Книга за Дълбокото

Из Словото на
Учителя Беинса Дуно

КНИГА ЗА ДЪЛБОКОТО

Варна, 2024 г.

ПРЕДГОВОР

Дълбокото е Истинно

Любовта е Дълбокото, тя е дом Божий.

Дълбокият човек се освобождава от ума, той става Дух.

Учителят е Дълбокото в мен.

В Дълбокото се таи Велика свобода, Велика освободеност.

Аз съм Дълбокото, когато моето аз е Учителят.

Бог е изреченият смисъл, Абсолютът е дълбинният и неизречен смисъл.

Вдъхновението е мистична птица, която лети в дълбините.

Само Дълбокото осветява Пътя.

Покоят е твоята дълбина.

Изворът няма изчерпване, защото е дълбок.

Мъдрият е потопен в дълбините, а не в понятията – Мъдрият е Бездна.

О, Господи, разкрий ми свещеното, магическо обяснение.

Мистикът е неясна дълбина за хората.

Мъдрецът е роден от дълбините на сърцето си.

Мистикът дълбоко разбира неясното, без да го обяснява, дори когато го изразява.

Дълбинното превъзхожда всички радости, без само една.

Дишай дълбоко, все едно вдишваш Бога.

Човекът на Дълбокото унищожава злото с Божията Любов.

Дълбинният човек свети в мрака, обикновеният човек е тъмен и в светлината.

Дълбокият човек е в Бога, той е прескочил бъдещето.

За да бъдеш спасен, трябва да си същностен, а това е дълбина.

Коя е мярката, че си до един Мъдрец? Нещо в тебе се задълбочава, успокоява, уравновесява, очиства.

В дълбините на Бога няма религия и наука, а Любов – Велика Реалност.

Страданието ще изработи Дълбокото в човека, а Дълбокото ще стане Пазител на човека.

За Дълбокото в нас никога няма стрес и безпокойство.

Не търся отговорите в Библията, а в себе си, в дълбините си, защото в мен е Царството Божие. Когато Аз съм бил, Библията не е съществувала.

Царството Божие допуска до себе си само смирените.

Вярата дава знания, Дълбокото дава Мъдрост.

Знанието е шум, Тишината е Царство.

Дълбината не е Слово, тя е Мълния, пробила Бога.

В дълбинното няма звезди, свят и вселена. Дълбинното е бездънна Мистерия, чисто Нищо.

Само смиреният човек може да преживее дълбок Покой.

Който избира Учителя, избира Дълбокото.

Бог е превърнал рая в ад, за да се извиси човекът над рая и над ада, и да се завърне в единното Царство Божие.

В Дълбокото има друго Дълбоко.

Елеазар Хараш
Варна, 2024 г.

1.
ДЪЛБОКО РАЗБИРАНЕ
НА НЕЩАТА

Най-доброто за нашата Душа

Бог… Онова, което Той желае да прави, колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, е най-благото, което Неговата Любов извършва за вечното добро и благоденствие на нашата Душа.

(стр. 3, 4/лекция 1)

Когато ние не разбираме Неговата Любов и Неговия Замисъл, тогава ние считаме, че страданията са ненужни и по този начин ние не можем да ги одухотворим. Когато ни сполети нещастие, ние мислим, че това е врагът на нашето щастие; и така обезсмисляме пътя си, защото не виждаме, че нещастието ни предпазва от бездната. Ако приемем с Любов страданията, те ще се преобразят. Ако посрещнем мъдро нещастието, то ще ни покаже красивото си лице… Бог работи издълбоко и колкото и да е неразбрана Неговата Любов за нас, тя прониква в нас и напоява корените на нашата Душа.

Законът, който е над всички закони

И тъй онова, което Любовта върши, е винаги славно и велико, защото тя е изпълнението на закона. (стр. 4/1)

Който е придобил Любовта, той се е докоснал до Славата на Вечния, защото той е изпълнил Закона, който е над всички закони. Любовта е единствената Сила, която сътворява истинския Човек.

Завоюване на Царството Божие

…Всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го“, или както е казано: „Царството Божие насила се взема и които се усилят, го грабват“. В тези думи се съдържа Велика Истина. (стр. 5/1)

Ако човек работи с усилията си, той ще си остане обикновен човек. Но ако човек заработи с цялата си същност, той ще запали в себе си Вечния Пламък и от този Пламък ще се образува онази жажда за Истината, при която човек ще бъде погълнат от Истината. Само така може да се завоюва Царството Божие.

Ден страшен

Ето, Той иде да посети земята. Денят на Неговото Посещение ще бъде ден страшен. Всичките краища на земята ще бъдат изпълнени от Силата и Славата на Неговото Присъствие и ще седне, като който топи и чисти сребро; и ще очисти человеческите синове, и ще ги претопи както злато и сребро, и ще принасят Господу приношения с Правда. (стр. 6/1)

Когато Бог реши да пресътвори Своите Синове, Той идва със Своята страшна Сила. Той потопява Своите Синове в страданията на една Божествена агония. В тази агония Синовете на Бога придобиват две качества: Любов и Дълбочина. И тогава Дълбочината им се превръща в Разбирание, а Любовта им се превръща в мистично Присъствие. Страшният ден на Бога е Велико Благословение за Неговите Синове. За другите хора денят на Бога ще се стори страшен. Те също ще минат през страданията на своята Душа. И тогава в тях ще се зароди жаждата за учене и справедливост. И те ще бъдат научени.

Господ зове

Господ зове, има ли някой да слуша и внимава в сърцето си за Думите на устните Му? Чуй и разбери що говори Господ. (стр. 7/1)

„Господ зове“ означава, че Господ търси подходящото място, където да излее Своето Благословение, Своето Изобилие. Сърцето символизира Съкровеното, което единствено може да приеме Благословението на Изобилието. А Говорът на устните Му символизира онова неизречено Слово, което въвежда човека в онова Свещено време и пространство, които никога не са били сътворявани. Свещеното време е Вечността Безконечна, а Свещеното пространство е Дълбочината Безмерна.

Мирът, който дарява, е неговата Власт

…Кой е силен: който действува във вид или който действува в Дух и Сила, за да произведе Реда, да въдвори Мира, да въведе Любовта и да подкрепи Славата на Живота? (стр. 8/1)

Който живее в Духа си, той работи за Славата на Живота. Той носи в себе си Извечното Присъствие на Любовта. И Мирът, който дарява, е неговата Власт.

Господ е пред вас

Защо търсите Господа там, отгдето няма да дойде? Ето, Той е пред вази, чака да Го познайте…

(стр. 8/1)

Ето, Господ е пред вас, а вие гледате настрани. Да гледаш настрани, значи да си избрал обикновения живот, да си избрал пътя на света. И ето, върнете се в сърцето си, върнете се в Съкровената си Същност и Бог ще се пресътвори във вас.

Аз съм близо и далеч

Ето, Мен Ми дотегна да ви слушам да питате: Где е Бог, где съм Аз? – Не разбирате ли, че съм близо и далеч? (стр. 13/1)

Ето, Аз съм близо и далеч: близо за тези, които Ме любят, и невидим за тези, които не Ме любят. Само в Любовта имам Присъствие. Скрит в Любовта, Аз съм непозната Светлина за злото. И всеки, който Ме люби, придобива тази Светлина и тя осветява Пътя му.

Мизраим, Мизраим

Ще ви нахраня и няма да огладнеете, и ще ви напоя, и няма да ожаднеете, защото Хлябът и Водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат Присъщен Живот – Мизраим, Мизраим. (стр. 14/1)

Мизраим, Мизраим – това е Този, Който ви храни отвътре. Мизраим, Мизраим – това е Този, Който храни Същността ви. Мизраим, Мизраим – това е Този, Който храни вашата Цялостност. Когато сте постоянно благолюбиви към Истината, тогава Духът ви ще ви поведе към Мизраим. И тогава ще пиете от онази Вода, която никога не изтича, и ще ядете от онзи Хляб, който никога не свършва. Чрез обединението на Водата на Любовта и Хляба на Мъдростта вие ще се родите в Истината. Така вие ще бъдете родени трижди – в третата степен, сиреч родени завинаги, или родени в Нероденото. Трижди родените ще се хранят с Есенцията на Самаго Бога.

Реално ли е?

Скръбта, страданието на хората реално ли е или привидно? (стр. 3/книга 2)

В своята Дълбока област, в своята Тайна човек е роден от Дух и Истина. Духът е роден извън страданията. И в този, и в онзи свят Истината никога не страда. Страдат само съществата на неразбирането.

Толкова е необятно

…Животът трябва да мине в нова фаза. Всеки да бъде носител на новите идеи. Всеки трябва да се стреми не до идеята на своя народ, не до идеята на цялото човечество, но до нещо още по-голямо. (стр. 15/2)

Съзнанието на човека може да обхване цялото човечество, но то може и да надмине цялото човечество. То може да обхване Висшите светове, но може и да надмине Висшите светове. Толкова е необятно Великото Съзнание в човека.

Тайновидение

…Никой не може да придобие знанието на Бога, Който е работил във вековете и продължава да работи. (стр. 5/2)

Чрез знанието Бог ръководи хората към Себе Си и чрез знанието Бог отклонява хората от Себе Си. Но този, който се е отказал от знанието в името на Любовта към Бога, за него Бог е Тайновидение. Тайновидението е съхраняване на Първичното. И който люби Бога, той се освобождава от знанията – и положителни, и отрицателни – за да придобие Извечната Мъдрост. Който люби Бога, заменя знанието с Мъдрост.

Измеренията

Сега от вас се иска да изучавате четвъртото измерение в широк смисъл… Говори се за четвърто, пето, шесто измерение, но и те не са изучени както трябва. (стр. 21, 22/2)

Четвъртото измерение – това са Ангелските същества, това е интензивният живот, това е духовният живот. В петото измерение са Божествените същества – това е животът на Висшето съзнание. В шестото измерение се намират съществата на Тайното Посвещение. В седмото измерение са тези, които надминават пределите на Посвещението. Тези, които са отвъд Посвещението, не са вече човеци. Те са Искри на Прасветлината. Те са Синовете на Мистичното Присъствие.

Животът е в неопределимото

Изобщо с думи Животът не може да се определи. Следователно това, което не можем да определим, е Животът; това, което може да се определи, е проява на Живота. Ето защо не питайте що е Животът. Обаче движението, мислите, чувствата и постъпките на човека имат известно отношение към Живота, но те сами не са Животът. (стр. 24, 25/2)

Животът е в неопределимото, в неизясненото. Това, което се определя, и това, което се изяснява, са ограничени прояви на Живота. Животът е там, където Духът се проявява, но без да се изявява. В това място Животът е абсолютно неопетнен.

Същество на Обетованата Земя

Истинският идеалист не борави с материята. (стр. 26/2)

Истинският идеалист не е същество на земята. Той е същество на Обетованата Земя. Що е Обетованата Земя? Това е Духът в човека. Този Дух е едновременно сътворен и несътворен. Когато се проявява като сътворен, това е звукът на истинския идеалист. А когато иска да ти даде най-скъпото от себе си, той ти прави специален дар. Най-великото, което този Дух може да ти даде, това е да ти даде Своето Небитие.

Любовта се храни от всичко

…И храненето като процес означава работа.

(стр. 27/2)

Когато Любовта се храни, тя работи. Когато Любовта работи, тя осмисля всичко. Любовта е единствената сила, която има реални очи. Тя вижда онази енергия в злото, която е скрита храна за нея. Само Любовта може да види в злото скритата частица от Бога. Когато Любовта проникне в противоречията, тя си съгражда духовен Разум. Когато Любовта проникне в трудностите, тя осмисля пътя си. Когато Любовта проникне в страданията, тя облагородява своята Вечност. И когато Любовта проникне в агонията, тя придобива своето Достойнство. Любовта черпи отвсякъде. Това е единствената сила, която черпи от всичко, дори и от смъртта. Любовта се храни от всичко. Това означава, че Любовта осмисля всичко. Това е Пътят на Великите Души. Тези Души са Велики, защото са преобразили злото в своя живот и с това са осмислили злото. Например страстта и Любовта са една и съща енергия, но в случая тя се движи в две различни посоки. Ако страстта се превърне в Любов, тя става чиста храна. Същото важи и за страданието и Блаженството. Ако Любовта осмисли страданието, тогава страданието се превръща в Блаженство. Блаженството е Вечната храна на Великите Души.

В неизреченото

Това, което не се казва за Любовта, е истинска Любов. (стр. 30/2)

Истинската Любов ще я търсите в неизреченото.

Не търпят никакъв закон

Животът и Любовта не търпят никакъв закон. (стр. 30/2)

Любовта отстранява всички закони по пътя си, защото тя твори Живота на Бога. Законите никога не могат да преследват Несътвореното.

За да привлечете Великите Майстори

Работете съзнателно върху себе си, да се подготвите за Новото знание. Ще дойдат Великите Учени, Великите Майстори, които ще ви въведат в Пътя на Новото знание. (стр. 36/2)

Работете усилено върху себе си, за да привлечете Великите Майстори от Невидимия свят, които да съградят във вас Вечния Живот. Ако работите съзнателно върху себе си, към вашия живот ще се присъединят Велики същества от Невидимия свят. Те ще ви дадат Ново съзнание, Нова Любов, Ново виждане на явленията. Те ще ви въведат в неизмеримите полета на Мистичното и тогава за вас обикновеното ще стане необикновено, защото Любовта вижда само необикновеното, незримото, неизразимото. Ето защо тя е в постоянен Възторг. Този Възторг е качеството на Новата Раса.

Защо идат страданията?

Мнозина питат: „Защо идат страданията? Защо светът е създаден така, че хората трябва да страдат?“ Ето един въпрос, на който никой не е отговорил. (стр. 40/2)

Човек трябва да приеме страданието с Любов, защото само Любовта умее да страда и само тя може да заведе човека при Изворите на Живота. И само тогава човек ще разбере защо е страдал.

Създаването на човека

Ти бил ли си при създаването на човека? Знаеш ли от каква кал си създаден? – Не зная. (стр. 44/2)

Само когато човек възстанови Образа и Подобието на Бога в себе си, може да разбере пътя, по който е бил създаден. За този въпрос няма отговори. Той се решава отвътре, защото Сътворението е процес отвътре навън.

Създаването на света

Създаването на света е въпрос на далечното минало. (стр. 44/2)

Има въпроси, които всеки сам ще провиди, след като се пресътвори.

Незнанието, което надминава знанието

– Мога ли да имам знанието на Бога? – Това е невъзможно. (стр. 4/2)

Ако се учиш с едно Божествено прилежание, тогава Бог ще те въведе в това, което надминава знанието. Това, което надминава знанието, е незнанието. То е наречено още Съкровеното. Човек може да стигне най-много до Съкровеното. Това е Пределът. Зад този Предел стои Бог. Ако Той проникне в Съкровеното, човек ще Го опознае. Как ще Го опознае? Чрез Святата Дълбочина на своето незнание. Незнанието не разбира Бога, но Го познава. Това не е познаване чрез знания, а чрез Съкровеност, посетена от едно много дълбоко незнание, защото и сам Бог не познава Себе Си. Той е толкова безпределен, че не се познава. Той е толкова необхватен, толкова дълбок, толкова велик, че не може да обхване Себе Си. Именно затова Той е вечно непознаваем. Той самият вечно се търси и вечно се преоткрива. Това е пътят на всички пробудени същества. Понеже Той не се познава – поради това, че няма дъно и няма в Него никакъв край – затова Той е всякога ново Начало. И понеже самият Той не се познава, ние можем да Го познаем чрез незнание. Това означава вечно да Го търсим. Щом Го търсим, вечно ще се обогатяваме, вечно ще се осъществяваме и незнанието ни ще расте… Абсолютното в Бога се крие в Неговата Безграничност. Ако Той реши да се познае, ще се ограничи. Той се познава като нещо Абсолютно в Своята Безпределност. Неговата цел не е да се познава. Неговата цел е непознаването. Понеже Бог проявява нови качества, ако Той се познае, може да ограничи тези качества. Ако Той се познаваше, нямаше да бъде истински Бог. Ако Той се познаваше, и хората щяха да се познаят. Тогава нямаше да има какво да се търси, защото всяко познаване е смърт за Безпределното. То би означавало да няма нови хоризонти, нови пространства и нови Мистерии. Познаването е всякога път към ново незнание. И именно в новото незнание човек се обогатява. Незнанието обновява познанието. То внася в него нови простори, нова Дълбочина. Така себепознанието се превръща във вечен процес.

Последната Тайна на Природата

…Първият човек. Бог му каза: „Няма да се докосваш до това Дърво! Ако се опиташ да разбереш Тайната, която се крие в него, ти ще умреш.“ Що е злото? – Последната Тайна на Природата. Трябва ли да разрешиш тази Тайна? Не се опитвай да разрешаваш въпроса за злото. Не разрешавай и въпроса за доброто. Приеми ги като факти… Не търси произхода на злото. Досега никой не е разрешил въпроса за злото. И първият човек не можа да го разреши. Вместо да постигне нещо, той изгуби и това, което имаше. Затова за него се казва, че оголял. Но и с това не се свърши. Това е Тайната, която ви разкривам сега, а именно да не се занимавате с доброто и злото.

(стр. 46/2)

Злото е най-тънката Тайна на Природата. За тази Тайна даже и Бог да питате, няма да получите отговор. Бог не е Същество, Което разкрива нещата. Бог е Същество, Което действува. А вие сами трябва да откривате нещата. Приеми злото и доброто като дадени неща, защото само в приемането можеш да ги проучиш и да се освободиш от тях. В пълното приемане ще откриеш Замисъла на Бога. А в неприемането ще изсъхнеш, нищо няма да научиш. Доброто и злото ще те изучават, но ти самият нищо няма да научиш.

Квадратурата на кръга

И в математиката има трудни задачи, някои и досега не са разрешени. Такава задача е например определяне квадратурата на кръга. (стр. 48/2)

Въпросът за квадратурата на кръга е разрешен още в Древността от Великите Посветени. Те са извлекли от кръга силата на квадрата. Квадратът – това са 4-те опорни точки в пътя на развитието на човека. Тези 4 опорни точки са умът, сърцето, Душата и Духът. Когато те се развият в своята най-висша степен, те се динамизират и човек напуска квадрата, за да се върне в кръга. Кръгът съдържа в себе си най-чистата и динамична енергия, чрез която човек се слива с Тайната на Живота.

Врата към Незнайното

Всъщност в познатите неща се крият непознатите. Например не можеш да напишеш нещо без участието на познатите букви. Може написаното да е нещо непознато, но то е изразено чрез познати букви. Голяма философия представя разкриването на буквите. (стр. 54/2)

Големи Тайни се крият в познатите букви. В познатите думи, които са образувани от познатите букви, може да се крие Незнайното, Светът на идеите или Духът на Живия Живот. Познатото може да бъде Вратата.

Само един път през живота

Ти имаш едно любовно чувство и не можеш да го разрешиш. То е толкова просто нещо, а ти казваш: „Не пипай тук, това е болно място“. Според мене любовното чувство е точка толкова деликатна, толкова фина, че трябва да я пипаш много внимателно, за да не причиниш някаква болка. Любовната точка не се пипа, даже и с поглед не я бутай! На сто години само един път може да се докоснеш до нея. Под сто години разбирам една проява на Великата Разумност. Имаш право да надникнеш в областта на любовното чувство само ако си разумен. В любовната точка се преплитат хиляди същества. (стр. 63/2)

Любовният Център – това е Душата на човека. В този Център се обединяват разумните окултни сили на Божествените същества. Човек може само един път през живота си да види своята Душа. И това е напълно достатъчно, защото виждайки Душата си, човек изпитва Величието на живота и заживява в Смирение.

Числото на пробудените

Що се отнася до бързината, с която се движи Светлината, всеки трябва да знае това число. То служи за единица мярка. (стр. 75/2)

Числото на Светлината е числото на Пробудените и затова само те могат да се справят със задачите на живота. Пробуденият знае точното място на Центъра на Светлината в себе си.

Във Вечността

Невъзможното за даден момент е възможно за следващия. Непостижимите неща в този живот са постижими в бъдещето, във Вечността. Няма нещо, което човек да пожелае и да не постигне във Вечността. Що е Вечността? – Постижение на всички възможности. Да се говори за Вечността, това значи да се постигнат всички човешки желания. Като чуя думата Вечност, казвам: Всичко е постигнато, всичко се постига, всичко ще се постигне. (стр. 76/2)

Във Вечността всеки ще постигне себепознание и в това себепознание всеки ще може да вижда пътя на своите желания. На всеки, който вижда желанията си, ще му бъде дадена сила, която да изпълни тези желания. Така човек ще се възроди във Величието на Богопознанието.

Същество на Истината

Като ученици, вие имате няколко възможности за постижения. Имаш възможност да работиш с ума, със сърцето и с волята си. Това са възможностите на триизмерния свят. Имаш възможност да работиш и с Душата, и с Духа си. Те водят към по-високи постижения. (стр. 81/2)

Ако ученикът заработи с Душата и с Духа си, той вече може да обхваща и духовния, и Божествения свят. Който работи с Душата и с Духа си, той става същество на Истината.

Изучавайте формулата на Живота

Изучавайте формулата на Живота… (стр. 83/2)

За да познаеш формулата на Живота, трябва да проучиш Любовта като Същност на Бога. В тази област човек се разделя със знанията си и придобива Живота. Познаването на Любовта освобождава човека от земните знания, които са формула на смъртта.

Езикът на Природата

Всеки език е клон от един Стар, Първичен език, който произлиза от Неизменния език на Природата… Природата е жива, разумна. Който се свърже с нея, ще разбере езика ѝ. Тя ще му проговори, ще се отвори за него и той ще я разбере. Ако не се свърже с нея, тя ще остане глуха и затворена за него. (стр. 86/2)

Природата съдържа в себе си най-древния език. Природата е външен израз на Висшия свят. Тя е външният израз на Духа. Езикът на Природата представлява символи на Тайните на Незнайни Вътрешни светове.

Да живееш в Дълбините

…Вие приличате на онзи ученик, който отишъл при своя индуски Учител да го пита как трябва да живее, за да има успех в своята работа. Учителят му отговорил: „Ще излезеш на пътя и ще срещнеш един офицер, който се готви за бой. Ти ще му удариш една плесница. После ще продължиш пътя си и ще срещнеш един брамин – и на него ще удариш една плесница. Най-после ще срещнеш един Адепт. И с него ще постъпиш по същия начин.“ Ученикът изпълнил всичко, както го посъветвал Учителят му. Ударил една плесница на военния, който веднага се обърнал към него, ударил му две плесници и го повалил на земята. По-нататък срещнал брамина, който си правил молитвата. Ударил и на него една плесница. Браминът по стар навик вдигнал ръка да го удари, но като се сетил, че живее по новия закон, спуснал си ръката надолу, без да го удари. След това отишъл при Адепта, който съзерцавал нещо. Ученикът ударил и на него една плесница, но Адептът нищо не усетил, толкова бил вдълбочен в мисълта си. Ученикът се върнал при Учителя си и разказал как изпълнил съвета му. Тогава Учителят отговорил: „За да успяваш в живота си, бъди като Адепта“.

(стр. 87, 88/2)

За да успееш в живота си, трябва да живееш в Дълбините на своя Дух. Щом заживееш там, всичко, което се случва в света, няма да може да те докосне.

Този въпрос ще остане неразрешен

Има въпроси, които нито миналото ги е разрешило, нито настоящето, но едва ли и бъдещето ще ги разреши… На същото основание казвам: В човешкото сърце има чувства, от които той (човекът) трябва да се освободи. Отде са дошли те и как са дошли, не е важно. Този въпрос ще остане неразрешен. (стр. 90, 91/2)

Има въпроси, които от хиляди години са останали неразрешени. Те са присадка от една стара вътрешна цивилизация, от една прастара раса, която не е могла да извърви своя път и която е загубила пътя в самата себе си.

Могат да разрушат човека

Има въпроси, с които не трябва да се занимаваме. Те са толкова силни, че могат да повалят човека на земята. (стр. 98/2)

Има въпроси, които трябва да се избягват, защото те могат да разрушат човека на физическото поле. Съществуват и по-дълбоки въпроси, които могат да разрушат човека и на вътрешно поле. Ето защо от ученика се иска будност.

Връзка с Висшите същества

Едно се иска от всички: да изучавате по-високия свят над вас и да се свържете с напредналите същества… Велико нещо е да бъдеш свързан с Възвишения свят! (стр. 99, 100/2)

Всички разумни хора трябва да изучават Пътя към Висшия свят. И всеки, който изучава правилно този Път, той ще се свърже с Висшите същества и сам ще стане Образ и Подобие, с което ще промени облика на своя свят. С това той може да служи и във външния свят. Достатъчно е само неговото присъствие.

Защо Бог ме създаде?

…Казваш: Защо Бог ме създаде? (стр. 44/2)

Бог те създаде, за да откриеш своята Божественост. Бог те създаде, за да намериш оня Път, който никога не се изчерпва. Бог те създаде, за да храниш онази Будност, чрез която Бог провижда в тебе твоите пътища и те ръководи по един правилен начин. И накрая: Бог те създаде, за да превърнеш Истината в своя Вечна Цел. Това е Целта, която никога няма да догониш. Но тя е Святото Благословение… Защо Бог те създаде? Бог те създаде, за да извървиш оня Път, по който да се превърнеш в Истина и Истината да те превърне в Бог. Целта на Истината е човек да стане Бог. Идеята БОГ означава да обхващаш всички същества с Любовта си, да имаш постоянния поглед на Любовта в себе си. От този поглед всички същества растат, одухотворяват се и се обожествяват. Веднъж обожествени, те съзират Величието на Бога и желаят да помагат на другите същества, за да могат и те да зърнат нещо от Необятното Величие на Бога. Само за Пътя на Любовта можем да кажем: Ето Великия Път! Любовта има за цел да обожестви всички същества и цялата Вселена… Защо Бог те създаде? Бог те създаде, за да превърнеш в себе си нереалното в реално. Бог те създаде, за да превърнеш в себе си непокорството в покорност и смирение. Бог те създаде, за да познаеш своя Творец и да познаеш онзи Живот, който е подобен Нему. И Бог те създаде, за да станеш Светлината на света. Тази Светлина е мостът, по който съществата ще се изкачват и ще стигнат до своя Творец.

Само будният може да влезе

Съществува един свят на опити, в който се влиза по особени пътища. Ако някой се опита да влезе там по обикновени пътища, непременно ще го върнат назад. (стр. 102/2)

Само будният може да влезе в света на опита и само той може да излезе оттам. Ако обикновеният човек влезе, той ще заспи и хиляди години няма да може да излезе, защото той ще попадне в хипнозата на астралния свят.

Ще видите своя Път във Вечността

Вие трябва да се върнете в онова Първично състояние, когато светът се е създавал, да разберете по какви закони именно той е създаден… И като си отговорите на този въпрос, ще поемете Пътя на естественото развитие на нещата. (стр. 104/2)

Ако вие съумеете да се върнете в своето Първично състояние, вие ще видите своя Път във Вечността.

Придобивката на истинския човек

Помнете: Новите идеи, които идат в света, ще ви принесат такава полза, каквато не подозирате. След време ще разберете какво сте придобили. (стр. 105/2)

Ако приемете Новите идеи, които ви изнасям, тогава ще придобиете Ново виждане за света и за себе си, а Духът живее в Новото. Виждане в Духа и чрез Духа е придобивката на истинския човек.

Неизвестният Закон

Как се познава, че мислите, чувствата и постъпките ви са прави? Има един установен Закон, по който се познава кои неща са прави и кои криви. Сам по себе си този Закон е неизвестен. Значи неизвестното прави нещата известни.

(стр. 107/2)

Има един Дух, който прониква и в най-скритите намерения на човека. Този Дух е именно Законът, който знае за всяко нещо, дали то е право или не. Той решава съдбините на човека. Ти може да не разбираш неизвестния Закон, дори можеш да го отричаш, но той не се отрича от теб. Той ще ти покаже дали вървиш в правия път, или си изкривил пътя си. Ти може да не искаш да го послушаш, но той ще ти даде такова ухо, че само него да чуваш. Всички, които са спорили и отричали неизвестния Закон, са станали същества на ада. Но и в ада нямат мира от неизвестния Закон. Този Закон преследва безпощадно всички. Той е наречен още Строгостта на Бога. Другото име на този Закон е Милостта на Истината, защото само Истината желае да те освободи от собствения ти ад. Лъжата никога не желае това, защото лъжата сама по себе си е адът. Адът не може да те освободи от ада. Но неизвестният Закон те преследва навсякъде. И ако си същество на ада, този Закон иска да те направи същество на доброто. А когато си същество на доброто, този Закон продължава да те преследва, защото той изисква от тебе по-голямо добро, докато стигнеш до най-голямото Добро. Това е Вечното Добро. Това е Добро, в което няма изключения. Затова само съществата на Вечното Добро могат да служат разумно на този неизвестен Закон.

Мярката за всички светове

В Природата съществуват два порядъка: установен и неустановен. Установеният ред се поддържа от безброй разумни същества. Те съставят общество, държава, или обширен свят. Оттук изхождат всички останали светове. Значи установеният свят е начало на всичко. (стр. 108/2)

Това, което е установено, е Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Това е Първичното, това е Абсолютният ред и това е мярката за всички светове. Любов, Мъдрост и Истина – това ще бъде мярката и за следващата Вечност.

Да се справите с пространството
и с времето

Ако не разбирате закона за разширяване на ума, не можете да се справите с пространството. Трепетът има отношение към времето. Ако не разбирате какво нещо е трепет, не можете да се справите с времето. (стр. 113/2)

Когато умът се разширява, пространството се разрежда. Когато Свещеният трепет се увеличава, времето се превръща във Вечност… Умът се разширява чрез метода на молитвата, релаксацията и медитацията. Сърцето се превръща в Свещен трепет, когато всеки ден човек мисли по малко време за Божествената Любов. И когато накрая умът и сърцето се обединят, те ще образуват в човека онази Разумна воля, която лесно ще отведе човека в собствената му Душа. А Душата знае как да заведе човека при Духа, така както Духът знае как да отведе човека при Бога.

Има скрит Произход

Пазете връзката си с Възвишените същества… Тогава ще се убедите напълно в съществуването на друг свят… Съществуването на другия свят има свое Начало, свой Произход. (стр. 120/2)

Съществуването на другия свят има скрит Произход. Този Произход се корени в Божественото Начало на Живота. Това Начало е Изворът на Живота, откъдето всички Неизменни пият, докато долният свят – или така нареченият нашият свят – се е отделил от Изворите на Живата Вода.

Живеят в Пламъка на Живота

Възвишените същества, за които ви говоря, са неизвестни в Битието. За човека те са Свещи, от чиято Светлина той се ползува. (стр. 121/2)

Възвишените същества живеят скрито в Пламъка на Живота. Понякога те докосват определени Души и ги въздигат към Живота. И след това се скриват отново в Тайната на Пламъка. Те са скритата Светлина на света.

Няма излизане и няма връщане
при Бога

Ще кажете, че човек излязъл от Бога и при Него ще се върне. От друга страна се казва, че Бог е навсякъде. Как е възможно тогава човек да излезе от Бога и да се върне при Него? Излизането подразбира работа. (стр. 136/2)

Човек е излязъл от Бога, за да служи на Истината. А този, който служи на Истината, той никога не е излизал от Бога, защото Бог работи в него и чрез него при всички условия. Няма излизане от Бога и няма връщане при Бога. Има само работа за Бога.

Третата възможност

В живота на всеки човек съществуват три възможности: да бъде той добър или да бъде лош. Има и трета възможност, за която няма име в човешкия език. Трябва да се яви кръстник да даде име на третата възможност. (стр. 159/2)

Човек може да бъде добър – това е първата възможност, но с това човек не решава въпросите на живота. Човек може да бъде лош – това е втората възможност, но и това не решава въпросите. Има трета възможност – това е Човекът, който е носител на Благата вест. Той е освободен от ограниченията на доброто и злото. Той е Човекът на Любовта.

Доброто ще му навреди

Казвам: Ако влезете в духовния свят, там всичко е другояче поставено. Като помагаш на другите, ще те затворят. Искаш да отвориш касата на онзи, който изгубил ключа си, но ще се намериш затворен в касата. След това ще дойде друг да те отключи. В духовния свят се наказва всеки, който прави добро. Отиваш да спасиш давещия се, но той те хваща здраво с ръцете си и двамата започвате да се давите. Трябва да дойде някой отвън, навреме да ви спаси. За предпочитане е да се удави един, отколкото двама. Какво показва това? – Че онзи, който помага, трябва да разбира законите. Това се отнася и за физическия, и за духовния свят. (стр. 241, 242/2)

В другия (духовния) свят този, който иска да прави добро, трябва да прониква в Духа на нещата. Ако не може да прониква в Същността на нещата, доброто ще му навреди… Човек може да е добронамерен, но да не може да различава своите намерения. И мислейки, че действа добронамерено, се оказва, че в много случаи той е навредил на хората и на себе си. Този, който прониква в Същността на нещата, той изхожда от Свещените намерения на своя Дух, които намерения са всякога чисти, дори и когато една постъпка може да не изглежда правилна. Намеренията на нечистия ум, дори и когато постъпката е правилна, са вмешателство на злото. Доброто, което извира от Душата и от Духа, коренно се различава от доброто, което произлиза от ума. Доброто е също Тайна Наука. Нашият свят все страда от своите добрини.

Заживява в Тайната на Живота

И тъй, бъдете готови да събудите Божественото в себе си, за да ви помогне то, като ви разкрие някои Тайни. (стр. 177/2)

Който успее да събуди Божественото в себе си, той заживява в Тайната на Живота. И Светлината на Духа е неговият Съкровен Водител.

Пътища към Великото

На гръцки думата идея означава нещо оформено, което съществува във Вечността. (стр. 210/2)

Идеите са чисти Духовни Реалности. Те са създадени, но не са родени. Те са Пътища към Великото. Идеите са посредници между Бога и човека. Ако човек посвети живота си на една Божествена идея, тази идея може да заведе човека при Бога. Тази идея съдържа в себе си Духовни сили от Есенциален характер. Тези сили могат да въведат човека в Посвещение. Това е при условие, че човек е вложил Любовта си в идеята. Така идеята се превръща в мост. Тя освобождава човека от ограниченията и го въвежда в свръхестественото, което в Божествения свят е нещо естествено.

Съществуват от незапомнени времена

Идеите не се раждат, те съществуват от незапомнени времена. (стр. 210/2)

В най-дълбоката Древност Абсолютът е излъчил особен род Есенциални Сили от Себе Си, които впоследствие са се превърнали в идеи. Идеите са всякога Свещени. Те не трябва да се смесват с мислите и чувствата на хората. Идеите са чисто духовна енергия. Те са сродни най-вече с Душата и с Духа на човека. И затова само който има Душа и Дух, може да се пожертва за една идея. Душата символизира Любовта. Идеята символизира крайния предел на Чистотата. Когато този предел бъде достигнат, човек се освобождава от ограничените светове и влиза в Неограниченото. Идеята е Свещен Дом. А Центърът на този Дом е Олтарът. В миналото Олтарът е означавал мястото на Посвещение. Днес на това място се кади тамян и се палят свещи, които угасват. Свещ, която угасва, не е свещ. Идея, за която не можеш да се пожертваш, не е идея. Щом не можеш да се пожертваш за нея, тя си остава Затворен Път за тебе. И Бог, Който е скрит в Центъра на идеята, ти показва другото си Лице и ти придобиваш страха. Но ако ти си готов да се пожертваш за идеята, Бог ще ти покаже Скритото си Лице. Когато видиш това Лице, ти ставаш Син на Светлината.

Божественият Ум – Първично излъчване на Духа

Ще ви кажа една Тайна, а именно: никой човек, прост или учен, не знае откъде ще дойде неговото Спасение. Казваш: „Господ ще ни спаси“. Ако сте убедени в това, защо досега не сте спасени? …Единственото нещо, което ще ви спаси, то е вашият Ум. В никой език досега аз не съм намерил по-силна дума от Ум. За индусите тази дума е Свещена – „Ом“ или „Аум“. Тя се произнася и по двата начина… Същината на човека е неговият Ум… Значи Умът спасява човека. (стр. 163/2)

Спасението на човека ще дойде от неговия Божествен Ум. Този Божествен Ум наблюдава търпеливо проявите на външния ум, той го напътва и коригира. И когато Божественият Ум проникне във външния ум и го завладее, тогава Спасението е дошло. Този Вътрешен Ум е Първичното излъчване на Духа. Той е Служителят. Той познава Божествените неща.

Мястото на Откровенията

Казано е в Писанието: „Сине Мой, дай Ми сърцето си“. Защо Бог иска сърцето на човека? – За да го изчисти. Как става очистването, това само Посветените знаят. (стр. 164/2)

Очистването на сърцето е най-мистичният и вътрешен процес, който само Посветените знаят. Този процес е скрит от погледа на света… Сърцето се очиства само когато се храни с Божествени желания. Божествените желания са Пътят към Образа на Бога. В тези желания се изливат Есенциалните Сили на Бога. Така сърцето се трансформира и се превръща в малка Бяла светеща точка. В тази точка-център се получават Откровенията от Висшия свят. Тази точка-център символизира всякога Неизменното и Неопетненото. Тя е наречена още Тайния кът или Тайната стаичка. Това е Мястото на Откровенията.

В Небесния ритъм

Какво се иска от човека? – Да изучава и долавя онези моменти, когато Разумните същества взимат участие в неговия живот. Добрият живот на човека се заключава в това да се домогне до онзи момент на истинска работа… Ще ви дам следния съвет: не изучавайте окултните науки без помощта на Разумните същества. Ако искате да придобиете вътрешна Светлина, свържете се с тях и тогава изучавайте окултизма. Иначе ще придобиете известно знание, но относително.

(стр. 183/2)

Да работиш, в Божествения смисъл на думата, значи да си въвлечен в Небесния ритъм на Възвишените същества. Нека те те ръководят в Тайните на окултизма.

Най-високият връх на Душата

Без музика нищо не се постига. Може да имаш заложби, сила в себе си, добри условия, но без музика нищо не се постига. Що е музиката? – Път за постигане и реализиране на човешките мисли и желания. С музиката можеш да извървиш всички пътища… Аз говоря за вътрешната музика, която се изразява чрез Свещения трепет на Душата.

