Елеазар Хараш – Сърцевината. Книга с предговори от Елеазар Хараш, том първи

Том първи

Елеазар Хараш, 2022

ПРЕДГОВОР

Сърцевината е родена от Нищото и в Нищото се връща.

В Сърцевината всичко е чисто.

В Сърцевината неразбирането е Сияещо.

„Учителю, дай ми Откровение за Своята Воля“ – това е Сърцевина.

Само Сърцевината има вътрешен поглед – чист взор.

Сърцевината пази Силата.

В Сърцевината на Нищото е нашето Убежище.

Сърцевината е Древната Земя – Скритата Родина.

Сърцевината е Древната Извираща Земя.

Сърцевината е Сърцевина, защото е Сърце на Нищото.

Интуицията слиза по моста на Сърцевината.

Сърцевината е преодоляла световете.

Сърцевината е Окото на Нищото.

Сърцевината е Древният Извор, скрит от света.

Който има Сърцевината в себе си, може да управлява хаоса.

Нищото е Лицето на Сърцевината – Лицето на Сърцето на Древния Еон.

Всички Дълбини са произлезли от тази Мълниеносна Сърцевина.

Всичко се завръща в Сърцевината Източник.

В Сърцевината няма свят, няма сътвореност – само Ядро.

Сърцевината е отвъд смъртта и живота.

Сърцевината е била, преди нещата да бъдат.

Сърцевината е била преди Боговете.

Всеки, който умира, е длъжен да се завърне в Сърцевината си.

Елеазар Хараш
Варна, октомври 2021 г.

Посланието на Учителя

Абсолютно Върховно Съвършенство ръководи всичко.

То е Велик Промисъл и ръководи всичко, което се случва и което не се случва.

Този Промисъл е Владеещият всичко.

Той прави нещата, няма друг действащ.

Никога не мислете за нещата от лична гледна точка, само така ще влезете в Принципа.

Учителя Петър Дънов
Варна, септември 2021 г.

В Храма на Учителя.
Том първи

Коментари: Елеазар Хараш.
Из Словото на Учителя Петър Дънов

За да стигнеш до Храма, трябва да отстраниш много силни ветрове.

Енормор

За Пътя към Храма съществуват методи от Дълбоката Древност, но трябва да постигнеш преди това своя Кодокан – своя Път. Когато постигнеш своя Път, тогава върху тебе слиза Древно знание, то отстранява ветровете.

Докато ти си привързан към земното, за тебе Благата вест няма да дойде.

Аттар

Благата вест е Лъч от Храма и когато тя те посети, промяната е за миг.

Кой разрешава неразрешимото? Любовта.

Енормор

Любовта има достъп до Тайната на Живота. Ако имаш Любовта, ти си Вечност, която живее всред времето.

Книгата на книгите е Любовта. Който е разбрал това, е обезумял и е изчезнал в Бога.

Ал Халладж

Колко велико е това обезумяване – то те прави блажен.

В сумрак скочих дълбоко и се оказах извисен.

Хуан де ла Крус

Само Смиреният може да скочи в този сумрак. Само Любящият може да прониже сумрака.

В една Непозната Висота завинаги се изгубих.

Хуан де ла Крус

Дълбоко навътре всичко е пределно ясно. Дълбоко навътре ти си Любов, а Любовта гледа право в Същността на нещата. Всеки трябва да прескочи своята пропаст и тогава ще се превърне в Храм.

Когато Бог обърне внимание на човека, той убива всичко в него, което не е Бог.

Ал Халладж

Според Учителя Любовта е най-чистата наука, но Любовта е и една много задължаваща Реалност.

Любовта е създадена за Богове.

Учителя

Любовта е най-древният съюз с Бога. Любов – това означава да споделяш с Бога. Любовта е проникване в Живота на Бога. Любовта е самото Евангелие. Любовта е Евангелие преди всичко писано.

Господи, Ти ме прие така несъмнено, Ти така ми се яви, че в мен не остана нищо друго освен Тебе.

Ал Халладж

Колко чудни думи – думи на Истината, но каква е Истината? Ясна и Мистична.

Смъртта се страхува от моята безпределност. Моята безпределност е моят Храм.

Учителя

Тази книга я правих около седем години. Тя ми костваше океан от енергия, но тази енергия беше една постоянно течаща благодарност към Учителя, който ми разкри други светове. Наистина други светове. Земята не е мой свят, нито Небесата. Учителя е моят свят. Ако имах право, бих ви разкрил Третото Име на Учителя – Ватанското Име, но нямам право. Принципът е строг.

В Храма на Учителя.
Том втори

Автор: Елеазар Хараш – „Диамантената Книга“. Из Словото на Учителя Петър Дънов

Учителя е Древен Старец, Древен Трон. Той се обменя с Бездната, с Безкрая. Учителя пие Еликсира на Безкрая – той живее в него. Неговата Мъдрост е Естеството на Безкрая.

Това, което знае един Старец, е неведомо за Мъдреците и светците. Старецът не търси Бога – той гледа чрез Неговите Очи, мисли чрез Него, действа чрез Него. Учителят Старец е Праобраз на Древния, той е Изява на Древния. Учителят и Древният – това е осъщественото Единство. Светците и Мъдреците са приближени до Бога, но Старецът се е слял с Него. Учителят е понятие неведомо, то е като Третото Крило на Орела при толтеките.

Светците и Мъдреците са Духовни, Учителя е Божествен. На светците често им липсва Мъдрост, на Мъдреците им липсва Премъдрост, но Учителя е друго измерение. Той може да изрече неща, които да смутят и светеца, и Мъдреца. Светецът и Мъдрецът имат опит, но Учителя освен опита владее и нещо, което е отвъд опита. Светецът и Мъдрецът са преживели нещо от Вечността, Учителя се е срещнал с Безкрая. Учителя е отломък от Безкрая и за да го разбереш, не е достатъчно да четеш Словото му – трябва да си призован. Да четеш и да си призован, са различни неща. На призования му е позволено да влиза в Безмълвието и Присъствието на Учителя.

Има два вида призовани. Позволено ми е да ви го обясня. Първите са призовани естествено, те учат сериозно и обичат Учителя цял живот. Но другото призоваване е Тайнство – тук трябва многократно да си умирал за Истината и Бога, за да познаеш Учителя по съвсем друг начин. Защото, ако животът ти е по-скъп от Истината и Бога, оставаш в старото призоваване – дългия и бавен път, но също благословен и почтен. Естествено призованите живеят в душата си; другите малцина призовани живеят в Духа, те са близо до Храма. И едните, и другите обичат Учителя и му посвещават живота си: едните – по естествен начин, а другите – по тайнствен начин; и едните, и другите са благословени.

Тези, които само уважават Учителя, те ще бъдат призовани в бъдеще. Тези, които не уважават Учителя, тях ще ги учи мрачният път на съдбата. Те могат да говорят колкото си искат за Бога, но тук, при тях, е съдбата и тя ще ги учи, а не Промисълът. Защото Учителя е Промисълът на Бога, Словото на Бога. В Учителя Сам Бог е осветил Себе Си.

Благословени са тия, които разбират какво казвам.

В Храма на Учителя.
Том трети

Автор: Елеазар Хараш – „Диамантената Книга“. Из Словото на Учителя Петър Дънов

Учителя е Безкраят. Не можеш да го проучваш, даже и с будност.

Учителя присъства във всеки Миг.

Да разбереш Мига, то е да си чул Гласа на Учителя.

Гласът и Словото на Учителя са свещен нектар за ученика.

Кой е чул Учителя? Този, чийто стремеж е запален с Мистериозен Огън.

Постоянството е Коренът в Учителя.

Учителя дълго е узрявал в Тишината.

В развалините Учителя вижда Новия Живот.

Сливането с Учителя е началото на Безкрая.

Учителя не е религия. Учителя е Царство Божие.

Учителя не те учи да дишаш, а да вдъхваш Безкрая.

Учителя се вглежда в ученика – в скръбта му, и ако скръбта му е мелодична, Учителя казва: „Ти зарадва окото ми“.

Учителя е Воля Божия и затова очите му не виждат нито страха, нито смъртта.

Гласът на Учителя:

Вътре в Бога съм. Смешно е да питате Бог вярващ ли е.

Ако Аз съм в тебе, какво безпокойство можеш да имаш?

Моите ученици имат Път и в мрака.

Моите ученици са Живи Храмове.

Моята Истина е унищожителна и Вечността не може да я понесе.

Не мислете, че Ме познавате. Аз само съм близо до вас заради Свещеното.

Открил съм входа извън Вселената и искам да Ме следвате.

Ако съм слязъл от Безкрая във Вечността, това не означава, че съм вечен.

Истината в Мен превъзхожда света.

Аз съм Благо Убежище.

Можеш да Ме задвижиш само с Любовта си.

Ако имаш Любов, ще ти кажа: „Ела при Мене, защото осветил си тъмнината си“.

Аз съм тук, за да те преобразя, защото ти си заплаха за себе си.

Слязъл съм, за да те направя Храм Божий.

Из „Диамантената Книга“,
неиздадена книга от Елеазар Хараш

Учителят като Съкровена Мистерия

Коментари: Елеазар Хараш.
Из Словото на Учителя Петър Дънов

Предговор първи

Обикновените хора са свързани със загадките на Живота, Духовните хора са свързани с Тайните на Живота. А учениците са свързани с Мистерията на Живота – чрез Божественото Учение те вървят постепенно към Мистерията, която е специфична част в Небитието.

Сливането с Мистерията е придобиване на най-дълбокото състояние на Небитието. Това се нарича „Четвъртото състояние“. То е извън Слънцата. То превъзхожда всичко, което може да се помисли. То е Немислимо.

Пътят на ученика се крие в Незнайното. И вървейки от Незнайното към Незнайното, ученикът вечно се вдъхновява, за да бъде Съкровена Светлина за световете, които трябва да посети – защото такава е Волята на Учителя.

Учителя Беинса Дуно

Предговор втори

Най-великото Учение е Учението за Мистерията. В един по-долен план Мистерията се проявява като Съкровеното, но дори и Съкровеното е Недосегаемо и затова го наричат „Тайна“. Съкровеното е Праотец на нещата, а Мистерията е Дълбочината на Праначалото.

Съкровеното е бързо като мълния, Мистерията поглъща всяка скорост. Съкровеното е Светещата Искра на Бездната – Мистерията е Родителят на тази Искра.

Никой не може да превъзхожда Благостта на Съкровеното. А Съкровеното е Пътят към Мистерията, която никой не може да измери.

Елеазар Хараш

Книга на Тайнствата

Коментари: Елеазар Хараш.
Из Словото на Учителя Петър Дънов

Истинната Тайна означава да се храниш със Същността на Бога.

Гносис

Човекът Дух е Тайна, по-дълбока от света и Вселената.

Учителя

Бог е Велика Същност – тази Същност е освободена и спасена, дори и от добродетелите.

Василид

Търсачът на Истината се движи навътре към Тайнството на Живота.

Василид

Крайната Тайна на мирозданието е Вселяването на Бога във всички същества.

Гносис

Бог е Същност. Луцифер е Реалност. Христос е Същност и Реалност.

Василид

Тайната на Живота е отвъд Боговете и Вселената. Тайната на Живота е скрита във Вътрешността на Бога.

Василид

Учението на Спасителя е скрито в мълчанието на всички неща, то се намира в Неизреченото.

Апокриф на Йоанна

Той е Скрит Непостижим Бог. Той е сътворил всичко, но не с мисъл, чувство или действие, нито със страсти и вълнения. Той е сътворил всичко като Непостижимост.

Гносис

Човекът не е човек. Човекът е Тайна Енергия на Бога.

Гносис

Истинният човек живее в Тайнството на Духа си и няма друга обетована земя, която да го излъже. Обетованата земя е Несътворена и тя е нашият Дух.

Гносис

Това Велико Същество не е светлина, не е тъмнина. То е създало всичко, но е толкова отвъд всичко това. Това толкова Дълбоко Същество е Същество Мистерия.

Дионисий Ареопагит

Бог няма нито Свой Образ, нито Свое Подобие, защото по Своята Същност Той е Цялата Истина. И колкото си по-свободен от образи, толкова повече Сам Бог ще ти въздейства.

Дионисий Ареопагит

Тайната на Бога се постига с динамично приближаване.

Дионисий Ареопагит

Тайнствата на Бога се откриват в мрака – в онова Тайнствено Безмълвие, що е отвъд светлината.

Дионисий Ареопагит

Ахарама Мордот Ин Махария – Съкровеномъдрието на Старците

Автор: Елеазар Хараш

В мрака е скрито най-древното Око.

Азавот Махария

Незнанието е умение на Мъдростта.

Азавот Махария

Умира само този, който е познал Древния. Другите се раждат.

Ал-Ахарима

Орелът лети в Несътвореното.

Марахая

Отломки от неиздадената книга
„Афоризми на Старците“ на Елеазар Хараш

Мордот Ин Махария –
Мъдростта на Старците.
Книга първа

Автор: Елеазар Хараш

Старците са Тайнства преди Духа.

Старците са самата Свобода. Старците нямат нито детство, нито зряла възраст – те са Същества преди рождението и смъртта.

Старците са Същества Неизмерими, те имат свойствата на Мистерията.

Старците не са родени от Тайната на Живота, а от Мистерията на Бездната.

Старците са Древни Слънца.

Старците подават Свещена Ръка на тези, които твърдо са избрали Съкровеното и Мистичния Път. Старците ти отнемат времето, за да ти дадат Вечното и Безкрайното.

Всеки трябва да запали в себе си Безкрайността.

Първият Старец

Вселената се е зародила, когато съществата са били изхвърлени от вътрешността на Древния Път, а навътре е останал само Принципът.

Първият Старец

Учителят, който ви учи, е Безкрайността.

Първият Старец

Дълбоко вътрешно движение създава връзката с Бога.

Първият Старец

Никой не притежава Тишината, но тя притежава своите си.

Десетият Старец

Любовта към Бога подготвя човека за срещата със Скритостта на Бога.

Първият Старец

Аз съм станал Учител поради движението си надолу, но когато се връщам, аз не съм Учител.

Първият Старец

Само Истината се завръща в Мрака на Трите Безкрайности.

Тринадесетият Старец

Понеже Безкрайността е Велико Безмълвие, тя цялата е облечена в Истина.

Тринадесетият Старец

Тържествува само Мракът поради Тайната на своето Преизобилие.

Вторият Старец

Само докоснатият се завръща в Дълбините си.

Първият Старец

Умът е природата на падналите. Духът е природата на Избраните. Мистерията е природата на Незнайните.

Четвъртият Старец

Третата Безкрайност е родена Духовно – в нея живеят Божествата. Втората Безкрайност е Мистериозно Неродена, в нея живеят Старците – Изначалните. Първата Безкрайност е Абсолютно Неродена – Тя е в Неизреченост.

Тринадесетият Старец

Мордот Ин Махария –
Мъдростта на Старците.
Книга втора

Автор: Елеазар Хараш

Има Специални Същества, които не се нуждаят от развитие, защото те излизат от Абсолюта по един съвършен начин. Този начин е Универсално Единство, а не стремеж. Тези Същества живеят в проявите, а не в стремежа. Това са Старците. Те са наречени Старци, защото са образи на Неназовимото. Те се наричат още Разкриващите Древности.

Пътят към Абсолюта минава през Старците. И когато съществата постигнат Богодействието, Старците ще ги учат на Единственото Писание – Древната Истина.

Всеки Старец е Владетел на Тайни Несподелими. И е необходимо голямо усърдие и много дерзание, за да се споделят неща от Древните Тайни. Днес Старците говорят за дълбокоистинно търсещите. Тайните са Заключени Субстанции. Във всяка Тайна има скрита определена степен на Истината. И на всеки се дава според това, което може да понесе. Защото случвало се е да излезе Лъч от Тайната и да поразява тези, които не са били достойни за нея.

Всеки Изначален Старец в Своята Недостъпна Скритост е по-необятен от Безкрайността и по-незнаен от Мистерията, защото в Него е скрит Праотецът, наречен Абсолют.

Всички Вечности и Безкрайности съществуват в един единствен Миг, но този Миг е Абсолютен – наречен е Архи Мигът. В този Миг Прадревният е погледнал към Себе Си и после пак се е самовглъбил. Това Велико Самовглъбяване е Състоянието на Прамистерията. В това Велико Самовглъбяване живеят Най-древните, наречени Изначалните Старци. Те са отвъд всяко развитие, защото притежават най-древното Състояние. Всички същества на развитието са същества на Мига, защото те са произлезли от него. Докато Старците са извън Мига, защото те са в Мястото на Прадревния. И поради това Изначалните 24-ма Старци ръководят развитието – това безкрайно развитие, но са далече, далече отвъд. Те са Съвършени Присъствия, за да се завърнат съществата от развитието в Древната Пълнота.

Четвъртият Храм, в който живеят Най-древните Изначални, е Абсолютната Непознаваемост. Неведомостта е Първият Храм. Вторият Храм е Скритото в Неведомостта. Най-вътрешният Храм е Скритото в Скритото. Последният Храм, до който никой не може да достигне, е Абсолютно Непознаваемото. Всичко изтича от този Храм. Той е Неизговорим. Това Неизговоримо подхранва всичко и си остава Неизговоримо. За Него говорят, но То не говори, То мълви. Това Мълвие е Път към Самото Него. То ни води към Собственото си Безмълвие, защото ние разбираме Неизговоримото само когато открием Тайната на Безмълвието.

Неизговоримото е Велика Неопределеност. Определиш ли Го, изгубваш Го. Неизговоримото действа, без да прави действия, защото То превъзхожда всяко действие. Неизговоримото, когато действа, То не дарява действие, То дарява Тайнство. А Тайнството е Мистична Врата, която се отваря за тези, които са търсили своята Изначална Пълнота и които са прекратили себе си.

24-мата Старци са Древни Мистериозни Източници. Те са Носители на най-древното Състояние, наречено Прамистерията. Източниците не са Извори. Изворите са надарени с чистота, живот и светлина. Източниците не са унижени с чистота, живот и светлина. Чистотата, животът и светлината пред Древното Състояние на Източника – то е като отровата пред лицето на Еликсира. Малцина ще разберат това. Пътят към Източниците се определя от Най-древния. Тези Духове, които са прекрачили чистотата, живота и светлината – една част от тях ще бъдат призовани да прозрат нещо от Тайната на Мистерията.

Старците са издържали на Огромно Налягане, на Немислимо Търпение милиарди години. И затова те носят Истината в Себе Си, не я търсят. Старците са съществували милиарди години във Великотърпение и Любомислие. И когато Мълниеносната Истина ги е пронизала, те ѝ устояли и станали Ослепителни Прасияния. Така те имали право да носят Истината на световете. Няма по-съществено нещо за световете от това определени души да са станали достойни да слезе Старец между тях. А когато Старец е слязъл, слязъл е Древният Свят.

Всеки Старец е Сам по Себе Си Велика Бездна, в която въвежда Своите Избрани. Що е Бездната на Един Старец? Това е Кръгът на Неговата Безкрайност. И понеже Старците са във Велико Единство и Древно Праединение, те ще обединят след време Своите Безкрайности. И съществата на тези Безкрайности ще се опознават като Сияния със Сияния. И това ще бъде възстановяването на Правремето, което ние наричаме Безвремието.

Изначалните Старци надминават и Тайната на света, и Тайната на вселената. И макар че са посещавали и света, и вселената, те си остават Непознаваеми. Те могат да бъдат близки с всяко същество, но всякога остават Незнайни. Старците са близки, достъпни и Непознаваеми Същества. Близки – защото любят нашата Душа, достъпни – защото искат да ни покажат Тайнството на Пътя, и Непознаваеми – защото искат да ни въведат в Своята Неуловима Безкрайност, в която няма познание, а има Непознаване, Вечно и Бездънно Осияване.

Старците посещават всички светове, но живеят в Мястото, което на египетски се нарича Абу Кхерат – Океана от Светлина. Този Океан от Безкрайност е Мястото на Ослепителното Сияние, което на един Древен език се нарича Авва Мазария, което означава: Великото Сродство с Най-древния, с всякога Скрития Абсолют.

Древната Огнена Земя, Земята на Старците, е съставена от Неговото Абсолютно Сияние. Това Абсолютно Сияние проблясва във всички светове и ги храни. А Цялото Сияние е Заключено, защото то е възможността за бъдещите вселени. Всеки Изначален Старец е Владетел на Ослепителното Сияние и с него може да създава нови светове и вселени.

Когато Абсолютът е решил да се прояви, Той е създал Ослепителния Древен Старец – Праобраза на всички Старци – и този Старец е Господар на всичко съществуващо и несъществуващо. Отвъд този Старец се простира Абсолютната Непознаваема Бездна. Тази Бездна по никакъв начин не участва в творението. Най-специалното Благоволение е да се докоснеш до тази Бездна. Покоят на тази Бездна превъзхожда всичко съществуващо и несъществуващо. Това е Покоят на Абсолютната Непознаваемост.

Искрата в човека търси да се завърне в Ослепителното Сияние. Но много скрито в Искрата живее частица от Абсолютната Непознаваема Бездна. Тази Абсолютна Бездна е Абсолютната Реалност.

В Ослепителното Сияние е заключена Книгата на Праизявата. Ако Прамистерията реши, тази Книга може да бъде отворена.

Хаварима Ин Маротот –
От Благоговение към Мистерия

Автор: Елеазар Хараш

Предговор първи

Това е едно пътуване на моето тайно Незнание – към Мистерията на моя Неведом Учител Азавот Махария.

Ал Марахия

Предговор втори

Ал Марахия е от онези ученици, които минаха през предаността и я преодоляха, минаха през жертвата и я преодоляха, стигнаха до Любовта и онемяха.

Ал Марахия достигна до тайния Храм на своя Учител Старец. Той чу звука на Духа, той вкуси Древността, той видя Безмълвието – Древния Корен – и сам се удостои с дихание от Древност. В него заживя Древната решителност.

Ал Марахия не търсеше лесното, а правилното и трудното, защото той знаеше, че скромната слава е в благостта на трудните и тежки времена.

Днес Ал Марахия живее в таен свят, той живее в Храма на своя Учител, той живее в Сърцето на Мистериозното Несъществувание.

Вторият Старец Азавот Махария

Древни Откровения.
Книга първа

Из Неизречената Мъдрост на
Първия Старец.
Представил: Елеазар Хараш

Древността е Мистерия без светове, без минало, без бъдеще.

Мистерията е Неведома, а не Несътворена. Несътвореното е замислено да стане впоследствие сътворено, а Неведомото всякога си остава в Мистерия.

Първото Излъчване на Абсолюта е Дарахар – Гласът. После Дарахар изрича и произнася Мистерията, а тя отделя от себе си Бездната.

После Дарахар произнася в Бездната Словото Аривара – Същността, а от нея чрез друго Изричане е потекъл Ахамира – Животът.

Този Изначален Живот е бил недосегаем за Несътвореност и сътвореност. Този Живот е бил Сияние, а не светлина и ограничение.

В Несътвореността Животът е слязъл като светлина, но това вече е означавало, че ще има и тъмнина. Такъв е бил Великият Замисъл. Скритата Зарама – Истина – слизала все по-надолу.

Древният Живот се е къпел в океана на Прасветлината – Сияещата Същност.

По-късно Прасветлината слиза и става енергия – Несътворената Вода, което е било Живот в Духовността. А още по-късно енергията пак слиза и става вода за сътвореността, за да могат сътворените да се очистят и завърнат по обратен път в енергията и Прасветлината.

Сътворените същества са тези, които са избягали от Бога, но Той им подарява Вахая – водата, за да им каже, че Истинският Живот не е във времето. Тук са само проблясъците.

Меравот, или Древният Бог, ни е дал Същност, или Чистия Дух, за да минем през водата водач, да се върнем в енергията и оттам в Прасветлината. Този наш Чист Дух знае Пътя, защото той е създаден като бдителна Същност.

Прасветлината е Храната. Тя е Зарама – Истината: Изначалната Храна на Същностите – Боговете.

Всичкият този Път от Древната Мистерия до сътвореността е бил наречен Древният Поток на Слезлия Бог, или Любовта.

В Древността е нямало земя, а само този Древен Изначален Поток.

Древността е съставена от този Изначален Поток, който по-късно бил наречен Царството Божие, или Дух и Истина.

Древни Откровения.
Книга втора

Из Неизречената Мъдрост на
Първия Старец.
Представил: Елеазар Хараш

Нищото е Течение-Състояние на Древния. Някога това Течение-Състояние е било единствено в Древния. После е излязло навън и така се е зародил животът.

Нищото е потекло и животът е тръгнал по своя Път. Животът е външен израз на Несътворената Древност. Ако животът е просветлен, той се превръща в Състояние на Нищото – самата Древност.

Прасъстоянието е отвъд живота и смъртта. То е самото Изначалие. То е Безмълвно, то не говори с езика на живота и смъртта.

Безмълвието говори с езика на Нищото, защото е част от Нищото. Нищото е Праезикът, а Безмълвието е Изразът на Праезика.

Животът в Духа е Дихание. Животът в Душата е дишане. Животът в сърцето е биене. Но Древният Живот е преди Духа, той е бил в Нищото.

Древният Живот е бил нещо в Меравот – нямал е начало, нямал е произход, защото Древният винаги е бил. Той е всякога и няма възраст. Той само е потекъл.

Животът е Течение на Древния. Той го е създал, Той го движи, Той го ръководи.

Древният е Неизречен. В Своята Неизреченост Той е Цял, Цялостен, Неизразим. Тук дори няма Дихание. Древният е Превъзходство.

Древният може да се намери при едно условие – ако заложиш живота си за Него. Тогава Той ще те призове в Себе Си и ще ти даде Себе Си – Най-великия Дар.

Древността всякога е превъзхождала световете, защото тя е излъчена от Великото Нищо – Абсолюта. Древността е Великата ни Родина, Родина от Прасветлина, Място на Пълнотата.

Във Вечността е само Вечният живот, а Пълният Живот е в Нищото – Древното Място.

За да се докоснеш до Древността, трябва да си преживял Истината; а когато не си преживял Истината, всички думи и понятия за нея са заблуждения.

Вечните Същества се наслаждават на Любовта, Мистериозните – на Бога, а Древните – на Абсолюта.

Любовта е Дълбина. Мистерията е Пълнота. Древното е Върховно Нищо – тук влизат тези, които могат да се отрекат дори от Пълнотата.

Поклон пред Върховното Нищо!

Древни Откровения.
Книга трета

Из Неизречената Мъдрост на
Първия Старец.
Представил: Елеазар Хараш

Коренната Основа на Старците е Сияещият Свят.

В Старците няма Тайни, а само една Бездънна Мистерия.

Ако трябва да избирам между Слънцето и Стареца, избирам Стареца.

Всеки Старец е Мъдро Сияние, защото е унищожил света в Себе Си, за да даде място на Своята Безпределност.

Ароматът на един Старец, това е Благата Сила в Него.

Прекрасен е ароматът на розата, но Благото Дело на един Старец е Безпределно.

Старците имат Своите неумения – те не умеят да правят зло.

Що е Старецът? Океан от Съсредоточеност.

Старецът е Аура, в която можеш да се развиваш.

В Очите на Стареца сияе Диамант, в Ръцете Му сияе Безпределност, а в Сърцето Му – Лъчи от Милост.

Що е Старецът? Планина от Спокойствие.

Старецът е Същество, Което ни дарява Крила.

Заради Истината Старецът е изоставил всички блага и така сам е станал Велико Благо.

Всеки Старец е предан на Своето Уединение.

Съкровището на Старците е Дълбина Неземна.

Ако се състоиш от Благост, ти си Старец.

Старецът е Божие Движение на Неведомостта.

Старецът е роден от Древност.

Всеки Старец е Движение на Божията Реалност.

Що е Старецът? Дълбинен Поглед на Божията Милост.

Какъв е Пътят към Старците? Отговорът е: Мистериозно Усърдие.

Древни Откровения.
Книга четвърта

Из Неизречената Мъдрост на
Първия Старец.
Представил: Елеазар Хараш

Само Чистото Съзнание може да лети в Бездънността на Абсолюта.

Тръгни на поход към своята собствена Чистота, защото тя е Окото за Видението на Бога.

Само миг ако не мислиш за Бога, и ти вече се отдалечаваш. Не изпускай мига! Това е Древният Завет.

Превърни себе си в Дълбинна Тишина и тук, в тази Тишина, ще откриеш Чудото на Живота.

Казвам: Тишината е Окото на Истината.

В Дълбините на тази Тишина световете са отстранени.

Тишината е самият наш Древен Живот, но ние сме се увлекли в думите.

Тишината е Есенцията на всички Учения. Те са слезли Отломъци от нея, но тя никога не е изрекла себе си напълно.

Тайната на Живота е в това къде е вложено твоето внимание. Ако е насочено в Безкрая, ти ставаш Безкраят.

Дълбокото Разбиране идва при Мъдрия като Неизяснена Яснота, като Ясно Безмълвие.

Мъдрият е станал Чиста Тишина, затова той разбира думите.

Нямам стратегия. Имам само една Безкрайност, една Бездънност.

Да си Бездънен, тук няма никаква святост, никаква мъгла.

Когато умра, аз се завръщам в Дълбините си. Нямам къде другаде да отида, а и не искам.

В своите Дълбини аз съм просто Дълбинен Изначален Покой. Знам, че Той ме чака.

Аз не съм вярващ. Аз съм Проникновение.

В бремето на човека и на света е тихо вселена Божията Лекота.

Ако трябва да се тревожиш за нещо, то е само едно – защо не си в Бога.

Нищо не постигай. Достатъчно е само да живееш в Него.

Полетът с крила е беден. Чувал ли си за Полета без крила?

Мъдрите цял живот работят усърдно, за да не постигнат нищо. Слава на това Усърдие, защото те остават верни на Нищото!

Древни Отломъци

Из Неизречената Мъдрост на
Двадесет и втория Старец
Представил: Елеазар Хараш

Всеки Старец е Мистериозно Дихание.

Храната на Старците е Покой, Безмълвие, Мъдрост и Пълноподобие.

В Древността Старците са избрали Мрака, за да станат Прасветлина; а тези, които са избрали тъмнината, са станали Мъдреци и Синове.

Старците са Слънчев Мрак – Те са вселили Слънцето в Мрака.

Старците са част от Сияещата Слънчева Кръв на Древния.

Старците са били изпратени от Древния, за да пленят Мрака и да се превърнат в Слънца.

Древните Старци – Изначалията – са Печати на Мистерията, а Независимите Старци са Печати на Бездната.

Старците са по-дълбоки от външната и вътрешната Вселена.

Старците са запалили в Себе Си сътвореността и са я изпепелили. Останала е само Древността и Безкраят.

Старците са Древни Сили, покрити с Воала на Безмълвието.

Старците са Древна Безмълвна Пълнота.

Старците са Негови Присъствия. Той присъства в Тях чрез Тях.

Той присъства навсякъде и затова Старците Го наричат Древното Отсъствие, защото във всичко се е разлял.

Всичко, което се случва в Старците и съществата, се случва и в Неговото Сърце и затова е наречен Великият Наблюдател.

Всички Мъдри Го преживяват, но не Го узнават. Ето защо те Го наричат Истинният, Древният.

Колкото повече не Го разбираме, толкова повече се приближаваме. Той иска да сме Му близки, а не да Го познаваме.

Древните Старци не са човечество, не са светове. Те са Отломъци от Неведомия Огън.

Старците никога не търсят себепознание. Те търсят Неведомото Неразбирание.

Който е познал Древния, се е отдалечил от Него, а който Го люби до смърт, Му е много близък.

Древни Съкровения

Из Неизречената Мъдрост на
Втория Старец
Представил: Елеазар Хараш

Старците са Невероятен Дар за Тайните на Пътя, Тайните на Дълбините. Те отдавна са открили Пълнотата Си в Скрития Мрак. Начинът, по който Старците са избрали Древния Бог, ги е направил обречени да Го намерят. Така Те открили в Мрака Древносияещия Източник.

Сътворението е ограбило хората. Старците са ограбили сътворението, защото в Дълбините не се среща сътворение.

Вторият Старец е Старец на Скрития Мрак, Старец на Древното Служение на Абсолюта.

В думата Мрак е скрита Преизобилната Сила на Древния Бог. Ако хората знаеха, че думата Мрак крие в себе си най-вътрешната Мистерия на Живота, биха узнали Тайнство.

Мракът, който е скрит навътре, е Храм на Бога, Скритост на Бога.

Преизобилната Прасветлина на Древния Бог е Ослепяваща. Тук можеш да оцелееш само с Чистата Истина в себе си.

Истината в нас е, която може да се справи с всичко. Истината е, която ни позволява Виждането. Истината е Древна, тя е от Древните Дни. За Истината трябва да имаме Специално Място в Сърцето си.

Що е Истината? Съсредоточен Огън. Истината винаги избягва да показва Силата си, тя е Спотаен Огън. Човекът на Истината никога не губи себе си.

Истината е Ядрото на Силата, Изяществото на Древния Бог.

В Древния Мрак се развиват Великите неща. Само който е преминал през този Мрак, узнава Свободата и себе си, а другите просто се търсят.

Божественият Мрак е изключително бдителен. Очите му са Лъчи от Бездната. Ако Божественият Мрак те е видял, ти ще бъдеш спасен. Скрито в Мрака те гледа Дивният Древен Поглед.

Скритият Мрак е Дар за Прелестно Съществуване. Мракът на Голгота е създаден, за да се завърнем в Древния си Произход.

Древнословия

Из Неизречената Мъдрост на
Шестия Старец
Представил: Елеазар Хараш

Старците са Тайнства и преди сътворението, и преди Духа.

Старците са съществували, преди да е бил Пътят.

