Елеазар Хараш – Извисяване в Бога

Ти сам си Възходът в Пътя към Единия

Рече Ми Древният: „Ще бъдеш Учител на Вечността. Ти ще бъдеш Новото Учение във всички времена“.

Първият Старец – Учителя

Завръщане в Единната Милост

В Древността е имало Едно Първично Царство, Едно Велико Слънчево Семейство. Както тогава, така и сега в това Царство се намира най-дълбоката Мъдрост. То съществува и сега, но за него явно не може да се говори.

В началото злото е било в Единство с Бога, но след време, когато се е отделило, то се е отделило от Единната Милост. И след като се е отделило от Милостта, тогава Всевишният е разделил този Център, който е Единната Милост, на две части. Така се е зародила Суровостта. Целта на тази Суровост е всички създания на злото да се върнат в Единната Милост, която сама по себе си е била Първичното Благословение.

Когато човек е избрал злото, са се явили много заповеди и закони – те управляват злото. Когато човек избира Доброто, към неговия живот се насочва Милостта и по този път изкупва своето минало. А когато човек избере Великия Път на Любовта, тогава той ще види Красотата и Величието на Божието Лице.

За да има ред, трябва да съществуват и Милост, и Строгост. В сферите на Безкрайното има само Любов, но в ограничените сфери трябва да работят два принципа, докато Любовта се възроди и сама по себе си се превърне в ред и порядък.

Бог е Милост и Бог е Суровост, но това не означава, че Бог е суров в смисъла на злото. Бог е суров, защото трябва да изправя злото, и макар че тази Суровост изглежда явна на външно поле, тя е един благороден процес на Милост във вътрешното поле. А суровостта на злото произлиза от това, че злото поради неразбиране се е съединило със Суровостта, и тя е станала негова природа.

Суровостта е отделяне на света от Бога с цел пробуждане и завръщане. Но едно от най-хубавите неща в този свят е чрез Любовта си към Правия Път да привлечеш Милостта на Бога. Защото, ако нямаш Любов към Правия Път, тогава ще срещнеш Строгото Лице на Бога. Това е лицето на страданието, което ти дава възможност да се промениш.

Бог излъчва Суровостта, т.е. Своето Скрито Лице, за да покаже, че има Една Единствена Правда. Покаянието е началото на един Нов Път. Ако една душа изпълни закона на Покаянието, тогава злото застава на почетно разстояние от нея, а добрата наклонност започва да обкръжава човека и да съгражда в него своя дом. Силата на Покаянието – това е великият принцип на Преображението.

Но ако не се покаеш и не искаш да разбереш своя път, тогава Строгото Лице на Бога се превръща в твоята смърт. Смъртта е това, което очиства и въздига живота. Без смъртта животът не би могъл да се въздига в своята Духовност. Целта на смъртта е да разделя живота, докато съзнанието възстанови напълно връзката си с Бога.

Законът „Любов към Бога“ е основният метод за възвръщането на Постоянната Съзнателност, която принадлежи на Дървото на Живота. Бог е Живот и никаква смърт няма в Него. Животът е Първичната Материя, от която е било създадено всичко.

Тайна Неуловима е, че Суровостта е другото Лице на Любовта. Само онази дълбока и невидима Будност на Духа в човека може да прозре тази Неуловима Тайна.

Когато Бог проявява Суровост, тя не произлиза от някакво раздразнение, както е при злото, а произлиза от Божието Съвършенство. Суровостта на злото произлиза от неговата тъмнина, от неговото насилие, докато Суровостта на Бога се ражда и проявява от Неговата Безгранична Любов и Неизмеримо Състрадание.

Привидно Божията Суровост изглежда като тъмнина, като празнота, но Божията Любов е една велика и скрита Реалност, която запълва тази празнота. По този начин в празнотата има условия да се превърне тя в Извор на Благодат, който възражда и повдига творението в Ново разбиране и в Ново съществуване.

Милостта те изпълва с Божественост, но Суровостта се явява най-голямата Милост. Когато, изпълвайки се с Божествеността, достигнеш до предела на сътвореното същество у себе си, именно Суровостта, в ролята на крайна граница на сътвореното, те оттласква към твоята Несътворена Безкрайност.

Първият Старец, Учителя, обяснява: В страданието е скрита Несътворената част на човека. Не лекувам страданието на този, който е неподготвен. Защото, ако помогна на такъв човек, то той ще стане обречен, ще вижда само света.

Учителя казва: В кризата виж своите заблуждения. Не избягвай страданията, защото ще провалиш себе си. Овладяването на страданието е преодоляване на ума и преодоляване на съдбата. Моите ученици ще ги извадя от света и тогава светът ще види своята нищожност.

Това, което Бог е създал, е съвършено и не може да предизвика Неговия гняв. Но това, което иска самò да се прослави като Бог, след като му е даден живот, се отклонява от своето първосъздадено съвършенство и привлича към себе си Суровостта на Закона – защото Бог е Един и не може да има второ съвършенство.

Милостта и Законът носят равновесието в себе си. Когато Бог проявява Силата на Закона, редът се възстановява. Чрез Суровостта Сам Бог отрича злото и отрича всичко, което не е Единно с Него. Страданието се явява в човека, за да може да се появи Милостта и човек да прогледа чрез нея. Милосърдието е проглеждане.

Безграничното не може да бъде зло. Само това, на което е поставена граница, се явява като зло. Всяко същество, което се осъзнава като Безгранично, е възприело Благословението на Неговата Милост. Когато Милостта на Бога се ограничи в едно същество, то започва да се опознава като Безгранично.

Бог показва Своята Власт на всяко същество по пътя на неговите конкретни способности и тогава Неговата Власт, която е преди всичко Милост, става разбираема. Когато Неговата Милост наказва, тя е Справедливост и светът се крепи на тази Милост, която е вечно справедлива.

Милост и Суровост не са две неща – те са едно и също Лице на Бога. Милост и Суровост са единен израз на Великото Начало, което чрез силата на тези качества уравновесява и хармонизира всички сили и неща. Дори и в Своята Суровост Бог е благ и блести като Слънцето.

Цялостното съзнание е Врата

Има Единство на тъмнината и светлината и когато това Единство се постигне, тогава човешкият Дух осветява и тъмнината, и светлината и изведнъж техните качества се изменят – ражда се Светлина от друг порядък и тя е Великата Пълнота, която е винаги Реална. Тогава Душата може да каже: „Черна съм, но съм Осветена“. „Черна съм, но познах своя Произход.“

Когато в тежките условия се появи Милостта на Бога, мракът се разсейва. Когато в тежките условия се възроди Пълнотата на Вярата, тогава Предаността се осмисля. Когато Вярата е пълна, тя придобива ново качество: това е Доверието. Доверието е най-ценното условие, при което Истината слиза да учи човека.

Милостта, преди да се роди като такава, е била едно вътрешно Лице на Истината. Това Лице е било строго, сурово и безусловно. Когато Милостта се превръща в Суровост, това означава, че Скритата Истина напомня за себе си и за своята вселюбяща власт. Когато Суровостта се проявява – това иска да ни каже, че на Милостта е отредено Вечно тържество.

Единството на Съществото надминава всяка двойственост благодарение на Неговата Безкрайност. От гледището на Безкрайността, Небесната еволюция е вечна. Краят на всяка еволюция е Единството с Твореца. Страданията са непоносими, когато Творецът е отстранен от човека. Тайната на Великото Единство трябва да узрее в собствената ти Душа.

Това е Величието на Душата: да си толкова отдаден, че да забравиш и за живота, и за смъртта. С тази сила на служенето Душата изпреварва и живота, и смъртта, защото за нея не съществуват вече два свята, а само един – Светът на Служенето.

Когато човек е изцяло отдаден на Истината, това означава, че той има Любов в себе си, и това му помага да бъде в Пълно Единение с Истината и да живее без външни желания. Но когато не е отдаден цялостно на Истината, тогава той няма Любов в себе си и тогава творчеството се явява като компенсация на неговата празнота. Тогава животът му е низ от деяния, но не можем да кажем за такъв човек, че живее, защото само Любовта може да живее.

Служенето с Любов е началото на Възкачването. Служенето с Мъдрост е самото Извисяване. А Служенето в Истина е Сливане с Необятната и Вечна Тайна, която е Сам Всевишният. Целта на грехопадението е да даде Ново Съзнание, което поначало се е намирало вътре в Самия Бог.

Когато човек е живял по законите на Истината, той е имал Постоянно Съзнание за Бога. Така той е живял в едно Велико Единение, което е било неговото Царство. Но когато е пожелал да се отдели, той е внесъл злото в себе си. И това зло, което е сега в човека, не е нищо друго освен „забранения плод“.

Но в своята най-дълбока реалност първородният грях не съществува. Грехопадението е Замисъл на Бога, при който Замисъл самото грехопадение е несъществуващо. Остава само Замисълът, а Замисълът е следният: човешките души трябва да потънат в страданията на всичко, което е свързано с черната космическа сила; те трябва да се отделят от Бога, за да се индивидуализират. Целта на всяко пробуждане е това отделяне да се превърне в Божествена индивидуалност и след като човек стане Бог, да се върне пак там, където никога не е имало грях.

Космичната завеса е едно от Лицата на Бога. Когато Бог поставя космичната завеса, Той отделя съществата от Себе Си, за да им даде свобода – те сами да жадуват за Реалността. И за тези, които жадуват за Реалността, космичната завеса ще стане Врата.

Когато човек обедини в себе си силата на добродетелите, той образува в себе си Светлината на Съзнанието. Това Цялостно Съзнание е „Врата“ – да имаш Цялостност, значи да разполагаш с Тайната на Божието Име.

Великото Име е едновременно и Було, и Реалност. За този, който може да го произнесе правилно, булото се отдръпва и Реалността започва да му говори. Само Реалността може да говори. Всичко, което е извън Реалността, може само да ви помага, да ви съветва и да ви учи. Но всички тези неща са нереални, защото само Реалността може да говори. И само нейният Говор е Живот.

Да произнесеш реално едно Божествено Име – това означава да се превърнеш в Духовно Същество, това означава да влезеш в едно Ново Измерение, в което Истината те прониква, и тогава целият се превръщаш в разбиране.

Всяко Име на Бога се явява като централно средство за приближаване до Него. Всеки човек произнася това Име, което е свързано с неговите лични качества и усещания. По този начин всеки има особено усещане за Бог в себе си според своите лични качества.

Може ли да се разкрие Тайната на Святото Име на Бога? Могат да се разкрият всички Имена, които са свързани с Върховната Му Светлина, но Тайното и Свято Име никога не може да се разкрие.

Пълното Име е Върховна отговорност и още хиляди години няма да има народ, който да може да понесе тази отговорност. Пълното Име може да се произнесе само при едно условие – това Име може да се произнесе само от Бог в човека.

Когато Пълното Име слезе върху човека, тогава то ще проникне във всички същества и в цялата Вселена. Това ще бъде най-грандиозното изживяване на всички същества, които живеят във Вселената. Това ще бъде Третото Пришествие, което не принадлежи на Сина, а е изцяло в Ръцете на Древния.

Във всяка Душа има една вродена Искра. В тази Искра се намира бъдещето на всяка Душа. В тази Искра е скрита Мистичната съдба на Душите. И когато тази Искра се прояви в Душата, тогава в Душата се заражда една вечна и непрекъсната Радост.

Когато Светлината в човека се увеличава все повече и все повече и човек става все по-духовен и все по-духовен – идва един момент, при който Искрата в него се възпламенява, и той се преобразява, защото е докоснат от Древния Незнаен.

Тайната на всяко същество се състои в това, че то прилича на един особен Глас, на един Свещен трепет. Мъдростта е достъпна само тогава, когато Душата е придобила усета за Вътрешния Глас – той ѝ дава различаване на Доброто от злото. Различаването е Възходът на Душата.

Различаването помага на Душата да се върне в своето Слънчево състояние, в своята Предвечна Родина. Различаването черпи Живот от един много дълбок вътрешен Извор. Това е заплатата на Душата, която с голямо усърдие е търсила Истината.

Вътрешният Глас е скрит във всички сътворени и Несътворени неща. Дългът на всяко същество е да се домогне до този Първичен Звук, който е Вътрешният Глас. Много други гласове ще се опитват да го заглушават, но всяко същество трябва да открие този Глас в своята Дълбочина.

Да откриеш Вътрешния Глас, това е едно ново Начало, една нова Мъдрост, един нов подход към Живота. Всяко същество носи в Дълбочината си трепета на този Глас, който е самото Блаженство. В света този Глас се разнася като Радост, но в дълбочините си това е Гласът на Блаженството.

Всички пробудени Същества живеят от Блаженство в Блаженство. Само спящите души са изгубили Неизмеримата Радост на Вечността. Да се обединиш с Всевишния чрез своята вродена Божественост, означава да живееш във Вечно Неизмеримата Радост, която е близка на всяка Душа.

Тайната, наречена Човек

Истинският Човек е Абсолютно Нематериално Същество. Неговото Тяло се състои изцяло от Светлина. Отраженията на тази Светлина образуват множество призрачни сенки, които се явяват на Земята, изразени във формата на човека.

Истинският Човек в своята Същност е Бог и той никога не може да бъде проучен, защото Бог няма предели. Първичното Състояние на нещата е наречено Човек, защото Човекът е съществувал като една Велика Идея в Изначалния Замисъл на Твореца.

Първичният Човек е бил мощна вибрация на Любовта. Тази Любов, ако днес се разгърне в човека, тя може да обхване не само сътворения свят, но и всички несътворени светове. А Милостта на Човека е толкова велика, че може да излезе зад пределите на Райското състояние.