(стр. 190,195/2)

По пътя на музиката човек може да постигне най-високия връх на своята Душа. Най-високият връх – това е Свещеният трепет, който е най-красивото отношение към Дървото на Живота.

Непостижима идея

Нова идея е нужна на хората. За това не трябва да бъдеш свет човек. Далеч е още от тебе Светостта. Тя е непостижима идея. Носи в себе си непреривно мисълта за добър живот, а що се отнася за свет живот, това е въпрос на далечното бъдеще. (стр. 204/2)

Светостта е непостижима идея. Всеки свят човек е относително свят. Само Непостижимият и Неизреченият може да бъде Свят. Хората могат да бъдат само добри. Те могат да служат на Вечното Добро, но Свят е само ТОЙ.

Знанието е бездна и знанието е благо

…И вие минавате през област, дето знанието ще ви причини повече страдания, отколкото радост. Само по себе си знанието е благо, но трябва да знаете как да се справяте с него. (стр. 249/2)

Знанието е бездна, когато се ръководи от нечистия. И знанието е благо, когато се ръководи от Божествения Разум.

Ако се домогнеш до произхода на злото

Злото е опаката страна на доброто… Разбраното зло е добро, а неразбраното добро е зло. Следователно, ако се домогнеш до произхода на злото, в него ще намериш едно неразбрано добро.

(стр. 251,252/2)

Ако се домогнеш до произхода на злото, ти ще си извървял един път и ще си стигнал до една граница, която ще ти открие пътя на човека и пътя на Душата. И ти ще видиш зад границата Сияещата Истина. Тази Сияеща Истина е злото, което не е било разбрано. Когато злото се разбере, Истината засиява в човека.

Тази загуба е на място

Добре е някога човек да изгуби смисъла на всички думи и да не се безпокои за нищо. (стр. 257/2)

Има случаи, когато човек загубва смисъла на думите и тогава той намира Присъствието на Духа в себе си. Тази загуба е на място.

Неразрешена задача

Какво значи да бъдеш щастлив? Този въпрос не е разрешен. Той е една неразрешена задача.

(стр. 276/2)

Да бъдеш щастлив, значи да се намираш извън времето и пространството. Но трябва да си подготвен за това, защото ако не си подготвен, ще се окажеш на по-лошо място, отколкото в ограниченията на живота. Щастието е качество на Висшата Душа.

Пророкът

Пророкът няма право да носи пари в джоба си, нито хляб в торбата си. На Пророка не се позволява да носи и книги. Пророкът не обръща внимание на дрехите си, на обувките си. Че дрехите му са скъсани, обувките стари, това не го интересува. Че хората се карат, и това не го интересува. Той нищо не вижда… Животът на Пророка е тежък, непоносим. Благословение е да бъдеш Пророк. Това не е за всички. Достатъчно е за човека да бъде Пророк само един час в годината. (стр. 283, 284/2)

Пророкът е същество, което е намерило Благословението в най-тежките условия на живота. В най-тежките условия на живота той се е родил отвътре.

Само съвършеният

Мнозина мислят, че като станат съвършени, няма вече с какво да се занимават, няма за какво да мислят. Те се самоизлъгват. Докато е невежа, несъвършен, човек още не мисли. Само съвършеният има права, положителна мисъл. Само съвършеният разбира нещата правилно. Само той учи и прилага наученото. (стр. 288/2)

Несъвършенството е подготовка за съвършенството. Когато човек стане съвършен, той вече има вечни условия за развитие. Той е постоянен в ученето. Който е постоянен в ученето, той е Избран. Такъв човек е благословение и за себе си, и за другите.

За да се справи човек с нещастието си

– Как да се справим днес с нещастието си? – Тръгни след добрите, умните и съвършените същества… Обаче трябва да знаеш времето, когато Благословението се раздава и да познаваш добрите и съвършените хора. (стр. 292/2)

За да се справи човек с нещастието си, той трябва да се свърже със строго определени хора. Така той ще направи връзка със съвършени същества, които ще благословят пътя на живота му. Намери ли тези същества, нещастието ще го напусне.

Точката носи свободата в себе си

Само разумният човек може да се закрепи в точката или да има правилно отношение към нея. Тя е образ на истинска свобода. Като казваме, че точката не заема никакво пространство, подразбираме, че тя е вън от всякакво ограничение. Без точката свободата е непостижима, вън от нея има робство и ограничение. Като говоря за точката, всякога имам предвид свободата.

(стр. 304/2)

Точката е Първичното излъчване на Духа. Тя е абсолютно концентрирана Разумност и поради тази причина тя винаги носи свободата в себе си. Тази свобода е недосегаема за неразумността.

Истинският ясновидец

Ясновидец, който изучава астралния свят, дето телата се движат с голяма бързина, се приспособява към тази бързина и вижда това, което обикновеният човек не може да види. (стр. 294/2)

Истинският ясновидец се движи с голяма бързина. Така той придобива зрението на своята Душа и вижда това, което обикновените хора не могат да видят. Истинският ясновидец не само вижда Записите в Акаша, но той може правилно да превежда тези Записи. Истинският ясновидец не само разкрива, но и упътва. Ако имаш болест, той ще те предупреди и ще ти даде методи, как да се справиш с нея. Истинският ясновидец е Брат на Душите… Записите в Акаша – това са отпечатъците от миналото на човека и също новите семена, които е посял в настоящето. И според миналото ясновидецът съпоставя бъдещето. Съпоставянето е най-трудната част, тъй като човек, който живее разумно в настоящето, може постоянно да видоизменя бъдещето си.

Бог е във вечността на твоя стремеж

Тебе не ти е необходимо да знаеш де е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. (стр. 3/книга 3)

Търси Бога в стремежа си към Истината. Само така ти ще се домогнеш до пълноводната река на твоя Живот. Само чрез този стремеж ти ще се родиш отново. Не питай къде е Бог. Засега знай само това, че Бог е във вечността на твоя стремеж.

Човек решава

Господ… Бъдете уверени в едно нещо: ония, които спъват пътя Му, то сме ние хората; дяволите не спъват пътя Господен. Понеже Той е положил закона на свободата, Той не може, не иска да измени тоя закон и докато не дойдем до това съзнание, доброволно да се подчиним, Той няма да ни избави. (стр. 9/3)

Човек сам е пожелал да пресече пътя на Бог в себе си. Ангелите и дяволите – това са второстепенни същества. Човек решава, а те изпълняват. Но само Бог осмисля.

Само прояви Любовта си

Когато Пророк Илия отишъл в пустинята и се предал на пост и молитва, и когато дошла буря и огън, а Илия закрил очите си, Бог не е бил в бурята и огъня, а в Тихия Глас, Който говорел. (стр. 14/3)

Когато те посетят най-големите трудности в живота – а те са символично бурята и огънят – тогава само прояви Любовта си. Затвори очите си, успокой сърцето си и ще чуеш Гласа, Който укротява бурята и овладява огъня. Това е Тихият Глас, в който ти си вкоренен от незапомнени времена.

Във вътрешността на Слънцето

…Какво е вътрешното състояние на Слънцето – дълбока философия. (стр. 30/3)

Във вътрешността на Слънцето обитават Белите Братя. Мощните Огнени Ангели са техни ученици, а Белите Братя са ученици на Всемирните Братя. Тези Всемирни Братя са Изворът на Живота. И над тях стои само Едно Същество – Неназовимият.

Единственото нещо, което виждате,
то е Духът

Някои казват: – Искаме да видим Духа. – Ами че единственото нещо, което виждате, то е Духът… Ето това цвете, което държа – то е Дух и ако бихте могли да видите, ще съзрете цяла човешка фигура в него. Сега защо не виждате? Понеже вашето зрение е ограничено, вие виждате само сгъстените части, а несгъстените не виждате.

(стр. 35, 36/3)

Ако вие се установите в Истината, ще видите, че всичко около вас е Дух и Истина. Цялата окръжаваща среда, която ви заобикаля, е Чиста Духовност.

Винаги носи Ново Послание

Аз не съм видял в живота си два дена подобни един на друг и Слънцето да изгрява еднакво; всеки ден се различава от другите и всеки има своята програма. И светлината, която идва, не е една и съща: различава се от оная, която е дошла преди няколко дена. В туй именно седи Величието на Божествения Дух, Който носи неизброими богатства, невидими светове и разкрива какъв е Бог в Себе Си. Той е нещо Велико. (стр. 38/3)

Величието на Божествения Дух седи в това, че всеки ден Той е Нов. Той винаги носи Ново Послание от Своето Невидимо поле. И ако видимото се взира в Невидимото с Любов и Богоразположение, Невидимото ще стане Извор на Нови Откровения.

Път за познаване на Дълбокото

Не търси да примириш доброто и злото в себе си: то е невъзможно. Това ти се дава, за да се учиш да познаваш Дълбоките работи на Живота на Духа. (стр. 43/3)

Доброто и злото са само гости в твоя живот. Чрез тях ти трябва да познаеш себе си. Тези гости са привидни и чрез тях ти трябва да познаеш Дълбокото в себе си. Целта на злото и доброто е да ни разкрият нашата Същност. Те са път да опознаем себе си.

Тесният Път

…Тесния Път – Пътя на Божията мисъл. Той е тесен – вярно; но за това нещо има дълбоки причини, които сега не мога да обяснявам. Те лежат извън границите на тоя свят. (стр. 68, 69/3)

Тесният Път е създаден от Висши същества. Те са се пожертвали, като с това са образували Тесния Път. По този Път може да мине само едно Божествено Съзнание. Преминаването на това Съзнание по този Път се следи във всеки един миг поотделно. Който може да мине по този Път, той става Нов човек и се превръща в радост за тези, които са образували Пътя.

Съкровището, скрито в обидата

…Тайната на търпението е, когато човек ви обиди, да намерите в обидата добрата страна и да я използвате. Обидата – това е един много корав орех, който ви е дал някой: вие трябва да го счупите, да извадите ядката отвътре и да я изядете… Хората ви хвърлят твърди камъни; вие трябва да ги разчупите, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можете да използвате и с това да се обогатите. (стр. 63, 64/3)

Тайната на търпението е тази, когато ви обидят, да знаете, че в обидата има скрит един нектар. Ако подходите правилно и търпеливо, тази обида, която е твърда като камък, ще стане мека като памук и вие ще се обогатите отвътре. Изтърпяването увеличава силата на човека. Съкровището, скрито в обидата – това е сам Бог. И ако ти обикнеш обидата, ще видиш красотата на Божия Поглед и към тебе ще потече нектарът на Живота.

Магическият Жезъл на Мъдреците

Любов… Какво неоценимо богатство, какви знания са скрити в тая едничка дума! И ако хората знаеха как да я произнасят правилно, тъй както тя е произнесена от Божествената уста, всичко наоколо им щеше да се усмихва и с умиление да слуша тоя Небесен зов. Те щяха да имат Магическия Жезъл на древните Мъдреци, пред Силата на който всичко се е прекланяло за добро.

(стр. 69/3)

Любовта е Магическата Сила за всички времена. Тя е Магическият Жезъл на древните и на новите Мъдреци. Тя е Силата, която съпровожда Избраните.

Любовта всичко управлява

Силата на човека не седи в неговите мускули, а в онова деликатно и нежно чувство, което може да развие всички други сили. И Бог е така направил света, че Природата се подчинява на една най-слаба наглед Сила – Любовта. Тя е толкова нежна и деликатна, а всъщност всичко управлява. (стр. 95/3)

Любовта е толкова нежна и смирена, толкова трудно забележима в своето Величие и толкова малка, но всъщност Бог е излял Абсолютната Си Власт в нея. Именно тя решава съдбините в цялата Вселена.

Великата Тайна на Живота

Ако можете да се спрете и да размислите върху думите „слугувам на Христа“, ако бихте се опитали цяла година да научите да слугувате на Христа, бихте научили Великата Тайна на тия думи, която не може да се каже тук. Тя е много проста, но трябва да имате Светлина. (стр. 96/3)

Великата Тайна на Живота може да се изрази с няколко думи: „Стани слуга на Любовта!“ Тук ще откриеш всичко, което си търсил. Тук ще намериш отговора на всички въпроси.

Само Любовта може да те приравни
с Бога

Казва се…, че змията се увила около дървото на познанието и почнала разговор с Ева, като ѝ задала въпроса: Как така вие, като сте господари на рая и се ползвате от всички райски дървета, да не се ползвате от дървото, което крие в себе си велика тайна? Жената запитала от своя страна: – Каква тайна? – Ако ядете от това дърво, ще имате познанието на Бога, ще знаете защо живеете, ще познавате доброто и злото, ще бъдете много силни на земята, тъй както Бог е силен. – И в жената се заражда тогава тщеславие и тя си казва: „Да стана като Бога, това е моето горещо желание“ – и откъсва от запретения плод, вкусва от него и сетне отива, и убеждава мъжа си, та и той вкусва. И вследствие на това, Писанието казва, двамата оголели – видели се голи. (стр. 120/3)

Когато нямаш Любов и искаш сила, ти си в изкушение. Когато нямаш Любов и искаш познание, ти си в изкушение. Когато нямаш Любов и искаш да си като Бога, ти си в грехопадение. Придобий Любовта и само тя може да те приравни с Бога. Любовта никога не се изкушава и никога не пада в грехопадение. Любовта – това е самият Бог.

Да превърнеш мъките си в радост

Цигулката – това е човешката Душа… Човешката воля можем да сметнем за лък… И цигулката е именно единственият инструмент, на който се свири на кръст, инструмент, който образува най-приятната музика… Когато нагласите вашата цигулка и вземете лъка, вие образувате онзи кръст, от който сега все плачете и казвате: „Защо, Господи, ни даде този тежък кръст!“ Аз ви казвам, че Господ ви е дал един прекрасен инструмент, но не знаете как да го нагласявате и поради това го носите на гърба си като тежък товар. Снемете го и започнете да го нагласявате да свири. И когато апостол Павел казва: „Аз ще се похваля с кръста“, какво вие подразбирате? Аз виждам навсякъде хора, които носят тия кръстове, виждам ги по черквите и навсякъде, но не съм видял човек да свири на кръста си. (стр. 110, 111/3)

Да свириш на кръста, това значи да превърнеш мъките си в радост, страданията в блаженство и лошия живот в екстаз. Това е Умение на Душата. Тя е Духовната цигулка на живота.

Да запазиш Благолюбието си

…Но най-важното в това свирене на кръст е пазенето на такт. (стр. 111/3)

Най-важният момент в изтърпяването на страданието е да запазиш Благолюбието си. Това значи да бъдеш в такт със своята Душа.

Абсолютен господар на живота и смъртта

Думата Възкресение заключава една велика идея в себе си. Тя съдържа Божествени Тайни. Да възкръснеш – това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички свои действия. И как човек може да възкръсне, когато не е господар на всички тия неща? (стр. 113/3)

Да възкръснеш, в най-висшия смисъл на думата, означава да станеш абсолютен господар на живота и смъртта. Ако си слуга, ти не си възкръснал. Слугата не разполага нито с живота си, нито със смъртта.

Ще чуете Велика Музика

Възкресението е един процес, който Духът Божи извършва в нашия живот, един велик процес, чрез който Бог възстановява тази Първоначална Хармония. Един ден, когато вашите уши се отворят и почнете да слушате малко повече и по-отдалеч, отколкото сега слушате… ще чуете Велика Музика, която се разнася от единия край на света до другия, и тогава ще разберете вътрешния смисъл на живота. (стр. 115/3)

Когато възкръснете, вие ще чуете най-дълбоката Музика, която съществува. Това е Музиката на вашата Душа. Да възкръснеш, означава да се върнеш в своята Душа. В тази Душа се намира Величието на Живота. Това е една Музика без песен и това е една Светлина без сенки. Тази Музика е наречена „Пълнотата на Живота“.

Съвършената цивилизация

Да мислиш, значи да свириш; да чувстваш, значи да пееш… Христос е дошъл да види как пеем и свирим на земята. Той е прикован на кръста и 500 милиона хора пеят и свирят на този кръст, който откак е дошъл, е дал Съвършената цивилизация. (стр. 113, 117/3)

Когато си потопен в страданията и когато съумееш да се радваш в тези страдания, ти ще изработиш в себе си онази Първична цивилизация, от която си произлязъл. Тази Съвършена цивилизация се отличава по това, че при всички условия тя съхранява Небесната Хармония в себе си.

Тялото на Светлината

Христос ясно казва: „Вечен Живот е да познавате Бога“… Но ще ме попитате: – Нима ние не познаваме Бога? – Ако бихте Го познавали, в Христовия смисъл, не бихте умирали… Но, ще ми кажете, че и Христос умря. Не, Той не умря, а възкръсна и се показа на Своите любими. (стр. 125/3)

Вечен Живот е придобиването на онова тяло в човека, в което няма тлеене – това е тялото на Светлината. Чрез това тяло всичко придобива смисъл и цена. Това тяло съумява да обожествява и незначителните неща. Тук смъртните неща се превръщат в безсмъртни, защото това тяло предава на нещата Дух и Огън.

Да познаеш Бога

Когато придобиете истинското познание за Бога, Вечният Живот ще бъде осъществен във вашата Душа… (стр. 125/3)

Да познаеш Бога, в окултен смисъл, означава да Го разбереш. Да Го разбереш, означава да се слееш с Него. А да се слееш с Него, това значи да имаш Вечната и Неизменна Любов на Живота. Тази Любов ще бъде твоята вечна опора и твоята истинска храна.

Влизали ли сте през тази врата?

Христос казва в прочетената глава от Евангелието: „Аз съм вратата“; и на друго място: „Онзи, който през Мене влезе и излезе, и паша ще намери“. Я ми кажете, вие влизали ли сте през тази врата и излизали ли сте навън през нея, и как сте направили това? (стр. 127/3)

Христос символизира Неизменната Любов. И когато казва „Аз съм вратата“, това означава, че ние трябва да влезем в тази Неизменна Любов, чиято храна е Вечността. Любовта вечно се храни от само себе си. Тя е Извор вътре в самата себе си. Тя е самосветеща.

Възкресение или двойна смърт

Човек страда с хиляди години, но той не е страдал за човечеството, за правдата; досега е страдал все за себе си… Най-после трябва да страда за Христа. В това страдание вие ще намерите истинския живот. И затова апостол Павел казва: „Ако се уподобим в страданието с Него, ще се уподобим и във Възкресението“… (стр. 133/3)

Силата на Христос се състои в това, че Той страда за Бога, за непознатата Любов и за Цялото. И затова Любовта Го възкреси. Всеки, който страда за Любовта, възкръсва. А всеки, който страда за личния си живот, ще бъде заровен по-дълбоко от физическото си тяло. Той ще наследи двойна смърт.

Дълбока наука

…Събиране, изваждане, умножение и деление… Какъв велик закон се крие в тия четири правила: да знаеш как да събираш, как да изваждаш и така нататък! То е дълбока наука, която с хиляди години седи пред хората. Ние сме научили само механическата страна на смятането. Когато почнем да се събираме със Светиите, с Ангелите, когато се съберем с Бога, тогава ще научим истинското събиране. (стр. 145/3)

Събирането е окултен процес. Да се събереш с един Ангел – това е Живот на Красота. Да се събереш с един Светия – това е Живот на Възвишеност. Да се събереш с един Мъдрец – това е Живот на Светлина. Да се събереш със своя Учител – това значи да откриеш Пътя на Вечното Осмисляне. Да се събереш с Бога – това е Живот на Блаженство, Живот на Висша Благодат. А да се събереш с Неизразимия – това значи да станеш завинаги Сияеща Свобода.

Всичко щеше да бъде мъртвило

Азотът е най-старият, най-уравновесеният елемент в природата. Но ако би останала природата само с него, всичко щеше да бъде мъртвило.

(стр. 153/3)

Азота можем да уподобим на покоя в човека. Покоят прилича на стар човек, уравновесен и опитен. Но на този човек нещо му липсва. Какво е то? Това е Любовта. Защото Любовта трябва да дойде, да раздвижи силите в него, да внесе интензивност в живота му, за да може той да придобие нов покой, обогатен и притежаващ нова Светлина.

Понеже не съхраняваме Бога,
дяволът ще ни учи

„И да не се боите от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но да се боите повече от оногоз, който може и душа, и тяло да погуби.“ (Ев. Матея – 10:28) …Сега нека взема втората част от стиха – от кого да се боите. Бойте се от онзи, който може да погуби тялото и душата. Върху втората част на стиха е имало дълги спорове – кой е този втори, от когото трябва да се боим. Някои казват, че онзи, от когото трябва да се боим, е дяволът. Аз ще ви кажа, че онзи, от когото трябва да се боим, е Бог, и то в смисъл да се пазим да не Го огорчаваме, а това значи да бъдем благочестиви. (стр. 169, 170/3)

Ако не съхраняваме Бога в себе си, тогава страхът ще бъде нашият водач. Той ще ни води към саморазрушение. Ако не съхраняваме Бога в себе си, ще се яви друг съветник: дяволът ще ни учи. Дяволът е резервният учител на Бога. Той има трудната задача да доизкусурява човека. А когато съхраняваме Бога в себе си, съвестта ще ни води и пробужда. И нашият път ще бъде благо за самите нас и за другите.

Дяволът е много грижливо същество

Ако изпълнявам Закона Божи, ще бъда под покровителството на Бога… (стр. 170/3)

Ако изпълнявам Закона, Бог ще се грижи за мен. Да изпълнявам Закона, значи да съблюдавам Истината. Ако не съблюдавам Истината, дяволът ще се грижи за мен. Дяволът е много грижливо същество. Той посочва на човека пътя, по който не трябва да върви. Дяволът също не одобрява лъжата. И там, където се яви лъжа в човека, дяволът превръща живота в мъчение, за да може, когато човек се мъчи, да разбере как да се върне при Бога. Но ако не иска да се върне, дяволът ще го направи свой служител. Това не означава, че дяволът е пожелал да му служат. След като хората не разбират Бога, трябва да разберат мъченичеството в своя живот, защото то е човешко дело. В мъченичеството само човек се мъчи, но не и дяволът.

Пазителят на Храма

Отсега нататък трябва да правите опит – това са го правили старите християни – да можете да излизате извън тялото си… Първо трябва да се освободиш от всички слабости на тия духове, които те заобикалят, и като излезеш, ще им кажеш: „Никой няма да се приближава до моето тяло, защото инак ще има камшик“. Но ако духовете знаят, че имаш слабости, щом заминеш и оставиш тялото си, те ще го задигнат. Затуй съвременните хора са яко свързани от Господа за своето физическо тяло, понеже ако излязат из тялото, ще бъде още по-лошо за тях – ще се спре тяхната еволюция. (стр. 174/3)

Бог толкова е възлюбил човека, че го е свързал много здраво с неговото тяло. Това е така, за да не бъде човекът ограбен от духовете, които го заобикалят. Тези духове се хранят от всяка проява на слабост. И когато често проявяват слабостите си, хората продават Храма, който Бог им е дал. Затова Христос влезе в Храма с камшик. Той искаше да изпъди крадците и те се разбягаха, защото Храмът е място на Служене. Когато човек пази Храма си, т.е. физическото си тяло, той ще може да съхрани и Душата си. И който може да се опазва, той ще може да излиза от тялото си, без крадците да знаят за това. А ако човек има недостатъци, крадците знаят как да го намерят. Но ако човек опазва себе си от лошите прояви, крадците го изпускат. Те се чудят къде е отишъл и защо не могат да го оберат. Любовта всякога опазва човека. Тя е Пазителят на Храма и съхранява Вътрешния Път.

Ще можем да живеем колкото време искаме

Когато се уравновесим, когато дойдем да разбираме какво желаем, какво искаме и знаем как да реагираме срещу вредните елементи и да ги подчиним, ще можем да живеем на земята колкото време искаме – 100, 500, 1000 години – и ще можем да заминем пак, когато искаме – от нас ще зависи. След като живеем няколко хиляди години, ще кажем: Наживяхме се и сега искаме да заминем на дълга разходка за другия свят. (стр. 175/3)

Ученикът трябва да има едно коренно желание в живота си и това желание трябва да бъде Свещено. Да разбере ученикът това желание – това означава да му посвети живота си. А когато посвети живота си, той ще има оная опорна точка, която ще уравновесява силите в него. И когато извърви пътя на това желание, тогава ученикът ще дойде до един момент, в който ще стане господар на живота и на смъртта.

То е много близо, но и много далеч

Християнството е такава наука, която трябва да подготви това пътуване, в което има да извървите дълъг Път. Да не мислите, че мястото, където отивате, е много близо; то е много близо, но и много далеч. Близо и далеч са неща относителни. Ако вие се движите със средна бързина, ще ви трябват 250 години, за да отидете до Слънцето; но ако се движите със скоростта на слънчевата светлина, ще отидете в 8-9 минути. (стр. 175/3)

Християнството е подготвителна наука. То подготвя Пътя на Душите, който те трябва да извървят до своя Отец. Да отидеш по-бързо до своя Отец – това се определя от интензивната сила на Любовта на Душата. Ако Душата е интензивна в своето желание, за кратко време тя ще бъде при своя Отец. Ако Душата няма интензивност, т.е. ако не желае Бога цялостно, тя може да пътува към Него хиляди години.

Най-голямата динамика

Мене ми трябват от тук до Борисовата градина 20 минути време, а слънчевата светлина преминава в 9 минути 92 до 93 милиона мили.

(стр. 175/3)

Когато се движа бавно, това показва, че животът в мен е слабо развит. Когато се движа интензивно, това означава, че придавам динамика на живота. С най-голямата си динамика аз се намирам при Бога. Това е мястото, където Животът е изцяло блажен и сияещ. Бог е толкова динамичен, че е неподвижен. Той е едновременно движение в покоя и покой в движението. Затова именно Той е Господар на живота и смъртта.

Крайната спирка за нашата Душа

Ако бихме тръгнали за най-близката звезда, Alpha Centauris, знаете ли колко години ще ни трябват? 34 милиона години с трен, а с бързината на светлината – 3 години. Пък ако речете да стигнете със скоростта на светлината до най-близката вселена, която е свързана с нашата вселена, трябват 90 милиона години. Тъй щото ще зависи къде отивате. (стр. 175/3)

За да пристигнем до Алфа Центаурис с влак, ни трябват 34 милиона години. През това време много пъти ще умираме и ще се съживяваме, и накрая няма да знаем закъде сме тръгнали. Затова ние трябва да постигнем в себе си скоростта на светлината, защото поне ще знаем закъде сме тръгнали. А когато постигнем Бог в себе си, ние ще сме пристигнали на желаното място. Бог е крайната спирка за нашата Душа. Но отвъд тази спирка има още нещо…

Свещеното Пространство

Ако попитате едного, който отива на Alpha Centauris, след колко години ще се върне, ще ви каже: „34 милиона години отиване, 34 милиона години връщане и толкова години седене там, значи ще се върна след 100 милиона години“. Това са отвлечени философски мисли, достойни само за ангелски умове; вие не можете да схванете какво е това пространство – 34 милиона години; трябва ви един ангелски ум, за да схванете Величието на Бога в тази мисъл… Гледайте да запазите Душата си чиста и светла; имате ли я за капитал, можете да пътувате през тия пространства. (стр. 176/3)

От тази идея за пространството запомнете едно: ако имате чиста Душа и устрем към Истината, вие ще можете да прониквате в Свещеното Пространство. То е Мястото на Бога. И само в това Пространство може да разговаряте реално с Него. Извън това Свещено Пространство няма реални разговори. Извън това Пространство са въображаемите разговори. От въображение никой не може да израсне реално. Такъв човек може да си въобрази дори неща, които Бог не си е въобразявал. Но той ще си остане палячо в ръцете на съдбата.

С лице към Бога

Нечестивите духове ги е страх от Светлината. Първото нещо, което трябва да направите, е да се обърнете към Бога. Що е обръщане? Вие сега сте обърнати към Бога с гърба, във вашия свят има тъмнота; направете кръгом и се обърнете с лицето си към Господа. Без обръщане към Него не може. (стр. 177/3)

Истинският ученик трябва да се обърне с лице към Бога: това се символизира от устрема към Истината. Тогава тъмните духове ще останат зад гърба му. Те няма да издържат на Светлината на неговия поглед. Той ще гледа напред, а те ще вървят зад гърба му. Те вървят винаги зад гърба на човека, за да може ако човек се откаже от Истината, те да не се откажат от него. Тъмните сили ни преследват, докато придобием Цялата Истина. И тогава те казват: „Свърши се!“ И те почват да търсят друг човек, а придобилият Истината става свободен.

Човекът на Любовта не умира

Идеалът на геройството седи в това – когато те турят на позорния стълб за правото дело, да можеш с великодушие да понесеш всички страдания, всичкия позор, всички хули и всички злорадства и обвинения на окръжаващите, па било то и на целия свят, и да кажеш на Майка си: „За Тебе, Която си ме родила в тоя Божи свят, аз жертвувам всичко. В Любовта Ти аз намирам своята последна опора на моята Душа. Страхът от света, от онези, които убиват моето тяло, е отживял своя век. Аз не се боя, защото Те познавам. Дали ще ми дадеш смърт или живот, еднакво с благодарност ще ги приема. С Тебе и в смъртта има смисъл, без Тебе и в живота няма цел. В смъртта или в живота, бъди Ти всякога Светлият Венец за моя Дух.“ (стр. 182/3)

Ако човек има Любов в себе си, той ще може да внесе живот и в смъртта. Човекът на Любовта не умира. Човекът на Любовта е роден от Великата Майка. Великата Майка представя Свещената Същност на нещата. От тази Същност нещата се зараждат. И геройството е заради нея. Всичко е заради нея, защото тя е Венецът.

„Открил си го на младенците“

И право е казано: „Открил си го на младенците“. (стр. 183/3)

Това, което е открито на младенците, е Вечният Живот. Младенците символизират онези Устремени Души, които никога не се уморяват да търсят Вечния Смисъл. Те са постоянно търсещи, без да държат на условията, които ги заобикалят.

Двете Начала

…Бог и Иисус Христос са двете Начала, от които произтича Вечният Живот, или двете опори, двата стълба, върху които се той крепи.

(стр. 185/3)

Бог, в най-висшия смисъл на думата и в най-вътрешния смисъл, това е Абсолютното Небитие. Но когато е слязъл надолу, Незнайният е изразил Себе Си като Син. Синът – това е Скритата Разумност, която е Законът на Небитието и която е разпръсната във всички неща.

Преди милиарди години

Вие не можете да избегнете вашето съществуване, не можете да се самоунищожите: вашето битие е извън времето и пространството. Човешката Душа в това състояние е просъществувала с милиарди години в недрата на Божественото Съзнание, но тогавашният неин живот е бил от друго естество: тя не е била индивидуализирана, не е познавала отделния живот на индивидуалния Дух; тя е живяла в съзерцанието на Божествения Блист (Блаженство) – в дремещо състояние. Но сега, със своето пробуждане, тя дохожда на земята да научи вътрешния смисъл и на тоя живот – на индивидуалния живот, да придобие сама свой собствен безсмъртен живот и да стане гражданка на Небето с определени права и задължения. Този вътрешен стремеж е условие, наложено ней от Бога. (стр. 188/3)

Преди милиарди години, когато Душата е живеела в Божественото Блаженство, Душата не е осъзнавала своя живот. Тя е живеела като капка в Океана. Тя е била част от Абсолютното Единство. Но после Бог отделя тази капка от Океана и ѝ дава свободен избор тя да се движи сама и по свой собствен път, сама да си изработи свой Божествен ред и порядък. И накрая, придобивайки безсмъртието си, да се върне в Океана с едно осъзнато Блаженство, което ще бъде наградата за всичките нейни усилия. Когато една Душа постигне това Висше осъзнаване, тя може да бъде съзнателен Служител и чрез нея Бог може да посочва Пътя на съществата – Пътя към Древния и Пресвят Океан, сътворен единствено от Блаженство, което надминава всички граници и понятия.

Ти си проявеният Бог

Сега някои искат да се въплътят и същевременно да живеят като Бога. Обаче да живееш като Бога – то е противоречие, защото за да живееш като Бога, няма защо да излизаш от Него. Каква нужда има туй Божествено Съзнание да се отделя, да търси някакъв друг живот? Туй показва, че човешката Душа всякога е съществувала в Бога и неин вечен стремеж е да Го търси във всичките Негови проявления и да Го подражава.

(стр. 189/3)

Не се стреми да живееш като Бога, защото чрез стремежа ти ще изгубиш себе си. Ти си проявеният Бог. При това условие няма нужда да се стремиш. Проявявай Бога в себе си и утвърждавай Вечния Замисъл.

Тези три Лица са едно Лице

Във Вечния Живот кое е среда? – Бог… Но средата е само една трета от Истината… Да се повърна към владението на тия три основни неща: среда, условия и елементи на съществуване. В църквата тази идея е изразена под „Троеличност“ на Бога. Какво означава тази дума? – Три Същества различни, които имат една Мисъл, една Воля – Отец, Син и Дух Свети… Средата за всички същества и за нашата Душа е Бог; елементът, който носи живот в себе си, е Христос; а условията, които спомагат за проявяването на живота, седят в Дух Свети. (стр. 186, 189/3)

Съществуват три Лица – Абсолютната Среда, Абсолютната Разумност и Абсолютната Святост. Абсолютната Среда означава, че сме потопени в неизменна Духовност. Абсолютната Разумност показва, че винаги трябва да търсим Смисъла. И Абсолютната Святост показва, че винаги трябва да се проявяваме като Душа: това се символизира от Благостта. Тези три Лица са едно Лице – Лицето на Вечния Живот.

Може да общува с 24-те Старци

Ако сега една клетка каже тъй: „Аз искам да зная какво нещо е човек“, ще бъде същото, както когато човек каже: „Аз искам да видя какво нещо е Бог“. Тогава Бог не трябва да бъде среда, човек трябва да излезе из Него. – Ама може ли? – Може. Само трябва да измениш своята форма. – Ама не мога! – Чакай тогава, когато я измениш. Там е философията на въпроса. И клетката, за да може да познае какво нещо е човек, трябва да пропътува през милиарди условия, през всички тъкани, да бъде в стомаха, в сърцето, в дробовете, в мозъка и т.н. И тогава само ще може да се спре и да каже: „Образувах своето мнение за човека, знам вече какво нещо е човек“. И сега ние, философите на този свят, като сме ходили навсякъде, спираме се и казваме: „– Ела да ти кажа какъв е Бог, Той е всесилен, разбра ли сега? – Разбрах.“ Нищо не си разбрал. (стр. 190/3)

В човека има клетки, които са по-светли от милиони слънца. Те са извървели дългия Път на живота и са постигнали Първоначалния Замисъл. Тези клетки се намират в най-горната част на главата и само на пробудения човек, или човека на Любовта, те са разкрили своето Сияние. Когато човек постигне този Център, той може да общува с 24-те Старци. Това е един дълъг Път, който трябва да извървят всички същества, включително и най-големите философи, защото и най-големите философи са стигнали най-много до коляното на Праобраза. Те трябва да изменят съвършено подхода си, за да могат да се изкачват нагоре в Невидимия Човек, защото славен е Пътят не на разсъдителните хора, а на пробудените и любящи същества.

В Нищото съществуват

…В Нищото съществуват времето и пространството като два елемента за нашето органическо развитие. (стр. 193/3)

В Нищото съществуват времето и пространството. Времето съществува, за да се познае Безкрайното Време, което е наречено Вечност. Пространството съществува, за да стигне човек до Свещеното Пространство в себе си, което се нарича Душа. Във Величието на Тишината на Свещеното Пространство човек познава себе си. Това са два елемента, необходими за развитието на ученика.

Там започва Незнайното

Сега аз забелязвам, че в този говор има нещо смътно за вашия ум. Знаете ли защо? Като преминавам от този свят да ви обясня нещата на онзи свят, има една междина. Ако ви разправя за музиката, ще кажа, че човек може да схване със своето ухо в една секунда най-много от 32 до 46 хиляди трептения на звуковите вълни. Когато дойдем до светлината, тя се появява веднага като червен лъч, който се произвежда в нашето око от 428 билиона трептения в една секунда. Като се качваме нагоре по тази лествица, между червените и виолетовите лъчи има 739 билиона трептения в секундата. Речта ни може да бъде само тогава логична, когато се ограничим в тесния кръг на нещата, които можем да схванем, сиреч които можем да опитаме и разберем. Щом минаваме рязко от звука към светлината, не всякога можем да бъдем логични, защото между звука и светлината има известни трептения, които не сме взели предвид. Минаваме от звука към светлината, но сме пропуснали известни области, за които нямаме понятие. Тръгваме за онзи свят от 32 трептения и дохождаме до 46 хиляди трептения в секундата – до света, достъпен за нашето ухо – и казваме: „Знаем дотук“; но като продължим оттук нататък, ние сме в тъмнота и казваме: „Това не познаваме“. Като дойдем до червените лъчи, казваме: „Слава Богу, изминахме тази пустиня“. А тази пустиня обема едно невъобразимо грамадно пространство между две граници от 46 хиляди до 428 билиона трептения в секундата. (стр. 194/3)

Човек може да има опит и разбирания само в определени граници и само в определени степени на вибрации. Извън тези граници човек не може да има опит и разбирания, защото там започва Незнайното. Човек трябва да преустрои телата си, за да може да постигне най-накрая тялото на Истината, когато всички вибрации ще му бъдат достъпни без една. И той ще може да проучва всичко без тази една вибрация (идея), в която разтварянето е пълно: това е себепознанието в Абсолютен смисъл.

Обединява всички светове в себе си

Когато Христос е говорил за Вечния Живот, Той е бил много внимателен. Той е попълнил всички междини, съединил е световете в едно цяло: духовния със света на Ангелите, Божествения със света на Троицата, физическия със света на човеците – душите. Затова Той казва: Аз съм Пътят от Истината за Живота, Аз свързвам тия два свята и водя еднакво и към света на Ангелите, и към света на Бога, на Истината. (стр. 194, 195/3)

Когато Христос говори за Вечния Живот, Той изразява една Велика и Свещена идея. Тази идея се състои в това, че всеки, който възкреси Истината в себе си, той обединява всички светове в себе си и за него има само един свят – това е Вечният свят и Вечно Блаженият Живот, който тече в него. Истината е мярката за пълнотата на този Вечен Живот.

