Учителя – Закони и тайни на Божия Замисъл

Проект за човека

Щом Бог е създал човека, има известен про-ект в Себе Си. Една необходимост — ако можеше по друг начин да го създаде, Той би го създал. Човек още не е дошъл до върха на своето развитие. Скициран е той. Човек не е дошъл още до Образа и Подобието на Бога. Вие както сте тука, още не сте по Неговия Образ. (1/стр. 11)

Да ви избави от застоялото състояние

Хилядите страдания и противоречия в живо-та, това са все подтици, с които Господ иска да ви избави от туй застояло състояние. (1/стр. 13)

Да възприемеш Неговите планове

Първото нещо във всяка една религия е да се събуди съзнанието, да влезеш във връзка с Бога и от Него да възприемеш Неговите планове. И тогава ти изпълняваш онова, което Той ти начер-тава. Ти после ще чертаеш. Ти като знаеш Неговия план, ще чертаеш. Най-първо трябва да имаш един план. (1/стр. 13)

Знаят какво има да им се случи

Но онези съвършените хора, те знаят какво има да им се случи. И хубаво е да знае човек какво ще му се случи. Онзи, който не е съвършен, той не трябва да знае. Понеже той като не разбира Божиите пътища, той се страхува. А за да не се страхува, той не трябва да знае. (1/стр. 16)

Това са задачи

Сега това са обяснения за съществените противоречия в света. Те не са противоречия. Това са задачи, с които вие трябва да се справите. Лошите условия, това са задачи… Сиромашията, това е задача. Учението, това е задача. Богатството, това е задача. Всички неща, които човек има, това са задачи, с които той трябва да се справи, да се научи как да слугува на Бога. (1/стр. 31, 32)

Онова, което Той ти е начертал

Бог е Същество крайно разумно… Ако искаш да ходиш по Неговия път, да реализираш онова, което Той ти е начертал, понеже никой в света не може да начертае за тебе по-добър план от Него, онова, което Той ти е начертал, израбо- ти го. Дойде ти едно противоречие, препятствие, второ, трето, четвърто — каквото дойде, ти върви напред. Може отвън да е бурно времето — вре- мето да не те спъва. Може да си беден — бед- нотията да не те спъва. Може да не си разполо-жен или може да си болен, организмът може да е слаб, пари може да нямаш — туй не трябва да те спъне. Ти в ума си трябва да държиш: онзи път, който ти е даден, ти този път ще го извър- виш. (1/стр. 34, 35)

За да разберете Божиите пътища

Сега казвам: В новия живот трябва да проучавате себе си. Противоречията, които срещате, проучавайте ги и разбирайте себе си, за да разберете Божиите пътища. Защото като разберете Божиите пътища, тогава вие ще дойдете до пътя на щастието. Или ако не разберете себе си, вие в правия път не може да влезете. Пък ако не влезете в правия път, онова, което Бог е определил за вас, вие не може да постигнете. Разбиране тряб- ва. Все трябва да започнете правилно. И като разберете себе си, вие ще разберете пътя си. А в този път ще вървите, ще вървите в Божествения път, за да намерите благото, което Бог ви го дал.

(1/стр. 110)

„Защо си Ме оставил?”

Христос казваше: „Отец е в Мене и Аз в Него”. Но като Го туриха на кръста, казва: „Защо си Ме оставил?” Няма Го значи! Онзи, Който беше в Не-го, Го няма. И казва: „Защо си Ме оставил?” …След туй Христос се опретна, каза: „Неразбрана е тази работа. Тази работа е неразрешена. Каквото и да става, поставям Духа Си да бъде тъй, както Ти си определил.” (1/стр. 122)

Изменя нещата

Има един вътрешен закон, който изменя нещата, изпитва доколко можем да разберем съ-държанието на нещата. Та казвам: Ако вие така не разбирате живота, тогава вие не можете да намерите онова равновесие, което да въздействува в дадения случай. (1/стр. 157)

Господ иска малко да те оглади

При известни случаи ти минаваш и трябва да се подчиниш на известен Божествен закон. Да кажем, в тебе чувството на честолюбие или лич-ните чувства ти се развили чрезмерно. Господ ис-ка малко да ги оглади, да ги постопи. Много са се набрали. Той ще ти даде голямо изпитание да започнат да се топят личните чувства, да се оглаж- дат. Някъде си развил чувството на честолюбие толкоз, станал си скържав*, връзваш парите в де- сет възела. Тогава ще започнат изпитанията — то-зи те обере, онзи те обере. Искат да кажат: да се поотвори кесията малко. Някой път ти си станал много набожен, повече, отколкото трябва. Прекален светец и Богу не е драг. Тогава ще те подложат на изпитания. Ще стане тъй, ще ти снемат дрехите. Ти трябва да бъдеш духовен човек, без да знаят хората. Щом хората знаят, че ти си духовен, ти си на крив път. (1/стр. 159)

Преди да си ги разбрал

После, някои казват: „Да разберем нещата”. Има неща, които не трябва да се разбират. Има неща, които трябва да си ги изпълнил, преди да си ги разбрал. (1/стр. 163)

Което Бог ви дава

Казвам: Единствената мисъл, която да остане — другите неща са изяснения — е да бъдете до- волни от онова, което всеки ден ви се дава. Най-малкото, което Бог ви дава, бъдете доволни, кол-кото и малко да е, колкото и микроскопическо да е. Всеки ден Бог е определил да ти даде нещо малко или много. Бъди доволен от онова, което Бог ти дава; не се смущавай от онова, което не ти дава. (1/стр. 182)

Този свят е даден като задача

Щом се намерите при големите спънки, то- гава се намирате на физическото поле. И тогава този свят е даден като задача да се справите с мъчнотиите. На умния човек знанието му е потребно, за да се справи със страданието на физичес- кия свят. Мъчнотиите на физическия свят, задачи са това. (1/стр. 186)

Велико съзнание за Божия план

Ако аз страдам като един светия или като един Учител за греховете на хората, казвам: Та- кава е Волята Божия — за да им помогна, трябва да страдам. Пък ако страдам за моите грехове, какво има да се смущавам или да се възмущавам? В единия и другия случай аз страдам, за да изку- пя своите грехове или да изкупя греховете на хората. И в единия, и в другия случай не мога да кажа: „Защо Господ ми даде това?” Защото аз съм дошъл да свърша тази работа тъй, както е благоугодно на Бога. А в единия и в другия случай тряб-ва да я свърша. Само че разликата седи в това, че в единия случай имам онова широко, велико съз- нание за Божия план, който Бог е вложил в жи-вота, за това, защо хората трябва да страдат тъй. А във втория случай имам едно ограничено раз-биране — страдам само за себе си. (1/стр. 196)

Наказанието е едно голямо благо

Та нима майката като обича едно дете, не може да го накаже? Вие сте майки, нима любов-та забравя да понакаже малко? Що е наказанието? Наказанието е едно голямо благо. Ама че ако майката види, че детето ще падне в един кладе- нец и му ушие една плесница и то се търкули назад, тази плесница не е ли на място? Ушие му една плесница. Нека му светнат очите, стига да се спаси. (1/стр. 210)

Като мистик се радвам

Казват: „Плаче този човек”. Нали е счупен неговият крак? Няма нищо. Кракът му се счупи, за да се сприятелим ние. Досега той минаваше тъй, беше голям аристократ. Сега като счупи крака си, от мене вече зависи. Аз ще го накарам да се подвижи. Хвана крака, наместя костите, направя му крака, бинтовам го много хубаво и казвам: „След 20 дена нищо няма да остане, кракът ти ще зарасне”. И наистина след 20 дена той е здрав. Питам тогава: Къде е злото? Къде е лошавината? Че той пострадал? Аз пък се радвам за това — на- правих му едно добро. Философски разгледан въпросът, аз се радвам; или в друг смисъл, като мис- тик се радвам. Аз се радвам за новите връзки, които ще се образуват между мен и този коравосърдечен брат, който досега само ме гледаше отвисоко. Радвам се за новите връзки, които ще се образуват. Така и двамата ще изпълним Волята Божия. (1/стр. 237)

Сляпата вяра нищо не ползува

Верующият мисли, че не му трябва много зна-ние. То е едно голямо заблуждение. Вярата е вън- шна страна, подразбира интелигентност, разби- ра онова, което Бог е създал. Ако ти не разбираш Божиите пътища и не ги прилагаш, сляпата вяра нищо не ползува. (1/стр. 277)

За което ние работим

Бог така е направил света, че онова същест- веното в нас е само това — онова, за което ние работим. А онова, за което ние не работим, то е преходно. (1/стр. 278)

Ако ви поставят на изпит

Всички вярвате, че има един Промисъл, на- ли така, Божествен Промисъл, но колцина от вас има, че ако ви поставят на изпит, да вярвате в туй, че е тъй? (1/стр. 300)

Оставете този въпрос неразрешен

Вас ви занимава въпросът, искате да знаете защо Господ направил света така. Защо допуснал злото? Оставете този въпрос неразрешен. Има много неща, които може да се обяснят, и след като се обяснят нещата, няма да ги разберете. И следователно ние в сегашния живот трябва да се занимаем с неща, които са близки, които може да разберем и които може да приложим. Тия, трудните въпроси ще ги оставим за бъдеще. Вие оставете въпросите, които са мъчни, за далечно бъдеще. (1/стр. 313)

Злото има само една слаба страна

Всеки, който се бори със злото, ще остане победен. Не трябва да се борите със злото… Някой ви каже, че трябва да победите злото. Има цяла една история за много адепти, които са се борили със злото и са изчезнали от света, изчезнали от земята… Но злото си има своя слаба страна. Коя е слабата страна? Злото има само една слаба стра- на — че злото не може да издържи топлината на Любовта. Единствената слаба страна е тази. Щом му припари топлината на Любовта, не може да издържи. Там е. Нищо друго. (1/стр. 312, 313, 314)

Мислил през цялата вечност

Бог създал света и като мислил през цялата вечност, създал един план и Той реализира Своя план. Един ден Той ще доведе всички в съгласие. Един ден всички вие от небето и от земята ще се съберете на едно място. И ангели, и дяволи ще се съберете и ще седите. Пред Бога няма да има ни ангели, ни дяволи. Кога? Някога. (1/стр. 328)

„Аз съм взел всичко предвид”

Да бъдем верни — каквото Господ каже, направи го. Казва на стражаря: „Не мъчи този чо- век. Не го мъчи.” На съдията казва: „Не осъждай този човек”. На слугата казва: „Добре слугувай”. На жената, на детето, каквото каже Господ, направи го. То е важно. Другите неща, всичките тия противоречия Господ ще ги поправи. Господ казва: „Ти ще вървиш, Аз съм взел всичко пред-вид, не бой се”. Някой казва: — Обесиха онзи. — На този, когото обесиха, ще дам по-хубаво тяло и по-щастлив живот. — Онзи убиха на бойното поле. — И него ще възнаградя. Ще премахна всичките страдания, ще улесня живота, ще го напра- вя по-добър, отколкото сега. (1/стр. 328, 329)

Той ще ви се открие

Вярвайте в Бога. Обичайте Бога и вървете напред. Един ден, сега или някога, Той ще ви се открие. (1/стр. 331)

Какво означават страданията в света?

Сега не е лошото в страданията. Какво озна- чават страданията в света? Много страдания — много области има да минаваш; малко страдания — малко области. И всичкият ти живот в другия свят, като влезеш в разумния живот, в Небето, животът ти ще се обуслови от страданията.

(1/стр. 339, 340)

Той е Всемъдър

Животът за нас е да изпълним Волята Божия на земята и да разберем живота. Няма нещо, което Бог е направил, че да не е за полза. Ако Бог е допуснал злото в света, Той е допуснал злото, защото е полезно. Той е Всемъдър. Той го е допус- нал, защото така на земята е по-добре. (1/стр. 343)

Вие може да имате цена

Та казвам: Вие може да имате цена само ко-гато разбирате Божия Път… (1/стр. 348)

Знай, че е за твое добро

Няма нещо, което да се случи в живота на когото и да е от вас, да не е за ваше добро. Каз- ваш: „Защо се случи това?” Не бутай този въп-рос. Каквато погрешка и да направиш, знай, че е за твое добро. Като кажеш това, тя ще стане за твое добро. (1/стр. 355)

Ти трябва да Го обичаш

Ако Бог иска да Го обичаме, това е по единст-вената причина да бъдем ние щастливи. Той не се нуждае от нашата обич, нищо повече. Единственият път, по който можеш да бъдеш щастлив, е да обичаш Бога. Ти трябва да Го обичаш. Той е Цялото. Ако не Го обичаш, ако не си благ като Него, ти не можеш да бъдеш щастлив. (1/стр. 368)

Ще излезне вашата душа чиста и светла

Писанието казва: Цялата земя ще изгори в Любовта. Един ден ще дойде Любовта, ще запали лицето на света и вие ще се стопите. Ще мине- те през огъня на Любовта! Няма да остане нищо от вас, т.е. от сегашното ваше, и като излезнете от този огън на Любовта, ще бъдете както как се чисти рудата, която се топи, и ще остане само чистото злато… И след като минете през огъня на Любовта, ще излезне вашата душа чиста и свет- ла, облечена със своето ново тяло.

(1/стр. 391, 392)

По особен начин те служат на Бога

От едната страна, отляво, злото ни влияе, адът е там; от дясната страна е раят и той ни влияе… Една сестра ми разправя, объркала се тя вътре, не знае какво да прави. Бори се, от едната страна и говорят едните, от другата — другите. Се- га кого да слушам, кой е прав? Според мен от ля- вата страна са кривите, нищо повече! Отдясно са правите, онези, които служат на Бога. Те и онези служат на Бога, но по особен начин те служат на Бога… (1/стр. 402)

За да ви дойде на ума

Та някой път все трябва да ви бият, да стра- дате дълго време, да боледувате, за да ви дойде на ума да направите нещо добро. Да ти дойде на ум това. Тъй е. Всички казват: „Ама Той, Господ, че Той дал страданията”. Докато разбереш да нап- равиш Волята Му. (1/стр. 403)

Страданието ще стане много приятно

А страданията са едно изявление на Любов- та. Страдание, в което ти не можеш да прило-жиш Любовта, то не е страдание, то е мъчение. Страданието е Любовта. То е най-малкото. И Любовта ще те научи. Когато разбереш Божиите пътища, страданието ще стане много приятно. Като го видиш, ще му се зарадваш. То няма да ти бъде тъй отвратително, както сега. Защото нали страданието е нещо, което е много скром- но. То не е облечено хубаво. Но веднъж като го опиташ какви блага има туй страдание, вътреш- ни блага, ти не се отвращаваш от него. Значи Любовта е внесла своите велики блага в страдание- то. Който е готов да възприеме страданието, ще възприеме и Божиите работи. (1/стр. 406, 407)

Един подтик на Божественото

Ако страда човек, в своето страдание трябва да добие нещо. Не да кажете: „Защо страдам?” Щом страдаш, страданието е един подтик на Божественото да добиеш нещо. Ако стра- даш, ще добиеш нещо. Ако добиеш това, за което страдаш, ще добиеш радостта. Ако не доби- еш, страданието ще продължи в тебе. (1/стр. 461)

Ако си едно с Него

Бог, Който е създал всичко, в Него всички живеят. Следователно ако ти разбираш Божиите пътища, ако си едно с Него, няма какво да те ог-раничават. Бог е всякога свободен. (1/стр. 461)

Колкото страданието е по-голямо

Колкото страданието е по-голямо, и растене-то е по-голямо; или по-малко — и растенето ще бъде такова. Един дъб има по-големи страдания, едно житено зърно има по-малки страдания. Ед-но житено зърно за 6 месеца, за една година ще излезне и пак ще влезне в хамбара. Един дъб за да влезне в хамбара, някой път му трябват 100 и 200 години. Той остава вънка на големите изпи-тания. (1/стр. 462, 463)

В Новия живот

А този живот, преди да влезем в пълния жи-вот, както и да говорим, никой не може да от- страни човешките страдания… В Новия живот всичките страдания ще се отстранят. И Писанието казва тъй: Бог казва, ще обърше всичките им сълзи. „И ще Ме познават от малък до голям.” И ще имат всички онова, което желаят.

(1/стр. 466, 467)

Нито око е видяло, нито ухо е чуло!

И Писанието казва, че онези, които обичат Господа, онова, което Бог е приготвил за тях, ни- то око е видяло, нито ухо е чуло! Значи толкова велики работи Бог е приготвил за онези, които Го любят. Но те трябва да минат през това учи- лище на земята. Всички страдания и мъчнотии да му бъдат добри. (1/стр. 467)

Бог дава по-голяма благодат

Апостол Павел казва: Дето се увеличава гре- хът, увеличава се и благодатта. Той казва още: Ако това е така, тогава да съгрешим ли? — Не. Де- то се увеличава грехът, Бог дава по-голяма бла- годат. Ако онези хора уповаят на Бога, искат да влезнат в бъдещия живот, ще разберат защо е така. (1/стр. 487)

Като един от малките

Ако вие не може да надминете в себе си естеството на свети Илия, ако не можете да ста- нете като един от малките в Царството Божие, вие не можете да разберете Божиите пътища.

(1/стр. 490)

Този път, по който минавате

Това, което Бог е създал, това училище, през което минавате, по-добро училище от него няма! Този път, по който минавате, той е най-добрият път. Така мислете. Има интересни и хубави ра- боти. Има работи, които премълчавам. (1/стр. 492)

Оставя да си понесат последствията

Господ прощава до известно време и после оставя хората да си понесат последствията от греховете си. Бог им е предложил да се помирят, хората, и понеже не искат да се помирят, то Бог оставя да си понесат последствията. И като поч- нат да носят последствията и няма друг цяр, то пак се обръщат към Бога. Няма друго спасение.

(1/стр. 493)

Той е ръката на Бога

Има някой човек, който ви е плеснал, но той е дясната ръка на Бога или той е лявата ръка на Бога — как ще се сърдите вие? Ако ти се разсърдиш на този, който ви е плеснал, понеже Бог го обича, ти съвсем ще се отдалечиш. (1/стр. 511)

Във вас ще създаде един нов свят

Като дойдеш до положението да повярваш в Господа, веднага в твоя ум ще се роди едно ново познание — ти ще знаеш, че светът е създаден. Той, светът, няма да остане тъй, както сега. И Писанието вече загатва, казва: „Ето, създавам но-ви небеса и всичкото старо ще замине”. И ваши- ят стар живот, работи, от които сега се оплаква- те; и във вас Господ ще създаде един нов свят.

(1/стр. 553)

Там ще се зароди любовта

Казваш: Бог е създал света от нищо. Да, Бог го е създал от нищо, но нашата любов не може да се роди от нищо. Нашата любов, всякога любовта в хората ще се роди от нещо. Любовта ти може да се роди от твоите страдания, от едно голямо нещастие, някоя голяма несгода. Поне- же в тия нещастия ще дойде някой човек да те утеши. И там ще се зароди любовта. Ако туй нещастие не беше дошло, ти не може да наме- риш любовта. Нещастието някой път ще ти до- веде тия, които ще те обичат и ти ще обичаш.

(1/стр. 554)

„Ти започни и Аз ще ти помогна”

И всякога, когато останеш сам — защо? Да познаеш, че има един Господ. И Господ ти казва: „Ти започни и Аз ще ти помогна”. Ти като започ- неш да кладеш огъня, ще дойде Господ и Той ще ти помогне. (1/стр. 555, 556)

Това стана с противоречието

Пък този човек ако нямаше противоречие… Той дотогава беше сляп, само му даваха по малко. А после и той стана виден човек. Почнаха да го викат учените хора. Казваха: „Я ни кажи как прогледна”. Че него вече на чин го дигнаха. Това стана с противоречието, което той мина. И ви казвам: Радвайте се за противоречията, които ще дойдат във вашия живот! Защото те ще ви подиг-нат. И ако противоречията не дойдат, вие ще си останете такива, каквито сте — слепи ще останете. (1/стр. 556)

Всичко е на мястото си!

Казвате, много нервни сте станали. Радвайте се, че сте станали нервни. Защото само един нервен човек, който има нерви, в него Любовта мо-же да се прояви. Та само един човек, който има нерви, в него болестта може да се прояви. „Ще ми се пукне — казва — главата.” Няма да се пукне, тя се разширява, твоята глава расте правил- но. „Ама сърцето ми ще се пукне.” Няма да се пукне! Всичко е на мястото си! Разберете Божии- те пътища и благодарете за онова, което Бог пра-ви за вас. (1/стр. 560)

Светът има една велика цел

В края на краищата светът има една велика цел. Цел, за която на всички същества ще им бъде добре. В какво седи тази цел? Един ден, когато на всички същества, които са на земята, ще им бъде добре; и всички ще бъдат радостни и няма да има едно същество, което да не е доволно. Това е смисълът на живота. Дотогава, докато хората не са доволни, не са дошли до целта. Казвам: Като дойдат до целта, като пристигнат до целта, тогава ве-че другояче ще изучаваш живота. Ще знаеш в та- зи цел в какво седи животът. (1/стр. 570)

Ти сам определяш съдбата си

Вие ще кажете: „Каква ми е съдбата? Много ми е определена съдбата.” Ти сам определяш съдбата си. Понеже като не искаш да служиш на Бога както трябва… Според онова, което ти правиш, това и ти дава. (1/стр. 571, 572)

И най-лошият ще стане като светия

Та в Природата има един закон, който след време ще измени всички. Вие ще дойдете до едно състояние, дето искате – не искате, вие ще се измените. И най-лошият от вас, и най-користолюбивият ще дойде едно време да стане като све- тия. И простре се на земята, и изгуби своята сила… Ще пъшкаш, ще се молиш на Бога, че ис-каш да измениш живота си. Казва: „Не, късно е, то е решено”. И ще те въздигнат, и не чакай да те понижат на земята. Да дойде туй положение, че да искаш да станеш добър. Но стани добър, докато си на краката си. (1/стр. 573)

За Слава Божия

Някой път някой казва: „Разболях се”. Той се уплаши. На мен ми разправя някой и аз казвам: Това е за Слава Божия! Той се разболял — за Слава Божия. Боли те окото — за Слава Божия. Боли те ухото — за Слава Божия. Боли те кра- кът — за Слава Божия. Боли те коремът — за Слава Божия. Боли те главата — за Слава Божия. Ама как може това? Е, за Слава Божия. За Слава Божия в туй отношение, че след всяко боледуване на окото или на ухото ти ще научиш една нова опитност. И в живота си ти ще се подиг- неш. След всяка болест човек е по-силен. И след всяко изпитание, което може да преминете, вие ставате по-силен. (1/стр. 579, 580)

Когато Господ не одобрява едно нещо

И когато Господ не одобрява едно нещо, Той ще остави тия духове да те измъчват. И като те измъчват, ще кажеш: „Преждевременно напра-вих това”. (1/стр. 585)

Не Му давайте съвет

„Но да идем да събудим Лазара.” И аз ви казвам: Оставете сега Господ да събуди във вас, по който и да е начин, да събуди заспалия Лазар. По който и начин, не Му давайте съвет. (1/стр. 587)

Можеш да не се подчиниш

Не желайте ония неща, които Бог не ви е оп-ределил. Бог строго е определил нещата. Ти мо- жеш да ги измениш, т.е. можеш да не се под-чиниш, но ще видиш последствията на твоята наредба. (2/стр. 36)

Прогресира с големи мъчнотии

Изобщо животът прогресира с големи мъч- нотии. Знаете ли, за пример, че една птица докато се е научила да хвърка, докато се е превърнала в птица, през какви ли не изпитания, мъчнотии и борби е минала през хилядите поколения? Първоначално тя не е била птица. Тя е била риба и от големи мъчнотии, от големи страдания най-пос- ле тя се е превърнала на птица и започнала да хвърка. (2/стр. 104)

Бог иска да изтече нещо от нас

Не може човек да приеме едно Божествено благо, ако не е страдал. Благото е вливане в езерото, а изтичането от езерото е страдание. Ако ни- що не си дал от себе си, ако нищо не е изтекло от тебе, ти не можеш да приемеш Божественото благо. Страданията в света идат по причина на това, че Бог иска да изтече нещо от нас.

(2/стр. 134, 135)

Той никога не е сам

В едно от западните планински места в Америка един американски мисионер ходил да събира пари за някакво благотворително дело. Хората били щедри и давали големи суми. Като събрал една крупна сума, той тръгнал да си отива за мястото си, дето била нужна тази сума. За тази цел той трябвало да мине през един планински проход. В това време един разбойник го проследил и се скрил зад едно голямо дърво да го причака и да го убие. Разбойникът си казал: „Защо са тези пари на мисионера? Те са нужни на мене, а не на него.” Като наближил към дървото, мисионерът, който бил на кон, почувствувал нещо, разбрал, като че нещо лошо има да му се случи. Той слязъл от коня си и отправил към Бога една гореща, искрена молитва: „Господи, запази ме”. След това, успокоен, той се качил на коня си и продължил своя път. Когато стигнал до дървото, зад което бил скрит разбойникът, той видял един човек с пушка в ръ-ка, но го отминал, без да му каже нещо. След 2 години един умираещ от епархията на този мисионер вика мисионера у дома си, иска да се изповяда. Разбойникът запитал мисионера: — Ти знаеш ли кой съм аз? — Не зная. — Аз съм онзи разбойник именно, който те причаквах в гората да те убия. Ти имаше в себе си много пари и аз се бях скрил зад едно дърво, въоръжен с пушка, готов всеки момент да те убия. По едно време ти слезе от коня, спря се нещо и когато отново се качи на коня, с тебе заедно вървеше друг един човек на бял кон, добре въоръжен. Аз се уплаших и не посмях да тегля куршума.

Следователно когато човек отива да работи за Бога, той никога не е сам. С него заедно ще върви и друг някой, добре въоръжен, който всякога ще го пази. (2/стр. 150, 151)

Бог пак мисли

Ние, съвременните хора, искаме да уредим всички работи изведнъж. Това е привилегия само за Бога. И Бог даже, за да създаде свят, Той е мис-лил цяла вечност. Сега сме в друга една вечност, в която Той пак мисли за онова, което впоследствие ще създаде. (2/стр. 152)

Той е наредил нещата така

Казвате: „Господ не знае ли?” Господ знае всичко, но Той е наредил нещата така, че като се намерите в голяма опасност, да дадете сиг- нал. Щом не дадеш никакъв сигнал, ти сам ще носиш отговорността. И като дадеш сигнал, ще вярваш, че ще ти се помогне. (2/стр. 155, 156)

Благата съдба, това си ти сам

Има един пример, който често съм привеждал, но малцина са го разбрали. Една кметица, жена на един български чорбаджия от старо време още, което се случило някъде из България. Докато бил жив кметът, тя имала на разполо- жение много слуги, които вършели всичката и работа. Не се минало много време, кметът — чорбаджията — умрял и работите му се така оп- лели, че кметицата се видяла в чудо, не могла с нищо да си помогне. Пък и ненаучена сама да работи, тя се затруднила много. Един ден отишла при един от своите съседи и го помолила да оти- де в гората да и донесе малко дърва. Тогава съсе-дът и казал: „Иди сама в гората, набери си дърва, вържи ги на един вързоп и започни тогава да викаш към Благата съдба. Тя е една много добра жена, която веднага се притичва на помощ.” Кметицата отишла в гората, събрала си дърва, направила си един вързоп и когато трябвало да го диг- не и да го занесе в село, тя започнала да вика Благата съдба. Викала един, два, три пъти, но Благата съдба не дошла. Слънцето залязло вече и започнало да се мръква. Тогава кметицата си каза- ла: „То се вижда, че Благата съдба няма да дойде, ами аз да си взема сама вързопа и да го занеса на село”. Тя дигнала вързопа дърва на гърба си и поела пътя към селото. Благата съдба, това си ти сам. (2/стр. 173, 174)

Ти ще бъдеш избавен

Пророците са казали, че Бог няма да остави преподобния Си да види изтление. Ти, който обичаш Бога, ти, който обичаш ближния си, и в гроба да слезеш, и на кръста да си прикован, каквото и да стане с тебе, един ден ти ще бъдеш избавен от лошите условия на живота. Казвам: Такава е Во-лята Божия, понеже ние се намираме в една епоха, когато има най-много страдания в света.

(2/стр. 204)

Тя тръгва подир тебе

Ще ви разкажа един анекдот. При хаджи Калчо отива един габровчанин да му иска пари наза- ем. Това било в турско време. Той му поискал 250 турски лири. Хаджи Калчо му дал тези пари, но някак си не му внушил особено доверие. Той си направил известни заключения и затова тръгнал подир своя длъжник да види какво ще прави. Длъжникът като излязъл от дома на хаджи Кал- чо, взел посоката към рибарите и отишъл да си купи един килограм черен хайвер. Като купил хайвера, хаджи Калчо веднага се приближил до него и му казал: „Почакай малко, направил съм една погрешка, дал съм ти по-малко пари, отколкото трябва. Дай да ги проверя.” Взел парите, преброил ги и му казал: „Човек, който взима па- ри назаем и отива да купува черен хайвер, той нито може да ги върне назад, нито мисли да ги плаща”. Взел парите и си отишъл дома. Длъжникът останал само с черния хайвер в ръцете си. Значи хаджи Калчо отишъл след него да види за какво ще харчи парите.

Същото прави и Природата. Когато ти даде известно благо, тя тръгва подир тебе да види да-ли ще се спреш пред рибарите да си купиш че- рен хайвер. И като види, че се спреш пред някой рибар, ще се спре пред вас и ще каже: „Господи-не, имаш грешка”. Ще вземе благото от ръцете ти и ще каже: „Ти трябваше да употребиш това благо за целта, за която ти е дадено, а не да купуваш с него черен хайвер”. (2/стр. 207)

Създаде света заради Любовта

Сега вие трябва да си зададете въпроса, защо трябва да любите. Ако не люби, човек никъде не може да си намери място. След като е мислил дълго време, най-после Господ създаде света заради Любовта. Човек трябва да люби. Следовател- но за да живее, човек трябва да изучава законите на Божията Любов. (2/стр. 212)

Когато Господ те наказва

Някой казва, че Господ го е наказал. Аз бих желал Господ да ме накаже, защото това е едно благословение за мене. „Когото Господ обича, не-го наказва.” Че ако ти си болен и Господ ти уда- ри две плесници, за да оздравееш, има ли нещо лошо в тия плесници? Ако ти си загазил матери-ално и Господ ти удари две плесници, а сирома-шията ти хвръкне настрана, какво лошо има в това? Когато Господ те наказва, това е добро, но ако не те наказва и те остави да си вървиш по своя път, това е лошо. (2/стр. 228, 229)

Всичко, което Бог е създал

Дръжте в ума си идеята, че другите хора не стоят по-ниско от вас. Хората нито са по-ниско от тебе, нито са по-високо от тебе. Като видите ед-но животно, и за него не мислете, че седи по-долу от вас. И то е на своето място. Щом Господ се е занимавал и се занимава с тия животни, вие не питайте защо ги е създал. Всяко растение, всяко животно — всичко, което Бог е създал, е на мястото си. (2/стр. 230, 231)

Да изплатите дълговете си

Казвате: „Да сме богати”. Можете да бъдете богати, но трябва да знаете, че като ви направи бо- гати, Природата ще иска от вас първо да изплатите дълговете си. По този начин тя ще види кой колко е умен. Ако изплатите дълговете си, тя ще ви даде нова служба. Ако не изплатиш дълговете си, тя ще разбере колко си умен и ще те напра- ви сиромах. (2/стр. 244, 245)

Законът е такъв

Наистина ако човек не е готов да се пожерт-вува за онзи, когото обича, тогава и Господ няма да се пожертвува за него. Ако е готов да се пожертвува, и Господ ще бъде готов да се пожертвува за него. Ако ти се откажеш от този, когото оби-чаш, и Господ ще се откаже от тебе. Ако ти мис-лиш за ближния си, и Господ ще мисли за ближния ти и за тебе. Ако ти се откажеш от ближния си, и Господ ще се откаже от тебе. Законът е та- къв. Това не са измислици. (2/стр. 263)

Това, което не желае човек

Човек понякога казва: „Защо светът е създа- ден така?” Как трябва да бъде създаден? Преди всичко когато светът се е създавал, човек не е бил там, той не е играл никаква роля. Светът е създаден мимо нашата воля. Пък и безпорядъкът в света съществува мимо нашата воля. Ти съзнаваш, че войната не е на място, а въпреки това тя става. Ти не искаш да боледуваш, а при това боледуваш; ти не искаш да умираш, а въпреки това умираш; ти не искаш да се раждаш, а въпреки това се раждаш; ти не искаш да се родиш от един беден баща, а въпреки това ти го налагат. Това, което не желае човек, него му налагат. (2/стр. 272)

Бог е ревнив

Казват: „Бог е ревнив. Колко е наказвал Той хората и народите.” Бог е възлюбил еврейския народ, но като не изпълнявали Неговата Воля, Той ги е пращал да се скитат цели 40 години в пустиня- та, дето ги е възпитавал по различен начин. Как ще си обясните това нещо? (2/стр. 284)

Има една възвишена Мъдрост

Нещата не стават случайно, произволно… Онези, които разбират живота, виждат, че има една възвишена Мъдрост. Думата Мъдрост разбира един разумен ред и порядък. Всеки, който се подчинява на този ред и порядък, за него нещата вървят по мед и масло. (2/стр. 315)

Бог иска да ни роди

Казва се в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави”. Бог иска да ни роди. Когато ние стра-даме, кое страда у нас? Вие мислите, че вие стра- дате. Не страдате вие. Когато страдате, това показва, че вашата Майка е бременна, иска да ви роди. Бог иска да ви роди и чрез страданията, през които минавате, Той иска да внесе у вас нещо велико, красиво, мощно, че като се родите, да стане- те виден герой. (2/стр. 329)

Не иска да се разпилява богатството

Виждате, че баща ви иска да остави по-голяма част от имането на брата ви. Кое ви дава повод да се съмнявате? Това, че баща ви иска да даде на брата ви по-голям дял от имотите си, се дължи на това, че той намира брат ви за по-умен и не иска да се разпилява богатството, затова му оставя по-голямата част. Следователно когато Бог обръща някъде по-голямо внимание, то е, защо- то Той иска да направи икономия да не се раз- пилява Неговата енергия. Бог наблюдава всич- ки, кой как живее и такъв кредит му отпуща. Бог познава всички хора от хиляди години, знае какъв е техният манталитет. Той знае кой как живее. (2/стр. 340)

Опасни работи има в Любовта

Опасни работи има в Любовта… Ако ти възприемеш Любовта не по този начин, по който тя действува, тя ще произведе в тебе такива резултати, каквито не си сънувал. Тя ще ти създаде най-големите страдания. (2/стр. 344)

„Не бесете този човек”

Разправиха ми един пример, който се е случил някъде във Варненско. Турците осъдили един българин на обесване. Като го закачили на въже- то, случва се, че въжето се скъсало. Закачили го втори път, но въжето пак се скъсало. Закачали го трети път, въжето пак се скъсало. Тогава пашата казал: „Това е вече Божие дело. Пуснете го, не бесете този човек.” (2/стр. 363, 364)

За онзи, който разбира

Казвате вие: „Да си върви малкото зло”. Не, било голямо или малко злото, в него има нещо добро. В голямото зло винаги има нещо добро. Това е за онзи, който разбира Божия Закон.

(2/стр. 365)

Всичко ще му проговори

Казано е в Писанието, че Бог ще създаде но-во небе и нова земя. Мнозина очакват нова земя. Не, земята ще бъде същата, но в нея ще станат известни промени. Тогава дето и да мине човек, покрай дървета, покрай извори, покрай камъни, всичко ще му проговори. Тогава и дърветата, и камъните, и растенията, и животните, и птиците — всички ще ви поздравяват. (2/стр. 367)

И Бог туря сенки

Казвам: Аз обръщам вниманието ви върху виделината, а тъмнината е само една сянка. И на художника е нужна тъмнина като сянка, като контраст на работата му, да може да се направят образите по-хубави, повече да изпъкнат. Сенките дават ефект на образите. При сенките добре изпъкват чертите на човека. За да изпъкне една добродетел в картината на художника, той трябва да тури сенки. Ако иска художникът да изрази, че един човек е честен, добър, умен или справедлив, той трябва да тури сенки, но не безразлично къде — точно определено е мястото на сенките.

(2/стр. 370, 371)

Което в живота си не може да научи

И ако човек в живота си не умре, той не може да се освободи. И ако в смъртта си не оживееш, ти нищо не можеш да придобиеш. Защото в смъртта си човек научава онова, което в живота си не може да научи. (2/стр. 374)

Как да се справиш със смъртта

И ако със смъртта не можеш да се справиш, както трябва, животът няма да дойде. Ако знаеш как да се справиш със смъртта, животът ще дой- де. (2/стр. 375)

Ниневия не пропадна

Не само вие имате основание да се обезве- рявате. В древността някои от видните пророци са се обезверявали. Те са проповядвали, т.е. предсказвали, някои неща и каквото са предсказали, не е станало. Такъв пример имаме с един от ев-рейските пророци, когото Бог изпрати в Нине- вия да проповядва на хората, че след 40 дена Ниневия ще пропадне. Той предсказа това на хората от Ниневия, но Ниневия не пропадна. Така е хроникирано в Библията. Много работи, които са предсказани, са станали, но много ра- боти не са станали. (2/стр. 390)

Низшето естество може да се превърне

Низшето естество може да се превърне, мо-же да се преобрази, но за това се изисква голяма топлина и голямо налягане… Без Любовта вие не можете да образувате тази голяма топлина. Ако вие искате да станете господари на своята съдба, непременно трябва да оперирате с огъня на Любовта… Щом имате тази топлина, след това ще ви трябва и голямо налягане. Налягането иде от Духа. За тази цел трябва да дойде знанието у вас… Има Мъдреци в света, но за да добият нужната светлина и знание, те са минали през таки- ва тежки изпитания, каквито вие не можете да си представите. (2/стр. 395, 396)

В сиромашията

Сиромашията е място, дето човек придобива знания. В богатството човек не може да научи това, което учи в сиромашията. В сиромашията именно човек може да намери онези хора, кои- то го обичат. Като сиромах, човек може да наме- ри онези, които го обичат, а не като богат. Сиромашията е пробният камък, чрез който човек познава хората. (2/стр. 400)

Ще ти дойде до главата

Страхът и Любовта действуват еднакво. Това, което най-много искаш, ще ти дойде до главата. И това, което най-малко искаш, и то ще ти дойде до главата. (2/стр. 409)

Не сме ние, Той е

Турете в ума си положителната мисъл: „Не сме ние, които ръководим света”. Чрез Своята Любов, чрез Своята Мъдрост, чрез Своята Исти- на и Сила Бог е определил нещата. Той е пред- начертал пътищата на всички живи същества.

(2/стр. 409)

Те са изпратени днес като просяци

Аз не се спирам да изследвам причината, за-що има толкова много просяци в света, но каз-вам: Тия просяци в миналото са били все про- роци. Като не са знаели добре да пророчествуват, те са изпратени днес като просяци. Аз не давам днес на просяците много, защото е казано, на пророк много да не се дава. (2/стр. 414)

Защо при болестта си стана доволен?

Казвам: Природата сега се е заела да ни преподава. Тя дойде при нас и започва да ни преподава първите си уроци. Ти седиш и си недово- лен от живота. Пари имаш, недоволен си, че са малко. Жена имаш, недоволен си и от нея. За- що? Казваш, че имало по-красиви жени от твоя- та. Деца имаш — и от тях си недоволен. Защо? Имало по-добри деца от твоите. Слуги имаш — и от тях си недоволен, че не били много добри. Каквото ти дадат или каквото ти кажат, все си недоволен. Тогава дойде Природата, тури те на легло. Тогава като полежиш 5-6 месеца, жена ти, децата ти, слугите ти започват да ти услуж- ват. Ти се нуждаеш от тяхната помощ. Като ти услужват, ти започваш постепенно да ставаш доволен от тях, от живота, от всичко, което те обикаля. Кое е онова в болестта, което те е застави- ло да станеш доволен? Защо при здравето си беше недоволен, а при болестта си стана доволен?

