Елеазар Хараш - Пътят към Святата Истина (само текст) - Търсачка

Учителя Беинса Дуно Пътят към Святата Истина

Учителя Беинса Дуно представен от Елеазар Хараш

Предговор:

Посвещавам този албум на Учителя, Който е Живо Присъствие в моя живот, в Когото дишам и живея и Който ме научи, че Любовта е всякога победа, че Любовта е Свещената стихия на Живота, че Любовта е пречистият Поток от Живот и че Любовта е изпълнението на всички закони. Който живее в Любовта, той живее в Бога, защото Бог е Източникът на Любовта. Любовта всякога има усърдие към Истината. В усърдието към Истината Бог се случва. Бог е Любов – и тази Любов не се доказва, тя се преживява, но трябва да влезеш в дълби – ните на тази Любов. На ватански, т.е. на Пър – вичния Език, думата Любов се изрича като Де – вайра. Това е Праезикът на идеите, на Великите и Святи символи. Любовта е символ. Любовта символизира Вечното Жертвоприношение – и аз избрах Пътя на това Вечно Жертвоприноше – ние като един-единствен дар към моя Учител. Благодарен съм, че Той ме прие завинаги.

Елеазар Хараш Варна, 2001 г.

Аз ида от Горе, по висше разпореждане на Бога – вашия Небесен Отец, Който Ме е натоварил с Велика мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествам Истината на Живота, която слиза от Небесното жилище на Вечната Виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички Духове – отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество… Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да му служите, е Път Вечен, Път, пълен с всяка Благост на Живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове Небесни преди зачатъка на самата тая Вечност, която е без начало и без край… Вие сте под Мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и изпитвам в Словото на Истината. Аз съм ваш Хранител и Върховен Водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под Своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място. Аз знаех колко препятствия, колко несполуки щяха да Ме срещнат с вас наедно в тая велика борба, но Моят Дух не отстъпи Своето намерение. Моята Любов за вас Ми продиктува Свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под Моята Върховна охрана… Правдата е вечна, Отец Ми е неизменяем, делата Му са неотложни, вие сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел…

Учителя Беинса Дуно

АЛТАХАМА АЗАРА – БЪДИ ВСЯКОГА СЪКРОВЕНОДЕЙСТВАЩ
Любовта – това е Божията Воля. Любовта – това е Божият План за ученика. Устремът на ученика трябва да стигне до най-високата си точка. В тази точка ученикът става същество на Любовта. Мъдростта става негов ръководител, а Истината става негов Учител.
Само в Неизменната Любов можеш да познаеш своя Вечен Път
Любовта е Пътят към Прасъществото. От това Прасъщество са се родили 24-те Старци. Прасъществото няма дни и затова е наречено ДРЕВНИЯТ НЕЗНАЕН.
Съкровеното няма корени нито в този, нито в онзи свят. То живее в Дълбините на Безмълвието.
Учителю Благи, научи ме да живея в Съкровения Смисъл на нещата.
Бъдещето принадлежи на Братството.
Братство на ватански е АХАВИРИ и означава: Изначално Несътворени. Така говори Ватан – Първичният Език.
Мислѝ като Бога – и всичко ще те освещава.
Ученикът трябва да се домогне до Божествения Живот, където ще преоткрие себе си.
Само Неизменният придобива Благословението. И само Благословеният може да осмисли живота си.
Молитвата е Свято Богослужение на Душата.
Ние сме всякога пред Вечното Око на Господа.
Движенията са Слово. Това движение на ръцете означава, че само Съкровеното е Път към Истината.
Всякога гледай с Радост на живота, защото Радостта е Светлината на Душата.
Вглеждай се зорко в малките неща, защото там е скрит Бог.
Ученикът трябва да заслужи своето Благословение.
Учителят символизира Съкровеното. Съкровеното е Древната Книга на Сиянието. Който се домогне до тази Книга, той не ще пие от водата на този свят. Аз всякога се възхищавам на Божия План.
Възхищението е път към Душата на Господа
Аз нося в Себе Си Науката за Живота.
Учител е този, който освещава Словото отвътре. Учител е този, който може да изпълни Словото с Дух и Истина.
Не красотата ще спаси света, а Мъдростта, която изтича от Господа.
Търси всякога уединението, защото в този Свещен процес Бог оживява в човека.
Най-великото явление на земята е срещата на Душите с Учителя.
Мислете за Незримото. Незримото всякога ви гледа. Незримото никога не спи.
Поздравът на Бялото Братство е Поздравът на Единство във вътрешния живот. Дланта показва, че трябва да сме откровени, защото всякога сме пред Лицето на Истината.
Учителят е най-съкровеното излъчване на Любовта. Тази Любов е мярката за всички светове.
Учителят и Незнайният се срещат в Тайнството, наречено МАХАБИР.
Това е Мястото на Ослепителната Истина.
Душата трябва да следва Пътя на водата. Водата е всякога мека, жива, осветяваща и блага. Това са четири степени на Посвещение. Най-дълбокото място, до което е достигнала водата, е Благостта.
Водата символизира Любовта. Водата ще измие всички страдания от човека, за да го доведе някога до своя Трон – Трона на Благостта.
Житото символизира Безкрайността.
Човек може да се изцели само чрез Безкрайното. Който е влязъл в Безкрайното, той е придобил Ново Слънце в своя живот. Из „Псалми на Слънцето“Книга на Първата Слънчева Раса Отломък Първи Думи на Слънчевия Жрец
Човек може да се изцели само чрез Безкрайното. Който е влязъл в Безкрайното, той е придобил Ново Слънце в своя живот. Из „Псалми на Слънцето“ Книга на Първата Слънчева Раса Отломък Първи Думи на Слънчевия Жрец
Учителят е като Слънцето. Той стопля сърцата и озарява Душите. Той говори с Духа на Свещения Език на Слънцето. Когато Слънцето говори, всичко възсиява. Из „Псалми на Слънцето“
Всички същества, които пеят, славят Господа. Всички плодове, които зреят, славят Господа. И всички Слънца, които греят, славят Великото и Невидимо Слънце. Из „Псалми на Слънцето“
Когато Истината е близко до човека, човек се познава като Душа. Когато човек се познае като Душа, той всякога се стреми към Истината, защото Истината е Душата на всички неща. Из „Псалми на Слънцето“
Любовта към Учителя определя Любовта към Истината.
Ако възлюбите Господа, Истината ще воюва за вас.
Всяка душа си има свое бреме. И затова всяка Душа търси своя Учител, защото само Любовта има право да дава съвети. Съветите на Любовта всякога лекуват.
Учениците всякога търсят Учителя, при все че Учителят е близък и непознаваем. Учителят е Същество Океан. Учителят е Океан от Неизвестност.
Главната задача в живота не седи в това да бъде човек добър, но да изпълнява Волята Божия.
В Любовта може да става смяна, но не и почивка. В Любовта почивката подразбира смяна: външната Любов може да се смени с вътрешна и вътрешната – с външна. Ако Бог всичко ви е дал и сте доволни, вие имате външна Любов. Ако всичко ви е взел и пак сте доволни, вие имате вътрешна Любов.