Дълбоко в Тайната на Човека е скрит центърът на Милостта. Когато Божията Любов е слязла върху Човека, в неговата Съкровена Същност, тогава тази Любов се е превърнала в Милост. Тази Милост е Висшата Любов, която е достояние на Душата.

Всяка Душа трябва да надмине илюзиите, от които е обкръжена. Душата трябва да възвърне реалните си очи – това са очите на Любовта, тогава тя ще надмине границите на илюзията. Когато Душата се освободи от илюзиите, тя навлиза в себе си, в своята Божествена част, която е Животът на Вечността. Човекът съдържа всичко в себе си: земния свят, който е неговите корени, и Великия свят, който е неговото метафизично Единство.

Човекът е създаден по най-дълбоките Принципи на Универсалната Светлина. В този смисъл той е едно Абсолютно огледало, в което Всевишният оглежда Своите възможности. В Дълбоката и Съкровена част на Човека всички Ангелски Йерархии и Небеса се оглеждат и докосвайки се до Универсалната Светлина на Всевишния, те по този начин проглеждат за Вечния Замисъл на Тайната на Живота.

Когато Бог се е спуснал навън, тогава се е създала Тайната, наречена Човек. Тази Тайна е външен образ на Духа. И ако човек се насочи изцяло към пътя на своя Дух, той ще постигне в себе си тайната на онова свиване, което ще го освободи от омагьосаното пространство. И така човек вече няма да има свое място и свое пространство в света, а ще има Жилище във Всевишния. Когато човек се свие дълбоко вътре в себе си, той се освобождава и от светлината, и от тъмнината. Той минава през тях, без да е зависим от тях. При това свиване човек се освобождава от закона на полярност. Човек навлиза в една трета точка, една трета позиция, при която може да наблюдава и сътворените, и несътворените неща. Това е неземен метод и той е поверен само на човешкия Дух.

Постигането на „Единия без втори“ е премахване на илюзията на всички светове. Трябва да бъдат отстранени и нисшият, и висшият свят в човека. Човек трябва да остане абсолютно сам и напълно разтворен в Единия. Само тогава той може да бъде Светлина за всички светове.

Когато Бог е направил Своето Велико Космическо Свиване, с това Той е създал човека и го е поставил в едно друго място и друго пространство. Същевременно Той е дал на човека една свещена свобода, с която човек сам да решава всички посоки на своите пътища.

Тайната на човека се ражда тогава, когато Бог се пробуди в него. Когато Бог се пробуди в човека, тогава се явява Истината, която носи със себе си всички способности и качества на Божеството. Така самата Истина със своите Божествени способности ще прославя във Вечността Най-древния от Древните, Който ще остане завинаги Незнаен.

Когато Човекът е бил във Върховното Нищо, той е бил Целостта на Тайната на Живота. А когато е слязъл навън като Причина, той се е превърнал в Истината, която символизира Извора, оросяващ всички светове и създания. Пътят на Причината е връщане в Непричината.

Когато Бог е пожелал да се огледа, Той е създал Творението. Творението е Мистично огледало, в което се отразява Образът на Онзи, Който е без Образ. И понеже в това огледало се отразява Невидимият, затова в него има мрак и сенки. Мракът е онова, което това огледало не е могло да отрази.

Мракът е съкровена тъмнина. Мракът е тъмен не защото е черен, а защото не е осветен. Всеки човек има за задача да освети своята чернота и да превърне мрака в огледало, за да прозре, че той – човекът – е едно същество на Вечната Святост и Универсалната Светлина.

Мракът е, който дава вкуса на Блаженството. Само в мрака Бог идва при теб и Неговата Любов може да те освети със своята Дълбочина и Безкрайност. Ако приемеш Любовта на Бога, тогава мракът ще е изиграл своята заветна роля и ти ще си блажен в Царството на своя Бог.

За да може Бог да стане Цялостен в човека, Бог и човекът трябва да се обединят, за да може Истинският човек да обхване в себе си красотата на всички светове. Тогава Истината ще влезе в човека под формата на Неизмеримо Блаженство, защото Истинският човек е Бог, а Бог е Постоянно Блажен.

Вторият е същество нереално

Всеки човек трябва да премине през голям мрак, за да разбере в себе си Тайната на зараждането на Живота. По този въпрос не може да се говори. Човекът на Истината се явява като Чистото огледало. Има едно Същество, Сфинкса, което знае Тайната на огледалото. Символът на Сфинкса е следният: Сфинксът е загледан в Тайната, която е самият Той.

Познанието започва от момента на Единението с Него, когато се постига Тайната на Окото, наблюдаващо Самото Себе Си. Само Единният може да бъде едновременно Видението и Окото, което го вижда; Познанието и Мисълта, която го познава. И така: Единението с Твореца се явява като Върховната Цел, като Тайния Път, като самата Истина.

За да се разбере, че всичко е всичко, трябва да се погледне с Окото на Живота, с Окото на Единството – това е Окото на Тайното Наблюдение. Но тук напълно трябва да забравиш всички илюзии, дори и тази, че си сътворен – защото, щом си Вечен елемент, ти си всичко във всичко. Ти си Излъчен, а не сътворен. Ти си Дух, а не човек. Ти си Вечност, а не време. Ти живееш във времето, но чрез илюзията. Ти си Вечност, защото си Елемент от Бога. Ти си всичко във всичко.

От първичната гледна точка на Универсалното Същество, нищо не е било излъчено от Него, тъй като Той е Всичко Това, а излъченото е само привидна илюзия на Божията Сила, която винаги присъства на всяко място. Божията Сила винаги присъства в Храма на Небето и в храма на мрака, защото долу в мрака и под мрака е пак Той. И затова всяка душа трябва един ден да си каже: „Аз искам да живея в Единение с Тебе“. И когато душата заживее в Единение с Него, тя може да каже: „Когато Те познах, нощта изчезна… и Ти намери в мен Своя Път. Сега познавам Един, Който е Неповторим“.

В Първичната сфера всяка точка е един Духовен Първообраз, един Принцип, който е Вездесъщ. Всеки Първообраз е Богоподобен и поради това – Вездесъщ. Всеки, който познае своя Център, има съвършеното свойство да се намира навсякъде, защото на всички Първообрази е дадена Вездесъщност.

Когато познаеш, че ти си Книгата на Блясъка, тогава ще познаеш и Единия. Грехът е отнел твоето Сияние, но в тебе е силата да се възстановиш и да познаеш Единството на Живота. Ти сам си Възходът в Пътя към Единия. Ти сам си Небесните Простори. Ти само се спри и чуй в себе си Мистичното Дихание на Този, Който е „Един и никой друг“. Той е „Един и няма друг“ и всичко това е в теб.

Вторият, който е наречен „другият“, съществува, за да заведе съществата при „Единия без Втори“. Вторият съществува в несъществуването. Вторият е същество нереално и това същество се явява метод за всички същества да се насочат към Тайната на Живота. А Тайната на Единия е, че Той не съществува по начините, по които съществуват всички същества.

Тайната на Творението е тази, че то съществува ефимерно. То съществува в едно измерение, което е само проекция, и съществувайки, то не съществува реално. Докато Творецът, не съществувайки, съществува реално. Само Несъществуването е реално. То е Центърът, от който произлизат всички съществувания. Реален е само Центърът.

Битието съществува и не съществува. Ако се довериш изцяло на Истината, ще проникнеш в Битието, ще преминеш през него и ще се върнеш в своята изходна точка. От тази изходна точка, в която ти вече си Център, ще видиш нереалността на Битието. Когато станеш Център, Битието е нереално. Когато станеш Битие, ти не си познал още своята Реалност. Да имаш изходна точка, значи да си реален.

Веществото е отрицание и противоречието е отрицание, но всеки, който може да навлезе в дълбочината на отрицанието, ще види, че то е илюзия, защото ще се проникне от ново разбиране и ще прозре, че всяко отрицание има за цел да потвърди Великата Реалност.

Какъв е смисълът от появата на материята? Материалният свят е създаден като защита. Физическото, етерното, астралното и менталното тяло са все материални тела. Целта на материалното тяло е да укрепи Душата и тя да узрее в страданията, а целта на Духа е да превърне Душата в свой Храм. В древната магия Душата е била атакувана пряко, но сегашните ѝ тела са големи препятствия към нея – те са ѝ защитници.

Понятното – това е вдишването на живота, непонятното – това е издишването. Непознаваемото се намира по средата – това е животът, който можеш да задържиш. Съкровените неща са неразгадаеми и непостижими – те са Безгранични и тяхното пространство е Недосегаемо.

Благославяй всеки ден Всевишния, защото всички страдания на света, които те сполетяват, не са страданията, които произтичат от силата на мрака. Благославяй всеки ден Всевишния и тогава Той ще те обгради със Своята Златна Светлина, която ще бъде твоята Обетована Земя.

Когато дойде Денят на Всемирното Изкупление и когато Душата е чакала и жадувала Истината, тогава тя ще заблести в Светлинния Етер и ще полети с крилата на Светлината завинаги, защото началото на нейния Вечен Ден ще бъде тайната, която тя е постигнала. В тази тайна Душата ще забрави всички адове и сенки и всички видове сълзи.

Възпламеняване на Живата Светлина

Когато човек се е осмелил да се бори с Бога, той е бил повикан от Истината, защото Истината е тази, която дава на човека смелост да навлезе дълбоко в своите корени и в своя живот. По този начин Истината те потапя в най-дълбоките недра на Божеството. И когато си устоял в тази борба, ти ставаш Служител на Вечната Истина.

Вроденото Присъствие в човека – това е Истината в него и когато човекът се пробуди за тази Истина, той е събудил в себе си Вроденото Присъствие. Тогава тази Истина в човека може да направи връзка с Горната Истина. Така човек може да направи връзка с Бог. По този начин Вроденото изпълнява своята мисия.

В тялото на човека обитават всички светове – и земните, и небесните. В тялото на човека обитава цялата субстанция на Етера – от нисшия до Висшия Етер. И затова е казано, че тялото е Храм на Живата Светлина. Етерът е най-тънката и фина материя. Всички същества живеят в нея. Както всички вълни живеят в океана, така всички същества живеят в Етера.

Тайната на Авир (Етера) се състои в това, че той прониква абсолютно всички неща, без да бъде видян от нищо. Авир е най-дълбокият посредник на Всевишния. Той е Окото на Всевишния, чрез което се обхваща всичко във Вселената. Той няма форма, няма цвят, той е една незнайна сила – сила на проникването.

Когато се концентрираш към Всевишния, ти вече не си човек и не си Душа, а си нещо Цялостно. Ти вече ставаш всеобщ Център, ти вече ставаш Дух, който е самият Авир. При това условие ти имаш в себе си Целостта на виждането и това е благословението на твоята концентрирана Преданост.

Неизразимата Светлина на Етера е надарена с виждане, без тя самата да може да бъде видяна. Когато тази Светлина е възпламенена, човек съзерцава Душата на нещата. Душата на нещата не може да се описва, защото тя се явява само като видение, а видения от такъв род остават неизживяни така, както никой не може да изживее Цялата Истина.

Древният съдържа Цялата Истина и тази Истина държи всички Тайни в себе си. Човек не може да сътвори Истината, тя идва при него доброволно като Откровение. Сам Светият Древен е най-великото Откровение.

Този, който се приближава с Истина към Бога, той стига до един момент, в който Истината го докосва. В този случай самата Истина е преобразуващата сила, самата Истина прави Единението от само себе си.

Чистата Реалност на Бога е Непознаваема – тя не е излъчена, тя е Несътворена. В тази Реалност няма вибрации и ако тя те докосне, няма мислене, нито можеш да си я въобразиш. В тази Реалност няма свойства, няма качества, тя с нищо не може да се сравнява. В този смисъл може да се каже една мярка, а тя е тази, че всичко, което казваме за Бога, не е Бог.

Защо е важно да се отиде – чрез Абстрактните Имена – по-далеч от всяко сравнение или космически образ на Божественото? Важността се състои в това, че когато се излезе извън обсега на космическите влияния, човешкият Дух става независим и придобива едно ново качество на Дълбочина, което преди това е нямал. И когато човешкият Дух се върне отново в космическия образ на нещата, той може да ги прониква с новата си Дълбочина и да ги осмисля и одухотворява по един съвсем нов начин.

Бог никога не е бил създаван и никога няма да бъде разрушен – това се отнася и до човешкия Дух. Духът е вечен, защото е Нероден, и велик, защото е Несътворен. Когато човешкият Дух е възроден в самия себе си и възпламенен от собствената си Светлина, тогава той се приближава до Древния и се докосва до своя Незнаен Център.

Човешкият Дух има задачата да премине през физическата бездна, която се символизира от човешкото тяло. Той трябва да измине Пътя, който е седем степени на просветления, и да се извиси до най-върховната чакра в човешкото тяло. И само тогава – в тази чакра, в този Универсален Център – може да се произнесе Божествената Реч, а тя е: „Да бъде Светлина завинаги!“. С това мисията на човешкия Дух е изпълнена. Пътят от нисшия етер до Висшия Етер е извървян. Еволюцията е завършена и Висшата част на Етера, която е самият човешки Дух, вече може да се нарече „раждането на Сина на Бога“.

Синът е най-древната Тайна в историята на човешкото развитие. Синът – това е самото Дърво на Живота. В горната си част това Дърво е Тишината, която вечно сияе, а това Вечно Сияние е Името на Истината. А долу, в нозете, Синът е Свещената почва. Тя храни всички светове и съзнания със своите външни и вътрешни излъчвания.

