Учителя – Книга за Бога

..

Предговор

Любовта е лицето на Бога.

Учителят

Само едно нещо е съществено в живота – каква любов имаш към Бога.

Учителят

Трябва да се научите на едно нещо: да бъдете цялостни. Що е целостта? Бог в човека.

Учителят

Бог е Тайна, която е зад пределите на всеки опит.

Каидара

Бог може да вледени огъня.

Каидара

Истинският човек е преоблечен Бог, преобразен Бог.

Каидара

Името на живота е самоотречение, отдаване. И чрез това отдаване можеш да познаеш своята Тайна.

Каидара

Много хора познават Бог, но някак си общо. Те не Го познават в подробности и затова те не са съединени с Него.

Ибн Араби

Тук, на земята, ти си Неговата форма, а Той е твоят Дух.

Ибн Араби

Аз познавам моя Господ чрез моя Господ.

Мохамед

Суфи го няма, той е унищожен в Бога.

Баязид Бистами

Аз дойдох при Тебе чрез Тебе. – Именно така ние получаваме себе си.

Баязид Бистами

Да почувстваш в един миг своето единство с Бога, е по-хубаво от всички ритуали и поклонения от началото до края на света.

Шибли

Суфи постига пълно неразбиране на реалността, защото заживява в Бога, а това не е нещо за разбиране, а за живеене.

Баязид Бистами

Ако постоянно мислиш за Бога, то Бог е заживял в тебе.

Елеазар Хараш

Ние опознаваме себе си чрез Бога. Ако Бог не е с нас, ние само ще се изучаваме.

Елеазар Хараш

Любовта е концентриран Бог в действие.

Елеазар Хараш

Любовта към Бога е по-дълбока от светостта.

Елеазар Хараш

Ако всичко беше пътища към Бога, нямаше да има нужда от Мъдростта.

Елеазар Хараш

Елеазар Хараш

Варна, декември, 2011 г.

БОГ

Какво нещо е Бог?

Под думата Бог ние разбираме Разумното Вър-ховно Начало, от Което произтичат всички души и богове и на Което не знаем същинското име.

(книга 15/ стр. 47)

Единственото Абсолютно Същество, Което е над всичко, това е Бог. То е възвишеното, трайното, дъл-бокото в човека, което действува в него като неп-реривен акт.

(11/ стр. 148)

Под думата Бог аз разбирам Великото, Което дви-жи света – Любовта. Бог е Начало на Любовта.

(книга 51/ лекция 12/ стр. 13)

Бог е най-възвишеното, най-благородното, най-разумното Същество, за Което трябва всеки момент да сме готови да вършим Волята Му, при каквито условия и да се намираме.

(50/ 4:21)

Бог е онова Истинско в живота, отдето произти-чат всички блага; Великото, за което трепти живо-тът ти; всичко онова, заради което ти искаш да се изявиш. Само Той е, Който може да ти даде и да те изяви. Единственото Същество.

(11/ стр. 192)

Под понятието Бог ние разбираме Божествено-то Съзнание, в Което живеем и се движим. Ако не живеете в хармония с Него, изворите на благата Му ще бъдат затворени и вие нищо няма да постиг-нете. Обаче ако сте в хармония с това Съзнание, всички извори на Неговите блага ще бъдат отворе-ни за вас и вие ще постигнете много неща.

(28/ стр. 109)

В света съществува едно Съзнание, Което изпъл-ва цялото Битие, цялата Вселена. Следователно ние живеем с едно Съзнание. Това Съзнание е Бог.

(35/ стр. 288)

Бог е едно Същество разумно, Което има в Сър-цето Си добрата мисъл, благото на всички същества.

(36/ стр. 106)

Аз не разглеждам Бога като нещо отдалечено, отвлечено от нас, но като Същина, която функцио-нира в нас. Движението, подтикът на хората в света се дължи именно на този Бог, Който работи в нас.

(37/ стр. 73)

Бог е една основа, без която няма смисъл. Бог, Любовта, е основа на живота. Вън от Любовта животът е немислим.

(37/ стр. 153)

Бог е едно Съзнание, в Което всички други съз-нания живеят. И Той се стреми да урегулира всич-ки тия съзнания в Себе Си.

(40/ стр. 440)

…Бог. Той е Великото Начало, което почива дъл-боко в живота и което никой не може да измени. Той е канара на нашето битие, канара на нашето съзнание. Като вътрешен принцип на живота, Той ни подтиква към доброто и възвишеното.

(53/ стр. 107)

И сега когато говорим за Бога, разбираме, че Той е Начало – Център на всяка разумност.

(64/ стр. 79)

Под понятието Бог се разбира Вечно Начало, абсолютна разумност, в която няма никаква про-мяна, нито измяна.

(80/ стр. 30, 31)

Под понятието Бог, в широк смисъл на думата, разбираме онази вътрешна връзка в човека, която държи в единство всички негови мисли, чувства и действия. Когато е в хармония със себе си, човек е намерил вече посоката към Бога. Отклони ли се от тази посока, веднага се натъква на страдания и противоречия.

(82/ стр. 104)

Под Бог разбирам Висшето, Разумното Начало в човека, което го отличава от другите същества.

(55/ стр. 90)

Какво всъщност представлява Бог? Любов, коя-то прониква във всички форми и осмисля живота им. Бог прониква във всички красиви и възвишени форми.

(52/ стр. 399)

Бог е Любов, Мъдрост, Светлина, Чистота, Сила, Живот…

(52/ стр. 245)

Какво трябва да мислите за Бога? За Бога ще мислите, че Той е правата мисъл, че Той е най-възвишеното, най-идеалното Същество.

(72/ стр. 193)

Няма същество по-благородно, по-свято, по-чисто, по-разумно, по-силно, по-мощно от Бога!

(81/ стр. 455)

Що е Бог? Бог е Любов. Бог е Мир. Бог е Радост. Бог е Истина. Той носи безграничния живот в Себе Си.

(56/ стр. 156)

Истината, това е да вярваш в Бога. Истината и Бог, това е едно и също нещо. Истината, това е външната страна на Бога. А пък Бог е само по себе си нещо по-дълбоко от това, което е изявено.

(74/ стр. 286)

Ние имаме понятие за нещата, които Бог е създал, за Неговите проявления, но за самия Него нямаме никакво понятие. За Божията Любов и за Неговата Мъдрост имаме понятие, но Той е повече от Любовта и Мъдростта, които се проявяват.

(17/ стр. 203, 204)

Хората, религиозни и светски, не са доволни от живота си, искат нещо друго и затова често се запитват: Какво наистина е Бог? Много лесно може да се отговори на този въпрос. Бог е Онзи, Който те е създал, Който ти е дал живот.

(52/ стр. 184)

Казано е, че Бог е живот. Какво по-велико от това да бъде поставен човек в средата на Бога – в живота?

(52/ стр. 10)

Бог е Велика Реалност, Която изпълва цялата вселена. Докато си свързан с Него, ти Го чувствуваш и животът ти се осмисля. Усъмниш ли се в Него, Той се оттегля, скрива се някъде и ти оставаш самотен, чужд за окръжаващите, за всичко, което те обикаля.

(52/ стр. 42)

Аз не търся щастие от хората, защото аз позна-вам Бога. Аз Го познавам като абсолютна Любов, като абсолютна Мъдрост, като абсолютна Истина, като абсолютна Правда, като абсолютна Доброта…

(81/ стр. 71)

...За Бога можем да имаме едно понятие – Свет-лина без сенки; за Бога можем да имаме едно понятие – Живот без ограничения; за Бога можем да имаме едно понятие – Любов без промени и измени, Знания без погрешки, Свобода без ограничения. Тъй трябва да схванете Бога.

(81/ стр. 134)

Кой трябва да събуди човека? Бог трябва да го събуди. Защо? Защото Бог е Слънцето на живота. Когато това Слънце събуди човека, то ще отвори очите му правилно да вижда и разбира света, да работи в него.

(3/ стр. 323)

Искате например да знаете какво нещо е Господ. Бог е това, което поддържа живота на всички хора. Всяко добро побуждение, което иде при тебе, всяка свободна мисъл и всяка постъпка идат от Бога. Това, което те радва, това е Бог. Когато скърбиш, това е Бог пак … в тебе.

(41/ стр. 194)

Четох ви 45-та глава от Исая. В тази глава се употребяват думите: „Аз, Господ“. Това значи: „Аз съм Любов, Знание, Свобода, Истина, Живот в света“.

(41/ стр. 224)

Под думата Бог аз всякога разбирам Любовта; туй, което съществува, хубавото; туй, което носи щастието. Без Любовта Бог е едно същество не-разбрано. Като дойде Бог в ума ви, трябва да дойде и Любовта.

(43/ стр. 7)

Бог е една Същина. Великото Благо на човека е туй Божественото начало в себе си.

(43/ стр. 102)

Туй, което носи радост, туй, което носи веселие, туй, което носи светли мисли, туй, което носи светли чувства, туй, което носи благородна воля, туй, което носи здраве, всичкото богатство, което ти търсиш –туй е Бог. Трябва да Го търсим.

(43/ стр. 234)

…Докато не си съставите ясно понятие за Бога, вие не можете да се облагородите, не можете да постигнете истинско знание. Ако не придобиете тази определена идея, всичко каквото постигнете в скоро време ще го изгубите.

(48/ стр. 131)

Бога трябва да схванем като една любовна сила, която прониква навсякъде в пространството и която може да оправи нашия живот, нашите отношения.

(50/ 4:16)

Само Любовта може да ни даде един малък от-тенък на Божия образ.

(50/ 22:8)

Когато говорим за Бога, това е онова безгранич-но, незнайно Същество, от Което всичко произтича.

(54/ стр. 133)

Казвам: Бог е живот и животът е виделина на човеците. Значи, от живота се ражда виделината.

(54/ стр. 146)

Под думата Бог разбирам живата Любов, живата Мъдрост, живата Истина, които освобождават хора-та.

(55/ стр. 106)

Доброто е същината на Бога. Той е Сам по Себе Си добро.

(55/ стр. 141)

Чудни са хората, като казват, че трябва да отидат на църква. Бог е Дух и само в Дух и Истина трябва да Му се кланят.

(55/ стр. 248)

Бог е Вечният Живот.

(56/ стр. 43)

Аз говоря за Бога като външна и вътрешна Светлина. Той е жива Светлина, от която всички се нуж-даят.

(56/ стр. 62)

Тогава как ще ми определите що е Бог? Ще ти отговоря с една дума: Бог е Светлина. Той е непреривна Светлина, т.е. Светлина без прекъсване. Каквото и да поставим на пътя , тя не може да се засенчи. На тази Светлина растат и се развиват всички дарби и способности, всички добродетели в човека. Тя озарява лицето на човека, тя го прави светъл и чист. Никой не може да лиши човека от тази Светлина освен той сам. Това е същественото. Бог е Светлина. И между нея и човешката душа не може да се постави преграда.

(56/ стр. 172)

…Бог е необятна Светлина, която прониква цялата вселена. Дето влезе, тя всичко чисти. Няма недъг или порок, който може да устои на тази Светлина.

(56/ стр. 173)

…Бог. Тази дума, преведена на разбран език, представя Любовта, която носи живот и безсмъртие за човешката душа.

(57/ стр. 53)

Любовта е първият Божествен образ.

(61/ 30:16)

„В Него бе животът и животът бе виделина.“ Бог е Виделина. Бог е Светлина. Ако човек мисли, че Бог е като виделината, като светлината, той ще придобие много по-ясно понятие, отколкото философски-те трактати като му дадат.

(63/ стр. 569)

Казано е за Бога, че Той е онова Вечно Начало, което изменя всичко в света, а сам Той остава не-изменяем.

(66/ стр. 134)

Надеждата – това са хората, Вярата – това са ангелите, а Любовта – това е Бог, туй безграничното в света.

(68/ стр. 45)

…Среда за човешката душа е Бог. Затова и Пи-санието казва: „В Него живеем, движим се и съществуваме“; чрез Него душата може да добие своя първоначален живот – да се облече в безсмъртието. Следователно Бог е една вътрешна среда, едно вът-решно условие, една вътрешна сила, от която пос-тоянно трябва да черпим.

(69/ стр. 126)

Когато Христос казва: „Това е Живот Вечен да познават Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“, какво Той е искал да каже под думите „Единнаго, Истиннаго Бога“? Онази Върховна Сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи живота в Себе Си, създава условията, чрез които можем да я познаем.

(69/ стр. 189)

Бог е тази Възвишена Интелигентност, Която ръководи света.

(77/ 35:27)

Аз разглеждам Бога като вътрешна Сила, която хората не познават. Всеки може да опита тази Сила в себе си.

(21/ стр. 121)

Съкровено разбиране за Бога

…Имам предвид да вярвате в онова Висше, Бо-жествено Съзнание, Което се преплита с вашето. Това е Съзнанието на Бога, Който живее по особен начин във вас.

(56/ стр. 16)

И Христос запита: „Защо Ме наричате благ? Благ е само един Бог“. Благ е само Бог, Който живее в нашата душа. Вие търсите благия Бог в света, а Той живее в душите на хората.

(37/ стр. 96)

Всеки може да познае Бога в душата си вътре.

(37/ стр. 96)

…Ние трябва да търсим този живия Бог, тази вечна Разумност. От Него извира Любовта. Само Той може да внесе в душите ни онази радост и веселие, които ние очакваме. Той няма да дойде отникъде другаде освен от нашите души.

(37/ стр. 96)

Онзи, Който възвръща нашата надежда в нас, Онзи, Който възвръща нашата вяра, и Онзи, Който възвръща нашата Любов, в най-широк смисъл, Той е Бог.

(37/ стр. 430)

…Аз говоря за Бога, трябва да Го обичаме, поне-же най-близкото същество, което ние познаваме, то е Бог вътре в нас; затова Той е първият, Когото трябва да обичаме. Няма никой друг по-пръв от Него.

(37/ стр. 459)

Казва се за Аврама, че бил приятел Божи. Това показва, че Бог всякога може да ви бъде приятел със Своята Любов.

(40/ стр. 510)

Радвай се, че Бог ти е приятел. От Него черпиш сила, живот и Мъдрост.

(44/ стр. 132)

Няма по-красиво нещо от това в света да знае човек, че той ходи с Бога.

(50/ 2:26)

Вярвай, че Онзи, Който те е изпратил на земята, е в тебе и с тебе. Той те е изпратил да вършиш Неговата работа. Ако вършиш Неговата работа, ти си под защитата на Неговата мощна Сила.

(63/ стр. 138)

И сега ще ми казва някой какво нещо е Бог! …Че аз съм усетил какво нещо е Бог, преди да са ми обяснявали. Неговата мисъл, Неговите трептения аз съм усещал в себе си!

(77/ 14:21)

Като се спрем пред Бога, да кажем в себе си: Господи, аз чувствувам Твоята Любов, аз чувствувам онзи Свещен трепет, Ти си Любов…

(81/ стр. 96)

Доброто в човека е Бог. Любовта в човека е Бог. Разумността в човека е Бог. Силата в човека е Бог.

(45/ стр. 275)

Бог е най-познатото, най-възвишеното Същество в света. Всичко онова, което ни кара да се възхища-ваме от хубавото в света, всичко онова, което ни тласка към възвишеното, към благородното, това е Бог. Това е Божественото в нас.

(50/ 33:28)

Де живее Господ? В нашето съзнание.

(51/ 24:27)

Аз взимам думата Бог в най-тесен смисъл. Под думата Бог аз разбирам това, в което живеем, и това, което се крие в нас.

(51/ 16:18)

Аз говоря за този Бог, от Когото излиза съзнател-ният живот. Аз говоря за този Бог, Който влиза в сърцето ти, отваря го и тогава ти си готов да се жер-твуваш за всички хора и да направиш всичко за тях.

(51/ 19:20, 21)

…Всичко възвишено и благородно в човека е Бог.

(52/ стр. 327)

Това, върху което почива човешкият живот, чо-вешката сила, човешкото щастие, то е Бог.

(52/ стр. 374)

Бог… Няма по-достъпно същество от Него. Той носи пълнотата на живота в Себе Си. Призовете Го и Той ще ви се отзове.

(70/ стр. 85)

Казано е в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога“. Следователно щом живеем и се движим в Бога, ние можем всичко да придобием направо от Него.

(71/ стр. 81)

Аз ви говоря за един Бог, Който носи всичкото щастие.

(36/ стр. 142)

Бог е Създателят на всичко

Какво нещо е Бог? – Създателят на цялата все-лена, на органическия и неорганически светове, на всичко, което ни обикаля. Той се грижи за всич-ко, което е създал, приготвя условия за растене и развиване на всичко живо, от най-малкото до най-голямото. Той се вслушва и в най-тихия зов, изпра-тен към Него, и му отговаря.

(2/ стр. 253)

От нас се иска да обичаме, както Бог обича. Той е създал света, за да изяви Своята Любов и да ни покаже как да обичаме.

(2/ стр. 188)

Бог е мислил хиляди и милиони години наред, докато създаде света, докато направи човека и му даде всички блага и условия за добър живот. Един ден когато човек се пробуди, ще разбере какво е правил Бог и колко време е мислил, за да се прояви.

(30/ стр. 224, 225)

Представете си цялата вселена, в която има по-вече от сто милиона слънца и около всяко слънце има най-малко 12 други планети, всички са повече от един милиард и двеста милиона. Представете си, че тия слънца живеят като живи същества тук, на земята, а това Същество, Което ги е създало, То мисли за всички, всички има в ума Си, а мисли и за вас, как си представяте това? Каква глава ще има То, каква глава ще Му сложите, я ми кажете. Какво тяло ще Му сложите?Някои искат да си представят Господа някак си. Как ще си Го представят? …Не само ние, но и най-възвишените същества не могат да си представят Бога. Той е нещо непонятно за човешкия ум.

(35/ стр. 56)

Аз говоря за едно Същество, Което е създало це-лия Космос и Което дава блага не само за същест-вата на земята, но и за цялата вселена. Всички бла-га се дължат на Него. Той е толкова великодушен, че постоянно излива Своите благословения, без да обръща внимание на хорските погрешки.

(35/ стр. 58)

Бог като помислил за земята, тя се подвижила, понеже Божията мисъл създава движението. Поне-же Бог помислил заради вас, и вие заживявате.

(37/ стр. 458)

Бог създаде света с Любов. Той посещава хората с Любов и на всекиго дава по нещо.

(45/ стр. 20)

Бог е работил милиарди години за създаването на света и още милиарди години ще работи върху него.

(45/ стр. 51)

Когато се казва, че Бог създаде всичко, разби-раме, че Той носи бремето на цялата вселена. В Не-го всичко се движи и живее.

(45/ стр. 183)

Господ работи и страда, а вие не искате да ра-ботите, не искате и да страдате. Господ създаде света. Хиляди и милиони години Му взе, за да направи то-зи свят. Милиарди и милиарди векове Той е мис-лил, мислил, планирал, че като представил един план, че хайде друг план. По този начин, по онзи начин, че проекти, проекти; и най-после се установил вър-ху един проект, направен много хубаво. Проектирал целия свят.

(42/ стр. 364)

Ние ядем повече, отколкото трябва. Ние дишаме повече, отколкото трябва. Бог, Който е съвършен, в какво седи Неговото съвършенство? Бог прави само една вдишка и само една издишка. Като издиша, създава цялата вселена. След туй вдишва, докато се завърши цялото Битие. Той прави само една вдишка и една издишка. Бог като издишва, всичко създава, а като вдъхне, всичко поправя.

(42/ стр. 711)

Някои източни народи казват, че Бог вдишва и издишва един път в милиарди години. Като вдиш-вал, Той приемал външния свят в Себе Си. Като из-дишвал, Той го изхвърлял вън от Себе Си. Това из-дишване те наричали създаване на света.

(52/ стр. 10)

…Когато Бог е започнал да мисли, светът се е създал.

(51/ 17:8)

Ако човек не вярва в Любовта на Бога, която е създала целия Космос, всички слънца и планети, всички живи същества, нищо не може да му помог-не. Ако той не се убеди в силата на Любовта, никоя друга сила не може да го изведе на прав път.

(52/ стр. 75)

Всеки се оплаква, че нещо му недостига. Какво сте загубили? Една дума. Щом намерите загубената дума, животът ви ще се осмисли… Свещена дума е изгубената. Всичко в живота и в природата се подчинява на нея. Чрез нея Бог създаде света. Чрез нея създаде и човека. Казано е в Писанието: „И рече Бог“. Много неща рече Бог и много неща създаде, но чрез коя дума ги създаде, не е казано. Следователно външният свят, който ни обикаля, е резултат на изгубената дума, която Великият е произнесъл.

(60/ стр. 113, 114)

Аз искам да ви наведа (на) една мисъл: Бог, Кой-то е създал света, оставил е хората свободни, те да си влияят. Не че Господ ги е оставил свободни, но Той се е отдалечил, за да може те свободно да си усвоят знанието. Ако Бог със Своето Съзнание би присъствувал в нашия живот, Той, като една планина, щеше да застане и нямаше да бъдем ние свободни. Но Бог като е създал света, се е отдалечил да създаде в нас една мисъл да се интересуваме как Той е направил света.

(62/ стр. 9)

И по-добри постижения от туй, което Бог е съз-дал в света, няма! Зад Него седи небитието.

(62/ стр. 534)

Обикнете Бога! Ама не онзи Бог, Когото хората не знаят, а онзи Бог, Който е създал нещата. И ако вие седите и питате: „Къде да Го намерим?“ –никъде и всякъде.

(62/ стр. 555)

Бог е Бог на Любовта. Той е Онзи силният, Който е създал света, Който е направил всичко, Който е проектирал живота. На този Бог ние трябва да слу-жим. Той е Бог на Любовта.

(66/ стр. 133)

На религията обект е Бог. Туй Безкрайното, Без-конечното, Туй, Което е създало света, То представя обект на изучаване… Но как ще изучавате Бога? Няма никаква форма, никой не Го е изучавал, виждал. Как ще Го опишем? Можем да опишем онова, което е създал. Но ти от един автомобил не можеш да знаеш какъв е неговият майстор. Автомобилът няма да мяза на майстора си. Или нарисуваната картина няма да мяза на художника – ни най-малко.

(66/ стр. 380)

… Едно число с 15 нули – денят на Брама. Щом изтече това число, ще изтече и Божественият ден, след което ще настане Божествената нощ, пак същото число с 15 нули… Денем Бог твори, а нощем когато спи, Той образува новите светове в Себе Си. Тъй щото в Бога има постоянен, вечен процес на творчество и създаване.

(80/ стр. 22)

Бог е Източникът на живота

Първият, Който е създал живота и ни събудил за живота, Първият, Който е създал всичко за нас, е Бог.

(25/ стр. 354)

Бог не е някаква форма вън от нас. Той е Из-точникът на живота. Какво по-хубаво имаме от жи-вота?

(48/ стр. 129)

Няма друго същество като Бога, по-добро, по-възвишено, по-благородно, по-отзивчиво, от което да изтича животът. Животът на цялата вселена се крие в Бога.

(48/ стр. 130)

Например вие сега мислите за Бога и казвате: „Какво нещо е Господ?“. Това, което ви дава живот, е Бог. Оттам иде животът, който не го виждате.

(41/ стр. 569, 570)

…Нашата Любов трябва да бъде към Бога, поне-же от Него излиза животът ни. Ако там скъсаме, ако оттам не приемем, тогава какъв живот може да имаме? Някой казва: „Аз мога и без Бога, и без вяра в Бога мога“. Без Бог като мисъл, без нея можеш, но без Бога като същина, от Който излиза животът, не може да бъдеш. Ако скъсаш с Бога, в момента, в който скъсаш, веднага ще изчезнеш от света…

(42/ стр. 109)

Ние трябва да разбираме дълбокия смисъл какво нещо е Бог и да не размишляваме като външните хора. Бог няма никаква форма. Единственото нещо, което трябва да знаем за Бога, е че Той съзнателно внася живота.

(50/ 28:8)

Ние под думата Бог не подразбираме едно съ-щество отвън, на което хората могат да се кланят, но подразбираме Извора на живота, който може да се прояви в нас, туй безграничното.

(50/ 33:6)

Според мене животът никога не е бил създаван, а животът само се проявява от Бога. Животът не може да се създаде, той не е нещо механическо; той излиза от Бога, той е велико проявление на една Висша разумност.

(51/ 8:7)

Аз искам вие да имате за Бога едно правилно понятие, не по форма обаче. Бог е Същество, от Което произтича всичкият живот във вселената. Като започнеш от всички същества, от най-малките до най-големите, животът им произтича от Бога, затова Той се нарича истинен. Истинен подразбира квас, начало на всички неща.

(51/ 12:7)

…Онова, на което ние ще се надеем, това е Ве-ликото в света. Какво е Великото, ние още няма-ме ясна представа. Мнозина Го наричат Бог… Ние всякога чувствуваме този живот, който излиза от Бога. От Него всичко изтича в изобилие.

(63/ стр. 546)

Свещенознание за Бога

Ще кажете, че човек вярва в Бога. Ами Бог в кого вярва? Бог вярва в Себе Си и в хората. Преди Бога никой не е съществувал, Той е първият.

(2/ стр. 180)

Бог е, Който се проявява. Всичко е създадено за-ради Него. Ние сме зрители, съучастници. Негово-то добро е наше добро. Неговата мисъл е наша ми-съл. Той е цялото Битие.

(4/ стр. 134, 135)

…Аз имам предвид онзи Вечен Принцип, кой-то няма начало, няма и край. Затова наричат Бога Вечен, Древен. Обаче никой не може да Го наре-че стар. Сам по Себе Си Той не остарява. Той е Всемъдър, но не е стар. Той включва в Себе Си всич-ки велики добродетели. Затова е казано, че Бог е Любов, Мъдрост, Истина.

(10/ стр. 116)

…Казано е в Писанието: „Бог е безначален и без-конечен“. Любовта, която Бог изявява към хората, няма начало, няма и край.

(18/ стр. 236, 237)

Бог е безграничен. Безгранично в живота е това, което дава мощ, сила на човека да мисли, да се раз-вива.

(27/ стр. 55)

Какво нещо е Бог, къде е Той и как ще Го наме-рите? Този, Който е бил преди мене, преди моето съществувание, това е Бог. Той е там, дето аз не съм бил. Ще Го намеря там, дето всякога съм бил.

(25/ стр. 353, 354)

Цялата вселена, това е едно произведение на Божествената мисъл. Тя е вътре в Бога, а Бог е из-вън нея. Тя е по-ограничена. Вселената е вътре в Бога, а Той е извън нея. Как ще си Го представите? Ще кажете, че Го няма. Право е, че Той не е на ед-но място, Той е навсякъде.

(37/ стр. 444)

Под думата Бог аз разбирам единственото Съ-щество, Което нито се променя, нито се изменя. Той е Същество, Което е безгранично; без да е ог-раничено. Бог е Същество, Което разполага с всич-ки неща и прави нещата така, както намира за добре. Следователно зад Него няма никакво друго същество. За Него няма никакъв закон. Той сам е закон. Бъдете винаги в съгласие с Него и ще види-те как вашият живот ще се измени, ще се изправи.

(40/ стр. 346)

Мнозина искат да разберат какво нещо е Бог. Как ще схванете Бога? Той е безграничен. Той изпълва цялото Битие. Той включва в Себе Си всички свето-ве, всички вселени. Как ще Го обхванете и опитате с малкия си ум? Как можете да видите това, което е невидимо?

(49/ стр. 250)

Тогава как ще си представите: в Съзнанието на Бога всичките тия безбройни светове на същества, от най-малките до най-големите, всички в даден момент Той ги схваща. За всяко същество опреде-ля известно време. За всяко същество е помислил за неговите нужди, за всички промени, които може да станат в живота му. И когато се ражда, и когато умира.

(62/ стр. 10)

Казва се, че Бог е сила. Не, Бог не е сила, но силите произлизат от Него. Другояче казано: Бог е неделима сила извън времето и пространството, а същевременно ги владее. Бог не живее в хората, но ги обгръща. Никъде Го няма, а е навсякъде. Как ще разберете тази мисъл?

(79/ стр. 108)

Що се отнася до Бога, никога не можете да Го намерите. – Защо? – Защото Той е навсякъде и никъде. Какво разбирате под думите „навсякъде и никъде“? Под думата „навсякъде“ разбираме, че Бог изпълва цялото пространство. Под думата „никъде“ разбираме, че Той не е на определено място.

(52/ стр. 102, 103)

Някой път искате да се приближите до Бога и питате:„Какво нещо е Бог?“. Слушайте, има един въпрос, за който аз никога не мисля! Това е въпро-сът какво нещо е Бог. Защо? Той е безграничен, без форма. Сам по Себе Си Той е нищо и туй нищо съдържа всичко в себе си.

(81/ стр. 259)

Бог не е стар, както мислят някои. Бог е един-ственото Същество, в Което няма абсолютно ни-каква промяна. Един и същ е през всичките веко-ве, през всичките вечности, които са минали; Той е един и същ, неизменен.

(43/ стр. 306)

Бог е неизменен. Той изменя нещата, но сам е неизменен.

(37/ стр. 23)

Като четете 14 гл. от Иоана, трябва да мислите, да разберете вътрешното съдържание и смисъл. Там се говори за Отца и за Духа. Някои си представят Отца като стар човек с брада, а Духа – като гълъб. Нито Бог е старец, нито Духът – гълъб… Отец, в смисъл Бог, е това, от което произтича реалността. Синът е изявление на Отца, а Духът – вътрешната връзка на нещата.

(44/ стр. 115)

Най-разумното в света, това е Бог. Това съвре-менната наука нарича постулат, т.е. това, което вся-кога и във всички времена остава неизменяемо, това е Бог. Той е последователен, хармоничен във всички Свои постъпки. Той прави добро, без да има нужда от доброто. Проявява Своята разумност, без да има нужда от тази разумност. Хората Го славят, без да има нужда от тази слава. Всичко това, кое-то Той проявява, прави го все заради нашето благо. В Неговото битие седи благото на всички малки и големи същества, за да се радват на всичко това, което Бог има. Те се радват на всички възможности в Бога.

(51/ 7:19)

Сега търсите Господа всички навсякъде. Кой е Господ? Онзи Господ на Любовта, Който внася ред и порядък и поддържа света. Онзи Господ, Който носи здраве в света. Онзи, Който носи мир, радост и веселие. Онзи, Който носи всичките благословения.

(54/ стр. 14)

Единственият, Който царува, това е Бог. Един-ственият, Който обича, това е Бог. Единственият, Който раздава знания, това е Бог. Единственият, Който носи Истината, това е Бог. Тогава като Го познаваме, ще имаме вече отношения един към друг.

(54/ стр. 92)

Това е Бог, че като съберете резултатите на всичките същества, изправя всичките техни пог-решки и ги прави като скъпоценни камъни, облича ги. И тогава ще познаете, че Той е най-мъдрият, най-силният от всичките. Той е, Който примирява всичките противоречия в живота на когото и да е. Всички други са носители на Бога. То е новата идея, която хората трябва да имат в ума си. Някои дой-дат до нея и казват: „Той за мене ли ще мисли?“. Единият е само, Който мисли. Той мисли и за най-дребното, и за най-малкото същество. Няма съ-щество, за което Бог да не мисли. Затуй Той е Бог.

(54/ стр. 132)

Бог е, Който е съвършен в безграничната Своя сила, с която разполага и прониква навсякъде. Ня-ма нещо, което Той да не може да направи.

(54/ стр. 132)

Казва се, че Бог действува едновременно в цялата вселена. Как ще определим Бога? Той действува едновременно във всички Свои центрове. Затова се казва, че Бог е извън време и пространство. Човешкият ум не е в състояние да определи какво нещо е Бог.

(55/ стр. 80,81)

Ако можете да обхванете в съзнанието си цялото човечество с всички хора, с всички Учители, които са слизали на земята, с всички живи същества, едва ли ще си съставите пълно понятие за Бога, Който е създал всичко.

(55/ стр. 201)

И в света съществува само един принцип – Бог. Вън от Бога няма друг принцип.

(56/ стр. 45)

…През каквато форма и да минава идеята за Бо-га, сам Бог, като Любов, като Абсолютен Закон и Сила, остава неизменен.

(58/ стр. 123)

…В Бога всичко е настояще. В Бога всичко съ-ществува в настоящия момент. В Него миналото и бъдещето се сливат в едно – в настоящето.

(58/ стр. 51)

Може ли светлината да се спре за малко в пътя си да си направи среща? Не може. И Бог когато пожелае да се спре някъде, едва ли ще спре за пове-че от една тристахилядна част от секундата.

(58/ стр. 68)

В природата, в която ние живеем, при условията, които имаме сега, единственото Същество, което не греши, е само Бог! Разбирате ли! Да ви кажа Истината. Единственото Същество, което е благо, то е само Бог. Той е безграничен, Който диша Любов в Себе Си. А всяко същество, което е огра-ничено, има възможност при известни стечения на обстоятелствата да направи престъпление, което мо-же да увреди на хиляди хора. Възможно е.

(61/ 6:17)

За пример, Бог, Който е Абсолютен, в Него няма никакво колебание. Той казва и свършва. Колебаем ли се, ние не сме на правия път.

(61/ 29:11)

Думата Господ в еврейски език е в женска фор-ма… Който не знае какво нещо е майката и не я разбира, той нищо не знае.

(63/ стр. 241)

…Числото 1 е най-щастливото число, от него всичко излиза. Господ, Той е Един. Само Един в све-та може да носи числото 1 – Той е Бог. За Него може да кажем, че Той е сам. Освен Него няма друг Бог.

(62/ стр. 160)

Та казвам: Има неща, които никой не знае, а Бог ги вижда. Аз говоря за неща, които са тайни.

(62/ стр. 271)

И тъй, под думата Любов аз разбирам Майката в света, а под думата Мъдрост, това е Бащата. Под думата Бог разбирам Бащата. А под думата Дух раз-бирам Майката, Която съгражда нещата.

(63/ стр. 345)

Ако Бог всичко знае, Той всичко е преживял. Знаете ли вие това? В Него стават и добрите, и лошите работи… И адът е в Него, и раят е в Не-го. И доброто е в Него, и злото е в Него. Всички противоположности са в Него. И добрите, и лошите хора са в Бога. И сега Бог трябва да се справи с тях, да ги извади от заблужденията им, в които се намират.

(63/ стр. 473)

Това, Което носи безсмъртието в Себе Си, това е Бог.

(63/ стр. 345)

Бог е истинен. Реално нещо е онова нещо в све-та, което носи мир, което носи светлина за човеш-кия ум. То е Бог. Онова, което носи мисъл в човека, което осветява човека, то е Бог. Онова, което внася най-хубавото в човешкото сърце, то е Бог. Онова, което дава сила на човека, то е Бог. Онова, което го освобождава, то е Бог.

(66/ стр. 590)

„Идете и ги научете!“ – казва Христос. На какво? Че Бог е Бог на Любовта. Идете и ги научете, че Бог е Бог на Мъдростта. Идете и ги научете, че Бог е Бог на Истината. Идете и ги научете, че този Бог обича милосърдието, обича кротостта, обича въздържание-то, обича всичко онова, което е възвишено и благо-родно, обича всеки подтик, колкото и да е малък.

(51/ 8:22, 23)

Бог е съвършен. И ето какво разбирам под ду-мата съвършенство. В света само Един има, Който може да ни съди – Съвършеният! Понеже Бог е съвършен и неизменен, щом идем при Него, Той поправя работите.

(68/ стр. 109)

Може да имате голямо противоречие в себе си, но дръжте мисълта, че Бог, Който е съвършен, какво-то е направил, е добро! Той не може да направи нещо, което не е добро. Та каквото и да стане, то е за добро. Дръжте тази мисъл в ума си. Тя е, която спасява.

(68/ стр. 122)

Трябва да минете през Вечността да разберете Величието на Бога и да видите, че въпреки това Той спира вниманието Си върху всяко живо същество, малко и голямо.

(70/ стр. 230)

Божието благословение е общо за всички живи същества. Бог благославя повече онези, които не Го обичат, отколкото тези, които Го обичат.

(70/ стр. 379)

Къде е Бог?

Някой казва: „Де живее Бог?“. Навсякъде. Няма място в цялата вечност, дето да не е Той. Ами де е границата? Вечността няма никакви граници.

(4/ стр. 69)

Бог изпълва цялото пространство и всички све-тове се поддържат от Неговата сила.

(27/ стр. 122)

Сегашните хора обичат да философствуват и каз-ват: Бог е навсякъде. – Ние не можем да спорим върху тази мисъл, защото тя е свещена, но казвам: Бог е навсякъде само в абсолютно разумния свят. В неразумния свят Той присъства само със силата Си. Неговото Съзнание е вън от неразумния свят. Следователно ако си разумен, Бог работи в твоето съзнание. Ако си неразумен, Той е вън от тебе и се проявява само като сила.

(33/ стр. 140)

Казано на религиозен език: щастието се крие там, дето е Бог. Де е Бог? Бог е там, дето е разумност-та, дето е Мъдростта, но Бог не е там, където са глупавите хора.

(36/ стр. 88, 89)

Казват, че Бог е на небето. Под думата небе аз разбирам разумния живот.

(37/ стр. 73)

Къде е Господ? Във вашата мисъл. Изпратете мисълта си до Господа и чакайте отговор.

(37/ стр. 238)

Вие знаете ли къде е Господ? Господ е толкоз далече, че никой не може да Го достигне, и толкоз близо е, че всеки може да изпрати послание до Него.

(37/ стр. 364)

Навсякъде живее Бог. Той е абсолютна разум-ност, неограничено Начало. Значи, дето е разумност-та, там е Бог.

(78/ стр. 257)

В света самотия няма, защото навсякъде Бог прониква. Там, гдето мислите, че никой няма, там е Бог и ви наблюдава. Когато мислите, че сте сам, там е Той. А гдето е Той, всичко успява.

(41/ стр. 322, 323)

Бог едновременно присъства навсякъде и никъ-де. Той едновременно е и близо, и далеч.

(3/ стр. 317)

Питат сега: – Къде е Господ? – Дето си ти. – Ама Господ Го няма. – Че това е една лъжа. Понеже ти си тук, там, дето си ти, там е и Господ. Щом мислиш, там е Господ. Щом ти чувствуваш, там е Господ. Щом ти работиш, там е Господ.

(42/ стр. 380)

В добрата мисъл, в нея Бог пребъдва. В доброто чувство Божият Дух пребъдва.

(42/ стр. 487)

Казвате: – Де е Господ? – Горе на небето, в звездите. – Де е Господ? – В човешките сърца. –Де е Господ? – В човешките умове. – Де е Господ? – В човешките души. – Де е Господ? – В човешките духове.

(51/ 2:12)

Ще кажете: – Де ли е този Господ? – Бог е в първата радостна идея, която ви посещава сутрин, когато се събуждате.

(51/ 32:22,23)

Тъй че щом се събуждате с една добра идея, знайте, че Бог е в нея. С това Той ни повдига. Бог е скрит във всяка идея, която може да ни даде подтик в каква и да е посока.

(51/ 32:23)

Всички хора търсят Любовта, без да подозират, че тя е в самите тях. Бог е Любов, а Той е скрит в човека, във всичко живо, в цялата вселена.

(52/ стр. 42)

Бог не е нито между вярващите, нито между безверниците. Той не живее нито между вегетари-анците, нито между месоядците. Къде е Бог? Меж-ду любещите души.

(52/ стр. 133)

Ако мислите, че Бог живее само на небето, как разбирате стиха, в който е казано, че Бог ще се все-ли между хората и ще си направи жилище между тях?

(52/ стр. 139)

Наистина Бог е навсякъде: в светлината и топли-ната, във въздуха и водата, във всяка добра мисъл, във всяко добро чувство и във всяка благородна пос-тъпка.

(52/ стр. 163)

– Къде е Бог? – Дето е животът. – Къде е Бог? – Дето е мисълта. – Къде е Бог? – Дето е разумността и законността. – Къде е Бог? – В добрия, здравия и благороден човек.

(52/ стр. 176)

Дето са синовете на светлината, там е Бог. Там Го виждам аз, там можете да Го видите и вие. Искате ли да видите Бога, идете между разумните, добрите и любещите хора.

(52/ стр. 118)

Бог е навсякъде – и на небето, и на земята.

(52/ стр. 240)

Ние казваме: „Къде е Господ?“. В слънчевата светлина, която иде. Той е там. Във въздуха, който дишаме; във водата, която пием; в хляба, който ядем; във всичко, с което сме заобиколени; в тия грижи и нежност, които имаме – в туй е Господ.

(54/ стр. 347, 348)

Бог е само между разумните. Вън от разумност-та Бог не съществува.

(55/ стр. 80)

Като говорим за небето, ние разбираме Божест-вения свят, т.е. мястото, дето Бог живее.

(55/ стр. 201)

Ние трябва да пазим живота, който ни е дал Бог, защото Той сам е в живота. Без Бога и без Любовта животът не е живот.

(55/ стр. 238)

Вие ще кажете: – Де е Господ? – Господ е зад слънцето, зад небето, зад земята, зад водата, зад въздуха, зад вятъра, зад камъните, зад растенията, зад животните, зад хората – навсякъде е Бог. Няма нещо в света, зад което да не е Бог. Всичко, което е в нас и извън нас, всичко, което ни заобикаля, представя фон, зад който се крие Бог, като велик художник.

(57/ стр. 118)

Всяко нещо, в което има смисъл, там е Бог; всяко нещо, в което няма смисъл, там Бог не съществува.

(57/ стр. 158)

Съвременните хора искат да знаят де е Бог и какво Той представя. Казвам: Дето има живот, дето има мисъл, дето има чувство, там е Бог.

(57/ стр. 223)

Казвате: – Де е Бог? – При Извора. Ако искате да намерите Бога, трябва да отидете при Вечния Извор на живота… Идете сами и вижте Извора, аз нищо не разправям за него. Велико нещо е този Извор! Ако започна да го описвам, ще направя някаква грешка, няма да го опиша вярно. Той не се поддава на никакво разказване. Няма език, с който може да се опише.

(57/ стр. 233)

Бог е навсякъде и всичко знае.

(58/ стр. 250)

Като погледнете към небето, слънцето, луната, звездите – в тях е Бог. Като погледнете към камъните, към растенията, към животните, към хората, към цветята, към водите, въздуха, светлината – и в тях е Бог. Той изпълва цялата природа. Навсякъде е Бог.

(63/ стр. 290)

Бог е навсякъде. Бог е Същество, Което живее навсякъде. Апостол Павел казва: „Ние живеем и се движим в Бога“. Въпреки това ние Го търсим ня-къде. Това е физическо схващане на въпроса.

(63/ стр. 164)

Къде е Господ? Господ е в земята. Къде е Господ? Господ е в слънцето. Тази светлина Господ я праща. Господ е навсякъде, по цялото небе, във всичките звезди. Това, което виждаме, е проявление на Бога.

(63/ стр. 559)

Вие искате да знаете де е мястото на Господа. Мястото на Господа е вътре във вас.

(63/ стр. 572)

Някои питат къде е Господ. Господ е в това, кое-то никога не умира. Господ е в живота. Бог е в зна-нието, което никога не потъмнява. Бог е в свободата, която никога не се ограничава.

(66/ стр. 60)

Щом имаш добра мисъл, Бог е там. Щом имаш добро чувство, Бог е там. И щом имаш добра пос-тъпка, пак Бог е там. И когато имаш болно тяло, пак Бог е там, защото от болните тела Той прави здрави.

(66/ стр. 152, 153)

Бог живее в Любовта, в Знанието и в Светлината. Бог живее в Мъдростта, Бог живее в Истината и Свободата. Там, дето има Истина и Свобода, там е Бог. Дето има Знание и Светлина, Мъдрост, там е Бог. Дето има изобилно живот, изобилно храна за всички, там е Бог.

(66/ стр. 153)

Бог е навсякъде. Аз говоря за Бога като разумен принцип. Тази разумност е и в човешкия ум, и в човешкото сърце, и във волята му.

(66/ стр. 226)

…Хората питат има ли Господ в света. Щом мислиш, Господ е в ума ти. Щом чувствуваш, Господ е в сърцето ти. Щом работиш, Господ е във волята ти. Щом спиш спокойно, Бог е в съня ти. Щом забогатяваш, Бог е в богатството ти. Щом осиромашаваш, Бог е в сиромашията ти. Щом бо-ледуваш, Бог е в болестта ти. Щом си здрав, Бог е в здравето ти. Щом пееш, Бог е в песента ти. Болест-та е едно велико благословение.

(66/ стр. 256, 257)

Когато Пророк Илия отишъл в пустинята и се предал на пост и молитва и когато дошла буря и огън, а Илия закрил очите си, Бог не е бил в бурята и огъня, а в Тихия глас, който говорел.

(69/ стр. 14)

Господ не е във вашите страдания, във вашата сила, във вашите знания. Къде е? В Любовта. Ако любите, Той е във вас. Не любите ли, няма Го.

(69/ стр. 14)

Дето има живот, там е Бог. И в растенията, и в минералите е проникнал Бог. Обаче като говорим за същината на Бога, ние разбираме възвишения, красивия живот, който е проникнал и прониква в човешкото сърце и в човешкия ум.

(15/ стр. 13)

Проявлението на Бога

Във всяка жива форма, във всеки човек живее Бог. Във всички форми, във всички същества се проя-вява една и съща единица – Бог.

(16/ стр. 14)

…Външният свят е отражение на реалния, на вътрешния, в който Бог се проявява.

(46/ стр. 154)

И тъй, реално е само това, което принадлежи на Единния, на Живия Бог. В този смисъл Любовта е първото проявление на Бога. Дето е Любовта, дето е доброто, там Бог се проявява. Любовта, доброто е реалното в света...

(57/ стр. 153)

Днес в български език няма дума, която да оз-начава проявлението на Бога, онова абсолютно про-явление на онази пълна Любов, която да включва всичко в себе си.

(51/ 10:8,9)

…Създаването на вселената е процес, поставен на постепенно развитие, в който и Бог постоянно се изявява.

(51/ 24:10)

Казано е, че Бог е Любов, следователно ако ня-кой ви обича или ако вие обичате, това е Бог, Който се проявява чрез вас. Сам Бог никога не може да се прояви в Своята целокупност. Как може Великото да се прояви в малкото? Обаче частично проявле-ние на Бога е възможно.

(52/ стр. 177, 178)

Проявяването на Бога в цялото човечество пак не изявява Неговата целокупност. Бъдещето носи по-големи условия за проявите на Бога. Както и да се проявява Той, всякога ще остане нещо непроявено. Тази е причината, дето хората имат ограничено, не-пълно, смътно понятие за Бога.

(52/ стр. 178)

Човек трябва да изправи отношенията си към Бога и каквото срещне на пътя си – човек, живот-но, растение – да знае, че Бог се проявява чрез тях.

(52/ стр. 391)

Човек трябва да мисли за себе си като едно про-явление на Бога.

(54/ стр.102)

…Всинца сме проявление на живия Господ. Той иска ние да бъдем проводници на Неговите блага.

(54/ стр. 220)

И тъй, никой не може да се произнася, че еди-кой си го обича или не го обича. – Защо? – Защото Любовта съществува само като абсолютна проява на Бога. Човек не е проява на Любовта, но чрез него тя може да се прояви.

(60/ стр. 69)

Бог е светлина. Днес виждам тази светлина; то-ва е езикът на Господа, това е Неговото проявление.

(63/ стр. 572)

Казвам: В светлината ние трябва да видим прояв-лението на Бога. Всеки ден Той ни говори. Бог казва: „В светлината, която Аз ви пращам, се крие вашето щастие“. Тогава имаш една болка – веднага прати тази Божествена светлина, една мощна светлина на болката, моли се. Моли се, докато твоята молитва се реализира.

(63/ стр. 578)

Онова, което знаеш, което е достъпно за твоя ум, то е онова малкото, дребното, непонятното. То ще дойде до тебе. Малките неща идват до тебе, затова Бог се проявява в малкото в света.

(63/ стр. 578, 579)

Бог не е това, което хората мислят за Него, нито онова, което ония определения дават. Онова, което дава радост, онова, което дава здраве, онова, което дава светлина, онова, което дава топлина, онова, кое-то дава изобилие и всичките блага – във всичко туй е Бог, Който всеки ден се проявява.

(63/ стр. 579)

Като изучавате вътрешния смисъл на живота, виждате, че първата проява на Бога е Логосът, т.е. Разумността, Словото. После се явява светлината като резултат на Божественото проявление.

(73/ стр. 38)

…Бог се проявява в разумното в света. Ще дойде време, когато всичките хора в света ще виждат проявите на Бога.

(50/ 25:22)

Външните условия са пак от Бога. Бог е мислил дълго време отвътре, после се проявил навън.

(51/ 17:7)

Под думата Бог аз разбирам туй Същество, Кое-то навсякъде се проявява. Като видиш едно дърво, да ти трепне сърцето, да се зарадваш, че Бог се проявява. Да видиш, че твоят Господ и Господ на дървото е един и същи. Той ще ти каже: „Направи ми една услуга на Мене“ – ти ще полееш дървото и ще се радваш, че си могъл да помогнеш.

(75/ стр. 180)

Ако в лицето на всеки един човек не можеш да видиш проявлението на Бога, ти не разбираш жи-вота. Срещнеш куче, замаха опашка насреща. Ако в туй куче не можеш да видиш проявлението на Бога, не си разбрал живота.

(75/ стр. 94, 95)

Бог се крие и се изявява чрез хиляди образи. Той се крие във всички форми на Битието, и в малки, и в големи.

(18/ стр. 263)

Три проявления има Бог. Бог е нещо материал-но, Бог е нещо реално и Бог е нещо идеално.

(37/ стр. 153)

Присъствието на Бога

Силата на новото учение е в следното: Ние жи-веем в присъствието на Господа. С това съзнание да живеете.

(39/ стр. 427)

Сигурността седи в това, че постоянно приема-ме Бога. Бог постоянно чрез светлината се влива в нас. Бог чрез въздуха постоянно се влива в нас. Чрез храната, чрез всеки човек, чрез всяко растение, чрез всяко камъче, чрез всяка дъждовна капка. Една капка като падне, Божието присъствие се влива в тебе.

(66/ стр. 685)

И тъй, когато говорим за Любовта в човека, ние подразбираме присъствието на Бога, Който му е дал всички условия да се развива.

(2/ стр. 34)

Ако в храната, във водата, във въздуха, в светли-ната, които приема в себе си, човек чувствува Божието присъствие, той е разбрал смисъла на тия неща и се ползува от благословенията, които те крият в себе си. Ако в процеса на мисълта и на чувствуването човек вижда Божието присъствие, той може разумно да се ползува от благословенията, които те носят в себе си.

(2/ стр. 63)

И единственото нещо, което може да осмисли живота, то е Любовта. Любовта към Бога. Човек да живее в Бога и да чувствува присъствието на Бога, тъй както живее във въздуха.

(12/ стр. 418)

…Да чувствуваш Божието присъствие във всеки момент на живота си, в добрите и в лошите усло-вия да усещаш Неговото присъствие.

(12/ стр. 418)

Да се почувствувате един ден, както Бог ви е създал. Да чувствувате присъствието на Бога нав-сякъде.

(42/ стр. 397)

Казвам: Присъствието на Бога е нещо специфич-но. То се изявява като особена светлина, която из-тича навън. Онези, които са готови да възприемат тази светлина, която прониква в техните умове, в техните сърца и в техните души, те са винаги внимателни даже и към най-малките си постъпки, и към постъпките си към най-малките същества. Онези, които не са готови за тази светлина, те вина-ги постъпват, както намират за добре, вследствие на което се намират във вътрешно противоречие.

(37/ стр. 35)

Във всичките хора Бог присъства по един начин. Той е във всичките на земята и на небето. Нав-сякъде, във всичко, което съществува в света, и Той присъства. Той е Единият, Когото можеш да оби-чаш…

(54/ стр. 131, 132)

Бог се проявява в цялото Битие. И в най-малка-та животинка. Ако ти в дадения случай във всяко същество можеш да видиш онзи малък Божествен лъч, ти си на правия път. Ако ти в слънцето виж-даш Божието присъствие, ако в звездите виждаш Божието присъствие, ако в света ти виждаш Божи-ето присъствие, ако в малките ручеи виждаш Божи-ето присъствие, ако в болестта ти виждаш Божие-то присъствие, ако в богатството виждаш Божието присъствие, ако в знанието, ако в смъртта, ако във всичко виждаш Божието присъствие, ти си в правия път! Ами че там е величието!

(62/ стр. 17)

Всички трябва да добиете онзи основен тон, да почувствувате присъствието, най-малкото присъст-вие на Бога. Да го чувствувате, да се роди във вас съзнанието. За туй присъствие на Бога трябва да бъдете в състояние всичко да направите.

