя Любовта. Ако бях поискал смъртта, щях да изгубя Любовта. Но аз поисках само Любовта. Ето защо не познавам раждането и смъртта. Не познавам съществуванието. Познавам само Източника. Нямам какво да търся, защото съм намерен.

G 239 g

Любовта съдържа в себе си непознато измерение. Ето защо, когато си в нея, си вечно млад. Любовта съдържа в себе си незнайна Мъдрост. Ето защо ти се чувстваш вечно богат. Мъдростта е духовното богатство на човека. Това е нетленното богатство. Любовта е умението да възприемаш Истината. Когато си се превърнал в Любов, ти имаш право да се потопяваш в Дълбините на Истината. Това надминава дори Вечността и богатството на Мъдростта. Който умее да се слива с Истината, той превъзхожда и този, и онзи свят. Той не се познава. Той няма себепознание. Но Истината го познава. Себепознанието е ограничено, а Истината е неограничена. Ето защо аз се отказах от себепознанието. Себепознанието е хармония, а Истината е Велика Дълбина. Нима може хармонията да ме радва? Хармонията прилича на кораб, който е спрял на брега. Всички хора от кораба се радват, че са пристигнали на брега. Те вярват, че са пристигнали у дома. И дори близките им се радват. А те са толкова далече от Великата Дълбина. Те са напуснали Истинския си Дом и сега се радват на брега. Те се радват на себе си и на близките си. Но аз не се радвам, аз скърбя. И тези, които не ме познават, мислят, че скърбя. Но аз се наслаждавам на скръбта. Само който се е превърнал в Любов, умее да се наслаждава.

G 240 g

Още когато някога живях на земята, още тогава знаех, че най-ценното е Любовта. Че как можеш да изоставиш Любовта и да цениш света? Да избереш света, значи да избереш безумието. Който е избрал безумието, той изгубва своята вътрешна Вода. Той изгубва своята пластичност, своята възприемчивост. Който няма Вода в себе си, той става приемник на света. Още в онези древни времена на земята се научих да живея в Любовта. Когато си се отдал на Любовта, Любовта ти дава нещо, което е по-скъпо от света. На нашия език това е наречено Ахол Хара. Това приблизително означава „Тайнственото Око“ или „Мистичното Око“. Няма по-хубаво нещо от това да имаш такова скрито наблюдение. Например аз видях, че когато хората бяха здрави, те се радваха. А когато боледуваха, те скърбяха. Това е толкова елементарно. Защото те се радваха, но не се наслаждаваха. А при болестта беше още по-лошо. Те дори не се радваха на болестта. Истинският подход е да се наслаждаваш и на здравето, и на болестта. Само тогава се явява превъзходството. Само тогава се освобождаваш от капана, наречен двойственост. Здравето и болестта са като живота и смъртта. Това са двете крила на една птица. Как може да искаш да летиш само с едно крило? Не е ли тази логика безумна? Но ако ти си избрал света, безумието е твоят съветник. Ако си избрал Любовта, тя ще ти даде Ахол Хара. И тогава ти ще се наслаждаваш и на смъртта, и на болестта, и на скръбта. Така ще се изтръгнеш от тях. Това е умение на Ахол Хара. Това е наградата на този, който се е превърнал в Любов. Такова същество не живее в света, нито светът живее в него. Такова същество живее в Любовта. А Любовта е Обетованата Земя, Незнайната Земя, която хората все още търсят. Любовта се себенамира в своето себеподобие.

G 241 g

Обикновените хора трупат информация. Учените хора трупат знания. Духовните хора проучват писания. А децата се радват на живота. Така аз разбрах колко красиво е незнанието. В детето няма информация, няма знания, няма и писания. Така аз реших да проуча едно дете и да открия корена на неговата радост. И посетих племето Гуалуа. И поисках от вожда на племето да ми изпрати сина си, та да разговарям с него, защото синът му беше образец на неизтощима радост. И попитах сина му, който се казваше Търсачът на Незнайното: Защо си толкова радостен? – И рече ми Търсачът по своему, по детски: Че ти не виждаш ли радостта? – Казах му: Аз виждам само този вятър. – И рече ми Търсачът: Да, и аз виждам само този вятър. Но знаеш ли откъде идва той? А не виждаш ли как пътува? Не виждаш ли как освежава диханието ми? Не виждаш ли как прегръща дърветата, как лети като птица? Не виждаш ли как цветята започнаха да танцуват и как тревичките се радват? И знаеш ли докъде пътува вятърът? – И казах му: Не знам. – И рече ми Търсачът: Аз открих докъде пътува вятърът. Вятърът пътува до Незнайното. Незнайното е неговият Баща. Незнайното е и моят Баща. Незнайното няма край. То е тръгнало на вечен път. И аз пътувам вечно към Незнайното. Ето защо винаги се радвам. Радостта е радост, само когато е незнайна. – И казах си в себе си: Само децата могат да ме учат. – Разбрах, че децата са същества на Незнайното. И от онези времена та досега съм все дете. Само детето умее да живее. Детето символизира вечното обновление с Незнайното. Така децата стават Мъдреци и Мъдреците стават деца. Това е пътят на пробудените души.

