Изречения – Първият Прастарец

Първият Прастарец

ИЗРЕЧЕНИЯ

Варна, 2023 г.

Елеазар Хараш, 2023

ПРЕДГОВОР

Прадревен лъч от Абсолюта

Тук изнасяме Божествено-мистичната Мъдрост на Първият Аваромон – Прастарец, но съществува и друга Мистична Мъдрост, тя е заключена.

Той е Неизвестен Приятел на всичко.

В Него храмовете изчезват. В Истината няма храмове.

Същността Му е по-бяла от Прасветлината, а Прасъщността Му – за нея Древното Предание мълчи.

Който е видял Върховния, той вече не се храни – той пие Безкрая и вдъхва неизмеримостта.

Върховната Истина е единствено в Ръцете на Абсолюта – Древния.

Любещите живеят в Душата си. Мъдрите живеят в Духа си, а Абсолютът живее в Мистерията и отвъд нея.

Върховният е Безконечна Непостижимост.

Върховният е допуснал черния разум, Древното зло, за да покаже, че има един път, в който няма развитие – той е път без Истината.

Върховното Нищо е Необитаема Прабездна – тук Върховният Древен е Сам.

Бог е в истинското знание. Абсолютът е отвъд – в незнанието.

Скритостта на Абсолюта е Свръхослепително Сияние, което е над Прасветлината.

Тот

Във Върховното Нищо нищо не може да бъде познато.

Нищото е отвъд живота и смъртта. В Нищото никога е нямало падение в живот и смърт.

Любовта е произлязла от есенцията на Абсолюта и затова Бог е Любов.

Когато станем Любов, в нас няма да има сътворение.

В Словото на Мъдрите израстваме – Те сочат Пътя на завръщането.

Диханието на Мъдрите е Безпределно, то е Дихание на Свободата.

Диханието на Мъдрите е Дихание на Истината.

Истината е еликсирът на Мъдрите – манната на Безкрая.

Еликсирът, това е Безкраят, това е естеството, това е Изначалната Чистота.

Прастарецът казва: Гледай като Истината и ще видиш Мистерията!

Първият Аваромон,
представен от Елеазар Хараш

Варна, септември 2023 г.

ПРАСЪЩЕСТВОТО, НАРЕЧЕНО АБСОЛЮТ

ПРАСЪЩЕСТВОТО (АБСОЛЮТЪТ)

Никой не може да разбере Върховното Съвършенство на Прасъществото.

Прасъществото превъзхожда всяка реалност – и видима, и Невидима.

Всичко реално, рано или късно, може да се разкрие, но Прасъществото си остава отвъд.

Само една стомилионна част от Прасъществото е живот. Другото е Мистерия отвъд живота.

За да се доближим до Прасъществото, трябва да отидем отвъд живота и смъртта – там, където е скрито величието на безмълвното изумление.

Прасъществото живее отвъд всеки живот. Лъчите Му са ослепителни.

Прасъществото е най-древното пребиваване – пребиваване преди Мистерията, която е част от Него.

Прасъществото е Пракорена. Той е този, Който е и Този, Който не е.

Той е Този, Който не е, защото има още много Непроявеност в Себе Си.

Абсолютът съществува без нужда от проявеност.

Върховната Сила е Върховна Непроявеност.

Той дава на избраните особен трепет – трепет от Мистерията.

Той е Сила отвъд Безкрая.

Абсолютът е Всемогъщ Бог над всички Богове.

Съвършенството му никога е нямало Начало и затова Той е АБСОЛЮТ.

Той е Безначално Съвършенство без рождение.

Понеже Абсолютът е Свръхсъвършенство, Той е Непостижим.

Той може да ти бъде близък, но Неговата Непознаваемост си остава.

Той споделя Себе Си с нас и си остава всякога Несподелен.

Когато той ни е докоснал с Любовта си, тази Несподеленост ни става близка.

Никога не вярвай в бъдещето. Бъдещето е Нереално. Реален е само Той, Върховният и затова търси неговата Мистерия.

Само Той е съществувал – никога миналото и никога бъдещето. Само Той е бил всякога.

Кой е бил преди миналото? Кой е след бъдещето? Кой е преди настоящето и е по-дълбок от него? Само Той.

Само Абсолютът може да дарява реалност. Той е дал реалност на Бога.

Абсолютът съществува Безначално. Той е излъчил част от Себе Си, която е станала Начало – Бог, но Самият Той си остава Безначалие.

Абсолютът Никога не може да се въплощава. Никога не може да приеме форма.

Бог е развитието. Абсолютът е Съвършенството.

Абсолютът е Върховната реалност. Тя не може да бъде създадена. Тя създава, Тя е Създаващата.

Абсолютът е дълбинна Неопределеност.

Как ще измериш това, което е по-дълбоко от Дълбините?

Абсолютът е бездънно Начало в Себе Си.

Абсолютът е най-дълбинното вглъбяване, най-близо до него е Мистерията. После следват: Безкраят, Вечността и сътворението. Сътворението е изгубило вглъбяването си и затова е разпръснато.

Абсолютът е отвъд Силата. Тя е Негова и Той я превъзхожда.

Абсолютът е досегаем и Необятен.

Който дълбоко е пожелал да не Го познае, ще Го срещне без да Го познае.

Аз съм Този, Който съм. Аз съм Този, Който съм дори без дълбини, защото съм Бездънна Мистерия.

Образът на Абсолюта е Мистерията и Безкраят. В Мистерията Той живее, в Безкрая си отдъхва, а в Себе Си е Царство – най-древното Царство.

Той ни позволява да Го осъзнаваме в Нищото, което е Негова Древност.

Абсолютът е Мистерия, скрита от всички неща – дори и зад Бога.

Той е Върховна, Бездънна Мистерия – никога е нямал начало. Никой не Го познава, не Го е виждал. Той е над всичко скрито, защото Сам Той е създал скритостите.

Няма Име Безкрайният Абсолют, защото Той е Върховно Нищо и Сам Той не може да се изрече.

Абсолютът е Прасила, абсолютно Неизвестна на никого.

Всички светове черпят своята сила от Прасилата.

Абсолютът е първична, Непознаваема глъбина.

Той е нещо повече от Неизречен.

В реалността виждаш своята безпределност. В Него осъзнаваш своята Мистерия и абсолютна необяснимост.

В Бог има реалност и Нереалност, битие и Небитие; явност и скритост. Абсолютът е съвършената скритост, която е отвъд явността и скритостта.

Лао Дзъ казва: Върховната Прареалност прилича на Нереалност… така както всичко реално изглежда на реално.

Абсолютът е преди Словото и затова за Него няма Слово, няма изричане.

Той е без изричане, без Слово, без ограничение – Абсолютна Свобода, но може частично да се изрече в нас чрез Себе Си.

Някога е съществувал само Той – нито битие, нито Небитие – само Той Единственият.

Някога е съществувала само Великата Изчезналост, Необятност. А по-късно Той изрекъл нещата и се е скрил в своята Прамистерия.

Всичко идва от Неговата Изчезналост, Скритост и пак там се връща.

Който има Същност, съществува вътрешно в Него като лекота и покой.

Абсолютът е свръхестествено Безлично Несъществувание. Той съществува като Върховно Нищо – велика тоталност.

Абсолютът е Върховното Прасъществувание, излъчил е от Себе Си Нищото и се е слял с Него, поради което е наречен Върховното Нищо.

Първото Нетворение е сам Абсолютът. Второто Нетворение е Мистерията; третото Нетворение е Безкраят, четвъртото – е вечността, а оттук надолу са низшите светове. От Вечността надолу са низшите светове.

Абсолютът е излял част от уникалната си сила в Бога и затова Бог е такава висота.

Абсолютът е вселил Любовта в Бога, но Сам Той е Свръх Съвършенство.

Бог е постижим чрез Единството. Абсолютът е Велика Непостижимост. Той е над Единството.

Абсолютът е вътрешна глъбина на Бога.

Първоматерията на Бог е Дух. Абсолютът е Мистерия, която е отвъд първоматерията.

Бог може да бъде преживян – Абсолютът не може.

Всичко се изменя – Абсолютът е Абсолютен.

Бог може да Го познаеш с Любов. Абсолютът не можеш да Го познаеш, но с отреченост и ако си призован, можеш да се приближиш.

Абсолютът е дал път на Бога, а сам Той е останал скрит в своята Мистерия.

Само Абсолютът знае какво е Абсолют.

В Абсолюта е скрита съвършено Непознаваема част.

Абсолютът е Праокеан – Праокеан без Брегове.

Бог е Съвършенството в Битието. Абсолютът е Съвършенството в Небитието и отвъд.

Абсолютът е създал Себе Си като Мистерия, а Мистерията е създала Бездната.

Абсолютът е втвърдил Древното Зло с Всемогъществото си.

Абсолютът – Върховната Истина е Лицето Му.

Божественият човек е явление на Бога. Съвършеният човек е явление на Абсолюта.

Божественият човек описва Бога. Съвършеният човек загатва за Абсолюта, защото няма същество, което да опише Прасъществото.

Абсолютът има триединна сърцевина: Бездна, Мистерия и Самият Той.

Върховното Съвършенство е Пречисто.

Прасъществото е Върховният Господар – Той е последната степен на Нищото. Всичко друго е степени на Нищото.

Абсолютът е Силата на Върховното Нищо.

Абсолютът е Мистична Непознаваемост, защото е Чисто Нищо.

Прастарците не познават Абсолюта. Абсолютът се намира в постоянно Свръхсъвършенство.

Избраните от Бога ще вървят към Абсолюта.

Върховният Абсолют е създал в Себе Си Мистерия.

Когато Мистерията изгрява в нас, Той изгрява.

Абсолютът винаги е бил Мистерия без име.

За Абсолюта има само Древни, безмълвни Предания и когато те са изречени, те пак мълчат.

Абсолютът е безмълвна, Древна Свръхсила, тя е заключила Древното Зло и падналите богове в тежък, неосветен мрак.

Абсолютът е Върховната Първопричина, защото всичко е изтекло от Него, но кой може да осъди Върховното Нищо?

НИЩОТО

Никога не можеш да изгубиш Нищото.

Ти си Нищо и затова не можеш да изгубиш себе си.

Нищото е дом без опора.

Нищото е безначалната Безпределност.

Създадената безкрайност заедно със съществата, боговете и божествата има край. Нищото е върховната Безпределност, която е без край, тя е мястото на Абсолюта, а Мистерията е Сърцевината му – първата му близост.

Нищото е Мистерия без подобие, без образ, то е Върховната Прачистота.

Бог е Нищото. Абсолютът е Върховното Нищо.

Ако Нищото се роди в тебе, вече си осветил смъртта си.

Ако си в Нищото и ако То те е приело, няма вече кой да се преражда.

Не вие живеете, а Нищото в сърцето ви.

Сливането с Нищото те прави смирен.

Слях се с Нищото и мракът засия.

Когато си Нищо кой ще се тревожи?

Божият замисъл е да станеш Нищо – Единен с Бога.

В Нищото няма препятствия. Тук те не съществуват.

Който е станал Нищо, е отстранил препятствието свят.

Нищото е великото основание на човека.

Нищото е Пазителят на Бога, защото То е могъщата Скритост.

Нищото е гробът на злото, защото низшето не може да изчезва.

Нищото е Сърцето на Целостта, Сърцето на Единството.

Върховната степен на Нищото е Върховното Съвършенство. Там е само Той – Абсолютът.

Във Върховното Нищо пребивава само Абсолютът.

Ако Върховното Нищо се изяви, световете се поглъщат и изчезват.

Нищото е Могъщата Мистерия на Абсолюта.

В Нищото Абсолютът е Неограничен, свръхесенциален.

Нищото е най-опасната смърт за демоните и за всяко зло. Тук те умират. Тук е мястото на Свръхчистото и Божественото.

Човекът на Нищото – само той може да преживее Бога като реалност, като присъствие.

В Нищото са Божиите качества и сили.

Нищото е Непоклатимата Праоснова.

Нищото е храмът на Абсолютът.

Само, който има Нищото, може да променя другите чрез Нищото.

В Нищото няма хармония на сферите, защото тук сферите са пречка.

Ако основата ти е Нищото, ти си Неразрушим.

В Нищото Писанията са Мъртви. Тук е жива само Истината.

Който е влязъл в Нищото, никога не строи храмове.

Никога е нямало образ и подобие на Нищото.

Върховното Нищо е запечатана тайна и Мистерия.

Върховното Нищо – никой не знае какво се крие там, То е Мистерия.

Върховното Нищо е умение да присъства като отсъствие, да се вижда скрито.

Върховното Нищо е излъчило великото Несъществувание и там е създало Духът и Душата на нещата.

Бог е Нищото и това е прелестната Цялост, а когото Бог е сътворил, то значи, че Цялостта (Нищото) си е отишла и човекът е станал двоен мъж и жена, падението е роденост ден и нощ.

Да се превърнеш в осъзнато Нищо е Тайна на живота, а да станеш роден или нещо, е погубено тайнство.

Който е познал Нищото, съществува правилно, защото е в своето изначално състояние.

Ако човекът на Нищото е роден, той е роден като Нищото. Ако човекът на нещото е роден, той е живо страдание.

За да усещаш Нищото, допускай Нищото да те владее.

Лао Дзъ

Дълбоките мистични мигове винаги слизат от тънкостта на Нищото.

Погледни Нищото, колко ясно не се вижда, но е тук.

В Нищото не може да влезе заблуждение, защото Нищото е необитаемо.

Когато сме придобили себе си, сме изгубили Нищото.

Нищото е началото на дълбините. Каквото е твоето Нищо, такива са и твоите дълбини и твоето Единство.

Нищото е Царството на пълнотата. Желанията са Царството на смъртта.

В Нищото светът е изгорен.

Никой не може да влияе на Нищото.

Никой не може да превземе и завоюва Нищото. Нищото е върховна свобода.

Дълбоките преживявания се случват само в Нищото.

Нищото е Върховният лечител, Тоталната Възможност.

Нищото е пълнотата на Благословението.

Когато Нищото се задвижи, всичко отстъпва.

Нищото е подобието на Истината. Нищото е Неродената Реалност.

Нищото е отделяне от света и Вселената, то е отделяне от външната илюзия, голямото було. Човешкият дух е реален само извън булото на илюзията.

Само в Нищото сме спасени.

В Нищото никога е нямало илюзия, време, сътвореност, а само изначална Пълнота и Безмълвие – живот в Истината.

В Нищото могат да си общуват само духовни същности, изначалия.

В Нищото е Цялото осъзнаване и разбиране.

Истинският човек е подобие на Нищото и затова той е трудно разбираем. На Голгота Христос стана Нищо, защото беше нищ – цялостен.

Нищото е преди света и Вселената и е след тях – То предшества всичко.

Там, където се яви Нищото, Бог заявява своето сродство, явява се богоподобието.

Нищото е Безусловната древна същност и на Бога, и на Боговете, и на човека.

Бог е Нищото – отвъд тъмнината и светлината.

И в тъмнината, и в светлината съществуваш, защото си ограничен. В Нищото си свободен – изначален.

Нищото е Реалността. Светлината и тъмнината, доброто и злото са изпъдени навън да се учат.

Тези, които се завръщат в Светлината, не са се завърнали. Само в Нищото има завръщане.

Нищото е най-наситената Реалност – преизобилие, което не може да се понесе.

В Нищото Бог сам разбулва Себе Си, защото чрез Нищото Той те е приел.

Само Нищото е Реална реалност. И само тук сме себе си, защото сме изначални.

Когато екстазът те докосва, когато покоят те докосва, когато пълнотата те докосва, то е част от тази Реалност.

Ние сме създадени за велико преклонение към Нищото – Абсолютната Неуязвимост.

Само в Нищото сме сърдечно сродни с Него.

За да съществува бреме, ти трябва да си нещо, трябва да съществуваш. Ако Бог или Нищото е в тебе, къде тогава е бремето?

Буда се е върнал в Нирвана, в Нищото, в мястото, в което е всяко завръщане на Неродеността.

В Нищото забравяш себе си, а в света забравяш Бога, но ако Бог те събуди, забравяш света.

Нищото е скрито вложено в цялото творение.

Нищото е стражът на върховните тайни, които са скрити от Боговете.

Само Нищото е сплотяващо.

Съвършенството е степен на Нищото.

В Нищото е тайната на великото съхранение.

В Нищото нищо не погива, но всичко оживява.

Ние сме богати с Нищото, със собствената си Древност.

Само това, което е в твоето Нищо можеш да го съхраниш и да го имаш. Това, което не е в твоето Нищо е изгубено (в твоята цялост).

Само в Нищото е подобието – тук сме сродни със своя Несъздаден Създател.

Човекът Нищо може да види реалния Бог, Нероденият, защото в Нищото те са сродни.

Нищото позволява да Го виждаш без да узнаваш Неговият Замисъл. Но понякога Той може да реши да ти открие нещо от своя замисъл.

Нищото е реалното Мистично Единство с Древния Бог.

В Нищото няма сътворение, а само чист дух.

Нищото не е реалност, а Свръхреалност.

Реалността е само частица от тази Свръхреалност.

Реалност е само Нищото – Изначалното – всичко друго е вторична реалност.

Нищото само по себе си е Блаженство, защото то е Велика освободеност.

Великото постижение е разтвореност в изначалното Нищо.

Съвършеното човешко същество е нищо в Нищото – съвършенство в Прасъществото.

В Нищото има само Бог и Древен Път.

В Нищото може да съществува само Бог и нашата изначалност, и нищо друго.

Нищото е Древният Завет. То е срещата на изначалното с Древния Бог.

Нищото е предвечната Реалност – това, което Боговете са изгубили. Те са изгубили своята изначалност, своята свобода и сега живеят в илюзорен свят, а реалността е, която винаги ни очаква.

Ако придобиеш Нищото, Бог не може да избяга от тебе, защото, това е същността му, това е Единородството му.

МИСТЕРИЯТА

Мистерията е смисълът, който надминава разума.

Мистерията превъзхожда Висшия разум.

Мистерията е първото състояние на Древния. Безкраят е второто.

Когато Мистерията е сгъстила една частица от своята енергия в точка, тя вече е създала начало.

Когато точката е изригнала, създало се е друго начало – времето… и неуловимата материя на хаоса се е облякла в сътворение.

Дълбоката тайна на живота не се е изказала, а Мистерията никога няма да се изкаже, защото, кой може да изкаже Абсолютното неизречимо.

Съществуват светове в световете, а Мистерията е отвъд.

Мистерията е създадена неразбираема.

Да не разбираш Мистерията, това изисква едно дълбоко съкровено чувство на неразбиране. Само така можеш да бъдеш облъхнат.

Мистерията е Бездънност.

В Мистерията е съкрушена и илюзията за Вечността.

Тук в Мистерията думите „грехопадение“ и „извисяване“ не могат да бъдат, те не могат да съществуват.

Съвършената Мистерия е Тотално Безмълвие. Тук никой не може да разруши Древния Покой, защото, който докосне Покоя, изчезва.

Само от Мистерията се учим, защото тя е съвършената Незнайност.

Животът в Мистерията е древен, прасветлинен, мистичен поток, а не форми, ограничени от сътворение.

Мистерията е върховно осъзнаване на Свободата и изначалността.

Съществата от Мистерията ни саморазкриват изначалието, което е съществувание без живот и смърт.

Мистерията е Несътворена Немислимост – тук ниското ниво са лъчите от пречисти откровения на съществата едно към друго, а другото е преизобилна пълнота без откровения.

Тук в Мистерията знания не проникват. Тук живот имат само чистите откровения, които са всякога отвъд знанията.

Всички светове някога ще се упътят към тази Дивна Мистерия.

В Мистерията всичко, което е, е безименно.

В Мистерията са родени Безимените неща.

Мистерията е Всеобхващаща, свръхизобилна пълнота.

Мистерията ни дарява нещо, което не общува с никакви разбирания.

Мистерията е отвъд покоя. Тя се обляга на покоя, но живее в Абсолюта.

Мистерията е зародена от есенция на Абсолюта.

Абсолютът е вкусът на Мистерията.

Само един миг може да те отпрати в мистерията.

В Мистерията не текат векове, нито събития.

Докато си дух можеш да пропаднеш, но когато си Мистерия, ти си древен, ти си част от Абсолюта.

Мистерията означава да се откажеш от своят Дух, за да влезеш в сиянието. Отказът от Духа е последната жертва в Небитието.

В Мистерията няма живот, защото това означава да има начало – сиянието е Безначално.

Мистерията е над всяко Съществувание. Всичко съществуващо е частица от Мистерията.

В Мистерията няма природа, няма стихии, няма вода – Тук ти си мистичната вода.

Мистерията е Върховната Преизпълненост – над нея е само Абсолютът. Той Превъзхожда и тази Преизпълненост. Тя е само част от Сърцевината Му.

Мистерията е Върховната Причина и кой може да каже „одобрявам“ или „не одобрявам“?

За да разбереш дълбоко Мистерията, в тебе трябва да има една дълбока. способност на Неизричане.

Ако Мистерията ти открие нещо от себе си, тя ще си остане още по-скрита.

Смисълът е по-тънък от Мисълта, а Мистерията превъзхожда смисъла.

Кой извира в извора? Частица от Мистерията.

Древният завет е: ТИ СИ МИСТЕРИЯ.

Вселената можеш да избродиш, себе си не можеш – Мистерията е Неизбродима.

Когато Мистерията докосне Безкрая, всичко в него красиво се оживява, защото е получил мистични лъчи.

Ако на същество от Мистерията се даде мрак, мракът няма да понесе лъчите му.

Мистерията е над всяко преживяване, защото, кой може да преживее Абсолюта?

Не можеш да проникваш в Мистерията – Тя прониква в Тебе.

Върховните дарове на Скритостта са Безкраят и Мистерията.

Очаквай Безкрая, но търси Мистерията.

Върховното знание е Мистерия.

Древните се движат от Безкрая към Мистерията.

Във Върховната Мистерия изгубваш думите. Те изгубват своят израз.

При Бог виждаш и разбираш, в Мистерията онемяваш.

Светът и Вселената не са твоята родина, нито Вечността.

Ти не си образ на Вселената, Ти си образ на Мистерията и Безкрая.

Реалността се нарича Дух, а Свръхреалността е Мистерия.