Първо човек трябва да преобрази ума и сърцето си, за да може да го посети Великият, Който е създал целия свят. Той ще внесе в него безсмъртния Живот – Живота на Възкресението. Това посещение ще трае само една секунда, но никога няма да се забрави. Ехото му ще продължава във Вечността.
Който е разбрал Божията Истина, той вечно ще я търси.
Господ ще създаде в нас Нова земя и Ново небе – Нов свят. Това е Ново не само за хората, но и за всички напреднали Същества, както и за Ангелите.
Любовта е най-важният въпрос в живота. Разрешите ли него, ще разрешите всички останали въпроси.
Започнете с това, което разрешава всичко: Любовта към Бога.
Любов към ближния – тя е относителната Реалност. Любов към Бога – тя е Абсолютна Реалност. Единственото реално в света, единственото неизменно, това е Любовта към Бога. Знаете ли смисъла на търпението?
То е основният стълб на живота. Имате ли търпение, можете да постигнете всичко; нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота.
Само това ще ви кажа: Ако вземете първо да изучите търпението в живота – всякога и всичко да претърпявате със смирение и радост – ще намерите Истината.
Господи, превърни търпението ми в Трон на Своята Любов.
Търпението е пътят, по който Любовта може да дойде в човешкото сърце. Без търпение Любовта не може да дойде у нас. То е първото основно качество – авангард на нейното идване.
Къде е Господ? – В ЛАХАНА. Това е ватанската дума за идеята Сърце и означава: Подвижният Олтар или Светещият Олтар. Там ще търсите Господа.
Що е молитва? Молитвата е общение със стъпките, с мислите и с чувствата на Единния, на Свещения.
Молитвата е първият метод, чрез който ние започваме да изучаваме Божествения език. Щом започнеш да се молиш, ти вече изучаваш буквите, а после – и първите слогове на Божествения език. Ако не се молиш, никога няма да изучиш този език.
Сутрин, като станете, кажете си: Благодаря Ти, Боже, за голямата благодат, която имаш към нас. Ние Те познаваме, че си Всемилостив, Всеистинен и Всемъдър.
Благодари на Бога, че и днес Слънцето изгря; благодари за радостите и скърбите, които ти са дадени.
Живей всякога в Душата си – и ще познаеш Любовта на Господа.
Ухото на Живия Господ е толкова чувствително, че ако Му се помолите от сърце, с пълно смирение, с вътрешна чистота и благоговение, вашата молитва ще бъде приета.
Част от времето си ще употребите за Бога. Ще разделиш деня на четири части и трите части на деня – за себе си, а една част – за Бога. Този единият час е, който носи всички благословения, той вдига човека.
Хората имат сега повърхностни понятия за духовния живот. Те мислят, че той е нещо отвлечено, че няма полза от него. А пък то – всичкият смисъл е там. Като станете сутринта, отделете 15 минути – половин час за Бога: за молитва, за размишление, четене и пр.
Нека всеки опита може ли да прекара един ден, от сутринта до вечерта, без да допуска в ума си една лоша мисъл, в сърцето си – едно лошо чувство, и във волята си – една лоша постъпка. Който може да направи това само за един ден, той има условия да възкръсне.
ВСЯКОГА БЪДЕТЕ БУДНИ – И ЗЛОТО ЩЕ ВИ БЪДЕ СЛУГА.
Молитвата не подразбира шепнене на думи, но целият живот на човека трябва да се превърне в молитва.
Да живееш така, както Бог иска, това значи да реализираш всичките си разумни желания.
Да живее човек – това е изкуство, това е велика наука. И цялото Творение, от единия край до другия, от началото и до края – това са все методи, чрез които се преподава тази велика наука, как да се живее.
Сегашният ви живот определя хиляди бъдещи прераждания. Ако сега живеете разумно, хиляди бъдещи прераждания ще живеете добре. Всичко зависи от сегашния ви живот. Не живеете ли днес добре, хиляди години ще носите последствията на лошия живот. Като знаете това, трябва ли да се откажете от разумния живот за някакво въображаемо щастие?
Онова, което осмисля живота, не се крие в нещо грандиозно. То не е в голямото богатство, нито в голямото знание, нито в голямата сила. Това, което осмисля живота, се крие в микроскопическите, едва видими и уловими неща. Малкото, невидимото, микроскопическото не е нищо друго освен връзката на човека с Бога, с Първата Причина, с Великия Създател на Вселената.
Изпълнението на Волята Божия е необходимо за всички без разлика, като Свещен, Абсолютен закон. По този закон не се мисли. Защо? Защото той включва всички останали закони.
В Божествения свят по-висок връх от Любовта към Бога няма.
В Божествения свят са вложени опитностите на всички Вселени, които са съществували някога и които ще съществуват за в бъдеще
Бъдещата религия ще почива върху три основни положения: върху Любовта, върху Мъдростта и върху Истината. Това са три Велики свята, които съдържат всички възможности на Вечността. Господи, нека Любовта, Мъдростта и Истината се превърнат в мой Вечен Път – за Слава Божия.
Свободата се гради върху Истината. Знанието се гради върху Светлината, а Животът се гради върху Любовта. Ние не трябва да ги разместваме, да мислим, че като намерим Светлината, ще намерим и Живота. Не, всяко нещо е на своето място.
Съвършеният човек се е родил от обединението на Любовта и Мъдростта в себе си. Когато Любовта и Мъдростта се обединят, човек изгрява в света на Истината. Когато умът и сърцето се обединят, човек изгрява в областта на волята.
Без закона на Мъдростта вие не може да служите на Бога – и Любовта не може да я употребите.
Трябва да знаете, че истинската Любов в света почва да се проявява само тогава, когато почва да действа великият закон на Мъдростта.
Идеята за Учителя е идеята за Първичния Образ на Мъдростта. Тази идея се е наричала още АХАТАРА – на ватански това означава Първична Роса. Който се домогне до тази Роса, той ще се докосне до онзи живот, който е пряко свързан с Мъдростта. Мъдростта е едно от най-тайнствените Лица на Неизповедимото. Тук животът на ученика придобива ново измерение. Тук Светлината е толкова обширна, че ученикът иска да остане завинаги при своя Учител. Тук животът е АХАДАРА, което значи Постоянно Благоухание
Истинският човек е Светлина неизречима. Той е част от неизявената Светлина на Бога.
Пътят на себепознанието е да търсиш Тайната на Несътвореното в себе си.
Неизреченото в човека е Мистерия, но ако той не се стреми към него, то се превръща в Тъмнина.
Идеята Бог е нещо неопределено, необяснимо. Бог – това съм аз, това си ти. Не отделяйте Бога от себе си.
Когато Бог се е спуснал навън, тогава се е създала Тайната, наречена Човек. Тази Тайна е външен образ на Духа.
През всичките времена човек не е изгубвал нито за миг единството си с Бога, но е изгубил съзнанието за това единство.