Тогава ще се роди Хармонията

И когато се поставят на мястото всички види (инструменти) и винтове, когато умът и сърцето бъдат на място и в ред, ще настъпят условията на Вечния Живот… Но, ще каже някой, що за винтове? Какво могат те да сторят? – В тия винтове е начертан Пътят, по който трябва да се върви. Те съединяват, те затягат разединените части на живота. (стр. 199/3)

Когато човек постави мислите и чувствата си на строго определеното място, тогава в него ще се роди Хармонията. Когато в човека се роди Хармонията, тогава в него ще се появи желание да действува само по един Свещен начин, защото Божественият Живот е Свещенодействие от само себе си.

Можем да бъдем изцелени

И ние с положителна вяра, с положително знание можем да очакваме неоценимото богатство – плода от Дървото на Вечния Живот, листата на което служат за изцеление на човешките недъзи, а самият плод – за поддържането на Безсмъртието на човешката Душа и Единението ѝ с Бога. (стр. 200/3)

Когато ние любим Бога цялостно, ние ще се домогнем до истинския плод на Живота. Този плод е Безсмъртието и само чрез Безсмъртието ние можем да бъдем изцелени.

Превръщане на знанието в Жертва

…Това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно зърно. (стр. 4/3)

Когато знанието израсте до една определена степен на Духовност, то се превръща в Жертва, в Послание.

Път, предопределен от
Предвечния Замисъл

Божествените Пътища са неизповедими. Не бива да се допуща мисълта, че тия Пътища може да бъдат изопачени и възпрени – то е невъзможно.

(стр. 5/3)

За всяка Душа има един предначертан Божествен Път, който ѝ е предопределен от Предвечния Замисъл. Колкото и да се отклонява Душата, тя винаги ще се връща към този неизповедим Път, докато познае себе си и се върне при своя Отец. Дори и на демоните е определено да се върнат в Прасветлината. Но засега на тях им е дадено да съхраняват своята нечистота. В края на краищата всичко ще се изпълни според Великия Замисъл.

Бог обитава в нея

…Недостатъците са външната дреха, с която е облечен човек; но човешката Душа е чиста, тя не може да се развали, не може да се разруши; вашата Божествена Душа никой не е в състояние да поквари. Може да се нацапа отвън, но вътрешно не може, понеже Бог обитава в нея. (стр. 11/3)

Душата е Дълбоката Вода на живота. Тя е Свещената енергия на Бога. Душата е енергия, която никога не се изтощава. Душата е Същност от Същността на Бога. Тази Същност се нарича Безсмъртна, защото всеки, който открие Висшата си Душа, той вижда, че Бог постоянно тече в нея. Тази Душа и Бог са неразделни. Висшата Душа на човека е толкова Дълбока, че сам Бог се потопява в нея и проучва нейните Съкровени Дълбини. Ако трябва да търсим символа на Дълбокото в живота, ще го открием в Душата. Щом сам Бог слиза в нейните Съкровени Дълбини да я проучва, това означава, че и ние самите трябва да се заинтересуваме от своята Съкровена Дълбочина. Къде отива човек след смъртта? – Навътре в себе си, в своята Дълбочина. След смъртта си човек става Душа, която обитава в себе си.

По-ярка от всички слънца

Допуснете, че ви въвеждам в една богата, но тъмна приемна и ви казвам: – Това е една стая с чудни украшения, с грамадни богатства, там в онзи ъгъл има това, в другия – туй и туй. – Може, ама кой знае, не виждам нищо – възразявате. – Внеса ли малка свещ, тогаз близките предмети почват да се очертават; внеса ли още една, предметите по-ясно се очертават; като се увеличат свещите, стаята постепенно все повече и повече се освещава; като светне електрическата лампа, предметите стават ясни, а като дойде дневната светлина, всичко се вижда. (стр. 12, 13/3)

Стаята – това е вашата Душа. На първо време тя е тъмна и непозната. Но когато запалите една свещ, т.е. когато проявявате една добродетел, вие осветявате нещо в себе си. И накрая, когато запалите всичките 25 свещи, вие ще осветите своята Душа и ще познаете себе си. И когато познаете Душата си, в нея ще се възпламени предвечната жажда за Учителя. И когато Учителят дойде, цялата ви стая ще бъде осветена и вие ще благодарите за всичко, което сте изстрадали, защото Новата Светлина ще бъде по-ярка от всички слънца. И тогава ще разберете, че всички страдания са си заслужавали положения труд за Светлината.

Голгота е мярката за
Божествената Любов

…Човек, който иска да люби, трябва да опита най-големи страдания в света; който не е страдал, той не може да изпита този Божествен Принцип на Любовта. (стр. 21/3)

Който не е минал през Голгота, той не може да има Божествена Любов. Голгота е мярката за Божествената Любов.

Всяко нещастие ще ви донесе Благословение

Всяко нещастие… ще ви донесе Благословение, всяка мъчнотия ще разкрие за вас нов хоризонт. Туй можете да проверите всякога и затова не трябва да се безпокоите за нещастията, които може да ви се случват. (стр. 23/3)

Който е буден, той вижда в нещастията скрития Бог. Който умее да види Бога в Дълбочината на своето нещастие, Бог превръща мъката му в Блаженство. Да видиш Бога – това е реално преображение. Бог е Любов и в щастието, и в нещастието, но Видението на Бога превъзхожда и двете.

Врагът на човека е неговото неразбиране

Злото е привидно; то са външните обвивки на нещата. И хората са привидно лоши. Не че не са лоши, лоши са, но по същина пак не са лоши, защото от Бога зло не може да излезе. Лошото произлиза от известни наши отношения, които имаме в света. (стр. 33/3)

Ще ви кажа една Истина. Злото никога – никога през цялата Вечност – не е било враг на човека. Ако човек разбере, че сам той е враг на себе си и че този враг е неговото неразбиране, той ще се възроди отново в Бога и ще разбере Тайната, защо злото съществува и защо човек съществува.

Велики уроци

Ако погледнем на този свят, той е облекло на Истината; видимият свят е израз на Истината; във всеки лист, камъче, извор, скала има велики уроци: вътре са скрити велики знания. О, какви Истини може Природата да ни разкрие! (стр. 50/3)

Природата е една Велика Книга, но тя е Окултна Книга. И само този, който е истинолюбив и смирен, може да получи скритото знание в нея. В тази връзка аз ще ви загатна само посоката. Скалата – това е онзи човек, който е устремен към Истината; истинолюбивият става скала. Изворът – това е любящата Душа, която обхваща всичко и която тече постоянно; това е течащата Душа. Листата – това са онези красиви чувства, паднали от Дървото на Живота и летящи във всички посоки, за да намерят сродните си Души. А камъчето – това е онова противоречие в човека, което човек трябва да обгърне с Любовта си, защото то е като едно малко семе, от което може да се роди сладък плод…

Ако Любов нямам, Бог нямам

…Апостол Павел казва: „И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и планини да премествам, а Любов нямам, нищо не съм“. Тия неща, които стават днес, не съставят живота. Можете да местите планини и градове, можете да разпределяте цели царства, но всичко това е само външната страна на живота. И по-долу апостол Павел още казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползувам“. (стр. 59, 60/3)

Може да имам много царства и владения, но ако Любов нямам, Бог нямам. Тогава кой ще осмисли тези царства и владения? Може да направя най-голямата жертва за света, но ако Любов нямам, Бог нямам. Тогава кой ще ме одухотвори? Но имам ли Любов, Бог се превръща в моето Царство. И аз ставам Син на Жертвата, защото само Любовта знае как да се пожертва. Тогава аз ще съм „Кинжал, който прилича на флейта, Кинжал, който пее Красивата Песен на Живота“. С Бог аз ще съм Оръжие на Живота, защото Бог е символът на Живота. И аз ще пея Неговата Песен.

Ако не бе прикован, как щеше да прояви Любовта

Ако Христос не бе носил този трънен венец, ако не бе прикован на кръста, как щеше да прояви тази Любов? (стр. 70/3)

На кръста Христос не прояви само красотата на Жертвата, а Той разкри и Величието на Любовта в Себе Си – Той ни разкри Тайната на Живота. Бог желае да се превърнем в Разумни Жертви, за да можем да възкръснем в Неговата Любов. Да се пожертваш, значи да се възнесеш в Любовта.

Вземете тази мисъл за размишление

Сега вземете тази мисъл в себе си, давам ви я за размишление от страна на Господа: когато ви дойде страдание, да се радвате и благодарите на Господа, че ви обича, та ви го праща. Страданията са признак на Любовта Божия… (стр. 71/3)

Когато Бог ни изпраща страдания, Той иска да израснем в Неговата Любов и в Неговото Разбирание. В страданието скрито работи Бог и затова страданието е преобразувание: то носи на човека Светлина и Ново Разбирание. Така чрез страданието Бог работи в човека, а човек израства в Бога.

Грехопадането беше неизбежен процес

Няма да се спирам да говоря за дълбоките причини, които подбудиха Адама да престъпи Божествената заповед. (стр. 4/книга 4)

Грехопадането на Адам в Райската градина беше неизбежен процес. Адам символизира всички изостанали раси от предшестващи цивилизации и светове. Всички те трябваше да излязат от Расата на Бога, т.е. от Първата Слънчева Раса, и да паднат в света, за да могат чрез грехопадането си от миналото да вървят към Древното Слънце на Живота. По обратен път те трябва да се върнат в своя Неизменен Произход. Всичко това е наречено на земята със символичните думи „човек, хора, човечество“.

Двете Дървета, за които се говори
в Писанието

…Двете Дървета, за които се говори в Писанието: „Дървото на Живота“ и „Дървото на познание доброто и злото“. Ако бих се спрял да обяснявам какви са тия Дървета, бих се отвлякъл много; това ще оставя за друга беседа. (стр. 3/4)

„Дървото на Живота“ символизира Най-Древната Слънчева Раса. Това е Първата Раса, в която съществата никога не са изменяли на Бога. Докато „Дървото за познаване на доброто и злото“ – това са ония същества и цивилизации, които много пъти са се отклонявали от себе си и от своя Път към Бога. Най-общо те са наречени „човечество“, а също и „хората, светът“.

Специалното място

Почни да обичаш. – Как ще обичам? – Наистина ти не можеш да обичаш, докато не отидеш в мястото на Любовта. (стр. 11/4)

За да се научиш да обичаш, ти трябва да попаднеш в Специалното място на живота – там, където работи Съкровеното. Там е мястото на Любовта. Това място е Скалата на Любовта. Скала означава да имаш вътрешно Основание. Това Основание е построено от Неизменната Същност на Любовта. Съкровеното е, което прави човека неизменен. Съкровеното е Специалното място.

Дълбоките символи на църквата

Що са съвременните църкви? Те са само далечно възпоменание за Величието на миналото. Знаете ли какви Тайни се крият в тия църкви? Ако ви тълкувам какво значи църквата, какво значат камъните, от които са съградени църквите, значението на свещеническите одежди, на свещите – във всичко туй има дълбока философия… Знаете ли какво значение имат дрехите, короната, жезълът на владиката? Ами кадилницата и тамянът? (стр. 19/4)

Владиката символизира Абсолютното Същество. Църквата символизира всички светове. Жезълът символизира Мощта на Предвечното Слово. Свещите – това са сътворените Души. А тамянът – това е аурата на Благостта. И още много символи има църквата, но те са изгубени и няма кой да ги разбира от църквата… Истинската църква е като истинския човек. Това е Свято явление, защото в истинския човек работи Бог. Бог е Същността на истинския човек и на истинската църква. Бог дава истинно значение на символите.

Търсете Корена на нещата!

Трябва едно Коренно Разбиране на нещата.

(стр. 23/4)

За да имаш Коренно Разбирание на нещата, трябва да си проникнат от Водата на Духа. Водата на Духа символизира Любовта. Само който има тази Любов, има Преданост, която е Предаността, има Търсене, което е Търсенето. Който има Любов, той знае какво да търси. Той никога не търси знания. Той е изцяло насочен в търсенето на своя Учител, защото Учителят е неговият Корен, сиреч Учителят е Неговата Свещена Основа. Знанията не могат да те преобразят, защото те нямат Корен. Търсете Корена на нещата! Търсете всякога Корена на истинското Разбирание!

Слънцето, което огрява човека отвътре

Човешкият Дух е човешкото Слънце, което като грее върху мозъка, поражда мислите. (стр. 25/4)

Човешкият Дух е Слънцето, което огрява човека отвътре. И Лъчите на това Слънце се превръщат в мисли на Живота. Животът е едно Слънчево течение на човешкия Дух. Когато Духът тече в човека, тогава тече едно Първично Слънчево състояние. Това Първично състояние впоследствие се е изгубило и с изгубването му в човека се натрупали много лоши състояния. И сега хората търсят онова Първичното състояние. Те имат някъде дълбоко в себе си скрито възпоменание, което са нарекли Раят или изгубеният Рай. Всъщност Раят никога не се е изгубвал, а хората са се изгубили. Този Дух е можел да живее само в условията на Абсолютна Чистота. Възвръщането в Чистотата е възвръщане в Рая. Всеки, който се е върнал в Рая, ще види Духа си, Първичното у себе си.

Като се съединят омразата и любовта

И като се съединят омразата и любовта, те ще дадат необходимото за вас. Те ще ви дадат правата посока в живота. (стр. 31/4)

Душата умее да люби, умът умее да мрази. Който умее да люби и умее да мрази, той ще събере любовта и омразата в една централна точка, точка на Равновесие. В тази точка ще се появи Духът – този, който владее и Душата, и ума. И в това овладяване ще се появи нова Любов – ново значение на Любовта, ново съдържание, нов аромат. При първото положение, докато Душата любеше и умът мразеше, от тяхната борба се раждаха противоречия. А неразбраните противоречия винаги увеличават егото. При второто положение Духът се изтръгва от любовта и омразата. Така той се изтръгва от всички противоречия и дарява на човека нова Любов в Душата и нов Мир и прозорливост в ума. Това е правата посока.

Животът на Слънчевите същества

Както изпитахте заразата, като ядохте от забранения плод на Дървото за познаване доброто и злото, така и сега, като вкусите от Дървото на Живота, ще придобиете друга наука, друг обществен строй, диаметрално противоположен на съвременния. За вас тия неща може да са алегорични, но за мене те са действителност. (стр. 34/4)

Дървото за познаването на доброто и злото – това е науката за скръбта и страданията от всички времена и епохи. Тази наука ще продължи да се изучава и за в бъдеще. Дървото на Живота – това е Слънчевият Живот на Душата и Святият Живот на Духа. Когато Душата и Духът са били в абсолютно Единство, тогава е живяла Най-Древната Раса – Расата на Слънчевите същества. Те са нямали пол. Какво означава Слънчево същество? Слънчево същество е това, което живее в Единството на Живота. В него няма полове, няма раздвоение, няма ум и сърце, няма Душа и Дух. То е пълно обединение на Душата и Духа, пълно Единство. Душата е била всъщност „реброто“, което е било извадено от Духа. Когато Духът е желаел единствено само Бога, тогава е нямало нужда от изваждане на „реброто“. Тогава Духът е обединявал в себе си едновременно и Любовта, и Мъдростта. Тогава той е бил Любов и Мъдрост едновременно. Тогава той е бил нещо единно, цялостно и самодостатъчно. Такова нещо е и Образът на Бога – Любов и Мъдрост едновременно. И всеки, който има това Единство на Любов и Мъдрост в себе си, се нарича Слънчево същество.

Тринадесетата сфера

Някои питат: – Де е адът? – Адът е на земята, която се счита за тринадесетата сфера. Бог ще ни тури на този огън и ако сме добри, ще излезем от него, без да изгорим… (стр. 40/4)

Адът – това е животът на доброто и злото. За да се освободим от този живот, трябва да познаем Любовта, защото тя е Дърво от друг свят. Само Любовта може да изведе човека от тринадесетата сфера. Тринадесетата сфера – това е адът в човека. Адът е това, което човек не вижда. Понякога човек не вижда ада, защото се е сраснал с него така, както рибата с водата. Адът съществува само в съзнанието на човека. Ако съзнанието на човека е изчистено, адът остава отвън – той вече е без значение за човека. Това, което няма власт над човека, то не съществува.

Ще се докосне до Неизречените неща

Дълбоко е Учението за Отца и Сина, и Светаго Духа. Какво е това Учение? Често вие изговаряте думите Отец, Син и Свети Дух, но какъв смисъл имат те за вас? Те имат смисъл само тогава, когато могат да произведат известен ефект върху вас. (стр. 42/4)

Думите Отец, Син и Светия Дух са символи. Те са изречените думи, които съставят булото на Неизреченото. Най-дълбоката наука се намира в Неизреченото. Думите Отец, Син и Светия Дух символизират Неизречената Любов, Неизречената Мъдрост и Неизречената Истина. Всеки, който има особена жажда за Любовта, той ще изрече думата Отец не като дума, а като Благоговение. Благоговението е силата на произношението. Всяка Душа трябва да се домогне до Величието на Благоговението. Само тогава човек ще се докосне до Неизречените неща.

Частица от Сияещата Вечност

Светът има две лица: едното е вътрешно лице – чисто, светло, Божествено лице; другото е външно лице – изложено на постоянни промени. Тъй щото, когато се говори за отричане от света, трябва да разбирате отричане от външното му лице, от ония негови елементи, които имат преходен, измамлив характер. (стр. 45/4)

Този свят има красиво лице, но това е само за пробудените, за любящите Души. За тези Души този свят е една частица от Сияещата Вечност.

Кръстът е в ума и в сърцето

Кръстът е в ума, в сърцето на човека. (стр. 49/4)

Нечистият ум е кръстът на човека. Изопаченото сърце е кръстът на човека. Докато човек има нечист ум и изопачено сърце, той винаги ще се сблъсква с кръста отвън. Кръстът винаги ще атакува човека, защото неговата цел е да премахне вътрешните причини. Когато умът постигне Чистотата си и сърцето постигне Благородството си, тогава вътрешната причина ще отпадне. И тогава ще се яви Мъдростта, която изтича от Духа, и умът ще я възприема правилно поради Чистотата си. И тогава ще се яви Любовта на Душата, която ще тече в сърцето, и сърцето ще изживява пътя си към Светостта на Живота. Тогава от кръста няма да има и помен. Кръстът е разрушител на всичко неразумно, на всичко, което е избрало застоя. Казвам: Благородна е задачата на страданията.

Придобиване на Вечното движение

Всички хора са живи кръстове, които трябва да се издигнат. Щом стане това, около този кръст ще се образува една окръжност, която означава Вечността. Тъй щото кръстът ще се превърне в колело, което ще бъде в постоянно движение. (стр. 49/4)

Когато човек осмисли кръста в себе си, тогава той изработва кръга, сиреч той придобива ново движение, или ново значение на движението – това е Вечното движение. Той вече е започнал да се движи от Любовта към Мъдростта и от Мъдростта към Любовта. В това Вечно движение, в това Вечно обновление ще се поражда все повече Истината за Учителя. Учителят – това е другото име на Истината.

Истината е Истина само когато изгрее отвътре

Първото нещо в живота е послушанието. В древността един гръцки ученик искал да изучи Тайните науки и затова отишъл в Египет, в тъй нареченото училище „Бяло Братство“. Главният жрец на Храма на Изида, като го развеждал на много места, завел го най-после пред една статуя и му казал: – Това е Истината. – Защо не ме доведохте най-напред при Истината, ами ме развеждахте другаде? Първият път още трябваше да ме доведете тук – възразил ученикът. – Не може, такъв е пътят към Истината. Внимавай да не вдигнеш завесата на тази статуя, да не се докоснеш до нейното було. Изучавай я само отвън. – В ученика се зародило голямо желание да види какво има отдолу под туй було. Той рекъл: Ако вдигна това було, ще намеря Истината и като се върна в Гърция, ще обладавам голяма сила. – Една вечер той излязъл тихичко, влязъл в Храма и вдигнал завесата. Обаче сутринта го намерили мъртъв пред статуята. Какво е научил той? – Нищо. Някой казва: Я вдигнете завесата, искам да видя Истината! – Опасно е преждевременно да се вдигне булото на Истината. Човек трябва да е готов за този момент. (стр. 53, 54/4)

Когато ученикът е вдигнал завесата, когато е махнал булото от статуята, той се е изкушил. Изкушението дава на човека смъртта. Всеки, който се изкушава, е смъртен. Смъртният никога не може да види Лицето на Истината. И затова човек трябва да извърви дългия път между живота и смъртта, докато се подготви за тази Велика среща. Тогава той ще застане благоговейно пред статуята и статуята сама ще отмахне булото си. И той ще види Истината, която е била заровена дълбоко в него. Той ще види Истината в своята Любов и в своето Благоговение, защото Истината е Истина само когато изгрее отвътре. Благоговението премахва булото.

Загадката на Любовта

Само от гледището на Учението за Отца и Сина, и Светаго Духа може да се разреши загадката на Любовта. (стр. 56/4)

Ако човек само обича, без да се стреми към Мъдрост и Истина, Любовта ще остане вечна загадка и няма да му даде от своето Блаженство. Истинската Любов има Абсолютен стремеж към Мъдростта, а когато Любовта и Мъдростта се съединят, те мислят само за това, как да живеят за Истината. А когато едно същество живее за Истината, Любовта вече не е загадка. Булото пада, защото човек е намерил вече Вечния Смисъл.

Който е събуден, за него вече няма гроб

Мнозина и до днес задават въпроса: – Три дена ли е лежал Христос в гроба? – Оставете този въпрос настрана. От 8000 години насам и вие лежите в този гроб. Не е ли достатъчно това време? Достатъчно е. Ангелът, който слиза отгоре да отвали камъка от гроба, е Христовият зов, който казва,че Второто пришествие иде. (стр. 57/4)

Гробът – това е човешкото тяло. Камъкът – това е собственото зло, с което човек се е притиснал. А Христовият зов – това е събуждането в Божествената Любов, защото който е събуден, за него вече няма гроб и камъкът е отвален. Който живее в Любовта, е извън гроба. Той е възкръснала Душа. Второто пришествие иде, за да освети Любовта на тези, които са приели Небесния зов. Тяхната Любов ще бъде осветена и преумножена, защото там, където е текло, ще потече още повече, но с нова Светлина.

Дълбоко разбиране за духовен човек

Някои казват: „Ние искаме да бъдем духовни“. Какво подразбират те под думите духовни? За да бъде човек духовен, значи ли, че той трябва да се затвори в себе си, само да мисли и съзерцава и да бъде спокоен? Не, това не може да направи човека духовен. Да бъдеш духовен, ще рече да бъдеш в съприкосновение с окръжаващите условия, със средата… (стр. 60/4)

Да бъдеш духовен, значи да проникваш в Същността на нещата. И прониквайки в нещата, да извличаш онези елементи на живота, които одухотворяват окръжаващата среда и които те обожествяват отвътре.

Страданието е тясно свързано
с Истината

Това, което става във физическия свят, по аналогия става и в духовния. Всеки процес, който става на земята, едновременно става и на Небето. И обратно: всеки процес, който става на Небето, става и на земята. Щом разберете този закон правилно, ще знаете, че когато на земята страдате, на Небето се радват. (стр. 61/4)

Когато на земята страдат, на Небето се радват – това е така, защото страдащите израстват духовно и придобиват Истината. Това придобиване на Истината на земята става чрез страдание, а радостта е само резултат. Страданието е тясно свързано с Истината.

Човечеството е достигнало крайния предел

Сега вие се намирате пред една дилема. Трябва да се попитате можете ли да вървите дълго време още по този път, или не можете. – Не можем да мръднем по-нататък. – Съвременното човечество е достигнало вече крайния предел. Ако направи още една крачка само, всичко е изгубено. Трябва да направи една крачка в обратна посока – една крачка напред, една крачка нагоре, да види, че и неговото бъдеще е велико. (стр. 64/4)

Съвременният свят – това е съвременният човек. Съвременният човек трябва да направи една крачка напред и една крачка нагоре. Крачката напред определя пътя към Истинското Добро. Крачката нагоре определя устрема към Истината. Доброто ще те води, Истината ще те извисява… Тези, които са обичали злото и удоволствията, ще направят погрешната крачка. Те ще паднат в бездната на застоя. Те ще бъдат вързани от застоя за хиляди години и после ще бъдат прехвърлени в много тежки условия на развитие. Но ще дойде време, когато ще бъдат повикани от Силата на Доброто и от Величието на Истината. И тези, които чуят зова на Истината, ще развържат себе си и ще тръгнат по пътя на еволюцията.

Най-вътрешният ключ на Живота

…Жените трябва да работят, защото Господ предаде ключа от Рая на тях. Те държат ключа на Царството Божие. (стр. 65/4)

Тайният ключ на Живота е даден в женските ръце, женското начало – а начало може да бъде само Любовта. Любовта е този ключ, който може да преобразява външните условия и вътрешните възможности. Любовта е ключът към Царството. Това е най-вътрешният ключ на Живота. Този ключ отваря и външни, и вътрешни врати.

Самоотричането е Велико умение

…Ако вие, като апостол Петър, не станете сътрудници с ония, които живеят на Небето, какво място ще имате в онзи свят? Когато Христос казва да се самоотречем, …Той разбира, че трябва да направим това за ония същества, които седят на по-високо стъпало от нас. (стр. 67/4)

Самоотричането е онзи закон, при който се отказваш от себе си, от своите неразумни желания, които са създали твоята въображаема реалност. Това значи още да се откажеш от своето минало. И когато се откажеш така от себе си, от своето его, и когато тебе вече те няма, Реалността навлиза в теб. Самоотричането е придобиване на Реалността. Но ако тебе те има, Реалността не може да дойде. Ако настояваш на своята въображаема реалност, Висшата Реалност не може да дойде в тебе. Самоотричането е Велико умение. Това е умение да знаеш от какво да се откажеш, като запазваш за себе си единствено жаждата за Висшата Реалност. Истинският Път, това е жажда и очакване на Висшата Реалност. Щом жадуваш и очакваш, тя ще се случи. В това самоотричане ти придобиваш себепознание. Само който се самоотрича, опознава в себе си Висшата Реалност и сам става Служител на тази Реалност. В самоотричането си ученикът изгубва миналото си. Това означава да изгуби съдбата си, която е сборът от всичките му неразумни желания, които всъщност са корените на всяко безумие. Ученикът изгубва неразумния си живот, изпразва себе си до дъно и освобождава място на Реалността да влее в него Нова Вода, Нов Живот, Ново Съзнание и Ново Разбирание. Досега той е имал въображаема реалност, но сега с Новото си Съзнание той вижда в себе си Величието на това, което може да се нарече Истинска Реалност, защото той вече се е родил изново.

Пожелайте словесното мляко

„Пожелайте, като новородени младенци, чистото словесно мляко, с него да порастете.“ (I Петрово Послание – 2:2) …Направете опит върху себе си да приложите стиха, който ви прочетох. Той има дълбоко значение и смисъл.

(стр. 58, 68/4)

Словесното мляко има дълбоко значение и смисъл за ученика. Словесното мляко в своя Първообраз притежава в себе си самопробуждащата се Светлина на самия Бог, Който е скрит като Искра в човешкия Дух. Словесното мляко е онази чиста Духовност, която може да разпали Искрата в Дълбините на ученика. Ученикът ще се познае отвътре и най-накрая той ще види в себе си Първичното Лице, което е имал. Първичното Лице в ученика се състои от Озарителната Светлина на Душата му и от Ослепителната Светлина на Духа му. В това видение ученикът вижда собствената си Вечност.

Сила за подвиг

Когато умът е зает със стари идеи, мисли и чувства, Новото не може да проникне в него. С други думи казано: в старите форми не може да се прояви сила за някакъв велик подвиг… За да се даде подтик на човешката еволюция, сила трябва. Тази сила не е нищо друго, освен човешкият Дух… (стр. 69, 70/4)

Силата на ученика е в това да направи връзка със своя Дух, защото когато Духът проникне в ученика, ученикът може да се възроди, да се новороди, да бъде осветен и да възкръсне. Това са четири степени на подвига, това са четири степени на Благословението. Така Невидимото работи върху човека.

Важното е не какви са постъпките,
а кой действува

И тъй, условие за Свободата е Духът. Под думата Свобода разбираме свободен живот, т.е. вътрешния смисъл на нещата… (стр. 81/4)

Да постигнеш крайния смисъл на нещата, означава да познаеш Тайната на своя Дух. Именно тук е заключена Свободата. Но какво означава Свобода? Свободата е в това, че ти вече си познал себе си. И в твоя живот вече няма никакъв грях. Тук вече не са важни твоите постъпки, нито дори и твоите намерения. Тук си важен ти самият, тук е важно твоето Битие. А тук – в Духа – ти си абсолютно пробуден от Съкровеното. И всичко, което правиш, произлиза от Абсолютната Будност на Съкровеното. И вече няма грях в твоя живот, и вече няма чувство за вина, защото си познал смисъла на Свободата. Пробуденият в Духа на Съкровеното никога не прави грях, защото той изхожда от Източника на живота. Щом си познал себе си, ти си всякога Съкровен. Това означава, че важното е не какви са постъпките, а кой действува. Щом си Съкровен, всичките ти действия са Съкровени. Щом си познал себе си, ти надминаваш всичките си постъпки и намерения, защото Съкровеното черпи единствено от своя Източник. Този Източник е сам Бог. А когато Бог действува, Той надминава всички деяния. Източникът на живота е Най-Святият в Светостта и Най-Древният в Любовта.

Единственият Гняв, който носи Разумност

В Стария Завет е казано „Гняв Божи“, но тези думи трябва да се разберат в техния вътрешен смисъл. (стр. 85/4)

Единственият Гняв, който носи Разумност, Разумни промени, е Гневът, който произлиза от Бога. Този Гняв произлиза от Съвършенството на Бога. Този Гняв е градивен и творчески, той спасява и преобразява. Той спасява тези, които се покайват и променят живота си. И той разрушава тези, които не се преобразяват, като им дава нови условия за промяна. Ето защо само Бог има право да се гневи, защото Гняв, който произлиза от Любовта на Бога, ще донесе резултатите на Любовта. Гневът на Сатана не произлиза от Любовта, нито от Съвършенството, а от неговите слабости, от неговото безсилие. Безсилието е едно признание, че Любовта отсъства. Когато такова същество се гневи, то се саморазрушава. Така гневът разрушава собственото си зло, или собствената си неразумност. Докато Гневът на Бога е явление на скритата Му Любов.

Или човек ще работи много, или злото

Тази година Господ е решил да върже злото. Който бъде вързан, да не се сърди. Господ ще го върже и ще го впрегне на работа… Или вие ще бъдете впрегнати, или злото ще бъде впрегнато.

(стр. 96/4)

Определено е човекът и злото да работят много. Ако човек работи много и ако работи разумно, той ще ограничи злото в себе си. Ако човек не работи много, тогава злото ще работи в човека, за да му предаде своите уроци. Определено е човек да работи много върху себе си, за да се домогне до Манната на Живота. В думата Манна е скрита идеята за Съкровения смисъл на нещата.

Става многоизмерен и безпределен

Пилат зададе въпрос на Христа: „Що е Истина?“ Ето един дълбок философски въпрос. (стр. 105/4)

Що е Истина? Истината е символ на Универсалното Единство. И всеки, който постигне това Единство, става многоизмерен и безпределен. В този смисъл да бъдеш истинен, значи да бъдеш безпределен. Само в своята Безпределност ние можем да се сливаме с безкрайните нива на Истината.

Цялата Вселена познава човека на Истината

Истината е реална, тя е същинският Живот.

(стр. 106/4)

Ако един човек е придобил Истината или ако той я носи извечно в себе си, в който и свят да отиде този човек, той ще бъде Манна за всички същества около себе си, включително за животните, растенията и минералите. Цялата Вселена е жива и всеки атом е жив, и те познават това Присъствие – Присъствието на Истината.

Окото на Прасветлината

Виделината, която имаме, произтича от Светлината на Истината. (стр. 107/4)

Най-могъщото Лице във всички сътворени и несътворени светове е Лицето на Истината. Под това Лице на Истината се намира излъчената от него Виделина, която обхваща всички тези светове и ги подтиква обратно да се върнат към своя Център. Виделината е всъщност Окото на Духа, или Окото на Прасветлината. Думата Виделина не означава да знаеш. Тя е умение да проникваш. Това е най-великото качество на Любовта. Това качество се определя като умението да проникваш, без да владееш, защото всеки, който владее, той посегателства на свободния избор. Само Виделината умее, в най-дълбокия смисъл на думата, да прониква, да помага, да осветява, да извисява, да самопробужда – и при това без да има вмешателство. Това е методът на Прасветлината: проникване в нещата без смесване с тях.

Музиката – отиване при Извора на Живота

Ако ме попитате какво нещо е всъщност музиката, аз не мога да определя, но какво ражда музиката сама по себе си, мога да определя. Тя е хармония, отношение между тоновете. (стр. 108/4)

Музиката, в своя по-висш смисъл, е Тишината. Но на външен план тя е отношение на един тон към друг, или на една духовна сила към друга духовна сила. Тоновете са живи сили и ако те се разбират помежду си, те ще поставят началото на хармонията. А хармонията ще ги заведе при Извора на Живота. Всички звуци са произлезли от Тишината и в един определен ден тя ще ги погълне отново.

Където тече Истината, тече Раят

Христос казва: „Затова се родих“. Раждането, за което Христос говори, не е външен процес, а вътрешен. Той се извършва във всеки ум и във всяко сърце, за да се свидетелствува тази Истина. Когато Истината се ражда във вас, вие ще чувствувате Свободата. (стр. 110/4)

Когато Истината се ражда в човека, тя носи със себе си Свободата. А Свободата носи със себе си Слънчевото състояние на Живота, което е изгубеното Първично състояние на Душата. Слънчевото състояние – това е потокът на Духовните Истини, които се вливат в Душата. Тези Духовни Истини, които в миналото са прониквали в пробудената Душа – именно те са това, което се е наричало Раят. Раят е символична дума. Тя е едно друго название на Свободата. Да потече Истината в човека, означава да потече Раят в него. Там, където тече Истината, тече Раят. Там, където тече Раят, тече Свободата.

Той живее в Абсолютното

Господ е поставил някои хора в минорна гама, турил ги е в бемол – в скръбта, в тъгата, в дълбочината на чувствата; други е поставил в мажорната гама, турил ги е в диез, на повърхността на живота, понеже нямат дълбочина в чувствата. (стр. 112/4)

Скръбта развива дълбочината на живота. Радостта отнема дълбочината на живота. Но който има Истината, той не е нито вътрешен, нито външен, нито дълбок, нито плитък. Той живее в Абсолютното и не се ръководи от скръб и радост, защото Абсолютното превъзхожда всичко.

И в най-тежкото си положение

И когато се оплаквате от положението си, вие роптаете против Господа. (стр. 114/4)

И в най-тежкото си положение, и в най-тежкото си състояние вие трябва да видите една скрита идея, която е чисто Божествена и в която се таи Бог.

Пред нозете на Мъдростта

Принципът, който се представя в лицето на Мария, изразява Висшето, което показва как да служим на Бога, как да сме в хармония с Висшите същества, със Светиите, с Ангелите, които знаят повече от нас, знаят да се подчиняват. Ние ще седнем тихо и спокойно при нозете на Учителя да се учим. (стр. 116/4)

Мария символизира Принципа на Любовта, който е основанието на Съкровеното Знание. В началото Любовта започва със Смирение. Смирението е началото на Чистотата, а Любовта е краят на Чистотата. Който постигне края на Чистотата, той се прекланя пред нозете на Мъдростта. Истинската Мъдрост идва отвътре, тя е Съкровенознание. А обикновеното знание се натрупва отвън – от ума, от книгите, от хората. Мария избра Любовта, а само Любовта въвежда навътре. Висшето получава Мъдрост, а нисшето получава знания.

Който е проникнал в себе си

Колкото разбираме вътрешния смисъл на нашата Душа, толкова ще разбираме и другите същества, които живеят около нас. (стр. 116/4)

Който се домогне до вътрешния смисъл на своята Душа, той придобива силата на Любовта, която прониква във всички неща. Който е проникнал в себе си, той може да прониква и в другите неща. Който може да прониква в другите неща, той може да преобразява.

Всякога в Бога

…Когато Господ изгрява, вие заспивате и спите, докато Той залезе; когато залезе, вие се събуждате и Го търсите цяла нощ. Като не Го намерите, вие заспивате отново, когато зора пукне; и като залезе, отново цяла нощ Го търсите. Минава ден, два, месец, година, десет и повече години, а вие все Го търсите и не Го намирате никъде. Казвам: Изменете само отношенията на нещата и ще намерите Господа – спете вечер, а бъдете будни сутрин, когато изгрява слънцето. (стр. 119/4)

Когато човек има Будно и Съкровено отношение към нещата, тогава през целия ден той живее с Бога и се наслаждава на деня. А когато дойде вечерта, не е необходима Будност, защото човек, който има Божествени отношения към нещата, той заспива в Бога и се слива с Неговия Дух. В сливането няма деятелност. По време на съня Бог е буден вместо човека. Така този, който има Божествени отношения към нещата, е всякога в Бога.

Когато Небето се разгори в човека

Павел и Петър казват, че Небесата ще се разгорят и земята ще мине през огън. (стр. 127/4)

Когато Небето се разгори в човека, то ще образува в него Новото духовно тяло, в което Висшата Истина ще се съхрани и ще бъде Път за Вечни времена.

Трябва да придобие Пълната Зрялост

Растежът е двояк: нагоре и надолу… Ще кажете: „Ние сме нагоре“. Човекът е двойно дърво: той има корени горе, които означават Божествения свят; той има корени и долу, …които означават физическия свят. (стр. 128, 132/4)

Човекът е двойно дърво, двоен живот. Единият му корен е във Висшата Душа, а другият му корен е в нисшата душа. Между тези две граници той трябва да придобие целта на своя живот, за която е слязъл. Целта на живота е придобиването на Пълната Зрялост. Тази Зрялост е наречена Свободата.