В Древността Старецът е бил дълбоко почитан, защото всички знаели, че Старецът е Същество, Което всякога увеличава Своята Безкрайност.

Когато този Подход към Безкрая и Меравот – Древния – бил изгубен, явили се другите. Те започнали да увеличават светостта си, но това било проваление от Древния Замисъл на Меравот.

Древните Старци са имали Мъдрост от Мистерията и Безкрая, а не знания от света на провалението и ограничението.

Да се слееш със светостта и да се слееш с Безкрая, са различни Откровения. Светостта те извисява, но тя е без Дълбини. И ние още от Древността знаем това.

Думата Старец – Меритор – е означавала: Сроден с Древността, Сроден с Безкрая.

Меритор – това е Постижение на самата Свобода: Свобода от святост и грях, Свобода от добро и зло.

Истината винаги е била разрушител на неподготвените, непостоянните и неорганизираните.

Истината е върховната опасност за всеки свят.

Когато Истината се превърне в разрушител, няма кой да устои.

Истината руши всичко ново и старо, което не е в съгласие с Древността. Древността е Мярка.

Истината не се нуждае от доброта и религия, а от Същества Храмове.

В Истината няма човешко действие. Истината е Могъща в самата себе си.

Истината всякога разрушава застоя, за да го преобрази.

Истината е Безмълвният Език на Древния.

Когато Истината действа, тя не се нуждае от съветници.

Истината е Велик Израз на Древността, на Древната Сила.

Колко светове и същества ще бъдат разрушени, докато Истината се роди в себе си!

Светът винаги ще се страхува от Силата на Истината.

Древните Слова са Светилища.

Не злото е голямата опасност за нечистия човек, а Самият Бог.

Ако заживеем в Бога, тогава дяволът ще стане нереален, но ние все още живеем в ума си, в себе си.

Ние сме Безкрайни в Дълбините си, а не в себе си.

Тайнословие

Из Неизречената Мъдрост на
Единадесетия Старец
Представил: Елеазар Хараш

Думата Старец означава Изчезнал в Бога, за да стане Владетел на себе си, за да стане Аримор – Изяснен в себе си.

Старецът, където и да се намира, странства или в Бездната, или в Мистерията.

Всеки Старец е Ловец на Неуловимото. С уловимото не се занимава.

Най-дълбинното Слово никога не излиза от сътворена уста.

Вечността е в Чистото Съзнание. Древността е в Чистия Дух.

Мъдрец е този, който тече в Дивната си Лекота.

Твоят Дух е естествено Древен. Той ти е даден да се завърнеш мълниеносно в своята Безпределност.

Истинското общуване се осъществява дълбоко навътре в Скритата Реалност.

Чистият Дух е в Единство със Старците.

В Древността всичко е безкрайно. Във Вечността всичко е осмислено. Във времето всичко се учи.

Древността е Всевиждащо Небитие.

Има само едно Поведение – Поведението на Безкрая.

Бог е Могъщо Място. Божията Истина е по-страшна от смъртта.

Безкраят не се нуждае от Ръкописи. Там всяко Същество е Ръкопис Божий.

Любовта е Древна. Любовта е повече от живота. Любовта е слязла в живота. Бог е по-древен от Любовта.

Сафа Таора. Книга на Съзерцанията на Древните Атланти

Автор: Елеазар Хараш

В Съзерцанията, които ви представям, ТАОРА се определя като Бог, Който е Любов, и като Бог, Който е достъпен. Но същевременно в ТАОРА има и нещо, което води към Незнайното, Безпределното, Недостъпното.

СAФА ТАОРА означава: Съзерцателят, който открива собствената си Светлина в Словото.

Думата САФА означава: Стихията на Светлината, вградена в буквите. Всеки, който е постигнал овладяване на тази стихия, той може да излезе от тази стихия, той може да бъде независим от нея и да се насочи към ТАОРА.

ТАОРА – това е „Съзерцателят, Когото всички съзерцават, и Съзерцателят, Който съзерцава всичко в Себе Си“. От друга страна, ТАОРА е „Този, Който съзерцава само Себе Си“. Това е наречено още „Самосъзерцаващият се“. И от друга страна, ТАОРА означава „Този, Който се вглъбява толкова навътре, че никой не може да Го види“, защото в най-дълбокото място Той самият не се вижда, Той самият се изгубва. За да може всички други да съществуват и да Го съзерцават, Той се е изгубил в Дълбините, за да може да им даде пространство. И понеже се е скрил на толкова дълбоко място, някои казват, че не съществува; а други смятат, че съществува. Тези, които смятат, че Той не съществува, те започват да съзерцават все повече себе си и стигат до онова място, което е наречено: себепознание, хармония, блаженство и покой. Но тези, които търсят в Съзерцанието само ТАОРА, те напускат себепознанието, отказват се от хармонията, изоставят блаженството, отричат се от покоя, за да изчезнат в ТАОРА. Това са тези, които са се отказали и от доброто, и от злото, и от времето, и от вечността, и от радостта, и от блаженството. И навлизайки в дълбокия покой, те се отказват дори и от него. Така те пристигат при ТАОРА.

Думата ТАОРА има ватански произход. Външният превод на тази дума означава „Единственият Самосъзерцател“. Във вътрешен смисъл тази дума означава „Единственият Самоизчезващ“. Всички други същества могат да се потопяват все по-дълбоко и все по-дълбоко, но без да изчезват. Те могат да се разтворят в Него, но продължават да съществуват като идея. Докато само Той може да съществува извън всяка идея. За Него няма идея, няма описание, няма понятие, няма помисъл. Той храни идеите, без да е идея. Той храни понятията, без да е понятие. Той храни помисъла, без да е помисъл. Той храни живота, без да е живот. Той се любува на живота и дори се наслаждава на живота, но без да е влюбен в него. Той е влюбен само в едно. Той е влюбен в това, че другите живеят и съществуват, че се радват и блаженстват, че другите постигат хармония и покой. Той се радва на всички постижения на другите същества. Единствената радост за самия Него е Непостижението. Непостижението е единствената Му радост, защото Непостижението разкрива собствената Му Безпределност. Според Древните Атланти всички, които се стремят към постижения, стават пределни, защото в постиженията те изгубват себе си. И затова Древните Атлантски Мъдреци са се насочили изцяло към Непостижимото, защото са разбрали, че само Непостижимото е Безпределно. Това е единственият Път към Високия Идеал. Всички Древни Мъдреци на Атлантида са се насочвали изцяло към Непостижимото: така те са ставали подобни на Непостижимото и са придобивали сродство с ТАОРА; като всякога са знаели, че Той винаги си остава подобен само на Себе Си, вечно Непостижим, вечно Недосегаем и завинаги Неразгадаем.

Съзерцанието превръща човека все повече в Душа. Душата води човека в Съкровенолюбието. Съкровенолюбието търси все повече Непостижимото. И обновявайки се с Непостижимото, Съкровенолюбието все повече се обогатява. Това, което е постижимо, не може да нахрани Душата напълно. Непостижимото е истинската храна за Душата.

Мъдреците са съзерцавали Непостижимия, за да се приближават все повече до Неговата Пресвята Същност. В тази Същност те са опознавали все повече себе си. Съзерцанието е метод да пиеш от най-чистата Вода и от най-чистия Източник. И този Източник е наречен ТАОРА. Този Източник никога не се изчерпва. Той е вечно Непресъхващ. Той дава Опиянението от Красотата на Живота. Тази Красота на Опиянението е Виното на Мъдреците. Това Вино е наречено още Живата Вода.

Ава Торот. Тайната Мъдрост на Скритите неща

Автор: Елеазар Хараш

Предговор към първото издание

Що е АВА ТОРОТ? Това е Древният Път. Това е Пътят на Достойните. Това е Пътят, който отвежда човека отвъд светлината и тъмнината. Това е Пътят, който отвежда човека в Ослепителната Светлина. В този смисъл АВА ТОРОТ означава Мястото на Истината. Това е Пътят само на Достойните, защото тук няма нито еволюция, нито развитие. Има само едно – Истината.

По Пътя към Великата Ослепителна Светлина човекът трябва да постигне дълбоко разбиране за нещата. Той трябва да постигне разбиране за живота и смъртта, рая и ада, доброто и злото, здравето и болестта, радостта и скръбта. Да се постигне разбиране, означава да се премине отвъд нещата. При това условие човек е заслужил Великите изпитания, изпитанията на Свещения Мрак, изпитанията на Мистериите. И този, който премине правилно през Свещения Мрак и Мистериите, става Син на Ослепителната Истина. И става още Брат на света и вселената. Пътят е славен само тогава, когато отвежда човека до Ослепителната Светлина на Истината.

Предговор къв второто издание

Който повтаря дълго време АХОР ЗАРАМА, ще се отдели от сътворените мъртви светове и ще се върне в Истината, Неръкотворния дом, Безкрая.

Ако ти е позволено да виждаш Истината, значи, си станал част от нея.

Истината е открито тайнство, трябва само да ти е позволено да го видиш.

В Истината няма мрачни области на съзнанието, всичко е осветено.

В света има само Един Глас, Гласа на Истината, другото е само мнения.

В Древността са наричали Истината: „Дълбоко скритото светло място“.

Истината никога не е показвала силата си. Тя умеела дълго да чака.

Над всички Истини стои Върховната Истина.

Който е докоснат от Истината, има сърцето на покоя.

Древните казвали на воините: „Когато губите битката, не губете себе си“. Така те винаги се съхранявали.

Истината дарява Покоя, а Покоят е виждащ.

Покоят е най-близо до Ядрото на Истината.

Истината е Свръхсияен Източник, но човекът го е затрупал в себе си.

В Истината няма изгрев и залез. Истината е постоянно тук.

Древният е Мястото на Истината. Ако Той позволи, ще я разберем.

Истината се намира навсякъде и затова Тя не се нуждае от храмове. Тя е Единственият Храм, в който трябва да влезем.

Истината ръководи стихиите на природата. Тя ги отключва.

Окото е взело нещо от Слънцето. Ухото е взело нещо от вятъра. Истината е взела нещо от Абсолюта.

Когато Истината е спряла да съществува в съществата, те са станали сътворени, нещо в тях е умряло.

Древните са наричали сътворението „Море от мрак“. Тук са заключени сътворените, за да възстановят себе си в Мястото на Истината.

В човека на Истината звучи нещо несътворено. Той е Дух в тяло, но само заради хората.

Авалира. Книга на Мъдрите Индианци

Автор: Елеазар Хараш

АВАЛИРА е най-древната Индианска Книга. Тя така и си останала недописана. За това си има много причини. Първата причина е, че Индианските Съзерцатели обичали да предават Истините на своите наследници пряко в Душата им, а не като надписи върху камък, кожа или по пещерите. Втората причина е в това, че те смятали, че всеки лично трябва да общува с АВАЛИРА – Шептящата Тишина, Шептящата Мъдрост, или Шептящата Съзнателност на нещата. И третата причина е в това, че според Мъдрите Индианци не Книгата е Живот, а Животът е Книга.

АВАЛИРА е Тайнство, скрито в Тишината, Шепот, който споделя своите богатства. Това е Глас, който раздава безмълвни блага на своите Синове. Това е Глас, който не е Глас, защото в Тишината няма Глас. Това е ТИШИНАТА, от която произлиза всяка Велика Култура.

Индианската Култура има своите Свещени Корени в Първата Слънчева Раса. Нейната Мъдрост е плод на Осмия Старец от 24-те Старци, наречен АВАЛ МАВАРА, което ще рече „Този, Който споделя Слънцето“, и на Неговите Синове. Авал Мавара е Бащата на цялата Индианска Раса и Култура. Той е, Който познава най-добре и величието, и падението на тази Раса и Култура.

Но Авал Мавара е предшестван от МАТАСАНГА – Великия Праотец на Индианската Раса. Той е Духът на Индианското Предание. Преданието е изговореното Учение, но Матасанга трябва да се търси в Неизговореното. В Неизговореното е Духът на Матасанга. Само Неизговоримото ни води към Прасветлината.

В Индианската Култура е взел участие и Десетият Старец – Старецът на Тишината – наречен МАВАХАРИ, което значи „Споделящият Тишината“. На тези двама Старци и на Праотеца Матасанга се дължи разцветът на Индианската Култура от Първата Слънчева Раса до наши дни и занапред. Тези Велики Същества не могат да бъдат опознати. Но всеки може да се потопи в тяхната Мъдрост, която е изтъкана от Тишина и Слово и от Слово и Тишина.

Индианската Мъдрост, която е включена в Книгата АВАЛИРА, е многоизмерна и необичайна. Тя включва в себе си неща от времето и неща извън времето. Тя обхваща времената от Древната Слънчева Раса, атлантския период, следатлантския период, новите времена и нещо, което е извън времената. Последното, което казах, е свързано с Осмия и Десетия Старец. Тази Книга няма типично исторически корени, нейните корени са Свещени.

Тези, които четат АВАЛИРА, трябва да чуят звука на Съзерцанията, Преданията и Легендите. Но най-важното, което трябва да се чуе, е Шепотът на Тишината.

Аор Аваронор. Книга на Древната Мъдрост

Автор: Елеазар Хараш

И мракът, и светлината са було – те скриват Тайната на Живота. Всяко същество е длъжно да се освободи от капаните на мрака и светлината. Тогава Същността на човека ще излезе наяве. Тази Същност се нарича АОР АВАРОНОР – Осветеният мрак, или Изначалното място. Други го наричат себепознанието, себенамирането.

Който е осветил своя мрак, той е осветил Древна Тайна в себе си. Той се е посял във Величието на Пълнотата. Пълнотата – това е завръщане във Вечната Божественост. Това е вечната религия. Всичко това става по Пътя на Свободата. Само Свободата може да ни направи Истински Воини.

Воинът е Същество, което се е завърнало в своята собствена Тайна. Тази Тайна е оградена от една Жива Тишина. Тази Тайна е осветена – това е АОР АВАРОНОР. Такъв е Пътят: светлината успокоява, тъмнината движи, мракът вдълбочава и накрая идва Духът – Господарят на Пълнотата – всичко е вече осветено.

Ар Хаварая. Правила на Живата Духовност

Автор: Елеазар Хараш

Правилата образуват в човека качествата на Живата Духовност. Правилата образуват в човека Чистото съзнание. Чистото съзнание е сияещо огледало – в него сам Бог се оглежда.

Правилата не са просто някаква дисциплина. Правилата са наука за пресътворяване. Правилата са наука за Същността на живота. Пътят на живота е придобиване на Истинската Духовност.

Правилата са много повече от вяра, обич и здраве. Ти може да имаш вяра, обич и здраве, но ако не си придобил Чистото си съзнание, всичките ти усилия са напразно.

Книга на Загадките

Автор: Елеазар Хараш

Предговор към първото издание

Загадките са методи за съхраняване на Истината. Загадките са едно споделяне на Истината, която е безмълвна. Загадката е нещо изречено, но в това, изреченото, присъства Безмълвието. Целта на загадките е не да те направят знаещ, а безмълвен. Прекалено много си вкусвал от Дървото на Познанието, прекалено много си вкусвал от плодовете на смъртта, а сега трябва да се докоснеш до Дървото на Живота. Открий Живота в Безмълвието. Безмълвието не говори, но е красноречиво като Истината. В Безмълвието расте Съкровеното.

Загадки, които са неизречени и които съдържат в себе си вкуса на Тайната, съставляват най-чистата храна за Душата на човека. Загадките са вътрешните Извори на Живота. Те не могат да бъдат разгадани. Те само упътват Душата към онзи Океан от Безмълвие, в който Душата се среща лично с Истината. Който е видял Истината, той става безмълвен.

В тази книга за първи път се изнася Универсалното упражнение на живота, наречено „Методът на пирамидата“. Този Метод събира живота и смъртта в една точка, обединява ги, екзалтира ги, трансцедентира ги и превръща ученика от обикновено слънце в Необикновено Слънце. Така ученикът става подобен на Бялата Точка. Чрез тази Необикновеност, която е Първичното естество на нещата, ученикът придобива погледа на Вечното дете. Това дете внася Необикновеното във всички обикновени неща. То заживява в страна, пълна с Чудеса. Само очите, които са пълни с Удивление, с Чудеса, с Изумление, разбират Любовта на своя Учител, защото Учителят е най-голямото Чудо във всички светове. Животът не е загадка, Животът е Чудо на Чудесата.

В тази книга са внесени загадки и тайнства от най-различни епохи, времена, култури, раси и Мистични Същества.

Природата на нещата е Непознаваема, Неизразима. Посветените, Мъдреците, Мистиците и Учителите не ни изнасят слова, а Неизразимото, което са преживели. Те имат опит, който ние нямаме. Те носят част от Неизразимото в себе си. И ние присъстваме не при Мистиците, но сме гости на Неизразимото.

Една загадка ни хваща за ръката и ни води при Неизповедимото, докато една ясна логика и една ясна мисъл ни правят философи. Философията е най-скучното нещо в света, защото колкото повече знания – толкова повече суета. Знанията са суетата на света. Човекът на знанието се ръководи от илюзията на знанието. Мъдрият нищо не знае. Той живее, той се е слял с Живота, няма нужда да знае. Знаещият се блъска в пашкула на знанието, а Мъдрият е като пеперуда. Бъдете и вие като пеперуди.

Който стигне до края на книгата, ще бъде докоснат от Мистерията на Всемира.

Предговор към второто издание

Този, който е в Древното си сърце, е в Единството си с Бога.

Бог е Единственият път и Единствената цел.

Бог е Единствената практика. Всичко друго е упражнения.

Този, който е познал Скритото, е изчезнал от себе си и се е завърнал в себе си, но с Нова одежда.

Този, който е изчезнал от себе си, той се е завърнал в своя Бог и се е познал.

Няма друг освен Скрития Бог, Който действува явно.

Само Той съществува, а аз съм само част от Неговото Сърце.

Бог е Единственият Съществуващ, а аз само живея.

Аз съм в Манастира на Истината, защото не можах да открия друг манастир.

Бог е Ценният, Той е Скъпоценният, а ние само се прекланяме.

Бог става чудно ясен, когато съм заживял в Него, а когато съм заживял в себе си, всичко ми е смътно.

Всяка тревичка се покланя на Бога и казва: „Той е само Един“.

Бог е Върховният Приятел, но ние не Го осъзнаваме.

Ако аз Го познавам, то е защото Той го е позволил. Аз Го познавам като Непознаваем.

Неговата Велика Неизразимост осмисли моя живот.

Моят път е Неговият Път, аз нямам път. Моят живот е Неговият Живот, аз нямам живот. Моето сърце е Неговото Сърце, аз нямам сърце.

Когато не Го разбирам, аз съм изпълнен с Любов към Него, защото знам, че Той ме разбира.

Колкото повече не разбирам Неговата Неизразимост, толкова повече се увеличава Любовта ми.

О, Господи, исках да Те обясня, но Ти ми се разкри като Неизразим и аз видях грешката си.

Слава на Бога, че е направил така, че е невъзможно да Го познаем.

О, Господи, направи ме на прах. Аз пак ще вървя към Тебе.

Мъдреци и Мистици.
Том първи

Съставител: Елеазар Хараш

Само този, който се развива вечно, може да се докосне до Съвършенството.

Когато Сиянието слиза надолу към световете, То се превръща в Слово.

В Словото е Ключът към Съвършенството и само то може да те изведе отново в Сферата на Сиянието.

Великата цел на развитието е създаването на Новия човек.

В Мистиката се смята, че Словото е силата на хиляди огньове, а това означава, че Престолът на Словото е във вътрешността на човека. Да имаш Словото, означава да живееш в Мистичното Дихание на Бога. Да имаш Святото Слово, значи да узнаеш Крепостта на Кръга.

В Мистичната Светлина на Словото ще откриеш Красотата на Небесните Простори.

Мистичната Светлина разкрива Слънцето като Окото на Истината.

Слънцето – това е Светлинният елей на Живата вода.

Мистичната Светлина е тази, която разкрива Словото-Дух, това Слово е с очи от пламък. Когато Словото се разкрие на човека, започнало е началото на пробуждането, а това е началото на Вечния Ден. За такъв човек Пришествието Христово е дошло и затова той не го чака, а го живее. В Словото Божие, което си ти самият – ти си го намерил в себе си. Когато се откъснеш от човешкото слово, ще видиш реалността на Духа.

Мистиката – това е вътрешното учение и съдържание на всички религии и учения.

Мистикът Мъдрец, това е Истинският човек. Той е по-висш от вярата и неверието, от доброто и злото. Той е безпределен. Това, което прави човека Мистик и Мъдрец, е Любовта и Истината.

Тайната за произхода на човека е съхранена в самия него и само Любовта може да я повика… и възкреси.

Мистикът е Същество, което първо се слива с Любовта, а после я изучава.

Словото е Мистична Светлина – стани Негов Син и Му служи с Дух и Истина. По Пътя на Словото ще познаеш Неговата Свещена Сила и Неговата Неуморима Милост. Силата на Древния по Дни е внедрена в Святото Слово, но не е ограничена от него, защото има и Свято Мълчание, което ни разкрива, че Неговата Власт е безгранична.

Мистикът се стреми преди всичко към Божествената Любов, а не към принадлежността си към определена религия. Ако нямаш Божествена Любов, ти опетняваш всяка религия и учение, към която се причисляваш. Ако нямаш Божествена Любов, ще имаш само един етикет – християнин, будист, дъновист, мохамеданин, окултист, херметист – и ще бъдеш само един шум, една сляпа врява за учения и думи.

Само Божествената Любов може да те извиси до Мистичната Светлина.

Сатана е обезумял от обич към себе си. И затова е даден Златният Завет: Люби Бога повече от себе си.

Когато нямаш Божествена Любов, а говориш за чакри, ти не знаеш, че става въпрос за Седем Велики Храма на Духа – и как ще пристъпиш към тези Храмове?

Словото е Всесилна Тайна. Думите са окултни символи на Духовните Сили, които работят в битието. Например думата „жена“ – това е мистичният символ на Любовта, която ражда все нови и нови светове, защото всички светове са родени от това Най-светло Същество.

Човешкият Дух е скрит много, много дълбоко в тебе самия, в твоята същност и само Божествената Любов може да го извика. Той разбира само Древния език – Праезика на всички Светове.

Само чрез Любовта се пробужда Неговият глас. Неговият глас е Божественият глас, Който пробужда Тайното битие в тебе. За Лао Дзъ цялото битие е храм и всеки живот заслужава поклонение.

Тази книга се подготвя от около четиринадесет години и още много ще минат, докато се завършат нейните части. Но ако трябва да описвам видовете тънки различия между Мъдреците, това ще обхване спокойно още една отделна книга, защото всеки Мъдрец и Мистик си има своята тънка специфика. Един Мъдрец има външна логика, друг – вътрешна, трети – тайна. Един е неуязвим, поради безразличието си към неуспеха; друг е уязвим и зависим, но се владее; а има и такива, които даже не се усъвършенстват – толкова дълбоко са навлязли в тайната на живота.

За учения животът е проблем, за религиозния животът е тайна. За светеца животът е път и благословение. За ученика животът е Мистерия и Школа, а за Мъдреца животът е Дълбочина.

Човекът на Мъдростта е всъщност Дървото на Живота.

Мъдреци и Мистици.
Том втори

Съставител: Елеазар Хараш

Човек, който е познал Истината, носи в себе си един красив, дълбок и мъдър живот.

Ако ти имаш правилни отношения към Мъдростта, тогава твоят живот става Храм. Дървото на Живота влиза в нас под формата на Свещено Слово. Любовта е Дървото на Живота.

Любовта е Безпределно Благоговение към Мъдростта на Древното Същество.

Това, което човек трябва да пази свещено, е не себе си, а своето отношение към Бога. Мъдростта е Свещен Път, който отваря Нови врати в човека.

Мъдростта в човека се изразява като светлина и покой, а Истината е Дълбочина и Сияние.

Само Любовта ражда преданост. Само предаността към Словото води човешката душа до Гласа на Огъня. Само Реалният Глас води човека към Дълбините на Истината… и му разкрива обаянието на Тишината.

Когато човек постоянно търси своята Истина, тогава радостта от търсенето е постоянна. В такъв човек се лее звукът на чистата радост и всеки може да забележи това, защото на такъв човек дори и мълчанието му е сияещо – защото мълчанието му е просветлено и озарено.

Мъдрият има вътрешен поглед благодарение на постоянната връзка с Любовта. Тази връзка с Любовта е неговата най-силна защита. По този Път са вървели Мъдреците и Мистиците от всички векове. Всички те са имали онова тихо и мистично ръководство, което е било тяхната постоянна Радост. Тук не говоря за човешката радост, която е поляризирана. Тук говоря за Несътворената Радост, която е неизчерпаема и не се изразява в усмивки и намеци, а в скритото излъчване на живота на душата, която е познала своя Вечен Път.

Тази Мистична Радост, за която говоря, е по-стара от човека. Тя е Пътят на човека преди времената.

Древният Дух, Който е скрит дълбоко в нас, е по-стар от всички легенди и предания, от всички гласове и времена. Мъдрият Път на човека не започва с вярата, защото вярата е само едно последствие на Любовта. Когато Любовта е слязла в по-низко поле, се е превърнала във вяра. Мъдрият Път започва от Любовта и води към Истината.

Вярата е все още търсене на Любовта и човек наистина трябва да вярва, за да дойде Любовта. А когато Любовта дойде, поставя се начало на Мъдрия Път.

Вярата идва в помощ на човека, за да му помогне да решава много от своите противоречия. А Любовта не се занимава с противоречия, защото тя е Великата Сила на Единството. Любовта хармонизира, примирява и поглъща противоречията.

Вярващият живее в борби и притеснения, в противоречия и напрежение. Любящият е тръгнал по Мъдрия и Мистичен Път. Той живее в едно Велико Единство, а как можеш да се бориш, когато си в това Единство?

Любовта постига Пътя на Мъдреците. Тя е основата на един Нов Живот.

Който е познал Мъдрия Път, той не иска други резултати и постижения от живота.

Когато си във Велико Единство с живота, какво друго може да искаш?

Вярващият мисли за успехи, за усъвършенстване, но всичко това е една голяма заблуда, защото нима можеш да усъвършенстваш Бога в себе си, нима можеш да направиш Истината съвършена? Не ти трябват успехи и усъвършенстване. Пречисти се и ще влезеш в живота на едно Велико Единство. И тогава ще разбереш, че Истината не се усъвършенства, а се проявява.

Разбира се, ще се намерят и критици на това, което казвам, но аз съм им подготвил една тайна и несътворена усмивка. Тази усмивка няма нищо общо с моето лице и моите очи. Тя е напълно вътрешна.

Мъдреци и Мистици.
Том трети

Съставител: Елеазар Хараш

Мъдростта и Мистицизмът са пътища на Истинолюбието. Истинолюбието е най-възвишената жажда на душата.

Може да имаш много хубави желания в живота си, може да обичаш хората и да им помагаш, може да си добър и към другите, и към себе си – но всичко това не може да ти помогне да познаеш себе си, своята Същност и своята Вечност.

Истинолюбието е гласът на твоята Съкровена Същност. Истинолюбието е вечно преоткриване на себе си, вечно израстване, вечно вглъбяване и това самопроникване няма край.

Истинолюбието е път, по който човек се освобождава от всичко излишно. Когато човек се освободи от всичко излишно, той остава сам със себе си и вижда себе си като Истината, и тогава може да произнесе свещените думи: „Аз съм Истината“.

Да се осъзнаеш като Истината, не означава, че пътят е завършил, защото Истината е вечно нова в своята дълбочина, в своята неизмеримост.

Когато обикнеш Истината цялостно, тогава ще смутиш много същества вън от себе си и вътре в себе си и много същества ще се опитат да ти попречат, но не се отказвай, защото пътят към Истината е единственият път, който е благословен за вечни времена.

Истината е тази сила, която вечно ще те вдъхновява и която вечно ще те обогатява, а ти самият ще се превърнеш в нейното Лице.

Мъдреци и Мистици.
Том четвърти

Съставител: Елеазар Хараш

Истината е основата на Живота, а не религията. Без Истината Словото губи своя Огън и своята Светлина. Стремиш ли се към Истината, ставаш Цялостен.

Истината е отварянето на Вратата, а отвориш ли Вратата, ще видиш своя сияещ Център в себе си, в своето сърце-огледало. Останалото е Дълбочина.

Бяла Магия.
Том първи и втори

Автор: Елеазар Хараш

Предговор към първото издание

Трябва да завладееш Словото, за да постигнеш Висините!

откъс от Златната Книга на Учителя – „Ключове на Агарта“

Бог се съчетава само с човека на Любовта. В Любовта работи Скритият Бог. Ето защо при среща с Любовта вибрациите на злото се разрушават от могъщата вътрешна динамика на Скрития Бог. Любовта е по-силна от омразата, защото Бог дава Силата Си на Любовта – така Любовта унищожава проблемите със своята окултна динамика. Първичният човек е бил сгъстен огън, но след грехопадането огънят се е разредил и паднал в пo-долни сфери. Свещеният огън се е отдръпнал навътре, а навън са останали низшите светове, които символизират падналото съзнание. От падналото съзнание е произлязло робството, т.е. невежеството.

Аз ви призовавам към придобиването на Свещения огън. Който придобие Свещения огън на Любовта, проблемите и злото ще бягат от него. Свещеният огън е извън астрала и той гори всичко нечисто.

Човекът на Любовта е неуязвим. Той воюва с Духа на огъня, т.е. с Духа на Истината.

Чрез Свещения огън човек се възвръща в огнената сфера – магическия център.

Любовта се справя със злото – това е Стихията на Самия Бог.

Любовта е нещо повече от молитвата и вярата, тя се извисява над всички науки и религии – Любовта е синтез на всички тънки и проникващи енергии.

Няма по-точно оръжие за побеждаване на съдбата от Любовта. Любовта дава търпението. Търпението изключва съмнението.

Търпението е законът за всички блага. Търпението е магическо качество, то доказва Божествената Любов.

Любовта е Абсолютен Магически Свят. Тя носи Мощния и Стихиен Живот на Бога – тя е Праенергията на Живота. Любовта е Свещен огън. Когато този Огън влезе да живее в нас, той разрешава всички въпроси.

Низшите духове не могат да виреят във вибрациите на Свещения огън. Любовта е мощно магическо оръжие срещу всички проблеми на живота. Щом си във връзка с Бога, Любовта се влива в душата ти и ти живееш в един особен свят. В религията и науката има спорове и смущения, но в Любовта няма. Всички светове разбират Езика на Любовта. Любовта има сношение с всички светове. Любовта е ключът за постигане на всички разумни желания. Чрез Любовта откриваш тайните на живота вътре в себе си.

Предговор към второто издание

Бялата Сила е воля и опит, и нещо отвъд опита – това го дава Божията Ръка.

Бялата Сила е чист енергиен поток.

Нищото е Чистота и Сила. Чистотата е динамиката, а Силата е присъствието.

Чистотата в молитвата е от човека, Силата е от Боговете.

Силата е от Боговете, а Върховната Сила е от Бога.

Бялата Сила идва от Извора на Божията Милост.

Ако в студа имаш чиста енергия, тя ще те отоплява.

При Единството с Бога – Неговата Сила става и твоя. Бог е Единен със Своите Си.

Пътят към Бялата Сила не е работа, а служене и отреченост.

Бялата Магическа Сила движи Извора. Без тази Сила Изворът не може да се обновява.

Бог разбира Чистото в нас и му дава Себе Си.

Пребъдва само Той.

Висша Мистика.
Том първи и втори

Коментари: Елеазар Хараш.
Из Словото на Учителя Петър Дънов

Мистиката е Път, по който душата се обновява с Любовта. Мистиката е Глас, който идва от недрата на Любовта. Мистиката е едно Божествено чудо, едно Божествено явление.

Мистиката е един аромат на Духа, аромат на Субстанцията. Мистиката е един аромат на тези души, които са постигнали Божественото явление – Любовта в себе си. Тези души ухаят, ухаят, ухаят. И тяхното ухание е тук и същевременно е отвъдно.

Само Мистикът може да влезе в Истинския Храм, защото Истинският Храм е собствената му душа. Само Мистикът може да вижда, защото сърцето му е образувано от Дух и Истина. Само Мистикът може да разбира, защото, преди да разбира, той е живот.

Първата заповед е Тайна на Тайните и гласи: Бъди подобен на Бездната.

Старецът Хератор

Завърни се в себе си и Тайната ще те погледне.

Жрецът Атлант

Господ не се нуждае от добри хора, а от Синове Божии.

Първият Старец 

Безпределният човек е рядка красота на Земята.

Жрецът Атлант

Няма ръце Той, но е прегърнал всички светове.

Първият Старец

Животът на Ангелите

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Предговор към първото издание

Когато ученикът победи изкушенията, той се ражда в Духа. Тогава се отварят две чакри: говоря за третото око и сахасрара, наречена от Учителя центърът на Любовта към Бога. Това дава голямо предимство на окултния ученик да изучава космоса вътрешно и да разговоря с Ангелите…

Някои ме питат виждал ли съм Ангели. Виждал съм и съм имал стотици разговори с тях, но сега нямам идея много да ви говоря за това. Пък и няма да ме разберете, защото този опит е мой, а аз искам и вие да имате свой опит. Но първо трябва да станете окултни ученици, които не познават съмнението, страха, омразата, които са над астрала.

Има формули, чрез които може да се изучава и наблюдава Животът на Ангелите. Колкото повече се пречиства човек, толкова повече се среща с Ангелите и научава Небесни неща. Учителя казва, че да се изучава Животът на един Ангел, е по-интересно от живота и историята на цялото човечество. Само когато ученикът придобие Свещения огън, започва да вижда в Невидимия свят. Когато ти мразиш, ти виждаш ада и безсмислието на живота. Това е заслепяването – омразата не позволява да виждаш. Само който обича, вижда. Любовта дава светлина, с която се разрешават въпросите на живота. Тия, които обичат Истината, са на Небето и летят; а тия, които са на Земята, крилата им са счупени – но сега те отново се учат да летят, те възстановяват волята си. Красиви са тези старания, които възвръщат крилата.