Това, което продължаваме да търсим е нашият истински Дар. Мистерията е Върховният Дар за човека, най-скритият дар.

Мистерията всякога ще си остане Непознаваема.

Безкраят може много да ни се разкрие, но Мистерията никога не може да ни се разкрие изцяло.

Мистерията може да ни позволи да я узнаем без да я познаваме.

В Мистерията може да се узнае нещо, но без познаване, без понятия.

В Мистерията знание не съществува; слово няма, защото, какво ще кажеш на Невъобразимата Необятност?

Да не познаваш Мистерията, това е толкова съкровено.

Животът е изчезване и завръщане. Мистерията е потайно пребиваване в Нищото. Мистерията превъзхожда живота.

В Мистерията на Върховното Нищо има дълбини, в които само Абсолютът влиза.

Всяко Божествено съществуване е само подготовка за частично влизане в Мистерията на Нищото.

Мистерията превъзхожда Единството ни с Бога.

Във Вечността и сътворението живееш; в Безкрая съществуваш; в Мистерията си отвъд и над нещата.

Мистерията е древната свобода – свобода и от живота, и от смъртта. Истината ще ви направи свободни.

Има само едно бъдеще и то е вътре в нас, то е сияние, защото всички сме произлезли от Върховната Мистерия. Нашият Корен е Мистерията.

В Мистерията съществата са свободни дори от свободата.

Един малък лъч от Мистерията – мракът от хиляди години си отива. Лъчът го изгаря…

Мистерията е по-дълбока и от най-чистото съзнание.

Чистото съзнание е пътуване към Мистерията, но то не може да я обясни.

Мистерията е великата близост с Нищото.

Мистерията е без произход – от Нея надолу са Безкраят, Вечността, сътворението – всичко е с произход, излъчен от Непроизхода, Нищото.

Мистерията е съставена от четири степени на Нищото:

1. Богове – Старци

2. Независими Старци

3. Божества

4. Абсолютът.

Има едно велико нещо в живота и то е: да носиш Мистерията в себе си, това е Древен печат.

В Мистерията съществуваш без да живееш, ако беше оживял, щеше да зародиш смъртта.

В Мистерията пребъдваме, не живеем.

От Мистерията съществата слизат в Безкраят… и оттам надолу.

И Мистерията, и Безкраят са върховни реалности. Само Абсолютът е Свръхреалност.

В Безкрая си Дух. В Мистерията си Искра.

Истинският човек – човекът Мистерия – е тънка свръхматерия, праматерия.

Ти си роден, за да поразиш всички човешки тревоги. Трябва да изчезне и паметта ти за тревоги, защото си мистерия.

Мистерията превъзхожда мига, но тя може да го дари с полъха си.

Мистерията не иска да уповаваш на Нея. Тя доброволно ти дава себе си, ако е дошло твоето Безвремие.

Ако Мистерията те разбира, ти няма нужда да я разбираш.

Който не може да улови Мистерията, ще бъде докоснат. Който я улови, ще я изпусне.

Мистерията може да съществува без Космос и звезди, но те са изгубени без Мистерията.

Не можеш да преживееш Мистерията, но тя може да ти даде нещо от Своето сърце.

Когато човекът стигне до идеята АЗ СЪМ МИСТЕРИЯ – всички светове ще се разпаднат, и всяко добро и зло, ще остане само Безкраят.

Никой не може да обхване Мистерията. Мистерията е отвъд хоризонта на всяко разбиране.

В Мистерията и Безкраят не може да се вмести никакво писание – там всеки е живо писание.

Мистерията чува световете и съзнанията, и всеки шепот.

Мистерията е явна Тайна.

Мистерията всякога работи в света незабележимо, а Тайната работи неуловимо. Никога не можеш да забележиш Мистерията и никога не можеш да уловиш Тайната – Те те забелязват и улавят.

Мистерията е дълбоко вродена в нас.

Древното Сърце знае всичко, защото е живяло в Мистерията.

Ухото е Мистерия, то е създадено, за да чуеш древна дума и да се освободиш от сътворените светове.

Ако Мистерията те погледне, само за миг, ти ще се откажеш и от своето безсмъртие.

Ако възлюбиш Мистерията тотално, тя ще ти отнеме диханието и ще ти даде себе си, но първо ще те подготви.

Мистерията е Всеприсъстваща Неуловимост.

Най-великият подвиг е завръщането в Мистерията, в Древния.

Нашият Дух е част от Древността и Безкрая, но нашата Искра (есенция) е част от Мистерията.

И най-възвишената Божествена красота се прекланя пред Мистерията. Тя знае защо. Защото е част от тази Непостижимост.

Мистерията е Древност без история, начало без начало, а край не съществува.

Мистерията е Неведомост Несътвореност – в нея няма светове, ограничения. Тя е великата Свобода.

Мистерията е Прадревна, тя няма нито минало, нито история, а само споделяне.

Мистерията е скрита и от Мъдростта, но на Любовта тя дава лъч от себе си.

Мистерията е първото слизане на Върховното Нищо.

Любовта може да се назове. Бог може да се назове, но Върховната Мистерия не може – Словото не я определя. Тя е отвъд всичко – немислимо и мислимо.

Мистерията ни познава преди да сме били неродени и родени.

Мистерията е всякога състояние на Изчезналост. Нито живота, нито смъртта я улавят – Мистерията е свобода.

Докоснатият от Мистерията е Дух, пътуващ към Сиянието.

Прастарците са отвъд Безкрая – те са в Мистерията, но слизат в Безкрая и докосват световете.

Ако Абсолютът те е докоснал, ти вече не си Бог, а Мистерия.

БЕЗДНАТА

В Бездната човекът е тайна, а в скритостта си е бездънна Мистерия.

В Мистерията ние си обменяме своята Неизреченост, а в Бездната – своята Несътвореност.

За да се върнеш в Бездната, трябва да умееш да превръщаш трудностите в еликсири.

Ако Бездната те прегърне, вече няма да жадуваш за вечността. Ако Мистерията те прегърне вече няма да жадуваш за Бездната.

БЕЗКРАЯТ

Дълбоко в нас има заровено съкровище и това е Безкраят – великата Свобода.

Мъдрецът е безкраен, а Старецът е Мистерия. Безкраят се покланя на Мистерията.

Пробуденият върви към своята безкрайност, невежият – към своята поредна смърт.

Съществата от Безкраят не се раждат – те само слизат.

Безкраят е само един малък свят, който се подготвя за Пътя към Мистерията.

Безкраят е нещо, което ще се изгуби в Мистерията, както капката в Океана.

Това, което е по-голямо от Безкраят, е сърцето на Абсолюта.

ВЕЧНОСТТА

Докато обичаш Вечността, винаги ще си далече от Мистерията. Вечността никога не е била Царство Божие. Само Безкраят е Царството, а Мистерията е Прадревното Царство.

Бедна е Вечността, но хората не знаят това.

БОГ

Първичната жажда за Бога е истинната жажда – тази жажда никога не ожаднява.

Без Бог твоят висш разум е в падение.

Да проникваш дълбоко в себе си е Божие умение.

Любов към Бога, това е заличаването на кармите и техните следи.

Кармата е своеволният път, който е отказът от Бога.

Могъща сила управлява съдбата… и само твърдият избор на Бога я смекчава.

Няма две реалности. Няма Бог и тъмна сила – има само Бог.

Само Бог е реалност – ние сме само излъчвания.

Ослепителният е Единствен, а лъчите Му са винаги смекчени.

Посветените на Бога са обречени да Го намерят в себе си – и Той е върхът на пирамидата.

В осъзнатостта Той е с тебе всякога. Той ти е дал осъзнатостта заради Любовта към Него.

Той е Ослепителният, който разбулва и светлината, и мрака.

Той ни отделя от света, защото ни иска за себе си, иска да сме Негови, за да избегнем безконечните страдания.

Ал Халладж: Когато го видях никога вече не пожелах нищо друго.

Винаги Бог е бил Единственият храм и винаги се е искало само едно: да умееш да влезеш в Бога. Само Любовта влиза в този Храм.

Чрез всички наши Съкровени мигове Той ни прегръща – така ни подготвя за цялостното поглъщане.

Който действа чрез Бога, ще открие себе си – собствената си Тайна.

Бог е част от Древното Сърце на Абсолюта.

Сътворението е ограничение и затова то никога не може да бъде Богоподобие.

Образът на Богоподобието е Ослепителността. Светът и Вселената са само Божия сянка.

Когато Бог се е изрекъл в тебе, Той постепенно те води към Себе Си.

Ако Бог те е докоснал, ти ще се завърнеш. Ако Древният те е докоснал, ти ще се слееш.

Бог е Всемогъщото действие.

Бог се грижи и помага на милиарди същества. Как Го прави? Той има милиарди очи и ръце. Той ги е създал и Той се движи в тях. Неговата Милост тече в тях.

Скритият Бог е движел действията на Христос и Луцифер, защото Сам Той е Единственият Действащ.

Ако ти е дадено Божествено чувство за нещо, това е Велик Дар.

Близостта е в дълбокото чувство.

Целостта е истинското име на Бога и затова в Древността се е пеело АУМЪ – това хранело Единството и Целостта.

Бог е състояние, а Абсолютът е Мистерия, отвъд състоянието.

Ние се движим към нещо Съвършено и Древно, а Бог е само посоката.

Ако в дълбините си носиш Бога – и в този свят, и в другия си с Него.

Къде се движи усърдният? В Ръцете на Бога, в Сърцето на Бога.

Къде се движи устременият? В Духа на Бога.

Откъде слиза красотата на всичко прекрасно? Всяка красота е капка от Неговия Океан, но и океанът е част от красотата на капката.

Не злото е голямата опасност в света, а Бог – злото е само слуга и изпълнител.

Бог се е явил, за да Му служат и да има развитие. Без Бог развитието е невъзможно.

Ако ти си се слял с Бога, как можеш да имаш видения? Сливането е изчезване, остава само Той, а Той не е видение, теория, образ. Той е Той: АЗ СЪМ ТОЗИ, КОЙТО СЪМ.

Бог е Светилището, иначе Светилището не е светилище.

Бог е излязъл от Сърцето на Абсолюта – Върховното Светилище, за което няма говор и реч.

Без Бог никой не може да проучва Бога.

Бог в нас е по-дълбок от всеки подход.

Ще видиш Бога в своята Любов, в своята Изначалност – когато си бил Бог.

Само в Любовта Бог се разгръща.

Той е твоята отреченост и Той е твоята преизпълненост.

Мистерията е най-древният спомен в Него.

Скритият Бог е скрит във финото, потънкото и само там се разбулва.

Бог иска вечно да се обменя с нас, за да ни възраства.

Има тотално сливане с Бога, но няма тотално изчезване в Абсолюта.

Бог е само Алфа – Началото на Пътя, а краят е в Мистерията. Това е край в който никога няма край.

Бог движи вятъра чрез Духовете, но Той е по-бърз от вятъра.

В Най-малките неща – Той е там. Той има очи за тях и само Той ги създава.

Бог е във всичко и навсякъде – потайно Скрит.

Всичко, което е специално, идва от Скрития Център.

Жезълът е потайно създаден да реализира само Бога и Божествените неща.

Там, където е имало особена Любов към Словото, Словото се е превърнало в жезъл и тайна – в Божия сила.

Ако Бог се е заел с тебе, Той е предвидил всичко.

Ако страхът идва при тебе, усили близостта си с Бога.

Бог има тайно действие срещу страха – таен лъч.

Тези, Които са омаловажили Бог, са станали сътворени и все изплащат себе си.

Световете си имат само енергия а Той е Бездънната сила.

Детето е късче Небе. Жената е красива Безкрайност и Бог е Бащата на всичко.

Бог създава събитията, но Той е отвъд всички събития, Той ги решава.

Бог и Любовта Му – това е една чиста и тихо дълбинна свръхатмосфера.

И най-големите бедствия в този свят са блага – дарено изкупление от Вездесъщата Ръка.

Бог е Бог на Тоталното Присъствие.

В тежки времена най-важна е свръхцялостната отдадена Енергия на Бога.

Бог в нас е Велика Сила. Състоянието на тази Велика Сила е Нищото. Бог действа напълно само в чистото Нищо.

Бог живее в твоето Нищо и може милиони години да те чака, да се отмахнеш, да се отделиш от себе си, за да се всели Той.

В Нищото е вродено Единството с Него.

Бог живее и управлява в човека на Нищото, защото Нищото е сродството.

Човекът е излязъл от Нищото, от Целостта на Бога и пак там се завръща.

Единството се случва в Бога и чрез Бога.

Единството означава, че Той е пожелал да потече към Тебе и Неговата Любов е потекла.

Чрез Единството Бог е поискал все повече да Го виждаш.

Единственото нещо, което надминава Единството с Любовта, е Единството с Мистерията на Абсолюта.

Избраните живеят в Единството с Древния Бог.

Всяка раздяла работи за Единството – завръщането, и затова е допуснат духът на раздялата.

В Единството Той ти дава Себе Си и ти Го преживяваш.

Единството е Божий печат.

Няма творение или същество извън Единството. Той те е създал, за да влезеш в Единство с Него.

Древните просветлени от Бога същества могат да пътуват в дълбините на живота, защото са придобили Единството.

Той е Единен с тебе, но ако ти искаш да си независим, се отделяш и ставаш сътворен.

Той храни Единството си с тебе, ако Го приемаш.

Единение с Бога, това е отделяне от света.

В Царството Божие, за да съществуваш, тебе не трябва да те има и тогава ти си изначален – както Бог някога те е създал в своето царство.

Щом съществуваш, Нищото е отдалечено от тебе. Блажени нищите духом.

Щом си личност, изгубил си Единството.

Когато Той те е изоставил Той пак е в Единство с тебе, защото Той е всичко.

Занимавай се само с Бог, за да се занимава и Той с тебе.

Постоянствай докато станеш Бог, а после просто си остани Бог.

Всички, които някога са посегнали на Бога, са ограбили себе си.

Той е Всемогъщо действащият – ние нямаме действия.

Когато Той ни люби, Неговите действия са откровения за нас.

Той действа, за да се учиш в Него, а не в себе си.

Ако Бог те е призовал, Той те е записал в Сърцето Си.

ДУХЪТ

Душата и духа са частици от Абсолюта.

Чистият Дух е непрестанна целеустременост.

Само чисти духове преодоляват света и го преобразуват.

Човекът е създаден от земно възприятие, външността на човека носи в себе си духовното възприятие – своята душа, а Духът в човека е навлизане в свръхвъзприятието за Бога, за Есенцията.

На Чистия и Есенциален дух е позволено да прониква във всички видове трептения и вълни, защото той ги усилва и почита.

Ако чистият Дух е открил една дълбина, Той продължава да търси.

Чистият Дух е реалността на пътят към дълбините.

Много са загубили посоката, защото Той не е посока – Той е дълбината.

Чистият Дух сам по себе си e част от Безкрая.

Чистият Дух е част от Любовта – изначалното трептение. Те са сродни, това е времето, когато Духът се е наричал Бог.

Той е в Мистичното Измерение, а не в човешкото или духовното.

Ако имаш дълбинно убеждение за нещо, ти си Дух и чиста сила.

Всичко е създадено като Дух и безкрайност.

Край в Духа няма. Край се вижда само в сътворените неща, в ограничените неща.

Хората са духове, които са забравили, че са духове.

Усети в Духа си своята безкрайност. Ти си Дух от Безкрая.

ДУШАТА

Душата е древният език на Любовта, тя е по-дълбока от думите.

Висшата Душа е съвършена част от Бога.

Душата осветява светове и съзнания.

Душата е сияйност на Бога.

Когато душата намери своята чиста взаимност с Бога, тя се успокоява.

Тази Душа може да живее и в тяло, и без тяло – тя никога не умира, защото няма тази способност.

Тази Душа е качество на Бога – Несъздаденият Създател.

Душата не може да умре, защото е вътрешен свят.

Когато Душата е изпразнена от света, в нея тече Мъдростта.

Така сърце и Мъдрост пътуват към своята Изначалност.

Мистичната душа е отвъд светлината и тъмнината, отвъд доброто и злото.

СЛОВОТО

Вселената е съставена, създадена от Вихъра на Словото на Древния Бог. Словото в Вихрова сфера. Словото е стихийна сфера.

Древно е Учението за думите. Там, където думите се извисяват, там е развитието. Там, където думите се провалят и човекът се проваля, и дори изгубва пътя си.

Абсолютно точната дума създава поле, за да можеш по-късно да чуеш Гласът на гласовете.

Думите са свобода или робство.

Чистото Слово ще преобрази хаоса, наречен светове.

Словата са изменения – те променят светове, те са същества.

Има думи, които даряват дълбини.

Чистите думи са дълбоки тайни на Духа. Те са измерения на Духа.

Този, който е овладял Словото, става говор на Бога и Мистерията.

Праизточникът винаги говори вярно.

Словото е умение на Тайното Учение.

Особени думи творят Тайната в човека.

ГЛАСЪТ

Замисълът е скрит в Тихия Глас.

Чистото Сърце и Тихият Глас са сродни.

Тихият Глас води сърцето към Неговата Любов.

Това, към което имаш най-голяма любов, е винаги призивът на Тихия Глас.

Всяка Истина, която звучи, е слязла от Тихия Глас.

Тихият Глас говори само на Неродените.

Само Тихият глас дарява същностно слово

Тихият Глас ни води към Безкрая.

Древният Глас ни води към Мистерията.

Абсолютът ни води към Прамистерията – Себе Си.

Тихият Глас в нас е Пътят. Древният глас в нас е Сливането. Абсолютният глас в нас е Празавръщането.

Тихият Глас ни позволява да Го възприемаме. Древният Глас ни позволява дълбини. Абсолютният Глас ни дарява да зърнем Прадълбината, за да разберем, че никога не можем да го изречем.

Тихият Глас е Началото на Древният Път.

Има много видове възприятия. Чистият Глас ни дарява чистото възприятие. Тихият Глас е Учителят на Правилните възприятия.

Тихият Глас е движение в Чистото Слово, което образува Пътя на човека към Същността Му.

Тихият Глас създава правилните стремежи.

Земните възприятия винаги ще ограбват човека. Те са водачите към безпътицата. Ако тук Тихият Глас подаде ръка, човекът променя пътя си.

Тихият Глас е любимият Глас, защото е Глас на Любовта. Древният Глас е носител на Мистериозната Мъдрост, а Гласът на Абсолюта е Премъдрост и Върховни дълбини, които водят към Зората – Древния Праизточник.

Тихият Глас говори на твоята Душа, а Душата, чрез него, осмисля сърцето.

Когато сме се отделили от Тихия Глас, земни гласове са ни повели към земята и сътворението.

Ние сме родени, за да си върнем Тихия Глас – Чистия Път. Тихият глас е родил Тайната на потока. Тихият Глас е нашата родина.

Ако Тихият Глас те води в пустинята, ти се разцъфтяваш.

В самата пустиня има Таен Глас, който ръководи съществата и пътя им.

Гласът може да подава ръка.

Абсолютният Глас говори на Искрата – есенцията на твоя Дух. Този Глас е наречен Изначалният – Върховното Докосновение.

Изначалният Глас е създал гласовете, но се е скрил зад тях.

Студеният Глас е от Скрития Бог. Топлият, тих Глас е от Явния Бог, а Благият Глас е лъч от Мистерията, от най-скрития Праизточник.

Трябва много да търсите в себе си Древния Глас. Древният Глас е винаги извисяващ. Древният Глас може да се извисява във всеки Глас, който си избере.

Ако Древният Глас те е изрекъл, ти си от Несъздадените, от Древен род.

Древният глас – цялата Древност го познава. Древен Глас води световете към Себе Си.

Древният Глас е изрекъл свещените писания на народите, но Той ги превъзхожда.

Древният Глас е Всепокоряващ.

Древният Глас говори на твоя Дух, от който се заражда естествено Мъдростта.

Велик Глас е създал Древността – като е изрекъл само седем букви.

ЛЮБОВТА

Любовта е излязла от АААР – Белият мрак – Неизповедимостта.

Любовта е Тронът – мястото на освобождението.

Любовта е двигателят към Мистерията.

Любовта унищожава смъртта и сътворението. Любовта е извисяване над живота и смъртта.

Любовта е тази, която осмисля Тишината.

Любовта е Единство с Мистерията.

Завръщането на Любовта в Мистерията е докосване до съвършенството.

Любовта се покланя на Върховното Нищо, на Великата Цялост.

Човекът на Любовта е явление от друг свят – свят извън света.

Любовта е родена преди битието и Небитието. Любовта е, която остава след Битието и Небитието.

Само в Любовта е великата Безпределност. Името на Реалността е името на Любовта.

Любовта е самопреобразяваща тайна.

Тайната на Любовта е прекалено голяма, за да бъде разбрана от световете – и сътворени, и несътворени.

Когато сме в Любовта, сме реални – извън нея, сме извън реалността. Извън нея се утвърждава сътворението и смъртта.

Земната любов увеличава сътвореността. Божествената Любов увеличава Несътвореността и свободата.

Тези, които не са познали Любовта, са се отрекли от Незнайното и сега живеят в един беден външен свят.

Истинският опит идва само от Любовта, защото само тя съзира Тайната.

Могъщото изцеление се случва в Любовта – могъщото място.

Ако Любовта в тебе е Неговата Любов, ще Го видиш.

Обичай Незабелязаните неща.

Любовта е Божие Единство, защото Бог е цял в нея.

Човекът на Любовта живее в Бога, а не в света. Той живее в акаша.

Любовта е Древната Реалност – Абсолютът е Върховната.

Древната Любов е състояние на Безкрая и Мистерията.

Любовта е Бог, Неродеността. Желанието е светът, родеността.

Любовта е послание от Неродеността.

Любовта е съвършената природа на Бог и Мистерията.

Любовта е Съвършенство, което трябва да те заведе в Съвършенството на Бездната и Безкрая.

Когато Любовта ни спаси от безсмъртието и смъртта, вече сме се завърнали.

Любовта в нас не е облечена в тяло, а в Душа и Мистерия, в Пълнота и Безмълвие.

Любовта има светлинно тяло, в което Древният Бог слиза.

В Неродения свят Любовта е най-красивото проявление, а в Мистерията, тя е най-съвършеното проявление.

Във вечността Любовта е Божествена, но не е съвършена. Само в Безкрая и Мистерията тя е съвършена, както е Съвършен Той.

