Елеазар Хараш - Завръщане към чистото съзнание - Търсачка - svetanaknigite.bg

Елеазар Хараш – Завръщане към чистото съзнание

Завръщане_към_Чистото_Съзнание._Интервюта

ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ

ЧИСТОТО СЪЗНАНИЕ

Интервюта с Елеазар Хараш

през 2016 г.

Б. Б.

(Интервюиращ)

Варна, 2020 г.

ПРЕДГОВОР

Словото

Родени сме, за да познаем Бога в себе си.

Без Чисто Сърце няма Храм.

Светът разпъна Истината на кръст, а иска да е устроен.

Вкуси Бога и ще умреш за себе си.

Само Чистото Сърце е свещ.

Чистото Съзнание е нова Земя и ново Небе.

Който умее да слуша Бога, навлиза дълбоко в Словото.

Любовта е единственото Светилище в света.

Днес живите са мъртви, но не го знаят.

Бог е Единственият, Който създава Неизразимото. Сам Той е тази Неизразимост.

В Тишината тече Бяла Вода.

Любовта е живот в Бога, а не в света.

Ние сме по-дълбоки от света, звездите и вселената.

Истинският човек е постигнал Мистерията на сърцето си.

Спасението е въпрос на истинско знание.

Интуицията преживява Истината като спомен.

В Покоя няма време.

Важно е не събитието, а състоянието.

Любовта е мъка по Бога, а не по света.

С Бог имаме взаимност и това е Любовта.

Съединението с Бога е Мистично позволено от Него.

Мъдрецът няма опора и затова стои непоколебимо. Опората на Мъдреца е Нищото.

Суфи е нарисувал Бог в своето сърце.

Гласът на Истината не говори по човешки правила.

Не е важно кръщението, а Посвещението.

Големите страдания са големи водопади те ще измият сърцето.

Жертвата е Закон за по-висше развитие в следващото прераждане.

Съдбата е Същество, което държи сметка за всяка човешка постъпка.

АУМЪ

Елеазар Хараш
Април 2020 г.

ТЪРСЕНЕТО НА ИСТИНАТА

20 март 2016 г.

Б. Б.: Здравейте г-н Хараш!

През последните няколко години като че ли наблюдаваме едно засилено търсене на хората към Духовното. Как си го обяснявате?

Елеазар Хараш: Търсенето е неизбежно. Търсачи на Истината е едно, търсачи на нещо друго… е друго. Търсачът на Истината си залага живота. По туй се отличава той е Цялостен, т.е. търси с ума, сърцето и волята заедно, и Душата, и Духът. А тоз, който донякъде търси: той умът му в една посока, сърцето в друга, волята в трета. Значи, но който разбере, че е много важна Истината, той става Цялостен ум, сърце, воля, Душа и Дух.

Б. Б.: Според Вас възможно ли е в съвременния начин на живот забързано ежедневие, особено в градовете човек да намери Истината?

Елеазар Хараш: Значи, ежедневието е без значение, то е въпрос на Преданост на човека, на Отдаденост на Истината. И тя вече го привлича, тя го отделя от света, тя му създава условия.

Б. Б.: Съвременното ежедневие не е ли бариера пред чувствителността на човек да бъде отворен и да развива духовните неща?

Елеазар Хараш: То е бариера за тез, които са влезли в ежедневието и ако са го направили земно много. Но ако те държат на свободното си време, в което да проучват Истината и Духовните неща, тогава ежедневието, онова намалява, Духовното се увеличава ежедневието става Духовно. И после става Божествено, след време. Ние сме в ежедневието и не сме в него. Ако искаме да сме в него, то може да ни погуби. Обаче, ако знаем как да се отделим, постепенно. Постепенното е метод на Бялото Братство. Както Слънцето изгрява не изведнъж, и така можем бавно да излезем, нали. Зависи от волята.

Б. Б.: Доколко се е запазил автентичният вид на Учението на Беинса Дуно?

Елеазар Хараш: Ами то е много трудно, защото той е казал, че: „Вие ще ме разберете така както трябва, след пет хиляди години“. И малко са хората, които са отдадени концентрирано на Любовта, Мъдростта и Истината. Значи, цитатаджии има много, четящи много, знаещи много… Но тез, които са тръгнали на война срещу себе си, срещу слабостите си, срещу изкушенията те са малко и затова процесът е бавен, това забавя.

Б. Б.: Аз лично наблюдавам един процес на капсуловане на това Учение, което според мен много рязко се разграничава от идеята, концепцията и философията на Беинса Дуно.

Елеазар Хараш: Ами защото изискванията са страхотни, значи: Любов, която не се изкушава, Мъдрост, която не се заблуждава и Истина, която дава Свобода и на другите, и на себе си. И оттука, понеже това е висока летва, нали, и оттука изискванията ти трябва да си Душа и Дух, и то овладял ума и сърцето, за да имаш позволение да вървиш по тоз Път. Което много… извоюва се, всеки може, всеки го има. Но трябва много години, аз го наричам Жестока Преданост.

Б. Б.: Да, но това капсуловане, което хората, които следват, и са последователи на философията, която безспорно е едно от големите духовни богатства на България, която е оставил Учителя след себе си, това капсуловане не Ви ли се струва, че противоречи на тази философия?

Елеазар Хараш: Значи, понеже те не са готови за Истината, защото ако я видят и се сблъскат с нея, няма да могат да оцелеят. И те са задържани (как да кажа) като резерва като изчакване… Да може, когато тя се яви, да може да оцелеят, защото тя е нещо безпощадно. Там не може, там няма деветдесет и девет процента. Там е… Там трябва да си Цял.

Б. Б.: Според Вас, няма ли всеки един човек, независимо от степента на своето духовно, личностно развитие, право да пие от Извора, така да се каже?

Елеазар Хараш: Зависи как иска да пие, дали е достоен, защото може да посегне, може да няма Мярката. А когато влезеш в Истината, тя ти дава Мярка. Когато имаш Мярката, няма проблем всичко ти е дадено. Представи си, че ти е дадена много храна, а ти нямаш Мярката. Нали? Но ако ти си самият контрол над себе си, всичко е овладяно вече.

Б. Б.: Самият Учител дали би подкрепил такъв тип капсулованост?

Елеазар Хараш: Той не би го одобрил, обаче понеже знае, че Пътят е бавен и Духът трябва да се освободи от много минали прераждания, натрупвания, наслоения… Умът обременен, сърцето, волята в друга посока, умът в една… И затуй бавен е тоз процес на очистването, за да ти е позволено да тръгнеш така усилено към Духа, нали. Трябва да ти е позволено.

Б. Б.: От кого?

Елеазар Хараш: От Духа, от Бог. Ако Той не ти позволява да вървиш нагоре към Истината, значи Той те предпазва. Защото ти, ако се сблъскаш с нея, няма да оцелееш. Тя е страшно нещо, ако я видиш пряко.

Б. Б.: Възможно ли е тази Истина да е въпрос на гледна точка?

Елеазар Хараш: Не. Това е Самият Бог в действие, това е така нареченото Самадхи, това е Прасветлина и трябва да си готов да се слееш с нея, да си я обичал, да си се подготвил, за да може при срещата да оцелееш. И после пък ставаш задължително скромен и смирен, защото тя е високата летва.

Б. Б.: Преди няколко години планетата ни и всички хора, и нашите Души сме под влиянието на нови Космически сили от чисто физична, астрономична гледна точка. Какви са Ви очакванията на Вас, като човек, който се занимава с тези неща? Каква промяна да очакваме?

Елеазар Хараш: Човешкият път е много бавен и там за промяна е трудно да се говори, защото Учителя казва, че много хора са кандидати за животни. Други са кандидати за хора ей така, смесено е. И малко са тези, които ще направят Скок, защото са се посели в това, в Божественото те са Духове и Души, те не са умове и сърца; те са Душа и Дух, не нисша душа… Има две Души: нисшата е смъртна, Висшата… Висшата трябва да се освободи от всички окови, от желанията. Тя няма желания, тя има Любов, тя има Мъдрост. И това е трудното, и това е бавният процес. Така че повечето хора ги чака разочарование, но пък в бъдеще ще имат шанс, защото изискванията на Истината са много високи. Там няма, няма компромиси.

Б. Б.: През последните години виждаме, че Европа, особено западните държави, са в едно тотално духовно падение. Материалните желания, технологизирането на живота взема превес. Какво е мястото на България в този контекст? Как могат българите да намерят правилния Път към Истината?

Елеазар Хараш: Значи, първо, то не се отнася до България, а тези, които са паднали и имат проблеми със себе си, са около една трета, около двадесет милиарда. Въпросът е не само до България, а до определени хора, които са избрали твърдо Истината. Те са… Във всички народи ги има. Те са Търсачите на Истината, които умират за Истината; не които я цитират. Които са готови да заложат живота си те надрастват ума, надрастват сърцето, надрастват нисшата душа и влизат в Духа, в чистия Дух. Те са Търсачите, те са… И особено, когато им е позволено те вече имат Мярката за нещата, имат тънкостта, нали. Различават кое е Истина, кое е полуистина. Защото там стават големите…

Б. Б.: Кое човек трябва да слуша повече Интуицията си, сърцето си, разума си?

Елеазар Хараш: Значи, Интуицията е по-дълбока от тез неща, които изреди. Интуицията слиза от Духа, влиза в Душата. По-надолу за нея материята е гъста. Даже Чистото Сърце… Чистото Сърце работи с (да кажем) чисти предчувствия. Разумът, той толкоз много трябва да се пречисти, но пак не е мярка, нали, умът също. Интуицията е преведено Вътрешният Бог. Тъй се превежда Ин Тао, Вътрешният Бог. Тя е Мярката, но тя трябва… Не трябва да се смесва с ума и неговите хитрости. Тя слиза от Духа. Когато човек се пречисти, тя слиза от Духа и предава правилно на Чистата Душа, Висшата. Душата пък предава на сърцето правилно. Такъв е Пътят.

Б. Б.: Тоест да приемаме, че умът, като символ на интелекта, е по-скоро дяволската страна на живота?

Елеазар Хараш: Той е опасен, обаче ако бъде овладян, пречистен, той вече не може да пречи става слуга. Целта е той да стане слуга, да не е господар на Духа и на Душата.

Б. Б.: Най-просто казано: Как?

Елеазар Хараш: Ами дълъг процес на пречистване, понеже той няма контрол. Това е Учителя казва това е падналият Сатана всъщност. И всички умствени игри, даже игри на духовност може да е той може да играе всичко. Обаче, когато го пречистиш, той залязва и изчезва когато го овладееш. Той трябва да е овладян, да не му даваш да говори. Висшата Душа да говори, Любовта, Мъдростта да говори, Духът, но не и той. Ако той говори, той трупа точки, и след време може да те отклони.

Б. Б.: Според Вас, как ще реагира широката общественост, не само в България, в глобален мащаб, след няколко години, когато официално се заговори и чрез доказателства, и документи за съществуването на извънземни цивилизации?

Елеазар Хараш: Значи, извънземните, те винаги са съществували, но те не са човечета и такова… Това са Висши Същества, Ангелите даже са ниска степен говорим за Серафими, говорим за Богове, говорим за Старци… Хората ще ги приемат постепенно, според това, доколко са изчистили съзнанието си. Ако съзнанието е много тренирано и пречистено, ще има правилна връзка с тях. А иначе ще има една въображаема връзка, която разваля всичко. Значи, човек почне ли да си въобразява, че е чист, че е добър, че е…, става опасно. И затова има една Школа на пречистване освобождение от изкушенията където Учителя ти позволява правилно да виждаш, да различаваш Ангел от дявол. Даже може да се обърка Ангел и дявол знам и такива случаи. До такава степен, нали, мислят, че разбират, а тя разликата е голяма, все пак!

Б. Б.: В края на 19 век в Европа идват Учители като Беинса Дуно, личности като Айнщайн, Рудолф Щайнер, Морис Метерлинк… Изобщо едни години наистина на специални хора, които като че ли идват да помогнат за въздигането на човешкия Дух и познание. Задава ли се някакъв нов такъв цикъл в следващите години, или… как мислите?

Елеазар Хараш: Значи, Бог винаги изпраща свои напреднали, според Душите. Но помощта, тя ще дойде, когато човек направи личните си усилия в пречистването, за да може да получи. Защото Мъдрецът може да е до тебе и да не го познаеш. Може да ти е комшия, може да ти е съсед и да се разминавате. Но когато е дошъл часът, става сближаване от горе и вече той става разбираем. И той ще ти каже нещата, които трябва да ти каже; иначе ще ги премълчи. (Аз имам брат, който не знае с какво се занимавам няма и да разбере. Туй между другото. Нямаме връзка моите уважения, роден брат. Той не знае с какво се…, няма и да знае!)

Б. Б.: Самото… Пътят за духовното и личностно израстване, как…, на модерния човек, как може да мине основно, чрез промяна в начина на хранене, спортуване, практикуване на медитации, йога, четене на книги? Каква е формулата, има ли формула?

Елеазар Хараш: Мярката е в Чистотата, а не в практиките.* Всички тез неща, които ти ги каза, те са външни. Мярката е: победа на изкушенията. Човек, който се изкушава, Бог не може да живее в него и той не може… Няма значение, дали женски въпрос, дали с пари се изкушава, дали в професии, дали в нещо, в храни, в… Той трябва да надрастне изкушенията, за да… Много е трудно. Но това е Мярката, за да ти е позволено да влизаш във Висши светове.

Б. Б.: В този контекст, не е ли същата логика и за всичките видове Духовни Учения? Човек да ги използва, като някакво стъпало за развитие, но в един определен момент да скъса с всички тях, и самият той да е пример и модел за такова развитие.

Елеазар Хараш: Да, и ако се насочи цялостно към Истината, не донякъде, тогава вече той излиза от тоз кръг, и спасява се. Тоест той вече е повикан, призован от горе. Има право да практикува по-висши Истини и да ги научи, защото той е станал неспособен да злоупотребява, нали, което е много важно.

Б. Б.: Доколко сериозен е рискът на търсещите хора, които следват, учат едно или друго Духовно Учение и практики да станат зависими?

Елеазар Хараш: Значи, всички търсещи, които търсят с ума, ще се провалят. Значи, умът не е търсачът. Висшата Душа в човека е Търсачът и Чистият Дух. Ако човек овладее ума си, умът става вече приятен слуга той не се меси в Божествените работи и в Духовните, и не може да се меси. Тогава вече Душата, която… Висшата Душа, тя обича Чистия Дух. В ума и сърцето тя е робиня, обаче влезе ли в чистия Дух това е Царство. И тя се стреми нататъка, а Духът пък вече към самия Бог. Например Душата не може да живее в Безкрая. Тя може да живее във Вечността, тя не може да понесе Безкрая. Обаче, ако се съедини с човешкия Дух, тя може да издържи на Безкрая. И тогава вече става Единно Цяло, и е позволено да влезе…

Б. Б.: Един последен въпрос. Какво казва Учителя и какво е Вашето виждане по въпроса за времето и пространството?

Елеазар Хараш: И времето не съществува, и пространството не съществува. Това, което съществува, е чистият Дух. Но понеже трудно се домогваме до Него, защото въпросът е дали сме победили изкушенията. Чистота позволява да виждаш в другия свят по правилния начин. Не да си въобразяваш, а да виждаш…

Б. Б.: Ако времето и пространството не съществуват, ние къде сме?

Елеазар Хараш: Ние в момента сме в Духовния свят, зависи от съзнанието. Значи, ние сме тука, но не сме тука. Ако сме в ума, сме тука; ако сме в Душата, сме в Духовния свят, ако сме в Духа, сме в Божествения свят. Зависи, ние в момента сме Духове, ако го осъзнаваш. Не говорим, тя устата не може да говори и тялото. Това, което говори е Духът и Душата. А при умствения човек говори умът той си е тука, той е външен.

Б. Б.: В тази логика, с един учен разговарях наскоро. И той каза, че като цяло, било то на нашата планета, изобщо, в целия Космос, трябва да променим възгледа си, тоест да не гледаме на нещата чисто физически. Защото (ако щете) и звездите, планетите, слънцата имат и друга форма.

Елеазар Хараш: Значи, тоз град го гледаме, мой любим град е, от тука съм той не е реален, защото утре може да изчезне. Обаче Духът никога не може… Трябва да гледаме с гледната точка на Духа.

Б. Б.: Имат ли материалните обекти (говоря материалните, чисто материалните обекти, като планети и така нататък) според Вас и духовен елемент, съпътстващ физическите елементи?

Елеазар Хараш: Те са една подготовка, една пътека, която… Значи, Ал Халладж казва: Кое е важното? (Да кажем по време на корабокрушение.) Това, което можеш да вземеш със себе си. Какво можеш да вземеш със себе си? Духа си. Всичко друго… И ако ти осъзнаваш Духа си, ти си предварително спасен. Вече то земетресението, наводнението не важи за тебе. Но ако ти си ум, ти си останал там, в падението си. Трябва да станем Духове и Души, каквито сме, за да живеем правилно в тялото, в ума и сърцето, и да ги ръководим. Не те да ни ръководят, защото сърцето е отражение на Душата, а умът е отражение на Духа. И можем да се спасим от ума и сърцето само ако ги пречистим. Тогава вече Душата и Духът явяват се и така освобождават ни. Разбираме ги, виждаме ги, живеем в тях.

Б. Б.: Благодаря Ви за това интервю!

Елеазар Хараш: И аз!

АУМЪ


* Тук няколко изречения са променени, след интервюто, по преценка на Елеазар Хараш (бел. ред.).

ЩАСТИЕТО Е НАКАЗАНИЕ И ПОГРЕШНА ЦЕЛ.
МЪДРОСТТА НА МЕТЕРЛИНК

26 май 2016 г.

Б. Б.: Здравейте, г-н Хараш!

Все по-малко хора днес четат книги. Обърканите ценности в забързаното ежедневие сякаш направиха така: хората да се задоволяват предимно със заглавия, които да споделят в интернет, предимно в социалните мрежи, без да вникнат в дълбочината на въпросите. Какво означава това?

Елеазар Хараш: Първо аз знам, че много хора четат книги. Около мене четат много хора, не е болшинство, но… Второ нищо не може да замени книгата, защото Учителя казва: „Книгите са живи Същества, променят съдби“ виж колко кратко и ясно, как е… Наистина една книга може да те тласне във Вдъхновение и да забравиш и тоз свят, и оня свят… Книгите са оръжия и който разбере каква дълбочина има в тях, какво нещо, ще разбере, че не става въпрос за книга, а за Дух, който те ръководи и става нещо съвсем друго.

Борислав Борисов: Някак си забързаното ежедневие обаче не отдалечи ли хората от книгите? И какъв е начинът те да се върнат обратно към тях? Какъв е начинът да намалят това темпо, което наистина води до това те само, в повечето случаи публикациите, които са в интернет ги споделят, без да се отдадат на една самота с книгата, каквато преди беше по-възможна?

Елеазар Хараш: Значи, на който не му е позволено да учи, да проучва, който е отделен от Истината, той иска не иска, ще бъде забързан, защото там други същества работят, понеже не е позволено. Той такъв човек, ако не му е позволено, ако учи, ще направи голяма грешка, защото няма да разбере за какво става въпрос, ще злоупотреби, и без това много хора злоупотребяват… Не за всеки е книгата и не за всеки е да разбере тълкуването или пък смисъла. Някои, като четат пак няма полза. Срещал съм хора, които четат много, и оглупяват, и то истински книги значи не е до книгата. Важно е да практикуваш първо и после да четеш. Нещо трябва да постигнеш вътрешно, някакъв морал и после да виждаш скрития смисъл.

Б. Б.: Добре, но как е възможно? Нима е възможно въпреки всички литературни произведения, въпреки всички открития в науката, в изкуството, в Духовното развитие, човек въпреки това да остава на повърхността на живота? Как може да се премахне тази скучна материя, с която хората са се забулили?

Елеазар Хараш: Значи, има хора, които са заблудени от горе, от Висшия свят, за да не направят по-големи бели. Те няма как да тръгнат по разумния Път, когато не им е позволено. Самият Бог, самият Невидим свят и Висшите Същества отделят това, което… Един човек, ако е много хитър и ако стане много учен, той ще стане десет пъти по-хитър, ако не се пречисти. Опасно е да чете и да разбира. Той ще стане много по-ловък и като престъпник, по-хубаво е да не чете, макар че той пак ще си прави своите си неща. Значи: на който му е позволено, той пък няма избор, а пък, на който му е дадено да разбира чрез Прозрения и Откровения. При Метерлинк примерно има такова нещо: той рядко има Дълбоки Откровения, но има много чисти Прозрения. Той сам си признава на едно място, че не е истински Мъдрец и че не се е домогнал до книгохранилища. Обаче, пак до туй, което се е домогнал, е Дълбока вода.

Б. Б.: Вие започнахте темата, за Морис Метерлинк, която бих искал да бъде основен фокус на днешния ни разговор. Това е един забележителен автор, който може би не е достатъчно познат в България. Той в своите произведения фокусира вниманието си върху анонимната и смирена роля на всеки отделен човек като носител на някаква мисия и вътрешен пламък. До колко със своите дейности в ежедневието си човек трябва да бъде анонимен или съответно публичен?

Елеазар Хараш: Истинският човек никога не е авторитет и не е показен. Той не търси показ и трудно забележим е, понеже е много скромен и смирен. Ударението и при Метерлинк пада на Смирение.

Виж какво казва той: Нищо не е по-бавно от нравствения развой.

Виж после какво казва: Чистотата е най-Древният Мистичен завет.

Това, което Древните са дали на хората, но тази дума* и Учителя казва: „Тя е много… не е от този свят“ разбира се, чува се, обаче тя е Тайна Наука. Защото, те, хората, ако бяха Чисти, няма да бъдат нито светски, нито живи, нито мъртви, а щяха да бъдат от Вечни нагоре.

После виж какво казва: Целта на Посвещението никога не е била придобиване на щастието, а Мъдрост и възход на вътрешния човек. (Виж колко просто!)

Б. Б.: Да, в този контекст, искам само да отворя една скоба: в днешното ни ежедневие, особено чрез средствата за масова комуникация, изобщо обществените модели, които се прокламират, се говори как щастието е все едно основен приоритет и ценност. Не е ли това наистина едно подхлъзване по логиката на ценностната система?

Елеазар Хараш: Значи: по-лошо от подхлъзване. Първо щастието е наказание и второ е погрешна цел. Целта е Бог и Истината, и ти малко, ако ги разместиш, вече изпускаш всичко. А щастливият човек е вече нещо за съжаление, защото той не е блажен. Блаженият човек означава Единство с Бога, Единство с Волята на Бога. Щастливият човек е своеволие. Той си гледа своите неща и оттам е провалът му. И аз, като видя щастлив човек (честно ти казвам), много го съжалявам.

Б. Б.: Но може би тук визирате това повърхностно изразено щастие чрез различни материални придобивки и социални маски, но в крайна сметка отричате ли щастието, което е свързано с духовните изживявания?

Елеазар Хараш: Ами то вече е Блаженство, не е щастие то е друга Мярка. И щастливият човек наистина е нещо окаяно. Едно от най-жалките неща в света е щастливият човек, докато блаженият човек той изпълнява Волята на Бога, той има Пълнота, той има разум, той не се застоява в щастието. Защото, който е избрал щастието, той не е човек на Истината. А пък ако станеш човек на Истината, щастието ще те гони, ама дали ще го искаш вече това е друга тема.

Но виж какво казва: Древният окултизъм отдавна е надраснал всички науки Метерлинк. Наистина е така. Всички науки го догонват, но не могат, защото там е вътрешен опит, Мъдрият опит, там не е човешкият опит. Много тънко е доловил Метерлинк. Нали?

Виж друго какво казва: Непознатото става достъпно само на Чистотата, защото, ако не си чист, може да говориш за Ангели, но ти не може да общуваш с тях и става едно цитатаджийство. Той е доловил… интересно е, той е мъдрец, без да е истински Мъдрец, но в следващите прераждания ще стане, понеже той вече се посява. Той вече посяга… той си признава, че не е Посветен и не се е домогнал до истински хранилища на книгите, обаче той върви по този път и носи нещо, което е… Може да се каже, че е Мъдрец, заради тази скромност. Той вече навлиза в туй поле.

И ще ти кажа какви неща казва: Книгата е един инструмент да отидеш много далеч виж, колко кратко. Голямата тайна на живота не е история, тя е извън историята пак просто казано, дълбоко нещо.

Смъртта е странна поезия, тя е нещо чудно. Значи: няма смърт за чистия, той се пренася с лекота, с приятно чувство, както лебедът си пее лебедовата песен, защото той се събужда за другия свят, където е Свободата. Искаш нещо да кажеш ли, или да продължа?

Б. Б.: Мисля по въпроса за годините, в които живее и твори Морис Метерлинк. Те съвпадат с времето на Учителя Беинса Дуно, съвпадат с времето на Рудолф Щайнер и редица още други личности от сферата на изкуството, съвременната физика, ако щете, началото на квантовата механика и т.н. Има ли някакъв заряд, нещо общо, което да ги е обединило в персоналните им мисии, тук на нашата Земя?

Елеазар Хараш: Той сам по себе си носи нещо мистично и без да е свързан с Учителя, той върви по този Път, който си е Древният Път, Чистият Път, който… Той сам по себе си е в Единство.

Б. Б.: Имам предвид случайно ли е времето, в което всички те се явяват?

Елеазар Хараш: Не. Той е роден 1862-ра и върви по тоз път. Тогава е било време за мистични неща, за духовни хора. Виж какво казва: Сълзите трябва да станат мълчаливи, духовни, невидими.

Значи Учителя казва: Истинските сълзи нямат нищо общо с егото, с някакви желания. Те са сълзи за Братството, за изпуснатия Бог, за изпуснатата Истина. Нали? За щастие, въобще не говорим, защото то е…

И виж какво казва още: Душите се срещат само в Чистотата. Иначе те пак се срещат, но се разминават, но в Чистотата могат да познаят, защото в Чистотата между тях е Бог, и там вече се устройва животът.

Виж какво казва за Мъдростта: Това е просветлена енергия. Не е просто енергия. Както при обикновения човек има енергия, това е просветлена енергия.

И казва: Чистотата много важно е освобождение от житейското бреме. Всичкото това робство, ако се пречистиш, тази система не може да те хване в мрежата си. Нещо се сети?

Б. Б.: Във Вашата книга „Съкровището на смирените**, едно от нещата, които се посочва в съжденията на Метерлинк е, че мълчанието носи в себе си повече информация и дълбоки чувства, отколкото думите. Бих искал да ви запитам в този контекст, кое е по-близко до Любовта Словото или Тишината?

Елеазар Хараш: Първо Тишината, Древната Тишина, е по-дълбока от мълчанието. Тя е едно от Имената на Бога. Второ Метерлинк казва, че думите са време, а мълчанието е Вечност. И наистина е така. Туй, което е Дълбоко и не можеш да го кажеш, ти го казваш по вътрешен начин, който е много по-Дълбок от думите. Понеже то е Съкровено, то се излъчва и надраства думите, не можеш да го опишеш.

Б. Б.: Може ли Тишината да бъде чута и какви са минималните условия за това?

Елеазар Хараш: Значи, първо Тишината, за да бъде чута, трябва да е изчезнало говоренето. Трябва да си научил много разумно да говориш, точно. И освен туй, трябва да изчезнат и двата свята: и тебе да те няма, и този свят да го няма, и другият… И освен това, трябва да ти е позволено, защото тя дава най-точните рецепти, най-точните идеи. Тя може да преобразява, обаче тя трябва да те е приела; тя трябва да те е допуснала, трябва да ти е позволила да ти каже нещо, което е отвъд думите, макар че, някой път може да бъде облечена в думи. Нали? Но Тишината е по-дълбока от мълчанието. В мълчанието все още има вътрешен разговор. И това трябва да изчезне. Нали? Тишината е по-висока степен.

Б. Б.: Многократно казвате „трябва да ви е позволено“ или „на човек трябва да му е позволено“, какво да разбираме, че тези бариери, прегради, човек сам поставя пред себе си или от външни, или по-висши сили и светове те му биват, може би, добронамерено поставени?

Елеазар Хараш: Значи, бариерите, които идват отвънка, те са си външни и ако ти си да го кажем в правилността, или Древния Път, никаква бариера няма отвънка, и ако ти си в този Път, няма и отвътре. Обаче туй, което… Има една поговорка: „Туй, което човек може да си направи, дяволът няма такова въображение, не може да му го направи“, защото човек е голям майстор сам да се ограничи, сам да се постави в страх, или в някаква позиция, която да го съкруши.

Б. Б.: В този контекст, до каква степен хората днес живеят живота си, а не умират живота си?

Елеазар Хараш: Значи, ако говорим за обикновените хора те, което го наричат „живот“, то е умиране.

Б. Б.: Именно. Затова така ви попитах.

Елеазар Хараш: То е една имитация, то не е Живот. Защото истинският Живот не е живеене, не е умиране, а то е нещо Вечно, нещо отвъд нещата, то е истинският Живот. Хората са поставени в този живот, за да постигнат истинския Живот.

Виж какво казва пак Метерлинк:

Който познава мълчанието, придобива яснота. Значи: в мълчанието можеш да научиш, ако умееш да спреш този диалог да не говориш много със себе си, защото да можеш, да се домогнеш до Тишината, за която говорихме. Другото важно нещо да влезеш в Тишината, за което стана въпрос.

Смирението помага да уловиш Тайната на своята съдба. Значи, ако нямаш Смирение, няма да разбереш Пътя на съдбата си, Вечния си Път, и да излезеш от съдбата. Ще говориш за съдба, но няма да може да я преодолееш. Обаче имаш ли Смирение, това е пак позволение да влезеш Дълбоко в Божественото и в Неговата Тишина… Защото човешката тишина е шум. Човек може да мълчи, дето казва Учителя, тя и рибата мълчи, но мълчанието не е злато и рибата не е Мъдрец. Нали?

Б. Б.: А доколко човек може да модулира тези процеси, или трябва до известна степен да е дошъл с отключени потенциали за тях? Възможно ли е човек в рамките на материалния си живот да отключи тези способности на самовглъбяване, на Духовно развитие, или трябва отпреди това, до сериозна степен, да му е вложено това, още преди явяването му в света?

Елеазар Хараш: Сега, има няколко варианта, единият е: той да е дошъл с такива способности и да си ги заключи. Просто, ако не спазва строгата Правилност, тази Истинност точно говорене, точно мълчание (разбирам разумно, мъдро мълчание, а не обикновено). Но ако е дошъл със способности и върви по този Път, той, първо, няма да смята, че има способности, защото те не са негови. Това е нещо, което се дава, за да вървиш към центъра си, туй самовглъбяване, това е позволение да вървиш към собствения си център, защото търсиш правилно, търсиш Същността, а не второстепенни неща. Виж какво казва, много е красив Метерлинк! Има нещо в мъдростта му…

Казва: Несправедливата постъпка е човешка слабост, а тази слабост привлича неразумен дух водач виж колко точно казано. Таз постъпка ти привлича, и ти вече имаш други „водачи“. Ти може да мислиш, че „аз вървя по този път, ще направя туй…“, но ти не си ти, те желанията вече не са твои. И когато стане късно, и те заведат в задънена улица ще кажеш „Абе какво мислих аз…“, нали разбираш?

Б. Б.: Да. В този контекст до каква степен щастието или проблемите, нещастието на човек, е в неговите ръце, или е в ръцете на някакви неизвестни сили? И тук задължително да споменем за елемента на фатализма, който до известна степен присъства в творчеството на Метерлинк?

Елеазар Хараш: Първо много хубаво е, че нищо не е в човешки ръце. Значи, защото човекът е майстор да разваля всичко. Дай му доброто ще го развали; дай му хубава жена ще я направи слугиня, или ще я развали; дай му щастието ще го развали. Нещастието също не е в негови ръце, но то му се изпраща. И ако трябва да сравняваме: нещастието е по-добро от щастието, защото по-дълбоко може да ти бръкне като скръб, като мъка да те научи и да те поведе в Правия Път. Щастието няма шанс ти там си заспал. Мислиш, че си щастлив, не се поддаваш, няма развитие, то е голямо сънуване! Докато нещастието може да ти бръкне и да кажеш: „Абе, аз по какъв път вървя, дай да тръгна…“ И ако трябва да избираме сега хората няма да изберат нещастието но то ще им се изпрати, защото те вървят неспасяемо.

Виж какво казва нещо много дълбоко пак Метерлинк: Всяка опасност е преодолима, дори и космическата катастрофа. Забележи как е казано! Значи и потопът… По време на Атлантите те също са сразили потопа. Не той да ги победи, те с Духа си и със съзнанието си, понеже е Чисто Съзнание. Те го възприемат като тържество на Истината, поздравяват го, влизат в него и заминават. Обикновените хора не могат да минат през тази преграда.

Б. Б.: Бих искал да включим в разговора темата за две книги, поне на мен най-любимите ми, на Морис Метерлинк. Едната е „Животът на пчелите“, а другата е „Разумът на цветята“. Те носят много символика и дълбок мистицизъм и така, типично за Метерлинк, в малко страници е заключена изключително много Мъдрост. Какво показва философията му през призмата на кошера и цветната градина?

Елеазар Хараш: Това, което е хубаво в тези книги на Метерлинк е, че той говори за пчелите не както другите хора да ги използват да извадят меда. Той говори от Духовна гледна точка като Същества. Майката царица като един водач особен като нещо, което организира нещата. Нека да ти кажа и какво казва Учителя, аз съм го изнасял много пъти на лекциите. Виж колко просто изречение:

„Говедото ще стъпче цветето, човекът ще го скъса, а пчелата ще извади мед кой е най-умният?“. Виж как е казано, кой е най-умният?

После, цветята голяма тайна, дълъг въпрос, ако трябва някой път ще говорим надълго по таз тема. Но тук ще ти кажа, че колкото по-голям е ароматът на едно цвете, толкова по-висша Йерархия Същества работят в него. Ароматът не принадлежи на цветята. Той е на тези Същества, които влизат, оставят го като отпечатък. Това са следи на Висши Същества. И ако ароматът е висок, означава, че човекът, ако човек има такъв аромат, ако може да си изработи, и то е… това е Духовно качество, това е Духовна Същност.

Б. Б.: Валидна ли е тази логика и за цветовата гама на цветята?

Елеазар Хараш: Да. Но примерно да кажем лилавият цвят това е силата на Духа, обаче ти може да носиш лилави дрехи и да нямаш нищо общо с Духа сега всичко може да стане. Но какво майсторство на пчелата, какъв труд, какво обикаляне, за да се направи примерно един килограм мед. И така да го изпипаш, така да го направиш… защото Мъдрецът и светецът не могат да направят мед, могат само да го ядат. Нали? Досещаш се? Кой я е научил? Мохамед казва: „Аллах я е научил пчелата“. Това е Тайно изкуство от миналото: да го видиш в цветето, да го извадиш и да направиш… Това е изкуство!

Б. Б.: Природата ни дава безброй примери с уникални съвършенства и феномени, които са навсякъде около нас, а сякаш в днешно време повечето хора нямат очи да ги видят. Намира ли се човек между големината на космоса и вселената, и макроскопския квантов свят? Намира ли се човек в една среда, в която всичко му говори всъщност за Бог, единствено той трябва да може така да погледне и да има зрението и способността да възприеме нещата?

Елеазар Хараш: Значи, ти хубаво го каза, че всичко му говори за Бог. Значи, няма нещо, което да не говори за Бог, ако си на таз вълна, ако на таз станция, ако си се настроил… Мога да ти кажа, че ако си дадеш любовта на Бога никога няма да бъдеш разочарован, обаче дадеш ли я на хора, вече е под въпрос.

Б. Б.: В този контекст много често си мисля как повечето от нас в ежедневието си постоянно разочароват Бог!

Елеазар Хараш: Ей това е майсторлъкът на земните хора.

Б. Б.: Има ли граница на Божественото Търпение или лоялност ли (как да го нарека) в това постоянно разочарование, което Той със сигурност усеща?

Елеазар Хараш: Значи, първо Бог няма Търпение, той има Дълготърпение. Мъдреците имат Търпение. Понеже търпи, затова оцеляват хората, защото Той знае, че е бавен Пътят, Той не бърза. Един глупав човек може да живее няколко хиляди години в глупостта си Бог не бърза той сам трябва да стигне до някакво дъно и да каже: „трябва да си променя живота!“. И виж какво казва Метерлинк: „Тази велика справедливост никога не греши“ значи тя е на всяка крачка, защото всичко, което се въздава, то е според минали прераждания, и няма грешка. Просто тази справедливост работи, но хората виждат несправедливост, защото не признават преражданията, не го приемат както трябва, не могат да го разберат, и те мислят, че в света има несправедливост. Питай един разумен човек, който е устроил себе си или един Мъдрец той няма критика за нищо, защото той живее в системата на Бога и Бог му дава нещо от Своите очи да вижда. Тогава ти, като виждаш Бог и съвършените неща, как ще виждаш неустроен свят, ако ти си устроен? Човек вижда, което е самият той, нивото му. Ако е един луд човек, ще вижда лудница в света. Ако е един болен човек, ще мисли, че целият свят е болница. Ама не е тъй, нали?

Б. Б.: Като заговорихме за прераждания. Има ли ситуация, в която паднали души да се разпилеят в пространство времето, да не продължат своята еволюция и да не могат да се преродят? Има ли вариант за тотално загубване на Душата, и в контекст към нея Аз-а, запазва ли се Аз-ът някъде след смъртта?

Елеазар Хараш: Първо запазва се. Второ еволюцията може много да се удължи и да се свие, но тя е винаги бавна, каквото и да прави. Истинският Път не се казва „еволюция“, а Развитие това е съзнателност. Както в Древен Египет казват: образованието не зависи от дипломи, училища, университети трябва лично да го избереш. Избереш ли го, избереш ли развитието, ти вече без диплома, ставаш човек на културата „култ Ра“, Култ към Ра, култ към Слънцето, култ към Духа оттам идва думата. Какво попита иначе?

Б. Б.: Има ли вариант човек да разпилее Душата си от немислене, от отдалечаване, от природните и Божествени закони, от прекалено падане?

Елеазар Хараш: Значи, когато човек обича прекалено много злото или удоволствията, той иска не иска, се отдалечава. И хората дали вярват, или не вярват, много такива хора се прераждат и в животни. Това не означава, че човешката Душа е животно. Тя не е нито човек, нито животно, нито Ангел. Тя е Богиня, обаче трябва да извърви своите уроци в разни тела да ги научи тези уроци, и бавно да върви напред. Защото Учителя казва: „В момента има много животни, кандидати за хора и много хора, кандидати за животни“.

Б. Б.: Много хора си задават въпроса, какво всъщност се случва с паметта от всеки живот, от всяка житейска опитност? Има ли място, където се запазва цялата тази памет, или се запазва единствено енергийната консистенция на всички преживявания? На практика, хората след смъртта си, има ли някакво място, в което да помнят отделните и групови преживявания?

Елеазар Хараш: Ще ти обясня. Понеже милиони хора се прераждат слепи, глухи, инвалиди, даровити, много даровити всичко туй са посети семена. Паметта я има в Духовния Организъм, в една централна Духовна монада. Фиксирана е там и ако човек се пречисти, събуждат се старите му правилни спомени. Но човек, ако не е пречистен примерно, ако е правил глупости, той може да продължи да ги прави, за какво да му разкриваш на такъв човек? После, има хора, които, ако си чувал за Наташа Бекетова, тя знае 120 езика. Тя е рекордьорката в света. Как за един живот ще научиш, и то древни езици някои?

Б. Б.: Може би тези хора имат достъп до някаква информационна субстанция?

Елеазар Хараш: Ами не, тя на 16 години е показала способностите си и е смаяла света. Вторият рекордьор Италианец 54 езика. Най-много му е отнел китайският 4 месеца. Те, хората за десет хиляди години не могат да го научат… Имам един приятел, който знае 17 езика. Сега, може да знаеш езици много и пак да имаш проблеми туй е друг въпрос. Но става въпрос, че „хубавите“ държави, които ги обичаш много. Примерно имаш някои държави имал си успешни прераждания там. Тези, които не ги обичаш имал си неуспешни. Аз съм ходил само един път в чужбина в Одеса. Вървя по една улица за първи път и казвам: „Там, на ъгъла, на втория етаж има кафене“, отивам, завивам, и на ъгъла, на втория етаж е кафенето. Стар спомен… нещата, те са си вътре. Но в края на краищата, дали вярваш в прераждания, или не няма голямо значение, ако не живееш Правилен живот. Какво, като вярваш! Искам да ти кажа, че и това може да не помогне.

Да ти кажа какво казва пак Метерлинк: Няма по-сигурно и по-спокойно място за човека от Дълбините в себе си. Ако ти може да влизаш дълбоко в себе си… но пак стигаме до този въпрос, трябва да ти е позволено, защото ти може да влизаш навътре и да направиш поразии. Може да не знаеш как се влиза. Към Центъра, там е Свещен подход, там не може да имаш две мнения. Ето защо много хора опитват да се вглъбяват, но не могат. Защото това е позволение, това е… Трябва правилно да влизаш в себе си, защото Центърът си е…

Б. Б.: Не заработиха ли през последните години изключително концентрирано негативните енергии, или така използваната дума Ариман, именно чрез удоволствията и дигиталните технологии? Чрез постоянното ангажиране на съзнанието чрез телевизия, интернет, смартфони, таблети и т.н. Не подходи ли злото, интелектът в света да завладее света наистина чрез удоволствията? Защото това, което аз виждам в ежедневието си деца, възрастни хора тяхното съзнание е ангажирано на 100 % от всевъзможни неща. Те не могат да проникнат, да обърнат поглед към себе си надълбоко.

Елеазар Хараш: Питам се защо го виждаш, защото аз не го виждам! Аз виждам други неща, аз виждам Духовните и Божествените. Но да се върна на твоя въпрос. Те са ангажирани, защото са позволили. Ако ти не позволиш всичките тези техники, всичките тези негативни неща… ако ти си затворено шише, кой ще ти налее от тез неща? Но ако си отворено шише всичко нахълтва. Ти решаваш дали негативните енергии да те обсебят, или ти да ги ръководиш. Те нека си витаят, нека се разхождат: „Добре дошли!“.

Б. Б.: Да се върнем на темата Метерлинк. Може би едно от доказателствата за сериозността и ценността на неговите книги е, че през 1914-та година Римо-Католическата църква ги забранява и ги включва в индекса на забранените книги. С какво е уплашил статуквото на църковната институция?

Елеазар Хараш: Значи, първо много хубаво е, че е забранен и всичко, което отрича Църквата, означава, че там се е родило нещо Истинско. Колко е голяма тази истина, това е друг въпрос. Но самото отлъчване… Когато Поп Богомил казва на Боян: „Църквите ме отлъчиха“, той казва: „Браво, това е благословение“ да се отървеш от ада. Разбираш ли? Защото църквите… е застой, те са християни, но не са Синове Божии, разликата я разбираш. Метерлинк има вроден Мистицизъм и освен това той е Търсач на както Сведенборг Простота и Яснота. (Разбираш ли?) Тези две неща, те са белегът на Мъдростта. Яви ли се Мъдрост, тя е заплаха не само за църквите, тя е заплаха за света, за политиката, за този свят, за онзи свят… Но точно това е хубавото и нека да има повече отлъчени хора и нека да има повече изгорени книги, защото, ако си чувал, Томас Карлайл казва: „Изгорените книги ще спасят света“. Те са…

Б. Б.: Метерлинк живее в години, когато има изключително много различни духовни течения, Мистични, Окултни Школи, особено във Великобритания, Франция, Белгия. В днешно време, в което живеем, също има, особено в България, много различни духовни направления, в които различни части на обществото и изобщо хората, които търсят Духовното, се ориентират. Вие вярвате ли, че в България може да се случи едно обединяване на всички ценности по линия на наследството, което имаме, и изобщо на хората, които в днешно време работят за Духовното възкачване на нацията ни?

Елеазар Хараш: Значи, първо никой човек или народ не може да обединява нищо. Това е Ръката на Бога, ако Бог реши. Всички хора, които се пречистват във всички народи и държави, образуват Единен Народ и те са обединени и да го знаят, и да не го знаят, и да го съзнават те са единни. А всички други, никой не може да ги обедини, защото Мярката е една висока степен на Чистота, и от нея нагоре има други степени. А пък като говорим за България, няма България. Тука има определени хора, които са Търсачи на Истината те са Същността. Народи, държави, човечество това са едни понятия, които никакво значение нямат за Мъдреца.

Б. Б.: Да… Ние сме облечени в доста готови шаблони, в доста наложени понятия и представи. Възможно ли е човек да се отърси от наложените разбирания, модели? Възможно ли е да премахне социалните маски и да бъде по-свободен да живее по-реално?

Елеазар Хараш: Може да го направи човек, ако тръгне по така наречения… Мъдра Дисциплина. Първо трябва да стане много честен към себе си и към другите. Туй не означава да говори свободно с всеки искрено, то си има Мярка докъде да говориш, как да говориш, как да спреш. Поставиш ли много строга дисциплина на себе си не на другите, на другите прощаваш на себе си, избереш ли Истинолюбието, за няколко години може да се подготвиш и да се освободиш от таз система, която е заблудена и на тоз свят, и на онзи свят, защото и двата свята са заблудени. Мъдрецът не търси „този, онзи свят“ той търси Бога. Той не търси бъдещето; той не се вълнува от бъдещето. Защото ти в бъдещето какво ще търсиш? Кое е по-важно, бъдещето или Бога? Бог е важен. Мъдрецът е съсредоточен в Бога и за него тези думи, „социални“… За мен все едно на арабски ми говориш. Не те обиждам така като ти говоря, нали?

Б. Б.: Не, не. Няколко пъти споменавате бъдещето… Начинът, по който възприемаме времето, не е ли ключов изобщо в живота ни? Правилно ли е да възприемаме времето така, както са ни учили още от самото ни раждане минало, настояще, бъдеще.

Елеазар Хараш: Не.

Б. Б.: Ние не пътуваме ли в различни посоки?

Елеазар Хараш: Тези трите времена са нещо между другото.

Заратустра казва: „Няма време, има Безкрайно време“, т.е. Вечността. Ние сега се движим във Вечността и в Безкрая. Но който си мисли, че има настояще, някой пък си мисли, че има бъдеще… Ако ти нямаш Бог в себе си, ти нямаш бъдеще. Ако ти нямаш Бог в себе си, ти нямаш настояще. А какво минало може да имаш, ако нямаш настояще?

Б. Б.: Възможно ли е някой от процесите в живота ни всъщност да са следствие на неща, които вече са се случили в бъдещето?

Елеазар Хараш: По-скоро, те са нещо от миналото, което трябва да бъде коригирано. Бъдещето не трябва да го очакваш и да го мислиш, трябва да го създадеш това го казват Атлантите. Ако го създадеш след време като дойде, ти ще влезеш правилно в него, но ти ще бъдеш в Истината, а не в бъдещето. Ще бъдеш в настоящето, което ще бъде за тебе Истина, а другите пак ще търсят бъдещето, защото не са в Истината.

Б. Б.: В краткосрочното бъдеще, очаквате ли нашата Земя да претърпи някакви природни катаклизми, които да са стимул, за осъзнаване на всички грешки, с които очевидно е изпълнен светът?

Елеазар Хараш: Значи, първо то няма какво да се случва, защото, ако ти живееш в Духа, не те засяга нищо. Нито корабокрушение… Както казват Суфите: „Кое е важно при корабокрушение? Това, което може да вземеш със себе си“. Ако имаш Дух, ще го вземеш със себе си. Ако нямаш Дух, ти вече си катастрофирал без катастрофа. Няма нужда от катастрофа. Преди време говорихме с един приятел за земетресения и стигнахме до извода: ами то в България няма нужда да става земетресение, защото то все едно е станало. Не е както в Япония. В Япония хората го приемат, преработват го, не го критикуват. А тука за какво да става?! Но да кажем, ако стане, то пак е Милостта на Бога, пак е един План разумен, но хората няма да го приемат така, защото не са готови. В Бог няма земетресения. На Бог в тебе нищо не може да му се случи. Ако ти живееш в този Дух, доколкото ти е позволено, няма какво да се случи вече се е случило това, което преодолява световете.

Б. Б.: В този контекст, възможно ли е реалността, която всеки човек възприема, да е само негова собствена реалност, на база начина му на мислене и пътя, който той върви, и на практика всички останали хора да имат паралелни свои реалности?