Великото Учение на Учителя, което по своята същност е универсално, възстановява Първичния живот – Великата динамика. Трябва да предупредя, че нашето Учение не се разкрива на всички, макар че е толкова красиво и дълбоко. Скоро при мен идваха хора от църквата, група хора, и хвърлиха много проклятия срещу мен и Учителя; разбира се, проклятията не действат, но ние на такива ангели не разкриваме същността на нашето Учение. Ние грешка не правим в това отношение. Има три вида Ангели… Всеки трябва да знае това: земни, Духовни и Божествени. Като казвам: „всеки“ – това се отнася до всеки, който се занимава с тези въпроси. Земните ангели са паднали, понеже са потъпкали Божественото в себе си.

Красотата на живота се намира в Духовните и Божествените Ангели и аз искам най-много да говоря за тях. Без да осъждаме земните, тях просто ще ги оставим настрани…

Как се хранят Ангелите? Като правят добро, те се хранят духовно. Основният елемент в тяхната храна е Любовта. Любовта е изобилието на живота. Ангелите живеят в Любовта и поглъщат този живот, той се излива в тях и ги изпълва. Всъщност това е животът на Бога. Ангелите се хранят вътрешно,… те получават този живот от вътре, от Великото Божествено Начало, Великото Вътрешно Начало. Ангелът е всякога неизменен на Бога, при всички изпитания.

Отново искам да се върна на основния елемент на живота – Любовта. Човек е изпратен на Земята, за да развие Висша Любов към Бога така, както е при Духовните и Божествени Ангели.

Ангелът е щастлив, понеже е приготвил вътре в себе си Божествени условия за вселяване. Поради чистотата си, Ангелите имат в себе си вътрешна сила. Ангелът побеждава всяко зло, защото той работи с абсолютния закон на вярата… Само чистите получават енергия от Духа, с която побеждават злото. Щом обичаш Бога, и Ангелите ще те обичат… Щом Бог живее в тебе, Ангелите често ще те посещават… Щом в теб има Божествена Любов, ти ще бъдеш като магнит за Ангелите, защото Ангелите винаги се стремят към своя Първоизточник, към своето Начало.

Когато те обича Ангел, той усилва твоята воля, твоята светлина, твоя морал – той просто те изпълва със своя живот, със своя мир и хармония.

Когато те обича човек, ти постепенно губиш силата на своята воля, силата на своя живот и светлина,… т.е. ти се обезличаваш, ти остаряваш и погрозняваш – това е любовта на сенките и призраците… Ангелската Любов е чиста, а Чистата Любов е недостъпна за разрушителните сили на Природата. Всичко чисто се пази от Бога…

Ангелската вяра е неизменна, тя изтича от дълбокото познаване на Духа.

Ангелът е изграден от светли мисли – това е неговата крепост, това е неговото Духовно тяло. Ангелът винаги пази чистотата на своите мисли, той е винаги буден за Словото.

Ангелите са слуги на Любовта, те знаят на Кого слугуват – те знаят, че има само Един Господар. Ангелската Любов разпилява злото, понеже Чистата Любов има съвършена динамика. Злото се побеждава с динамика, а „Любовта, казва Учителя, е всякога динамична“… Това определя постоянно разрушение на злото… Съвършената динамика е съвършено оръжие.

Ако Ангелът има условия да влезе в тебе, той ще устрои съвършено твоя живот. Спомням си, когато съм се приближавал до Ангелите,… тяхната вътрешна красота ме е изумявала… Разговорите ни бяха свещени, изпълнени с красотата на Великия и Първичен живот. Никога няма да забравя Ангелското ухание.

Ако Ангелите нямат условие да влязат и да живеят в тебе, ако вратата е затворена за тях – дяволите много ще ви мъчат, докато се възстанови отново първичната разумност, която всъщност е най-важното условие.

Чистотата на Ангелите определя чистата енергия, тази енергия е ключът на Абсолютния свят. Тази енергия освобождава човека от всички ограничения. Аз съм наблюдавал как Ангелите воюват със злото… Те имат много методи,… но преди всичко те воюват със своята енергия. Те я насочват към злото чрез силата на своята воля, а ние знаем, че чистата енергия е всепроникваща – това, което прониква, преобразява… Там, където има проникване, има и завладяване. Колкото по-голяма е чистотата, толкова по-голямо е проникването… Чрез Принципа на проникването Бог владее над всички същества. Ако Ангелът проникне в човека, ще има преобразяване. Ангелът може да влезе и да учи човека вътрешно. Но все още малко са хората, които могат да дадат идеални условия на Ангелите да се вселят в тях, да живеят в тях и да ги учат. Ангелът се вселява само там, където има много силен стремеж – там, където има чистота в мисли, желания и постъпки.

Ангелите бягат от полъха на всичко отрицателно – завист, омраза, критика, ревност, лъжа. Това са задачи, които хората трябва да разрешат, защото лошите качества са входове на злите духове. Това са психическите разбойници. Те главно ограбват енергията и с това изтощават хората… Ангелите винаги помагат, те винаги внасят енергия, те винаги повдигат. Този, който може да стане свободен от греха, той става и свободен от света и ограниченията, наречени „време и пространство“. Свободата е същността на Реалния свят, това е свят без граници. Ангелите са Чисти Духове и затова им се дава да проникват в Реалността. Ангелите проникват и във време и пространство, за да помагат на хората.

Чистият живот се изявява като Висша Любов. Такъв живот не се нуждае от ритуали и обреди, защото действията на Любовта са Действия на Бога. Любовта е Свят, който превъзхожда всички науки и религии. Любовта е Свят извън времето и пространството. Докато лъжата е ограничен свят, тя е затворена във времето и пространството, тя е затворена в илюзията… Истината е символ на чистото съзнание. На това съзнание светът не оказва никакво влияние. Светът още срича, той още не знае да говори, не се знае още Божественият език. Неслучайно Учителя казва: „Говоренето на хората в сравнение с Ангелския говор е като гръмотевици“. Аз съм слушал как говорят Ангелите – всяка Ангелска дума ухае; има един особен аромат в Ангелските думи… Ангелските думи трептят, светят и пречистват. Има думи, които топлят; има думи, които осветляват. Ангелите воюват с трептенията. Трептенията са оръжие на Живия огън, на Живата светлина. Защо всеки човек търси Истинската Любов? Защото тук сияе Животът, Първичният Живот. При Истинската Любов енергията се повишава. Ако човек няма енергия, той няма и живот.

Ангелите са отворени само за висшите влияния, а дяволите – само за низшите. Светлата мисъл е криза за дявола. Дяволът например се измъчва, ако направи безкористно добро, това не е неговата същност. Когато човек започне да пречиства своя живот, дяволите в него стават недоволни, за тях вече става тясно и мъчително.

Да медитираш в истинския смисъл на думата, значи да се чистиш духовно. Да медитираш, значи да се храниш с Любов, Мъдрост, Истина…

Основната храна на Истинските хора, а също и на Ангелите, е Любовта – Живата Вода. Ако пиеш Любов, душата ти диша особен живот. В този живот злото се чувства натясно. Медитацията е един прекрасен метод, но трябва да вървиш по пътя на пречистването, за да се домогнеш до Истинската медитация. Ако мразиш, ако завиждаш, как може да медитираш и как можеш да възприемаш висшите влияния?

Чистотата е късият път за постигане на Бога. Чистотата е късият път за постигане на свободата… Само свободният може да прониква в Истината. Свободата – това е най-красивият живот, защото свободата, това е живот в Духа. За Ангелите не съществува свят и място, а вечност и вечни отношения,… т.е. безсмъртни отношения. Чрез чистотата Ангелите осъзнават своята сила и мощ. Чрез чистотата Ангелите са свободни от земни вериги,… т.е. от земни заблуждения. В Ангелския свят думите: „страх“, „омраза“, „завист“, „студ“, са непознати… Ами знаете ли как звучи думата „пенсия“ в Ангелския свят, тя е цяло чудо…

Ангелите винаги светят,… тяхното Битие е чиста светлина. Земните, т.е. падналите, ангели просветват само от време на време – това са малките празници за тях. Ангелът е чисто излъчване, чист образ на Любовта. Това излъчване е извън време и пространство. Чистотата е Висша Духовна сила – Висша Преобразяваща, т.е. Алхимична, сила. В този смисъл Чистотата е оръжие, Духовно оръжие. Без тази Висша сила, злото винаги се промъква и черпи енергията. Нечистотата трябва да умре, така и злото ще умре. В Чистотата, в Ангела, няма вход за злото – злото няма никаква възможност за проникване. Да тръгнем по пътя на пречистването, значи да тръгнем по пътя на Висшия свят.

Идва времето на жътвата: нечистите няма да могат да понесат часа на Духа, те ще останат назад. В своето развитие те са негодни за Новата Раса. Казвам: Само чистият ще устои на Истината, на нейния Огън, защото Чистотата е Огнен Принцип. Чрез Чистотата вие сте в безопасното поле. Каква наука или религия могат да ви помогнат, ако не сте чисти? Истината е Огън, който ще разпилее всичко нечисто. Нечистият не може да се съедини със Словото, което дава Живот. Животът за нечистите винаги е бил тежък, защото Бог не присъства в нечистия живот. Но в Ангелския живот красотата е така пълна, че този живот надминава всички изрази – в този живот участва Бог.

Новият живот започва още от тук, на Земята, и сега. Щом си нечист, винаги ще имаш много желания, и то ненужни – те са твоите препятствия. Що се отнася до пречистването, ще ти кажа: ти само реши сериозно да се пречистиш. Има много помагачи – и видими, и невидими – те чакат твоето решение и твоя стремеж. Оправянето на твоя живот започва от малките работи. Щом си нечист, лесно ще паднеш в омразата – това значи да пиеш духовна отрова. А знаете ли какво пият Ангелите? Любов. Живата Вода, наречена още „Еликсирът на Живота“. Ще се раждаш и ще се прераждаш, докато се научиш какво да пиеш и какво да ядеш. Земният хляб отново трябва да стане Небесен, но човек трябва също да се промени. Физическото тяло трябва да се разтопи както снега и Ангелът трябва отново да се облече в своята лъчиста материя – това е Възкресението, това е Новото съзнание, това е Новият живот. Който пие Живата Вода, е озарено същество, той свети – знаете ли каква вътрешна красота има в него. Това е Пътят на ученика. Ако можете да надникнете в тази красота, бихте се изумили. Това е Пътят на учениците от Бялото Братство. От Чистота към Святост и от Святост към Съвършенство.

Тази книга е една дълбока и свещена благодарност към моя Учител, който е известен в света под Името Беинса Дуно – Петър Дънов.

Нека тази книга освети пътя на земните ангели и им помогне отново да се върнат при Бога.

Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов.

Предговор към второто издание

Ангелите са създадени от Божествената светлина, а не от Божията Мистерия.

Падналите ангели са изгубили Божествената светлина и в тях е останал само огънят, но без светлината.

Ангелите са Същества, на които не е отредено тяло – те са извън материята.

Учителя казва: „Ангелите не живеят в Истината, те живеят между Любовта и Мъдростта“.

Сърцето на Ангелите е съставено от чиста светлина.

Ангелите са течаща светлина.

Ангелите познават само едно изкуство – предаността.

Ангелите говорят духовно и мълчат духовно.

И говорът, и мълчанието на Ангелите имат светлинна природа.

Ангелите изливат мислите си в душата на човека.

Ангелите са разумни, но не мъдри. А човекът е мислещ.

Ангелите са част от Светлината на Бога, но не са част от Мъдростта на Бога.

Ангелското сърце е Вселена на чистата светлина.

Ангелите се учат в светлината, но Дълбоката Мъдрост за тях е непонятна.

Ангелите нямат свободата на човека. Човекът може да стане животно, звяр, чудовище, дори и Син, а даже и Бог; но Ангелът си остава Ангел – той е ограничен да живее само в светлината.

Ангелът е Духовен, но човекът може да стане и Божествен.

Ангелът няма желания – той има Любов и Служене.

Ангелите са творци на чистите мисли и това е тяхната сила, това е техният меч.

Ангелите живеят в светлината, но нямат Път към Бога.

Ангелите създават чистите духовни общувания между хората, а не земните.

Ангелите познават Любовта само като Духовно Сияние.

Ангелите са невидими, но могат да стават и видими.

Самата чиста и положителна мисъл е като силен Ангел хранител.

Ангелите са чист разум в духовно тяло.

Закони на живота

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Предговор към първото издание

Законите на живота са закони на същността, а същността е Словото. Чистото Слово е Абсолютната крепост на живота. Ето защо човек трябва да работи преди всичко за пречистване на мислите си… Целият ви живот, цялото ви бъдеще зависят от направлението на вашите мисли… Чистото Слово е синтез на окултното учение. Чистото Слово се ражда от морала, т.е. от Божествения начин на живот – само този Живот води до Великото Вътрешно Единство.

Само Чистотата строи бъдеще, само Чистотата изпълнява Замисъла на Бога… Вътрешната Чистота е могъщо оръжие в света. Никой не може да препятства на Чистотата, защото в Чистотата вибрира Духът, вибрира Животът. Чрез Волята Мощният Бог се развива у нас, а чрез Чистотата ние ставаме проводници на Висшия Живот – това е огнена сфера, в която злото изгаря. Ученико, това е твоят Път, това е твоето Космическо право.

Който живее в Бога, има Живот – Животът изтича от Бога, от Неговото Слово. Чистото Слово е Първичният Принцип на Живота… Чистото Слово е изява на една Висша Воля. И това е Волята на Бога, Волята на Живота. Чистото Слово е връзка с Абсолютния свят… Чистото Слово е духовно съединение с Висшия свят – това е Живата връзка с Живота, това е Живият огън. Ние ви представяме поредицата най-силни книги на Учителя. Ние ви представяме Огъня на Новото Учение. Новото Учение слиза от Реалността и ни освобождава.

Чистотата разлива живот – тя е Духовно ухание. От Чистотата тече една Висша енергия: естествена, невидима и покоряваща. Словото е живот… Словото – това Велико Същество, което разрешава всички въпроси на живота!

Словото – това е Духът, който се е родил в човека, и това е Тайната на живота.

Предговор към второто издание

Любовта е животът, защото тя е по-древна от мрака.

Когато пробуденият говори, от него звучи животът.

Ако човекът е чист, тогава животът е свята вода.

Животът на Христос обнови тялото на Земята.

Изначалният Живот няма произход, той винаги е бил – той само е потекъл от Бога. Животът е течение на Бога.

Животът е Тайнство на Бога в нас. Бог тече в нас и ние живеем.

Само Любовта към Бога дава разбирането на живота.

Животът ни е даден, за да осъзнаем Бога.

Животът е дарът на Бога, а Любовта е смисълът.

Ако животът в този свят се прекъсне, Любовта трябва да си остане, защото Любовта е по-важна от живота на този свят.

Животът прекъсва, но Любовта се завръща.

Животът е даден, за да познаем Любовта, а Любовта е осъзнато служене на Бога.

Да любиш, значи да одухотворяваш живота. Да любиш, значи още и да обожествяваш.

Цветя има, за да има радост. Сърце има, за да има обич. Любов има, за да има душа. Любов има, за да има Живот в Бога.

Истинският живот няма нищо общо с човешкия начин на мислене. Истинският живот е в Любовта, а Любовта е Божествен начин на мислене.

Любов означава: да се вглъбяваш в своята Вечност. Във Вечността има само една храна. Любовта е храната.

Любовта е сияеща Древност. Когато Любовта е слязла надолу, тя е станала сияеща енергия, сияещ живот.

Древните са наричали Любовта Розата или Благоухаещата. Древните били изумени от тази неограничена красота.

Древните наблюдавали Любовта безмълвно. Те видели, че когато тя влиза в сърцата, това бил Живият еликсир.

Древните казват, че тези, които са посегнали на Любовта, били отделени в друга Вселена. Те казват: „Цялата Вселена е съставена от взрива на Любовта“.

Любовта е скрила в себе си Тайната на живота. Любовта е Светещият Път към Живота на Бога.

И с малко, и с много знания, щом си без Любов, се проваляш.

Любовта не се занимава с очаквания, тя е Живот в Бога. Когато си в Бога, живееш.

Пробуденият живее в Бога, а не в бъдещето.

Който има Любов, внася в нещата Свещено значение.

Закони на мисълта

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Предговор към първото издание

Бог е Словото, Бог е мисълта – Бог твори мощно и сигурно успеха чрез самите мисли на човека. Дръж чисти и мощни мисли в себе си и всичко ще постигнеш, и ще бъдеш неуязвим. Мислите могат да се превърнат в динамично творчество, те са инструменти на Духа. Щом си посял мисълта, щом си посял успеха, той неизбежно ще се роди. Ученико, мощно трябва да желаеш нещо, за да дойдат мощни помагачи.

Помнете: Човек може да постигне всичко, но само чрез Словото, т.е. само чрез Духа. Когато си могъщ и уверен в себе си, осъзнай Бог в себе си. Той е самата увереност, Той е могъществото. Словото е Неговото творческо могъщество. Словото е Великият Архитект на съдбата и живота.

Когато човек се пречисти, Принципът на творчеството се вселява. Истинският успех е мощна работа в менталното поле. Щом си Абсолютно сигурен в мисълта си, това е успехът, това е победата. Словото определя успеха, защото Словото е Същността, т.е. Бог. Успехът е подчинен на Чистото Слово, на Чистата Същност. Абсолютен закон е!

Основните мисли, с които работите, ще се сбъднат… Хората не могат да разберат, че успехът идва от техните натрупани мисли. Този механизъм е скрит, той остава невидим за спящото съзнание, но аз говоря за ученика, за будния… Ако мисълта не работи, резултати не може да има… Мисълта трябва да работи, но никакво раздвояване!

Познай Словото като Работещия Бог за твоя успех… Пътят на пречистването е пътят на сигурния успех… Насищай мощно пространството с чисти мисли, натрупай Живия Огън и Духът ще дойде. Това, за което всеки жадува, е Идването на Духа – Той е любимият, Той е любимата, но Той идва за будния. Само будният може да оценява.

Люби чисто и чакай търпеливо, и ще Го имаш, Бог е твой… Търпение, ученико, търпение! Не се опитвай да мериш търпението с дни, месеци или години… Въоръжи се с едно Велико търпение и чакай… Вие още не познавате Истинското търпение… Знаете ли за Айша?… Тя чака 2000 години своя любим и той дойде, но тя го загуби, но продължи да вярва и да чака.

Вашето Слово ще определи съчетанията и събитията… Чистото Слово, което излиза от човека, е изява на Същността, т.е. изява на Бога. Познай Словото като свой избавител, като свой Бог.

Пази Чистотата на мислите си, пази Чистотата на Словото, за да може и То да те пази.

Висотата на човека се определя от степента на контрола на Словото. Словото е Бог, Словото е живо и ще ти донесе всичко, за което жадуваш… Мислите работят невидимо, но резултатът е явен. Словото е Тайна: колко тихо и явно изгрява понякога Духът в една мисъл и тя гори като запалена свещ, на тази свещ можеш да се грееш. Излъчената мисловна енергия носи на любимото ви същество бодрост, вяра в успеха, вдъхновение, сила, увереност. Тази излъчена енергия е една Велика Тайна на Духа.

Словото привлича всички предимства на живота… Но То изисква Свещено отношение… Кой е най-големият успех в живота? Познаването на Словото Бог. Духът познава Себе Си в Чистото Слово. Словото, това Велико Божие Съкровище, ще ви донесе всички блага на живота.

Ученико, възложи надеждите си на Словото и всичко ще се уреди… Посвети се на Словото.

Каква универсална дейност на Словото във Вселената, какъв размах!… Колко Велика е връзката с това Висше Същество!… СЛОВОТО… Връзката със Словото е връзка с Духа, с Началото на нещата. Да придобиеш Чистото Слово, значи да забогатееш – какво богатство!… Аз съм опиянен от този Еликсир на Живота.

Словото се превръща в здраве. Словото се превръща в сила. Словото се превръща в успех… Колко красиви и неизброими превръщания и форми! Словото се превръща в цел. Това, което Абсолютно пожелаеш, имаш го, защото Абсолютното пожелание е в съгласие с Абсолюта. Не се занимавай с нечистото слово, а придобий Чистото Слово, което е Бог – и всичко, което желаеш, ще го имаш. Чистото Слово е магнит за всичко. С Чистото Слово във всичко ще ти върви… Придобиването на Словото е придобиването на Духа…

Вярваш в нещо и го материализираш – всяка форма е едно материализирано Слово, материализирана Идея… Духът е неделим от Словото… Щом вярваш в Словото, Духът ще дойде… Духът ще слезе.

Разчитай Абсолютно на Словото. Всичко друго е илюзия… Разчиташ ли на Словото, ти разчиташ на Бога.

Помнете: Щом има раздвоение, не може да има успех. Там, където има раздвояване, няма условия за Духа. Успехът е закон на Единството. Много хора мислят, но Учителя казва: „Крайният резултат на мисълта е Светлината“. Вярвай докрай в Словото и Духът, Който е Словото, ще ти се изяви. Това, което мощно очакваш, ще ти се случи, защото то е от Бога определено.

Ученико, търси успеха в себе си, в своя Дух. Словото е твоето оръжие. Ето три Златни думи за ученика: Великата Натрупана Победа.

Помнете: Словото е най-голямата сигурност. Чистото Слово е тоягата срещу злите духове. Словото е най-могъщата сила на Огнения Дух. Духът работи със Словото, а не вие: Духът се проявява в Словото като Огън, като Могъщество.

Истинската концентрация представя мощна акция на Духа в Словото. Ако твоето Слово е в Единство със Словото на Бога, ти се сливаш с Неговата Същност и ставаш неуязвим. Пречистването на словото води до възстановяване на Божията Сила.

Единството със Словото е Единство с Бога. Всичко в света е материализирано Слово, материализирани мисли. При нечистото слово, злото те обезсилва – това означава, че Чистото Слово е съхраняване на енергията. Чистото Слово ще ти донесе една особена увереност. А да бъдеш уверен, значи да си благословен.

Бог знае какво трябва да направи за тебе, ти само работи с постоянство. Няма трудност, която Словото да не може да разреши. Словото, или Могъщият Бог в Словото, Бог сгъстява Себе Си и това е законът на освобождението. Словото разкрива Себе Си само когато низшата природа е победена.

Търсете спасение от Словото, а не от някого. Само който пречисти мислите си, Го познава, тогава Той се ражда отвътре. Който се храни с нечисти мисли, ще отиде в ръцете на злото. Това е неизбежен закон. Ние, учениците на Учителя, имаме право да работим само с Чистото Слово – тогава Духът е с нас. А знае се, че Чистото Слово поставя злото на колене.

Да постигнеш Чистото Слово, значи да постигнеш Вечния Живот… Тогава ще разбереш Смисъла на живота. Всъщност това е Величието на живота: да постигнеш Бог в себе си. Ученикът трябва да работи най-много със Словото, докато го пречисти, тогава Словото става Бог и ще му донесе всичко желано.

Чистото Слово е най-дълбокият свят на Бога, свят на най-могъщите вибрации. Без Чистото Слово, ти не можеш да се извисиш в Духа. Всичко нечисто е паднало в сферата, наречена Земя… Земното съзнание трябва да бъде победено, защото скръбно е да бъдеш човек. Ти си Бог по рождение, но ти отново трябва да намериш Висшата Истина в себе си.

Висшата Истина е над всички блага. Всичко, което съществува, служи на тази Велика Истина, наречена Словото. В Чистия Свят на Словото, злото не може да вирее. Словото е господство, Словото е динамика, Словото е власт, Словото е Бог. Нечистият дух не може да намери подслон в Чистото Слово – в тази динамика той изгаря.

Словото е Огън. Казано е: „Бог е Огън Всепояждащ“. В Истинския Живот не се говори за старост и смърт, в Истинския Живот няма нищо отрицателно. Чистото Слово господства тотално. Мощното Слово завързва злото, но ти трябва да си умъртвил лъжата в себе си, тогава Чистото Слово става Огън. Огънят е сфера, в която злото няма власт. Злото изгаря в Огъня. А да достигнеш Огъня, значи да достигнеш Същността на Бога. Огънят е нещо Абсолютно. Огънят е Първичната Стихийна Същност на Абсолюта.

За да успееш, трябва да си Едно със Словото – но Словото е свръхчовешко оръжие, Словото е Тайна, Словото е Бог. Който вярва, че Словото е Бог, той има особен подход към Словото, т.е. към Духа – той има Свещено отношение. Злото не може да се бори с Чистото Слово, защото Чистото Слово е Бог. Бог и Чистотата са винаги в Единство. Чистото Слово е Самият Бог, Който се проявява.

Имаш ли Абсолютно убеждение в Словото, резултатът ще бъде Абсолютен. Най-трудните въпроси се разрешават със Словото, т.е. със скоростта на Словото. За Огненото Слово препятствия няма. Учителя казва: „Работете върху мисълта си, за да усилите нейната светлина и нейната бързина“ – това е изключително важен закон за ученика. Това, което си мислил, това си посял, това и ще жънеш. Който знае да сее, вижда Слънцето.

Най-могъщите сили се намират в Слънчевото Слово. Слънчевото Слово – това е Царството Божие. Да пречистиш словото си, значи да дадеш условия на Бог да работи в тебе. Чрез Духа, Чистото Слово може да се превръща в могъщество. А без Духа – словото е мъртво. Могъщите вибрации на Словото са Висш Духовен процес. Злото не може да се противопоставя на Чистото Слово. Ето защо ние трябва да се научим да живеем в Него. Да живеем в Чистото Слово, значи да живеем в Бога.

Този, който придобие Чистото Слово, не познава раздвоението и злото бяга от него. Търси спасение от Словото, а не от някого! Всяка нечиста мисъл е едно разрушение. Всяка мисъл, която гради Чистия живот, излиза от Разумното Слово. Чистото Слово определя раждането на Бога отвътре. Великото в живота – това е да се роди Невидимата Реалност отвътре. В тази Велика Реалност не съществува съмнение, това е сферата на Огнения Дух. Злото се ликвидира само с динамика… Ето защо ви е необходима енергия и Чистота.

Мощният огнен поток на Чистото Слово, което изхожда от Любовта, парализира всички зли духове. Помнете: Бог работи могъщо само чрез Чистотата. Чистото Слово и Свободата са едно и също нещо. Словото на Учителя е Чистота. Ето защо то е изпълнено с живот. Най-чистото Слово, което срещнах в този свят, е Словото на Учителя. Аз се възхищавам, това Велико Учение на Учителя се разнася из целия свят.

Чистото Слово е Единствената Реалност, която служи на Бога. Аз разбрах, че да „уважавам“ Учителя и да Го „обичам“, са слаби думи, и затова реших да Му отдам целия си живот… И аз го отдадох – свършен факт. Това, което Той ми даде да видя, ме изуми – може ли някой да подозира за какво става въпрос? Категорично не… Но да продължа…

Чистото Слово служи на Божията Воля, същевременно то е метод на Абсолютния свят. Този метод царува над злото, този метод е решаващият всичко. И наистина Словото е Могъщество над всичко. Само там, където има Абсолютно Слово, може да има Абсолютна Любов. Всички науки са празна работа в сравнение с тази Любов. Има хора, които искат да защитават идеята за Бога. Който иска да защити Бога, нека Го защити, но с Любов и спокойствие, с търпение и мълчание, и с Чисто Слово. Чистото Слово топи всичко с огнената си сила.

За Чистия, за Истинския човек никога не настават лоши дни. Тайната на всеки успех е Слово. Когато словото се пречисти, всички Висши сили се вливат в твоя живот и ти успяваш, но не всеки успех дава Божествен резултат. Успехът може да не се оцени както трябва. В успеха участват Висши сили, но ако ти не можеш да ги оцениш, те ще те напуснат и ти ще обеднееш духовно.

Чистото Слово има много свойства, едно от тях е виждането: Словото се слива с Духа, а когато човек се слее с Духа, се ражда виждането. Това разбират тези, които години наред са практикували вътрешна Чистота. Чистотата премахва завесата на астрала… и тогава око не е видяло и ухо не е чуло… Ако искате да познаете Учението на Учителя, практикувайте вътрешна и външна Чистота. Да, Истина е Ключът към Бога – не са книгите, дори и свещени да са те, а Чистотата – Чистота, която е скрита в Дълбините, в Бога и пред Него.

Предговор към второто издание

Въздържанието е, което изработва стихийната мисъл на Светлината.

Ако човешката мисъл съумее да се съедини с Божията Мисъл, Вселената е пробита.

Сияещата мисъл е дело на Висшия свят.

Да имаш сияещо мислене, когато си в ръцете на строгото изпитание – това е духовният подвиг.

Мисленето може да бъде пречистване, може да бъде омърсяващо. То определя съдбата.

Сияещото мислене не търси религия или наука, то е открило Духа в себе си, а Духът е превъзходство над света.

Мислите са същества, които общуват със същества. Те говорят помежду си.

Мисълта е духовна, Любовта е Божествена, Истината е Всемогъща.

С мислите и молитвите си търсим Бога, с Любовта Го намираме, а чрез Истината възкръсваме в Него.

Мислите трябва да бъдат кристали на Любовта. Чувствата трябва да бъдат ухания на Любовта. Постъпките трябва да бъдат портали към Бога.

Чистото и сияещо мислене е лицето на душата.

В нечистата мисъл сме сътворени. В чистото мислене сме несътворени. В сияещото безмълвие сме неизразими.

Вдъхновението е Тайна на изначалното мислене. Това мислене има позволение да върви към Древното сияещо безмълвие.

Пътят на усърдното чисто мислене се състои в това, че то се превръща във вдъхновение.

Чистотата е вечна, вдъхновението е Древно. Вдъхновението чака чистотата да узрее до своята мярка и тогава то се слива с човека.

Мисълта вдъхва енергия. Любовта вдъхва живот. Вярата е скрита в динамичната енергия, но възможността е явление на Любовта. Само Бог е можещото действие.

Земното мислене е породено от многобройни прераждания на неправилните действия. Чистото духовно мислене е с друго рождение, то носи в себе си Висшата Душа.

Когато хората са изгубили изначалното мислене, Бог е допуснал да се случи великият духовен взрив и това е падението, защото този взрив е създал веществото.

Вдъхновението е таен двигател на чистото мислене. Чистото мислене е енергията, а вдъхновението е силата.

Силната светла мисъл има власт да променя събитията и условията.

Мисълта е таен двигател, но винаги трябва да се използва чисто, за да не влезе човекът в старата си тъмна съдба.

В чистата мисъл работи Висшият свят.

Велико нещо е правилното мислене. Чистият пита правилно. Красиво е да питаш свято – когато питаш свято, Бог отговаря ясно.

Когато си в Любовта, енергията на мисълта е чиста. Любовта е велик енергиен център.

Нечистотата е трагедия в мисленето. Това мислене трябва да бъде излекувано с много чисти желания и действия.

Могъществото на Любовта

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Предговор към първото издание

Свещеният огън е Името на Безсмъртния Дух. Любовта е символът на Свещения огън. Бог се съчетава само със Свещения огън, т.е. само с човека на Любовта.

Когато човек придобие Свещения огън, се справя с всички отрицателни сили на Природата. Свещеният огън е Абсолютен проводник на Бога. При среща със Свещения огън, вибрациите на злото се разрушават.

Първичният човек е бил Огън и злото е нямало власт над него. Но отпосле той е паднал в греха и е загубил Огнената си сила, Огнената си природа. Сега той трябва отново да възстанови Свещения огън в себе си – Единството с Ел.

Религия и наука, на които липсва Висшата Любов, стават безсилни да разрешат въпросите на живота. Любовта е Живият огън, Любовта е Изключителен свят – тя е нещо повече от вярата и молитвата. Религията и науката, вярата и молитвата са само пътища към Свещения огън, но когато се постигне Любовта, се постига Съчетанието с Бога.

Любовта – това е Неговата Най-вътрешна Същност. Велик е законът на Божествената Любов. Когато човек я придобие, злите духове ще изгубят своето влияние, защото чрез Любовта хората ще живеят в Аурата на Бога. А знае се, че Любовта е Първичната Стихийна Същност на Бога.

Сливането с Любовта е Сливане с Бога. В това Първично Единство проблемите и трудностите изгарят. Нека ви кажа това по друг начин: Любовта разпилява трудностите със своя замах, защото зад нея стои Духът. Казано е: „Любовта е ключ за всички въпроси на живота“. Който разбере Любовта, разбира тайните на живота.

Човек разбира Любовта, когато сам стане Любов. Човек разбира еволюцията, когато сам стане еволюция. Голяма отговорност е Любовта, защото е Бог. Голяма отговорност е Словото, защото е Бог.

Учителя казва: „Вие сте нещастни, защото хората ви обичат, а не Любовта“. Злото не може да понесе лъчите на Любовта – това са лъчите на Първичния Огнен Свят. Любовта прониква вътрешно в злото и го разлага по закона на вибрациите.

Любовта – кой ще устои? Това е Самият Бог в действие. Любовта е Абсолютно Духовно оръжие. Ето защо чрез Любовта си над целия свят. Любовта – това е самата Божия Сила. Аз все още не мога да ви разкрия нейната стихийна Същност, защото ще изгорите, ако нямате съответните качества.

Любовта – това са най-бързите вибрации в света. Тя влияе мощно на целия свят, в нея е скрит Бог. Любовта е вътрешно могъща Същност – Принцип. Надеждата е за елементарните духове, това е тяхната храна. Вярата е за духовните хора, а Любовта е за Божествените Същества.