(67/ стр. 251, 252)

Права мисъл… Когато такава мисъл проникне в ума на човека, той ще почувствува в себе си Божи-ето присъствие. Присъствието на Бога в човека пък му дава сила, мощ да гради в себе си.

(72/ стр. 203)

Единственото нещо, което ни причинява най-хубавото разположение на духа, това, което ни да-ва сила, което ни освежава, повдига, то е Неговото присъствие – присъствието на Бога.

(79/ стр. 190)

И като почувствуваме Божието присъствие, вед-нага ще почувствуваме едно особено трептение, като трептението на светлината, и една неземна радост.

(37/ стр. 109)

Божият Дух

Съвременните хора… мислят, че животът им про-излиза от самите тях и могат да разполагат с него, както искат. Не, животът на хората произтича от Божия Дух. Като знаете това, разчитайте на Божия Дух, Който твори и създава нещата. Следвайте Ду-ха, Който работи във вас, и не разваляйте това, ко-ето Той създава.

(2/ стр. 7)

При Бога никога не можете да отидете, направо с Него никога не можете да се разговаряте, но към Духа Му всякога можете да се отправяте.

(16/ стр. 179)

…Ние трябва да бъдем навсякъде с Бога. Дето отидем, Духът Божий трябва да бъде с нас и ние трябва да бъдем с Духа.

(50/ 30:38)

Там, дето прониква Божественият Дух, Той вна-ся сила, здраве, мощ, крепост и интелигентност.

(50/ 28:8)

Знаеш ли какво значи да ти проговори Духът? Когато Великият Божи Дух проговори на човека, в неговия ум се явява светлина, а в сърцето – ши-рота и той обиква всички хора, всички цветя, дър-вета, листа, клоне, мушици. За него всичко е кра-сиво. Когато в човека заговорят духовете, той става ексцентричен и разсеян.

Божественият Дух гледа еднакво на всички. То-гава човек разбира другояче живота: не вижда пог-решките на хората, защото знае, че те могат да се изправят в един момент.

(56/ стр. 49)

Божественият Дух… Навсякъде говори този Дух. Няма човек, на когото да не говори Той.

(56/ стр. 128)

Обаче дето има деление, раздвояване, там Бо-жественият Дух не действува. Щом се раздвоиш в себе си и изпаднеш в противоречие, Бог е вън от тебе. Това е психологически закон.

(56/ стр. 180)

…Святият Дух може да напълни сърцата ни… Като кажем „Свят Дух“, подразбираме нашето сър-це. Благ, Вечен, Свят – това са думи, които са свър-зани. Кой пълни сърцата ни? Божият Дух.

(61/ 7:6)

Казва се в Писанието, че Духът Божий като вле-зе един път във вас, не се връща. Като влезе Господ един път във вас, Той не е от тези слабодушните да се връща. Стъпи ли Му кракът веднъж някъде, Той не се връща вече.

(61/ 29:12)

Сега мнозина християни казват: „Духът може да се отнеме“. А, да, обикновеният дух може да се отнеме и може и да се даде, но Божият Дух никой не може да Го отнеме и да Го даде. Обикновени-ят дух може да се махне и даде, но когато дой-де Великият Божи Дух, Духът на Слънцето, аз със своите грехове не мога да Го изпъдя. И ни-кой друг не може да Го изпъди. То си върви по определения път. Не се самозаблуждавайте! Вели-кият Божествен Дух като посети човека един път, делото е свършено: роденият от Бога грях не прави…

(61/ 29:12)

Под думата Дух аз не разбирам ония обикнове-ни духове, но Духа Божий, Който ободрява човеш-кия ум и човешкото сърце и оправя всичко в живо-та.

(63/ стр. 250)

Единственото нещо, което остава вечно и неиз-менно, това е Божественият Дух. Бог е Дух и Той е неизменен в Себе Си.

(66/ стр. 112)

Но – ще кажете – днешното слънце мяза на вчерашното, еднакво изгрява. – Не! Аз не съм ви-дял в живота си два дена, подобни един на друг, и слънцето да изгрява еднакво; всеки ден се различа-ва от другите и всеки има своята програма. И свет-лината, която идва, не е една и съща: различава се от оная, която е дошла преди няколко дена. В туй именно седи Величието на Божествения Дух, Кой-то носи неизброими богатства, невидими светове и разкрива какъв е Бог в Себе Си. Той е нещо вели-ко.

(69/ стр. 38)

Дайте място в себе си на Божия Дух, Който от хиляди години хлопа на вратите ви. Вие Го търси-те отвън, а не вътре в себе си. Чуйте Неговия глас. Чуете ли гласа Му, ще изпитате оня трепет на ду-шата, който повдига и освобождава.

(73/ стр. 172)

Духът е най-високата проява на Бога. Той раз-крива световете, Той носи светлината, Той е създал всичко. Доброто в света се дължи пак на Духа.

(70/ стр. 48)

Бог се проявява чрез Любовта, но тя не е най-великото нещо в света. Велико нещо е Любовта, но има по-велико от нея – Божият Дух. Любовта е плод на Духа.

(76/ стр. 172)

Първото нещо на туй Божественото вътре във вас е да обработвате постоянно почвата, докато Божественият Дух със своето знание, със своя-та Мъдрост дойде, хвърли светлина и направи не-щата ясни. Без този Дух може да ви се говори от катедрата дълго време, може да свършите десет университета, може да отидете в Индия да слушате всичките адепти, може да слушате най-великите Учители, няма да имате почва да закрепне във вас Божественото и нищо няма да направите.

(77/ 5:26)

Аз не говоря за духове, но за Божия Дух, за Разумното Начало в света. Когато казват, че гово-риш разумно, това показва, че Духът се проявява чрез тебе. Духът, това е живото, разумно Слово.

(79/ стр. 12)

Да станем проводници на Божия Дух да се все-ли Той в нас. За да постигнем това, ние се нуждаем от светла, положителна мисъл.

(1/ стр. 346)

…Когато Божественият Дух ви дойде на гости, вие ще почувствувате един вътрешен мир, една вът-решна умствена стабилност, каквато никога не сте чувствували; при това ще се зародят във вас нови мисли, нови желания.

(50/ 9:20)

Господ и Бог

Ние казваме: Господи, Боже наш! Бог има два принципа: Бог и Господ. И в двата принципа се крият две различни идеи. Господ е нещо, което съ-държа в себе си Любовта. Бог е онова, което съдър-жа в себе си Мъдростта. Това са два принципа. Еди-ният носи абсолютната Любов в себе си, а другият носи абсолютната Мъдрост в себе си. И двете се съединяват в едно и дават абсолютно понятие.

(35/ стр. 210)

Когато две единици са на едно място, те показват великия, светъл път, който трябва да следваш. Човек може да върви правилно само между две единици.

И тъй, когато произнесете и двете Имена на Бога – Господи, Боже наш – вие сте в правия път на живота. Този път се означава само с две Имена. Кой е правият път, по който човек може да влезе в Царството Божие? Отговарям: Господи, Боже наш! Ето правия път. Господ, това е необятната Любов, граница на твоя живот. Когато призоваваш Името на Бога, това е другата граница – на безпределна-та Мъдрост. Само така ти ще вървиш зад Любовта и Мъдростта. Само тогава ти ще бъдеш израз на Великия Живот. Само със силата на този Живот ще влезеш в Царството Божие.

(55/ стр. 223)

Мъжът и жената представят два принципа, две велики сили разумни, които действуват: едната си-ла наричаме активна, другата – пасивна, едната – действующа, другата – възприемчива – два проце-са в природата, които се сменяват. Бог не всякога дава, понякога взема. Той в едно отношение дава, в друго взема… В този смисъл мъжът и жената са два принципа, които работят – единият принцип творчески, наричан мъж, Бог, вторият пасивен, на-ричан жена, или Господ… Следователно трябва да бъдем и в двата момента на живота верни на тия принципи.

(69/ стр. 77)

Всесилен е Бог!

…Бог. Няма по-велик, по-силен, по-мощен от Него. Достатъчно е да проектира мисълта Си към дадено същество, малко или голямо, за да се уредят работите му моментално. Мощна е Божията мисъл! Тя твори и пресъздава. Тази мисъл слиза и до най-нискостоящите същества – камъните и растенията. Приемат ли я, те започват да растат и да се подигат.

(2/ стр. 303)

Всесилен е Бог, в един момент може да разруши цялата вселена, но никога няма да направи това. Той никога няма да ни постави на ненужни страдания. Той има желание да ни учи да разберем защо жи-веем и защо е създаден светът. Всичко, което Бог е създал, е ценно.

(45/ стр. 67)

– Мога да служа на другите, но как да си помог-на сам на себе си? – Вземи магическата пръчица и махни с нея. Всяко отчаяние и неразположение ще изчезне. Бог работи чрез магическата пръчица. Той ти е помогнал. Той е Магът, Който може да завър-ти колелото на всяка машина и да я спре или да я докара в движение.

(55/ стр. 231)

Свободата непременно ще дойде, понеже Бог е, Който иска свобода. В нас Божественото е огра-ничено… Когато Бог се събуди за свободата, ня-ма сила в света, която да Му препятствува, то е въпрос само на време. Не се безпокойте кога ще дойде свободата. Щом Бог се е ангажирал да търси свободата, Той ще я намери.

(63/ стр. 461)

За Бога, Който всичко е създал, всичко е възмож-но. Това се отнася до Бога, но не и за нас.

(63/ стр. 365)

Бог е Онзи, Който върши чудесата в света. Хо-рата не вършат чудеса. Вярвай в Бога и ще видиш Неговите чудеса.

(72/ стр. 94)

…Бог е в състояние да превърне и най-големите противоречия и злини в добро за онези, които Го любят.

(1/стр. 388)

Достатъчно е да ви погледне Бог, за да се ос-вободите от неразположението, от отчаянието си. Един Негов поглед е в състояние да разсее облаците в човешкото съзнание и да просветне умът му.

(13/ стр. 139)

Велик е Бог!

Бог е нещо велико, нещо мощно.

(63/ стр. 572)

Хиляди и милиони години са нужни, за да поз-наем Величието на Бога. Великите Братя, за които казвам, че носят земята на ръката си, застават пред Бога с всичкото си смирение. Те виждат в Негово Лице Онзи, Който държи с малкия пръст на ръка-та Си не само земята, но цялата вселена, всички светове. Той носи всичко. Велик е Бог! Необятен, безграничен е Той.

(79/ стр. 232)

Може ли да схванем какво нещо е Бог? Всички тия ангели, всички тия същества, които са живели милиони години преди нас на земята, знаят какво нещо е Бог. Те застават със Свещен трепет пред това Велико Същество, от сърцето на Което изтича тази Велика Любов, която поддържа целия космос.

(81/ стр. 492)

Даже и в дъното на ада да отидете, ще познаете колко е Велик Бог, ще познаете Неговата Любов.

(50/ 11:30)

И цялата жива природа, нейният език говорят за този Единия, Великия Учител. Ние Го наричаме Учител, Отец, Господ; Той е, от чиято душа, дух, сърце, ум днес постоянно блика, блика. Недоволни всички, а то блика, блика, навсякъде всичко пълни, уталожва всички скърби и страдания, навсякъде простира ръцете си и помага.

(81/ стр. 104)

Величието на Бога седи в това именно, че и при най-трудните условия Той може да ти помогне, да те извади от тия условия и да ти даде знание и Мъдрост.

(56/ стр. 259)

Ако търсиш Великото, ще го намериш в малко-то. Следователно Бога ще намерите и в най-малки-те прояви на живота. Величието на Бога не е в това, че Той създава слънца и вселени. Това Той може да направи в един момент. Ти имаш скръб, всеки те подритва и се нуждаеш от една малка подкрепа. Кой как мине край тебе, казва: „От този човек нищо няма да излезе“. Обаче Бог, Творецът на вселената, спира работата Си и незабелязано слиза до тебе, и ти нашепва: „Не бой се, не се обезсърчавай! Аз ще ти помогна, ще уредя твоите работи още днес“. Ти се зарадваш. – Какво става с този човек? – Бог му проговори. Това са великите работи, които Бог върши.

(79/ стр. 180)

Велик е Бог. Мощен и силен е Той. Обръща внимание на бедните, обидените, оскърбените, изос-тавени от всички. На богатите Той не се изявява, но дойде ли при бедния, веднага му се открива и казва: „Не бой се! Има Един в света, който те люби“…

(79/ стр. 224)

АБСОЛЮТНИЯТ БОГ

Бог е Абсолютна величина

Вижте колко определения дават учените напри-мер за понятието Бог. Едни Го определят като Абсо-лютна величина, други – като Първоизточник на нещата.

(16/ стр. 49)

Всеки индивид, всеки дух, който пожелае да бъ-де равен на Бога по сила, по разум, по големина, се натъква на злото. Бог, като Абсолютна величина, е Един, не може да има подобен и равен на Него.

(16/ стр. 227)

Бог е постоянна и абсолютно неизменяема ве-личина във всичките Си отношения.

(34/ стр. 34)

Сега необходимо е за всинца ви да схващате абсолютните величини. Бог всякога се стреми към нас, а ние се стремим към Бога. Значи, смисълът на нашия живот е в стремежа ни към Бога, но имайте предвид, че вие не може да обхванете Бога. Абсо-лютно голямото не може да се побере в абсолютно малкото и абсолютно малкото не може да изпъл-ни абсолютно голямото. Те са две невъзможности и между вас и Бога всякога ще има следната разлика: вие никога в живота си няма да заемете туй, което Бог заема, и Бог колкото и малък да стане, Той няма да бъде като вас… Цялото не може да се превърне на една своя част, нито частта може да образува цялото.

(61/ 34:9)

Във висшата математика доказват, че частта е равна на цялото… В какво отношение частта е равна на цялото? То е следующето положение: ако абсолютно малкото и абсолютно великото имат един и същ стремеж един към друг, то в дадения момент когато абсолютно великото се движи към абсолютно малкото и абсолютно малкото се движи към абсолютно великото, ако силите, с които се движат един към друг, са равни, в туй отношение ние казваме, че абсолютно великото може да бъде като абсолютно малкото. В даден момент ако стремежът на човека към Бога е толкова силен, колкото стремежа на Бога към човека, в туй отношение казваме, че те са равни, а не по своята есенция, не по своята същина.

(61/ 34:9, 10)

Бог е Абсолютна Реалност

…Вие сте се свързали със сърцето, с ума, с душата и със силата на Бога. Мислете за Него като за Аб-солютна Реалност.

(70/ стр. 318)

Единственото нещо в света, което не еволюира и остава неизменно, абсолютно, това е Бог.

(40/ стр. 142)

И когато казваме, че Бог е Любов, ние разбираме туй Великото, Абсолютното, без което не може да има свобода.

(51/ 4:18)

Човек се стреми към познаване на Бога, като Велика Реалност. Значи, Бог, Който минава за непос-тижим, е абсолютно реален. Отде идат благата в живота? От Онзи, Който е непостижим, неизвестен, далечен.

(59/ стр. 124)

Абсолютното Начало се отличава с пълна свобода и независимост; никой не Го движи, никой не Го управлява. Идеите на Абсолютното се идентифици-рат с идеите на Вечността. Затова казваме, че Бог е без начало и без край.

(6/ стр. 196)

…Ако в твоя ум се яви мисълта, че Бог е Абсолю-тен, че Той се грижи за тебе, ти можеш да разчиташ на Него повече, отколкото на тези пари.

(32/ стр. 183)

Бог се проявява в Абсолютното, в Безгранично-то, в Съвършената Хармония, в Безсмъртието.

(34/ стр. 330)

Бог е Тайна

Той е без име. Ние Го наричаме Баща, но Той е нещо повече от Баща. Ние Го наричаме Възлюбен, но Той е нещо повече от Възлюбен. С хиляди имена можем да Го наречем, но нито едно от тях не може да изрази това, което е Той всъщност. Той е повече от всичко. Засега Той минава като наш Баща, като наш Възлюбен, като наш Приятел.

(15/ стр. 28)

Какво ще разберете, ако ви кажа, че Бог е Любов, но Той сам не е Любов. Значи, Бог е нещо по-ве-лико от Любовта. Обаче условията, при които сега живеем, не познават по-велика мярка от Любовта, затова се казва, че Бог е Любов.

(79/ стр. 97)

Хората търсят Божествения принцип, т.е. Бога, в живота, в природата, в хората, но никъде не Го намират. – Защо? – Защото целият свят, цялата природа са в Бога; те са Негови творения. Как мо-жете да намерите създателя на часовника в самия часовник? Часовникът напомня за своя създател, но създателят е другаде.

(52/ стр. 345)

Следователно Който е създал света, Той е вън от него и вътре в него, вън от природата и вътре в природата. Това е една от великите аксиоми на живота.

(52/ стр. 345)

Кое е непостижимото и невъзможното? Бог.

(59/ стр. 128)

Вярвай в непостижимото и невъзможното, за да разбереш Реалността на живота. Бог е в непос-тижимото и невъзможното. Който търси въз-можното, той иска да бъде в общение с хората; кой-то търси невъзможното, той иска да бъде в общение с Бога. В това се крие смисълът на живота. Реални блага са тия, които идат по пътя на невъзможното и непостижимото. Това е пътят на Единия, това е пътят на Съвършения.

(59/ стр. 134, 135)

– Съществува ли връзка между видимото и не-видимото? – Съществува. Връзката се заключава в това, че в невидимото се крие Първата Причина на нещата, а видимото представя последствие от дей-ността на Първата Причина.

(59/ стр. 174, 175)

За пример, вие искате най-първо да схванете какво нещо е Бог в Своята необятност. Досега нито един адепт, нито един велик Учител, нито един ан-гел не е могъл да ви определи какво нещо е Бог.

(61/ 19:19)

Ангелът може да ви определи какво нещо е Бог. Той е една необятна Светлина. Ти усещаш една не-обикновена, мека Светлина, която те изпълва, но каква форма ще Му дадеш? И като влезеш в Него, ти си нещо особено. И в тази Светлина по някой път се явяват форми, които представят Бога, но формите, това не са Бог. Бог е скрит вътре в туй безграничното и всякога ще остане скрит, никога няма да Го познаят. През хиляди векове, през цяла-та вечност никога няма да Го узнаят.

(61/ 19:19)

Нашата реалност съществува в реалността на Бо-га, понеже Бог е нещо повече от реалността. Значи, има нещо повече от реалността. Има една дума, с която тази реалност може да се обозначи. Някои метафизици казват, че Бог е едно несубстанциално Същество. Той е Същество извън всяка субстанция. Субстанцията подразбира нещо, от което светът е създаден и се създава.

(63/ стр. 618)

Когато се говори за Бога, ще знаете, че Той е най-високото място, на което никое същество не е стъпило. Някои философи наричат Бога Абсолютно, Безгранично, Безконечно, Несъизмеримо Начало.

(6/ стр. 195)

…Бог се отличава по едно нещо – че Той нито умира, нито е млад, нито е стар, нито е малък, ни-то е голям. Някой път се казва, че Той изпълня всичко. Бог е нещо по-голямо от най-голямото и нещо повече от най-малкото.

(12/ стр. 6)

…Ние за Бога ще имаме една идея неограни-чена. Туй Същество, в Което живеем и се движим, То определя. Значи, всичките наши възможности идат от Него и се преливат в нас. Каква е Неговата Същина, завинаги ще си остане една от Великите Тайни в света. Не мислете, че някога ще знаете какво нещо е Бог Сам в Себе Си. Защото ако вие сполучите да определите какво нещо е Бог, вие ще бъдете по-големи от Него, от Туй Божество, Което вие искате да определите. Следователно щом Това Божество е всякога по-голямо от вас, То ще остане всякога неопределено от вашето съзнание.

(38/ стр. 258, 259)

Той изпълва всичкото Битие, изпълва всички све-тове, изпълва всичките слънчеви системи и все пак остава още една непроявена част от Него. Има още нещо непроявено от този Велик Господ и в цялата Вечност Той не може да се прояви. Следователно Вечността е един начин, чрез който Господ може да се прояви, но и тази Вечност пак няма всичките форми, чрез които Господ може да се прояви на-пълно. То е най-красивото в света.

(51/ 8:22)

Бог е недостъпен и непознаваем

Вие искате по някой път да се занимавате с Лю-бовта. Но знаете ли какви са трептенията на Лю-бовта? Вие, за пример, искате да се занимавате с Божията Любов. То е опасна работа. Вие мислите при Господа да идете да Го прегърнете. Че вие ако Го прегърнете, от ръцете и от краката ви нищо ня-ма да остане. Всичко туй ще изчезне. Че вие ако Го видите, вие ще ослепеете. Ако Той ви проговори, ще оглушеете. Казвате: „Нали трябва да познаем Бога?“. То е ваше детинско разбиране. Познава-нето ще започнете с онази най-малката Любов. Ще започнете постепенно, като една азбука, буква по буква, докато дойдете до азбуката, с която се пише и се разбира Божията Любов.

(62/ стр. 430)

Бог е неразбрано Същество. Най-неразбраното. …Неразбраното, непонятното, недостъпното за схва-щането на човека, това е Бог.

(63/ стр. 556)

Бог е Любов, но Любовта е нещо неразбрано.

(63/ стр. 572)

Ще кажете, че вие имате прямо съобщение с Бога… Ако погледнеш света, твоето съзнание е обви-то с друго съзнание и Господ е много далече от тебе. В сегашното положение хората не са в състояние да изтърпят трептенията, които Божественият Дух има. Следователно трептенията на този Дух тряб-ва да минат през много съзнания, да станат годни заради нас.

(54/ стр. 235)

Питате: – Защо Бог не се прояви в Своята пъл-нота? – Ако Бог би се проявил, както искате, вие не бихте издържали на Неговата светлина и топли-на, щяхте да се стопите. Ето защо Бог се изявява различно, на всеки според степента на развитието му.

(79/ стр. 57)

Бога ние никога не може да проучим… Ако ня-кой философ каже, че Бог може да се проучи, това е заблуждение. Делата Божии може, онова, което Бог е създал, може да проучим, но да проучим Бога, то е заблуждение. Всеки, който се е занимавал или се е опитал да проучи какво нещо е Бог, е свършвал катастрофално. Ангелите се опитаха и паднаха. Адам се опита и съгреши… Всички трябва да престанат да доказват какво нещо е Господ, а да изучават делата Му, да имат Любовта, Той да живее в сърцата им и да се проявява.

(36/ стр. 292)

Абсолютният Бог е Незнаен

Всички мисли, които текат в ума, всички чувст-ва и желания, които текат в сърцето, идват все от този велик извор. Този извор е душата. Изворите на душата се поят от още по-велик извор – той е човешкият дух. Изворите на човешкия дух се поят от още по-велик извор – той е Божият Дух. Изворите на Бога се поят от още по-велик извор – от Абсолютния, Незнайния Дух на Битието. За Него никой нищо не знае.

(50/ 16:9, 10)

Този Великият, Абсолютният, Безграничен Бог, Той ще остане една Велика загадка за всякога! Туй ще го турите в ума си! Да не мислите, че някога ще разгадаете какво нещо е Господ. Във веки-веков Той ще си остане така Абсолютен!

(61/ 19:19, 20)

А в Любовта имате едно проявление на Абсо-лютния Бог в света, Когото никой не знае какъв е – Незнаен Бог, за Когото хората нямат никакво понятие в света

(17/ стр. 32)

…Като казвам, че Бог е видим, това не значи, че можете да видите Абсолютния, Безграничния Бог, но можете да видите Неговите най-малки проявления в живота.

(27/ стр. 27)

Мнозина са идвали на земята, мнозина се въп-лотявали и са носили Неговото Име, но Онзи Аб-солютният, на Когото хората не знаят Името, нико-га не е идвал в човешка форма на земята. Той само се е проявявал.

(51/ 8:22)

БОГ Е ВЕЛИКА ЛЮБОВ

Бог е ваш Баща

Питам: Кой е първият Баща на човечеството? Бог е първият Баща. Следователно всички трябва да Го обичаме.

(63/ стр. 636)

Стремете се да придобивате Любовта, защото са-мо чрез нея ще познаете Бога като свой Баща.

(1/ стр. 383)

Хората… трябва да познаят Бога като свой Баща, за да придобият Неговото знание, Неговата мисъл и Любов.

(6/ стр. 10)

…Да познае Любовта: онази Любов, която из-пълня човешкия дух; онази Любов, която изпълня човешката душа; онази Любов, която изпълня чо-вешкия ум; онази Любов, която изпълня човешкото сърце и която изпълня човешкото тяло. То е Бог, Който се проявява в нас, и ние Го наричаме Баща на всичките богове, Баща на всичките ангели, Баща на всичките хора, Творец на всичко в света.

(5/ стр. 38)

Христос… Казва: „Един е вашият Отец“. От този Великия Баща, Когото ние така схванем, от този Великия Баща ще се запалят нашите сърца, от тази Любов.

(37/ стр. 563)

Отношенията на Бога към човека са както отно-шенията на бащата към сина. Какви трябва да бъдат нашите отношения към Бога? Синовни. Нарушат ли се синовните отношения, и животът на човека се разрушава.

(52/ стр. 271)

Без Любов Бога не може да намериш. Без Любов Баща си не може да намериш.

(54/ стр. 167)

На вас, които сте родени от Бога, казвам: Ще обичате Баща си.

(54/ стр. 171)

Христос казва на учениците Си: „Просете, търсе-те и хлопайте!“. Просете от вашия Баща, Който е готов да ви даде всичко.

(55/ стр. 49)

Значи, синът е син дотогава, докато има разумно отношение към баща си. Щом разумното отноше-ние изчезне, и синовността изчезва. Това е закон. И тогава според думите „Отец люби Сина“ разбира-ме разумен син, който върши волята на баща си във всяко отношение. Всеки човек, който върши Волята Божия, той може да бъде Негов Син… Ако някой твърди, че е Син Божи, той трябва да притежава качествата на своя Баща.

(55/ стр. 126, 127)

„Отец люби Сина.“ Защо бащата люби сина си? Защото той има правилно отношение към него. Правилните отношения са от голямо значение за онези, които разбират живота.

(55/ стр. 131)

„Отец люби Сина Си.“ Защо? Защото Синът носи качествата на Отца си.

(55/ стр. 132)

Казвате: Трябва да вярваме в съществуването на Бога. – Само така ще ви се даде това, което желае-те. – Важно е как да вярваме. – Ще вярваш, че имаш един Баща, Който всякога се грижи за тебе. Бащата казва: „Синко, вярвай, че Аз съм при тебе“. Обаче вярата изисква правилни отношения между Бащата и Сина. Като син, когато съм при баща си и когато не съм при него, аз пазя свещено него-вия образ. Аз се чувствувам свободен пред него. Аз храня синовни отношения пред баща си, а не господарски, нито робски.

(55/ стр. 135)

„Отец люби Сина.“ Син е онзи, който възприема с открито, любещо сърце всичко, което става във вселената. Като влезе в нея, пред каквото и да се намери – богатство или беднотия, слава или без-славие, грях или правда, да е готов да каже: Така е определено от Бога.

(55/ стр. 138)

„Баща“ подразбирам: Първият, от Който сме из-лезли. Един е Бащата в света. Значи, душите са из-лезли всички от Бога. Истинският Баща е Той.

(63/ стр. 525)

Хората, като част от Бога, интересуват и Него, и Неговите помощници, макар че те Му създават и радости, и скърби. Той всичко понася, търпи и се надява, че ще дойде ден, когато Неговите деца ще Го потърсят и признаят за свой Баща. Дотогава те ще Му причиняват големи страдания.

(70/ стр. 67)

Бога… Ще се отнесете към Неговата добра Воля без никакво съмнение. Няма да разсъждавате. Всич-ко може да бъде, ако се отнесете към Господа като към свой Баща.

(75/ стр. 75)

Като направиш някаква погрешка, кажи: „Аз съм син“ или „Аз съм дъщеря на Бога. Сгреших, но Той няма да се откаже от мене“.

(70/ стр. 252)

Всичко, което се случва в живота ви, представя ръката на вашия Велик Баща, Който ви дава въз-можност да Го намерите и познаете.

(2/ стр. 354)

Бог e направил всички жертви

Ти трябва да осветиш Името на Бога и да съз-наеш, че Бог се е жертвувал, жертвувал, жертвувал с милиарди пъти във всички същества.

(14/ стр. 46)

Аз гледам как Бог мисли за всички и как е по-жертвувал всичко.

(62/ стр. 18)

Ние казваме: „Да обичаме Бога“. Какво нещо е да обичаме Бога? Да обичаш Бога, ти най-първо трябва да учиш ония великите жертви, които Бог е направил от създаването мира. Ако има едно същество, което е жертвувало всичко, то е Бог, Кой-то жертвува всичко от Себе Си.

(65/ стр. 371)

Трябва да изучаваме онова, което Бог е пожер-твувал. Да обичаме Бога във всичко, което жертву-ва.

(65/ стр. 371)

Какво представя Любовта? Принцип на само-пожертвуване. Бог, Който се изявява в света, се жертвува за малкото. Значи, Любовта подразбира жертва на Великото за малкото.

(70/ стр. 64)

Някой път Бог дохожда до нас, смалява се, за да ни повдигне. Божието благословение не седи в големите работи, но в малките.

(46/ стр. 39)

…Бог сам се ограничава. За да Го познаем, Той слиза до нас и се ограничава.

(44/ стр. 19)

Бог е Любов

Бог… Любов е, туй казват и ангелите, и арханге-лите, всички йерархии. Пропътувайте цялото небе, от единия край до другия, всички ще кажат, че Бог е Любов. Всички тия същества са готови да заложат всичко, което са придобили, за да потвърдят това. Ако вие бихте запитали един ангел: „Кажи ни дали ни обича Господ“, той ще ви каже тъй: „Поискайте по-скоро от мене да изгубя всичкото си съзнание, всичко, което съм придобил във вековете, отколкото да ви отговоря на въпроса обича ли ви Господ“.

(81/ стр. 96)

Носи всеки ден в ума, в сърцето и във волята си мисълта, че Бог е Любов, за да постигнеш всичко, което душата ти желае.

(30/ стр. 224)

За пример, вземете въпроса: в какво седи същ-ността на Бога? Че Бог е Любов в света. Ние не трябва да проучваме същността на Бога като едно същество извън нас: не, същността на Бога, както ние Го знаем, е че Той е Любов; от Него излиза животът.

(50/ 1:10)

Христос казва: „Сега познах Бога“. Той познава Бога по едно нещо: че Бог е Великата Любов, огра-ничила себе си, забравила себе си заради онези мал-ки същества, които живеят в Него.

(50/ 16:10)

…Бог е Любов. Тази дума всякога внася в човеш-ката душа повече сила, отколкото всяка друга ду-ма. Когато човек е наскърбен и изговори това из-речение, този стих внася живот в него.

(50/ 25:33)

Бог е Любов, в която царува абсолютна чистота, абсолютна светлина и радост, и веселие, и всичките блага в света. Това наричат закон на онова вътреш-но блаженство.

(51/ 13:25)

…Когато се намерите в някакво затруднение, дръжте в ума си мисълта: „Бог е Любов“. Когато не можете да разрешите някоя задача, започнете да говорите на числата на тая задача: „Бог е Любов“. Тези числа са във вашия ум. Те са разумни числа и ще разберат всичко каквото им казвате.

(53/ стр. 70)

Например мисълта „Бог е Любов“ трябва да се разбере в нейния дълбок смисъл. Който я разбере така, той престава да живее по обикновен начин. За него животът се изявява не само в думи, но в реал-ни картини. Пред него се откриват цветя и градини, извори с чиста, кристална вода. За него светът се превръща в светлина и топлина.

(56/ стр. 136)

Който разбира смисъла на думите „Бог е Любов“, първо разбира смисъла, вложен в растенията и плодовете. Той разбира смисъла на страданията и ги използува разумно. Той определя отношенията си към Бога веднъж завинаги и престава да се колебае.

(56/ стр. 136)

Най-после на какво базирате живота си? Че Бог е Любов. И тази Любов е всепроникваща. Тя е вътре в нас и прониква не в туй ни тяло, а вътре в нашето съзнание, в нашата душа. Прониква навсякъде, пос-тоянно прониква. В най-голямата скръб вярвайте в Любовта…

(61/ 8:34)

Любовта е изявление на Бога. Това е дрехата на Бога. Вие казвате: „Бог е Любов“. Значи, достъп-ната дреха на туй Абсолютното Същество, на туй Безграничното Същество, Което може да бъде дос-тъпно за нас; не само за нас, но за най-възвишените същества.

(63/ стр. 653)

Бог е Любов. Като влезеш в Любовта, ти ще имаш един вечен мир!

(67/ стр. 235)

Един търговец си купил една Библия, турил я под възглавницата си, дано търговията му върви доб-ре. Цели 20 години седяла Библията под възглав-ницата му, без да я отвори да прочете какво пише в нея. Работите му, както и по-рано, не вървели добре. Недоволен от търговията си, един ден той се ядосал толкова много, че започнал да хвърля, да чупи каквото му попаднало под ръка. Спомнил си за Библията, на която много разчитал. Махнал възглавницата, взел Библията, турил я направо в огъня и си казал: „Нека изгори, нищо не ми по-могна. Вместо да се подобри положението ми, по-вече се влоши“. Той наблюдавал как гори Биб-лията. Забелязал, че едно крайче от един лист не могло да изгори, и си казал: „Да видя какво пише на това листче“. Той прочел: Бог е Любов. „Ще се опитам да приложа поне този стих – си казал търговецът – да разбера какво се крие в него.“ От този момент работите му започнали да се поправят.

(70/ стр. 283)

Направете опит с думите „Бог е Любов“ да ви-дите каква сила се крие в тях. Вложете тези думи в ума, в сърцето и във волята си и ще видите, че ако сте болен, ще оздравеете; ако досега само сте гледали, отсега нататък ще виждате; ако само сте чувствували, отсега нататък ще любите.

(70/ стр. 284)

Бог е благ и неизменен

Във всички можете да се съмнявате, но в Бога – никога. Той е благ и неизменен. При всички условия на живота ви, при всички ваши отноше-ния и постъпки Той остава един и същ. Ако сте готови да Го слушате, Той всякога ще ви помага.

(20/ стр. 57)

Казано е за Бога, че е всеблаг, всемъдър, вселю-бещ.

(23/ стр. 237)

Мнозина имат крива представа за Бога. Те Го считат за нещо страшно, което наказва, изпраща страдания на хората. Не е така. По-милостив, по-благ от Бога няма. Неговото Лице е толкова краси-во, толкова благо. По-красиво Лице от Божието не съществува. Бог крие Лицето Си от хората, защото които Го видят, ще напуснат дом, ще напуснат учи-лище, ще напуснат ниви и ще тръгнат след Него. За да не се наруши редът и порядъкът в света, Бог крие Лицето Си от хората.

(29/ стр. 159)

Понеже Бог е благ, добър, на всички помага и лесно превръща злото в добро, беднотията в богат-ство, невежеството в знание, болестта в здраве. На-истина Бог е благ, но от човека се иска вяра. Като вярва в Него, всичко се превръща в добро.

(31/ стр. 222, 223)

През каквито изпити, мъчнотии и страдания да минаваш, ти трябва да запазиш в душата си едно свещено чувство към Бога и да си кажеш: Хиляди промени могат да станат в мене и около мене, но в отношенията на Бога към моята душа не може да има никаква промяна. Бог е неизменен. – Та-ка трябва да мисли всеки човек, който има вяра, упование и Любов към Бога.

(33/ стр. 26, 27)

Бог ни дал един живот в света. Ние идем и кол-кото погрешки правим, ние опитваме каква Любов има към нас. Даже след всичките престъпления, ко-ито правим, Бог ще покаже най-голямата Си Лю-бов. Ние се убеждаваме и казваме, че Бог е неиз-менен. Нашите грехове не са в състояние да изменят Любовта на Бога.

(37/ стр. 461, 462)

Грешен си. Благодари, че си грешен, ти ще опи-таш Божията благост. Ти си дошъл в света да опоз-наеш Бога, не себе си. Ти остави себе си, ти си една форма.

(38/ стр. 225)

…За Бога трябва да имате съвсем ново поня-тие, да не считате, че Той е тъй изменчив, както е човекът. Ако си съставите ново понятие за Бога, първо във вашия личен живот ще се създаде такава промяна, каквато не сте сънували даже.

(40/ стр. 510)

Как гледа Бог на нас? Ние направим една погрешка, Господ казва: „Няма нищо“. Направим втора погрешка, трета, четвърта, направим 10 пог-решки, Господ казва: „Няма нищо“ – и те кре-дитира. Ние имаме постоянно тази Любов на Бога, която се изявява всеки ден.

(41/ стр. 339, 340)

Бог е Любов, която не се изменя, вследствие на което Той никога не е променил отношенията си към човека. Каквото и да е направил и каквото да прави човек, Бог всякога се отнася към него с Лю-бов.

(52/ стр. 86)

Дали ти познаваш Бога, или не, дали Го съзна-ваш, или не, то е друг въпрос, но Бог от Себе Си не може да се отрече – Той всякога ще те поддържа.

(51/ 23:13)

Онзи, Който живее във вас, не може да ви из-мени. Нито при страдание може да ви измени, нито при радостите може да ви измени. Тъй седи една от Великите Истини, които трябва да знаете.

(41/ стр. 278)

Благостта е свойство само на Бога, на Вечния, на Любящия, на Всемъдрия, на Онзи, у Когото Исти-ната живее.

(51/ 10:3)

Този богатият се приближава до Христа по чо-вешки и Му казва: „Учителю Благи!“. „Защо Ме наричаш благ? Само Бог е благ.“ Важен е този принцип, който трябва да залегне в нашите души, че само Бог е благ. Ако ние признаваме само Бога за благ, тогава ще настъпи Вечният живот…

(50/ 2: 6, 7)

Помнете: Бог е велик, милосърден, всеблаг. Той няма да остави страдание, което да не превърне в радост.

(47/ стр. 74)

Човек се мени като луната, но Бог е неизменен. Отношенията Му към човека са постоянни и не-изменни. Защо? Защото Бог има отношения към човешката душа и човешкия дух, а не към неговото тяло.

(52/ стр. 6)

Каквито противоречия и да изпъкнат в ума ви, дръжте в себе си идеята, че Бог е съвършен. Сле-дователно и отношенията Му към вас са съвърше-ни. Той има предвид нуждите на всички живи съ-щества и ги задоволява.

(52/ стр. 216, 217)

Щастието е едно качество да вярваме в онази благост на Бога.

(68/ стр. 109)

По какво се отличава Бог?

Отличителното качество на Бога е, че всичко дава, а нищо не взима.

(72/ стр. 96)

Ти можеш да обичаш всекиго, който те обича, но да казваш, че обичаш всички, без да те обичат – това е качество на Бога. Няма същество в света, което може да обича и тези, които не го обичат! Това е качество на Бога!

(41/ стр. 229)

Едно остаряване има – ти започваш да призна-ваш, че си слаб. За да те обича Бог в света, трябва да бъдеш слаб. Ако си силен, Бог няма да те обича. Единственото нещо, което Бог обича – Бог обича слабите хора.

(42/ стр. 597)

По някой път хората питат: „Какво нещо е Гос-под?“. Той се отличава с такова велико търпение! Нито едно живо същество, нито един ангел, нито един адепт няма туй търпение, което Бог има. След като гледа всичките хора, които гълчат, които грешат, Той казва: „След време и тези хора ще се поправят, ще се подобрят“.

(43/ стр. 75)

Казано е, че Бог е милосърден и дълготърпелив. Велико нещо е милосърдието на Бога! Той търпи хората по причина на това си качество.

(2/ стр. 292)

Тъй както разбирам Бога, Той всякога е раз-положен, всякога е тих и спокоен. В Него няма ни-какво безпокойствие. Как е възможно тогава човек, който вярва в Бога, да се безпокои?

(18/ стр. 69, 70)

В Бога има едно качество – Той никога не бърза. Като се молите на Бога, казвате: Господи, не виж-даш ли какво става в света? – Няма нищо, всичко ще се оправи. – Как ще се оправи? Не виждаш ли какво става? – Ще се оправи.

(55/ стр. 221)

Бог се отличава именно с това качество, че Той е дълготърпелив и прощава.

(56/ стр. 220)

В Бога няма обратни решения. Каквото Той обещае, става. Бог е единственото Същество, на ко-ето думите нямат обратни решения. Той никога не изменя на Своите обещания.

(56/ стр. 228)

Само Бог е абсолютно щедър, понеже Той е не-изчерпаем Извор.

(57/ стр. 220)

В Бога има една черта, с която се отличава от всички: Той обича да задоволява и най-малките желания на най-малките, дребни същества. Няма желание, колкото и да е малко, което някое съ-щество, и най-микроскопично да е, да има и да не е задоволено от Бога. В Него има желание да задово-ли тази нужда. Това прави само Господ.

(75/ стр. 75)

БОГ Е ВСЯКОГА С ВАС

Бог всякога ви е обичал

…Мнозина казват: „Ние вярваме, че Бог може да ни обича“. Бог всякога ви е обичал. Не е имало време, когато Бог да не e обичал човека. Той го е обичал в миналото, обича го сега, ще го обича и в бъдеще.

(1/ стр. 386)

– Какво да правя, като не ме обича никой? – Това не е вярно. Има Един, Който те обича. Това е Бог. Човек съществува благодарение на Любовта на Бога към него.

(13/ стр. 138)

Трябва да се убедите, че има Един, Който ви обича. Кой е Той? Той е Единният, Вечният, Който не се отказва от никого, не съди никого, към никого не отправя крив поглед, на никого не казва горчи-ва дума. Като срещне някого, който направил една погрешка, Той му казва: Добро дете си ти, човек ще излезе от тебе.

(30/ стр. 153)

Пръв Бог те е възлюбил. След това ти ще Го въз-любиш. Всичко, което ни е дадено, се дължи на Бо-жията Любов към нас.

(33/ стр. 112)

Ето какво разбирам под думата Бог. Да имаш едно Същество, Което те е обичало през цялата веч-ност и Което никога да не те е обидило и никога да не те е оставило. Разбирате ли вие това? Това на-ричам Бог, на Когото трябва да гледате със Свещен трепет и Неговото Име да пазите свещено. Може да мислите, че Той е всесилен, то е второстепенно. Че Той може всичко да направи, второстепенно е. Любовта е по-силна от силата.

(35/ стр. 84)

Аз казвам: Бог е единственото Същество, Което може да люби и от Което никога не бива да се от-далечаваме. Единственото Същество, Което люби, то е само Бог. Другите хора са носители на великата идея, те са носители на Божията Любов.

(35/ стр. 74)

Вие не може да познаете себе си, ако не обичате Бога. Всяка сутрин като се събудиш, първата мисъл трябва да бъде, да трепне сърцето ти, че има Един, Който всякога те е обичал, Той създал света заради тебе. Слънцето, звездите, топлината, въздухът, всич-ко каквото съществува, Той го създал за тебе.

(37/ стр. 456)

Казвам: Любовта на Великото Същество се изя-вява в подобряването на вашия живот.

(35/ стр. 102)

Учете се от Любовта на Бога. Той от памтивека и през вечността не е преставал и няма да престане да ни обича и да ни изпраща Своите благословения.

(49/ стр. 491)

Днес кое е новото вярване? Ти ще се научиш да обичаш Онзи, Който те обича, Който всякога те е обичал. Ти ще се научиш да имаш добро мнение за Онзи, който всякога е имал добро мнение за тебе. И ще се научиш да имаш добро мнение за Онзи, Който всякога те е освобождавал от всичките неприятности на живота. Ти трябва да имаш добро мнение за Бога. Туй е философия. Ако ти не може да се научиш да обичаш Онзи, Който те е обичал, Онзи, Който всякога ти е мислил доброто, Който всякога имал добро мнение за тебе, тогава какъв човек може да бъдеш ти?

(42/ стр. 567)

От създаването на човека досега Бог не е прес-танал да го обича. Следователно ти ще обичаш, как-то Бог обича.

(52/ стр. 19)

Зная едно нещо за вас, а именно: Бог ви люби. Дали вие знаете това, не ме интересува, но аз съм видял това под моя микроскоп и съм казвал: Блажени са тия хора, че Господ ги люби! Това е вашето нещастие, че Господ като ви люби, вие не знаете това. И няма нито един човек, когото Той да не люби. И знаете ли каква Любов има към вас! То-ва съм изследвал един, два, три, сто пъти без никак-во изменение. Едно се изисква от вас: да съзнаете, че Този, Който ви люби, прави всичко заради вашето добро.

(56/ стр. 94)

Ще ви кажа една Велика Истина: Бог обича всички души. Как? По начин, който отговаря на всяка душа. Към всяка душа Бог проявява Любовта Си по специален начин.

(56/ стр. 210)

„И Господ ме е забравил.“ …Чудни сте! Господ е мислил, мислил заради нас, но ние трябва да знаем: ако Той не беше мислил, ако Той не ни е обичал досега, ако Той не ни е давал тия условия – туй, което имаме, на кого го дължим? На тази скрита, велика Любов. И Той никога нищо не е казал за Своята велика Любов.

(63/ стр. 592)

Бог постоянно мисли за вас

Аз определям Бога тъй: единственото Същество, Което всякога, във всички моменти, мисли заради нас; единственото Същество, Което никога не ни забравя.

(50/ 20:14)

Някои казват: – Я ми кажете какво нещо е Господ! – Това Същество, Което мисли за теб от памтивека, откак светът е създаден, докато се свър-ши – това е Бог.

(50/ 20:14)

Ние съществуваме благодарение на Божията ми-съл. Бог мисли за нас и ни държи в ума Си. Ако Той престане да мисли за нас, ние ще изчезнем. Божията мисъл поддържа света. Животът се крепи на Божията мисъл, която се влива във всяко живо същество. Който се е опитал да прекъсне този поток на Божията мисъл в себе си, той сам се е разрушил.

(59/ стр. 233, 234)

…Онази Велика Любов, Която е създала всичко, държи в своя ум всяка една любов, всеки един жи-вот и му дава условия да се развива. Всяка една душа Бог държи в ума Си. Никой не Го е заставил отвън. Той доброволно е създал този човек и има грижа заради него.

(62/ стр. 14)

Сега ще ви говоря за Бога не като Същество, както казват философите, отвлечено, разпръснато из пространството, Който не знаете къде е, а за онзи Господ, … Който мисли за нас, Който наблюдава постъпките ни, изправя, поправя, наказва, облича, съблича – кара да се раждаме и умираме.

(69/ стр. 7)

…Ако светът ни е забравил, Господ мисли за нас.

(69/ стр. 7)

Мнозина страдат от това, че няма кой да ги обича. Има Един, Който ви обича, Който всякога мисли за вас. Кой е Той? Бог.

(79/ стр. 108)

Бог е всякога с вас

Няма по-велика сила в света от тази да придо-биеш съзнанието, че Бог е с тебе!

(61/ 30:23)

Този, Който казва, че ще направи нещо от тебе, Той е Бог. Този, Който при всичките моменти, и в най-тъмната нощ, е с тебе, Той е Бог.

(37/ стр. 430)

В Своя ум, в Своето сърце, в Своята воля, в Сво-ята душа и дух Бог обхваща всички. Той ви има винаги пред Себе Си и казва: Не бойте се! Аз ще уредя всичко за вас. Един ден ще получите Моето благословение. От вас се иска само да слушате. – Как? – Като дадете възможност на Любовта, която ви пращам, да проникне във вас…

(79/ стр. 108, 109)

Значи, най-лошите работи ще ги превърне Бог в добро. В това седи Неговата Благост! Той за нас се грижи, когато ние се намираме в някое голямо утеснение, някое голямо страдание. Той е буден, всякога върви успоредно с нас – с децата Си. И гледа, и помага.

(12/ стр. 64)

Ще вярваш, че Бог, Който върви с тебе и с Ко-гото ти вървиш, Той никога няма да те остави!

(12/ стр. 64)

Когато Бог живее в тебе, ти ще Му разправяш всичко каквото ти се случва, а Той ще те слуша и ще те съветва как да постъпваш, за да разрешиш правилно задачите си.

(13/ стр. 75)

Има Един, Който постоянно мисли за вас и Кой-то никога не е престанал да мисли. Във всички ва-ши падания и ставания, във всички ваши изпита-ния Той е бил там и всякога ви е казвал: Стани и напред върви! Не бой се, Аз съм с тебе! – Болен си, Той казва: Стани! – Умираш, Той казва: Няма нищо, ще възкръснеш! – В ада отиваш, Той казва: Няма нищо, и оттам ще излезеш! – Дето и да си, има Един, Който върви с тебе. Това е мощта на човека – да вярва в този Един.

(19/ стр. 336)

И той иска, жененият, да знае дали през Веч-ността тази жена, която има сега, ще бъде с него. И тя иска да знае същото. Във Вечността само Един ще бъде с вас и Този, Който ще бъде с вас, това е Бог, Който ви е създал.

(39/ стр. 339)

Има Един в света, Който може да взима участие във вашия живот! Той е този Живият Господ, за Когото ви говоря. Той ще бъде с вас във всичките положения на живота ви – и при сърцето ви, и при ума ви. В най-мъчните моменти на живота ви Той ви казва: Не бойте се, работата ви ще се уреди! – И урежда се работата ви.

(50/ 11:29)

Бог се грижи еднакво за всички

Любовта на Бога е еднаква към всички същест-ва. Под думата Господ ангелите разбират туй Съ-щество, Което има еднакви любовни отношения към всички същества. Туй Същество се отзовава на помощ еднакво към всички същества, от най-мал-кото до най-голямото, и то според нуждите му.

(50/ 4:20)

Този Бог, за Когото ние проповядваме, обича всички хора еднакво, за всички се грижи еднакво и е намислил да спаси всички до един. Той няма да остави нито едно същество в ада.

(51/ 11:16, 17)

…Бога. Говори ли се за Него, трябва да включва-те в Съзнанието Му всички същества, от най-малки-те до най-големите, за които Той еднакво се грижи.

(48/ стр. 130)

Господ е едно Същество, Което влиза в положе-нието на всички същества: от най-дребните до най-едрите. И с всички противоречия, които съществу-ват в тях. И Той все урегулира нещата. Знаете ли каква е грижата Му? Да промисли за всички тях. Желанието на най-малкото същество влиза като Не-гова цел. Бог има желание и най-малката буболечка да бъде щастлива.

(12/ стр. 204, 205)

Едно от качествата на Бога е, че след като се занимава с великите работи – със създаването на слънца и вселени, Той има грижата и за мравката. Като види, че една мравка се дави, Той веднага й се притича на помощ. Божието Око, Божието Съзна-ние е будно за всичко, което става във вселената. Той всичко вижда и всяко нещо туря на мястото му.

(24/ стр. 306)

Бог помага, подкрепя, повдига, спасява, освобождава

За вас е важно каквито опитности сте придоби-ли, да ги помните, та когато изгубите равновесието си, да знаете, че Бог е Единственият, Който помага и оправя света.

(1/ стр. 217)

Когато Бог изпрати светлина във вашите умове, топлина във вашите сърца и сила във вашите тела, вие ще възкръснете и отново ще се родите.

(1/ стр. 218)

Със Своята запалена свещ Бог излиза вечер да търси ония души, които са объркали пътя си, и да ги въведе в пътя на спасението. Какво представя нощта? Нощта е времето, часовете на страданията, когато човек е сам, когато освен Бог никой друг не може да му помогне. Види ли свещта на Бога, чуе ли Неговия глас, човек излиза от нощта на живота и за него настава светъл, ясен ден. Той знае, че има кой да мисли за него, има кой да му помага.

(2/ стр. 126, 127)

Човек не може да си създаде връзка с Бога, дока-то не Го обича, докато не мисли, че е всемъдър и желае свободата на всички същества. При каквито условия да изпадне, човек трябва да знае, че Бог освобождава хората от всичките им противоречия, мъчнотии, страдания. Той воюва за свободата на човека.

(2/ стр. 213, 214)

Казано е в Писанието: „Сине Мой, дай Ми сър-цето си“. Като вземе сърцето на човека, Бог внася в него нужната светлина.

(2/ стр. 318)

Бог… Само Той е в състояние да освободи човека от всички скърби и страдания, които идат на всяко време.

(2/ стр. 318)

Когато някой човек е съвсем загазил и е не-поправим в себе си, тогава Бог му изпраща една мисъл, която го повдига.

(4/ стр. 30)

Да те слуша Господ, това значи да се вслушва в твоите радости и страдания. Така се вслушва Бог в страданията на всички същества. Той им показва пътя на тяхното изправяне.

(9/ стр. 237)

Да получиш целувка от Бога, това е идеалът, към който се стреми човешката душа. В този смисъл целувката е развързване, т.е. освобождаване, от ог-раничителните условия на живота. Само така живо-тът на човека се осмисля и се слива с живота на Бога.

(32/ стр. 100)

Всеки, на когото Бог се е усмихнал, е придобил нещо ценно.