(2/стр. 415, 416)

С онова, което хората му кредитират

Съществува един закон в света, според който всеки човек може да избегне от съдбата си с по-мощта на онова, което хората му кредитират.

(2/стр. 419)

Животът представя една пиеса

За мене животът представя една пиеса, която е толкова красиво написана, актьорите и са много разнообразни. Всеки човек, учен или прост, все трябва да вземе някаква роля, която да изпълни, както трябва. Някои хора могат да заемат някои долни роли, но какво ще правят? Те трябва да изиграят ролята си, била тя важна, почетна или не-почетна. Каквото и да правите, каквато роля и да ви се даде, вие все трябва да я изиграете. Какво ще правиш? Всички важни роли са заети, ще вземеш някаква роля, защото без роля е още по- лошо. Каквато роля и да играеш, тя не се отнася до твоя характер. Ти ще играеш ролята на една жена или на един мъж, без да представя твоя действителен живот… И тъй, в живота си ние сме принудени да играем разни роли. Всички хора са добри или лоши по отношение на техните роли. Ако ролята на някого е да представи лош човек, той ще изиграе ролята си така майсторски, че да покаже наистина лош човек. Ако някой играе ролята на добър човек, ще трябва добре да представи ролята си. Изобщо всички роли трябва да се играят добре. (2/стр. 419)

Вие вече подлежите на углавно дело

Докато вие туряте най-малката мисъл в парите и почнете да разчитате на тяхната сила, а не на онази същина, която седи зад парите, вие вече подлежите на углавно дело. Тогава идат вече из- питанията в живота и богатството ви постепен- но ще се вземе. Та вложи ли човек вярата и упо-ванието си в парите, грехът вече го следва.

(2/стр. 421)

Нашата сила

Ние всички трябва да съзнаем, че Първият Принцип, Който е в нас и зад нас, представя онази същина, на която всякога трябва да раз-читаме. Ние трябва да съзнаем, че нашата сила е толкова голяма, колкото имаме връзка с Бога. Съзнателна връзка трябва да бъде тя. (2/стр. 422)

Само в най-големите изпитания

Вие можете да познаете вашата вяра само в най-големите изпитания. В най-големите изпи- тания вие можете да познаете докъде сте стигна-ли във вашето верую. Ако при големите изпитания вярата ти не се поколебае, голяма е твоята вяра. Но ако при малките изпитания вярата ти се поколебае, малка е твоята вяра. При най-го-лемите изпитания ти трябва да кажеш като Йов: „Господ даде, Господ взе”. Йов беше един Мъд- рец, който се изпита. (2/стр. 422)

Господ е вложил Закона Си в нея

Господ ви е пратил на земята да учите Зако- на на Любовта. Че ако вие срещнете една млада мома или една жена, как да не знаете как да я обичате? Как да не знае мъжът как да обича ед- на жена? Или може ли жената да не знае как да обича един мъж? Че Господ е вложил Закона Си в нея. Ако пуснете водата да тече, тази вода ще си избере онзи път, който и подхожда. Водата вед- нага ще намери онзи път, онази почва, по която да върви. (2/ стр. 426)

Ако ти не влезеш в големия огън

Вие бягате от себе си. Хубаво е това, защото всъщност вие бягате от греха, от злото в себе си. Но ако ти не влезеш в големия огън да опиташ неговата сила и да останеш невредим, ти няма да познаваш колко си силен… (2/стр. 426)

Той ги е оставил в света

Така работи Бог в света. Тези, които Бог е обичал, Той ги е оставил в света. Не ви ли се е случ- вало баща ви и майка ви, които ви обичат, да заминат занякъде и да ви оставят на произвола на съдбата всред света? Хората казват, че си горки- ят. Но ти имаш една солидна опитност, има на какво да разчиташ. Казваш тогава: „Аз вярвам в Бога. Аз минах през една голяма опитност и зная вече какво нещо е Божественият огън. Няма как-во хората да ме убеждават има ли Господ или ня-ма. Аз излязох от едно страшно положение и зная вече има ли Господ или не. Аз минах през големи изпитания и вярвам вече в Бога.” Онези, които не са минали през тези изпитания, те не познават Бога, те не се нуждаят от нищо още. Но онези, които са минали през големи изпитания, те поз-нават Бога и вярват в Него. Между Бога и тях има известни отношения. (2/стр. 426, 427)

Бог ще ги постави в правия път

Не е въпрос жената да стане стражар за мъжа и да ходи подир него, да го пази, да го морализи- ра. Бог е Закон, а не жената. Бог ще постави и жената, и мъжа в правия път, а не те помежду си. Ако остане на мъжа да тури жената в правия път, горко му. (2/стр. 427)

Той ще оправи работите ви

Казано е в Писанието, че Бог действува в чо- века. Следователно оставете всичко на Бога, Той ще оправи работите ви. (2/стр. 429)

На небето не можеше да ги придобие

Скръбта, страданието създават най-хубавата храна за подигане и създаване на най-хубави мисли и чувства в човека. Като четете живота на великите, на гениалните хора, ще видите, че те са минали през такива големи изпитания и страдания, които вие тепърва ще изучавате. То-ва се отнася до всички области. Вземете, същото беше и с Христа. Христос мина през такива го- леми скърби и изпитания, които Му дадоха такива знания и познания, каквито Той по-рано нямаше. Той знаеше тия неща теоретически, но като мина през голямата скръб, Той доби таки- ва знания и опитности, каквито на небето не можеше да придобие. И Павел казва за Христа: „Ако и да беше Син Божий, трябваше да мине през големи изпитания, за да научи това, което другояче не може да придобие”. (2/стр. 440, 441)

Известен запас сила

За да може човек да издържи изпитанията и страданията, Природата му дава известен запас сила. По този начин се внася едно равновесие в силите на Природата. Наблюдавайте и ще видите как действува Природата. Всякога, когато ще даде някакво голямо страдание или изпитание на човека, същевременно тя ще му даде и така- ва голяма радост, за да може да понесе страданието, което се готви да дойде. Голямата радост съдържа в себе си елементи на благословение, чрез които човек може да понесе страданията. Това е метод на Природата. Природата предва-рително дава на човека една такава голяма ра- дост, че да може той да издържи страданието, което ще му дойде. Казвате: „Взеха ми радостта”. Не, никой не ви е взел радостта. Тя е отишла при страданието, за да можете да го понесете. Радост- та не е изчезнала. (2/стр. 441)

Той е влязъл в техния живот

И Христос не е изчезнал за учениците Си. Докато Го видели и Той изчезнал. Това значи: Той е влязъл в техния живот. Христос влиза във все- ки човек, който така разбира Истината.

(2/стр. 441)

Всеки е една необходима единица

Всеки трябва да знае, че като е дошъл на земята, той е дошъл не само да живее за себе си, но да изпраща навсякъде светлина. Като е дошъл на земята, той трябва да знае, че за да бъде полезен за себе си, трябва да бъде полезен и за другите. Той е една необходима единица, която трябва да свърши нещо. (2/стр. 444)

Ще нареди всички работи

Всичко онова, което крепи живота, което създава живота, което се грижи за създаване на трайни връзки, това е реалното. Има един реален живот, който ще нареди всички работи. (2/стр. 445)

Когато изгубите всичко

Когато изгубите всичко, вие ще намерите Истината. Докато мислите, че имате знание, че има-те това-онова, вие сте далеч от Истината, вие не я познавате. Щом речете, че всичко сте изгубили, вие ще намерите Истината. Значи когато съзнае-те, че всичко сте изгубили, вие сте близо до Истината. (2/стр. 448, 449)

Докато страдаме, ние сме на правия път

Докато страда, човек е вън от всякаква опасност. Щом престане да страда, опасността го следва. Докато усеща болки в стомаха, в гърдите си или където и да е, човек може да се лекува. Престане ли болката, неговата работа вече е свър- шена. Такова е положението на парализираните, на които органите са атрофирани. Значи докато страдаме, ние сме на правия път. (2/стр. 449)

Които не са искали да служат на Бога

Един философ казва, че земята е съставена от спящи духове. Онези духове, които не са искали да служат на Бога, са станали канари да спят. Те не са искали да работят. И впоследствие Господ е поставил най-голямата тежест върху гърбовете на тези същества. Онова, което поддържа пластовете на земята, това са канарите, които се намират под нея. Значи канарите са спящите духове, а земята, това са спящите души… Вие не знаете, че стъпвате, че ходите върху вашите братя, кои- то спят. Вие стъпвате върху почвата, върху души-те, които спят. (2/стр. 455)

Не е за тебе

Защо като направиш престъпление, чувствуваш скръб, а като направиш добро, чувствуваш радост? При скръбта Бог показва, че онова, кое- то ти правиш, не е за тебе. (2/стр. 462)

Никой не е сам

Никой не е сам. Всички души в света слизат групово. Аз не искам сега да вярвате. Аз ви говоря неща не в които вярвам, но които зная… Душите идват групово. Най-малката група се състои от 10000, от 20000, от 30000, 40000, 50000, 100000, 200000, 1 милион, 2 милиона, 3, 4, 5 милиона, 100 милиона. Колкото групата е по-голяма, толкова е по-разумна. Колкото групата е по-малка, по- обикновена е. Ценни са големите групи. Следователно ако вие принадлежите на една група от 10000 души, 100000 души, по цялата земя вие сте свързани като един организъм. Ако вие се държите в изправно положение, ще се образува при сегашните условия една връзка, едно отно-шение между вас. Злото така иска — ние да се изолираме, да мислим, че сме сами в света. Това не е вярно. Никой не е сам, никой не умира за себе си. Ако се раждаме, за себе си не се ражда- ме. Ако умираме, за себе си не умираме.

(2/стр. 466)

Ще превърне за твое добро

И като си добър, и като си лош, пак не се заблуждавай — ти си същият. Добрият е отвътре, а злият — отвън. Те са две положения. Ако ти вярваш или ако ти обичаш Бога, всичко това Бог ще превърне за твое добро. (2/стр. 469)

Могат да знаят какво върши Природата

Човек в живота си може да играе роля на раб, който не знае що прави господарят му. На същото основание понякога хората не знаят какво върши Природата, защото са раби, а те могат да знаят какво върши тя. (2/стр. 471)

Изскочило от огъня едно парче

…Оня човек, който като намерил Библията, взел да я чете да направи връзка да му се опра- вят работите. Станало точно обратното. Като не чел Библията, имал пари, но като почнал да я че-те, изгубил парите, изгубил всичко, което имал, и най-после казал: „Тази книга ми донесе всичките нещастия”. Взел, че я хвърлил в огъня. Изскочи- ло едно парче и на него той прочел: „Бог е Любов”. И той разбрал тази мисъл и туй парче го турил в джоба и от него ден всичко му тръгнало нап- ред. (2/стр. 477)

Има един нов план

Нова светлина е влязла в света… Има чудни работи да се откриват за бъдеще. Ще станат промени на земята. Има един нов план, който тряб- ва да се изпълни. (2/стр. 488)

Сега ние трябва да отидем при Господа

Било е време, когато Христос, когато Господ е слязъл при болните. Сега ние трябва да отидем при Господа. (2/стр. 516)

И от заблужденията се учат

А пък когато виждам, че хората правят пог-решки, казвам: Туй е тяхно забавление, чрез своите погрешки те се учат. Това е. И от заблуждения-та се учат. Всичко е за тяхната наука. (2/стр. 520)

Най-обичаните от Бога

На мъжа ще кажем: — Много добра жена имаш. Каквото ти каже тя, слушай я. Думата и на две да не правиш. — Ама роб ще ме направи. — Не бой се, кой става роб; ами че в Писанието пророците били раби Божи, пък били най-оби- чаните от Бога, на тях Бог дава откровения.

(2/стр. 524)

Туй благо не можем да възприемем

Бог създаде благото, но туй благо не можем да възприемем, ако не възприемем Божията Любов. (2/стр. 526)

Чрез радост или чрез страдания

Но всичките форми на Природата са създа- дени, за да може Божията Любов по какъвто и да е начин да достигне до всеки ум, до всяко сър- це и до всяка душа. Всичко в Природата е така нагласено, че както и да е, чрез радост или чрез страдания, по който и да е начин, Божията Лю- бов трябва да намери един път да дойде в чо- вешката душа, да може Божественият живот да произведе онова, което Бог е намислил. Света Бог го е създал, има си Своя цел. (2/стр. 526, 527)

Не може да я опиташ

Любовта не може да я опиташ, докато не видиш най-големите страдания, докато не минеш най-големите страдания. И когато влезеш в един свят без страдания, тогава ще опиташ Любовта.

(2/стр. 531)

Тези обещания ще се изпълнят

Евреите имаха една идея, че те са първият на-род и всички останали народи ще трябва да им служат. Като четете Стария Завет, виждате, че на евреите са дадени от Бога 33 000 обещания, но те и досега не се изпълниха. Те са дадени в друг смисъл. Преди всичко под думата евреин не се раз- бира израилтянин. Друго нещо се разбира. Под думата евреин се разбират избраните от цялото човечество от хиляди години насам. Тези обещания ще се дадат и ще се изпълнят по отношение на този избран, разумен народ, който ще бъде пълен с Любов, със Знание, със Свобода. (2/стр. 542)

Защо Господ не е изхвърлил това дърво

от рая?

Един ден Бог отишъл при Адама и му казал, че в рая има едно дърво, от плодовете на което по никой начин не трябва да ядат. Който яде от плодовете му, той непременно ще умре… Може- те да попитате защо Господ не е изхвърлил то- ва дърво от рая, но го е оставил за изкушение. Наистина Той е можел да го изхвърли вън от рая, но кажете вие защо пък трябвало да го изхвърли? Това дърво беше турено в рая изключително за великите гости, които идвали един път през хилядите години на конгрес. Тогава имен-но те си хапват от плодовете на това дърво. Са- мо те имат право да ядат от тези плодове. Та като се казва на първите хора да не бутат от плодовете на това дърво, то беше именно затова, че това дърво даваше плод само един път в хиля-дата години. Погрешката на Адама се заключа- ваше в това, че той си позволи да яде от плодо- вете на едно дърво, които бяха определени за гости, които идват един път в хилядата години. За Адама пък бяха определени дърветата на це-лия рай. (2/стр. 543, 544)

Всеки човек е създаден да стане гений

Един е бил Паганини в света. Втори Пагани- ни не се е родил. На колко години се раждат ве- ликите хора в света? Сега аз не ви говоря това нещо за обезсърчение. Всеки човек е създаден да стане в края на краищата един гений. За всеки човек е точно определено времето, кога може да стане гений. Той трябва да дочака времето за проява на своята гениалност. Като дойде времето, той ще стане гений, нито една минута по-рано или по-късно. Могат да минат десетки и стоти- ци хиляди години, но все ще дойде времето им.

(2/стр. 545)

Бог създаде света за Себе Си

Противоречието произтича от факта, понеже ние търсим своето лично благо в света. Светът не е създаден заради нас. Светът не е създаден за мравите. Светът не е създаден за гущерите. Све-тът не е създаден за змиите. Светът не е създаден за животните. Не е създаден и за човека. Че човек живее в света, то е друг въпрос. Че мравите живеят, то е друг въпрос… Понеже човек е направен по образ и подобие Божие, светът е създаден за Бога. Човек е създаден по образ и подобие, значи Бог създаде света за Себе Си. (2/стр. 552, 553)

Тя остава пак за вас

Тогава, когато вие обичате, за кого обичате — за хората или за вас? Вашата любов, която вие създавате, за кого я създавате — за хората или за вас? За вас са я създали… Любовта ви след като се прояви, тя остава пак за вас. Ако вашата любов не може да ползува самите вас, тя никога не мо-же да ползува и другите. (2/стр. 553)

В Бога има само за един ден

Животът изисква всеки ден нещо ново. Една от грешките, които правят вярващите, учените хора в света, е че те искат да бъде светът с вас тъй, че каквото имате днес, да се осигурите за целия живот. Такава осигуровка няма. Всеки един човек е осигурен за един ден. Понеже в Бога има само за един ден. Шестте дни ние сме ги напра-вили. (2/стр. 553)

Има свое предназначение

Всяка мъчнотия в света, тя си има свое предназначение. Всеки един предмет, той си има свое предназначение. (2/стр. 556)

„Каквото Ми пращате”

Нещастието на хората иде от туй, че има безлюбие. Понеже казва Господ: „Каквото Ми пращате, това и Аз ще ви пратя. Каквото влагате, то- ва и Аз ще вложа във вас.” (2/стр. 559)

Не знаем крайните преднамерения на Бога

Ние не знаем какви са крайните преднаме- рения на Бога. Бог от нас не изисква нещо невъзможно. Всеки един човек, когото вие срещате, всеки един човек, с когото вие се запознавате, добър или лош, той е една възможност заради вас за някакво постижение. И при най-лошите условия хората, които и да са те, ще покажат за ваше- то добро. Ако вие разбирате Божия Закон, ако работите с Любов, ще видите каква е Великата Божия Мъдрост. (2/стр. 565, 566)

На небесен език

Кога ще бъде послушана молитвата? Ако мо-же да превърнеш думите, с които се молиш, на небесен език, веднага ще имаш отговор. (2/стр. 568)

Господ ще започне да мисли за тебе

„И Господ ме е забравил.” Ти и за Него не си мислил. Започни да мислиш за Господа и Той ще започне да мисли за тебе. (2/стр. 592)

„Аз ще погледна на тебе”

И казва Бог: „Аз ще погледна на тебе”. Наис-тина ако Бог не погледне на тебе, от тебе нищо няма да стане. (2/стр. 607)

Като го изпитам, той ще Те люби повече

Когато дойде онзи изпитателен човешки дух, Сатана, в съвета Господен, Господ му обърна внимание и казва: „Ти обърнал ли си внимание на Моя раб Йов? Като него няма друг.” Казва: „Не си го изпитал. Дай ми аз да го изпитам.” Разгово- ра ще ви кажа, който не е писан в Библията. — Зная, ти си много строг. Ще го осакатиш нещо, като ти го дам да го изпиташ. — Не — казва. — Бъди уверен. Аз като го изпитам, той ще Те лю- би два пъти повече, отколкото сега Те люби. Аз като го поставя натясно, той ще разбере Твоето Слово и ще каже: „Господи, каквото Ти казваш, е право”. — Казва: Хубаво. — И тогава го туря Бог на изпит… После Йов казва: „Слушал съм много пъти за Тебе, но сега виждам, че моите разбирания не са такива, каквито бяха едно време”.

(2/стр. 593)

Такива богове, каквито ние искаме

Защо Господ не слиза на земята? Защото знае, че Го лъжем. Ще ни изпрати такива богове, как-вито ние искаме. (2/стр. 594)

Бог ще заличи греховете, но кога?

Бог казва: „Ще залича греховете ви. Ще ги хвърля зад гърба Си и няма да ги помена вече.” Ако Господ не ги заличава, ако не ги хвърля зад гърба Си, какво щеше да стане? Той казва: „Започнете да обичате, да вървите по Моята Воля и всичко ще залича”. Ако ние вървим по нашите пътища, именно нашите дела ще изскочат пред нашите очи и тогава ние сами ще се измъчваме в света. (2/стр. 594)

Тя му е потребна

Та при сегашните условия, при които живее-те, всичко в света съдействува за добро… За пример, в живота на някой човек се случва една изклю- чителна опитност и той мисли, че в дадения слу-чай тази изключителна опитност не му е пот- ребна. Не, тя му е потребна… (2/стр. 601)

Ще образува един Старец

В Писанието се казва, че на небето има 24 Старци, между които сега се готви да влезе още един, да станат 25. Те представят цели епохи. Когато човечеството довърши до края своята еволюция, ще мине през 7 епохи, с което ще образува един Старец. Той ще бъде като началник. Той ще разполага с всичкото знание, с всичката свобода, с всичката сила, с всичката доброта на човечест- вото. Тогава всички хора ще дойдат при Него и Той щедро ще раздава. (2/стр. 606, 607)

Той слиза на земята между нас

Ако в дадения случай вие не можете да стане-те като този, когото освобождавате, вие не го обичате. И Бог за да ни покаже, че ни обича, Той слиза на земята между нас, …взима нашите немощи. Той става едно с нас. (2/стр. 610)

Определят живота му за 25 000 години

Човек… Една негова права мисъл, едно негово добро чувство и една добра постъпка определят живота му за 25 000 години. Лошата постъпка може да определи живота на човека най-много за 100 години. Значи ако човек направи едно зло, за 100 години все зло ще му върви. Ако пък нап-рави едно добро, за 25 000 години все добро ще му върви. (2/стр. 628)

В Закона на вярата всичко става

В Закона на вярата дотогава, докато влиза нещо в ума ти, всичко става. Вярата включва всички възможности. Христос казва: „Ако имате вяра колкото синапово зърно и ако кажете на тази планина да се премести, ще се премести”. (2/стр. 640, 641)

„Тук само Бог може да ни избави”

Казвам: Първото нещо, съмнението влиза и ние нарушаваме Божествения Закон. Казвам: Бог господарува навсякъде в Природата. И като дойдем в един изключителен случай, казваме: „Не вярвам в Господа” — и тогава идват нещастия- та. Разправят, потъва един кораб и един казва: „Ще се дави човек, но тук само Бог може да ни избави”. След това се учудва, намира се при ня- кои хора, които го отървават. Как са го извадили от водата? (2/стр. 641)

Божиите идеи в нас

В Божия план е да се реализират Божиите идеи в нас. Всеки човек каквото направи за Бога, то ще бъде едно благо заради него. (2/стр. 643)

Ако не умираме, е по-лошо

Писанието казва, че човекът отишъл да вку- си от плода на доброто и злото. Човек се захванал с една трудна задача. Господ му казал: „Тази зада- ча ще оставиш за после”, но човекът имал амби-цията и казва: „Тази задача може да я разреша”. Че може да я разреши, вярно е. Но човек започ-нал да разрешава задачата не навреме. После Писанието казва: „И понеже Адам станал като един от нас да познава доброто и злото и понеже няма туй знание, да не би да вземе повторно от дървото на живота и да стане безсмъртен, и този глу- пак мъчно ще поправи тази погрешка”, та му забранил да яде от дървото на живота. Защо? За- щото опасността ще стане двойно по-голяма, отколкото е сега. Сега ако умираме, е лошо, но ако не умираме, е два пъти по-лошо. (2/стр. 650)

3 000 години трябва да работите

Любовта… Една милионна част от грама да имате, 3 000 години трябва да работите като човек. (2/стр. 652)

Да оставиш Господ в тебе да действува

Ако ние може да носим страданията в света, то се дължи на Онзи, Който живее в нас. Той каз- ва така: „Аз, Който създадох света, ако ти Ме слушаш, ако вървиш по пътя, ще ти дам. Аз ще изкарам всичко на победа.” Следователно оставете тогава Господ във вас да се състезава. Вие губите победата в себе си и искате да я придобиете отвън. В себе си трябва да я придобиеш. И първото служение е да оставиш Господ в тебе да действу- ва, абсолютно да се не разклати умът ти.

(2/стр. 654)

Доколкото реализираме плана на Бога

Та първото нещо: Вие сте се обезверили; не сте се обезверили, но сте дошли да вярвате в се- бе си повече, отколкото в Бога. Най-първо вие мислите, че всичко може да направите. Като дойдете до големите изпитания, казвате: „Туй нещо не стана, както мислех”. Няма нито едно същест- во в света, на което работите да са станали тъй, както то е мислило. Нашите мисли стават дотолкоз, доколкото ние реализираме онзи първичен план на Бога. (2/стр. 655)

Заради Бога

Ако човек отхранва в себе си една Божестве- на идея, каквато и да е тя, било от физическия, духовния или Божествения свят, цялата Природа е на негова страна. Ако ти заради Бога развиваш тялото си да стане здраво, силно, цялата Природа ще ти съдействува. Ако заради Бога развиваш своето сърце и своите чувства да бъдат правилни, идеални, цялата Природа е на твоя страна. Ако заради Бога развиваш своя ум, своя дух, цялата Природа е в твоя услуга. (3/стр. 16)

Прокарва се чрез всички същества

Всяка майка или всеки баща, всяка сестра или всеки брат, всеки поет, художник или музикант, всяко животно, всяка птичка, всяка пеперуда и всяко растение — всичко се намира под Божествения импулс. Всички тия същества, малки или големи, работят за проявление на разумно- то, за познаване на общия Божествен план, кой- то се прокарва чрез всички същества. Тъй трябва да гледа разумният човек на нещата. (3/стр. 23)

„Той ще се погрижи да го изгаси”

…Вземете пример от двамата дембелханета. И двамата са герои, но единият от тях държи първо място. Първият от тях като усети огъня да го припарва, разколеба се и каза: „Ето, всички излязоха навън. Само ние ли да останем в зданието да изгорим? Трябва ли да бъдем такива фанатици в своята идея? Какъв смисъл има да оставаме още тук?” Вторият му каза: „Как не те мързи да говориш?! От толкова години вече лежим тук, няма защо да се безпокоим. Не е наша работа, какво ще стане с нас. Нашата работа е да лежим, а он- зи, който е запалил огъня, той ще се погрижи да го изгаси.” И наистина, урежда се тази работа. Философ е бил този човек! (3/стр. 24)

Тя се прави, като че не знае

По същия начин постъпва и великата, разум- на Природа с нас. Тя ни туря на работа и ни опит- ва. Понякога тя се прави, като че не знае какво може да излезе от нас, иска с факти да провери това, от които и ние сами да се убедим за какво сме способни в даден момент. (3/стр. 25)

Дълбоката наука за сълзите

Бог… Той ще ви разправи дълбоката наука за сълзите, какво те допринасят на човека. Бог ще ви въведе в райската градина да видите какви ху- бави плодове са вързали дърветата, поливани със сълзите на хората. Тогава Бог ще откъсне един от тия плодове за тебе, за да ги опиташ… Всички същества, които са завършили своето развитие, са плакали. И тия, които вървят към това, също тъй плачат. Един ден като влезете в Божествената градина, ще видите какви плодове са израснали от вашите сълзи. (3/стр. 27, 28)

Ако Христос не беше пролял тия сълзи

В Писанието се казва, че Христос плакал, ка-то влизал в Йерусалим. Колко сълзи е пролял Той? Ако Христос не беше пролял тия няколко сълзи, еврейският народ щеше да бъде загубен. Христовите сълзи спасиха остатъка от еврейския народ. Тия сълзи запазиха религиозното чувство в тия души. Те са като капките на живата вода.

(3/стр. 31)

Бог ще ни помогне, но кога?

Често ние казваме: Бог ще ни помогне. Това е така, но кога? Когато вършим Волята Му, кога- то носим Неговите идеи, когато мислим само заради Него. (3/стр. 31)

Също такова благо

Значи сиромахът не трябва да става богат. Защо? Защото той не може да използува новите условия, в които се намира… Казвам: Когато Природата поставя някого в известни ограничения, тя има предвид неговото благо. В този смисъл сиромашията за човека е също такова благо, как-вото е и богатството. (4/стр. 14)

Условие да се родят велики черти

Сиромашията е условие да се родят велики черти в характера на човека… Когато Природата постави човека при ограничителни условия, с то-ва тя цели да предизвика скритите сили, скри- тите богатства на неговата душа, да се изявят навън и да заработят за неговото повдигане. За да намери човек скритото богатство в себе си, от него се изисква вяра. (4/стр. 14, 15)

Щом ангел ти се явява

Ще дойде момент в живота на всеки човек, когато той ще зачене и ще роди нещо велико, хубаво. Ще дойде ангел при него и ще му каже: Радвай се, защото си намерил благодат пред Бо- га! — За да дойде този момент, ние трябва да имаме абсолютна вяра, да не се съмняваме. Ан- гелът дойде при Захария и при Мириам. Захарий се усъмни малко и го запита как може да стане това. Щом ангел ти се явява, не питай. Вярвай в това, което ти казва. (4/стр. 17)

Препятствията и спънките в живота

Препятствията и спънките, които човек среща в живота си, част от тях може да се дължи на обществото, друга част на разумните същества, трета част на Природата, а една част от тези препятствия може да са поставени от Бога. По този начин всеки човек е поставен на ред изпитания, без да знае той каква велика цел се крие в тези изпитания. (4/стр. 18)

Благословенията ще закъснеят

Ако изпълнявате Волята Божия, всичките благословения ще дойдат навреме; не изпълнявате ли Волята Божия, и благословенията ще закъсне-ят. Закъсняването на благословенията показва, че вие сте се отделили от мястото или от специфичните условия, при които е трябвало да ги получи-те. (4/стр. 33, 34)

Идат всякога навреме

Божествените мисли идат всякога навреме, следователно и приложението им е навреме. Дойде ли една Божествена мисъл в ума ви, каквато работа и да имате, напуснете я, за да приложите тази мисъл… Вашата работа вие всякога можете да свършите, защото конеца и всякога може да прекъсвате и завързвате, но Божествената работа не трябва да се отлага. (4/стр. 37)

Дай и не мисли

Дойде ли някой при тебе и ти каже: „Дай, за Бога!”, нищо не мисли и дай. — Ако дам на този, на онзи, какво ще остане за мене? — Дай и не мисли. Щом Бог изпраща някого при тебе да ти ис-ка нещо в Негово име, Той знае, че можеш да му дадеш. (4/стр. 53, 54)

Защо иде изкушението?

Дето и да се намира човек, и в райската гра- дина, и извън нея, щом не върши Волята Божия, изкушението ще дойде. Значи изкушението иде по единствената причина, че не се изпълнява Волята Божия. (4/стр. 75)

Наблюдава постъпките ни

Ние сме свободни да действуваме, както искаме и разбираме, но Бог наблюдава постъпки- те ни и съобразно тях организира живота ни.

(4/стр. 80)

Той присъствува навсякъде

Всяко нещо, което ни принася радост и веселие, се дължи именно на вътрешната връзка между нещата и явленията. Тази вътрешна връзка е поставена от Бога, благодарение на което Той присъствува навсякъде. Ние наричаме тази връз-ка Божествена, без разлика на това, дали я съз- навате или не… Тъй щото всяка мисъл, всяко чув- ство, които се проявяват у нас, не са нищо друго, освен присъствието на Живия Господ, Когото ние търсим навсякъде. (4/стр. 106)

Да разбира общия план на живота

За да реализира човек Божественото в себе си, той трябва да разбира общия план на живота, който Бог е поставил. Който не разбира този общ план на живота и не върви по определения Божествен път, той нищо не може да постигне.

(4/стр. 121)

Бог задържа това дело

Има едно дело в света, което Бог задържа дъл-го време. Това дело се отнася до съдбата на хората. Бог го задържа, защото в него се разглежда несправедливостта на хората. Ако рече Бог сега да разглежда това дело, милиони хора ще бъдат съ-дени и ще пострадат. (5/стр. 12)

Божествен ред на нещата

Някой път разглеждате чисто физически, че светът може да се свърши. Питам: Когато се разваля една къща, какво лошо има? Разваля се една къща, съгражда се по-хубава… Ако един порядък се замени в света с друг по-добър, в реда на неща-та е това. Това е един Божествен ред на нещата.

(5/стр. 21)

Сила, която обхваща цялата вечност

Надеждата се занимава само с един ден — от изгрева на слънцето до залязването. Надеждата разрешава въпросите само на един ден, вярата разрешава въпросите на векове, а Любовта е си- ла, която обхваща цялата вечност. (5/стр. 41)

Всички хора са определени

Светът е създаден за добрите хора. Светът е създаден за всички хора, които Бог е определил на някаква работа. Всички хора са определени. Кои-то не вярват, те ще закъснеят в своя прогрес.

(5/стр. 51)

„Заедно ще носим”

Така казва Великият, Който е създал света. Когато ние се намираме в голяма слабост, Той идва при нас и казва: „Не бой се!” Като казва: „Не бой се!”, Той взима половината и казва: „Едната половина ще взема Аз и заедно ще носим”. (5/стр. 61)

Бурите ще го закачат и него

Всеки, който изпълнява Волята Божия и възприема Божията Любов, за него е дошло Царството Божие; всеки, който възприема Божията Мъдрост и Божията Истина, за него е дошло Царството Божие. Приемете ли всичко това, вие ще бъдете свободни. И тогава каквито бури да има, вие няма да се смущавате. Това не значи, че бури-те няма да ви закачат. Не мислете, че праведни- ят ще остане незасегнат от бурите. Ветровете и бурите ще го закачат и него, но той не се сму- щава от тях. Той всякога разсъждава и знае как да се справи. (5/стр. 92)

След години ще донесе някакво благо

Трябва да знаете, че всяко нещо, което се случва в живота ви, каквото и да е, то е за ваше добро. Не съжалявайте, че ви се е случило нещо, което не сте очаквали. Всяко нещо, което ви сполетява, след години ще донесе някакво благо заради вас. Не искам да ви утешавам сега, но казвам, че всички ще го опитате. Радвайте се, че ви се е слу- чило нещо, а не съжалявайте. (5/стр. 93)

Само той може да знае

Всеки човек трябва да постигне това, за което е изпратен на земята. Всички хора не са изпратени за една и съща работа. Всеки човек трябва да свърши една специфична работа. Каква е тази работа, само той може да знае. Има много работи, които са предоставени на човека, но една от тях е специфична, която само той може да свърши.

(5/стр. 94)

Много зависи от всеки човек

Малките неща вършат големи работи в света. Често най-важните работи се вършат от най- малките неща. Забележете, във време на война торпилите, с които си служат, имат една мал- ка частица, която е толкова чувствителна, че най-малкото бутване е в състояние да възпламени цялата торпила и да произведе голям взрив. Често пропадането на един голям параход става от та-зи малката частица на торпилата. В този смисъл човек може да представя тази малка частица на торпилата и от него зависи да се запали торпила- та или да не се запали. (5/стр. 97, 98)

Да не става сблъскване между тях

Провидението е взело предпазителни мерки да не стане закъсняване или избързване в движението на планетите и звездите. Въпреки това понякога става някакво сблъскване на планети… Казвам: Възоснова на този закон Бог е поставил и хората на известно разстояние един от друг да не става сблъскване между тях. Всеки трябва да се движи в своята орбита, и то според бързина- та, която му е дадена, нито по-бързо, нито по-бавно. Въпреки това хората понякога искат да се приближат повече едни до други. Не, опреде-лено е кой колко трябва да се приближи.

(5/стр. 105)

Което Бог е предначертал

Като говорим за Бога, ние подразбираме да следваме онзи живот, в който Бог е вложил идеите, т.е. да се стремим да постигнем онова, кое- то Бог е предначертал. (5/стр. 107)

Закони на Бога

Сега хората седят и създават закони. Много закони съществуват, закони на Бога, но хората не се спират пред тях. Има един закон, написан горе на главата, който никога не се изменя. Този закон казва: Всеки ден прави по едно малко, микроскопическо добро — нищо повече. И като се върнеш дома си, да се чувствуваш доволен и разположен, че покрай всички дела, които си свършил през деня, направил си поне едно микроскопическо добро. Силата на доброто не е в многото. Колкото малко да е доброто, само по себе си то е мощно. Не е важно кога ще правиш доброто, сутрин, на обед или вечер. Важно е оба- че всеки ден да правиш по едно микроскопичес- ко добро, според Божия закон на Любовта. То- гава ще имаме Божието благословение.

(5/стр. 110, 111)

Бог работи за нашето избавление

Та казвам: Няма мъчение в света, което да не се прекрати. Защо? Защото Бог работи за нашето избавление. (5/стр. 112)

От лицето на Бога не може да избяга

Дето и да отиде човек, все при Бога ще оти- де, никъде другаде. Като се намери в мъчнотия, човек иска да бяга. Къде ще бяга? Където и да отиде, от лицето на Бога не може да избяга.

(5/стр. 112)

Пак при Него ще отидеш

Като напуснеш земята, пак при Бога ще отидеш. Като се намериш в големи страдания на земята, пак Бога ще викаш и пак при Него ще отидеш. (5/ стр. 113)

Такива страдания,

каквито са неговите сили

…Тогава той ще се намери в положението на един вярващ, който постоянно роптал и казвал: „Господи, непоносими са моите страдания. Не мога вече да нося тия страдания, задушават ме.” Като го слушал да се оплаква, Господ казал: „Вземете неговото страдание и го вкарайте в онзи го-лям салон той сам да си избере каквото страда- ние иска”. Като влязъл в салона, този човек видял големи кръстове: големи и малки, от желязо, от сребро и от злато, различни метали. Като изби- рал от най-малките кръстове, той се спрял най-после на едно малко сребърно кръстче. Той взел кръстчето и казал, че това страдание приема. Тогава му казали: „Това кръстче именно е твоето”. Всъщност всеки човек носи такива страдания, каквито са неговите сили, да може да ги понася. Но той си мисли, че страданията му са големи.

(5/стр. 113)

Ако човек не беше съгрешил

Ако човек не беше съгрешил, какво щеше да бъде? Божията Любов щеше да остане неизявена, но щеше да се изяви по друг начин. (5/стр. 114, 115)

След всяко боледуване

Всяка болест не е нищо друго освен чистене. Толстой разправя за себе си, че след всяко боле- дуване той изпитвал известно просветление на ума си. Той придобивал ново схващане за све- та. (5/стр. 115, 116)

Велика Школа

В Природата има една Велика Школа, която учи всички хора, какво трябва да правят. Приро- дата крие в себе си всичко: и миналото, и нас- тоящето, и бъдещето. За това, което сме минали вече, тя е турила една завеса, поставила го е в тъмнина да не го виждаме и да не помним ни- що. За това, към което се стремим, тя е постави- ла малка светлинка. Това, което учим, постепен- но се открива пред нас. (5/ стр. 117)

Природата щеше да ви разбира

Изкуство е човек да се научи да говори. И ако вие бихте се научили да говорите така, както ис- ка Онзи, Който е вътре във вас, Природата щеше да ви разбира и вие щяхте да я разбирате.

(5/стр. 122)

Да го направи по-мек

Когато хората боледуват, това показва, че те са недоволни от живота, станали са груби. Болест-та иде като възпитателно средство. Тя има предвид да го направи по-мек. И наистина вие виж- дате как болният се съгласява на всичко, става снизходителен към всички. Докато не е заболял, човек е строг, взискателен, сериозен. Щом забо- лее, той е готов да даде мило-драго само да се ос-вободи от болестта. Той се съгласява на всичко. Значи има една сухота в човека, която се лекува само с болести. (5/стр. 123, 124)

Болестта ще се увеличава

Има едни болести, които идат естествено в живота. На тия болести вие не трябва да се про-тивопоставяте. Ако роптаете от една малка болест, след нея ще дойде друга, по-голяма. Колко-то повече роптаеш, толкова повече болестта ще се увеличава. (5/стр. 124)

Ако лишите хората от горчивини

Горчивините са необходими в човешкия живот. Ако лишите хората от горчивини, вие ще ги направите лоши. Искате ли да направите човека човек, турете му в живота нещо горчиво.

(5/стр. 126)

Властта на дявола откъде е?

