Елеазар Хараш - РА АВИНОР - Книга на Сиянията - Търсачка

Ra-Avinor

Елеазар Хараш

РА АВИНОР

Книга на Сиянията

Варна, 2003 г.

МЕРХАВА

За да познаеш себе си, ти трябва да станеш Слънце на Слънцата. За да познаеш себе си, ти трябва да станеш МЕРХАВА. На древния език Ра Авинор Мерхава означава Божество или „този, който е придобил цялото си съзнание“. Този, който е станал Мерхава, той няма нужда да познава себе си. Той дори се отказва от това. Така се придобива Великия, без Той да бъде опознат. Който разбира нещата по този начин, е Мерхава. Той не познава Великия, но живее в Сърцето Му.

АЗОХИР

Ти си АЗОХИР. На древния език Ра Авинор Азохир означава „да имаш път за никъде“. Това е най-великата чест, която може да ти бъде оказана. Който съумее да извърви този път, той влиза в Сърцето на Великия и заживява в Него. Но този, който има път за някъде, той е обречен. Той няма да стигне до Сърцето на Великия. Той ще стигне само до своето сърце. И участта му ще бъде смъртна, защото не е избрал Азохир – Безпределното, а е избрал собствения си път. Само слепият има собствен път. Всеки, който има собствен път, става дете на красивата смърт. Смъртта е всякога красива, защото тя пресича собствения ти път. Ти имаш само един път и това е Азохир.

АХАЛУТА

Това, което търсиш, това те намира. Само събуденият съумява да търси правилно. Той търси единствено АХАЛУТА. На древния мистичен език Ра Авинор това означава Сиянието или „твоят Нероден Корен“. Който е зърнал в себе си Ахалута, не си губи времето с деня и нощта, нито проучва слънцата във вселената, защото Ахалута е живял преди вселената. Ахалута е Бащата на слънцата. Ние Го наричаме Нероденият Корен или Сиянието.

АТАРОЛ

Живей в Любовта и тогава ще имаш Един, Който се грижи за твоя път. На древния език Ра Авинор Този, Който ще се грижи за твоя път, е наречен АТАРОЛ, или Замисълът. Никой не може да се грижи по-добре за твоя път от Атарол, защото Атарол е Бащата на всички неща. И само Той може да вижда, защото е съществувал преди да бъде създаден пътят на съществата. Но ако ти не живееш в Любовта, ти ще се изгубваш в собствения си път. Без Закона на Любовта ти и твоите предсказатели ще вървите от път към безпътие и от безпътие към хаос. Защото какво струва предсказанието без Гласа на Атарол? А този Глас говори само вътре в Любовта. И ето, това е Атарол.

АБЕНУ

В Началото беше АБЕНУ. Никой не знае откъде е дошла Абену. Посветените само знаят, че това е Свещена Птица. Други я наричат слънчева Птица. Други казват, че е слязла от собствения си Огън. Други казват, че Абену е създала времето, защото искала да опита неговия вкус. По-късно тази Птица е била наречена феникс. На Ра Авинор Абену, или феникс, означава „Тази, която се самосъздава“. Когато фениксът иска да напусне времето поради неговите ограничения, вътре от неговото сърце изригва Огън. Така времето изчезвало, защото не можело да устои на Огъня. Посветените казват: „О, Абену, Абену, ти си чудна Птица и Свещена Птица си, защото имаш в себе си Ключа на Огъня.“ Посветените казват още, че който има този Ключ, може да се завърне в своя Дух, в своята Нероденост. „О, Абену, Абену, ти си най-чудната Птица, защото умееш да се завръщаш в себе си.“

ЛАВАХА

Защо ти е доброто, което не те превръща в Слънце? Защо ти е злото, което не ти носи Разум? Защо ти е пътят, който не те превръща в Сияние? Защо ти е безпътицата, която не те обогатява. Ти си роден, за да се превърнеш в ЛАВАХА. На древния език Лаваха означава Незнайност. Само който живее в Лаваха, може да бъде богат. Но кой е богат, Сине мой? Само този, който има Велика Душа. Името на тази Душа, Сине мой, е Лаваха.

Живото Слънце

Слава на Слънцето! То засия в очите ми, освети сърцето ми, озари ума ми, изпълни душата ми със златен покой. И сякаш превърнах се в Слънчева същност. Ето, на това Слънце се покланям. Нарекох го Живото Слънце.

Когато стъпките ни се слеят

По който път и да вървя, аз все вървя към себе си. Но ще стигна ли до себе си? Да, ще стигна, защото той също върви с мен. И когато стъпките ни се слеят, аз ще разбера, че съм пристигнал.

Аз ще се слея с теб

Има една наука, която трябва да научиш, Сине мой. Това е науката за радостта. Когато дойдат трудности, зарадвай се, защото чрез тях ти растеш. Когато дойдат болести, зарадвай се, защото чрез тях ти оздравяваш. Когато дойдат скърби, зарадвай се, защото чрез тях ти се вдълбочаваш и напускаш външното, преходното. Нима си дошъл на земята за преходен живот? Когато дойдат изпитания, зарадвай се, защото те искат да станеш безсмъртен. Нима си дошъл в този свят, за да станеш смъртен и да слееш съзнанието си със смъртта? Не, Сине мой. Ти дойде на този свят, за да издигнеш съзнанието си над нещата. Щом издигнеш съзнанието си, Аз ще се слея с теб.

Ти си над тези неща

Сърцето е Сърце, когато те огрява. Душата е Душа, когато те прави благ. Духът е Дух, когато те прави безпределен. Но ти Сине мой, си над тези неща.

Мъдрото цвете

Летяла си една пеперуда всред безкрайните цветя. И накрая се уморила и спряла пред едно цвете. Попитала тя цветето: Какво има в теб, защо ме привличаш? – Цветето помислило и казало: Ти търсиш в мен това, което го няма в теб. – А какво е това, което го няма в мен? – попитала пеперудата. Тогава цветето казало: Това, което ти липсва, е Незнайното. Но от мен можеш да вземеш само аромата, защото никой не може да вземе Незнайното.

От покорност към Светлина

Казал Учителя на своя ученик: Кой е истинският път, Сине мой? – И тогава ученикът казал: За мен има само един истински път – пътят на покорността. – Тогава Учителят казал: Този път ще те отведе в Светлината, Сине мой. И само в тази Светлина ти ще видиш своя вътрешен път. Твоят вътрешен път ще ти разкаже останалото.

Отговорът, който е Мистерия

Има само един отговор. Това е отговорът за Мистерията на Живота. Този отговор може да слезе при човека само при едно условие: това условие изисква човекът да стане Бог. Само тогава той ще получи отговора, който е Мистерия.

В теб е въплътена Изначалната Свещена енергия

Ти си роден, за да станеш господар на себе си. Ти си роден, за да станеш владетел. Когато познаеш себе си, в теб ще се зароди нова субстанция, нов Дух – Дух от друга Вселена. С този Дух ти можеш да проникнеш във всяка звезда, във всяко слънце, във всеки елемент и да узнаеш Същността му. Но преди всичко стани владетел, защото в теб е въплътена Изначалната Свещена енергия.

Името на Истината

Не скърби за изгубените неща. Не се радвай за придобитите неща. Нищо съществено не си изгубил и нищо съществено не си придобил. Ти не си изгубил най-важното, човеко. Ти не си изгубил себе си. И затова нямаш Божествен произход. Ти си произлязъл от себе си и затова сега живееш и умираш. Само когато познаеш Божествения си произход, ще бъдеш свободен. Произход и свобода са едно и също нещо. Те са името на Истината.

АВИРА

Не отглеждай цветя, които увяхват. Не отглеждай деца, които умират. Погледни дълбоко в себе си и виж вечното цвете и вечното дете. Това цвете никога не увяхва и това дете никога не умира. Това цвете е твоята Мъдрост. Това дете е твоята Любов. И всичко това е твоят Дом. Това е твоят Вечен Дом. Той блести по-ярко от звездите и сияе по-могъщо от слънцата. Хората го наричат Дух. Ние го наричаме АВИРА – Мистерия незаменима.

Из слънчевата поезия на Аховар

Да живееш, значи да летиш. Да живееш, значи всякога да летиш към собствената си Душа.

Из слънчевата поезия на Аховар

За да живееш, трябва да си разбрал себе си. За да живееш, трябва да си запалил себе си. За да живееш, трябва да си запалил собствената си Светлина. Ти си искрата, приятелю, а Душата ти е Океанът. Запали собствения си Океан. Който е запалил Океана си, звездите му се възхищават.

Из слънчевата поезия на Аховар

Аз съм птица с четири крила. Аз познавах четирите посоки на света, но не открих Истината в тези четири посоки. Насочих се навътре към своя Слънчев Център и там открих Източника. И изведнъж разбрах: Източникът, това съм аз.

Из слънчевата поезия на Аховар

Кое е по-хубаво, да си птица с крила или птица без крила. Ще ти кажа, приятелю. И да имаш крила, и да нямаш крила, е все едно. Ти не си птица. Само този, който е открил Слънцето в себе си, има истински полет. И само той може да се завърне в Древната Слънчева Раса, Расата на Боговете.

Из слънчевата поезия на Аховар

Не се възхищавай на цветята. И най-красивите цветя увяхват. Потърси онзи скрит Извор в себе си. Само той може да ти покаже що е възхищение. Този Извор е нероден и ти си неговият нероден Син.