Поглед, освободен от сътворените неща

…Астрономите обясняват механическата страна на вселената, например какво било слънцето, какви били елементите му, каква била температурата му, но какво е в действителност слънцето, това е тайна. (стр. 128/книга 4)

Слънцето не може да бъде познато нито от астрономите, нито от астролозите. Само когато Незнайният Учител изгрее в ученика, само тогава ученикът ще разбере, че слънцето реално не съществува. Съществува само Този, Който го е сътворил. Незнайното в човека трябва да познае самия НЕЗНАЕН. Само тогава човек ще стане Мистик. Думата Мистика означава Поглед, освободен от сътворените неща.

Слива се с Незнайното, без да го познае

…Погледни нагоре към Небето, то ще осмисли живота ти. Когато повдигнете погледа си, веднага вашият Дух ще почне да се движи правилно около своя Център и вие ще намерите смисъла на живота. Да имаш смисъл в живота, това значи да имаш Център, около който да се движиш…

(стр. 121/4)

Който има Център в живота си, той открива Правия Път на своята Душа. И в този Път той започва да се движи от себе си към знайното и от знайното към Незнайното. И този, който докосне Незнайното, той се слива с него, без да го познае.

Храната на Висшата Душа

Та когато искате да следвате Божествената Истина, вие трябва да се вдълбочите във вашата Душа; тогава само ще разберете живота в неговия дълбок смисъл. (стр. 122/4)

Който иска да следва Истината, трябва да се свърже със своята Висша Душа, защото само тя знае как да се храни с тази специална Храна, наречена Истината. Това е Храната, която образува Вечния Път на Душата.

Към Великото Незримо

Мнозина тълкуват Огъня като разрушителен елемент; наистина той разрушава, но същевременно и гради. (стр. 127/4)

Когато Огънят разрушава човека, той има за цел да създаде Ново Слънце в човека, което ще освети човека с Нова Светлина и което ще води човека към Великото Незримо.

Никой не може да изрече Истината

Има аксиома в херметическата философия, според която… всяко твърдение е наполовина вярно и всяко отрицание – пак наполовина вярно.

(стр. 145/4)

Никой не може да изрече Истината. Истината е Неизразимото, Неизреченото. В момента, в който изречеш Истината, Духът ѝ отлита. Всяко изричане е ограничаване. Никой не може да изрече Истината. Тя не се изрича, не се обяснява, тя не може да бъде отричана, върху нея не може да се спори. Тя може да бъде само преживяна – преживяна само от достойните. Къде? В Дълбините на Святото Мълчание. Само Посветените имат този опит. Те се отличават от другите по това, че носят в себе си, в сърцевината си, частичка от Неописуемото, от Неизразимото, от Неизреченото.

Отвъд сътвореното було

Както ученият, като разглежда под микроскоп една капка вода, ще види вътре голямо движение, живот, цял свят, така и онзи, който се ползува от Божествената Мъдрост, вижда неща, които другите не виждат. (стр. 158/4)

Когато Бог присъства в човека, човек придобива Окото на Мъдростта и започва да наблюдава неща, които се намират отвъд сътвореното було. И така той израства от Радост във Вдъхновение и от Вдъхновение към Незнайния Ритъм на Живота. Попадне ли в този Ритъм, ученикът е всякога Божествен. И той започва да разбира истинската Красота на Живота, Красотата на Несътвореното.

Без Истината човек не може да пътува

Искаш да знаеш има ли живот на луната или не, има ли вода или не – ще вземеш торбичката си, ще си купиш билет и в няколко часа ще провериш тази истина. Така може да се отиде и до слънцето, да се провери какво е то. (стр. 128/4)

Всеки може да отиде до слънцето и до луната и да проникне в тях. Но това може да стане само тогава, когато в човека присъства Истината. Когато Истината присъства в човека, Божието Присъствие ще му разкрива Тайните. Без Истината човек не може да пътува нито в този, нито в който и да е свят. Той ще ходи, ще се разхожда, но няма да може да пътува. Думата пътува означава „заедно с Истината, заедно с Учителя“.

От това слушане зависи
израстването ви

Небето и земята едновременно живеят във вашата Душа. У вас има добри и лоши духове, които се спогаждат. Някои хора, които мразят лошите духове, казват, че между тях и ангелите има спор, и мислят, че те се карат. Спор има само когато ние се месим в тяхната работа. Иначе между тях съществува пълно равновесие. Щом ние се намесим, има борба. Когато между два духа има спор, вие само слушайте. Спорът е разговор между тях. На учениците не е позволено да се месят в работите на учителя. А лошите и добрите духове са велики учители. Вие нямате право да ги съдите, но трябва само да слушате. Законът е такъв. (стр. 132, 133/4)

Когато лошите и добрите духове във вас се карат, ако вие не се намесвате и ако умеете да слушате, тогава вие ще растете от Любовта към Духа и от Духа към Тайната на Бога. От това слушане зависи вашето израстване.

Който не изпълни Свещения си Дълг

Онези, които не ще завършат своето развитие, Господ ще изпрати на друго място. Погинване в света няма, има само лишаване от длъжност, от работа, която не вършим. (стр. 137/4)

Всеки, който не изпълни Свещения Дълг към своята Душа, той ще се отклони временно от своето предопределение и ще изгуби добрите условия, за да попадне в едни по-тежки условия, където ще трябва да възстановява себе си, за да може да се върне отново в предопределения си от Великия Замисъл Път. За този Велик Замисъл и за неговото изпълнение, което е свързано с всяка Душа, се грижат много видими и невидими същества. Замисълът винаги е връщане в Първоизвора.

След смъртта

Ще кажете: „Толкова хора измряха“. В моите очи те не са измрели… (стр. 140/4)

Човекът има седем тела, които са седем степени на съществувания, като седмата степен е граница на три Неизречени съществувания. След смъртта си всеки човек попада в своята степен на развитие. Който е живял нисш живот, той е привързан към физическите форми и се връща към тях. Това се отнася до тези, които са привързани към материята, които са обсебени от материята. Нисшият човек, бидейки умрял, се вселява според своите склонности в най-различни форми и тела. Например, ако е имал склонност да убива хора, той се вселява във физически убийци и споделя с тях желанията си, очакванията си, енергиите си. Човек също може да се всели в котка, която гони мишките. Може да се всели в рибар, който гони рибите с въдицата си. Всичко това е според безбройните склонности на човека. Той може да преследва имоти и къщи, леки коли и предмети. Понеже е привързан, той все ще преследва нещо и страданията му ще растат, докато се умори от себе си. Във втората степен са тези, които не знаят къде да живеят. Те не могат да живеят във физическите форми дълго, нито умеят да живеят в Душата си. Представете си една риба, която много често иска да диша въздух и как постоянно се задушава от този въздух. Тя обича въздуха, но въздухът не я утолява. Третата степен – това е човекът на емоциите и на желанията. Тук човек има силни емоции, които всъщност са му отнели Рая. Този човек странства в астралния свят и търси къде да изстреля своите емоции. На този човек тук му е трудно, защото на физическия свят е по-лесно да намериш такива хора, в които да изпразниш емоциите си. В тази степен емоцията гони човека и човек гони емоцията – това е една продължителна игра със себе си. Същото важи и за четвъртата степен, но там се гонят мислите. Например, ако такъв човек е починал скоро, той не осъзнава, че е отишъл в другия свят. Той продължава да изпраща мисли на своите близки и да им се кара. И понеже не е съзнателен, много време трябва да мине, докато разбере, че не го чуват. Понякога той се кара и ръкомаха срещу своите близки и се чуди защо те са толкова тихи и безметежни. Постепенно ангелите го убеждават, че е умрял. Но той дълго време не вярва в това. В петата степен човек е Душа. Ако той е бил пробуден и на земята като Душа, за него Раят не се прекъсва нито на земята, нито в отвъдното, защото Душата е самият Рай – тя гледа с очите на Рая. Всъщност цялата Вселена е Рай за пробудения – и в този свят, и в отвъдния, защото тези два свята са едно цяло за пробудената Душа. Това означава, че който носи Рая в себе си, след смъртта отива в Рая, защото Раят е там, където е твоята Душа. Шестата степен е Духът. Тук се намира Царството Божие. Тези, които са постигнали Посвещение в шестата степен, черпят живот от богатствата на своя Дух. Те живеят в Дълбините на едно Царство, което е Неизразимо и което далече надминава Рая. В седмата степен са тези, които общуват с Дълбочината на своя Учител. Те живеят в най-дълбоките области на живота. Те надминават дори Съкровената област на Душата и Необикновената Мъдрост на Духа. А тези същества, които са посветили изцяло живота си на Учителя, те биват въвеждани в трите Невидими полета на своя Учител. Това са три Неизмерими полета, които външно са изречени като Любовта, Мъдростта и Истината. Те не могат да се изразят по-ясно, защото спадат към измерения, които са извън Вечността. Именно в тези полета Учителите подготвят своите Синове.

Противоречия и противоположности

Има аксиома в херметическата философия, според която всяка истина е наполовина истина и обратно, всяка лъжа и наполовина лъжа…

(стр. 145/4)

В този свят всяка истина е двойствена. Тя е разделена на две части: едната част е наречена добро, а другата зло, едната – светла, другата – тъмна. Но има и Истина, която е Абсолютна. Само пробуденият знае това, защото той е разбрал закона на противоположностите. Обикновеният човек живее в противоречията, а разумният човек живее в противоположностите. Противоположностите не са враждебни една на друга, те взаимно се допълват. И всеки, който може да обедини в себе си доброто и злото, любовта и омразата, той превръща тези противоположности в Музика, Хармония и Светлина. Само пробуденият човек може да борави и с Любовта, и със Строгостта. Те са двете ръце на едно Велико Единство. Докато обикновеният човек не може да борави нито с доброто, нито със злото, нито с Любовта, нито със Строгостта. За него те са противоречия, а за пробудения те са Благодат, защото той може да ги дозира, да ги уравновесява. Змийската отрова е смърт за обикновения човек, но тази отрова не е смърт за змията, а в ръцете на Мъдреца тя е лекарство.

Когато тези два ума се слеят в едно

Казват, за пример, че някой човек има обективен ум, а друг – субективен. Всеки предмет трябва да се изучава от тия две гледища и тогава ще имаме вярно понятие за него. (стр. 146/4)

Човек има два вида ум, както и два вида воля. Човешкият ум трябва да се проучва. Той е като човешката воля, той всякога върви срещу течението на живота. Човек толкова много животи се е отклонявал от Божественото в себе си, че накрая на човешкия ум му е станало естествено да се бори срещу живота и съдбата си. Но в Писанието е казано, че човек има и духовен ум. Именно този духовен ум е приемник на Божията Воля. Когато тези два ума се слеят в едно, духовният ум ще проникне в нисшия ум, ще го очисти от човешките желания и от човешките избори и тогава Божественото ще се всели в човека. Оттук нататък животът придобива своя смисъл.

Аз ще те възлюбя и ще те направя ценен

Вземете предвид как се образуват бисерите. Казват, че някой път в мидата попада малко пясъче и тя почва да изпуща от себе си течност, с която го обвива, за да не я безпокои. Мидата го вае като скулптор. Не само че го прави гладко, но същевременно го превръща в ценен бисер. Ако пясъчето не попадне в мидата, то не ще има никаква цена. Понеже има известна грапавина, то започва да безпокои мидата и я кара да мисли: да го изхвърли – не може; да го изрита – крака няма; да му каже да излезе вън – език няма. Дохожда ѝ най-после на ума да го направи ценно и му казва: „Ти си мой неприятел, но аз ще те възлюбя и ще те направя ценен“. Ето Учението на Христа, Който казва: „Възлюбете враговете си!“ Вие бихте изхвърлили това пясъче навън, но мидата от него създава бисер… Питам: Ако Христос дойде между вас, ще намери ли работите ви така съвършени, както работата на тази мида? Ще намери ли Той бисери? (стр. 146/4)

Във всеки човек има по едно малко вселено зло, което прилича на пясъчето, или на един обикновен камък. Всеки ученик има за задача да облагороди това зло, за да превърне пясъчето в бисер и обикновения камък в скъпоценен камък. Всеки човек, който допуска Любовта да работи в него, той дава това камъче, или това пясъче, в ръцете на Бога. И така пясъчето става благодатно, камъчето става скъпоценно, човек става благословен и се превръща в Светлина. Това е Пътят на Христовото Учение. Така злото може да послужи на Светлината.

Буден за Реалността във всеки миг

Да, тази философия има отношение към живота, към една Велика Реалност, която трябва да проверявате всеки ден, всеки час, всяка минута, всяка секунда, защото трябва да работите, да градите. (стр. 150/4)

Великата философия на Учението се състои в това, че будният ученик няма право да губи Реалността нито за един миг, нито за една секунда. При това условие той ще бъде винаги в ръцете на тази Реалност и Бог ще му бъде Водач.

Бог е Преобразителят

Господ… Казвам: Ако е превърнал някои ангели на змии и на животни с рога, Той може да постави и хората в положение да им израстат рога и копита. Той може да ги превърне и на ангели, и на дяволи. (стр. 170/4)

Бог може да превърне ангела в змия и ако Бог продължи да живее в тази змия, за това е казано: „Бъдете мъдри като змията“. Но ако Бог напусне змията, тя става същество на злото. И по пътя на това зло тя ще си съгради идея за връщане в ангелския свят. Когато Бог преобразява съществата, Той си има дълбоки причини за това. Бог създаде Сатана, за да лети. Но след като Сатана не изпълни Дълга си към Бога, Бог промени формата му и го превърна в змия, която да пълзи. Всеки човек е създаден по Замисъл на Бога. Всяко същество, което не изпълнява Замисъла на Бога, пада във все по-ниски форми на съществувание. Има и други причини за преобразяване на съществата. Бог може да изпрати един ангел да живее в човешко тяло и Бог може да живее заедно с този ангел, и да му даде оня опит, чрез който ангелът да израсне в още по-висша форма. А понякога едно същество може да бъде преобразено, за да стане Послание на Бога за другите същества.

Приеми съдбата си, за да я надраснеш

Някои мислят, че Господ не може да ги деградира, не може да ги върне назад. (стр. 170/4)

Всяко същество, което не приема своята съдба като свой път, то без да знае, отрича Любовта, която е направила най-доброто за неговото развитие. Това отричане на Любовта води до деградиране. Някои мислят, че Бог не може да ги деградира. Но аз съм срещал не само животни, но и дървета, в които са заключени човешки души. Ако Бог заключи Диханието ти в една малка рибка, ти щеш – не щеш по цял ден ще си въртиш опашката. Ако ти си живял като животно, то ти си злоупотребил с човешката форма. Аз съм виждал много човешки души във формата на крави, овце, коне, които ме гледаха много нажалено. Но Любовта в мен виждаше в техните очи освобождението. Те щяха да бъдат освободени, за да тръгнат по новия си път. Знам такива истории за много кучета и за много котки. Но всички тези същества се освобождават от формите си само чрез послушанието към съществуванието. Ако съществуванието им ги ожесточава, те падат в по-нисши форми… Никое същество няма право да посяга на другите и да пречи на тяхното развитие. Днес много демони живеят в моретата и океаните. Радост е, че хората не познават вътрешния живот на акулите. Демоните-акули са паднали човешки души. Още от времената на Атлантида и Лемурия та досега те живеят с жажда за грабителство и с неукротима омраза към другите същества. И затова тяхната свирепа енергия е трябвало да бъде заключена и скрита под водата… Помнете, че всички същества са родени от Бога и в Него ще се завърнат, след като придобият необходимия опит и онази Разумност, която ще може да служи на по-висши цели. Бог има скрито Благословение за абсолютно всяко същество. Той чака съществата сами да се пробудят, защото Той е вложил в тях част от Душата Си. Пробуждането е най-великият ден в живота на всяко същество. Рано или късно, няма да остане непробудено същество. И тогава ще изгрее Любовта, която ще ги обедини всички в едно цяло.

Какво е Бог?

Бога никой не е видял; никой не е видял Бащата на света. (стр. 148/4)

Нищото съдържа в себе си Бога. Бог съдържа в Себе Си Скритата Мистерия на живота, от Която и самият Той е произлязъл. Бог – това е Върховното Нищо, Което се е превърнало в Реалност; докато Върховната Реалност, или Абсолютното Нищо, ще остане всякога Неизявено. А Бог е създаден, за да бъде изявен, да бъде достъпен, за да твори и пресътворява, да обединява и благославя и за да превърне всички същества в съучастници по Пътя към Великата Мистерия… Бог не е нещо, което можеш да видиш. Бог е Присъствие. Това е Присъствие, което твори Истинския живот в човека. И затова човек трябва да бъде в Единство с Бога.

Мъжът трябва да ражда

Едно време и жените, и мъжете са раждали, но впоследствие мъжът е изгубил способността да ражда и остана жената да извършва тази служба. Библията казва: „Аврам роди Исака“. Там не се казва, че Сара е родила. Когато мъжът е раждал, светът е бил в отлично положение; когато той престанал да ражда, светът се развалил. Мъжът трябва да ражда и да бъде добър учител! (стр. 171/4)

В миналото мъжът – т.е. Мъдрецът, съществото на пробудената Любов – е бил цялостен: той е имал в себе си и Любовта, и Мъдростта. Когато Любовта и Мъдростта са обединени в собствената ти Същност, ти можеш да твориш, да одухотворяваш, да даваш живот на нещата. Когато мъжът е загубил Любовта, той е загубил и Целостта си. И сега дори и мъдростта му не е Мъдрост. Мъдростта му се е превърнала в знание, но знанието не може да ражда живот. И сега наблюдавайте знаещите хора: ще видите, че те раждат все повече проблеми. Днес мъжът – т.е. обикновеният човек, или изгубилият Началото си – не може да ражда, защото мъдрост, която е изгубила основата си, т.е. Любовта, е неплодна. Днес мъжът трябва да се върне към своя Свещен корен, към своята Свещена основа. Той трябва да прибави Любовта към себе си, за да може да възстанови Изначалната си Мъдрост. Когато Любовта дойде, и Мъдростта ще бъде във Възход. Така мъжът ще се превърне в творец на живота, той ще може да ражда Истинския живот.

Кръщението – предаване на Дух

Кръщение подразбира да внесете в детето, което учите, Божествения Дух. (стр. 172/4)

Само този Учител може да учи едно дете, който с Огъня си може да запали скрития и вроден Устрем в това дете. Този Устрем е наречен още Искрата. Когато големият Огън запали малкия Огън, Великият Дух се съединява с човешкия Дух и това е процесът, който ние наричаме Кръщение. Веднъж запален, човек се превръща в ученик на Вечността. Най-красивото явление, което наблюдава Небето, е процесът на Кръщение. Това е предаването на Дух. Тогава към този човек, който е възпламенен от Безкрайността, се насочват истинските Небесни помагачи. Те започват да устройват живота му, защото Кръщението е началото на Великото и Безпределно ученичество. Това Кръщение е истинската радост за Небесните същества.

Блажени гонените

Христос не казва, че са блажени онези, които имат много пари, които имат много къщи, които са много учени, които са силни на деня, но казва: „Блажени са гонените заради Правдата“.

(стр. 199/4)

Ако някой има Любов към Правдата и ако бъде гонен заради тази Правда, той е Избран, защото в това гонение той ще стане динамичен и ще придобие силата на Бога. Така в него ще се роди интензивността на Любовта. И тази интензивност ще се превърне в неговата неуязвимост.

Благородството възкръсва в страданията

У хора, които се стремят към Благородното, този стремеж е свързан със страдание. (стр. 200/4)

Стремежът към Благородното начало е път, който минава през страданията. И когато дойде крайното страдание, то ще освети Вечния Път на избраната Душа. Когато Душата страда заради Истината, Бог я преобразява и я приобщава към Себе Си. Страданията съществуват в света, за да възкръсне Първичното Благородство, което символизира Светостта на Любовта.

Чул е Словото на Христа

Христос казва, че Той е Живо Слово: „Думите, които ви говоря, те са във вас, те са Живи“. Ето защо Христовото Учение, което е вътре в нас, само по себе си има Сила. (стр. 202/4)

Христос е онази Любов в човека, която дава Душа и Сила на всяко Слово. „Думите, които ви говоря, са Думи на Духа. Те са Думи на Любовта и Мъдростта. Те са Думи, които живеят вечно в сърцето на човека.“ Човек трябва да слуша само това Слово и да възприема само това Слово, което носи Духа на Живота. Който е възприел Духа на Живота в себе си, е чул Словото на Христа.

Той вече не чака Господа

Всички чакат да дойде Христос от Небето. Не, Той един път е слязъл вече. Втори път няма да слиза на земята. Бог слезе на земята, когато я създаде, когато направи света. Той и до днес работи върху света и ще стои тук дотогава, докато всичко уреди. След това Той ще се върне на Небето заедно с всички Свои чада. Този Бог е винаги с нас и работи заедно с нас. (стр. 209/4)

Господ няма да дойде външно на земята. Той вече дойде един път и проникна земята отвътре. И сега, заедно със Своя Отец, Той прониква в съществата, за да може да ги оплоди с Божествения Си Живот. Който носи Божествения Живот в себе си, той вече не чака Господа, а живее по Неговите закони.

Бог е скрит в нашата Дълбочина

Ние не трябва да проучваме Същността на Бога като едно Същество извън нас…

(лекция 1: стр.10/книга 5)

Бог не се намира в нашите висини. Бог не се намира в нашите простори. Бог е скрит в нашата Дълбочина. И Той е толкова дълбоко скрит, че ние вечно ще Го търсим. В това търсене ние вечно ще осъществяваме себе си. Търсачите ще живеят всякога, а тези, които са прекъснали търсенето си, те ще умират всякога, защото те ще живеят в привидни светове и животът им ще е привиден.

Който придобие Новото съзнание

Казват: Господ турил живота в хората още отначало. – Не, този живот отиде вече. Сегашният, Новият живот, който иде, той важи.

(лекция 1: стр. 15/книга 5)

Господ даде в Началото на времената един живот, а сега иска друг. Господ даде на хората стария живот, но всели в тях Духа Си, за да могат те да преработят стария живот и така всеки да може да има дял в Светостта на живота. Всеки, който придобие Новото съзнание, той е придобил дела си в Святата Божия Слава.

Възкресява в себе си Древното Начало

Важен е този принцип, който трябва да залегне в нашите Души, че само Бог е Благ. Ако ние признаваме само Бога за Благ, тогава ще настъпи Вечният живот… (2:7/5)

Всеки ученик, който приема идеята, че само Бог е Благ, той възкресява в себе си Древното Начало. Той оживотворява в себе си своята естествена Божественост. А всеки, който не приема тази идея, той се отдалечава от Началото на живота и се принася като жертва в световете на смъртта.

Влюби се в своето самопожертвувание

В даден случай, когато един ученик иска да разреши един въпрос за себе си, той трябва да прояви своята Любов към Бога… Той трябва да бъде мълчалив, но вътре в себе си, в сърцето си трябва да направи всички жертви. (2:23/5)

За да разрешиш един важен въпрос в живота си, трябва да проявиш Любов към Бога. Да проявиш Любов към Бога, това не означава да пожертваш нещо от себе си, а това означава да пожертваш самия себе си. Пожертвай се самият ти, за да не излъжеш себе си. Пожертвай се за един Велик и Разумен живот.

Свещен Закон

За всичко онова, което ученикът е направил, трябва да мълчи. Говори ли много, нищо не е направил; мълчи ли за онова същинското, вътрешното, което е направил, то е нещо. За хубавото, за великото, което си направил, трябва да мълчиш.

(2:30/5)

За великото, което си направил, трябва да мълчиш. Това е Свещен Закон. – Колко да мълча? – Ще мълчиш повече от рибата и ще работиш повече от пчелата. Ако проговориш, ще опетниш Замисъла на Бога, защото само Святият в нас работи, а Той работи в Тишина.

Пътят към Свещената наука

Всеки един от вас ще каже: „Как тъй, аз зная това! Аз зная какво нещо е животът, разбирам от него, зная и да свиря, и да пея.“ Знаеш, но това аз не наричам знание. (3:5/5)

Това, което знаеш, не е знание. Това, което не знаеш, е само начало на знанието. А това, което трябва да узнаеш, е Пътят към Свещената наука. Ако искаш да придобиеш Свещеното знание, трябва да превърнеш живота си в Свещенодействие. Който има такъв подход, той има отношение към Бога. За пример: ако една муха те напада, ти ще направиш Свещенодействие с ръката си. Ти ще искаш да я докоснеш с ръката си, и то така, сякаш искаш да докоснеш мечтата на своя живот, защото дори и мухата може да те учи. Понеже толкова излишни неща си научил, сега мухата те наобикаля. Тя иска ново знание от теб, а ти казваш: „Това е муха“.

Усърдието е Нетленният Пламък
на Духа

Някои питат: – Какво нещо е Божията Любов? – Животът, който имаш, в него Бог е изявил Своята Любов; умът, който носиш, в него Бог е изявил Своята Любов; сърцето, което имаш, в него Бог е изявил Своята Любов. Волята, която имаш, в нея Бог е изявил Своята Любов. Какво има да питаш още? Употреби своя живот, употреби своя ум, употреби своето сърце, употреби своята воля и ти ще намериш какво Бог е казал вътре в тях! (лек. 3: стр. 23/5)

Бог е вложил същественото в теб. И ако ти си усърден в Любовта, Мъдростта и Истината, в това Усърдие ти все повече ще придобиваш Реалността на Бога. Всеки ученик, който е бил усърден и търпелив, е дочакал срещата си със своя Учител. Бъди усърден и ще се разтвориш някой ден в Тайната на Живота. Защото Усърдието е Нетленният Пламък на Духа.

Любовта е Неразгадаема Мистерия

…Всинца ние трябва да се стремим чрез своя живот да изявим Божията Любов. (лек. 3: стр. 24/5)

Ако ние не можем да изявяваме Любовта, нещо в нас умира. Ако ние не можем да изявяваме Любовта, ние се отделяме от Свещеното. Ако ние не можем да изявяваме Любовта, ние не можем да придобием Живота. Животът е отражение на Любовта. Животът е огледало на Любовта. Любовта може да се оглежда само във Вечния Живот. А Вечният Живот е отражение на Тайнството, наречено Дух. Духът е това, което е произлязло от една Мистерия, Която е била преди Живота.

Бъди въглен на Запалената Светлина

…Трябва да се родим от Бога, за да заживеем в Неговата Любов. Когато у всинца ни проникне тази Любов, тя ще бъде единственото нещо, пред което всички тия войни, всички тия раздори, които сега съществуват, ще се стопят тъй, както ледът. Е, казват, възможно ли е? – За нас е възможно вече. За нас, първите въглени, които сме Запалени, е възможно. И за вас е възможно. Тези, които са последни, които са на периферията, и за тези въглени ще дойде ден, когато ще се разпалят. (лек. 3: стр. 28/5)

Всички ние, които сме Запалени въглени, сме проявената Любов в света. И ние можем да запалим всички въглени около нас, ако те желаят да участват в кладата на Любовта. Ако те не желаят, те ще бъдат близко до нас, но с това само ще съхранят мрака в живота си. Но тези въглени, които пожелаят нашето Учение, те образуват с нас едно Единство. Така ние ще им предадем Огъня, който ще запали мрака в тях, защото мракът в своята скрита основа е средоточие на Светлината на Бога. Мракът, това е незапалената Светлина.

Съзнателността – живот в Дълбокото

Следователно ние, съзнателните хора, които живеем с онази дълбока философия, трябва да схващаме, че в света има само Едно Съзнание, то е Божественото Съзнание, което прониква всички същества. (лек. 4: стр. 4/5)

Ако ние сме съзнателни, ние ще живеем в Съзнанието на Бога, ние ще имаме само Един Център. И ще приемем, че всичко, което се случва в нашия живот, произтича от този Център и че то е едно Благо за нашата Душа. Но ако ние не сме съзнателни, ние се отделяме от Центъра си. И тогава ние не приемаме това, което се случва. Приемаме събитията като врагове и мислим, че Бог ни е изоставил. Но всъщност ние сме изоставили Бога, защото сме се отказали от Дълбокото и сега Го търсим на повърхността. Но Бог общува с Дълбокото, а на повърхността ние общуваме със себе си.

Въпросите се разрешават в живота
за Цялото

Всички ние, и светски, и религиозни хора, се стремим да разрешим въпросите частично. Никога не можете да разрешите живота частично. Животът частично е неразрешим. (4:6/5)

Ако ти искаш да разрешиш въпросите на живота само за себе си, ти се отдалечаваш от Бога – Центъра на твоя живот. И ако допуснем, че ти си постигнал щастие за себе си, ти ще бъдеш заобиколен от нещастието на окръжаващия свят и ще бъдеш атакуван от слепотата на вътрешния си живот. Ти ще приличаш на малка лодка, която е попаднала в едно море, което постоянно е разтревожено. Но ако ти си нещастен и се стараеш да подобряваш живота си с цел да помагаш на другите и с цел да работиш за тях, тогава ти вървиш към своя Център. И ако ти цениш Истината, Бог ще ти изпрати за слуги щастието и радостта. Те постоянно ще те преследват, защото ти си избрал морето, а не своята лодка.

Покоят превъзхожда разбирането

…Като говоря за доброто и за злото, това са опасни сили… Като говорим за доброто и за злото, ние предизвикваме тия сили да действат върху нас. Когато се говори за злото и за доброто, човек трябва да бъде чист. (5:13/5)

Човек трябва да бъде чист. Чист значи потопен в Съкровената си Същност. Съкровената Същност – това е Дълбокото в живота. Чистотата прилича на Покоя. Покоят е това, което надминава разбирането. Покоят превъзхожда разбирането така, както Любовта се извисява над доброто и злото.

Кръстът на Духа

…Какво означава кръстът? (лек. 3: стр. 6/5)

Само Любовта има право да мине през кръста. Само Любовта има право да се пожертвува. И влагайки цялата си Любов в кръста, Духът придобива своето Вечно Вдъхновение. Тогава той започва вечно да се учи. Това Вечно ученичество не е кръстът на човека, а кръстът на Духа. Защото чрез Вечното ученичество Духът се е отделил от Бога, за да проучва Вечните Тайни на Живота, чрез които някога ще се върне цялостно в Бога, така както е било преди световете.

Целта на злото

Злото образува корените на човешкия живот, а доброто образува клонищата… Не се старайте да дадете обратно направление на корените, нагоре, защото те ще изсъхнат. Корените трябва да имат направление към центъра на земята. Без зло вие не можете да живеете. (5:27/5)

Целта на злото е да направи живота ви дълбок. Целта на злото е вашият живот да бъде осветен. Без злото вие щяхте да изгубите себе си, щяхте да живеете в мъглите на своето въображение, така както живеят досега лемурийците. Злото идва, за да ви направи Посветени в науката за Вечното Добро.

Кога Темида е със затворени очи?

Нали се казва за онази сляпа богиня Темида, че тя тегли постъпките на хората? Аз се чудя как са представили Темида със затворени очи! Това е една изопачена представа. Очите на Темида са много отворени, на четири гледат. Когато някой човек направи някоя погрешка и не я изправя, тя държи очите си отворени, но щом чуе, че някой съгреши и изправи погрешката си, тя си затваря очите. Тя ходи със затворени очи пред праведните, а с отворени – пред грешните. (5:33, 34/5)

Когато живите очи на Справедливостта те гледат, това символизира Будната съвест, която е скрита в теб и която постоянно ти напомня вината, за да можеш да се обърнеш от пътеките си. Това е Глас, който разяжда съзнанието. Той символизира Правдата на Бога. Но когато Справедливостта те срещне и застане пред теб със затворени очи, тогава Бог те е приел при Себе Си. Затворените очи символизират онзи дълбок Покой, който превъзхожда разбиранията на света. Този Покой е мярката за Царството Божие. В този неземен Покой живеят пробудените Души.

Духът е Животът, самият Живот

Животът седи ли в мисленето? Не, мисленето е само едно условие за Живот. Животът седи ли в чувствата? Не, чувствата са само едно условие за Живот. Животът седи ли в работата? Не, работата е само едно условие за Живот. Е, тогава в какво седи самият Живот? Животът ние не го разглеждаме вън от нас. Животът сме ние. (6:8/5)

Ние можем да мислим, и то добре. Ние можем да чувстваме, и то благородно. И накрая, ние можем да работим много усърдно, но това не означава още, че сме придобили истинския Живот. Всичко това са условия – важни условия, които носят своето Благословение. Но само при онази специална Любов към Истината в нас може да се зароди Животът на Духа. Духът е Животът и Той съдържа в себе си Тайната на Живота. Бог е влял Живота Си в нашия Дух. А ние само трябва да отворим Вратата, която сме самите ние. Така ние се превръщаме във Вечен Поток – такива, каквито сме.

Няма друг път в света

Има една Любов, която не сте опитали – тя е Божествената. За да я опитате, вие ще минете през живота на Христа. Сега мнозина от вас ще кажат: – Ама няма ли друг път? – Няма друг път в света. Този е единственият път, на който са сложени много мъчнотии и препятствия за всички Души, и който преодолее всички тия мъчнотии и препятствия, той ще придобие всички блага. (6:26/5)

Ако искаш да станеш Дълбока и Свята Вода, трябва да минеш през най-трудните изпити на Живота. И ако издържиш, в теб ще потече Божествената Любов. Това е онова Свято течение на Живота, онова Слънчево течение, онази чудна Река на Живота, която в миналото е била наречена Едем. Това е Реката, която съдържа всички Добродетели в себе си. Всеки, който ги има, от него тече изобилният Живот.

Дълбоко разбиране за съвършенството

И онези, които са възприели Истината, които са влезли в този път, трябва да бъдат смели, да вървят напред, за да достигнат съвършенството, целта на вашия живот. (6:27/5)

Тези, които са възприели Истината, придобиват една особена смелост и придобиват още един необикновен Устрем. Този Устрем е съграден от Първичния Пламък на Живота. Този Пламък всякога е бил в човека. И всеки, който избере Истината, може да го види в себе си. Всички, които са възприели Истината, са възприели Пътя към Небитието. Съвършенството се постига в Небитието, а се изразява в Битието. Колкото по-съвършен е един ученик, толкова повече е произлязъл от Небитието. Когато казваме, че съвършенството се постига в Небитието, подразбираме, че съвършенството се постига в Съкровеното, т.е. в нашия вътрешен и скрит Център. Това съвършенство не е постижение, а преоткриване на себе си. То се изразява по два начина: навън – като изразяване; а навътре – като Безмълвие, или като Неизразяване, което е символ на вътрешната Пълнота… Съвършенството не е постижение. То е естествена проява на Любовта, то е един начин на изразяване на Любовта. Ако искаш да постигнеш съвършенството, ще изгубиш Любовта. Ако проявяваш Любовта, ти просто изразяваш съвършенството, без да си съвършен: съвършенството не е изработване на характер. Съвършеният човек няма характер. Съвършеният човек има Любов, а не характер. А Любовта има Будност. Тази Будност е умение да изразяваш Душата на нещата, да изразяваш Съкровеното. Който има характер, той няма Любов. Той е живял по правила, заповеди, техники, методи. Характерът е нещо установено, нещо застояло, нещо като традицията; докато в Любовта няма характер, няма нищо установено. Човек с характер е всякога стар, а Любовта е всякога нова. Любовта носи в себе си съвършенството, без да е съвършена.

В Нирвана са, но не са приети от Истината

Някои мислят, че като влязат в Нирвана, няма да проявят любов към себе си. Казвам: Ами отгде се яви егоизмът в тия съвършени духове, които излязоха от Бога? Във всяка една частица на човека съществува любов към себе си… (6:30/5)

Дори и да влезете в Нирвана, това не е краят. Много от съвършените същества в Нирвана са в хармония със себе си, но не са приети от Истината. Те приличат на една красива песен, те приличат на песен, която е като пълна с Душа – Душа, която е търсила, жадувала и намерила великото утешение. Да намериш утешението в живота си не означава да си намерил Истината.

Новият Сатана

…Сега Сатаната е реформиран. И този новият, реформиран Сатана ще върви по съвсем друг път. Той ще върви съобразно Христовото Учение.

(6:32/5)

Днес, след като Сатана толкова много е страдал, той има някакво смътно желание в себе си да върви по нов път. В тази смътност дори и той е успял да види красивото в Христовия Път. И макар че много хора биха му се присмели – при все това, че той ги е учил на всички безумия – по-скоро той ще се промени, отколкото неговите ученици, които са хората от света. Той толкова много се е уморил от безумието си, че вече иска да се промени. Но дали и този път ще има милиони последователи? Той вярва, че ще бъде изоставен, ако тръгне в Христовия Път. Въпреки всичко и той самият още не е готов. Но дълбоко в себе си той тъгува по нещо изгубено.

Знакът, разбирането, Тайната

Зад този свят, който ние виждаме, съществува един невидим, много по-съвършен, по-обширен от видимия. Следователно туй видимото е азбука, чрез която можем да се домогнем до невидимия свят. (7:6/5)

Във видимия свят се намира знакът, отпечатъкът. В невидимия свят се намира разбирането, осмислянето. А в Духа се намира Тайната, Скритото, Дълбокото, Съкровеното.

Изживяното Неизговоримо

Под думата „верующ“ човек аз разбирам този, който разбира дълбокия смисъл на нещата. (7:7/5)

Верующ – това е онова необикновено същество, което е проникнато от смисъла на нещата. Що е смисълът? Това е изживяното Неизговоримо. Който е изживял Неизговоримото, той не говори за смисъла, той е носителят на смисъла. Той е Чиста Духовност – това, към което всички се стремят.

Господ не създава и ти не създавай

Господ не създава. Създаването е един механически процес. В света има раждане. Раждането е един вътрешен процес, процес на Божествения Дух. (7:13/5)

Да си създаден от Бога е едно, да си роден от Бога е друго. Да създадеш своя път в живота, означава да се изгубиш в този път. Но да се родиш от Бога, означава да намериш своя вътрешен Път към Него. Да се родиш отново, означава да си съзнателен и да даваш предимство на Бог в своя живот. А да създаваш своя път, това е нещо изкуствено, защото Пътят е роден, преди ти да си бил. Пътят и Целта са едно и също нещо. Те се намират в Този, Който те е родил. Бог е Пътят, Целта и Смисълът на твоя живот. А когато ти от само себе си си създаваш пътища, ти си създаваш илюзии. А илюзията винаги създава страдание, докато Реалността е всякога Блаженство, защото Реалност означава да си дълбоко потопен в Бога, а не в себе си.