Питам: Как ще примирите в себе си проти- воречието, че е дадена власт на злото в света? Казват, че на сатаната, на дявола е дадена власт да мъчи. В който дом влезе, той мъчи и жената, и мъжа, и децата — целия дом, цялото общество, цялото човечество. Всички са мъчени от дявола. Питам: Властта на дявола, той сам ли я има, или му е дадена отнякъде? Мъчението се дължи на един факт в живота, както и в цялата природа. Той е следният: там, дето Любовта е изгубена, на нейно място се явява мъчението. (5/стр. 145)

Съществувал е по-безизходен път

Мислите ли, че страданията, които човек е прекарал в живота си, не носят някакво благо за него? Вземете, за пример, изгонването на Адам и Ева от рая — и то носи известно благо за цялото човечество. Страданията не са единственият път за постигане на известни блага, но от две злини човек ще избере по-малката. Преди Адам и Ева е съществувал друг, по-безизходен път. За пример, ангелите, които са паднали, са минали през по-труден път и са съгрешили повече. Тъй щото то- ва, което Адам и Ева направиха, ще се изправи един ден. (5/стр. 150)

Колкото по-високо се подига човек

Колкото по-високо се подига човек, толкова и изпитанията стават по-трудни. Най-великите и гениални хора са имали най-големи изпитания и страдания в сравнение с тия на обикновените хора. Те са имали такива изпитания, каквито вие не можете да си представите. (5/стр. 151)

Изпитва се Любовта на човека

Кръстът е едно от великите изпитания за човешката душа. В страданията, в изпитанията, в паданията си човек се изпитва доколко Любов има в себе си. В изпитанията и страданията се изпитва Любовта на човека към Бога, към него- вите ближни и към самия себе си. (5/стр. 152)

Нито едно същество

Досега Бог не е оставил нито едно същество тук, на земята, или в другите светове, което като е уповавало на Него и което е изпълнило Неговия Закон, да не го е прегледал и да не е задоволил неговите нужди. (5/стр. 152)

Те още не са дошли до Истината

Ако искате да разрешите въпроса, защо Бог е създал света, това е един въпрос, който никой не може да разреши. Ама защо го е създал така — това е Негова работа. Ние можем да си създаваме различни теории за създаването на света, но как е създаден всъщност, това никой не знае. Много теории и все различни съществуват за създаване- то на света, но той е създаден по един начин, кой- то и до днес още остава неизвестен. Мнозина мислят, че Бог е създал света за човека. Както и да мислят, те още не са дошли до Истината. Някои пък питат защо Бог не им помага да разберат този въпрос. Бог не ви помага, защото вие не сте турили вашия гениален ум на работа, не сте ту- рили вашето гениално сърце на работа и вашата гениална воля не сте турили на работа. Щом ги турите на работа, Бог ще ви проговори.

(5/стр. 154, 155)

Съществува една Велика Разумност

В света съществува една Велика Разумност, Която постоянно не говори на човека. Тя говори само три пъти. Сутрин като станеш, тя ще проговори на ума ти и ще ти дойде една светла мисъл. На обяд пак ще ти проговори, ще ти прати едно добро желание. И най-после ще ти прого- вори трети път, но вече на волята. Тя ще те нака- ра да направиш нещо. Ако не се подчиниш и на тази Разумност, Тя ще се оттегли този ден от те- бе. (5/стр. 163)

Ще те сполети най-голямото нещастие

Закон в Природата е: Ако ти не дадеш ход на Божествената Любов в сърцето си, в мислите си и в постъпките си, ще те сполети най-голямото нещастие в света. Това е нещастие, което се случ-ва и с ангелите, и с хората. (5/стр. 167)

Един пръст направлява всичко

Човек… Каквито промени да стават в Природата и в живота, той трябва да знае, че има един пръст, който направлява всичко това. Има една Велика Разумност в света, Която определя пътя и на умрелите, и на живите. Тя определя пътя и на щастливите, и на нещастните, и на силните, и на слабите. Значи има нещо велико в света, което направлява целия живот. Всичко, каквото става в света, Тя го използува за добро.

(5/стр. 169, 170)

Той и сега говори

Първо трябва да обърнем вниманието си към онова, което Бог в миналото е създал. Това, което Бог сега създава, е още по-хубаво. Вие се кланяте на това, което Бог в миналото е говорил, но Той и сега говори. (5/стр. 176)

Противоречията

Чрез противоречията, които се дават на хо- рата, Бог ги изпитва как разбират живота.

(5/стр. 178, 179)

Когото Бог обича, него наказва

Казано е в Писанието, че когото Бог обича, него наказва. Наказва го, но не както ние се на- казваме. Когото Бог обича, дава му страдания. Страданията, това са работа, която се дава на човека да свърши. Когато Бог те обича, ще ти даде сиромашия. Когато Бог те обича, ще те направи слуга на някой богат човек или ще те направи една красива мома, която ще даде на един груб мъж. Бог казва на момата: „Иди да поправиш този груб мъж. Той те обича и ти ще гледаш със своята красота да му повлияеш…” (5/стр. 183)

Едно от великите дела в Битието

Според индуската философия вярва се, че на всички триста и шестдесет милиона години Бог слиза на земята, за да изкупи света. Това са твърдения, които са известни само на адептите. Ко- гато Бог слиза на земята, за да изкупи греховете на света, това е едно от великите дела в Битието. Само тогава Бог става известен на хората. Когато Христос слезе на земята, Той беше проявление на Бога. (5/стр. 199)

Примиряваше света със Себе Си

Предназначението на сегашните хора е да видят не този Христос, Който беше на кръста, но този Христос, Който е победил смъртта, Който възкръсна и живее, Който е изявление на Бо- га. Апостол Павел казваше, че Бог беше в Христа и примиряваше света със Себе Си. (5/стр. 200)

Всички неща са възможни

Няма по-свещено нещо от Любовта. Когато Любовта се прояви в душата на човека, животът се осмисля. Само при Любовта всички неща са възможни. Всичко, каквото желаеш, можеш да постигнеш при Любовта. (5/стр. 200)

Ако обичате Бога

Ако беше любил, както трябва, той щеше да уреди работите си. Мислите ли, че ако обичате Бога, Той ще ви остави да живеете в сиромашия, да бъдете слепи, куци, хроми? Ако обичате Бо- га, Той може да ви постави на изпитания, но в края на краищата ще възтържествувате.

(5/ стр. 202, 203)

За всяко нещо, което правите

За всяко нещо, което правите, ще чуете един глас вътрешен, който ще ви коригира, ще ви ка- же доколко сте постъпили право. (5/стр. 204)

От тази кръв

Ако Христос не беше дошъл на земята и не беше влязъл в съобщение с хората, те нямаше да придобият нищо от Него. Той дойде на земя- та между хората, които Го прободоха. От Него протече кръв, която отиде в земята. Но от тази кръв земята измени естеството си. В тази кръв се крие тайната на злото, което съществува на земята… Инстинктивно хората започват да изпитват отвращение към злото. Това се дължи на онази кръв, която се разля на земята. (5/стр. 204)

Хората ще бъдат разтопени

Огън иде сега в света, който ще разтопи всич- ко. Не земята, но хората ще бъдат разтопени. Няма да остане нещо в света, което да не се разтопи. Ако не станете проводници на Божия- та Любов, вие ще изгорите и ще изчезнете.

(5/стр. 205)

Явяват се като школовка

Казвам: Докато човек не се научи с радост вътрешно в себе си да понася своите страдания, да гледа на тях като на школа, той нищо не може да постигне. Има мъчнотии, чувства, мисли и пос-тъпки, които се явяват в живота на човека ка- то школовка. Ако той не може да понася тия мъчнотии с радост, как ще понася по-големите страдания и мъчнотии, които идат отвън?

(5/стр. 222)

„Започни отново”

Любовта е онова снизходително същество, което не съди никого. Затова и Христос е казал: „Отец не съди никого”. Като отидеш при Бога, при Любовта, тя не вижда погрешките ти. Бог казва: „Започни отново”. Ама не си нарисувал нещо хубаво. Той казва: „Вземи нов лист и за- почни отново”. Вземи втори, трети лист, започ- вай отново, докато нарисуваш картината добре и пръв ти останеш доволен от нея. (5/стр. 242)

Ако грешникът направи само едно добро

В Писанието има един закон, който казва: Ако грешникът се върне от своя грешен живот и направи само едно добро, греховете му няма да се споменат. Такъв е Божественият закон. Ако човек през целия си живот е живял лошо, но един ден се разкае и направи едно добро, греховете му се заличават. Този закон има и обратно значение. Ако един човек през целия си живот е живял добре, но един ден се отклони от този живот и реши да си поживее, добрините му няма да се поменават. За предпочитане е чо- век да се намира в положението на грешниците, които цял живот са живели зле, но един ден се разкаят и обърнат с добрата страна на живо- та, отколкото да се намира в положението на един праведник, който цял живот е живял доб- ре, а на края на живота си се обърне в лошия път. (5/стр. 254, 255)

Методи за познаване на Бога

Всичко онова, от което хората са недоволни, представят методи за познаване на Бога. Болес-тите идат с единствената цел да познаете Бога. Щом си болен, познай Бога в болестта си. Като Го познаеш, ти ще оздравееш. Ако познаеш Бога в богатството си, ще станеш щедър. Понеже не Го познаваш, сърцето ти е затворено. Ти си го- лям скъперник, седиш, не знаеш какво да пра- виш. Ако си учен човек и в своята ученост позна-еш Бога, ти ще реализираш своите теории. Ако си невежа, но познаеш Бога в своето невежество, в тебе ще се роди желание да учиш и ще ти се дадат условия за учене. Когото срещнеш, ти ще го обикнеш и ще възприемеш част от знанието му. (5/стр. 257)

Виждам Бога навсякъде и във всичко

Щом умът ми работи, Бог е там. Щом сърце-то ми работи, Бог е там. Щом волята ми работи, Бог е там. Щом тялото ми е здраво, Бог е там. Аз виждам Бога навсякъде и във всичко. Апостол Павел като не разбираше този закон, дадоха му един трън в плътта, благодарение на кое- то отслабна. Тогава той се молеше на Господа да му отнеме този трън. Тогава Бог му каза: Достатъчна ти е Моята благодат, понеже Моята сила се явява в твоята немощ. Когато си силен, Аз съм там. Когато си богат, Аз съм там. Когато си си- ромах, Аз съм там. Когато умираш, аз съм там. Когато се раждаш, Аз пак съм там.” Когато умираш, вярвай, че си в Божиите ръце. Той ще те съживи. (5/стр. 266, 267)

Непременно трябва да дойдат на земята

Човек е дошъл на земята, за да изправи някои свои погрешки на ума, на сърцето и на тялото си. В Божествения свят тези погрешки не могат да се изправят, не се виждат. Това, което не се вижда, което няма външен израз, ти не можеш да го поправиш. Един ден всички същества, ко- ито живеят горе, ще дойдат на земята, за да изправят погрешките си. И най-напредналите същества ако имат някаква малка погрешка, не- пременно трябва да дойдат на земята, за да я изправят. (5/стр. 268)

Той взима страната на Каина

Бог знаеше, че Каин уби брат си… Бог му каза: „Кръвта на брата ти вика към Мене”. Каин се обърна към Бога с думите: „Защо ме гониш от лицето Си? Аз исках да Ти принеса жертва и принесох от своето жито, но Ти не прие жертвата ми. Брат ми закла агне и Ти принесе жертва, ко-ято Ти прие. Аз исках да Ти угодя, но не можах, Ти остана недоволен от мене. Сега който ме срещне, ще ме убие.” Господ му каза: „Не, никой няма да те убие. Който те убие, той ще бъде сед-мократно наказан.” По този начин Каин се лиши от страдания. Бог му каза: „Няма да имаш стра- дания, но ще се мъчиш”.

Страданието изкупва, а мъчението поставя човека в робство. Някои хора не искат да стра- дат. Всеки, който не иска да страда, той взима страната на Каина. Човек трябва да страда, да вземе страната на Авела. Който страда, той е кандидат за Царството Божие. Ако не страдаш, ти си кандидат за пъкъла. (5/стр. 272, 273)

Винт от Божествения организъм

Всяко същество, колкото малко да е, има своето предназначение. Не мислете, че и вие няма- те някакво предназначение на земята. Хората са винтове, малки или големи, от различни машини. Ако някой от вас е винт от часовник, не е ли поставен на място, целият часовник ще спре. Поставите ли го на място, часовникът започва да работи. В този смисъл всеки човек е винт от Божествения организъм, който не трябва да напу-ща мястото си, да търси друга служба. Дето ви е турил Бог, там ще стоите, докато един ден Той сам ви отмени. Като ви извади от едно място, Той ще ви тури на друго. (5/стр. 280)

Няма да я забравите за хиляди години

Природата лекува, дава всичко, но когато разбираш езика й. Тя говори на три езика. На ума говори с един много отвлечен език. На сърцето — с мек език. Но най-хубавият език, с който Природата говори, е на човешката душа. Като проговори на този език, мед и масло започва да тече. Ако чуете една дума от тоя език, няма да я забравите за хиляди години. (5/стр. 343)

Това зло, което днес ни мъчи

Бог ще превърне злото в добро. Един ден то- ва зло, което днес ни мъчи, Бог ще го превърне в най-добри слуги. (5/стр. 354)

И дяволът ще ви учи на доброто

Та казвам: Един ден и дяволът ще ви учи на доброто, ще ви бъде учител. Това е, което казва стихът: „Слава във вишних Богу и на земята мир, и на человеците благоволение”. Та ще знаете, че Бог е във всичко и над всичко. И дяволът даже изпълнява Неговата Воля. (5/стр. 354)

Борбата става по-тежка

Често в самия човек се явява една борба. При това забелязано е, че колкото по-високо се повди-га човек, толкова и борбата става по-голяма. Колкото е по-голям невежа, толкова и борбата е по-слаба. Значи колкото по-просветен става човек, и борбата става по-тежка. Някои мислят, че като станат добри, борбата ще престане. Не, след като станат добри, борбата ще бъде гуша за гуша, как-то двама борци се борят. Кога ученикът се пос- тавя на големи изпитания? Колкото по-големи знания придобива ученикът, толкова по-сложни и мъчни задачи му се дават. (5/стр. 358)

Освобождава го от страдания

В човека действува една разумна сила, която го освобождава от страдания. Страданията са дадени на човека само за упражнения и развиване, а не с цел да страда и да се измъчва. (5/стр. 359)

Сърцето не може да се счупи

Някой казва, че сърцето му се е счупило… Не, сърцето не може да се чупи. Не мислете, че сър- цата се чупят. Сърцето не може да се счупи, понеже е направено от Бога. Всичко в света може да се счупи, но досега не се е намерила сила, ко- ято може да счупи човешкото сърце. (5/стр. 359)

За да се подигнем от това стъпало

Ако Бог ни поставя на изпитания, Той има предвид да ни покаже каква трябва да бъде на- шата любов. От любовта ни ще зависи нашият живот. Ние сме били поставени много долу в живота, но трябва да се подигнем от това положе-ние, да се качим нагоре. Не трябва да оставаме на това стъпало. За да се подигнем от това стъ- пало, трябва да минем през огън и изпитания. Всяко изпитание, всяко страдание в света е възможност за придобиване на нещо велико и бла-городно. Това е закон. Никой в света не се е по-дигнал без изпитания. (5/стр. 368)

Бог е вложил тази дисхармония

Та когато дойде във вас едно неразположе- ние на нощта, радвайте се. В живота има една дисхармония, малка дисхармония, която Бог е вложил в самата природа. В такива именно нощи на живота, когато човек е изложен на големи опасности, непременно ще дойде неговият до- бър приятел, който ще донесе гориво, ще ви до- несе и светлина. В негово присъствие ще ви олекне. (5/стр. 369)

Ти трябва да вървиш успоредно

Ние казваме, че Бог е създал света. Бог пос- тоянно твори в света, всичко се твори. Следова-телно има нещо ново, което Бог е създал. Ти тря- бва да вървиш успоредно, да изучаваш. Някои казват: „Какво са писали пророците?” Че от вре- мето на Исаия, от времето на Илия, от времето на Христа светът е прогресирал. Днес ако дойде Христос, няма да говори както по-рано, другоя- че ще говори. (5/стр. 372)

Не ги изпъдиха, на екскурзия ги пратиха

Казвам: Най-първо има две деца. Адам е първото, мъжко дете в рая и Ева е второто, женско дете в рая. Учеха се там. Баща им даде една за- повед да види дали ще слушат. Те най-първо по- казаха непослушание. Той ги изпъди извън рая. Вие искате да знаете защо ги е изпъдил. Сега ня-ма да се спирам върху това. Не ги изпъдиха, но им дадоха билет да странствуват в света, на екскурзия ги изпратиха. Знаете, че екскурзианти- те не могат да имат тия удобства, както вкъщи. И те екскурзианствуват шест-седем-осем хиляди години. Странствуват. Един ден ще се върнат със своите бележки от своето странствуване.

(5/стр. 389)

Единственото място, което освобождава

Вие сте пратени на земята, за да се освободи- те. Земята е единственото място, което освобождава хората. Знаете ли го вие това? Казвате: „Да идем в небето”. Ако земята ви освободи, и горе ще бъдете свободни. Ако земята не ви освободи, и горе не можете да бъдете свободни. Бог създаде земята за освобождението на хората. Предмет- но училище е то. Туй училище ще даде знание. С туй знание ще се освободите. (5/стр. 393)

Третото раждане на човека

Човек е вече роден веднъж, първото раждане е, когато Бог е направил човека от елементите на земята и в него е вдъхнал и той станал жива ду- ша. Това е първото раждане. С туй се отличава човек от животните. Второто раждане е, за което Христос говори — то е от вода и Дух, то е вече възраждането на човешкия ум. Туй, което вече се проповядва, Възкресение, то е третото раждане на човека. Като се роди трети път, той ще бъде гражданин на онзи велик свят, ще се отвори нов свят за него и той ще бъде Космическият Човек. Всичко ще му стане ясно. Тогава ще започне истински той да се проявява. (5/стр. 402)

Ще обикаляш всичките слънца

Някои мислят и казват: „Какво ще правим в оня свят?” Някои философствуват. Седиш хиля- да-две хиляди години, какво ще правиш? Аз да ви кажа какво ще правите в оня свят. В нашата вселена има сто милиона слънца. Във всяка една слънчева система има по дванадесет планети. Те правят един милиард и двеста милиона. Ти ще тръгнеш да пътуваш в нашата вселена, а има още хиляда такива вселени. В тази вселена ти ще тръгнеш и като влезеш в оня свят, ще започнеш екскурзия от слънце на слънце. И можеш да живееш най-малко един милион години, да се запозна- еш, ще започнеш да слизаш, да ходиш из всички- те планети и оттам ще започнеш да обикаляш всичките слънца и тогава ще дойдеш при мене, като ги обиколиш. И тогава ще кажеш ще искаш ли да живееш, или няма. Тогава ще разбе- реш смисъла, разнообразието, красотата, хубостта, всичките светове. (5/стр. 402, 403)

Една буква като научиш от този език

Сега, има една мощност в думите. Божественият език, той произтича от един свят, който е абсолютен. Има един свят, който е образ на всич-ки други светове. Има един език, който е абсолютен. Те го наричат Божествен език. Този език ти като го научиш, ти безсмъртен ставаш. Или да ви бъде понятно: една дума ако научиш, ще те освободи от всичките страдания на земята; не са-мо туй, но една буква като научиш от този език, пак ще изчезнат страданията и няма да ги имаш. Една буква, първата буква като научиш на този език, тя ще ти даде най-голямото богатство.

(5/стр. 403)

Космическият човек иде

Та казвам: Този Космическият човек, той е духовното слънце в света, което иде да озари света. Когато тази светлина дойде, всичките хо- ра ще се преобразят, тъй както светът се преоб-разява от водата и въздуха. Та казвам: Трябва да бъдете готови, когато дойде този ден, да бъдете готови заради него. (5/стр. 407)

За да станат хората гениални

Първото нещо е жертвата. Жертвата приготвя пътя за истинската Любов в света. За да ста- нат хората гениални, светии, талантливи, непременно трябва да започнат с жертвата в света. Тя ще отвори пътя, тогава Божиите дарби ще се развият. Духът Божи ще дойде, дарбите ще се раз- вият и тогава ние ще бъдем свободни.

(5/стр. 409)

Ти не би съществувал

Всеки човек в света съставя една важна еди-ница на туй велико дърво на живота. Някой каз- ва: „Каква роля играя в света?” Ако ти не би играл някаква роля, ти не би съществувал. Щом същес-твуваш, имаш една роля в света. Колкото и да е малка тази роля, ти вече вземаш участие. Ти мо- же да не извършиш много работи, съдбата на света не зависи от тебе, но ако изпълняваш доб-ре функцията, която ти е дадена, колкото и да е малка, ти участвуваш в благата на всичките хо- ра, участвуваш и имаш дял във всичките придобивки. (5/стр. 419, 420)

Ще идете при Бога

Писанието казва: „Радвайте се, когато направите една погрешка”. Добрият човек се радва на погрешката, защото вашата погрешка е възможност за Бога да се покаже. Той казва, че всичко онова, което вие направите, ще го превърне в добро. Вие се разболеете — радвайте се на вашата болест, тя ще ви приближи при Бога. Направите една глупост — ще идете при Бога. Каквато и погрешка да направите, радвайте се, че ще иде- те при Бога. Ако направите нещо хубаво, пак се радвайте. (5/стр. 427)

Дванадесет Божествени прераждания

Казвате: „Колко пъти човек се е прераждал?” Безброй. Всичките окултисти казват, че има седемстотин седемдесет и седем прераждания кардинални, дванадесет Божествени, а седемстотин седемдесет и седем кардинални, дето велики ра-боти върши. А дванайсет прераждания, където двете сродни души се явяват. Някой казва: „Да- ли тази е моята сродна душа?” Тия сродните ду- ши в цялото развитие на човешката еволюция дванадесет пъти се срещат на земята и като се срещнат, цяла една еволюция образуват на зе- мята. (5/стр. 441)

Бог е в този плод

Сега аз ви привеждам факти, които са верни. Ония плодове, които ги ядем от дърветата, ако ти си извършил Волята Божия, ако имаш Любов в душата си, ако имаш Любов към ближните си, към всички, отвориш и нещо от себе си дадеш, тогава тия плодове като изядеш, веднага ще те благослови. Бог е в този плод. Ако нищо не си дал и ядеш плода, и той нищо няма да ти даде.

(5/стр. 444)

Така хубаво го обмислил

Бог, Който създал света, хората, така хубаво го обмислил, че ако ние се подчиним добровол- но, разумно, бихме постигнали всичко онова, което е необходимо за живота ни. Тогава би имало един живот, много по-хубав от сегашния.

(5/стр. 474)

И дяволът служи на Бога

Мислите ли, че всичките ония хора, които вършат каквото искат, не са под един закон, който ги ръководи? Няма свободен човек. Мислите ли, че дяволът върши каквото иска? Дяволът, и той служи на Бога, без да знае. Той мисли, че така го е намислил, а зад неговата мисъл седи нещо, което той не знае. Тази мисъл да се загнезди във вас: Когато дойдем и влезем в онзи разбрания живот, да сътрудничим на Бога, Който работи.

(5/стр. 479)

Като види, че грешиш

Бог е Същество, Което никога не си отмъща- ва. За Него е казано, че Бог никого не съди. Като види, че грешиш, Бог казва: „Ти ще се мъчиш и страдаш. За да не се мъчиш, да се спасиш, ти тряб- ва да приемеш Любовта.” Твоето щастие зависи от Любовта, която ти оценяваш и проявяваш.

(5/стр. 510)

Кой е онзи, който ще ви изведе?

Вие трябва да възприемете Божествената Любов… Вие трябва да приемете тази Любов, понеже целият свят минава през големи изпитания и страдания. Тогава кой е онзи, който ще ви изве- де от тези изпитания? Кой е онзи, който ще ви изведе от страданията? Това е Бог, Който носи Любовта в света. (5/стр. 515)

Не влиза в програмата на вселената

Казваш: „Мене ми дотегна”. Твоето дотягане не влиза в програмата на вселената. „Аз не искам.” И това не влиза в програмата на вселената. „Аз не го разбирам.” И това не влиза в програмата. В програмата влиза да разбираш, да не ти дотяга. Разумно да се подчиняваш. Ако разумно не се подчиняваш, математическите отношения ще дойдат и ще се изменят, ще създадеш един свят и ще се намериш както растенията надолу с главата. (5/стр. 531)

Едно нещо само веднъж ще ви се случи

Трябва да знаете: едно нещо само веднъж ще ви се случи. Два пъти не може да ви се случи. Вие мислите, че пак ще дойдат хубавите времена. Хубавото време само веднъж иде и лошото време само веднъж иде. Законът е все същият. Време за наука само веднъж иде. Времето за подмладяване само веднъж иде. Всичко само по веднъж иде. Колко хиляди работи има полезни, с които чо- век има да се занимава. (5/стр. 534)

Нещо, което не сте сънували

Всички съвременни хора бързат. Те не разбират Божиите пътища. Всеки разправя, че не му е дал туй. Бог е определил, но още малки деца сте. Той определил нещо, което не сте сънували.

(5/стр. 537)

Любовта ще го направи за един ден

Оставете Любовта сама да работи. Тя ще свърши за вас това, което никога няма да свършите. Това, което е добро за хиляди години, тя ще го направи за един ден. Хиляди години вие ще се пънкате да станете светия. Любовта за един ден ще ви направи светия. Хиляди години се пънкате да станете честни. Любовта за един ден ще ви направи честни. (5/стр. 539)

Възможности за далечното бъдеще

Щастието е една далечна цел, която е предназначена за човека. Вселената е създадена за- ради него като едно възпитателно учреждение. Всички блага, които вселената съдържа в себе си, ако вие разгледате земята, ако разгледате всич- ките планети, слънцето, съседните слънца, вселената, всичко това са възможности за далечното бъдеще, които Бог е предвидил за всички онези, които Го обичат. (5/стр. 541, 542)

Злото е мощна творческа сила

Някои се спират да разглеждат какво нещо е злото. Злото не барайте. Изискват се много уче- ни хора. Когато се приближиш при злото, тряб- ва да вземеш всичките предпазни мерки. Няма някой, който се е занимавал със злото, да не е бил ухапан и мнозина са платили с живота си. Христа, когато Го запитаха за злото, казва: „Не противи се злому”, нищо повече. Не противи се на злото. Злото е една мощна творческа сила в Природата, турена да работи. Стойте настрана от нея. Считате, че може да се справите със злото, пък не разбирате постъпките на злото. Злото е нещо друго. (5/стр. 549)

Ще минат през новия Адам

Ние сме в една нова епоха, когато се ражда един нов човек, цял един нов свят. Ние имаме трети Адам, който се създава. Той се създава от първия и от втория Адам. Третият Адам сега се създава. Всякога, когато се създава един Адам, има катаклизъм. До втория Адам целият свят е бил неустроен, явил се Бог и казал: „Да бъде светлина”. Казва се, че в шест дни е създаден светът. В шестия ден е създаден човекът. Сега ще се ро- ди един нов Адам, целият свят се преустройва и пред този новия Адам всичките раси, всички- те хора ще минат пред него и той ще им даде нови имена, ще ги кръсти, едно ново кръщение ще има. Адам е кръстил животните. Всичките хора ще минат през новия Адам. (5/стр. 568)

Два велики възгледа

Доброто и злото, това са две полета, това са два велики възгледа. Тъй, както разглеждаме, туй не е зло. Злото е една разумна теория, която съществува между разумни същества, и доброто е една разумна теория, която съществува в света. В света разумните същества вървят по две линии. Някой път ние се пристрастяваме. (5/стр. 575)

Ще дойдете до самотното живеене

Казва някой, че той живее за себе си. Да живееш за себе си, това не е единичен живот. Това е колективен живот. Те разбират самотията. Самотията е страшно нещо в света. След като завършите вашето развитие, колективното развитие, ще дойдете до самотното живеене. Ще ви тури Господ като Адама сами на земята да образува- те едно човечество. (5/стр. 577)

Ще познаят в какво седи Истината

Един ден чрез страданията, чрез големите изпитания, които идват в света, хората ще поз- наят в какво седи Истината. (5/стр. 586)

За вас седи една велика работа

Засега други работят в нас да станем съвър-шени. Ние като станем съвършени, ще слизаме да работим за други, които не са станали съвършени. Следователно за вас седи една велика ра- бота. Сега работят над нас съвършените души, други работят над нас. (5/стр. 599)

Трябва да минеш през царството на злото

Злото в света седи като един усилвател, кой- то усилва. За да усили човек своята добродетел, той трябва да мине през царството на злото. И за да намериш злото, трябва да минеш през царството на доброто. Следователно необходимо е, ако искаш да усилиш твоето добро, трябва да минеш през царството на злото. (5/стр. 610)

Бог създаде света за Божественото

Ако сега ви кажа, че Бог създаде света за вас, как ще го разберете? Аз разбирам, че Бог създа- де света за Божественото у вас. И Бог създаде света за Божественото, което е в отделния човек. Тъй щото Бог създаде света за всички ония, ко- ито имат Божественото съзнание в себе си.

(5/стр. 630)

Лошия човек трябва да го обичаш

Най-първо трябва лошия човек да го обичаш. Чудна работа. Да ви приведа аргумент. Искате ли да ви докажа, че трябва да го обичаш? Кой от вас обича пелина? Никой не го обича. Но някой път пелинът, като се тури във винцето, …лечебно действува. Лошия човек трябва да го обичаш за цяр.

(5/стр. 651)

Вие сте в утробата на Природата

Сега аз ще ви кажа, че от вас ще излезе нещо, понеже всички вие сте вътре в утробата на При-родата. Тази Природа ви е пратила и от вас тя ис- ка да извади нещо. Намислила да създаде нещо много хубаво от вас и всинца ви предупреждавам: не и противодействувайте за онова, което тя мисли да направи за вас. И като страдате, и като се радвате, и като падате, и като ставате, и като се раждате, и като умирате, каквото и да става с вас, имайте ед-на абсолютна вяра, че това, което тя прави, е за ва-ше добро. (5/стр. 653)

Земята излиза от тринадесетата сфера

Нашата земя излиза от тринадесетата сфера и влиза в една Божествена област, животът се изменя. Лошите хора ще започнат да се задушават. Всичките лоши хора до един ще измрат, защото в този живот те не може да живеят. Както ри- бите — щом изсъхне водата, с рибите е свърше- но. Казвам: Лошите хора нямат бъдеще. Ще има друг свят, ще живеят долу някъде. (5/стр. 655)

Природата е затворена книга

Понеже ние сме от разумните хора, ние се намираме пред Природата, която е затворена книга. Трябва да я отворим. Тя съдържа формули, задачи, които ние трябва да разрешим. (5/стр. 660)

Обичан толкова, колкото е необходимо

Но ти в дадения случай не можеш да бъдеш обичан нито повече, нито по-малко. Според законите на Битието, ако ти си обичан по-малко, отколкото трябва, ти ще замръзнеш. Ако те обичат повече, отколкото трябва, ще се изпариш, ще се превърнеш на въздух. Затова всеки човек трябва да бъде обичан толкова, колкото е необходимо.

(5/стр. 664)

Всичко се дължи на Любовта

Казвате: — Къде е тази Любов? — Тази Любов е, която слиза чрез слънцето, чрез светлина- та. Тази Любов е, която държи всичкото в един контакт, свързано. Всичко туй, което имаме, се дължи на Любовта. Реките текат по причина на Любовта. Вятърът духа по причина на Любовта. Хората се движат по причина на Любовта. Къщи се градят, тренове вървят, всичко това става в света по причина на Любовта. Вижте онази малката птичка, която ходи да събира сламки да си нап-рави гнездо. Причината е Любовта. Ако нямаше този вътрешен импулс, никак нямаше да прави гнездо. Ако няма тази Любов, нищо не може да се направи. (5/стр. 676)

Като излезе кръвта Му

Христос разреши един въпрос, като излезе кръвта Му. Той тогаз разреши един важен въп- рос. Мислите ли, че вие ще разрешите този въп- рос, без да излезе кръв от вашето лице? (6/стр. 74)

Съдбата ще започне с най-добрите

Казано е, че съдбата започва от дома Госпо- ден. И с вас ще започне. Съдбата ще започне с най-добрите — те са избраният народ. И след това ще дойде съдбата и за другите. Та всички онези, които са избраният народ, съдбата от тях ще за-почне. (6/стр. 76)

Идеалът е непостижим

Човек трябва да има един висок идеал… Ня-кои говорят за Любовта. Любовта е един въз- вишен идеал. Вие мислите, че Любовта всеки може да я хване, да я обхване. Не. Любовта е непостижима. Тя е като Монт Еверест. Вече 5-6 години ходят германци и англичани да се изкачат на него, но не могат. Та казвам, трябва да имате един идеал. Той, идеалът, е непостижим. Не мис-лете, че може да го постигнете във вашия жи- вот. Радвайте се, че имате нещо непостижимо. Радвайте се, че човешкият крак там не може да стъпи и че то ще остане за всякога чисто.

(6/стр. 80, 81)

Идва Божественият чук

Вие ще кажете: „Защо човек трябва да стра- да?” Като влезете в другия свят, ще видите причи- ната, ще разберете, че това е една необходимост. Аз мога да ви обясня. Представете си, че някой скулптор взима един хубав прост камък — груб камък, неодялан. Той със своите чукове започва… Удря тук, удря там. Ти ще кажеш: „Очука го!” Удря го отсам, оттам, камъкът намалява и ти казваш: „Съсипа този камък!” Но той образува една глава. И колкото по-ясно се очертава главата, толкова ударите стават по-деликатни. И като дойде до онези нежните, криви линии на глава- та, престава чукането. После започва да извайва ръцете и краката. И този камък се оформява и добива цена. Същото става и с човека. Страданията са чукът. Идва Божественият чук. Той няма да утрепе, но ще се очукват непотребните рабо- ти, които не ти трябват. Всички ще минете през тези чукове. Големите и малки чукове ще играят роля. И по пръстите, и по ръцете, и по краката, и по главата, навсякъде ще удрят, няма да остане място, дето този чук да не удря. (6/стр. 99, 100)

Силата не е в човека

Христос… Той опита силата на волята си — колко може да издържи да бъде тих и спокоен… Преданието казва, че са Му ударили 80 хиляди удари… После онова унижение на чувствата. Чо-век, който е седял нависоко, сега остава слаб. И казват Му: „Покажи силата си! Покажи ни ня- кое чудо! Така ли се оправя светът? Та избави се сега, ако можеш.” И най-после вижда, че силата не е в човека. Вие някой път мислите, че силата е във вас. Де седеше силата на Христа? Да чете ударите колко са… Той каза: „Боже Мой, защо си Ме оставил?” Когато каза тези думи, както са в Евангелието, Той премина през най-голяма тъмнина, която се мъчеше да проникне в светлината на ума Му. И Той в този момент се насили, за да запази светлината на ума Си. И в какво запа- зи светлината? Като каза думите: „В Твоите ръ- це предавам Духа Си”. (6/стр. 101)

Няма да умираш втори път

…След като умрете — пак се прераждате, пос-ле пак умирате, втори път, трети път и прочие. Но има едно друго умиране, та след като умреш, няма да умираш втори път. Христос не може да умре втори път. Веднъж ще умреш! А пък по този начин, както умирате, може да умирате много пъти. А пък ако умирате по начин, по който Христос умря, ще умрете само веднъж. Втори път не може да умрете. Има една смърт, от която човек минава от смърт към живот… Човек трябва да надмогне смъртта със своята воля, със своите чувст- ва и със своя ум. Сега от вас се изисква геройство. Геройство се изисква, както прояви Христос. Вя-рата Му и Любовта Му към Бога не се поколе- баха. (6/стр. 104)

Тогава Божиите Ръце са близо

Искам да остане във вас мисълта, че в най- трудните положения, в които се намирате, при най-големите страдания, тогава Божиите Ръце са близо! Не бойте се! Вас ви е страх да не би да паднете. Тогаз Господ е най-близо! (6/стр. 105)

Той има доверие в тебе

Мислите ли, че Бог, Който допуща всички страдания, които минават през вас, че не ви обича? Вие се самозаблуждавате. Мислите ли, че он- зи учител, който ви дава една мъчна задача, че не ви обича? Че той има доверие в тебе. Мислите ли, че онзи учител по музика, който ви дава едно мъчно упражнение, не ви обича? Обича ви. Но той има доверие във вас. Та казвам, вие разглеж-дате много повърхностно нещата. (6/стр. 126)

Такава е Волята Божия

Никаква женитба не става на земята. Казано е: „Онова, което Бог е съчетал” — във вечността то се изявява. Във външния свят имаме изявление на това, което е станало. Ти обичаш някого, по- неже такава е Волята Божия. Не отсега го обичаш. Ти мислиш доброто на някого, понеже такава е Волята Божия. (6/стр. 130)

Във всеки момент сте изпитвани

Помнете и следното: в дадения случай Бог изпитва вашия ум, как го употребявате, изпитва вашето сърце и вашата воля. Във всеки момент на живота си вие сте изпитвани. И когато аз ви говоря, пак Бог ви изпитва. (6/стр. 134, 135)

Когато ви говори Той

Най-първо всеки един от вас е едно проявление на Бога, едно благородно проявление. Бог иска да се прояви. И всичките ви страдания про- изтичат от факта, понеже Бог е едно от най-въз- вишените и благородни същества. Той няма да дойде да ви кряска, но иска да се прояви. Та когато вие Му въздействувате и не Го слушате, и не Го чувате, тогаз идват страданията. А пък ако Го чувате и слушате, ще дойдат всички радости. Когато ви говори Той, не Го запитвайте, но чувайте и слушайте Го! Ако речеш да Го питаш и се раз- говаряш с Него, тогаз ти ще загазиш. И каквото Той ти даде, то е за работа вече, то е съществено-то. (6/стр. 156)

Какви тайни са скрити вътре!

Не мислете, че земята е тъй грешна. Бог създаде земята и тя крие нещо много хубаво. Вие в тайните на земята не сте проникнали. Ходили ли сте вие до центъра на земята? Кой учен човек е слязъл до центъра на земята? Какви тайни са скрити вътре! Вие мислите, че земята в центъра е огън. Не може да бъде огън. Не може да има там разтопени неща. Там налягането е толкоз голя- мо, че в центъра на земята материята е по-твър- да и от най-твърдата стомана. (6/стр. 160, 161)

Отмерени са работите

Ако имате едно препятствие вътре, как ще пеете, кажете? Но и препятствията в живота, и те вървят по един музикален закон. И страданията, и те вървят по един музикален закон, и зло- то, и то върви по един музикален закон. Няма нещо в света, което да не върви по един музика- лен закон. Дето има закон, отмерени са работите, има музика. Само че злото на музиката разрушава. Ако изпее човек една музика от злото, от тебе нищо няма да остане, ще се стопиш, както се стопява снегът при слънчевите лъчи.

(6/стр. 167, 168)

Бог ни е предпазил

Доброто и злото са две неща. Вие и с двете влизате в съприкосновение. Но вие благодарете, че на доброто може да срещнете само неговата форма и на злото само неговата форма може да срещнете. Бог ни е предпазил и от едното, и от другото. Доброто не можем да го изтърпим. Доброто ако дойде в този пълния смисъл, не може да го изтърпим. И злото ако дойде в пълния смисъл, и него не можем да го изтърпим. Ние сме още от слабите хора, дето не може да изтърпим и злото, и доброто. Какво значи изтърпяване? Ако злото се качи на гърба ти, не може да из- търпиш. Ако и доброто дойде, и двете ще се ка- чат на гърба ти. (6/стр. 172)

Докато страданията не ви станат приятни

Докато страданията не ви станат приятни, вие не можете да разбирате Божията Любов. Разбереш ли Божията Любов, тогава всяко нещо е на мястото си. (6/ стр. 204)

Бог ти казва три пъти и млъкне

Бог живее в нас и ни наблюдава. Но не ни прави никакви забележки. Той живее в нас и ни наб-людава. Като мислиш, чувствуваш и постъпваш, Той те наблюдава и казва: „Тази мисъл не е така-ва, каквато трябва да бъде, това чувство не е такова, тая постъпка не е такава, каквато трябва”. Ти се оправдаваш и казваш: „Условията не са такива, онези хора не са такива”. Бог ти казва, че тази пос-тъпка не е такава, три пъти и млъкне. И като не Го слушаш, дойде кармата. (6/стр. 212)

Бог мисли ежеминутно

И ако не учите днес новото знание, вие губите. Новото знание, което имате днес, ще ви свърже с това, което Бог създава в света, с това, което Бог мисли ежеминутно. От всяко нещо, което Бог ежеминутно мисли в света, всеки миг, тряб- ва да получите от това макар и една милионна част. И ако не получиш поне една милионна част от това, което Бог сега създава и мисли, ти дегра-дираш. (6/стр. 219)

Небето се радва на вашите страдания

Когато вие скърбите, небето се радва на ва- шите страдания. Защото в дадения случай, кога- то вие страдате, то вашето страдание е почва, на която се сеят Божествените семена, за да израснат. (6/стр. 231, 232)

За умния са задачи,

пък за невежия е товар

Аз гнилите плодове може да ги направя ху- бави. Говоря ви алегорично. Ако ни дадете един гнил плод, една гнила ябълка, след една година ако дойдете при мене, ще имате най-хубавите плодове. Даде ми гнила ябълка, …тази ябълка е посадена в земята. След една година тази ябълка ще даде 10 хубави. След една година от онази гнилата ябълка ще имате най-хубавите ябълки. Който има Любов, така става. Който няма Лю- бов, ябълката отива. Всичко отива и остава неп- риятно чувство… Ако една обидна дума не може да я турите в земята и да излезе плод, вие не сте разбрали Божествения Закон. В света всичко е предметно учение. Всички обиди, всичко, каквото става, това са задачи, които трябва да решите. За който обича, са задачи. За умния са задачи, пък за невежия е товар. (6/стр. 260, 261)

Бог ни е ограничил

Ние мислим, че сме свободни. Никой от нас не е свободен. Бог ни е ограничил. И трябва да свършим работата, която трябва да свършим. Бог иска да свърши нещо чрез нас. И ако не свършим тази работа, ще си създадем страдание на себе си. В Бога няма обратна реакция. Това, което Бог е намислил, трябва да се свърши. (6/стр. 284)

Който иска да измени Божия Закон

Всеки, който иска да измени Божия Закон, идва за него страдание. Страданията са една ре-акция, за да ни турят в правия път. Не от хората да се боим, но от Бога. (6/стр. 286)

Знаеш ли колко време е мислил?