Елеазар Хараш: Значи, първо, когато говорим за обикновените хора, полу-религиозните, не говорим, че имат измислена реалност, а илюзия. Не говорим за реалност. Думата Реалност е нещо друго. И те, понеже нямат реалността, измислят правят нещо като двойник. Само че когато започнеш да живееш в двойник и в отражения… Нали разбираш последствията? Освен това, Бог е по-Дълбок от реалността. И реалният човек трябва да се откаже от Висшето си Аз и да търси Бога, даже от Висшето си Аз, защото и то в сравнение с Бога, е нещо бедно и може да му обърка живота, защото човек може да помисли: „Аз съм Висше Аз, разумен“, и може да помисли, че е по-мъдър от Бога. По-хубаво е да се спаси от Висшето си Аз.

Б. Б.: Благодаря Ви за интервюто!

Елеазар Хараш: И аз съм благодарен!

АУМЪ


* Думата Чистота (бел. ред.).

** „Съкровището на смирените“, автор Морис Метерлинк преиздадена 2019 г. (бел. ред.).

БОГ, БОГОМИЛИТЕ И ДРЕВНОСТТА

15 юли 2016 г.

Б. Б.: Здравейте отново, господин Хараш. В края на последното ни интервю, което беше доста интересно, казахте, че Бог е по-Дълбок от Реалността. Значи ли това, че нашата действителност всъщност е тъкан единствено на макроскопския свят? И ако това е така, то, кое е тъканта на останалите възможни вселени?

Елеазар Хараш: Значи, Бог е по-Дълбок от Реалността. Реалността, световете, създанията, вселената са външни неща за Чистия Дух. Това, върху което трябва да се наблегне, не е вселената, не е света, не е съществата, а нещо по-дълбоко, което Той е създал. Значи, главното нещо, това е Той и Древността. Не миналото, не историята, за туй ще разкажа сега. Древността е по-Дълбока от Вселената.

Б. Б.: Чия Древност?

Елеазар Хараш: Неговата, Той я излъчва от себе си. Значи, това е… нарича се още Пустотата, Безкраят, Пълнотата.

Б. Б.: Много хора казват, че Бог е създал физическите светове с цел да се огледа Самия Себе Си. Малко така звучи…

Елеазар Хараш: Не. Значи, Бог няма нужда да се оглежда, защото Той си е Той. Той е всичкото. Падналите светове, физическите светове, означават както ще видим после катастрофирало мислене. За разлика от тез… значи, тез, които имат история, които имат създаване, те са пропаднали дълбоко в мисленето и в Духа си изгубили са Духа си. Всъщност това е грехопадение, те са изгубили Бога. Докато Древността, тя е без минало (сега след малко почвам, по-дълбоките неща) тя няма нужда от минало. Значи, Учителя на едно място казва, скоро ми каза в един разговор: Който люби Бога, е изпреварил бъдещето. Значи, там няма минало, няма… Фактът, че има минало и бъдеще, означава, че нещата са далече от Истината. Ще ти го кажа по друг начин. Тибетската Мъдрост казва: Ако една религия вярва в миналото или в бъдещето, тя няма живо настояще. Тя няма стойност, защото тя изпуска. Всички, които вярват в бъдещето, те са изпуснали Същността. Защото бъдещето не е важно, Бог е важен. Сега ще ти разкажа, в таз посока тръгваме: Древността е без минало и бъдеще, тя винаги ги е превъзхождала, защото тя е съхранила Бог и Истината. А тези, които имат минало и бъдеще, те са изпуснали Бог и Истината. Те затуй вярват в бъдещето, пренасят си енергията.

Б. Б.: Един вид: нашият физически свят, неговата реализация е именно заради това падение?

Елеазар Хараш: Именно. Това е този свят, другия свят, Вселената това е все Школа. Тоест трябва да изкупим нещо, да възстановим нещо, да пречистим нещо дълбоко и да се върнем при Него. Там вече няма… даже няма и Вечност. (И затуй ще стане въпрос.) Той е по-дълбок от Вечността. Древността е преди световете и сътворението. Тя е преди Вечността. Във Вечността си Душа (забележи), а в Древността си Дух. Обяснявал съм в по-стари лекции, че Душата не може да живее в Древността и в Безкрая. Тя не може да ги понесе, не може да ги издържи. Тя може да понесе Вечността и да живее във Вечността. Ако иска да живее в Безкрая, тя трябва да се съедини с Чистия Дух, и чак тогава може да стане Цялостна, да има правилен Водач и да понесе. Чистият Дух е Древният Път. Само Той познава Безкрая Чистият Дух в нас. Той е Същността, той надминава реалностите: и физически, и невидими. Астралният свят е илюзорна реалност. Пак е невидим, но е беден свят. Истинският Невидим свят е нещо друго от Ангелите нагоре, но пак има степени. Нашият Чист Дух е Древен. За Него Вселената е нещо външно и второстепенно значи тя няма голямо значение. Той влиза в нея, излиза. Но тя е бедна, тя няма какво да му даде. Висшата Душа е безсмъртна, нисшата е смъртна, а чистият Дух е Древен (това са разликите). Този Чист Дух в нас е преди безсмъртието и смъртта Той даже няма нужда от безсмъртието. Отдавна ги е изпреварил. То е дошло по-късно, по-късно идва смъртта. Истинската цивилизация живее в Древността, не във Вечността. Във Вечността живее Духовната цивилизация, в Древността живее Божествена. Примерно Богомилите (после ще говорим за тях), това е Духовна цивилизация. Никаква религия, религията е психика. Това е нещо… Духовен народ, дал обет на Бога да си посвети живота на Него, да изгори в Него. И на кладата показват какво е Вяра, какво е… Истината слиза и възлиза. Никакво разрушение не я докосва Истинската цивилизация. Докато падналите светове са катастрофирало мислене, провалено мислене. Всичко, което е загубило Духа си, е в грехопадение. Просто няма Дух, няма Същността. Когато Древността се е ограничила, се е родила Вечността; когато Вечността се е ограничила, се е родило времето. (Това са степени надолу.) Злото е това, което е отстранено и от Древността, и от Вечността. Смисълът не е в този свят, нито в отвъдния свят, нито във Вселената. Смисълът е Мистичен той е отчасти във Вечността и цялостно в Древността. Във Вечността се намира Любовта, която не се изкушава.

Б. Б.: За да избегнем риска от това, хората да разтълкуват по различен начин терминът „Древност“, влезте повече в дълбочина, какво визирате под „Древност“? Защото когато в днешно време се каже „Древност“, се има пред вид предходните цивилизации, които на Земята и т.н… Очевидно Вие влагате много по-дълбок смисъл в понятието „Древност“?

Елеазар Хараш: Думата „Древност“ много трудно се тълкува, но ще ти кажа нещо. Значи, тя не е част от Бога, тя е част от Абсолюта. Понеже Абсолютът казва Учителя никъде не може да се побере. Нито във Вселената, нито извън нея, той трябва да се ограничи. Ограничава се и става Бог. Бог вече… за Бог е достъпна… това е същият Бог, който е част от Абсолюта. След време Той ще поведе чрез Любов съществата в Истината. Значи: Вечността и Любовта, Древността и Истината. Значи, смисълът е отчасти във Вечността и цялостно в Древността. Който е чул Древния Глас на Бога, върви към Древността.

И затова Учителя казва: Мога да ти дам нещо, което го няма и във Вечността. (Забележи какво казва Учителя!) Мога да ти дам нещо, което го няма и във Вечността. Когато не си преживял Истината, ти имаш за нея само понятия и заблуждения. Говориш за вселени, цивилизации, човечества, маймунки… смешна работа. Смятам, че внасям шега малко, обаче Истинската цивилизация няма нищо общо с тез неща. Това са Боговете.

Б. Б.: Една скоба да отворя.

Елеазар Хараш: Отваряй!

Б. Б.: Във времето, което живеем сега, учени, астрофизици обявяват постоянно нови открития: какво намерили в орбитата на Сатурн, какво намерили на повърхността на Марс и т. н. Всъщност на мен лично винаги ми се е струвало обаче, че те изпускат нещо много фундаментално, на фона на всички тези обявявания на открития. А нещо много по-фундаментално, което всъщност обаче е било приемано за нещо нормално при Древните цивилизации, които са били на Земята преди хиляди години. Кое е то?

Елеазар Хараш: Те винаги са изпускали, ще продължат да изпускат, ще ти обясня защо. Научната истина е теории, които се заместват с нови теории. Което означава, тя ако има… Значи, Мъдрецът, Великият Учител не с занимават с теории той е познал Истината и край! Когато научната истина се сблъска с Божията Истина, става на прах. (Това е ясно нали? Елементарно е). Което означава, че научната истина никога не е Мярка. Никога няма да бъде Мярка. Мярката е Бог и Истината. Всичко друго е последствие. Затова Учителя казва: Бъди Истинен, а не религиозен, или добър. Онова е… странични неща. Първо: бъди Истинен! Вечността е Тайна, а Древността е Мистерия, това са различни неща, само да ти обясня. Значи: има загадка, Тайна и Мистерия. Загадката е за учените хора да се забавляват въобще загадките. Тайната е за Духовни хора Богомили, подобни духовни, не религиозни. Мистерията е за Божествени хора. Там човешки крак не може да припари, това е нещо… Древният, това е в най-дълбокия смисъл защото ме питаш е Абсолютът. Нямал е име тогава, и сега няма име. Тогава още е нямало Слово. Защото в Начало е било Безмълвието, а Словото идва много по-късно. Даже числата са преди Словото.

Б. Б.: Понеже вкарваме в разговора все повече понятия: „Абсолют“, „Истина“, „време“ и т. н. Не ни ли ограничава самото Слово, което, както казахте, се е появило много по-късно? Но не ни ли ограничава то в търсенето и обяснението на Бог?

Елеазар Хараш: Значи, Истината Дълбоката не може да се изрече със Слово. Тя може приблизително да се каже, за да упъти към Словото, към Тайното Слово, Безмълвното. Истината е Безмълвие, но ние трябва да кажем посоки. Освен туй има определени Истини, които аз не ги изнасям нито на лекции, нито тука. Значи, наистина са по-опасни от атомна бомба. Значи, атомната бомба е детска игра нещо… Както и да е! Числата са били преди Словото и затова в Древността Бог е бил наречен Първото Същество няма име, няма Слово. По-късно е бил наречен Бог. Човечеството още не е устояло на Неговата Истина, и затова то е отделено от Древните цивилизации. Говори за тях, спомня си нещо, но не ги познава. Древната цивилизация живее в ядрото на Истината. Древността е съставена от две неща: Дух и Истина; Безкрайност и Истина тука няма Вечност, за време да не говорим. Вечността е друго нещо тя е съставена от Душа и от Любов, това е Вечността.

Б. Б.: А време? Има ли при нея време?

Елеазар Хараш: Няма време, защото Висшата Душа, тя живее в Бога. Нисшата Душа, човекът е създал втора Душа, понеже е допуснал порока тя е смъртна. За нея има време то пак е условно но има време, има сътворение, за да научи уроци и да се освободи. Древните знаят, че Истината не може да се вмести в Словото, защото Истината е преди Словото. Каквото и да кажем за Истината, е приблизително. Обаче Духът може да каже неща, които да помогнат на хората. Затова правим компромис и казваме неща, близки до Истината. Затова казах: Истината е Безмълвие. Едната част трябва да я разбереш вътрешно.

Б. Б.: Да приемаме ли, че тези от нас, които са Търсачи на Истината в този живот всъщност могат да се докосват до нея именно в усамотението, в безмълвието. В един по-скоро Мистичен Път, отколкото чрез някакво научаване и т.н., словото и…

Елеазар Хараш: Ще ти обясня точните думи. Значи, Мистичен Път е точна дума, усамотение не; Уединение да. Значи, в усамотението има все още его няма самота, има цял вътрешен космос. Уединение значи У Единния влизаш в Единния и там, в туй безмълвие, Той насаме ти дава Откровение за Истината. Не прозрения. Прозрения са за Душата, Откровения за Духа. Това са…

Б. Б.: В този път е задължителен и с плащането на една цена. И, е ли е тя отричането от материалния свят?

Елеазар Хараш: Значи, веднага ти казвам цената: Ако искаш да познаеш Бог и Истината, залагаш целия си живот тотално. Няма материя, няма религия, даже няма духовност. Търсиш само Бог и Истината. Залагаш целия живот. Дали ще го постигнеш в тоз живот, това е друг въпрос. Залагаш го и чакаш. Огромно Търпение, голямо Постоянство, голямо пречистване; много молитви, но не само молитви. Съблюдаваш всяка своя дума и постъпка. И Той започва да те въвежда в Себе Си, и ти дава Гносис, Откровения.

Б. Б.: Възможно ли е голямата Истина за живота, за света всъщност към наша гледна точка в момента да е нелогична на база тълкуването и възприятията, които имаме за време, пространство и себеразбиране?

Елеазар Хараш: Сега, тоз свят е място на неистината. Което означава, че когато Истината дойде, тя идва нелогично, защото е много Дълбока. Значи, животът, самият живот е по-дълбок от логиката; логиката е нещо повърхностно. Може да мислиш логически и да си катастрофираш по десет пъти на ден, защото логиката е… Истината е над логиката. Истината е над логиката и всички, които са идвали Носители на Истината: Богомили, Гностици, Христос, една малка част ги приема Търсачите на Истината, които са хора на Душата и Духа, Висшата Душа всичко друго одобрява, уважава и умира по всички правила на науката. Значи, Истинската цивилизация е извън еволюцията. Тя няма общо с еволюцията. Това са Бели Братя казва Учителя които са завършили отдавна своята еволюция. Там няма…

Б. Б.: За много хора всички тия неща, които говорим могат да прозвучат някак си обезкуражаващо, защото реално се вижда, че летвата е много високо вдигната. И на фона на целия този живот, тази въртележка, която е завъртяла повечето хора, изглежда, че тук целта е прекалено високо и отчасти абстрактна. Но все пак ние сме тук на тази Земя и имаме Мисия. Как…

Елеазар Хараш: Така, радваш ме, радваш ме с въпросите затова изнасям с тебе интервюта! Има нещо искрено и честно, което харесах и оттам тръгна. Иначе аз не обичам въобще интервюта въобще!

Б. Б.: Добре, човек как да извърви този Път?

Елеазар Хараш: Ще ти кажа.

Б. Б.: В крайна сметка ние сме тук.

Елеазар Хараш: Сега, първо аз въобще не говоря за хора и за човеци. (Значи, ако говорех за хора, нямаше да говорим.) Говоря за Духове, Души, пробудени Същества. Значи, има една идея, Окултен Закон: Ако човечеството се състои от хора, нещата никога няма да се оправят. Просто е, нали? Разбира се, човечеството трябва да се състои от чисти Души, чисти Духове, чисти Духовни Търсачи и Създания не хора; не човеци. Думата „човек“ „век, живее век“. Той нито познава Вечността, той е ограничен, както и да е. Значи, ако говорех за хора и за обикновени хора, пък за земни да не говорим, разбра нямаше да говорим. Еволюцията е дълъг път на падналите същества човешкият път. В едно прераждане може да си човек, в друго животно, защото живееш и животински, смесено. Боговете никога не се забавляват с вяра (Забележи!), те живеят в Безупречността. След време ще ти разкажа за Атлантида, тука само ще ти кажа нещо: знаеш ли защо е паднала Атлантида?

Б. Б.: Защото са, според мен, защото са

Елеазар Хараш: Кажи си твоето…

Б. Б.: Ами моето мнение е, че понеже са достигнали до определено ниво на развитие, което е надхвърлило до определена степен, земните, чисто природни физически закони и се е отклонило от, от Бог, така да се каже.

Елеазар Хараш: Сега, четири причини, по които пада пратуранската раса, четвъртата. Четири жестоки причини. Тя се сгромолясва и в момента е завързана на дъното на Атлантическия океан както казва Учителя. Душите са заключени, чакат някога спасение, заключени дълбоко. Другите Толтеките, Мъдреците, те са надраснали всичко туй, те са Истинска Цивилизация на Безупречността, обучени от Боговете то е друга тема. Говорим за падението, четири причини чуй ги: Секс с животни жесток секс.

Б. Б.: Секс с животни?

Елеазар Хараш: Жесток секс първата причина. Втората тежко, мрачно човекоядство, жестоко. Говоря ти за високо ниво на… Сърца, дробове, хранене с хора.

Б. Б.: Чисто физическо ли говорим?

Елеазар Хараш: Чисто, чисто, слушай какво ти казвам. Трето пълно отричане на Истината и на Бог не частично. Тук не става въпрос за дяволи, става въпрос за демони. Енох ги описва това са паднали Богове преди това дълбока е причината. Аз ще ти говоря за Атлантида отделно; четири причини.

Б. Б.: Звучи, звучи изключително примитивно, така да се каже и шокиращо!

Елеазар Хараш: Да.

Б. Б.: Но хайде да направим паралел с времената, в които ние се намираме.

Елеазар Хараш: Да ти кажа ли и четвъртата причина, или после.

Б. Б.: Да, кажете.

Елеазар Хараш: Значи, третата пълно отричане на Истината и на Бог на високо ниво. Казах: Не са дяволи, а демони, пропаднали Богове туй е друг разговор, ще говорим за Атлантида. Проучвал съм, жестоко е атлантите…

Б. Б.: Четвъртата?

Елеазар Хараш: Четвъртата е, че когато умрелите са отивали в другия свят, те са ги връщали в телата им, не са им давали покой. Нямат право на покой в другия свят.

Б. Б.: Имали са това умение?

Елеазар Хараш: Имали са, защото магията им е била много дълбока и силна, много черна. И тялото тогава е било свързано много силно с астралния свят и с другия свят, почти залепнало. Когато направят жестокото заклинание, много е хубаво, че сега хората са изгубили древния език. Аз проучвам Атлантския език, но за атлантите ще ти говоря специално.

Б. Б.: Добре, те като върнат астралното тяло, но все пак за да има функция на физическото, трябва да върнат и функциите на етерното?

Елеазар Хараш: Връщат всичките неща, даже някой път ги карат, да воюват срещу друга армия. Успяват да ги задвижат и понеже там няма какво да убиеш… Това са призраци, обаче духовни, които движат тялото и докато станат на парчета. Жестока работа четири причини. Ще говорим за атлантите специално по-нататък, защото голяма тема, голяма тема.

Б. Б.: Добре, информацията, която обаче в днешно време е, че това е била една много напреднала цивилизация и то във всякакъв аспект.

Елеазар Хараш: Това е другата Атлантида. Говорим за Толтеките, които са Третата подраса на Атлантида, които са обучавани хиляди години в Безупречност от Боговете. Те постигат шеста, седма и осма степен Безупречност, което означава Христос Съзнание, Буда Съзнание, Кришна Съзнание страшни нива Орфей, Мелхиседек, говорим за… говорим от Мъдрост нагоре.

Б. Б.: Да, добре, дадохте няколко примера за четирите причини, заради които се стигнало до там, но можем ли да направим паралел с днешно време всъщност не сме ли свидетели не толкова на чисто физическо самоизяждане на хората, но благодарение на новите технологии и средствата за масова комуникация има едно самоизяждане, още по-страшно от физическото в психически, душевен план?

Елеазар Хараш: Сетих се за една шега бисер: Не се самоизяждай, защото си много токсичен. (Както и да е, между другото.)

Сега, значи, човек се изяжда в момента, в който няма особена Любов към Истината, говоря за специална Любов, изключителна Любов той вече се самоизяжда и да не иска. Дали ще има завист, дали ще има критика, той не знае кое е критика и кое е забележка. Аз туй нещо съм го тренирал две години, тренировки, за да разбера кое е критика, кое е забележка. Някои може да помислят, че критично се изказвам за туй-онуй. Нищо подобно оставам скрит, защото съм го тренирал. Пък и Библията казва: Не съдете, за да не бъдете съдени!* Не съдете, защото… Бог го казва. Кой си ти, че като не знаеш дълбоките причини… Трябва много да искаш гледната точка на Бога, за да си позволиш да кажеш някои неща. Те изглеждат някой път критика нищо подобно. Ти имаше ли въпроси, или да продължавам?

Б. Б.: Аз имам въпроси. Искам да продължа с това, което говорихме за самоизяждането, за дигиталните технологии, средствата за масова комуникация: наблюдаваме един много силно проявен вербален, чисто в лексиката, и също така обаче и мисловен автоматизъм по един и същ начин реакции, типове на мислене, поведение и т. н. … Как може човек да осветли мислите си?

Елеазар Хараш: Сега, това е… това се нарича не еволюция, развитие и Учителя го нарича: Интензивен Духовен труд, т.е. захвърляш света (в част от деня си), захвърляш религии, хващаш се с Истината, с постъпките си, с наблюдения на себе си. Това може да отнеме и години, векове (забележи), векове и хиляди години. Не е важно това, това е процес. Важно е да влезеш в тоз Път.

Б. Б.: За много от хората, те губят вътрешния си, така, импулс и мотивация, защото не получават от отсрещната страна, ако трябва да кажа „от другия свят“ някакви доказателства, че си струва да преминат през всички борби в живота. И дали някъде това ще се запази запечатано, така да се каже? Дали има някаква „банка“, която съхранява всичките тея борби, усилия, стремежи и саможертви?

Елеазар Хараш: Разбира се, че има. Абсолютно всичко се записва, но първо на неподготвения човек не може да му се даде Откровение на Духовния свят и специално преживяване на Истината. „Неподготвен“ означава той ще го приеме като халюцинации, ще го подцени. Понеже Бог не прави грешка, Той не дава на неподготвени хора Откровение. Някой път може да му даде прозрение, ако той продължи да се пречиства.

Б. Б.: Но как човек да не загуби, мотивацията си, вярата в това, че трябва постепенно да надгражда, да вярва в доброто, да не се отдава на злото, така да се каже?

Елеазар Хараш: Значи, виж сега: докато той е човек, той не е Ученик. Има разлика между човек и Ученик. Ученикът е нещо, което постоянно се учи. Човекът някой път се поучава, някой път, както виждаш: земетресения, наводнения, тероризъм… Какво означава това? Това означава, че хората са елементарни и умствени. Ако те бяха Духовни, те изпреварват бъдещето, защото те са в системата на Бога. Ако ти влезеш в системата на Истината, той, тероризмът е сразен. Но ти си в системата на човека. Затуй ти казах, че аз не говоря за човеци и за хора. Това е бедна… Значи, можем да говорим за хора и за животни след време, ако искаш ти, защото животните има неща, така изпреварват човека, че… Но има и хора пък, които има нещо, нещо красиво в тях Търсачите, Учениците. Значи, дълго време трябва да мине човек да стане Ученик, защото човекът е нещо упорито, което означава: упорит в удоволствия, в злото, в злоупотреби… В човека има зло. Ученикът е вече тръгнал да се спасява и от най-малкото зло в себе си една от разликите. Да?

Б. Б.: Значи това, което е доста популярно да казваме, че ние тук на Земята сме в първи клас, ние всъщност даже не сме и в първи клас?

Елеазар Хараш: Много точно, първи клас е много напред. Значи, говорим за детска градина, предучилищна възраст. Говоря ти за тъй наречена човешка цивилизация то не е цивилизация, значи човечество… Сега, Безупречността е силата, която отстранява еволюцията това го казват Атлантите, Толтеките. Еволюцията е пътят на съдбата дълъг път, тежък път, сътворен път. От конференцията** казах нещо, което не знам дали помниш първата лекция. Тука няколко неща ще ги повторя, защото са важни и после ще мина за Богомилите.

Древните цивилизации нямат минало, имат само Древност. Нямат история, нямат начало. Те имат само Безупречност. Никога не са падали в грехопадение забележи никога. Не са човечество. Те са преди Вечността, те са от Безкрая. И Учителя казва: Те са първата раса, Всемирното Бяло Братство. Те са реалните наистина реалните, не Ангелите. Ангелите не са напълно реални. Те не знаят тайни за човека, след време ще ти разкажа. Нещо знаят, но има неща, които не знаят. Човекът е по-дълбок от Ангелите. Те са Боговете, те живеят във Волята Божия и спазват само Негови закони. Не спазват закони на никакви светове. (Да не говорим за общества и…) Спазват само законите на Божията Воля. И Учителя казва: Лемурийците, които са се отклонили от Пътя, са заключени на дъното на Червено море чакат някога спасение. А падналите атланти са заключени на дъното на атлантическия океан и чакат някога спасение.

Б. Б.: Това метафорично ли да го тълкувам?

Елеазар Хараш: Това е и буквално, и мистично, и в преносен смисъл, и в точен смисъл. Няма грешка, защото тука не говори някакъв учен, който копае археолог. Тука говорим за Учителя, Който прониква няма нужда от лопати. (Шегувам се някой път, обаче ти казвам…) Сега искам да ти разкажа въвеждаща лекция за Богомилите, защото хората и там нямат понятие.

Б. Б.: Преди да започнем разговорът за Богомилите, аз обаче имам в самото начало един въпрос. Така, хората, които изследват автентичната история, на практика истинската история на България, казват, че кръвта, която е саможертвана от Богомилите служи като някакъв резерв, България в момента да преминава през много трудности и тепърва тези, които ще се случват, но без да бъде засегната. Можем ли така да го тълкуваме?

Елеазар Хараш: Жертвата на Богомилите е… Значи, те са изпратени от Бога, напреднали Духове. Още в невидимия свят са дали обет на Бога да слязат, да се подготвят, да изгорят за Него, и на кладата показват какво е истинска Вяра. Няма стенания, няма викове, аз съм го обяснявал. Един обикновен свещеник, ако го вкараш, той ще вмирише идеята и ще я развали той не е достоен. Кладата е привилегия. Сега искам да ти кажа първо какво казва Учителя. Изнасял съм го на мои лекции и после тръгваме да чуеш някои важни неща за Богомилите.

Учителя казва: „Не трябва да бъдете християни, а Синове Божии. Да си християнин това е една емблема, невежество“. Голямо невежество, огромно (сега няма да го обяснявам). „Трябва да сте Синове Божии. Не трябва да сте религиозни, трябва да сте Духовни.“ (Отново разликата е огромна.) Религията е психика. Чистата Духовност не само е Душа, това е Душа, която се е посветила на Бога. И Чистата Духовност е най-ниската степен на Истинското развитие. Нагоре има пет степени. Сега ти предлагам да не говорим за тях, защото нека да стигнем до Чистата Духовност, защото това е страшна…

Б. Б.: Само едно уточнение: когато казваме, че християнството, нали, е дълга тема, но все пак проявлението и Мистерията на Христос не я отричаме като обективен фактор, нали?

Елеазар Хараш: Христос е по-реален и от християнството, и от църквата. Той (ще видиш), Той не се занимава с палене на свещи, защото не можеш да излъжеш Бог със свещи. Той живее правилен живот в Бога. Всичко друго за Него е… Кой се нарича „християнин“, как се нарича, как използва името Божие това е друга тема. Христос е нещо чисто, християнството го оставяме настрани то е като човечеството. Така. Сега, Богомилството искам да разбереш, че не е религия, а Духовна Цивилизация и Духовен Народ. Те не държат на сътворението. Сътворението е погребение. Нали? Кладата беше велика привилегия и на нея, те показаха своята Вяра (забележи), която пак си остана неразбрана, както и Вярата на Апостолите. Вярата на древните траки дълбоко нещо. Поглъща смъртта и кладата. Любов, която не поглъща кладата каква Любов е? Която не поглъща трудностите, не ги превъзхожда, за каква любов говорим човешка. Богомилството е било просто истинското Християнство, на което Църквата не е могла да издържи (забележи), истинското Християнство. Религията е психика; Духовността е Душа, Любов и Чистота това са три Дълбоки Закона, ако трябва някой път ще ги обясним. Бог не държи на религии и църкви, а на Чистота. (Забележи как просто говори Учителя!) Значи, няма термини като Блаватска да ти трябва цял речник и пак не може да разбереш Истината. Защото тя е оплетена; знае някои неща… Но туй, което не знае? Защото Мъдростта говори просто. Значи, Учителя на едно място казва: Що е Истина? Това, което говори разбираемо. Виж, нали, колко… Не може да бъде по-просто!

Б. Б.: Е, да, но има други, така, „пратеници“ да ги нарека, които говорят също за Истината, но с по-закодирани послания, т.е. за да направят това, което и с Вас сме говорили, че тя трябва да е достъпна не на всеослушание, а на хората, които са подготвени.

Елеазар Хараш: Аз туй, което ще кажа не са Дълбоките Истини, така че… Но те говорят закодирано, защото не могат да говорят, както Учителя дълбоко и просто, защото има една Дълбока Премъдрост, която може да ги обясни просто нещата. Виж какво казва Айнщайн за теорията си: Аз моята теория, когато я обясняват математиците казва и аз не мога да я разбера. Учените… Истинската теория е така да обясниш нещата, че една проста баба да може да го разбере. Нали?

Б. Б.: Да.

Елеазар Хараш: Ако не можеш да обясниш просто, ще говориш закодирано. Какво искаш да кажеш не се знае дали и ти знаеш. Аз мога да ти говоря закодирано, но няма да харесаш интервютата. Така.

Поп Богомил казва: „Имай вяра в Бога, а не в Църквата и религията. Църквата не търси Истината, тя е заспала в ритуала“. Той говори просто, също. Поп Богомил е нещо страшно. Поп Богомил отрича свещите и казва: Ти трябва да си запалената свещ. Ти си свещта, ти си Вдъхновението. Какво ще палиш свещи! Казах ти: Христос не е палил свещи, а е живял вътре в Бога и в Истината, което означава никой не може да излъже Бог със свещи. Няма… Или с тамян. Ти знаеш ли, че сега дяволът пали тамян? Не съм ти казвал той също участва и той се шегува с тях. Той вижда, че те искат да го излъжат с тамян, а то се иска Правилен Живот, Истинен. Какъв тамян! Който може да излъже Бог с палене на свещи, значи няма нито виждане, нито представа, нито въображение, нито Истина. Кладата беше сразена от великата Вяра и от Любовта. Само Любовта устоява всичко друго се руши. Кладата е ужас за земните и привилегия за Избраните. На тях тя не може нищо да им даде. Обикновеният човек в кладата това е трагедия; това е катастрофа, той умира. Няма Възкресение, за него няма Възкресение.

Б. Б.: Знаем, че Богомилите са били хванати за ръце и са пеели, когато са били на кладата.

Елеазар Хараш: Включително заедно с деца и жени. И децата това е обучение от минали животи и тука само се показва, показваш какво е Вяра. Това е Завет с Бога на Земята се изпълнява. Нещата се случват много преди това.

Б. Б.: Само една скоба да отворим, че нещата…

Елеазар Хараш: Ако ти кажа това интервю от колко години е планирано, няма да повярваш!

Б. Б.: Аз последните месеци, изследвам една моя собствена, така, теория, която намирам все повече доказателства за нея. Че всъщност нещата, които се случват има някакво двукратно извървяване на пътя, който вървим, т.е. нещата, които ние възприемаме, че се случват в момента, те не са продукт толкова от миналото, а едновременно и от бъдещето. Те някъде там са се случили в бъдещето, ние се връщаме към настоящето, и отново извървяваме пътя. В Библията примерно пише: Това, което става сега, е станало вече и всяко нещо, което ще стане, е станало вече. Да приемаме ли, че примерно дори това интервю се случва заради нещо, което вече се е случило в бъдеще?

Елеазар Хараш: Трудно ще повярваш, но ще ти кажа, какво казва Учителя. Това, което става сега, е планирано отпреди, няма да повярваш цифрата, оттогава е създадено човечеството.

Б. Б.: Добре, каква е цифрата?

Елеазар Хараш: Двеста и петдесет милиарда години. Ако искаш вярвай! Аз знам, че е Истина, защото думите на Учителя…

Той казва, още нещо и после, казва: Един човек, който живее за едното оцеляване, не може да ми бъде Ученик. Има само една сигурност Бог в човека. Вие сте осигурени отпреди двеста и петдесет милиарда години, само трябва да влезете в естествения Древен Път това е Любовта, Мъдростта и Истината. Накратко само ще кажа с няколко изречения, Учението на Учителя в сгъстен вид. (Значи, не е Правда, не добродетели това са странични неща, второстепенни, те идват после.) Любов, Мъдрост и Истина. Любов, която не се изкушава; Мъдрост, която не се заблуждава и Истина, която дава Свобода и на себе си, и на другите. Чак после може да разбереш Правдата и добродетелите, и да ги включиш в Мярката. Иначе си въобразяваш, че си справедлив. Истината ще те смачка след време, защото тя има друга Мярка за Справедливост. Човешката мярка е трагедия. Ако… Учителя, дето казва на едно място: Когато хората разсъждават логично, Ангелите и Серафимите се хващат за корема. Разбираш? И аз се смея.

Б. Б.: Да, логиката и интелекта, в крайна сметка…

Елеазар Хараш: Бедна работа, да. Сега, помисли кой преодолява кладата в нас? Това е Бог в действие. Само Той е подготвил верните, в случая, Богомилите. Те затуй се казват бого-мили, на Бога. Презвитер Козма нищо не е разбрал. Фактът, че е критичен към Богомилите, означава, че той не може да ги проучва. И аз много пъти гледам по телевизията говорят за Богомили, книги се пишат много. Много е смешно, защото първо, тез, които говорят за Богомилите не са Богомили. Сега аз няма да ти говоря за себе си. Минал съм през две клади, но ако взема да ти говоря… За себе си, не искам да говоря. Имам право от Учителя да говоря за Богомилите и пак се ограничавам. Имам около осемдесет богомилски книги бедна работа, едвам, едвам изречение. Но когато Учителя… и когато има тайни молитви, които да ти помогнат да изтръгнеш Истината, виждаш, че всичко това, което е писано… Истината е извън книгите, извън този и оня свят тя си е записана горе. Трябва да ти се даде начинът е Откровение. Има и нещо в книгите дребно, но то е бисерче в… Да?

Б. Б.: Как да тълкуваме постоянно съпътстващото зло, което е съпътствало и самата мисия на Богомилите? Да го приемаме ли това зло, което е навсякъде, около нас като някаква необходимост?

Елеазар Хараш: Значи, повече от необходимост. Първо Бог действа чрез Христос и Сатана. Там, където не може да помогне чрез Христос това са Негови инструменти. Злото, в Ръцете на Бога, е скрито добро; в ръцете на човека то е трагедия. В ръцете на човека щастието, доброто, здравето е трагедия той ги разваля. Дай на човека една добра, чиста жена, той ще я развали. Ще я направи робиня, ще я направи…, той всичко разваля. Дай му здраве, ще го превърне в болест; дай му младост; ще остарее; дай му каквото искаш… Той няма Мярка, няма контрол, което означава, че той, и доброто го превръща в зло. Забележи, не злото в зло.

Б. Б.: А всъщност аз много пъти това съм казвал и с други личности, когато правим интервюта, че всъщност не е ли голямата мисия на всеки човек, колкото и да сме в предучилищна, както казахме, дори още не сме в първи клас…

Елеазар Хараш: В яслите сме, в яслите сме. Аз съм също много малък, тъй като ти говоря. Аз не искам да говоря за себе си, но много дребно нещо съм.

Б. Б.: …Не е ли мисията на човек да трансформира именно негативните енергии и злото в добро, и страданието в блаженство? Всъщност и по този начин да проявява Божественото в света.

Елеазар Хараш: Значи, когато говорим за отрицателни мисли негативни и положителни това е една игра на ума. Човек, който е положителен, с положителни мисли, той не е Духовен човек. Значи, преди години в Русе ме питаха, каква е разликата между оптимиста и духовния човек? Отговарям ти: оптимизмът е провал. Оптимистът при една трагедия: отнемеш му здравето, близките хора, фирмата той е провален. Духовният човек тържествува забележи разликата. Затова Учителя казва: Има външна любов, има вътрешна. (Отклонявам се, ама пак ще продължа.) Значи, външната любов е, когато Бог ти даде всичко и си доволен казва Учителя благодариш, добра жена, партньорка, сестра да я наречем, тя е повече сестра, отколкото жена; тя е и майка, и Богиня, и Душа голямо нещо е жената. Аз го изнесох в една от лекциите скоро както и да е. Духовният човек не се проваля, той е над положителните мисли и чак тогава той може да ги владее правилно и да знае кое е положително, кое е отрицателно. Защото той може да постъпи, някой път, привидно отрицателно и това да има добър резултат. Значи, има лоши постъпки с добър резултат, има добри постъпки с лош резултат. Мога да ти дам примери.

Б. Б.: В този контекст обаче така наречените „погрешения“ на хората, оправдани ли са? В смисъл такъв, човек понякога, той може да направи привидно нещо грешно, и всъщност то да доведе впоследствие до по-добри резултати. В такъв контекст грехът премахва ли се?

Елеазар Хараш: Не. Обикновеният човек първо, той дали ще прави добро, или зло, той не може да прави добро той може да прави услуги. Той няма такава енергия. Той и добро… и зло… ще бъде наказан, защото той не е осъзнат. Той не знае какво прави частично е осъзнат, но не е напълно. Означава, че той може да прави добро с користна цел. За какво добро говорим? Човешкото добро е провал. Когато говорим за Духовно Добро то не е човек да ти помогне примерно да те излекува или нещо, а да ти излекува начина на мислене, и да ти покаже Правия Път. Тука вече ти тръгваш към Вечността и това не е добро, а това е нещо много повече. Човешкото добро може да ти направи една услуга, която да те съсипе. Да ти дам един голям имот и ти да станеш мързелив човек. Защо хората искат да станат богати казва Учителя за да станат мързеливи.

Б. Б.: Учителя казва също така: Едно от най-големите престъпления срещу човек е това да му отнемеш Вярата.

Елеазар Хараш: Тогава такива хора знаеш как се прераждат, казва Учителя когато има в живота кръгли глупаци, кръгли идиоти; цял живот си остава такъв няма промяна. В друго прераждане може. Защо се е родил кръгъл глупак и си умира такъв? Отнел е Вярата и надеждата на хората в минал живот. И сега го гледаш няма капка поучение. Познавам такива хора. Пак ги обичам, по друга причина.

Б. Б.: И да не ги съдим.

Елеазар Хараш: Не. Съденето, то е… Означава, че няма да познаеш дълбоко нещата. Защото Бог, понеже всичко е Бог на различни нива, на ниските нива е пак Бог. И ти, ако осъждаш нещо, една Велика Воля ръководи всичко. Кой си ти, че да одобряваш едно земетресение, един тероризъм, един паднал самолет може да е последна дума на техниката, пада по всички правила в блатото. Само Чистият Дух не пада никога, там грешка няма.

Да продължа. Боян казва: „Любовта е по-висша от кладата, Любовта се разцъфтява на кладата“. Забележи, няма падение там. Зун Нун Мисри казва, египетски суфи: „Аз умирам, но Любовта ми към тебе, Господи, остава“. Забележи: тука смъртта не прекъсва стремежа. Това е… Преданите. Богомилството е строго и чисто духовно Първохристиянство. (Без примеси, без ритуали и т. н.) Това е Първосмисъла, това е познаване на Живия Бог в себе си. Наричат го, аз го наричам Жестока Преданост. Не е някакво говорене за Бога, не е някакви цитати. Всеки може да цитира Библията. Е, сега, ако хванем един алкохолик на улицата, той ще ти цитира и той. Нищо не означава. Ако знаеш, приятелю, каква чест е да умреш за Бога, то е, как да ти кажа; това е придобиване на вечното съкровище. Означава да станеш Син посяване. Жертвата е подготовка. Велико е, разбира се, че оставаш неразбран. Такъв човек не иска да бъде разбран, той даже… в това има нещо красиво. Ако аз исках да бъда разбран от хората, значи аз искам одобрение от хората, не от Бога; значи, аз искам хората да ме критикуват, светът да ме критикува, братството да ме критикува, Бог и Учителя да ме одобрят. Щом те ме одобряват заповядайте. Те няма как да ме критикуват. Ако ме критикуват и хвалят, това са погрешни неща. Аз следвам своя Път и не признавам похвали. Аз ги изхвърлям като… Славата я смятам за буклук. Директно ти отговарям, ако… Авторитет никога не съм, няма да бъда. Някои ме смятат, но грешат. Защото тоз, който ми помага за лекциите е Учителя. Следващият път ще говорим за Учителя важни неща и дълбоки неща. Сега понеже темата е…

Богомилската Вяра е Тайнство, пазено още от Древността. Апостолите също са я криели. Тези, които я нямат таз Вяра, са избягали от истинския Бог. „Тях казва Учителя друг Бог ги учи“. Но пътят им е прекалено бавен. Това е дългата еволюция, при която, казах ти: се раждаш от животно в човек. Никой не те пита искаш ли да станеш животно. Че един човек, който живее като животно, както няколко случая, да кажем в Плевен: измъчва жена си, освен разврата, с нож, какво кара я да лае като куче, да пълзи. И накрая тя скача от четиринайстия етаж. Мислиш ли, че това е човек? Кой живее в него? Това е по-лошо от човек говорим за тежки животни. Хората са хора външно. В някои хора живеят тежки животни, в някои живеят дяволи, в някои живеят демони, в някои живеят Ангели. А някои живеят в Тайната Система Духовна и Божествена това са… изглеждат хора.

Б. Б.: Има ли сред нас извънземни, които да изглеждат като хора?

Елеазар Хараш: Ние сме отдавна извънземни. Значи, самото житно зърно е извънземно. Значи, житото е дошло от друго място.

Б. Б.: Учителя дава доста примери не само за житното зърно, но и за доста други неща, с които ние сме свикнали и ги приемаме за даденост, а те всъщност нямат земен произход.

Елеазар Хараш: Преди да продължа ще те питам: Ти извънземен ли си? Как се чувстваш?

Б. Б.: Аз се чувствам…

Елеазар Хараш: Твоят Дух, твоят Дух е… Значи, ти къде беше преди да се родиш, питам?

Б. Б.: Да, да точно така, точно така!

Елеазар Хараш: Да, да не идваш от Земята от… Водата в извора, от къде идва от земята ли идва, или от Небето? Ще ти разкажа някой път за извора туй е друга дълбока тема. Водата е голямо Тайнство. Преди тя не е била вода. Била е Свръхсветлина, чак после става енергия. Това, което тече във водата не е водата, това е енергията. Ако енергията се оттегли, казват „изворчето пресъхна“ или реката. Дълга тема да продължа ли, или?

Б. Б.: Да.

Елеазар Хараш: Да, добре. Богомилите казват: Дай ни хляба свръхестествен. Означава: дай ни Истинско Разбиране за нещата и за себе си. Значи Богомилите искат да се хранят, както Ангелите и Боговете със Същността. Не този земният хляб, за който стават битки, което е смешно. (Значи, земният хляб, ако го видиш през лупа, няма да искаш да го ядеш.) Грехопадението е изпуснало този хляб и сега се бори за някакво оцеляване, което е жалка история. Когато си видял Тайната на Бога, никаква клада вече не може да те спре. Преди туй Той ти е дал нещо, и ти тръгваш към кладата, иначе ти не можеш да имаш таз Увереност тя идва от Истината, туй трябва да го… Богомилството е вглъбено в Бога, а не в религията и в църкви. Богомилите са небесни жители, а не църковни. (Да кажа ли плъхове и земни хора, или да премълча? Аз го казах вече, изпуснах се. Пак ги обичам, но това е ниско ниво, доволно, ниско.)

Б. Б.: Хайде една скоба пак да отворя!

Елеазар Хараш: Кажи.

Б. Б.: Аз познавам много хора, които ходят на църква, палят свещи…

Елеазар Хараш: Да.

Б. Б.: независимо от това после сядат на тежки софри, ядат пържоли и така нататъка. Но тези хора наистина, аз не смея да нарека, че „сляпо“ вярват. Те наистина вярват в определени неща. А и говорихме си преди малко, че не трябва да ги съдим…

Елеазар Хараш: Да, точно така.

Б. Б.: …какво отношение да имаме към това, че те не приемат алтернативни възгледи за Духовното развитие?

Елеазар Хараш: Сега, първо не им е позволено от Бог. Второ те са търсили Истината донякъде, а не до края. Най-опасното нещо да търсиш Истината половинчато. Да стигнеш донякъде, както един религиозен, на времето адвентист, ми каза: „Разбрах, че йога и концентрациите са от дявола“. Че молитвата е концентрация бе, човек! Не само молитвата. Ти трябва да си много концентриран в Бога, за да отстраниш света и този, и оня свят, и т. н. Има между тях, аз съм срещал красиви Души направо! Нещо Съкровено има, има част от Душата, обаче те не са отдадени по правилния начин, понеже не им е позволено от Бога. Бог знае, че те не могат, не държат на Истината докрай, а донякъде. Когато такъв човек, който е търсил Истината донякъде, и почне да ръководи другите хора, стават най-големите бели. Той не знае къде е отишъл, не знае къде е, и когато ръководи другите, то е опасно слепият води слепите. Но тука става въпрос за духовна слепота, която е много по-коварна от онази. Защото тя ще те погребе по няколко начина. Обаче такъв човек, като говори авторитетно, виждал съм такива хора. Аз се радвам и на такава трагедия, аз на всичко се радвам. Такива хора пак ги обичам, но една друга гледна точка имам там, скрита…

Смъртните християни изгониха чистите и безсмъртните от България. Изгониха Бог и Посланиците на Бога. И те говорят за Любов, но те навлизат в карма. Все по-дълбоко в смъртта и в злото. (Не става въпрос да ги осъждаме). Те посегнаха на самия Бог, Който ги изпрати, за да ги повдигне. Това означава, жестока карма и застой за църквите. Оттам дойде и турското робство, казва Учителя. Турското робство е причината, когато изгониш Божествени хора от държавата си. Примерно ти имаш едно дете, което се е посветило, идва на моите лекции и на… при Учителя; то си е посветило живота на Божественото и ти го… ти казваш: „Ако ходиш на тез лекции, ще те изпъдя от къщата си!“. Ти ще плащаш след време, може и хиляди години да плащаш, защото, то търси Истината, и след време може да помогне и на тебе. Помня един такъв от държавна сигурност каза: „Ако моите деца идваха на твоите лекции, щях да ги убия и да те убия! По-скоро щях тебе да те убия!“. Викам: „Съжалявам, че не идват!“. (Както… туй беше отдавна, както и да е.) Имах си големи битки с държавна сигурност. Няма да ти говоря за себе си. Само ще ти кажа, че ме изселиха от Варна, караха ме да скачам от шестия етаж, живях в гората, заключваха ме в стаи, „враг на държавата“, и т. н. Има неща, които съм ги казвал, други никога няма да ги кажа, защото те са между мене и Бога, и Учителя. Туй, което преживях в гората, както и да е. Дребни неща, но важни. Още тогава не ги сметнах за врагове. Тайно в тях Бог работеше, изпитваше ме, за да мога да разбера каква вяра имам, защото има трийсет степени Вяра, Абсолютната Вяра… И да видя туй многото четене на Учителя и практики, какво съм разбрал.

Б. Б.: Като заговорихме за тези неща, възможно ли е…

Елеазар Хараш: Туй между другото ти го казвам. Да?

Б. Б.:Да, между другото. Възможно ли е тази вълна терористична, която връхлита в Европа всъщност да е кармически логична на база водени войни, в предходните години?

Елеазар Хараш: Разбира се! Всички войни между народите тръгват от Атлантида. Ще говорим за Атлантида, специално ще ти кажа неща, които ги няма в книгите. Помощта на Учителя, нали, да не помислиш, че говоря тъй… да не помислиш, че съм авторитет или нещо особено. Не съм. Ще ти кажа неща за Атлантида много дълбоки, но днеска темата, не съм включил Атлантите.

Имам още някои неща за Богомилите: На кладата човек придобива своята Вечна Опора. Забележи на кладата. Тука се придобива безсмъртно духовно тяло, т.е. сливаш са с Бога. Той го прави Тайно това пред…, насаме, интимно. Който изгаря за Бога, само той го постига. Значи пеперуда, която се върти около свещта и огъня, тя намирисва Истината, но не може да я познае, защото не си е посветила живота.

Б. Б.: А, Богомилите, като съм си мислел и съм си представял едно такова чувство в гърдите, съм изпитвал сякаш те са изпитвали една мекота и топлина, когато са се саможертвали.

Елеазар Хараш: Ами да, то е, както Ал Халладж на инквизицията. Той танцува, той отива на среща с Бога той го знае; той знае, че има само една Воля. Другите мислят, че има и сатанинска воля. В света навсякъде ръководи Божията Воля. И ако ти нещо го критикуваш, понеже критикуваш Бога, ти ще навлезеш след време в тъмнина и мрак, в тъмната част на Бога. Забележи критиката колко е опасно нещо. Тя е… затуй трябва да разграничаваш, и затуй тука говорим за истинското и неистинското. Не означава, че критикувам църквите. Аз съм изнасял християнска Мъдрост и афоризми; говорил съм за Истинското Християнство, но това са тез, които са напуснали Църквата монаси, светци. Защото те там в праволинейното, в коловозите, не могат да станат истински хора. Иван Рилски казва: „Напускам всички тези алчни хора и няма да им служа!“. Той, Боян му казва: „Иване, църквата е мъртвило (те са били Братя по друга линия), църквата е мъртвило, дворецът е мъртвило, светът е мъртвило в пустинята е разцвета“. Иван Рилски знае кой е Боян Мага, там няма коментари. Той знае, че това е Велик Учител, за него ще ти поговоря след време може и специално. Да се върна сега на темата.