Из Книгата „Отворената Врата“

Ти живееш в различни светове и все търсиш нещо. Знаеш ли какво търсиш? Това, което търсиш, е Спасението. Мислиш ли, че ще откриеш Спасението? И мислиш ли, че към Спасението има някакъв път? Спасението не се нуждае от път, приятелю. Спасението не е някъде далече, приятелю. Спасението не е и някъде наблизо. Спасението, това е твоето Сърце.

Из Книгата „Отворената Врата“

Ти все търсиш нещо, приятелю, и все не намираш. Не знаеш ли, че който търси, не намира. От хиляди години търсиш нещо и нищо не си намерил. И накрая казваш: Ще продължавам да търся. – Продължавай, приятелю. Друг пък казва: Аз ще търся навътре в себе си. – Това е търсачът. Той все търси, но Бездната няма край. Няма нужда от търсене нито навън, нито навътре. Живей в Любовта, приятелю, и ще се окажеш намерен. Любовта е нещо повече от всичките ти търсения.

Из Книгата „Отворената Врата“

За какво мечтаеш, приятелю? За какво мислиш, приятелю? За какво се тревожиш, приятелю? Мечтаеш, мислиш, тревожиш се – три излишни процеса. Казваш: Искам да реша въпроса за Тайната на живота. – Не решавай решения въпрос, приятелю. Въпросът за Тайната на живота е Отворена Врата. Погледни тази теменужка, приятелю. Тя не мечтае, не мисли и не се тревожи. Тя не решава никакви въпроси. Защо не решава никакви въпроси, приятелю? Защото е разбрала същественото. Защото има Сърце. Който има Сърце, е разрешил въпроса за Тайната на живота. Сърцето е Отворената Врата, а Любовта е неговата Майка. Има Предание от Мъдреците, което казва: „Любовта много искала да създаде себе си. Тя положила едно велико усилие и изтръгнала от себе си образа на Сърцето. После се вгледала в него със своя велик и изначален взор и казала: Това е моето огледало, това съм аз.“

Авторитетът на мъничкото мнение

Събрал Мъдрецът Азирил своите трима ученици и ги попитал: Кажете ми кое е най-красивото нещо на света. – Първият казал: Най-красивото нещо на света е услужливостта, защото тя отваря външните и вътрешните пространства на човека. – Вторият казал: Най-красивото нещо на света, това е щастието, защото щастливият човек е Светлина и за себе си, и за другите. – Третият казал: Най-красивото нещо на света, това е здравето, защото здравето носи в себе си усмивката на радостта. – Тогава Учителят Азирил се обърнал към своя незабележим гост с думите: Кажи, дъще моя, кое е най-красивото нещо на света. – Тримата ученици се спогледали и учудили, защото наоколо нямало никой. Тогава Учителят Азирил се усмихнал и посочил с пръст, и казал: Това е дъщеря ми. – Това била една скромна теменужка. Досега тя само слушала и не искала да участва в такъв елементарен човешки разговор. Но след като била призована, тя се принудила да се раздели с великия свят на мълчанието. И така теменужката отворила листенцата си и казала: Най-красивото нещо на света, според моето мъничко мнение, е чистото Сърце. Това е най-голямата услуга, която можеш да направиш на всички пространства и на вселената. На чистото Сърце и щастието може да завижда. Чистото Сърце е майката на щастието. И още нещо: чистото Сърце превъзхожда здравето. Без чистото Сърце здравето оглупява. И накрая да ви кажа, приятели, според моето мъничко мнение, само чистото Сърце има усмивка. И то каква усмивка, Боже мой! Вие сигурно не се досещате за какво става въпрос. Тогава нека да ви кажа. Чистото Сърце има усмивка, която погребва смъртта. Това е единственото нещо, от което смъртта се тревожи. – И после теменужката-душа се обърнала към Учителя Азирил и му казала: Ако обичаш, татко мой, не ми губи времето с човешки разговори. Ти много добре знаеш, че има по-важни неща в живота. – Тогава Учителят Азирил казал: Извинявай, дъще, исках само да чуя твоето мъничко мнение. Исках да вразумиш човешкия свят. И дано не съм те наскърбил. – Тогава теменужката казала: Наскърби ме, но ако с нещо съм помогнала на човешкия свят, ще ти простя. И запомни, татко мой, светът на мълчанието е всякога по-богат от света на думите. Мълчанието, татко мой, има Свещен Глас, Глас без думи, Глас безпределен, неограничен, необвързан, Глас, в който можеш вечно да живееш. Кой ли е измислил тези думи? Според мен, татко мой, думите са най-голямата грешка във вселената. – И накрая Учителят Азирил се обърнал към своите ученици, и казал: Исках само да чуем това мъничкото мнение. – Но тримата ученици били с наведени глави.

Из Книгата „Валир Ин“

Колкото по-дълбоко се оплиташ, толкова по-красиво ще бъде разплитането. Колкото повече се наскърбяваш, толкова по-голяма радост ще бъде произведена. Колкото повече се вдълбочаваш, толкова по-неземен ще бъде Покоят. Краят на всички неща е в Покоя. Ако ти нямаш в себе си Покой, значи си в началото на нещата и значи още, че твоето Слънце сега се заражда. Покоят се явява в края на нещата. Но ти можеш да го предвкусиш. Това се усеща най-дълбоко в твоя скрит орган. Ние го наричаме Океанът. Хората го наричат сърцето. Някога в Древността, когато е съществувал само Покоят, той бил много самотен и се загледал в Океана. Покоят много искал да се роди поне едно същество, което да го цени, което да го търси, което да мисли за него. Но Океанът бил безмълвен. Тогава от Покоя паднали две сълзи и веднага от тях над водата изплувало Огненото Сърце. Това Сърце и до днес продължава да търси своя Баща. Но за да намериш своя Баща, трябва да намериш Покоя.

Из Книгата „Валир Ин“

Когато се научиш да живееш, ще придобиеш радостта. Когато се научиш да се радваш, ще придобиеш Слънцето. Когато се научиш да умираш, ще придобиеш Покоя. Когато придобиеш Покоя, няма да имаш нужда от Слънцето – ще си познал своя Баща. Без Покой никой не може да познае своя Баща.

Из Книгата „Валир Ин“

Защо Ме търсиш в света? Защо Ме търсиш в отвъдното? Защо Ме търсиш в радостта? Защо Ме търсиш в скръбта? Защо Ме търсиш в доброто? Защо Ме търсиш в злото? Аз се намирам в Покоя. Ако откриеш собствения си Покой, Аз ще ти се изявя.

Из Книгата „Валир Ин“

Покоят е въздух без вятър. Покоят е слънце без лъчи. Покоят е океан без вълни. Въздух без вятър въздух ли е? Слънце без лъчи слънце ли е? Океан без вълни океан ли е? Това е Покоят. И още нещо. Въпрос без отговор – това е Покоят. Кой може да отговори на съществата по-добре от Покоя? Най-великият отговор за Тайната на живота е Покоят. Но това не би развълнувало света, така както здравето не вълнува човека.

АХОТ

Не ти е необходим път. Не ти са необходими пътища. Не ти е необходимо разбиране. Не ти са необходими разсъждения. Достатъчно е да имаш само едно единствено нещо. Това, което трябва да имаш, е наречено АХОТ. На древния език Ра Авинор това означава да имаш Животворящо Сърце. Не е ли това повече от пътя и пътищата? Не е ли това повече от разбирането и разсъжденията? Не е ли това изгубеното Слънце? Ако ти нямаш Ахот, тогава ще имаш много страдания, защото трябва да се завърнеш в него. Без Ахот пътищата са безсмислени. Да имаш Ахот, това означава да имаш Център в своята вътрешна вселена. Ахот е твоят скрит Източник и затова проучи Сърцето си.

Най-древната птица

Явил се спор. Спорели три птици. Спорели за това, коя лети най-високо. Първата птица, която била наречена Адирахия, казала: Най-високо лети тази птица, която е най-разумна. – Втората птица, която се наричала Адиралия, казала: Най-високо лети тази птица, която е победила смъртта. – Третата птица се наричала Орилия. Тя казала: Най-високо лети тази птица, която владее и най-малкия полъх. Само тя разбира мига, защото е господарка на мига. – Тогава сред тях се явил най-древният Глас, Бащата на думите, Бащата на Адирахия, Адиралия и Орилия. Той казал: Най-високо лети тази птица, която се е освободила от крилата си. Само тази птица може да стои неподвижно в своята най-висока област. Има само една такава птица и не се е раждала втора. Тя е наречена Абенира, или „Превъзхождащата живота“. На човешки език това се изрича като Богиня. Но това е птицата Абенира. Наречена е още „Превъзходната“. Тя е решила най-трудния въпрос във вселената. Тя е надминала живота, тя превъзхожда живота. А това, което превъзхожда живота, е повече от живота. Във вселената това е известно като Любовта. И затова тя е наречена птицата на Любовта. Тя е Абенира – най-древната птица. По-късно тя е била наречена Феникс, или „Самозараждащата се“. Любовта символизира самозараждането.