В Мистерията Любовта е изначална. Тук тя е Дихание без дихание. Сърце без сърце. Тук е Неродеността – Първичната Любов. Тук е Прасъстоянието, Изначалната слятост. Това е Любовта без корени – чиста Първична вода.

Тук Любовта е чисто единно Прасъзнание и осъзнаване. Това е изначалната несътворената Любов.

Тук Любовта е великото Праединение – състоянието на погълнатост – Древният дом.

Тук Любовта е в Единното си сияние – без нужда от висши и низши тела, без Дух и Душа. Тук Любовта е всичко и няма нищо друго.

Тук Любовта е съвършеното дърво на Изначалието, на съвършенството. Това е състоянието преди живота. Това е прасъстоянието преди раждането на дух и душа, на сърце и тяло.

Това е древно сияещата Любов. Неродената в световете Любов – всички нея търсят, но тя е достояние само на Мистерията.

О, човеко, ти си Мистерия.

Това е Любов в Любовта. Това е Прасъстоянието, преди още да се родят душите като сродни души. Това е говорът на Мистерията. Това ще го разберат само Неродените.

Тази Любов е над извисяването и падението. Тя е Недосегаема. Тя е Мистериозна працялост, родена от Неведомото Сърце на Абсолюта като сияние, преди още да бъдат духът и душата – те са последствия.

Тази Любов е част от Мистериозната Премъдрост на Върховния Абсолют, Създателят на Мистерията.

Тази Мистериозна Любов е без обяснения, тя не спада към Словото, тя е език на Мистерията.

Това е Любов отвъд отвъдните неща. Това съвършено дърво е липсвало в рая. То е част от Великата Неразбираемост. Само мистиците познават тази Любов.

Мистиците изгаряли в тази Любов без да изгарят, защото огънят още не е бил роден.

Любовта в Мистерията се излъчва цялата, а в света е неизречена. Само докосва леко душите и хората.

Любовта се ражда само между две Неродени Души, а в сътворението, това е само среща, но Любовта е повече от среща, тя е Път и Дълбини.

Срещата на Любовта с Любовта не е среща в сътворението, а в Неизреченото.

Сътворението е Любов, която е изгубила себе си, а Вечността е Любов, която не е успяла да се превърне в Безпределност.

Любовта е Пазителят на чистите енергии и Чистия път.

Любовта е виждащата част в нас: имаме ли я, ще видим и Мистерията.

Само Любовта позволява виждане на частица от Древната Мистерия, но тази частица се превръща в безкрайно търсене на това, което не може да се открие , но само търсене е истинско.

Любовта е тайната на живота, защото е превъзходството над живота.

Когато Любовта срещне смъртта, смъртта умира.

Любовта е Нашата велика Несътворена близост.

Любовта винаги ни обича несътворено, за да ни води към себе си. Любовта е прелестният Път, защото е Цялост.

Ако обичаш истинно една душа, дай ѝ нищото, целостта си.

Този, който те люби, те освобождава от преходното.

Тези, които се любят дълбоко, все ще се срещат, защото, Бог ги е срещнал в Любовта и ги е обвързал със Себе Си.

Мигът на Любовта е по-дълбок от тайните на света.

Любовта дарява Бога на другия.

Без Любовта и слънцето е мрачна земя.

Любовта е безмълвната красота на живота.

В Любовта се съдържа най-могъщото действие. Любовта е най-могъщото действие на живота, защото зад нея е Бог.

Любовта е по-дълбока от живота и смъртта, защото е преди тях. Те са родени, тя е неродена.

Любовта е Мистичен Път, а не земен. Любовта продължава и отвъд Безкрая.

Ако имаш Любов към Безкрая, световете ще отпаднат.

Ако имаш Любов към света, Безкраят ще се скрие.

Само Любовта може да изцели грехопадението, защото тя ти отнема създадеността.

В Любовта е Целостта на Бога, тя е Древна Есенция, вселена в Бога.

Любовта е Богоподобието на Бога.

Да си в Любовта е Дар. Да си в знанието е наказание. Любовта има знанието в себе си, но знанието няма Любовта.

Когато Любов и Любов се слеят, Бог се е завърнал в Себе Си, в Своята Безкрайност.

Само Любовта умее да призовава Бога, защото Любовта е Сърцето на Бога.

Когато Любовта е изчезваща, тя става Цялост, става сливане с Прасъстоянието.

Целостта дарява Себе Си само на Любовта.

Любовта е, която позволява виждането, а не практиките.

Любовта, а не практиките, формира Бога в човека и го води към Древността. Ако Любовта не те заведе във Древността, никой друг не може, дори и Бог.

Познаеш ли Любовта си към Древният, зародила се е твоята Изначална Целеустременост.

Любовта е най-висшата Целеустременост. В Древността, по този Път, дори Мъдростта се е проваляла.

Любовта е Древният Жезъл. Дори Абсолютът се заглежда, когато тя Го призове в цялата си Мощ.

Само Любовта познава Дълбинната Концентрация, защото самата тя е създадена от Висша есенциялна сила.

Концентрираната Любов е воин от Древността. Никой не е устоял срещу тази сила. Яростни воини от Древността са били поразявани от концентрираната Любов.

Любовта винаги ще търси своята Несътвореност.

Любовта идва, за да събуди Древността и Чистия Път.

Ако Бог движи твоята Любов, ти ще се освободиш от Себе Си и човешкия си път.

Любовта и Истината са Древният Път. Без Любов, търсенето на Древния Път, е обречено.

Тихият Глас образува Любовта в човека.

Древният Глас образува сияещата Мъдрост.

Абсолютният Глас образува дълбините на Истината.

Когато Любовта се образува в нас, Бог е пристъпил към нас, навлязъл е в сърцето ни.

Любовта е Всеблагата Изначална река – тя твори всички други неща.

Любовта е чиста Необятност. Любовта идва при нас от Древната Несътвореност.

Любовта е Безкрайна Тайна. Тези, който имат Любов, имат Тайна в себе си.

Има една скрита Дълбинна част в Любовта, която е тайна дори и за Бога.

Любовта е вечен живот в Бога и безконечно Несъществувание в Абсолюта.

Любовта в сътворението е само среща на сродното минало.

Любовта е движение в Неговото Сърце. И от милиарди години Любовта търси Неговият Глас – Гласът, от който е била изречена като Любов.

Любовта съществува заради завръщането в Нищото – реалната Реалност.

Любовта е родена, за да се посвети на Нищото, на Бога. Няма друго послание за Пътя към Мистерията.

Когато Любовта се завръща в Нищото, тя осветява собственото си нищо, собствената си освободеност.

Любовта към Нищото заличава сътворението и ни завръща в Изначалното състояние на Покой.

Любовта постига, защото знае, че Нищото не може да се постигне, то само трябва да се приеме. Приемането превъзхожда разбирането и постижимото, защото, в приемането Той те приема.

Дълбокото приемане се превръща в дълбоко разбиране.

Ако Любовта е заживяла в тебе, тя те пресътворява.

Без Любовта не може да завърнеш себе си в себе си – в Изначалността, в Нищото.

Ако имаш Дълбинна Любов и Преданост, Нищото се заглежда в тебе.

Който има Любов в сърцето си, носи тайно съкровище в себе си, носи друг свят.

Любовта си има специално място в Сърцето, което ангелите не знаят. Там влиза само Бог и Учителите.

Има Любов, която е над всички Усещания.

Само Любовта умее да се завърне в Древното, в собствения си дом.

Любовта – Древността е нейният дом. Любовта не се побира във Вечността. Тя се чувства приятно в Безкрая, но нейният дом е Върховната Мистерия и Безкрайно Скритият Абсолют.

Древна е Любовта, тя е толкова дълбинна, че е Несподелима споделимост. Това е Изначалното благосъстояние, блажената Неведомост.

Любовта е Древно Неродено Същество, но вие сте родени. Ако не бяхте родени, пак нямаше да познаете любовта.

Жезълът, това е Изначалната Любов, Древната духовност, защото Любовта е Древната власт, власт, която реално променя.

Любовта върви от сътворение към Несътворение, от Неизразимост към Неизреченост и от Неизреченост към Мистерия.

Когато си срещнал Любовта, ще си кажеш: Къде потъна времето? Къде изчезна света и кое е това, което съществува реално?

Само Любовта може да спаси живота и да го завърне в Изначалното Му състояние на сиянието.

Само в Любовта се заражда нещо от изначалната Необикновена енергия.

Дълбинното истинно чувство на Любовта е без страст, защото е Любов и Истина.

Любовта е единение с Древното Сияещо Съзнание, което е било преди сътворението.

Когато някога в Древността Любовта за пръв път се е разплакала, тя е родила от себе си сърцето и така сърцето станало нейното чувство.

Само Любов, която умира за Него, оживява. Любов, която живее за себе си, е смърт, тя не може да служи.

Чрез Любовта някога ще се потопим в Безкрая и Мистерията. Любовта е създадена, за да няма край обновлението.

Любовта към Нищото е Върховната практика.

Любовта може да работи само в изчезналите, в отсъстващите. Тогава тя е на трона си.

Любовта е Несътворена Тайна и затова тя пази самата себе си чрез живот в Тайнството.

Всички извори в сътворените и несътворените светове пият от Любовта, защото тя е животът, който тече.

Нашето древно състояние е Наситеност, изобилна пълнота, чист извор – това е Любовта.

Намери си цел в живота, която никога да не можеш да постигнеш и която да обичаш повече от себе си. Люби Бога повече от себе си. Люби Бога повече дори и от своето несъществувание.

Ако на един Старец се даде време за 4 милиона години да опише Любовта, той няма да може да я опише, накрая Той ще каже, че тя си остава Неописуема.

Съществува само една Любов – тази, която вижда своя Създател, своя Път.

Любовта разрушава всичко, което не е Бог, за да остане само Той – Създателят, Съвършеният Върховното Нищо.

Любовта, в своя най-чист вид, е Мистерия отвъд Вечността и Безкрая.

Ако една Любов не води към Тайната или Мистерията, тя ще се изгуби.

Любовта означава да получиш в живота си нещо от Бога.

Любовта е състоянието на Бога и състоянието на Мистерията. Любовта към Бога унищожава времето и сътворението. Любов, която е забравила своя Създател, е станала сътворена.

Да съзреш Бог в Любовта е голяма Тайна.

Когато Бог е в тебе, и Любовта е в тебе.

Ако Любовта беше постижима, тя щеше да бъде вкаменено сътворение.

Любовта е отвъд сътворените светове, защото е Висша реалност.

Любовта е създадена от Мистерията на Сиянието.

Любовта е изначалното познание – чистата Мъдрост.

Любовта е изречена Мистерия.

Само Любовта може да се завърне в Любовта като Мистерия.

Любовта свети и в пълен мрак – и мракът никога не може да я обхване.

Любовта ако я разбереш, може да те храни безкрайно.

Любовта е Любов когато създава Мистерия или Божественост.

Любовта е Храмът на Бога – тя Го вижда, защото е Негово око.

Любовта е свят в себе си, а не свят в света.

Любовта е най-древният служител на Бога, а после са се родили съществата.

Любовта е наситена с Мистерия.

Любовта е Пазителят на аромата – на тайните в живота.

Само Любовта увеличава реалността, но ако си я търсил чисто.

Любовта, търсейки Истината, се превръща в Истина, а Истината – в Древност.

Ако Любовта беше сътворена, щеше да изгуби и живота си, и Мистерията си.

Любовта може да съществува само в съкровено мистичното познание.

Ние сме това, което любим, ние сме Изначалната Безпределност.

Който не може да опише Любовта, я познава като близка. Тези, които са познали Любовта, се отделят от сътворението.

Люби Неизмеримото, за да станеш Безкраен. Любовта е жажда за Произхода.

Любовта е Бялата Река на живота, чистата есенциална енергия.

Любовта се ражда от скритото Единство.

Любовта се влива в Бога, както реката – в океана.

Любовта е успяваща, когато е изчезваща. Любовта е дарена, за да отстрани света.

Любовта е реална. Светът не е реален. Любовта е само гост в нереалният свят.

Само, който има Същност, има Любов.

Любовта е само в Съвършения Човек.

Истинската Любов не е от този свят. Който е преживял Истинската Любов, е осветил света и мрака на Вселената.

Истинската Любов идва за да събуди Несътворения ни Път към Древния Бог. В Истинската Любов Той действа и учи.

В Истинската Любов Сам Бог се въздига, защото тя е Негова. Истинската Любов е съкровеният дом на Бога.

Истинската Любов е отстранителят на света.

Само Истинската Любов има око за Мистерията.

Истинската Любов е пречистена Божественост.

Истинската Любов е свят без сътвореност. Тя принадлежи на Тишината.

Истинската Любов е в Ръцете на Бога. Бог поглъща само съществата на истинската Любов и Преданост

Истинската Любов те сближава с Незнайното, за да разбереш Неговата Несътвореност и Свобода.

Истинската Любов е дошла от Несътвореността и твори Несътвореност в човека.

Истинската Любов се преживява само в Нищото.

Истинската Любов ражда Пълнотата и тя е завръщането в Мистерията – мястото от което е излязла.

Само Истинската Любов възприема Неземното, Нероденото. Само Истинската Любов може да насити човека.

Само в Истинската Любов се заражда Истинското Ръководство.

Само Истинската Любов е Пазител, защото в Нея е Божията Сила.

В Истинската Любов винаги има една част Неизказаност, това съхранява Любовта.

Истинската Любов е преживяване в Бога, а не в света.

Истинската Любов сияе отвътре.

Истинската Любов е неродена и затова е неумираща.

Истинската Любов е Божествена Реалност, а не сътворена.

Истинската Любов е свободна от форма, защото е Неродена Безкрайност.

За да влезеш в Любовта, трябва да си Нищо. Само нищият, Нищото, разбира замисъла на Целостта.

Любовта е Древна Извисеност над света и светлината.

Любовта е Дарът за завръщането в Несътвореността.

Любовта е служителят на стремежа. Ти си, който извисява себе си, а Любовта само те подкрепя.

Любовта е Единение не от света.

Любовта е създадена, за да завърне всичко в Източника.

Любовта е Божие съвършенство – Древно съвършенство. Тя ще изцели световете

Който има Любовта, ще получи Целостта си – Изначалното си състояние.

От Любовта започва великото изчезване, завръщане. Изчезването на Любовта в Бога не е изчезване, а завръщане на Изначалното в Скритото.

Който е заживял в Любовта, е заживял в своето изначално състояние, което е преди живота и смъртта.

Мистерията на Любовта е в това, че в нея има нещо по-дълбоко и от пълнотата.

Когато си преизпълнен с Любов, Това е Неговата Преизпълненост и твоята Изначалност.

Любовта е слязла в живота, но тя е по-древна.

Само Любовта те изважда от времето. Само Любовта променя времето. Бог живее цялостно само в Любовта. Тя е Неговата Древност… и затова Любовта все Го търси.

Великата Любов е потопена в своята Древност – в Източника. Великата Любов трябва да заведе всички в Праизточника – това е нейната Мисия.

Любовта е порталът към Праизточника.

От Любовта е великият произход. Древният скрит произход, който ни чака.

Без Любовта всеки изгубва своята реалност.

Любовта е Богоподобна и затова тя е океан без предели.

Любов, която обича Древния Бог, забравя себе си и света.

Любовта е дадена за пробив в света. Само с Любовта можеш да прекосиш света и да се завърнеш в Бога и в своя Учител.

Любовта е живият свят. Светът не е живият свят. Любовта е живият свят, защото утвърждава Бога, а не света.

И след този свят, и след отвъдното само Любовта продължава да живее, защото тя е Есенцията.

Любовта живее несътворено в сътворение, защото е свободна от смърт.

Любовта, това е реалността, която те търси, за да се завърнеш в своята несътвореност.

В истинската Любов има Душа, а не свят и творение, и затова Любовта ни вади от света.

Любовта идва от Бога – в света няма Любов. – Любовта иска да ни извади от сътворението.

Когато твоята Любов отмахне света и вселената ще види Неговото лице, и няма да го разбере, но изумлението ще се всели в душата за хиляди години.

Свръхестветсвеното е дълбоко скрито в нас.

Любовта е създадена от Абсолютната скритост и само тя може да открие скритостта.

По какво се познава Любовта? Тя има очите на Покоя, очите на Древното Царство.

Любовта е Повелителят на мощното действие. Любовта е единствената, която може да задвижи могъщата Древна Сила.

Страхът е стара пропаст, отделена от Бога и Неговата Любов.

Всички, които са грешили против тази Любов, трябва да получат страха и те са го получили – той ги предпазва от Древното Зло.

Кладата никога не е била за човешката способност. На нея се изявява Любовта – Божията способност, която я преодолява.

Само Любовта може да направи дълбоко проникване в Бога.

Любовта е изцеляващата Сила на Бога – Силата отвътре.

Любовта в сърцето е Еликсирът на всяко лекарство.

Ако Любовта не те превърне в Мистерия, значи си я изгубил.

Никой не може да познае Любовта, защото тя е Мистерия от по-голяма Мистерия.

Любовта е сияеща тайна отвъд живота, но тя идва като гост в живота.

Само Любовта обладава тънкото виждане на Древния Бог. Само Любовта дава велика Яснота за Неизразимостта.

Любовта е най-древното осветено излияние.

Сборът от всички слънца е само частица светлина, излъчена от Древната Любов.

Изначалната Любов, Изначалната сияеща праматерия – това е била Първородната храна, храната, която ни насища.

Любовта е Древният, течащ Бял поток, който храни и отглежда съществата. Без тази Любов всяка друга храна се обезсмисля.

Любовта е произлязла от Върховно Съвършенство, тя е сияещо светилище пред което и Боговете немеят.

Този, който е постигнал Съвършенство, няма качества. Той има Любов, превъзхождаща всичко…, защото тази Любов е потопена в Нищото.

В Любовта няма светове, няма сътвореност. Тя само докосва светът като гост, но тя търси само Едно: Абсолютът – Върховната Мистерия – от която е излязла.

Не ставай ангел, стани Любов, Мистерия… затова си човек. Ангелите не познават Мистерията.

Окончателното изцеление от този свят, от онзи свят и от Вечността се нарича Любов към Безкрая и Любов към Мистерията.

Само в Истинската Любов се увеличава Мистерията. Ако Мистерията те облъхне, с най-малкия си полъх, тя те люби.

Най-малкият полъх от Любовта носи Тайнства.

Най-малкият шепот от Мистерията носи Неизреченост.

Когато Любовта е изгубила своята мистериозност, тя е станала свят, сътворение и смърт.

Само Любовта ще спаси света, защото е Несътворена – тя е част от Нищото.

Ако търсиш Бог с Любовта си, ще Го откриеш, защото Той те е потърсил.

Без Любов няма служене.

Любовта е тотално неотделима от своя Източник.

И затова Любовта може да понесе и пустинята, и цялата празнота на живота, която съществува само в ума.

Любещите Бог ще ги погълне, защото, те са Негови. Той е Любовта в тях.

Дълбинната Любов не е известна на света.

Любовта е реалността на Древния Лик – Лик от Благост, но това не са външни неща. Това са Мистични блага.

Любовта е освободена от сътворения – тя е дълбинен вътрешен свят.

Любовта е, която открива смисъла, скрит в Древния Бог.

Само чрез Любовта можеш да видиш и разбереш какъв е Древния Бог.

Мистерията не е позволила на Боговете да познаят Любовта. Боговете са само деца на Любовта.

Любовта е течащ Бог в твоят живот, за да течеш и ти към Него.

Само Завръщането в Нищото е Любов.

Който има специална Любов към Бога, Бог е насочен към него по специален начин.

Любовта е Божията Древна Сила, която всякога е поразявала злото.

Любовта винаги е поглъщала злото, но злото никога не е успявало срещу нея, защото Любовта е скрита от злото.

В Сърцето на Бога, в Сърцето на Любовта злото винаги е умирало. Така е и с Христос: Синът живя в Сърцето на Бога, защото е бил избран от Любовта.

Любовта е Лицето на Бога и това е Лицето на Безкрая.

Светлината не може да преобрази Мрака – само Любовта, Зората го преобразява.

Само един поглед на Любовта, Бога – и Пътят ти се променя завинаги.

Любовта е Древно сияещо Същество, родено в Сърцето на Бездънния, излъчено от Него, за да движи световете.

Когато има Любов в Любовта – Бог е в Любовта.

Любовта е Древната реалност. После са се случили други неща.

Без Любовта кой може да се завърне в Абсолютната родина?

Когато Любовта е изчезнала, тя се е завърнала, защото Нищото е родено от „Нищото“.

В Любовта Той е пълнотата, Той е извиращият. Ако имаш цялостната Любов на сърцето, ще проникнеш в Бога. Само в Неговата Любов сме цялостни.

Любов, която не е видяла Създателя си, е изгубила себе си, посоката си.

Любовта е цяла само в своето дълбинно Несъществувание.

Когато Той е в Любовта, това е Древната Чистота на Любовта.

Търсете Любовта в нейната Несътвореност, в нейната Свобода.

Когато в твоят живот остане само Той ще имаш Любовта Му.

Който търси Истинската Любов, заражда Дълбинното в себе си, заражда Бога в себе си.

Предаността е друго име на Любовта към Бога.

Любовта е истинно насочвана мисъл към Древния.

Дълбинно Неизречен Глас е изрекъл Любовта като Мистерия.

Любовта е себе си в Мистерията.

Абсолютът е излял една сто милионна част сърцето си в Любовта, за да имат Боговете развитие.

Любовта е откривателят на Древния чрез Древния.

Душата диша само в Любовта, а Любовта живее само в Необятността – мястото, в което е родена като Нероденост.

Любовта е родила Душата, Душата е пожелала сърце, за да има в какво да се излива.

Любовта има Велика Душа – мистична Необятност.

В световете Любовта е знайна. В Мистерията Любовта е Незнайно лъчиста.

Любовта е била, когато космосът не е бил.

Любовта е по-дълбока от писанията, тя е Древна, писанията са стари.

Писанието е дадено, за да отидеш отвъд Него.

Когато Любовта се е родила, е нямало още Безпределност и Вселена.

Любовта е родена като опора в самата себе си, защото не се опира на световете.