Значи, кладата е методът, мостът между тебе и Бога. Има древно предание, което показва, когато Бог е измъчвал дявола, дяволът издържал на много изпитания. На изпитанието с огън не е могъл да издържи. Всичко друго е издържал, но огъня не е издържал. Ако Богомилите издържаха кладата, това означава, че те сразяват дявола завинаги и после се прераждат като Мъдреци и Учители. Разбираш ли? Раждат се Духовни. Не, земни, т.е. те се въплъщават, влизат.

Б. Б.: Да разбираме ли, че всички тези все пак личности, които са били Богомилите всъщност чрез това си проявление и саможертва, правят един голям скок напред и повече не се прераждат като хора, а напротив като по-висши Същества? Тъй като има различни коментари, че сред нас, и най-вече в България има преродени Богомили.

Елеазар Хараш: Учителя казва, че Окултната Школа, Учениците това са преродените Богомили, отдавна го е казал. Точно така! Първо те правят голям скок. Но те са го направили още преди да слязат. Както ти казах, това е Духовен Народ, Духовна цивилизация и те показват Пътя, както и Христос на Голгота. Значи, който… Християните искат да възкръснат, но без Голгота разбираш какво искам да кажа. Няма как! Значи: голямото страдание, е големият Скок. Учителя е минал през девет кръста, но ще говорим за Него защото много специално нещо. Учителя Петър Дънов за него говорим; Беинса Дуно има трето име, за което няма да говорим. Ще ти разкажа за Него значи, за Него мога да ти говоря векове, не преувеличавам!

Б. Б.: Но споменахте кръста и тъй като говорим за Богомилите и за автентичното християнство, изобщо за Мистерията от Голгота, възможно ли е така чисто метафорично, все пак, че ви задавам въпроса, Христос още да е на кръста?

Елеазар Хараш: Значи, Христос още тогава не беше на кръста, тъй като Той го е надраснал. Значи, Той не е Същество на страданието, той е Същество на Любовта; Той е Същество на Свободата. Няма как един Чист Дух да го разпънеш.

Б. Б.: Аз имам предвид Христос да е на кръста, че един вид Той продължава да изкупува всичките земни грехове и до днес.

Елеазар Хараш: Първо Христос, да ти кажа нещо важно, което казват Богомилите, значи: Той никога няма да дойде, като земно възраждане в тяло. Тез, които го чакат в тяло, ще бъдат сразени и разочаровани. Той ще дойде като Духовно Възраждане, т.е. Учителя го е казал: Ще влезе в мислите, чувствата и постъпките на хората като Чиста Светлина, не казвам Прасветлина. Значи, Богомилите са Духовна цивилизация, а не Божествена. Когато говорим за Толтеките, и за едни други, ще стане въпрос за Дълбоката степен. Това е… пак е важно, пак е Дълбока цивилизация после ще се върна, ако ми припомниш. Значи, с изгонването на Богомилите забележи църквите изгониха Бог, не кой да е. Това означава, че те са врагове на Бога. Те следователно са застояло старо мислене. Знае се, че страшният съд е за тях отдавна; те треперят тайно. Най-много страшният съд ще удари тях, защото това е религиозна политика. Това не е, даже не е чиста религия. Ако е чиста религия, пак е зле. Ако трябва друг път ще ти го обяснявам, защото не е Духовност. Богомилите са пили от Истината на Бога. Те бяха познавачи на Тайната на Душата и Духа. Оттука името им Богомили мили на Бога. Туй, което не го е рзбрал, както ти казах, Презвитер Козма, защото той няма… това е свещеник. За невежеството на Презвитер Козма не искам да ти говоря то е голямо, да не казвам необятно. Познавам го, защото успях да вляза в Духа му, но не си заслужава. Това е… Има нещо хубаво в него, но невежеството си остава. Хубавото е малко, той държи на морала, критикува някой път и православието, но той не е влязъл в тоз морал, което означава, че още не е Ученик. Когато Бог е избрал кладите за Богомилите, Той е знаел, че дяволът не може да издържи на огъня. Както ти казах, има предание, че дяволът не е издържал. Но когато Бог го поставил в огъня, там той се е провалил. Развитието не изисква, казват Богомилите, никаква религия, а Чисто Съзнание, Чисто Сърце виж колко е просто. Не иска религия, Чисто Съзнание, Чисто Сърце. Понеже българите не приеха Богомилите, не приеха развитието, не приеха в дълбочина Бога. И затова Бог им изпрати турците и робството, т.е. Той им изпрати разрушителен огън, който да ги обучава и учи, и да ги възражда.

Б. Б.: В крайна сметка наистина…

Елеазар Хараш: Към края съм, ама нека те изслушам.

Б. Б.: Наистина 500-те години робство довеждат след това до едно наистина възраждане и запазване на изконните Духовни ценности.

Елеазар Хараш: Точно така, но поуките дълбоко още не са направени. Понеже еволюцията е нещо много бавно, както ти казах. Тя е… Пълзи, еволюцията пълзи, а развитието е крила. Към края съм и после може да питаш. Този разрушителен огън, той доведе до застоя. И сега много се говори за Бога, понятия много. Много е смешно да говориш за Истината и за Бога, и да не си в системата на Бога туй го казва Майстер Екхарт. Значи, винаги е опасно, понеже това ще бъде поражение и за тебе, и за други хора. Защото ти говориш, но Истината не ти е позволила много е опасно. Знаеш ли защо изнасям лекциите? Защото не исках да изнасям. Аз търсих Истината за себе си, и я открих. Преживях я, смаях се както и да е. Не исках, но Бог и Учителя поискаха, и това беше един компромис. И тръгнаха едни лекции, които продължават не съм аз.

Б. Б.: Заключването, капсуловането на познанието в крайна сметка не е ли един вид грях извън контекста на религиозната…

Елеазар Хараш: Дълбокото Познание?

Б. Б.: Дълбок

Елеазар Хараш: Ще ти кажа. Не е грях, защото то е скрито от… Учителя ги нарича „ученото невежество“. Значи, ако на един учен му дадеш много повече познания, а той не е пречистен, той ще направи десет пъти повече бели и хитрости. Той ще направи такива неща, че ще се смаеш. Той с ограничено знание ги прави, а когато е много по-знаещ, той ще стане много по-гъвкав и хитър. Хитростта е наследство от Атлантида, от което човечеството още не се е освободило едно от най-тежките неща. Много е трудно да превърнеш хитростта в чист разум и в честност това е подвиг. (Към края съм.) Значи, когато дойде турското робство, разрушителният огън, той доведе до застоя. Много просто: щом не приемаш Висшето, идва нисшето. Бог е единственият дом казват Богомилите единствената Истина, а не някаква си църква и свят. С това завършвам, защото не исках да бъде дълга лекцията. Пък и може би, поговорихме си. Другият път ще говорим за Учителя важни неща, и дълбоки. Ще спестя някои прекалено дълбоки, защото… Значи, когато говорим за Древната Мъдрост на България, след време може би трябва да ти разкажа за Орфей тайни неща, за Богомилите, други; но когато говорим за най-дълбоката Мъдрост, няма никакво сравнение. Значи, проучвам над осемстотин Учители и Мъдреци, не светци светците са ниско ниво. Някой път мога да ти кажа къде са пропукани светците. Когато говорим за Учителя, говорим за страшна Мъдрост и страшна Истина, но ще говорим позволените неща, защото…

Б. Б.: Искам обаче в края на този разговор…

Елеазар Хараш: Така, иначе аз свърших. Да?

Б. Б.:да попитам, понеже доста книги се издават за Учителя, доста хора, така да се каже, заиграват с Неговото Слово. Правят различни комбинации в различни публикации. Адаптират го към съвременния начин на живот. Как човек да се предпази, да не прочете и приеме нещо, което е видоизменено от автентичният му вид, който ни е оставил Учителя?

Елеазар Хараш: Сега виж: първо, е много опасно да нагаждаш Учителя и Истината на себе си. Значи, ти трябва да се нагодиш на Учителя, на Истината и на Неговите закони. Много важно е да се молиш усърдно. Обаче, ако само се молиш, а не наблюдаваш външните си постъпки и тайните си постъпки, и вътрешното си мълчание това са нещата. Усърдни молитви, голямо наблюдение на себе си, защото, ако допуснеш и най-малкото зло, означава, че в тебе вече има смърт. Защото туй малко зло при натиск, може да стане голямо зло. Малкото зло расте то е малко, но при един натиск става голямо.

Б. Б.: Има ли риск Рила и Седемте рилски езера да бъдат замърсени?

Елеазар Хараш: Има нещо в Рила, което никога не може да бъде замърсено, това е Духовната Рила. Слава на Бога, че има духовни неща, не можеш да ги пипнеш. Там, където пипне човешки пръст, ние скоро говорехме с… тя знае. Той ме пита за Рила, за красотата, дали ще ходя. Рила няма какво да ми даде. Значи за мен Рила е бедна, Хималаите са бедни. Това, което Учителя ми е дал, съжалявам Рила и Хималаите, но хайде да не тръгваме, пак може да смутим хора. Иначе какво ме питаше? Някой път мисля за много неща…

Б. Б.: Дали има риск, и аз…

Елеазар Хараш: Риск винаги има.

Б. Б.: Правейки, интервюто с Вас, постоянно възникват много въпроси. И може би наистина на следващото интервю ще е добре да бъдат фокусирани по теми, за да не… Въпреки че те самите теми са много взаимосвързани.

Елеазар Хараш: Така е.

Б. Б.: Защото на практика учението на Учителя, изобщо всичко през, което минава България, колкото и малка страна да е, връзката с Древните цивилизации, които са били на Земята, те са безпорни. Смятате ли, че хората, които са живели в Древните цивилизации, на нашата планета преди години са ни оставили някакви кодове и послания за спасение от грешки, които те не са предотвратили?

Елеазар Хараш: Оставили са и ще ги разгърна, когато говорим за Атлантите. Бях събрал, около двеста книги за Атлантида и за тяхната Мъдрост, но пак Мъдростта се оказа, че не е в книгите. Оставили са много дълбоко послание с много кратко изречение. Посланието на Сфинкса, ако трябва следващия път ще го коментирам: Осмисли себе си виж колко е просто! По късно идва „Познай себе си.“ Познай себе си и осмисли себе си идва от Атлантида. То е прихванато от други, то е Атлантска Мъдрост. Има и други послания.

Б. Б.: И на финала, в крайна сметка, Бог ни изпраща всичко и доброто, и злото означава ли, че всичките тежки неща, през които минаваме всъщност са нещо предварително избрано и неминуемо?

Елеазар Хараш: Първо не че са необходимо и не, че са… Безусловно е, това е Воля на Бога, но не знам дали ще ме разбереш, ама питаш ме все пак искрено. Да ти отговоря ли дълбоко, или?

Б. Б.: Аз предпочитам да ми отговорите дълбоко.

Елеазар Хараш: Да. Защото има и средна Истина има и Дълбока. Ако може да разбереш, че голямата трагедия, голямата катастрофа, е голям екстаз, ако ги видиш заедно те са скрити. От дълбокото страдание ще дойде дълбокото Възкресение, от Голгота идва Възкресението. От дълбокото страдание идва Възраждането и вкореняването в Бога. Означава, че си ме разбрал, обаче е трудно. Защото чак тогава Бог ти дава еликсира и да пиеш нектара, да пиеш от Бога, да пиеш Истината. Истината не може да узрее. Страданието е привилегия то произвежда Разум, Чист Разум, не някакъв разум. Не знам разбра ли ме, нещо разбра.

Б. Б.: И това, от което се страхуват най-много хората всъщност, то е най-полезно.

Елеазар Хараш: Най-голямата помощ. Там действа Истината.

Б. Б.: Благодаря Ви за това интервю!

Елеазар Хараш: И аз ти благодаря!

АУМЪ


* Матей 7:1 (бел. ред.).

** Същата година се е провела конференция за Кайлас в гр. Варна (бел. ред.).

ТАЙНАТА НА ЗЛОТО

29 юли 2016 г.

Б. Б.: Здравейте, господин Хараш!

Темата за злото е във фокуса на този разговор. Трябва ли да противодействаме на злото, или трябва да го приемем, или пък от друга страна, да го неглижираме?

Елеазар Хараш: Значи, сещам се, че Учителя казва, че злото се побеждава без борба, но там където има невежество, злото си расте. Учителя казва, че дяволът не може и Сатана не може да помръдне и една сламка, обаче където има невежество… Той е толкова слаб, но където има невежество, неразбиране, то расте, размножава се и затова Учителя казва: Ако разберете злото, то се превръща в добро. Ако не разберете доброто, то се превръща в зло. И затуй сега ще ти говоря за Тайната на злото един много важен въпрос, защото, ако го разберем как действа, според Учителя, ще разберем как действа Скритият Бог. Защото Доброто е Явният Бог; злото е Скритият Бог все е Бог. Така! Нарекъл съм я Тайната на злото. Значи: в Исая, 45 гл. 7 ст. в Библията, Сам Бог казва: „Аз творя тъмнината, творя и зло“ това тука е без коментар, това си е… думи на Бог. Учителя казва: Не говорете за злото, то е по-мъдро от вас. (Забележи за какво говорим!) Значи, то не е някаква ангелска йерархия, паднала това е висока степен, и когато се произнасяш без да си проучил дълбоко, без да го познаваш… Ти, първо, разбира се, трябва да познаваш Бога. Сега. Що е зло? казва Учителя. Забележи Дълбоката Мъдрост какво казва, не хората: Прикрито Чисто съзнание; прикрито Чисто съзнание Учителя. Но то е поставено под особен ъгъл и затова е неразбираемо. Злото е ограничение на всяко нечисто същество. То атакува скрита нечистота в хората, която не я виждат. Ако не разбирате Доброто, то се превръща в зло; ако разбирате злото, то се превръща в Добро. Ако работите за Бога, злото ще работи за вас. Виж как… колко просто говори Учителя!

Б. Б.: Тоест трябва да посрещаме злото с отворени врати така ли да го разбираме?

Елеазар Хараш: С Правилен Подход, не отношение, не вражески. Примерно: срещу мекотата,то увисва. В Любовта, то е напълно сляпо казва Учителя нищо не вижда, нищо не разбира; но в омразата, в слабостите, то е силно. Сега, Учителя казва: Който не разбира Законите на злото, той става на пепел, разрушава се. Който се бори със злото, той сам си е подписал присъдата. И за други прераждания, не само сега.

Б. Б.: Можем ли да кажем, че борбата със злото е подхранване на самото зло?

Елеазар Хараш: Точно така! Първо ти вярваш, че е зло, защото има зло в тебе. Ако в тебе нямаше, ако ти си един свят, пречистен човек, или истински Добър човек; не добър, а Абсолютно Добър, ти ще видиш скритото Добро в него, което идва да те направи още по-дълбок. Тоест Бог иска да се всели в тебе, чрез туй зло да те направи още по-близко до Себе си. Той затуй ти го изпраща. Но това не е за обикновени хора.

Б. Б.: В тази логика, голямото предизвикателство пред нас е да трансформираме злото в добро?

Елеазар Хараш: Точно така! В злото е Непроявеният, Скритият Бог, а в доброто е Проявеният, Явният Бог. Ако злото е вън от човека казва Учителя а вътре го няма, то е безвредно. Искате ли да не срещате злото, молете се преди да е дошло. (Защото като дойде, вече е късно това са закъснелите хора.) Само Бог може да ни пази от злото никой друг. Защо не познаваме Бога? Учителя казва: Защото дяволът ви е хипнотизирал. Сещам се на едно място Учителя говори за хипноза четвърта степен най-трудно, то е голямо заслепение, значи, не само грехове… „Ония, които спъват Пътя Господен… казва Учителя (Забележи каква красота!) Ония, които спъват Пътя Господен, това сме ние хората. Дяволите не спъват Пътя Господен те Му служат. (Забележи колко просто!) Злото, това е нещото, което не съдържа в себе си Любов то му е отнето. То не познава Любовта, и затуй действа така. Ти се чудиш защо действа така? Ти да придобиеш Любов, ти да имаш Любов. (Остави злото, че няма Любов това не е твоя работа. Бог го е отнел по дълбоки причини, за да придобият съществата Любов.) Никога не трябва да виждаш злото. Ако ти живееш в Любовта, ти навсякъде ще виждаш Бога. Божията Ръка е навсякъде. Ти в акулата ще видиш скрит служител. Има случаи, не знам дали съм ти казвал, ами акула спасява жена избутва я на брега. Вярно е: жената се е помолила горещо. Допускам да си е забравила името от страх, но акулата е слуга на Бога; тя е в Неговите Ръце… Бог може да изпрати на акулата такъв ужас, който тя не го познава. Но тя избутва жената на брега, и жената се спасява. А има случаи, когато делфин напада човек, не знам чувал ли си. Някакъв ядосвал делфин, предизвиквал го и делфинът му показал другата си природа, като го нападнал. Много е странен тоз свят, много е красив за проучване! Но говоря от Духовна гледна точка и Божия; Божията е по-дълбока от Духовната. Така!

Учителя казва: Ако нямате Божията Любов, зло ще се случи с вас значи ти си вече… То те дебне, то се подготвя, има си начини.

Казва: По-трудолюбиво същество от дявола няма. Значи: от сутрин до вечер той работи неуморно. Примерно ти го изпъждаш през комина, той влиза през ключалката тоест, където има слабост в тебе, дупчица, то влиза. След време като няма слабост, ти ставаш Син на Бога. Разбираш механизма?

Б. Б.: Учителя казва, че отрицателните енергии, злото всъщност обаче са съзидателният елемент във Вселената, т.е. това, което твори, което създава. Докато положителните, респективно Бог, Любов, те даряват, те дават; в този смисъл, ние при всички положения се нуждаем от зло?

Елеазар Хараш: Сега ще ти обясня защо си прав. Туй, което щастието ще ти даде, то е невежество и подобни неща; туй, което скръбта ще ти даде… Значи: скръбта ще ти бръкне много Дълбоко, и ще те насочи към Истинския живот. И да търсиш нещо, скръбта ти бърка Дълбоко. Щастието не може да ти бръкне, и не може да те преобрази да тръгнеш по един Дълбок Път. Така че, тез отрицателни неща са много дълбоко скрито положителни. Но те са и по-дълбоки от положителни, значи те са Духовни. Защото, ако вървиш по пътя на положително, отрицателно това е земният път: „Аз съм отрицателен, аз съм лош човек; аз съм добър…“ и двете са зле.

Бог не се нуждае казва Учителя от добри хора, а от любящи хора. Добрият човек… Представи си, Боре, един добър човек да отиде в Ангелския свят, или при Серафимите. Какво добро ще направи там? Учителя казва: (и Айнщайн даже) там става общ работник, ще носи вода на Ангелите, и то, ако му позволят. Нищо не става горе. Трябва да… Но който влезе с Любов, Мъдрост и Истина, вече говорим за… Аз ти казвам и някои шеги, ама… Така!

Лошите мисли казва Учителя ако не ги подхранвате, те загиват, ако не ги поливате. Лошата мисъл може да ти дойде в главата, Боре, но ти защо трябва да я възприемаш? Кой си ти, защо ще я възприемаш?

Б. Б.: Страхът подхранва ли злото?

Елеазар Хараш: Значи: страхът първо е враг на самия човек и той показва, че Любовта не е вътре.

Казва Учителя: Когато Любовта влезе отвътре, страхът излиза отвън. Но понеже човек няма Любов, страхът е вътре, за да го предпази. Страхът е вид предпазител, вид… предпазител.

Б. Б.: Да, но страхът подхранва тези негативни мисли, за които казваме, че не трябва да се подхранват.

Елеазар Хараш: Да, но той поддържа и съвестта. Той поддържа и съвестта човек да не направи много по-големи престъпления. Защото все пак като се страхува малко от Бога… Не говоря, ако вече е съвсем зъл човек, който нито страха, нито съвестта… Но говоря ти за един обикновен човек. В страха ще влезе съвест, и той заради обществено мнение, заради нещо, няма да направи едно по-голямо зло, отколкото…

Б. Б.: Като казахте „обикновен човек“, и като говорим в контекста на злото, какво ще кажете за чувството за мъст, което е у много хора?

Елеазар Хараш: Ами ти одеве каза нещо за заслепяването. Значи, омразата е точно заслепяване; когато ти си заслепен, ти си изместен. Ти, понеже не си търсил Бога, и в тебе няма Душа, няма Дух, няма Разумност. И вече тез духове се настаняват. Всъщност едни духове влизат в тебе, убиват други духове, и ти се заканваш после на врага си той съвсем не е той… Това е друг дух в него, ще трябва да го търсиш. Ако имаш голяма Любов, ще ги стопиш нещата. Но точно това е изгубил човекът и говори. Те иначе хората говорят, че „Бог е Любов“, но трябва много Дълбоко да разбереш това, че Той е Любов при всички условия, а не само при някои условия, но…

Казва Учителя: Вие всеки ден правите грешки и търсите причина в дявола. Виж, значи, човекът прави грешката и търси виновник, и се оправдава. Това означава, че той се обвързва с дявола и ще бъде наказан, защото той осъжда дявола в случая. Не казва: „Аз сгреших“.

Б. Б.: Малко черен хумор, но ние говорихме, че човек постоянно разочарова Бог, то май ще се окаже, че човек постоянно разочарова и дявола?

Елеазар Хараш: Някой път има такива случаи, има една такава поговорка, че човек може да направи такива глупости и бели, че дяволът няма такова въображение. Значи то е… „класика“ аз му викам „класика“, нали. Сетих се за един бисер: За да станеш светия, трябва да ти светят маслото. Хем е шега, хем е Истина. Значи, мъчението изработва…; страданието е като загрявка. (После, може би, ще ти кажа нещо по този въпрос, така.)

Ти не можеш да направиш казва Учителя дявола добър, но поне можеш да го направиш безвреден.

Сещам се за Айша, която жената на Мохамед тя го пита: „Даже и в тебе ли има дявол, Иблис?“. Мохамед казва: „Имаше, но аз го направих мюсюлманин, покорник покорих го!“. Значи, във всеки има дявол, но (целта е…) доколко ще го покориш… Покориш ли го, става безвреден.

Докато не вържеш злото в себе си казва Учителя всякога ще слугуваш на дявола. Ти можеш да вържеш злото в себе си само когато станеш едно с Бога. Сам по себе си, с някакъв си измислен морал забрави!

Щом си в противоречие с Бога казва Учителя дяволът ще те върже по всички правила. Щом си в противоречие с Бога…

Ако ти мислиш Чисто и Божествено, ако ти мислиш Чисто и Божествено, дяволът не я пие тази вода Чистата вода.

Б. Б.: Можем ли кажем, че злото е всъщност самоотрова за човека?

Елеазар Хараш: Да. Значи: особено лъжата. Ако трябва някой път ще ти говоря специално. Учителя я нарича двоен грях не грях. Другите са грехове, но лъжата е двоен грях, и казва: Всичко друго може, малко или много, да ви се прости лъжата никога.

Ти вече, още… Само да ти обясня: още, като я изричаш, тя е построена от такива букви, че химическият състав на кръвта вече е нарушен. Ще имаш здравословни проблеми това е малката страна. След време ще имаш изкривяване на пътя си и постъпките си, защото дяволът има да взима. Ти си произнесъл лъжа, а той е бащата на лъжата, той ще те изкриви нямаш избор, щом лъжеш, това е…

Б. Б.: В един от предните разговори казахте, че лъжата, изобщо, нечистите мисли водят до лош дух водач.

Елеазар Хараш: Точно така Метерлинк. В момента, в който направиш погрешна постъпка, ти вече имаш друг водач. При лъжата (вече) той се вкоренява, защото той (вече) има право да те изкривява, понеже ти си я допуснал. Тя е много по-лоша от лоша дума. Лошата дума е…

Казва Учителя: Мъчението е дадено за извисяване, а страданието е само за очистване виж колко красиво, колко точно! В мъчението ще станем… Това е последната подадена ръка на Бога мъчението. Защото има едно пропадане на човека, ако не беше мъчението. Значи човек, ако стане дявол не е голямо падение. Ако стане демон… Някой път мога да ти разкажа, може да говорим специално за демоните. Тука говоря по-общо за злото. И понеже не искам да смущавам хората, това е вече голяма празнота, голямо падение на човека.

Б. Б.: Самото говорене за тези неща подхранва ли ги?

Елеазар Хараш: Не, защото то обяснява, за да знае човек от какво да се пази, поне да има някаква идея. Иначе…

Бог не се интересува казва Учителя от твоето щастие, то казва Учителя то е за умрелите. Но Бог живо се интересува от твоята Голгота, защото Голгота е оживяване вътре в Него. (Ето защо Голгота е важна, страданието е важно).

Дяволът е силен казва Учителя в религията, но Той е слаб в Любовта. Забележи отново, забележи колко просто и ясно! Няма тука термини и сложни неща, не ти трябват речници. Да?

Б. Б.: Но искам да върна на предното изречение: Ако „Бог се интересува от твоята Голгота“ всъщност Той се интересува от саможертвата на всеки човек.

Елеазар Хараш: Точно така! Обаче не тази измислената, защото умът може да имитира. Отиваш в манастир, казваш: „Аз съм монах“. Ти може да си избягал от света, това не е жертва. Ти не си отишъл да си посветиш живота на Бога, конкретно на Истината.

Б. Б.: Коя саможертва? Тази за другите ли, или?

Елеазар Хараш: Не! Първо е за Бога и после, Той ти дава правилен начин да се жертваш за хората, но вече Той ти дава Мярката. Иначе ти си въобразяваш: „Аз живея за Бога“ нищо подобно! Много е дълбок… Значи, въпросът за…

Когато говорим за Дълбоката Жертва Майстер Екхарт казва: Тази Дълбока Отреченост, тя е шеста степен (надминава), тя е по-дълбока от Любовта. Защото има хора на Любовта, отдадени на Бога, но не са пожертвали (Пълна Отреченост) всичко. Нещо им липсва, на таз Любов нещо… Когато стане Пълна Отреченост, това надминава (Забележи!) и Любовта. Много висока степен е!

Б. Б.: Като говорим за високи степени: кога става трансформацията на злото от зло в добро?

Елеазар Хараш: Значи, при пълно Посвещение на Бога. От време на време, може да имаш изпитания от злото Бог ги изпраща, но те са вече изчислени за твоето израстване. Може да правиш малки грешки, но те са грешки, при които ти растеш, те те упътват в Светлината. Земният човек повтаря много грешките си. Той не се учи от тях. Както казах: има разлика между Ученик и човек.

Виж, какво казва Учителя: Малцина знаят, че (забележи) вероучението е създадено от дявола ще обясня. Малцина знаят, че вероучението е създадено от дявола, а Любовта е създадена от Бога. И обяснява Учителя Казвам: защо тогава тези вероучени хора се провалят? Любов нямат. Отговорът е ясен, обяснен и прост. Или го разбираш, или не го разбираш. Няма тука… Да?

Б. Б.: Ако трябва да синтезираме, кое е било най-голямото зло, с което се е сблъскал Христос?

Елеазар Хараш: Първо за Христос няма зло, защото Той вижда Бог навсякъде; Той Го вижда и на Голгота. И там казва страшна формула, много дълбока: В Твоите Ръце предавам Духа си! И Той вече се вкоренява в Бога Единствения Господар на всичко. Значи, Той вижда Бог и на Голгота, както Ал Халладж. Аз ти казах: Ал Халладж го водят с вериги, на инквизиция да го режат, да го… Те после го режат, той танцува, той отива на среща с Бога; той знае, че има само Една Воля; той се е подготвил за това, дал е Обет още в Невидимия свят. И Той умира за Единствения Бог и влиза в едно по-дълбоко ниво на суфизма, и смущава даже и Мъдреци. Някой път ще ти говоря, защото има едни Мъдреци, които са над Мъдреците. Те също са надраснали святост и грях много висока степен са, но няма да разберат много хора. Малко е опасно, но някой път може да говорим за опасни неща, ако ти кажеш.

Б. Б.: Голямата Истина сякаш смущава, дори хората, които вярват в собствените си сили и израстване.

Елеазар Хараш: Значи, ще ти кажа: Най-големият Смутител в Света е Истината. Значи, аз ти казах: Тя е по-опасна от атомна бомба. Още нещо ще ти кажа, понеже ме питаш, не знам как ще ме разбереш (или хората); смятам, че разбираш, така както съм те усетил, значи: Истината е убиец, страхотен убиец! Значи, ще ти обясня какво искам да кажа по Учителя (Той ми ги разкрива тез неща), тя не е убиец само на нечистите; (Забележи!) казва Учителя: тя убива и Чистите. Значи ти дълго време трябва да се пречистиш, после тя ще те убие, обаче ще те Възкреси. И ще ти даде нещо, което го няма нито в този свят, нито в оня. Тя ще ти унищожи и светлото его, и Висшето Аз страшен убиец е. И ще ти даде нещо такова… Ще ти даде Бог. Ще ти даде такова съкровище, такова нещо от себе си, което е, което е смайващо! Нито око е виждало, нито ухо… страшна работа! Когато убива нечистите, тя ги убива там няма Възкресение. Затова хората не са подготвени и затова… Аз избягвам да говоря, тука ти вмъквам нещо. Ако взема да ти говоря, ще стане много опасно.

Б. Б.: И заради това, в тази логика, тази Истина не можем да я отъждествим като зло?

Елеазар Хараш: Няма как да е зло. Това е Върховно Добро, но само за подготвени хора, които са жадували за Бога, плакали са за Него, умирали са, стремяли са се, отчайвали са се, ставали… Иван Рилски се е отчайвал много. Даже в един момент казва: „Абе, Бог ли ме изпрати тука в тази пустина, дявола ли?“. Ще ти обясня красотата на Иван Рилски и пукнатините му, защото той е едно дете. Светците са в Чистотата, но не са в Мъдростта. Значи, много са далече от Мъдростта. Ще ти го обясня: Мъдростта е много тесен Път. Те от време на време казват малко Мъдрост, полумъдрост; казват нещо, защото Чистотата се докосва, но тя не е Мъдростта. Тя е само една подготовка за бъдеща Мъдрост. Но ако трябва някой път ще посветим живот на Дълбоката Мъдрост, на Мистичната Мъдрост, която е…

Б. Б.: И на финала на това интервю, искам да попитам: можем ли да тълкуваме, че злото е необходимо стъпало в развитието ни?

Елеазар Хараш: Значи: без злото, Доброто казва Учителя щеше да стане зло. И то е, доброто е болно човешкото добро.

Сега, казва Учителя: Дяволът върви след вашата лоша мисъл. Лошата мисъл е самооплитане.

И казва Учителя: Бъдете като паяка оплетете дявола в мрежата си, а не да се самооплитате. В лошите действия оживява вашето собствено падение. Злото признава за Господар само Бог. Злото е произлязло от Дълбината на Бога, то е лишено от Любовта, за да възстанови Любовта в съществата. Бог не е във вас, т.е. Бог не е във вас, когато искаш; когато хората искат да оправят света. Забележи, какво казва Учителя: Оправянето на света е Божие Дело, а ти трябва да оправиш себе си. Значи, почнеш ли да оправяш другите казва Учителя и косата ти ще побелее, и нищо няма да оправиш. (Имам още около три странички, така.) Ако се тревожите казва Учителя низше същество е проникнало във вас. (Това не си ти.) Това е от света на умрелите, прониква във вас лесно. Грешните са грешни, защото не са се мъчили достатъчно; а праведните са праведни, защото са се мъчили, те са осветили своето мъчение това е разликата. Доброто и злото е обширна и дълбока област на Тайното Знание. (Тука, в таз лекция съм кратък, в туй интервю.) Злото е неорганизирана мисъл, чувство и постъпки.

Суфи казват: Сатана е враг на човека, а не на Бога. Сатана е символ на непослушанието в човека. Човекът е своеволен…

Учителя казва: Някой ми казал лоша дума, виновен съм аз, че съм я възприел. Съвременният човек не живее според Истината, а според своя интерес.

И тука няколко малки неща за злото, мои проучвания.

Истината е ужас и за дявола, и за злото, включително, и за добрия човек. Дяволът много често се прави на религиозен, защото това е много добро скривалище. Не е възможно дяволът да действа без позволение на Бога. Бог знае кой какво е правил в миналите си прераждания и позволява дяволът да действа. Дяволът приема всякакви форми, но има две, в които не може да се побере, не може да ги възприеме; те са много неудобни за него: Първо гълъба, второ агнето. (Там не може да влезе и да се „скъса“.)

Б. Б.: И заради това трябва да си поговорим отново в някой следващ разговор за Метерлинк, за гълъбите, и за животните.

Елеазар Хараш: За животните дълга тема. Да. Да друга голяма тема за животните. Пък за славея какви неща казва Учителя… Аз съм към края, ако искаш да ти кажа накратко? Славеят не е човешко същество това е паднал Ангел, от ангелския свят в миналото. Знаеш ли причината? За една обидна дума на друг Ангел. Значи, в тоз свят може да обиждаш, колкото си искаш, там е забранено говоря ти за една обидна дума. Той е допуснал, наказан е, според Учителя: 10 хиляди години да живее в тяло. Той пее, защото това е спомен от Духовния свят; той пее, защото възстановява пътя; чрез Духовна музика създава Духовна Светлина и пътека, някога да се върне. Ще си научи уроците, след време, ще се откаже да обижда завинаги. И това ще бъде урок за… Но той е допуснал грешка.

Б. Б.: Много сериозен поправителен изпит!

Елеазар Хараш: Сериозен е, защото в него свят там, малката погрешка е огромна. В тоз свят може да обиждаш, да правиш грешки колкото искаш; в другия свят също. Но когато говорим от Ангелски свят нагоре… Сега към края. Нека ти кажа нещо, ако… Понякога, има и такава идея: Ако дяволът иска да стане много близък с човека, много често влиза в два вида животни, други кучето и котката.

Б. Б.: Които са навсякъде, около нас.

Елеазар Хараш: Навсякъде около нас. Те са и стари приятели на човека от милиони години. Говорил съм и много хубави неща за тях, но понеже тука не е тема. Но някой път може да влезе, и кучето, и котката да ги хване бяса, да ухапят човек. Те не искат да ухапят човека, или някого, или дете, обаче, когато той има силна воля, може да ги изкриви. После кучето съжалява. Аз съм имал цели лекции по тез въпроси. Между другото: кучето е боец, котката е Мъдрец. Котката е много по-дълбока, много по-стар приятел на човека. (Тука само, имам няколко изречения, но само за малко ще се отклоня.) В Древността, в Атлантида, когато мишките са били страшна опасност за човека те са били едри като зайци, и са били човекът е нямал методи много коварни същества. Народът на мишките е бил страшна заплаха и Бог се вижда в чудо как да… Хората се виждат в чудо; те не могат да се справят, човечеството… Бог изпраща котките. Тайната на котката е, че тя може да се превръща… За мишката всичко е движение, живот. Котката може да се превръща в статуя. Има египетска поговорка: Мишката се страхува даже от статуя на котка. (Туй между другото.) Значи, и котката може да застане пред дупката на мишката като статуя изчезва. Тя, защото е много вглъбено същество, тя може да става нула, неподвижност. И мишката мисли, че няма никой, излиза и изчезва, защото… Котките са спасили човечеството, те са по-дълбок приятел, но понеже не са изпълнили в последствие дълга си към хората, и сега, ако чуваш около казаните някой път котките плачат. Те са и смалени, те тогава са били едри като лъва и тигъра; те са били страшни… Даже са воювали срещу черни адепти на черната магия. Но много дълъг разговор, ще…

Б. Б.: Специално ще направим разговор за животните, защото аз тука се сещам да си говорим и за орли, и за кукумявки, и за слонове, и за лебеда. Добре, да продължим с края на темата за злото.

Елеазар Хараш: И за лебеда мога да ти кажа тънкости. Да. Дълга тема. (Към края, завършвам.) Да!

Дяволът е казва Учителя Реална Нереалност (Забележи!), действаща илюзия, защото Бог гони свои цели. Това е влияние, с което иска да променя за добро. Чрез тази илюзия Бог действа. А казва Учителя Бог е Реална Реалност. Значи дяволът е нереална реалност, илюзорна, но влияние, действащо, а Бог е Реална Реалност. Исках да бъда кратък, защото забелязахме…

Б. Б.: Благодаря Ви за това интервю. Искам обаче да Ви задам няколко въпроса, тъй като и в предходните интервюта, и в това последното, на няколко пъти казвате, че Ангелите са паднали същества и че едва ли не, са директно го казахте по-нисше ниво от човека. В обществото сме свикнали да възприемаме, че Ангелите, напротив, помагат на хората по-висша Йерархия са. Какво имате на предвид, като казвате „паднали същества“?

Елеазар Хараш: Сега, не в този смисъл на човека грехопадение. Значи, първо Ангелите не им е дадено да познаят Бога.

Б. Б.: Защо, къде е причината в това ограничение?

Елеазар Хараш: Далече са. Значи, те нямат… Значи на човека е даден Свободен Избор, Ангелите го нямат. Те само служат на светлината и на светлата мисъл. И се сливат със светлата мисъл на човека. И някой път човек не знае негова ли е. Само Мъдреците знаят негова ли е светлата мисъл, или на ангелите. Някой път те се сливат. Мъдрецът знае.

Б. Б.: Тоест те са някакъв тип проводници ли?

Елеазар Хараш: Те са проводници, Служители и помагат на човека, където има условия, защото човек може да е затворено шише, да обича злото. И Учителя казва: Не може да налееш вода в затворено шише. Ангелите желаят, жадуват за прераждане в страдание, защото Пътят на човека е в страданието. Колкото по-дълбоко е страданието, по-дълбоко ще познаят Бога. И те някой път жадуват, но Бог не им дава прераждане. Голяма чест е да се родиш като човек и особено да вървиш съзнателно по този Път!

Б. Б.: Това, че те са лишени от право на Свободна Воля не е ли прекалено жестоко?

Елеазар Хараш: Някога ще им бъде дадено, защото Бог е Любов. Но в момента хората са… на хората е дадено.

Б. Б.: Тоест, Ангелите са ограничени единствено от времето?

Елеазар Хараш: Ограничени са. Даже Дълбоки Тайни в човека не ги… Те не знаят, те не знаят Тайно Бог как работи в човека, Серафимите как работят. Примерно, не съм ти казвал, когато говорихме за Богомилите Учителя казва Поп Богомил и Боян Мага не са Ангели. Те са двама Архангели. Те затуй вдъхновяват Ангели и чисти съзнания. Те са много Висока Степен. След време, аз ти предлагам, защото онуй беше само въвеждащо… Страшно е Учението на Богомилите, помитащо и този свят, и оня свят дълбока вода. Особено конкретно Учението на Боян и на Поп Богомил. Боян е главният, Поп Богомил е разпространителят. Боян е направил голяма услуга на Поп Богомил и той си посвещава живота да го разпространи. Туй е друга тема…

Б. Б.: Мерси много! Благодаря още веднъж!

Елеазар Хараш: И аз съм благодарен!

АУМЪ

ЗА ЖИВОТНИТЕ:
ДЕЛФИНИТЕ, РУСАЛКИТЕ, ПЧЕЛИТЕ, ПЕПЕРУДАТА,
ОРЕЛЪТ, ВЪЛКЪТ.
ВЪПРОСИ ОТ ЗРИТЕЛИ

16 септември 2016 г.

Б. Б.: Здравейте, г-н Хараш!

Да започнем днешната тема за животните с въпроса: Как така на Земята има толкова голямо разнообразие от животни? Толкова различни са те, а всеки вид е толкова перфектно обособен за нуждите на цялото; сякаш никой не може да бъде изключение или случайност. Животните днес само резултат на еволюцията ли са, или са привнесени така, както човека, от другаде?

Елеазар Хараш: Голямото разнообразие на животните произлиза от Единството на Бога. Всичко туй са Негови скрити способности, качества. И Бог се грижи и за лошите, и за добрите животни и в тях израстват качества, които в бъдеще… Това са… Неговият план, това е Неговият план. И в бъдеще тези качества ще служат пак на Бога, но те и сега служат на Бога. И затова Бог се грижи едновременно и за змията, и за вълка, и за агнето. Въобще… Тези качества ще Му трябват на Бога, когато станат… Те са вид преданост, вид способности. Ние ги казваме… примерно котето го наричаме игра, или кучето, но то развива Тайни способности, които в бъдеще ще влязат в Плана на Бялото Братство. И туй многообразие е много красиво, и няма нито едно излишно животно. Всичко е в този план.

Б. Б.: Можем ли да разсъждаваме по темата, че устройството на самите органи на животните, както и на човека, е основната предпоставка за това дали в тях, и до каква степен, може да се проникне Духът на Бога?

Елеазар Хараш: Значи, Духът на Бога е изначално проникнал. Той, човешкият Дух, също има таз способност, когато се пречисти да прониква във всичко. Но тука искам да ти кажа, че животните не са създадени от Бога. (Само да ти уточня.) Значи, те са създадени от Боговете. Някои са успешен опит на Боговете пример: делфините и китовете са успешен опит; русалки и кентаври неуспешен. Обаче Боговете също се учат те имат творческа способност, дадена от Бога. Отзад пак е Бог, обаче не е целият Бог, защото… Примерно Боговете не могат да създадат човешката Душа, Висшата Душа, но Бог създава Висшата Душа. Те творят вторично и се учат, също умъдряват, също се чудят. Примерно те са искали с русалките нещо хубаво да направят, но се оказва, че русалката има проблеми: на сушата врагове, във водата врагове (после ще ти разкажа за русалките). И таз красота, с която са искали да покажат Боговете, се оказва, че нещо… Но те после ще я… Тя сега е във въздуха русалката.

Б. Б.: Но за да не изпаднем в неразбиране на самата лексика, нека да дефинираме какво визирате под Богове и Бог йерархично?

Елеазар Хараш: Да. Значи: Бог е създал Боговете. Той не може да бъде създаден от нищо Той е Създателят. Те имат част от Неговата творческа способност и могат да създават много неща, да правят опити. Но това, което Той създава, те не могат да пипнат там, нали. Като говорим Висшата Душа, Тайната на Духа, която е… Те си остават ограничени, но същевременно творчески.

Б. Б.: Но в процеса на творчеството, те имат и възможността да правят грешки. И цената на тези грешки…

Елеазар Хараш: Е поучение.

Б. Б.: Щом е… Да? Какво е?

Елеазар Хараш: Цената е поучение. Те умъдряват постепенно и след време ще направят най-точните Същества, в най-точното време, които ще могат най-точно да служат на Бога, а сега е смесено. Но всичко е пак на мястото си, понеже обхватът е на скрития Бог. Той обхваща всичко.

Б. Б.: Нека и още един, така, въвеждащ въпрос: Какво трябва да ни е схващането за животните като присъствие тук на Земята? Носят ли те Душа? Имат ли способността да развиват памет (още повече пък) и мислене? Или пък, от друга страна, разсъдъчната дейност е привилегия само на човека?

Елеазар Хараш: Някои животни Висша Душа нямат. Част от Душа имат някои животни, която е много близка до Висшата, но е много скрита при тях. Но тука искам да ти кажа примерно нещо за делфините: те си говорят по два различни начина много странно. Единият е бърз начин на говорене, което означава, че си говорят важни неща. Понеже скоростта е голяма, думите почти се губят. Остават тънкости на звуци скоростта е голяма и си предават важни неща. Когато си говорят свръхбързо, тогава не са важни неща, а си предават Тайни. И никой не може да разбере, защото прекалено голяма скорост. И те имат в себе си и част от Душата, но тя остава леко скрита настрани Висшата Душа. Но само да ти кажа нещо важно, което го изнесох скоро в последната лекция. Всичките тези удавници в морето, които водата ги изхвърля, и хората казват… Сутринта отиват, умрелият там, нали, удавеният, изхвърлен на брега. И те, хората казват: „Водата ги изхвърли“ не е водата, а делфините ги изхвърлят. Само ще ти кажа защо: делфините изхвърлят, умрелите, защото обичат човешката форма, обичат човешката Душа, искат хората да си ги погребат, защото много обичат човека. И туй отношение, те нямат информация за човека и знания имат усет. Голяма Тайна е Усетът, някой път мога да се спра подробно. Той е подобен на Интуицията. Не на предчувствието, предчувствието е друго нещо. Предчувствието може да подвежда, Интуицията не. Дълбок усет имат за човека и за човешката форма и затова го изхвърлят на брега. Те даже го пазят някой път от акули. И го изхвърлят на брега, за да може човека да си го почетат и да си го… Отношение към Душата в човека.

Б. Б.: Мозъкът на делфините прилича изключително много на мозъка на човека: малко по-голям е, по-развит, чисто физиологично. Според някои хора делфините са на по-високо еволюционно ниво от човека. Вие как мислите?

Елеазар Хараш: Значи, и между много хора има такава разлика и между хора, и животни. В някои способностите са по-развити, в други не са. Оттам идва уважението един към друг и между хора, и между животни, защото таз способност може да ти свърши нещо, да ти помогне в развитието. Примерно котката способност на концентрация. Една позната каза: „Канех се да се самоубия, така ме погледна котката, забравих всичко!“ ето го помагачът, тя умее… Концентрация значи сгъстяване на Духа, поглед изтрива мисълта. Виж какъв Подход (нали) и то в точния момент (нали).

Б. Б.: В тази логика на мисли, могат ли… Първоначално въпросът ми щеше да бъде всъщност, дали могат хората да вливат мисли в животните? Но всъщност вливат ли и мисли животните към хората?

Елеазар Хараш: Значи, взаимно е. Учителя казва: Защо могат да си предават защото животните са създадени чрез Слово и затуй чрез Слово им се въздейства. Ако искаш да почна да ти казвам какво казва Учителя и…

Значи:

Животинското царство е азбука и който разбере животните, ще разбере и човешкия живот.

И виж сега какво казва Учителя: Кога човекът е пеперуда? Когато дава място на Духа в себе си.

Всяко животно си има своя специалност, дарба. А човекът казва: „Това е инстинкт“. Ще обясня: на Окултен език „инстинкт“ означава Древен Разум. Те сега, животните (прекъсвам се малко) пътуват от инстинкт към този Древен Разум, и той си го има, нали. Примерно, както пчелата: това, което върши пчелата, ние казваме „инстинкт“ това е Древен Разум. Значи, Мъдрецът и светецът не могат да направят мед (аз съм ти казвал), могат само да го ядат.

Б. Б.: Да, но искам тук да вметна нещо. Т.е. Интуицията, за която по-рано стана въпрос, тя фактически е връзката с този Древен Разум?

Елеазар Хараш: Значи, точно Интуицията не е предчувствието. Интуицията се равнява на Дълбокия Усет при делфините, Усет. Те не се нуждаят от информация, обаче имат Тайно дълбоко разбиране. Подобно в човека това е, Интуицията отговаря равнозначно на дълбокото чувство в човека. Учителя казва: Дълбокото чувство в човека винаги е вярно. Говорим за много дълбокото, особено на пречистения човек. Но даже и на другия човек, то някъде в дълбочината го има. А Интуиция означава Ин-Тао, вътрешният Бог няма грешка.

Интуицията винаги те води по точния Път, предчувствието не.

Животните са велика идея на Бога и на боговете.

„Всички народи, животни и растения казва Учителя изпълняват Божия план.“ И растенията… (Някой път ще говорим за растения и цветя, ако трябва.)

Бог се грижи едновременно и за змията, и за гълъба; за вълка, и за овцата.

Животните казва Учителя аз ги наричам нашите „малки братя“. От много гледни точки, това са наши малки братя. И затуй посегателството е… То не е невежество; то е малко по-лошо от невежество, защото ти там посягаш на… Животно произлиза от живот, ти посягаш на самия живот. Преди години обяснявах на един пастор на адвентистите, убиваше мухите с една палка, викам: „Нямаш право! Викам: Първо, ако кухнята ти е чиста, какво ще прави мухата там? И второ, ти посягаш, убиваш самия живот. Не мухата, в мухата тече живот ти посягаш“. Не ме разбра: „Довиждане довиждане“ (нали), няма проблем!

Б. Б.: Един въпрос обаче: при убийството на животните, особено за да се използват за храна, те ли се саможертват, или те са жертва на нашата неразумност?