G 242 g

Аз имам само една Любима. Това е Любовта. Който е намерил Любовта в себе си, той става същество на Незнайното. Той става реален и незнаен. Това е плодът на Любовта. Който не е намерил Любовта, той става нереален и знаен. И той се чуди какъв е този свят. И започва да събира знания, за да го проучи. А знанията увеличават нереалното. Нереалният човек яде много плодове, той яде плодове от много дървета, но нищо не знае за плода на Любовта. Любовта не е нещо, което можеш да ядеш. Тя е вечната Храна. Тя е нещо, в което трябва да се потопиш. Това е умение на душата. Когато душата се потопи в Любовта, тя е вечно нахранена. На човешки език това го наричат Безсмъртие. Безсмъртният не се храни с хляб, защото Любовта е неговият хляб. Намери Любовта и никога няма да гладуваш. Отречи се от Любовта и вечно ще си гладен. И колкото повече ядеш, толкова повече гладът се увеличава. Само Любовта може да те нахрани. А не знаеш ли, че Любовта, това си ти. Закрий очите си и открий душата си. Душата няма уста, защото това, което е Любов, не се храни. Човек, който работи за прехраната си и който търси прехраната си, той всъщност търси Любовта, която е изгубил. А Любовта – това е твоята душа, твоята прехрана. И затова е казано: Познай себе си! Или: Открий душата си! Но за обикновения човек душата е загадка. А за човека на Любовта душата е естество. Намери Храната, която не е храна, но която ще те нахрани завинаги.

G 243 g

Ако искаш да разбереш живота на Слънцето, трябва да отидеш да живееш на Луната. От гледна точка на Луната Слънчевият живот – това е твоето собствено изобилие. Но когато живееш на Слънцето, не можеш да видиш това. На Слънцето е толкова светло, че чак става мрачно. На Луната е толкова тъмно, че чак ти става светло. На Луната лесно можеш да видиш Искрата в себе си. На Слънцето не можеш да видиш тази Искра. На Слънцето целият пламтиш от Огъня на Любовта. Превръщаш се в Слънчеви Лъчи. Хората не знаят, че Слънчевите Лъчи, това са ръцете на Светлината, и че тези ръце целуват зародишите на земята. И така тези зародиши се превръщат в минерали, в злато, в растения, в животни и в хора. Хората само казват: Това е самородно злато. – Но те не знаят, че златото расте като детето. Слънчевите Лъчи – това са ръцете, които постоянно дават. Така Слънчевите същества се радват на всичко създадено. Но те не могат да проучват себе си. За да проучваш себе си, трябва да излезеш извън своя обсег. Така започваш да проучваш дълбините си и започваш да откриваш в себе си Тайни, които са били заключени от Древността. Ето защо Бог се е превърнал в милиони същества и светове. Той е излязъл от Себе Си. И превръщайки се в тези същества и светове, Той вечно се преоткрива, вечно се пресъздава, вечно се обогатява. Той се е превърнал в Откровение за самия Себе Си. Така и всяко същество трябва да се превърне в Откровение за себе си. Аз избрах този път: не да чета Откровения, а да бъда Откровение. На Луната няма Велика Светлина и точно това е Великото. Това те задължава да откриеш Светлината в себе си. Това е въпрос на Откровение. Това е процес на Откровение. И ако се отдадеш на Любовта, ще придобиеш Светлина, която превъзхожда Слънцето. – Това са думите на Алар Бахава, което приблизително значи „Този, който узнава“.

G 244 g

Ето един разговор на Алар Бахава с Дървото на Живота… Попитах Стария Дъб: Защо си избрал неподвижността? – И рече ми Старият Дъб: Неподвижността е Царството на Покоя. Не знаеш ли, че движението е безпокойно? Ето защо всички движения търсят Покоя. Истинско движение е само това, което е носител на Покоя. – Попитах Стария Дъб: Какво мислят хората за теб? – Едни хора не ме забелязват, други ме забелязват. Едни ме виждат през зимата и казват: Това е дърво без плодове. Други ме виждат в разцвета ми и казват: Колко е хубаво това дърво. Но и едните, и другите не виждат Душата ми. А който не вижда Душата ми, той не вижда и своята Душа. Аз имам скрит живот. – Рекох на Стария Дъб: Кажи ми нещо за Скритото. – Хората ме гледат, но не ме виждат. Те ме гледат, а аз ги наблюдавам. Аз винаги търся Душата на нещата. Ето, външно аз съм дърво. Но вътрешно аз се спускам в недрата на земята. Така си създавам Свещени корени. Понеже имам Душа, имам Любов към земята. Понеже имам Любов, създавам енергия. Тази енергия е образувала моите дълбоки корени. А който няма дълбоки корени, той не може да има високи клони. Той не може да дава плодове. Той не може да се извисява в небето. Плодовете на дървото са външни плодове. Но да познаеш Душата си, това е Съкровеният плод. Това е учението за Дървото на Живота. Дървото на Живота е Светостта на Душата. А Светостта на Душата е плод, който никога не трябва да откъсваш, защото това е твоята Цялост, твоето Единство с Бога. Никога не посягай на този плод, защото ще изгубиш своята Цялост, ще бъдеш разпръснат. От една страна ще имаш ум, от друга страна ще имаш сърце. От една страна ще имаш тяло, от друга страна ще имаш Душа. Така ще извадиш тялото от Душата си. Това е изваденото ребро от Душата на Адама. Но когато реброто е външно, то винаги умира. И така от една страна ще имаш живот, а от друга – смърт, защото посегна на Съкровения плод и раздели Райската градина на две. – Това рече Старият Дъб и се скри в своето уединение. А аз трябваше да размишлявам. На нашия език Старият Дъб е само символ. Това е друго название на „Мъдрия Учител“ или на „Дървото, което говори“, или „Дървото, което споделя“. И накрая рекох в себе си: Колко много има да учи човекът. И макар че ме наричат Мъдрец, аз знам, че едва прохождам. Но нека прохождането ми да бъде благословено.

