Зул Нун – Афоризми и Поучения

Въведение

В името на Бога,
Преизпълнения с Благодат,
Най-милостивия!
Няма друго убежище, освен в Бога.

Слава на Бога, който води сърцата на онези, които Го познават, през долините на Своята Любов и им позволява да говорят за Неговото благоволение и ги прави изразители на познанието! Той е заличил страха от сърцата им и те са постигнали съзерцанието Му. След това ги е завърнал в себе си, но те са предпочели да се отрекат и затова Той ги е отделил от самите тях, понеже те са избрали Него, и Той им е позволил да наблюдават скритите реалности. Те са запазили в тайна това, което Той им е предал, защото са глухи, неми и слепи, и имат само Бога за отправна точка. Те не виждат никой друг, освен Него. Те усещат абсолютна необходимост от Бога и Той ги е направил богати. Те са избягали в Бога и Той им е дал убежище. Укрепили са се в Бога и Той е уважил тяхното пристигане и техния престой. Любящото Единство се е осъществило в своята пълнота и Бог е предпочел тези хора за Себе Си – избрал ги е. Те са се обърнали със силно чувство към Бога и Той им е отвърнал с нежност.

Слава на Бога, „Който определя за Своята милост, когото пожелае! Той е Владетелят на великата благодат“ (Коран, 2: 105) 1.

Нека молитвата се превърне във водач на онези, чието призвание е Любовта! Нека достигне Пратеника на Господаря на всички светове – онзи, комуто са дарени духовните качества в тяхната най-забележителна форма: Мохамед! Нека молитвата и преизобилните Божии благословения се излеят върху него и семейството му!

Една от традициите за Пророка гласи: „Милостта се спуска, когато съвършените слуги биват повикани“. Затова тяхното припомняне е част от призоваването на Бога. По думите на Пророка, съвършени слуги са тези, които, „когато Бог ги види, Той си ги припомня“. Бог ги единява със Себе Си и те нямат друг ориентир, освен Него. Те със сигурност са избраните слуги, които възхваляват Бога с духовна преданост и пълна искреност. От този момент нататък те възприемат само чрез Бога и не могат да действат по друг начин, освен чрез Него. Те са посредници за създанията и те поддържат Божия ред. В този смисъл Зул Нун, Египтянина е казал: „Възлюбени на Бога, те са специално избрани, пречистени, станали състрадателни; с помощта на Божия Дух те изпълняват най-висшата служба“.

Зул Нун също така е казал: „Тези, които се покоряват на Бога, тайно и явно, и които никога в живота си не са се отдавали на удоволствия; тези, върху които се е изляла Милостта на Бога и които обитават пещери и пустини – те очакват изгрева на звездите, защото нощем не спят, а остават смирени и отдадени на молитвата“.

Милостта слиза, когато ние си припомняме тези хора. Това се усеща вътрешно и има видими последствия. Човек е докоснат, а сърцето му се възпламенява, когато говорим за тях, когато възстановяваме Пътя им и споменаваме подробности от духовния им живот в Бога. Защото те са се отдали изцяло на Бога, постигнали са любяща връзка с Него, уединили са се в Неговата компания, изоставили са семейство и родина и са предпочели брега на морето или реката, пустинята и скалите, отдалечените долини и планините, тъй като благородните им души са се отделили от този нисш свят и неговите условности.

Душата на онези, които слушат тези разкази, жадува за своя Господар, предусеща сладостта, която носи животът, посветен на Бога, и насладата от Неговата компания и близки отношения с Него. Техните очи проливат сълзи, но сърцата им се веселят от откровенията на чистотата и светостта, и те копнеят да постигнат висшите духовни нива, запазени от Бога за Неговите съвършени слуги.

Всичко това идва от Божията Милост, която слиза в сърцата по време на призоваването. Милостта, която се излива в душата по време на призоваването в група, спира да действа, когато сесията приключи, обаче Милостта, която се спуска върху човека, когато той призовава Бога сам, остава, закотвя се и пребъдва в единство с човека. Нека Бог бъде благосклонен към всички!

В последните години пазех със себе си една книга, озаглавена „Отличната компания на онези, които са се отдали на Бога“. Също така имам книги с биографии на светците, сред които са: „Украсата на светците“, „Елитът сред най-добрите“, „Очарованието на тайната и сиянието на светлините“, „Учение за тайната на душите“, „Посланието“, „Прославените имена на благочестивите и успехите на най-добрите“, „Книга за отдадените на Бога“ и „Съкровища и скъпоценности“.

С помощта на някои от моите учители, а също и сам, успях да се сдобия със свидетелства за живота и думите на тези съвършени слуги. Сред тях няма друг, който е изпълнил повече поклонения и общувал с по-голям брой светци от Зул Нун, Египтянина – Нека Бог бъде благоразположен към него! По тази причина съставих настоящата книга, която нарекох: „Сияйното слънце на славния Зул Нун, Египтянина“. Спрях се на него сред многобройни други съвършени слуги, мъже и жени, с които той е общувал, макар че истината е, че говорейки за него, в същото време говорим за много други светци, от които можем да очакваме тяхното благословение. Тук съм записал по-голяма част от това, което научих от моите източници за Зул Нун, Египтянина – Нека Бог бъде благоразположен към тях! За всичко се молех за Божията помощ и Бог ме подкрепяше, и сега Го моля смирено да ни приеме сред Своите избрани.

Глава I
Животът на Зул Нун

Име и произход

Съществуват различни сведения относно името на Зул Нун. Според ал Саджази той се казвал Файд ибн Ахмад. Според други бил син на Ибрахим ал Иджмини, който търгувал с племето курайши, а дядо му бил нубиец. Трети твърдят, че името му било Тхавбан, син на Ибрахим, а баща му бил от енорията на Ишак ибн Мохамед ал Ансари. В семейството му имало четирима сина.

Зул Нун се родил в град Иджмим в Горен Египет, но живял в Миср. 2 Абу Нуаим, големият мъдрец сред традиционалистите, описал Зул Нун така: „Той беше слаб, с медени коси и брада, която все още не беше посивяла“. Доколкото ми е известно, всички са единодушни за това описание на Зул Нун.

Неговите заслугите и усъвършенстването му

Зул Нун – Нека Бог бъде милостив към него! – страстно търсел компанията на светците. Той извършил голям брой поклонения. Бил вещ и мъдър по отношение на религиозните въпроси и притежавал изключително благочестие. За времето си Зул Нун бил най-добрият познавач по религиозно право, разисквал обстойно духовни теми и всичко, което вълнувало отдадените на вярата.

Във връзка с това разполагам с нещо, което ми беше поверено в Сеута през 1193 г. от Абул Хусеин Йахия ибн ал Саигх, аскет и традиционалист. Абул Хусеин беше пътувал на Изток с намерението да преоткрие традициите. Той беше човек, облагодетелстван със специални сили. В Александрия той се срещнал с великия традиционалист ал Салафи. Ако не съм разказвал това до смъртта му, то е, защото той ми повери това като нещо, което трябва да пазя – Нека Бог бъде милостив към него! Това, което Салафи му предал, наред с други неща, е, че Ибн ал Джалла е казал: „Запознах се с шестстотин учителя и сред всички тях имаше само четирима, които нямаха равни. Един от тях беше Зул Нун“.

Нашият учител и мой другар, Ибн ал Саигх, на когото имам пълно доверие, ми разказа следното: „Заедно с Ибн ал Джалла се бяхме отправили по море, когато по време на пътуването ожадняхме. Ибн ал Джалла разпери ръце към вълните, за да загребе малко вода и ми подаде да отпия. Водата беше по-вкусна от мед!“. Човек, който е способен на подобно нещо, също така може да е надарен от Бога с дара да пътува мигновено във времето, наред с други необикновени явления. Това би обяснило разказаното от ал Саигх в Александрия.

Смъртта на Зул Нун

Зул Нун починал в Гиза, а тялото му било пренесено с кораб до Фустат, за да се избегне риска от стълпотворение на многото хора, които се били насъбрали да го изпратят на моста. Зул Нун бил погребан в понеделник, второ число от месец дху ал када, през 861 г. в гробището Ахл ал Маафир според информация, предадена от Абул Фарадж ибн ал Джавзи във вече цитираната книга.

Обстоятелствата, определили духовното призвание на Зул Нун, и началото на пътя му

Юсуф ибн ал Хусеин е предал следното: „Един ден помагах на една сбирка със Зул Нун, когато Салим ал Магреби го попита: „Абул Фарид, кои бяха обстоятелствата, които определиха духовното ти призвание?“. Зул Нун му отвърна: „Нещо толкова необичайно, че няма да повярваш“. Салим настоя: „В името на Онзи, Когото почиташ, разкажи ни!“.

Зул Нун ни разказа следното: „Бях тръгнал да напускам Египет, когато заспах по пътя насред едно пусто място. Щом отворих очи, видях една чучулига, която все още не можеше да лети и беше паднала от гнездото си. Тогава изведнъж слънцето се разтвори и от него се появиха две купи: едната златна, а другата от сребро. В едната имаше сусамени семена, а в другата – вода, така че птичката можа да се нахрани и да утоли жаждата си. След това един глас ми рече, че същото се отнася и за мен. Върнах се при Бога и останах пред вратата Му, докато Той не ме прие“.

В този разказ Зул Нун ни разкрива, че е получил добрата вест за приемането си от Бога, което за нас не подлежи на съмнение. Освен това в тази връзка е казано: „За тях е радостната вест в земния живот и в отвъдния“ (Коран 10, 63-64). Чух тази история в Тунис в присъствието на учителя Абу Мохамед Абд ал Азиз ибн Аби Бакр ал Махдави – Нека Бог бъде благоразположен към него! – който добави: „Чучулигата е неговата душа и тя показва състоянието, в което се е намирал“.

Юсуф ибн ал Хусеин ни разказва, че когато взаимоотношенията им станали достатъчно близки, той запитал Зул Нун: „Учителю, как духовното започна да се превръща в твой живот?“. Той му отговорил: „Бях младеж, отдаден на забавленията и шляенето, но се обърнах към Бога и изоставих всичко. По-късно тръгнах на поклонение към Дома на Аллах, носейки със себе си малко провизии. Отплавах с кораб в компанията на няколко търговеца от Египет и един младеж, който се качи заедно с нас. Неговото лице беше много красиво и изглеждаше озарено. По средата на пътуването собственикът на кораба загуби една торба, която съдържаше голяма сума пари. Той накара да спрат кораба и поиска всички пътници да се регистрират, което беше много неприятно. Когато се приближиха до младежа, за да го проверят и да го накарат да се регистрира, той с едно движение скочи в морето и застана върху вълните, които бяха направили трон за него, обърнат към кораба. Тогава го чухме да изрича следните думи: „Господи! Тези хора ме подозират. Моля Те, Възлюбени на сърцето ми, да наредиш на всички обитатели на морето да покажат глави над водата, всеки с перла в устата си“. Зул Нун продължи: „Щом каза това, ние видяхме как морските обитатели около кораба подадоха глави и в устата на всеки от тях имаше по една блестяща перла. После младежът се изправи върху вълните и започна да крачи по морето като господар, повтаряйки: „Само на Тебе служим и Тебе зовем за подкрепа“ (Коран 1: 5) и така, докато не изчезна от погледа ми“.

Качествата на Зул Нун като традиционалист

Зул Нун бил от онези, които предавали хадисите 3. Той ги приел от Малик ибн Анас, от Лаитх ибн Сад, от Суфиан ибн Уйайна и от Фудаил ибн Ийад, наред с други. В хадисите Зул Нун бил име, заслужило доверие. Мохамед ибн Касим посочва мнението на Даракутни относно традициите, предадени от Зул Нун: „Когато веригата, която завършва с него, е правилна, традициите имат доб­ра основа и в този случай на тях може да се вярва“.

Мохамед ибн ал Хусеин ал Джавхари разказва:

„Абул Фадл и аз бяхме заедно с Зул Нун, когато му казах: „Нека Бог бъде щедър към тебе! Разкажи ми някоя традиция, от която мога да се поуча и която да ми остане за спомен от тебе“. Той надигна глава, погледна ме и ми рече: „Значи ти записваш традициите“. Аз му отговорих: „Да, понякога го правя и се надявам да ми предадеш някой хадис върху тема, касаеща Духа, който да ми бъде в помощ по Пътя“. Думите на Зул Нун бяха:

„Има хора, които са създадени за хадисите. Но в моя случай безпокойс­твото за душата ми ме отдалечи от традициите. Със сигурност хадисите са една от основите на религията и ако несъвършенството не се беше вмъкнало сред онези, чието поприще е Традицията и изучаването на Закона, тези хора щяха да бъдат сред най-достойните за времето си. Обаче те са пожертвали съвестта си заради първенците в света, които се отнасят с тях нагло и ги прев­ръщат в свои лакеи. Тези хора са се оставили да бъдат прелъстени от времената, в които живеем. Онези, които владеят религиозните знания и рецитират Корана, привидно показват плам, но после се потапят в удоволствията на света и се възползват от властта, редом до господарите си. Хората на познанието търсят истинския Живот и се страхуват, да не би да не го постигнат. Но тези хора, със своите знания, преследват благата на живота, и в същото време карат правоверните да вярват, че не трябва да търсят друго познание, освен от Бога. За да уловят този жалък свят, те са направили съвестта си капан. Каква низост! Те са използвали това, което е отредено за придобиване на Вечното, за да придобият мимолетното. Господи, Боже мой, не позволявай да бъдем като тях!“.

„Ако те бяха останали търпеливо пред вратата на своя Господар, Той щеше да им дари преизобилно и щеше да ги възнагради. Но те са се отдали на творенията и Той ги е оставил в собствените им ръце – и така ги е принизил. Ако бяха положили надеждата си в Бога, те нямаше да очакват нищо от никого. Ако се бяха отдали на Бога, те никога нямаше да се опорочат. Те са се превърнали в невежи, след като са били светци; в бедняци, след като са били богати; в презрени, след като са били достойни; в роби на големците от света, след като Бог ги е направил свободни. Те са пили от отровата на лъжливото изкушение и техният заблуден дух е забравил, че знанието е оръжие на религията и ако се използва, за да грабиш от този недостоен свят, това не е никакво добро“.

Някои от традициите, които Зул Нун е предал, са:

„Това, което удостоверява Любовта към Бога, е любовта към призоваването на Бога и това, което удостоверява отхвърлянето от Бога, е отхвърлянето на призоваването на Бога“.

„Три неща придружават смъртта, но две от тях се отделят, а едното остава. Те са: семейството, съдбата и делата. Семейството и съдбата се оттеглят и остават само делата“.

„Въздържайте се да критикувате щедрия, защото всеки път, щом той се спъне, Бог го хваща за ръката“.

„Този свят е затвор за вярващия и рай за неверника“.

Гоненията и срещата му с Водача на вярващите

Духовното познание се разкрило на Зул Нун и той достигнал съвършенство в Пътя, надминавайки всички, които по негово време били отдадени на прек­лонението на Бога. Това, което хората не успели да съзрат в неговата мъдрост, надминавало разбирането по онова време – причина, поради която нарекли Зул Нун „еретик“ и го изправили пред ал Мутавакил, Предводителя на вярващите. Това се случило през 858 г.

Ал Мутавакил наредил да доведат Зул Нун, Египтянина, окован във вериги, да се изправи пред него, но когато водачът се намерил в присъствието на Зул Нун, последният така му говорил, че ал Мутавакил заплакал и заповядал да го върнат в Египет с всички почести. По тази причина, когато в присъствието на ал Мутавакил се споменавало за благочестивите хора, които били за пример, той се разплаквал, а когато говорел за тях, казвал: „Заведете ме при Зул Нун!“.