Любовта иска да се завърне само на едно място – в Мистерията, близо до своя Праизвор – Абсолюта.

Съществува Любов, която търси Мъдростта, съществува Любов, която търси Пълнотата. Съществува Любов, която търси само Мистерията.

Само Истинската Любов създава мистични връзки, неизречими връзки. Само тези връзки могат да пътуват към своя Неизречен Праизточник.

Древно Безмълвие е изрекло Мистичната Любов.

Всяка Мистична Любов е печат от Древно Единство – Древно споразумение.

Мистичната Любов е живяла някога в Древното Праединство, в Праизточника.

Мистичната Любов е по-дълбока от Вечната Любов.

Мистичната Любов се храни от потънкостите на Безмълвието.

Мистичната Любов е частица от Мистерията. Мистичната Любов е излияние от Прасърцето на Абсолюта.

Сам Абсолютът е изрекъл Мистичната Любов.

Древността е водачът на мистичната Любов. Мистичната Любов е произлязла от Древен глас – особено изричане.

Мистичната Любов е излизане от миналото и насочване към Древността.

Мистичната Любов винаги е била Несътворена, защото тя може да живее само в свободата.

МЪДРОСТТА

Мъдростта в чист вид е преобразена Любов.

Когато Любовта е преляла, се е превърнала в Мъдрост.

Мъдростта е лъч от Нищото, Несътворен лъч, излязъл навън заради душите.

Мъдростта обича душите от Прадревни времена.

Мъдростта е дълбинна основа, тя предхожда Вселената и света.

Мъдростта невинаги се разбира, но тя се вкусва.

Мъдростта е съставена от Божествени лъчи.

Мъдрецът е друг свят в света.

Мъдрият живее в Невидимото време, а отвън е само гост.

Мъдрият има един господар в живота си, знаещият – много.

Истинската Мъдрост, това е Любовта, която се е сляла с Бога.

Мъдростта е в Единния и затова стани Едно с Него.

Мъдрите произнасят Неговата Воля.

Мъдрият е отворен към Невидимото.

Мъдрият е Сърце на Бога.

Мъдрецът е Бяло Същество в този свят, но Смирението го скрива.

Мъдър е този, който е произлязъл от Любовта, от Сърцето на Любовта.

Мъдреци са тези, които са превърнали змията в себе си във феникс.

Мъдрост, която не е минала през Любовта не може да разбере Бога.

Много са изчезналите, на които е дадена Мъдрост, и те са се завърнали в света заради любещите души, които търсят своят път.

Само истинската Любов към Бога е мярка за Мъдрост.

Голгота е велик лотос – само мъдрите познават това ухание.

Само между Любовта и Мъдростта може да има велико Единение – Единение отвъд света и сътворението.

Мъдростта е Сърцевина на Древния.

Мъдрост е само това, което ни завръща в Древния. Само от Дълбината на Любовта тече Древната Мъдрост.

Благоговението е началото на тънката Мъдрост. Мъдрият е над знанието, защото има в себе си Тайно Съзнание.

Мъдрият не върви в знание, а с Безпределност и Любов.

Мистичната Мъдрост се излъчва чрез миг на докосване от Нищото.

Изворът на Тайната Мъдрост е Нищото.

Степените на Нищото в човека са степени на Мъдростта. Това е Мъдрост, която нищо не изрича, но обогатява.

Ако едно желание е неразумно, но е изпълнение на Божията Воля, то е по-мъдро от всичките ти разумни желания.

Формула: Учителю, дай ни предвечната Мъдрост чрез Прастарците.

ИСТИНАТА

В света жаждата все ожаднява, защото не е истинска жажда. Само истински жадният ще се насити. Тези, които са само жадни, те все ще жадуват.

Който обича Истината, ще се справи със света и Вселената.

Търсете Истината в скритото Вдъхновение.

Служи на Истината, за да се загледа тя в тебе.

Истината не живее в преходни светове.

Истината е друг живот, скрит в живота.

Свободата е дар, за да откриеш дълбоката Истина на своя живот.

Истината е Бог в действие, защото Силата служи на Истината.

Истината е Могъщото оръжие на чистия и само чистият може да я задвижва.

Само Истината оцелява, а не вярата. Ако Христос беше вярващ, Той нямаше да възкръсне. Христос беше Истина – Истинен.

Има потайно обучение, в Пътя към Истината.

Когато потънеш в Истината, тя ще ти се изяви. Когато потънеш в Истината, светът и отвъдното изчезват.

Близостта с Невидимия свят е Истинността.

Мъдрите живеят в Мястото на Истината, но то е прикрито място.

Съществува море от Истина, но светът е отделен от това море. Тук само Избраните я познават.

Нищото е най-дълбоката Истина, то е мястото на Истината.

Без Нищото ти имаш своята собствена Истина, но тя не е неговата – Чистата Истина.

Ако Той е създал Нищото в нас, Той навлиза с Истината в Себе Си.

Манастирът на Истината е Безкрая.

Истината е Началото на Мистерията.

Истината е Независимост, от живота и смъртта, и затова тя е Свобода.

Истината е родена преди живота и смъртта. Преди Вселената и преди Тайната. Тя е част от Мистерията.

Особената Любов към Истината позволява да видиш реално Бога, не като видение, а пряка среща.

За земните Царството Божие, Истината е опасно явление – тежък удар. Те тук нямат обмяна.

За Истината трябва да си Божествен, а не духовен.

В Древния свят Истината е духовна, в Божествения свят Истината е Божествена; в Абсолютния свят Истината е Мистична.

Бог е велика Истина, Абсолютът е съвършена Истина.

Бог е скрит най-дълбоко в Истината.

Той слиза в Нищото, в своята собствена реалност.

В Нищото Той дава Истината на Себе Си.

Нищото в нас е което може да прозре Истината.

Древните винаги са избирали ядрото на Истината.

В Истината оцелява само Истината, защото Истината е Духът на Древния. Истината е Духът на Древността.

Истината е острие. Истината е пробила енергията и я превърнала в материя, за да се учат духовете.

Динозаврите са дълбоко изродени хора. Те са избрали голямата алчност и жестокост. Те са били поразени от ядрото на Истината. Те са човешки духове от пратуранската раса. Те са живели като динозаври, за да могат да изстрадат себе си. Те били същества с черно сърце.

Разбирането на Истината изисква специфична енергия (тънкост), или най-голяма тънкост на енергията.

Истината е повече от всяко разбиране. Тя е дадена, за да се завърнеш.

Истината не е духовна, а Божествена и Мистериозна.

Истината праща родените отново в света – да са свободни от живота и смъртта, и в пътя си, защото Бог е с тях.

За ума Истината е страшно явление, лошо явление, а Истината е освободителят от ума.

Истината е родена преди живота и смъртта.

Завърни се в Истината, а не в живота и смъртта, не при умрелите.

Истината е най-скритото Същество в Мистерията.

Само Истината е Път към Истината, а Любовта е основата на Истината.

Самата Истина не може да ти помогне да разбереш Мистерията – и това е най-красивото.

Истината принадлежи на Нищото. Така тя е неопетнена.

Който може да навлиза дълбоко в Чистото Нищо, получава Истината. Пътят към Истината е винаги навътре в Нищото, ако Нищото те е приело.

Когато Истината ни се изяви, ще разберем нейната неизразимост, нейната тънкост.

Истината е друго име на Пътя.

Истината ще те научи на Истината.

Любовта към Истината образува Пътя към Истината.

Истината е отнета от хората, заради злоупотребата с нея.

Истинската Благодарност, това е да овладееш един висш свят в себе си.

За да проучиш Истината, трябва да си станал част от Истината.

За да постигнеш нещо от Сърцето на Истината, тя трябва да те е приела.

Истината е облечена в образа на Нищото и който може да влезе в Нищото, може да я осмисля.

Истината следва този, който правилно е изоставил себе си.

Ако не си в Реалността, няма как да чуеш и разбираш Истината.

Лошо е когато Истината идва при тебе и си заминава.

Единство с Истината – това е великият Дар на живота.

Истината се саморазкрива на нищият като Дар.

Истината е създадена за тези, които я търсят. Истината иска да стане центърът на това търсене, което се явява освобождението от живота и смъртта.

Има чисти съзнания, които не познават Истината, дълбината на Мистерията.

Истината е Реалност, а не света.

Истината се предава зад пределите на света и писанията – от Дух в Дух.

Истината се движи в себе си, в своя Дух, а не в света и човекът, и само човешкият Дух се свързва с нея.

Истината е Дух и обича чистият Дух.

Истината е изгубеният възглед в света за Безпределието.

Само Истинният човек е в Бога и в Неговата Истина.

Истинското знание не е вяра, а опит с Мъдростта – то е в Бога.

Истинно Мъдрият не вярва в Бога, той Го познава.

Истинно Мъдрият не вярва в безсмъртието, той го е преживял.

Истинно Мъдрият не иска възкресение, той е възкръснал, защото го е създал.

Истинската Мъдрост е Откровение от Нищото, от Безкрая, а не от книги.

В Мистерията няма практика, а само живот в Истината.

Само, който познава Истината, познава Безмълвието.

Истината е Тайната справедливост в света и извън него. Само който е в Истината, разбира това.

Истината потича само в чистото съзнание. Истината е преживяване извън Вселената.

Истината е висш Дух, който слиза в духа на човека.

Истината е най-дълбокото преживяване на себе си.

Природата на Истината не е блаженство, а скритост.

Истината е скрита в неопетнен мрак.

Абсолютната Истина е излъчване на Древния. Древната Истина е излъчване на Абсолюта.

Истината е съществувала преди Словото, и затова винаги е трудно изразима.

Всичко умира или оживява – Истината остава. Истината е била, когато животът не е бил.

Истината е най-дълбокият служител на Древния.

Истинският човек е мост към Мистерията.

И светлината, и тъмнината не виждат Истината – тя е родена преди тях.

Със светлината отиваш при Светлината; с Бога отиваш при Бога.

Истината е по-дълбока от Реалността.

Само Истината във вас може да овладява събитията.

Говореното на Истината е освобождение от света. Освобождението е отвъд всичко сътворено.

Има Истини, които не са за сътворените същества. Тези Истини могат да убиват.

Истината е облекчител.

Искай Истината да те учи на Истината.

ВЯРАТА

Вярата е Дихание на Духовете, а не на природата.

Вярата не е близост с Древния Бог. Само Истинската Любов е близост.

Вярата е слязла от Вечността, а Доверието – от Безкрая.

Вярата в Бога не е сливане и Единство с Бога. Вярата в Бога е само приближаване.

Вярата е падение в Мистерията. Тя е изпъдена и затова е в света.

Ако ти беше Истина, нямаше да имаш нужда от вяра. Вярваш, защото в миналото си се провалил.

ДОВЕРИЕТО

Великото доверие в Нищото, преодолява всичко. Пълното доверие е Тайната на Живота.

Доверието превъзхожда света, то е Тайна от дълбините, Тайна, която змията не познава.

Доверието е създателят на Бога в тебе. Доверието е доверие, то никога не е разсъждение.

В Древния свят, в Царството Божие съществува Бездна от доверие.

Истинският живот е пълно доверие в Древния Богозамисъл.

ДОБРОДЕТЕЛИТЕ

Не добродетелите служат на скритият Бог, а Любовта.

Добродетелите служат на Душата, а Учителят служи на Древния Бог с Любовта си.

Да служиш на добродетелите и да служиш на Любовта, са степени на служене.

Учителят е по-дълбок от всяко родено и неродено благочестие. Той е изпреварил делата си, защото е в Любовта.

Добродетелите служат на Любовта, но Любовта невинаги ги подкрепя.

Любовта никога не е подвеждала човека, но добродетелите са подвеждащи.

Любовта е истинската част от Бога.

Любовта слиза в добродетелите, но тя е над тях и ги превъзхожда.

Чрез добродетелите се случва красивото изчезване в Бога, а чрез Любовта се осъществява Мистичното сливане.

Любовта е тронът, който стои над всяка добродетел.

СМИРЕНИЕТО

Смирението е изтегляне и отделяне от сътворението.

Смирението е външното лице на Нищото.

Да се учиш е умение на Смирението, а не умение на ума света.

ПРАВИЛНОСТТА

Някой търсят пътя си, посоката на живота – Правилността е посоката, тя е Водачът.

Правилното възприятие, което идва от Тихият глас, ни отделя от възприятията на света.

Правилната война е със себе си; неправилната – е с другите.

БЛАГОРОДСТВОТО

Истинското благородство се нуждае от скритост.

Да станеш Нищо е тайна степен на Благородството.

Само Нищото е благородно.

БЛАГОДАРНОСТТА

Пълната благодарност води в Безкрая. Чистата Благост е началото на Мистерията.

Благодарността е по-силна от бремето на света.

Благодарността е част от Съвършенството на слънцето.

За да станеш извор в себе си, дълго трябва да си живял в благодарност.

Древните казват: Благодарността е по-дълбока дори и от реалността.

Благодарният ще узнае Тайната на своя живот. Благодарността отключва дълбини.

Благодарността е опасност за злото, тя го осветява.

Когато съществуваш в сърцето на благодарността, един ден ще станеш себе си – Божествен.

Благодарността ни пречиства от света.

Благодарността от сърце ни завръща в Душата, в лекото начало.

Постоянната благодарност е заличител на злото.

ПЪТЯТ, ПЪТУВАНЕТО, ТЪРСЕНЕТО

Бог е паднал в нас, за да ни изведе е в Себе Си и да ни подари Безкрая – Древния Път.

Пътят е от Бога към скрития Древен.

Дълбинният Път е не сливане с Бога, а с Абсолюта – нещо отвъд Свободата.

Пътят на Истинската Любов, това е Неговата Древна Воля.

Изгубването на Любовта е изгубване на Древния Път.

Вътре, в теб е Древният Път, защото Той е в вътре в теб.

Твоят Път, това е начинът, по който разбираш нещата.

Истинският търсач има специално отношение към Скритостта, към Неразбираемото.

Всеки търсач търси нещо Незнайно, чрез което се обогатява.

Само Истинският търсач ще бъде опиянен от прякото виждане на Незнайния.

Хората търсят скъпоценния камък на живота, а не познават сърцето си.

Пътят е по-дълбок от търсенето. Пътят е велика трансформация.

Любовта е създателят на Пътя към Древния Бог.

Когато чистият се превърне в Любов, Пътят се умъдрява.

Ако обичаш човека със Несътвореността си, ти го издигаш в Пътя му.

Дълбоко навътре е Изходът от света и Вселената, и затова трябва да търсиш себе си и да се откриеш в Духа.

Пътуването към Бога е подготовка за скритото пътуване към Древния.

Пътуването е от Чистота към Същност и от Същност към Мистерия.

Всеки истински търсач ще стане някога Мистерия.

Пътят към Бога е чисто съзнание, а Пътят към Абсолюта е Мистичен опит.

Чистите пътеки са нашето външно пътуване. Мистичните Пътеки са поглед навътре към Източника.

Най-великият Път е Пътят от Мистерията към Древният. Този Път не може да бъде извървян.

Пътят е отвъд света. Мистерията е отвъд Пътя.

От света към Вечността – това е Чистият Път. От Безкрая към Мистерията, това е Древният Път.

Сътворените не могат да служат на Древния. Само Несътворените могат да учат на Пътя към Мистерията.

Неземният водач не знае Пътя. Той знае Същността – ядрото.

Наблюдавай тънкостите в своят живот, за да разбереш скрития си Път.

Всички имат пътешествие към себе си, а не пътешествие някъде.

Истинският Път е изчезване в Безкрая и Мистерията. Ако ти не изчезваш всеки ден по-малко, значи не знаеш за къде си тръгнал.

Тесен е Пътят, толкова е тесен, че само Нищото може да го премине. (Никакво его и свят няма тук.)

В Тесния Път не може да съществува и най-малката отрицателна мисъл.

Любовта е Прадревният Лъч – той е, който видоизменя Пътя на човека.

Любовта е първичната Древна Земя. Тя е излъчена от Сърцето на Абсолюта като върховен Дар. Тя е Посочителят на Древния Път.

Бог събужда Пътя в нас и Бог го извървява. Ние растем само чрез Отеца.

Истинският Път е открито Тайнство.

Който много е търсил и не е открил, той е намерил, защото е търсил.

Истински търсещият е посветен на Истината и Мъдростта.

Само в Древната Воля има Път.

Който търси Нищото и Нищото го търси.

Степените на Смирение са пътуване към степените на Нищото. Това, което търсиш, то те е приело.

Човекът само се движи, а Същността пътува чрез проникване.

За кого живееш? За кого работиш? Това е твоят Път.

Бог работи там, където пътят е труден, за да се отмахне миналото на човека.

Силата на търсача е в това, че Нищото издирва Нищото.

Целта на истинския търсач е по-дълбока от реалността.

Прасъществото реши да остане Неразбрано – така ще да има вечен Път и вечно търсене.

ОТДАВАНЕТО

Отдаден на Пътя означава да си погребал света.

Има само едно отдаване, то е цялостното отдаване на Древния.

Само Чисто отдадената Любов получава мистично знание от Него.

Любовта е умеещата в отдаването. Тя е владеещата в отдаването.

ДЪЛБИНИТЕ

Само Любовта може да посочи Пътя към Дълбините – Пътя към Древния Източник.

Истинският Път, това е твоята близост със собствените ти Дълбини.

Когато Пътят се превърне в Дълбини, тръгнал си към себе си, към своя център.

В Истината са Дълбините, отвъд нея е само Прадълбината – Мистерията.

Висшите Същества са степени на Дълбини.

Има Дълбини, в които действа твоето висше съзнание, а има Дълбини, в които действащият е само Той.

И Бог да станеш, развитието продължава: чакат те нови Дълбини.

Ти си, който извисява себе си, а Дълбините само те подкрепят.

И най-дълбокият гносис стига само до предверието на Мистерията, защото Дълбината е безмълвна.

Абсолютът е съставен от Незнайни Дълбини.

В дълбините няма история, а само Древност, превъзхождаща всичко.

Бъди зает с това да откриеш Дълбините си.

В твоите Дълбини е твоята реалност. Ако няма дълбина, нямаш реалност.

Без Любов към Древния Бог, в човека израстват мрачни дълбини. Разбери Дълбините си, а не този свят.

Мъдрият никога не показва силата си. Тя седи в Тайната на Дълбините му – в Нищото.

В Дълбините има нещо по-дълбоко от смисъла, но трябва да Го преживееш. Тотално.

Прадълбината е Мистерия, познала Бога и освободила се от Него.

Еликсирът е лекарството на живота, но той е скрит е Дълбините и трябва да го открием.

Само миговете от Дълбините са истинският живот, несътвореният живот.

Дълбината в тебе няма сътворения и тези звезди. Дълбината е Мистерия: тих, бликащ извор, който сам се храни в себе си.

Ако ти имаш Дълбини, ще бъдеш в Бога и отвъд Бога.

Ако ти имаш Дълбини, къде е тогава светът?

Който е изгубил дълбините си е в света.

В Дълбините си ние сме погълнати от Бога и Бог е погълнат от нас – това е Великото Единство.

Ако имаш Любов към Истината, ще имаш и дълбини, иначе света все ще се заглежда в тебе.

Мъдрост и Премъдрост идват от Дълбините.

В Дълбините няма свят, няма робство: Духът на Дълбините е Свобода.

Бог търси не религия в човека, а чистите му Дълбини.

Съществуват само повърхностните неща. Дълбините не съществуват – те живеят в Покой и Свобода.

Дълбините са в Любовта, а не в доброто и злото. Само човекът на Дълбините има какво да даде.

Ние сме родени от Дълбините си, от Древната си вроденост.

Ние сме Дълбини, родени преди Вселената и света. Вселената е млада, ние сме стари.

Само в Дълбините сме преизпълнени. В повърхностното сме шумни и ограбени. Виж Дълбините на тихия, чист поток.

Без Нищото няма Дълбини.

Само в Дълбините си можеш да се срещнеш с Тайната на живота.

ЗНАНИЕТО

Знанието е така създадено, че не може да разбира нещата. Само на Любовта е дадено разбиране, защото ѝ е дадено възприемане.

Знанието забулва Пътя; Любовта го открива.

Знанието нищо не може да каже за Пътя към Мистерията, защото Мистерията никога не е била знание, нито Път, а Бездънна Дълбина. Това е нещо без начало в самото си начало.

Има мрачни мъдреци с големи знания. Те живеят в своя несътворен ад, за да видят знанията си.

И като сътворени и като несътворени черните мъдреци не са търсили Нищото, а себе си и са се обезличили.

Смиреният практикува Нищото и придобива тънкото знание.

Чрез Нищото Бог знае в нас.

Наблюдавайте думите, мислите и знанията – те са събития.

В Мистерията цялото ти духовно знание умира, то е безмислено.

НЕЗНАНИЕТО

Лекотата е Незнаеща.

СЕБЕПОЗНАНИЕТО

Бъди ученик на Бога, за да познаеш себе си.

Познай Бога, за да се познаваш.

Когато познаеш Бога, започва друго познание – по-дълбоко и скрито.

Само в Нищото ставаш себе си – и това е себепознанието.

Бог е допуснал познание за Себе Си. Абсолютът е извън всяко познаване.

В Мистерията няма себепознание, защото тук изгубваш своите предели.

Който върви от себепознание към великото Незнание, Мистерията го е повикала.

ГНОСИСЪТ

Гносисът премахва булата и осветява пътя.

Гносисът освобождава свободата.

Гносисът е навлизане в сърцето на Мъдростта, защото е пробив отвъд знанието.

Гносисът е знакът за пътуване навътре.

Гносисът е пътуване към Древния Център.

Гносисът е навлизане в степените на несъществувание.

Осъзнаването расте чрез Любов и гносис.

Има гносис, при който булото на света пада.

Гносисът изгрява в човека чрез тънко излияние.

Гносисът слиза от Висши Същества, а Дълбинният Гносис е от Учителя и от Бога.

Само Любовта и Гносисът остават – другото се изтрива.

УЧЕНИЕТО, УЧИТЕЛИТЕ И УЧЕНИЦИТЕ

Великото Учение е фино като роса.

Който се учи само от Бога, той реално се учи, усъвършенствува.

Нищото е потаен Учител – Истински Учител.

Който е видял своя Учител, има Път към себе си.

Учителят е Същество, изчезнало в Нищото. Ученикът е същество, което се подготвя да изчезне в своя Учител.