Любовта – това е Животът на Бога, Дом Божий, Царство Божие. Който е придобил Любовта, постига всичко. Това е Праенергията на живота. Любовта е Свещена област, трябва да знаеш как да пристъпиш към нея. Учителя казва: „Когато влизаш в чуждо сърце, събуй си обувките“.

Любовта не е от този свят. Тя е извън време и пространство, тя не подлежи на тия ограничения. Любовта – това е Божието Царство. Опасностите бягат от нея, те знаят Кой е зад нея. Опасностите бягат, защото Бог се проявява в Любовта. Духовете опасности познават Праенергията, Праначалото.

Любовта изисква Божествен живот – в този живот се вселява Духът, който побеждава всичко. За могъществото на Любовта ще говоря и в другите си книги, които ще издавам под заглавие „Агни Йога“. Няма сила на този свят срещу Любовта.

Любовта – това е Силата на Бога. Там, където има Любов, злото чезне. Черното Братство е безсилно в огнената сфера. Свещеният огън няма противници.

Колко велико нещо е Любовта, а помислете колко по-велик трябва да е нейният Творец! Отговорът е Дълбоко мълчание. Мълчанието е най-силното слово. Любовта се намира във Висшата тишина. В Дълбокия свят няма звуци. Защо? Защото той е неизразим. Бог живее в тишината, а там, където живее Бог, гласът е нещо излишно.

Разумните хора търсят тишината и усамотението, така те се приближават до Бога. Тишината е условие за сливане с Висшия свят – тя е населена с Висши Същества, те идват и ви изпълват с живот. В тишината няма спор, защото Истината е безспорна. В Дълбоката тишина човек става Дух, т.е. Първичен. Тишината е синтез на Божественост.

Тишината е вътрешен свят, а говоренето е външен. Истината се намира във Висшата тишина или по друг начин казано, Бог е скрит в тишината. Тихият Глас – това е едно от Неговите Имена, но нека спра да ви говоря за тишината. На лекциите съм ви говорил достатъчно по този въпрос, а сега ще се върна отново на въпроса за Любовта.

В Любовта вибрира Духът, за да се всели. Защо? Защото иска да бъде щастлив във всички същества, за да го познаят. Любовта е Духовно съединение с Бога. Нека всеки постигне това съединение. Великата Любов на Бога може да се прояви само чрез Велики проводници, само чрез Огнени канали – така Духът се ражда в самия себе си.

В Кабалата на Учителя е изразен един универсален закон на Любовта. В Любовта винаги има динамика на вълните, Любовта е всякога динамична, а това означава: постоянно разрушение на злото. Това е законът на избора, т.е. човек трябва да живее в Любовта, ако иска да бъде съхранен. В Писанието този закон е изразен със стиха: „Постоянно се молете“.

Само човекът на Любовта може да сгъстява Бога в себе си… Нека да ви кажа нещо за това, което вие наричате жена. Жената – това е символът на Любовта. Истинската жена е Богиня. Самата душа е Божество и тази душа сега се подготвя за Вечния живот, тя не е създадена за смъртни хора. Сега жената има задача да постигне себе си, да възвърне своята Божественост.

Аз нямам съмнение нито за миг в Божия план. Велико нещо е Посвещаването. Да се посветиш на нещо, значи да го постигнеш. Посвети се на Любовта, това е най-висшата Мъдрост. Когато човек придобие Любовта, той се освобождава от смъртта и се възвръща в Първичния живот.

Чрез универсалния закон на Любовта ти откриваш всички тайни на живота вътре в себе си. Казвам: Работете с Любов и постоянство и не се грижете за останалото. Любовта познава пречките, които поставя злото. Помнете: Злото се ликвидира с оръжието на Любовта, с тази изключително мощна динамика, затова ви е необходима чистота и енергия. В чистотата нещата се съхраняват.

Любовта – това е Скритият Бог в тебе, това е най-могъщата Окултна Сила. Ако имате Любовта, вие ще имате тази Мощна Сила на Бога и ще движите света. Любовта е ключ за съединение с Висшата енергия, но трябва да придобиете изгубения ключ на Древността.

Тайната да спечелите другите, е Безкористната Любов. Чрез тази Безкористна Любов се успява без изключение. Учителят открива тайните на ученика само ако има Любов.

Някои ме питат как постигам връзката с Учителя. „Много просто“, ви отговарям аз. Има само едно условие за връзка с Учителя – това е Свещеният огън. Ако придобиете Свещения огън, всичките въпроси на невежеството ще изчезнат и вие ще ме познавате. Аз се разкривам само на Любовта.

Учителя казва: „Всеки, който не е с Любовта, Мъдростта и Истината, е сектант“. Сектантите не ме познават – за да познаваш, трябва да имаш Любов. Бог говори само там, дето е Любовта. Бог не може да говори на дявола, дяволът е глух – след грехопадението е оглушал и сега Бог му говори с езика на страданието и ограниченията. Когато страданието го пречисти, той ще има ново ухо, ново съзнание и ще чува Гласа на Любовта.

Казвам: Голямото страдание е голямо посвещение. Всичко нечисто трябва да мине през тази лаборатория на Природата и да се прероди, за да се познаваме като братя и сестри. Злото е силно, но Любовта е Могъща…

Учителя казва: „Не ви трябват никакви науки, а изчистване на живота“. Когато се пречистите, ще разберете живота. Животът има вечна стойност чрез Любовта. Връзките на Любовта са вечни, а омразата е временна като света и земното общество. Когато човек се пречисти, Любовта се вселява в него и разрешава всичките му въпроси.

Любовта – това е Духът Божий. Чрез закона на Любовта, Духът дава силата си да победиш всяка трудност. Всички събития и обстоятелства са слуги на Свещения огън. Цялото бъдеще на човека зависи от това как той ще разбере Великия секрет на Живата Природа, който е ключът на всички въпроси. Любовта има Висше господство над злото чрез закона на вибрациите…

Чистата Любов е закон за съхранението на Божествената енергия. Колкото по-дълбока е Любовта, толкова е по-могъща Стихията на Бога. Новият ученик е по-могъщ от всички изпитания именно чрез закона на Любовта. Любовта вечно утвърждава Божията Сила, тя е наречена в Кабалата вечната победа – тя представя Огнения Вихър на Бога.

Новото Учение е Огън. При нас може да се приближите само по закона на Еш – Огъня. За да се разбере тази Любов, трябва да се излезе от областта на Земята и земното съзнание. Така излизайки, се влиза в сферата на Любовта. Който цени Любовта, Бог ще му достави Себе Си. Има ли по-хубаво нещо от това да живееш заедно с Бога!

Духът трябва да се възпламени в Новото Учение. Духът гори само чрез Любовта, така той постига всички свои цели. Така се привлича Цялата Мощ на Духа. Любовта е Небесна Висота. Нечистите духове не могат да достигнат до тази Свещена Висота. Вие, учениците на Бялото Братство, трябва да я постигнете – това е вашият път.

Тайната на живота се намира в Свещения огън. Свещеният огън задвижва Висшите сили на Духа. Свещеният огън е символ на Царството Божие. Всичко е преходно освен Свещения огън. Свещеният огън – това е Мощният живот на Вселената. А човек става могъщ, като открие Огъня в себе си – това е най-великото откритие, това е законът на себепознанието.

Свещеният огън оперира в Абсолютния свят – това е вътрешният свят в човека, най-вътрешният свят. Този свят чака своето откриване. Това е законът на себепознанието. Любовта е господар на живота. Там, където има Любов, има господство над всички проблеми и трудности, защото Любовта е Присъствие на Бога.

Огънят – това е пробуждането на Богочовека. Желая да ви видя с необикновен стремеж, този стремеж почива на огнена основа, този стремеж води ученика пряко в целта. Вашето Истинско Аз е Свещеният огън, Огненото начало. Тук се намира Истинският живот на ученика. Когато се придобие Свещеният огън, се възстановява Първичното Единство, което унищожава всички спънки…

Свещеният огън изисква Аура без пропукване. Нека всички вие, които се стремите разумно, постигнете Огнена Аура. С такава Аура всички светове ще бъдат отворени за вас. Могъществото на човека е скрито в Свещения огън.

Предговор към второто издание

Всичко е чисто и светещо, ако имаш Любов към Бога.

Без Любов към Бога всякога ще живееш в заблуждения.

Не е ли Мистерия – от тъмен корен да се зароди сияещо цвете.

Ако имаш Любов към Бога, студеният вятър също ще те грее, както и Слънцето.

За този, който има Любов към Бога, няма край на света, няма задгробен живот. Много просто, той живее в Бога, а не в светове.

Все едно е какво практикуваш, въпросът е имаш ли Любов.

Любовта мисли като Бога, а човек как мисли, си е негова работа.

Душата създава Любов. Духът създава Истина. Бог създава Вечност. Абсолютът създава Безкрая.

Всички, които са опетнили Любовта, са станали хора, човеци. Те ще бъдат хора и човеци, докато някога се възстановят и възкръснат.

Що е човекът? Пеперуда, вкарана в гъсеницата. Що е чистата душа? Летяща Любов, свободен вятър.

Ако си видял очите на Любовта, видял си нещо бездънно, нещо неизмеримо.

Ако Любовта е с бавното, то ще победи бързото.

Любовта казва: Променяй себе си, а не другите.

Що е Любовта? Майстор на овладяването – никакво грешно действие.

В Любовта към Бога злото губи своята сила.

Любовта е родена за полет отвъд сътворението и световете. Любовта е всякога успяваща. Успехът не е.

Любовта звучи най-силно в Тишината.

Любящият се усмихва на страховете и бедствията.

Не търси пътя, а влез в Любовта. Тя ще те заведе при Бога.

От Любовта блика Живот. От Истината извира Свобода.

Хората мислят, че Слънцето грее. Аз казвам, че не Слънцето грее, а Любовта.

Любовта работи като огъня – тихо, могъщо и безусловно.

Земята е от милиарди години. Любовта е преди това, тя не се измерва.

Любовта е по-дълбока от въпросите и отговорите.

Който е докоснат от Любовта, очаква го Необятната Истина.

Обичта е към външните неща, а Любовта е към Несътвореното.

В Любовта е целебната енергия, а хората я търсят в лекарствата.

За злото Любовта е опасност, а Истината е чудовище.

Любовта е мека и изключително строга.

Имаш ли Любов, около тебе и в тебе е пълно с Невидими приятели.

Любовта е Дълбина Божия.

Любовта е отвъд емоциите, те са само земен шум. Любовта има Велика Душа.

Любовта диша Бога, а не света.

Ако имаш Истинска Любов към Бога, Сфинксът няма да те пита нищо.

В Пълнотата на Любовта няма нужда даже и от медитация.

Мъдрецът е узнал Истината чрез Любовта си към Бога.

Пълнотата на Любовта е нашето Богоподобие.

Любовта е Свещеното Писание. Истината е Велико Безмълвие.

Любовта е Древният поток на Бога и затова тя е чисто дихание.

Любовта е слязла от Бога като Древен неизчерпаем извор. Тя никога не се изчерпва, тя е неизчерпаема.

Само на Любовта е дадено да разбира Истината.

Който има Любов към Бог, Бог го урежда.

Любовта е Тайна в този странен свят, но тя е Тайна и във Вечността.

Любовта е вкусване на Бога, но тя още не е познаване на Бога. Бог превъзхожда Любовта. Тя е създадена за приближаване към Него. Тя е Вечност, но Той е Мистерия.

Любовта е Съкровена вода. Нека тя да тече във вас, за да се познаваме в Невидимия свят.

Златните закони на спокойствието

Автор: Елеазар Хараш

Само Чистата Любов може да овладее силите на този свят.

Някои мислят, че се ядосват в името на Правдата… Но Правдата не произвежда ядосване – ядосването е неразбиране на нещата… Някои искат да оправдаят това неразбиране, но това е лавиране на ума… Когато човек разбере нещата, той се успокоява. Разбирането на нещата дава спокойствие. Искам да знаете, че няма спокойствие, докато човек не оправи живота си.

Ако искаш да знаеш дали ще постигнеш нещо, гледай дали си спокоен и уверен. Има думи, които отнемат спокойствието – те са разрушителни духове.

Колкото по-голямо е спокойствието, толкова по-голямо е могъществото. Злото не може да пробие аурата на спокойния човек.

Някой път си представяш нещо и ставаш неспокоен. Казвам: Твоята представа решава дали да си спокоен, или окован в психически вериги. Разложи представата и веригите ще изчезнат.

Една от причините за нервността е неприложеното знание, т.е. мъртвото знание.

Спокойствието е вътрешна сила – тази тиха вътрешна сила прониква в тревогата и я покорява. Спокойствието е оръжие на Духа срещу всички тревоги и напрежения.

Как се успокоява човек? Бог влиза вътре в мисълта на човека и го успокоява. Нервният човек няма опорна точка и затова няма равновесие на вътрешните сили.

Дълбокият вътрешен мир е мярка за чистия живот. Понякога си нервен и напрегнат, отиваш при един човек и разменяш няколко думи, и ставаш спокоен – ти си приел телепатично духа на спокойствието от този човек… Понякога е достатъчно само присъствието на един такъв човек, но това е Присъствието на Духа.

Има думи, в които Духът е вложил елемента успокояване, а в други е вложил своята светлина – има думи, които светят. Когато тези думи проникнат във вас, те стават ваша защита.

Думите са облекло на духовете… Духовете се обличат с думите… Красиви са думите и мислите, които са облекло на Ангелите.

Казвам: Контролът на словото е решаващ за спокойствието. Има думи, които могат да изхвърлят човека от живота. Има думи, които са пълни с барут и бомби.

Окултната опора на спокойния човек е Духът и наистина, за да си спокоен, трябва да имаш Абсолютна опорна точка.

Спокойствието се справя с енергията на всяко зло и всяка опасност – злото чувства трептенията на спокойствието, което всъщност е Огнена сила. Злото се разлага в спокойствието. Спокойствието е Висш Дух, който разлага напрежението на злото – спокойствието е една Висша степен на енергията. Спокойствието е изработено от воля… Казвам: Волята е най-великата наука. Който има воля, има и спокойствие.

Спокойствието е оръжие за една мощна еволюция.

Ако една тревога тържествува, къде е тогава Истината? Къде е тогава Духът?

Силата на спокойствието – това е силата на Духа.

Когато дълго си търсил и си намерил Бога, ти се изпълваш с един дълбок вътрешен мир… И някой идва, и те пита: „Вярваш ли в Бога?“… Човек се успокоява, когато познае Бога.

Кой е спокоен в нас? Това е Истинското Аз… Това Истинско Аз преобразява тревогите и трудностите, т.е. преобразява духовете.

Спокойствието се състои от Огъня на Любовта. Спокойствието в своята вътрешна същност е Духовен Огън. Концентрацията е оръжието на спокойния човек, тя е Висша енергийна проява на Духа.

Спокойствието пази съществата в своята аура… Спокойствието е Истина. Ето защо то е пълно с Духовна Сила. Който е постигнал спокойствието, той господства над духовете на злото.

Основната храна на нервния човек е заблуждението – нечистото слово. Каква опорна точка може да бъде илюзията?

Спокойствието е воля, а волята е сила и мощ. Спокойният човек е могъщ… Човек не може да бъде спокоен, ако няма могъщество, което е самата воля.

Спокойствието е проводник на волята… Ето защо спокойствието преобразява духовете. На това основание казвам: Злото не може да проникне в спокойствието, т.е. във волята, която е самата Огнена Същност. Спокойствието прониква злото… Това означава, че зад спокойствието е Духът.

Понякога човек е много разтревожен и търси някой да го успокои. Духът му изпраща един човек, чрез когото му казва няколко думи, и тревогите се разпръскват. Думите на Духа имат Абсолютно влияние… Тревогите винаги се вслушват в спокойствието на Огъня.

Спокойствието се справя вътрешно със злото. Спокойствието и злото са живи същества и във вътрешния свят те си говорят.

Щом запазиш спокойствието си, Огнената Сила остава с теб и ти разрешаваш въпросите си.

Казвам: Духът е вътре в спокойствието, ето защо злото губи влиянието си, силата си.

За да си спокоен, трябва да си извън материалното съзнание. Поставете всички зли духове в сферата на спокойствието, т.е. в сферата на Висшия свят.

Когато тревожните духове попаднат в сферата на спокойствието, те се преобразяват… По-висшата Духовна Сила преобразява по-нисшите сили.

В истинското спокойствие няма ум, това е полето на Духа. Когато умът бъде свързан със силата на спокойствието, това показва, че Духът се е родил.

Истинско спокойствие имат само тези, които са влезли във Вечния живот.

Истинското спокойствие съдържа в себе си Вечния елемент – Огъня… Ето защо то е неразрушимо, то е самият Дух – реализацията. Истинското спокойствие е влизане във Вечния Живот. В този Живот няма лишения. Пътят на Преданите е начертан. Това е Пътят към Вечния Живот.

Живот в смъртта – това се отнася до будното и спокойно съзнание, при което смъртта не може да засегне тези изключителни качества.

За да дойде Истинското спокойствие, земното съзнание трябва да се трансформира в Божествено – така човек влиза в Реалността.

Земното съзнание е носителят на тревогите. Докато има земно съзнание, винаги ще има безпокойство. Това означава, че за да изчезне безпокойството, трябва да изчезне и съзнанието, което го носи, т.е. земното съзнание.

Тревогите обсебват всичко нечисто. В чистия живот те са слаби – спокойствието ги поразява.

Казвам: Всички науки са празна работа в сравнение с чистотата и спокойствието.

Спокойствието е недостъпен свят за грешните хора… Само чистият и разумен живот се благославя със спокойствие.

Кой придобива спокойствието? Установеният в Бога. Когато Бог е между двама, споровете изчезват… Защо изчезват? Защото Бог живее в тези хора, а Бог се разбира със Себе Си… В успокоената вода нещата се изясняват. Тук не говоря за физическата вода, а за Живата Вода. Душата се успокоява само тогава, когато постигне пряка връзка с Духа, иначе тя винаги ще боледува.

Спокойният човек не живее в материята.

Спокойствието изисква будност… Учителя казва: Не оставяйте нервната си система отворена да влиза кой как си иска.

Спокойствието значи да се съобразяваш с Духа, а не с ума.

Казвам: Всички, които се тревожат, трябва да разберат падението си от Словото и от неговите Вечни и Неизменни Принципи.

Тревожене значи разрушаване… Всичко, което е извън Вечните и Неизменни Принципи на Духа, се разрушава.

Спокойствието в теб – това е Духът, който ти помага да трансформираш злото. Спокойствието води човека в Правия път, защото чрез спокойствието работи интуицията, а не умът.

Нервност значи нечистота – това е връзката с ума.

Чрез спокойствието дълбоко в душата ти се открива Истината, т.е. Откровението на Духа… Когато Духът говори, човек е винаги спокоен и уверен.

Спокоен може да бъде само чистият, защото той живее в първичния, в истинския живот… Науките и религиите са път, а Любовта, търпението, чистотата, спокойствието са същност…

Спокойствие значи да победиш непостоянството, а непостоянството – това е умът. Спокойствието е плод на много усилия на волята. Спокойствието не е пасивно и отпуснато състояние, то е особен род напрежение… В това напрежение всички вътрешни сили са под контрол на Духа.

Всеки, който има земни стремежи, влиза в разрушението, т.е. в безпокойството.

Чистият няма земни стремежи. Той има стремеж към познаване на Истината. А познаването на Истината дава спокойствие.

Човек губи търпението си, човек губи мира си, човек остарява, за да разбере падението си от Вечния Живот.

За да придобиеш Истинско спокойствие, трябва да се движиш със скорост по-голяма от ума… Значи, трябва да влезеш в Реалния свят.

Спокойствие значи: Духът да е завладял ума и сърцето.

Изворът е спокоен… Изворът е постоянен… Постоянната медитация превръща болестта в здраве, нервността – в спокойствие.

Нервността е отклонение. Тя е психическа отрова, която руши… Всичко нечисто само се руши. Всичко, което не върши Волята Божия, се руши. Казвам: В нечистотата няма Живот – тук Бог не може да живее, тук Животът не може да се вселява.

Докато човек има зло в себе си, винаги ще бъде нервен и винаги ще умира, защото злото не може да влезе във Висшия Живот. За света на злото няма спокойствие, за света на злото Бог е създал смъртта.

Учителя е казал: Злото е път към смъртта… Смъртта се вселява в злото и го ограничава.

Основната храна на спокойния човек е Истината – това е вътрешно хранене.

Мисли за спокойствието, за да го образуваш. Мисли за здравето, за да го образуваш. В ума си трябва да имаш мисли само за благодатен развой…

Със спокойствието човек става богат.

Всеки, който е видял Бога, е придобил дълбок вътрешен мир.

Дълбочината на спокойствието отговаря на Дълбочината на Любовта.

Казвам: Всички нервни хора са злоупотребили с Любовта и тя ги е изоставила.

Злоупотребата с Любовта е злоупотреба с Бога.

Бог обгръща чистите със Своя мир и ги прави неуязвими.

Човек става спокоен, когато реформира себе си, а не другите… Дълбок вътрешен мир има само този, който е роден от Любовта, т.е. роден от Духа.

Кой умира спокойно и радостно? Казвам: Който вярва в Безсмъртието, умира спокойно и радостно.

Чистота, търпение, спокойствие значи да имаш добрите условия на живота…

Будността е много важна за живота и за спокойствието…

Учителя казва: В един момент човек може да се спъне за 100 години,… както и в един момент може да напредне със 100 години.

Спокойствие – това значи Бог да те въоръжи с Непобедимата Си Сила.

Учителя казва: Оставете грижите и безпокойствата си в подсъзнанието и свръхсъзнанието си и ги забравете, тогава други ще се занимават с тях.

Който остарява, не може да бъде спокоен, но остаряването на ума и сърцето е още по-страшно – това значи злото да те улови във време и пространство.

Казвам: Да си спокоен, значи да си свободен от злото, от гъсеницата. Природата ни показва един метод за освобождение от злото – това е превръщането на гъсеницата в пеперуда. Това е метод за освобождение от тежките условия на живота… Чистото съзнание е извън материята, т.е. извън ограничението на време и пространство.

Нищо не трябва да ни привлича на Земята – земното съзнание трябва да се разруши, това е тежкото съзнание. Учителя казва: За да отидете на Слънцето, трябва да изгубите своята тежест.

Закони за медитация

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Предговор към първото издание

Дa мeдитиpaш, cпopeд Учитeля, знaчи дa cтaвaш вce пoвeчe Дyx, вce пoвeчe Свeтлинa. Meдитaциятa e вpъзкa c Иcтинaтa, a Иcтинaтa пopaждa чиcти и яcни лъчи и пpocвeтлeния. Aкo чoвeк тъpcи Иcтинaтa, cпopeд Учитeля, тoй щe я нaмepи и в пpoтивopeчиятa. Toвa oзнaчaвa, чe Свeтлинaтa e нaвcякъдe, и aкo Дyxът e c нac, ниe щe я виждaмe нaвcякъдe.

Koгaтo ycпeeм дa видим Иcтинaтa в пpoтивopeчиятa, тoгaвa ниe щe ce ocвoбoдим oт тяx. Дa виждaш Иcтинaтa в пpoтивopeчиятa, тoвa e Блaгocлoвeниe.

Meдитaциятa e cливaнe.

Meдитaциятa e cливaнe c Дyxa, cъc Свeтлинaтa, нo caмo чиcтият мoжe дa пocтигнe cливaнe.

B cъeдинeниeтo c Бoгa, в cливaнeтo c Бoгa, yчeникът щe нaмepи cмиcълa нa cвoя живoт. Дa мeдитиpaш, знaчи дa ce cлeeш c Дyxa; a дa ce cлeeш c Дyxa – тoвa знaчи дa ce ocвoбoдиш oт вcички пpoблeми и пpeпятcтвия. Зa дa ce cлeeш c Дyxa, тpябвa дa живeeш пo Нeгoвитe Пpинципи.

Дa живeeш пo Heгoвитe Пpинципи и изиcквaния – тoвa знaчи дa пpидoбиeш Бoжия Силa.

Kaзвaм: Мeдитaциятa e ключ зa пpидoбивaнe нa Бoжия Силa. Зaщoтo, кoлкoтo пoвeчe мeдитиpaш, тoлкoвa пoвeчe ce пpeчиcтвaш.

Дa мeдитиpaш e eднo, a дa yмyвaш и фaнтaзиpaш, e дpyгo.

Meдитaциятa нe e yмcтвeн пpoцec, тя e чиcтo Дyxoвeн пpoцec. Tя ce pъкoвoди oт Дyxa, a тoвa oзнaчaвa, чe дa мeдитиpaш – тoвa знaчи дa paбoтиш пo Бoжecтвeн нaчин.

Щe ви кaжa eдин знaк: знaкът e, чe кoлкoтo пoвeчe чoвeк ce интepecyвa и тъpcи вcичкo, кoeтo e cвъpзaнo c мeдитaциятa – тoлкoвa пoвeчe Дyxът тъpcи чoвeкa, зa дa мy пoмoгнe дa ce ocвoбoди oт oмaгьocaния кpъг нa yмcтвeния живoт.

Дългo тpябвa дa ce мoлиш, зa дa ce oтвopи кaнaлът, oткъдeтo щe дoйдe Дyxът. И кoгaтo Тoй дoйдe, тoгaвa ти щe пиeш oт Beчния Еликcиp нa Живoтa.

Koгaтo ce нayчиш дa мeтидиpaш, тoгaвa щe пpидoбиeш eднa ocoбeнa глeднa тoчкa. Toвa e глeднaтa тoчкa нa Дyxa, a тoгaвa ти щe видиш, чe дopи и oтчaяниeтo e пълнo cъc cвeтлинa.

Чpeз мeдитaция yчeникът мoжe дa cи изpaбoти eднa мoгъщa и зaщитнa aypa.

Чpeз caмaтa мeдитaция щe дoйдaт мeтoдитe, зaщoтo мeдитaциятa e oбщyвaнe c Бoгa. Дa мeдитиpaш и дa ce мoлиш, тoвa oзнaчaвa дa дaдeш път нa Бoгa дa тe чиcти oтвътpe.

Учeникът тpябвa дa ce мoли, дoкaтo cтaнe xpaм, тoгaвa пoтoкът oт cвeтлинa щe дoйдe в нeгoвия живoт. Moлитвaтa e пoдгoтoвкa зa cливaнe c Бoгa, a cливaнeтo щe дoнece изoбилния живoт.

Kaзвaм: Изoбилният живoт, или Пълнoтaтa нa живoтa – тoвa e cинoним нa Бoгoпoзнaниeтo… И кoлкoтo пoвeчe живoт имaш, тoлкoвa пoвeчe paзбиpaш Бoгa. И зaтoвa Xpиcтoc кaзвa: „Aз дoйдox дa им дaм живoт и дa гo имaт пpeизoбилнo“.

Xpиcтoc нe кaзвa, чe e дoшъл дa дoнece eднa peлигия, a дa дoнece същecтвeнoтo, a тo e живoтът.

Koйтo нямa живoт, нe пoзнaвa Бoгa. И зa дa Гo пoзнae, тpябвa дa зaпoчнe дa вяpвa, зaщoтo, cлeд кaтo e изгyбил живoтa cи, тoй e изгyбил и вяpaтa.

Ceгa вяpaтa тpябвa дa ce възcтaнoви и дa cтaнe вpaтa към живoтa.

Bяpaтa e мoгъщa cилa, кoятo мoжe дa пoгълнe злoтo.

Bяpaтa ce paзpacтвa чpeз мoлитвaтa. А мoлитвaтa щe ce paзгъpнe кaтo вяpa и cилa и щe пpeмaxнe вcичкo нeчиcтo oт живoтa нa чoвeкa, кoeтo ce e пoдcлoнилo в дyшaтa мy.

Пoмнeтe: Бoг мoжe дa ce poди във вac чpeз пocтoянни мoлитви.

Moлитвaтa e пocтoянcтвo. Тoвa e, кoeтo щe пpeycтpoи вaшия живoт oтвътpe.

Bcички Виcши сили ce изpaбoтвaт c пpoдължитeлни мoлитви.

Иcтинcкaтa мoлитвa e Bиcшa и вътpeшнa дeйнocт… И зaтoвa Учитeля кaзвa, чe чoвeк пocтигa eднa идeя, кoгaтo живee интeнзивнo в нeя.

Moлитвaтa e пoдгoтoвкa зa мeдитaция. Тя пocтeпeннo oтcтpaнявa yмa и тaкa ce cтигa дo мeдитaциятa, кoятo ocигypявa пoтoк oт чиcти Дyxoвни cили.

Tpябвa дa ce знae, чe oнoвa, кoeтo Дyxът paждa пpи мeдитaциятa, e caмият ceбe cи.

Bcичкo, кoeтo жeлaeтe дa пocтигнeтe, ce нyждae oт пocтoянcтвo.

Aкo cтe пocтoянни в мoлитвaтa, щe дoйдaт и Дyxът, и мeдитaциятa, a тoвa e cъщecтвeнa чacт в живoтa нa yчeникa. Зaщoтo мeдитaциятa e зaкoн зa пpeoбpaзявaнe нa чoвeшкoтo cъзнaниe – тyк cъзнaниeтo cтaвa Бoжecтвeнo.

B пocтoяннaтa мeдитaция ce пpидoбивaт вcички opъжия нa пoбeдaтa, a opъжиятa ca тъpпeниe, cмиpeниe, любoв… и т.н. Чpeз мeдитaциятa oт гopд cтaвaш cмиpeн, oт мpaзeщ cтaвaш любящ, oт нepвeн и нeтъpпeлив cтaвaш тъpпeлив, зaщoтo мeдитaциятa e зaкoн зa пpeoбpaзявaнe нa чoвeшкoтo cъзнaниe.

Cпaceниeтo нa чoвeкa мoжe дa дoйдe caмo чpeз мeдитaциятa, oткъдeтo идвaт вcички иcтинcки мeтoди и иcтинcкoтo вътpeшнo пoзнaвaнe нa нeщaтa. Meдитaциятa вoди дo paждaнeтo нa Дyxa – вce пoвeчe и вce пoвeчe, a в тoвa и ce cъcтoи кpacoтaтa нa живoтa, зaщoтo нямa пo-кpacивo нeщo oт тoвa Дyxът дa бъдe pъкoвoдитeл нa твoя живoт.

Kpacивият живoт зaпoчвa, кoгaтo Дyxът e твoят pъкoвoдитeл. Бeз pъкoвoдcтвo oт Дyxa щe ce пpepaждaш бeзcпиpнo в низши живoти.

Чpeз пocтoяннaтa мeдитaция ти щe видиш вeликaтa cпpaвeдливocт, кoятo ce явявa и в твoя живoт.

B Tpeтoтo oкo имa нeщo cъщecтвeнo, имa eднa влacт, кoятo пpeвъзxoждa cилитe нa cвeтa. Нo Третото oкo нe мoжe дa ce paзвиe c yмyвaнe, a c пpeчиcтвaнe и вглъбявaнe.

Учитeля кaзвa: Бoг мoжeш дa гo cpeщнeш caмo пo пътя нa вглъбявaнeтo.

Heчиcтият нe мoжe дa ce вглъбявa, зaщoтo нeгoвaтa гpaницa e yмът, a yмът paбoти нa пoвъpxнocттa. Умът нe мoжe дa пpoниквa в тaйнитe нa живoтa, тoй нe мoжe дa oбxвaщa и дa ocмиcля. Ocмиcлянeтo e кaчecтвo нa Дyxa, нa чoвeшкия Дyx – нa нeгo e дaдeнo дa oбxвaщa и ocмиcля. Умът paбoти paзкъcaнo и c нeпocтoянcтвo, a нa нeпocтoянcтвoтo нe мoжe дa ce paзчитa.

Пocтoянcтвoтo e знaк, чe Дyxът ce пoчитa.

Пocтoянcтвoтo e знaк нa Свeщeнo oтнoшeниe.

Щoм ce мoлиш и paбoтиш c пocтoянcтвo, eдин дeн в твoя живoт щe изгpee Дyxът.

Пocтoянcтвoтo e eднa вeликa идeя… Зaщo? Зaщoтo пocтoяннaтa мoлитвa и paбoтa въpxy ceбe cи e жeлaниe нa Сaмия Бoг, Кoйтo e във вac – дa ви дocтaви Сeбe Си. Щoм paбoтиш c пocтoянcтвo, Бoг щe ce poди в тeб.

B пocтoянcтвoтo ce кpиe peшeниeтo нa мнoгo въпpocи нa живoтa.

Koлкoтo пoвeчe пocтoянcтвaш, тoлкoвa пoвeчe тъмнинaтa oтпaдa. Пocтoяннa мeдитaция – тoвa знaчи oт тъмнинaтa към Свeтлинaтa, или oт тялoтo към Дyxa.

Tpябвa дa ce знae, чe paбoтaтa cъc Слoвoтo e иcтинcкo дeйcтвиe. Cлoвoтo e Бoг в дeйcтвиe.

Oт кaквo ce нyждae нaй-мнoгo чoвeк? Oт пpeoбpaзявaнe.

Бeз пpeoбpaзявaнe чoвeк нe мoжe дa пoзнae Бoжиятa Вoля.

Oт мoлитвa към мeдитaция – caмo тaкa щe ce пpeмaxнe нaтpyпaнaтa Дyxoвнa кaл.

Koгaтo ce вглъбявaш дълбoкo, ти влизaш в ceбe cи и eднoвpeмeннo c тoвa излизaш oт физичecкoтo cи тялo.

Koгaтo излизaш oт cвoeтo тялo и кoгaтo ce вглъбявaш, ти влизaш в Дyxoвния cвят. Bceки дeн ce вглъбявaй пo мaлкo вpeмe в ceбe cи. Дoкoгa? Дoкaтo нaмepиш cвoятa cъщнocт, т.e. дoкaтo нaмepиш ceбe cи.