По някой път иде в ума ти, ти започваш да мислиш, че и Господ не е направил света, както трябва. Че ти си създаваш цяло нещастие в себе си. Никога не мисли, че онова съвършено същес-тво Бог, Който е обмислил, е създал нещо несъвършено. Бог за да създаде вселената, знаеш ли колко време е мислил, докато създаде сегашния свят. Той е мислил толкоз време — единица и петнайсет нули отзад. Знаете ли колко е? Толкоз време е мислил, че като намислил, планирал света и след туй създал сегашния свят. Ти, който не си мислил един час, имаш смелостта да кажеш, че тази работа не е така обмислена. То е безумие, то е глупост… Всички неща, които са пуснати в света, Бог ги е обмислил в крайните резултати, които ще има, и в налото какви трябва да бъдат.

(6/стр. 310)

Когато станеш съвършен

Вие вземете кой да е художник, който започ- ва някоя картина. Тя е грозна, чакайте крайния резултат. Тогава ще видите, че картината на ня- кой велик художник е отлична. И човек е в началото. Сега ние сме още грозни, защото сме още в началото. Бог работи върху нас. Неговата четка работи. Всичките му възпитателни средства, ангелите работят, архангелите, от най-висшите същества всички, кой ли не работи. Всеки един поставя по нещо хубаво. Един ден, когато станеш съвършен, …тогава ще познаеш Божиите пътища. (6/стр. 310)

Иеова-ире! — Бог ще промисли

…Евангелистите я употребяват някой път: Ие-ова-ире! — Бог ще промисли. И в какво седи Божественият Промисъл? Бог е предвидил, че по-малко трябва, и не иска да ви обремени. Той ви е дал малко нещо, от което имате нужда, от което ние се нуждаем. Ти се нуждаеш през деня от ед- на малка хубава мисъл, ти се нуждаеш от едно малко хубаво желание и от една малка хубава постъпка — нещо микроскопическо, което никой не знае. От тези неща се нуждаеш ти: от ед-на малка хубава мисъл, чувство и постъпка. Като дойде в умствения свят, тя ще извърши всичко за тебе и това ще уреди всичко в сърцето ти, и това ще уреди всичко на физическото поле.

(7/стр. 37)

Като те очистят и облекат

Бог е едно същество толкова чисто и свято, че Той не обича никаква нечиста мисъл. И най-малката нечиста мисъл Той не може да я гледа. Пред Него трябва да дойдат светии, ангели, ар-хангели, серафими, херувими, че да те очистят. И като те очистят и облекат, че тогава да дойде Той. Като идеш при Бога, ти не трябва да имаш никакъв недостатък. И всички тия страдания, които сега имате, не са нищо друго, освен един процес на чистене — да се събуди във вас съзна-нието. (7/стр. 41, 42)

Ако не му е позволено

…Детето и отговаря: „Земята ме накара да взема ябълката, а Господ ми позволи да я изям”. Майката като го пита: „Защо гледаш надолу?”, детето отговаря: „Защото искам да ям”. „А защо гледаш нагоре?” — „Защото отгоре ми позволиха. Ако не ми позволяват отгоре, не мога да ям нищо.” Защото без позволение отгоре никой човек не може да извърши нищо, ако не му е позволено.

(7/стр. 57)

Няма да остане противоречие,

което да не дойде

Та казвам: „Само Божественото във вас може да примири нещата. Няма никакво примирение в света. Защо така? Всичко, каквото сме преглеждали, няма нито един философ, който да е дал ед-но правилно разрешение. И ако вие мислите, че могат да ви обичат от началото до края, вие се лъжете. Всички ще бъдете обичани и после изос-тавени, всеки ще бъде здрав и болен и всеки ще бъде богат и сиромах. Няма да остане противо- речие в света, което да не дойде във вашия ум и във вашите чувства, и във вашата воля. (7/стр. 59)

Никой не знае

Никой не знае защо Господ е създал света и защо го е допуснал. Всичко, което става, е пред- видено. И няма да се мине много, може би след милиони, милиони години, всичко туй ще се оправи. Но какво е един милион години за Бога? За Бога хиляда години са като един ден. Значи за Него хиляда години са един ден, а за нас един ден Божий са хиляда години. (7/стр. 111)

На обикновения човек помага чрез

краката

При греха не съветвам обикновения човек да остане, не съветвам и талантливия човек да остане, не съветвам и гениалния човек да остане. Нищо повече. Казвам: На планината! Горе върви! Щом дойде до светията, казвам: Той може да ос-тане вече там. Закон има. Той може да се справи със злото. Ако може да се справиш, то е вече изключение; но ако не можеш, не очаквай, че Гос-под ще ти помогне. Господ на обикновения чо- век помага чрез краката. Да плюе на краката си и да бяга. (7/ стр. 130)

Той после ще ти даде безсметно

Бог те лишава от едно благо, за да Го познаеш. И като те лиши от едно благо, Той после ще ти даде безсметно, двойно и тройно. (7/стр. 165)

В небето ще бъдат щастливи

Сега ние търсим едно спасение в света без страдание. Такова спасение няма. И в небето ще бъдат щастливи един ден само онези, които са били нещастни на земята. Които са участвали във всичките страдания на земния живот, ще участ-ват и във всичките блага на небесния живот. Те-зи, които не са участвали във всички страдания на земята, не могат да участват и във всички бла- га на небето. Такъв е Законът. (7/стр. 215)

За да разбере себе си

И човек за да разбере себе си, трябва да е поставен при такива условия — при доброто и при злото. И вие ще намерите в какво положение се намирате. Там започва растежът. Сега сме в по- ложението, дето доброто и злото трябва да се развиват. (7/стр. 227)

Всичко, което може да изпъкне

Господ, Който е създал света, Той не е мислил един ден само, но през цялата вечност. И всяко нещо толкоз дълго време го е обмислял, че всичко, което може да изпъкне, е взето предвид в Божествения план. (7/стр. 263)

Илия чу тихия Глас на Бога

Когато Илия отиде на планината, имаше три фази в неговия живот, които му показаха къде е свободата. Най-първо стана голям трус. И Писа-нието казва, че Бог не бе в труса. Стана голяма буря. И Бог не беше в бурята. И най-после Илия чу тихия Глас на Бога и като го чу, си закри лицето. Та казвам: В онзи тихия Глас, който проме- нява човешкото естество, дойде съзнание в него. Светлина нова го озари. Като чуе човек този Глас, изменява се. (7/стр. 266, 267)

Това място, което се заема от скръбта

Вие не можете да се освободите от страда- нията, докато вашата душа, вашият ум, вашето сърце и вашата сила не са ангажирани в Любов-та. Единственото нещо, което може да ви избави от страданието, е Любовта. Извън Любовта щас-тлив живот не може да съществува. Скръбта в света идва по единствената причина, че това мяс- то, което се заема от скръбта, не е запълнено с Любов. (7/стр. 271)

Когато иска да направи човека добър

Прочетох ви 19 глава от Евангелието на Йоа-на, за да видите четирите неща, които Христос носеше на кръста — четири неща, които и ние трябва да научим, като турим добродетелта на главата, която не беше прикована, от лява страна — знанието, от дясна — силата, а отдолу при краката — богатството и ние ще имаме тогава разпнатия човек. Т.е. като приковем богатството, силата и знанието, техните сокове ще възлязат към главата — към добродетелта. Когато Господ иска да направи човека добър, приковава го на кръста — заковава неговите богатства, сила, зна- ния. (8/стр. 4)

„Заковете го, Аз да работя”

…Господ ще разполага. Той казва: „Когато Аз работя, ти ще бъдеш спокоен”. И понеже човек не иска да стои спокоен, Господ казва: „Закове- те го, за да бъда спокоен, Аз да работя…” А когато ни приковат на този кръст, не бива да плачем, защото Господ работи тогава за нас. Нещастен е онзи, който не е прикован на кръста. Който ис- ка да се занимава с него Господ, трябва да мине през този процес на развитие. Говоря ви алего-рично. (8/стр. 4)

Божествените пътища са неизповедими

Преди тоя процес на развитие непременно трябва да има вяра, вяра непоколебима в общия Божествен план, който има пред очи всички твари, които Бог е създал. Не трябва да се съмнява- ме в Бога, понеже Той е съвършен, всесилен; на- ли и Иисус на едно място казва: „Невъзможното за човека за Бога е възможно”. Божествените пътища са неизповедими. Не бива да се допуща мисълта, че тия пътища може да бъдат изопачени и възпрени: то е невъзможно. (8/стр. 5)

В гроба Бог ни пита

И когато ни турят в гроба и ни оставят, какво прави Господ? Той почва да говори с нас, а не както някои мислят, че умрелите се освобожда- ват. Пита ни: „Е, разбра ли живота, разбра ли ка-къв е смисълът на живота, който Аз ти пратих?”

(8/стр. 6)

За да се понесе една Божествена радост

Трябва да се понесат сто скърби, за да се понесе една Божествена радост. Тогаз именно ще оценим, както трябва, онази радост и ще я задържим. И затуй Господ започва със страданията, за да ни кали (както железарят кали желязото, за да го направи годно за работа) да издържим радостта, която ще дойде отпосле. (8/стр. 6)

Що е умиране?

Що е умиране? Господ… вижда, че вие ще изгубите много, съкратява процеса на вашия жи-вот — „За да не направи дълг повече, вземете му капитала, който съм му дал, времената не са се- га благоприятни, оставете го за друго време, до- ведете го при Мене”. (8/стр. 7)

Оставя те сами да се управляват

Силните хора искат обикновено всички реки да се вливат в тяхната река; в доброто обаче процесът е тъкмо обратен — Господ се разлива в малки рекички и наместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват. (8/стр. 8, 9)

„Аз съм толкова зает с вашите работи”

Търсите Господа на небето, но Той не е там; когато вие пъшкате и страдате, Той е във вас. И туй, което хората наричат растене, напредване, то е, че в този процес работи Господ. Той е най- добрият работник. Някои се оплакват: „Защо Бог не вижда нашите страдания?”, но Той казва: „Нямам време, Аз съм толкова зает с вашите работи, зает съм с много по-важни ваши работи; когато остане време, ще се занимая с вашите външни дребни недоразумения”. Туй не е алегория, а действителност. (8/стр. 9)

Той не иска да измени тоя закон

Нашия Господ… И бъдете уверени в едно не-що: ония, които спъват пътя Му, то сме ние, хората: дяволите не спъват пътя Господен. Понеже Той е положил закона на свободата, Той не мо- же, не иска да измени тоя закон и докато не дойдем до това съзнание, доброволно да се подчи- ним, Той няма да ни избави. (8/стр. 9)

Не трябва да мислим за бъдещето

Не трябва да мислим за бъдещето, а да из- ползуваме всички блага, които ни дава днешният ден, за добро; той ни носи всички бъдещи блага. Законът е такъв, че Бог, Който е дал условия за то-зи ден, ще ги даде и за другите: няма защо да мис-лим какво ще стане с нас в бъдеще, а трябва да бъдем спокойни… (8/стр. 23)

Не знаеш дълбоките причини

Тук, на тоя свят, тъй е — добро и зло се редуват в човешкия живот. Ако в един живот Бог те свързва със злото, благодари Му. Не се утесня- вай. Не знаеш дълбоките причини, защо това е сторено. Знай, че целта е за добро. С време ще разбереш великата Любов на Небето. Ако в друг живот те свърже с доброто, благодари Му и не желай да облечеш царска мантия и да се любу-ваш на своя изглед. (8/стр. 42, 43)

Нищо няма случайно

Сега може да си зададем въпроса: Защо на едного е дал пет таланта, на другиго два, а на пос- ледния един? Това случайно ли е, или е обмисле-но? В природата всички неща, които Бог е съз- дал, не са случайни — нищо няма случайно.

(8/стр. 45)

Вътре са скрити велики знания

Ако погледнем на този свят, той е облекло на Истината, видимият свят е израз на Истината; във всеки лист, камъче, извор, скала има велики уроци, вътре са скрити велики знания. О, какви Истини може Природата да ни разкрие! Вземаме едно камъче, потъркаляме го и го захвърляме — казваме, че то нищо не струва. Не сме разбрали смисъла на това камъче. (8/стр. 50, 51)

Ще научим историята на нашия живот

Важно е за мене дали съм приготвен, дали мо-га да изпълня онзи основен закон, който Любов- та ми налага — мога ли да бъда търпелив, както тя иска, мога ли да бъда благосклонен, както тя желае… Само след като научим тия две качества — търпението и благосклонността — ние ще научим историята на нашия живот, ще научим за- що сме слезли на земята. (8/стр. 62, 63)

Бог разрушава всички огради

Смъртта е процес на разрушение на всякак- ва егоистична мисъл и желание; с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили. (8/стр. 66)

Като ни види недоволни

Господ като е толкова благ, е в същото време и взискателен. Като ни види недоволни, казва: „Турете му един килограм на гърба”. Ние питаме: „Защо ми турят тази тежест?” Но Той без да отговори, казва: „Турете му още един килограм”. — „Ама не мога да нося.” — „Турете му още един килограм.” И като ни притисне така, не можем да мърдаме. Тогава почваме да казваме: „Госпо- ди! Прости ми.” — „Снемете му един килограм” — отговаря Господ. Повтаряме молбата — „Снемете му още един килограм”; колкото повече се молим, толкова повече килограма ни се снемат от гърба. И като снеме всичката тежест, Господ ни попитва: — Е, научи ли урока? — Научих го хубаво. (8/стр. 66)

Няма по-опасна сила

Хората са себелюбиви — като дойде Любов-та, искат да я затворят в себе си. Но ако тя бе- ше затворена в нас, ще разруши нашите стени и ще излезе навън. В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да стои. И се раж- да смърт… Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да я възприемат. Тя е ти-ха, спокойна, но същевременно със своите дейс-твия тя е сила ужасна. Когато сме в хармония с нея, светът е блаженство; не сме ли в хармония, няма по-опасна сила в Природата от Любовта.

(8/стр. 65, 66)

Ако всичко претърпявате с радост

Сега само това ще ви кажа: ако вземете първо да изучите търпението в живота — всякога и всичко да претърпявате със смирение и радост — ще намерите Истината. (8/стр. 69)

Има неща абсолютно определени

Ако Йосиф не бе казал съня си на братята си, това нещастие не би го сполетяло. Задава се въпрос: Не би ли дошло то при други случаи? Има изпитни*, които не може да се избегнат. Ня-ма да ви разправям за тия вътрешни закони, а ще кажа, че има неща, абсолютно определени от Бога. Ако речем да избегнем от малките, ще дой- дат големите. (8/стр. 75)

Това е вашият пътен билет

Съдбата, или Провидението, е определило през какви изпитни да мине човешкият живот. И тия изпитни са необходими. Защо са необхо- дими? Ще ви дам само едно сравнение. За да минете една дълбока река, вам е необходима лодка; за да прехвърлите океана, вам е необходим па- раход; тъй и за да се преведете от един свят в други, ви е необходим този параход, който се нарича вяра. И тия изпитни и нещастия са съ- що необходими — те са горивото, това е ваши- ят пътен билет. (8/стр. 75, 76)

От единия до другия край на света

От единия до другия край на света животът е сглобен само от страдания. Те са като дяла- нията на скулптора, който създава чрез тях една статуя. Когато научим дълбокия смисъл на стра- данията, ще разберем, че това е процес, който изработва нашия характер. (8/стр. 83)

Ще измените вашата съдба

Днес вие се намирате в същите изпитни — вие сте разтревожени, както египтяните през времето, когато Йосиф е живял; не знаете какво може да се случи утрешния ден. Съдбата, бъдещето не е в нашите ръце. Какъв обрат ще вземат събитията, не можете да предвидите. Но съд- бата би била във ваши ръце, ако имате вяра и упование на Бога така, както Йосиф ги е имал. Тогава вие непременно ще измените вашата съдба, дето и да сте, в каквото положение и да ви поставят. (8/стр. 83)

Нежна и деликатна, а всичко управлява

Силата на човека не седи в неговите муску- ли, а в онова деликатно и нежно чувство, което може да развие всички други сили. И Бог е така направил света, че Природата се подчинява на една най-слаба наглед сила — Любовта. Тя е толкова нежна и деликатна, а всъщност всичко управлява. Когато Любовта влезе в човека, тя го разглобява и преобразява. (8/стр. 95)

Силата на малката мисъл

Господ ви праща една малка мисъл, една ябъл- кова семка, вие речете: „Тя е нищо” и я захвърлите; но Господ казва: „Попитайте каква сила съ- държа тя, посадете я и вие ще видите какво дърво ще израсте от нея”. Именно поради туй постоянно презиране на малките мисли сме дошли до това положение и казваме, че светът е лош. (8/стр. 102)

„Аз ще го науча да може”

Сега, разбира се, който иска да придобие безсмъртието, трябва да има силна воля, в истинс- кия смисъл на думата. Ама казвате: „Не мога”. Който не може, ще отиде там — в затвора. Тъй е писано в Божествената книга. Като кажеш: „Не мога”, Бог казва: „Затворете го, Аз ще го нау-ча да може”. Няма друг изходен път.

(8/стр. 128, 129)

„На тебе възлагам изкуството

да правишмед”

Бъдете скромни като пчелата, за да получите Божието благословение. Като създал цветята, Бог вложил в тях сладък сок — нектар, с който да привличат всички насекоми. След това той из- викал насекомите, бръмбарите, мушиците да се произнесат за Неговата работа. Всички насекоми и бръмбари се изредили пред Господа и казали мнението си по въпроса. Единствена пчелата останала настрана, без да изкаже мнението си. Бог я запитал: „Защо стоиш настрана и нищо не казваш?” Тогава тя се обърнала към Бога с думите: „Господи, сприхава съм по характер, а някога обичам и да жиля. Дето намеря човека, мога да го ужиля. Като кацвам от цвят на цвят, ще срещна човека, надвесен над цветята, и ще го ужиля.” Бог и отговорил: „Понеже само ти призна своя- та слабост, на тебе възлагам изкуството да събираш сладкия сок от цветята и да правиш от него мед”. (9/стр. 29, 30)

„Върху тебе ще се съгради новият живот”

Както между животните, така и между хора-та срещате едни, които обичат да се превъзнасят, и други, които признават слабостите и погрешките си и са готови да се изправят. На тях пове- че се разчита и се възлага по-сериозна работа. Те са скромните хора в света, които ще придо- бият смирението.

След грехопадането хората се развалили и толкова изопачили, че Бог решил да изпрати по-топа за пречистване на човечеството. Когато дошъл денят, в който Ной трябвало да спре на ня- коя планина с ковчега си, Бог запитал всички планини на коя от тях да стане това. Той искал да знае мнението на планините по този въпрос. Като дошъл ред на планината Арарат да каже своята дума, тя отговорила: „Господи, малка съм и недостойна за тази работа.” „Тъкмо затова, добавил Бог, на тебе ще спре Ной с ковчега си, вър- ху тебе ще се съгради новият живот.” (9/стр. 30)

„Върху тебе ще съградя Закона Си”

Когато давал Законите на човечеството, Бог поискал мнението на всички планини да се произнесат на коя от тях трябва да се извърши то- зи акт. Една след друга планините се явявали пред Господа и давали своята кандидатура. Единствена Синайската планина останала мълчалива. Защо не казала мнението си? Защото се считала малка и не толкова красива като другите. Бог погледнал благосклонно към нея и казал: „Ти ще имаш първенство пред другите. Върху тебе ще съградя Закона Си.”

И тъй, ако искате да спре на вас Ной със своя ковчег, трябва да сте скромни като Арарат. Ако искате да се поставят Законите на вас, трябва да сте мълчаливи като Синай. Скромност се иска от човека, той трябва да мълчи, когато големите говорят. (9/стр. 30, 31)

Специфичен план за всеки човек

— Не можем ли да мислим и чувствуваме, както искаме? Не можем ли да правим, каквото желаем? — Има неща, които не можем да нап-равим по своя воля. — Защо? — Защото за всеки човек Бог е начертал специфичен план. По този план трябва да върви той и да го реализира. Пъ- тят на всеки човек е индивидуален и в него се крият условията за развитието му. (9/стр. 37)

По каква орбита трябва да се движи

На всеки човек е определено по каква ор- бита трябва да се движи. Измените ли орбитата на неговото движение, той ще причини неприят-ности и на вас, и на себе си. (9/стр. 50)

Човек се изпитва във всички светове

Човек се изпитва във всички светове. Някой мисли, че може да живее, както иска и както разбира, че никой не държи сметка за това. Не е та- ка, разумният свят е точен, всичко тегли и пре- ценява. (9/стр. 79)

Това, което Отец е наредил да стане

Хората гледат само на външната страна на живота, а онова, което Бог е наредил да се вър- ши, него забравят. Както и да мислят хората, ще знаят, че това, което Отец е наредил да стане, ще се изпълни. Никой не е в състояние да отмени Божия план. (9/стр. 83)

Той говори днес на всички хора

Аз ви говоря за този Бог, в Когото живеят и се движат всички същества. Той говори днес на всички хора. — Как? — Чрез страданията.

(9/стр. 146)

Мъчнотиите теглят човека нагоре

Мъчнотиите не са препятствия в живота, но чрез тях действува Божията ръка, която ви пов- дига. Мъчнотиите теглят човека нагоре така, както въжето, за което е вързан падналият в кладе- неца човек. Наистина той изпитва мъчнотия, докато го извадят, защото собствената му тежест го тегли към центъра на земята. (9/стр. 187)

Да не се гневим

Болни и здрави, всички трябва да благодарим на Бога и да знаем, че Той е всякога тих и споко-ен, от нищо не се смущава. Да не се гневим, защото колкото повече се гневим, толкова повече Бог забавя Своето благословение. (9/стр. 197)

Прекъсва пътя на благата

Човек трябва да знае, че се намира в свят, създаден от Бога, в който господар е Бог. И ако човек се ползува от благата на този свят, това става по единствената причина, че той носи Истина- та в себе си. Откаже ли се от тази Истина, той прекъсва пътя, по който идат тия блага, а с това прекъсва връзката си с живота. (10/стр. 7)

Това не е тяхна работа

За да оправдаят неуспехите в живота си, мнозина казват, че и Христос като тях се е мо- лил, но ни глас, ни услишание не се е чуло на мо- литвите Му. Не, Христос не е мислил така. Той казвал: „Господи, аз виждам, че ме изпитваш. Вяр- вам, че ще ме избавиш, ще ме извадиш от теж-кото ми положение, но как ще стане това, не зная.” Съвременните християни искат да знаят как ще дойде тяхното спасение. В това отноше-ние те са на крив път. За тях е важно да вярват, че ще бъдат спасени, а как ще дойде спасението им, това не е тяхна работа. (10/стр. 9)

Всяко нещо се дава точно навреме

Съвременните хора искат да знаят защо не им се дава това, което желаят. Те казват, че с го-дини чакат да се реализират желанията им и все още не могат да ги постигнат. Те трябва да знаят, че всяко нещо се дава точно навреме. Щом е така, човек трябва да чака с търпение онова, кое- то желае да постигне. За да може всяко нещо да се използува правилно, то трябва да дойде на определеното за него време. (10/стр. 13, 14)

Според разбиранията на Първата Причина

Знайте, че всичко в света става според раз- биранията на Първата Причина на нещата, а не според вашите разбирания. Каквото Бог е обещал и определил, непременно ще стане. Той е опре- делил нещата преди вашето съществуване. Тъй щото ако мислите, че можете да ги измените според вашите желания и разбирания, вие се лъжете. Бог е начертал пътя на всеки човек отделно, но докато човек не получи нещо от Него, не може да вярва. (10/стр. 15, 16)

Велик Закон

Съвременните хора се спират пред въпроса, защо светът е създаден такъв, какъвто днес го виждат. Как трябваше да бъде създаден светът? Всич- ки трябва да знаят, че светът не е създаден произволно. Велик Закон определя създаването и съществуването на света. За да разбере този За-кон, човек трябва да учи. Затова именно той е дошъл на земята. (10/стр. 23, 24)

Не зависи от тях, но от Бога

— Дали хората ще ме почитат и уважават? — Това не зависи от тях, но от Бога. Бог примирява човека с враговете му. Кога? Когато пътищата му са богоугодни. Щом пътищата на човека са бого-угодни, хората ще го обичат. (10/стр. 31, 32)

Преди да е поискал нещо

И тъй, при сегашното си състояние човек търси път, по който да мине с най-малко разходи, с най-малко спънки и противоречия. Трябва ли той сам да търси този път? Ако не се е предал в ръце- те на Бога, човек има право да търси лесен път, сам да се грижи за себе си. Но ако се е предал в Божиите ръце, той няма защо да се грижи за себе си, да търси свой път. Следователно когато човек се свърже с Първата Причина на нещата, преди да е поискал нещо, нуждите му ще бъдат задоволени. (10/стр. 37)

Красотата на вътрешния живот

Никой човек не иска да бъде сиромах. Това е неразбиране на живота. Въпреки това човек осиромашава. Сиромашията трябва да дойде, за да опита човек красотата на вътрешния живот.

(10/стр. 55)

Външна и вътрешна Любов към Бога

Защо е създаден човек? Човек е създаден, за да опита своята външна и вътрешна Любов към Бога. Едновременно с това той опитва и Любов-та на Бога… Ако човек не разбира едновременно външната и вътрешната Любов, той изобщо не е разбрал Любовта. Ако човек не показва Любовта си към Бога външно — за всичко, което му е дал, и вътрешно — за всичко, което му е взел, той не е разбрал Любовта. (10/стр. 57, 60)

„Израилю, обърни се към Мене!”

Казват, че Бог ще отхвърли грешника от ли- цето Си. Така е казано и за израилския народ, но не се минава много време и Бог се обръща към него с думите: „Израилю, обърни се към Мене!”

(10/стр. 59)

Гневът на Бога е усмивка

Бог… Когато хората се оплакват от съдбата си, Той поглежда към тях и се усмихва. Казват, че Бог се гневи. Не, гневът на Бога е усмивка, която отправя към онези, които роптаят против съдбата си. Този гняв представя огъня, на който хората готвят яденето си. Хората криво разбират Божия гняв. (10/стр. 59, 60)

Тъмен е денят Господен

Големи страдания идат в света. — Кога ще дойде Царството Божие на земята? — В деня Господен. Този ден е един от тъмните Божии дни. Тогава слънцето, звездите ще угаснат и който може да запали своята свещ, той ще бъде на свет-ло. Който не може да запали свещта си, той ще остане в тъмнина. Тъмен е денят Господен. Сегашните дни са светли, хубави, но денят Господен, който иде, ще бъде тъмен ден, придружен с бури, ветрове. За да посрещнете с радост този ден, вие трябва да имате запалена свещ, на ко- ято при страшните бури и урагани, при всички несгоди да можете свободно да четете. (10/стр. 67)

Ще им се наложи

Съвременните хора са изучавали всички науки, но не и науката за живота. Като дойдат стра- данията, искат или не, ще им се наложи да я изу-чават. Страданията в живота не са нищо друго освен условия за изучаване науката на великия живот. (10/стр. 67)

Като дойде до положение

всичко да изгуби

Който не е изучил външната Любов, да я изу-чи. Който я изучил, да мине в областта на вътрешната Любов. Като дойде до положение всичко да изгуби, той трябва да знае, че ще придобие жи- вота. (10/стр. 71)

Не е лесно

Бог… Ако всичко ви е взел и пак сте доволни, вие имате вътрешна Любов. Не е лесно да се вземе всичко на човека и той да мисли, че това е Любов. (10/стр. 71)

Тя взима всичко

Животът иде от две места: от външната и от вътрешната Любов. Външната Любов дава всичко, а вътрешната — нищо не дава, тя взима всичко… Започнете ли да изучавате тази Любов, вие ще се натъкнете на съвършено различни методи и за- кони от тези, които досега сте прилагали в живо-та си. Вътрешната Любов води човека във висш свят и му казва, че всичко, което става в света, е за добро на тези, които любят Бога. (10/стр. 73, 74)

Да се остави на Великата Майка

Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие”. Това не значи, че човек трябва да се превърне в плачливо дете, недоволно от живота. Той трябва да разбира живота и да се остави на Великата Майка, тя да свърши работата, тя да го направ- лява. Той не трябва да си дава мнението, но да бъде доволен от всичко, каквото Майка му прави.

(10/стр. 77, 78)

Скрил се е някъде в човека и мълчи

„Люби Бога!” Как ще любите Бога: отвън или отвътре? Докато е бил в рая, човек виждал Бога отвън. Щом напуснал рая, той престанал да Го вижда отвън и започнал да се моли. От осем хи- ляди години насам хората все търсят Господа, викат към Него, но не могат да Го намерят. — Защо? — Господ се е скрил някъде в човека и мълчи. (10/стр. 79)

Бог сам ще си проправи пътищата

Оставете Бога в себе си и в своите ближни свободно да се проявява, както Той знае. Това значи свобода. Как, по какъв начин ще се прояви Той, това е Негова работа. Бог сам ще си проп- рави пътищата. (10/стр. 94)

Любовта не е ваша

— Ама как да обичаме? — Това не е ваша работа. Любовта не е ваша. Бог е Любов, а не човек. Вие трябва да разбирате живота правилно, да се оставите на Бога, Той да работи у вас, както иска. Страданията и мъчнотиите, които хората пре- живяват, се дължат на факта, че те искат да се наложат на Бога, да се освободят от Неговото влияние. Как ще се освободят? Каквото и да правят, те не могат да се освободят от Любовта. Божията Любов не търпи никакъв закон. Дойдете ли до нея, вие ще се изпълните със свещено чувство и ще кажете, че всичко, което тя върши, е право и добро. Каквото Любовта върши, вие ще го считате за Велика Тайна. (10/стр. 94)

Ще дойдат

по съвсем друг начин

Заблужденията не произтичат от живота, те са в самите вас. Вие очаквате нещо, което не мо-же да ви се даде, и ако не го получите, веднага се разочаровате и казвате, че животът няма смисъл. Защо не може да ви се даде това, което очаква- те, няма да обяснявам… Важно е да знаете, че по който начин очаквате нещата, няма да се дадат. Всички неща, които очаквате, ще дойдат по съвсем друг начин. (10/стр. 99)

Докато не предадете всичко в

Божиите ръце

В първо време Христос се показа слаб, затова Го подложиха на големи изтезания. Той се моли на Господа да Го освободи. Като видя, че трябва да изпие горчивата чаша, Христос каза: „Господи, в Твоите ръце предавам Духа си”. Бог Му показа начин, как да се освободи. Освобождаването дой-де отвътре.

И тъй, докато не предадете всичко в Божии- те ръце и не престанете да мислите какво ще стане с вас, вие никога няма да се освободите.

(10/стр. 111)

По тия въпроси трябва да се мълчи

Грехът в света дойде от ангелите. Първо те изгубиха своята чистота, заради което ги вързаха. Защо ангелите са сгрешили, защо дяволът е до-шъл в света, не знаете, нито можете да разберете. Един ден тия въпроси ще станат ясни. Засега обаче по тях трябва да се мълчи. Запитали едно- го от древните мъдреци: Какво нещо е злото? — Той стиснал само устата си и нищо не отговорил.

(10/стр. 128)

Няма да питаш

За да бъде Любовта на човека чиста, идеална, той трябва да бъде като дете. Каквото Любовта върши и както се изявява, ти трябва да и вярваш. Защо и за какво прави това или онова, няма да питаш. Ти само ще гледаш какво прави Любовта и ще се учиш. (10/стр. 152)

Носят велики опитности

Когато някой се оплаква, че има страдания, че боледува, казвам: Всичко, което става, е за Слава Божия. Боли те око — за Слава Божия. Боли те ухо — за Слава Божия. Боли те крак — за Слава Божия. Боли те корем — за Слава Божия. Боли те глава — за Слава Божия. Какво се разбира под думите, че всичко, което става, е все за Слава Божия? Как е възможно човек да боледува и болест-та му да бъде за Слава Божия? След всяка болест, след всяко страдание и изпитание човек придо- бива известна опитност, която го повдига. Колкото по-тежка е била болестта, през която човек е минал, толкова по-силен е станал той. Колкото по-големи са били изпитанията и страданията му, толкова по-голяма сила е придобил. Големите изпитания носят големи придобивки, малките изпитания — малки придобивки. Следователно всички болести, всички мъчнотии, изпитания и страдания, които човек преживява, без да изгуби живота си, са за Слава Божия, защото носят със себе си велики опитности, велики блага и придобивки. (10/стр. 187, 188)

Бог ще го превърне на добро

Благодарете за всичко, което става около вас и с вас… Благодарете и за злото, и за доброто. Ка- то благодарите за злото, Бог ще го превърне на добро. Като благодарите за доброто, ще вкусите от неговите плодове. (10/стр. 192, 193)

Не бягайте от злото

Докато избягвате злото, вие сте на крив път и сами създавате нещастията си. Ако искате да се справите със злото, не бягайте от него, но благодарете на Бога, че ви е посетило. Щом благодарите за злото, Бог веднага ще го превърне на добро.

(10/стр. 193)

Той следи хората

За да има търпение, човек трябва да е дошъл до вътрешно разбиране на живота. Това разбиране се придобива тогава, когато във всичко и на- всякъде човек вижда Бога. Той се е скрил във всички неща, но вие трябва да Го намерите. Та- ка скрит, от никого незабелязан, Той следи хо- рата, проверява ги кой докъде е достигнал в об-ластта на знанието, на Любовта. (10/стр. 207)

Да знаеш името на нещо

Когато човек вярва в Бога, мисли за Него и Го люби, той знае Неговото име и Го произнася правилно… Да знаеш името на нещо, това подразбира да разполагаш вече с неговата сила. Ти не можеш да говориш за силата на нещата, ако не знаеш имената им. Всеки предмет, всяка сила има свое специфично име. И когато произнесеш името на дадена сила, тя може да ти услужи; ако не произнесеш името й, тя остава чужда за тебе. Всички Закони в Природата имат свое специално име. Щом произнесеш правилно името на един Закон, той действува вече в тебе. (11/стр. 9)

Което господарят сам ти подаде

Минеш ли покрай един бостан или покрай някое лозе, извикай господаря сам да ти откъсне една диня или един грозд и той да ти го подаде. Щом приемеш от ръката на този човек, ти получаваш вече и Божието благословение. Това, което господарят сам ти подаде с ръката си, то се бла- гославя. Когато Бог ви изпраща Своето благословение, спазвайте същия закон: не бързайте сами да вземете благословението си, но почакайте Бог да ви го даде с ръката Си! (11/стр. 14)

Ако това име е записано горе

Христос казва: „Не се радвайте, когато духо- вете ви се подчиняват; радвайте се, когато името ви е написано на небето”. За кое име говори Христос? Той говори за това име, което гарантира твоето бъдеще. Ако това име е записано горе, всичко е на твое разположение. (11/стр. 15)

Вижда другото лице на смъртта

Смъртта отстъпва само при един случай. Ко-га? Когато чуе да се произнесе името Божие. Ако болният, при когото смъртта е дошла, чуе от неговата уста това име, тя отстъпва настрана с го- лямо уважение и казва: Нямам право да бутам този човек! — Тогава болният вижда при себе си един светъл, красив ангел — другото лице на смърт- та. (11/стр. 16)

Как ще се свърши светът?

„Денят Господен иде!” Мнозина говорят за свършването на света. Някои даже са ме питали: — Как ще се свърши светът? Какво ще стане с нас? — Нищо особено няма да стане. Вие ще се преобразите само, ще олекнете, ще тежите един грам и този грам ще съдържа такава мощна си- ла, че според волята си ще си създадете тяло как-вото искате, тежко или леко, според времето. То ще бъде като зародиш. Тогава Бог ще ви даде всички условия за развитие. Праведните ще бъ- дат благословени, ще се увеличават и ще се сма- ляват според желанието си. (11/стр. 36)

За едни ще създаде ден, за други — нощ

В този момент, когато денят Господен дойде, за едни ще създаде ден, а за други — нощ. Денят Господен, който носи Божествения живот в све-та, ще разедини грешните от праведните.

(11/стр. 40)

Де ще падне всяка капка

Грамадното количество вода, което пада на зе- мята, е образувано от милиони и милиарди вод-ни капчици, които са дали съгласието си за общ живот… В центъра на всяка капка се крие извес- тна сила, която определя нейния път, както и мястото, дето ще падне. Определено е де ще падне всяка капка: дали на някое растение, дали на някое животно или върху някой човек. Кой разу- мен човек може да повярва, че водните капки се направляват от съзнателни сили? (11/стр. 57)

Той сам е определил отношенията Си

Вярвайте в Бога, тъй както Той се проявява във вас! Бог е създал света и Той сам е определил отношенията Си към всяко живо същество.