G 245 g

Който умее да живее, той умее и да умира. Който умее да умира, той умее да се скрива. Който умее да се скрива, той разбира Невидимото. Който разбира Невидимото, става дълбок. Този, който е дълбок, е господар на простотата. Той живее в простота и простотата е неговото Тайнство. Този, за когото простите неща са Тайнство, той е постигнал Духа на нещата. Този, който е изгубил Тайнството на простите неща, той е придобил смъртта. Нима това е постижение?

G 246 g

Страданието те изпепелява, докато ти станеш чисто съзнание, чиста Реалност. Когато станеш чисто съзнание, ти си като една запалена свещ в мрака на вселената. Запалената свещ показва пътя на всяко същество. Тя показва как пламъкът гори, как разтопява свещта – или собственото ти същество – и как накрая угасва. И в това угасване пламъкът се скрива в своя Източник. Ти не си изчезнал, но си се слял със своя Източник. Изстрадай себе си, за да се върнеш в своя Източник. Страданието е мрак, който те превръща в Светлина.

G 247 g

Можеш да живееш навсякъде в цялата вселена, но има едно нещо, което трябва да разбереш. Да разбереш това нещо – това е въпрос на Единение с Тайнството на живота. Но това Тайнство не е в живота, а отвъд живота. На Слънцето съществата раздават от изобилието си, но те не познават Тайнството на живота, защото изобилието не може да прави нищо друго, освен да дава. Да даваш, това е красивото в живота, но това не е Тайнството. Да даваш, това е разумното в живота, но това не е Тайнството. Малко са съществата на Слънцето, които познават истинското Тайнство на живота. А другите са просто служители на даването. Те всички живеят в пълнота, но Тайнството на живота не е в пълнотата. Когато си пълен, когато си изобилен, когато си блажен, ти си просто благословен. Ти си толкова изобилен и изпълнен, че си отнел мястото на Тайнството… На земята хората се женят, но те не познават Любовта. Други се развеждат – и това е непознаване на Любовта. Трети имат много деца – това е друго заблуждение за Любовта. Други изучават книги за Любовта и я търсят в определения. Те обличат Любовта в дефиниция. Ние наричаме това заблудената радост… Някои мислят, че животът е Тайнство, а други мислят, че смъртта е Тайнство. Някои мислят, че доброто, това е Любовта. Други мислят, че звездите символизират Любовта. Те мислят дори, че звездите светят ярко. А защо звездите не светят през деня? Нали светеха, какво им липсва? Това, което им липсва, е сгъстеният Мрак. Сгъстеният Мрак е фонът на Светлината. В сгъстения Мрак е скрито другото лице на Светлината. Сгъстеният Мрак – това е пожертвувана Светлина. Тази пожертвувана Светлина е пожертвувана Любов. Хората и съществата се радват на звездите, а аз благоговея пред Мрака. Хората и съществата мислят, че Любовта е ключът към Тайнството. Те мислят, че Любовта е път към Тайнството. Но Тайнството е скрито дори и от погледа на Любовта. Любовта само може да те въведе в Тайнството, без да може да го обясни. Когато Великото Пробуждане те отведе дори до отказ от Любовта, само тогава можеш да навлезеш в Тайнството на Абсолютното Нищо. Тук дори и Любовта е пречка, а Мъдростта е неуместна. Това е наречено Велико Освобождение, Велико Разтваряне в Нищото. Тези, които обичат блаженството, не могат да влязат тук. Тези, които все още търсят Мъдрост, не могат да влязат тук. Тук живеят само тези, които са станали Истина. Те умеят да си служат с езика на Любовта и Мъдростта, но те не спадат нито към Любовта, нито към Мъдростта. Това са Съществата на Тайнството. Те са само 24 Същества. Тези, които ги познават, нищо не знаят за тях. Тези, които ги любят, също не ги познават, но са близки с тях. Те са техни Синове. Те са Синове, изтъкани от Любов и Мъдрост. Синовете са тези, които вечно ще пътуват към 24-те Стълба на Истината, защото само Истината знае къде да ги отведе.

G 248 g

Любовта, това е умение да запалиш Душата си. Мъдростта, това е умение да възпламениш Духа си. Ако си запален и възпламенен, ще се родиш в Истината. Истината, това е умението да наблюдаваш Скритото. И тогава, ако наблюдаваш едно парче кал и една Вселена, няма да видиш разлика. Само Истината умее да наблюдава.

G 249 g

Може ли да имаш име, ако си сгоден за Истината?

G 250 g

Злото е илюзия. И доброто е илюзия. Само Любовта е Лъч от Тайнството на най-дълбокия Мрак. Този Мрак никой никога не го е виждал. Той е Ослепителната Светлина и той свети само за себе си, а за другите е Мрак. Ако той, нареченият Харава, освети световете, нито един свят няма да може да оцелее. Защото кой може да понесе Благостта на Харава?

G 251 g

Аз не живея със знания. Аз не познавам произхода на живота. Аз не умея да тълкувам свещени писания. Аз не определям кое е добро и кое е зло. Аз нямам никакви умения. Аз имам само една способност – аз мога само да светя, а Светлината ми е Отломък от Древния Мрак. Древният Мрак ме научи да светя. Моята изобилна Светлина е малка частица от Благостта на Харава – Древния Мрак. Той гори, а аз светя.

