Елеазар Хараш - Учителят като Съкровена Мистерия - Търсачка

Uchitelya-kato-Sykrovena-Misteria

Из Словото на Учителя Беинса Дуно

УЧИТЕЛЯТ КАТО
СЪКРОВЕНА МИСТЕРИЯ

Том I

Варна, 2001 г.

Тази Книга представя
Новото Слизане на
Учителя Беинса Дуно.
Това е Живото Слово на
Учителя, Който говори
по Нов начин.
Новото Слизане на
Учителя е представено от
Елеазар Хараш.

ПРЕДГОВОР II

Най-великото Учение е Учението за Мистерията. В един по-долен план Мистерията се проявява като Съкровеното, но дори и Съкровеното е Недосегаемо и затова го наричат Тайна. Съкровеното е Праотец на нещата, а Мистерията е Дълбочината на Праначалото. Съкровеното е бързо като мълния, Мистерията поглъща всяка скорост. Съкровеното е Светещата Искра на Бездната, Мистерията е Родителят на тази Искра. Никой не може да превъзхожда Благостта на Съкровеното, а Съкровеното е Пътят към Мистерията, Която никой не може да измери.

Елеазар Хараш

ПРЕДГОВОР I

Обикновените хора са свързани със загадките на Живота, духовните хора са свързани с Тайните на Живота, а учениците са свързани с Мистерията на Живота. Чрез Божественото Учение те вървят постепенно към Мистерията, Която е специфична част в Небитието. Сливането с Мистерията е придобиване на най-дълбокото състояние на Небитието. Това се нарича „Четвъртото състояние“. То е извън Слънцата. То превъзхожда всичко, което може да се помисли. То е Немислимо.

Пътят на ученика се крие в Незнайното. И вървейки от Незнайното към Незнайното, ученикът вечно се вдъхновява, за да бъде Съкровена Светлина за световете, които трябва да посети – защото такава е Волята на Учителя.

Учителя Беинса Дуно

ПОЯСНЕНИЕ

Текстовете с отбелязаните страници отдолу, с наклонения шрифт са из Словото на Учителя.

Коментарът и обясненията отгоре, с удебеления шрифт са Новото Слизане на Учителя.

1. УЧИТЕЛЯТ КАТО СЪКРОВЕНА МИСТЕРИЯ

Аз поставям Началото и след Мене тръгват милиони същества да работят. Но Началото само по себе си е Безпределно и Неведомо, то никога не се изчерпва.

Аз вярвам, че като започна една работа, след Мене ще дойдат множество Разумни същества да направят това, което сам не мога. Обаче Аз вярвам, че след Мене ще дойдат мнозина да свършат започнатата работа. Като вярвам, ще работя и Разумните същества ще помагат. (книга 1/стр. 12)

Когато Аз работя, всички сътворени и несътворени същества се усъвършенстват. Така Бог излива неизразимите Си блага върху тях. Когато Аз работя, Бог в Мен се проявява все по-съвършено. И в това съвършенство се зараждат милиони същества. Те възкръсват и участвайки в Моя Живот, те се усъвършенстват. И когато всички възкръснат и се обожествят, трябва да преминат през Мен и да се върнат в Лоното на Безмълвната Мистерия. Аз съм Мостът. Всичко това ще стане след милиарди години. И Аз винаги ще бъда Мост, защото съм Съкровена част от тази Мистерия.

Аз не отивам при Бога да оправям обърканите си работи, но да работя. Той Ми е дал много блага. От Мене се иска само едно: да работя за Бога. (1/стр. 17)

Учителят не говори с думите, а с Присъствието на Незнайното, и затова Той има особен магнетизъм.

Мнозина от вас слушат и се запитват: „Какво иска да каже Учителят? По буква ли да разбираме нещата или по дух?“ (1/стр. 35)

Извън Блаженството и извън Божествения Живот има скрита Тайна и това е най-съкровената Област на Истината. А Блаженството и Божественият Живот са само отраженията на Това, Което не може да се назове. В това Място, Което е Неназовимо, живее Учителят и ви очаква.

Божествения Живот… наричам щастие, Блаженство. Ако продължавам още да ви говоря, ще се спънете. (1/стр. 43)

Всеки Учител е заобиколен от Ангели, защото Той носи в Себе Си Нетленно Богатство, което е Жива храна за тях. Величието на Учителя се крие в Неговото Присъствие. Във вътрешния свят на Учителя има две положения. Външното положение на вътрешния свят е Присъствие чрез Дух и Истина, а вътрешното положение на вътрешния свят е Присъствие чрез Абсолютното Небитие. Първото храни съществата, а второто ги вдъхновява.

– Ти разбираш ли Ангелите? – Разбирам ги по-добре от вас. Всеки ден се срещам и разговарям с тях. Колко хубаво се разговаряме! (1/стр. 78)

Много пъти Аз съм минавал през това, което се нарича роден и нероден, но в действителност Аз никога не съм се раждал и не съм умирал. Аз винаги съм съществувал като роден от Истината.

Мнозина Ме питат де съм роден. Никъде не съм се раждал. – В количка не са ли те возили? – Не. – Как така? Нали в окултизма се говори за Новораждане, т.е. два пъти роден. – Ако е въпрос за раждане, Аз и десет пъти съм раждан, но съм изведнъж роден… За Мен думите роден и нероден нищо не означават. (1/стр. 80)

Страданието, през което Аз съм минал, е Тайна в Тайната. Не е необходимо да знаете повече от това.

Ако вие минете през изпитанията, които Аз съм минал, досега главата ви десет пъти да е побеляла. Моята глава само веднъж е побеляла. Вие нямате представа, какви трудности се срещат в живота, но те са красиви. Зад всяка мъчнотия се крие нещо грандиозно и красиво. (1/стр. 120, 121)

Ако вие мислехте като Мене, щяхме да се срещнем извън живота и смъртта, извън знанието. Къде щяхме да се срещнем? – В Обетованата Земя. Това е Неизреченото Име на Истината.

Вие не мислите като Мене и Аз не мисля като вас. (1/стр. 309, 310)

Ти никога не можеш да разбереш кой съм, но можеш да разбереш помощта Ми. Но помощта е само част от Мене. Никой не може да разбере кой съм Аз. Никой и никога няма да Ме разбере. Достатъчно е да съм ви близък. Никой не може да Ме разбере. И никой не може да Ме избира за Водач и Учител на своя Път, защото Аз съм, Който избира.

Някой Ме пита: „Ти кой си?“ Отговарям: Ако си болен, Аз ще ти кажа кой съм. Ако си ученик, Аз ще ти кажа кой съм. Следователно, ако съм лекар и мога да те излекувам, знанието Ми е опитано. Ако си ученик и мога да те уча, работата Ми е на място. (2/стр. 31)

Когато говоря, Аз извървявам един път към Себе Си. Когато разбулвам, Аз оживотворявам Себе Си. А когато всичко утихне – и говорът, и разкритията – Аз се сливам с Мистерията на Живота. Който иска да Ме намери, той трябва да придобие превъзходство над говора и мълчанието.

Като говоря, Аз имам предвид да разбулвам нещата първо за Себе Си, а после за вас. (2/стр. 207)

Само Този, Който може да изрази Неизразимото на достъпен език, може да се нарече Учител. Учителят познава Съкровената Светлина на Словото и Словото Го познава. Учителят и Словото живеят в Мистично Единство. Учителят е Субстанция на Неизразимото.

Достойнството на човека седи в Любовта му към самата Любов, към Мъдростта и към Истината. Като изяви Любовта си към тия Велики Принципи и ги приложи, ние казваме, че човек е изпълнил своето предназначение на земята. Ако пък може да ги предаде на човечеството, той минава вече за Учител. (2/стр. 227)

Учителят е част от Универсалното Съзнание на Бога. Учителят е изразител на Съкровената природа на Бога. Учителят е част от Универсалното Съзнание на Древния Незнаен. И в този смисъл Учителят е изразител на най-съкровената природа на Бога. Бог в Своите прояви е също, както и Учителя, Несътворено Същество и Несътворена Субстанция. Те действат от позицията на Несътвореното и затова са Единни. Ако бяха сътворени, тогава те трябваше да растат и да се развиват. Само сътворените същества могат да растат и да се развиват и само Несътворените същества могат да се проявяват като Неизменна Любов. В този смисъл Учителят е Всемирен Спасителен Лъч.

Бог се проявява чрез Учителя така, както чрез никой друг човек. Защо? – Защото Учителят живее в Божественото Съзнание. (2/стр. 227)

Когато съм на лекциите, Аз съм приел Слънцето в Себе Си и говоря чрез Духа на Слънцето. Когато съм извън лекциите, Аз съм поставил Слънцето на почетно разстояние. По този начин Аз изследвам Дълбините и Тайните на Духа. И затова, когато идвате при Мен, Аз не винаги съм учтив, а вие не разбирате този закон. Аз имам и трети Път на проучване на нещата. Това е, когато живея извън Слънцето и извън Духа. Тогава правя Своите тайни наблюдения, защото щом съм извън нещата, мога да ги прониквам. Има и четвърти Път, за който не искам да говоря… Четвъртият Път – това е Наблюдение на Неизменното от позицията на Неизреченото. Тук не се съставят мнения и изводи, защото от позицията на Неизреченото нещата остават неизречени. Това е най-трудният Път.

Един приятел Ми казваше: „Онзи ден, когато говореше на беседата, много ми стопли сърцето. Гледам Те след два дена, не беше същият.“ Възможно е, казвам, всичко става на земята, не съм Аз виноват, ако съм се изменил. В беседите Си съм парадно облечен, засмян, а като работя, дрехите Ми не са такива, не съм тъй разположен, както съм сега разположен, весел. (3/стр. 101)

Истинският Учител е Един. На външен план Той символизира Абсолютното Единство. На вътрешен план Той е Незнаен. Ето защо думата Учител е така Свещена. В тази дума е скрита идеята за Несътвореното. Учителят може да учи и отвън, и отвътре. Но истинското обучение е на вътрешен план.

…Като се каже думата Учител, Аз подразбирам друго едно значение. Аз разбирам, че в света има само Един Учител, Един е Той! Един е Този Великият Учител. (3/стр. 350)

Аз никога не разкривам напълно Свещените Тайни на Живота, а само загатвам и насочвам. Аз мога само да въведа ученика в тайната Дълбочина на това Свещено Пространство, в което се крие Това, Което се нарича УЧИТЕЛЯТ. Ученикът трябва лично да се срещне с Лицето на Учителя, с Неговото най-вътрешно Лице, Което няма образ, фигура или изражение. И когато ученикът види това Лице, той ще се докосне до Това, Което се нарича: УЧИТЕЛЯТ като Непознаваема Мистерия. Това ще бъде истинското Начало на Вечното Търсене, защото който е видял това Лице, той забравя всичко друго.

…Няма да ви обяснявам всичко. Да не мислите, че всичките Тайни ще ви разкрия! (3/стр. 391, 392)

Аз не говоря за този Господ, който се проповядва. Аз говоря за Непознатия. Най-непознатият е най-близкият до съществата. Всеки, който Го търси с Любов, ще бъде избран от своя Учител. Бог е Светлината на Живота, Любовта е Пътят към тази Светлина, а Учителят е Мистерията, Която обединява Бог и човека. Учителят е скрит в Мистерията на съзнанието, но Той може да живее и извън съзнанието, защото е навсякъде. Тези, които живеят в съзнанието си, те трябва да изучават езика на Светлината. А тези, които постигнат най-високата степен на съзнанието си, те могат да се освободят от Светлината и да заживеят заедно с Учителя не чрез закона на Светлината и общуването, а чрез Необщуването, чрез Абсолютния Закон на Сливането. При истинското Сливане има само Едно Същество.

Аз не говоря за този Господ, който днес се проповядва. (книга 4/лекция 1: стр. 18)

Аз дойдох от най-отдалечения свят. Аз дойдох в България, но не само за България, защото Центърът, от Който дойдох, обхваща всички същества и съзнания. Аз идвам от Абсолютното Небитие. Аз идвам от Мистерията на Небитието. Аз съм и Път, и Цел.

Туй, което ние можем да пазим, това са нашите мисли и чувства. Това е задачата на нашия живот. Всичко друго, което ви говоря, се отнася за Ангелите, за Светиите, за Великите Души, които са пред вас. (4/лекция 6: стр. 31)

Аз говоря за Незнайната Любов. Тази Любов е била преди живота и смъртта. За нея не може да се говори. Аз живея в тази Любов, но за нея не съм ви говорил. Аз още не мога да говоря за Любовта като Принцип, защото ако трябва да говоря за тази Любов, светът не трябва да съществува. Щом съществува свят, не съществува Любовта. Човек трябва да придобие Изначалната си Основа, която е извън света. Той трябва да познае напълно своята Душа и своя Дух и чак тогава може да се изнесе Любовта като Принцип. Любовта като Принцип е заключена в Учителя. Тази Любов е Мистичната Светлина на Учителя, която озарява само чисти духовни същности. Принципът на Любовта не позволява нечистият да бъде озарен.

…Малцина разбират Любовта, за която Аз говоря. (5/стр. 157)

Аз ви изнасям най-великата наука – науката за Бога. Аз ви говоря за Неизявеното. И само Любовта може да ви доведе до Мен, защото Аз и Неизявеното сме Едно Цяло. Аз слязох и говорих, но още не съм се изявил. За Мен няма условия в света да се изявя. И затова си избрах ученици, които подготвям като предвестници на най-великата наука.

Да, има човешка наука, но тази, за която Аз ви говоря, не е човешка. Има наука и на Светиите, и на Ангелите, но има наука и на Бога. Казваш: „Аз зная много.“ Радвам се, че знаеш, но това знание е човешко. Ти изучи ли науката на Светиите? Научи ли науката на Ангелите? Науката на Ангелите е за далечното бъдеще. Ами науката на Бога научил ли си? Аз не започвам с Ангелската наука, не започвам и с науката на Светиите, но започвам отгоре – с науката на Бога. Това е един от най-разумните методи, с което се отличава Моята наука. Аз започвам с най-мъчната наука (5/стр. 219, 220)

Пътят, който Аз съм извървял, ще бъде извървян от цялото човечество. Това ще отнеме хиляди и милиони години, защото този Път е бавен и продължителен Божествен процес. Първо Аз се научих да разбирам сърцето Си. Когато пречистих сърцето Си, то стана Моята опора и Аз му се доверих. После Аз се научих да разчитам на ума Си. Когато Аз преобразих ума Си, той стана най-послушният слуга на Духа, той стана Моя опора. После започнах да разчитам на Душата Си, т.е. на Неизменната Любов, която е вродена в Мен от извечни времена. Така познах безсмъртието на Душата Си. После се научих да разчитам на Духа в Себе Си. Духът, това е Искрата от Живия Пламък – това е друга дълбока опора в Моя Живот. Щом разчитам на Себе Си, и Бог разчита на Мен, а щом Бог разчита на Мен, и Древният Незнаен е Едно с Мен. Така Аз бавно и постепенно вървя от знайното, което е сърцето, към Несътвореното, Което е Духът, и към Непознаваемото, Което е АБСОЛЮТЪТ и Което е Мистерията, в Която Аз живея.

Веднъж дойде при Мене един външен човек, който Ми каза: „Ти поне имаш ученици, на които можеш да разчиташ“… Ако разчиташ на себе си, ще разчиташ и на другите; не разчиташ ли на себе си, на никого не можеш да разчиташ. (6/стр. 26, 27)

Ученикът се движи между живота и смъртта. Най-дълбокото, което може да постигне ученикът – това е Дълбочината на Небитието. Това е неговият Дух, който е граница между Отвъдното и Надотвъдното. Учителят е единственото Същество, Което живее извън Небитието. Той живее извън пределите на Духа, не само защото е част от Великата Мистерия, а защото е самата Мистерия. И Битието, и Небитието са относителни. И Битието, и Небитието съществуват, защото са нереални. Само Абсолютното Небитие не съществува, защото е Бездънна Реалност. Тази Реалност е Учителят в най-дълбокия смисъл на думата. Само Абсолютното Небитие е Неназовимо. И всеки, който го познае, не може да го назове. Това е Мястото, в което живее Учителят. Това е Мистичната Дълбочина на Живота. Това е Място за Мистични съзнания.

Къде не е бил човек и къде няма да бъде? Ето един въпрос, на който мъчно може да се отговори. (6/стр. 136)

Думата УЧИТЕЛ е най-дълбоката дума. Тя обхваща всички светове и съзнания. Тя обхваща всички Реалности и същевременно с това тя е извън пределите на Реалността. Учителят, това е онази толкова дълбока вътрешна Същност, Която никой никога не е виждал – нито хората, нито Ангелите, нито Серафимите са Го виждали. Той само се усеща и всички пробудени и разумни същества Го усещат като близък, но никой никога не Го е видял.

Думата УЧИТЕЛ е издържана във всяко отношение: и в математическо, и в кабалистическо, и по съчетание на буквите си. Само върху думата Учител може да се държи цяла лекция, но тази дума представя твърда храна, която не е достъпна за всички. (7/стр. 3, 4)

Съвременните хора не са готови за Висшата музика, защото тя може да подкопае техните устои. И затова Аз още не съм започнал да свиря. В България Аз само загатнах музиката. Има една музика, пред която всички същества могат да се преклонят. Но тази музика може да се изсвири само пред тези, които са познали своята Съкровена Същност. Не е определено тази музика да се изнася в света. И затова тя стои навътре, в Заключено Място.

Аз съм правил много опити с Моята цигулка и съм дошъл до заключение, че съвременните хора не са готови още да слушат и да възприемат най-нежните тонове на цигулката. Един ден направих опит с един Мой познат: започнах да свиря на цигулката Си, да предавам нежните тонове на Душата. Като послуша малко, той спря ръката Ми и каза: „Моля ти се, не свири повече. Не зная какво ми става, но не мога да издържам тия тонове. Изсвири ми някое българско хоро. Има нещо страшно, нещо силно в тия тонове.“ Казвам: Във всяко ново нещо, на което хората още не са привикнали, има нещо страшно и опасно за тях. (7/стр. 47)

Щом ВЕЛИКИЯТ ИЗНАЧАЛЕН Ми нареди нещо, Аз съм във вечно разположение да Му служа. В това служене Аз безпределно се обновявам и в това обновяване Аз ставам все повече ТОЙ. Обновяването е Тайната на Живота.

Господарят заповядва, а Аз, който Го обичам, изпълнявам с Любов, с разположение… (7/стр.135)

Да превърна знайното в Незнайно, означава да вложа Духа Си в най-малките неща. И ето: Духът е слязъл. Духът е Отвъдното. Той е Небето на нещата. Той е Видимият и Невидимият. Той е Знайният и Немислимият… Аз съм скрит във видимото и открит в невидимото. Този, Който е скрит, трябва да бъде търсен. А Този, Който е открит – за Него трябва да се пожертваш.

– Докажи ми, съществува ли Небе, съществува ли друг свят. – Ще ви докажа. – Как? – Като превърна знайното в Незнайно… (8/стр. 54)

Аз нося не само световната, но и Всемирната скръб. Аз съм приел тази скръб дълбоко в Себе Си, за да могат животните да станат деца на Светлината и хората да станат Синове на Виделината. Аз съм един от членовете на Всемирната Църква – Първосвещеник от времената още преди Атлантида.

Аз говоря за Господа, Който посещава хората не в църквите, но в техните отчаяни, наскърбени сърца. Някои Ме упрекват, че не ходя на църква. Казвам: Едно от Моите големи нещастия е това, че от църква не излизам. Църквата – това са живите хора, това са техните сърца. (8/стр. 180)

Аз пожертвах целия Си живот за Изгубената Дума. Аз се пожертвах за Любовта и Бог се пожертва за Мен. Той се роди в Мен и върна Изгубения Ключ. Бог стана Мое Слово, Мое действие и Мое виждане. Аз и Бог сме Едно Цяло. А Намерената Дума винаги остава неизречена. Тя е Това, Което е повече от живота.

…Първата Дума, …Загубения Ключ. Аз съм посветил целия Си живот в търсене на тази Дума и съм я намерил. (8/стр. 243)

Аз ви оставих този Човек. Този Човек е Христос и Той пожела да ви помага. Да приемете Христос, това значи да приемете благата на Любовта. Ако не приемете Христос, това значи да приемете благата на света. Благата на света – това са всички видове болести и недостатъци. Това са благата, които разрушават образа на човека. „Аз ви оставих този Човек“ означава „Аз ви оставих Сина на Любовта“. Любовта е най-голямото наследство, което един Баща може да остави на своя Син. Любовта е тази сила, която съхранява Съкровеното. А когато дойдете до Съкровеното, тогава ще ви изнеса Учението, за което още не съм говорил… Изразът „този Човек“ символизира Свещения Принцип на Живота. Този Принцип на Любовта е част от Универсалната Мистерия на Небитието. Който е познал Любовта, той ще придобие Името на своя Учител, защото Любовта, това е Синът, а Името е Бащата. Това е Неизреченото Име. То никога не се произнася на глас.

Ние, които следваме Иисуса, Който ни е дал достатъчно сили, трябва най-сетне да Го пуснем да влезе в нас. Сега Аз ви оставям този Човек: ще Го приемете ли или разпнете, ще Го пуснете ли или ще кажете: „Не го искаме“ – този е въпросът, който трябва да решите. Ако кажете: „Пуснете Го, Той е наш Господ“, вие сте разрешили въпроса и ще дойде благословението. (9/стр. 14)

Аз слязох при вас и ви избрах, за да ви говоря по оня начин, по който ви говорих в най-дълбоката Древност. И ако Ме любите с цялото си същество и упование, ще се докоснете до Несътворения Език. Там нашата среща ще бъде надблажена и Радостта ви ще трае всякога… Тези, които съм избрал, ще познаят Несътворения Език и ще познаят Моята Мистерия. Но това не означава, че в Мистерията има познаване. В познаването на Мистерията изчезва всяко познание. Тук Сливането е пълно. Тук е истинското Лице на Мистерията.

Мисля, че Ме разбирате: говоря ви много ясно. Искам да ви говоря тъй, както може би никога не са ви говорили. (9/стр. 132)

Ако Бог беше видим, нямаше да има какво да се търси. Понеже Бог е невидим и за Него е казано, че е на Небето, Аз започнах да Го търся и да Го издирвам. Колкото повече Го търсех, толкова повече Скрит и Невидим ставаше Той. И когато накрая Той Ме намери, Аз станах Мистерия и странник за световете. Който съумее да Ме търси чрез нетърсенето, той ще придобие Вдъхновението, което ще измести търсенето, и той ще стане част от Началото на Това, Което се нарича Мистерия, или Скритият в Скритото. Нетърсенето е крайният предел на търсенето. То е онази мярка, при която търсенето се превръща във Вдъхновение. То е онази мярка, при която търсещият е бил вече намерен. Да бъде намерен, това значи да бъде докоснат от Плода на всичките си собствени търсения. Така Мистерията се заражда от само себе си.

Христос казва: „Отец ваш е на Небето“. Обръщам очи и виждам, че Го няма, и си казвам: като изляза от тялото, ще отида на това място. (9/стр. 171)

Много са учителите, но Един е Върховният Учител. Той учи пробудените чрез Тайната на Живота, която е скрита в самите Души. Той помага отвън, а учи отвътре. Един е Той… Върховният АБСОЛЮТ си е избрал Велики Учители, които вечно да ръководят Душите в техния Път. Тези Велики Учители са Велика Мистерия и сами по себе си са естествена част от Незнайното.

Ще кажете: Колко са учителите? – Един е Той, Един Учител Аз познавам. (10/стр. 116)

Аз работя така, както Господ работи. Събуждам се със зората и осветявам деня. Когато денят свърши, тогава Аз се събуждам във вътрешен план – там, където е Недостъпното Място. Тогава ставам Наблюдател. И когато се събуждам, и когато спя, Аз съм буден и живея в Господа. Законът за Учителя е: Будност във всички времена и епохи, Будност всякога. Учителят живее в Мистерията на Окото. Окото в своя най-вътрешен смисъл символизира Вечния Наблюдател и Този, Който е извън времената и световете.

…Господа… Аз Го виждам всеки ден: вечер спя, а сутрин, като пукне зора, ставам да Го посрещам. (10/стр. 119)

Сега ще ви обясня двата принципа. Мария – това е Божественото. Тя се старае да живее по Божествен начин и Съкровеното знание идва при нея от само себе си. Другият принцип, Марта – това е човекът, който търси знанието. И колкото повече търси знанието, толкова повече изгубва Бога. И накрая Марта намира знанието, и то се превръща в нейната смърт. Марта е търсила смъртта. Мария живее Божествено и без усилие тя намира Живота. Аз харесвам и одобрявам пътя и на Марта, и на Мария. Но Аз не желая да вървя по техния път. Дълбоко в Духа има трети Път – той е Моят Път. Третият Път не е достъпен нито за човешкото, нито за Божественото. Той е достъпен само за 24-те Старци. Един Старец има по-голямо Вдъхновение от цялото човечество. Но Той се е домогнал до това след милиони години.

И тъй, Бог е създал едновременно в нас и Мария, и Марта – двата полюса на човешката Душа. Аз бих могъл да ви обясня вътрешния смисъл на тези два принципа, които действуват в света, но когато се натрупа много знание и не се прилага, образуват се известни утайки и хората започват да се смущават, не знаят какво да вършат. (10/стр. 121)

Аз съм Слуга на Бога и Аз съм Слуга на Вечността. Но извън Бога и извън Вечността вие ще Ме познаете като Този, Когото всякога сте търсили. Само този, който има Любов, може да Ме търси и да Ме намери. И когато Ме намери, ние ще се опознаем, без да се познаем. Непознаването съхранява Съкровеното.

Когато казвам, че съм Слуга, Аз нямам предвид вас, хората; Аз съм Слуга на Бога. (10/стр. 123)

Господ в Мен ви говори, Господ във вас Ме слуша. Аз съм само Преходът, чрез който ще влезете от времето във Вечността, а след време ще бъда Преход от Вечността към Мистерията. Аз съм Несътвореният Мост. Аз съм Пътят към Скритото Царство. Аз съм Пътят към Небитието. Аз съм Пътят към Това, Което не може да се определи. Това, Което не може да се определи, е Това, Което хората от милиони години търсят.

И сега, когато Аз ви говоря, пак Господ ви говори. Думите са Мои, обвивката е Моя, но съдържанието е от Господа. (10/стр. 158)

Когато произнасям дълбоко в Душата Си Божието Име, Аз се разтоварвам от бремето на целия свят. Когато произнасям дълбоко в Себе Си, в Мистерията на Своя Дух, Най-Святото Име на Бога, тогава Аз се разтоварвам от бремето на Вселената. И когато произнасям дълбоко в Себе Си Най-Древното Име, Аз вече съм извън света, извън Вселената и извън Вечността. Аз съм в Своя Дом.

Аз рядко произнасям Божието Име в Душата Си; произнасям Го само когато имам голям товар и тогава целият товар Ми се смъква. За Мене тази Дума съдържа всичко. (10/стр. 208)

2. УЧИТЕЛЯТ КАТО ГЛАС НА ИСТИНАТА

Когато говоря Истината, Аз отварям вратата Си, за да може Бог да действа. Това е Великото в живота.

Като говоря Истината, това е Бог, Който живее в Мене. Интелигентността е Бог, Който живее в Мене. Разумният живот пак е изявление на Бога. (книга 1/стр. 207)

Моята цел е да говоря като Истината. Истината не съдържа в себе си критичен дух.

Сега, като съпоставям нещата, нямам намерение да критикувам. Аз съм против критиката, но поддържам Истината. (2/стр. 207)

Учителят казва на ученика Истината, когато той е напълно узрял за нея, защото тогава ученикът ще съгради чрез нея своя истински живот. Чрез нея той ще съгради своя Вечен Дом в Духа.

Ако ви кажа една горчива Истина, вие може да се съблазните и да кажете: „Нима Вие имате толкова долно мнение за мене? Мислите ли, че аз мога да направя това?“ (3/стр. 32)

Аз говоря специфично на всяка Душа. Ученикът е преди всичко Душа. Моят Говор е Истината и ако Моят Говор бъде приет, действителността се превръща в Реалност.

Аз говоря лично за всеки едного от вас, всеки едного от вас имам предвид. Не говоря общо, лично на Душите ви говоря как трябва да се разбере Великата Истина. (3/стр. 50)

Белегът на този, който живее в Бога, е в това, че когато този човек говори, той излъчва Истината. А когато мълчи, неговият ореол е Божията Любов.

Сегашните хора, щом говоря нещо, запитват: „Той говори ли в полза на нашия народ, говори ли в полза на нашия дом?“ Нима мислите, че онзи, който говори в полза на един народ, говори Истината? Нима онзи, който говори в полза на един дом, говори Истината? Не, не говори Истината. Истината говори само онзи, който живее за Бога и върши Волята Божия. (3/стр. 65)

Аз се разговарям с болестите. Те чуват Гласа на Живота, Гласа на Истината. Когато Истината в Мен им проговори, те се преместват.

Един наш брат, приятел, познат от дълго време, минава през Търново, заболява го кракът, съвършено се схваща, умира от болки. Пращам при него двама души, които съм възпитавал, давам им начин, как да лекуват. Обаче, като отиват при него, той – по-силен от тях, предава им болестта си и те не могат да го излекуват. Пишат Ми: „Тази работа не е за нас.“ Заминавам Аз от София, отивам при него, прочитам мисълта му, мисли, че ще направя някакво чудо, и очаква. Но Аз влизам, разговарям се с него как е дошла болестта. Питам го: Ти вярваш ли? – Вярвам. – Ще мине. – И този човек след три дена беше на краката си и болестта изчезна. Аз не му казах как го лекувам, но казах на болестта: Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, ще си вървиш. (3/стр. 136)

Когато Аз изнасям Истината, Аз не насочвам Истината срещу някого, а изнасям Истината като Принцип. Принципът обхваща Целостта на нещата, всички неща.

Когато ние развиваме Истината, някой път тя ни засяга отблизо и някои ще кажат: „Тази беседа е насочена против нас.“ Не е въпросът, дали е насочена против някого. Истината не може да се насочи против никого. (3/стр. 217)

Аз проповядвам Учението за Великата и Абсолютна Истина. Само Истината като Принцип може да организира държавата и да внесе в нея условия за Мир и Братство.

Е, ще кажат, той проповядва против държавата. – Как! Аз ли проповядвам против държавата? Аз проповядвам Мир без насилие, а не учението на някакви комунисти, не учението на богатите, не учението на професорите, на учените хора. Не, Аз проповядвам друго Учение – Учението на онази Велика, Абсолютна Истина, която засяга всинца ни еднакво, без разлика. (3/стр. 222)

Аз живея в Истината. И ако вие Ме слушате благородно и с цялата си Душа, вие ще дойдете да живеете при Мене.

И ако вие сте благородни хора, вие трябва да Ми благодарите, че Аз ви казвам Истината в очите. Не само, че ви казвам тази Истина, но Аз живея в нея. И може да се живее с нея. (3/стр. 321, 322)

Аз не живея заради Своя интерес. Аз живея заради Великата Истина, която принадлежи на Душите.

Туй, как работят свещениците, с пари или без пари, това не Ми влиза в работата. В Моята работа не влиза, но в Божията работа влиза. Ако защищавах Своя интерес, Аз щях да говоря по друг начин, но Аз защищавам една Велика Божествена Истина… (3/стр. 322)

Има нещо, което Аз не зная. Не зная да лъжа. Светът на лъжата Ми е напълно непознат. Аз познавам само Гласа на Истината. Само този Глас осветява съзнанията.

Аз гледам, дошли някои да Ме слушат и казват: „Виждаме го ние, той уж от името на Бога говори, но има воля, надълбоко рови. Е-е-е, тези шмекерства ние ги знаем!“ Аз на всички ви ще докажа, че съм прав, защото Аз не зная какво нещо е лъжа. Туй изкуство не го зная. Има нещо в света, което не го зная. Аз съм крайно невеж човек в това отношение, Аз не зная да лъжа. Ще кажете: Е, не знаеш! Не си ли казвал досега някоя лъжа? – Не, никой път досега не съм казвал лъжа. (3/стр. 382)

Аз искам да ви кажа Истината, защото тя е единственото нещо, към което трябва да имаме особено отношение. Истината е силата, която ни обновява.

…Аз искам да ви кажа Истината. Аз, като говоря Истината, засягам и Себе Си, разбирате ли? (3/стр. 397)

Аз изнасям Истината такава, каквато е. В този смисъл тя има само едно тълкуване и то се определя от самата Истина.

Аз взимам нещата тъй, както са. Да не мислят някои, че взимам нещо от Себе Си. Някои казват: „Може да го изтълкуваме по друг начин.“ И Аз мога да го изтълкувам по друг начин, но казвам Истината тъй, както си е, не искам да я изнасилвам. (3/стр. 438, 439)

Да ви говоря Истината, това е най-естественото положение за Мен. Това е естествено изпълнение на Божията Воля. Всеки, който говори Истината, изпълнява Неговата Воля.

Някой казва: „Трудно е да се държи една беседа.“ Да, трудно е, ако се говори по правилата на новата граматика, по правилата на новите системи, по правилата на науката, на последователността, както съвременните хора я схващат, но да се разговарям, да ви говоря Истината, това е много лесно. (3/стр. 485, 486)

Всеки, който е идвал да Ме слуша години наред и дойде да Ми каже: „Кажи ми Истината!“ – той е изгубил половината си живот, съмнението е изяло половината му живот.

Аз вече от 20 години насам говоря тук между българите и някои Ми казват: „Говори ни Истината!“ Чудно Ми е, че след това те пак се съмняват. (3/стр. 506)

Аз не съм дошъл нито заради Моето благо, нито заради вашето благо. Аз дойдох на земята заради Величието на Истината.

Не е въпрос нито за Моето лично благо, нито за вашето. (3/стр. 507)

Аз изнасям тази Истина, която може да се опита. Останалото е суета.

Като ви проповядвам, Аз възприемам мисълта на новите посетители. Те си казват: „Дали онзи човек говори Истината? Дали не иска да ни оплете като другите?“ Много просто, ако Аз не говоря Истината и искам да ви оплета, ще имам същия резултат като тях. Например ще ви построя една къща, която след десетина години ще се събори. Истината всякога може да се опита. Няма нищо скрито-покрито в света… Всички неща ще се опитат, без изключение. (5/стр. 17)

Само с една дума мога да направя човека щастлив. Как? – Много лесно: като внеса Духа на Истината в тази дума.

И Аз само с една дума мога да направя човека щастлив. Ще му кажа: „Имай вяра!“ Важно е как ще кажеш тази дума. (5/стр. 25)

Всеки може да разбере дали говоря Истината. Само трябва да се докосне до своята Душа.

Като дойдат донякъде, мнозина се страхуват… Те се питат: „Дали този човек говори Истината?“ Чудни са тези хора! Само в пет минути те могат да разберат дали говоря Истината или не. Това не е голяма философия. Дайте едно цвете на малкото дете и в пет минути то ще определи качеството на цветето. Истината не се нуждае от много доказателства. (5/стр. 44)

Аз говоря за онази Истина, която е чиста като Слънцето и в която няма никакви петна. Тази Истина носи Духа на Живота.

Аз говоря за онази Истина, която изключва всякаква лъжа. (5/стр. 158)

Когато започнах да говоря Истината, облаците започнаха да си отиват. Когато се говори Истината, облаците тръгват по своя път.

Над нас сега имаше облаци, но като започнах да говоря за Истината, забелязах, че те се премахнаха. Значи отгоре се радват. (5/стр. 247)

Аз започвам да ви говоря Истината само тогава, когато знам, че тя ще ви помага и преобразява. Преобразяването е отвън навътре – към Центъра, към Абсолютното Познание.

– Искаме да знаем Истината, има ли някаква вина у нас, че тази година не може да имаме събор. – Аз трябва да мисля дълго време мога ли да ви кажа Истината. И ако я кажа, ще ви ползува ли тя? (5/стр. 247)

Когато хората не са готови за Божествения Живот, им се говори по един начин. А когато хората са готови за Божествения Живот, с това се променя подходът към тях. Бог започва да им говори по окултния начин. Думата Бог символизира Гласа на Учителя. Този Глас е Целостта на Словото.

И Христос на времето си е казал на учениците Си, че много още има да им говори, но сега не може. След Него други ще дойдат, които ще говорят на човечеството. И сегашните хора не са още готови да чуят всичко онова, което има да им се говори. (7/стр. 115)

Аз всякога говоря от името на Истината и тези, които се обиждат, те не Ме разбират. Истината не обижда хората и затова има право да им говори строго. В Истината е изцелението на всяка Душа.

Сега, като Ме слушате да говоря така, някои се обиждат. Това не е правилно. Аз обяснявам нещата. (8/стр. 6)

Когато говоря зле, Аз предупреждавам. Когато говоря добре, Аз благославям. А когато говоря неразбираемо, Аз въвеждам ученика в една по-дълбока сфера на съзнанието.

Сега някои ще кажат: По някой път говориш зле. – Не говоря зле. (8/стр. 30)

Аз живея в Бога и Бог живее в Мене, и затова казвам: лъжата е невъзможна, никога не си служа с лъжата.

Духът в Мене, Бог, Който говори в Мене, никога не си служи с лъжа. Онзи, който се осмели да каже, че Духът, Който говори в Мене, лъже, никога не може да се извини. Защо? – Има Един в света, Който никога не лъже! Той е Бог. Той е Единственият, Великият, Светият, Чистият… (8/стр. 217)

Когато Аз изляза пред хората, Аз трябва да им изнеса Великата Проповед на Живота. Това значи, когато говоря, аурата на Истината да присъства около Мен и около Моето Слово, защото именно Истината е Моята Проповед.

Когато излизаш, трябва да кажеш Великата Истина и с думи, и с живота си. (9/стр. 165)

3. УЧИТЕЛЯТ КАТО ОЖИВОТВОРЯВАЩА МЪДРОСТ

За Учителя всичко в Природата е един Тайнствен и Свещен Говор. Чрез виждането на този Говор Той одухотворява световете. Този Свят Говор е скритият Дух на нещата. Учителят вижда скритата Мъдрост като един Велик Замисъл на Незнайното.

Някога Аз се радвам на окъсаните дрехи. Какво ще кажете за разпуканата и скъсана обвивка на ореха? Докато е със здрава обвивка, орехът стои високо на дървото. Щом започне да се къса обвивката, орехът слиза на земята. След това ще взема един камък, ще чукна ореха и ще му кажа: „Хайде да отидеш на училище! Ще минеш през царската врата – устата, дето те чакат професори да те възпитават и учат.“ Това е алегория. (книга 1/стр. 77)

Много съм мислил и най-накрая реших да ви дам най-доброто Благо, да ви дам Новия Път, който да ви спаси от хиляди страдания и лъкатушения. И затова ви избрах. Само Новият Път води към дълбините на Мъдростта и само Новият Път, който е посочен от Учителя, озарява с Ново съзнание ученика.

Време е вече да влезете в Новия Път и да заживеете по Нов начин. И старият път не е лош, но е много дълъг. Той има много извивания, много заобикалки. Той е подобен на реката, която лъкатуши. Аз ви давам най-краткия Път. Той е по-правилен, по-чист, отколкото онзи, който продължава хиляди години. (1/стр. 90)

Златната монета, която мога да дам на един ученик, то е една Свещена идея, която е дълбоко сродна с неговата Душа. Тя е Живото злато и тя е Живото Благословение. Тази Свещена идея е представител на Неродената Мъдрост и тя сродява ученика и Учителя в едно Велико Цяло.

Сега и Аз, като говоря, мисля по какъв начин да ви задоволя. Има начин, по който мога да задоволя всичките Си слушатели. Като свърша беседата Си, ще се спра пред вратата и като се ръкувате с Мене, на всекиго ще дам в ръката по една златна монета. Тогава ще кажете: „Много хубаво говори този човек. Отлични идеи изнася! Ще дохождаме редовно да го слушаме… Беседите му са нещо особено!“ Така е, но подобна беседа Аз държа един път в петте години. (1/стр. 94)

Ако Аз уча, Светлината на Бога в Мене расте. Тогава и учениците Ми, които се учат, ще бъдат осветени. Тази Светлина на Бога е Живата Мъдрост в Мен. И тази Жива Мъдрост се предава на Душата на Моите ученици, и те стават носители на Новото знание в света.

Аз се радвах на всички ученици, които имаха високи бележки. Тяхната печалба беше и Моя. Аз знаех, че като учат, тяхното знание ще дойде и до Мене. Ако Аз уча, и те ще учат. Всички неща се предават. Знанието не е само за едного, доброто не е само за едного. (1/стр. 120)

С много усилия съм постигнал Светлината на Духа и сега ви помагам, за да може и вие да влезете в нейната вечна и необятна Вселена. Светлината – то е одухотворената Субстанция на Мъдростта. Тази Мъдрост ви давам. Нека тя бъде вашата духовна основа и нека тя се превърне в плът и кръв на вашия живот.

Аз ви давам стимул, както и на Мене са дали. Това, което съм придобил, не е дошло наготово, не е отгоре паднало. (1/стр. 120)

Аз съм открил, че най-вътрешната част на ухото е сътворена по закона на Съкровената Тайна на Духа. Ухото е свързано с най-дълбоката област на Неизповедимата Мъдрост. И този, който умее да слуша, той ще съумее да види Лицето на своя Учител и когато Го види, той ще възкръсне в Мъдростта завинаги. Той ще придобие Живот, който е над живота.

В науката за ухото се крият големи Тайни. Достатъчно е да изучите вътрешната страна на ухото – охлюва, да видите какво знание се крие там. (1/стр. 144, 145)

Ухото, за което ви говоря, то е този Принцип, който прониква във всички светове. Този Принцип съществува и той е наречен Духът на Живота. Само Великият Учител носи в Себе Си този Принцип, който е наречен Ухо. Чрез Ухото Учителят предава Посланията от Древния Незнаен към Своите ученици. И всеки, който чуе тези Послания, той придобива Вдъхновение, което надминава живота и смъртта. Велика е красотата на това Небесно Вдъхновение.

Аз не съм намерил още идеално ухо, като завършен процес. То е един Принцип, който съществува. (1/стр. 161)

Учителят е израз на Словото на Бога. Словото на Учителя е тази Божествена Светлина, която се е спуснала в световете да търси изгубените души и да ги оживотвори, и заедно с това да възроди в тях Коренната Мъдрост, защото тази Мъдрост е създала човешкия Дух. И ученикът е длъжен да се възвърне в Духа си, защото този Дух е Началото на Живота. В този Дух се намира Първичният Живот.

Великият Учител… представя външно отношение на Бога към хората. Учителят предава част от Своята Светлина на окръжаващите, както свещта дава част от светлината си на всеки, който иска да се ползва от нея. Учителят е проява на Божествената Светлина. Колкото повече приема човек от тази Светлина, толкова повече е свързан с Учителя си, не по форма, но по съдържание и смисъл. Словото излиза от Учителя, но принадлежи на Бога. (2/стр. 30)

Учителят иска да учиш, да учиш, да учиш. И истинското знание ще дойде, ще те проникне и ще те освети. Учителят ще те посети. И Мъдростта на Учителя ще дойде при теб и ще стане твоя Мъдрост и твой Живот.

Ще станеш, ще учиш и хубаво ще учиш! Тогава ще дойде туй истинското знание. (3/стр. 188)

Аз държа на Първичния стремеж на Любовта, а това е стремежът към Мъдростта, защото това образува Любомъдрието. Това е единствената основа, при която Истината може да дойде. Тези, които обичат своя Учител, ще се домогнат до Живата Мъдрост, която изтича от Него. Тази Мъдрост е храна за Дълбокия Път на ученика.

Сега Аз се обръщам към учениците на Любовта и казвам: Опитали ли сте вие силата на Любовта върху Мъдростта? Онзи, който люби, той трябва да обича, да иска да придобие Мъдростта в себе си, да стане мъдър. Не желае ли това, Любовта не действува. Любовта се проявява само при едно силно, интензивно желание да бъдеш мъдър. Туй е качество на Любовта. Първото качество на Любовта е една велика жажда да учиш. (3/стр. 178)

Когато сте вътре във Волята на Бога, злото винаги ще ви заобикаля. Който е в аурата на Бога, той блаженствува. А който блаженствува и учи, той Ме познава, защото Аз ставам негов вътрешен Път, по който ученикът надминава блаженството. Истинската Цел е над блаженството. Блаженият трябва да върви към Махатара – Всеобхващащата Мъдрост, защото блаженството не обхваща всички светове. Аз искам да дам на учениците Си Жива Мъдрост, а не блаженство. Блаженството е само началото на Пътя, а Мъдростта обхваща всички светове; тя прониква навсякъде, дори и в злото.

Аз бих желал всички да бъдете в Божията Ръка, Той да ви държи. (книга 4/лекция 1: стр. 28)

В пътя на смиряването ученикът навлиза в Дълбочината на своя Учител, защото смиряването е будната Светлина на Любовта. Колкото повече се смирява ученикът, толкова повече в него се ражда Учителят. И когато ученикът постигне пълната чистота на Смирението, тогава в него се ражда Живата Мъдрост на Учителя. Това Смирение е началото на един Нов живот, на Ново съзнание.

И тъй, първото нещо за ученика, който върви в пътя на Смирението, е да има вътрешна Светлина. (5/стр. 173)

Идеята за Учителя е идеята за Първичния Образ на Мъдростта. Тази идея се е наричала още Ахатара – на ватански това означава Първична Роса. Който се домогне до тази Роса, той ще се докосне до онзи Живот, който е пряко свързан с Мъдростта. Мъдростта е едно от най-тайнствените Лица на Неизповедимото. Тук животът на ученика придобива ново измерение. Тук Светлината е толкова обширна, че ученикът иска да остане завинаги при своя Учител. Тук Животът е Ахадара, което значи Постоянно Благоухание.

Само върху думата Учител може да се държи цяла лекция… (7/стр. 4)

Аз ви давам много идеи, защото знам, че всяка идея е една обширна Вселена. Работейки с идеите, ние ще се срещнем в идейния свят и тези идеи взаимно ще ни обогатяват. Ако ученикът съумее да проникне в Светостта на една идея, той ще се домогне до Неизповедимостта на Живота, който се осъществява в онази област, в която живее Учителят. В тази област ученикът разбира сродството си със своя Учител. В тази област ученикът е намерил това, което всякога е търсил: Свещената връзка с Предвечната Мъдрост. Това е тази Мъдрост, която ученикът всякога е търсил.

Често Аз ви давам най-хубавите идеи… (8/стр. 73)

Аз давам идеите, Христос дава условията, Незнайният дава резултатите… Да има резултат ученикът, това означава да стане той Син на Завета, или Син на Изначалната Хокма. Хокма символизира Премъдростта. Това е тази Мъдрост, която има ореол на Святост. Хокма живее в Незнайното, а работи във всички други светове.

Аз мога да ви дам семенца, но условията, за да израстат те, може да даде само Христос. (9/стр. 96)

Според Мен един Учител, който учи хората, Той трябва да познава тяхната Душа и ум, за да може да прониква в тях. А щом може да ги прониква, Той ще може да ги съгражда. Съграждането на Духа в ученика е основата на Извиращата Мъдрост.

Учител, който учи и възпитава, трябва основно да познава човешката Душа, човешкия ум и да постъпва съобразно с тях. (9/стр. 124, 125)

Аз искам да ви дам Живот, от който да произлиза вашата философия, а не да ви дам философия, от която да произлиза някакъв живот. Ако възприемете Живота, който нося, тогава вашият Път ще се одухотвори и вашите очи ще засияят с Мъдростта на Неизповедимото, защото Любовта води към Неизповедимото. И ние ще станем носители на Живата Мъдрост.

Аз не искам да ви дам празна философия, а искам да проверите и опитате в живота това, което ви казвам. (9/стр. 199)

Тези, които искрено обичат Мъдростта и имат Любов към нея, Аз ще ги уча и на земята, и на Небето. Аз ще ги уча до скончанието на века и след края на времената.

…Това иска да каже Христос в прочетените стихове, от които Аз избрах най-маловажния. Вие виждате колко нещо той съдържа в себе си. Другите съдържат много по-дълбоки работи, които вие ще научите един ден, и то не на земята, а като отидете на Небето. Тогава ще имате нови разбирания, нови чувства и нови способности. Тогава ще виждате други картини, които ще можете да разберете. Засега толкова може да ви се даде. (10/стр. 161)

Истински Учител е само този, който разбира дълбокия смисъл на нещата без изключения. Истински Учител е този, който живее повече в Несътворената Мъдрост, в Несподеленото. Учител е само този, който превръща знанието в Живот, Живота в Път към Мъдростта и Мъдростта в Път към Истината.

За да бъде някой Учител, той трябва да има положително знание, един начин на разбиране без изключения. (10/стр. 165)

4. УЧИТЕЛЯТ КАТО ВЕЛИКА И СЪВЪРШЕНА ЛЮБОВ

Аз съм стигнал до извода, че Любовта в Мен изисква да обичам и никога не питам защо е така. Когато обичам, Бог в Мен израства.

Аз никога не питам и не мисля защо трябва да обичам някого. Обичам го, нищо повече. (книга 1/стр. 142, 143)

За Учителя Любовта е най-великата наука. С нея Той обхожда всички сътворени и несътворени светове.

– Искаме да обичаме като Учителя. – И това може, но обичта, Любовта е велика наука. Изучавайте тази наука… (1/стр. 183)

Когато казвам, че нося Бог в Себе Си и разговарям с Него, това означава, че Аз нося и Братството в Себе Си и че с всички същества мога да се разговарям с езика на Любовта, който е Първичният език.

…Когато говоря за Братството, Аз имам предвид Бога, с Когото се разговарям. Преди да говоря с хората, говоря с Ангелите и с Бога. (1/стр. 253)

Страданието на един Велик Учител е огромно, но Неговата Любов е Необятна. Само Необятната Любов може да овладее силата на страданията. Това е един невидим процес, при който Любовта поглъща страданието и при това условие вие виждате само осветената част на Учителя.

Не мислете, че Великите хора в света не страдат. И най-великите Учители, щом дойде страданието у тях, колкото и Велики да са, все ще настане една промяна в тях, в тяхното състояние. Страданията на Великите хора са по-големи, отколкото тия на обикновените хора, но страданията им са толкова големи, че не могат да ги изкажат с думи. (3/стр. 69)

Любовта познава само Великото и Неизразимо Свещено Отдаване. Тя не познава други закони.

Ако Аз ви любя, не питайте защо. Има един Свещен закон: Никога не питайте защо ви любя. Вие може да питате защо само тогава, ако Моята Любов внесе дисхармония във вашия живот и наруши мира ви, но докато под Моята Любов вие растете, развивате се и живеете, няма да питате защо. Това е светотатство, това е грях. Ако от Моята Любов клонищата ви почнат да изсъхват, давам ви право, запитайте тогава. Но ако вашите клонища растат, листата стават по-зелени и вие растете в сила и мощ под тази Любов, тогава не питайте. (3/стр. 93, 94)

Аз работя с най-малката Сила на Господа. Тази Сила е Любовта. Срещу нея целият свят да се изправи, не може да се справи. Най-малката Сила вътре в Господа е по-голяма от света.

…Ние трябва да чакаме Господа, да работим. Така е и с Мен, Аз работя с Господа, а някои се бият. (3/стр. 122)

Ако Аз съм изпълнен с Любов, и най-тънката дреха ще Ме пази от студа, защото Любовта е дрехата на Живота.

Аз мога да нося една тънка риза, направена от коприна, да я облека при –30 градуса и да не се простудя. С магнетическа сила е тя. (3/стр. 146)

Когато Аз обичам един човек, Аз имам Свещено чувство към неговата Душа. Това чувство е фенерът, с който осветявам неговия път в бурната нощ.

Когато Аз обичам някой човек, сърцето Ми трепти, с фенер излизам да видя какво прави в тази бурна, тъмна нощ. Това е Любовта. Иначе, ако не го обичах, бих ли излязъл с фенер? (3/стр. 170)

Птиците познават Моето приближаване. Те знаят, че Аз мога да им предам нещо.

Някои казват, че птичките не чувствуват. Не, те имат тънко чувство, тънко ухо. Седят гургулички, гугуцат си. Приближава се ловецът с пушка, веднага бягат. Приближавам се Аз до тях, спокойно си седят, казват: „Господине, добре дошъл“… (3/стр. 212)

Аз съм за Великата култура на Любовта. Само в тази култура може да се разцъфти силата на Братството. Извън тази култура имаме религиозен фанатизъм.

…Много религиозни маниаци има в света. Аз не съм от тях. Аз съм за онази Велика Божествена мисъл, която внася радост, която внася Братство в света. Не привидното братство, не привидната мисъл, но туй сърце да тупти вътре, а не да питаш по 100 пъти: „Обичаш ли ме?“ Когато Аз ви обичам, където и да сте в света, Моята обич ще я чувствувате, всичко ще ви върви по мед и масло, ще ви помагам във всичко. В Любовта има култура. За нея има само един израз: тя е Всесилна. (3/стр.223)

Моята Душа вижда вашите скрити нужди. И ако вие Ме слушате с Любов, вашата Душа ще бъде изцелена.

Когато ви срещна и погледна в лицето, ще прочета какъв е вашият живот, не вашите слабости. Моята Душа вижда вашите нужди. Ще разбера, че Моят приятел се нуждае от лек. (3/стр. 323)

Аз се разговарях с чувството на щъркела. В чувството на щъркела беше стаена една Душа, която Ме позна. Учителят има връзка с Душата на нещата.

Преди повече от 15 години пътувам през селото Гюлекюр за Николаевка, правя една есенна екскурзия, както често ги правя. Излизам към южната страна на селото Гюлекюр, гледам, насреща Ми тича един щъркел. Тича, тича, спря се. Дойде до Мене, положи си главата на коленете Ми, но гледам, едното му крилце тъй надолу увиснало. Пипнах го, видях, че крилото му е счупено. Питам: Кой го застави да дойде при Мене? Сега Аз разговарям с този щъркел. Казва Ми: „Господине, какво ще правя, моето крилце е счупено, моите другари заминаха, а аз, ако остана тук през зимата, ще умра.“ Казвам си Аз: „Такова нещо е човешката Душа, счупило ѝ се крилцето. Всичките Души отиват при Бога, а тя остава при лошите условия.“ Седях половин час да се разговарям с щъркела, помилвах го, погладих го, разпоредих се пред турците, казвам им: Този щъркел ще го гледате цяла зима, разбирате ли? – Да, ефенди, ще го гледаме. – В тях има религиозно чувство. И действително те го гледаха цяла зима. По едно време гледам го, той поизраснал малко, питам го: „Как си? Е, наместиха ти крилцето и сега можеш да отидеш при Бога.“ Питам: Кое е това чувство, което накара този щъркел да дойде при Мене? …Този Дух Ме познава. (3/стр. 372, 373)

Когато Аз обичам някого, Аз винаги имам ключ да му помогна, защото Любовта е ключът на Бога, Който живее в Мен.

Когато Аз обичам някого, Аз съм готов всякога да му направя една услуга. (3/стр. 439)

Ако Аз ви обичам, Животът на Бога ще процъфтява все повече във вас. Това е мярката.

В живота си ние трябва да имаме една мярка, с която да мерим нещата, да ги познаваме. Как ще познаете дали Аз ви любя, или не ви любя? (3/стр.465)

Аз живея по Свещените закони на Любовта. Това е единственото доказателство, че Бог съществува.

Питат Ме: Кое е най-силното доказателство за съществуването на Бога? – Това, че Аз чувствувам, мисля, живея и се проявявам. Всички други доказателства нищо не струват. (5/стр. 52)

Моята Любов е тази, която ражда всички Божествени мисли и желания. Веднъж родени, Аз трябва да поема тяхната отговорност. Да приема отговорността, значи да съхраня Любовта.

В Божествения свят майката първа поема детето си. Под майка разбирам Любовта… Когато родя една мисъл или едно желание, Аз пръв ще го поема. (5/стр. 165)

Величието на Душата може да се разбере само в Небитието. Само там Душата изживява напълно своята Съкровена Пълнота. И заради тази Душа Ангелите са слезли на земята, за да я упътват постоянно. А Аз съм слязъл и заради вашата Душа, и заради Ангелите, за да може да се възстанови Царството Божие в сърцата ви.