Какво е Пътят? Вечната жажда за Истината.
Истината е най-възвишеният Първичен Дух, Който е излязъл от Бога. И следователно квасът, началото на всички неща е Истината.
Злото по Замисъл не е зло, а изпитание за Истината в човека.
Докато за щастливия живот има благоприятни и неблагоприятни условия, то за намирането на Истината всички условия са благоприятни. Отговорете си дали сте човек на щастливия живот, или Човекът на Истината.
И тъй, ако сегашният живот, наука, страдание, добро и зло не станат причина да влезе човек в Правия Път, времето е загубено. Всичко в живота трябва да се превърне в условия, възможности и постижения за човека. Това значи да бъдеш ученик. Този е Пътят на ученика за вътрешната Школа, за Школата на Всемирното Бяло Братство. Щом влезеш в Школата, ще дойде Възкресението.
Ученикът е винаги в клас. Той знае и съзнава всеки миг, че е ученик.
За Мене всяка минута от времето е цяла епоха. Аз говоря за минутата като за Вечност. В една минута човек може да стане каквото иска: и музикант, и поет, и учен, и философ. В една минута в човека може да стане вътрешен преврат, да се повдигне.
Вие може да намерите Господа още сега, още в тоя момент – от вас зависи.
Живият Господ, за Когото ви говоря, е навсякъде. Той е познат на всички. Единственото реално и съществено нещо в света е тоя Бог.
За да се свърже с Възвишения свят, погледът на човека трябва да претърпи две пречупвания: едно вътрешно пречупване към своята Душа и едно пречупване нагоре към Бога.
Всеки ден трябва да придобивате по една нова идея за Бога.
Всички хора четат молитвата „Отче наш“. Там е казано: „Отче наш, Който си на Небесата, да се освети Името Твое, да дойде Царството Твое…“ Осветяването на Божието Име има отношение към Любовта. Не можеш да осветиш Божието Име, ако нямаш Любов. Който иска да освети Божието Име, трябва да носи Любовта в ума, в сърцето, в Душата си, т.е. да бъде запален от Любовта от всички страни.
Много пъти някои Ангели, които са живели хиляди, милиони и милиарди години, са чули направо от Господа само две думи, но две съдържателни думи, които съдържат цялата Вечност. И върху тия две думи те работят. Някои от вас искат да говорят цял ден с Господа. Не, само две думи ще ти каже Господ: „Люби Бога! Люби ближния си!“.
Бог е в първата радостна идея, която ви посещава сутрин, когато се събуждате.
Опитвали ли сте да станете скулптори на себе си, да изваете такъв образ, който да отговаря на Първичния, създаден по образ и подобие на Бога?
Какъв е идеалът на човека? Идеалът на всеки човек е да придобие правата мисъл. Придобие ли правата мисъл, той е намерил Ключа на Живота.
Правата мисъл е висша окултна формула на живота. Правата мисъл свързва човека с Бога.
При какви случаи в живота си човек може да прояви Божественото? Когато е най-скръбен. Човек проявява най-големите си добродетели при най-големи скърби. Когато забогатее и стане щастлив, тогава той проявява най-малките си добродетели.
Изкуство е при най-големите страдания да се яви у тебе любовно чувство към всичко живо. Животът ти ще се измени и осмисли. Затова е нужна Вяра в Живия Господ, Който е в тебе.
Чиста, абсолютна Вяра има онзи човек, на когото ръцете и краката са свързани и при това е глух, ням и сляп – и седи той, уповава само на Бога и Нему се моли. Човекът на абсолютната Вяра е герой и силен, защото се развързва сам отвътре. Слабия човек други го развързват, и то отвън.
Казано е в Писанието: „Търсете Ме в ден скръбен! Тогава ще ви помогна и ще Ме прославите.“ Значи, ще търсите Бога в дни на големи нещастия, разочарования, невежество, а не в дни на щастие и блаженство.
Седем пъти трябва да минеш през Огъня, за да разбереш донякъде Смисъла на живота. Само Бог е в сила да освободи човека от злото.
В дълбочината на нашата Душа, в дълбочината на Битието, в дълбочината на Незнайното, на Неразбраното живее Онзи, в Когото злото не може да проникне.
Влез в Душата си, в Хармонията на живота – и ще видиш, че светът е оправен
Да познае човек себе си – това значи да отвори Книгата на своята Душа и да чете. Там той ще намери Тайните на Битието. Светото Писание съдържа по-малко Тайни от това, което Бог е написал в човешката Душа.
В човешката Душа има сили, които са в състояние да движат целия Космос.
Една Душа е по-важна от целия свят. По-лесно е да се сътвори светът, отколкото една Душа.
Моралът – това е символ, това е отношение към всичко, което Бог е създал. Моралът е Свещенодействие, насочено към Творението, а Любовта е Свещенодействие, насочено към Несътвореното. Моралът е външната страна на Любовта.
Аз всякога изпитвам Моите ученици и във всеки един момент знам кой има Неизменната Любов.
Аз мога да разкрия духовните Тайни на Вселената на всеки, който е възприел Божествената Любов по един абсолютен начин.
Аз живея в Абсолютния Древен, защото Го познавам. Девет пъти съм виждал Лицето Му – и в тази Ослепителна Светлина Аз не изгубих Себе Си. Някои ще попитат: „Как си постигнал това?“. Нямам постижение, имам само една Любов, която от милиони години не е допускала и най-малкото съмнение. Тази Любов е капиталът Ми.
Време е вече да се посее Началото на Словото. Това Начало не беше нито във времето на Адама, нито във времето на Мойсея, нито пък във времето на Христа. Всички тия времена бяха подготвителни епохи. Сега е време вече за Разумното Начало, за пробуждане на съзнанието.
Когато Моето Учение се приложи, целият свят ще се видоизмени. Любовта ще слезе от своя Престол и ще създаде онази Първична атмосфера, която е наречена Царството Божие.
Вглеждайте се във всичко, което става около вас, за да се вглежда и Бог във вас.
Тези идеи, които излагам в беседите и лекциите, вие сами можете да намерите. Но за всяка идея трябва да работите 25 хиляди години, за да я намерите. Да кажем, че в една беседа има 10 идеи – тогава колко години ще ви трябват, за да намерите идеите, които са само в една беседа? А колко беседи има, а колко лекции има? С тези беседи и лекции се съкращава извънредно много времето за вашето развитие.
Ако приложите само една стотна от Моето Учение, щастието ще ви бъде слуга през цялата Вечност
Човек трябва да има една основна идея. Тя е зародишът на живота.
Човешката Душа е единствената Свещена Библия и в нея е написан един-единствен закон: Люби Бога във всички времена
Безсмъртен е този, който има в себе си поне една точка на равновесие, от която никой не може да го помести.
Благородството е светъл слънчев лъч, който излиза от Висшата Душа на човека. Тази Висша Душа никога не държи земни образи в себе си. Нейният Идеал е образът на Истината – и в това седи нейното благородство.