(11/стр. 93)

Бог е определил срок

За умните, за благородните хора отчаяние ня- ма и обезсърчение няма. Те имат търпение да чакат и казват: И за нас ще дойде Божието благословение. — Разумният не определя срок за нещата. Той знае, че Бог е предвидил доброто за човека, като същевременно е определил и срок за реализиране на това добро. (11/стр. 104, 105)

С течение на векове

Някой казва, че за каквото се помолил на Бо- га, все му се отговорило. Не, Бог не дава всичко. Кой от вас като се е молил да придобие Вечния Живот, го е получил? Това, което Бог дава, е микроскопическо в сравнение с онова, което вие ис-кате. В Бога се крият големи богатства, знания, голяма сила и мощ, но хората ще се домогнат до тях с течение на векове. (11/стр. 128)

До пълна вътрешна връзка с Бога

Казвате: — Могат ли праведните да имат из-питания? — Могат, разбира се. Христос не беше ли праведен? Праведен беше, но и Той имаше страдания. Апостолите, пророците не бяха ли праведни? Праведни бяха, но и те имаха страдания. Великите хора имат и са имали най-големи страдания, но техните страдания бяха осмисле- ни… Страданията на великите хора са необходими, за да ги доведат до пълна вътрешна връзка с Любовта, с Бога. (11/стр. 136)

В неуловимото

Животът на човека, както и неговият идеал седят в неуловимото, което нито се вижда, нито се ограничава. Ето защо казвам: Това, което човек познава, е обикновеното, а което не познава, е необикновеното в живота. (11/стр. 146)

Ще бъдат преместени в новата вселена

Сегашната вселена ще изчезне и вместо нея ще се яви нова. Как ще стане това? В една от теориите на учени хора, адепти, се казва, че всички живи същества, както и слънцето, постепенно изгубват енергията си, изтощават се… Тази енергия от цялата вселена отива в пространството, както малките ручейчета се разливат по стръмнините, и служи като основа за съграждане на нова все- лена. И тогава всички живи същества от старата вселена ще бъдат преместени в новата при нови условия за живот. (11/стр. 146, 147)

Съмнението е необходимо за човека

Питам: Има ли някаква положителна страна в съмнението? От научна гледна точка, съмнени-ето е необходим закон в еволюцията на човека. Ако оставите водата в една щерна да стои цели четири-пет месеца, без да се раздвижва, тя ще жабуняса, ще се развали. Обаче ако от време на време раздвижвате тази вода, тя ще запази своя-та свежест. Следователно съмнението е така не- обходимо за човека, както ветровете са необходими за природата. Ако нямаше ветрове, водата в природата би стояла в покой, вследствие на което би изгубила своята преснота. Ако нямаше ветрове в природата, и растенията не биха мог- ли да растат, да се обновяват. Чрез ветровете растенията, дърветата се каляват, соковете им се пренасят по целия организъм, а същевременно добиват и по-голям устой… Следователно ако не дойдат ветрове и в човешкия живот — страда- ния, съмнения, които да го раздвижат, има опасност този живот да изчезне. (11/стр. 147, 148)

Като положи Духа си

в Божиите ръце

…И казваше: „Отче мой, ако не е възможно та-зи чаша да замине от мене, без да я пия, нека бъ-де Твоята Воля! В Твоите ръце предавам Духа си.” Какво означават думите: „В Твоите ръце преда- вам Духа си”? Това значи: Както и да изглеждат нещата отвън, аз приемам напълно Твоята Лю- бов и зная, че всичко, което вършиш, е добро. — Питам: Като положи Духа си в Божиите ръце, Христос изгуби ли нещо, или спечели? Той спе- чели много нещо. (11/стр. 150, 151)

За някаква велика цел

Всеки човек е поставен от Бога на определе- но място за някаква велика цел, която той тряб- ва да постигне. Нашите желания не представят задачата, за която сме изпратени на земята. Ето защо ние трябва да различаваме временните на-ши желания от желанията на Любовта, от же- ланията на Бога. (11/стр. 191)

Когато Бог си служи със злото

Злото и доброто са два противоположни метода, които действуват в живота. Бог, както и невидимият свят, си служи с двата метода. Когато хората си служат със злото, те причиняват големи пакости, защото не знаят законите, на които злото се подчинява. Обаче когато Бог си служи със злото, понеже знае законите, Той го употребява точно на своето време и място, вследствие на което никому не причинява пакост. Следо- вателно в ръцете на Бога и злото, и доброто дават еднакви резултати. Затова е казано: „Всичко, ко-ето Бог върши, е за добро”. (11/стр. 195)

Ти все ще работиш

Разглеждайте думата смърт в друг смисъл. И като се ражда, човек пак умира. Раждането на земята е смърт на небето. Смъртта на земята е раждане в другия свят — раждаш се за по-висок живот от земния. Раждане и смърт, в широк смисъл на думата, означават отиване на работа. Да- ли ще отидеш на небето, или ще слезеш на зе- мята, ти все ще работиш. (12/стр. 6)

С всичкото си упование

Някой е болен, търси лекарска помощ. Оби-коли няколко лекари, но и те не могат да му помогнат. Какво трябва да прави? Нека се обърне към Бога с всичкото си упование и надежда и да каже: Господи, на Тебе уповавам, на Тебе възла-гам товара си. — Хвърлиш ли от себе си всички човешки философии и уповаеш на Бога, Той ще ти помогне. (12/стр. 8)

Бог не се нуждае от праведни хора

Каквито отрицателни мисли и чувства да ви посещават, водете ги при Бога. Кажете им: Аз отивам при Бога. Ако искате да бъдете с мене, елате и вие там. — Вземете със себе си всички слепи, глухи, хроми, недъгави и ги заведете при Бога. — Голи сме, срам ни е да се явим пред Него. — Идете при Бога такива, каквито сте. Той ще ви очисти и облече в нови дрехи. Бог не се нуждае от праведни хора. Влезте в Божествения огън да се очистите и кажете: Видяхме Господа и Го поз-нахме. (12/стр. 8, 9)

Кога ще намеря Господа?

— Кога ще намеря Господа? — Когато изпаднеш в трудно положение. (12/стр. 10)

Сега Бог е хванал хората за врата

Един ученик отишъл при един от великите учители на Индия да го пита какво нещо е Любовта и как може да я намери. Учителят мълчал, нищо не му отговорил. На втория ден ученикът пак задал същия въпрос, но учителят продължавал да мълчи. Шест дена наред ученикът посещавал учителя си, искал да му отговори на зададе- ния въпрос, но пак същото мълчание. На седмия ден учителят взел ученика със себе си и го завел при реката Ганг. Хванал го за ръцете и го пото- пил във водата. Ученикът ритал, борил се, докато най-после учителят му го извадил на брега и го запитал: — Какво почувствува във водата? — Голяма задуха. Имах нужда от въздух. Още малко и щях да се пръсна от липса на въздух. — Учителят му отговорил: Ти ще разбереш Любовта и ще я потърсиш, когато почувствуваш от нея такава нужда, каквато почувствува от въздуха…

Сега Бог е хванал хората за врата, пъхнал ги е във водата и ги държи там, докато сами почув-ствуват нужда от свобода. Това е Божественото училище, през което всички трябва да минат да научат нещо. (12/стр. 10, 11)

Сили с велико предназначение

Например диамантът е най-твърд минерал, но въпреки това е ценен. Ако го глътнете, ще се задавите. Ценен е, но ще ви задави. Защо? Защото не сте го използували разумно. На същото осно- вание и омразата, и завистта са сили с велико предназначение, но те трябва да се приложат на място. От гледището на Божественото учение всичко в света е добро, всичко е хармонично, ко-гато е употребено на място. (12/стр. 14)

Ще върне всичко загубено

Нужно е да обичаме Бога, да изпълняваме Волята Му. Защо? Защото всеки е преживял загуба и разочарование, но Любовта към Бога ще върне всичко загубено… (12/стр. 14, 15)

Чрез страданието Бог излива Любовта Си

Хората търсят лесния път. Те искат ябълката да узрее без светлина, лещата да заври без огън. Без мъка и страдание нищо не се постига. Чрез страданието Бог излива Любовта Си към вас.

(12/стр. 15)

Минават през изпит

Истински човек е оня, който издържа с успех своя изпит. Студентът или ученикът получава диплом за свършване на науките си, когато издържи изпитите си с успех. Същото се отнася и до обществения живот, както и до Природата. Всички живи същества, от най-малки до най-го- леми, минават през изпит, след което заемат сво-ето определено място. (12/стр. 19)

Като минете няколко пъти през

горчивата чаша

Христос казва: „Чашата, която ми даде Отец, да я не пия ли?” Всеки човек има по една горчива и по една сладка чаша, които се сменят една с друга. Чрез горчивата чаша човешкият живот постоянно се пречиства. Защо трябва да се пречиства? Човешкият живот е подобен на извор, който е пътувал дълго време и по пътя си съби-рал различни утайки, които са го оцапали. За да се пречисти изворът, водата трябва да мине през редица песъчливи пластове. Така водата се филтрира и придобива първоначалната си чистота. Ето защо Бог от време на време ви дава по една горчива чаша да пречисти живота ви. Като ми- нете няколко пъти през горчивата чаша, ще раз-берете защо е трябвало да пиете от нея.

(12/стр. 20, 21)

Какво се крие в горчивата чаша?

Какво се крие в горчивата чаша? Божията Любов. Ще кажете, че тя носи страдания. Без страдания не може да окапе листът на горчивата чаша. Следователно без страдания тя не може да даде плода на живота. (12/стр. 22)

Как да пие от тая чаша?

Докато минава през закона на развитието, човек ще пие от горчивата чаша, която носи благословение за неговата душа. Чашата носи и страдание, и радост. Когато човек се научи как да пие от тая чаша, тогава ще разбере дълбокия смисъл на живота. (12/стр. 26)

Активната сила, която пречиства

Говори се за гняв Божи. Бог се гневи само ко-гато ви туря на огън. Гневът Му е огънят, актив- ната сила, която пречиства. Вие викате, молите се, но Той казва: „Още малко и ще ви очистя”. — Колко време ще ни държи на огъня? — Докато се пречистите… Тогава Бог ще ви свали от огъня, ще се засмее и ще каже: „Радвам се, че вече сте чис- ти”. (12/стр. 27, 28)

И Бог ни изпитва с книжни саби

Когато франкмасоните приемат нов член в обществото си, първо го подлагат на изпит да видят дали може да издържи. Първият изпит е на безстрашието. Ако не издържи, не го приемат помежду си. Срещу него излиза човек с отворена сабя, готов да го промуши. Щом се уплаши, пропада на изпита. Сабята е книжна. Като рече да го мушне, тя се прегъва. По същия начин и Бог ни изпитва с книжни саби. Страданията са книжните саби, които посрещнати без страх, се огъват в гърдите ви и падат на земята. Вие оставате здрав, неповреден. (12/стр. 30)

Бог създаде земята като част от небето

Като изядеш един хляб, кажи: „Майко, благодаря ти за хляба, който ми даде”. Какво правиш ти? Изядеш хляба и казваш: „Лош беше хлябът”. Бог е строг и взискателен. Той те чува и пита: „За-що не почиташ майката-земя?” Учете се да почитате тая майка, която е крайно добра, щедра и отзивчива. Тя не е юдол плачевен, както някои я наричат. Бог създаде земята като част от небето. Затова който живее добре на земята, ще живее добре и на небето; който живее добре на небето, ще живее добре и на земята. Значи земята и не-бето съставят едно цяло. (12/стр. 44, 45)

Първо Той трябва да проговори

За да намерите Бога, Който ще ви учи, първо Той трябва да проговори в ума, в сърцето и в ду-шата ви. (12/стр. 47)

Запазва образа на Оня, Който го е създал

„Ще бъдат научени от Господа.” Ще обясня този стих с легенда, в която се говори за създа- ването на света. Бог създал небето и земята, рас-тенията и животните и решил да си почине. По едно време Му дошло на ума да направи човек, който да представя връзката между небето и земята. Като се научили за това решение, ангелите се изредили пред Господа да Му дадат мнението си за съществото, което е решил да създаде. Пръв се явил пред Господа ангелът на Истината и ка-зал: „Господи, не създавай това същество. То ще завладее света.” Втори се явил ангелът на Прав-дата и казал: „Господи, не създавай това същест- во. То ще бъде жестоко и неотзивчиво, ще мисли само за себе си. Никога няма да влиза в положе- нието на страдащите.” После дошъл ангелът на Мира и казал: „Господи, не създавай това същест-во. То ще напои света с кръв. С неговото явяване ще настанат големи кръвопролития.” Бог се от-казал от желанието си да създаде човека. Най- после се явила при Господа най-малката дъще- ря на Милосърдието и казала: „Господи, както си намислил, така направи. Създай това същество. Даже всички да се откажат от него, аз ще му по- кажа как да люби, как да прояви милосърдието.” От тия думи лицето на Господа светнало и Той казал: „Ще създам това същество, ще го направя по образ и подобие Свое”. Значи човекът бил създаден заради Любовта на малката дъщеря на Милосърдието. И до днес още който познава тая дъщеря, той запазва образа на Оня, Който го е създал. Който не познава тая дъщеря, той е осъ- ден на изчезване… Казано е: „Всички ще бъдат на-учени от Господа”. На какво ще бъдат научени? На милосърдие. (12/стр. 49)

Всички тайни се откриват

Друга култура трябва да дойде в света — културата на милосърдието, което ще определи отношенията на човека към Бога. Това е първо- то отношение, първото изкуство. Придобие ли се това изкуство, другите идат сами по себе си; всички Тайни се откриват сами по себе си.

(12/стр. 50)

Направете една малка услуга

Вие искате някога Господ да ви слуша, нали така? Искате да бъде Той разположен добре към вас. Бог всякога може да бъде добре разположен към вас. Когато искате Господ да бъде добре разположен към вас, идете при някоя вдовица, при някой беден и направете една малка услуга. То- гава и Господ ще бъде добре разположен към вас.

(13/стр. 196)

Сълзата на милосърдието

Когато Навуходоносор завладял Ерусалим, ре-шил да посети еврейския храм. Като влязъл вът-ре, той видял, че близо до храма клокочела кръв. Крайно учуден от това, той извикал свещеници- те да ги пита отде иде тая кръв. Те му отговорили, че причината за кръвта се дължи на жерт- вите, които евреите принасяли на Бога. Значи кръвта била от животни. Навуходоносор взел ед- на чаша, пълна с кръв, и я сравнил с тая на животните. Оказало се, че кръвта около олтара не била животинска. Настоял да му кажат истината. Какво излязло? Той разбрал, че преди години в тая местност живял един добър, благочестив свещеник на име Захарий, който често им говорел, че не живеят добре. Те го намразили и за да се освободят от него, убили го. Ядосан, Навуходоносор заповядал да убият всички свещеници и да турят телата им в кръвта, която клокочела. Оба- че кръвта не престанала да извира. Тогава той заповядал да убият много деца и да ги хвърлят в кръвта. И след това кръвта не престанала да из- вира. Чудел се Навуходоносор каква е тая кръв, че от нищо не се насища. Най-после заповядал да убият много моми и момци. Кръвта пак не прес- танала да тече. Дълбоко замислен, Навуходоно-сор си казал: „Чудно нещо, само един човек убит и кръвта му с нищо не може да се насити! Тогава как ще се насити кръвта на хилядите невин- ни хора, които аз убих?” Той се разкаял за погрешката си и заплакал. Няколко сълзи паднали на мястото, отдето извирала кръвта. Голяма била изненадата му, когато кръвта престанала да клокочи. Само една сълза била в състояние да утоли кръвта на убития Захарий.

Питате: „Защо плаче човек? Какво е предназначението на сълзите?” Една сълза, излязла от окото на човека, може да го спаси от престъпле- нието, което е извършил. Тя е сълзата на мило- сърдието. (12/стр. 51, 52)

Животът предлага на хората сложни

задачи

„Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието Бо-гу.” …Трябва ли да се отдава дан? Тоя въпрос и до днес занимава хората. Той може да се разгледа и в широк, и в тесен смисъл. Щастието на човека зависи от правилното разрешаване на тоя въп-рос. Това е една сложна задача с десет неизвест- ни. Учениците лесно решават задачи с едно, с две, до три неизвестни. Натъкнат ли се на задачи с повече от три неизвестни, отказват се да решават. Обаче животът предлага на хората сложни задачи с десет и повече неизвестни. Хиляди го- дини са нужни, за да решат тия задачи. Всички хора плачат и се смущават все от неизвестното.

(12/стр. 60)

Какво пазеше ангелът?

Когато Бог изпъди човека от рая, остави вън един ангел да пази. Какво пазеше ангелът? Ра- зумността на човека, т.е. Божественото начало. Ра- зумността остана в рая. (12/стр. 61)

Когато разберете живота

Първата задача на човека е да разреши пра-вилно живота. В разрешаването на тая задача се крие силата на самия живот. Който не може да си даде отчет, какво представя животът, той е пиг-мей, той е нищожество, той е микроб… Змията излъга Ева и тя яде от забранения плод. После да-де и на Адама да яде. Тогава Бог ги изпъди от рая и каза: „Понеже не заслужавате живота, ще на-пуснете рая. Един ден, когато разберете живота, ще се върнете при Мен.” (12/стр. 61, 62)

Бог взима и дава

Нещастието на хората се дължи на това, че те дават само на Кесаря. Той само взима, а не да-ва. Бог се отличава с това, че дава и взима. Той ще вземе детето на една майка, но след една-две го-дини ще и даде друго, по-добро дете. Някой мъж бие жена си. Бог ще вземе тоя мъж и ще и даде друг, по-добър от първия. Тъй щото когато Бог вземе нещо от вас, не съжалявайте. Той е всеблаг, справедлив и милостив. В замяна на това, което е взел, ще ви даде нещо по-добро. (12/стр. 63)

За едно навъсване на веждите

Какъвто си на земята, такъв ще бъдеш и на небето. Там са крайно строги. За едно навъсване на веждите и за едно намръщване на лицето могат да те изпъдят навън. На земята можеш да се мръщиш колкото искаш, но на небето това не се приема. Само за едно намръщване един ангел бил изпратен на земята, дето трябвало да прека- ра цели хиляда години. (12/стр. 65)

Хаосът, който ще създаде бъдещето

Какво става със семенцето, което посаждате в земята? Първо го заравяте в земята на извест- на дълбочина и го поливате. След това то се пропуква и започва да гние. В земята семето минава през процес на анархия, т.е. разрушаване. И светът, който Бог е създал, е минал през процеса на анархията. В тоя процес се крият Божествени Закони. Ще кажете, че цяла Европа днес минава през тая анархия. Това е хаосът в света, който ще създаде бъдещето. (12/стр. 75)

Щом нещо е допуснато

Всяка мушица, в каквато форма и да е, кол- кото и да е малка, в миросъзданието тя има сво- ето предназначение. Няма безполезни неща в света. Щом нещо е допуснато, то има някаква цел. (12/стр. 78)

От по-високо гледище

Ето, на земята съществува зло и добро. От по-високо гледище това, което на земята е зло, като отиде на небето, става добро. И обратно: добро- то на земята е зло на небето. Дали ще приемете това твърдение, или ще го отхвърлите, не е важ- но. (12/стр. 78)

„Турете тоя човек далеч от Мене”

Бог обича грешните повече от праведните, простите повече от учените, защото те имат нужда от Него. Когато някой се мисли за много до- бър, за много учен, Бог казва: „Турете тоя човек далеч от Мене, той не се нуждае от подкрепа”.

(12/стр. 84)

Говори на всички по различен начин

Вложете в себе си желанието да призовете Господа на помощ. — Кой Господ? — Тоя, Който сега ви говори. Слушайте какво Той ви говори. Не изисквайте да говори на всички хора като на вас. Той говори на всички по различен начин.

(12/стр. 88)

Мъдростта се постига само чрез страдания

Помнете: Когато се говори за яростта на Бо- га, имаме предвид Неговата Мъдрост. Мъдростта се постига само чрез мъки и страдания. Оня, който иска да стане мъдър като Бога, ще мине през такива страдания, каквито на ум не му е дохождало. Който иска да мине по-лек път, да приеме Любовта. Когато човек се намира на кръстопът в живота, трябва да избере или Любовта, или Мъдростта — един от двата велики принципа. Ако избере пътя на Мъдростта, той трябва да знае, че ще мине през големи изпитания и мъчения. Който може да изтърпи всичко докрай, той ще бъде достоен за Бога и Бог ще направи жилище в него. Методът на Любовта е друг, съвършено различен от тоя на Мъдростта. (12/стр. 141)

Кое всъщност е Божи Промисъл

Той казва: „Такъв е Божият Промисъл”. Кое всъщност е Божи Промисъл, това не се знае. Схващането на сегашните хора за Божия Промисъл е 50% лъжливо, 25% вероятно и 25% вярно.

(12/стр. 141)

Искали са да бъдат първи

между народите

И евреите като се считали за избран народ, искали са да бъдат първи между народите, но не могли да устоят. Бог ги е поставил на големи из-питания, но те пропаднали, не могли да издър- жат на тия изпити. (12/стр. 142)

Бог ни е определил тоя път

Какво правеха евреите, когато Бог изпра- щаше между тях някой пророк? Те са го гонели, били, убивали. Това не показва, че еврейският народ е лош, но понеже той е избрал пътя на Мъдростта, трябва да мине по него. Провидението не е отхвърлило еврейския народ, но го пре- карва през страдания. Ето защо когато страдаме, трябва да знаем, че Бог ни е определил тоя път. Покажете ми един велик или добър човек, кой- то да не е страдал. Не говоря за страданията, ко- ито сами си създавате, но за ония, които Мъд- ростта ви налага. (12/стр. 145, 146)

Бог го изоставя

Когато човек реши да страда и да се самопожертвува, Бог го изоставя, подлага го на изпит. И да пострада, Бог ще му направи нова къща, т.е. ново тяло, по-здраво от първото. (12/стр. 146)

Всеки, който е бит от Господа

Аз облажавам всеки човек, бит от Господа или от някой Мъдрец, защото така се намагнетисва. Всеки, който е бит от Господа, става гений и светия. Блажен е тоя народ, върху който Бо- жията тояга се вдига и слага. Тоя бой ще създа- де всички добродетели. (12/стр. 149)

От най-лошите хора

Най-голямото добро в света ще дойде от най-лошите хора. Лошите хора са покрити със сняг и с лед. Като дойде слънцето, снегът и ледът ще се стопят, ще се образува кал, която ще донесе най-големите блага. Тия хора ще бъдат носители на най-благородните и възвишени идеи; те ще бъдат най-самоотвержените хора. (12/стр. 172)

В закона на свободата и светлината

Кармата е закон на тъмнината. Вторият за- кон — законът на свободата — е също и закон на светлината, т.е. закон за правото и за човешката мисъл. Бог казва на пророка, че ако някой излезе от закона на кармата, или от закона на необхо- димостта, и влезе в закона на свободата и свет- лината, непременно греховете му ще се заличат.

(12/стр. 179)

Бог забавя, но не забравя

Бог забавя, но не забравя. Може след хиляди години да се чуе Неговият Глас, но ще се чуе. Той е дълготърпелив. (12/стр. 187)

Ще ни измени без нашата воля

Великият живот е влязъл вече в нас и ще ни измени без нашата воля. Както железарят туря желязото на огъня, за да го пречисти, така и ве- ликият живот ще ни прекара през огън, за да ни очисти и кали. Така и фитилът, турен в лампата, гори и дава светлина, без да го питат желае ли това, или не желае. (12/стр. 191)

Бог пред нищо няма да се спре

Ония, които слизат отгоре, казват: „Ние ще обърнем земята с главата надолу, но ще изгоним дявола от нея. Втори път той няма да помисли да дойде между вас.” Бог пред нищо няма да се спре. Той е избрал нови средства за действие, които не се подчиняват на никакви наредби и закони. Бог няма да остави ново средство, което да не приложи. Всички нови средства ще бъдат приложени и изпитани. (12/стр. 191)

Уравновесява силите в Природата

Бог създаде света от две еднакво интензивни сили, действуващи в противоположни посоки… Да живееш добре не от егоистична гледна точ- ка, но за равновесие в живота. Добрият живот уравновесява силите в Природата. (12/стр. 197, 198)

Това са големите страдания

Казвате: Ако условията ни са благоприятни, ще решим всички задачи и ще се развиваме правилно. — Идат благоприятни условия за цялото човечество. Това са големите страдания, през ко-ито ще минат всички хора, всички народи.

(12/стр. 199)

В дъното на земята да е

Всичко, което схващате като дисхармония, се дължи на голямото проветряване и пречиства- не, което става сега. Господ иде да оправи света. Няма да остане човек на земята, който да не ви-ди Господа. В дъното на земята да е, пак ще Го види. Живите същества ще излязат от дъното на морето и пак ще видят Бога. (12/стр. 216)

Да подобри положението си

в един момент

Човек може да измени живота си и да подоб-ри положението си в един момент. Ти можеш в един момент да се освободиш от всичките си недъзи. Достатъчно е да кажеш като Христа: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Оня, Който ме е изпратил”. (12/ стр. 267)

Божието лице,

отразено върху неговото

— Как ще се яви Бог на хората? — На едни ще се яви с весело и засмяно лице, а на други — строг и сериозен. Когато ученият заболее от някаква инфекциозна болест, започва да се гърчи, да свива лицето си — страда. Това е Божието ли-це, отразено върху неговото. Бог го пита: „Защо не приложи нито езика си, нито ръцете и краката си за Словото Божие? Разбра ли сега как се живее?” (12/стр. 288)

Обръща го няколко пъти на гърба му

Когато индийците искат да укротят слона, обръщат го няколко пъти на гърба му. Така той става много кротък. Слонът е горд, гневен. Гор-ко на оня, който се опитва да го хване. Когато Бог иска да укроти човека, туря го на легло и го обръща няколко пъти на гърба му. Като се ук- роти, той разбира как трябва да се живее.

(12/стр. 288)

Турил ви е да се проявите

Има много работи, скрити във вас. Има хи- ляди, милиони престъпления, скрити във вас, за които Господ не ви е съдил. И понеже Той иска да ви съди, Той ви е турил на земята, за да ви хване тук. Той не казва сега, че сте направи- ли престъпление, но ви е турил вие да се проя- вите. Той казва: „Вие тази работа направихте ли я?” Вие казвате: „Не я направих”. Той знае, че сте я направили. Той ще ви тури в живота и ще го направите втори път, трети път. И пак ще се оправдаете, че не си ти причината, а еди-кой си.

(13/стр. 12)

Той ще те прекара

през всички пътища

Та казвам, сега трябва да бъдете всички гос- подари на всички свои мисли. И всеки ден ви се дава възможност, изпитват ви вас. Това, което прекарвате във вашия живот, вие сте в едно из- питание. И постоянно Бог изпитва сърцата и умовете на хората. Той е турил при тебе една красива жена, турил е пари, човешката слава, много работи. Той ще те прекара през всички пътища, за да опита ума ти, сърцето ти, докол- ко ти ще разбереш Законите, които Той е положил. (13/стр. 15, 16)

За да познаеш слабостта си

Да кажем, че вие задавате въпрос: „Защо Господ ме направи грозен?” За да не грешиш. „Защо ме направи сприхав?” За да не грешиш. „Защо ме направи богат?” За да грешиш. Защо те напра- ви силен? За да грешиш. Защо те направи светия? За да грешиш. Защо те направи грешник? За да се изправиш. Защо стана грешен? За да се изп- равиш. Защо направи това прегрешение? За да познаеш слабостта си. (13/стр. 18)

Няма да остане някое изкушение

Та казвам сега: Колко трябва сега да бъдем внимателни. Не да се плашите сега. Казваш: „Ка-то дойде изкушението, какво ще стане?” Това, от което се плашите, ще дойде. В този път ще мине-те през всичките изпитания. Няма да остане някое изкушение, някое изпитание, през което да не минете. Не мислете, че ще бъдете пощадени. Всички ще минете през изпитания. (13/стр. 21)

Вие ще видите причината

Ти ще видиш красивата мома и ще кажеш: „Отлична е. Хубаво е направена тази къща.” …Всичката идеална любов на земята е кираджийство*, разгледана от Божествено гледище. Това е първата фаза на любовта. После ще минете във втора- та фаза, третата, четвъртата фаза и тогаз ще се отвори един свят просторен за вас. В този свят на физическото поле ще бъдете разочаровани. В духовния свят ще усетите скърби и страдания, в умствения свят — омраза и в причинния свят ще се примирите. Вие ще видите причината, за-що е било така. (13/стр. 23, 24)

Бог се оттегли

Ти можеш да се изкушаваш само там, дето не е Бог. Изкушението седи само там, дето не е Бог. Дето е Бог, изкушение не може да има и прег- решение не може да има. И когато Бог даде запо- ведта Си в райската градина, Той се оттегли, ня- маше Го в градината. И казва се, че надвечер дошъл Бог в райската градина и казал: „Адаме”. Адам ка-то останал без Господа, дошъл в изкушение.

(13/стр. 24)

Увеличава се и противоположното

Като се увеличава доброто, увеличава се и злото и когато се увеличава злото, увеличава се и доброто. Неизбежно е това. Когато се увеличава известно благо, увеличава се и противоположното. Вие искате известно благо, но мислите, че ня- ма да има известни последствия. Има противо- положни последствия. (13/стр. 27)

Всеки ден

Всички хора са на изпитание и в доброто, и в злото. И трябва да влезете в положението на все-ки едного. Може би някой да не се изкушава ка- то вас. Но всеки ден си има човек своите изпи- тания. (13/стр. 28)

Любовта е изпълнение на всички Закони

Сега да ви дам въпроса: Коя е отличителната черта на Любовта? Една тема. Аз да ви дам отговор. Любов, която ражда един живот, който не се окислява, това е Любов. Всяка любов, която създава живот, какъвто и да е, колкото и малко да се окислява, това не е Любов. Любовта трябва да роди един живот, който не се окислява, при всичките условия остава неизменен. Това е проявлението на Любовта… В Любовта няма никакви противоречия. Любовта е изпълнение на всички Закони в света. Тепърва трябва да учите какво нещо е изпълнението на всички Закони.

(13/стр. 29)

Възможност да научиш и да съгрешиш

В служенето на Бога се изисква един свобо- ден живот. Ще се изкушаваш: в гледането има възможност да съгрешиш след хиляди години, а може и сега. В слушането има възможност да на- учиш много хубави работи, но и много лоши работи можеш да научиш. В обонянието, във вкуса много хубави работи можеш да научиш, но и много лоши работи. И в говора, и в мириса, и в пипането също така много работи ще научиш, но и много злини можеш да научиш. И навсякъде има възможност да научиш и да съгрешиш. (13/стр. 34)

Колкото се повдигаш

Казвам, бъдете благодарни в тоя живот, кой- то имате сега. И ако в него не можете да носите тия нещастия, които имате, то как искате друг живот, който може да ви донесе по-големи нещастия? Вие искате живота на един цар… Че знаете ли какви страдания има в живота на един цар? Можете ли вие да издържите? Не мислете, че един цар, че един министър-председател е щас-тлив. Не мислете, че един човек, който се е учил, е щастлив. Това е област на изпитания. Колкото се повдигаш, толкоз и мъчнотиите се увеличават.

(13/стр. 36)

И в скръбта, и в радостта

Ако сте радостен, радостта винаги ви готви едно изкушение. Ако сте скръбен, и там има из- кушение. И в скръбта, и в радостта има изкушение. И в скръбта има едно благо, и в радостта има едно благо. (13/стр. 37)

Не мислете, че и без него може

Жалко е само когато не можете да разбере- те Божиите пътища. И всеки един човек, който може да разбере Божиите пътища, то е едно благословение. Аз бих желал сега да разберете Божиите пътища. Вие сте влезли в един живот, дето каквото и да дойде, не мислете, че и без него може. Изваждайте поука. Всяко едно изпитание, всяко едно изкушение, каквото и да е то, е една възможност в бъдеще да видите величие- то на Божията Любов, ако вървите по правия път. Писанието казва, че всичко това ще се превърне за ваше добро. Това е сега разрешението.

(13/стр. 38)

За кого е злото?

Като се научите да ядете отровни гъби, тогава могат да ви ухапят някои отровни насекоми и няма да ви причинят вреда. Защото законът е: злото на злото не може да прави зло. И доброто на доброто не може да прави добро… Понякога казваш: „Не мога да направя добро”. На кого? На добрия. Казваш: „Зло не мога да направя”. На кого? На злия. На добрия можеш да правиш зло. За кого е злото тогаз? За добрите. За кого е доб- рото? За злите, нищо повече. (13/стр. 51, 52)

Всичко това Той трябва да го превърне

Представете си какво велико търпение има Бог. Той търпи всичко онова, което става в Него. Търпението на Бога седи в това, че всичко става в Него. Какво грамадно търпение има Той. Всич- ки противоречия, приятни и неприятни, които стават, всичко това Той трябва да Го превърне. Там седи Неговата Мъдрост. И всичко става в Него.

(13/стр. 71)

Тези чувства са въплътена мисъл на Бога

Някое дълбоко чувство на Бога е минало през вас и ако то остане дълбоко запечатано, то това чувство е вярно. Защото тези чувства, през които минаваме, са въплътена мисъл на Бога. А пък нашите чувства служат като основа на нашите мис-ли. Нашите чувства са реализирана Божия мисъл.

(13/стр. 93, 94)

Бог ще мисли, ти ще чувстваш

Със своето сърце ще бъдем представител на Божията мисъл. Бог ще мисли, ти ще чувстваш. Отпосле ще мислиш, както Бог мисли. Най-пър- во Бог ще мисли и ти ще чувстваш, както Той мисли. И ако сте разбрали Божията мисъл право, ти ще чувстваш една вътрешна радост, а ако си разбрал криво Божията мисъл, ще чувстваш ед- на скръб в сърцето си. Скръбта показва, че не си разбрал Божията мисъл, а пък истинската радост показва, че си разбрал Божията мисъл. (13/стр. 94)

Ако вие разбирате Закона

Всичко онова, което става във вашия ум, то се дължи все на същества в една или друга фор-ма. Всички вие мислите и казвате: „Аз мисля така”. Не, то е мнение външно. Това са сбор от разумни същества, които си влияят взаимно. Ед- но същество дойде като хрема, друго — като треска и т.н. и ако вие разбирате Закона, една хрема може да ви донесе голямо благо, а пък ако не разбирате, може да ви донесе голямо нещас-тие. (13/стр. 97)

То няма да стане сега

Например вие седите и в живота си сте не- доволни, че нещата не са станали така, както вие ги мислите. Вие се радвайте, че нещата не са станали така, както вие мислите, понеже онова, което Бог е намислил, то няма да стане сега. То отчасти се е реализирало. Изискват се хиляди години още, за да се реализира онова великото, което седи като идеал. (13/стр. 97)

Искайте само това,

което ви е определено

И всеки трябва да знае какво Бог е опреде- лил. Не желайте неща, които не са ви предоп- ределени. Не искайте богатство, което не ви е дадено. Искайте само това, което ви е определено. Защото ако вземеш повече, отколкото трябва, то това повече ще ти донесе голямо нещастие.

(13/стр. 99)

За всяка празна дума

Много пъти ще кажеш една дума и от тази дума ще зависи твоето нещастие. Известни зву-кове са смъртоносни, ако не знаете как да ги произнесете. Тогава те ще бъдат като един силен удар. Писанието казва: „Ако човек не знае как да контролира своя език, той действува смъртоносно”. При произнасяне на думите съзнание- то трябва да бъде будно. Не е въпрос да говориш каквото искаш. Опасно нещо е това. За всяка празна дума, за всеки празен слог хората ще бъ- дат съдени. (13/стр. 122)

Само когато Бог е казал

Когато Господ говореше на Сара, че ще роди, тя се усмихна малко. Често смехът произтича от това, което не може да стане от човешко гледи- ще. Щом човек се поусмихне, иска да каже: „То може да стане, но може и да не стане, я стане, я не”. Работите стават само когато Бог е казал и никога не стават, когато хората кажат… Радостен си, значи нещата са станали, както Бог е казал. Плачеш, понеже нещата не са станали тъй, как- то хората са обещали. (13/стр. 127)

Дойде за тези,

които не заслужават

Вие имате Любовта на Христа, Който пожертвува живота Си за грешните, а не за праведните. Той се отличава по това, че дойде да приложи Любовта Си за грешните хора, а не за праведни- те. Той дойде за тези, които никак не я заслужа-ват. Той показа Любовта Си към тези, които не разбират Неговата Любов. (13/стр. 129, 130)

Трябва да бъде музикален език

Всякога човешкият говор трябва да бъде му-зикален език. Всички трябва да се учите да гово-рите музикално. Сила Божия е това. (13/стр. 133)

Нещо специфично идва в тебе

Ти ще познаеш, че обичаш Бога, ако в твоя живот влезе някое малко доволство, което постепенно да се увеличава. И тогава ти вече си дошъл до Любовта към Бога. Нещо специфично идва в тебе и почва да изменя твоя живот. Ти ходиш, но като дойдеш до това, приятно ти е, като се спреш дотам. То е една малка свещичка, която постоян-но се разгорява. (13/стр. 136)

Закони, които все се изучават

Знанието седи в изучаване на един порядък, който е установен. Значи този порядък е направен. Той обуславя хората. Казвате, пътищата Божии, това са Закони, които все се изучават. Зна- чи неизследими са Божиите пътища — трябва да се изследват. Когато четете Писанието, тряб- ва да се следват Божиите пътища. Трябва да се изучават Божиите пътища и начините, по които трябва да се прилагат. Имате време. (13/стр. 137)

Господ да помисли за твоето добро

Най-първо като станете сутрин, мислете за доброто на другите хора… Ти мисли за тяхното добро, Господ да помисли за твоето. Господ мис-ли за доброто на всички. Ние като мислим за се-бе си, вземаме Божията работа. Казва: „Аз трябва да мисля за себе си”. Сега разбирайте: мислете за доброто на другите хора, Господ в тебе да мисли за твоето добро. (13/стр. 152)

Когато Божият план се реализира

В света има един Божествен план, много пъти сте слушали за него, който трябва да се реализира. Няма друг план, ние трябва да реализираме Божия план, не какво ние мислим. Има един Божествен план, който всички същества, които са на служба, искат да го реализират. И ние на земята трябва да го реализираме. Божият план трябва да се реализира. Когато Божият план се реализира, тогава и нашите планове ще се реализират. Ако Божият план се отлага, и нашите планове се отлагат… Ние искаме най-първо да се реализира нашият план и после Божият план. Не мо- же да бъде. (13/стр. 158)

Понеже Законът е такъв

Вършете Неговата Воля, за да се уредят ва- шите работи. Понеже Законът е такъв: Като вършим Волята Божия, ще се свърши и нашата во- ля. (13/стр. 159)

Живот без болка

Много пъти вие говорите за Любовта. По какво се отличава Любовта? Любовта донася на човека един безболезнен живот, безболезнени състояния. Болестите остават отвън. Можете да страда- те отвън, но вътре в себе си ще имате един жи- вот без болка. (13/стр. 166, 167)

Когато тялото на Любовта се съгради

В окултната наука разправят за седем тела, четири от които са обвивки, а трите са същест- вените тела. Трите съществени тела аз наричам тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Сега засега върху двете тела на Мъд- ростта и на Истината има много да се работи. Ние се стремим главно към Любовта. Единстве- ното тяло, към което ние се стремим, това е тя-лото на Любовта. Когато говорим за Любовта, разбираме реалното тяло. Когато тялото на Лю-бовта в човека се съгради, той ще възкръсне. Първо той ще се роди от Бога и след това ще почне да расте. Възкресението иде тогава, когато това тяло в човека възмъжее. Тогава човек ще бъде свободен от всички несгоди, които има се- га на земята. Той ще има онези положителни познания, той ще разбере езика на Природата. Тогава светът няма да му бъде така чужд, както е сега. Всеки човек, който е развил в себе си тя- лото на Любовта, той може навсякъде да посеща- ва земята. И при най-лошите хора да попадне, и между най-лошите зверове да се намери, всички ще го познават и на крака ще му стават. Щом имаш тялото на Любовта, никой не може да ти бъде неприятел. Важно е, докато се съгради това тяло. (13/стр. 171)

Що е Любовта?

Що е Любовта? Вечно придобиване на Бога.

(13/стр. 171)

Най-първо Бог трябва да те познае

Ти не можеш да познаеш Бога, ако Той не те познава. Най-първо Бог трябва да те познае и то-гава ние ще Го познаваме, както сме познати.

(13/стр. 175, 176)

Когато не изпълните Волята Божия

Когато не изпълните Волята Божия, дяволът се явява в качество на изпълнителна власт. Той е изпълнител на Божиите Закони. Дяволът е, кой- то интернира грешния. (13/стр. 175)

Не сте приели да бъдете учени от Любовта

Можеш да страдаш и от Любовта, можеш да страдаш и от безлюбието. Има разлика, дали човек страда от Любов, или страда от безлюбие. Безлюбието ще те съблече гол и ще те остави. То ще ти вземе дрехите и ще си замине. А Любовта ще те съблече гол, ще свали старите, скъсаните ти дрехи, ще те измие, ще те облече с нови дре- хи. Тя ще вземе старите ти дрехи и ще си зами- не. Кое е по-хубаво? Безлюбието ще те намаже с мед и ще те остави да те хапят мухите, а пък Любовта ще те съблече, ще те облече с нови дрехи, ще те тури в стаята и ще ти даде книги да се занимаваш. Тя не ти дава никакъв мед. Що е безлюбие? С мед ще те намаже, но ще те остави вън да те хапят мухите. И тогава медът ще бъде не за тебе, но за мухите. Защото безлюбието отгоре на всичко ще ти свърже и ръцете. И ако питаш безлюбието: „Защо ми направи така?”, то ще каже: „Искам да те науча на търпение”. А Любовта ще каже: „Искам да го науча да чете, да се занимава с работа”. Безлюбието започва с търпение, а Любовта — с учение. Кое е по-приятно сега? Поне- же не сте приели да бъдете учени от Любовта, дошло е безлюбието да ви учи на търпение.