(25/ стр. 55)

Когато някой каже, че всичко с него е свърше-но, тогава Господ му проговаря: „Досега те ръково-диха другите хора, сега Аз ще те ръководя, ще имаш Моето разположение“. Вие ще започнете да се разправяте: „Господи, аз съм голям грешник“. Веднъж да духне Господ, всичките ви грехове ще се разпръснат.

(40/ стр. 599)

Търсете Този, Който може да ви помогне. И след като ви помогне, Той ще изпрати онези, които ви са потребни. Само Бог знае кои са потребни за вас.

(41/ стр. 323)

Бог е туй, което може да ни освободи, което мо-же да внесе в нас щастието, което може да внесе сила, което може да внесе безсмъртие, което може да внесе всичко това, което търсим в света.

(43/ стр. 35)

…Всички хора пъшкат под тежестта на злото и очакват да дойде някой да ги спаси. Кой ще дойде? Бог. Как ще ги спаси? Като се всели в тях. Кога познавате, че Бог се е вселил в човека? Един от признаците за вселяването е, че човек става госпо-дар на своите мисли, чувства и постъпки.

(49/ стр. 242)

Искате да знаете какво е Господ. Той е Онзи, Който може да ви освободи от всички отрицателни състояния.

(44/ стр. 132)

Бог е Онзи, Който ще подигне душата ти. Той е, Който прониква навсякъде.

(50/ 4:29)

Значи, има Един, Който през всички времена, през всички култури на миналото и днес, в каквото положение и да се намираш, само Той е в сила да ти помогне.

(50/ 25:33)

Аз ви казвам една велика Истина: ако има ня-кой, който може да спасява, това е само Бог. Този, Който прониква навсякъде в света. Само Бог има този атрибут – да спасява, а всички други, които идват в света, те са носители, те са органи на този велик Божествен организъм.

(51/ 16:20)

Какво каза Бог на Мойсея? „Чух въздишките на Моя народ, иди да им кажеш Моята добра вест, че Аз съм решил да ги избавя от фараона.“ Какво каза Бог на Христа? „Аз чух въздишките на падналите духове, иди и им кажи, че Аз съм решил да ги из-бавя от страданията чрез Моята Любов.“

(51/ 25:24, 25)

Някой път плачеш, докато дойде Господ, поглед-не те, хване те за ръка и ти се освободиш от всички мъчнотии на живота.

(51/ 35:15)

Когато ви спасява някой, това е Божията ръка.

(52/ стр. 163)

Като мислиш за Бог, трябва да мислиш, че Той… е всякога на страната на слабите същества в света. Той е винаги на страната на слабите, понеже те винаги имат нужда от Него.

(54/ стр. 406, 407)

Ще приведа още един пример за една случка през последната война на българите със сърбите. Тази случка ми разправи един познат офицер. Поне-же сърбите го ранили, той бил принуден да отстъпи. Паднал на земята и очаквал помощ. Покрай него минали повече от 20 войника, но никой не му по-могнал. Всички минавали-заминавали, без да да-дат ухо на неговата молба. Най-после минал един непознат войник, на вид нехранимайко. Той не му внушавал никакво доверие. Въпреки това той решил да се обърне за помощ към него – от височината се задавали вече сърбите. Офицерът му казал: Братко, помогни ми! – Войникът се навел, вдигнал го, мет-нал го на гърба си и го понесъл. Както виждате, законът следи. Последният, в когото нямаш доверие, той проявява разумност. Бог в него му казва: Дигни този човек, помогни му, той заслужава да живее. – Не мислете, че онзи, когото познавате и на когото разчитате, той може да ви помогне. Всъщност вие не знаете кой ще ви помогне. В сърцето на последния войник живее Бог. В него проговори Божественото. – От този момент – каза офицерът – аз повярвах в Бога, Който може да помогне и да спаси човека и без приятели и познати.

(56/ стр.101, 102)

Бог нарежда и оправя работите в космоса. Щом оправя работите на целия космос, и вашите ще оп-рави.

(60/ стр. 176)

Ще отправите вашия ум към Бога да ви благос-лови и да ви даде това, което никой друг не може да ви го даде.

(61/ 31:15)

…Само Бог със Своята Мъдрост е в състояние да те извади от абсолютно малкото. То е едно от най-опасните състояния в живота. Няма по-голямо страдание от туй да се намериш в абсолютно мал-кото!

(61/ 24:12)

Ако Бог не те въздигне, никой не може да те въздигне. Сами можете да слизате, но сами не мо-жете да се въздигнете. Сам по себе си човек не мо-же да се въздигне.

(62/ стр. 370)

Единственото идеално Същество, Което иска да ни даде Своята свобода, това е Бог. Той иска да ни даде на разположение свободата, която Той има.

(63/ стр. 605)

Само Бог е в състояние да оправи живота на хората. Само Той е в състояние да издигне паднали-те хора и да оправи техния път.

(70/ стр. 269)

Един хиромантик адепт среща едного и му каз-ва, че след 20 години ще замине за онзи свят. – Как така? Аз съм съвсем здрав човек. – Това нищо не значи. По това време ще се отвори война и ти ще вземеш участие във войната. Една граната ще падне близо до тебе, ще се пукне и ще те задигне за онзи свят. – Какво да правя тогава? – Ако не вярваш, ще провериш думите ми; ако повярваш, има възможност да се измени съдбата ти. – Как? – Като повярваш в Бога с вярата на детето и изпълниш Неговата Воля. Само Бог е в състояние да измени съдбата ти.

(72/ стр. 96)

Например вие сте неразположени, болни сте. Лекарите казват, че сте осъдени на смърт, и от-нийде няма помощ. Направете опит със себе си или с някой ваш роднина, болен на смъртно легло. Кажете си: „Господи, отсега аз ще посветя целия си живот на Тебе, ще работя заради Тебе, остави ме на земята“. Ако ти или твоят роднина направите истинска изповед, няма да се мине един час или най-много един ден, според болестта, и ще настане криза на подобрение.

(79/ стр. 17)

Няма живо същество в света, малко или голямо, на чийто зов Бог да не е отговорил. Няма случай Бог да не е отговорил на една душа. Ако отговорът Му не е дошъл навреме, това се дължи на неуредицата във вашите пощи.

(79/ стр. 141)

Бог никого нe съди и заличава всички грехове

Щом направите някаква грешка, вие се страху-вате от Бога да не ви накаже. Не, Той е толкова благ и милостив, че никого не съди.

(2/ стр. 139, 140)

Когато види, че някой човек прави някаква пог-решка, Бог само се усмихва. Като направи някаква голяма погрешка, Бог го потупва по гърба и му каз-ва:„Няма нищо, ще се оправи“. Понеже човек е излязъл от Бога, като направи някаква погрешка, Бог заглажда погрешката му и казва: „Бог с тебе, ще се оправи тази работа“. Пак го среща, пак направил някаква погрешка. Бог пак заглади погрешката му, потупа го по гърба и му казва:„Нищо, върви нап-ред, ще се оправи тази работа“.

(37/ стр. 254)

Колкото и да е грешен един човек, но в момен-та, когато реши да живее по Бога, Бог заличава всичките му грехове.

(50/ 33:22)

Та повтарям: нашите грехове, нашите заблужде-ния не са в сила да изменят Любовта на Бога към нас. Той е готов мигновено да заличи греховете ни, стига да има такова желание и в самите нас. Щом има в нас това желание, Бог всякога ги заличава. В това може да бъдете уверени.

(50/ 30:38)

И кога Господ ще забрави всичките ви грехове и престъпления? Когато ние любим тъй, както Той люби; когато ние почнем да мислим тъй, както Той мисли; когато ние почнем да чувствуваме тъй, как-то Той чувствува и когато ние почнем да действува-ме тъй, както Той действува. Само тогава Бог ще заличи всичките ни грехове и няма да ги поменава.

(51/ 12:19)

Как постъпва Бог с престъпника? Като види, че някой греши или прави престъпления, Бог не го съ-ди, но казва: Стани, върви напред и повече не греши.

(52/ стр. 30)

Няма по-велико нещо за човека от това да на-мериш Онзи, Който те люби. Няма по-велико не-що от това да намериш Бога, Който заличава всич-ки грехове и престъпления, Който изправя всички недъзи и при всички затруднения в живота казва: Не бойте се!

(80/ стр. 61)

…Само Бог е в състояние да изправи погрешките на човека. Той разполага с такива знания, каквито човек не притежава. Изправи ли веднъж Бог пог-решката или греха на човека, той вече не я повтаря. Затова казваме, че само Бог може да заличи грехове-те на хората.

(82/ стр. 116)

Винаги сте пред погледа на Бога

Та казвам сега, аз искам вие всички да се стре-мите да угодите на Бога; на онзи Господ, Който е във вас и Който всеки момент наблюдава вашия дух, ва-шата душа, вашето сърце и вашия ум. Вие всякога трябва да бъдете изправни и по дух, и по душа, и по сърце, и по ум.

(39/ стр. 428)

Господ като направил света, оттеглил се. Той се радва на света, както го е направил; радва се и на хората, наблюдава всеки човек как живее, как използува богатството, което му е дал.

(78/ стр. 289)

Бог се проявява във всяка мисъл, във всяко чувс-тво и във всяка постъпка на хората и следи доколко те се изявяват правилно.

(71/ стр. 177)

Чист, искрен трябва да бъде човек. Той всеки момент се намира пред лицето на Бога.

(73/ стр. 69)

Никой не може да се освободи от погледа на Бога. Той следи живота на всеки човек и му отдава заслуженото.

(1/ стр. 384)

Ние казваме, че Господ присъствува навсякъде, но когато някой човек направи някаква погрешка, ни най-малко не мисли, че Господ е там, вижда пог-решката му.

(37/ стр. 35)

…Ще кажете, че Бог не мисли за вас. Всичко сле-ди Той, нищо не може да избегне от Неговото око. Той следи и най-малките движения на човешката мисъл. Той следи и най-слабите чувствувания и движения и знае как мисли, чувствува и постъпва всеки човек. Той следи и най-малките му движения и постъпки. Всеки момент Бог внася възвишени и светли импулси в човека…

(30/ стр. 225)

Най-първо, искам във вас да се зароди едно благоговение към Бога, не тъй, както досега сте има-ли. Каквото да направиш, веднага да се спреш. Ако е отрицателно, да кажеш – Той те гледа. Туй лице е толкова тихо, Той те гледа.

(37/ стр. 620)

Има един велик закон, има едно велико пра-вило, в което няма никакво изключение: Бог знае всичките помисли не само на хората, но и на всич-ки възвишени същества. Няма мисъл, която да не е разкрита пред Неговия Свещен поглед. И туй, което Бог знае, изправя. Някой ще каже: А, знае! – Да, всичко, което се крие в най-големите дълбочини и в най-скритите гънки, е известно на Бога.

(50/ 21:23)

БОГ В ЧОВЕКА

Бог живее в човека

Бог живее във всеки човек, затова трябва да Му дадете условия да се прояви. Кажеш ли „аз“, трябва да съзнаваш, че Бог се проявява в тебе. Да-ли ходиш, говориш, мислиш, чувствуваш, това не си ти, но Бог, Който живее в тебе. Той те учи на всичко.

(8/ стр. 19)

Ти трябва да знаеш, че Бог живее в тебе. Само така ще се освободиш от заблужденията на лъжли-вите учители, както и от своите заблуждения. Само така ще бъдеш в сила да оправиш своя живот, свои-те мисли и чувства.

(22/ стр. 78)

Истински човек е този, който мисли, люби и действува по вътрешен подтик на своята душа. То-ва значи да живее Бог в човека. Ако всеки сам не вижда Бога в себе си, никъде не може да Го види. Щом Го види в себе си, ще Го види и в ближния си, както и в цялата природа.

(30/ стр. 276)

Слабият човек очаква помощ от другите, силният човек очаква помощ от себе си. От себе си, разбирам, от Бога, Който живее в тебе. Всякога може да очак-ваш благото от Бога, Който живее в тебе. Ако го очакваш отвън, ти си от слабите хора.

(36/ стр. 95)

Великото, разумното, това е човешкият ум. Този цар е онова, което нас ни отличава. Туй, което хора-та наричат цар, то е Бог, Който живее в нас. Когато ние изпълняваме Волята Му, както Той иска, Той ни благославя.

(36/ стр. 211)

Мястото, седалището на Бога не е в човешкото сърце, нито в човешкия ум. То е в човешката душа. Бог живее в душата на човека. Истинската идея за Бога е идеята за човешката душа, Любовта, която живее в човешката душа.

(37/ стр. 96)

Бог, Който живее вътре в мене, или Бог, Който живее вътре във вас, няма никоя друга сила, която може да Го изпъди из вас навън.

(41/ стр. 15)

Но туй, което вие търсите всъщност, туй хуба-вото, великото, свободата – това е Бог вътре във вас.

(41/ стр. 15)

Туй, което не може да се победи при всичките условия на живота, то остава едно и също във вас и което ви извежда като победители, то е Бог във вас.

(41/ стр. 15)

Трябва да чувствуваш, че живееш в Бога и че Той живее в тебе. Тая идея трябва да проникне в тебе и тогава ще бъдете същински ученици да реализирате нещата.

(41/ стр. 483)

Казваме ние, че Бог живее в човека. Бог живее в душата на всеки един човек; не в неговото тяло, но в неговата душа; и очаква момента, когато в човека ще се пробуди неговото съзнание.

(42/ стр. 209)

Бог живее в човешката душа и в човешкия дух, а се проектира и изявява чрез ума и сърцето му. Следователно щом се натъкнете на известна мъчно-тия, не очаквайте помощ отвън. Обърнете се към себе си там да намерите помощ.

(47/ стр. 194)

Църквата, това е човешкият дух. Бог живее в нея.

(51/ 33:28)

Днес трябва да се проповядва на хората разумна свобода да не се налагат един на друг, но да оставят всеки да живее, както Бог отвътре го ръководи.

(52/ стр. 301, 302)

Питам: Ако Бог живее в тебе, имаш ли нужда от храмове? Направете тялото си чисто и свето да бъде храм, в който Бог да живее.

(52/ стр. 406)

Бог живее във всеки човек, който Го нарича „моят Бог“. Човек е свързан с Единния, Великия, Безграничния. В Него се крие истинската, положи-телната наука, необходима за всички живи същества.

(55/ стр. 67)

Като казвам, че Бог живее в хората, нямам предвид техните тела, а тяхната разумност.

(56/ стр. 44)

Идването на Бога в човека уподобявам на разум-ността. Значи, Бог може да живее в крайно интели-гентния и разумен човек.

(56/ стр. 135)

Не забравяйте Господа, Който всеки ден ви го-вори и Който живее у вас.

(63/ стр. 24)

Онова в мен великото, мощното, което ме кара да мисля, което образува гениите, талантите, све-тиите, туй, което сближава хората, което им дава живот, свобода, то е Бог в нас. Бог е, Който се бори в света против мъчнотиите. Във всичките хора Бог се бори.

(63/ стр. 461)

Единственото Същество, Което зло не прави в нас, то е Бог. Бог, Който живее в нас, Той е неизме-няем.

(66/ стр. 34)

Да живее Бог в човека, това значи Неговата мисъл да се всели в човека, Неговите чувства – в човешкото сърце и Неговата Воля да стане воля на самия човек. Това подразбира да бъде човек в съгласие с Бога.

(66/ стр. 287)

Като знаете, че Бог живее във вас, използувайте условията, които Той ви дава… Разчитайте на Не-говото присъствие във вас. Той е в съзнанието ви, в светото място на вашата душа.

(78/ стр. 148)

И тъй, Бог живее в ума, в сърцето, в душата и в духа на човека.

(1/ стр. 234)

Бог се проявява в човека

Ние сме лъчи от Бога, Който се проявява в нас.

(79/ стр. 232)

Самият живот, самата мисъл и воля са проявле-ние на Бога. Всичко възвишено и благородно у нас е Божествено проявление.

(17/ стр. 52)

И всеки, който може да каже с положителност за себе си: аз мисля, аз чувствувам, аз действувам, аз виждам, това показва, че Бог се е проявил в ума, в сърцето и във волята на този човек. Да кажеш, че любиш, това значи, че Господ се е проявил в твоето сърце. Да кажеш, че мислиш, това значи, че Господ се е проявил в твоя ум. Да кажеш, че имаш душа, това значи, че Господ се е проявил в твоята душа. Да кажеш, че имаш дух, това значи, че Господ се е проявил в твоя дух.

(18/ стр. 103, 104)

Човек… ще разбере, че в него живее някаква велика Божествена идея, някакво велико чувство или желание, които го стимулират. В този стимул, в този подтик той ще види Бога.

(27/ стр. 27)

Едно е важно: всичко добро, всичко красиво, всички възвишени подтици в човека произтичат от Бога.

(29/ стр. 76)

Когато говорим за Бога, Който живее в нас, под-разбираме, че Бог живее в нас във всяко време. В един момент дойде един импулс – Бог те е докос-нал, проявил се е. Казва ти: „Остави Аз да се проявя в тебе“.

(36/ стр. 284)

Ако ти в даден момент отвориш своята душа да проявиш Неговата мисъл, Неговите чувства и Не-говия волев акт, Бог се е проявил в тебе.

(36/ стр. 284)

Бог се проявява най-първо в нашия ум, проявява се в нашето сърце, проявява се и в нашата воля. На три места Бог се проявява. Щом дойде една доб-ра мисъл в ума ви, Бог се е проявил. Щом дойде едно добро чувство в тебе, Бог се е проявил. Щом направиш една добра постъпка, Бог пак се е проя-вил.

(41/ стр. 185)

Всяко разумно желание в човека е израз на Бо-жията Воля. Бог се изявява чрез нашите желания. Той събужда желанията в нас.

(44/ стр. 30)

Да любим Бога, значи да се прояви Бог в нас и ние да се погълнем в Него. Тогава няма да ни е страх от никакви болести, от никаква сиромашия и всеки момент ще бъдем готови да пренесем всички страдания, всички нещастия с радост.

(50/ 7:31)

…Никога не препятствувайте на Бога в себе си да се прояви. Той се проявява чрез вашите добри мисли, чувства и постъпки.

(52/ стр. 23)

Защо трябва хората да се съмняват в Бога, щом имат живот в себе си? Разумният живот в човека е проява на Бога.

(53/ стр. 84)

По някой път като искате да знаете какво не-що е Господ – имате една мисъл, в която няма никакво раздвояване. Една красива мисъл, която с години е у вас, 10-15, 20-30-40-50 години; никога не я забравяте. И всякога когато помислите, внася радост вътре във вас. В тази мисъл Бог ви се е по-казал. То е Божественото. Имате едно чувство и като мислите, 20 години минали, и като мислите за него, като че днес е станало – в това чувство Бог се е проявил. Имате една постъпка и след като мислите за нея, след много години тя е много красива пос-тъпка – в нея Бог се е проявил. Във всичко онова красиво във вашия живот Бог е, Който се изявява.

(66/ стр. 583)

Помнете, че вие търсите Господа. Ако не мо-жете да Го зърнете вътре в себе си, къде ще Го на-мерите отвън? Защото Господ никъде не може да се намери отвън. Единственото място, дето Той се проявява, това е вътре във вас.

(68/ стр. 41)

Вие търсите Господа – къде? Той е у вас, във вашия ум, във вашето сърце. Той се проявява в тия две дарби. Слушайте добре ума си и сърцето си – чрез тях Господ ви говори. Ама някои ще ви проповядват, че умът и сърцето са развалени. Не е право. Ако нашият ум и нашето сърце бяха развалени, с какво ще познаем Господа?

(69/ стр. 70)

Бог съществува в нас като начало на всяко нещо. Всеки велик подтик, всяка нова идея, която ни ка-ра да вървим напред, това е Бог в нас, проявен в миниатюр. Това не е човекът; това е нещо извън него, което съзнава, наблюдава какво се върши на-около.

(72/ стр. 77)

Значи, най-първо Бог се проявява вътре в нас. Тази Любов ще дойде. Как? В тебе ще се зароди една малка искрица. И ако ти не загасиш тази мал-ка искрица, тази Любов, Бог ще дойде.

(81/ стр. 170)

…Бог. Той винаги е тил в човешкия живот, нико-га не изпъква напред. Бог се скрива зад всички наши идеи, красиви желания и стремежи и се изявява във вид на слаб подтик. Спре ли човек движението си, Той пак го импулсира да върви напред, да реали-зира своята идея. Бог никого не ограничава, но им-пулсира, дава подтик.

(26/ стр. 69)

Когато говорим за Бога, ние разбираме онази малка, но постоянна светлинка в съзнанието ни, която никога не загасва. Тя постоянно свети. Дали човек преживява съмнения, колебания, отчаяния, та-зи малка светлинка в съзнанието му постоянно све-ти и го напътва, коригира действията му.

(28/ стр. 165)

Бог работи във вас и ви учи

Какво нещо е Бог? Бог е онова Същество, Кое-то иска да индивидуализира човешката личност, да създаде една личност с такъв характер, който да има дух в себе си, да разсъждава правилно, да има душа в себе си, любвеобилна, че да могат всички Божествени сили, които излизат от душата, да бъдат за благото на цялото.

(37/ стр. 476)

…В хубавата мисъл Бог пребъдва в дадения мо-мент. В доброто ми чувство Духът пребъдва и в доб-рата ми постъпка Силата Божия пребъдва. Тогаз Бог работи в тялото, работи в сърцето, работи и в ума.

(42/ стр. 487)

За да се научим да любим, Бог трябва да влезе да живее в нас, защото ние не сме Любов, Бог е Лю-бов. Ние не сме живот, Бог е Живот. Той ще ни научи като Учител как да любим, как да живеем.

(50/ 33:29)

Само онзи човек, който се учи от Бога, той е чо-векът, у когото Божественото Съзнание всеки ден влага по нещо ново.

(50/ 31:20)

Това, което научиш от Бога, е най-великата нау-ка, най-великото знание.

(45/ стр. 223)

Аз взимам Бога в смисъл: Божественият Дух, Учителят, Който може да те научи, да ти обясни нещата, да ти даде светлина; по който и да е начин да омекчи живота ти на земята.

(61/ 15:30)

Бог е в света, Който работи върху нашите умо-ве, върху нашите сърца и върху нашите тела, за да изпълним Неговата Воля и да приемем благос-ловенията, които ни очакват.

(54/ стр. 276)

Там вътре, в невидимото, в дълбочините на Би-тието, Господ работи тайно в човешките сърца и умове. Той работи във всяка клетка и поправя всички охкания, стенания в света. Един ден Той ще докара всичко в ред и порядък.

(56/ стр. 94)

Духът, това е Разумното начало в човека. Духът е Великото, Бог, Който работи в човека. Бог не рабо-ти, както хората работят. Той работи в тишината. Когато се намира в някое голямо изпитание, човек чувствува, че е изоставен от целия свят. Обаче тъкмо в момента, когато си най-обезсърчен и отчаян, виж-даш една малка светлина, едва мъждееща, чувству-ваш една топлинка в себе си и нещо отвътре ти казва: „Не се смущавай, ще се оправи тази работа“.

(66/ стр. 151)

Някой път чувате да казват, че Господ ще уреди всичко. Господ е уредил всичко във вашия ум. Той там работи, там се проявява. После, Той е уредил всичко във вашето сърце – там трябва да Го слушате.

(66/ стр.505)

Казвате:„Дойде ми една велика идея в ума“. Та-зи велика идея не е нищо друго освен Бог, Който се проявява във вас. Вие сте слушатели, ученици, а Той ви преподава. Бог е Учителят на всеки човек.

(72/ стр. 77)

– Ама как да обичаме? – Това не е ваша работа. Любовта не е ваша. Бог е Любов, а не човек. Вие трябва да разбирате живота правилно, да се остави-те на Бога Той да работи у вас, както иска.

(71/ стр. 94)

В света има само Един Учител и Той е Бог!

(81/ стр. 377)

Бог ви посещава и ви се изявява

Изобщо няма същество в света, на което Бог да не се изявява. При това Той се изявява на същества-та според степента на тяхното развитие.

(8/ стр. 16)

Щом се смирите и станете като Бога, ще живе-ете в Него, няма защо да Го търсите отвън. Щом се ограничите и започнете да работите за Бога, Той ще ви се изяви в Своята Любов.

(22/ стр. 129)

Достатъчно е Бог да ви посети само за една се-кунда, за да ви остави живот от хиляди години. Ако вие задържите в себе си богатството, което Той ви е оставил само в една секунда, ще се ползувате от това богатство хиляди години.

(27/ стр. 197)

И човек трябва да има една своя вътрешна опитност за Бога, не тъй, както философите пишат, нито както религиозните вярват, но тъй, както Бог се открива на всеки човек. На всеки човек Бог се открива по особен начин. В това вярвам аз. На все-ки човек, според степента на неговото развитие, Бог се открива по особен начин.

(40/ стр. 28)

Следователно всеки трябва да бъде уверен в оно-ва откритие, което има в себе си за Бога, а какво другите мислят за Бога, ти не можеш да знаеш.

(40/ стр. 28)

…Всеки един от вас трябва да чака, докато се събуди Божественото в него, докато Бог не го по-сети. Бог ще го посети по който и да е начин. То е великото!

(50/ 9:21)

Всички същества в света, от най-дребните до най-великите, не желаят нищо друго, освен да ги посети Господ за един много кратък момент. Да ви посети Господ само за една минута или даже само за една секунда, това е най-великият момент за душата ви. И това посещение, колкото и кратко да трае, ще кажа на ваш език, ще ви държи топло през цялата вечност, докато светът съществува.

(50/ 24:14)

Носете в себе си мисълта, че животът, който ви е даден, е най-великото благо за вас. Бог ви се изя-вява именно чрез живота, но като не разбирате то-ва, вие търсите Бога вън от себе си.

(52/ стр. 18)

И в ума, който Бог е вложил в нас, трябва да вложим вяра. В този ум, в тази свещ ние трябва да вярваме, понеже е от Бога. Чрез него Бог ни се изявява.

(51/ 34:24)

…Така и Бог постъпва. Той посещава скръбния, обременения, нещастния човек.

(70/ стр. 68)

–Дали наистина Бог ни е посещавал? – Той е влизал много пъти в сърцата ви. Той ви е посещавал и когато сте били радостни. Щом си отиде Той, и радостта ви изчезва. Не се обезсърчавайте. Щом ви е посетил веднъж, Бог ще ви посети пак.

(70/ стр. 68)

Голяма е радостта на човека, в когото Бог живее. Който се радва и весели от дълбочината на душата си, ще знае, че Бог го е посетил…

(70/ стр. 245)

Бог… Всеки ден Той се изявява в живота на хо-рата.

(79/ стр. 57)

Бог говори на човека

Слушайте гласа на вашия небесен Баща, Който ви е пратил на земята да учите и Който всеки ден ви говори!

(2/ стр. 391)

Бог не е престанал да говори на човека и няма да престане. От хиляди години Той говори, но мал-ко се възприема от това, което говори. И днес Той говори по нов начин.

(8/ стр. 221)

Преди да действуваш, вслушвай се във вътреш-ния си глас. – Чий е този глас? – На Бога. Той всякога ти говори. Той казва: Аз съм те създал да мислиш право, да не грешиш.

(9/ стр. 245)

Щом Бог ти проговори, ще отвориш сърцето си.

(21/ стр. 145)

Бог е говорил и на Мойсея, и на Христа. Той е говорил и в миналото, говори в настоящето, ще говори и в бъдещето. Бог говори на всеки, който Го слуша и върши Неговата Воля.

(31/ стр. 256)

„Ела след Мене!“ Това е зовът на Единния, Кой-то е създал всичко в света. Този зов е в самите вас, но въпреки това вие постоянно се съмнявате. Единният говори на всички езици и на всички живи същества. Няма момент в живота на човека, когато Той да не е говорил и да не говори, но често в съзнанието на човека стават наслоявания, вследствие на което той изгубва красивите образи.

(29/ стр. 155)

Бог от хиляди години говори на човека. Как го-вори Бог? Всяка права мисъл е глас Божи.

(33/ стр. 122)

Сега ви желая за в бъдеще да бъдете послушни деца на Бога. Всяка сутрин като станете, да чуете гласа Му, както в рая.

(37/ стр. 467)

Няма по-красиво, по-възвишено нещо от това човек да има общение с онзи възвишен свят, да чуе тихия глас на Баща си; не тихия, но музикалния глас на Баща си; като му проговори веднъж, да му свет-не в ума и в съзнанието.

(40/ стр. 413)

Трябва да имате прями отношения към Бога, за да се поправят работите ви. Непременно трябва да се повърнете към първото положение, да се вслушвате в този тихия глас на Бога вътре. Тоя закон е еднакво задължителен за всички същества според степента на тяхното разбиране.

(41/ стр. 762)

Всеки един от вас… Така да се вглъби в себе си – откакто изгрее слънцето, докато залезе – да се вслуша и чуе онзи тихия глас в себе си. Искам всич-ко да направите. Опитайте да ви проговори Господ. Като ви проговори, ще дойде нова светлина.

(42/ стр. 396)

Казвам: Изучавайте закона и Бог ще ви прогово-ри.

(42/ стр. 697)

Божественото седи в следното: когато си най-раз-вълнуван, в тебе ще дойде една Божествена мисъл и Бог ще ти проговори. Тогава всичко у тебе утихва и ти се решаваш да измениш живота си. Това е Бо-жественото начало. Но понеже човек е свободен, той пак се усъмнява и казва: „Може ли това малко-то нещо, което ви проговори, да е Бог?“. Не, всеки човек, който мисли така, той е един невежа.

(43/ стр. 219)

Когато Бог проговори на човека, всичко в него да утихне, да настане една светлина. Умът да заработи, сърцето да заработи, човек е здрав, има енергия да работи.

(43/ стр. 287)

Вашият Баща… Когато чуете Неговия Глас, във вас ще се зароди желание, ще кажете: „И ние може да се жертвуваме тъй, както и Той“. И тогава вие ще бъдете готови всичко да дадете и няма да съ-жалявате, но ще кажете: „Много малко сме дали, бихме желали още с милиони години да живеем, за да можем да дадем още“.

(14/ стр. 47)

Питам: Как ще познаете кога Господ говори? От книгите ли ще научите това? Не. Всеки човек има своя специфична вътрешна опитност, чрез която е дошъл до познание на Божия глас в себе си.

(48/ стр. 136)

Изпълнявайте Волята Божия и се вслушвайте в Божия глас. Той всякога казва как трябва да пос-тъпвате. Питайте го един, два, три пъти, докато раз-берете какво трябва да правите.

(49/ стр. 65)

Туй тихото, което говори в нас, това е Бог. Този тих глас говори във всички. Колко пъти съжалява-те, че не сте Го послушали и сте направили някаква погрешка!

(50/ 33:28)

Казвам: Кое е туй разумното? Слушайте Господа във вас!

(51/ 9:27)

Когато Бог заговори на някой човек, той става силен, мощен и никога не отпада.

(51/ 17:9)

Туй, което коригира нашите погрешки, това е Бог. Той казва: „Не прави това нещо!“. И ти на радо сърце го приемаш. После ти казва: „Приеми това!“ – и ти го приемаш. Няма човек в света, когото Господ да не коригира.

(51/ 35:14, 15)

Казано е в Писанието, че когато хората чуят гла-са на Господа, ще оживеят. Това оживяване не е физически процес, но психически.

(52/ стр. 136)

Давайте цена на Божественото и не казвайте, че Бог говори само на този или на онзи. Всъщност Бог говори само на Себе Си, т.е. само на Божественото.

(53/ стр. 141)

Господ е навсякъде и ви говори чрез всички хора, чрез съзнанието ви, чрез съвестта, чрез болестите и страданията.

(52/ стр. 303)

Да опитаме Бога, Който е създал света. Да опитаме Бога, Който работи в света и Който всеки момент ни говори.

(56/ стр. 18)

Всички хора… Като чуят вътрешния глас да им говори, те казват: „Дали Господ ни говори, или така ни се струва?“. Гласът на Господа не мяза на никой друг глас: нито на майка ти, нито на баща ти, нито на приятеля ти. Който чуе гласа на Бога в себе си, той изпитва Свещен трепет в душата си; този трепет му дава подтик, импулс да върви напред. Подчини се на този подтик! Той е като пламъка на кибритената клечка, която е в сила да разгори и най-дебелите дърва. От малката клечка кибрит се произвежда цял пожар. Такова нещо е Божественият глас. От малка искра той създава цял пожар.

(53/ стр. 132)

Всяко нещо, което мислиш, че е разумно, да е в съгласие с онова, което Бог иска. Бог, Който е всяко-га между нас, казва: „Не прави това нещо“. Пошуш-не ти три пъти и те остави.

(54/ стр. 197)

Да чувстваш присъствието на Бога; Бог, Който да-ва всичките блага, Който ни благославя, той е Бог… Той постоянно подтиква към доброто, казва: „Учи онова, което съм ти дал. Помагай, не бъди користо-любив. Щедър бъди към всички. Милостиво мисли. Силен бъди, умен бъди. Работи за общото добро“.

(54/ стр. 315)

Има едно Висше начало в човека – него трябва да слуша той. Това начало наричаме „Висше аз“, „Господ в човека“, „Божественият глас“.

(55/ стр. 67)

– Как мога да почувствувам Господа? – Направи добро на някого, без да те види и разбере той, без да те видят и окръжаващите. След това ще чуеш тихия глас на Господа. Той ще ти проговори, ще одобри постъпката ти. Казано е: „Бог, Който вижда в тай-но, ще ти въздаде наяве“. Каква по-голяма радост от тази да ти проговори Бог?

(56/ стр. 108)

Опитай се да направиш едно престъпление да видиш как ще се почувствуваш. Веднага ще чуеш гласа на Господа, Който ще ти каже: „Постъпката ти не е добра, не съм доволен от тебе“. Ще кажете, че това е гласът на съвестта. Както и да го наричате, казвам: Няма човек в света, на когото Бог да не е проговорил.

(56/ стр. 108)

Бог говори на човека при специални случаи и навреме. Когато никой не може да му помогне, Бог тихо му проговаря и му помага.

(56/ стр. 196, 197)

Повтарям: Няма живо същество в света, на което Бог да не е проговорил. Важно е за вас да различавате кога Господ говори, кога духовете ви говорят. Много пъти ви е говорил Бог, но вие сте давали ухо повече на другите гласове – обърка ли сте гласовете в себе си. – Защо сме се объркали? – Защото ухото ви е притъпено, не можете да чуете тихия глас на Бога. Духовете са гърлести, те говорят високо, за да ги чуете.

(56/ стр. 196)

Когато Мойсей се качи на планината, облак об-ви цялата планина и тогава Бог проговори на Мой-сея. Нещо хубаво се крие в този облак.

(60/ стр. 188)

Казвате: – Нима Бог не може да говори и на нас? – Бог може да говори на всички, но при следното условие: да Го познавате и Той да ви поз-нава. Познавате ли Го, Той ще ви говори; не Го ли познавате, няма да ви говори. Кога могат двама души да си говорят? Само когато се познават. Щом се познават, те имат желание да си поговорят. Поз-наването почива върху закона на Любовта. Вие не можете да говорите на човек, когото не обичате. За да му говорите, непременно трябва да го обичате. Не обичате ли някого, не ви ли обича той, вие сте глухи един за друг.

(64/ стр. 87)

Любовта трябва да служи като основа на идей-ния живот. Зад тази Любов трябва да има един образец. Това е Живият Бог, на Който на всяка стъпка трябва да чуеш гласа Му. Вие трябва да чувате гласа на Бога да излиза от всяко растение, от всяко камъче, от всяка река, от всеки връх – отвсякъде трябва да слушате Божия глас. Няма по-хубав глас от Божия.

(66/ стр. 463)

Вътре в нас когато ние грешим, Бог пак мълчи. И някой път казва: „Не правиш добре“. Ти казваш: „Как тогава?“. Бог казва: „Не правиш добре“. Ти казваш: „Къде е Господ?“. Той казва: „Не правиш добре“. Ти почнеш да се извиняваш. Той казва: „Не правиш добре“. Ти петниш Господа вътре в себе си.

(68/ стр. 231)

Дойде слънцето и Господ ти се усмихне и ти казва: „Това слънце за тебе го направих. Бъди като слънцето!“. Отидеш при един сладък плод, Господ ти казва: „Бъди сладък като този плод!“. Та някъде Господ ни учи с предметно учение какъв трябва да бъдеш.

(68/ стр. 231, 232)

Освободете се от старите навици, за да се вслуш-вате в това, което Бог ви говори отвътре. Когато Бог ви говори, вие изпитвате вътрешен мир и спо-койствие.

(70/ стр. 75)

Аз ви говоря за този Бог, в Когото живеят и се движат всички същества. Той говори днес на всички хора. – Как? – Чрез страданията.

(70/ стр. 146)

Днес всички хора търсят някакво разрешение на живота… Никакво човешко разрешение на въп-росите не може да им помогне. Те трябва да се свържат с Бога, да се вслушат в Неговия глас, който им нашепва кое е право и кое криво и така да из-правят живота си.

(78/ стр. 70, 71)

Няма по-велико нещо за човека от това Бог да му проговори чрез Своите мисли и чувства, да му даде импулс за работа. Това значи да осмисли човек живота си.

(82/ стр. 20)

В 24 часа Бог говори само веднъж на човешката душа. Кой е тоя момент, няма да кажа. Вие сами ще го намерите… Важно е да бъдете будни в тоя момент, когато Господ ви говори. Той ще ви каже само една дума – най-голямото благо за вас. Не схванете ли тая дума, всичко изгубвате. Ако не сте готови да я възприемете и приложите, ще ви приспят. Тогава Бог ще ви говори един път през сто години.

(16/ стр. 238)

Да чуеш особения говор на Бога

Какво по-велико благо от това – да чуеш гласа на Господа? Всички страдания, всички болести и мъчнотии ще изчезнат. Няма по-тържествен мо-мент за човека от тоя да чуе гласа на Господа, на Великата Същина, която не се променя, нито изме-ня. Бог крепи всичко живо в света. Тих и кротък е гласът на Бога. Така са го чували древните пророци, така и вие може да го чуете.

(16/ стр. 239)

Ако веднъж ви е проговорил Бог на ума ви, на сърцето ви, във вас ще стане цял един преврат, но не временно.

(41/ стр. 309)

Някой казва, че Бог му е проговорил. Когато Бог проговори на човека, това съставя за него цяла епоха. Животът му коренно се изменя. Щом Бог проговори на човека, той минава от смърт в живот. Ако му е проговорил и не се изменя, това вече е друг въпрос. Тогава се явява съмнение дали Господ му е говорил.

(39/ стр. 229, 230)

Когато Бог проговори на човека, сиромашията, страданията, болестите изчезват.

(22/ стр. 20)

Научете езика на Бога

…Ако човек говори на Бога, а Любов няма, Бог не му отговаря. – Защо? – Любовта е езикът на Бога. Значи, този човек е забравил езика, който Бог някога му е предавал. За да ви разбере Баща ви, ще говорите на бащиния си език. Бог може да ви разбере, ако говорите на Неговия език – езика на Любовта.

(13/ стр. 11)

Когато вие започнете да говорите на Бога с Неговия език, с езика на Любовта, сърцето Му се отваря и вие имате всичко.

(22/ стр. 165)

Когато казвате: „Аз вярвам в Бога“ – това ни най-малко не значи нещо. Че вярваш в Бога, това е една човешка идея. Ти вярваш в една идея, но ти да вярваш в Бога, то значи да бъдеш в право отно-шение със самата реалност. Ти знаеш ли езика на Бога, като вярваш 20 години?

(36/ стр. 249)

Ти може ли да идеш при някой земен цар и да не знаеш езика му? Искаш от него нещо и той трябва да те слуша. Но ти трябва да знаеш езика му, за да те изслуша. Сегашните хора трябва да знаят езика на Бога. Не го ли знаят, каква полза, че по три пъти на ден се молят?

(36/ стр. 249)

Външните неща са израз на един вътрешен жи-вот и ако ние разберем този вътрешен живот, Бог ще ни проговори на един Божествен език, или с други думи казано, ние трябва да разберем добре живо-та, да разбираме Божествения език и да не караме Бога да учи нашия език. От 8000 години ние искаме да научим Бога на нашия език и казваме: „Бог не разбира ли нашия език? Защо не ни отговаря?“.

(51/ 6:31, 32)

Нали казваме, че Бог е светлина? Тази светлина говори. Бог като говори във вас, то е светлината. Светлината е, която говори. Щом има светлина, има и говор на Бога. Онзи, на когото ушите му са на място, той слуша този говор.

(65/ стр. 333)

Не е достатъчно само да вярва човек в Бога, но той трябва да се научи да люби Бога. Такава беше задачата на първоначалните религии. Щом Го люби, той ще почне да изучава и Неговия език. Ти можеш да изучаваш езика само на онзи, когото обичаш.

(63/ стр. 604)

Не е мъчен езикът на Бога, но вие не го разбира-те…

(56/ стр. 217)

Питате: – Защо Бог не отговаря всякога на нашите молитви? – Много просто! Бог е крайно взискателен. Той иска да говорите на Неговия език. – Ама ние Му се молим, песни Му пеем, тамян Му кадим. – Това не е достатъчно, това са външни положения. Важно е говорите ли на Неговия език. – Кой е Неговият език? – Ключът на Божия език е Любовта. – На коя Любов? На абсолютно безкористната Любов.

(79/ стр. 134)

Като проповядвам Божията Любов, подразби-рам, че трябва да научим Божествения език. Като научим този език, само тогава ще влезем във връзка с Бога.

(51/ 3:26)

В какво седи пък познаването на Бога? Вие тряб-ва да познаете Бога най-първо в живота… Ние тряб-ва да имаме първо живота, да познаваме неговия език и тогава да говорим, че познаваме и разбираме Бога. Как ще познаваме Бога, ако не разбираме езика Му? Бог не говори на друг език освен чрез езика на живота.

(51/ 33:8, 9)

Бог е в светлината. Който знае езика на светли-ната, Господ ще му говори… Господ е в растенията. Ако знаеш езика на растенията, Господ ще ти гово-ри. Господ е във въздуха. Ако знаеш езика на възду-ха, Господ ще ти говори. Господ е във водата. Ако знаеш езика на водата, Господ ще ти говори. „Че как, може ли водата да говори?“ Говори, отлично говори. Като вее вятърът в морето, какво прави?

(54/ стр. 357)

Ако имате силно развито ухо, вие ще чуете, че Бог навсякъде и чрез всичко говори. Хиляди начини има, чрез които Той може да се прояви и прогово-ри. Вие трябва да знаете Неговите езици, трябва да се вслушвате в тях и да ги разбирате.

(63/ стр. 290)

ПРАВИЛНИ ОТНОШЕНИЯ

КЪМ БОГА

Обръщане към Бога

Да се обърне човек към Бога, това значи да се преобрази коренно, да се откаже от стария живот.

(49/ стр. 348)

И тогава щом човек се обърне към Бога, нему се дават вече условия да се развива. Обърнат веднъж към Бога, той започва да се учи.

(18/ стр. 78)

Обръщането към Бога подразбира възприемане на Божията Любов и възстановяване на прави от-ношения между човека и Бога, отношения на син към баща. Това обръщане към Бога води към Въз-кресение.

(27/ стр. 19)

…У човека съществува вътрешен закон на сво-бода. Законът на свободата, законът на Великата Ис-тина изисква човек сам да се обърне към Бога. Той сам трябва да Го потърси.

(18/ стр. 242)

Сам пожелай да се обърнеш към Бога. Единст-веният, Който преобразява хората, е Бог.

(21/ стр. 175)

Човек може да се обърне към Бога по различни начини. Първото обръщане подразбира вземане на права посока в живота.

(52/ стр. 96)

Как познавате, че някой човек се е обърнал към Бога? Който се е обърнал вече, той придобива вът-решен мир и спокойствие.

(52/ стр. 96)

…Това е обръщане към Бога, покаяние, спасение и какви ли още имена не му турят. То е възстановя-ване на онази вътрешна хармония между Бога и нас, а тя трябва да съществува всякога. Всяко разеди-нение между абсолютно малкото и абсолютно ве-ликото създава страдания, а образуването на тази хармония създава щастие. Тази връзка може да се образува мигновено. Ще се спреш и ще кажеш: Ще ида при Баща си да поправя погрешката си.

(61/ 34:19)

За мене Бог е велика реалност. Той е по-реа-лен, отколкото сте вие, които виждам днес пред себе си… Той може да бъде и за вас толкова реален, колкото и за мене. Вие може да Го познаете в продължение на много години, но може да Го познаете и в един миг… Казвам: Обърнете се към противоположния полюс на живота, за да на-мерите светлината, която търсите. Това може да стане в един момент – от вас зависи. Вие стоите гърбом към тая светлина и питате де е Господ.

(73/ стр. 5)

Седем стъпки има, по които трябва да вървите, преди да можете да властвувате над лошите духо-ве. Нечестивите духове ги е страх от светлината. Първото нещо, което трябва да направите, е да се обърнете към Бога. Що е обръщане? Вие сега сте обърнати към Бога с гърба, във вашия свят има тъмнота; направете кръгом и се обърнете с лицето си към Господа. Без обръщане към Него не може…

(69/ стр. 177)

Ако мислите, че сте изоставени, причината е във вас. Вие сте се обърнали с гръб към Бога. Направете един полукръг и обърнете се с лице към вашия Ба-ща да се върнете към своето детинство и юношест-во, когато сте били при Него и Той ви е милвал и галил.

(70/ стр. 194)

Желая ви да се освободите от всички заблужде-ния и да се върнете към онзи Бог на Вечността, Кой-то ви изпрати на земята да учите и да работите.

(52/ стр. 102)

Да се обърнеш към Бога, значи да се обърнеш от човешката любов към Божествената. По какво се от-личава Божествената Любов от човешката? Божес-твената Любов е безгранична и необятна. Тя не ог-раничава никого. Човешката любов е ограничена. Сама по себе си тя ограничава. Божествената Лю-бов ражда свободата, а човешката – робството. Бо-жествената Любов води към живота, а човешката – към смъртта. Божествената Любов носи светлина за хората, а човешката носи тъмнина. Божествената Любов няма начало, няма и край, а човешката има и начало, и край.

(56/ стр. 150)

Първият закон – Любов към Бога

Казано е: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. Този е първият и най-важен закон.

(40/ стр. 589)

Първият закон – Любов към Бога – е начало на живота.

(11/ стр. 82)

Първото нещо – това е Любов към Бога! Само тогава, когато имаме Любов към Бога, ние ще се на-учим как да обичаме ближния си и как да обичаме и себе си. Тогава само ще имаме една истинска мярка.

(12/ стр. 407)

„Учителю, коя заповед е голяма в закона? А Исус му рече: Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум. Тази е първата и голяма заповед. А втора, подобна на нея: Да възлюбиш ближния си като себе си. На тия две заповеди всичкият закон и пророците висят.“*

(73/ стр. 3)

По какво се отличавал Христос? Той се отлича-вал по Абсолютната Любов, която имал към Бо-га. Той всякога е бил готов да пренесе всички по-ругания и хули за Бога, макар че е знаел високото произхождение, което имал, както и науката, с коя-то разполагал.

(15/ стр. 35)

Всичкото изкуство седи в Любовта към Бога и това е най-голямото изкуство.

(12/ стр. 103)

И тъй, остават две неща явни в света: любов към ближния – тя е относителната реалност. Любов към Бога – тя е абсолютната реалност. Единстве-ното реално в света, единственото неизменно, това е Любовта към Бога.

(81/ стр. 11)

Трябва да се знае, че има едно нещо, което е еднакво нужно и за земята, и за небето. Това е служене на Бога и Любов към Бога. Следователно не питайте кого трябва да обичаме. Един ни обича и Едного трябва да обичаме.

(30/ стр. 254)

Никой няма право да обича, докато първо не е обикнал Бога.

(30/ стр. 132)

Бъдещето, щастието и животът на човека зави-сят изключително от Любовта му към Бога. Който няма тази Любов, той трябва да учи, да работи вър-ху себе си.

(71/ стр. 48)

Човек може да изпита Любовта си към Бога по два начина: външен и вътрешен. Когато някой оби-ча Бога и тази Любов подобрява външните условия на живота му, това е външна проява на Любовта. Ако стават подобрения във вътрешните условия на живота, Любовта е действувала във вътрешния живот на човека.

(71/ стр. 53, 54)

Който има Любов към Бога, той лесно се справя и със сиромашията, и с богатството. Той се радва и на сиромашията, и на богатството.

(51/ стр. 54)

Защо е създаден човек? Човек е създаден, за да опита своята външна и вътрешна Любов към Бога. Едновременно с това той опитва и Любовта на Бога.

(71/ стр. 57)

…Ако човек не разбира едновременно външна-та и вътрешната Любов, той изобщо не е разбрал Любовта. Ако човек не показва Любовта си към Бога външно – за всичко, което му е дал – и вътрешно – за всичко, което му е взел, той не е разбрал Любовта.

(71/ стр. 60)

Не е важно за вас, че сте изгубили приятеля си или сина си. Важно е да не изгубите Любовта си към Бога.

(71/ стр. 59)

Докато не сте дошли до пълно разбиране на жи-вота, любовта ви към Бога е слаба. Това не е съдене, нито е упрек, но така седи Истината.

(71/ стр. 59)

…Вие ще обичате Бога. – Где ще Го намерим? Как ще Го обичаме? – Това е ваша работа. Този е един от сериозните ви изпити, който непременно трябва да издържите. Ако започнете да питате как да обичате или дали правилно обичате, вие ще про-паднете на изпита. Обичайте! – нищо повече.

(71/ стр. 91, 92)

Любовта на човека към Бога е най-голямата Лю-бов, която осмисля живота.

(71/ стр. 190)

Животът започва от Любовта към Бога. Любовта към Бога – тази е вътрешна, мистична връзка.

(57/ стр. 23)

Любов към Бога – това е мистическа, вътрешна опитност, която едни ще разберат по един начин, а други – по друг начин. Магическата сила на тази опитност се крие в момента, когато човек отправя ума, сърцето и душата си към Бога без колебание, без съмнение. Дойде ли до този момент, човек всич-ко може да постигне.

(57/ стр. 42)

Има желания, които всеки ден хлопат пред вратата на човека и го поставят в положение да изгуби своя мир, своите светли мисли и възвишени чувства… Лошото не е в желанията, но грешката седи в това, че човек има по-голяма любов към желанията си, отколкото към Бога. Вследствие на това той изгубва смисъла на живота.

(57/ стр. 32, 33)

…Съвременните хора искат да прекарат живота си без никакви страдания. Може и без страдания. Кога? Когато човек възлюби Господа с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила и работи съзнателно да превърне страданията в радост, т.е. да носи страданията и скърбите с радост. Ако човек не възлюби Бога, то-гава и страданията му ще бъдат непоносим товар за него.

(57/ стр. 42)

Момента, в който Любовта ви към Бога е по-силна, отколкото към вашите желания, вие сте вече в областта на безсмъртието.

(57/ стр. 33)

И тъй, Любов към Бога – това е Великата Исти-на в живота.

(57/ стр. 34)

Важно е сега вие сами да проверите дали любовта към желанията ви е по-силна или по-слаба от Лю-бовта ви към Бога. Че еди-кой си ви обичал, това не трябва да ви ласкае. Вие трябва да си кажете: За мене е важно, че Любовта ми към Бога е по-силна, отколкото любовта ми към този човек. Че парите ви пропаднали, че къщата ви изгоряла, и това не трябва да ви смущава. За вас е важно Любовта ви към Бога да е по-силна и от парите, и от къщата, и от всички материални блага и желания.

(57/ стр. 33, 34)

Истинската печалба в живота седи в Любовта на хората към Бога. Обичат ли Бога, те само ще печелят. В тази Любов няма загуби.

(57/ стр. 34)

Любовта към Бога трябва да се разглежда вът-решно; тя не трябва да се изразява само с думи, но трябва да се изразява в чисти, светли мисли и чувства и възвишени дела. Само така човек може да бъде силен и мощен.

(57/ стр. 35)

Имате ли предвид Любовта към Бога, всичките ви работи ще бъдат оправени. Без тази Любов стра-данията ще ви следват на всяка стъпка.

(57/ стр. 35, 36)

Ако Любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото към желанията ви, работите ви ще останат неуре-дени. Ако Любовта ви към Бога е по-силна, отколко-то към желанията ви, всичките ви работи ще се оправят. Всеки ден правете сравнение между Любов-та ви към Бога и вашите желания, за да разберете на какво се дължат успехите или неуспехите в живота ви. Друго разрешение на въпросите няма.

(57/ стр. 40)

И тъй, каквото и да ви се говори, вие никога ня-ма да разберете Словото Божие, докато не възлю-бите Бога.

(57/ стр. 43)

Възлюби ли човек Бога, дето и да отиде, пътят му всякога ще бъде отворен. И в ада да е, между грешниците, той всякога ще бъде радостен и весел.