Злото ще ни се усмихва

Да любим Бога, значи да се прояви Бог в нас и ние да се погълнем от Него. Тогава няма да ни е страх от никакви болести, от никаква сиромашия и всеки момент ще бъдем готови да пренесем всички страдания, всички нещастия с радост.

(7:31/5)

Да любим Бога, значи да се слеем с Него, значи да се погълнем в Него. И тогава ще станем Същност от Неговата Същност, и ще бъдем недостъпни за всяко зло. Злото ще ни се усмихва, а ние ще го поздравяваме безмълвно.

Само Истината вижда в Дълбокото

Царството Божие… е вътре в Душите ви. Всеки човек не може да го види. Царството Божие може да се види само от този, който има развити очи.

(7:32,33/5)

Само Истината има специални очи. Само тя вижда в Скритото, в Дълбокото, защото сама по себе си тя е Дълбоката Същност на нещата.

Кръстът идва на помощ

Кръстът е една посока, която в даден случай при известно безизходно положение, в което се намира човек, му показва как трябва да постъпи. Когато се намираш в едно безизходно положение, когато твоят живот виси на косъм, кръстът ще ти покаже как трябва да постъпиш. В най-опасните моменти на живота си, когато не знаеш как да постъпиш, кръстът се явява пред тебе на помощ. (лек. 3: стр. 6,7/5)

В най-опасните моменти на живота кръстът идва на помощ на ученика. И ако ученикът има Любов, той ще проникне в кръста, в това страдание дълбоко, много дълбоко в неговия корен, и ще го превърне в Живот. А тези, които нямат Любов, ще бъдат осакатени от страданията. Страданието е създадено да възроди Любовта. Всеки ученик е длъжен да има Любов най-малко към едно нещо. Това ще бъде впоследствие неговото Основание… Ако страданието е привлякло Любовта, помощта е дошла.

Една велика задача за пробудения

И тъй, ние разрешаваме една велика задача в света. Кои ние? – Тия, у които съзнанието се пробудило. (лек. 4: стр. 12/5)

Светът е най-подходящото място, където ученикът трябва да си изработи Божествени корени – вкореняване в Принципа. Защото този, който е пробуден, той всякога утвърждава Божественото. А този, който е изгубил Будността си, той се утвърждава в Дървото за знанието на доброто и злото. Това знание прави човека смъртен. В това Дърво има много добро и зло, но няма Принципи. Принципът е Живот. Принципът означава постоянство в Любовта, Неизменност към Бога. Принципът е участие в Божествения Живот. Когато Принципът е бил напуснат, се явили законите. Целта на закона е да върне хората в Принципа. Принципът е Живот в Неизмеримото Съкровено.

Решава развоя на живота

Бог… Аз предпочитам да върша Неговата Воля, а всичко друго после ще дойде. (4:29/5)

В живота има нещо от първостепенно значение, което решава въпроса за развоя на живота. Това нещо е изпълнение на Божията Воля. Божията Воля се характеризира с това, че е всякога Разумна. Тя всякога желае да постъпиш будно, разумно и непривързано. Постъпваш ли така, Бог всякога ще тече в тебе и това течение ще бъде твоята заплата. Ти ще имаш един живот, на който всичко е дадено.

С Любовта сама по себе си

Любовта към Бога, или законът за Цялото сам по себе си е непонятен и остава да се проучава за бъдеще. Когато се говори за Любовта към Бога, тази идея е отвлечена, непонятна… Какво нещо е сама по себе си тази Велика Любов, тя е необяснима. (6:3, 4/5)

Любов към Бога означава да изчезнеш в Бога, да се разтвориш в Него напълно. Това не означава просто да обичаш Бога или да си предан. Не с обич, не с разбиране и не с преданост, а с Любовта сама по себе си! Любовта е неразбраното. Когато навлезеш дълбоко в себе си, когато се довериш напълно на неразбраното в себе си, тогава ще разбереш, че доверието означава Посвещение.

Да се зародиш от Хаоса

…Божественото работи чрез страданията. Бог работи в противоречията на човешкия живот.

(6:16/5)

Само в дъното на страданието можеш да се родиш изново. Само в дъното на най-голямото противоречие можеш да се зародиш от Хаоса, превръщайки го в Ред и порядък. Само чрез това противоречие можеш да заблестиш с нова Светлина.

Човек се преоткрива чрез Смирението

Достатъчно е само да помислим за онази Велика Същина, която стои пред нас, и ние заставаме в положението на човек. (6:25/5)

Човек се преоткрива като Същина в Същината чрез Смирението. В Смирението човек открива своята Дълбочина. Без Смирението ти изгубваш Дълбокото в себе си.

Само Бог е дълбок в Справедливостта

Знаете ли, че властта е хиляди пъти по-опасна, отколкото сегашното положение, в което се намирате? Ако човек има власт да направи това, което иска, знаете ли какво може да причини и на себе си, и на другите? (8:12/5)

Всяка власт, която не произлиза от Бога, е разрушение. Всяка власт, която произлиза от Бога, налага скритата Справедливост на Бога. Властта в ръцете на Бога е Любов и Справедливост. Ние трябва да желаем да сме справедливи така, както Бог е справедлив, а не така, както ние искаме да бъдем справедливи. Защото строгостта на Бога е видоизменение на Неговата Любов. Само Бог е дълбок в Своята Справедливост. Човек има отношение към Справедливостта, но той не е дълбок, защото не познава причините на нещата. Причинността – това е самият Бог.

Ще влезе в Единение с Недостъпното

Какво нещо е Великата Любов? Тя е една Сила, недостъпна за хората. Всички говорим за Любовта, но тя е недостъпна. Любовта като Сила трябва да се превърне в живот… (8:14/5)

На вътрешен план Любовта е недостъпна поради Дълбочината си. На външен план тя е достъпна под формата на живот. Ако ние се стараем да живеем правилно, тогава тази Велика и недостъпна Любов понякога ще ни докосва за малко и ние ще бъдем изпълнени със силата на Вдъхновението, което един път възпламенено в нас, ще се устремява все повече към Недостъпното място. Животът символизира една лодка, която пътува към своя Център. Този Център е Любовта. Той всякога остава недостъпен. Но същественото в живота е всякога да търсиш този Център. Да търсиш вечно този Център, означава през цялата Вечност да се обогатяваш и обожествяваш. Това е най-хубавото, което може животът да даде на човека. По пътя на търсенето човек ще се приближава все повече до Недостъпното място. И когато той постигне Неизменната Любов, той ще влезе в Единение с Недостъпното, защото целта на стремежа е да се превърне в Любов, а Любовта в Единение. Само Единението може да открие Недостъпното. Най-великото нещо в живота е търсенето, а най-славното нещо в живота е Единението с Източника.

Най-късият Път към Бога

Има два начина за отиване на слънцето. Аз тръгвам за слънцето с бързината на светлината и в осем минути съм там. Друг един господин, мой приятел, също е поканен да отиде на слънцето, но той тръгва с най-бързия трен, който пътува с бързина 150-200 километра в час. Как мислите, след колко години този господин ще стигне на слънцето с този бърз трен? Ще му вземе най-малко 200 години… Туй пътуване с бързия експрес е нашият разсъдък. Някой казва: Ние разсъждаваме. – Да, ще стигнеш до слънцето след 200 години. (8:16/5)

Любовта е Дълбокото в живота. Любовта е най-късият Път към Бога. Имаш ли Любовта – в Бога си. По пътя на разсъдъка ще ти трябват хиляди животи да се преработваш, докато разсъжденията ти станат едно с Любовта. Този влак е много бавен. Пътува от живот в живот, все търси и не намира. Защото който разсъждава, върви по пътя на знанието, а който люби, върви по Пътя на Бога. Да разсъждаваш, а да нямаш Любов, е все едно да не разсъждаваш. Да любиш, значи да имаш Бог в себе си. Това е такава радост, такава завършена Пълнота, че откъде би могло да се промъкне разсъждение? Защото любящият е пълен с Бога, а главата на знаещия е препълнена с разсъждения и логика – и то толкова препълнена, че Бог, Който иначе прониква навсякъде, е в голямо затруднение. Щом Бог е изпъден, човек има много знания.

Само любящият работи

…Познаване. Това нещо в будическото поле се казва сливане. Тогава всички противоречия в света изчезват. Човек вече не вижда злото и започва да работи тъй, както Бог работи. (8:27/5)

Който не обича Бога, за него животът е едно мъчение. Който търси Бога, той се труди. А който се слива с Бога, той работи. Само който има Любов, може да работи, защото Любовта прониква в Дълбочината на всички неща. Да любиш, значи да проникваш. Да работиш, значи да служиш. Любов, която работи – ето най-великото явление в света. Това е Любовта, която осветява всички светове. Така работи Бог. Тихо, незнайно. Той ще преобразява световете и ще ни води все повече към Себе Си – на онова Дълбоко място, където ние ще се познаем като чисти Същности.

Страданията – връщане в Дълбокото

Сега, ако ме питате защо дойдоха страданията, ще ви кажа: когато човек излезе от Бога и помисли, че може да живее без Него, всичките страдания се наредиха след него като войници в бой и оттогава насам светът все страда. Казвате: – Ами тогава какво трябва да направим? – Ще мислите, че може да живеете само с Бога, и от тоз момент всички страдания ще престанат, т.е. няма да престанат, но ще започне животът на великата култура, която ще даде един велик импулс. (лек. 9: стр. 7/книга 5)

Когато човек се е отрекъл от Бога, той е започнал да изучава науката за страданията. Само страданията могат да върнат човека в неговата Изначална Дълбочина. И само там може да се осъществи Свещената връзка с Бога, защото само Дълбокото може да общува с Дълбокото. Всички страдания са подготовка за връщане в Дълбокото. В страданията всичко се изяснява, а в Дълбокото всичко се осъществява.

Неизповедимото Богатство

Сега при отричане на богатството, при думата богат друго нещо се разбира. Под богатство ние разбираме онази идея, която може да те отдалечи от Бога. Ако ти се влюбиш в своето богатство, това може да те отдалечи от Бога. (9:12/5)

Има пет вида богатство. Първите два вида са външни, вторите два вида са вътрешни, а петото е неизповедимо. За първите два вида: да искаш материални блага – в единия случай за себе си, а в другия случай с цел да служиш на Божията Воля. Тези два вида богатства водят към обедняване. В първия случай, придобивайки ги за себе си, ти обедняваш. А във втория случай, придобивайки ги за Бога, ти пак обедняваш, защото придобиването на Бога не зависи от благата. За вторите два вида богатства: при първия случай ти искаш да търсиш Бога. Как можеш да Го търсиш, когато Той е всякога в теб? Щом Го търсиш, това означава, че тебе те няма. Щом те няма, ти обедняваш. При втория случай ти искаш да Го изявяваш. Например ти казваш: „Аз ще изявя Любовта“. Но с това изказване ти вече си попречил на Бога. Остави Го да се изявява без абсолютно никаква твоя намеса, защото ако ти Го изявяваш, ще обеднееш. Само Той може да се изявява и само ти можеш да Му пречиш. Петото богатство е единственото Реално Богатство. При това Богатство ти не искаш абсолютно нищо. При това условие Той те е поискал. Щом Той те е възлюбил, ти носиш в себе си най-великото Богатство. Ти си Негов, а не Той твой. При това положение ти продължаваш да си едно малко същество, но започваш да се осъзнаваш като нещо неизмеримо. Ето твоето Богатство, защото в себе си вече виждаш една Безконечна Радост.

Това, което наричаме Душа

Душата въздух не е, но съдържа въздуха в себе си. Душата вода не е, но съдържа водата в себе си. Душата земя не е, но съдържа земята в себе си. Душата светлина не е, но съдържа светлината в себе си. Душата етер не е, но съдържа етера в себе си. Тя съдържа всичко в себе си и сама по себе си е една Неопределена величина. Само Неопределените величини са истинските величини. Всички Божествени неща са Неопределени. (3:12/5)

Душата е една Велика Неопределеност и затова тя е една Велика и Съкровена Същност. Душата свети, но не чрез светлината си, а чрез самата себе си. Тя усилва светлината и отвътре, и отвън. Душата грее, но не чрез топлината си, а защото в сърцевината си е Слънце. Тя е съградена от Сияещите Лъчи на Бога. И така съградена, тя е Несътворена и поради това е Неназовима. Това, което наричаме Душа, е Святата Същност на Бога.

Твоята Душа е част от Душата на Бога

…Откак си се родил, докато умреш, ще живееш един чист и свят живот. – Ама може ли? – Може! То не е във време и пространство. (8:21/5)

Да любиш Бога, означава всякога да живееш един чист и свят живот. Може ли това да го бъде? То вече е, защото твоята Душа е част от Душата на Бога. Висшата Душа на човека е всякога Свята. Но когато човек се е отрекъл от нея, той си е създал нисшата душа. И сега с тази нисша душа той пресмята колко пари трябва да влязат в неговата каса, а не с колко Добродетели е изпълнена Висшата Душа. От хиляди години все смята и касата му понякога е пълна, но сметките му не излизат. Пълна каса има само Любовта. Който е богат в Любовта, той има Бог в себе си. Само Мистикът е богат, защото той признава само Бога, а не света.

Тайните потреперват благоговейно

Сега ще ви приведа един малък пример из културата на Древния Египет. Кухан-Бар, тъй се наричал един велик жрец в Египет, бил посещаван от мнозина, които искали да се домогнат до онова знание, с което Древният Египет разполагал. Този жрец бил толкова добросъвестен, че предупреждавал всички на какви страдания може да се подложат. Той най-първо ги завеждал при един креват с игли и ги запитвал: „Ще можете ли да изтърпите тия страдания, да ви подхвърлят на игли, докато ви изтече всичката кръв?“ След това ги завеждал пред едно огнище и им казвал: „Виждате ли тази пирустия, ще ви преобръщат, ще ви пекат от едната и от другата страна. Ако може да издържите на тия и на ред други изпитания, ще ви приемат да учите Великите Тайни на Школата.“ (9:14/5)

Който е издържал изпитанията, е придобил Любовта. А Тайните принадлежат само на Любовта. Само Любовта има право да отмахне тяхното Було. Изпитаният човек е придобил Неизменната Любов, която сама по себе си е Божествено Око, пронизващо Всемира. Пред това Божествено Око Тайните потреперват благоговейно и разкриват своята Същност.

АВАРА – „Придобиването на Короната“

Ние вярваме, че един човек страда много, ако плаче и вика. Не е тъй. Дълбоките страдания на човешката Душа не могат да се изразят с викане. (9:16/5)

Дълбокото страдание не е викане. Дълбокото страдание е триумф за Висшата Душа. Дълбокото страдание е тържество за Великата Душа. Пред лицето на дълбокото страдание Висшата Душа е изправена с особен трепет пред Тайнството на Живота, защото тя се облича с Новия човек. Новият човек е Светлината на света. Той е наречен още Син на Вселюбящия… Тържеството пред лицето на дълбокото страдание на ватански е изразено като АВАРА, което означава „Придобиването на Короната“. Който е придобил „Короната“, той никога не носи корона. Той става носител на Присъствието на Истината. Това е неговата Вътрешна Корона. Свещеният Език говори всякога за Вътрешното и Неизповедимото.

Що е щастие?

Някой жертвува туй свое щастие… за един крив поглед от някого или че някой казал нещо по наш адрес. Ако ти разбираш закона, благодари на Бога, че еди-кой си те погледнал накриво. Някой ти казал нещо лошо, благодари на Бога. (9:22/5)

Щастие, което може да бъде изгубено от един крив поглед, говори за човек, който не е разбрал щастието. Щастие, което може да бъде погубено от една обида, говори за човек, който не познава същността на щастието. Що е щастие? – Постоянна Будност. Когато будният погледне кривия поглед, нещо в Тайнството на нещата му се усмихва. Когато будният чуе обидата, тя изтича към него като Ухание от Невидима Ръка, Невидима Воля. Будността всякога преобразява нещата. Тя носи в себе си динамиката на един дълбок свят. Будният няма външен поглед за нещата. Той има погледа на Безсмъртието. Той има погледа на Вечността. Той има поглед, който видоизменя нещата. Когато кривият поглед попадне в Будността, той е попаднал в капан. Когато обидата попадне в Будността, тя е попаднала в капан. Будният е всякога господар на своето щастие.

Кое е благо и кое е нещастие?

…Туй, което е неприятно за нас, носи едно благо, а туй, което повидимому е благо за нас, носи нашето нещастие. (9:31/5)

В неприятните неща са скрити блага. Те идват, за да освободят нещо, което е скрито в твоето минало. Неприятните неща ти подават тайнствено Незримата си ръка. Който е буден за това, той ще се освободи от своето минало. Той ще освободи една енергия, която ще се превърне в благо, в духовен ръст. А приятните неща могат да те приспят. Те са като спокойната вода. На спокойната вода можеш да се радваш, да се възхищаваш, но никога не приемай радост и възхищение, които те приспиват. Търси всякога това, чрез което можеш да израснеш.

Тази Душа е Знаме на Бога

Миротворството е едно качество, което се придобива, но не в един живот. То е едно качество, за придобиването на което се изисква цялата Вечност. (10:7/5)

Миротворството е качество на Висшата Душа. Тази Душа трябва да я проучваш през цялата Вечност. Тя е самата Любов, самият Мир – Вечният Мир. Този Мир носи истинско наслаждение, Вечно наслаждение. Тази Душа е Ключът към Вселената, а този Мир е Посланието към Вселената. Където и да отиде такава Душа, тя е всякога приета. Тя е Миротворец, тя е Знаме на Бога.

Йероглифи от неизвестна писменост

Божественият Дух и сега още пише в човешката Душа. (10:11/5)

Това, което Божественият Дух пише в човешката Душа, ще се разкрие в условието на идещите Вселени. Душата е Врата на Бога, на Неговия Тайнствен Дух. Това, което този Дух пише в човешката Душа, това са йероглифи от съвсем неизвестна писменост. Всеки йероглиф е Дихание на един определен живот, който се крие в Незнайното. Всеки йероглиф е ключ към Незнайното. Достатъчно е за един живот да разбереш само един йероглиф. Бог е началото на твоя йероглиф, ти си краят на този йероглиф. И когато изпишеш този йероглиф до края, Бог ще ти даде Ново Начало. Той ще ти даде Нов йероглиф, Ново Послание. Това ще бъде за тебе Новият живот. Който е осъзнал Тайната на своя йероглиф, той може да го завърши за кратко време. Който не е осъзнал това, и епохи, и времена няма да му достигнат.

Причините за създаването на световете

Може ли някой от вас да ми обясни кои са били подбудителните причини на Божественото естество в Бога да създаде всички тия светове?

(лек. 10: стр. 16/5)

Много причини има за създаването на световете. Една от причините е разгръщането на живота. Друга причина е явлението на красотата. Трета причина е играта на Бога със съществуванието. Друга причина е танцът на Искрата. Но освен тези и ред други причини съществува и такава: да се насочат съществата към Мистичните Дълбини на Бога, за да се докоснат до онова, което е скрито и от самия живот, до онова, което не може да се изрече и което – въпреки своята Неизреченост – е Говорът на всички неща.

Вселената всякога съществува

Било ли е време, когато тази Вселена да не е съществувала? Не, тя всякога е съществувала. Някои казват, че сегашната Вселена щяла да изчезне. Не, това са наши предположения. Светът всякога е бил и всякога ще бъде, защото той е едно проявление на Бога… Има промени, но нещата са всякога постоянни. (лек. 10: стр. 17/5)

Вселената всякога съществува. Ако тя изчезне, тя продължава да съществува. Тя е подобна на човека. Когато човек умре, ние мислим, че той е изчезнал. Но той само се е скрил в един по-вътрешен план, в едно по-дълбоко съществувание. Човек се е видоизменил, но не се е променил, защото в него има нещо постоянно, което продължава да съществува. Човек е Бог в развитие и Вселената е Бог в развитие. Но вътре в Бога има и нещо, което не се развива. В човека това е Искрата. Човек се усъвършенства, докато стигне до Искрата. Ако тази Искра се възпламени, човек ще се роди съзнателно в своето Небитие. Това значи да си Син на Изначалната Светлина.

Няма ден и няма нощ

…За нас в природата ден и нощ няма, т.е. днес и утре няма. Като казваме днес и утре, то е за онази неразумна природа. (лек. 10: стр. 17/5)

Няма ден и няма нощ. Няма светлина и няма мрак. Няма добро и няма зло. Ако имаше зло, това означава, че животът е неразумен. Ако имаше добро, това означава, че животът е двойствен. Доброто и злото са само въображаеми идеи на неразумния човек. Не съществува нито доброто, нито злото. Не съществува нито денят, нито нощта. Нима денят е ден и нима нощта е нощ? Това, че денят е светъл, не го определя като ден, защото тъмнината е, която увеличава светлината в човека. Нима нощта се определя от тъмнината? Ако тази тъмнина заражда в тебе Новия ден, Новата светлина, нима това е нощ? Но Новата светлина не означава още, че си реален. Не съществува нито денят, нито нощта. Съществува само Пребъдването в Истината.

Истината е твоят Ден

Когато у нас слънцето залязва, за другите пък изгрява, а когато за тях залязва, за нас изгрява. И тъй, има ли изгряване и залязване на слънцето? В света има само един изгрев. Изгряването на слънцето за нас ние наричаме изгрев, а изгряването на слънцето за другите наричаме залез… Ако ти можеш да пътуваш с бързината на светлината, ако можеш да вървиш с бързината на това слънце, ще има един Вечен Ден… (лек. 10: стр. 18/5)

Ако ти живееш в Истината, нямаш нужда от ден, който носи светлина и се превръща в тъмнина, и от тъмнина, която се превръща в ден. Нямаш нужда от превръщания. Ако ти живееш в Истината, ти живееш във Вечен Ден, във Вечен Изгрев. Ти си извън всякаква двойственост. Ти си напуснал света на илюзиите. И сега твоята Реалност е друга. Ти си част от Вечния Ден. Ти си се слял с този Ден, а този Вечен Ден символизира Богоподобието. И сега Истината е твоят Ден.

Мирът е качество на Огъня

Когато проявим Миротворството в себе си, това ще бъде печат, че сме Синове Божии… Миротворецът не живее във въздуха. Той живее в този Божествен Огън, в най-усилените Пламъци. Само такъв човек може да бъде Миротворец.

(лек. 10: стр. 25, 26/5)

Кой е Миротворец? Миротворецът е Огнена Душа – Душа, изпълнена с едно изключително Присъствие. Това Присъствие е динамично и овладяно. Това Присъствие поразява не само безпокойствата, но и злото в света. Мирът е качество на Огъня. Само мощният, Огненият човек може да твори Мир. Това са Синовете Божии. А хората само могат да им сътрудничат, но те не са още Миротворци. Мирът е качество, което е по-дълбоко дори и от стихията на Огъня. Тук, в тази област, са тези Синове, които са се превърнали в Дух и Истина. Те са Избраните Синове, носещи един Мир, който храни Душите на пробудените. Тези Синове са знакът на бъдещите времена. Те са Миротворците, които Огънят не може да докосне. Но те са израснали чрез този Огън. Те много пъти са се хвърляли в този Огън и сега носят в себе си един Мир, който го превъзхожда. Този Огън изработва Мира. Този Огън е скрит съдружник на Мира. Само Синовете са истинските Миротворци. И само пробудените за Истината Души ще ги познаят. Синовете носят в себе си един белег, един печат. Този печат е отразен в очите им. Той се състои от Огън и Светлина. Това е знакът на Мира. Тези, които нямат Мира, очите им са съставени от огън и блясък или от огън и страх. Това са угасващите очи. Блажени Миротворците, защото те носят Новата Истина на света.

Стигни до сърцето на своята празнота

…Човек може да е цар, може да е богат, може да има всичко на земята, но той е незадоволен, вътре в Душата си усеща една празнина, усеща глад и жажда. Този глад, тази жажда в него, това е Божественото. Благодарение на този глад и тази жажда Бог ни показва Истината, към която трябва да се стремим. (11:23/5)

Само човекът, който е стигнал до сърцето на своята празнота, може да бъде изпълнен. Само празнотата може да бъде изпълнена. Празнотата може да бъде изпълнена единствено от Истината. Който е изпълнен от Истината, той има Ключ – Ключ към Незнайни светове. Който се е слял с Истината, за него вече не съществува еволюция. Еволюция означава празнота. Инволюция означава пустота. Революция означава тотален бунт срещу самия себе си, пълно очистване на самия себе си. При това условие човек стига до онази празнота, която може да бъде изпълнена от Духа на Истината. Истината очаква единствено твоята празна чаша. Тази чаша си ти самият.

Два начина за освобождение

Вие ще кажете: – Как е възможно в това семенце да е затворен един дух? – Той е като една точка, безпространствен, който съществува като идея вътре в нас. Тази идея е извън всяко време и пространство, а владее времето и пространството. Тя е извън живота, а владее живота. Тя е извън разумността, а владее разумността.

(11:22/5)

Твоето тяло е едно семе, в което живее Незнаен Дух. Този Дух може да се разгърне като идея или да остане скрит от самия тебе. Той съществува и не съществува. Ти можеш да го познаеш, ако приемеш напълно времето, пространството, живота и разумността. Ако приемеш напълно времето и пространството, ти ще се освободиш от своя земен ум и от своето земно сърце. Тоталното приемане надраства ума и сърцето. Ако приемеш напълно живота и разумността, ти ще ги надраснеш. Този, който приема тотално живота, той го превъзхожда. Този, който приема тотално разумността, той я превъзхожда. Този, който превъзхожда живота, превъзхожда и смъртта. Този, който превъзхожда разумността, превъзхожда и безумието. Човешкото тяло е посятото семе. Човешкият Дух е Несътвореното семе. Пробуденият, дори когато е посят във времето и пространството, той живее извън тях. Той е в света, но живее в Духа си. Пробуденият, който е посят в живота и в разумността, той използва дара на живота и благородството на разумността, но продължава да живее в своя Несътворен Дом. Той си остава независим. Има два начина да се освободиш от себе си. Единият е, когато напълно приемеш времето, пространството, живота и разумността. Това е едното освобождение. Вторият начин е, когато постоянно се осъзнаваш като Дух. Тогава не приемаш нито времето, нито пространството, нито живота, нито разумността. Тогава приемаш само своята тоталност, своето единство с Духа. И тогава оставаш неопетнен от времето и пространството, и от живота и разумността, защото преди да си бил роден, твоят Дух ги е превъзхождал. Това, което е родено, всякога се предшества от Нероденото.

Ти си заключен в определена форма,
за да постигнеш онази разумност, която ще те освободи

Трябва да знаете, че преди повече от 20 милиона години човек е бил в едно животинско състояние, не е бил тъй интелигентен, както сега, не е имал тия условия да се прояви, минал е през много форми, докато стигне сегашното си състояние. И отсега нататък пак ще минава през много форми, докато дойде до по-високо положение. (11:26/5)

Изначално човекът е бил създаден като една Велика Душа. Но впоследствие, когато е бил даден свободният избор, човек е имал правото да избира състоянията си на живот, които определят формите. Всяка форма дава различен опит, различно съдържание на Душата. Когато една Душа минава през една животинска форма, това не означава, че тя е животно. Макар и живеейки във формата, тя си има свой независим живот, защото Душата си остава всякога Душа. Ако едно животно спасява живота ти и ако един човек посяга на живота ти, къде се намира Душата? Не са важни формите, през които минава Душата, и не е важно колко дълго живее Душата в една определена форма. Важен е опитът, който придобива Душата. Човешката Душа трябва да преброди много форми, за да възстанови своята Изначална форма, която е наречена Бог. Човек може да бъде животно и в човешка форма, човек може да бъде животно и извън човешката форма – в астралния свят. Човек може да бъде една Велика проява на Душата си и в животинска форма. Не е формата, която определя Душата. Душата определя формата и Душата израства чрез формата. Душата може да е пробудена в животното, в рибата, в птицата. Но Душата може да е непробудена дори и в ангелска форма. И затова има и паднали ангели. Душата сама определя бъдещите си форми. Ако една Душа е запазила Изначалната си Любов към Бога, нейните форми стават все по-възвишени и по този път се възвръщат към Образа и Подобието на Бога. Ако Душите се отричат от Любовта, те се връщат назад във формите и изгубват все повече Образа и Подобието на Бога. Но дори и при падналите Души Бог живее скрито в тях и чака тяхното завръщане. И така: ако си риба, ако твоята Душа е заключена в тялото на риба и ако твоето съзнание е вътре в тази риба, ти ще живееш просто като риба; но ако бъдеш риба, бъди разумна риба. Ти си заключен в тази форма, за да постигнеш онази разумност, която ще те освободи. Ти си заключен и във формата на човек, също за да постигнеш онази разумност, която ще те освободи. Няма значение дали си заключен във формата на дърво, риба, животно, птица, човек или ангел. Важна е онази Изначална разумност на Душата, която може да те освободи. И затова казвам: има животни, които са кандидати за хора, и хора, които са кандидати за животни. Формата е въпрос на съзнание, тя е образ на съзнанието. Но ти си този, който определя своята свобода. Ето защо има зли, паднали ангели и благородни животни, риби, птици и дори дървета. Когато една форма служи на Любовта, това е проява на Душата. Когато една форма служи на себе си, това означава отсъствие на Душа. Всяка форма, която служи на Любовта, израства в самата себе си. Тя израства в собственото си съзнание, докато някога стигне до най-високата точка. Това е Изначалната точка, която е наречена Чистото Съзнание. Това отговаря на пълната Свобода. Който постигне Чистото Съзнание, той също може да влиза в животински форми и дори да помага на хората, но това е чисто доброволен процес. Такова съзнание е независимо от формата, то само я посещава.

Любовта ми те избра

Ако искам Учителят ми да ме люби, ще уча.

(лек. 11: стр. 28/книга 5)

„Ще уча“ означава, че ученикът приема всички условия на живота. „Ще уча“ означава „ще се преобразявам“. „Ще уча“ означава такова потапяне в Същността на нещата, че Учителят ще може да каже само едно: Ти спечели Доверието ми. Ти спечели Любовта ми. И ето, толкова те възлюбих, че ти отварям друга Врата, Вратата на Сириус – Духовния Център на Висшата Мъдрост. И тук ти ще познаеш, че съм близо до тебе, и ще учиш Нова Мъдрост, и ще чуеш неща, неизвестни за света. И ето, Любовта ми те избра.

Розата в теб

Даже и най-големи противоречия да се родят в живота ви, нека се родят! Туй са възможности за проявление на Бога. (11:29,30/5)

В най-големите противоречия ученикът открива Красотата на Душата си. В най-големите противоречия ученикът открива Величието на Духа си. В най-големите противоречия, в своята най-голяма мъка ученикът е готов да прислони Ухо, за да чуе Тихия Глас на своя Учител. И тогава мъката се превръща в Роза. Розата е проява на Бога. Розата символизира благата енергия. Острата енергия се превръща в бодли, докато благата енергия минава през противоречията, преодолява мъката, освобождава се от бодлите и се превръща в Роза. Розата – това е новата енергия на Душата, чрез която Бог се влива в теб. Ето защо аз наричам противоречията приятели на ученика.

Противоречията са скритите Благословения на Бога

Когато хората са положителни, когато и природата е положителна, получава се една положителна величина, която е злото. Когато природата е положителна, а ние сме пасивни, или отрицателни, ражда се доброто. (12:6/5)

Когато две положителни величини се съберат заедно, те ще родят злото. Когато една положителна и една отрицателна величина се съберат заедно, отрицателната величина ще създаде ред противоречия и така ще се роди онова добро, което е истинският Дом на Бога. Противоположните величини увеличават доброто. Разбраното противоречие е израстване в доброто. Например, ако съберем двама Светци да живеят заедно в един дом, те не могат да израстват. Те не могат да си създават противоречия един на друг, а без противоречията Светостта им ще започне да намалява. Ето защо противоречията са закон на земята. Противоречията са скритите Благословения на Бога. Противоречията са живи същества. Те не харесват нито доброто, нито злото. Те работят за преобразяване на доброто. Те се отказват да бъдат противоречия, когато обикновеното добро се превърне в духовно добро… Законът за противоречията е свързан с грехопадението. Но има Висши същества, които не се нуждаят от противоречия, за да се развиват. Те никога не са падали в греха. Те никога не са изгубвали своята съзнателност. Ще дойдат времена, когато човеците няма да имат нужда нито от противоречия, нито от добро и зло.

Истинският ученик

…Любовта може да дойде само отвътре, от Дълбочината на човешката Душа. В тази Дълбочина работи човешкият Дух, който има всички възможности, всички условия да даде тази Любов. Когато тази Любов се прояви, Духът започва да работи за онази Велика Мъдрост, която е необходима, за да схванем смисъла на нашия живот.

(лек. 12: стр. 14, 15/книга 5)

Човекът се превръща в Любов, когато Душата му е изцяло насочена към неговия Дух. Човешкият Дух има само една посока на развитие – това е Пътят към Великата Мъдрост. А що е Мъдростта? Това е проникването в истинския смисъл на нещата. Този човешки Дух е истинският ученик в най-високо измерение. Този Дух се отличава с едно единствено качество: това е особеното отношение към Истината. Толкова е Велик Пътят на ученика.

За да изгреят в Изначалната си Същност

Всеки, който може да прояви Божията Любов, той ще може да носи цялата земя на гърба си.

(12:24/5)

Учението е път, по който Любовта се ражда в ученика. Любовта, това е умението да се превърнеш в Живот. Живот, който е произлязъл от Величието на Любовта, може да носи земята на гърба си. Земята, това е сборът от страданията на миналото. Всеки, който може да понесе тези страдания, одухотворява земята. Всеки, който може да понесе тези страдания, е посял в земята дълбоките корени на Любовта. Той е посял нещо, което не принадлежи на света. Той е посял нещо, което е Неизповедимо. Той е посял нещо от Тайната на Живота. Такива Същества единствено са благословени от Скритата Тайна на Живота. Пробудените трябва да следват този път и самите те да стигнат до Неизповедимото, което е вкусът на Живота и което е отвъд самия Живот. На ватански тази идея е изразена като Девайра Амореа, което значи „Изгряващият в Изначалната си Същност“. Това е тази Същност, която превъзхожда Живота. Затова Христос понесе страданията на света, за да могат Душите да изгреят в Изначалната си Същност.

Авалохар – „Последната Тишина“

Ти трябва дълбоко да почувствуваш глада и жаждата, защото те са езикът на Бога.

(лек. 11: стр. 10/5)

Трябва да почувствуваш Необятния глад за Съкровеното. Трябва да почувствуваш най-дълбоката нужда, която е скрита в тебе. Това не е просто нуждата за Божественото, а изключителната нужда за изчезване в Божественото. На езика на Ватаните това се нарича Авалохар, което приблизително означава „Последната Тишина“. Ако наистина почувствуваш това, ще влезеш в една особена степен на съзнание. Ще влезеш в свят, в който няма материя. В този свят гладът и жаждата ще отпаднат. Ще остане само една Необикновена Тишина. Тази Тишина е Съкровеният език на Бога. В тази Тишина няма глад и жажда. В тази Тишина няма въпроси и отговори. В тази Тишина няма дори и път. Тя е Говорът на Бога.

Не трябва да остане дори и следа
от тебе

Във физическия свят пътищата са широки, а в духовния свят пътищата са чрезмерно тесни… За да може един човек да мине през Тесния Път, трябва да бъде толкова дребен, толкова малък, колкото е дребна и малка една слънчева прашинка – едва тя може да мине през малката Врата на духовния Път. Всичките Адепти, всички Велики Учители са минали през този Тесен Път.

(13:7/5)

Тесният Път е Път на едно абсолютно забравяне на себе си. В Тесния Път не трябва да остане дори и следа от тебе. Докато все още има следа от тебе, Великото ще чака. Когато изчезне и последната следа от тебе, когато станеш толкова малък, че никой да не може да те види и дори ти самият да не можеш да се видиш, едва тогава ще бъдеш забелязан от Великото. Това е идеята за Тесния Път. При това условие Тесният Път отваря най-широко пред тебе Вратата си. За тебе вече световете нямат граници. Границите ще продължат да съществуват, но не за тебе.

Трябва да изгубиш всичко най-скъпо

…И действително хубавите неща в живота се придобиват мъчно. Ония скъпоценни камъни в земята не се добиват лесно. Те се намират на голяма дълбочина в земята и трябва специално да се изкопават. (13:8/5)

Дълбоко, много дълбоко в човека са заровени редки Скъпоценни Камъни. И измежду тях има още един Скъпоценен Камък – най-редкият. В Древността този Камък се е наричал Ашавар. Приблизителният превод на тази дума означава „Докосващият Необятността“. Впоследствие други са го нарекли просто Истината. Зад тази дума се крие Тайната на Живота. И Пътят на всеки ученик е именно този, да открие Ашавар. Има само едно условие да откриеш този Скъпоценен Камък: трябва да изгубиш всичко, което ти е най-скъпо. И не само да изгубиш всичко най-скъпо, но трябва да го изгубиш с Любов и Благодарност в Душата си. И когато напълно изгубиш всичко най-скъпо, само тогава ще можеш да докоснеш Необятността.

Кристалната Чаша

За да се прояви Любовта, вие не трябва да имате абсолютно никакъв обект! (13:10/5)

За да придобиеш Божията Любов, ти трябва да се освободиш от всички видове отношения. За да придобиеш Божията Любов, ти трябва да имаш един изключителен подход към собствения си Център. При това условие ти ще се новородиш и ще се превърнеш в една Кристална Чаша. Самото приближаване до Центъра е Новораждане. Това Новораждане образува Кристалната Чаша. Тази Чаша е напълно изпразнена от понятия, от мнения и от отношения. Само в тази Чаша може да се излее Незнайното. В това изливане човекът ще познае Величието на Божията Любов. При това условие ти ще бъдеш завинаги изтръгнат от мрака и Любовта ще бъде твоят Водител.