Тишината е нашата дълбочина

Когато говориш, ти твориш. Когато мълчиш, ти се съграждаш. А когато навлезеш в своята собствена Тишина, ти познаваш своята Нероденост. Тишината принадлежи на Великото, на Несътвореното, на Неизразимото. Да придобиеш тази Тишина, означава да си роден от нея. Който е роден от Тишината, той познава скритото Слънце на живота.

Само Мъдрите живеят

Повикал Мъдрецът Уазаха своите двама любими ученици и им казал: Кажете ми защо са родени кокичето и минзухарът? И защо кокичето гледа надолу, а минзухарът нагоре? – Първият ученик казал: Кокичето гледа надолу, защото иска да познае тайните на земята, а минзухарът гледа нагоре, защото иска да познае тайните на небето. Те са родени, за да стигнат по различен път до себепознание. – Вторият ученик казал: Кокичето гледа надолу, защото иска да познае своите корени. Понеже не вижда корените си, то гледа надолу и се чуди къде са те. И затова е наречено чудното цвете. Минзухарът гледа нагоре. Той също търси своите корени и те също не се виждат. Кокичето и минзухарът са родени, за да покажат на човека, че той също трябва да търси своите корени. – Тогава Учителят Уазаха казал: Така е и с хората. Едни търсят себепознанието и постигат нещо. Други са просто търсачи. Те търсят, изследват и наблюдават, и постигат нещо. Но най-висшата цел постига този, който е съумял да не познае себе си и който се е отучил да търси. Мъдрите нито познават себе си, нито са търсачи. Те живеят просто в духа си. Те знаят, че не могат да го познаят, и те знаят, че няма нужда да го търсят. Мъдрите живеят в Духа, за Духа и чрез Духа. Ето защо Духът царува в тях. Мъдрите правят само едно нещо: те живеят заедно с Духа. Ето защо те са истински щастливи.

Предание за красотата, която е неизразима

Извикал Мъдрецът Аширава своите трима любими ученици и ги попитал: Кое е най-красивото нещо на света? – Първият ученик казал: Най-красивото нещо на света е Ариха. На древния език Ра Авинор това означава „съществото, чието Ухание стигна до своето дъно“. В света това същество е познато като розата. – Вторият ученик казал: Най-красивото нещо на света е Ародон. На древния език Ра Авинор това означава „вода, вода и още вода, стихия от вода, покой от вода и Мистерия от вода“. На света тази същност е известна като океанът. Но неговото изначално име е Ародон и красотата му е неописуема. – Тогава дошъл ред на третия ученик. Той казал: За мен най-красивото нещо на света е Ахуравал. На древния език Ра Авинор това означава „Този, Който е отвъд Древността“. Това е Този, за Когото не можем да говорим. В света го наричат Бог, Великият, Древният, но никой не може да Го изрече. За Него не може да се говори. Красотата се намира в това, за което не може да се говори. Единственият, Който може да говори, това е Ахуравал. Той говори чрез Великите Учители. Това, което Учителите ни казват, са особени думи. Това са думи, които носят в себе си повече мълчание, отколкото говор. Учителите говорят като мълчанието. Който говори като мълчанието, той умее да съхранява Ахуравал. Ето защо в древния език ние се обръщаме към Учителите с думата Изахир, което ще рече „Неизречен от Неизречената Същност“ или още „Ти, който си Неизразимата Искра, съхранила себе си отпреди Вечността“. Изахир означава още „Неопетнената Искра“. В света хората наричат тези същества Учители. Но на какво ни учат тези Учители? Те ни учат на това, което са самите те. А те са Неизразимото в живота. Ето това наричам красота.

История за Истината, която се ражда от Бездната

Един търсач на Истината попитал Стареца Ашираха – на древния език Ашираха означава „разказвачът на истории“. И така търсачът попитал: Кажи ми, Ашираха, кажи ми за Великия Учител Агорот. И аз съм търсач, и Великият Агорот е търсач, но той е постигнал Истината, а аз съм непълен. – Тогава старецът Ашираха му казал: Историята, търсачо, за Великия Учител Агорот е кратка. Великият Агорот много търсеше, но чак към края на живота си разбра какво трябваше да намери. И той я намери – Великата, Необятната Бездна. И тя го погълна. Но по-късно стана ясно, че Великият Агорот е погълнал Бездната. И слушай, търсачо. Само тези, които съумеят да се върнат от Бездната, стават подобни на Великия Агорот. Ти, търсачо, побеждаваш препятствията, но не си видял още лицето на Бездната. Когато се срещнеш с Бездната, ще разбереш, че има само едно препятствие – това си ти самият. И ако можеш да преодолееш себе си, тогава няма да имаш повече препятствия. И тогава ще станеш от непълен препълен. Щом си препълнен, Истината се е родила. Търсенето е приключило. Пълнотата е погълнала търсенето. Това е историята, търсачо, на Великия Агорот. Милиони са тези, които търсят. Но само тези намират, които са родени от Бездната.

Преданието на Авари – Белият Мъдрец

Живял един Старец. Той бил изключително скромен и смирен. От всичко той най-много обичал цветята. Той познавал душата на цветята. За него цветята били лъчи на Древната Мъдрост. Той живял по времето на Ра Авинор. Той бил наречен Ахол Бара, или Познавачът на цветята. Той толкова много живеел с цветята, че някои го наричали още Абава Бара – Бащата на цветята. Той умеел да прониква в душата на цветята, умеел да ги весели. А някои смятали, че той е единственият, който е знаел истинските имена на цветята. Ще ви разкажа една случка за този Старец. Веднъж той отишъл при едни от своите любими цветя. Тези цветя се наричали Авари. На древния език Ра Авинор това означава Белите гости. Ние хората ги знаем като кокичета. Но много от Аварите били нещо повече от кокичета. Това се отнася за напредналите Авари, самовглъбените, независимите. Те приличали много на другите, но носели Тайна, скрита в собствената им вглъбеност. При една от своите разходки Старецът посетил четири от Белите гости. Отначало те мълчали, но той произнесъл една тайнствена дума и събудил същността им. После той ги попитал: Кажете ми кое е най-чудното в живота и защо е най-чудното. – Първото цвете казало: Най-чудното нещо е самият живот. Животът е чудо, защото е неуловим. – Второто цвете казало: За мене първата дума, която е повече от чудо, е слънцето. Слънцето е чудо, защото живее толкова надалече, а грее право в сърцето ми. Ето защо за мен слънцето е най-първата дума. Тя е думата преди чудото. Аз мисля, че слънцето е преди живота. – После проговорило третото цвете. То казало: За мене има нещо повече от живота и от слънцето. Най-голямото чудо за мен е работата – така да работиш вътре в себе си, че да създадеш свой собствен живот, независим от твоето увяхване. Ето защо смятам, че работата е най-голямото чудо. За мен смисълът на работата се състои в това да се превърнеш в живот отвъд живота, да се превърнеш в слънце, без да очакваш друго слънце да те грее. Другото слънце е огряло себе си. Ето защо аз смятам, че всеки трябва да огрее себе си. – И накрая Старецът се обърнал към четвъртото цвете. Той знаел, че това цвете е Авари – Бял Мъдрец. Аварите се отличават по това, че обичат повече мълчанието, отколкото думите. За тях думите са бреме. За Аварите истинският творец работи отвъд думите. Всеки Авари е скрит дълбоко в своето мълчание, защото творчество и мълчание са едно и също нещо. Но Старецът, който познавал това Авари, призовал тайното му име и поискал то да сподели нещо от своето безмълвие. Тогава Авари трябвало да каже своето мнение за най-голямото чудо. То казало: Според мен най-голямото чудо е Аворада Махая. – На древния език Ра Авинор това означава „Безмълвната Любов“, или „единствената способност, която пресътворява нещата“. После Авари се обърнало към Стареца и му казало: Няма нужда да ти казвам защо е така. Просто приложи това в живота си и няма да има нужда от думите живот, слънце, работа и други подобни, защото Аворада Махая е истинската същност на нещата. – После Авари се поклонило и изчезнало в своето безмълвие. Другите три цветя се спогледали и си казали: Нека да търсим себе си в своята Безмълвна Любов. – И Старецът също си тръгнал замислен и обогатен. И макар че бил Бащата на цветята, той продължавал да се учи от тях и да им се възхищава.