(57/ стр. 45)

Ако ти не обичаш Бога, от тебе нищо няма да излезе… Ако Го обичаш, нещата ще минат от Него в тебе и от тебе човек ще излезе.

(37/ стр. 16)

Да любим Бога, то е абсолютна реалност. Онзи, който върви по този закон, няма никакво изключе-ние в живота, върви от светлина в светлина.

(38/ стр. 105, 106)

Има една абсолютна Истина, вложена в човека, да любиш Бога.

(38/ стр. 108)

Ако някой от вас е недоволен от живота си, да пази първите отношения, Любов към Бога, и мо-ментално ще се възстанови мирът ви.

(38/ стр. 113)

Ти казваш: „Още не съм срещнал този, когото да обичам“. Тогава има Един, Когото да обичаш. Бога ще обичаш. Там е тайната на живота, да обичаш Този, Когото не виждаш. Майсторлъкът е там. То-зи, когото виждаш, това е една форма.

(41/ стр. 758)

Ти ако искаш да разбереш какво нещо е Бог, обичай Го. Ако искаш да разбереш Бога, обичай Го и ще Го познаеш. Ти искаш да Го познаваш, без да Го обичаш. Такъв закон няма.

(38/ стр. 185)

От Любовта, която имате към Бога, зависи ва-шето щастие.

(42/ стр. 392)

Ако обичаш Бога, Бог в тебе всичко може да направи. Трябва да Го обичаш. Казвате: „Защо тряб-ва да обичам Господа?“. Понеже непостижимите неща в живота Бог трябва да ги направи в нас. Ако не Го обичаме, не може да работи в нас. Ако Го обичаме, Той ще направи тия работи и ние ще ги видим, може да станат моментално.

(42/ стр. 615)

Когато човек обича Бога, той започва да живее добре. Той е добър към себе си. В него има един стремеж. Човек, който се е влюбил в Бога, започва да живее добре, започва да мисли добре, започва да чувствува добре и започва да постъпва добре. Във всичките си отношения той е изправен. Онзи, който обича Бога, и като музикант успява. Онзи, който обича Бога, и като художник успява. Онзи, който обича Бога, и като търговец успява. Майка, която обича Бога, и като майка успява. Баща, който обича Бога, като баща успява. Всички успяват, които обичат Бога. Всички, които не успяват, Любовта им към Бога не е положителна величина.

(42/ стр. 623)

Ако ние може да обичаме Бога, всички мъчно-тии в света ще бъдат за нас безпредметни. Лесно ще ги минем.

(43/ стр. 287)

Първото нещо в света е: ние трябва да обичаме Бога. Ти ако Бога не може да обичаш, никого не може да обичаш извън Него, понеже всички живеят в Него. Като обичаш Бога, Той ще те научи как да обичаш другите хора. Щом не обичаш никого, туй показва, че не обичаш Бога. Нищо повече.

(43/ стр. 292)

Има един път, по който ние може да постигнем желанията си. То е пътят на Любовта, ако ти обик-неш Бога с всичкото си сърце.

(43/ стр. 315)

Единственото същество, което не познаваш, е Бог. Щом Го обикнеш, ще Го познаеш. Не можеш да намериш Бога, преди да Го възлюбиш.

(44/ стр. 82)

Ако Бог ти е приятел, какво има да се плашиш тогава? Но тебе Бог не може да ти бъде приятел, ако в тебе чувството на Любов не е развито да Го обичаш, да ти трепери сърцето, да имаш Свещено чувство към Него. Ако към Него имаш Любов, Той ще ти нареди всичките работи в света. Всичките блага и сега, и за в бъдеще зависят от Него; не тъй механически ако Го обичаш; но ако не Го обичаш, нещата ще се сложат тъй, както никога не очакваш.

(43/ стр. 384)

Без Любов към Бога няма съзнателен живот.

(45/ стр. 89)

Който люби Бога, има вътрешен мир, спокойст-вие и радост.

(45/ стр. 145)

Любете Бога, Който се проявява във вашия дух, във вашата душа, във вашия ум и във вашето сърце.

(45/ стр. 261)

Свободата съществува само за тези хора, които любят Бога. Те са идеалните хора в света.

(46/ стр. 149)

Човек… Щом има Любов към Бога, животът му ще се осмисли. Той ще живее вечно, без да се отег-чи. Той е влязъл вече в Божествения ден на живота, който няма начало, няма и край.

(49/ стр. 183)

…Идеята седи в това, че човек най-първо трябва да има Любов към Бога, към Онзи, Който му е дал първоначалния живот. Защото по-голямо благо в света от живота няма.

(50/ 9:12)

Кога ще вземе Бог участие в нашия живот? Когато възлюбим Бога, когато отворим сърцата си и ги направим олтар, на който да гори този Свещен огън на Любовта… Само тогава Бог ще ни посети.

(50/ 11:23)

Ако ти трябва да се влюбиш, трябва да се влю-биш в Онзи Велик Извор на живота, който дава разрешение на задачата ти.

(50/ 14:27)

И тъй, казвам: Всички трябва да възлюбим Бо-га! Само тогава животът ни ще придобие смисъл. Тогава Бог ще ни научи как да любим…

(50/ 33:29)

Обикнете ли Бога, главният въпрос в света е разрешен. Вие ще влезете вече в областта на без-смъртието.

(51/ 32:24)

Бог, Който ни обича, като се прояви, Той ни да-ва нещо. Пък и ние когато искаме да обичаме Бога, пак трябва да дадем нещо от себе си, трябва да пожертвуваме нещо, да дадем от плодовете си. И Бог иска нещо от нас. Четем в Светото Писание, че евреите са принасяли жертви на Бога, а ние какво ще занесем? …Ние трябва да занесем плодове от градината на нашето сърце…

(51/ 35:8, 9)

Обикне ли Бога с всичкото си същество, човек е постигнал идеала на своята душа. Той знае защо е дошъл на земята и защо живее.

(52/ стр. 70)

За човека, който люби Бога, и звярът става при-ятел; и слънцето, и водата, и вятърът, и облаците му се усмихват. Вярно ли е това? Това са факти, опитани и преживени.

(52/ стр. 73)

Възлюбете Бога, за да станете силни да издържа-те на всички условия. Любовта на човека към Бога е тил, който го пази от всички изпитания и изкушения.

(52/ стр. 413)

Ние трябва да любим Бога, Когото не виждаме. То е идеалът на нашата душа. Щом обичаш това, което виждаш, то е материалната страна на Любов-та.

(55/ стр. 211)

Само в Бога няма сянка. И когато се казва, че трябва да обичаме Бога, то е, защото ще бъдем вън от всякаква сянка.

(56/ стр. 43)

Любовта към Бога може да се прояви моментал-но. За разлика от другите чувства, то се познава по това, че никой не може да му отнеме неговия обект. Всяко чувство, на което обектът се отнема, е неправилно. Значи, Бог, като обект на човека, никой не може да Го отнема. Ще вярваш в Бога, за да Го запазиш като обект в себе си.

(56/ стр. 51)

Нека съвременните религиозни обяснят: Защо Бог, Който е съвършен, всемъдър, е допуснал тия противоречия? За да опита нашата Любов. Господ пита: След всички страдания можете ли да Ме оби-чате? Ако Ме обичате, значи вашата Любов е истин-ска. Защото ако Ме обичате, след като съм ви дал най-големите блага, това е много естествено. Ако всеки ден ви правя услуги и вие Ме обичате, това е в реда на нещата.

(56/ стр. 63)

Ти като обичаш Бога, ще намериш великия сми-съл на живота. Там е щастието.

(62/ стр. 582)

Сега аз ви казвам: Аз вярвам, че вие вярвате в Бога, аз вярвам, че вие имате доброто желание да Му служите, но едно нещо не зная: имате ли някой от вас, който да не е упрекнал Господа в нещо, кой-то никак да не е упрекнал Господа в нещо? … Значи, на нашето служене на Бога ни липсва нещо – това е Любов към Бога. Хората едва сега започват. Ние казваме да обичаме Бога, но колко е велика тази идея.

(63/ стр. 550)

Сега ще ви кажа следната Истина: За човека трябва да мислите, а после да го обичате. За Бога е точно обратно: Бога трябва първо да Го любиш, а после да мислиш за Него… Само Един има в света, Който заслужава да Го обичаме, без да мислим. То-ва значи: първо ще Го обичаме, а после ще мислим за Него.

(63/ стр. 201, 202)

Всички ония, които не обичат Бога, бъдеще ня-мат и всичко е свършено за тях; за всички ония, които обичат Бога, бъдещето е за тях. Тъй седи Великият Закон в света.

(63/ стр. 643)

Ти не можеш да използуваш Божията Любов, ако не обичаш Бога. Любовта прави човека свободен.

(66/ стр. 461, 462)

Турете онази основа – не личната любов, не любовта на двама, не любовта на семейството, не любовта на обществото, не любовта на един народ, не любовта на цялото човечество, но турете за осно-ва Любовта към Онзи, Който е създал всичко. Да няма никакво раздвояване. Щом имате тази Любов, всички видове любов ще разбирате, ще разбирате постепенно. А щом нямате тази Любов, и другите не можете да разберете. Понеже всички други видове любов произтичат от Божествената Любов.

(66/ стр. 583)

Единственото нещо, с което можем да привлечем вниманието на Господа, то е да имаме Любов към Него. То е първото нещо. С нищо друго не може да се привлече вниманието на Бога.

(66/ стр. 677)

Та казвам, ако обичаме Бога, Бог ще изпълни всяка една наша мисъл, всяко едно наше желание и всяка една наша постъпка; затуй казваме: трябва да учим закона на Любовта…

(67/ стр. 273)

Обикнете Бога, за да се оправят работите ви. Обикнете Бога и в страданията, и в радостите. И в едното, и в другото обикнете Бога! Една скръб като ви дойде, да ви е тъй приятно, както и една радост. Ако това не може да направите, вие не може да разберете Бога.

(68/ стр. 164)

И като постъпва според своите разбирания и желания, човек се изпитва доколко има Любов към Бога. За човека е важно да знае каква и колко е Любовта му към Бога, а не доколко Бог го обича.

(71/ стр. 45, 46)

Ако имаме пълна вяра и Любов към Бога без никакви колебания и съмнения, каквито болки, стра-дания и противоречия да имате в живота си, те моментално ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има Любов към Бога! Този човек е в сила сам да се лекува с поставяне на ръката си върху болното или парализирано място.

(72/ стр. 201)

Казвам: Ние като се влюбим в Бога, ние ли тряб-ва да Му дадем, или Той трябва да ни даде? Щом се влюбим в Бога, трябва да се яви у нас желание да Му служим, да работим за Него. Яви ли се туй желание, Любовта в нас е активна. Не се ли роди това желание, любовта ни към Бога не е естествена, даже в закона на молитвата.

(75/ стр. 158)

Бог… Ако Го обичаш, ще задържиш Неговите мисли и чувства в сърцето си. Те ще те повдигнат…

(30/ стр. 230)

Ако при най-големите мъчнотии в живота си не обичате Бога, де е вашата любов?

(32/ стр. 46)

Вяра и упование в Бога

Най-първо ние трябва да имаме онази абсолют-на вяра. В какво трябва да имаме вяра? В онзи Живия Господ, Който живее в нас, Който същест-вува навсякъде, под чието зорко око е всичко и от Когото всичко зависи.

(50/ 7:31)

Чрез вярата човек се свързва с реалността, т.е. с Първата Причина на нещата. Затова е казано в Писанието, че без вяра не може да се угоди на Бо-га.

(25/ стр. 353)

И тъй, правилното разрешаване на въпросите се крие в абсолютната вяра в Бога. Ще вярваш, че всичко, което Бог е създал, е съвършено. Той не допуска никакви погрешки. Това трябва да бъде основното верую на човека.

(31/ стр. 60)

Желая ви да имате вяра в Бога, без да очаквате нещо, и Любов към Него, без да ви даде нещо. Вяра безпределна и Любов безкористна! Този е пътят, по който лесно се минава астралната кал.

(44/ стр. 51)

Бог отваря път на всички, които Го търсят, кои-то работят и уповават на Него.

(33/ стр. 117)

Че вяра имаше в Христа! Той се моли на Бога и (Бог) не Го послуша. Най-после Го заковаха на кръста, чакаше поне да дойде на помощ и не дойде, и най-после казва: „В Твоите ръце предавам духа Си. Твоя работа е, както, Господи, Ти си решил, така да бъде“. Значи, когато ние останем на Този, Който ни обича, Той е, Който живее в нас, Той ще ни повдигне.

(37/ стр. 462)

Вярвайте в Бога, Който ви обгръща и ви подтиква във всичко добро. Вярвайте в Бога, Който сега ви во-ди и Който ще ви изведе; вярвайте в Бога, Който за в бъдеще ще ви даде да постигнете вашата цел.

(37/ стр. 536)

В света като повярваш в Бога, веднага ставаш чист, моментално.

(38/ стр. 76)

Ние трябва така да вярваме на Бога, че при всички условия, които могат да се родят в света, да имаме туй доверие, че всичко ще се оправи.

(39/ стр. 114)

Всичко онова, което ние съградиме, няма да остане; но онова, което Бог съгради, то вечно ще остане. Уповавайте на онова, което Бог съгради във вас; вслушвайте се в Любовта, която Бог гради във вас. В това е вашето бъдеще. Това е раят. Всички постижения са там.

(39/ стр. 429)

Какъв смисъл има да се вярва в Бога? Бог е она-зи велика възможност, в която се крият човешките постижения. Който иска да постигне всичко в све-та, да види възможностите, които се крият в него в даден случай, той трябва да вярва в Бога, понеже Бог има всички възможности в Себе Си.

(40/ стр. 28)

Според мене когато повярваш в Бога, каквото пожелаеш, всичко ще имаш: светът ще се отвори пред тебе, небето ще се отвори пред тебе, ангелите ще ти проговорят, Бог ще ти проговори; каквото помислиш, ще стане. Като помислиш хубавото, и то ще дойде.

(40/ стр. 538)

Докато се държи за своята вяра, за правата ми-съл, човек е свързан с Бога и може да разчита на Него при всички случаи на своя живот.

(82/ стр. 140)

Изгуби ли вярата си в Бога, човек изгубва осно-вата на своя живот.

(82/ стр. 140)

Чиста, абсолютна вяра има онзи човек, на кого-то ръцете и краката са свързани, и при това е глух, ням и сляп, и седи той, уповава само на Бога и Не-му се моли. Дойде ли човек до тази вяра, той за-почва сам да се развързва, и то отвътре, а не отвън. Истински учен е човекът на чистата, абсолютна вяра, който сам развързва възлите си един по един. Човекът на абсолютната вяра е герой и силен, защо-то се развързва сам отвътре. Слабия човек други го развързват, и то отвън.

(80/ стр. 126)

През каквито и страдания да ви прокара Бог, вярвайте в Неговите благословения.

(41/ стр. 345)

…Животът иде от Бога. И ако ти вярваш в Бога и ако ти Го разбираш, той – животът – ще те научи, тръгни натам, гдето животът отива.

(14/ стр. 542)

Богатството седи в онази непреодолима вяра, която имаме към Бога. В най-добрия смисъл. В Он-зи, Който му дал живот. Като станеш сутрин, няма по-хубаво нещо: какво голямо богатство е в света да мислиш за Господа.

(42/ стр. 400, 401)

Ти ако вярваш в Бога, ще оживееш. Ти ако вяр-ваш в Бога, ще забогатееш.

(43/ стр. 234)

Казано е: „Сине Мой, дай Ми сърцето си!“. Като изчисти сърцето на човека, Бог иска ума му и най-после – душата му. Той ще ги очисти, повдиг-не, обогати и ще ги върне на човека стократно обогатени. Следователно не се страхувайте от Бога, но уповавайте на Него и поверявайте Му се като на свой велик, любещ и благ Баща.

(47/ стр. 181)

С вярата си ти допринасяш нещо на себе си; съзнаваш, че си жив и Бог живее в тебе. Без вяра не може да се живее. Да се откажеш от вярата, това значи да приемеш страданието и смъртта.

(44/ стр. 133)

Приложете вярата и Любовта си към Бога и жи-вотът ви ще се подобри.

(47/ стр. 181)

В нас трябва да има вяра, че Бог, Който ни е създал, ще се погрижи за нас, ще осигури нашето бъдеще.

(50/ 11:27, 28)

Всичката философия на живота седи в следното: като ви дойде някое нещастие, всеки от вас да може да контролира ума си, да се проникне от онази дълбока вяра към Бога, да се зарадва и да знае, че това нещо е за добро.

(51/ 31:21)

Каквото да ти казват, ти трябва да вярваш в Господа, Който ти е дал живот, и от нищо да не се страхуваш. И в ада да влезеш, щом си с Бога, няма нищо страшно. Дето е Бог, там дяволи не същес-твуват. Когато човек не вярва и не люби, тогава идат дяволите.

(52/ стр. 13)

Мнозина се запитват в кой Господ трябва да вярват. Ще вярваш в този Господ, Който ти е дал най-ценното нещо – живота.

(52/ стр. 13)

Не е достатъчно да кажете, че вярвате в Бога или че сте вярващ, но вярата ви трябва да бъде силна. Като приложите вярата си, трябва да имате няка-къв резултат.

(52/ стр. 60)

Наистина няма по-велико нещо за човека от то-ва да има Един, на Когото да разчита във всички случаи на живота си. Той знае, че при всички из-питания този Единният ще му проговори: „Не бой се, Аз съм с тебе“.

(52/ стр. 74)

Не се бъркайте в работата на душата. Предайте душата си на Бога Той да я ръководи. Той знае ней-ния път и ще я насочи в това направление.

(52/ стр. 120)

…Който иска да постигне своите идеали, преди всичко трябва да има вяра във Великото, Абсолют-ното Начало, а после и в себе си, като част от това Начало.

(52/ стр. 183)

Ако човек не вярва в Бога като в Учител, който отваря пътя му към знание и свобода, в никого не може да вярва.

(52/ стр. 217)

Ти вярваш в Бога, но заболяваш и не можеш да си помогнеш сам, търсиш помощ отвън. Викаш един-двама лекари, но положението ти се влошава. Каква полза имаш от твоята вяра?

(52/ стр. 245)

Нека всеки направи опит да види вярва ли в Бо-га и доколко разбира живота. Ако при най-малкото изпитание ти се смутиш, изгубиш разположението си, това показва, че вярата ти е слаба.

(52/ стр. 270)

Даже и религиозните гледат материалистически на живота. Те вярват в Бога, но очакват от Него да ги осигури, да им даде богатство, високи служби, да ги направи видни хора. Те вярват в Бога, но мислят за себе си да имат средства да си поживеят добре, да си хапнат и пийнат.

(52/ стр. 400, 401)

Днес скърбите, страданията са повече, отколко-то радостите. Векът е такъв. За да преодолее тия неща, човек трябва да вложи повече вяра, повече упование в Бога.

(53/ стр. 48)

Казвате: Ние вярваме в Бога. – Оставете вашето вярване настрана. Ако с вашата вяра вие не можете да добиете безсмъртие, тази вяра е детинска. Ако вашата вяра не може да ви отвори вратата за не-видимия свят и ако не може да ви свърже с всички разумни и напреднали същества, тя е детинска вяра.

(53/ стр. 84)

Ако вярваш в Бога и нямаш Неговата Любов, нямаш Неговата разумност, ако вярваш в Бога и нямаш Неговата справедливост, Неговата благост, какъв религиозен човек си?

(54/ стр. 307)

Казва: „Ти в какво вярваш?“. Вярвам в Бога, Който живее в светлината. Вярвам в Бога, Който живее във въздуха. Вярвам в Бога, Който живее в мене, в моя ум, в моето сърце и в тялото ми, Който живее навсякъде и ме окръжава.

(54/ стр. 341)

Който има абсолютна вяра в Бога, никога не се съмнява. Не казвам, че съмнението няма да дойде. То ще мине и през вярващия, но той няма да го пусне и задържи в себе си.

(56/ стр. 235)

Вярата подразбира отношения. Да вярваме в Бога, това подразбира да направим връзка, да съз-дадем отношения с Бога, за да може Неговата Любов да тече и през нас.

(57/ стр. 234)

Във всичко можете да се усъмните, но в Бога – никога! …Вашата мисъл и вашето чувство към Бога не трябва от нищо да се разклащат. Дали сте в ада или на небето, мисълта и чувството ви за Бога не трябва да се разколебават от нищо.

(57/ стр. 247, 248)

И тъй, главната мисъл на тази беседа е, че и в ада, и на небето да сте, да не се роди у вас никакво съмнение, но да останете едни и същи и да бла-годарите на Бога, че Той е и в ада, и в рая.

(57/ стр. 249)

За да не се страхувате, уповавайте на Бога. Той е най-силният, най-разумният, най-мъдрият. Сле-дователно който се страхува, той е слаб в мисълта си и не уповава на Бога.

(59/ стр. 51)

Христос беше разпнат на кръста, но след като слезе от него, възкръсна и тогава научи нещо. Кога? Като слезе в ада… И Христос не беше сам, двама бяха. Този, Който Го учеше, Учителят Му, Го заведе там долу, в ада, да научи първите уроци. Христос като слезе долу, на земята, каза: „Не дойдох да изпълня Моята воля, но волята на Отца си, Който Ме изпратил долу, в ада“. Той слезе долу, в ада, и Неговият Учител Му предаде първия урок. По какво? Първият урок на абсолютна забрава, а то значи да дадеш живота си напълно в ръцете на Бо-га и да не се роди в душата ти никакво съмнение. Господ да постъпва с тебе тъй, както иска. Ни капка съмнение!

(61/ 30:15)

В какво ще вярваш сега? Ти вярваш в Този, Ко-гото не си виждал. Ти трябва да Го приемеш в себе си, да Му чуеш гласа.

(66/ стр. 71)

Та казвам: При сегашните условия трябва да остане идеята, че Бог е истинен. Има едно Ръковод-ство в света, на което ние трябва да разчитаме. Туй трябва да бъде общо правило за всички хора.

(66/ стр. 592)

В кого трябва да вярваме? В Господа, Който живее в нас… Който не вярва в Господа, Който живее в него, не може да вярва на другите хора.

(69/ стр. 70)

В каквото положение и да бъдем поставени, ние трябва да търпим и да се уповаваме на Бога до последна минута. Тази вяра трябва да бъде дълбока във всичките ни работи.

(69/ стр. 84)

В който ден повярвате в Бога и възприемете Неговата Любов, вие ще почнете да се развивате правилно. Пак ще имате страдания, но ще раз-бирате техния смисъл; пак ще боледувате, но ще се разговаряте с болестите и ще знаете, че те са необходими за вашето пречистване – физическо и духовно.

(70/ стр. 132)

Бъдете смели и решителни, но уповавайте на Бога. Сам човек нищо не може да направи.

(70/ стр. 386)

Който е придобил Божествения живот, той е влязъл вече в правия път, в който се проявява жи-вата, абсолютна вяра в Бога. Тази вяра почива на Любов към Бога, а не на това какво очакваш да по-лучиш или какво е обещано да ти се даде.

(71/ стр. 15)

Бог живее във всеки човек дотолкова, доколкото той вярва в Него.

(71/ стр. 19)

Сега у вас ще се яви мисълта кое учение е право. Право учение е това, което е основано на пълна, на абсолютна вяра. Това значи: при най-големите противоречия в живота си да не допуснете в съз-нанието си сянка от съмнение в Бога.

(71/ стр. 41)

Докато е здрав, човек вярва в себе си, вярва в ближните си, вярва и в Бога; щом се разболее, той изгубва вярата си. Силен във вярата си е онзи, който като легне болен и умира, може да каже: „Аз няма да умра! Ще живея заради Бога, за Неговото Велико Име, да Му служа и да се радвам на всичко, което Той е създал!“. Не е достатъчно само да изговори тия думи, но като ги каже, да стане от леглото си.

(72/ стр. 54)

Такова нещо е вярата в Бога! Че колкото пъти вие се приближите при Него, каквито и да са ваши-те мъчнотии, каквито и да са вашите несгоди, …вся-кога ще ви се помогне!

(41/ стр. 45)

Носете тогава една детска вяра: Бог е, Който ца-рува. Каквото и да стане в света, обръщайте си ума към Бога.

(41/ стр. 527)

Бог да бъде идеал за вас

Идеите слизат от най-високото място в света. Кое е това място? Дето Бог живее. На никое живо същество кракът не е стъпил на това високо място. В този смисъл Бог не е нищо друго освен най-високия идеал, към който човек се стреми.

(6/ стр. 195)

…С никого не се сравнявайте, но имайте пред себе си само един Велик идеал – Бога, както Той живее във вас. Следвайте Неговите мисли, Негови-те чувства и Неговите постъпки!

(15/ стр. 27)

Какво значи човек да обича Бога? Да обичате Бога, това подразбира Той да бъде идеал за вас и да сте готови при всички условия на живота си да жер-твувате всичко заради Него.

(18/ стр. 110)

Бог е всичко в света. Той носи живот, сила, зна-ние, светлина и свобода за човешката душа. Той е идеалът, към който се стреми всяко живо същество.

(31/ стр. 127)

…Когато говорим за Бога, Той е идеал за нас, понеже преди ние да сме Го обикнали, Той ни е обикнал. Следователно Той е идеал за нас, който ни показва как трябва да обичаме. Вън от този идеал ние не знаем как да обичаме.

(40/ стр. 401)

Какво се разбира под понятието Бог? Той е най-съвършеното Същество, в Него няма никаква дисхармония. Той изключва смъртта, греха вън от Себе Си. Той е идеалът на човека. Към Него се стремят всички хора.

(55/ стр. 201)

За нас Бог е образец на всичко онова, към което ние се стремим. Това е Бог в нас. В туй невидимото, което не знаем, към което се стремим, то е Бог в нас… Ние го схващаме като един идеал – то е Бог, към Който ние имаме стремеж. Към това Съвършеното ние всякога имаме стремеж.

(62/ стр. 198)

Дръжте в себе си идеята за Бога

…Ако искаш да се свържеш с Бога, трябва да мислиш постоянно за Него.

(31/ стр. 284)

Ще държите в ума си мисълта, че живеете и се движите в Бога. Това значи да се свържете с Божес-твеното Съзнание.

(32/ стр. 323)

Образът на Бога трябва да седи и в ума, и в сър-цето, и във волята, и в душата, и в духа ви.

(57/ стр. 35)

Аз на вас ви казвам сега: За нищо да не мислите освен за Бога.

(42/ стр. 252)

Всичко зависи от човешката мисъл. Само трябва да има един обект, върху който да концентрираш ума си нагоре. Опорната точка е Бог в света. Пър-вата опорна точка, в която ние трябва да турим своите основи – да любим Бога. За Бога постоян-но ще мислиш. Всякога мисли, че Той мисли за тебе. Другояче ако мислиш, ти ще създадеш едно нещастно положение в себе си. Мисли, че каквото и да направиш, Той ще го поправи.

(42/ стр. 530)

Ако ти може да мислиш за Бога, ти ще разрешиш всичките въпроси в света. След като ги разрешиш, ще знаеш как да работиш, животът ще се осмисли.

(43/ стр. 136)

И всякога може да дойдете в съобщение с Бога. Щом помислите за Него, ще просветне нещо в ума ви, ще просветне нещо в сърцето ви.

(43/ стр. 234)

Докато държи в ума си идеята за Бога като за нещо красиво, възвишено, мощно, човек е радостен и весел. Щом изгуби тази идея, радостта го напуща.

(47/ стр. 72)

Животът седи в това: като помисля за Бога, да почувствувам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствувам живота. Тогава само ще позная, че Бог живее в мен.

(50/ 13:38)

Щом човек обърне погледа си към Бога, в него веднага започват да текат онези Божествени енер-гии, онзи Божествен нектар в живота.

(50/ 23:10)

Ако отделяш на ден само половин час да мис-лиш за Бога, Той непременно ще те възнагради. Колкото малко, колкото грешно да е едно същество, достатъчно е да отдели за Бога най-малкото време, с което разполага, Той ще го възнагради щедро.

(53/ стр. 61)

Писанието казва: „Написах ви на дланта на ръ-ката“. Най-скъпоценното нещо е Божията ръка, тъй щото никога няма да ви забрави. Че в твоя ум ако не държиш Божията ръка… Като бутнеш Божията ръка, всичкото благословение ще дойде отгоре ти.

(54/ стр. 219)

Според мене вярна мисъл е само тази, ако аз мисля за Бога, както Той мисли. Щом помисля за-ради Него, веднага ще настане мир в ума ми. Ако аз помисля за Бога в сърцето си, че искам да Го обичам, веднага ще настане мир в сърцето ми. Ако реша да Му служа, веднага здравето ще дойде. Този Господ, за Който мисля, Той ми оправя всичките работи – не да забогатея, но добивам онази вярна мисъл.

(54/ стр. 265)

Ако мисълта за Бога стои постоянно в ума ви, вие ще бъдете благословени. Каквото работите, все за Бога мислете.

(56/ стр. 221)

…Да мислиш за Бога, това е вътрешна сила в човека, която работи върху него и го преобразява.

(56/ стр. 224)

Бог е Любов, Разумно Начало, което е вложило всичко в живота. Държим ли тази мисъл постоянно в ума си, ние ще имаме съзнанието, че умът, сърце-то, душата, духът ни са дадени от Бога.

(57/ стр. 47)

Мисълта за Бога събужда скритите сили в човека.

(58/ стр. 135)

Всеки трябва да носи в себе си такава мисъл, която може да възкресява. Тази мисъл, тази идея е идеята за Бога. Тя е мощна идея, затова може да възкресява всички мъртви неща.

(58/ стр. 142)

Каква е вашата дълбока опитност за Бога? Това е един Свещен въпрос, който рядко се задава. Но първото нещо, което ученикът трябва всякога да прави, е: ще седнеш вечер, ще помислиш за Бога и ще видиш появява ли се светлина някъде в твоето съзнание.

(61/ 15:16)

„Ама – казва – къде е Господ?“… Ти в ума си щом отправиш своята мисъл и започнеш да мислиш за Него, ако изолираш всички други мисли, веднага в тебе ще стане една промяна и ти ще Го намериш къде е. И у тебе ще дойде нещо отнякъде. Веднага ще дойде в тебе едно състояние, което ще измени твоето разположение. Да кажем, може да си нервен, неразположен, отчаян. Постепенно туй ще се смени у тебе.

(62/ стр. 564, 565)

Като ставаш сутрин, мисли за Господа. Господ мисли за нас да ни даде най-доброто. Той е създал всички блага заради нас.

(63/ стр. 24)

Казвам: Влезте във вашето небе… Не ходете да търсите Господа отвън, но горе, на главата си, имате едно радио. Най-малко половин час да мислите на ден, ако имате отделна стая, хубаво; и на работа като сте, половин час да мислите за Господа, за Он-зи, Който ви е дал всички добрини. Ако мислиш заради Него, ще ти даде голямото благо.

(66/ стр. 424, 425)

Този материал, хубавото, ще дойде от Бога. За-това всеки ден трябва да отделиш малко време да помислиш заради Него и да схванеш онази мисъл, която направо иде от Него…

(67/ стр. 314)

Хора, които проповядват на другите какво нещо е Господ и как се влиза в Царството Божие, а най-малкият въпрос – 10 минути не знаят как да мислят за Господа.

(68/ стр. 38)

Който всеки ден мисли за Бога, за него сирома-шия, болести няма да има; той ще има светлина и знание в ума си, с които ще може, като Мойсея, да удари канарата и от нея да потече вода.

(72/ стр. 204)

И законът „Да мислиш за Бога“ – това е закон за тониране. Вие и досега още не знаете защо трябва да вярваме в Бога… Ти трябва да мислиш за Бога, за да се тонира духът ти, душата ти, умът ти и сърцето ти.

(74/ стр. 130)

Вие правили ли сте наблюдение сутрин, като се събудите, да видите каква е първата ви мисъл? При-родата в туй отношение е крайно взискателна. Щом се събуди едно дете, веднага тя се спре пред него с един трепет, задържа дишането си и се вслушва за какво ще помисли това дете. Ако веднага като се събудиш, отправиш ума си към Бога и помислиш за тази велика Любов, която е изпълнила твоята душа с всички блага, тя казва: „От това дете велик човек ще стане!“.

(77/ 1:16)

Започнете ли една работа без Бога, никакъв ус-пех не очаквайте… Всяка работа трябва да се пред-шествува от мисъл и от чувство към Бога.

(82/ стр. 20, 21)

Става сутринта неразположен. Кое е онова, кое-то може да внесе разположение в душата? Мисъл-та за Бога. Ако помислиш, веднага ще се измени твоето настроение.

(42/ стр. 588)

Щом отправиш ума си към Бога, Божествената Любов ще се влее в тебе и ти ще усетиш, че сърце-то ти се отваря.

(50/ 5:24)

Правилни отношения към Бога

Първото нещо, което се изисква от хората, е да определят отношенията си към Бога. Под думата отношения разбирам възстановяване на надеждата, вярата и Любовта в човека.

(2/ стр. 300)

Вие трябва да знаете вашите отношения с Бога какви са. Щом имате правилни отношения към Бо-га, ще имате един вътрешен мир на чувствата, такъв мир, който ще уравновеси вашите сили.

(11/ стр. 263)

Когато човек има правилни отношения към Лю-бовта, към Първата Причина на нещата, той става уд на Божествения организъм, от соковете на който черпи и се развива.

(28/ стр. 138)

Има един метод, чрез който човек може да по-добри своя живот. Този метод седи в това да из-прави човек отношенията си към Първата Причина, да започне да мисли, да чувствува и да действува като Бога. Дойде ли до това положение, всички противоречия в неговия живот ще изчезнат. И тогава каквото Бог му каже, той ще бъде готов да го направи без никакво колебание.

(29/ стр. 32)

Въпросите за пари, за сила, за магия, за различ-ни науки, като астрология, алхимия и други някои, също тъй са второстепенни въпроси. За вас е важно да се занимавате с великия въпрос как да разрешите своите прави отношения към Бога.

(46/ стр. 346)

Аз искам вие да бъдете ученици, да определите отношенията си към Бога. Тази трябва да ви бъде първата работа.

(41/ стр. 139)

Сутрин когато ставате от сън, първата ви работа е да изправите отношенията си към Първата При-чина. Ако са правилни, работите ви ще вървят доб-ре. Ако не са правилни, изправете ги и тогава за-почнете да работите.

(25/ стр. 162)

И всеки от вас трябва да знае, че живее в Бо-жествения организъм, и затова като стане сутрин, да каже: „Какво трябва да бъде днес моето отноше-ние към Бога, Който ми е дал живот?“. А ти ставаш сутрин и казваш: „За мене никой не мисли“. Това е една самоизмама, от която се ражда грехът. Всяка сутрин като станеш, Господ вече мисли за тебе.

(51/ 9:19, 20)

Важно е обаче да знаеш какво е твоето отноше-ние към Бога. Когато говоря за Бога, за отношенията на душата към Първата Причина, аз имам предвид съзнателния живот, който се проявява в човека. В това отношение целият космос не е нищо друго ос-вен израз на човека.

(18/ стр. 171)

Бог, Който живее в тебе, дай Му място да се прояви и заедно с Него и ти вземи участие в тази Любов.

(12/ стр. 164)

Знаете ли какво нещо е чистосърдечност? Чис-тосърдечни не за света, но като седнеш, вътре в ду-шата си да отпратиш мислите си към Бога, този Бог на Мъдростта, Любовта и Истината. Ти ще бъдеш тъй чистосърдечен, за да може всичките Божестве-ни лъчи да се приближат, да проникнат в душата ти.

(61/ 16:34)

Щом възстанови отношенията си с Първата Причина, човек се подмладява и започва правилно да мисли, да чувствува и да действува.

(34/ стр. 105, 106)

А твоето отношение към Бога значи просто да имаш един стремеж да обичаш Бога и да имаш ед-но вътрешно състояние да се вслушваш в Неговия глас, да се учиш да слушаш Божественото… То е достатъчно. Ти седиш и се вслушваш една минута, половин час и си готов да тръгнеш в тази посока, отгдето иде гласът. Но ако ти не се мръднеш от своето място, за да отидеш в тая посока, тогава ще се изменят условията.

(41/ стр. 761)

Свещеният, Божественият живот изисква от нас да бъдем верни. На кого? Вярност към Бога! Ще преведа тия думи „вярност към Бога“: вярност към великия, безграничния живот, който дава всичките блага.

(50/ 14:28)

Казвам: Няма нищо по-хубаво в света от това тайно в душата си да бъдеш верен на Бога.

(50/ 14:31)

Понеже Бог е между нас и в нас, нека всички отворим сърцата си за Него и Го възлюбим.

(2/ стр. 268)

Ще кажеш, че Бог е далеч някъде. Не, отвори сърцето си за Любовта и не мисли повече. Щом усе-тиш, че сърцето ти трепне за нещо, отвори го.

(79/ стр. 9)

Каже ли се, че Бог е Любов, всеки може да Го опита. Любовта е достъпна за всички. Достатъчно е да отвориш сърцето си, за да ти проговори Бог като Любов.

(79/ стр. 9)

Отворете умовете, сърцата и душите си за Онзи, Който всеки момент ви говори чрез всички живи същества. Слушайте какво ви говори и изпълнявай-те Неговата Воля.

(30/ стр. 159)

…Отворете сърцата си за Любовта да дадете въз-можност на Бога да се прояви чрез вас.

(47/ стр. 178, 179)

Някой човек се развесели един ден и казва: „Е, намерих най-после живота“. Казвам: Не, прияте-лю, прозорците на твоя живот трябва да бъдат пос-тоянно отворени и между Бога и тебе трябва да съществува едно постоянно преливане на сили.

(51/ 19:14)

Значи, достатъчно е човек да изправи отноше-нията си към Бога, за да изправят и окръжаващите отношенията си към него.

(52/ стр. 101)

Който е дал място на Бога в себе си, само той може да постигне своите желания…

(52/ стр. 164)

…Ако човек не даде място на Бога в сърцето си, сам затваря пътя си в живота. – Защо? – Защото животът излиза от Бога.

(52/ стр. 176)

Къде е Бог? Той е в човешката душа и в човеш-кия дух. Когато искаш Бог да ти помогне, отправи своята душа, своя дух, своето сърце и своя ум към Него. Постъпи към Него с всичката си чистота и доброта на своето сърце и на своя ум и пожелай да изпълниш Неговата Воля. Има ли това желание човек, държи ли го дълбоко в себе си, той ще види как целият свят ще се отвори за него.

(66/ стр. 244)

В Любовта се изисква една мярка. Законът е ве-рен: Дай ход на Бога в тебе, имай вяра в Бога и ос-тави Го Той да действува чрез тебе.

(66/ стр. 339)

Като отправя сърцето си към Бога, човек диша от еликсира на живота.

(70/ стр. 66)

Често хората негодуват, искат да се проявят, ис-кат да видят Бога в себе си и вън от себе си. Това не е нужно. Приеми Бога в себе си, отвори сърцето си за Него и бъди доволен на всичко. Когато се грееш на слънцето, трябва ли да го виждаш?

(70/ стр. 225)

Всеки ден не мога и не трябва да заемам едно и също положение спрямо слънцето… Ако вие не знаете какво положение да заемате всеки ден спря-мо Бога, вие нищо не можете да вземете от Него.

(75/ стр. 305)

Бог да бъде за вас Свещен

Бог да бъде за тебе едно Свещено нещо, едно Съ-щество – вътре да слушаш Неговия глас.

(63/ стр. 469)

Едно Същество има в тебе, То е всесилно – да имаш Свещено чувство, а ти ще идеш да питаш някой философ има ли Господ, няма ли Господ.

(63/ стр. 469)

Човек трябва да има Свещено чувство към Бога. Отива ли при Бога със Свещено чувство, скърбите и страданията му моментално ще изчезнат и той ще преживее дълбока вътрешна радост, вътрешен мир. При това положение човек се чувствува силен, смел, всичко може да направи.

(2/ стр. 100)

Идеята за Бога… Тя не е отвлечена, но не и фа-милиарна. За мене идеята за Бога не е фамилиарна. Тя е Свещена идея.

(37/ стр. 96)

Казвате: Ако Бог е с нас. – Той е с нас. Щом Бог е с нас, вие трябва да имате Свещен трепет към Него.

(51/ 32:31)

Свещено нещо е Бог. Достатъчно е да помисли човек за Него, за да трепне душата му с онова вели-ко, свето благоговение на Сина към своя Баща.

(52/ стр. 390)

Ние считаме Бога нещо извън нас. Защо? Защото нямаме една Свещена идея в себе си какво нещо е Бог в Своята Същина.

(63/ стр. 195)

Когато споменеш Името Бог, ти трябва да чув-ствуваш Бога и Той трябва да се проявява в тебе. Дето и да си, трябва да имаш този Свещен трепет. И тогава ще видиш, че на такова състояние и камъните, и дърветата отговарят, и всичко в при-родата отговаря. Споменеш ли с този трепет Све-щеното Име на Бога, всичко ще ти отговори. Дос-татъчно е да имате това благоговение към Бога в себе си.

(63/ стр. 621)

Като помислиш за Бога, ти трябва да се проник-неш от благоговение и страхопочитание към Него, да знаеш, че се намираш пред Великата Реалност, в която не съществуват никакви противоречия. Ми-сълта за тази Реалност внася мир и радост в човеш-ката душа.

(82/ стр. 109, 110)

Смирение и послушание

към Бога

Да живееш в Бога, това значи абсолютно да се подчиняваш на Неговите закони. Каквото ти каже Той, ти си готов да изпълняваш.

(13/ стр. 75)

По отношение на Бога вие ще се поставите с всичкото си смирение.

(50/ 10:25)

…Ние трябва да изучаваме Бога в Неговото про-явление: да се съгласяваме с Неговата Воля, с Не-говото Съзнание и с Неговата Мъдрост. Ние трябва да изучаваме Бога чрез един свят живот…

(51/ 21:10)

При връзката на човека с Бога няма да има мъч-нотия, която не може да се преодолее. Първото не-що, което се изисква за създаване на тази връзка, е смирението. Това е един от законите на Всемирно-то Бяло Братство. Смирението е първото качество, което се иска от ученика. При Бога ще отидеш не праведен, не учен, а смирен.

(56/ стр. 233)

Писанието казва: „Бог не е само на небето, Той живее в сърцата на смирените“; следователно първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да заживее във вас, е смирението. Но това смирение не е като смирението на една овца – като ви набият или счупят краката, да кажете: „Няма какво да се прави!“. Не е смирение, кога-то ви вземат всичкото богатство, да кажете: „Ние се смирихме“. Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, доброто, да съзнаете и ка-жете: „Господи! Ти разполагаш с всичко каквото имам“.

(69/ стр. 7)

Ако искате да бъдете свободни от грешки, неп-ременно трябва да слушате Господа; всеки един, който не слуша Господа, не е умен човек, а е роб на своите външни влечения, на хората, на всички.

(69/ стр. 70)

Учете се да обичате Бога и да Го слушате. Когато Той говори, не Му възразявайте. Ако ви каже да направите нещо, не казвайте, че не можете. Бог ка-за на Иона да отиде в Ниневия, но той се отказа под предлог, че не може да свърши тази работа. Кога-то Бог ти възлага една работа, приеми я. Можеш, не можеш, ще я направиш… Ще видиш, че няма нищо невъзможно. Кажеш ли, че това не можеш да направиш, няма да усетиш как животът ти ще се обезсмисли.

(76/ стр. 138)

Каквото ви каже Бог, изпълнете го… И за най-малкото послушание към Него Той ще ви благосло-ви. Но и за най-малкото непослушание страданията ще дойдат върху вас.

(76/ стр. 178, 179)

Щом това Божествено чувство заговорва в нас, то е изпит в живота ни. Бог ни изпитва. Трябва абсо-лютно да Му се подчиним! Възприемеш ли Божес-твеното, изпълни го.

(77/ 24:6, 7)

…Преди 3000 години един от пророците е ка-зал, че Бог живее в сърцата на смирените хора. Как живее? По един особен начин. Това е една от великите тайни.

(81/ стр. 487, 488)

Трябва да имате

оценяване и благодарност

Когато се приближаваме към някое дърво, камъ-че, насекомо или към някой извор, ние трябва да ценим в тях онова, което Бог е вложил първоначал-но. Като оценяваме и най-малките неща, ние се свързваме с Този, Който ги е създал.

(1/ стр. 339)

Съществената мисъл, която трябва да задържи-те в ума си, е следната: Имайте Свещени мисли и чувства към Бога и благодарете за всичко, което ви сполетява.

(1/ стр. 387, 388)

Ставате ли сутрин от сън, не започвайте работа-та си, докато не срещнете Бога в себе си и не бла-годарите за доброто, което ви е дадено. Красив е животът, когато се движите в свят, дето Бог се про-явява.

(10/ стр. 119)

Ще приемеш с радост и с благодарност всичко, което Бог ти донася, и ще си кажеш: Това, което Бог прави за мене, и аз мога да направя за другите.

(30/ стр. 230)

Сега може да кажете: „Защо Господ ме е съз-дал при тези неудобства?“. Помнете следното: Това разположение, което имате във вашето сърце и вашата воля в дадения случай, това е най-доброто, което Бог може да ти даде.

(41/ стр. 121)

Казано е: „Пейте и възпявайте в душата си Гос-пода!“. Да пееме, понеже светът е създаден, за да славим Бога, да мислим за Бога, да носим Него-вата справедливост. Да обичаме Бога навсякъде, във всичките Му малки работи. Това да ви бъде заня-тието. И да благодарим от сутрин до вечер за всич-ко, което ни дава Господ.

(42/ стр. 462)

Бог като идва при нас, всякога ни носи подарък. Той като дошъл при нас, Той оставя едно несметно богатство. Колкото пъти идва, Той все ще остави. Ние сега като отиваме при Бога, по същия закон и ние трябва да занесем нещо. Поне да занесем едно признателно сърце.

(42/ стр. 490)

Да мислите за великото благо, което Бог ви е дал всеки ден. Вие още не съзнавате какво Бог направил заради вас през хиляди векове във всичките ваши падания и ставания. Когато вие не сте Го познавали, Той винаги минавал и все ви оставял по едно добро.

(42/ стр. 596)

Ако ти цениш Този, Който те е създал, Който ти е дал всичките блага в света – аз разбирам Бога, всичко това, което сега имаме: и живота, и сърцето, и ума, и здравето, и духа, този Бог всичко създал – аз ще се отричам ли от Него? Защо да не Го обичам? Той е Този, Който всичко ми е дал. Питам тогава: Този, Който всичко ви е дал, не заслужава ли вашата Любов?

(43/ стр. 270)

И ние обичаме Бога заради онова, което ни е дал. Какво ни е дал Той? Дал ни е богат ум, който хиляди години ще изучаваме; дал ни е отлично сър-це, което хиляди години ще изучаваме; дал ни е необятна душа, която с никакво богатство не може да се сравни; дал ни е мощен дух, който хиляди години ще ни поддържа.

(45/ стр. 304)

Бога… Потърсете Го, както детето търси своя ба-ща и Му благодарете, че и вас е имал предвид. Ко-гато създавал вселената, Той имал предвид и човека, дал му всички условия да расте и да се развива, да придобива знания.

(78/ стр. 59)

Отворете широко очите и ушите си да вижда-те Онзи, Който ви говори, и да слушате думите Му. Не пропущайте моментите. Един момент от Бо-жието време струва милиарди. С нищо не може да се плати един такъв момент.

(47/ стр. 272)

– Как ни е възлюбил Бог? – Чрез грижите, кои-то полага за нас, и чрез благата, които ни дава. Ние се радваме на благата, но забравяме, че във всяко благо се крие Бог.

(47/ стр. 387)

Бог казва: „Аз ви написвам на Своята ръка“. Питам: Знаете ли колко струва подписът на Бога? Той струва толкова, колкото струва и цялата вселена.

(50/ 20:27)

Каквото и да мислим за Бога, дали Го призна-ваме, или не, Той от хиляди, от милиони години из-праща Своето благословение за всички.

(50/ 22:28)

Ето, като е направил връзка с човека, Бог му е дал най-ценното – живота. С какво ще отговори човек срещу това, което е получил от Бога? …Чо-век трябва да знае Истината. Той е получил най-голямото благо – живота, който не се откупва и с най-голяма цена. В бъдеще върху живота, като върху почва, ще израстат още много блага. Като знае това, човек трябва всеки момент да слави Бо-га в себе си.

(52/ стр. 13)

Някои казват, че Бог имал престол. Любовта е велик престол. Който иде при този престол, той е блажен, той възкръсва, той оживява, той забравя всички несгоди; той благодари, че е видял Този, Който седи на престола. Един е Този, Който седи на този престол. Когато Го видим, ще бъдем всички доволни.

(54/ стр. 107, 108)

Та първото нещо като станете сутрин, отправете ума си към Бога и кажете:„Благодаря Ти, Господи, за очите, които си ми дал да виждам красивото, което си създал. Благодаря Ти, Господи, за ушите, които си ми дал да чувам най-хубавото в душата си“. Ка-то вземеш хляба, кажи:„Благодаря Ти, Господи, и за устата, която си ми дал да живея. Нека всичко да бъде за Твоя Слава!“.

(54/ стр. 203)

Нали живееш, животът произлиза от Любовта. Ти трябва да съзнаеш, че животът ти е дар, любо-вен дар… Вложи мисълта, щом се движиш, да бла-годариш. То е от Бога.

(61/ 2:15)

Та казвам: Идете при Бога и Му се молете, и каквото ви даде, бъдете благодарни!

(68/ стр. 62)

…Трябва да бъдем доволни от онова, което Бог в Своята Велика Мъдрост е благоволил да ни даде.

(69/ стр. 69)

Някой се осмелява да казва, че Бог не го обичал. И той не говори Истината. Кой му е дал всички блага, с които всеки момент се ползува? Кой му е дал условия да се развива? Кой му е дал тялото, без което не може да се прояви? Бог е навсякъде и във всичко, което ви обикаля. Какво повече искате?

(70/ стр. 230)

Когато човек дойде до положение да благодари за всичко, което преживява, това показва, че той е събуден. Всяка благодарност, отправена към Бо-га, е свързване с Него. Щом се свържете с Бога, Той веднага ви се притича на помощ. Ако ви е сполетяло някакво зло, Той го превръща на добро. Без благодарност към Бога вие не можете да Му обърнете внимание, нищо не можете да придобие-те.

(71/ стр. 193)

Не зная как сте се молили. Благодарили ли сте на Господа за благата и богатството, които ви са да-дени? Благодарили ли сте за вниманието на Бога към вас? Какво правят някои? Още със ставането си от сън те започват да роптаят…

(76/ стр. 17)

Погледнете към небето и отправете към Бога ед-на малка молитва, от няколко думи само, но нека тя бъде пропита от Любов. Кажете си: Господи, ние Ти благодарим за хубавия живот, който си ни дал. Ние Ти благодарим за този свят, който си създал. Ние искаме да живеем по новия начин, по закона на Любовта, която си внесъл в душите ни.

(80/ стр. 168)

Отивате ли при Бога, не се оплаквайте, не каз-вайте, че страданията ви са големи, но кажете Му, че благодарите за всичко, което досега ви е дал: блага, радости, страдания. Благодарете от сърце и душа и върнете се радостен и доволен.

(82/ стр. 76, 77)

Аз считам религия това, когато ти дойдат най-големите страдания, да издържаш и да казваш: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми дал!“. И когато изпаднеш в противоречия, да ка-жеш: „Благодаря Ти, Господи, хубаво е всичко туй за мен“.

(50/ 13:25, 26)

ВРЪЗКА С БОГА

Приближаване към Бога

Докато човек не е научил уроците на живота, той няма желание да се обърне към Бога. Придобие ли опитности, той се приближава вече към вратата на Бога с всичкото смирение на душата си и Го призовава на помощ.

(18/ стр. 285)

Приближи ли се човек към Бога, той трябва да се изпълни със смирение, с вяра и с Любов и да каже само няколко думи, но тъй интензивни, че да спечели Божието благоволение.

(18/ стр. 285)

Щом се приближаваме към Бога, трябва да заб-равим всичко за света.

(51/ 7:27)

…Който отива при Бога, трябва да бъде абсолют-но чист. Казано е още, че чистият по сърце ще види Бога.

(56/ стр. 153)

Е, хубаво, ти като се приближиш при Бога, какво положение ще вземеш, като какъв ще Го приемеш? Може да Го вземеш като един съдия, който ще те съди; може да Го вземеш като един благодетел, кой-то ще ти помага; и най-после може да Го вземеш като един Възлюбен, Който може да те люби. И много други положения може да вземеш.

(61/ 8:16)

Аз зная, ако се приближавам към Бога, всичките ми отношения са прави. Те може да не са идеални, но всяко користолюбие е изключено. Може да пра-вя погрешки, …но щом съм в тази посока, аз ще ги изправя в края на краищата. Отдалечавам ли се от Бога, може да съм идеален човек, след време ще почна да правя погрешки.