Любовта идва от Горе, от Истината. Когато Истината слезе във вас, нейният Огън – Любовта – ще направи Жертвоприношение, угодно на Бога.
Окултното ръководство е извън лекциите и книгите, то е извън дадените неща, то е неуловимо.
Това, което ви говоря, не е абсолютна Истина. Абсолютната Истина се предава в мълчанието.
От сутрин до вечер човек непрекъснато трябва да търси Божественото. Истината е всадена дълбоко в нашата Душа и тя има свой Свещен език. Докато ние не научим нейния език, тя не може да ни говори.
Човек е свободен само в пространството на своята Божествена мисъл.
Изясняването на Истината е подобно на рисуване портрета на някой велик човек. С една черта образ не става. Хиляди черти, безброй светлини и сенки са нужни на художника, за да нарисува образа на някой велик човек.
Всички мисли, които текат в ума, всички чувства и желания, които текат в сърцето, идват все от този велик извор – Душата. Изворите на Душата се поят от още по-велик Извор – той е човешкият Дух. Изворите на човешкия Дух се поят от още по-велик Извор – той е Божият Дух. Изворите на Бога се поят от още по-велик Извор – от Абсолютния, Незнайния Дух на Битието. За Него никой нищо не знае.
Единственото Учение, до което трябва да се домогне ученикът в своето ученичество, е да се научи на Благоговение. Благоговението е онова Начало, в което ще се вселят Божиите Добродетели, и чрез тези Добродетели ученикът ще се превърне в Син на Истината.
Истинската работа е онзи интензивен духовен живот, който води до устрем към Истината, възхищение от Божия Замисъл и Благоговение пред Незнайния.
И най-малката придобивка на Душата остава за вечни времена.
Будността е изкуството на Висшата Душа да прониква в онези мигове от Светлина, които са пропуснати дори от съзнанието, което е насочено навътре.
Будността е Окото на Неизменната Любов.
Това, което човек не разбира и не знае, е Истината. В неразбраните неща именно ще намерите Истината, а не в разбраните.
Истината не може да бъде стара. Тя всякога е нова. Любовта всякога е нова. Мъдростта всякога е нова.
Пътят, който води към Любовта, Мъдростта и Истината, е Път на вечно движение. Спрете ли се само за момент в Пътя си, вие се натъквате на катастрофа.
Човек не е излязъл само веднъж от Бога. Той трябва да излиза от Бога всяка минута, всяка секунда.
Чрез Бога ще постигнеш най-голямата чистота, а чрез Учителя – най-голямата дълбочина.
Има дълбоки вътрешни изпитания, които са строго определени от Бога. Те водят до събуждане на Съкровената Същина в човека. Тези изпитания трябва да се приемат с Любов, за да се прояви скритото Благословение, което се намира в тях.
Да застанем пред Бога с цялата си Любов – това означава нашата Душа да се изпълни с Мълчание. Има едно Мълчание, което е най-висш израз на Благоговението. Това състояние превъзхожда и молитвата.
Милиони същества са се раждали и умирали, безбройни слънца и звезди са се преобразявали. И зад всичко това седи едно Върховно Същество, чието Величие не можем да си представим. Единственият начин да бъдем докоснати от това Същество, е да застанем пред Него с Любов и Свещеномъдрие, със Свещения трепет на цялата си Душа.
Учителят и ученикът могат да се срещнат само в СЪКРОВЕНОТО.
Всеки човек трябва да учи, но той трябва да намери онзи Учител, който е определен специално за него. Намери ли своя Учител, работата му тръгва напред.
Всички изпити се концентрират в един изпит. Целият живот се насочва към едно-единствено постижение – да отидеш с Любов при своя Учител и Той да ти посочи Пътя към Необятното.
Учителю Благи, нека Твоята Любов ме окриля през целия живот.
Да произнесеш правилно думите Учителю Благи означава да влезеш в Храма на Любовта. Това става моментално.
Учителю Благи, благослови ме да се слея с Твоята Съкровена Воля.
Само този ученик, който е готов да пожертва всичко заради своя Учител, е готов да върви по своя вътрешен Път на развитие.
Учителю Благи, учи ме на Вечния Смисъл.
Думите Учителю Благи са метод за проникване в Същността на нещата. Който може да произнася правилно тези думи, той може да се развива правилно.
Аз приемам в Себе Си само тези, които са готови да пожертват всичко за Истината. Само те ще видят Лицето Ми.
Който е чист, ще Ме познае и Аз ще му се изявя. Чист, на ватански ТАНАХИРА – това е идеята Недосегаем Център, или Извиращ от Истината.
АНАХ АНАХЕРА ВАХАНА Приблизителен външен превод: Животът е Живот само чрез Тебе. Приблизителен вътрешен превод: Ти си Жезъл на моята Истина.
Тези хора, на които Аз трябва да проповядвам, са определени още от 8000 години – и те ще дойдат. Те не са Мои последователи, но последователи на Бога, на тази Велика Истина.
Не пропущайте моментите. Един момент от Божието време струва милиарди. С нищо не може да се плати един такъв момент. Сега Аз не говоря само за вас. Моята мисъл не е само за вас, но за всички разумни същества. Тя се предава като по радио на целия свят.
Ако един учител умира, ще знаете, че той не носи никакво учение. Великият Учител е всякога тук. Неговото Учение и Неговите наставления не се прекъсват никога.
Аз съм минал през всички Тайни на живота и затова сега не живея нито в живота, нито в смъртта. Аз съществувам в Духа на Истината.
Да дойдеш до положението на Светия – това значи да се качиш на един от Високите Върхове в живота и оттам да гледаш целия свят, прострян пред тебе като на длан. Обаче дойдем ли до Учителя – за Него не може да се говори. Той е особен свят, особена система, особен живот. Той включва в Себе Си всички възможности.
Тези, които Ме познават, не са от света.
Частта е равна на Цялото. Ученикът е равен на Своя Учител. Учението е равно на Истината. Кога? – Когато се слеят.
Сърцето е Храмът на човешкото тяло. Аз живея дълбоко скрит в Сърцето на човека – и ако човек съумее да пречисти Сърцето си, Той ще Ме види и ще осмисли земния си дълг и Небесния си Път. Тогава Сърцето му ще се превърне в Светлина по Пътя.
Ще мисля, свиря и пея за Онзи, Който е създал мисълта и музиката. Това е моят Учител, моят Бог. Всеки носи този Учител в себе си и за Него ще живее.
В най-дълбоката Древност Първата Дума на Учителя към своя ученик е била: АЗАХА. Приблизителният превод е: „Навлизай все по-навътре в себе си, за да станеш Център на Истината!“.
Никой не може да Ме избира за Водач и Учител на своя Път, защото Аз съм, Който избира. Всяка Душа, която е ТЪРСАЧ НА ИСТИНАТА, ще види Моето Лице.
Всички ученици, които следват Моето Учение, ще могат да го проверят и в живота си. С правилна мярка подхожда само този, който има Съкровена Любов към Истината. Който има обикновена любов към Истината, той е изгубил мярката.