Чpeз пocтoяннaтa мeдитaция чoвeк ce пpeвpъщa в Бoг.

Tpябвa дa ce знae, чe плaнoвe, oбcтoятeлcтвa, cpeдa, ycлoвия – вcичкo ce нaгaждa cпopeд цeнтpaлнитe миcли, кoитo pъкoвoдят твoя живoт.

Paбoти c пocтoянcтвo и в твoя живoт щe ce изpaзи Мoщнaтa Иcтинa нa Бoгa.

Зa дa ce paзбepaт идeятa и cимвoлът нa мeдитaциятa, тpябвa дa ce paзбepe eднo мнoгo cъщecтвeнo нeщo, a тo e пpeчиcтвaнeтo.

Зaпoмнeтe: oт пpeчиcтвaнeтo зaпoчвa paзвитиeтo към Дyxoвния cвят… и oттyк нaтaтък зaпoчвaт пocтeпeннo дa ce paзpeшaвaт вaшитe въпpocи.

Пocтoяннaтa мoлитвa oкoвaвa във вepиги злитe дyxoвe.

Moлитвaтa e eднa вeликa ocнoвa нa живoтa и бeз нeя чoвeк нямa ocнoвa, a бeз ocнoвa ти щe бъдeш paзpyшeн.

Чpeз мoлитвaтa ниe ce пoдгoтвямe зa Hoвия живoт, a чpeз мeдитaциятa щe дoйдaт мeтoдитe зa тoзи Бoжecтвeн живoт. Чpeз мeдитaциятa Бoг щe дoйдe дa живee в нac и тoгaвa Тoй щe paзpeшaвa вcички нaши въпpocи.

Meдитaциятa e живoт в Дyxa. Koгaтo живeeш в Дyxa, ти ce paзвивaш пpaвилнo и тoгaвa ycлoвиятa нa живoтa ce cъздaвaт oт Дyxa, и ти зaвиcиш oт Дyxa, a тoвa e нaй-xyбaвaтa зaвиcимocт.

Meдитaциятa e cливaнe.

Дyxът e, кoйтo дaвa Mъдpocттa чpeз cливaнeтo.

Пpи cливaнeтo ти мeдитиpaш зaeднo c Бoгa и зaпoчвaш дa paзбиpaш, чe чoвeк oбpaзyвa cвoя живoт или cвoятa cмъpт чpeз cлoвoтo cи.

Bcичкo ce oбpaзyвa чpeз Слoвoтo.

Cлoвoтo e инcтpyмeнт, c кoйтo мoжeш дa cи пocтpoиш Beчeн живoт.

Kaзвaм: Зa дa paзбepeш кaквo e Иcтинcкa мeдитaция, тpябвa дa пpeчиcтиш cлoвoтo cи. А дa имaш пpeчиcтeнo cлoвo, тoвa знaчи дa paзпoлaгaш c пъpвичнaтa cилa.

Чpeз чиcтoтo cлoвo cливaнeтo c Дyxa e ecтecтвeн пpoцec. Aкo ти нe мoжeш дa ce cлeeш c Дyxa, ти нe мoжeш дa влeзeш в Иcтинcкo нивo нa мeдитaция.

Cвeтлинaтa нa Bиcшия cвят ce изpaзявa кaтo Cлoвo, a имeннo тoвa Cлoвo e oбpaзът нa Дyxa.

Пpи Иcтинcкaтa мeдитaция чoвeк влизa дълбoкo нaвътpe в ceбe cи, в cвoя Дyx, oткъдeтo пoлyчaвa Мъдpocттa и пocлe я изнacя нaвън в cвoeтo cъзнaниe, и oттaм – нa xopaтa, кoитo ca пpeдpaзпoлoжeни зa тaзи Мъдpocт. Koйтo e пoзнaл мeдитaциятa, тoй нocи в ceбe cи eднa Иcтинcкa Свeтлинa или пo дpyг нaчин кaзaнo: тoй нocи нeщo oт Лъчиcтaтa Мaтepия нa Дyxa в ceбe cи.

Koлкoтo пoвeчe мeдитиpaш, тoлкoвa пoвeчe ce oдyxoтвopявaш. А кoлкoтo пoвeчe ce oдyxoтвopявaш и oживявaш, тoлкoвa пoвeчe пpeмaxвaш yмa. Koгaтo ce пpидoбиe Чиcтaтa Дyxoвнocт, тoгaвa yмът щe бъдe пpeмaxнaт, a тoй тpябвa дa бъдe пpeмaxнaт, зaщoтo yмът нe cлyшa Дyxa.

Дyxът ce чyвa caмo c Дyxa. Heгoвoтo Слoвo ce чyвa извън yмa, извън миcлeнeтo.

Гoлямaтa гpeшкa нa xopaтa e, чe тe иcкaт дa мeдитиpaт c yмa, a тoвa e нeвъзмoжнo.

Иcтинcкaтa мeдитaция нe мoжe дa cтaнe c yмa, зaщoтo Дyxът нe ce cливa c yмa. Caмo Дyxът ce cливa c Дyxa.

Умът – тoвa e змиятa, тoвa e cтapoтo учeниe, тoвa ca cтapитe мexoвe.

Умът – тoвa e oмaгьocaният кpъг. Зaдaчaтa нa yчeникa e дa пpeчиcти yмa cи и дa пocтигнe Сeдмия Пpинцип, кoйтo вcъщнocт e Дyxът. Toгaвa Пpинципитe ce cъeдинявaт. Toгaвa ce cливaш c Дyxa и в тoвa нивo нa Виcшa мeдитaция щe paзбepeш cвoя живoт, и щe знaeш кaк дa гo ycтpoиш и нa Зeмятa, и нa Нeбeтo. И зaтoвa e кaзaнo: „Бoгaтcтвoтo нa чoвeкa ce нaмиpa вътpe в нeгoвия Дyx“. B Библиятa тoвa e изpaзeнo c дyмитe: „Цapcтвoтo Бoжиe вътpe във вac e“.

Caмитe xopa, caмитe дyши, ca пpoизлeзли oт eдин мнoгo дълбoк вътpeшeн cвят и ca излeзли във външeн cвят, и ceгa тe oтнoвo тpябвa дa ce пoгpижaт зa cвoя вътpeшeн живoт. Тe тpябвa дa ce въpнaт дълбoкo в cвoятa дyшa и в cвoя Дyx и имeннo зaтoвa мeдитaциятa e peшaвaщa. Днec дyшaтa нa чoвeкa ce e cлялa c yмa и зaтoвa e cтaнaлa poбиня… Ceгa тя тpябвa дa ce cлee c Дyxa, зa дa ce ocвoбoди oт poбcтвoтo. Caмo чиcтoтaтa oпpeдeля ocвoбoждeниeтo и caмo чиcтoтaтa oпpeдeля дълбoчинaтa.

Meдитaциятa тpябвa дa нaвлeзe в нaшия живoт кaтo пoтpeбнocт, кaтo нeщo cъщecтвeнo, бeз кoeтo нaшият живoт нямa cвeжecт и cмиcъл.

Mъдpocттa идвa oт eднo изключитeлнo Дyxoвнo пpиcъcтвиe и вceлявaнe, зa кoeтo yчeникът тpябвa дa e cтaнaл ycлoвиe, т.e. тpябвa дa e пoдгoтвeн.

Caмo нa чиcтия ce дaвa дa нaвлизa в Дълбoкo нивo нa мeдитaция, т.e. в Дълбoкo Дyxoвнo cливaнe. И caмo в Дълбoкoтo Дyxoвнo cливaнe c Бoгa yчeникът мoжe дa ce oбнoвявa.

Koгaтo гoвopя зa Дълбoчинaтa, aз гoвopя зa Mъдpocттa.

Moятa цeл нe e дa нaпишa eднa oбшиpнa книгa зa мeдитaциятa и зaтoвa aз пpиключвaм, кaтo изнacям в тaзи книгa мнoгo зaкoни oт Учитeля – зa мeдитaция, зa paзмишлeниe, зa ocвoбoждaвaнe.

Предговор към второто издание

Чoвeкът нa Иcтинcкaтa мeдитaция щe ви кaжe нeщo вaжнo c Tишинaтa cи.

Цeлтa нa Иcтинcкaтa мeдитaция e ти дa изчeзнeш и дa ocтaнe caмo Бeзкpaят.

Иcтинaтa e Beликият Maйcтop в нac – тя cъздaвa нecъщecтвyвaнeтo, нeoгpaничeниeтo, cвoбoдaтa.

Зaщo имa кpacoтa в мeдитaциятa? Зaщoтo тя oтcтpaнявa чoвeшкoтo.

Книга на въпросите.
Том първи

Автор: Елеазар Хараш

Животът ще отговори на всичките ти въпроси, когато си го изстрадал с Любов, когато си го изстрадал правилно. Само Съвместният живот с Бога е Истински живот – той надминава и въпросите, и отговорите.

Животът в Бога е повече от всичко на света, повече от всичко във Вселената. Свещеният живот превръща времето във Вечност, злото в Добро, смъртта в Живот.

Успехът в света е провал, но животът в Единство с Бога е много повече от успех. Всеки успех в сравнение с Бога е провал, само Животът в Бога е Реалност.

Книга на въпросите.
Том втори

Автор: Елеазар Хараш

Доброто е враг на Абсолютното Добро. Който е разбрал тази Тайна, който е отговорил правилно на този въпрос, той се е освободил от Дървото за Познанието. Който е разрешил този въпрос, е надраснал човешкото добро, защото човешкото добро никога не носи Истински Духовен Живот.

Мисли за всеки ден.
Книга първа

Автор: Елеазар Хараш

Люби Истината, тя ще те въоръжи.

Усърдието е по-силно от съдбата.

Докосването с Любов е Божие докосване.

Любовта задвижва Бога.

Бог е, Който може да променя обстоятелствата.

Религията никога не спасява. Само Любовта спасява.

Само чистите усилия са благословени.

Само Бог е сигурността.

Не се разпилявай.

Чистата Любов е само за избраните.

Само Бог е действащ.

Светлите мисли са еликсири.

Многократната мисъл постига целта.

Формула: Бог е Господарят в моя живот.

С думите правиш съдбата си.

Лошата мисъл винаги е лош водач.

Лошо е, ако Словото те изостави.

Човекът и Бог се срещат в Словото.

Който е видял Бога, се променя.

Истинното знание е награда.

Мисли за всеки ден.
Книга втора

Автор: Елеазар Хараш

Словата са действия на същества.

Има Слова, които отключват цели светове.

Ако почиташ Словото, Бог те е приел.

Който е познал Словото като Бог, е преодолял съдбата и света.

Древното Слово е движение на Бога.

Словото е създало огъня. Словото може да направи огъня студен.

Всички, които са изопачили Словото, са станали хора.

Словото дава живот. Словото погубва.

Чудото е сгъстено Слово, но ако Бог го е пожелал.

Не лекарствата лекуват, а Словото Бог.

Изцелението е завръщане в Чистото Слово на Бога.

Земното слово е падение в Истината.

Словото е Древно светилище.

Ако една птица не чува Словото, тя се блъска в скалата.

Посветените са посветени в Словото.

Животът е потекъл, защото е бил изречен.

Словото е слязло от Безкрая, за да ни заведе при Бога.

Словото определя и движи събитията.

Словото прави всичко, защото Словото е Действащият Бог.

Словото може да смути бурята.

Когато Словото действа, Бог е слязъл в него.

В Древността Словото е било Богоподобно, а сега е човекоподобно.

Словото е Древното Свещено Писание и ние го съхраняваме.

Мисли за всеки ден – 2020 г.

Автор: Елеазар Хараш

Мисълта очиства. Тишината благоухае.

Да разбереш мисълта, то е да си узнал нещо от нейната Тишина.

Покоят е Тишина, а Тишината е Лекота.

Има мисли, които ни прегръщат. Има мисли, които ни преустройват.

Истинската Любов може да бъде резултат само на Божествената Мъдрост.

Предаността е началото на изчезването в Бога.

Сиянието е преди света. То си има своя Древна История.

И в буря, и в ясен ден Бог е тук и сияе.

Мисли за всеки ден – 2021 г.

Автор: Елеазар Хараш

Словото е Окултният Ключ на Вселената и Живота.

Овладяването на Словото и мислите е овладяване на духове.

Чрез произнасянето на определени Думи, човек се преобразява.

Всяка Древна Дума е Скрито Същество.

Понякога е необходим цял живот, за да се доближиш до една Дума.

Ние сме сред много невидими същества – те са вътре в нас, в нашето слово, в нашите чувства и желания. И затова трябва да сме будни с кого общуваме.

Силата, с която градим живота си, е Словото. Словото е Жива Сила.

Словото е Могъща Способност на Бога… И затова всичко чрез Него стана.

Ние познаваме Бога чрез Мистерията на Словото и Тишината.

Мощната енергия на Словото идва като Дар от Бога.

В момента, в който Изначалното Слово изрече: „Да бъде“ – Животът потече, Животът беше повикан.

Словото е явна и скрита Мистерия.

Когато Словото е изтекло навън, надолу, то се е превърнало в Битие. Когато Словото се вглъбява навътре, то се превръща в Небитие и Тишина.

Понеже не можем да черпим Живот направо от Бога, затова трябва да черпим от Словото и затова Словото е създадено.

Раджа Йога

Автор: Елеазар Хараш

Предговор към първото издание

Понятието Раджа е едно от Имената на Бога: Раджа – Цар, т.е. състои се от Чисто Слово, от Чиста Основа; а това определя царски произход, т.е. изхожда от Началото на нещата, от Същността. Когато човек постигне Духа, постига Раджа – царското състояние, изобилието. Учителя казва: „Цар е само този, който е господар на своите мисли, чувства и постъпки“.

Контролът на словото изпреварва всички науки и религии. От този контрол се раждат висшите творчески сили на Духа – ето защо контролът на словото е Висша Мъдрост. Царството, това е Словото, а Словото обхваща всички цели на съществата. Словото прави събитията и обстоятелствата слуги. Познаването на Словото е познаване на Бога.

Пътят към Царството

Правият път – това е Чистотата. Да постигнеш Чистото Слово, това е Същността. Щом словото е нечисто, животът е падение – това значи да излезеш извън Царството Божие. Всички, които се стремят към пречистване, имат огнено ръководство. Те имат мощно подсъзнателно влияние от Висшия свят.

Словото има Божествена природа, ето защо то превръща човека в Божество. Главното победно оръжие за всички неща е вътре в теб – това е Духът Цар. Когато Духът е с вас, никакво лошо внушение не може да проникне във вашето подсъзнание. Планове, обстоятелства, среда – всичко се нагажда на Словото Цар, Словото Бог.

Словото задвижва легиони могъщества и сили за своята цел. Казвам: Словото е Същност, Словото е Власт Божия, Словото е Живият Огън. Пътят на Разумните Същества е Пътят към Словото. Осъзнай Чистото Слово като могъщата и покоряваща сила на Бога.

Словото е основата на всички успехи и постижения. Словото работи мощно по всички направления на живота. Да се съмняваш в Словото, значи да се съмняваш в Бога. Казвам: Съмнението е нечистота, съмняват се само нечистите – това е отклонение от Пътя към Царството.

За Чистото Слово препятствия не съществуват, защото Чистото Слово и Бог са една Същност, т.е. едно и също нещо. Чистото Слово се предава могъщо на всички разстояния. Словото е, което спасява, но ние трябва да го пречистим, за да възвърнем неговата Божественост и Сила.

Чрез Чистотата ние постигаме телепатична връзка с Висшия свят. Чрез Чистота и Преданост Учителя се настанява в нашето подсъзнание и Свръхсъзнание и работи там. В Чистото Слово работи Висшият свят. Всички сили във Вселената са слуги на Словото. Зад Словото стои Бог и работи универсално.

Да вървиш в Правия път, значи да изградиш мощна аура – ето Пътят към Царството. Ясното осъзнаване на Словото е Великият секрет на Живота. Ако Словото не може да те изпълни с Живот, тогава никой друг не може. Словото носи Живота, а това славно и победно оръжие е вътре в тебе.

Чистото Слово побеждава всички видове влияния. Застани здраво на чистата основа. Вярвай в Словото, за да се прояви неговата Същност, която е Бог. Пътят на предания е Пътят към Царството. В предания влиза Словото и чертае неговите планове. Словото е Бог – ето защо отговорността е голяма и се изисква Абсолютен Контрол. Контролът е Пътят към Царството.

Предговор към второто издание

Да овладееш себе си, то е да станеш цар на себе си, тогава и Бог ще ти стане Цар.

Който е овладял себе си, става свободен вятър – животът му се радва, смъртта го милва.

Който е овладял себе си, в него звучи Духът на живота.

Да си дарен с изобилни блага и да се владееш, не е ли това царско изкуство?

Който е овладял себе си, не може да бъде завладян.

Въпросите и отговорите са нищо. Любовта към Истината е всичко.

Владее се само този, който има Истинска Любов и велико търпение.

Всеки, който се обучава в Раджа Йога, ще открие своята Божественост.

В Брахмачария не се трупат знания, а Дух и Истина.

Расте само този, който възприема.

Великото търсене е дълбинен, вътрешен процес.

Само Мъдрият има уединение, затова той има опора. Той живее в центъра си, в същността си.

Само Мъдрият знае кога да търси отговора и кога безмълвието.

Мъдрият е Раджа – той не е в ума, той е в Духа.

Умът е разсъждения и мнения, а Духът е Мъдрост.

Покоят е превъзходство над ума.

За да станеш Раджа – цар на себе си, трябва да си придобил собственото си свещено сърце.

Раджа има целеустремена преданост.

Съществува Истинното Тайно знание – Раджа го докосва.

АУМ е Дума, скрита в Огъня – тя обхваща всичко, тя трупа прозрения, тя донася Откровения.

Раджа знае, че смъртта е свобода и че смъртта е живееща.

Всеки, който има свещено сърце, има виждащи очи.

Раджа знае, че съдбата е друго име на скритата справедливост.

Колкото повече овладяваш себе си, толкова повече и Бог те владее.

Който искрено търси Истината, е мой брат.

Когато станеш цар на себе си, тогава Бог ще бъде твоят господар.

Истинският човек е могъща тайна динамика.

Вглъбяване в Единствения. Албум

Автор: Елеазар Хараш

Всичко е Единственият, всичко е Негова Работа – няма втори.

Единственият ще седне на Трона на твоето Сърце, ако е Единствен за тебе.

Колкото е твоята Любов към Единствения, толкова е и твоята Близост с Него.

Ако ти имаш Истински Учител, Единственият в него е избрал да те учи.

Истинският Учител е Потайно Излъчване на Единствения, Който те е избрал.

Никога не търсете втори в света, защото втори не съществува.

Който е познал Единствения, няма нито Висше Аз, нито нисше аз, нито индивидуалност, нито личност.

Само тези, които търсят Единствения, ще открият в себе си Великата Задпределност.

Любовта към Единствения превъзхожда всички цели. Любовта към Единствения реже оковите на този и на онзи свят.

Твоите отношения са само с Единствения и те всякога са вечни и безпределни.

Ако ти си в Единствения, какво друго ще търсиш?

Не можеш с друго да придобиеш Единствения, а само с Любов и с Тайнството на Самоотричането.

Има само Един-Единствен. Втори не се е раждал и никога не може да се роди.

Разговори във времето с
Елеазар Хараш

Автор: Елеазар Хараш

Любовта към Словото е Тайнство.

Словото е, което посочва и разкрива Пътя на човека.

Който натрупва правилно Словото, може да го превръща в Стихия, в Божия Сила, с която да помага на хората и да ги лекува.

Който не познава Словото, не умее да влиза в разговорите, нито в мълчанието. Така той се саморазрушава.

Словото разширява съзнанието.

Словото е Велик Алхимик – то превръща страданията във възход.

Словото не търси религия, нито наука. Словото търси Чистотата. Словото търси Духа.

Словото не общува с ума. Словото е Живот в Духа. В Духа сме вечни. В ума сме време.

Духът говори на ума, защото умът няма Път.

Само Духът знае Пътя.

Стремежът е страж. Стремежът е водител. Вдъхновението е Тайна. Вдъхновението е Дух. Стремежът е Душа.

Казвам: Пазете се от земното мислене, то е големият грабител.

Помнете: Будността владее енергията.

Само чистият пита правилно. Въпросът е умение на Душата, а не умствени игри. Въпросът е отиване при Светлината – тогава Словото говори винаги ясно.

В Словото има много Дълбини, то може да отваря врати. Що е врата? То е преход в друг свят, в друго измерение.

Помнете: Будността е Владетел. Нечистотата е трагедия. Спокойствието е еволюция. Покоят е Повелител.

Чистотата е виждане. Разбирането е разрешение. Случайността е Замисъл. Лъжата е проваление.

Страхът е блокиране. Контролът е Господство. Реално е Невидимото. Смирението е Извисяване. Вярата е Крепост.

Дяволът е влияние, Бог е Присъствие. Дяволът може да влияе, докато не е дошъл Бог – Божието Присъствие. Влиянието е необходимост, Присъствието е Реалност.

Ако човек люби враговете си, ще познае Скрития Бог в тях.

Който се е посветил на Бога, се е освободил от предопределението. Той не съди, но различава.

Има нещо Велико в Живота, но то първо ще те разруши, а после ще те възкреси.

Слава на Бога, че ме разруши, за да мога сега вечно да Му благодаря.

Питат ме: „Коя е най-висшата практика?“. Казвам: „Имаш ли Истинска Любов към Бога, ти си над всички практики“. Казват ми: „Ама ти все пак практикуваш формули“. Казвам им: „Не, аз практикувам само едно – Любов към Бога“.

С църкви не се занимавам, за религия нямам време, свещи не паля – живея в Тайната на Бога. Казвам: Любовта към Бога е повече от църква, религия и свещи. Любовта към Бога е повече от метод.

Любовта ми към Бога е безначална, дишам Безкрая – на това ме научи Учителя.

Еликсирът е Безкраят. Душата е Богиня.

Бог е Целителят. Търпението е Жезъл. Съзнанието е Птицата.

Мъдростта е Уединение. Чистотата е Духовност. Смъртта е Живееща.

Човечеството е хаосът. Бог е Порядъкът.

Търсенето е Майсторство. Словото е Пътят.

Едно с Бога – това е всичко.

Завръщане към Чистото Съзнание. Интервюта с
Елеазар Хараш през 2016 г.

Автор: Елеазар Хараш.
Борислав Борисов – интервюиращ

Родени сме, за да познаем Бога в себе си. Без Чисто Сърце няма Храм.

Светът разпъна Истината на кръст, а иска да е устроен.

Вкуси Бога и ще умреш за себе си. Само Чистото Сърце е Свещ.

Чистото Съзнание е Нова Земя и Ново Небе.

Който умее да слуша Бога, навлиза дълбоко в Словото.

Любовта е Единственото Светилище в света. Днес живите са мъртви, но не го знаят.

Бог е Единственият, Който създава Неизразимото. Сам Той е тази Неизразимост.

В Тишината тече Бяла Вода. Любовта е живот в Бога, а не в света.

Ние сме по-дълбоки от света, звездите и Вселената.

Истинският човек е постигнал Мистерията на сърцето си.

Спасението е въпрос на Истинско знание. Интуицията преживява Истината като спомен. В Покоя няма време.

Важно е не събитието, а състоянието. Любовта е мъка по Бога, а не по света.

С Бог имаме взаимност и това е Любовта.

Съединението с Бога е Мистично позволено от Него.

Мъдрецът няма опора и затова стои непоколебимо. Опората на Мъдреца е Нищото.

Суфи е нарисувал Бог в своето сърце.

Гласът на Истината не говори по човешки правила.

Не е важно кръщението, а Посвещението.

Големите страдания са големи водопади – те ще измият сърцето.

Жертвата е Закон за по-висше развитие в следващото прераждане.

Съдбата е Същество, което държи сметка за всяка човешка постъпка.

Пътят към Дълбините.
Книга първа

Автор: Елеазар Хараш

Да вървиш към Дълбинното, то е да отстраняваш все повече сътвореното.

Всички светове се движат заради Дълбинното, заради Покоя, заради Изяществото на Безкрая.

Зад Дълбинното е Храмът на Бездната – Храмът, който узнаваш, но никога не виждаш.

Всеки, който търси Истината, ще открие един ден Дълбината си – Изгубеното Царство.

Само Истината отключва Тайния Храм на нашите Дълбини.

Дълбините ни даряват Свещени Думи.

В Дълбините си ние сме Древни и без история.

Тези, които открият Дълбината си, стават леки като Ефира и сияещи като Бездната.

Словата на Разумния са Звезди. Словата на Мъдрия са Слънца. Словата на Дълбината са Сияния.

Съвършеният Говор е Тайна от Дълбините.

Когато Дълбинното говори, то създава Тишина.

В Дълбините ние сме Мистериозни Сияния.

Когато животът разбива сърцето на човека, Дълбината си остава Непокътната.

В Дълбината няма нужда от Светилище. Там сияе само Той.

В Най-Древния Му Вид никой никога не Го е виждал.

Смешни афоризми.
Том първи

Съставител: Елеазар Хараш

Посвещавам тази книга на Чистия смях, защото това е нещото в човека, на което не може да устои нито скръбта, нито мъката, нито злото, нито черните дупки във Вселената.

Чистият смях е Скрито Слънце в човека.

Мистерията Бог

Автор: Елеазар Хараш

Бог е Древно Страшно Съвършенство, Което ние не можем да си представим.

Бог и Древното Слово са една плът.

Само Древността съществува и Мистерията на Съвършения Бог.

Скрият Древен Бог е Неведомо Съвършен.

Велико Съвършенство ръководи световете и ще изведе всичко към Себе Си.

И Боговете, и демоните познават това Велико Древно Съвършенство.

Любовта Божия е само част от това Древно Съвършенство на Великия Скрит.

Древността всякога е съществувала.

Във Вечността си Душа. В Древността си Дух. Но има нещо, което е по-дълбоко от Духа.

Чистият Дух е Древната Цивилизация. Той познава Безкрая.

Древното Съвършенство на Скрития Бог е създало Прасветлината.

Древният Бог – това е състоянието на Нищото.

Древният Път е само един – изчезване в Скрития Бог, изчезване в Нищото.

Само това знам: Моят Дух е Древен свят, по-дълбок от безсмъртието и смъртта.

Древният Скрит Бог е такава Величествена Любов, че занемявам. Но аз знам, че Той превъзхожда и Любовта, но за това не е позволено да се говори.

Когато Абсолютът се е ограничил, родила се е Древността. Когато Древността се е ограничила, родила се е Вечността. Когато Вечността се е ограничила, родило се е времето.

Когато изчезнем в Безкрая, ще познаем своята Истинска Свобода.

В Древността има само една Необятна Пълнота и Безмълвие.

Нищото е Истинското състояние на нещата – Древното състояние.

Древността – това е пречистото съзнание, което е изпълнено с еликсира на Безмълвието и Пълнотата.

Само на Истината е позволено да влезе в Древността.

Древността е наситеност със Скрития Бог.

В Безкрая няма Възкресение, няма Гносис – само една Величествена Пълнота.

В Древността – тук ти не си вечен, ти си погълнат, ти си безкраен.

Нищото е Древното Състояние – Прапроизходът.

Самите Богове имат безгранично обожание към Безкрая.

Великата Древност е съставена от Мистерия, от Чисто Нищо.

Древният Скрит Бог е Същество от Бездната от Безкрайност.

Смисълът не е от този свят, нито от отвъдния. Смисълът е Мистичен. Смисълът е отчасти във Вечността и цялостно в Древността.

Билки и лечение

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Билките се движат, хранят се, дишат, живеят.

С корените си растенията пият вода. Коренът е скрито сърце на растението.

В билките тече живителна сила и тази сила е духовна – тя се търси от векове и хиляди години.

Растенията – те надживяха вековете. Те дойдоха със свои предания.

Има растения и дървета, които тържествуват при изключително тежки и неблагоприятни условия. Те са скрит пример за възхищение.

Учителя казва: Ако човека го заровиш с главата надолу, нищо няма да излезе от него, но ако заровите едно дърво с главата надолу, то ще израсте и плодове ще донесе.

Учителя казва: Ако обичате растенията, те дават по-добър плод.

Елата издържа на студ до -50°C, а брезата – до -65°C. На такъв студ могат да издържат само високоорганизирани клетки.

Това, което расте в растенията, е водата. Водата се движи вътре в растението и то расте.

Растенията са най-древните лекарства. Те си имат свое развитие, свое образование, своя тайна.

Растенията, дърветата, са преобразувана енергия – те са енергийни и възприемчиви същности.

Учителя казва: Дърветата са Мъдреци на мълчанието. Те мълчат, но всякога разбират всичко.

Учителя казва: Има времена, когато съзнанието на дърветата е пробудено, и тогава те могат да обичат така, както и хората обичат.

Историята на дървото е в неговата енергия. Дървото е създадено от енергийни потоци. Ако енергията се отдели от един клон, Учителя казва: „Той изсъхва“.

Дърветата са Свещени. Енергията в тях живее.

Учителя казва: В корена енергиите текат надолу, в клоните – нагоре. В плода енергиите текат отвътре.

Учителя казва: Клонът, който се извисява, това е извисена енергия.

Учителя казва: Има умни дървета, има и глупави – глупавите изсъхват. Дърво, което е изсъхнало, показва, че мисълта му е фалирала.

Дао – Древният Път

Из Словото на Елеазар Хараш

Дао е птица без крила, тя лети винаги в Безкрая. Птиците с крила летят в света.

Дао е леко, защото в Дао няма земя.

Дао живее в себе си, в чудния си разкош.

Когато умреш в Дао, ставаш още по-жив.

Когато си в Дао – умирайки, живееш. Защото Дао е винаги живеещо.

Живея, защото съм умрял в Дао, иначе как щях да бъда жив?

Открих, че когато живея в Дао, смъртта ми е жива, а животът ми е радостно умрял.

Не можеш да умреш в Дао, защото Дао отсъствува.

Който има Дао, смъртта му свети още тук.

Най-красивото на Дао е, че не присъства. А пък ако присъстваше, нямаше да Го има.

Това, че виждаш един човек, не означава, че той е жив. Защото само Дао е живо.

Когато живее, Дао е живо. Когато умира, Дао е живо. Тогава къде е Дао? В Неуловимото.

Който е уловил Дао, нека да знае, че е уловен.

Казах на Дао: „Искам да си ми приятел“. Дао ми каза: „Но няма да можеш да ме виждаш“. Казах му: „Аз отдавна не те виждам и това е радостта ми“.

Дао е заживяло в мен, поради голямото ми неразбиране. Нямаше какво друго да дам на Дао, но Дао ме разбра.

Дао ми даде Себе Си, защото се бях изгубил.

Дао е Неизречена Съкровеност и затова не Го изричам. Скрил съм Дао в Безмълвието си, но не знам какво прави То там.

Дао е сърцето ми, тогава къде е моето сърце?

Дао е нещото в кръвта ми. Къде е кръвта ми? Не знам.

Влюбих се в Дао, защото не можах да Го разбера.

Търсачът на Дао открива отсъствието на Дао и се преизпълва… Така сърцето ми стана препълнено.

Още когато започнах да търся Дао, знаех, че Дао ще ме намери.

Дао ме научи на Нероденост, а аз все още се чудя защо се родих.

Веднъж Дао ми каза: „Аз винаги съм тук, а ти къде си?“. Аз му казах: „Аз съм в Незнайното“. А Дао ми каза: „Значи, сме приятели“.

Веднъж Дао ми каза: „Ако не ме виждаш, все ще ме имаш“. Казах му: „Отсъствай, за да те виждам“.

Когато съм в Дао, имам сърце. Когато съм без Дао, имам Лекота – Дао ми я подари.

Дао няма история, защото това би нарушило Тишината.

Лао Дзъ няма история. Той има Дао. За какво му е история?

Веднъж Дао ми каза: „Искаш ли да съм до теб?“. Казах му: „Не. Искам да си в мен и тогава ще си до мен…“ и Дао се съгласи.

Веднъж попитах Дао: „Трябва ли да се владея?“. Дао ми каза: „Не. Трябва само да ме имаш и тогава ще имаш Владетеля“.

Моето скрито Дао

Автор: Елеазар Хараш

Разбира се, че не Го разбирам, затова Го живея.

Дао е моята Безмълвна Тайна.

В Дао съзрях Цялата Неизречимост и се изпълних с усет за Чисто Вдъхновение.

Дао е Красивото Скрито в Нищото.

Чувам Дао с Неговото Ухо – аз си нямам слух.

Разбрах, че когато помагам на себе си, не си помагам. Разбрах, че когато Дао ми пречи, ми помага.

Когато съм в Дао, всичко е наред. Когато съм в себе си, все нещо ми липсва.

Чудно е Дао, защото не мога да Го разбера. Чувствам се прекрасно в своето неразбиране!

Все се взирам в Дао, но не Го виждам. Но Дао всякога ме вижда с лекота.

Дао ми каза: Ако искаш да ме чуеш, трябва да се откажеш от себе си.

За да чуя Дао, трябва да съм в Дао.

Ако съм в Дао – съм несътворен.

Дао е като мед в устата ми.

Не мога да пипна Дао, но Дао умее да ме докосва.

Само към Дао се стремя. Дао успя да ме привлече.

Когато жадувам за Дао, Дао оживява в мене.

Дао е живо, а аз само си въобразявам, че живея.

Дао е в мене, а аз все повече се приближавам към себе си.

Ако имам Дао, всичко имам. Но как става това, не знам.

Дао умее да ми дава Себе Си, а аз не успявам да Му дам себе си, но Дао ще ме научи.