(13/стр. 184, 185)

Каква нужда има Господ да опитва

работите?

Бог ви е поставил в живота, за да ви изпита. Светът е училище. Бог ви изпитва търпението, милосърдието, постоянството, верността, надеждата, знанието ви, всичко изпитва, каквото сте усвоили. И така е устроено, че всякога има усло- вия да ви изпитва какви сте. Там, дето не по- дозираш, Той ще те опита какво мислиш. Ти казваш: „Каква нужда има Господ да опитва работите?” Аз правя следната аналогия. Когато минаваме по един мост, какво правим? Най-първо изследваме дали мостът е здрав. Господ иска да дойде. Ти казваш на Господа: „Да ме туриш на работа”. Той иска да опита най-първо, като те тури на тази работа, дали ще я свършиш. И дълго време ще те опитва. И не само ще те опитва, но като види слабите ти страни, ще ги изправи. И тогава ще те тури на работа. И ако някой път не ти е дадено това, което искаш, то е, защото много рабо-ти ти липсват. (13/стр. 206)

То е доброто зло

Трябва едно правилно разбиране на Божии- те пътища. Вие сте в едно училище на земята. Това е необходимо, защото всякога ние грешим, понеже не разбираме Божиите пътища. Всички хора, които могат да ни принесат добро или зло в живота, са необходими, защото и в злото, и в добро- то можеш да се приближиш в Божия път, а можеш и да се отклониш от Божия път. А и в злото, и в доброто можеш да се приближиш към Бога. Доброто, което те упътва към Бога, е добро. И злото, което те упътва към Бога, то е доброто зло.

(13/стр. 219)

Блесне и изчезне

Ти нямаш една мярка, с която да измерваш Любовта. Любовта е нещо много неустойчиво. Тя е като светлината — блесне и изчезне. Не можеш да и дадеш един стол да седне. На стол не сяда. Като дойде, не можеш да я поканиш на гости. Вода не пие, хляб не яде. Как ще се запознаеш с нея? Тя не се и разговаря. Мине някой път и ако ти си невнимателен, бутне те на земята и си вър- ви. Ти казваш: „Какво ме бутна?” Тя мине втори път, вдигне те и си върви. Някой път те вдига нагоре и си заминава. Ти вече имаш различно разбиране за Любовта. Ти казваш: „И бута ме, и вдига ме Любовта”. Любовта е, която кара хоратада страдат. Не че тя иска да страдат, но като те тури в едно положение и като не го разбираш, ти страдаш. (13/стр. 224)

Устой ако имаме

Ти казваш: „Как ще прекарам живота си?” …Устой ако имаме, много добре ще прекараме. Защо е така? Защото Бог е направил така света. Понеже Бог има всичките устои в Себе Си и по- неже аз живея в един свят на устои, и понеже аз вярвам в Бога, но то не е сляпа вяра, не е праз-на вяра, не е само вяра в думи, но вярвам в усто- ите на Бога, вярвам в Неговата Любов, Мъдрост и Истина, не може да се случи друго нещо с ме- не. (13/стр. 264, 265)

Със Силата Божия става

И казва Христос на болния: „Вдигни одъра си и ходи”. И после се доказва по кой начин стана това. Как може така, казал му: „Вдигни си одъра и ходи”. И той си вдигнал, човекът, одъра и тръгнал, оздравял. Други после психологически искат да докажат как може да стане това лекуване, възможно ли е това със законите на Природата без никакви лекарства, само с думи казани. Някои казват: „Може, как не. Със Силата Божия всичко може. Със Силата Божия всичко е станало в све- та, всичко, което съществува.” Не само е станало, но и сега става. И сега всичко се подкрепя със Силата Божия, а не само тогаз. Това, което сега ста- ва, със Силата Божия става. (13/стр. 281, 282)

Назад не си взема думата

За да бъдете набожен, трябва да имате ня- колко качества: един отличен ум, едно отлично сърце, една отлична воля. И да бъдете човек, който никога не се колебае: казано — свършено. Той няма две неща в себе си. Ти си набожен, говориш за Бога. Бог е най-възвишената интелигентност, Бог каквото каже, прави го. Бог като обещае не-що, назад не си взема думата. По някой път за-държа за известно време, като вижда, че хората не са готови. Но онова, което Бог е турил в ума Си да даде на хората, ще го даде най-после.

(13/стр. 293, 294)

Няма да създавате нещата,

ще ги отразявате

Всички вие сте огледало в света, за да може да се отрази Божественият образ във вас. Това е моето заключение. Всеки човек е едно огледало, в което трябва да се отрази Божественият образ. И вие няма какво да създавате нещата. Нещата тря- бва да се отразяват във вас. Четеш Библията и каквото дойде в теб, го отразяваш. Ще отразяваш нещата. Ако ги отразявате — добре. Отражение трябва да станете на Божественото. И всички тря-бва да бъдете отражение на Божествения свят… Вие сте милиони, милиарди огледала и пак све- тът не може цял да се отрази. Това е предназ- начението ви. Вие казвате: какво ще спечелите. Ако хубаво отразите онова, което Бог е създал, Бог ще ви тури на хубаво място… Това го наричат в индийската философия майа*, но аз го наричам едно отражение на Божествения свят. И ако ние разбираме това, ще бъдем щастливи на земята, доколкото човек може да бъде щастлив на земя- та. (13/стр. 299, 300)

Само при мекотата

Най-първо гледайте да станете меки хора. Който и да е при вас, каквото и да ти направи, да се учуди, че каквото и да ви каже, думата му да отскочи. Защото мекотата има това свойство: всяко нещо, което не е хубаво, не е добро, то отскача, тя го отхвърля. А при мекотата остават най-хубавите работи в човека. И само при една ме- кота ние може да разсъждаваме и да разбираме Божиите пътища. (13/стр. 306, 307)

Ако искате да се ползвате от

Божието ръководство

Ако искате да имате Божието благословение, ако искате да имате радост — не че нямате ра- дост — ако искате да се ползвате от Божието ръ- ководство и благословение, трябва да имате мекота. (13/стр. 315)

Ако сте меки, Господ ще ви прости

Направиш някоя постъпка, кажи си: „Аз тряб- ва да бъда мек”. И ако сте мек, Господ ще ви прости всичките грехове. И без да се молите, ако сте меки, Господ ще ви прости, а пък ако не сте ме- ки и не се молите, няма да ви прости. (13/стр. 316)

Там ще опитате Божията Любов

За мене съществува само един планински връх и една долина. То е долината на рая. Това е мекотата. И съществува един планински връх. За мене аз го имам като идеал. Този връх — то- ва са свещените извори на живота — който се вли- ва в тази долина на мекотата… Има един свещен връх на изворите на живота, но тези свещени извори слизат в долината на мекотата и там Бог проявява Своята Любов. И ако сте меки, вие там ще опитате какво нещо е Божията Любов.

(13/стр. 318)

Бог следи онези необходими нужди

Бог, на Когото вниманието е отлично, следи онези необходими нужди, които душите имат. Тия необходими неща Той ги дал на хората. Има второстепенни работи, които ние сме създали, те не влизат в Божия план. Ти искаш нови обу- ща за Великден. То влиза в плана на баща ти. Ако се молиш на Господа, тази молитва ще влезе в ума на баща ти, той казва: „Дето ще ходиш да смущаваш Господа с твоите чепичета, аз ти купу- вам, че да не Го безпокоиш”. (13/стр. 332)

Няма да дойде преждевременно

Апостолите мислеха, че Царството Божие ще дойде във времето на Христа. Не че Царството Божие няма да дойде, но докато не се изпълняват времената, които турил в разпореждане, Царст-вото Божие няма да дойде преждевременно. То ще дойде точно навреме. Кога ще бъде това, не е за вас да знаете. (13/стр. 336)

Вън от човешката мисъл

Ще дойде Царството Божие, когато всички- те хора бъдат готови. Но лично за вас може да дойде и днес. Ако вие се съгласите и изпълните Волята Божия вън от човешката мисъл, не да съ-общавате какво сте решили да правите.

(13/стр. 337)

За да ги избави, прощава

Бог тепърва изучава характера. Благата, всичките методи Той знае, прилага един метод, втори, трети, четвърти и най-после хората като направят всичките погрешки, за да ги избави, прощава. И с наказание не става. Той ги наказвал, наказвал, и с наказание нищо не става. Най-после в Христа виждаме — апостол Павел казва: „Че Бог беше в Христа и примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше греховете”. Той казва на онази же-на: „Иди и не съгрешавай вече”. Прощава и. „Старото го забрави.” (13/стр. 339, 340)

Понеже повече могат да сторят

Казвам и на вас: да се примирите с Бога, ама възприемете Божията Любов и не очаквайте от Любовта това, което очаквате от хората. Вие очак- вате от Господа да обърне внимание към вас. Бог има еднакво отношение към всичките хора, но към добрите хора има специфично отношение. Той знае, че те са по-способни и на тях им дава повече, понеже повече може да сторят.

(13/стр. 340)

Ти не се бори с Любовта

Дойдете ли до Закона на Любовта, помнете едно правило, не водете война с Любовта. Никога не се позволява да водите война с Любовта. Не воювайте. В Любовта човек или трябва да бяга, или трябва да се предаде. Едно от двете. Дойдеш ли до Любовта, или ще се подчиниш, или трябва да бягаш… Тя, Любовта, е един Божествен Принцип, ти не се бори с Любовта. (13/стр. 340)

Любовта не иска да те направи светия

Тя, Любовта, не иска да те направи роб, но Любовта не иска да те направи и светия. Ако ти си роден от Любов, ти ще носиш нещо повече от светия. Любовта е едно вътрешно проявление. Туй, което дава Любовта, е много повече… Каз- ваш: „Искам да бъда свят”. Не, ти трябва да постъпиш по законите на Любовта. Онзи, който носи Любовта в душата си, той носи повече, отколко- то постиженията на един светия. (13/стр. 340, 341)

Ще създадат само един Стар човек

И в небето има само двадесет и четири Стар-ци. Че като се завърши цялата еволюция на чо- вечеството, хората ще създадат само един Стар човек, всички други ще бъдат млади. От цялата човешка еволюция едва ще намерите материал да създадете един Стар човек. Той може да бъде идеал… (13/стр. 342)

„Аз съм готов да приема твоята съдба”

Тук, в неделя, когато беше англичанинът, пи-таха го за Любовта и той каза: „По-опасно нещо от Любовта няма”. Че ме питат: „Вярно ли е?” Казвам, вярно е. В Любовта има едно нещо, че всич- ките хора ги разтопява. И богати, и сиромаси като ги тури в кюпа*, разтопява ги. Казва: „Ужас-на сила е, всичко разтопява”. Всичките хора раз- топява, всички се примамват в Любовта. Като си недоволен от Любовта, тури те в кюпа. Плачеш, тури те в кюпа. Като излезеш от нейния кюп, станеш весел. Вие мислите, че като влезете в Любовта — мекичка, нежна майка. Не, не, тя не обича никакъв спор, никакво противоречие. Любов-та не обича никакво оплакване, че си невежа, че си сиромах, че си грешник — тури те в кюпа… Когато дойдеш до Любовта, ще пазиш да не кажеш нещо. При най-малката погрешка в кюпа ще седиш. При най-малката погрешка, права или крива. Какво трябва да говориш при Любовта? …Каквото кажеш — в кюпа влизаш. Аз съм много невежа — в кюпа. Аз съм много учен — в кюпа. Тогава като идеш при Любовта, какво трябва да кажеш? Аз ще ви дам да мислите. С какво ще заставиш ти Любовта да не те тури в кюпа? Ако мълчиш, пак в кюпа ще влезеш. Ако говориш — в кюпа, ако не говориш — пак в кюпа. Има един начин, дето няма да влезеш в кюпа… Ако кажеш: „На нейно разположение съм”. Каквото направи, мислиш, че е хубаво. В кюпа или вън от кюпа, където да те тури, на нейно разположение да си да направи с тебе каквото иска. Кажеш: „Аз съм готов да приема твоята съдба”. Тогава Любовта ще направи нещо, което никога не си виждал. Това е философия. И ако нямате тази философия в живота, много постижения не може да имате. Всякога ще имате противоречия. (13/стр. 351, 352, 353)

Съдържат

неизброимо богатство

Дръжте една идея в ума си: че всичко онова, което Бог е създал, е добро. Считайте, че живо- тът, който Бог е дал, е добър. Вие не го разбирате. Считайте, че и най-лошите условия, които имате, са добри. И най-лошите условия, при които може да се намерите, съдържат неизброимо богатство, вие не знаете как да го използвате. (13/стр. 361, 362)

Дяволът го е страх от Любовта

Като дойде Любовта, дяволът го е страх от Любовта. Той при всички положения е много смел, но когато дойде Любовта, треперят му га-щите. (13/стр. 369)

Помита всичко

Тя, Любовта, е най-въоръжената сила. Като мине, от главата до петите е въоръжена. Когато нейният нож се забие, не пада; дето удари, по- мита всичко. Като дойде Любовта, като дигне но-жа, всички се разбягват, капитулират. (13/стр. 370)

Божиите Тайни и

Божиите Откровения

Що е болестта? Аз да ви определя. Всяка болест е признак на една Божия Велика Тайна, която иска да ви се разкрие. Що е радостта — радостта носи Откровение. Ако си разбрал, всяка скръб носи Тайни. Следователно в скърбите ще учиш Божиите Тайни, в радостите ще учиш Божиите Откровения. То е философията на живота.

(13/стр. 374)

Невидимият свят иска да ви открие

една Тайна

Във всяка скръб, която преживявате на зе- мята, Невидимият свят иска да открие една Тайна на вашия ум и на вашето сърце. Тогава питате: „Защо са скърбите?” За да изучавате Тайните на Божието Царство. Но всякога Тайни няма да учите. Някой път ще учите Откровения. (13/стр. 375)

Неговата ценност не е дълготрайна

Човек се изпитва в мъчните работи на живо-та. Това, което не е мъчно, неговата ценност не е дълготрайна. (13/стр. 399)

Той търпи, Той е господар

В духовния свят има нещо: когато човек тър-пи, той е господар. Ти за да се опиташ дали си господар, ще видиш дали можеш да търпиш. И Господ, Който е направил света, опитва Себе Си дали е Той господар. Казват, че Той е дълготър- пелив. Бог наблюдава хората, всички техни пог-решки и веднага изважда правила, как да попра-ви техните погрешки. Той търпи. Той е господар. А пък Той като се разсърди, може да унищожи нещата, но така нищо не се научава. Сега Господ търпи, а пък ти не търпиш. (13/стр. 433, 434)

Знаете ли как изправя Господ?

И по някой път Господ да ви изправи, знаете ли как изправя Господ? Той има менгеме. Като те тури в менгемето, ще се изправиш и оттатък ще минеш. Смъртта не е ли едно менгеме? И всичките страдания се случват, за да се оправи човек. Вие сега носите идеята, че не трябва да страдате. Не трябва да страдате, но не трябва да правите погрешки. (13/стр. 434)

Във всяко нещо имаш работа

И после при тия противоречия, които същес-твуват в света, по някой път добрите хора са от- говорни, понеже доброто, което те имат, не са го турили на работа… И тогаз не правете оная пог-решка, която направил един индийски адепт, един от големите адепти. Той вижда, че една вдовица индуска си оставила детето в люлката, и вижда, че идва една кобра при детето. Той знаел, че тя като дойде при детето, ще го ухапе и детето ще умре. Той казал: „Бог е направил и кобрата, и детето. Той да се разправя сега.” И гледал преспокойно. Кобрата се качва, клъвнала това дете и си заминала. Но като отива адептът в другия свят, вика го Буда и му казва: „Защо ти не помогна на онова дете да не го ухапе кобрата?” Адептът казал: „Не е моя работа”. „Ти мислиш, че ако беше натупал и убил кобрата, нямаше да вършиш Волята Божия и ако я оставиш — вършиш Волята Божия. Ами ако спасеше това дете и ако това е Волята Божия, ти защо не изпълни тая Воля Божия?” Ти казваш: „Не е моя работа”. Спри се. Във всяко нещо — в доброто и в злото — имаш ра- бота. (13/стр. 434)

Не ги осъди безвъзвратно

Някой път обвиняват Ева, че съгрешила. Господ я извини, Той не ги осъди безвъзвратно.

(13/стр. 452)

Някой път Бог не е определил нищо за тебе

Сега, идеш ти да се молиш на Господа, нали. Някаква нужда имаш — пари ти трябват. Като отидеш при Бога, колко време ти трябва да се- диш и да Му мрънкаш, да казваш: „Пари ми тряб- ват, пари ми трябват”. Питам сега: Я ми кажете каква е вашата опитност. Колко часа трябва да седиш така? Защото и в Писанието е казано: „Не Му давай почивка на Бога, докато Той не изпъл-ни онова, което Той е обещал”. Ще извадиш от това съвсем друго заключение. Казва: „Не Му давай почивка”. Ако молитвата ти е права, като си обърнеш само мисълта, ще получиш. Писанието казва в друг един стих: „Преди да поискате, Аз ще ви дам”. Преди вие да сте се помолили. Ти като отидеш да се помолиш на Бога, ако Бог е определил, молитвата ти ще бъде послушана. Бог казва: „Преди да поискате, Аз ще ви дам”. Само като се обърнеш към Бога при молитвата, ще получиш. А пък някой път Бог не е определил ни- що за тебе. Тогаз ще чакаш Неговото решение. Търпение ти трябва. Докога? Докогато ти даде това, което ти искаш. Ако си дете, Бог никога ня-ма да ти даде това, което е за възрастния. Но щом станеш възрастен, определеното за вас ще ти го даде. (13/стр. 453)

Всеки човек Той го е създал за нещо

Мислете върху тая мисъл, която е мъчна, че всички неща Бог е създал, и вие трябва да дойдете в съзнание и да знаете следното: като е създал Бог нещата и хората, всеки човек Той го е създал за нещо. И да намерите за какво го е създал и да постъпите съобразно това, за което го е създал. Не разглеждайте, че човек е лош. Това не е Божес-твеният път. Не че човек е лош, но не се проявя- ва. Най-първо мислете, че Бог го е създал за нещо и за какво го е създал. И щом Бог го е създал, ед- новременно мислете и за Бога, за да се оправят вашите работи. А пък както сега мислите, явява се един живот на противоречие. (13/стр. 455)

Ако не можете по тия правила

да живеете

Онова, което е определено, трябва да го нап-равите, понеже няма да можете да получите оно- ва благословение, което ви е определено, ако не живеете така. Ако не можете по тия правила да живеете, вие не можете да получите благослове- ние. Да кажем, че е поставена в банката някоя сума за вас, но при известни условия. И ако не ги спазиш, няма да я получиш. Ако така не живеете, то Божието благословение ще си остане така. И за вашето лично благо казвам: Живейте така, за да можете да приемете сегашното Божие благословение, което Бог е определил за вас.

(13/стр. 457, 458)

Други същества ни коригират

Ние живеем в един свят, дето съществува най-разумното Същество, но пред лицето на Бо- га всеки ден какви ли глупости не вършим. Те- зи глупости, които хората не виждат, има други същества, които ги изваждат наяве и ни коригират. (14/стр. 15)

Онзи невидим Баща, Който говори

Това, което изпитваш в себе си, то е онзи не-видим Баща, Който говори, и когато хората слушат Неговия глас, Той ги благославя. Когато не Го слушат, тогава им дава най-големите страда-ния. (14/стр. 18)

Ако човек познае Бога и не носи Любовта

Вие познавате Бога. Всички Го познавате. И умирате, защото Го познавате; ако не Го познавахте, не щяхте да умирате. Всички хора умират, защото познават Бога. Защо умира този, който познава Бога? Щом познаваш Бога, Той ще те подложи на един опит: няма да ядеш от плода на познанието на доброто и злото. Тогава като не изпълняваш закона, умираш. Казва Адам: „Чух гласа Ти, но убоях се, уплаших се”. Чул гласа на Бога и се скрил. Казвам, може да ви се вижда противоречие. Ако човек познае Бога и не носи Любовта, и не живее в Любовта, той ще умре; ако познаеш Бога и носиш Любовта, ще имаш живот. (14/стр. 54)

Парите ще дойдат сами по себе си

В умовете на всички, навсякъде стои една идея — да печелят пари. То не е за укор. Лошо- то е, че я няма Любовта. Защото ако Любовта функционира, средствата, парите ще дойдат са-ми по себе си… Най-първо ние трябва да се зае- мем да имаме знание, да имаме пълна свобода, да имаме пълна Любов, тогава богатството ще бъде като един резултат на земята, ще бъде на наше разположение. (14/стр. 71)

Само за да се опознаем

Онова, което искам да запомните, е следно- то: в Природата, или в сърцето на Бога, има ед- но желание да ни освободи от всички нещастия. В сърцето на Бога ни най-малко не Му е угодно да ни вижда да страдаме, но Той не може да отмахне от нас страданието, механически страда-нието не може да го отмахне. Има един начин, не че не е възможно, но ако се приложи, тогава светът по този начин няма да съществува. Туй, което е сега, този ред на нещата, той би трябвало да престане. Този свят както сега съществува, има едно преимущество, то е следното: този свят е направен само за да се опознаем. Той е като ед-но рандеву — да се срещнем, да си кажем „добър ден”. Богати и сиромаси се запознават. Възлюбе- ни и възлюбили само се запознават, какви ли имена не си турят. Бащата и майката се запознават, адвокати, лекари, съдии се запознават. Болните отиват при лекарите да се запознаят. (14/стр. 73)

И най-малките желания

В Бога има една черта, с която се отличава от всички: Той обича да задоволява и най-малките желания на най-малките, дребни същества. Ня-ма желание, колкото и да е малко, което някое същество, и най-микроскопичното да е, да има и да не е задоволено от Бога. В Него има желание да задоволи тази нужда. Това прави само Господ. А ние в сегашното си понятие за Бога мислим, че пред Него трябва да се явят светии, да се мо-лят, да Го убеждават, че тогава да изпълни не- що. Той е образец на милост. От Него ще се учи- те как да бъдете милостиви. Светиите от Него се научиха как да бъдат милостиви. (14/стр. 75, 76)

В абсолютната топлина

Студът в света съществува при известни ус- ловия. Топлината съществува в света при определени условия. Но съществува една особена топлина, която аз наричам абсолютна топлина в света. Тя носи живот в себе си. Щом престъпиш един Божий закон, студът се явява като едно пос-ледствие. И в студа, и в топлината ти умираш. В абсолютната топлина няма туй поляризиране, ти живот придобиваш. Необходимо е да изуча- ваш тази топлина на живота. Тя се кръщава по нямане на други думи с името Любов. (14/стр. 78)

В тази неволя вие ще опитате Бога

Вие докато не изучите Великия Закон на Любовта да сте доволни от това положение, в ко- ето се намирате, по-добро положение няма да намерите. В тази неволя вие ще опитате Бога, Който е скрит вътре. (14/стр. 80)

Ще се пръснете сякаш

Някой път може да минете през някоя голя- ма криза, толкова голяма, че ще се пръснете ся- каш. В това ще научите Великата Истина. Всеки може да изпадне в семейна криза, също в общес-твено отношение, или в личния живот може да е кризата, Законът е един и същ. В този момент именно Великото, Божественото ще ти проговори. Когато чуеш този глас на Битието, ти ще станеш едно с всички добри хора, ти ще станеш ед-но с всички разумни хора през всичките векове, не само със сегашните, но през всичките векове. Те живеят навсякъде. Ти ще се слееш с тях, ще чуеш техния глас. (14/стр. 80, 81)

Тогава страданието е несъвместимо

Ако моите възгледи са прави, ако моите мис-ли са прави, ако вашите мисли са прави и т.н., има един Закон: тогава страданието е несъвместимо, нещастието е несъвместимо, противоречието е несъвместимо, беднотията е несъвместима, смъртта е несъвместима. (14/стр. 82)

Защо Господ не иска да оправи света?

Защо Господ не иска да оправи света? Защото е Любов. Затова не иска да го оправи. Ако не беше Любов, щеше да го оправи. Вие тогава не разби-рате Закона. Тъй да се оправи светът, както искате, то е механически закон, все едно да се турят обръчи на каците. Каците седят правилно, дока- то са обръчите. (14/стр. 83)

Ако има един, който да не гласува

— Светът не може лесно да се оправи. — По-лесна работа от тази няма. Но най-лесната работа е най-мъчна, понеже е работа на всички. Ако всички не се съгласят един с друг, светът не се опра- вя. И светът не се оправя по единствената причина, понеже всички същества — и хора, и растения, и животни, и риби — всички не са съгласни, нямат едно мнение. Рибите мислят едно, животни- те мислят друго, растенията мислят трето; и меж-ду хората е същото: едно общество мисли едно, друго общество — друго. Ако всичките хора се съгласят да мислят едно, Царството Божие ще дойде. Понеже иска да вземе мнението на всич- ки, Господ чака. Той иска да види Своето Цар-ство, но дал е разпореждане, всички трябва да гласуваме — има Закон, че всички трябва да гласу- ват за Царството Божие. Ако всички гласуват, ще дойде; ако има един, който да не гласува, Царст-вото Божие ще чака. Ето къде е мъчнотията. Господ не може да престъпи Закона. (14/стр. 83)

От тебе зависи, ти си последният

Блажен е, който жали за този последния, който не е гласувал за Царството Божие. Вие казвате: „Защо ще жалим?” Тоя жали не за себе си, но за другите. Той жали, че хиляди и милиони чакат — чакат да видят какво е мнението, съгласен ли е последният да гласува или не. Той мисли: дали трябва, или не трябва да гласува, какви са закони- те, какви са правата, да не би да дойде нещо по-лошо, отколкото е сега. Сега, вие какво мислите, вашето мнение какво е? Тази мисъл никому не е идвала на ума, тази мисъл е нова за всинца ви. Близо сме до Истината сега, Господ седи при вратата и казва: „Гласувай, ти си последният”. Ти казваш: „Господи, какво може да стане, какво ще направя аз? Аз съм такова малко същество!” — От тебе зависи, ти като гласуваш, Царството Божие ще дойде, ти си последният! Ти казваш: „Но тази работа кой я знае, някой лош дух има в мен, аз не съм толкова важен в света”. Ако си последен в едно дело, ти си най-важен. Когато всички дърва са готови на огнището, най-важна е една малка клечка — тя като се драсне, всички дърва се запалват. (14/стр. 84)

Ние сме, които трябва да изразим

Божествените идеи

Не че Бог не ни обича, но отношение не можем да имаме. Ще кажете: „Как да нямаме от- ношение към Бога?” Да кажем, един цигулар започне да свири някое класическо съчинение, но вярно не свири, няма отношение към онзи тво- рец — ако Бетховен, да кажем, или Бах го чуе да свири неговото произведение, той ще направи една гримаса, ще каже: „Не взима вярно, не из-разява моята идея”.

Следователно ние сме хората в света, които трябва да изразим Божествените идеи. Искаме ние да изпълним това, което Бог е написал. Ти си един изпълнител — ще изпълниш тая част, коя- то ти е дадена, и добре да я изпълниш.

(14/стр. 85)

Всяка болест носи благословение

Аз не съм виждал нито една болест да е дош-ла за зло. Всяка болест носи благословение в све- та. След всяко боледуване човек става по-благоразумен, по-досетлив, по-благороден, влиза в положението на другите хора. Всички хора сега се оплакват от болестта. Някога някой боледува и ново просветление е дошло в ума му. (14/стр. 86)

Туй, което не можем да постигнем

Казваш: „Какво може да излезе от мене, аз не съм учен човек, да бях свършил четири факултета!” Ти си мислиш, че щеше да оправиш света? Аз да ви посоча, че тия, които са свършили четири факултета, не са оправили света. Ти си прав, като казваш, че не си свършил; но и онези, които свършиха, мислеха да оправят света, но после казаха: „Знанието няма край”. Именно знанието нямаше да бъде неоценимо, ако имаше край. Да благодарим, че знанието няма край. В туй седи хубостта на знанието. Туй, което не можем да постигнем, то е реално. Туй, което всякога постигаме, то не е реално. (14/стр. 88)

Да разрешиш въпроса на Вечността

Аз ще ви приведа един пример. Ако си на- мерил балканския извор, не мисли, че ти трябва да го изпиеш. Това значи, че като идеш, ще пиеш колкото ти се пие, хиляди хора ще дойдат, този извор все ще извира. Да разрешиш въпроса на Вечността, значи да изпиеш всичката вода. То е невъзможно. (14/стр. 88)

Слиза да вземе малко скръб

Обикновено човек когато страда или скър- би, плаче. Плачът е външен израз на вътрешната скръб, която е свързана с мислите и с чувствата. Сега вие искате да живеете без скръб и без стра-дание, нали така? Такъв живот не може да съ- ществува. Той е неразбран. Вие не искате едно от най-великите блага. Вие считате плача за ед- на слабост. Едно от най-великите блага е страда- нието, скръбта. Скръбта, страданието е един вид изменение, сгъстяване. Страданието е най-малкото състояние на човешката душа. Човешкият дух слиза на земята да вземе малко скръб. То е един резултат, то е една дреха, която духът трябва да облече. (14/стр. 106)

Животът е мощното в мене

Страдаш. Защо? Защото живееш. Радваш се. Защо? Защото живееш. Това е най-хубавото определение. Защо скърбя? Защото живея. Защо тря- бва да се трудя? Защото живея. Защо паднах? За- щото живея. Защо ставам? Защото живея. Всичко ще опитам, но животът е мощното в мене, което може да създаде онзи велик импулс. Няма препятствие, което животът да не може да преодо- лее. Следователно онова, което е зад живота, аз го наричам с една дума, която не изразява сама- та реалност; аз го наричам Любов. (14/стр. 118, 119)

За да познаеш силата си

Всеки, който прави грях, е силен, а който изправя греха си, е два пъти по-силен. Може да ме пита някой: „Защо трябва да греша?” — За да познаеш силата си… Отде се пръкна грехът в райс-ката градина? Бог ги създаде така, че имаше възможност, човек имаше сила да направи един грях. Бог казва: „Направихте греха, идете да го поправите”. Като ги изпъди из райската гради- на, им каза: „Поправете греха и като го попра- вите, Аз ще ви приема”. (14/стр. 130, 131)

Животът седи в двойната сила

Ние питаме: — Защо дойде грехът в света? — За да се покаже нашата сила. — А защо трябва да се разкайваме? — За да увеличим силата, да бъдем два пъти по-силни. Животът седи в двой-ната сила. Човек, който не е двойно силен, човек, който няма достатъчно сила да изправи своята погрешка и да остане още толкова сила за едно добро, той е слаб човек. (14/стр. 131)

Помислиха, че могат без Бога

Кой човек, живял само за себе си, какъвто и да е, е станал безсмъртен? Даже ония напредна- ли същества, които измениха на своето първоначално състояние и помислиха, че могат без Бога, изгубиха туй първично състояние. (14/стр. 133)

Когато се сливат душите

Две души може да се слеят в едно. Че това е Любов. Когато две души се слеят в едно, ражда се гений. Когато се сливат душите, раждат се гениалните хора в света. Като се слеят три души заедно, образуват светия. Като се слеят хиляди души в едно, ражда се тогава Учител. Със сливането на ония възвишени души, чрез които Бог се проявя-ва в света, е образувана цялата вселена.

(14/стр. 143, 144)

В Природата не съществува само

един начин

Дали човек е щастлив или нещастен, ние каз-ваме: някои хора влизат от щастието към не- щастието, а други — от нещастието към щастието. Защото нещата винаги носят в себе си ограничения. Може да се запитате не може ли другояче светът да се създаде. Така е създаден. Нашият свят е така създаден. Има други светове, които са създадени по друг начин. В Природата не съществу- ва само един начин. (14/стр. 145, 146)

Което Бог е намислил

Христос казва: „Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат”. Божиите думи, онова, което Бог е намислил да извърши, то трябва да стане тъй; няма изключение в оно- ва, което трябва да стане. (14/стр. 146)

Носят по-голяма отговорност

Има един Божествен път, по който трябва да се върви. И този път е еднакъв за всички без разлика. Той не е за едного един, за другиго друг. Но в Божествения път по-голяма отговорност но- сят онези, които знаят. Един светия носи по-го- ляма отговорност, отколкото едно дете. Ако де- тето направи една погрешка и светията направи погрешка, светията ще бъде повече наказан, отколкото детето. (14/стр. 151)

Ако ние знаем този

вътрешен Закон

Има известни мисли, известни желания, известни постъпки в света, които носят живот в себе си. Мислите, които ние възприемаме, те не се създават от нас. Има мисли, които идат от Невидимия свят, от напредналите същества, които са безсмъртни. Те ни изпращат своите мисли, свои- те желания, своите постъпки като един дар. Ако разбираме този вътрешен Закон, ние можем да използуваме тяхната мисъл, можем да използуваме техните желания и постъпки, за да турим в себе си ред и порядък по същия начин, както вие вземате камъни от Витоша и знаете как да си направите къща. Ако знаете Закона, ще знаете как да си турите основи или от дървета ще си направите греди. Ако ние знаем този вътрешен Закон на тия мисли, на тия чувствувания, трябва да създадем нещо по-хубаво от това, което създаваме. Често ние не използуваме тези Божествени ми- сли, а използуваме тези ограничените, които са изостанали от разни човешки култури. (14/стр. 152)

Всички положения в света

са изпитания

Изпитана е нашата любов, на млади и стари. Жени се млад момък за млада мома — изпитва го Господ как ще се отнесе към момата. Жени се млада мома за млад момък — опитва я Господ как ще се отнесе към момъка. Раждат дете — изпитва ги Господ какво възпитание ще му дадат. Изпитва Господ един слуга да види как ще се отнесе към господаря си. Всички положения в света, каквито и да са, са само изпитания. Ученик си, изпитва те учителят. Дал ти е Господ един учител да види как ще оцениш този свой учител, да види… какво е твоето разбиране. (14/стр. 165)

Ще ви лиши от всичкото ви богатство

Ние мислим, че като се влюбим в Господа, всичко ще се оправи. Най-първо, като се влюби- те в Него, Той ще ви лиши от всичкото ви бо- гатство. Ако сте най-голям богаташ, Той ще ви направи последния сиромах. Като вземе от вас всичко, ще почне по малко да ви дава и вие неп-ременно ще имате историята на Йова. (14/стр. 165)

Няма по-голям изпит

Защо подложиха Йова на изпитание? Има едно предание, то е следното. Йов даде угощение на приятелите си и пошушна на един от тях: „Няма на земята друг, който да обича тъй Гос- пода, както аз”. Пък дяволът го дочул… Една хвал- ба на Йова „аз обичам Господа” какво му струваше? Отиде имането му, отиде къщата му, отидоха децата му, дойдоха болести върху него. Той се слиса, казва: „Мислех, че обичам Господа, а Неговата Любов към мене къде е? Съвсем ме забрави.” Той се колебаеше, искаше да приказва с Него. Та работата е там, че и вие казвате: „Колко обичам Господа!” Щом ви чуят, веднага ще отиде имане- то ви, къщата ви. Страшно нещо е да се изпитва любовта на човека. Няма по-голям изпит. Той може да изгори. Затова преждевременно не се изпитвайте, не подлагайте вашата любов на из- пит. (14/стр. 165, 166)

Отвън светът е завършен

Спасението на човека е от Бога. Бог действа вътре в нас, а не отвън. Отвън светът, както е създаден, той е завършен свят — със слънцето, земя- та и съществата, които са минали. Ние действаме в един много малък кръг, но въпреки това трябва да свършим своята наука. Трябва да влезем в по-висши рамки. (14/стр. 186)

Във всеки даден момент то те упътва

…У човека има едно разумно съзнание, което го ограничава. Във всеки даден момент то те упътва какво трябва да правиш. Ти искаш да напра-виш нещо, нещо дълбоко в теб ти казва: „Почакай малко”. Ама времето. — „Почакай малко.” Ама условията, хората. — „Почакай малко.” Ако почакаш, всичко ще се оправи, ако не почакаш, не го послушаш, ти ще сбъркаш. Туй, което ти казва, то е Божественото вътре. Бог всякога говори на чо-века. (14/стр. 222, 223)

Тя ще определи нова епоха

в твоя живот

Има един метод, който всички трябва да спазваме, той е еднакво валиден за всички. Никога не отказвай на една Божествена мисъл, която е в душата ти, онова, което иска от тебе. Не отказвай, но изпълни желанието на тази мисъл. Колкото и да е малка тази Божествена мисъл, изпълни я… Тя ще определи една нова епоха в твоя живот.

(14/стр. 226)

Злото,

това е неразбрана Любов

Злото на ваш език е един превод. Злото, това е неразбрана Любов. Неразбраната Любов за ед-ни е зло за други. Разбраната Любов, то е благото, това е животът. Върху себе си като пренесеш Закона, то значи, че всякога, когато не разберем известно положение в Природата, създаваме си омраза в нас, а всякога, когато разберем извест- но положение, създаваме си едно благо — ние го наричаме това Любов. (14/стр. 244)

Сто милиона има, които те обичат

Всеки… Когато намери законите на своя ум, тогава ще изследва и други умове, които са в хармония с неговия. Ще ги изследва не само тук, на земята, но ще проследи всичките звезди. На всяка звезда, според туй учение, има едно същество, което е в съгласие с тебе. На месечината има ед- но такова същество, на Марс, на Венера, на Мер-курий, на Нептун, на Сатурн, на Уран, на Плутон, на Слънцето има, на Сириус, на всичките слънца, планети, звезди и съзвездия има. Това са сто милиона слънца само в нашата галактика и на всяко слънце има по една душа, свързана с теб. Значи сто милиона души има, които си хармонират с теб, само от Слънчевата система. Всеки ден те по радиото те викат и чакат да се обадиш. Всеки ден пращат на станцията блага за теб и чакат да се обадиш… Един има на земята, който може да те обича, но във вселената сто милиона има, кои-то те обичат. (14/стр. 248, 249)

Между нас и Бога никой не може да бъде

Бог… Спрямо нас от времето, когато се проя-вява, има само едно специфично отношение към нас. Вътре във вечното битие туй отношение към нас никой не може да го знае, между нас и Бога никой не може да бъде. Изнесеш ли го, ти ще умреш. Ако ти можеш да изкажеш туй, което Бог има спрямо теб, то ще бъде същото да вземеш да разрежеш сърцето и да го покажеш, да вземеш дробовете да ги покажеш на хората. Или да вземеш да разрежеш мозъка да го покажеш.

(14/стр. 249, 250)

Дребните работи са велики работи

Един ангел, мислите вие, едва ли ще се зани- мава с вас, да си напусне неговата работа, да дойде за вашите дребни работи. Дребните работи са велики работи. В една дребна работа се крие цяла една слънчева система. Една човешка душа по някой път става образец за цяла вселена. Върху нея един ден ще се построи цяла вселена. (14/стр. 254)

Време, което принадлежи на мене

В годината… Само един ден има, когато нещата може да станат, както ние мислим, други- те 364 дни ще станат нещата, както не мислим. Туй не е противоречие, ще стане както другите са мислили. Но… Във всеки един час има една секунда, едно време, което на мене принадлежи, и нещата ще станат точно тъй, както аз искам. Във всяка минута има една частица за мене от времето. Във всеки час, във всеки ден, във всяка седми- ца, във всяка година има време, което принадле-жи на мене. Тъй щото и в големите, и в малките работи има малка част, която е определена само за мен. Колко внимателно е небето към човешка-та душа, че е предвидило това време освен всичките други работи. От тебе се изисква най-първо да намериш в деня кой е часът, който е за тебе… В този час ще намериш минутата, в минутата ще намериш секундата. (14/стр. 257)

Хиляди години Неговото благоволение

си върви

Ти си мисли да обичаш Господа. Никаква дру-га философия. Тъй мисли само… Ти остави тази Любов да излезе, да тече към Бога. Когато Бог те обича, Той оставя живота да тече. Дали ти Го разбираш, или не разбираш, хиляди години Негово- то благоволение си върви. Той не обръща внимание. Във всички твои недоволства и доволства Той не взима участие, за да не те смути. Той каз- ва: „Пообмисли, всякога, щом си недоволен, измени начина на мисленето”. (14/стр. 263)

В хилядата години само веднъж

„Това дадох, недоволен е, онова дадох, недоволен е” — хиляда години Господ е писал на тефте-ра. Тук веднъж ще се покаже, че си бил доволен, че станала работата, както искаш. То става в хи-лядата години само веднъж. Само веднъж на хи- ляда години работите стават тъй, както ти мис-лиш. След като си живял десет хиляди години, десет пъти работите са ставали, както ти си мис-лил. (14/стр. 263)

Закони, които отначало съществуват

Всички закони, които съществуват на земята, са човешки закони, временни закони. Една държава живее с известни закони сто-двеста години, после се изменят. Мойсей създаде закони, които бяха валидни за времето си, но сега не са валид- ни.