Зул Нун е оставил следния разказал за случилото се между тях: „Когато ме отведоха в Багдад, ме хвърлиха, окован във вериги, пред портите на султана. Наблизо край мене мина един човек с бродиран египетски шал около кръста, а на главата му беше увит тюрбан от фин плат. Мъжът държеше в ръце красиви глинени съдове, а също и няколко стилни чаши от стъкло. Попитах го дали той отговаря за водата на султана, но човекът ми каза, че е точно обратното и че той носи вода за хората от улицата. Направих му знак да ми подаде да пия вода и когато той се протегна, за да ми подаде чашата, аз усетих от нея аромат на мускус. Помолих надзорника да му даде един динар, което той направи, но човекът отказа да го приеме, заяви, че не иска нищо в замяна и ми обясни: „Ти си затворник. Не ми прави чест да взимам пари от затворник“. След това ми каза, че държи на изтънчеността. Тогава друг човек, който стоеше зад мене, се намеси в разговора и отправи следните думи към мене: „Ти също си такъв, учителю! В противен случай нямаше да възприемаш неговата изтънченост при обстоятелствата, в които за твое съжаление се намираш, в ситуацията, в която те виждам сега“. Обърнах се и с почуда видях една саката старица, която просеше милостиня пред мизерна колиба. Аз рекох: „Жертва съм на нес­праведливост“. Тя ми отговори: „Приеми тогава този съвет: когато те отведат пред султана, не се страхувай от него и не мисли, че той стои над тебе. И двамата сте създания, единно родени от едно и също семе и замесени от една и съща глина. Той е толкова гол пред Бога, колкото си и ти. Не се защитавай, дори да мислиш, че си прав и че си несправедливо обвинен!“. „Защо?“, попитах. „Ако се страхуваш от него, той ще има предимство пред тебе, а ако се защитаваш, ситуацията само ще се усложни. Би било все едно да обвиняваш Бога, че несправедливо е пренебрегнал случващото се. Бог знае, че си невинен и само трябва да Го помолиш да ти помогне. Не се опитвай да се застъпиш за себе си, защото тогава Той ще те остави в собствените ти ръце“.

„Когато се изправих пред султана, го поздравих с титлата му на халиф. Той ме попита: „Какво ще кажеш за това, което се говори за тебе?“. Аз запазих мълчание, но везирът се намеси: „Мис­ля, че онова, което се говори за него, е вярно“. Халифът отново се обърна към мене: „Защо не говориш?“. Аз отвърнах: „Предводителю на вярващите, ако отрека това, което се говори за мене, ще нарека „лъжци“ вярващите, които го правят, а ако приема – ще излъжа себе си, защото това е нещо, което Бог не е изрекъл за мене. Направи, както мислиш, че е най-добре, защото аз не мога да приема да се защитавам сам“. Тогава Предводителят на вярващите заяви: „Този човек е невинен по отношение на онова, което се говори за него!“, а след това добави: „Говори и нека Бог да те пази!“. Аз добавих няколко думи: „Предводителю на вярващите, човек, който знае, че е създаден от Бога и че Бог е създал Рая за онези, които Му се подчиняват, и Ада за онези, които не Му се подчиняват, не може да бъде еретик, както ме обвиняват“.

„Той ме освободи и аз се върнах при старицата. Казах : „Нека Бог те възнагради за доброто, което ми стори! Наистина послушах напътствията ти. Откъде дойдоха те?“. Тя ми отговори: „От същия извор, от който са дошли думите, които насочиха папуняка към Соломон, син на Давид 4 – Нека мирът бъде с него!“. После я помолих да ме благослови и тя рече: „Нега Бог те направи Свой покорен слуга!“.

Казват, че след случилото се Зул Нун заявил: „Който иска да разбере добродетелите, които формират човека и изтънчеността, нека се поучи от носачите на вода в Багдад, а който иска да чуе за Единството с Бога в неговата цялост и за доверието в Бога в пълната му чистота, нека се поучи от сакатите старици“.

Старицата от тази история се позовала на думите на папуняка в Корана, който отишъл да информира Соломон така: „Узнах нещо, което ти не си узнал. Донесох ти от Саба сигурна вест“ (Коран 27: 22). Старицата известила Зул Нун благодарение на вътрешния си взор и на онова, което била почерпила от извора на Божествената щедрост. То позволило да вижда тайните на живота.

Духовното рицарство

Ибрахим ибн Йахия ал Барбари разказал, че след като Зул Нун бил изправен пред Джафар ал Мутавакил, последният го настанил в покоите на двореца и дал на своя прислужник, Зурафа, следните инструкции: „Утре след разходката ми с коня, искам да ми доведеш този човек“. Зурафа предал това на Зул Нун и на сутринта след края на разходката на Предводителя на вярващите слугата посъветвал Зул Нун да бъде много внимателен с поздрава си към господаря. Когато застанал пред предводителя, Зурафа отново напомнил: „Поздрави Предводителя на вярващите!“, но Зул Нун му отговорил: „Това не е според обичая. Този, който идва на кон, поздравява онзи, който ходи пеша“. Водачът на вярващите се усмихнал и пръв поздравил Зул Нун, след това слязъл от коня си и пристъпил към него. „Ти аскетът от Египет ли си“?, запитал го той. „Старая се да бъда такъв“, отговорил Зул Нун. Зурафа се намесил: „Предводителят на вярващите иска да чуе нещо за аскетите“. Зул Нун дълго време останал в мълчание с наведена глава, а след това казал: „Предводителю на вярващите, заслепението се съединява с бедите, които сполетяват просветените. Вожде на вярващите, Бог има слуги, които Го почитат от най-чистата и тайна дълбина на своето същество; които Той облагородява със Своята най-съвършена благодат. Това са тези, чиито книги 5 ангелите носят – техните книги са празни, но когато стигнат до Бога, Той сам ще ги запълни с тайните дела, които те са Му поверили“.

„Техните тела – продължил Зул Нун – имат природата на този свят, но сърцата им принадлежат на Небето и пазят познанието; насред ограниченията и седемте небеса тези хора почитат Бога в компанията на ангелите. Те не са ожънали пролетните плодове на своите грешки, нито са тръгнали на лятна паша заради греховете си. Пазили са се заради Бога, да не попадат в мрежите на Неговите уловки и от страх към Него и защото Го почитат силно, те не са Му предложили размяна на добродетелите за сметка на една ефимерна реалност, която поддържа само смешното удоволствие в този живот. Те са хора, които Той е изпратил като целители; които познават лека и разкриват произхода на злините. Бог е направил така, че техните ученици да бъдат съвършено благочестиви и да виждат ясно“.

„Бог е казал на тези хора: „Ако при вас дойде някой, който Ме търси, дайте му лек. Ако е болен, защото мисли за Мене, застъпете се за него. Ако е забравил Моите благословения, припомнете му ги. Ако е някой, който не Ми се подчинява, дръжте го настрана. Ако е някой, който Ме люби, изграждайте отношения с него“.

„О, вие, които сте Мои светци! На вас съм поверил грижите Си и на вас съм проговорил. Помолил съм ви за вярност, защото не мога да направя Свои слуги хора, изпълнени с гордост; не мога да взема за приятели тщеславните; нито мога да се сближа с алчните създания“.

„О, вие, които сте Мои светци и Мои възлюбени! Наградата Ми за вас е най-красивата; даровете, които съм запазил за вас са най-чудните; щедростта Ми към вас е най-голямата; благоволението Ми към вас е най-силното; постъпките Ми към вас са най-съвършените, но за вас съм поставил най-високото изискване. „Аллах знае какво потулват и скришом шепнат, и Аллах е Всезнаещия тайните“ (Коран 9, 78). „Знаем какво му нашепва неговата душа. Ние сме по-близо до него, отколкото вената на шията [му]“ (Коран 50, 16). Който ви желае злото, ще го унищожа; който е ваш враг, ще го погубя“.

После Зул Нун добавил: „Чуйте ме добре! Сърцата на тези хора са пили от океана на Неговата Любов и в компанията на други сърца са вкусили от нектара, който утолява жаждата. Той е премахнал преградите, които са пречили на повторната среща с техния Любим и всяка частица на телата им усърдно е участвала в срещата. Те ценят покоя, но са станали залог за изпълнението на Неговите задачи“.

„Душите им са се успокоили и са приели бедността и нещастието. Те са открили тишината във всеки един от жестовете, които грижливо използват, за да се подчиняват на Бога; те държат чувствената си Душа далече от земните храни и похотта. Изгубени в медитациите си и твърдо обединени с търпението, те са си наложили да приемат Божията воля и са спрели да се притесняват за този свят. Направили са свое задължение да служат на Царя, Оценяващия, и от този момент нататък те не приемат друг за близък приятел, нито познават друг, освен Бога. Смирени в страха и в почитанието, което ги вдъхновява, те са оставили на Бога своите несъвършенства, отдали са Му се в покорство и са спрели да се притесняват за своята нищета“.

„Когато са сами, тези хора плачат. Когато общуваш с тях, те са скромни. Когато говорят, са внимателни. Когато ги запиташ нещо, са начетени. Когато към тях се държат арогантно, те са великодушни. Щом ги видиш, може да ги оприличиш на девици – отшелнички. Красотата на формата на тези същес­тва, пременени в Божествена Светлина, ражда Любов в гърдите спрямо тях“.

„Ако можехме да разбулим сърцата им, щяхме да видим, че след като са били разбити, те са станали фини и сияйни от призоваването и са разцъфнали от срещите си с Любимия. Тези хора не се занимават с нищо друго, освен с Бога и не се обръщат към никой друг, освен към Него. Любовта им към Бога изпълва гърдите им; те не изпитват и най-малкото привличане към даровете на създанията, нито чувстват и най-малкото удоволствие от компанията на някой друг, освен Бога и от срещите си с някой друг, освен с Него“.

„Хора на искреността, скромността и достойнството, хора на страшната отдаденост и съвършеното благочестие, те са прекосявали долините, без да се изгубват в пустините, и търпеливо са понасяли всеобщата поквара, оставайки обединени с Истината, и са призовавали Истината на помощ срещу измяната. Истината ясно им е показала мярката и Тя е посочила Пътя им. Тези хора са се отказали да следват опасните пътища, а Пътят, по който са поели, е най-добрият“.

„Те са стълбове. От тях са се разпръснали Божествени дарове и благодарение на тези хора даровете са станали достъпни. От тях са се образували облаци и мъката на жаждата е била утолена и хората са пили вода. Нека Бог им дари Милостта Си, а също и на нас!“.

Зурафа, прислужникът на Мутавакил, разказал за случилото се, когато Зул Нун се отправил за Багдад. След като оставил Предводителя на Вярващите, слугата отишъл да се сбогува със Зул Нун. Зурафа помолил Зул Нун да му напише някоя молитва и той го направил. Зурафа му предложил парче бадемов сладкиш с думите: „Изяж го, защото усилва ума и е полезно за Духа“. Зул Нун отвърнал: „Има и други неща, които са полезни за Духа“. „Кои?“. „Да следваме Божиите повели и да се въздържаме от това, което е забранено. Знай, че Пророкът е казал: „Разумният различава какво му заповядва Бог и какво му забранява“.

Зул Нун казал: „Ще ти обясня какъв е бадемовият сладкиш, на онези, които се отдават на Бога с доверие 6. Вземи от брашното на чистите семена на познанието и го замеси с водата на духовните усилия. Сложи тестото в огнището на покаянието и го покрий с Любовта. Пос­ле изпечи този хляб, който е сладостта на поклонниците на Бога, на огъня на душата на аскета; подхранвай огъня с дървата на болката, докато пламъкът изхвърли искри на страдание. Подслади хляба със сладостта от приемането на Божията воля и с бадемите на мъката, които предварително са счукани в хаванчето на верността и овкусени с финия аромат на пламенната Любов. След това го набоди с ножа на бденията в тъмната нощ и с отказа от съня. Нареди парчетата в съда на чувствата и риданията и ги залей със захарта, извлечена от скръбта. Накрая, по време на празничните молитви, които носят вътрешни преживявания, го изяж с пръстите на опрощението от Бога. Тогава тъгата на сърцето ще се разсее и на нейно място ще се настани радостта на любящия своя Господар“.

Духовността на Зул Нун

На Зул Нун принадлежат следните стихове: „Измолете за себе си същото, което Бог ми е дарил: стаичка, в която Любовта ми към Него не изпитва болка – ако съм далече, аз се приближавам; ако съм с Него, се приближавам още повече.“

Зул Нун бил един от учителите на Абу Абд Аллах ибн ал Джалла. Попитали Зул Нун защо нарича бащата на ал Джалла „шлифовчика“ – да не би това да е професия, която той практикува, а Зул Нун отговорил: „Наричахме го така, защото всеки път, когато ни говореше, полираше сърцата ни“.

Някой задал въпрос на Зул Нун, а той отговорил така: „Сърцето ми остава затворено за тебе. Ако се отвори, ще ти отговоря. Ако ли не, извини ме и се обърни към своята душа“.

Веднъж Зул Нун казал: „Духовните хора знаят, че Бог ги вижда във всички ситуации и те се оставят на Него да ги закриля от всичко, което не е Той“. Тогава един сподвижник на Зул Нун на име Тахир заявил: „По-точно е да кажем, че духовните хора виждат Любимия на сърцето си с окото на Пълното Доверие. Така те виждат, че Бог е във всяка ситуация, че е близо до всеки поглед и всяко движение на клепачите, че познава всяко зрънце, мокро и сухо (Коран 6, 59). Те виждат, че Той е свидетел на всичко, явно и скрито, че наблюдава всичко, почтено или не, че може да отдалечи това, което е близко, и да приближи онова, което е далече. Те също виждат, че Той е Онзи, Който вещо ги ръководи във всички ситуации и постъпки, и, че Той е, Който ги поучава и им помага по отношение на това, което се очаква от тях. Благодарение на Неговото благо ръководство и наставление и на силата, която ги свързва с Него, тези хора нямат нужда сами да ръководят себе си. Те се гмурват в океани и прекосяват пустини с интимен поглед, съсредоточен в Неговото Сияние; благодарение на Неговото съзерцание те виждат облаците. Те изпиват горчивите чаши, осъзнавайки, че Той е в тях; понасят клеветите и издържат злините в името на близостта Му и понеже знаят, че Той ги пази, те се оставят на опасностите с ясното разбиране за причините; и те ги приемат, убедени, че са попаднали в тях заради Неговия избор това да се случи. Те приемат охотно ситуациите, в които Той ги поставя – от Любов към волята Му и защото приемат отреденото им, като се огорчават на собствената си душа, тъй като познават правото Му върху тях самите и познават възмездието на Неговата правда. В резултат на това те са преизпълнени с Бога и в техните вени, в жестовете на техните крайници и в сърцата им няма и най-малко място за Любов към някой друг, освен Бога; нито една частица от тях не е без Бога и в тях няма нищо, което да не е Бог. Те са в Бога с цялото си същество и за тях Той е действащият в този живот, и в другия. Аллах е доволен от тях и те са доволни от Него (Коран 58, 22) и Аллах ще доведе хора, които обича и те ще Го обичат (Коран 5, 54). Те са отредени за Него и Той е отреден за тях; те са Го избрали и Той ги е избрал. Той си ги е спомнил и те са си Го спомнили. Те са привържениците на Аллах. А привържениците на Аллах са сполучилите (Коран 58, 22). Като чул това, Зул Нун надал вик и после възкликнал: „Къде са те? Как да стигнем до тях? По кой път да вървим?“. Тахир му отвърнал с дълбок глас: „Абул Фаид, Пътят е прав и посоката е ясно очертана“. Зул Нун му казал: „За Бога, братко, казваш Истината. Да вървим към Бога, без да намираме утеха в никой друг, освен в Него!“.

Веднъж попитали Зул Нун как се чувства, а той отговорил: „Чувствам се утежнен и въпреки че страданията ми са полезни, смъртта обременява търсенето ми“.

Друг път на същия въпрос той отговорил така: „Постоянно чувствам, че съм между греха и благодатта и не знам дали трябва да моля за прошка заради греха, или да изразявам признателността си за благодатта“.

Друг път отговорил: „Чувствам се разпуснат в слугуването си на Бога и омърсен от нарушенията. Копнея да достигна духовните обиталища на праведните, а се държа като нарушител“.

Относно осъзнаването, че духовното му състояние е признание за Божието благословение, Зул Нун е заявил: „Хората говорят и в основата на думите им са постъпките. А аз говоря и в основите на думите ми е признанието за Божието благословение“.

„Живея в копнеж. Убежището ми е в призоваването; в това намирам удов­летворение. Ако не живеех така, нямаше да се осмеля и за един миг да се обърна към своя Господар“.

Зул Нун бил на смъртното си ложе, а около него все още продължавали да бъбрят. Тогава той заявил: „Не ми пречете! Изумен съм от безкрайната благодат, с която Бог се отнася към мене!“

Фатх ибн Чаджраф бил с Зул Нун в момента на смъртта му и го попитал какво усеща. Думите на Зул Нун били: „Умирам, но пламът ми за Тебе не умира. Искреното желание на Твоята Любов не е достигнало целта си. Ти си моят копнеж, целта на всичките ми въжделения. Ти си Пълнотата, изобилието в голотата ми. Ти си обектът на молитвите ми и краят на стремежите ми; обектът на надеждите ми и тайната на мислите ми. Не успях да разкажа това, което сърцето ми понесе заради Тебе, макар че злото упорстваше и страдах дълго“.