G 252 g

Любовта е единствената Свещена Вода на живота. Тя напоява само низините, само празните места. Тя напоява само смирените. А тези, които искат да бъдат върхове, те няма да бъдат напоени. Всички, които се стремят към върховете на живота, изгубват същественото. Загадката на живота е скрита в Смирението. Смирението не е Светлина, нито Тъмнина. Смирението е другото име на Древния Мрак. Смирението е малкото лице на Харава.

G 253 g

Река, която тече, не е река. Река, която пътува за някъде, не е река. Всеки, който пътува за някъде, се заблуждава. Пътища има много, но аз знам, че те не са ми нужни. Ако аз съм Пътят, за какво са ми пътища? И отпреди времената, и след времената от мен се иска едно и също нещо – да бъда листо от Нетленното Дърво на Живота. И затова индианците ме нарекоха Мъдрия Лист. Те не знаят, че аз не познавам Мъдростта. Но по Волята на Нетленния узнавам нещо от Полъха на Вятъра.

G 254 g

Аз живея в Нетленния и странствам из световете. Тези, които не ме познават, казват: Ето Сина на Нетленния, ето родения от Нетленния. – Те наистина не ме познават, защото този, който се ражда, не е роден от Нетленния. Аз не съм роден, аз съм вечно пребъдващ. Аз не си губя времето в раждане и смърт. Да живея, значи да си губя времето. Да умирам е също загуба на време. Аз избрах да съм Нероден. Защо ми е друг избор? – Това изрече Мъдрият Лист и полетя в себе си като пеперуда. И едвам-едвам тихо изрече: Търси всякога навътре в себе си, защото ти си Нероден.

G 255 g

Аз съм Слънце, но Слънцето е по-бедно от мен. Аз съм Небе, но Небето е по-бедно от мен. Аз съм Вода, но Водата е по-бедна от мен. Аз съм Живот, но Животът е по-беден от мен. Попитах себе си: Защо е така? – И рече ми Вятърът: И Слънцето, и Небето са родени. И Водата, и Животът са родени. – И рече ми Вятърът: Ти си Нероден. Нероденото е Баща на роденото.

G 256 g

Страданието е по-скъпоценно от смъртта. Страданието те учи, докато смъртта ти отнема училището. Използвай страданието, защото смъртта може да те освободи само за да те вкара в своя затвор. А когато си заключен в страданието, знаеш ли какво ще научиш? Ще се научиш да чуваш Гласа на Вятъра. Това е Гласът на твоя Учител. Смъртта иска да те освободи от този Глас, тя иска да прекъсне връзката ти с Него. А страданието те въвежда във Вятъра.

G 257 g

Моите Синове са Искри от Древната Благост. Когато те говорят с думите, изпъква Мълчанието. Когато те не говорят, изпъква Тишината. Когато любят, те светят. Когато светят, те ухаят. Само Мълчанието може да описва и само Тишината може да осиява. Те живеят заради Нетленната Мъдрост. Тази Мъдрост е най-великият Дар за уединените от Древната Благост. Древната Благост не може да даде нищо друго от себе си, освен най-скъпото. Дарът на Нетленната Мъдрост е Вечната Храна на уединените. А неуединените се хранят с трохите на бедността.

G 258 g

Страданието те учи, мъчението те ограбва, адът те обвързва. Страданието те облагородява, мъчението те тормози, адът те заслепява. Страданието те превръща в Светлина, мъчението атакува тази Светлина, а адът иска да ти я отнеме. Когато страданието завърши своята мисия, то ще те превърне в същество на Благостта. И тогава, когато отидеш на гости при мъчението и ада, те ще се смутят. Мъчението ще каже: Какъв е този чудак? Сякаш го познавам, но нещо в него ме заслепява. Върви си от мене, не приемам чужденци. – А адът ще каже: Кой си ти? Още като те видях, и настанаха смутни времена. Не ме смущавай, защото стига ми моето разочарование. – И каза Синът на Благостта на ада: Липсвах ли ти? – И каза адът: Не!

G 259 g

Когато живях в света, видях много чудеса. Имаше един плод, с който земните хора се хранеха. Те го наричаха ябълка. И аз опитах от този плод. Когато го изядох, забелязах, че той изчезна. И казах си: Как можеш да ядеш храна, която изчезва? Не се ли подиграва ябълката със земните хора? – После изядох още една ябълка и тя също изчезна. И казах си: Що за свят е това? Що за храна е това, дето все трябва да я гониш? А когато я догониш, тя не може да те нахрани. Може би не случайно хората са я нарекли „ябълката на раздора“. Странни са хората от този свят. Те все ядат от тази ябълка и никой не е нахранен. Как можеш да ядеш храна, която те оставя гладен? И казах си: Не е ли това светът на раздора? – И попитаха ме земните хора: А ти с какво се храниш? – И казах им: С Гласа на Вятъра. – А те ми се присмяха и напълниха сърцето ми с радост. И казах на Вятъра: Чуден е този свят. – И рече ми Вятърът: Чуден е, Сине мой, защото има какво да не се научи от него.