(77/ 15:22)

Следователно щом се приближаваме към Бога, имаме условия, а щом се отдалечаваме от Бога, ние губим условията.

(77/ 15:22)

Който иска да се приближи към Бога, трябва да знае, че това не става по един и същ начин за всички хора. Всеки се отправя към Бога по свой специфичен начин. В това именно седи красотата и тайната на живота.

(82/ стр. 193)

Връзка с Бога

В какво се крие силата на човека? Във вътрешна-та му връзка с Бога. Докато е свързан с Бога, човек може да учи, да работи, да обича. Прекъсне ли се тази връзка, той всичко изгубва.

(2/ стр. 282)

– Може ли човек да се свърже с Бога? – Може, разбира се. Единственото Същество, най-достъпно за всички хора, е Бог.

(56/ стр. 161)

Ти трябва да имаш едно понятие за Бога… Туй Същество, от Което ти си излязъл, трябва да се свържеш с Него. Ти в кого трябва да вярваш? Туй Същество, в Което живееш и се движиш, трябва да влезеш във връзка с Него да може да чуваш Него-вия глас, откъдето и да ти говори, да може да чуваш гласа на Бога.

(4/ стр. 113)

Ако искате Бог да се интересува от вас, напра-вeте връзка с Него чрез Любовта.

(7/ стр. 428)

Същността на нещата, съдържанието на живота се състои в непреривната връзка с Бога, с Божията Любов!

(12/ стр. 359)

Следователно първото нещо, което човек трябва да направи на земята, е да възстанови връзката си с Бога. Като направи връзка с Бога, той не трябва тук да спре, но след това именно му предстои работа – да учи.

(15/ стр. 35)

Само онзи може да отиде при Бога, който е свързан с Него. Връзката се основава на Любовта и на Разумността.

(20/ стр. 34)

Ако в душата ти не се отпечата великият образ на Любовта и не съзнаеш, че си във връзка с Бога – най-великия, най-разумния, най-интелигентния – нищо не може да постигнеш.

(21/ стр. 221, 222)

… Великото, възвишеното в света е във връзката на човешката душа с Бога – майката на Любовта. Тази връзка осмисля живота. Лицето на такъв човек е светещо. Той е видял Бога, той е идеалният човек в света.

(21/ стр. 225, 226)

Понеже човек носи законите на злото в себе си, той трябва да бъде буден да не му се поддава. Това се постига само чрез съзнателна и разумна връзка с Бога. Само така човек е в състояние да изправи погрешките си и да оживее.

(23/ стр. 170)

Силен човек е онзи, който е свързан с Първата Причина на нещата. Той има знания и може да постигне каквото пожелае. Обаче щом прекъсне връзката си с Първата Причина, той губи знанието, силата си и се чувствува като малка лодка всред раз-вълнувано море.

(25/ стр. 212)

Казано е в Иезекиил: Ако извърши престъпле-ние, праведният прекъсва връзката си с Бога. Ако извърши добро, грешникът се свързва с Бога.

(27/ стр. 230)

И тъй, най-главното, което се изисква от човека, е да има вътрешна връзка с Бога. Тази връзка не се прави само веднъж. Човек трябва да прави връзка с Бога всеки ден. Щом стане от леглото си, първата работа, която му предстои, е да направи тази връзка. Тя трае от изгряването до залязването на слънцето, но при будно съзнание от страна на човека, за да не се прекъсне през деня. На другата сутрин той пак трябва да направи връзката си. Само по този начин човек ще придобие всичко каквото Любовта може да му даде.

(28/ стр. 149)

За да дойдете до духовното разбиране на нещата, вие трябва всеки ден да правите връзка с Бога.

(28/ стр. 150)

Кой може да помага повече от Онзи, Който е създал света? За да получите Неговата помощ, вие трябва да влезете във връзка с Него. За да създадете тази връзка, трябва да изучавате себе си, да изучава-те всичко каквото ви е дадено.

(29/ стр. 183)

Успехът, знанието, придобивките на човека в живота зависят от вътрешната му връзка с Бога. Щом има тази връзка в себе си, човек трябва да знае програмата си за всеки ден и да я изпълнява. Не знае ли човек програмата си на деня, това показва, че връзката му с Бога или е неправилна, или е прекъсната. Изобщо силата на човека седи в тази връзка. Щом връзката е прекъсната, човек е слаб.

(34/ стр. 226)

Щом сте свързани с Първата Причина, лошата съдба няма да ви преследва.

(34/ стр. 312)

Човек трябва да се свърже с Бога, ако иска да бъде господар на себе си. Щом е господар на себе си, той има достойнство, неговата душа има мощ и сила. Не се ли свърже с Бога, всички неща в него търпят крушение.

(36/ стр. 59)

В природата има един контакт; и най-силният човек да си, в даден момент като изгубиш кон-такта с Бога, ти отслабваш. В момента, когато пра-виш контакт с Първичното Начало, ти се усилваш постепенно, но не изведнъж. А когато отслабиш този контакт, ти отслабваш. Постоянно трябва да правим контакт.

(41/ стр. 662)

Ние имаме постоянно нужда от Божията Любов, понеже ако не сме свързани с Бога, ще умрем. Щом прекъснем връзката си с Бога, ще умрем. Щом прекъснеш тази връзка, ставаш тежък. Богат си, но казваш: „Не ми се живее“. А пък щом имаш тази връзка с Бога, ти може да нямаш пет пари, но си радостен, цялата природа е твоя, цялата земя е твоя. А пък щом прекъснеш връзката си с Бога, нищо нямаш. Това сега са нови схващания.

(42/ стр. 80)

…Като мислиш за Бог, всички те познават. Щом скъсаш връзката си с Бога, образува се тъмнина, сян-ка около тебе. Ти ставаш мрачен, недоволен от жи-вота; всички се отдалечават, макар да си богат.

(43/ стр. 234)

За да не се прекъсва връзката с Бога, каквато работа предприемем през деня, трябва да я вър-шим с единствената мисъл, че тя се върши за Бога. Миеш ли лицето си, мий го за Бога. Пишеш ли, четеш ли, каквато работа и да вършиш, върши я за Бога. Постъпваш ли така, ще имаш в себе си един постоянен импулс.

(46/ стр. 128)

…Като ставате сутрин, туряйте в ума си мисълта да бъдете в непреривна връзка с Бога.

(46/ стр. 376)

…Докато Любовта царува в тебе, ти ще имаш живот, ще бъдеш свързан с Бога.

(50/ 6:26)

И тъй, ние с ангелите ще се свържем чрез ра-зумността, а с Бога ще се свържем чрез Любовта. Щом имаме Любов, Бог е в нас; щом имаме идеал-ност, ангелите са в нас. Щом проявяваме Любовта, ние сме в Бога; щом проявяваме разумността, ние сме с ангелите.

(50/ 22:39)

За нас е важно Бог да живее в нас и ние да живеем в Бога, да имаме общение с Бога и да чув-ствуваме Неговата Любов.

(50/ 31:19)

Някой мисли, че като погледне нагоре, той се е свързал с Бога. Това не е никаква връзка. За да се свърже с възвишения свят, погледът на човека трябва да претърпи две пречупвания: едно вътрешно пречупване – към своята душа – и едно пречупване нагоре – към Бога.

(52/ стр. 12)

Любовта не зависи от времето, нито от външни-те условия. Любовта иде от контакта на човека с Бога. Любовта се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс. Който се поддаде на този вътрешен импулс в себе си и създаде здрава връзка между Първичната Причина и своята душа, той ще се измени коренно.

(52/ стр. 89)

И тъй, правете опити всеки момент да се свър-звате с Бога. Както човек мисли за здравето си, така трябва да мисли и за връзката си с Бога. Не мисли ли за здравето си, той често ще боледува. Не мисли ли за връзката си с Бога, той постоянно ще се оплаква, че е нещастен, че има страдания.

(52/ стр. 214)

Когато Божественото начало в човека се пробу-ди и той се свърже с Бога, тогава само ще се пре-махнат несгодите на неговия живот.

(53/ стр. 52)

Яденето е първото общение с Бога. Дишането е второто общение с Бога. Мисленето е третото об-щение с Бога. Като ядем, дишаме и мислим, ние сме във връзка. Ще ядем онова, което е приятно на вкуса, онази сладчина. То е хубавото вътре в нас, което остава. Въздуха, който дишаме и освежава, туй, което е скрито във въздуха, то е Божественото. Най-после онази хубава, възвишена мисъл и чувст-во, които минават, туй е проявлението на Господа.

(54/ стр. 238)

Според мене истинската религия е в Любовта, Мъдростта и Истината. Който носи тази религия в себе си, той говори направо с Бога. За него се казва, че има общение с Бога.

(55/ стр. 182)

– Защо няма щастие на земята? – Защото хората са прекъснали връзката си с Бога.

(56/ стр. 56)

Всеки човек трябва да бъде свързан с Бога. Нуж-на е връзка с Бога, за да се яви разумната мисъл, а след това ще дойде разумното чувство.

(56/ стр. 80)

За да се създаде велика мисъл, нужна е връзка с Бога.

(56/ стр. 80)

Всеки може да направи опит да се свърже вът-решно с Бога. Въпросът за Бога не е временен, не се отнася само до ума и до сърцето. Той има отно-шение и към човешката душа. Всеки сам лично ще разреши този въпрос.

(56/ стр. 109)

…Вадим следния велик, абсолютен закон, който изправя нещата моментално. Този закон гласи: Всеки недъг може да се изправи, когато се възста-нови връзката между човешката душа и Бога. Този закон е на Всемирното Бяло Братство.

(56/ стр. 232)

За да възлюбим Бога, трябва да свържем душата си и духа си с Душата и Духа на Бога. Тогава ще има преливане, т.е. правилна обмяна между Бога и нас.

(56/ стр. 233)

Щом станем съработници на Бога, всичките ни работи ще се благословят. Това значи да имаме правилно ръководство. При тази връзка вие ще по-чувствувате вътрешна пълнота в себе си. Така имен-но ще изучавате Божественото знание, което ще внесе във вас мир, вътрешен подтик и повдигане на вашия дух. То ще създаде във вас такова вътреш-но разположение, с което ще преодолеете всички мъчнотии в живота ви.

(56/ стр. 233)

И тъй, въпросът за служене на Бога не изисква да напускате сегашния си живот и да отидете в горите. Връзката между вас и Бога може да стане при условията, при които сега живеете. Вие може да сте при най-низките или най-високите условия на живота, в ада или в рая, но пак можете да направите връзка с Бога.

(56/ стр. 234)

Вие сте достигнали вече до едно развитие, при което можете да направите връзка с Бога, да раз-решите тази задача още в този живот.

(56/ стр. 235)

Щом човек се свърже с Бога, той моментално може да разреши всички въпроси.

(57/ стр. 23)

Сега вие сте дошли на земята не като фактори, но като удове на едно Велико Съзнание да свърши-те работата си, както трябва. Не се индивидуализи-райте, но бъдете в хармония с това Велико Съзнание. Вашето съзнание е лист, цвят или малко клонче от дървото на Великото Съзнание. Ако сте в хармония с Него, силите Му ще потекат и през вас. Нещо велико ще се роди във вас. Изгубите ли връзката си с това Съзнание, вие ще изгубите смисъла на своя живот и ще се превърнете на сух клон и лист.

(58/ стр. 235)

Задачата на всеки човек, учен и прост, е да пази връзката си с Първата Причина на нещата, с Оня, Който му е дал живот и го е кредитирал да дойде на земята. Дали Го познаваш, това не е важно. Дръж връзката си с Бога.

(58/ стр. 259)

Човек трябва да има такова убеждение, което да издържа на всички сътресения. Каквито разтърсва-ния да има, физически или душевни, връзката му с Бога трябва да бъде канара, опора на неговия жи-вот.

(60/ стр. 35)

Мисълта, която искам да ви оставя, е следната: Да имате връзка с Бога. Тази връзка е реалност, на която можете да разчитате при всички условия: като болен и здрав, като беден и богат, като нещастен и щастлив. При тази връзка и най-големите дяволи отстъпват. Тази вътрешна връзка определя бъдещето на човека. И да се обезсърчи, и да се обезвери, щом има тази връзка, той лесно се справя със своите със-тояния. Скъса ли се връзката, всичко пропада: и знание, и вяра, и сила, и богатство.

(60/ стр. 172, 173)

Щом е така, пазете връзката си с Бога. Бъдете готови на всички страдания, но да не изгубите връзката си. Бъдете готови да жертвувате всичко за тази връзка.

(60/ стр. 173)

Който е направил връзка с Бога и поддържа отношенията си с Него, той е намерил магическата пръчица в живота си. Той е маг, съзнателно рабо-ти със своя ум, със своето сърце и със своята воля. Той разполага с нещо положително. Той е свързан с Абсолютната Реалност и всякога разчита на нея. И през най-големите страдания да мине, той е смел и решителен.

(60/ стр. 173)

Щом мислите за Великото, вие сте във връзка с Бога.

(61/ 34:11)

И когато аз казвам: трябва да имаме връзка с Бога – ти след като си опитал всичко в света, съсредоточаваш се в оная връзка, която имаш с Бога. Ако връзката ти е правилна, веднага онази мъчно-тия, в която ти се намираш, тя ще бъде разрешена.

(62/ стр. 51)

Щом става въпрос за Господа, човек трябва да влезе в Него, да Го опита така, както опитва слън-чевите лъчи. Човек трябва да влезе в общение с Неговия ум да го опита.

(63/ стр. 220)

…Човек има главно една Свещена мисъл и едно Свещено чувство в себе си. Те са мисълта за Бога и чувството за Бога. Унищожи ли човек тази Свещена мисъл и това Свещено чувство, с това той унищожа-ва и себе си. Защо? Защото само чрез тях той влиза в общение с Бога. Чрез всички останали мисли човек влиза в общение с други същества, но само чрез една специфична мисъл той се съобщава с Бога.

(64/ стр. 86)

Най-първо да имате връзка с Бога и тогаз Негово-то състояние се предава на вас, понеже единствено-то съвършено Същество е Бог. И ние даже само като помислим за Бога, тогава Неговото състояние ще се предаде на нас.

(65/ стр. 322)

Когато връзката ти с Бога е правилна, и хората имат правилни отношения към тебе. Изгубиш ли тази връзка, и хората започват да се съмняват в те-бе. Казваш: „Хората не ме обичат“. Обикни Бога и хората ще те обичат.

(66/ стр. 505)

Първото нещо е да се научите да обичате Госпо-да и тази обич ще ви свърже с Него. Имате хиляди случаи да се съедините с Него и да направите живота си щастлив.

(69/ стр. 132)

Започнете новия живот и вървете напред с Бо-га. Който се свърже с Него, ще стане богат, физичес-ки и духовно.

(70/ стр. 84, 85)

Дръжте се за Бога. Той ви е хванал с двете Си ръце чрез Любовта Си. Дръжте се за Неговата Любов. От Неговите ръце излизат нишки, които отиват до сърцето на всеки човек. Една нишка държи човека за Бога, но здрава е тя. Никой не е в състояние да скъса тази нишка освен вие сами. Без нея не съществува никакво отношение между Бога и човешката душа. Който се държи здраво за тази нишка, той е щастлив и лесно разрешава мъчноти-ите си. По тази нишка Духът слиза и възлиза. Скъса ли се тя, душата е загубена. Дълго време ще плаче и скърби тя, докато дойде някой ангел от небето и завърже скъсаната нишка. Свърже ли се с Бога, душата започва отново своето развитие.

(70/ стр. 307)

Като се свържете с Бога, за момент Той може да ви вземе в Своя свят да видите и разберете какво значи Любов. Опасно е да влезете в този свят, защо-то не бихте желали да се върнете обратно на земята.

(70/ стр. 318)

Какво трябва да правите, ако сърцето ви е стег-нато и не се отваря? Ще се свържете със сърцето на Бога и ще се движите по Неговия пулс.

(70/ стр. 322)

Любовта се проявява в човешката душа само при известни условия… Любовта се заражда само тогава, кагато ти дойдеш в съприкосновение с Бога. Нищо повече! При първия момент на съприкосновение с Бога Любовта ще блесне в душата ти като един свършен факт.

(81/ стр. 111)

Между Бога и човешката душа съществува връз-ка, която човек всеки момент трябва да съзнава и да се пази да не я прекъсва.

(82/ стр. 8)

…Ако страдате, не търсете причината за стра-данията вън от себе си. Знайте, че вие сте нарушили своите свети отношения към Първата Причина. Какво трябва да правите тогава? Възстановете връз-ката си с Първата Причина. Щом възстановите тази връзка, животът ви отново ще потече правилно.

(82/ стр. 16)

Още със ставането си от сън човек трябва да се обърне към Великото Съзнание в живота, да се свърже с Него и да възприеме поне една Негова мисъл или едно Негово чувство. Направи ли човек тази връзка, приеме ли нещо от Бога, работата му през деня ще върви добре и той ще бъде весел, готов за услуги към всички свои приятели и познати.

(82/ стр. 19, 20)

За да възстановите връзката си с Първата При-чина, още със ставането си помислете за Онзи, Кой-то ви е дал живот. Ще Го търсите, ще мислите за Него, докато приемете поне една от мислите Му. Как ще стане това? Ще прочетете нещо било от Библията, било от живота на светиите, на добрите и велики хора. След това можете да започнете ра-ботата си. Докато не дадете храна на ума и на сър-цето си, никаква работа не предприемайте.

(82/ стр. 20)

Когато казвам, че трябва да се свържете с Бога, това не значи, че днес ще направите тази връзка. Тя съществува още от създаването на човека, но той трябва да я съзнава…

(82/ стр. 51)

И тъй, когато човек се намери пред някаква мъчнотия или някакво изкушение, около него се започва усилена борба между светлите и тъмни същества. Тази борба може да продължи ден, два, седмици, месеци или години, но ако човек е свър-зан с Първата Причина, в края на краищата борба-та ще се свърши в негова полза.

(34/ стр. 77)

Щом си във връзка с Бога, даже да не знаеш това, ще усетиш една светлина… Ще си радостен, спокоен, самостоятелен, нищо отвън не ще е в състояние да те раздразни.

(36/ стр. 254)

Сливане и единство с Бога

Какво разбираме под думата същина на Бога? Всяко разумно същество, което мисли, чувствува и действува като Бога, е едно с Бога. То е излязло от същината на Бога. Няма ли тия качества, то се раз-личава коренно от Бога.

(34/ стр. 260)

Да станем едно с Бога! Да възприемем Любовта, която изтича от Бога, и да се освободим от ненужни-те терзания.

(45/ стр. 177, 178)

Ние може да бъдем едно с Бога, да няма разде-ление между Него и нас.

(50/ 31:23)

…Любовта към Бога. Това е вътрешно единение с Бога.

(51/ 13:14)

Божествено е, когато нашето съзнание се прели-ва изцяло в Бога.

(51/ 24:18)

„Аз и Отец едно сме.“ – В какво? – В Любов-та. Ако всички хора имат Любовта и Мъдростта в себе си, едно са с Отца.

(52/ стр. 191)

Съвременният човек… Има ли право той да отрича Бога или ако Го признава, да Го търси вън от себе си или по църквите? Казано е в Писанието: „Аз и Отец едно сме“. Значи, едно сме с Бога. Той живее в съзнанието на човека и човек е едно с Него.

(52/ стр. 203)

Докато човек е в хармония с Бога, едно е с Не-го. И когато е в дисхармония с Бога, пак е едно с Него. Защо и в този случай е едно с Отца си? Защото Божията мисъл е вложена в човешката ка-то правило, по което той определя постъпките си като прави и криви.

(52/ стр. 203)

Едно трябва да станем с Бога, с Неговата Любов и Мъдрост, да чуваме Словото Му и да го прилагаме.

(52/ стр. 212)

Когато стане едно с Бога, човек познава себе си, разбира какви мощни сили се крият в него, с които може да бъде полезен и на себе си, и на своите ближни. Който не се е свързал с Бога, той не може да се ползува от своите сили.

(52/ стр. 214)

Бъдете едно с Бога да придобиете истинското, положителното знание.

(52/ стр. 215)

Доколкото Любовта и Мъдростта на Бога са в нас, дотолкова и ние сме едно с Него.

(52/ стр. 218)

Да стане човек едно с Бога, това значи да прило-жи Любовта в живота си като магическа тояжка.

(52/ стр. 218)

Ако някога Синът стане като Баща си, те се сли-ват в едно. Тогава Синът не съществува самостоятел-но, но и Бащата не съществува самостоятелно. Тога-ва няма нито Син, нито Баща. Какво съществува? Само Абсолютната Реалност. При тази Реалност всички отношения между формите се изгубват.

(55/ стр. 161)

Животът не е в индивидуалността и личността, но в единението ни с Първата Причина.

(55/ стр. 249)

Гениалността на човека не може да му помогне да се освободи от утайките на миналите поколения. За да се повдигне съвременният човек, изисква се Божественото в него, или Единният Бог, да слезе да се съедини с човека. Само това е в сила да повдигне човешката душа.

(56/ стр. 80)

…Искайте от Бога Той да се всели във вас, Него-вата Любов да дойде у вас да опитате каква е тази Любов. Всички други въпроси се разрешават лесно. Искайте да имате тази Любов още сега, в този си живот.

(61/ 31:15)

Който е възлюбил Бога, той се е прелял в Него и слял с Неговото Съзнание. Когато и Божествено-то Съзнание се прелее в човека, последният забравя своето недоволство и влиза в нов живот.

(13/ стр. 201, 202)

И доста е твоят живот да бъде едно с живота на Бога! Знанието ти да бъде едно със знанието на Бога. И силата ти – едно с Божията сила… Докато ти съществуваш като отделно същество, ти всякога ще бъдеш нещастен.

(41/ стр. 44)

ПОЗНАВАНЕ НА БОГА

Как да си представим Бога?

Съвременните хора говорят за Бога, но какво е всъщност Бог, и те не знаят. Те имат смътна пред-става за Бога. Дойде ли до идеята за Бога, човек трябва да си Го представя като Място, отдето изли-за най-чистият и възвишен живот, най-чистият мо-рал, най-високата мъдрост, най-великото знание, най-възвишените добродетели.

(10/ стр. 131)

Когато мислите за Бога, за Първата Причина, представете си Го като необятна Интелигентност, като безгранична Любов и Мъдрост, която едновре-менно обхваща всичко в света, разбира нуждите на всички живи същества и им помага.

(27/ стр. 101)

В известна степен разумният човек е прибли-зителен образ на Бога. Който познава разумния чо-век, той ще има една идея за Бога.

(63/ стр. 195)

Как да си представим Бога? Ние можем да си Го представим като най-добър, съвършен Човек, в Когото няма никаква злоба, никаква омраза, Който обича хората, както истински баща обича децата си – такова е отношението на Бога спрямо нас. Как мислите вие, Той слуша ли ни сега, или не? Той слуша и работи в нашите умове. Разположението, което имаме всеки ден, се дължи Нему.

(69/ стр. 26)

Трябва да си представите Бога като едно разумно Лице, което те наблюдава, винаги щедър, мъдър, и да кажеш: „Заради Него, заради Този, Който ми е дал всички блага в света, ще се постарая да изпълня всичко“.

(77/ 4:22)

Сега за една седмица ще ви дам следното упраж-нение: всяка вечер като си лягате, мислете по две минути върху Любовта към Единния, Когото не поз-навате. Като размишлявате за Бога, представете си Го като Център, от който животът излиза…

(24/ стр. 155)

Къде да търсим Бога?

Който търси Бога, трябва да Го търси отвътре, а не отвън, по механически начин.

(13/ стр. 202)

И светиите, които са търсили Бога отвън, не са Го намерили. Бог не е вън. Всички хора са съгласни с това, защото след като са търсили Бога отвън, най-после са Го намерили вътре в себе си.

(40/ стр. 501)

…Питаш къде е Господ. Ако Го търсиш вън от себе си, никога няма да Го намериш. Бог е създал външния свят, но това не значи, че Той е само в то-зи свят. Външният свят е отражение на вътрешния, на истинския свят, който считаме абсолютно реа-лен.

(47/ стр. 154)

Нов човек е онзи, който служи на Бога по Любов. Той познава Бога вътрешно… Той търси Бога в ума си и там Го намира. Понякога Го търси в сърцето си и там Го намира. Понякога Го намира и в тялото си, проявен чрез неговата воля.

(49/ стр. 512)

Следователно вярвайте в онова, което Бог ви го-вори чрез вашите умове.

(49/ стр. 512)

– В мисълта ли е Бог? – Бог се проявява чрез чистите умове и сърца. Следователно искате ли да имате ясна представа за Бога, търсете Го в чистите прояви на човека.

(52/ стр. 163, 164)

Тъй щото искате ли да намерите смисъла на жи-вота, търсете го в себе си. Искате ли да намерите Бога, търсете Го в себе си, а не отвън.

(52/ стр. 243)

Хората търсят Бога отвън, вследствие на което се намират в голямо противоречие. Преди всичко човек трябва да търси Бога като вътрешна сила в себе си, която му дава мощ, която осмисля живота му. Ако по този начин се стреми към Бога, той ще се освободи от всички ограничения в живота.

(53/ стр. 78)

Та сега е времето, когато хората трябва да по-търсят Бога. Как ще Го потърсите вие? В църквата ли ще Го търсите? Не. Търсете Го в главата, във вашите мисли. Да Го търсим, значи: всички ония мисли непотребни извадете ги навън и си турете най-хубавите мисли, които имате. Извадете ония чувства, които не струват, и да останат най-хубави-те чувства.

(54/ стр. 315, 316)

Питам: Къде ще търсите вие Бога? Кажете ми. В центъра на човешкия мозък, там е началото. Там е малката вселена, която си има едно слънце. Следователно от видимото слънце вие ще се пре-несете във вашето слънце и от вашето слънце ще се пренесете към Бога.

(63/ стр. 224)

Туй Свещеното място, там, дето Господ иде, в скришната стаица, там е щастието и всичките блага на човека на земята.

(63/ стр. 582)

Когато сте в най-мъчните състояния на духа си, мислете за светлината. Бог е виделина. Мислете за тази виделина, докато тя ви озари и вие се качите във вашата стаица. Потърсете Господа, дето не сте Го търсили. Не Го търсете при храмовете. Писанието казва: „Било е едно време“. Сега Господ е изменил мястото. Едно време беше долу, в сърцето, сега е горе.

(63/ стр. 583)

…Казваме: „Къде е Господ?“. Търсим Го. Къде е слънцето? Слънцето не е навсякъде по небето, но минава, изгрява по един път и залязва. По този път ние ще търсим. В пътя на нашата мисъл ние ще търсим Божията мисъл. В пътя на нашето сърце ние ще търсим Божията Любов. В пътя на нашата воля, по този път ще търсим Силата Божия.

(67/ стр. 314)

Търсете Бога в себе си – в своя ум и в своето сърце. Когато морето ви е развълнувано, Бог не е във вас; когато морето ви утихне и се успокои, Бог е във вас. Когато умът ви е смутен, Бог не е във вас; кога-то се успокои, Бог е във вас.

(22/ стр. 81, 82)

Ще търсите Бога вътре и вън от вас, но не ед-новременно. Ще знаете, че Бог е извън вас и вътре във вас. Той ви ръководи и външно, и вътрешно.

(27/ стр. 366)

Намиране на Бога

Господ казва: „Ако Ме потърсите с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила, ще Ме намерите“.

(54/ стр. 12)

…Който се стреми искрено към Бога, всякога ще Го намери. Такъв човек е достоен за Бога.

(56/ стр. 161)

В буквален смисъл на думите Бог няма жилище, но по дух Той има най-красивото жилище в света. Като живее, човек трябва да намери това жилище. Къде ще Го намери? Вътре в себе си и вън от себе си. Защо? Защото Бог живее вън от съществата, но и вътре в тях. Изкуство е човек да намери жилището на Бога вън от себе си и вътре в себе си.

(10/ стр. 134)

Бог вън от Истината не можем да Го познаем. Вън от висшата човешка разумност ти Бога не можеш да Го намериш. Бог е само във висшата разумност.

(19/ стр. 107)

– Къде ще намеря Бога? – Във възвишените мисли и чувства. Достатъчно е да повдигнеш ми-сълта си нагоре, за да се свържеш с Бога, с Неговите светли мисли.

(31/ стр. 274)

Като намериш Бога, тогава именно започва ис-тинското знание и пътят на правата мисъл и раз-съждение.

(55/ стр. 44)

Съвременните хора искат да се женят да станат щастливи. Не, ако човек се ожени, той трябва да има желание да намери Бога. Във всяко желание чо-век трябва да търси Бога. Някой казва: Имам же-лание да ям. – Значи, чрез храната имаш желание да намериш Бога, да познаеш Божията Любов. Щом човек намери Бога и познае Любовта Му, той всичко е придобил.

(57/ стр. 13)

Ще търсиш Бога със сърцето си и като Го наме-риш, няма защо да Го изучаваш, ще Го приемеш.

(58/ стр. 170)

Някои хора задават въпроса: ако едно агънце между хилядите овце намира майка си по нейното ухание, ти досега Господа, Който те е създал, как по същия начин да не може да Го намериш?

(63/ стр. 523)

Писанието казва: „Онези са намерили Бога, кои-то са разбрали какво нещо е страданието”.

(63/ стр. 582)

Ти казваш, че вярваш в Господа, но Го търсиш някъде. Щом вярваш в Господа, а Го търсиш отвън някъде, това не е вяра в реалността. Ти вярваш в сянката на Господа. Отвън Господ не можете да Го намерите. Единственото място, дето можете да намерите Господа, това е вашата душа. В себе си само можете да намерите Господа.

(66/ стр. 213)

Че как и къде ще намерите Бога? Вие ще наме-рите Бога във вашия дух, там ще се прояви Той. После ще Го намерите във вашата душа. След това ще Го намерите във вашия ум – ще се прояви чрез мислите ви. И най-после ще намерите Бога във ва-шето сърце – ще се прояви чрез чувствата ви…

(66/ стр. 245)

…Трябва да знаете, че докато не намерите Бога отвътре, в себе си, отвън не можете да Го намерите.

(66/ стр. 497)

Някои казват, че имало Господ. Той вярва, по-неже казвали, че има Господ. Хубаво е да вярваш, но трябва да имаш един ум, ти трябва да намериш Бога в ума си. За пример, изучаваш закона на свет-лината. Ти трябва да намериш Бога в сърцето си. Трябва да изучаваш топлината. Ти трябва да изуча-ваш Бога във волята си. И ще Го намериш в силите, които действуват в света. Бог е в силите в света. Той се явява и ще познаеш, че е едно Същество разумно.

(66/ стр. 565)

Ако търсите Бога, ще Го намерите в ума, в сър-цето, в душата и в духа си, но само когато сте осо-бено разположени, когато сте отворени за всички живи същества и готови да се жертвувате за целия свят. В този момент вашият Бог се е пробудил и ви говори.

(70/ стр. 177)

Без страдания човек не може да намери Бога.

(70/ стр. 319)

Кой е начинът, по който можете да намерите Бога? Единственият път към Бога е Любовта. Който люби, само той може да намери Бога.

(71/ стр. 79)

Добър живот живееш кога? Когато си добър. А пък кога можеш да бъдеш добър? Когато обичаш. А пък кога можеш да обичаш? Когато намериш Бога. Там е ключът. Намериш ли Бога, то всичкото вече, което е в Бога, то ще премине в тебе. Не Го ли на-мериш, то всичко е затворено. Та старайте се сега да намерите Бога.

(74/ стр. 423)

Тайната на живота е в това: да намериш Гос-пода. Ако тогаз Господ ти даде тая мекота и ти даде вдъхновение, значи ти си Го намерил. Да кажем, че вършиш една работа – колкото и да е проста, ако намериш Бога, Той ще ти даде импулс и знание и животът ти ще се измени. Ако не се измени живо-тът ти, трябва да Го търсите.

(74/ стр. 423, 424)

Ученикът трябва да знае, че от всичките същест-ва най-лесно може да намери Бога. И когато Го намери, ще придобие едно разширение на душата, една свобода, каквато никога не е предполагал.

(77/ 31:13)

Какво значи да намерите Господа? Това значи да започне великият закон на Любовта да работи във вашите души.

(16/ стр. 193, 194)

Познаване на Бога

Мнозина питат: – Какъв е смисълът на земния живот? – Смисълът на живота е да познаем Бога. Чрез познанието на Бога животът ще дойде у нас.

(37/ стр. 209)

Любовта е път за познаване на Бога. Щом Го познаем, ние сме вече придобили Вечния живот. То-гава ни става ясен стихът: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“.

(1/ стр. 279)

Ако отидете между индусите, ще видите, че те имат милиони богове. Не само индусите, но всич-ки европейски народи – англичани, французи, гер-манци, италианци – също така имат милиони бо-гове. И българите имат много богове. За да познае Единния Бог, човек трябва да придобие Истината.

(2/ стр. 168)

Да познаете Великия в своите мисли, чувства, действия, както и в проявите на своя дух и на своята душа, това значи придобиване на сила, коя-то животът съдържа в себе си.

(27/ стр. 234)

Ако човек не познава Бога, това Велико, Необят-но Начало, нищо не може да познае.

(27/ стр. 149)

Познаването на Бога подразбира познаване на великата космична Любов. Щом Го познаваш, ти Го любиш, виждаш Неговото присъствие навсякъде и във всичко. Природата оживява за тебе и ти ставаш едно с нея.

(30/ стр. 52)

Ще кажете, че трябва да се разчита само на Бо-га… За да разчитате на Него, преди всичко вие трябва да Го познавате, да Го разбирате като реалност, която съществува вън от вас и вътре във вас. Той е и в малкото, и в голямото в човека. Същевременно Той е и в малкото, и в голямото вън от човека.

(30/ стр. 141)

Пожелайте в себе си Бог да ви се открива всеки ден по малко.

(34/ стр. 98)

Познаването на Бога носи сила в себе си. Да познаеш Бога, това значи, че ти не си един обикно-вен човек, тебе не те блазнят дребнавостите в жи-вота. Ти можеш да живееш в каквато и да е среда, но като стъпиш на камъните, те ще оживеят; ка-то нагазиш във водата, тя ще те носи, ще те удър-жа, няма да потъваш. Дето минеш, всички ще те познават. От тебе ще лъха живот. Тъй разбирам аз познаването на Бога.

(35/ стр. 185)

Сега се явява въпрос: По кой начин да познаем Бога? Първият начин е чрез Любовта, вторият на-чин е чрез знанието и Мъдростта. Третият метод е методът на Истината, методът на Свободата.

(37/ стр. 209, 210)

Казвам: Всеки трябва да познае Бога. Щом поз-нае Бога, той ще познае и реалността, ще познае същината на живота.

(40/ стр. 509)

Който е познал Бога, неговата Любов никога не може да се измени.

(40/ стр. 509)

Аз как ще позная Бога? От онова, което е вътре в мене. Аз не мога да позная Бога вън от себе си.

(41/ стр. 221)

Онзи възвишеният живот произтича от позна-ването на Бога.

(42/ стр. 679)

Но ти не може да познаваш Бога, ако ти Го търсиш отвън. Ти не може да имаш вечния живот. Понеже ние познаваме Бога външно, вследствие на това ние имаме тия противоречия. Всичките тия болести, страдания, които имаме, произтичат от то-ва, че ние търсим Бога там, дето не е Той.

(42/ стр. 679)

Познаване на Бога какво значи? Първото поз-наване е: трябва да станем условие, чрез което Не-говата Любов да влезе в света. Познавам Бога – това значи да стана условие да мине Божествената Любов за благото на всички хора в света.

(43/ стр. 103)

Някои питат: – Защо трябва да учим? – За да познаем Господа. – Защо трябва да бъдем по-добри? – За да познаем Господа. – Защо трябва да обичаме? – За да познаем Господа. – Защо трябва да търсим Истината? – За да познаем Господа.

(46/ стр. 94)

Не можеш да познаеш Бога, ако нищо не си приел от Него и нищо не си дал от себе си. Даване, жертва са нужни в света. Бог дава и жертвува всич-ко и ти ще следваш Неговия пример. Без даване и без жертва няма условия за познаване.

(47/ стр. 266)

Обичайте Бога вън от вас и вътре във вас, за да Го познаете.

(49/ стр. 11)

Когато дойдете до въпроса да разберете Бога, сърцето ви ще трепне, ще се смекчи и такава свет-лина ще просияе в ума ви, че ще видите такива неща в света, каквито никога не сте виждали.

(50/ 33:23, 24)

…Ние първо познаваме Онзи Бог, Който е у нас, а после Онзи, Който е извън нас.

(51/ 30:21, 22)

Ако човек не може да познае Бога в себе си, в своя живот, и отвън няма да Го познае. Ако не може да Го познае в малкото, в голямото още по-мъчно може да Го познае.

(52/ стр. 20)

Когато познаете Бога като Любов във всички Негови прояви, тогава само ще се освободите от страданията и мъчнотиите в живота. Докато не поз-наете Бога като Любов, дълго време още ще стра-дате и ще се мъчите.

(52/ стр. 72)

Който познава Бога, и реките, и моретата му отварят път да мине. Така е минал и Мойсей през Червено море. Как ще обясните този факт?

(52/ стр. 73)

Болният, бедният, невежият, отчаяният лесно ще познаят Бога. Как? Достатъчно е Той да влезе за момент в дома им, болният ще стане от леглото си, бедният ще забогатее, невежият ще стане учен, отчаяният ще се насърчи. Дето е Бог, там всичко се осмисля.

(52/ стр. 316)

Не може да кажеш, че познаваш някой човек, а още повече да говориш за познаване на Господа. Да познаваш Господа, това значи Той да те слуша във всичко и да изпълнява всичките ти желания.

(55/ стр. 21)

Колкото по-силна е светлината на човека, толкова в по-висок свят влиза той. От физическия свят той минава в духовния, а от духовния – в Божествения свят. Така той ще започне да мисли, чувствува и действува като Бога. Това значи познаване на Бога.

(55/ стр. 49)

Важно е, че никой не може да познае Бога и Христа вън от Любовта.

(56/ стр. 6)

– Защо е създаден светът? – Да познаете Бога и Неговите велики дела.

(56/ стр. 103)

Ще кажете, че Любовта има 35 милиона форми. Това е друг въпрос. Формите на Любовта са много, а смисълът й е само един – познаване на Бога.

(56/ стр. 166)

И тъй, с петте сетива човек се запознава с вън-шния свят, който го обикаля. Обаче как познава той Божията Любов? Как познава Бога? Докато човек не чувствува, той не може да познае Бога, не може да възприеме Божията любов.

(57/ стр. 5)

Който живее в Бога, той никога не остарява, той придобива Вечен Живот. Христос казва: „Това е Живот Вечен да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Който познава Бога, той никога не остарява, никога не умира.

(57/ стр. 25, 26)

Един е Бог. Ако Го познавате, един е Той; ако не Го познавате, много богове има.

(57/ стр. 147)

За да разбере и познае Бога, на човека са нужни не една, а няколко вечности.

(57/ стр. 171, 172)

Човек трябва да се свърже със себе си, със своето висше съзнание, с живата природа. Само така той може да познае Бога.

(60/ стр. 172)

Познаването на Бога има отношение към Веч-ния Живот. Който познава Бога, той е придобил Вечния Живот. Той може да постигне желанията си.

(60/ стр. 183)

Който се интересува от мнението на Бога, той е готов да се жертвува за Него. Той познава Бога. Достатъчно е да си помисли за Него, за да се справи моментално с мъчнотиите си.

(60/ стр. 185, 186)

Първо, не мислете за себе си дали ще пораснете, дали ще се прехранвате лесно, дали ще се ожените. Най-първо ти трябва да познаеш Бога, Който живее в тебе. И като познаеш Него, всички други работи ще ти се наредят.

(63/ стр. 24)

Сега религиозните хора казват: „Да познаем Бо-га“. Ти да познаеш Бога, трябва да Го познаеш като светлина, трябва да Го познаеш като въздух, трябва да Го познаеш като храна… Във всичките плодове, които ние ядем, животът на Бога е вътре в плодовете. Във въздуха, който дишаме, животът на Бога е вътре във въздуха.

(66/ стр. 635)

Когато придобиете истинското познание за Бога, Вечният Живот ще бъде осъществен във вашата душа…

(69/ стр. 125)

Значи в света трябва да воювате с елементи на смъртта. А как ще победите? Само по един начин: като познаете Бога – Началото на живота.

(69/ стр. 128)

Някой търси хубава вода. Щом търси такава во-да, ще я намери, защото знае качествата й. Следо-вателно ако търсите Бога, Когото познавате, ще Го намерите навсякъде. Който не Го познава, не може да Го намери.

(70/ стр. 230)

Ако искаш да познаеш Бога, остави Го свободно да се прояви в тебе, без никакво ограничение.

(78/ стр. 257)

Казвам: Ние трябва да пожелаем да познаем Бога, Който всеки момент ни се открива.

(80/ стр. 164)

Тази мисъл, тази воля, този подтик у мен, това е Бог. Колкото по-силно се проявява, толкова повече Го познавам.

(81/ стр. 134)

Познаването на Бога не е еднократен процес, но многократен, т.е. непреривен. Той продължава през цялата Вечност. Вечно ще учиш, за да познаеш Величието на Бога. Това ще бъде радостта на твоята душа.

(8/ стр. 16)

…Познаването и служенето на Бога е непрери-вен процес. Най-малкото прекъсване на този процес води човека в крив път.

(25/ стр. 285)

Виждане на Бога

Да видиш Лицето на Бога, това значи да придо-биеш вдъхновение за цял живот и всичко да се ос-мисли пред тебе.

(10/ стр. 21)

…Едно малко преживяване, едно мигновено виж-дане на Бога струва повече от хиляди животи.

(14/ стр. 287)

Да придобиеш Вечния Живот, това значи да ви-диш красотата на нещата, да опиташ силата и мощ-та на своя Създател. Достатъчно е да зърнеш само един лъч от Него, за да разбереш смисъла на своето съществуване.

(10/ стр. 98)

Който е имал щастието да види един от лъчите на Бога, той е станал велик. Това виждане е вътрешен процес и става в съзнанието на човека, а не вън от него. При това положение невъзможното за човека става възможно. Това е опитността на великите хо-ра в миналото и сега.

(10/ стр. 98)

Да видиш Бога, това значи да станеш светия.

(70/ стр. 271)

„Само чистият по сърце може да види Бога.“ Мойсей, който беше чист и свет човек, само един път видя Бога, и то гърба, а не Лицето Му. Животът ви ще се преобрази, ако видите само една частица от Бога. За да видите поне частица от дрехата Му, вие трябва да се освободите от своите отрицателни прояви: злоба, завист, омраза, гняв и др.

(70/ стр. 271)

Да видиш Господа, това значи да придобиеш ве-лик вътрешен импулс. Човек е дошъл на земята да познае и да види Бога.

(21/ стр. 153)

Само оня, който е видял Лицето на Бога и виде-лината, която излиза от Неговото Лице, той разби-ра Великата Истина на живота.

(16/ стр. 112)

Как ще докаже религиозният, че е видял Бога? Който види Бога, става съвършен. Щом не е съвър-шен, нищо не е видял.

(60/ стр. 179)

И Петър казваше, че е видял Бога, но всъщност той Го видя след като мина през изпитания. И Христос преди да пострада, имаше едно разбиране за Бога. След възкресението имаше друго разбира-не. Той отиде да види Онзи, Който Го възкреси.

(60/ стр. 179)

Питам: Кой е най-важният, когото всеки ден тря-бва да срещате? Няма по-важен момент в живота на човека от този да зърне само Лицето на Бога.

(57/ стр. 196)

Един цвят, който не го е огрявало слънцето, ни-кога не може да цъфне. Законът е такъв. Ако… ти постоянно, всеки ден, не може да зърнеш Господа, малко от Неговата светлина да проникне в тебе, красивото, което искаш, не може да дойде.

(67/ стр. 314)

Казано е в Писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога“. Който само веднъж види Бога, той всичко може да възприеме.

(48/ стр. 44)

Ти трябва да просветнеш в Царството на Баща си. Ти сам да видиш твоя Баща на Любовта. И когато видиш Баща си сам, това ще бъде един от най-славните моменти на твоя живот. Вие не сте видели вашия Баща. Вие сте Го чували като едно ехо. Онзи Баща, Който си Го представяте, Неговото Лице виждали ли сте го вие?

(14/ стр. 47)

„Той е недостъпен, не съм виждал Господа.“ Може би след хиляди години няма да Го видиш. Като се качиш на небето като ангел, едва ще Го видиш като едно слънце. Ти ще Го видиш в един малък размер. И няма да имаш една ясна представа какъв е Той всъщност.

(63/ стр. 662)

Навсякъде да виждате Бога

Бог дава Мъдрост, светлина и знание на онези, които Го обичат, които Го виждат навсякъде.

(1/ стр. 340)

Ако ние сме разумни, със своята разумност ще можем да видим Бога. Можем да Го видим, но как? Чрез проявите, които виждаме навсякъде в разум-ната природа.

(50/ 22:8)

Кой е видял Господа? Който има очи, той Го вижда; слепият не може да Го види. Бог е навсякъде, във всички красиви форми: в камъните, в цветята, в животните, в изворите, в звездите, в хората.

(70/ стр. 159)

Кажат ли ти да обичаш Господа, обикни Го. Как ще Го обикнеш, не питай. Ще кажеш, че не си Го виждал. Това е невъзможно. Как не си Го виждал? Бог е навсякъде и във всичко. Достатъчно е да помислиш за Него с Любов, за да Го видиш и познаеш.

(47/ стр. 205)

– Можем ли да видим Господа? – Щом имате хляб и вода на трапезата, вие Го виждате вече. Щом дишате свободно и възприемате светлината правил-но, вие Го виждате.

(7/ стр. 271, 272)

Казвате: „Писанието казва, че Бога никой никога не е видял“. Да, вярно казва Писанието, че слепите хора не са видели Бога, но всички онези хора, на които духовните очи са отворени, са видели Бога. И затова Христос е казал: „Чистосърдечните ще видят Бога“. Виждането подразбира дълбоко знание.

(51/ 21:10)

Когато Христос говори за Вечния живот, Той разбира възвишения, красивия, съвършения живот. Който придобие този живот, той познава Бога и Го вижда навсякъде: в камъните, в тревите, в цветята, в насекомите, в животните, в хората – във всичко, което живее.

(52/ стр. 72, 73)

Да виждаме навсякъде проявлението на Бога. В поети, музиканти, художници, скулптори, навсякъ-де, дето Бог се проявява, да се радваме на всичко.

(54/ стр. 352)

Ще видим Бога в Любовта, в Мъдростта и Исти-ната. Ще видим Бога в доброто и в правото.

(55/ стр. 210)

– Да видим лицето на Бога. – Когато погледнете небето, осеяно от милиарди звезди, вие вече Го виж-дате. Многобройните звезди на небето са израз на Божието лице. Красивата синева на небето е друг образ на Божието лице. От това лице се излъчва светлина, която прониква целия свят и на всички дава по нещо.

(30/ стр. 226, 227)

Вижте Бога в човека

– Къде можем да намерим Бога? – В ума, в сърцето и във волята на всеки човек. Срещнете ли някой човек, първо говорете с Бога в него, а после със самия човек. Когато обичате човека, вие обича-те Бога в него, а не физическия човек.

(1/ стр. 234)

Срещнете ли някой човек, радвайте се, че вижда-те Бога в него. И той трябва да вижда Бога във вас.

(2/ стр. 260)

Новата култура изисква от човека едно – да оби-ча Бога. Къде ще намерите Бога? Във всеки човек.

(2/ стр. 260)

Ако човек не познае Бога в ближните си, отвън никога не би Го намерил и познал.

(10/ стр. 109)

И когато някой човек ви обича, той не е чове-кът, но той е Бог в него, Който ви обича. Когато някой жертва нещо за тебе, това не е човекът, но той е Бог в неговата форма, Който ти се усмихва от-вън. Той се усмихне малко и пак си замине.

(19/ стр. 86)

…Ти трябва да се радваш, че си срещнал един човек, когото можеш да обичаш, защото имаш въз-можност да видиш Бога в него. Във всеки човек ще видиш личността на Бога.

(36/ стр. 307, 308)

Мислете, че Бог присъствува във вашия приятел, в сина ви, в дъщеря ви, в жена ви и мъжа ви, в учителя и в учениците ви, в съдиите и т.н. Навсякъ-де присъствува Божият Дух.

(37/ стр. 110)

И това е идеалната Любов – ще обичаш Бога в хората!

(39/ стр. 280)

Ти казваш: „Къде е Господ?“. Като виждаш Бога в хората, Любовта е там! И като виждат хората Бо-га в тебе, Любовта е там! Така трябва да се разбира.

(42/ стр. 577)

Мъжът трябва да вижда в жена си Господа. Же-ната трябва да вижда в мъжа си Господа. И заради Господа те трябва да си дадат един на друг свобода. Без Бога ние не знаем как да се отнасяме с хората.

(45/ стр. 163)

Да позная своя ближен, значи да позная, че този същият Господ, Когото обичам, е ограничен в моя ближен.

(51/ 7:23)

Мъжът и жената са части на цялото, т.е. части на Бога. Те не са отделни личности. Следователно обичай Бога в жената и мъжа, а не самите тях ка-то личности. Докато обичаш мъжа и жената като отделни личности, като самостоятелни части, всякога ще живееш в морала на греха.

(56/ стр. 164)

Вглеждайте се едни в други да видите, че Бог живее във вас.

(70/ стр. 164)

Скритият Бог

Докато вие не любите Бога, докато не виждате Бога в красивата и в грозната мома еднакво, ако не виждате красивото, Бога в греха и във всички пертурбации, които стават на земята, и ако във всичко, което става в света, не виждате Бога, скрит някъде, вие не сте дошли до хармонията на живота още.

(37/ стр. 267)

Ако ти мислиш, че Бог е и в най-лошия човек, оправя се работата.

(37/ стр. 445)

Бог е и в тъмнината, и в светлината. Ако не можете да намерите Бога в светлината, ще Го на-мерите в тъмнината, в големите страдания.

(2/ стр. 344)

В най-лошия живот Господ е скрит, и в дявола Господ е скрит.

(42/ стр. 350)

Някои искат първо да уредят живота си и тогава да търсят Бога. Така никога няма да Го намерим. Вие ще намерите Бога само в нещастията и страдания-та си.

(56/ стр. 46)

Бог е скрит някъде и като обичаш всичко, и ка-то Го познаеш във всичко, Той ще ти даде едно бла-гословение. Ти като видиш Бога и в лошия човек, Той ще те благослови.

(68/ стр. 63)

Аз имам едно разбиране: и в лошия живот, и в добрия живот – Бог е там. И Бог казва: „Вие виждате ли в какво положение се намирам?“. Този човек греши и Бог мълчи в него.

(68/ стр. 231)

Бог е едновременно в светлината и в тъмнината, в радостите и в скърбите, в любовта и в омразата. Той присъствува във всички прояви на живота. Омразата е временна, а любовта – вечна.

(73/ стр. 28)

Бог е скрит както в мъченията и страданията, така и в радостите. Ако не познаеш Бога в мъче-нието и страданието, другаде никъде няма да Го познаеш. Ако не познаеш Бога в опаката страна на живота, т.е. в мъчението, което като лъв разкъсва тялото ти и чупи костите ти, никъде няма да Го познаеш. Като гледа как се гърчиш от страдания, Бог те пита: Юнак ли си да пренесеш тези стра-дания?

(22/ стр. 27, 28)

Бог е и в противоречията. Чрез тях Той изпитва хората.

(30/ стр. 164)

ЖИВОТ ПО БОГА

Човек трябва да живее

за Бога и по Бога

Ние ще живеем за Бога, а Бог ще живее за нас. Такъв е Великият Закон на Битието.

(46/ стр. 134)

Някой пита: „Какво трябва да се прави?“. Ти ще обичаш Бога и ще знаеш, че всичко в света е създадено само за Него, нищо повече. Този Бог няма да Го поставите някъде вън от себе си – в Слънчевата система или някъде във Вселената, но ще Го поставите в себе си и ще си кажете:„Аз живея за Бога, светът е Негов и за Неговата Слава живея“.

(11/ стр. 42)

Трябва да живеем за Бога! Това е истинското положение в нашия живот.

(78/ стр. 247)

Ще знаеш: Ти живееш за Бога, а не за хората. Ако си чист и живееш за Бога, не се страхувай от нищо.

(78/ стр. 250)

Сиромах си, богат си, прави всичко заради Гос-пода. Свириш, заради Господа ще свириш. Даваш, заради Господа ще даваш. Учиш, заради Господа ще учиш. Искаш да се обличаш, заради Господа ще се обличаш. Искаш да идеш на бойното поле, заради Господа ще идеш. Всичко в ума си турете заради Неговата Любов. Тогава ще се изменят вашите работи.