Ако искаме да намерим Живота

Днес всички питат: Где е животът? Где е смисълът на живота? – Животът е в Тесния Път; в Тесния Път е смисълът му. (13:20/5)

Ако искаме да намерим Живота, ако искаме да намерим Великия Живот, ние ще го открием в Тесния Път. Само Тесният Път ще постави Истинското Начало. Първо Тесният Път ще те ограби, нищо няма да остане от тебе, всичко излишно ще ти бъде взето. Ще ти остане само Душата. Тя е твоята Чиста Същност. Това е само Началото, но оттук нататък ти вече знаеш Пътя си. И понеже имаш Истинското Начало, вече можеш да вървиш по широкия път. За Будния няма опасности по широкия път. Но който не е познал себе си – Същността си, Душата си – всякога ще се заблуждава, дори и когато следва едно Велико Учение. Силата на Тесния Път е в това, че той образува в човека един Божествен порядък. Щом имаш Живот от Божествен порядък, всичките ти занимания са на място… Тесният Път дарява Откровението за смисъла на Живота, който е скрит в човешката Душа. А що е смисълът на Живота? Това е Окото на Душата, това е Единението на Душата с нещата. Това е Ключът, който светът е изгубил.

Ще бъдеш Душа от Великата Душа

Смешни са хората, когато казват, че в общия Живот се губи отделното съзнание. Не, именно в Божественото, във Великия Живот ти ще запазиш своето съзнание. (13:28/5)

Когато придобиеш най-голямата Чистота на своето съзнание, само тогава можеш да се завърнеш във Великото Съзнание, което е наречено още „Древната Зора“, „Бащата на Зората“ или „Зората на Непроизхода“. Само най-чистото може да се завърне във Великото Съзнание. Тогава ти ще бъдеш едновременно едно с Великото Съзнание и едно със себе си. Чистото съзнание изработва разтваряне във Великото Съзнание. И ти ще постигнеш разтваряне, но разтваряне без изчезване. Това е Свещеното в Живота. Когато се върнеш в своето Изначално Съзнание, ти ще притежаваш Свещения Избор и ще можеш да черпиш от Океана на Великото Съзнание онези Неизразими и Съкровени идеи, които ще съставляват твоята собствена Вечност, защото ти ще бъдеш Душа от Великата Душа… Ти ще бъдеш Кристална Капка от Свещения Първоизвор на Живота. И тогава ще си Владетел на своята Свобода. Но ако не си се завърнал при „Бащата на Зората“, ти ще си една обикновена капка, която ще се изгуби във вторичния океан на живота. В този океан ти ще се изгубиш, ще изчезнеш и все ще търсиш своя Произход, но няма да го намериш, защото не си намерил себе си. В този океан Свободата ти ще бъде погълната.

Истината всякога те люби

Някои казват: Истината е много горчива. – Според мен горчива Истина няма. (13:30/5)

Не съществува горчива Истина. Когато някой човек казва, че Истината е горчива, това означава, че злото в него не може да я възприеме. Истината всякога освобождава. Когато Истината поразява човека, тя поразява злото в него, а не самия човек. Само Истината има власт да поразява. Голяма радост е да бъдеш поразен от Истината, защото Истината е единствената Сила, която мисли за твоето бъдеще. И тя идва в твоя живот да порази злото, докато то не е станало твърде голямо. Истината всякога те люби. А дали ти приемаш това, или го отхвърляш, е без значение. Дали я наричаш горчива или сладка, е без значение. Ще дойде ден, когато тя ще извае Свещения ти Образ. И само тогава ще можеш да се произнесеш за нея. Но каквото и да произнесеш за нея, дори и да я възвеличиш до края на Небесата, тя няма да те чуе. Тя ще ти отговори с Тишината, защото Тишината е името на Неизразимата Истина.

Страшно ли е туй Учение?

Онези, които слушат, казват: Туй Учение е страшно! – Защо? – Е, всичко трябва да изгубим. – Да, всичко трябва да се изгуби, за да се добие Новото! (13:31/5)

Само който е изгубил напълно себе си, е намерил своята Душа. В това намиране ти си Новороден. Всички неразумни желания са потънали вдън земя, от лошите мисли няма и следа. Миналото е погълнато, бъдещето е изчезнало. Ти си с Ново съзнание. Ти си Пробуден. Пробуденият не живее със знанията, той живее с Душата на нещата. Пробуденият не живее с миналото или с бъдещето, той живее в Пълнотата си. Пробуденият не изучава Истината. Пробуденият проявява Истината, а тя го учи. Пробуденият не трупа знания, той трупа Дух. Той трупа един незрим опит и живее в Тайнството на този опит. Ето, това е Пътят на Новородения. Пробуденият е същество на собствения си Път, на собствената си Вечност. В неговия живот няма вмешателство. Той следва само себе си, сиреч само Истината в себе си.

Свещеният Език на Природата

За да можем да разберем Великото в Природата, трябва ни съответстващ Език.

(лек. 14: стр. 5/книга 5)

Природата е съставена от Велики идеи. Това са идеите на един забравен Свещен Език. Природата не е само това външното, което виждате. Природата символизира Невидимия свят в най-широк смисъл. Тя обхваща всички същества и йерархии. И всичко в Природата е Праобраз на Изначалните идеи. Само Свещеният Език позволява да се разчетат правилно тези идеи. Например вие наблюдавате изгрева. Но това не е външно явление. Това, което виждаш, е една Велика идея от твоята Древност. На Свещения Език това означава, че твоят Дух някога е изгрял от Древната Зора. Това означава, че ти самият си Истинският Изгрев и че ти като Дух имаш един единствен Баща – Бащата на Зората. Ти си Дух от Неговия Дух, ти си Пламък от Неговия Пламък. А този външен изгрев иска само да припомни твоята Древност. Външното е само едно възпоменание. Или още ако наблюдаваш една пълноводна река, която се е устремила към морето – това е също една Велика идея. На Свещения Език тя означава следното: тази река, това е твоята Изобилна Душа. Това е онази Изобилна енергия, която носи в себе си Величието на Любовта. Тази пълноводна река символизира онази Велика Пълнота, която се съдържа в самия тебе, защото ти си Изобилието, а не светът. Такъв е Свещеният Език. Той говори за вътрешните неща.

Ти си Същността на Свещения Език

Този Свещен Език, на който са написани Божествените неща, е строго определен. Няма по-хубав език от него! И всички хора, които живеем на земята, се стремим към този Свещен Език. (14:7/5)

Този Велик Свещен Език – това си ти самият. Свещеното Писание говори за самия тебе, защото без тебе Свещеният Език няма Душа. Когато е казано, че Бог е Любов, това символизира твоята Изначална Душа. В Древността тя е била Божество, тя е била самата Любов, тя е била самият Свещен Език. И затова е казано: Богове сте. Но ти си забравил това и днес Свещеното Писание ти припомня. Ти си тази Велика Любов. Твоята Душа е Бог. Тя е Божеството, тя е Същността. Но ти си изгубил себе си и сега само четеш външната книга. И затова е казано още: Познай себе си. Защото ако ти не си Любов, къде ще срещнеш Любовта? Може ли да съществува Любовта, ако ти не си Любов? Ти си самата Любов. Свещеното Писание е само едно отражение на твоята Велика Душа. Свещеният Език е само едно отражение на твоята най-дълбока Същност. Ти си Същността на Свещения Език. Тези, които са изгубили себе си, са се превърнали в така наречените мъртви езици. Сега ще срещнеш в света много мъртви езици. Ще срещнеш хора, които много говорят, но някак си мъртво. Няма го Свещения Език, защото я няма Душата, няма го самия човек – Истинския човек. Останал е само някакъв говор, но Говорителят го няма. Човекът се е изгубил в самия себе си. Днес говори само неговото отражение, неговото копие. Оригиналът го няма. Душата я няма. Човекът е мъртъв и езикът е мъртъв. Величието на Душата съставлява Същността на Свещения Език. Всички Свещени Писания са само една малка частица от Величието на Душата. Душата е Майката на Свещения Език.

Само Свещеният Живот може да
чете правилно

Ще кажете: – Как е възможно всички езици да са произлезли от един и същ корен? – Ще ви кажа. Посейте една семка, която тежи едва няколко грама, и ще видите след това как тази семка ще ви даде толкова листа, толкова разклонения, толкова клончета! Хората и сега пак може да спорят, но питам: Где беше скрито всичко това? …Имаше нещо скрито в тази семка – Първообразът беше в нея… (14:7/5)

Всичко е произлязло от своето Начало, от Великия Корен на нещата. Този Корен е Праобразът на нещата. Всички образи изхождат от Праобраза. Всички езици изхождат от Праезика. И листото, и Вселената, и Ангелите, и човекът, и всяко цвете е произлязло все от Праобраза. Вселената е важна колкото едно цвете, защото всичко е произлязло от Праобраза. Вселената и всички нейни сили са участвали в създаването на това цвете. А това цвете, което разгръща цветовете си, аромата си и великолепието си, показва пътя на Вселената и каква може да бъде тя. Само един начин има човек да се завърне в Праобраза, за да може да разчете правилно Древния Език на нещата. Само тези същества, които са избрали да живеят Свещен Живот, могат да се завърнат в Праобраза и само те могат да разчетат Праезика. Именно това разчитане е завръщане във Великия Корен на нещата, който е Същността на Праезика. Само Свещеният Живот може да чете правилно. За обикновения живот нещата са разхвърляни и хаотични. Обикновеният живот не може да чете правилно, защото обикновеното е отдалечаване от Свещеното, а отдалечаването от Свещеното е отдалечаване от Великия Корен, от Великото Единство. Ти можеш да четеш правилно само в условията на Свещения Живот. Само тогава ще разбереш Тайната на Дървото на Живота.

Само Истинолюбивият се завръща в Изначалието си

… Ние сме една проекция. Някога ние сме били в пространството като мисъл, като Идея и след това в нашия Дух се явило едно желание да слезем долу, да се явим като една проекция. Ние сме събрали материал, съградили сме тялото си и както виждате, сега сме се събрали тук на земята… (14:8/5)

В Праначалото ние сме били една Велика Идея. Впоследствие в нас са се зародили най-различни мисли и желания и ние сме се проектирали на земята с най-различни цели. Някои са пожелали да слязат поради любопитство. Те са имали силно любопитство към незнайната за тях област на света. Но човекът на любопитството не може да расте и да се върне в Центъра на своята Идея. Други са пожелали да слязат заради любознанието си. Но и за тях пътят обратно към Свещената Идея е много дълъг. Други са слезли поради своите скрити и дълбоки намерения. Тяхното намерение всъщност е било една изключителна жажда за Истината. Само те се завръщат в Първичната Идея. Само те познават своя Дух. За тях е казано, че са същества от Дух и Истина. И затова тези същества не могат да бъдат уловени от света. Понеже идеята им за Истината е много силна, те само минават през света и никога не внасят света в себе си. Всеки, който съхранява Истината, не е от света и не принадлежи на нито един свят. Тези същества спадат към Мистерията на Небитието. Дори и когато са родени, те живеят като неродени, защото осъзнават себе си като Чиста Същност. И затова те се възвръщат в Изначалната Идея. Те се завръщат по закона на Истината.

В Начало са били Идеите

Някога ние сме били в пространството като… Идея и след това в нашия Дух се явило едно желание да слезем долу, да се явим като една проекция. (14:8/5)

В Начало са били Идеите – Праобразите на нещата. Тези Идеи са Вечни и Безпределни. Впоследствие са били излъчени Искрите-Духове, които трябвало да реализират тези Идеи. Искрите-Духове съдържат в себе си всички есенциални и духовни елементи на Идеите. И затова те могат, според нагласата си, да се превръщат във всичко, което пожелаят. Те могат да бъдат мравка, слон, дърво, слънце, риба, вода и всичко, което съществува във видимия и невидимия свят. Могат да бъдат също и човеци, демони, ангели, а също – мрак, светлина, плод от някое дърво и всичко, до което даже и въображението не може да достигне. Безкрайните възможности принадлежат на Изначалието на Искрите-Духове. Но когато се проектират в някаква същност, те трябва да извървят нейния път, защото с тази проекция те са направили избор, а това означава предопределение. Ще бъдеш свободен, когато извървиш предопределеното. Така всеки сам е предопределил своя път във Вечността. Но вътре в самата Същност на Искрата са скрити всички възможности за преобразяването на пътя, за да може всеки, който поиска да се върне в Истината, да се предопредели отново… По какъвто и път да се движат Искрите, те все ще се завръщат към Величието на Идеите. Търсейки постоянно Идеите, те все повече ще се насочват към Праобраза на нещата. А Праобразът на нещата е само един – това е Истината, Несътворената Истина. Тя е Бащата на Идеите, Тя е Бащата на Искрите. Но Тя ще си остане една Велика и Незнайна Същност, защото поради своята Ослепителност тя не спада нито към видимите, нито към невидимите светове. Но колкото и да е Невидима и Ослепителна, тя се явява като Центъра на всички Идеи. Във Вечното търсене Духовете постоянно ще се преоткриват, ще се видоизменят и все ще търсят своя Праобраз. В това търсене е скрит Вечният смисъл на нещата.

Необикновеното освобождава човека от смъртта

…Когато един учен човек дойде на земята, той почва да изучава Необикновените неща в живота. (14:9/5)

Има обикновен живот, има и Необикновен живот. Стремежът към обикновеното носи смърт за човека. Стремежът към Необикновеното събужда Духа в човека. Пробуденият човек всякога се стреми към Необикновеното. Той всякога придобива нещо ново в живота си, той всякога се обогатява. Пробуденият човек не е просто търсач на Истината. Той е изключително устремен към Истината и в този Устрем той се среща с нея. При тази среща той придобива нещо, което го отделя все повече от обикновеното. Истината всякога увеличава Необикновеното в човека. За такъв човек ние казваме: Има нещо Необикновено в този човек, нещо особено, но не можем да го определим. – Необикновеното е Духът на Истината. Да срещнеш Необикновеното в човека, това значи да си зърнал част от Великата Истина. Само в Необикновеното има развитие. На моите ученици казвам: Оставете обикновените неща за мъртвите. Стремете се към Необикновеното. Само Необикновеното носи Духа на Новия живот. – Учителят е избрал своите ученици, защото е видял Необикновеното в тях. Необикновеното освобождава човека от смъртта и от света. То прави човека Ново създание.

Адът и раят съществуват извън Истината

Има ад, но Бог не е създал ада. Има рай, но Бог не е създал и рая. Като казвам, че Бог създаде рая, подразбирам, че Бог създаде нещо много по-велико от рая. Раят е само една външна обстановка на нещата, а от Бога излезе нещо по-велико, отколкото човек може да разбере и да си представи.

(14:10/5)

Пробуденият човек не живее в ада и никога не търси рая. Пробуденият човек е устремен към самия Бог. Той забравя за ада и за рая, той търси Същността на нещата. Пробуденият човек създава в себе си едно особено движение: това движение е насочено изключително към Бога. Да си устремен към Бога означава движение към Неизвестното. Само това движение може да те възроди в Необикновения живот на Истината. Движението към Неизвестното те отвежда при Истината. Истината е твоят живот – животът на твоя Дух, на твоята Душа. А раят и адът са измислени светове. Те са илюзорни светове. Те са създадени от илюзорната енергия на Бога. Илюзията е част от онази енергия на Бога, която има за цел да скрие Истината от обикновените съзнания. Но за едно Необикновено съзнание, което се движи изцяло към Истината, тази илюзия, този воал се разкъсва и човек проглежда в Несътворените неща. Той се ражда отново. Той се отделя от нисшата енергия на Бога и навлиза в Неговата Същност. Бог съизволява само на търсещите Истината. Само за тях воалът се вдига. И понеже са избрали Истината, те са освободени от илюзията на ада и на рая. Адът и раят съществуват извън Истината.

Работата е, която превръща човека в Истина

Някой казва: Аз повярвах в Господа. – Да, ти повярва в Господа, но цели 3000 години трябва да работиш, за да придобиеш нещо от тази Първична материя на Божествените сили и да можеш да се проявиш като човек. (14:13/5)

Вярата сама по себе си не е достатъчна. Ти пак вярвай, но трябва да работиш – 3000 години трябва да работиш усърдно, за да организираш Първичната материя, която всъщност е Древната Светлина, скрита в твоя собствен Център. Тази Светлина ще ти даде едно Велико Прозрение. И тези, които вярват, и тези, които не вярват, ще се сблъскат с една голяма преграда в живота си, с една голяма стена. Тези, които не вярват – стената няма да ги допусне. Тази стена е границата, която отделя от Истината. Тези, които са изработили в себе си Първичната материя – т.е. тези, които са организирали в себе си Изначалната Светлина – те изведнъж виждат, че стената не съществува. Те са придобилите Любовта. И затова могат да преминат през стената, която за тях е само привидна. Това означава, че за Любовта няма прегради и че Любовта преминава и през най-големите трудности. Това е резултатът от хилядите години, прекарани в усърдна работа. Работата е, която превръща човека в Истина.

Кой се среща с най-страшните изпитания?

…Идват много проповедници и ни казват, че има един лек път. Не е така, няма лек път! Ние ще минем през най-страшните изпитания, каквито човешкият ум не може да си представи. Не се лъжете да мислите, че този път е лек. (14:15/5)

За недостойния човек почти няма изпитания в живота. Той живее като мъртвец, като пленник на смъртта. За стремящия се ученик има изпитания. Той ще се срещне с тях и те ще му дадат своите прозрения. Но тези прозрения не са достатъчни, за да познаеш Истината. Тогава кой е достойният човек? Достойният се среща с най-страшните изпитания. Те го връхлитат с голяма сила, защото той се е устремил изцяло към Истината. Който е устремен изцяло към Истината, трябва да се срещне с най-страшните и нечувани опасности и изпитания. Това е начинът, по който Истината се образува в човека. Това е начинът, по който Истината избира най-достойните. И когато най-страшните изпити са издържани, тогава Истината показва Благото си Лице. Тогава тя изрича Свещените думи „Ахор Вара“, които приблизително означават „Сине Мой“. Всъщност реалното значение е много по-дълбоко, но не е позволено тази идея да бъде преведена напълно.

Заживей в естеството си

Чрезмерните радости в живота винаги носят чрезмерни страдания и чрезмерните страдания винаги носят чрезмерни радости. И двете състояния обаче са неестествени. (14:23/5)

Който носи чрезмерна радост в себе си, той променя ритъма на своето естество, той променя пътя на своята Душа и с това си донася чрезмерни страдания. От своя страна чрезмерните страдания работят за радостта в човека. Но докато радостта в човека се увеличава, ще се увеличават и страданията. Щом търсиш радостта, ще слезеш до дъното, където ще намериш страданието. И щом намериш страданието, то след време ще ти донесе нова радост. На тебе не ти трябват нова радост или ново страдание. На тебе ти трябва Нова Истина. Новата Истина ще дойде само от Любовта. Само Любовта може да те освободи от радостта и от страданието. Любовта не се занимава с настроения. Тя ще ти даде едно Вечно състояние, което произлиза от Истината. Това Вечно състояние е свобода от всички видове настроения. Това е естественото състояние на Душата.

Адът не му устоя!

Тукашните страдания са нищо. И всички герои на човечеството, онези, които завършват своята еволюция на земята, слизат долу в ада, оттам минават. Обаче този огън там не ги изгаря.

(14:15/5)

Човек, който е минал през най-големия ад на страданията и е устоял чрез Великото в себе си, той е завършил своята еволюция. Той става Необикновено същество – същество на Истината. Само това същество може да влиза свободно в ада и да излиза. Адът го познава, но няма власт над него. Адският огън му е приятел, той не го изгаря. Адският огън изгаря само тези, които нямат Пламъка на Истината в себе си. Този, който е устоял на ада, той е устоял чрез Истината в себе си. Така той е придобил Огън, по-силен от адския. Този Свещен Огън превъзхожда човешката еволюция. Той е мярката за завършването на еволюцията на земята. За такива същества е казано: Адът не му устоя!

Ключът за проникването във
всички Тайни

И Христос слезе в ада. Той мина от едната страна и излезе през центъра на земята. Той знаеше всички Тайни. Някои питат: – Какво има скрито в земята? – Може да знаеш какво скрито има в земята. Ще те турят на кръста, ще ти заковат два гвоздея на ръцете и на краката. После ще те свалят от кръста и ще те турят в гроба, и ако си от онези, които могат да възкръснат, ще научиш Тайните на земята. (14:15/5)

Първо трябва да преминеш през най-тежкото изпитание, което е наречено земя. Земята, това си ти. Това страдание трябва да стигне до своето дъно. Но това страдание не е само физическо. Едновременно с това ти минаваш през една Велика психична буря. И така: отвън е голямото страдание, отвътре е голямото изпитание. И ако издържиш, ти се завръщаш в своя собствен Център, в своята обновена Душа, в своята Първична Същност, в Силата на своята Любов. Любовта е твоята Същност. Тази Същност е в действителност Ключът за проникването във всички Тайни. Тази Същност съществува и преди Възкресението, но не е организирана и затова тя няма Ключа в себе си. Но след Възкресението тя се превръща в Ключ. Само на Силата на Любовта е дадено да прониква в Тайните на нещата. Това е истинският смисъл на думата Ключ.

Да виждаш, означава да живееш

И аз съм на мнение, че ние, за да се познаваме, не трябваше да гледаме с нашите очи. Щом гледаме с тези очи, които имаме, веднага ще влезем в беля. (14:26/5)

Когато изгубиш Будността си, ти попадаш в своите външни очи. И тогава твоите външни очи имат много мнения за нещата, но нямат виждане, защото ти вече си отцепен от Дървото на Истината. Да имаш мнения за нещата, означава да изпускаш все повече живота. Да виждаш, означава да живееш. Да виждаш, означава да разглеждаш хората и нещата с Очите на Бога, с Очите на своята Душа. Ако гледаш с външните си очи, ти ще излизаш все повече навън, ти ще се взираш все повече във външния свят, а той сам по себе си е една катастрофа, той сам по себе си е един неорганизиран свят. Ако гледаш с Очите на Бога, ти създаваш най-великото нещо в живота: ти създаваш Душа в нещата. А знаете ли как ни гледа Бог? Бог има най-милия поглед за нещата. За Бог всичко е красиво. Ще дойде време, когато Той ще организира света отвън и чак тогава вие ще видите Замисъла на Бога. Но сега е време на свобода. Бог е толкова Велик, че е дал такава свобода, в която всеки сам трябва да създаде своята Божественост. Когато тази Божественост е произлязла от твоята свобода, ти придобиваш своите истински Очи и своята собствена Вечност. Тогава ти ставаш зависим само от Истината. Що е Истината? Това са твоите Очи – единствените Реални Очи, Очите на Реалността.

Животът е даден като едно Изпитание

Вие хората, които имате Живота, считате, че този Живот е ваш, туряте си името под него и казвате, че имате право да разполагате с този Живот тъй, както разбирате. Не! Великото, Благородното у нас изисква да употребим Живота си за туй, за което сме предназначени. (14:30/5)

Животът не принадлежи на човека. Животът е само един Дар. Животът е даден като едно Изпитание. Животът проверява човека. Твоето отношение към Живота ще предопредели отношението на Истината към тебе. Само Великото, което е скрито в човека, може да използва правилно Дара на Живота. Който използва Живота си в служба на Бога, за него ще дойде ден, когато ще види Неведомото Лице на Истината. Тези, които използват Живота за свои цели, те ще бъдат изпити, изсмукани от собственото си неразбиране. Който злоупотребява с Великия Дар, наречен Живот, той посажда семето на ненужни страдания. Животът е даден, за да се освободиш от човешкото в себе си. Животът е даден, за да станеш същество на Истината. Който е злоупотребил с Дара на Живота, той е станал същество на света. Но Истината не е от света.

Защо сте изпратени точно на земята?

Задавали ли сте си въпроса, защо сте дошли на земята? …Нямаше ли друго някое място, освен земята? (16:15/5)

Ще ви кажа една от малките причини, поради която сте на земята. Земята е едно твърдо място, едно трудно място. Само на едно твърдо и трудно място човек може да постигне мекота и благост. На слънцето няма такива условия. Ако с този си характер човек живееше на слънцето, той щеше да бъде мек и благ по принуда. Той щеше да превърне мекотата и благостта в едно изкуство. Той щеше да се държи меко и благо и щеше да си представя, че е мек и благ. Но Бог не живее в представите на човека, а в Реалността. За да се раздели с представите си, човек е изпратен на земята.

Смисълът на нещата

И самият живот, който се изучава, не е още истинският живот. Той е само проекция на онзи истински живот в Природата. И с тези проекции, които изучаваме, ние мислим, че имаме Същността на нещата… (лек. 15: стр. 10/книга 5)

Животът е даден не за да изучаваш неговата външна проекция, а за да изучаваш себе си. Защото ако ти не изучиш себе си, ако не познаеш себе си, ще си останеш една външна проекция като самия обикновен живот. А когато познаеш себе си, ти ще откриеш своята Същност. Само на тази Същност може да бъде поверен Смисълът на живота. Тази Същност е твоята Душа. А Смисълът, който ще слезе при тебе, е онази Истина, която всякога си търсил. Смисълът слиза при Същността. Засега ти можеш да развалиш живота си, но не и да развалиш Смисъла. Но ако съумееш да изтръгнеш Душата си от обикновения живот, тогава Душата ти ще те заведе при истинския живот. Този истински живот е наречен още Смисълът на нещата.

Той е Едно с теб във всички
твои пътища

И всеки човек, който иска да се подигне, трябва да изучи този Велик закон в себе си, да знае познава ли Оногози, Който го е пратил на земята.

(15:13/5)

Ако искаш да израснеш в себе си, трябва да се самопроникнеш. Ако успееш да се самопроникнеш, ще се срещнеш с Великия закон, който е издълбан в твоето сърце, в твоята Душа. И тогава ще познаеш Оногози, Който те е изпратил на земята. Този, Който те е изпратил на земята, е Едно с теб във всички твои пътища. Той е скрит в твоя Свещен дълг към живота. И ако ти си в съзнателно Единство с Него, ще разбереш, че всичко, което срещаш по пътя си, е все Неговата Любов. Всичко, което обичаш, е все Той. А злото, което мразиш, е пак Той. Понеже съществува само ТОЙ, злото не е зло. Злото е също Любов, но скритата Любов. Когато доброто не може да се грижи за тебе, се явява злото. Щом съществува само ТОЙ, може ли злото да съществува?

Мъдрият не е мъж или жена

Човек, който иска да се домогне до тази Велика Истина, трябва да знае какво нещо е животът; трябва да знае какви трябва да бъдат отношенията му към Бога и към хората; той не трябва да бъде нито мъж, нито жена. Той трябва да съедини тези два принципа в едно тяло, да няма никакви съблазни. (15:24/5)

Който иска да се домогне до Великата Истина, той трябва да има абсолютно отношение към Бога. Само Мъдрият има това абсолютно отношение. Мъдрият не е мъж или жена. Той не се обединява отвън. Той е съединил двата принципа в себе си. Мъдрият е открил Любовта в себе си и затова той не се нуждае от външна жена. Той е цялостен в себе си. Тази Цялост е Подобието на Бога. Ето защо Мъдрият не се съблазнява. Той е търсил навътре и е открил Изворите на живота вътре в себе си. Търсещият навътре всякога намира. Търсещият навън е всякога обречен… Тайната на живота принадлежи само на този, който е цялостен. Мъдрият има живот поради своята Цялост. Мъдрият не е знаещ. Мъдрият е Съкровен. Само Съкровеният има абсолютно отношение към Бога и към хората. Мъдрият е същество, по-дълбоко от живота. Мъдрият е ЛЮБОВ. Любовта е по-дълбока от живота. ТЯ е абсолютното отношение към Бога. Мъдрият се отличава по абсолютното в себе си. Той е Жива Канара за световете.

Проучавай Душата и Духа си

Истината обективно не може да се проучава. И Любовта обективно не може да се проучава. И Мъдростта обективно не може да се проучава… Истината е извън нашия ум. Любовта също е извън нашия ум. Истината по някой път хвърля своите проекции в ума и умът по косвен начин може да я проучава. Мъдростта хвърля своите проекции отвътре навън, т.е. към външния свят. Какви са тези проекции? (15:14/5)

Човекът не може да обхване Истината, но Истината може да го обхване. Истината живее извън Вселената. Не можеш да стигнеш дотам. Умът не може да разбере Истината, но Духът може да заведе човека при Истината. Когато Духът те заведе при Истината, тогава Истината ще изпрати онези Божествени проекции в твоя ум, които ще осветят пътя ти към самата нея. Сърцето също не може да обхване Любовта. Само Душата може да те заведе при нея. Ето защо казвам: Не можеш да познаеш Любовта чрез чувствата си. Колкото и да са Божествени, те са ограничени. Любовта можеш да я познаеш не чрез чувствата си, а чрез Великото в себе си. Това е твоята Душа. Грехопадението всъщност не е нищо друго, освен слизането от Духа и Душата в ума и сърцето. И затова стремежът към Духа и Душата разширяват съзнанието на човека до онази точка, в която се намира границата на Освобождението. Проучвай Душата си, за да се завърнеш в Любовта. Да проучваш Душата си, означава да проучваш Благородното, Възвишеното и Съкровеното. Проучвай Духа си, за да се завърнеш в Истината. Да проучваш Духа си, означава да проучваш Потънкостите на нещата, Тайнството на нещата и още Незабележимото, Невидимото. Така постепенно ще разбереш, че Невидимото е по-реално от видимото. Да осъзнаеш напълно това, означава да преобразиш живота си… Щом проучваш Душата и Духа си, те ще те отведат при Любовта и Истината. Тогава Любовта и Истината ще изпратят онези Първични проекции в твоето сърце и в твоя ум, които ще можеш да преживееш дори и на земята. Умът и сърцето са създадени да преживеят Любовта и Истината на земята. Щом ги преживееш, ти ще познаеш пътя на своето Завръщане. По пътя на Завръщането ще те води Мъдростта.

Не изпускайте настоящата вълна на Любовта, за да не странствате милиони години в пространството

Всеки ден Любовта хлопа на вашите сърца. Ако вие изгубите този момент, ще чакате още няколко милиона години, докато дойдат други благоприятни условия. Това са вълни. Аз няма да се спирам да говоря за тези вътрешни връзки, които съществуват между една и друга вълна на Битието, които обхващат хората и ги водят във Вечността, т.е. не във Вечността, но ги подигат от една степен в друга и разширяват тяхното съзнание. (15:19, 20/5)

От милиони години Любовта е слизала на вълни в различните светове. В паузата между една вълна и друга са се зараждали културите на мрака. Но много от най-упоритите в злото са умеели да живеят и да придобият някаква будност. Тези същества на злото са придобивали опит, който е щял да им помогне, но в други времена. Когато вълната на Любовта е слизала, мнозина са я използвали правилно. Те са я превръщали във виждане, в работа, в изпълнение на най-различните видове дълг. Що е виждане? Това не е умението да знаеш, а умението да живееш. Виждането символизира живата връзка с Любовта. Ще ви кажа една малка Тайна: има милиони добри хора по света, които не умеят да живеят. Има много зли и тъмни същества в света, които умеят да живеят. Те се вкопчват във всичко, което може да им даде живот. Те ценят живота повече от добрите хора. А знаете ли, когато дойде вълната на Любовта върху такива същества, какво произлиза от тях? Те стават същества на Мъдростта, защото имат волята и разумността да се вкопчват в нещата. А не е ли вкопчването във вълната на Любовта най-същественото? И затова е казано: „Царството Божие насила се взема“. А добрите хора, които са мързеливи, не са ли се вкопчили в злото и в смъртта? Не е ли красиво да видиш лош човек, който улавя живота? И не е ли грозно да видиш добър човек, който изпуска вълната на Любовта и разрушава себе си и околните? Всякога използвай вълната на Любовта! А когато тази вълна я няма, търси остатъците на живота. Това е по-добро от обикновения човешки живот. Обикновеният живот е едно постепенно погребване. А сега, в това време, ние се намираме във вълната на Любовта!

Завръщането в Прапламъка

Един ден всеки от вас ще приеме своето наследство, останало от световете.

(лек. 14: стр. 31/книга 5)

Човекът ще премине през безбройни светове. Той трябва да вземе от тези светове най-важното. Става въпрос за милиони светове. Това, което човекът ще вземе от тези светове, е наречено на Древния Език Аховар, което значи Есенцията на опита. И най-накрая тази чиста Есенция на опита ще съумее да се превърне в най-чистия Пламък. Характерното за този Пламък е, че той е абсолютно независим от хората, от световете и от нещата. Този Пламък се самовъзпламенява в самия себе си. Така Пламъкът се завръща в Прапламъка. От човека няма да остане никаква следа, защото този, който се е завърнал в Прапламъка, сиреч в Истината, се е завърнал завинаги.

2.
ДЪЛБОКО В ТАЙНСТВОТО

Бог е Тайна Велика

…Пътищата Божии са неизследими. Бог е Бог Тайна Велика. (стр. 23/ лекция 1)

И наистина неизследими са пътищата на Бога. Той не оставя следи. Само Любовта е Път към Него, но Любовта не води до Него, а до Неизреченото. Всеки, който все още може да Го изрече, не е стигнал до Великата Му Тайна. Любовта е Пътят към Него, но това не е Пътят, по който Той може да бъде намерен, защото Той надминава и Любовта.

Краят на Мъдростта

– Мога ли да имам знанието на Бога? – Това е невъзможно. (стр. 4/книга 2)

Цяла Вечност ще се учиш, докато придобиеш една малка част от знанието на Бога. И ако правилно се учиш, Бог ще те преведе в Своя Храм и ще ти даде онази Мъдрост, която надминава знанието. Основата на тази Мъдрост е съградена от Смирение. Това е първият стълб. Средата на тази Мъдрост е съградена от Съкровенолюбие, което е вторият стълб и символизира Благата вест. И краят на Мъдростта е Дълбоко Незнание, което е третият стълб и което е велика основа за обновяване с Незнайния.

Носят Жезъла на Истината

Повдигане на живота има, когато правите средата условие… Същество, което е потопено в известна среда, не може да познае тази среда: например рибата не може да познае водата, в която е потопена. Някои искат да познаят Бога: ако сте потопени в Бога, няма да Го познаете, защото сте вътре в Него; вие тогава само живеете в Него, без да Го познавате. А трябва да излезете извън Него и да Го направите условие за вашето съществуване, ако искате да Го познаете.

(стр. 189, 190/3)

Който е потопен в Бога, той няма знания, а има живот, защото той и Бог са Едно. А който е извън Бога, той няма живот, но има много знания. Но има Същества, които превъзхождат и знанието, и живота. Тяхно е Най-Древното Царство. Те винаги са били Царе на живота. Само те могат да носят Жезъла на Истината. Техният Дух превъзхожда живота и знанието.

Води към Небитието на Древния

…И храненето като процес означава работа.

(стр. 27/2)

Храненето е Велик процес. Този процес ни води към Небитието на Древния. Който умее да се храни, става Безсмъртен. Който умее да се храни, става Извор. Той придобива образа на своята Душа. Който умее да се храни, става Извънпределен. Той придобива подобието на своя Дух, който е Образ на Бога. И тези, които са извървели всички пътища на храненето и са се отказали от всяка храна – и външна, и вътрешна, и пределна, и безпределна – те самите са се превърнали в Храна на Най-Древния Незнаен. За тях е казано, че са Старци. Те са Избраните в най-висшия смисъл на думата. Старците символизират Неизразимото, Есенцията на Живота, Есенция от Есенцията на Древния. Неизразимото е най-висшият израз на Истината. Древният Незнаен се храни само с Неизразимото. Сам по Себе Си Той символизира Истината, Която е над всички други Истини. Той е Непонятната Истина. Към Него се стремят всички светове – и знайни, и незнайни. 24-те Старци са 24 Храма на Съкровената природа на Абсолюта. Те Му дават от себе си най-чистата Субстанция и Той приема тази Храна, като я превръща в Есенция. Тази Есенция по незрими пътища пътува и прониква отново в 24-те Храма. Субстанцията на Старците е създадена от кристално чистите Истини, които са основанието на техния живот. Новото в Субстанцията се заражда от Любовта към Истината. Само Любовта може да поражда Нови Истини. Любовта на Старците поражда всякога Нови Истини, докато Любовта на Синовете и на Неизменните същества е само преоткриване на старите Истини. Но всяко преоткриване на една стара Истина носи в себе си ново обновяване, ново качество на енергията, ново измерение, нова девственост, защото Истината съдържа в себе си всякога нов подем. Старата Истина се преоткрива като стара, но се възприема като Истина с нова еманация. Старата Истина може да внася в човека всякога все нови и нови елементи, които идват от незримата ѝ област. Истината е всякога Извор. Синовете и Неизменните същества се обновяват с най-величествената излъчена Субстанция от Абсолюта, докато Старците се обновяват със самия Него.

Нероденото никога не говори

Това, което не се казва за Любовта, е истинска Любов. (стр. 30/3)

Този, който е придобил истинската Любов, той не може да я изрече. Защо не може да я изрече? – Защото е погълнат от Бога. Той е изчезнал в Бога, той се е разтворил в Бога. Той се е превърнал в Небитие, в Нероденото. А Нероденото не говори.

Ще може да дава Живот и Дихание

Бог е създал човека, без да види някой, без да го пипне. Може ли и вие да направите същото? То е все едно да изпълните заповедта на онзи цар, който искал да му ушият дрехи, без да ги пипне човешка ръка. При днешните условия това е невъзможно. (стр. 44/2)

В бъдеще човек ще може да дава Живот и Дихание на другите Души. Но при сегашните условия той е зависим от Диханието и не го познава в неговата Дълбочина. Тази Богоподобна възможност може да се постигне само чрез Величието на Смирението. Когато човек постигне дълбоката степен на Смирението, той ще се превърне в Духа на Живота, защото в тази степен няма грехове. Дълбоко в Смирението означава дълбоко в Безпределното Неназовимо.

Тайнството е самият отговор

…Казваш: Защо Бог ме създаде? (стр. 44/2)

Дълбоко в Тайнството няма отговори. В това Тайнство човек просто гори с Пламъка на Изначалното си Сияние и това Сияние е Отломък, който ще отведе човека при Трона на Древния Незнаен.