G 260 g

И казах на Вятъра: Искам да съм жив. – И рече ми Вятърът: Тогава ще умреш. – И казах на Вятъра: Искам да умра. – И рече ми Вятърът: Тогава ще оживееш. – И попитах Гласа на Вятъра: Какво да правя? – И рече ми Вятърът: Не искай нито живота, нито смъртта, защото чрез живота ще умираш, а чрез смъртта ще се раждаш и пак ще отиваш в смъртта. – И попитах Вятъра: Какво да избера? – И рече Гласът: Избери Вятъра, но не чрез избора си, а чрез Любовта си. – И така аз не се научих нито да живея, нито да умирам, защото заживях в Повея на Вятъра. И Вятърът ме отнесе отвъд живота и смъртта. И сега съм свободен като славей в гората, който пее една единствена песен – песента на Вятъра.

G 261 g

Попитах Гласа на Вятъра: Каква песен пее славеят, не мога да я разбера. – И рече ми Гласът на Вятъра: Първо: славеят не е славей. Второ: славеят не пее. И трето: славеят не съществува. – И рече Мъдрият Лист: Моля се Гласът на Вятъра да ми даде откровение за славея. – И рече Гласът на Вятъра: Първо: славеят не е славей, той е Душата на гората. Второ: песента на славея не е песен, това е Уханието на неговата Душа. И трето: славеят не съществува, защото той е Присъствието на Незримия Създател. Можеш ли да кажеш, че Незримото съществува? Незримото не съществува, то само се проявява. – И рече Мъдрият Лист: Но аз видях славея. – И рече Гласът на Вятъра: Това, което видя, беше сянката на Незримия. – А що е сянката Му? – Това е Неуловимото в Незримия. – А що е Неуловимото? – Неуловимото е това, което си зърнал, но не си видял.

G 262 g

Водата тече и ти я пиеш, но не мисли, че си пил от Водата. И не мисли, че си по-голям от Водата. Ти си само отблясък от Царството на Водата. Ти си само капчица от това Царство. И понеже си капчица, научи се да бъдеш малък като дете, защото Водата обича децата. Те са разпръснати капки от Царството на Водата.

G 263 g

Гората е моят свят. Рогите са моите цветя. Слухът е моят Бог. Краката ми са моят Вятър. А сърцето ми е извор от Светлина. То няма нищо общо с гората на земята. Моето сърце общува само с моя слух – Бога на моя живот. И пътувам с Вятъра към моя Бог. – Така рече индианецът, наречен Мъдрият Елен.

G 264 g

Човекът е същество, което расте чрез злото и доброто. Тези, които растат чрез злото, си подготвят среща с Великото лице на Плутон. Има определен момент, когато те се срещат с Великото разрушение и стават същества на доброто. Тези, които растат чрез доброто, също ще се срещнат с Великото лице на Плутон. Така Великото разрушение ще ги погълне и тях, защото те са си въобразявали доброто. Доброто никога не може да израства чрез въобразяване. Злото също не трябва да расте и да си въобразява, че е господар на живота. Ето защо на помощ идва Великото разрушение. То коригира доброто, което няма будност, и злото, което няма Любов. Хората наричат Великото разрушение потоп, катаклизъм и края на света. Аз го наричам Благословение, Възкресение и Начало на Новия свят. Новият свят трябва да се построи с нови камъни. Ето защо всеки човек в този свят трябва да бъде разрушен, за да не живее никога в злото и в доброто, а да стане нов камък в построяването на Новия свят. Малцина са тези, които познават Величието на разрушението. Величието на разрушението е скритото Име на Бога, защото след разрушението се явява Възкресението. Разрушението е жестът на Бога, а Възкресението е плодът на Бога.

G 265 g

Когато правя добро на хората, те благодарят и изостават в развитието си. Когато правя злини на хората, те скърбят, замислят се и пак изостават в развитието си. Казах си: Странно нещо е човекът. Той така се е оплел в доброто и злото, че мисли, че няма други светове. Злото измъчва човека, доброто го приспива. Злото вреди на човека, а доброто му пречи. Злото прави човека неспокоен, а доброто го прави недоволен. Попитах Господа, защото само Той има отговора: Господи, Ти, Който си Велик в Дълбините, как можем да помогнем на човека? – И рече ми Господ: Който помага на човека, му пречи. Който не помага на човека, също му пречи. Каквото и да правиш за човека, все му пречиш. Има само един метод: люби човека в Дълбините си и някога той ще узнае Божието Име. Люби човека в Дълбините си и някога той ще бъде преобразен. Люби човека в Дълбините си и някога ще видиш в него Подобието на Бога, защото Любовта всичко превръща в Богоподобие. Любовта е всякога Богоподобна. Дай Любовта си на хората, а не помощта си.

G 266 g

Реката пътува към морето. Дървото пътува към небето. Птицата лети към високото. Всички търсят своя идеал, а аз съм паднал на земята и мисля, че няма друг свят. Много наблюдавах хората и много се чудих. Реката тече към океана, а хората пълзят по земята и не знаят своя път. Дървото е устремено към небето, а човекът търси злато под земята. И видях: много хора намериха злато и устроиха нещастието си. И чудих се още. Птиците търсят високото, а човеците падат или в неудобна яма, или в пропаст, или търсят бездната. И казах си: Защо човекът няма крила? – И рече ми Господ: Който се е отрекъл от Душата си, той е изгубил крилата си. Крилата не са крила. Крилата символизират образа на Душата. Душата е съставена от Огън, тя е Огнена Птица. Душата е съставена от Свещен Огън и само този Огън може да прекоси човешката природа. Така Душата се завръща в своя Океан. Душата е Птица, произлязла от Моя Огън. Душата е Огън, който лети в Простора на Неизвестното. Когато животът е Неизвестен, той може да се обогатява. Към Мен летят само тези, които обичат Неизвестното. Аз съм Неизвестността. С Неизвестност съм обгърнал всички Души, за да могат да се върнат при Мен.