(42/ стр. 374)

Та като тръгнеш на работа, ще мислиш, че оти-ваш да свършиш една работа не за себе си, но за Бога! Може да е нищожна работа, може да купиш нещо за някого или друга някоя услуга можеш да направиш, но ще знаеш, че е за Бога.

(42/ стр. 460)

Да живее човек за Бога, това е едно от най-кра-сивите състояния на човешката душа.

(46/ стр. 134, 135)

Една малка работа, извършена за Бога, е велика работа, а пък една голяма работа, извършена за себе си, е нищожна работа, един мехур, който ще се пукне. И най-малката работа за Бога след 10 години ще те направи най-силен, най-мощен в света. И най-малката работа за Бога е работа, която спасява. На ден като направиш едно добро за Бога, то е доста. И като се върнеш вечерта, ще усетиш една радост, че денят е имал смисъл.

(42/ стр. 460)

Да живее човек за Бога, това още е частичен живот, а да живее в Бога и за Бога, това е целокуп-ният живот, в който той минава живота на всички същества.

(46/ стр. 135)

Ти на Бога ще дадеш всичко, което имаш – ни-що повече. Като дадеш на Бога всичко, и всичко взимаш.

(51/ 7:23)

Съзнанието ни всякога трябва да бъде будно и да поставим като вътрешно начало на своите пос-тъпки мисълта, че вършим всичко заради Бога.

(51/ 25:12)

Разправяше ми един приятел следното нещо: „По едно време всичко ми бе тръгнало назад. Каквото предприемех, все не ми върви. Най-после ми дойде почти до самоубиване. Решавам обаче да живея по друг начин, да се обърна към Бога. И когато измених възгледите си за живота, когато реших да живея по Бога, всички спънки, всички мъчнотии в живота ми се измениха, взеха друг характер“.

(51/ 26:25, 26)

Казваш: Аз искам да живея за Бога. – Да искаш и да живееш за Бога, това са две противоположни неща.

(55/ стр. 139, 140)

Най-високо е човек да живее за Бога. Да живее за Бога, това е идеалът на човека.

(66/ стр. 107)

Ако живее за Бога, човек ще има правилни от-ношения към себе си, към дома си, към общест-вото, към всички народи, към цялото човечество.

(66/ стр. 107)

Ние трябва да се радваме, че Бог се е проявил като Любов и живее заради нас. И щом Бог живее заради нас, и ние ще живеем заради Него. Тъй трябва да се разбира!

(68/ стр. 64)

Сега ще направите в себе си един опит. Ти си неспокоен, имаш една неспокойна мисъл, неспо-койни чувства и постъпки. Не ти върви. Ти търсиш да видиш дали вършиш Волята Божия. Ще познаеш така: виж в себе си – ако почнеш да живееш по Бо-га, твоето вътрешно състояние ще се измени, чувст-вата ти (също). Твоето състояние тогаз показва, че ти си започнал да живееш по Бога.

(74/ стр. 446)

Злото в света всякога произтича от факта, кога-то човек започне да живее за себе си. Това е създало злото в света… Когато се казва, че трябва да живеем за Бога, това е идеята: Той е Цялото в света, от кое-то зависи нашето щастие.

(75/ стр. 129)

Вложете в сърцето си непреодолимото желание да слугувате на Бога и си кажете: „За Бога, за Кого-то аз живея, всичко мога да направя“. Постоянно събуждайте в себе си този стимул. Всеки ден казвай-те: „За Бога всичко мога да направя!“. Дръжте тази мисъл постоянно в ума си. Само така ще видите Божието Лице.

(78/ стр. 217, 218)

Който живее за себе си, той е в ада на живота; който живее за Бога, той е в рая.

(82/ стр. 275, 276)

…Да употребим своето здраве за Бога. Да упот-ребим своето знание за Бога. Всичко онова, което притежавате, употребете го за Бога.

(12/ стр. 215)

И тъй, ти ще учиш. Защо? За Бога. Ще работиш, ще придобиваш богатство. Защо? За Бога. Ще тър-гуваш. Защо? За Бога. Ти трябва да употребиш абсолютно всичко в света, за да извършиш Волята Божия. Ти трябва да направиш всичко за Божията Любов, за Бога. Имаш красота. Защо ти е тази кра-сота? За Бога. Здраве имаш. За кого? За Бога. Всич-ко ще употребиш все за Бога.

(50/ 7:32)

…При каквито условия и да застанете, не трябва да се обезсърчавате, а да си кажете: „Аз ще живея за Бога“. Как? Ако съм търговец, ще продавам по-евтино. Ако съм слуга, добре ще извършвам рабо-тата си.

(50/ 28:25)

Когато ти работиш за Бога отвънка, когато ти живееш за Бога отвънка, Бог ще живее вътре в тебе. Той ще работи в тебе. Когато ти Му слугуваш отвънка, Той ще ти слугува отвътре.

(43/ стр. 292)

Та казвам: В живота по Бога трябва да се живее!

(42/ стр. 289)

Да живеем по Бога, значи да разбираме закони-те Му, да ходим в Неговата Воля и в основата на живота ни да легне Любовта.

(77/ 6:14)

Свещени правила

Дойдем ли до Бога, ние трябва да имаме едно свещено правило: трябва да оставим нашето право Бог да го защитава. Но дойдем ли до Божието право, ние ще го защитаваме. Той е Любов, аз за Него съм готов да се жертвувам. Защитиш ли Божиите права и оставиш ли твоите Бог да ги защити, ти си в истинския път на своето развитие.

(81/ стр. 9)

Искай от Бога да живее в тебе и да проявява Любовта Си чрез тебе. Ако нищо не искаш от Бога, нищо няма да ти даде.

(21/ стр. 175)

Не разглеждайте защо Господ е направил така нещата, но най-първо ги приемете така, както си са.

(41/ стр. 603)

Съзнанието на човека трябва да е будно, той трябва да живее в Бога.

(62/ стр. 418)

Аз разбирам, когато човек иска да бъде в безо-пасност, казвам: Иди при Бога! Високото място е Бог. Иди на високото планинско място, необятно-то, дето човешки крак не може да достигне. Иди при Бога там! Дигни душата си нагоре към Бога!

(68/ стр. 107)

Не ви съветвам никога да слушате хорски съвети. Може да извлечете известна поука от тях, но всеки трябва да слуша онзи съвет, който Бог е вложил в неговата съвест. Вижте какво казват хората и ако то е в съгласие с онова, което Господ ви казва вътрешно във вашата съвест, послушайте ги; ако не, не следвайте чуждите съвети никога.

(69/ стр. 69, 70)

…При най-големите страдания да виждаме Лю-бовта на Бога. Туй значи нищо да не е в състояние да измени идеята ни за Бога. Никога не мислете, че Бог е жесток. Страданията са един изпит за вас. В най-големите страдания да кажете: Всичко е от Онзи, Който е благ.

(75/ стр. 208, 209)

Като дойдете до живота, не мислете за доброто мнение на хората за вас. Живейте така, да имате всякога предвид доброто мнение на Бога. Той ви е дал живота, дал ви е всички блага, следователно Неговото мнение е важно. Да не изгубим това мнение!

(76/ стр. 86)

Няма защо да угаждате на хората. Стремете се да угодите на Бога. Щом угодите на Бога, ще угоди-те и на хората.

(1/ стр. 333)

Ти ще бъдеш внимателен да не прекъсваш оно-ва независимо течение, което иде от Бога. Да не казваш, че животът няма смисъл. Ти можеш да жи-вееш 100, 500, 999 години, ако не прекъсваш туй течение, а може и в 5 години да умреш, ако го прекъсваш.

(11/ стр. 245)

Каквото правите, мислете първо дали Бог ще го одобри. После вижте дали вие го харесвате. Ако имате одобрението на Бога, всички хора ще го одоб-рят.

(25/ стр. 271, 272)

Върви само към Бога и като вървиш към Него, дяволът ще остане отвън, няма да те безпокои.

(38/ стр. 113)

Ако обичате Бога, вие трябва да си кажете: Всич-ко, през което минавам, е за добро.

(40/ стр. 598)

Кажете си: Това, което аз не мога да разреша, Бог ще го разреши. – Кажете ли така, ще видите, че най-много след 24 часа ще дойде разрешението на въпроса, защото не сте вие, които разрешавате въпросите в света.

(40/ стр. 598)

Направете най-малкия опит. По отношение на Бога да се примирите с това, което Бог ви е дал… Да видите добрата страна на сегашния си живот. Да видите защо Бог ви е поставил в това положение, в което сега се намирате.

(41/ стр. 319)

Служене на Бога

Едно се иска от човека: да възлюби Бога и да Му служи с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. – Къде ще Го намерим? – Навсякъде.

(7/ стр. 266)

В каквото положение да ви поставят, трябва да знаете, че това е вашата съдба. Работете върху себе си да подобрите съдбата си. Това се постига само по един начин: като служите на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. С други думи казано: да служим на Господа с всичките си мисли, чувства и действия.

(20/ стр. 17, 18)

Една от великите задачи, дадена за разрешение, е задачата за служене на Бога. Тя е толкова лесна, кол-кото и мъчна. Малцина са я разрешили правилно.

(30/ стр. 166)

Дотогава, докато вие не се научите да служите на Бога, вие не можете да намерите правия път. За-кон, по човешки казано, е туй.

(39/ стр. 94)

Всеки един човек, който не иска да служи на Бо-га, той ще направи една погрешка. Имайте жела-ние да служите на Бога. Само при служението на Бога ще ви се оправят работите във всяко едно от-ношение.

(42/ стр. 645)

Всичко, което е направено с Любов, подразбира служене на Бога.

(49/ стр. 296)

Човек, който служи на Бога, той е, в пълния сми-съл на думата, богат. Такъв човек никога не може да бъде сиромах.

(50/ 9:19)

Някой казва: Аз имам достойнство. – Достойн-ството седи в това да служиш на Бога в името на Великата Любов.

(50/ 28:24, 25)

Не се спирайте върху въпроса как трябва да се служи на Бога. С Любов трябва да се служи на Бога!

(50/ 30:19)

Истинската работа е само в служене на Бога.

(51/ 3:16)

Всеки народ, всяко общество, всеки индивид, каквато и погрешка да направи, щом иска да служи на Бога, ще му се прости. Всяка една душа, каквато и да е тя, трябва да се приближи при Бога.

(51/ 5:25)

…Човек може да живее само по един начин, той е най-красивият начин, той е начинът – човек да служи на Бога. Туй е съзнателният живот.

(51/ 5:31)

Ако служиш на Бога, ти ще имаш и пари, и знание, и сила. Онзи човек, който служи на Бога, има всичко.

(51/ 7:24)

Следователно служенето на Бога подразбира възможности при всички условия. За такъв човек няма да има условия, от които да е лишен.

(51/ 7:25)

Да служим на Бога, значи да служим на Без-смъртното, на Вечното, на онова, което ще осмисли живота ни, което ще ни направи мощни.

(51/ 27:12, 13)

Само любещият човек може да служи на Бога.

(52/ стр. 86)

Да служиш на Бога, това значи да вършиш Не-говата Воля с всичко красиво и възвишено, което Той е вложил в тебе. Той е бил преди всички хора и Той ги упътва в живота им.

(52/ стр. 348)

Онзи Господ, Който ти е дал живота, Онзи Гос-под, Който е създал света, Който ти е дал всичко това, направил те е наследник, Този, Който ти е дал това – на Него служи. Служи на онзи, Който ти е дал ума. Служи на Онзи, Който ти е дал сърцето.

(54/ стр. 113)

Служете на Бога тъй, както разбирате и ще има-те всички постижения, които желаете за бъдеще.

(54/ стр. 203)

Всеки един човек, който не служи на Бога, няма бъдеще – всичките нещастия ще дойдат.

(54/ стр. 247, 248)

Едно време бях господар, видях резултата на гос-подарството и се отказах от него. Едно време бях свещеник, но като го опитах, отказах се и от него… Едно време бях майка, но като опитах нейното по-ложение, и от това се отказах. Бях баща, и от това положение се отказах. Всичко видях и опитах и от всичко се отказах. Като опитах всичко в живота, отказах се от него, защото разбрах, че има нещо по-хубаво от преживяното, и сега остава само едно: да служа на Бога.

(55/ стр. 139)

…Религиозните казват: „Ние можем да дадем за Бога излишното, но не и необходимото, същес-твеното“. Това не е служене на Бога. Това не е жертва. Щом искаш да служиш на Бога, всичко ще дадеш за Него.

(56/ стр. 137)

Ако искаме да се съединим с Бога, да живеем с Него, да придобием Вечен Живот, непременно трябва да слугуваме Нему – другояче пак ще се слугува, но на кого? На дяволите, на князете на то-зи свят, които ще ни впрягат по три пъти на ден.

(69/ стр. 129)

Ще вземе дяволът камшик и ще каже „дий!“. Не искаш ли да работиш за Господа – плююс! … „Аз не искам да слугувам на Господа.“ Щом не искаш да слугуваш на Господа, ще имаш друг господ. „Искам да бъда свободен.“ Лъжете се: няма свобода на този свят; свобода има само онзи, който е съединен с Бога; който има съзнателен живот, той е свободен.

(69/ стр. 129)

Опитайте се да служите на Бога, за да разберете Неговата същина. Философите казват, че Бог завина-ги ще остане неразбран. Не е така. Най-лесното нещо в света е да разбереш Бога, при условие, че Го обичаш и Му служиш.

(70/ стр. 364)

…За да намерят правия път, хората трябва да се научат да служат на Бога. По какъв начин ще служат? По най-правилния. Кой е най-правилният начин на служене? …Когато иска да служи, човек ще избере съответен метод за себе си според условия-та, при които се намира, и с него ще служи.

(71/ стр. 38, 39)

…Като служим на Бога, само тогава укрепват в нас вътре онези скрити сили.

(81/ стр. 303)

Изпълнение на Волята Божия

Всички вие трябва да съзнаете, че сте пратени да изпълнявате Волята Божия.

(11/ стр. 263)

Там е тайната на живота! Ти всякога да вършиш Волята Божия тъй, както ти я разбираш в себе си. И тази Воля на Бога вътре в тебе ти принася своето щастие.

(12/ стр. 109)

Човек може правилно да използува свободата си само при изпълнение Волята Божия. Без изпълнение на Волята Божия никаква свобода не съществува, никакъв прогрес не може да се очаква.

(1/ стр. 359)

Искате ли да изпълните Волята Божия, не обви-нявайте никого и не съдете никого.

(1/ стр. 359)

Ако всички решите в себе си да вършите Волята Божия без никакво съмнение и колебание, работи-те ви ще се оправят естествено. Щом работите ви се объркат, ще знаете, че изпълнявате своята воля, а не Божията.

(3/ стр. 290)

Когато искате да се явите пред Лицето на Бога, бъдете готови да извършите всичко заради Него. В това седи изпълнението на Волята Божия.

(3/ стр. 286)

…Съзнание е нужно на човека. Съзнанието под-разбира желанието в човека да изпълни Волята Бо-жия. Щом има това желание, той носи вече ръко-водството в душата и в духа си, както светлината ръководи човека и оправя пътищата му.

(7/ стр. 172)

Да дойде новото във вас, това значи да се отка-жете от своята воля и да се проникнете от желание-то да изпълнявате Божията Воля. Това подразбира влизане в правия път на живота. Да подчиниш своя-та воля на Божията, това е правото разбиране.

(8/ стр. 132)

Успехът на човека зависи от изпълнение на Воля-та Божия. Дали човек правилно изпълнява Волята Божия, виждаме от резултатите на неговия живот.

(10/ стр. 114)

Силата ви седи в изпълнението на Волята Божия. Щом възприемете Волята Божия, вие ще имате сила. Само по този начин може да постигнете това, което желаете.

(12/ стр. 352)

Някои казват: „Искам да бъда добър човек“. Крив път си хванал: никога няма да бъдеш добър; ти трябва да вършиш Волята Божия. Ти може да си добър, ама като не вършиш Волята Божия, ти си лош.

(17/ стр. 205)

Вършене Волята Божия е тогава, когато дойдем до този момент, че почувствуваме единство с Бога. Тогава ни обгръща радост и поглеждаме на всички хора тихо и спокойно…

(17/ стр. 205)

Опитвали ли сте онази Любов, при която да сте готови всичко да извършите заради Бога? Можете ли в тази Любов да изпълните Волята Божия?

(18/ стр. 245)

Бога… На ония, които са искали да вършат Неговата Воля, Той мислено им е подсказвал какво трябва да направят, но никога не им се е налагал.

(18/ стр. 291)

Направете опит в продължение на един месец по няколко пъти на ден да си казвате мислено, че ще изпълнявате Божията Воля, и ще видите, че Онзи, Който ви е създал, ще се прояви. Той ще просвети ума и сърцето ви да разберете живота и да изпълнявате Волята Му.

(20/ стр. 109)

Всичко лошо може да се измени при условие човек да върши Волята на Отца си и да Го слуша.

(29/ стр. 182)

Всички хора са призвани за работници на Бо-жията нива. Като работи с Любов, човек изпълнява Божията Воля.

(30/ стр. 176)

При това всеки човек има специфично предназ-начение. Как ще изпълним своето предназначение? Като изпълняваме Божията Воля.

(30/ стр. 321)

Който изпълнява Божията Воля, стои по-високо от всички знатни и учени, от всички ангели и архан-гели. В изпълнението на Божията Воля е силата на човешката душа.

(30/ стр. 321)

Който върши Божията Воля, лесно се справя с мъчнотиите и противоречията.

(31/ стр. 256)

– Ние вярваме в Бога. – Изпълнявате ли Него-вата Воля? Имате ли Неговия характер? Живеете ли с Неговата Мисъл? Ако не изпълнявате Волята Му, каквото и да правите, нищо няма да постигнете.

(32/ стр. 289)

Ние сме дошли на земята; ти търсиш да уредиш живота – да живеем щастливо. Не търси този път. Търсете онзи път, който Бог ви е начертал. Гледайте да извършите Волята Божия!

(39/ стр. 311)

Любовта ще ви научи как да вършите Волята Божия.

(39/ стр. 430)

Кое е по-важно – да извършиш Волята Божия или да отидеш при Бога и да Му кажеш, че много Го обичаш?

(40/ стр. 489)

Ти готов ли си? При всичките условия и през всичките противоречия, които знаеш и не знаеш, да изпълниш Волята Божия? Готов ли си да извършиш Волята Божия?

(41/ стр. 748)

…В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа. Така човек прави връзка с Бога и Той идва да живее в неговата душа. Ако Бог не живее в твоята душа, ти не можеш да се развиваш правилно.

(41/ стр. 768)

– Да бъдем близо до Бога! – Близо до Бога е оня, който изпълнява Неговата Воля, който ходи по съвета на Божия Дух, който слави Божието Име.

(45/ стр. 292)

Как познавате кое действие е съгласно с Божия-та Воля и кое не е съгласно? Всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие, изпълнени с Любов, са в съгласие с Божията Воля.

(47/ стр. 156)

Ако аз правя това, което Бог иска, правото е на моя страна; ако правя това, което аз искам, между Бога и мене настава разногласие. Върша ли Волята Божия, между Бога и мене има пълно съгласие.

(48/ стр. 84)

Аз предпочитам да върша Неговата Воля, а всич-ко друго после ще дойде.

(50/ 4:29)

Аз ви питам: Кой от вас е постъпил тъй, както Бог иска? Този въпрос трябва да разрешим най-напред.

(50/ 33:12)

Всеки от вас знае доколко изпълнява Волята Бо-жия.

(51/ 5:17)

Изпълнението Волята Божия седи в правилното уреждане на това малко владение, което Бог ни е дал. Ако човек не се заеме да уреди тялото си, ако той не се заеме да уреди мозъка си, дробовете си, стомаха си и ако не влезе във владение на цялото си тяло и не стане господар на своя ум, на своето сърце и на своята воля, Бог никога няма да благоволи към него и да му даде нещо по-велико. Стане ли пълен господар на себе си, Бог ще благоволи към него.

(51/ 29:27)

Ако имате ясна представа за Бога, а не се стре-мите към приложение на Волята Божия, Царството Божие е далеч от вас.

(52/ стр. 128)

Ще кажете, че поне един път сте изпълнили Во-лята Божия. Това не е достатъчно. Постоянно тряб-ва да изпълнявате Волята Божия.

(52/ стр. 128)

В изпълнението на Волята Божия се крие свобо-дата на човешката душа. Каквото Бог върши, това върша и аз. При това аз съм свободен да простра или да не простирам ръката си…

(52/ стр. 132)

Ако не изпълните Волята Божия с Любов и съз-нателно, страданията сами по себе си ще дойдат.

(52/ стр. 272)

Изпълняването Волята Божия винаги внася сила.

(54/ стр. 268)

Твоя задача е да изпълниш още днес Божията Воля, а защо тя е такава, не питай. Това ще разбе-реш след години.

(55/ стр. 34)

– Ама как мога да зная каква е Божията Воля? – Най-напред ще се учите да знаете, а после ще изпълнявате Божията Воля. Не казвам да изпълня-вате Волята на Бога, когато не сте уверени в това, но когато се убедите.

(55/ стр. 37)

За човека е важно в каквото обществено поло-жение и да се намира днес, да изпълни Волята Бо-жия като Син Божи. Каквото заповяда Бог, той да го изпълни. И каквото изпълни, ще го носи със себе си през всички времена и епохи.

(57/ стр. 18)

Всичките наши страдания и неразбирания се дължат на ония далечни, в миналото изпуснати мо-менти, когато не сме извършили Волята Божия, не сме я направили. И сега не вършим Волята Божия, както трябва.

(63/ стр. 555)

От това, което даваш и което ти дават, можеш да познаеш доколко си изпълнил Волята Божия. Колкото повече даваш и ти дават, толкова повече си изпълнил Волята Божия. Колкото по-малко даваш и ти дават, това показва, че не си изпълнил Волята Божия, както трябва.

(71/ стр. 21)

Да ликвидира човек с кармата си, това подраз-бира да върши Волята Божия.

(71/ стр. 195)

Волята Божия може да изпълни този, на когото умът не е ангажиран никъде. Този, който иска да изпълни Волята Божия, трябва да бъде свободен…

(77/ 8:26)

Някой се оплаква от съдбата си. Аз казвам: Има един изходен път – ще се подчиниш на Волята Бо-жия, а Волята Божия се изпълнява само чрез Любов. Вън от Любовта действува съдбата, вътре в Любовта – Волята Божия.

(77/ 9:13)

Пожертвувайте всичко за Бога

Какво значи да обичаш Бога? То е да извършиш Волята Божия. Да обичаш, то значи да жертвуваш всичко.

(12/ стр. 371)

…Дойдеш ли до Великото, до Бога в живота си, ти трябва да бъдеш готов да жертвуваш всичко.

(39/ стр. 222)

Питам ви: Обичате ли Бога? Ще кажете: Оби-чаме Го, стремим се. – Не, когато говоря за Бога, аз трябва да бъда готов да пожертвувам всичко, да бъда свободен от всичко в света.

(51/ 32:22)

За да бъде Любовта ни към Бога съвършена, чо-век трябва да пожертвува всичко, което има.

(61/ 28:11)

Вие искате да служите на Господа, но не сте готови да пожертвувате всичко за Него. От Него искате всичко, а вие не давате всичко.

(76/ стр. 201)

И тъй, първият основен закон за вас е: човек най-първо трябва да пожертвува своя живот за Бо-га. Под думата „жертва“, „да се пожертвуваш“ вие мислите, че вашият живот ще се изгуби. Не! Да пожертвуваш живота си за Бога, то значи да мис-лиш тъй, както Бог мисли.

(81/ стр. 7)

Като ни обича, Бог постоянно мисли за нас как да ни помогне, да задоволи нуждите ни. Като знае това, човек трябва да бъде готов да пожертвува всичко за Бога. Види ли готовността на човека да се жертвува, Бог му проговаря. Една дума ще му каже, но тази дума ще го издигне, ще осмисли неговия живот.

(82/ стр. 21, 22)

Човек може да жертвува живота си само за Бога – за никого другиго. Да жертвуваш живота си за Бога, това значи да го употребиш правилно. Не жертвуваш ли живота си за Бога, за никого не можеш да го жертвуваш. Животът е благо, дадено от Бога, и принадлежи само на Него.

(10/ стр. 160)

БЪДЕТЕ ЗАЕДНО С БОГА

Всичко може да направите с Бога

Сам човек нищо не може да направи, но с Бога всичко може да постигне.

(3/ стр. 217)

Когато Бог е във вас, всичко може да направите, но без Него нищо не се постига. Когато Бог е във вас, умовете ви ще бъдат пълни с велики идеи, нищо няма да ви обезсърчава. Оня, в когото Бог живее, приема страданието с радост.

(16/ стр. 66, 67)

Христос казва: „Бъдете съвършени, както е съ-вършен Отец ваш небесни“. Може ли човек да бъде съвършен като Бога? Ако остане сам, на своите сили, човек никога не може да бъде съвършен. Обаче с Бога заедно той може да стане съвършен. Сегашни-ят живот на хората не е дошъл до съвършенството, но един ден когато се свържат с Бога, ще станат съвършени.

(44/ стр. 27)

Сам по себе си човек не може да бъде силен. Ако не е с Бога и Бог – с него, не може да бъде силен. Ако човек не пребъдва в Бога и Бог – в човека, той не може да разчита на никаква сила.

(47/ стр. 261)

С Бога всичко можем да направим. Като казвам, че с Бога можем да направим всичко, подразбирам: човекът, който е съединен с Бога, може да изправи живота си.

(51/ 24:28)

– Какво мога да направя аз, сам човек? – Ако се свържеш с Бога, много нещо можеш да напра-виш. Свърже ли се с Бога, човек може да си служи с магическата пръчица, т.е. със своя ум.

(52/ стр. 214)

Ако имате светлина, всичко е възможно; ако имате топлина, всичко е възможно. Ако имате сила, всичко е възможно, защото Бог е във вас. Свет-лината, в която Бог е, в тази светлина всичко е въз-можно. Топлината, която дошла от Бога, в тази топ-лина всичко може да се направи и силата, която дошла от Бога направо, с тази сила всичко може да се направи.

(67/ стр. 314)

Казвам сега: Светлината, която иде във вас, е от Бога; топлината, която иде във вас, е от Бога и силата, която иде във вас, е от Бога. Тогава всичко в света може да се направи разумно.

(67/ стр. 314)

И когато аз казвам, че ние трябва да разрешим великите въпроси на живота, аз подразбирам, че мо-же да ги реши само туй същество, в сърцето на кое-то Бог е влязъл да живее. Когато Бог влезе да живее в нашите сърца, Той разрешава тези въпроси.

(81/ стр. 488)

В трудности, в противоречия,

в страдания

„Потърси Ме в ден скръбен“ – е казано в Писа-нието. Потърсете Великия в света, когато умът и сърцето ви са угнетени.

(1/ стр. 234)

Достатъчно е човек да се обърне в страданията си към Бога, за да получи великото благословение на живота.

(2/ стр. 140)

Близък човек може да ви бъде само този, който в трудни моменти ви се притича на помощ. Не може ли да ви помогне в такива моменти, той не е ваш близък. Кой може да бъде в помощ на човека във всички трудни моменти на живота му освен Бог? Значи, Бог е първият, Който може да се нарече бли-зък на човека.

(7/ стр. 280)

Къде се вижда Милостта Божия? В страданията на човека. Като страда, човек търси помощ. Един-ственият, Който се притича в помощ на човека при всички случаи и го освобождава от страданията, е Бог.

(7/ стр. 386)

Когато призовете Бога в труден час, помощта непременно ще дойде. Тя няма да дойде по начин, който вие очаквате, но по специфичен начин.

(21/ стр. 85)

Когато дойдат страданията, вие трябва да отпра-вите ума си към Бога. Той като гледа на всичките твои страдания, Той помага всякога. Бог е толкоз внимателен, на всички помага. Когато вие страдате, вие сте пред зрението на Бога. Той е намислил да ви помогне. Ако не Го спрете в Неговата помощ, благословението ще дойде. Някой път се намесите и казвате: „Защо са тия страдания?“. Тия страдания са, за да ви помогне Господ. Щом страдаш, ще ти помогне. Роптаеш ли, няма да дойде помощта. Ще чакаш.

(42/ стр. 632)

Мъчно е да се докаже, че Бог съществува отвън-ка. Вътрешно ти можеш да провериш, че има Бог. Ето, казано е в Писанието: „Потърсете Ме в ден скръбен и ще ви помогна“.

(43/ стр. 219)

Като се натъкнеш на противоречия, на вътрешна борба, на съмнения, обърни се към Бога в себе си, т.е. към твоето небе, и помощта ти веднага ще дойде. Бог помага на всички хора. Той ги освобождава от препятствията и противоречията.

(44/ стр. 76, 77)

Бог взима участие във всички положения на на-шия живот. Той е първият, Който ни се притича на помощ във всички трудни положения.

(49/ стр. 502, 503)

…Във всичките наши скърби, във всичките наши страдания ние ще научим велики уроци, ще имаме една велика наука, от която ще разберем доколко Бог е внимателен към нас, колко Великият Божествен Дух се грижи, мисли заради нас.

(50/ 20:14)

…Бог работи във всяка душа, и то най-много при най-големите мъчнотии на хората.

(51/ 7:28)

Казано е в Писанието: „Търсете Ме в ден скръ-бен! Тогава ще ви помогна и ще Ме прославите“. Значи, ще търсите Бога в дни на големи нещастия, разочарования, невежество, а не в дни на щастие и блаженство. „Тогава Аз ще ви се изявя и ще ви прославя.“

(53/ стр. 30)

Ти се намираш в едно трудно положение на бойното поле – пукат се бомби, падат. Ти призови Господа. Ако си в един град като Лондон, призови Името на Господа. Този, Който те ръководи, ще Го опиташ. Ако в този живот не може да опитаме Онзи, Който ни е пратил в света, за какво сме дошли? Ние не сме пратени за ядене и пиене. Ние сме дошли да познаем Бога.

(54/ стр. 185, 186)

Тъй щото при най-големите изпитания, страда-ния и мъчнотии за човека Бог ще му се яви в една или друга форма да го утеши, да му помогне.

(57/ стр. 119)

Господ казва тъй: „Опитайте Ме във всички скър-би, във всички най-големи противоречия и когато никой не може да ви помогне, Аз ще ви помогна“.

(61/ 15:29)

Та за да станете силни в себе си, като дойдат най-големите нещастия, помисли, почувствай и ка-жи: „В Бога аз живея. Бог е, Който действа сега. Тъй е благоволил Той“. И помисли за Него веднага.

(74/ стр. 439)

И тогава ако си гневен или болен, обърни се към Бога и си кажи: „Бог живее в мене и аз в Него. В името на Неговата Любов ще се справя и с гнева, и с болестта си“.

(78/ стр. 145, 146)

Във всяка мъчнотия все ще се домогнете до една мисъл, която ще ви даде разрешение. Тази мисъл е от Бога.

(78/ стр. 217)

Човек може да познае Бога само в големите противоречия на своя живот… В противоречията, в страданията се крият възможности и условия за познаване на Бога.

(10/ стр. 139)

Обърнете се за помощ към Бога

Ако при най-тежките моменти на изпитания човек се обърне към Милостта Божия за помощ, той ще разбере какво значи да бъдеш свързан с Бога.

(10/ стр. 29)

Бог казва: „Откак светът съществува, няма слу-чай да не съм помагал на страдащите“. Колкото и да е зает Бог със Своите работи, похлопа ли на вратата Му една страдаща душа, Той оставя всичко, за да й помогне. Бог помага на всеки човек, на когото умът е смутен, сърцето угнетено и волята му заробена.

(22/ стр. 138)

Има безброй примери из живота, от които се вижда, че Бог се грижи за всички живи същества. Затова не се обезсърчавайте, не падайте в отчаяние, но щом се намерите в някаква мъчнотия, обърнете се към Бога Той да ви помогне, да ви освободи.

(27/ стр. 57)

Та казвам на вас: Дръжте туй, което е по-силно. В света е силен само Бог. Той се нарича Всесилен, Най-Силният. Следователно когато искаме да разре-шим всички мъчнотии, трябва да потърсим Него.

(39/ стр. 457)

„Потърсете Ме в ден скръбен и Аз ще ви по-могна.“ Скръбта е ден, в който можете да познаете благостта на Бога. Там, дето никой не може да ви помогне, обърнете се към Него. Ще имате една опитност, ще имате една радост, която никой не може да ви даде.

(39/ стр. 457)

Светът е бурно море, можете да се удавите. Ако не знаете да плувате, не влизайте сам в морето. Обърнете се към Бога Той да бъде с вас при всички случаи на живота ви. Без Него вие сте загубени.

(47/ стр. 74, 75)

Когато човек потъне в ада, той ще чуе там Ти-хия, Свещен глас на Бога, Който му казва: „Ако вяр-ваш в Мене, Аз мога да те избавя от ада“. Казва се на едно място в Писанието: „Невъзможното за хората е възможно за Бога“. Намерите ли се в трудно положение, каквото и да е то, обърнете се към Бога с всичката си душа и дух.

(51/ 32:30)

Един прогимназиален учител в едно казанлъшко село разказва своя опитност. През световната война при едно отстъпление на българите той объркал пътя си и попаднал между гърците. Докато не бил забелязан от никого, той успял да избяга, скрил се в една пещера, дето прекарал цели три дена без хапка хляб. Мислел си: „Ако изляза от тук, гърците ще ме видят и убият. Какво да правя? Досега съм отричал Бога, но в този момент не ми остава нищо друго, освен да се обърна към Него“. И той започнал да се моли: „Господи, ако наистина съществуваш, както съм слушал от майка си и от моите учители, изяви ми се по някакъв начин и аз ще повярвам в Тебе. Сега се нуждая от хляб, умирам от глад“. Тъй се молел този учител. Не се минало половин час и ето, една костенурка с парче хляб в устата си се отправила точно към входа на пещерата. Оставила хляба на земята и си отминала. Той взел хляба, изял го и като се върнали силите му, благодарил на Бога с думите: „Господи, като се върна при учениците си , ще проповядвам за Тебе“. Наистина като се върнал в селото си, той събрал учениците си и казал: „Деца, знайте, че има Господ! И аз вярвам в Него“. Той им разказал случката с него в пещерата. Значи, едно парче хляб можа да убеди един български учител атеист в съществуването на Бога. Всички твърдения на философи, учени, богослови пропадат пред опит-ността на учителя за съществуването на Бога.

(56/ стр. 109, 110)

– Що е Бог? Съществува ли Той? – Това може да се определи по следния начин: имаш живеница на крака си. Викаш лекари, но никой не може да ти помогне. Животът ти е на косъм. Най-после се обръщаш към Бога с думите: „Господи, в Тебе е всичкото ми упование. Помогни ми, прати ми Своята помощ да позная, че съществуваш, че си Бог на живите и на всички помагаш. Обещавам да Ти служа, да посветя живота си на Тебе“. Ако си искрен и издържиш на обещанието си, Бог ще ти помогне и в скоро време ще бъдеш здрав. Какво доказателство още искате за съществуването на Бога? Той е всесилен, на всички помага.

(56/ стр. 244)

Та казвам: Помни, че и при най-големите из-питания, когато никой не може да ти помогне, ти можеш да се обърнеш към Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила и макар да не Го виждаш, Той ще ти помогне. Каквото ти трябва, от Бога искай, но никога не искай излишни работи.

(66/ стр. 134)

Като заболеете, обърнете се първо към Бога, пос-ле – към своята душа и най-после – към лекаря. Вие вървите по обратен път и затова не успявате. След това се чудите защо вместо подобрение, поло-жението ви се влошава.

(70/ стр. 66)

Болен си – обърни се към Господа; веднага ще усетиш малка топлина в сърцето си, светлина в ума си и болката ти ще изчезне. Ако си беден, гладен, пак се обърни към Бога. Ще дойде някаква помощ отвън.

(78/ стр. 257, 258)

Когато сте изоставени от всички

Когато всички хора се откажат от някого и престанат да му вярват, Бог остава последен при него и му казва: „Не се страхувай, тази работа ще се оправи. Ти ще успееш, ще излезе човек от тебе“. И наистина както казва, така става.

(1/ стр. 308)

Който иска Бог да му проговори, той трябва да е готов да понесе най-големите страдания в света, да бъде изоставен от всички хора. И ако при това положение всичко около него и в него затихне, тогава той ще чуе Божия глас, тогава ще се свърже с реалността в живота.

(24/ стр. 309)

Бога можете да познаете в най-големите стра-дания и мъчения. За да познае човек дали има Господ в света, или няма, трябва да го оставят всички хора, пък и да го оставят и всички животни, и всички дяволи, и всички ангели, да остане сам самичък, да няма на кого да уповава; само тогава в дълбочината на душата си той ще чуе онзи тих Божи глас да му проговори. Той ще почувствува дълбоко в душата си нещо нежно, топло, което го сгрява, оживява и вдъхновява. Само така човек може да разбере какво нещо е Бог. Когато всички млъкнат, Бог проговаря. Когато всички те изоставят, Бог те приема.

(51/ 16:18)

Действително ще дойде ден, когато човек ще остане съвършено сам: ще го напуснат и майка, и баща, и братя, и сестри, и приятели; като се види в тази самотия, той ще вика, ще се моли, докато дойде Бог при него и го запита: – Какво има? – Всички заминаха, оставиха ме сам. – Не си сам, не се безпокой, Аз съм с тебе.

(57/ стр. 244)

…Турете в ума си мисълта, че в света има са-мо едно Същество, което ви разбира. Неговото Съз-нание е всякога будно. Когато дойде да се справяте с Истината, никаква друга философия! Някой път може да ви изоставят и ангели, и богове, и вашите ръководители, вие ще се спрете върху Великата Истина и ще разчитате само на Божието Съзнание; то никога не спи, всякога е будно. Само така ще придобиете една вътрешна опитност. Следователно в едно голямо страдание, при най-голямото без-смислие на вашия живот, има едно Съзнание, което ви разбира. То се интересува от вас толкова, колкото и вие. То е Божието Съзнание. Бог мисли най-добрия начин за вашето избавление.

(61/ 34:17, 18)

Бог… Той върви и ви среща. Той е зад вас. Вие сте тъжни, не виждате нищо и си казвате: „Свърши се с тази работа“. Когато всичко за вас се е свършило, Той върви зад вас и мисли да употреби най-добрия начин, за да ви избави. Той мисли как може да ви зарадва, но трябва да идете до дъното. Той намира план как да ви се обади. Както не се надяваш, току ти подшушне нещо, почне да ти говори; ти чуеш първия глас, но мислиш, че в тази пустиня на живота около тебе няма никой, че си сам; но изведнъж чуеш този глас, казваш си: „Значи, тук имало и друг някой“… Ти ще си въздъхнеш свободно и ще кажеш: „Заслужава да се живее за Бога!“. Смисълът на живота е в това.

(61/ 34:18, 19)

Всеки човек може да почувствува гласа на Бога. И като дойде това време, ще знае, че му е казано това и ще го провери. Когато човек претърпи го-лям неуспех, когато се отчае напълно, когато се почувствува изоставен от всички, нека тогава се вглъби в себе си; ще чуе един тих глас, който му казва:„Не бой се, всичко ще се оправи“. Щом чуеш този глас, ще видиш, че след малко време работата ти ще се оправи.

(66/ стр. 53)

МОЛЕТЕ СЕ

Молитвата

Има думи, силата на които може да тласне света напред. От човека се изисква умение правилно да ги произнася. Достатъчно е една от тия думи да се произнесе правилно, за да се освободи човек от нещастията и противоречията в живота си. Ед-на такава дума е в състояние да подигне човека до небето. Каква по-силна дума искате от думата Господ?

(10/ стр. 29)

Да кажеш онова най-великото, значи да кажеш думите: „Господи, Боже мой!“. На български език няма по-свещена, по-висока дума от тази. Тази е думата, която съдържа всичко. Тя е по-високо от майка, баща и брат.

(51/ 3:36)

…Най-великото е молитвата, тя ни свързва с Бо-га, с туй Вечното вътре в себе си, което ни дава сми-съла.

(14/ стр. 56)

Що е молитва? Молитвата е общение със стъп-ките, с мислите и с чувствата на Единния, на Све-щения.

(29/ стр. 159)

Молитвата е най-хубавото отношение, което чо-век може да има към Бога.

(42/ стр. 563)

Молитвата е непреривно стремление да работим заедно с Бога. Тогава нашите интереси и интересите на Бога ще бъдат едни и същи.

(46/ стр. 128)

Щом разберем дълбокия смисъл на молитвата, ще знаем, че Бог мисли, чувствува и действува чрез нас. Това наричаме вдъхновение. Значи, човек тряб-ва да се моли, за да се проявят и заработят чрез него Божиите мисли, чувства и действия.

(48/ стр. 199)

…Молитвата представя светлина и топлина, необ-ходими за свързване на човешката душа с Бога, с разумната природа.

(52/ стр. 183)

Молитвата е вътрешно общение на човека с Бога. За да може молитвата да отива направо до Бога, човек не трябва да поставя препятствие между Бога и своята душа.

(52/ стр. 201)

Една от нашите сестри ми каза: Аз дойдох на езерата, на тези високи места и на този чист въздух да се освежа, да разреша един въпрос. Питам я: – Как ще го разрешиш? – Ще се моля на Бога, постоянно ще бъда в молитва. Казвам: Ти можеш цял ден да се молиш, но това е само външна молитва. Истинска-та молитва се изразява чрез Любовта.

(57/ стр. 45)

Молитвата не е само за да се създаде едно прият-но настроение. Но тя е начин да се свържеш с Бога. И като се свържеш с Бога, тогава Бог в тебе може да създаде в тебе нещо, което ти не можеш да създадеш за себе си.

(67/ стр. 283)

Бъдете постоянно в молитва, за да пребъдва Бог във вас и да ви освободи от всички прегрешения. Молете се Бог да пребъдва във вашите действия.

(70/ стр. 234)

…Молитвата е разговор, единение с Бога.

(72/ стр. 70)

Молитвата е необходима за възстановяване пре-къснатите общения с Бога, в които хората изпадат. Молитвата е най-силното действие в живота на чо-века. Човек всякога трябва да се моли, за да бъде всякога в общение с Бога.

(77/ 36:6)

Вие казвате: „Тази вечер не съм разположен да се моля, но утре ще бъда разположен, тогава ще се моля“. Господ не иска, щото хората да Му се молят при разположение. Господ обича молитви, които са направени без разположение.

(77/ 36:11)

Човек навсякъде може да се моли. Може да си на банкет между приятели и пак да си на мо-литва; все ще има един малък промеждутък, през който ще можеш да се молиш. Онзи, който знае, ще намери този промеждутък, в който да изпрати своята молитва. Туй значи да използуваме времето съзнателно! Бих желал постоянно да се молите, т.е. в тия промеждутъци да сте във връзка с Бога.

(77/ 36:13, 14)

Десет години непреривно човек трябва да се мо-ли, и като ляга, и като става, и като работи, и като почива, за да създаде връзка с Бога и започне да ра-боти според законите на Любовта.

(15/ стр. 80)

Какво ще кажете на Бога?

Дошъл е денят, в който трябва да се обърнете към Бога с думите: „Господи, обичам Те! Искам да изпълня Твоята Воля, както Ти си определил, както Ти желаеш“. Днес е този ден.

(7/ стр. 321)

Та казвам на вас, имайте една по-благородна, възвишена идея за Бога да Го опитате. Да можете да живеете по нов начин, да кажете: „Да бъдем едно с Тебе. Да работим тъй, както Ти работиш“.

(36/ стр. 266)

Каквото ни дойде, да кажем: „Господи, да бъде Твоята Воля“. Тогава и в ада, и в рая да сме, ще знаем, че сме с Него и Той ще ни избави и възкреси.

(50/ 7:31)

…Тогава човек съзнава, че той е едно с Бога, и казва: „Господи, Ти си, Който мислиш в мене, и аз изразявам Твоята мисъл; Ти си Истината в мене и аз проявявам тази Истина; Ти си Любовта в мене и аз изявявам тази Любов“.

(50/ 13:30)

Когато аз вярвам в Бога, вярвам и в себе си и взимам Бога като един жив организъм. И тогава като ставам сутрин, казвам: „Господи, какво искаш днес от мен? Аз ще изпълня всичко, което е Твоя Воля“.

(51/ 9:27)

Като станеш сутрин, първото нещо, което тряб-ва да си кажеш, е следното: „Господи, ето, явявам се при Тебе. Какво трябва да изпълня днес?“.

(51/ 9:32)

Ти ще кажеш: „Господи, аз вече живея в Тебе. Ти си ми дал този ум, който имам. Ти си ми дал тази сила, която имам. Ти си ми дал живота и в името на всичко това, което си ми дал, искам да Ти служа. Дай ми една малка мисъл, с която да разбера, да почувствувам, че Ти си благоволил към мене! И довечера като се върна при Тебе, пак ще Ти благодаря“. И ако всеки постъпва така, всичко ще върви като онази река по мед и масло. Това да ви бъде молитвата.

(51/ 9:33)

…Ако при най-големия упадък на духа ти можеш да си кажеш: „Велики Боже на Любовта, макар че аз съм Те забравил, макар че нямам телефон с Тебе и не Ти чувам гласа, но съм напълно убеден, че в Тебе няма промяна и измяна и Ти мислиш заради мен“. Кажеш ли, че Господ те чува и мисли заради тебе, Той действително те чува и мисли за теб; кажеш ли обаче, че Той не те чува и не мисли заради теб, ти сгъстяваш материята около себе си и се отдалечаваш от Бога с такава бързина, че гласът Му не може да се чуе и да те стигне. И тогава всичката благост, която Бог ти изпраща, остава неизползувана.

(51/ 10:24)

Сега вие като прилагате един метод, втори, тре-ти, най-после като се намерите в мъчнотия, ще ка-жете: „Господи, дай ми малката топлинка, дай ми малката светлинка!“. Като я почувствувате, ще ка-жете: „Господи, да бъде всичко за Твоята Слава!“. Пък като дойдат мъчнотии и страдания, пак ще ка-жете: „Господи, пак да бъде за Твоята Слава!“. За всичко, което става в живота ви, ще казвате: „За Славата Божия!“.

(51/ 35:18)

Който носи Истината в себе си, той никога не може да произнесе Името Божие напразно. Обаче щом се намери пред голямо изпитание или стра-дание, той казва: „Велики Господи на Вечността, заради Тебе съм готов да понеса всички страдания и изпитания“. Това е една магическа формула, с която можете да си служите.

(52/ стр. 99)

Щом разбереш, че Божият Дух прониква в умо-вете и сърцата на всички хора, ти ще застанеш на здрава, сигурна почва. Ще кажеш: „Господи, няма да се поколебая в Любовта Ти! Винаги ще нося в ума си образа на Твоята Любов и Светлина“. Това значи да живее Бог в сърцата и умовете на хората.

(56/ стр. 164)

Всеки трябва да си каже: „Господи, готов съм да жертвувам своя ум, своето сърце, своята душа и своя дух заради Тебе!“. Като кажете това, Бог ще ви изпрати на работа и както я свършите, Той ще я одобри, защото сте работили за Него и в Негово Име.

(72/ стр. 133)

Кажи: „Господи, макар да не Те познавам, искам да Те обичам по своему. Аз не зная как. Искам да Те обичам!“… Ти остави тази Любов да излезе, да тече към Бога.

(75/ стр. 262, 263)

А ние какво ще дадем за Господа? Ще Му ка-жем: „Господи, Ти като дойдеш у нас, ние ще при-ложим Твоята Истина, ще бъдем готови да страда-ме, да устояваме на тази Истина“.

(81/ стр. 61)

Дойдеш ли до съдбата си, нищо няма да гово-риш – нито добро, нито зло. Ще повдигнеш мисъл-та си нагоре и ще кажеш: „Господи, да бъде Твоята Воля!“.

(82/ стр. 274)

Кога Бог отговаря на молитвата?

Който е в съгласие с Бога и върши Неговата Воля, получава отговор на молитвата си. Който не е в съгласие с Бога, не получава отговор на молитвата си.

(47/ стр. 50)

…Някои се оплакват от живота си, казват, че колкото да се молят на Бога, молитвата им не се приема. Кой е причината за това? Самият човек. Има нещо, което той не е изпълнил.

(52/ стр. 37)

…Ако се молите на Бога само като на познат, молитвата ви ще остане без последствие. Ако се молите на Бога като на ваш приятел, Той веднага ще отговори на молитвата ви.

(52/ стр. 129)

Мислите ли, че Бог може всякога да ви слуша? Ако мислите така, това е много казано. На какво основание Бог може всякога да ви слуша? За да те слуша Господ, три неща са необходими: ако впрег-неш волята си да Му служиш, ако впрегнеш сърцето си да Го обичаш, ако впрегнеш ума си да Му слу-жиш. Значи, като впрегнеш ума, сърцето и волята си в служене на Бога, като се молиш, Той ще те слуша.

(66/ стр. 219)

Но ако ти служиш на себе си със своя ум, със своето сърце и със своята воля, молитвата ти не мо-же да бъде приета от Господа. Следователно когато служим на Бога с ума, със сърцето си и с волята си, Той ще живее вътре у нас и ще отговори на всичко, което искаме. Понеже Бог е навсякъде в света, Той живее у нас и ние живеем в Него, не може да не ни отговори, ако ние вършим Неговата Воля.

(66/ стр. 219)

Всички ще се учите да се молите и ще бъдете готови и да получите отговор на молитвата си, и да не получите. Понякога като се молите, ще изпитате голяма празнота, няма да чуете никакъв глас, ника-къв отговор. Който обича Бога, той трябва да бъде готов на всичко.

(71/ стр. 111)

Сега някои питат: – Вярваш ли в Бога? – В кой Бог? В света има много богове. Още от най-стари времена хората си създавали богове, пред които па-дали на колене, молили им се, тамян им кадели, но те не ги чували – никакъв отговор не получавали на молитвата си. Днес същите хора, със своите ата-вистически мисли, казват: „Молим се на Бога, но Той не ни чува“. Казвам: Молят се тези хора, но на някой от многото богове, които не са живи. Ухото на Живия Господ е толкова чувствително, че ако Му се помолите от сърце, с пълно смирение, с вътреш-на чистота и благоговение, каквото духовният човек трябва да има, вашата молитва непременно ще бъде приета.

(80/ стр. 8)

Вий мислите, че Бог е като човек. Някой път и Той е като нас, едно мисли, друго върши. – Не, не е така. Ако твоето сърце е раздвоено по отношение на Бога, ти можеш да се молиш на Бога, ти можеш да се молиш хиляди години, няма да чуеш нито глас, ни ослущание.

(40/ стр. 539)

Някой път някои от вас са ме питали: – Как да се молим, за да ни слуша Господ? – За да те слуша Господ, ти всеки ден ще ходиш при Господа да ви-диш каква услуга можеш да Му направиш.

(42/ стр. 255)

ТРЯБВА ДА СЪЗНАЕТЕ

Какво трябва да съзнае човек?

Всеки трябва да съзнава, че е душа, излязла от Бога.

(70/ стр. 252)

Животът на всеки човек е възлизане към Бога.

(10/ стр. 22)

Да възприемем Бога в себе си, това е една от най-великите Истини в света. Това е един от най-великите моменти в живота ни.

(50/ 24:14)

Ако у вас не се събуди основната идея за Бога, всичко друго е безпредметно.

(53/ стр. 18)

Ние всички трябва да съзнаем, че Първият Прин-цип, Който е в нас и зад нас, представя онази Съ-щина, на Която всякога трябва да разчитаме. Ние трябва да съзнаем, че нашата сила е толкова голя-ма, колкото имаме връзка с Бога. Съзнателна връзка трябва да бъде тя.

(63/ стр. 422)

Ако любиш, знай, че не си ти. Бог в тебе люби. Ако ти имаш знания, тези знания са на Бога. Ако си свободен, Бог в тебе е свободен. Щом ти си свобо-ден, радвай се на Бога, Който живее в тебе, радвай се на свободата, която имаш.

(66/ стр. 464)

Някой казва: „Аз разполагам с настоящето“. С настоящето разполага само Бог. Ако вървиш по Не-говите стъпки, ще ти бъде всичко добре. Ако мис-лиш, че настоящето е в твоите ръце, ще влезеш в най-големи противоречия.

(66/ стр. 473, 474)

Има хора, които се стремят към центъра на живота, т.е. към Бога, към Неговото Царство, но те са малко на брой. Повечето вървят към периферия-та: жените угаждат на мъжете, мъжете – на жените, майките – на децата, децата – на майките и т.н. И това не е лошо, но не е правилният стремеж, не е правият път на душата. Истинският път на душата е към Бога. Това означава вътрешен стре-меж, съсредоточаване на човека към неговото вис-ше, Божествено съзнание.