Ако кажете, че не ви обичам, както ви обичат вашите Ангели, лъжете се. Няма човек на земята, който да обича Душите ви, както Аз ги обичам. Желая и вие да обичате така човешките Души. Ясно ли ви е това? Аз зная, че днес вашите Ангели много ви се радват. Ясно ли ви е това? Аз пожелах да им направя една услуга. Аз съм дошъл на земята да услужа на Ангелите и на вас. (5/стр. 189)

Аз нося в Себе Си Божията Любов и накъдето и да се обърна, тази Вода тече към Мен. Любовта е Вечната Вода, която тече в нас отвътре навън. Ето защо да имаш Любов, означава да си вечно утолен.

…Ако отида при един извор с Любов, и той ще Ми даде с Любов да пия от него. Дето и да съм на планината, ако имам Любов в Себе Си, веднага ще намеря извор на пътя Си. Божията Любов върши чудеса. Дето е Любовта, там жадни няма. (5/стр. 201, 202)

Учителят работи с метода на Любовта. Само Любовта знае какво да изтрие от черното минало на човека и какво да напише на негово място.

Като бързате, вие приличате на онези ученици, които едва чакат да изтрият написаното на черната дъска. Учителят знае кое да изтрие и кое да остане. Той сам ще изтрие написаното на дъската. (5/стр. 207)

Аз имам неизменно отношение към всичко, което Бог е създал, но към всяко нещо имам различна мярка. Тази мярка произхожда от Любовта. Любовта е вечно неизменна и вечно различна.

Когато говоря за Любовта, ще кажете, че не обичам всички еднакво. Как познавате това? – Вътрешно. – Мислите ли, че Любовта на Бога към вълка и към овцата е еднаква? Ами към камъка и човека еднаква ли е? – Под еднаква Любов разбираме едно и също отношение към всички. – Прави ли сте в разсъжденията си? Не сте прави. Ето, взимам чук и отчупвам няколко парченца от един голям камък. Турям парченцата в джоба си за спомен. Камъкът се радва, че съм го уважил, че го обичам. Ако със същия чук ударя ръката на човека, той ще се радва ли? Ще бъде ли доволен от Моята Любов? Значи отношението към камъка е едно, а към човека – друго… (5/стр. 209, 210)

Аз служа на Бога, защото имаме една извечна и единна основа. Тази основа е Любовта. Тази Любов е вечен служител на Живота.

Ако Ме питат защо обичам Бога и защо Му служа, ще отговоря: Защото и Той Ме обича. На Любовта се отговаря с Любов. А Любовта се изявява чрез служене и работа. (5/стр. 221)

Болният човек е с чрезмерна чувствителност и затова Аз трябва да бъда постоянно буден, за да помогна на неговата Божествена Душа.

…За болния и най-меката дума е строга. Един ден, когато раните по лицето и ръцете на болния изчезнат, думите Ми ще бъдат като балсам върху неговата Душа. (7/стр. 31)

Моите думи произлизат от Моя Живот, от Моята Любов. Моята Любов е Моята Реалност. Щом думите Ми произлизат от тази Любов, те носят в себе си Искрата на Новото. Духовните думи са Искри на Живота. Те могат да запалят човека и да го върнат в Реалността.

Моите думи, Моята логика са резултат на самия Мене. (8/стр. 67)

Да имаш приятел, който да измени условията ти и да въздигне живота ти в едно по-горно стъпало, това означава Учителят да има особено мнение за твоята Душа. Щом Учителят те посети, Той те обогатява външно и вътрешно. Той отнема товара ти, за да засияе Вдъхновението в твоя живот.

Питам: Имате ли и вие такъв приятел, който може да се застъпи за вас, да измени условията на вашия живот, да ви спаси от обидите и ругатните на вашите кредитори? (8/стр. 175)

Аз живея в потънкостите на човешките сърца и там търся методи за тяхното Спасение. Когато завърша работата Си и върху последното сърце, тогава светът ще се превърне в Царство на Любовта. Това е идването на Царството Божие.

Ако ти си гладен и Аз ти донеса хляб, ти ще се повдигнеш в по-високо ниво на съзнанието. Ако Аз ти дам пари, ти ще повдигнеш енергията си и ще трябва да използваш тази енергия, за да отидеш при Словото, което е Хлябът на твоята Душа. Енергията е Пътят, а Хлябът е Животът. Ако Аз съм ти помогнал отвън или отвътре, това значи, че Любовта в Мен е изявила отношението си към твоята Душа.

Мене как ще познаете? Гладен си, нямаш хляб. Взимам торбата Си и дохождам в дома ти. Давам ти хляб да се нахраниш. Познаваш ли Ме? – Познавам те като човек, който ми донесе хляб. – Друг път пак дохождам при тебе и виждам, че си задлъжнял, не смееш да се покажеш пред хората. Изваждам кесията Си и ти предлагам една сума да оправиш обърканите си работи. Познаваш ли Ме? – Ти си онзи, който ми донесе хляб, а сега ми носиш пари. (8/стр. 181)

Моето скрито желание е открито. Аз желая само доброто на Моите Братя. Моите Братя са от най-малкото същество до най-голямото. Това е желание на Господа.

Аз нося в ума Си една мисъл и в Душата Си едно желание – доброто на Своите Братя. Тази е идеята на Господа, тази идея живее и в нас. (8/стр.202)

Аз никога не се заблуждавам. От милиони години наблюдавам живота отвътре, от позицията на Любовта. От тази позиция няма заблуждения. Това означава, че който има Любов, никога не може да бъде заблуден в своя Път.

Всеки може да се заблуждава от външната страна на нещата, но Аз никога. (8/стр. 209)

Ако Аз нямам Любов и проповядвам, Аз ще извърша най-тежкото престъпление спрямо Бога. Там, където няма Любов, Името на Бога е опетнено. Имам право да проповядвам само с Любов. Любовта е Изворът на Живото Слово.

За да проповядвам, трябва да имам Любов. (8/стр. 216)

Според Мен само Любовта може да поръси хората с Живите капки на Духа. Тази Жива Вода е от духовно естество.

Какво прави свещеникът? Като дойде някакъв празник, той вземе кръста и китката в едната ръка, котлето с вода в другата и тръгва от къща в къща да ръси… И Аз мога да взема котлето и да обиколя цяла София, но Аз искам котлето Ми да бъде пълно с Любов. Като пъхна китката във водата, да поръся хората с капките на Любовта и да кажа: Братя, ръся ви в името на Любовта… (8/стр. 221, 222)

Аз нося в ума Си благото на всички същества и всички светове. На всички мога да помогна, но имам едно условие: те трябва да са възприемчиви за Любовта, защото само Любовта може да донесе реалното благо за всяко същество. Без Любовта няма Реалност и няма блага – има илюзия на Реалност и илюзия на блага.

…Аз нося в ума Си идеята за благото на цялото човечество. Аз мисля за благото не само на човечеството, но и на всички животни и растения. (8/стр. 223)

Според Мен силата на Любовта е в това, че тя повдига всяко същество. Тя има утеха за всяка Душа. Любовта е Лицето на Бога. Това Лице е Живата надежда за всички, които обичат Истината. Ако Аз имам Любов в Себе Си, Аз се превръщам в Път за много същества, защото само в Любовта има Път.

Сега Аз ще ви представя една жива картина за Любовта. Аз съм в едно общество от благородници; всички са добре облечени, с добра обхода. Разговарят се, смеят се и се веселят. Между тях попаднало едно бедно момиченце, кръгло сираче. То се гуши, срамува се да не видят скъсаните му дрехи. Тук го подбутнат, там го подбутнат, никой не му обръща внимание. То си мисли: „Нямам майка и баща, няма кой да ми се радва и да ме обича. Всички ме гледат студено и презрително.“ Аз поглеждам към детето, разбирам мъката му, приближавам се към него и го питам: Как си? Както виждам, ти си добро дете. – То се усмихва и пита: Така ли, аз пък мисля, че не съм добро дете. Никой не ме поглежда, не говори с мене. Никой не ме обича. – Ела с мене да се разходим. – Хващам го за ръката, разговарям с него и се разхождаме. То забравя мъката си, забравя, че е окъсано и босо. Състоянието му се променя, то се развеселява и си казва: „Има Господ и за мене.“ Душата му се стопля, разтваря се и то разбира, че има Един в света, Който при всички условия може да обича. Окъсано, с боси крака, Бог спира вниманието Си върху него. То чувствува безкористната Любов на Бога – и се насърчава. Казвам му: „Хайде сега да идем да си поиграем!“ И аз ще събуя обувките си и заедно ще тичаме по росната трева. Как мислите, това момиченце, като се върне от разходката и пак влезе между хората, ще изпита ли същото стеснение и мъка, както по-рано? То си казва: „Сега ще понасям всички страдания с лекота: хули, обиди, бой.“ Като види моето засмяно лице, то ще се освободи от ограниченията и ще стане силно да носи страданията. Аз ще го запиша в училище да се учи. Така то постига своя идеал. По този начин постъпва Любовта… (8/стр. 223, 224)

Аз нося тази Любов, която може да ви нахрани и външно, и вътрешно. Ако не приемете тази Любов, вие все ще търсите своя Учител, но няма да Го намерите. Той ще бъде скрит във вас, но няма да ви се изяви, защото само Любовта може да Го привлече. Той е сходен само с Любовта.

Аз ти казвам, че този хляб, който ти давам, той ще те нахрани. – Ама кажи ми от какви елементи е съставен, с каква вода е замесен. – Нямам време. Ще вземеш ли хляба да ядеш? – Не искам. – Турям го в торбата и заминавам. Ще запитате също: Какво е Любов, от какви елементи е тя съставена? – Ако много запитваш, ще я туря в торбата, ще я метна на гърба и ще тръгна на път по-нататък; ще ти кажа: Нямам време да разправям сега тия въпроси. Животът е нещо положително – опитайте, вземете, наяжте се от този хляб и ще видите. Любовта е храна на живота… (9/стр. 65)

Учителите са Слуги на Любовта. Те служат на Вечността, защото Любовта е въведение към Вечността.

Учителите… и те са Слуги. (9/стр. 90)

Да позная Бога – това означава да придобия онова изкуство на Живота, чрез което ще мога да изпълня Свещения Си дълг към всички братя и сестри на Христа. Вие още не знаете кои са Моите братя и сестри и Моите ученици, защото не само човешките Души са братя и сестри, но и ония малки животинки, насекоми, буболечици, бръмбарчета – всички те имат скрит Божествен произход. Мислите ли, че бръмбарът е бил избран в Египет случайно за Божествен символ? В бръмбарчето е скрита една от Тайните на Първата Слънчева раса, която впоследствие и египтяните са схванали. Това същество – бръмбарчето – е свързано с Тайните на Сътворението.

…Да познаем Истиннаго Бога и да придобием Вечен Живот. Тогава ще излезем да работим за нашите по-малки братя и сестри – и те да се научат на изкуството да придобият богатството на тоя Божествен Живот. (9/стр. 133, 134)

Учителят може да въздействува на Своите ученици, когато носи в Себе Си Великата Любов на Бога. Щом има тази Любов, тогава ще дойде и Мъдростта, която ще освети Пътя на учениците. И накрая ще дойде Истината, която освобождава.

Учителят казва: Аз имам немирни, непослушни ученици. Как мога да им въздействувам? (10/стр. 61)

Когато Учителят говори строго на един свой ученик, той иска да му каже, че времето му за преобразяване е дошло и че не трябва да отлага работата върху себе си, защото следващата му крачка може да го отклони далече от Учението. Строгостта на Учителя е метод на Любовта.

Намерението Ми не е да ви плаша, но да ви накарам да помислите вече за себе си. (10/стр. 65)

Когато човешкото Ми говори, Аз чувам звука на Душите и изпитвам Любов към тези Души. Когато Божественото Ми говори, Аз виждам Своя Път навътре и навлизам дълбоко навътре в Себе Си, и израствам заедно с Истината. После не Ми остава нищо друго, освен да се върна при Душите и да им помогна да прокарат Път към себе си.

Някои хора Ме питат: „Ти слушал ли си Господа, чул ли си Го?“ Отговарям: Не само Го слушам, но Го и виждам; виждам Го, като Ми говори, слушам и чувам Неговите Думи. Човешките думи могат само да се слушат, а Господните могат и да се виждат. (10/стр. 149)

Аз трябва да съм внимателен към човешките сърца, защото човешкото сърце е най-чувствителният орган, който Бог е създал. Никой няма право да засяга сърцето на човека, защото ако го засегне, ще засегне и неговата Душа.

Вие трябва да сте внимателни и както виждате, спрямо вашите сърца Аз съм внимателен… (10/стр. 198)

5. УЧИТЕЛЯТ КАТО РЪКА НА БОГА

Бог в Мен може да излекува всяка болест, защото Аз съм Неговата Ръка… Да искаш да бъдеш излекуван, в окултен смисъл означава, че три Велики Сили трябва да се обединят в едно мистично единство, за да ти дадат не здраве, а Първичния Блясък на Живота.

Дойде някой при Мене и Ми казва: Ако искаш, можеш да ме излекуваш. – Ако искам мога да те излекувам, но и ти трябва да искаш. Три фактора играят роля в човешкия живот: Господ, твоят ближен и ти сам. Следователно ще оздравееш, ако Бог иска, ако Аз искам и ако ти искаш. (книга 1/стр. 60)

Да имам магическата тояжка, значи Бог да е в Мене и Аз да съм в Него. При това условие всички сътворени и несътворени същества изпълняват повелята на Моята магическа тояжка.

Сега у вас се явява мисълта: „Може ли да се живее без пари?“ Аз оставям този въпрос настрана и питам: Може ли да пътуваш без кораб във водата? – Не може. – Без криле във въздуха може ли? – Не може. – Без хляб в гостилницата може ли? – Не може. – Извор без вода може ли? – Не може… – Щом имам магическата тояжка, всичко ще имам: ще тропна с нея и корабът ще дойде, и крилете ще имам. С тях ще обиколя цялото пространство. Ще кажете, че това е приказка от „Хиляда и една нощ“. (1/стр. 110, 111)

Моите деца са Душите, създадени от Бога, разпръснати из цялата Вселена. Само от тези деца се интересувам.

Престанете да говорите за вашите опитности и да мислите, че сте стари и много знаете. Казвате: „Учителят не е женен, не знае как се отглеждат деца.“ Вярно е, Свои деца нямам, но се интересувам от децата на Господа. (1/стр. 115)

Да бутна ухото на твоята Душа, значи да те хармонизирам с Бога. Това е най-малкото добро, което мога да ти направя.

Като срещна едно дете, Аз го питам мога ли да бутна малко ухото му. Готов съм даже да платя за това. – Знаеш ли, че ухото ми е свещено? – Зная, но малко ще го бутна. – Знаете ли какво действие произвежда бутането на ухото? Трябва да знаеш как да бутнеш. Ако си недоволен и бутна малко ухото ти, недоволството ти веднага ще изчезне. (1/стр. 115)

Аз познавам Ръката Си и нейната проекция във Вечността. Но вие още не сте готови да ви се говори за Тайнството на Духовната Ръка… Духовната Ръка символизира Могъществото на Любовта. Тази Ръка може да проникне в Центъра на всяко същество.

Като погледна ръката Си, по нея познавам какви дарби и способности се крият в Мене. (1/стр. 315)

Аз съм дал срок на света и в този срок най-вече Моите ученици ще узреят. Като узреят, те ще бъдат като запалени факли в Зората на Новата раса.

Аз съм дал на света един срок от 10 години и в тия 10 години всичките глави ще узреят, ще поумнеят, т.е. ще видят, че има един друг закон в света – Любовта. (3/стр. 51, 52)

Ако Аз събудя Божественото в очите ви и ако Аз събудя Божественото в ръцете ви, това значи, че Бог работи в Мен и с това ви освобождава от миналото. Той иска да даде ново направление на вашата Душа и на вашата воля.

Ако Аз дойда и намеря ръцете, краката, очите ви превързани и кажа: „Аз ще ви направя свободни“ – и премахна връзките от ръцете, краката, от очите ви – така прави и Господ. Това значи „Аз ще ви направя свободни.“ (3/стр. 58, 59)

С Ръцете Си мога да преобразявам и материята, и Душите, защото в Моите Ръце живее Господ. Но те са определени само за този, който има пълна вяра. Тогава Ръцете Ми стават Храм на Свещенодействието.

Ще кажете: „Той се хвали.“ Онзи, който се хвали, не пали, а Аз паля. Някои още не са виждали, не знаят какво мога да произведа с Ръката Си. Някой ще каже: „А, какво може да направи?“ Тази Ръка, като я проточа, та като хвана природата, че като проточа и другата Си Ръка – нищо няма да остане! Да не мислите,че нищо не мога да направя. Има един Господ, с Когото ние боравим. Ще кажа: „Господи, покажи на тия хора, че само Ти си Господ сега, покажи, че няма друга Сила, освен Твоята.“ Не, не е сила това да убиваме хората. Не е тази задачата на света. Казвам: Ако един ден проточа Своята Ръка, то ще бъде Ръката на Любовта, която да свърже тия хора. И ще кажа: Ето, този е Правият Път във вашия живот, а пътят, по който сега вървите, този е кривият път. (3/стр. 322)

Моето скрито намерение е да ви уловя със Своята Светлина. Ако успея, вие ще минете през света безпрепятствено, вие ще преплувате океана. Ако не успея, за това сте виновни само вие. Ако не успея, светът ще ви погълне.

Сега Аз имам едно намерение, хайде да не го казвам, че ще ви изплаши. Аз съм турил коритото отдолу, турил съм и малко житце и държа една малка сиджимка, но вие не Ме виждате. Някои от вас отивате към коритото и щом речете да влезете, вие сте похлупени отдолу. Най-първо вие се радвате, а Аз си казвам: „Дали ще дойдат, дали няма да дойдат?“ И като дойдете до дупката, хвана ви със сиджимката и ха, в коритото. Вижте колко съм искрен! …Само че между Моето корито и онова, с което малките деца ловят птичките, има грамадна разлика. Ако се хванете в Моето корито, ще преминете океана; ако се хванете в това на децата, ще опитате горещата тенджера. (3/стр. 330, 331)

Това, което мога да направя за хората, е да запаля в тях Пламъка на Живота и тогава те сами по себе си ще се завърнат в Свещения Източник.

…Човек да обърне човека към Бога, това обръщане е двусмислено. Виж, едно нещо, на което мога да науча хората, което имам, то е да запаля свещта им. Гледам, някой носи свещта си, има книга, няма кибрит. Драсна кибрит, запаля свещта му, отиде вече… Той ще чете книгата и ще вижда пътя си нощно време. (3/стр. 467)

Аз имам връзка със силите, които управляват земетресенията. И ако в България има пробудени Души, Аз ще помогна земетресенията да угаснат.

Отпреди години още Аз имах силно желание да избавя българите от страданията, които днес дойдоха. И землетресението спря до София. Обаче, ако българите не изменят поведението си спрямо Небето, ако не се решат да служат на Бога, страданията и изпитанията ще дойдат (книга 4/лекция 1: стр. 6, 7)

Аз издействах от невидимите помагачи земетресението да се ограничи с по-малко жертви и разрушения.

Землетресението, което стана в Пловдив на 18 април, 9 ч.в., беше определено да стане среднощ, но това, което можахме да направим ние, беше да го ускорим, да стане 2-3 часа по-рано, за да се избегнат по-големите нещастия. Добрите хора в България предотвратиха големите нещастия. (4/1:15)

Учителят – това е даването. Ако Аз давам сутрин от Своето Благородство, на обед от Своята Любов и вечер от Своята Истина, Аз съм изпълнил Своето предназначение и мога да кажа: „Това е Волята на Отца.“

Като казвам, че парите трябва да се раздадат на бедните, не подразбирам раздаване в буквален смисъл на думата, но имам предвид това злато да се разтопи по алхимически начин и да се разтвори във вода. И като дойде при Мене някой беден да иска пари назаем, ще му дам три лъжици от този разтвор: сутрин една, на обед една и вечер една. Приеме ли той три лъжици от разтвореното злато, нищо друго не му трябва. (4/8:19)

Аз имам само един план: Царството на Абсолютната и Неизменна Любов да слезе на земята. Това е Царството на Бога.

За Мене се казва, че едно говоря, а друго върша, имал съм Свои планове. Да, Моите планове не са като техните. Моят план е да се въдвори Царството Божие на земята. (5/стр. 37)

Семката, която съм посял във вас, ще даде своя Божествен резултат. Този резултат се нарича Неизменна Любов към Бога.

Едно нещо искам от вас: да задържите в себе си семката на Новия живот, която тази сутрин се посява във вас. – Посята ли е наистина тази семка? – Посята е, разбира се. Тази сутрин Аз посях семката във вас… (5/стр. 38)

Понеже Бог ви обича, затова Аз слязох да ви говоря. Моето Учение е по Неговата Воля. В това Учение вашите Души могат да възкръснат.

Зная едно нещо за вас, е именно: Бог ви люби… И няма нито един човек, когото Той да не люби. И знаете ли каква Любов има към вас! Това съм изследвал един, два, три, сто пъти без никакво изменение. (5/стр. 94)

Изпратеният от Бога е готов да чака и когато такъв човек дойде при Мене, той не казва, че е изпратен от Бога, а проявява търпението си, което е израз на Силата на Любовта. Знаете ли колко може да чака такъв човек? Той може да чака един ден, едно цяло прераждане и много, много животи. С такива същества Аз говоря от Името на Бога. Само на такива предавам Посланието на Бога към тях.

Мнозина дохождат при Мене и казват, че са служители на Бога, изпратени от Него. – Какво искате от Мене? – Да ни приемеш добре, да задоволиш нуждите ни. – Гледам, някой от тях носи полица да му я изплатя. Казвам: „Добре, готов съм да направя всичко за Господа, но ще чакам известно време и Аз да получа нареждане от Него – да зная как да те приема и какво да ти платя. Щом получа наставления отгоре, ще те приема с всичката Любов и почитание.“ Той веднага кипва и започва да вика, да се сърди. Аз зная вече от кого е изпратен този човек. Той иде от свое име… Изпратеният от Бога е готов да чака. Той ще влезе в стаята Ми, ще чака или ще отиде в градината да се разходи. Аз имам работа. Ще свърша работата Си и ще го приема да си поговорим. Така ще се разберем като разумни хора. Така постъпва разумният човек. С бързане работа не става. Новото Учение изключва бързането. (5/стр. 209)

Когато Аз проповядвам Словото Божие, нямам никакви материални желания. Имам само едно единствено желание: Божията Любов да Ме освети.

Ако Аз проповядвам Словото Божие и очаквам да Ми платят, за да се облека с хубави дрехи, най-модерно, мислите ли, че Бог ще бъде доволен от Мене? Мислите ли, че по този начин Аз проповядвам правилно Царството Божие? (5/стр. 218)

Който целува ръката Ми, трябва да осъзнава, че подписва договор за служене на Бога и че връщане назад няма.

Сега вие целувате ръката Ми. Защо я целувате? Това е договор, че ще служите на Бога. (5/стр. 278)

Аз мога да излекувам болния, но трябва да проверя дали Душата на този болен е готова да служи. И ако видя, че една Душа е готова да служи, Аз влизам в Духа Си и вземам метода – защото всяка Душа, която иска да служи на Бога, заслужава своето лечение.

Веднъж дойде при Мене един болен, богат човек, искаше да го излекувам. Казах му: Аз взимам скъпо за лекуване. Ще те излекувам само ако раздадеш всичкото си богатство на бедните. – Не може ли поне половината? – Не може. – Ами трите четвърти? – Не може. Всичко ще раздадеш! Не само това, но като раздадеш всичкото си имане, ще обещаеш да служиш на Бога. След това ще кажа една дума и ще те излекувам. (5/стр. 265, 266)

Аз възкресявам само разумния, защото само разумният може да се движи към Съкровената си Същност.

Ако Аз съм в състояние да възкресявам, ще възкреся разумния и ще му кажа: Пращам те отново в живота като разумен, а не като богат или беден. (6/стр. 6)

Аз мога да облекча всяко страдание. За да облекча едно страдание, трябва да има послушание. Хората страдат от непослушание.

Преди няколко дни се разговарях дълго с едного, който Ми каза: „Ти нищо не знаеш, макар че много се говори за твоите знания.“ След малко го заболя стомахът. Той каза: „Страшни болки имам, умирам!“ Предложих му да вземе няколко капки от едно лекарство. Той прие лекарството и след малко болките му минаха. – Както виждаш, Аз нямам много знания, но можах да ти помогна. – Отде знаеш да лекуваш? – Сам изучавах това изкуство. (6/стр. 119)

Аз благоволих над България. Аз поисках много невидими сили да я пазят. В България се подготвят много ученици за едно бъдещо велико и космическо развитие. Тези ученици са солта на България. Затова казвам, че България е щастлива земя.

Питат Ме: „Какво ще стане с България?“ Казвам: България е в най-добро положение, щастлива е тя. – Че как е възможно това? Ние имаме толкова големи загуби с гърците на Солунския фронт, наложиха ни големи контрибуции, всичко ни продадоха! – Пак казвам: Вие сте в най-добро положение. (8/стр. 19)

Аз съм Глас на Божията Любов и съм изпратен да осветя вашата воля.

Бог казва: Когато хората се приготвят да Ме посрещнат, …Аз ще им се изявя и ще им донеса великото благо на живота. (8/стр. 57)

Днес имам важна работа. Трябва да изпълня работата, възложена Ми от Моя Отец. Това е работата на Сина Божий. Това е работата, която осветява земния път на човечеството и преобразява хората в Пътя им към Вечността. Затова днес човешките Ми задължения може да почакат. Щом изпълня същественото, Бог ще се погрижи за Мен. Така и човешкото ще бъде задоволено.

Аз не се страхувам и срамувам от работа. Ще ора и ще копая, но имам важна работа, която не мога да отложа. (8/стр. 79)

Аз съм приятел с Бога. Аз имам стар договор с Него. Той Ми изпраща хора от кол и въже. В договора пише, че Аз трябва да ги превърна в Светлина. Не е лесна задачата Ми. Но щом съм подписал договор, Аз трябва да го изпълня, за да може Моето приятелство с Бога да бъде вечно, защото Той е разчитал на Мене. Щом Той разчита на Мене, и Аз разчитам на Него. Ще Му дам хората като Светлина и после Той да му мисли.

Питат Ме: Отде събра тези хора около Себе Си? Те не те разбират. – Нищо от това. Понеже Бог ги търпи и обича, и Аз съм длъжен да ги търпя и обичам. Бог ги е събрал от кол и въже и Ми ги е изпратил да работя с тях – не мога да пречупя думата Му. Щом Бог ги е изпратил при Мене, ще им предам знанието, което имам. Така постъпвайте и вие. (8/стр. 105)

Аз имам метод, чрез който за пет минути мога да преобърна живота на философите. Но Аз избягвам метода на изключението и посочвам по-простите методи, които са в изобилие в природата. Методът на изключението е методът на Абсолютната Божия Сила, но тази Сила предпочита да остане скрита в сянка.

Аз мога да направя такъв опит, че в пет минути всички философи да се убедят във философията, която проповядвам. Например стотина души седят около един огън и се топлят. Един от тях казва, че огънят не съществува, че той е само във въображението му. Следователно той няма светлина и топлина. Щом е така, Аз съм готов да направя опит с този огън. Взимам с щипците един въглен от огъня, раздухам го и казвам на онзи, който поддържа първата идея: „Доближи си ръката!“ Той доближава ръката си и веднага я дърпа назад. Защо я дърпа? Пари този огън! (8/стр. 172)

Аз донесох последната учебна програма за света. Отец Ме проводи и Аз казах: „Отивам!“ Дали вие ще Ме приемете, не е от Моята компетенция. Аз не настоявам. Аз изнасям и оставам наблюдател.

Тази е последната програма, дадена от Бога, която донесох от Горния свят. (8/стр. 177)

Всички църкви и учреждения, които гонят Моите ученици, ще се срещнат с необикновената Сила на една скрита Правда, която ще бъде насочена срещу всички гонители и която ще изненада всички.

Светият Синод седи и мисли какво да прави с еретиците, така наричат Моите последователи. Той се чуди какво име да им даде. Един ден Аз ще посетя владиците в Синода по такъв начин, какъвто те не очакват. Те ще разберат, че има един Жив Господ, Който вижда всичко и отдава всекиму заслуженото. (8/стр. 200)

Бог Ме е изпратил в България и Аз ще изпълня Своята мисия докрай. А който има уши, ще расте в своя вътрешен Път.

Духовенството се страхува от Мене. Искат да Ме махнат, да не им мътя водата. Те не знаят, че това не зависи от тях да бъда или да не бъда в България. (8/стр. 202)

Само Синът на Любовта може да кръщава, защото само Любовта създава Братството. Аз ще кръстя Моите ученици в Любов и Вечност, защото те избраха Учението на Отца Ми.

Днес ви кръщавам: заповядайте в дома Ми, има място за всички. Тук ще видите как може да се живее по братски… Аз ще ви целуна братски. (8/стр. 214, 215)

Аз мога да излекувам всяка болест, дори и най-тежката. Но според Мен въпросът не е в лекуването, а в това, дали ще разберете Пътя на Любовта.

Наскоро в пловдивската гимназия полудяла една ученичка. Учителите, лекарите търсят причината за полудяването, но не могат да я намерят. Аз съм изучавал този въпрос цели десет години и зная причината за полудяването… Като не знаят причината за това заболяване, казват, че ученичката заболяла от Моето Учение. Аз съм готов да направя опит да я излекувам, но с условие да повярвате. Готов съм да направя опита в присъствието на това момиче, на Светия Синод, на целия учителски състав в Пловдив и на целия български народ. Ако всички се решат да служат на Бога с Любов, да забравят своите дългове и грехове, Аз съм готов да кажа само една дума и да излекувам болното момиче. По друг начин не съм съгласен да го лекувам. Ако не се съгласите, ще го оставя да се лекува по естествен път, докато му дойде умът на място. (8/стр. 218, 219)

Ако българският народ не приеме Новото Учение, което нося, Аз ще предам този народ в други ръце и той ще бъде съсипан. Който не е избрал Пътя на Любовта, той е посадил в себе си разрушението.

Българският народ… ако не приеме Новото Учение, ще се съсипе. (8/стр. 226)

Всички, които Ме слушат по дълбокия закон на слушането – Аз ще ги освободя от смъртта и ще извикам Христос да излее Любовта Си в тях. И те ще възкръснат за Новия живот. Целта е в придобиването на Новия живот. Там, където няма Нов живот, камъкът ще затиска гроба, или казано по друг начин, злото винаги ще притиска човека, за да го научи да живее така, както Бог иска.

На всички, които Ме слушате тази сутрин, Аз отвалям вашите надгробни камъни и казвам: Христос иде! (10/стр. 57)

6. УЧИТЕЛЯТ КАТО ПРЕОБРАЗЯВАЩА СИЛА

Аз нося в Себе Си музиката на Велики светове. Музиката на Моите трептения може да променя съдби и да съгражда Новото в живота, но тази музика Аз още не мога да ви я разкрия.

Преди години живях във Варна. Хазяйката Ми имаше дюкян в къщата си, който даде под наем на един кръчмар. Всяка вечер се събираха хора в кръчмата, които свиреха и пееха по цели нощи. Невъзможно беше да се работи вечер, но не можеше и да се спи. Мислех си какво да правя. Казах на хазяйката да помоли кръчмаря да не вдигат толкова шум, но той не я послуша. Да изляза от квартирата Си, и това не направих. Най-после реших да си послужа с музиката. Една вечер, при най-голямата врява и вик в кръчмата, взех цигулката Си и започнах да свиря. По едно време слушам, в кръчмата настана тишина. Един след друг посетителите напуснаха кръчмата. Не се мина много време и кръчмарят напусна този дюкян, премести се някъде далеч от нас. Кръчмарят напусна къщата, но Аз зная колко Ми костваше това свирене. Реших в Себе Си: втори път няма да свиря това парче… Колко време трябваше да свиря онази вечер, за която ви споменах, за да въздействам на хората да не пият! В края на краищата и кръчмарят стана почтен човек, напусна занаята си и започна друга работа… Голяма Сила се крие в музиката. Трептенията, които вложих в цигулката, разрушиха трептенията на винопийците. (книга 1/стр. 85, 86)

Ако ви дам Любовта Си, ще се подмладите завинаги. Ако ви дам Мъдростта Си, ще се изпълните със знание и Светлина. Но вие трябва да работите много усърдно, за да мога да излея Царството Божие във вас.

Казвате: И с тези идеи остаряхме. – Защо не се подмладите? – Не знаем как. – Аз ще ви дам начин за подмладяване. Ще ви науча как да се освободите от недостатъците. – Невежи сме, слаби хора сме. – Ще ви дам начин, как да придобиете знание и сила. Обаче това не може да стане изведнъж. (1/стр. 90, 91)

Аз знам, че Словото Ми е много отговорно, и Аз знам, че начинът Ми на говорене променя Пътя на Душите. Аз винаги съблюдавам този закон.

…Една госпожа… Ритъмът, интонацията, начинът на говоренето Ми, обръщението Ми към нея измениха състоянието ѝ. (1/стр. 381, 339)

Учителят владее умението да превръща препятствията и страданията в Своя живот в Светлина. По този начин Той показва и Пътя на Своите ученици.

Аз ще ви приведа един пример от древността за един Адепт. Той имал един обичен ученик, наречен Земру. Един ден ученикът се докачил на своя Учител и си казал: „Това, което аз търсих в него, той не може да ми го даде.“ Отива в планината, задига един голям камък и един ден дохожда, стоварва го пред вратата на своя Учител, запушва вратата да не може да излезе и си заминава. Обаче Учителят му имал друга врата, през която като излязъл, вижда камъка, който неговият обичен ученик донесъл, за да затвори вратата. „Отличен камък е.“ Взема чука и извайва от него една от най-хубавите статуи, която му подарява за спомен в знак на Любов. От камъка, с който ученикът затвори вратата на своя Учител, Учителят извая една отлична статуя и му я подари. (3/стр. 87)

Ако Учителят те докосне, Той ти предава Свещеното чувство на Любовта, Той ти прелива Дух. Ако Учителят не те докосва, а само ти говори за Любовта, това означава, че твоята Душа още не е готова за благословението на живота.

Ако искаш философски да предадеш една мисъл – може, но Любовта се предава чрез контакт, чрез допиране. Тя се предава от живот в живот. Онзи, който те люби, не говори, той те пипне и ти чувстваш, че в тази Душа има Любов. Ти знаеш, че в това пипане има нещо Свещено, един Свещен трепет се разлива в Душата ти. Проговори ли ти, нищо не остава в тази ръка, всичката тази красота изчезва, като че Небето се дига, и ти оставаш като Адам и Ева гол. Аз съм го хванал, а той Ме пита, казва Ми: Кажи ми една дума, обичаш ли ме? – Щом Ме питаш, ти не вярваш вече… Мога хиляди пъти да ти кажа „обичам те“ и пак да не те обичам. Това не е доказателство. А онзи Свещен трепет, който мога да предам на Душата ти, като те пипна, нима това не е доказателство? (3/стр. 95, 96)

Да слушаш Говора на Учителя, значи да слушаш Говора на Любовта. Този Говор премахва всички превръзки, всички препятствия. Когато тази Любов проговори на ученика, ученикът се превръща в Светлината на света.

Ако Ме слушате каквото ви говоря тази сутрин, вие ще свършите това Велико училище отлично, ще ви дадат една отлична диплома, Любовта ще ви снеме превръзките, вие ще внесете в света Светлината и Любовта ще ви прати по една усмивка, ще видите усмивката ѝ. (3/стр. 104)

Когато един ученик възприеме насърчението от своя Учител, заедно с това той ще възприеме и Неговата енергия, която ще освети и задълбочи неговите разбирания. Връзката с Учителя е връзка със Светлината, която преобразява.

Казвам: Моята цел не е да ви обезсърчавам, но да ви насърча да изправите някои свои погрешни разбирания, защото и напреднали в науката хора понякога могат да изпаднат в заблуждения. (книга 4/лекция 5: стр. 30)

Аз мога да прекарам ученика през магнетичен сън и с това да изтрия неговото минало. Аз мога да залича греховете му и всичките му престъпления и като го върна в този свят, той ще бъде блажен. Само блаженият може да бъде носител на Новата култура. Един Учител може да си позволи да направи това със Своя ученик.

Като поставя човека в магнетичен сън, мога да го прекарам през големи мъчнотии, да побелее косата му. После пак го прекарвам през такъв сън и той влиза в света на Любовта и Блаженството. (8/стр. 81)

Всички мога да ви подмладя. Но това се отнася само за този, който може да влезе в Моята лаборатория. За да проникнеш в Мен, трябва да имаш едно тайно умение, една велика способност – това е способността да любиш без граници. Тогава Моята лаборатория ще бъде отворена за тебе.

Бабата се обезсърчила, отчаяла се и Ми казва: „Синко, не се живее между щерки и снахи.“ Казах ѝ: Бабо, Аз владея изкуството да подмладявам хората. Искаш ли да се подмладиш? – Сериозно ли говориш? – Сериозно ти говоря. (8/стр. 124)

Аз съм говорил много, но още не съм произнесъл Специалните Слова. Не е дошъл още денят за това Велико Преобразяване, защото тези Слова ще променят Корените на Небето и на Земята и ще засегнат и Ангелските светове. Но този Специален час още не е дошъл.

Ще кажете, че съм проповядвал нещо. Нищо особено не съм казал. Когато кажа нещо, светът ще се оправи. (8/стр. 124)

Мога да преобразя живота ви в един ден. Мога да превърна съдбата ви в Живот и Светлина. Мога да залича всичките ви грехове. Всичко това е лесно. Но има една трудност: дали вие знаете как да дойдете при Мен. Ако вие разрешите този въпрос 50%, и Аз ще разреша Своя въпрос 50 %.

…Казвам: Всичко може да се оправи в един ден. – Как? – Елате при Мене, ще ви кажа как ще се оправи вашата работа. (8/стр. 178)

Фалшивият камък – това е студеното човешко сърце. Когато срещна такова сърце, Аз не мога да кажа, че то служи на Истината. Но Аз мога да превърна това сърце в скъпоценен камък. Именно това е Пътят на ученичеството. Който приеме Учението Ми, ще превърне сърцето си в Светлина на Пътя, защото само скъпоценният камък може да свети.

…Друг е въпросът за фалшивия скъпоценен камък. Няма да дам за него подписа Си, че е истински. Показваш Ми камъка си. Погледна го и пиша: Този камък е фалшив. – Кажи, че е хубав. – Повтарям: Този камък е фалшив. – Кажи, че е хубав. – Повтарям: Този камък е фалшив. Че мога да го направя скъпоценен, то е друг въпрос. Ще бръкна в сандъка Си, ще взема оттам скъпоценен камък и ще го туря на мястото на фалшивия. (8/стр. 180)

Това, което виждам във вас, ще бъде преобразено, защото Вечният Порядък изисква на мястото на вълка да поставите Любовта, а лисицата да изместите с Мъдростта. Така във вас ще засияе Новият Живот. Понеже Аз обичам вашите Души, виждам и недостатъците, които се крият във вас. И понеже ви избрах, недостатъците ви ще се превърнат в Светлина. Когато на един недостатък дадеш възходящо направление, ти виждаш как чрез него в теб се образува Новото. Всички недостатъци са слуги на Новото.

У вас има лисици и вълци; Аз ги виждам, хем с дълги опашки, с червена козина, с големи зъби и нокти. Вашата омраза – това е вълк, вашето лицемерие – това е лисица. Защо ви е тази лисица, каква полза ще ви принесе тя? Никаква. Изпъдете всичко навън и турете в себе си ред и порядък. (9/стр. 132)

Да чуеш как свири един Учител в истинския смисъл на думата, значи да се превърнеш в Душа, защото Учителят свири само на Душата. Когато свири, Той подготвя нейното Новораждане. Великият Учител не свири чрез музиката или чрез инструментите, а чрез Величието на Своя Дух. Когато Духът докосне ученика, той се осъзнава все повече като Душа.

Там е щастието – да чуеш как свири, как рисува един Велик Учител… (10/стр. 118)

Истинският Учител превръща хората в духовни същности, а те от своя страна стават мостове за милиони същества по Пътя към Тайната на Бога. Така Бог възвръща Творението към Себе Си.

Сега какво трябва да разбираме под думата Учител? Тази дума има отношение към духовния свят. Учителството не седи в това да учиш хората да градят църкви, да сеят цветя, зеленчуци и т.н. Да учителствуваш, в прав смисъл на думата, се разбира акт на висше самосъзнание, на чисто духовен процес… (10/стр. 166)

Учителят говори, ученикът слуша. Учителят изнася Истината, ученикът се потопява в тази Истина. Учителят в крайна сметка е самата Истина, която претворява Вселената на ученика. Така ученикът става наследник на Царството Божие.

…Учителят и ученикът трябва да имат пълно съзнание върху задачата, която има да изпълнят; между тях трябва да става пълна обмяна, каквато съществува между майката и отгледваното от нея дете; Учителят трябва да предаде известни Истини, а ученикът да ги използува както трябва. (10/стр. 166)

7. УЧИТЕЛЯТ КАТО ИЗВОР

Аз съм Жива Вода, която извира от Бога, и желая всички Мои ученици да се превърнат в чаши, за да излея в тях Неизразимия Живот, към който те се стремят от хиляди години.

Всички трябва да бъдем носители на Живите сили в природата, т.е. на Живите енергии, които изтичат от Бога. (книга 1/стр. 115)

Докато Аз живея в Бога, Словото ще извира от Мен и вие ще растете от живот в Дух и от Дух в Истина. Тогава и Аз, и вие ще бъдем благословени. И вие ще Ме слушате, и Аз ще ви чувам, защото Бог ще бъде между нас.

Мислите ли, че като Ме слушате повече, съм по-щастлив? Аз съм щастлив, докато тази чешма тече, докато извира правилно от Мене, докато са здрави кюнците ѝ. Щом се задръсти и кюнците ѝ се пукнат, това е нещастие за Мене, това показва, че Аз съм сгрешил някъде. Всичко е Божествено: и като говоря, и като слушам. (3/стр. 100)

Великият Учител е навсякъде. Неговите Свещени Ръце обгръщат всички светове. И ако ученикът е буден, той може постоянно да черпи от тази вечно бликаща и Жива Вода.

„И отвори умовете им да разбират Писанията.“ И ви казвам: Има Един в света, Който е така спрямо нас. И цялата Жива природа, нейният език говорят за този Единния, Великия Учител. Ние Го наричаме Учител, Отец, Господ; Той е, от Чиято Душа, Дух, Сърце и Ум днес постоянно блика, блика. Недоволни всички, а то блика, блика, навсякъде всичко пълни, уталожва всички скърби и страдания, навсякъде простира Ръцете Си и помага. (3/стр. 104)

Истинската беседа е основана на Божествени закони. Аз винаги се съобразявам с Божествените закони. Така беседата не се превръща в професия или изкуство, а остава носител на Живот. Животът произлиза от спазването на Божествените закони.

За да се започне една беседа, има няколко начина. Да се държи една беседа, това не е едно изкуство, не е и една професия. Аз считам една беседа или една реч като работа, изразена по най-правилен начин. (3/стр. 253)

Всяко благо, което придобивам, е дар за Цялото. Така Аз изливам Живота Си в Цялото. А всеки, който дава, забогатява. Да даваш – това е Божествено умение, а не човешка способност.

Толкова пъти съм ви казвал: Благото, което придобия, не е за Мене. (5/стр. 82)

Аз съм Извор на Живото Слово. Живото Слово е най-необходимата Вода на Живота. От Моята Вода са пили всякакви същества – от най-малките до най-големите. Тези, които не са знаели как да пият от Моята Вода, са тези, които са се отдалечили от Бога и от Великия Живот. Това се е случило на много хора и на много животни. Но тези, които са пристъпвали с Любов към Мен, те са израствали. Дори от Моето Учение са израствали и много видове термити и един вид сини пчели. Те могат да правят нещо повече от мед, но тези неща не са още за този свят.

Днес и Мене Ме питат: Защо говориш така на хората? – Аз съм Извор, върша работата Си. Ако не искаш да Ме слушаш, стой настрана. Никого не съм канил. Ако Водата на Моя Извор не ти харесва, иди на друго място. Около Мене има тревички, буболечици, мушици, те ще пият от Моята Вода. Аз давам Вода на всички. (8/стр. 209)

Истинският Учител е Свещеният Кристал на Незнайния. Той символизира Свещената Вода на Живота. И всички, които пият тази Вода, ще се върнат в Първоизвора – Святото Място. Тази Жива Вода е Царството на Живота.

Учителят, в пълния смисъл на думата, трябва да бъде чист като кристална вода… (10/стр. 169)

8. УЧИТЕЛЯТ КАТО СМИРЕНОМЪДРИЕ

Да изляза от Бога навън и да превърна Неговата Светлина в благи думи, и с това да дам подтик на Душите ви, без да мисля, че съм изпълнил някаква голяма мисия – това значи да служа на Неговото Име.

Сега, ако Аз ви кажа, че идвам в Името Божие да проповядвам, според Мене, това е едно тщеславие. Аз трябва да ви проповядвам така, че да не считате, че съм направил много нещо зарад вас. Да ви проповядвам, да дойда тук при вас, да ви кажа няколко благи думи, това е една приятна работа! (книга 3/стр. 485)

Понеже станах най-малкият, Бог се усамоти в Мен и освети Себе Си в Мен. Така и Аз осветих Неговото Име в Себе Си и искам това да го предам и на другите, които искат да станат най-малки. Колкото повече се смалява човек, толкова повече Бог расте в него. А когато човек стане най-малкият, Бог се ражда в него завинаги.

Аз, най-малкият, искам да изпълня Божията Воля, както Бог е заповядал; да осветя Неговото Име, както Той Ме е осветил. Бог е бил толкова добър към Мене, че Аз, братът на най-малките, искам да Му се отплатя с всичката Си признателност. Искам и вие да последвате Моя пример. (5/стр. 184)

Аз съм чувал Гласа на Смирението. Това е Гласът на Безпределната Любов, която е скрита и в Битието, и в Небитието. Този Глас е Живата Вода.

Питам: Чували ли сте Гласа на Смирението? Аз съм го чувал. По-хубава музика от песента на Смирението не познавам. Каква хармония има в Смирението! Каква Любов извира от сърцето на смирения! Със своите лъчи тази Любов облива сърцата на всички хора. (5/стр. 187)

Когато казвам, че всички Учители са минали през Смирението, това означава, че в пътя на големите страдания те са съхранили Божественото в себе си и са израснали чрез Смирение в Единния, Великия и Извечния Учител. При това условие те могат да говорят от Негово Име.

Всички Учители са минали през Смирението. (5/стр. 238)

Сега Аз говоря, а вие слушате и всичко това е реално. Но има и друга реалност. Всички ние слушаме, само Небитието говори. То говори с езика на Духа. Само Духът може да говори реално. Там, където говори Духът, ние придобиваме Живот. Това е реалното – придобиване на Живот.

Сега Аз говоря, а вие слушате – това е реалност. (8/стр. 87)

Когато Аз ходя из природата, изучавам най-дребните, най-малките неща. Най-малките неща водят до приближаване към Бога, защото те изискват най-голямата будност. Бог ни наблюдава в малките неща. Именно оттук се е родила съдбата на човека. Който се занимава с малки неща, той има Живот в себе си, но всякога трябва да бъде буден. Който се занимава с големи неща, той разпилява живота си. Бог оставя такива хора сами да оправят големите си работи. Понеже Сатана е пожелал да прави големи работи, той е паднал най-долу. Единственият, Който има право да се занимава с велики дела или с най-малките неща, е Абсолютът. Но Той благоволи на малките неща, защото именно тук се заражда началото на Нова култура.

Като правя екскурзии в природата, всичко, каквото срещна, изучавам най-внимателно. Ако Ме наблюдава някой, ще каже, че се занимавам с дребни работи. (8/стр. 212)

Духовенството се страхува от Мен, но това е напълно погрешно. То трябва да се страхува от липсата на Смирение, защото там, където няма Смирение, има неразбиране. Там, където няма Смирение, ще влязат страхът и саморазрушението. Според Мен Смирението е Първичното отношение към Бога. Ако Аз съм смирен, Аз съм вече духовен и Бог ще се възражда в Мен. Същото важи и за духовенството.

Духовенството се страхува от Мене да не би един ден да заема мястото им. Не, Аз нямам такова намерение. Ако един ден бих заел мястото на владика, Аз не бих носил корона на главата Си, но първата Ми работа ще бъде да измия краката ви. След това ще посещавам бедни, болни, страдащи. (8/стр. 213)

Аз спазвам едно Свещено правило: Аз съм господар само на Себе Си, на всички Свои мисли и желания. На хората давам голяма свобода, а Себе Си ограничавам. Така постъпва и Господ. Той толкова се е ограничил, че никой не може да Го види, за да може хората сами да се видят. Понеже Аз постъпвам като Господа, затова не мога да се видя. Щом се ограничавам и щом владея Себе Си, Той все повече е Мой Господар. Щом се разширявам и не владея Себе Си, Господ се скрива на недостъпно Място. Понеже искам да живея с Господа, Аз се смирявам до крайност и Той става Моят Господар. Така Аз придобивам благите черти на Моя Господар. Щом съм благ и смирен, Господ се познава в Мен. Така Аз ставам достъпен за Господа.

Аз не мога никому да заповядвам. Да заповядвам някому, то би значило да светотатствувам, да лъжа Бога. Аз не искам да заповядвам. Защо? – Защото всички хора са на Господа; Аз нямам право да заповядвам и злоупотребявам с чуждите неща, имам право да бъда господар само на Моите мисли и желания – на тях мога да заповядвам. Обаче на всичко, което е извън Мене, Аз трябва да слугувам. Така и вие трябва да правите. (10/стр. 120)

Според Мен едно Учение е истинско, когато е съгласно с Бога. Да е съгласно с Бога, означава да изхожда от Него. И всеки, който може да каже: „Аз и Отец ми едно сме“ – той носи семената на истинското Учение. Това Учение ще даде плод. То ще проникне във всички Души, които го възприемат, и ще донесе Новия Живот. Аз съм слязъл именно за подготвянето на Новия Живот. Това е Моята малка задача. Великият Учител никога не се занимава с големи неща. Той всякога живее в малкото.

Когато едно Учение е съгласно със самата реалност на Битието или със законите, които Бог е вложил в света, то всякога може да се подложи на опит… Дойде някой човек и казва: „Аз нося едно Учение; ако го приемете, вие ще се повдигнете.“ Ако това Учение ви повдигне, то е истинско. (10/стр. 130)

9. УЧИТЕЛЯТ КАТО СВЕЩЕНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ НЕЩАТА

Тайната на човека е неразгадаема, защото той носи в себе си нещо неизречено. Това неизречено е неговата несътворена част. В този смисъл Аз благоговея пред човека.

Казваш: „Познавам хората“. Това е повърхностен възглед. Аз не познавам хората, че вие ще ги познавате! (книга 1/стр. 308)

Моят подход към всяка Душа е Свещен, но не отвън – това е дълбок вътрешен процес.

Учителят има еднакви отношения към всички Души, вследствие на което изисква от учениците Си да учат и прилагат. (2/стр. 25)

Учителят има Съкровено отношение към всяка Душа и към всички същества. Той може да ги докосва вътрешно, по Дух, и да се разговаря с тях в духовния свят.

На един Мой приятел Аз казах следното: Много пъти, като срещна един вол, Аз се спра, помилвам го… Казвам му така: „Действително твоето положение е много тежко, но ще излезеш от това положение.“ И като го помилвам, той ме погледне умилно и казва: „Много ти благодаря, че в туй трудно положение, в тази мъка се намери един, който да ме помилва.“ (3/стр. 33, 34)

Пред Великия Божествен Дух Аз имам Свещено отношение и така Аз съхранявам Неговите качества в Себе Си.

Не е въпросът, че Ме е обидил някой, но Аз да не обидя онзи Велик, Божествен Дух, Който събужда в Мене всички благородни мисли, всички благородни чувства, които развиват волята Ми. Всичко това, което имам в Себе Си, е благодарение на Него. (3/стр. 264)

Когато Аз застана пред Човека на Истината, Аз благоговея пред него, защото Човекът на Истината е Божествен Лъч от Тайната на Бога.

Да обичаш Бога, то значи да застанеш пред който и да е човек тъй, че да не гледаш на неговата форма. В Божествения свят Аз благоговея пред този Човек. Бог е вложил Своя Лъч, Аз благоговея пред него. (3/стр. 373)

Аз имам Свещено мнение за Своите ученици. Същото мнение имам и за Себе Си. Така седят нещата в Божествения план.

Сега виждам, някои между вас казват: Учителю, ама Ти за нас трябва да имаш особено мнение. – Аз имам за вас такова мнение, каквото имам и за Себе Си. По-горе от Себе Си не мога да ви туря. (3/стр. 381)

Учителят има Свещено отношение към ученика. Чрез това Свещено отношение Той вижда в невидимия свят на ученика и с това може да му помогне да се изправи. Там, където има виждане, има изправяне.

Ако въпреки вашите усилия, въпреки вашето внимание не можете да съзнаете някои ваши прегрешения и не можете да ги изправите, ние ще ги изправим. Някога и Учителят изправя грешките. Не е въпрос кой ги изправя. Ако ученикът изправя грешките си, добре прави; ако Учителят ги изправя, пак добре. Ако ученикът недовижда и не може да изправи погрешката, Учителят ще му я изправи. Все трябва някой да изправя грешките. (5/стр. 222)

Първичната Църква се състои от истински Служители на Бога. Извън тази Църква са развалините на човешкото съзнание. Но към истинската Църква Аз имам Свято отношение и това отношение е било всякога.

Казвате, че не съм зачитал църквата, значи не зачитам и Бога. Не, това е един незаслужен упрек, който не отговаря на Истината. Аз ще го хвърля върху вас. Това не е било и няма да бъде. (8/стр. 180)

Моите икони са живите Души. Пред тях се прекланям, защото те са изразът на Великата Любов. Душата – това е самата Любов. Как може да замениш Любовта, която е самото Дихание на Живота, с камък или парче дърво? Аз съм за Живия Живот.

Ние нямаме икони, на които да се кръстим и които да целуваме. Аз бих поставил кого и да е от вас вместо икона. Всеки ден Ме посещават десетки живи икони. (8/стр. 223)

10. УЧИТЕЛЯТ И СВЕЩЕНИЯТ ЗАКОН НА СВОБОДАТА

Когато Аз обичам, Бог в Мен обича. Когато Бог обича, Той дава Свобода на всички същества, които обича. Така постъпвам и Аз.

Обичта и Любовта не търпят нищо користолюбиво. Защо? – Защото съществото, което обичам, е създадено от Бога. Щом е така, то е свободно. Никой не може да го обсебва. Следователно ще обичам това същество, както Бог го обича. Колкото Аз обичам това същество, толкова и Бог ще Ме обича. И колкото Мене обича Бог, толкова обича Той и това същество. (книга 1/стр. 143)

Аз мога да оправя вашето ухо или вашия нос, но ще трябва да посегна на вашата Свобода. Но Аз не искам това, защото вие сами трябва да се домогнете до закона на скритите вътрешни промени.

…Вие в няколко години можете да изправите носа и ухото си. И Аз мога да направя това, но не искам да се занимавам с изправяне носовете на хората. (1/стр. 147, 148)

Щом Аз обикна някого, Аз съм длъжен да му дам Свободата. Така е постъпил и сам Бог. Той е дал Свобода на съществата и не се занимава с тях.

Мислите ли, че Аз, като обичам някого, трябва да се занимавам с него? Обичта се състои в това, че когато обикнете някого, не се занимавате с него. (3/стр. 127)

В Моите беседи Аз съм дал място най-много на Свободата. Свободата не прави връзки – тя не свързва нещата, тя ги освобождава, тя разширява съзнанията.

Някой път Ме упрекват, че нямам връзка в беседите Си. Аз връзки не правя, друг да ги прави, развръзки правя. Дето има връзки, Аз ги развързвам, защото в тези връзки няма морал. (3/стр. 138)

Да ви посети Великият Учител, това значи, че е започнало вашето освобождение.