G 267 g

Злото живее, доброто съществува, Любовта пресътворява. Злото линее, доброто оглупява, Любовта тържествува. Злото се присмива на себе си, доброто се радва на себе си, а Любовта царува. Познай Любовта, за да се освободиш от себе си.

G 268 g

Не бъди река, която тече към своя Океан. Не бъди капка от Океана. Бъди Сърцето на Океана. Само така ще познаеш Същността на Незримия. А всеки, който е познал Същността, той вече няма живот в света, той обитава в Незримия. Светът не общува с Незримия. Светът е влюбен в зримото. Това е пътят на обезумяването, защото светът мисли, че зримото съществува и се вкопчва в него. Който се вкопчва в зримото, улавя празнотата. А който е влюбен в Незримото, той улавя Същността. Същността е безпределно възхитителна. Да срещнеш такъв човек, значи да срещнеш Незримия. Понякога такъв човек няма даже усмивка – толкова е възхитен и омаян. На такъв човек и усмивката му, и неусмивката му са изпълнени с Незримата Същност.

G 269 g

Забелязал съм, че всякога, когато летя нависоко, все се оказва, че съм потънал в собствената си долина. Забелязал съм, че всякога, когато съм мислил, че съм господар на живота, витая в собствената си смърт. И изведнъж прозрях, и казах си: Защо са ми крила, с които да пълзя? И защо ми е живот, в който съм умрял? – И пожелах в себе си: нито да съм птица умряла, нито да съм птица жива. Пожелах си да бъда Храм Несътворен, защото животът ме измъчва, а смъртта ми отнема даже това мъчение. И аз се чудя в себе си на какво да се радвам, защото нито животът заслужава пълната ми радост, нито смъртта заслужава пълното ми възхищение. И така реших да стана Храм Несътворен. И сега радостта ми е пълна, а възхищението ми няма край. Потопих се дълбоко в себе си и разбрах, че съм отвъд живота и смъртта.

G 270 g

Аз съм безграничен като малката капка и затова никой не може да ме види. Аз съм безпределен като малкото листенце, носещо се по вятъра, и затова всеки ме подминава. Като малко листенце, аз не нося никакъв аромат в себе си, нося само свободата си. И никой не забелязва свободата ми. Хората смятат, че трябва да живея на дървото на живота. Но аз избрах дървото на свободата. И сега съм без посока и цел. И не познавам нито живота, нито смъртта. Познавам само свободата си. Защо ми е посока, която да ме ограничава, и защо ми е цел, която да ме приковава в постижения? Само който няма постижения, е постигнал себе си. А човекът на постиженията е роб на своите постижения. Искащият постижения иска робство. Затова аз съм малко листенце, играещо си с вятъра. И нищо не ограбва моята свобода.

G 271 g

Трябва ли човек да има красиви очи? И за какво ще му послужат красивите очи? Не е ли светът пропаднал от красиви очи? Питам ви: Има ли малката пчеличка красиви очи? Малката пчеличка няма красиви очи, но има сърце, с което вижда. Вие ще кажете, че тя вижда меда в цветята. Но тя не се интересува от меда в цветята. И затова тя дава меда на хората да се забавляват, а самата тя пие Нектара на Бога. Хората наричат меда храна, а пчеличката нарича Блаженството, което изтича от Бога, храна. Тя смята, че само Блаженството може да те нахрани.

G 272 g

Има ли живот? Не отговаряй, преди да си постигнал Незнайното. А когато го постигнеш, няма да имаш отговор. Не задавай въпроси, които нямат отговор.

G 273 g

Има ли реката брегове? Има ли океанът край? Има ли Мъдростта предели? Съществува ли Този, Когото никога не ще узнаеш?

G 274 g

Има ли птицата крила? Крилата ли летят или Духът? Има ли Духът крила?

G 275 g

Що е човек? Човек, това е Истинският Човек. Човек ли е Истинският Човек?

G 276 g

Съзерцаваш ли Тайната? В Тайната няма нищо за съзерцание. Съзерцаваш ли Мъдростта? Никой не е познал Мъдростта със съзерцание. Любящият става мъдър без помощта на съзерцанието. Любящият става Тайнство без помощта на живота и смъртта. Любящият е мъдър, без да накърнява знанието. Знаещият накърнява Мъдростта. Никога не накърнявай Мъдростта, защото ще станеш съзерцател на собственото си невежество. Така съзерцателят се превръща в мечтател. Той няма опората на Любовта.

G 277 g

Трябва ли да познаваш себе си? Ти си насъбрал толкова глупост, че няма по-лошо нещо от това да познаеш себе си. И затова казвам: Никога не познавай себе си! Познай това, което не си ти.

G 278 g

Може ли светлината да те учи на нещо, ако ти си сляп? Може ли мракът да те учи на нещо, ако ти си сляп? Не е светлината, която те учи. Не е мракът, който те учи. Но ти можеш да ги научиш. Без твоята Мъдрост светлината ще угасне. Без твоята Любов мракът ще си остане вечен мрак. Светлината чака да помогнеш. Мракът чака да го осветиш. Но кой си ти?