(70/ стр. 260)

Човек не може да има светлина в ума, топлина в сърцето и сила в тялото си, ако не е разположен, не е отворен към Бога. Искате ли да се развивате правилно, вие трябва да бъдете отворени към Бога.

(1/ стр. 217)

Обичайте Бога, защото Той пръв ви е обикнал. Заради Любовта Му към вас не очаквайте от Него богатство, къщи, имоти. Той ви е дал всичко, което ви е нужно, но вие не сте работили, както трябва.

(1/ стр. 312)

Бога… Той пръв ни е обикнал. Сега на нас пред-стои да Го обичаме. С Любовта си към нас Бог е извоювал нашата свобода. Сега ние трябва да Го обичаме, да извоюваме Неговата свобода. Какво разбирате под думите „извоюване на Божията сво-бода“? Да извоюваме Божията свобода, това значи да не ограничаваме Божия Дух в себе си. Вие не давате свобода на Бога в себе си. Вие не давате ход на Божествените мисли и чувства в себе си. Щом дойде някоя Божествена мисъл в ума ви, вие я спирате, не й давате възможност да се прояви.

(1/ стр. 383)

Като ученици, вие трябва да знаете, че всичко, което се случва в живота ви, е за добро. По-добре е за човека да изгуби богатството си, но да познае Бога, отколкото да запази богатството си и да не Го познае. За предпочитане е човек да не реализира някои свои желания, но да познае Бога, отколко-то да ги реализира, да придобие някакви временни блага и да не познае Бога.

(2/ стр. 123)

Понеже Бог е Същество на Абсолютната свобода и разумност, ти ще имаш с Него толкова допирни точки, доколкото се интересуваш от Него, от тази разумност, от тази свобода, от Неговата Любов…

(4/ стр. 29)

Бог не е нещо вън от нас. Ние живеем в Него. Животът, който сега преживяваме, мисълта, която съществува в нашия ум, и свободата, която имаме, се дължат все на Него.

(4/ стр. 69)

А настоящето, това е днешният ден, то е животът на Бога.

(12/ стр. 8)

Всички живи същества живеят в Бога. Едни съз-нават това, а други не съзнават.

(10/ стр. 116)

…Не е достатъчно човек да вярва само в Бога, но трябва да има отношения към Него, да съзнава, че животът му е излязъл от Бога и трябва да се върне към Него.

(10/ стр. 150)

Обърнете ли се към Бога с молба за нещо, Той ще ви отговори. Бог има следното качество: Той е готов да помогне на всички без изключение, но при известни условия. Ако чакате Бог да дойде при вас, Той никога няма да ви се отзове. Искате ли нещо от Него, вие ще хлопате на вратата Му 99 пъти.

(18/ стр. 79)

…Който иска да отиде при Бога, трябва да се ос-вободи от човешките работи.

(21/ стр. 9)

Правият път е пътят към Бога.

(24/ стр. 144)

…Единственият, Който мисли, е Бог. Бог мисли, а човек живее. Животът е свещено нещо, в което Бог мисли, а човекът живее. Като мисли Бог, чрез Него и хората мислят.

(28/ стр. 20)

Помнете: Любовта на Бога е еднаква към всич-ки същества, съвършени или несъвършени. Любов-та на Бога е вечна и неизменна. Едного обичат по-вече, защото се отворил повече за светлината и за Любовта и приема повече. Друг се затворил, зато-ва получава по-малко – от него зависи да получи повече. Като се отвори, ще приеме повече светлина и топлина. Всъщност Бог обича еднакво и двамата.

(30/ стр. 18)

Мнозина се запитват защо страдат, щом Бог ги обича. Много естествено. Докато се противи на Лю-бовта, на Бога, човек е изложен на страдания.

(30/ стр. 21)

Каквато работа предприемете, обърнете се пър-во към Бога да видите одобрява ли я Той, или не. Дали човек се ражда, жени или умира, първо трябва да потърси одобрението на Бога. Няма ли Неговото одобрение, животът му ще се превърне в ад.

(30/ стр. 134)

Каквато служба и да вършите, искайте одобре-нието на Бога. Само с Него можете да разчитате на успех. Без Него и доброто ще се превърне на зло. С Него и злото ще се превърне на добро.

(30/ стр. 134)

Казано е в Писанието, че Бог ни е написал на дланта Си. От нас зависи да остане името ни за вечни времена написано на Божията длан или да се заличи. Как става заличаването? С неправилния живот.

(31/ стр. 220)

Възлюбени на Бога са онези, които носят Него-вите мисли. Всяка Божествена мисъл носи живот. Ако спреш Божествените мисли, ти спираш живота си, както и живота на другите хора.

(31/ стр. 77)

Знанието, силата принадлежат на Бога. Като жи-вееш в Него, знанието и силата ще дойдат.

(32/ стр. 324)

Първото нещо, вие трябва да благодарите, че Бог е с нас. Тогава иде второто положение. Вие трябва да вярвате, че трябва да станете едно с Бога, а не да работите за своето благо на земята.

(37/ стр. 219)

Ако прославим Бога, ние се повдигаме; а за дру-гото, оставете тази работа на Господа. А пък вие извършете Волята и работата на Бога! И не мислете за себе си. И когато почне Бог да мисли за вас, тогава вие ще се повдигнете. А когато вие искате да се повдигнете – работата не върви.

(39/ стр. 429)

Даже и най-големите противоречия да се родят в живота ви, нека се родят! Туй са възможности за проявление на Бога.

(50/ 11:29, 30)

…Помнете, че всички страдания, които минавате сега, това са само условия, за да познаем Първата Причина в света, да познаем Разумното в себе си, да познаем Бога. И когато Го познаем, ще се яви тази радост.

(50/ 20:25)

Мене ми е чудно, когато чуя, че религиозните хора и философите искат да докажат, че има Гос-под, или това, че Го търсят, когато ние живеем и съществуваме в Бога.

(36/ стр. 232)

Човек е свързан в даден момент с всички све-тове, значи не трябва да мисли за Бога, че е нещо непостижимо. Бог е нещо постижимо, в едно отно-шение.

(36/ стр. 254)

Сега вие имате същността, вие сте в Бога, живее-те вътре в Него.

(56/ стр. 87)

…Да се научим да мислим, значи да възприема-ме онази мисъл, която излиза от Бога. Трябва да възприемаме в себе си Божествените мисли.

(41/ стр. 663)

Бог всякога има едно желание да се прояви чрез нас. Той може да се проявява и вън от нас, но у Него има желание да се проявява и чрез нас. И когато ние спираме този Божествен импулс, когато Бог иска чрез нас да се прояви, тогава идат нещастията. И всички нещастия на хората произтичат от спира-нето на този процес. То е един много деликатен импулс, най-благороден, възвишен, един импулс има у Бога да се прояви чрез тебе, чрез твоя ум, чрез твоите чувства и постъпки. И ако ти реагираш, от-там започват всичките човешки нещастия.

(41/ стр. 759)

Да мислим за Бога, то е единственият път, по който най-добре можем да излезем. Всичките дру-ги пътища, каквито и да хванем, все ще фалира-ме, в края на краищата все ще фалираме. Като хванеш онзи път, който води към Бога, той е един-ственият път, който винаги спасява. В този път ня-ма противоречия. Всяко противоречие, което се явя-ва във вашия живот, показва, че вие имате малко отклонение.

(42/ стр. 504)

Тия хора Бог ги създаде като едно условие за те-бе, но не една цел. Цел в света е само Бог.

(42/ стр. 672)

Аз подразбирам под думата Бог туй, без което ти не можеш.

(43/ стр. 6)

Разрешаването на въпросите се заключава във вселяването на Бога в човешката душа.

(49/ стр. 241)

Често казваме: Всичко в света произтича от Бо-га. Кое всичко? Всичко разумно. Значи, всички въз-вишени мисли и чувства произтичат от Бога.

(49/ стр. 449)

Угаждането само по себе си е добро, но кому трябва да угаждаме? Ако ти угаждаш на себе си, ще умреш; ако угаждаш на ближните си, ще умреш; ако угаждаш на Бога, ще живееш.

(50/ 6:13, 14)

Когато човек иска да угоди на Бога, той не може да се надее на хората, да каже, че аз като живея за Бога, ще имам благоволението и на хората. Не, онзи, който е дошъл до идеята да служи на Бога, той толкова е зает с тази велика мисъл, че нему не идва на ум да се занимава с дребнавостите в живота.

(50/ 6:14)

Ние казваме: Кога ще дойде Господ да влее в нас тази Любов? Господ се проявява всеки ден. Той хлопа на вратите на сърцата ни, очаква да Му отво-рим…

(50/ 12:22)

Закон е: Без Бога Любов между хората не може да има!

(50/ 13:19)

Тъй щото Бог да живее навсякъде в света и да бъде все и вся за нас – това е великата задача, коя-то съществува сега в света.

(51/ 5:30)

Когато аз говоря за Любовта, нея подразбирам единствения начин, чрез който можем да се домог-нем до Бога. Ако не се домогнем до Бога по този начин, т.е. чрез Любовта, ние ще останем чужди за Него, за Любовта Му и Той няма да може да ни предаде знанието, което има.

(51/ 1:22)

Вземете, колкото добрини и да ни е направил Господ в живота, ако някой път ни се случи някое нещастие, което да не е в програмата ни, което да не сме предвиждали, ние правим въпрос: как си позволява Господ да не чуе молитвата ни. – Не е било време през тия хиляди и хиляди години, от-как светът съществува, Господ да не е имал търпе-нието да слуша молитвите на всички. Господ е отго-варял, задоволявал не само нашите молитви, но не е оставала незадоволена нито една просба и на най-малките мушици.

(51/ 10:14)

Какво се разбира под думата Любов? Да обър-нем погледа на съзнанието си по-нагоре, към Бога, да търсим този Извор на живота. И като Го намерите, тогава ще се появи във вас вторият закон – Любов към ближния.

(51/ 13:14)

Човек, който живее с Бога, е силен. Човек, който живее с Бога, ще бъде и разумен.

(51/ 24:23)

…По някой път вие туряте преграда между вас и Бога. Тогава и Бог, Който е толкова силен, не може да ви помогне.

(51/ 32:15)

Някой път Господ дойде, хлопне на вратата ни и казва: „Днес е твоят ден, приеми Ме!“. Ти казваш: „Нямам време сега, искам да довърша науките си“. Или: „Имам една много взискателна жена, трябва да й услужа малко“. И тъй се извиняват господарят с жена си, държавникът с поданиците си, ученият с науките си, а Господ все чака.

(51/ 33:22)

И тъй, да имате Любовта на Бога, това значи зад вас да стои крепост, на която да разчитате и в настоящето, и в бъдещето.

(52/ стр. 132)

Онзи, който минава за вярващ и признава Бога, трябва да докаже това. Как ще го докаже? Чрез живота си.

(52/ стр. 331)

Бог е близо и далеч – от човека зависи това.

(52/ стр. 390)

Едно трябва да знаете: никой не може да бъде обичан, докато не обича Бога.

(52/ стр. 391)

Бог променя лошите условия на живота, премах-ва големите препятствия от пътя ви; в Него се крие голямата наука; в Него се заключава Великото, Бо-жественото, което всички търсят.

(53/ стр. 94)

Човек не е извор; доброто и злото не извират от него, но могат да пребъдат в него… Значи, доброто произтича от Бога и принадлежи на Него. Обаче когато ние възприемем едно желание на Бога и го разберем, приложим в живота си и извадим от него плод, това добро вече е наше. В този смисъл доброто е качество на Бога, но ние сме го възприе-ли и обработили в себе си…

(53/ стр. 100)

Какво нещо са условията? Условията в живота, това е Бог. Най-великите условия на живота, това е Бог.

(53/ стр. 107)

С разбирането на Бога се разбира и цялата все-лена.

(53/ стр. 136)

Животът ни 50 процента зависи от Бога, 25 за-виси от природата и 25 зависи от нас. Аз съм про-верявал.

(54/ стр. 71)

Външната природа е Съзнанието на Бога. Ще видим как Бог гледа на нещата. Аз съм част от Него, трябва да бъда в съгласие с целия Бог.

(54/ стр. 199, 200)

Бог… Моят живот зависи от Неговата мисъл. Моята мисъл зависи от Неговата мисъл. Моята лю-бов зависи от Неговата Любов. Моята сила зависи от Неговата Сила. Аз съм в съгласие с Него, имам всичко на разположение.

(54/ стр. 200)

Считайте, че всичките хора в света, всяко съ-щество, което е живо и съществува, то ви носи не-що от Бога.

(54/ стр. 232)

Бог… Той е причина за всички ваши радости; на всички ваши мисли, на всяко ваше растене, на домовете, на всичко в света, което става, причината е в Бога.

(54/ стр. 407)

Дошли сме на земята да бъдем съработници на Бога; да работим за онази велика идея, за която Бог ни е призовал.

(55/ стр. 46)

За да се ползува от любовта на учителя си, уче-никът трябва добре да учи уроците си. На същото основание питам: Как ще ни обича Бог, ако не учим уроците на живота?

(55/ стр. 51)

Човек не е излязъл само веднъж от Бога. Той трябва да излиза от Бога всяка минута, всяка секун-да.

(55/ стр. 161)

Знайте, че нещастията в живота ви се дължат на факта, че между Първата Причина и вас съществува известна дисхармония.

(55/ стр. 209)

Всеки ден трябва да придобивате по една нова идея за Бога. Вие имате отношение към Бога, но днешното ви отношение не е като вчерашното.

(55/ стр. 236)

Ако Бог те намери буден, когато дойде при те-бе, ти ще израстеш като семето, ще се развиеш и ще дадеш плод. Но ако не те намери на място и буден, ти ще изгниеш и няма да дадеш плод. Такъв е Божественият Закон. На онези, които Го чакат, Бог дава живот, а онези, които спят, слизат надолу и изгубват условията.

(56/ стр. 92)

Не съм срещал нито един човек, който в даден момент да съзнава, че стои пред Бога, пред Велико-то, Безграничното, Възвишеното.

(56/ стр. 123)

…Божествената Светлина огрява човека отвътре. Никой не може да загаси тази Светлина отвън. Ако някой застане на пътя между човешката душа и Бо-га, само той е в състояние да загаси тази Светлина. Обаче ние знаем, че няма сила, която може да тури преграда между човека и Бога. Мнозина се опитва-ли да загасят тази Светлина, но не са могли да успеят.

(56/ стр. 173)

Тъй щото идеята за Бога е такова нещо за чове-шката душа, каквото е слънцето за нашата земя. Следователно само идеята за Бога е в сила да опло-дотвори човешката душа, да помага за нейното рас-тене и развитие. Бог е слънце за човешката душа.

(57/ стр. 132)

Когато някой дойде при мене да се оплаква, че е сам в света, ще му кажа: Аз зная един, който като тебе е сам. Ела да те заведа при него. – Кой е той? – Той е Създателят на небето и земята. Като те види, Той ще повярва в тебе и ще каже: Ето един човек, от когото ще излезе нещо. Понеже ти искаш да станеш божество, Аз ще вляза в тебе и ще се проявявам, като се радвам на всичко, което правиш. Аз ще работя отвътре, ти – отвън… Следователно човек мисли, чувствува и действува, но трябва да съз-нава, че вътре в него Бог работи.

(57/ стр. 148, 149)

Някой направи нещо и си въобрази, че той е автор на това дело, обаче привидно, за външно бла-гочестие, казва: „Бог направи тази работа“. Не, чо-век трябва да бъде искрен в себе си, да съзнава, че Бог работи в него, а той външно само се проявява.

(57/ стр. 149)

Едно трябва да знаете: Възлюбеният на човешка-та душа е само Бог.

(57/ стр. 170)

…Бог живее във вас и вие живеете в Бога.

(60/ стр. 53)

Святият човек e един извор, ти ще идеш при не-го, той пълни, ще подложиш сърцето си. А светлият човек, това е запалена свещ. Тази светлина иде при теб. Ти няма да идеш, тя ще дойде. Следователно процесът е такъв: при святия ти отиваш; а светлият, той ще дойде. Бог е Свят и Светъл. Бог, като Светли-на, идва при нас; а като Свят, ние отиваме при Не-го.

(61/ 7:6)

Първият в света, който е почнал да мисли, е Бог. Или тъй да кажем, в началото на Битието Той е проектирал една Своя мисъл и тази мисъл е въз-приета от всички окръжаващи Го същества, които влизат вътре в Божествения свят. Те възприемат та-зи мисъл и почват да я пращат в по-долните светове.

(61/ 21:4)

Правите мисли са Божии мисли. Следователно всички мисли, които произтичат от Бога, от Първия Извор, са прави мисли, в които абсолютно няма ни-какъв дефект. Ако ние схващаме тия мисли прямо, наричаме ги прави мисли. Те не са опетнени. В тях се съдържа първият превод на Битието, на Същност-та на нещата.

(61/ 21:5)

Мисълта, това е велик принцип, който се съдър-жа у Бога. Той мисли, а всички ние мислим по от-ражение на тази Божествена мисъл.

(61/ 21:6)

Поезията е за музикалния човек, за камъка ня-ма поезия. Когато ние говорим за Бога, че Той съ-ществува, то е само по отношение на разумните същества… Само за най-висшите същества, за най-разумните същества има Господ – за тези, които ще Го разберат.

(61/ 23:12)

Да кажем, ти желаеш Бог в тебе да стане велик и в туй величие ти се разширяваш.

(61/ 34:10)

Ако някой път не можеш да мислиш, причина-та е баща ти. Той трябва да те освободи. Бащата казва: „Ти ще мълчиш“. Бащата е строг. Когато баща ти благоволи, той да ти даде право да мис-лиш. Че така и Бог, Който ни е създал, от Него зависи. Не искай да мислиш, преди Господ да ти е дал право да мислиш. Не искай да станеш богат, преди Господ да ти е позволил. За всичко онова, което искаш, трябва да искаш позволение. Нямаш ли позволение, ти ще се натъкнеш на мъчнотии. Че то е закон в света.

(62/ стр. 13)

И тогава тази идея нека заседне във вас. Вземам идеята, която Христос е казал: „Аз в Тебе и Ти в Мене“ – тя е толкова дълбока мисъл, силна. Ако ти не можеш да съзнаваш, че Бог е вътре в човека и ти си в Него вътре… Близостта на Бога значи: когато ние трябва да Го разбираме, Бог трябва да е близо до нас; и когато Той трябва да разбира, и ние тряб-ва да бъдем близо до Него. Близостта е мярката, по която може да се разбираме.

(62/ стр. 244)

На земята вие трябва да разбирате кое е най-близкото. И затова ви проповядвам Любовта. Лю-бовта е единствената сила, с която може да работи-те – да се поставите на такова разстояние, дето може да възприемете всичко онова, което Бог може да ви каже.

(62/ стр. 244, 245)

Помнете, че в света вие не сте пратени да ви обичат хората. Не. Не сте пратени да ви обичат. Бог, Който ви е пратил, Той ви обича! И Неговата Любов ви е достатъчна. Това е. Това трябва да съзнавате. Аз съзнавам, че има Един, Който ме обича! Бог, в Когото живея, Той е, Който ме обича!

(62/ стр. 504)

За да се обичат двама души, Бог трябва да е меж-ду тях.

(63/ стр. 263)

Следователно всякога когато Бог ни открива не-що, ние сме на правата страна. Сегашните хора каз-ват, че те са открили някои работи. Какво са от-крили те? „Ама аз виждам нещата.“ Очите, които Бог ги е дал, Той вижда чрез тях. „Ама аз чувам.“ И ушите, които Бог ти е дал, Той пак чува чрез тях. Всички чувства, всички сетива, които имаме, чрез тях пак Бог действува, Той иска да ни постави в права-та посока, в правия път.

(63/ стр. 264)

Ако искате, Царството Божие може да дойде още днес у вас. Никой не ви препятствува за това. Ако искате да живеете при Бога, никой не ви пре-пятствува за това.

( 63/ стр. 322)

Да живеем в Бога, какво е? То е великото. В Бога се разширява нашето съзнание… Той е безпределен в Своите прояви. Материалният свят сам по себе си е ограничен. Ние сме ограничени по единствената причина, понеже Божественото у нас се е прекъс-нало.

(63/ стр. 502)

…Един е Господарят на света, един е Господ, един е Царят на света.

(63/ стр. 366)

Ти дойдеш някой път до убеждението, готов си Господ, Който е в тебе, да Го предадеш. И мис-лиш, че като Го предадеш, ще се подигнеш и велик ще станеш. Той като си замине, ти ще видиш без-смислието на човешкия живот.

(63/ стр. 654)

Мислите ли, че Бог не страда? Единственото Съ-щество, Което страда най-много, това е Бог.

(63/ стр. 603)

Щом Бог е помислил за тебе, Той е пожелал и да те създаде, да направи нещо от тебе, за което те изпратил на земята. Обаче кажеш ли, че нищо няма да излезе от тебе, с това ти цапаш Божията мисъл и грешиш. Искаш ли да изправиш погрешката си, кажи: Това, което Бог е помислил за мене, ще се реализира. Щом Бог ме изпратил на земята, Той е вложил в мене нещо Свое: Своята мисъл, Своето чувство и Своето желание. Идеалът към възвише-ното, към великото е Божествен. И сто пъти на ден да греша, Бог пак ще ме измие. Той не може да бъ-де неверен на Себе Си. В Бога противоречия няма. В Неговите мисли, чувства и желания няма обратни решения.

(64/ стр. 32, 33)

Та казвам: Трябва да се изучават ония принципи, които действуват. Човечеството е дошло до тия Жи-вите сили и то трябва да се вслушва. Някои го наричат Свръхсъзнание, някои го наричат Интуиция, някои го наричат Брама, някои го наричат Бог. Кръщават го различно. Има нещо Разумно в света, което е навсякъде.

(66/ стр. 29, 30)

Всеки човек трябва да бъде представител на Бо-жиите прояви.

(66/ стр. 228)

Човек… Той сам се осакаща, като не знае как да постъпи. Пък той сам се и подига. Сега като казвам „сам се подига“, не мислете криво. Някои ще въз-разят: „Нали Господ е, Който подига хората?“... Всяко добро подбуждение, каквото и да е то, про-изтича от Бога, Който е скрит в цялото Битие. Бог е скрит зад всички същества. Зад най-малката материя Той е скрит. Зад най-малката интензивност на как-вато и да е сила, която се проявява, Той е зад тази сила. Бог прониква във всички неща. Следователно нищо в света не става без Неговата Воля.

(66/ стр. 415)

…Някой път мислите, че Господ ви е забравил, че Той спрямо другите е по-благосклонен. Всичко туй е едно петно. Единствен в света, Който не забравя, то е Бог. Има едно съвършено Същество, Което никога не забравя. Когато се мъчат хората, когато страдат, когато правят зло, каквото и да правят, туй Същество мисли за тях да ги извади, да ги подигне, да превърне всичките погрешки, да се осъзнаят. И един ден като се осъзнаят, всичко ще превърне за добро. Че сега не става, причината е в тях самите, че те не съзнават.

(66/ стр. 442)

Питам: Като отидете в онзи свят, кой ще ви кредитира? Ще ви кредитира Онзи, Който ви кре-дитира и сега. Това е Бог, Който ви е кредитирал. Аз виждам, че от хиляди години Бог ви е дал кредит, благословение ви е дал, грижил се е за вас, дал ви е ум, сърце…

(66/ стр. 460)

Сега от вас не се изисква да любите целия свят, защото то е работа само на Бога. Единственото Същество, Което люби всички същества, то е Бог… Човек е същество, което люби само Едного. Човек е същество, което люби Бога, Който живее във всич-ките.

(66/ стр. 547, 548)

Та от всеки един от вас се изисква да люби Бога, Който живее в него. Люби ли Бога, той чрез Бога ще люби всички.

(66/ стр. 548)

Когато Той присъствува в нас, ние сме готови на всички жертви, на всички подвизи. Когато по някой път Той се оттегля, ние ставаме слабодушни, обезсърчаваме се; казваме: „Животът няма смисъл“. Това показва, че ние нямаме отношение към Бога.

(66/ стр. 583)

Ще съзнаваш две състояния, две положения: ти си в Бога и Бог е вътре в тебе. То са две различни състояния. Когато ти си в Бога, какво трябва да правиш? И когато Бог е вътре в тебе, какво трябва да правиш? Когато ти си в Бога, Бог ще се грижи за тебе. А пък когато Бог е в тебе, ти ще помислиш за Него! А пък когато ти си в Бога, Той промишлява за тебе. И когато Той е във вас, как Той промишлява за вас? Каква разлика има? Разликата седи в това, когато дойде в тебе и ти не промишляваш за Него, това показва: ти си много беден човек, не си работил. И Господ пак трябва да ти носи храна на тебе като на готованец.

(67/ стр. 210)

Когато Бог влезе в нас и живее в нас, всичко ще стане. А пък когато влезем ние да живеем в Бога, ние всичко ще направим.

(67/ стр. 241)

Ти в Любовта като влезеш вътре, няма да наме-риш никого. Като влезеш в Любовта, ще намериш само Бога. И хиляди години да седиш, никого няма да видиш. И като излезеш от Любовта, ще намериш хората.

(67/ стр. 235)

Че в света всички, които обичат някого, то е за-ради Бога, Който ни обича. Ако престане Бог да ни обича, никой няма да ни обича. Това е една абсо-лютна истина. Баща ни и майка ни ни обичат по единствената причина, че Бог ни обича.

(67/ стр. 241)

И Писанието казва: „Търсете Ме“ – това е по отношение на вашето съзнание – „докато съм бли-зо“, защото и Господ се отдалечава някой път.

(68/ стр. 41)

Писанието казва: „Вашите грехове станаха при-чина Бог да се отдалечи от вас“. Една нечиста мисъл, желание или постъпка става причина да се отдалечи Бог от вас и Бог тогава няма да дойде, няма да се изяви…

(68/ стр. 41)

Бог е едно Същество толкова чисто и свято, че Той не обича никаква нечиста мисъл. И най-малката нечиста мисъл Той не може да я гледа. Пред Него трябва да дойдат светии, ангели, архангели, серафи-ми, херувими, че те да (те) очистят. И като те очис-тят и облекат, че тогава да дойде Той.

(68/ стр. 41, 42)

Като идеш при Бога, ти не трябва да имаш ника-къв недостатък. И всички тия страдания, които се-га имате, не са нищо друго освен един процес на чистене – да се събуди във вас съзнанието.

(68/ стр. 42)

Радостите – това е място на Бога, а пък стра-данията – това е място на човека. Щом страдате, вие сте в човешкия свят. Щом се радвате, вие сте в Божествения свят. Щом страдате, вие сте при хо-рата. Щом се радвате, вие сте при Бога.

(68/ стр. 66)

Тебе жена ти не те обича, защото и ти Господа не обичаш. Помнете: Ти си сиромах, защото не оби-чаш Господа. Или мъжът не те обича, защото не обичаш Господа. Идеята е права и няма никакво изключение.

(68/ стр. 162)

Естественото положение е: когато дойде Господ, да Го посрещнеш и да Му дадеш онова внимание, което заслужава. А пък ти си занят и не искаш да Го посрещнеш.

(68/ стр. 228, 229)

Сега казвате: „Що значи посрещане?“. Посре-щането на Господа е във вашата мисъл. Дойде ви ед-на светла, хубава мисъл, която преобразува живота ви; дойде едно светло чувство във вас – това го наричам Любов; дойде една светла постъпка във вас – това е присъствието на Бога. Тази сутрин пос-рещнете Господа. Като дойде Господ, да се предс-тавите такива, каквито трябва да бъдете.

(68/ стр. 229)

Постъпи, както Бог те е научил. Защото ако пос-тъпиш, както някой ще ти каже, винаги ще напра-виш една погрешка, каквато и да е, който и да си.

(68/ стр. 266)

Всеки от нас е нужен и много нужен на Господа. Може за света вие да не представлявате нищо, да сте една нула, обаче за Бога сте важна единица. Са-мо Господ, Който ви е пратил на земята, оценява вашите страдания и следователно не трябва да се безпокоите какво светът мисли за вас; Онзи, Който ви е пратил, Той мисли за вас и ви оценява. За вас е важно да имате одобрението на Бога.

(69/ стр. 6, 7)

Една мома никога не може да се омъжи, ако люби всички момци; трябва да избере едного и да каже: „Това е моят свят“. Та и в живота този факт е също тъй верен. Вие трябва да имате само един Господ. Има много богове в света, които ще искат да ви приберат; но вие трябва да намерите вашия Бог, с Когото можете да живеете, да се развивате, богатеете.

(69/ стр. 7)

Господ ще изгрее в сърцата и умовете на мнози-на, но и за мнозина пък няма да изгрее. Ония, в кои-то Господ изгрее, ще почувствуват радост и веселие, а ония, за които няма да изгрее, ще кажат: „За нас животът е нещастие, скръб, страдание“. Те трябва да почакат. Защо? Защото няма у тях условия да изгрее; защото ако изгрее преждевременно, ще бъ-де нещастие за тях. По-добре е сега да си починат.

(69/ стр. 26)

Ако сте верни Нему, всички мечти и желания на вашия ум и на вашето сърце може да се постиг-нат. Ще ги постигнете само по един начин – чрез Бога; само Той може да задоволи вашите мисли и желания.

(69/ стр. 77)

За да може Господ да живее в нас, трябва наши-ят ум и нашето сърце да се намират в съгласие, да са уравновесени. Породи ли се между тях разногла-сие, Господ не живее в нас.

(69/ стр. 80)

Всинца вие мислите все за тоя свят, за тия пре-ходни работи, мислите да уредите тукашните, се-мейните си работи, а много важни въпроси оставяте неуредени – отношенията ви към вашия Господар, Който един ден ще ви повика да дадете отчет. И денят иде.

(68/ стр. 91)

Ако изпълнявам Закона Божи, ще бъда под пок-ровителството на Бога.

(69/ стр. 170)

Не е позволено на човека нито себе си да заб-луждава, нито другите. Всеки момент той се намира пред лицето на Бога и носи отговорност за всичко, което прави.

(70/ стр. 15)

Всеки може да чуе тихия глас на Бога отвътре или отвън, до ухото или до слепоочната област, отгоре на главата или отпред… Давид казва: „Видях Господа отпред на лицето си“. На друго място в Писанието е казано: „Господ ще ти бъде задна стража“. Това показва, че се намираш в опасност. Когато гледаме Господа пред лицето си, това е ден на спасение. Ко-гато Го гледаме отгоре, това е час на молитва. Кога-то е вътре в нас, това е ден на Любовта.

(70 / стр. 250, 251)

Такова е отношението на съвременните хора към Бога. Като се намерят пред мъчнотии и страдания, те напущат Бога и отиват в света да си поживеят. Тук именно те грешат. При скърби и при радости те трябва да живеят със свободния човек, с мъдреца в себе си.

(71/ стр. 112)

Който съзнава, че носи светлия и чист образ на Бога, той е получил вече диплом за свършен курс на човешкото знание.

(70/ стр. 384)

Да търсиш Бога, подразбира да търсиш същност-та, смисъла на нещата. Когато човек дойде в съп-рикосновение с Бога, той ще намери и смисъла, и същността на нещата.

(72/ стр. 9)

…Ще знаете, че в света само Бог люби. Когато вие обичате някого, ще знаете, че Бог във вас люби, а не вие самите. Ако за момент само помислите, че вие обичате, ще изгубите любовта си.

(72/ стр. 222)

Що е Любовта? Вечно придобиване на Бога.

(74/ стр. 171)

Който не разбира Истината, мисли, че Бог са-мо веднъж е вдъхнал живот в първия човек. За да го оживи, Бог наистина е вдъхнал само веднъж, но оттогава до днес Той не е престанал да вна-ся диханието Си в човека и няма да престане да вдъхва… Поддържайте връзката си с Бога, за да мо-гат Неговите енергии да се втичат във вас.

(78/ стр. 29)

…Идеята за Бога. Това не е мисъл, това е чувст-во. Ние Бога не може да схванем със своя ум. Ти чувстваш, че имаш един приятел, когото обичаш. Това е чувство, мисълта после се явява.

(4/ стр. 273)

Ще дадеш свобода на Бога, на Духа в себе си, няма да ограничаваш Бога. И като ограничаваш Бо-га в себе си, ти ще създадеш зло на себе си и ще станеш лош човек.

(41/ стр. 480)

Никаква сила в света не е в състояние да отдели човека от Бога. Какви усилия не е правил дяволът, но и до днес не е могъл да отдели човешката душа от нейния Създател.

(78/ стр. 49)

Разбиране е нужно

…Вие мислите, че може без Бога в света. Колкото може да живеете без въздух на земята, колкото мо-же да живеете без вода, колкото може да живеете без храна, колкото можете да живеете без светлина и топлина, толкова можете да живеете и без Бога. Бог е още по-голяма необходимост.

(66/ стр. 460)

Някой търси Бога, стреми се към Него с цел да намери щастието, но намира нещастието. Друг се стреми към Бога с цел да Го познае, да изпълни Волята Му и намира щастието.

(82/ стр. 191)

Казвам, че пътят към щастието и към нещасти-ето е един и същ. Кой е този път? Това е пътят, който води към Бога. Ако разбираш законите на този път и правилно ги прилагаш, ти си намерил щастието; ако не разбираш тия закони, макар че си в същия път, ти си влязъл в областта на нещастието.

(82/ стр. 208)

Мнозина искат да станат богати, да правят доб-рини, за да угодят на Бога. Не, човек е в състояние да угоди на Бога само с Любов.

(1/ стр. 333)

Мнозина мислят, че като отидат при Бога, ще бъдат абсолютно свободни. За да бъде абсолютно свободен, човек трябва напълно да се слее с Бога и да престане да мисли за себе си. Докато мисли още за себе си, той не може да бъде свободен. При това положение ние имаме две личности: Бог и човек. Тия две отделни личности подразбират две воли. Ако две воли действуват едновременно, какво съгласие може да има между тях?

(1/ стр. 395)

Според мене ти можеш да говориш само за Бога, за нищо друго. – Защо? – Защото всичко, което те обикаля, цялата природа е Божие създа-ние. Да казваш, че Бог е безтелесен, невидим, това е неразбиране.

(9/ стр. 242)

Някой казва: „Аз всеки ден чета молитви, все-ки ден върша работата си за Бога“. Не, работата за Бога не се заключава само в четене на молитви. Истинската работа за Бога седи в това: каквото вършите, да е от Любов. Молитва без Любов не се приема.

(18/ стр. 290)

…Не казвайте, че сте бедни, че нямате нищо, че сте неразположени, защото не говорите Истината. Вие живеете в свят, дето Бог е господар. Той разда-ва изобилно благата Си. На вас не ви остава нищо друго, освен да отворите широко умовете, сърцата и душите си, за да възприемете Божиите блага.

(30/ стр. 256)

Нито в Любовта, нито в безлюбието е щастието на човека. Писанието казва: „Това е Живот Вечен да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Това е Жи-вот Вечен, откъдето иде Животът. Трябва да идем всички при Бога да се научим как да Го обичаме.

(39/ стр. 481)

Най-голямата глупост, която хората сега вършат, е дето искат да се осигурят. Долу осигуряването! Това е велико заблуждение! Бог е свързал нашия живот със Себе Си; Той е вложил великия живот в нас, ние сме осигурени.

(50/ 14:25)

Що е зло? Щом не обичаш Бога тъй, както Той те обича, това е зло. Конкретно да знаете откъ-де произтича злото. Злото произтича от сърцето. Щом обичаш Бога тъй, както Той те обича, това е добро.

(42/ стр. 336)

Сегашните хора имат криво разбиране за Бога. Те мислят, че Той е вън от тях, на небето някъде. Не, небето е вътрешно състояние. Понятието за небето е вътрешна, неограничена идея.

(44/ стр. 76)

Ако под „аз“ разбираш Бога в себе си, прав си. Но ако мислиш, че ти, човекът, си направил всичко, на крив път си. Каквото правиш, прави го в Името Божие. Считай, че Бог в тебе прави доброто.

(47/ стр. 40)

Съвременните хора се оплакват от страдания и мъчнотии, които ги правят нещастни. Защо са нещастни? Защото са разместили нещата. Те са поставили човека по-високо от Бога и в него са вложили любовта си. Как можете да обичате повече този, който нищо не е дал за вас, от Онзи, Който ви е дал всичко? Обичайте баща си и майка си, братята и сестрите си, приятелите си, всички хора, но над всички поставете Любовта си към Бога. Каквито жертви да са направили хората за вас, никой не е направил това, което Бог е направил.

(49/ стр. 21)

Никой не може да обича ближния си повече от Бога. – Защо? – Защото тази любов носи разоча-рования. Да възлюбиш Бога, това е задача, дадена на цялото човечество.

(49/ стр. 21, 22)

За предпочитане е да бъдеш последен човек в света, но с Бога, отколкото пръв без Бога. За пред-почитане е да бъдеш последен слуга, но с Бога, от-колкото пръв цар без Бога.

(49/ стр. 439)

Мнозина се задоволяват с едно ограничено по-нятие за Бога, за Когото могат да получат само физически доказателства. Те вярват в някакъв Бог, който не е нито Любов, нито светлина, нито топ-лина, нито знание. Който търси Бога на Любовта, на светлината, на топлината и на знанието, той не се нуждае от никакви доказателства за Неговото съществуване. Той Го познава вътрешно и се домогва непосредствено до Божествените идеи. Той не се нуждае от външни учители, сам на себе си е учител.

(49/ стр. 466)

Сега онези, които философствуват, ще кажат: – Тогава где е Божията благодат? – Ами че в какво седи Божията благодат? Ако Бог ще влее в нас всичко наготово, тогава какъв смисъл има животът ни?

(50/ 10:4)

Някои казват: – Тогава ние виждаме голямо противоречие в това, дето се казва, че всичко трябва сами да придобием, а пък в Писанието е казано, че всичко е от Бога. – Каква е тази ваша философия? Не е въпросът там. Това, че ние живеем и се дви-жим в Бога, това е от Него, а това, че ние се проя-вяваме, то е от нас.

(50/ 10:4, 5)

– Бог сам ще оправи работите. – Така не се го-вори. Това е особено разбиране, като че Бог е вън от човека. Всъщност Той е в човека вътре и чрез него работи.

(47/ стр. 336)

Под богатство ние разбираме онази идея, която може да те отдалечи от Бога. Ако ти се влюбиш в своето богатство, това може да те отдалечи от Бога… В тия пари има едно зло – доказано е – те поглъщат живота на човека… Богатите хора са нещастни. Защо? Парите, които пипат, поглъщат техните жизнени сокове.

(50/ 9:12)

Човек, който не е във връзка с Бога, който не е почувствувал Божията Любов и който не е проявил своята любов към Бога, той не може да прояви своята любов към никого. Той може да счита, че мисли, че има мисъл в себе си, но това е една изма-ма в живота. Без Бога никой не може да мисли.

(50/ 31:19)

Вярваш в Единнаго, Истиннаго Бога, а не живе-еш според Единнаго, Истиннаго Бога. Верую без жи-вот не е верую. Живот трябва!

(50/ 32:18)

Най-първо човечеството трябваше да започне със служенето на Бога, после със служенето на своя ближен и най-после със служенето на себе си, но понеже човечеството се отдалечи от Бога, отклони се от правия път, то започна с най-мъчното учение – служене на себе си, вследствие на което дойдоха най-големите страдания и земята се обърна с глава-та надолу.

(51/ 7:24)

Вие ще кажете изведнъж: „Е, както даде Господ“. Не, това е едно външно, повърхностно схващане за нещата. Господ не дава нещата отвън, отвътре трябва да дойде всяка проява. Най-първо подтикът е отвътре, а после иде отвън.

(51/ 17:11)

Някой иска да му покажа начин как да вярва в Бога. Не поставяйте човека в заблуждение да мисли, че Бог е извън него. Не поставяйте Бога вън от чо-века. Значи, ти поставяш Бога вдясно или вляво. Щом Го поставиш вдясно или вляво, ти имаш вече криво схващане за Бога.

(51/ 23:10)

Някои мислят, че е мъчно да намерят Господа. Това е най-лесната работа. Не е нужно да отидете до слънцето. Слънцето само ще дойде при вас, но вие трябва да бъдете готови да възприемете неговата светлина и топлина.

(52/ стр. 102)

Ако човек има някаква идея за Бога, но въпреки това се оплаква от болести и страдания, от безлюбие, безверие и несъгласие с близките си, неговата идея е крива.

(52/ стр. 127)

Ако служите на Бога, а същевременно оглупява-те, осиромашавате и боледувате, вашият Бог е лъж-лив. Изхвърлете от сърцата си божеството, което сами сте си създали… Какъв е вашият Бог, който ви оставя да живеете в сиромашия и невежество? Ако служите на Единния и Истинен Бог, достатъчно е да тропнете с тояжката си, за да имате каквото искате.

(52/ стр. 130)

Съвременните хора слушат различни проповеди, но въпреки това търсят начин как по-добре да се осигурят. Има един начин за осигуряване. Той се заключава в служенето на Бога.

(52/ стр. 140)

Каква философия има в отхвърлянето на Бога или в отричането Му? Да отхвърлите Бога, това значи да отхвърлите Великия или Тихия океан от земята. Можете ли да го отхвърлите? Не можете. На кое място на земята ще го поставите? Следователно Бог е такава величина, която никой не може нито да премести, нито да отхвърли. Ние живеем в Него, потопени сме в Него и каквото и да правим, не можем да излезем вън от сферите на Неговото влияние.

(52/ стр. 228)

Питат: „Има ли Господ, или не?“. Чудна работа. За единственото реално нещо в света може да се твърди и да се отрича. Философията е това, че само това, което се твърди и се отрича, то е реално. Туй, което не се отрича и което не се твърди, то не е реално. Туй, за което не може да мислиш, то е нере-ално. Туй, за което може да мислиш каквото и да е, и туй, за което може да твърдиш или да отричаш, то е реално.

(54/ стр. 94)

В света ни най-малко не трябва да искаме да бъ-дем щастливи. Всеки, който иска да бъде щастлив, ще намери своето нещастие. Няма основание, понеже ние излизаме из Бога. Бог е едно благо. Излизаме из Бога и няма какво да търсим щастието. Щастието седи да изпълним Волята Божия. Да направим това, за което Господ ни е пратил на земята. Той ни е изпратил на земята за съвсем друго, не за това, кое-то ние искаме.

(54/ стр. 98)

Единственото нещо, което ни измъчва, е че ка-то нямаме Любов към Бога, нямаме връзка. Сле-дователно Бог не може да ни помогне. Без Любов Бог не може да помогне никому.

(54/ стр. 129)

Събрали се вярващи и невярващи в света и до-казват има ли Господ, или няма. Онези, които вярват, не си изорали нивите, оставили да видят какво Гос-под ще прорасте. Другите, които не вярват в Гос-пода и вярвали в себе си, изорали нивите, посели ги. Казват: „Вие, които вярвахте, нищо не дадоха вашите ниви, само тръни и бодили. Ние, които не вярвахме, израсна нещо“.

Чудни са хората. Това, което човек направи, то Бог го прави чрез него.

(54/ стр. 190)

Казват, че нямало Бог. – Че чрез нас Господ се проявява повече, отколкото чрез окръжаващата природа. Ние, които съзнаваме това, Бог е в нас. Казваме: Когато ние отречем тази реалност в нас, ние създаваме едно нещастие. Щом отречеш Бо-жественото, помрачи се умът.

(54/ стр. 190)

Мнозина казват, че в Бога има две воли. Аз казвам, че в Бога има една воля; хората разбират, че има две воли. В Него има една воля; всичко, кое-то Той върши, е разумно, Любов, Истина… Всичко каквото мисли, е добро. В края на краищата всички ще се убедят, че всичко, което Той върши, е добро. Ще минат може би милиони години, докато се убе-дят, че онова, което Той е направил, е добро; ще благодарят. Сега не разбират Божиите пътища, де-ца са.

(54/ стр. 217)

Вие Го търсите, казвате: „Къде е Господ?“. Мно-зина са ме питали де е Господ. Аз никъде не Го търся. Досега никъде не съм търсил Господа. Не Го търся. За да Го търся, трябва да съм излязъл извън Него – тогава да Го търся. Къде ще Го търся? Каз-ва: „Търсете Господа“. Казвам: Кога Го изгубихте? Изгубил си Го, излязъл си извън Господа. То е сега само заблуждение вътре.

(54/ стр. 237)

Единственото нещо, което не е вън от вас, то е Бог. Той е вътре във вашата душа. Вашата душа е в Бога и Бог е във вашата душа. Не за тялото, то не е резултат, но душата ви е излязла от Бога. Щом имате душа, която е излязла от Бога, Бог е в душата и душата е в Бога. Ако туй не го вярвате, тогава какво вярвате? Вие мислите да намерите Господа и да Го намерите някъде в небето. На небето ще намерите слънцето, планетите, комети, но Господ никъде ня-ма да Го намерите. И ангели може да намерите, всичко може да намерите, но Бога в небето никъде няма да Го намерите. То е неразбиране на живота. То е външната страна, търсене.

(54/ стр. 237, 238)

Ще знаете, че заблужденията, противоречията и страданията във вашия живот не произтичат от Бога. Да мислиш обратното, това е заблуждение. Как ще говориш за Бога, без да си Го видял, без да си гово-рил с Него? Щом е така, как можеш да мислиш, че страданията идат от Бога? Ако отидете при добри-те майки и бащи, при добрите учители и свещеници, при добрите държавници, при напредналите адеп-ти, какво ще ви кажат те за Бога? Те ще ви кажат, че Бог е Любов; че страданията и нещастията във вашия живот се дължат на неразбиране на велики-те принципи и закони, с които природата си служи.

(55/ стр. 13, 14)

Да мислите, че без Бога и без вяра в Него може да постигнете нещо, вие сте на крив път.

(55/ стр.30)

Казвате: Ние считаме Бога за Баща, а всъщност Той е Господар. – Ако мислите така, каква идея има-те за Бога? Ако познавате Бога като ваш Баща, това е едно нещо; ако Го познавате като Господар, това е друго нещо. Ако познавате Бога като ваш Учител, това е едно; ако Го познавате като ваш Спасител, това е друго нещо. Това са определени идеи. Щом смесвате тези идеи, вие създавате цяла каша. Нужно е дълбоко вътрешно разбиране.

(55/ стр. 136)

Много пъти аз съм се занимавал с тежката за-дача как да науча хората да познаят Бога. Дошъл съм до заключението: Бог се проявява някога такъв, какъвто е, а някога такъв, какъвто не е… Щом дойде нещастието в света, Бог се проявява такъв, какъвто не е. Вие ще се проявите към Него такива, каквито сте. Какво дават две отрицателни величини?

(55/ стр. 141)

И тъй, Бог се проявява към нас такъв, какъвто е, и такъв, какъвто не е. Това не е нищо друго освен проява на доброто и злото. Обаче ние във всички случаи трябва да се проявяваме към Бога такива, каквито сме. Това е правилното отношение. То по-казва нашата готовност да служим на Бога. Ако се проявяваме към Бога такива, каквито не сме, това показва нашето греховно състояние.

(55/ стр. 141, 142)

Ако Бог се проявява към тебе такъв, какъвто е, ти ще се радваш и веселиш и ще се проявиш към Него такъв, какъвто си. Щом Бог се проявява такъв, какъвто не е, ти пак трябва да се проявиш такъв, какъвто си и ще се учиш. Ако не се учиш, никога няма да станеш мъдър, никога няма да придобиеш знание. Като знаете това, използувайте моментите в живота.

(55/ стр. 142)

Защо Христос е Син Божи? Защото показа си-новни отношения към Бога. Той понесе всички страдания, хули и подигравки с Любов и се прояви към Бога такъв, какъвто е. Така Христос показа на хората какви трябва да бъдат. Той каза: „Аз минах през страданията. Ако и вие искате да бъдете Синове Божии, трябва да минете през същите страдания“. Казваш: Искам да бъда Син Божи. – И това може, но ще се готвиш да минеш през големи страдания.

(55/ стр. 142)

Помнете: Има много начини за разрешаване на задачите в живота. Обаче истинският начин е един. – Какъв е този начин? – Да проявите синовно отношение към Бога и да Го познавате независимо от това как се проявява Той към вас…

(55/ стр. 142, 143)

В Любовта си към Бога, към Едногото, ти се освобождаваш. В любовта си към многото ти се заробваш. Да служиш на Бога, това е свобода. Да служиш на мнозина, това е робство. Каква свобода очакваш, ако служиш на много господари? Свобо-дата е вътрешен процес. Следователно ще служиш на Бога, на Върховния Закон съзнателно и с Любов.

(56/ стр. 31)

Който не разбира това учение, отива в друга крайност, очаква всичко от Господа. Значи, ако Бог мисли за тебе, ти не трябва да работиш. Не, това е крива философия. Бог ще промисли за мене само когато насадя 200-300 дръвчета. Бог ще промисли за мене, когато свърша университет. Бог ще промисли за мене, когато работя на лозето и стана опитен лозар. Той ще промисли за мене, ако познавам добре занаята си – правя хубави коли. Изобщо Господ промисля за Своите разумни деца, когато учат доб-ре и Го слушат.

(56/ стр. 50)

Може да славословиш Господа по три пъти на ден и това да не ти помогне. Трябва да живееш Бо-жествен живот!

(56/ стр. 77)

Бога не можете нито да Го придобиете, нито да Го изгубите. Как ще придобиеш това, в което живееш? И как ще изгубиш това, в което си ти? Това, което наричаме придобивка, то значи, че си дошъл в съгласие с Бога. „Изгубих Го“ – то значи, дошъл си в разногласие с Бога, т.е. изгубваш връз-ката, която сега съществува между тебе и Бога.

(56/ стр. 87)

Докато любовта ви към временните, към пре-ходните неща е по-силна, отколкото към Бога, вие всякога ще се намирате в преходния, във временния живот и няма да постигнете това, което желаете. Вие ще остарявате преждевременно, ще се подпирате на тояги и ще си казвате: Остаряхме вече!

(57/ стр. 25)

– Бог е милостив; и да грешим, един ден Той все ще ни спаси. – Наистина никой няма да остане неспасен, защото Бог има желание всички да Го познаят, но спасението ще дойде чрез закона на Любовта.

(57/ стр. 29)

Деня, в който залюбиш Господа, товарът от гър-ба ти ще се снеме. Не залюбиш ли Господа, и да придобиеш спасението си, пак ще го изгубиш.

(57/ стр. 29)

…Всяка ваша мисъл или всяко ваше желание, които ви харесват, най-първо трябва да ги предста-вите пред Окото на Бога да ги одобри и ако Той се произнесе за тях, че са добри, тогава и вие можете да ги задържите в себе си. Вие можете и да не правите това, но ще се самоизлъгвате и после ще страдате.

(57/ стр. 30)

Човек не трябва да уповава на условията, на дни-те и т.н. В Бога има само един ден. Следователно като говорим за дните, трябва да разбираме един ден – само Божествения ден.

(57/ стр. 96)

– Защо страдаме, защо вършим глупости и гре-шки? – Всичко това е необходимо за Бога. Той Го приема в Себе Си, обработва го и вие излизате от Него радостни и щастливи. Без страдания и про-тиворечия Божественото Съзнание не би ви приело в Себе Си.

(58/ стр. 231)

… А сега като дойде Господ, вие казвате: „Я ни съгради къщата!“ – искате Той да гради, а вие да гледате отстрани. Не, абсолютно малкото всякога гради, то слага камъче по камъче, а Бог в Своята Премъдрост наблюдава градежа, както това става и в космическия живот.

(61/ 34:11)

Бог обича Неговите деца да бъдат прилежни, да се учат. Бог се услаждава от онези, които учат. Той не се услаждава с учените хора, за Него учени хора няма. Той се услаждава с онези, които учат. По-учен от Него няма. Онзи, който се учи, е интересен за Бога.

(62/ стр. 452)

Когато се казва, че никой не е виждал Бога, това подразбира Божията Любов. Без Любовта Бог е не-що непознато за вас.

(63/ стр. 321)

Ако мислиш за Бога, ако вярваш в Бога и ако няма Любов, то е фикция. Ако вярваш в Бога, дето няма Мъдрост, то е фикция. Ако вярваш в един Бог, дето няма живот, то е фикция. Ако вярваш в един Бог, дето няма светлина, знание, то е фикция. Ако вярваш в един Бог, дето няма свобода, то е фикция.

(65/ стр.28, 29)

Религиозните хора едно време бяха много рели-гиозни. Колко са плакали, били са се в гърдите пред някой идол, казва: „Ваале, Ваале“. Но ни глас, ни слушане. Много пъти хората се молят, казват: „Моя-та молитва не е послушана“. На идол се молите… Че ти защо ще ходиш да се молиш на туй, което не те слуша, което не ти отговаря на тебе? Може ли една майка, която родила едно дете, да не отговори на неговия плач? Една птичка, щом изцирика малкото птиче, тя веднага отговаря. Ако птицата отговаря на зова на родените от нея и ако майката отговаря на малкото дете, родено от нея, колко повече Онзи, Който ни е родил, как няма да отговори?