Ще ви представя една картина. Тази обвивка, която ви затваря, ви държи като в затвор. Представете си, че с хиляди години сте живели в този затворен замък. Какво не са правили, за да ви освободят! Много са идвали да ви освободят, но никой не е могъл. Идва най-после Великият Учител, Който казва: „Радостта ще ви освободи.“ И като турите в действие тази радост, този замък постепенно ще почне да се топи, топи, отънява, почват да капят капки и всичко това, което е служило като преграда между вас, ще се размахне. И пред вас ще се отвори този свят на радост и веселие. (3/стр. 251)

Ако Аз съм дошъл при вас, то е защото искам да ви освободя. Да развържеш ръцете на човека, да развържеш краката на човека и неговото сърце, това значи да му върнеш условията, които е изгубил. Процесът на освобождаване се извършва в Святото мълчание, в което сам Духът присъства.

И ако бих запитал в какво седи силата на един човек, как бихте отговорили? – Да изяви своята Любов. – Но как ще изявиш Любовта си? …Представете си, че вашите ръце и крака са вързани, цялото тяло ви е свързано. Ако дойда Аз пръв при вас, кой е онзи акт, който трябва да употребя? Трябва ли да пристъпя и да ви наказвам? Трябва ли да ви галя, да казвам: „О, моето пиленце, много си измъчено!“ Ако съм една майка, трябва ли да го целувам и да кажа: „О, мама, много се измъчи! Малко чорбица да ти дам, малко хлебец, това-онова.“ Трябва ли на ръце да го нося, дрешки да му давам? Това ли трябва да направя? Не, първото нещо – мълчание. После полека ще взема ножчето и внимателно ще разрежа тия въжета. Няма да говоря. Това е мир, това е разцъфтяване. Като разрежа туй въже, тогава ще дойде разцъфтяването. Тогава краката ще се освободят, ръцете ще се освободят и радостта ще дойде. Значи първото нещо: Любовта се изразява чрез освобождаване на онзи, когото обичаш. (3/стр. 390, 391)

Аз съм за Свободата на човека, защото само в Свободата човек може да се познае като Душа, само в Свободата човек може да изстрада своя път. И когато човек се познае като Душа, Бог ще се излее в него.

Някой път Ме питат защо не отида да проповядвам в православната църква. Е, хубаво, ако вляза в църквата, ще кажат: „Той мисли да вземе нашите овци, да ги смути, да ги заблуждава.“ Казвам ви: Аз съм толкова благороден, не искам да взема вашите овци от църквата да ги смущавам, да ги заблуждавам, те си имат ред и порядък. Аз не събирам вашите здрави хора от църквата. Аз събирам болните хора отвън, тях взимам. Ако някоя ваша здрава овца е дошла при Мене, елате и си я вземете! Аз имам други схващания, други понятия за човека, за човешката Душа. Човешката Душа е нещо Божествено. Как можеш да вземеш брата си, да го подчиниш, да го заробиш? Аз гледам на всеки човек като на свободен. Той може да мисли тъй, както и Аз мисля. Той може да чувствува тъй, както и Аз чувствувам. Той може да действува тъй, както и Аз действувам. И във всяко едно отношение той има право на тези блага. Наруша ли най-малко туй правило, този основен Закон, веднага Божието Лице ще потъмнее, а тогава и Моето лице ще потъмнее. (3/стр. 465)

Аз работя за вашата Свобода, но вие трябва да умеете да съхранявате Истината в себе си.

– Кой ще отвори капаците на нашите прозорци? – Тази сутрин Аз ги отворих. Не само капаците на прозорците, но отворих и покривите на къщите ви. Освен това смъкнах и дебелите ви зидове. Ако се огледате, ще видите, че нямате нито капаци на прозорците, нито зидове, нито покриви. Това е Светлината. Това е Свободата. Искам да запазите Свободата си… (5/стр. 222)

Законът, който най-много ценя, е Законът на Свободата. Това е Свещеният Закон на Живота.

Като се качвахме на върха, някои се уплашиха да не изстинат и се върнаха назад. Други пък искаха да слязат в Чамкория, страхуваха се да останат още малко с нас. Питат Ме: „Да се върнем ли назад, или да останем тук?“ Понеже съм за Свободата, казвам: „Щом се страхувате да не изстинете, по-добре си идете.“ Аз можех да им кажа: „Останете всички тук, утре ще има беседа.“ Понеже не им казах това, те си отидоха. Аз постъпих според Закона на Свободата. (5/стр. 228)

Моята цел не е да разреша въпросите на Моите ученици, защото ако им разреша въпросите, ще им отнема Свободата. Моята цел е да загатвам, да подтиквам и да възпламенявам. И така ученикът сам да решава въпросите си, докато постигне Свободата си. В тази област, която е Свещена и която е наречена Свобода, ние ще се срещнем.

Някои Ме питат защо, като ви говоря, не ви доведа до края на въпросите, но ги оставям открити. Моята цел не е да ви дам разрешени въпроси, но да ви поставя в положение да мислите свободно и самостоятелно. (8/стр. 105)

Аз не налагам никакво Учение. Аз изнасям един Божествен Път, който води към Сърцевината на Древното Сияние.

Питат Ме защо не ви наложа Новото Учение. Нека всеки направи това, което Бог му е казал вътре, по своя лична воля. (8/стр. 162)

Аз мога още днес да ви свържа със Святия Дух на Истината и Той да се превърне във ваша реч, във ваше слово и във ваше избавление. Това е Духът на Свободата. Само в пробудената Свобода човек е спасен.

„Дух Свети ще ви научи в истия час, що трябва да речете.“ Аз мога още днес да ви свържа с този Дух. (8/стр. 181)

11. УЧИТЕЛЯТ КАТО СПЕЦИАЛНО ВИЖДАНЕ

Работих много и разбрах, че обединени музиката и Душата водят до най-голямото чудо в живота. Това чудо може да се изрази на земен език с думите: Видях Лицето на Любовта.

Колкото пъти съм се натъквал на мъчнотии и трудности, всякога съм се допитвал до цигулката какво трябва да правя, за да ги разреша правилно. Човек среща мъчни задачи в живота си, които трябва да реши. В помощ му иде музиката. Тя прави чудеса. (книга 1/стр. 84)

Достатъчно е да докосна твоето ухо и да разбера написаното в книгата на твоя живот, но Аз не винаги обичам да чета тази книга.

Достатъчно е да пипна долната част на човешкото ухо, за да разбера какви опущения е направил човек в своя живот. – Отде знаеш това? – Така е писано в книгата на твоя живот. (1/стр. 213)

Аз следя развитието на българите и най-вече на Моите ученици. Аз виждам всички техни намерения като на длан и всичко меря с мярката на Истината.

Някои от вас, които Ме слушат, ще кажат: „Дали този проповедник ще каже нещо в полза на българите?“ Ако българите постъпват съобразно Истината на Бога, ще кажа всичко добро за тях; ако българите престъпват Истината, друго нещо има за тях. Аз и друг път съм казвал, и сега пак ще кажа: Аз всеки ден давам рапорт на Бога; и за българите съм дал такъв рапорт. Те ще опитат това. Те ще видят Истината. (3/стр. 51)

Аз обичам да правя малки наблюдения в живота. Чрез тях откривам Величието на Бога в съществата и зараждането на живота.

Аз сега правя някои малки наблюдения в живота с по-висшите и с по-нисшите животни, правил съм наблюдения и с растенията и виждам на каква степен е тяхното съзнание. (3/стр. 115)

Аз виждам в кукуригането на петела началото на Живота. Когато петелът се е пробудил в един ученик, неговата Душа е поставила основание и начало на Живота.

Мене например, като изкукурига петел, тъй Ми пада мехлем на сърцето… Питат: „Какво казват петлите на хората?“ Казват: „Не бойте се, светът е хубав, прекрасен, всички да пеете и да мислите, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.“ (3/стр. 140)

Вие може да виждате като Мене, защото Царството на Бога е вътре във вас.

Вие ще кажете: „Дотук говори право, оттук нататък е малко анормален.“ Не, туй, което виждам Аз, може да го видите и вие, но то е виждане на съотношения. Например в един математически фокус виждате един център, букви, виждате някакви формули, но онзи математик, като седне да разглежда целия процес, развива задачата, разбира плоскостите, сеченията на линиите. Ти гледаш, казваш: „Тази работа е съвсем забъркана.“ Да, във виждането и разбирането на нещата има известни съотношения. (3/стр. 159)

Когато Аз вляза в един дом, Аз виждам в него отразен стремежът на Душите и знам кой към какво се стреми.

Сега, ако дойда във вашия дом, Аз мога да позная дали вие търсите Мъдростта или Любовта. (3/стр. 178)

Аз виждам в невидимата област на земята, но Ми трябват определени условия, за да говоря. Тези условия са пробудените Души.

От две-три години насам Аз постоянно говоря за землетресенията, за събитията, които предстоят да дойдат. Аз имам точни данни за тия неща, които станаха, както и за тия, които ще станат за в бъдеще. (4/лекция 1: стр. 14)

За Мен значение има само Живият Бог, Живите излъчвания на Истината. И Аз постоянно виждам тази Жива Сила.

Аз не говоря за този Господ, който днес се проповядва. (4/1:18)

Аз виждам едно велико преобразувание на земята. Елементите на земята и на човека – тия елементи, които са били в мрака – ще засияят с явна Светлина. И това ще бъде само началото на Славата.

Няма защо да ви разправям какво ще стане. Аз съм ви казвал и друг път, че това, което ще става на земята, е велико и славно. (4/1:19)

Аз виждам в невежеството скрития Божествен Пламък на живота, защото този Божествен Пламък е слязъл в условията на невежеството и материята, за да се учи. Да се учиш, значи да се превърнеш в Светлина. Тогава Божественият Пламък ще бъде отново свободен.

И тъй, утешителното, което ще ви кажа, е че сте много невежи. Ще Ме извините за тази искреност, но трябва да знаете Истината… Нека това невежество ви послужи като импулс за влизане в Божественото училище…. Който съзнава, че е невежа, той е издържал вече първия конкурс за влизане в училището. Първото условие за влизане в Божественото училище е да съзнаете, че сте невежи. Съзнаете ли това, ще ви дадат всички благоприятни условия да учите. (4/6:29)

Моят микроскоп – това е Моята Любов. Тази Любов е Силата, която вижда в Невидимия свят. Само това, което прониква, може да вижда.

Господа можете да видите в Неговите микроскопически проявления. За това ви трябва особен микроскоп, който увеличава 35 милиона пъти. За Моя микроскоп, с който можете да видите проявленията на Бога, е нужно напрежение на ума. (5/стр.94)

Аз намирам златото много лесно. Като погледна към земята, на определеното място, където има злато, виждам по една усмивка. Златото Ми се усмихва, но Аз не разкривам на хората това, за да не им донеса много сълзи.

…Златото… Аз го намирам лесно. Чукна на земята и веднага разбера де е златото. И вас мога да науча как да го намирате, но ще ви изложа на голяма опасност. (6/стр. 302)

Аз наблюдавам най-малките движения и подробности, които излъчват хората, и в тях откривам скрития Замисъл на Битието. Малките неща са началото на Пътя към Великото.

…Аз наблюдавам всяко движение и проява на хората и вадя Свои заключения. Вътре и вън от нашето съзнание всяко нещо, което се върши, има свои причини, свой дълбок смисъл. (7/стр. 15)

Когато поставя виждането Си под строго определен ъгъл, в Мен нахлува Любовта към живота и Аз започвам да виждам с Очите на Любовта. Изменя ли с малко този ъгъл, в Мен нахлуват нечисти сили, с които трябва да се справям. Това означава, че Аз трябва винаги да разглеждам живота чрез Очите на Бога.

…Сега, при студените нощи, когато температурата вън е 21-22 градуса под нулата, Аз спя с отворен прозорец и въпреки това в стаята Ми е топло. Защо? Аз оставям прозорците си отворени под специален ъгъл, вследствие на което между въздушните частички става известно триене и в резултат на това се образува топлина. Измени ли се тоя ъгъл, студът нахлува отвън и в стаята става студено. (7/стр. 74)

Аз виждам на земята същества от много светове. Но ако това се разкрие, ще се спъне развитието на хората. По-хубаво е човек да не знае и да не познава много от тези същества.

Сега, ако ви кажа, че има и други същества, които живеят на земята, какво бихте казали на това? (8/стр. 18)

Аз виждам идването на Новата Светлина. Тя ще създаде Нова епоха и всички Души, които са готови, ще служат на тази Светлина. Новото ще освети Душите в техния Път.

Това не го казвам само Аз, това е говорено от много Пророци от миналото. Иде Нова епоха. И вие, които сте вече през последните времена, ще проверите това. (8/стр. 23)

Бог живее в постоянна Будност. С тази Будност Той обхваща всички съзнания. Символът на тази Будност на земята – това е Учителят. Учителят носи в Себе Си Окото на Бога. Това Око вижда неща, които обикновените очи пропускат. Учителят е изграден от Скритото Око на Бога.

…Бог. Няма момент в Неговото съществуване, в Неговите прояви, когато Той да не е буден. В Своя Ум, в Своето Сърце, в Своята Воля, в Своята Душа и Дух Бог обхваща всички. Той ви има винаги пред Себе Си… (8/стр. 108)

Аз виждам Христос постоянно на земята. Той е тази Любов, която е абсолютно свързана чрез Велик Договор със земята. И докато тази Любов не спаси света, Договорът с Невидимия свят не може да се прекъсне.

Христос никога не е напущал света. Какво ще кажете за това? Аз мога да го докажа по математически начин. (8/стр. 154)

Аз виждам този свят изпълнен с многобройни илюзии – илюзии отвън и илюзии отвътре. Само човекът на Любовта е реален. Човекът на Любовта не е от този свят. Той върви по тази земя, но обитава Свещеното Отвъдно. Той е скрит от погледа на света, но сам той вижда света, без светът да го вижда. В света само илюзиите са реални, в Свещеното Отвъдно само Любовта е реална.

Сега и на вас казвам: В света съществуват само илюзии. Реалното не е реално. Само илюзиите са реални. (8/стр. 156)

На земята няма нищо, което да е скрито, защото цялото Небе си има методи, с които да прониква във всички тайни на съществата. Често и Аз прониквам, но в повечето случаи Аз съм наблюдател. Предпочитам вътрешното наблюдение.

– Ти ходил ли си на Небето? – Вчера се върнах оттам. Зная последните новини, последните разпоредби. Тъй се казва на ваш език… Казвам: Всичко, каквото става на земята, там се хроникира. Знаят се всички новини за България… (8/стр. 171)

Както си седя до вас, едновременно с това Аз мога да наблюдавам окултно явление на Слънцето. И както си седя пред вас, мога да видя нуждата на една Душа и в този, и в онзи свят. Бог е поставил специален център за тези неща. Това означава, че Пътят на ученика е велик и славен.

Както седя, Аз мога едновременно да виждам и отпред, и отзад. Как става това? Вътре в мозъка човек има един специален център, който може да се развие, и тогава той има възможност да вижда навсякъде: отпред, отзад, надалеч и наблизо. (8/стр. 173)

Когато съм всред природата, Аз се освобождавам от човешките закони. Достатъчно е да посрещна Изгрева, за да видя дълбокия Замисъл на Живота. А щом видя Божието Лице, в Мен се заражда тиха и неудържима радост. От милиони години Аз живея в тази радост и слязох сред хората да я споделя.

Аз искам да бъда вън от човешките закони, да изляза всред природата и там да се свържа с Бога. (8/стр. 210)

Във всеки нов Изгрев Аз виждам ново Послание на Бога, защото Бог е всякога нов и защото в Съвършенството Му няма повторение. Той е вечно нова Хармония и тази Хармония изгрява по безкрайно различни начини.

Но, ще кажете, днешното Слънце мяза на вчерашното, еднакво изгрява. – Не! Аз не съм видял в живота Си два дена подобни един на друг и Слънцето да изгрява еднакво… (9/стр. 38)

Когато Аз наблюдавам малкото, Аз го уголемявам до размера на една вселена. И наблюдавайки го по този начин, Аз прониквам в скрития Замисъл на Бога, защото Бог е скрит в малкото, а малкото определя голямото. Всичко се състои в подхода. Да имаш правилен подход, значи да умееш да проникваш в Същността на нещата.

Христос е бил велик художник, Той е дал две отличителни черти на тия два характера и по тях Аз ще опиша фарисея и митаря. Но ще кажете: Вие как ще можете да опишете човек само по няколко думи, които са казани за него? – Това е наука. Може да се опише… Ако дадете на един вещ ботаник само един лист от някое растение, той е в състояние да ви опише цялото дърво. (9/стр. 149, 150)

Аз имам метод, чрез който разглеждам очите отвътре. И чрез този метод Аз познавам дали Духът работи в човека, или други същества се разхождат чрез неговите очи, т.е. внасят му свои мнения и го отклоняват.

Когато погледна очите на човека, Аз зная вече дали Духът е в него или не. (10/стр. 92)

Аз съм виждал Живата Святост на Бога. Тя носи в себе си Първичната Добродетел. Но Аз съм виждал и строгото лице на Неговата Абсолютна Правда. Тази Абсолютна Правда контролира и съхранява Първичния Елемент, който е вложен в тази Жива Добродетел.

Аз съм срещал Добродетелта, разговарял съм с нея; какви блага бликат от нея! Знаете ли каква красива дъщеря е тя на Бога? Аз съм срещал и Божествената Правда; и тя е много красива, но строга, не прощава погрешките. (10/стр. 204)

Всеки човек е едно специално огледало. И затова Аз обичам да се оглеждам в хората, защото всеки човек е един лъч на една Божествена идея. Когато се огледам в тази идея, Аз виждам какво Бог иска от Мен.

И Мене Ми е приятно да се оглеждам в хората; и Аз искам, като срещна някой добър човек, да се огледам в него, да видя какъв съм. Затова именно и Аз се оглеждам. (10/стр. 209, 210)

12. УЧИТЕЛЯТ КАТО СЪКРОВЕНО ПОЗНАНИЕ

Аз не се интересувам от музиката, а от скритото движение на Духа в нея. Това скрито движение си има своя окултен Замисъл… Мен не Ме интересува нито музиката, нито движението на Духа. Това, което Ме интересува, е Божествената идея, скрита в това движение. Тази Божествена идея е скритото семе на бъдещи светове, защото движението на Духа не е движение, а Замисъл.

(Учителят нагласява цигулката Си.) Какво искате да ви свиря? Това, което Мене Ме интересува, вас не интересува. (книга 1/стр. 21)

„Аз зная“ означава, че Първата Причина е Моето Начало и това Начало осмисля всички стъпки на Моя живот.

Казвате: Ти се различаваш от другите хора. – По какво? – Не знаем, но намираме разлика. – Едно нещо Ме отличава от хората, а именно: Аз зная положително, че без участието на Първата Причина нищо не можете да постигнете и никой не може да ви обича. (1/стр. 44)

Доброто е есенция на Ангелския свят. Аз познавам тази есенция. Тя е вечното благоухание на Висшите светове.

Като срещна добър човек, за Мене той е въплътен Ангел. (1/стр. 78)

Музикалното чувство е скрита Светлина в човека. Тази Светлина обединява всички добродетели в човека и въздига Душата в хармонията на непознати сфери. Музикалното чувство в човека има Съкровена природа. В тази природа ученикът и Учителят се срещат.

От 25 години Аз се занимавам с въпроса за отношението на музиката към човешката Душа, какво възпитателно въздействие има тя върху човека. Дойдох до заключението, че човек не може да свърши работата си както трябва, ако не е музикален. Музикалното чувство в човека е проводник и трансформатор на силите в природата. (1/стр. 84)

Когато казвам „крайния резултат“, това не означава, че има краен резултат, защото крайният резултат е Тайна в Битието. И когато стигнеш до него, ти ще бъдеш преобразен в ново начало. Това също е резултат, но в съвсем друг смисъл.

Ето, цели 25 години свиря и изучавам особеностите на цигулката, и още не съм се домогнал до крайните резултати. Какви са резултатите, за вас не е важно. Колкото и да ви говоря за тях, няма да Ме разберете. (1/стр. 88)

Конят върви към Мистерията на ученика. Конят е една красива Душа, която не е успяла да съхрани в себе си Мъдростта и затова сега тя трябва да я намери в мълчанието и служенето. Конят – това е ученикът, който търси своя Учител. В мълчанието конят се омъдрява, а в служенето се освещава. Това е Мъдрият Път.

Аз зная какво нещо е конят, но не искам да говоря за това, не искам да разкривам Тайните на Битието. Конят минава през Питагоровата школа, затова през целия си живот трябва да мълчи. (1/стр. 102)

Аз съм открил за Себе Си тайната на водата. Чрез нея човек може да се домогне до Светлината на Бога. Водата е скрит образ на Светлината.

Водата е стимул на живота. В нея се крие енергия, която трябва да се използва. Ако не можете да си служите правилно с водата, вие сами си причинявате пакости. В това отношение Аз съм правил много опити и съм дошъл до положителни резултати. (1/стр. 299)

Аз познавам Господа като Абсолютна и Неизменна Истина. И понеже Го познавам, Аз не живея в относителни светове. Аз живея в Неизменното и само Неизменното е Съкровено.

В Божието Сърце има нещо велико! Аз не говоря за онзи лъжливия Господ, говоря за Господа, Когото познавам. (3/стр. 83)

И Абсолютната Реалност, и относителната Реалност Ми говорят все за Бога, защото всички реалности са в Бога и произлизат от Него.

…И когато някой се изправи пред Мене и Ме пита има ли Господ, казвам: Ами ти сам Ми говориш, че има Господ. Ако не беше Ме питал, щях да кажа, че няма Господ, но Господ чрез тебе, чрез този учен Ме пита: „Има ли Господ, вярваш ли, че Аз съществувам?“ Казвам: Господи, Аз никога не се съмнявам. (3/стр. 116)

На Слънцето има библиотека, която разкрива Древния Път на човешката Душа. Там е скрита Библията на Душата. Най-дълбоките библиотеки в света, които съхраняват Съкровеното Знание, се намират в Агарта: в един таен Храм в Китай, в една пещера в Индия и в един полуразрушен Храм в Малта. Тези, които съхраняват Съкровеното Познание, сами не знаят какво съхраняват, защото те са демони от дълбока еволюция. На тях е дадено Доверието да съхраняват. Един такъв демон пази по-добре от стохилядна войска, защото в това опазване е скрита тайната на неговия живот и в това опазване се намира Благословението, което ще преобрази тези демони от сенки в мрака в Синове на Огъня. Библиотеките на Агарта ще останат тайна за света, защото никой от света не може да се домогне до Древната Наука. Всички, които искат да завладеят Агарта, ще изгубят живота си, защото тези демони, които съхраняват Свещеното Знание, символизират силата на Божия Гняв. Тези библиотеки са отворени само за малък кръг от същества. Тези същества са Ученици на 24-те Старци.

Аз зная две библиотеки: на земята и на Слънцето… На Слънцето съм ходил. И каквото пише на Слънцето, много добре го разбирам. (3/стр. 132)

В Истинския Живот е скрита мистичната Тайна на Бога. Всички други видове живот са само подготовка за Истинския Живот. Истинският Живот е Абсолютна Светлина. Истинският Живот се определя от Съкровеното Познание. И всеки, който е придобил Съкровеното Познание, си подготвя Път към един от 24-те Старци. 24-те Старци са 24 Съкровени Пътя.

Сега Аз няма да ви разяснявам в какво седи Истинският Живот. Аз зная в какво седи той. (3/стр. 198)

За Мен е важна само човешката Душа, защото само тя има история. И това е история от милиони години. Душата е богатството на историята. Тя носи всичко в себе си като възпоменания.

За Мене важи човешката Душа, която е излязла преди милиони години. Този момент е важен за Мене, а не важи тази Магдалина преди 2000 години. (3/стр. 225)

Всяко същество си има език. Във всяко същество Бог е скрит по един специфичен начин. Този специфичен начин е езикът на Бога. И ако човек познава Бога, той ще може да общува с всяко същество.

Някой път Аз говоря с Живата природа. Казвате: Как може човек да говори с Живата природа? – Как може? Ами Аз, като зная езика на българина, не мога ли да говоря с него? Мога, разбира се. Като зная езика на англичанина, не мога ли да се разговарям с него? Мога. Така също мога да се разговарям с животните, така мога да се разговарям и с растенията. Всеки си има език. Аз ще се спра при растенията и ще поговоря с тях. Техният език не е като нашия. Всички същества си имат език, имат си начин на съобщение. (3/стр. 248)

Аз вярвам в Божествената Любов, която е вложена в човека. Божествената Любов е скрита в човешката Душа и когато тази Душа узрее, тя ще има проявите на Бога.

…Аз вярвам в едно нещо: вярвам в човешката Душа, вярвам в човешкия Дух… Във всеки човек има една Божествена Душа, на която можем да говорим. (3/стр. 422)

Когато казвам, че Аз ви говоря като на Братя, с това искам да кажа, че Аз ви познавам като Древни Искри, излъчени от Силата на Истината.

Аз ви говоря като на Мои Братя. Истината ви говоря! (3/стр. 513, 514)

Специалният език, чрез който се разговарям със Слънцето и изворите, е езикът на Извечната Светлина. Това е Първичният език, а всичко друго е копия.

Аз с удоволствие наблюдавам усилията, които прави някоя мравка или пеперуда; с удоволствие наблюдавам как текат изворите, как грее Слънцето, как духат ветровете и т.н. Изворите, Слънцето – това са същества, с които ние се разговаряме на специален език. (книга 4/лекция4: стр. 24)

Аз познавам Христос и отвън, и отвътре. Познавам и Словото Му, и Мълчанието Му. Словото Му е Благодат, а Мълчанието е Неговата Истина, защото Отец може да бъде изразен само с Благодат и Мълчание.

Аз зная много по-добре от вас какво е казал Христос. От това, което е говорил Христос, е написано само една микроскопическа част. (5/стр. 65)

Пребродил съм всички светове, и човешкия също. Имам опит за тези светове и отвън, и отвътре. И за човешкия път мога да кажа, че това е най-добрият път, защото Велик е Замисълът на Бога. И всички усилия на човека трябва да постигнат съгласие с Неговия Замисъл.

Пребродил съм целия човешки живот, слушал съм Възвишени Божии Духове и от придобитите опитности намирам, че всички хора трябва да минат по пътя на радостите и страданията. По-добър път от този няма. (5/стр. 187)

Аз съм за Живота и искам и вие да познаете този Живот, който е пълен с Дух и Истина. Този Живот е толкова пълен и интензивен, че няма място и за най-микроскопическото заблуждение.

Ще кажете, че отричам Живота. Не, Аз отричам вашите заблуждения. Вие не сте влезли още в Живота, не знаете какво представя той. (6/стр. 28)

Според Мен Животът е най-великата Песен, родена от Духа. Тази Песен е безкрайна.

Какво представя Животът? Песен. Няма по-хубава Песен от Живота. Така гледам Аз на Живота. (6/стр. 211)

Когато видя, че един човек има особено отношение към Слънцето, Аз знам, че той цени Реалността. Слънцето символизира Духа на Реалността.

Аз съдя за човека по отношението му към Слънцето. (6/стр. 318)

Аз не вярвам в смъртта, защото смъртта не съществува. Смъртта се настанява на онова място, където отсъствува Истината, но тя е винаги привидна и никога не съществува реално.

Аз не вярвам в смъртта. (7/стр. 64)

Аз виждам в Бога друг смисъл. Бог работи в други измерения. Той обхваща други видове Светлина и други нюанси на Живота. Когато човек разбере Бога в този смисъл, той става Възвишено същество, той става Божество.

Аз не говоря за Бога в такъв смисъл, както вие Го разбирате. Аз давам на тази дума друго значение. Думата Бог е силна дума. Под думата Бог Аз разбирам това, което включва в себе си всичко възвишено, благородно. (8/стр. 33)

Аз познавам будическото състояние като Слънчевото състояние на Любовта. Представете си една чаша, в която постоянно тече вода. Чашата е постоянно препълнена и се разлива наоколо, като докосва с живота си всички същества, които имат отношение към Любовта. Чашата – това е Душата. Това е будическото състояние.

Какво означава будическо състояние? …Аз познавам това състояние. То е състояние на голяма активност. В това състояние изпада само онази Душа, която обхваща всички същества – от най-малките до най-големите. Тя излива Любовта си върху тях, за да ги издигне. Това означава будическо състояние, а не както индусите го разбират. (8/стр.80)

Светът е създаден от едно дълбоко излъчване на Любовта. Любовта е изтръгнала една част от себе си и от този Духовен отломък се е създал светът и Вселената. Това означава, че Любовта е скрито вселена в света и че тя е Началото на света. И наистина всеки, който има Любов в себе си, може да я призове и да я познае като Началото на нещата. Възвръщането в Любовта е връщане към Началото. В това Начало живее Учителят.

В първата глава на Битието е казано, че Бог създаде небето и земята. Как ги създаде, не се казва. Създаването на небето и земята е дълга история, за която Мойсей мълчи. Той е написал нещо откъслечно от тази история… Нито писаното от Мойсей, нито писаното в науката е съгласно с това, което Бог е направил. (8/стр. 99)

Аз познавам Христос вън от Бога и вътре в Него. Когато Христос беше вън от Бога, Той беше една Велика Любов, но тази Любов нямаше още за кого да се пожертва. Чрез Силата на Своята Любов Христос успя да се превърне в Жертва и по този начин Той съедини Любовта с Мъдростта. Жертвата се превърна в ново начало и от Син на Светлината Христос стана Същество на Виделината. Жертвата е най-великият акт на Любовта. Тя е единственият Път, който постига ново разбиране.

И Христос първоначално е бил вън от Бога. Като влязъл в Него, Той се съединил с всички същества. Така именно Той свързал Любовта с Мъдростта. (8/стр. 155)

Ако човек придобие Първообраза на Чистотата, тогава неговата ръка може да вижда, да чува, да наблюдава и дори тя да взема решения вместо Душата. Ако Духът влезе в ръката, ръката се превръща във Водач на живота. Ако Духът на Истината влезе в двете ръце, те ще се обединят в една единна ръка, в едно единно сливане на духовните сили на живота и в това сливане ученикът може да постигне Свещената Цел на своя живот, защото 10-те пръста, обединени в едно – това са 10-те сефироти, сляти в единен устрем.

Сега ще ви кажа нещо, което изглежда парадоксално, а именно: човек и с ръката си може да вкусва и да помирисва нещата… Аз мога да пренеса материята на ръката в очите и тя да вижда, мога да пренеса материята на ръката в ушите и тя да чува, мога да я пренеса и в езика и тя да изпитва вкуса на телата. – Възможно ли е това? – Може да го опитате. (8/стр. 173)

Аз познавам много професори от Божествената Школа. Ако им кажете: „Аз знам тайната на Слънцето“ – те няма да ви слушат, те ще кажат: „Да отидем да проверим“. Защото мярката, с която мерят те, е опитът. Ако ти не можеш да отидеш с тях на Слънцето, значи твоята Душа е угаснала. Ти говориш неразбираемо. Според Мен тези професори са прави, защото право да говори има само опитът. Истинският опит се основава на Съкровеното.

Много същества са минали през Божествената Школа… И вие ще минете през тази Школа, ще се срещнете с опитни, стари професори, които ще ви научат много неща. Там всичко се подлага на опит. Като ви говорят за Слънцето, след това ще направите една разходка до Слънцето, да проверите всичко, което са ви преподали… Професорите на Божествената Школа прилагат всичко на опит. Като преподават за Слънцето, предприемат екскурзия до Слънцето, да видят какъв живот има там. Преподават за Луната, за Марс, за Юпитер и след това правят екскурзия до тези планети. (8/стр. 174)

Всяко нещо, за което можеш да мислиш, е илюзия. Всяко нещо, в което можеш да проникнеш, е Реалност. Щом мислиш и разсъждаваш, ти се движиш по външен път. А Реалността е немислима. В нея може да се проникне само чрез Любовта. Любовта е също немислима. Ако можеш да я обясниш, ти си човек. Ако си изпълнен с Любов, ти си Дух. Само немислимото може да проникне в Небитието.

Всяко нещо, което може да се обясни, не е реално; което не може да се обясни, то е реално. Всяко нещо, за което не може да се мисли, е реално. Такава е нашата философия. Това, което не може да сънуваш, и то е реално. (8/стр. 186)

Аз живях и в мрака, и в Светлината. В мрака познах Любовта, а в Светлината познах Мъдростта. Аз вярвам в Онзи, чрез Когото живях и в мрака, и в Светлината, и вярвам, че Той ще Ме изведе до Своята Непознаваема Премъдрост.

Аз имам Пълна, Абсолютна Вяра в Онзи, Който живее в Мене. (8/стр. 199)

Да застанем пред Бога с цялата си Любов, това означава нашата Душа да се изпълни с Мълчание. Има едно Мълчание, което е най-висш израз на Благоговението. Това състояние превъзхожда и молитвата. Аз познавам и трите степени на това Мълчание. В първата степен на Мълчанието Бог се явява като Светъл Старец. Във втората степен на Мълчанието Бог се явява като тих и неизразимо чуден Глас. В третата степен на Мълчанието живее ВЕЛИКИЯТ НЕИЗВЕСТЕН, Който ръководи Великите Учители. Той не се изразява, защото е извън Реалността. Той превъзхожда Реалността.

Да застанем пред Бога – като Любов, с всичкото си Смирение! Да се спрем пред Него в Мълчание – нищо повече. (8/стр. 232)

Да свириш по един велик начин, значи да изразяваш Живота на Бога. Само този, който е минал през дълбоките вътрешни изпити на Любовта, може да изрази музиката на Душата. Според Мен музиката е другото име на Душата.

Когато Аз остана да послушам как някой свири, а другите гледат само лъкът как се движи, Аз чувам и гласа на цигуларя и виждам дали той се е научил да свири, или сега се учи. (9/стр. 112)

Според Мен само Душата може да пее. Когато човек познае себе си, той всъщност познава своята Душа. И тогава тя му изпява най-великата Песен. Тази Песен е наречена Безсмъртието, или Благата Светлина.

Сега, когато ние научим този велик закон да пеем и свирим, казано на модерен език, или да страдаме, в християнски смисъл казано – тия думи за Мене имат едно и също значение – чрез страданието ние ще се доберем до онзи велик закон, Безсмъртието – в него е всичката хармония, в него няма дисхармония. (9/стр. 112)

Господните Думи съдържат в себе си 99 степени на Светлината. Бъдещата наука ще се занимава с това. Днес само Посветените могат да се приближат до първите 4-5 степени. Бъдещето принадлежи на Тайните на Духа и тези Тайни ще хранят съществата.

Аз не се смущавам от тъмнината, защото тя има своята специална мисия. Чрез тази мисия на тъмнината хората ще узреят и ще се възвърнат към своето Благородно Начало. Мисията на тъмнината е да освети Душите отвътре, а мисията на Светлината е да ги освети отвън. Тъмнината работи във вътрешните пластове на живота.

Аз не се смущавам от тъмнината; когато земята се обръща през денонощието, това е в реда на нещата. (10/стр. 208)

13. УЧИТЕЛЯТ КАТО СЪКРОВЕН ПРИМЕР

Аз никога не напускам Божествената Школа. Аз постоянно изучавам Неизповедимата Мъдрост.

Казвате: „Кога ще напуснем земния живот?“ Аз никога не си задавам такъв въпрос. Докато съм на земята, радвам се, че съм тук и мога да уча. Като напусна земята, пак ще се радвам и ще благодаря за новите условия. (книга 1/стр. 19)

За Мен е важно едно: Бог да живее в Мене. А това е условие да Го виждам и в другите, и навсякъде. Ако Бог не живее в Мене, няма да мога да Го открия и в другите. А това е условие да Го търся, без да Го намеря.

Нека всеки си отговори вярва ли, че Бог живее в него. И Аз си задавам същия въпрос. Не Ме интересува дали Бог живее в другите хора. Интересувам се дали Бог живее в Мене. (1/стр. 44)

Учителят постоянно съзерцава Тайнството на Божествените прояви, защото само в тях се намира Духът на Живота.

…Аз, като ставам рано сутрин, първата Ми задача е да изпълня Волята Божия, да обичам онова, което Бог е създал. Във всичко да виждам Неговото Величие и Красота. Така Аз не се спирам върху човешките прояви и отношения към Мене. (1/стр. 82)

Когато работя с постоянство, Бог Ме извисява в Себе Си и Неговата Музика става Мой Живот.

От 25 години Аз свиря на цигулка всеки ден поне по 15-20 минути и съм разбрал какво може човек да направи и какво Бог прави. (1/стр. 89)

Когато видя и най-малкото същество, и най-малкото дръвче, Аз се възхищавам от тях, защото в тях е вложено Великото Божествено Начало. Това Велико Начало е вложено и в Мен.

Като видя мравка да пълзи по земята, Аз се интересувам от нея, защото и Бог се интересува. Аз се интересувам и от дърветата, пак по същата причина. Виждам тяхната интелигентност, тяхната признателност. (1/стр. 239, 240)

Когато Аз се насочвам към Източника на Живота, Аз отивам при Него само с една дреха. Това е Абсолютната Чистота на Духа. Всичко човешко оставям на земята.

Как трябва да се яви човек пред Бога? Ще ви кажа как Аз отивам при Него. Първата Ми работа е да се освободя от всичко човешко. Аз не оставям в Себе Си нито едно човешко желание, нито една отрицателна мисъл, нито едно отрицателно чувство. Така освободен, Аз обличам Своята чиста, бяла премяна и отивам при Господа. (1/стр.253)

Аз се занимавам само с Любовта, Истината и доброто, защото те водят в Реалността. Само в Реалността ние можем да се срещнем.

Аз се спирам върху Любовта, Истината и доброто – с тях се занимавам. Занимавайте се и вие с тези въпроси, а това, дали ви обичат или не, оставете настрана. (1/стр. 272)

И Учителят учи. Колкото и да е Велик един Учител, и Той учи. Ученето е непреривен процес във всички светове. В ученето ученикът се осъществява безгранично. В ученето няма край.

Щом е дошъл на земята, човек трябва да учи и никога да не мисли, че много знае и всичко е постигнал. (2/стр. 42)

Мнението на света за Любовта не е важно. За Мен е важно доколко Любовта е проникнала в Мен. Колкото повече я прилагам, толкова повече Бог прониква в Мен. Така Аз си разделям радостта с Бога.

Не е въпрос, какво другите хора казват, какво говорят учените и философите. За Мен е важно как Аз разбирам Любовта дълбоко в Себе Си, според както Бог е определил. (2/стр. 248)

Да се пожертвам за Любовта, значи да оживея в Бога, значи да възкръсна в Неговата Реалност. Аз съм решил този въпрос завинаги.

Бог…Той е Любов, Аз за Него съм готов да се жертвам. (3/стр. 9)

Аз съм вкоренен в Свещените мисли на Бога и чрез тях мисля за щастието на всички същества. Никога не мисля за Себе Си, защото сам се отказах от Своя избор. И сега мисля така, както Бог мисли.

…Аз съм най-умният, най-добрият човек в света. Защо? Никога не съм допуснал една лоша мисъл, никога не съм отстъпил пред Волята Божия, никога не съм отказал на Неговите Свещени мисли, никога не работя за Себе Си, никога не съм помислил за Себе Си и желая всички хора да са щастливи, доволни, искам да им покажа Правия Път. (3/стр. 71)

Има само един начин, по който мога да изразя Любовта. Това е Свещеното Мълчание на Чистото действие.

Щом дойде до Любовта, Аз говоря малко. Защо? Не обичам да говоря за неща, които не се предават. Любовта с език не се предава. На съвременния наш език е немислимо да предадеш една идея на Любовта. (3/стр. 95)

Ако Аз обичам хората, това значи, че трябва да говоря възходящо на техните Души. Ако не ги обичам, означава да не познавам Величието на тези Души.

Аз турям правило в новия морал: мога да ви обидя само ако не ви обичам, ако не ви любя. (3/стр. 135)

Аз заключения никога не правя, защото искам да оставя Бог в Себе Си абсолютно свободен. Аз никога не заключвам Бог в Себе Си.

Сега вие ще кажете какво ли ще бъде заключението Ми. Аз заключение никога не правя. (3/стр. 138)

Светът, който Аз познавам, е хармония. И Свещен дълг е Моето Съзнание да бъде в духовна хармония със Съзнанието на Първата Причина.

Светът, който Аз зная, е хармонично създаден. (3/стр. 147)

Ако Аз живея като Христос, вярно ще тълкувам Неговите Думи и Истината вечно ще Ме осветлява.

Някой път Аз тълкувам Христовите Думи, някой път вие тълкувате Христовите Думи. Няма човек, който да не е тълкувал Христовите Думи. Питам: Ако Аз правилно тълкувам Христовите Думи, доволен ли ще е Христос от Мене? Доволен ще е! Ако вие запитате Христа вярно ли е това тълкувание и Той потвърди, значи това е Истината (3/стр. 147)

Ако Аз служа на Живота, ще познавам Господаря на Живота. Бог е Господарят на Живота и светът е Неговата хармония. Само който Му служи, може да види тази хармония.

Аз зная, че този свят е на Бога и само Бог е Господар в света! Аз зная, че този свят е хармонично устроен, и Аз служа на Бога. (3/стр. 158, 159)

Когато Аз видя един човек да прави грешки, Аз се уча от него и чрез него устройвам вътрешния Си живот. Всяка грешка е една услуга за Мен, тя е Мой съветник.

Никога не обръщам внимание, кой какъв е. Аз, като видя, че някой човек прави погрешки, спра се и казвам: Чакай да видя каква поука мога да извадя от тази погрешка. Като направи някой човек една погрешка, Аз се радвам, че уча от него урок. И като го срещна, ще му кажа: „Ти ми направи едно голямо добро, научи Ме един добър метод.“ Втори път като го срещна, казвам му: „Ти Ми направи една голяма услуга, сега Аз ще ти направя едно добро“… Аз мога да го поправя, ще го насоча да учи… Казвате: „Ама ние ли ще оправим света?“ Не е въпрос за оправяне на света. За Мене това е един урок, Аз оправям Себе Си. (3/стр. 161, 162)

Когато Аз се събудя сутрин, виждам, че Бог е всякога разположен, Ангелите са всякога радостни, Архангелите са всякога блажени, Серафимите са всякога упоени от блаженството на Любовта, Херувимите са всякога упоени от блаженството на Мъдростта. И се питам защо човек не се насочва към тези светове.

Аз, когато се събуждам сутрин, гледам как си препятствуват хората. Неразположени сте, кажете си: „Бог е сега разположен, всички светове, всички Ангели са радостни. Тук има някакво заблуждение. Тогава защо аз да се спъвам?“ Така си казвам Аз, така си кажете и вие. (3/стр. 187)

Ако Аз предам една Божествена мисъл в пространството, тя ще се приеме от Висши същества, които ще внесат в нея своята духовност. Тази мисъл ще направи един кръг и ще се върне при Мене с нова дълбочина и Аз ще бъда обогатен. Това е един метод, чрез който човек може да се обогатява със своето слово.

…Ако Аз, тъй както си седя, предам една Моя мисъл, тази мисъл вече е един разговор. Вие няма да възприемете Моята мисъл, но едно същество с по-тънък усет или едно същество извън материята би схванало Моята мисъл като един звук, тя би му проговорила. Като казвам „извън материята“, подразбирам: извън материята, в която живеем. (3/стр. 211)

Когато Аз говоря, най-много внимавам да не оскърбя чувството на Любов в човека, защото в това чувство е сам Бог.

…Аз взимам тия примери, ще Ме извините, ако с това оскърбя онова ваше дълбоко чувство на Любовта. Ако го оскърбя, Аз искам извинение, но ако Моите думи внесат едно събуждане, Аз не искам никакво извинение от вас. (3/стр. 227)

Аз следя всяка Своя мисъл, всяко Свое чувство и всяко Свое отношение. Няма миг, който да изпускам. И когато Аз правя добро, Аз опознавам Величието на Великия.

…А сега седне някой брат или сестра да Ми прави забележки за Моите отношения към него. Мислите ли, че Аз не зная какви трябва да бъдат Моите отношения? Някой казва: Ама Вие не се обърнахте към мене както трябва. – Е, мислите ли, че това Аз не го зная? Аз по-добре го зная. Няма акт в Моя живот, който Аз да не съзнавам. Някой казва: Ама ти не видя. – Не, не, Аз зная, но мълча и ако мълча, има защо. Друга философия има вътре в живота и няма защо да ставам Аз добър за вас. И дотогава, докато вие мислите малко зле за Мене, Аз съм добре, но почнете ли да мислите, че Аз съм добър, казвам ви: Аз съм на фалирване. Аз признавам в света само Един Добър, Благ, Той е Бог на Любовта. (3/стр. 202)

Аз съм добър само когато съм неизменен на доброто в невидимия свят, т.е. в Своята скрита част.

Дойде някой, казва: Учителю Благи, Ти си много добър. – Добре, само за едно дело съм добър, ами за другите? Затуй казвам, ние трябва да сме добри извън времето и пространството. (3/стр. 198)

Да обичам Себе Си, значи да съм облечен хубаво, с най-хубавата Си дреха. Да съм облечен с най-хубавата Си дреха, означава да имам най-благородната мисъл за Бога. Благородството е дрехата на Любовта.

И когато казвам, че обичам Себе Си, ще се облека най-хубаво и така ще отида при Бога. (3/стр. 260)

За съвременния свят не мога да говоря, така както не мога да говоря и за злото. Трябва да пазя съзнанието Си абсолютно чисто.

Да говоря за днешния свят, Аз считам, че това е цапане на Моята уста. Няма какво да се занимавам със съвременния свят. (3 стр. 280)

Аз виждам всеки ден около Мен Справедливостта на Бога и това Ме изпълва с благодарност. В тази благодарност Аз виждам Неговото Лице. Благодарността е метод да видиш Лицето на Бога.

…Аз никога нямам право да кажа, че с Мене постъпват несправедливо. Аз казвам, че благородният, великият, гениалният, светият човек никога не се оплаква. По това се отличава той. (3/стр. 285)

Аз имам морал, който даже и животните разбират, но хората не разбират. Моралът – това е символ, това е отношение към всичко, което Бог е създал. Моралът е Свещенодействие, насочено към Творението, а Любовта е Свещенодействие, насочено към Несътвореното. Моралът е външната страна на Любовта. Той показва Моето отношение към Несътвореното.

Ако Аз имам един хляб и дойде при Мене един гладен вол, Аз ще го разделя с него точно тъй, както бих го разделил с някой човек. Аз постъпвам тъй, както говоря, у Мене има един морал, който вие не знаете какъв е. Ще ви го кажа. Вие го знаете, но не го прилагате. Минавам през гората, виждам един жаден кон, три дни не е пил вода. Мога да го оставя и да си замина, но Аз взимам една кофа, занеса му вода да пие, дам му малко зобец, малко ечемик. Питам сега: Кое Ме заставя да дам на този кон малко вода и ечемичец? Това е Моето верую. Аз служа на Бога и Той Ми казва: „С този кон Ти ще постъпиш тъй, както със Себе Си“… Казвам: Този е истинският морал! Този кон не може да Ми се отплати, но знаете ли какво морално удовлетворение изпитва човек, когато направи една подобна услуга? (3/стр. 303, 304)

Ако Аз съм справедлив към Себе Си, Аз си създавам условия за влизане в едно по-дълбоко измерение.

Аз трябва да бъда абсолютно справедлив спрямо Себе Си: спрямо Своите чувства, спрямо Своите мисли и спрямо Своите постъпки. (3/стр. 303)

Аз смятам, че истинският начин на посещение при хората е да отида при тях, да им помогна и да се отдалеча. Това е методът на служене. Така Бог оживява в Мен. Така постъпва и Бог.

Аз считам, че истинският начин на посещение е следующият: да отида между хората, …да отида там, дето имат нужда от Мене и да кажа: „Можете ли да Ми дадете да свърша някоя работа?“ И като Ми дадат да свърша някоя работа, като уредя дома им, да си отида, без да Ми платят нещо. Да не казвам: „Вие знаете ли кой съм?“ (3/стр. 308)

Учителят гледа Своите ученици с очите на Любовта. Тези очи никога не осъждат действията на ученика. Учителят знае, че Душата е по-дълбока от всяко действие. Този начин на гледане е метод на Любовта. Той трябва да стане метод за всички пробудени ученици.

Сега някой казва: Защо моят Учител казва така? – Пък Аз питам: Ами защо Моят ученик Ми казва така? Да допуснем, че Учителят не критикува постъпките на учениците си, а учениците критикуват постъпките на Учителите си, светът ще се оправи ли? Нито Учителите да критикуват постъпките на учениците си, нито учениците да критикуват постъпките на Учителя си… Това разбирам прави отношения. (3/стр. 326)

Аз винаги търся произхода на злото и произхода на доброто в Себе Си. Аз съм длъжен да видя и най-малката постъпка на злото в Себе Си. Само тогава мога да бъда господар на злото.

Някой път, като ви говоря, говоря, казвам: Тия хора са добри, тия хора са способни, Аз съм причината, че не Ме разбират; трябва да намеря някакъв метод да им разправя хубаво, има в тях добро. В Мене е погрешката, Аз трябва да направя още по-големи усилия. – Тъй говоря, за да бъда положителен. Щом кажа, че погрешката е у вас, Аз съм на отрицателната страна. Аз не се отричам от злото, нито от доброто. Доброто Аз направих и злото Аз направих, но Аз, който мога да направя туй зло, мога да направя и доброто. (3/стр. 355, 356)

Моята Душа има само една нужда – да люби Господа. Но ако Аз изопача Любовта Си, ще изменя на Своята Същност, на Своята Душа. Това никога не трябва да правя. Аз трябва да остана винаги неизменен на Съкровеното Начало.

Аз по същество, в Душата Си, искам да любя Господа. И ако по същество се изменя, това ще бъде само кога? Когато изопача Любовта… (3/стр. 397)

Аз виждам в Себе Си всички Благословения, с които Бог Ме е обсипал. Каквото и да направя, дори и да пожертвам живота Си, Аз знам, че Бог Ми е дал нещо повече.

Аз не казвам на вас, казвам на Себе Си: Господ, Който Ми е дал толкова Благословения, с какво трябва да Му се отплатя? (3/стр. 485)

Щом признавам, че имам Божествен произход, Аз нося цялата отговорност на Своя живот.

Щом признавам, че имам Божествен произход, трябва сам да разреша въпросите, не трябва да ги оставям на други. (5/стр. 32)

Законът, който постоянно спазвам към вас, е да бъда постоянно благороден. Това е законът за съхраняване на Божественото Начало в човека, защото думата благороден означава: произлязъл от благ род. Благостта е Първото родословие. Тя произлиза от Дървото на Живота. Всеки, който е благ, е придобил Живота.

И когато Аз бъда между вас… Да бъда тъй полезен на вас, както на Себе Си; да бъда благороден в постъпките Си към вас, както към Себе Си; да бъда внимателен към вас, както към Себе Си. Навсякъде, във всяко отношение, Аз се водя по този закон: Както искаш да постъпват спрямо тебе, така постъпвай и ти спрямо другите. (5/стр. 68, 69)

Когато хората Ме лъжат, Аз пак им вярвам, защото Моята вяра е насочена към Душите. Моята вяра чака пробуждането на Душите и рано или късно Моята вяра ще се окаже права.

В Мене има една черта, с която се отличавам от другите. Аз съм толкова чистосърдечен, че вярвам напълно на хората, а Ме лъжат. Виждам, че Ме лъжат, но пак не се съмнявам. Но в Мене има друга черта – Аз никога не мога да излъжа, затова Ме считат за прост и наивен. Въпреки това Аз никого не мога да излъжа. (5/стр. 93)

Аз съм разбрал едно нещо: че за да се върна във Великата Реалност, има само един единствен начин – да изпълня дълга Си към тази Реалност.

Като си свърша работата, ще кажете, че съм заминал някъде. Къде ще замина? Не, никъде няма да замина. Ще отида при Онзи, Който Ме е проводил, и ще питам: „Изпълних ли длъжността, която имах?“ Ако има още нещо, което не съм довършил, пак ще дойда. Ако и втори път не завърша работата Си, пак ще дойда, докато най-после Ми се каже: „Добре свърши работата Си.“ Такъв е законът за малкия Брат на Небето. Да направи това, което Бог иска от него. (5/стр. 189)

Каквото и да Ми се случи, никога не допускам и най-малката отрицателна мисъл. Цялата Вселена да Ми дадат, бих се отказал от нея и никога не бих допуснал и най-малката лошавина.

Има неща, които никога не нося в Своя ум. Цялата Вселена да Ми дадат, всичкото богатство в света да Ми обещаят, Аз няма да допусна в ума Си мисъл, противна на Божественото в Себе Си. Същото е и за вас. (5/стр. 206, 207)

Ако Аз съм свързан с Духа Си, тогава Духът Ми е свързан с Бога и тогава Аз всичко мога. Всичко мога, но не всичко е позволено.

Така е: Когато Бог всичко може, и Духът, Който изтича от Него, всичко може, и Аз чрез Духа, Който Ме ръководи, всичко мога. (5/стр. 260)

От милиони години съм се учил да разчитам само на Себе Си. Щом се научих да разчитам на Себе Си, и Бог започна да разчита на Мен. А щом Бог разчита на Мен, и хората разчитат на Мен.

Мога да живея както искам, но избирам да живея както трябва.

Мога да живея както искам. Животът и Любовта не търпят никакъв закон. (6/стр. 30)

Моята работа е да свиря с цигулката правилно. Ако Аз свиря правилно, Духът ще произведе необходимите трептения, защото Духът е Животът на тези трептения.

Питат Ме колко трептения произвеждат тоновете, които излизат от Моята цигулка. Не съм изчислявал това, но чувам, че всеки тон е правилен. (6/стр. 281)

Първо Аз вярвам във видимото и чрез тази вяра Аз се домогвам до невидимото. Така свързвам двете в едно цяло. А що се отнася до Бога, Аз предпочитам не да говоря за Него, а да Го живея и Той да говори чрез Мен.

Който иска да изкаже своето верую пред света, той ще се строши. Какво ще изказвате веруюто си пред света? Ако някой Ме пита в какво вярвам, ще кажа: Вярвам в хляба, във водата, във въздуха, в светлината и в топлината. – Съществува ли някакъв Бог? – По този въпрос Аз бих желал ти да Ми говориш. Аз говоря за неща, които положително зная, а оставям на тебе да Ми говориш за неща, които не зная. (7/стр. 61)

Аз съм превърнал Вярата в Дух на Живота и затова Аз просто живея. А дали вие вярвате в това, което говоря – това е Път на вашата Душа. Когато вие извървите Пътя на вашата Душа, тогава и вие ще живеете в този смисъл, в който Аз живея.

…Дали вие вярвате в това, което казвам, то е ваша работа. (7/стр. 112)

Аз живея в съвършенството на Принципа. Ето защо Аз мисля така, както мисли и Бог. Божията мисъл и Моята мисъл са в единство.

Някои казват, че Аз не разсъждавам добре. Моите разсъждения са тъй здрави, философски, както никой не е разсъждавал досега. В Моята мисъл, в Моите разбирания има единство в Принципите. (8/стр. 28)

Аз изхождам от един Живот, който няма нито начало, нито край. Аз познавам само безграничната Любов. Не познавам човешката любов, не познавам нещата, които имат граници. Всяко същество, което живее в граници, е застояла вода. Всеки трябва сам да открие Свободата си. Всеки, който познае безграничната Любов, ще се освободи от застоя.

Аз говоря за безграничната Любов… Граничната любов е проявената човешка любов. Безграничната Любов няма начало, няма и край. (8/стр. 56)

Ако Аз съм Син Божи, тогава Бог е Моят Живот и тогава Аз съм Светлината на Живота.

Кой Ми даде Живот? Бог. Щом казвам, че съм Син Божи, Аз изповядвам великата Истина, че Животът, който е в Мене, мислите, знанията, с които разполагам, са все от Бога. (8/стр. 94)

Аз следвам единствено правилата на Божия Дух. По пътя на човешките правила човек умъртвява себе си. Само Любовта може да отдели човека от мъртвите процеси на човешките правила. Следвайте Любовта и Животът ще ви се усмихне.

…И Аз имам Своя педагогия, Свои педагогически правила. Всички човешки правила са нищо пред правилата на живата, разумна Природа, в която Божият Дух работи. (8/стр. 122)

Аз не очаквам Бог да оправи работите Ми. Аз просто работя и заедно с Бог всички работи се оправят. Който работи, работите му ще се оправят. Който не работи, няма да се оправят работите му, но още повече ще се забатачат и той ще пита: Има ли Бог? – Казвам: Има Бог, но тебе те няма.