„Не съм показвал никога на своите близки и другари онова, което от Твоите действия, се яви в гърдите ми. Натрапчивото зло, което се таи дълбоко в мене, което ми бе изпратено от Тебе, разруши най-дълбоката част от съществото ми и Ти направи така, че тайните ми мисли да излязат на повърхността. Тези мисли не успяха, нито дори най-тайните сред тях, да избягат от Тебе; обаче аз няма да ги разкрия, докато не настъпи Денят на Призива 7, мигът, когато те ще бъдат разгласени. Дарувай ми Твоя полъх, животворното Си дихание и надари ме с блажената Тишина, която прогонва нещастието на страданията ми. Ти осветяваш пътя на тези, които търсят правилната посока, дори да имат най-малкото знание. Ти им даваш една наука, чиято Светлина ги придружава в нощта и им показва знаците на тайните реалности; позволява им да виждат скрития свят, който въпреки невидимостта си за тях сякаш става видим. Телесният им взор е забулен, но сърцето на тези хора Те вижда с проницателен поглед (Коран 50, 22)“.

„Ти събираш ведно различните им стремежи и те се уреждат, защото стремежите се подчиняват на един определен повик. Ти си Този, Който в действителност ръководи заблудилия се странник и Който закриля онези, които са накрай ронливата стръмнина 8. А на мен остава само да сведа очи в мълчание и да положа глава в ръце, за да призова възпоменаването. И ако една подир друга се отронят сълзите и аз се потопя в тях, докато ослепея, това ще са сълзи, пролети, за да потушат възпламенилия се огън, който гори във вътрешността на моето същество“.

„Ти си крайната цел на молитвите на всички, които любят! Позволи ми да прекъсна всички връзки с моите посетители, за да не мисля за тези, които се явяват пред мене един подир друг, защото Ти си моят другар и в двете обиталища. О, Единствений мой!“.

Молитви на Зул Нун

Първа молитва

Господи, Боже мой, приеми ни сред тези, които оставят надалече зад гърба си обиталището на грешните и се отдалечават от компанията на безумците. Приеми ни сред тези, които насищат със светлината на Искреността плодовете на делата си и пият от извора на Мъдростта. Приеми ни сред тези, които отплават с кораба на различаването и се носят по вълните, водени от ветровете на Увереността; които прекосяват дълбоките морета на Спасението, преди да стигнат брега на Освобождението. Приеми ни, Господи, сред тези, чиито души свободно напредват във висините и чиито сърца утвърждават желанията в съгласие с Предаността, преди да се спрат в Градината на наслаждението, за да вкусят от плодовете на сместа от Тасним 9, потопени в радостни вълни, и да отпият от чашата на Живота, отдавайки почит на покрова на Трона. Господи, Боже мой, приеми ни сред тези, за които Вратата на Търпението е отворена, а пропастта на безпокойс­твото – запълнена; сред тези, които са прекосили страданията и мъченията и са преминали Моста на Страстта в съответствие с Твоите думи: „За който се е страхувал да не застане пред своя Господ (с грях) и е въздържал душата от страстта, обиталището е Раят“ (Коран 79, 40-41). Приеми ни, Господи, Боже наш, сред тези, които за узнали Пътя, благодарение на знаците, за които посоката на Спасение е ясна и които следват Пътя на Абсолютната Увереност с цялото си същество“.

Втора молитва

Господи, Ти си в Милостта, с която всичко е пропито! Не лишавай от Милостта Си никой, освен онези, които, обхванати от съмнение, Те отричат.

Трета молитва

Ти щедро изливаш даровете и Благодатта Си! На Тебе уповавам да не падна, когато вече съм пристигнал. В Тебе намирам убежище от объркването след чистотата, от желанието след близостта, от мъката, която се явява след равнодушието, от всяка промяна в моето приемане, от всяка небрежност в следването на водача в битката, от нехайността във вярата, лишена от познание, от ситуациите, заслужаващи отхвърляне, които изпитват разума ми. Ти си моят покой! Благослови ме и извиси душата ми до върха на святото благородство! Заради Твоето съвършенство, Господи, Боже мой, направи радостта ми да възсияе! Отдалечи ме от всичко презряно и направи така, че всяка непристойна мисъл да остане далече от моето съзнание. Ти, Който даряваш на чистите мястото на Истината и постижението на крайната цел, очисти хода ми по Пътя от всяко петно, което може да бъде преграда и окончателно ме отдели от погледа на враговете ми. Направи да стигна съвършенството на обекта на въжделенията ми и отвъд това, до което достигат молитвите ми, защото Ти си „милосърден, любещ“ (Коран 11, 90).

Четвърта молитва

Господи, пред Тебе нямам друга отправна точка, освен благодеянията Ти към мене; нямам друго ходатайство, освен благосклонността Ти към мене. Господи, пред другите Те призовавам, както се призовава господар, а в уединение Те призовавам, както се призовава любим. Пред хората казвам: „Господи!“, а когато съм сам: „Любими!“. На Тебе се моля и в името на Твоето Величие свидетелствам и изповядвам, че Ти си Моят Господар и при Тебе ще се върна.

Благодарение на Милостта Си Ти ми даде начало, защото Не премина ли човекът през период от време, когато той бе нещо неназовано? (Коран 76, 1). Ти ме сътвори от прах, а след това ме остави да престоя във вътрешността на предците и направи да изляза от утробата на жена. С нежността Си Ти предотврати да се родя в епоха на безверие, в която хората са нарушавали обета си към Тебе и са се отричали от пратениците Ти. Заради свръхизобилната Си Щедрост Ти направи да се родя – благодарение на Твоята Милост и на благосклонния Ти поглед – в епоха, в която хората вървят по добър път. Така от едно щастливо семенце Ти първо ме създаде, а после направи да обитавам в три тъмнини (Коран 39, 6), примеси тялото с кръвта и ми отреди да добия мъжка форма, а след това направи да дойда в света, пълен и цял. В люлката, когато бях само дете, Ти ме пази и позволи да се храня изобилно с мляко. Повери ме в обятията на жени, в чиито сърца положи нежност и внимание към мене, и направи да се образовам по най-хубавия начин. После ме запази от злите гении и демони, които обитават човешките същества, а след това отмахна грозотата на дисхармонията и дефек­тите на тялото ми. Благословен си Ти, Господи! Слава на Тебе, О, Милостивий!

След като изрекох първите възхвали, Ти изпрати красивите Си благословии, чрез които всяка година израствам. Слава на Тебе, Владетелю на величието и почитта (Коран 55, 27)! И това продължи след като ми дари господството над самия мене и след като даде увереност на крайниците ми. Ти усъвършенства развитието на ума ми, премахна от сърцето ми завесата на безпокойството, научи ме да съзерцавам Твоите благородни творения и несравними чудеса. Показа ми как ме изпитваш; яви Се пред мене и направи да узная посланието, което носят пратениците Ти.

Заради безкрайното Си благоволение и вечно доброжелателство, Ти ми даде прехрана и всичко нужно, за да живея. След като направи от мене осъществено човешко същество, Ти не се задоволи с тази Благодат, а изля върху ми Своите благодеяния: премахна всички съмнения, предупреди ме срещу безверието, за да го избягвам, показа ми благочестието, за да го постигна и ме упъти към това, което ще ме приближи до Тебе, за да спечеля благоволението Ти. Ако те повикам, Ти ми отговаряш. Ако Те помоля за нещо, Ти ми го даваш. Ако Те възхвалявам, показваш признанието Си. Ако Ти благодаря, Ти увеличаваш Своите благодарности. Господи, Боже мой! Колко още благодеяния мога да изредя! С колко благословии бих могъл да изразя признанието си след толкова благодат, която си излял върху ми, и след толкова злини, които си отдалечил от мене!

Господи, Боже мой! Утвърждавам свидетеля на вътрешната и външната част на моето същество и на всички мои крайници. Господи, не бих могъл да изредя Твоите благодеяния и как бих могъл да Ти се отблагодаря, когато Ти си казал, а Твоята дума е Истина, че ако пресмятате благодеянията на Аллах, не ще ги изчислите (Коран 14, 34), и как би могла моята благодарност да отговори на Твоите благодеяния, щом като благодарността е най-голяма сред благословиите и Ти Си, Който ми дава тази възможност? Както Си казал: И каквато и благодат да имате, тя е от Аллах (Коран 16, 53).

Господи, Боже мой! Твоите пратеници са ни съобщили това, което откровението Ти е низпослало върху тях. Що се касае до мене, според моята нищожна сила и ограниченията на знанието и възможностите ми, аз мога само да кажа: „Слава на Бога за Неговата Доб­рина!“ по същия начин, по който са възкликнали приближените ангели (Коран 4, 172), пророците и пратениците.

Пета молитва

Господи, Боже мой! Дори да намеря друг изход освен Тебе и в опасност – друго убежище освен Тебе, пак няма да се отделя от Тебе и да предпочета тях, защото Ти винаги си се държал към мене благо и си ми дарявал Благодат­та си – и скрита, и явна. Дори когато изпитвах мъки и едно подир друго Ти изливаше нещастия върху ми, не намерих никой друг освен Тебе, на когото да поверя тъгата си; никой друг, който да може да облекчи страданията ми. Ти Си, Който ще завещае земята на всички, които живеят на повърхността , които ще възкръснат и които са в обятията Ти. Разпореди се с надеждата ми, защото в Тебе съм я вложил и дай на копнежа ми по Тебе нужната сила, за да стигнат молитвите ми своята цел.

Шеста молитва

Господи, Боже мой! Когато хората, чието призвание е да Те познаят, достигнат прага и насочат погледа си към върховното осъществяване; когато придобият увереността в Твоята свръх­изобилна щедрост, в Твоето даряващо благородство и очакват благата Ти; когато им покажеш доброто и че Ти си отвъд вредното и полезното – тогава тези хора осъзнават, че многобройните им дела на подчинение, които те са изпълнили, са незначителни. Те престават да ценят делата на възхвала, които са изпълнявали. За тях става лесно това, което за други е трудно. Те отдават всичките си усилия, за да са Ти угодни; осъждат силно всяка слабост в благодарността си и макар че от тяхна страна няма намаляване на подчинението им към Тебе, усилията, които полагат, значат малко за тях. Затова тяхното тяло отслабва, а сълзите им раждат още жажда. Сърцето им се изпразва от всичко, което не си Ти, и единственото занимание на езика и на Духа им става да Те призовават. Единственото им занимание става да се отдалечават от Твоите създания. Те се прикрепят към Тебе, а душата им намира компания само с Тебе и те се наслаждават на уединението с Тебе. Сред хората те ходят по земята с кротост (Коран 25, 63), но тръгват на път само за да Ти се подчинят.

Господи, Боже мой, по същия начин, по който щедро си отредил нивата на духовните спирки и си позволил на тези хора да се издигнат над добродетелите, заключи нашите сърца с веригата на Любовта Си, направи да избродим царството Ти на Небето и на Земята, преведи ни степен след степен до целта на Твоите желания, научи ни да следваме етап след етап Пътя на Твоите избрани, разкривай ни було след було скритите тайни на Твоята наука. И така да бъде, докато стигнем градините на интимните отношения с Тебе, докато не съберем плодовете на копнежа ни по Тебе, докато не отпием от извора на познанието Ти, докато не прекосим земите със символи, ознаменуващи благодеянията Ти, докато не се окъпем във водите на призоваването на Твоята Благодат. И тогава дай на сърцата ни ценни напътствия и дари ни нови духовни благословии!

Облекчи очите ни от сълзите и изпълни гърдите ни с пламенно разкаяние! Нека гладни и жадни Сърцата ни да вървят към Тебе, а Душите ни да изоставят свободата си поради благоговейния страх, който Ти вдъхваш в тях. Нека покорно изживеем времето, което си ни отредил и когато си заминем, нека бъдем пълни с вяра в Тебе, доволни и благодарни, водени и водещи по добрия път, и нека не се причислим към онези, които попадат под гнева Ти, нито към онези, които се отклоняват от Пътя!

Седма молитва

Господи, Боже мой! Веднъж вкусил сладостта на Единството с Тебе, как бих могъл да се отклоня от подчинението си към Тебе и от желанието си да Ти се понравя? Веднъж след като си ми дарил победоносната Си помощ и в този, и в другия живот, как бих могъл да разчитам на себе си – толкова слаб и окаян? Веднъж получил подкрепата Ти, когато съм бил и болен, и здрав, как бих помолил за помощ някой друг освен Тебе, подчинявайки се на него, а не на Тебе? Веднъж след като си ми показал последиците от греховете ми, как да не сложа край на греховете, подтикнат от страха, който имам от Тебе? Веднъж след като си разкрил Себе Си пред мене и след като аз съм Ти се отдал в благоговение, как бих могъл да се отдалеча от Тебе и да изоставя желанието си за покой в Тебе? Веднъж, познал този нисш свят и другия свят, как бих могъл да бъда толкова глупав и безумен, че да предпочета временното пред вечното? Веднъж вкусил чистия еликсир от чашата на Любовта Ти, как да не се радвам на нещастията, които ми изпращаш, за да ме изпиташ? Веднъж осъзнал, че това, което Ти си избрал за Своите създания, е за тяхно благо, как да не Ти благодаря за всичко? Веднъж разбрал, че Твоето знание обхваща и скритото в мене, и явното извън мене, разбрал, че Твоя е цялата сила над всичко полезно и вредно, как да не почувствам свободата да позная единствено Тебе? Как да не се отдалеча от владенията на всички създания, които са също толкова безсилни, колкото и аз самият?

Осма молитва

Господи, Боже мой! Само на Тебе уповавам и в Тебе полагам надеждата си! Само в Твоята воля ще намеря убежище от всичко, което не Си Ти – на нея се оставям!

Господи, Боже мой! Въпреки че невежеството ме разсейва и непристойното поведение ме отдалечава от Тебе, на Тебе уповавам. Ти си, Който изправяш грешните стъпки! Ако Ти не ме изправиш с Твоето покровителство след като падна, аз няма да имам достатъчно решителност, за да променя душата си и достатъчно воля, за да изправя поведението си.

Частица съм от Твоите благословии и от нещата, които Ти си подредил. Чрез Твоята Благодат разгръщам живота си и вътре в това, което Ти си уредил, се развивам. Не бих могъл да добавя нищо към това, което си подредил, нито да отнема от онова, което си повелил.

Моля Ти се и Те умолявам да ми дадеш вярата, която да ме доближи до Тебе и да ми дариш увереността, която да не отслаби мисълта ми със съмнения и подозрения в лъжи. Вярата и увереността ще възрадват душата ми и ще ми дарят лекотата. Те ще помогнат на сърцето ми да намери убежище в Твоята Любов, и моето разбиране и Духът ми ще се обърнат към Тебе.

Ти, Господи, си крайната цел на тайните мисли, скрити на дъното на сърцето ми, и Ти си обектът на моите надежди, когато нощта ме обгърне в мрак.

Господи, прекарах живота си в огъня на забвението, младостта си – в неспокойствието от отделянето; без да очаквам Твоето покровителство и грижи, живеех в илюзията и упорствах в път, който води единствено до гнева Ти. Бях безумец, Господи, когато упоритото лекомислие ме приближаваше до гнева Ти.

Твой слуга съм, Боже, и поверявам молитвите си на Твоята щедрост, защото само Ти можеш да сложиш край на положението, в която съм изпаднал, така както само Ти можеш да оттеглиш благословиите, които отправяш към мене. На Тебе оставям да ме оневиниш за малкото срам, който съм имал пред Тебе. Моля за прошката ти, Господи, понеже тя е част от Щедростта Ти. Ти, на Когото първо не се подчиняваме, към Когото после се завръщаме и от Когото получаваме прошка сякаш винаги сме Ти се подчинявали, с Щедрост, която надминава всяко определение и със Състрадание, което надминава всяка изразност!

Ти си милосърден заради Милостта Си! Ти си опрощаващ заради Величието Си! Докато не ме събудиш в Любовта Си, винаги ще нарушавам слугуването си на Тебе! Нека бъда такъв, какъвто Ти повелиш! Нека произнасям думите, които Те радват! Нека Ти се посветя и нека бъда смирен пред Тебе, Господи, Боже мой, за да ме удостоиш със слугуване на Тебе и да ме причислиш към онези, които Ти си призовал и които са Ти отвърнали; онези, на които си наредил да действат и които са Ти се подчинили!