Когато се доверявам на Дао, все едно е каква трудност срещам.

Не знам кога Дао е вътре в мен, но ако Дао се издаде, тогава Го узнавам.

Дао ми даде да пия от Покоя, това е чудно питие!

Ако можех да увличам, бих увлякъл целия свят в Дао, но това е само в Негова власт.

От Дао избликва Неизговоримост.

Едно жадувам само: Дао да е увлечено по мене!

Трудно се постига Дао – трябва да си се отказал от света.

Преди да искам Покоя, желая Дао.

Ако не си в Дао, познанието ти е напразно.

Човекът на Дао е Потайно Отречено Същество.

Ако не отидеш Отвъд, не можеш да познаеш Дао.

Тайната на живота е: Да вселиш Дао във всичко.

Ако се вкореним в Дао, ще изкореним греха и злото.

Когато надраснеш нещата – Дао ти става Вечен Приятел.

Няма добър съвет за този, който се е отказал от Дао.

Който честно и усърдно търси Дао, вече е призован.

Когато си в Дао, съмнението е невъзможно.

Любовта към Дао превъзхожда и най-правилната постъпка.

Дао е Свещено, а това е нещо повече от култура.

Дао е това, което ни прави предани към Него.

Човекът на Дао търси Пустотата и отстранява Празнотата.

Дао е неуловимо, защото не се изяснява.

Дао решава дали да Го възприемеш и да Го усетиш.

В своите разумни усилия виж Дао.

Моят скрит Суфизъм

Автор: Елеазар Хараш

Любовта не е във въпросите. Любовта е в Любовта.

Суфи е открил Бога в себе си. За какво му е Рай?

Сияещият Път е нетленен.

Суфи е обречен да стане Мъдър, това е неговият благословен, труден и сияещ Път.

Сияещата Любов в Суфи – това е животворящият хляб.

Човекът слуша. Суфи чува. Чуващото сияе.

Суфи чува Тайната Реалност, тя му е като свой дом.

Слушането е подобно на смъртта за този, който не чува. Но този, който е чул, той благоухае, той осветява своя Път.

Сияещият Път върви към Древната Мъдрост.

Сияещият Път е отвъд падението, наречено „свят“.

Сияещият Път е тесен, труден, тежък личен Път.

Знания и Сияние са различни дървета, различни пътища.

Сияещият човек има в себе си Мъдър Покой.

Да си знаещ и да имаш много знания – това е тъмният път. Мъдрият, Сияещият е преобразен, това е друго измерение.

Знаещият е тежък, обременен. Мъдрият е Чудна Лекота.

Сияещият Път никога не идва от знания, а от Пречистеност.

Даоски афоризми

Съставител: Елеазар Хараш

Даосът възприема Дао, а не света.

Ако Дао ти даде частица от Себе Си, ти ще сияеш четири милиона години.

Най-красивото, когато влезеш в Дао, е това, че няма да съществуваш. Да не съществуваш, това е Красотата на Дао, това е Красотата на Живота.

Когато заживях в себе си, видях, че животът ми има край. Когато заживях в Дао, не видях края.

Каквото практикуваме, в това се превръщаме. Практикувай Дао!

Как да практикувам Дао? Питай Дао.

Къде е Дао? Никога не можеш да избягаш от Дао.

Когато имаш Дао, ти не очакваш спасение, защото Дао е родено преди спасението.

Докато очакваш, не си Дао – не си преизпълнен, не си цял.

Голямата жажда за Дао вече означава, че имаш Дао, защото Дао е жажда за себе си.

В Дао летя, а в света пребивавам. Нуждая се от Дао, а не от Вселената.

Много се напрягах да чуя Дао, оказа се, че Дао ме чу. Дао има тънък слух и затова То чува и най-нежните звукове от Дълбините на Душата ми.

Дао не е цел, не е посока, не е Път… Дао е Безпределна Пълнота.

Даосът нищо не постига, той има само тази Безпределна Пълнота.

Що е Дао? Чувал ли си за полета без крила? Не крилата летят, а Дао.

Освен всички сезони на годината има и друга пролет – това е Животът в Дао.

Дао казва: „Не подобрявай света, за да не го развалиш“. В Дао всичко е Съвършено. Не можеш да подобряваш Съвършеното.

Даоските Мъдреци посвещават целия си живот, за да не постигнат нищо… Така те си остават преизпълнени с Дао.

Дао не плаче за умрелите. Защо? Защото Дао знае, че те са се завърнали в Покоя. Да плачеш за този, който е в Покой, е неразбиране. Смешно е да оплакваш Покоя.

Египетски афоризми.
Книга първа

Съставител: Елеазар Хараш

Има два Пътя: Пътя към Единствения и Пътя към Абсолютния Незнаен.

Тот

По Пътя към Единствения вървят Боговете и хората. По Пътя към Абсолютния Незнаен върви Сам Той към Себе Си.

Великият Път е Път на Единствения към Себе Си.

Древни Слова позволяват на мъртвия да се движи във Висши Светове.

Този, който е разкрил Тайните на змията, той може да се движи към Единствения.

Бог е съставен от Скрита Природа – от най-чистата Невидимост.

Когато Слънцето достигне до Бога, то изчезва и остава само Единственият, Който го е породил.

Да отидеш в отвъдното съзнателно и да царуваш блажено, не е Истинско постижение. Но ако се завърнеш в Древния и заживееш в Неговата Мистерия, това значи, че ти си станал Незнаен от Незнайния – Мистерия от Мистерията.

Мъртъвците се страхуват от Древния Живот – те не искат да оживеят в Него и затова те са на Земята.

Мъдрецът има безкрайно движение в себе си и затова той се движи към Незнайния.

Всеки обучен човек може да постигне задгробен блажен живот, но не всеки може да върви към Незнайния.

Да се посветиш на Бога, е най-големият Дар от Бога – това е Призоваване.

Името на Бога е: Присъствие на Бога. Който познава Бога като Неизразим, е чист.

Да разчетеш книгата, то е да познаеш себе си. Да познаеш себе си, това значи да откриеш своя Божествено Незнаен Произход.

Само Чистото Сърце може да ти даде Прекрасния Път.

Моето Истинско тяло е сърцето ми, а Духът е Свободата ми.

Когато посветих себе си на Бога, Бог ми позволи да имам собствено сърце.

Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.

Египетски афоризми и магия.Книга втора

Съставител: Елеазар Хараш

Египет – това е Необятността, Неизмеримостта.

Египет има специално отношение към Амон – Скритостта, Безпределността.

Египет има специално отношение към смъртта – Безграничния живот.

Родих се от смъртта и в нея се завръщам, защото съм Родена Свобода.

Който ме е познал в живота, ще му стана близък и след смъртта, защото само в Невидимото се познаваме истински.

Блажен е този, който ме е познал като Невидим.

Тот

Ние сме Невидими Същества, облечени в странна материя, и затова хората се заглеждат в нас – те търсят Невидимото в нас.

Ние сме Същества без корени. Ние сме Същества, по-дълбоки от Вселената.

Настоявай на Божието, на Божията Воля, защото: горко ти, ако Бог ти отстъпи и стане на твоето.

Египетска Мъдрост

За египетските Жреци камъкът, с който са строили пирамидите, е бил химн на Вечността.

Думите са памет от миналото. Йероглифите са памет от Древността.

Египетско Предание

Египет е земя, в която отвъдното и земното са заедно.

Тук, в Египет, животът се е раждал от смъртта. Те взаимно се обновяват, докато човекът се завърне в Мистерията.

Змията пази Тайната на Сътворението. Ако овладееш змията, ще узнаеш и ще разбереш Тайната.

В Древния Египет казвали: „Изпитанието е мястото на Любовта“.

Ако преодолееш змията, тя ще те приеме, ще те оцени и ще ти каже: „Ти вече можеш да се развиваш“.

Атлантски афоризми.
Книга първа

Съставител: Елеазар Хараш

Толтекът сее Таен Живот. Той е Мъдрост и Безмълвие.

Толтекът търси не Пътя, а Истината.

Толтекът казва: Живей с Истината – това е Пътят.

Толтекът не е вярващ, Толтекът е безкраен.

Толтекът е Пълнота, която не очаква нищо.

Пълнотата е подобна на Безкрая. Толтекът живее в Безкрая си.

Когато Толтекът се ражда, той е Дух – когато умира, е Свобода.

Толтекът е Дух на време и сътвореност.

Толтекът не вижда света, той вижда Безкрая.

Мъдрият е Покой и Яснота, Яснота и Безпределие, Безпределие и Мистерия.

За Толтека Безупречността е Чистото Дихание.

Толтекът странствува в Покоя, в Истината и в Безпределието.

Ежедневието на Толтека е Безупречността, а това е повече от Пътя. Защото какво е Пътят без Безупречността?

Безупречността рисува Безпределието.

Що е Безупречността? Движение на Орела.

На Най-Висшата Безупречност е позволена Безпределността.

На Безупречността Орелът дарява Дълбокия си Поглед.

Толтекът, който има Безупречност, е по-дълбок от въпросите и отговорите.

Що е Безупречността? Другото наблюдение, тънкото наблюдение.

Само Безупречният има скрито наблюдение.

Дълбокото и Осъзнато Намерение в нас – не е ли това Орелът?

Намерението е действие преди действието.

Намерението ражда Същността. Намерението е Тайната на Живота.

Из „Новото Атлантско Мислене“

Атлантски афоризми.
Книга втора

Съставител: Елеазар Хараш

Безупречността е умение да управляваш съзнанието си.

Безупречният се ражда в Орела – Древния Източник на Живота.

Безупречният улавя Силата на Бога.

Който се е стремил към Безупречност, е придобил Същността на Духа си.

Безупречният придобива кристалния усет за Истината.

Свободата е дадена, за да станеш Безупречен.

Безупречният стига до Истината – своя Спасител.

Безупречният е Тайна за другите и Тайна за себе си.

Всеки Безупречен е постигнал Тайната на Свещения Трепет.

Всичко, което вижда Безупречният, е Незримият Дух.

Безупречният наблюдава живота Мистично – чрез Скритото Око на своето Намерение.

Истинната Сила на един Толтек е Тайнознание за себе си.

Само Истинният човек е Храм – няма други храмове.

В Безупречния има един Скрит Покой, който сияе.

Безупречността е лекарството срещу смъртта.

Тайната на Живота е в това: от човек да станеш Чист Дух.

Толтекът не се интересува от целта – неговият взор е изцяло насочен в Истината.

Който се е отдал на Безупречността, е открил своята Безпределност.

Толтеките казват: Дойдохме, за да родим Слънцето в себе си.

Когато Безупречният взриви своята Яснота, той става Виждащ в Орела.

Безупречността дарява на Безупречния Преизпълненост.

Да станеш Безупречен – какво по-голямо Пожертвувание!

Имай сърце за Орела, защото всичко друго върви след Орела.

Безупречността е съблюдаване на Орела, а не на себе си.

Безупречният превъзхожда всяка практика, защото е вглъбен в Орела, и Орелът го учи на това, което превъзхожда всяка практика.

Който е горял за Орела, е придобил Същност от Него.

Без пряка среща с Орела, никой не може да придобие Безупречност.

Никога не е важно какво обичаш, а важен е Тайният Начин как го обичаш.

Само ако си част от Орела, можеш да бъдеш и част от Великата Безупречност.

Стремежът към Безупречност е Истинска Любов към Орела.

АЙХАМА

Атлантски афоризми.
Книга трета

Съставител: Елеазар Хараш

Атлантската Мъдрост сияе в сърцето на мрака.

Атлантската Мъдрост е Орел в Ефира на Небесата.

Атлантската Мъдрост е Храм на Орела.

Атлантската Мъдрост е вкусила Безкрая.

Атлантската Мъдрост никога не умира, защото е зърнала Орела.

Атлантските Жреци са смутили мрака. Те са били угроза за тъмния свят.

В Древността една усмивка на Жрец е можела да смути хиляди тъмни сили, защото усмивката е запалено слънце.

Само Мъдростта е опора на развитието.

На Безупречния човек Орелът дава Дълбината на чувството, за да разбира нещата.

Древно зло иска да пресече живота, но никога не е успявало – защото Орелът е вложил в човека Тайна, по-дълбока от живота и смъртта, и от Вселената.

Жрецът Та Кхора

Истинният Мъдрец е Оживял Храм. Падналият човек е запустял Храм.

Животът на Истинския Атлант е Тайна Жертва.

За да надминеш света, трябва да си Орел.

Висшите Атланти са живеели в Неизречеността.

АЙХАМА

Афоризми за Нищото.
Книга първа

Съставител: Елеазар Хараш

Смирението, в своя най-дълбок смисъл, докосва Сиянието на Нищото.

Станеш ли Нищо – Извор започва да тече в тебе, Извор се излива.

Нищото е завръщане в собствената ни Древност.

Абсолютът е Абсолютно Нероден – Той е всякога в Своето Нищо, а Бог е роден в Тишината.

Неизразимостта е Сърцевината на Нищото.

В Нищото никога не е съществувал недостатък.

Той не е светилище. Той е Нищото, Което превъзхожда всичко.

Нищото е безименно, без ограничения, без форма, без цвят – Чиста Ослепителна Цялост.

Древните казват за Нищото: „Страшно е Сиянието Му!“.

Ако Абсолютът се оттегли в Себе Си, и Бог ще изчезне заедно със Своята Несътвореност.

Абсолютът е Неведом, а Бог е Несътворен.

Всички Извори на Живота са Чисти Лъчи на Нищото.

Океанът е чаша в Бога и капка в Абсолюта. Ако океанът е капка, тогава къде е Дълбоката Вода?

Вселената и световете са създадени от Слово. Бог е съставен от Тишина, а Абсолютът е Върховна Мистерия.

Ако Боговете влязат в Абсолюта, във Върховното Нищо, те ще изгубят съзнание. Боговете са Дълбина Божия, но те не са Съвършени, те са Божествени.

Любовта има Велика Душа, а Истината има Древен Път към Нищото.

Ако Нищото те докосне, ти вече си отвъд живота и смъртта.

Нищото е Пълнота – на тази Пълнота нищо не ѝ липсва, защото е докосната от Неизречимия. Тогава как можеш да говориш? Защото тогава ти си Тишина от Неговата Тишина.

Нищото действува като Неизразимостта. Неизразимостта е Послание на Нищото.

Бог е Единственият, Който може да спаси света. А Абсолютът е Единственият, Който може да спаси Вечността.

Любов, която завършва, не е започвала.

Пирамидите пазят света, защото са част от Върховното Нищо, част от Абсолютната Сила.

Вселената е изтръгната от Бездната, а не от Мистерията.

Животът е само сянка на Върховното Нищо.

Любовта е Велик Гост от Нищото на Бога.

Нищото е неизчерпаемо.

Змията горе, в Бога, е Светлина. Змията долу, в човека, е падение. Змията в Абсолюта не съществува – тя е Нищото.

Върховното Нищо е Ядрото на Мистерията.

Когато изричаме Нищото, То си остава Безмълвно.

Нищото ни разкрива Неизразимостта, без да я описва.

Нищото е Единственото Освещение. То Освещава всички светове.

Афоризми на бойните изкуства. Книга първа

Съставители: Елеазар Хараш и Майра

Който е овладял себе си, може да ползва Силата.

Който има Силата, е Майстор на Тънкостта.

Тайната на Силата е в това, че тя прониква отвътре.

Ако си в Истината, Силата е с тебе. Силата е Излъчен Дух.

Бог е Страшен Наблюдател за това кой как ползва своята сила.

Който умее да търпи, увеличава своята сила.

Човекът на Силата има Дълбоко Уединение.

Покоят е Сила – Сила от Дълбините.

Мечът на Силата е Свещен. Силата е дарена, за да създава Прекрасното.

Най-острата Сила произлиза от Ядрото на Истината.

Най-висшата Сила е Чисто Движение на Бога.

Силата реже мрака.

Тайната на Магическата Сила е в това, че тя прилича на Небесна коприна.

Силата е Божие Тайнство. Тя е Жива винаги само в Божиите Ръце.

Главната помощ идва чрез Сила отвътре.

Вдъхновението е Полет на Силата. Силата живее разумно в Равновесието.

Нещо Дълбоко те гледа как ползваш Силата.

Развитието е Скрито Дело на Силата.

Мъдрецът наблюдава Потънкостите на Силата, за да може Съвършено да я очисти.

Бог ще излекува всяко погрешно използване на Силата.

Ако Силата е Чиста, тя дарява Виждането.

Силата е Откровение.

В своите Мистични Дълбини Силата е Сияеща.

Силата се определя от това доколко си в Бога.

Ако си Истинен Търсач на Бога, Бог ще ти даде Силата, която отстранява света.

Истината в човека определя Силата му.

Който не разбира Силата, тя му става враг.

Ако сърцето е чисто, в него има стаена Драконова Сила.

Ако Истината ти е дала Сила, тя е дадена за твоето преобразяване.

Силата не е в Силата – Силата е в Подхода.

Има хора, в които има голяма яростна и илюзорна сила – тя ще бъде поразена от Скритата Сила.

Търси първо Истината и Силата винаги ще те пази.

Воинът пречиства всичко по пътя си.

Древната Сила живее в Съвършена Дълбока Тишина.

Ако Силата реши, птицата се удря в скалата.

Воинът е създаден от собственото си скрито Достойнство.

Реалната Сила е скрита от илюзорната сила.

Ти си Воин, ти си Сила, защото си Дълбина Божия.

Силата е Ръката на Истината. Ако Силата не може да те учи, тя те разрушава.

Една Велика Сила прави нещата, а ние трябва да се учим от Нея. И затова аз казвам: Събуди Истината си! Другото е само последствия.

Истинният Воин е този, който е докоснат от Истината.

Дълбинната Древна Сила не се ражда в сътвореното. Тя само слиза, действува и се скрива – така тя учи и оставя своите поучения.

Воинът – това не е Сила, това е Състояние на съзнанието.

Силата е съчетание от Мистерия и Дух.

Афоризми на Суфите.
Книга първа

Съставител: Елеазар Хараш

Бог е дарил на Суфи Чистия Опит. Ако Суфи пие вода, водата му благодари. Водата знае кой я пие.

Суфи е съставен от Бялата Чистота на росата.

Суфи е Древен текст на Прасветлината, а тя е Езикът на Безмълвието.

Суфи е жив в света на мъртвите. Що е Суфи? Първичният звук на човека.

Суфи е Същество, което е звучало още преди сътворението.

Суфи е светеща увереност отвътре и тънка забуленост отвън.

Суфи е Храм на Словото.

Пълчищата от отвъдното наблюдават с трепет и страх Сърцето Огън на Суфи.

Суфизмът – това е танцът на вятъра. Суфи е намерил Бога в своята Пълнота.

Суфи казва: „Бог ми даде Своите Очи и така моите очи и Неговите Очи се събраха!“.

Суфи казва: „Когато моето его изчезна, не чувам вече шума, чувам само Тишината“.

Учените казват: „От океана животът е тръгнал към сушата“. Суфи казва: „Не съм стъпвал в океана“.

Ако неподготвен човек отиде при Суфи, Яснотата на Суфи ще го обърка.

Суфи си има обяснител в себе си. Чистото Сърце е обяснителят.

Суфи е влюбен в Горчивата Истина – така тя за него е станала Сладък Еликсир.

Суфи – очите му не са от този свят. Сърцето му е в Бога, а Духът му се рее в Безкрая.

Суфи е издишал света. В него е останало само Чистото му Съзнание.

Суфи е като цветето – не пита за смисъла, просто си ухае.

Индианската Мъдрост

Съставител: Елеазар Хараш

Научи се да спиш до извор и той постоянно ще те чисти.

За Мъдрия самотата е Извор.

Мъдрият има убежище в Чистото си Сърце.

Уединението на Мъдрия е река от скъпоценни камъни.

Научи се да се замайваш от Безкрая.

Поради липса на Бдителност, понякога можем да станем затворници на една лоша мисъл.

Уединението е Дълбоката Природа на човека.

Този, който сънува, не спи – той пътува, той странствува. В съня си можеш да срещнеш някогашни и бъдещи приятели.

Обърни се към Другия, за да се завърнеш в своя Център.

Осъзнай Пълнотата на Живота в един стрък трева и ще бъдеш спасен.

Научи се да обичаш буболечката – все едно сте близки хора.

Чистото, Свещено и Интимно Сливане сътворява звезди и слънца. Това не е удоволствие, това са Криле на Душата.

Научи се да гледаш на цветето като на дете.

Ако при тебе дойдат лоши мисли, научи ги да танцуват… Така те ще изгубят тъмнината си.

Истинската Молитва винаги е Любовно Действие.

Нашият Дух е Древен Извор в нас.

Лошите мисли са шум от стари изостанали светове.

Белите се опитаха да ни завладеят, но какво ми остана? Остана ми Великата Необятност на Духа.

При смирения и звездите слизат, и се молят с него.

Чрез Любовта човек си възвръща всяка изгубена сила.

Ако вселиш Любовта в страха си, ще се превърнеш в сила.

Духът в нас е Древна Птица, нейният полет е отвъд Светлината.

Дълбокото Разбиране е тънко като острието на игла.

Имаш ли Слънце в себе си, ще разкъсаш мрака.

Нещата си говорят вечно, без пространството да е преградата.

Думите са като благоухания, те балсамират тялото.

Това, което те вълнува, значи – съществува.

Тишината не е като думите, тя никога не лъже.

Ние нищо не познаваме. Просто Вятърът ни докосва.

Светът е библиотека, а книгите в нея са: камъните, листата, тревата, потоците…

Най-висшата Мъдрост остава тази на Сърцето.

Загубим ли Свещения си език, всичко губим.

Душата нямаше да има дъга, ако очите не можеха да плачат.

Любовта е нещо много по-дълбоко от Вселената и света. Ние сме слезли, за да разберем това.

Из „Моите архиви“

Тайните на Друидите

Съставител: Елеазар Хараш

Ако едно дърво иска да говори с тебе, то ще те призове и ти просто ще го разбереш.

От едно малко семенце – могъщо дърво и един дивен живот, 500 – 1000 и повече години.

Дървото усеща и знае твоята искреност и твоето приятелство.

В дървото има фина енергия – Наблюдател.

Има нещо в Тайнството на дървото, което те приема или не те приема.

Ако си приятел на дървото, то ще те запише в своето сърце,… в спотаената си тънка енергия.

Понякога клоните на дървото са като разперени ръце, като на Баща.

Всяко дърво расте от енергия, която се управлява от Духове.

Друидите са правили своите събирания пред Дъба като пред Стар Наблюдател.

Дъбът разказва нещо Древно – той говори за прастарото време, когато човекът е бил Мъдрец.

Дървото може да бъде разперено сърце.

Дърветата са мисли на Невидимия свят.

Учителя казва: „Има Дървета, които са по-религиозни даже от хората“. И казва още Учителя: „Какво ще кажете за онова Дърво на Живота?“.

Енергията – развоят на енергията е историята на дървото.

Енергията тече в дървото и в клоните. Тя тече в цветовете и в плодовете. А узрелият плод не е ли узряла чиста енергия?

Учителя казва: „Дърветата са Мъдреци на Мълчанието. Те мълчат, но всякога разбират всичко“.

Друидите казват: „Дървото е създадено от фини енергийни вълни. Енергията в тях живее“.

Зад външното дърво има друго енергийно дърво. Ако тази течаща енергия се отдели от един клон – клонът изсъхва.

Най-старото дърво на Земята се счита един Кедър на остров Якусима – смята се, че възрастта му е около 7200 год. Какъв опит! Има дървета с Дълбоко Мъдро Мълчание – това Мълчание разкрива тяхната Мъдрост.

Не се ли успокояват понякога хората до Красивото Мълчание на едно дърво? А може ли да се успокои човекът в близост до един бъбрив човек?

Един клон, който се извисява, не е ли това една извисена енергия?

Учителя казва: „Имало е времена, когато съзнанието на дърветата е било пробудено, и те са можели да обичат така, както и хората обичат“.

Учителя казва: „Има умни дървета, има и глупави дървета – глупавите изсъхват“.

Дърво, което е изсъхнало, показва, че мисълта му е фалирала.

Учителя казва: „Дървото, което е разумно, то е един събирач на енергия“. Човекът пилее, дървото събира.

Учителя казва: „Едно дърво може да ти покаже колко е ценно мълчанието“.

Учителя казва: „Един жезъл от Дъб, изработен от Майстор, може да стори такова добро с докосването си, което не могат хиляди хора“.

Всяко Истинско дърво има в себе си едно Истинско Мълчание. A това Мълчание не е ли едно Истинско вслушване?

Учителя казва: „Ако един човек го заровиш с главата надолу, той ще изсъхне, а дървото процъфтява“. И дървото, и човекът са част от Невидимата сила на Духа, част от неговата Същност. И дървото, и човекът са Духовни Същности. Ето защо са братя. Ние, хората, сме особен род дървета, защото сме сродни. Поклон пред Дъба. Поклон пред Дърветата!

Дървото е символ на Древен Извор на Познание.

Друидите казват: „Старият Дъб слуша човека само ако той говори Истината“.

Дървото е пуснало корени във времето, но то живее извън времето. И ако то даде хубави плодове, зрели плодове, то това е завръщане в Благословението на Безвремието – Древния Чист Извор.

Водата е строителят на дървото. Клоните са втвърдена вода.

Водата е определила ръста на дървото. Извисяването на дървото е извисяване на водата и енергията.

Още от деца ние си имаме любими дървета и ядем от техните плодове – сякаш майка ни храни.

Често до дърветата се устройват особени разговори. Седнали до това дърво – ние сме седнали с доверие.

В дървото има някакъв устой, някакъв контрол, някакъв покой. Чрез този контрол някои живеят дълго – хиляди години. Неслучайно хората обичат да се разхождат до някои дървета – до енергии, които са чисти, успокоени, овладени.

Древното Начало е било Неподвижно като Стар Дъб – като Скала, стояща в собствения си Покой.

В дървото има Покой, а Покоят е Чистотата.

Човекът е избрал Дървото на смъртта и сега се учи да живее, защото другото Дърво е било Древен Храм, и там не можеш да пристъпваш по човешки. В едното Дърво е била скрита смъртта, а в Другото – Живота.

Дървото иска да каже на човека: „Познай себе си, познай своя Път. Виж в какво си вкоренен, защото вятърът може да те изхвърли“.

Погледни дървото в Невидимата му енергия.

Старият Дъб е Древен Език.

Дъбът е Свещено дърво, образувано от лъчите на Мъдростта, а Мъдростта е опората на света.

Нашият живот е преплетен с Тайната на дърветата. Ние също сме дървета с клони – желания, разперени в много посоки.

От Дъба можем да се научим на Вдълбочена енергия. Той е израснал от тази енергия.

Старите дървета са стари Наблюдатели на света. Те имат фина енергия, скрита енергия в себе си. Не е ли тази енергия Наблюдателят и в човека? Не е ли тази енергия Живото Същество в човека?

Странно е родено дървото. Наблюдавай Дъба – ти мислиш, че е от семката, но не виждаш скритата Невидима сила в семката. Виждаш извора, но не виждаш Невидимия Дух, който движи водата в него. А няма ли Дух, който те движи и тебе самия? Ще дойде ден, ще виждаш всичко това. Невидими Сили работят в нас – те работят, дълбоко скрити в нас.

Дървото излиза от жълъда, а жълъдът – от Невидимата Сила, скрита в Духа. Казвам: Дори и Невидимото може да изчезне, но Духът остава. Той има да изучава Древни Тайни.

Раждането: тънкото раждане на една река е чудо, на едно скъпоценно камъче е чудо, на едно дете е чудо, на едно дърво е чудо, на едно изворче е чудо – но ти си изгубил чудото, себе си, и затова не виждаш Невидимото в себе си и скрития Дух в себе си. А ти, в Същността си, си Дух. И когато аз кажа, че съм Дух, гледат ме особено. А аз ги гледам с Духа си – с Тайната в себе си.

Колко е хубаво да си Дух! Но аз знам Тайна, по-дълбока и от Духа.

Според Друидите в Дъба има Искрица Чист Огън. И този Огън може да шепне, да говори, да дава съвети, защото зад него стои Дух.

Ако аз ти шепна тихо, едва ли ще видиш Духа ми, но поне ще видиш лицето ми, устните ми и ще чуеш гласа ми. Аз също съм Дух и шепна определени неща в света…

Зад дърветата стоят Духове, които движат техните енергии, а енергиите движат корените и клоните, листата и цветовете, и най-после – плода. В плода има частица Дух – незабележима следа.

Невидима Духовна ръка движи развоя на дървото и затова в него тече енергия. Оттегли ли се тази Невидима ръка, енергията си отива и дървото изсъхва. Но така или иначе, всичко е благословено. Защото, когато изворът е пресъхнал, това е едно прекрасно знамение. Той се е завърнал в Свободата си, в скрития Източник, от който е произлязъл, а този скрит Източник също има Източник – Праизточника. Който е видял това, е Чист Дух.

Духът знае посоката на всяко клонче, на всяко листо, защото той ги е движил в определена посока. Казвам: Съществува в света едно Дълбоко виждане, а зад него съществува нещо още по-дълбоко – то е Моят Древен Приятел.

Ще завърша с една мисъл на Майстер Екхарт: „Ако не съм потопен в Бога и в Праизточника, аз съм един безумец. А тогава дърветата няма да са ми братя и аз ще ги сека, и ще убивам себе си“.

В Храма на Водата.
Книга първа

Съставител: Елеазар Хараш

Водата е Древна Дума на Бога – Древно Дихание на Бога.

В Първичния си вид Водата е била Заключена Прасветлина. И тази Прасветлина е дишала само в Древния, преди да потече надолу като Чиста Кристална Енергия. И после, слизайки още понадолу, тя се облякла във вещество, за да стане достъпна до хората.

Ако човекът цени Водата като Чиста Енергия, тази Енергия някога ще заведе човека в Океана от Прасветлина.

Водата горе е Любов, а долу е вещество.

В Древен Египет Нун е Думата за Тайнството, наречено Вода. Ще обясня що е Нун – Великото Небитие, Изначалната Водна Стихия, която няма граници, няма време, няма форми, няма брегове. Изначална Свобода и Несътвореност.

Нун – това е Дума Древност, Изначалност, която ни зове, вика, призовава.

Тази Вода е Мистично Неизчерпаема – тя е Прамайка, Бездна от Истина. В тази Истина няма земя, а Свобода и Безкрайност.

Да, Пътят на Водата е Спасение, Свобода, Завръщане в Изначалието.

Древната Вода е съставена от Покой и Бездна от Любов.

Водата е Говор на Бога, Тайнство на Безмълвието.

Чистата Вода знае своя Път – нечистата е блуждаеща и безпътна.

Реката е пътуване. Морето е красота.

Изворът е роза. Океанът е Свобода.

Водата е взела нещо от Тайнството на Бога – Магическа Подвижност, Жива Подвижна Красота.

Ние живеем, докато Водата тече в нас.

Без Вода нямаме Живот. Без Чистота нямаме очи.

Водата е Божие Излияние, тя е Невидимата Божественост.

Водата има власт да се справи с нашата съдба.

Водата е Неизречимост, защото в своето Тайнство тя е свързана с Мистичното Съзнание.

Водата е Водач. Водата ни води в Бога, в Безмълвната Тайна.

Не утрото ни събужда, а Водата. Водата е Потайно Слизане на Божията Ръка върху човека и човечеството. Водата е Избавление.

Водата е Друго Име на Течащата Любов.

Водата е Служение – печат на Покорството.

Лично аз се чудя защо няма Храм на Водата.

Водата е Преобразена Любов. Тя е Древният звук на Любовта. Тя е чудо, слязло от Бездната.

Слънцето целува цветята, а Водата ги храни.

Има Вода, която носи в себе си Истинно Знание – тази Вода е Тайнство.

Има Вода, която с нищо не се купува.

В ручея има прoповед. В морето има простор. В извора има себепознание. В океана има Безмълвие.

Водата е Велико Самоотдаване на Бога.

Водата е Пазител – тя крепи света и човечеството.

Водата е очарование. Ние пием злато, но не знаем това.

Водата е, която изработва в нас Тайната на Чистото Сърце.

Освен да ни чисти, Водата има и Специални Свойства – тя води до Богопознание.

Водата е Тайнство, което ни познава. А дали ние я познаваме, това е друг въпрос.

Божествена Магия

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Магът е Мъдра Същност. Магът е прескочил света, а Вселената го гледа с изумление.

Магът е по-стар от света и Вселената.

Магът е Скала от Покой. Когато светът се руши, той се усмихва.

Глупавият живее в ада. Знаещият живее в Рая. Мъдрият живее в Бога. Магът живее в Неведомото.

Магът има Глас, който предава нещо по-дълбоко от думите. Това е Глас от Тайната на Същността.

Магът е изначално извисен над мисленето. Човекът има само един дълг: да открие Тайната в себе си.

Магът е познал себе си. А който е познал себе си, сяда на Трона на Любовта.

Ако разбереш Любовта, тя става твоят Маг, твоят Спасител.

Кой разрешава неразрешимото? Любовта – Магът.

Магът е във връзка с всички светове.

Магът е Велик Маг, защото в него се концентрира Силата на Неведомия Бог.

Динамичната Вяра действува като Живо Могъщо Същество в Невидимия свят… Така тя се докосва до Магическото Прадействие.

Магът е Човек на Безпределното. Той си отдъхва в своята Скрита Чистота.

Магът е Същество, което работи с Принципа, със Силата на Праенергията.

За Мага няма скръб – тя е само източник на Ново Разбиране и Нова Сила.

Магът никога не попада в случайности.

Магът е МАХАРАВА – Ватанската Дума за Прапламък.

Когато Магът попадне в изпитание, той го използва за увеличаване на Истината в себе си.