Елеазар Хараш: Първо една част от животните се жертват, други не искат да се жертват, а по принуда. Сега, Учителя казва, че за животните тази смърт, малко или много, е добра, защото те ще израснат от тази жертва, но за хората е лошо. И затова туй примерно посегателство на делфините, е голяма грешка. За делфина е леко, защото той не е привързан към тялото и много лесно се отделя; той се връща на Сириус, той е Същество Високо (нали), напреднало. За тях мога да ти разкажа много и после ще ти разкажа, но има много неща, които ще ги премълча, защото е дълга история то тръгва от Атлантида. Когато за първи път са видели водата, водопадите Рмоахали, ако си чувал, (това е Първата Подраса на Атлантида) и тогава са били тез хора, които после стават делфини като са видели водата, са се смаяли. Казали: „Това е нашето царство, не е сушата!“. И Той, после, Бог ги превръща, но ще ти разкажа други неща после за делфините.

Значи: „Всички животни са казва Учителя (забележи) деградирали хора“. Значи, тука е много дълбок въпросът.

Б. Б.: Без изключение?

Елеазар Хараш: Без изключение, защото Душата може да се смалява, може да стане мушица; може да заеме голямо, широко пространство, нали. Сега: хората няма… туй трудно ще го разберат, но ние го казваме, защото е Дълбока Истина. И туй не означава, че Висшата Душа в човека е животно или расте; тя пада назад да си учи уроци. Тя не е човешка Душа, не е Ангел; значи, Висшата Душа е Богиня, обаче тя минава през уроци. И се преражда, за да научи тез уроци, които после ще трябват, за да стане пълна Богиня да стане Служител на Бога. Туй хората ще смути. Аз, има неща, премълчавам ги, защото съвсем ще ги смутим; ще ги смутим малко, с Мярка. Знам, че някои хора ще ми критикуват лекциите (да са живи и здрави!), други ще ги хвалят не ме интересуват тези неща. За мене е важно да се запалят хората по Бог и Истината, пък след време… Но благославям ги тези, които ме критикуват! Обаче, които критикуват, си правят карма. Знаеш ли какво означава критика, Боре? Неустроен свят. И колкото повече критика… Той, Бог е предупредил: Не съдете! (Но дай да не се отклонявам, да ти продължа.)

Б. Б.: Но, извинявам се много! След като казахте, че всички животни са паднали хора, не мога да не попитам един от може би основните въпроси, които и в конвенционалното образование (за мита и абсурда, според мен), че човек е бил произлязъл от маймуната? Не е ли точно маймуната примерът, че е деградирал и обратно инволюирал човекът?

Елеазар Хараш: Сега. В Древността се е случило нещо, което, някои Души… Значи, била е дадена Висша Душа, маймуните са се отказали да я ползват. И тогава Бог ги превръща в маймуни, а другите стават хора. А маймуните са деградирали, понеже не са приели Висшата Душа. Но същевременно, те са предпазени като маймуни да не слязат още по-надолу. И сега те се забавляват, играят си. Не се знае кой повече напредва, дали човекът, или маймуната. Нека ти кажа и туй, защото човек, който убива, който е жесток, който развива жестокост; а маймуната, която си играе, която е по-безобидна и научава неща, и после ще стане човешка Душа. Много е странен Божият замисъл. Но маймуните са пропаднали хора в известен смисъл, а в друг смисъл са предпазени, и след време те ще си получат шанса. А всичко ще върви, понеже е в ръцете на Божията Любов. И Бог наистина прави най-доброто. Туй, че ние не го разбираме, това е друга тема.

Някои мислят казва Учителя че Господ не може да връща хората назад. Но ако Той е превърнал някои Ангели на змии и на животни с рога, и да му израснат копита, значи Бог може да изменя всяка форма и Той я изменя. Сега, дали хората приемат…

Учителя казва: Ако Бог те заключи в риба, ти ще живееш със съзнанието на риба какъв избор имаш? И кой те пита дали вярваш, те нещата просто стават, нали? Това може да внесе казва Учителя смут в ума ви, но формата е самоограничение, което заставя съществата да мислят и да се развиват.

Сега, чуй нещо за Душата: Тя може да се смалява и да се разширява; може да влезе във всяко животно и в животинка, в човек, в Ангел. Но тя не е нито животно, нито човек, нито Ангел тя е Богиня, но тя има да учи уроци. И когато стане Висша Душа, тя вече ще има само желанията на Бога. Ще е извървяла този голям опит през животните, през човека, през Ангела.

Душите на кои животни казва Учителя са най-близко до човешко въплъщение? Изрежда основните: Най-първо слонът, волът, конят, овцата, маймуната и т. н. Ако затворите човешкото съзнание във формата на птица казва Учителя то ще живее и ще мисли като птицата то няма избор. (Просто там ще си учи уроците.)

Във всяко животно има по една човешка Душа, на която е определено да живее само кратко, определено време не може цял живот. Тя влиза като в хижа, като в стаичка, като нещо, в което се успокоява. Понеже безкрайното пространство тя не го е заслужила, тя няма достъп до Безкрая и там за нея е ужас, смут. И като влезе в някоя животинка, тя се успокоява.

Казва Учителя: Кой организира мравките, кой организира пчелите? (Да не е така случайно те да са… Нали?) Играта на животни не е само игра, а придобиване на умения. Така животните трупат един скрит опит в света, за бъдещия замисъл на Бога. И в този смисъл няма лоши животни, няма добри. Всичко е замисъл на Бога. Лошо и добро е…

Почвам с делфините. Имаш ли въпроси, или, защото… За няколко животни ще ти кажа някои неща, определени. Да.

ДЕЛФИНИТЕ

По времето на рмоахали в Атлантида, делфините са били хора (така наречено символично хора в панталони човеци), но като видели чудото на водата, обезумели направо се изумили, защото това е… Тогава водата е била по друг начин поставена: много излъчваща, много жива, и в сравнение със сушата, досещаш се сушата си е суша. Те били смаяни и Великият Бог… те пожелали дълбоко живот в това Царство на водата. И Великият Бог, още оттогава, Той ги преобразил и още оттогава ги наричат морски хора. Те не възприемат Слънцето примерно като светло тяло, а като Велика Енергия. Те не мислят с понятия, а с Усет. За тях Усетът е по-дълбок от понятия. (Веднага ти казвам: хората имат понятие. Ако нямаш Дълбок Усет, какво ще правиш с туй понятие? Някакви определения, играеш си на игри.) Усетът е по важен от понятието. Те обичат човека заради самия човек, и заради древния спомен, когато са били хора и Души. Те имат радост от съществуването. Бог ги е преобразил, но те не са създадени от Бога, а от боговете; Той участва Тайно, но те са творчество на боговете успешен опит, заедно с китовете. Но има неуспешни опити примерно кентавърът и русалките. Ако трябва ще обясним защо, но не са се оказали годни за развитието в по-висш смисъл. Делфините нямат писменост, защото водата не я позволява. Те си предават Мъдростта устно, нямат външна библиотека. Имат вътрешна това е тяхната памет, скрита памет. Съзнанието на човека се опира на думи, съзнанието на делфина на звуци и на вибрации. За делфина водата е дом и къща, той си живее там. Тези Същества са Разумът на океана и има много точни предания за много удавени хора, което ти казах, че делфините ги носят на брега, а не водата ги е изхвърлила. Това е старата любов към техния спомен човешкото тяло, човешката душа, човешката форма, за да си ги вземат хората и да си ги погребат. За делфините те си говорят, както ти казах, по два начина: бързо, така скриват думите си, не искат да ги чуят другите същества единият начин, тогава си говорят важни неща. Когато говорят свръхбързо, вече не е важни неща, а Духовни Тайни. Някой път може да се спрем на въпроса точно какви Тайни крият от хората, но туй е друга тема. Сега ще ти разкажа някои неща за русалките, ако нямаш въпроси.

Б. Б.: Имам въпрос за делфините, относно вибрациите и този специфичен звук, който те издават. А всъщност понякога малките бебета, сред хората, издават такъв звук, когато са щастливи и се радват.

Елеазар Хараш: Тези звуци са вибрации на Душата. Те са насочени точно към близки и сродни същества, към делфините. И веднага разбират на голямо разстояние, защото водата е голям приемник. Водата е най-приемственото Същество; тя е живо Същество. И веднага звукът отива на далечно разстояние. И знае се веднага дали делфинът иска помощ, или иска да предаде нещо; или скрива нещо, което само тоз точен делфин го знае. Много скоростно, много точно, нали, и същевременно, скрито.

Б. Б.: И един по-така приземен въпрос, но все пак, в някои държави в света има много лоши практики за ритуали, убийства на делфини. Наблюдаваме в последните години особено в Япония, а и също и на други места се очертава, така и доста пророци говорят ще заплати ли човек за тези убийства?

Елеазар Хараш: Първо, няма нещо, за което човек няма да плати. Значи, едно докосване, непознат човек да го докоснеш по ризата даже, не по ръката, следващото прераждане ще се случи обратното той ще те докосне. Смятай, значи, до какво… Никой не може да се измъкне. По време на войните в миналото американците са обучавали делфини (и руснаците) да пренасят бомби и да ги залепват на корабите. Жестока работа също жестоко ще се плати. И използват ги като оръжия, нали. Да ти кажа още нещо за делфините. Има един случай, един рибар влязъл с лодката си дълбоко в морето. И с едно куче да хваща риба, но кучето лаело много нервно, много недоволно. Той му писнало на рибарина и го хвърля във водата. Взима го един делфин и го избутва на брега, спасява го кучето продължава да лае недоволно. Делфинът го хваща обратно и го закарва надълбоко, и го хвърля да се удави. Преведено: недоволството трябва да бъде удавено! Сега, дали ще го одобрят хората, рядък случай, мисля, че в Холандия ли се беше случило забравих точно. Няма значение, но поуката е…

За русалките да ти разкажа?

Б. Б.: Да.

РУСАЛКИТЕ

Елеазар Хараш: Русалката не е нито човек, нито риба, защото не е приела напълно нито човешкото, нито водното по средата. Боговете са създали водната жена като особен род красота, но се е оказало, че тя е в затруднение, има проблеми. На сушата врагове, във водата акули. И те са еднополови същества, винаги са женски. Раждат се по особен начин, зародишът е вътре в тях. (Казвам туй, защото някои се чудят как се е родил Христос без родители. После във второто интервю ще говорим за туй. Това е много… Бог Го образува направо, както Мелхиседек.) Бог може да образува Съществата, Той няма нужда от мъж и жена то е смешно. Ами това е, раждането чрез жена то е един от последните опити на човечеството и то е изостанал начин. Те мислят хората, че Бог няма други начини на раждане, а Той има милиони начини на раждане както и да е. Значи, този метод Бог Го е разкрил на Боговете за русалките. Те са били много миролюбиви, не са обичали хищниците и въобще борбата. Те нямат… Русалката не може да плаче едно от нещата за нея и затова страданията са големи. Освен това, тя не може да осмисля страданието. Делфините може да научат нещо от страданието и да произведат разум там, да произлезе нещо разумно. На русалките това е отнето, нямат истинска Душа затова търсят човека, защото искат да се докоснат до Душата му и получават нещо от Душата на човека.

Б. Б.: А съществуват ли днес русалки?

Елеазар Хараш: Днеска живеят във въздуха. Иначе в 14 век е погребана русалка. Живяли са много пъти, много случаи има. Даже някакъв ритуал е правен… Даже един рибарин я взел в къщата си и я обучавал на някои неща, но това е било в миналото. И понеже е неуспешен опит, и не е Благоразумно и Богоразумно да живее, и сега те са във въздуха, и чакат след време нови условия, благоприятни условия, защото не са били оценени и освен трудностите, които са имали.

ПЧЕЛИТЕ

За пчелата е голям въпросът. Аз тука пак съкратено ти го изнасям.

Б. Б.: За пчелите имам един въпрос, с който искам да започна. Още повече в контекста на това, че прочетох Вашата книга по Морис Метерлинк* „Животът на пчелите“, която за мене е един от най-дълбоките философски, изобщо психологически духовни, литературни произведения. Как така пчелата се подчинява в рамките на целия си живот, на ежедневния си труд, на една по-висша Мъдрост? И безрезервно служи на тази Мъдрост без, така да се каже, да постави дори за миг под съмнение смисъла на това, което прави? И освен това, пчелата умира, когато извърши само един-единствен грях когато ужили. Защо, ако можете да направите паралел, това не е така с осата?

Елеазар Хараш: Първо пчелите са от слънчев род и те са разбрали дълбоко един въпрос въпросът за жертвата. Тоз въпрос при тях е решен, той не се обмисля, което е качество на Висшата Душа. Ние го наричаме инстинкт, обаче ако ти нямаш този инстинкт Древен Разум да се пожертваш… Не казвам, че жертвата е най-високата степен; има по-високи степени от жертвата. Но в случая за света това е доста дълбок въпрос и важен. Значи, след като е разбрала тоз въпрос, тя вече е подчинена на законите на жертвата и върви по таз пътека.

Сега ще ти разкажа. Първо цветята са деца на Ангелите, значи те са ги създали. И затова късането на цветя означава посегателство на Ангелите, които Тайно участват. И всеки, който къса цвете казва Учителя е престъпник. Няма значение дали го разбира. И казва Учителя: Той ще прилича след време на скъсано цвете. И казва Учителя: В пчелите е скрита Мистична идея за живота на човечеството. Пчелите разказват Древна история. Те разказват Пътя, а Пътят е завръщане в Блаженството, по друг начин казано, в меда медът е Блаженство. Медът е формирана чиста енергия, Истинско Знание. Само по себе си, Истинското Знание е мед всеки трябва да открие меда в себе си. Всеки трябва да намери Истинското Знание в себе си. Пчелите са разбрали, че само чрез жертвата има развитие в Духовните светове. (Виж какъв важен, какъв дълбок разум! Ние го наричаме инстинкт ами, айде постигни!) И Учителя казва, че пчелата е прекарала в специални училища хиляди и милиони години, за да може да се домогне и произвежда Тайната Наука, наречена мед. Никой човек не може да направи това, което пчелата прави. Това е изкуство с голяма точност, голямо Духовно изкуство. Пчелата и цветята образуват заедно Цялост андрогинна изначална основа. Пчелите летят по повеля на Бархишадите. Бархишадите знаеш ли кои е? Това е Първата Слънчева раса Предците, Боговете. Тяхна повеля е, те са създали пчелите, те работят в тях, съвместно Боговете от Първата Слънчева раса. Пчелите правят меда чрез Тайнство; чрез Неговата скрита Божия Воля. А обикновените хора говорят само за някакъв „инстинкт“, без да знаят какво е то. Не само разум, а това е Възвишен Разум. Казвал съм ви златната мисъл от Учителя, пак ще я повторя, защото… Обичам много да я повтарям тази мисъл, защото това е Дзен простота, пък…

Говедото ще стъпче цветето, човекът ще го скъса, пчелата ще извади мед от него. Кой е най-умният? казвал съм ти го.

И така, пчелите в Египет са били наричани събирачи на Слънцето. Освен това, пчелите са Хранители и Пазители на Тайно знание. Медът е Духовно дело на друго ниво това е Блаженството. Медът се предава от пчелите като традиция, една Древна, Скрита Мъдрост. А самите пчели са само носители на тази Древна слънчева Мъдрост. Значи, в миналото, те са имали едно събрание, и са се… като Души, като… в известен смисъл Висши Души, имали Тайно Учение и се чудели как да го предадат на хората. И са го… туй Учение са го превърнали в мед.

Б. Б.: Да, но в живота на пчелите, в техния кошер, живеят и търтеи, а и други зловредни насекоми. Каква е логиката и причината за това?

Елеазар Хараш: Търтеите са подобни на мързеливите хора те нищо не объркват, това е техният харакер. Това е… Тез, които не са разбрали жертвата. Но туй, че не са я разбрали, това е техният застой. Някога и те ще я разберат, защото всичко подлежи на развитие. Докато това не обърква работата на пчелите или работата на работливите хора те си продължават, нали. За меда трябва да ти кажа, че това е меден хляб, пчелен хляб. Медът е светлина и това е лъчиста енергия, с която ние се храним, Първична енергия. Пчелите се молят пред всяко цвете като пред Храм от Светлина. (Забележи за какъв подход! Мухата има ли такъв подход? Бръмбарът… Какво ще изкара мухата от…, нали. Нито подход, нито представа, нито идея. Някой път ще ти обясня защо мухите са…, и за тях ще говорим. Това са… нахални души. Заключени са там, но и от тях има полза, има и разум, нали.) Значи, пчелите си имат своя Мистичен танц, който е скрит култ към живота, към аромата, към уханието, което е еволюция. В Древния Египет и в Индия пчелите, пчелата не е насекомо (забележи, за биолога е насекомо), тя е свещено Същество забележи подхода! И затуй, който смята, че е насекомо, биологът ще научи… То е една ограничена гледна точка, нали, докато Мъдрецът, Мистикът той вижда съвсем друго.

Б. Б.: Оказва се така, че покрай меда има много очевидно струпано съвършенство: от една страна, пчелите; от друга страна, цветята; от трета страна, ароматът на цветята, който вие в един предходен разговор казахте, че не принадлежи на самите цветя, а е на по-висши Същества, оказва се, че покрай самото производство на меда всъщност е концентрирана доста Божествена Енергия.

Елеазар Хараш: Ами, аз ти казах: Това е духовно изкуство, скрито изкуство, концентрирана слънчева светлина подобно… И Душата е такова нещо Висшата Душа. Много лесно се създава светът, но да създадеш една Душа, това е, разбира се, само творчество на Бога. Там Боговете нямат думата. И този концентрат, нали, говори за дълбоко умение. Мохамед на едно място казва, че Бог е научил пчелите на това изкуство. Всъщност Бог чрез Боговете. Но самите Богове имат таз способност, дадена от Бога, за едно висше творчество, но не за съвършено творчество това е тънката разлика. Пчелите са част от Тайния План на Битието те са Духовна Цивилизация, Духовен народ, много труден за разбиране, както Богомилите. Те са се домогнали до Чисто Духовно Знание, без примеси. Разбира се, то им е било позволено. Както ти казах, мухата нищо не може да извади от цветето, за нея цветето е затворена врата. Мухи, бръмбари, пеперуди отиват при цветята с енергия, пчелата отива с Любов, Боре. Разбираш ли разликата едното отиваш с енергия, нали, другото е с Любов. Но от едното научаваш нещо, от другото действаш дълбоко.

Древните казват: Пчелите са спътници на висши Същества. За жреците в Египет медът не е бил земна храна. Медът е бил храна за неземния, скрития живот в човека, т.е. несътвореният човек се храни с меда. (Другите ядат свинско месо, това е шега от мене. Пак така е. Нали, къде е медът, къде е…) Жреците казват: Ако ги нямаше пчелите, цветята щяха да бъдат много тъжни защото там има Единство. Пчелите се упоявали от Мистиката на цветето. Те разбирали живота като Жертва и Мистика. За учените пчелите са зоология, биология и загадка. За Мъдреците това е Тайна, защото пчелите са от Духовен род; те си имат тайнствен живот. И те не са загадка, а Тайна загадката може да бъде разгадана; Тайната не, то за това е Тайна. Там имаше някакъв въпрос, после ще говорим за яйцето. И то е ясен въпрос и пак неразбран. Ще ти отговоря после. Тайната не е нещо познато, да. Тайната си остава Тайна. Да?

Б. Б.: Като говорим за пчелите, може би заради това Морис Метерлинк, един от най-големите Мистици на миналия век, е посветил над дванайсет години от живота си именно в изследване на пчелния кошер?

Елеазар Хараш: Да. Струва си да си посветиш живота на… Аз харесвам учените в тоз смисъл, значи учените и религиозните хора има нещо много хубаво в тях, ще ти обясня. Иначе те са изостанали. И туй мога да ти обясня, тъй като Бог не е наука, Бог не е религия Бог е Любов, Мъдрост и Истина. И затова аз ти казвам, че изхвърлил съм науката и религията настрани. Но тука допускаме компромисно, нали. Ученият, който 20 30 години наблюдава пчелите, мравки, става въпрос като постоянство, като Любов към животинките, като Любов към науката. Това постоянно издирване, копаене в себе си, в няблюдения, след време, когато този човек бъде повикан за Истината, Боре, той ще има изработени качества, не като мързеливия човек. Защото Учителя казва: Природата се е видяла в чудо да накара мързеливия човек да работи. Има мързеливи, при пожар не стават. Разбираш ли, то е голяма болест дължи се на изключително натрупани многобройни грехове, мързелът голям застой. Някога ще го изпратят да се прероди в Африка, където няма избор, ще го гонят животни, от комари нагоре. Ами той трябва да почне да работи нещо… Нали разбираш?

Б. Б.: В крайна сметка обаче Метерлинк след толкова много години на изследване на пчелите, той е получил Откровение за тях.

Елеазар Хараш: Когато си посветиш, особено ако заложиш живота си на една Тайна, част от Тайната ще ти се разкрие и явно, и нещо насаме ще остане, защото все пак всичко не може да се каже. Даже и за животните има неща, които ще засегнат много хора. Учителя отива още по-дълбоко и казва: Пчелата не е направила меда. (Тука отиваме на по-дълбоко ниво.) Цветята го направиха, но има нещо в скритата природа, което е по-дълбоко пък от цветята. А медът съществуваше извън цветята казва. (Забележи. Учителя е много дълбок и затуй по малко ги изнасяме тез неща.) Медът дойде от едно скрито Духовно ухание. Това е, предшестващо цветята, а по-късно слязоха цветята, и оттам медът. Но първо е било Духовното Дихание, Духовното ухание, то се намира в ръцете на Ангелите. И чак после то слиза в цветята, слиза в пчелите, слиза обучението. И както разбираш, след малко ще ти говоря за пеперудата, но имаш май нещо да питаш?

Б. Б.: Само с едно изречение да направим паралела с осата. Защо пчелата умира, след като направи дори едно ужилване, т.е. един вид тя веднага изкупува своя грях; докато осата не.

Елеазар Хараш: Понеже пчелата държи много на жертвата и тя… то жилото е като куршум, като метод за предпазване. Да не допуска да посегнеш на това свещено изкуство. Осата няма нужда, то там няма изкуство, нали. Тя дали ще живее, дали ще умре там животът е без жертвата.

Б. Б.: Защо Бог е създал осите обаче?

Елеазар Хараш: Защото противоположното усилва нашето по-дълбоко качество за жертвата, за Любовта. Тъй като туй качество трябва да израсне до своята степен на съвършенство… Не съвършенство подобно на Бога, а както ти казах, да стигне една висока степен, която е Единство с Бога. А Бог знае как да използва после това за Свои цели, нали. Противоположностите увеличават Дълбочината. Примерно, ако ние имаме дълбок враг, много силен враг, можем да станем много дълбока вода. И когато станем в Единство с Бога, Бог ще махне врага. Той просто само ще му каже: „Ти си свърши работата, довиждане!“. Той няма избор, разбираш…

ПЕПЕРУДАТА

Учителя казва: Гъсеницата е религия, пеперудата е Духовност. Пеперудата е изтъкала своята Духовност, нека и човекът да я изтъче. Пашкулът е Тайнство, в него е посято развитието. Гъсеницата, това са земните желания, робството. Знаеш: гъсеницата е много гладна, много се яде това е робство. А пеперудата това е Освобождението от капана. Наричат пеперудите летящи цветя те са такива. Толтеките наричат пеперудите (Атлантите), лекият вятър; Дзен ги нарича финия свят, Освобождението, Лекотата. Учителя казва: Ако гъсеницата не се отрече от своя живот, никога няма да стане пеперуда т.е. земният човек, ако не се откаже от земните си желания… Пеперудата показва, че човек трябва да пресътвори себе си. Пашкулът е тайната стаичка, особеният вид Храм. Тука се трупа светлина, Истинолюбие и т.н., което чака раждане. Пеперудата е методът, който преодолява съдбата. Индианците ги наричат пътуващите леко. А Учителя казва: Някой път има Ангели, които влизат във формата на пеперуда и ходят между хората. Те използват пеперудата като аеропланче. Влиза в нея и се разхожда, и наблюдава. Сега, пеперудата какво разбира, какво не разбира, това е друга тема. Но Ангелът вътре работи, и даже аз съм имал случай пет пеперуди кацнаха на… Те иначе бягат от мене. Кацнаха на ръката ми, стояха дълго време. Дълго, дълго, заради точността: около три, четири минути плюс, минус, защото дълго време ги наблюдавах, чудех се. И накрая викам: някакви пет души, особени има, нали. (Както и да е.)

Б. Б.: Възможно ли е, защото в моето съзнание изникна един много особен спомен за един починал близък човек… На неговото погребение една пеперуда кацна на най-близкия му човек на ръката му и седя там доста време много голяма красива пеперуда. Възможно ли е душа на починал да се въплъти в пеперуда временно?

Елеазар Хараш: Душа, значи не всяка душа, Висша Душа на любим починал. Значи, Душите имат фини нишки и фини връзки. Всички, които много си обичал и които много си мразил, ще те намерят. Всички, които ти са безразлични, няма да те намерят. Той може да ти е комшия, безразличният, е така, ще си мине животът. А тез, които много се обичат и много се мразят, те имат друга… Значи, влиза Душа временно, защото няма право да живее дълго време в пеперудата Душата. Но от време на време, има право да навлезе, да наблюдава. Някой път, когато не владеят това нещо Висшите Души, Ангелите им помагат, нали, и става… Става връзка, става спомен, става подхранване на… красиво е, ако го видиш, нали. Той, невидимият свят е въобще красив. Значи, пеперудата е едно малко аеропланче. Ангелът се качва в него и ходи от цвят в цвят, и разхожда се. Значи разхождат се двама и пеперудата, и Ангелът. И всеки наблюдава свои си неща. Пеперудата е като ангелско дете. Гъсеницата това е кармата; пеперудата е Освобождението. Гъсеницата е дадена за промяна, а не за вкореняване в земното, в мъртвото. Аз говоря казва Учителя на онези, които съзнават, които имат Душа. Ще кажете, че спасяването на човека е в църквата. Не казва Учителя спасяването е в пашкула, спасяването е в пеперудата. Пеперудата това е способност за преобразяване: от земен човек да станеш Духовен. В това послание е скрита надеждата на човечеството, способността за преобразяване и завръщане у дома.

Стигнах до орела, което е кратко. Кажи нещо, ако…

Б. Б.: Просто бих добавил коментар по отношение на пеперудите, че те са поредният пример сред хиляди, милиони примери, за това: човек да вижда посланията на Божественото в света. Защото и пеперудата, и житното зърно… Сега се сещам: на практика ние сме заобиколени от постоянни примери за действието на Бог навсякъде в живота.

Елеазар Хараш: Точно така! Толкоз много послания, че в един момент вече толкоз е ясно, че няма нужда… и пак продължават посланията. Но нека ти разкажа малко за орела, с което ще завърша и после така…

ОРЕЛЪТ

Учителя казва: Идейни орли трябва да бъдете, орли на високата мисъл. Орелът е стар и древен воин. Той се опиянява от полета, от устрема. Той е скачал много пъти в Бездната, за да изработи… Да скочиш в Бездната с Доверие също е Тайна наука. Много хора, ако скочат в една пропаст голяма, ще умрат. Малкото орелче веднага скача и изработва, има го вродено, но…

Б. Б.: Първият си полет?

Елеазар Хараш: Да, да така се ражда. Орелът владее Духовни неща: сила, концентрация, изненада. Това е свързано с нещо недостижимо. Някога в миналото си, той е поискал да достигне до нивото на боговете не е успял. (Също неуспешен опит на боговете, ще обясня.) Но нещо не му е достигнало, но нещо е останало от този устрем и от неговата осанка това е остатък от боговете, но не е влязъл в таз раса, защото не му е позволено. Защо? Допуснал е хищническа енергия, не Сила. Той вече от Сила е паднал в енергия има разлика между енергия и Сила (аз ти обясних преди) и той е станал енергия на убиец. Няма какво да прави при боговете, изпуснал е Любовта, нали. Но има нещо от Изначалното и затова той изглежда още царствена птица. Това е остатък и с това той се подхранва. Бог не му я отнема, и боговете, за да не се отчае, защото може да заприлича на кокошка шегувам се.

Б. Б.: Точно това щях да попитам. На практика това, че той е станал хищник, е неговото падение?

Елеазар Хараш: Там е неговото падение. В момента, в който е решил да напада, защото Любовта е друг подход, нали. Иначе той е поискал да проникне в Неизследимото, където са боговете. Той знае, че там има Тайна, нали. Но не му е било позволено да се взира в Бога, макар и голяма концентрация, голяма съсредоточеност, Дух, обаче не му е позволено. Той е Същество, докоснато от Древното време, даже епично Същество. И даже той е повече Дух, отколкото птица. Изглежда на птица, но повече е Дух, подобно на котката. В него има Древна мълниеносна енергия. Енергията му е като стрела. Но е допуснал голяма грешка не е могъл да осмисли енергията на Любовта и да я превърне в Чиста Сила на Любовта, тогава щял да се върне в Боговете, но някога ще се върне. Защото той, както славея, има спомен за Висшия свят, нали. Станал е хищна птица, разрушителна, и бил изпъден. И сега има само полет нависоко, но не там, където трябва. Древно предание казва, че който посегне на орел или на гнездото му, ще осакатее с тежка участ. А орелът никога не прави излишни полети, никога не прави лов без предвидливост. Има могъщо зрение, в очите му има над един милион зрителни клетки. Кажи?

Б. Б.: Може би е добре да вметнем и един коментар за това, че орелът е единственото животно на планетата, което може да гледа слънцето по пладне, без това да увреди зрението му.

Елеазар Хараш: Това е така, защото вътре в него има слънце. И той може да устои, защото, ако нямаше… Обаче той няма цялото слънце в себе си, за което говорихме, нали. Толтеките го наричат своя Бог, Орела, на техния език Куаотли. Говорил съм други неща много по-дълбоки за Орела от Атлантска гледна… Тука не съм ги предвидил, защото повече говорим за достъпния Орел. След време, ако кажеш, ще говорим за… Значи, голямо е Учението за Орела. Даже в лекциите съм говорил за Третото крило на Орела друга голяма Тайна. То там е, ще ти кажа какво означава: това не е известното и не е неизвестното а това е Неведомото, това, което не се води с нищо. Известното може да бъде познато, неизвестното донякъде, Неведомото няма никакъв шанс; Бог, т.е. не се води с никой. Бог… там е много Дълбока идеята за Бога. Туй беше първата лекция, Боре**. Ако имаш някакви въпроси, ще минем на тях и после…

ВЪЛКЪТ

Елеазар Хараш: Някакво животно каза, че… Кое е твоето любимо? Искаше нещо да разбереш, или?

Б. Б.: Ами аз чувствам близко, така любимо животно, вълка. Какво ще кажете за вълка?

Елеазар Хараш: Да, аз също много го харесвам. Както се досещаш, той също е изпуснал нещо. Той е убиец може да удави много овце и без да ги яде. Допуснал е жестокост, но има… Едно от хубавите неща в него е, че той има нещо недостъпно в него, той не е избрал да бъде покорен на хората, нали. Древен род куче, което обича независимостта, за разлика от кучето. Кучето допуска да стане приятел на хората и сега от една гледна точка да си приятел с човека, е тежка работа. Вълкът не прави таз грешка, защото приятел, приятел, ама той така може да те използва… Така може да ти развали и способностите. От друга страна може… Кучетата и котките са спасили много хора от самота, от… помагачи са. Но вълкът, има случаи, когато вълк е помагал на хора. Значи, отива в пещерата, носи храна на една жена. Отделя се от стадото, глутницата, глутницата го вика с древен зов, но той, отделя се. Но Бог прави такива неща, защото подготвя вълка в бъдеще за свой Служител по друга Пътека. Но и… Понеже вълкът е изпуснал нещо съществено, има един вой към луната древен вой, който е много мощна мъка, заради това изпуснатото. В Древността това е било зов към Великия Дух, към великата Свобода. Но понеже е изпуснал Свободата и сега голяма мъка, голяма тъга, много Мистично Същество. Ако искаш, следващия път така аз включвам по няколко животни, защото това е тема океан. Ще продължим, нали?

Б. Б.: Добре. Искам един последен общ въпрос преди въпросите на зрителите. Коя е основната причина дадена Душа да приеме конкретна животинска или пък човешка форма?

Елеазар Хараш: Значи, един изключително недоволен човек, защото Учителя казва: Едно от най-лошите неща в света е недоволният човек. Цялата вселена да му дадеш, той не е доволен. Както крокодила, както и да го храниш, ти виждал ли си нахранен крокодил? Значи, той е символ на алчността. Значи той като умрял е гладен, като жив е гладен, като спи е гладен, както и да е… За кой говорехме?

Б. Б.: За в каква форма

Елеазар Хараш: Да, да. Значи недоволният човек ще се прероди… и болен на тема, сексуален маниак, и недоволен човек, обикновено се прераждат в блатото жаби. Събират се, крякат, говорят си, нали. Старо недоволство и стар застоял живот. Това е големият, говоря ти за маниашки такива качества. Значи те се раждат, за да научат там… Има и нещо хубаво в туй, и нещо лошо след време ще ти говоря и за жабата. Всеки човек се ражда там, където може да научи уроци, които ще го спасят след време. И затова попада в такава роля, в такова животно, в такава способност. Обаче може да не си научи уроците. Учителя казва: Един кон, ако го чака, примерно определено е последно прераждане и после да стане човек. Обаче, ако той нещо не израстне в себе си, в съзнанието си, в скритото съзнание, пак може да остане кон. Има и, виж колко е

Б. Б.: И един болезнен въпрос, може би за всички, които се хранят много с месо. А те ще се преродят ли в животни, за да изстрадат смъртта на животното?

Елеазар Хараш: Не е задължително, защото в един момент те могат да се откажат, за кратко време може да пречистят живота си, може да… При някои хора става голяма промяна, голямо осъзнаване. Но Учителя казва: Всички, които ядат месо, трябва да знаят: Бог не е с вас! Край! Някакво Разумно Същество може малко да ти помага не е Бог. И Бог няма да дойде там, защото има посегателство на идеята на Бога, на замисъла на Боговете. Ще има наказание при… И много са хубави тез наказания, защото те ще научат хората, защото иначе… Въобще да посегнеш на животно… Даже аз ще ти кажа честно, когато вървя по улиците, често се моля: Господи, научи ме така да стъпвам, да не нараня тези мои малки братя мравките. Защото Бог знае точно как да стъпя… хем да стъпя, и да останат живи, нали имам грайфери. (Не, туй е между другото, обаче то е идея. По-скоро споделям идея, не е… Защото това са наши малки братя. То е родено, има си семейство, има си път, има си… Има си близки и ти го настъпваш. Ами ти за Боговете не си ли мравка, и за Бога? И те ще те настъпят в един момент при една катастрофа. Споделям ти бегли идеи, така ти подхвърлям…)

ВЪПРОСИ ОТ ЗРИТЕЛИ

Б. Б.: Благодаря, за което! И започвам първо с няколко детски въпроса. Душите на животните и Душите на хората от едно място ли идват?

Елеазар Хараш: Душата на човека е едно нещо, идва от Бога, Душите на животните идват от Боговете. И всички се учат, и не се знае кой е по-напреднал, защото някой път животните имат способности, пред които ние трябва да се преклоним, както е било в Египет, особено пред котката. Тя има някой път една поза, Древно Божество. Аз съм говорил … Някой път може да говорим от гледна точка на Египет и Атлантида котките. Там е много високо. Защото говорили сме и по-външно за котките. Но туй е… туй май ще продължат тез интервюта за животни защото туй е дълга…

Б. Б.: Вие предният път казахте, че котките са се борили дори срещу адепти на черната магия?

Елеазар Хараш: Да, в Атлантида те са били едри, мощни, страшни помагачи на човека. И там казахме, че са го спасили от народа на мишките нямало е друг. Значи, само да ти кажа: мишката не се страхува от лъва и от тигъра. Обаче види ли малко котенце, край страхът е голям, разбираш… То е вродено…

Б. Б.: Продължавам с детските въпроси: Кое е първо, яйцето или кокошката?

Елеазар Хараш: Сега, първо, ако говорим, и така трябва да говорим, от света на принципа и на идеята, първа е кокошката, защото яйцето не може да кудкудяка, разбираш ли? Идеята, идеята тя после влиза в яйце, но първична е кокошката. Освен туй яйцето може нищо да не роди, нали? Туй е друга тема. Да?

Б. Б.: Следващият въпрос е: Колко прераждания; може ли да се определи колко прераждания има едно животно?

Елеазар Хараш: Ами докато научи уроците си. То може за едно прераждане, ако се концентрира. Както един човек може да сгъсти кармата си и да я разреши. И може да каже като много индийци: „А има време, много прераждания ще станем Буда след време“… Значи, едно животно също може да сгъстява съзнанието си, може да е много работливо и да се прероди; само няколко прераждания да си научи уроците, като си усъвършенства уменията и да стане по-висше. А в другия случай може да отлага, ако е мързеливо. Нали?

Борислав Борисов: И още два от детските въпроси: Защо кучето е определено като животното „приятел на човека“?

Елеазар Хараш: След като в Древността котките са си… Котките са по-древен приятел на човека, след време ще го разберем, като продължим там. И когато котките са се оттеглили и са заминали, а някои котки са отказали да служат на човека затуй са смалени. В последствие идват кучетата да ги заместват. Сега, не могат напълно, защото Древните котки, ще видиш там, владеят Тайни, които кучетата… И затова в Древен Египет е Храм. Там ако убиеш котка няма съд, веднага те убиват с камъни няма разтакаване, няма… Това е Същество, Свещен Приятел на човека; кучетата донякъде заместват. Човек се нуждае от приятел, защото… Понеже е изпуснал Бога и самотата му е голяма, и на моменти огромна… И трябва, хубаво е да се върнеш в къщи и да имаш някаква опашка, която подскача, която те радва. Аз срещнах едно такова… Един приятел имах в София, много хубав приятел Лещански, един астролог. Даже астролог на Бойко Борисов го водеха, ама бяхме приятели. Даже книгата, на Лео Шайа издадахме той ми я даде, защото нещо там не можеше да я издаде. Нещо му пречеха както и да е. Имаше едно кученце, само като го видиш, ама то такова поле създава на радост, че не един ден, а няколко дена нямаш избор. То рядко скачаща опашка, опашка. То малко, беличко беше и излъчваше… Няма значение познат, непознат, влиза, дали има някой. От време на време прави едни завъртвания, които смайващо… Такъв характер е значи, в него живее… Някой път може да влиза и Ангел и такава душа радостна. Но радостта беше рядка, не бях срещал такова нещо!

Б. Б.: И последният от детските въпроси: Възможно ли е животните да правят чудеса?

Елеазар Хараш: Ами тоз случай, примерно една позната, точно пред самоубийство, така сериозно и каза: „Така ме погледна котката, забравих всичко!“. Значи, Бог може да използва; и се отказа от самоубийство, имахме разговори. Бог може да използва мухи, има един случай един пак човек се е канел да се самоубие. И едно бръмбарче минава рязко покрай ушите му и така изсвирва, и мисълта за самоубийство изчезва. Значи, Бог може да използва то всичко е… инструменти Негови. И Той в точният момент, всичко Му е под ръка, всичко Му е… Служители. И човекът казва: „Забравих си мисълта!“ това са малки чудеса. Те са всъщност ежедневни, ако можеш да наблюдаваш, но си остават и скрити. Но ние сме изумени, ежедневно стават тънки фини неща… Ако обичаме повече невидимия свят, ако се откажем да гледаме така външно пълно е с чудеса. Правят ги по много начини. По… Това са способности, нали.

Б. Б.: И сега дойде ред и на въпросите на зрителите на ***. Започвам с първия: Каква е емоционалната връзка между човека и животното и след смъртта ни продължава ли тази връзка с домашния любимец и в отвъдното? А също така остават ли духовете на животните на Земята, ако са били много привързани към стопаните си? Това малко, така, доста ограничаващо за тях, но все пак.

Елеазар Хараш: Да. Първо, зависи как си напълваш емоцията, доколко си привързан. Но познавам от един град дойде една жена, която умря котката. И каза: „Не мога да живея без нея. Отказвам се от живота!“. Каза: „Ти си имал някои методи да се свържа с духа на котката?“. Викам: „Имам!“. Почнах да разказвам за Тайни молитви, които да прокопае пътека до духа на котката. Но тя, като чу за молитви каза: „Аз не се моля и не вярвам!“. „Довиждане Довиждане!“ няма разговор повече, защото той тогава отнема време. После щях да дам и други правила… Но един човек, който не може да разбере, че от тука тръгват нещата, защото Учителя казва: Това е първичният език на Висшия свят молитвата. И после вече ти се разкриват други по-дълбоки неща (както и да е). Но искам да ти кажа, че тя имаше голяма емоционална връзка, допуснала е, създала е, това е нейна…, защото там живее човешка душа, която влиза в таз котка. И щях да покажа постепенно да направи връзка и с Духа на котката, и с Душата на близки умрели. Но понеже не се получи разговор… Всичко е много лично и зависи колко много си вложил, колко дълбоко чувство си вложил. Някой път е прекалено опасна таз голяма привързаност, защото може да отидеш преждевременно в другия свят, а да имаш тука задачи. Някой път може да говорим отделно за Тайните на смъртта, защото там е друг малък океан, хайде, море да го наречем.

Б. Б.: Следващият въпрос от наш зрител е следният: Когато брадва отдели главата на кокошката от тялото , то продължава да тича до няколко минути. Защо?

Елеазар Хараш: Сега, ще ти отговоря. Първо да ти кажа какво казва Учителя. Той го казва за овцата. Когато ножът казва Учителя минава през врата на овцата, вие казвате: „Добре е!“, а когато минава през вашия врат казвате: „Чакай малко!“. Сега, когато е отрязана главата на кокошката, животът още… душата не излиза бързо там. Кокошката е привързано животно, както свинята. Още живее, понеже голяма… То затуй свинята много квичи и вика като луда, защото; (айде да не е луда), така вика яко, защото тя е голяма привързаност към живота и тя го губи. Докато делфинът много лесно се отделя, той с лекота. Той не е привързан, той е по-висше Същество. Подобно е при кокошката: тя е такава птица, изгубила си е крилата, поради туй, че е загубила възвишената мисъл. По необходимост и тя трябва да си учи своите уроци. Те са пак друга дълга тема, но животът още бавно изтича там поради таз привързаност. И трябва да мине малко време и таз душа трепти още, нисшата душа трепти поради старата връзка и стария спомен с тялото. И после успокоява се и тя. И в един момент отива в света на… У Мира; умира значи у Мира, в света на Мира, казва Учителя. Така, че той е много хубав свят, оня свят, ама не е разбран и той.

Б. Б.: Казахте Учителя. С това е свързан и следващия въпрос. Защо Учителя Дънов казва, че ако убивате или се храните със зайци, то не създавате карма?

Елеазар Хараш: Ами заекът няма, казва Учителя, винаги бяга и все ще бяга и от хиляди години бяга защо? Защото няма Любов. Няма Любов вътре, има страх. Когато Любовта влезе след време в него, ако я приеме той, няма да бяга. И страхът бяга в него. И може би в тази връзка, аз точно тази мисъл не я помня от Учителя, или съм я забравил, но… Как беше точно въпросът?

Б. Б.: Учителя казва, че ако човек убива и се храни със зайци или гризачи, не създава карма.

Елеазар Хараш: Да, защото туй същество няма дълбока връзка с човека, подобно както и комарът. И Учителя на едно място казва: Може да убивате и комари, и там няма карма, защото това е един крадец на кръв (нали, стар убиец, нали, смален такъв…). Обаче той… Нямаме дълбока връзка с тез същества. Ние пак ги обичаме. Обичаме нещо приятно в тях, но…

Б. Б.: Следващият ми въпрос е по отношение на това за пропорцията между животните в света, които се хранят с месо и тези, които се хранят с растения. Какво значение има това съотношение в природата?

Елеазар Хараш: Ами то пак е един такъв допуснат Божий план. Тези, които се хранят с животните, вярват, че оттам ще им дойде енергията, което е подвеждащо, защото много силните животни слонът, носорогът, който събаря дървета, са си вегетарианци. И в миналото гълъбът е бил вегетарианец, но сега не е. Съществата се хранят със съответна храна, която те вярват, че тя усилва съответната им способност. Дали ще се окаже тъй след време, не се знае, защото човек, който яде месо специално хората там е, може да се окаже, че той ще развие жестокост и други неща и ще се спъне повече в развитието си. Но айде, да кажем при животните е по-простимо, нали, макар че вълкът, който дави овцете, пък не ги яде, пак многостранен е тоз отговор.

Б. Б.: Следващият въпрос е кратък: Животните могат ли да четат и да разбират мислите ни?

Елеазар Хараш: Пример: делфинът и котката още като ни погледнат, много бързо ни преценяват и забравят даже; докато човекът още гледа, размишлява, докато има… Мравката, колкото и да ни гледа казва Учителя нищо няма да разбере. Значи, пак е различно, пак е въпрос на скорост, но при делфина и при котката е… Има нещо Древно в тях част от Дух, който много бързо преценява, вижда, претегля и после забравя, докато човекът е бавен. Той си мисли, че е видял, нали, но туй, което те са видели…

Б. Б.: Какво ще кажете и какво символизира според вас ленивецът? Това е животно, което предимно спи, виси надолу с тялото и пести енергия от всичко.

Елеазар Хараш: Първо, това същество е… отдавна обича мързела, разчита на него и казва един вид самостоятелност неправилната зависимост. То казва: „Ще живея, както си мисля“ и след време ще бъде поставено при условие, че няма да бъде мързеливо, защото няма да му хареса мързела. Защото мързелът е лоша наука. И след време, ще не ще, ще го подгонят някои същества, така наречени „противоположности“. Както имаше, нали говорихме, оси и търтеи. Ще измисли Бог някое същество, което така ще го гони, че мързелът ще отпадне.

Б. Б.: Между другото, смъртността при ленивците е най-вече от хората. Доста бракониери ги убиват.

Елеазар Хараш: Да, да те… да, човек е доста опасен за животните, но има и животни, опасни за хората.

Б. Б.: Какво означава бръмченето на котките и полезно ли е да ги слагаме на гърдите си?

Елеазар Хараш: По-скоро мъркането или…

Б. Б.: Мъркането, да.

Елеазар Хараш: Да, ами мъркането означава, че котката ти дава нещо от своята интимност. Не външната си енергия, а означава, че има някакво сродство с Душата ти, споделя нещо по тоз начин. И по тоз начин го предава. По-фин интимен момент, не само да се погали там е частично тука ти дава нещо повече от таз интимност, оценява те повече. Но пак не трябва да я задържаш по-дълго, отколкото трябва, защото то си има мярка, тя си има мярка.

Б. Б.: И последен въпрос от наш читател, който е от Италия. Той казва, че на италиански, всъщност както и на английски, думата животно е animale, както animal на английски. Но думата анимал означава Душа на италиански. На български „животно“ съдържа ключовата дума „живот“ в себе си. Как ще го коментирате това?

Елеазар Хараш: Да, животно произлиза от „живот“. И точно затуй нямаш право на посегателство към което и да е същество, защото, един вид, ти посягаш на живота, който Бог, боговете и всичко… е създадено. И затуй нямаш право да посегнеш на… Даже и билки, когато се берат, трябва да искаш разрешение от Висши Същества. Иначе, ако счупиш един клон от едно дърво, ами ти посягаш на цялостната енергия, която работи вътре. И след време, някой твой клон, твоя ръка… А пък да не говорим за животно! Да не говорим пък да посегнеш на човек! И даже, и кармата да е такава: той да те е убил в минал живот, и ти сега да убиваш. Ако ти се развиваш правилно, ще го срещнеш, малко може да ти стане неприятно, но ще кажеш: „Заради Бога аз продължавам!“. И Учителя казва: Не можете да се оправдавате с кармата си!

Б. Б.: И в края на това интервю, ще Ви дам един пример от моето детство: когато живеех на едното ми село, баба ми, си спомням, тя не беше учен или религиозен човек, но беше доста свързана с природата. Когато се налагаше да заколи кокошка или някакво животно, тя преди това се отделяше в усамотение и отправяше някаква молитва или някакви мисли. Възможно ли е това да изчисти кармата, или просто я намалява до известна степен?

Елеазар Хараш: Да, тя може би се моли, може би преживява нещо от туй, може би осъзнава частично, че това е някаква грешка. Но Истината е много строга няма прошка! Просто законът е строг, защото всеки трябва да научи уроците в дълбок смисъл. И след време да стане неспособен да посяга и на най-малкото същество, защото, както казва Учителя: Те са нашите малки братя. Няма… Таз способност за убиване на каквото и да е, трябва да изчезне, включително след време и на хищни животни. Даже и на комара, и на заека на по-дълбоко ниво, след време и туй трябва да отпадне.