Ти, Който си толкова близо, не се отдалечавай от нас, грешните! Ти, Който си любящ, не ни презирай! Прости ми и имай милост към мене, Ти, който си Най-милостив сред милостивите!

Девета молитва

Господи, зарови лицата ни в земята в покорство към Тебе!

Десета Молитва

Небесата сияят от Твоята Светлина, а облаците се проясняват от Твоето Лице.

Макар да крие Своето Величие от очите на създанията, Бог е подарил знание на умовете и е предал видения на сърцата. Докато седи на Трона Си, Той се единява с Душите, които се обръщат към Него – с всяка според словата .

Господи, Боже мой! Всяко дърво възгласява Славата Ти, всяка глинена частица възгласява Святостта Ти по тайни пътища, с чисти и благозвучни песни.

Господи, Боже мой! Ускорил съм хода си, за да пристигна при Тебе, извисил съм погледа си към Тебе, протегнал съм ръце пред благата Ти и в Твое Име се е извисил гласът ми. Ти не изоставяш ничий зов, не разочароваш онези, които се обръщат към Тебе с молитви.

Господи, Боже мой! Направи погледа ми искрен, за да се извися до Тебе! Защото онзи, когото Ти познаеш, не остава пренебрегнат; който потърси убежище в Тебе, не бива изоставен; който се възвесели в Тебе, пребъдва в радостта; който Те помоли за закрила, Ти осигуряваш победата му.

Единадесета молитва

Господи, Боже мой! Съхрани ни будни, докато сърцата на тревожещите се продължават да спят! Закрепи сърцата ни с веригите на Светлината! Усили ги със спойката на съзерцанието! Запази очите ни далече от лъжовните места, където пребивават загубилите Пътя. Освободи ги, за да тръгнат заедно с Твоите слуги!

Приеми ни, Господи, сред тези, които са прекратили с желанията и които са се противопоставили на празните тревоги, лишени от истинско знание! Направи от нас, Господи, ученици, които да Ти служат по цялата земя; другари на най-добрите Ти избраници; приятели на новоприетите, които избират прага на Вратата Ти за своето уединение.

Приеми ни, Господи, сред тези, които са умили чашите на заблудата с чистата вода на Живота, която захранва Едемските пътеки; чаши, които обикалят събиранията в Твоя чест и които са напоени с езика на призоваването.

Дванадесета молитва

Господи, Боже мой! Не мога да чуя гласа на животните, нито шума на листата, ромоленето на водата, чудната песен на птиците, сладката покана на сянката, шепота на вятъра и удара на гръмотевицата, без да съзра в тях свидетелство за Твоето Единство и доказателство за съвършенството на Твоята необятна сила и несравнима мощ. Наистина Ти ръководиш всичко и нищо не ръководи Тебe, Ти знаеш всичко и нищо не пренебрегваш, Ти Си всемогъщ и никого не презираш, справедлив Си и не извършваш никакви неправди, истинен Си и не заблуждаваш никого. Господи, Боже мой! Признавам това, което творението Ти явява и което делата Ти свидетелстват.

Позволи ми, Господи, да търся доволството Ти и да приема това, което излиза от Тебе и може да Те обърне към мене със доволството на бащата към своя син; което да Ти припомни Любов­та ми към Тебе като тиха песен, докато полагам усилия да се приближа до Тебе. Защото този, който не се засища от пламенното призоваване на Името Ти и не се утолява от това, което се излива от призоваването Ти; този, чието приемане на всичко, което излиза от Тебе, не го прави да забрави тревогите си и чието припомняне на благодатта Ти не го връща от отклонението му от Пътя; чиято връзка с Тебе не прекратява другите му връзки – за него този живот е смърт и извор на тъга, радостта му причинява мъки, а компанията на другите създанията, го опустошава.

Господи, Боже мой! Направи да поз­ная несъвършенствата на душата ми; дай ми откровение, да Ти се моля да ми помогнеш да ги изправя, и да Ти се моля покорно и смирено да ме очистиш!

Приеми ни сред Твоите слуги, чиито тела присъстват, но сърцата им отсъстват, защото напредват в Царството Ти, съзерцават чудесата на творението Ти и донасят ценни напътствия за познанието Ти и възхитителни сведения за благото Ти творение, след като си ги облякъл със славната одежда на Любов­та и си им отнел украсите, които не са насочени към Тебе!

Господи, Боже Мой! Не оставяй между мене и най-малкото Твое желание нито едно було, което да не отмахнеш, нито една преграда, която да не повдигнеш, нито една пречка, която да не изгладиш, нито една врата, която да не отвориш, за да се установи сърцето ми в Светлината на познанието Ти и да вкуся от Любовта Ти; за да очистя най-дълбокото кътче на душата си и да приемам във всяка ситуация Твоята воля; за да не избирам нищо друго, освен това, което Ти избираш за мене! Приеми ме сред тези, които търсят приятелството Ти и дари ми необятното дихание на покорството!

Тринадесета молитва

Слава на Бога, Който дарява мир на тези, които се отдават на призоваването Му, и прави да изпитват благодарност с всяко повтаряне на Името Му; Който вдъхва страх в тези, които съзерцават, и така вдъхновява мисълта им! Слава на Бога, Който излива благоволението Си върху прохождащите по Пътя, които Му благодарят, и Който щедро покрива непокорните с тайните Си була!

Знамения със Зул Нун

Сред всички знамения 10, които са се случили на Зул Нун, най-върховното и важно било съобщението, че е приет от Бога, за което вече споменахме. Нима има по-голямо благоволение от Божието приемане? Нека Бог съобщи същата добра новина на Своите светци!

Ибн Джами е предал: „Когато Зул Нун почина в Гиза и тялото му беше пренесено с кораб от страх мостът да не се срути под тежестта на многото хора, които бяха дошли да го изпратят, аз се намирах на едно възвишение, за да виждам по-добре. И когато свалиха тялото му от кораба, за да го пренесат върху камила, аз видях зелени птици да кръжат около тялото му с широко разперени крила, докато кортежът, който се отправи към Хаммам ал Фар, не изчезна от погледа ми“.

Сулами в книгата си „История на суфите“ е записал: „Когато Зул Нун починал, изписали следните думи на гроба му: „Зул Нун, възлюбеният на Бога, умрял за Бога от копнеж по Него“.

Абу Мохамед Нуман ибн Мусаде Гиза е предал: „Срещнах Зул Нун при следните обстоятелства: беше избухнал бой между двама души, единият от които служител на султана. Другият, негов подчинен, се беше нахвърлил отгоре му и беше счупил зъба му. Един пазител на реда се намеси с думите: „Емирът ще разреши този спор“. Точно тогава тримата минаха покрай Зул Нун и хората наоколо ги посъветваха да се обърнат към Учителя. Те ги послушаха и му разказаха за случилото се. Тогава Зул Нун взе падналия зъб, наплюнчи го със слюнката си и го постави обратно на мястото му в устата на човека, като в същото време тихо движеше устни в молитва. Зъбът се закрепи на мястото си благодарение на Божието позволение. Човекът не престана да си движи устата, след като разбра, че зъбът му си беше на място“.

Абу Абд Аллах ибн ал Джалла е предал следната история: „Отидох до брега на Нил, когато видяхме една жена да вика и плаче. Зул Нун се приближи до нея и я попита защо плаче. „Синът ми, моята радост, беше с мене, но един крокодил се подаде от водата и го завлече“, каза тя. Зул Нун започна да се моли и направи два раката 11, последвани от умоления към Бога. Крокодилът бързо излезе от Нил заедно с детето и го върна на майка му“. Абу Абд Аллах добавил: „Така Зул Нун спаси детето, а аз станах свидетел“.

Глава II
Афоризми на Зул Нун

Ако постигаме успех, това е благодарение на Божията помощ.

Така, както тялото не изпитва удоволствие, когато страда, така, когато сърцето е съпътствано от греха, то не изпитва удоволствие от служенето на Бога.

Успехът има три белега: разбирането на религията, лекотата в изпълнението на делата и тоталната искреност в начинанията.

Божествената помощ има три белега: когато неочаквано изоставяш някое дело, без да си мислил за това; когато се освобождаваш от прегрешение, въпреки че си бил тласкан към него и не си бягал от него; когато постигаш успех с пламенни молитви.

Има три белега за преданото служене на Бога: насладата през нощта от уединението и молитвите, противоречието, което предизвиква настъпването на деня заради забавленията и разсейването от хората, и готовността да се отдаваш на възхваляването на Бога поради страх от изкушения.

Служенето на Бога означава да Му слугуваш във всяко духовно състояние така, както Той е твой Господар във всяко духовно състояние.

Покаянието на повечето хора е свързано с греховете им. Покаянието на избраните сред вярващите е свързано с невниманието им.

Душата (нисшата) се стреми да замаскира благословиите, а сърцето се стреми да разкъса булата, които скриват благословиите.

Най-голямата слава, с която Бог удостоява Своя слуга, е, когато разкрива низостта на собствената му душа, а най-голямото падение, с което Бог смирява Своя слуга, е когато скрива това от него.

Отречи се от този свят и ще видиш чудната Реалност.

Отричането ражда Мъдростта.

Отричането е правилно тогава, когато отричаш самия себе си и обръщаш гръб на всичко, което те отклонява от Бога; а това, което те разсейва от Него, е светът.

Онзи, който се връща от Пътя, го прави, защото не е стигнал върха. Ако беше стигнал, щеше да открие какво има там и нямаше да се върне. Краят на Пътя е придобиването на съзнанието за Реалността, ал Хакика. Хората на Бога слизат от другата страна на върха, така че никой да не ги види отново, с изключение на Божиите Пратеници, които се връщат отрупани с поверените им дарове.

Твоето отричане ще достигне съвършенство, когато дългът се превърне за тебе в извор на знания, а покорството – в извор на разбиране.

Твоето отричането от този свят ще бъде непоколебимо тогава, когато в тебе се надигне страхът и спреш да обръщаш внимание на онова, което си изоставил – тогава другият свят ще ти бъде подсигурен. Но само когато се намериш в него, ще си сигурен.

Твоите знания ще станат непоколебими тогава, когато отношенията с този свят ти носят болка и когато изпитваш интензивна радост от преживяванията, които Бог ти изпраща.

Ще се научиш да ядеш оскъдно тогава, когато разбереш, че чувствеността е смъртна опасност, а сладостта от удоволствията изчезва мигновено.

Аскетите са лъчи от другия свят, обаче сред онези, които са познали Бога, те са бедняци.

Благословени са тези, чиито сърца имат за идеал строгостта на благочестието. Благословени са тези, на които зрението на сърцето не е ослепяло от алчност. Благословени са тези, които подлагат душата си на проверка за всичко, което правят.

Да се предадеш на Бога с доверие, означава да изоставиш ръководенето на самия себе си и да се разсъблечеш от силата и мощта. Слугата е способен да се остави на Бога с доверие, когато знае, че Божественото Същество поз­нава и вижда ситуацията, в която той се намира.

По следните три неща се познава, че си се предал с доверие на Бога: когато си скъсал с материалните зависимости, когато си изоставил склонностите на чертите на характера си и когато в отношенията ти с другите прилагаш искреността.

Когато увереността ти е тотална, тя се нарича предаване на Бога с доверие.

Горко на онзи, който е вложил доверието си в същество като него самия.

Мъдростта не обитава в корема, пълен с храна.

Всеки път, когато съм се засищал с храна, или съм изпадал в непослушание, или съм си помислял да го направя.

Който се задоволява с това, което има, се освобождава от средата и надминава подобните си.

Най-добре съхранява Душата си този, който контролира езика си.

Увереността се познава по това, че не спориш с хората, които те заобикалят; избягваш да хвалиш, когато ти дават и се въздържаш да критикуваш, когато към тебе са неуважителни и нед­ружелюбни.

Увереността на увереността се поз­нава по това, че считаш, че Бог е във всичко; че се обръщаш към Него за всичко и че разчиташ на Него във всички ситуации.

Увереността е склонна да ограничава надеждите.

Търпението се проявява, когато в случай на трудност се отделяш от другите; когато разчиташ на Него, щом те налегнат мъките на живота и когато се държиш като богат, щом бедността те застигне в ежедневието.

Най-близо до неверието стои този, който се намира в бедност и на когото му липсва търпение, за да понесе бедността.

Търпение означава да се оставяш в ръцете на Бога.

Ако не цениш добрите дела, ще ти бъдат изтрити (от книгата с делата), без да знаеш за това.

Отдаденият не се опетнява външно с непокорство, нито вътрешно с разсейване и се държи така, както е угодно Нему.

Живи са само тези същества, чието сърце е устремено към Бога и които намират сладост в призоваването.

Няма по-красиво украшение от самоконтрола, с който Бог отличава своя слуга.

Човек остава на Пътя, докато страхът го придружава. Ако страхът го изостави, той се отклонява.

Който разглежда този свят, без да го счита за място за учене, сам умъртвява сърцето си, защото невежеството му го отстранява само.

Когато мисля за греховете си, търся спасение в молитвата. Когато мисля за Господаря си, търся спасение във възхвалата.

Искреността се реализира напълно в правилното поведение – решително и търпеливо.

Тоталната искреност има три белега: когато приемаш еднакво хвалбите и критиките на хората; когато спреш да виждаш нещата, които си направил, и обръщаш вниманието си само към Бога, и когато отхвърляш мисълта, че добрите дела задължително носят отплата – отплата в следващия живот под формата на благословението на Божията прошка или отплата в този живот под формата на благоволението да възхваляваш.

Спасението се намира в тоталната искреност – ако си искрен, се спасяваш.

Когато в поведението ти няма място за сладостта от похвалите на хората, нито има място за страха от хорските критики, тогава ти си тотално искрен – ако Бог иска това.

Според един мъдрец слугата на Бога не е тотално искрен, ако иска да се намира в дъното на някоя бездна – там, където никой да не го познава.

Тоталната искреност е защитена от рушителното действие на врага.

Молитвата към Бога е тотално искрена, когато Светлинните Извори населят сърцето ти, а твоят духовен стремеж помогне на сърцето ти да проникне в Царството Му.

Който се смалява, придобива сладостта, а който се уголемява, среща нещастието.

Смирението има три белега: когато се смиряваш сам, като осъзнаваш своите недостатъци; когато почиташ другите заради уважението, което ти вдъхва вярата им в Единството с Бога, и когато приемаш Истината и съветите от други.

Този, който търси смирението, насочва душата си към Величието на Бога, и душата му започва да се слива и очиства, защото, който наблюдава Божията Сила, вижда как силата на собствената му душа изчезва. Наистина всички души са смирени в почитанието и страха, които Той вдъхва, обаче една от най-благородните форми на смирението се състои в това да не помисляш за себе си, без първо да помислиш за Бога.

Който се е покорил на усещането си за бедност спрямо Бога, Бог го въздига в славата на пълното му отдаване на Него.

Щедростта има три свойства: да дава, включително това, което цени; да се страхува да не ти платят за нещо, което ти самият считаш, че е с малка стойност и да подтиква душата да носи радост на другите.

Благородният дава, преди да го помолят; прощава, преди да чуе извиненията и предварително забравя лошото.

Не е благороден този, който презира просещия.

Белег за изкривен морал е, когато някой упорства в несъгласието.

Когато Бог изрича едно повеление, Той направлява за добра цел съдбата на човека и му дава особени знания, като определя нещо специфично за Своя слуга, а човекът държи в хаос сърцето си по отношение на всичко това, не го приема доброволно и се оплаква непрекъснато от Бога пред Неговите създания – тогава този човек проявява недостойно отношение към Бога.

Героят се изпитва в срещата с врага. Този, който се счита за честен, се изпитва в мига на промяната. Този, който има семейство и деца, се изпитва в лишението и нещастието. Този, който има приятели, се изпитва, когато го зас­тигнат ударите на съдбата.

Изпитанието е солта за вярващия.

Когато донесли хляб на Баязид, той казал: „Господи мой, днес Ти си ми дал хлябa, но не си ми дал болката, без която не мога да вкуся хляба си“.

Когато човек призовава Бога, Бог е този, Който призовава, човека.

Призоваването е отсъствие на призоваващия в призоваването.

Който има истинско призоваване, забравя всички неща освен призоваването, а Бог в замяна му заделя от всички неща.

Този живот няма друг смисъл освен призоваването на Бога, последният живот (Съдния ден) има смисъл заради Неговото опрощение, а Раят е ценен само заради съзирането на Бога.

Когато човек е търпелив, благодари и призовава Бога – това е доказателство, че Бог се приближава до него.

Когато човек показва пренебрежение, забравя и изоставя призоваването на Бога – това е доказателство, че Бог се отдалечава от него.