Над световете

Съществуването на другия свят има свое Начало, свой Произход. (стр. 120/2)

Съществува този свят, съществува онзи свят и съществува един по-вътрешен свят. Този свят е външният свят, онзи свят е светът на Душата, който е наречен още „Изгубеният Рай“. Душата е Съкровената природа на човека, а тази Съкровена природа не е нищо друго, освен излъчената Субстанция на Бога. Раят е образуван от тази Субстанция. Кой може да живее в този свят? Само този, който има постоянна Будност. В тази Будност всякога се съхранява Раят. Имаш ли Будност, има Рай. Нямаш ли Будност, попадаш във външния свят и Раят е изгубен. Ти ставаш човек на внушенията и настроенията. Така човек често прескача от този в онзи свят. Това е, когато се губи Будността. Кой е по-вътрешният свят? Това е Царството на Духа. В това Царство живеят най-висшите същества – Серафими, Херувими и Престоли. Тук живеят и Синовете на Бога, но не напълно. Те черпят своето Вдъхновение от това Царство, но по-често живеят в другите два свята. Това Царство на Духа не е създадено от Субстанцията на Бога, а от Есенцията на Бога. Тук Вдъхновението е вечно. Ако се явят препятствия, те го усилват, защото най-висшите същества изливат своята помощ и енергия върху Синовете Човешки. Човек трябва да върви от този свят към онзи и от онзи към Царството Божие. Третият свят е именно Царството Божие. Над този свят се извисяват само 24-те Старци. А над 24-те Старци обитава само Едно Същество. Никой не знае Името Му, но всички Го познават. Когато Той реши да се прояви, всички Го познават, но без да могат да Го видят. Това е Абсолютното Същество, до Което никой няма пълен достъп. Това Същество е наречено Великият Непознат. Ако Той реши да се прояви, 24-те Старци си затварят очите, защото Неговото Сияние е напълно Ослепително. ТОЙ – Великият Непознат – говори само с езика на изключителното Си Сияние. Той няма друг език. Ако Той даде пълна сила на това Сияние, всички светове и съзнания ще се стопят и ще бъдат погълнати от Него. ТОЙ е Единственият. Той никога е нямал равни на Себе Си. Наречен е още Абсолютът или Най-Скритият от Скритите. Безумни са всички тези, които искат да Го търсят и да Го намерят. Той никога не може да бъде опознат. Няма такава Врата, която да води към Него. Само 24-те Старци едвам-едвам са надзърнали в Неговата Обител, но без да са влизали там.

Единствената реална наука е
Пътят към Незнанието

С музиката можеш да извървиш всички пътища. (стр. 190/2)

Музиката е път от Битието към Небитието. Музиката трябва да те заведе до твоята Душа и до твоя Дух. Когато музиката стигне до Духа, тя вече става безпредметна, защото Духът може да живее само в Дълбините на Нищото, откъдето е произлязъл. Там, където свършва музиката, свършват всички пътища. Остава само едно: Тайнството, наречено Нищо… Ако Душата се стреми към ума, сърцето и волята, тя се превръща в робиня, защото тя се стреми към знайното за нея. Единствената наука в света, която е реална, е Пътят към Незнанието, Пътят към Незнайното. Само тук можеш да откриеш Нови Дълбини. Ако Духът се стреми към Нищото, то е защото е произлязъл от Неговите Дълбини. Само Нищото може да задоволи Духа. Само Духът може да задоволи Душата. Само Душата може да задоволи сърцето, защото сърцето е сянката на Душата. Душата е сянката на Духа. Духът е сянката на Бога. Бог е сянката на Нищото. Това е естественият Път на възвръщане. Всички Разумни същества, дори и най-висшите, се нуждаят от Нови Дълбини, а те са скрити и съхранени само в Нищото. Само Нищото може да дава истински, защото то никога не иска нещо в замяна. То е абсолютно самодостатъчно. Ако му посветиш най-висшата песен, ти нищо не можеш да му дадеш. Но ако имаш едно Велико отношение към Най-Древния Източник на живота и смъртта, ти ще се приближаваш все повече към Него. Не можеш да посветиш нещо на някой, който съществува, защото всичко, което съществува, е привидно. Отзад е само ТОЙ – Единственият Незаменим, Вечно Непознат и поради това Вечно Търсен. Само най-дълбокото Незнание Го улавя. Това е Пътят на Великите Мъдреци и Учители.

МАНАХАРА

Под думата човек или человек на български се разбира същество, което живее цял век; обаче в Първообразния език, в езика, на който е написана тази фраза, човек има друго значение – значи: Исус, Човекът, Който иде на земята, Брат на страдущите. Какво трябва да разбираме под тия думи? Могат ли, като излезем ние пред света, да кажат хората за нас: „Ето Човекът“?

(стр. 3/книга 3)

Да кажем „Ето Човекът“, в най-висшия смисъл на думата, означава да кажем „Ето Лицето на Истината, ето Този, Който озарява световете“… Думата Човек е изразена най-дълбоко във Ватанския език. Ватанската идея е Манахара и означава „Този, Който е произлязъл от Сиянието“. Сиянието в Човека е наречено Духът. Истинският Човек никога не губи Духа си, никога не губи Сиянието си. Истинският Човек е Лъч от Великия Непознат. Истинският Човек не говори с думите, Той говори с Присъствието си. Но малцина са тези, които могат да Го разберат, защото Той е забулен и дава Сиянието си само на определени Души. Това са тези, които Му се доверяват до смърт. За другите хора Той е просто един добър човек.

ХАВАХ – „Само Скритото живее“

Може би пред вас житното зърно да представя нещо много скромно, нещо, което няма никаква цена – 1/16-хилядна част от килограма: на колко бихте спаднали неговата цена, когато един килограм жито струва един грош? Обаче в житното зърно има сила, възможност, Дух на самоотричане, с която сила то храни себе си и другите. И когато вие седнете на трапезата, не мислите никак за житното зърно, не знаете каква радост то внася във вас, какви мисли то носи. Вие не знаете неговия произход. Хората не го оценяват… Но то е една велика загадка в света.

(стр. 15/3)

Житото е произлязло от Първата Слънчева Раса. На Древния език то се е наричало Хавах, което приблизително означава „Само Скритото живее“. Това има отношение към Духа на саможертвата. Всеки, който се жертва, придобива Лицето на Живота. Но да се жертваш – това е било умение само на хората от Слънчевата Раса, защото от сто вида жертви само два вида са Хавах: носители на Скрития Живот.

Само Нищото не се изчерпва

Аз не съм видял в живота си два дена подобни един на друг… В туй именно седи Величието на Божествения Дух, Който носи неизброими богатства, невидими светове и разкрива какъв е Бог в Себе Си. Той е нещо Велико. (стр. 38/3)

Ако искаш да познаеш Величието на Бога, трябва да бъдеш в Единство с Него, трябва да бъдеш потопен в Неговия Дух, в Духа на Любовта. За Любовта всеки ден е едно Тайнство. Любовта всеки ден се среща с Бога. Любовта всеки ден се среща с Неизговоримото. Няма по-голямо Тайнство от Неизговоримото. Неизговоримото произтича от Нищото. Съществуват три свята: известното, Неизвестното и Нищото. Известното е известно за ума – това са знанията, които нищо не решават. Неизвестното е още неоткрито, но постепенно става известно. Ставайки известно, то се изчерпва. Нищото си остава всякога Нищо. Не можеш да го изговориш. Можем да говорим за него, но то е Неизговоримо. Любовта може да се обменя само с Неизговоримото. Самата Любов е също Неизговорима. Когато любиш, това другото, което любиш, се превръща в Бог. Любовта не може да го изговори, защото тя не борави с думите. Умът борави с думите и с известното. Вярата борави с Неизвестното, а Любовта борави с Неизвестното, което е скрито в Неизвестното. Това скрито Неизвестно е абсолютно Непознаваемо и затова е наречено НИЩОТО.

Реалност без опора

Сега, ако някой чете „Вечен Живот“ или „Живот Вечен“, ще попита какво можем да разберем под думата Вечен. Тази дума има външен и вътрешен смисъл. (стр. 184/3)

Вечният Живот има външен и вътрешен смисъл. Външният смисъл е придобиване на опит по пътя на страданията. Вътрешният смисъл е в придобиването на Духа чрез разумни и Божествени прояви. Вечният Живот има и своя най-вътрешен смисъл. Това е онова Свещено Пространство, в което няма нито страдания, нито опит, нито разумност, нито цел. Това е Животът, който превъзхожда всички пътища и цели. Той е сам по себе си Небитие – Реалност без опора, защото сам по себе си е ВСИЧКО.

Той нито живее, нито съществува

…Човек може да съществува, без да живее.

(стр. 184/3)

Докато е във физическото си тяло, човек живее. Ако човек постигне себепознание, той започва да съществува, т.е. той се връща към Живота на Първичното Същество. Когато човек познае Духа си и се слее с Истината, той съществува в своя Център в най-висшия смисъл. Той вече нито живее, нито умира. Той съществува в Духа. Но когато човек се домогне до Изначалието, той нито живее, нито съществува. Той е като самородното злато. Той живее за себе си, но в съвсем друг смисъл: той живее самородно. И макар че е произлязъл от живота и съществуванието, той вече не принадлежи на тях, така както водата не е нито кислород, нито водород, а нещо съвсем друго. Тя е вода сама по себе си. Това е мистично явление.

По време на Третото Пришествие

Преобразуванието следователно трябва да стане в нашия ум, в нашето сърце, в нашата воля и когато стане това преобразувание, ще почувстваме, че у нас има известна вътрешна сила. Ние тогава ще дойдем в съприкосновение с ония по-висши същества, които са напреднали и които наричаме Светии. Като влезем в свръзка с тях, нашият ум ще се просвети, както учениците се просветяват между своите Учители. Светиите са Учители на човечеството и ние всинца трябва да се ръководим от тях – те учат света как трябва да живее. (стр. 25/3)

Светиите са първите Учители на човечеството. Те се занимават с детската възраст на човечеството. След тях ще дойдат Посветените и Мъдреците, които са междинната връзка между световете. После ще дойдат Великите Учители, които ще посеят най-дълбоките семена. И най-накрая – по време на Третото Пришествие – ще се яви Незнайният Абсолют. Тогава вече няма да има човешки език. Тогава Душите ще говорят на новия език – езика на Екстаза, или езика на Неизмеримото Щастие, защото тогава всички Души ще бъдат в своя Дом – Дом Вечен и Неръкотворен.

Единствената Сила, която може да проникне в Хаоса

Ако Христос не бе носил този трънен венец, ако не бе прикован на кръста, как щеше да прояви тази Любов? (стр. 70/3)

Ако Христос не беше прикован на кръста, кой щеше да разбере, че Христос е Син на Бога? Кръстът е мястото, където се срещат човешката и Божествената Любов: на кръста се решава дали човек е Син на Вечната Любов, или е същество на земята. Кръстът е най-големият Дар от Бог-Отец за Неговите Синове. Кръстът е пълното утвърждаване в Бог-Отец. Който е издържал кръста, има Венеца на Живота. Той може да се нарече Син на Живия Бог. Кръстът е Тайнство, извлечено от Хаоса. Който може да проникне в Хаоса, той превръща двете пресечени линии в две успоредни. Успоредно се движат само съществата на Абсолютната Разумност. Любовта е единствената Сила, която може да проникне в Хаоса, защото Любовта е била, преди да е съществувал Хаосът.

Единственият, на Когото трябва да се покланяме

И тъй, три важни неща, три важни думи има в Учението Христово: Отца и Сина, и Светаго Духа. Ако можете да произнесете тия думи в техния дълбок смисъл и в тяхната пълнота, вие сте влезли вече в Учението на Христа. (стр. 50/4)

Който може да проникне в Христос с чисто сърце, светъл ум и разумна воля, той влиза в духовния свят на Христа. Това е духовната Троица. А който може да проникне в Христос с Любов, Мъдрост и Истина, той ще види трите Лица на Бога: Всеобхватното Лице, Всевиждащото Лице и Всепроникващото Лице. Това е Божествената Троица. Зад тази Троица се крие най-висшата Истина. Това е наречено ДРЕВНИЯТ. Той седи и наблюдава световете в Абсолютна Неподвижност. Окото Му владее всички светове и същества. Той е Единственият, на Когото трябва да се покланяме. В бъдеще Старците ще вдигнат учениците в себе си и ще им разкрият част от Мистерията на Древния. После Старците ще дадат методи на Своите Синове да израснат до степента на шестото и седмото тяло. И когато учениците достигнат до тези степени, ще могат сами да достигнат до Тайните на Древния, но без да Го познават, защото всеки, който иска да Го познае напълно, трябва да се разтвори напълно. В това разтваряне напълно има две степени. Едната степен е изчезване завинаги в Махабир – това е изчезване без възвръщане, а другата степен е частично разтваряне със завръщане. В това число има много Посветени, Учители, а и самите Старци, които са си запазили телата от шесто до трето, и други, които са ги запазили от шесто до първо. Тези, които са ги запазили от шесто до първо, слизат много рядко на земята и слизайки във физическо тяло на земята, те помагат на учениците си по Пътя към Висшите светове. А тези, които слизат от шесто до трето тяло, те са се отказали от физическото тяло и слизат най-много до облагороденото астрално тяло на своите ученици или до облагороденото ментално тяло. И така те ги ръководят чрез техните чувства и чрез техните мисли. И така тези ученици също вървят по Пътя към Висшите светове, докато постигнат шестото тяло и отчасти седмото. Това е въпрос на хиляди и милиони години. Понастоящем можем да се покланяме на Древния само символично – когато влагаме Любов в работата си и когато влагаме Любов в молитвата си. Това са малките Поклонения, които ще доведат до големите.

Великата Битка

Казваме, че сме Венец на създанието на света. Не, да не лъжем себе си, да не лъжем и Бога. Ние не сме Венец; Венец са само ония, които са завършили своето развитие. (стр. 64/4)

Венец са само ония, които са се домогнали до най-дълбокото място в себе си. На това място се намира Истината. Тази Истина работи в Невидимата област на човека. Тя го подготвя постепенно за големия сблъсък със злото. Тя го подготвя за сблъсък с големия взрив. И понеже любящият е отдаден на Истината, самата Истина, която е скрита в него, ще воюва. И в деня на Великия взрив човекът ще избухне, злото ще бъде разтворено, то ще бъде погълнато от Истината, а в човека ще изригне Нова Светлина – съвсем ново качество на съзнанието, Нова Любов, която ще бъде Венец и Корона в неговия живот. Велик е Пътят на ученика, защото той е увенчан не с корона от злато и диаманти, а с Дара на Неизменната Любов. Не искай във Великата Битка ти да победиш. Остави победата на Истината, а ти само наблюдавай и ще прозреш Тайната на Живота. И ще видиш, че силата на злото не съществува, защото Сила има само Истината. Но само тогава ще видиш това, защото само тогава – във Великата Битка – Истината ще ти се открие. Дотогава ти си бил сляп. И ето, сега Истината ти дава Ново зрение и Ново видение, защото ти възлюби Истината повече от света. И ето, тя се превръща в твоя Венец. И ще украсява с Блаженство дните ти, които няма да имат свършек.

Четирите Дървета

Всички хора са живи кръстове, които трябва да се издигнат. Щом стане това, около този кръст ще се образува една окръжност, която означава Вечността. Тъй щото кръстът ще се превърне в колело, което ще бъде в постоянно движение. (стр. 49/4)

Всеки човек носи кръста от своето минало. Кръстът означава, че човек е избрал пътя на знанието. Малкото знания са образували малкия кръст, многото знания са образували големия кръст. Това е пътят на една древна изостанала цивилизация, която е наречена Дървото за познанието на доброто и злото. Само Любовта може да се справи с кръста и да превърне пресечните му линии в успоредни. Така ще се образува Вечното движение на Любовта, което ще се насочи към своя център, който е наречен Дървото на Живота. Тази Най-Древна Слънчева цивилизация, наречена Дървото на Живота, се е ръководела от 24-те Старци. Това Дърво ражда същества на Истинското Добро и на Вечната Любов. Но за да станеш Син на Старците, се иска нещо повече. В Дълбините на своята Любов трябва да пожелаеш Дървото на Мъдростта. При това условие твоята Любов и твоето Добро ще бъдат разклатени, защото ще се яви Древният и ще те постави на Дълбоките Изпитания на Мъдростта. И малцина са тези, които са имали Силата на Доброто и Силата на Любовта, които да са устоявали. Да пожелаеш Дървото на Мъдростта, означава да се разделиш дори със Съкровеното Знание и да влезеш в съвсем друга Вселена. Малцина са тези, които устояват в Изпитанията на Дървото на Мъдростта. Тези, които са устояли и са станали Синове на Старците, са минали през страдания, които външната Вселена не познава. Синовете на Старците се отличават по това, че те са Абсолютно Неизменни и във външен, и във вътрешен план, и са готови дори да се откажат и от Душата си – в смисъл да постигнат нещо по-дълбоко. Тези, които са изпълнили тези условия, са преживели известно време в условията на нечуван и невиждан Мрак. И чак тогава са били приети от Старците за техни Синове. Старците имат малко Синове. Всеки Старец има най-много до 10 Синове; нямат повече, защото Велика Тайна е Дървото на Мъдростта. Това Дърво няма корени във външната Вселена. Дървото на Мъдростта е родило Велики Синове и Велики Мъдреци. Но има и още едно Дърво – това е Дървото на Абсолютното, това е Дървото на НЕЗНАЙНИЯ ДРЕВЕН. За това Дърво са били избрани само 24-те Старци. Никой не може да пожелае това Дърво. То е Абсолютно Недосегаемо. Само Старците имат право да повикат понякога Своите Синове, за да зърнат за малко Подножието на Дървото. Това е Дървото без корени, то няма корени в нито един свят. То се ръководи от Великия Незнаен. В Древността Мъдреците са нарекли Великия Незнаен „Възхитителния Дух“, понеже са нямали думи, с които да ГО изразят. ТОЙ се е изявявал на Синовете и на Мъдреците в много кратки мигове, след като е скривал голяма част от Светлината Си, за да ги предпази. В Атлантида има Легенда, запазена от Мъдреците, за „Възхитителния Дух“…

Само Древният избира Мъдреците

„Но трябва да се налива новото вино в мехове нови…“ (Лука – 5:38) …За Божествените идеи, които слизат в този свят, са потребни нови мехове, по-еластични, да издържат напора на ферментацията, т.е. потребни са хора, които имат ум и сърце, възприемчиви към Новата Истина.

(стр. 69/4)

Новата Истина изисква нови ученици и нови тела. Силата на новите тела е в това да възприемат Истината цялостно, с доверие и пълнота, за да могат да издържат на нейния Огън. Това значи, че новото вино изисква нови мехове. Новите мехове – това са новите тела, съградени от Принципа на Неизменната Любов. Само човекът на Любовта може да се насочи към едно Мистично бъдеще. Това бъдеще е извън времената, но може и да посещава времето. Само човекът на Неизменната Любов може да тръгне на дълъг Път. Това е Великият Път към Дървото на Мъдростта. Това е най-трудният Път в живота, защото от 100 Неизменни на Любовта най-много 7-мина стават Мъдреци. А другите си остават Посветени, които само частично докосват Мъдростта. Пътят към Мъдростта ще си остане всякога най-трудният Път. В заключение на това можем да кажем, че само съществата на Неизменната Любов могат да получат право на стремеж към Дървото на Мъдростта. Великият Закон повелява само Любовта да бъде мъдра. Но не всяка Неизменна Любов може да получи плодовете от Дървото на Мъдростта. Въпросът, кое същество на Неизменната Любов да тръгне по Великия Път към Дървото на Мъдростта, се решава от Старците. Старците определят по неведоми пътища кои същества да тръгнат по техния Път. Те определят това извън света на причините и последствията. Те определят това с помощта на Тайнствено Просветление, което идва от Великия Незнаен. Само Древният може да избира, защото само ТОЙ знае кой за какво е роден.

Не търсете и ще намерите

Ако разбирате закона, под който сега живеете, вие бихте се подмладили. – Кога ще бъде това? – Когато научите закона да се обновявате вътрешно, в Душата си. (стр. 79/4)

Най-важното нещо, до което трябва да стигне един човек, е себепознанието. Себепознанието означава да си познал целостта на Душата си. Това означава още да си цялостен в Любовта. Дотук беше себепознанието. Оттук нататък започва Учението за Незнанието. При себепознанието се обновяваш със себе си – с Любовта, която си ти самият. Оттук нататък Любовта ти е изцяло насочена към Духа. Този Дух е близък до Душата, но Незнаен за нея. Душата всякога се стреми към Незнайното. Така тя става все повече Духовна Душа. И така тя все повече се обновява с Незнайните елементи, скрити в Духа, докато някога тя се превърне в Чист Дух, Чисто Съзнание. Това Чисто Съзнание е наречено Най-Великата Реалност. Само тази Реалност може да се обновява с Нищото, защото за да влезеш в Нищото, трябва да си Абсолютно Чист. Абсолютната Чистота е Абсолютна Пустота. Тази Пустота не желае абсолютно нищо. Понеже не желае абсолютно нищо, тя получава Дара на Нищото. Това е Благодатта на Посветените същества. Понеже те абсолютно нищо не желаят, Нищото ги е пожелало. Нищото е Домът, Обителта на Древния Незнаен – на Този, Който самосъществува. И никой друг не обитава там, освен Самосъществуващия. Посветените същества се обновяват с Незнайното Измерение на Древния. Тези същества придобиват Присъствието на Незнайното. Те са самодостатъчни, самоизпълнени и самоизобилни. И понеже нищо не са търсили, те са намерили. За тях е казано: „Не търсете и ще намерите“. Това означава следното: който търси, няма да намери, защото търсенето е метод, който увеличава въображението и създава затворени врати. Докато Чистият не търси: той е тих, безмълвен и отворен. Така той е всякога възприемчив и достъпен. И в тази възприемчивост, в тази достъпност, в тази отвореност се случва Тайната на Живота.

Великата Мистерия на женитбата

Казвам: Истинската женитба не е създадена на земята. (стр. 98/4)

Истинската женитба е Най-Висшата Мистерия в Тайната на Живота. В най-дълбокия смисъл Абсолютът се е оженил за Реалността, след което е излъчил от себе си Духа. Впоследствие този Дух, Който е Първичният Адам, се е оженил за Любовта – Първичната Ева. И после на земята като едно отражение на тази Велика идея пречистеният ум на човека се е оженил за сияещото сърце. Оттук надолу огледалото се е преобърнало и човек все иска да се жени и да се свързва, но не знае за кого и как. И днес човек трябва да тръгне по Пътя на Великото самопробуждане и с това да обърне огледалото обратно, за да се върне отново към оная Велика Мистерия на женитбата, която го превръща в Мистична Душа, в Мъдрец или в Посветен, който наистина познава своята Съкровена Същност. Пътят на женитбата е Път към Великата Мистерия на Древния Незнаен. В най-долния план ученикът трябва да се ожени за своето сияещо сърце и за своя пречистен ум. Това са две различни енергии, които ученикът трябва да обедини и хармонизира, за да възстанови Светлината и движещата Сила на своята воля. Това е първата женитба. Оттук нататък, възродила своята Светлина, волята се насочва към Душата. Това е един постепенен и продължителен процес, който означава пътуване и женитба на човека с Несътворената си Природа. В женитбата с Душата си човек възстановява изгубеното си щастие и блаженство. Тази женитба се нарича себепознание. Това е втората женитба. От придобиването на това щастие и блаженство човек трябва да върви към третата женитба и да не се успокоява от това щастие и блаженство, и от това умиротворение. И да не се спира дотук, а да разбере, че щастието, блаженството и умиротворението са само едно начало за истинската работа, която тепърва предстои. Тук търсачът няма право да мисли, че е постигнал своята Цел, защото който е превърнал щастието и блаженството в своя Цел, той изпуска третата женитба. Пътят към третата женитба е саморазкриване на Величието на собствения си Дух. В третата женитба човек се самопробужда в своята най-висша Същност. Тук човек постига женитба с Малкото Лице на Бога. То е наречено още Искрата. Това е женитба с Неведомото. И тук не трябва да се спира. В това Неведомо трябва да се стреми към четвъртата женитба, която е среща със своя Учител. Само човешкият Дух може да постигне Мистична женитба със своя Учител, защото само човешкият Дух може да бъде тотален, сиреч цялостен. Само той носи в себе си Пълнотата на търсача. В тази Пълнота Целта е само една – Учителят. Тук се осъществява постепенно Мистерията на четвъртата женитба. Оттук нататък следва Пътят към Мистерията на най-великата женитба. Тук вече Учителят има задачата да предложи на ДРЕВНИЯ НЕЗНАЕН своя Син като една пречиста и пресвята Жертва, при което Древният решава дали да приеме в Себе Си и да разтвори в Себе Си тази Свята Жертва, или да остави Сина в ръцете на неговия Учител – той да започне с него истинското обучение и да го превърне в Син на Великото Незнание, което отговаря на Учението за Прасветлината, от която Прасветлина е била образувана Първата Слънчева Раса. В този случай има два вида женитба. Едната е възвръщане към световете като Син на Прасветлината, като Вечен Син на своя Учител. А другата женитба е само един символ – тя означава пълно разтваряне на Сина на Великото Незнание във Великото Незнайно.

Що е Истина?

Пилат зададе въпрос на Христа: „Що е Истина?“ (стр. 105/4)

На въпроса „Що е Истина?“ може да се отговори по два начина. Единият отговор е скрит в това, което е наречено Абсолютно Безмълвие, т.е. Древният не произнася нищо. В случая ТОЙ се е скрил в Собствените Си Дълбини и е останало само Безмълвието. Това е единият отговор. Другият отговор е следният: Древният произнася израза „Йехие Ашер Йехие“, което означава „Аз съм Истината“, „Аз съм Самосъществуващият“ или „Аз съм Този, Който съм“. Само Древният може чрез едно Велико Същество да произнесе Себе Си чрез тези Думи. Това може да бъде произнесено само в една определена атмосфера. Например Христос е произнесъл тези Думи само пред своите неизменни ученици. Само в Съкровена атмосфера тези Думи могат да бъдат произнесени, докато в една обикновена атмосфера тези Думи много рядко се произнасят. В окултната история има случаи, когато тези Думи са били произнасяни всред обикновени хора, всред тълпата и тогава тълпата е убивала този, който ги е произнасял. Тълпата не е могла да възприеме тези Думи и тя е убивала с камъни този, който ги е произнасял. Така тълпата е осъждала самата себе си, осъждала е своето неразбиране, а убиваният е умирал в Екстаз от Истината. Христос е казал: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. Това е Пътят към 24-те Старци, които са 24 състояния на Универсалната Мъдрост. И затова всеки Старец може да каже: „Аз съм Този, Който съм“. Христос също може да каже: „Аз съм Този, Който съм“, защото Той се оказа послушен до смърт. Когато Древният влиза в Старците и във Великите Посветени и произнася чрез тях израза „Аз съм Този, Който съм“ – това означава, че ние трябва да се насочим към тия Същества, защото само те могат да ни водят по Неведомия Път към ДРЕВНИЯ.

Абсолютният Дом в човека

Земята, за която често се говори в Свещените книги, е толкова голяма, че на нея могат да живеят безброй хора. В Писанието тя е наречена „Обетована“. Вие се стремите именно към тази Земя, която Бог е създал първоначално. (стр. 127/4)

В Първоначалния Език под „най-висша Земя“ се е разбирало това, което е наречено човешкият Дух. Това е Обетованата Земя. Това е Истинският Дом в човека. Душата е Красивият Дом в човека, Вечният Дом. Духът е Истинският Дом в човека, Обетованата Земя, която символизира абсолютната неуязвимост. Абсолютният Дом в човека – това е Пълното Разтваряне в Нищото. Тук вече изчезваш, без да имаш Дом, защото си се завърнал напълно у Дома. Разтвореният в Нищото няма Дом, но той е постигнал Най-Дълбокото Освобождение. Това е Освобождение от живота и смъртта. Животът и смъртта са две части на едно и също нещо. Те вървят заедно, но в тях липсва Абсолютната Реалност. Само който се разтвори в Нищото, постига тази Абсолютна Реалност. Нищото се символизира от думата УЧИТЕЛЯТ, но в Неговия най-дълбок смисъл. Сам Учителят не съществува реално. Той е излязъл от Нищото заради Своите ученици. И сега Той е Границата, Пределът. И всичко, на което Той учи учениците, е да се слеят с Него и да се върнат у Дома.

Погълнати от Минотавъра и погълнати от Абсолютната Истина

Има аксиома в херметическата философия, според която всяка истина е наполовина истина и обратно, всяка лъжа е наполовина лъжа; сиреч всяко твърдение е наполовина вярно и всяко отрицание – пак наполовина вярно. (стр. 145/4)

Всяка истина е наполовина истина – това се отнася до всички сътворени светове, тъй като в сътворените светове не може да бъде произнесена цялата Истина. Ако Истината бъде произнесена тотално, всички сътворени светове ще изгубят своето съществуване, защото Абсолютната Истина поглъща всичко, така както Древният Минотавър в Египет. В миналото Древната Сила е била облечена под формата на Минотавър и тази Сила е пожелала да поглъща само чисти и девствени девойки, само чисти и девствени съзнания. В това се е криел залогът за успех на Египет. Това означава, че само Истинският Човек може да направи Жертвоприношение. Древният Минотавър е оставял нечистите настрани, защото той никога не е пожелавал истинско самоотричане от тях. А тези, които не са били пожелавани, са попадали в устата на мрака. Мракът е това, което е наречено светът… Абсолютната Истина има свойството да погълне цялата Вселена и всички същества. Но това не означава, че всичко, което е погълнато, е благословено. За да се създаде един Нов свят, трябва целият стар свят да бъде погълнат. И тогава Древният Незнаен ще повърне нечистите в сътворените светове, за да вървят те по пътя на еволюцията, която трябва да се превърне в революция. А другите няма да бъдат повърнати, но ще живеят в Аурата на Древния Незнаен и ще носят в себе си Пламъка на Неговото Присъствие. Това ще бъде в края на тази Вечност, която ще бъде Преддверие на Новата Вечност.

Това Нищо съдържа в себе си всичко

Създаването е творчески Принцип, достоен само за мислещи същества. Разбира се, аз не говоря за онзи творчески Принцип, който от Нищо може да създаде нещо – за Твореца… (стр. 148/4)

Бог е Единственият, Който от Нищото може да създаде нещо. Това Нищо съдържа в себе си всичко. Това Нищо съдържа в себе си Пълнотата на всичкото. Това Нищо осмисля живота на всички светове. В думата Нищо се крият най-изтънчените елементи на Несътворения Живот. Най-есенциалните елементи на Нищото са Любовта, Мъдростта и Истината. Любовта е Неизразимото Нищо, Мъдростта е Неизповедимото Нищо, Истината е Неизчерпаемото Нищо. И трите съставляват Необозримата Същност на Нищото. Те са именно Есенцията на всеки Реален Живот, на Живия Живот. Всеки, който съумее да се върне в тези Есенциални елементи, той става цял в себе си, той става блажен, той става обединен с Нищото. Той става Нищо от Нищото. Синът на Нищото е Син на Реалния Живот, на Великия Живот. Той е благословен Син на Бога и пие от Неизчерпаемото Блаженство на Нищото. И той вече е в Храма на Нищото. Думата Храм е символична. Тя означава, че си изгубил своя Център и си придобил Нищото. Само Нищото няма Център.

АВИРИХ АЛ – „Не-Искрата“

…В човешката Душа има вложено нещо по-дълбоко от това, което ти искаш: да станеш пръв министър. (лекция 2: стр. 11/книга5)

В човешката Душа има нещо вложено, което е по-дълбоко от света и което е по-дълбоко дори и от смисъла на живота. Но това е Тайна с Печат, защото тази Тайна е свързана с Принципи, които са извън еволюцията. За един от Принципите може само нещо да се загатне. Този Принцип е наречен Авирих Ал, което приблизително означава „Другата Искра“ или „Не-Искрата“. Това не е Искрата на Бога, а е Искрата на Древния Абсолют. Това е Онова Абсолютно Същество, Което ако те докосне и ти разкрие Частица от Себе Си, ти никога не би пожелал повече да живееш в Рая, който си ти самият. Раят, това е твоята Душа, твоята Пълнота и Изобилност. Но когато Древният ти се разкрие, ти изведнъж съзираш колко е беден Раят.

Бялата Точка

…Онова, което в нашия живот е Същинско, не може да се изкаже. (лекция 2: стр. 13/книга 5)

Същината е Съкровено явление. Докато говориш за нея, ти си на повърхността. Когато си потопен в нея, ти си в Центъра, а Центърът е Абсолютно Безмълвие. Тук ти не говориш, говори Присъствието. А когато изчезнеш в Същината, ти си това, което е надминало Присъствието. Ти си Бялата Точка. Има само едно нещо, което надминава Съкровеното Присъствие – това е Абсолютното Нищо. Бялата Точка е Границата на нещата, Пределът. Тя може да се излива в Съкровеното и да Го обогатява, но ако тя пожелае Абсолютното Нищо, изливайки се в него, тя изчезва напълно. Така тя се връща в Прапроизхода си. Бялата Точка е Входът към Универсалното Изчезване. Това се нарича още Универсалното Освобождение. Тези Велики Същества, които поискат възвръщаемост в световете, те полагат тоталността на Съкровеното си желание за завръщане в Бялата Точка. И в определеното време тя ще ги завърне.

Когато откриеш Любовта, продължавай да я преоткриваш

Да опиташ Любовта и да имаш Любовта, това са две различни понятия. Да опиташ Любовта, да имаш Любовта и да живееш с Любовта, това са също различни понятия. Да опиташ Любовта, да имаш Любовта, да живееш с Любовта и да си едно с нея, това е още повече. (лек. 4: стр. 13, 14/5)

Да опиташ Любовта, значи да си докоснат от Бога. Да имаш Любовта, значи да си докоснат от неизмеримата Радост на Живота, която трябва да превърнеш в свой път. Да живееш с Любовта, значи да попаднеш в областта на онова Свято Блаженство, при което осъзнаваш своята Нетленност. А да си едно с Любовта, това значи да си се освободил от всичко казано дотук, защото ако имаш интерес от Блаженството, ти не можеш да познаеш Мистерията на Любовта. Ти няма да познаеш Този, Който е „Единият и никой друг“. Той е скрит зад Любовта. Ти можеш да се къпеш в Блаженството и твоята Душа може да царува, пиейки от Нектара на Живота, но аз предпочитам да съм едно с Този, Който е създал Нектара, защото Той е Свещена Необходимост за всичко, което съществува. Той нищо не пие, нито се храни. Той самият е Храната, без да е Храна. Ако се слееш в Единство с Него, ще познаеш Пир Необикновен и ще се чудиш как може хиляди години да си проспал в светове, изтъкани от Радост, Щастие и Блаженство.

Само Съкровеното докосва Непознаваемия

…С появяването на живота злото и доброто се явяват като негови съжители. Те винаги придружават съзнателния живот. (лек. 5: стр. 8/5)

Докато има съзнателен живот, винаги ще има добро и зло. Когато ученикът се роди в Духа си, тогава ще има Вечно Добро. Когато се роди в Истината, той ще има Свято Благоговение и Благ поглед за всички неща. А когато поиска да се слее с Истината, той ще изгуби всичко, което е придобил, и ще придобие онова, което е извън Словото и извън Мълчанието. Той ще придобие онова, което всякога е било, но за което не може да се говори. Това, за което не може да се говори, е Неизразимото, в което живее Непознаваемият. А за Непознаваемия можем да кажем, че Той нито живее, нито умира. Той всякога е бил, без самият Той да е това или онова. Към Него можем да се приближим само с Незнание. Незнанието е другото име на Любовта. Когато Незнанието е чисто, Любовта е Съкровена. Само Съкровеното Го докосва.

Завръщане към Изначалната Мистерия

…Този Бог, за Когото ви говоря, не е без форма, Той е най-красивият. Ако вие бихте видели Бога в Неговото Тяло, само тогава бихте си Го представили. (лек. 5: стр. 28/5)

Тялото на Бога, това е Тялото на Славата. Тялото на Славата, това е идеята за Ослепителната Светлина. Тази Светлина се е отделила от Неговите Святи Дълбини. Тя се е отделила не като разделение, а като потвърждение, че в Живота има една Свята Красота, която ние още не познаваме. Само ако се слеем с нея, можем да я познаем, но с това рискуваме да загубим всичките си познания. Тези, които са достигнали до тази област, са Го нарекли Неизразимият. Но когато са Го видели, те са видели само една малка част от Него, те са видели само един косъм от Неговата Слава. Тези Същества са наречени 24-те Старци или Обитателите на Неизразимото… Старците са Плодове от Дървото на Неизразимата Истина. Техните Синове са Цветове от това Велико Дърво, а учениците са Светещите клонки от това Дърво. Всичко това е загатване за Живота, който е бил в оная Древна Слънчева Раса. Първата Слънчева Раса е била Раса на най-великия Живот. В тази Раса е нямало обикновени хора и същества. Това е била Расата на Светещите. След като тази Раса е завършила своята мисия, тя се е скрила. Всички в Първата Слънчева Раса са имали в себе си по нещо от Неизразимата Слава на Великата Мистерия. Всички са живеели в тази Неизразима атмосфера. Тогава Живата Вода се е изливала от Абсолюта към Старците, от Старците към Синовете и от Синовете към учениците. И всички са участвали в Тялото на Славата. Впоследствие те са били разпръснати в различни светове и раси, в различни цивилизации, като Носители на Неизразимото, за да загатват на хората и съществата за Древния Път към Неизразимото. Пътят ще определи Завръщането. Всички са деца на тази Неведома Мистерия, но по най-различни причини са изгубили Неизразимото в себе си. И днес Синовете на Неизразимото, където и да се намират, носят в себе си Древния Зов – Зов за Завръщане у Дома, Зов за Завръщане в Древната Зора, Зов за Завръщане в Ослепителната Светлина. И ще дойдат времена, когато всички ще бъдат Синове и Дъщери на Ослепителната Светлина. И тогава пред тях ще се явят 24-те Старци, Които ще бъдат облечени в Славата на Неизразимото. И Те ще въведат Своите Синове и Дъщери в Същността на Мистерията.

АВОР

…Време и пространство. Аз взимам тези две думи не в обикновен смисъл, не тъй, както обикновено се разбират. Под тия думи аз разбирам едно непреривно разширение на човешката Душа, защото всичко зависи от Безграничното.