Предание за най-дълбокото нещо на света

След като чул много безполезни разговори всред хората, Старецът Аховал решил да отиде и да разговаря със своите приятели – цветята. Така той посетил своите любими четири теменужки, които и друг път са докосвали сърцето му. Старецът Аховал искал да разбере кое е най-хубавото нещо, а нямал отговор. Така той стигнал до теменужките, седнал до тях и им се поклонил с душата си. И понеже предложил душата си, веднага получил четири усмивки. На древния език теменужка се произнася като Хабирави, което значи „скрита усмивка“. Но за този, който умеел да им предложи душата си, усмивката ставала явна. И така, събрали се пет усмивки, което означавало, че разговорът може да започне. Старецът попитал: Кажете ми кое е най-дълбокото нещо на света. – Той знаел, че този отговор осмисля всичко в живота. Той знаел, че ако някой му даде правилен отговор на този въпрос, той ще има ключа на живота. А ключът означава да имаш най-хубавото, най-скъпоценното нещо в ръцете си. На древния език думата ключ е Ахадор. Тя означава „проникване в Тайната“. И така Старецът попитал четирите Хабирави: Кое е най-дълбокото нещо на света? – Първото Хабирави казало: За мен най-дълбокото нещо на света е стремежът. Той бавно пронизва цялата вселена и се домогва до Същността на нещата. Има ли по-дълбоко от това? – Второто Хабирави казало: За мен най-дълбокото нещо на света е чистото сърце. Чистото сърце е способност, която мълниеносно получава Истината. Има ли по-дълбоко от това? – Третото Хабирави казало: За мен най-дълбокото нещо е блаженството. Блаженството е притежание само на тези, които имат освободена душа. Не е ли това най-дълбокото нещо на света? – Дошъл ред на четвъртото Хабирави. Всички вперили очи в него. Дори и съседните цветя, дори и дърветата надничали към него. Всички наоколо разбрали, че това Хабирави е Авари – Мъдра Същност, защото преди Авари да започне да говори от дълбините на своето безмълвие, се появила ярка светлина. Авари казало: Най-дълбокото нещо на света, приятели, е несъмнено смъртта. Тя не ни учи на нищо, тя не ни дава нищо, но без да знае, тя най-много ни помага. Може да попитате защо смъртта най-много ни помага. Защото без самата тя да знае, тя ни въвежда в единение с Праизвора – Бащата на несътворените неща. Чрез постоянното умиране ние все повече се завръщаме и сливаме със своя Баща. А това води до най-дълбокото нещо на света – да станем господари на живота и смъртта. Само господарят е свободен. Свободата, приятели, означава Изначалие – независимост от живота и смъртта. Животът е създаден за да умрем. Смъртта е създадена, за да се слеем. Без смъртта нямаше да постигнем сливане с Тайната на собствената си Свобода. Ето защо смъртта е най-дълбокото нещо на света, защото тя води до сливането с нашия Баща.

Предание за пътя към Неизреченото

Отишъл Старецът на гости при своите любими цветя. На древния език тези цветя се наричали Алхоли, което значи „Търсещите“. Други ги наричали „Търсачите“, а в света на хората те са наречени минзухари. Старецът седнал до три Алхоли, произнесъл тайнствената дума и отключил душата им. После ги поздравил и задал своя въпрос: Кажете ми, Алхоли, защо човекът има сърце? – Първото Алхоли казало: Човек има сърце, за да проучи много внимателно своето безумие и накрая да се освободи от него. Да започнеш да проучваш своето сърце, означава да тръгнеш на едно много дълго пътешествие. В това пътешествие ще срещнеш най-различни чувства и желания. Те имат толкова многобройни образи, че в тях можеш да се изгубиш. Който се изгуби в тях, става безумен, но който се завърне в сърцето си, съхранява своята разумност. Сърцето е дадено, за да принадлежи на разумния. – Второто Алхоли казало: Сърцето на човека е дадено, за да проучва потънкостите на живота, за да може той да улавя неуловимите неща. Защото само този, който може да улови неуловимото, придобива душата си. Той се завръща в душата си. За него можем да кажем: Ето истинския човек, ето този, който е познал душата си. Сърцето е дадено на човека, за да познае той душата си. Да имаш душа, това е равно на себепознание. – Третото Алхоли казало: Човек има сърце, за да извърви своя път. Първо по този път той трябва да се освободи от своето безумие. После по този път той трябва да се освободи и от своята разумност, защото дори и разумният човек не е още истински човек. Според мен истинският човек няма нито безумие, нито разумност. Той няма нито тяло, нито душа. Истинският човек е Вечен Пламък. В този Пламък е скрита освободената Светлина. Тази Светлина не грее нито за света, нито за хората. Тя огрява единствено своята собствена Мистерия. Сърцето на човека е създадено, за да стигне той до своята собствена Мистерия. Само този, който е стигнал до своята собствена Мистерия, е изпълнил предназначението си. Той вече не е човек. Той е същество на Мистерията. Някои го наричат Бог, но преди да се роди Бог, е съществувала само Мистерията. – Всички погледнали третото Алхоли и разбрали, че то е Авари – същество от Мистерията.

Из Мъдростта на Хавинари

Този, който се самопознае, той изгубва името си. Но Истината му дава ново име. Това име се превръща в Блясъка на живота му.

Из Мъдростта на Хавинари

Ако искаш да откриеш смисъла на живота, постави една велика цел в живота си – цел, която е невъзможна, цел, която никога не можеш да постигнеш. Щом целта е невъзможна, в един прекрасен, тъжен ден ти ще бъдеш докоснат. Скритият смисъл на живота ще потропа на сърцето ти. Невъзможното ще си остане невъзможно, но смисълът, който е негов пратеник, ще развесели душата ти завинаги. Смисълът на живота е безмълвен гост.

Из Мъдростта на Хавинари

Когато слънцето залезе, то изгрява в мен. Така аз вече имам слънцето в себе си. И не ме очакват тъжни дни, защото слънчев е Духът ми. Живеех в залез, защото бях човек. Сега живея в изгрева, защото Духът ме освободи от залеза на нещата. Съществувал е само изгревът, но аз съм бил твърде много човек. Сега вече хората ме гледат с особени очи. Те се чудят защо съм толкова щастлив, но не знаят, че това е дело на изгрева. Всеки трябва да изгрее в себе си.

Из Мъдростта на Хавинари

Хората са обречени да вървят в някакъв път. В момента, в който се отрекоха от Неназовимия, те тръгнаха на път. Едни се движат в пътя на времето, други се движат в пътя на вечността. А други не търсят нито времето, нито вечността, но търсят Името Му. Но няма Име Неназовимият. Когато Неназовимият живее в някого, той не търси нищо, защото е реален.

Из Мъдростта на Хавинари

Открий в радостта слънцето на живота. Открий в скръбта друго слънце в живота. Открий в живота слънцето на живота. Открий в смъртта друго слънце. И накрая, когато изоставиш всички слънца, в теб ще се роди единствено Истината. Истината е Бащата на слънцата.

Пътят към Сиянието

Най-древното състояние на човека се нарича АЛАР. На древния език Ра Авинор това означава Сияние. Но в миналото човекът пожелал да се отдели от Алар. И оттогава човекът заживял в свят от светлина, в свят от тъмнина или смесено – в свят от светлина и тъмнина. Истинският човек не живее нито в светлина, нито в тъмнина, но той трябва да мине през тях, трябва да ги преживее. Ако ги преживее правилно, той ще се завърне в Алар. Кой е този, който може да ги преживее правилно? Това е търсачът на Истината, понеже търсейки Истината, той преминава и през тъмнината, и през светлината правилно. Истината дава на търсача онези очи, чрез които той съзира във всички събития на своя живот искрици от Сиянието. И когато събере три хиляди искрици, Древното Сияние в него се самозапалва. Той става независим от светлината и тъмнината. Той става Алар – Изначална Същност. Велико е умението да съзираш във всяко събитие на своя живот искрицата от Сиянието. Ако съзираш това, ти се превръщаш в Син на Сиянието. Ти ставаш по-богат от това, което вселената може да ти даде. Ние всички сме призвани да се завърнем в Древността на Алар.

АЛ ХАЗОРА

И в Древността, и сега съществата всякога са се молили, всеки по своя начин. Но да умееш да се молиш, това е Свещено изкуство на душата. На древния език Ра Авинор думата за молитва е Ал Хазора. Ал Хазора означава „умеещият да рисува“. Това е едно Велико, Свещено умение. Да умееш да рисуваш означава да умееш да пресътворяваш. Така ще дойдеш до един момент, в който ще бъдеш изцяло пресътворен. Това вече е твоят истински образ, Съкровеният ти образ. Да умееш да рисуваш означава още да умееш да живееш. Това, което умее да живее, е истинското в живота. То е наречено душа. Няма по-велико умение в живота от Ал Хазора. Който е посветил живота си на Ал Хазора, той е очертал пътя към своята Древност. Тази Древност в човека е наречена Хазавод. Това е името на душата.

Най-красивото умение

Кое е най-красивото умение в живота? Най-красивото умение в живота е да умееш да говориш. Който говори с душата си, увеличава Сиянието на своето сърце, Светлината на своя ум и Благостта на своята воля. Когато Сиянието, Светлината и Благостта са събрани на едно място, човекът става жива душа. Тогава душата започва да говори. Когато душата заговори, думите ѝ светят, а мълчанието ѝ сияе. Ето това е най-красивото умение в живота.

Из Хафа Ановарис – „Книга за Сърцето“

Ти не пътуваш за никъде. Ти пътуваш към себе си. Ти пътуваш към собственото си Сърце-Слънце. Когато Сърцето ти се превърне в Слънце, пътят свършва, защото вече имаш всичките лъчи. Когато всичките лъчи са събрани на едно място, те обхващат цялата вселена. Погледни в Сърцето си и ако Слънцето още не е дошло, значи те очаква път.

Из Хафа Ановарис

От Сърцето протича живота по лицето. Лицето е намек за Сърцето. Лицето е външната Книга на Сърцето. Само Посветените могат да четат по лицето скритата Книга на Сърцето. Всяко Сърце извън лицето си има таен живот. Чистият живее със Сърцето си на Слънцето. Нечистият живее в своите желания. Който има желания, погубва Сърцето си и разваля лицето си. Сърце, което има Любов, става Слънце. Тук корените на желанията изсъхват, защото Любовта желае само Слънцето. За такива хора казваме, че са Душата на света. Да имаш Душа означава да огряваш и себе си, и другите. Душата е скритото лице на Сърцето, тя е истинският образ.