Б. Б.: Много Ви благодаря за това интервю!

Елеазар Хараш: И аз съм благодарен!

АУМЪ


* „Животът на пчелите“ и „Животът на термитите“ две книги на Метерлинк, събрани в една през 2016 г. (бел. ред.)

** На тази дата са се записали две интервюта (бел. ред.).

УЧИТЕЛЯ:
ВАЖНИ НЕЩА В ЖИВОТА

16 септември 2016 г.

Б. Б.: Здравейте, господин Хараш!

Темата на нашия разговор е по отношение на важните неща в живота. В днешно време човек бива атакуван информационно или пък чрез различни послания, било то религиозни или някакви други и в крайна сметка неговата ценностна система и приоритети много често са доста разбъркани. Кое всъщност обаче е важното в живота?

Елеазар Хараш: То е вродено важното е вродено в сърцето на човека. И затуй няма нужда даже от десет божи заповеди. Те са, десетте заповеди са дадени за хора, които са ги нарушили те иначе нямаше да бъдат дадени. Дълбоко в сърцето на човека е записано, че важен е Бог и Истината, и Правилността на нещата. Това го знае всеки човек и доста животни. Сега ще ти кажа важни неща от Учителя.

Учителя казва: Там, където няма Бог, работите са винаги оплетени.

И казва Учителя: Родих се в Бога, живях в Него и се завърнах в Него.

(Не да питаш дали си произлязъл от маймуните, защото Ислямът казва: „Ако вярваш, че си произлязъл от маймуните, ще станеш маймуна“. Пък като вярваш в Бога…)

Б. Б.: Между другото, будизма казва, че в мига на смъртта, за което вярва и мисли човек, в това става.

Елеазар Хараш: Да. Вярваш ти влагаш енергията си в туй. Някакъв писател български вярва, че ще се преродиш в куче. Що да не полаеш, да научиш уроци и после пак.

Значи, Учителя казва: Има външна Любов, има и вътрешна Любов към Бога. Ако Бог всичко ви е дал казва Учителя и сте доволни, вие имате външна Любов. Ако Бог всичко ви е взел (говоря ти за скъпи, даже и здравето, скъпи хора), всичко ви е взел и вие сте доволни, имате вътрешна Любов ето я истинската Любов, висока летва е!

И Учителя казва: Съвременното човечество съществува от 250 милиарда години. Което означава, че може да забравиш мненията на учените: и Айнщайн, и туй всичко е общи приказки, защото тука говорим за Мярка. Тука няма така, или така. И нашият план е определен отпреди 250 милиарда години. Избраниците на Бога са хора на Мъдростта, а не на Любовта. (Гледай, тука говорим и за тънкости, освен важни неща.)

Всеки, който се е пожертвал за Истината, без да е готов за нея, той ще умре. Ще има подготвителен… пречистване.

Който не приема страданията, той отрича Любовта ето друго важно нещо! Който е избрал Любовта, той е избран.

Някои казват: „Да си уредя живота!“ не си ти, който го уреждаш. Може да го уреждаш, колкото си искаш, но не си ти.

Каквото и да говори човек, както и да се представя, докато не е намерил Истината, нищо не е.

И Учителя казва: За мен бъдещето не съществува. То го няма ще обясня. Бог и Истината са важни, а не бъдещето.

Който се съмнява в Мен казва Учителя нито може да вярва в Истината, нито може да я намери. (Много специални неща казва Учителя, тука има такива и от книгата на храма.)

Ако разберете Истината, блажен сте. Ако не я разберете, ще учите, докато я разберете.

Защо не разбирам? Защото не ти е дадено.

Ако човек не се е научил да мисли правилно, всяка наука е безполезна ето колко важно правило! Учението на Учителя е в сгъстен вид Любов, Мъдрост и Истина. Правда и Добродетел те идват по-късно. И те са важни, но те идват след Любовта и Мъдростта. Те идват по-късно, и по правилния начин. Сега да обясня: Това е Любов, която не се изкушава; Мъдрост, която не се заблуждава и Истина, която дава Свобода на себе си и на другите.

Докато не обикнеш Учителя казва Истината, никога не можеш да бъдеш здрав. Може да оздравееш, но пак ще се разболееш и става игра на ума, една умствена игра. И хората повтарят: „Важно е да си здрав“. Те не казват: „Важно е да обичаш Истината и да вървиш в Правилния Път“. Да?

Б. Б.: А възможно ли е Истината, Любовта, Мъдростта, човек да ги придобие в условията на съвременния живот? Защото на мен, лично поне ми се струва, че е нужна така по-дълбока самота или пък някакви сериозни страдания, за да стигне човек до тези изживявания и осъзнаване.

Елеазар Хараш: При всякакви условия: и тежки, и леки, и второстепенни, каквито и да са, човек може да придобие Любовта, Мъдростта и Истината. Няма условия за Бог в човека, няма неблагоприятни условия. Ако човек е избрал Любовта, Мъдростта и Истината… Както в Древен Египет казват: „Ако човек е избрал образованието…“ той трябва лично да избере образованието. То не зависи от дипломи и от училища.

Кой е здрав? казва Учителя, дава Мярка Този, който има приятно разположение, при най-големите трудности ето, не зависи. Ако една трудност идва, ти знаеш, че пак тя е от Тайната на Бога, приемаш я с разположение това е здравият човек. Другото е… При най-големите трудности, защото той знае кой стои зад таз трудност и какво се иска.

В света има само един лекар казва Учителя всички други са само асистенти. Лекуването става от Господа, а не от хората. Тука още нещо ще добавя: Лекарят лекува, а Бог изцелява. Лекарят прави нещо второстепенно, той не знае какво ще стане. А решението, главното решение е в Бога. Ако в болестта няма Божий пръст, хората не могат да бъдат изцелени. (Каквито и пари да имат, каквито и лекарства, каквито и специалисти последната дума е на Бога.) Който не вярва в Любовта и в Бога, няма полза да разсъждава за каквото и да е ето, оттука тръгва. Иначе, да: философски игри, нали, умствени игри, но края е… За да не пропадне човек в голяма пропаст, Бог му изпраща страдания. Те спасяват, защото има една пропаст на демонизиране. Там после ще трябват милиони години за възстановяване, а не хиляди. Както е при дяволизирането. Да?

Б. Б.: Искам обаче да попитам това, много хора съзнават тези неща, за които говорим. Всъщност малко хора, но все пак…

Елеазар Хараш: Една част.

Б. Б.: Една част съзнават. Но в същото време, всички живеем в среда, в която, така, влиянията на Ариман, на дявола са изключително силни, и усилията, които са нужни човек да се задържи в областта на духовното са много по-големи, от условията, в които се намираме. В смисъл: много е лесно човек да се откъсне и да падне от наченките, които го водят към Истината, Мъдростта, Свободата, Любовта.

Елеазар Хараш: Когато човек, осъзнатият човек, когато е избрал Бога и Истината, той има една подкрепа невидима от Невидимия свят, от напреднали Същества, Бели Братя, които са извървели този път висши Същества и Самият Бог и този тежък път постепенно става все по-лек. А неосъзнатият човек, той и леките неща му са тежки, и тежките му са тежки… Значи: тука говорим за осъзнати хора, които имат някаква Свещена Цел в живота, някаква Разумност. А не говорим за обикновените хора, защото за тях и тежкото, и лекото не носи…

Учителя казва: Който мисли, че много знае, е на опасен път. Колкото и да знаеш, нали…

Прав е само онзи, у когото Бог живее пак Мярка важна за нещата.

Любовта е жива и реална. Тя премахва всички прегради тя е Бог в действие.

Сега ще ти кажа някои неща за Христос от Учителя.

Когато Исус възкръсна, тогава Той стана Христос. До това време Той беше Исус.

Някой казва:

Аз съм християнин.

Учителя казва:

Ти възкръсна ли?

Не съм.

Тогава си исусянин.

Христос е нещо голямо казва Учителя Той идва (забележи!) от Алфиола централно Слънце на галактиката, Тайно Слънце. И се е смалил (забележи какво казва Учителя!) 75 милиона пъти, за да стане достъпен за хората и да не ги изгори, да не ги изпепели. (Забележи какво казва Учителя, нямат представа, нали!)

Христос се намира в Духовното Възраждане, а не в телесното. Тези, които го чакат телесно, ще бъдат поразени, защото това е… (Те чакат възкресение на телата. Знаеш ли, колко глупаци и престъпници ще възкръснат!) Поп Богомил казва: Това е не само нелепа идея, то няма такова нещо!

Б. Б.: Преди 2000 години, Христос се появи чрез Мистерията от Голгота, но в днешно време все повече хора казват, че Той няма да се появи по същия начин, а напротив, чрез Духа Си ще се проникне там, където има създадените условия за това. Така ли да Го чакаме днес Христос?

Елеазар Хараш: Точно така! Значи: Христос ще се роди вътре в светлите мисли, благородни чувства и чисти постъпки на човека като Светлина. Няма физическо идване. Учителя казва: Един път дойде и Той видя хората как Го обичат.

Посланието на Христос е ясно: Реализирай Бог в себе си. Тука няма църкви, няма свещи, няма тамяни, няма религия. Аз съм казал: Христос не е палил свещи, не се е занимавал с церемонии Той живее правилен живот в Бога, възвишен живот в Бога.

Б. Б.: Човечеството сякаш продължава да чака спасение отвън, бягайки от личната си отговорност за делата и за бездействията си. И стои ли още Христос на кръста, защото все пак не свършват нашите грехове, изкушения и грехопадения. Макар и метафорично, но седи ли все още Христос на кръста?

Елеазар Хараш: Христос и тогава не беше на кръста, защото Той е свободен Дух. Той няма как да бъде вързан за някакво дърво или… свободният Дух си е свободен Дух. Тука в таз връзка виж какво казва Учителя… Страшно нещо е Учителя, страшна Мъдрост! (Аз… Има едни книги, които Премъдрост още не ти ги препоръчвам, там, които… Както и да е.)

Учителя казва: Христос не е сътворен от Бога, а е роден от Бога. Значи, тука не говорим за сътворение раждане, директно образуване от Бога. И Той не идва, не е роден от Мария, а чрез Мария. Но виж сега: хората ровят в Библията, а Христос живее в Бога разликата е огромна. Без Чиста Духовност, Чиста Духовност, Библията е затворена книга. Чети, упражнявай се… (Като онази американка чела 99 пъти Библията. Много неща мога да ти кажа за Христос и за неизвестната Библия, но това е друга по-дълбока тема.) Учителя казва, както и преди съм ти го казвал: Бъди Истинен, а не религиозен. Има две думи в българския език „любов“ и „обич“, само да ти ги кажа, значи: Любовта е дадена за Бога, а обичта към хората. Значи, ти не можеш да имаш Любов към хората, Любовта е към Центъра. Тя е… Тоз, който ти е дал Дара на живота, Любовта е към Бога, а към хората ще имаш обич.

И Учителя казва: Всяко благо съдържа в себе си една опасност.

Египтяните казват: Изобилието е проклятие за неподготвения човек.

Но нека първо да ти кажа някои неща за Христос, за непорочното зачатие.

Първо Христос се ражда чрез Мария, а не от Мария. Когато Бог сътворява, Той само казва: „Бъди!“ Неговото Слово е Съвършено, Неговото и това става. Това е раждане, независимо от земните сили. Тука Бог няма нужда от мъж и жена, Той ги образува нещата, те са в Него. Докато Адам също е създаден по особен начин. Той е нямал баща, нито майка първият Адам. Той има само един Велик Баща и това е Бог. И велика е Божията Сила. Преди време обясних, че дори русалката е научена да ражда от себе си няма мъжки русалки. Щом една русалка може да ражда, как този Велик Бог не може да ражда, нали, както си иска. Бог Му дава името Христос, а не родителите. Той е Слово, роден от Универсално Слово, което произнася Името Му. Това е чисто зачатие, което не черпи сили от мъж и жена, защото черпи от Бога (няма нужда от ограничение), от Самия Бог, това е Неговата Първична Сила. Когато Бог си даде` Словото зачатие има. (Ако не го даде, може да са мъж и жена, нямат дете разбираш ли? Няма зачатие, няма позволение от Слово. Нали са мъж и жена, само те уж раждат…) Няма изреченост от Бога, Той ръководи. Бог работи в Свой Таен свят и там ражда всички неща от Себе Си. Всичко е родено от Него, само Той не е роден. Например Мелхиседек друга Тайна Дълбока Мъдрост, която след време, ако трябва ще говорим Той е роден без родители, направо е образуван от Бога. Вечен Свещеник на Бога, за Вечни времена, много Високо Същество. (Съжалявам, че тука не ти нося една древна картинка, която е много, най-близко до Неговия образ нещо много дълбоко.)

Бог сътворява нещата чрез изричане.

Той е Слово в Първичен вид. И самото това Слово е Месия това е Месия.

И Учителя казва: Що е Словото? То е Дух, то е от Бога излъчване на Божията Сила. Това не е енергия, а Сила, Неговата Сила. (Казах ти за египтяните.)

Задачата на човека е да оправи себе си, а оправянето на света, е работа на Бога. Искам да ти кажа, значи, всички хора, които искат да оправят света и хората, ще пострадат. Не само че нищо няма да оправят, нали, но и те ще пострадат, защото това не е тяхна цел. Това не е цел даже и на Христос. Христос слезе, но не ги спаси, не ги оправи. Това е работа на Бога след време, когато хората извървят Пътя на Христос, на Чистото Съзнание, когато се подготвят, тогава Бог ще слезе и… Значи: светът ще се оправи чрез правилните хора. Не чрез тероризъм и борби, не чрез войни, но тоз път трябва да бъде извървян, старият път, защото там има карма, има неразбиране. Трябва да се изстрада и когато хората станат правилни, Бог ще влезе в тях, и Той ще оправи света.

И казва Учителя: Когато намериш Бог в себе си, ще Го намериш навсякъде, във всяко Учение, но по правилния начин. Затова ще говорим за Истинско Християнство, което е, в сравнение с това е, както калта и небето. Защото всички, включително всички Учения реки, са реки от едно и също Учение. Всяка Мъдрост е от Един Източник, нали. Не само твоята Мъдрост е правилна.

И казва Учителя: Що е Истина? Това, което прави нещата разбираеми виж колко пак… Словото на Учителя. Така.

Тука ще ти кажа някои неща от Учителя, специални неща, които Той казва за Себе Си от Неговите книги. Сега, слушай внимателно, защото Учителя не е Мъдрец, или Светец това са деца. Тука става въпрос за…

Казва: Аз съм преди Вечността и ще бъда след нея.

Ако си на една сто милионна част под нормата, ти не можеш да ме разбереш.

Смъртта се страхува от моята Безпределност.

Бог е Единственият, за Kогото трябва да пожертвате живота си.

Гледай сега: Моето малко разположение, към когото и да е, има повече цена, отколкото Любовта на целия свят, събрана вкупом.

Ако изоставя света, ще настане голям мрак. Това не могат да го разберат хората. Тука само ще ти кажа нещо, което и варненци хабер нямат: 2008-ма година трябваше да стане тука много голямо наводнение. Учителя навремето е отменил едно земетресение, там в Пловдив, в Чирпан. Той го уговаря със Серафимите и Херувимите; по скоро с Херувимите, които ръководят. Казва: След време пак ще дойде това земетресение, но с по-малко жертви за България. Тука 2008-ма трябваше да стане наводнение, което да не ти казвам до къде ще стигне, и Той ми даде метод, така, начертахме древни думи на брега, на древния език, които учените хабер нямат, Ватанан се казва, Праезика което спира водата, ограничава я, както и да е. Хората може да помислят, че това е… Те не знаят какво… Аз говоря за Учителя! Главното: Той такива неща е направил за България, пък и за човечеството. Защото сега в момента се превежда все повече и в Москва, и в много държави чрез брат Михаил. Нещо огромно, но Той, понеже e прекалено смирен и скромен, и… такава е Мъдростта. Няма да разберат хората за какво става въпрос, даже и учениците. Те знаят, че Той прави Тайни дълбоки неща, нали, но както и да е туй са…

Б. Б.: А нещата, които са правени като дела, не като… не визирам Учението те обхващат ли някакъв времеви период?

Елеазар Хараш: Той действа и чрез Ученици и не действа, защото, за да действа, трябва да е позволено от Бога. Значи, Учителя се съобразява, когато ги прави нещата, дълбоките; правил е дълбоки неща, нали, включително и Христос. Ако помниш случая, когато Йоан Кръстител изпраща свой любим човек при Христос да го извика, за да му помогне, защото, нали, е затворен в затвора и ще му отрежат главата там. Нали, и Христос отговаря съвсем друго нещо и не отива да му помогне. Защото Той се съобразява с Бога, винаги Бог е важен. Защото, Йоан е прероденият Илия, който е рязал глави. Макар и в името на Бога, макар ревностен, той трябва да си плати, за да може след време да се развива по правилния начин, а не да бъде отсечен. Както и да е, искам да ти кажа, така се съобразява и Учителя.

Казва Учителя: Ако Аз замлъкна, в света ще дойде нещо много страшно.

Мойсей говори казва Учителя за сътворението на света. Виж какво казва Учителя: Аз бях там! По време на сътворението нещо страшно е Учителя!

Казва: Аз съм бил всякога!

Знам неща, които безсмъртните не знаят, но Бог ме е облякъл в дълбоко Смирение и там съм скрит.

Ако ти си се посветил на Истината, за тебе имам скрита Врата.

Любовта към Бога превъзхожда всички методи и Учения.

Този, който се учи от Бога, светът не може да го ръководи.

Истинската Любов е даряване, Бог дарява Себе Си.

Любовта е най-древният ръкопис, зароден преди Вечността.

Истината в човека може да се справи с всичко.

Бъди Истинен, за да имаш Бог на своя страна. (Не държавата, нали разбираш, че е смешно?)

Моето Учение се корени в Бога, а не в света и религията.

Моето Слово е движение на Бога. (Все Негови неща!)

Ако нямате Бог в себе си, всички храмове са безсмислени. (Какво ще правиш, какви поклонения!)

Аз Съм Извор отпреди милиарди години. (Думи на Учителя конкретни!)

Аз слушам Бога и Той Ме слуша.

Когато познаете Бога ще Ме видите и ще Ме разберете.

Който има велика Любов, открива своя Учител.

Аз живея живот в Бога, а не живот в себе си.

Аз никога не уреждам себе си, но Бог ме урежда.

Моята Истина е по-дълбока от Вечността.

(Забележи за какви неща! Чудех се дали да ги казваме, има и други, но тука съм ограничил.)

Аз съм Врата за вас, но ако не ме разберете, аз ставам стена.

Това, което се нарича „Страшният Съд“ е за тези, за които ще настъпи нощ за 12 милиарда години, докато дойде Божественият ден за тях.

И казва Учителя: С нищо друго не може да ме подмамите, освен с вашата Любов.

И тука една случка само от Учителя да видиш красотата на Бога, обхвата, нещо грандиозно:

Бог, Архангелът и вдовицата

Значи, Бог изпраща един Архангел да отиде и да вземе една вдовица, една жена, която… детето ще остане само. И Архангелът отива, но понеже, нали, има милост и връща се, и казва: „Господи, не мога, детето ще остане само, няма кой да го гледа“. И Бог казва: „Така ли? Иди на дъното на океана и там има един камък и ми го донеси!“. И Архангелът отива; Архангелът, взима камъка, донася го пред Бога и Бог му казва: „Счупи камъка!“. И вътре в камъка една буболечка и Бог му казва: „Тоз, който се грижи за таз буболечка, той ще се грижи и за детето“. Пример от Учителя, да се види какво е, къде вижда Бог. Ние мислим, че… нищо не може да остане скрито. Ако имаш някакви въпроси ще завършим, така.

Б. Б.: Искам да попитам: Всеки от нас ли ще се срещне с Христос? И ако да, в каква форма?

Елеазар Хараш: Ами понеже всички сме в Дълбокия смисъл Синове на Бога (и Учителя го е казал: „Не трябва да бъдете християни, а Синове“), и дълбоко в нас Синът си работи, ние трябва да му дадем условия. Синът това е Чистото Слово, Чистият Дух в нас е една Същност. В Дълбините ние сме едно Същество, единни сме. Така че, Бог няма да остави човек, който да не познае самия Бог и самия Христос. И Учителя, и Истината това всичко е нещо единно. Нямат избор хората просто е въпрос на време; някои ще отлагат, други ще сгъстяват. Но няма човек, който след време да не може да познава Бог на дълбоко ниво до това ниво, доколкото е позволено, нали, но високо ниво.

Б. Б.: Тук на Земята, на практика, всеки има грехове зад гърба си. И утехата, която много хора търсят за техните грехове, които са извършили, или пък за техни страхове, които се усилват с приближаването им към смъртта, може ли да бъде търсена в проявлението на Христовия импулс или човек трябва да изстрада в самота заслуженото си страдание, за да осветли душевните си разбирания?

Елеазар Хараш: Че човек трябва да изстрада и че няма да остане без страдание, е ясно. Зависи каква степен и каква интензивност страдание ще му се даде. Каквато и да е степен, тя е благословена. Христовият импулс е запалил Вдъхновението, но Истината е личен избор, Бог и защото ти, ако не осъзнаеш, че това е твой личен път. И затуй… А някои ще използват този импулс, и ще станат стремящи и вдъхновени, а другите ще си останат амбициозни и с копнежи, т.е. на заден план, нали. Но този, който е избрал, нали, той вече е … Христос е вдъхновил, той е преобърнал нещата, но как ще… И Буда е вдъхновил, Буда е също нещо много голямо. Мисля, че съм ти казвал и за разликата, дето християните казват, че нали, че Бог е свят. Буда казва: Не, Бог е Безпределен. Святостта е ограничение. Буда вижда по-надълбоко, както и да е. Но пък ако стигнем до Истинското Християнство, за което ще говорим и за неизвестната Библия, там онези Християни, които са от Мъдрец нагоре, не светци, даже има някои монаси, но те говорят по подобен начин на високо ниво.

Б. Б.: И на финала на този разговор, искам съвсем с няколко думи да разясните, понеже многократно ставаше въпрос и в този, и в предни разговори за Духовната структура и Йерархия на Ангелите, Архангелите, Серафимите… Разкажете повече за техните роли в света, защото за много хора, те не знаят какво седят зад тези определения, думи.

Елеазар Хараш: Да, туй може би така пак е една друга тема, но аз тука накратко ще ти кажа само така няколко основни неща. Значи: Ангелите работят с цветята, с децата. Те са създали цветята и се грижат.

Архангелите ръководят животните, те са техни деца. И вече отиваме към Власти, Престоли и т. н., но ще ти кажа високата…

Б. Б.: Какви са техните роли?

Елеазар Хараш: Ами, някои ръководят скъпоценните камъни, някои ръководят и определени органи на човека. Точно не се сещам, защото има много подробности и тънкости. Но мога да ти кажа за херувимите и серафимите. Херувимите ръководят земетресения, тежки събития те са Мъдростта, голямата Мъдрост в света е свързана с тях и от тях тече. Освен при Великите Учители, тя вече идва пряко от Бога; и от Херувимите, и от Бога. Докато Серафимите са пламтяща Любов, такава, голямата Любов, нали, която пак е Пътят на човека. Но все пак, по-дълбокият Път е не Любовта и Доброто те са по-лесен път, пак разумен път и пак благословен а Мъдростта и Истината са Тесният, Дълбинният Път. Но след време може да се спрем специално на йерархиите, но… Но над йерархиите е винаги Бог, Който пък коригира, движи, нали…

Б. Б.: Добре. Благодаря Ви за това интервю!

Елеазар Хараш: И аз съм благодарен!

АУМЪ

АТЛАНТИДА И ИЗГУБЕНОТО ПОЗНАНИЕ.
ВЕЛИКОТО УЧЕНИЕ: БЕЗУПРЕЧНОСТ

14 октомври 2016 г.

Б. Б.: Здравейте, г-н Хараш!

Днес темата е Атлантида. Но Атлантида не тази, която се опитват така напоследък да ни я представят, като една легенда, обгърната от някаква мъгла, мистерия, а истинската Атлантида. И защо днес се действа така, че Атлантида всякаш умишлено се прави да изглежда като легенда като измислица, като нещо нереално, сякаш с цел да бъде потопена още по-дълбоко и скрита от човечеството.

Елеазар Хараш: Много същества са „загрижени“ да изглежда легенда, измислица, понеже, ако Учението на Атлантите, което е върховно (в света няма такова Учение, после ще разберем), ако то навлезе в света, означава всички училища, университети, религии да признаят, че са умрели, мъртви, те са мъртви, нали? И тука става въпрос за Учението на най-високите степени на Безупречност това е тяхното Учение; осем степени Безупречност: седма и осма степен са… Представи си такива като: Буда, Христос, Рамакришна, нали, Мелхиседек, Древният Тот. И туй Учение всъщност е Същността, защото и Учителя казва: Една погрешна постъпка, цялата ти философия свършва. Така че, ударението пада на трениране на Безупречност, а не на цитати, понятия (нали, като идея). И затова не искат хората тя да навлиза. Туй, което Платон е казал е много слаба работа, то едвам, едвам; то не засяга дълбоките неща на Атлантида. Външни неща още, там не е… Мъдростта я няма там.

Б. Б.: Но като казахте „света“, имате предвид нещо отвъд нашето човечество?

Елеазар Хараш: Да. Значи, става въпрос най-вече за черното братство, тъмните сили, които внушават на хората, на посредниците и оттам да може да изглежда някаква легенда, нещо отнесено, нещо, което го няма. А тя, Атлантида е тука и винаги е била тука; Древна прародина, истинската прародина, защото самите Толтеки са обучавани от Боговете има връзка с Бялото Братство, нали. Но Всемирното Бяло Братство е нещо друго, нещо много по-високо. Но Атлантите са обучавани от Боговете и са постигнали нещо грандиозно, което в света има остатъци.

Б. Б.: Ние по-нататък в разговора ще засегнем връзките с Бялото Братство, с България. Но в самото начало искам да внесем яснота в някои понятия, които са важни и съществени за нашия разговор. В една Ваша лекция казвате, че Атлантите не са част от историята и миналото, а са част от Древността. Защо е важно да можем да направим разлика между тези две понятия?

Елеазар Хараш: Значи думата „история“ на Древния език означава падение това означава нещо, което има начало, има и край. Всичко, което има начало и край не спада към Дълбоката Истина, към Древността. Древните неща нямат начало, нямат край: Боговете, Старците, Истината, нали, самият Бог, нали. И затова трябва да се спасим от историята, каквато и да е тя. Дори да е приятна, да изглежда, нали… Защото онова е нещо Древно, не минало. Аз преди обяснявах разлика между Древност и минало. Ние търсим Древността, защото тя е нашето… тя е нашата Безкрайност. Какво начало има в Безкрайността? Какъв край може да има въобще?

Б. Б.: И нека да навлезем вече в разговора. Като за начало, колко са подрасите на Атлантида и как те са се развивали в Древността?

Елеазар Хараш: Значи, всяка раса има седем подраси. Сега тука няма да ти ги изреждам. Някой път ще се спра подробно, но ще говорим за основните, значи, основните са първа и трета това означава Рмоахали се казват първата, ядро от Мъдреци. И най-вече третата, върха на Мъдростта Толтеките. И втора и четвърта: втора се казват Тлаватли те също са пропаднали, защото са приели марсианците, обаче не са най-опасните. Най-опасната е четвъртата подраса Пратуранците. За нея някой път може да говорим специално. Там е върхът на черната магия, върхът на злото; няма такова зло и такава раса в света, която, нали, цели дни да прави могъщи древни заклинания и да обрича хората. Там е и човекоядството, мрачното, за което говорехме. И голямото падение тръгва най-вече от таз подраса плюс едни паднали Богове. Това е…

Б. Б.: Споменахте в един от предните ни разговори, че те освен, че са правели черни магии и различни, така, негативни неща в областта на злото, но те дори са изтрили част от акашовите записи.

Елеазар Хараш: Точно тъй, да. Смятах накрая да ти го кажа, но пак ще ти кажа някои неща. Значи, много хора казват, и учени, нищо в природата не изчезва, понеже не разбират законите. Тогава самият Бог е позволил да се изтрият, защото таз раса е направила… Значи аз казах преди време четирите причини ще ги повторя накратко, поради което пада Атлантида. Значи: секс с животни разврат голям; мрачно човекоядство, тежко, което там, има неща, които не мога да ги изрека, защото ще увелича жестокостта в света наистина много е опасно; третото е пълно отричане на Бог и на Истината тотално, не е така някакво, нали, както при дяволите е полу, при демоните то е на високо ниво отричане; и четвъртото е, че умрелите не са могли да почиват, защото магията е била силна и ги е връщала в гробовете и в телата, и те са призрачно… Тежка работа, нали. И поради тези, има и други причини по-малки.

Б. Б.: А добре, случайна ли е била тази цикличност между първа, втора, трета и четвърта раса? И защо първа, ако са били, ако е била съставена от Мъдреци, след това се е стигнало до падение във втора; след това оново до въздигане в трета и отново до падение в четвърта?

Елеазар Хараш: Да, ще ти обясня накратко, така, и преди да започна. Първата раса е имала някакво ядро и когато марсианците ги посещават и им предлагат да станат войнствени, убийци, те отказват. И после марсианците пробват във втората подраса там били приети. А в четвъртата вече са…, няма нужда от марсианци, защото там опасността е много по-голяма и те носят ядро от демони, които вече разгръщат злото, нали, но то е допуснато. И на едно място Учителя казва: В Древността, Бялото Братство е загубило борбата с Черното Братство два пъти. (Смятай за каква сила става въпрос!) След Христос вече се преобръщат нещата, и сега вече тръгват в друга посока. Но тогава, дори методите на Бялото Братство и помощта, нали, не са могли да се справят. Смятай за каква сила в Древността е ставало въпрос!

Б. Б.: А да считаме ли, че тези процеси в Древността са причина за изчезването на цивилизацията на марсианците?

Елеазар Хараш: Оттам, главно пратуранската причина е привлякла четири големи потопа. Защото Великото Бяло Братство вече, не Бялото, решава да се намеси, защото вече жестокостта е минала мерките. (Съжалявам, че не мога да произнеса някои неща, защото опасна работа е!) И понеже е минало мерките, няма вече кой да разреши въпроса. И Невидимият свят прави четири големи потопа, от което така наречено сегашно човечество, което и там е било, е изгубило голяма част от съзнанието. И затова хората сега не знаят какъв път, какво да правят, нали. Има частично обсебване, за радост, не е цялостно. Но нека да почна, така, основно.

Сега, думата „Атл“ означава праводата, означава носители на истинския живот. И те са били носители говоря за бялата Атлантида, говоря за Толтеките тука, най вече за Толтеките. Думата Атл за жреците е древна дума, Древен Говор на Орела, послание (Орелът те Бог Го наричат Орела.), посланието: бъдете вода за другите, бъдете живот, за да текат те към своя Източник посланието. Рмоахали първата подраса казват, че да застанеш срещу водата, значи да застанеш срещу Незнайното. Те са ценили водата и животът е произлязъл от Първичния Океан. (Но нека да ти обясня тука, защото хората мислят, че става въпрос за водния океан, което е друго заблуждение. Само накратко се отклонявам за малко.) Значи, първо, водата не е била вода; не е била даже енергия. Значи, това е Прасветлината на Бога, това е Първичният Океан. После той слиза надолу и се превръща в енергия; енергията слиза надолу и става вода; и в таз вода се потапят съществата, откъдето тръгват, нали. Така че не е от това, което… Както и да е!

Сега, Учителя казва: Вода произлиза от думата водач, водя, водител Древна дума. По времето на Първата подраса делфинът е бил човек, „пешеходец“, но като видял водата, се смаял (и преди малко говорихме), опиянил се от тази чудна стихия. По-късно Бог го преобразил; и още оттогава делфините се наричали морски хора това е специфична, особена Любов.

Поначало, искам да ти кажа, Боре, че туй интервю не е за хора, които донякъде търсят Истината, значи, за тях не говорим. Това е за хора, които изключително търсят Истината; и я търсят цял живот, а не донякъде и после се отказват и казват: няма Истина, няма Бог! Такива хора… И затова туй някои хора, ще го разберат, някои няма да го разберат. Макар че е въвеждаща лекция, аз съм внесъл някои дълбоки неща, но тя, след време, ще се задълбочи.

В скрития свят, водата е течаща светлина. Но тука, на Земята, водата е течаща енергия и тялото на тази енергия е водата. Значи водата е тяло на енергията. Не тече водата, тече енергията. Ако енергията се оттегли, изворът пресъхва, реката пресъхва, хората казват: „Абе, тука имаше река, тука имаше извор“ енергията се е оттеглила. Водата това е способността на енергията.

Потопът е поразил нечистите Атланти и е извисил Чистите.

Ще обясня. За нечистите потопът е бил допълнително нещастие, понеже те са нечисти, нямат Безупречност и те имат паднало възприятие. Те приемат нещата като трагедия, това е естествено, грешният човек приема, нали… Защото те нямат подход, нямат подход към потопа, нали, изгубили са го. Обаче туй означава, че те са нямали подход и към себе си то оттам тръгва ти, като нямаш към себе си, вече нямаш и към… Те били наричани Митоте, Митоте означава кошмарното човечество, пропадналото човечество. Библията го нарича грехопадение. Да?

Б. Б.: Една скоба: Нима е имало по-пропаднало човечество от нашето?

Елеазар Хараш: Ами много по-пропаднало, което после е заразило тез, които са се поддали. Значи, това са двеста демона плюс пратуранци, откъдето тръгва пропадането. Но то е дълбоко допуснато от Бога, защото след време пък ще стане пропорционално обратно огромно извисяване. Нали? Така че пак всичко е замисъл на Бога и без Него няма как, нали. И досега това човечество е тук, но с изгубена част от съзнанието. И затова то не знае своя път и своята цел. Но Мъдрите Толтеки приели потопа като прегръдката на водата виж какъв подход. Те не казват, нали, това е… и те го приели, като часа на извисяването, триумф, тържество, но те дълго се обучавали в Безупречност. Както Богомилите на кладата: няма стенания, няма оплакване; както Христос на кръста: В Твоите ръце то е подготвено, подготвеното съзнание Безупречното. И виж какво казва Учителя: Ако Христос не беше направил подвиг на кръста и не беше се извисил, на нас такива Богове не ни трябват. Но казва Учителя Христос показа Истина, характер, Любов към Бога. И показа, и Пътя, нали. Искаш нещо да питаш?

Б. Б.: Те получавали ли са, и в какъв период от време, информация за този идващ потоп? Защото на мен, така и на много хора, ни се струва, че съвременната ни цивилизация е на същия праг.

Елеазар Хараш: Тя върви към старата, към черната Атлантида и така бавно и сигурно, защото прогрес не означава развитие, това е нещо съвсем друго. Но, значи, Атлантите винаги са били предупреждавани от Боговете, понеже те имат тясна връзка, пряка връзка и със Самия Бог, разбира се, и когато са били предупредени, те се преселват. По него време Египет е бил колония на Атлантида. И те се преселват там, продължават си пирамидите и Сфинкса това си е тяхно дело. После, ако трябва ще ти кажа точно как тръгва Пирамидата, как са… Защото съвременните… Няма нищо общо със съвременните изследвания, но както и да е. Искам да ти кажа, че те се преселват, преродените Атланти стават египтяни и продължават Мъдростта, египетската Мъдрост. Затова е била голяма египетската Мъдрост, защото голямо ядро от Атланти истинските Толтеки са преродени там. И Пирамидата пък е единственият символ, който е даден (направо да ти го кажа) на Древния Тот Учител и Божество, който създава йероглифите и египетската култура. Има тайни Свещени книги по Свещена Наука, не наука, а Свещена Наука. И Той е получил видение от Самия Бог за Пирамидата. И оттам тръгва, и после Той го материализира с Жреците, нали, събират се и отгоре (защото всичко е слязло от лекото), със силата на мисълта Жреците, пречистените Богове и Толтеки (няма тука носене, няма робство, туй са отнесени неща, които хората не могат да си представят, нали)… И пирамидата означава, че има само един връх и само Един Бог. И който не се съобразява, и който не разбере, че всички учения са от един Източник, както всички клони са от едно дърво…

Б. Б.: Аз ще си позволя едно леко отклонение: станаха ясни данни за заснети от НАСА пирамиди на една от малките планети Церера. Също и на Луната има изтекли такива снимки?

Елеазар Хараш: Значи, пирамидата идва от Древността. И всички, които са възприели тази идея за един център, за Един Бог, за Една Истина (то си е така), то няма и никога спор, нали.

Виж какво казват Атлантите: Дълбокото виждане не вижда противоположности и противоречия една идея тяхна. Означава и после тез пирамиди, които тръгват, то първо, туй видение тръгва от Сириус; тръгва от Бога към Древния Тот, Божеството. И после вече в много народи, на много планети, то се пренася, защото идеята е всеобща. Което означава, че има Един Единен Народ, Пранарод, от който тръгва всичко, както има Праокеан.

Б. Б.: Тоест пирамидите представляват, символизират това разбиране за Единството, за Бога. А не, че има чисто някаква на физическо ниво връзка, между самите тях?

Елеазар Хараш: Точно така! Не, не, то няма нищо общо с гробниците. Те са го превърнали после в гробници, както сега Египет е туризъм, нали, защото Мъдреците са скрити. Винаги има Мъдреци скрити, но за да ги откриеш, трябва специална Пътека да си прокараш, нали. Значи, понеже потопът е отнел част от съзнанието, затова земните не помнят Атлантида и нейното послание. Първата подраса Рмоахали наричали Потопа (забележи) Безжалостна Прелест, не е, нали… Толтеките го наричат Тържество на Духа, а за земните, то е просто бедствие (те… това им е възприятието, то… естествено), какъвто е и живота им. Значи: понеже живота им е бедствие, те виждат бедствие. Ако те живееха в Духа, щяха да видят другото. Тука Орелът им дал страшни уроци. Искал да им каже за земните, като бедствие: Вижте пътя си! (Обаче то… който не му е дадено да вижда…)

Развитието на ума и на интелекта, е винаги развитие на безумието казват Атлантите. Защото това не е Дух, не е Душа, не е честност, не е сърце; това е друга Пътека съвсем друго нещо е Чистото сърце и Душата. Когато Потопът е дошъл за Чистите, той е бил Златното време. Разбираш ли? Златното време времето да надраснеш себе си. (Виж какъв подход!) И времето да влезеш в друго съзнание съзнанието на Духа (а не свръхсъзнание или подсъзнание; или, самосъзнание) това е вече Високото Съзнание. Потопът е спасил развитието, това което казват Атлантите. Той е слязъл, защото застоят се е разраснал застрашително. Той за това по-късно идва и Христос, защото и проклятията са действали. Застоя е вече… думата блато избледнява, то е нещо огромно. И затова идва на помощ да даде тласък на развитието и който възприеме Новата идея, нали…

Толтеките казват: Добивай безжалостно своята дисциплина! Дисциплина към себе си. Воинът, който има Любов към Истината (значи, добивай дисциплината, но меко. Не по груб начин, а стратегически.), но Воинът, който има Любов към Истината, натрупва в себе си, така наречения, магически кристал. (И Учителя говори много за кристали.) Това е огромна Сила, която се превръща в Ключ към Орела и Свободата. Тази Сила чиста от Безупречността, тя постига процепа: пробиват света, те го наричат звездната скала. Първо, пробиват света и зодиака (те въобще отричат зодиака, защото това е едно смешно ограничение. Тука въобще хороскопи не важат, таз дума… Трябва да вярваш в Бога, какви звезди! Както и да е.). Значи: пробиват… после, пробиват Вселената, понеже са Безупречни и се връщат извън Вселената, където е Христос, Боговете, Старците, Безупречните. За другите Вселената е затворен свят, като училище, в който трябва да си учат уроците.

Б. Б.: А означава ли това, че Атлантите в нашата Вселена, така, сравнително с други цивилизации, е на едно високо, да не кажа най-високо ниво?

Елеазар Хараш: Сега. Първо Рмоахали, Толтеките, и Боговете, не живеят на Земята. Отделни единици има хора, с много напреднало Тайно Съзнание, но те са скрити. Те се вселяват и вършат работата си потайно, и от време на време се оттеглят. И затова човек малко така е като почти отлив… Не говоря за истински вдъхновения човек там няма отлив; там е постоянен прилив. Някой път приливът е по-малък, друг път е по-голям, но все е в прилив. Но тия действат чрез вселяване. Този Кристал е специална и чиста енергия. Той е Ключ за разбиране на неизвестните и невидими неща. Сега ще ти кажа, какво казва Учителят Мелхория, атлански Учител, кратко. Много неща има от Него, но това е, което ще ти изнеса така по-концентрирано и… Казва: Когато изгубиш опората на живота си, придобий увереност. Виж каква Мъдрост! Тука няма обяснения, ако имаш Интуиция, ще го разбереш. Ако почнеш да питаш: „Ама как?“, щом трябва много да ти се обясняват нещата, нещо не е наред, значи… Казва: Научи се да светиш в скръбта. Ти ако не светиш в скръбта, каква радост ще придобиеш после истинска? (Това са все мерки, диагнози.)

Скритата Истина в човека е богоподобна.

Невежеството улавя смъртта; Мъдростта улавя Безкрая.

Ако Бог можеше да бъде познат, Той нямаше да бъде оценен, ценен и близък. Затуй в Бог винаги има и нещо непознато, то си остава в Тайна. Част от Тайната може да я разгадаеш. Значи: Бог може да Го преживееш, може да преживееш Истината, но не може да ги познаеш. Но ако ги преживееш, вече си посвещаваш живота на много високо ниво значи, говорим за от Пето измерение нагоре, не е четвърто. Четвърто е Чистият Духовен свят (който в сравнение с тез светове, което ти говоря, пак е изостанал), но той е Началото на истинския Път и е много важен. Говорим за Чиста Духовност нищо общо с религии, с църкви или пък с учения. Тука говорим за нещо… Така.

Бог е сътворил човека, но човекът още не е сътворил Бог в себе си казват Атлантите.

Извикай Бог в себе си, за да виждаш в невидимото.

Безупречният човек може да призовава Бога и да вижда чрез Него. Той си дава очите на Бога, Бог да вижда в него.

Защото нашите очи са бедни (колкото и да изглеждат… както и да изглеждат), и ако ние не виждаме чрез Него, ще си въобразяваме, че виждаме и тогава става вече опасно. Почваме да говорим за онези цивилизации, дето: човечета, маймунки, няма нищо общо. Тука говорим за…

Б. Б.: А коя е причината Бог да има нуждата да вижда през нашите очи?

Елеазар Хараш: Защото така ние Му позволяваме Той да израства в нас и когато ние станем богоподобни, след време, Той ни позволява да постигнем истинска Независимост, но тя е вече Божествена. Защото някои казват: „Аз съм независим!“, обаче той не знае, че е зависим от дявола. Ти трябва да си зависим от Съкровени неща, от Духовни неща, от Божествени неща и от Самия Бог, ако искаш да се развиваш… Ако пък се смяташ за независим, ще бъдеш роб. Нали? Туй е едно неразбиране пак на съзнанието.

Значи:

Вдъхновението е Древна Сила, отнета от света.

Орелът споделя себе си в чистото Безмълвие.

Мистерията няма произход, но тя е родила всичко от Себе Си: тайната, загадките, но в Началото е Мистерията.

Няма нужда от никакви тайнства, защото Тайнството е самият живот.

Който живее в Истината, е по-дълбок от всяка цел виж какво казват. (Може да имаш всякакви цели те са хубави за дисциплина, за изработване на Безупречност, на правилно Уединение, нали, тоест да бъдеш сам, но не самотен, нали, защото…)

Човекът е спасен, когато се спаси от себе си.

(Значи, първата задача на човека не е да чака Спасител, защото човекът е голям враг на себе си. Той е изгубил нещо от себе си и затова той трябва да спаси първо себе си, и после вече ще дойде в него, който трябва.)

Думите са същества и състояния, и затова внимавай с какви думи се храниш. (Аз не искам да ти обяснявам тез, които критикуват тез лекции и Учителя, каква съдба ги чака, защото наистина ще замръзнат нямам право. Защото критиката означава неустроен свят. То е предупредено от Бог в Библията, не от кой да е: „Не съдете да не бъдете съдени!“. Не знаете дълбоките причини, пък се изказваш. Аз имам много неща, които ги знам и не смея да се изкажа пак, освен ако ме питат. Искам да ти кажа колко е отговорно Словото и затова пак ще го повторя: Думите са същества и състояния, и затова внимавай с какви думи се храниш. Значи тез, които ми хвалят лекциите или Учителя, или критикуват и двата са на погрешен път. Но които изберат строго Истината и Бог това са нашите хора. Строго по своя Път, лично. Направят избор: Бог (не църкви, не религии, не учения, не цитати, не понятия), Бог и Истината конкретно и Учителя тез неща са в единство. Тогава вече… Това е компромисът, който правя за интервютата, заради такива хора. Скоро дойде един от Търново и каза: „Извинявай, искам само да се запознаем. Слушах интервютата, не искам да говорим. Искам да вървя по този Път!“ това е, напълни ми Душата! Няма тука излишни разговори… те, защото аз не съм по разговори. Тез, които идват за дълги разговори скоро и от чужбина бяха разочаровани, тука от Италия, от Франция ли беше както и да е, нали.

Б. Б.: Тоест ние трябва да сме отворени за Съкровената директна пряка връзка с Божественото?

Елеазар Хараш: Значи, ние пряко търсим Бога чрез Чисти Действия, безупречни действия, и накрая по тази наука, която е Древна наука, която… и там постигаме. Нали? Свещеникът не е мост към Бога, той е преграда туй го казва Дзен. Наистина, ако чакаш свещеник да ти осигури връзката с Бога, ти ще умреш по всички правила на науката. А туй не означава, че ги критикуваме в момента. Това е забележка, но ти трябва да различаваш. Аз имам приятел свещеник, който ми каза неща за църквата не искам да ги казвам, да ги произнасям, ще изцапаме тука цялото заведение. Нали, той, защото стар приятел и ми разказа надълго и нашироко. Аз му казах: „Спри!“, в един момент, защото то е… Ние пак ги обичаме. Бог е и там, но на ниско ниво. Но ние говориме тука вече за различаване и за Мъдрост, за да може хората да видят Пътя нали, защото…

Б. Б.: Аз искам да вметна, преди да се върнем в по-дълбоките неща по темата за атлантите и Атлантида: много хора се обезкуражават от това, че всичките тези процеси на себепознание, на Духовно развитие, на връзката с Бог са наистина много бавни и Вие сте го казвали, и в предишни интервюта. Кое да е това, което постоянно да култивира тяхната Вяра, че са в Правилния път?

Елеазар Хараш: Сега. Всички, които са изгубили своите Чисти Действия и Подход към нещата (не отношения, Подходът е първичен; отношенията са вторични), всички, които са изгубили Чистите си Действия, те нямат избор, те ще се отчайват. Те ще губят нещо от себе си, защото Първата наука е Чисти Действия и Подход, после вече постепенно ще почнеш да разбираш нещата. Значи, първо е Чистотата, Боре. Говорим за една Чистота Духовна; говорим за една Съкровена Чистота. После, имаш право да мислиш и тогава ще мислиш и правилно. А когато мислиш преждевременно, ти вече попадаш в една игра умствена, и накрая всички тез мисли, ще се окаже в един момент, че те не ти трябват (дори и светлите мисли ти говоря), защото тука ти говоря за Вдъхновение, което е отвъд мислите, което е извън света. И за най-ниското ниво, което говорим при Толтеките, е Стремеж и Вдъхновение. Тука въобще не говорим за амбиции, не говорим за копнеж. Накратко ще ти го обясня, както го казва Учителя, аз съм го казвал: Амбициите са от ума; копнежът е от сърцето; стремежът е Душата, Вдъхновението е Духа. (Вдъхнато нещо, нещо голямо вдъхнато. Нали?)

Значи, твоите действия, казват Толтеките, са твоя дом оттам тръгваш ти. Това е да имаш къща в себе си, да имаш… да имаш атмосфера, да имаш аура. Защото ти, ако нямаш дом в себе си, където и да живееш, нали… Вдъхновението е Сияещият Поток на Чистия Дух.

И казват: Любовта няма съдба, тя има Вечност. Но при земните хора тя се е превърнала в съдба.