Ученикът е същество, което събужда Същността си.

Тесният Път е цялостното отдаване в Пътя на своя Учител, който е Нищото. Затова се изпращат Учителите.

Древният Учител е Един-единствен, а лъчите му са много.

Древният Учител е отвъд Писанията. Той работи отвътре: чрез гносис, когато иска да се открие.

Всички Учители, които слизат са Негови лъчи. Той ги води, за да водят те другите.

В човека има Дълбок Усет, но Учителят превъзхожда това.

Учителят е Същество, което те освобождава от тебе самия и от бремето на твоето минало.

Учителят не служи на добродетелите, а на Скрития Бог – на Древния.

Учителите отвън напомнят за Учителя отвътре.

Всички Учители се завръщат в Единствения Учител, защото няма друг.

Понеже Истинският Учител е изчезнал в Бога, Този Учител ще подготви и ученика за подобно изчезване.

ВОДАЧИТЕ

Благословен е Този, който има водач Неземен, от чист вид.

Древният някога е бил наш Водач, но ние сме Го изгубили.

Ако придобием Нищото, Бог става наш Водач и приятел.

Някога Мъдростта е била Учител и Водач на човека, но когато той е изгубил Любовта си, Мъдростта го оставила в ръцете на знанието.

СТАРЦИТЕ

Старците са търсили Нищото и са го открили.

Старците се обменят със световете и сътворението чрез проникване.

В Стареца всички слънца са угаснали – сияе само Мистерията.

Всички Старци работят за Бога, но те са от йерархията на Праотеца – Прабащата.

Аваромонът не принадлежи на тези слезли светове.

ЧИСТОТАТА

Съществува само една велика стихия на живота и тя е Чистотата.

Само чистото е живо: виж извора.

Чистият не допуска света в себе си.

Светът се отстранява с чистотата на скрития подход.

Очистването води до изчезването в океана на Чистия Праизточник.

Без чистота кой може да се обогати?

Само в чистотата може да потече Древната река – Прасветлината.

Чистият е зает само с Него, защото така иска Той.

Търсим Тайната на живота, когато търсим чистотата.

Любовта е извисен Път на Силата на Чистотата.

В чистото съзнание са скрити всички свещени писания.

Чистият е прегърнат от Тишината.

Чистото Слово пречиства световете.

Чистата наука започва, когато ти самият станеш чист есенциален Дух, и тогава може да влизаш и проникваш в океана на вълните (трептенията).

СТРЕМЕЖЪТ

Стремежът никога не може да бъде прекъснат, защото Древният Бог не може да бъде постигнат. Ето защо стремежът е безпределен.

Стремежът към Безкрая е пробивът отвъд света и сътворението.

Само стремежът към чистота може да стане Вдъхновение и само Вдъхновението може да докосне лъчите на Истината.

Стремежът към Древния Бог е отделянето от света и сътворението.

Стремежът е силен, когато Древният е излял Частица от Сърцето си в стремежа.

Стремежът към Древния е над добрите дела.

И смъртта, и животът се прекланят пред истинския стремеж.

Стремежът е велика Несътворена Сила.

Истинският стремеж е влюбен в Бога, а не в живота.

Той е дал стремежа за несътворено Единство с Него.

Най-висшият стремеж надминава и Безкрая. Той е завръщане в Мистерията.

Само човекът на стремежа придобива Окото на Истината.

Древният е дал стремежа, за да Го възлюбим завинаги, а не за да Го познаем.

Що е стремежът? Древният образ на човека; образът на непрекъснатата Любов.

Бог съзира Себе Си в сърцето на стремежа.

Стремежът постига това, което го няма в света.

В стремежа няма свят и затова стремежът го преодолява.

Краят на стремежа завършва в Аз и Отец Ми едно сме – после започва Вдъхновението и после идва един друг Път – още по-дълбок…

Стремежът е роден преди сътворението.

Бог вижда Себе Си в изключителния стремеж, защото Сам Той го е създал.

Пътят към света е убиване на стремежа.

Човекът на истинския стремеж вижда само Пътя си към Бога.

Истинския стремеж, това е Бог в действие.

В Пътя на стремежа ставаме съвършено Нищо, в което се излива Изначалната Любов.

В стремежа има Тайно Сърце – Сърце от друг род, Сърце, даряващо себе си на Бога.

Истинският стремеж към Древния е самото чисто познание и самото естество на живота.

Истинският стремеж очиства света и Вселената.

Чрез стремежа Бог прониква в Себе Си и Се саморазкрива.

Истинският стремеж пребивава в Бога, а не в себе си.

Истинският стремеж е Дар от Бога, за да откриеш Бога като Близост и Непознаваемост.

Мъдрите се стремят към Бога без да Го познават – така Той всякога им дава откровения.

Ако Някой познае Бога, стремежът му ще умре и дълго ще бъде в изгнание.

Стреми се към Бога не за да Го познаеш, а за да се сближиш с Него и да си в Единство с Него.

За теб е Единството, а за Него е съвършенството.

Истинският стремеж не означава да познаеш Неведомото, а да се сприятелиш с Него.

За да влезеш в Бога, стремежът трябва да е станал цялостен.

Когато Бог стане цялостен в стремежа, Той прониква в Себе Си и се разкрива като Незнаен, но близък.

Що е стремежът? Сърце, наситено с Божията Любов, която трепти за самата себе си.

Истинският стремеж към Бога е чисто знание за Пътя към Незнайното.

Стремежът към Бога е красивата ръка, подадена от Самия Него.

В стремежа към Себе Си само Той действа и съществува.

Пътят не път, но стремежът към Бога е Път.

Стремежът е духовен; Вдъхновението е Божествено; стремежът е слизане, а Вдъхновението е възхода.

В стремежа Бог те е погледнал; във Вдъхновението те е възлюбил.

Стремежът е даден, за да очистиш своето минало и да се върнеш в Древността.

Стремежът е позволение да вървиш към истинската Реалност, която ще ти разкрие своята Непознаваемост.

Стремежът увеличава красотата на Незнайното.

Стремежът ще те отдели от всичко знайно, защото съкровището е Незнайно.

Истинският стремеж винаги те отделя от света, защото Царството Божие не е сътворено Царство.

Стремежът означава, че ти си приятел на Бога, а Вдъхновението означава, че си възлюбен на Бога. Стремежът постепенно се превръща във Вдъхновение.

Стремежът е полет, а вдъхновението е изчезване в Небесата на Незнайното.

УСТРЕМЪТ

Има устрем, който пробива световете.

Бог е изоставил човека, за да се роди чистият устрем в него към Бога.

Човекът има далечно минало, което сега е тук в човека и му пречи, но устремът пробива всичко.

Миналото е живо, но Духът е над живота.

ВДЪХНОВЕНИЕТО

Вдъхновението е жива река, която открива своят океан.

Вдъхновението пробива скалата на света.

Предаността е Пътят, а Вдъхновението е Пробивът.

РАДОСТТА

Много същностна енергия има в тайната наречена Чиста Радост.

Когато радостта навлезе в болестта, болестта започва да плаче (тя няма радост в себе си).

Радостта е Древен Чист Огън, излъчил се от Любовта.

В радостта сияе топлината на Любовта.

Радостта е цвете от градината на Любовта.

В рая е имало и дърво на Радостта – то е било на три крачки от дървото на познанието, но то било мълчаливо и скромно дърво.

Болестите са същества, които някога са изоставили радостта и когато сега се срещнат, те се тревожат от радостта, поради стария спомен.

Радостта внася топлина в очите на болестта, защото радостта иска да каже на тези същества: ето, погледни ме!

Който се радва, увеличава красотата на своята болест и тя се облекчава.

Радостта излива своята Лекота в аурата на съществото на болестта, и така болестта отслабва и дори понякога самата тя се усмихва.

Радостта е изливащата се Лекота в Битието на човека.

Радостта е Таен Ръкопис, скрит свитък в нашето сърце.

Ако радостта те обикне, с твоята болест и с тебе, е свършено. Ти ще станеш част от Тайнството ѝ.

Срещу радостта болестта нищо не може да предложи.

ВНИМАНИЕТО

Вниманието е методът на развитието.

Вниманието е първичен Дух.

Вниманието е Дух, тънкост, път, осмисляне и пробив в Невидимия свят.

ВЛАДЕЕНЕТО

Който се владее, се самопросветлява.

Овладееш ли себе си, ставаш Дух, а който е Дух, е творец на себе си и Пътя си – чрез Древния Промисъл.

Този, който се владее, знае неща, които светът не познава.

Този, който се е овладял, има вход навътре, в Дълбокото.

Този, който се е овладял, има друг вид Сърце.

Този, който се е овладял, Бог е слязъл върху него.

Този, който не се владее, други духове ще го овладеят и ще станат негова съдба.

Овладяването е сила в Духа, сила, дарена от Бога поради замисъла Му.

СВОБОДАТА

В Мистерията няма вода, защото в Мистерията е Прасвобода.

Свободата се дава като чуден Дар, тя е част от твоя Път към Истината.

Дарът на свободата е нещо по-дълбоко от пътя на света.

Пътят към Мистерията е тотално освобождение.

Свобода винаги ще има само за развитието. Развитието е Пътят към Нищото.

Човекът е велико творение навътре и велико падение навън.

Адам е поискал свободата, Адам е поискал греха и своята воля и досега се учи, но Пътят е навътре – към Изначалността.

УЕДИНЕНИЕТО

Уединението е еликсирът на живота.

Уединението преодолява Вселената.

Уединението е пробивът над света.

Чистото Божие Уединение е Древният Път, завръщането.

Уединението се случва, когато човек е придобил Божието почитание.

ИЗЧЕЗВАНЕТО

В Словото живеем; в Тишината оживяваме, а в Мистерията изчезваме.

Изчезването е само завръщане в Скритото Начало. Всеки изчезнал е получил миг от Мистерията – и затова се е посветил на изчезването. Този миг е реален, но е по-дълбок от реалността.

Дълбокото изчезване е вложено в нашата Същност.

Изчезването в Бога е отстраняването на света и времето.

Само в изчезването се случва Древният Гносис.

Само изчезналите от себе си имат достъп до Тайното знание.

ВИЖДАНЕТО, ПОГЛЕДЪТ, ОКОТО

В Мистерията има Древно Праоко, което е свръхвиждане.

В световете съществуват милиарди видове очи, а зад тях бди само едно Око, което ги обхваща – Праокото.

Праокото е Неродено и затова е Всевиждащо.

Ако Праокото ти е дарило виждането, няма да Го виждаш но Той ще ти е по-близък от собственото ти сърце.

Праокото ти позволява дълбокото виждане не за да разбираш нещата, а за да не можеш да ги разбереш. Щом не си ги разбрал, те вече са съхранени.

Ако твоето око вижда този или онзи свят, или вселената, това означава, че Праокото не ти е дало Себе Си, защото Виждащият не вижда световете, а само Него. Как го вижда? С дълбоко Неведение. Ето кои получават Откровението, а другите, които са получили знанието, са наказани, защото са избрали да гледат със своите очи.

Истинското знание е изпуснало целта, но истинската Любов е уловила Мистичното Око, защото тази Любов е създадена като Око от Праокото.

Само Праокото вижда Мистерията, защото не гледа в нея. Къде гледа? В Себе Си.

Скритото само избраните го следват, то и за тях си остава скрито. Тогава защо избраните са избрани? Защото в бъдеще ще получат нещо от Сърцето на Праокото, което ги е избрало.

Очите са създадени, за да ги надминеш и за да видиш Необятния.

Очите са врати към други Очи, които виждат Безкрая.

Мистерията е Праоко, тя вижда това, което Боговете си мислят, че виждат.

Дълбоките очи виждат отвъд реалността на този свят.

Очите на Мистерията се взират само в Дълбините.

Единението с Древния Бог се дължи на Дълбинно виждане на Бога, без да Го познаваш.

Само във великото Единство се ражда ясното виждане, което е Мистично.

Който е видял Бога, постепенно започва да заличава себе си.

Наблюдението е тайна наука. Наблюдението вижда Тайната.

Ние живеем, за да Го видим… това е Тайната на живота.

Един поглед само може да промени твоите възгледи.

Блажен е този, който е видял Милият Поглед на Бога.

Бог има поглед отвъд Вселената.

Абсолютът има поглед само за Мистерията и Бездната.

Който е срещнал погледът на Безкраят, напуска света.

За Всепроникващия поглед тъмнината е ясен ден.

Божият поглед е проникновен, а погледът на Мистерията е отвъд проникновението и същността.

Не може да видим Абсолютната Ослепителност.

НАБЛЮДЕНИЕТО

Една от най-древните, тайни науки е Наблюдението. Който е овладял Наблюдението, не вижда световете, а само Мистерията.

Съществува Древно Праоко на Наблюдението, то обхваща всички сътворени и несътворени светове.

Древен потаен Разум наблюдава всичко до всяка подробност.

Той е Върховният Наблюдател на всяка точка във Вселената и извън нея. Ако дадеш волята си на Бога, Той ще ти даде нещо по-дълбоко от света.

ИНТУИЦИЯТА

Интуицията създава ясният стремеж.

Всяко истинско виждане е проникнала интуиция.

Висшата интуиция е свръхестествена. Тя е чистият Водач.

БЕЗМЪЛВИЕТО

Безмълвието увеличава Яснотата.

Върховната Мистерия е Изначално Безмълвие.

Мистерията, когато говори, безмълствува, а когато е безмълвна, е в себе си.

Мистерията никога не е била знание, а Безмълвие и затова никога не може да бъде разрушена.

Безмълвието е съставено от Същества които са пожелали да живеят в дълбока Незнайност.

Само Мистикът може да говори чрез Безмълвие.

Безмълвните се обогатяват с Незнайното, то е техният живот.

Мистичната Любов е безмълвен аромат, който се пои от Неизразимото.

Дълбинната Любов е явно изразено Безмълвие – Безмълвие, което е проговорило.

Безмълвието може да разкаже за Любовта това, което Словото не може.

Този свят е съставен от думи, а древният – от Безмълвие.

В Древността няма ценности, а само велико Безмълвие и Безпределност.

Дълбокото Безмълвие произхожда от чисто Единение.

Истината сияе само в Безмълвието. Изрече ли се, тя губи нещо от себе си.

Древното Име е степен на Безмълвната почит.

Безмълвието дава друг звук на Словото.

Словото на Бога е Дух. Безмълвието на Абсолюта е Мистерия.

Безмълвието е последното пророчество. Зад него е неизчерпаемата Цялост на Праизточника.

Безмълвието е само началото на великата Неизразимост на Прасъществото.

Който се обменя с Нищото, става безмълвен.

Чудото е безмълвно Свръхдокосване.

Има светове, съставени от думи и светове, съставени от Безмълвие.

Словото е родено от Безмълвието и там се завръща, за да се успокои и обнови.

В Мистичното Сърце на човека е красотата на Безмълвието.

В Безмълвието ще разбереш, това което не чуваш.

В Безмълвието е скрит, изначалният слух.

Който чува, ще се спаси от света.

Никой не може да опетни Безмълвието.

Безмълвието е изначалният говор.

В истинското Слово звучи Безмълвие, а не слово.

ТИШИНАТА

Изгревът се къпе в зората, Тишината се къпе е Мистичната вода на Сиянието.

Истинската Тишина е дълбинно просветлена Същност.

Ако Тишината те познава, тя ще те облива с откровения.

В най-дълбинната Мъдрост няма разум, а само изливаща се Тишина.

Тишината е място, в което гласът не е глас а излъчване.

В Дълбинната Тишина реалността се заличава и остава само Той – Свръхреалността.

Тишината не можеш да я постигнеш, тя се постига в тебе.

Във висшата Тишина се разгръщат Дълбинните същества.

Превърни Тишината в своя крепост.

Тишината е нашият Древен Храм – Храм, преди творението.

Ако Тишината те обича, ти си избран.

Тишината обича любящите.

Тишината е едно от висшите нива на изчезване.

Тишината е нашата Древна природа, то е времето, когато сме били наситени.

В Тишината е нашето изобилие, нашата кръв, нашата наситеност.

Тишината е дом на Съвършенството.

Който се е родил в Тишината, се отделя от сътворението.

Сътворението е Пътят на Словото. Тишината е Пътят на Безмълвието и Мистерията.

Тишината е Изначалност и тя изисква твоята истинска природа.

Най-великите Очи са очите от Тишина.

Тишината е могъща, защото тя е преди думите, преди езиците, преди сътворението. Тя е дълбоката Неизговоримост на нещата.

Тишината показва, че Неизреченото не може да се обяснява. Неизреченото е Истинското.

Тишината съхранява вътрешната красота.

Аз съм Тишина в твоята Тишина – това Бог го изрича в теб или ти го изричаш за Бога.

Ти си Тишина от Тишината и Безмълвието е твоят глас.

Нищото е Бащата на Тишината.

В Тишината има Могъща Сила.

Тишината е завръщане в своята Несътвореност и Нероденост.

От Тишината сме родени и в Тишината ще се върнем.

Благи са тези, които са Посветени в Тишината.

Най-голямата загуба на Сътворените е, че те са изгубили нещо от Чистата Тишина.

В Тишината има по-дълбоки степени от блаженството и покоя.

В Тишината сътворението е отстранено.

Мистикът знае, че Тишината е Извор.

Любовта е най-древният глас на Тишината.

Когато Тишината видяла за първи път Любовта, излъчена от Абсолюта, тя разбрала, че никога няма да може да я изговори.

Любовта е зародила Тишината чрез изначалното си мистериозно влияние.

Когато Любовта се е раждала от Мистерията на Абсолюта, тогава Тишината онемяла и оттогава тя е безмълвна.

Любовта е, която осмисля Дълбините на Тишината.

Когато Любовта влезе в сърцето на Тишината, Тишината засиява – така тя узнава, че Любовта носи в себе си нещо по-древно от Тишината.

Някога в Древността се е случвало Тишината да плаче и то само заради един лъч от Мистерията Любов.

Колкото по-дълбока Тишина има едно същество, толкова по-древна е Любовта му.

Идеалът на Тишината е сиянието.

ЛЕКОТАТА

Срещу всяка сила има друга сила; срещу лекотата няма.

Лекотата е велика, защото е проста. Лекотата е преживяла зората.

Лекотата се постига трудно, а когато се постигне, трудностите вече я заобикалят.

Лекотата не е в книгите и света, а в сърцето. Лекотата е Лъч от Източника.

Лекотата познава само Източника.

Лекотата е образ и подобие на ефира.

В Лекотата злото губи силата си и умира.

Лекотата принадлежи на Древния, на Бог.

Лекотата винаги има крила, без нужда от крила, защото е осъществила себе си.

Каквото и да се случи, Лекотата винаги танцува.

Лекотата принадлежи на Мъдреците.

Истинният човек е в Лекотата.

Лекотата има Божествен поглед за нещата. Лекотата е ефирна Несътвореност.

Лекотата е чисто ефирно пространство.

Мъдрецът е преобразувал тежката земна енергия, в Лекота.

Там, където човекът вижда трудност, Лекотата вижда Свобода и Простота.

Лекотата е създадена от най-тихия шепот, но тя успяла да го чуе.

Защо Лекотата е лекота? Защото е Несътвореност.

На Лекотата и тъмнината, и светлината ѝ се чудят.

Изчезването от сътворението е постигане на Лекотата.

ПОКОЯТ

Покоят е Царство отвъд света.

Щом си в Покоя, познаваш Същността.

Древните воини са побеждавали с Покоя си – с вътрешната си сила.

Покоят е бил тяхното тайно знание. С Покоя си те поразявали и Битката, и смъртта.

Покоят е невероятен Дар.

Покоят не може да бъде отнет, спокойствието може да бъде отнето и безпокойството може да бъде отнето.

Спокойствието трябва да те заведе в Покоя… тогава то е изпълнило Мисията си.

Покоят е по-дълбок от разума на света и човека.

Покоят превъзхожда реалността.

Покоят идва при нас от Древната Нероденост.

Покоят, това е твоята собствена Несътвореност.

Покоят е вроден в нас, но ние сме го изгубили и сега дълго трябва да пътуваме към него и да го преоткрием в себе си.

Покоят е част от Неговата Благост.

Покоят се ражда само в твоята Нероденост.

Търсенето на Покоя е търсене на своята собствена Нероденост.

Без Покоя Мистерията е абсолютно недостъпна.

Покоят е част от Мистичния Път.

Тези, които търсят Покоя, сам Покоят ги е потърсил.

Ние винаги търсим това, което ни търси, което ни призовава.

Покоят е роден преди съществуванието. Той е Несъществуващ и самосияещ в своята Нероденост.

В Покоя съществуванието умира – ражда се свободата.

Покоят не вижда себе си, а само Него.

Покоят е Древната следа от Него, който е върховният Покой.

Покоят е повече от чудо.

Покоят е устроеният живот, защото, Покоят е блажена есенция.

Покоят е Сърцевината на Любовта.

Пределът е докоснал Безкрая.

Покоят е като Истината – идва отвътре.

Покоят означава, че човека има дълбока Сърцевина.

Покоя покорява енергията.

Що е Покоя? Покоят е несъкрушимост.

Съществата на Покоят имат могъщо знание.

В Покоя живеят Древните същества – тези, които са постигнали Истината.

ТАЙНАТА

В Чистото Сърце има тайни архиви, за които дори и Древната История нищо не знае.

Когато всички тайни умрат, ще се роди Мистерията и тогава тя ще породи нови тайни.

Твоята цялост е твоята Тайна.

Велико е Тайнството неподвижност.

Състоянието на Единство и близост е в осъзнаването на Тайната в себе си.

Когато видиш Тайната на Живота, виждаш нещо от собствената си Тайна.

Върховната Тайна на Живота е да вселиш Мистерията в тези, които обичаш.

Да се потопиш в Безкрая и в Мистерията е голяма Тайна…

ХРАМЪТ

Има само един Храм и това е Истината.

Истинският храм никога не е бил роден, той не се ражда.

Само Мъдрият и Чистият са в храма. Знаещият е отвън, в сътвореността.

Любящият човек е Храм и Път към Безкрая.

Който има Дълбини, има Храм.

СЪРЦЕТО И СЪРЦЕВИНАТА

Да имаш сърце означава да умреш за Бога.