Из Хафа Ановарис

Накъдето е устремено Сърцето, такова ще е бъдещето на човека. Устремът е, който оформя бъдещето. На древния език Ра Авинор думата за бъдеще е Хотиварон. Тя означава „В дълбините“. Бъдеще има само в дълбините. Дълбините на човека са такива, какъвто е неговият устрем. Ако Сърцето на човека е устремено към Бога, според древния закон човекът вече е Бог. Останалото е само извървяването на пътя. А устремът знае как да го извърви, защото той е самият Бог.

Из Хафа Ановарис

В Сърцето се таи мракът на вселената. В Сърцето се таи светлината на вселената. В Сърцето се таи смърт и живот, зло и добро, болест и здраве, безпътие и път. Но в Сърцето на човека се таи и Незнайното. От устрема на Сърцето зависи къде ще попадне човекът. Устремът е посоката, в която се движим. Незнайното е мястото, където трябва да отидем. Разумен е този, който е избрал Незнайното.

Из Хафа Ановарис

Сърцето храни устрема. Устремът храни пътя. Пътят образува Душата. Душата е Слънцето на вселената. Който е стигнал до Душата си, е докоснат от малкия лъч на Незнайното. Малкият лъч разкрива Тайната на вселената. Но съществува и голям лъч…

Роден от Истината

Да имаш път, това е началото. Да изживяваш пътя си, това е средата. Да срещнеш по пътя си Истината, това е краят. Който е срещнал Истината в своя път, той е роден в Духа и не спада към човешката история. Той е извън себе си. Той може да посещава себе си, но е нещо повече от себе си, защото Духът му живее в безвремието.

Истината му става Баща

Който се е слял със себе си, той е в единство със себе си. Който е в единство със себе си, ще бъде повикан от Истината и Истината ще му даде единство с Отвъдното. Който е в единство с Отвъдното, той може вечно да се обновява. Пътят му става безкраен, а Истината му става Баща.

Всеки лично трябва да стигне до своето Безмълвие

Три чудни пеперуди спорели с океана. Те искали да знаят с какво този океан ги превъзхожда. И трите пеперуди били емоционални, говорели на висок глас. Първата пеперуда казала на океана: Това, че си безкраен, не означава, че ме превъзхождаш. – Втората пеперуда казала на океана: Това, че си дълбок, не означава, че ме превъзхождаш. – Третата пеперуда казала на океана: Това, че се вълнуваш, не означава, че ме превъзхождаш. – Но океанът все мълчал и мълчал. Тогава се явил Тайният Глас, който е скрит в нещата. Той казал: Океанът никога не е искал да ви превъзхожда. Той е избрал за себе си Безмълвието. Това Безмълвие е най-великото богатство. Да си богат означава да си безмълвен. Да си богат означава да си дълбок. Да си богат означава да си безкраен. Ето защо океанът мълчи. Той сякаш иска да ни каже: Всеки лично трябва да стигне до своето Безмълвие. Само във Великото Безмълвие можеш да разбереш Тайнството на нещата. Във Великото Безмълвие е скрит Говорът на Вечността.

Алмалира – Бездънната Яснота

Събрал Мъдрецът Ал Ховаран своите три дъщери и им казал: Искам да узная от вас що е Любовта. – С това Мъдрецът искал да надникне в техните души. Така той щял да узнае и техния вътрешен път. И поставил въпроса, който не е въпрос: Що е Любов? Първата дъщеря казала: Любовта е процес на една велика работа. Чрез тази работа всичко е създадено и чрез тази работа ние се пресъздаваме. – Втората дъщеря казала: Любовта е най-великото молитвено състояние. Който познава това състояние, той живее интимно с Любовта. Той узнава собствения си път и върви по този път с една непрекъсната радост. – Накрая дошъл ред на най-малката дъщеря. Тя казала: Любовта не е нито въпрос, нито отговор. Когато стигнах до нея и когато я преживях, аз изгубих всичките понятия за нея. Любовта е преживяване, което надминава и този, и онзи свят. Тя живее в собственото си несъществувание. Само който е преживял собственото си несъществувание, може да я разбере. На най-древния език тя е наречена Алмалира. Но, татко мой, аз не знам какво означава тази дума. – Тогава Мъдрецът Ал Ховаран казал със своя тих и свещен глас: Древните са ни предали само две значения за тази дума и нас ни очаква Вечността, за да разберем тези две значения. Според Древните Алмалира означава „Бездънна Яснота“. Другото значение на Алмалира е „Океан от несъществувание“. Но ние, хората, сме пожелали съществувание и сме се отделили. На хората днес е много трудно да се научат да не съществуват, защото това е качество на Алмалира. Само Мъдреците владеят това изкуство, защото те са забравили света. Те помнят само Алмалира.

Завръщане в Любовта

Защо пеперудата лети към пламъка на свещта? Някои казват: Защото тя обича да рискува. – Други казват: Защото тя обича да проучва нещата. – Трети казват: Защото любопитството я води. – Но какво казва Тайната? Тя казва: Огънят, това е Любовта на Бога, в която трябва да се разтворим. Тези, които се разтворят, се сливат с Любовта. Останалите са странници в чужда родина.

Махотари

Колкото повече търсиш Бога, толкова повече се изгубваш. Колкото повече се изгубваш, толкова повече Го намираш. Колкото повече Го намираш, толкова повече изчезваш. Когато изчезнеш напълно, Бог се явява. Който не умее да изчезва, остава сам със себе си. Но който умее да изчезва, влиза в единство с Бога. Който умее да изчезва, не общува със себе си, а с Бога. На древния език Ра Авинор думата Махотари означава „изчезналият“. По-късно са го нарекли вместо „изчезналият“ – „благословеният“. Но „изчезналият“ е едно по-дълбоко явление от „благословения“. Изчезването е най-великото изкуство. Това са тези, които са се потопили напълно в Океана на Бога.

Мъдрецът и философските системи

Веднъж четирима философи спорили що е Бог. Те много искали да узнаят що е Бог и смятали, че в спора ще се роди Истината. Те познавали един Мъдрец и решили да го посетят. Този Мъдрец се наричал Авидор. Те много искали да чуят и неговото мнение. Но той нямал мнение и те не останали доволни от него. Те продължили пътя си, но изведнъж се стъмнило, подухнал вятър и те усетили близко до себе си присъствието на някакво същество. И четиримата философи си казали: Тук до нас е Бог. Трябва да отидем да Го пипнем и да Го проучим. – И те почнали да опипват съществото. Първият философ хванал нещо като опашка и казал: Бог е опашка. – Вторият философ понеже се спънал и паднал, хванал един крак и казал: Бог е крак. – Третият философ пипнал кожата на съществото и казал: За мен Бог е нещо меко. – Четвъртият философ пипнал нещо като роги, което приличало на някакъв клон. Той казал: Бог е клон. – Накрая те се изморили и тръгнали да се връщат. По пътя си те срещнали Мъдреца Авидор и всеки му казал своята философия за Бога. Единият му казал: Бог е опашка. – Другият му казал: Бог е крак. – Третият му казал: Бог е нещо меко. – Четвъртият му казал: Бог е клон. – И всеки държал на своята философия, на това, което е пипнал. Авидор се усмихнал приятелски и им казал: Това е нощна философия, приятели. Постойте малко при мен, след малко ще изгрее денят и ще отидем да видим що е Бог. – Те постояли малко до Авидор, помълчали малко, макар че не обичали мълчанието, след малко изгрял денят и донесъл светлината. И Авидор завел философите при своя кротък елен, и им казал: Ето, вижте що е Бог. – Те казали: Но това е елен. – Не, приятели, това не е елен – казал Авидор. – Това е Бог. Бог е нещо цяло. – Но философите не разбрали неговия език. Те пренесли своята нощна философия и в деня. Такъв е човешкият път. Но Мъдрецът се е освободил от нощната философия. Той живее в деня и денят му разкрива своите тайни. Денят е, който разкрива целостта на нещата. Мъдрецът живее с очите на деня.

Елорите – най-великото нещо в живота

Събрал Учителят Алхомодор своите трима ученици и ги попитал: Кажете ми кое е най-великото нещо в живота. – Настанало време за мълчание, защото те искали да обмислят дълбоко своите отговори. Те не искали бързо да отговарят и затова минало много време, в което всеки трябвало да обмисли своя Свещен отговор. След като минало определеното време, учениците започнали да отговарят пред своя Учител. Първият ученик казал: Най-великото нещо в живота е доброто. Не всяко добро е Любов, но всяка Любов е Свещено добро. Най-великото нещо в живота е Свещеното добро. В това добро участва скритият Бог, а човек само присъства. – После дошъл ред на втория ученик. Той казал: Най-великото нещо в живота е търсачът на Мъдростта. Истинският търсач има поглед само за същността на нещата. Виждайки скритата същност на нещата, търсачът прозира миговете на Вечността. Така той се обновява с Мъдростта и общува с Единствения. Търсачът е най-великото нещо в живота. Той носи в себе си най-великото благословение, защото кой е търсачът в нас? Кой е внесъл в нас Духа на търсенето? Това е дело на скрития Бог – Всемъдрият. Скритият Бог е търсачът. Той търси Себе Си и се намира. Той е сътворил търсенето. И накрая той намира Себе Си. Така Той се познава в нас и ние, които сме откликнали на търсенето, се познаваме в Него. Ето, това е най-великото нещо за мен в живота. – Дошъл ред на третия ученик. Той казал: Най-великото нещо в живота е следното. Има три вида камъни: обикновени камъни, скъпоценни камъни и самородни камъни. Най-великото се крие в самородните камъни. Обикновените камъни, това са хората, които странстват в живота и смъртта. Обикновените камъни странстват от хиляди години в омагьосан кръг. Тези камъни носят много безпокойства в себе си и безпокойството е техният път. Те не умеят да търсят и затова не намират. Тези камъни са наречени светът. Скъпоценните камъни са нещо много по-добро. Това са духовните хора. Те имат Свещена цел в живота си. Те придобиват най-различни добродетели, които посвещават в служене на Великия Бог. Те са служители, те са благословени. Те са тези, които са осмислили своя път и помагат и на другите да го осмислят. Но най-великото нещо в живота са самородните камъни. За тях е много трудно да се говори, защото те не са нито добри, нито служители. Те не са даже Любов. Те са Велика Любов. За нас те са известни като Елорите – Боговете. Те са най-великото нещо в живота.