Когато знаеш, че Бог е близо до Своя слуга, достатъчно е да спреш да призоваваш Бога, за да се отдалечиш от Него.

Едната половина от вярата е търпението, а другата – благодарността.

Ибн Араби

Бог е казал: „Който Ми се подчинява; който Ми се е доверил и който Ме е приел за свой водач, Аз съм негов приятел. С цялата Си Мощ! И ако той Ме помоли за края на света, заради него Аз ще го направя“.

Три неща подхранват постоянно духовната воля на човека: доверието в Неговите обещания, надеждата и продължителното призоваване пред Божията Порта.

Величието на душата се изпитва, когато противоречат и тя не се възмущава; когато подкрепя човешкия род със смирение пред Бога и когато забравя обидите на злите, прощава им и им показва щедростта си.

Истински вярващ си тогава, когато служенето на Бога, е всичко за тебе, а подчинението на Бога завладее цялото ти същество.

Постоянството в Бога има три белега: когато се обръщаш към Него във всяка ситуация; когато за всичко молиш Него и когато разчиташ на Него във всеки миг.

Относно нашето благочестие пред Бога, нека помним какво е казал Мохамед: „Да не забравяме гробищата и разлагането на труповете! Бъдете съсредоточени в главата си и в онова, което е скрито в нея, и странете от привиднос­тите и тривиалностите на света“.

Благоприличие е да носиш в сърцето си чувството на почитание към Бога, примесено със страх и срам от държанието, което си имал пред Него.

Бог има слуги, които са изоставили греховете от срам пред Неговата Щед­рост, а не от страх от Неговото наказание. Ако Той каже на някого: „Прави, каквото си искаш! Няма да ти припиша никакъв грях!“, Неговата Щедрост ще направи така, че този човек да се почувства още по-недостоен и да прек­рати неподчинението си – ако той е свободен и благороден човек, и благодарен слуга. Колко повече биха сторили Неговите предупреждения!

Връзката ти с Бога да се подчинява на Неговата воля; обмяната ти със създанията да е изпълнена с добри съвети; отношението ти към чувствената ти душа да бъде такова, че да я доведеш до обратната страна, а контактът ти с Демона да бъде обявена война!

Истинският приятел ти напомня за Бога, ако ти за миг забравиш за Него. А ако Го помниш, истинският приятел Го усилва.

Искреността е Божият меч на земята. Където се приложи, тя действа.

Искреният към Бога не се интересува в коя категория попада, а този, който се преструва, показва ниво, което не е негово.

Има три белега на искреността: когато обичаш преданите; когато виждаш спокойствието в погледа на ясновиждащите и когато си лишен от страх какво си мислят другите за твоите разбирания – защото ние се придържаме към Истината, и вътрешна, и външна, и сме избрали Бога пред света.

Искреният се отличава със строг изказ и премерени думи в търсенето на Истината.

Духовната преданост се постига само чрез тоталната искреност и постоянното прилагане.

Когато начинаещият спре да уважава правилата на Пътя (адаб), той се връща там, откъдето е дошъл.

За хората на знанието, уважението към правилата е пред всичко останало, защото Вещият е Този, Който поучава сърцата им.

Можеш да се отделиш от създанията, когато придобиеш необходимата сила да се отделиш от собствената си (нисша) душа. Ако обаче се беше отделил от собствената си душа, щеше да си постигнал това, което търсиш, и нямаше да има нужда да се отделяш от създанията.

Нищо не стимулира така търсенето на абсолютната преданост, както уединението. Когато човек е сам, той вижда само Бога и в тези условия нищо не го насърчава така, както страхът от Бога.

Който обича уединението, той се осланя на стълба на искреността и се е хванал здраво за един от основните стълбове – този на духовната преданост.

Има три белега за изключителното посвещаване на Бога: синтеза на религиозните знания, изучаването на самоконтрола и усъвършенстването на поведението.

Имаш правото да се отделиш от съз­данията, когато осъзнаваш, че си се завърнал в Бога, и когато се излагаш на несгодите, които съпътстват срещите ти с човешките същества.

Да се уединиш в Бога, означава да се отделиш от всичко, което не е Бог.

Не можеш да имаш твърдо убеждение за Бога, без Той да ти го е дал.

Бог е казал: „Аз стоя зад убеждението, което Моят слуга има за Мене“.

Ибн Араби

Има три проявления на истинския живот: усещането, че поддържаш Божието присъствие без никаква леност; уединението ти да бъде пълно и цялостно насочено към мисли за Бога, Когото да държиш в присъствието на духа си и чувството, че си изпълнен със страхопочитание, което да зачева съвършената будност, че си пред очите на Бога.

Има три белега, че се предаваш в ръцете на Бога с доверие: осъзнато приемане на съдбата, отредена от Бога; търпение в изпитанията и благодарност в изобилието.

Има три белега, че си в съгласие с Бога: изоставянето на свободната ти воля, преди да се появи заповедта (Му); липсата на горчивина, след като тя се появи и импулсът на Любовта при най-интензивното изпитание.

Доказателство за будността е да даваш предимство на това, което Бог предпочита; да считаш важно това, което Бог счита за важно и да гледаш с пренебрежение на това, на което Бог гледа с пренебрежение.

Близките отношения с Бога се поз­нават по това, че изпитваш наслада от уединението, че се отвръщаш от компанията на другите и че използваш всички възможности да бъдеш сам.

Ако забелязваш, че Той прави приятна за тебе компанията на създанията, тогава Той те отделя от Своята компания. Ако виждаш, че Той те отделя от компанията на другите, това е защото, Той прави приятна за тебе Своята компания.

Отношенията на слугата с Господаря стават близки, когато слугата се страхува от Него. Знаете ли, че, който упорства в греха, остава далече от Портата на Възлюбения?

Близкият с Бога се чувства удобно в компанията на всичко, което вижда, чува или възприема от царството на своя Господар – и най-малкият атом му е близък, и той изпитва определен страх, примесен с почитание.

Близките отношения с Бога се раждат от чистотата на сърцето във връзката му с Бога.

Първата степен на близост с Бога е такава, че дори слугата да бъде хвърлен в огъня, духовният му копнеж няма да забрави Онзи, на Когото уповава.

Близките отношения с Бога са като сияеща светлина, а отношенията с хората са като тъмни облаци, които се образуват изневиделица.

Твърдото упование в Бога се познава по непоколебимостта на сърцето, след като е допуснало грешка; по мястото, което остава за надеждата след падението и по отхвърлянето на отчаянието, съчетано с искреното покаяние.

Любовта подтиква към говорене, въздържанието – към мълчание, а страхът от Бога – към безпокойство. Който люби, се изгубва между тези три неща.

Попитали Зул Нун: „Как е възможно, когато тъгата е тотална, да не пролееш нито една сълза?“, а той отговорил: „Когато се смекчаваш, изпитваш облекчение, a когато се втвърдяваш, мъката те затиска“.

Когато човек люби Бога, тогава Бог люби човека.

Любовта ти към Бога се познава по това, че приемаш несгодите; поддържаш добри мисли за Бога в трудни моменти и одобряваш това, което Той избира за тебе, дори да те е страх.

На онзи, който обявява пред другите Любовта си към Бога, кажи да внимава и да се прекланя само на Бога и никой друг, защото доказателство, че любиш Бога е, че нямаш нужда от никой друг, освен Него.

Любовта към Бога е от всеобщо естество, обаче непрестанната Любов към Бога е запазена само за малцина. Всички вярващи със сигурност изпитват Любов към Него и се докосват до Него, обаче не всички успяват да поддържат Любовта си към Него непрестанна.

Който е вкусил постоянната Любов, избягва компанията на другите. Който е вкусил непоколебимата Любов, е близък на Господаря на творенията. Който е вкусил неизменната Любов, се опазва от самодоволството на съня. Който е вкусил неотменимата Любов, избягва всичко, което го отдалечава от Него.

Любовта е това, което не се увеличава, когато ти се случи добро, нито намалява, когато те застигне зло.

Делата на хората на Любовта са сияещи доказателства, които сочат и показват Истината. Телата им на крайна слабост, изтощени от приятелството и от приемането на Божествената воля, показват искреността на тяхната неотменима Любов. Така на създанията се разкрива близостта на душите с Бога – на един език, чиято форма и съдържание са чужди на хорския език.

Ще възлюбиш Господаря тогава, когато това, което Го отблъсква, стане за тебе по-горчиво от търпението.

Даваш предпочитание само на Бога и на никой друг тогава, когато пред Него всичко, което ти е мило, ти изглежда омразно и когато се отдалечаваш от това, което ти е най-близко.

Копнееш за среща с Бога тогава, когато тръгваш към Него преди всяко друго приятно нещо и когато отхвърляш притесненията.

Ще свикнеш да търсиш убежище в Неговото призоваване и в Неговото утвърждаване тогава, когато се радваш на Неговите изпитания и оставаш доволен, щом те застигне онова, което Той ти е отредил.

Страхът и скръбта подхождат на този, който върши зло, и след това се отдава на почитание. Обаче Любовта е запазена за онзи, който се страхува от Бога и който стои далеч от всяка тревога.

Въздържайте се да говорите за Любовта, за да не чуе и да не претендира за Нея душата на чувствените наслади!

В мига, в който копнежът по Бога се настани в човека, копнежът превръща човека в пепел.

Красотата на гласа събужда вниманието.

Има три знака, че си в правия път: успокояващото усещане, че си винаги в Неговото присъствие; това, че прибягваш до Него във всички неща, които правиш, и любовта към смъртта, защото желанието за Бога е най-силното от всички желания.

Има три свидетелства за съвършенството ти: че отказваш да странстваш, където и да било; че не изпитваш удов­летворение, ако в лично преживяване се излее благоволение към тебе и че се принизяваш сам, вътрешно и явно.

Мъдростта ражда точно виждане на последствията.

Който изгуби мярката, изгубва благоприличието си (букв. – „разкъсва булото, което го скрива“).

Хората, които най-открито споменават Бога, са тези, които са най-далече от Него и които изпитват най-голямо влечение към света. Те спотаяват желанията си и с готовност презират копнеещите, особено като ги очернят с пренебрежението си.

Гърдите на свободния човек са гробница на тайни.

Хората обичат света, защото Бог е направил това място хранилище за прех­раната, която Той им дарява – поради това те обръщат погледа си към света.

Един човек спрял Зул Нун и го помолил за милостиня, а той му отговорил: „Онзи, Който отговаря за прехраната ти, не трябва да бъде обект на твоето неверие“.

Попитали Зул Нун кои са хората, които най-дълго остават в грехове, а той отговорил: „Това са хората, които обичат този преходен свят“.

Човекът на знанието се втурва да прилага наученото, оставя за по-късно надеждата и се подготвя за края на живота си.

Слава на Онзи, Който е скрил хората на знанието от всичките създания! Скрил ги е от съществата на този свят с булото на другия свят, и ги е скрил от съществата на другия свят с булото на този свят.

Размишлявах върху духовния живот и видях, че връх в религията е, когато човек познае собствената си душа. Отново размишлявах и разбрах, че знанието за Бога се заключава в това слугата да разбере каква е Неговата ценност. После пак размишлявах и открих, че никой не стига до Бога, докато в него съществува нещо друго, различно от Бога.

Знанието се придобива, като размишляваш върху три неща: светските дела и как Бог ги е организирал, съдбите и как Бог ги е отредил и създанията и как Бог ги е сътворил.

Външният вид на гностика може да бъде занемарен, обаче вътрешно той е чист. Външният вид на аскета може да бъде чист, обаче вътрешно той е опетнен.

Разказват, че Зул Нун е казал: „Ако хората знаеха какво е състоянието на гностиците, когато се отдават на Бога, щяха да хвърлят прах по лицата и главите им“. Един новак, който присъствал на сбирката, когато Зул Нун произнесъл тези думи, ги предал на Тахир ал Макдиси, който заявил: „Това, което е казал, е вярно, но аз бих добавил: „Ако Бог покаже на аскетите, на прекланящите се и на тези, които са забулени от собствените си духовни състояния, Светлината на гностиците, те ще изгорят от огъня , ще изчезнат и от тях няма да остане нищо, сякаш никога не са съществували“. Новакът разказал всичко, включително продължението, на Ахмад ибн Аби ал Хавари, който зак­лючил: „Зул Нун е изрекъл тези думи в миг, в който е мислил за собствената си душа, докато Тахир е говорил в миг, в който е мислил за своя Господар. Всеки от тях е говорил правилно, обаче Бог знае повече“.

Всички нещата се обменят радостно с приятелите на Бога – с тези, които притежават знание благодарение на Силата на Царя. Тези хора виждат в нещата следи на Неговото изкуство и съзерцават чудесата на Неговото творение. За тях всяко нещо крие скрит урок в себе си и е повод за припомняне.

Истинско знание е да откриеш Реалността в най-съкровената област на съществата – благодарение на общуването с дара на Светлините.

Гностиците носят сърце, с което възприемат Божествената Светлина, Която се излива, забулена, от най-скритите дълбини на Мистерията. Те остават глухи за съществата и слепи за себе си. И по-добре неми, отколкото да излъжат за Нея.

Дори да не казваш нищо, Той знае какво искаш. А ако кажеш нещо не заради самото изричане, а заради нещо друго, ще получиш това, което Той не иска за тебе. Като знаеш, че Той познава желанията ти, ти трябва да се освободиш от отправянето на молби към Него и да Го освободиш от всички твои искания.

Пред когото и да е, поведението на гностика е подобно на поведението на Бога: той подкрепя хората и им съдейства за придобиване на Божествените добродетели.

Попитали Зул Нун кога е позволено някой да сподели: „Бог ми разкри нещо“, а той отговорил: „Когато не може да говори“.

Докато е на този свят, гностикът не спира да се раздвоява между бедността и богатството: когато помисли за Бога, той се чувства възхитен, а когато помис­ли за себе си, се чувства беден.

Ако изобщо има начини да познаеш Бога, те трябва да бъдат: категоричното скъсване с каквито и да било амбиции; усещането, че зависиш от Него; приемането на условията, в които Той те поставя и посвещаването на всичките ти усилия на Него. И въпреки всичко това до Бога се стига само благодарение на Бога.

Попитали Зул Нун какво има в сърцето на гностика – радост и покой или тъга и безпокойство. Той отговорил: „Това, което знам по въпросa, обаче Бог е по-мъдър, е, че не може съществуването на едното състояние да изключва другото. В този свят гностикът прилича на човек, който е окичен с корона и възкачен на трон, след което върху главата му са сложили висяща на косъм сабя и са изпратили свирепи лъвове пред входа на двореца му. Този цар се намира на прага да се погуби във всеки миг, с голям риск да умре. Как при тези условия да остане весел и спокоен? Няма друга помощ освен от Бога!“. Един учител коментирал, че висящата сабя над главата на гностика, това са правилата на Пътя, а лъвовете на прага на двореца са повелите и забраните.

Ако се държиш здраво за Бога във всичките си състояния, а не за своите заслуги и ако мислиш само за Него и никой друг, тогава ти си съвършен в знанията си.

Бог не поглежда никого, без той да умре, както и няма никой, който да види Бога и да не оживее, защото Неговият живот е Вечен и чрез Неговия живот живее онзи, който Го съзре.

Преобладаващото духовно състояние на гностика е Божията Любов и Любовта на гностика към Бога, а също така разгръщането на Божествените дарове, които са спирките по пътя на гностика и които никога не го напускат.

Когато Всезнаещия се яви в съзнанието и там няма никой друг освен Него, тогава Той превръща съзнанието в сияещ пламък.

Който взима това, което е според Божията мярка, не се притеснява от онова, което изпуска, което не е Той.

Гностикът мени състоянията си, но остава постоянно с Бога във всичките си състояния.

Гностикът всеки ден става все по-смирен, защото с всеки миг се приб­лижава до Бога.

Гностикът беше тук, но си замина.

Най-добре познават Бога тези, които най не Го разбират.

Познах Бога благодарение на Бога и без Него нямаше да Го позная.

Признаците, по които се познава гностикът, са три: светлината на знанието му не намалява светлината на усърдната му благочестивост; вътрешно не се придържа към никаква вяра, която може да бъде в противоречие с предписанията на Закона; и изобилието на благословенията, с който Бог го награждава, не го подтиква да разкъсва булата на Божествените забрани.

Намираш Бога с първата крачка, която направиш, за да Го откриеш.

Може ли да се отдалечи от Бога този, който Го признава за Единствен?