Моите ученици са специфични Души, които ще прекарам през големи изпитания, за да се разгърне в тях Силата на Живота.
Има моменти, когато учениците трябва да слушат своя Учител тотално, с пълно Доверие, с цялата си Същност – защото, ако в този момент те искат да Го разберат, ще изгубят близостта си с Него за хиляди години. Казвам това, защото то се е случвало с много ученици.
Да учиш на окултен език означава да вложиш Душата си.
Моите истински ученици са символи на Любовта.
Моето Учение може да се изрази с няколко думи. Това са думите: Абсолютна и Неизменна Любов към Бога. Всичкото Учение е вътре в самата Любов. Който е постигнал тази Любов, той Ме познава.
Който целува Ръката Ми, трябва да осъзнава, че подписва договор за Служене на Бога и че връщане назад няма.
Който иска да се ръкува с Мен, трябва да служи на Великата Любов. В този смисъл ръкуването е окултен процес, който символизира Сливането на нашите Духовни Сили.
За да служиш с цялата си сила, е необходимо само едно условие. При това условие ти не съзнаваш нито живота, нито смъртта. Ти си толкова ОТДАДЕН, че забравяш и за живота, и за смъртта. Това е Величието на Душата. С тази сила на Служенето тя изпреварва и живота, и смъртта, защото за нея не съществуват вече два свята, а само един – светът на Служенето. Служенето с Любов е началото на Възкачването. Служенето с Мъдрост е самото Извисяване. А служенето в Истина е Сливане с Необятната и Вечна Тайна.
Който съумее да Ме търси чрез нетърсенето, той ще придобие Вдъхновението, което ще измести търсенето. Нетърсенето е крайният предел на търсенето. То е онази мярка, при която търсенето се превръща във Вдъхновение. То е онази мярка, при която търсещият е бил вече намерен. Да бъде намерен – това значи да бъде докоснат от Плода на всичките си собствени търсения.
Учителю Благи, изпълни ме със Своето Вечно Вдъхновение и със Своя Съвършен Покой.
Който е придобил Вдъхновението, той става част от Мистерията на Учителя. Вдъхновението е началото и мярката за Живота в Мистерията.
Любовта е образувала Вечността, но същевременно тя живее и извън нея. Във Вечността тя се проявява като Абсолютно Добро, а извън Вечността тя е Съкровена Мистерия.
Който погледне по-издълбоко в Моите очи, той ще открие Пътя към собствената си Вечност. Великата наука на Живота е отразена в Тайната на очите. Който се вглежда продължително в Мен и в Моите очи, той ще се домогне до нови страни на живота си, до нови гледни точки и до нови Мистични Истини, защото Аз съм Пътят, Истината и Мистерията. Само който Ме гледа с Любов, само за него ще има Отворена Врата към Незнайното.
Учителят не слиза, за да учи съществата, а слиза само като Присъствие на самата Универсална Светлина. Той не учи, но попаднали в това Присъствие, всички същества имат условия да растат и да се учат. Присъствието на Върховното Нищо е единственото условие, в което съществата могат да израстват. В този случай думите са без значение, защото те са погълнати от Неговата Божествена Светлина. Тази Божествена Светлина е Условието на условията.
Учителят не говори с думите, а с Присъствието на Незнайното.
Да седнем тихо и спокойно пред нозете на своя Учител означава да се превърнем в чисто огледало, което е готово да възприеме Лъчите на Истината. Ученикът е огледало, Учителят е Послание.
Избраните се раждат в най-трудните условия на живота.
Понеже ви избрах, недостатъците ви ще се превърнат в Светлина.
Всички, които идват в Новото Учение и искат да избегнат страданията, не могат да станат ученици на Новото. Който не приема страданията, той не приема Новото разбиране.
От хиляди години имам ученици, които само цъфтят. Но в тази епоха очаквам от Моите ученици Плод, защото времето на цъфтенето отдавна отмина. Плодът символизира Новото разбиране, Новото одухотворяване и Новото осмисляне.
Знанието, което ви давам, е Път към вашата собствена Душа. Вашата Душа е Моят Дом. Там се намира тайната стаичка, която е мястото за общуване. В тайната си стаичка ученикът е извън света.
Ученикът трябва да познава света, но трябва да живее в Духа – защото само този, който живее в Духа, може да помага на света.
Ученикът е необикновено същество. Той е Скъпоценен камък в своята среда. Този Скъпоценен камък се образува от Силата на Любовта. Той свети в Душите – и всички хора разбират и казват: „Това е ученикът!“.
Вглеждането и в най-малкото камъче означава вглеждане навътре в самия себе си. Там, навътре, ученикът трябва да открие Величието на Бога. Бог е символ. Той символизира Светостта на Вечното Жертвоприношение.
Училището е вечен процес. Училището е нещо, което никога не може да се завърши.
Гледай всякога с Очите на Любовта. Щом Любовта е в теб, Истината ще те учи.
Ученикът трябва да живее и да разбира идеите, които са вложени в числата. Например, когато кажеш едно, две, три, трябва да разбираш пътя, по който се движат идеите. Числото 1 е Любовта, числото 2 е Мъдростта. Тук, в числото 2, Любовта се е превърнала в Мъдрост. Мъдростта е едно Велико състояние на Любовта. Числото 3 е Истината. Тук Любовта се е превърнала в Истина. Истината не говори чрез думите. Тя говори чрез Силата на своето Присъствие. Всички числа са Божествени идеи.
Ние трябва да бъдем всякога концентрирани. Когато ученикът е концентриран, той акумулира енергия за своите Висши цели.
В Смирението Душите се срещат. В Любовта Душите се сливат. А в Мъдростта Душите стават Синове на Светлината.
Радостта е основата, която трябва да ръководи живота ви. Ученикът трябва да се превърне в една Пееща Радост. Радостта съществува всякога.
Тя символизира Святото Единство на Душите. Радостта произхожда от Висшата Душа. Радвайте се, защото чрез Радостта Учителят е всякога с вас.
Без Радост никой не може да поеме по Пътя към своята Душа. Без скръб никой не може да поеме по Пътя към своя Дух. А без Любов никой не може да поеме по Пътя към Вечността.
Величието на човека се намира в начина на слушане. Да имаш слух означава да прекосяваш безбройни светове. И пред който свят се спреш, ще узнаеш Съкровената му Тайна. Бог е Велик, защото може да чуе всеки зов в цялата Вселена. Само Безграничната Любов може да слуша така.
Аз излях Любовта и Мъдростта Си в България. От тази Любов и Мъдрост ще се родят Моите Синове и Дъщерите на Слънцето. Те ще донесат Новата музика и Новата поезия в света.
Цигулката символизира човешката Душа. Чрез цигулката може да се изнесе хармонията на Висшата Душа. В Любовта си трябва да бъдеш велик, в музиката си трябва да бъдеш точен. Любовта ти дава свобода да бъдеш безпределен – и в тази Безпределност ти опознаваш Величието на Бога. Музиката те ограничава, защото тя изисква да бъдеш точен към всеки тон. Музиката изисква от тебе точност. За да изживееш Бога чрез музиката, ти трябва да бъдеш точен, защото музиката е окултна математика.