(лек. 4: стр. 7/книга 5)

Смисълът на живота е да навлезеш в онази Безграничност, в онази Необятност, в онази Дълбочина на нещата, където дори и тебе те няма. Тогава кой е този, който ще търси смисъла? Явно е, че смисъл няма. А щом няма смисъл, и безсмислието си е отишло. Остава само Дълбокото, Безграничното, Абсолютно Реалното. То е независимо от смисъл и безсмислие, от живот и смърт. То е независимо от време и пространство. То е наречено още Чистото Съзнание или Абсолютната Реалност. Наречено е още „Духът на нещата, които не са неща“. На ватански това е наречено АВОР: това са „нещата, които не са неща“, това са „виденията, които не са видения“. АВОР означава да виждаш това, което не съществува. Това, което съществува, са нещата. А това, което не съществува, е Реалността. Нещата са само було.

Стъпала във Всевечността

Често вие се поставяте на пътя на злото, изпитвате неговото влияние, усещате неговите последствия, но да ви попитат какво нещо е само по себе си злото, нищо не можете да кажете.

(лек. 5: стр. 4/5)

Злото е Божия Тайна. Еволюцията е възможна само чрез злото. Когато хората завършат своето развитие, злото ще отпадне. Тогава ще остане само доброто и тогава еволюцията ще бъде възможна само чрез доброто. По пътя на вечното добро ще има вечна еволюция. Но някога и то ще се превърне в зло. Тогава еволюцията ще се пренасочи към Първообраза на Древната Слънчева Култура. Тогава няма да има добро и зло. Старците ще слязат и лично ще ръководят Своите Синове. Тогава хората ще живеят в Любовта, Синовете ще работят с методите на Мъдростта, а Старците ще изявят Първичната Истина, която ще бъде Възраждане на Новата Слънчева Култура. И тогава хората ще разберат Древния си Произход, който е безначален и който никога няма да свърши за времената. И така: когато доброто и злото свършат своята работа, започва еволюцията. Когато еволюцията завърши своята работа, започва развитието в друго измерение. Когато развитието завърши своята работа, започва неразвитието: това е друго име на преображението. Когато преображението завърши своята работа, тогава човек ще познае своя Древен Произход. Който е познал своя Древен Произход, изведнъж разбира, че никога не е имало Произход, защото Реалността всякога е съществувала. Тя не може да произхожда отнякъде, нито от себе си. Тя всякога е била. И затова е казано: АЗ СЪМ ТОЗИ, КОЙТО СЪМ.

Изчезнал е от световете

…Любовта не е и живот. Защо? Защото в живота всякога има едно ограничение. (8:14/5)

Любовта е Безпределна, животът има граници. Любовта е Недостъпна, животът е достъпен. Любовта е Велика, животът е загатване за това Величие. Любовта е Немислима, но за живота можеш да мислиш. Животът е нейно отражение. В живота можеш да се съхраняваш, но в Любовта не можеш. В Любовта може да живее само Бог. Ако искаш да живееш в Любовта, трябва да знаеш, че Бог иска твоята Цялост. Тогава Любовта ще те погълне. Любовта е Бездна, Любовта е Бездната на Бога. Всеки, който е поискал да живее само с Бога, е изчезнал от световете. Тази Любов е качество на Висшите Мистици.

В тази Тишина няма съществувание

Усещали ли сте Божествената Тишина?

(лек. 2: стр. 30/5)

Усещали ли сте тази Свята Тишина? Защото тя поглъща всички звуци. Тя поглъща дори и Мълчанието. И най-после тя поглъща и самия тебе. Ако ти си потопен в тази Тишина, може ли да кажеш, че съществуваш? Защото ако все още съществуваш, ти си в Мълчанието. Тишината е като Истината: тя или те поглъща, или те оставя да живееш. Тишината е Обител на едно Велико Несъществувание. Това е Храмът на Скритите Незнайни.

Пътеводител на нашето Вечно намерение

За физическия свят светлината иде отгоре, но за нас, хората, Светлината не иде отгоре. Човешкият мозък, човешката глава е един акумулатор, отдето се предава Божествената Светлина. За нас тази Светлина иде от мозъка, от сърцето, от Душата, от Духа. (9:8/5)

Когато казвам, че Светлината идва от мозъка, сърцето, Душата и Духа на човека, имам предвид: от мозъка означава организираният умствен свят в човека; от сърцето означава от целостта на човека, от обичта му към всички неща, при която обич всички тези неща изпращат Светлината си на сърцето. Когато говорим за Душата, подразбираме Любов към Необятното: оттам тя получава своята Светлина. Когато говорим за Духа, подразбираме Всеобхватното; Духът обхваща нещата и те всички светят в него. Само Абсолютът е извън всички тези неща, защото Необятното и Всеобхватното Го ограничават. Той живее толкова навътре, че всеки, който навлезе там, се изгубва, изчезва, без да Го достигне. Но който се е слял с Него, или който е изчезнал в Него, той е постигнал своето Вечно намерение. В Абсолюта нищо не съществува. Той ще остане завинаги неизявен, защото и сътвореното, и несътвореното не могат да Го поберат. Никой никога няма да Го разбере. Вътрешната Светлина, която извира от нас, се явява само като Пътеводител на нашето най-скрито намерение. Това е нашето Вечно намерение да се слеем и да изчезнем в Абсолюта завинаги, защото Той е Благото над всички блага, защото Той е единственото Благо. За Него може да се каже само едно: Той е Несъществуващият. Съществуванието не съществува, само Той съществува. Той е Несъществуващ в смисъл на Абсолютно Непознаваем. А съществуванието е само отражение на тази Непознаваемост. Нашето Вечно намерение е да напуснем нереалното и да се слеем с Реалността на Несъществуващия.

Отвъд Дъното на нещата

…Сега имаме един относителен, променчив живот… Този живот за в бъдеще, след милиони години, ще стане съществен. Сега той е в началото си. (9:25/5)

В ръцете на човека е даден един несъществен живот. Това е само едно начало. По пътя на този живот човек ще се вдълбочава все повече в себе си. В своята Дълбочина той ще открие един живот, който е свободен от смъртта. Но и това няма да го задоволи. Той ще продължава да търси навътре, докато стигне до Дъното на нещата. Когато стигне до Дъното на нещата, той става Син на Старците. Но и тук няма да спре. Той ще пожелае Старците да му разкрият това, което е отвъд Дъното, това, което е отвъд Вечността. За това са необходими милиони години. По този Път човекът ще узнава Тайните постепенно, докато самият той стане Тайна – и за себе си, и за другите. Тайната всякога обогатява човека. Има Тайни познаваеми и има Тайни Непознаваеми. Познаваемите Тайни са достъпни. Те обогатяват Душата на човека. Непознаваемите Тайни са Недостъпни. Те обогатяват Духа на човека. Да стигнеш до Дъното на нещата, означава да стигнеш до онзи Предел, до който всичко може да бъде проучено. Извън този Предел започва Абсолютно Непознаваемото. То е нещо, което не може да се проучва. В него можеш да проникваш, в него можеш да се обогатяваш, но не можеш да го проучваш и затова е наречено Непознаваемо. Дори можеш да го наблюдаваш. А наблюдател може да бъде само Чистият, Първородният Дух. Ти можеш да го наблюдаваш, но кой е Наблюдателят над наблюдателите? Това не ще узнаеш. Тук Незнанието е пълно. Това Незнание е скрито Благословение.

Великата реторта на Незнайното Пространство

Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“. Щом наследят земята, тя е една реторта… (лек. 11: стр. 17/5)

Кротостта е качество на Душата. Кроткият живее в Душата си. Тогава къде живее Душата? Вие мислите, че Душата живее на земята. Но Душата живее в Обетованата Земя, в Духовната Земя. Що е Духовната Земя? Това е Необятното Пространство. Това Пространство е една Велика реторта. Това Пространство е една Велика Безпределност. Не може да не се смути Душата пред това, което няма край. Ако на ума бъде дадено да надникне в тази Безпределност, той ще полудее, защото той познава само живот с граници. Ако на Душата бъде показано това Пространство, тя ще се смути, но кроткият човек е станал кротък, понеже е овладял своите вътрешни сили и той може да тръгне на път в това Велико Незнание. Не можеш да знаеш Безпределното, то е Незнайно. Всяко Незнайно Пространство е една Велика реторта. Това е все едно да се хвърлиш в Бездна, която няма дъно. Но само Душата може да пристъпи в това Пространство, защото Безпределността е създадена за нея. Само кроткият може да бъде смел. Само Душата може да бъде дръзновена. Само Неизвестното може да бъде реторта. И само Откровението може да разкрие на Душата Новата Реалност, която е заключена в самата Безпределност. Само Душата може да живее в това Незнайно Пространство, в тази Неведома Бездна, в този Океан от Безпределност. Това е Великият Дом на Вечността. Това е Несътвореният Дом. Това е единственият Дом, докоснат от ДРЕВНИЯ, и поради това единственият Благословен Дом. Това най-чисто Благословение е наречено Великото Освобождение.

Има ли перо, което може да опише Душата?

…За вас Душата е нещо непознато. (13:4/5)

Човешката Душа никога не е била създавана. Тя съдържа в себе си Естеството на Древния Незнаен. В нейните Дълбини има Съкровен Център, който липсва във Вселената и в самите Слънца. Човекът не живее с Душата си и той не я познава. Само Посветените са се докоснали до този Съкровен Център, но не могат да го обяснят. Светлината на Душата отговаря на 100 милиона Слънца. Има ли такова перо, което може да опише тази Светлина. Душата обхваща цялата Вселена, но Вселената не може да я обхване. В Душата има Безкрайна мъка и Безгранична радост. Но в Душата има нещо, което е повече и от мъката, и от радостта. Това е Великата ѝ Любов към Древния Незнаен. За Душата не може да се говори на човешки езици. Свободният избор е поверен в ръцете на Душата поради Великата ѝ Любов към Древния Незнаен, заради която Любов тя ще се завърне при Него.

Който е открил Истината, става Безпределен

Земята не е била и няма да бъде едно постоянно жилище на човека. Тя е едно преходно жилище.

(лек. 12: стр. 3/5)

Няма такова жилище, което може да побере човека. Човекът е по-голям от земята и по-голям от Вселената. Има само едно жилище, което може да побере човека. Това, което може да побере човека, е Истината. Истината не е учение. Истината е съществувание: това е съществуванието на Бога и на Този, Който е скрит в Бога. Който е открил Истината в себе си, той вече няма жилище. Той става същество на Необятността. Тук човекът е Безпределен и Духът му се носи над световете. Този Безпределен Дух на човека има вече способност да проучва Несътворените неща. Той има право вече да се докосне до света на Праидеите и дори да се докосне до Великите Старци.

Вселена, създадена от Новата Мистерия на Бездната

Бог мисли да направи една Вселена, по-голяма от тази. Той за в бъдеще мисли да създаде 10 милиарда Слънца и всяко Слънце да бъде 10 милиона пъти по-голямо от сегашното. И после Господ мисли да създаде същества още по-велики от тия, които днес съществуват. Които от вас са достойни, Бог ще ви пренесе в тези нови Слънца.

(лек. 13: стр. 33/5)

Вселената постоянно се разширява. Новите Слънца ще имат нови качества. Учениците ще имат нов, обновен Устрем. Мистиците ще придобият нова Топлина и Сила. Мъдреците ще придобият нова Светлина и Мощ. Учителите ще придобият едно Изключително Сияние. Само 24-те Старци няма да придобият нито Топлина, нито Светлина, нито Сияние. Чрез тях ще действа Новата Сила, която изтича само от Абсолюта. Тази Сила ще бъде част от Новата Мистерия на Бездната, която никога преди това не се е проявявала и която никоя от предшестващите Вселени не познава. Тази Сила ще бъде толкова Могъща и толкова Неведома, че никой няма да може да се приближи до нея, освен тези, които са призовани от Старците. Силата на всеки Старец ще се равнява на 10 милиарда Слънца. А тези, които бъдат призовани, ще трябва да придобият способността и умението да издържат на този Изключителен и Неведом Огън. Избраните ще имат Необикновен Устрем. Те ще бъдат обучавани от Старците в Дълбините на собствените си сърца и в сърцата си те трябва да прочетат единствената Книга на Живота. Това е Книгата на Истинския Живот. Това е Книгата на Новия, Незнаен Живот, който е част от Живота на Старците. Тази Книга ще бъде преподавана на Избраните отвътре лично от Старците. Тогава Свещените Писания няма да имат значение. Значение ще има само това, което е посято в сърцето. От посятото в сърцето ще се роди Нова Раса.

Остава само ТОЙ

Понеже съвременните хора не обичат мъчнотиите, те мислят, че в тия мъчнотии, в спънките на живота, в страданията се крие нещастието за тях. Това са само думи, отношения и илюзии, в които хората се заблуждават. (13:7/5)

Виж в мъчнотиите своето израстване. Виж в страданията своето облагородяване. После ще дойдат най-голямата мъчнотия и най-голямото страдание. В най-голямата мъчнотия в теб ще се образува единственото Око, единственото Виждане. Това Око, или това Виждане, е наречено Душата. Тя ще се вкорени в тебе и ти ще познаеш, че си Душа. После ще дойде най-голямото страдание. В това страдание ще се домогнеш до това, което надминава всяко Виждане. Ще зърнеш частица от Древния. Ще зърнеш само един „косъм“ от Него, но този „косъм“ ще се превърне в твоя Вечен Път. И нищо друго вече няма да търсиш, освен Него, защото който е зърнал само за миг Древния, за него цялата Вселена изгубва своето значение. В това зърване човекът изгубва себе си, страданието изгубва мисията си, животът изгубва смисъла си. Остава само ТОЙ.

Изпитанието на Бездната, водещо към Авашара

Друго Лице има човек – Свещено Лице. И на този Свещен Образ има написано нещо от Свещената Книга Исавар. И на Свещените очи на човека има написано нещо особено. Техният поглед е Свещен. (13:15/5)

Дълбоко, много дълбоко в човека е скрито неговото Лице. В тази област човек има само едно Лице. Това Лице е Несътворено. Това е Свещеното Лице, пред което цялата Вселена би коленичила, ако можеше да го види. Това Лице показва, че човекът е повече от себе си. Това Лице показва, че човекът е само идея, но центърът на тази идея е в самото Лице. В Древността това Свещено Лице се е наричало Авашара, което означава „Недостъпното Място“. Мнозина от тези, които са искали да видят това Лице, са изчезвали. Една от най-древните Легенди на Ватаните казва, че всеки, който е пожелавал да види Дъното си, за да стигне до своето Свещено Лице, е бил поеман от един мощен Дракон. Този Дракон се наричал Авалхама. Той поемал жертвата, която искала да види Най-Недостъпното, и я захвърлял в Бездната. Сега да ви кажа: тази Бездна е нямала Дъно. Така започваш да летиш безкрайно в Пространството. Все летиш и летиш, и край няма. Ако Сърцето ти може да издържи и да запази Пламъка си, ти ще бъдеш поет на крилете на Авалхама и ще можеш да зърнеш Свещеното си Лице. Но тогава ти вече няма да си човек, защото човекът е повече от себе си. Мнозина са издъхвали в това Пространство и от тях не е оставала нито следа. Драконовият род ги е поглъщал. Но тези, които са оцелявали, по повелята на Истината са ставали Братя на Драконите. Така се е зародило Братството между човеците и Драконите. Само една изключителна смелост, която произлиза от Духа на Истината, може да оцелее и да се побратими с едни от най-древните същества – Драконите… Който е успявал да зърне частица от своето най-древно Лице, той се е преобразявал. Това преобразяване се нарича Аорхама, което на Древния Език означава „Наблюдателят на Тишината“. „Наблюдателите на Тишината“ са Вечните Търсачи на Истината. Това Вечно Търсене е произлязло от Тихия Пламък, наречен още Устрем. Който е зърнал частица от Свещеното си Лице, само той има Устрем.

В това умъртвяване Истината ще те пресътвори

…Истината най-първо умъртвява, но после възкресява. (лек. 13: стр. 30/книга 5)

Понеже ти не си цялостен, а си толкова разединен, че не знаеш нито да живееш, нито да умираш, и се губиш или във времето, или в пространството, или в себе си – Истината ще ти дойде на помощ, защото тя иска да си цялостен и единен. И ако ти имаш отношение към нея, тя ще те пресътвори. Но първо тя ще те умъртви по своя си начин. Това ще бъде такава смърт, такова страдание, такова изпитание, че ще забравиш всичко за себе си: няма да остане и мисъл върху мисъл, и спомен върху спомен. Ще забравиш и минало, и бъдеще. Ще забравиш и името си, ще бъдеш като нероден – без име. Това ще бъде едно пълно умъртвяване. Това е единственото условие да бъдеш възкресен. Щом си умрял тотално, ще възкръснеш тотално. Истината не обича половинчати работи. Само тоталната смърт е начало на тоталния живот. И само тогава ще познаеш Истината като своя най-добър Приятел. Само тоталното може да те направи цялостен. Да си цялостен – това е, което всякога си търсил. Целостта е Единство с всички светове. Това е Мистичният Дар на Истината.

Свещената Книга Исаваат

Свободата и Истината ще дойдат чрез твоя Възлюбен, който ще ти отвори Свещената Книга Исаваат, и от тази Книга ти ще можеш да четеш. Онзи, който отвори тази Книга и може да чете от нея, веднага ще бъде свободен. (11:21/5)

Свещената Книга Исаваат, това е твоята Изначална Душа. Това е нещо, което не си виждал. Това е нещо, което не си чувал. Който е видял тази Душа, едновременно с това той е видял Най-Великата Мистерия. Тази Мистерия не общува със световете. Самата Кристална Душа е една Врата към по-вътрешна Мистерия. Самата Изначална Душа символизира Исават, а Центърът на тази Изначална Душа е Исаваат. Това означава, че Пламъкът е произлязъл от Прапламъка, че Идеята е произлязла от Праидеята, че Субстанцията е произлязла от Есенцията. Исаваат означава Праосновата, или Основата, която е без основа. Който е зърнал тази по-вътрешна Мистерия, той вече не може да общува със Словото. За него не можем да кажем дори, че принадлежи на Безсмъртието. Словото изгубва своето значение. Всичко изгубва значението си. Остава само Мистерията Исаваат… Само Един има право да докосне Свещения Извор на твоята Душа. Само Един е Той. Той е твоят Възлюбен. Той е твоят УЧИТЕЛ. Само Той може да те въведе в Исаваат.

Ненаписаната Книга

Какво е Битието извън живота, това е непознато за човека. (лек. 13: стр. 3/5)

В човека има човешко битие, Духовно Битие и Незнайно Битие. С човешкото си сърце не можеш да обхождаш Духовното и Незнайното Битие. Човешкото сърце е устроено за човешкия свят, за човешкото битие. Това е първото отделение, първият клас за човека. Ако човешкото сърце се обхожда правилно със света, то ще се освободи от битието на света. В този клас има само една опасност: опасното е, ако не си искрен към себе си. Твоето сърце е по-дълбоко от света и затова ти трябва да го изведеш от човешкото битие. Второто Сърце на човека, това е Духовното Сърце. Това Сърце е свързано с потънкостите на нещата. Това Сърце се образува от молитвата. Молитвата е, която превръща човешкото сърце в Духовно Сърце. И така то започва да учи своите уроци в Духовната Вселена. Това Сърце е духовно организирано и затова то може да прониква в Тайните Светилища и на Пирамидите, и на Агарта. За да се проникне в тези места, понякога се минават по няколко мрачни зони. Ето защо е необходима духовна организация на Сърцето. Духовното Сърце е неразрушимо. То е носителят на себепознанието. Но дълбоко в човека има и Незнайно Битие. За него двете предходни сърца са като илюзия. То прониква в Незнайни сфери. Това Незнайно Битие в човека е наречено още Духът. То е сплав от Дух и Истина. То прониква там, където много Висши същества не могат да проникнат. То излиза отвъд Вселената. То може да общува дори с 24-те Старци. В това общуване Незнайното Битие на човека се обогатява. Някои наричат това Битие Небитие. И наистина това е Реалността на Небитието. А знаете ли що е Абсолютна Реалност? Тя е именно това Небитие. Това, което ще научите в тази Реалност, го няма в нито една книга, защото това Небитие е Ненаписаната Книга. Тази Книга е само за тези, които са Дух и Истина.

Не търси произхода на живота,
търси Истината

Много често хората запитват за произхода на живота, как е произлязъл той. Животът няма никакъв произход. Той има Начало, но Началото не е произход. Когато кажем, че водата извира от някой извор, изворът е само началото на тази вода, но той не е нейният произход, тя там се проявява. Къде се образува животът, това никой не знае. Даже и най-великите умове, даже и най-великите Учители не знаят нищо за произхода на живота. (лек. 14: стр. 4/5)

Животът в неговия най-дълбок смисъл, в неговия коренен смисъл, символизира Великата ИСТИНА. Истината е била всякога. Истината е била в Най-Древните Времена на Хаоса. Истината е била и в Най-Древните Времена и на Ослепителната Светлина. Истината всякога е била. По този въпрос и най-великите учени, и най-великите Учители не могат да се произнесат, защото Истината е от категорията на Непроизхода. И Древният Хаос е нейно отражение, и Ослепителната Светлина е нейно отражение. В Непроизхода има нещо Скрито. Това Скритото се явява винаги като едно Ново Начало. Същността на живота е да можеш всякога да живееш в това Ново Начало. Животът е винаги Нов и затова никой не може да го проследи. Истината постоянно обновява живота и променя своите позиции, като всякога остава Неизменна. Никога не търси произхода на живота, но всякога се стреми към Истината! Така ще имаш Вечно Начало, Вечно Обогатяване и една Безкрайност, която ще ти принадлежи.

Мистерията е символ на Вечното Обогатяване

Ако хората биха разрешили Великата задача на живота, те биха се самоунищожили. (14:4/5)

Животът не е загадка. Загадката можеш да я разрешиш. Но животът не е загадка, животът е Велика Мистерия. Тази Мистерия е вечно неразрешима. Ако някой се опита да разреши този въпрос, той ще изчезне от лицето на живота и нищо няма да разреши. Мистерията символизира Вечното Тайнство. Това е всъщност Величието на Истината. Понеже съществува Вечно Тайнство, съществува и Вечен Стремеж, Вечен Устрем, Вечно Вдъхновение. Стремежът, Устремът и Вдъхновението няма да разрешат въпроса за Мистерията, но ти вечно ще се обогатяваш. Дори и когато се превърнеш в бог, ще трябва да се обогатяваш. Бог, който не се обогатява, се превръща в смъртно същество. Мистерията е символ на Вечното Обогатяване, на Вечното Обновяване и на Вечното Обожествяване. Следвай този Път и не търси нещо повече от това.

Великото излияние на живота от Бездната

Животът няма никакъв произход. Той има Начало, но Началото не е произход. (14:4/5)

Въпросът за произхода на живота ще остане нерешен. Животът е всякога съществуващ. Световете и съществата са родени, но животът е нероден. Животът е бил преди времената, той всякога е бил. Животът е бил и преди Вечността, той всякога е бил. В Началото животът е бил скрит. Впоследствие е потекъл. В Началото животът е бил скрит в един Мистичен кръг от Ослепителна Светлина. Има Един Старец, Който е наблюдавал този кръг на Великата Ослепителност. Това е било в Изначалието, когато животът е бил заключен. Къде е бил заключен животът? – Дълбоко, дълбоко, дълбоко в недрата на Бездната, в Дълбините на един Съкровен Покой. Но после Бездната се е отворила и оттук са произлезли милиардите форми на живот. От момента на това потичане се явява Началото на живота, Началото на времената. Но Истинското Начало си остава преди времената. Дори и Този Единственият, Който е наблюдавал Великото излияние на живота от Бездната, е занемял от Величието на този процес. Този процес е Мистерия абсолютно необяснима. Пред Величието на живота и най-древните езици мълчат, защото ако можеха да го произнесат, биха станали мъртви езици. Животът се корени в Любовта. Любовта се корени в Духа. Духът се корени в Истината. Истината се корени в Бездната, а Бездната се корени в Мистерията. Животът съществува поради това, че няма произход. Това, което има произход, не може да съществува всякога. Само това, което няма произход, съществува всякога. Душата е Безсмъртна, защото тя няма произход. И не се е родил този, който може да проследи нейния път. Тя е произлязла от Бездната и връщайки се в Бездната, получава всякога Ново Начало, Нов живот. Животът е всякога.

Дарът на Любовта

И човек трябва да знае, че животът – това, което Бог е вложил в нас – е един Велик Дар, който имаме засега. Любовта не е още като един Дар в живота ни. Любовта е само едно условие в живота ни, тя идва и си заминава. Тя подкрепва само Великия живот в нас. (14: 16, 17/5)

Милиарди същества са дарени с живот, но малко са съществата, които са получили Дара на Любовта. Тези, които са получили Дара на Любовта, са 24-те Старци и освен тях още 144 000 същества. Само тези същества са знаели какво да правят с живота. Само те са знаели неговата посока. Животът на тези същества е бил насочен изцяло към Истината. И тогава Великата Любов е започнала да се заглежда в тях. Любовта има връзка само с Великото, докато животът е „едно развлечение, една игра, едно пътешествие“ – това се отнася за тези, които не го разбират. Но този, който е разбрал живота, се е определил напълно в Истината. Той е живял само за нея, умирал е само за нея и е възкръсвал от нея. Той е устоявал на нейните Принципи. Така Любовта е почнала да се вглежда в тези същества. Отначало тя ги е изпълвала с Озарения, с Просветления. Тя ги е обновявала, обожествявала и наблюдавала докрай. И така милиони години, докато в един прекрасен ден, което означава „Часа на Истината“, тя е принесла себе си като Дар за тези същества. И когато тези същества се раждат, носят със себе си Дара на Любовта. И родени, и неродени, те все живеят в Любовта и Любовта живее в тях. Тези същества са 24-те Старци и Избраните 144 000. Те са завършили своята еволюция на земята. Те са постигнали най-висшата еволюция. Другите същества не са в еволюцията, те са в развитието. При развитието има падане и ставане, докато при еволюцията има постоянен Възход, чиято крайна точка е Дарът на Любовта. Който е стигнал до крайната точка, до крайния предел, той влиза в Ново Незнайно Начало.

Великата и страшна Сила на Любовта

Сега мнозина от вас искат да заместят живота с Любовта. Не, Любовта е Сила, която разрушава. Който е добил много Любов, се е разрушил. Любовта има много силни вибрации, тя може да се издържи за много малко време.

(лек. 14: стр. 18/книга 5)

Любовта съдържа в себе си знайни и незнайни закони. И при най-малкото отклонение от тези закони, дори и с един милиметър – и вече се отваря вратата на разрушението. При доброто и злото можеш да грешиш, можеш да се отклоняваш, можеш да страдаш, можеш да се раждаш и да умираш и все пак тук ще оцеляваш. Но когато говорим за Любовта, тук не можеш да оцелееш и при най-малкото нарушение. Ето защо Любовта се явява в човешкия живот за много малко време и тя избира това време, а не човекът. Тя познава пътищата на човека, а човек не познава нейните. Само 24-те Старци могат да устоят на Великите вибрации на Любовта, на цялата ѝ Сила. Освен на Старците, тя е дадена и на Синовете на Истината, но дори и на тях не е дадена в цялата си Сила, защото те има още да проучват нещо от нейната Незнайна област. Те са стигнали само до нейната Неизменност. И именно поради това са постигнали част от нейното Велико Сияние. За всички други хора Любовта е разрушение. И затова те се стремят към доброто, към щастието, към справедливостта, и така съхраняват себе си. Но да съхраниш Любовта, това значи да навлезеш в Космическото Единство и оттам в Единство с Древния Незнаен. Най-великото Единство притежават само Старците.

Мистерия на бъдните времена

Животът произтича от Божията Любов, а Любовта произтича от Духа, но това са само думи, които не разрешават въпроса. Как произтича животът от Любовта, това никой не знае; как произтича Любовта от Духа, това никой не знае. (14:5/5)

Животът е Загадка, Любовта е Тайнство, а Духът е Незнайно Небитие. За да влезеш в Духа, трябва да си отишъл отвъд живота и отвъд Любовта. Но само Любовта умее да те преобрази и да те превърне в Чиста Духовна Същност. Това е онази Есенция на Живота, която не съдържа в себе си никаква частица материя. Тази Есенция е наречена Еликсирът на Живота. Само Любовта може да те превърне във Велика Нематерия. В най-дълбокия смисъл Любовта доказва, че материята не съществува и че цялата Вселена е една грандиозна илюзия. Само Любовта притежава умението да те превърне в Нищо. В това Нищо, в това пълно Изчезване тебе те няма, остава само твоят Дух. Това е малкото Нищо, което може да се завърне във Великото Нищо. Подобното привлича подобното. Това е една Велика Мистерия. Това е Мистерия на бъдните времена.

Хауш-бен-зут

Хауш-бен-зут! Е, какво разбрахте? (14:27, 28/5)

Хауш-бен-зут! Има думи, които колкото повече се превеждат, толкова повече стават неразбрани… Тези човеци, които са се докоснали до Реалността, те вече не са човеци. Те не са нито от света, нито от отвъдното. Хауш-бен-зут – те не са нито от земята, нито от Небето. Те са видели Светлината. Коя Светлина? Хауш-бен-зут – това не е Светлината, която е позната на света. Тези същества са Синове на Изначалието. Хауш-бен-зут – те са се завърнали в Зората на Истината. Думите не могат да преведат тяхното Мистическо преживяване. Тяхното преживяване е отвъд думите. Това е преживяване на завърналата се Искра. Това е онзи изконен стремеж за Завръщане и този стремеж се е осъществил. Хауш-бен-зут – или „Отделилият се от световете“. Това е дълбоко лично преживяване. То се случва на вътрешен план. То е преживяване на Неведомото. „Отделилият се от световете“ заживява в Дълбините на своя Дух. Докато Душата живее в Единство с нещата, то Духът живее в Единство с Мистерията.

Човекът е Тайнство

Вие хората, които имате живота, считате, че този живот е ваш… и казвате, че имате право да разполагате с този живот тъй, както разбирате. Не! Великото, Благородното у нас изисква да употребим живота си за туй, за което сме предназначени. (14:30/5)

Живеейки в живота, ти си отвъд живота и смъртта. В тебе има един Център, който е всякога отвъд. Ако изпълниш Великото си предназначение в живота, ти ще се завърнеш в своя Център и ще видиш, че си нямал нищо общо с живота и смъртта. В този Център ти ще имаш Любов без необходимост от живот, ти ще имаш Мъдрост без необходимост от знания. В този Център ти ще бъдеш напълно свободен. Да си свободен, означава да бъдеш Дух на Незнайното. Само тук ти можеш да разбереш своята природа, защото в истинската си природа ти си Незнаен от Незнайното. Ти всякога си бил преди живота и смъртта, ти си бил дори преди хаоса. Ти, който си бил преди хаоса и преди времената и Вечността, ти, който предшестваш нещата, можеш да им бъдеш Повелител. Това, което предшества нещата, е по-старо от тях. В този смисъл Старото е Господар. И всички неща, които са произлезли след Старото, са негови слуги – и животът, и смъртта, и хаосът. Старото е Бащата на всички неща, то е наречено Отец на нещата. Този Отец е скритата Древност във всеки човек. Знаете ли на колко години е този човек? Годините му са милиони. Истинският човек е нещо повече от живота и смъртта. Животът и смъртта са само една игра, те са илюзорната енергия на Бога. Истинският човек е нещо повече от себе си. Понеже не можем да го изразим, ние използваме думите Старост, Древност. Думата Старост в Древния Език се е изказвала като Аорин, което означава „Произлязъл от Бялата Светлина“. Човекът не е човек, нито ангел. Той е Тайнство от една Велика и Неизбродима Мистерия. Само 24-те Старци превъзхождат човека. А знаете ли Старците на колко години са? Представете си едно число, което започва с единица и следват 18 нули. Ето защо тези 24-ма Старци управляват всички светове.

Истината и Вселените са малък Проблясък от Великото Прасъщество

Сега вие може да кажете: – Кой е начинът, по който може да се запознаем с Истината? – Да се запознаете с Истината? Истината е нещо Свещено. Ние още не можем да видим Истината. Тя не може да се прояви. За Истината ние сме като слепия човек. (16:17/5)

Засега човек не може да види Истината. Но има едно условие, при което може да я види. Това условие е, когато човек стане на прах, но запази в себе си Целостта си и Единението си с Истината – това е изпитанието на Избраните Синове на Старците. Това е човек с идея. Дълбокото в този човек е устояло на големите изпитания и с това този човек е съхранил своята Цялост. Тази Цялост идва от Духа на човека. Този Дух е способен да види отражението на Истината. Но това е Свещеното отражение на Истината, а не илюзорното. Това означава, че този човек се е докоснал до Реалността. Който е видял Свещеното отражение на Истината, той забравя за всички други светове и за всички други неща. Този човек започва да следва пътя към собствената си Незнайност и няма друг път за него… Кой може да види самата Истина? Само 24-те Старци са я видели. Знаете ли най-младият от тия 24-ма на колко години е? Най-младият Старец е на един милиард години. А знаете ли най-древният Старец на колко години е? Това е единица с 36 нули. Как ще разберете такова число? Зората на Истината е дошла с най-древния Старец… А знаете ли за Онова Същество, за Което трябва да напишем единица и толкова нули след нея, че Безпределността не може да ги обхване? За НЕГО милиардите години са части от секундата. Истината и Вселените са само един малък Проблясък от Това Велико ПРАСЪЩЕСТВО. Истината е посоката, която ни помага да Го търсим безкрайно. Всеки, който се е отказал да Го търси, той е изгубил Свещения Проблясък на Истината. А всеки, който Го търси, постоянно ще се обожествява, безкрайно ще се обожествява, докато някога стане Образ и Подобие на Истината. Истината е Свещен Отломък от Неговата Незнайна Същност.

Велик е Пътят от човек до АОР

Злото от света ще изчезне, когато слънцето изгрее три пъти от изток, три пъти от запад, три пъти от север и три пъти от юг… Тъй че още 12 пъти трябва да изгрее слънцето от четирите различни точки, за да изчезне злото от света. И вие сега… изчислете след колко хиляди години ще изчезне злото от света. (16:26/5)

Запад символизира сърцето. Това сърце трябва да мине през три Велики епохи по своя път. Първата епоха е, когато сърцето устои на човешките изпитания. С това първата епоха ще приключи. При втората епоха сърцето трябва да издържи на духовните изпитания. Така ще се завърши втората епоха. При третата епоха сърцето трябва да издържи на Божествените изпитания. Тук сърцето става абсолютно неуловимо за злото. То става Господар на трите епохи. През същите фази трябва да премине и умът – в посока север. Север е мястото, което съдържа всички изпитания, необходими за ума. Юг е мястото, което съдържа всички изпитания, необходими за Душата. Изток е мястото, което съдържа всички изпитания, необходими за Духа. Когато сърцето, умът, Душата и Духът преминат през своите епохи и издържат всичките си изпитания, тогава човекът вече няма да бъде човек. Той ще бъде Божество, Безсмъртна Същност. Злото за него няма да съществува, защото той ще е преминал през Мистичните 12 епохи… Всеки епохален Изгрев на слънцето е един Велик Катаклизъм, който има отношение към сърцето, ума, Душата и Духа на човека. Тези 12 епохални Изгрева са 12 Велики Катаклизми, 12 Велики коренни разрушения на човека, на земята и на Вселената. Човекът ще бъде освободен от своите четири елемента – сърце, ум, Душа и Дух – и ще бъде пресътворен в Аор, което символично означава „Осъществилият Пентаграмата“ или още означава „Ослепителен Пламък“. Произходът на този Пламък не е качество на Бога. Този Пламък ще бъде с Ново качество – той ще изхожда от Абсолюта. И тогава, в тези времена, 24-те Старци ще бъдат призовани да разгърнат Мъдростта на Своите Учения на Аорите. Земята ще бъде пресътворена и ще се нарича Аорая, което символично означава „Изначалната Материя“. Тогава нейните дървета няма да раждат плодове. Плодовете ще бъдат повиквани, или призовавани, от Аорите и веднага ще се появяват. Тези дървета ще съставляват самата слънчева енергия, самия Източник. Те ще съдържат в себе си Изначалието, което не е нищо друго, освен вечно търсеното Дърво на Живота. Но това Дърво не е предназначено за хората, а само за Аорите. Тези 12 Велики Изгрева ще пресътворят и Вселената. Тогава Вселената ще бъде Царство на Истината – Дом за всички Избрани. В Новата Вселена власт ще имат Сините и Белите Слънца. Сините Слънца символизират Великата епоха на Истината, а Белите Слънца символизират Новото Учение на Аорите, което ще изтича от Мистерията на 24-те Старци. И затова казвам: Велик е Пътят от човек до АОР!

СТАРЕЦЪТ, Който е извън Своята Старост

…Изворите на Душата се поят от още по-велик Извор – той е човешкият Дух. Изворите на човешкия Дух се поят от още по-велик Извор – той е Божият Дух. Изворите на Бога се поят от още по-велик Извор – от Абсолютния, Незнайния Дух на Битието. За Него никой нищо не знае.

(лекция 16: стр. 9, 10/книга 5)

Душата е едно Велико Море. Тя пои себе си от Великия Океан на човешкия Дух. Океанът на човешкия Дух черпи от Дълбините на Божия Дух. Божият Дух черпи от Безпределието на Бездната. Бездната няма име. Ние само условно я изричаме като Абсолютния, Незнайния Дух. Именно тук е стаен Източникът на всички неща. Всички Извори са деца от този Източник. Никой никога не може да познае Източника и да Го види. Дори и Изворите нищо не знаят за Него. Първичните Извори, които са произлезли от този Източник, са наречени 24-те Старци. Те са Същества на Непроизхода. Те са част от Великата Мистерия на Абсолюта… Абсолютът нито живее, нито съществува. Той е дал живот и съществувание на другите, но Той е извън ограниченията на живота и съществуванието. В Абсолюта няма време и Вечност, но Той е дал време и Вечност според същността на съществата. И времето, и Вечността Го ограничават. Ако искате по-ясно да си представите Абсолюта, представете си Бездна, която няма дъно. В този смисъл ние не можем да Го наречем дори и Дълбочината на нещата. Затова Го наричаме Великият Незнаен, Великият Непознат и още – Най-Древният от Древните. При Ватаните е бил наричан СТАРЕЦЪТ, КОЙТО Е ИЗВЪН СВОЯТА СТАРОСТ. Каквото и да кажем за Него, всякога ще звучи Неизговоримото.