Основна Истина, с която се съгласяват хората на духовното знание, е, че Бог не е някаква реалност, която трябва да се търси, нито е някаква реалност, която има граница, обуславяща разбирането . Който прегръща съществуваща реалност, бива заблуден от нея. За нас това, което съществува, е знанието и откровението на една Наука, от която не произлизат духовни нива.

Ако някой взима предвид себе си, когато утвърждава Божественото Единство, той няма да се спаси от ада.

На входа на един езически храм в Египет има надпис на сирийски, който успях да разчета. Надписът гласи: „Прес­метливите предвиждат, а съдбата се надсмива“.

Знанието за Божественото Единство се състои в това да знаеш, че Божията Сила е във всичко, без да се смесва с нищо; че творчеството Му се изпълнява без предварителни действия; че причината, за която и да било причина, е Негов творчески акт и че няма причина за творческия Му акт; че не съществува друг Владетел на Небесата и на Земята и че Бог е различен от всичко, което можеш да си представиш.

Когато един човек помолил Зул Нун за съвет, той му отговорил: „Как бих могъл да те посъветвам? Ако в науката за Божествената Мистерия, която е извън времето, ти си бил утвърден чрез искрено признание на Божественото Единство, тогава това предшества твоето сътворение и предшества също мисията на Пророците и на Божествените Пратеници, и това е по-добро за тебе от всички мои съвети. А ако това не е така, тогава зовът към Бога няма да ти бъде от никаква полза“.

Плодовете на сърцето се берат от разума (акл).

Един от белезите на интелигентността, това е умението да знаеш кога да се оттеглиш. Зул Нун е казал: „Оттег­лянето навреме се случва по три начина: когато оставиш думата в онзи, който изпитва удовлетворение от нея; когато не демонстрираш интерес да разкриваш на другите знанието, което притежаваш, и когато усещаш истинска тежест от нежеланието си да спориш по някоя тема или да увещаваш някого“.

Интелигентният човек разпознава собствените си грешки и е снизходителен към грешките на ближния.

Благоразумието ти се проявява, когато си даваш време, преди да действаш; бдиш за грешни стъпки и си пестелив в думите.

Щедростта на душата ти се познава по това, че поддържаш приятелски връзки с този, който ги къса; даваш на този, който отказва да дава и прощаваш на този, в чиито капан си попаднал.

Който няма власт над себе си, не може законно да използва властта над друг човек.

Недоволството на Бога към Неговия слуга се изразява в страх на слугата от бедност.

Грехът, в който може да изпадне ученикът по Пътя, е Той да направи така, че вниманието на ученика да се фокусира върху харизмата, даровете и чудотворните знаци.

Най-тайното було за ученика по Пътя, с което Бог се скрива, чуйте ме добре, е, когато ученикът отдава внимание на душата си и я ръководи свободно.

За всеки тип хора си има наказание, а наказанието за гностика е да спре да призовава Бога.

Причината за втърдяването на сърцето на ученика се крие в това, че изучава науките, без да ги прилага и без да осъществява дълбоката Истина.

Най-лицемерен сред учениците е онзи, който изразява някое свое наблюдение или думи за Бога, или за самия себе си, без да предложи вярно обяснение и после, когато го питаш за това, добавя, че в онзи момент не е бил на себе си.

Ако някой започва да губи Пътя, това е само защото моли Бога за нещо, което Той му е отказал и отхвърля нещо, което Бог му е дарил.

Който си мисли, че е добил знание, след като е претендирал за него, е лишен от знание и от вътрешно присъствие на Истината, защото Истината присъства вътре в човека на Истината. Бог е Истината и Неговото Слово е Истина. Следователно няма нужда Тя да се предявява, за да присъства вътрешно. Претендираш за Истината, ако тя отсъства и тази претенция отправят само онези, които са забулени.

Попитали Зул Нун дали думата тасаввуф 12 произлиза от някое друго понятие или самата тя е определение. Той отговорил: „Навярно първоначално тези хора са били наричани с думата сафавия 13 – чистота, а те са криели чистотата си с думата тасаввуф или суффия, прикривайки по този начин делата си и избягвайки показност“.

Когато вярващият уповава на Бога и вярата му е непоколебима, той се страхува от Него. Страхът му поражда почитание към Бога. Когато стигне състоянието на почит към Бога, той пребивава продължително в подчинение на Бога. Когато Му се подчинява, се ражда надеждата. Когато стигне духовното ниво на надеждата, се ражда Любовта. Когато духовните реалности на Любовта се вкоренят здраво в сърцето му, той стига степента на копнежа. Когато изпитва копнеж, копнежът го води до близките отношения с Бога. Когато поддържа близки отношения с Бога, той намира своя покой в Него. А когато намери покоя в Бога, неговите нощи са наслада, дните му са наслада, вътрешната част на съществото му е наслада и външната част на съществото му е наслада.

В началото в духовните състояния на гностика преобладава лутането, след това той преживява нищетата, после намира Бога, а накрая интелектът му се смайва.

Четири врати отключват духовната реализация. Първата е врата на страха, после следват вратата на надеждата, на любовта и накрая на копнежа. Има четири ключа, за да ги отвориш. Ключът за вратата на страха е стриктното изпълнение на дълга. Молитвените дела са ключът за вратата на надеждата. Служенето на Бога е ключът за вратата на Любовта. А постоянното призоваване на Бога със сърцето и с езика е ключът за вратата на копнежа. Това са четири нива на извисяване до Бога. Най-близо до Него е нивото на копнежа, което не е нищо друго освен светостта.

Ибн Араби коментира това така: „Трябва да знаеш, братко, че със страха няма да постигнеш изпълнението на дълга, а изпълнението на дълга ще ти донесе страх. И с надеждата няма да успееш да осъществиш молитвите, а те са, които ще ти донесат надежда. По същия начин не вратите са, които ще ти дадат ключове, а ключовете са тези, които ще ти осигурят достъп до вратите. Който носи със себе си молитвените дела, ще стигне до надеждата. Който се отдаде на служене на Бога, ще стигне до Него. И онзи, чието сърце и език се занимават с Неговото призоваване, Бог ще проектира Светлината на копнежа в неговото сърце – една Светлина, чието предназначение е да осветява Бога. Това е тайната на Небесното Царство. Познай я и я пази! Защото Бог я дава на онези, които Той избере сред Своите слуги.

Ако упадъкът днес е завлякъл повечето хора, това се дължи на шест причини: първата, е липсата на правилно намерение, ниййа, когато става въпрос за постъпки в името на следващия живот. Втората е, че телата им са се превърнали в роби на чувствеността. Третата е, че проектират надеждите си дългосрочно, а краят на живота им може да настъпи всеки миг. Четвъртата причина е, че предпочитат да угаждат на създанията, а не на Създателя. Петата е, че следват собствените си мнения, омърсени от страстта, и че са се отдалечили напълно от живота на традицията, сунна, предписан от Пророка. Накрая, шестата причина, е, че от неволните грешки на старите мистици, ал салаф, те са си изработили аргументи, за да оправдават себе си, заемайки от тях спомена за славните им постижения.

Записано е, че веднъж Зул Нун се обърнал към своите слушатели с думите: „Вярващи! Дошъл е моментът да назидая живите, тоест мъртвите, за пропастта, в която се намират – те са потопени в слепота. Живеем във времена, в които религията е отхвърлена и чужда, а тези, които я представляват, са малцина и са обект на презрение. Хората са се обърнали към забранените храни и са изоставили законните. Отстъпили са в битката и земята е потъмняла. Знанието заради самото знание е единственият източник на удовлетворение за тези, които го притежават. Мъртъвци! Събудете се! Вие сте синове на хора, които също като вас, са мъртви; вие сте братя на мъртъвци, ближни на мъртъвци. Защото скоро наистина ще умрете, изос­тавяйки жилищата си, за да се заселите в гробищата. Нещата са ясни за тези, които разбират! Знаещите напуснаха и се възнесоха, проповедници останаха малцина, бедствията се увеличиха, заб­раните намаляха, злите са тълпища, а добрите – несъмнено малцинство. Извършват се всякакви грехове, пренеб­регват се кръвни връзки и се смята, че един обикновен поздрав е достатъчен. Някои присъстват на събиранията на мъдреците и повтарят неща, които пос­ле не прилагат. Това са робите на този свят, унизени, подчинени на света. Богатите се държат с ближните си, които мизерстват, сякаш са бедняци; не се вълнуват, че те гладуват и живеят оскъдно. Ако молят за нещо, те направо нас­тояват, а ако трябва да дадат, са стис­нати и свидливи – това са вълчи сърца в човешки облик. Църквите, където се произнася Името на Бога, те използват, за да извисят гласовете си и да се смесят с другарите си. Странете от тези хора!

Който пререже гърлото на амбицията със сабята на презрението и запълни пропастта на алчността, придобива философския камък на служението на Бога. Който извади с въжето на отречеността ведрото на непривързаността, пие от кладенеца на Мъдростта. Който извърви долините на разкаянието, ожънва Вечния Живот. Който пререже посетия грях със сърпа на бдящата благочестивост, се озарява от светлината на Градината на Правилността. Който си пререже езика с ножа на мълчанието, вкусва сладостта на Покоя. Който се облече с бронята на искреността, ще има сила да победи армията на заблудата. Обаче, който се радва на похвалите на невежия, ще бъде облечен от Дявола с дрехата на глупостта.

Първата благодат, с която Бог дарява своите избрани, е да обучи душата им да се справя с противоречията на ума. Тогава вътрешните свидетелства на духовното познание се влагат в ума, там, където душата се е намирала притисната между безсилието и бедността – две състояния, които раждат неудовлетворението и подтикват към непрестанното търсене.

Единственото нещо, от което Душата не може да се откаже, това е науката за Бога.

Един човек казал на Зул Нун: „Зак­левам се в Бога, обичам те!“, а Зул Нун му отговорил: „Ако познаваш Бога, Той ще да ти бъде достатъчен. Ако не Го поз­наваш, тогава потърси някой, който Го познава, да те наставлява за Него и да те научи да показваш нужното уважение към учителя си“.

Дружи с този, чиито живот те кара да мислиш за Бога; който вдъхва страхопочитание в дълбините на душата ти; чиито правилен изказ увеличава знанието ти и чието поведение те кара да се отричаш от света.

Дружи с такъв човек, че докато си около него, да не проявяваш непокорство към Бога; дружи с човек, който те учи с езика на делата, а не с езика на думите.

Който обръща внимание на даровете, които Бог му изпраща, става жертва на заблудата, защото не гледа към Бога.

Доказателството, че сърцето се е прикрепило към даровете, е, че то се моли за тях, а доказателството, че сърцето на праведния се е прикрепило към Онзи, Който разполага с даровете, е, че ако се излеят върху него, това няма да го спре да се занимава изключително с Бога.

Уповавай в Бога в духовното състояние, а не според състоянието си!

Не оставяй недостатъците на другите да те разсейват от собствените ти недостатъци, защото ти не си като Онзи, Който наблюдава.

Не забравяй тези три неща: гледай на ежедневието си с погледа на вярата; нека то ти служи да натрупаш богатство за следващия живот и се моли на Бога за помощ относно това, което Той е разпоредил и което е забранил.

Който вижда недостатъците на другите, остава сляп за собствените си недостатъци. Който мисли за рая и ада, престава да се занимава с празни неща. Който избягва хората, се спасява от лошотията им. А който благодари, получава повече.

Причината за греха е погледът на Демона, от който произлиза мисъл, която се промъква в съзнанието. Ако мисълта се смеси с уповаването в Бога, тя изчезва. Ако това не стане, тя се смесва с други лоши мисли, които раждат някое сластолюбиво желание.

Бъдете от тези, които изцяло принадлежат на Бога!

Моля за прошка Бога, защото думата е едно от разсейващите неща в този свят, но тя носи заряд за бъдещия живот, за деня, в който ще пита Той правдивите за тяхната правдивост (Коран 33, 8).

Помолили Зул Нун за съвет, а той отговорил: „Прегърни бедността, вложи търпението в ума си, приемай чувствеността за свой враг, противопоставяй се на страстта в себе си и прибягвай до Бога за всичко, което ти се случва. Това ще роди в тебе благодарност, приемане, страхопочитание, надежда и търпение. Те ще ти донесат още пет неща: знание, неговото приложение, изпълнение на задълженията ти, въздържание от забранените неща и преданост в задълженията ти. Обаче ще стигнеш дотук само благодарение на още пет неща: изобилно знание, ясно знание, живо знание, ясен всепроникващ поглед и душа, изпълнена със страхопочитание“.

Нещастен, напълно нещастен е този, който преживява следните пет неща: който е лишен от Божествената благодат; който не се подчинява на Бога; който изоставя Бога; който допуска това, което разгневява Бога и който се държи лошо с другите.

Щастлив, щастлив е този, който е напълно искрен в следните пет неща: в знанието и неговото приложение; в любовта и омразата; в компромисите към другите; в говоренето и мълчанието; в словата и делата.

Всичко в този свят е безполезно с изключение на следните пет неща: хляба, който успокоява глада; дрехата, която прикрива голотата; жилището, което приютява и знанието, което се прилага. Обаче те трябва да бъдат придружени от още пет неща: тотална искреност; добро намерение; Божествена помощ; точност към Истината и правилна храна и одеяние.

Пет неща носят спокойствие: отхвърлянето на лошата компания; отричането от света; мълчанието; делата на послушание, извършени далеч от хорските очи, и това да не осмиваш други Божии раби от страх да не видиш някои от тях да Му се противопоставят. Тези неща ще те предпазят от други пет неща: празните дискусии; споровете; показността; желанието да изглеждаш добре и да се издигнеш над другите.

Пет неща усилват духовния стремеж: прекъсването на всички други връзки, освен с Бога; внимателното отказване от всяко удоволствие; отхвърлянето на неподходящата компания, било тя приятелска или не; приемането на съдбата и отказването от всяка предвидливост.

Има нещо, което отделя слугата от Господаря и му пречи да вкуси сладостта на вярата и да покаже истинска искреност, нещо, което отделя сърцето му от съзерцанието на бъдещия живот и от това, което Бог е подготвил там за него, и това е незачитането на важността на съвършено изпълнение на задълженията, наложени от Бога на сърцето, ушите, очите, езика, ръцете, краката, стомаха и сексуалните органи.

Ако се издигнеш сам, без Бога, ще паднеш.

Моли Бога за прошка за това, което казваш, но не изпълняваш.

Мисълта за смъртта отслабва влиянието на необузданите желания.

Който има доверие в това, което му е отредено, не се безпокои. Който прави нещата правилно, намира спокойс­твие. Който се приближава до Бога, го отвеждат още по-близо. Който има чисто намерение, придобива искрена Любов. Който се предава на Бога с доверие, получава подкрепа. Който страда за неща, които не го засягат, отваря пътя си да загуби това, което го засяга.

Когато човек се приближава до Бога с унищожението на своята душа, тогава Той я съхранява.

Раят се придобива чрез следните пет неща: праведност без никакви отклонения; постоянни усилия; внимание, насочено към Бога – както вътрешно, така и външно; мисъл за смъртта и обръщане към съвестта, преди душата да отсъди.

Аз съм гностик, който живее в страх. Аз не съм гностик, който се ограничава да дава наставления.

Не се бори с Бога за душата си, а влез в битка с душата си (нисшата) за Бога и така Той няма да се съюзи с теб срещу теб!

Не отправяй презрителен поглед към никого, дори някой човек да е неверник, от страх за своята и за неговата съдба, защото може да се случи да ти отнемат знанието и да го дадат на него.

Ако някой начинаещ иска да следва Пътя, той трябва да се изправи пред мъдрите със своето невежество; пред онези, които са отхвърлили света – с пламенното си желание и пред хората на знанието – със своето мълчание.

Моли се за това, от което имаш нужда, с езика на бедността, а не с езика на спешната нужда.

Призоваването на Бога е лекарството, което изцелява болестите, и светлината, която облагородява сърцата.

Има четири неща, които ме изпълват с безпокойство: очите ми, когато не проливат нито една сълза пред заразните грехове; сърцето ми, когато е научено, но не се подчинява; духът ми, чиято любов към света намалява разбирането ми и знанието ми, което колкото повече го придобивам, толкова по-малко зная за Бога.

И ме измъчват: липсата на целомъд­рие пред Бога, което е най-голямата доб­родетел на вярата; липсата на благочестие, което е най-доброто последно причастие за другия свят, и това, че дните ми са преминали в любов към света, поради което съм загубил сърцето си.