Сърцето на търсача търси Сърцето на Бога.

Сърцето е великата Любов, което е създадено по образа на Бога.

Истинският човек има Бяло Сърце, просветлено от Мъдростта.

Чистото Сърце е Извор на Душата.

Благословено е сърцето, в което се вселява Душа. Така Душата узнава себе си и Пътя си.

Само Бог (Мистерията) знае какво е скрито в сърцето на камъка и в сърцето на мравката.

В Тайната на сърцето има Древност, която вселената не познава.

В сърцето има Древна Светлина, която може да освети цялата вселена и света.

Древното Сърце на човека е отвъд вселената.

Древното Сърце е Ваятелят на Неизразимостта и Неразбирането, и така то ни предпазва от вселената и света.

Древното Сърце е светлина на славата.

Древното Сърце е входът към Мистерията.

Може да имаш Душа и Дух, но ако нямаш Древното Сърце – Сърцевината – ти не може да се завърнеш в Бездънния Океан на Мистерията.

Сърце, докоснало Покоя, се е завърнало.

Сърцето е птица, която може да лети само в Любовта.

Сърцето на Любовта е чист Нектар, защото нещо дълбоко живее в Него.

Звукът на сърцето определя Пътя на човека.

Който е сял подход, сега има Сърце изпълнено с Любов.

Величествено постижение в света е Чистото Сърце.

Чистото Сърце е Сърце от Прасветлина.

В Дълбините на Сърцето си виж своето бъдеще.

Древното познание изисква Древно Сърце.

Храмът на живота е твоята Сърцевина. Много същества са изгубили Сърцевината си.

Мистерията говори само на Сърцевината – Древното Сърце.

Древното Бяло Сърце е създадено по-образа и Праподобието на Бога.

Абсолютът е скрит в Древното Сърце на човека – в МЯСТО, по-скрито от тайната стаичка.

ЕНЕРГИЯТА, ТРЕПТЕНИЯТА, ВЪЛНИТЕ

Великият Дух е взривил енергията и я превърнал в материя.

Това изригване е създало начало и Път, и време.

Когато Божественият свят е слязъл надолу, случила се е енергията и Вселената е станала енергия, а енергията, по-надолу, е станала материя.

Мълнията е остра енергия, остър меч.

Истинският хляб е съставен от особен род чиста енергия.

Сириус се състои от особени тънки вълни. Всяка вълна и трептене са тънко знание, излъчващо самото себе си. Тези вълни пътуват на огромни разстояния.

Чистият Есенциален Дух в човека улавя скритите вълни. Този Дух е сроден с Духовете на Сириус.

Еднородните Духове са със сродни вълни още преди сътворението. Те всякога си помагат и се усилват.

Има само една степен която е над трептенията, над Безкрая като вълни. Там вече е Мистерията и Абсолютно Скритият, Който превъзхожда всички трептения и Вълни. Той е Бащата и Праотеца над всички вълни.

СЪТВОРЕНОСТТА И НЕСЪТВОРЕНОСТТА

Дълбоко в нас няма време и творение.

В Древния живот няма никаква илюзия и затова няма сътвореност.

Сътворението е велико ограничение.

Смисълът е освобождение от материята, от сътвореността.

Що е сътворението? Унищожен свят и затова този свят винаги ще умира, докато потърси своята Незнайност.

Понеже има сътворение, има и смърт. Понеже има Несътвореност, има и живот.

Без сътворението ние не можем да осъзнаем своята Нероденост и Пътят към Мистерията.

Сътворената материя е мъртва; Несътворената е чиста и свободна.

За да живееш в сътворението, трябва да си умрял.

Светът – това не си ти; това не е твоята реалност. Ти си реален, светът не е.

Ти си Несътворен, но си слязъл да научиш урока на Несътворението.

Умът си играе на свят, а умът е безпределен, когато стане разум.

Светът е забрава на Истината.

Някога Боговете са атакували Нищото и са станали сътворени – заключени.

Тези, които не са могли да оцелеят в Несътвореното, са си сътворили свят.

В най-дълбоките си глъбини, човекът е отвъд Бога и несътвореността.

Дълбоко навътре ние сме Несътворени. Без начало. Ние сме Мистерия – дълбока вътрешна реалност, част от Свръхреалността.

СЪЩЕСТВУВАНИЕТО И НЕСЪЩЕСТВУВАНИЕТО

Ние сме дълбоко Несъществувание и затова съществуваме отвъд живота.

Върховното Нищо е излъчило великото Несъществувание и там е създало Духа и Душата на нещата.

Всяко съществувание е ограничение на Нищото, за да търси човек своята Свобода.

Съществуващото е нарушило Искреността на Единството с Нищото.

Още преди да сме съществували, е имало Промисъл за нас.

Човечеството е тези същества, които са поискали да съществуват и така те изгубили своето Несъществувание, своята опора, своята Мистерия.

Гъсеницата съществува, а пеперудата е летящо Несъществувание.

Само Любовта умее да създава Несъществувание – и така тя се завръща в извора.

Съвършеният човек е разкритие на целостта на несъществуванието на етерния свят.

Съществуванието и сътворението е дошло отвътре и затова изходът е навътре.

В своето Несъществувание ние съществуваме като прасветлина.

ХАОСЪТ

Адам е създаден от хаоса, защото някога се е отрекъл от Бога, и затова сега умира.

Дървото за познанието е хаосът в света.

Хаосът е произлязъл от особено проклятие на Бога, за да спаси Адам от по-голямо проклятие.

Човешкият Адам ще бъде спасен поради Тайната на Божието проклятие, но демоничният Адам ще се върне е тежкия хаос.

Мъдрият живее в мелодията на хаоса.

Вътре, в хаоса има скрит ред. Трябва само да го откриеш.

ИЗНАЧАЛНОСТТА

Ние всички сме родени, за да пресъздадем в себе си Изначалното си състояние – Белият поток.

Белият поток е Живот – без живот и смърт. Единен живот.

По Пътят към Нищото си се завръщаме в своята Изначалност – Чистата Свобода, Царството.

Бог обича твоята реалност. Абсолютът – твоята скрита Изначалност, която е преди реалността.

Само Изначалното може да общува с Прасъществото. Те си говорят на Древния обетован език – Праединството.

Сътворените са изгубили Нищото, своята Изначалност, за която е казано: Богове сте!

Богове сте, станете Нищо – това е Изначалният завет.

Когато се разтвориш и изчезнеш, ставаш реален – Изначален.

Изначалното състояние е преди всички други състояния.

Когато открием своята Изначалност, ще се завърнем в Мистерията на Нищото.

Изначалният е, Който ни дарява Изначалното. Изначалното в нас трябва да открие Древното.

Човекът трябва да се разбули, за да засияе неговата Изначалност. Изначалното ни състояние е нашата дълбока вътрешна реалност.

Изначалното състояние е Изначалното Откровение.

Изначалното ни състояние е отвъд всичко ограничено – Древната ни свобода.

В изначалното си състояние ние нямаме познание, а Древност.

Изначалното в Душата я насочва към Мъдростта.

Който е познал себе си, никога не е човек, той става Изначален. Само в Изначалното виждаме себе си.

Абсолютът е Върховната скрита Изначална Прареалност.

В Нищото придобиваш своята Изначалност.

НЕРОДЕНОСТТА

Твоята Изначалност превъзхожда световете, защото те са родени, а ти си част от Великата Нероденост.

Твоето Изначално състояние е Бог – Безначалната Велика Нероденост. Бъди Нероден, за да познаеш дълбините си.

Когато Нероденият е в света, той е извън света, той си остава в своята Нероденост.

Любовта е Божия Нероденост. Кой може да я роди? Тя е над рожденията. Загледай се в своята Безкрайност, защото ти си Нероден.

Върховното Нищо е родило Чистото Нищо – Бог. Бог е роден като Нероденост и затова Той ни е скъп.

Нищото е тронът на Същностите – Неродените.

ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА

Само един миг може да стане водачът и царят на твоя живот.

Животът се е излъчил от един миг на Любовта.

В Бог има живот. В Бога е най-добрият живот. В Абсолюта Мистерията е над живота.

Преди Животът да е бил, Мистерията е била.

Животът се е родил, когато Мистерията е била изгубена.

Животът в Мистерията е бил живот в цялост, а не живот и смърт. Тук е нямало разделение на живот и смърт, а живот на Пълнота и Безмълвие.

Когато Животът е излязъл от Мистерията, той е изгубил своята Същност, своята Цялост.

Животът е началото на смъртта. Живият е окован от смъртта, но кой може да улови Нищото и да го вкара в живота? Нищото е без смърт, защото в него няма живот. Нищото превъзхожда живота.

Мистерията е над живота. Може ли Върховният Абсолют да бъде ограничен от живот и съществувание? Изначалният живот е бил без сянка, без смърт.

Животът е бил еликсир и когато еликсирът е бил изгубен, родила се е смъртта.

Смъртта в този свят е потайна прелест. Прекрасна е смъртта. Тя е създадена да унищожи злото, тя е силен дух, пред който злото умира.

Смъртта е духовно явление на чистото завръщане.

Който разбере смъртта, ще си върне еликсира.

Който е в себе си, умира; който е в Него, оживява.

За да живееш, трябва да си умрял за световете.

Живот, който можеш да изразиш, е смърт и ограничение.

Безсмъртието е също ограничение на живота, защото е Несътворено, а Несътвореното още не познава Мистерията.

Животът е свещицата, трептяща пред Тайната на Слънцето. Слънцето е свещицата пред Океана на Мистерията.

И свещицата, и слънцето не съществуват – те временно заместват нещо от Тайната на Пътя към Мистерията.

Когато се посветиш на Бога и Истината, сътворението умира, а ти живееш като Дух в света.

Живеещите в себе си, в своята воля, умират. Живеещите в Него, оживяват, защото Той е Живот преди живота. Той е слязъл в Живота, но го превъзхожда.

Царството Божие е неуловимо от живота и смъртта.

Върховният живот е Същност без форма – свободен от живот и смърт, това е Чистото Царство, Древното Царство.

Истинският живот е Тайнознание, скрито от света.

Животът е изчезване и завръщане, докато се завърнеш.

Животът се е зародил от скрит лъч на Любовта, в тайно място.

Живот в Бога – това е решението и излизането от света, лобното място.

Животът е зароден в скритото място. Той е тръгнал от една Бяла точка в Безкрая и е слязъл в низините на световете.

Животът е произлязъл от Неуловимия Йероглиф.

Тот

Животът е Богатство само ако се завърнеш в Бога.

Смъртта е родена като лекота, а животът като тежест.

Смъртта е живот в Тайния свят, защото, това, което е живяло в тялото, е душата.

Своеволието е самонаказание, то обезличава Бога в човека, то е родило смъртта.

Всяко своеволие търси своята смърт и я намира. В този външен свят живите са мъртви… те са дошли тук да се съживят.

Дълбинният живот тече в златната нишка: в сърцето е душата, в душата е Любовта, в Любовта е Бог, в Бог е Преизпълнеността.

Живот има само в Дълбините, но не под формата на живот, а като Дух и Мистерия.

Живееш живота само когато си го разбрал като Незнаен.

Без Пътя към Нищото смъртта, се увеличава. Земната действителност не е реалност, и затова тя е временна.

Човекът на земните възприятия все ще умира. В чистото възприятие е освобождението.

Ние сме по-дълбоки от живота и смъртта; от изгрева и залеза.

ДОБРОТО И ЗЛОТО

Добротата е падение от Мистерията.

Изчезналият се освобождава и от добрите дела, защото те също са карма.

Злото има само един недостатък: то няма криле, път и поради това, няма опора.

Злото е провалено духовно състояние, влязло в материята.

Древното зло е имало очи, които пиели душата, пиели чистата ѝ енергия и затова това зло било заключено.

Древното зло е смразяващ вятър, който е бил поразен от Истината.

Благодарността е надрастване на злото. Тя е заличител.

Най-голямото зло в света е да си лишен от Бога.

Бог иска да Го познаят в Нищото, в Любовта, но когато това не става, трябва да Го търсят в добродетелите, ако и това не се случи, тогава ще Го познаят в злото и в степените на злото, които Той ръководи.

СЛАБОСТТА И ВЛАСТТА

Всяка голяма слабост в човека е голяма катастрофа – тя е голяма пропаст.

Властта е създадена от силно същество в миналото, което се е провалило, защото, се е отделило от своят Създател.

Атлантите

Властта винаги ще се проваля, докато се смири и дочака Божието Докосване.

Всяка власт извън Бога е изначално наказана, защото е изгубила Същността в себе си. Без смирение властта не може да изкупи себе си.

Пълна власт има само Нищото – Целостта.

РАЯТ И АДЪТ

В рая се е случило грехопадението, а падението е било нещо преди раят.

Адът е велик лечител на всяко падение.

ЗМИЯТА

Змията е светлинно дете, обвито в мрак, за да не се узнае тайната ѝ.

Змията, който узнае Тайната ѝ, ще получи Бога и Дълбините си.

НЕЗНАЙНИЯТ И НЕЗНАЙНОТО

Всеки търсач търси това, което не може да се опише, и така той се приближава до Великия Незнаен.

Всякога Незнайният винаги е бил Дълбинно скрит в Себе Си. Той има в Себе Си най-дълбокото Всеглъбяване и там е скрит.

Върховна Истина е, че Незнайният е винаги в нас и с нас, но ние невинаги сме с Него.

От милиарди години сме с Незнайния – сега само трябва да си Го спомним и отново да Го преживеем.

Той е Незнаен, защото е Явен. Най-великото чувство е Близостта с Незнайния.

Човекът трябва да постигне своята Незнайност.

Нашата Незнайност е част от Нищото.

Извисяването е в Незнайното, а падението е в знайното.

Незнайното е всеобхватно.

Завръщането в Незнайното е чисто завръщане. И само тогава ти си обогатен.

Уникалното на човека е, че той може да навлезе в тази Незнайност и да стане част от Великата Всеобхватност.

Навлизането в Бога е навлизане в една чиста Незнайност. Не можеш да кажеш „познавам Бога“.

Търси Незнайното, то е скритият Източник, Който те храни.

Само чрез Незнайното ние ставаме близки и сродни. Незнайното е, което ни сродява.

Всичко специално е от Незнайното, всичко чисто е от Сърцевината.

Само Незнайното е дълбоко и силно, защото е Неизмеримо.

Мъдрият всякога усъвършенствува Незнайното в себе си.

Не отхвърляйте никога Незнайното, защото, чрез Него се узнават Невидимите неща.

Който умее да възприема, ще му се разкрива все повече Незнайното, Неизреченото и Неведомото.

Кои същества от Мистерията са най-близо до Абсолюта? Тези, които могат да се отрекат от най-скъпото, Незнайното, и тогава те получават велик Дар от Върховната Незнайност, получават особена близост.

Незнайното обяснява нещата без думи, защото Присъствието му е фино.

Незнайното води до Неизреченото, а това, което не можеш да изречеш, е Мистерия.

Към Незнайното можеш да се приближиш само с особен род Тишина.

НЕИЗРАЗИМОТО

Днес в Мистерията има една необходимост да се говори все повече за Неизразимото.

Докога трябва да се говори за Неизразимото? Докато То завладее дълбините ти, без да се изясни.

Неизразимото се прекланя на Върховната Неизреченост – Мистерията.

Всяко неизразимо нещо е Мистично.

В Неизразимото си свободен. В Неизразимото водачът е Тишината.

Неизразимото расте в две посоки – Истинна Мъдрост и Истинна Пълнота.

Неизразимото е Прасветлината отвъд.

В изразимото живееш; в Неизразимото се разтваряш и си в Удивление.

Чрез Неизразимото сме най-близо до Мистерията и себе си.

В Неизразимото няма звук – тук тече Изначалното преизобилно Същество.

Който е познал смисъла, е разбрал, че смисълът е Неизразим.

Неизразимото е свободно от сътворяване.

Мистерията е Съвършената Неизразимост, защото тук слово не се ражда.

Неизразимото е Дар от Неизразимия. Този Дар не е от земята.

Неизразимото не Го знаеш, но Го приемаш, защото, То те е приело.

За Неизразимото нямаш знания, а Любов.

Неизразимото е онази Любов, която не е слязла в материята, а само я е докоснала.

Всички Неизразими същества са създадени от Велик Неизразим, Който е зад тях.

Велика Неизразимост прегръща сътворените и несътворените светове. Неизразимото е отвъд творението.

Някога Неизразимостта се срещнала с властта. Властта ѝ казала: „Аз имам власт над всичко“. Само една Усмивка, само един лъч излязъл от Неизразимостта и властта видяла, че никога е нямала реална власт над нищо.

Неизразимото живее в Безименното, но може да слиза в съществата и качествата без да зависи от тях.

Неизразимото никога не губи Себе Си, то е като извор, който постоянно се самообновява.

Това, което сме изгубили, е Неизразимото. В Неизразимото няма светлина и тъмнина, а само прелест.

Само Неизразимото е живо, то е животът, а не поезията. То не се нуждае от поезия, защото е преди словото.

Неизразим Източник поддържа изворите на живота. Той ги храни със Себе Си.

Истинска близост има само между неизразимите неща. Когато Го зърнеш, всички описания изчезват.

Неизразимото се ражда от Скритото Единство.

Бог е живата красота. Абсолютът е Неизразимото съвършенство.

Ние вярваме само в едно, в Неизразимото.

Който усърдно е търсил, той е получил Неизразимото. Неизразимото крие Незнайното.

Неизразимото се познава чрез неразбиране.

Мелхиседек

Не можеш да осмислиш Неизразимото, То не позволява ограничаване.

Който е вкусил Мистерията, се храни с Неизразимото.

Само чрез Неизразимото в себе си се сближаваме.

Падението е изгубване на Неизразимото, на Чистата Яснота.

Великата Неизразимост е ослепителна, и затова не ни се изявява.

Изразените неща умират. Неизразените са недосегаеми.

Неизразимостта е благословена от Дълбините на Тишината.

Къпеш се, когато потънеш в Неизразимия Океан на Любовта.

Преживяването на Бог винаги е преживяване на Неизразимостта.

Който е видял погледа на Бога, е видял Неизразимото и ще го носи завинаги в себе си. Неизразимото е загатване за Свръхнеизразимото.

Неизразимото и да се роди, и да не се роди, е все Неизразимо, защото е избрало Неизречеността.

НЕИЗРЕЧЕНОТО

Когато говорим за Древния, най-красивото, което можем да кажем, е Неизреченото.

Блаженият човек е влюбен в Неизречени неща.

Любовта е най-древното Свещено Писание, тя е произлязла от Съвършеното Неписание – Съвършената Неизреченост.

Любовта е Мистериозна Неизреченост. Всички, които в миналото са я изрекли, са станали сътворени и са изгубили Тайнството и сега я търсят, но тя се открива само на Мистиците.

Мъдрецът е съсредоточен в Неизреченото, а Старецът – в Неизмеримото.

Мистерията е съществуваща Неизреченост. Каквото и да кажем за Мистерията, тя си остава върховна Неизреченост.

Мистерията е особена Премъдрост, тя е съставена от Неизреченост. Който е разбрал тази Неизреченост, е докоснат.

МИСТИЧНОТО И ДУХОВНОТО

Мъдрец е този, който превръща злото в себе си в светлина. Мистик е този, който превръща светлината в Сияние.

Мъдрият се жертва. Мистикът се слива.

Мистикът се вслушва в чистите, неизречени неща.

Мистиката е Върховният Насъщен хляб.

Истинското развитие е мистично дело, скрито дори и от теб самия.

Словата на Мистичния човек са фини лъчи.

Мистичното съзнание ни дарява Неуловимото.

Мистичното винаги има вкус към Древността.

Само Мистиците познават Любовта, защото тя ги е завела до Свободата. Но какво има зад Свободата? Има нещо друго…

Тайната на живота се разгръща само в Мистичното.

Само Мистичното е Живот, защото е ясно, неизразимо. Целта на Живота е Мистичното състояние.

Извоювай Мистичното си Сърце.

Всеки миг, наблюдаван мистично, ражда сила.

Мистична Вяра означава възприемане на Тайното знание.

Мистичната благодарност, която е при всички условия, е част от Древното Съвършено знание.

Мистикът е Същество от степените на Безмълвието. Мистикът е роден от дълбините на своето Безмълвие.

Мистикът черпи своето тайно знание от Безмълвието – Бялото Безмълвие – чистата Същност на Духа.

Духовните хора не влизат в Мистичното – там е необходим друг вид сърце.

Мистичното вижда отвъд Духовността.

Духовният човек се старае да служи; Мистикът се е слял.

Духовните хора са в мълчанието, а Мистикът е в Безмълвието. Той изхожда от безмълвието.

Мистикът – Сърцевината му е не духовният свят, а Мистерията.

Мистикът е Несътворен в сътвореността, нероден в родеността.

Мистикът живее в потайната си Сърцевина.

Мистикът е Тайнство от Мистерията, тя го е докоснала.

Мистикът е видял нещо от Мистерията и знае, че тя го очаква.

Мистикът – Душата му е от Безкрая. Духът му е от Мистерията. Сърцето му е от диамант.

Мистикът съществува без сътворение, без съществувание.

Всички Мистици са докоснати от чистия ефир на свободата.

Тревичката, която се покланя докрай ще стане Мистична Душа, но сега тя е само тревичка, която се упражнява в Смирение.

В Мистичната Душа няма цветове, а само чиста сияйност.

Мистичното знание е образувано от лъчи на Мистерията.

Към Бога се пътува със сърцето на Смирението и Любовта.

Към Древния се пътува с Мистичното и Прасъкровено съзнание.

СИЯНИЕТО

Сиянието не е доброта, а МИСТЕРИЯ.

Сиянието е родило Покоя, но на по-вътрешен план, то превъзхожда Покоя.

Дори и Безкраят има край…

В Мистерията са Сиянията; в Бездната са духовете.

Пътят от Духа към Сиянието се случва чрез искрени усилия в Тишината и с едно Неочакващо очакване.

Сиянието е неподвижно, защото няма действия и затова, то е всякога като слънце в себе си.

Този, който може да усили сиянието си, докосва нещо от Мистерията на Абсолюта.

Когато един чист Дух е търсил само Мистерията и когато той се разпадне, той се превръща в Сияние.

Сиянията са създадени чрез велика концентрация на Абсолюта и са били излъчени от Него.