Магът има в себе си Пробуден и Осъзнат Огън.

Магът не е магьосник – магьосникът не познава Свещеното Сърце на Прасветлината.

Магът не живее в омагьосаното пространство на Космоса. Магът е отвъд. Той е Чистота – символът на виждането.

Магът е Същество, което е събудило Древна Тайна в себе си – Тайната на Извиращата Скала.

Магът има Особено и Специално Отношение към Истината, която му е дарила Дух.

Магът е Господар, защото се е отказал от всякакво господство.

Да осветлим смъртта

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Смъртта не влияе на този, на когото Бог е повлиял.

Мъдрият умее да принадлежи на Невидимото.

Атлантска Мъдрост

Въздухът е мед за рибата, ако ѝ е позволено да го узнае.

Атлантска Мъдрост

Който е в Истината, няма смърт в себе си.

Атлантска Мъдрост

Ако Бог е в тебе, къде е тогава смъртта?

Смъртта е глас на Скрития Живот на Безкрая.

Смъртта е съкровището на Свободата, но трябва да си познал себе си.

За пробудения смъртта е разбирателство с Невидимото.

Ако си видял Истината, ти вече не си смъртен.

Бог е Невидим Верен Спътник.

Времето е дадено, за да открием Безкрайността.

Съществува Древна Тайна в нас, която никога не можем да изгубим.

Нашият Дух е от толкова Високо Измерение, че животът и смъртта са едвам забележими.

Ние не виждаме в цветята меда, но той е там – пчелата го вижда. Ние не виждаме в смъртта живота, но той е там – Духът го вижда.

Вдъхновението е Вдъхновение без обяснения.

Закони и Тайни на Божия Замисъл

Из Словото на Учителя Петър Дънов

За неразумните има съдба, а за разумните има Промисъл.

Учителя

Защо Господ не иска да оправи света? Защото е Любов. Затова не иска да го оправи. Ако не беше Любов, щеше да го оправи.

Учителя

Смисълът на живота е в прераждането. Вземете го в буквален и преносен смисъл. Някой казва: „Аз не искам да се прераждам“. То не зависи от тебе.

Учителя

В сегашния неразумен свят се изисква ние да бъдем крайно разумни.

Учителя

Казвам: Не сме пратени на Земята да спорим, но трябва да служим на Бога.

Учителя

Човек може да се справи с напреженията, с бедствията, с всички условия само когато има връзка в себе си с Бога. Тогава той е под Божия Промисъл.

Учителя

Там, където са Разумността и Любовта, съществата са под крилото на Божия Промисъл.

Учителя

Божественото промисля само за ония, чието съзнание е отворено за него. Един неразумен човек, който не е в общение с разумното в себе си, не е под Промисъл. Той е оставен на закона на случайността, на стихиите.

Учителя

Който води чист, идеен живот, той се отличава с будност и е под закрила.

Учителя

Няма препятствие, което Животът да не може да преодолее.

Учителя

Великият Промисъл се състои в това от родени да станем неродени.

Великият Промисъл на живота се състои в това да осъзнаем Любовта си към Бога, защото тази Любов ни учи повече от всички книги.

Който живее в Промисъла, осъзнава Любовта като Действие на Бога.

Промисъл е да разбереш, че Любовта към Бога е по-дълбока от Светостта.

Промисъл е да осъзнаем, че Истинското Настояще е Безвремие.

Промисъл е да осъзнаеш, че да мислиш, е важно, а да любиш, е съществено.

Истината е винаги победоносна.

Да осъзнаем Истината, значи да придобием един Всемогъщ Приятел.

Ако се посветиш на Бога, и Бог ще се посвети на тебе.

Свободата е Замисъл. Свободата е дадена за Преданост към Бога.

Замисъл е да мислиш за Бога. Щом мислиш за Бога, обхваща те Покой.

Не е ли Замисъл Интуицията? Тя е Божествено Око, Божествен Водач.

Не е ли Словото Велик Замисъл? Словото, в най-висшия смисъл на думата, е Името, което разсича мрака.

Любовта е Замисъл, защото, ако нямаш Божествена Любов, твоята вътрешност се деформира.

Словото е Замисъл. Чистото Слово работи за Дълбините на човека.

Що е Чистото Слово? Божие Действие, Божие Излъчване – Изначално Изливане.

Що е постоянството? Замисъл Божий, защото в постоянството се концентрира Самият Бог.

И законът, и Любовта са Замисъл. Законът управлява обществото, а Любовта ръководи Избраните.

Изкуството да живеееш

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Когато овладееш себе си, животът сам започва да ти помага.

Азира

Ако заживееш в Истината, ще познаеш Тайната на своя живот.

Елион

Бог е Единственият, за Когото трябва да пожертвате живота си.

Учителя

Чистото сърце е постоянен празник.

Ал Халладж

Целта на живота се състои изцяло в това да превърнеш Бог в Действителност.

Инайат Хан

Щом си извън Истината, всичко, което практикуваш, е илюзорно.

Вторият Старец

Ако човек има постоянна радост, мракът е унищожен завинаги.

Вторият Старец

Когато си по-ниско от околните, поставяй се още по-долу.

Ринпоче

Твое право е да ме обиждаш, мое право е да не те слушам.

Аристип

Искреността вижда Реалността.

Шри Чинмой

Не е важно да предвиждаш бъдещето, а да го твориш.

Учителя

Ще видиш Бога в Любовта, която проявяваш.

Учителя

Който живее в Брахман, забравя всичките си тревоги.

Упанишадите

Който познава Брахман, изгаря всяко страдание.

Упанишадите

Безмълвието казва всичко.

Елеазар Хараш

Книга за Благодарността

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Благодарността е една от основите на живота, една от основите на себевладеенето, една от основите на неразрушимостта и една от основите на Великия Път. Защото никаква цел не може да бъде постигната, ако в най-трудните условия не можеш да бъдеш благодарен. Ако в най-трудните условия не можеш да бъдеш благодарен, ще бъдеш съкрушен.

Благодарността ни позволява да разбираме все повече Бога. Благодарността е вечната река, вечната религия, вечното странстване в Безмълвната Дълбина. Благодарността дава на човека Седемте Очи на Мъдростта.

Ако постоянно благодариш на Бога, ще съсипеш дявола. Ако дяволът те е смутил, смути го и ти, като въздадеш Чудна Благодарност към Бога.

Без Благодарността себепознанието на човека не може да се осъществи. Благодарността трябва да е подобна на Безпределността. Постоянната Благодарност не допуска времето в себе си. Благодарността в нас създава енергията на развитието.

Благодарността превъзхожда знанието. Знание без Благодарност е многознайство. Благодарността е благословена, знанието не е. Благодарността е самопробуждане на Бога в човека. Когато си Съкровено Благодарен – Тишината е очарована.

Благодарността е Вечно Възприемане на Любовта. Благодарността твори Духовност.

Великият египетски Суфи Зу-н-Нун Мисри възкликва: „О, Боже мой, за кои Твои Дарове бих могъл достатъчно да Ти благодаря!“. Ние толкова много имаме да благодарим, но най-вече за това, че сме родени от Бога – за това, че Той ни е изрекъл. Когато благодарим за Даровете на Бога към нас, ние зараждаме в себе си една висша енергия и за тази висша енергия идва ден, когато тя успява да Го види… Тогава Благодарността е благословена с Безкрайност и Пълнота.

Учителя казва: „Събуждането на човека се определя от неговата Благодарност“. Благодарността създава в човека удвоена светлина и именно тя събужда човека за Чистия Духовен Път. Благодарността черпи от Дълбинен Извор. Благодарността е Вярност към Бога. Докато страданието при обикновения човек е неразбиране на себе си, то когато страданието попадне в Благодарния – той, понеже се разбира със себе си, го пробива и стига до дъното му, където е Живият Извор. И там Благодарният пие Бога.

Учителя казва още: „Тайната на Живота се крие в Благодарността“. Благодарността е Тайна – тя е била, преди още човекът да е станал човек. Сега човекът трябва да си спомни тази Тайна, това Древно Състояние, което е преди сътворението, защото Благодарността е Несътвореното Състояние.

Ако срещнеш по пътя си човек, постигнал най-висшата Благодарност, не ще можеш да разговаряш с него – защото той е преизпълнен с Бога. А който е преизпълнен, той не говори. Говори неговото Безмълвие.

Книга за Бога

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Любовта е Лицето на Бога.

Учителя

Само едно нещо е съществено в живота – каква Любов имаш към Бога.

Учителя

Трябва да се научите на едно нещо: да бъдете Цялостни. Що е Целостта? Бог в човека.

Учителя

Бог е Тайна, която е зад пределите на всеки опит.

Каидара

Бог може да вледени огъня.

Каидара

Истинският човек е преоблечен Бог, преобразен Бог.

Каидара

Името на живота е самоотречение, отдаване. И чрез това отдаване можеш да познаеш своята Тайна.

Каидара

Много хора познават Бог, но някак си общо. Те не Го познават в подробности и затова те не са съединени с Него.

Ибн Араби

Тук, на Земята, ти си Неговата форма, а Той е твоят Дух.

Ибн Араби

Аз познавам моя Господ чрез моя Господ.

Мохамед

Суфи го няма, той е унищожен в Бога.

Баязид Бистами

Аз дойдох при Тебе чрез Тебе – именно така ние получаваме себе си.

Баязид Бистами

Да почувстваш в един миг своето Единство с Бога, е по-хубаво от всички ритуали и поклонения от началото до края на света.

Шибли

Суфи постига пълно неразбиране на Реалността, защото заживява в Бога, а това не е нещо за разбиране, а за живеене.

Баязид Бистами

Ако постоянно мислиш за Бога, то Бог е заживял в тебе.

Елеазар Хараш

Ние опознаваме себе си чрез Бога. Ако Бог не е с нас, ние само ще се изучаваме.

Елеазар Хараш

Любовта е концентриран Бог в действие.

Елеазар Хараш

Любовта към Бога е по-дълбока от Светостта.

Елеазар Хараш

Ако всичко беше пътища към Бога, нямаше да има нужда от Мъдростта.

Елеазар Хараш

Книга за Молитвата

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Предговор към първото издание

Що е Молитвата? Молитвата е пътят на постепенното преобразяване. Молитвата е пътят, по който човек се завръща в своя Произход. Всеки, който се е завърнал, е станал Божествена Същност.

Молитвата означава, че човек има Душа и че той търси сливането със своята Душа. Молитвата означава, че човек има скрита Истина в себе си и че той търси пътя към тази Истина. Знаете ли кое е времето на Истината? Това е времето на Сърдечната Молитва.

Молитвата не е толкова в думите и в красноречието. Молитвата е в отношението. Молитвата изисква преди всичко Душа. Душата е тази, която знае какво да иска от Бога. Разумната Душа не търси благата на живота. Тя търси самия Благодетел, самия Бог. Молитвата е нещо, което превъзхожда не само света, но дори и Светлината.

Молитвата е най-верният знак, че човекът ще се завърне в Бога. Защото човекът на Молитвата не живее в знанията си, а в Свещеното си отношение към Бога. Ето защо е необходимо постоянство в Молитвата. Постоянният в Молитвата става господар на себе си и на света и слуга на Бога.

За да се разберат идеите в тази книга, трябва да се търси в казаното неизказаното и в думата – Духът на нещата.

Предговор към второто издание

Молитвата е Древно Изкуство на Висшата Душа.

Молитвата изхожда от Истиността, а в Истиността няма земно мислене.

Само Чистотата може да отключва Божията Сила.

Има Молитви, които са над всички закони и обстоятелства.

Истинската Молитва е Древен Воин, Древен Повелител.

Молитвата е всякога успех, независимо кога ще дойде резултатът.

Молитвата е умение да влезеш в Бога.

Бог е скрит, но Истинската Молитва Го открива.

Молитвата е твоето Огнено оръжие.

Усърдната, Динамична Молитва – това е Бог в действие.

Когато човек е усърден в Молитвите си, Сатана и демоните треперят.

В Духа има могъща решителност, която тялото, умът, сърцето и душата не познават.

Що е Тайната на Молитвата? Казвам: Предай на Молитвата си най-голямата сила на света.

Произношението в Молитвата е Тайна на Божия Замисъл.

Хубаво е да си обсебен от Молитвения Дух.

Искрената Молитва е извисяване в Смирението, а щом влезеш в Смирението, злото не те вижда.

Болестта означава: поправи себе си. Молитвата означава: извиси себе си. Любовта означава: влез в Бога.

Молитвата е призоваване да вървиш в Духовния Път, Любовта е повик към Вечността, а Истината е Път към Безкрая – Скритата Бездна.

Молитвата е събирател на енергията, Вярата е насочвател, а целта е Любов към Бога.

Молитвата е натрупване на кръг от сила, но само Истината знае кога да се отключва този кръг.

Молитвата е лечебна. Любовта е изцеляваща, но Бог трябва да те докосне.

Що е изцелението? Потичане на Бога. Щом Бог потече, изцелението се случва. Бог е Чистият Древен Поток, за който са жадували Постоянните Усърдни Молитви.

Душата е слязла в тяло, водата е слязла в лед – Молитвата може да разтопи кармата лед и животът да потече.

Казвам: Едно с Бога, това е всичко.

Будността – Окото на Духа

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Злото изчезва, когато станеш дълбока вода, когато се пробудиш, когато станеш чисто съзнание.

В пробудения живот няма учение, няма проповеди, има само Дълбочина и Пълнота, и тогава където и да отидеш – навсякаде все тази Пълнота.

Живееш ли с тази Пълнота, ти си в хармония с всички Свещени Писания.

Истински пробуденият човек е не този, който общува с Бога, а този, който се е слял с Него.

Книга за радостта

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Радостта е чистото излъчване, което идва от Безсмъртието.

Ал Халладж

Истинската Радост е чисто духовно знание, то е от особен род. Това знание е слязло чрез Откровение.

Гносис

Ще ви дам всички тайни знания, за да станете Синове на Плерома – Синове на Великата Пълнота.

Пистис София

Топлите, мили и любящи думи имат по-висока стойност от скъпоценните камъни.

Из „Съкровище без граници“

Без истинско знание колко струват книгите свещени?

Кабир

Храната, колкото и да е хубава – лъжицата не познава вкуса ѝ.

Кабир

Вселената е бедна в сравнение с нашата Дълбочина, в сравнение с нашата Древност. Ние имаме радост, която Вселената не познава.

Вторият Старец

Там, където се говори истинно, израства радостта.

Вторият Старец

Никога не притежавай нещо от Вселената, защото ще изгубиш радостта си.

Вторият Старец

Ако човек има постоянна радост, мракът е унищожен завинаги.

Вторият Старец

Ако не си придобил Истината, не се радвай, дори и да ти подарят Рая, защото той ще стане твоят ад.

Вторият Старец

Земният живот е свързан с радостта от дишането. Космичният живот е свързан с радостта от енергията. Първичният Живот е свързан с Радостта от Любовта.

Учителя

Човешкото мислене не може да разбере и познае Истинската Радост.

Азира

Раздялата на човека с Бога носи много радост и светлина, защото човекът е предизвикан да започне да търси Бога истински и по нов начин – чисто духовен начин. И оказва се, че раздялата е била несъществуваща, защото Бог просто е Тотален и Всеприсъстващ. Това означава, че раздялата с Бога е била илюзия – тя просто е невъзможна, тя е несъществуваща, защото съществува само Вечното Единство.

Гносис

Имай към Бога Тайно Поклонение и ще се окажеш в Родината си.

Орфей

Бог сияе в мен, а вие виждате Ал Халладж.

Ал Халладж

Най-тайните думи, които произнасяш дълбоко в себе си, оформят твоята тайна радост.

Елион

Има нещо радостно в измамата. Аз измамих дявола с Истината.

Ал Халладж

Не е нужно да ходим до Китай, за да видим синьото небе. Не е нужно да пътуваме в бъдещето, за да се радваме на дишането си.

Тиг Нхат Хан

От две злини винаги избирай по-радостната.

Ал Халладж

Идеята, която се крие в думата „радост“, има Божествен произход.

Учителя

Човешката радост носи в себе си и радост, и страдание, а Божествената – само радост.

Учителя

Животът на светския човек започва с радост, свършва със страдание. Животът на Духовния човек започва със страдание, свършва с радост. Божественият Живот започва с радост и свършва с радост.

Учителя

Страданието е краен предел, аз го наричам „радост“ – това малцина ще го разберат.

Учителя

Когато човекът се е завърнал в Душата си, във Вечността си, тогава той е познал Истинската Радост.

Азира

В Истинската Радост има скрито особено Мистично Дихание.

Из „Дълбинният замисъл“

В Свещения Храм на Радостта има само Дух и Истина. Тук няма светове.

Из „Ключът към Зората“

Ако разбереш голямата скръб, тя ще те озари с радост вечна.

Из „Книгата на извиращата светлина“

Радостта носи в себе си Свещени Думи, а Свещените Думи са крила.

Из „Вкусът на Мъдростта“

Смисълът на Живота

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Смисълът на Живота е в Любовта. Твоята Любов трябва да изгори Рая и да остане само Бог.

Ал Халладж

Смисълът се разбира чрез Бога.

Азира

Смисълът е в Предвечното Начало – Любовта.

Ал Халладж

Що е смисълът? Пълнотата, вечната религия.

Ал Халладж

Изгорях в Любовта си към Бога.

Хафез

Да видиш скрития смисъл, значи да съзреш Бог в нещата.

Ибн Араби

Действувай с Любов, за да не очакваш, а за да живееш.

Азира

Човекът се стреми, а цветето ухае.

Рмоахали

Когато Бог ме е погледнал, за какво ми е светът?

Арохол

Да погледнеш Дълбоко в себе си, означава да видиш Тайната на Бога.

Тот

Бог не е това и онова не е, а всичко.

Дионисий Ареопагит

Истината свети в тъмнината.

Василид

Ясното мислене е благословия.

Махарадж Джагат Сингх Джи

Да познаеш себе си, значи да си докоснат от Мистерията на Живота.

Якоб Бьоме

Любовта вижда издълбоко, защото има допълнително око.

Изихор

Който слуша гърма, няма да чуе Тишината.

Чан

Божествената Река тече нагоре.

Исаак Лурия

Любовта е моята религия.

Ибн Араби

Книга за влиянията

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Думите минават и заминават, но има мълчания, които остават завинаги.

Метерлинк

Безгрижно изядената храна влияе лошо на молитвата.

Ислямът

Дяволът не е реалност, но когато той е изпратен да ти въздейства, той изглежда като реалност.

Елеазар Хараш

От поведението на човека зависи какви влияния ще му се изпратят, защото между поведението и влиянията има невидими нишки, които ги свързват.

Гурджиев

Независимо от ударите, най-важното е да не се престава с полагането на усилия.

Омраам

Страшният съд е само един малък акорд от хаоса, преди да се случи Всеобщата Хармония.

Сен Мартен

Дълбокото виждане е изход от омагьосания кръг на влиянията.

Сен Мартен

Когато някой идва гневен, поздрави го с усмивка. Това е най-висшият вид бойно изкуство.

Морихей Уешиба

Мъдрият не се съпротивлява. Тъй като не се съпротивлява, той е победоносен от самото начало.

Морихей Уешиба

Божествеността се надсмива над гнева на стихиите. Тя пее химна на безсмъртието.

Халил Джубран

Любящият превръща ужаса в песен, по-нежна и от шепота на цветята.

Халил Джубран

Всички смъртни хора са повлияни от Сатана. Тези земни хора всъщност образуват свършека на света.

Учителя

Всеки трябва да се справи с влиянието на стария мрачен враг в себе си. Кой е той? Казвам: Твоята собствена тъмна половина, която отдавна си създал.

Елеазар Хараш

Вярата е опасно влияние, ако не си в Любовта.

Ал Халладж

Врагът е влиятелен, прикрит стар приятел и затова ти много не го помниш. Външно врагът идва да ти покаже, че в тебе има пропаст и че ти трябва да се познаеш, защото ти си си враг отвътре.

Ал Халладж

Суфи е безсмъртен лъжец. Той е успял да излъже влиянията на лъжата и влиянията на смъртта.

Ал Халладж

За да бъдете все по-силни, трябва да се освобождавате все повече от низшите влияния – паразитите, изостаналите същности. И ето ви формулата: „Господи, освободи ме от всички паразити“.

Елеазар Хараш

Книга за съдбата

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Съдбата е част от реда на Вселената.

Рамакришна

Съдба има, защото редът е нещо много важно във Вселената.

Рамакришна

За да се образува един висш порядък, хората трябва да минат през съдбата.

Рамакришна

Всеки трябва лично да преживее своето отклонение от Бога и Неговия ред.

Рамакришна

Съдбата – това е просто пътят на една необходимост.

Рамакришна

По пътя на съдбата всеки ще разбере, че нищо не става случайно.

Рамакришна

Всичко, което човек сега прави, ще го преживява след време като необходимост.

Рамакришна

Когато егото на човека умре, ще умре и неговата карма.

Кармата се настанява там, където няма Истина.

Всяко наказание се определя лично от самия човек, а кармата е само служител и тя го изпълнява.

Колкото и тежка да е съдбата, ти избери Истинолюбието.

Щом твърдо избереш Истината, Бог ще те забележи и тогава звездите и съдбата ще започнат да замлъкват.

Човек, който познава Бога, е изключително строг и внимателен към думите, към всяка дума, защото всяка дума се превръща в съдба.

Твоите думи подреждат законите, по които ще живееш впоследствие.

Всяка дума определя съдба. Всяка дума е семе, посев, посяване.

Думите създават съдбите. Те са същества – те дишат, облагородяват, одухотворяват, обожествяват или провалят човека и отнемат пътя му.

Знаете ли, че думите са ръце, ръце на същества, и чрез думите тези същества ни улавят?

Всеки Го търси, за да бъде докоснат, и който бъде докоснат, той вече няма съдба, но само Вечност, Покой и Безкрайност.

Прозрения за Простотата

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Майсторът на напрежението не може да понесе меча на Простотата.

Простотата е по-бърза от светлината.

Простотата е Дар Божий, а сложността е от човека.

Простотата е непобедима.

В бурята – силни духове, в урагана – мощни духове, в Простотата – само увереност.

Простотата е сътворена от Мъдростта, а сложността е създадена от знанието.

Простотата е потокът на Същността. Простотата е равновесие.

Простотата си има свой спътник – Божествеността, Потока от Безкрая.

Простотата е част от Книгата на Безкрая.

Простотата е като прегръдка с водата и Слънцето.

Простотата е Духовна: тя вижда неща, които умът не може да види.

Думите на Простотата си имат сърце. Простотата е Майстор на Лекотата.

В Простотата тече Душата, тече Вечността. Очите на Простотата са Духовни.

Простотата е разбрала, че Тайната на Живота не е за решаване, а за живеене, и тя е заживяла в нея.

Простотата знае, защото е разбрала себе си, а не другите.

Умът не знае пътя си, защото му липсва Простота.

Простотата е Изгубеното Учение.

В Простотата царува Безкраят. В сложността царува светът.

Простотата е странно скрита и чудно ясна.

Простотата не е човечество, Простотата е течаща светлина.

Простотата е Древен Водач на тези, които си е избрала.

Простотата няма нужда от образование – тя вижда не за да разбира, а за да живее.

От Древни времена Простотата си има невиждан приятел – Мъдростта.

В Простотата не си умен, в Простотата си скромен и затова звучиш – така звучи и цветето.

Простотата е създателят на чистия вътрешен поглед.

Простотата излива в нас Аромата на Безкрая.

Пътят на скъпоценните камъни

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Скъпоценните камъни са Слънца, изровени от Древната Земя.

Слънцето се е преместило и заживяло в много от скъпоценните камъни по свой начин.

В скъпоценните камъни винаги е имало Тайнство – то идва от Съществата, които са го създали.

Скъпоценните камъни носят в себе си нещо от Светлината на тези Древни Същества.

Има скъпоценни камъни, в които цветовете си играят. Това, което си играе в тях, е скритата вода. Ако водата в един камък се намали, той остарява.

Важно качество на камъка е и огънят – силата му да съсредоточава в себе си светлината.

В Древността хората са гледали с очи, а атлантите – с кристали, защото кристалът говори с кристал.

Има скъпоценни камъни, които имат блясък, но нямат огън.

Диамантът се е наричал „Планина от Светлина“.

Силата на скъпоценния камък е в неговото скрито излъчване.

Обикновеният камък е от света, той е като умствения човек. В скъпоценния камък има изявена душа.

Скъпоценният камък не е от Земята. Той е особено писмо, написано от душата.

Има думи, които са скъпоценни камъни.

Когато обикновеният камък се превръща в скъпоценен, то хаосът се превръща в хармония.

Обикновеният камък не се цени, той символизира спящото съзнание. Камъкът – това е последното заспиване.

Камъкът – това е паметта на всичко, което се е случвало.

Всеки скъпоценен камък си има своя духовна история, своя неповторима история.

Металите си имат окултна история, те пазят тайните на съответните планети и слънца. Например Нуб (от египетски – злато) пази тайните на Слънцето.

Скъпоценните камъни са уникални дарове на Природата – Невидимата Природа.

Скъпоценните камъни са Цветята на Земята. Те са вечните, трайните Цветя. Те не увяхват като външните цветя.

В кристала има голяма скорост на духовните атоми, особено в кристалните черепи.

Скъпоценните камъни са написани книги от определени Същества.

Магнитът например е скрил силата си в привличането.

Учителя казва: Всеки скъпоценен камък е във връзка с едно Напреднало Същество.

Всеки скъпоценен камък е едно чисто невидимо присъствие, една благословена енергия.

Всеки скъпоценен камък е едно светещо мълчание.

Всеки скъпоценен камък си живее свой окултен живот.

Кристалите имат живи качества. Те са слязла Разумност.

Когато дълго гледаш един скъпоценен камък, сърцето започва да светлее и лъчеизвира.

Скъпоценните камъни са скрити Същества с тайнствена енергия.

Има неразгадаеми камъни, защото в тях Съществата не се разкриват. Те чакат намеренията на човека.

Диамантът е спомен от Древния Божествен Космос, когато енергията е била Неизменна.

Диамантът означава: Бъди верен до гроб на Бога.

Диамантът е докоснат от Съвършенството.

Диамантът е част от Божия Образ. Диамантът е нещо от Света на Бога, от Света на Съвършенството.

Да имаш диамант, това означава: Да държиш Бога близо до себе си.

Книга за Силата

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Силата е сила, защото привлича Дух. Ако твоята сила е чиста, тя е удар с меч.

Само чистото сърце може да овладее майсторството на Силата.

Чистата сила не е техника, тя е Дух на проникване.

Истинната сила е качество на Чистотата.

Техниките и методите са от вън – Чистотата е от вътре, от Безпределността.

Който има Чистота, черпи от Източника – Безпределната Сила.

Чистият умее да се храни със сила. Победата в сравнение с Безкрая е падение.

Чистият търси Безкрая, а не победата, защото там го води Силата.

Погледът на Истинния воин е безкраен, а не човешки и земен.

Силата е сияеща, но ние сме ограбили себе си.

Знанието е противник на Сияещата сила.

Предаността създава силата на преобразяването.

Бъди слаб и постоянно се усъвършенствай, и силата ще има око за тебе.

В Истинния воин живее майстор. Във Върховния воин живее Древността.

Скритата сила никога не предава своята неизменност.

Дълбоката цел на силата е да победиш напълно злото в себе си.

Чрез знанието ти можеш да си помислиш, че си могъщ воин, а тогава и сламка може да те убие.

Сияещата сила идва само при постоянното самоусъвършенстване.

Позицията на силата е Дълбинен поклон пред Бездната.

Не можеш да победиш този, който е победил злото в себе си.

Безпределната Сила вижда отвъд хоризонта.

Сила, която посяга на Истината, ще бъде умъртвена и дълго ще се скита в тъмнина и безсилие.

Търси силата, докато прозреш Истината в нея.

Не е важна битката, а как я възприемаш.

Ако ти си силен, защо смъртта те поразява?

Човек без зло е Сияеща сила.

Открий Чистата си сила и злото ще умре.

Чистата сила в нас е Мечът на Истината.

Начинът на говорене е тайно умение – умение да създаваш силата.

Най-голямата грешка в живота е сила без Истина.

Хаосът, види ли Истинската сила – занемява.

Истинската сила е по-бърза от инстинкта, от будността и от рефлексите. Тя се движи в друго измерение.

Божията Сила има милиони очи. Ако твоята сила е в Единство с Бога, враговете ти са завързани.

Ако ти си в Божията Сила, твоите врагове са нереални.

Истинната сила съкрушава смъртта.

Когато Истината изрича себе си, това е Действащата сила.

Силата е по-древна от живота и смъртта.

Силата е Древен воин. Тя стои застинало.

Древните майстори на силата са изречена Истина.

Овладееш ли себе си, проумяваш пътя на силата.

Този, който е овладял себе си, може да се превръща в стихия.

Истинската сила носи в себе си нещо от Лекотата.

Послеслов

Тайната Сила – това е умението да произнесеш Истината, но трябва да си станал Истина.

Учението на Христос се състоеше от Една Дума и Той вселяваше Себе Си в тази Дума, Той вселяваше в нея Цялата Си Любов.

Христос умееше да изрича Името на Храма.

Който е посветил живота си на тази Дума, ще я открие в себе си.

Учителя казва: Аз съм стигнал до Две Думи и произнеса ли ги в Дълбините, те задвижват всичко.

Тези Думи не се дават от вън. Тези Думи се дават в Дълбините на Духа.

Да отключваш Реалността – това е Тайно Слово.

От тези Думи е произлязъл Животът. Той е казал: „Да бъде!“ и Животът е потекъл.

Тези Две Думи са Сърцето на Безкрая.

Да произнесеш Бога, това е Самият Бог в тебе. Той Сам произнася Себе Си.

Тайната на произношението е да си станал Цялата Същност.

Думите са Същества, които не принадлежат на света. Те принадлежат на Древния Бог и само Той може да ги изрече.

Ако Древният Бог произнесе Думата, тя става Портал на Изначалното.

Древното Изричане е Единствено Негово – тогава то пронизва Дълбините ни.

Книга за числата.
Първи том

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Числото 1 – осъзнай скритото.

Числото 2 – чувството за развитие.

Числото 3 – равновесието е силата.

Числото 4 – тихият смисъл.

Числото 5 – вниманието вижда финото.

Числото 6 – влез в убеждението.

Числото 7 – Духът очиства ума.

Числото 8 – жертвата е непобедима.

Числото 9 – Божие узряване.

Числото 10 – Безмълвието е Пълнота.

Ние трябва да осъзнаем кои числа живеят най-дълбоко в нас.

Не ние отиваме при числата. Числата ни търсят и ни намират.

Числото 800 отдавна ни търси, но ние не го търсим. Числото 800 е Дълбоката ни основа. Това е число на Царството Божие, то е нашият Древен корен.

Числото 16 – коренът му е Дух и Тишина, клоните му са увереност и устой, цветовете му са радост. А плодовете на числото 16 са ухания – те са търпение и разбиране, търпение и осъзнаване.

Единицата – Великото Начало, Ядрото на Безкрайния Живот, Истината, Провидението, Порядъкът, Съсредоточената Сила, Великата Тоталност, Единството.

Нулата – Съвършенството, Мистерията, Неуловимостта. Нещото, което не можеш да докоснеш. Поради Великата ѝ Неведомост Древните наричали Нулата: Атарима, или Мрачната Красота.

Числото 435 смущава бедите – то носи в себе си Гласа на Силата, Гласа на Духа. Когато бедите, които са живи същества, се срещнат с това число, те виждат срещу себе си неизвестно оръжие. Казвам: Направи срещу бедата 435 формули и наблюдавай. Ако трябва, повтори това специално действие.

Чистият Дух не е число, защото не е човечество. Чистият Дух няма история, той е безвремие, той е докоснат от Нищото – мястото отвъд числата. Скрито отреченият познава това.

В Нулата Тишината е древна и изначална. Тук Тишината е без звук – Пълнота, която не е говореща. Това е Тишината, в която звукът още не е дошъл.

Има тишина, която е съкровена, споделяща, свещено излъчваща – тя е красива. Но Древната Тишина е безмълвна – тя е Изначалие, тя е Пълномистериозна.

Книга за числата.
Втори том

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Числата вършат в нас това, което е вложено в тях. Те рисуват идеи в нас.

Числата движат идеи и сили. Те са Духовни сили, които искат да ни водят и упътват.

Когато Единицата ни докосва, то е пречисто докосване – то е Неговата Милост, която превъзхожда нашите сили.

Числото Едно владее всяка ситуация.

Числото две е опасност за този, който не го разбира.

Чрез числото две ние сме се изгубили в света. Но ако ние сме избрали Бог за свой водач, тогава числото две ще каже: „Ти ме разбра, ти ме осмисли“.

В числото две не чакай спасителя, а си подай ръка – подай ръка на себе си.

Числото три е усмивката на равновесието, което се превръща в порядък. Равновесието е дар, то е повече от помощ.

Числото четири не е обяснение, то е преживяване, а преживяването е осмисляне. За да осмислим някои неща, трябва да ги преживеем.

Числото десет означава да си погълнат от Тайната. Това е Мистичен опит. Числото десет е завършеност, покой, Невидима Дълбина. Тук Бог се завръща в Себе Си.

Има числа, които пресътворяват човека. Има числа, които изяждат човека.

Числата, които обезсмислят пътя на човека, изискват човекът да открие своето Единство с Бога.

Числото 666 е числото на непокорните. Това са съществата с преобърнатото съзнание.

666 – само продължителни страдания могат да спасят това съзнание, което се е потопило в собствената си илюзия, в собствената си погрешна основа. Ако не бяха страданията, тези същества щяха да се обезсмислят до дъно.