ВЕЛИКОТО УЧЕНИЕ: БЕЗУПРЕЧНОСТ

Ще ти кажа някои неща за Атлантите. Великото Учение се нарича Безупречност много точна дума! И виж сега: Толтеките вярвали, че Безупречността дава допълнително око на човека. (Това е така. Значи, не тез две очи, дава ти се допълнително, за да виждаш в Невидимото и да вървиш още по-дълбоко в истинските неща, което за другите хора остава скрито.) Те вярвали, че наградата за Безупречността е Истинското Знание. Наистина е така. Какво казва един Велик Учител Йешуа Бен Пандир на есеите (при който Христос се е обучавал, когато се е скрил през годините си. Той отива в таз Школа тя е Школа на Бялото Братство), казва: Той постигна способността да не греши. Безупречност седма и осма степен, високото ето го… Туй важи за всички видове учения, оттам се тръгва. Може да говориш, колкото си искаш, пак ще повторя нарочно, Учителя казва: Една погрешна постъпка, цялата ти философия свършва вече нямаш право да говориш за Бога. Ако говориш карма.

Б. Б.: Тоест целите ни усилия трябва да са насочени към победа над изкушенията?

Елеазар Хараш: Точно така! Оттам… Ти докато се изкушаваш, нещо ако те изкушава, ти нямаш право да говориш вече. Ти… Освен туй, ти си частично обсебен, щом се изкушаваш. Ти не си господар на себе си. Такъв човек, при един натиск от Бога и от голяма трудност, голяма опасност, той става предател на Бога и изменник. За какво говорим, за какво учение говорим, за какви цитати!

Б. Б.: А в тази логика трябва ли да се намери баланс между, между тези неща, по отношение на ценностната система, или човек трябва да се себеотрече, така да се каже?

Елеазар Хараш: Първото нещо, което трябва: човек да се отрече от себе си, да не пречи на Бога, но по правилния начин. Защото един неузрял човек, ако иска да се отрече, ако има в него навици на лъжа, той първо трябва да постигне една не най-високата, една висока степен на Чистота. Тогава вече ще ти е позволено, ще му бъде позволено да бъде Предан на Бога и да тръгне по Пътя.

Б. Б.: А можем ли да кажем, че тук, на нашата Земя, каквито и усилия човек да прави, има определена (така) летва, бариера, над която човек, дори и да иска, не може да я надскочи по отношение на Духовното развитие?

Елеазар Хараш: Значи: с помощта на Бога, с молитви и с пречистване те му позволяват да направи скок. И затова най-важното нещо в света е истински Преданият човек истински Преданият. Но той докато стигне до таз Преданост… Тя е узряла, тя дълго време се е пречиствала, за да се превърне. И затова Рамакришна казва: Блажен е тоз, който е безумен по Бога. Значи, той не говори за други неща странични. И той така е бил отдаден… Някой път, ако трябва и за него ще говорим, но той в момента е по-друга тема.

Значи: Толтеките смятали, че животът е Дар за развитие. Безупречността е изпреварване на човешката природа. Значи, ако човек се посвети на това, той ще надрасне човешката природа, защото човешката природа не е безупречна. Тя има много пукнатини (даже и светците, за което някой път може специално да се спра). Толтеките казват: Безупречността е сигурен съюзник. По пътя на своята Безупречност, Толтеките нарекли Теотъл се казва т.е. Обожествяващият; Бог те Го наричат Тоз, Който те обожествява; те Го наричат Обожествяващия нещата. И ти, като вървиш по Пътя на Безупречност, Той почва да те обожествява не очовечаване (защото това е друга беля, нали). Те забелязали, че чрез Усърдна Безупречност (не донякъде Безупречност, или донякъде да търсиш Истината), чрез Усърдна Безупречност, се случва Йол Теотъл, означава Бог навлиза пряко в чистотата на сърцето ти. И Библията казва: Сине, мой дай ми сърцето си.* Той не ти иска ума Дай ми сърцето си.

Те открили, че чрез тази Безупречност, възприятието им ставало обожествено. И чрез него, те ставали господари на живота, т.е. придобиват възприятие, което става господар на живота Правилното Възприятие. Учителя казва (туй дето ти казах): Ако направиш най-малката грешка, не някаква грешка, цялата ти философия свършва. И казва: Ама аз съм християнин, дъновист, будист и т. н… това няма никакво значение, нали. Защото Учителя казва: Като отидеш в другия свят никой не те пита какъв си, а същественото е: имаш ли Любов, Мъдрост, Истина всичко друго е някакви етикети: „аз съм дъновист, аз съм мохамеданин ти като нямаш Чистота, нищо не си! Нали? И значи, Мярката: Имаш ли Любов, Мъдрост, Истина, не обич, не знание, не информация, нали. Когато Христос е бил при есеите, какво казва Учителят туй, което ще ти го повторя: Той изгуби способността да греши, нали.

Аз съм тренирал Безкритичност и да искам да критикувам, не мога. Но забележки трябва да кажа някой път на хората ще изглежда критика те ще си понесат, ако не ме разберат. Пак ги обичам тайно, няма какво да показвам, нали. Аз го знам в себе си и Бог го вижда. Бог ме вижда по всяко време аз го осъзнавам. Затова знам точно какво говоря и какво премълчавам, нали. Искаш да кажеш нещо?

Б. Б.: Аз искам да попитам Исус преди да стане Христос, преди реализацията на Мистерията от Голгота, Той е пример за едно синтезирано, бързо учение ли, щом Самият Той се е учил във времето, когато е бил скрит?

Елеазар Хараш: Значи, Той го носи със себе си; Той идва като Чист Дух. Той е отишъл там да си припомни някои неща и утвърди. Всеки и най-напреднал Дух се нуждае от утвърждение. Да кажем примерно, че аз съм напреднал не съм, но да кажем, че съм много напреднал някой път се нуждая от потвърждение, на високо ниво имам метод, как да питам Учителя дали съм прав. Коства свръхенергия, точни Древни думи, както да се обърнеш; рядко се случва, защото е скъпо, и когато Той ми потвърди, аз вече се успокоявам и придобивам онова равновесие, защото Той ми е Мярката. Понеже аз съм си посветил живота на Него, понеже два пъти съм умирал за Него и буквално, и преносно, и Мистично. И Той има право да ми каже Истината, и аз имам право да питам. Но аз много рядко питам, защото трябва да е истински важно, а не полуважно, полуистинно или донякъде важно. (Туй между другото така вмъквам.)

Б. Б.: Случайно ли е, че 2000 години е разликата между Христос и Учителя?

Елеазар Хараш: Значи, освен че няма нищо случайно, Учителя казва: „Истинските Учители Великите слизат на 2000 г. един път“. Талантливи, гениални, светци слизат често те донякъде помагат на хората, но ако трябва много Дълбока Истина да ти кажа, те не са помогнали още на себе си. И затова… все пак помагат. Обаче условно, защото истинската помощ, тя ще дойде от Единствения Бог по един друг начин, чрез правилните хора, а те имат да вървят още няколко степени, за да станат правилните хора. Така.

Според Толтеките: Възприятието е това, което се създава, което те създава. Значи, когато ти вървиш по тоз път, Истината в това възприятие те пресътворява и те създава.

Те казват: Вселената съществува вътре в нас, но ние можем да я преодолеем и милиони Толтеки са я преодолели през процепа.

Което е най-високото Учение за всички времена, за всички народи това е Атлантското Учение. След време ще говорим по…, ще навлезем в тез неща. Преодоляването… Защото чрез Безупречност, ние се завръщаме в Тайната на Орела, в Тайната на Бога няма друга Пътека. (Тука няма връзки, няма подкупи, няма пари, няма доброта, нали с която да се завърнеш. Нали?) Това е Великото Учение за всички времена и за него можем да говорим часове, но сега искам да ти кажа и други неща.

Учителя казва: Сегашните училища, университети, влизаш с един дявол в главата, излизаш с десет. Не си започнал още истинския живот, нали. Имаш диплома, нямаш характер, което означава, че въобще не говорим за училища. Няма училища, защото… Някога в килийните училища, между другото се сещам, е имало нещо много красиво, защото учителя е бил нещо като баща. И в туй приятелство, можеш да предадеш Дълбоките Истини, доколкото ти е нивото туй между другото го казвам.

В Древен Египет казват: Образованието трябва лично да го избереш не зависи от училища, от дипломи. Ти лично трябва да решиш, да избереш образованието образ на Бога оттам идва думата. Да избереш, думата култура означава култ към Слънцето (култ към ра, бел. ред.), Слънцето е скрито Лице на Бога. Трябва така да го избереш, тази Безупречност, туй себеразвитие, за да можеш след време някога да станеш истински образован човек, а не туй, което Учителя го нарича ученото невежество. Значи то е… Така. Това е лично дело, този избор. Не зависи от училища, не зависи от дипломи. И тогава вече ти като го избереш, след време Бог ще се слее с тебе, защото и Той ще те избере то е взаимно, Той ти ги е вродил нещата, но ти трябва да ги разгърнеш. Той ти е дал ум, сърце, воля, Душа и Дух Той ти ги е дал и разработвайки ги, ти си избрал Бога и след време Той ще те избере на едно високо ниво. Как ще те избере не трябва да се тревожим.

Ще ти кажа някои атлантски пословици и поговорки**. Подготвям книга по тоз въпрос, но тука така по…

Туй е поговорка на Рмоахали:

Добрата птица лети уверено в мъглата.

Кратък превод: всеки може да лети в ясното време. Всеки може да лети, като му е леко в живота, като върви гладко. Когато имаш трудност да летиш ето това е ученикът, не човекът. Това е този, който се развива, който знае какво се иска, нали.

Мъдрият умее да принадлежи на Невидимото.

Когато не знаеш как да постъпиш, постъпи мъдро виж, каква красота, Боре, прости неща! Тук някой ще пита: „Ама как?“, щом питаш… Нали?

Ако искаш да опазиш една Тайна, никога не я узнавай напълно.

Коренът отвън е цвете, а вътрешно е Тайна.

Когато водата стигне над главата, горе ръцете гледай каква красота! Наистина така подхожда човек, който е Дух. Умственият човек той на плитко ще се удави, той без вода е удавен, не искам да коментирам.

Внимавай какъв навик си създаваш, защото той може да те унищожи. Значи, няма смисъл да обяснявам, че навикът може да е чудовище. Лошият навик, нали той… Така.

Чистото Сърце е свободна птица.

Всички явни подвизи, не струват колкото едно листо. Тези герои, явните герои… Истинският герой не воюва с други и не побеждава, побеждава себе си. Лао Дзъ отрича напълно героите. Нали, там има нещо погрешно. Туй е друга тема, но след време, ако говорим за Учението на Дао и специално за Лао Дзъ, там ще ти обясня такива неща.

Нито злият човек живее правилно, нито добрият човек и двамата не са в Истината.

Всичко вредно е полезно за неразумните хора.

Добрият човек също твори зло около себе си, защото той не живее вътре в Истината. Забележи: не само злият човек, той няма аурата, той си въобразява, че прави добро. Това е услуги, но той ги бърка нещата.

Не можеш да покажеш омразата си това е туранска поговорка, на туранците не можеш да покажеш омразата си на недостойния човек. Не можеш да му бъдеш враг, той не може да я оцени. Значи: Бог изпраща врагове на хората, които трябва да станат Дълбоки Синове и Бог да заживее в тях. После Бог ще изпъди врага, защото Бог расте в нас. И хората не разбират защо имаме врагове това е голям Дар. Толтеките казват, но го наричат големия тиранин. Има голям тиранин и малък тиранин малко се отклонявам, Боре. Малкият тиранин, това са дяволи, близки хора, полудяволи, които те мъчат. Големият тиранин е голямо мъчение. Означава голямо израстване там, ако използваш… и ако имаш тайна Любов: без критика, без омраза, нищо лошо нямаш право да кажеш. Бог ти го изпраща, за да израсне Бог в тебе и да станеш Богоподобен. Когато станеш Богоподобен, той, врагът се стопява, както Слънцето стопява леда. Да?

Б. Б.: Искам да попитам, тъй като ние засегнахме тази тема и в Тайната на злото в предното интервю а няма ли едно противоречие в това, че човек може да израства, чрез злото? Може ли човек да израсне без злото, а на база своето изчистване?

Елеазар Хараш: Значи, злото проверява Чистотата. И не могат да израснат хората само от Доброто, защото то е доказано и в миналото, даже още в египетските времена, постепенно Доброто става зло. Защото хората не знаят как да боравят с него и те го бъркат с истинското Добро. Истинското Добро не е да помогнеш на някой. Примерно хора, които идват на лекциите или на лекциите на Учителя, за да оздравеят, за да получат някои положителни мисли, оптимизъм, те не идват по правилната причина и те не са Истински Ученици. Който идва, за да разбере Дълбоко Истината и Учителя, и да се посвети на Бог и на Истината, моите поздрави! Той е дошъл правилно, той ще расте. Другите се разхождат. Добре дошли, нали. Няма да ги изпъдим. Но те, са бавният път, могат да го скъсят, може да го разредят, но това е друга тема. Така!

Не осъждай лъжеца, защото той вече е осъден. значи няма нужда. Той просто се самоосъжда с този живот и чака го… Значи, лъжата привлича, Учителя я нарича двоен грях, освен че… Тя е много жестока присъда върху човека. Задължително тежки неизлечими болести. Не че са неизлечими. Той Бог, ако влезе… Но там, там се настаняват неизлечимите болести, най-тежките болести. Най-коварното нещо в света е лъжата. Някой път мога да ти посветя цяла лекция за лъжата, ако ти ми кажеш. Да.

Атлантите са живели на Атлантическия океан, когато тогава той е бил остров. И Египет е бил колония, има и други места от Африка, но главното място е било самият океан. Днешните научни открития са нищо в сравнение с това, което са постигнали Атлантите, специално Толтеките; те са постигнали Тайната на процепа, Изхода извън Вселената. Не света, както говорехме. Тяхната Безупречност се е срещнала с Орела, и те са могли да понесат Силата на Безкрая. Умът не може, той… за него има граници. Аз съм обяснявал, Душата не може да понесе, даже и тя в книгите за Старците тя не може да понесе Безкрая, тя може да понесе Вечността. Ако тя влезе в Безкрая, също ще полудее. Обаче, когато тя се съедини с Чистия Дух, тогава вече тя може да издържи. Чистият Дух е истинският Адам; Чистата Душа е Богиня, част от Бога. И това Единство е първично, това е Мистичният Брак е наречено при розенкройцерите и при Учителя, нали.

Пътят е Древен, а пътищата са млади казват Атлантите. Пътищата отклоняват човека. Волята да вървиш по този Древен Път е Тайна на Духа, а не Тайна на човека и на ума.

Своеволието е падение, то е размътено съзнание. Истинската воля е пробив в чистото виждане.

Толтеките казват: Волята може да бъде страшна армия, от един човек има такива примери. Сега тука мога да ти кажа (сещам се) има една египетска техника, само ще я загатна, защото тя също е опасна. Един човек може да се справи с цяла армия. Няма значение колко е голяма таз армия, дали се състои от сто човека, от хиляда или от десет хиляди. То има техника, чрез древни думи, да задвижи Божията Сила в себе си, което означава: няма значение кой е насреща. Знам я таз техника. Не мога да я произнеса, не мога да я кажа, защото тя е огромна отговорност което означава, че трябва да стана предател. Както и да е. Искам да ти кажа, че такива неща ги има. Те са скрити, ще останат скрити. Нали? Те няма как…, защото Древните езици са изгубени, много е хубаво, че са изгубени! И съвременните езици, които английски, френски, немски са толкова далече от Истината, че чак не искам да обяснявам. Значи… Искаш да питаш?

Б. Б.: Като засегнахме темата, че днешната съвременна наука е нищо в сравнение с това, до което са достигнали Атлантите, все пак да засегнем: те били ли са развили дейности в областта на квантовата механика, ядрената физика?

Елеазар Хараш: Значи, те са на такова високо ниво, защото Безупречност значи Единство с Боговете. Значи: може ли Същества, единни с Боговете и със Самия Бог, нали, да не постигнат нещо, което някакви учени… Значи, разликата е огромна, но те, има открития, които те не са ги желали. Защото то, откритието е… примерно Нютон открива ябълката какво откритие? Тя пада въобще, винаги пада, нали. Или открили някаква планета, че тя планетата си е там отдавна. На този човек му е било позволено да я открие, чрез едно Същество Висше, но тя си е там отдавна. За Атлантите, те тез неща са ги виждали толкоз ясно. Те даже не са се нуждаели от откритие, защото има само едно откритие, Боре: да откриеш себе си, да познаеш себе си и да откриеш Бога! Всички други открития са второстепенни и затова те, не че са смешни, нали. Да окриеш Слънцето, нали то си е в тебе, то си е. Да откриеш Бог в себе си, нали това е вече върховното Откритие. Оттам нататък почват всички други, но ти ще решаваш дали… какво да откриеш, кое ще е полезно на хората, защото то може и да не е полезно. Да?

Б. Б.: Да, но тук говорим за Откровения, а не за външно търсене на причините за нещата.

Елеазар Хараш: Да. Да стигнеш до Гносис, до правото да получиш Откровения от Бога, това е Тайна на Безупречността и на Чистотата, нали. И затова човек по този Път постига пряка връзка с Бога. Той не чака някакъв „спасител“. Ти си спасител на себе си, нали, и затова светът продължава да не е спасен, защото хората чакат нещо, а то е в тях, нали.

Значи, Волята е сила казват Атлантите скрита в самата Сила, т.е. в Бога. И тази Воля, когато се съедини с Божията Сила (дето ти казах), става страшна армия, нещо, нещо голямо става там. Да?

Б. Б.: Може би съединяването на тази сила с Божественото е всъщност сигнала, който ние изпращаме към Бога и който олицетворява края на Неговото разочарование за нас?

Елеазар Хараш: Тогава вече Бог може да каже: Ето това исках!али); или: Ето, сине мой! Нали, не някакво друго обръщение, което… „Човек“ е, като думата „история“, както казахме падение, нали. Да станеш човек, човечност, много смешно, Боре. Самата дума човек означава век, да живееш век. Че ние за един век ли сме, нали? И Учителя дето казва: Истинската Любов, която продължава до гроба не е истинска. Истинската Любов продължава след гроба. Ако ти обичаш един човек до гроба, значи ти нищо не си разбрал. Даже не си, още не си почнал, нали.

Волята не е от света на мисленето. Ти имаш Воля, когато си овладял своята Древност, своя Дух, нали. Защото Духът е замисъл на Древността.

Волята утвърждава Древността и Безсмъртието, а своеволието утвърждава света и ада. Видиш ли своеволие, ще знаеш, че това е човек на… Разбираш нали? А може и пъкъла, нали, туй е друга степен, по-ниска.

Когато човек тръгне в Истинския Път, той започва да разбира, че знанието е нещо страшно Истинското Знание огромна отговорност. Там не можеш с нищо да злоупотребиш. Защото знаеш, че Бог постоянно те следи; ти Го виждаш и Го осъзнаваш. Няма как да кажеш нещо и да не носиш отговорност. И затова бдиш над всяка дума като орел, както над зеницата си. Нали? (Към края съм.) Защото тук има Огромна Отговорност. Когато волята стане Чиста Сила, тя може да улавя всичко, но няма право да злоупотребява с нищо. И нека да ти кажа за разрушената акаша, с което ще завърша. Значи, хората казват, че нищо не изчезва в природата, защото хабер нямат и учените. По времето на Атлантида много акашови записи с позволението на Бога понеже се развила безумна жестокост, не просто жестокост и трябвало да бъде заличено, и изтрито да не останат и най-малки частици в съзнанието на човека, защото таз жестокост ще се възпроизвежда. И става въпрос за нещо, което преди години бях загатнал нещо на държавна сигурност. Пак не мога да го обясня, но викам: „Най-лошото, което вие можете да ми направите, нали, е да ме насечете на парчета, нали. Аз през туй време ще хваля Бога. Вие няма да разберете даже, за какво става въпрос!“. Но ако аз имам право да правя зло затова нас ни изпитват в голямо Търпение, голяма Любов, голямо Постоянство, победа на изкушенията години наред тренировки! Няма да ти казвам колко съм тренирал, както и не искам за себе си въобще… Значи, става въпрос, ако такъв човек да кажем познава древната жестокост. Туй, което той може да направи, аз им го загатнах частично и спрях думата жестокост избледнява. Защото то е съвместно проклятие с Бога, понеже те посягат на Съкровеното, на Истината безумно посягане, има право на изключение. Значи, ще ти го кажа приблизително, защото е опасно. Значи, има древно заклинание, което може да направи така, че човек да се преражда, таванът е 64 хиляди прераждания като изрод, всяко прераждане изрод жестока работа; думата жестокост бледнее. Има по-лошо нещо, не мога да го кажа. И затова нас ни изпитват в Любов, Мъдрост и Истина. Жестоки изпитания, ставаш неспособен на зло, неспособен на омраза, неспособен на критика. И затова ние казваме: С всеки изминат ден става все по-добре, все по-красиво, все по-хубаво! Наистина е така! Но това е таз гледна точка, която Бог ти позволява. Разбираш защо, ако кажа няколко неща на глас, те ще тръгнат, духовете ще ги поемат. Туй, което казвам е мекия вариант, позволеното. Нали?

Б. Б.: Няколко въпроса по отношение на Атлантида. Кои са наследниците в днешно време на Атлантите? И има ли връзка с българската земя, тъй като се появиха подобни твърдения? В този контекст Учителя казва: Дето се говори, че на Олимп обитавали Боговете, това не е било сегашната планина Олимп, а рилският масив. Запомнете, има връзка между Хималаите и Рила това казва Учителя. Каква е връзката и води ли тя до Атлантида?

Елеазар Хараш: Сега, между Хималаите и Рила има дълбока връзка. И Учителя казва: „Велики Адепти от Индия, от други държави, от Бялото Братство идват да се учат в Тайните Школи на Рила“. На Рила има тайно място, което е вход към Агарта под едно от езерата, както и да е. Дълбок вход, подземни градове, но няма пряка връзка с Атлантида; има друга връзка с Атлантида. Ще ти го обясня. Бил съм там за малко, но пак не може да се говори много, но… Има връзка с Египет. А Египет пък има връзка с Атлантида. И оттам… Примерно древните траки имат много Дълбока връзка с Египет, те са между другото, нека ти кажа: коренът им тръгва, малка частица от Рмоахали и в по-голяма частица от марсианците.

Б. Б.: На траките?

Елеазар Хараш: Да, има неща, които и те не са разбрали. Но аз имам там техни поговорки и тяхна Мъдрост, която пък е много Дълбока. Съхранили са едно частично ядро от Мъдреци. Те са безписмен народ нарочно, защото смятат, че Истината не трябва да се пише. Правилно е. Пък и Дълбоките Истини те не се пишат, защото ти трябва да ги преживееш, но в нашите книги се дават посоки. Но за какво говорихме, да за… Значи пряка връзка няма. Има Атланти пръснати из… Теун Марес, неговите книги, нали, той си замина скоро… Дълбок мой Брат и негови хора идваха и на моите лекции. Много дълбоко познава атланските… Той си е прероден атлант. Както Малявин е прероден китайски мъдрец. Той знае двата вида китайски и говори за китайската култура така… Хем е академик, учен изненадва ме. Но има и такива учени, които… Те са, продължават да търсят Истината. И понеже продължават, не остават на академично ниво или учени, недоучени. И той може всяка година да ти превежда книга на Лао Дзъ една и съща с нови варианти, с ново обогатяване, защото Лао Дзъ е дал простор. Неговата книга е… необятно тълкуване има все в чист смисъл обаче не…

Б. Б.: Един от съвременните ни историци Елица Димова, която е известна с разкритията си по отношение на розетата от Плиска си позволи да въведе един нов термин: трако-атлантска цивилизация. Можем ли да кажем, че по нашите земи имаме достатъчно основания за това?

Елеазар Хараш: Значи поздравявам я! Не я познавам; Душата нещо, явно има нещо в Душата , щом е стигнала, усетила. Значи, ядрото от траки, едно голямо ядро от траки почита един единствен Бог, древният Тот египетският. Той пък е прероден Атлант, внук на Царя на Атлантида. Значи, специално можем да говорим за Тот, Мъдростта му е страхотна! И този закон, който Той изнася, аз много го харесвам: Търсете Мъдростта в неизкушените хора. Значи, всички, които се изкушават, те или полумъдрост, или някакво си нещо, някакво знание, някаква информация, което е беля. Нали, но както и да е. Аз нямам напротив и такива хора да се слушат, нека се слушат. Някой път и аз ги слушам за малко, но като наблюдение. Но искам да ти кажа къде е Мъдростта, нали. И Древният Тот е… Освен, че е Божество, освен че, той е бил в Храма на Заратустра, нали, и много голяма Мъдрост, трябва да му отделим време, и за египетската отделно. На мен много ми костваше да разбера истинската история на Египет. Плюс-минус 200 книги, плюс помощта на Учителя, но най-вече от закони на Тот и на Учителя. Но когато кажеш, не знам коя ще е подред таз лекция, специално на него, защото той заслужава. Иначе името му не е Тот, а Техути. Техути означава Великият Бял, Баща на Боговете. Има цяла книга за името Му, но има и такива тълкувания. Голямо, Древно Същество, не от миналото. Слязло Божество, без начало и без край, без история. Слиза, връща се и затова Той е неразгадан напълно, несътворен, нали. Слиза като сътворен, но той пак си остава несътворен, като Лао Дзъ, както му се чудят: живял ли е, не е живял ли… Той е слязъл, но е живял в Дао и в Бога, а не в света. Но и те за туй спорят, той е живял и в света. Но той не го брои света, защото той не е същество от света. И затова имаше преди години един спор между учени академици реална личност ли е? Той е по-реална от Реалността, обаче не таз реалност и затова… И ще има спорове още, но той е… Самото Дао слиза чрез Него, Бог живее чрез Него, показва Мъдростта. Той затуй Конфуций като го видял се уплашил от таз Мъдрост. Защото Мъдростта на Конфуций е полуумствена, полуинтелигентна. И като видял Бездната в очите му и казал: По-хубаво е да срещнеш тигър, нали, защото не може да понесе такива очи и такава Мъдрост. Лао Дзъ и за него може да говорим много Дълбоки неща, защото това е, това са Истински Учители. Няма тука…

Б. Б.: Оказва се така, въпреки всичко, че нашата земя наистина изобщо животът е много интересна сцена на събития между различни нива, души, духове и т. н.

Елеазар Хараш: Не бих казал, и туй е вярно, интересна, но някои казват: Учението на Учителя… Не е интересно то е Дълбоко, то е Дълбини, то е нещо по-хубаво от красивото! Затова казваме: С всеки изминат ден става все по-добре. Но как да обясниш на земните хора, които имат външен поглед, и не виждат, че на всяка крачка, във всеки миг действа един Бог. И таз Воля наистина работи за добро. Във всички условия, във всеки миг, без изключение. Той не може да изпусне миг, защото Той е царят на миговете; Той изпреварва мига. Как може да мислиш, че… Наистина всичко е за добро! Но трябва дълбоко… Не, като ти се случи някакво нещастие да кажеш: Туй не е за добро няма такова нещо.

Б. Б.: Вие казахте много добро изречение, добра мисъл предния път, че Бог е Любов при всички условия, а не само при някои условия!

Елеазар Хараш: Ако Бог за тебе не е Любов при всички условия, значи ти не говориш за тоз Бог, а за някакъв друг. Щом един път е добър, друг път е лош… Ако ти върви, е добър… значи условно. Ти тогава не говориш за Бог, играеш със себе си!

Б. Б.: Като засегнахме темата за Египет преди малко, нека с няколко изречения да… така, да споделите мисли по отношение на това, че в съседна Босна има пирамиди. И по отношение на това, че все по-усилено се отваря една нова врата на (може би) познанието, че на дъното на Черно Море също има пирамиди.

Елеазар Хараш: Значи, пирамидите са навлезли… Ще се учудя, ако в някоя държава няма пирамида, или в някое море. И в много къщи, аз също имам пирамиди, орли в къщи, нали, защото те са ми любими. Това е, за което стана въпрос, значи централната идея, нали: все едно да имаш Бог в себе си и да зачиташ само един връх. И когато поставиш Бог на първо място в живота си казва Учителя ти вече много правилно ще виждаш хората, как всеки е на своето място; ще го обичаш по един специфичен начин. Разбира се, колкото по-тайно, по-хубаво, защото някой път една показност не е…, показва, че нещо липсва на…

Б. Б.: А, като мислим за Атлантида, все пак не може да не попитам има ли сред нас в днешно време хора, които са наследници на атлантите, но реално?

Елеазар Хараш: Така! Сега, има малко Атланти на високо ниво в света. Има един варненец, не му знам името, преди пътувахме във влака. Така се случи, че аз се връщах от София от лекции или отивах, не мога да се сетя и се запознахме. И така отначало разговора не вървеше, но после тръгна. И после той каза: „Аз съм от Атлантите и имам приятел варненец, който е от Атлантида“. Аз помислих, че се шегува, обаче разговора, така се задълбочи. Явно бяха ни събрали от горе. Казах му някои неща за Атлантида и той така даже се сепна. И после разбрах, че някои неща и той ми каза. И разбрах, че наистина не го е казал така, като някакво его. Не го помня човека, нито името му. Ние не си казахме имената, то беше среща от горе. Така, както една друга среща имах с един финландец и така много красива там за Норвегия, норвежец май, българин живее там. И каза: „В нашето министерство има, в министерството няколко Мъдреци, които не приемат никаква зависимост от американско правителство, други да ни влияят, те решават всичко“. Както и да е. Искам да ти кажа, че един Мъдрец нищо не може да му влияе, но има такива хора, но те са от този тип. Няма, както Истинските Учители, те са много скромни и смирени няма да дойде да каже: „Аз съм“. Може да каже нещо междинно между другото, то пак ще е в името на скромността, в името на нещо друго. Той ще иска съвсем друго да каже може да остане неразбран. Някой път се казват някои думи, но тез хора не са показ. Има ги, има ги, както и Теун Марес, който си замина преди няколко години. Има ги, но няма да покажат.

Б. Б.: Ако счетем, че материалната опаковка на телата ни е до известна степен израз на вътрешните състояния и натрупани опитности през преражданията, то има ли някакви отличителни белези, които да носят атлантите?

Елеазар Хараш: Значи, отличителните белези на човек, който носи определени минали животи, той има специална Любов, към определени народи. Значи във всички народи, в които е имал успешни преживявания (прераждания, бел.ред.), те са в кръвта му. А там, където има неуспешни, казва: „Абе таз държава малко не обичам, таз не я обичам“ изрежда народи, които обича, защото там са му успешните. И всеки човек…

Б. Б.: Външни белези дали има?

Елеазар Хараш: Не, не, не.

Б. Б.: А само така една…

Елеазар Хараш: Чертите не са черти има невидими черти. Значи, ако се сещаш за, само малко отклонение, Борис Георгиев художника, чувал ли си го? Голям художник. И едни хироманти са гледали, но те не познават истинската хиромантия, защото линиите са писани от Ангели дълбока наука е. Но трябва да имаш, не трябва да имаш нищо общо с пари, с … Нали тука се развива Интуиция, Духовност. Ако чисто гледаш (нали), това е голяма наука. Значи и Учителя, и хироманти са гледали на линиите на ръцете на Борис Георгиев и казват: „Абе, тоз човек няма да стане нищо от него“. Гледа Учителя ръката му и казва: „Гениален художник ще стане!“. След време той става гениален художник. И питат Учителя: „Какво видя?“. И Учителя казва: „Има невидими линии на ръцете“. Край! Няма… Учителя отдавна, Той за Него невидимото е, както… както ние виждаме предмети, аз така виждам духовете и аз… (Той ме е научил, ама не искам сега да… Навсякъде са, и в хората духовете. Те са като буквари и то елементарно е. Пак сме на ниско ниво, но ги виждаме, нали. Аз съм на ниско ниво и пред Бога съм се определил, че невежеството е безкрайно и даже няколко пъти съм го повтарял, ама спрях нали, защото Той знае. Няма какво да се… Всички сме на някаква ниска степен, Боре, колкото и да напредваме.)

Б. Б.: Щом сме тук на Земята?

Елеазар Хараш: Щом сме тука на Земята, все имаме да учим нещо, да напредваме. И ако напреднем много, туй означава друго ниско ниво, тоест безкрайно е развитието, нали. Само Бог е Съвършен.

Б. Б.: Много ще се отчаят пак. Слизаме в същата, в същото изречение.

Елеазар Хараш: Значи, моята цел е да казвам Истината, значи моята цел е да казвам Истината! Кой се отчайва? То, който ще се отчайва, той и без мене ще се отчае и… Той и да познава нещата пак… А пък, който е Търсач на Истината… Аз казах, че Търсачът на Истината, той ще расте; той винаги ще расте.

Б. Б.: Понеже темата за Атлантида е голяма, искам да си позволя да задам още един въпрос: Има ли връзка, между падналите атлански цивилизации и наследството в магията, което е запазено и до ден днешен в някои държави в Африка?

Елеазар Хараш: Има връзка. Има шамани и в хубав смисъл, и в лош смисъл. Има чисти шамани, има черни шамани да ги нарека бели и черни. Има непокорни паднали раси, остатъци от Атланските цивилизации, но те са загубили Древния език, загубили са истинската магия, загубили са понятията. Такива са от падналите, далечно отражение обаче: чеченци, татари непокорници. Не признават такова, обаче са изгубили … Има шамани два вида, и преди около да кажем плюс-минус сто години, защото проучвам дълбоко индианската Мъдрост, ако искаш някой път… Имам там към сто и десет книги и така много дълбока е индианската Мъдрост, много чиста. Когато се случи преди време и бяха натикани в резервати от американците, имаше два вида шамани: Едните бяха от остатъци от бялата Атлантида, други от черната. И едните казаха: „Ще направим три дена жестоки проклятия на…“ затуй дето са ги натикали. Другите казаха: „Ние се отказваме, няма да правим проклятия!“. Високите Атланти, наследници се отделиха, не направиха никакво проклятие, не искаха да правят зло. Другите направиха жестоко проклятие, събрани, група, създадоха елементал. Знаеш какво е елементал, нали? Могъща мисъл форма, егрегор, нали, сила, силна мисъл… Представи си тежък облак, нали, ядро, от километри говорим. И таз мисъл трябваше някой да я поеме след време и да я изпълни проклятието. Поеха терористите и туй с терористичния… небостъргачите. То е само малка част, туй е предговора, защото те посегнаха на хора, които обичат природата, обичат развитието, те ги натикаха… Те се намесват, докато има жив американец са казали някои шамани, от черната Атлантида, остатъци в индианските винаги ще има война, докато има жив американец, защото те посягат на развитието. Обаче, както ти казах, някои прощават, нали, защото това е високото ниво вече. Нали? Това да ти е тежко и да простиш ето я Любовта. Но това е друго съзнание, Боре.

Б. Б.: Освен чисто на повърхността на това, което се случва, войни, тероризъм и т. н., можем ли да кажем, че и в днешно време американците виждаме във всички краища на света, как голяма част от тях, те имат едно, една сляпа, заблудена, то даже не е и вяра по отношение на търсенията, на наченките, които правят в областта на различни източни било то религиозни, философски или йога учения. Просто навсякъде, където ги виждаме, виждаме една, една фалшивост.

Елеазар Хараш: Сега. Първо те уж така дават свобода на разни учения, на йоги, на религии, нали. Има нещо хубаво в таз свобода, но тя не поражда Истината. Второ има около тридесет вида Вяра, те нямат нищо общо с последните степени истинската Вяра. Има някои американци, определени хора, които са така постигнали Чистота. Както ние издадохме една книга на Прентис Мълфорд „Нашите скрити сили“; Емерсон донякъде… Не са в Мъдростта, обаче има нещо много красиво. Но и сигурно и много други подобни изключения, но като цяло, това е така една… Да. Това е проклятието, защото те са го извикали, то си е дошло, то си действа и истинското развитие там… Като даваш свобода на другите, но ти не избираш истинския Път, нали… Но иначе какъв ти беше въпроса? Мисля за много неща някой път.

Б. Б.: Да, аз също и доста въпроси спестявам, тъй като наистина в много посоки. Но така са интересни пък интервютата с Вас. Но аз искам да попитам, ако искаме да тръгнем по Пътя на Древното Знание, на Атлантите, на Високите Атланти, накъде трябва да се отправим и да търсим? И ние, българите имаме ли, така да се каже, някакво преимущество. Някои от изследователите примерно казват, че нещо е заключено и заложено в нашето ДНК, от което пряко се повлиява от висшите светове.

Елеазар Хараш: Значи: забрави го туй ДНК, защото… Значи, или има Чистота, или няма Чистота; или има твърд избор на Чистотата. Значи, чистите във всички народи са Един Народ. Но един човек, който е на колебания, на граница, ако избере твърдо Истинолюбието, Усърден Молитвен Дух, и почне да наблюдава начина си на говорене; как говори, как мълчи и вътрешните си думи; защото ти външно може да не критикуваш, вътрешно да мърмориш, нали къде е? Или вътрешно мълчиш, вътре лъжеш ще плащаш по вътрешен път, щом вътрешно лъжеш. Така или иначе, ще плащаш. Но, ако тръгнеш по Пътя на това пречистване много честно към себе си, ти вече тръгваш в този Път, който е толкоз Истинен, че не ти трябват амулети. Защото, как ще те спаси амулет и талисман, като ти не си избрал? А когато си избрал Истината, тя вече Истината е повече от талисман, което означава, че отпадат талисманите. Ето защо Пътят е да се изправиш честно срещу себе си, срещу егото си. Да кажеш: „От днес нататък аз избирам!“. И той пътят пак е бавен, обаче ти вече си благословен, ако можеш да се изправиш. Ако не, моли се, старай се, и до една, две години ще узрее нещо или до три. Ако си честен, крайният срок е три години; в много краен случай четири. Ти вече… Бог ще види тез усилия, ще ти изпрати напреднало Същество; Той ще те обучи и ти ще се изправиш, ще се опълчиш срещу себе си: най-големия враг. Ти си си най-големият враг! И тогава вече…

Б. Б.: Ще си позволя да го повторим още един път, т.е. ако човек каже: „От утре се променям“ или „от днес се променям“, отваря прозореца и вече Бог го прониква.

Елеазар Хараш: Да! „Избирам твърдо Истината, Истинолюбието! Ще се моля!“ туй не означава, да искаш Бог да ти отговаря. То е работа на Бога. Някой път, ако ти отговори по… Някой път Бог отговаря на молитвите бързо, мълниеносно, имал съм от опит ти говоря; бавно и много бавно. Някой път ще ти отговори следващото прераждане, защото човек не е узрял морално. И ислямът казва: „Тез молитви се отлагат и стават запас“, ако ти не си постигнал що-годе един добър морал. Висок, не абсолютен, висок, Духовен. Нали? Значи, избереш ли честно този Път, вече не се трвожи от всичко: нито от черна магия, нито от проклятия, защото, откакто е дошъл казва Учителя Христос, проклятията вече не важат. Нали, те не могат… те ще хванат вниманието на нечистите, но то и без проклятия там е зле, нали. Но докато чистият човек, Той, Бог ще му помогне да се справи с влиянията. И ние издадохме „Книга за влиянията“ за всякакви видове влияния. Но той, Чистият се влияе от Бога и от разумните неща; той може да се обедини с брат, който да му усили Вярата. Въпросът е, че ти да се изправиш срещу себе си, срещу своята лъжа, своето его и да си признаеш, че нали, не да хитруваш, да се представяш за Истинен, защото лицемерието е тежка работа. Ако имаш лицемерие, нямаш нужда от проклятие. Ако си лицемерен, няма нужда, то вече…

Б. Б.: Много благодаря за споделените мисли!

Елеазар Хараш: И аз съм благодарен!

АУМЪ


* Притчи 23:26 (бел. ред.).

** „Атлантски афоризми“, излезли от печат в три тома на издателство „Светът на книгите“ (бел.ред.).

ТАЙНАТА НА СМЪРТТА

11 ноември 2016 г.

Б. Б.: Здравейте, господин Хараш!

В днешното интервю темата е за смъртта „Тайната на смъртта“. Да започнем с този въпрос: възприемането ни като индувидуалности в този свят, въпросът за Аз-а, той ли е разковничето в страха ни от смъртта? Загубата на Аз-а, на собствената идентичност всъщност след смъртта запазва ли се тази идентичност?

Елеазар Хараш: Първо, има индивидуалност, има и личност; има висше Аз и нисше аз. Нисшето аз винаги ще умира, личността винаги ще умира туй е красивото на смъртта, че тя постоянно погребва егото, докато изчезне. Но някога трябва да изчезне и висшето Аз и да отстъпи на Бога, даже и то. Човекът като се слее с Бога и изчезне в Него, той си запазва висшето Аз, но вече по един специален начин по Божият начин, а не по друг начин. И макар че висшето Аз е висока летва, дълбока вода е, но то…, но в сравнение с Бога, то пак е нисше. Един човек с висше Аз, ако мисли, че е всичко, може да изпъди Бога. И според Атлантите, трябва да се спаси човек и колкото и да е напреднал, трябва да се спаси от своето високо Аз, за да може да отстъпи на Орела, който е, който като го погълне, ще му даде вече не Вечен Живот, а Безкраен Живот.

Б. Б.: Може би страхът, при хората от смъртта е във връзка с това, че се загубват връзките с роднини, с хората, които обичаме. Има едно чувство, един елемент на тъга, че всичко може просто да изчезне и никъде да не бъде запазено, било то в отвъдния свят, било то вътре в Бог. Има ли такава опасност?

Елеазар Хараш: Няма изчезване, има скриване. А, някой като умре, може да се скрие за дълго време. Но хората, които много се обичат и които много се мразят, все ще се срещат в животите, защото силна омраза и силна Любов означава връзка. Безразличие означава няма да се срещнат и в тоз живот, и в другия. Тез, които много се обичат, продължават да се срещат и от всяко прераждане, ако са много близки, растат към Съвършенство. Пре-ра преработват миналото си и връзката става, обаче ако са Търсачи на Истината, нали, защото… За другите Пътят е дълъг, нали.

Б. Б.: А самите прераждания имат ли край? И ако е така този край също е своеобразна смърт? Всичко изживяно в тези хиляди опитности запазва ли се под някаква форма на съзнание или изживявания?

Елеазар Хараш: Сега. Първо преражданията имат край, когато човек постигне Сливането си с Бога на Високо ниво; когато изчезне в Него той вече е постигнал Единството. Тъй наречено условно: Бъдете съвършени, както е Съвършен Отец*, защото за едно прераждане не може да постигнеш Дълбоко Сливане. (Даже и светците го нямат.) И тогава вече човек може доброволно да се оттегли, да прекъсне, защото е постигнал, но може доброволно, ако реши и да слезе заради определени души или заради Душите, но той вече е Свободен. И той, ако слиза, няма раждане той слиза и се връща, той е осъзнат дълбоко. Както Лао Дзъ, нали, той е слязъл и се… Той не живее и на Земята, не живее в тоз свят; той живее в Дао, той живее в Истината.

Б. Б.: Това е свързано и със следващия ми въпрос: за някои хора не им е дадено сами да избират прераждането си, т.е. биват „спущани“, а за други е в техни ръце, т.е. те имат волята да изберат кога, къде и при какви условия да се прераждат, така ли е?

Елеазар Хараш: Сега. Много малко хора имат право да избират родители, където си искат, която държава искат. Това са много напреднали Духовно, окултни, Съкровени Хора. Понеже те слизат не да… „живуркат“, да правят нещо, или да са някакви музиканти, или нещо… Те слизат, за да служат на Бога. Имат право да си изберат даже и богати родители, ако искат, защото да не работят за едното оцеляване, а да си посветят живота на по-дълбоко нещо от оцеляването, което е Служене, Жертва, нали, и в тоз смисъл, те имат Свобода. Но това са много напреднали хора, които си избират родителите. А другите хора нищо не избират където ги изпратят. А пък има и такива, които ги изпращат при определени родители и те усещат, че тез родители са стари врагове от минали прераждания тогава става абортът, защото Душата бяга, не иска да влезе в туй семейство. Но вторият път я „натикват“ от горе, защото тя има отношения от миналото да се разрешават и не може да избяга затова е така.

Б. Б.: Преди няколко дни аз сънувах един сън, който може би е свързан по някакъв начин с това интервю, че когато Душите напускат телата не само на хората, изобщо на живите същества на нашата планета има някакви пазачи. Какви са тези пазачи, които пазят Душите? Има ли такива пазачи?

Елеазар Хараш: Пазачи има. Сега. Първо самата Душа и Духът на човека е Пазач, в Чистия смисъл говорим за висшата Душа. Пазачи са Ангел-хранителите; някой път самата Душа играе такава роля на напреднала Душа Ангел Хранител. Пазачи са всички невидими, които ни обичат напреднали Братя Духовни, Мъдреци, с които имаме… Обаче ние може да имаме и силни врагове. Затова е после може би ще споменем че много лошо е да убиеш да кажем затворник, който ти е голям враг, защото той става в другия свят развързан звяр. Говоря за враг, който е с много силна воля. Той така може да прониква в хората и да те гони, и да те мрази чрез хората, даже, Боре, той може да влезе в змия и змията да те ухапе. И змиите някой път хапят човека под тайно човешко въздействие със силна воля. Туй не го виждат хората, но който обича Невидимия свят повече от видимия и който се е посветил, вижда тез неща ясно, не ги казва обикновено, ама така споделям ти.

Б. Б.: Възможно ли е при напускането на Душата от тялото, тя да бъде, така да се каже, заграбена от външни Висши Същества? Защото има и такива теории.

Елеазар Хараш: Заграбена от Висши или нисши?

Б. Б.: Да, от Невидимия свят същества, които обаче имат (така) нечисти намерения. Може ли да бъде завзета Душата?

Елеазар Хараш: Разбира се! Престъпници, алкохолици… Значи, първо те пият много, защото изостанали същества от другия свят, които не могат да пият там (защото там няма, хранопровод, няма…), те пият чрез него, карат го да пие и Учителя казва: Той плаща сметката, те пият. След време целта е те да му вземат енергията, защото те се хранят с енергия, и в тоз смисъл, те го ограбват. Но най-тежкото ограбване, така, заради Истината, то донякъде е за премълчаване, ама айде ще го кажем: най-тежките хора (жестока работа е там даже), комбинацията между лъжец и насилник който много лъже и насилва хората. Тогава е по-дълбоко от ограбване, освен, че ще го грабят, той често е забит в ковчега, не може да мърда; затуй растат нокти, коси, дълго… Той просто е тежка, обречена… Един от най-тежките… (по-тежко е от самоубийци. И там е тежко, и престъпници е тежко), но това е свръхтежко. Той е, той е връщат го в килията му, в тялото му, в затвора тежка работа. По-хубаво е да не чуват такива хора, но от друга страна, искам да го чуят, защото някои може да се откажат от лъжа и насилие, защото наистина, ако разберат какво ги очаква тежка работа.

Б. Б.: А според някои, така, мислители, човек оставя части от Душата си в най-съществените мигове по време на живота си. Наистина ли е така, Душата остава ли разделена на части, на порции в миговете на нашия живот, и преди смъртта ние да имаме задачата да съберем отново Душата си, за да може да напуснем света?

Елеазар Хараш: Значи, който умее да се концентрира и да се събира (защото концентрация значи сгъстяване на Духа и на Душата), и той си припомня всички ценни неща, и спомня си, и грешките, така, тънки, дълбоки грешки, които е допуснал, за да може да не ги допуска после. Говорим за пробудения човек, нали? И в Другия свят се събира той, за да обмисли всичко и да може другото прераждане да изхожда от тез грешки и от тез положителни неща, и да си усилва… да си усилва Пътя.

Б. Б.: Има ли ситуации, в които; има ли ситуации, в които човек да не успее да събере Душата си и до какво води това?

Елеазар Хараш: Ами, значи, разсеяният човек е разпръсната Душа. Нисшият човек, нали, той мисли за толкоз много неща: че умът му в една посока, сърцето във втора, волята в трета, Душата… И той не знае, и той в Другия свят продължава да е разпръснат. И затова е хубаво да се тренира концентрация, за да може като имаш важен проблем да се събереш, да се концентрираш в Бога, нали много е важно! Туй съм го правил даже с часове, като упражнение аз ти говоря практика, нали. Трябва да се събереш, да събереш… Примерно: като съм имал тежки атаки, да ги наречем кметски сили, полицаи, държавна сигурност правил съм по 11 часа концентрации. И само… И аз никога не се боря с тях и никога не ги мразя, никога не ги критикувам. Господи, покажи им правдата! нищо друго не искам. И да не ти казвам какви неща се случват, нали, защото…

Б. Б.: Как е най-добре да умре човек: внезапно, в сън или в насочената мисъл за нещо?