Казвам: В света на духа, в света на живота има други Закони, които отначало съществуват и за в бъдеще ще съществуват. Върху тях ние трябва да си изградим бъдещия живот. Сега ще кажете: „Каква е разликата между тези Закони и се- гашните?” Сегашните закони умъртвяват човека. Сегашните закони всякога произвеждат една тревога у вас. А пък онези Божествените закони всякога внасят мир, спокойствие, доволство, радост, веселие. Божественият Закон внася прог- рес. (14/стр. 270)

Ти ще пораснеш с един милиметър

Като отидете да се молите на Господа, ще кажете: „Господи, свърших работата, която беше ми определил”. Той ще ти даде една светла ми- съл и докато я занесеш, ти ще пораснеш с един милиметър. Макар и с една хилядна от милиме-търа, но ти ще пораснеш. Няма ли растене, няма никаква добродетел. Има ли растене, макар и с една хилядна от милиметъра, има и добродете- ли. (14/стр. 312)

След това Господ ще те повиши

Ако ти слугуваш и си проводник на Велика-та Божия Любов, след това Господ ще те повиши, ще те направи да разбираш вътрешния смисъл на живота. (14/стр. 314)

Качва се на гърба му

Изобщо всяко нещо, което човек не обича, се качва на гърба му. Щом го обикне или се примири с него, то пада от гърба му. — Защо се мъ- чи човек? — Защото не обича мъчението. Като го обикне, то го освобождава. — Не обичам мъ- чението. — Щом не го обичаш, то заема цен- трално място в сърцето ти. Мъчението никога не сяда на последно място. — Докога ще седи в сърцето ми? — Докато го възлюбиш. Щом го обикнеш, то слиза от мястото, което е заемало. Иначе ще ходиш, ще пъшкаш, ще го носиш в се- бе си и ще го гледаш като писано яйце. (15/стр. 7)

По-голяма майсторка от мъчението

Казваш: — Скръб имам, тежко ми е. — Изпъ-ди скръбта навън. — Не мога. — Скръбта е по- голяма майсторка от мъчението. Като хване човека, лесно не го пуща. Ако се опита да я изпъди, тя още повече се закрепва. Тя ще отскубне част от сърцето на човека, но няма да излезе. — Как да се освободя от нея? — Като я обикнеш. — Това е невъзможно. — Друг цяр няма. Този е първият цяр. Ако не можеш да я обикнеш, приложи втория цяр — да извикаш радостта и да я поставиш на същото място заедно със скръбта… Тя отива на същото място, дето е скръбта, и между тях се започва разговор. Радостта пита скръбта: — Сестро, как си? — Добре съм, занимавам се с моя господар. Той често не е разположен, но търпи. — От колко време си тук? — От две-три години. Като видя, че се позабрави малко, стисна го, напомням му за себе си. Той се сепне и казва: „Бла-годаря, че ме разтърси”. Така прекарваме двама- та. — Докога ще седиш тук? — Още малко ми остава. Щом ти си дошла, ще го напусна.

(15/стр. 7, 8)

И Бог ще те обича

Ако не можеш да обичаш човека, как можеш да изискваш Бог да те обича? Ако не обичаш ближния си, как може да те обича Бог? Ако обичаш човека, и Бог ще те обича; ако не го обичаш, и Бог няма да те обича. (15/стр. 14)

В тебе са вложени несметни богатства

Не търси щастието си отвън, в този или онзи човек, но го търси в себе си. Под „себе си” раз- бирам Бога в човека. Ако търсиш щастието си в Бога, в Божественото в себе си, ти си на прав път. Съзнай, че в тебе са вложени несметни бо- гатства, които трябва да цениш. (15/стр. 17)

Красотата на душата

В това именно е красотата на душата, че любовта и е вечна, неизменна. Достатъчно е само за момент да зърнете красотата на душата, за да не я забравите никога. Който е любил, за момент поне е видял красотата на душата. Няма човек, който като види душата, да не се влюби. Лошото за нас е там, че като я видим, тя веднага се скри- ва. (15/стр. 18)

Бог е скрил красотата на човека

Струва си човек да живее хиляди години на земята само за този момент — да зърне красивата душа, да се наслади от красотата на живота, да види с какво богатство разполага тя. Велик момент е да видиш своята красива душа! Цели- ят свят ще те посети, всички хора ще се трупат около тебе и те да вземат участие в твоята ра- дост. Как ще се справите с всички хора? Милио-ни души ще се редуват, всяка на свой ред да зър- не красотата ви. Какво ще правите тогава? Ще се молите на Бога да ви закрие по някакъв начин да си починете малко. Ето защо Бог е скрил кра-сотата на човека даже от самия него и я оставил като негово бъдещо наследство. (15/стр. 18)

Той е във всеки човек

Да зърнеш красотата на душата, това значи да видиш Христа. Той е във всеки човек. Не е достатъчно само да Го зърнеш, но трябва да бъдеш като Него. — Какво да правим, за да дадем място на Христа в себе си? — Не цапайте душата си! Не засенчвайте лицето на красотата! Това значи: Не грешете. Грехът е тъмнина, която закрива светлото лице на душата. (15/стр. 19)

Кой каквото иска да постигне

Знайте, че каквото сте изгубили, ще го наме-рите. Старите ще се подмладят. Невежите ще станат учени. Кой каквото иска да постигне, ще го постигне. — Кога? — Когато възприемете идеята, че Бог е вложил несметни богатства във вашата красива душа. (15/стр. 21)

„Сине Мой, дай ми сърцето си!”

„Сине Мой, дай ми сърцето си!” Единствено- то нещо в човека неустроено, неорганизирано, това е неговото сърце. Там всичко е объркано. На това се дължи нещастието на човека. Понеже обича човека, Бог иска да му помогне, да го ос- вободи от страдания. Той иска сърцето му, за да организира този объркан свят. (15/стр. 31)

То се дава за нещо

Казваш, че си неразположен. Радвай се, не- разположението е предметно учение. То се дава за нещо. (15/стр. 35)

Ако се държиш здраво за погрешката си

В духовния свят затворът е друго нещо. Ако си глупав и сгрешиш, веднага турят в затвора и тебе, и погрешката ти. Ако си умен и сгрешиш, погрешката турят в затвор, а тебе освобождават. Ако се държиш здраво за погрешката си, и тебе ще затворят. (15/стр. 37)

Молитвата Му не се прие

Христос се моли за много работи на Господа и молитвата Му се чуваше. Когато се моли за Себе Си, молитвата Му не се прие. Христос знаеше, че причината за това е в самия Него. Той пое греховете на света и представи всички грешници пред Бога. Тогава Бог Му каза: „Ти пое греховете на хората, пожела да платиш дълговете им и сега ще плащаш. Ще дадеш всичко, какво- то имаш: имот, чест, положение, а най-после и живота си.” Христос каза: „Да бъде Твоята Воля!” — Справедливо ли е това? — Справедливо е. И на вас казвам: Ако се наемате да свършите една работа, свършете я! Ако не можете, не се наемай- те. (15/стр. 46)

Според това, което е изработил

Между добрия и лошия човек не могат да съществуват никакви отношения. Те се разговарят, но не могат да се обичат. Единият ще се мъчи, а другият ще благува. Това е Закон, който не може да се престъпва. Всеки ще живее според това, ко-ето е изработил. (15/стр. 47)

Ти ще бъдеш щастлив, всякога радостен

Като се родиш от Бога, ти ще бъдеш щастлив, всякога радостен. Жена няма да те изкушава, па-ри и богатство няма да те съблазняват, слава ня- ма да те съблазнява — нищо няма да те съблаз-нява. Навсякъде ще виждаш Славата Божия, в душата ти всякога ще бъде светло и радостно.

(15/стр. 71)

Бог да се оглежда в нас

Нека и ние станем тихи и спокойни като тихата огледална повърхност на водата, за да може и Бог да се оглежда в нас. Той иска да бъдем чисти и добри, за да се проектира Неговият образ в нас. Това значи да бъдем като Бога. Ако Бог се проектира в нас, и ние ще бъдем като Него. Ако не се проектира в нас, ние ще си останем такива, как- вито сме сега. (15/стр. 74)

Невъзможните неща стават възможни

Както цветята дават безброй цветове и плодните дървета — безброй плодове, така и за човека, който възприема Божествената светлина, невъзможните неща стават възможни. За него възможностите се увеличават всеки ден. (15/стр. 110)

Любовта е плодът на това дърво

Казано е в Писанието: „Листата на дървото на живота са за изцеление, а плодът за храна”. Понеже Любовта е плодът на това дърво, тя е хля- бът, който трябва да ядем, за да живеем. Докато се храним с Любовта, ние живеем. Щом престанем да се храним с Любовта, ние умираме. (15/стр. 113)

Вложено е в човека

— Искам да бъда добър. — Това е неразбира- не на доброто. По естество човек е добър. Той е създаден добър, но трябва да прояви доброто в себе си… Следователно когато казваме, че човек трябва да бъде добър, музикален, умен, религио-зен, разбираме даденото, т.е. онова, което е вложено в него. Реалността е даденото, вложеното в човека. Тя трябва само да се изяви навън.

(15/стр. 124, 125)

Бог всякога говори последен

Бог говори на всички. От вас се иска да различавате гласа на Бога. Много гласове чувате, някога и вие сами си говорите. Изкуство е да различите гласа на Бога. Както познавате гласа на майка си и на баща си, на брат си и на сестра си, така тря- бва да познавате и гласа на Бога. Рядко говори Той, но трябва да познавате гласа Му. Той всяко- га говори последен. Щом се изредят всички, тога-ва Той започва да говори. (15/стр. 130, 131)

Никога няма да го забравиш

Този ти говорил, онзи ти говорил и всички остават разочаровани от тебе. Казват: „От този човек нищо няма да излезе!” Ти оставаш захвърлен на пътя в голяма скръб и отчаяние. Казваш: „Моята работа се свърши вече!” В този момент Бог ще ти проговори. Ти сам ще се убедиш, че невъзможното за тебе е възможно за Бога. Само при тези ус- ловия ти ще чуеш гласа на Бога. Ще го чуеш и никога няма да го забравиш. (15/стр. 131)

Тогава Бог ще простре ръката си

Когато паднеш на дъното на кладенеца, тога- ва Бог ще простре ръката си и ще те извади. Казваш: „Паднах в кладенеца. Извади ме една мощна ръка оттам.” Само така ще познаеш Онзи, Кой- то ти е помогнал. (15/ стр. 131)

Първият, Който те учи

Бог е пробуждане на твоето съзнание. Той е първият, Който те учи. (15/стр. 132)

Това, което Бог му дава

Няма по-достойно същество от Бога. Който Му служи, ще придобие всичко, към което се стреми. Никой не може да даде на човека това, което Бог му дава. На когото и да служиш в све- та, в края на краищата нещастен ще бъдеш.

(15/стр. 136)

Един господар е достатъчен

Хората умират по единствената причина, че искат да станат господари. Ако още първите хора се бяха задоволили с ученичеството, и до днес те нямаше да излязат от рая. Понеже пожелаха да станат господари като Господа, те излязоха от рая и се намериха на земята. Така те изгубиха всичко, каквото имаха. Закон е: Бог не позволява да има много господари в света. Един господар е достатъчен. Ако пожелаеш да станеш господар, ти си в стълкновение с Бога. Само така ще се убедиш, че Бог е всесилен; няма да те остави да станеш господар. Това значи да опиташ тоягата на Бога. (15/стр. 142)

Преди да Му се даде тази власт

…Христа: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята”. Преди да Му се даде тази власт, Той премина през големи изпитания. И Христос тряб- ваше да се изпита да се види доколко Той е верен на Бога. Който иска да изпълнява Божията Воля, непременно се изпитва. (15/стр. 204, 205)

Не се дава даром

Мнозина очакват всичко от Бога, и то даром. Ако Той не ги задоволи, те се чудят защо не са богати, учени, силни. Те не знаят, че единственото нещо, което се дава даром, е Любовта. Всичко останало не се дава даром. (15/стр. 217)

Не търсете сметка на Господа

Ако обичам някого, никой няма право да се меси в моята Любов, нито аз мога да се меся във вашата Любов. Това е Бог, Който се проявява във вас. Нямате право да се месите в Неговите работи. Не търсете сметка на Господа кому какво дал.

(15/стр. 218, 219)

Ще се натъкнете на страдания

Каквото и да придобиете, щом нямате Лю- бов, неизбежно ще се натъкнете на страдания. Без Любов знанието, силата и красотата носят страдания. (15/стр. 234)

Трябва да се стремиш към

непостижимото

Онова, което ви радва и осмисля живота ви, е непостижимото. Непостижимата Любов е ис-тинската, а постижимата любов е предисловие на истинската Любов. Който иска изведнъж да постигне всичко, сам се осъжда на смърт. За да живееш, трябва да се стремиш към непостижимото. (15/стр. 253)

Той носи отговорност за това

Всеки човек е проводник на Божието благос-ловение. Ако не му даде път, той носи отговор- ност за това. Кажи една добра, блага дума на човека и Божието благословение ще протече. Като станеш проводник на Бога, ти помагаш първо на себе си. Като кажа някому, че работите му ще се оправят, и моите работи се оправят. (15/стр. 259)

Закон, в който няма изключение

Щом пожелая доброто на ближния си, и мо-ите работи се оправят. Това е Закон, в който ня- ма никакво изключение. От благословението, ко-ето получава моят ближен, има дял и за мене.

(15/стр. 259)

Знанието, което иде най-после

И тъй, четирите кардинални точки в живота са: Любовта, Мъдростта, Истината и четвъртата точка — познаване на доброто и злото. Грешката на хората се заключава в това, че те не започват с първите три точки, а с последната — залезът на живота. Те започват със знанието, което иде най-после. Научи първо Любовта, Мъдростта и Истината, а после доброто и злото. Ако не изучиш първо трите точки, последната ще ти донесе голямо нещастие. Следователно не питай защо страдаш, но знай, че си започнал по обратен път. — Как да си помогнем? — Започнете първо с Любовта, Мъдростта и Истината и после с доброто и зло- то. Само така ще разберете вътрешния смисъл на живота. В това се крие мистичната страна на християнството. (15/стр. 260)

Остави Бог да се занимава с него

Който хвали или който укорява хората, сам се покваря. — Какво да се прави тогава? — Първо трябва да се научиш да обичаш хората. Ако хва-лиш някого, без да го обичаш, или ако го укоряваш, без да го обичаш, ти ще се поквариш. Ако не обичаш някого, по-добре мълчи; нищо не казвай за него… Всяко нещо, което става без обич, е достояние на Господа. Щом стане въпрос за него, ти млъкни. Остави Бог да се занимава с него. Щом обичаш нещо, занимавай се с него, колкото ис-каш. (15/стр. 264)

Ще съжалявате, че няма кой да ви се кара

Каквато грешка видите, изправете я. Не се отегчавайте да изправяте погрешките си. Това, което става днес, няма вече да се повтори. Ще дойде ден, когато ще съжалявате, че няма кой да ви се кара. Ще си спомняте за блажените вре- мена, когато жена ви се е карала или мъжът ви се е карал. (15/стр. 269)

След вас никой не може да ги разреши

Не е ли по-добре детето ти да е живо, па макар да плаче, отколкото да не може да говори. И плачът е говор… Следователно каквито и да са противоречията, има нещо велико в тях. Щом ги е допуснал, Бог е вложил нещо добро в тях. Бъдете внимателни към противоречията. Каквито и да са те, не ги оставяйте неразрешени. Ако вие не ги разрешите, след вас никой не може да ги разреши. Разрешаването им е задача на сегаш- ния век. (15/стр. 269)

Бог създаде човека съвършен

Казваш: „Какво толкова съм направил, че страдам?” …Бог създаде човека съвършен. Отпосле той сгреши и изопачи Божия Закон. (15/стр. 280)

„Признавам, че се грижиш за мене”

Онези, които не признават силата на Бога, се натъкват на страдания, които ще ги накарат да Го признаят като всесилен. Страданието е те- жест на човешкия гръб. Кажеш ли, че Господ нищо не е направил за тебе, Той заповядва да турят на гърба ти голям товар. Като не можеш да го носиш, веднага казваш: „Господи, признавам силата ти, признавам, че се грижиш за мене. Мо-ля ти се, вдигни товара от гърба ми!” Щом се помолиш, товарът се вдига. (15/стр. 290, 291)

Дяволът ще ви слуша

Питам: Ако дяволът дойде при вас, какво ще го научите? Като бил на небето, той чул за мъд-ростта на човека и решил да слезе на земята, от него да се учи. Ако намери най-малката ви слабост, той ще ви използува. Намери ли най-малка- та дупчица у вас, той ще почне да ви проповядва. Ако нямате никаква слабост, той ще ви слуша.

(15/стр. 291)

Изпраща смъртта да ги възпитава

Като сте дошли на земята, вие очаквате да за-емете високо положение… Какво прави Бог в све-та? Понеже великите хора имат велики желания, Бог изпраща смъртта да ги възпитава. (15/стр. 293)

Бъдете последни в света!

Ще дойде ден, когато Бог ще изпрати ангели от небето да вземат всички големци от земята и да ги заведат в другия свят… Бъдете последни в света! Кой е последен? Който следва закона на Любовта. Бъдете… последни в света, за да се ползувате от Божието благословение. (15/стр. 294, 295)

Всекиму се дават

специфични задачи

Всичко, което човек придобива, трябва да бъ-де заслужено. Земята е велико училище, дето всекиму се дават специфични задачи. Определено е всекиму какви задачи да се дадат. (15/стр. 299)

Величина от висшата математика

И вие разбирате как трябва да се живее, но не можете да живеете правилно. Защо? Защото животът е величина от висшата математика.

(15/стр. 314)

По име ги знае

Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюблени деца и по име ги знае. А ония, които нямат никакъв идеал, те не са написани в нейната книга. Те са бракувани, оставени в нейните изби за далечни дни, за далечни времена. (16/1:3)

Нямате висок идеал

Тъй щото ако вие някой път се усещате, като че никой не обръща внимание на вас, като че вие сте изоставени от Бога, от Природата, ще знаете, че погрешката е във вас, нямате висок идеал. Туй е правило, туй е Закон. (16/1:3)

Какво се крие в гънките на вашата душа

Когото и да е от вас Природата ще го познае. Как го познава? Тя всеки ден прави своите из- пити. И знаете ли какви отлични изпити прави? Тя за да изпита какво се крие вътре в гънките на вашата душа, какво се крие в гънките на вашия ум, сърце, туй, което вие сте скрили, какви пори-ви имате и какво може да стане от вас, тя създава в градината си най-прекрасни плодни дървета и ги окичва с плодове от разни качества. Ще те пусне в тази градина и ще внимава кой плод ще вземеш. Ако имаш висок идеал и намериш най-ху- бавия плод, тя ще каже: „Ето едно мое умно дете”. И веднага ще отбележи в своята книга: „От теб човек може да стане”. (16/1:4)

Кои са тия заключения?

Природата… Тя гледа само на вашите вътрешни стремежи. Тя само констатирва фактите, само ги наблюдава и според каквото вижда, така и бележи. Следователно ако тя е отбелязала най-ху- бавото заради вас, причина на тази бележка сте вие. И ако тя е хроникирала нещо, което не ви препоръчва, причина сте пак вие. Тя не е турила нито повече, нито по-малко. Тя е отбелязала просто факта и от този факт тя изважда своите зак- лючения. Сега кои са тия заключения, които ще повлияят на вашия живот? Те са вашият избор, който вие сте направили. (16/1:4,5)

Основата на всички неща

Основата на всички неща е Любовта. Не може да израсне нещо в света без Любов. Любовта е основа за проявяването на какъвто и да е живот, на каквато и да е разумност, на каквато и да е свобода или свободна воля… Няма друга основа в све- та освен Любовта. (16/2:7)

Такива неща в Природата

не съществуват

И тъй, животът започва с чувствуване. Там, дето има растене, има и едно малко чувствуване, а там, дето може да се появи едно чувствуване, има и растеж. Гдето има растеж, там се явява радост и скръб. Това е неизменен Закон. Щом чувствувате, щом имате разумен живот, неизбежно ще дойдат и радостите, и скърбите. И ако вие искате да имате живота, без да растете, без да чувствувате, такива неща в Природата не съществуват. (16/2:8)

На небето по това те зачитат

Защо имате толкова долно мнение за стра- данието? Защо сте тъй неприязнени към него? Ед-но от най-великите проявления на живата Природа, това са скърбите. И като отидете на небето, няма да те питат колко си се радвал, но ще те питат през колко страдания, през какви скърби си минал… Като дойдете на земята, всеки пита богат ли си. И ако си богат, интересуват се за тебе; ако си беден, не се интересуват. А като отидеш на небето, там те питат скърбял ли си и по това те за-читат. (16/2:9, 10)

Придобива знание,

придобива мъдрост

В радостта човек нищо не придобива, той са-мо харчи готовата енергия. Онзи, който скърби, придобива знание, придобива мъдрост, облагородява се, повдига се. И на мен ми е чудно, че вие, които сте толкова умни, всички искате само радостта. (16/2:10)

Не страдате ли,

нямате нищо общо с Бога

Казват: „Когато някой човек страда, това е карма”. Кармата няма нищо общо със страданията и със скърбите в света. Страданията и скърбите, това е езикът на живата Природа, това е езикът на Бога — първият език, с който Бог започва да ни говори, за да ни пробуди от дълбокия сън, в кой- то духът пада… Страдате ли, Бог ви обича, не страдате ли, вие нямате нищо общо с Бога, с Любов- та. (16/2:11, 12)

Тази мярка не съществува на земята

Само в Божествения свят съществуват пра- вила. Дайте ми онази мярка, с която се мери добрият живот! Тази мярка не съществува на зе- мята, тя съществува само в Божествения свят.

(16/2:13)

Сто милиона начина, как да постъпиш

Да знаеш, подразбира непродължителен пе-риод в даден момент. Този период може да е една стомилионна част от секундата и ти не може да го мериш. В този даден момент трябва да знаеш всичките възможности, които се съдържат, и да знаеш как да постъпиш. Може да има сто милиона начина, как да постъпиш, но от тия сто ми- лиона начина на целокупния живот има да изби- раш един начин, според който да извършиш едно добро дело. (16/2:14)

Да дадеш подтик на сто милиона хора

Ти отиваш при една бедна вдовица… Ще кажеш: „Какво ще направя, като отида при нея?” Ти като отидеш при тази вдовица, ще извършиш своята длъжност, а именно с това си посещение можеш да дадеш подтик на сто милиона други хора да направят добро. Туй е закон… Ти си едно звено в Природата и когато туй звено се потег- ли от този Божествен принцип, всичките други звена от другите верижки, от другите върви ще се наредят едно след друго. В тази Божествена верига може да влизат милиарди халки и ако ти се откажеш да вървиш напред, втората, третата и всички халки не ще се мръднат — и те ще се от-кажат; ако ти потеглиш напред, всичките халки на веригата ще се поместят една след друга. Това е един математически закон. (16/2:14, 15)

Не противодействувайте на

Божествените мисли

Всяка мисъл, която дойде у вас, трябва да и дадете подтик, т.е. не трябва да противодейству-вате на Божествените мисли в себе си… Аз ви казах, че една стомилионна част от секундата, това е един момент. Значи тази мисъл, която е дошла в теб, в една секунда може да се предаде на сто милиона души. (16/2:15)

Само вие знаете

Дайте ход на Божествените мисли, на Бо- жествените желания, на Божествените действия! …Всичко туй зависи от вашата свободна воля. Ни- кой не може да каже как сте изпълнили Воля- та Божия, само вие знаете. Щом вие почувствувате едно малко страдание, вие знаете как сте изпълнили Волята Божия. (16/2:17)

Човек трябва да падне

Падението е закон за събуждане. Човек тряб-ва да падне, за да се събуди. (16/3:8)

Господ ще ви бутне да паднете

Ако този плод след като узрее, не падне, ще може ли да поникне? Не може. Като падне, той ще се разбие, понеже е узрял и семенцата му ще паднат в почвата и ще поникнат. Следователно и вие трябва да паднете от дървото на живота, но не сами по себе си, а друг някой да ви катурне. Господ ще ви бутне да паднете… И ако ти си паднал повидимому, мислиш, че си направил пог- решка, не съжалявай. Щом паднеш, не казвай: „Аз съжалявам, че паднах от своето високо положение”. Щом паднеш, трябва да потънеш долу на четири пръста и после да се молиш да дойде от-горе малко пръст да поникнеш. Ти пак ще изле-зеш отгоре, ще пораснеш на същата височина, но в друга една форма… Ако ние съжаляваме за на-шите високи положения, тия високи положения са неща относителни. (16/3:8,9)

Постоянно влияе върху нас

…Говоря за онази разумност, която ръководи живота ни във всичките наши постъпки. Има една вътрешна разумност. Колкото и дълбоки да са нашите побуждения, каквито и да са, има една разумност, която постоянно влияе върху нашите постъпки за зло или за добро. (16/3:10)

В Природата има едно трето влияние

Във вас се заражда дълбоко желание да нап- равите нещо и искате да го реализирате… Вие сега имате две противоположни влияния, не знаете кое е право, кое ще успее. Едното казва: „Направи го” — не знаеш дали ще успееш. Другото казва: „Не го прави!” Ти казваш: Ако изгубя този благоприятен случай, тогава? …В Природата има едно трето влияние… Вие мислите, философствувате, философствувате, дойде туй трето влияние, бутне ви и вие паднете. Ако сега схванете, че това е за ваше добро, вие ще тръгнете по пъ- тя, но ако се спрете и за него разсъждавате защо става, вие ще изгубите пак благоприятните ус- ловия в живота си. (16/3:10, 11)

Няма погрешка, няма страдание

Няма погрешка, няма страдание, няма болка, няма скръб, в каквато степен и да са те, които животът, който слиза от Любовта, да не е в със- тояние да ги поправи. (16/3:12)

Вътрешни изпитания, а не външни

…Вие живеете в края на века, ще дойдат вът-решни изпитания, а не външни. Вас може да не ви турят на кладата, но ще дойдат вътрешни терзания, терзания на вашето сърце, терзания на вашия ум. (16/3:12, 13)

Хиляди същества ще я оценят

Вие казвате: „Дали моята любов е на мястото?” Всяка проявена любов е на място. Ако този, когото любиш, не оцени, зад него седят хиляди същества, които ще я оценят. Да ви обясня тази мисъл. За пример, тук имате вадичка, която тече на дължина 10 километра. Покрай нея посадиш 10 000 дръвчета. Първото дръвче изсъхне, ти отидеш при него и му кажеш: „Ти не оцени моята любов”. Не, има още 9999 дръвчета, покрай които като мине твоята любов, те ще я почувствуват и ще ти пратят своята радост. Туй, че едно не я оценило, нищо не значи. Най-малко едно от тях ще я оцени. Едно от тях да я оцени, достатъчно е. (16/3:20)

Най-първо Бог я оценява

Казвате: „Моята любов никой не я оценява”. Как никой не я оценява? Най-първо Бог я оце- нява. Когато ти проявиш любовта, Господ казва: „Синко, много добре стори, Аз се радвам, че ти прояви своята любов”. Ти казваш: „Ама той не я оцени”. Не, любовта всякога се оценява. Няма същество, което да не я оценява, защото тя носи живот. (16/3:20)

Туй, за което копнеете

Любовта е, която ще развие туй, за което коп- неете от хиляди години, от хиляди векове.

(16/3:21)

Най-лесният Закон за изпълнение

За да избегнем смъртта, трябва да бъдем пос-ледователни в изпълнението на Божествения Закон. Божественият Закон може да се изпълни абсолютно, в това няма никаква спънка. Най-лесният Закон за изпълнение е Божественият.

(16/4:4)

Тия отношения, в които Бог те е поставил

Ще кажеш: „Този да го няма, да се махне от-тука!” …Знаете ли какво става най-после? Този човек се прекатурва, понеже като е бил на проти- воположна посока, и двамата са се опъвали, па- зили са равновесие, но сега… въжето се скъсва, той се прекатурва с главата надолу… Когато ние говорим, че трябва да любим враговете си, подразбираме какви трябва да бъдат разумните ти отношения спрямо всички хора. Тия отношения, в които Бог те е поставил, не трябва да ги про- меняш, но трябва разумно да изпълниш всички-те свои задължения… Тогава някоя жена казва: — Не мога ли да напусна мъжа си, аз не го обичам. — Ако го напуснеш, ще отхвръкнеш надалече. — Дойде мъжът и той иска да напусне жена си. Казвам: Не може да я напуснеш… Ако мъжът напусне жената, той ще умре. И ако жената се опи- та да напусне мъжа си, тя ще умре, т.е. толкова далече ще отхвръкнеш, че ще излезеш навън из орбитата на този свят. (16/3:13-14, 4:8-9)

Не може да престъпим тия Закони

Ние не можем да си играем със Законите, които Бог е вложил в този свят, в тази велика шко- ла, пред лицето на всички тия разумни същест- ва. Те са търпеливи и много снизходителни към нас, но нашата свобода е ограничена. Не може да престъпим границите на тия Закони! (16/4:9)

Ще се събори чрез Бога

Вие имате една цяла кармическа пирамида, нали? …Тази пирамида се е образувала от ред беззакония, от ред беззаконни постъпки. Вие сте я съградили, да кажем, преди 3-4 000 години… Най-първо вие скъсахте своята връзка с Бога и след това образувахте тази пирамида… И сега по същия начин, както скъсахте връзката, така и ще се свържете с Бога. Ще започнете обратното, ще започнете събарянето на тази пирамида… Тя се е образувала без Бога, а ще се събори чрез Бога… Но ако речете вие сами да съборите тази пира- мида, трябват ви 4-5-6-7-8 000 години, и то зна-ете ли какви усилия? Затова Писанието казва: „Ние ще викаме Силния, Великия в сила и мощ и Мъдрия в знание, Истина и Любов да дойде да ни помогне”. (16/4:11, 12, 13, 14, 15)

Бог ги е заставил насила

Било е време, когато човек е съществувал извън времето и пространството. Било е време, когато човешкото съзнание, или човешката душа, е била извън времето и пространството… Душата излиза из Абсолютното битие, дето е била щас- тлива. Нали всичките хора търсят щастието? И вие го търсите. По-голямо щастие от това да живее човек в Бога има ли? Обаче да излезе душата в света, това не е желание на душата, това е жела- ние на Бога. Следователно Бог е заставил Своите щастливи деца насила да излязат от дома Му. Неговото желание е те да излязат и да отидат в света да работят. Тия деца другояче никога не биха излезли. Туй е един факт в Природата… Всич- ки същества по възможност гледат да отбягнат работата. И тъй, още в първите епохи на човеш- кото битие човекът е бил заставен да напусне своето щастие по разни причини. Само Божест-вената Мъдрост е могла да застави тия деца да излязат от Бога. (16/5:3, 4)

Защо трябва да живеем?

Сега може да си зададете въпроса: Защо тряб- ва да живеем? На този въпрос окултната наука отговаря така: Ние още не изживяваме нашия истински живот, но когато го изживяваме, ние ще живеем, за да се изяви Божественото съвършенство. Следователно когато всички същества достигнат до своя краен предел на развитие, всич- ката творческа енергия във вселената се разкап- ва, всичко туй се повръща в Бога и тогава се заражда нова вселена, за да се прояви Божестве- ното съвършенство в нова форма. Следователно всички ние сме слепи, за да се прояви Божественото вътре в нас, а не човешкото. И когато ние се отклоняваме от този Закон, всякога идват на- казания, страдания. Туй Великото, Божественото чака, търпи, да кажем, хиляда, две хиляди годи- ни и след две хиляди години за всички същества, които не са изпълнили Великия Закон на Божес-твеното съвършенство, идва тъй нареченото мъздевъздаяние. Туй е правилното схващане на въп-роса, защо живеем. (16/5:7)

„Оттука няма да минавате”

Един мой познат ми разправяше следния опит, който направил с охлюви. Турил в една градина няколко хиляди охлюви, турил и един тел, но толкова близо до земята, че да не могат да преминават охлювите под него, и пуснал по тела електрически ток. Щом дойде охлювът до тела, електричеството го опари и веднага се връща назад. Той турял знак на всеки охлюв, който се качвал на тела, и забелязал, че от белязаните ох- люви нито един не се опитал да премине тела втори път… Ние след като се опарим веднъж, дваж, три, четири, пет и повече пъти, в нас се заражда амбицията да се борим, да премахнем тази преч- ка и казваме: „Ще премахна тази тел”. Охлювът казва: „Не мога да премахна тази тел” — и се отдръпва. Човекът казва: „Мога да я премахна”. Някой път я премахва, някой път не може и по-скоро сам се премахва. Ако тия телове са турени от хора, можем да ги премахнем, но ако са турени от туй Великото Същество — от Бога — не мо- жем. Бог ни е турил в тази Божествена ограда, пуснал е ток, та като дойдем до нея, ще се опа- рим като охлюва и ще ни кажат: „Оттука няма да минавате, не трябва да минавате”. Никакво же- лание не трябва да се явява у нас за преминаване на тела. То е губене на нашата енергия. Туй е, ко-ето трябва за всеки едного от вас. (16/5:14, 15)

Като се бори с Бога

„Аз”може да живее само за себе си. И докато казваш „аз, аз”, всички бягат от тебе… Значи вся-кога „аз” в първото проявление на битието огра- ничава всичките същества. И който не разбира този Закон, може да влезе в стълкновение с Бога и да бъде унищожен — нищо повече. Не че Бог ще го унищожи, но той като влезе в Абсолютно- то, иска да вземе надмощие над Него. Обаче ка- то се бори с Бога, той ще изчезне. (16/5:23)

Ще те тури и 100 пъти в Своята пещ

Бог ще те направи съвършен, но по-хубаво не препятствувай, защото ще те смачка. Ако стане нужда, може и 10 пъти да те тури в Неговата фурна, но ще направиш туй, което Той иска. Той ще те тури и 100 пъти в Своята пещ и никой не може да се застъпи заради тебе. (16/5:23, 24)

От твоята личност

нищо няма да остане

Погледне те Господ, но ти не искаш да се примириш, не искаш да изпълниш Волята Му. Тогава Той насила ще те застави, но от твоята личност нищо няма да остане. В някоя друга еволюция, след милиарди години, Господ пак ще си спомни за тебе, ще каже: „Я вижте туй упорито дете дали не е поумняло?” Те ще го извадят и ако пак упорствува, Господ пак го чукне и то пак изчезне. След милиарди години Господ пак каз- ва: „Онова упорито дете дали не е поумняло?” И след като те е почукал Господ най-малко 100 пъти, най-после ще кажеш: „Чакай да послушам Баща си да видим какво ще стане”. И като ка- жеш така, ще започнеш една нова еволюция. Същото нещо става и с тия падналите духове, ангелите. Те са упоритите синове на Бога. И какво е станало с тях? Вързали са ги с вериги, ограничили са ги да работят в гъстата материя вътре. (16/5:24)

То не е излишък, а изобилие

И тъй, ще знаете Закона: В Природата излишък няма и недоимък няма, затова енергията, която ви е дадена, ще я употребите разумно… И единствената сила в света, в която има един ма- лък плюс, това е Любовта. Не в Природата, но в Любовта има един плюс. То не е излишък, а изо- билие. Тъй че в Любовта има изобилие. И туй изобилие, което има тя, е безопасно, понеже то спада не в границите на ограниченото битие, но в безграничното. Следователно от този излишък малцина могат да се ползуват. И затуй за да може човек да се ползува от това изобилие, трябва да възприеме Любовта. (16/6:9, 10)

Душата се връща назад

В тебе няма самопожертвуване, няма самоотричане, няма туй съзнание, което се изисква. — Ами какво трябва да направя? — Ще се повърнеш назад. И затова египтяните в своята теория за трансмигрирането на душите казват: „Ако една душа не е минала през някой стадий, тя ще се повърне назад, ще мине през туй поло- жение, за да добие всичките качества, които са необходими за нейното развитие, и после ще про- дължи нагоре”. Та за да се изправи известна пог-решка във вас, не е тъй лесна работа. За да можете коренно да изправите някоя погрешка, неп- ременно трябва да настане едно слизане на душата. При това слизане на душата човек за 2-3 години като че изгубва своето знание — никак- ва деятелност не проявява. Душата там се пов- ръща като че в няколко форми назад. След това дохожда едно подобрение, човек се съвзема и тръгва напред. (16/6:24)

И те, и вие ще се изпарите

Всичко в света, което се заражда, ако е доб- ро, щом дойде до Бога, благославя се, но ако е зло, то се разтопява и изчезва. И тъй, ако вие се държите за лошите хора, за лошите си постъп- ки, за лошите си мисли, желания и дойдете в съп- рикосновение с Бога, какво ще стане? Ако вие не искате да ги оставите, ще отидете с тях наедно. Ако ги държите, и те, и вие ще се изпарите и помен няма да остане. Само една милост ще ви спаси. Как? Щом идете при Бога, ако се откажете от вашите лоши желания, като главня ще бъдете изтеглен от този огън. (16/6:27, 28)

В Него няма две мерки

Казвате: „Господ е милостив”. То е друг въп- рос. За Милостта Божия ние не спорим, но и Правдата Божия ние поддържаме и казваме какво прави Господ в Своята Правда. В Него няма две мерки. Той изисква абсолютна чистота.

(16/6:28)

Разкрива недрата на своите Тайни

Съзнанието не е един атрибут на човешкия ум, нито пък има нещо общо с ума. Съзнанието е само един принцип на сърцето. То носи свет- лина в себе си… Сега в съвременната окултна наука има една опасност. Тя представлява школа на сърцето преди всичко, школа на съзнанието, а не школа на ума. А вторично от туй съзнание се заражда вече опитната наука, която лежи върху една морална база. Тогава Природата разкрива недрата на своите Тайни. Нямаш ли обаче светлината на съзнанието, Природата държи всичките свои врати затворени. И сега мнозина са ме питали какво трябва да правят. Ще слуша- те душата си. Първият лъч, който душата е пратила до сърцето ви, е съзнанието. (16/6:18, 34)

Ще търпиш, няма да бързаш

Има един разказ из древността, може да го знаете, гдето жените протестирали, искали и те да управляват света. Явила се депутация пред ца-ря и казала: „Голяма неправда е само мъжете да управляват. Искаме и ние да вземем участие в управлението.” „На драго сърце — казал царят, – но ще ви дам едно малко изпитание.” Дал им една затворена сфера и казал: „Дръжте я една седмица и след туй ми я донесете”. Показал им как се отваря, но им поръчал да не я отварят. След като я взели, още на другия ден се питат: „Какво ли има вътре! Да я отворим или да не я отворим?” Най-после решават да я отворят. Отворили я, но как- вото било скрито в сферата, изскочило навън. Такива сме и ние, като децата. Всякога искаме да влезем вътре. Природата има много такива сфе- ри и като ни даде някоя, отворим я и пилето изхвръкне… Значи в Природата има Закони, които трябва да се изпълняват. Когато Природата ка- же: „Няма да отваряш” — ще слушаш, ще чакаш, ще търпиш, няма да бързаш. Казва: „Сега отвори!” — Ще отвориш. Ние всякога отваряме нещата без време. И от това се раждат всичките страдания и заблуждения. (16/7:16, 17, 18)

Под влиянието на Абсолютното

Ако вие се опитате да изпълните Волята Бо-жия правилно, ще забележите голямата промяна, която ще стане във вас. Някога аз слушам да каз- ват за някои: „А, той се влияе”. Да, щом не изпълняваш Волята Божия, ти ще се влияеш и ще бъ-деш под влиянието на един, на втори, на трети, на четвърти и на много други, но не под Божието влияние. Изпълниш ли Волята Божия, ти ще бъдеш под едно влияние само, под влиянието на Абсолютното. Бъдеш ли под влиянието Му, ти от никого няма да се влияеш. (16/8:13)

Вие не можете да го избегнете

Трябва да знаете, че като ученици, всичко, как- вото ви се случи, то е предопределено, нищо не е случайно и вие не можете да го избегнете. Програма има вътре в школата, която се спазва най- строго. (16/8:14, 15)

Пример на онази Велика Божия Любов

Аз ви задавам следните философски въпроси: Каква нужда имаше да бият Христа? Небето не беше ли силно да Го освободи от тези римски тояги? …Казва се, че Небето е всесилно. Е, питам тогава: Как ще си обясните това противоречие, за- що трябваше да бият Христа? Не само че Го биха, но защо трябваше да Му се присмиват? Заковаха Го на кръста и Му се присмиваха отдолу. Защо трябваше да бъде тъй? Какъв смисъл имаше това нещо? — В лицето на Христа ние виждаме един Велик пример на онова Велико любовно чувст-во, на онази Велика Божия Любов! …Той казваше: „Прости им, Боже, прости!” (16/8:15)

Е, какво каза Господ?