G 279 g

Къде отиват очите ти след смъртта? Те отиват на Слънцето. Те отиват в своя Дом, откъдето са дошли. Защо изпускаш очите си след смъртта? Защото си гледал многообразието в света. Който гледа многообразието, изпуска очите си. Така очите се завръщат на Слънцето, защото човекът не е видял Единственото, което е трябвало да види. А може ли човекът да види Единственото? Не. Само очите на Слънцето могат да го видят. Какво са очите на Слънцето? Те са нечовекът. Само нечовекът вижда.

G 280 g

Някои скърбят на погребението на човека. Че каква по-голяма скръб има от човека? Живите даряват мъртвия с мъртви цветя. Не е ли това чудно? Няма по-чудно нещо от света и човекът е неговата украса.

G 281 g

Ти никога не можеш да познаеш себе си, освен ако си човек. Само не-човекът не търси познание на себе си. Той плува в Океана на Незнайния. Не-човекът е подобен на Незнайния: той вечно се преоткрива. Не-човекът е като Океан без дъно. Той вечно се неопознава. Той вечно расте, а няма ръст. Човекът на себепознанието има голям духовен ръст. Той е много компетентен. За него е създадено море с дъно, за да има къде глава да положи. Хората наричат това себепознание. А Мъдреците казват: Умря си добрият човек, той искаше да стигне до дъното. Той разкри всички тайни на живота и сега живее в своето царство. А царство ли е да живееш на дъното? – И затова казвам: Никога не познавай себе си, защото царството на смъртта ще е винаги твое.

G 282 g

Най-великото учение се проповядва от Водата. Водата може да бъде тиха, дълбока, извираща, течаща, подскачаща, очистваща, утешаваща, изцеляваща, напояваща и осветяваща. Това са всичките учения на живота. Всяко учение, което не е Вода, не е учение. Всяко учение, което е Вода, то се е влюбило в теб. Водата е скритото учение на Незнайния. Тя не говори, но учи. Тя не спори, но очиства. Тя не казва: Защо си нечист? Тя те приема и те освещава. Приел ли си я ти?

G 283 g

Радва ли те твоята радост? Мен твоята радост ме наскърбява. В твоята радост аз виждам цялата ти скръб. Човекът не умее да се радва. Радва ли те твоята участ, твоята скръб? Мен твоята скръб ме натъжава, но не защото скърбиш, а защото не я познаваш. Който е познал скръбта, той е вечно радостен. Той е като пеперудата, раздава радостта си по всички посоки на света. Тази радост никога не изтича. А ти изтичаш ли? Къде изтече твоята радост? Който е пожелал да стане човек, той се е отделил от Незнайния и радостта му едвам капе от лицето му, едвам се процежда. Бъди като пеперудата. Тя е твоят учител, но ти си забравил това. Човекът е роден, за да бъде пеперуда. Който се е превърнал в пеперуда, той вече не е човек. А какво е? Пеперуда.

G 284 g

Ти задаваш много въпроси. Но ти си единственият въпрос. Ти си въпросът, а отговор няма.

G 285 g

Ти беше много старателен. Ти беше много ученолюбив. Ти искаше всичко да знаеш. Ти искаше да станеш голям учен. Така ти посвети живота си на заблужденията. И сега казваш, че си много разочарован. А Учителят те чака с Любов. Защо не потърси Пътя към Незнанието? Само Учителят на Незнанието може да те учи. Само Незнанието може да те освободи от заблужденията.

G 286 g

Какво търсиш в живота? Много неща. Многото неща са много пътища. Не създавай много пътища, защото ще се изгубиш в тях. Живей с Душа и няма да имаш пътища. Те ще те напуснат, а ти ще познаеш Душата си. Твоята Душа е път без пътища. Който е познал Душата си, няма пътища. Душата живее единствено в Любовта, а Любовта не пътува за никъде. Всички пътуват към нея, но тя не пътува за никъде.

G 287 g

Летяло семейство пеперуди в гората. И попитала най-малката пеперудка майка си: Къде отиваме? – Казала майката-пеперуда: Отиваме да ухажваме цветята. – Тогава малката пеперудка казала: Вие вървете, а аз видях запалена свещ. Отивам да изгоря в нейния пламък. – Цялото семейство пеперуди било смутено. Но малката пеперудка била твърда и решителна. Тя застанала пред пламъка, погледнала го и му казала: Ти си моят Баща. Приеми ме в своя Огън. Аз искам да пресъздам себе си. Искам да се превърна в пламък. Искам да бъда подобна на Теб. – И прегърнали се пламъкът и пеперудата. И избухнал ярък червен пламък, и изведнъж появила се нова пеперуда с ярки червени цветове. Очите пламтяли силно като запалени свещи. Виждали ли сте очите на червената пеперуда? Вгледайте се внимателно в тези очи и ще видите, че тя не принадлежи на своето семейство, че тя не принадлежи на тоя свят. Тя избра Огненото Кръщение. Тя се роди от срещата си с пламъка. Сега тази малка пеперудка ухажва Слънцето. Тя се роди отново. Сега тя има нови очи. И ако се вгледате в тях, ще видите Лицето на Огъня.