Елеазар Хараш: Сега. Първо най-хубаво е да умре, казва се на японски кан-агара да е влязъл в Потока на Бога значи, там вече си в Лекотата, в Осъзнаването, в Единството, и смъртта има нещо красиво, приятно, така, вглъбено. Има друг красив начин, който хората не го разбират: когато човек живее към края, последните години, много мъчително и Бог може да го вземе, обаче две-три години той не може да ходи, не може да говори тежко положение. Познавам такива, наблюдавах един път в един старчески дом около 61 човека с увреждания, без крака. Спомням си там, че там подарих им десетина чувала книги, защото те забравят тялото, като четат и много се радваха, така. И те е хубаво да живеят мъчително няколко години, за да обещаят на Бога, че в другия живот и то продължително да обещаят, че… Както и майка ми: че ще си посвети живота на Бога, ще стане монахиня, че няма вече да е глухоняма. Тя вярваше и така узряваше, защото, ако умре за кратко време, тя няма да може да натрупа туй желание за Бога. И много е красиво туй мъчително… Накрая тя умря с молитва, в сън, спокойно, приятно знаеше, че ще умре, красива работа! Искам да ти кажа, различен подход има към това, различни гледни точки и те са… Да. Да почваме.

Сега, преди да почна Тайните на смъртта, искам да ти кажа нещо, което е Дълбока Истина: значи, ние сме безсмъртни и нищо не може да направим по въпроса, ама нищо! То е! Край! Свършен факт, при свършен факт, нали. Въпросът е в това, дали сме осъзнати, че сме Духове. Ние не сме умове, не сме сърца, ние сме Духове. Ние сме дори, Боре, преди безсмъртието то е дошло много късно; още по-късно е дошла смъртта, нали. Туй означава, ние сме Духове, ние сме Древни, много Древни сме, въпросът е дали го осъзнаваме, нали. Ние даже не сме от миналото, ние сме от Древността. Но така, главните неща, които ще ти кажа, са пак по Учителя, защото Той е моята Мярка. И това е Мярка, която е по-дълбока от света, от Вселената и от Отвъдния свят. И затова тръгваме с Него, защото…

Учителя казва: Човек живее именно след смъртта. (Значи, преди бях ти казал, че думата умира означава У мира отиваш в света на мира.) Животът не умира, но временно спира своята дейност и се пренася на друго съзнание. Тоест: когато времето на човека е изтекло, той е посял в предните си колко ще живее, ако е направил някои големи бели, престъпления, глупости… Освен това, той умира, защото развитието му е изтекло той вече няма условия за развитие. (Те… даже, между другото, и затуй някои хора се развеждат, защото между тях няма развитие вече и търсят друг човек. Сега, някои го наричат изневяра…, но той търси някакво друго развитие.) Но има едно неразбиране, защото човек, който обича Бога, той се развива при всички условия и няма такъв момент. Нали?

Смъртта казва Учителя е освобождаване от човешката природа, от егото, най-вече от егото.

Какво е положението на умрелите? Учителя казва: Няма умрели, умрелите са живи. Задгробният живот не е живот на умрелите това е живот на Свободата, но тука вече въпросът е, ако го тълкуваме, е относителен, защото свободата на алкохолика, на престъпника, той пак е затворен в другия свят, нали, и относителна свобода. Сега там не можеш да го убиеш, защото той няма физическо тяло. Но може да го нападат кошмари, както по време на сън. И той преживява едни напрежения, едни такива тежки състояния. Те не може да му навредят, но тормоз има. Което означава, че той не е свободен.

Смъртта е един начин на пречистване на всички стари разбирания, с които ние трябва да ликвидираме. Живот след гроба няма, защото гроб няма. Хората ходят на гроба. Умрелите влизат в съзнанието на човека. Някои казват: „Умрелите не говорят и не пишат писма“. Учителя казва: Всеки ден пишат писма. Тоест влизат в съзнанието на човека; те не го пишат на ръка (защото то няма нужда), те влизат в съзнанието. и аз знам хора, които не вярваха, като умря (мой познат учител), като умря, тя казва: „Аз не вярвам в задгробния живот“. Обаче някакви важни документи се губеха. И след време той влезе в главата , каза къде са документите, тя ги откри. И тя дойде и каза: „Ела, имаме да говорим, да ти разкажа, нали, че вече вярвам“… Както виждаш… Значи, умрелите могат много да помагат (после ще говорим), могат много да пречат, ако имат много силна воля и ако те мразят много.

Значи, тогава могат, има такъв случай в Германия. Бащата вика духове… (Медиумизмът е много опасен. Трябва да си много пречистен, за да не станат бели. И тогава даже рядко разговаряш с умрели, знаеш точно какво да разбереш, какво да не разбереш.) Но само да ти кажа: Той го призовава умрелия, умрелият идва при бащата и говорят си нещо, и после той не може да го изпъди, защото оня има силна воля. Първо полудява бащата, верижно полудяват още десет човека, негови близки и роднини близките му, защото той не може да го изпъди, оня е с по-силна воля. Искам да ти кажа колко е опасно за земните хора, които не са победили изкушенията, нали. Чистият може да призове Бога и да го изпъди (призования дух бел. ред.) с лекота призоваваш Бога, явява се Силата (не енергията), Силата и… няма избор. Обаче обикновеният човек е… Най-хубаво е да не пипа тез Дълбоки въпроси, докато не се пречисти на едно много Дълбоко Духовно ниво, не да постигне Абсолютна Чистота, защото то е много специално нещо. Става въпрос за Духовна Чистота. Така.

Сега. Казва Учителя: вие мислите, че живеете това е под въпрос. Значи, много живи има, които са умрели: хората на лъжата, на омразата, на насилието те се движат и хората мислят, че като се движи, той живее. Един будист в медитация може да кажеш: „Тоз нищо не прави, той е умрял“ нищо подобно! Той е жив, онези са умрели, само че те се разхождат. И пълно е с умрели в тоз свят. Освен туй, че самите те са умрели, влизат и умрели в тях. И дълга история…

Б. Б.: А самото мислене за починалите, най-вече за близки, то по какъв начин влияе на тях, на техните Души, и на нас самите, самото мислене за тях?

Елеазар Хараш: Когато мислиш с хубаво, Дълбоко чувство към умрелия, който си го обичал да кажем… Дълбокото чувство казва Учителя е винаги вярно. Второ, то е голяма стихия на природата Дълбокото Чисто чувство, любящото без примеси. И тогава ти помагаш много, но ти помагаш така и на живия. И представи си, че имаш приятел в Египет. Ако ти го обичаш и ако вие се обичате, ти реално му изпращаш, защото Любовта е Реална Сила. Тя, за нея време няма, разстояние няма. Изпращаш му таз сила и той расте. Представи си, Боре, двама човека ръка за ръка, обаче имат различни цели в живота, различни пътеки, различна Духовност; те са ръка за ръка, но са на голямо разстояние нищо общо нямат. Те и след време ще се разделят, ще се разделят, като отидат и в Другия свят. И няма да се търсят повече, защото Тайните им Намерения, Пътеките им са различни; те нямат Единство, имат различни пътища. Нали? Така.

За човека, който е свързан с Бога, смърт няма и сега, и после, и въобще няма смърт. Той слиза, заминава, пак се връща той е осъзнат. Но обикновените хора, които са загубили част от съзнанието си още в Атлантида, тука се сещам, Атлантите казват (ще говорим за тях, аз сега подготвям едни лекции за Атлантското мислене): хората умират, защото не познават Истината. Понеже нямат пълно съзнание за нея, те говорят, но винаги изпускат думи, не знаят какво искат да кажат. Като говорят правилно, много от хората (забележи) пак грешат, защото той не го е преживял. Цитира нещо, той не е преживял означава че той пак е извън Истината. И въобще: Атлантското мислене е нещо страхотно! Само да ти загатна какво казват Атлантите за думата „пътешествие“. (Хората пътешестват по света и мислят, че е пътешествие нищо подобно!) Думата „пътешествие“ означава да тръгнеш от обикновения човек в себе си и да стигнеш до Посветения Човек в себе си. По друг начин казано: да тръгнеш от периферията и да стигнеш до Центъра си това е пътешествие, всичко друго е някакви разходки. Страшно мислене Атлантското мислене, ще говорим за него, то ние предният път само… Това е предговор, въведение. Така.

Без тяло казва Учителя може да се живее, както може да излезеш от своята къща. Учителя казва: аз като изляза от къщата си, умрял ли съм? Нали, смешно. То е… нали?

Дадена е власт на нечестивите да убиват, но тази власт не се простира над добрите хора. Те имат право да убиват само зли хора и само изостанали в развитието, които са засекли… и хората казват…

Първо голяма илюзия е, когато убиеца мисли, че е убил. Духът и Душата ти не можеш да ги убиеш никога, каквото и да направиш. Никаква бомба не важи там. Все едно да убиеш вятъра. Те Толтеките наричат Духа Свободен вятър (между другото) Еекатъл означава Свободен вятър… Все едно да се бориш с водата. Какво ще направиш на водата? Какво ще направиш на Духа? Какво ще направиш на Слънцето? Нали?

Смъртта освобождава праведния, но не освобождава грешния той влиза от един затвор в друг, от една килия в друга. Той влиза в астралния свят, а не в Духовния свят. И чака да се прероди. Но може да има (минат бел. ред.) 2000 години, казва Учителя, родители които не го искат и не искат да го приемат. Може да престои, обикновеното прераждане е на 45 години. Може да се случи, може да се случи, Боре, и на шест месеца. Може да се случи и на три месеца, когато има условия, когато бързо трябва да се роди да изкупи и когато пак да попадне при близки хора. Да?

Б. Б.: А в случай, че имаме наши починали близки и те се преродят преди нашата собствена смърт, означава ли това, че ние няма да се срещнем?

Елеазар Хараш: Аз знам такива хора. На една позната, синчето беше много тихичко, но беше наркоман. И така тихо си замина. После се прероди в дъщеря . И сега го познавам момчето. Но те не трябва да знаят. И аз не съм им казал, няма да им кажа. Той не трябва да знае, че е бил наркоман. То затуй се заличават на обикновените хора миналите прераждания, за да не тръгне пак по тоз път. Бог му дава нов шанс, чист лист, отново е дете (приятно момче, забравих му името), но след време той, ако не търси Бога и Истината, пак ще се върне към подобни неща. Но това е Величието на Бога, Той е Любов и му дава нов шанс. Защото, ако той продължеше така да живее дълго време, щеше да натрупа тежки състояния, тежки мисли. И хората не ги различават такива, не ги виждат. Даже някои ще кажат: „Какви неща говори тоз човек, той е…“ Те тез, които не виждат в Невидимия свят, ще кажат, могат да ме изкарат луд. Аз ще им се радвам, нали, защото аз няма да му разправям… на всеки човек да му разправям Истината. То даже е забранено.

Б. Б.: Но основното нещо, което вълнува хората е дали с хората, които обичат най-вече, ще бъдат отново заедно някога?

Елеазар Хараш: Значи, всички, които се обичат по един по-духовен начин, винаги ще се срещат, винаги ще продължават отношенията си на все по-високо ниво. Условието е първо да обичат Бога и после Той ще бъде третият между тях; и Той ще се развива и таз Любов ще расте. От пре-ра да преработиш миналото си от прераждане в прераждане към все по-високо Съвършенство, докато се слеят все повече с Бога. Неосъзнатите, има такива хора, които пак са заедно не могат да се търпят, мразят се, бият се почти през ден. Обаче не могат да се разделят, защото кармата не дава. Те са събрани стари врагове да си разрешат миналите животи. Обаче няма, понеже няма Любов, хем се обичат, хем се мразят, хем се карат, хем не могат един без друг, знам такъв случай. Мъжът почина, тя не можеше да живее с него, не може и без него. После идва да ме пита: „Какво да правя?“. Какъв съвет ще дадеш на такъв човек? Както и да е.

Б. Б.: А остава ли някъде нещо, може би най-същественото, което е било между хората в отделните им прераждания и животи? Съхранява ли се то някъде?

Елеазар Хараш: Значи, в Скритата Монада, Тайния Атом в Душата, където всичко е концентрирано, човек си носи там всички способности и качества. И там най-съкровените мигове, които са направили реалната връзка, кармичната връзка, продължението на старите отношения. Защото знаеш ли какво се случва, когато… Значи, човек не може да си избира, Боре, приятели и казва: „Тоз ще ми е приятел, тоз ще ми е жена, тоз ще ми е близък“ няма такова нещо. Всичко е посято от миналото. Какво правят Ангелите? Те влизат в хората, които имат карма Бог позволява Ангелите на съдбата влизат в хората и те се влюбват. И жената казва: „Това е моят човек!“. Кармата иска тез да се срещнат пак. И той казва: „Много е красива, много е приятна!“. Учителя обяснява: Ангелите си изпълняват… И докато Ангелите са вътре, той казва: „Не мога да живея без нея!“. Когато Ангелите излязат и минат една, две години, човекът казва: „Туй е дявол!“. Обаче, ако се развиват Духовно, честно, ако обичат Истината, защото при една Духовна Любов, с всеки изминат ден става все по-хубаво. А там участва Бог, участва развитието, те са си посветили живота на Бога. И наистина такава Душа, ти живееш с Бог в нея. И всеки ден става все по-хубав, защото връзката е Духовна, Съкровена, Божествена, или има и още едни по-високи връзки… Да не говорим за тях!

Б. Б.: И в ядрото на тази Монада всъщност се запазват най-съкровените, най-чистите и Висши изживявания?

Елеазар Хараш: Всичко най-висше остава там като архива, никой не може да посегне.

Б. Б.: От отделните прераждания?

Елеазар Хараш: Да. Обаче в следващия живот, ако човек тръгне по кривия път: лъжата, насилието, измамата, особено лъжата и насилието, там е… Тез неща остават замразени, Боре. Те не са, няма…

Б. Б.: А Бог ли има единствен достъп до тях?

Елеазар Хараш: Ами човек, ако обича Истината, Бог постепено ще му разкрие. Защото, дарби човек може да развие много силни дарби. Ако той няма особена Любов към Истината и към Бога, Атлантите казват: тези дарби са голямо зло. Човекът ще стане авторитет, ще злоупотреби, той няма да има високата честота на Чистата Духовна Мъдрост и тез дарби са нещо като погребение. Те дарбите влизат в съществата, вселяват се и служат на Бога, те искат да служат на Бога. Но човек, който няма много висок морал, това е провал. И почти всички хора даровити са (някой път ще ти обясня), много зле като развитие. Те изглеждат гениални примерно в тоз свят им се покланят. Казват: „Айнщайн е голяма работа!“ Айнщайн, като отиде в другия свят при Боговете, при Духовете, при Ангелите той даже не става за общ работник, може да носи само вода носач. Не, не, много е зле! Мога да ти разкажа много неща, но… Така!

Да живее човек, или да умре, това не зависи от него казва Учителя цял колектив решава този въпрос. Последната дума е на Бога, и ако Бог даде съгласието Си, тогава се изпълнява присъдата. И Ангелите на Съдбата устройват как да стане точно.

Смъртта е резултат на неправилното приложение на Любовта отново думи на Учителя златни думи, за който ги разбере!

Сега виж какво казва: Нашите хубави мисли за заминалите хора, това е храна за тях, и молитвите. Това е енергия, ти му изпращаш енергия в подсъзнанието, в касата. Както в тоз свят на един, на любим човек му събираш пари. Даваш му пари малко по малко в касичката и го подхранваш да си купи разумни неща, ако… В Другия свят енергията е касата пълниш и това е, това помага; все едно умрелият, ти… Душата е жива. Ти помагаш на живата Душа и натрупани мисли. И Бог ще реши кога да я видоизмени и да и покаже правия Път в Другия свят.

Б. Б.: А един такъв уточняващ въпрос. Ако наш близък е починал примерно преди двадесет години, ние изпращаме мисли към неговата Душа, междувременно на него му е било отредено да се прероди, той вече е прероден всъщност тези мисли къде отиват, ако той се е преродил?

Елеазар Хараш: Те са натрупани в Душата му, той си ги носи със себе си.

Б. Б.: В централната…

Елеазар Хараш: Точно така! Но дали ще ги разгърне, пак зависи от така наречено Маат Правилността. Ако той влезе в Правилността, в Истината, в Истиността, тез неща постепенно се събуждат, както Слънцето не изгрява изведнъж постепенно. Той почва да ги осъзнава, нали и при Любов към Бога, той вече… те се събуждат и те ще служат на Бога.

Б. Б.: А добре, ако Душата на отдавна починалият вече се е реинкарнирала в ново тяло, при нови условия, то всъщност остава част от тази Душа и в Невидимия свят ли?

Елеазар Хараш: Сега, има два момента, виж каква е Истината: първо когато човек умре, той остава със същия характер горе без тяло. И обработва натрупаните си опити от… от преживявания, от събития той там ги асимилира; там няма такова развитие, както тука на Земята. Значи, Учителя казва, че в тоз свят една грешка може да я оправиш за двайсет години тежък навик. В другият свят отнема двеста години, нали, освен ако си много развит, нали, и по някаква причина си отишъл, но тука е мястото, където да се събереш и да се освободиш от… Даден ти е шанс. Но исках да ти кажа, че част от Душата му тя вече е в тялото, обаче не цялата. Защо? Кога белегът е, че цялата Душа е в тялото? Ако той има изключително силен и могъщ стремеж към Бога това е белег. Стремежът е Душата; Вдъхновението е от Духа аз обясних преди амбицията е умът, то е беля; копнежът е сърцето, донякъде е хубаво, донякъде е приятно, нали. Силният стремеж казват Атлантите може да пробие Вселената. Той е много силно нещо тогава Душата действа, Висшата Душа.

Б. Б.: Преди малко дадохте пример, че човек, Душата му като излезе е все едно да си излязъл от къщата, и нали, продължаваш да живееш. Обаче…

Елеазар Хараш: Влизаш и излизаш в къщата. Влизаш…

Б. Б.: …възможно ли е, възможно ли е Душата да живее едновременно в много къщи, в паралелни светове, така да се каже? И по този начин да е едно наистина предизвикателство човек да събира отделните си души от различните места, където съществува. Изобщо подкрепяте ли тази теория?

Елеазар Хараш: Сега ще ти кажа. Значи, няма теории тука! С теории се занимават знаеш кои.

Б. Б.: Просто импровизирах с въпроса, това ми дойде като мисъл.

Елеазар Хараш: Да. В истинското Знание няма теории, туй исках да ти кажа. Значи, Висшата Душа в човека е нещо много широко, много просторно, много Дълбоко; тя може да влиза в много Души. Всички Души, които обичаме, са част от таз наша Висша Душа. Като умре близък човек, част от нашата Душа е. И ние може да влизаме да помагаме: може да влизаме в себе си, може да влизаме в него, може да влизаме във Великата Душа на Бога, която пък, обхвата там е, нали, толкоз е Дълбок, че чак Боговете се смайват, нали. Боговете още не знаят още напълно Тайната на Душата. Да не говорим за Ангелите. Другият път, като ще говорим там имаме за жената, мъжа, отношенията ще видиш какви неща и Боговете не знаят. Какво велико нещо е жената, такава Мистерия! Мъдреците, посветените не я знаят дълбоко, обикновените хора хабер нямат, Боговете не я знаят напълно. Но ще говорим!

Б. Б.: Да приемем ли, че след смъртта на наш близък, до известна степен, той раздава част от Душата си на близките?

Елеазар Хараш: С всички, които е свързан, той ги подкрепя, както в тоз свят, така и в другия, защото той е Свободна Душа, свободен вятър той не е ограничен. Той и в тоз свят е свободен. Той може да помага и на живи, и на умрели. Нали? Въпросът е: кой колко е жив, колко е умрял въпрос на осъзнаване. Ти ако си осъзнат, ти общуваш с умрелите естествено. Но Осъзнаването, пълното осъзнаване, то е Свръхсъзнание то е Духа. Сега.

Умрелите не само живеят, но те живеят много по-интензивно, отколкото по-рано. И те имат големи възможности или да помагат казва Учителя или много да пакостят. Ако те са били ваши големи врагове, значи, то е много по-хубаво да е в затвора, там не може да ти направи голяма беля, защото той му е тясно. Хем е в килия външно, хем е в своята килия, в тялото, и хем няма простор, защото той не е осъзнат да пътува в други светове. Частично може да излиза, но той… Но ако той бъде убит, както ти казах, той може да стане освободен звяр, ако… Ако е с тежка воля, мрачна тогава може да направи, както ти казах големи… Той може да влезе в куче, да направи кучето бясно, кучето може да не иска, но силната воля… И само, и само да ухапе човека да го…, да си изрази омразата по много начини. Може да влиза в хора, които въобще не ги познаваш и оня действа като враг. Но ако имаш силна концентрация и молитва, ще дойде до тебе и ще избяга.

Б. Б.: А за Душите на починалите времето по различен начин ли тече?

Елеазар Хараш: Значи, там време няма, защото няма го ума. Умът е сътворението, времето, илюзията там умът е отстранен. Той даже по време на сън е отстранен, защото сънят е… частична смърт. И затуй много е хубаво да се помага на хора, които… Твой близък, син, който искаш много да му помогнеш, има някакви проблеми. Когато спи, когато е заспал, понеже умът го няма, той е, умът пречи на възприемането, той е противоречие. И когато му изпращаш мисли: „Ще успееш, сине, ще оздравееш, ще намериш пътя в живота си!“. Една майка казах, и тя така прави, и той, промени се много момчето, и сега стана един работник. Защото по време на сън Душата възприема и той става вдъхновен. Не знае откъде му е дошло… съвета, но тя много си го обичаше и естествено майка да обича детето си. Така.

Ако в този свят не си имал Любов към Истината, в Онзи свят ще бъдеш затворен.

Ако Любовта е само до гроба, това показва слабост на характера. Ако ти не можеш да обичаш един човек след гроба, нали…

Когато смъртта действа, няма случайност. Значи, раждането и смъртта се ръководят от Бога и от Ангелите на Съдбата съвместно. Няма, случайностите са предопределени. Няма такова нещо като „случайност“.

Човекът умира, не като отиде в Другия свят, а като греши и лъже още в този свят. Както ти казах, той се движи, хората мислят, че той е умрял. Преди време казах, на един, понеже голяма лъжа, аз пак го обичам тайно, като нямам омраза, но… „А ти знаеш ли викам че си от умрелите?“ той така ме гледа, нали. „Не знам“ каза. Викам: „Мога да ти обясня, че си умрял, но няма да ти обяснявам. Ти си живееш като, ти живееш, но ти си умрял! След време, като отидеш, ще разбереш, но…“ Той не може да разбере, нали, защото той се движи и мисли, че движението е живот. Покоят е живот, Дълбините са живот, Любовта е живот както и да е. Това са елементарни, в Окултната Наука са… Нали?

Казва: Ако убиеш врага си, това не означава да си се освободил от него. Той може да ти се качи на главата по десетки начини.

Който живее в Бога, той заминава точно навреме, и той не умира, а заминава. Заминава осъзнато, взима си сбогом с близките хора. Има такива ученици на Учителя, има такива Дзен-Учители и будисти. Прощават се с близките си и след половин час навлизат в медитация и наистина заминават. И е естествено, красиво. Нали някой път, Учителя е казал на един ученик, точно кога ще умре стегнал си багажа, даже влязъл в ковчега и след малко умира, но не искал да го казва на други, защото пак не е правилно. Умрял е ученикът, заминал е, нали, както по правилата. Други са го питали, казал: „Не!“. Има изключения иска да даде пример, нали.

Който не живее по Бога, заминава преждевременно.

И Учителя, казва: В този свят мога да се усъмня по-лесно, отколкото в Онзи, Другия свят. Другият свят е по-реален от физическия свят. Ние, Боре, мислим, че това е Реалността, нали?

И казва: Тоз град, тез хора утре могат да изчезнат. Това, което не изчезва, то е реално. Духът никога не изчезва. И ако познаваш Духа, както ти казах: Ти, ние сме безсмъртни, нищо не може… Ние не можем да изчезнем и да искаме. Не могат, никой не може да ни убие. Обаче тоз, който убива, той мисли, че е убил голяма илюзия, но той си е направил карма. Или пък е убил, защото бил убит от предния живот, разрешил е, изравнил е правдата. И затуй невидимата полиция, Ангелите на съдбата, не позволяват тоз убиец да бъде открит, понеже правдата е изравнена. И таз Невидима Полиция… И те казват: „Няма правда!“ земните хора, те… за тях все ще има; те и Правда да има, те пак няма да я разберат, защото… На всяка крачка има Правда. След време може да говорим за Любовта, Мъдростта, Истината и Правдата по Учителя, по Дълбоките Закони, защото земният човек, той и да види Правдата, не може да я види, не може да я осмисли, той няма…

Б. Б.: А то така се оказва в това интервю до момента, че си говорим за смъртта, а всъщност най-често употребяваната дума в този разговор за смъртта е Любовта. Какво става с Любовта при смъртта?

Елеазар Хараш: Значи: Духовната Любов, Съкровената Любов, Божествената Любов, има и три степени по-високи, да не говорим за тях, тя е недокосната от нищо. Значи, тя и като умре живее, и като живее живее; тя всякога е живот, защото Любовта, Любовта дава живота. Нали? Знанието няма живот, знаещите хора… Голямото бедствие в тоз свят са знаещите хора, учените хора казва Учителя и защото те са… Те не са Любов, те не са Мъдрост те са знаещи хора. И познавам много знаещи хора, които иначе претенции има, нали. Ако му ги обясня, ще стане лошо, ако не му ги обясня, пак е лошо. Но някъде… Сега имам такива хора, които… Има такива знаещи, които ги, така… стана хубава връзка. Те са от Академия на науките, идваха на лекциите ми, така, ядрен физик много хубаво момче. Той разбра Мъдростта на Учителя. Другата, жената, от много години, хубава Душа, красива Душа, идва на лекциите тя също разбра: обикна молитвите, обикна Истинолюбието това са хора, които надраснаха туй елементарно знание. Академия на науките, то е необятно невежество, те го знаят, те ми го казаха. Не, не то е, не вечно, по-скоро вечно, но не безкрайно да се уточня, нали. Но те разбраха и се спасиха от тоз капан. И той, единият, той ми каза: „Ако знаеш какво его, не мога да търпя повече да работя тука!“. Даже ме пита: „Кажи ми, само на тебе вярвам, казва, да напусна ли, защото то е… такива хора!“. Нали, и той… Знаеш ли какво му казах аз, Боре? (Много приятно момче наистина даже мисля, че и той се казва Борко, адаш ти е, няма значение, забравих му името, ама, май така се казваше.) Каза: „Кажи ми честно, не мога с тез хора повече, да напусна ли академията и какво да правя?“. Казах му едно две изречения: „Ти за кой искаш да живееш? Като умреш, къде искаш да отидеш; при академията ли, или при Учителя?“. Веднага разбра разликата. Че ти, ако живееш за обществото… Христос, ако живееше за обществото, ще отиде при обществото от туй по-голямо наказание няма. Той живее за Бога, не за обществото; Той първо служи на Бога. Атлантите те не са същества на народа, на обществото, те са Същества на Истината. И по тоз начин те помагат на народа правилно. Разбираш ли Мярката? Те първо са в Бога разбра какво исках да ти кажа. Така.

Умрелите казва Учителя влизат в живите така лесно, както вятърът влиза. Сега дали ще осъзнаеш… Аз съм имал случай, на една майка казах в стаята; сина беше се самоубил, понеже не ме послуша там. Както и да е… Така, имаше много приятно момче, но имаше голямо его така, изглежда християнин, така почти като Христос, като излъчване. Вътрешно аз видях, че е пукната стомна, но го обичах като, така, като момче, като приятел. И той ми се довери. Казах му… Той като върви по улиците мисли, че всички него гледат. Викам: „Първо, не те гледат всички, защото някой си имат такива проблеми… Второ, и като те гледат може да не те виждат, защото зависи за какво мисли човек. И трето, туй не трябва да те вълнува и… Много неща му казах, но след време той се удави с тежести. На тринайстия ден го откриха, както и да е. И майка му вярваше в прераждането, после отиде в църквите, взе да не вярва в прераждането, то… както и да е. Един път бяхме в стаята и викам: „В момента той е тука до завесата. Виждаш ли го?“. „Не“ каза. „Там е, ей къде е!“. Той наистина беше там и искаше да я успокои, но тя дълги години нямаше успокояване, както и да е. Те умрелите хора… Той (обикновеният човек, бел.ред.) и като види факт или нещо явно, той пак не може да го разбере. Да не говорим за духовните факти. Така е устроен земният човек, той наистина не вижда. Гледа упорито, даже може, ще кажеш, че наистина вижда, но той не може да различава. Нали, различаването е вече, то е Духовност, нали на най-ниската степен е Духовност.

Б. Б.: Пълно ли е, пълно ли е в момента тук в това помещение с духове?

Елеазар Хараш: Винаги има, винаги има Същества. Учителя казва на една от лекциите, питали са го, имал ли е, познавал ли е Щайнер така отблизо, Сведенборг, Той казва: Те постоянно присъстват на лекциите. Защо? Защото Щайнер и Сведенборг… Щайнер много неща знае, много неща хабер няма, макар че е Мъдрец и Посветен, Той (Учителя, бел.ред.) казва: той е прероденият Питагор, знае много неща. Това е Посветен, но това не означава, че знае дълбоки тънкости, но да не се спирам на тоз въпрос. Учителя казва: Той присъства. Защо? Защото Учителя… Той се възхищава на Учителя, че Учителя говори Дълбоки небесни неща, казани много просто. А той някой път пише цели книги и страници, говори, говори. И аз му викам: „Абе, човек, кажи едно изречение Мъдрост, не информация“. Пак го обичам, обичам го, ценя го. Сведенборг общува с Ангели, с напреднали Същества, с Архангели; пише дълбоки книги, тълкува дълбоко Библията, много дълбоко. Но той някой път, Боре, бърка възвишените неща и виденията с… Мисли, че някой път му ги е казал Архангел, а това е неговата Душа. И някой път бърка висши неща, не може да ги различи. Даже пророк Исая има грешка в едно от виденията. Казва, че Ангел огнен му е проговорил, а то е Серафим. И това го казва истински Мъдрец Дионисий Ареопагит, който различава нещата. Искам да ти кажа, има много степени на Мъдрост, много степени. Аз проучвам към 800 Мъдреци и Учители и такива разлики има, че даже има Мъдреци, които не са в Правия път. Ако трябва след време… Но даден им кредит да помагат на хората, защото имат Любов към хората, имат някакво Смирение. И Бог им е дал да помагат, избрал ги е, защото намерението им е много сърдечно, чисто е. Както и да е, но туй са други, така.

Значи: умрелите влизат в живите. Някои от вашите скърби и страдания се дължат на умрелите. Значи, ако влязат много умрели и отчаяни в тебе, понеже имат връзка с тебе, обичали са те, и човек може да се натовари, и да почне да иска да… Може да влязат, като дълбоко отчаяние. Ти мислиш, че отчаянието е твое. И то е тежко. Да?

Б. Б.: А психичните заболявания, свързани ли са с влизането на тези духове?

Елеазар Хараш: Значи, всички психични заболявания, никакви лекарства не помагат, защото това са Духове. Колкото повече лекарства по-лошо. Колкото повече молитви, пречистване на живота и по-такива лекарства билки… Има много красиви билки, има много чисти билки, туй е друга дълга тема. Те могат да облекчат човека, но човекът все пак трябва да има някакво отношение към Истината. Ние сме отказвали някои наркомани от пътя. На други не можахме да помогнем, защото зависи как идва, какво ме пита, как ме пита.

Б. Б.: В един от предните разговори споменахте, че постоянно в човек, вътре се бият различни Духове. Едни влизат, побеждават други, други излизат и т. н. А това духове на починали ли са, или друг тип същества?

Елеазар Хараш: Значи, те може да са на живи от тоз свят, които се излъчват и имат връзка с тоз човек и му влизат в съзнанието. Както примерно ти мислиш много за някой човек, който ти е комшия, той… или за… много за някой умрял. И казваш: „Сънувах един умрял то не е сънуване; то е среща там на Душите. Ние го наричаме „сънуване“, защото…

Б. Б.: На практика човешкото тяло и Душата са терен на една борба?

Елеазар Хараш: Точно така, Боре! Значи, първо, влизат много умрели, които самите умрели са тежки същества, тежки болести; някои от тях носят неизлечимото и го предават на сроден човек. И някой път ти говориш с човека, и ако си буден, ще видиш, че ти говориш с Дух, който се е настанил в него, и самата болест е жива, и тя говори с тебе. И той казва: „Аз не искам да ме лекуваш!“. Човешката Душа, ако е разумна, тя иска. Но тоз човек се е настанил, казва: „Какво ще ми говориш! Аз казва искам да съм болен“. Има и такива: „Искам да съм нервен!“ нали, защото той не е осъзнат. И ти говориш с болестта, която не иска да се махне. Но нека тоз човек да обикне Истината и Бога, и тогава ние се обединяваме с молитви (Да не ти говоря за тайни молитви!), и тогава тоз… болест таз жива тежка болест, живо съзнание, той ще бяга като луд. Ще каже: „Защо ме изгониха!“. Обаче трябва да има насреща едно желание за Чистота, едно желание за промяна.

Значи Учителя казва: Самоубийството е процес на израждане. Този, който се е самоубил, се превръща в животно. По-точно има два момента: единият се преражда в животно, защото е посегнал на дара на живота. Животът ти е даден да се развиваш, как ще посягаш! Второ малко по-хубав вариант, пак тежък преражда се изроден: нали, изкривен, изкривена уста, означава изкривена, изкривена Любов; изкривена брада означава изкривена воля; погрешни уши изкривени, означава слуха, нали дълга история, нали. Много варианти има, но става въпрос, че посегнал си и вече трябва да изплатиш, нали. Този, който… Всъщност човек живее в съзнанието си, а не в тялото си. Но изкривеното съзнание живее в изкривено изкривено пътуване, изкривено мислене. Има такива на Земята, които не го искат, на Небето не го приемат. Такъв човек, значи: Земята не го иска, и Небето не го иска. И Учителя казва: Той обаче трябва да умре. Къде отива? И казва Учителя: Виси като… много смешно е то.

Б. Б.: А това ли са призраците? Това ли са призраците?

Елеазар Хараш: Много смешно е то. Не, като удавник. Да, призрачните. Той, значи, нито е в рая, нито е в Духовния свят, нито е на Земята. Виси във въздуха и нещо жалко е, защото никой не го иска. И в тоз свят има такива хора. Нали, където и да отиде не е желан, защото той, подходът му изпъжда хората. Той няма подход всъщност, нали, но начинът му, нали… Тежко е положението казва Учителя на такъв човек, който никъде не е, нали. Нашите тела казва Учителя това са гробищата, с които ние сме свързани. Мъчим се, живеем в тях, пъшкаш някой път, защото си в килията и казваш, нали: „Има ли друг свят?“. Нали? То има, ама дали… в кой свят ще отидеш?

В онзи свят нито мъже, нито жени има. Само Души там пол няма, нали. Поскоро ще се усъмня казва Учителя в съществуването на хората, които ни окръжават, отколкото в съществуването на Бога и в другия свят, нали. Но понеже тука илюзията е силна и ти мислиш, че окръжаващите около тебе, че всичко е, нали… Мъдрецът вижда извън окръжаващата среда. Той приема и таз среда, където може помага, където няма условия защото какво ще обясняваш на човек, който, Учителя казва, който е затворено шише. Не може да налееш вода в затворено шише няма… връзка.

Когато човекът е в затвор, той не може да направи много престъпления, макар и да е със силна воля което говорихме. Но ако той е горе в отвъдното, той е много опасен. Защото той може да улови посредници със слаба воля, да се всели в тях и да направи големи бели. Убитият и екзекутиран човек, който е със силна воля, горе може да прави още по-усърдно пъклените си планове.

Там, където е определено да стане масово бедствие земетресение, цунами там действат Ангелите на Съдбата. Събират хората от много краища на света, защото е написана тяхната участ. Освен тези, които са променили хода на своето развитие и събрали Истината. Сега, да ти обясня какво се случва, Боре. Ангелите на Съдбата ги изпращат пак при бомбата, при катастрофата, но на разстояние. Те трябва да участват, да си направят някакви поуки, и да обещаят нещо на Бога и да тръгнат. Другите ги изпращат по-близко да бъдат ранени, защото нито са избрали… такива, нали, и които трябва вече са в застоя тайно в Душата си, те вече бомбата е за тях, нали. Пак е скритата Любов на Бога, шанс в другия свят, нали защото вече си… Ако живееш застоял живот, нали, дълъг, ти ще направиш такава тежка карма в следващите прераждания, че по-хубаво да не се раждаш и Бог ти подава ръка. Ще ти обясня един случай от Учителя, преди да продължа. Има случаи, когато… Учителя може да излекува всякакви болести неизлечими, излечими, Той е лекувал. Даже такива случаи, че лекарите казват: „Какво направи?“ но туй е друга тема, няма да се отклонявам. Лекарите се смаяли парализиран човек и той тръгва, защото Учителя го развързал. „Какво ти каза, какво направи?“ няма да разберете, защото не знаете как да питате. Но има един случай, един тежко болен ученик на Учителя, на смъртно легло. И майката каза: „Учителю, помогни!“. Учителя казал: „Добре“ отива, това е единственият случай-изключение. Помага му, тръгва оня и почва да прави много глупости и бели. Нова карма, след време пак на смъртно легло. Учителя пак отива. Майката каза: „Учителю помогни!“. „Не, тоз път идвам да го изпратим в другия свят. Идвам да му помогнем, нали, защото няма смисъл да живее“. Единственият случай-изключение Учителя иска да даде пример, нали как, как не трябва да лекуваш определени хора. Примерът е толкоз ясен, че… Така.

Ангелите на Съдбата знаят кой е определен за Божия гняв те знаят мястото, денят и часа. Всичко знаят: катастрофата, как трябва да стане, как Невидимият свят я подготвя, как изпраща човека. Оня казва: „Имам работа в София. Ще пътувам с колата да видя един приятел“. И той има някаква работа отложена, но става съвсем друго.

Ангелите на Съдбата имат голяма власт да влияят и да поведат хората на определеното място на съдбата, на смъртта.

Хората си мислят, че могат да вършат тука, долу на Земята каквото си искат, но горе се пише всичко, абсолютно всичко се записва. И невинните, имат Учителя казва стара вина. Светците също имат вина. Те затуй искат да станат Светци, да изкупят. Много малко от тях изкупват. Значи на десет човека един Светец изкупва. Някой път ще ти кажа разликата другите не могат да изкупят, нали. Но те не са и светци на високо ниво, по-скоро друга пътека…

Само искам да ти кажа, че всички тез теми, дет ги почваме са с много продължения. Всичко туй, дето сме го направили е въведение. Хубаво е така… и приятно ми е, че има хора, които оценяват и аз… Те ме карат да… Е, сега чух за таксиджии в Лондон. То някаква група, и на екран, и гледали много лекциите. Ако няма лекции, гледали старите. Така поздравявам ги много сърдечно, в смисъл, че събрали се и ценят. Те ме карат да работя за тях. Аз, аз ти казах, аз интервютата: за мене са нещо забранено… аз ги отричам. Обаче ти така подходи и от горе така подходиха, че сега не мога да мръдна, нали, но както и да е, в хубавия смисъл. Така!

Значи, има хора, които не трябва да умрат, но трябва да са близко до катастрофата което ти казах. За всичко е помислено от Ангелите на Съдбата. Има други, които трябва да са възпрепятствани от Ангелите на Съдбата да отидат, но Ангелите имат много начини да ги отстранят. Както оня случай (много методи, даже странни), оня случай с жената, която иска да се качи в самолета, кученцето избягва и тя тръгва да го гони. Самолетът тръгва; самолетът катастрофира, жената е спасена и благодари тя благодари на кученцето. Ангелите на Съдбата са го подгонили. И то няма избор, то… Като влезе Ангелът и то бяга. Нали, искам да ти кажа многобройни…

Ще ти дам един пример, който се сещам от Учителя. (След време ще говорим пак за животните тя друга дълга тема. Какви неща има за колибрите, за лястовичката, не можеш да си представиш! Учителя е страшно нещо!) Но за силфите духовете на въздуха, как си играят някой път с хората красиво, казва Учителя. Понеже има вятър, те живеят във вятъра и събарят шапката на човека и той започва да я гони. Те са, те танцуват от радост, радват се, смеят се. Човекът казва: „Вятърът ми събори шапката“. Нищо не виждат земните хора. Аз ти говоря туй са елементарни неща в Окултната, (разбирай Окултната Наука Съкровената Наука.) нищо общо, с което казват църквите Окултната наука забранена… Скрита за Истинските хора, за които… Защото и в Окултната Наука има много изостанали хора, непречистени и бъркат понятията, и излагат Окултната Наука, както навсякъде ги има. (Да са живи и здрави! Нали?) Но Окултната наука е Учителя казва изпреварила бъдещето с милиони години. Нали? Окултната наука на Атлантида и на Египет ще говорим за… Какво означава, след време, учен човек, Атлант понятието за учен. Примерно ще говорим (само за малко се отклонявам) какво е Свобода на атлански език. (Хабер нямат земните и религиозни, нали!) Свобода на техен език означава мястото извън Вселената. Никакво устройване, никакво осигуряване, никакви… Както и да е, тя страшна разлика. Атланското мислене, ще говорим за него.

Така, да продължа. Значи, не всички, които са с тежка и зряла карма, зряла карма, тежка съдба означава Бог не може да ти помогне; никой не може да ти помогне. Записано е смъртта, всичко това означава, че Бог се е оттеглил. То затуй, то е… затуй не може да ти помогне Бог, Самият Той се оттегля. И Ангелите на Съдбата знаят какво да правят и вече поразяват, нали. Те ще бъдат заведени да загинат, за да не трупат още по-тежка карма за следващия живот. Виж наистина такава Любов на Бога, аз съм се смаял! Не мога да ти опиша за… И затова на всяка крачка действа Той, защото е Величествена Любов. Любовта е част от Бездната, от Безкрая нещо грандиозно; тя е Безкрайност, нали. Невидими Същества наблюдават всяко човешко действие и го записват. Ти може да си в пустинята да… Примерно преди години ме преследваха, бръмбари подслушват… Може да ме подслушват колкото искат! Аз знам, че те няма да чуят какво искам да кажа. Могат да увеличат бръмбарите, нали аз се радвам. Аз знам какво говоря пред Бога. И знам, че от Учителя, че Ангел и дявол записват всичко и го казват на Бога. Туй, което мълча вътрешно и го мисля, аз говоря пред Бога, те пак го записват и всеки го предава. И ако сгреша, аз знам какво говоря пред Бога и бръмбарите, което не са го чули и някъде ги няма, Бог ме е чул вече. За мен е важно какво Бог чува и как говоря пред Бога! Хиляда бръмбара…

Б. Б.: Макар че, малко се отделихме от темата, искам тук, в този контекст да задам следния въпрос: Делата, нещата, които човек прави се записват, за това е ясно, или и мислите, които мисли и разсъждава, защото понякога човек преди да извърши, да реализира дадена мисъл в действие, той мисли? Понякога допуска, че е възможно да мисли погрешно. Понякога не го осъзнава, но самите мисли могат ли да бъдат акумулирани в това място, където всичко се записва, като грях, който да определя също кармата и смъртта?

Елеазар Хараш: Сега, виж, главно две неща ще ти кажа: първо мислите са дела, Словото е дело, вътре в тебе; то оттам тръгват постъпките ти. Когато направиш погрешна постъпка, тя е плод на мислите ти и на чувствата, тя е резултат. Ти вече… Постъпката означава, че съвсем си се изложил говоря за лошата.

Б. Б.: Имах предвид за мисли, които обаче реално са само в съзнанието на човека.

Елеазар Хараш: Пак са дело. Ти го мислиш, значи ти го правиш във вътрешния свят, мисловния свят ще го плащаш там, нали. А постъпката ще я плащаш и на физическия свят вече като тежки здравословни проблеми, нарушения в кръвта, особено лъжата. В момента, в който излъжеш, ти вече… Ти си го мислел преди и това е вече, нарушава се химическият състав на кръвта. Ще имаш здравословни психически проблеми не може да избягаш. Плащаш и външно, и вътрешно. Въобще все плащаш при погрешните мисли и при погрешните… При хубавите мисли, при чистите мисли, при Чистото Слово, няма какво да плащаш. И затуй: човек, който говори чисто, няма нужда да помни какво говори. Няма какво, защото той говори пред Бога, той е Буден, и няма какво да си записва грешките. Но тез, които не са тренирани в Истината, Истината не ги е обучила, те трябва да записват, ама някой път може по цял ден да записват, защото тя е… Така. Защото изпускат думи, изпускат критика. Не знаят кое е критика, кое е забележка. Както и да е. Така!

По всяко време всичко се наблюдава и записва. Няма значение дали има камери, дали има… Всички земни хора, след смъртта са скитащи сенки, призраци без дом в себе си, защото не познават себе си, не познават Висшата Душа. Те нямат уют в себе си. Без Любов са, без Дълбочина огромна жалка история. Не знаеш къде отиваш, къде ще отидеш, какво ще стане не знаеш произхода си. Нали? (То тогава естествено да мислиш, че си… Произходът от маймуни; други мислят, че произходът е от папагали. Дълга история, туй друга, нали…) Значи, за тях Духовната Земя е като пустиня, нали.

Докато Атлантите са изпреварили не само света, Боре, те са изпреварили бъдещето. Виж, само се сещам: А вярата в бъдещето според Атлантските Мъдреци голяма грешка, голяма болест, голямо отклонение. Понеже ти като вярваш в бъдещето, ти си в капан, ти си преместваш енергията в бъдещето, тя трябва да работи в настоящето. Ти си изпуснал настоящето, тя вече част от енергията отива да работи за бъдещето, още повече изпускаш настоящето. Иначе говориш, че настоящият миг е важен. Ти си… Умът те е излъгал: той или те праща в бъдещето, или в миналото. И ти нямаш настояще, защото нямаш правилна Любов към Бога. Или църквите: чака възкресение! Той не е възкръснал в себе си, Христос го няма, той го чака отвънка. Ще бъде поразен, защото Христос идва като Светлина в човека, като Чистота голяма, като Подход, не отношение, вътре в Душата. Той работи, Той за много хора отдавна е дошъл. Един Мъдрец чака ли спасение, чака ли възкресение, че той живее в Бога, Учителя! То… Има нещо срамно да чакаш възкресение, нещо болно, това е тежка болест друга тема. Така, да продължа.

Значи, Чуан Дзъ казва, когато жена му умира: „Много се радвам, че жена ми умря!“ гледай подход на Мъдрец! Той е Даоски Мъдрец, след Лао Дзъ това е вторият най-голям Мъдрец. „Жена ми отиде да си почива в другия свят.“ Гледай каква… тя отива на почивка, Боре, разумна жена. Той е рядък Мъдрец, предлагали са му министър. „Какъв министър! казва Аз имам свой уют и не искам“, нали… То е, то е наказание, нали. Защо хората избират някой голям политик, Боре? Да бъде наказан от съдбата, защото той голямо его и иска… И те ще го накажат после. Той ще влезе в системата на един голям паразит, който идва от Атлантида, защото властта е голяма зараза. Там и светците не могат да устоят. Има само някои Мъдреци, но и те не искат (забележи), те не искат, защото кого, кого ще учиш, то там… Те са препълнени чаши тез умствените хора, ти няма…, те не искат даже да учат Мъдростта. Те, ако бяха достойни, нали. Само да ти, ще се отклоня още малко. Представи си, че…, чисти хора донякъде Кирил и Методий, Иван Рилски, Учителя, Мъдреци, Светци станат министри, президенти и ръководят. Кой ще ги слуша? Какво ще обещае един такъв министър? Ще ти кажа моята гледна точка. Първо няма да има повишение на заплатите, а намаление, защото вие не умеете да живеете правилно. Второ никакви обещания няма да има. Знаеш ли, какво невежество е обещанието! Единственият, който може да дава обещания, Боре, е Бог, и да ги изпълнява. Второ, даваш обещания, ти не знаеш, че до утре дали ще си жив. Това е в Ръцете на Бога. Той обещава страшна простотия! Извинявай за думата. Мога да ти го докажа, ако тръгна по таз посока, не се занимавам с политика. Обичам ги. На тях, те са на тяхното ниво, много ниско ниво. Но, да… Второ, повечето, искам да отидете в манастир да си посветите живота на Бога, не на света, не на калта, не на ума. Ще ви водя по Пътя на Бога, за да станете първо Истински хора, и после ще дойдат такива блага, но вие ще можете да ги управлявате. И египетската поговорка казва: Изобилието е проклятие за неподготвените хора. Е така, ако ти говоря един час, ще настръхнат много хора, но няма да ти говоря, защото… Разбираш посоката, само ти давам посока страшна работа! Така.