Характер имаше в Христа! Той казваше: „Прос- ти им, Боже, прости! Ако те знаеха нещата тъй, както аз ги зная, ако те разбираха нещата тъй, както аз ги разбирам и ако те са готови да изпълнят Волята Ти тъй, както аз съм готов да я из- пълня, не биха сторили туй. Един ден те ще на- учат това, прости им!” Е, какво каза Господ? — „Ще им простя, но един ден тояга ще има.” Тояга ще има, разбира се. Чудни са хората! Ако праведния бият с тояга, оплюват Го, заковават Го и Му се присмиват, грешния трябва ли да му се простят греховете и да мине без бой? Ще му се простят греховете, но и тоягата ще дойде. От кого? От твоите подобни, от твоите другари, с които си ял и пил. Те ще кажат: В тебе характер няма, убеждения няма. (16/8:15, 16)

С хиляди години там тече

И тъй, във Великата Природа последствията на нещата са неизбежни. Не се плашете от това, но знайте, че всеки един акт, всяка мисъл, всяко чувство на съзнателния живот си има своите пос-ледствия и с хиляди години там тече. (16/8:25)

За да опита нашата любов

…Гняв, омраза, злоба. Всички тези отрицател-ни проявления трябва да превърнем в положи-телни. Всички тези неща са препятствия, които Господ турил, за да опита нашата любов. Той казва: „Туй препятствие можеш ли да го преми- неш?” (16/8:29, 30)

Ще ти даде да управляваш едно слънце

Бог ще те тури в положението на баща, мъж, жена и като минеш тези изпитания, първото възнаграждение е, че ще те тури пред Себе Си, ще те направи ангел, ще ти тури крила, отдолу ще ти тури подпис и ще ти даде един свободен билет, колкото искаш да ходиш, където искаш да посещаваш и когато искаш да се върнеш. Като се върнеш от разходката, ще те пита: — Видя ли всичко? — Видях. — Искаш ли още разходка? — Не, Господи, сега искам да Ти служа. — Тогава Той ще ти даде да управляваш едно слънце, за което ще отговаряш. Там ще те считат за бог и като направиш някоя погрешка, те ще се оплачат на Господа. Като направиш ред погрешки, Господ от- ново ще те върне като човек, пак ще минеш та- зи процедура на трансмигриране, на странству-ване, после пак ще те прати в световете, след туй в друга някоя слънчева система и т.н. Дълго време ще се разхождаш, докато се научиш как да Му служиш. И тогава Той като те види, няма да ти се намръщи, но ще ти се поусмихне малко и ще ти каже: „Ще се научиш да служиш”. И като заминеш от Него, паметна ще ти остане само усмивката Му. (16/8:30, 31)

Първото трепване на сърцето ви

Бог няма намръщено лице, Той всякога е усмихнат. Който Го е видял, той никога няма да Го забрави. Как виждаме ние тази усмивка на земята? Вие виждали ли сте усмивката на Бога? Виждали сте я. Първата усмивка на Бога е, кога- то сърцето ви за пръв път трепне, първото трепване на сърцето ви, преди да сте любили, това е усмивката на Бога. Това е първата Любов… Тази усмивка се извършва моментално. Тя е един момент. Някой казва: „Не мога да я видя”. Други казват: „Изгубих я”. Да, защото тя не може да трае дълго време на земята. (16/8:31)

То е, което ръководи съдбините ни

Туй Божественото, което се проявява в нас, то е, което ръководи съдбините ни. У всеки човек има (това) Божествено, само че едни се подчиняват на Божественото в себе си, други не се подчиняват. По това се отличава един човек от друг. Някой път човек се усеща раздразнен, отслабнал и търси причината отвън. То е, защото не се подчинява на Божественото в себе си. (16/9:6)

Ще срещнеш един възел

Всяко едно човешко действие ограничава човешката воля и при всяко едно такова действие Божествената Воля ще те спре, ще срещнеш един възел. Понеже Бог не допуща никаква дисхармония, Той веднага ще разгледа твоята постъпка, веднага ще ти въздаде подобающето и после пак ще те пусне на свобода. Ще започнеш друго нещо по своя воля — втори възел ще те спре. Бог пак ще разгледа твоите постъпки, пак ще ти въздаде за твоето действие и пак ще те пусне на свобода. Тъй щото в туй отношение Божествената Воля действува абсолютно независимо. (16/9:6, 7)

Над съдбата си не можеш да се подигнеш

Ще видите, че всичко, каквото предстои на човека да мине, е написано, съдбата му е опре-делена… Човек трябва да се ръководи по съвета на своята съдба. Някой казва: „Човек трябва да се подигне над съдбата си”. Не, над съдбата си не можеш да се подигнеш, нито можеш да и се на- лагаш. (16/9:11, 12)

Туй е съдбата — да се подчиниш на

Волята Божия

Слушайте какво казва съдбата: — Приятелю, преди две съществувания аз ти дадох добри ус- ловия, но ти не ги използува, умът ти не стигна и главата ти ще страда, ще те тъпчат. — Защо? — Да се научиш на смирение. — Тъй ли, аз не ис- кам да бъда смирен. — Ако не искаш да бъдеш смирен, главата ти ще пати. — Ама ти заповядваш ли ми? — Ще ти заповядвам — казва съдбата. — Ако ме слушаш, няма да ти заповядвам, но ако не ме слушаш, ще ти заповядвам. Дотогава, дока- то си противник на Волята Божия, ще ти заповяд- вам, а в деня, в който изпълниш Волята Божия, няма да ти заповядвам. — Туй е съдбата — да се подчиниш на Волята Божия. (16/9:12, 13)

Вън от Любовта действува съдбата

Някой се оплаква от съдбата си. Аз казвам: Има един изходен път — ще се подчиниш на Во-лята Божия, а Волята Божия се изпълнява само чрез Любов. Вън от Любовта действува съдбата, вътре в Любовта — Волята Божия. (16/9:13)

За да се допреш до Бога

За да се допреш до Бога, не трябва да имаш никакво отрицателно качество. Ти можеш да имаш отрицателни качества, но понеже Бог е огън всепояждающ, то допреш ли се до Него, ще има пожар, ще дойдат най-големите страдания. Ако си чист, няма да изгориш. Затова се препоръчва да отидем при Бога абсолютно чисти, за да може горението да стане правилно — да гориш, без да изгаряш. Грешният човек гори и изгаря, а праведният гори и не изгаря, радва се. (16/9:15, 16)

Има неща, които са определени

Не е въпросът в това да се оженим или не, но ние трябва да спазваме отношенията вътре в Природата. Има неща, които са определени — какво трябва да вършим, това е определено и горко ономува, който не се подчинява на този Божествен Закон. (16/9:21)

Бог му е приятел

В Бога няма лицеприятие, в Него има само едно правило: онзи, който върши Волята Божия, Бог го слуша, приятел му е. Онзи, който не върши Волята Божия, Бог не го слуша. (16/9:25)

Не може да ви разкрие обятията си

Всички неща в света имат тясна връзка помежду си. Докато вие не дойдете до положение да разбирате тази тясна връзка, живата Природа няма да ви разкрие своите Тайни, тя не може да ви разкрие обятията си, не може да бъде и мека с вас. (16/10:4)

Лъжеш се

Някои казват: — Ама Господ не може ли да направи всичко? — Е, що от това, ако Господ мо-же да направи всичко? Господ може да направи всичко по Своя ум, но ти не можеш да направиш всичко по своя ум. Ако ти ходиш по Волята Му, както Той мисли, ти ще се ползуваш от това, кое- то Той прави, но за тебе специално Той нищо ня-ма да направи. Ако ти мислиш, че Бог ще напра- ви по твоята воля нещо, лъжеш се. (16/10:5)

Тайна, която трябва да изучавате

Нашето бъдеще за напредналите същества е настояще. Туй, което за другите е настояще, за нас е бъдеще. Нашето настояще пък е бъдеще за животните… Всички същества в дадения момент, и от миналото, и от настоящето, и от бъдещето, са живи същества и всичко това функционира… Бог се проявява на всички живи същества във всички моменти… Вие не може да разберете как се проявява Бог в съзнанието на едно цвете, в съзнанието на един човек, в съзнанието на един ан- гел и в съзнанието на по-напредналите същества, но това е факт. За себе си ние можем да знаем. Как се проявява Бог в мен, аз зная, но в другите, това е една Тайна, която трябва да изучавате.

(16/10:10, 11)

Дължи ти нещо от миналото

После като дойдем до медицината, вие каз- вате: „Аз не искам да ме лекува такъв лекар”… От чисто окултно гледище някой лекар ти дължи нещо от миналото, той трябва да ти се изплати. Ти си на умиране. Той дойде, има магнетичес- ка сила в себе си, тури си ръката на главата ти и ти оздравееш. Като си отиде, кажеш: „Слава Богу, олекна ми!” Остави този лекар да издължи своя- та карма! (16/10:22, 23)

Има един дълъг път

Вие като влезете в школата, търсите късия път, искате в една-две години да свършите всич- ко, всичко да научите и да си излезете. Може… Но така свършват мъртвите линии. Всичките ум- рели хора така свършват, но живият човек в све-та, в Природата, в Космоса има един дълъг път. И туй трябва да го поставите като задача, да зна-ете, че пътят ви е безграничен. (16/13:5)

Той е подписал известна програма

Ами че който и да е от вас когато е слязъл на земята, той е подписал известна програма за своя живот. Колко сили, колко велики умове са правили тази програма за работа и са му опреде- лили начин за живеене, които той трябва да изпълни. Няма какво аз да му определям, да му давам нова програма. Казвам му: Разгърни кодек- са на твоята книга, еди-коя си глава, еди-коя си страница, еди-кой си пасаж и чети! Ако е умен, той ще разгърне и ще види. Оттам трябва да започнете. (16/13:22, 23)

Ще ви турят препятствие

Действителният, реалният Божи свят, туй са все разумни същества. Всичките ваши постъпки, всичките ваши мисли, всичките ваши желания няма да останат без последствие. Да не мислите, че може да бъдете по-умни от тях. Дотолкова, доколкото вашите мисли, вашите интереси са в съгласие с тия разумни същества, дотолкова те ще ви съдействуват, но в момента, в който се отклоните, ще ви турят препятствие. (16/14:9)

Неговата цел

— Ама Господ на едни е определил да са радостни, а на други — да скърбят. — Не, заблуждаваш се, Господ не прави хората нито скръбни, нито радостни. Неговата задача, Неговата цел, ако мога така да се изразя, тук, на земята, е да ни зас-тави да мислим. (16/14:11)

Ще внесе поне една дума

И ние днес ще вложим нещо в Евангелието на нашия живот. Как? Всеки от вас ще внесе поне една дума, поне едно предложение в това ново Евангелие. То се пише там горе. Каквато добрина направиш на земята, тя се пише в Божествената книга, отбелязва се. Помислил си не- що, казал си някое предложение, има разумни същества, които веднага го внасят в тази Свеще- на книга, отбелязват името ти и кога се е родила тази мисъл. (16/14:19, 20)

Закъснееш ли една секунда

Онзи, който казва, че не му е дошло времето, знае ли философски какво значи да ти е дошло времето? Ами ако това време е преминало? Ами ако ти си закъснял за станцията? …Не, не, ти ще идеш точно навреме, защото Природата обича точност, в нея няма забавления, точно навреме ще тръгнеш, най-малко две секунди, преди да тръгне тренът. Закъснееш ли една секунда, ней- ният влак е на разстояние от тебе хиляди и ми-лиони километри. (16/14:23, 24)

Ще срещнете хиляди мъчнотии

Някой от вас казва: „Аз имам доброто желание, правя тези усилия”. Други обаче търсят по-лесния път. За да се добере човек до една Вели- ка Божествена Истина при сегашните условия, изисква се усилена работа. При тази усилена ра- бота ще срещнете хиляди мъчнотии. (16/14:26)

Времето е за хората на мъчението

Времето е дадено за физическия свят. Време- то е само за хора, които трябва да се мъчат. Времето е за хората на мъчението, а за хората на бла- женството няма време. (16/15:19)

В Природата всякога има равновесие

Сега някои от вас като имате страдания, ис-кате да пътувате с бързината на светлината. Кога- то имате щастливи дни, искате да пътувате с ня-коя биволска кола. Защо? Възможно ли е това? Не! Има такива съчетания в Природата, но тя всякога се коригира. Ако в един момент вашето щастие е кратковременно, а нещастието дълговременно, следующият момент Законът ще бъде обратен: щастието ви ще бъде дълговременно, а нещастието кратковременно. Няма никакво изключение в този Закон. Някои казват: „Аз не съм видял бял ден в живота си”… Приятните и неприятните случаи в живота са еднакви, само че възможно е нашето съзнание при страданията да е било будно, а при щастието да е било в спящо състояние. Някой път може да е обратното. Наше- то съзнание при щастието е будно, а при страданието — спящо. Някой може да каже тъй: „Аз не съм имал в живота си щастие”. Възможно е. Някой може да каже: „Аз в живота си не съм виждал нещастие”. Възможно е. Това са само от- ношения, но това не са чисто философски раз- съждения. Това не почива на Божествената Мъдрост. В Природата всякога има равновесие. Сега мнозина искат само щастливи дни. Не, това е невъзможно. В живота има толкова щастливи дни, колкото и нещастни. (16/16:13, 14)

От щастливия ден ще поправи погрешките на нещастния

Най-нещастният ден и най-щастливият ден свързват верижката на живота. Най-щастливата халка и най-нещастната влизат една в друга и образуват едно цяло колело. Следователно най-щастливият ден и най-нещастният ден винаги се допират. При това трябва да знаете, че като на- мерите най-щастливия ден в годината, до него седи най-нещастният… Ако вашето съзнание е будно, в най-щастливия ден на годината ще намерите най-добрите условия, които са заложени от минали ваши съществувания и сега се реали- зират. В най-нещастния ден тия разумни същес-тва са заложили най-лошите условия на минали-те ваши съществувания. Едните ще изправяте, другите ще използувате. Умният човек като има най-щастливия ден в годината, от щастливия ден ще поправи погрешките на нещастния. Туй, кое-то спечели в щастливия ден, с него ще плати дълговете на нещастния ден. Който не е умен, като дойде щастливият ден, той ще каже: „Намерих една тайна, забогатях”. Ще започне да яде и пие. Той няма да плати дълговете си, а ще затъне още повече. Тогава втория път неговият нещастен ден ще се увеличи. (16/16:14, 15)

Идва съответствующа печалба

Промените стават в широката Природа, в ко-ято живеете. Мнозина от вас като не разбират този Закон, си създават ред неприятности. Щом се измени нещо във вас, вие казвате: „Изгубих не-що много ценно, много хубаво”. Кой ли не губи? Всички губят. Но след всяка една загуба в Природата идва съответствующа печалба. (16/17:5)

Най-реалното нещо

Най-реалното нещо е вътре във вашия жи- вот. Ето в какво седи туй най-реалното, на което вие може да се осланяте и поверите. Някой път у човека се намира една много мъжделива светлинка, която никога не се мени. Тя е много малка, микроскопическа, но никога не гасне. В чо- века има големи светлини, много хиляди лампи светват и изгасват, но с тях стават промени, а та-зи малката светлинка никога не се намалява. Тя при всички условия на живота ви, и при падане, и при ставане, никога не угасва, еднаква е. Знае- те ли кога се вижда тя? Не когато сте щастливи, но когато се намирате в най-голямото отчаяние, изоставени от всички, когато всичко е загаснало на вашето небе — и звезди, и месечина. Тогава далеч някъде във вашето съзнание се появява тази светлинка, блещука на вашия хоризонт, показва пътя, към който трябва да се стремите. Там е Бог! …Тази светлинка никой не може да изгаси: нито бури, нито отчаяние, нито неверие, нито ад, нито ангели, нито дяволи, никой не може да я изгаси. Тя е единствената реална светлинка, която дава живот. (16/17:15, 16, 17)

Всичко е възможно!

И при самовъзпитанието си постъпвайте по следния начин: всяка вечер като си лягате, казвайте: „Всичко е възможно!” „Всичко е възможно” подразбирам: като живеем в Божествения свят, като спазваме онези Велики Божествени Закони, за нас няма да има невъзможни неща. Нарушим ли един Божествен Закон, всичката възможност става невъзможност. (16/17:21)

Само ни въздействува и се оттегля

Сега някои хора казват: „Светът е лош, защо хората не се оправят?” Защото Бог не е вътре в техния живот. Помнете само едно правило! Бог във време и пространство не работи в нас. Той работи извън времето и пространството. Той моментално се появява в нас и моментално се оттегля от нас. В даден момент Бог само ни въздействува и се оттегля. Ние казваме изобщо: Бог живее в нас. — Ако Бог живее в нас, как е възможно да пра-вим толкова много погрешки? Как ще примирите тия противоречия? Някои казват: „Мен Духът ми говори”. Да, но Духът живее извън времето и пространството. Духът само въздействува и се оттегля. (16/18:6)

Нито едно действие не отива напразно

Вие си мислите: Защо са допуснати погреш- ките? — Те са най-приятното занимание. — За- що? — Тия погрешки, които правите тук, на земята, в Невидимия свят ги купуват и от тях изкарват нещо хубаво. От всяка една ваша погрешка след време ще образуват нещо прекрасно, нещо хубаво. Вие се мъчите, безпокоите се защо са тия пог-решки. В Природата Божественият Разум така е разпределил нещата, че нито една сила, нито ед- но действие не отива напразно, всичко се изпол-зува. (16/18:7, 8)

Големи майстори са

Онези същества, които поставят човека на изпит, са големи майстори. Имаш едно богатство, разположен си, весел си, като че имаш цялото богатство на света. Дойде един момент, за нищо и никакво, за пет пари работа кажеш нещо и в ед-на минута всичкото ти щастие изчезне. Може да мине ден, два, три, цяла седмица, докато ти ми- не. (16/18:28)

Светът ще се обърне с главата надолу

Туй е, което Бог изисква от всинца ни — в да- ден случай да не реагираш против Волята Му. В момента, когато Господ казва да мълчиш — да мълчиш. Когато Господ казва да говориш — да говориш. Когато Господ казва да почиваш — да почиваш. Когато ти каже „работи” — да работиш. Щом започнеш да философствуваш с Него, всич- кият свят ще се обърне с главата надолу. (16/19:6)

Докато не сте готови

Когато говорим за „ученици”, подразбираме отношенията ви към Божествения Дух, Който носи всичките блага и дарби. Трябва да знаете, че този Божествен Дух никога няма да ви даде едно благо, докато не сте готови. Тъй че да ви говори Господ или да не ви говори, зависи от вашата подготовка. Дарби, Той ги носи и вие не можете да Го заставите да ви даде нито една, ако не сте готови. Ще Го заставите само тогава, когато изпълните Волята Божия. Той е много внимателен! Когато бъдете готови, ще ви даде нужното точно навреме. (16/19:8)

Няма да остане нито една грапавина

Искам, забележете това нещо в себе си, да бъдете ученици. Колкото се отнася до другите не- ща, те ще се изправят. Няма да остане нито една грапавина в света, която да не се изглади. Тъй казва Писанието. Всичките грапавини, които същес-твуват в този свят, ще се изгладят. То е въпрос са-мо на време. (16/19:9)

Опитното училище на Природата

Животът е училище, в което придобиваш знания, прилагаш тия знания и жънеш техните плодове. Той е опитното училище на живата, разум-на Природа. (16/20:4, 5)

Природата постоянно ни говори

Природата постоянно ни говори. Всеки момент, всеки час, всеки ден тя сменя своите картини, променя гамите в своите песни и в туй велико разнообразие тя открива Тайните на Битието за оня, който знае да чете от нейната Книга. Вие трябва да изучавате езика на Природата, защото в този език ще намерите скрити онези Велики Закони, които трябва да прилагате и в своя жи-вот. (16/20:5)

Ретортите на живата Природа

Мнозина запитват: Какво представляват страданията? Защо съвременното човечество страда тъй много? — Казвам: Страданията не са нищо друго, освен ретортите на живата Природа, в ко- ито се поставят хората, за да се очистят от из- вестни свои грешки, заблуждения и нечистотии на миналото. (16/20:6)

Втора, трета и ред още реторти

Природата… Тя е нашата обща майка, която като види някое от своите деца изцапано, ока- ляно, нечисто, туря го в една от своите реторти, подлага го на огън и следи кога ще трябва да прекрати този процес. Ти плачеш вътре, викаш, но тя си знае работата. Като те извади от реторта- та и намери, че си чист, оставя те на спокойст- вие, но ако нямаш необходимата чистота, ще те тури във втора, трета и ред още реторти, докато придобиете необходимата чистота, чрез която ще разбирате правилно Божиите Закони и По- веления. (16/20:6, 7)

Ще се освободи от онзи тежък камък

След като човек премине през всички ретор-ти, нужни за неговото очистване, той ще се ос- вободи от онзи тежък камък, който натиска душата му, ще се подмлади и ще дойде до онова състояние, което Писанието нарича новоражда- не, или възкресение на човешката душа. (16/20:7)

Ако искате да живеете в живота

Злото и доброто, това са двете граници на живота… Ти дойдеш до скръбта и казваш: „В моя живот има само скърби”. Не, ти си дошъл само до единия бряг на живота. Като дойдеш до другия бряг, ще намериш радостта. Но ти ще живееш между радостта и скръбта… Ако искате да живеете в живота, трябва да бъдете между бреговете му. Щом искате да знаете какво нещо е скръбта, ще знаете, че сте до единия бряг на живота и тря-бва да се върнете назад. Дойдете ли до радостта, и там ще изгубите живота си. Еднакво е положението. (16/20:12)

Скъпо ще плати

В този живот вие трябва да контролирате вашите желания. Щом станеш по материалист, искаш да трупаш повече, отколкото ти трябва, ще се спреш, ще помислиш, че Божият Закон е крайно взискателен. В живота си всеки трябва да носи толкова, колкото е необходимо. Тури ли повече, скъпо ще плати. (16/20:13)

Не си ти, който уреждаш живота си

Някой казва: „Да си уредя живота”. Не си ти, който го уреждаш… Нима като влезете в един университет, ще мислите да уреждате програма-та на този университет? Не, ни най-малко. Нима като влезете в една школа, вие ще уреждате програмата й? Не, вие ще мислите за времето, кога ще посещавате, как ще учите и т.н. Туй, което ви е дадено на земята, него ще изпълните, както трябва. (16/20:13, 14)

Тия, които коригират тази програма

На всички ви е дадена по една програма. По някой път вие седнете и започвате да коригирате тази програма. Какво става обаче? Аз казвам: Всички тия, които коригират тази програма, които искат нова програма, са отишли в гробища- та. (16/20:14)

„Ама аз не зная каква е моята програма”

Всеки трябва да прилага живота си разумно, според както е определено в неговата програма. Някой от вас може да каже: „Ама аз не зная как- ва е моята програма, не зная какво да правя”. Чудни сте вие! Я попитайте един ученик от пър- во отделение, каква програма има, той знае. По- питайте един ученик от първи клас, какви пред-мети изучава, кои учители му преподават, знае. Ако вас запитат в кое училище сте, ще кажете: „Не знаем”. Какви предмети ви преподават, ще кажете: „Не знаем”. Ще кажете: „Ние учим Божествени работи”. Какви са тия Божествени работи? (16/20:15)

Противоположният полюс на живота

Меланхолията, която иде, произтича от лич-ните чувства на човека. Вие сте били божество, някой виден ангел в небето, заповядвали сте на цяла слънчева система, но един ден Господ заповядва: „Вземете този крилат ангел и го пратете на земята като обикновен човек”. И вие слизате на земята не министър на България, но като един прост слуга някъде — седите и въздишате. Вие, като ангел, знаете своето високо произхождение. Ще научите ли нещо на земята? Ще научите един Велик Закон — ще намерите противоположния полюс на живота. (16/23:9)

С една придобита опитност

Сега и вие, които сте слезли до дъното на жи- вота, ще намерите противоположния полюс. От- там започва вашето възлизане. Ще се върнете пак при Бога, но с една придобита опитност. (16/23:9)

Като е дошло при вас

Да допуснем, че у вас дойде мисълта да раздадете 100 000 лева на бедните хора. Ти казваш: „Трябва да продам всичкото си имане и едва ще мога да изкарам 50 000 лева. Как може това?” Е, тази мисъл е от дявола. Не раздадете ли тия па- ри, ще ви продадат къщата — нищо повече! Законът е такъв. Няма добро или зло, което като е дошло при вас и не спазите Закона, да ви мине незабелязано. И злото е неизбежно, и доброто е неизбежно. (16/23:12, 13)

За да се реализира една мисъл в света

Вие трябва да знаете, че за да се реализира ед-на мисъл в света, трябва да мине през много хо-ра. Тя ще мине през хиляди хора, докато дойде до онзи човек, който е най-способен да я реализира… Една мисъл може да е минала през една вери- га от 10-20 000 души, докато един я реализира. Другите ще бъдат на тила, той ще бъде на фрон-та. Ще излезе на фронта и ще изпълни тази ми- съл. Тъй щото каквото той печели, и вие печелите. Каквото той губи, и вие губите. Пък има такива добродетели, за които в даден случай цялото чо-вечество взима участие. Значи ако в цялото човечество има един способен човек да изпълни тази мисъл, цялото човечество печели… Великите мис-ли, които минават през ума ви, възприемайте ги и не се спирайте! (16/23:13, 14)

Когато имате най-хубаво настроение

Не се противопоставяйте на злото, мислете за причините и последствията, защо и за какво е дошло. Тази мисъл няма да дойде току-тъй; дой- де ли, тя ще ви причини някой път и страдания. Тези мисли ще дойдат тогава, когато имате най-хубаво настроение. В реда на нещата е да дойдат.

(16/23:18)

Онзи, който изтърпява злото

Не се борете с лошите мисли. То е губене на време. С тях заедно ще дойдат и добрите. Пренесете тия мисли, това е най-добро; онзи, който изтърпява злото, е по-силен от онзи, който му се противи. (16/23:18)

То е изпит в живота ни

Дойде ти едно побуждение, една добра мисъл да направиш някому добро. Минаваш покрай пътя, гледаш една бедна вдовица. Ти бръкнеш в джоба си, но веднага започваш да философству-ваш. Казваш си: „Имам пари, но те ми трябват днес. Хайде друг ден ще направя това добро.” Раз- съждаваш ли така, ти вече си направил първата погрешка. Няма да се мине дълго време и ти ще платиш десетократна глоба за неизпълнение на ония хубави Божествени чувства. Следователно ние всякога трябва да се подчиняваме на Божествения глас в себе си. Щом това Божествено чувство заговорва в нас, то е изпит в живота ни. Бог ни изпитва. Трябва абсолютно да Му се подчиним! Възприемеш ли Божественото, изпълни го. (16/24:6, 7)

Както е определено, така ще бъде

Първото заблуждение е в това, че ние мис- лим и искаме сами да уредим живота си. Жи- вотът ни, според това разумно сърце, е уреден. Всичките условия, при които трябва да живеем, всичките хора, с които трябва да се срещаме и които трябва да имат влияние върху нас — всич-ко това е определено. И както е определено, та- ка ще бъде. Цялото небе работи върху нас в та- зи насока. (16/24:7)

Вашата воля се парализира

Сега вие не мислете, че ако не изпълните добрата мисъл, Бог не е предвидил това. Той е предвидил всичко, но вие губите условията. При всяко неизпълнение на добрата мисъл вие се по- нижавате, вие потъвате, при което животът ви става по-труден. С отказването да изпълните каква и да е добра мисъл вие всякога се понижавате, средата става все по-груба и по-груба, докато най-сетне вашата воля се парализира. Вие става- те играчка на съдбата. (16/24:8)

Разклатен от дълбочините на душата си

Сега, когато аз говоря за разумното сърце, трябва да знаете, че за да се развие то, страданията трябва да ви засегнат издълбоко. Човек трябва да бъде разклатен от дълбочините на душата си.

(16/24:14, 15)

Седем пъти ще минете през огън

Вие ще опитате Бога и Той ще ви изпита. Да не мислите, че Той няма да ви изпита. Ще ви изпита като Авраама, ще ви изпита като апостоли- те, ще ви изпита като пророците. Всички ще минете през огън, седем пъти ще минете през огън. Като казвам, че всички ще минете през огън, вас ви е страх. Трябва да се мине седем пъти през Божествения огън! Това е най-голямото благос- ловение. (16/24:16)

Влизаш в дисхармония с Битието

Законът за приложението… е следният: Вся- кога, когато имаш условия да проявиш една ми- съл или едно желание, но не го проявиш, ти се спъваш, ти влизаш в дисхармония с Битието.

(16/25:11)

Необходимост, свобода и

Божествен Промисъл

Ще кажете: „Такъв е животът, съдба е това! Ще се примирим с необходимостта на нещата.” Не, тази философия не разрешава въпросите. Всичко, което намираме, че е лошо, че е непра- вилно, можем да го изправим. Ние трябва да знаем, че в настоящето се проявява Божият Про- мисъл, а в бъдещето имаме свобода да живеем според Божиите Закони. За да подобрим сегаш- ното си положение, ние трябва да съединим в едно трите неща: необходимост, свобода и Божествен Промисъл. Човек, който не разбира не- обходимостта, който не разбира свободата и кой-то не разбира Божествения Промисъл, всякога ще се намери в едно противоречие. Освен тази, никаква друга философия в живота ви не може да работи. (16/25:25, 26)

Всякога има приливи и отливи

В Природата всякога има приливи и отливи. Ако в един момент има отлив, в друг момент ще има прилив, т.е. ако в един момент условията са неблагоприятни, в друг момент ще бъдат благоприятни. Два еднакво благоприятни момента не следват един след друг. Това е Закон. Два щастливи момента не може да следват един след друг. Това е пак Закон. Следователно ако имате едно хубаво разположение, трябва да знаете, че второто разположение, което дойде след него, ще бъде обратно на това, което сте имали. Това са Зако- ни. (16/25:33, 34)

Щастието е една секунда

Вие казвате: „Аз искам да живея щастлив живот”. Много искаш! Не, дойде ли благоприятни- ят момент, кажи: „В този момент аз ще живея щастливо”. Щастието е една секунда, кратковре- менно е. След него иде една секунда скръб. Мине скръбта, дойде щастието. Скръбта и щастието се редуват. Бъди доволен от туй, което иде! (16/25:34)

Само по себе си се ограничава

Когато ние говорим за свобода, разбираме абсолютно разумен човешки живот. Само при разумния живот може да се говори за свобода. Всички разумни същества са свободни — никой не ги ограничава, никого не ограничават. За едно разумно същество е унизително да ограничи когото и да е. Всяко същество, което изгуби своята разумност, само по себе си се ограничава и като не разбира Законите, хвърля вината на другите хора. (16/26:5, 6)

Никога няма да ги примирите

Противоречия съществуват в Природата, но не се старайте да примирите тия противоречия. Вие никога няма да ги примирите. Ако речете да примирите противоречията, вие ще изгубите смисъла на живота. (16/27:5)

Висши задачи в света

И тъй, в Природата съществуват привидни- те противоречия. Тия противоречия са висши математически задачи. За глупавите хора съществува противоречие, съществува зло, но тия неща са висши задачи в света. Тия задачи по някой път се явяват в дома, по някой път се явяват в общес-твото, а по някой път и в самите нас — навсякъде може да се явят. (16/27:6)

Велик, безпощаден Закон

Онзи, който не иска да разрешава правилно задачите, в него се заражда мисълта да ги из-личи от себе си, т.е. да се самоубие. Човек, който иска да се самоубие, изличава задачите от себе си, не иска да ги решава. Обаче и сто пъти да се самоубиваш, никога не можеш да заличиш задачите. Пак ще те хванат тук на земята и ще ти кажат: „Ще решаваш” — нищо повече! Десет, сто хиляди години ще те държат на земята, но най- после ще решиш зададените задачи. Може да си послужиш с всички философски теории, мо- же да си послужиш с всички противоречиви въз- гледи, но в края на краищата пак ще трябва да ре- шиш задачите. Такъв е Законът на Великото Божествено училище. Вие, като ученици, трябва да разбирате този Велик, безпощаден Закон в света. (16/27:6, 7)

Противоречията са една необходимост

Като възприемем Закона на Абсолютната Божествена справедливост, разумност, ще оставим противоречията да си съществуват; те са необходими. Те са били една необходимост в нашето минало, те са една необходимост и за наше- то настояще и за нашето бъдеще. Те са явления, които ни подтикват към свобода и за в бъдеще. Изобщо противоречията, които съществуват в света, са потребни. (16/28:8)

Не можете да я намерите

Любовта е една Велика Сила в живота, която не се подчинява на никакъв Закон… Не търсете Любов. Който търси Любовта, той я изгубва… Всички вие, които търсите Любовта, не можете да я намерите; всички вие, които търсите Свет- лината, не можете да я намерите… Любовта сама ще дойде при теб, но ти трябва да имаш готово сърце да я приемеш. Светлината сама ще дойде при теб, но ти трябва да имаш готов ум да я при-емеш. Тъй седи Великата Истина!

И вие, като ученици, ще знаете, че същото нещо е и със знанието. Вие търсите знание. Ня- кой казва: „Аз търся знание”. Там е погрешката ви. Не търсете знанието. Вие никога няма да го намерите. Бъдете готови обаче да възприемете знанието. (16/27:13, 14)

Ще се върне да научи урока на живота

Трябва да знаете, че всяка душа не е сама… Три категории души влизат в нея, за да я образуват. Тия неизвестни души са едно грамадно количес-тво. У тях всяка една клетка представлява една душа, която мисли, която има специални възг- леди за нещата… Когато човек е духовен, когато той се развива съразмерно с Божествените Закони, тия души се развиват правилно помежду си и се групирват в тази централна монада, която представлява човека, самия индивид. Той е централната монада, около която всички други монади, всички други души се групирват и подкрепят. Обаче когато тази ръководяща душа, която носи името, знайно в небето, не спазва Законите, всички останали души са в разногласие… Когато един човек греши, тия души знаят това, взимат всич- ко под внимание, докато един ден започват да те напущат една след друга и ти останеш сам. Тога- ва знаете ли какво ще бъде вашето положение? Вие ще дойдете на мястото на една от тия малки-те монади и ще влезете като съставна част в друг някой организъм. И знаете ли тогава колко хи- ляди години ще ви трябват, докато излезете от този организъм и добиете вашата първа свобо- да? Нищо не се губи в Природата, но всяка една душа ще се върне да научи урока на живота.

(16/31:7, 8)

Всяко желание на душата

Всеки човек всъщност мисли, че от него може да стане нещо много. Отпосле условията отвън го довеждат до противоположно мнение. И наистина той може да стане много нещо, но трябва да знае дали тия негови побуждения произтичат от душата му, или са дошли отвън… За всяко жела-ние, което произтича от душата ви, може да се родят хиляди препятствия отвън, но то пак ще успее. (16/31:11, 12)

Ако видиш един недъг в себе си

Ако видиш един недъг в себе си, той ти е да-ден с цел или да изправиш нещо в себе си, или да научиш нещо. (16/32:20)

Само когато стане едно пречупване

Ако светлината се движи по права линия и не срещне никакво съпротивление, за да се пречу- пи и образува един ъгъл, тя не може да се види. Само когато стане едно пречупване на слънчеви- те лъчи, само тогава те са видими. Следователно Божията Правда и Божията Добродетел са видими само тогава, когато срещнат едно малко съпротивление. И за доброто се изисква едно малко съпротивление. Това съпротивление е злото. Затуй иде злото в света. Злото е едно малко пре- пятствие, за да отклони лъча на Божията Добро- детел. И неправдата също е едно малко препятствие, за да се яви Божията Правда. Тъй щото ще видите, че всички неща, които считате днес нещастия, са били среди, през които Божестве- ното се пречупва и проявява. (16/35:18)

Има един обратен Закон

В Божествения свят има един обратен Закон. Човек може да прояви Любовта, когато е в най-лошо положение, когато е в най-голямата сиромашия, а когато е най-богат, тогава има най- малки условия. Същият Закон е и за знанието. Когато човек има най-много знания, той има най-малък шанс да прояви светлината, а когато е най-голям невежа, има най-голям шанс. Тогава не че е невежа, но е като дете и в него има най-големи възможности. Щом е богат, щом има знания, той… казва: „Аз съм богат, имам знания, ни- що не ми трябва”. Той няма стремеж. (16/35:29)

Светлината на Безсмъртието

Всички окултни ученици имат много начини за придобиване на знанието, но дойде ли се до „Светлината на Безсмъртието”, всички употребяват молитвата — и Учители, и ученици. За доби-ване на Мъдростта също има много методи, но дойде ли се до тази Светлина, има само един метод — молитвата. Тази Светлина засега е необходи- ма на всички… Например имаш да разрешиш някой мъчен въпрос в живота си. Как ще го разрешиш? Само чрез тази Светлина. Всеки от вас има мъчни въпроси, които трябва да разреши. Има семейни, обществени, морални, какви ли не въп- роси, при разрешението на които човешката ду-ша се развива. Разрешаването им обаче става са-мо при тази Светлина. (16/36:15)

Знание без Любов

Знание без Любов всякога носи нещастие със себе си. Знание с Любов всякога носи щастие, без изключение. Там, дето има Любов, знанието е правилно, а там, дето няма Любов, знанието не носи никакво благо. (16/37:24, 25)

Човешките пътища и Божиите пътища

Имаме един Закон, казваме, че Божиите пътища са неузнаваеми, а човешките пътища са уз- наваеми. Защо човешките пътища са узнаваеми, а Божиите пътища са неузнаваеми? Човешките пътища са узнаваеми, понеже те са във времето и пространството. Човек най-напред ще си нап-рави един план и след години ще го реализира. Ние можем да намерим този план и ще знаем какво мисли да върши. Божиите пътища са из- вън времето и пространството. Той каже нещо и го направи, затуй Божиите пътища са неузнавае-ми. Ние не знаем какво може да направи Бог в следующия момент. Той казва и прави, действу- ва извън нашето съзнание. Затуй като дойдем до Бога, няма да се стараем да узнаваме Неговите пътища, но ще се стараем да проучваме туй, ко- ето Той прави, да Го подражаваме, да бъдем ка- то Него и каквото кажем, да го направим.

*Скържав — стиснат, скъперник

*Изпитни — изпитания

*Кираджийство — наемане на помещение

*Майа — илюзия

*Кюп — делва