Когато Душите пеят, те разкриват себе си пред Неизреченото. Гласът се разкрива в Тишината. Всички пеят пред Лицето на Тишината. Тишината е едно от Имената на Бога.
Всяка Душа е един Звук, който излива себе си от Дълбините на своята Същност. Всяка Душа излива себе си по специфичен начин пред Вечния Наблюдател.
Всяка Душа звучи според своите движения. Само Духът се изявява в Абсолютна Неподвижност. Великото Око, Което следи Живота, е Абсолютно Неподвижно и поради това То следи всяко движение.
Колкото по-съвършени са движенията на човека, толкова по-богата е неговата реч. Движението е Първичен език.
Паневритмията – това е Свещеният танц на Душата. В Паневритмията Душата се къпе в Светлината, която произлиза от самата нея.
Паневритмията е метод на онези хармонични движения, при които Душата се завръща на Слънцето.
Ще ви кажа една Тайна: Бог може да се познае чрез движения, но трябва да се посветиш изцяло на тази Велика наука.
Ръцете са крилете на Душата. В ръцете е скрита онази Първична енергия, с която Душата е летяла. Ръцете са най-динамичните сили на Истината.
Всеки проблем идва в живота ти, за да го хванеш, за да го разгледаш и за да го разсечеш. Всеки проблем идва, за да те научи да призоваваш Божието Име.
Движенията на Паневритмията определят света на Светлината. Тези движения на Светлината са методи да израснем в областта на Духа.
Всяко движение на Паневритмията привлича потоци от Светлина, но човек трябва да е всякога буден.
Поздравът с дясната ръка привлича силите на Мъдростта, а поздравът с лявата ръка привлича силите на Любовта. А когато двете ръце са обединени, се заражда Бог. Когато лявата ръка е вдигната и дланта е отворена към вас, това означава, че трябва да приемете живота с цялата си Душа такъв, какъвто Бог ви го е дал. Когато дясната ръка е вдигната и е с отворена длан, това показва, че човек трябва всякога да е буден и свято мислещ.
Когато ръцете се съберат в Свято Единство, Бог ни облива със Своята Лъчиста енергия.
Окултните движения изразяват една надземна Радост. Тази Радост е коренът на нашата Душа.
Душата всякога се стреми да политне към един по-възвишен свят
Отворените ръце са крилете на Душата. С тези криле Душата иска да обгърне всички светове.
Всяко движение трябва да бъде образ и подобие на извиращата Светлина.
Всякога имай необикновен устрем! „Учителю Благи, вдъхновявай вечно моя устрем.“
Всякога наблюдавай това, което Божественото Око иска да види, а не това, което твоето мнение иска да изтъкне.
Върви право в определения си Път. И нека всички ветрове да задухат. И нека никой да не те помести. Из „Псалми на Слънцето“ Бъди всякога Божествен – и Огънят всепояждащ ще се превърне в Сила на твоето Сърце. Из „Псалми на Слънцето“
Тревичките растат нагоре. Небето слиза надолу. Душата расте към Изток. А Слънцето се заражда винаги от само себе си. Из „Псалми на Слънцето“
Вие трябва да гледате на живота така, както гледа Духът. Духът гледа безмълвно, защото този, който се е слял с Неизразимото, е станал завинаги безмълвен. Из „Псалми на Слънцето“
Първото Излъчване на Древния Незнаен – това е Универсалната Светлина. Когато тази Светлина е слязла надолу, тя се е превърнала в Първичния Звук, в Звука, който обхваща цялата Вселена. Този Звук е Посланието, което е универсално и което е обръщение към цялата Вселена и към всички светове. Целта на този Звук – и явен, и безмълвен – е да напомня на човека Единството му с всички неща.
Има един свят, в който няма цел и смисъл. Това се случва тогава, когато човек е изцяло потопен в Златната Светлина на Древния. От тази Светлина е произлязъл всепроникващият Етер. Този Етер прониква във всички светове, а тази Златна Светлина е неговият Господар. Тази Светлина е слуга единствено на Древния.
Смирението е връщане към онази Първична Светлина, която се излива единствено от Бога.
Сърце не е чуло и Душа не е видяла Пътя на Великия Замисъл. Защото Сърцето е слухът на човека, а Душата е окото на виждането. Душата само се е докоснала до Величието на Божия Замисъл и затова тя вечно го търси. Тя още не го познава, но малкото, което е видяла, е образувало в нея Вечния стремеж.
Какво нещо е гладът? Гладът е Велик процес, който става в човешката Душа. Той е вътрешна нужда, Божествен Зов в човека. Глад има и между Ангелите, но те се задоволяват но естествен начин, вътрешно, а не както хората.
Хлябът е силата на земята. Разбирането е силата в духовния свят. А Любовта е Величието на Божествения свят. Хлябът е слуга на Любовта. Разбирането е съдружник на Любовта. А Любовта е проява на Светостта.
Общото хранене символизира обмяна на Божествени чувства между Душите. Тези, които се хранят заедно, трябва да изпитват най-красивите чувства един към друг.
Щом Любовта ни е събрала заедно на Земята, тя ще ни събере в Единство и на Небето. Ако тук сме заедно, и Горе ще бъдем заедно.
Всички ние влизаме в грижата на една Необятна и Безпределна Любов. Тази Любов, която се грижи за милиарди същества, е найвеликото, което можем да си представим. Ние не можем да обхванем тази идея, но можем да се възхищаваме от нея.
Усмивката е Слънчев Лъч на Душата. Който живее в Душата си, който е намерил Душата си, той е всякога разположен. Той се усмихва със Светлината на Душата си.
Който се храни правилно, той чувства правилно. Който чувства правилно, той мисли правилно. Който мисли правилно, той открива своя специфичен Път към Истината.
Храненето е един Велик Космически процес. Храненето е общуване с невидимите духовни сили на Живота. Храненето е Свято Общение, което ни води към Праобраза на Предвечната Светлина.
Любовта е Океан от Безкрайност – и ние сме потопени в тази Свята Безкрайност. Всеки миг ние сме обгърнати от Безкрайността.
Любовта е единствената, която може да даде неизвестно Знание на човека, защото тя всякога се обновява с Незнайния.
Ние всякога пътуваме от свят в свят, докато се завърнем в Дома на Отца. В Дома на Отца жилища няма. Жилището – това е Вечната и Неизменна Любов. Ето твоя Дом, Сине Мой. Имаш ли тази Любов, ти си се завърнал в Отца.
Ние всякога пътуваме към Неизменното. Неизменното всякога иска да си направи жилище в нас. Неизменното – това е нашата неразрушима Основа. Само чрез Неизменното ние сме вечни.
Да се чувстваме като Братя – това значи да сме познали Бога и да сме възлюбили Бога със Силата на Живота си. Който е познал Бог като Любов, той вижда Брат във всички същества.