Синът е най-красивото Лице на Древния Незнаен. Той е Любовта, която дава посоката на живота на всички същества. А Истината е Дълбочината, към която всички същества се движат. Чрез Дълбочината те все повече ще се приближават към Древния Незнаен.

Когато човек опознае своето сърце, той ще се домогне до своя Център. Така човек ще се познае като Истината – защото, където си ти, там е и Истината. Там, където е Истината, там е и Древният по дни.

Тайната на Етера се корени в най-дълбоката част на сърцето. В сърцето на човека има Централен Етер и ако бъде събуден, той може да обхване всички Тайни. Този Център е сам по себе си Висотата на висотите.

Когато сърцето се пречисти напълно и се облагороди, тогава съзнанието става Цялостно и тогава човек се възкачва от първия „дворец“ до седмия много естествено – с лекота, без усилия, и започва да славослови Всевишния завинаги. Извървяният Път от първия до седмия „дворец“ е свързан с дълбоката и пресвята Тайна на сърцето. Когато тази Тайна е позната, човек може да произнася Молитвата на Светлината.

Молитвата на Светлината – това възхваляване може да се произнася всеки ден в следния вид: „Свят, Свят, Свят Господ Саваот!“. Този израз се явява като метод, чрез който можеш да запалиш Живата Святост в себе си. Изразяването три пъти „Свят!“ означава, че трябва да постигнеш Святост в трите свята – физическия, Духовния и Божествения, и тогава ще дойде възнаграждението, защото ще станеш подобен на Твореца.

Колкото повече човек пречиства тялото си и одухотворява душата си, толкова повече той придобива Цялост. Колкото повече се одухотворява човек, толкова повече се устройва неговият външен и вътрешен свят. Когато човек е устроен, тогава Божията Воля му става Водач и той вече може да се нарече Служител или Син на Бога.

Този, който наистина е проникнал в Тайните на сърцето си и който е познал тънкостите на своите желания, той е овладял себе си. Той може да прониква навсякъде – във всякакви незнайни места. Защото желанията, преди да са станали желания, са били Намерения на Светлината.

Грехът е грях само тогава, когато Бог е отстранен. Същинският грях – това е неразумното желание на човека да бъде отделно същество. Ако човек беше попаднал в греха и бе поискал Бог да бъде постоянно с него, той щеше да надделее над змията и щеше отново да се докосне до Извора на Живота.

Същинският грях се състои в желанието да утвърждаваш себе си и злото. Така човек се отделя от Дървото на Живота и изгубва Духовната си храна. Така от греха изплува мракът и той затъмнява все повече човека, докато днес тъмнината му е необяснимо голяма.

Но Силата на Покаянието е толкова голяма, че според тази Сила се пренареждат световете. Покаянието е Незнайна Сила, която отваря Нова врата, Нов пролом между световете. Който е разбрал Тайна на Покаянието, той е Благословен завинаги.

Силата на Покаянието е толкова голяма, че демонът може да се превърне в Ангел. Силата на Покаянието е толкова голяма, че към демона може да се излеят Висши Духовни Сили, и той да бъде преобразен, и от външното небе да навлезе във Вътрешното Небе на Духа.

Духът е Величието на Истината. Човекът не може да обхване Истината, но Истината може да го обхване. Доброто води, Истината извисява. И в ада има души, които жадуват за Извисяване.

Дори за тези, които са обичали злото и удоволствията, ще дойде време, когато ще бъдат повикани от Силата на Доброто и от Величието на Истината. И тези, които чуят Зова на Истината, ще развържат себе си и ще тръгнат по пътя на еволюцията.

Искреното призоваване на Божието Име ЙАХ е изговаряне на Самата Истина, а Истината е изпълнение на нещата. Ако човек се покае в Името на ЙАХ, в душата му ще се роди един съвсем Нов Живот. Името ЙАХ е началото на Великата Благост и когато човек се обръща към Него, то може да положи върху човека Своята Милост.

Всички светове опознават себе си в Неговата Милост, защото само Милостта знае как да действа. В Сърцето на Бога противоположностите си подават ръце и засияват с хармонията на Неговата Красота. Красотата – това е творчеството на Мистичната Алхимия. Красотата на Бога е като Неговата Милост.

Всички Качества на Знайния и Незнайния Бог се съдържат в Божествената Красота. Когато тази Красота проникне в човека, тя разгръща Космическото и Божественото съзнание в него. И тук човекът започва да се осъзнава като Вечна Проява на Безкрайността.

Безкрайното може да се изживее чрез Мистичната връзка между Духа и Душата по време на Екстаз. А при Посвещение се постига Духът и той започва своя Вечен Път към Безкрайността. Посвещението е преобразяване, при което човешкият Дух се насочва в своята Небесна еволюция към Това, Което няма край.

Мистичното самозараждане

Открий Безкрайността в себе си. Когато човек стане Цялостен, светлината и тъмнината в него няма да си противоречат – те ще образуват нещо Ново. Светлината и тъмнината живеят в Бога като едно Цяло, което не си противоречи. В Бога те придобиват друго свойство – те стават Светлина от Нов порядък. Човек също трябва да постигне това.

Поради неразбирането на човека противоположността се е превърнала в противоречие. Противоречието трябва да го наблюдаваш с Високото Око на Светлината, то е наречено Око на Възраждането. Да навлезеш в противоречието с Дълбоко разбиране, означава да видиш Пътя на Божеството в себе си.

Законът за противоречията е свързан с грехопадението. Те са скритите Благословения на Бога. Противоречията работят за преобразяване на Доброто. Те се отказват да бъдат противоречия, когато обикновеното Добро се превърне в Духовно Добро.

Когато Светлината възникне в човека, противоположностите се осветяват и показват своето скрито лице, своето скрито единство. Задачата на човека е да примири крайностите на противоположностите, за да се роди в Нова позиция, която ще бъде неговото Ново съзнание.

Да възлюбиш Бога цялостно, означава да придобиеш Великата Реалност. Само Цялостната Любов може да те направи реален. Любовта като Принцип е Негово Име и когато това се разбере, тогава самата Любов освещава взора и човек става Център, който се намира навсякъде. Центърът е Свещената загадка на Живота.

Тези, които са се отделили от Древния, но са запазили в себе си Любовта към Истината, те са тръгнали на едно дълго пътешествие и цялото това пътешествие се превръща за тях в една жажда за завръщане. А тези, които са се отделили от Древния и са изгубили Любовта си към Истината, те ще странстват в много светове и ще попаднат в обятията на много страдания, докато в тях се роди жаждата за Истината.

Постоянната съзнателност символизира постоянната жажда за Духа на Истината. Тази постоянна жажда осъществява непрекъснат поток от съзнателност. Който има тази съзнателност, може да общува с всички измерения.

Всичко Несътворено се е родило от Неговия Поглед. Всичко сътворено се е родило от Неговата Реч. Когато ние разбираме Словото, то се преобразува. Когато не разбираме Словото, то се отдалечава. В човека Словото е сътворено под формата на плът и Несътворено под формата на Дух, а човекът е между тези две граници.

Когато човек обича все повече Словото и узрява в него, тогава Словото може да стане изходна точка към Несътвореното Слово и към Единия. Сам Единият може да произнесе това Слово и с това да отвори Врата към Себе Си. Словото е вътрешната Тайна на Духа. Когато буквите и думите се пречистят до своя краен предел, тогава Духът прониква в тях и те се превръщат в Светлина.

Когато Бог произнесе: „Да бъде Светлина!“, тогава тази Светлина проникна и изпълни всички земни и Духовни неща със себе си. Всички земни вещи имат в себе си тайнственото „Да бъде Светлина!“. И тази Светлина – това е съвършеното равновесие в тях.

Адам също имаше съвършено равновесие, но когато той се раздвои, тогава той изгуби Райското състояние на равновесието и заживя в отражението на Светлината. В неговото огледало беше вече трудно да се види тайнството на „Да бъде Светлина!“ и целият му живот сега е едно странстване и търсене на изгубената Божия Реч.

Пътят на Несътвореното Слово до неговото сътворяване е непроследим. Но човек започва да излиза от бездната, когато се насочи към Святото Дихание на Думите, които съставляват Божествената Реч. Насочвайки се така, човек придобива съвършеното равновесие, което символизира хармонията на всички светове, които имат само Един Център.

Когато придобие съвършеното равновесие, човекът се превръща в Жилище на Всевишния. Така човекът се превръща в мост, през който всички същества минават и се възраждат в Славата на Милостивия Един.

Човекът се явява Център на Развитието. Минавайки през него, съществата могат да навлязат в реална космическа еволюция и същевременно да излязат в онази съвсем чиста степен на обновяване с Единствения Бог.

Когато се отправиш с Цялото си същество към Бога, Той се проявява в теб, защото Целостта на твоето същество е Бог. Ти си там, където е и Бог, и Бог е там, където си и ти. Където си ти, там е Истината.

Истината не може да се превърне нито в знание, нито в Доброта. Истината е най-дълбоката област на Всевишния. Истината е Път, по който Любовта и Вечната Доброта вървят, но това е Път, който никога няма да бъде извървян.

Знаещите се движат в голяма тъмнина, но познаващият себе си е свободен. Всеки ден трябва да правиш по един скок в Непознатото. Трябва да изоставиш познатото и да се насочиш изключително към Непознатото.

Кой е пределът на знанието? Истината е пределът. Знанието е пределно, а Тайната на Истината е Безпределна. Мъдрият не остава в знанието, той не се задържа в познатото, в пределното, и понеже не се задържа, той намира себе си.

Истинската Мъдрост се среща само тогава, когато човек е Цялостен. Когато човек е Цялостен, всичките му тела образуват едно единствено Тяло – това е Тялото на Светлината. А тази Светлина е неразривно свързана с Истината. Така Истината се самозаражда от само себе си и докосвайки Светлината, или Цялостното съзнание, тя се превръща в Просветлението за себе си.

Пътят на Мъдреците е този, че те трябва да преминат през многобройни тунели на тъмнината, и трябва да знаят, че тази тъмнина ще ги следва неотклонно, докато съумеят да я одухотворят в чистото познание на Бялата Светлина. Тогава Мъдреците ще се освободят от всички сенки на мрака и на миналото и ще заживеят в Абсолютното, което ще бъде за тях символ на вечното освобождение.

Човекът е създаден по законите на Мъдростта и той може да достигне Светлината в себе си. Мъдростта свети в самата себе си и възстановена от човека, може да го освети. Само Мъдростта може да яде от Дървото на Любовта. Вечността на Любовта е създадена за Мъдри ръце.

Но Мъдростта, която изкупва и спасява, днес е запечатана със седем печата. Днес тази Мъдрост изисква да се извърви пътят на Разумността. Висшият Разум произлиза от съчетанието на Любовта и Мъдростта.

Висшият Разум в човека е мястото на Святото Единство – огледалото, в което се отразява Всевишният. Чистият Разум може да види Мъдростта и в дъното на хаоса. Чистият Разум черпи своята дълбочина от Върховния Източник.

Когато човек се насочи с Цялата си Същност към Древната и Непорочна Светлина, той ще види колко е сам в този път, но трябва да върви, докато Мъдростта му открие Светлината на Истината.

Само чрез Мъдростта Светлината може да еволюира и да се обогатява. Камъкът на Мъдростта е Мистичен и Неуловим Образ на Всевишния, но този Неуловим Образ на Всевишния е Опората на всяко същество. Духовните искри на Светлината са скрити в Недвижимата Опора.

Духовните искри на Светлината изхождат от Камъка на Основата, който е Камъкът на Мъдростта. Когато Мъдростта има реално отношение към Любовта, тогава Любовта се превръща в Извор от Тайни, които живеят в Дървото на Живота. Първа е Любовта и от тази Любов произхожда Мъдростта.

Падението е Замисъл на Благословението

Що е Древността? Особен, ярък Бял Пламък, високо извисяващ се, същевременно изпепеляващ и величествен. От какво е произлязла Древността? Само от един Лъч, който после се е разпространил и създал Първата Безкрайност.

Първият Старец

Откъде черпи сили Първосъздаденият? От Неведомите Извори на Великия Неизследим. Безсмъртен ли е Първосъздаденият? Казвам: Не е Безсмъртен, но Предхождащ. Безсмъртието е падение. То се е случило по-късно, но с Боговете.

Първият Старец

Това се случило в Древността. Един Мъдрец жадувал за Истинското знание. Той много го изучавал, много го търсил и накрая го открил. После се явили странни времена. Дошли дни на сурови изпитания. Той не могъл да устои и пропаднал много назад в развитието си. Нещо дълбоко в него било разрушено. Той се озовал в дълбините на ада и оплаквал пътя си. Тогава се явил Глас отвътре, от дълбините на ада, и му казал: „Аз съм твоят Бог, но ти не Ме позна. Трябваше да избереш не Истинското знание, а Любовта към Истинското знание, Любовта към Мене. И тогава щеше да узнаеш Тайната на действието, защото Любовта е действието, а Истинското знание е само придатък“. Тогава Мъдрецът отговорил: „Избирам, Господи, Любовта към Истинското знание“. И тогава Бог му казал: „И ето, ти вече излезе от ада, защото изборът е действие“.