– Бог ще оправи работите. – И Аз мога да ги оправя, но всички ще се опретнем да работим. (8/стр. 182)

Аз чувствувам Бога с цялото Си същество. Всичките Ми клетки са живи и Го познават. Всяка Моя клетка има желание да Му служи. Който иска да служи, Бог идва при него.

Аз чувствувам Бога с цялото Си същество: с главата, със сърцето Си. (8/стр. 210)

Аз обръщам внимание на най-малките неща. Бог се ражда в човека чрез малките неща. Малките неща са благословенията на живота. Бог е скрит в малките неща и ни гледа оттам.

Аз обръщам внимание и на най-малките работи. Като Ми дойде гост, Аз го черпя с чай. Нарязвам лимона, на Мене поставям по-малко парче, а на госта по-голямо. Аз зная, че в големите неща е изкушението. Ръководя се от принципа: в малкото се крие благословението. И вие спазвайте този принцип. (8/стр. 213)

Когато дойдете в Моя дом, Аз трябва да ви предложа най-хубавото, което имам. Най-хубавото е даденото с Любов.

Ако има нещо, което не обичам, това е измамата. Ето защо, като дойдете у дома, ще ви предложа най-чистото ядене, което може да ви освежи и облагороди. Всяко нещо, което ви давам, трябва да отговаря на думите Ми. Това изисква законът на Любовта, в това е приложението на Новото Учение. (8/стр. 227)

В Древността се е смятало, че Учител може да бъде само този, който е образ на Истината, защото само Истината може да дава пример и да излъчва от себе си посланията на Новото.

Учител, който учи хората, трябва да бъде модел – сам да дава пример. (9/стр. 23)

Когато Аз започна да работя, словото трябва да оживее в делата Ми, в помислите Ми и животът трябва да оживее в словото, което говоря – така че живот и слово да бъдат едно цяло. Това, което говоря, трябва да го живея; а това, което живея, трябва да го изразя.

Когато почнем да учим, трябва да работим същевременно с думи и с живота си. (9/стр. 165)

Аз никога не живея в контрастите. Ако съм в отлив, Аз съм в Бога. Ако съм в прилив, Аз работя за Бога. Така Аз съм свободен.

Аз изключвам от Себе Си закона на контрастите. Ако съм в отлив, отивам при Бога; ако съм в прилив, дохождам на земята на работа. (10/стр. 14)

Когато някои хора се карат, Аз не намесвам Себе Си, а се моля Бог да проникне в тях. Така трябва да постъпват и Моите ученици. Искрената молитва е в сила да се справи с всеки спор и с всяка лоша съдба и участ, дори и най-лошата, защото молитвата привлича тези същества, които умеят да работят отвътре. Те са, които решават нашите въпроси.

Когато някои хора се карат, Аз не им казвам да млъкнат, не им проповядвам морал, но обръщам погледа си към Бога и се моля за тях. (10/стр. 90)

Това, което желая за Себе Си, е Бог да мисли добре за Мен. Щом Бог мисли добре за Мен, Моят свят ще бъде устроен. Ако хората мислят за Мен, а Бог не мисли, Моят свят ще бъде неустроен и пуст.

Трябва да бъдете последни в света, за да бъдете първи пред Бога. За предпочитане е Бог да мисли добре за вас, отколкото да искате човешка слава. Това зная Аз, това желая и за Себе Си. (10/стр. 91)

Важният закон за Мене е дали живея правилно пред Бога, а не дали съм одобрен от църквата и света. Така трябва да мисли и ученикът. Ако светът Ме одобрява, Аз ще разруша Бог в Себе Си. Ако Бог Ме одобрява, Аз ще съградя Новия свят в Себе Си.

Често Ме питат: Ами ти проповявдаш ли неща, съобразни с църквата? – Аз проповядвам неща, които са съобразни с Великия Божествен закон. Пред Господа не лъжа. Дали Моето Учение е съгласно с вашите възгледи, за Мене е безразлично; за Мене е важно Моите възгледи да бъдат съгласни с Великия закон да не бъда лъжец пред Бога, пред Небето, пред Ангелите, пред Светиите. Този е важният въпрос за Мене. (10/стр. 151)

Ако Аз съм внимателен, Аз създавам аура, в която Бог работи. Ако и вие сте внимателни, няма да изпадате в трудни положения. Бъдете будни, за да може Учителят да работи във вас. Щом сте будни, нищо не може да смути Духа ви. Щом сте будни, вие сте в Истината.

Аз съм внимателен, съобразявам се с Божествената Истина. (10/стр. 198)

14. УЧИТЕЛЯТ КАТО СВЕЩЕНО РЪКОВОДСТВО

Когато един Учител хвали своя ученик, това означава, че този Учител има дълбоко отношение към Душата на своя ученик и че на тази Душа ще се дадат специфични условия за нейното възраждане в Истината. Когато Учителят въздига един ученик, той го подготвя за среща с Истината в едно по-високо поле. В това поле ученикът ще открие нов смисъл на нещата.

Когато Учителят се произнася за своя ученик, той казва, че ученикът учи добре, прилежен е и разбира материала, който изучава. После може да прибави нещо от характера на ученика. Ще каже, че ученикът е добър и учтив. (книга 1/стр. 286, 287)

Моят метод е: дай си Светлината на хората и се скрий от тях. Така е постъпил и Бог.

Щом запаля свещта, нещата стават ясни. Това не е Моя заслуга, това е заслуга на светлината. Качеството на светлината е да разкрива нещата. Обаче който пали свещта, той трябва да знае как да я употребява. Искаш ли да осветиш пътя на хората със своята свещ, дръж я на известно разстояние от тях, да не ги изгори. На никого не позволявай да се грее на свещта ти. Запали свещта си, тури я нависоко и на такова разстояние от хората, да могат свободно да четат на светлината ѝ, без да се изгарят. Нека се ползват от светлината ти, без да се горят. Не се мъчи да проникнеш със светлината си вътре в тях, да видиш какво се крие в гънките на душата им. Това е тяхна задача, а не твоя. Достатъчно е, че ти им даваш от своята светлина да четат и да се учат на нея. (2/стр. 207, 208)

Учителят носи в Себе Си Истината за Бога. Устремът към Учителя е достатъчен. При този устрем към Учителя Той ще ви разкрие Истината отвътре. И тази Истина ще стане вашата вечна основа.

Аз ще ви покажа начин, как да разберете Истината. (3/стр. 58)

Учителят знае какво трябва да отнеме на ученика и какво трябва да му предаде. Така ученикът се научава да живее в Реалността. Същественото в Реалността на ученика е неговата Любов. Тя определя неговото Свещено Пространство. В това Свещено Пространство сам Учителят се превръща в Свещено Ръководство за Своя ученик.

Сега не искам да кажете: Нашият Учител иска да събори всичко в живота ни. – Ни най-малко не искам да го съборя, но туй, което сте накопили1, е като лед. Утре, като грейне слънцето, всичко ще се стопи. Всичко туй ще влезе в земята и вие няма да имате нищо съществено, което да задържите. (3/стр. 78)

Според Великия закон Аз имам право да говоря само на вашата Душа. Това значи да говоря на Божествен език. Това е Свещеният език. Душата разбира този език и се пресътворява.

…Аз говоря за духовния, за съзнателния, за Божествения човек. Има нещо Божествено у човека! Аз не говоря за тия обикновени хора, Аз говоря за туй Божественото у вас. У вас има двама, Аз говоря на Божественото у вас, говоря на вашите Души, а пък Душите ви знаят, те ще говорят на вас. Като си отидете вкъщи, вашите Души ще почнат да ви говорят, да ви обясняват. Те ще ви кажат: „Ето какъв беше разговорът“. Душата ви ще говори. Тъй че, когато вие Ми говорите, ще говорите на Моята Душа и Моята Душа ще Ми предаде вашия разговор. Щом си говорим по Души, ние ще се разбираме, няма да има криви разбирания, но щом си говорим по плът, ще има криви разбирания. (3/стр. 102)

Учителят работи в дълбочината на Своя ученик. Това е Святото място, в което Учителят обяснява и разкрива нещата. Затова всеки ученик трябва да пази Святото място в себе си, за да може Учителят да го ръководи и освещава.

…Свещено е това име Учител и дойде ли да говорим за Учителя, Аз искам тази дума да бъде Свещена и за вас… Неговият Глас, Неговата Любов за вас да бъде най-свещеното нещо. (3/стр. 103)

Аз ще те заведа при Източника на всички Лъчи. Лъчите на Неговия Дух са благата на всички същества от всички времена и епохи. И затова Той е наречен Господ или Господарят.

– Има ли Господ? – Ела с Мен, няма да те заведа при Господа, но ще те заведа при Лъчите на Неговия Дух и ще усетиш благотворното влияние на Неговата мисъл. (3/стр. 133, 134)

Аз мога да ви заведа на слънцето, но Аз мога да заведа само Новия човек, който е познал Величието на Любовта. Него имам предвид.

Аз никога досега не съм ви водил на слънцето… (3/стр. 134)

Учител е този, който е приложил нещата напълно. Той говори от позицията на приложението. Ето защо той може да ръководи своите ученици.

…А сега, като говоря на хората, те казват: „Той говори така, но туй нещо е неприложимо в живота.“ На вас ще кажа: Никога не говоря неща неприложими. Когато ви говоря за храната, за яденето, тия неща съм ги опитал, за всичко съм правил опити. (3/стр. 156)

Аз никого не обръщам към Бога. Бог е единственият, Който изпраща повик към една определена Душа. И после Той я насочва към един определен Учител, който да я учи. Аз уча Душите, а Бог ги въздига. Аз съм малкият, а Бог е големият. И понеже сме свързани от древни времена и завинаги, Той Ме познава и Ми изпраща Душите, а пък Аз ги въвеждам в Божественото Учение, чрез което да Го познаят.

Някой иска да го обърна към Господа… Аз съм против тия хора, които обръщат. Пазете се от тях! (3/стр. 500)

Силата на Учителя е в това, че той носи в себе си силата на различаването и внася тази сила в своите ученици. Всеки ученик, който е започнал да различава, върви по Пътя на своето Божествено същество. Това е неговата Висша Душа.

Аз наблюдавам някоя сестра: днес се намира на Третото небе, вдъхновена и радостна е, но след един месец я виждам посърнала и обезсърчена. – Какво има? – Изгубена съм! – Аз си мисля: при тази сестра е дошъл някой сиромах от ада. И всичкото си имане да дадеш на този сиромах, не си в сила да го направиш щастлив – той е все недоволен. Това е опитност, през която всички ще минете. Затова ви е нужен Учител в света, той да ви води в Пътя, който трябва да минете. (5/стр. 258)

Моята цел е така да изнеса нещата, че те да бъдат правилно възприети от Моите ученици, защото когато едно нещо е правилно възприето, то може да възкръсне в Душата.

Целта Ми е да се усвоят правите неща, които помагат на човека. (6/стр. 103)

Докато не се съедините с Истината, вървете в Светлината на Моите думи, вървете в Пътя на Моите думи.

Както пътникът се нуждае вечер от светлина, така всеки човек се нуждае от Истината. Ако пътуваш вечер през планинска местност без светлина и водач, може да паднеш в някоя пропаст и да навехнеш крака си. Когато слънцето изгрее и освети цялата околност, ти сам ще се отправиш към високия планински връх. Без светлина и водач в пътя човек всякога изпада в заблуждения. (8/стр. 8)

Аз мога да ви покажа съвършения Живот на Душата и безусловния Живот на Духа, но вие трябва да имате голяма будност, за да разберете посланията и постъпките на този вътрешен Живот.

Ако дойдете при Мене, Аз ще ви покажа как се живее. Нека дойде при Мене някой нещастен, да живее с Мене цяла седмица, след това ще се почувствува радостен и ще се разхождаме заедно. Тъй постъпвам Аз. (8/стр. 20)

Методите, които Аз ви давам, са пътища към Виделината. Виделината ще ви разкрие Духа.

Сега и Аз ви проповядвам едно опитно учение. Ще ви дам разумни методи, каквито никой досега не ви е давал. Това са методи, с които живата природа работи. С тях работят Възвишените, разумни същества. (8/стр. 78, 79)

Достатъчно е само да духна човека и той да изгуби съзнанието си и да отиде в Отвъдното. Там ще му покажа Истината. И ако той е буден, ще го върна в света и той ще стане носител на Новото. Моите ученици се отличават по това, че те имат силата да се завърнат от Отвъдното.

Достатъчно е да духна пред вас, за да паднете на земята… След това ще ви кажа: „Идете сега в онзи свят да проверите нещата. И като се върнете, само Истината ще говорите.“ Тогава във вашия живот, в Душата ви ще се роди нова мисъл, нова дейност, нова работа и нова култура. (8/стр. 80)

Дъното на гората – това е най-голямата пропаст на човешката любов. Това е наречено грехопадението. Грехопадението е лошо, но целта му е хубава. Целта на грехопадението е пробуждане и връщане от гората. Веднъж изоставил гората, човек трябва да се насочи към духовната Любов. Грехопадението ще бъде един опит за вас, а Светлината, която сте придобили, ще бъде Моят Дар към вас. От вас е грехопадението, от Мене е Светлината. Аз не съм против вашето грехопадение, но Аз съм против това грехопадение, което не произвежда Светлина. Щом вие сте избрали грехопадението, Аз пък избрах да ви ръководя със Светлината Си, за да може чрез тази Светлина да се върнете обратно в своя Дом. Аз ще ви чакам на Върха на Планината. Мога да помагам и мога да чакам. Дадена Ми е голяма власт.

Първо ще минем през гори и тогава ще се качим на Върха. – Заведи ни до края на гората. – Няма да ви заведа до края, но ще ви заведа в най-голямата дълбочина на гората, вътре ще ви заведа. – Как ще излезем от тази дълбочина? Кой ще ни извади? – Който ви е довел, той ще ви извади. – Дълбоки са тези работи. – Да, дълбоки са. Гора е това. Океан е това. Височина, Планина е това. Ще слезеш до дъното… (8/стр. 105)

Има една памет, която може да обхване и древните, и новите светове. Тя може да обхване цялото минало на човека и то от времето преди Рая. Но тази памет изисква голяма жертва. Но дори и пред лицето на тази голяма жертва Аз трябва да бъда много внимателен, защото ако разкрия Великия метод, това ще промени Пътя на много същества. Затова никога не бързам да дам този Велик метод. На този свят давам малките неща, малките методи. Но понякога дори и те не помагат, защото коренът на всяко истинско постижение е в Любовта.

Аз зная много методи за усилване на паметта. Един от тях е много ефикасен, но човек трябва да даде за него всичкото си състояние. Не мога да дам този метод на никого. (8/стр. 133)

В най-дълбоката Древност първата дума на Учителя към своя ученик е била: „АЗАХА“. Приблизителният превод е: „Навлизай все по-навътре в себе си, за да станеш Център на Истината.“

Каква е първата дума на Учителя към своя ученик? Какъв е отговорът на ученика? (8/стр. 251)

Учителят е Божественият корен на ученика. Майката е духовната основа на детето. Майката възпитава, Учителят озарява. Майката помага, Учителят извисява.

…Както детето не може без майката да се отгледа и израсне, така и ученикът не можа да се научи без своя Учител. (9/стр. 77)

Истинският Учител разбира дълбините на детската Душа. Неговата цел е да насочи детската Душа към Божествената наука за живота. Само чрез тази наука Душите постигат своята Божественост. Това е именно Първородството.

Ако Учителят разбира своето призвание, най-напред трябва да разбира детската Душа, да знае как да упъти детето към наука. (9/стр. 90)

Учителите са хора, които освобождават очите на човека от виденията на миналото и бъдещето, защото много хора са се изгубили в миналото си или в бъдещето си, докато Реалността е била винаги пред тях. Истинският Учител дава на своя ученик Око за настоящето. В това настояще е концентрирана Истината.

Учителите са хора, които отварят очите на слепите; те са чудотворци… (9/стр. 138)

Аз никого не съдя и никого не смятам за заблуден. Аз само показвам Пътя и тези, които са ученици, ще Ме разберат. Тези, които Ме разберат, ще извървят дългия Път на ученичеството и ще се превърнат в Божествени същества – същества на Вечното Сияние.

…Не ви съдя, не казвам, че сте заблудени, но ви показвам Пътя, който търсите. (10/стр. 86)

Аз посочвам Пътя на човека за излизането му от света и от греховете и за връщането му отново в света, но по съвсем нов начин. Ученик, който не е излязъл от света правилно, не може и да се върне правилно. Само който знае изхода, може да се върне отново. В началото той е бил син на света, а при връщането си става Син на Светлината.

Ако сте в положението на грешни хора, не ви съдя, но искам да излезете от това състояние, за което ви посочвам начин за излизане. (10/стр. 91)

Не се страхувайте, защото Учителят във вас е винаги буден. При всеки проблем и при всяка трудност се обръщайте към Него и не мислете за резултата, защото има случаи, когато резултатът може повече да навреди, отколкото да помогне. Само Учителят знае това. Молете се и бъдете търпеливи. Останалото е работа на Учителя.

Не бойте се, бъдете винаги при вашия Велик Учител, за да можете да разрешите въпроса на живота. (10/стр. 126)

Истинският духовен Учител носи в Себе Си Величието на Божия Дух. И само този Дух може да разкрие потънкостите на Невидимия свят. Учител е този, който ръководи ученика от видимото към Невидимото и от Невидимото към Непознаваемото. Това са вътрешните пътища на Учението.

Първото нещо, което духовният Учител трябва да направи, е да разкрие на ученика Невидимия свят… (10/стр. 172)

15. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА КЪМ МИСТЕРИЯТА НА УЧИТЕЛЯ

Думите „УЧИТЕЛЮ БЛАГИ“ са думи на Живия Живот, на Живата Вечност. И който може да ги произнесе правилно, той се потапя в този Живот.

„Учителю благи!“ В български език няма по-съдържателни думи по хармония и по мелодия от тия две. (книга 7/стр. 3)

Ще взема две букви от израза „Учителю Благи“. Буквата У символизира прекарването на моста от Битието към Небитието, от Сътвореното към Несътвореното. Светът е сътворен от буквата У, най-голямо е нейното участие. Буквата Б означава движение към Бога. А думата Благ означава вечно съхранената Любов на Бога. Ние се движим от Сътвореното към Вечната Любов на Бога. Тя е най-голямото Благо за всички светове. Да произнесеш правилно думите „Учителю Благи“, означава да влезеш в Храма на Любовта. Това става моментално.

Силни са думите „Учителю Благи“… Буквите в тия думи са наредени по известни закони, при специално съчетание между тях. (7/стр. 4)

Ако ученикът произнесе правилно думите „Учителю Благи“, той трябва да влезе в тяхната аура и тогава той ще се свърже със Светлината на Духа. И Истината, която ще потече в него, ще бъде Благото, което изтича от Учителя.

…Когато изкаже думите „Учителю Благи“, ученикът трябва да разбира техния дълбок смисъл и значение. (7/стр. 7)

Когато произнасяме думите „Учителю Благи“, те ни задължават да служим на Великото и Вечното, а не на малката преходна воля. Думите „Учителю Благи“ означават, че трябва да се съобразяваме само с Великата Воля.

„Учителю Благи!“ Когато произнасяме тези думи, ние трябва да имаме в себе си готовност да служим на Бога, да вършим Неговата Воля, а не своята воля, нито тази на хората. (7/стр. 11)

Правилното произнасяне на думите „Учителю Благи“ произтича от Божественото Начало в човека. Когато думите бъдат произнесени правилно, Душата на човека се посява в Истината и всяка работа, която предприеме, е трижди благословена.

Ако можете да произнесете думите „Учителю Благи“ с дълбоко вътрешно разбиране, вие ще ги осмислите и каквато работа започнете, благополучно ще я свършите. Само при това положение вие можете да изпълните Волята Божия. (7/стр. 16)

Думите „Учителю Благи“ са духовен ключ, с който се прекосяват цели светове.

…Думите „Учителю Благи“: те съдържат в себе си всички Божии Блага. Те носят в себе си условия за реализиране на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Те носят в себе си условия за реализиране на всички добродетели. Тези думи са ключ, с който могат да се отварят врати, затворени от вековете насам. (7/стр. 16)

Думите „Учителю Благи“ могат да правят вътрешни чудеса, но Любовта трябва да е пълна. Чудото е метод на интензивната Любов.

И тъй, думите „Учителю Благи“ трябва да се поставят в техния дълбок вътрешен смисъл. Те представят магическа формула, силата на която може да се изпита и провери. Вяра се иска за това! (7/стр. 17)

Да произнесеш будно думите „Учителю Благи“, това значи да придобиеш Вечния елемент на Живота. Това е Еликсирът, наречен още „Живата Вода“. Който има Любов, може да призове Любовта и може да наследи нейната Вечност.

„Учителю Благи, що да сторя, за да наследвам Живот Вечен?“ Вземете тези думи като ключ в живота си… Щом зададете този въпрос съзнателно, вие веднага ще се измените. Кажете в себе си: „Учителю Благи, искам да изпълня закона ти!“ (7/стр. 19)

В думите „Учителю Благи“ се разрешават въпросите на живота. Тия думи извеждат човека от света.

„Учителю Благи!“ Тези думи разрешават противоречията в живота. За тази цел човек трябва да се учи. (7/стр. 20)

Думите „Учителю Благи“ са метод за проникване в Същността на нещата. Който може да произнася правилно тези думи, той може да се развива правилно.

Започвате някаква работа и като не можете да я свършите, казвате: „Учителю, не мога да свърша тази работа.“ Не, ще кажете: „Учителю Благи!“ Изучавате хиромантия, кажете: „Учителю Благи!“ Изучавате физиогномия, кажете: „Учителю Благи!“ Изучавате астрология, кажете: „Учителю Благи!“ Каквото искате да изучавате, всякога казвайте: „Учителю Благи!“ Тези думи са метод, с който човек може правилно да работи. (7/стр. 27)

Нека думите „Учителю Благи“ станат плът и кръв за вашата Душа… Двете отворени чаши трябва да се запълнят със Светлината на Духа и с Топлината, която слиза от Космическата Душа. Когато Светлината и Топлината се съединят, се заражда Диханието на Божествения Живот.

„Учителю Благи!“ Започнете тази година да живеете с тези две думи. Забележете, в български език буквите У и Ч представят две отворени чаши, които очакват да се напълнят с нещо. Не отлагайте нещата! Щом съзнанието ви е будно, живейте с думите „Учителю Благи“ и не се страхувайте. Тези думи ще дадат добър резултат. (7/стр. 32)

В думите „Учителю Благи“ е заключен Вечният Път на ученика.

Формула: „Учителю Благи, бъди мой Вечен Път в Живота.“

Сега Аз искам да остане в ума ви съществената идея, която се заключава в думите „Учителю Благи“. (7/стр. 32)

Думите „Учителю Благи“ изискват да се служи по Великия закон на Любовта.

„Учителю Благи!“ – Дето и да ме пратиш, всичко ще изпълня според Твоя Велик закон на Любовта. (7/стр. 33)

Днес Аз говоря на тези, които искат да намерят своето специално място в Космоса и които искат да знаят своя строго определен Път, защото всяка Душа има строго определен Път.

Сега Аз говоря за онези от вас, които искат да придобият Живота, да станат учени, да намерят Пътя на своето движение, да намерят мястото си в Космоса. Това може да се постигне след хиляди години, но ще знаете поне, че вървите по определения за вас Път без никакви отклонения. (7/стр. 38)

Аз бих желал Слънцето никога да не постигне своята цел. Човекът също не трябва да постигне своята цел. По този начин стремежът ще съхрани своята Вечност. А щом стремежът е вечен, ще има и вечен Изгрев, вечна неутолимост и в това е красотата на света: вечен стремеж към Нетленното – Областта, в която живее Учителят.

Аз бих желал Слънцето никога да не намери Този, Когото търси, защото щом Го намери, ще престане да изгрява и да залязва. (7/стр. 64)

Докато не намерите себе си, вие не можете да намерите и своя Учител. Докато не познаете себе си като Душа, вие не можете да намерите Този, Който ще ви каже: „Аз съм Този, Който съм“. Това е Свещен начин на изразяване. И в тези простички думи се крие цялата Тайна на Пътя.

…Учител, който иска да задоволи само своите ученици, не е истински Учител. Задачата на Учителя не седи само в това да даде знания на учениците си и да ги застави да го обичат, но той трябва да събуди в тях Любов първо към единния ученик. Щом обикнат този ученик, те ще обикнат и Учителя си. Учениците трябва да обикнат първо идеалния ученик, защото отношенията на този ученик към Учителя му са идеални. Докато не намерите идеалния ученик, вие не можете да намерите и идеалния Учител. (7/стр. 83, 84)

Който се движи без страх и без съмнение, той ще види Божествената красота на Пътя, която ще го отведе при нозете на неговия Учител.

…Вижда се тази красота, но Любов трябва да има в сърцето ви, за да я видите… В очите на Новото Учение вие също така трябва да видите красивото, Божественото, да го обикнете и да тръгнете в Пътя без страх, без съмнение. (7/стр. 93, 94)

Само постоянните усилия могат да намерят Учителя.

Ако първо отделение сте свършили с отличие, а второ отделение сте слаб ученик, какво ви ползува отличието на първото отделение? Ако сте били праведен човек, а после станете голям грешник, какво ви ползува праведният живот? Понякога се случва и обратното: в първо отделение сте били слаб ученик, а във второ отделение – силен. Тогава вие печелите. Усилията на човека трябва да бъдат постоянни. (7/стр. 109)

Всеки сам трябва да влезе в Божествения Път. Божественият Път е даденост за всяка Душа и всеки избор е личен. Божественият Път е всякога на една крачка от нас, но всичко зависи от решението.

По-добри условия за човека от Божествения Път няма. Казвате: „Заведете ни в този Път.“ Аз мога да ви покажа само направлението, посоката към този Път, но не и да ви заведа. Вие сами трябва да влезете в този Път. (7/стр. 115)

Сега, като ви говоря за Истината и ако тя не ви приеме, не се обезсърчавайте за това, че вашият билет не е спечелил, защото Истината е най-тънкото духовно сито. Истината сама определя кои да бъдат нейни Синове. А другите нека не спират устрема си към нея! Докато има устрем, ученикът е в Правия Път. Ако устремът спре, това е духовна смърт за ученика. Само в устрема ученикът оживява. Който има устрем, Истината бди над него.

…Сега, като говоря така, Аз не искам да ви обезсърчавам. Не искам да изпаднете в положението на човек, който очаква неговият билет да спечели най-голямата печалба и като не успее, отчайва се. (1/стр. 38)

Всичко трябва да се пресее и тогава във вас ще остане само неизменният устрем към Тайната на Живота. И чак тогава Моята Истина ще слезе до вашата Душа. Ученикът трябва да пресее своите мисли, чувства и желания. Само тогава в него ще остане като есенция Благородното Начало. Именно от това Начало се заражда устремът.

Много неща съм ви говорил, но всичко трябва да се пресее, да остане само онова, което ви е нужно. (1/стр. 42)

Да работиш, значи да се обожествяваш, а да се обожествяваш, значи да намериш своя Учител. Това е Пътят, по който ще Ме познаете.

Ето, Аз ви говоря, но това е условие за вас. Вие трябва да работите, да използвате условията. (1/стр. 74)

За да можеш да се развиваш правилно, трябва да застанеш на строго определено място по отношение на своя Учител. Тогава ще виждаш на фокус своя Учител и тогава твоята гледна точка ще получава ясните послания на Истината.

За да разбера как прилагате Любовта, гледам на какво разстояние се поставяте един от друг. Видя ли, че някой се приближава много близо до Мене, зная, че той иска да взима, а не да дава. (1/стр. 74)

Ако имате развито ухо, Учителят има условие да ви разкрие Съкровената Мистерия на Несътвореното. Ухото е образ на Несътвореното.

Като ви наблюдавам, досега Аз съм харесал ухото само на едного от вас. Само един от учениците има добре развито ухо… Останалите трябва да работите още много, за да развиете ухото си. (1/стр.100)

Има мистична линия в ухото на човека. Тя е линията, която осъществява връзката на Душата с Гласа на Живота. Не мога да ви разкрия тая линия, но казвам: Търсете я и ще я намерите някъде в своя стремеж.

Има една линия на ухото, която наричам Първична. Тя трябва да се изучава. В нея е вложен Божественият импулс. От нея произтичат всички качества на човека. (1/стр. 116)

Ако вие сте усърдни, Аз винаги ще осветлявам вашия Път.

Мнозина казват: „Учителят трябва да ни учи.“ Вие сами ще учите, а Учителят ще ви свети. Щом имате Светлина, ще превеждате всичко, което става около вас. (1/стр. 120)

Аз ви насочвам към великите възможности на живота. При едната от възможностите вие ще се свържете с Тайната на Битието. При другата възможност вие ще се свържете с Мистерията на Несътвореното. Това е Пътят, по който може да Ме следвате. И така нашите възможности ще се срещнат.

Аз искам да отправя вниманието ви към ония велики възможности във вас, които трябва да разработвате. (1/стр. 166)

Когато ви говоря за ухото, Аз имам предвид вашето дълбоко вътрешно разбиране за нещата. В този смисъл умът, сърцето и волята на ученика са обединени в едно цяло, а това е условието за разцъфтяването на Душата. Тази Душа е всъщност ухото, което има връзка със своя Учител.

Сега се създава новото ухо – ухото на Шестата раса. (1/стр. 179)

Само чистото може да ви доведе до Съкровеното и само в Съкровеното Аз мога да ви се изявя.

Не е достатъчно само да вярвате. Ако мислите, че само с вярване ще постигнете всичко, лъжете се. Бих желал да имате онази детинска вяра и невинност, да бъдете чисти като децата. (1/стр. 203)

Истинското знание е скрито вътре във вас. Вие може да се възпламените за него и само в един ден да разберете неговата Тайна, но може и целият ви живот да премине и да не се докоснете до него. Това е въпрос, който ученикът трябва да реши.

Аз не ви говоря, за да ви залъгвам, но нахвърлям тия идеи, до които в бъдеще сами ще се домогнете. – Кога ще дойде това време? – Може след един ден, след една година или в друг някой живот. От вас зависи кога ще придобиете истинското знание. (1/стр. 214)

Това, което ви проповядвам, е освобождаване от злото; а злото, това е вашето минало. За да дойдете при Мене, трябва да приключите със своето минало.

…Тези страдания са последствия на миналото… За да се освободите от тези последствия, приложете новата философия, която ви проповядвам. (1/стр. 217)

Когато вървиш към своя Учител, трябва да преодолееш всички трудности по своя Път. И когато стигнеш до Него, Той ще ти се усмихне и тази усмивка ще бъде Благословението на твоя живот.

Един брат Ми казваше: Учителю, не мога да издържам да седя толкова време на едно място. Не мога да посещавам класа. Не съм добре, лошо ми става. – Направи опит да видиш можеш ли да издържиш. – Той дойде няколко пъти наред в класа и можа да издържи, не му стана лошо. Човек трябва да преодолява мъчнотиите. (1/стр. 239)

Няма значение дали си способен или неспособен ученик. И в двата случая трябва много да работиш. Учителят винаги иска да работиш, защото в усърдната работа ти ще откриеш това, което търсиш, и Учителят ще ти се изяви.

Учителят ще те застави да работиш, да учиш уроците си. Това не показва, че не си способен. И да си способен, пак ще учиш и работиш. (1/стр. 247)

Ако всеки ученик се движи по своя строго определен Път, ние ще се срещнем в Духа и Аз ще го благословя със силата на Несътвореното. И той ще Ми стане Син, а Аз – негов Баща.

Няма защо и Аз да се занимавам с вашия вътрешен живот. Той е едно вътрешно течение, един определен Път, по който вие се движите. Това не е лошо. Нека всеки да се движи по своя определен Път, но да внимава да не се отклони. (1/стр. 267)

Когато изпитате истинността на Моите думи, ние ще станем сродни, ще бъдем в Единство.

Не казвам да вярвате…, но сами ще опитате истинността на Моите думи. (1/стр. 271)

Ако сте втвърдени, няма да чуете Моя Глас, но ако сте жива Душа, Моят Глас ще бъде вашият Път.

Ако сте камък, Словото ще мине и замине край вас, без да ви засегне. Добрата почва лесно се пои, а камъкът отбива водата от себе си. (2/стр. 29)

Който люби своя Учител, той ще Го вижда през целия си живот и Пътят му винаги ще бъде осветен.

Какво ще стане с ученика, когато Учителят му замине за другия свят? Този страх не е на място. Съзнателният Учител е подобен на опитния капитан на парахода. Той никога няма да спре парахода всред морето. Щом е тръгнал на път, той благополучно ще изведе пътниците на определеното пристанище. Ако Учителят замине, учениците му ще се намерят в същото положение, в каквото са били при него. Добрият и съзнателен Учител внася Светлина в умовете на учениците си, благодарение на което и без неговото външно отношение към тях те продължават да се учат. (2/стр. 30)

Учението е малкото благо на ученика, Любовта е голямото. И когато ученикът придобие Любовта, тогава Учителят ще слезе върху него като Истина, или като Святия Дух на Вечността.

Учението е едно от малките блага, но и без това благо не може. (2/стр. 49)

Всеки, който си е отговорил дълбоко в Душата си защо е дошъл на земята, той може да бъде Мой ученик. Той ще се учи, а Аз ще се превърна за него в Път.

Всеки, който си е отговорил на въпроса, защо е дошъл на земята, може да се нарече щастлив човек. Той е придобил вътрешен мир и спокойствие. Следователно който разбира смисъла на живота, той е дошъл до едно просветление в схващанията си, вследствие на което се развива правилно… Човек е дошъл на земята да учи. (2/стр. 3, 4)

За да бъдете приети от Великия Учител, трябва да имате една Първична и неопетнена Любов. За да имате тази Любов, първо трябва да преминете през лошите учители, през кармата и страданията. И когато научите своите уроци, Великият Учител ще ви повика за едно Божествено ученичество.

Като ученици на Великата Школа на живота, вие ще бъдете заставени да учите. За тази цел ще ви изпратят при някой лош баща, при някоя лоша майка или при лошите учители да придобиете някаква опитност. Не придобиете ли опитности, не научите ли някакви уроци, земният живот е безпредметен. (2/стр. 276)

Разумът е Първичната Искра на Любовта и когато тази Искра се разгори, вие ще дойдете до прага на Великото Учение. Тогава трябва да почукате на вратата и Аз ще ви отворя. Вие ще бъдете пред прага на най-великото събитие в своя живот. Учителят ще ви превърне в Светлината на света.

…Да не мислите, че като Ме слушате тук, при тия условия, вие можете да бъдете разумни. Не, от тук трябва да ви извадя и да ви заведа на друго място, гдето е Разумът… Вие ще Ми обещаете едно нещо: да съдействате за това, а Аз ще ви заведа… Е, тъй като гледам някои от вас, казвате: Е, ако искаш, заведи ни. – Не, не „ако искаш“, но трябва да искате. (3/стр. 25, 26)

Най-дълбоката причина, поради която ученикът е дошъл на земята, е да се учи. Това е Пътят, по който ученикът се свързва със своя Учител. Това е Пътят, по който Учителят става Реалност за своя ученик.

„Истината ще ви направи свободни.“ Кога? Когато си дадете отчет, защо сте дошли на земята. Дошли сте да учите. (3/стр. 48)

Бог е връзката между Учителя и ученика и когато ученикът има Любов към своя Учител, тогава тази нишка е здрава. Любовта е Свещената нишка, която ученикът трябва да съхрани през целия си живот. Любовта е единственото отношение към Реалността.

…И когато Бог живее в нас, Той ще ни свърже и ние ще се обичаме. Тогава ние няма да разваляме Неговите нишки. Вие няма да искате от Мене да ви обичам. Аз не ви се препоръчвам, че мога да ви обичам, но когато Господ Ми даде туй въженце да ви свържа, ще кажа: Пазете туй въженце добре, защото в деня, в който пуснеш този възел, върху тебе ще дойдат най-големите нещастия. (3/стр. 58)

Само човешката Душа може да одухотвори материята и само човешкият Дух може да я пресъздаде. При това условие Учителят ще засияе и отвън, и отвътре, и самият човек ще бъде едно озарено и благословено същество, защото само Душата познава Великото отдаване и само Духът познава пресъздаването. Само при тези условия Учителят може да слезе.

Защо не искаме да дадем на тази материя нищо? И тя се нуждае от повдигане, а ние казваме: „Не искаме да се опетняваме“. Да бъркаш в кесията Ми – може, а да дойдеш на нивата да работиш, както Аз работя – това считаш за опетняване. (3/стр. 70)

Първо ще се учиш от ума и от сърцето си и ако правилно се учиш, тогава Душата ще стане твоят учител. След това ще дойде Духът. Той ще внесе в Душата истинско знание, защото Любовта се нуждае единствено от истинско знание. И чак тогава ще дойде Учителят и Той ще ти проговори на Вечния език, който е езикът на Тишината. Това е една Тишина, която надминава всяка реч.

Някой казва: Защо да се унижавам да уча от своя Учител? – Ами от кого ще учиш? – От себе си. – Какво значи себе си? (3/стр. 72)

Когато ученикът намери собствената си Душа, тогава той ще запали в себе си първата свещ на своя Храм. Само тогава Учителят може да дойде да го учи, защото първата свещ означава да си погълнат изцяло от нетленната Светлина на Този, Който е наречен Учителят.

Какво нещо е Душата? Ама светеща била тя. Тази Светлина виждали ли сте я? Ще изправим тази Светлина като една свещ, ще отворим Великата Книга. Ще гледаме тази Светлина заедно, ще четем и ще се разговаряме на нея. Тогава ще влезем в Божествения свят и ще можем да разберем великия смисъл на Писанията. Някои казват: Учителю, кажи ни нещо. – Нищо няма да ви кажа! Докато нямате средства да си купите тази Светлина, тази свещ, нищо няма да ви кажа. Цял живот ще работиш, за да си купиш една свещ. (3/стр. 72)

Всеки ученик трябва да постигне своята собствена Светлина. Това значи той да познае Душата си, а с това познаване Душата се превръща в запалена свещ. Учителят не обича загасналите свещи. Той може да учи само тези, които са родени отново. Той може да учи само тези, които познават Великото отдаване.

Аз да ви кажа: за една малка, микроскопическа свещ Аз съм работил цели 10 000 години. Ще кажете: „А, това е от 1001 нощ“. Цели 10 000 години съм работил за една микроскопическа свещ! Има и други, по-големи свещи от тая, но за тебе тук на земята една малка, микроскопическа свещ е достатъчна. За вас се изискват 100 години да работите за една такава свещ. Не е много, нали? Вашата свещ ще бъде 10 пъти по-малка. Това са сравнения, това са символи. (3/стр. 72)

Всяка Душа, която приема Моето Слово, ще постигне своята Свята цел.

Аз говоря дълбоко на Душите ви. (3/стр. 75)

Аз говоря и вие Ме слушате. Защо Ме слушате? Защото Бог говори в Мен, а вашите Души трябва да разберат желанията на Бога. Да разберат желанията на Бога, това означава Душите ви да намерят своя Божествен Път. И затова Аз говоря и вие Ме слушате.

Някой ще каже: „Защо да говори тъй?“ Законът е такъв, ще говори. Вие знаете ли законите на Бога, знаете ли как се е образувал човешкият език? Аз говоря, вие Ме слушате. Мислите ли вие, че това е случайно? (3/стр. 100)

Любовта е единственото реално виждане. Само с тази Любов ученикът може да види своя Учител.

…Този Учител засега изисква ние да ходим с превързани очи в Свещената Любов и сърцата ни да треперят под тази Негова Светлина. Един ден ще се снемат превръзките ни. Павел казва: „Ще видим, както Той ни вижда“. Ще дойде ден, ще се снемат тези превръзки, които сега съществуват. Бъдете уверени, вие ще проверите тези Мои думи. (3/стр. 103)

Всички вие сте дошли в този свят да учите. По Пътя на Учението вие ще намерите своя Учител.

…Всички вие сте повикани в този свят да живеете разумно, да се учите и нищо повече. Светът е едно Велико училище. Схванете ли го така, тогава и най-малкото нещо, което ви се случи в този свят, то е едно предметно обучение. (3/стр. 143)

Да хвърлиш мрежата по заповед на своя Учител, означава да влезеш в морето на добродетелите. Морето – това са всичките положителни качества на Душата. Добродетелите, всички събрани ведно, образуват пълната Благодат на Душата. Това значи къщата ви да бъде пълна.

Сега вие искате да живеете с всичките хора по братски. Можете да живеете по братски, но как? Като кажете: „По Твоята заповед, Учителю, ние ще хвърлим нашите мрежи“. Нека всинца, които Ме слушате в София, хвърлим нашата мрежа в морето на добродетелите! Как мислите? Аз ще ви посъветвам, като отидете сега в домовете си, хвърлете тази мрежа и опитайте Моите думи. Казвам ви, че вашите ладии, вашите къщи ще бъдат пълни. (3/стр.160, 161)

Ученикът е силен, когато в тайната си стаичка е оставил място за своя Учител. Тогава ученикът има власт да преминава през воалите на световете.

Нека само онзи, който върши добро, и само нашият Учител в тайно знаят онези велики постъпки! Само така човек е силен. (3/стр. 206)

Аз съм стигнал до един основен извод и този извод е, че най-дълбокото желание на Душата е непрекъснатата и непреодолима жажда за учение. Само така Душата постига Истината и одухотворява живота си. Това одухотворяване е Благословението на самия живот.

У вас трябва да има такова непреодолимо желание, каквото у онази българка, баба Стана… Тази баба Стана, родом от Варненско някъде, била много любознателна. Макар и 80-годишна, отива един ден при учителя в селото и му казва: Слушай, стара съм, 80-годишна, но сърцето ми се е запалило, искам да уча. Не можеш ли да ме приемеш в първо отделение да се уча с твоите деца? – Не мога, инспекторът не позволява. – Но аз искам да се уча! – Учителят бил досетлив, казва ѝ: „Е, ще те приема като слушателка.“ Нали има такива, които идват в училищата да ревизират, слушат, за да одобрят или не методата на учителя. Казва ѝ той: „Ще те приема като такава, която ще слуша, ще одобрява моя метод“. Влиза в училището, слуша тя. Обаче, като излиза баба Стана от училището, всички деца се нахвърлят отгоре ѝ. Едно на гърба ѝ, друго я дърпа за ръцете. Казват ѝ: „Ти си дошла да се учиш с нас, какъв е твоят буквар?“ Но баба Стана е умна, тя помилва едно, помилва друго и така всичките деца привикват с нея. Започва тя тихо и спокойно да се учи и свършва 4-те отделения. Е, питам сега: Кой от вас, като баба Стана, при такива условия би имал доблестта да се учи с малките деца и с тях да свърши 4-те отделения? Аз казвам: Такова непреодолимо желание трябва да има в човешката Душа да се домогне човек до Великата Истина, която може да реформира живота. (3/стр. 213)

Първо опитайте Духа на Учението и като придобиете този Живот, тогава ние ще се познаем в полето на Духа. Ние ще се познаем така, както изисква Учението.

Като говоря тъй, на онези, които Ме слушат, казвам: Опитайте туй Учение, после Ме слушайте! От никого не искам да приемете нещата направо. (3/стр. 216)

Ученикът не трябва да се жени. Не му трябва учението за скръбта. Той първо трябва да проучи Божествената Любов. И само когато я проучи и придобие, само тогава женитбата ще придобие смисъл. Женитбата има смисъл само в Любовта. Любовта е мярката за Божествените същества.

Дойде някой Велик Учител, казва: „Не, няма да се жениш.“ Всички Велики Учители казват, че не трябва да се жениш. И Великият Учител е прав. Ще ви кажа защо Великият Учител е прав. Майката казва: „Ти ще се ожениш, скръбта ще трябва да учиш“. Ще ти турят венец на главата. Този венец е венец на скръбта! (3/стр. 233)

Най-голямата Благодат на живота е да срещнеш Началото на Реалността. Това значи да срещнеш своя Учител.

Няма по-хубаво нещо в света от това да срещнеш своя Учител! (3/стр. 252)

В своята дълбочина понятията Учител и ученик не съществуват. Това са специфични отношения, създадени в света. Целта на ученика не е да се учи от Учителя, а да се домогне до Свещено отношение към Него. Ако ученикът придобие Свещено отношение към Учителя, той ще се освободи от знанията на света и ще придобие Живот в Дух и Истина. Целта на тези отношения е Живот в Дух и Истина.

Всички искат да станат учители. Учители в света няма. Само отношенията на хората в света създават учителите и учениците. От учители няма нужда. Ученици са потребни, защото много неща има да се учат. В света има само Един Учител и Той е Бог! (3/стр. 377)

Ако ти имаш вяра в себе си, ще познаеш своята Душа. Ако ти имаш Любов към Бога, ще познаеш своя Път. Когато познаеш своята Душа и своя Път, Аз ще ти се изявя и ще осмисля твоя Път. Тогава твоята Душа ще има Живот, а твоят Път ще има Дух. А Аз съм Истината, към която се стремиш.

Аз се чудя, когато някой казва: „Аз вече в Учителя не вярвам.“ Ами че Аз имам ли нужда да вярваш в Мене? Единственото нещо, на което Аз разчитам, то е вярата, която Аз имам. Че ти не вярваш в Мене, то е за твоя сметка. Ти не трябва да вярваш в Мене, ти трябва да вярваш в този Дух, в това Божествено Единство, ти трябва да вярваш в Бога. Тази вяра трябва да бъде жива, а Божествената Любов трябва да засегне човешкото сърце. Ако ти не вярваш в Бога, как ще вярваш в Мене? Ако ти не обичаш Бога, как ще обичаш Мене?… Ако твоите отношения са прави към Бога, ще бъдат прави и към Мене. (3/стр. 465, 466)

Тези, които Ме хвалят, и тези, които Ме корят, пречат на себе си. А тези, които Ме приемат с Любов, те са тези, които следват Моя Път. И този Път ще ги изведе при Бога.

Сега хората говорят заради Мене лошо. Да, това Аз даже не трябва да го правя на въпрос. Аз не трябва да считам за обида това нещо. Когато Аз седя като един фар и показвам пътя на всички хора по сухо или по море, Моята длъжност е да осветявам пътя на хората. Аз трябва да бъда толкова благороден, че да я изпълня, и нека се сипят върху Мене хули. Нека се сипят, защо не? Похвалите и хулите имат едно и също значение. Един човек, който може да те похвали, той може и да те укори, да ти каже най-горчивите думи. Има нещо по-високо от похвалите и по-високо от укорите. Това Аз наричам закон на Любовта. Аз зная защо Ме хвалят и защо Ме укоряват… Ако някои хора Ме укоряват, казвам: Възможно е с Моите идеи, с Моето Учение да нарушавам интересите на тези хора. Имат право. Ако някои Ме хвалят, те са видели някое добро от Мене. И едните, и другите имат някакъв интерес. (3/стр. 469, 470)

За да разберете Моето Учение и да разберете себе си, Аз трябва да познавам Себе Си и вие трябва да познавате себе си. Тогава лесно ще отидем горе на Небето и лесно ще се разберем. Ако не можем да отидем на Небето, още 2000 години да ви говоря, резултат няма да има.

Още 2000 години да говорим тука на земята, няма да се разберем. Казвам: Елате да отидем на едно място и там ще разберем ти кой си и Аз кой съм. Някои искат да знаят кой съм. Елате с Мене да отидем горе и там ще разберете кой съм. (3/стр. 471)

Когато Любовта те покани на гости, само слушай и наблюдавай. Не давай съвети на Свещения Огън. Не бъркай с голи ръце в жаравата. Слушай и наблюдавай. Това са два велики и свещени метода.

Аз чета по очите какви са хората. Имам един прост начин, по който ги познавам. Като поканя някого у дома на гости, Аз наклаждам огън и почвам да се разговарям с него. Ако той седне и почне да се грее, казвам: този човек е умен. Но ако той седне и вземе дилафа да бърка огъня, казвам: този човек няма да го бъде. Него дето и да го турите, той все ще бърка. Огънят се е разгорял, няма какво да го бъркаш, ще се грееш! Божественият Огън, който е запален, няма какво да го бъркаш, от бъркане той не се нуждае. (3/стр. 508)

Всички, които Ме слушат, трябва да възприемат Спасението отвътре. Само така те ще бъдат запалени свещи и хората около тях ще разберат вътрешното послание, което идва от Светлината.

Всички, които Ме слушат, трябва да пожелаят да дадат пример на сносен живот и да не чакат Спасението да дойде отвън. (книга 4/лекция 1: стр. 20)

Не е достатъчно само да Ми вярвате. Опитвайте всичко, което ви говоря, докато Истината изгрее във вашия опит.

Не е достатъчно само да вярвате в това, което ви говоря, но трябва да проверявате Моите думи. Не се спирайте само върху Моите думи, но четете и проучавайте Свещената Книга, четете книгите на разните философи, да видите какво са казали и те. Четете всичко, но доброто дръжте и прилагайте. Всичко опитвайте, стига да намерите Истината… Аз не съм от тесногръдите, да ви налагам да се спрете само тук, но казвам: Навред търсете Истината… (4 /1: 25, 26)

Когато казвам, че Душата може да намери своя Учител, Аз подразбирам, че Душата трябва да намери своя Път и своето избавление. Учителят освобождава Душата от оковите на света.

Значи първата фаза в развоя на човешката Душа е слизането ѝ между своите близки да расте и да се развива. Втората фаза е копнежът на Душата да учи, да намери своя Учител. Душата търси своя Учител, а Учителят изпраща тази Душа в света да се учи. (4/4:5)

Когато ученикът е изцяло отдаден на своя Учител, Учителят се превръща в отворена Врата за своя ученик. Учителят става духовен Поток, а ученикът възприема Благата, които се изливат от вътрешното измерение на Учителя.

Кой ученик може да бъде способен? Способен ученик е този, който отправя всичкото си внимание към своя Учител и с това го насърчава да дава. Такъв ученик взима много от своя Учител. Колкото по-малко внимание отдава ученика на Учителя си, толкова по-малко получава от него. Следователно способността на ученика да учи и да възприема зависи от неговата вътрешна интензивност. (4/4:15)

Това, което изнасям, е за различни нива на съзнанията. Вие вземете само това, което е за вас. Не вземайте задачите на Великите Души, за да не внесете в Пътя си отклонение.

Ако ученикът иска да види Божественото Лице на своя Учител, той трябва да обедини молитвата и учението в едно цяло, защото молитвата развива сърцето, а учението – ума. А целостта и обединението на ума и сърцето водят към Учителя.

Когато ученикът влезе в Училището, той не трябва през целия ден само да се моли, но трябва и да учи. Ако той се моли, но не учи, Учителят ще му каже: „Ти трябва да се молиш, но едновременно с това трябва и да учиш.“ (4/8:21)

Когато ученикът стане достоен, окултната Школа му разкрива своите специфични методи.

Във Великата Школа на природата, която Аз наричам окултна, се прилагат различни методи. Ако сте достойни ученици, тези методи ще ви се поверят. (5/стр. 82)

Да намериш своя Учител, това значи да се родиш от Дух и Истина.

Питам: Твоят Учител ще дойде ли? Ако си Го намерил, ти си човек на Възкресението; ако не си Го намерил, ти си човек на заблуждението. (5/стр. 127)

Силата на ученика е в това да учи. И ако той учи, Учителят ще му разкрие Новото. Така ученикът ще стане носител на Новото.

Когато ученикът каже, че ще учи, трябва да издържи на думата си. Когато Учителят каже, че ще преподаде нов урок, трябва да издържи на думата си. (5/стр. 134)

Да пребъдват думите Ми във вас, това значи Духът на Истината да се всели във вас. Това е избавление от смъртта.

Да пребъдват думите Ми във вас, това е първото условие, за да се избавите от смъртта. (5/стр. 142)

Ученикът прилага Учението при всички условия и с това отваря Пътя си към своя Учител.

Сега и вие слушате какво говоря, но си казвате: „Добро е това Учение, но е неприложимо.“ Ако съвременните хора мислят, че ще дойдат по-благоприятни времена от сегашните за прилагане, те се лъжат. (5/стр. 157)

Ако ученикът приеме Смирението за основа на своя живот, тогава Божествената Светлина ще го въведе в Живота на Учителя. Чрез тази Божествена Светлина ученикът започва да живее все повече в своя Учител. Тази Божествена Светлина се превръща в Пътя към Дълбините на Учителя. Смирението е началото и основата на тази Светлина, Божествената Светлина и Пътят са средата, а Учителят е краят на тази Светлина. Когато тази Светлина стигне своя краен предел, тя угасва, превръща се в мрак и от този мрак Учителят запалва Нова Светлина. И затова велик е Пътят към Учителя. Само Учителят може да борави с всички степени на Светлината. Когато светлината на ума изгасне и умре, само тогава в тази смърт може да се роди нещо ново – това е Светлината на Духа. В тази област Учителят и ученикът общуват като Дух с Дух. Това е 8-то Посвещение.

Наистина важно е да се знае кой говори Истината. Ако Аз дойда и те науча как да придобиеш Божествената Светлина, не съм ли ти казал Истината? Тази Светлина именно ще покаже дали говоря Истината или не… Който е получил тази Светлина, той е намерил вече своя Учител. (5/стр. 175, 176)

Ако ученикът иска да бъде близко до своя Учител, нека той да заеме най-скромното място в живота.

В някои от вас може да се яви желание да бъдат по-големи от Мене, да заемат първо място. Това е съблазън. Христос казва: „Достатъчно е на ученика да бъде като Учителя си“. И Аз не искам повече. Достатъчно Ми е това малко място. Аз не бих го заменил с друго. (5/стр. 184)

Искате да ви кажа нещо велико. Великото е в това да следваш един от трите Пътя. Всеки Път трябва да се следва с Любов. Любовта осмисля всеки Път. Тези, които Ме любят, ще Ме открият.

Има три Пътя, които можете да следвате: Пътят на Любовта, Пътят на Мъдростта и Пътят на Истината. Това е тесният Път на живота… Резултатът и на трите Пътя е един и същ. Има разлика само в извивките, които всеки Път прави… – Кажи ни нещо велико! – Това е най-великото, което може да ви каже Братът на най-малките, Братът на вашите Ангели, които ви водят в Правия Път. (5/стр. 189)

За да намериш Учителя си, трябва да си Го търсил вътрешно. Вътрешното търсене принадлежи на Душата. Само Душата може да намери своя истински Учител. Когато Душата намери своя Учител, сърцето ще бъде озарено, умът ще бъде просветлен, а волята ще бъде извисена.

Не можеш да намериш Учителя си, докато вътрешно не си Го потърсил. (5/стр. 212)

Малкият стрък – това е тайната стаичка във вас. Щом Ме потърсите от Душа, Аз винаги ще дойда и ще ви отговоря.

Тревицата, т.е. малкият стрък, който ви дадох, не се губи. Той винаги ще ви говори. Щом го потърсите от сърце, ще го намерите. (5/стр. 227)

Когато казвам: Божествена наука – Аз разбирам процес на вечно ученичество.

Сега да довършим работата си. В светлината на тази Велика наука – Божествената наука – под думата свършване се разбира започване на друга, нова работа. И когато Аз казвам да свършим тази работа, разбирам да започнем друга. (5/стр. 223)

За да разбере една Душа Словото, което изнасям, тя трябва да има организирани Божествени желания. При това условие тя вече може да разбере и да отвори първия лист на Божествената Книга.

Днес Аз ви отворих един лист от Божествената Книга, но още колко остават! (5/стр. 228)

За ученика най-важното е възприемането. Ако ученикът възприема, Учителят ще го организира. Така той ще въведе ред и порядък в своите мисли, чувства и желания. Да възприемаш, значи да се организираш.

За вас сега е важно да възприемете напълно всичко каквото чухте. (5/стр. 229)

Учителят помага и разкрива, ученикът оправя и въздига себе си. Това е правилният Път. Ученикът ще израсне чрез усилията и стремежа си. Само чрез тях той ще привлече помощта на своя Учител. Само който работи с постоянство и с Любов към Истината, само той ще се домогне до истинското разбиране, което ще потече към него от неговия Учител.

– Учителят може ли да изправи грешките на своя ученик? – Някога той не може. – Защо не може? – Защото има известни недъзи в човека, които произтичат от един естествен закон. (5/стр. 232)

Смирението е първата нишка, която свързва ученика с Учителя. Смирението поставя началото.