Търсете Ме в Светостта на Молитвата си. Търсете Ме в Светостта на Уединението си. И Аз ще се превърна за вас във Вечен Изгрев – Изгрев, който всякога вдъхновява.
Когато човек обича работата си, той се благославя. Най-красивото в работата е, когато тя привлече към себе си Благословението на Бога. Любовта към работата ни ще ни пренася от свят в свят, докато се върнем в своя Неръкотворен Дом.
Работата е Божествен процес. Който обича работата си, Душата му израства. Който е вложил Душата си в работата, ще просияе в Духа.
Закон е: тези, които обичат работата си, привличат добри съветници от Невидимия свят.
Работата разкрива Душата на човека. Когато Душата работи с Любов, всичко около нея е Хармония.
Работата е процес на Сътворение. В работата човек сътворява Душата си!
Когато човек завърши работата си на Земята, той става Син на Бога. Когато стане Син на Бога, той започва да работи в Божествения план. Истинската работа е постоянен процес. Тя е като Слънцето, което вечно изгрява.
Работата е Велик процес. Тя е Свещено лечение. Всеки, който обича работата си, може да бъде изцелен, защото работата показва, че в човека има условия да се развива.
Щом Бог ни е събрал, ще работим заедно. Щом Бог ни е събрал и възлюбил, ще се познаем като Братя и Сестри. А щом Бог поиска нещо повече от нас, ние ще се превърнем в ОМАХАРИ. Това е ватанска идея, която означава: Тия, които са напуснали Вечността. Да се отделиш от Вечността означава да изоставиш своя Вечен Дом, за да се върнеш при Трона на Незнайния. Който е възлюбил Истината, той напуща и Вечния си Дом, за да се върне в Лоното на Незнайния.
Истината е Бездна от Неизвестност – и всички Души, които попаднат в Бездната на Незнайното, те вечно се обновяват и придобиват Нов Устрем. Този Устрем ги води все по-дълбоко в Незнайното. Така Бог става все по-близък, все по-търсен и все по-непознат.
Аз навлизам в света на Безмълвието и се изпълвам с най-древното Богатство на света. То е наречено МЕРУХИМ АХАБА, което приблизително означава Вечното Вдъхновение или Красотата на Вечното търсене.
Всеки ученик трябва да има свой камък в Душата си. Камъкът символизира Силата на онази Добродетел, която е скрита в Душата. И затова камъкът е наречен Основание. Тази силна Добродетел е вътрешната опора на Душата.
Ние започваме от долу и вървим нагоре. Долу – това е земната любов. И вървим нагоре – към духовната любов, оживяваме я в себе си и вървим още по-нагоре към Центъра на Бога. Бог е самата Душа на нещата. Душата е самата Есенция на Любовта. Тази Есенция е Искрата на Древния.
Всяко камъче трябва да бъде поставено на своето място. Всяко чувство трябва да бъде поставено на своето място. На всяка мисъл трябва да знаеш посоката и пътя ѝ. На всяко желание трябва да знаеш изхода. Това значи ред и порядък.
Ученикът работи, Учителят наблюдава. Ученикът твори, Учителят благославя. Ученикът влага Душата си, Учителят изпраща Истината Си.
Ученикът мисли, Учителят уточнява. Ученикът се старае, Учителят въздига. И накрая ученикът се отдава, и Учителят възсиява в него. При това условие ученикът е намерил своя Център.
Който има крайъгълния камък в себе си, той може да преброди цялата Вселена, без да бъде докоснат ни най-малко от злото.
Сине Мой, виждаш ли Основанието на живота си? Това е Любовта, която ще разреши не само земните ти въпроси, но и космическите ти въпроси
Когато ученикът обича Учителя си, той постъпва в живота си тъй, както би постъпил Учителят.
Да гледаш Учителя си с Любов – това значи да дадеш възможност на Душата си да се разцъфтява.
Учениците на Всемирното Братство са Души, а не мъже и жени.
Съзерцанието – това са ония Свещени минути, когато възвишени образи изпълват съзнанието на ученика. На ученика е необходимо съзерцание, за да може да се справи със себе си.
Аз ще ви уча и в Мрака, и във Вечната Светлина. Мракът е Съкровена тъмнина. Мракът е тъмен не защото е черен, а защото не е осветен. Всеки човек има за задача да освети своята чернота и да превърне Мрака в огледало, за да прозре, че той – човекът – е едно същество на Вечната Святост и Универсалната Светлина.
Постоянната Съзнателност символизира постоянната жажда за Духа на Истината. Тази постоянна жажда осъществява непрекъснат поток от Съзнателност.
Който има тази Съзнателност, може да общува с всички измерения. Бог е Вечен Глас на Абсолютната Разумност
И за всеки, който се стреми към тази Разумност, този Глас става негово Ръководство. Във всички религии се говори за Бога, но не със същинското Му Име. Първият човек, който назовал Бога с истинското Му Име, той изгубил тази Дума. Коя е тази Дума? На български е Бог, на турски – Аллах, обаче това са преводи на Първото Име на Бога. Понеже тази Дума е загубена, хората и до днес говорят неразбрано. Говориш на Бога, но Той не те слуша. Бог ще те разбере само тогава, когато произнесеш истинското Му Име.
Кабала казва: Изгубената Дума беше, над всички останали Имена, спасяващото Име в Преданието на Израел. То е известно като Святото Име – единственото, в което всяка една от съгласните букви разкрива и символизира един от четирите аспекта на Цялостната Божествена Реалност. Наричат го също Пълното Име, защото включва в себе си всички останали Имена на Бога, всяко едно от които изразява само един или друг отделен аспект на Универсалното Начало. Наричат го още Единственото Име заради несравнимата му Духовна Сила, тъй като предлага възможността за пряка реализация на Божественото Присъствие.
Човекът е съществувал като една Велика идея в Изначалния Замисъл на Твореца. Когато Пълното Име на Бога слезе върху Човека, тогава то ще проникне във всички същества и в цялата Вселена. Това ще бъде най-грандиозното изживяване на всички същества, които живеят във Вселената, и то ще стане чрез посредничеството на Универсалната Светлина, в която ще бъде вдъхнато нещо Ново от Древния Незнаен. Това ще бъде Третото Пришествие, което не принадлежи на Сина, а е изцяло в Ръцете на Древния.