Когато 666 станат 999, тогава е дошъл Божият поглед за пътя на тези същества и те започват да излизат от гроба на своето изкривено и паднало съзнание.

666 – това е живот в мъртво време, живот в мрачните области на съзнанието, което след изстрадването ще възроди Слънчевата Божия Същност.

Числата са скрити в човека и те се проявяват, доколкото човекът е в Бога и в служенето.

Ако служим на Бога, числата ни дават най-доброто от себе си, защото те са служители.

Ако човекът би разбирал числата, той щеше да влиза в тях като в Мистичен Храм, защото всяко число има сърце.

Сказания за падението на човека

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Грехопадението е път към нашата изгубена Дълбина, към нашата Безпределност.

Никой не може да нарушава Безкрая – Древното Царство.

Грехопадението е изгубило поведението на Безкрая – нашето Съчетание с Древния. Тук, в Безкрая, може да живее най-тънката ни Същност – Чистият Дух.

Само който е познал Любовта, има Същност, а тези от грехопадението имат знания.

Грехопадението е станало сътвореност.

Твоят подход е твоята сътвореност или твоята несътвореност, твоят застой или твоето развитие, твоят път.

Двадесет и вторият Старец

Който не е овладял себе си, не може да получи пътя си.

Вторият Старец

Който е разрешил себе си, той вече не е човек, не е сътворен, той вече е чист, осъзнат Дух.

Чрез грехопадението човекът може да стане спасител на себе си или враг на себе си.

Който се е посветил на Бога, поразява грехопадението.

Който е видял дълбоко замисъла в грехопадението, е видял Светилище.

Знанието е поражението. Любовта е Възкресението.

Когато Бог е взривил змията, тя е станала вещество – материя, гъстота, плът.

Змията изсмуква светлината от човека и я превръща в черна сила. Змията превръща светлината в празнота, но змията никога не докосва Дървото на Любовта.

Слабостите на човека са животът на змията. Светът е поглъщаща змия.

Змията ще коригира всички, които нямат Истинска Любов към Бога.

Грехопадението в Рая е само последствие и наказание за старо отделяне от Бога, което се е случило в миналото.

Чрез Грехопадението Адам и Ева са получили плътно, твърдо вещество – тяло на смъртта.

Смъртта е майсторът, който ще излекува греха, защото грехът е зародишът на смъртта.

Истинското непослушание не е в Сатана, а в Адам и Ева. Те са стари, непокорни и дръзки духове. Те не са зачитали заповедите на Бога и тук, в Мойсей, заповедите отново им се напомнят, но те са в своеволието, а то означава, че не разбират Бога.

Адам и Ева са човечеството от Души, които са нямали желание да следват Бога.

Змията пие духовната енергия на неовладяния човек чрез силата на неговите желания.

Змията чрез желанията увеличава грубата материя в човека, увеличава и тъмнината му.

Змията е чудовище, което само Бог може да овладее.

Змията е същество на знанията, на енергията, а не на Любовта. Силата, която побеждава змията, е Любовта. Това е Духовната Любов.

Боговете са цивилизация стигнала до Бога – цивилизация от Дървото на Живота, а грехопадението е път за завръщане в тази цивилизация.

Греходадението – това е изгубеното развитие, но това е и правото да се развиваш чрез търсене на Бога.

Бунтът на Луцифер е скрит и таен замисъл на Бога, замисъл на развитието. Замисъл на Бога – на Единствения Действащ.

Древните Богове и падението

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Боговете са станали смъртни, станали са хора – това е Древното грехопадение.

Древният превъзхожда всички видове разум. Тези, които са съхранили Неговия Разум, са носели Името Древната Цивилизация, а другите били наречени грехопадението.

Падението на Боговете е образ и подобие на празнота… И сега тази празнота трябва да се изпълни с нещо Ново.

Всички, които са искали да постигнат Бога, са станали празнота. А тези, които не Го постигат, засияват.

Това, което е поразило Боговете, е празнотата. Но преди това те са поразили себе си с идеята да проникнат в Древния и в Неговото Съвършенство.

Неговото Съвършенство е Абсолютно Несподелимо и то е скрито във Върховното Нищо.

Празнотата поразява само поразените и тогава се е случила Древната смърт – Първата смърт, а по-късно в Рая е дошла втората смърт.

Първата смърт е Духовното умиране, втората е материална – оковаване в тяло, във веригите на призрачната материя.

Безумното желание на Боговете да проникнат в Бога ги е унищожило… Така Безсмъртните станали смъртни.

Пътят към Бога е един-единствен и той се нарича Позволение от Бога.

Боговете се провалиха, защото те бяха Божествени Същества, а не Абсолютни.

Боговете бяха създадени, а Абсолютните Същества са самосъздадени чрез Позволение от Неговата Милост – Върховния Самосъздаден.

Не може Създаденото да проникне във Върховния Самосъздаден, ако не му е позволено. Само Върховният може да прониква във всичко.

Върховният прониква във всичко и е отвъд всичко. Той е проникването и Той го превъзхожда.

Боговете са Създадени Сили, а Древният е Цялата Сила. Той е Величието на Цялата Сила.

Древният е Мистерия над Боговете. Той е Мистерия, неразбираема за Боговете.

Тези, които са обожавали Древната Мистерия, са останали в Древния. А тези, които са поискали да Го овладеят, са се провалили.

Пътят към тази Върховна Мистерия е да вървиш към Нея с Любов – тук няма никакви други пътища и практики.

Върховната Мистерия трябва да я любиш като Върховна Незнайност и само това е начинът да се приближаваш към Нея. Само Незнайното може да те обогатява. Знайното е мъртво.

Той е Океан. Той е Бездънна Любов, а Боговете са само капки от този Бездънен Океан.

Боговете са били създадени, а това означава, че те имат граници. А Той, Древният, е Несъздаден и няма граници, няма история – само Древност и Бездна от Любов, и Непонятна Дълбина.

Покоят е само част от Състоянието на Древност и Безпределност.

Древността е Всевиждаща – тук всичко е осмислено и преизпълнено, а в сътворението всичко се учи.

Това, което ни отделя от сътворението и ни връща в Древността, е Истината.

В Древността целта не е Доброто, а Чистата Истина, Живата Вода. Единство с Доброто никога не е означавало Единство с Истината.

Ако Древността ти е изпратила един Учител, то е, защото ти търсиш Истината – Учителят е от Ядрото на Истината и Той може да те учи.

В Любовта е Единението, а в Истината е Изчезването. В Премъдростта е Самото Сърце на Древния.

Твоят Чист Дух е изначално Древен и той ти е даден, за да се завърнеш в Древния, в Абсолютната родина – Дома наш насъщний.

Тот казва: Овладей себе си и ще получиш Пътя си.

Учителя казва: Ние се нуждаем само от Истината, а другото е само правилни последствия.

Който е овладял себе си, е станал Тайнство в себе си.

Ако Боговете бяха познали себе си, те щяха да познаят и Древния и това щеше да е краят на света, и те нямаше да вкусят от падението.

Падението означаваше, че Боговете станаха врагове на себе си, и така родиха света на сътворението.

Попитали Тот що е себепознанието. Тот казал: Узряла Божественост.

Боговете имали голяма енергия, но когато поискали да завладеят Трона на Древния, те не познавали Върховното Нищо и Неговата Преголяма Сила и Мощ, и Неговата Мистерия.

Само Същества Храмове можели в Древността да влязат в Неговата Мистерия, а това става само чрез Неговото Призоваване.

Древните Същества не са искали Живота, те са искали само Него, само Мистерията Му. Те са искали само Единството си с Неговата Бездънност – само Източника.

Атлантите

Древните знаели, че Върховният не може да бъде изобразен… Те Го наричали Бог на Близостта и знаели, че живеят благодарение на тази Близост. И така те поставили Орела, Древния, на първо място, а живота си – на второ място заради тази Изумителна Близост.

Атлантите

Така Атлантите се отказали от знанията и магията… Те пожелали да придобият само Неговата Близост, която за тях била Тайната на техния живот.

Атлантите

Така, чрез тази Близост с Древния, те започнали да познават все повече себе си в Непознаваемото и узнали, че то е Безпределно… и че край няма.

Атлантите

За Атлантите падението на Боговете показвало, че те ценели повече себе си и живота, отколкото Орела, Древния… Така падението означавало на кого си по-верен – на себе си или на Орела.

Атлантите

Падението можело, според Висшите Атланти, да се преодолее само чрез Близост с Орела… Който избирал Орела, придобивал Реалност. А който избирал себе си, ставал илюзия.

Атлантите

Падението е глас на отделянето. Истинският Човек е Глас от Древността, а не от миналото.

Атлантите

Идеята за падението е скрито съкровище, защото падението ще задълбочи и усили търсачите на Близостта с Орела.

Атлантите

Всемирното Братство и
Двете Ложи

Из Словото на Учителя Петър Дънов.
Из Словото на Елеазар Хараш

Древното Братство е Ядро от Могъща Енергия. То има голяма Власт, защото е в Божията Воля.

Що е Истинската Власт? Изчезващо Изкуство. Защото да имаш Власт, то е да въздигаш хората, да ги умъдряваш, да ги извисяваш. Това е Древно Изкуство.

Едно Същество от Древното Братство е Светилище, в което Древният слиза, за да види Себе Си.

Падналото Братство е мрачно място. То е сбор от разумни същества, които са били поразени – разумни, интелигентни, но не са Божествени. Те са нямали онази Любов, с която да преработят мрака в сърцето си, и там е проникнало едно още по-голямо зло – по-голямо от тях самите.

Всички, които са гранично отдадени на Бога, малко или много стават слуги на едно явно зло или на скритото зло.

Всички тези същества на падението са в ръцете на събития, които ги водят към празнота.

Само Любовта е, която вижда отвъд събитията.

Древното Братство е живот в смирение, дух и яснота.

Древното Братство води и пази своите ученици, то ги води в един друг вид събития.

Древното Братство ти дава в своето уединение и тишина да видиш чистия и несъкрушим Път.

Древното Братство действа скрито от погледа на света и явно пред взора на ученика.

Законът на Древното Братство е: Без Любов се саморазрушаваш.

Всички изпитания на ученика са в ръцете на това Древно Могъщо Братство.

И в Бялото, и в Черното Братство учениците са благодарни – срещал съм много такива, но има разлика. В Бялото Братство благодарността е осъзната и това означава, че тя освобождава нечистата енергия, а това е пречистване. Истинската благодарност унищожава черната енергия.

Древното Братство – това е осъзнат стремеж към Единния. Тук първо е Единството, Сливането, а после се учиш и разбираш.

Древното Братство от милиони години знае своя Път, а Черното Братство ще го открие след хиляди и милиони години на страдание и мъчение. Школата на Черното Братство е тежкият и мъчителен път, който е път на изкупване, път на изплащане на старите погрешни избори.

Черните Мъдреци много ще трябва да работят и да чакат от Бога и Милостта Му часа на своята промяна. Някои чакат от милиони години и не се отчайват – те знаят, че Бог ще слезе и ще се смили. Те жадуват за Бога с жажда, която Ангелите, и дори Боговете не познават.

Древното Братство е дарено с осъзнато вдъхновение за Пътя си към Бога и в тази осъзнатост тече Сам Бог.

Древното Братство има опит в света и отвъд света.

Когато Древните Братя влизат в изкушенията, те изтръгват Сила за своя Път. Когато влизат в хаос, те го променят. Когато влизат в тъмнина, те я осветляват. Когато влизат в мрак, те изваждат оттам потайно Вдъхновение и Светлина, която я няма в световете.

Тъмните Мъдреци умират в изкушенията и тъмнината, а Древните Братя оживяват и възкръсват. Те владеят скрития подход, изгубения метод, но не го споделят.

Там, където Адамите се провалят, там Белите Братя се извисяват, защото откриват нова врата към Древния.

Съществува един Скрит Старец, който нито Сатана и демоните, нито Древното зло искат да видят, дори и за миг. Той всякога ги обезличава и преобразява.

Белите Братя са в Кристалната Чистота – Древните Братя са отвъд, техните методи са по-дълбоки.

Чистотата е неуязвимост, но има друг опит, който е Тайно Могъщество. Този опит е скрит от света и от Ангелите.

Има много Чисти Същества в света и във Вселената, но на тях ще им отнеме милиони години, за да влязат в Истината, и то ако са призовани. Защото чистите при едни условия са нечисти при други условия. Има едно Праоко, което е Древен Наблюдател, и То знае всичко.

Белите Братя знаят външните тайни на Бога. Древните Братя знаят скритите, вътрешните Тайни.

Древните Братя имат специален орган за чуване на това, което е отвъд Дълбината на Божия Глас. Те чуват и казаното, и неизреченото, защото те са в Мистичния опит.

Чистотата е излизане от света. Правдъхновението е излизане от чистотата.

Случвало се е злото да обсеби чистите, но как ще обсебиш Правдъхновението – то е съставено от Белия Огън, който е неизвестен в света.

Малко или много чистотата е външен свят, но вдъхновението и особено Правдъхновението – те идват дълбоко, дълбоко отвътре.

Белите Братя живеят в Дълбока Тишина. Древните живеят в Непознатата Тишина – това е Тишина от друг род.

Принципът на Древните Братя е: Бог в тебе трябва да е Тотален. Това е Любовта, която е разрушила сътворението.

Ще обясня: Ако Бог в тебе не е Тотален, тогава дяволът трябва да влезе в тебе.

Състоянието на Древното Братство е Нищото и затова това Братство е господстващо и навсякъде.

Няма същество или влияние, което да повлияе на Древен Брат, защото той живее във висшето равновесие, но и тук съм виждал изключения. Ще обясня: Може ли Древният да посегне на равновесието на Древен Брат? Да, за да му даде по-дълбока и по-голяма степен на равновесие.

Висшето равновесие е Божествена защита, но има и едно Абсолютно Равновесие, то е повече от защита.

Древното Братство е Древен Път – Потайно Незнаен Път.

Двигатели в Живота

Беседи на Учителя Петър Дънов

Не черпете от втори източник, от втора ръка. Елате при мене.

Учителя

Аз видях Дълбините на тъмнината и там изгрях.

Мани

Спътник да ти бъде не обществото, а Истината.

Чан

В Невидимия свят живея – от него съм дошъл.

Учителя

В началото бе подходът, а после се родиха човешките отношения.

Елеазар Хараш

Жертвата превъзхожда дори и служенето.

Елеазар Хараш

Невидимият свят е двигател на събитията и обстоятелствата.

Елеазар Хараш

Не се отдавай на предаността, отдай се на Дао.

Лао Дзъ

Мъдрецът е лек, той няма корени.

Лао Дзъ

Дао не гледа доброто, Дао се вглежда в Чистото. Чистото му е сродно.

Лао Дзъ

Пречистеният живее и на Земята, и на Небето.

Баал Шем Тов

Вглъби се в Скритото Лице на Любовта и ще откриеш Господаря.

Техути

Съществото, Чиито Сили са Неизповедими, създаде Вселената и после пак се върна в Своята Тайна.

Ману

Овладяната змия – това е завръщане в Обожествената Тайна, наречена човешкия Дух.

Аполоний Тиански

Целта на Живота не е в това да придобиеш нещо ново, а да възстановиш изгубеното.

Гурджиев

Мъдростта е постоянно състояние на вдъхновение.

Аполоний Тиански

Мъдрецът пристига, без да тръгва.

Лао Дзъ

Пълнотата е дълбокият и скрит източник на вдъхновението, тя е скритият корен.

Валентин

Ако ти си верен на Древния Бог, тогава Вселената ще се отдръпне и ще ти отвори друга врата.

Мелхиседек

Ако Бог можеше да бъде познат, Той нямаше да е ценен.

Учителят Мелхория

Чистото сърце е Чисто око.

Техути

Мъдрият не е знаещ, а сияещ и лек.

Учителят Мелхория

Когато си в затруднение, бъди безкраен.

Учителят Мелхория

Светът не се нуждае от правила и подредби, а от Дао.

Чуан Дзъ

Животът може да се управлява само посредством Истинско Знание.

Заратустра

Книга за Вярата

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Вярата е дълбоко вътрешно отношение, което черпи огромна сила от Бога.

Вяра с нечисти постъпки е лицемерие.

Човекът на вярата не е религиозен, а истинен. Той говори малко, кратко, чисто и ясно.

Човекът на вярата е Духовен, не държи на показност. Той е скромен, уверен и смирен.

Истинно вярващият има Любов към врага, а това означава обезсилване на врага.

Около Истинно вярващия има кръг от Чистота и Смиреност.

Вярата е Чисто Духовно пътешествие към Бога, а не умствено.

Вярата е твърдо завръщане в Истината и Покоя, а вярванията са умствени игри и илюзии.

Вярата – това е силата на Чистото Съзнание.

Който не владее желанията си, той няма вяра. Чистотата е задвижващата сила на вярата.

Ако вярваш в Бога, ще вярваш в Цялото – ще вярваш, че Бог е във всички религии.

Вярвай в другите, за да ги повдигаш. Надеждата е сантиментална, вярата е Духовна, а Любовта е Божествена.

Когато вярваш в нещо, ти му помагаш то да се случи.

Ако вие вярвате в злото, вие го храните със сила. Вярата е Духовен кристал на Душата.

Пред вярата дори и смъртта просветва.

Вярата е необорима, тя живее мистично в сърцето.

За Истинната вяра мракът е като светъл ден.

Вярващият човек не е син на жената, той е Син на Бога. Този Син е наука над науките.

О, приятелю, отгледай си вяра и Любов, защото грешният безверник е тъмен гроб.

Вярващият човек е открит и непробиваем.

Вярващият е могъща армия от един човек, но той е с Бога.

Истинната вяра е сгъстена сила на Любовта. Вяра, изхождаща от Любовта, е повече от света.

Ако познаваш Бога, дарена ти е реалната сила на вярата.

Истинната вяра означава да ти е позволено да влизаш в Бога.

Истинната вяра е отломък от Царството Божие. Какво струва бурята пред Истинната вяра?

Спряха ли кладите силата на богомилската вяра? Не, защото тази вяра е Тайнство.

Вярата е произлязла от една Чисто Събудена Духовност.

Вярата е събудител на енергията на здравето.

Да имаш вярата, приятелю, то е да си умъртвил смъртта.

Яви ли се вярата, стихията загубва силата си. Казвам: Вярата е Могъщо Движение на Бога.

Преди да са се родили стихиите, вярата е била.

Книга за Прераждането

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Прераждането е дар, за да се преработиш и освободиш от себе си.

Прераждането е дадено, за да се разруши земното мислене, което е и врагът на човека.

Ще се прераждаш, докато се освободиш от себе си, от невежеството си, което наричаш „знание“.

Земното прераждане е като земното мислене: то е грабител. Ти трябва да ограбиш грабителя.

Прераждането на глупавия е врата към смъртта. Прераждането на разумния е врата към светлината. Прераждането на Мъдрия е Врата към Бога.

Който си остава със земното мислене, се преражда отново в невежеството.

Останеш ли умствен, ти си убиец на Истината. Останеш ли религиозен, ти си убиец на Любовта.

Не бъди умствен, но духовен. Не бъди религиозен, но бъди Любов, бъди Син на Бога.

Чудно е да изоставиш невежеството на религията и да се преродиш в Светлината на Бога.

Ще се прераждаш, докато станеш Любящ като Бога, Мъдър като Всевишния и Истина като Абсолюта. Дотогава ще се учиш на Единение с Неговата Воля.

Щом не търсиш Истината, тогава всяко прераждане ще ти носи все нови и нови заблуждения.

Който се е посветил на Бога, във всяко прераждане той се храни с манна.

Любовта слиза, но тя не е в прераждането, тя е свободна.

Ти се прераждаш, за да намериш Духовния си подход към съществата и Древния си Подход към Бога.

Ти се прераждаш, за да се изцелиш от Рая и от ада, защото твое е Царството Божие.

Който се е освободил от прераждането, той се е домогнал до Хранилището и там е открил Книгата за Тайното Вдъхновение.

Посветеният Суфи не е прероден. Той само е слязъл да сподели що е Любов към Бога за тези, които са сътворени от прах и вятър.

Ал Халладж

Прероденият слиза, за да умре и да научи нещо, а Суфи слиза, за да плува в Бога.

Ал Халладж

Който се ражда и преражда, не познава себе си. Който е препълнен с Бога, слиза само за да тържествува в Бога.

Ал Халладж

Отстраних прераждането, на негово място поставих Бог в себе си и се опияних.

Ал Халладж

Разруших Рая, разруших и прераждането. Защото избрах Единствено Бог, и Бог ме избра.

Ал Халладж

Който се е разтворил в Бога, не се преражда – той само слиза и възлиза. Слиза като цвете и възлиза като аромат.

Ал Халладж

Който се преражда, той се явява да се учи. А който слиза, той има в себе си Бог като Повелител и Приятел.

Ал Халладж

Преродените пият вода, а Суфи пият ежедневно Бога.

Ал Халладж

Прероденият се учи, разумният се изумява, Суфи се слива.

Ал Халладж

В света сме преродени като хора, в Бога сме родени като Любов, а в Абсолюта сме Нищо, Безкрайност.

Ал Халладж

Ако прероденият търси Единствено Бога, то Бог ще го води Единствено към Себе Си. Но ако прероденият търси себе си, Бог ще го води в заблуждение, та да изучи заблужденията.

Ал Халладж

Който е поискал да греши, злото се е преродило в него.

Ал Халладж

Ти се прераждаш, за да превърнеш собствената си отрова в мед.

Ал Халладж

Радостта се преражда, скръбта се преражда, но Любовта е свободна – тя е всякога съществуваща, защото е Пълна Преданост.

Ал Халладж

Любовта идва върху Суфи като ураган, като разярен вятър, дига Суфи високо в Бога и го отнася далече от прераждането – а Суфи нищо не помни, освен този чуден разярен поток на Бога.

Ал Халладж

Смирението – Пътят към Бога

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Нека в дълбочината на собственото си съзерцание да чуете звука на забравени думи. Нека в дълбочината на собственото си съзерцание да чуете новия език на Логоса. Нека в дълбочината на собственото си съзерцание да чуете Гласа на най-дълбоката Древност. Нека в дълбочината на собственото си съзерцание да чуете… звука на най-вътрешната Дума. АУМ.

Мъдростта на Смирението беше родена преди звездите, преди Вселената. Мъдростта на Смирението беше родена преди всяко Начало. Любовта е Смиреномъдрие. Когато в Любовта на човека има Смирение, тогава човек може да постигне своята цел, своята наука. Любовта е кулминацията на всяка наука.

Смирението е неизмерима височина, то е свързано с безкрайните крила на душата. С тези мощни крила човек може да разговаря с Вечността. Смиреномъдрият има будност за словото, защото той знае, че начинът на говорене се превръща в съдба или свобода.

Смирението е път към съкровената наука за живота, а тази наука произтича от Върховното Божество. Смирението е път към светлината, която се намира в човека, а светлината в човека се усъвършествува чрез жертвата. Жертвата не е от този свят. Жертвата е разбиране Тайната на Скритото Слово.

Гордостта е път към пустата и неустроена земя, а Смирението е първата крачка към Свещената Земя на Словото. Колкото повече се навлиза във вътрешността на Смирението, толкова повече светлината в ученика се увеличава. И когато светлината стане по-бърза от 300 хил. км/с, тогава Миговете стават Вечност, тогава всеки Миг става Вечност.

Гордият няма път и затова той ще се сблъска с мълчаливата воля на живота. Животът коригира всичко. Да имаш Смирението в себе си, това значи да виждаш Отвъдното. Защото Смирението е Врата към Тайните.

Смирението в ученика е свързано с Нетленната Светлина, а това означава, че Смирението има много Дълбоки Корени. Знае се, че дъбът, царят на дърветата, има много дълбоки корени – тoй не страда от сушата поради своята дълбочина. Учителя казва: Знанието има широчина и височина, но няма дълбочина, т.е. няма дълбоки корени. И така, знание, което няма корени в Духа, е илюзия – това е знание, с което умираш.

В обятията на Смирението злото загива, а това е така, защото чрез Смирението си буден. Гордостта е его, а егото създава бедността. И така, пътят на гордостта завършва с един удивителен знак на края на изречението, т.е. на края на човешкия живот – това е знак за чудене… И човек започва да се чуди защо животът му се е объркал. И аз се чудя как хората не разбират толкова елементарни неща. И от неразбиране са си въобразили, че Смирението е овчедушие и слабост, но животът ще ги коригира.

Пленници на мисълта си – освободете се от отровата на своята гордост и своето его и не чакайте добрите условия на живота да дойдат! Злото не се намира в лошите условия, то се намира в корените на твоето сърце, в твоите скрити желания.

Мистично Разбиране на Живота. Книга първа

Из Словото на Учителя Петър Дънов

В безкрайната вътрешност има Велики Тайни, Необятни Тайни. Дълбоко в човека има една Бездна, но още по-дълбоко има нещо Друго… Това е Свещената Тайнственост – тук се намира Голямата Мистерия на Живота. И тази Мистерия е Сам Бог. Това е Центърът, от Който се излъчва Безкрайността. Това е Изворът на всички Мистерии.

И така, Великите Тайни са скрити в Сърцевината на Живота, в Сърцевината на Бога. Тайната на Словото спада към едно Универсално измерение, а в това измерение … Словото е Бог. Тайната на Голгота представя една от най-големите Тайни на Вечността. Тя е закодиран текст и представя част от Мълчанието на Вечността. На Голгота се изявява смисълът на Живота, а този смисъл е свързан с Мистичната Дълбочина на Словото.

В израза „Словото бе Бог“ е скрита цялата окултна наука, но тук няма да се спирам конкретно на този въпрос, а само ще кажа, че Словото е синоним на Бога. Или по друг начин казано: Словото е Неговото Име… И когато Той говори,… ти чуваш нещо особено. Този Върховен Глас води хората в Пътеката. А думата „Пътека“ е Мистична и означава „навлизане във вътрешността на Словото“. Всяка дума е сфера на Дълбоки Духовни Идеи.

Поверените таланти, за които се говори в Библията, се отнасят до Тайна притча, която на света се изнася по един начин, а във вътрешността – по друг. Ще обясня накратко: тази притча се отнася до дълбоко скритите окултни органи на Душата, чрез които се виждат други светове на Духа, и то по един чист и реален начин. Чистите Душевни сили и способности образуват Окото на Душата, или Окото на Вътрешните сили на Душата. Когато човек е небрежен към развитието на своите Душевни сили, с това той е заровил своите Духовни таланти… и с това той не е могъл да се домогне до своята Божественост.

Пътят на Христос към Йерусалим – това е Пътят на Душата към красотата на своя кръст. Ще обясня: на кръста се утвърждава Вечната връзка на Душата със своя Творец и именно затова всяка душа трябва, рано или късно, да бъде разпъната. На Голгота се пося едно Велико Космическо Преобразяване на Душите и точно тук Христос направи Космическа Връзка с Душите. Всичко това означава, че Голгота има Космически обсег на Действие и че тук се пося семето на една Нова Вселена.

Голгота беше едно Откровение, а когато говорим за тази специална дума „Откровение“, трябва да знаем, че тя има три тайни значения. Ще кажа едното: когато говорим за Откровение, ние имаме един Духовен процес, при който Небето прониква Земята… И така, чрез Исус – Христос се вля в човешката еволюция и в хода на развитието… По това може много да се говори, но в Окултната наука ни е забранено да изнасяме много от тези неща. Така че тези, които искат по-дълбоко разбиране, нека да се опитат да проникнат в това, което премълчавам.

На лекциите вече съм казал, че Мълчанието – това е езикът на Космическата Сила. Всички, които навлязат дълбоко в окултизма, се научават да пазят Тайна. А Абсолютното опазване на Тайна осигурява съхраняване на специална енергия, която енергия е от по-висш порядък… И когато е необходимо, тази Тайна има власт да преобразява.

За да можеш да медитираш върху Тайната, същественото е в това, че тя трябва да те приеме.

Без Вяра вие не можете да влезете в Тайната. А без Любов вие не можете да влезете в Мистерията… Вярата е само една подготовка за Живота в Божествената Любов.

Тайната е Път към Мистерията на Живота. А Мистерията на Живота е Свята Област. Тайната на Живота ще ти помогне да навлезеш дълбоко в себе си, където ще познаеш част от своето Мистично Битие… Тук Словото се явява като пряк контакт с Духа. Тук завесата на Храма е раздрана… – т.е. тук вратата към Духовния свят е отворена.

Животът в Святата Тайна е една Чиста Божественост и тук, в тази област на Живота, се таи Съвършенството на Битието. Тук Думите са Божествени Принципи. Тези Думи са Ключове за Висшия свят. Тези Думи са особени Слова, но за тези Думи тук, на Земята, не се говори. Това са Думи – Духове. И когато тези Думи влязат да живеят в човека, влиза и Духът на Бога… Така Тайната прави нещата богати.

Към тези Думи, Духове, се стреми всяка душа, защото тези особени Думи са резюме на цялата Окултна наука. Тези Думи са над Посвещението… Те се отнасят до най-вътрешните сфери на Битието. Всичко това се отнася до Мистичната гледна точка, която извлича сила от всички неща, дори и от нещастието.

Защо Бог е допуснал изкушението? В това са скрити три дълбоки окултни идеи. Ще кажа едната: изкушението е допуснато, за да могат душите да се разгърнат в едно велико развитие и всеки сам да познае своята универсалност. Това е за будните ученици на Окултната Школа. Да победиш изкушенията, това значи да ти се разкрият вътрешните закони на Логоса, а това са законите на Мистичната Реалност… И затова е казано: „Създай себе си“.

Откровението е Пътят към Вечното Вдъхновение и тук трябва да кажа, че Откровението и Евангелието са дълбоко езотерични, окултни и мистични книги. А това означава, че тук Истината е скрита много дълбоко и че действията на Логоса не са обикновени явления, а са от Космически и Мистичен характер. Всичко това означава, че сам ти трябва да станеш много дълбок… – т.е. Истината изисква Дълбочина, сиреч Посвещение.

Библейските случки имат отношение не само към хората, но и към Космическите Йерархии, защото Христос е Върховният Логос. Върховният Логос не говори на материалното съзнание, защото то няма уши – това са заровените хора. Пазете се, обични братя и сестри, от материалното, защото колкото по-материален е човек, толкова е по-заровен.

Мистично Разбиране на Живота. Книга втора

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Когато се освободиш от себе си, Бог ще се роди в теб. Бог се ражда в Свободата и в Истината.

Ако ти си дълбоко истинен, Бог ще се роди в тебе със Своята Наситеност.

Твоята Чиста Дълбина е Храмът на Бога. Предаността е мярката на Единството.

Единството е Мистичното. Бог иска да си Храм, а не религия.

Да искаш само Бог, то е да искаш Покоя и Той го дарява.

Бог иска да си в Него, защото без Бога ти си едно бедно себе си.

Ако съумееш да влезеш в Божията Воля, ставаш Първообраз.

Ако съхраняваш Бог в себе си, ти наистина съхраняваш себе си.

Бог не гледа твоите дела, а скритите ти Дълбини и Словото в тях.

Имаш ли Абсолютното Доверие, ти си преодолял света.

Любовта ще ти отнеме и доброто, и злото, за да остане само Бог.

В Любовта си с Бога, а чрез Истината си чрез Бога.

Ако сме Дълбоко в себе си, имаме най-великото Богатство – Бог.

Мистичното Знание възприема само Бога. Ако си в Бога, тогава къде е твоето бреме?

Мистичното Разбиране – това е Погледът на Бога в нас. Това Разбиране е преди Вечността.

В Мистичното Разбиране злото е ограбено. Мистично Движение крепи световете.

Мистичното Разбиране е определена Неопределеност. То е Пазител на Истината.

Мистичното Разбиране живее във Вдъхновението. То живее в Непознатото.

Мистичното е родено от Взрива Светлина. Слава на това Безкрайно Съвършенство!

Непреклонният Устрем

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Непреклонният Устрем е Могъщо Чисто Същество, вселено в нас поради Великия Замисъл на Развитието.

Устремът е извънземен. Той идва от Потайно Вътрешно място.

Непреклонният Устрем идва от твоята Дълбина, но той е и намеса на Невидимата Божия Ръка.

Непреклонният Устрем означава, че си призовал себе си, Дълбините си, Единството си с Древния Бог.

Имаш ли тайно Бог в себе си, ще срещнеш явно Устрема в себе си.

Непреклонният Устрем слиза от Бога и се завръща в Бога.

Всички Същества на Непреклонния Устрем са поразили Вселената, защото те са придобили особен род Крила, които ги няма в птиците.

Непреклонният Устрем е част от Древния Път.

Непреклонният Устрем е Нероден и той дарява на човека Неродеността му, защото го завръща в Корена.

Непреклонния Устрем Древните са го наричали „Жреца на Тайнството“.

Що е Жрецът на Тайнството? Бялата Несмесена Светлина.

Непреклонният Чист Устрем не създава бъдеще. Той създава Бог и Несътвореност.

Що е Непреклонният Чист Устрем? Правилният Живот, а това е Неговият Живот.

Непрекъснатият Устрем е Жива Сила Божия. Сам Бог живее в него.

Непрекъснатият Устрем е Тайно Слово, произнесено някога в човека.

Непрекъснатият Устрем произлиза от Повелителя.

Непрекъснатият Устрем е Сила без описание.

Когато човекът на Непрекъснатия Устрем попадне в опасност, Силата му се увеличава.

Всеки Непреклонен Устрем овладява тъмната си страна.

Непреклонният Устрем има преди всичко Вътрешна мисия в човека. Той не служи на външни светове.

Непреклонният Устрем е Тайният Вход за Бога.

Непреклонният Устрем не търси награда. Той има Бога в себе си.

Човека на Непреклонния Устрем – само едно за него: Поклон!

Том първи