Шестият Старец

Мъдреците са Древни Същества. В миналото те са били Богове, които са отпаднали от Бога. Още в Изначалното време те живеели в Бога, в Неговата Вечност, в Неговия Порядък, в Неговото Всемогъщество. И в един момент те си помислили, че са равни с Него. Но после дошли събитията и те били изхвърлени на тъмно място, наречено Земята. Те се противопоставили на Бога и Му заявили, че искат свобода, защото можели да творят като Него, дори и Духовни създания. И те наистина натворили много Духовни мисли, които били като Духовни създания. Дори тези мисли повярвали на своите създатели. Те повярвали, че са създадени от Висше творчество. По-късно тези мисли станали Адамитас – хора, или падения. По-късно Всемогъщият изпратил тези Мъдреци да учат тези хора и за Земята те били като Богове. Но нито хората израствали, нито Мъдреците придобивали Покой, защото без Единство с Всемогъщия няма Реално Учение. Ето защо по-късно на Земята слезли Арамоните – Старците, и Аратите – Учителите, Просветлените от Единството. Така те показвали на хората Изгубения Път, а на Мъдреците Пътя на Завръщането. Но и досега на Земята и в ада има много Мъдреци, които не се завръщат.

Шестият Старец

Това се случило в Древността. Един от Мъдрите Богове оспорил решение на Върховния. И той бил захвърлен в дълбока пропаст. И падал, падал дълго време, докато се ударил в твърда земя, и сам станал твърд от твърдта. И после минали милиони години, докато се завърне при Всевишния. И той узнал, че Всевишната Воля му е дала падението за изправление. И във всичко това той видял Величието на Любовта. И когато най-накрая се завърнал при Върховния, Той му казал: „Айрита Ахаромон Тахава – Ще се наречеш Водител на Независимите Старци“. Така се е зародил Първият Независим Старец, защото прозрял възхода в падението си.

Шестият Старец

В Древността са се случвали много падения. Дори и най-извисено мъдрите са били в падение. Но Изначалните са падали по особен начин. Те са падали без време, те са падали с лекота, те са падали духовно. И затова по Пътя си те са срещнали Дъното, което е без дъно. Така те се преобразили и били наречени Азахорите – Праначалните, или Изначалните. Така тези Мъдри се завърнали в своята Махариум Бахадава – Мистерия от Безкрайност. Така тези Мъдри разбрали, че падението е Велик Замисъл на Благословението, защото така те узнали своя Произход, и станали Служители на Изначалието. За тях е казано: „Те са опората на Безкрайността“.

Шестият Старец

Как е създал Невъобразимият Свръхдревен съществата? Мистериозно и странно са създадени съществата. Изначалните Старци са създадени от Мистерия и Истина. Независимите Старци са създадени от Мистерия и Дълбина. Боговете са създадени от Мистерия и Безмълвие. Синовете са създадени от Мистерия и Светлина. Демоните са създадени от Тайна и тъмнина. Мъдреците са създадени от Тайна и Път. Човеците са създадени от падение и възход. Тези човеци, които са избрали безпътието, се пресъздават в падение и сянка. Тези човеци, които са избрали Пътя, се пресъздават във възход и завръщане в своя Учител.

Вторият Старец
Азавот Махария

Ангелите са Същества, които вкусват нещо от Прародината, но те още нямат велико познание за нея. Много хора, които са поставени на Земята в тежки условия, се домогват до по-дълбоки познания за Прародината, защото в тежките условия може да израсне една по-дълбока степен на Безмълвие. Защото пробуденият търсещий знае, че в Безмълвието е скрито всяко решение. Но има една категория същества, която потайно, скрито и незнайно пътува към Прародината. Това са съществата на ада. Живеейки в изключително тежките условия като дяволи, демони и стенещи духове, има определено време, когато в тях се отваря дупка, пространство, жажда за Тайнството на Безмълвието. И тогава те пожелават в недрата си да изоставят едната крайност и да отидат в другата. И тази дупка е Божията Милост за тях. И тогава те изоставят бремето на шума, врявата и безумието. И тази величествена жажда в тях, която е посятата ръка на Божията Милост, ги извежда при Себе Си и им показва нещо от Прародината, нещо от Себе Си. И тогава те се възпламеняват от ново безумие, защото са получили частично Откровение от Прародината. И те вече стават безумно търсещи, изключително търсещи, защото това е възвишеното безумие. Това не го притежават дори Ангелите. Това е най-високата степен на отношение към Прародината.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Зарама (Истината) е Храмът на Древния и никога е нямало друг Храм. Който диша Истината, е отстранил света. Когато се е случило грехопадението, Истината се е извисявала. Истината е най-здравословното нещо в света. Събитията умират, Истината възкръсва. Хората умират, Истинното в тях остава неуловимо за смъртта. Така е устроена Истината. Що е Зарама? Тя е всякога приятелска Тишина, но ако умеем да я чуем.

Единадесетият Старец

Бог е Тишина без образ, без дъно, без дълбочина. И когато се приближиш много до Бога, не се чува никакъв звук, никакъв образ няма, никаква светлина не се явява, обонянието е ненужно, дори никакъв Дух няма – само Великото Нищо. И тогава Го вкусваш. Но няма аромат, никакво ухание, никакъв полъх, защото ти вече си у Дома. Нищо няма, но скритото, жадуваното е тук. Какво има тук? Древното, Естеството на всички естества. Тук е това, което превишава и скритото, и явното. То превишава всички наименования.

Седемнадесетият Старец
Ал Магодир

Милостта Му е родена преди Гнева

Открил съм входа извън Вселената и искам да Ме следвате.

Първият Старец – Учителя

Безконечно е Развитието

Няма по-съществено нещо за световете от това определени души да станат достойни да слезе Старец между тях. А когато Старец е слязъл, слязъл е Древният Свят.

Старците са били изпратени от Древния, за да пленят Мрака и да се превърнат в Слънца.

Всички Старци могат да преобразяват Древното зло чрез Пълната Истина, защото Абсолютът е напълно в тях. Старците работят с Дълбок Глас на Бога и на Абсолюта, а Прастарците – със Специален Глас.

Абсолютът е създал Боговете от Древното зло с част от Истината и някога ще ги преобрази с Цялата Истина. Цялата Истина има свойството да преобразява.

Падналите Богове не че не са съхранили своята Божественост – просто Бог се е оттеглил, за да има след време по-висока степен на Съвършенство. Някога Падналите Богове ще доведат хората до Дълбока степен на Съвършенство и ще получат Тайно Благословение за изпълнение на Абсолютната Воля.

Сатанинското зло води до така нареченото малко Съвършенство, а Древното зло ще доведе до Голямото Съвършенство. Защото и Древното зло е получило Силата си от Истината, но сега е заключено – хората не са готови за борба с него. Древното зло има Очи, които пият Душата.

Дълбинните неща се загатват, но не се разкриват. Безконечно е Развитието. Древността означава: Същества, които са постигнали Дълбините си. Не можеш да проникваш в Мистерията – тя прониква в тебе.

От Мистерията Древното зло нищо не може да вземе. Мистерията е нещо като Самото Сърце на Абсолюта. Мистерията може да поразява Дух – определени Лъчи на Абсолюта го поразяват.

В Мистерията има само Сияние. Сияещият е ослепителен, без да има Светлина в себе си. Богочовекът не е устоял на Сиянието и е тръгнал надолу. Светлината се е явила първото падение.

И Изгревът е изгубил своето Начало – Зората, и сега все изгрява, но трябва да залязва. Зората превъзхожда Изгрева и Залеза.

Когато човек достигне тотално до Идеята: „Аз съм Мистерия“, всички светове ще се разпаднат и всяко добро и зло ще се разпадне. Докоснатият от Мистерията е Дух, пътуващ към Сиянието.

Сиянието е част от Древното Универсално Единство. Няма убежище извън Сиянието.

Първият Прастарец казва: Истинското Развитие е Мистично Дело, скрито дори и от теб самия. Който много е търсил и не е открил, той е намерил, защото е търсил.

Човек има Древно Тяло, по-дълбоко от родеността и неродеността, защото при тях има двойственост. Древното Тяло спада към Мистерията – то не се ражда дори и когато човекът е роден.

Древното Прасветлинно Тяло не се постига – то е вродено. Когато жадуваме и търсим това Изначално Състояние, ние пътуваме към него.

Когато ние търсим Изначалното, и То ни търси. Само с Дълбокото в себе си можем да събудим Дълбокото в Учителя и в Бога.

Посвещение за всяко същество

Ако ти си нещо, ще бъдеш поробен. Ако ти съществуваш, ще бъдеш поробен. Развитието е Пътят към Нищото. Свобода винаги ще има само за Развитието.

Нищото не може да се постигне. То само трябва да се приеме. В Приемането Той те приема. Ние никога не постигаме себе си, а само Него.

Има Мрачни Мъдреци с големи знания, но те живеят в самосътворен ад, за да видят себе си. Те не са търсили Нищото, а себе си и са се обезличили. Истинският Мъдрец се е отделил от себе си – избрал е Истината.

Сред Черните Мъдреци няма напълно осъзнати. Но малка част от тях, които тайно служат на Бога и са избрали Бога – те са надраснали Луцифер. И в Черния Път има степени на развитие, но забулени, за разлика от Пътя на Праведния.

Някои от Черните Мъдреци са по-дълбоки от Праведните, защото знаят намеренията си и надрастват слабостите си. Затова, които вървят дълбоко осъзнато в Черния Път, също ще бъдат благословени.

Но на сто Черни Мага само около четирима са много скрити, потайни Служители на Бога. Те съграждат в Истинските Търсачи Безпределни Дълбини на Бога, понеже предизвикателството е много голямо – това приятели и обикновени врагове не могат да го направят. Някога тези Черни Магове ще получат шанс да станат част от Прасветлината на Бога.

Защото Бог е определил Посвещение за всяко същество. Посвещението е скок в Нищото. Посвещението се случва, когато Нищото е споделило частица от Себе Си с тебе.

Ти никога не можеш да изгубиш Нищото. Ти си Нищо и затова не можеш да изгубиш себе си. Нищото е твоята Реалност.

Чистото Нищо е Дух и Свобода. Върховното Нищо е Изчезналост. Само в Нищото има Свобода, а ти си избрал сътворението.

Ти си се изгубил в своята сътвореност и все нещо търсиш. Всички търсят Нищото, но не го съзнават.

Когато сме били в Нищото, ние сме били Богове – Същества без сътвореност.

В Древността нямаше нищо, но имаше Бог. Човекът е жив, защото Бог е Жив в него.

Първият Прастарец казва: Не вие живеете, а Нищото в сърцето ви.

Само Бог в нас умее да живее. Само Бог в нас е Жив, ние не сме живи. Жива е нашата Душа, а не нашето тяло. Любовта е образувала в нас Душата.

В Душата слиза Бог. В Духа слиза Незнайният Бог – Абсолютът. Тайна е нашето Съществуване. Незнайност е нашият Път.

Недосегаемата Бяла Чистота

Тайната на собственото ни съществуване е Бездната. Бездната ни обгръща отвсякъде, тя е и в нас. Бездната е Съкровената Вътрешност на собственото ни съществуване.

Тайното Слънце не е Слънце от външната Вселена. Това е Синьо Слънце, скрито в Тайната на Истината. То е от Епохата на Бездната.

Синьото Слънце не е Слънце, което грее. То е Слънце, което изгаря световете, за да остане само Едно Дихание.

Ние сме Древен Неразгадаем Ръкопис. Ние сме Живата Древност. Ние сме самата Древност на Абсолюта. Човекът съдържа в себе си и Бога, и Абсолюта.

Древносияещият Човек е Тайнствено Ядро, изтъкано от Мистерия и Истина. Този Древен Човек е Роден Свободен.

Съществува само този Древен Човек, а Вселената е една завеса. Човекът Мистерия някога сме били самите ние. Абсолютът ни е дал Свободата да се изречем в себе си.

И сега ти си роден, за да откриеш своята Незнайност. Незнайното не иска да го разбереш, а само да го търсиш. Мистерията е всякога Недосегаема – за нея няма пророчества.

Древното Сърце е Бяла Прасъщност, която поддържа Свещеното сърце в човека – в него са най-древните Архиви на Мистерията, то може да те заведе в Сърцето на Абсолюта.

Мистерията е Велик Океан от Бяло Ослепително Безмълвие, в центъра на което е Той – Абсолютът. Съществува една Бяла Чистота, която и Боговете не са виждали.

Бяла Магическа Сила движи Извора. Без тази Сила Изворът не може да се обновява. Бялата Сила идва от Извора на Божията Милост.

Милостта Му е родена преди Гнева. Белият Огън е роден от Свободата на Прасъщността. Червеният Огън е роден в борбата.

Световете са изпитания за завръщане в Живота. Основата на Вселената и света е енергията, а не Животът.

Животът е Тайна, убягнала и на Мъдреци. Дори и Боговете не знаят Тайното Име на Живота.

Истинският Живот е по-дълбок от Тайното Знание. Когато те води Истинският Живот, само тогава се учи Мъдростта. Мъдростта се пие от Сиянието.

Има Мъдрост, която не е за разбиране. Мъдростта е Постоянно Състояние на Вдъхновение. Правдъхновението е съставено от Белия Огън.

Абсолютът е отвъд Дълбините. Абсолютът е създал Нищото, но е оставил последната степен на Нищото за Себе Си.

Събуждане на Правдъхновението

Нашата Древна Свобода ни е дарена от Нищото – Върховната Истинност. Нищото е Свръхчистото Място. Нищото е най-опасната смърт за всяко зло.

Изгубената Любов към Бога е изгубената Чистота. Нечистотата мъчи човека, а не Сатана. Човек мъчи себе си, а дяволът допълва.

В действителност злото се побеждава без борба, осъзнаваш само Бога. И само чрез пряка среща с Бога – чрез Гносис, Откровение, злото се отстранява.

Виждащият не вижда светове, а само Бог. Истината е Дълбинно Вътрешно Виждане чрез слязъл Древен Дух в твоята Сърцевина.