Старите мъдреци съблюдавали три истини: когато човек разработва това, което носи тайно в себе си, Бог ще изработи това, което ще донесе Големия Ден; когато човек изправи отношенията си с Бога, Бог ще изправи отношенията му с хората; когато човек подреди нещата от бъдещия си живот, Бог ще подреди нещата от временния му живот.

Сред създанията Бог има Свои духовни избраници. Това са хората, в които Корана тече в кръвта им и е част от плът­та им. Тези хора са заместили тленното с нетленното – една отлична замяна, и затова са се облагодетелствали и в двата свята. Ако притежават богатства, породисти коне и големи дворци, те гледат на тях с очите, които Божествената подкрепа им е дала, и в съгласие с това, което Той им е вдъхнал.

Бог облича светците Си със Светлината, която се излива от Неговата Любов.

Бог прави светците герои на Своята воля.

Той поставя на главите им короната на Своето благоволение и после внася Мистериите в техните сърца, които са постоянно свързани с Него.

Техните очи Го търсят в скрития свят.

Аз съм този, Който обследва сърцата; Който познава скритите неща; Който контролира движенията; Който наб­людава погледите; Който вижда какво се надига в съзнанието; Който познава развитието на мислите.

Бог изпълва сърцата на Своите слуги с кристалната вода на чистата Си Любов и Той изумява духа им с копнежа по Неговото съзерцание.

Слава на Бога, Който прави така, че душите да копнеят за Него; Който прив­лича към Себе Си стремежа и Който очиства гърдите! И слава на Бога, Който помага на душите; Който е техен другар в изоставянето на света и Който ги спасява от греховете.

Слугата се придържа към своя Господар чрез езика.

Светците се обръщат към Бога от най-дълбоката чистота на съществото си, а техните дела избягват от погледите на ангелите, които записват делата.

Хората на обожанието са тези, които носят товара на времето, без да се засягат от страданията. Те остават непоколебими в трудни ситуации и не склоняват очи, когато обстоятелствата ги притискат. Несполуките в живота са загубили значение за тях и те са изоставили този свят с вяра и абсолютна искреност. Те са получили от Тебе, Господи, онова, което чакат. Ти Си тяхна опора и помощ за Духа им!

Сърцата на слугите са извисени в Небесното Царство, телата им се намират сред създанията, а мислите им са потопени в съзерцанието.

Тези най-добри сред всички хора са прекратили с робството на тревогите и са се освободили от веригите на безразличието. Те страдат и тъгуват в този свят и въпреки това духът им е здрав, убежденията им са твърди, сърцата им са изпълнени с благодарност, езикът им не спира да призовава Бога, телата им остават покорни, а крайниците им – в послушание.

От дълбините на съществото си те са се предали на Бога с доверие, сърцата им са се покорили смирено, а душите им, без да се разсейват нито за миг, не са спрели да Му се подчиняват.

Слугите Му плачат, когато се намират пред Портата Му, плачат, когато отиват към Него, и плачат, когато са далече от Него. Блажени гностиците! Защото животът им е добър, питието им е сладко и техният Любим е велик!

Помолили Зул Нун да опише терзанията на Божиите слуги и той отговорил така: „Ако можехте да ги видите, пред очите си щяхте да имате хора, които са завладени от безпокойството, скрито в дълбините им и родено от най-чистото знание. Когато това знание стигне сърцата им, Той им дава да отпият от чашата на най-мистичната тайна – тази на доверието в тайната на Любовта Му. От този миг нататък те се скитат обезумели от желание, а конете на мъките им ще се спрат само пред моравата на техния Любим“.

Многото сълзи, които Той ги е накарал да пролеят, са отворили вените на сърцата им.

Благодарение на силата на своя копнеж, тези хора са успели да зърнат своята Любов: Лицето на Бога, Единствения, Онзи, Чиято сила е неустоима.

Благодатта, която Светът на Мистериите дарява на гностиците, ги огражда с щита си, и надеждата повече не съществува за тях, защото умира под влиянието на Любовта.

Никое „някъде“, никое „толкова“, никое „как“ не могат да Го ограничат. Не съществува мярка, нито граница, която да Го определи.

Нищо не може да Го обхване, обаче Той ни обгръща и наблюдава от всяка точка.

Той е отвъд всеки образ и всеки произход. Как може да стигнем до Него без никакво сравнение?

Преди да бъдат, Той е направил всички форми, извличайки ги от Нищото, без никаква реалност, която да ги предшества.

Слава на Него, Недосегаемия, Чиято неустоима мощ се е проявила!

Той познава същността на всеки човек, неговите промени и етапите, през които минава: това, което се случва, което е станало и което няма да стане.

Той познава в сърцата най-скритите признания и никоя скрита мисъл не Му убягва.

Той чува най-лекия шум на всяко създание и крачи с темпото и на най-незначителната мравка върху плос­кия камък; вижда това, което е скрито за погледите в тъмнината, под земята, на дъното на морето или в най-малката локва.

Първият и Последният, Единственият, Този, Който никога не се отдалечава и Който защитава, за Когото не може да се говори с понятия за близо и далече. Понякога горе, понякога долу, без залез, Всезнаещ, Който винаги е бил и Който няма начало и няма край. Естеството Му е прекалено възвишено, поради Неговите качества, за да бъде описано. Той се намира най-далече от тези, които поддържат неверниците и отстъпниците, и от всички, които се колебаят.

В присъствието на Божествената Светлина, на нашето слънце му липсва светлина.

Само Той сияе в необятните простори на тъмнината.

В Божествения ред на нещата има много възможности за онзи, комуто не е позволено послушанието.

Който разсъждава върху Неговите думи, да ги прилага, без да отлага!

В Божествения ред не може да съществува и най-малкият спор между двама души.

Той е предписал Щедростта на Себе Си, за да не става причина за страха на мъдреца, на честния, че дори и на страхливия.

Който се тревожи за външния свят, не улавя мислите, които стигат до неговия вътрешен свят.

Знай, че няма да успееш да се довериш напълно на Бога, докато не се очистиш изцяло от всички лични притежания. Докато това не стане, няма да виждаш само Бог във всичко и няма да разбереш, че не можеш да избягаш от необходимостта от Бога за твоята прехрана – също както не можеш да избягаш от смъртта!

Разбери Божествените думи: Бог е, Който ви сътворява, после ви дава препитание, после ви прибира душите, пос­ле ще ви съживи (Коран 30:40). Спри да занимаваш ума си с посредници! Знай, че Бог осигурява прехраната ти – чрез други хора или пряко. Не виждаш ли, че Той е обещал да осигури прехраната ти, въпреки че нямаш Неговото знание по тази тема? И ако се опиташ по някакъв начин да получиш прехраната си преди или след определения час, няма да успееш. Никой друг освен Бог не може да бъде пречка за това, което Той ти е отредил. А предаването ти с доверие в Неговите ръце се увеличава или намалява спрямо вярата ти.

Когато се приближава до Бога, сърцето на мистика се движи по-бързо от вятъра в бурята.

Не е възможно в сърцето да има място едновременно за любов към този свят и Любов към Бога, защото човекът, който люби Бога, не отправя погледа си към никой друг, освен към Него.

Един час искреност на сърцето е по-добър от поклонението на всички хора по света и на всички гении.

Една от отличителните черти на човека, който люби Бога, е, че той отхвърля всичко, което може да го отклони от Бога, за да може единственото му занимание да бъде само Бог – в Името на Бога и чрез Бога.

Гностиците имат три погледа: един поглед към Бог, в който се чувстват славни; един поглед към себе си, в който се чувстват смирени и един поглед към делата си, в който се чувстват бедни.

Гностиците призовават Бога, включително в невниманието си. И Му служат също и в равнодушието си.

Тези, които най-добре познават Бога, знаят, че най-малко Го познават.

Който има знания за скритите тайни, се стреми към Непознаваемите Реалности.

Този, който е бил отведен близо до прага на вратата на Създателя и е пил от чашата на най-изтънченото преживяване, има правото да твърди, че пламенно желае Бога. Тогава той се устремява и копнее неудържимо.

Страхът от Бога ме разболя, а копнежът по Него ме измъчи. Любовта ме пробуди, и Тя ще ми даде отново живота.

Когато молбата ни за прошка е само на думи, тогава покорството ни е само насън.

Който намира удоволствие в компанията и на най-малкото нещо от този свят, няма да познае радостта от призоваването на Бога.

Който знае стойността на този свят, няма и най-малка почит към него.

Който стигне до брега на страданията, получава в дар белезите на нап­редналия търсач на щастието. Който пие от извора на пламенния копнеж, се спасява от традициите, с които се сблъсква поведението. Който използва инструмента на знанието, е достатъчно силен, за да прокопае тунела на неп­рестанните усилия. Който яхва коня на страха, премахва препятствията и за най-бързите коне. Който отмахва булото на сълзите на духовния стремеж, плава в морето на Божията Благодат.

Какво е поведението на човека, който живее единствено за Бога? – Той повече не обръща внимание на своите жалки добри постъпки и остава само в компанията на своите жалки лоши постъпки.

Зул Нун е казал относно огъня на Любовта, който изгаря сърцето: „Хора на Любовта! Вие, които сте запалени, които се приближавате до Величествения и търсите начин, за да останете близо до Него, страдайте! Страдайте, защото утре ще дойде Покоят! Продължавайте с вашите непрестанни усилия, защото утре ще се установите в доволството! Плачете много и даже още повече! Плачете всички, колкото искате, защото утре ще бъдете от страната на Царя, когато Той ви каже: „Изкачете се, застанете до Трона Ми и погледнете Лицето Ми“. Тогава ще се възрадвате и ще удовлетворите всичките си желания. Вие, които сте издържали толкова страдания!“. След това Зул Нун се разплакал и възкликнал: „Това са щастливците! Щастливците!“.

Бог причинява болка на сърцата, докато се разрушат, а след това Ги изпълва със страдания. Той изпълва сърцата с тъга и натрупва една скрита и дълбока мъка в тях. Това е булото на страданията и най-поразяващата мъка, която ги разтриса. После Той отмахва страданията и спасява сърцата, като ги утешава. Тогава приемането на Бога и Любовта се сблъскват, а сърцето се издига стремглаво в полет между тях, разпервайки криле със скорост, по-голяма от тази на птица.

Този долен свят се подчинява на аскета, който не се подчинява на света, обаче светът не се подчинява на човека, който се подчинява на света.

Този долен свят се държи с теб така, както се е държал с твоя баща, и той ще те изостави напълно така, както го е направил с твоите близки.

Този долен свят винаги ходи пред човека, който тича след него, и се връща да хване в капана си този, който бяга от него.

Може да се каже, че човек притежава знания тогава, когато сърцето му е убедено, че крайниците му могат да изпълняват действията, които то пожелае, а външната част на съществото му е в съгласие с вътрешната.

Когато владееш себе си, привличаш другите души към правилността, която обладаваш.

Чуйте добре това! Ако Бог вкара в огъня човек, който люби Бога, за да премине той през най-страшното изпитание, Любовта към Бога в сърцето на този човек с нищо няма да намалее – напротив, тя ще се увеличи.

Заклел съм се в Името на Бога да нямам друг Приятел, когото да обичам повече от Него, според степента на силите ми.

За хората, които имат страх от Бога, денят за техните медитации е като погребална церемония, докато нощта е тяхната сватбена церемония! Наистина, макар страхът да ги е завладял, за тях нощта е сватба, въпреки че те не знаят това.

Елитът сред вярващите е такъв, че езикът е безсилен да го опише. Дълбочината на духовните им знания обърква духовете. Само Божиите пратеници могат наистина да ги познаят в тяхната вътрешна реалност! И ако някой някога призове сърцата им на помощ, да знае, че те са стигнали Недостижимото и са избрали да живеят там, където жилище няма, защото се намират измежду славните була на Бога! Блажени са те!

Когато видиш, че Бог дарява езика на мъдростта на някой Свой слуга, но го лишава от помощта Си в делата му, това означава, че Той иска да го изпрати в ада.

Когато Бог желае несполука за някой от Своите слуги, Той му дарява три неща и го лишава от други три: дарява му знание, но го лишава от приложение; дарява му осъществяване на делата, но го лишава от чистота на намеренията и му дарява компанията на съвършени слуги, но го лишава от уважение към тях.

Ибн Араби

Ако уповаваш на Състраданието на Бога и на Неговата прошка, това е доказателство, че си жертва на илюзията.

Откровението се случва в сърцето в състояние на единение и в душата – в състояние на отделение.

През деня и през нощта гностикът има четири градини, които посещава: тази на уединението в компанията на Бога; на радостта от познанието; на сладостта от Божественото служене и на страха от раздялата.

Когато слугите не Му се подчиняват, Бог гледа на тях с по-голяма благос­клонност и ги обича повече, отколкото, когато Той им дава благословиите и благата Си.

Четири неща показват, че сърцето е болно: когато не изпитва кротостта на послушанието; когато не усеща страх от Бога; когато не умее да се ползва от това, което вижда, и когато знанията не му помагат да се подобрява.

Ако някой си мисли, че този свят е нещо друго освен учебен предмет, върху който трябва да разсъждава, той е толкова невеж, че сърцето му е мъртво.

Щом придобиеш увереността, че не можеш да се защитаваш от Неговия гняв, освен като си в Него, в теб ще се роди радостта от знанието, че можеш да стигнеш до Него само благодарение на Него. И когато това стане, ти ще се освободиш от наказанието до търсиш състоянията (хал) и нуждата ти ще бъде тази на стоянките по Пътя (макам) 14.

Хората, които Го любят, се делят на четири категории. Когато се говори за Любимия, едните стенат, другите въздишат нежно, третите страдат, а четвъртите полудяват.

Ако търсиш Бога от себе си и разчиташ на себе си, ти си далеч от Него и твоето търсене ще бъде трудно. Обаче, ако Го търсиш заедно с Него, завръщането ти при Него и твоето духовно осъществяване се намират в собственото ти търсене и то ще се слее с твоя стремеж. Който се опитва да се приб­лижи до Бога, разчитайки на някой друг, освен на Бога, ще разбере, че се осланя именно на това, което го отделя от Него.

Когато Бог обича Своя слуга, Той се отнася с него като с приятел и влага в него доверието Си, и тогава слугата намира удовлетворение в Неговото Същес­тво. Това, от своя страна, подразбира, че слугата предпочита Бога пред себе си. По този начин този човек придобива властта на Бога в Неговото отсъствие и по-късно се превръща в Негов посланик пред създанията Му.

Да познаваш Божествената Реалност, означава да знаеш, че полезното и вредното, дарът и отхвърлянето, славата и унижението са в ръцете на Бога.

Изопачаването на сърцето е изкривяване на намерението и тогава следва изпитанието.

Ако винаги бихме били благоразумни с Бога, ние, които сме пили от чашата на света, изобщо не трябваше да говорим за Любовта.

Който люби Бога, счита, че делата, които е извършил, не струват нищо.

Когато питаш: „Какво ще сложа в устата си утре?“, ти показваш невежес­твото си по отношение на Бога.

Който приема това, което му е отредено, е овладял най-добре нисшата си душа.

Който казва: „Ако не беше станало това или онова…“, дава посока на делата си на някой друг, различен от Бога.

Ако в гърдите ти живее Любовта към Бога, в сърцето ти блестят изворите на Мъдростта.

Този, който не приема съдбата, която Бог му е отредил, не люби Бога. И този, който няма доверие в това, което Бог му е въздал, не уповава на Бога.

Глава III
Случки и наставления

Един младеж, който посещавал сбирките със Зул Нун, спрял да идва. След известно време отново се появил с бледо лице и отслабено тяло, показвайки сигурни белези, че е изпълнявал интензивни молитви и духовни усилия. Зул Нун го попитал: „Младежо, какво постигна със службата си на Бога и с тези духовни усилия? Какъв е резултатът от твоите преклонения?“. Младежът отговорил: „Учителю, какво ще си помислиш за слугата, избран от Бога за Свой приближен, получил ключовете за Неговите съкровища, за да му бъде поверена след това тайна, и ако после този човек я разкрие – това правилно ли ще бъде?“. След това продължил: „Не може да вярваш на онзи, на когото се поверява тайна, и който по свое усмотрение я разкрива – на него повече няма да му бъдат разкривани мистериите, той ще остане встрани и няма да се ползва от близките отношения с Бога“.

Фатима от Нишапур, учител на Зул Нун

Ал-Сулами ни е предал следното: „Баязид Бистами е казал: „През целия си живот съм срещнал само една жена и един мъж, които са съвършено духовни. Жената е Фатима от Нишапур. За което и духовно състояние да сме говорили, това, което тя казваше, изхождаше от вътрешни знания“.