Смирението е първото качество, което се иска от ученика. (5/стр. 233)

Който има тези четири качества, той е вече крайъгълен камък, който е жив и който ще чуе повика. Който чуе повика на своя Учител, неговият Път ще бъде осветен.

Без честност, доброта, интелигентност и благородство ученикът не може да намери своя Учител. Щом придобие тези качества, Учителят ще извика ученика си по име, ще го благослови и просвети. (5/стр. 239)

Да намериш своя Учител, значи да одухотвориш своя Път. Да одухотвориш своя Път, значи да живееш все повече в Дух и Истина.

Не може да намериш Учителя си и да не осмислиш живота си. Преди да намери Учителя си, ученикът е бил яйце, което се търкаля. Щом Го намери, изправя се на краката си и започва да ходи. Който се измътил, той се превръща в пиле, което има условия да расте и да се развива. Той постепенно се осъзнава, влиза в Божествения живот и се освобождава от връзките на плътта. (5/стр. 239)

Хората търсят Спасение, ученикът търси Обожествяване. Учителят може да възкръсне само в Божествени същества. Това са тези, които вечно се учат.

Сега не е въпрос за Спасение, но бъдете ученици на Великата Школа. (5/стр. 240)

Аз ви говоря отвън и ако вие Ме слушате със сърцето си, Бог ще ви възкресява отвътре. Възкресението е постоянен процес. Ученикът всеки ден трябва да възкръсва за Новото.

Аз мога да ви говоря отвън, но ако вие не отворите сърцата си, за да ви говори и Господ отвътре, всичко е безполезно. (5/стр. 247, 248)

Ученик, който може да поддържа постоянна положителна мисъл, той може да се роди в своята Душа и да бъде посетен от своя Учител. В това посещение е скрито равновесието на живота.

Като ученици, поддържайте положителната мисъл. (6/стр. 20)

Аз съм за постепенните разкрития на методите. Така както Слънцето постепенно изгрява, така и мракът постепенно изчезва. Беше мрак и изведнъж си станал Светлина. Тогава съществувал ли е мракът? Това е личен въпрос, на който всеки сам трябва да си отговори.

Ще ви дам още три метода за работа. – Кажи ни ги наведнъж. – Това е невъзможно. Ако някой ви ги даде наведнъж, той не разбира законите. (6/стр. 50)

Училището е вечен процес. Училището е нещо, което никога не може да се завърши.

Казваш: „Аз ще свърша с училището.“ Какво ще свършиш? Напротив, ще кажеш: „Никога аз няма да свърша с училището“ – така е много по-право да кажеш. (6/стр. 52)

Бъди пръв в отношението си към Истината и бъди последен в отношението си към лъжата. Отдай себе си на Божественото, а човешкото само наблюдавай.

Бъди пръв в Божественото Училище, а последен – в човешкото. (6/стр. 80)

Да Ме слушате правилно, означава да попаднете на ония методи за приложение, при които Учението да възраства във вас. Това се отнася за ухото, което слуша, и за сърцето, което се възвисява. При това условие ученикът придобива здравословното си състояние.

Какво заключение ще извадите от всичко казано досега? Докато сте тука, слушате, одобрявате каквото ви говоря, а като излезете, нищо не можете да приложите – карате обикновения си живот. Такова е състоянието на болния, който има някаква рана на пръста си, и казва: „Дано Учителят ми даде цяр за ръката!“ Ако болният страда от корем, той се свива на една, на друга страна и не може да разбере за какво се говори. Много естествено, съзнанието му на много места е прекъснато от болки. За да си извадиш истинско заключение за нещата, това зависи от твоето здравословно състояние. (6/стр. 103)

Достатъчно е за ученика да придобие онази Любов, с която може да влезе в аурата на своя Учител. Така той ще познае дълбоките закони на живота и ще придобие смирен Дух и кротко сърце. Достатъчно е за ученика това достижение.

Ако ученикът греши в мисълта си, Учителят лесно го хваща и му казва: „Изправи мисълта си.“ Учителят излиза на двубой със своя ученик и докато окръжаващите се опомнят, Учителят излязъл победител. Никога ученикът не може да надмине Учителя си. Колкото и да се сили, ученикът не може да изненада своя Учител. Голямата планина не се изненадва от нищо. Може ли малката планина да изненада голямата? (6/стр. 110, 111)

Знанието, което ви давам, е Път към вашата собствена Душа. Вашата Душа е Моят Дом. Там се намира тайната стаичка, която е мястото за общуване. В тайната си стаичка ученикът е извън света.

– Какво да правим със знанието, което Учителят ни дава? Какво ще стане с нас? Няма ли да се объркаме между светското и духовното знание? (6/стр. 117)

Аз предпочитам като ученици да се учите в свободата на своя избор, а не да се учите, като бъдете ограничени от условията. Само свободният може да бъде съзнателен.

Кое е по-добро: да учиш в затвора или да ходиш на училище и там да се учиш? (5/стр. 118)

Моето желание е да бъдете Души, а не обикновени хора. Само Душата може да намери своя Учител.

Моето желание е да бъдете носители на Възвишеното, а не на обикновеното. (6/стр. 120)

Ако Моята свещ е запалена, ако Моята Душа е Пламък, който гори, и ако вие Ме гледате правилно, тогава Аз ще видя във вашите очи Душата на света, а вие ще видите в Моите очи Пламъка на Живота и тогава ние ще се познаем, и вие няма да питате има ли Бог, има ли Разумност в света.

Като запаля свещта, тя сама по себе си вече гори и издава светлина. Важно е вие виждате ли това или не. Ако за запалената свещ казвате, че не свети, причината е във вашите очи, има някакъв дефект в тях. (6/стр. 140)

Според Мене слабият ученик трябва сам да се насърчава, а силният трябва да търси помощ от своя Учител или от Разумността – те да го насърчават. Това е Правият Път.

…Слабият ученик, като детето, колкото и да му помага Учителят, не напредва. Обаче на силния ученик достатъчно е малко да му подскажеш, за да се ориентира веднага. Трябва ли слабият ученик да се обезсърчава? (6/стр. 279)

Днес ви говорих много. Дадох ви живи елементи в ръцете. Важното е как ще построите Новия живот с тези елементи.

Днес ви говорих много неща. Дадох ви брашно, сирене, масло, яйца и каймак. Каква баница ще Ми направите от този материал? (6/стр. 301)

Ако един ученик е дошъл при Мене и знае точно какво иска, той ще го получи. Божественото се излива там, където целта е ясна.

Ето, тази сутрин сте дошли тук да слушате лекцията. Знаете ли точно какво искате? (6/стр. 308)

Ако искаш да имам обхода към тебе, бъди жив за Новото и мъртъв за старото.

Ако искаш да имам обхода към тебе, бъди Жив извор… Новите идеи – това е водата на Живия извор. Нека и у вас да потекат Новите идеи.(6/стр.319)

Правило е: Учителят показва, ученикът разбира. Учителят решава, ученикът се озарява. С разбирането и озаряването ученикът расте и следва тихия Път към своя Учител, докато се възпламени за Великото Дело.

Аз ще дойда при тебе, ще ти покажа Любовта. Правило е: Учителят показва, а ученикът следва подире Му. Учителят решава, а ученикът върви подир Учителя си. (8/стр. 20)

Ако един ученик работи безкористно, той ще привлече Светлината на Невидимия свят. В тази Светлина неговата Душа може да се усъвършенства. Това са най-хубавите условия за ученика.

Като работиш без пари, ти си доволен, ти си нахранен. Това е Новото Учение. Ще работим безкористно… (8/стр. 24)

Аз бих желал да съм като Любовта, защото тя е вечен Извор. Изворът е вечно разнообразие. Разнообразието е вечно обновяване, а в обновяването човек е винаги нов. Бог живее в Новото. Това е Пътят.

Понеже всякога засягам Любовта, ще кажете: Това е еднообразие. – Да, еднообразие в Принципа, на вид, но всъщност в този Принцип има разнообразие. (8/стр. 26)

За пробудените Бог е слязъл. Той се явява като Център на тяхното съзнание и затова те имат опорна точка. За тези, които не са пробудени, Бог съществува някъде – като Сила, като идея, но не като Център в тяхното съзнание. Това са два различни Пътя в развитието. Аз знам, че Бог работи в съзнанието на човека и ние трябва да разбираме Неговите прояви… Това е обръщение към ученика да намери Центъра на своето съзнание. В Центъра на съзнанието се намира твоят Учител.

И тъй, само онези, на които съзнанието е пробудено, ще разберат, че Бог е слязъл на земята. На когото съзнанието не е пробудено, само ще гледа, без да вижда и разбира. (8/стр. 37)

Ако Моите ученици приложат Любовта, те ще се възродят в Единството на Живота. Любовта дава съзнанието за Единство с Вечността. Само чрез Любовта учениците могат да Ме познаят.

Аз искам учениците на Бялото Братство да приложат тази Любов в най-малък размер, микроскопически да я приложат, без никакво изключение. От вас искам да разрешите кардинално този въпрос. (8/стр. 41)

Тези, които са разрешили въпроса за Любовта, Аз ги намирам и те стават Мои Синове. Любовта е единственият Път, в който могат да се обединят Бащата и Синовете.

Сега всички сте възлюбени и Аз се радвам, че ви намирам. (8/стр. 41)

Ако Ме слушате правилно, ще мислите правилно. Ако мислите правилно, ще прилагате правилно. Ако прилагате правилно, ще бъдете носители на Новото. Чрез приложение ученикът придобива Ново съзнание за Учителя си. И като носители на Новото Животът ще ви следва, като ви дава постоянно от своята Благодат. Благодатта на Живота се изявява чрез непреривната радост.

Аз искам, като ви говоря, да мислите право. И като излезете оттук, пак да мислите. Като мислите право, ще подобрите и умовете си, и сърцата си. Приятно Ми е, когато виждам известно подобрение във вас. (8/стр. 58)

Всеки човек, който търси Душата си, има цел и смисъл в живота си. При това условие Аз съм с него и винаги можем да общуваме на равни начала. Това са Душите, които Ме интересуват.

Когато старите кажат, че имат цел и смисъл в живота си, Аз съм с тях. Когато младите кажат, че имат цел и смисъл в живота си, Аз съм с тях. Ако младият върши глупости в живота си, не съм с него. Следователно търсете Ме между млади и стари, които имат цел и смисъл в живота си. Аз съм всякога на тяхна страна. (8/стр. 59)

Според Мен човек живее, за да създаде Бог в себе си. И когато човек създаде Бог в себе си, той се освобождава от старата си кожа, от всичко човешко, и става Слънчев Път за пробудените Души. Пътят на Душите е Пътят към Мен, защото ние ще се срещнем на едно друго Слънце и защото там Аз очаквам тези, които са познали Живота. И само тогава ще се прегърнем с прегръдката на Вечната Святост.

Сега Аз задавам следния въпрос на съвременните хора: Защо живее човек? (8/стр. 63)

Колкото и да искам да ви кача на Високия Връх, толкова и трябва да бъда търпелив, защото Високият Връх – това е Божествената Любов. А преди това трябва да преминем през джунглата, през гората, през чистите езера и чак тогава да се качим на Върха. Джунглата – това е животинската любов, гората – това е човешката любов, чистите езера – това е Ангелската Любов и Върхът – това е постижението на Божествената Любов.

Колкото и да искам, не мога изведнъж да ви кача на планинския връх. Първо ще минем през гори и тогава ще се качим на върха. (8/стр. 105)

Аз виждам Пътя на ученика в приложението. Приложението е преобразувание. Преобразуванието – това е да се превърнеш в онази Светлина, която осветява твоя външен и вътрешен живот. Аз се срещам със Своите ученици в Осветената област. Осветената област – това е тайната стаичка.

„Век“ е корен на една стара дума, която означава да бъдеш ученик на това Учение, което прилагаш. (8/стр. 112)

Всички, които прилагат Божествената Любов, Ме разбират. Приложението се превръща в разбиране. Тези, които не прилагат Божествената Любов, говорят за някой си господин Дънов. Те не Ме разбират и Аз не ги познавам.

Всяко знание, което не се прилага в живота, не е истинско. Някои от вас казват: „От толкова години слушаме Учителя. Ние Го разбираме вече.“ Ще извините, още нищо не разбирате. Не е въпрос за теоретично разбиране. (8/стр. 114)

Ученикът трябва да намери себе си в послушанието и тогава Учителят ще бъде винаги близко до Него.

Когато Учителят каже на ученика да излезе вън и той не иска да излезе, какво означава това? Непослушание. С какво може да се обясни това? Допуснете, че Аз съм в класа и зная, че след пет минути подът ще се провали. Без да обяснявам на учениците, Аз извиквам: Скоро навън! – Защо, г-н Учителю? – Навън без разсъждение! – И те един след друг изтичват надолу по стълбата. – Какво става? – се питат те. Не се минават и пет минути и подът се проваля. Ако река да им кажа какво ще стане след пет минути, и Аз, и те ще се намерим долу. (8/стр. 114, 115)

Ако познаваш Истината и ако я обичаш, тя няма да ти даде Живот. Ако я прилагаш, в това приложение ще откриеш силата на Живота. Който прилага Истината, той обича Живота и познава Учителя. На първо място е приложението.

Аз обичам Истината. Желая и вие да я обичате. Вие обичате Истината, познавате я, но не я прилагате. (8/стр. 123)

Ако вие си признаете своето отклонение и ако се откажете напълно от миналото си, още днес Аз мога да ви покажа новото лице на Любовта. Още днес вие можете да съзрете онази блажена радост и онзи Вечен Път, който ви е бил предначертан.

Всички вие напуснахте Бога, всички вие се поругахте с Любовта и отидохте в света, дето и днес страдате. Казвам: Аз мога да ви помогна още сега. – Как? – Ще признаете своето престъпление от далечното минало, своята безхарактерност. (8/стр. 126, 127)

Аз знам, че Светлината говори. Но вие още не познавате своите Души, защото Светлината говори с Душата. Това не е човешки говор, а специфичен и вътрешен духовен език. Колкото повече възприемате говора на Светлината, толкова повече ставате Душа. Има и друг начин да се възприеме говорът на Светлината – това е дълбокото съзнателно дишане. В дълбокото дишане вие ще се срещнете с Мен.

…Светлината говори. Мога да убедя всекиго, че Светлината говори. Обаче на ваш език мъчно може да се предаде говорът на Светлината. (8/стр. 137)

На много същества съм говорил, но малко са тези, които Ме разбират. Малко са тези, които могат да вървят по чистия вътрешен Път. Този Път е изтъкан от Любовта и е най-достъпният Път. Любовта е достъпна за всички, но малцина са достъпни за нея.

Трябва ли да се сърдя, че не Ме разбирате? Колко пъти ви проповядвам, без да Ме разбирате. (8/стр. 140)

Всеки, който иска да навлезе дълбоко в Божественото Учение, трябва да постигне петте вида пост: пост от храна, да се въздържа от лоши действия, да се въздържа от лоши чувства, да се въздържа от лоши мисли – това е менталният пост. И накрая в причинния свят, тук постът е най-труден: да се откаже от волята да става бог. Ако съумее в този последния пост, той ще навлезе много дълбоко в Божествената Школа и ще стане Виделина без ограничения. Ако стане бог – и той ще страда, и хората около него ще страдат. Днес хората страдат от много богове, защото всеки бог, малко или много, е обърнал гръб на Върховното Съществувание.

…Мнозина искат да разберат Божественото Учение. Който иска да го разбере, първо трябва да се научи да пости. (8/стр. 153)

Всички човеци, които се съблазняват в която и да е област, не могат да бъдат Мои ученици. Моите ученици вървят по строго определен Път.

Години наред Аз правя опити в разни направления с най-благородните и благочестиви хора и се чудя колко лесно се съблазняват! (8/стр. 158)

Когато идвате при Мене, трябва да сте готови на големи жертви, иначе напразно сте извървели пътя до Мен.

Дойде някоя сестра при Мене, иска да каже нещо, но се въздържа. Погледна я един-два пъти и я питам: „Сестра, Любовта прониква ли в твоето сърце? Готова ли си да понесеш всички страдания за благото на своя ближен?“ Тя поглежда към земята, с което иска да каже: „Аз съм човек от земята, искам да си поживея малко.“ (8/стр. 164)

Сърцето е Храмът на човешкото тяло. Аз живея дълбоко скрит в сърцето на човека и ако човек съумее да пречисти сърцето си, той ще Ме види и ще осмисли земния си дълг и Небесния си Път. Тогава сърцето му ще се превърне в Светлина по Пътя.

Учените и философите са ключове, които събуждат ума и мисълта на човека. Учителят е специален ключ. Първо той събужда ученика по Пътя към неговата Душа. После той събужда ученика по пътя към неговия Дух. И когато Духът се събуди, ученикът се връща в своя Древен Произход. Той се връща в Истината, която е без начало и без край. Тук също има ученичество, но от друг род.

Учителите, както и всички учени и философи, са ключове за развитието на човека. (8/стр. 192, 193)

Господар е само онзи, който има Съкровено Знание. Той се движи по вътрешен Път към своя Учител.

И кой фактически е господарят? Който има знания. (8/стр. 196)

Имате много страдания, но търсете само благородните прояви на Любовта. Само така ще вървите напред и ще стигнете до онази точка, в която можем да се срещнем. Страданията пресичат само пътя на злото.

Имате страдания, но вървете напред, бъдещето е пред вас. Така Аз гледам на нещата, така трябва да гледате и вие. (8/стр. 223)

Аз не съм против старото. Аз само нося Новото и който разбира Моето Учение, той се ражда в Новото. Той поставя Ново начало в Пътя на своето развитие.

Като говоря за Новото Учение, Аз нямам намерение да измествам друго Учение. Светът върви напред, религията и науката също напредват. Не съм Аз, който измества старото. Който е дошъл до известно развитие, той продължава да върви напред. (8/стр. 242)

Така, както Аз съм посветил целия Си живот в търсене на Специалната Дума, така и Моите ученици трябва да посветят целия си живот в търсене на неизменната Любов. И когато намерят тази Любов, ние ще се срещнем в духовното поле. Учителят и ученикът се срещат само в Любовта.

…Първата Дума…Загубения Ключ. Аз съм посветил целия Си живот в търсене на тази Дума и съм я намерил. – Кажи я и на нас. – Не е позволено да споделя една Свещена идея или една Свещена Дума с човек, който е прекарал живота си в ядене и пиене, в задоволяване на своите слабости. (8/стр. 243)

Има външни опити, които ученикът сам може да прави. Но има други опити, които ученикът може да прави само със своя Учител. При тези опити се навлиза в свойствата на мрака и в качествата на Светлината. Минава се през ред съзнания и светове. И така ученикът се освобождава от илюзията на мрака и Светлината и стига до Свещеното Място, което е Духът – Центърът на живота на ученика. Оттук нататък ученикът може да прави сам опити, а Учителят става само наблюдател.

Разбира се със Своята беседа Аз не искам да ви плаша, защото Моята цел не е такава. Когато един ученик е в училище, когато той се въвежда в лаборатория за експериментални опити, учителят трябва да му обясни свойствата на разните неща и да му каже, че ако не внимава, един опит може да му костува много скъпо. Защото мнозина от невнимание са изгубили своето зрение и други сетива. (9/стр. 52)

Всеки ученик, който учи, радва своя Учител, защото да учиш, на окултен език означава да вложиш Душата си.

Когато Учителят се занимава със своите ученици, това му прави удоволствие и той похвалява учениците, които се учат. (9/стр. 107)

Господ може да ни даде всички условия, но от нас зависи дали ще постигнем това, което се нарича истинска работа и възторг от живота, а също и от нас зависи дали ще израснем в мързела. Ако ученикът постигне това, което се нарича истинска работа, той ще одухотвори живота си и ще осмисли Пътя си към Учителя. Истинската работа е онзи интензивен духовен живот, който води до устрем към Истината, възхищение от Божия Замисъл и Благоговение пред Незнайния. Всеки ученик е длъжен да има своя минимум на ден, а този минимум е така нареченият Свещен Час за Бога. Този Час трябва да се дава при всички условия на живота. Този Час е опората на деня. А който работи повече от три часа на ден, той има условия и възможности да израства в Духа.

Господ може да ни даде цигулка, струни, лък даром и учител може да ни хване, и за него да плати, но ние ще трябва да иждивяваме на ден десет часа, да се научим да свирим – упражнението трябва да бъде от нас. (9/стр. 114)

Ключ към Моето Познание е приложението. Чрез приложението вие ще имате ключа, ще отворите вратата и ще се срещнем лице в лице. И тогава няма да питате кой е Учителят.

Христос казва: „Трябва да се запознаете с основния принцип на познанието“. Аз искам да приложите това, което ще ви кажа. (9/стр. 129)

Ще ви кажа как може да се домогнете до истинската храна. Сърцето се храни с тази храна, когато придобие своята Първоначална Чистота. Умът се храни с тази храна, когато придобие своята Първоначална Светлина. Душата се храни с тази храна, когато придобие Вечната Любов. И Духът се храни с тази храна, когато възкръсне във Виделината на Древното Сияние. Ако ученикът се храни по този начин, той ще възкръсне в своя Учител.

Аз не искам да сте слаби, а да се нахраните. Как? Да нахраните вашия ум, вашето сърце. Да придобиете Живот Вечен – това значи да знаете да нахраните не само своето тяло, но и своето сърце, своя ум, своята Душа, своя Дух. (9/стр. 130)

Учителят преподава, ученикът обмисля и хармонизира. Учителят проповядва, ученикът решава. Учителят говори, ученикът изпълнява. Така между Учителя и ученика се образува Свещената връзка.

Учителят най-първо преподава на учениците за известни елементи и ги оставя сами да разрешат задачата, да намерят отношенията на известен закон. (9/стр. 166)

Който не може да люби, в него ще се влюбят страданията. А който може да люби, той ще намери своя Учител. Този, който съумее да възлюби тежката си участ или трудните условия на живота си, той постепенно ще се възроди в Душата си. А Душата знае как да люби.

Някои казват: Ние не знаем да любим. – Съжалявам, не мога да ви помогна… (10/стр. 16)

Според Мен истински ученик е този, който има интензивно желание да учи. В това желание ученикът се одухотворява и обожествява. Обожествяването е единственият истински резултат в живота на ученика. Който се възроди в своята Божественост, той поставя Ново начало в живота си и минава от Святата Любов към Мъдростта на Бога, защото само който е възкресил Любовта в себе си, може да бъде научен от Духа. Когато Духът учи човека, в него се явява Мъдростта. Пътят на Мъдростта е много дълъг, защото той има за цел да постави Ново начало, при което Мъдростта трябва да отведе ученика в незримата област на Истината. Пътят на Истината е специалният Път. Влезе ли в този Път, ученикът е равен на своя Учител. В този Път Учителят и ученикът са Едно Цяло и те се сливат с Тайната на Древния.

Светът е училище, в което може да се запише само онзи, който иска да учи. Ако не искаш да учиш, да се съсредоточаваш, кой те е заставил да влезеш в това училище?Щом не искаш да учиш, по-добре влез в растението, в минерала. (10/стр. 56)

Аз искам да пожелаете словесното мляко. Пожелаете ли Същността, всичко друго ще ви се придаде и вие ще се наречете ученици на Новото. Само Новото може да носи Новото. Само Новото може да осмисли Пътя навътре.

Сега Аз искам да възприемете Божествения метод за работа и да се приготвите за Новия живот – за живота на Небето. Досега вие не сте пожелавали словесното мляко, но искам от днес да го пожелаете, да влезете в положителната страна на живота. Пожелаете ли словесното мляко, каквото друго пожелаете, ще ви се даде. (10/стр. 68)

Който иска да се свърже със своя Учител или с Истината, той трябва да се откаже от всичките си стари желания и заблуждения и да се посвети на желанието да намери своя Учител, за да възприеме Новото и да обогати себе си и другите. Истината изисква нови съзнания.

И тъй, който иска да приеме Новото Учение, той трябва да се освободи от старите мехове. Ако нямате нови мехове, стойте надалеч. Ще дойдат нови хора и в тях ще се налее Новото Учение. И във вас може да се налее Новото Учение, но първо трябва да продадете старите мехове, т.е. да се освободите от всички желания и пороци, които ви спъват при възприемането на Новото Учение. (10/стр. 71)

Всеки, който е разбрал Истината, се е превърнал във вечен ученик на живота.

Не мислете, че напълно сте разбрали Истината и няма вече какво да учите в живота си. Ако мислите, че всичко знаете, вие сте…спрели своето развитие на земята. (10/стр. 72)

Когато ученикът се пречисти, всяко Учение му разкрива своята Дълбочина и сам Учителят му дава ключ към себе си.

Всяко Учение, всяка философия може да ни ползува само тогава, когато сме чисти. (10/стр. 76)

За тези, които са търпели и страдали за Истината, Животът ще бъде изпълнен със Съкровено значение. Те ще вървят от Живот в Блаженство, от Блаженство в Любов, от Любов към Дух и от Дух към нови и непознати Реалности. Последната и най-дълбоката Реалност, която ученикът ще срещне в своя Път – това е Реалността, наречена УЧИТЕЛЯТ. При тази среща Учителят ще си остане непознат и едновременно с това ще бъде близък и достъпен за ученика.

Казвате: Какъв ще бъде бъдещият живот? – Отличен – такъв, какъвто не сте видели, нито слушали, нито сънували. (10/стр. 79, 80)

Даже и благословените ученици още не вървят в Правия Път. Те вървят по пътя, който са си сътворили сами. Само този ученик, който е стигнал до 5-то Посвещение, поставя началото на своя истински Път. А който е постигнал 6-то Посвещение, само той живее в Същността на Духа. А за това можем да кажем: Ето Правия Път, ето Човека! Ученикът върви от 7-то Посвещение към 9-то и неговият Път никога не спира. От 7-то Посвещение нагоре вътрешната Реалност започва да губи от своята Сила. И така постепенно ученикът започва да навлиза в една нова област, която не е нито Дух, нито материя, но за това има да се извърви много дълъг път. При 7-то, 8-то и 9-то Посвещение съзнанието става толкова ефирно, че то може да се контролира само от тези ученици, които са постигнали тотално овладяване на себе си и на всичките си тела. Ангелите могат да стигнат най-много до 7-то Посвещение. Първите три сефироти – Серафимите, Херувимите и Престолите – могат да стигнат до 8-то и 9-то Посвещение. Само Великият Учител може да прекрачи от 9-то към 10-то Посвещение и да се върне обратно.

Сега всички се движите по известен път, но не можете да Ме разберете еднакво. Защо? Защото всички не се движите по една и съща орбита. И Аз не ви съдя за това; Аз гледам на нещата обективно, философски. Вие ще възразите: „Такъв е пътят ни.“ Въпрос е дали пътят ви е такъв, или вие сами сте го направили такъв. Аз твърдя, че пътят ви не е такъв. (10/стр. 100)

Да седнем тихо и спокойно при нозете на своя Учител, означава да се превърнем в чисто огледало, което е готово да възприеме лъчите на Истината. Ученикът е огледало, Учителят е Послание.

Ние ще седнем тихо и спокойно при нозете на Учителя да се учим. (10/стр. 116)

„Вземете вашия чук“ – това означава: Вземете Свещеното в своите ръце! Това Свещено и Свято Начало ще разпръсне всички нечисти мисли и желания, които са идоли на нисшата душа. Когато се освободите от тези идоли, тогава Душата ви ще се проникне от Божествения смисъл, който е вложен във Вечността. Всеки, който се освободи от тези идоли, ще дойде благоговейно пред нозете на своя Учител и Благоговението му ще се превърне в Радост за всички времена. Само който е постигнал Благоговението, ще получи Радостта като заплата, защото постоянната Радост е духовната заплата за този, който се е стремил и постигнал Благоговението.

Днешните хора са многобожни… Вземете вашия чук, изхвърлете всички тези идоли вън и ги строшете; седнете след това при нозете на вашия Учител и ще разберете вътрешния, дълбокия смисъл на вашия живот. (10/стр. 123)

Когато Аз говоря, не се доизказвам напълно, защото само така ще Ме търсите и ще Ме намерите. Ако Аз ви кажа цялата Истина, вие ще изгубите Пътя на живота си.

Аз не довършвам, оставям една голяма междина между всичко казано, за да видя как ще решите ребуса. (10/стр. 125)

Марта създава отливите в човешкия живот, тя създава трудните състояния. Мария е приливът в човешкия живот, тя създава Божествените състояния. Ученикът дълго време ще се движи между човешкото и Божественото, докато човешкото бъде овладяно и застане смирено пред Божественото, и докато Божественото бъде овладяно, и застане благоговейно пред Лицето на своя Учител. Тогава Истината ще освети ученика и той ще засияе в истинския Живот, който е извън времето и пространството.

Мария – това е Небето, Марта – земята. Мария – това е Висшето в сърцето, Марта – нисшето в сърцето… Един ден ще бъде Марта, друг ден – Мария, а когато бъдете при нозете на вашия Учител, тогава нека и Марта, и Мария, всички да утихнат – за един час всичко да утихне. (10/стр. 124, 126)

Всички, които Ме слушат с будно съзнание, израстват в своите дълбини. Да израстват – това означава да овладеят всички духовни сили в себе си, но тук става въпрос за овладяване не само на нисшите сили, но и на Висшите. Това превръща човека в ученик и ученика в Син.

Всички, които Ме слушате днес, искам да не сте страхливи. Влезте между вашите лъвове, тигри, змии и ги погладете. (10/стр. 140)

Ако вие придобиете искрена благодарност за всичко, което се случва в живота ви, вие ще освободите едно място в себе си, където ще влезе Учителят да ви учи и където Бог ще съгради Своята Вечност. Тази благодарност е едно Велико Начало. Благодарността означава присъствие на Душа.

Едно време, когато бях на вашите години, когато учих тази наука, като ставах сутрин, тъй започвах: „Благодаря Ти, Боже, за всичко,което си Ми дал и си Ме научил.“ И вие започнете така. Това е Велико Учение! Ако не започнете с него, вие ще бъдете във вечна тъмнина, във вечен мрак наоколо си. Ако го приложите, и Господ, и Ангелите, и Светиите – всички ще ви се усмихнат и ще ви помогнат да станете Синове Божии. (10/стр. 143)

Ще дойде време, когато ще ви разкрия най-дълбоката наука, която е Учението за Мистерията. Но за това се изискват милиони години. А дотогава ще ви подготвям. Най-слабите Ми ученици ще се отличават по това, че ще имат Вечен Устрем. Средните Ми ученици ще придобият Вдъхновение Нетленно. А най-дълбоките Ми ученици ще носят в себе си Присъствието на Божествената Мистерия. Това е дългият Път на Моите ученици.

Дълбока наука е тази, а колко работи още имате да учите! Не една лекция, но най-малко десет лекции са необходими, за да ви разправя тия работи. Те са много уморителни и вие ще кажете най-после, че не са интересни, и ще заспите. Прави сте, вие още не сте готови за това. Ще дойде време, когато ще бъдете готови. (10/стр. 182)

Ще ви дам едно правило: когато ви говоря Истината, приемете я и отвън, и отвътре. Щом я приемете, тя знае как да работи във вас. Само старото съзнание не приема Истината, а който не я приема, си създава препятствия. Който приема Истината, може да се учи.

Казвам: Ако сте стари, ще се обиждате; ако сте млади, ще ви поздравя. Когато говоря Истината, никой да се не докача. (10/стр. 193)

Който погледне по-издълбоко в Моите очи, той ще открие Пътя към собствената си Вечност. Великата наука на живота е отразена в Тайната на очите. Който се вглежда продължително в Мен и в Моите очи, той ще се домогне до нови страни на живота си, до нови гледни точки и до нови мистични Истини, защото Аз съм Пътят, Истината и Мистерията. Само който Ме гледа с Любов, само за него ще има отворена Врата към Незнайното.

Някои питат: Ти какво мислиш? – Погледни Ме в очите и ще видиш какво мисля. (10/стр. 206)

16. В АУРАТА НА АБСОЛЮТНОТО ДОВЕРИЕ

Най-хубавото нещо между Учител и ученик и между ученик и Учител е изградено от Абсолютното Доверие. Абсолютното Доверие е създадено чрез нишката на Любовта.

Има ли по-хубаво нещо от това да седим, да се разговаряме и да имаме Абсолютно Доверие един към друг? По-красиво нещо от това няма. Да кажем, че в едно училище между учители и ученици има пълно Доверие, пълно единение, учителят да храни тази пълна, възвишена Любов и учениците – също, има ли нещо по-хубаво от това? Само по този начин може да дойде онова знание. (книга 3/стр. 103, 104)

Този, който умее да Ме слуша с Абсолютно Доверие, може моментално да преобрази своя живот и с това да получи едно Велико Откровение от Бога. Така той е застанал пред прага на Обетованата Земя.

Всички вие, които Ме слушате, можете моментално да измените вашия живот, но да се не усъмните в Бога. (3/стр. 120)

Аз владея изкуството на лекуването, изкуството на подмладяването и изкуството на Живота. Но ученикът трябва да има голяма жажда да учи, за да може нашите пътища да се пресекат. Това знание го изнасям постепенно и само в условието на Абсолютното Доверие.

Аз не се нуждая от реклами и съм в състояние Себе Си да рекламирам. Ще запаля Своята свещ и ще кажа: „Приятелю, на Моята свещ можеш ли да четеш?“ Ако искам, Аз мога и да лекувам. Ще науча хората на едно изкуство, но трябва да разбирате от химия, от физика. Аз разбирам великото изкуство, как да се подмладите, как да възстановите вашите сили и да знаете как да живеете. Ще ви покажа, приятели, туй малко изкуство, да знаете как да живеете. (3/стр. 223, 224)

Който иска да има отношения с Мен, трябва да има Абсолютно Доверие в Мен. При най-малкото съмнение Аз си отивам. Или Абсолютно доверие, или нищо! Само в Абсолютното Доверие расте Светлината.

Ще дойде Любовта, вие ще имате Доверие в Мен и Аз във вас, и ние ще можем да разговаряме, да се разбираме. Щом влезе най-малкото съмнение, тези отношения между нас не могат да съществуват. (3/стр. 424)

Аз говоря по много начини. Но за да говоря по Абсолютния начин на един ученик, в него трябва да има почва, трябва да има основа. Тази основа е Абсолютното Доверие. И най-малката липса на Абсолютно Доверие променя разговора в друга посока.

Не мислете, че тази беседа, която ви държа тук, е всичко! Не, има по-велики работи, които може да се кажат. Тези велики работи изискват почва. Мислите ли, че ако Аз ви кажа нещо, че ще хвърля туй семе току-тъй? Ще хвърля туй семе само в такъв случай, ако почвата е разорана. (3/стр. 506)

Учителят излива Своето знание в ученика. Достойнството на ученика е в неговото Абсолютно Доверие, в неговото възприемане.

Ученикът е достоен за знанието, което му се дава. (книга 4/лекция 4:стр. 25)

Аз мога да подам ръката Си на всеки човек от ада и ако той Ми даде Доверието си изцяло, Аз мога да запаля в него скритата Искра за вечни времена. Истинското Доверие е изтъкано от Пламъка на Любовта.

Много от вас сте на мъчение като богатия. И когато той се обърна към Аврама с молба да изпрати Лазара да накваси гърлото му, Аврам каза: „Не мога да направя това“. Аз отивам по-далеч и казвам: Аз съм готов не само да наквася гърлото ти, но и да ти подам ръката Си и да кажа: Вярваш ли в Бога? – Вярвам. – Готов ли си да се жертвуваш за брата си? – Готов съм. – Дай си ръката тогава. – Това може да стане в един ден, в една минута, но такава, в която енергията е толкова интензивна, че да се равнява на интензивността на 35 милионите градуси топлина на Любовта. (5/стр. 14)

Аз мога да изпитам вярата на всеки човек, който има отношение към Мене. Но прав ще се окаже само този, който вярва в Мен при всички условия. На такъв човек и живота му да отнема, той ще оцелее.

Ще кажете, че имате вяра. Аз мога да опитам вярата на всеки човек. Казваш, че вярваш в Мене като на абсолютно честен човек. Как ще постъпиш с Мене, ако при всяко дохождане в дома ти вадя от касата ти по няколко златни монети? Докога ще Ме търпиш и докога ще Ми вярваш? Ако взема всичкото ти злато и ти не изгубиш Доверието си в Мене, наистина имаш вяра. Вярващият не се колебае, пред нищо не се спира, но той следи какво ще стане с него, като му се отнеме богатството. Ако животът му се подобри, той казва: „Добре стана, че ми отнеха богатството.“ (5/стр. 30)

Първо Аз трябва да приема Любовта като Живота на Бога, защото приемането е условие за разбирането, а разбирането е условие за познанието. Началото на всичко е приемането, или Доверието.

Да познаете Бога, т.е. Любовта в нейната целокупност, това е задачата на ученика. Познаването има отношение към разбирането. (5/стр. 166)

Когато Учителят говори, Той може да бъде разбран само от тези ученици, които имат Абсолютно Доверие, защото само в това Доверие могат да изтичат прозрения от Светлината.

Като Ме слушат да говоря, някои казват: „Днес Учителят разви такава теория, че колкото свещени идеи имахме, всички изчезнаха.“ Това са свещените теории на куклите. Ако Учителят ви може да разруши една Божествена идея, сама по себе си тя не е Божествена. (5/стр. 204)

Ученикът трябва да се отвори вътрешно към своя Учител. Да се отвори вътрешно към своя Учител, това подразбира да се довери изцяло на Великия Живот.

Мислите ли, че ако някой закове с гвоздеи капаците на вашите прозорци, ще можете да възприемете слънчевите лъчи? Ако прозорците са заковани отвън, Аз ще ги отворя; ако са заковани отвътре, там е лошото. (5/стр. 216)

Когато Учителят е приел едно същество за Свой ученик, Той му е гласувал Своето пълно Доверие. В светлината на това Доверие ученикът сам оправя грешките си и израства чрез тях.

Моралът на Всемирното Бяло Братство е Абсолютен. Той гласи: Когато Учителят приеме известно лице за Свой ученик, Той престава да се меси в неговите грешки. С други думи казано: Учителят е сляп за погрешките на Своя ученик. Преди да е станал ученик, Той го е предупреждавал за всичко. Щом стане ученик, Учителят вече не вижда погрешките му. (5/стр. 232)

За всичко, което върши човек, той трябва да се допитва до своя Учител, защото в условията на това Доверие Светлината се увеличава и решенията се променят.

…За всичко, което върши, човек се допитва до своя Ръководител, с когото е свързан. (5/стр. 237)

Според Мене, ако вие създадете един специален клас със специални разбирания, вие ще създадете основа за една Нова раса. Много трябва да се мисли по този въпрос, защото всички, които участват в този клас, трябва да имат Абсолютно Доверие в Единството на Живота.

Като ви наблюдавам, намирам, че трябва да се създаде един специален клас със специални разбирания. (6/стр. 281)

Когато болният идва при Мен с недоверие, лекарствата не помагат, защото недоверието е по-лошо от болестта. Който идва при Мен с Доверие, той идва с Душата си. Той може да бъде излекуван. А който идва при Мен с пълно Доверие, той идва с Духа си. В него има условия за Възкресението. Той се движи по особен Път – това е Пътят на учениците.

…Някои болни идат при Мене, искат да им помогна. Аз им давам сигурни лекарства, но те не ги приемат. (8/стр. 73)

Има моменти, когато учениците трябва да слушат своя Учител тотално, с пълно Доверие, с цялата си Същност, защото ако в този момент те искат да Го разберат, ще изгубят близостта си с Него за хиляди години. Казвам това, защото то се е случвало с много ученици.

Ще кажете, че оставям нещата недоизказани. Знаете ли защо понякога прекъсвам мисълта Си? Ще ви отговоря с един пример. Поканвам на обяд 12 души, слагам богата трапеза и всички започваме да ядем. Изведнъж Аз ставам от стола Си и казвам: Всички вън! – Защо, какво става? – Всички вън! Час по-скоро вън! – Кажи нещо, обясни ни! – Без обяснения, вън! Като излезем вън и видите, че къщата гори, ще разберете всичко без обяснения. (8/стр. 135)

Който е повярвал в думите Ми, той може да се върне към Душата си и да постави Великото начало в живота си. Той ще бъде щастлив от само себе си. Без Душа няма щастие.

Днес всички можете да бъдете щастливи? – Как? – Като повярвате в думите Ми. (8/стр. 180)

17. НЕОБХОДИМОСТ ОТ ДЪЛБОКО РАЗБИРАНЕ КАТО ПЪТ КЪМ УЧИТЕЛЯ

Душата ви не може да бъде глупава и Духът ви не може да бъде умен, т.е. ограничен. Вие сте неизречени. Вие сте отвъд пределите, защото Духът и Душата живеят в Необятното.

Не казвам, че сте глупави, за да ви обидя. Кажа ли на някого, че е глупав, имам предвид, че може да бъде умен. (книга 1/стр. 43)

Ти страдаш, за да се родиш отново в своята Божественост, защото само тя може да те заведе при твоя Учител.

Дойде някой при Мене и казва: Знаеш ли колко страдам? – Какво от това? Щом страдаш, ти си човек, който работи. От тебе ще излезе нещо добро. Като говоря така за страданията, не искам само да ви утешавам и насърчавам, но казвам, че страданията са подтик, чрез който вложеното в човека расте и се развива. Божественото расте при страданията. (1/стр. 72, 73)

Годеницата, която нося винаги със Себе Си, това е Моята Душа. Който не е намерил Душата си отвътре, той винаги ще я търси отвън. Годеницата – това сте вие самите, но понеже сте изгубили нещо съществено, сега я търсите отвън.

Преди години Ме запитаха: Ти сгоден ли си? – Сгоден съм. – Де е годеницата ти? – Аз я нося винаги със Себе Си. – Къде е тя? – Ето я, тя е Моята цигулка. Аз обикалям с нея света. Досега тя не Ми е казала нито една обидна дума. Тя има отличен език. (1/стр. 89)

Аз съм за страданията на човека, защото те ще го освободят от неговото минало и от неговия най-голям враг, който е смъртта. Човек страда, за да се върне в Съкровеното, което е Източникът на Живота.

Защо страдат хората? (1/стр. 97)

Ако разберете това, което ви говоря, вие ще бъдете свободни и вашите мисли, чувства и постъпки ще бъдат вашата Обетована Земя.

Свободен човек е онзи, на когото мислите, чувствата и постъпките са съвършени, както Бог е съвършен. – Защо ни говориш така? – Защото искам да ви помогна. Вие мислите, че сте свободни; всъщност живеете в ограничения. (1/стр. 123)

Аз говоря реално само с тези ученици, които разбират скрития смисъл на ученичеството, а другите само забавлявам.

За невежия е по-добре да не знае подробностите на нещата. Аз говоря за онзи, който иска да учи, да прилага знанието си. (1/стр. 269)

За Мен Свободата е Абсолютно отношение към Истината. Ако не разбирате Свободата така, вие ще бъдете заробени.

…Ако не сте готови, и Моята Свобода ще ви спъне. Представете си, че се кача на кон. Като Ме видите на коня, ще се съблазните. Казвате: „Нали конят трябва да бъде свободен? Защо сте се качили на гърба му?“ (1/стр. 317)

В най-дълбокия смисъл тялото на безсмъртието, това е Духът – отломък от Истината.

Ако разисквам днес върху тялото на безсмъртието, вие ще се объркате. Защо? Защото вие гледате на физическото тяло като на реалност. Какво става с тази реалност, като заминавате за другия свят? (1/стр. 328)

Аз съм стигнал до извода, че в скръбта се крие Новият човек. Но това е само за този, който може да я проникне със своята Любов.

Наблюдавал съм и мъже, и жени да плачат. Мисля си: Случило им се нещо, затова плачат. – Ами защо им се случило? – Колкото и да обяснявам, нищо няма да разберете. Ще питате: Не е ли могло да се случи така, че да не скърбят? – Въпросът за скръбта е цяла философия. (1/стр. 329)

Който решава задачите си, не може да бъде ученик; но който не ги решава и е неизменен, той ще познае единицата… В неразрешеното ученикът се усъвършенства и получава Благословията на своя Учител. Който решава задачите си с будност и разположение, той е ученик; но който ги решава напълно, той не оставя място на Бог в себе си и влиза в завършените процеси. Тук той не може да се развива и остава в застой.

Учителят пише шесторка за решените задачи на ученика, но за нерешените – единица. (2/стр. 40)

Аз никого не съдя, защото живея в Истината. Учениците сами се осъждат поради неразбиране на тази Истина.

Аз никого не съдя, но и вие не трябва да съдите. (2/стр. 87)

Когато разберете смисъла на живота, Аз ще ви повикам. Разбирането на смисъла е връзката между ученика и Учителя.

Като ученици, вие трябва да разбирате живота в неговия вътрешен смисъл. (2/стр. 222)

Ако Бог живее в Мене, Аз ще мога да разговарям с Бога на Неговия Първичен език. Животът е Първичният език на Бога. Той е Учителят, защото само Животът може да учи. Само това, което дава Живот, може да учи.

Нека Бог живее в нас и като живее в нас, ще мога да Го срещна и да поговоря с Него. (3/стр. 58)

Ако ученикът види гърба на своя Учител, това е едно Благословение за него. Ако види Лицето Му, той ще бъде два пъти роден.

Когато минавам някой път тук, някои от Моите ученици казват: „Учителят обърна гръб към мене.“ Вие виждали ли сте гърба Ми? Мойсей казваше: Господи, искам да видя Твоето Лице! – Не, ще видиш само гърба Ми, не си готов да видиш Лицето Ми. – А това беше една привилегия за Мойсея. За ученика е привилегия да види гърба на своя Учител. (3/стр. 74)

Всичко, което не е доказано, носи в себе си Силата на Истината.

…Аз не доказвам нещата. Нещата, които са доказани, те не са истинни. Това е гимнастика на ума. (3/стр. 99)

Аз благославям страданията, защото те пробуждат Бог в човека. Пробуждането е началото на Новия живот.

Питат: „Защо са тези страдания?“ Ако тези страдания ни накарат да признаем, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, всички тези страдания са едно благо, че са ни отворили очите. И Аз благославям страданията. (3/стр. 139)

Когато Учителят носи болка и страдание за Своя ученик, Той му носи и скритата Благодат, която ученикът не вижда. Болката идва, за да бъдеш благословен, а страданието идва, за да бъдеш осветен.

Някой път ще кажете: „Учителят говори лошо.“ Не, лошо не говоря, Аз съм много прям, но при най-лошите, при най-болезнените ви състояния Аз казвам: Слушай, ще ти създам болка, но ще излекувам ръката ти… – Ама ще ме боли! – Ще те боли, но ще оздравееш. (3/стр. 160)

Когато ученикът страда, Учителят се радва, защото Учителят знае, че страданието е метод за обожествяване. Ето защо Учителят се радва.

Не чувствуваш ли болка, ти си фалирал. Докато кракът чувствува болка, той е добре; престане ли болката, той е фалирал. Следователно, докато вие страдате в света, вие сте хора, Аз ви обичам, но престанете ли да страдате, с вас въпросът е решен, вие сте фалирали. (3/стр. 160)

Аз съм правил много опити със Своите ученици, но само тия, които са обичали Бога, са Ме разбирали. Това са пробудените Души. Тези, които не са Ме разбирали, са останали в своето спящо състояние.

Аз съм правил много опити и по някой път съм си създавал големи неприятности. Мнозина, на които съм преподавал, като ги поставя на изпит, казват тъй: „Досега аз мислех за Учителя, че е умен, но ако беше умен, нямаше да постъпва тъй. Той крайно ме обиди, Той не зачита в мене човешкото достойнство, Той ме унижи.“ Казвам: Ами ти, който на всяка крачка не зачиташ Бога, не се ли унижи? (3/стр. 161)

Аз се радвам на страданията на хората. Те преобразяват формата на стария свят. Заражда се нещо Ново. Аз винаги се радвам на Новото.

Някой имал страдания. Ами че, като видя човек, който страда, Мене ми затупа сърцето, радвам се. (3/стр. 164)

Няма да позволим на цитатите да спират нашето развитие. Когато някой казва, че Учителят е казал една дума, и смята, че тя е завършено дело, той си поставя сам преграда, защото думите се развиват и обогатяват отвътре. Думите са живи същества. Аз никога не произнасям окончателна дума. В окончателното няма развитие. Развитието се намира в безпределността на думата.

Аз имам някои ученици, които казват: „Тъй казва моят Учител.“ Считат, че това е fait a complit2 и не им трябва друго нещо… Божественото Учение, което ви проповядвам, е живо Учение. (3/стр. 216)

Моето Учение не се нуждае от светици, а от ученици, които могат да възприемат Новото.

Много сестри има, които са тръгнали тъй да се препоръчват за светици. Туй няма нищо общо с Моето Учение. (3/стр. 223)

Отношението на човека към Мен – това е степента на неговото разбиране.

И когато един човек се отнесе спрямо Мене тъй или иначе, Аз се спирам и казвам: такова е неговото разбиране. (3/стр. 225)

Когато изнасям въпросите на живота, никога не бързайте да ги тълкувате и да си изграждате мнение. Изчаквайте Духът да ви научи.

…Но сега да не каже някой на жена си: „Аз слушах днес Учителя, държа една хубава беседа и от днес вече нямам нищо общо с тебе.“ А, нищо общо нямаш! Досега си имал, а отсега нямаш нищо общо. Не е така. (3/стр. 300)

Ако някой човек разбере метода, по който го гледам, той ще възроди Живота в самия себе си. Божественият поглед въздига Душите. Този поглед запалва Искрата на Живота. Това е начинът, по който гледам.

Като те срещна, питаш Ме защо те гледам. Аз не те гледам като някой апаш, за да те обера или както гледам някое говедо, туря си ръката отгоре, пипам го дали е тлъсто. Не, не е тази Моята цел. (3/стр. 326)

В Моите беседи има много скъпоценни камъни, но хората от старото човечество няма да ги приемат. Но този, който търси новата Светлина, той ще види в тях Пътя си като Път към Нетленната Истина.

…Моята беседа ще се отрази върху вас различно. Някои ще кажат: „Такива неща не трябва да се говорят. Ние искаме нещо по-практично, по-близо до нашия живот.“ Тия хора в дадения случай могат да се уподобят на петела, който намерил скъпоценния камък. Един петел излязъл да се поразходи малко и се качил на едно бунище. Той се поогледал наоколо, изгледал кокошките, издигнал главата си нагоре и започнал да кукурига, да покаже своето изкуство. По едно време взел да рови с краката си и нещо твърдо, лъскаво блеснало пред него. „Какво ли ще е това?“ Клъвнал го и веднага го изхвърлил от устата си. То било един голям, хубав скъпоценен камък. „Това ли трябваше да намеря? Не можа ли да ми се падне някое хубаво зрънце, че да го дам на една от своите любимки?“ Ако този петел имаше разбирането и разумността на човека, той би продал този камък и би купил с парите храна за хиляди кокошки и петли като него. С тази храна те биха прекарали много честити и спокойни дни, без да мислят как да се прехранят, без да се мъчат да ровят земята… В дадения случай скъпоценният камък струва повече, отколкото зрънцата на кокошките. Тия зрънца представляват старите идеи на човечеството, които не могат да го спасят. Всеки скъпоценен камък е една нова идея, която може да спаси човека. Такива са идеите, които включва в себе си Великата Истина на Живота. (книга 4/лекция 6: стр. 13, 14)

Аз казвам: Ученикът трябва да обеднее, за да придобие своето богатство. Ученикът трябва да обеднее по отношение на стремежа си към богатството и да забогатее в стремежа си към Духа, защото стремежът към богатството е отричане на Живота.

Ако искаш да бъдеш обикновен човек, можеш да бъдеш богат; но ако искаш да се подигнеш, да придобиеш знания, трябва да се освободиш от богатството, което смущава твоя ум и по този начин спъва твоето развитие… Затова всички Велики Учители на човечеството са казвали: Който иска да придобие Вечния Живот, трябва да се отрече от своето богатство, да го раздаде на бедните, а той сам да работи за своето усъвършенствуване. (4/8:23)

Отношенията на Учителя към ученика са символи. Ученикът трябва да проучва тези символи, за да съхрани Душата си.

Казва Ми един брат: „Учителю Благи, Ти си от Бога пратен, много хубаво говориш, но щом дойде до прилагането, не можем нищо да направим.“ А като заживеем заедно, няма вече „Учителю Благи“, сърди се и казва, че съм го обидил. – С какво те обидих? – Когато дойдох при Вас, не ми дадохте първо място; друг път трябваше да чакам четири часа в двора. Към мене не се обърнахте, с други разговаряхте. Може ли така да се пренебрегне един ученик от Учителя си? – Ами какво ще кажеш за ученик, който не уважава Учителя си? (5/стр. 76, 77)

Това, което излиза от Душата ви, е това, което носи Живот. Това значи да работите върху себе си. Само така вие се приближавате към Мен.

Вие повтаряте това, което съм казал Аз. Но Аз изнасям това, което казва живата Природа. Трябва да работите над себе си. Не искам да кажа, че не работите, но не се осланяте на себе си. (5/стр. 82)

Будният търси Смирението, спящият търси силата. Смирението е преклонение пред Единствената Сила, а силата е отделяне от Божествения Произход. Само смиреният ученик може да бъде силен.

Питат ученика: „Какво искаш – да ти дадат благо отвън или отвътре?“ Някои ученици искат Смирение, те не искат нито сила, нито власт, нито пари. Който се стреми към силата, той постепенно се отдалечава от Бога. (5/стр. 171)

За Мен мъжът и жената са Лъчи на Божественото. Те трябва да се разглеждат по законите на Духа, а не по законите на света. Жената е Лъч на Божествената Душа, а мъжът е проява на Божествения Дух. Разгледани така, те образуват Първичния Човек. В най-висшия смисъл на думата мъжът и жената не са мъж и жена. Те символизират Божеството, чийто Дом е Първичната Истина. В тази Истина няма разчленение, няма нито мъж, нито жена. Има само Образ и Подобие. Този Образ и Подобие се символизира от Христос. Това е Първичният Принцип на Живота. И всеки ученик трябва да разреши този въпрос в себе си, защото в Принципа няма разделение, няма свят, няма добро и зло. Има само Дух и Истина. Ученикът не трябва да търси мъжа или жената, той трябва да стане Образ на Духа и Подобие на Истината, защото ако не се роди от Дух и Истина, той ще изгуби Пътя си.

За Мене всяка жена и всеки мъж са Лъчи, т.е. части от Цялото. (5/стр. 188)

Аз съм толкова близо до вас, че ако сте будни, ще Ме видите вътре в себе си.

Аз съм близо до вас, а не някъде в духовния свят. (5/стр. 195)

Вие, които Ме обичате и Ме следвате, не познавате още Моята Любов. Моята Любов и Божията Любов са едно и също нещо. Вие трябва да извървите дълъг Път, докато познаете Божията Любов в нейната цялост.

Слушам някой да казва: „Аз много обичам Учителя, но Той не е познал още моята Любов.“ Чудни сте вие! Аз проповядвам следното: Само Бог е Любов. (5/стр. 198)

Само Любовта трябва да бъде постоянна в ученика, а не правилата, които ви давам. Във всеки момент Любовта е нова, защото тя се движи с голяма бързина. В тази бързина правилата остаряват. Само Любовта остава всякога нова и всякога свежа. В сравнение с нея правилата са като повехнали цветя.

Следната година на същия ден, 13 юли, пак ще дойдем тук и всеки за себе си ще провери какъв резултат има от спазване на правилата. Те са дадени само за една година, защото нищо не е постоянно в живота. (5/стр. 207)

Ученикът трябва да умее да чете книгата и да мине през книгата, да премине отвъд нея самата. Това са вътрешни духовни процеси.

Четеш една книга, но знанието не е в книгата. Ти мислиш, но мисълта не е в мозъка. Значи нещата трябва да се превърнат, за да се възприемат правилно. (5/стр. 212)

Във всяка Моя беседа има и общи, и специални неща. Общите неща са подготвителни, а специалните неща са възродителни.

В тази беседа има общи и специални неща за всекиго от вас. Всеки ще си намери своето. Едни неща са положителни, други – отрицателни. Но и едните, и другите имат нещо хубаво в себе си и по форма, и по съдържание. (5/стр. 212)

Беседите са прости, но трябва да махнете покривалото. Ако успеете да махнете покривалото, вашата Душа ще застане лице в лице с Истината. И тогава върху вас ще се спусне Единствената Реална Сила. Това е Духът на Откровението. Откровението ще ви заведе в Реалността. То е мостът между вас и Истината. Аз загатвам идеята, а ученикът трябва да направи усилието. Той трябва да проникне в идеята със своите разумни усилия. Тогава ще се яви Откровението, което ще се превърне в мост към Възхода в Духа.