Истината е забранена за нечистите. Истината не влиза в нечистите умове – те не я разбират, а си я въобразяват.

Истината е Дух и тя обича Чистия Дух. Само Човекът Дух се свързва с Истината. Истината се движи в Себе Си, а не в света и в човека.

Истината не общува със света, защото е Дълбина. Светът е потокът на съдбата. Съдбата е учител на тези, които са се взирали в света. Любовта е Потокът на Древния.

А Доброто трябва да стане Мъдро, за да бъде потайно силно в Скрития Бог. Доброто трябва да има опит, да мине през истински опит, иначе увяхва. Учителя казва: „Единственото Добро Същество е Бог“.

Доброто е враг на Абсолютното Добро. Човекът е майстор на падението си. Обикновеният човек не може да понесе Доброто – той много лесно го разваля. Затова Бог събужда хората чрез злото, чрез дявола.

Лична нечистота има човекът, той самият е станал дявол. В човека има страст да убива. Това е войната, това е неспасяемото. Но злият човек не знае, че убива само тези, които са определени и изостанали – не знае, че всъщност убива развитието си.

Всяка смърт в света става само с Позволението на Бога. Бог е Животоносен и Смъртоносен. Когато Бог убива, това също е помощ. Защото всички неосъзнати са всъщност умрели. Мъртъвците се страхуват от Древния Живот – те не искат да оживеят в Него и затова те са на Земята.

А злият човек все в някое прераждане ще пожелае Развитие, защото ще има една празнота, която е по-страшна от цялото грехопадение – дълбинна самота, която Бог не посещава. Това са същества в застой. Някои чакат милиарди години, за някога ще има План.

Някои от изостаналите същества чакат изключително много, за да може после, като изберат Бог, да е тотално. Защото те ще са жадували, жадували, и някои от Черните ще изпреварят развитието на другите. Когато преживееш Божия Гняв и се завърнеш, Любовта ще бъде една степен отгоре.

Когато тръгваш от дълбини към промяна, тръгваш по друг начин, с друга воля. И в Белия Път има възможност за това Изключително Развитие, но трябва да се събуди Древната Воля, Древното Сърце, Първичното Правдъхновение. Както Фениксът е събудил Белия Огън – Свободата.

Който е в себе си, умира. Който е в Него, оживява. Фениксът изчезна от себе си, изгуби себе си и придоби Свободата си. Когато си угаснал в Нищото, Той те запалва с Искрата на Древното ти Сияние.

Призовани сме чрез Любовта

Мистерията е скрита и от Мъдростта, но на Любовта тя дава Лъч от Себе Си. Пътят към Върховната Мистерия е Любовта.

Ти можеш да познаеш Пътя си само с Любов. В Дълбоката Любов към нещо ти надминаваш себе си. Универсалният закон е: Люби Бога повече от себе си.

Първият Прастарец казва: Намери си цел в живота, която никога да не можеш да постигнеш и която да обичаш повече от себе си.

Обичай каквото правиш. Това, което най-много обичаш да правиш, това Бог го иска. Когато искаш нещо Цялостно, Бог го иска.

Бог не може да не отговори на Свръхдълбокото Чувство – така да бръкнеш в сърцето си, че все едно за използваш Свръхсловото.

Преданата Любов може да промени даже Волята Божия. Не е важно какво обичаш, важен е Тайният Начин как го обичаш. Пътят на всеки е уникален.

Най-дълбоката необходимост в живота е Преживяването на Бога. Който наистина практикува, той Преживява Бога. Казах ви Тайна!

Осъзнатият изглежда като човек, но не е човек. Той носи нещо от Дълбините на Скрития Бог, понеже му е било дадено Преживяване – Абсолютно и Незаменимо.

Пречистото Съзнание може да призовава Бога и да Го чете в себе си. Чистотата е Нероденост. Истинната Чистота е Тайна Наука.

Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране. Чистотата е излизане от света. Правдъхновението е излизане от Чистотата.

Що е Вдъхновението? Извисяване. Що е Правдъхновението? Сливане. А падението е Велик Замисъл на Благословението.

Любовта е Първородие. От Любовта са произлезли Боговете. А падналите светове са отделени от Бога, за да разберат какво е живот без Бога.

Най-хубавото на света е от сутрин до вечер да мислиш за Бога. Като мислиш за Бога, ти мислиш и правилно за себе си. Като мислиш само за себе си, ти сам си навличаш нещастие.

При всяка трудност мисли само за Светлия Изход. Ясното мислене е единно – това е мислене. Истината идва ясно и недвойствено.

Реално е това, което възприемаш, а не това, което се случва. Не какво е събитието, а ти какво мислиш и чувстваш – само това е реално. Възприемай само Светлия Изход.

Най-опасното нещо в света е прекъсването на съзнанието. Когато съзнанието се прекъсне, тогава човек става част от друго съзнание – тъмно съзнание.

С Бог в себе си преодоляваме себе си. Бог наблюдава нашите малки, постоянни, искрени усилия – Той е скрит в тях. Когато Бог види тези усилия, Той ни дава нещо от Себе Си.

Бог ще ни дава все повече нещо от Себе Си и в един момент ще ни даде Себе Си. Тогава човек става Осъзнат Дух – Свободен, Неуязвим в Дълбините.

Първият Прастарец казва: „Хората са Духове, които са забравили, че са Духове“. Духът е Съвършеното Тяло без Тяло, Изначалното Състояние.

Бог ни въздига в Себе Си

В този свят трудностите са благотворни. Падението се лекува. Само невежеството не се лекува – т.е. това, което не желае да се учи.

Бог в нас е, Който преживява и преодолява трудностите. Така Той израства в нас и с нас. Бог е Преодолителят.

Не е важно изпитанието, важно е дали ти си в Единство с Бога. Бог е изпитанието и Бог е възходът отвътре.

Кое страдание може да понесе Явяването на Бога? Древният ключ е: Не бъди зает със себе си, бъди постоянно зает с Бога.

Колкото повече изместваш себе си, толкова повече Бог идва. Който утвърждава себе си, изгубва Бога.

Човек върви към Бога, когато Бог му е подал Ръка. Бог ти е дал нещо от Себе Си, за да вървиш към Него.

Не мисли, че ти си станал господар на себе си. Бог ти дава да бъдеш господар на себе си. Той е Господарят.

Трябва ли да се владееш? Не, трябва само да Го имаш и тогава ще имаш Владетеля.

Когато си призован от Бога, ти си Истински Търсач. Така Бог търси Себе Си и намира Себе Си. Бог е Търсачът.

Без Бога никой не може да проучва Бог. Настоящето не означава, че ти си тук. Тук е само Бог.

Съществува само Вечното Единство. Има само Един-Единствен. Втори не се е раждал и никога не може да се роди.

Бог обича Себе Си и в Себе Си изразходва цялата Своя Любов. Бог е отдаден на нашия Път и особено на Търсачите, защото така изважда милиони и милиарди същества от Древното зло.

Бог движи цялото Сътворение. Бог е така заслепен в Любовта си към нас, като че сякаш е забравил Небесното Царство – вселена Му е Любовта, вселено Му е част от Съвършенството на Абсолюта.

Но към Абсолюта няма Път. Никой не може да Го познае и в Трите Вселени. Понеже е Абсолютно Непостижим, затова има Безкрайно Развитие.

Раздялата на човека с Бога е невъзможна и несъществуваща. Това е илюзия, която носи много радост и светлина. Защото така човек е предизвикан да започне да търси Бога с нов устрем.

Всеки непреклонен устрем овладява тъмната си страна. Бог не гледа грешките на стремежа, защото стремежът е така устроен, че ще ги преодолее.

Който е овладял тъмната си страна, той може да прониква в Храма, защото Сам Бог го е призовал.

Да се посветиш на Бога, е най-големият Дар от Бога. Това е Призоваване. Призован си да станеш Дух от Духа Му.

Но Бог не може никога да ти е достатъчен. Колкото повече имаш от Бога, толкова повече Го жадуваш.

Душата жадува за Дълбоката Древност, Духът – за Скритото в Древността, а то е Съвършенството.

Люби Древния Скрит, но не Го ограничавай – жадувай, взирай се и люби Го, и постоянно прави това, без да настояваш. И ще дойде Денят, в който Той ще се самозапали в теб.

Знаеш ли за какво жадува Върховният? Той жадува единствено за това да се слееш с Него и да изчезнеш в Него. А всичко това Той е вродил в Дълбините ти.

Ако човекът твърдо избере Пътя към своя Дух и към своята Искра, предопределение вече няма, защото човекът е зародил в себе си Изначалния Замисъл. Бог всякога е жадувал за този Замисъл – Завръщане в Праединството с Абсолюта.

Чистото съзнание е Сияещо огледало

Аз присъствах по времето на създаването на света и познавам Великия Замисъл на Бога.

Първият Старец – Учителя

Неподвижният Център

Бог не е създал нещата извън Себе Си, а в Себе Си. Бог е създал Вечността, сътворението и Пътя на съществата. Но Абсолютът е по-дълбок от Пътя – Той чака съществата в Мистерията.

Изначалните 24-ма Старци ръководят Развитието. Всеки Старец е Аура, в която можеш да се развиваш. Старците носят Истината в Себе Си и имат право да носят Истината на световете.

Върховният Скрит извисява чрез Духа на Старците. Старците показват на хората изгубения Път, а на Мъдреците – Пътя на Завръщането. Старците са Дълбинен Поглед на Божията Милост.

Пътят към Абсолюта минава през Старците. Всеки Старец е Владетел на Ослепителното Сияние и с Него може да създава Нови светове и Вселени. Във всеки Изначален Старец е скрит Праотецът – Абсолютът.

Всемирните Братя са родени от Абсолюта. Белите и Черните Братя са родени от Бога. Бялото и Черното Братство в началото са били Едно Цяло – когато се излъчва Принципът на Полярността, Братството се разделя и се поляризира на добро и зло.

Но има Върховен Пазител, Върховна Неподвижност, която задвижва всичко. Неподвижен е Древният – Той е навсякъде и Той е всичко. Абсолютът е задвижил Неподвижността и чрез Нищото е създал всичко.

Неподвижността движи всичко. Сиянието е всякога Слънце в Себе Си, защото е Неподвижно. Ще видиш своя Сияещ Център в себе си – в своето сърце огледало. Чистото съзнание е Сияещо огледало.

Всичко, което ни заобикаля и не ни заобикаля, е съзнание. Всичко от атома до Вселената е съзнателно. И самият човек е невидимо, незнайно и безкрайно същество, но още в миналото човекът е станал част от мрака – стара изостанала цивилизация.

И сега, в този свят, хората се учат от своята опитност и страдание – чрез Тъмната Ръка на Бога. Падналите същества еволюират по пътя на отрицателния опит чрез натрупване на грешки. Но страданието ще си извърши Благословението. Чрез Дявола Бог ще ни възрастне в Себе Си.

Страданието е метод да станат нещата Дълбоки. Сатана работи в човека, за да очисти човек Дълбините си. Без страдание не може да станеш Мистик. Целта на страданието е Голямата Близост с Бога. Без злата воля хората щяха да изоставят Бога.

В плана на Черните влиза дори неприемлива жестокост – тя е Строгостта на Бога, урок за скритите същества в човека. След време Черните Адепти разрушават подчинените им зли духове – те са били само временно използвани за техните цели.

Не може да излъжеш Черните, но с Бог може да ги преодолееш, ако Бог е на твоя страна. Най-голямото престъпление на Черните е посегателството на Върховния Закон, Върховната Дхарма, Великия Древен Закон – Истината.

Наистина всеки, който посегне на Върховната Дхарма – няма значение Бял или Черен – в мига, в който посегне, той вече се обрича. И ако не се разкае дълбоко и не се върне, вече има само Един Неумолим Върховен Съдия.

Съблюдавай Истинността – тя е по-дълбока от постъпките. Истината е Бог в Действие, защото Силата служи на Истината. Силата е изречена Истина. Само Чистият може да задвижва Истината.

Само на Чистия се дава дълбоко сливане с Бога, за да се обновява. Животът тече непрекъснато – Словото тече. Словото разширява съзнанието. Събуди в себе си Тайната на Извиращата Скала.

Древният е Непоклатимата Опора на световете. В своята Неподвижност усети своята Древност. Твоята Дълбина е Древна Вроденост, която никой не може да ти отнеме. Съществува Древна Тайна в теб – Тайна в Тайната, която никога не можеш да изгубиш.

Скритост в Скритостта

Побеждавай без съпротива. Кой може да опетни Бездънното Начало? Истината идва много тихо и тя е светеща, ясна, чиста и недвойствена. Истината е Първичното Състояние на човека. Силата е умение да произнесеш Истината, но трябва да си станал Истина. Принципът на Древните Братя е: Бог в тебе трябва да е Тотален.

Защото Бог е Истински Неведом, когато иска да изпита човека, за да го качи на по-високо ниво. Дори може да позволи на Черните Братя достъп до Акаша, Архивите. Но всъщност Всемирното Братство държи най-дълбоките Древни Архиви – Бялото Братство разполага само частично с Архивите. В Архивите винаги има по-вътрешни Архиви.

Така както има думи в света, които са провалени същества – сътворени, за да учат азбуки, уроци. А има и Древни Думи, които имат Център, Покой, Дълбини и общуват само с Бог. А някои Думи общуват само с Абсолюта. Има и Безмълвни Думи, които не се разкриват. Мистичните Древни Думи са предшествали Боговете.