МАХАРА – науката на Боговете

Събрал Учителят Мохродор своите четирима любими ученици и ги попитал: Кое е най-великото учение в живота? – Първият ученик казал: Най-великото учение в живота е учението за радостта. Радостта превръща всичко в светлина. Когато радостта се загледа в трудностите, те променят посоката си. Радостта е велико качество на душата. Ако съумееш с радост, с усмивка да погледнеш смъртта, ще видиш, че смъртта не съществува. Усмивката пред лицето на смъртта показва, че човекът е заживял в душата си. А душата е мястото на безсмъртието. – Вторият ученик казал: Най-великото учение в живота е блаженството. Блаженството е тази Божествена енергия, която се е освободила напълно от злото. Там, където няма никакво зло, е поставено началото на великото учение. – Третият ученик казал: Най-великото учение в живота е да умееш да наблюдаваш. Който умее да наблюдава, той е господар на всяка ситуация и на всеки миг, защото той вижда само Единствения и общува само с Единствения. Между тях тече тайнствен език, тайнствен говор. Това е Свещеният език на едно велико и древно общуване. Който има окото на наблюдението, той вижда само Единствения и има на своя страна Единствения. – Четвъртият ученик казал: Най-великото учение в живота е безмълвието. Безмълвието е подобно на пустиня. Когато навлезеш в пустинята, ти виждаш, че тук няма никакъв свят. Пустинята унищожава света. Но нейното безмълвие не спира дотук, защото и ти трябва да изчезнеш. Ти можеш да изчезнеш само тогава, когато всичко в тебе стане безмълвно. Когато се яви тази пълнота на безмълвието, ти виждаш Единствения. Безмълвието е най-дълбокото виждане. В безмълвието не съществува нито светът, нито ти. В безмълвието съществува само Той. В безмълвието няма свят, няма зло. В безмълвието живеят Боговете. На древния език думата за безмълвие е Махара. Едно от значенията на тази дума е „изчезващият“ или „този, който е постигнал Слънцето“. И наистина тези, които са постигнали Слънцето, са Боговете. Те са изчезнали в Единствения. Когато и ние постигнем пълнотата на Махара, тогава и ние ще изчезнем. А когато изчезнем, и ние ще можем да общуваме с Боговете и с Единствения.

Смисълът отива при Истината

Не търси смисъла на живота, Сине мой. Не се подвеждай, Сине мой. Всеки, който търси смисъла на живота, ще го постигне безсмислието. Търси Истината, Сине мой. Живей в нея, живей чрез нея, мисли като нея и търси само нея. По този път тя ще осмисля целия ти живот, дори и твоето безсмислие. В Истината има способност, която осмисля и най-незначителните неща. В човека има способност, която обезсмисля и най-значителните неща. Моят съвет, Сине мой, е: Не върви в човешкия път. Никой човек не е намерил смисъла на живота. Всеки човек търси смисъла, но не го е намерил. Живей в Истината, Сине мой, и смисълът ще те следва. Смисълът е отражението на Истината. Смисълът е последствието. Насочи цялото си внимание в сърцето на причината и тогава Истината тихо ще засияе в теб. Другите ще търсят смисъла, а ти ще бъдеш намерен от смисъла на живота. Смисълът е малкото лице на Истината.

Малцина ще разберат това

Има път, който е кратък; има път, който е дълъг. Има път, който води нагоре; има път, който води надолу. Има път, който води наляво; има път, който води надясно. Има път, който води към материята; има път, който води към Духа. Има път, който води към знанието; има път, който води към незнанието. Има път, който води към радостта; има път, който води към скръбта. И още много пътища има, приятелю. Мъдрият не следва нито един от тези пътища. Мъдрият следва Бездната, а Бездната следва Истината. Малцина ще разберат това.

Всичко се движи в Неговата неподвижност

Цветето пътува към аромата. Човекът пътува към душата си. Слънцето пътува към Незнайния. Мъдрият пътува към Истината. Всичко си има път, всичко се движи. Само Великият е неподвижен. За да могат да се движат нещата, Той е станал неподвижен. Ето защо е казано: „Живеем и движим се в Него“. Той е създал Свещеното пространство, за да се движим всякога в Него. Всичко се движи към Него. Той само наблюдава. Всички светове са Негови деца.

Целта на човека според цветята

В гората на едно усамотено място живеели четири красиви цветя. Те били красиви, защото много обичали да размишляват и освен това не обичали да спорят. Те не обичали и да говорят помежду си, но при тях често идвал един Учител. Те много го обичали, но го смятали за странен. Той събуждал в тях най-хубавите разсъждения. Така те се привързали към него и го нарекли Странника. По-късно го нарекли Авир Роса, което на древния език Ра Авинор означавало „Голямото цвете“, защото цветята се чувствали сродни със Странника. Тези четири цветя били четири разумни души. Те никога не се хранели с второстепенна храна за разлика от човека и животните. Те се хранели със слънце, със слънчева енергия. Всеки път, когато Авир Роса идвал при тях, се получавал по един красив слънчев разговор. Те най-много разговаряли за човека, за душата, за пътя. И сега, когато Авир Роса бил при тях, ги попитал: Кажете ми каква е целта на човека. – Първото цвете казало: Целта на човека е чистотата. Според мен само чистият може да има усмивка, само той може да се радва на живота. И другите хора се радват, но нямат тайнството на усмивката, защото това тайнство – усмивката – се ражда само в чистотата. – Второто цвете казало: Целта на човека е в придобиването на Мъдростта, защото Мъдростта е способност, която навсякъде вижда Бога. Мъдростта е способност, която и в мрака вижда величието на живота. – Третото цвете казало: Целта на човека е в придобиването на Божествения Огън, защото чрез този Божествен Огън човек може да пътува, да посещава световете и съществата и да им помага. – Четвъртото цвете казало: Според мен целта на човека не е в придобивките. Каквото и да придобие човек, той не е господар на своите придобивки. Човекът има една единствена цел – самия себе си. Целта на човека е да стане съвършеният човек. Тогава каквото и да прави той, ще бъде подобие на Бога. Само съвършеният човек има всякакви права. Ако съвършеният човек разруши един свят, това също е правилно, защото той ще създаде един още по-хубав свят. Той ще създаде свят, подобен на образа на Бога, а не един измислен и въображаем свят. Първоначалният, съвършен човек във вселената е бил самият Бог. Този Бог е създал съвършените човеци – Боговете. Когато по-късно се е оттеглил да си почива, Той е дал творчеството в други ръце. Тези други ръце са създали несъвършените хора. Но несъвършените хора са имали свой избор. Ако направят правилен избор, те тръгват по пътя на съвършения човек и в определеното време ще станат Богове. В момента на окончателния правилен избор те вече имат Свещена съдба. И те трябва само да извървят нейния път, а трудностите по пътя са вече без значение. Тези, които са направили неправилен избор, те стават все по-несъвършени и все по-несъвършени. Несъвършенството е мястото на страданията и трагедиите. Несъвършенството е последствието от неправилния избор. – Така завършило своята реч четвъртото цвете.

Из Книгата „Алхор Хадава“ – „Живеещият в Тишината“

Има много неща в живота казани, но това, което блести, е неказаното. Има много неща в живота споделени, но само несподеленото, сияе. Думите са казали толкова много неща, но те не могат да говорят. Единственото нещо, което може да говори, е Тишината. Но тя мълчи. Думите говорят, но само Тишината разкрива нещата.

Из Книгата „Алхор Хадава“

Звукът е споделена Тишина. Думите са споделено чувство. Радостта е споделено сърце. Животът е споделена душа. Безмълвието е споделен Дух. Който има това Безмълвие, той долавя Истината, защото Безмълвието е Свещеният дом на Истината.

Из Книгата „Алхор Хадава“

Думата е същност, излязла навън. Безмълвието е същност, останала в дълбокото. Ето така се е съхранил животът. Ние не можем да споделим най-дълбокото. Но ние можем да се слеем с него. Сливането с него е нашата Истина.

Из Книгата „Алхор Хадава“

Човекът живее в пределното, Тишината живее в безпределното. Човекът живее във външното, Тишината живее във вътрешното. Човекът живее в света, а Духът живее в Тишината. Тишината е мостът, по който Духът отива при Истината.