Смъртта присъства в ядрото на живота, в Истината, за да може всеки, който посегне на Истината, да получи смърт, нали. (Ти как ще посягаш на… нали.) И да получи смърт, и таз смърт да го учи, и да го обучава много прераждания, докато човек се завърне в Духа. Отново говорим за Любовта на Бога. Завръщането в Духа е завръщане в състоянието без смърт. Духът и да иска да умре, той не може, Боре, няма условия, нали. Умът и да е жив, е умрял, и да е умрял, пак е умрял. Смъртта не се побеждава със знания, а с Мъдрост и с Безупречност. За Толтеките тука някои неща (към края съм), за Толтеките смъртта е сливане с очарованието на Свободата. Както и Христос, както и Орфей, както Заратустра, Лао Дзъ. Той, защото той живее повече в другия свят и като дойде смъртта, той става още по-свободен и още повече може да помага на хората, които са го обичали правилно, нали. Те казват, Толтеките: Безупречността е скокът над Тескатлипока. Тескатлипока, това е вселената, илюзията, хаоса, човечеството, нали; скок.

Само Безупречността, води до безсмъртие и само безсмъртният човек може да създава истински отношения. (Другите може да искат, може да си въобразяват те не могат да създадат!)

Какво казва Учителя, виж: За любещия смъртта е потаен Храм.

Ако повярваш, че в смъртта е Бог, ти ще се разцъфтиш.

Смъртта е извора на Свободата.

И нещо кратко според Атлантите, те казват: Човек, който няма правилно понятие за Истината, той е смъртен човек. Тяхното възприятие за Свобода е велико, изключително. Казах ти: Свободата я има само отвъд вселената; в света, всичко е ограничено и смъртно. В отвъдния свят всичко е ограничено. Но за Безупречния човек, влязъл в Истинската Свобода, не в астралния свят, нали, където се чудят какво да правят. Примерно алкохоликът иска да пие, обаче не може да пие, казва Учителя. Той гони бъчвата до него, той иска да я хване, не може да я хване и няма… Той иска да слезе на Земята да се напие.Това беше, защото исках да бъда по-кратък. Да, Боре?

Б. Б.: Присъщо, като в съня, когато искаме да хванем… Както в сънищата, когато искаме да хванем, примерно едно шише, или някакъв предмет, и ръката ни минава през него и не може да го дигнем.

Елеазар Хараш: Да, да, хващат го то го няма.

Б. Б.: Дойде време, за въпросите на зрителите и започвам с тях. Добре ли е да се кремира тялото и ако да, то след колко време е нужно да се направи, след като човек е починал?

Елеазар Хараш: Така, кремирането, изгарянето е голяма награда. А огънят, който е част от Духа, той така е създаден, част от Духа е слязла и огънят е създаден. Нестинарите могат да вървят защото, да вървят в огъня, защото те са стари Богомили. Те обичат огъня, имат специална любов към огъня, умирали са в огъня. И той, Духът може да влезе и да направи огъня да гори без да изгаря. За грешникът е друго или за невярващия. Да?

Б. Б.: Защо Учителя казва: „Вие след като умрете или много дълго време червеите ще ви ядат, или огънят ще ви изгори“, а на практика той одобрява и двата типа (как да го кажа) решения: едното е конвенционалното погребване в ковчег, и кремацията?

Елеазар Хараш: Ще ти кажа, Боре. Значи, ще ти кажа какво иска да каже Учителя. Значи, първо, червеите са съмненията в човека. В случая говорим за психически червеи. И няма значение, нали… Те ще те ядат; съмнения, колебания са психически червеи. Значи, какво исках да ти кажа.:. Духът, ако влезе в огъня, и го укроти, ще гори без да изгаря. А, ако усили огъня, защото има случаи един нестинар е повел другите, казва: „Няма опасност!“ и Духът ги изгорил, даже изгорил тоз нестинар, защото някакво его, той искал да покаже на хората… Има и такъв случай. Аз за нестинарите още не съм изнасял лекции, но … Но част от Духа е в… Голяма награда е, защото огънят е най-големият очистител и прекъсва връзката с привързания, привързаност. Най-хубавата смърт аз съм я имал от личен опит в минали животи. И в края на живота си, като си изпълня задачите, да не казвам мисия, защото е голяма дума, и така да се…, в края на живота от любов към огъня да се хвърля във вулкан. Имам два такива случая. Малкият огън отива при големия огън. Малкото синче, малкото дете отива при Бащата но голяма красота! Имам приятел, който живее в Еквадор на тридесет метра до един вулкан. И бях го питал един път: „А бе, не искаш ли в края на живота си така да се хвърлиш във вулкана?“. Казва: „Не съм мислил“. Тя сега държавата не му позволява да живее до… Както и да е. Исках да ти кажа, че голяма награда е, нали!

Денят, срока точно на четвъртия ден, точно на четвъртия ден. Забрави какво казват Писания…

Б. Б.: В момента хората, които не искат да погребат близките си в гробища, а поради това, че няма достатъчно камери за изгаряне, ги държат в хладилници починалите по петнадесет дни; петнадесет, двадесет дни.

Елеазар Хараш: Значи, четвъртият ден е, значи, ще говорим след време за Тайната на числата, защото това са трепети на Древния те са преди буквите. По-дълбоки са от буквите. След време, когато говорим за Гносиса, Тайното Християнство, там ще… Значи, четири е свързано с Тайното име на Бога, то е от четири букви. И точно четвъртият ден, свързан е с Вечността и Мистерията. И на четвъртия ден трябва да бъдат изгорени тогава е, има тайно увеличено благословение. Иначе пак има, заради огъня, но то вече не е толкоз силно.

Б. Б.: А, ако бъде оставено тялото на починалия в хладилна камера прекалено дълго време, това тормози ли по някакъв начин душата му?

Елеазар Хараш: Значи, зависи от съзнанието и осъзнаването. Той, земният човек все едно къде е сложен, той все ще се тревожи. Той, ако си разреши въпроса, понеже умът е в него, а умът е нещо като вечна тревога. И тъй че тревоженето, то е почти непрестанен процес при земните хора. И няма значение дали е в гроба, или не, дали е в камера… Той в другия свят пак се тревожи, Боре, само че там го нападат кошмари, но те също го тревожат.

Б. Б.: Продължавам със следващия въпрос. Защо египетските жреци са запазвали мумиите на покойните, ако са знаели, че има прераждане и че тази Душа може отново да се върне в друго тяло? След като може да се ражда неограничен брой пъти на Земята, защо им е било необходимо същото тяло?

Елеазар Хараш: Да, ще ти кажа. Сега, те примерно вземат сърцето на човека, кристализират го, очистват го с молитви, и го правят като…, нещо като паметник, защото човекът на сърцето, може пак да влиза в сърцето. Примерно да кажем направят му статуя мумия. (Това при тях е голямо изкуство и светът хабер няма, за какво става въпрос, нали. Ще ти обясня. Примерно и Тот има такава статуя, нали.) И сега те правят двойник на тялото да прилича подобно. Обаче с голяма Любов, отношение към Душата и вкарват, с такава Любов изкуството е било тогава правено, те вкарват част от душата на тоз, който е починал във фигурата. И тез, които го обичат, като гледат фигурата имат голяма Любов към фигурата. Част от Душата влиза и общува с тез, които го обичат. И това е живо изкуство, няма ни… Тоест умрелият, особено ако е напреднал, може да помага на тез, които го обичат чрез фигурата. Това говорим за Тайно изкуство, което не е някакви си картинки, снимки или какво беше там едни…, както и да е. А и след време, той може, тоз напредналият или полунапредналият да се отдели от сърцето си и да помага на тези в другия свят. Но той може и да влиза, и да излиза, както в къщата не му пречи. Но ако… Ти не можеш да направиш статуя на един глупак. Представи си Древният Тот Хермес, Божество, или Лао Дзъ и ти… Той ти напомня Великия Път, Великата Истина. Имам Лао Дзъ статуя, нали, имам на Поп Богомил статуйка, имам на египетски… Точно зарад туй изкуство вкарана е част от Душата поради Любовта към тоз човек. Имам на Мелхиседек една рядка… Нямам статуя и така… Страшен Учител, Старец, нали, какви неща… Само да ти кажа, Боре, какво казва той: „Има десет божи заповеди те са дадени за умрели хора“. Ще ти обясня. Умрели на много нива. Защо? „Не убивай, не кради, не лъжи!“ Ти на един Ангел, на Архангел ще кажеш ли „не убивай“, на чистите? Туй е за паднали, паднали и пропаднали. Има Истински Заповеди, Боре, в Атлантида. Тез заповеди са бедна работа. Как, първата заповед на Атлантите, казва я Мелхиседек и тогава е бил царят на Атлантида Жрецът, Жрецът Атлант се казва. Една заповед само ще ти кажа. Някой път, като говорим за Атлантите страшна заповед: (Няма такова нещо в света, както Учителя оназ заповед…) Никога не нарушавай Безкрая в себе си страшна работа, т.е. никаква грешка за нищо, никаква лоша мисъл, никаква постъпка; Безупречност на високо ниво, осма степен. Никак… ти, ако направиш една погрешна постъпка, изгубваш Безкрая. Учителя казва за Праезика, Ватанския език, Ватанан (Тоз език е изгубен от хората.), той не е правен от някакви светци, беден език. Той е правен от Боговете, Боре, Боговете. Праезикът Чиста Светлина без примеси, не светлина някаква. На тоз език казва Учителя ако произнесеш една лъжа, изгубваш тоз език завинаги. Вече той не е твоя. Учителя е говорил много за…, дал е молитви на тоз език. Той не се знае. Има два езика в света, които учените нямат ги в списъците и ако знаят нещо, то е едно, две изречения, които са смешни. Това е висок Праезик, Богове. И на тоз език, на другите езици може да лъжеш, нали те са и…

Б. Б.: Да, ще говорим някога за силата на Словото и за езиците. Да продължа със зрителските въпроси. Има ли белези, по които можем да съдим като какви и къде ще се преродим в следващия си живот?

Елеазар Хараш: Обикновените хора, както ти казах, примерно да кажем, много мързелив човек, живял в България, много често такива ги изпращат в джунглата, в пустинята той трябва да се размърда, да го гонят буболечки, мравки да работи нещо. Природата се е видяла в чудо казва Учителя да накара мързеливия да работи. Има такива примери, дето той при пожар не става голям мързел. Но има знаци примерно, ако много обичаш един човек от една държава и ти го… Настройваш са да се преродиш пак там. Значи, къде сме се прераждали ние, като знаци и белези и къде не: всички държави, които ги обичаме много, Боре. Ти да кажем обичаш няколко държави. Аз много обичам Египет, руснаците, нали. Ако ходя някъде в чужбина, ще бъде само в Москва, Египет той е вътре в мене. И обичам въобще народите, но Мъдростта на народите. Като цяло обичам всички народи, защото видях и турската мъдрост голяма, дълбока; и албанската, руската руският народ има нещо страшно, нали, като Мъдрост там. Към двеста хиляди афоризма там проучвам голяма красота! И Древна Индия обичам, и Тибет обичам дълга история. Но искам да ти кажа: Народи, които по-дълбоко ги обичаме от другите народи, това са нашите успешни прераждания от миналото. Както тоз руснак, тя знае В., той все ходи в Тибет най-вече. Стара любов, стара връзка, но трябва да отиде и в себе си, в своя Тибет, във вътрешния Тибет. А всички, които ги мразиш, не искаш да ходиш там, защото имаш неуспешни прераждания. Но в края на краищата може да те изпратят, ако не си научил уроците и ако любовта ти към определен народ не е много силна, защото ти нямаш избор. И може да те изпратят, родителите ти може да се преродят, които трябва да те приемат по карма, в друга държава. Ще отидеш там, но после ще пътуваш до таз държава, както много хора от чужбина идват тука на Златни Пясъци. И се срещат народи, хора и се запознават. Изведнъж стават близки. И има такива хора, Боре, срещаш го за първи път (и аз имам такива случаи, сигурно и ти.), веднага му имаш доверие, а живееш с човек двайсет години, му нямаш доверие, защото то за един живот не може да се образува истинското Доверие. А на оня човек му имаш доверие завинаги, защото то е старо Доверие от много животи. И там слушаш каквото и да ти каже, а близките си хора не искаш и да ги чуеш.

Б. Б.: Един от най-често задаваните въпроси, които получих във връзка с днешното интервю е: Имаме ли връзка с хората от сегашния ни живот семейство, приятели в следващо прераждане? И търсим ли по някакъв начин някакви знаци, гаранция в това, че отново ще бъдем заедно? Това е най-фундаменталният въпрос по отношението на смъртта. Всеки може би е малко егоистичен, така, и всеки го гледа от гледна точка на собствения си аз, но… ще бъдем ли заедно?

Елеазар Хараш: Това, което си обичал, както египтяните при мумията поставят всички предмети, които е обичал, защото той продължава да живее в другия свят с тях, както и на Земята. Но там горе то не е предмети, а излъчвания, фини, духовни неща. И те са си при него, те са в Душата му. Но примерно сега да кажем аз имам брат, който си го уважавам, но той няма нищо, не знае с какво се занимавам, няма да разбере, докато е жив. И аз за какво ми е да се прераждам с него, като, нали, ако Бог реши, но аз пробвах да му помогна. Няма уши, да е жив и здрав пак, обичам си го тайно, за други животи ще му помогна. Хората, които много обичаме, ще бъдем около тях, но може кармата да е такава, че той да се роди в друга държава. Пак ще се срещнете, Боре. Ще пътува, ще дойде на екскурзия тука, ще се видите. Изведнъж сближаване, защото то ще стане естествено, нали, защото влизат Ангелите и напомнят кармата. Така че, всички които си ги обичал, ще ги срещнеш, които си ги мразил, щеш не щеш, ще трябва да ги срешнеш за да им простиш, или да кажеш: „Абе, враг мой, да си жив и здрав, желая ти успех!“ примерно.

Б. Б.: Има ли чести преплитания между съпруг, съпруга, деца, хората, които са най-близки в родствените кръгове?

Елеазар Хараш: Ще ти обясня. Сега виж какво казва Учителя. В едно семейство се раждат много близки хора помежду и древни врагове. И някой от тях е опасен враг. Има такива, които забраняват, да кажем братът, сестрата тръгнал много да обича лекциите ми, Учителя, Словото, Майката и бащата: „Не, това е секта!“ те ще изкарат и слънцето секта, и Истината, но нямаш право да четеш. На едната не дават даже да чете примерно „Синовете на великата мечка“ индиански. Те трябва да проверят дали това е секта и тогава да дадат. Тя… Но много мои хора тайно четат и крият книгите. Ако четат любовни романи, няма да има проблем, но ако четат моите лекции и Учителя става опасно, защото… Обаче един човек, който обича Истината, той ще разбере какво говоря и ще разбере, даже може и да си помогне сам, ако, ако въобще разбере за какво говорим.

Б. Б.: Макар преди малко да засегнахме темата за самоубийството, какво става с Душите на тези, които са посегнали в живота си? Вие казахте, че се прераждат в животни. Има ли и други обременяващи неща?

Елеазар Хараш: Не винаги, не винаги. Значи: първо се прераждат в животни понеже са посегнали на Дара на Живота; второ се прераждат изродени, понеже са посегнали; трето може да се преродят без дефекти, като хора, но с тежка психика. Понеже прераждането е голяма обремененост и тез духове те продължават да гонят човека. Но самият той е условия и макар че, като дете е странно, егоцентрично, те навлизат постепенно в него. Защото до седмата година Душата е много силна и те не могат да го хванат много като дете, то обича игрите и те, те какво ще играят. Те са… там им тежат детските игри. Обаче след време, нали, вече и училищата са много опасни след седмата година, защото стават много смесвания и влияния. И понеже образованието е далече от Истината, нали, и тогава вече те нахлуват постепенно, и след…

Б. Б.: Да, някога ще говорим и за темата за алтернативните форми на образование, но сега със следващия въпрос: В Библията се казва: Любовта е крепка като смъртта. Може ли да повдигнете завесата над тази метафора?

Елеазар Хараш: Значи, Любовта е силна, знам, че е крепка, иначе. Любовта е силна като Свободата друг превод. И понеже смъртта дава Свобода, Любовта (говорим за висшия смисъл на Любовта) дава Свобода. Тя е силна като Свободата и силна като Великата Отговорност. И затова тя е… Любовта трябва да бъде устойчива в нас, за да изпълним този стих, неизменна. Тогава вече тя се равнява на смъртта, защото смъртта е, смъртта е много висок Ангел, който, ако го видиш, както Толтеките, когато са побеждавали смъртта с Безупречност и те се поздравяват, нали. Смъртта не може да го хване. Тя вижда, че тука е застанал… една светлина. Как ще хванеш светлината? Нали?

Б. Б.: Кое е това същественото, което смъртта отнема, и кое е това същественото, което животът дава? Понятието смърт го разбираме, че е все едно нещо, което вече не съществува. Кое е най-същественото, което престава да съществува?

Елеазар Хараш: Най-хубавото на смъртта то е голяма красота че ти отнема кармата, за да не правиш по-голяма карма и че ти отнема егото. Самото его е смъртта на човека, самият ум е смъртта на човека. Но ако умът бъде пречистен и овладян, той вече ще стане един хубав слуга, но това е тежка задача. Това е задача за тез, които тренират Брахмачария едно от най-великите Учения в света е Брахмачария въздържание, това е истинският пост. Ти там постиш (става въпрос за обикновения пост, бел.ред.) от храна примерно, пък не постиш от лоши мисли, чувства и постъпки. Какъв пост правиш? Това е голяма заблуда. Значи, истинското въздържание е пост от лоши мисли, от лоши чувства, от лоши постъпки, нали, да не говорим за лъжа и критика, и от храна.

Б. Б.: А следващият зрителски въпрос е: Има ли начин човек да разбере кои са точните, или поне приблизителни причини, за да се роди в този си живот и да следва хода на живота си; респективно и който ще го доведе до конкретен тип завършек, смърт?

Елеазар Хараш: Да. Познавах една позната, не мога да я нарека сестра, но така все пак обичаше Учителя, но така малко от разстояние. Тя се беше оженила за негър. И казва пред хората, пред света, аз видях, че не е тъй, но тя така го: „Ожених се за негър да покажа на българите, че нямам предразсъдъци!“ Нищо подобно! Видях и проверих (вътрешно, дълбоко), че този негър се е пожертвал за нея в предния живот и тя сега има психически дълг. И тя се оженва за него, и живеят с него. Те отидоха в чужбина в последствие, както и да е. Нали, значи, има… Когато някой човек се е пожертвал за тебе, вече има дълг. Това може да е пожертване в хубав смисъл, може да е в среден смисъл, може да е в лош смисъл, но това е кармичен дълг, който те обвързва. Трябва да сте заедно, или на близко. Може да не ти е точно дете, в семейството, може да е комшия. Може да е някакъв роднина по-далечен, нали, макар че обикновените хора казват: „Някой път роднините не са приятели, приятелите са приятели. Обичаме роднините си, ама да живеем на голямо разстояние от тях“.

Б. Б.: С риск да задам един личен въпрос, обаче ще си го позволя. В едно от най-първите интервюта, казахте че два пъти сте се жертвали и сте умирали за Учителя?

Елеазар Хараш: Ами, трудно се говори по такъв въпрос. Все едно, ако ме питаш: Кой съм аз? Няма да… няма да се получи разговор.

Б. Б.: Добре, ако искате няма да, ще го прескоча.

Елеазар Хараш: Ами то е лично между мене и Него. Нали и физическа смърт, и Духовна смърт, и Мистична смърт на всякакви нива. Защото на Него си посветих живота, на Него и на Бога, то е и на Истината, нали. Но долу-горе дотука свършваме, защото… Да.

Б. Б.: Добре, благодаря! Продължавам със следващия въпрос от зрители: Запазват ли се семейните връзки след смъртта? Явяването във всеки нов живот обвързано ли е със семейните връзки от предходните животи? И човек изкупува ли чрез смъртта си грехове и на негови предшественици? Тоест примерно на баба, на дядо, на прабаба, на прадядо, ние чрез нашата собствена смърт да им изкупуваме техни грехове?

Елеазар Хараш: Така. Тука по тоз въпрос има много заблуждения и хубаво, че ме питаш. Нищо подобно никой не носи грехове на друг човек, ама никой! Всеки носи свои собствени грехове, но понеже понякога, Боре, има съвпад греховете си приличат. Както един музикант, прероден при голям музикант, гениален. И двамата са гениални музиканти и хората казват: „По наследство!“. Купища други музиканти синовете им са некадърници. Няма тука наследство, няма кръв, няма баби и дядовци! Тез, които са се обичали искрено, любящата душа в другия свят, при истинска връзка… Значи чел ли си романа „Безсмъртна любов“?

Б. Б.: Не съм.

Елеазар Хараш: Окултен роман, много красив френски роман. Значи, жена му умира. Той се оженва за друга, обаче там няма пълнота. Излиза на терасата и общува с Душата на умрялата си, има голяма пълнота. Той продължава живота… Аз имам точен човек от Братството, който по тоз начин живее със съпругата си. Тя замина; чете моите лекции, Учителя, вдъхновява я, както тя се радваше като беше жива, нали. Нещата продължават, красивите неща. Тез които много се обичат, майката да кажем, майката е напуснала семейството, по някакви причини е карма, отишла е в другия свят. Тя продължава тайно да обича душата и мъжът си, ако ги е обичала духовно и някак си пречистено. Даже на по-ниско ниво, религиозно все пак го обича. И тя им изпраща лъчи захранва, и ги чака. Но тя, понеже, да кажем много обича децата, на физическия свят не може да го гледа чисто, но Ангелите правят така, че тя отглежда духовни деца, защото децата са Духовни Същества, Души. Тя продължава да гледа деца в другия свят в духовен смисъл. Там човек, който е обичал много книгите, също продължава да чете в другия свят книги. И аз ги чета, аз съм антиквар и туй ми е професия от хиляди и милиони години се занимавам с антикварни, редки книги, специални книги. Как чета, Боре, в другия свят, защото съм чел. Помня ставам и чета духовни книги буквално. Даже изкупувам книги по време на, като сънувам уж сънуване. Ще ти кажа как чета. Там не отваряш страници така, Боре. Там проникваш в книгата и на която страница искаш да спреш искам на 33 страница, спирам и чета. Но който прекалено много е обичал книгите, но в името на Любовта, на Вдъхновението, а не който. И чета такива книги, които ги няма в света, даже изгорени книги. Това е специална Любов към книгите, която не мога да ти я опиша. Всички приятели, които са ми помагали с пари, защото ми помагат много, аз все книги купувам. Преди години имах към 180 000 книги. Сега са към 60 000 може би вече. Но аз чета и Духовни книги. Специална Любов към книгите няма спиране за хиляди години и занапред. Това е професия, която не може да ми омръзне милиони години. Това е нещо страшно!

Б. Б.: Да, Вие казахте в едно от интервютата: Книгите са живи Същества.

Елеазар Хараш: То е такъв бизнес, така… смешен, обаче тръпка. Тази тръпка Боре такава храна. Човек трябва да работи това, което има тръпка. Аз така ще си отида, нали, защото книгите, никой не може да ме спре.

Б. Б.: Възможно ли е починал близък или познат, или враг най-вече да вреди на човек, който е жив в нашия материалния свят?

Елеазар Хараш: Ами, ако много го мрази и ако отиде горе, може да му направи такива бели, дето като е жив не може да му ги направи. Защо? Ще ти кажа защо. Защото в тоз свят, той: „Абе неговите хора може да ме убият; обществото какво ще каже?“ някакъв полуморал. Той е далече от Чистотата, ама, т.е. от опасения, тука няма да му направи. Но горе като отиде, нали, той мисли че никой не го вижда. То е така ясно, той е такъв буквар, ама той не го знае, защото не е осъзнат. И може да му направи големи бели, може даже и да го парализира. Но пак, ако позволи Бог. Защото, ако тоз човек, ако е тръгнал в Пътя на развитието, Бог и Ангелите на Съдбата, ще кажат: „Чакай, тука нямаш власт!“ вече (нали, виж) зависи от…

Б. Б.: Да, а следващият въпрос е свързан с така дългогодишни традиции, обреди и култове. И може би много хора ги интересува: Как трябва да постъпваме с дрехите и принадлежностите на заминалите? Следва ли да се употребяват, изгарят, изхвърлят, перат, подаряват? Първо този, а също има още и няколко по отношение на обредите, но нека с дрехите и принадлежностите, първо.

Елеазар Хараш: То е елементарен въпрос, Боре, ама… Да, ще ти отговоря. Дрехите трябва да се горят. Огънят ги освобождава от психизма и от напоените същества. Но трябва да подаряваш на хората само чисто нови дрехи, по изключение дреха, която е хубава и която си я носил само един, два пъти човека и още не е напоена. И ако се изпере, и така е хубава дрехата, тогава можеш. Но носени дълго дрехи, заразени, особено от психическо, тежки болни хора, от неизлечими болести. Обаче пък да носиш… аз имам ризата на Учителя, нали, страшна работа е, значи! То е да ме извинят музеите и изкуствата…

Б. Б.: Имате истинска негова риза?

Елеазар Хараш: Да, да, той я е носил. И даже часовникът подарен от баща му, там един косъм, и шалчето. Така се случи, дойдоха при мене. Но то е нещо, което … няма коментари. Няма пари, няма цена, няма продажба там, няма… няма цена, няма… Но то тука не говорим за дреха. Тука говорим за Дух, който е Космическа връзка, Космическо Съзнание. И ако знаеш как да докоснеш…

Б. Б.: По отношение на обредите, като периодичните помени, четене, заупокой, раздаване на храна, всички тези неща помагат ли на мъртвите?

Елеазар Хараш: Огромна илюзия, необятна, нали! Помага на умрелия единствено човек, който има специална Духовна Любов към него. Любовта не признава разстояние, както оня, стотникът казва на Христос: „Кажи само реч!“. Няма какво да идваш в къщи, какво ще си губиш времето, ще пътуваш. Значи, Чисто Слово помага. Той е в съзнание, той не е в ковчега. Не говоря за наказаните, те на тях и да искаш не можеш да помогнеш, нали. Защото те трябва Ангелите на Съдбата да ги разтоварят от веригите. Какво се случва такъв човек като умре, среден човек, на средно ниво? Той дълго време, Боре, не знае, че е умрял. Той продължава да говори с живите, влиза в стаята, влиза в къщата. Някой път говори и мисли, че го чуват, защото те донякъде го чуват, донякъде. Изпълняват нещо и той помисли, че го чуват. Друг път говори и не го чуват, и се чуди защо не го чуват. И Ангелът, Ангелите на Съдбата дълго време го убеждават, че е умрял той не вярва. Защото той е Душа в Другия свят, както тука е бил Душа в тялото. Знаеш ли какво се случва? След няколко месеца той казва: „Абе, май наистина съм умрял виж. Защото вече разбира, че не го чуват. И вече в един подходящ момент, той разбира, че тука става нещо. И както и да е, защото то няма смърт, както ти казах.

Б. Б.: А по отношение на сънищата, има ли някакъв код за поведение, който трябва да съблюдаваме ние живите с оглед еволюцията на Душите на мъртвите? И например има поверие, че не е хубаво да се прегръщаш, целуваш, или докосваш с мъртви на сън. А, аз тука бих добавил и елемент от моя въпрос. Аз лично много често сънувам починали близки приятели и т. н. Какво трябва да ни е отношението по време на сън. Трябва ли да се мъчим да се събудим, или нещо да им предадем, да им кажем?

Елеазар Хараш: Понякога се случва събуждане в неподходящо време, да го наречем, три часа. Учителя казва: Това е психическо докосване от Душа от Другия свят. Може да е твоя близка Душа. След време, като различаваш, ще знаеш точно кой е той. Но може да не знаеш кой е той. Но таз Душа се нуждае от помощ. Прочети казва Учителя нещо от Словото, нещо от Библията, светли мисли. Ти ще се успокоиш, той ще се успокои. Защото той търси, ти си му близък. Той търси (или може да са няколко умрели)… Те не могат да влизат във всеки човек, защото кармата не позволява, не могат да отидат при непознати, няма какво да получат. Тебе те обичат, обичат твоята Душа; и те влизат в твоята Душа, докосват я, прегръщат я, защото получават утеха. Понеже Висшият свят не ги приема високите светове от Ангелите нагоре; в нисшия свят се чувстват зле, и търсят, Учителя го нарича хижичка, къщичка. (Човешката душа е като малка хижичка, къщичка човешко тяло.) Влизат в него, успокояват се, после те ще си заминат успокоени. Трябва да ги приемеш с Любов. Ако е кошмарно, пак почети някои мисли на Учителя на таз душа няма значение дали ти е враг, пак подходи с Любов Подход. И тя ще се успокои.

Б. Б.: А има ли значение дали наум трябва да изпращаме мисли към Душата на починалия, или трябва да изричаме някои думи чрез Слово, на глас?

Елеазар Хараш: Значи, ти като го изричаш на глас, ти вкарваш и Душата си. (И пак е… То е на глас и на ум.) Важно е да вкараш красиво дълбоко чувство, съкровено, фино чувство, душевно. И душата ще го приеме с Любов и ще олекне. И тя идва затуй в таз хижичка, при тебе да се успокои. Нуждае се, защото не може да си намери място в Другия свят.

Б. Б.: Знаем, че след смъртта на тялото някои осъзнават какво е станало, други (както говорихте преди малко) го осъзнават по-късно. С нас ли обаче носим отговорите, или Бог ще ни отговори за невежеството, в което сме израствали и изкушенията, чрез които сме напътствани?

Елеазар Хараш: Значи: Дълбокото Знание, Дълбокото Царство Божие е в нас. Но трябва да… С големи усилия, човек трябва да е предизвикал Бога и Бог да му е казал: „Позволявам ти да вървиш в себепознанието и в пътя към Мене!“. И когато човек е познал себе си, като Дух и Душа (Душа е на едно ниво, Дух е на по-високо ниво Свръхсъзнание.); и ако си познал себе си, ти вече знаеш Подхода си към нещата. Ако не си познал, трябва да се молиш, нали. И пак е вид помощ или поне светли мисли, ако няма молитви, поне светли мисли…

Б. Б.: Преди малко споменахте, че не е добре хората да практикуват медиумството. Но все пак тука има въпрос: Има ли начин да се свързваме с нашите близки, без да сме медиуми? И това чрез специални молитви ли става, или изобщо човек трябва ли да се занимава с… да има такъв подход?

Елеазар Хараш: Хората трябва да бягат от тоз въпрос. Нещо като подобно, както при пожар, както при чума. Дълбоко пречистените и които са победили изкушенията имат право, но те също избягват, освен ако някакво голямо изключение. Те ще усетят дали Бог иска, и тогава няма проблеми. Но… какво исках да ти кажа? А, в медиумизма, при медиумите има една опасност, че в медиума може покрай умрелите да влезе умрял, който имитира умрелия (защото оня е със слаба воля, а пък тоз е със силна) и така може бавно да обсеби, да предаде подобни знания сродни, да каже частични истини, и после може да подведе хората, и става нещо опасно. И Учителя казва: Другият свят е пълен с капани във вид на цветя. И само Мъдреци (не светци), тез, които са минали през Любовта, надраснали са Светостта, Бог им е дал Тайна Мъдрост, те могат, но обикновено те не искат или пък поне знаят тайно как да помогнат, или знаят тайните молитви, не обичайните. Но те са друга Мярка! Но не трябва да се занимават хората, но могат да изпращат молитви, нали, каквито и да е, които им идват от сърце и спонтанно, защото молитвата тя е винаги помощ, дори и когато е много бавна. Но поне да натрупват, бавна помощ с молитви.

Б. Б.: А по отношение на внезапно починалите, има ли начин за получаване на послание от тях, както и обратно, от нас към тях, предвид, че са починали внезапно и ако трябва да им се предаде някаква информация, или пък да се изпълни някакво тяхно последно желание?

Елеазар Хараш: На такъв човек близките трябва да се молят, аз го наричам Усърдие много силна дума е тя, но тука сега ще отидем много надалече, ако ти кажа, че има едно Усърдие… в пречистването, което може даже да смае и Бога. То… Учителя го препоръчва голяма Чистота. Но да кажем, хайде, хората не вървят много по тоз път, да кажем по-обикновени са. Значи, трябва много усърдна молитва да поискаш от Бог, примерно формула, която е точна: Господи, пази всемогъщо тази Душа (или брат еди-кой си, или сестра еди-коя си) и направи най-доброто за нея, според както е Твоята Воля това е чиста формула, без примеси. Означава: Бог знае кое е най-доброто, защото може да няма нужда от никакво послание. Някой път, ако е много важно, Ангелите ще влязат в тоз, внезапно умрелия; ще отидат при техни близки хора, ще покажат, че това е той и ще внесат точното желание на умрелия. Той не може да го прави, защото не е осъзнат. Обаче Ангелите, но това коства на умрелия много енергия и се случва рядко, защото е изморително. И той не е осъзнат и те като изключение имат право. Ангелите нямат много право да го правят. Но по изключение да покажат, че той се явява, че той е някак си жив, и все пак да помогнат на така да ги наречем земните или бедните съзнания или пък добрите съзнания.

Б. Б.: Има някои хора, които се уговарят приживе със своите близки, когато почине, който първи почине от тях да даде някакъв знак, че реално съществува отвъдният свят.

Елеазар Хараш: Да.

Б. Б.: Възможно ли е на практика да се дадат такива знаци?

Елеазар Хараш: Да, има такива случаи. Да.

Б. Б.: Може ли някакъв пример?

Елеазар Хараш: Знакът е такъв: правиш между силна и могъща Концентрация на приятеля си, с който си дал като обет, така, и си го представяш него. И той получава (говоря за Свръхконцентрация, или поне много силна Концентрация. То е нещо като изчезване, излъчване, сгъстяване) и той ще усети, защото имат между тях има поначало стара връзка; има врата отворена, канал има.

Б. Б.: А под каква форма от Отвъдния свят към нашия материалния може да се получи знак?

Елеазар Хараш: Ако е напреднал духовно, той може да се сгъсти, да се яви и да му каже точните думи и той ще ги попие. Но ако не е напреднал, трябва да се моли усърдно и докато се натрупа нещо и след време да се случи чрез Бог и Ангелите на съдбата те да го уредят. Ако трябва да има такава помощ.

Б. Б.: Какво ви е мнението за практиките за свързване с Акашовите записи и прилагане на Атлантско лечение? Вредят ли опитите на нас живите за проникване в Акаша?

Елеазар Хараш: Ами, щом по-нисшият свят на умрелите астралния има много опасности, Акашовите имат още по-големи опасности. Защото може да се домогнеш до знание, с което да злоупотребиш и да не си достоен за него. И затова примерно да кажем Древният Тот Божеството, Неговите книги, Свещена Наука. Значи, много малко хора в света са влезли в таз Тайна библиотека на Атлантида под Сфинкса дълбоко. Той е направил могъщо заклинание, никой да не влиза при тез книги само достойните. Само няколко човека са успели да проникнат. Няма да изреждам имена, но едното ще ти кажа истински Учител, още оттогава е бил Учител в Атлантида Аполоний Тиански се казва. Това е върха на Древногръцката Мъдрост подобен е на Христос като съзнание. Той е влязъл в тез библиотеки и е прочел неща, които са му трябвали, за да вдъхнови Душите. При туй положение, нали, можеш да влезеш, имаш право да влезеш, нали. Няма да казвам за себе си, да не кажат хората…

Б. Б.: В края на разговора ни за Тайната на смъртта, дайте практически съвет, когато някой от нас, човек, загуби близък и почине, първите дни след смъртта на близкия какви мисли, като послания трябва да му изпращаме?

Елеазар Хараш: От рода: Господи, Ти бъди Покоя на тази Душа. Ти бъди защитата на тази Душа. Ти бъди Водачът на тази Душа туй е напълно достатъчно. И накрая само с прибавката според както е Твоята Воля. И той вече знае Мярката и в случая нямаш карма, защото е чисто. Като прибавиш „според както е Твоята Воля“… допълнение. Според както е Твоята Воля или за да Ти служа, но в случая не е, за да Ти служа, а според както е Твоята Воля.

Б. Б.: Погрешно ли е да изпращаме молитва: „Помогни му за следващо прераждане“ и т. н.?

Елеазар Хараш: Значи, тя всяка молитва е такъв вид помощ, че тя след време образува главната помощ. Всички родове молитва, но когато кажеш: Господи, Ти ръководи тази Душа в Другия свят, ти и да не го кажеш, Бог е грижата за Душите в другия свят, защото ние там много неща не ги знаеме. Но Той понеже е Велика Любов, Той продължава да се грижи, даже и без ние да искаме. Но по-хубаво е да искаме, защото така е казано: Искайте! нали. Но става въпрос за искайте разумно, нали, защото безумното…

Б. Б.: До каква степен спазването на различните практики и обичаи за четиридесетия ден има важност за починалите?

Елеазар Хараш: Туй е друго невежество за четиридесетия ден, няма да го коментираме много, но… Има хора, които се отделят от тялото си на четиридесетия ден, други още на първия ден. И какво ще правиш на гроба, и ще ходиш… Други се отделят след две години, три, защото са били натрапчиви лъжата и насилието. Може да стоят и много по-дълго те са наказани, жестоко наказание. Дано да го чуят тези хората на лъжата и на насилието, защото наистина, ако ме разберат какво казвам, ще им побелее косата. Днеска, не утре, ако разберат. По-хубаво е някои много да не ми вярват, защото да не им побелее косата за един ден или в мига. И така бавно да ми вярват, нали, защото аз съм смутител. Нали, ако си забелязал, макар че Истината помага, обаче не можеш да помогнеш, както ти казах, на затворено шише да налееш вода.

Б. Б.: Има ли шанс, или по-скоро не за невежите хора, точно в мига преди физическата си смърт да получат някакво просветление свише? Защото доста хора го казват, че независимо как си живял, абсолютно последният миг преди смъртта, можеш да получиш някакво проясняване на картината на живота?

Елеазар Хараш: Значи, Боре, има няколко вида невежи хора. Има туй което го наричаме кръгъл идиот. Цял живот така, няма поуки, няма… Нищо не можеш да предадеш там. Бог ще се погрижи за него след време, в други прераждания, защото той е слязъл да изкупува, както преди обясних. Това е човек, който целият живот така му минава, понеже в минали прераждания отнемал Вярата и Надеждата на хората. Не е знаел какво говори, нападал ги е, агресия и т. н. Няма там… Ако му се изпрати прозрение, той ще го приеме за халюционация, защото той е в тъмнината. Невежество значи тъмнина. Най-големият враг на човека е невежеството. Но има по-голям враг да не искаш да се учиш. Това е вече пък съвсем, нали. Но такъв невежа, който иска да се учи може да му бъде дадено прозрение, като успокоение, като отношение на Божията Любов към Душата му. Той малко ще се успокои, дали ще разберат близките му, туй няма значение, нали. Но той ще получи да го наречем, Атлантите го наричат Дарът на Орела малък подарък, Духовен подарък.

Б. Б.: Всеки ли, в мига преди смъртта вижда като на филм изтеклия си живот?

Елеазар Хараш: Някой са вцепенени и почти нищо не виждат. И няма полза да виждат, нали, защото той не може да осмисля. Но в другия свят малко по малко ще го събуждат Ангелите на Съдбата, и ще му дават тез неща, които е изпуснал. Друг вижда нещо, а един осъзнат човек вижда много неща, защото той иска да ги подобри. Иска като слезе, нали, да… наистина да ги подобри. Степени на съзнание, Боре, много…

Б. Б.: В мига преди смъртта, човек дали вижда Помагачи, вече починали свои близки, които идват да го поемат?

Елеазар Хараш: Значи, средният човек вижда Помагачи, обикновеният човек той все едно заспива и няма сънища, няма виждане. Напредналият човек вижда своя Учител и Бога, той е посветил живота си на Тях, отива при Тях, Те му дават да ги осъзнае и той го осъзнава, и Те го осъзнават. И става едно направо прехвърляне в Потока. Той заминава съзнателно и после докъдето е стигнал, в следващото прераждане продължава на още по-високо ниво. А другите трябва да си припомнят, те даже умуват има ли прераждане, няма ли прераждане. То в Библията има повече от десет стиха, нали, които… Но който не иска да го разбере и да ги тълкува няма значение. Пак е степени на съзнание, степени на Мъдрост.

Б. Б.: И ако трябва да завършим този разговор с метафора и даже бих казал, известна доза Мистерия, смъртта повече Светлина ли е, или повече мрак?

Елеазар Хараш: За Мъдреца тя е скок в Свободата; за разумния човек е скок в Светлината; за Премъдрия човек, Учителя е скок в Бога и в Мистерията; за обикновения човек е скок в астралния свят, в нови ограничения, но малко по-разхлабени, т.е. от железни окови и вериги отиваш в златни и пак чакаш. И това, и таз тема, Боре, ще има продължения, защото усещам го, както за животните, за всичко…

Б. Б.: Благодаря Ви много за интервюто!

Елеазар Хараш: И аз съм благодарен!

АУМЪ


* Матей 5:48 (бел. ред.).

ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ

25 ноември 2016 г.

Б. Б.: Здравейте, господин Хараш!

След дълбоките теми за Атлантида, за Тайната на смъртта, Тайната на злото, които до момента говорихме, днес ще засегнем една тема, която е малко по, така, на повърхността на живота, но все пак е свързана с определени връзки и с по-дълбоките неща, а именно ще е за взаимоотношенията между жената, мъжът и детето. И да започнем от това: кое е това по-дълбокото, което кара хората да се търсят един друг и да създават семейства?

Елеазар Хараш: Търсенето е много важно нещо, но Учителя на едно място казва: Преди такова търсене, преди да търсиш другите, трябва да си търсил Бога и защото Той дава вече Мярката. И значи: ако човек не се е научил първо да обича Бога правилно, няма да може и другите и за това търсенето е хубаво да е пренасочено. Значи, защото, който е намерил Бога, ще обича хората по правилен начин, ще обича себе си по правилен начин. Даже ще има отношение със сърцето си, има и… Атлантите казват: Човек трябва да вкара Мъдрец в сърцето си, да разговаря с него. Туй търсене на таз Безупречност, на… оттам вече тръгват съвсем други подходи.

Б. Б.: И в тази логика, може би човек може да реализира една между човешка истинска дълбока Любов, от която да произтече едно наистина качествено семейство и деца, ако е живял преди това в самота, уединение и търсене на Бога?

Елеазар Хараш: Да, истинската Любов, това е участие на Бога. Значи, ако Бог не е между хората… и затова пак стигаме до това: Първо е Бог и после вече Той е третият между двамата. И… Значи, няма как да има истинска Любов без Него, защото Той Самият е истинската Любов. Така, че долу-горе и затуй първо ще обясним тука подхода, ще почна след малко. И после ще видим какво нещо е жената, какво е мъжът, защото трябва да имаме, трябва да знаем към какво се отнасяме това е към… Тайна на Бога, нали?

Б. Б.: Да. Преди да навлезем в дълбочина, в разговора, контрапункта на това, което дадох за примери, за което вие говорите, това, което виждаме масово днес: как хората имат множество, бързо менящи се междуличностни връзки. Това не изхабява ли някакъв резерв от чувства и емоции, което да води до абсолютна невъзможност те да намерят правилния човек до себе си след определен период от време?

Елеазар Хараш: Значи, когато самият човек не е станал правилният човек, то вече не е само изтощение, той разваля себе си, разваля другите. Всички, които са изпъдили Бога… Ние говорихме. Следващият път ще говорим за Дълбоката Християнска Мъдрост и за Тайната Християнска Мъдрост, има разлика, нали, която още по-дълбока. И там ще видим каква Дълбока Вода е онуй, Първично Християнство, което е изгубено сега, нали, но все пак хората и към това се стремят, защото там става въпрос за… живот в Бога, а живот в Бога няма как да не е истински. Голямата грешка на хората е, че са поискали да живеят без Бога и да уреждат някакви отношения те вече не могат да бъдат истински без Него, защото Той е основата, Той е фундамента. Така.

Подходът

Сега. Първо, искам да кажа, че когато хората са изгубили Подхода Подходът е първичен са дошли отношенията. Каква е разликата? Подходът е от Духа, Чистият Дух и от Душата, а отношенията са от ума. Умът е падение, отношенията те учат, Подходът те променя. При отношенията, при ума, човек казва: „Да, да“, обаче той не се поучава, не се променя. Подходът е нещо друго Подходът е промяна. Подходът е Древен и е Несътворен. Тези, които са имали Подхода, са чували Древния Глас, а тези, които са изгубили Подхода, са станали съдба. Значи думата „съдба“ произлиза от „съд“, „осъдени“ осъдено човечество, т.е. човечеството. Подходът е нещо по-дълбоко от опита забележи даже от опита, нали. Той е по-дълбок от света, той е любов към Древния, Обожествяващия. Подходът е Окултна Мъдрост, а опитът е нещо, което дълго време трябва да узрява, и ако стане Духовен и Мъдър опит, тогава вече се докосваме до… Да?

Б. Б.: А можем ли да кажем, че подходът е свързан и с чувстване за Интуиция и да направим тук връзката в избора на правилния човек с гласа на Интуицията в нас?

Елеазар Хараш: Значи, свързано е с Интуицията Ин-Тао означава, нали, Вътрешният Бог. И когато ние сме избрали Бога, ние сме избрали нещо повече от правилното и тогава Той ще избере вече нашия път, нашата съдба. И тогава даже няма значение дали ще имаш човек до себе си, или няма ти ще имаш Бог. Който има за приятел Бога, вече той е над нещата, нали.

Подходът е сияещ Водач в тази връзка. (Докато човекът не знае къде води себе си, обикновеният човек.)

Чистият Подход превъзхожда всички методи и техники, защото той е Любов, не е някаква техника, нали. Когато духовете са изгубили Подхода, те са станали хора. (Виж: падането от Духа да станеш човек, нали…)

Жената според Древните Мъдреци

И така, тука искам да обясня нещо за жената, понеже това е огромен въпрос. Въобще няма да говорим какво казват земните хора и учените за жената. Те дори и като я хвалят, не знаят за какво става въпрос. Нито знаят какво е жена, нито са виждали Душата. Иначе може да цитират за нея, но не знаят. И затова искам да видим какво казват Древни Учители, Мъдреци, защото те са Мярка. Какво е тя?

Значи, да чуем Мъдрите:

Древният Тот казва: Жената е Древен пламък от Любов, слязъл от Великия Разум. Когато този пламък е слязъл надолу, се е превърнал в жена.

Жената е друго име на Душата Богиня.

Жената е трепет от Древния Огън, от Самия Бог.

Изначалната Жена е създадена като безкраен Възторг. (Значи, тука няма нищо обикновено.)

Тя е Велика Душа, слязла Богиня; тя е Велика Мистерия.

Има няколко вида жени: Духовна жена, Обожествена най-високата степен; и земна жена обикновена.

Да кажем разликите.

Духовната жена живее чрез Силата на Мистичния Огън.

Най-висшата Обожествената жена тя се е завърнала в Бога, тя нищо друго не търси. За нея светът е беден, Отвъдният свят е беден.

А обикновената жена тя чрез земните си желания, тя е разпиляла огъня си, тя е разпръсната. И тя не може да се събере, защото тя мисли за оцеляване, за деца, за проблеми със себе си тя е изпуснала нещо съществено.

Истинската Жена обича чрез трептенията на своя Древен Огън. (Тука вече става въпрос за мистериозни връзки на Любовта на дълбоко ниво.)

Жената е Храм, слязла от Древния Храм на Самия Бог. (Виж за какво говорим!)

Значи: Тя е Мистерия, създадена е за Боговете, не за хората. (Затуй хората нямат подход към нея.)

Първичната Жена е Висша Душа, съставена е от Слънце.

(Тука за малко ще се отклоня.)

Значи, за Бог е много по-лесно да създаде света. Но когато е създавал Душата има Тайно Сътворение на Душата значи, тя е съставена от много сгъстени специални слънчеви лъчи. (Значи, виж откъде тръгва.) Затова Боговете са смаяни, нали. Хората нещо усещат, че има там, но… Говорим за Боговете и за Мъдреци, и Учители, нали. Когато Боговете я видели за първи път, те били изумени, защото тя била нещо от Тайната на Бога, нещо от Неговото Възпламеняване и те се смаяли. (Значи, не кой и да е, нали?) В тази Древност срещата на Душите е била среща на Слънца. (Значи, тука няма човек с човек… Нали? Исках да ти кажа накъде водят тез отношения. И ако човек няма тоз поглед, този възглед за света, всичките му други възгледи…)

И Учителя казва:

Душата е от Висши светове, за които нямаме понятие.

Най-великият израз на Любовта е Вечната Душа.

Душата разкрива Безкрайността на Любовта, а Любовта разкрива Този, Който Сам по Себе си е Величествена Любов