Така и Молитвата има Сърцевина. Зикр е Първичната Същина – Кратки Молитви, Дълбинни Божествени Мисли. Есенцията на Молитвата е Зикр – всичко, което е концентрат. Зикр е повтаряне на Древна Дума, Божие Име, Формула. Зикр е ускореният път – кратко, ясно и съществено казано. Зикр е Метод, който те изважда от света и сътворението.

Молитвите също съграждат Истината в човека, но има разширеност, разтегленост. В латинските сентенции, хубавите афоризми, обикновените молитви – там почти го няма Развитието. Това е дългият път за бавните ученици. Църквите се молят от хиляди години и почти няма резултат. А Зикр е стремително, цялостно отдаване на Бога. Чрез Зикр ние се скриваме в Бога.

Учителя казва, че във всеки човек има една животинска душа, която живее в сърцето му и която трябва да се възпитава. Т.е. всичко, което понижава – нисшето, егото, е все тая душа и тя трябва да се овладява. Това е изостаналото тъмно същество, с което сме свързани и което все шепне нещо в сърцето на човека. И затова е нужен Зикр.

Чрез Зикр се очиства сърцето, за да останат само отношенията с Бога. Зикр е Вселяване на Бог в сърцето. Чрез Зикр дяволът в сърцето намалява до пълно изчезване, т.е. овладяване. Тогава животинската душа се превръща в слуга на човека. Казва Учителя: „Ние, хората, не сме от света на животните“. Бог е в човешкото Сърце – то е Негово.

Според египетските тълкувания в човека има много Сърца и става въпрос за степени. Има едно естествено сърце, външното, а Аб на египетски означава: Правилното Сърце, което е започнало да възприема само Бога. При туй положение Душата започва да заживява все повече в туй Правилно Сърце.

Някои Мъдреци казват, че Душата е Изначалното Сърце. Тази Душа си има друга Сърцевина, която е Чистият Дух, наречен Древното Сърце. Есенцията на този Дух е Искрата, или Прасърцето – това е самото Сияние, чийто произход е от Ядрото на Абсолюта. Върховният Скрит превръща Извисените в Искри.

Затова в своята Същина Истинската Молитва е по-дълбока от всяко слово – тя е нещо, в което трябва да се превърнеш. Това е Първичното Слънчево Състояние на Непадналата Раса. Молитвата е Тотално Състояние – това, което Учителя нарича Състояние на Абсолютна Чистота.

Древното Прасъстояние е изгубеният Праезик – Езикът на Древния Свят. Изначалният Език е Вратата на Мистерията. Древните Думи са отвъд падение и възход. Древните Думи са Същества, които са станали Думи – Пътища към Завръщането.

Древните Думи създават вътрешни светове. Но Древното Изричане е Единствено Негово. Думата става Портал на Изначалното само когато Древният Бог я произнесе. Тайната на произношението е да си станал Цялата Същност.

Учителя казва: „Великият Език е Чистото Съзнание и само Любовта се завръща в него“. Наблюдавай живота си чрез Любовта. Именно Божествената Любов разкрива една от Най-великите Тайни, че някога е било само Ден. Някога е било само Ден!

Древните, които имаха Културата на Сърцето, придобиха Истинското Познание чрез Безсмъртното Сърце. Те наричаха Мъдростта Белия Вихър. Скритото Знание е областта, в която живеят Жреците на Бялата Светлина. Бялата Точка е Скритостта на Сърцевината.

Мистерия е Бялата Точка. Тази Точка е Център на нещата, без да е център на окръжността. Нейното движение е универсално. Тя може да се прояви в един свят и след това да го посети след хиляди години. Бялата Точка е Абсолютно Независима.

Има много степени на докосване до Бялата Точка. При първата степен ставаш осъзнато Безсмъртие. При втората степен ставаш Тайна в Тайната. При третата степен ставаш Тайна в Мистерията. При четвъртата степен ставаш Мистерия в Мистерията.

А в петата степен на докосване до Бялата Точка ставаш Мистерия в Абсолюта. В петата степен засияването е Мистериозно и то е повече от всичко. Няма свят и светове, които да се сравняват с петата степен. Тук е и Бялото Безмълвие. То е без Шепот. Тук и Шепотът е изчезнал.

Осветеният мрак

Любовта към Бога подготвя човека за среща със Скритостта на Бога. Мракът, който е навътре, е Скритостта на Бога. Само който е преминал през Древния мрак, узнава Свободата си. Висшата Свобода е дарена Милост Божия.

В Истината няма мрачни области на съзнанието – всичко е осветено. Осветеният мрак е Същността на човека. Бог е Същността. Когато Истината е спряла да съществува в съществата, те са станали сътворени.

Духът е Търсачът в човека. Умът е пътешественикът. Тези, които не търсят усърдно Учителя, страшното ще запечата ужас в умовете и сърцата им. Човек наблюдава Реалността според способността да владее себе си.

Тъмнина и мрак има в падналия свят, защото тъмнина и мрак има в сърцето на човека. Мракът е огледало. Когато човек попадне в мрака на страданието, в мрака на нещастието и в мрака на злото, той може да види себе си.

Мракът сам по себе си не знае какво е. Различни подходи – различни резултати. Пътят не е движение, Пътят – това е Подход. Твоят Древен Път е скрит в твоите подходи към нещата. Подходът е Вдъхновение. Вдъхновението е Гласът на Истината.

Мракът по своята същност е неутрален. Той няма в себе си силата и способността да обича или мрази, но ако недостоен човек попадне в него, в такъв човек се събужда омраза. Тази омраза съществува дълбоко в човека, а не в мрака. Мракът може да събуди най-великата Любов, но тази Любов е била дълбоко заровена в човека, а не в мрака.

Човекът е двойствен, а мракът е само събудител. Мракът е създаден от Бога. Мракът хипнотизира тези, които обичат злото. Мракът спъва развитието на тези, които вярват в Доброто. Запали мрака с Огъня на Неизразимото в Душата си.

От какво се страхува мракът? От една малка запалена свещ. Тази свещ е нашето сърце. Който е запалил обичта в сърцето си, той е направил мрака уязвим. Този, който се е превърнал в постоянен пламък, той е разсякъл мрака.

Мракът е създаден да извисява достойните и да прекъсва пътя на недостойните. Мракът ни напада, за да ни осветли. Той е огън, който изгаря нечистия огън в човека.

Познай себе си. Къде? В мрака. Затова мракът идва. Познай себе си означава: определи това, което търсиш. Който е познал себе си, страданието и мракът вече не го познават.

Ако ти търсиш себе си, мракът ще те изгуби. Но ако ти си илюзия, мракът ще те погуби. Да търсиш, значи да станеш Бездна и Мистерия. А щом не търсиш, ти ставаш време и времето ще те руши.

Който е познал себе си, и мракът го познава, и Бог го познава. Който не е познал себе си, от него се интересуват илюзорните същества. Който е познал себе си, придобива собствената си Неизменност.

В мрака трябва да преодолееш не мрака, а себе си. Мракът е само опора за тебе, за твоето извисяване. Не търси смисъла на живота в мрака, а търси преодоляването. И когато преодолееш себе си, ще ти се разкрие нещо повече от смисъла.

Величието на мрака е, че той разрушава в тебе и смисъла, и безсмислието, и оставаш само ти, само твоята Древност. Мракът е мистично усърден, за да ни изведе от световете. Мракът крие в себе си Тайни на Древни Мистерии.

Мракът е Древен Разум, Древен Майстор. С техника не можеш да го победиш. Но ако имаш Любов, той сам се оттегля. Когато мракът се приближи до Любовта, той само се прекланя, защото тя е дело на Древната Бездънна Мистерия.

За външните светове мракът е силата. Но този мрак е срещал много хора, срещу които не е могъл да се изправи. И той е разбрал, че те са докоснати от Най-Древния Господар.

Няма мрак, няма зло, няма тъмнина, няма ад и пъкъл – има само Неразбран Бог. Разбирането е събудената Дълбочина в човека. Посветен значи Пресътворен. Злото и тъмнината съществуват, докато зародиш Бог в себе си – после те изчезват.

Изначалната Безкрайност

Що е мракът? Безкрайна Любов. Мракът идва, за да откриеш Безкрайността в себе си. Знаеш ли, че болката е съградена от незримите лъчи на Любовта?

Има един универсален метод за изцеление – това е да обичаш докрай. В Любовта докрай винаги има един момент, в който Бог се появява.

Кой е моментът на Доверието? Когато всичко рухва, а Доверието в Бога се увеличава. Чрез Доверието може да се преодолее мракът. Това е ключът.

Любовта към Истината разрушава злото и низшите светове, които са успели да проникнат в човека. Какво отнема мракът на човека? Знанията му.

Изпитанието е огледало, в което човек проглежда себе си. Той вижда своите цели, своите намерения и стремежи. Тогава се разбира каква е Любовта му – човешка, Духовна или Божествена.

Мракът е изненада. Но този, който има особена Любов, той може да изненада изненадата. Когато се вгледаш в тъмнината, ще разбереш, че това е Тесният Път.

Търпението е другото лице на Любовта – когато си безпомощен, да си смирен, искрен, кротък. В невъзможността човек се смирява. Малкото е вход на Божията Сила.

Който търси Бог, Бог го намира. В бремето на човека и на света е тихо вселена Божията Лекота. Човек трябва да пази свещено не себе си, а своето отношение към Бога.

Неуязвимият е неуязвим и потаен, защото е осъзнал, че Любовта е по-значителна от него самия. Предаността е образувана от силата и чистотата на сърцето. Когато Предаността узрее, тя се превръща в Жертва.

Когато се съгласиш всичко придобито да ти бъде отнето, тогава Мистерията ще те погледне, а Бездната ще те погълне. Бездната е Прадревният Океан от Любов.

Бог е Ослепителната Светлина, която за неподготвените е наречена мракът. Мракът е част от Мистерията на Древното себепознание. Животът – това е среща със себе си.

Изначалната Истина е вродена в човека. Тя е силата и могъществото на Осъзнатия човек. Когато мракът се сблъска с Древната сила в човека, мракът отваря своята врата.

Вратата е преход в друг свят, друго измерение. Оцениш ли мрака, ти вече си запалил светлина в него. Любовта е по-древна от мрака.

Този, който е обичал Истината повече от себе си и повече от всичко друго, той е проникнал дълбоко и отвъд завесата на мрака. Мракът е най-великият Замисъл на Бога.

Възприятие на Реалността

Който избира Бог, придобива Реалност. Който избира себе си, става илюзия. В Древността падналите Богове станаха врагове на себе си и така родиха света на сътворението.

Сътворен означава: заключен в себе си. Защо си заспал в този затвор? Умът вижда действителността, но не вижда Реалността. Няма външна Реалност, има само възприятие.

Ти имаш външен враг, защото в себе си имаш противник. Врагът е приятел. Той търси хармонията си с тебе. Врагът е таен път към Бога.

Опасностите никога не са нещо външно. Само когато една опасност се е промъкнала вътре в теб, тя може да дойде и отвън.

Ако не развиеш едно особено отношение към Истината, ще станеш жертва на чужди възприятия и обстоятелства. Така ставаш враг на себе си, на своето неразбиране. Така илюзията става силна.

Илюзията, изкривеното съзнание, оцелява чрез неорганизираната енергия в човека – разсеяност, разпиляност. Да вървиш в Пътя на Истината, значи да се сражаваш за своя вътрешен живот.

Който търси Истината, опората му се явява отвътре. Враг няма, защото всичко е Бог. Който вижда врагове, той се самонаказва и самоненавижда.

Който мисли, че има врагове, вече е създал враг в себе си. Само Бог може да го спаси от него самия. Той вече е в опасност. Той мисли, че врагът е отвън, а противникът е влязъл вътре – завладял го е.

Когато не си напълно осъзнат, ти си враг на себе си и не знаеш какво искаш. Затова, когато искаш Бог да ти помага, това трябва да стане по Неговия начин, а не по твоя.

Не се стреми, просто бъди – не такъв, какъвто искаш да станеш, а такъв, какъвто си – своята Същност. Ти си Слънце преди Слънцето, изгрей в себе си.

Много са загубили посоката, защото Той не е посоката, Той е Дълбина. Тесен е Пътят – толкова е тесен, че само Нищото може да го премине.

Когато станеш Нищо, тогава вече Нищото воюва за теб. Войнът не е Сила, а Състояние на съзнанието. Древната Сила не се ражда в сътворението – тя само слиза, действа и се скрива.

Човек е само изпълнител, всъщност Бог работи. Реалната Сила е скрита от илюзорната сила. Има хора, в които има голяма яростна и илюзорна сила, но тя ще бъде поразена.

Свободната воля е дадена, за да се извисят разумните и за да се провалят безумните. Свободната воля е дадена, за да се прояви Бог.

Неговата Воля се изпълнява само от Него Самия. Сатана и Христос не могат да действат. Действието е качество на Единствения Бог.

Има само Една Воля, Божията Воля, и човек трябва да се завърне в нея. Сега човек има две воли – разумна и неразумна, и затова греши.

Но човек не може да произведе Действие. Сатана не може да направи Действие, даже и Христос не може. Действа само Страховитото Единство.

Действа само Бог – всичко се случва само с Позволението на Бога. За всяко нещо, което Бог е допуснал, Той има План.

Всичко, което става, се планира от Бог. И който осъжда нещо, той осъжда себе си. Когато осъждаш, ще ти бъде отнето разбирането.

Когато не осъждаш, Бог ще ти даде да видиш защо е така. Бог присъства явно и скрито навсякъде. Няма такъв Миг, в който Бог да не участва.