Сиянието Любов е Сърцевината на скрития Абсолют.

Абсолютът е дал на хората най-есенциалното от Себе Си – Сиянието.

Ако ти е даден сияещ Миг, Бог е дошъл в твоят живот.

Слънцето е светещо; Сиянието е Древно.

Безкраят е пълен с живот; Сиянието е наситено с Мистерия.

Словото е озарителят на световете, а Сиянието е освободителят.

Сиянието е завършекът на световете.

Словото е творец, Словото е творчество – Сиянието е отвъд това.

Слънцето се е научило да сияе от Искрата в човека.

Искрата е по-древна в своето сияние.

ЗОРАТА

Зората е изворът на Мистериите.

Когато Зората погълне изгрева, изгревът ще се прероди в своята Мистична Радост.

Зората не може да разкаже на изгрева своята Дълбина.

Изгревът и залезът имат звук – Зората няма.

Звукът е сътворение; Зората е Безмълвие.

ДРЕВНИЯТ И ДРЕВНОСТТА

Има само Един Велик Древен. Който знае това, Той има душа. Той е Благословен. Той има Свръх реалност.

Древният е Първородителят на Мистерията, Бездната и всичко след това.

Древният е Мистерия без знания.

Древният е всякога в Себе Си и когато присъства, и когато отсъства.

Древният не е позволил да познава Себе Си, защото това би било ограничение.

Когато се изгубваме в Него, Той ни позволява частица Древност.

Древно родените са отвъд живота и смъртта – те са в Мистерията.

На дъното е Той и под дъното е Той, и отвъд дъното е само Той. Създал е живота, за да открием Мистерията.

Накрая Той поглъща всичко, за да остане само Пречистата Му Същност.

Любовта е Пътят към Целостта, а не пътят към света.

Ако Любовта е влязла в търсача, търсачът ще открие Сърцето на Древния. Това е Сърцето, от което са произлезли всички други сърца.

Древният се е разкрил до Безпределност, но не е спрял дотук. Кой може да Го измери?

Нашият Път към Древния е отвъд Вселената и света. Дълбините са отвъд Вселената и света. Те са в Него самия…

Древният е Непознаваем, защото е Дълбини в Себе Си.

Чрез Бог Древният е излязъл навън, в достъпност, в Божественост. Чрез Себе Си е останал в Мистерията, в Непостижимата си Дълбина – Върховната Недостъпност.

Всички степени на изчезване са до предпоследната Дълбина.

Колкото по-близо до Него, толкова по-голяма е Тайната Му, толкова по-голяма е Несподелимостта.

В Мистерията Той е толкова дълбок, че няма дори и възхвала.

Копнежът към Древния е Необятен.

Древните чисти същества са отвъд сътворените светове. Те са Предците – Първоучители.

Когато Той разрушава, Той тайно съхранява, но това е скрито от погледа на света.

Когато Неговата Любов те разрушава, тя увеличава Единството си с тебе, и Те прегръща в сърцето си – такава е Любовта.

Живеем чрез Неговия Дар, защото, Той е течението на живота.

Съществува само Древният и нашето съществувание, и най-ефирното, е Негово.

Самият наш Дух е Древност Бездънна, но ние не се познаваме.

Ако Древният ти е позволил да Го вкусиш, Той вече те изважда от цялото сътворение.

Древният не се разбира, Той се вкусва от твоето Нищо.

Древният ни е създал безпределни и ни очаква.

Има само едно постижение: завръщане в Древния Бог, завръщане в Изначалното.

Само, който има изгаряща Любов, ще засияе отвътре чрез Него.

Аз горях четири милиона години докато Той Ми каза: Ела!

Той гореше в мен и чакаше Себе Си – така се родих.

Милиони души живеят за един само Миг: да влязат в по-дълбоко Единство с Древния… това е Мигът на живота.

Ако Древният ти е позволил да си в Единство с Него, Той ще проникне дълбоко в тебе и ти ще усетиш това Единство.

Тишината му е дълбоко Единство. В нея се случва близостта. Той е Великият Водач. Ние не умеем да водим себе си.

Динозаврите са изгубили водачеството си за милиони години.

На Мистиците е позволено да пътуват дълбоко в Древния Бог. Сам Той им е позволил това.

Древният се е родил когато още е нямало Бездна и Безпределност.

Древният е Съвършената Пълнота.

Древният Глас е дълбинно тих.

Всичко в световете е определени трептения. Само Той, Древният, е над трептенията – Скрит в Своята Изначална неподвижност.

Той е създал Етера и Безкрая като ги е излъчил от Себе Си.

Акаша е вродена дълбоко в нас, трябва да я осъзнаем, да я открием, тя е нашият Древен свят.

Древен разум движи всичко към Себе Си.

Древният Бог е вселен дълбоко в човека и затова много трябва да се търси навътре, в Пракорена.

Древният скрит Бог е Царството Божие, Древната извираща сила, а изворите са само последствия.

Древният те учи, ако те учи на всеобхватност.

Древният Бог е Единственият господар на действията.

В Древния свят хлябът е духовно явление, а това е особено чисто отношение към Истината и Бога. Земният хляб е изгубил това отношение.

Има една Любов към Древния, която е над всички дарби и резултати, защото какви дарби можеш да покажеш на Древния преди времената?

Що е Древният Бог, Най-скритият? Страховита Чистота.

Който умее да не търси, Древният Го открива, а който Го открива, разбира, че Той е по-скрит от Скритото и се влюбва в Него.

Древният превъзхожда живота. Той е роден преди живота.

Живите, в Древния, са всякога живи. Живите, в живота, не са.

Някога Древният като изрекъл Любовта ѝ казал: „Обиколи всички светове и говори им за Праизточника, поведи ги към мен“.

Само в Нищото можеш да прозреш Древния. Той е сроден само с Нищото.

В Древността сме били едно велико Несъществувание.

Древният е Пълнотата на Небитието.

Древният е по-дълбок от реалността.

Древният е по-дълбок от всяко истинско знание.

Древният никога е нямал начала. Той е Бездънно Непроявен. Това, което е навън – Вселената – е само капка от тази Бездънност.

Древният е Скрит от Вселената и съществата, поради могъщо забулване, но на избраните Той се разбулва частично.

Не може Бездънният да има лице освен като от було.

Не се е родил език, който да опише Древния – Бездънното Начало – защото в Дълбините словото изчезва и губи себе си, то се сблъсква със стената на Върховната Неизразимост и спира дотук.

Който е видял Древния Бог, се отказва от себе си.

Древният има Битие и Небитие, но ги превъзхожда.

Само Нищото може да служи на Великия Древен.

В Нищото е Древният Божествен Лик.

Върховното Нищо е великата преизпълненост на Мистерията.

Вечността е съставена от красива енергия. Безкраят е съставен от свободна енергия, а Мистерията е съставена от Древност.

Има само една реалност: да изчезнеш в Древния Бог.

Когато сме в Древния, Той е нашето несъществувание, нашатаПреизпълненост.

Христос е изчезнал в Бога и затова е възкръснал.

Древният е по-дълбок от реалността, защото е Прасъщност.

Търсенето на Древния е търсене на Изначалното ни Прасъстояние.

Най-великото постижение в живота е Древният да влезе в тебе и да изрече: Аз Съм! – това е Дарът на даровете, но развитието продължава…

Аз Съм! – означава Нищото да се е изрекло в тебе.

Древният е най-много в Любовта, а не в качествата, но може да влиза и в качествата.

Нищо друго не пътува към Древния Бог, както Любовта. Така Той пътува към Себе Си.

Когато се освободиш от Вселената, Древният изгрява.

Когато твоята цел е Древният Бог, никога няма да се провалиш, защото тази цел е Самият Бог в действие.

Колкото повече мислиш за Древния Бог, толкова повече се увеличава Тайната способност, за да Го възприемеш като Незнаен.

Най-дълбинното ни подобие на Древния е в това, че ние сме Мистерия.

Най-великото пътуване е пътуването към Древния.

Ако Древният те е повел към Себе Си, Той ще премахне всички прегради.

Той поставя преградите и Той ги премахва, а да Го познаем и възлюбим.

Той е влюбен в нашето Нищо, защото, там е следата Му.

Само за един миг, ако си видял Древния, ти вече не си от света.

Древният е отвъд всяка двойственост на добро и зло. Той е Тоталност.

Древният е Абсолютно Неделим. Той е отвъд мига и е по-дълбок от Същността.

Древният е в Изначалното Безименно Състояние. Той нищо не преживява; Той дарява.

Древният всякога живее в Изначалното Състояние – Древният Миг, а извън него са времето, мъчението и събитията.

Само в Древния Миговете са Прасъстояние.

Има мигове на велика близост с Древния, те са ядрото на нашия живот в Нищото.

Най-дълбинните Мигове са Негови присъствия в нашата Сърцевина.

Великото Бяло Единение се случва само между две чисти Същности, между две Несъществувания и това е Древната Връзка.

От Своята Тъкан Древният е създал Съществата на Нищото.

Бездната е Мистичен образ на Древния, а Мистерията е Негова Сърцевина.

Древният присъства само в Учителите и частично – в избраните.

Великото Присъствие е Древна Любов.

Великото Присъствие търси твоята душа, твоят отклик.

Когато Древният идва до една душа, Той идва с велика Любов.

Древният е Велико Превъзходство и над света, и над Прасветлината.

В Древността са Го наричали: АААР – Белият мрак – Неизповедимият.

Той ни е облякъл в Мистерия като Себе Си.

Древният е Всепоглъщащо Нищо. В Нищото всичко е съхранено.

Най-великото доказателство за Древния е Нищото.

Древният чува и най-тихия шепот във Вселената, защото този шепот е Негов.

В този свят злото е благото, но Древният много се е скрил в него.

Голямото зло в света е тайното зло, а не явното зло.

Древното зло е брутална черна воля, то е изгубило контрола и затова е било поразено от смразяващата Божия Сила.

Камъкът е Древен спомен от Древната Праистория, в която той не помни защо е бил вкаменен.

В Древния скрит Бог няма писания, а само Истина. Той е Върховната Истина.

Аз съм Този, Който съм означава: О, Древний, колко е велика Твоята Безименност, твоята Неограниченост, твоята Несподелимост!

Древният тече в чистата река – реката на Любовта.

Историята е история на ума, а Древността е в Духа.

Само в Древността има завръщане – Древността е Диамантеният Бряг.

Древните са се хранили с Мистерията на зората Ако можеш да видиш Древното си Сърце, всички светове щяха да изчезнат и сътворените, и несътворените.

Древното Сърце в човека е Цветето на Мистерията.

Някога в Древността Мистерията ми каза: Заключи ме в Дълбините на Сърцето си и ще дойде време когато Моята Мистерия ще ти се изяви… Така и не усетих как минаха 80 милиарда години… Но въобще дали имаше и време, а дали имаше и безвремие?

Правилността е твоята Древност.

Древно е това, което не можеш да споделиш.

Ние живеем, за да си спомним Древността.

Всички ние сме изгубили своята Древност – и това е, което търсим.

Древността е Мистерия, освободена от живота. Тази Мистерия е най-висшата свобода.

Нашето Древно Състояние предхожда Вселената и сътворението.

В Древното си Състояние придобиваме своето Изначалие.

Ако ние преживеем Древното си Състояние и то ще ни преживее – така се ражда Единството.

Древното ни Състояние – това е нашият Изначален свят. Свят, който е отвъд всичко сътворено и несътворено.

Който е преживял Древното Състояние е отмахнал булото на материята.

И да преживееш Древния, Мистерията си остава. Той живее в Непознаваемост Бездънна.

Пирамидите и Сфинксът са гости от Безкрая. Негови малки външни следи, но Любовта е върховната Следа и Път към Неговата Непознаваемост.

Великият Замисъл е родил Непознаваемост.

Древната велика Любов е създадена като единствената Чиста Сила, способна да се приближава към Него.

Древността отдавна е изпреварила всички науки и религии, защото Древните са станали Богове, Божества и потайни мистериозни създания, а не учения и религии, не учени и религиозни – те са изоставили всичко това.

Древността е Мистерията – тя се е родила от Абсолюта.

В Древността истинските воини са губили битката със себе си, за да придобият себе си – така са израствали в Духа

Съществува само Древният свят. Всички други светове са преходи.

ДРЕВНИТЕ ДУМИ

Древните думи са Мистични сили на Белия Мрак.

Древните думи са създадени от Белия Мрак.

Древните думи се натрупват докато изгрее Прасветлината в тях, и тогава се случва Неизразимото – Завръщането.

Древният е скрит в Древните думи, в Изначалните Думи.

Древните думи увеличават Нищото в нас, нашата свобода и Изначалие.

Древните думи са Водители към Себепознанието – Изначалното състояние.

Древните думи даряват ПЪТ, СЪЩНОСТ, РАЗВИТИЕ.

Търсете Древно чистите думи, защото думите в света са се провалили.

Само Древните думи са преобразяващи Духове.

Всяка Древна Дума има Сърце, което те прегръща.

Всяка Дълбинна Древна Дума има 140 хиляди степени на Сърце в Сърце… Последното Сърце е абсолютно несъществуващо.

Древните думи са действия и покой едновременно.

Взирайте се в Тайната на Древните думи – те са живот преди живота. Те първо са били неизречени, неизговорени, а после решили да се облекат в думи, за да напомнят за Неизговоримото в себе си и за Древния си произход.

Древната Дума е чиста обновяваща и обогатяваща незнайност, защото тя идва от Прабял Извор.

Древната Дума е Мистична храна. Само една такава дума може да ви превърне в извор.

Има Древни думи, които те прегръщат, те са Изначално чисти и съхранени. Те никога не са могли да бъдат опетнени, защото са имали в себе си Абсолютен Център.

Древните Думи са Пазители в този и в онзи свят.

Мъдрите живеят в Древните и Тайни Думи.

Всеки трябва да открие поне три Древни думи, които го прегръщат.

ААРА – е осветяваща дума в пътя – Само Ти ме води.

Белият мрак е тоталната защита.

Мракът всякога е бил осветен, светещ, но Неизповедимостта винаги се е криела в Себе Си.

Белият Мрак – това е името на най-сияйното Присъствие.

Велика чест е да знаеш дарът, слязъл от древните думи. Това означава че те са слезли при тебе.

Белият Мрак е част от скритата, безкрайна Тънкост, Есенцията на Акаша. Тук се намират най-дълбинните Истини.

Белият Мрак е Абсолютна реалност, скрита в реалността.

Белият Мрак е следата към Прасъществото.

В твоята дълбока реалност Мракът е Бял.

Белият Мрак за обикновените хора е мрак, за пробудените е осветен Път, Неизразим Път.

Неизповедимостта е скрита в Дълбините на Сърцето и затова Сърцето е Тайната на човека.

Белият Мрак е Древната и Тотална Цялост – Всепроникновението.

Белият Мрак е Дълбинната Тънкост, в която е скрита и Любовта, и Мъдростта.

Скритата реалност е Всепроникваща – тотална. Тя е тотално осветена, защото е Чист Дух – изначално осветена. Смешно е да те осветява човек, който не е Чист Изначален Дух.

Белият Мрак е върховно качество на Всепроникване.

Белият Мрак е Мистерия, на Нищото – скрита от света и Несътвореността.

В Белия Мрак има нещо скрито, което е по-дълбоко от реалността.

Белият Мрак е реалност, скрита в нещата. Абсолютът е Свръхреалността – Върховната степен на Нищото.

Реалността на Чистия Дух, който е в Белият Мрак, е сияеща.

Белият Мрак е тотално проникване, но само Абсолютът е върховно проникване.

В Белия Мрак няма нищо двойно. Тук Любовта е Любов без омраза. Мъдростта е без заблуждения. Свободата е Чиста Свобода.

Всички изчезват в Белия Мрак. Само Абсолютът присъства и е скрит.

Белият Мрак е Дарът за Великата Преданост.

Белият Мрак е всякога съществуваща есенция, излязла от Върховното Нищо.

Първо – тази Есенция е била в Абсолюта, после – е слязла в Мистерия, после – в Безпределност, после – във Вечност и накрая – се е скрила в сътворението, в Тайната на Сърцето.

Белият Мрак е най-фина енергия, скрита в Сърцевината на нещата.

Чрез Белия Мрак Древният ни дава Себе Си.

Белият Мрак е Дар – отвъд опита. Дар на Източника.

В Белия Мрак злото е унищожено.

Белият Мрак е преизобилие от Любов, която е била изгубена за сътворените, и затова на сътворените е даден Дух и душа, за да се върнат в Древния свят.

Белият Мрак е Древното Велико Царство, защото всичко е Единно, а основата му е Единната Воля.

Белият Мрак е предпоследната степен на Съвършенството, зад което стои Прасъвършенството – Абсолютът.

Белият Мрак е Нероденост – място без светове, ограничения, без сгъстяване.

Тук Преизобилната Любов е Древната и Изначална Манна – Първичната храна.

В Белият Мрак сътвореността е унищожена, несъществуваща.

Скрит в Белият Мрак, Древният наблюдава всички събития.

В Белият Мрак е истинският живот, но ти не си открил себе си.

Белият Мрак е най-фината есенциална тънкост на нещата.

Белият Мрак е Учителят на Потънкостите…

Създаването на извора от Извора е дело на Белия Мрак, излъчена Есенция на Прасветлината във водата.

Никой не е Господар на Белия Мрак, защото, Той е съставен от чиста Свобода.

Белият Мрак е Древно Име на Бога – Спотаеният в Потънкото действие.

Чрез Потънкостта Той ни позволява да Го познаем без да Го виждаме.

Няма пряко виждане на Скрития Древен, защото то е смърт и физическа, и Духовна.

Тънкото е Неговият свят. Грубото е външният свят – отделеният свят, падналият.

Тънкото е спасението от грубото.

Тот казва: Отдели тънкото от грубото!

Тънкото и Претънкото надминават всяко слово и всички слова.

Древните думи са произлезли от Претънкото и там ни водят.

Тот казва: Отдели тънкото от грубото! – Отдели Духът от Материята много внимателно.

Тънкото е Излияние на Белия Мрак в нас.

Белият Мрак се движи по замисъла на Великият Скрит Разум.

Белият Мрак е, който дарява на човека Пътят към Дълбините.

Белият Мрак е Изначалната Същност – отвъд живота и смъртта.

Белият Мрак е състоянието на Древната Нероденост.

Белият Мрак е Мистично Сливане с Древния Безмълвен Дух.

Белият Мрак е Древният свят на Свободата и Пълнотата.

Безмълвието е изтъкано от Белия Мрак.

Белият Мрак е Праматерията на Изначалния живот, който е бил без смърт и ограничения.

Белият Мрак е Неизразимото, а То не позволява понятия, То само споделя Себе Си.

Белият Мрак е състоянието на Древната Працивилизация.

Акаша – Белият Мрак – прегръща Безкрайното, защото, то има Сърце.

Белият Мрак е състояние отвъд сътворението.

Белият Мрак е Скритост на Прасъстоянието.

В Белия Мрак всичко е Единно, защото е Изначално.

Когато се слееш със своята Безкрайност, заживял си в Белия Мрак.

Тук, в Белия Мрак птицата лети без крила и без сърце. Тук тя е Чист Дух, Чист Полет… Полет преди сътворението.

Белият Мрак обича най-много Древното Царство на Тишината.

Акаша – Белият Мрак – е потокът на Древния свят, Белият поток, ослепителния свят.

Белият Мрак е свят, скрит в своите Дълбини.

В Белия Мрак обмяната е на Древния с Древния – Чистият поток на изначалните Божествени Духове.

Белият Мрак е произлязъл от Дълбините на Абсолюта.

Белият Мрак е роден преди живота. Той е част от Прасъщността на Абсолюта.

Ако Белият Мрак те търси, Древният те призовава към Себе Си. Това е зов на Древното Праединство.

Световете са откъслеци от реалността на Белият Мрак.

Изначалният завет е: завърни се в Белият Мрак!

Ние сме родени от Велико Праединство с Белия Мрак.

Белият Мрак в нас е преди всяко сътворение. Ние сме предвечни.

Всичко сътворено е отделено от Белия Мрак, за да се случи завръщането в Праединството.

Белият Мрак е Предвечната Скритост.

Белият Мрак е Сърцевината на нашият живот. Той е скрит дълбоко в нас.

Сътворението ни учи, а Белият Мрак ни очаква.

Изначалното Единство е съществувало в Белият Мрак и после чак в Безкраят.

Мъдрите и Премъдрите са отсъстващи и в Белия Мрак, и в сътворението.

В Белият Мрак е Древното Единство и Единното Преклонение пред Абсолюта, Върховната степен на Нищото.

В Белия Мрак е стаена Великата Неизменност към Абсолюта – Прапроизхода.

Великото Преклонение е Великата Неизменност – Изначалното Състояние.

Великата Неизменност е била нещо извън сътворението и е била всякога, и винаги ще ни очаква.

Едно същество, което има Белия Мрак в себе си, е над света и Вселената, то е в Изначален, Дълбинен, вътрешен свят.

Всяко същество на Белия Мрак е част от Великата Мистерия.

Белият Мрак е основата на Древното, Мистично Единство – Безвремието, в което е нямало светове.

Белият Мрак е дълбоко в нас, в Дълбината ни, но ние го търсим навън.

Белият Мрак е дълбинен, вътрешен Прасвят, изтъкан от свобода.

Бялото слово има способност да посочи Пътя към тази Мистерия.

Белият Мрак в нас, това е Животът на Безкраят.

Всичко е пътуване към Белия Мрак, който е в дълбините ни.

Белият Мрак е Древно съществувание, което е без живот и смърт.

Всички Дълбинно Отдадени съществуват в Белия Мрак.

В Белия Мрак ние сме свободи в своето несъществувание, защото, сме Изначални.

Има само един обет: завръщане в изначалието – това е Древният завет.

Съществуванието е вторично състояние, то е и отделяне от Изначалието – Прасъстоянието – Белият Мрак.

Белият Мрак е Скрит в твоята дълбока реалност, която е отвъд света и вселената.

Белият Мрак е тънката реалност в реалността – есенцията.

Чрез Белия Мрак в себе си ние надрастваме света и Вселената, за да се завърнем в своята чиста Изначалност.

Когато разбулиш себе си, ще видиш Белият Мрак, своя произход.