Беседата е проста, но снемете черупките ѝ и ще откриете в нея това, което досега не сте виждали. Аз не смея да я разкрия, защото веднага ще се изпари и друг ще я вземе. (5/стр. 212, 213)

Когато вляза в света на идеите и когато призова едно число, това число слиза като едно живо същество и започва да изразява скрития смисъл на живота, като разкрива себе си отвътре навън. Който има тънък усет, може да чуе лекцията на това същество.

…Науката на Божествения живот, науката на Божественото изобилие. В тази наука числата сами говорят. Достатъчно е да извикам числото едно по име, то ще излезе и ще държи отлична лекция. Като извикам по име числото две, то ще излезе и друга лекция ще ви държи. Така говорят всички числа. От тях ще разберете смисъла на Божествената наука, която държи целия Космос в хармония. (5/стр. 220)

Според Мене думата искам има само един Божествен смисъл. Като кажеш „искам Бога“, желанието трябва да е толкова интензивно, че да ти даде виждане за самия Бог. В това виждане ти се сливаш със самия Бог.

– Искаме да имаме тази беседа. – Това е направено вече. Щом искате нещо, то става. (5/стр. 227)

Всякога съм бил вътре във вас, но понякога Гласът Ми е много тих и вие го изпускате. Колкото по-дълбоко се говори, толкова по-голяма е тишината. И затова Божият Глас е наречен Тихият Глас. Само този Глас освещава.

Не е било време да съм бил извън вас. (5/стр. 228)

Учителят на Бялото Братство може да те срещне навсякъде, но ако си го пожелал тотално. Тогава Той ще те посвети в Неизменната Светлина и ще си отиде. Това е чисто духовен процес.

Някои теософи казват, че за да постигнеш Посвещение, трябва да отидеш в Индия. Може да си ходил в Индия, да си минавал през изпити, без да си се посветил. Който иска да се посвети, може да получи Посвещение навсякъде: и в Индия, и тук. Ти може да отидеш в Индия, но и Учителят ти може да те намери тук. Отиването в Индия може да стане в пет минути. Учителите на Бялото Братство знаят законите на природата. Те могат да сгъстяват и да разредяват материята на своето тяло и да се пренасят, дето искат. Учителят на Бялото Братство може да те срещне навсякъде, ако си го пожелал. Той ще те прекара през Посвещение и ще си замине. (5/стр. 236)

Всеки може да реши да стане ученик. Възрастта и условията нямат значение. Учителят е винаги готов, а ученикът винаги трябва да иска да учи. В това желание за учене ученикът и Учителят се сливат в Духа.

Каквато работа и да вършите, тя не може да ви спъва в избора. Следователно всякога можете да бъдете ученици. Дали сте млади или стари – и това не ви спъва. Всякога можеш да станеш ученик. (5/стр. 240)

Учителят е действие на Бога. Той говори и действа от Името на Бога. Но ако ученикът допусне недоволството, то ще се превърне в неразбиране. Учителят не може да проникне в неразбирането. Но и този въпрос си има изключения.

Знаете ли, че с вашата неблагодарност вие ограничавате Господа? Изборът не е Мой, Аз правя каквото Ми казва Господ. Вие казвате: „Учителят може всичко да направи.“ (5/стр. 248)

Всеки ученик в края на живота си трябва да остане с някои неразрешени задачи. Но той трябва да разреши същественото, което му е определено в това прераждане. Така той ще съхрани и Смирението си, и Живота си.

Аз не искам да разрешите всички задачи. (6/стр.53)

Всичко, което съм доказал, е вярно. Моите доказателства се разбират най-добре чрез Светлината на сърцето и Мълчанието на Душата.

Всичко, което съм доказал, е изцяло вярно. Има неща, в истинността на които ще се убедите в бъдеще. (6/стр. 74)

На всеки мога да дам това, което поиска. Но човек трябва да има оценяване извън времето и пространството. Тогава Моят подарък ще се осмисли. Листът – това е чистото съзнание и върху него трябва да напишеш Новия живот. Перото за писане – това е чистият Божествен ум. Той знае какво да пише. Иглата е прозрението, което идва да освети твоя живот. А марката – това е образът на едно малко чувство, което идва да те стопли в трудния път. То е като малка кибритена клечка, от която твоят живот може да се разгори. С тази малка клечка можеш да изгориш цялото си минало.

Какво искате днес от Мене? След тази лекция мога да дам на всекиго по един малък подарък: лист или перо за писане, игла, марка. Кой каквото поиска, ще му дам. (6/стр. 303)

Да станеш роб на своя Учител, значи да си постигнал Свободата. Това го изнасям само за ученици. То не може да бъде разбрано от посредствените хора, защото който е станал роб на своя Учител, той има пробудено отношение към Истината. И това означава, че той вече не е роб, а съзнателен Служител на Истината.

Казвате: „Каквото Учителят е казал, всичко ще изпълним, без обаче да станем роби на Неговите думи.“ Това показва, че вие не разбирате дълбокия смисъл на думата Учител. Без Учител човек става роб, с Учител той става свободен. (7/стр. 16)

Който чете беседите, нека не бърза да разбира. Нека да вложи Любовта си в Словото и търпеливо да проучва. Разбирането иде отпосле.

…Като слушат беседите, мнозина се намират пред голяма опасност, защото започват да мислят, че всичко знаят и разбират. (7/стр. 27, 28)

Който разбира закона, той е длъжен да разбере и Любовта.

Сега Аз говоря на онези от вас, които разбират закона. (7/стр. 35)

Който Ме разбира, ще приеме Моя Живот и ще заживее в свят, който никога не е познавал. Който не Ме разбира, ще разисква, ще разсъждава, но няма да има Живот. Той ще живее в свят, който познава. Той ще живее в света на сенките.

Които не разбират дълбокия смисъл на Моите думи, ще започнат да разискват дали са верни те или не. (7/стр. 64)

Моите ученици не трябва да разглеждат нещата като обикновените хора, а като живи Души, като същества на Съкровения Път.

Ние не гледаме на нещата като обикновените хора. (7/стр. 134)

Вие, които Ме слушате, с разбиране ли Ме слушате?

Сега питам: Вие, които сте дошли да Ме слушате, доволни ли сте от живота, осигурени ли сте? Ще кажете, че сте осигурени в разни дружества. Няма осигурен човек на земята. (8/стр. 13)

Ще оцелее само този, който има правилна посока на вярата. Вярата – това е Душата, Истината – това е посоката. Който вярва в Истината, преодолява смъртта и злото. Затова се казва, че Истината ще ви направи свободни. Това е посоката, която ви давам.

Хората са много лековерни. В Бога не вярват, но като дойдат при Мене, питат Ме какво е щастието им. В щастие Аз не вярвам. В Бога не вярваш, а пък за щастие мислиш. Вие вярвате в щастието, като последствие, а в Причината на нещата, т.е. в Бога, не вярвате. (8/стр. 15)

Аз познавам тайните на омразата и знам защо тя съществува. За този, който я разбере, тя ще се превърне в помагач и ще го освободи от бремето на неговото минало. Дори и в омразата е скрито Лицето на Бога. Но само любящият може да види ясно Бога зад тази маска.

Не казвам, че не трябва да мразиш. Мога да ви обясня научно, че омразата е потребна. Мога да обясня как е дошла тя, защо е дошла – причините за нейното явяване. Но Аз няма да ви обяснявам това, защото ще се явят мнозина архимандрити, свещеници, които ще изопачат мислите Ми… и ще кажат: „Тъй казва господин Дънов.“ (8/стр. 31)

Аз говоря на тези, които са за Любовта. Там, където има Любов, там се намира силата на възприемането. Само чрез Любовта може да се построи Великата Църква в човека – това е Душата на човека. Душата обхваща всички светове. Тя е истинският Храм на Живота. Учителят може да обитава само в Храма на Своите ученици.

Днес Аз говоря на младите, които са за Любовта… Те питат: „Нова църква ли ще градите?“ Може ли да се гради църква? Как ще градиш Любовта? Ние не градим църква… Ако е въпрос за църкви, ние признаваме само една Църква във Вселената – Църквата на Природата, с безброй кандила – звезди и слънца. Цялата Природа е едновременно и Църква, и училище. (8/стр. 39)

Аз ви гледам с Окото на Любовта. Чрез Любовта навлизам във вас и прониквам до вашето неразбиране. И търсейки причината на застоя, Аз откривам, че основната причина е една. Тя има много имена, много разклонения, но всичко се отнася до неразбирането на Любовта. Без Любовта разбирането няма корен, няма основа. Всички неразбирания са липса на корен, липса на основа. Любовта е Божество.

Колко пъти ви проповядвам, без да Ме разбирате! Обаче Аз търся причината на вашето неразбиране. Слизам долу до вас и още по-долу, да намеря причината за това. Като намеря причината, гледам да я отстраня. (8/стр. 140)

Ако един учител е в гроба, той не може да ви ръководи нито във външния, нито във вътрешния Път. Истинският Учител е винаги извън гроба, извън най-малкото зло. Това е мярка.

Изкопайте един гроб, закопайте Ме в него. След десет дена ще разкопаете гроба и ще видите дали съм в гроба или не. Ако не Ме намерите в гроба, Учител съм; ако Ме намерите, не съм Учител. (8/стр. 197)

Ако един учител умира, ще знаете, че той не носи никакво учение. Великият Учител е всякога тук. Неговото Учение и Неговите наставления не се прекъсват никога.

Мнозина казват: „Докато Учителят ви е жив, вашите работи ще вървят добре. Какво ще правите, като умре един ден?“ И да умра Аз, Учението ще живее. То е Божествено Учение, а Божественото всякога живее. (8/стр. 199)

Аз живея в Свещения Принцип на Истината. Който живее в този Принцип, той не търси власт, не се стреми към политика и не търси богатство. Той е богат чрез Истината. Всяко друго богатство се разпилява, всяка власт се отнема, но Истината е всякога Истина. Тя е най-могъщият ключ на живота. С нея може да отворите цяла поредица от светове, защото всички светове се намират в Истината. Моите ученици воюват с този ключ.

Ние нямаме политика, но се ръководим от следния Свещен Принцип: Истината е всякога Истина. (8/стр. 219)

Аз искам да ви направя ученици. Да бъдеш ученик е повече от щастието. Това е освобождението от света. Ученикът живее в света, но не върви по неговия път.

Не е въпрос да ви направя щастливи. Земята е училище, а не място за щастие. (8/стр. 227)

Всички, които идват в Новото Учение и искат да избегнат страданията, не могат да станат ученици на Новото. Който не приема страданията, той не приема Новото разбиране.

Хората, които ги е страх от страдания, ние не ги искаме в училището ни. (9/стр. 70)

Аз виждам въпроса за страданието така: който не умее да страда, той ще попадне в свят, в който няма надежда. Който умее да страда, той ще попадне в дълбочината на скръбта. Това е мястото, в което се заражда истинската радост. Това е мястото, в което животът се осмисля.

Когато Аз питам човека: „Знаеш ли да страдаш?“, подразбирам: „Знаеш ли да свириш?“ Не искаш да страдаш, значи ти не искаш да свириш. Онези, които не знаят да свирят, са мрачни; в тях нямам надежда. (9/стр. 112)

Всичко, което се случва в живота на ученика – това са задачи, които Душата трябва да разреши. Всички външни събития и всички вътрешни явления и състояния са задачи, които трябва да се решат. Най-силният метод за разрешаването на всички задачи е подходът на Любовта. Има ли Любов, има разбиране. Всяка разрешена задача е резултат от истинско разбиране. Да разбираш, значи да разрешиш.

Учителят задава една, две, три, четири, пет задачи и каже: „Следующият път ще ми донесете тия задачи решени.“ И цял свят около нас е все задачи, които Господ е предоставил на нас да решим. (9/стр. 145)

Когато ви говоря и не Ме разбирате, вие се намирате в междинно пространство и затова не можете да разберете нито този, нито оня свят. Тази празнота се е създала в човека някъде в неговото минало в момент, в който е липсвала жажда за Истината. И затова сега разбиранията на човека са смътни.

Сега Аз забелязвам, че в този разговор има може би нещо смътно за вашия ум. Знаете ли защо? Като преминавам от този свят да ви обясня нещата на онзи свят, има една междина. (9/стр. 194)

Господ създаде света, за да може ученикът да намери своя Учител. Който учи, намира своя Учител. Ученикът е поставен в света, за да познае себе си. Който познае себе си, той се поставя в началото на едно вечно ученичество. В това ученичество ученикът започва да съзира любящата Ръка на своя Учител.

Питате: Защо Господ създаде света? – Да се учите. (10/стр. 53)

18. АЗ ИСКАМ ОТ МОИТЕ УЧЕНИЦИ

Аз искам да станете деца, защото детското състояние, това е Първичният образ на Душата. Това е състоянието, в което Душата възприема и Учителят говори.

…Казвате: „Не сме деца.“ Аз бих желал да станете деца, защото Царството Божие е на децата. (книга 1/стр. 119)

Искам ухото ви да общува с трите свята. Ако вие слушате своя Учител, и съществата от трите свята ще ви слушат. И тогава, като слушате съществата от Божествения свят, ще бъдете блажени. Като слушате съществата от духовния свят, ще бъдете щастливи. Като слушате съществата от физическия свят, ще бъдете радостни и добри. Ухото е способност, която може да чува разумността в трите свята.

…Горната част на ухото показва интереса на съществата от Божествения свят към човека. Средната част на ухото показва интереса на съществата от духовния свят – Ангелите и Светиите – към човека. Третата, долната част на ухото показва интереса на хората към човека. Щастлив е онзи, за когото се интересуват същества от трите свята. (1/стр. 134)

Аз искам да изучавате достъпните неща, защото те ще донесат същественото във вашия живот, а разбирането оставете на Бога във вас.

…Аз говоря за достъпните неща, а не за разбраните… И науката, за която ви говоря, е неразбрана за вас, но е достъпна. Външно поне тя е достъпна. (1/стр. 151, 152)

Аз искам от Моите ученици да владеят своето ухо. Ученикът трябва да умее да поставя Душата си в съзвучие със своя Учител.

Мнозина не знаят как да поставят ухото си, да слушат както трябва. (1/стр. 152)

Понеже Аз съм богат, искам и Моите ученици да бъдат богати. Който живее в Бога, само той може да опита истинското богатство.

Желая всички да се домогнете до Божествения живот, да забогатеете външно и вътрешно, да разрешите правилно задачите на своя живот.(2/стр.58, 59)

Учителят иска от своя ученик да се учи. Ученето – това е обикновеното, а сливането с Истината е необикновеното. В обикновеното човек се учи, а в необикновеното живее.

Христос казва на учениците Си: „Ако не разбирате обикновените работи, как ще разберете небесните?“ И Аз казвам същото. Ако не разбирате обикновените работи, как ще разберете необикновените? (2/стр. 71)

Аз живея само по една мярка – мярката на Истината. В това отношение искам Моите ученици да Ме следват. Затова останах в България – понеже в България имаше Души, в които вярвах. Поради тази причина църквата не можа да Ме изгони.

Аз съм ви казвал най-хубавите думи. Няма човек в България, па и в целия свят, който да е казал по-хубави думи от Мене. Съберете всичко това, което са казали писателите за Истината, и нека го сравнят с онова, което съм казал Аз за Истината. Аз съм казал много хубави думи за Истината, защото живея съобразно нея, мисля съобразно нея и действувам съобразно нея. Действувайте и вие съобразно нея, тя е и за вас благо, не е само заради Мене. Ако е само заради Мене, Аз бих седял на друго място и щях да бъда спокоен, нямаше да седя между българите. (3/стр. 82)

Аз искам да станете Синове Божии, живи Пламъци на Истинския Бог. Това е разбраното Учение.

…Бог е Бог на живите, за тия хора говоря Аз. Тия хора, това са истинското семе на света. Писанието нарича тия хора Синове Божии. (3/стр. 132)

Аз желая ученикът да събуди своя вечен стремеж. И тогава ученикът ще получи знания, които не са от този свят. Най-важното нещо, което ученикът трябва да направи, за да събуди своя стремеж, е да обикне с цялото си сърце живота такъв, какъвто е. Ако обикне живота такъв, какъвто е, той ще направи решителната крачка и ще постигне Живота, който не е – истинският Живот не е в света, а в Духа на човека. Тъй като умът е натрупаният живот от миналото, целият този живот е наречен „умът“ и ако човек го обикне изцяло, ще направи преход към Духа. И там ще види истинското Лице на Живота.

Сега Аз желая у всички да се яви стремеж да учите, да придобивате знания. Истинско знание е нужно за всинца ви… (книга 4/лекция 4:стр. 25, 26)

Аз искам да вярвате в най-тънкото съзнание, което е скрито във вас. Това е съзнанието на Учителя. Това е истинското Православие. Думата Православие произлиза от Правда и Слава и означава Слава на Правдата. Тази Слава принадлежи на Божественото съзнание.

И Аз, като проповядвам на синовете и дъщерите ви, възпитани в дух на безверие, те казват: „Не му вярвай!“ Какво ще стане, ако и Аз, като проповядвам, кажа: „Не вярвайте на тези!“ Аз съм искрен и като казвам: „Не им вярвайте“, имам предвид да вярвате в онова Висше, Божествено съзнание, което се преплита с вашето. (5/стр. 248)

Аз бих желал каквото правите за Мене, да го правите и за другите. Правете всичко за Бог в Мене и за Бог в другите с разбиране и Бог ще заживее в Цялото. Тогава вашето разбиране ще се освети.

Аз бих желал каквото правите за Мене, да го правите и за другите. Това Ме радва. (5/стр. 248)

Аз искам от Моите ученици да познаят Тайната на живота. Когато познаят Тайната на живота, те ще се приближат още повече до Мен. Тогава те ще познаят Духа си, който е по-голям от живота. И когато се слеят напълно с Духа си, Аз ще им се изявя, но не като живот, а като Дълбочина.

Ще кажете, че отричам живота. Не, Аз отричам вашите заблуждения. Вие не сте влезли още в живота, не знаете какво представя той. (6/стр. 28)

Аз искам Моите ученици да разберат музиката по нов начин, защото само истинският ученик излъчва музика. Неговото сърце излъчва нетленна радост, неговите очи излъчват музиката на Истината. Цялото му същество се къпе в Светлина. Това е Ново разбиране за музиката.

Като ученици, вие трябва да прилагате знанието си в живота. Пееш, упражняваш се с години, но като трябва да приложиш знанието си, не успяваш. Минаваш през гората и пееш. Обаче, като срещнеш мечка, веднага бягаш. Защо не я спреш с песента си? Гладен си. Иди при гостилничаря и пей. Ако той те нахрани, ще знаеш, че пеенето ти има успех. Окъсан си, нямаш дрехи. Иди при дрехаря и пей. Ако той ти даде нов костюм, пеенето ти има успех. Ако нямаш приятели, пак пей. С доброто пеене ще си намериш добри приятели. (6/стр. 43, 44)

Аз искам учениците да поставят ума, сърцето и Душата си на своите места. И тогава техният Път ще бъде чист, защото те ще виждат чрез ума, ще чувстват чрез сърцето и ще схващат чрез Душата красотата на Пътя.

…Дойдете ли до Душата, ще имате особени отношения и ще кажете: „Учителю Благи!“ Към ума и сърцето си няма да се обърнете с думите „Учителю Благи“. Към тях ще имате съвършено различни отношения от тия, които имате към Душата и Духа. Като дойдете до сърцето си, ще кажете: „Мой добри приятелю!“ Като дойдете до ума си, ще кажете: „Верни рабе!“ (7/стр. 20)

Според Мен силата на Лазар се намира в силата на неговото Посвещение. С тази сила той може да ръководи Душата си във всяко направление. А умението да слуша Лазар е придобил, когато е живял в древния Египет. Той е от Школата на есеите. Аз искам всички ученици да бъдат като Лазаря. Само върху тези ученици мога да излея Своя Живот. Те са Новото явление в света.

Онези врагове, за които Христос е казал, че трябва да ги любим, са наши добри приятели. Кой може да повярва в това? Едва ли ще се намери един човек, който може да повярва на думите Ми. Ако се намери такъв, той непременно ще бъде Лазар… Кой и какъв беше Лазар? Защо Христос отиде именно при гроба на Лазаря, а не отиде на други гробове да вика мъртвите да излязат вън? По това време в Израил имаше само един човек, който след като умря, още можеше да чува и да разбира какво му се говори отвън. Този човек беше Лазар. (7/стр. 130, 121)

Аз искам от Моите ученици да опитат всичко от живота. И след като имат опит, те ще се извисят в Душата на света. Но всичко трябва да се опитва с мярка, с будност и Благоговение. Това е Свещеният опит.

Ако ви дам няколко зърна грозде и кажа, че не е хубаво, ще повярвате ли? За да се убедите в истинността на Моите думи, вие трябва да го вкусите. Щом вкусите, сами ще кажете какво е гроздето. Значи всяка дума, всяка Моя мисъл могат да се опитат. Ако са кисели, ще ги турите настрана; ако са сладки, ще ги приемете в себе си и ще ги приложите в живота си. (8/стр. 8)

Аз искам Моите ученици да опитат Бога, да Го изживеят и от тази гледна точка да придобият вярата си. Така те ще обикнат живота по нов начин и ще носят уханието на Истината в себе си.

Бих желал в бъдеще религията, за която говорим, да бъде многократно опитана и да кажем: Вярвам в Бога, защото съм Го опитал… (8/стр. 21)

Аз виждам как Бог прониква навсякъде. Той прониква даже и в умовете на хората. С това поникване Той създава голямо напрежение и в това напрежение ще се увеличи Светлината на тези, които приемат Бога. А тези, които не приемат Бога, змията ще продължи да живее в тях и те ще бъдат обречени на лошите условия. Аз искам Моите ученици да използват това напрежение и да увеличат Светлината в себе си. Така те ще познаят Гласа на своя Учител.

Господ ще почне сега да говори в света. Той говори в умовете на всички хора. Голямо брожение има и трябва да знаете, че когато Господ говори, земята ще се обърне с главата надолу, но всичко това ще стане. (8/стр. 30)

Ще ви кажа накратко едно мнение за Себе Си. Аз съм реалист във всички светове, така както съм реален и достъпен за всяко същество. Реалността в Мен се нарича ИСТИНАТА, а където и да попадне Истината, тя вижда само реалното. Това искам и от Своите ученици.

Като видя едно малко цвете, радвам му се като на богатството. За Мене то е предмет за изучаване. Като видя един извор, седна при него и се разговарям. Казвате: „Ето един смахнат човек, с извора се разговаря!“ Прави сте, за извора съм смахнат, а какво ще кажа Аз за вашите тефтери? Седнеш пред тефтера, отваряш го и казваш: „Този има да ми дава 25 000, онзи 50 000 лева. Ще ги туря в затвора.“ Отваряш и затваряш тефтера – цял ден една и съща история. Кой от двамата е по-умен? Аз ли, който се радвам на малкото кокиче и извора, или ти, който отваряш и затваряш тефтерите си? Кой е по-умен? Ти ли, който създаваш теория за слънцето като тяло в разтопено състояние, или Аз, който съм ходил на слънцето и се разговарям с малкото кокиче? (8/стр. 179, 180)

Аз искам Моите ученици да имат два таланта. Единият да бъде изобилната Светлина на ума, а другият да бъде изобилната Топлина на сърцето. И когато тези два таланта се съчетаят хармонично, от тях се ражда ученикът на Новото.

Аз ви казах, че вие имате два таланта; ще попитате кои са те. Вашият ум и вашето сърце – това са два таланта… Аз не искам хора с един талант, които са го заровили; в Училището, в което преподавам, искам хора с два таланта. Защо? Защото не искам да си губя времето в безплодна работа. (9/стр. 49, 51)

Аз искам Моите ученици да са будни, защото само будният може да расте във Величието на Любовта. Чрез малките неща будният опознава живата Сила на Любовта. Тази Сила е толкова обширна, че всичките светове са нейно подножие. Ученикът трябва да има велико отношение към тази Сила. Това е Първата заповед на живота.

…Когато дойдем да говорим за значението на Любовта в обширен смисъл, разбира се не всички ще сте готови да разберете това, което мога да ви кажа, и за да мога да предам тази мисъл, да ви бъде понятна, трябва да я облека в проста форма. (9/стр. 58)

Аз искам от Моите ученици да се издигнат до онази Божествена точка, от която гледа Любовта. Само така те ще видят красотата на живота и ще бъдат изпълнени с вътрешен мир.

Онзи, който иска да научи Божествения закон, да приеме една по-висока степен, да се издигне в областта на Светиите, отгдето да гледа ясно на живота и Господ да гледа благосклонно на него, непременно трябва да свърши Божественото Училище на земята със зрелостен изпит. В това свършване седи благото на всекиго. (9/стр. 68)

Фарисеят е човек представителен, но без съдържание. Ето какво не искам от Моите ученици. Един ученик трябва да представя себе си чрез съдържанието, което е неговата Душа и чрез смисъла, който е в неговия Дух, за да могат хората да кажат: „Ето ученика!“

Мене Ми е гръмнала главата от тия фарисеи. Ако има нещо в света, което да безпокои, то са тия фарисеи. (9/стр. 164, 165)

Когато Аз живея при Бога, всичко обхващам чрез Неговата Любов. И Той става Моето Учение. Това искам и от Моите ученици – да имат разширено съзнание, за да може Бог в тях да работи.

Съвременните хора казват: „Който вярва в прераждането, ще го изхвърлим из църквата“… Когато Аз живея съгласно Божия закон, дали ще Ме изхвърлите из църквата, или ще Ме държите в нея, това не засяга Душата Ми. Когато Аз живея при Бога, никого не мразя, старая се да обичам всички, може ли някой да Ме изхвърли? …Това е Учението, което проповядвам. (10/стр. 19)

Да оправим този свят, значи да станем Живи Извори на Новата Духовност. Ето това искам от Моите ученици, защото върху тази Духовност Бог ще слезе и ще всели в нас новите елементи на един Божествен свят. Изменяйки се отвътре, ние изменяме света.

Предстои ни велика задача – да оправим този свят. (10/стр. 63)

Аз искам от Моите ученици да правят опити. Те трябва да правят такива опити, чрез които да проникнат дълбоко и в живота, и в смъртта. Който може да прониква, има Любов. Това са учениците, които ще Ме познаят. Защото това, което прониква, владее над живота и смъртта; това, което прониква, е Силата на Любовта.

Върху това, което ви проповядвам, мога да правя опити, пък и вие можете да направите един опит; в 4-5 години ще видите какви ще бъдат резултатите. (10/стр. 171)

Аз искам да влезете в духовния свят, защото само в света на Душата можем да си говорим на езика на Душата. Който иска да влезе в духовния свят, трябва да се освободи от черупката на света, от ограниченията на света.

Аз искам да влезете в духовния свят, но питам: Излюпени ли сте? (10/стр. 179)

От хиляди години имам ученици, които само цъфтят. Но в тази епоха очаквам от Моите ученици плод, защото времето на цъфтенето отдавна отмина. Плодът символизира Новото разбиране, Новото одухотворяване и Новото осмисляне. Новото се превръща в Светлина за света. Това са плодовете. За тези плодове Аз работя от милиони години.

Не искам само да цъфтите, но да завържете и да узреете. (10/стр. 182)

19. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ КЪМ УЧЕНИКА

Аз изучавам само езика на Бога. Това е езикът на Любовта и Аз искам вие да изучавате само този език. Иначе други духове ще се занимават с вас и ще ви отдалечат от вашия истински Път.

Преди няколко дни дойдоха при Мене две-три сестри, казаха Ми, че искат да се занимават с духовна работа, да свършат по-скоро работата си на земята. Когато се занимава с такава работа, човек се натъква на различни духове, с които мъчно се справя. Те му говорят на различни езици. Хиляди години да живееш, няма да научиш техните езици. (книга 1/стр. 105)

Аз съм изпитвал много духове и сега ги познавам. Изпитвайте ги и вие, като ги поставите в Огъня на Любовта, за да разберете дали те са ваши приятели или не, защото от съветите на тези духове хората са си построили многобройни гробове.

…Ще Ме питат какви са тези духове, които ги занимават. Аз ги познавам добре. Едни от тях са свършили училището едва с тройка, други са изключени от училището. Тези духове ще говорят за възпитание на хората! Те ще минават за ръководители на човечеството! Те ще заемат мястото на Христа, на Света Богородица и ще се произнасят за Мене, че съм бил първокласен Учител. Аз не съм буквоядец, но казвам: Изпитвайте духовете и разберете от Бога ли идват или не. (1/стр. 106)

Когато не послушате и най-малкия Ми съвет, нещо във вас ще бъде разрушено. Казвам ви това, за да мислите духовно.

Преди години бях в Сливен. Един ден дойде при мене една млада мома, която Ми разказваше, че се влюбила в един момък и желае да се омъжи за него. И двамата минаваха за окултни ученици. Той беше човек с философски ум, обичаше да проповядва, да философства, но не и да работи. Разбираше от лозарство, от земеделие, но считаше този труд за тежък, не искаше да се изтощава. Тя беше практична, работна мома. Казах ѝ, че не са един за друг. „Не, три дена да живея с него, но той да бъде!“ Най-после се ожениха. Тя работеше, а той очакваше наготово. Родиха им се две момчета: едното беше добро, а другото упорито, с опак характер. Сега, като се яви при Мене, тя беше вече болна, неврастеничка и съжаляваше, че не Ме послушала. Изнасям ви този пример, за да се поучите от него. (1/стр. 175)

Ако ви разкрия Тайните на Природата, вие ще изгубите всичко, което сте придобили от своето минало.

Аз не искам да ви разкривам Тайните на Природата, защото не сте готови за тях. (1/стр. 236)

Ако ви дам истинското знание за очите, вие ще осветлите своя вътрешен свят, защото да гледаш чрез очите си под специфичен ъгъл, означава да дадеш на Духа в тебе да гледа. Но ако не дадеш път на Духа в тебе да гледа, ти може да обезобразиш и външния си, и вътрешния си живот.

Ако ви дам знание за очите и не го използвате, нищо няма да получите от него. (1/стр. 301)

Да пресечеш две линии, означава да противопоставиш Любовта на Мъдростта. Всеки, който противопоставя Любовта на Мъдростта, ще бъде посетен от силата на страданието, което е предизвикал, за да научи своя урок.

Когато чертая, Аз избягвам кръстовете. И на вас казвам: Никога не пресичайте две прави линии, да не се образува кръст. Който си позволи да начертае кръст, пръв той ще бъде разпънат. (1/стр. 315)

Когато ви говоря и не Ме разбирате, тогава страданията ще ви говорят. Когато Ме разбирате, тогава радостта ще ви говори.

Един ден дойде при Мене една госпожа, на вид благородна. Попита Ме за нещо, Аз ѝ дадох съвет, но тя се обиди и Ми каза: Омъчних се от Вашите думи. – Ти се омъчни, защото разглеждаш лично нещата, не разбираш дълбокия смисъл на законите. (1/стр. 338)

Аз мога да давам живот на Моите ученици, но Аз мога и да ги изпращам в другия свят, за да ги подготвя за един по-добър подход към ученичеството, защото само чрез ученичеството Душите могат да се приближават към Мен.

Вчера посетих един болник, един млад момък – преди десет години той имаше кръвоизлияние. Викна Ме тогава майка му, казва Ми: „Спаси го, моля ти се, няма да забравя това.“ Казвах на майката: „Ако Аз спася твоя син, ще го научиш ли да служи на Бога, да живее един чист и свят живот?“ Обеща. Добре, Аз направих този опит, спасих този човек. Оздравя, но после какви ли лудории не направи? Жени се, разведе се, води един порочен живот, пиянства и вчера го видях на легло, казва: „Заминавам си.“ Казвам: Ще си вървиш сега. Съжалявам, че ти дадох живот, за да натрупаш такива грехове още върху си. Но сега, ако Ме слушаш, пак ще ти помогна – да си заминеш. – А, сега съзнавам, прости, прости, тъй ще живея. – Не, ще се молиш, сега ще улесня пътя за заминаването ти. – Майката, която толкова го обича, пита: „Ще живее ли още?“ Сестрата казва: „Не му казвай, че ще замине.“ Не, ще му кажа, че ще замине – тъй съм решил. „Няма да те повърна3 вече, туй няма да бъде. Туй е Божият закон.“ (3/стр. 27)

Аз откривам Пътя на хората, но ако човек няма будно разбиране, той може сам да закрие своя Път и да остане извън Живота.

Преди няколко дни дохожда при Мене една Моя позната, която Ми казва: „Много съм нещастна. Искам да ми дадеш едно обяснение, защо са тези страдания, които сега прекарвам. Аз не искам да ми казваш, че това било Божията Воля. Тъй едва започна нещо, докарам го до един край и веднага се разваля. Имам един мъж, не мога да живея с него, употребявам всичката си воля и вече съм решила да си работя, да си живея сама. Всичко внасям и пак не върви.“ Казвам ѝ: Искам да ти кажа, но има нещо, което Ме спира. – Че какво е то? – Има нещо, което Ме спира. – Защо? – Гледа Ме тя. „Хайде – казвам, – ще направя едно усилие, само един факт ще ти изнеса и той е следующият. Преди стотина години, то бе във времето на богомилите, ти си била дъщеря на един знатен български велможа. Баща ти бил много богат и влиятелен. Ти си имала един брат, който се запознал с богомилите и поискал за тяхното учение да пожертвува всичко. Но ти, като влиятелна, чрез своя любовник си успяла да го разубедиш. Ти си обичала брата си много и си успяла да го възвърнеш от неговите Свещени идеи и да го убедиш, че туй учение е черно, че то е от дявола. Как така той може да уронва твоя престиж! И си го възвърнала в света. От този ден започват твоите нещастия. Този твой брат е днешният ти мъж.“ Тя казва: „Разбрах сега, ще поправя грешката си.“ И започва да Ми навежда факти, как у него се зараждало желание да стане свещеник. Тя и сега се противопоставяла и му казвала: „Не, ти всичко ще станеш, но не и проповедник.“ Сега, като ви разправям тия неща, вие ще си кажете: „Това са забавления за хората.“ Това не е за забавление. Когато Аз говоря, Аз не забавлявам. Аз мога да кажа факти, които съществуват и които не съществуват… Аз мога да изнеса факти, да докажа от какво произтичат противоречията в живота. (3/стр. 269, 270)

Аз не разкривам Тайни на неподготвени ученици, защото всяка Тайна е нож с три остриета. Първото острие погубва сърцето на неподготвения, второто острие погубва ума и волята едновременно, а третото острие демонизира душата. Това поражение е по-лошо от смъртта. Целта на Тайните е да съхраняват Истината и затова само когато човек е подготвен, само тогава Истината може да му се разкрива, но винаги постепенно.

Някои се оплакват, че не им се откриват Тайни. Какво искат те? Да им дам оръжие да се избиват помежду си? (5/стр. 182)

Ако не приемете това Учение, не очаквайте никакви резултати. Всички страдания, това са неприетото Учение.

Казвам: Ако не възприемете това Учение, резултатът няма да бъде добър. Защо да се създават ненужни страдания в света? Доста са страданията на миналото. Нека отсега нататък дойде радостта и Благословението между човечеството. (5/стр. 191)

Докато сте в Училището, изучавайте законите на живота, защото ако излезете от Училището, ще изучавате законите на злото и смъртта ще ви бъде постоянен спътник – невидима и ловка като змия.

…Докато сте още в Училището, изучавайте законите на живота, на разумната Природа, за да се ползувате от тях. (6/стр. 106)

Моите ученици учат, за да познаят себе си и да осмислят живота си. В това седи красотата на истинското знание. А тези, които учат без Любов към истинското знание, те ще си създадат кариера и един хубаво устроен живот. В този живот човек изгубва себе си. В този живот благословението е привидно. Тук човек се радва, без да знае, че Душата му плаче.

Ученикът учи, за да придобие знание, чрез което осмисля живота си или си създава кариера. Като се стреми към знанието, всеки човек си поставя различни цели. (8/стр. 50)

Когато един ученик се движи към Мен с цялата си Любов, той има условие да влезе в най-великата Школа на живота. В тази Школа е абсолютно недопустимо и най-малкото оплакване, защото Великата Школа се състои от Абсолютна Хармония. Това е като една съвършена Вселена. А да се допусне и най-малкото оплакване, означава да се внесе хаос във Великия ред. Ето защо във Великата Школа не може да постъпи и най-малкото оплакване.

…Във Великата Школа на Бялото Братство абсолютно се забранява да се оплаквате от когото и да е. (8/стр. 75)

Помнете: Вътре в Школата всичко е Истинолюбие. Никой няма право да произнесе и най-малката лъжа. Извън Школата всеки има право. Истината е мярка за Школата.

В Школата, в която ние живеем, не се позволява никаква лъжа. (8/стр. 76)

Тези, които само Ме слушаха, те получиха възможност да проучват ада. В ада има много послушни същества. Когато се освободят от послушанието си, Аз ще ги заведа при Божествената Любов, която ще превърне скръбта им в радост. И от този момент нататък те ще слушат с Душата си, а не с ушите на хитростта. И Аз ще им кажа: „Приберете ушите си, защото Аз говоря на вашата Душа.“ И така ще стане разбирателство между нас.

Ще кажете: Слушаме Те, Учителю! – Вие Ме слушате и Аз ви слушам, но само със слушане въпросите не се разрешават. (8/стр. 127)

Учителят дава същественото на своя ученик, а ножовете и всички останали прибори са второстепенни неща. Второстепенните неща са образували отклонението на ученика. Същественото е в Хляба. Хлябът – това е Благословието на Живота. Хлябът символизира Любовта, защото Любовта е Вечният Хляб.

– Гладен съм. – Ела с Мене – завеждам го в една стая, – ето ти хлебец, ще седнеш на земята и ще се нахраниш. – Ама не съм научен по този начин да се храня, мене ми трябват вилушка, нож, паница. – Остави ти вилушката, ножа, паницата, ей на този хляб ще вземеш, ще го разчупиш с ръце и ще се нахраниш. – Ама ще ме видят хората. Срамота е. – Щом те е срам, ще останеш гладен. Ако те е срам да ходиш на училище с буквар, невеж ще останеш. (9/стр. 130)

Учителят се явява в живота на ученика, за да не може ученикът от малките си грешки да създаде в себе си голямото зло. Учителят посочва малките грешки, ученикът изправя и се освобождава. Когато върху един човек има много злини, това са неоправените грешки. Този човек не е пожелал Пътя на ученичеството. Който не е пожелал Пътя на ученика, има кой да го учи и той ще расте от зло в зло.

Може би Учителят да намери в тетрадката много погрешки, ученикът не трябва да каже: „Колко е дребнав – само три погрешки!“ Той може да я зацапа, може да задраска 4-5 думи и ученикът да каже: „Развали ми тетрадката.“ Да, ама ако искаш да бъдеш съвършен, ти трябва да му се благодариш, че ти е обърнал вниманието и на тия погрешки, защото трите погрешки може да станат повече. Изправи ги, не ги оставяй. Защото погрешката е като въшката: ако я оставиш, едната в седмицата може да навъди хиляди. (9/стр. 166)

За да могат Моите ученици да Ме слушат правилно, те трябва да са освободени от земни желания. Всяко земно желание е едно въже, което отнема будността на слушането. А някои имат десетки въжета. Докато имате въжета, вие имате друг учител. Само Любовта може да изпепели тези въжета от миналото. И тогава вие ще растете от самото слушане.

Всички, които Ме слушате сега, не сте свободни. Някои от вас са вързани за един колец, други – за два, трети – за три, за четири, за пет, за десет колци. Това мога да ви докажа не само теоретически, но и практически. (10/стр. 86)

20. МЯРКА ЗА УЧЕНИЧЕСТВО

Не си създавайте страдания, но ако попаднете в тях, виждайте Божията Любов. Тогава сте Мои ученици.

Не искам да ви говоря за страданията. Те не могат да се обичат. Обаче Аз искам зад страданията да виждате Любовта. (книга 1/стр. 274)

Да влезеш в Школата, означава да заживееш в Дух и Истина. Моите ученици са в Школата.

Щом влезеш в Школата, ще дойде Възкресението. (1/стр. 42)

Ние заедно трябва да изпитваме Писанията. И когато ги изпитаме, ще видим, че в нас е вложено Вечното Послание на Любовта. Ние сме родени, за да разберем Любовта като Вечност. Ако сте изпитали това, вие сте Мои ученици.

Сега, първото нещо, Аз искам вие да разсъждавате заедно с Мене, да изпитвате Писанията. (3/стр. 64)

Аз говоря за истинолюбивите. Да има човек специално отношение към Истината, това е повикът към Първичната култура. Това специално чувство към Истината е първият плод на Любовта.

Във всички Свои беседи Аз имам за цел да обикнем Истината, да говорим не грубата Истина, но в Душата си да имаме едно такова нежно чувство за Истината, че всякога да се стремим да говорим тази Истина; не да се налагаме, но да изказваме тази Велика Истина, която извира от нашата Душа. Следователно Аз поддържам: подтик към културата, това е Любовта. (3/стр. 129)

Мои ученици са тези, които са простили напълно. Мои ученици са тези, които са приели живота с всичките му несгоди и злини. Това са тези, които приемат и злото, и доброто с лекота. Така те се освобождават от света. И когато слязат отново на земята, страданието вече не може да ги преследва.

Като гледам лицата ви, не виждам нито един от вас, който да е простил тъй, както Аз искам… Сега Аз съм между вас. Една заслуга искам от вас да Ми отдадете и тя е следната. Като се върна при Господа, да мога да Му кажа: „Господи, Аз научих хората как трябва да прощават. Не само че ги научих да прощават тъй, както следва, но им дадох един пример и по форма, и по същество. Сега вече, Господи, можеш да слезеш на земята, те научиха туй изкуство…“ (3/стр. 381)

Всеки, който е намерил своя Учител, е блажен и свободен. Блаженството и Свободата са наградата за неговото търсене. Този ученик е умеел да търси и е получил своята заплата.

Човекът на Свободата винаги има разположение на Духа, светът пред него се разтваря широко и той е радостен и весел. Който го види, казва: „Този човек е щастлив, защото е намерил своя Учител, своя Господар, на когото няма подобен в света.“ (книга 4/лекция 5:стр. 25)

Моите ученици учат при всички условия на живота. Само така те придобиват сила над живота и смъртта.

…Ако ние учим, и при най-бедните условия на живота да сме, пак ще можем да надделеем трудностите; не учим ли, и при добри условия да сме, нищо няма да направим. (4/ 6:28)

Истинският ученик не е само добро същество, нито способно. Той е една велика Душа, която е пробудена и която има Свещено виждане за живота.

Знаете ли какво значи да бъдеш ученик? Може да сте добри, но това няма да ви направи ученици. Казват за някого, че не е толкова добър, но е способен ученик. Способният ученик може да стане добър, но неспособният мъчно може да стане добър. (5/стр. 240)

Тези, които държат на разрушението, те обичат забавленията и удоволствията. Новото Учение е за учениците. То е за тези, които търсят Първичния Път към себе си. И когато го открият, те ще се нарекат Синове на Царството на Виделината. По този Път вървят Моите ученици.

Едно трябва да знаете: Новото Учение няма за цел да забавлява хората. В света има много забавачници, няма защо и ние да отваряме такива. (7/стр. 140, 141)

Само който прилага думите Ми, може да се усъвършенства. Който само Ме слуша, той е болен човек. Той трябва да се лекува, той трябва да мисли и да се стреми към Разумността, за да оцелява. Който живее само за едното оцеляване, той не е Мой ученик. Моите ученици се намират в приложението.

Ще кажете: „Много пъти Учителят ни е говорил това.“ Аз бих ви попитал: Чухте ли Ме вие? Не сте Ме чули. Приложихте ли го? Не сте го приложили. Тогава защо искате да Ме лъжете? Онзи обаче, който каже, че е чул каквото съм говорил, считам го, че може да приложи и даже е приложил. Не прилагате ли, това е квадратна лъжа… (8/стр. 76)

Аз мога да уча само тези ученици, които имат Неизменна Любов. Само те ще бъдат проникнати от Божията Сила на Живота и ще познаят смисъла на нещата. Това са тези, които вървят истински към Мен.

Сега Аз зная, че всички, които Ме слушате, Ме разбирате и знаете, че Божествената Любов ви е необходима. Защо ви е Божествената Любов? За да имате велика, непоколебима основа. (8/стр. 106)

Само този ученик, който е готов да пожертва всичко заради своя Учител, е готов да върви по своя вътрешен Път на развитие.

Готови ли сте да се откажете от имането си? Готови ли сте да приложите оня закон на пълното самоотричане? Ако ви кажа да раздадете имането си, ще кажете: „Чакай да си помисля.“ Как сте Ме разбрали тогава? (8/стр. 114)

Ученик е този, който е слушал и изпълнявал. Слушането е качество на растежа, изпълнението е качество на Любовта.

Христос казва: „Доброто семе“. Кое е доброто семе? То е онзи ученик, който е слушал своя Учител. Коя е добрата почва? Като казвам „добрата почва“, разбирам Любовта. (8/стр. 196)

Моите ученици не са православни, те са Синове Божии и Синове на Любовта. Аз ги кръщавам в Любовта, а не в цитати. Моите истински ученици са символи на Любовта.

Питат: Православен ли си? – Няма защо да бъда православен. Ние сме Синове Божии. Единственото име, с което кръщавам Моите последователи, е Синове Божии. Това са най-честните слуги, които искат да служат на Бога, които не лъжат и които служат по Любов. (8/стр. 228)

Да събудя Божественото във вас, това значи да станете Синове на Любовта. Засега Аз повече от това не искам.

Сега Аз желая да събудя Божественото във вас… (8/стр. 231)

Според Мен ученик е този, който осъзнава напълно, че земята е Школа, в която непрестанно се учи. Който е дошъл на земята поради други причини, той не е ученик. Ученикът е дошъл да учи и в процеса на ученето да открие своя Учител.

Най-отличното понятие за човека е да знае, че земята е Божествено Училище, в което е поставен да се учи… (9/стр. 32)

Във връзка с ореха Аз виждам четири категории хора. Първата категория – това е човекът на безпокойния ум, той от всичко създава проблеми. Втората категория – това е човекът на неразумното сърце. Поради алчността той си създава проблеми. Третата категория хора се стремят към ядката – те са хора на волята и се стремят към разумния живот. Но те са също ограничени, защото мислят за себе си. Само четвъртата категория хора постигат Разумността. Това са духовните хора, те живеят по законите на своята Душа. Те работят за другите и Бог устройва живота им. Те са разумните деца на Бога и ще дадат изобилен плод. Само хората от четвъртата категория могат да бъдат ученици.

…Давам на едного орех и му казвам да прави изследване върху него. Един ще направи изследване върху вкуса му, ще опита неговата външна зелена обвивка, ще го захапе и ще го хвърли. Давам ореха на друго лице; то вече, доста благоразумно, снема горната, зелената му обвивка, обаче, като опитва втората, изпотрошава си зъбите и го захвърля и той. Давам ореха на трето лице; то обаче, още по-благоразумно, махва най-горната обвивка, счупва с камък костеливата черупка, изважда ядката и я изяжда. Ако съберем тия трима и ги попитаме какво нещо е орех, единият ще каже, че орехът е плод стипчив, лют, отровен; вторият – че е плод корав, който чупи зъбите на хората; третият – че е нещо вкусно и приятно… Онзи, който изяде ореха, мисли, че е най-умният. Не! Давам ореха на четвърти, той взема, но вместо да го изяде, го посажда и след 10 или 15 години единият този орех дава хиляди ореха. (9/стр. 32)

Днес ви говорих за Свободата, а след определено време ще разбера кой Ме е слушал отчасти и кой Ме е слушал с цялата си Душа. Тези, които са постигнали Свободата си, са тези, които са присъствали при Мен със Свещеното Начало в себе си. А тези, които са станали роби, те не са били тук – някой друг ги е довел.

Днес говорих за Свободата… Някога ще направя един опит да видя доколко сте разбрали и приложили днешната беседа. (10/стр. 96)

Как ще познаете Моите ученици? Моите ученици преобразяват ума си, сърцето и волята си. Те превръщат болестта в здраве, злото в добро, съмнението във вяра и враговете си в приятели.

…Аз искам да имате сила да видоизмените нещата. (10/стр. 176)

Който е познал своя Учител, той вече е преобразено същество. Той вече е същество на Новото; той има нов подход към нещата, защото той придобива погледа на Любовта.

Познали ли сте вашия Учител? (10/стр. 176)

Извън Училището са тези, които обичат света и неговите удоволствия, които обичат забавленията и които се изкушават. Вътре в Училището са тези, които не се съблазняват от света – това са тези, които държат да се върнат към своя Божествен Произход. Те са годни за развитие и са наречени ученици. Човекът се забавлява, ученикът се учи.

Да обикаляте извън Училището е едно нещо, да сте вътре в него е друго нещо. (10/стр. 177)

Който е чул Гласа на своя Учител, става тих, спокоен, скромен и смирен. Това са четири свята на дълбоката Божествена Същност в човека. Тих значи, че ученикът е заживял в Духа си. Спокоен значи, че ученикът е овладял ума си. Скромен значи, че ученикът е възродил сърцето си. И смирен значи, че ученикът е заживял в Душата си.

Вие чули ли сте вашия Учител? (10/стр. 177)

Този, когото държа в Своя ум, е благословен от Бога. Той ще бъде осветен от Моята Светлина. Той е Син на Възкресението. А този, който не е в Моя ум, той е човек на света, той е човек на безпътието. Тези, които работят със Словото, и тези, които съблюдават своите постъпки с Божието Слово, те са в Моя ум.

Свещениците и владиците мислят, че Аз имам някакъв план против тях. Аз нося в ума Си съвсем друга мисъл, не се занимавам с тях. Ако бях ги държал в Своя ум, те щяха да бъдат благодарни. (8/стр. 223)

21. ИЗПИТИТЕ

Всички изпити се концентрират в един изпит. Целият живот се насочва към едно единствено постижение – да отидеш с Любов при своя Учител и Той да ти посочи Пътя към Необятното.

Сега Аз не говоря за изпитанията, които носи новата година. Те не са важни за Мен. Аз говоря за онзи Велик изпит, пред който е поставено цялото човечество още от времето на Христа. Желая на всички да издържите този изпит добре и като дойдете при Мене, ще ви почерпя с нещо особено… (книга 1/стр. 45)

Моите ученици са специфични Души, които ще прекарам през големи изпитания, за да се разгърне в тях Силата на Живота.

Казват: „Учителят събрал около Себе Си хора от кол и въже да ги учи.“ Вие сте специфични семена, от които Аз се интересувам, търся почва за посяване. За всяко семе е нужна специфична почва. (1/стр. 316)

Когато Аз давам тежки изпитания на Моите ученици, то е, защото искам да ги приближа до Себе Си. А когато им давам лесни задачи, то е, защото искам да ги отдалеча от Себе Си. Само в отдалечаването си те може да Ме потърсят.

Едногодишното дете познава баща си по един начин, 20-годишният момък го познава по друг начин. И бащата има различни отношения към своите деца. На малкото си дете той ще даде една малка стомничка, която едва съдържа един килограм вода; на 20-годишния си син той ще даде голяма стомна да донесе повече вода, да задоволи нуждите на целия дом. Справедливо ли е това отношение? Справедливо е. На силния и способен ученик се дават мъчни задачи, големи изпитания, а на слабия се дават лесни задачи, малки изпитания. (2/стр. 85, 86)

Само Учителят може да изпитва своите ученици. В това изпитване разбраното се отделя от неразбраното и ученикът сам вижда дали разбраното остава в него или неразбраното. Когато изпитът е издържан, ученикът придобива разбирането. Когато изпитът не е издържан, ученикът изгубва разбирането.

„И това казваше Той да го изпита.“4 Кой изпитва? Учителят може да изпитва, когато предаде на учениците си известна материя… (3/стр. 215)

Аз знам, че Невидимият свят само в един момент може да ни изпита и веднага да разбере дали сме устояли в Истината и дали сме съхранили Любовта. Ако сме устояли, ще имаме Благословението на Невидимия свят.

Да, Мене може да Ме изпитате…, но и Аз мога да ви изпитам. И доколко любите, също може да се изпита! Невидимият свят всеки ден може да ни изпита… (3/стр. 222)

Аз ще ви срещна и ще ви изпитам. И ако вашата Любов е от Бога, между нас ще се създаде Свещена връзка. Но ако вашата любов не е Божествена, вие няма да Ме видите и няма да Ме познаете. Ще кажете: „Видях ли Учителя, или беше сън?“

Изкушение са младите жени, нали? Та като срещна една такава млада, красива жена, тъй да я погледна, че да не ѝ трепне сърцето. Иначе тя може да си помисли: „Този човек може да ме изнасили.“ А като Ме срещне, да се зарадва и тази ѝ радост да се оправдае. И този мек поглед да не е само при един случай в живота ни. Туй наричам Аз морал, това наричам Аз Възвишена Любов на човешката Душа… И тъй, Аз ще ви срещна. Знаете ли как ще ви срещна? Аз ще бъда тази… красива жена в гората, каквато не сте виждали, а вие ще бъдете този мъж. Ще застана пред вас, за да ви опитам и след като ви изпитам, ще кажа: „Аз съм онзи проповедник, който говори там.“ Ако вие постъпите съобразно себе си, Аз ще ви дам една целувка и ще ви кажа: „Радвам се, братко!“ Една Свещена целувка ще ви дам. Но ако намеря, че не постъпите както трябва, Аз ще се изгубя. Ще си кажете: „Виждам ли, или не виждам?“ Така ще бъде с вас. Така ще ви изпитам. (3/стр. 227, 229)

В най-тежката, 9-та фаза на земетресението при Мен ще останат само тези, които имат устоя на Истината.

Сега Аз ви говоря и вие Ме слушате… Ако този час стане едно силно землетресение, вие ще останете ли тук да Ме слушате, или ще избягате вън? Ако землетресението е от първа и най-много до пета степен, може да Ме слушате, но ако е от шеста до девета степен, не зная колко души биха останали да слушат беседата. (книга 4/лекция 3: стр. 13, 14)

Някога Аз ви изпитвам нарочно. Обиждам ви и с това докосвам тънките струни на вашата Душа. Така проверявам дали вашата Любов е Неизменна.

Някога Аз ви обиждам нарочно, да изпитам Любовта ви. (5/стр. 86)

Изпитанията посещават учениците, защото те искат да проверят какво може ученикът да изкара от тях. На обикновените хора е даден широкият път, защото те не искат да учат. Тези, които не искат да учат, ще им се наложи да общуват със злото. Или злото ще ги учи, или доброто ще ги отучи.

Щом станеш ученик, изпитите веднага дохождат. Значи ученикът се изпитва, а обикновеният човек е свободен. (5/стр. 171)

Когато ученикът влезе в Пътя на Учението, той неизбежно ще се натъкне на ред трудности, които трябва да разреши. Според силата на трудностите ще се яви Духът, който определя силата на Просветлението. Чрез Просветлението Учителят и ученикът образуват едно Цяло.

При сегашното ви състояние има нещо, което ви спъва, а именно: всички религиозни хора и окултни ученици изпадат в слабостта да мислят, че веднъж влезли в този Път, ще дойде такова Просветление в тях, което моментално ще премахне мъчнотиите им. Това отчасти е вярно, но има и друго нещо: учениците, които са влезли в този Път, се натъкват на ред мъчнотии и изпитания. Те трябва да се борят с тях, да се сражават, докато ги победят. (5/стр. 235)

Аз искам да ви науча да се справяте с мечката. Това значи да излезеш от една голяма трудност с придобита Светлина.

Като ви говоря тези работи, мнозина казват: „Известно ни е това.“ Какво знаете вие? Можете ли да се борите с мечката и да я победите? …Мечката е мъчнотия, задача за разрешаване. Ако не се справиш с мечката, не си решил задачата. (6/стр. 167)

Ако издържи изпитите на Божествения свят, човекът се превръща вече в ученик. Той става безпогрешен, но не съвършен. Това се придобива с качествата умереност и несъмненост в подхода към живота.