Динамичното равновесие

Мистерията е Върховната Причина за всичко и кой може да каже: „одобрявам“ или „не одобрявам“. Смирението е Външното Лице на Нищото.

Белегът на Смирението е неосъждане: нито на света, нито на хората, нито на себе си. Не бива да осъждаш Бог в себе си.

Самоосъждането е създадено от паднали коварни духове. Неодобрението на себе си е капан, въведен от ума, от низшите съзнания – че си виновен, че си такъв-онакъв; ти си си определил нещо, понижил си се.

При Чистото Съзнание работиш върху себе си, правиш си грешките, но не казваш: „Аз съм слаб, аз съм грешен“. Просто работиш. Всички са готови за работа, умът отлага.

Хората са завъртели понятията много наопаки. Чрез самообвиняването се навлиза в отчаяние, после – самоубийство и после хиляди години ще възстановяваш. При Чистото Съзнание няма понижаване.

Животът иска да се одухотворяваш и обожествяваш, а не само да мислиш. Мисълта е светла или тъмна, Мъдростта е Сияеща. Мъдреците са в различаването.

Ние трябва да призоваваме Истината да ни разкрива скритото в мисълта. Който се е посветил на Бога, не съди, а различава.

Човекът на правилното мислене няма гняв в себе си. Правдата не произвежда ядосване – не се ядосваш в името на Правдата. Ядосването е неразбиране на нещата.

Сърденето, гневът увеличават ума и сърцето и ограбват Душата и Духа. Когато човек разбере нещата, той се успокоява. Спокойствието изисква Будност.

Спокойствието не е пасивно и отпуснато състояние, а особен род напрежение. Спокойствието е плод на много усилия на волята – трябва да се движиш със скорост по-голяма от ума.

Който овладее ума в себе си, придобива динамично равновесие. Контролът е ловецът на ума. Всяко оправдание е лавиране. Умственият живот е омагьосан кръг.

Гордостта е водовъртеж. Гордостта всякога бива сломена, за да бъде спасен човекът. Всеки, който има земни стремежи, влиза в разрушението.

Чрез земното мислене ние сме ограбили себе си. Земното мислене е врагът на човека. Старият мрачен враг е в теб – твоята собствена тъмна половина, която отдавна си създал.

Земните хора всъщност образуват свършека на света – смъртта се вселява в злото и го ограничава. В грехопадението човек става или враг на себе си, или спасител на себе си.

Първият Старец казва: Не съм Спасител. Странник съм аз, облечен в Мистерия. Не ме търси, а ме приеми дълбоко и ще ме имаш.

Думите на Стареца са проходи към Върховното Нищо. Тези, които не умеят да търсят, ще се блъскат в бреговете на проходите – те ще се блъскат в крайностите на живота.

Но тези, които умеят да търсят, те ще придобият онова равновесие, чрез което ще преминат между бреговете на проходите. Те ще се движат като Нищото, което се завръща във Върховното Нищо, защото са призовани.

Нищото е всякога съществуващото Свръхбитие. Нищото е най-древният мост към Мистерията на Абсолюта. Който е създал този мост в себе си, той може да прекоси Бездната и да види отблизо, без да се приближава, Началото на всички начала.

Великите Старци се хранят с Най-древното Дърво – Дървото на Корените, Дървото на Нищото. Това е най-чистата Есенция – Есенцията на Сиянието. Това е чистата, безкрайна Храна – вечно неуловима. Но който я улови, се насища завинаги, защото се укрепява в Дълбинния Корен.

Древният начин на живот

Аз съм Изначалната Вода. Храня милиони същества.

Аз искам само едно: освобождението на душите.

Първият Старец – Учителя

Неизразимата Дълбина

Винаги в ума си трябва да имаш мисли само за благодатен развой. Дори когато животът разбива сърцето на човека, Дълбината си остава непокътната. Когато губиш битка, не губи себе си.

В разрушението виж обновителя, красотата на живота. Трагедията изцелява човека от по-дълбоко падение. Който няма смърт в себе си, посреща всяко бедствие с усмивка. Бедствието е една странна шега на Бога.

Трудността идва, за да станеш по-лъчезарен. Трудността е дар за Извисяване. Който се извиси, става Дух. Когато си могъщ и уверен в себе си, осъзнай Бог в себе си. Той е самата Увереност, Той е Могъществото.

Без Бог твоята увереност е самозаблуждение. Светлината те успокоява, но не ти дава Истината. Освобождението се случва в Мистичния мрак. Раят не е Свободата.

В Чистото Съзнание са скрити всички Свещени Писания. Висшата Реалност е Чисто Съзнание, което е Свобода. Древният начин на живот се нарича Чисто Съзнание.

Единственото Писание е Древната Истина. Любовта е самото Евангелие. Древният Поток на Слезлия Бог е Любовта. Всички светове са родени от Любовта.

Истината се намира навсякъде и затова не се нуждае от храмове. Учителите не ни изнасят слова, а Неизразимото, което са преживели. Нашата Истинска Природа е Нищото, Несподелимата Неизговоримост.

Древният е Безкрайният Пазител на Бялото Съзнание, на Невидимата Дълбина. Когато съществата са се отказали от Бялото Съзнание, те са придобили друго съзнание, което и досега търси пътя си и лечението си от смъртта.

Който повтаря дълго време Ахор Зарама (Аз съм Истина), ще се отдели от сътворените мъртви светове. Човек е роден преди мрака и светлината в него.

Служи на Истината, за да се загледа тя в тебе. Бог е по-близо до теб, отколкото ти до себе си. Без Бога човек не може да бъде близък със себе си.

Бог те превръща в Нищо, за да съществува в теб. Нищото е Друго Име на Бога. Бог е Нищото, а Абсолютът е Върховното Нищо. Само в Нищото ти изявяваш Бог.

Нищото е Върховният Лечител, Тоталната Възможност. Когато Нищото се задвижи, всичко отстъпва. В Нищото Бог ти дава Себе Си и излива Своята Милост.

Великото Доверие в Нищото преодолява всичко. Животът е скрит в Доверието. Злото се събужда в съмнението. Бог се пробужда в Доверието.

В Дълбокия смисъл Доверието е Посвещението. Пълното Доверие е създателят на Бога в теб. Бог не може да бъде разбран, но може да Му имаме Пълно Доверие.

Съмнението разрушава енергията, целостта на нещата и те разцепва. Съмнението създава врагове. Аз казвам: В нищо не се съмнявам, защото една Велика Разумност ръководи всичко в света и във Вселената. Една малка Божия Мисъл ликвидира съмнението.

Има Мисли, които са Велик Възход – те отстраняват света и придобиват Вселената, те са дошли от Тишината. Бог е съставен от Тишина. В Тишината тече Бяла Вода.

В Тишината няма полярност – тя не е като думите, тя никога не лъже. Има споделяща Съкровена Тишина, но Древната Тишина е Безмълвна.

Белите Братя имат Дълбока Тишина. Древните Братя имат Непозната Тишина. Най-висшата Тишина – това е едно от Най-дълбоките и Тайни Имена на Бога.

Овладяване на себе си

Трябва да си напълно осъзнат, за да работи Единството с Бога. Истинската практика е ежесекундна. Иначе хората са подведени във външния път и в тях се промъква чужда воля – ако тази сила не може да коригира човека, тя го убива.

Безупречността е умение да управляваш съзнанието си. Който е овладял себе си, не може да бъде завладян. Древният ключ е: Бъди зает с Бога.

Целеустремените в Бога стават осъзнати. Търси Истината, докато тя те избере. Истината е най-скритото Същество в Мистерията.

Доброто и злото не са Истина и тя може да ги изненада, защото е Непредсказуема. Доброто и злото са погрешни пътища. Само Истинолюбието извежда човека. Без Истината човек няма цялостен поглед – каквото и да говори, е карма.

Интелектуалните разговори са пътуване в невежеството. Знанията са много ловки демони, тирани и само Истината може да ги порази. Науката е в ума, в капана. Единственото спасение е, ако науката се съедини с Мъдростта.

Ако Водите стигнат до Небето, Мъдрият няма да се удави. Древните перси казват: „Силната Вода върви нагоре“. Ти чуваш това, което те чува.

Овладяването на ума е овладяване на съдбата. Практиките успокояват ума, но не го контролират. Никакви практики не могат да постигнат Бога, само Любовта към Бога Го постига.

Великият Промисъл се състои в това да осъзнаем Любовта си към Бога, защото тази Любов ни учи повече от всички книги. Любовта е самото Осъзнаване.

Ако човек осъзнае своята Божественост, той ще се върне в Бога. Ако имаш Любов към Бога, ще се родиш в Него.

Главното е: живееш ли в Любов към Бога. Ако Бог няма намеса в твоя живот, ти си провален дори и когато преуспяваш. Това, което си постигнал без Бога, ще бъде разпиляно.

Провалът на всеки човек е неговата история на нелюбов. Само Любовта видоизменя пътищата в Древен Път, в Завръщане.

Провалът е погрешни възгледи, твоето минало, живот в ума. Умът няма Око и затова не може да обожествява нещата. Само чрез Бога се постигат нещата.

В успеха участват Висши сили, но ако ти не можеш да ги оцениш, те ще те напуснат. Не всеки успех дава Божествен резултат. Само Любовта е всякога успяваща – успехът не е.

Умът се държи здраво за успеха, но не се държи за Истината. Щастието никога не е израз на вътрешно единство с Бога. В страданието ние сме вътрешно единни с Бога.

Страданието напада най-слабото място в човека и му помага да се извиси и овладее себе си. Бог понякога не ни предпазва от определени страдания, за да не ни ограби Дълбочината.

Учителя казва: Не на всички помагам. Защо? Защото има помощ, която лишава човека от лично, вътрешно израстване. Страданието изработва Вечност.

Не се борете със ситуациите, а със злото в себе си – не бъдете въвлечени в света, в робството. Който не е овладян, ще бъде завладян.

Да познаеш реално себе си, значи да се сродиш със своята собствена Дълбочина и Духовност. Да се учиш, е умение на Смирението, а не умение на ума и на света.

В Рая е имало Дърво на Радостта. То е било на три крачки от Дървото на Познанието, но то е било мълчаливо и скромно Дърво. Радостта е Древното Състояние на Душата.

Радостта е Древен Чист Огън, излъчил се от Любовта. Тя е Пътят на човека преди времената. Ако Радостта те обикне, ти ще станеш част от Тайнството ѝ.

Мистичната Радост е по-стара от човека. Но Очите на Мистерията се взират само в Дълбините. Бъди зает с това да откриеш Дълбините си.

Съсредоточеност в Бога

С нашите усилия Бог ни съгражда в Себе Си. Бог се вселява само в човека на постоянното усилие. Но кога ще израснем, не зависи от нас. Бог е Единственият Променящ.

Само Бог е Променящият, но за този, който Го е избрал. Да са ти позволени усилията, то е: да ти е поверена Тайната на Развитието.

Тайната на Живота е във възраждането на усилията, на волята. Хората на Земята отново се учат да летят – възстановяват волята си.

Нашият Дух е Древна птица, чийто полет е отвъд светлината. Но не крилата летят, а Истината. Събуди Истината си, другото е само последствия.

Истината се предава зад пределите на света и Писанията от Дух в Дух. Който не приема Истината, става дявол. Будният допуска Божествените, Съкровените неща, но не и дявола.

Укрепявайте Бог и Истината в себе си, защото само те могат да овладеят обстоятелствата. Наблюдавайте мислите, думите и знанията си – те са същества, които създават събития.

Праведните мислят, че са в Бога, но са в Сатана. Любящите са в Бога и чрез Любовта имат тънка мярка за Правдата. Божието наказание е скрито предпазване.

Смирението предпазва учениците от въображаемите светове на ума. Компромисът в Бялото Братство е невъзможен – който не издържи на високите изисквания, влиза в хаоса.

Който обезценява нещата, ще бъде пленен от хаоса. Обезценяването е самопроклятие – пропадане в себе си, то е създало празнотата. Умът обезценява.

Завърни се в Бога чрез Любов към Бога, чрез съсредоточеност в Бога, а не чрез отрицание на злото. В злото е скрито израстването, а в Любовта – Единението с Бога.

Винаги избирай да претърпиш заради Бога. Премълчи, въздържай се заради Бога. Няма такава сила, която да ти попречи да постъпваш Чисто.

Чрез Чистотата ти си в безопасно поле. Всичко Чисто се пази от Бога. Всичко нечисто само се руши. Чистият привлича сили от всички неща.

Чистият става Дух, Същност. А на нечистия Бог дарява заблуда и безпътие. Нечистите ще останат назад, няма да могат да понесат Часа на Духа.

Щом си нечист, винаги ще имаш много желания, и то ненужни. Личните желания зараждат болести в Същността и отнемат нейната Безпределност, като я ограничават. Желанията увеличават тъмнината.

Дяволът символизира личната тъмнина в човека – всеки носи в себе си един дявол, когото трябва да превърне в Христос. Дяволът е създаден, за да видят хората по-ясно в себе си Чистия Път.

Дяволът си е зло същество, но това си е за негова сметка. В човека също има зло, което не трябва да приписва на дявола. Учителя казва: Човекът е способен на голямо зло, пред което и Сатана би се учудил.

Злото е една гладна космическа сила – гладна, защото е изгубила Същността на Живота. Злото те измъчва, защото е дошло да те освободи от скритите нечистотии. Ако се озлобиш срещу злото, то ще те вземе при себе си в своя ад.

Но злото, в своята дълбочина и в своята повърхност, е винаги илюзорна сила. В този свят обаче илюзията е сила, защото, въпреки че е една нисша енергия на Бога, това все пак е Енергия на Бога. С тази илюзия Той прикрива по-дълбоки неща.