Из Книгата „Алхор Хадава“

Защо цветята са красиви? Защото са безмълвни. Защо водата е красива? Защото е безмълвна. Защо душата е красива? Защото е безмълвна. Там, където е Безмълвието, красотата е цяла. Хората са проговорили цветя. Те са пожелали думите, те са пожелали сътворението. Думите много говорят, но само Тишината разкрива. В Тишината е Откровението на живота. В Тишината няма дори нужда от тебе. Тишината е сливане на същност със същност. Който се е разтворил в Тишината, е станал нова същност. Някои мислят, че думите са важни. Аз не съм против думите, приятелю, макар че за мен думите нямат никакво значение. Но има едно нещо, което за мен има безпределно значение. Това не са думите, това е искреността.

Из Книгата „Алхор Хадава“

Някои казват, че животът е съграден от елементите на движението. Други казват, че животът е съграден от любовта. Трети казват, че животът е съграден от слънцето. Четвърти казват, че животът е съграден от водата. Пети казват, че животът е съграден от безброй слънца. Когато те са се събрали и докоснали в една точка, тогава е пламнала Искрата на живота. Други казват, че животът е съграден от това, което наричаме душа. Но нашият Учител Авидохорор когато чу всички тези мнения преди време, каза: Животът никога не е бил съграден от нещо. Той само е излязъл навън от царството на своето Безмълвие. Тези, които искат да го опишат с думите, грешат. Животът е мълчалива словесност. Животът е произлязъл от най-дълбокото Безмълвие. Само Боговете са постигнали това Безмълвие и само те познават живота. Думите не могат да кажат много за живота, но Тишината може.

Из Книгата „Алхор Хадава“

Ако отидеш при едно цвете и започнеш да разговаряш с него, то само ще ти се усмихне, защото цветето е приветливо същество. Мъдрият не отива при цветето по този начин. Той знае, че цветето е дете на Безмълвието. Мъдрият не се интересува от усмивката на цветето. Той се интересува от неговата скрита същност. Мъдрият знае, че щом цветето е безмълвно, и той трябва да стане безмълвен. Безмълвието е метод, който прониква в центъра, т.е. в същността. Така Мъдрият и цветето стават интимни приятели. Техните души се докосват, а това е вече запознанство. Душата на цветето представя аромата си на Мъдрия и в този аромат е изписано истинското име на цветето. После Мъдрият казва своето име. Няма по-красиво нещо в живота от тази безмълвна реч. В днешния свят истинските имена на цветята са забравени. Ето защо цветята увяхват. Когато едно цвете увяхва, това означава, че душата му се е скрила. Хората се питат имат ли цветята душа, но само Мъдрият знае това. Докато хората не открият своята душа, душата на цветята ще си остане скрита в Безмълвието.

Из Книгата „Алхор Хадава“

В говоренето има едно единствено скрито благословение. В говоренето има едно единствено скрито основание. Това е разумността. Колкото по-разумно е словото на един човек, толкова повече той си проправя път към същността на живота. Що е същността на живота? Това е Сиянието на Безмълвието. В това Безмълвие може да сияе само разумният.

Из Книгата „Алхор Хадава“

Чрез думите ти живееш на повърхността. Чрез мълчанието ти си потопен в собствения си размисъл. А чрез Безмълвието ти си потопен в незнание. Само този, който е стигнал до дъното на Безмълвието, може да чуе Гласа на Най-Древния. Този Глас е Безмълвието. Този Глас има две страни. Едната страна е наречена Тихият Глас, при което Най-Древният докосва Своите Избрани. Другата страна е наречена Аболютното Безмълвие. То отговаря на идеята за пълното сливане. Тук дори няма нужда от Тихия Глас, защото две велики Безмълвия са се слели. Двете велики Безмълвия са станали едно Безмълвие. Който е постигнал това Безмълвие, той е постигнал най-висшата цел в живота си. Това Безмълвие е една велика Мистерия, която е скрита от погледа на всички загадки, тайни и тайнства.

Из Книгата „Алхор Хадава“

Погледни, приятелю, и размишлявай кои са най-великите неща в живота. Най-великите неща в живота, приятелю, са безмълвните неща. Ето, погледни, водата не говори; но тя ти е дала говора, благодарение на нея ти говориш. Ако водата изчезне, твоят говор ще пресъхне. Погледни слънцето, то не говори, но благата му осветяват целия живот. Не е ли велико това лъчисто Безмълвие на слънцето? Има едно още по-дълбоко Безмълвие, приятелю, но то е Свещено Тайнство. Който е стигнал до величието на това Тайнство, наречено Любов, той е застинал в изумление и Безмълвие. В Съкровеното Тайнсто на Любовта човек изгубва думите, забравя името си, изгубва народността си, става безмълвен. Който е постигнал това Безмълвие, той става Лъч от Древния, той става Изначална Роса. Почитай безмълвните неща, приятелю, и ще разбереш тайните на живота. Който е постигнал Безмълвието, е постигнал това, което е повече от благословението.

Из Книгата „Алхор Хадава“

Ако искаш да се освободиш от оковите на думите и от прилепналите значения към всяка дума, трябва да говориш по един особен начин. Този начин е наречен Авилхара. На древния език това означава искреност. Другият превод, който са дали Мъдреците на тази дума, е мост, защото искреност означава да прекараш мост към Безмълвието. Който е прекарал този мост, той е навлязъл в Душата на Безмълвието. Това е Великата Реалност, приятелю. Тук заглъхват дори всички Свещени Писания. Нима словото може да каже нещо на Безмълвието?

Из Книгата „Алхор Хадава“

Там, докъдето се простира Безмълвието на човека, там е мястото на неговата дълбочина. Ако по пътя към Безмълвието някакъв звук или глас прекъсва човека, това означава, че човекът спада към сътвореното. Но ако нищо не може да наруши покоя на Безмълвието, тогава човек спада към несътвореното и можем да го наречем Син на Безмълвието. Да имаш Безмълвието в себе си, това е най-великият дар, даден от Незнайния.

Из Книгата „Алхор Хадава“

Ако си разумен, в говора ще се радваш, в мълчанието ще се обогатяваш, а в Тишината ще тържествуваш. Радостта е името на разумния говор, богатството е името на мълчанието, тържеството е името на Тишината. Този, който всякога тържествува, е безименен. Наричат го Дух, но Духът няма име. Той познава само тържеството. Той е изгубил името си и поради това всякога тържествува. Някои ще попитат: – Как така е изгубил името си? – Много просто. Първо той е имал име и тогава се е научил как да премине през него. После той е открил, че единственият начин да преминеш през името си е като съхраниш достойнството си. След като съхранил достойнството си и след като му се насладил, той се отрекъл от него в името на безименното. В безименното той открил вечно тържество. Всяко същество завършва своя път в тържеството на Безмълвието.

Из Книгата „Алхор Хадава“

Наблюдавал ли си реката, приятелю? Ти казваш: – Това е просто река. – Това не е река, приятелю. Това е пътят на твоя живот. Не пътува ли реката към океана? А твоята енергия не е ли една река, която пътува към океана на Духа? Тези, които пътуват срещу течението, са безумните. Тези, които следват естеството си, са събудени. Има и друг път, приятелю – да преминеш на другия бряг. Отсамният бряг е твоето тяло, другият бряг е твоята душа. Ако преминеш на другия бряг и откриеш душата си, ти си благословен. Много хора са преминали на другия бряг, но са пропаднали, защото те са търсили приключението, удоволствието и рая. И скъпо са платили за погрешното си търсене. Защото другият свят, приятелю, означава да видиш своята душа. Който е видял душата си, той изпада в Безмълвие, защото нейното величие е безмълвно. Това е величието на другия свят и видиш ли го, ще забравиш за думите.

Из Книгата „Алхор Хадава“

Кои са най-красивите неща в живота? Най-красивите неща в живота са безмълвните. Те ни говорят иносказателно. Например тревичката не говори, но танцува. А когато не танцува, се намира в преклонение пред живота. Цветята не говорят, но ухаят. Планините не говорят, но ние усещаме тяхното величие. Колкото по-дълбоко влизаш в океана, толкова по-безмълвен е той. Едно от най-великите творения на Безмълвието е сърцето. Някой ще каже: Сърцето много говори. – Не, приятелю, това, което говори в сърцето, са човекът и неговите желания. Първичното сърце е съставено от Безмълвие. То има образа на Боговете. Благословени са тези, които са влюбени в Безмълвието. Те ще станат богоподобни, защото Безмълвие означава проникване в Реалността.

Из Книгата „Алхор Хадава“

Една песен е ценна според дирята на Тишината, която оставя след себе си. Песента не е песен, приятелю, песента е звучаща Тишина. Само в тази Тишина можеш да видиш скритата идея в песента. Има хора, които чуват само звука на песента. Така те остават заблудени от своите приятни усещания. Мъдрецът се освобождава от приятните усещания и се насочва в дълбокото. Що е дълбокото? Безмълвна пълнота.

Из Книгата „Алхор Хадава“

Животът е говор, смъртта е мълчание, Вечността е Безмълвие. Вечността е Незнайност. Тази Незнайност има поглед само за Незнайния. Ето защо, приятелю, не се заглеждай в живота или в смъртта. Загледай се във Вечната Незнайност. Там ще откриеш повече от това, което си търсил.