…На физическия свят нещата се преценяват с бележки – тройка, четворка, най-много до шесторка. Обаче в Божествения свят може да се мине от един клас в друг само с десеторка. Ако си получил бележка девет, не може да минеш в по-горен клас. Когато ученикът държи изпит в Божествения свят и отговори на два въпроса добре, а на третия не отговори, той пропада. Там всичко трябва да се знае безпогрешно. (7/стр. 110)

Само в човешкия свят има благоволение към ученика. В Божествения свят няма благоволение, защото това е свят, в който компромисът означава катастрофа. Катастрофите са за човешкия свят.

В невидимия свят ученикът има право да повтаря класа хиляди години наред. Ако след това не може да мине в по-горен клас, дават му почивка хиляди години, докато дойде новата епоха, в която той ще влезе и започне отново първо отделение. В невидимия свят Учителите са крайно взискателни: хиляди години ще държат ученика в първо отделение, докато го научат както трябва. Не се влиза лесно в Царството Божие! Някой ученик работил много, приготвил се добре и мисли, че всичко знае и не могат да го скъсат, но остава изненадан, когато пропадне на изпита. В невидимия свят ученикът не минава по благоволение. (7/стр. 110)

Най-съвършеният Момент в живота на ученика е пред 24-те Лица на Мъдростта. Тези Същества са Принципи на Мъдростта. Те познават всички кътчета на Душата и са пребродили всички пътища. Пред тях може да се говори само по един начин: истинолюбиво. Всяко друго говорене означава детрониране от Съвършения Момент.

Няма по-красиво състояние за ученика от това да се яви на изпит в невидимия свят. Сега всички трябва да се готвят, защото за всеки едного ще дойде денят, когато трябва да се яви на изпит пред тази Велика комисия. Какво ще бъде положението ви, когато застанете пред масата, около която са наредени 24 почтени Старци, пълни със Знание и Любов! Вие цял ще потреперите пред погледа на тия Светли Старци, които ви чакат да отговорите на зададените от тях въпроси. Те ви поглеждат и си казват: „Да видим дали този млад човек е достоен за това Знание.“ Те са строги, но не са жестоки. Когато видят, че някой иска да мине повърхностно, както е било на земята, тогава те са строги. Но когато видят, че ученикът е благороден, справедлив, те се отнасят с него много внимателно. Тези почтени Старци са прозорливи, виждат всички скрити неща в учениците. Нищо не може да избегне от очите им. (7/стр. 110)

Аз всякога изпитвам Моите ученици и във всеки един момент знам кой има Неизменната Любов. Тези, които имат Неизменната Любов, те са лозата, от която ще потече Новото вино. Новото вино е Новото разбиране за живота.

Лозата е емблема на човешката Душа… Всичко ще се постави на опит, всички ще бъдете изпитани. Кажеш ли, че има доброкачествена лоза, ще знаеш, че ще я опитам. (8/стр. 3, 5)

Пътят на Учението никога не е бил лесен, защото само в Пътя на изпитанията ученикът израства до своя Център. Разликата между човека и ученика е, че обикновеният човек има изкушения и страдания, но без да бъде изпитан, тъй като обикновеният човек се стреми към злото. Докато изкушенията и страданията са изпит за ученика да познае себе си и да потърси своя Учител.

Този Път, в който сте влезли, е един от най-трудните – не е за ходене, а за изпълнение. Не си правете илюзии, че този Път е лесен. Опитали ли сте най-големите страдания? (8/стр. 196)

Аз поставям на изпит първо Себе Си, а после ученика. Да остана в гроба, означава да остана в ноктите на най-тежкото страдание. Ако Аз не мога да се освободя от страданието, то ще бъде Моят гроб. Това значи, че Любов нямам. Ако имам Любов, тя ще Ме освободи от страданието. Тогава няма да имам гроб. И всеки ученик, който няма гроб, е Мой ученик. Страданията показват, че ние сме все още в гроба. Аз искам ученици извън гроба.

Аз…казвам: Изкопай един гроб за Мене. – Защо? – Изкопай един гроб, дълъг 1,75 м. Зарови Ме вътре и след десет дена разкопай гроба. Ако Ме намериш вътре, не съм Учител; ако не Ме намериш, Учител съм. – Направихме опита и не Те намерихме… Един ден Учителят ще подложи ученика Си на същия опит. Ако той не мине през този опит, как ще се познае, че е разбрал Учението на своя Учител? И Аз се поставям в положението на Велик Учител, и питам ученика: Ти видя ли опита, който направих? Можеш ли да Ме следваш? За да видя дали имаш Любов към Учителя си, дали си ученик, ще те заровя в земята. – Какво ще правиш? – Ще опитам доколко си ученик. – Измервам го, изкопавам гроба и го закопавам. След десет дена го разравям. Ако го намеря вътре, той не е ученик; ако не го намеря, ученик е. И тогава казвам: „Радвам се, че имам един ученик, който следва Моето Учение.“ След това посявам на гроба жито и казвам: „Ти си достоен за Знанието, което ти поверих.“ Мислете върху опита… (8/стр. 197, 198)

Има дълбоки вътрешни изпитания, които са строго определени от Бога. Аз съм проверил тези изпитания и знам, че те водят до събуждане на Съкровената Същина в човека. Тези изпитания трябва да се приемат с Любов, за да се прояви скритото Благословение, което се намира в тях. На ватански това изпитание се нарича НАХА. НАХА означава „Обърнато Благословение“ – отгоре е НАХА, а отдолу е обърнатият образ. Който приеме НАХА с Любов, ще види обърнатия образ. Това е скритото лице на Благословението.

Има изпитни5, които не може да се избегнат. Няма да ви разправям за тия вътрешни закони, а ще кажа, че има неща абсолютно определени от Бога. Ако речем да избегнем от малките, ще дойдат големите. (9/стр. 75)

22. ТИХИЯТ ПЪТ НА ИЗБРАНИТЕ

Да изменяш себе си и да си вечно неизменен – ето един метод за Синовете на Истината… Това упражнение е един велик символ за Синовете Божии. Само те могат да завъртят квадрата и кръга. Квадратът, това са 4-те опорни точки на Сина – умът, сърцето, волята и Душата. Когато квадратът се завърти и чрез чистотата се динамизира, тогава квадратът очертава кръг. Така ученикът се освобождава от 4-те опорни точки и излизайки от Душата си, той се превръща в Дух. Само Духът може да живее в кръга, защото само Духът има един Център. Който е влязъл в Духа си, той вече е Син на Истината. Само той може да динамизира кръга. В динамиката на кръга той излиза от Вечността и се слива със своя Учител. Така Искрата се завръща в Прародината си.

И Аз, ако се случи да нямам работа, взимам един кръг, една плоскост и я движа в две противоположни посоки, като я завъртвам под ъгъл 90 градуса. След това взимам друга плоскост – квадрат – и нея завъртвам също в две противоположни посоки. Да завъртиш една плоскост на 90 градуса, това значи да измениш нещо в себе си. (книга 1/стр. 38, 39)

Ако някой от вас е заслужил да чуе една специална песен, тогава Аз ще го поканя в едно строго определено време и той ще чуе музиката, която ще осветли неговия Вечен Път. Това ще бъде специален час за неговата Душа.

Днес Аз не искам да свиря. – Защо? – Времето не е подходящо. Когато времето не е подходящо, мнозина не разбират музиката. И тогава, вместо да събуди у човека положителни качества, тя събужда отрицателни. Затова е казано в Писанието: „Всяко нещо си има своето време.“ Как се познава това? То се подсказва отвътре. (1/стр. 91)

Всеки носи Тайната на Учителя в себе си, но трябва да преброди вселените на своя устрем, за да бъде докоснат от тази Тайна. И тогава цялото му битие ще се осмисли. И ще стане Първороден Образ, и ще се нарече „Дух Свещен, докоснат от Святия Дух на Вечността“. Дух Свещен – това е Образът и Подобието.

Ще мисля, свиря и пея за Онзи, Който е създал мисълта и музиката. Това е Моят Учител, Моят Бог. Всеки носи този Учител в себе си и за Него ще живее. (1/стр. 122)

Ако може да влезете в своя Учител, вие ще видите Неговото даване и ще станете Слънца, ще станете Синове на Светлината.

Вие сте дошли на земята – Великото Училище на живота – да се учите, но не трябва да бъдете нито критици, нито бирници. Бирникът събира и вие събирате, но като съберете достатъчно вода, трябва да отворите крановете и да раздавате. Човек трябва да знае как да дава. (2/стр. 208)

Аз стоя на голямо разстояние от Моите ученици. Тъй като Любовта в Мен е всепоглъщаща, Аз съм избрал това почетно разстояние. И някой казва: „Видях Учителя!“ Не, това не е дори сянката на видението. Този, който Ме е видял напълно, е изгорял в Мене и се е превърнал в Отломък от Древния Пламък на Живота. Този Отломък е наречен Син на Учението. Само тези Отломъци познават Пътя към Мен.

Аз стоя на 100 километра разстояние от теб, нося една малка свещ, а ти казваш: „Видях един човек.“ Нищо не си видял. (3/стр. 129)

За да ви любя, вие трябва да сте възкръснали във Вечния Живот. Тогава Моята Светлина ще ви възнесе към Незнайното.

Казва някой: Ти не ме любиш. – Познаваш ли какво нещо е Любовта? Не че не ви любя, но във вас няма условия да проявя Моята Любов. Научно Аз бих казал тъй: онзи, който иска да го любя, в него трябва да има условия. Щом двама души си говорим, ние сме живи. Щом сме живи, има вече условия да се прояви Любовта. (3/стр. 129)

Аз говоря на тези, които познавам, защото те ще опазят Словото и ще устоят на Истината. Аз познавам онези ученици, които са неизменни в Любовта. Те са Моите Избрани и те ще освещават Моето Учение сега и в бъдните времена. Те са Моите Избрани независимо от това, дали светът ги одобрява или не.

Сега Аз говоря на онези, които ще опазят Словото. Тази реч не се отнася до другите, те са свободни; тя се отнася до разумните, които ще опазят Словото. (3/стр. 167)

Много малко са тези ученици, които разбират Моите скрити мотиви. Това са тези, които съм избрал в Духа Си.

Аз опитвам, опитвам, правил съм няколко опити и още резултати не са дали. Аз, за пример, правих опити между двама ученици, и то ученици, които говорят за философия по окултизма. Дам им по две хубави ябълки и ги гледам в лицата. И двамата казват: „А, Учителят към нас е много внимателен.“ Изваждам от джоба си още една ябълка, давам я на единия, на другия не давам. Мръдва сърцето му. Казва си: „Отде накъде, той по-високо ли стои от мене?“ Казвам: Аз ви разбирам, вие не Ме разбирате. Защо му дадох другата ябълка? На този, на когото дадох другата ябълка, казвам: „Слушай, има един болен приятел, ще му занесеш тази ябълка и ще го поздравиш от Мене.“ (3/стр. 180, 181)

Аз съм виждал много Синове на Любовта. Те поставят началото на зазоряването на една Велика и Свещена култура.

…Хората на Новата култура Аз бих ги нарекъл Синове на Любовта. Аз обичам тази дума, обичам да се срещам със Синовете на Любовта – не разбирам любов в обикновен смисъл. (3/стр. 202)

Ако между вас само трима влязат в Новия живот, Аз ще бъда доволен, че съм изпълнил мисията Си. Тези трима ще се превърнат в начало на Шестата раса. Те ще Ме познаят лично и Аз ще бъда с тях завинаги.

Турете една линия и започнете Новия живот във вас! Нека десет души от вас, Аз не искам всички, нека се намерят десет души днес да започнат Новия живот. Хайде, ако няма десет, трима души нека да са, по-долу не снемам. Трима или десет души от цялото събрание внесете тази велика мисъл във вашия живот и вие ще бъдете в състояние да обърнете колелото на цялата земя в друга посока. Сега някои може да Ми възразят: Това е тщеславие. – Не е. Този Божествен ключ от 8000 години чака да го завърти някой… Казвам ви: Завъртете ключа на тази Божествена Любов! (3/стр. 205)

Аз мога да ви кажа Спасителната Дума, но вие трябва да имате връзка с Реалността. Тази Дума е Абсолютна връзка с Реалността. Тази Дума я пазя за Истинолюбивите, за Неизменните, за тези, които могат да я съхранят.

Сега всички, които Ме слушат, си казвате: „Той трябва да каже нещо, с което светът да се спаси.“ Е, знаете ли коя е Спасителната Дума? Аз мога да ви я кажа… (3/стр. 213)

Аз не съм дал право на никой да говори за Същността Ми. За Същността в Себе Си само Аз мога да говоря. Другите могат да се приближават само до Моята Същност. Имам си Синове, които са близко до Моето Небитие. И на един от тях поверих правото да говори приблизително за Същността Ми. Той ще ви учи.

Аз не съм дал право никому да говори за Мене. Аз съм това, което съм… (3/стр. 223)

Никой не може да Ми даде целувка. Само който е минал през дълбочината на кръста, може да Ми даде целувката на Светлината, защото който е издържал кръста, той е същество на Светлината. Само Избраните носят в себе си Реалната Светлина. Това е Светлината на Духа. Това е Светлината, скрита зад кръста.

„А – казват някои, – Учителю, да Ви прегърна и да Ви целуна.“ Ти, който не си бил разпъван, можеш ли да целуваш? Разпъваният може да го целуне онзи, който е бил разпъван. (3/стр. 353)

Аз говоря само за Моите ученици. Те не са на небето, нито на земята. Те са вътре в Живота на Духа. Те са навсякъде, не са ограничени от небето и земята. Те Ме познават. Само Избраните Ме познават.

Сега ще оставя външния свят, ще говоря за онези, които са вътре. Аз говоря за вас, а не за онези, които са на небето, те са научили закона. (3/стр. 398)

Духът на Великите Учители работи във Висши измерения и ако Той реши да ви научи и да ви даде Божественото Знание, Той ще ви отдели от тялото и ще ви вземе в Своята Дълбочина. Там ще научите тайната наука.

Е, това е една тайна наука! – Ами научи ни! – Всеки, който иска да научи това изкуство, ще го задигнат на небето, там ще отива в това Божествено Училище… Хората ще кажат: „Този човек често отсъствува.“ В туй отсъствие той ще се учи. (3/стр. 511)

Аз мога да разкрия духовните Тайни на Вселената на всеки, който е възприел Божествената Любов по един Абсолютен начин. Тайните се разкриват само на Избраните.

Аз бих ви дал много научни данни за устройството на Вселената, на земята, но преди всичко трябва да възприемем Любовта… (5/стр. 125)

Всички Мои истински ученици са минали през големия Огън от 35 милиона градуса и с това са устояли на Истината. Само те могат да говорят от Мое Име. Те са Моята сол.

За нас Огънят от 35 милиона градуса е демаркационна линия, през която се минава от физическия в Божествения свят… Това наричам минаване от смърт към живот. Сега и Аз ви желая, като ученици на Всемирното Бяло Братство, да минете през този Огън. Впрочем, няма защо Аз да ви желая. Всеки ученик сам трябва да пожелае да мине през Огъня от 35 милиона градуса. (5/стр. 145)

Моята радост е тясно свързана с вашето Възкресение. Само когато вие възкръснете, ще можете да освещавате Името на Славата.

…Да израсте и възкръсне Бог във вас – да осветите Божието Име! Това ще бъде Моята радост, защото ще бъдете близо до Бога. (5/стр. 190)

Ученикът винаги трябва да задава своя въпрос в строго определено време. И тогава Учителят ще му отговори и отговорът ще бъде разбран. В това разбиране ще се роди Новият живот. Който може да зададе въпроса на своето време, той е от Избраните.

Днес Моята цел е да прегледам писмата, които сте Ми писали, и да видя на кои може да се отговори. Някои писма не заслужават отговор, не че са глупави, но са ненавременни. Вие искате неща, за които не сте готови. (6/стр. 66)

Ако ученикът освети ума си, озари сърцето си и извиси волята си, той си създава условия за връзка със своя Учител. Ако ученикът заработи с Душата и с Духа си, той вече не е същество на земята. Той навлиза в областта на Неизреченото. Само в тази област сияе Животът на Избраните.

Като ученици, вие имате няколко възможности за постижения. Имаш възможност да работиш с ума, със сърцето и с волята си. Това са възможностите на триизмерния свят.. Имаш възможност да работиш и с Душата, и с Духа си. Те водят към по-високи постижения. (6/стр. 81)

Толкоз години ви проповядвам, но вие още не сте разбрали окултния смисъл на знанието. Досега трябваше да имам най-малко 40 истински ученици, а има едва четирима… Избраните се раждат в най-трудните условия на живота.

Толкова години вече ви проповядвам и виждам, че знанието, което сте придобили, не ви ползува много. (6/стр. 248)

Според Мен ако един ученик правилно преведе езика на Природата, той ще съумее да съгради Бог в себе си. Първичната Природа е съвършеният израз на Бога. Тя е съвършеният език. Чрез този език ученикът излиза от видимите светове и влиза в невидимите. Първичният език на Природата е Девственият език на Живота. Тук всички звуци изчезват, защото Животът в своята Дълбочина е Вечно Безмълвие.

…Такава е философията на Природата, която трябва да се преведе на ваш език, да ви стане ясна, разбрана. (8/стр. 67)

Ако ви проповядвам Истината, тя ще проникне във вас и ще стане ваш Път. Тя ще стане вашият капитал. И един ден трябва да заплатите за това, което сте придобили, защото Истината не е Моя, тя принадлежи на Прасъществото. За да заплатите, трябва да дадете най-скъпото от себе си, защото Истината изисква най-скъпото: това е животът. И ако дадете живота си, ще получите това, което всякога сте търсили. През всички времена и епохи това, което постоянно сте търсили, сега ще го намерите. Защото само този, който дава с Любов най-скъпото от себе си, може да се слее с Истината. И тогава вие ще получите Тайната на Живота. Това е един друг Живот – Живот на постоянна Пълнота, Живот, който е неразбираем в думите и в Словото, защото Истината надминава всичко.

Като ви проповядвам, Аз влагам капитала Си във вас… Истината, която проповядвам, не е Моя. Един ден, когато пораснете, ще постъпвате благородно с всички и тогава ще платите не на Мене, но на Онзи, чиято е Истината. (8/стр. 103)

Аз приемам в Себе Си само тези, които са готови да пожертвуват всичко за Истината. Само те ще видят Лицето Ми.

Всички задавате въпроса: „Учителю Благи, що да сторя?“ Както и да ви се отговори, вие не сте готови още да пожертвувате всичко за Господа. (8/стр. 124)

Кой от вас Ме познава? Само този, който се е пожертвувал за Истината. Само той Ме вижда. За другите Аз съм в сянка.

…Аз не съм всякога в тялото Си. Някога дохождам в събранието и вие мислите, че съм при вас. Аз не съм между вас, Аз съм извън времето и пространството. Само тялото Ми е при вас. Вие виждали ли сте Ме? Познавате ли Ме? (8/стр. 124)

Всички ученици, които не се съблазняват, са в Моя План. На тях Аз ще предам Великото изкуство да излизат от тялото си и да влизат, когато поискат. Който не се съблазнява, само той може да обитава в Свещеното Отвъдно. Той е Мой Син и Мой Брат.

Аз мога да излизам и влизам в тялото Си, когато пожелая. Ако не го правя сега, то е, защото направя ли го пред вас, всички ще избягате. Ако неочаквано влизам и излизам от стаята ви, ще кажете: „Дали и тази вечер пак ще дойде?“ Не искам да ви смущавам… Аз искам да предам това изкуство на всички, та като почна да се явявам и изчезвам пред вас, да кажете: „И ние знаем това изкуство.“ (8/стр. 158, 159)

Ако Аз те погледна според закона на Истината, от човек ти ще се превърнеш в Божествено Същество. Пред теб ще се открият безбройни светове и ти ще станеш Път за всички същества и от земята, и от Небето към Мистерията на Учителя, Път към Този, Който никога не може да бъде видян.

Питаш: Защо ме гледаш? – Че Аз още не съм те погледнал. Ако те погледна, ти ще бъдеш спасен. (8/стр. 159)

Всеки ученик, който страда за Истината, той страда за Мене. При това условие Аз ще възкреся Бог в него и той ще Ме познае. И ще му река: „Радвам се, че умря за злото на света и че възкръсна за Вечния Път. Сега можеш да учиш и другите.“

Крайно неприятно Ми е, когато някой страда без Любов. Ако имаш съзнание, доблест да страдаш за Истината, това става само с Любов. (8/стр. 200)

Когато един ученик страда с цел да познае Бога, в това страдание той създава себе си. Той възражда своя Божествен Произход и се освобождава от своето минало. Това е красивото страдание в света. За такива ученици Аз имам особено Око. Държа ги в дясната Си Ръка. Те са учениците, които се превръщат в Синове. Те са Мои Синове и Мои Братя.

Ако в Душата ви се яви дълбоко желание да разберете и намерите Бога в целокупния живот, страданията ви имат смисъл. Това са страдания с Любов. Като срещна такъв човек, мога да го прегърна и целуна. (8/стр. 200)

Аз излях Любовта и Мъдростта Си в България. От тази Любов и Мъдрост ще се родят Моите Синове и Дъщерите на Слънцето. Те ще донесат Новата музика и Новата поезия в света.

Аз ще ви създам музика, поезия. (8/стр. 203)

Който е видял Моята Усмивка, той вече не е човек. Той вече е преобразено същество. Той вече е Дух и Истина. И Светлината на тази Усмивка ще осветява Вечния му Път. Тази Усмивка е мистична. Тя е Отломък от ДРЕВНИЯ. Тя е наградата за всички усилия.

…Това момиченце… Като види Моето засмяно лице, то ще се освободи от ограниченията и ще стане силно да носи страданията. (8/стр. 224)

Моите ученици се отличават по това, че те успяват да намерят Първичната Дума. Чрез работа върху себе си те успяват да открият Първичната Любов. Това е наречено себепознание. Оттук нататък те вече са новородени и могат да възприемат пряко от своя Учител Словото на Живота. И вървейки по този Път, те ще се домогнат до езика на Несътвореното. Това е онази неръкотворна Тишина, в която ДРЕВНИЯТ няма Име и в която Тишина всички Го познават.

И ние трябва да бъдем ученици, за да научим Първата Дума. Тя е изгубена, но трябва да се намери. Това ще произведе коренна промяна в човека. Тази промяна именно подразбира Новораждането, за което се говори в Евангелието. Тази Дума ще бъде основа на Новия живот… (8/стр. 242)

Само който е преживял Истината, може да бъде роден от Духа. Аз познавам родените от Духа. Те носят Новото в света и те са тихата и безшумна Светлина на Живота.

Аз съм готов да пожертвувам за родения от Духа… всичко, каквото имам. (8/стр. 247)

Първата Дума принадлежи на Избраните. Това са тези, които са съхранили Пресвятата Любов в нейното неизменно състояние. Според Мен само този, който има Изначалната Любов, е приел дълбоко Истината в себе си за вечни времена. За него можем да кажем: „Ето Човека!“ В Древния език това е означавало „Този, който осветява“.

Често Аз се запитвам: Като съм говорил и говоря толкова много на хората, Аз се чудя защо не могат да приемат Истината. И след това си отговарям: те нямат Първата Дума в себе си. (8/стр. 250)

Тези, които пречистят сърцето си напълно, само те ще бъдат озарени и избрани от Великата Любов. Тогава те ще бъдат докоснати от Учителя. Това е Свещеното докосване на Незнайното… Избраните са избрали Любовта и Учителят ги е избрал. Избраните не са избрали знанието, те са избрали Любовта и тази Любов е, която вселява Мъдростта в тях. Мъдростта се дава само на Любовта.

Формула: „Учителю Благи, изпълни ме с Дълбочината на Своята Любов.“

Не искам да се занимавам с умовете на хората, Моето желание е да се занимавам с техните сърца, защото всичкото зло се таи в сърцата. (9/стр. 13)

Според Ме здрави са само тези, които са потопени в Любовта. Любовта е най-здравословната атмосфера. В тази атмосфера живеят тези ученици, които са Избрани.

Аз ви казвам като лекар: Всинца сте болни, защото не съм срещал човек здрав в пълния смисъл на думата; напълно здрави са само Светиите и Ангелите, които живеят на Небето… (9/стр. 62, 63)

Понеже Аз мога да излизам от тялото Си и да отивам на Небето при Господа, това могат да направят и Моите ученици. Когато се срещнем на Небето, ние ще разбираме и себе си, и Господа. Да се срещнем на Небето, значи да се познаем като Души. И Моите ученици трябва да имат отношения на Души. Душата се отличава по това, че тя има Свещено отношение към себе си и към окръжаващата среда. Душата е Свещеното Начало в ученика. Който има Душа, той може да излиза от тялото си и чрез Окото на своята Душа той може да прозре в Невидимото. Тези, които имат Душа, те са се върнали в своето Свещено Начало. Това са Избраните… В света на Избраните има много степени, много нива. Това, което ги обединява, е това, че всички те са Служители на Незнайния. А това, което ги различава, са различните степени на Съвършенство по отношение на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта.

Христос казва: „Отец ваш е на Небето“. Обръщам очи и виждам, че Го няма, и си казвам: Като изляза от тялото, ще отида на това място. (9/стр.171)

Всеки ученик трябва да пожелае дълбоко в Душата си Словесното мляко. В най-чистия си вид Словесното мляко е Първичното Слово, което определя Бялата Светлина… Бялата Светлина е онази незрима Точка, която не е нито Център, нито кръг, но която осветява и кръга, и Центъра. Бялата Светлина е свързана с Бялата Точка, която е абсолютно незрима. Тя символизира Истината и посещава само този, който носи Любомъдрието в себе си. Бялата Точка няма основа, така както в Бялата Светлина няма цветове. В своята вътрешна позиция тази Светлина символизира Ослепителната Истина. Който се е срещнал с тази Светлина, той е изгубил себе си. Който се е срещнал с тази Светлина, той е посветил живота си изцяло на Учителя.

Петър казва: „Пожелай!“ Какво? Словесно мляко. Защо? Понеже то е необходимо за духовното растене на човека. (10/стр. 58)

Учението, което ви проповядвам, е напълно практическо. Това означава, че то може да ви направи Реални, Божествени същества. Така вие ще станете мост за тези, които търсят своя Учител. Така вие ще станете Мост към Истината.

Учението, което сега ви проповядвам, е напълно практическо и всеки може да го приложи в живота си. (10/стр. 66)

Тези, които са готови да страдат за идеята „Брат и Братство“, ще придобият Съкровената Светлина на Духа и ще станат Мои Синове. Те ще се родят в Светостта на Учението.

Питам: Колко от Моите слушатели биха били готови да понесат поне десет удара за своя брат? (10/стр. 136)

Ще ви дам една мярка: който иска да бъде истински добър, той трябва да превъзхожда Вечността. Това е нова мярка и всеки ученик на Новото трябва да се съобразява с нея. Любовта е образувала Вечността, но същевременно тя живее и извън нея. Във Вечността тя се проявява като Абсолютно Добро, а извън Вечността тя е Съкровена Мистерия, защото тя превишава всички деяния. Само Избраните от Любовта познават Любовта, а пробудените само се стремят към нея.

Казвате: Искаме да бъдем добри. – Елате при Мене, Аз ще ви науча как да бъдете добри. (10/стр.141)

23. СВЕЩЕНО СЛИВАНЕ С УЧИТЕЛЯ

Аз искам да се домогнете до Първообраза на своето ухо. Да придобиеш Първообраза на своето ухо, означава да си Едно със своя Учител.

Как ще нарисувате съвършено ухо? Както и да го рисувате, вие ще направите грешка. Ако го сравните с Първообраза, ще видите колко отклонения сте направили. (книга 1/стр. 127)

Който съумее да постави най-тънката игла, той може да се превърне в точка и с това да си отвори врата към своя Учител. Който разбира тънкостта на нещата, се слива със своя Учител.

Обърнете внимание на това, което сега ви говоря. То може да се сведе към една точка, на която можете да поставите най-тънката игла. (2/стр. 82, 83)

Когато Синът прилича на Бащата и когато ученикът е подобен на своя Учител, те образуват Универсалното Единство, което всякога е било и всякога ще бъде.

Синът трябва да бъде като Баща си. Ученикът трябва да бъде като Учителя си. (3/стр. 512)

Малката Светлина, посята в ученика, може да възкреси Великата Светлина на Духа в него. И тогава ученикът и Учителят ще се слеят в Светлината на своето Единство. Учителят ще го води, а ученикът ще изучава Свещената наука.

Малкото благо, посято в живота, ще оживи ума и сърцето на човека и тогава ще се яви неговият Спасител, неговият Учител… И ученикът ще стане, ще оживее и ще възкръсне. (книга 4/лекция 5:стр. 33)

Когато ученикът е силен, той се е слял със Силата на своя Учител. Само в Единството със Светлината се ражда Силата… Тялото на Учителя е тялото на Светлината. Истинският Учител никога няма гроб.

„Той дойде при Пилата и поиска тялото Исусово.“6 …И тъй, който е слаб, ще знае, че неговият Учител още не е възкръснал. Де е тялото на вашия Учител? (4/5:3, 33)

Аз ще се срещна с всички ученици, които се развиват правилно. Аз ще се срещна с тях в неразбраното. Що е Сливане? Да разбереш неразбраното. Това е точката, в която ще се познаем.

Сега Аз не искам да се обезсърчавате, да губите куража си от това, което говоря. Това е наука, която постепенно ще разберете… Мъчните, неразбраните неща са научни, а лесните, разбраните са обикновени. Неразбраните неща интересуват човека, защото те представят почва, условия за неговото развитие. (7/стр. 138)

Всеки трябва да направи един Велик опит със себе си. Той трябва да умре и отвън, и отвътре за злото в себе си и само тогава той ще види Лицето на Реалността. Аз направих този опит, искам и Моите ученици да го направят. Когато един ученик направи Великия опит в живота си, той ще придобие Единство с Моето Съзнание, той ще придобие Единното Виждане. В това Виждане всяка дума има своето Първично значение и тя не може да се опетни от тълкуването на тези, които не са направили Великия опит. Който е направил Великия опит, той Ме познава.

Понякога Аз съжалявам, че даже Мои ученици криво тълкуват думите Ми. В Моето Съзнание думите имат само едно значение. В Мене няма никакво пропукване на Съзнанието, няма абсолютно никакво съмнение за Вечното, за Реалното, защото ние живеем вътре в този свят. (8/стр. 40)

За Мен е важно да изнеса Реалността на достъпен език, защото има много Души, които Ме разбират. Разбирането е началото, поставяне на основата. След него идва приемането, което е подготовка за Сливане. И накрая идва Абсолютното Доверие, което е Пълното Сливане. Тук, в Единството, ние сме Братя и Сестри. Това е Новото Учение.

Аз изнасям нещата, както са в Реалния свят, точно математически, без никакво преувеличаване. Аз изнасям нещата в живота в естествения им вид. (8/стр. 69)

Който иска да се ръкува с Мен, трябва да служи на Великата Любов. В този смисъл ръкуването е окултен процес, който символизира Сливането на нашите духовни сили. Без Любов ръкуването се обезсмисля. А когато има Любов, ръкуването се осъществява по 4 начина: ръкуване на ръцете – две с две ръце, участват всичките духовни сили на Любовта; ръкуване на очите, когато в очите проблесне Единството на Любовта; ръкуване на две сърца, което ги обединява, и ръкуване на две Души, които се сливат в едно общо течение, което е течението на Любовта. А който иска да се ръкува с Мене, трябва да забрави всичко друго, освен Истината. Който е поставил Истината за основа на своя живот, Аз му подавам Ръката Си.

В бъдеще, като ви срещна, ще ви питам: Какво Учение следвате? Имате ли Любов в Душата си? Божествена ли е вашата Любов? Стоиш ли на Вечната Канара, на която целият Космос почива? Имате ли Чистотата на Ангелите? Вашата Любов може ли да ограничава злото? Може ли да забравя всичко? Ако Любовта ви има тези качества, дайте Ми ръката си! (8/стр. 103)

Ако приложите Истината, ще се слеете с Мен. Това е Единствената Божия Заповед, която изисквам от Моите ученици. След прилагането на Истината всичко ще бъде в наши ръце, защото Истината управлява живота.

…Аз, като ви говоря, мисля едно, а вие мислите друго. Вие мислите дали това, което ви говоря, е Истина. Аз пък мисля: Като ви говоря, дали Истината ще ви засегне и дали ще ви заведе при Бога. Аз зная какво говоря. Следователно за Мене е важно само едно: да възприемете Истината и да я приложите в живота си. (8/стр. 134, 135)

Ако Аз вляза в твоите очи чрез Любовта Си, твоята Душа ще прозре Вечния си Път. Ако Аз вляза в твоите очи чрез Мъдростта Си, твоята Душа ще придобие Вечен Устрем, чрез който ще извърви този Път. И ако Аз вляза в твоите очи чрез Истината Си, ти ще се слееш с Мен и ще познаеш това, което никога не си познавал. Ти ще познаеш това, което от милиони години си търсил. Думата Учител символизира Неизреченото, защото с Него можеш да се слееш, но не можеш да Го изречеш.

Аз виждам, че твоите прозорци са затворени и си мисля: да отворя ли прозорците ти да Ме видиш, или да вляза, без да Ме видиш. Питам се: да вляза ли, или да не вляза? (8/стр. 159)

Според Мен който иска да му се докаже Истината, трябва да извърви специфичния Път към нея, а не да иска доказателства, защото който иска доказателства, той си прави преграда към Истината. И блъскайки се в тази преграда, той се отдалечава от Истината. Който преживее Истината, за него преградата сама пада. Такъв човек никога не търси доказателства за Истината, а Пътя към нея. Учителят показва Пътя, а ученикът изживява Истината в този Път. Истината ще се изживява вечно на различни нива. Който постигне последното ниво, той се слива с Учителя. Изразът „последно ниво“ символизира Сливането с Абсолютното Небитие. Тогава човекът ще надмине и илюзията, и Реалността. Той ще надмогне дори и своята Божественост и ще се върне в Мистерията, Която превъзхожда всяко Начало.

Има хора, които са били там, когато Христос е възкръснал. Ще кажете: „Докажи!“ Мога да ви докажа, но трябва да заемете същите отношения, трябва да се спази един важен закон. Що е доказване? Ще заведеш човека на известен Път и ще му посочиш начин, по който той сам да провери Истината. (10/стр. 57)

Връзката между Учителя и ученика е сам Бог. Тази връзка е чисто духовна и тя е извън измеренията на света. Учителят и ученикът общуват в полето на Духа. Това е мястото на Абсолютната Разумност. Който иска да общува с Учителя, трябва да е слял с Него поне едно от телата си. А който иска да постигне истинско Сливане с Учителя, той трябва да извърви целия Път от първото до седмото тяло.

…Ученикът и Учителят трябва да работят едновременно, но с помощта на Духа. (10/стр. 167)

24. ЗАДЪЛБОЧЕНО ЗА УЧИТЕЛЯ И ЗА УЧЕНИКА

Истината за Мен е Вечна Благодат и Вечно Добро, но Истината за злото е съд. В този съд тя се е превърнала в мрак за милиони същества.

Това, което за Мене е добро, за някого е зло. И това, което за Мене е зло, за някого е добро. (книга 1/стр. 36)

Когато Аз свирех, музиката вдъхновяваше Душата Ми, а когато Душата Ми се вдъхновяваше, тя озаряваше Моята музика. Така Душата Ми се устремяваше към Източника на Живота. С това исках да покажа посоката, в която трябва да се движат Душите.

Едно време, когато започнах да свиря на цигулка, всички Ми казваха: „Цигулар къща не храни.“ Въпреки това Аз продължих да свиря. Първият Ми учител беше добър, даде Ми основните правила на цигулката. Вторият Ми учител беше чех, гениален музикант. Той се вдъхновяваше от музиката. Аз го слушах с удоволствие, когато свиреше. Близките Ме питаха какво ще постигна, когато се науча да свиря. Музиката не е най-необходимото нещо в живота. Не е най-необходимото, но е много важно нещо. Тя върви паралелно с живота. (1/стр. 84)

Песента, която свиря един път на десет години, е толкова нежелателна за астралните същества, че те ослепяват за дълго време и после никога не желаят да си имат работа с Мене.

Аз зная една песен и я наричам „Песен за изправяне на погрешките“. Аз я свиря един път на десет години. (1/стр. 95)

Когато свиря „Блудния син“, се свързвам с всички сътворени светове.

Зная и друга една песен, която свиря един път на двадесет години. Тя е „Песента на блудния син“. Досега съм я свирил три пъти. Като я свиря, Аз се изцапвам толкова много, че след това дълго време се чистя. Скъпо струва такава песен. В тази песен се изнасят причините и последствията за падането на човека. (1/стр. 95, 96)

Аз не се нуждая от пари, защото живея в Извора на Живота. Когато човек застане пред този Източник, парите се обезсмислят.

Парите са нужни на банкера, чрез които той се изпитва, но за Мене те не са нужни. (1/стр. 110)

Който следва Моите правила, става богат в Истината, става богат в Духа. И тогава благата на живота започват да го гонят.

Ако най-бедният от вас прилага Моите правила, в една година ще стане най-богатият човек. (1/стр.212)

Във вашето лице са изразени вашите деди и прадеди. И ако вие приемете Моите методи, ще имате постижения, от които ще се ползват и вашите деди и прадеди, защото Аз уча и живите, и умрелите.

Сега Аз разглеждам какво са постигнали вашите деди и прадеди. Като дойда до вас, ще ви дам правила и методи за постижение. Вие трябва да направите едно малко подобрение… (1/стр. 214)

Аз искам да ви свържа с онези светове, които да ви дадат ясния поглед на очите и с това да устроят живота на вашата Душа.

Аз искам да ви свържа с онези светове, …които работят за създаването на очите, ушите, носа, устата и брадата. Ако може да се запознаете поне с един от тези светове, вашата работа е наредена. В бъдеще вие ще се разговаряте със съществата на тези светове по вътрешен път… (1/стр. 236)

Някога и Аз съжалявам, когато ви говоря, защото не правите усилия и така Словото не попада във вашата Душа, а астрални същества го изяждат и Аз не мога да ви приближа до Себе Си.

Някога и Аз съжалявам, че ви говоря. – Защо? – Защото Словото пада на пътя и птиците го иззобват, някога пада между храстите и се заглушава. (1/стр. 264, 265)

Ако ученикът има Любов към живота, той ще попадне във Великата Школа на Истината, която е област на Учителя и в която Учителят ще му говори. Но ако ученикът няма Любов към живота, той ще трябва да бъде превъзпитаван, а не обучаван.

Животът е Велика Школа. За да разбере предметите, които се преподават в тази Школа, човек трябва да има Любов към самия живот. (2/стр. 47)

Човек е този, който много говори, а малко изпълнява. Учител е този, който малко говори, но изпълнява.

…Учител може да бъде само онзи, който има положителни, опитани знания. Който има такива знания, той не говори много. Каже ли нещо, той веднага го прави. (2/стр. 135)

Човекът знае и не може, ученикът прилага и се стреми, а Учителят вдъхновява и благославя.

…Задачата на човека, като ученик на живота, е да се учи и да прилага придобитото знание. (2/стр.140)

Да нямаш Учител, значи да си изгубил своя истински Път. Да имаш Учител, значи да си намерил своя Път.

…За да намери Правия Път на живота – Пътя към щастието, човек трябва да се освободи от своите криви разбирания, от учителите на миналото, които са го учили криво. (2/стр. 191)

Аз мога да вляза да живея само в този дом, в който живее Бог. Това е мястото на Любовта.

Аз мога да вляза да живея само в този дом, дето има Любов. (3/стр. 55)

Да видите Бог в Мен и да видя Аз Бог във вас, това означава да видите в Мен зората на една Нова Свобода и да видя Аз във вас зората на една Нова раса.

По-велико нещо от това има ли, да посрещнем Господа? Да Го посрещнем в Истината, да направи Душите ни свободни, ума ни свободен… и като се срещнем, да се познаем, да разберем, че действително у тебе и у Мене говори Господ, че у тебе живее Господ и у Мене живее Господ, че у тебе живее Свободата и у Мене живее Свободата. (3/стр. 60)

В момента, в който допусна и най-малкото зло, Аз изменям на Бога и създавам собствената си бездна. Такава е отговорността на Великия Учител.

Някои мислят, че Аз искам да използвам някого за Себе Си. В момента, когато Аз поискам да използвам една мушичка или когото и да е за Себе Си, за Своето благо, с Мене всичко е свършено. Разбирате ли това? Аз ще бъда разрушен, Аз ще бъда като един пигмей долу в земята. Ако бих позволил на най-малката грешна мисъл да влезе в Моя ум, тя би Ме смъкнала в ада долу. (3/стр. 70, 71)

Ученикът не може да даде на Учителя си нещо духовно. Ученикът може да възприеме духовното само от своя Учител. Това става единствено по закона на Любовта. Така се е родила идеята за десятъка. Целта на десятъка е да дадеш нещо материално от Любов, за да можеш да израснеш духовно в себе си. С десятъка Душата заплаща скъсяването на своята духовна еволюция.

Нима един ученик, за когото Аз работя, който се учи при Мене, Ме изтощава? Обмяна има помежду ни. Три вида обмяна има между Учителя и ученика. Учителят преподава, работи, дава нещо за ученика, а ученикът дава нещо материално. Някой казва: „Даром се дава.“ Где има даром? Не, между тях има Любов: Учителят към ученика и ученикът към Учителя. Единият има Любов да предаде знанието си, а ученикът има Любов да се отблагодари за това, което Учителят му дал. (3/стр. 71, 72)

Истината трябва да се казва в очите на хората. Това означава, че те трябва да я видят и да я приемат. Ако не я видят и не я приемат, те се държат за злото. Тогава хората ще трябва да приемат суровостта на Истината. Всички хора, които избягват Учителя или говорят лошо срещу него, се свързват със суровостта на Истината.

…Не ви обезсърчавам, не, това е една Истина, която ви казвам. Истината трябва да се каже в очите на хората… (3/стр. 73)

Ученикът е дошъл на земята да извърши една малка работа. Целта на Учителя е да подтикне ученика да изпълни тази малка работа. В тази малка работа се заключава Свещеният дълг на ученика.

Сега Аз с Моята беседа не искам да ви отвлека от вашето предназначение. Зная, че вие сте дошли на земята, имате работа. Тази ви работа, колкото и малка да е, тя е Свещена. (3/стр. 76)

За Мен Брат е това същество, което е произлязло от Любовта – Първичният Корен на Живота.

И Аз бих желал, Братя, сега да приемете Любовта и да я приложите. Аз ви наричам Братя на Любовта. Но ще ви нарека Братя само ако приемете Любовта и я приложите. (3/стр. 80, 81)

Аз имам само един интерес – това е Божията Любов. Със свещеници не се занимавам, защото от дребнавостите животът изгубва своя Дух.

Досега Аз не съм имал предвид никого да упреквам… Аз нямам предвид нито един свещеник, те не Ме интересуват, Мене Ме интересува само Божията Любов. Ако река да се занимавам с тях, с дребнавости, с Мене всичко е свършено. (3/стр. 81)

Аз меря всеки човек с една единствена мярка: носи ли човек Бог в себе си или не. Това е мярката, която решава всички въпроси.

Ние, съвременните хора, почти нямаме убеждения. Това не е упрек, Аз предавам факта тъй, както си е. Не че нямаме убеждения, не че нямаме наука, имаме убеждения, имаме наука, но Аз меря нещата с една Божествена мярка. (3/стр. 89)

Да говоря принципално, значи да живея в Духа на Бога. Правилен живот има само в Принципа. Принципът – това е Неизменната Любов. Който има Неизменна Любов, той живее правилен живот и само той може да осмисля Пътя си.

Разбирайте Ме, Аз говоря принципално… (3/стр. 94)

Аз не съм ви извикал на тези лекции и вие не сте дошли от само себе си. Силите на Невидимия свят са ви довели тук, за да разберете Пътя на Живота и да разберете това, което е наречено „Живот в Дух и Истина“.

Ще кажете, че Аз съм ви събрал. Лъжа е това. Ще кажете, че вие сте дошли. Лъжа е това. Вие и Аз сме поставени от друг на това място; и Аз, и вие сме работници в света. (3/стр. 100)

Аз живея в Свещеното Дърво на Живота. И най-малкото нещо, на което мога да ви науча, е да ви дам един плод от това Свещено Дърво. Ето ви един малък плод, този плод е най-малкият. Това е да имате Вечна Благодарност към живота, който ви е даден.

Снемам ви един плод отгоре, от Дървото… Няма да Ми казвате: „Много Ви благодаря, че ми дадохте.“ Не, вие ще благодарите на туй Свещено Дърво, че ви дава плодовете си, а Аз се радвам, че съм ги откъснал. Благодари на Бога за тия плодове, …Аз се радвам за тази ви Благодарност. (3/стр. 101)

На земята винаги се явяват грешки. Ако Аз направя една малка грешка, Аз трябва да я видя. Ако Аз я видя, Аз живея в Дълбочината на Бога. Ако вие я видите, вие влизате в кривия път, вие излизате на повърхността на живота.

Когато работя, Аз съм лош – лош в този смисъл, че не съм достатъчно учтив. Дойде някой, казвам: „Да почака малко, не му е толкова притупало.“ А вие турите тази мисъл в главата си, защо да не ви посрещна учтиво. Не, туй Аз трябва да го кажа, защо да не ви посрещна тъй учтиво, както желаете. Щом ти кажеш това, ти Ме съдиш. Законът е такъв: Аз трябва да се съдя. Ако съм направил една погрешка, Аз трябва да я видя, а не ти да виждаш Моята погрешка. Когато ти виждаш Моите погрешки, ти си на кривия път, а щом Аз виждам Своите погрешки, Аз съм на Правия Път. (3/стр. 101, 102)

Аз живея в Реалността. Всички доказателства за нея са излишни. Реалността превъзхожда всички доказателства.

Реалността не я доказвам. За Реалността можем да говорим само. Аз не доказвам Реалността, понеже комуто я доказвам, ще го опетня със Своите доказателства. Да доказвам Истината, значи да лъжа. (3/стр. 112)

Моите ученици могат да правят всичко, защото за Мен е важен крайният резултат. Ако те се бият и боят ги просвети, всички ще имаме един резултат. Тогава злото ще е изпълнило своята задача и Аз ще донеса Благословението между тях.

…Какво ще кажат хората? Тия двамата ученици от Новото Учение се бият! Аз си казвам тъй: Слънцето, като грее, направило ли е всички хора щастливи? Бог, като е направил света, защо е допуснал злото? Някой ще направи Мене виновен. Ако някой Ме осъди, че хората в Моето Учение тъй живеят, питам: Ами в Божественото Учение как живеят хората? Покажете Ми едно идеално общество, дето хората да живеят тъй идеално! (3/стр. 122)

Аз живея в Духа на Живота. Този Свещен Дух е Извор, който е независим от смъртта.

Аз съм на положителната страна и казвам: Аз познавам Живота, смъртта не я познавам, зная само, че тъй поодрасква някой път. (3/стр. 131)

Аз не приемам одумването, нито насилието. Това са старите светове. Аз съм за Новия живот, който се отличава с Абсолютна Разумност.

Аз съм за онзи Абсолютно Разумен живот. Аз съм против всяко одумване, против всяко насилие. (3/стр. 162)

За да се разговаряме така, както Бог първично е замислил, Бог трябва еднакво да работи и в Мене, и във вас.

Някои казват: Като ни обичаш, кажи ни.– Но не трябва само Аз да ви обичам. Под думата обич разбирам в дадения момент Бог еднакво да действува и във вас, и в Мене. Схващанията ни за Бога трябва да бъдат еднакви и за Мене, и за вас. (3/стр. 196)

Доброто в Мен е специфична проява на Бога. Това добро, което Аз мога да направя на един човек чрез Бог в Себе Си, друг не може да го направи. Така Бог е специфичен във всеки човек и това прави всеки човек незаменим… Аз смятам, че съм направил истинско добро само тогава, когато Бог е засиял в тази Душа, на която съм направил добро, завинаги. Ето мярката за истинското добро.

Ако Аз ви дам 100-200 лева, това и всеки друг може да го направи. Според Мен добро е това, което Аз мога да направя и никой друг не може да го направи. (3/стр. 214)

Когато казвам, че не говоря на учениците, а на света, подразбирам, че учениците вече са Ме чули, но малцина от тях прилагат. И затова сега се обръщам към Душата на света. Светските хора са много схватливи. Мнозина от тях ще Ме разберат и ще Ме последват.

Аз днес не говоря на учениците, обръщам се към външните хора, те ще Ме разберат по-добре сега. Учениците не са в състояние да Ме разберат, но външните, светските хора този път ще Ме разберат. Аз на тях говоря днес, а учениците са слушатели. (3/стр. 219)

Да, Аз наистина имам приятели в другия свят. За Мен другият свят, това са Божествените съзнания.

Ще кажете: „А, Той има приятели от другия свят.“ От кой свят? От света на безсмъртието. (3/стр. 248)

Моята сила е в Моя живот, а не в Моите разбирания. Разбиранията са само украса.

…Необикновените хора… Само при тези хора вие ще научите Истината. Те няма да ви говорят, те ще ви кажат: „Ела и виж как аз живея“… Нима мислите, че сега Аз като ви разправям, че много ще научите от Мене? Аз казвам на мнозина: Ако вие искате да научите Истината, елате да видите как Аз живея, проследете живота Ми! (3/стр. 306)

За много хора в България Аз бях опасен човек. За църквата също бях опасен. Аз ще отида и по-нататък. Светлината на Бога в Мен е опасна не само за България, но и за целия свят. Но за тези, които разбират, Аз съм само Благодат и нищо повече.

Чудни са сегашните хора в България – страх ги е от Мене! Имат право да ги е страх. Но Аз казвам: Вас трябва да ви е страх само от Бога! Какво има да се плашите от Мене? Аз зная защо съм опасен. Светлината при известни условия в живота е опасна. (3/стр. 324)

Когато Аз отида на гости, не държа на външното посрещане. За Мен е важно как ще Ме посрещнете вътрешно. Ако в едно посрещане няма Душа, всичко се обезсмисля, защото Аз съм дошъл заради Душите.

Когато Аз отида на едно място, не разбирам, че трябва да Ме посрещнат светски, не разбирам, че трябва да Ме нагостят хубаво, да Ми дадат хубави дрехи и легло. Това е най-малкото, което може да Ми се даде. Онзи, който Ме обича, той ще Ми даде и повече. (3/стр. 396)

Ако искам Моята реч да има сила, Аз трябва да изхождам от една дълбока вътрешна и одухотворена Чистота. Само Чистотата прави речта силна. Според Мен само чистият има право да говори. Другите трябва да умеят да слушат.

…Сега Аз като говоря, силата на Моята реч зависи от онази вътрешна Чистота, от разположението на Моя ум, на Моето сърце, на Моята Душа и на Моя Дух в дадения момент, какъв смисъл влагам. Туй е, което определя силата на Моята реч. (3/стр. 415)

Всички Велики Учители са имали по един ученик, който обременява Учението. Това е неизбежно, защото всеки, който иска да познае себе си, трябва да постигне превъзходство над всякакъв вид обременяване.

Всички Велики Учители са имали по един опърничав ученик да ги пърже. Всички велики ученици са имали по един Велик Учител да ги пърже. (3/стр. 502)

Има Истини, на които човешкият организъм не може да издържи. Поради тази причина Аз премълчавам много Истини. Това означава на децата да се дава млечна храна.

– Искаме да знаем Истината. – Има Истини, които не мога да изнеса, нито мога да ги доказвам. Те са опасни. – Защо? – Защото не можете да ги разберете. (5/стр. 10)

Когато съм влязъл в един дом, Аз съм влязъл, защото този човек Ме е погледнал с Душата си.

Аз имам Доверие в човека, в чийто дом съм влязъл! (5/стр. 46)

Който говори за Бога, трябва да произлиза от Него. Това значи да си роден от Дух и Истина.

Вие, които проповядвате за Бога, свързани ли сте с Него? Като говоря така, Аз не ви упреквам, но казвам: Щом говоря за Слънцето, Аз трябва да имам връзка със Светлината. (5/стр. 99)

Исках да покажа на владиците и на църквата, че за Бог се работи без пари и че когато Бог е в човека, той е вече осигурен. Но те не Ме разбраха и макар че работят само за пари, те са в безпаричие.

По някой път Аз плаша владиците, като казвам: Без пари ще служите. – Казват: Как е възможно това? – Ето как разбирам Аз: ако нямаш Любов, ще служиш с пари; щом дойде Любовта, без пари ще служиш. (5/стр. 124)

Ученикът е символ на Божествената Разумност и само тази Разумност води ученика към Великото в живота.

Ако не спазваш реда на Природата, ще те критикуват. Вие сте ученици на Бялото Братство, не трябва да допущате да ви критикуват. Какъв пример ще дадете на другите? Ако не постъпвате разумно, не може да бъдете образец за тях. (5/стр.177)

Ако хората не слушат Гласа на Великия Учител, тогава тяхната карма ще ги изяжда все повече и повече, докато накрая от човека остане само един слаб спомен.

Между хората има толкова погрешни схващания, толкова погрешни постъпки, че ако не послушат Гласа на Великия Учител, ще се изтребят едни други. Той казва: Отсега нататък няма да позволя на никого да излезе стъпка напред. Ако не измени своята мисъл, ако не освети Името Божие, хиляди години да тропа на вратата Ми, горко му! Той ще жъне още плодове на кармата си – от хиляди години. (5/стр. 181, 182)

Ако Аз бих мислил като вас, бих посегнал на Съкровения Образ на Бога в Себе Си. Но Аз никога не си позволявам да мисля по човешки и затова никога не принизявам Бога, както човеците Го принизяват.

Разсъждавайте разумно, философски и не се заблуждавайте от външната форма на нещата, нито от външните думи. Търсете вътрешното съдържание на думите. Ако Аз бих мислил като вас, отдавна бих слязъл от висотата на Своето положение. (5/стр. 186)

Аз съм ваш Брат по Дух. В какво тяло сте облечени, за Мен няма значение. Аз говоря на вашия Дух и той Ме разбира.

Казвате: Ти си наш Брат. – Ако мислите, че съм ваш Брат по плът, лъжете се; ако мислите, че съм ваш Брат по Дух, прави сте. (5/стр. 189)

Аз избягвам да давам Благословението Си, защото ако дам Благословението Си, всичко, което е посял човекът в себе си, ще израсте. И точно тук е опасното, защото ако в човека има едно малко зло, той ще стане демон на злото. Ето защо Моето Благословение е скрито от света.

Сега няма да ви благославям, не правя това. – Защо? – Ако изпратя Благословението Си и у вас има плевели, и те ще израснат. Аз постъпвам разумно, според Божия закон. Когато видят, че сте посели добри семена, всички Братя на Небето ще изпратят своите Благословения да израснат тези семена и да дадат добри плодове. (5/стр. 190)

Кога ученикът има право да говори всичко, което съм казал? Само тогава, когато е постигнал истински резултат. Този резултат се превръща в мярка. Този, който има мярката, той е разбрал това, което говоря.

Щом имате резултат, тогава можете да говорите на хората всичко, каквото съм ви казал. (5/стр. 212)

Да вървят учениците с Мен, това означава да имат абсолютно чисти желания. Само така можем да се изкачим на духовната Мусала и да видим Лицето на Неговата Воля.

Защо се качихте на Мусала? Защо ви посрещнаха гръмотевици, дъжд, сняг? Това е езикът на Небето. Господ казва: Кажи на тези хора, че ако вършат Волята Ми, Аз ще излея всичкото Си Благословение върху тях. Ако те вървят с тебе и се качват нагоре, чисти трябва да бъдат. С техните хилави желания, с техните хилави мисли, с техния егоизъм, колкото малко и да е останал, не могат да Ми служат. (5/стр. 215)

Моите ученици носят Свещена отговорност за всяка своя мисъл и за всяко свое чувство.

Всичко, каквото мислите, е вече проектирано. Всичко, каквото казвате, става. Така е в Божествената наука. (5/стр. 222)

Като ви говоря, Аз ви съграждам, а вие трябва да оценявате все повече Величието на Реалността. Който умее да Ме слуша, той придобива Живот. Който не умее да Ме слуша, той придобива знания. Който умее да Ме слуша, той придобива Дух. Който не умее да Ме слуша, той увеличава невежеството си. Невежеството означава да бъдеш винаги беден.

…Като ви говоря така, Аз искам да подготвя умовете ви за едно по-високо стъпало. (5/стр. 231)

Когато изнасям една беседа, всякога присъствува един делегат от Черното братство. Той проучва доброто в учениците и в беседата и си прави свои окултни заключения.