G 288 g

Спорила малката рибка с голямата риба. Казала малката рибка: Искам да живея на сушата. – Тогава голямата риба казала: Това е безумие. Целият наш народ живее във водата. – Но малката рибка не я чула, тя търсела нови простори. И полетяла към сушата, и паднала на брега като мъртва. Едвам дишала. Но с последни сили успяла да промълви: Господи, не ме изоставяй. Искам да позная Лицето Ти. – И казал Господ на малката рибка: Изостави тялото си и Ме последвай. – И облякъл Господ малката рибка с ново тяло. И така малката рибка вече не била рибка, а била онази птичка в гората, която наричаме славей. И запял славеят чудна песен – песента на новия живот, песен, която се леела като Светлината. И казал Господ на славея: Светлината е Моето Лице. Ти вече познаваш Лицето Ми. А който е познал Лицето Ми, не може да мълчи. Той превръща живота си в песен. И целият му живот е една песен, защото Ме познава.

G 289 g

Съществува ли животът? Съществува ли слънцето? Съществувам ли аз? Нито животът съществува, нито слънцето съществува, нито аз съществувам. Съществува само ТОЙ. Животът тече от Него, слънцето е една искрица от Него, а аз се опитвам да мисля за Него. Но как мога да мисля, щом не съществувам. Съществува само ТОЙ. Но в Него няма никакъв живот, защото ТОЙ е подарил собствения Си живот на нас, а за Себе Си е запазил това, което никога не ще узнаем. И понеже не можем да го узнаем, ние го наричаме Незнайното.

G 290 g

Мисълта показва, че ти не съществуваш. Мисълта показва, че ти нямаш опора. И понеже нямаш опора, ти си измисляш съществувание. Само Любовта съществува. Тя няма нужда от опора. Нима дървото мисли, за да съществува? То израства от самата Любов. А кой човек е израснал от мисленето си? Само човекът на Любовта може да расте, може да съществува. Любовта е самата Реалност. Не превръщай Любовта в мислене, защото ще замениш Бога с призрачно съществувание. Човекът на мисълта и знанието умира и в този, и в онзи свят. А човекът на Любовта превъзхожда и този, и онзи свят. Защото не човекът съществува, а скритият Бог в него.

G 291 g

Казваш: Аз съществувам. – Ако ти съществуваш, ти си изместил Бога. Това е цяла катастрофа. Съществува само Той, а ти си поставен в този свят, за да наблюдаваш своето несъществуване.

G 292 g

В играта на живота има само един печеливш ход. Този ход е никога да не бъдеш участник в живота. Трябва да останеш просто наблюдател. Наблюдателят е винаги отвъд събитията. Събития всякога ще се случват, но наблюдателят никога не се случва.

G 293 g

Самото раждане показва, че не си успял. А твоята смърт потвърждава неуспеха ти. Този, който се ражда, трябва да е нероден. А когато той умира, той е блажен. Нероденият е винаги блажен. А роденият е преуспял в своето нещастие и неразбиране. За неродения успехът е падение, а неуспехът е изгнание. Но съществуват ли успехът и неуспехът за неродения? Не. Нероденият не се ражда в този свят. Той се явява само като странник, само като наблюдател. На другите той оставя успеха и неуспеха, а за себе си – своята нероденост.

G 294 g

Господи, прости, прости, не успях да изпълня Закона Ти, не се научих да любя. – Дете Мое, ти си на Прав Път, защото само Аз мога да любя. Отвори се изцяло за Мен и знай, че си изпълнило Закона Ми във всичката му пълнота.

G 295 g

Кой е по-истинен – който казва: „Господи, научи ме да бъда любящ, мъдър и истинен“ или онзи, който казва: „Господи, Господи, Господи, Господи!“

G 296 g

Отказах се от благата на живота. Отказах се от постиженията на живота. Изгубих всичко и бях изпълнен с изобилието на Нищото.

G 297 g

Изучавай дълбоко нещата и нищо няма да научиш. Търси упорито и нищо няма да намериш. Как може да изучаваш Нищото и да го разбереш? Как може да търсиш Нищото и да го откриеш? Нищото – това е Истината, това е твоят най-скъп гост. Но то идва, когато тебе те няма.

G 298 g

Не бъди лош, за да не ослепееш. Не бъди добър, за да не се заблудиш. Не бъди любящ, за да не станеш мечтател. Не бъди мъдър, за да не се превъзнесеш. Бъди истинен и ще познаеш Царството на Покоя.

G 299 g

Когато Ме търсиш, ще Ме намериш. Когато Ме намериш, ще откриеш, че Аз не съществувам. Зарадвай се, защото ще заживеем заедно в Несъществуванието. Само в Несъществуванието ти можеш да бъдеш изпълнен с Моята Същност. Докато ти съществуваш, това е твоят живот. Когато ти откриеш Несъществуванието, това е нашият Живот.

G 300 g

Съществуват безбройни светове – външни, вътрешни и непознаваеми. Всичко това е Всемирът. Но има Едно Същество, Което е извън Всемира. Това Същество не е нито Бог, нито Незнайният. Никой никога не Го е виждал. То живее скрито в Своя собствен Център. Ако Го уподобя на образа на човека, То ще заприлича на един Древен Мъдър Старец с дълги бели коси. И някога в Древността един косъм се е отделил от Неговата глава. Този косъм е наречен Всемирът. Ние назоваваме Това Същество МАХА ВАЛА, което ще рече: „Този, Когото никой никога няма да види“, „Този, Когото никой никога няма да узнае“. Това не е „Този, Който е всякога“. „Този, Който е всякога“ е Негово отражение. Към МАХА ВАЛА е насочено нашето Благоговение. Ние не знаем дори дали нашето Благоговение е прието. Но въпреки всичко нека да Му го отдадем. И нека да благоговеем и пред великия и неизбродим Всемир, макар че този Всемир е само една сянка на МАХА ВАЛА.