(54/ стр. 260)

Сега аз срещам мнозина, които се оплакват, че нямат приятели на земята… Казвам: Няма човек на земята, който да няма поне един приятел. Това не е вярно, че няма нито един приятел. Поне един приятел има – той е Бог.

(66/ стр. 91)

Защото в Бога живеем и се движим, една необ-ходимост е Бог. Ако ние мислим, че в света можем да живеем без Него, че можем да станем добри без Него, че може да станем хубави без Него, че Любов да добием, че щастие, че богатство, това е едно от великите заблуждения, които съществуват в света; и с хиляди години хората плащат със своя живот, със своите заблуждения, че могат да бъдат щастливи без Бога.

(66/ стр. 436, 437)

Всяко нещо, което ти отричаш, ти в твоя ум нямаш никаква опитност в този свят… Според ме-не когато човек отрича една Истина, аз го считам, че той е извън света на Истината. Кракът му не е стъпил в този свят. Когато един човек казва: „Няма светлина“, той не е в света на светлината. Сляп го считам. Когато един човек отрича света на Любовта, считам го, че е извън света на Любовта. Той е в един особен свят на безлюбие.

Казвам: Има един свят, дето Бога Го няма – той е в самия човек. Ти си първият свят, в който Бог не съществува. Казвам: Защо страдаш? Казва: „Какво да правя?“. Приеми Господа да влезе Бог в тебе, ти ще бъдеш щастлив. Всичките хора, в които не е Господ, са нещастни. Всичките хора, в които е Господ, са щастливи. Всички хора, дето е Бог, имат светлина; всички хора, дето нямат Бога, нямат светлина. Всички хора, дето е Бог, имат сила; всич-ки хора, дето Бога Го няма, нямат сила.

(66/ стр. 478, 479)

Че има едно Същество Необятно в света, Което ръководи всичко и към всички има еднакви отно-шения. А различието, което ние виждаме в света между хората, че някои имат по-големи блага, то е само наше лично схващане, понеже тия хора са работили.

(66/ стр. 592, 593)

И ти търсиш Бога, казваш: „Къде е? Ще ида ли при Бога?“. Че ти вън от Него никога не си излязъл, в Него си!

(67/ стр. 250)

Ти не можеш да бъдеш излъган от вярата си в Бога! И ако някой път ти се излъжеш, то погреш-ката е в тебе. Ти може би искаш от Бога повече, отколкото трябва, и Той като не ти го дава, можеш да се обезвериш. Но погрешката е твоя. Но ти като искаш от Бога това, което в дадения случай ти тряб-ва, Бог никога не отказва.

(67/ стр. 291)

Та казвам: Противоречията са наши създания в света. А великото благо в света, то е Бог и всичко онова, което от Него излиза, което Той е родил.

(68/ стр. 62)

Ти седиш и мислиш, че другите хора ще те опет-нят. Как? Когато човек не служи на Бога, той се опетнява. Всяко нещо, което живее само за себе си, то се опетнява.

(68/ стр. 161)

Не е вашият Господ на небето, вие сте Го прико-вали. Че туй е Истина, четете Евангелието… Господ хиляди години търпи приковаването.

(69/ стр. 70)

Страданията… които тук изпитваме, са страда-ния на Господа; Той страда и плаче във вас. Казва-ме: „Аз плача, скръбна ми е душата“, но когато ка-жем: „Господи! Прости – аз Ти причиних толкова страдания с нечисти мисли и действия“, тогава ще дойдем на онзи истинския път, който ще ни избави от съвременното зло.

(69/ стр. 9)

Мнозина се съмняват дали има Бог. Някои от вас ще кажат: „Вярваме, че има“. Но ако ви поставеха на мястото на Йосифа, щяхте да кажете: „Ако имаше Бог, нямаше да ме тури в затвора. Да ме вземе от баща ми, от майка ми, братята да ме продадат – туй Бог ли е? Не вярвам“. Трябва да приемате всички страдания от Божията ръка и когато дойдат, трябва да се радвате: страданията са ония камъни, с които ще издигнете стъпалата на вашата къща; те ще образуват вашия характер; те са съединителната нишка между човека и Бога; само чрез тях може да се мине от един свят в други по-добър.

(69/ стр. 82)

У съвременните християни има едно криво схва-щане на нашите отношения към Бога, към религията и вследствие на това се раждат и много страдания в човешката душа. Някои например считат религия да идат без друго в черква, да запалят една свещ, да се прекръстят и мислят, че като направят тия неща, имат религия. Обаче религията е нещо много по-дълбоко. Най-дълбокото съдържание на религията е да имаме Любов към Бога.

(69/ стр. 170, 171)

Може ли Бог да тури скъпоценностите Си в ед-на пробита лодка и да тръгне с нея на път? След всичко това някой се оплаква, че Бог не го е посе-тил. Как ще те посети, когато лодката ти е пробита?

(70/ стр. 65)

Мнозина казват, че животът е тежък. Животът е тежък тогава, когато човек мисли само за хората, а не и за Бога. За човека е важно едно нещо: той трябва да се интересува от това какво Бог мисли за него. Щом държи тази мисъл в ума си, и животът му ще бъде лек.

(71/ стр. 28, 29)

Докато не изгуби всичко в света, човек не може да намери Бога, не може да бъде щастлив.

(73/ стр. 25)

Истинската Любов е тая, в която Бог се изявява, а не ние. Щом ти се изявяваш, престъплението ид-ва. Щом оставиш Бог да се изявява, то е правата Любов.

(74/ стр. 30)

Щом обикнеш някого и започнеш да мислиш как да го обичаш, ти разкривяваш цялата работа… Остави мисълта да се прояви, както е в своята природа. Остави чувството ти да се прояви тъй, както е в сърцето. Остави твоята воля да действува тъй, както е нейното естество. Не си ти, който действуваш в сърцето! В сърцето ти действува Бог чрез Своя Дух. В ума ти действува Бог чрез Своята мисъл. Във волята ти действува Божията Воля. Сле-дователно оставете ги да се проявят със своята истинска природа.

(77/ 34:17,18)

Някой казва: „Както Господ даде, както Господ нареди тази работа“. Друг казва: „Както ти наредиш тази работа“. Спор има по този въпрос. Ще ви докажа, че и двамата са прави. Как? Представете си един голям джобур, който има вместимост 10000 литри и е пълен с вода. Този джобур има долу някъде канелка, през която водата от него може да изтича. Вие, за пример, сте слуга при един гос-подар. Господарят Ви казва: „Слушай, Стоянчо, ти ще изпразниш джобура!“. Обаче Стоян не знае, че джобурът има канелка. Отива да го изпразва. Взима един котел, мушне го в джобура, напълни го и изхвърли водата вън. Така прави втори, трети път, но дойде донякъде, не може да стига дъното. Взима тогава едно въже, връзва котела и така гребе водата. Цял ден прави това и едва най-после успя-ва да изпразни джобура. Вечерта, запъхтян, казва: „Много мъчна работа да се изпразни джобурът“. На друго място има друг джобур. Слугата се каз-ва Петкан. Господарят му казва: „Петкане, иди изпразни джобура!“. Петкан знае къде е канелката. Отива, отпушва я, туря отдолу котела и само излива, като си пее: „Блага дума на устата“. Джобурът се изпразва, а той си пее. Стоян го изпразва отгоре, а Петкан – отдолу. Единият работи цял ден, а други-ят изпразни джобура за един-два часа. И тъй, кога-то казваме „както Господ даде“, намираме канел-ката на джобура, а когато казваме „както човек се нареди“, изпразваме джобура отгоре… Петкан каз-ва: „Много лесна работа е да се изпразни джобурът“. Стоян казва: „Много мъчно нещо е да се изпразни джобурът“.

(77/ 37:10, 11)

Когато Бог дойде, като Го питаме за мъчните ра-боти, Той ще ни каже един лесен път, по който ще можем всякога да извършим работите си, колкото и да са трудни те.

(77/ 37:13)

Казвате, че всичко зависи от човека. – Не от чо-века, но от Разумността в самия него и вън от него. Тази Разумност наричаме Бог.

(79/ стр. 88)

Защо иде нощта в живота? За да разберем Бо-жествения живот на земята. Защо има ден в живо-та? За да разберем човешкия живот… Денят иде за хората, а нощта – за Бога. Другояче казано: дните идат за хората, за обикновения живот, а нощите – за Бога, за необикновения живот… Хората се плашат от нощта, затова се прибират по домовете си. Обаче нощта крие в себе си Любовта, Мъдростта, Истина-та, изобщо всички опитности на живота. Що е нощ-та? Денят на Бога. Що са страданията? Денят на Бога.

(80/ стр. 154, 155)

Човек трябва да съзнае, че не е той фактор на своя живот. Той е само изразител на Онзи, Който работи в него. Божият Дух работи в човека и съг-ражда неговия живот.

(82/ стр. 140)

Всички имате отношения към Бога! Вашият жи-вот не е ваш, но е на Бога, разбирате ли? Този жи-вот Бог ви го е дал. Вие отричате Неговия живот, следователно носите една много голяма отговорност по отношение на Бога.

(77/ 18:12)

Бог не е едно същество механическо отвън, то е самият Живот. Да разбираш смисъла на човешкия живот, да разбираш смисъла на твоите мисли, на твоите чувства, да разбираш смисъла на Любовта, на Знанието, на Истината – туй е да се домогнеш до онова истинско понятие за Бога.

(75/ стр. 182)

За да добием истинското знание в този свят, кой-то виждаме, трябва да слезем там долу, в същността на Бога. В туй, което не виждаме, там е Бог, а не във външното. Външното е сянка на нещата.

(81/ стр. 195, 196)

Като казвам, че Бог е във всичко живо, разбирам, че Той се проявява като възможност. Възможности-те на Бога са в човека, но не и самият Бог. Той е извън човека, както дървото е извън своята сянка.

(79/ стр. 57)

– Бог ще уреди всичко, няма защо да се без-покоим. – Не е така. Бог ще нареди всичко чрез вашия ум и сърце.

(79/ стр. 104)

Ще бъде смешно онзи земеделец да дойде и да чака Господа да му оправи търговските работи или да дойде да му разоре нивите. Не, братко, ще взе-меш ралото и мотиката, ще копаеш, ще разореш, ще посееш нивата и след като посееш, ще кажеш: „Господи, аз свърших моята работа, а Ти сега ще благоволиш да пуснеш малко дъжд и светлина, да поръсиш, да благословиш моя труд“. Тогава Господ ще каже: „Понеже ти свърши своята работа, Аз ще те послушам, ще изпратя Своето благословение, ще ти изпратя малко дъждец“.

(81/ стр. 451, 452)

В Името Божие Христос искаше да застави ев-реите да вярват в Бога, но не можа. Той каза на Господа: „Това, което можах да направя, направих; останалото ще свършиш Ти“. Следователно работата на човека е да посажда семена в своята градина, а останалото е Божие дело. Вие трябва да знаете, че Бог възраства, въздига и пречиства нещата.

(82/ стр. 23, 24)

Ако отидете при някой съвременен свещеник или проповедник, или учител и говорите с тях за страданията, за мъчнотиите в живота, те ще ви кажат: Такава е Волята Божия! – Не, Волята Божия не е да страдат хората. Това е резултат на тяхната воля.

(80/ стр. 80)

Ние сме родени от едно Същество, в Което ня-ма никакви отрицателни черти. Всичко в Него е положително. Тогава казвате: – Откъде се родиха всички тия отрицателни черти в нас? – Вие си ги създадохте.

(11/ стр. 254)

Не обвинявайте Бога за вашите грехове и прес-тъпления! Когато вършите грехове и престъпления, Бог хиляди пъти ви казва: „Не правете това, защото не е право, не е добро!“. Вие чувате гласа Му и пак вършите своето. Защо Го обвинявате тогава? Кажете си: Аз сам направих този грях и ще понеса последствията му.

(48/ стр. 29)

…Мнозина от съвременните хора мислят, че като любят Бога и вярват в Него, ще заприличат на калугери, облечени в черни, отшелнически дрехи, отказали се от света, турили пред очите си завеса да не погледнат жена, нито мъж… Не, това е криво разбиране. Да любиш Бога, да вярваш в Него, това значи да бъдеш истински свободен човек: да гледаш с широта на всичко около себе си, да гледаш свобод-но и мъже, и жени, навсякъде да виждаш чистото и доброто и да му се радваш. Ти ще обичаш всички хора, всички живи същества.

(28/ стр. 40)

…Ние, хората, търсим свобода. Вън от Бога няма свобода!

(81/ стр. 134)

Отдалечаване и отделяне от Бога

Съвременните хора искат да бъдат щастливи, а при това отричат Бога. Те трябва да знаят, че вън от Бога никакво щастие не съществува. Щом се отдели от Първата Причина, човек се излага на страдания и нещастия. Излизането на човека от влиянието на Първата Причина се придружава със скръб. Видимо той е свободен от Нейното влияние, но става нещастен, скръбен. Връщането на човека към Първата Причина се придружава с радост. Ви-димо той е ограничен от Нейното влияние, но става радостен и щастлив.

(1/ стр. 394, 395)

Докато Бог не е в нас, ние ще изпитваме гор-чивината на ада.

(12/ стр. 185)

Щом човек престане да гледа Бога в себе си и не се вдъхновява от Неговата Любов, той се увлякъл във външния свят. Той вече е готов на всякакви престъпления – всеки може да го подкупи.

(22/ стр. 131)

Няма по-голямо страдание за човешката душа от това да се отдалечи от Бога.

(20/ стр. 57)

Злото се ражда, когато човек се отделя от Бога. Щом иска да бъде свободен, да прави каквото иска, без да бъде отговорен за делата си, човек се отделя от Първата Причина и веднага започва да греши.

(23/ стр. 170)

…Когато казвате, че сте родени от Бога, питам: Как е възможно Бог, вашият Баща, да ви е родил хилави, болни и недъгави? Как може роденият от Бога да умира? Човек някога се е родил от Бога, но се е отклонил от Него, вследствие на което в жи-вота му е проникнал грехът, страданието, кривите разбирания, болестите, смъртта. След всичко това хората се запитват защо Бог е създал такъв свят.

(27/ стр. 69)

Без Бога и в пътя на доброто е страшно. С Бога и пътят на злото е приятен и красив.

(31/ стр. 191)

Та казвам, всички несрети, нещастия произти-чат от една причина в света: щом ти не живееш в Бога и Бог не живее в тебе, ти можеш да извършиш всички престъпления. Щом живееш в Бога и Бог живее в тебе, ти не можеш да извършиш никога престъпления. Невъзможно е това. По никой начин.

(41/ стр. 619, 620)

Ти си радостен, разбрал си Бога; скръбен си, от-делил си се от Него в своето съзнание.

(36/ стр. 232)

Ние се отделяме от Бога и искаме щастие. Щас-тие извън Бога не можеш да имаш. Щом се отделиш от Бога, ще имаш вече тия външните промени. За скръбта има един закон. Излизането вън от Бога е скръб. Връщането при Бога, то е радост.

(42/ стр. 7)

Болният се обръща към Господа с думите: „Гос-поди, защо си се отдалечил от мене?“. Как ще се отдалечи Бог, когато Писанието казва, че Той изпъл-ва цялата вселена? Следователно не Бог се отдале-чава от нас, а ние от Него.

(45/ стр. 20)

…Първо ще любиш Бога, после ближния си и най-после себе си. Повечето хора са любили само себе си, поради което са излезли от Бога и влезли в калта на човешкия живот. Сега трябва да излязат от този път и да се обърнат към Бога.

(47/ стр. 336)

Човек може да излезе вън от Бога, може да не вярва, но в това неверие той ще внесе мрак и тъмни-на в душата си, ще изгуби светлината си, ще изгуби смисъла на живота си.

(50/ 7:9)

Сега ако ме питате защо дойдоха страданията, ще ви кажа: когато човек излезе от Бога и помисли, че може да живее без Него, всичките страдания се наредиха след него като войници в бой и оттогава насам светът все страда. Казвате: – Ами тогава какво трябва да направим? – Ще мислите, че може да живеете само с Бога, и от тоз момент всички страдания ще престанат, т.е. няма да престанат, но ще започне животът на великата култура, която ще даде един велик импулс.

(50/ 9:7)

…Същото отдалечаване се явява между човека и Бога. Започне ли да мисли, че светът не е създаден, както трябва, че хората са на крив път, човек сам се отдалечава от Първата Причина на нещата. От-далечи ли се от Първоизточника на живота, човек се лишава от великите блага на Бога. И да ги получи, той не може да ги оцени, не може разумно да ги използува.

(52/ стр. 14)

Празен е животът на човека без Бога. С Бога ли е, човек има всичко: здраве, богатство, сила, Любов.

(52/ стр. 42)

Хората трябва да знаят, че това, което природа-та върши, те по никой начин не могат да направят. Те нямат ония знания, с които природата разполага. Защо нямат тези знания? Защото са се отрекли от Бога. Тяхната вяра не е абсолютна, не е положител-на.

(53/ стр. 127)

Всеки човек, който се отдалечава от Бога, Любов-та в него се намалява. Всеки човек, който се приб-лижава към Бога, Любовта в него се увеличава. Щом се увеличава Любовта, ти се приближаваш към Бога. Щом се намалява Любовта, ти се отдалечаваш от Бо-га. Значи, центърът на живота се отдалечава.

(54/ стр. 184)

Питате: – Защо боледуваме? Защо сме лоши? – Защото сте далеч от Бога.

(56/ стр. 150)

И тъй, отдалечаването от Бога води към ли-шения, страдания, мъчнотии, нещастия, болести и смърт. Колкото по-големи са страданията, толкова по-голямо е отдалечаването.

(56/ стр. 150)

Казвате: – Защо страда човек? – Човек страда, понеже се е отдалечил от Бога и не знае как да се върне. Веднъж отдалечен от Бога, той се намира в положението на човек, който не стъпва здраво на земята: той върви, но постоянно се подхлъзва и пада. Такова е положението на всеки, който не обича Бога.

(57/ стр. 6)

Без Бога всеки е нещастен.

(57/ стр. 170)

Страданията на хората показват, че те са в ада. Дето Бог отсъствува, там е адът.

(57/ стр. 36)

Вън от Бога човек не може да се справи с мъч-нотиите си. Без Него и богатството, и знанието, и силата нямат смисъл. С Него и сиромашията, и бо-лестите, и страданията се осмислят. Човек научава езика им и се разговаря с тях.

(60/ стр. 172)

Човек, който се отдалечава от Бога, той създава своето страдание. Човек, който се приближава при Бога, създава своето щастие. В отдалечаването от Бога иде лошият живот. Там е светът на злото. Ние вече създаваме една почва.

(66/ стр. 612)

Отделянето от Бога всякога произвежда стра-дание. Сега ние всинца сме отделени от Бога; макар и да говорим за Бога, всеки е отделен.

(67/ стр. 265)

Бога… Зная, че в момента, когато наруша една Негова малка заповед, знаете ли какво ще бъде? Това е да се отчуждиш от Бога. Няма по-велико страдание от това да се отчуждиш от Бога. Усещали ли сте какво нещо е това, отчуждаване от Бога? То е смърт. Знаете ли какво сътресение може да стане в човешката душа? Всичките сили може да се парализират. Знаете ли какво нещо е да се пара-лизира човешкият ум, да станеш сухи кости в света?

(81/ стр. 71)

Кога човек е на крив път?

Сегашните хора изразходват всичката си енергия за придобиване на храна, облекло, но не мислят, че трябва да се приготвят за служене на Бога. За всич-ко мислят и се суетят, но за служене на Бога не мислят.

(52/ стр. 47)

Който не иска да се свърже с Бога, вълната ще го изхвърли вън от общото течение на Божествения ден, дето той ще чака друг период на слизане и качване, т.е. друга вълна. Всички, които отиват нагоре към Бога, ще влязат в небето, а той ще остане долу, вън от Бога.

(56/ стр. 183)

…Така посетил Господ още много хора и от всички научил едно и също нещо. Какво научил от хората? Че всеки човек има някакво желание, което поставя в себе си по-високо и от Божественото, от идейното, вследствие на което не може да търпи, не може да издържа Неговото присъствие.

(64/ стр. 89)

…Аз искам да ви говоря за онези възможности, които са скрити във вас. Във вас имате един Бог, на Когото не сте дали свобода да се прояви. Вие сте Го ограничили. Бог с хиляди години седи във вас и ви гледа умовете какво ще направите заради Него.

(67/ стр. 271)

Неправилният живот на хората в миналото до голяма степен е покварил тяхното съзнание, вследствие на което светът, със своите изисквания, се е наместил в умовете и сърцата им и не е оставил място за Господа. Всичко има в умовете и сърцата на хората, но само Той не е там. Тази е причината, задето днес хората са обременени, измъчени.

(72/ стр. 10)

Закон на взаимност

И тъй, силата в света Господ дава само на онези, които Го любят. Такъв е законът. Бог дава сила, Бог дава знания на онези, които Го обичат от дълбочи-ната на сърцето си и са готови да вършат Неговата Воля.

(50/ 28:25)

Вие искате Бог да мисли за вас. И Бог иска вие да мислите за Него. По човешки говоря: Бог мисли за вас толкова, колкото и вие мислите за Него. Той има към вас точно такова отношение, каквото вие имате към Него. Каквото е отношението на децата към бащата в семейството, такова е отношението и на бащата към децата… Бащата обича всичките си деца, но доброто дете отваря сърцето на бащата и получава повече. Нещата в живота са в известна за-висимост.

(78/ стр. 224, 225)

Когато аз мисля за Бога, и Той мисли за мене. Когато аз не мисля за Бога, и Той не мисли за мене. Щом искам Бог да мисли за мене, аз почвам да мис-ля за Него. Помисли за Него! Щом мисля за Него, и Той мисли за мене. Няма две мнения по това.

(41/ стр. 575, 576)

Ако грешиш, ако вървиш по своята воля, Бог не се занимава с тебе; но ако се стремиш към Него-вата Любов и вършиш Неговата Воля, колкото и да си малък, колкото и микроскопическа любов да имаш, Той те държи в Своя ум, занимава се с тебе.

(50/ 12:16,17)

Ако хората се интересуват от това, което Бог е създал, и Той ще се интересува от това, което хората са създали. Това значи отношения! Обаче щом хора-та не се интересуват от Божиите работи, и Той не се интересува от техните. В това седи всичкото нещас-тие на хората.

(53/ стр. 38)

Кой може да отнеме бремето на целия свят? Кой може моментално да премахне болестите и не-доразуменията между хората? Казвате: Бог може да направи всичко това. – Бог може да премахне всички болести, нещастия и страдания между хора-та, но не ги премахва. Защо? Докато хората казват, че нищо не могат да направят заради Господа, и Той се отказва да направи нещо за тях. В който момент те кажат, че са готови всичко да направят за Госпо-да, и Той ще каже, че е готов всичко да направи за тях.

(53/ стр. 53)

…Работете заради Бога, за да работи и Бог заради вас, да помисля. Това е най-новото. Ти ако работиш за Бога, за себе си не мисли. Работи за Бога, не мисли за себе си… Тъй както ти си работил заради Господа, така и Той ще работи заради тебе. Господ иска да работи за онзи, който работил заради Него. Никога не работи за онзи, който не работи заради Него. То е факт, ще го опитате… Тия работи не ги доказвам; това са факти, които ще ги проверите. Работи за Бога тъй, както ти разбираш в себе си. Щом го направиш, ще бъдеш винаги радостен, ще имаш сила, ще се подмладиш.

(54/ стр. 200, 201)

Като се зароди у нас силно желание да изпъл-ним Неговата Воля, и в Бога се заражда желание да изпълни нашата воля.

(61/ 34:10)

…Ще кажете, че за това се изисква слушане, посещаване на хубави и съдържателни сказки и лекции. И това е добре, но не е достатъчно. Като слуша, човек трябва да прилага всичко, което е чул и разбрал. Ако слушате само, без сами да учите и прилагате, вие ще познаете Бога такъв, какъвто не е. За онези, които работят и прилагат, Бог е добър, любещ. Към тях Той отправя Своята светла страна. Към онези, които не работят и не прилагат, Бог отправя тъмната Си страна.

(70/ стр. 17)

Ако вие служите на Бога, ако вие се определите да Му служите, Бог ще промисли заради вас. Ако вие не Му служите, и Той няма да мисли заради вас. Вие искате, без да Му служите, Той да промисли заради вас. Няма такъв закон. Ако Му служите, непременно Той ще промисли за вас.

(74/ стр. 156)

Ти като дадеш в себе си свобода на Бога, и Той в Себе Си ще ти даде свобода. За да дадеш свобода на Бога, трябва да Го обичаш. Значи, да имаш пълно доверие в Него!

(12/ стр. 45, 46)

Пътят на истинското щастие

Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога тво-его с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкото си сърце и с всичката си сила“. Това е първата заповед, която е дадена на човека. Изпълнението на тази заповед определя пътя на истинското щастие. Друг път за щастие няма.

(7/ стр. 158)

Бог е великото щастие, към което човешката ду-ша се стреми.

(35/ стр. 25)

– Как да придобием щастието? – Щастието се придобива при изпълнение на Волята Божия.

(1/ стр. 230)

Действително само Бог може да направи хората щастливи. Човек човека не може да направи щаст-лив.

(3/ стр. 217)

Ти трябва да обичаш Бога, да вярваш в Бога, за да бъдеш щастлив… Или за да бъдеш съвършен, или за да добиеш всичко каквото искаш, непременно този е пътят. Щом като намериш този път, ще намериш щастието, ще намериш своето постижение.

(5/ стр. 18)

– Нещастни сме. – В нещастието ви Бог е задна стража. Той ви следва. Спрете се, обърнете се и Му кажете само една дума: „Обичам Те!“. Кажете ли тази дума, щастието ще дойде пред вас. В Любовта към Бога е щастието на човека… – Няма ли друг път? – Хиляди пътища има към щастието, но по-прав, по-добър и по-чист път от този няма. Аз съм минал по него, познавам го и ви съветвам да го следвате.

(7/ стр. 320)

Обичайте, изпълнявайте Божията Воля, за да бъ-дете щастливи. Ако не обичате и не изпълнявате Божията Воля, щастието ще бъде далеч от вас.

(7/ стр. 388)

В света има една Абсолютна Воля, в чието изпъл-нение се заключава нашето щастие.

(12/ стр. 370)

Щастието на човека зависи от самия него. Щас-тието се дължи на вътрешната връзка на човека с Бога, Който живее в него. В този смисъл никой не може да ти отнеме щастието.

(21/ стр. 115)

Щастието е велик закон, за постигането на кой-то човешката душа трябва да се съедини с Първична-та Причина, от която е излязла.

(27/ стр. 203)

Днес всички хора търсят щастието, т.е. живот без страдание. И това е възможно, но когато започ-нат да служат на Бога.

(31/ стр. 287)

Когато хората започнат да вършат Волята Божия, тогава ще станат истински щастливи.

(32/ стр. 174)

Като изпълняваш Волята на Бога, ще придобиеш вътрешен мир. Това значи да бъдеш щастлив.

(32/ стр. 181)

И когато аз говоря за Бога, разбирам точно то-ва – да обичаш Бога, на Когото Лицето не си видял. Но щом Го обичаш, Той ще ти дари щастие.

(35/ стр. 23)

…Щастието единствено иде от Бога. Човек мо-же да бъде щастлив само когато държи в ума си Он-зи Великия Господ, Който е създал всичко! От Него иде щастието.

(39/ стр. 384)

Без Любов към Бога щастие в света не може да има. Без познаване на Бога живот не може да има.

(39/ стр. 481)

Достатъчно е да зърнеш крайчеца на дрехата на Господа, за да бъдеш щастлив през целия си живот.

(47/ стр. 72)

Ако видите Бога, ще бъдете щастливи. Щом не можете да Го видите, не можете да бъдете щастливи.

(52/ стр. 81)

Човек човека не може да ощастливи. Няма слу-чай в живота мъжът да е направил жена си щас-тлива или жената да е направила мъжа си щастлив. Бог в човека може да направи и жената, и мъжа щастливи…

(70/ стр. 386)

Смисълът на живота

Великото се добива само в Бога. Всички трябва да бъдем във връзка с Него! Това е смисълът на на-шия живот!

(50/ 11:30)

Любов към Бога, Любов към тази абсолютна, ве-лика Правда, която е еднаква към всички! Това е смисълът на живота.

(50/ 11:30)

Това е, към което Бог ни призовава сега всинца – да дойде да живее в нас и да направлява работите ни. Само така ще разберем смисъла на този живот, в който сме потопени.

(50/ 11:30)

Хората още не са разбрали смисъла на живота. Кога ще го разберат? Когато всички ние съзнаем, че сме дошли на земята да изпълним Волята на Онзи, Който ни е дал живот.

(50/ 11:9)

Питам: Знаете ли какво значи да видиш Госпо-да? Това е смисълът на живота. Велико нещо е да влезеш в съприкосновение с тази Висша интелиген-тност.

(21/ стр. 157)

Смисълът на живота се заключава именно в това да дойдем до познаване на Бога. Да познаваме Бога, това значи да познаваме Любовта.

(2/ стр. 117, 118)

Няма по-велико нещо за човека от това да жи-вее в мир и съгласие с Бога. Половин час, прекаран с Бога, струва повече от милиони години, прекара-ни без Бога. Това значи да разбереш смисъла на живота и пред тебе да се разкрие цялото Битие, да чуеш музиката и пеенето на небето, да разбереш хармонията на душата. След това ще кажеш: Стру-ва човек да понесе и най-големите мъчнотии и страдания, за да познае Бога, да освети Неговото Име с всичкия си ум, сърце, сила и душа.

(21/ стр. 130)

Който веднъж само е зърнал Лицето на Бога, той е придобил безсмъртието, той е разбрал смисъла на живота. Само този човек може да каже: „Сляп бях, но сега виждам“. За този човек животът е отворена книга, от която той чете и всичко разбира. За този човек всички пътища са отворени и той може сво-бодно да ходи навсякъде.

(29/ стр. 159)

Смисълът на живота седи в Любовта към Бога. Човек се е родил, за да обича Бога и да запечата жи-вота си с тази Любов, а не да бъде слуга на хората.

(57/ стр. 45)

…Смисълът на живота седи в това човек да отиде при своя небесен Баща.

(49/ стр. 217)

Ако искате да се домогнете до онзи вътрешен смисъл на живота, ако искате да се освободите от ограниченията на живота, от онзи вътрешен гнет, който съществува сега в света, вие трябва да любите. Кого? Да любим Бога…

(50/ 25:16)

…Любов към Бога! И щом тази идея проникне във вас, тя ще осмисли живота ви, ще ви задоволи, защото ще разбирате дълбокия смисъл на живота.

(51/ 13: 12)

Веднага турете въпроса ребром и си напишете: Любов към Бога! Станеш сутрин, кажи си: „Любов към Бога!“. Любов към Единния Бог! Този Бог ще туриш в себе си. И тогава ще се изпълнят думите: „Ако люби някой Бога, той е познат от Него“. Бог ще ви познае. И щом тръгнете от този свят за горе, Той ще каже: „Нека дойде при Мене! Аз го позна-вам. Отворете му вратата“. Той е онзи младият син, който е ходил в странство и е научил великия урок на Любовта, и със смирение казва: „Отче, аз познах, че само Любовта към Тебе е великият смисъл на живота“.

(51/ 13:25)

Вътрешният смисъл на живота се заключава в това именно да дадете възможност на Бога да живее във вас. По кой начин Бог ще живее в човека, не е определено. Не питайте как може Бог да живее във вас, но приемете тази идея като дадена. Това е аксиома, за която не са дадени никакви доказателс-тва.

(52/ стр. 81)

Смисълът на живота се заключава именно в това да станем едно с Бога, да се потопим в Любовта Му и да започнем да работим със съдействието на възвишените същества…

(52/ стр. 218)

Обезсърчен, отчаян, ти се питаш какъв е смисъ-лът на живота. Да уповаваш само на Бога – ето смисъла на живота. Да любиш само Бога – ето смисъла на живота.

(56/ стр.31)

Всички искат да намерят смисъла на живота. На този въпрос може да се отговори с две думи: смисълът на живота се заключава в общение с Бога.

(56/ стр. 33)

Първата задача на човека е да познае Бога. Няма по-велико нещо от това. Ако някой пита какъв е смисълът на живота, отговарям: Да познаеш Бога.

(56/ стр. 136)

Животът има смисъл само с Бога. Вън от Него животът няма никакъв смисъл и представя съвкуп-ност от противоречия.

(57/ стр. 23)

Само Бог може да разкрие смисъла на живота.

(57/ стр. 42)

За нас денят има смисъл дотолкова, доколкото през този ден ние сме могли да видим Бога, скрит някъде в необятната природа. Този е смисълът на живота.

(57/ стр. 165)

Смисълът на живота е в служенето на Бога.

(78/ стр. 103)

БОЖИЯТ ЗАМИСЪЛ

Има Божий Замисъл

Вие не сте първият фактор в света. Първият фак-тор в света е Бог, Който е създал всичко и е начер-тал плана. Той е начертал известен план, който пос-тепенно се реализира. На второ място като втори фактор в живота е твоята душа. Ако работиш спо-ред закона на Бога, ти ще бъдеш щастлив.

(40/ стр. 610)

Бог, Който е направил света, Който е наредил Свой план, ще го реализира. Хората ще се изменят и ще приемат Божия план. Достатъчно е да мръдне пръчицата Си, за да се събудите в един момент и да прогледате.

(21/ стр. 206)

Има един Велик Закон, който Бог е турил в света, обаче за всеки човек отделно Той има по един образ. Милиони образи има, но всеки един се отличава с най-малки подробности.

(21/ стр. 213)

Нужно е смирение на човека. Божиите пътища са неизповедими. Никой не знае кога Бог ще се прояви чрез него.

(33/ стр. 122)

За Него се казва, че Той създава и светлината, и топлината. Разумният Бог е създал тъмнината, за да можете да си починете. Той е създал светлината, за да можете да работите. Той е допуснал злото, за да можете да мислите. Той е допуснал доброто, за да можете да го приложите.

(40/ стр. 69, 70)

Бог… Едновременно Той има две разположения: в злото Той иска да опиташ всички противоречия, които хората са създали, за да не ги правим, а чрез доброто иска да опиташ доброто, което висшите съ-щества са създали.

(40/ стр. 169)

Ние вечно трябва да се изменяме според Бо-жествения план. Бог остава еднакъв. Радостното, красивото седи в това, че Бог остава неизменяем. Ние се изменяме. И ние ако се изменяме по Волята Божия, това е радостно, но ако се измениш, без да си в съгласие с Вечното Начало, ти ще бъдеш не-щастен.

(41/ стр. 535)

Бог, Който едно време ни е държал в Своя ум, сега ни е изпратил вън от Себе Си да бъдем сво-бодни и да работим за Него. Сега всички сме вън от Божествената мисъл. Едно време сме били в Бога, но сега като излязъл човек от Божията мисъл, той е придобил свое тяло, свой организъм. Сега Бог ни е пратил да се занимаваме, да учим на земята.

(42/ стр. 691, 692)

Най-първо имайте предвид, че онова, което Бог е създал, то е хубаво. Вие влизате в Божествения порядък и дето ви турил, там е най-хубаво. Не се месете в Божиите работи. Положението, което ви е дал Бог, не го изменяйте. Не излизайте от туй по-ложение. Той е дал възможност на всеки едного от вас, една специфична служба.

(42/ стр. 409)

Бог е Същество, Което е определило всичките въз-можности за човешкото развитие. Той е предвидил всичко онова, което човек може да постигне, и при какви условия. Дал е възможност да постигнем и Той казва сега да използувате тия условия.

(43/ стр. 284)

Господ си има програма и ние трябва строго да изпълним Неговата Воля според тази програма. Та-зи програма е строго определена, тя е дадена всеки-му според силите и затова всеки може да изпълни Волята Божия и да приеме едно благо.

(50/ 5:34)

Малко хора днес разбират какво нещо е Божият Промисъл. Те не могат да си представят какви са отношенията на Бога към хората и какво Той има предвид да им даде. Бог не мисли да прави човека щастлив, богат, учен, силен, както той иска. Един-ственото нещо, което Бог иска да даде на човека, това е животът. Какво по-ценно нещо може да ис-ка човек от живота? Да имате живот, това значи да участвувате в това, в което Бог участвува и се про-явява.

(52/ стр. 9, 10)

Като излизаш от Бога, Той ще те изпрати със следните думи: „Синко, знаеш ли кога ще се вър-неш при Мене? Това ще бъде, след като вселената се създаде още 14 пъти и пак изчезне“. Под изчезване на вселената ние не разбираме изчезването като процес, познат на нас, но си представяме събличане и обличане на земята 14 пъти. Когато вселената преживее такива 14 дни, Бог е преживял само по-ловин ден.

(55/ стр. 137)

Великата, безпределната, тайна Любов на Бога се изявява по различни пътища в света. Като приемаш Божията Любов, тя се проявява по един начин. Ка-то я предаваш, тя се проявява по друг начин; като изявяваш Божията Любов, ти виждаш пътищата, по които Бог работи; виждаш Величието на Бога.

(56/ стр. 213)

Мъчнотиите показват, че Божественият Дух съ-изволява във вас и ви поощрява.

(56/ стр. 235)

Казвам: Божиите пътища са велики и неизпове-дими. Искаме ли да познаем Божиите пътища, не трябва да бъдем страхливи…

(57/ стр. 124)

Подаръците, които Бог дава на хората, това са разумните страдания. В тях се крият великите тай-ни на живота, които хората трябва да разберат и проучат. В тях се крият духовни опитности, които трябва да се използуват.

(57/ стр. 171)

При скръбта човек вижда Бога и затова трябва да се радва.

(57/ стр. 188)

И в страданията, и в радостите Бог е предвидил по едно благо за човека. Скръбта е благо и радостта е благо. Бог оставя тези блага на човека да ги събере и използува.

(57/ стр. 248)

Казвате: – Чудно нещо, защо Бог е допуснал страданието в света, създаден от Него? – Щом Бог го е допуснал, то има своето велико предназначе-ние…

(58/ стр. 277)

Ако вървим по Божия Закон, нито един косъм няма да падне от главата ни. Защо? Защото сърцата на всички хора, на всички управляващи в света се-дят в ръката на Господа. Той управлява всички хора сега.

(61/ 30:33)

Вие трябва да благодарите на Бога за тия стра-дания, те са пратени от Него. И тия страдания, които сега ви се дават, вие ги заслужавате, вие сте достойни за тях. Ако Христос не бе носил този трънен венец, ако не бе прикован на кръста, как щеше да прояви тази Любов? Бихте ли Го обичали днес, ако искаше и би живял като цар? Вие Го обичате, защото бе прикован на кръста за нашето спасение.

(69/ стр. 70, 71)

…От нещастието Бог създава условия за бъдещо-то щастие.

(70/ стр. 228)

Не мислете какво ще стане с вас. Косъм няма да падне от главата ви без Божията Воля.

(70/ стр. 235)

Не губете вярата си в Бога! Знайте, че всичко в света става според разбиранията на Първата При-чина на нещата, а не според вашите разбирания. Каквото Бог е обещал и определил, непременно ще стане. Той е определил нещата преди вашето съ-ществуване. Тъй щото ако мислите, че можете да ги измените според вашите желания и разбирания, вие се лъжете. Бог е начертал пътя на всеки човек отделно, но докато човек не получи нещо от Него, не може да вярва.

(71/ стр. 15, 16)

Бог, Който е създал света, има Свой план и знае какво ще стане с всеки човек. Той е точно оп-ределил пътя на всеки едного. – Бог с мене ли ще се занимава? – Той ще се занимава с тебе, както се е занимавал много пъти досега. Той е начертал вече твоя път, затова каквото и да се случи, не се съмня-вай, върви в тоя път и вярвай, че Божественият план ще се приложи така, както е начертан. Търпение се иска от вас.

(73/ стр. 27)

И Писанието казва: Да изпълним Волята Божия на земята. Това е един възглед на Бога. Затова Бог е направил света. Той иска всяко едно същество да изпълни онзи ред и порядък, който Той е направил. И Той не извинява никого. Той прощава, но не мислете, че Неговия порядък можете да измените. Все таки ще се научиш един ден да постъпваш така, както Той постъпва. Има един неизменим порядък.

(74/ стр. 65)

Разумната ръка на Бога работи във всички про-яви на живота. Божият Промисъл работи навсякъде.

(76/ стр. 93)

Ние сме дошли на земята да учим делата на Бо-га, Неговите пътища. Той ни се изявява чрез тях.

(76/ стр. 191)

…Вие не трябва да коригирате Божиите пътища, но да се учите от тях. Какво значи да коригира човек Божиите пътища? Всеки човек, който е недоволен от положението си и роптае, без да съзнава, кори-гира Божественото в света.

(82/ стр. 197)

Не може ли да използува случаите, които Бог е наредил в живота, човек разваля това именно, което влиза в Божия план.

(82/ стр. 205)

Как действува Бог?

Всички говорят за Бога, но не Го разбират. Те мислят, че Бог е недостъпен. Наистина Той е недостъпен, но само за ония учени, философи, пое-ти, които мислят, че са постигнали всичко и нищо повече не им трябва. Затова когато философът от висотата на своето положение започва да изследва Бога, Той се скрива зад причинния свят. Когато астрономът Го изследва, Той се скрива във вечността, дето никакъв телескоп не може да Го намери. Ко-гато поетът Го търси, Той се скрива в най-малките ъгълчета на вселената да не може да Го зърне. Обаче Бог се открива на децата, на бедните, на страдащи-те, на унижените и на оскърбените – на чистите по сърце. Дойде ли някое дете при Бога, Той веднага излиза пред него, започва да го милва, да му говори тихо, като му разкрива красотата на света.

(10/ стр. 19, 20)

Трябва да се посвети известно време на Бога… Дойде някой път при търговеца някой беден и му попроси – това значи, че Господ иска от човека да посвети известно време и Нему; нека му даде нещо, нека му каже блага дума; но често той му казва: „Махни се – имам работа“. Господ тогава пише в Своя тефтер, че еди-кой не е посветил даденото време Нему. Търговецът постъпи така 3 – 4 пъти и виждаш – дошла криза, изгубил 100 – 200 000 лева. Взима му ги Господ, защото не изпълнил закона. Със земеделеца, който не изпълнява закона, какво става? Сее 2 – 3 години, но нивата не ражда – защото е отказал да посвети един малък момент на Бога.

(17/ стр. 210)

В Бога има едно качество. Каквото искате от Не-го, ще ви го даде. Казваш: – Ами ако поискам целия свят? – И целия свят ще ви даде. Но ще го тури на гърба ви. Каквото искате, ще ви даде; ще го тури на гърба ви и ако може да го носите, ще ви го даде. Това е пробният камък. Бог е в състояние всичко, което искате, да ви даде, но трябва да го носите на гърба си. Ако можете да го носите, искайте какво-то искате.

(36/ стр. 263)

Някой казва: – Защо Господ постъпва спрямо нас така, спрямо други – другояче? – Към всеки човек Господ постъпва според неговите разбирания, според неговото съзнание. Условията, които Той дава на един богаташ, са за да го опита. Едни ще бъдат богати, а други сиромаси да имат понятие за сиромашията, но всичко се дава за урок. Вие сте мъже и жени, имате деца, от Негово гледище каквато служба и да заемате, все ще ви опита. Като жена – знае ли да ражда деца. Като мъж – как ще се отнася с жена си, ще я обича ли. Дадения изпит не го ли решите, както трябва, ще изгубите своето сегашно положение.

(36/ стр. 263)

Наказанията, които Бог изпраща на евреите, ни най-малко не говорят, че Той не ги обича, но Той ги учи чрез страданията.

(37/ стр. 473)

Когато съди някого, Бог го обиква първо и след това вика за свидетели Любовта, Мъдростта, Исти-ната, Правдата, Знанието Си. Съдбата на Бога слу-жи за повдигане на човека, а не за изобличаване и унищожаване.

(49/ стр. 376)

Само Бог има право едновременно да наказва и да благославя! Той може веднага да те умъртви и след туй да те възкреси. Но когато Бог умъртвява, Той ще те прекара през ужасни страдания и след време като те изкара из тия страдания, ще ти даде знания и други възвишени блага, тъй щото ще се уравновеси.

(61/ 18:22)

Който се намери в клещите на абсолютно мал-кото, той знае какво нещо са страданията. И когато Бог иска да смири един дух, който мисли, че е велик, туря го в абсолютно малкото. Той се спира там и почва да се моли, и тогава Господ дойде, хване го с щипците Си и казва: „Позна ли сега, че не си онзи великият?“. Само в абсолютно малкото човек може да се смири. Затуй ние в живота си минаваме от вечния живот към временния, за да научим аб-солютното смирение.

(61/ 34:12)

Като стигнеш до абсолютно малкото, Бог ще те посрещне, ще те спре и в този момент на крайно отчаяние, когато ти искаш да се самоунищожиш, Той ще те запита: „Ти разбра ли безкрайното вели-чие на твоето съществувание?“. Ти ще кажеш: „Раз-брах“. Тогава Той ще те вземе в другата посока и ще ти покаже абсолютно великото. Той ще те понесе на Своите крила, ще те разведе из цялата вселена и ще ти каже: „Ако ти ходиш в съгласие с Моите закони, всичко туй ще бъде твое, но деня, в който ти направиш най-малкото престъпление, ще се намериш в положението на последен слуга“.

(61/ 34:13)

Ама казвате: „Не мога“. Който не може, ще отиде там – в затвора. Тъй е писано в Божествената книга. Като кажеш: „Не мога“, Бог казва: „Затворете го, Аз ще го науча да може“.

(69/ стр. 129)

Всеки ден всеки от вас е в съприкосновение с Господа, когато страдате и обичате. Когато човек страда, е в положението на болник; Господ го леку-ва и като му превързва раните, причинява известни болки и болникът се оплаква. Господ обяснява при-чините на тия страдания: Понеже не изпълни Моите Закони, страдаш, но бъди търпелив, ще те излекувам. – Ама тия болки са непоносими. – Да, ама когато ти казвах да не престъпваш Закона, ти не слушаше. – Ама трябва дълго време. – Ще се научиш.

(69/ стр. 174)

Писанието казва: Когото Бог обича, поставя при неблагоприятни условия, за да създаде благоприятни. Ако сега имате неблагоприятни условия, то е, защо-то Бог ви обича. Бог ви поставя при неблагоприятни условия, защото за в бъдеще мисли да ви даде нещо по-хубаво.

(77/ 28:20)

Бог дал на хората абсолютна свобода всеки да извърши туй, което е вложено в него, туй, което той вижда за добро. Малкото дете Той го оставил да постъпва като малко дете, възрастния – да постъпва като възрастен. Това е, което Господ върши.

(81/ стр. 326)

Каквито страдания си причинил на другите хора, ще те постави Господ в положение да изпиташ тия страдания във всичките им потънкости.

(81/ стр. 509)

Ще бъдете поставени

на изпитания

Изобщо на всеки човек се дават такива изпита-ния, които го водят към познаване на Бога. Да поз-наете Бога, това е най-великото благо, което може да ви се даде. Заслужава човек да пожертвува всичко, за да познае Бога.

(2/ стр. 123)

Бог гледа това, което правите. Бог изпитва до-колко сме готови да изпълним Неговата Воля. Бог изпитва догде сме достигнали в реализирането на Неговата Воля.

(12/ стр. 191)

Сега Господ иска нас да ни изпитат доколко мо-жем да приложим Неговата Любов.

(54/ стр. 92)

И днес Бог ви изпитва всеки момент да види какво можете да направите за Него безкористно и от Любов.

(58/ стр. 197)

Има изпитни*, които не може да се избегнат. Няма да ви разправям за тия вътрешни закони, а ще кажа, че има неща, абсолютно определени от Бога. Ако речем да избегнем от малките, ще дойдат големите.

(69/ стр. 75)

Любовта… се изпитва чрез страданията. Бог заповядва да вземат от човека всичко, както постъ-пиха с Йова, да го изпита как ще прояви Любовта си. Като се говори за Любовта, подразбираме абсо-лютна, безкористна Любов.

(70/ стр. 304)

Когато любите Бога, ще бъдете поставени на големи изпитания. Ако издържите, Любовта ви е силна. За пример, някой е първостепенен учител, заема високо положение в обществото. Обаче щом залюби Бога, веднага започват да го гонят, докато изгуби службата си. По този начин той ще изпита степента на своята Любов към Бога. Ако Любовта му е силна, той ще остане тих и спокоен в себе си и ще каже: Когато хората ме гонят, Бог ме приема.

(71/ стр. 54)

И тъй, човек е дошъл на земята да опита Любов-та си към Бога. Ще го хулят, ще го гонят, за да се развие неговата вътрешна Любов.

(71/ стр. 54)

Един ден Бог казал на сатаната: „Ти познаваш ли моя раб Иова? Видял ли си подобен на него?“. Сатаната отговорил: „Иов е верен и добър Твой раб, защото си му дал богатство, имот, говеда, лозя, синове и дъщери. Опитай се да му вземеш всичко това и ще видиш каква е любовта му“. Да обича човек Бога за това, че му са дадени ред блага, туй представя външната страна на Любовта. Казвате: „Да не дава Бог да минем през изпитанието на Иова!“. Ако Бог спре вниманието Си върху някого, че е много напреднал, че Любовта му е силна, веднага сатаната ще дойде при Бога да Го съветва да подложи този Свой раб на изпит да провери Любовта му. Всеки е минал и минава през изпитанието на Иова, макар и в най-слаба форма: богат е бил, но изгубил богатството си. Жена, деца, приятели имал, но и тях изгубил. Ако сте издържали този изпит, вие сте се повдигнали. Ако не сте го издържали, пропаднали сте и отново трябва да го държите.

(71/ стр. 57, 58)

В първо време Христос се показа слаб, затова Го подложиха на големи изтезания. Той се моли на Господа да Го освободи. Като видя, че трябва да изпие горчивата чаша, Христос каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си“. Бог Му показа начин как да се освободи. Освобождаването дойде отвътре.

И тъй, докато не предадете всичко в Божиите ръце и не престанете да мислите какво ще стане с вас, вие никога няма да се освободите.

(71/ стр. 111)

Който иска да изпълнява Божията Воля, неп-ременно се изпитва.

(76/ стр. 205)

Един ден ще идеш при Бога и ще Му кажеш: „Господи, аз съм готов да Ти служа, да изправя всич-ките си грехове“ и Той ще те постави на изпит.

(77/ 8:23)

Ние трябва да имаме характера на Авраама. Ав-раам беше бездетен… Обаче Бог му каза, че ще му даде наследник. Кой беше наследникът на Авраама? Исак. Баща му и майка му имаха една светла идея. Бог каза на Авраама: „Ще принесеш сина си в жер-тва“. Ако вие бяхте на мястото на Авраама, щяхте да кажете: „Това не може да бъде! Бог ме изпитва. Такива работи не върша“. Авраам обаче не направи така. Каза: „Да бъде Волята Божия!“. Той взе сина си, тури дърва на гърба си и отиде точно на място-то, дето му беше казано да го принесе в жертва. До последния момент бе на изпитание. Когато дигна ножа, Господ му каза: „Познах, че ти си човек на послушанието, затова няма да принесеш сина си в жертва“. Ето една похвална черта на Авраама! С това той показа, че е готов да пожертвува и най-ценното, което имаше. Затова Авраам се нарича приятел Божи.

(77/ 24:15, 16)

Изпитанието на Иова ни показа как можем да намерим Господа. Преди големите си страдания Иов жертвуваше воловете си, овцете си и благодареше на Господа. Но след като изгуби всичко, нямаше вече какво да жертвува. И тялото му се покри със струпеи. Той викаше към Бога, молеше се, но отни-къде не получи отговор. Той се разкая, съзна всичките си заблуждения, вглъби се в себе си и там намери Господа. Тогава струпеите изчезнаха от тялото му и каквото беше изгубил – синове, дъщери, волове, овце, имот – всичко му се върна двойно.

(78/ стр. 258)

Казвам: Всички ще минете през страданията на Иова. Ще минете през изпит, за да се освободите от заблужденията си. Всичко ще изгубите, но като намерите Господа, загубеното ще се върне двойно.

(78/ стр. 258)

Неизбежни са изпитанията. Ще стане голяма промяна във вас и като се обърнете към Господа, ще Го намерите вътре в себе си. Това е най-хубавото състояние, през което човек минава.

(78/ стр. 258)

Образува се една вътрешна връзка между Бога и нас при всяко изпитание, което ние минаваме. Вся-ко изпитание е връзка. Това са връзки. Без изпита-ния не може да има връзки между нас и Бога.

(39/ стр. 200)