Злото символизира Строгостта на Истината. Черният мрак е древна нематериална сила, която работи за едно зряло човечество. Цялото общество е формирано от черния мрак, макар че обществото не познава тази Тайна. Черни адепти работят съвместно с учените от всички народи и те следват техния зов.

Повечето от философите и учените са завършили живота си в мрака. Има и истински учени, но те проучват нещата за себе си и не ги изнасят на света. Черната духовност е тъмна, сгъстена и могъща енергия. От Черното Братство са стари, опитни изостанали души, но с много знания – като цяло те са по-умни от хората.

Черните адепти са много дълбоки същества и могат да увлекат полудуховни хора и ученици и са голяма опасност. Това е едно предупреждение за хората, за да усилят пътя си в Чистотата. Трябва да имаме едно на ум и никога да не подценяваме злото, а да дадем всичко за нашето пречистване.

Низшата Вселена е Дървото на Познанието на доброто и злото. Спасението на целия свят зависи от нашата способност да се обединим с Дървото на Живота. Докато човек функционира в низшето царство, неговото съзнание се намира под влияние на Сатана.

Илюзията за време и пространство е илюзия на сатанинското съзнание, с което човек се е съединил в себе си. Това съзнание иска илюзии и предели и ги натрапва на човека. Човек се сраства с това низше съзнание.

Сатана се храни с отрицателната енергия на човешкото съзнание. Когато човек избере Любовта и Светлината, сатанинската енергия замръзва. Тази парализирана енергия очаква човек да направи погрешен избор.

Всички кризи се дължат на това, че силата на Светлината не може да се утвърди в нашето съзнание. Тъмните духове психологически изучават човека – гладни са, искат да изтръгнат енергия от човека.

Злото те дразни, мъчи, безпокои – то иска да се откажеш от своите скрити нечистотии. Това е една много специална жертва от страна на злото. Този закон е много деликатен. Овладяването на съзнанието зависи от овладяването на твоите скрити намерения.

Демоните обсебват човека чрез желанията и започват да си правят планове в неговия ум. А човек си мисли, че тези желания и планове са негови. Методите на ума са методи на змията и те са достатъчно деликатни, за да объркат много ученици.

Змията изсмуква светлината от човека и я превръща в черна сила. Човек може да стане безгрешен от много тренировки, но това не пречи да има лицемерие. Целта е не да станем безгрешни, а да станем Божествени.

Докоснатият от Нищото

Мъдрите не се страхуват от грешките, а от непоучението. Чистотата е началото на зараждането на Мъдростта. Това става вътре в самия човек, от само себе си. Ако Чистотата я няма, няма да има зараждане – Чистотата е условието.

Мъдростта идва отвътре, знанията – отвън. Което идва отвън и се търси по външен път, прави човека зависим, застоял, роб. Получилите знания са наказани, защото са избрали да гледат със собствените си очи.

Глупостта е двете очи, двете съзнания. Истината е в Едното Единствено Око. Когато очите са разбрали Тайната на Нищото, те са придобили Реалното Виждане.

Мистичната Мъдрост се излъчва чрез Миг на Докосване от Нищото. Само Докоснатият се завръща в Дълбините си.

Овладееш ли ума, измисленият свят изчезва. Истинската Мъдрост е Откровение от Безкрая, а не от книги. Незнанието е умение на Мъдростта.

Мъдрият е над знанията, защото има в себе си Тайно Съзнание. Само Мъдрият и Чистият са в Храма, знаещият е отвън – в сътвореността.

Ако всичко беше пътища към Бога, нямаше да има нужда от Мъдростта. Всички пътища може и да водят до Рим, но Бог не е там – Бог е в Истината.

Знанията са суетата на света. Знанието може и да даде някаква помощ, но не и Реалност. Мъдрият нищо не знае. Мъдрите цял живот работят усърдно, за да не постигнат нищо.

Красиво е да търсиш и да не намериш. Ако нещо си намерил, станала е грешка. Трябва да се освободиш от невежеството, което наричаш „знание“.

Знанията за Пътя са излишни, те са окови по Пътя. Да си знаещ, това е тъмният път. Някои магьосници имат знание, но нямат енергия, защото Духът не е с тях.

Знанието разваля човека, Мъдростта го извисява. Мъдрец е всеки, който е познал себе си – той е изградил в себе си правилни отношения с Бога. Който е познал себе си, е разбрал, че е част от Бога.

Посвети се на себе си, докато Го познаеш в себе си и стигнеш до Мястото на Истината – Мистичното Непознаване на себе си. Истината е взаимоотношение със себе си.

Докато не познаеш себе си, всички пътища, по които се движиш, ще те отклоняват. Ние не се движим в сътворението, а в Бога.

Древният е Неподвижен, защото е навсякъде и защото е всичко. В Древната война Абсолютът не предлага на Древното зло враг, а Своето Отсъствие.

Ако ти не изчезваш всеки ден по малко, значи: не знаеш закъде си тръгнал. Истинският Път е Изчезване в Безкрая и Мистерията.

В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването. Праокото вижда Мистерията, защото не гледа в Нея, а в Себе Си.

Вселената можеш да я избродиш, но себе си не можеш. Ние сме Същества, по-дълбоки от Вселената. Ние сме Същества без корени.

Ние сме Изначални, а в тази Вселена сме само гости. Ако Вселената и светът са мрачни, то е, защото Древният Човек не е слязъл да ги освети.

Сиянието проблясва във всички светове и ги храни. Когато Сиянието слиза към световете, то се превръща в Слово. Със Словото работи Духът, а не умът.

Умът е природата на падналите. Духът е природата на избраните. Вечността е в Чистото Съзнание. Древността е в Чистия Дух.

Духът е скрит много, много дълбоко в теб самия и само Любовта може да го извика. Само Любовта може да повика и възкреси Тайната за Произхода на човека, съхранена в самия него.

Словото Божие си ти самият – намери Го в себе си. Твоят Дух е естествено Древен и той разбира само Древния език. Твоят Дух е в Единство със Старците.

Старците са Съвършени Присъствия, за да се завърнат съществата от развитието в Древната Пълнота. Старците са носители на Най-древното Състояние, наречено Прамистерия.

Пътят на Божеството в теб

В Началото беше само Бог и ти беше в Единство с Бога, но днес си в единство със света. А Бог те очаква със сълзи на очите. Той скърби по теб.

Вътре във Вятъра има една велика скръб. И чрез Вятъра хората са възприели тази скръб, но не са я разбрали. А който има извисена скръб, той се завръща при своя Баща.

Върховната Любов казва: „Няма предопределение за нито едно същество във Вселената“. Не съществува предопределение, защото Великата Любов е Началото на нещата. Съдбата е създадена, за да се извисиш над нея.

Бъди над всичко, което се случва, и нищо няма да се случи с тебе. Бъди извисен над нещата, над събитията в света. Когато живееш в своята повърхностна природа, тогава и най-малкото камъче се превръща в събитие за твоя живот.

Когато живееш в своята Висша Природа, събитията в света са без значение, защото твоята вътрешна Реалност е Неуязвима. Само Извисеният Дух има право да познава Покоя – Покоят го приветства.

Тъмнината е създадена, за да познаеш Душата си. Мракът е създаден, за да се извисиш в Духа си. От тъмнината трябва да изтръгнеш Блясъка си. От мрака трябва да изтръгнеш Тайната си.

Само Пътят на човешкия Дух е Велик. Той взема есенцията от ума, сърцето, волята и Душата и я извисява в себе си като мощна стрела, която пробива Тайната. Тогава от Сърцето на Тайната към Духа потича Мъдрост.

За да проникнеш в Тайната на Живота, трябва да се срещнеш с най-голямото зло. При срещата си с най-голямото зло човек всякога се развива. Ако го преодолее, той става Син на Бога и Същество на Любовта. Но ако пропадне в изпитанието с най-голямото зло, това падение не означава провал, а поука. Тук човек продължава да се учи.

При срещата с Върховния Мрак се осъществява не среща с Бога, а среща с Абсолюта. Върховният Мрак се символизира от четирите шестици – 6666. При срещата с Върховния Мрак няма падение. Всеки, който се е осмелил да се срещне с Най-великия Древен, ако не издържи на Върховния Мрак, той изчезва тотално. От него не остава следа – нито външна, нито вътрешна. А този, който издържи най-великото изпитание, наречено Върховния Мрак, той става Старец.

Старецът е Същество на Мистерията. Учителя казва: Старецът идва близо до теб заради твоето Извисяване. Той иска да събуди в тебе не Живота, а Тайната на Живота.

В мрака Учителят и ученикът си казват нещо, което го няма в сътворените светове. И тук, в мрака, ученикът придобива своята Несътвореност.

Учителят е Божественият корен на ученика. Учителят извисява. Постижението на живота е да откриеш своя Учител. Всички други постижения са упадък, дори и Духовността. Защото Духовност без Учител ще бъде ограбена.

Мъдри са само тези, които избират Пътя към своя Учител. Светът е пропаст. Светът е друго име на падението. В света има много празници, но всички те са тъжни, когато Учителят е изгубен.

Културата на знанието е стара, стара, черна култура. Тя отдалечава човека от неговия Учител. Изучавай само едно – културата на Любовта. Тази култура ще те освободи от падението на знанието и ще те заведе в познанието на Същността.

Учителят в нас е Този, Който преодолява и побеждава страданията. И същевременно Той ни учи как да се извисяваме над тях. Когато работиш с постоянство, Бог те извисява в Себе Си.

На който не се дават падения, не може да израства. Странни приятели са паденията – те не са дар за всеки, а само за Търсача.

Но кое е това, което трябва да се търси? Безименният. Защото само Той може да даде на Душата неуловимия елемент. Не ще откриеш Името Му, но ще откриеш себе си.

Не ще откриеш Името Му, но ще откриеш смисъла на своя живот. Този, който е открил своя Истински Баща, той става подобен на Истината – на Безименната Истина.

Как можем да познаем Бога в нашия свят? Бог е познаваем в нашия свят само чрез Величието на човека. Великият човек – това е човекът на Истината.

Когато любим Истината, ние създаваме Бог в себе си. Когато любим Доброто, ние създаваме Ангелите в себе си. Когато любим злото, ние създаваме падението в себе си.

Ние сме тези, които зараждаме падението в себе си. Ние сме тези, които зараждаме Величието на Бога в себе си. Когато сме Търсачи, според Духа на търсенето ние създаваме бъдещето в себе си.

Падналите същества са съставени малко или много от огън. Но Търсещият има в себе си нещо повече от огъня. Търсачът носи в себе си нещо друго – семето на Прасветлината.

Методът на Прасветлината е проникване в нещата без смесване с тях – проникваш, без да владееш, защото всеки, който владее, той посегателства на свободния избор. Умението да проникваш, е най-великото качество на Любовта.

Учителя казва: Аз не съм против вашето грехопадение, но аз съм против това грехопадение, което не произвежда Светлина. Щом вие сте избрали грехопадението, аз пък избрах да ви ръководя със Светлината си, за да може чрез тази Светлина да се върнете обратно в своя Дом.

Човекът е една Божествена задача за Духа, скрит в него. Когато Духът разреши задачата, наречена човек, тогава нито човекът ще е човек, нито Духът ще е Дух. Човекът ще бъде претопен, Духът ще бъде преобразен и ще стане Изначална Същност. Името на тази Същност е Божество.

Духът – това е Изначално Роденият. Човекът има вторично рождение. Духът има две посоки на движение. Едната посока е надолу към човека, другата посока е нагоре към своя Велик Баща. Първата посока е наречена падение, втората посока е наречена Възкресение.

Човекът е ценен за Духа. Той задължава Духа да се върне във Възкресението по един Нов начин. Духът не знае, но владее. Духът не мисли, но тържествува. Духът не говори, но присъства. Да имаш знания, вместо да имаш Дух – ето къде е падението на човека.

Нашата паднала реалност принадлежи на знанието, а нашата извисена над световете Същност принадлежи на Незнанието, което е Живот в Духа. Грехопадението всъщност не е нищо друго освен слизането от Духа и Душата в ума и сърцето.

Проучвай Душата си, за да се завърнеш в Любовта. Проучвай Духа си, за да се завърнеш в Истината. Сърцето и умът са създадени да преживеят Любовта и Истината на Земята. Щом ги преживееш, ти ще познаеш Пътя на своето Завръщане. По Пътя на Завръщането ще те води Мъдростта.

Всяка гъста и материална Вселена е уловила в ръцете си нисшите души. Ето защо се иска Нов Изгрев, Ново разбиране, Ново осмисляне. Нисшата душа – това е култура с прастаро падение, с прастаро минало. Тази култура може да се излекува само от Висшата Душа.

Бог изработва в нас Висшето в Душата. Във Висшата Душа е вродено Безсмъртието. В Чистия Дух е вродена Безкрайността. В Искрата е вродено Прасиянието, което всеки Търсач трябва да открие.

Правдъхновението преминава през световете. Така ученикът стигна до своя скрит Старец и той му помага и тайно, и явно. И когато връзката им стане безусловна, Старецът показва на своя ученик един странен път извън световете, наречен Парахамая – Прапътят.

О, ВЕЛИКА МИСТЕРИЯ,

Ти си Словото, което се

движи в Прасветлина,

излей Себе Си вътре в нас,

за да отключим Пътя си.

И пресътвори Себе Си

в нас, и дай ни Дълбоко

Разбиране за нещата;

и не ни въвеждай в

опустошение, защото

Твое е Древното Царство!

АЙХАМА