Ибн Джалаф ни е предал, че е чул Ибн Малик, който е бил голям учител, да разказва за среща със Зул Нун, по време на която го попитал кой е най-просветленият човек, когото е срещал. Зул Нун отговорил: „Не съм срещал някой по-благороден от една жена, която се казваше Фатима от Нишапур, която срещнах в Мека. Те говореше за разбирането на Корана и ме изпълни с възхищение“.

Ибн Мулук попитал Зул Нун относно Фатима от Нишапур, а той му отговорил: „Тя е светица от ранга на приятелите на Бога, валия, и мой учител. Ето какво казваше тя: „Който няма в Духа си чудото на Божието Величие, се намесва във всичко и говори, без да се съобразява. Обаче, който носи Неговото присъствие, остава безмълвен с изключение на случаите, когато става въпрос за казване на Истината. Бог кара този човек да се чувства недостоен и да бъде абсолютно искрен“.

Фатима от Нишапур също така е казала: „Този, който действа в Името на Бога в съгласие с вътрешния си поглед, който е отправил към Бога, се нарича гностик, а онзи, който действа в съгласие с погледа, който Бог е отправил към него, е чист човек“.

Зул Нун разпитвал Фатима от Нишапур по много теми и когато накрая стигнали до Йерусалим, той я помолил за един последен съвет. Тя му отговорила: „Продължавай с искреността и се противопоставяй на чувствената си душа чрез своите дела“.

Шукран ал Абид, учител на Зул Нун

Шукран ал Абид е поучил Зул Нун така: „Не обичай този свят, а приеми бедността за свое богатство, изпитанието, изпратено ти от Бога – за благодат, лишението – за дар, ако то идва от Бога; приеми, че уединението с Бога замества връзките с ближните; че унижението е чест; че подчинението е начин на живот; че пълното предаване в ръцете на Бога е източник на прехрана и че Бог е закрилата срещу всяка беда“.

След като чул тези слова, Зул Нун прекарал цял месец, без да говори. Когато решил да си тръгва, отишъл за пос­леден съвет при Шукран ал Абид, а той му казал: „Не ти ли беше достатъчно това, което ти казах?“. Зул Нун му отговорил: „Аз съм начинаещ по Пътя, лишен от знания“. „Тогава трябва да знаеш, че този, който изоставя света, има отношения само с Бога; че призоваването на Бога е неговата единствена компания; че мълчанието е неговият щит; че страхът от Бога е неговият път; че желанието му е конят, с който препуска; че добрите съвети са единствената храна, от която се нуждае; че търпението е единствената му опора; че праведните са единствените му братя; че мъдростта е единствената му цел; че разумът е единственият му водач; че гладът е единствената му храна; че сълзите са обичайното му поведение и че Бог е единственото му спасение!“. „А как да различавам напредъка от безпокойството?“, попитал Зул Нун. „Като изучаваш душата си“, отвърнал му Шук­ран ал Абид.

Зул Нун е предал следните думи на един свой учител от Йемен: „Бог открехва сърцата на онези, които Го любят, и така със Светлината на Божественото Величие те виждат. Оттам нататък те имат тяло с природата на този свят, дух, който се ползва от природата на Божествените була, и небесен интелект, който се развива свободно в ангелските нива така, че съзерцава всички неща с непоколебимост. Тези хора почитат Бога с всичките си сили и единствено от Любов към Него, а не от желание да видят Рая или от страх от адския огън“.

Зул Нун е разказал следното: „Много бял слушал за един светец от Тахерт и затова отидох да го посетя. В продължение на четиридесет дни останах на прага на дома му, но най-накрая го видях. Когато ме разпозна, той се опита да ме избегне, но аз му отправих следните думи: „В името на Онзи, Когото почиташ, единственото, за което те моля, е да ми отделиш един миг“. И добавих: „В името на Бога те питам: „Как Го разпознаваш? Как ти се дава да Го разпознаеш?“. А той ми отговори: „Добре. Разпознах Любимия по това, че когато съм близо до Него, Той ме привлича и ме кара да се приближавам още повече до Него и когато съм далече, Той ме призовава и ме подканва. Ако охладнея, Той ме подтиква и ми дава сили; когато Му се подчинявам, Той ме изпълва с дарове, а когато не Го слушам, ми показва търпението и щедростта Си. Ти виждал ли си друг като Него?! Oстави ме сега и повече не ме притеснявай!“. И той ми обърна гръб. Чух го да казва следните стихове: „На тези, който любят Бога в този свят, им стига една връзка с Него, дори да е слаба. Има хора, чиито тела вървят по земята, обаче Духът им се движи достолепно сред небесните була. Ах, колко е болезнено да си отделен от Него, докато Го призоваваш със страх и с чувство! Господи, Господи, Ти си единствената ми опора! Кога ще те видя разбулен?“.

Зул Нун е разказал: „Бях излязъл да търся от храната, която се оставя за бед­ните, когато изведнъж чух един глас и се отправих да видя откъде идва. Беше гласът на един беден човек, покосен от страдания, който се молеше с думите: „Ти знаеш, че осъзнавам, че да моля за прошка, докато упорствам в грешките си, е недостойно поведение и че да не моля за прошка, познавайки обхвата на Твоята Милост, е белег на слабост. Господи, Ти Си, Който даряваш на своите избрани тоталната искреност. Ти Си, Който пази сърцата на тези, които имат знания за засадите на дявола и неговите предложения. Ти Си, Който има близки срещи с търсещите и светците. Ти закриляш онези, които Ти Се предават с доверие, пазиш ги по време на сън, погледът Ти стига до най-скритите им помисли. Това, което е на дъното на съществото ми, е ясно за Теб и на Теб изливам болката си“. След малко гласът му утихна и повече не го чух“.

Зул Нун срещнал една жена в пустинята, която странствала сама и след като я поздравил, я попитал какво я накарало да дойде на това отдалечено място. Тя му заговорила за Божията Любов и после казала: „Аз Те любя с два вида Любов: с пламенната Любов на копнежа и с Любовта, която Ти зас­лужаваш. Що се отнася до Любовта на копнежа, аз съм заета да Те споменавам непрестанно с цената на отхвърлянето на всичко друго. Що се отнася до Любовта, която Ти заслужаваш, Тя е, за да повдигнеш булата и да мога да Те видя. И при двата вида Любов никое от почитанията не е мое – почитанието е само Твое“.

Ибн Араби описва следната среща със Зул Нун, която е имал в едно видение: „Видях по време на откровение Зул Нун. Той беше най-финият човек и аз му казах: „Зул Нун, учудвам се какво казваш ти и хората, които повтарят думите ти, а именно, че Бог (ал-Хакк) е различен от това, което може да си помислим, представим или въобразим“. После припаднах. Когато дойдох на себе си, целият треперех. Въздъхнах дълбоко и казах: „Как може светът да е изпразнен от Него, когато светът съществува само чрез Него! Как може Той да е същото като света, когато Той Е, а светът не е!. Любими ми Зул Нун, кажи, каквото Бог казва, и едновременно отречи и потвърди, че нищо не е като Него и че Той е Онзи, Който чува и вижда. Той не е това, което си представяме, и Той не е лишен от това, което си представяме. Знанието не е ограничено от време, място, култура, условия и духовни състояния“.

В чест на Зул Нун Ибн Араби е написал:

„Нека Бог полива гроба ти, Зул Нун, с облаци, от които се излива дъжд от благодатни духове“.

Зул Нун е споделил: „Познавам хора, които са изпълнени с такава Любов и интензивен копнеж, че това ги кара да призовават Бога. Призоваването на човека, воден от Любовта, се смесва с жизнения му дъх, заема неговото място и преминава през същите пътища, през които минава дъхът му. Има призоваване, което лишава душата от самата себе си и причинява изгубването , независимо дали тя знае откъде идва това, или не. Такова призоваване се извисява до върховете и се спасява от въображението и мисълта“.

На хълмовете в Йерусалим Зул Нун чул един млад аскет да се моли: „Господи, скрий ме от погледите на онези, които ме отделят от Тебе!“.

Друг аскет в пещера в ливанските планини, на име Шайбан ал Мусаб, казал на Зул Нун: „Този, който по волята на Бога, преживее близост с Него, получава от Бога четири неща: утеха без приятели, знание без търсене, богатство без пари и приятелство без компанията на други“.

По времето, когато живял Зул Нун, двама човека били свързани в братско приятелство. Единият казал на другия: „Да намерим учител, който може да ни учи, да тръгнем и да го открием“. „Брат­ко, предлагам ти Ахмад ибн ал-Хавари. Той е познавал Абу Сулайман ал-Рази и благодарение на него ще успеем да изпълним поне малко от това, което искаме“. „Не, по-добре да отидем при Зул Нун, който е учителят на мъдреците в днешно време“. „Добре, хайде да го намерим“. Тръгнали двамата, обаче по пътя ходът на водата в една долина спрял придвижването им. Единият казал на другия: „Остани тук! Ще вляза във водата, да видя колко е дълбока“. Когато стигнал до средата на реката, водата го потопила и завлякла, а неговият приятел викнал от брега: „Кой кого ще спасява?“. Другарят му надигнал глава от водата и казал: „Недей, братко! Ти гледай да се спасиш!“. Другият обаче се съблякъл, влязъл във водата да спасява приятеля си и двамата умрели заедно.

Веднъж Зул Нун се спрял със свой другар на брега на едно езеро, когато видял как жаба изскача от водата. Двамата се учудили, защото на гърба си жабата носела скорпион. Зул Нун казал: „Скорпионът явно отива да свърши някаква работа. Да отидем и да видим!“. И те последвали жабата. Накрая видели един заспал млад пияница, а върху него змия, която се плъзга по корема и наближава ухото му. Скорпионът слязъл и се прикрепил здраво към гърба на змията, извадил жилото си и змията се търколила мъртва – поразена от ухапването. После скорпионът се върнал в езерото, където жабата го пренесла до другия му край. Зул Нун събудил заспалия пияница и му казал: „Момко, Бог те спаси чрез един скорпион, който дойде тъкмо навреме, за да убие змията, която искаше да отнеме живота ти!“. Зул Нун рекъл: „О, несъзнаващи! Докато Величествения те пази от всички злини, които дебнат в мрака, очите ти са затворени и сънени за Царя, Който изпраща благите Си дарове!“. Младежът скочил, тръгнал да си ходи и се провик­нал: „Господи, Боже мой, ако така се отнасяш към тези, които не Ти се подчиняват, как ли се отнасяш към онези, който Ти се подчиняват?“. Зул Нун го попитал къде отива, а той отговорил: „В пустинята и заклевам се в Името на Бога, че никога няма да се върна в града!“.

Веднъж в едно пустинно място Зул Нун чул невидим глас, който му казал: „Ти ли си най-големият аскет на днешното време, Зул Нун?“. „Това казват хората“, отговорил той. „Нали казваме, Зул Нун, че за Бог този свят не струва повече от крилото на един комар? Затова отречи се и от бъдещия живот! Това ще е още по-добре за теб“, казал гласът. „Как може да се отречеш от следващия живот?“, попитал Зул Нун. „Като не обръщаш внимание на неговия Рай и Ад, а се стремиш единствено към съзерцание на Бога в Неговото Величие и Великолепие“.

За своите поклоннически пътувания Зул Нун имал бастун, инкрустиран със следния надпис: „Обикаляй в поклонение страните и проливай сълзи за душата си, както правят оплаквачките! Върви по земята Му с Неговата Светлина, защото Тя е достатъчен светилник!“.

Торбата, в която Зул Нун държал хляба си, имала следния надпис: „Твоят Господар няма да те забрави и няма да пропусне прехраната ти. Ако просиш от хората, пленникът (на любовта ти) отлита. Търси Бога, защото Той ще утоли нуждата ти!“.

След като Зул Нун залепил обрат­но зъба в устата на един човек 15, Абул Аббас ал Аббаси, който по това време бил на сто и двадесет години, му казал: „Виждам, че знаеш Великото Име на Бога!“. Зул Нун отвърнал: „Остави ме, човеко!“. „Няма да те оставя, докато не ми Го кажеш!“, настоял Абул Аббас ал Аббаси. Зул Нун се обърнал към него и му казал: „Човече, когато сърцето ти се пречисти, наричай Го, както искаш, защото това ще бъде Великото Име на Бога!“.

Един ученик попитал учителя си, Ахмад ибн Саудабун от Андалусия, кое е Великото Име на Бога, а учителят взел едно малко камъче от пода и го хвърлил към ученика, без да каже нито дума. Ученикът разказва: „И тогава разбрах, че когато слугата е искрен и е станал съвършен, това е Великото Име на Бога“.

Един човек отишъл при Зул Нун и му казал: „Срещнах Баязид Бистами, обаче, когато го попитах: „Ти ли си Баязид?“, той ми отговори: „Кой Баязид? Ех, да можех да видя Баязид!“. Зул Нун се разплакал и възкликнал: „Моят брат Баязид е изгубил душата си в Любовта си към Бога и също я търси!“. Това е изчезването (фана) в Любовта, но не в Любимия, защото изчезването в Любимия е съзерцание и изумление, тогава вече няма търсене, защото сърцето е с Любимия, а душата – в Любовта.

Зул Нун изпратил един човек при Баязид Бистами, който трябвало да му предаде следните думи: „Докога ще спим и ще почиваме, а керванът ще минава?!“. Баязид Бистами казал на пратеника така: „Кажи на моя брат, Зул Нун, че истинският човек спи през нощта, а на сутринта, когато се събуди, е изминал пътя преди кервана“. Като чул това, Зул Нун възкликнал: „Нека щастието бъде негова съдба! Тези думи надминават всички духовни нива, които сме постигнали!“.

Зул Нун получил писмо от свой болен приятел с молба да се помоли на Бога за неговото оздравяване. Зул Нун му отговорил така: „Искаш да помоля Бога да сложи край на благословението, с което Той те е удостоил! Трябва да знаеш, братко, че за духовния човек болестта е приятел и че в този живот болките и бедите се дават, за да придобием истинското изцеление. Всеки, който не счита болестта за благо, не е от мъдреците. Освен това онзи, който не разчита на Милостивия за своята душа, е от тези, които за временни неща възлагат доверието си на хората, които не го заслужават. Затова запаси се, приятелю мой, с целомъдрие, което да те възпира да се оплакваш“.

Един човек попитал Зул Нун за съвет с кого да говори и на кого да се доверява, а той му отговорил: „Към всички трябва да говориш така, че да не скриваш това, което Бог знае за тебе. Доверявай на хората външното си същество, а на Бога – вътрешното. И се дръж сдържано с тях“.

Попитали Зул Нун дали се занимава с алхимия, а той отговорил: „Да, обаче с алхимията на Субайх ал Асвад“. „Какво имаш предвид?“. Зул Нун отговорил: „Той отправяше нощната си молитва в Багдад, а сутрешната – в Мека“.

Един човек помолил Зун Нун за съвет, а той му отвърнал: „Добре! Има три неща, обаче липсват още три. Има знание, обаче липсва приложението му. Има приложение, обаче липсва пълната чистота на намерението. Има Любов, обаче липсва искреност в Любовта“.

Попитали Зул Нун как е стигнал до това ниво в Пътя, а той отговорил: „Като скъсах всички връзки, като вложих всичките си усилия и като се злепоставих в очите на хората. Когато гностикът търси начини за прехраната си, той се унижава“.

Зул Нун написал следното в писмо до свой приятел: „Братко мой, препоръчвам ти страхопочитание към Великия, и да останеш буден за Него там, където друг не те вижда, освен Той. Също така ти препоръчвам да се подготвиш за това, от което никой не може да избяга. Затова махни от главата си булото на тревогите и се събуди от летаргичния сън. Събери цялата си енергия за Пътя, защото този свят е арената, на която тичат онези, които стигат първи. Не се заблуждавай от хора, които показват почитание, но се тревожат повече за репутацията си, отколкото за делата си! Ние с теб трябва да се представим пред Бога в деня, в който Той ще ни разпита за всичко, скрито в нас, независимо колко голямо или маловажно е то. Не се чувствай осигурен, братко мой! Той ще ни разпита за най-малките трепети, които са се зародили в най-дълбоката част на гърдите ни, за най-малкия пог­лед на очите ни и за най-незначителното, което сме могли да чуем“.

Попитали Зул Нун за Любовта и отдаването на Бога. Той въздъхнал дълбоко и отговорил: „Бог разтърсва сърцата на онези, които се отдават на Любовта Му, с конвулсиите на приемането на Неговата воля“.

---