Когато се чете или говори една беседа, всякога присъствува един делегат от Черното братство. Когато лошите хора искат да направят зло, тогава присъствува един Бял Брат. Не можем да забраним на черния брат да слуша. Той е делегат, трябва да слуша. (5/стр. 248)

Вие искате Учителят всякога да бъде разположен, но Учителят работи в много измерения, за да уравновесява окултните сили на Природата. Той изразходва много енергия и сила. И затова понякога изглежда неразположен. В това неразположение Той си почива.

Вие искате всякога да бъда весел, разположен. Аз някога се боря с вълка, вадя овцата от него, удрям го. Вие казвате: „Учителят е неразположен.“ Как мога да бъда разположен? Друг е въпросът, ако съм в градината и бера плодове. Казвам: Елате да ви дам. (5/стр. 249)

За да услужа на всички хора, Аз трябва да имам съприкосновение с пробудената Искра в тях. От тази Искра се разгорява Вечното и Неизменното в човека. Аз не познавам друга по-голяма услуга, която мога да направя на Бог в човека.

И Аз не съм услужил на всички хора. (6/стр. 10)

Да ви науча да мислите правилно, това значи в правилното мислене да осъзнаете своя Божествен произход.

…Искам да ви дам една философия за живота да мислите право. (6/стр. 10)

Аз говоря само на пробудените, защото всички други разхищават Словото и изгубват себе си.

Днес Аз говоря само на онези от вас, които разбират… За останалите това е забава… (6/стр. 44)

Когато ви говоря отвлечени неща или неща, близки до вашето съзнание, трябва да знаете, че всяко нещо си има своето определено време за приложение. Да се приложи една идея, значи да се осмисли тя отвътре.

Често и Аз говоря за неща, които за вас изглеждат отвлечени, без никакво приложение. Знайте, че това, което ви говоря сега, след 100, 200 години ще има приложение. Това не е за утеха. Някои неща могат да се приложат още днес. Когато умът взима участие, всичко може да се приложи. (6/стр. 92)

За да ви отговоря на някои въпроси от висок характер, вие трябва да сте напълно готови. Когато сте напълно готови, Аз ще мога да говоря по специфичен начин, защото в духовния свят ще има условия. Те ще дойдат, ще заобградят ученика и ще му дадат нужното възприемане.

Някои от вас се интересуват от специфични работи, но такива не могат да се разглеждат тук. Много естествено. Ако изнесете светлочувствителната плочка на фотографията на светлина, преди да сте я промили, образът на нея ще се изгуби. На същото основание има идеи, които тук не могат да се разглеждат. Има въпроси от висок характер, за които се изисква особена обстановка. (6/стр. 95)

Някога Учителят си прави опити със своите ученици. Той им дава идеи и ги оставя свободни. Ако те приложат правилно идеята, ще се свържат с нейния дух и ще израснат. Ако не приложат правилно идеята, тя ще се оттегли като наблюдател.

Някога Учителят си прави опити с учениците, но не всякога опитите излизат сполучливи. (6/стр. 96)

Аз плача за живите умрели, а не за умрелите умрели. Живите умрели могат да Ме чуят много по-лесно, отколкото умрелите умрели. На физическия свят условията са по-добри за възприемане и израстване, отколкото в големия лабиринт на астралния свят. И затова е казано: „Който има уши, да слуша“. Колкото и да са тежки условията във физическия свят, трябва да се знае, че именно в този свят човек може да расте. В другия, или в астралния, свят човек може да сее, но не може да расте. Докато на земята тежките условия са най-благоприятните условия за това растене. Само този, който може на земята да се променя, само той ще може и в астралния свят да се преобразява.

Трябва ли да се плаче за хора, които са умрели? Аз съжалявам живите хора, за тях плача. (6/стр. 98)

Само Учителят може да нахрани човешката Душа. Учителят е носител на Живота. Философията не може да храни. Всяка човешка Душа трябва да бъде нахранена, но тя трябва да умее да търси Живота.

Ти идеш при Мене и казваш: „Гладен съм.“ Бъркам в торбата си, изваждам хляб и лук. Сядаш някъде и започнеш да ядеш. После отиваш при един философ и от него искаш хляб, но торбата му е празна. Философът изпраща този човек в някоя гостилница, далеч 5 километра от града. Хапнеш малко и се насърчиш. (6/стр. 164, 165)

Понякога Аз предпочитам един Мой ученик да пропадне и да изостане в развитието си, но да научи един урок, който ще му бъде като опорна точка за неговото по-реално въздигане. Понякога и пропадането върши работа. То е за този, който не разбира.

Трябва ли Учителят да решава задачите на ученика си? Ако той всякога му решава задачите, ученикът нищо няма да научи. В такъв случай по-добре ученикът да се удави, т.е. да пропадне, отколкото да очаква наготово. За предпочитане е някога да пропаднеш като ученик, отколкото нищо да не научиш. (6/стр. 242)

Според Мен истинско знание е само това, което е в ръцете ти. Щом е извън ръцете ти, то е относително.

…Ще кажете, че и това знаете. Не говорете за знания. Ако е въпрос за знания, Аз зная повече от вас, но какъв смисъл има от това знание? Зная как се е развивала науката, как се създавали и изчезвали научните теории, но това не е истинско знание. Под истинско знание разбирам онова, от което можеш да се ползуваш всеки даден момент. (6/стр.254, 255)

Според Мене само съвършеният може да учи. Той черпи своите знания от Духа и говори чрез езика на Духа. Несъвършеният се забавлява.

Мнозина мислят, че като станат съвършени, няма вече с какво да се занимават, няма за какво да мислят. Те се самоизлъгват. Докато е невежа, несъвършен, човек още не мисли. Само съвършеният има права, положителна мисъл. Само съвършеният разбира нещата правилно. Само той учи и прилага наученото. (6/стр. 288)

Отношенията между учениците трябва да бъдат като Светлина към Светлина. Така те ще засияят в Божествената Школа.

…Божествената Школа изисква от учениците си да установят прави, истински отношения помежду си. (7/стр. 21)

Аз мога да говоря на съвършен език само на съвършени същества. На земята тези същества са малцина и затова няма условия.

Аз не искам да превеждам на съвършен език, защото щом нещата станат съвършени, те веднага се разрушават. Така е на земята само, а на Небето има условия за пълно съвършенство. (7/стр. 73)

В света съществува само Една Истина и всички Учители са Лъчи на тази Истина. В света съществува само Една Душа и всички Души, които са пробудени, са лъчите на Новото Учение. Истината учи, ученикът възприема, Душата израства.

В света съществува само Един Учител и всички Учители са излезли от Него. В света съществува само един ученик и всички ученици са излезли от него. (7/стр. 79)

Ако Моят Пламък може да запали вашата Душа по Пътя към Истината, ще знаете, че Аз изхождам от Светлината на тази Истина. Това е най-малкото добро, което мога да ви направя.

…Мнозина се запитват Истината ли говоря и какви са намеренията Ми, т.е. дали нямам някаква задна цел. Моята задна цел е да запаля Своята свещ и да четете на нейната Светлина. От дядо ви е останала една книга в наследство, но не можете да я четете – нямате Светлина. Отваряте и затваряте тази книга, пипате листата ѝ, но не можете да я четете. Дохождам Аз, запалвам свещта Си и казвам: Четете сега книгата. Може ли да четете? – Можем. – Ако Моята свещ ви дава възможност да четете книгата и да я разбирате, Светлината Ми е истинска. Това значи да направиш добро. (8/стр. 7)

Според Мен най-лошото нещо е гробът. Гробът – това е вътрешният застой. Няма по-лошо нещо от застоялата вода. В нея няма движение, няма Светлина. Ученикът трябва много да работи, за да привлече Светлината на своя страна.

Аз бих дал всичко, само в гроба да не вляза. Страшно нещо е гробът! (8/стр. 22)

Според Мен Бащата на Истината винаги работи. Това означава, че ние – Неговите чеда – трябва вечно да работим, за да сме винаги в единство с Неговия Замисъл.

…Нашият Баща, Живият Господ работи и ние – Неговите чеда – ще работим. (8/стр. 24)

Ако Аз живея в Бога, от какво трябва да се спасявам? Трябва да се спасяват тези, които са извън Бога. От милиони години Аз и Бог сме Едно Цяло. При Мен въпрос за спасение не съществува.

Някои Ме питат: „Ти спасен ли си?“ Аз се поусмихвам и ги питам: Какво е това спасение? – Как, не знаеш ли? – Спасението е само за болните. Аз не съм болен… Казват: Той е еретик, той не разбира Евангелието, той не вярва, че може да се спаси. – Е, казвам, кой е по-прав: Аз ли, който имам Бога в Себе Си, цял ден съм с Него, разговарям се, радвам Му се или този, който никога не е видял Лицето на Бога, а Ми говори за спасение? Пита Ме: „Спасен ли си?“ Казвам: Братко, никога не съм бил спасяван и не бих желал да бъда спасяван. (8/стр. 30)

Аз говоря на тези, които са пробудени, а не на тези, които са обсебени от материята. За материалното съзнание е казано: „Не хвърляйте бисери на свинете“.

Аз говоря за онези от вас, у които съзнанието се е пробудило, а не за децата – за ония с материалистичните възгледи. (8/стр. 36)

Аз съм за опита. Опитът – това са старанията, които привличат Духа. Тези старания, тези малки Божествени усилия привличат Духа в нашия живот. Заедно с Духа идват резултатите и радостта.

Казва се за нас, че сме мистици. Това мнение не ни радва. Ние не сме духовни фразеолози, ние сме хора на реалните Истини, на опита. Ние правим такива опити, които имат видими резултати… Всичко, което знаем, ние го прилагаме. Това се иска от нас, като носители на Новото Учение. (8/стр. 60)

За Мен фактите имат духовно значение. За обикновения човек те са спънка, за духовния човек те са Път, а за Божествения човек те са Живот. Това са три различни вида факти с три различни вида последствия. Който има Бог в себе си, той има най-силния факт. Той носи Живот. Какво повече трябва да се доказва? Аз съм за тия факти, които издигат ученика в Живота, а не за тези, които смъкват човека в смъртта. Под смърт разбирам безразличие, отчуждение и неразбиране.

Аз констатирам фактите, както са: нито преувеличавам, нито намалявам. Друг е въпросът, как ще обясните философски фактите. Важно е, че тези факти са извлечени от живота. Който не вярва в тях, нека дойде при Мене, но искрено, чистосърдечно. (8/стр. 79)

Аз изнасям Учението за Любовта и всички, които Ме слушат и разбират, трябва да заплатят. Това е изискване на Природата. Разумното заплащане се отнася за тези, които стават Служители на Любовта и работят за Единството на Живота. Това е духовното заплащане.

Какво ще кажете за Мене, ако сега, като ви говоря за Питагоровата теорема, искам от вас да платите по нещо. От човешко гледище имам право. Дадох ви знание и вие трябва да си платите. Обаче това не е идейно проповядване. И вие ще Ми платите, но не по човешки начин. (8/стр. 103)

Когато една ябълка се пожертвува за Мен, тя Ми дава Любовта си, тя Ми дава от соковете на живота си. След като приема тази Любов и тази Жертва, и Аз трябва да я нагостя със Своята Любов. Това е идеен въпрос за учениците.

Когато някой Ме гощава, Аз ще почувствувам Любовта, която това същество има към Мене. Когато ям ябълка, Аз се спирам и казвам: Колко Ме обича тази ябълка! Тя пожертвува днес живота си за Мене. Аз не съм отговорил на нейната Любов. (8/стр. 191)

Който идва при Мен и слуша беседите, но не умее да страда с Любов, той не е от Моите ученици. И на него може с нещо да се помогне, но той не търси ученичеството.

Ако не страдате с Любов, ще ви кажа: Братя, вие Ми причинявате големи страдания. – Защо? – Защото страдате без Любов. Аз съм готов да поправя работите на онзи, който страда заради Мене без Любов. Мнозина идват тука, слушат беседите Ми, страдат, но без Любов. (8/стр. 200)

Най-лошото нещо, което съм срещал на земята, е лъжата. Човекът на лъжата никога не може да бъде Мой ученик, дори и да е преизпълнен с всички други добродетели.

Казвам: Няма по-неприятно нещо за Мене от това да срещна човек, който не говори Истината. (8/стр. 201)

Знае ли Светият Синод, когато се бори с Мене, с кого се бори? Зад Мен стои най-страшната Сила. Това е Духът на Любовта, Който не прощава и най-малката грешка. Това е Силата, Която стои над всички видове сили. И всички, които тръгват срещу тази Велика Любов, ще бъдат замразени.

Днес Светият Синод взима мерки против Мене да Ме гони. Какви мерки ще вземе? Чудни са те, с Мене ще се борят! Ще имат работа с Господа, а не с Мене… Щом се страхуват от Мене, значи зад Мене има нещо страшно. Кое е това страшно? Зад гърба Ми стои Великата Божия Любов, зад гърба Ми стоят Великата Божия Мъдрост и Истина, зад гърба Ми стоят Великата Божия Правда и Добродетели. Всичките живи Добродетели са зад гърба Ми. Всички разумни, културни същества са зад гърба Ми. Знаете ли колко велики са те? (8/стр. 211, 212)

Аз мога да помогна и на лошия, и на добрия човек. Добрите хора също се нуждаят от помощ, защото и те ще станат лоши. На лошия ще дам условията на доброто, за да расте, а на добрия ще дам условията на Любовта. Така лошият ще се освободи от лошите резултати, а добрият ще се предпази от връщането си в злото.

…Казват Ми за някого, че е лош. Щом е така, Аз ще разровя корените му и ще го изследвам. Какво виждам? Че коренът и стъблото му са на ябълка, а клонете му – на трън. Значи той е присаден с трън. Долу той е добър, а горе – лош. Като зная причината за неговата лошавина, Аз си мълча, нищо не казвам. За друг Ми казват, че е добър, благороден, няма подобен на него в нашето общество. Разравям и неговите корени и виждам, че отдолу е трън, а нагоре – ябълка. Значи той е присаден с ябълка. Сега вече зная защо единият е добър, а другият – лош. Лошият човек е присаден на трън, а добрият – на ябълка. Ето Истината! – Как ще я докажеш? – Отивам при тръна, чуквам го и присадката пада. Казвам му: Идната година от тръна ще излезе ябълка. Отивам при ябълката, чукна я, присадката ѝ пада. Казвам: Идната година от тебе ще излезе трън. – Възможно ли е това? – Възможно е. (8/стр. 215)

Истината за Мен след време ще излезе и ще се прояви. Тогава нейната Велика власт ще постави в хаос тези, които са лъгали и злоупотребявали с Моето Име. Истината не оставя нищо безнаказано. Всеки, който е сгрешил против Истината, не може да избегне нейното наказание. Тя има най-дългата Ръка и когато е необходимо, тя се превръща в най-суровата сила.

Аз още не съм дал оплакването си, но в Мене се явява желание да подам вече заявлението Си, за да убедя българските владици, че има една Велика власт в света, пред която всяка лъжлива уста трябва да млъкне, всяка покварена съвест да отстъпи и всяка нечиста душа да се сломи. Всички да познаят, че има един Велик Закон на безпристрастие. Не е въпрос за Мене, за Моята личност. Въпросът е да изпъкне самата Истина. (8/стр. 217)

Аз никога не тръгвам срещу Любовта, Мъдростта и Истината. Това е Моето Свещено Правило. Нямам друго Правило, освен това. Да живея постоянно в Любовта, Мъдростта и Истината – това значи да живея в Центъра на кръга. Това е Центърът на Моя Живот. Щом живея в Центъра, Истината ще бъде Моето оръжие. Да имам това оръжие – това е истинското Благоволение на Невидимия свят към Мен.

Като говоря за духовенството, Аз зная какви ще бъдат последствията, но не се страхувам. Ще кажете, че ще си напакостя. Няма какво да си напакостя. Това, което правя, е в името на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Истина, в името на Божията Правда и Добродетел. Важно е на тях да не пакостя, а не на Себе Си. (8/стр. 222)

Понякога и Аз повишавам глас, но дори и тогава много внимавам, защото от Моя тон зависи дали ще поемете по пътя на света или по Пътя на ученичеството. Всеки е отговорен, но Моята отговорност е много голяма. Моето най-дълбоко желание е да бъдете неизменни в Любовта си към Учението. И тогава ще дойдат онези помагачи, които да уредят и земните ви работи.

Някога, като говоря, повишавам гласа Си. С това нарушавам закона на Любовта. Неприятно Ми е, че някога си служа с горчиви думи. Това е неизбежно. Нужно е да бъда внимателен, учтив, както към Себе Си, да не ви обидя с нещо. Това изисква благородството на човека. Най-малкото навъсване ви огорчава. Това е човешко. Аз тегля думите и постъпките Си на везни да не ви обидя. Като говоря за братя и сестри, спирам се и проверявам думите Си как им се отразяват. Зная, че Бог живее във всяка Душа и не искам да остане нито една крива мисъл в съзнанието им. Аз искам да бъда искрен към Себе Си и вас; да ви обичам, както обичам Божественото в Себе Си. (8/стр. 227)

Аз познавам само едно Покаяние: то изисква с цялата си Душа да се обърна към Господаря на Живота. И тогава сам Господ ще положи Ръцете Си върху Моята Душа. Църквата няма ръце. Само Един Господ може да извърши Благоволение към Моята Душа.

Светите старци мислят какво ще стане с Мене, като умра непокаян. Ако трябва да се покая, ще се обърна към Господа. Той ще тури епитрахила Си над Мене. Друго Покаяние не зная. Ще кажа: Господи, Ти Ме изпрати на земята да проповядвам. Свърших работата Си… (8/стр. 227)

Аз се интересувам само от успеха на вашата Душа. Душата успява само тогава, когато живее по Божествени закони. И Аз се интересувам само от това, дали живеете по Божествени закони. А дали сте богати или бедни, това няма значение, защото истинското богатство принадлежи само на Душата. Когато човек има Душа, той е богат при всички условия.

Радвам се на успеха на всяка Душа. Радвам се на вашите светли мисли, на вашите благородни чувства, на вашите добри постъпки. Не се интересувам от вашите дрехи, от вашите къщи и богатства. Интересувам се от успеха на вашата Душа и на него се радвам. Затова моля Господа да подобри условията ви. (8/стр. 231)

Според Мен трябва да знаеш кога да говориш и кога да мълчиш. На тези, които те обичат, ще говориш. На тях Аз говоря. Но на тези, които се жертвуват за Мен, на тях Аз разкривам. А тези, които са постигнали Висотата на Жертвата, с тях Аз се сливам. Но има хора, пред които трябва да мълчиш. И на Мен Ми се е налагало да мълча. Външно ще мълчиш, вътрешно ще им говориш. Когато Любовта не може да се изяви отвън, тя трябва да работи отвътре.

…Някога е опасно да се говори. И Аз зная това, някога трябва да мълчиш. Човек може да говори всичко пред хора, които го разбират. Някога чувам как Моите слушатели изопачават думите Ми… (8/стр. 241)

Ако ученикът е буден, Аз ставам разбираем за него и Моята Любов ще го освети. Ако ученикът не е буден, Аз съм Затворена Книга. Той е от външните ученици. Това са тези ученици, които търсят, но нямат цел.

Мога да говоря на език непонятен вам, не защото имам желание да бъда неразбран, но защото има причини, поради които езикът Ми може да бъде неразбираем… (9/стр. 58)

Учителят е този, който работи с постоянни усилия за слизането на Вечното Царство на земята. Ученикът е този, който има постоянен стремеж към това Царство. В този стремеж грешките се превръщат в бисери, злото се превръща в добро, доброто се превръща в Любов, а Любовта дарява Безсмъртието.

Учител, който не полага усилия, може ли да има ученици да го уважават? (9/стр. 82)

Бъдещата епоха е за учениците. Тя ще бъде огряна от аурата на Любовта, от аурата на Свещените отношения. И Аз ще бъда между вас.

Идва епоха по-величава, отколкото е имало досега… (9/стр. 99)

Според Мен на земята почива само тялото, за да може да даде условия на Вечния Творец в себе си да създава. Моята Душа е въображението на Любовта, замахът на Любовта, а Моят Дух е Мъдрото Вдъхновение на Твореца. Душата дава Необятния Огън, а Духът е Необятната работоспособност. Щом съумея да обединя тия две начала в Себе Си, Аз ставам Творец като Бога. Да твориш, това е смисълът на Вдъхновението… Който е придобил Вдъхновението, той става част от Мистерията на Учителя. Вдъхновението е Началото и мярката за Живота в Мистерията. Вдъхновението е Велико Небесно Начало.

…Почивката е предназначена само за тялото, а не и за Духа. (9/стр. 136)

Учителят подтиква, ученикът работи. Учителят пробужда, ученикът решава. Ако всеки изпълнява своето, между Учителя и ученика се ражда Бог.

Ако всякога Учителят би решавал задачата на ученика, последният никога не би се научил да смята. (9/стр. 145)

Ако взема преждевременно да проповядвам на хората – това е отношение на измяна към Истината, защото само Истината в Мен може да проповядва. И всеки, който не е придобил Истината и не се е освободил от своите слабости, нека да не опорочава Словото и нека да не изкушава Душите и себе си.

Ако взема преждевременно да проповядвам, ще заблудя хората. (9/стр. 165)

Аз всякога нося оръжие в Себе Си. Аз всякога съм въоръжен. Кое е Моето оръжие? БОГ е Моето оръжие. Истината в Мен – това е БОГ.

Един ден Мене Ми каза един: Ако извадя револвера, ще видиш. – Я го извади. Ами ако остане във въздуха така слепен в ръката ти? – Ама ще извадя нож. – Я го извади: изваждал ли си нож да видиш какво нещо е? Не се вади тъй. Трябва да има за това разрешение отгоре. (9/стр. 179)

Всички, които съм избрал за ученици, в края на краищата ще дойдат при Мене. Дали това ще е в един живот или в безкрайно много животи – за Мене времето е без значение, защото най-важното е устремът. Устремът ще пробие завесата на времето. И колкото по-късно се видим и се срещнем, толкова радостта ви ще бъде по-голяма.

Аз съм ясновидец и като гледам на вашето бъдеще, виждам как едни стават, други падат, едни вървят по Пътя, а други криволичат. В края на краищата всички ще бъдат добре, само че ще има клатушкане и закъсняване. (10/стр. 125)

Ако вие бяхте реални същества, а не фиктивни, щях да ви разкрия съвсем други неща, а не лекциите, с които ви забавлявам. Реално същество е само това, което е придобило Неизменната Любов. Всички извън Любовта са нереални. Те са призраци, които искат да проникнат там, където никога не могат да бъдат допуснати. Ето ви една идея, която трябва да ви вдъхнови.

Аз правя тази аналогия, защото сте хора на сенките… Ако говоря другояче, вие ще кажете: Докажи това нещо! – За да го докажа, трябва да ви взема билет, да дойдете с Мене, да отидем на Слънцето, а после и на Луната. Вие сте хора на сенките, т.е. фиктивни, а не реални същества. (10/стр. 129)

Да бъдеш Учител, това означава да раждаш Синове на Светлината.

Да бъдеш Учител, това значи да родиш някого. (10/стр. 164)

Учител е само този, който съгражда в ученика ново духовно тяло. Това е неръкотворното тяло, това е тялото, което ще живее във Вечността. Това е тялото на Възкресението.

Учителствуването…изисква човек, който може да научи хората да градят в ума и сърцето си, който разбира дълбокия смисъл на елементите, които обновяват, съграждат ново духовно жилище – духовно тяло, с което, според Писанието, един ден ще възкръснат. (10/стр. 167)

Който е посветен от Духа на Бога и от Духа на Неговата Истина, само Той може да учителствува. Който не е посветен и учителствува, той носи проклятие за себе си, за своя род и за своите ближни. Той ще изгуби впоследствие условията си за развитие.

Който не е осенен от Духа Божи, той няма право да учителствува, защото ще пристъпи Божествения Закон. (10/стр. 168)

Чрез майката детето се ражда, чрез Учителя се новоражда. Майката дава външните условия на детето, а Учителят изработва вътрешните възможности. Майката дава съвети на детето, но тя не може да го учи. Майката е длъжна да намери за своето дете онзи Божествен Учител, който единствен може да освети Пътя на тази Душа.

Майката може да роди дете, да вложи в Душата му всички благородни качества, но ако Учителят не умее да култивира тия благородни качества, нищо добро няма да излезе; значи необходимо е Учителят да ражда. (10/стр. 171, 172)

Майката има Свещен дълг към своето дете. Нейният дълг е да предаде детето в ръцете на Божественото, защото само Божественото може да учи. Човешкото преподава, без да учи, а Божественото учи, без да преподава. Душата може да учи само в Присъствието на Божественото. Само който има Божественото Присъствие, може да се нарече Учител.

Майката… Тя напуща своята работа, защото детето влиза в нова област, дето трябва да има нов Учител. Това е, за което Евангелието казва: „Да се роди човек изново“. (10/стр. 172)

Ако Аз ви любя, ще мога да прониквам във вас и да ви помагам. Ако вие Ме любите, ще може да прониквате в Мен и да се учите. Любовта е закон за проникване.

Да ви любя – това значи да вляза във вас; да Ме любите – това значи вие да влезете в Мене. (10/стр. 182)

Който има само един Учител, може да се развива многоизмерно. Който има много учители, той върви към разпад. Който има само един Учител, той се прекланя пред Любовта. И ако е разбрал тази Любов, той се превръща в дете на своя Вечен Баща. Тогава за него се грижи Невидимият свят.

…Ще кажете: „Сега разбираме дълбокия смисъл на живота, защо трябва да се живее.“ Това ще стане, когато имате само един Учител; имате ли много, нищо няма да научите. Едно дете не може да има две майки. Също така и един човек не може да има повече от един истински Учител. Ако речете, че имате двама, ще кажа, че и Мене, и Бога лъжете. (10/стр. 184)

Който е пробуден, като Ме види, ще разбере своя Път към Бога. Но който няма Будност, ще види в Мен опасност. Бог в Мен е опасност за тези, които не търсят Божествения Живот. И всеки, който не търси този Живот, е в опасно положение.

Колко много говорят хората за Мене… Казвам: Прави са тези хора, Аз съм опасен човек. Защо? Защото съм огледало. Като Ме срещне някой, той се огледа в Мене и казва: Ти си вагабонт! – Право казваш. – Ти си шмекер! – Право казваш. Огледай се и се оправи! (10/стр. 209)

Ако светът Ме гони от себе си и ако хората Ме гонят, това означава, че Бог иска да задълбоча Истината в Себе Си и да стана сроден с Неговата Истина. Така след гонението Аз ще стана Светлина за света. Ако тази Светлина е Плод от гонението, значи това гонение е изпълнено със смисъл… Ще ви кажа една Тайна. В много светове не Ме приеха и Ме отхвърлиха, гониха Ме и не Ме разбраха, и понеже Аз приех тези гонения с Любов, създадох Място на АБСОЛЮТНИЯ НЕЗНАЕН да си направи Жилище в Мен. Но Аз не мога да пусна тази Светлина в света, защото тя ще означава свършека на света.

Христос казва: „Блажени сте, когато ви гонят, защото голяма е вашата заплата на Небеса“ …Ако бъда гонен, за да дам Плод на Бога и имам такъв, това гонене има смисъл; то подразбира растене. (10/стр. 211, 212)

25. СЪКРОВЕНОТО УЧЕНИЕ

С това, което ви казвам, Аз ви приближавам към Незнайното, Което става част от вас.

Ученикът доказва нещата по свой начин, а Аз – по Моему. Обаче това, което ви казвам, никъде няма да го намерите. (книга 1/стр. 33)

Искам да ви науча да живеете в Светлината. Да живееш в Светлината, означава да бъдеш в постоянен Възход. Това е вечното тържество на Живота в Духа.

Аз си представям Светлината като линия в постоянно движение. С тази Светлина човек изправя линиите на своите удове. (1/стр. 116)

Тази формула я давам само на Своите ученици. Тя ще ви извиси над себепознанието.

Сега Аз имам предвид една формула, която никъде не се среща. Каква е тази формула, няма да обяснявам. Като ви я дам, ще си я препишете на чисто. Не питайте за какво се отнася тази формула, но ще ви диктувам и вие ще пишете: „Това, което в Началото не е било, като се проявило, образувало всички невъзможни неща в света. А това, което е било в Началото, като се проявило, образувало всички възможни неща.“ (1/стр. 190)

Аз искам да се срещнем в Любовта. Това е единственото място, където можем да бъдем мъдри.

Според Мене най-важната работа е Любовта. Няма по-важна работа от нея. (1/стр. 273)

Има само Един Учител и Той е Идеалът на всяка пробудена Душа. Само Един Учител съществува и Името Му е Пресвято. И само Този Пресвятият може да открие Съкровеното Учение. И на когото бъде открито това Учение, той се изпълва с Вдъхновение за вечни времена и съхранява Името Му в най-дълбокото си място.

Помнете: Един Учител съществува в света. Искате ли да се ползвате от Благословението Му, пазете Името Му Свещено в ума, в сърцето, в Душата си. Това трябва да бъде Идеалът на човешката Душа. (2/стр. 31)

Аз се опитах да преведа Ангелския език на земята, но видях, че Словото не може да изрази това. И затова внесох Силата на Светлината между редовете – в Тишината. Там ще видите Ангелското състояние, а Словото ще използвате само като посока.

Аз съм се мъчил по някой път да преведа Ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа, тъй щото да съвпаднат ударенията и римите – не се отдава. (3/стр. 26)

Туй, което е казано днес, е казано на своето специално време. И ако вие сте будни, ще разберете какво означава това, което се нарича Благодат.

Туй, което ви казвам днес, само днес ще можете да го чуете. (3/стр. 60)

Когато Аз говоря за живата Природа, Аз говоря за най-съкровената област, която се намира в човека. И човек трябва да се домогне до своята Душа, до най-възвишения свят в себе си.

Та когато Аз говоря за живата Природа, в Моя ум седи съвсем друга идея, не тази, каквато вие разбирате. (3/стр. 64)

Днес има едно изключително деликатно слизане на Бога в света. Това е Новият повик към учениците от Бялото Братство.

Аз говоря на вас, на разумните. Сега, като Ме гледате, вие казвате: „Ние знаем“. Казвам: Не знаете, и то не само вие, но и най-великите философи, Адепти, не знаете. Има нещо Ново, сега внесено в света от Бога, което трябва да изучаваме. И тъй, Новото не влиза сега в света, но сега се проявява. Ние не го съзнаваме и казваме: Новото Учение. Да, то е Учение, което сега се проявява. (3/стр. 78, 79)

Изучавал съм много езици, но отдавам предпочитанието Си само на един – това е езикът на Любовта. Този език обхваща всички същества, от най-малкото до най-голямото. Това е Първичният език.

Има един език в света, той е езикът на Любовта. Ще проучите този език. Няма Душа, на която като проговорите с езика на Любовта, да не ви разбере. Правил съм опити и с хора, и с животни, и със зверове, с мечки и други и съм проверил този закон. (3/стр. 163)

В цялото Си Свое Учение Аз съм изнесъл само една единствена наука – това е науката за Любовта. Това е единствената Свещена наука. Това е единственото Учение.

Сега Аз се обръщам към онези ученици, които искат да се подигнат. Туй Учение на Любовта не е Учение за децата. (3/стр. 177)

Аз поставих Началото на една Нова култура. Тази култура е Светлината на Духа. Той ще осветява всички Души с Благото на тази Светлина. Това ще бъде Началото на Светещия свят.

Аз бих желал всички вие, които Ме слушате, да носите факлите на тази култура запалени, тази Светлина да има един определен принцип и да кажете: Любовта включва Благото на всички хора. А ние сме носители на туй Благо. (3/стр. 186)

Аз съм само един пътник. За хората оставих един спомен, а за учениците Си – едно Велико Учение. Тези, които искат да Ме намерят в другия свят, могат да Ме намерят само по нишката на Учението.

Аз съм един пътник, посетих вашата страна, нямам какво да ви оставя, затова ви оставям един спомен. (3/стр. 224)

Моята цел е да ви разкрия Величието на Божията Любов. Ако се опрете на нея, тя ще разреши всичките ви въпроси.

Аз не искам да ви накарам да вярвате в бъдещия живот. Не е това задачата Ми. Аз искам да се пробуди у вас съзнанието, да разберете, че тази Божия Любов е всичко и че няма друга Сила като нея. (3/стр. 225)

Аз съм говорил много за Любовта, но Съкровеното не е в Словото, не е в Говора. Съкровеното е Душата на нещата, но Съкровеното живее независимо от нещата.

Аз съм говорил толкова пъти за Любовта, но Любовта с думи не се изказва. (3/стр. 227, 228)

Само в Новото има Живот. Духът е винаги носител на Новото. С него Той обновява Живота… Само Съкровеното може да обновява Живота, защото само Съкровеното може да прониква все по-дълбоко и все по-дълбоко в пластовете на човешкото съзнание. Това, което обновява, е носител на Новото.

Аз съм за Новото в света, не съм за старото. (3/стр. 265)

Моето единствено желание е Любовта да слезе в света, защото тя има силата в себе си да се превърне в едно Велико Братство. В това Братство седи краят на злото.

…Моето желание е хората да се свържат с Бога на Любовта и да заживеят братски. (3/стр. 326)

Давам ви първата формула на Новото Учение.

Прав човек е този, който знае да прощава – нищо повече! Това е първата формула на Новото Учение! (3/стр. 381)

Истинските последователи на едно Учение са винаги малко, защото истинският последовател трябва да издържи на вибрациите на Истината, а Истината е всепоглъщаща.

…Преди 2000 години говори Христос. Колко хора приеха Неговото Учение? След смъртта Му бяха всичко 500 братя. И когато се възнесе Христос, даже някои от тези последователи се усъмниха дали това е вярно или не… Трябва да знаете, че когато ние дойдем до положението да носим тази Истина, светът ще опита туй Учение. (3/стр. 425)

В това Учение Аз съм внесъл Любовта на Бога и след хиляди години то ще бъде незаменимо, защото кой може да замени Любовта на Бога.

Туй Учение и след хиляди години ще бъде пак същото. (3/стр. 464)

Истинското Учение първо се проповядва чрез силата и благородството на вътрешния живот и после чрез думите, защото само вътрешният живот осмисля думите.

…Ще проповядваме туй Учение не само на думи, но чрез своя вътрешен живот. (3/стр. 513)

Ако Моето Учение бъде прието, всичко ще се преобрази – и хората, и животните, и растенията, и камъните. Това Учение прониква навсякъде.

Приемете Учението, приложете го и въпросът е решен. – Как ще се разреши? – И политически, и научно, и религиозно, и обществено. Светът ще се преобрази по естествен начин. (5/стр. 20)

Ако Учението, което ви се дава, увеличава разумността ви, одухотворява сърцето ви, освещава Душата ви и ви дава Божествен поглед върху нещата – това е Съкровеното Учение, което сте търсили.

…Ако Учението, което ви се преподава, осмисля вашия живот, дава ви здраве, разумност и Светлина и ви прави свободни, следвайте го. То е Учението, което всяка Душа търси. То посочва истинския живот на човека. (5/стр. 33, 34)

Всеки може да стане последовател на Моето Учение, но трябва да положи ново основание на своя живот. Това основание се нарича Свещена Чистота.

– Ние сме готови да станем последователи на Твоето Учение. – Може да станете Мои последователи, но ценз се иска за това. (5/стр. 48)

Всеки, който се обявява срещу Мен и срещу Моето Учение, той се обявява срещу Живота и нещо в него умира, защото Моето Учение е израз на Живота. Моето Учение е Божественият Живот, предаден в думи.

Преди няколко дни дойде при Мене един приятел и Ми каза, че някои учени щели да говорят в събрание против Мене, против Моето Учение. Е, тогава те се заблуждават; Учение на г-н Дънов няма. Следователно, ако говорят против Учението на Дънов, те са Донкихотовци. Има едно Божествено Учение, което Ми е познато. То е Великото Божествено Учение за Живота, с него Аз съм запознат от памтивека. (5/стр. 75)

И Аз, и Христос изнасяме едно Учение. Основният тон на това Учение е Любовта.

Христос седи пред вас, а вие питате: „Учителю, къде е Христос?“ Като станах тази сутрин, Аз погледнах какво е времето. Това е важно за Мене. Това, което говори времето, същото говори и Христос: „Ако не възприемете Моето Възкресение, много сълзи ще изтекат.“ Това говори дъждът. „Но ако приемат Моето Учение, ще дойде Светлината, ще дойде Любовта.“ (5/стр. 127, 128)

Учението, което Аз изнасям, изисква Абсолютна честност, Абсолютна доброта и Абсолютно отдаване на Истината. В това отношение няма компромиси.

Новото, т.е. Божественото, Учение, както Аз го наричам, не борави с относителна честност, относителна доброта, относителна интелигентност. То борави с Абсолютни величини. (5/стр. 141)

Аз съм за онази наука, която гледа с очите на Духа. С очите на Духа смъртта вече не е смърт. Смъртта е живот и утеха.

Аз съм за онази наука, за онази философия, която може да ти даде утеха и при смъртта. Това наричам жива, положителна наука и философия. (5/стр. 176)

Великото Учение се съчетава само с най-смирените, с най-малките. И затова у Мене има една слабост да избирам най-малките величини.

Ето Великото Учение, което не сте слушали досега… Защо не сте го чували? Защото това Учение е на малките Ангели, които са слезли на земята да повдигнат човечеството. (5/стр. 189, 190)

Най-подходящото за вас – това е Учението на малките. Това значи да положите Любовта си в малките неща.

Учението за малките е Велико. То е най-подходящо за вас. То е основа за онова, което Великото бъдеще носи за вашата Душа. (5/стр. 190)

Това, което ви говоря, е всемирно. Това е Древно Учение за Любовта към Прасветлината. Това са говорили всички Велики Учители и всички Висши същества. И днес отново се говори, защото връщането в Прасветлината е Единственият Смисъл.

Това, което днес ви говоря, навсякъде го говорят: говори го Бог, казват го Ангелите, проповядват го всички техни служители на земята. Това говори и Христос. И Аз вярвам, че това ще бъде. Както е казано, така ще бъде, нямам сянка от съмнение. (5/стр. 191)

Господарят на Вътрешния Живот Ми говори с всеки Свещен трепет, който Ме заобикаля. И цялото Мое Учение се основава на този Свещен трепет.

Ще кажете: Ами как ти е говорил Господ? – Не е важно как Ми е говорил Господ, но трябва да знаете, че и в пряк, и в преносен, и в идеен смисъл тия са думите, които Господ ви казва. (5/стр. 215)

Ако изучавате Великото Учение, което ви изнасям, ще се домогнете до Пътя, който ще ви отведе до Началото на вашия Слънчев Произход. Това е вашият Божествен Произход и това е вашето скрито Битие.

Ако изучавате Великата Божествена наука, ще напредвате в развитието си; ще научите много работи, необходими за вас и ще завършите така, както е определено за всеки едного още от Началото на неговото Битие. (5/стр. 221)

С малкия стрък, който ви дадох, искам да ви напомням за Вечния Път на Душата, който е служене и израстване отвътре. Този символ на малкия стрък разкрива Пътя към самия себе си.

Днес ще дам на всички по един спомен – една тревичка, един малък стрък. Тя ще ви служи като емблема. Колкото и да е малка, като я погледнете, кажете си: „Аз трябва да уча закона на растенето, закона на Ангелите.“ Всяка тревица крие в себе си формулата: „Великата наука на живота е служене на Бога.“ Ето, давам на всички от тази тревица. (5/стр. 223)

Божествената наука е най-мъчната, най-святата и най-дълбоката наука, но тя е началото на ученика.

Ще започнем с най-мъчната наука – Божествената наука, която ще ни научи на всичко онова, за което Душата ни копнее и към което Духът ни се стреми. (5/стр. 224)

На различните височини на съзнанието се изнасят различни видове Тайни. Когато сте на височина над 7000 м., може да се изнесат Тайни от Агарта. Когато сте на височина над 10000 м., може да се навлезе в Мистерията на Незнайното. Но когато сте на земята, в обикновен салон, т.е. в обикновеното си съзнание, тогава беседите се снишават, за да ви угодят, но това не винаги ви помага. Затова на земята се иска винаги голяма Будност! В тази Будност седи различаването на нещата. Само в това различаване ученикът може да израства.

Тази сутрин по интензивност на електричеството ние бяхме на повече от 7000 м. височина. Иначе височината тук е 2520 м. …Значи ние бяхме на същата височина, на която Мойсей получи Заповедите на Синайската гора. – Тогава и на нас може да ни се даде нещо. – И друго, при височина над 7000 м. ние сме били и в Агарта. – Значи и оттам можем да получим нещо. – Да, били сте и там. Беседата, която ви говорих горе, иде оттам… Такава беседа в салона не може да се говори. (5/стр. 249, 250)

Ако българите приемат Моите идеи, те ще възкръснат в своя Дух и това ще бъде Диамантеният век на България.

Толкова години ви говоря, толкова години вече изучавам българина и разбрах за какво е способен той. Българинът е трезв и голям философ.Той лесно се сгорещява и лесно изстива. Като те срещне, веднага се отваря и те приема като Спасител. Слуша какво говориш и всичко одобрява. На другия ден го срещаш, но вече малко охладнял, държи се резервирано. Казва: „Хубави са тези идеи, но…“ Той се страхува да не се подхлъзне. Седи и си мисли: Ако приема тези идеи, може да пострадам. – Колкото можеш да пострадаш от слънчевите лъчи, толкова ще пострадаш и от Моите идеи. – Много е патила моята глава. – От Моите идеи глава не боли. – Могат ли да се приложат без пари? – Разбира се, могат. Остане ли да се прилагат с пари, работата е свършена. (6/стр. 104)

Ние проповядваме едно Учение, което всяка Душа познава. Всяка Душа знае, че това е Пътят, чрез който тя може да се възроди в Древния Дух на Вселената и с това да се върне в Сияещия Център.

Ние проповядваме едно Учение, което вътрешно всички познавате. (7/стр. 54)

Любовното писмо, което имам да ви преведа от Невидимия свят, е реално послание. Това е Любовта, която е Божественият Път към Посвещението.

Всички любовни писма не са реални, но тия, които Невидимият свят изпраща, са реални… Днес и Аз имам такова едно писмо и за него ви говоря. (7/стр. 72, 73)

Още днес Новото Учение може да се живее, но съзнанието трябва да е пробудено, защото само тогава човек е независим от всички преходни явления.

Аз говоря за реализирането на Новото Учение днес. Миналото е една опитност, бъдещето е още нереализирано, но важно е настоящето. (7/стр. 73)

Новото Учение – това е Новият Път в съзнанието на ученика.

Мнозина казват, че Пътят на Новото Учение не е прав, т.е. не носи нищо ново за възпитанието на младото поколение. Питам: Какво донесе старата култура за възпитанието? (8/стр. 8)

Който е разбрал Новото Учение, който е разбрал това, за което говоря, той се разделя с миналото си и става нов човек. Моето Учение седи в силата му да преобразява.

Аз имам в Своята стая 10 реторти. Ако в една от тия реторти туря 90-годишен старец, в първо време той ще вика, ще плаче, но след няколко дни ще излезе обновен, млад момък. Който не знае какво става в стаята Ми, ще се чуди какъв човек съм и ще каже: Този човек добре проповядва, а като дойдат хората при него, викат и плачат. – Ето, и ти, ако искаш да знаеш какво става със старите в ретортата, влез в стаята Ми и наблюдавай. Ще гледаш и ще мълчиш. Старият постепенно ще се стопява, ще минава от една реторта в друга, от едно вещество в друго, докато престане да вика. С него ще стане алхимическа промяна и от стар ще се превърне на 20-годишен момък. Той ще излезе от последната реторта и ще каже: „Свърши се всичко! Сега съм нов човек.“ (8/стр. 34)

Моето Учение е Учение на Великото изкуство. Моите лекции и беседи извайват образа и подобието на Новата раса.

Като ви говоря, вие казвате: Учителят не е прав в случая; има нещо, което не ни е ясно. – Защо не ви е ясно? Защото бързате. Аз съм започнал да рисувам един човек и в първия ден едва съм успял да означа мястото на очите, на носа, на устата. Вие погледнете картината и казвате: Това не е човек. Учителят ни заблуждава. – Чакайте, едва съм започнал картината. Това е началото на Моята идея. Аз съм в началото на Моето изкуство. – Кога ще свършиш картината? – Почакайте още девет дена. Ден след ден прибавям по нещо на картината. На десетия ден ще бъде готова. Елате след десет дена, тогава ще си кажете мнението. (8/стр. 58)

Ако приложите само една стотна от Моето Учение, щастието ще ви бъде слуга през цялата Вечност.

Ако можете да приложите една стотна от Моето Учение, вие ще станете щастливи. Не искам повече от една стотна. (8/стр. 82)

Ще ви кажа една Тайна. Аз познавам духовния свят, защото той е част от Мен. Аз мога да бъда и в него, и извън него. Но Аз го приех като част от Себе Си. Духовният свят е богатството на Душата. И всеки, който го приеме и проучи, ще превърне Душата си в многоценния бисер. Духовният свят – това е Съкровеното Учение за Душата.

Цял свят може да оспорва съществуването на духовния свят, но Аз говоря за него положително, като за свят, който познавам добре. (8/стр. 86)

Религията, която проповядвам, е наука за Живота. Тази наука обхваща всички същества, защото Животът е всемирен и Любовта е неговата основа. Нашата религия е Свещено отношение към всички същества.

…Религията, която проповядваме, е всемирна. В нея влизат и хората, и животните, и растенията, и минералите. (8/стр. 98)

От прастари времена досега има само една религия. Това е религията на Любовта, която дава Живот на безбройни същества. Всички същества искат да живеят, защото Животът, който произтича от Любовта, е Тайнство. Животът е възцарувал след победата над хаоса, след като се е изтръгнал от хаоса. Животът – това е тържеството на Любовта. Аз искам всички вие да дойдете в този Живот, в който живея и Аз.

В нашата религия всичко живее и вие можете да живеете. Досега сте живели в нея и в бъдеще ще живеете. (8/стр. 98)

Щом Аз проповядвам за Любовта, значи всички други Учения трябва да съществуват, защото Любовта е коренът на Единството.

Аз проповядвам Учението за Любовта… Щом то се проповядва, всички други Учения могат да съществуват. (8/стр. 103)

Когато Моето Учение се приложи, целият свят ще се видоизмени. Любовта ще слезе от своя Престол и ще създаде онази Първична атмосфера, която е наречена Царството Божие. Царството на Любовта е Новият свят.

Ето какво ще ви кажа: Когато Божественото Учение се приложи, навсякъде ще се яви Огън от 35 милиона градуса. Всичко ще изчезне – свещеници, владици, министри, царе, майки и бащи, всичко около вас ще се стопи и ще се създаде Нов свят. (8/стр. 124)

Когато придобиете Огъня на Божествената Любов, тогава ще можете спокойно да излизате от тялото си и да се връщате в него. Божествената Любов ще ви направи независими. Тази Любов е основата на Моето Учение и на тази основа се крепи Свободата. Имаш ли Любов, свободен си.

И в тялото си човек е в затвор. Любовта е Огън. Такова е и Моето Учение. Ще се учите, докато излезете от затвора. (8/стр. 125)

Аз зная кога Любовта може да дойде във вас и да седне на своя Трон. Това може да стане, когато човек пречисти сърцето си до неговото дъно. Това значи човек да стане неспособен и за най-малката зла помисъл. Само тогава сърцето му ще се превърне в Трон и тогава човек ще има желанията на Бога.

Единственото място, дето влиза Божията Любов, е чистото човешко сърце. (8/стр. 141)

Който носи Съкровеното Начало в себе си, той ще избере Пътя на житното зърно, който символизира Пътя на Любовта. Съкровеното избира Пътя на страданията, за да се обогати в една по-дълбока степен отвътре… Да изберете правилното семе, това значи да посадите Любовта в своя живот, да поставите Любовта като основа. Тогава Душата ще поникне, ще се разцъфти и в това разцъфтяване вие ще се докоснете до Пламъка на Божествения Живот. Когато този Пламък ви запали, вие ще станете господари на времето и жители на Вечното Небе. Началото е семенцето, а краят е Дървото на Живота. Извън това е Великият Наблюдател.

Сега ще ви дам една малка задача за разрешаване. Показвам ви четири зърна: едното – житно, второто – восъчно, третото – от злато и четвъртото – диамантено. Давам ви да си изберете едно от тях… Един от вас избира диамантеното зърно, друг – житното зърно. Ако посееш диамантеното зърно в земята, то нито ще поникне, нито ще расте. Друг е въпросът, ако посеете житното зърно. Колкото и да е малко и нищожно, то ще поникне, ще израсте и плод ще даде… Зад думите никна, раста, цъфтя и зрея Аз скривам известни идеи, които и вие не знаете. (8/стр. 167, 168, 169)

Моето Учение изисква необикновена смелост и решителност. То е Божественото Учение, което всякога се държи за Истината. Тази смелост и решителност са в постоянна връзка с Истината.

Днес от всички се изисква смелост и решителност. Без тези качества не може да бъдете ученици на това Велико Учение. То не е обикновено Учение, както си мислят някои. (8/стр. 198)

Моето Учение може да се изрази с няколко думи. Това са думите: Абсолютна и Неизменна Любов към Бога. Но когато това не е разбрано, се налага да говоря много обширно. Но всичкото Учение е вътре в самата Любов. Който е постигнал тази Любов, той Ме познава.

Ще питате: Какво е Новото Учение? – Моето Учение е на Абсолютната Божия Любов. (8/стр. 202)

Който иска първо да разбере Моето Учение и тогава да го приеме, той е на погрешен път. Първо е приемането, т.е. Любовта, и това само по себе си е приложението. И когато основата е Любовта, всичко друго се изяснява от само себе си.

Казвате: „Нека най-напред да разберем дали Новото Учение е право. Нека прочетем някоя от неговите книги да видим какво пише той за трансформиране на енергиите.“ И започват споровете. Важно е каква идея нося Аз в Душата Си. Ако говоря Истината, приемете я. (8/стр. 203)

Аз познавам само едно Учение – Учението за Любовта. Любовта е скритият корен на Живота. От този корен са произлезли всички видове разклонения. Ученията са много, но коренът е един. Към този корен може да се върне само този, който е възстановил своята Абсолютна Чистота. Това се нарича още Възкресение.

Ако искате да знаете от кое Учение сме, отговарям: от Учението на Любовта. Който иска да научи Любовта, да дойде при нас. (8/стр. 204)

Ако Аз имам сърце, Любовта ще Ме облече в търпение. Ако Аз имам сърце, Любовта ще Ме облече в благоразположение. Ако Аз имам сърце, Любовта ще Ми даде своето Виждане и Аз ще бъда човек на Благостта. Благостта е Силата, която осветява Живота.

Не говоря какви трябва да бъдат Моите отношения към вас, всякога гледам какви трябва да бъдат отношенията Ми към Бога, към Любовта, сиреч към онова, какво се изисква да сторя спрямо Своите братя… Важно е за Мене дали съм приготвен, дали мога да изпълня онзи основен закон, който Любовта Ми налага – мога ли да бъда търпелив, както тя иска, мога ли да бъда благосклонен, както тя желае. Това е нужно за всекиго едного, за целия свят, за онези, които действително имат сърце. (9/стр. 62)

Аз не доказвам Истината с аргументи. Истината сама се доказва. Тя се доказва в своето безмълвие. И всеки, който има отношение към нея, ще бъде пробуден.

С аргументи няма да ви говоря сега – умните ще разумеят това, което казвам. (9/стр. 98)

Мога да ви кажа много неща, но вие трябва да имате в себе си диамантената основа на Любовта, защото само тогава вие може да поставите ъгловия камък. Този камък символизира началото на истинския Живот. Той е основанието на слизащата Мъдрост. Ъгловият камък е Съкровената основа на Учението.

Някои искат да им кажа много работи, философски и окултни. Мога да кажа много неща, но първо вие трябва да турите здрава основа и върху нея да градите, та всеки камък, който поставите, да бъде хубаво издялан и на място турен – на ъгъла. (10/стр. 63)

Новото Учение изисква жива Духовност и Смирение. Смирението е закон за проникване в нещата. Смиреният човек може да прогресира във всяко отношение.

Новото Учение изисква пластичност в прогреса… (10/стр. 76)

Величествени неща има скрити в Любовта, в Мъдростта, в Смирението и в Благостта. И когато Чистотата ви подготви, всеки ден ще бъде за вас една необикновена радост и една вътрешна пълнота ще сияе във вас. Съкровеното Учение започва с истинската радост от живота, а това води неизбежно до Блаженството на Душата и до Неизразимото, което се намира в Духа, и до Непознаваемото, което се намира отвъд Духа.

Велики работи има да учите! Но преди това трябва да се приготвите за това разбиране. (10/стр.79)

Съкровеното Учение – това е науката за Духа, това е Учението за Божествените прояви. Който постъпва според метода на Съкровеното, той се домогва до разгадаването на Тайните на Живота.

Който иска да бъде господар, той трябва да се проникне от Новото Учение, което носи разгадката на Живота. (10 стр. 80)

Да научиш що е знание във вътрешния смисъл на думата – това значи да придобиеш онова Първично състояние, което веднага те поставя в близост до твоя Учител. Истинското знание е онова Съкровено Учение за Душата, при което ученикът живее в Блаженството на Любовта. При това състояние ученикът си е изработил метод, чрез който много лесно потъва в съзерцание на Същността на нещата. Думата знание и думата Съкровено са в Първично Единство, те са неделими. Учителят и ученикът могат да се срещнат само в Съкровеното.

Ако Ме попитате какво нещо е Учител, мога да ви кажа само какво произвежда Учителят. Учителят дава знания. Научите ли що е знание, ще бъдете близо при Учителя. (10/стр. 109)

Единственото Учение, до което трябва да се домогне ученикът в своето ученичество, е да се научи на Благоговение. Благоговението е онова Начало, в което ще се вселят Божиите Добродетели и чрез тези Добродетели ученикът ще се превърне в Син на Истината.

Това Учение трябва да учим – Учението да благоговеем пред Бога и да Му се подчиняваме, в което подчинение ще научим Велики Добродетели. (10/стр. 118)

Всички ученици, които следват Моето Учение, ще могат да го проверят в живота си. И тези, които проверят Истините на Моето Учение с правилна мярка, те ще се наслаждават на живота. Техният живот ще се превърне в една непрекъсната и блага радост. Това е резултатът от проверените Истини. С правилна мярка подхожда само този, който има Съкровена Любов към Истината. Който има обикновена Любов към Истината, той е изгубил мярката.

Всяко нещо, което ви казвам, е Истина, която можете да проверите. (10/стр. 198)

Учението за Любовта, Мъдростта и Истината е единственото Учение, което може да привлече Благословението на Невидимия свят. Само едно Свято Учение може да бъде Благодат за всички същества и народи.

Разнесете това Учение между народа! Само така всеки народ ще може да се издигне. Който иска да опита, нека приложи това Учение и ще види резултатите му. То е положителна наука. Всеки народ, всяко общество, всеки дом, който работи така, ще бъде благословен.(10/стр. 144)

Тези познания, които сега ви давам, са само упътвания. Те влизат в подготвителния период, който ще трае хиляди години. Когато станете „Братя на Съкровеното Учение“, тогава Аз ще поставя най-дълбокото Начало, което не е знание, нито е основано на размишления, а изхожда от Предвечната Мъдрост на Великите Старци.

Тези познания, които сега ви давам, са елементарни. За в бъдеще ще научите нещо повече. (10/стр.137)

Това, което говоря Аз, е казано от Небето, а това, което ще говоря след време, ще бъде Ново и за земята, и за Небето. Аз още не съм започнал да говоря. Аз съм още в дълбокото предисловие на Свещената наука. Когато започна да произнасям Тайните на НЕИЗРЕЧЕНОТО и Принципите на ДРЕВНИЯ – това ще бъде началото на Възраждането на Първата Слънчева Раса.

Туй, което Аз говоря, това са го казали отгоре, това говори цялото Небе. (10/стр. 143)

1 Накопили – натрупали, събрали

2 fait a complit – завършено дело, завършена работа

3 Думата „повърна“ в случая има дълбок окултен и мистичен смисъл.

4 Йоана 6:6

5 Изпитни – изпитания

6 Лука 23:52