Из Книгата „Алхор Хадава“

Най-великите неща в живота се дават при Абсолютно Безмълвие. Те са наречени Откровения. Някои мислят, че като помълчат, ще получат Откровения. Откровенията не идват от мълчанието, приятелю. Откровенията идват от Истината. Ти можеш да мълчиш хиляди години и никога да не чуеш Гласа на Откровението. Откровението изисква да си подобен на Истината.

Из Книгата „Алхор Хадава“

Радостта е създадена за очите, щастието е създадено за сърцето, блаженството е създадено за душата, Безмълвието е създадено за Духа. Нека радостта да храни очите. Нека щастието да храни сърцето. Нека блаженството да храни душата. И нека Духът да обитава в Безмълвието ви. Това са четири степени на пълнота, но най-висшата пълнота е безмълвната. Безмълвието е дом на Духа. Човекът е длъжен да събере в себе си четирите вида пълнота. Тогава негово богатство ще бъде Безкрайността.

Пътят завършва в Божеството

Да тръгнеш на дълъг път означава да тръгнеш на път към себе си. Да тръгнеш на дълъг път означава да тръгнеш на път към своя Дух. Духът, това е изначално роденият. Човекът има вторично рождение. Духът има две посоки на движение. Едната посока е надолу към човека, другата посока е нагоре към своя Велик Баща. Първата посока е наречена падение, втората посока е наречена Възкресение. Човекът е ценен за Духа. Той задължава Духа да се върне във Възкресението по един нов начин. Човекът е една Божествена задача на Духа, скрит в него. Когато Духът разреши задачата, наречена човек, тогава нито човекът ще е човек, нито Духът ще е Дух. Човекът ще бъде претопен, Духът ще бъде преобразен и ще стане изначална същност, такава същност, каквато е била известна в най-древните времена. Името на тази същност е Божество.

Божеството е изречената Тайна

Някои хора живеят със сърцето си, други хора живеят с ума си, трети живеят с душата си, четвърти живеят с Духа си. Тези, които умеят да живеят със сърцето си, те постигат радостта. Тези, които не умеят да живеят със сърцето си, те постигат болестта. Тези, които умеят да живеят с ума си, постигат мира. Тези, които не умеят да живеят с ума си, постигат противоречията. Тези, които умеят да живеят с душата си, постигат блаженството. Тези, които не умеят да живеят с душата си, постигат скръбта. Тези, които умеят да живеят в Духа си, постигат Безмълвието. В Безмълвието е Тайната на живота. Някои мислят, че Тайната на живота е в безсмъртието. Но има по-висша Тайна от безсмъртието. Тя е скрита в Безмълвието. На външен език казано, това е Тайната да станеш Божество. На вътрешен език тази Тайна е неизречена.

Завръщане към древния език

Тревичката е радостна, цветята ухаят, вятърът танцува. Звездите сияят, слънцето грее, навсякъде мир тържествува. Само човекът е разтревожен, защото тежка е участта му. Той трябва да извърви своя дълъг и специфичен път. Целта на този дълъг и специфичен път е човекът да стане Божество. Тогава всичко сътворено ще му говори на древния език.

Тишината е Бащата на Светлината

Знаеш ли къде можеш да откриеш Тишината, приятелю? Дълбоко, дълбоко в себе си. Там, дълбоко в твоето собствено сърце, има специално място за Тишината. Това е сърцето, което сам Бог ти е дал. Но ти си избрал за себе си друго сърце и си изпълнил това сърце с безбройни желания. И тези желания са се превърнали в твоя съдба. Но освен човешката съдба, приятелю, има и Божествен Замисъл. Когато изпразниш своето сърце от всички човешки желания и когато се завърнеш в своето Свещено сърце, тогава ще видиш един величествен изгрев. Това, което ще изгрее, приятелю, е Тишината. И тогава ти ще започнеш да виждаш в Съкровената същност на нещата. Тишината е Бащата на Светлината, приятелю. Но ти трябва да утихнеш, приятелю, толкова много да утихнеш, че да станеш образ на Светлината и подобие на Тишината.

Той не е далечен, Той е скрит

Знаеш ли докъде достига дълбочината на океаните? Знаеш ли докъде достига блясъкът на звездите? Знаеш ли докъде достига огънят на слънцето? Знаеш ли докъде достига безкрайната вселена? Знаеш ли докъде достига безпределността? Знаеш ли докъде достига сиянието на Духа? Ще ти кажа, приятелю. Всичко това достига до Нозете на Древния. Някои казват: Той е много далечен. – Той не е далечен, приятелю. Той е само скрит.

За Ра Авинор

Древният език Ра Авинор е бил подобен на Слънцето. В древните времена Великото Същество е изпълвало всички същества и неща със Слънчевата си Светлина. По него време Великото Същество е прониквало в същността на всяко Сърце, сътворено и несътворено. И оттогава съществува една поговорка: „Мисли като Сърцето си“. Тогава всяка същност се е изпълвала със Сияние. Дори и камъкът може да сияе. Така възникнала идеята за Ра Авинор. Ра Авинор означава „Излезли от Сиянието“. Тогава всичко било произлязло от Великото Сияние. Но всред толкова много сияещи същества и неща настанало нещо като приятен сън. Където и да отидеш, все Сияние и Светлина. Всички се унасяли и започнали да разбират, че нещо им липсва. И за да могат да запазят Светлината си, трябвало нещо да се случи. Трябвало да дойде контрастът, трябвало да дойде мракът. И мракът, който прииждаше, имаше за задача да събужда Светлината в тези, които я търсеха, и да я отнема от тези, които се отказваха от нея. В онези древни времена Светлината беше жива, но попаднала в съществата и нещата, тя бе започнала да изпитва един особен трепет. Някои заспиваха, други се отпускаха, трети не знаеха какво да правят с нея. Така Светлината вървеше към погибел. И така Великото Същество беше принудено да изпрати мрака, защото ако мракът можеше да съживи съществата и нещата, тогава Светлината щеше да запази изначалното си Сияние. След като дойде мракът, много същества го избраха веднага, сякаш чакаха само него. Тези същества изгубиха Сиянието си и сега носят в себе си само една мъртва светлина. Тези същества са наречени хора. Те сега не мислят със Сърцето си, защото пожелаха да имат свой собствен ум. Така те пожелаха мъртвата светлина. Духът на Ра Авинор се беше оттеглил от тях. Съществата на мъртвата светлина си говорят на човешки езици. Ето защо хората не се разбират. Но има същества, които се опълчиха на мрака. Те воюваха със собствената си вродена Светлина и я увеличиха. Така те съхраниха Сиянието си и древния език. Древността ги нарича Белите същества. Те мислят със Сърцето си, защото в Сърцето е мястото на живата Светлина. Само тези, които мислят със сърцето си, могат да възстановят изгубения древен език. Думите Ра Авинор имат няколко значения: „Живата Светлина“, „Излязъл от Сърцето си“, „Излязъл от Сиянието си“ и още „Пазителят на Сиянието“. Ето, всичко това е Ра Авинор.

Из поезията на Скритото Сърце

Не се оглеждай в обикновено огледало. В това огледало никога не можеш да видиш Същността си. Има само едно Свещено огледало. Пред него постави Сърцето си. Кое е това Свещено огледало? Това огледало е Несъкрушимото Безмълвие. Само в това огледало можеш да видиш своето Изначално Сърце.

Из поезията на Скритото Сърце

Съзерцанието е Свещено изкуство на Сърцето. Изкусното Сърце не живее в Покой, но обладава Покоя. Изкусното Сърце живее всред Вечното движение. И докато обикновените сърца се движат и обладават безпокойството, то изкусното Сърце също се движи, но обладава Покоя. Някои ще попитат що е това Покой. Глупав въпрос, приятелю. Покоят, това е Тронът, съграден от Мъдростта на Безмълвието.

Из поезията на Скритото Сърце

Някои се стараят да съзерцават. Съзерцанието не е старание, приятелю. Съзерцанието е Незнайност. Стараещите се искат да видят нещо. В желанието си за виждане те са придобили своята обикновена съдба. Изкусният в съзерцанието премахва идеята за виждане. И в неговото невиждане Незнайното го вижда. Така Незнайното си е образувало Сърце в Тишината на изкусния съзерцател.

Из поезията на Скритото Сърце

Искай много и ще имаш бедно сърце. Не искай много и ще имаш щастливо сърце. Искай съвсем малко и ще имаш красиво сърце. Не искай нищо и ще имаш изкусно Сърце. Щом нищо не искаш, ще бъдеш пожелан от Истината. Нищо да не искаш, това е тайно умение. Това е умението, в което искаш единствено Същността. Тогава Същността ти дава своето Сърце. Ако бедното сърце, щастливото сърце и красивото сърце биха видели твоето Сърце, те биха заплакали с най-големите си сълзи и биха разбрали, че животът им е минал напразно. Та кой няма да заплаче за прахосания си път? В изкусното Сърце е Тронът на Бога.

Из Книгата „Разговорите на Мъдреца със своето Сърце“

Пътувало кокичето през цялата гора. Някой ще каже: – Как така пътува кокичето, то няма крака. – Кокичето не пътува с краката си, приятелю, кокичето пътува със Светлината си. А ти имаш ли тази Светлина, приятелю? Знаеш ли, че кокичето извървя своя път?