Белият Мрак отстранява в нас Светлината и тъмнината. Остава само чистата Изначалност.

Белият Мрак е Изначалната ни природа. Изначалното никога не може да бъде заробено.

Човекът на Белия Мрак е говор на Древния Бог.

Белият Мрак е най-сияйното явление в Древността и най-скритото от света.

Белият мрак, това е великата Божествена, Древна Наситеност на Изначалния живот.

В Белия Мрак Сам Древният вижда Себе Си.

Белият Мрак е велик служител на световете, които са в сътворение.

Белият Мрак дарява на сърцето едно топло сияние.

Белият цвят е нашият Прапроизход. Този цвят е Праослепителен поради голяма наситеност.

Дори и Премъдростта не може да обясни Дълбините на Нищото, Дълбините на Белия Мрак.

Има мигове, които ни завръщат в себе си – те са отвъд света. Те са белите мигове в нашият живот.

Има Миг, в който ставаме едно с Нищото, с Прапроизхода.

Истинският Миг е вътрешно виждане на Древния скрит.

В истинския Миг Той се излива в тебе.

Истинският Миг е Древно Докосване от Скрития.

Истинският Миг е водител към Неговата Прасъщност.

Мигът с Него е най-големия Дар на живота. Той е знак, че те очаква. Той оживява в истинския Миг заради тебе.

Истинският Миг е скритият Миг на живота.

Истинският Миг е велико Докосновение. Истинските Мигове ни изваждат отвъд света и сътворението.

Истинският Миг променя съзнанието и Пътя – той е повик към Дълбините.

Истинският Миг е ефирно проникновение.

Истинският Миг може да бъде велик Пазител.

Древният дава истинския Миг, за да Го търсиш навътре.

Истинският Миг действа отвъд света – той е призоваване към вътрешната реалност. Истинският Миг разкъсва света на парчета.

Един само истински Миг мълниеносно може да освети целият ти живот.

Белият Миг е Всевиждащ той знае кого да дари със себе си.

В Истинския Бял Миг времето е Безмълвно.

Всеки Бял Истински Миг вселява Прасветлина.

В един Истински Миг може да видиш Водача на своят живот.

Ако си си посветил Живота на Бога, ти вървиш на среща с Тайнството на Всемогъщия Миг.

Всички хора пътуват към своя Бял Миг. Белият миг е Дар за завръщане в произхода.

Белият Миг е несъществувание и ни повежда в произхода.

Има пътуващи към Древния. Има Търсещи Древния. Има и Любещи Древният – те срещат Белият Миг.

Човекът, който получава Белия миг, дълго е чакал с Любов, с преданост от Древността си.

Белият Миг е част от Древното себепознание.

Белият миг осветява скрития Път.

Белият миг е Древен Гносис – пречисто Откровение.

Истинският Миг е придобиване на Същност, на есенция от Висшия свят.

Белият Миг е извисяване в Дълбините.

В Белият Миг действа Скрития Учител.

Ние сме родени от ослепителния Бял цвят. Белият Миг разбулва Пътя към Единствения.

Белият Миг всякога заражда потайно Вдъхновение. Белият Миг е Царството в сърцето.

Белият Миг е Дар от Нищото за Нищото, от Дълбина за Дълбина.

Белият Миг прегръща твоята Искреност.

Белият Миг е Несътворен Миг. Белият Миг е спасител от илюзиите.

Белият Миг е несъществувание, което е част от твоето древно несъществувание.

Белият и Чист Миг винаги изгрява като Истина в твоя живот.

Белият Миг е чист лъч от Истината.

Белият Миг осмисля Мистичния Път.

Белият Миг умиротворява света, като го отделя от себе си.

Белият Миг е разбулване на Несъществуванието – Древното Единство.

В дълбокото Несъществувание, което е в Безкрая и в Мистерията, има само Бели мигове и влияния.

Белият Миг е Истина, която отделя сътворението от нас.

Белият Миг е разбулваща сила, той разбулва Пътя.

Само Любещият, Преданият ще види Лъча на Белия Миг.

Белият Миг е придобиването на Неродеността.

Белият Миг е придобиване на Великата Любов.

Белият Миг е потайно съкровище.

Белият Миг е винаги Мистичен Водител.

Белият Миг идва от Безвремието и води към Безмълвието.

Белият Миг е чистото състояние – Дух и Свобода.

След много усилия в живота ни идва великият Дар: Белият Миг – завръщането.

Белият Миг поражда дълбока възприемчивост за Пътя към Единството с Древния.

Белият Миг е завръщане в Изначалното състояние.

Белият Миг е спасителната ръка на Милостта. Белият миг изтича от Източника.

Белият Миг превъзхожда света и затова е освобождение.

Белият Миг е роден преди Вселената и света. То е нещо, което имаш в себе си.

Белият миг е Древното състояние на Единение.

Белият Миг те видоизменя, защото е реалност от Извора.

Ние принадлежим на Бялата Реалност, а отвън сме само видимост.

Белият Миг съгражда нашето Безкрайно подобие.

Белият Миг отстранява космоса.

Всички Бели Мигове са лъчи от нашата Безкрайност.

Чрез Белия Миг разбираш едно друго, по-дълбоко измерение.

Белият Миг е най-чистата Милост на Скритостта.

Ако Белият Миг се даде на недостойния, той ще усили тъмнината му.

Белият Миг има безгранична природа. Белият Миг работи за Дълбините на човека.

Белият Миг е Същност, която призовава Същност. Чрез Белият Миг Древният търси Единството си с тебе.

Белият Миг ти напомня за Древното Единство.

Белият миг ти напомня за Древното несъществувание – тогава когато си бил цялостна жива Искра, Древен Лъч.

Белият Миг идва от твоето Древно Уединение.

Белият Миг иска да мислиш за своята Древност, за да си я спомниш.

Белият Миг иска да придобиеш себе си, Изначалното си състояние – Древността.

Белият Миг казва: Помни своят произход!

Белият Миг е нашата Неделимост от Произхода.

Белият Миг е Скритото Око, насочено към тебе, за да Го видиш.

В Белия Миг Скритият ти дава Себе Си, Своята Любов.

Белият Миг е есенциален Миг на Чистотата.

Белият Миг е Тайна Искра в съзнанието, в чистото съзнание.

Скритият ни докосва чрез Белия Миг.

Белият Миг е частица от Лицето на Скрития Древен.

Белият Миг е тънкост от Древния свят.

Белият Миг е яснота в трудния Път.

Белият Миг очиства Тайната на Сърцето за Пътя към Древния.

Белият Миг създава Ясното Сърце.

Белият Миг е знак, че принадлежиш на Древния Бог.

Белият Миг е скрито осветяване.

Белият Миг е скрито действие в действието.

Белият Миг ти позволява да виждаш Пътя си.

Белият Миг напомня за твоята вътрешна реалност.

Белият Миг увеличава Истинността в нас.

Белият Миг вижда твоя Път и го уточнява.

Има степени на съвършенство в Белия Миг.

Белият Миг може да стане пълен господар на твоят Живот.

Белият Миг е сближаване с Центъра.

Белият Миг е част от нашата Сияйна природа.

Белият Миг е есенция от Неродеността.

Белият Миг е отвъд цветовете, той е чистата прозрачна Истина, слязла от произхода.

Белият Миг е част от Древния Лик.

Белият Миг е част от скритото съвършенство на Любовта.

Белият Миг е нещо от скритата реалност.

Белите мигове са подготовка за великото и пълно Откровение на Древния върху тебе.

Белият Миг означава, че твоята Нероденост те люби и призовава.

Белият Миг заличава тъмнината.

Белият Миг е преживяване на Недокосваемото.

Белият Миг идва от Древното Бяло Прасърце.

Белият Миг е Съвършенство, скрито в Сърцето на Великото Съвършенство.

Дарът на Истинския Миг превъзхожда света.

Белият Миг иска да излезеш от себе си и да тръгнеш към Великия.

Белите Мигове ни правят Истинни същества.

Белият Миг ни води към Лика на Безподобието.

Белият Миг е Етерен Лъч.

Белият Миг е извисяване в извисяването.

Белият Миг твори сияещо Древно съзнание в нас.

Белият Миг се самопреживява в човека.

Белият Миг е Древен спомен – Древно Откровение за тебе.

Белият Миг е Глас на Древното Единство.

Белият Миг разрушава празнотата и смъртта.

Чрез Белите Мигове ние постигаме Дълбините си.

Белият Миг е част от нашата Изначална Същност, която е отвъд света.

Белият Миг идва от Дълбинен Неизразим свят, който превъзхожда и външното, и вътрешното.

Чрез Белият Миг Същността ти казва: Аз съм с тебе!

Белият Миг ни казва, че Истинският Път е дълбоко навътре, че този Път е Дълбини, а не нещо навън. Царството е в Дълбините.

Няма зло в Дълбините. Злото е нереален свят, който действа само в Нереалността.

Слънцето, което наистина грее е нещо, което е дълбоко отвътре, а не нещо отвън.

Белият Миг казва: Отвън е само това, което грее, а отвътре е това, което топли.

Белият Миг е чисто качество на Безкрая – Древността, когато хората са общували като Богове.

Само Белият Миг изрича реално: Събуди се!

Белият Миг те събужда за твоята Безпределност, за твоето несъществувание, за твоята Свобода.

В Белия Миг няма свят, а само Изначалност.

Белият Миг няма облик, но има лице…

В Белият Миг е скрита Любовта, която ни отделя от света.

Белият Миг е частица от красотата на Древния свят.

Белият Миг е Духовен Изгрев в човека.

Белият Миг е част от красотата на Съвършенството – Неуловимостта.

Белият Миг е частица от Древния Океан на Абсолюта.

Белият Миг е частица от Древната ослепителна Прасветлина.

Белият Миг разкъсва булото на сътворението и ни повежда към Собствената ни Древност.

Белият Миг е Лицето на свещената красота.

Древността те съзерцава с Белия си Миг.

Когато навлизаш в Белия Миг и Бог навлиза в тебе.

Белият Миг иска да избереш Чистия, Божествен Път.

Белият Миг пробива нашата действителност, за да ни даде реалността.

В най-висшата си точка Белият Миг е Той, Който ни тласка към Мистерията.

В Белият Миг Той ни казва: Аз съм реалният!

Белият Миг се вглежда в твоята Безпределност.

Животът в Безкрая и Мистерията е създаден от Наситени, Бели, Сияещи Мигове.

Белият Миг е облечен в своята Неизразимост, защото такава е Същността Му.

АРАЙРА – УСМИВКАТА

Смъртта не може да се противи на истинската Усмивка.

Усмивката, която е потайно Слънце, е от друг свят.

Усмивката е потайно изкуство на Духа от Древния свят.

Когато тази усмивка срещне смъртта, смъртта се разпада.

Правилният начин на тази усмивка е тих като зората.

Истинската Усмивка е Лъч от Древния свят.

Истинската Усмивка е образ от Прасветлината.

В истинската Усмивка злото е погълнато.

Има усмивка от света. Има усмивка от рая. Има Усмивка от Древността.

Истинската Усмивка е убиец на смъртта и злото.

Само Мъдрите са си изработили тази Усмивка в себе си.

За тази Усмивка, тези които са я видели, казват: страшна основа, уверени очи.

Има един глас на древната Усмивка , който е покорил всички светове.

Усмивката е Слънчев Жрец. Тайната на усмивката е угроза за тъмния свят.

Усмивката е глас от Дълбините. Тя вселява такава дълбина в трудностите и в смъртта, че ги разрушава.

Древната Усмивка може да се пребори с пет противоположни вятъра.

Древната усмивка е неуловим Мистичен Извор.

Какво са трудностите? Затворени същества в себе си.

Що е усмивката? Освободени същества, докоснати от погледа на Мистерията.

Не са важни твоите знания, а дали имаш тази Древна усмивка в себе си.

Истинската усмивка е писание от един дълбок Мистичен опит.

Усмивката е дълбоко Същество, на което е било позволено да се докосне до Древния Бял поток.

Гласът на усмивката е лъч от най-древния Прабял поток на Скритостта.

Който е видял тази усмивка, изоставя световете.

Дори и Покоят има нужда от тази усмивка – от Прабелият извор.

АЙРАМА – БЛАГОСТТА

Има същества, които са благодарни от хиляди години – така те са си съградили вечността.

Има същества благодарни от милиони години те са в Безкрая, но и едните, и другите са още далече от Благостта.

Благостта е друг ключ: Благостта означава да си прегърнат от Мистерията.

Благостта не е качество, не е добродетел, то е краят на Любовта, то е Мистерия от Сърцето на Мистерията; то е есенция от Свръх Есенцията.

Благостта е сияещият израз на Нищото.

Благостта превъзхожда развитието.

Благостта е Същество от Изначалното Сърце на Прасъществото.

Пред Благостта дори и истинското знание замлъква.

Благостта твори безвремие.

Покоят е виждащ, но пред Благостта той знае, че е сляп.

Благостта е сияние в Сиянието.

Покоят е Тайното знание, но Благостта е отвъд, тя излъчва нещо особено от ядрото на Абсолюта.

Покоят е Дар от Безкрая, а Благостта е изливане на Мистерията.

Тези, които са намерили Покоя, трябва да продължат да търсят по-дълбоко – там е Благостта.

СФИНКСЪТ

Сфинксът е Мъдрото Безмълвие на Древността.

Сфинксът е излъчен от Мистерията, а Пирамидите са от Безкрая.

Сфинксът владее пирамидите. Пирамидите са Пътят към Непознаваемостта на Сфинкса.

ФЕНИКСЪТ

Фениксът е Дихание в Бога.

Фениксът е видим, а Създателят му е Невидим и Невидимо живее в него.

Фениксът е по-дълбок от Тайната на сътворението и несътворението.

Ако си Феникс, ще изгориш света в себе си.

Сърцето на Феникса е от Свещен огън, но е изтъкано от коприна.

Когато Фениксът зърнал с частица от погледа си – Мистерията – той вече знаел, че постоянно ще търси тази Незнайност, защото по-голямата част от Сърцето Му била погълната от Мистерията.

Фениксът винаги търсел това, което не може да обясни и така тръгнал на Път със Сърцето си. Отнело му 4 милиона години само за да види частица от Погледа на Мистерията. Той търсел, защото бил незнайно пленен. Мистерията го призовала на Древния Незнаен Път – и така Фениксът станал птица на Незнайността.

Фениксът видял само миг от Мига, но това сякаш било Древен Зов от някакъв Прадревен, Незабравим глас. Мигът бил Глас. Да видиш мига в Мига – това е най-древното изкуство на Мистичното проникновение.

Фениксът се е вслушвал отвъд живота и затова е чул гласа на Мистерията.

Фениксът е Същество от расата на Боговете – това Същество имало вродено Вдъхновение, но то поискало нещо друго. Вдъхновението виждало Безкрая, но Фениксът искал да види нещо по-дълбоко от Безкрая – и призовал Правдъхновението от Древния, а Правдъховението впоследствие видяло Мистерията.

Фениксът не е крила, а Безпределност, защото е познал Скрития си Път.

Фениксът е изречен Огън.

Фениксът е Мистично творение на Нищото. Само Нищото може да извайва нещата.

Фениксът съществува, защото е изчезнал.

Фениксът е Дихание на полъха, дихание на Нищото, а на Нищото защо му е дихание…

Фениксът е капка чист огън от Мистерията.

Родината на капката е Океанът.

Фениксът е узнал, че истинският живот се движи в Неизвестното и само там се обогатява.

Фениксът има участ в Бога, защото Бог се е кристализирал в него.

Фениксът е имал велика търсеща Същност и затова Бог му е позволил Древния Път.

Фениксът не е търсил Древния Бог, за да Го намери, а за да се слее с Него и когато се е слял, той е разбрал, че е намерил себе си.

Фениксът е преживял нещо, което е могъл да разкаже само на Безмълвието и Безмълвието го е разбрало.

Любовта е осветила Феникса. Без Любов няма осветяване.

Да пиеш от Извор, то е да получиш виждането на Извора – така Фениксът е пиел водата от Бога.

Лебедът има бял стремеж. Соколът има полет, а Фениксът има Правдъхновението.

Силата на Феникса е в това, че когато той е бил на Голгота, той е преживял нов възглед, който дълго е търсил и така полетял с нов пулс.

Дълбоко в нас живее силата на Скрития Глас.

Фениксът изчезна от себе си, изгуби себе си и придоби свободата си.

Фениксът е бил наричан изчезналата птица, защото е от Древен род. Тя няма свят в себе си. Тя има само Древният в себе си. Тя има само Дара на своята изчезналост, затова е жадувала за Древния.

Фениксът е постигнал Мистичната цел.

Фениксът е роден от Мистичния Огън, от Изначалния огън.

Фениксът е направил Мистичен пробив във възвишената си природа.

ПРЕДАНИЕ ЗА ФЕНИКСА

Някога, в далечното минало Древният попитал Феникса:

– Какво искаш най-много?

– Да стана Нищото.

Древният пак го попитал като му казал:

– Но там няма нищо…

Фениксът казал:

– Да, но това е образът на Мистерията.

Тогава Древният му казал:

– Но за тази Мистерия ти трябва Сърце от Бял диамант.

Фениксът казал:

– Ти ще ми го дадеш.

После Древният отключил Нищото в Себе Си, потопил се дълбоко в Прасъщността си и дал нещо от Прасърцето Си, а то било чист Бял Огън. Фениксът и досега живее с този скрит Бял огън в себе си. Белият огън е скрит – той е роден преди червения огън. Червеният огън е роден в борбата, а Белият – от Свободата на Прасъщността, Древният Бял Поток. Така Фениксът извоювал сърцето си, което му принадлежало от Мистерията. Когато Фениксът се самоизгаря и самоизпепелява, това е послание, което казва: Изгори себе си в Мистерията, изостави живота, защото Мистерията е по-дълбока от живота. Мистерията има Древно Сърце, което никога не спира. Така Фениксът се отказал от вкуса на живота, за да придобие Мистерията на Нищото – Древната Свобода. После Фениксът казал: Ако наистина си видял Древния, как можеш да живееш? Стани безпределен, полети в себе си – ти имаш Дълбини, които животът не познава. Посланието на Феникса: Не твори живот, а Мистерия в себе си.

Фениксът попитал Древния:

– Ти ли си звукът в мен, в моя Дух?

Древният казал:

– Какво наричаш звук?

Фениксът казал:

– Нищото, което ме преизпълва.

Древният казал:

– Нищото не звучи, а сияе.

Фениксът казал:

– Тогава дай ми това, което е по-дълбоко от звука.

Древният казал:

– Значи искаш Сиянието.

Фениксът казал:

– Да.

Древният му казал:

– Но сиянието не трябва да е за показ.

Тогава Фениксът казал:

– Ще се явявам и ще изчезвам, и ще се показвам само на Жреците и Боговете, и достойните.

Тогава Древният му казал:

– Но ти знаеш ли кой са достойните?

Фениксът казал:

– Не, не ги знам, но Ти ги знаеш, а аз ще ги узная от Теб.

Тогава Древният му казал:

– Аз ще те изпращам при тях, но ти няма да говориш за Мен.

Фениксът казал:

– Аз не мога да говоря за Теб. Ти си Единственият, Който може да говори за Себе Си – и фениксът продължил – Ако Аз говоря за Тебе и Те възхвалявам, ще изгубя себе си и Мистерията.

Древният му казал:

– Понеже правилно мислиш, ще носиш винаги Печата на Мистерията в сърцето си.

Фениксът казал:

– Не искам Мистерията, а Тебе Самият.

Древният отговорил:

– Не, защото, ще изчезнеш напълно, а кой ще вдъхновява Боговете и съществата.

Фениксът казал:

– Ти Си ми по-скъп от другите.

Древният казал:

– Другите са ми по-скъпи, когато са вдъхновени и Ме търсят като тебе.

Тогава Фениксът отстъпил и така свършил Първият им Мистичен разговор. Изчезналата птица от света не могла напълно да изчезне в Праизточника, в Древния, но си останала Птица Мистерия.

Древният попитал Феникса:

– Каква е твоята цел?

Фениксът казал:

– Искам Мистичната цел на живота.

Древният му казал:

– Коя е тази цел?

Фениксът отговорил:

– Тя е написана в моето безмълвно Сърце, а Ти, Древний, я знаеш ясно.

Древният казал на Феникса:

– Целта ли е важна или това, което е над целта?

Фениксът казал:

– Само това е важно, което иска Твоята Воля.

Древният казал:

– Ти си моята воля.

Фениксът казал:

– Затова и аз живея. Ти ме научи да живея и като умирам. – Фениксът продължил – Ти, Древний, Ти умирал ли си някога?

Древният му казал:

– Да, например в тебе, за да мога да се възродя. Ако не бях умрял в тебе, как щеше да живееш? Когато умирам (когато се ограничавам), съществата живеят. Когато живея с Диханието и съществата живеят. Когато живея без Диханието, съществата са Безпределни.

Фениксът попитал:

– А къде живеят Безпределните?

Древният казал:

– Тези, които са в Диханието без дихание, са в Сърцето Ми без сърцата си, защото те са станали Моето Сърце. Сърцето, от което всичко е излязло.

АЗАРИ МЕРАЙРА –
СИЯНИЕТО Е ВОДАЧ

Азари Мерайра – Сиянието е Водач (на Обетования език).

Обетованият език е Дълбини в Дълбини. Има думи, които могат да пробият всяка Дълбина, без Върховната Дълбина, която е Абсолютът. Тук всички думи спират пред Вратата на Прасъществото – последната Дълбина и се оттеглят.

Откровението на втория Аваромон:

Това е Мъдрост отвъд този и онзи свят, отвъд Духовния и Свещения свят, отвъд Божествения свят.

Някога, извън времената – там, в Сърцето на Безмълвието, Древният ми каза: Всички някога ще бъдат близо до Мен, но няма да Ме познават, защото ще съм близо до тях.

АУМРАА

НИЩОТО, МИСТЕРИЯТА, БЕЗДНАТА, БЕЗКРАЯТ, ВЕЧНОСТТА

ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА, ДОБРОТО И ЗЛОТО, СЛАБОСТТА, ВЛАСТТА, РАЯТ И АДЪТ, ЗМИЯТА

БЕЛИЯТ МРАК (АААР), НЕИЗПОВЕДИМОСТТА