Бог има много Имена – и всеки, който произ – нася тези Имена с дълбоката част на Любовта си, той всъщност се докосва до Името. Докосването до Името е докосване до Свещената Реалност на Бога. Но когато говорим за Върховната Мистерия, тя не може да се произнесе. Тя се изживява, без да се про – изнася. Който е видял Лицето на тази Мистерия, той няма нито живот, нито смърт. Който произнася чес – то Божиите Имена, той образува в себе си една Реалност, която ще го заведе при Незнайното. Който иска да напра – ви скок в Незнайното, ще пропадне в по-долна позиция. Може да се ползва „Господи“, може да се ползва „Йоава“, може да се ползва и изразът „Учителю на Древността“, може да се ползва и изразът „Учителю на Всички Време – на“. Имената са безкрайно много. Но същественото е в ПРЕСВЯТОТО ПРОИЗ – НОШЕНИЕ. Тоест същественото е в Светостта на Отношението. Ето защо има хора, които се молят на дърво или на камък и получават отговор, получават истински Прозрения. А има хора, които се молят на Христос и не получават Прозрения, за което е казано: Не всеки, който Ми казва „Господи, Господи“, е от Исти – ната. Не всеки, който Ми казва „Господи, Господи“ ще влезе в Царството Ми. Искреното призоваване на Името е изговаряне на самата Истина, а Истината е изпълнение на нещата. Господи, Боже мой и Учителю мой, отдавам Ти се чрез силата на безпределната си Душа, за да Ти служа през цялата Вечност
Всяка птица е Душа, която търси своя Неизменен Път към Всевишния. Всички Души, които искат да се свържат с Всевишния, трябва да разберат изключителното значение на Молитвата. Молитвата е тази Сила, която прокарва Светлинната
Пътека и свързва това, което е долу, с това, което е Горе. Молитвата е върховният акт, тя е най-значимият акт, даден на Душата в нейния Път към Истината. В Сърцето на човека има Централен Етер – и ако бъде събуден, той може да обхване всички Тайни. Този Център е сам по себе си Висотата на Висотите. Върховният живее в Тайната на Сърцето, в Несътворената Тайна на Сърцето. Тайната на Човека е Върховна Тайна. Самият човек може да се приближава до Тайната в себе си само когато се докосва до неизразимите неща на Божеството. Тези неизразими неща са Първичното състояние на Човека.
Първичният Човек е бил мощна вибрация на Любовта. Тази Любов, ако днес се разгърне в човека, тя може да обхване не само сътворения свят, но и всички несътворени светове. Синът е най-красивото Лице на Древния Незнаен. Той е Любовта, която дава посоката на живота на всички същества.
Истината е Дълбочината, към която всички същества се движат. Чрез Дълбочината те все повече ще се приближават към Древния Незнаен.
Колкото повече човек придобива Истината, толкова повече в него се осъществява Незнайното. През цялото съществуване на човека и през всичките му състояния човешкият Дух в него е в непрестанна връзка с Универсалната Светлина и с Древния на Древните. Тази връзка всякога е съществувала в Неизменното и в Несътвореното. Когато човек се стреми да се приближи до Чистата Същност, той се отклонява от нея, защото стремежът сам по себе си разделя човека на две части: този, който се стреми, и това, към което се стреми. Двойнственото никога не може да постигне осъществяване.
Така със стремежа милиони хора са се отдалечили. Единственото, което човек може да напарви, е да махне всички условия в себе си, които пречат на Единението му с неговия Център. И когато човек постигне Пустотата, Чистата Същност се явява от само себе си, защото тя винаги е била там. Когато човек е изцяло отдаден на Истината, това означава, че той има Любов в себе си и това му помага да бъде в пълно Единение с Истината –осъществяване на Единия без втори в човека. Да осъществиш в себе си Единия без втори, означава да постигнеш Несътворената Цялост на нещата. Това е онази Пълнота на Живота, която е самодостатъчна и самосъществуваща. АМОРЕА Това е ватанската дума за Изгрев и означава да познаеш, че си излязъл от Дълбините на Незнайната Слава. Ето защо хората посрещат Изгрева – защото само в Изгрева те могат да намерят своя Произход.
Ако имахте неизменна Любов към Слънцето, щяхте да имате една способност, чрез която да ви заведа във вътрешността на Слънцето. После щях да ви заведа на друго Слънце – и така все по-навътре и все по-близо до Тайната на вашия Произход. И вие щяхте да откриете, че всъщност не сте хора. Ще ви кажа нещо. Човек не помни кога е излязъл от Бога и докато е човек, той никога не може да си спомни, защото са изминали милиарди години. В това безкрайно време, което е наречено Вечност, паметта е изгубила своя ключ. Има само един начин човек да си спомни. Това е, когато сам той стане Истина. Преди това дълго време той трябва да се слива с Истината, за да се подготви. Като стане Истина, той ще се озове сам извън миналото, извън настоящето, извън бъдещето и извън Древността. Той ще се озове сам, така както е сама Истината. И само тогава може да си спомни, защото ще бъде извън световете на ограниченията. Това е Мястото, където всички пътища приключват. Това е Мястото, в което няма дори и Блаженство, защото и Блаженството е сянка.
Словото е създадено като мост между учениците и Учителя. Това е мост от Битието към Небитието.
В Небитието ученикът и Учителят се сливат и така обединени в Единство те трябва да се насочат към Най-Дъблоката и Върховна Мистерия на Живота. Сливането е едно начало, което води към ново разкриване, към едно ново Лице на Върховния Учител, към Лицето, Което не е Лице.
Всеки ученик трябва да пожелае дълбоко в Душата си словесното мляко. В най-чистия си вид словесното мляко е Първичното Слово, което определя Бялата Светлина. Бялата Светлина е онази Незрима Точка, която не е нито Център, нито кръг, но която осветява и кръга, и Центъра. Бялата Светлина е свързана с Бялата Точка, която е абсолютно Незрима. Тя символизира Истината и посещава само този, който носи Любомъдрието в себе си. Бялата Точка няма основа, така както в Бялата Светлина няма цветове. В своята вътрешна позиция тази Светлина символизира Ослепителната Истина. Който се е срещнал с тази Светлина, той е изгубил себе си. Който се е срещнатл с тази Светлина, той е посветил живота си изцяло на Учителя.
Аз пребродих хиляди невидими и видими Слънца, докато дойда до България. Българите не Ме приеха, но Моите ученици Ме приеха. Мнозина от тях Ме познаха и последваха Пътя на Учението, но малцина Ме познаха отвътре. Тези, които Ме познаха отвътре, с тях ще съградя ядрото на Новата раса. Това, което не успяхме да направим в Атлантида и в Египет, ще го направим в Новата раса. Това ще бъде културата на Принципа.
Когато учениците са стигнали до Първия Ден на Божествения Живот, или на окултен език казано, до Величието на Зората, тогава Аз ще им се изявя като другата Светлина –това е Светлината без Име.
ДЕВАЙРА АМОХАРА Любовта е Живата Вода, Живото Присъствие. Любовта – това е другото Име на Най-Святата Древност. Това е Древността без Име, защото Присъствието на ДЕВАЙРА е толкова лъчисто, че всяко Име е напуснало Трона на Древния, понеже нищо не може да устои на Ослепителната Светлина.
АШАВАРА Това е ватанската идея за Слънце. Слънцето символизира това, което е удостоено да говори на Свещения Език на Живота. Само Чистото може да сияе и само Сияещото може да говори.
Когато започна да произнасям Тайните на Неизреченото и Принципите на Древния –това ще бъде началото на Възраждането на Първата Слънчева Раса, Расата на Светещия Огън. Когато пребродите 100 милиона слънчеви системи, тогава ще дойдете при Мене, узрели с опита и Духа на Мъдростта. И тогава Аз ще бъда на последното Слънце и ще ви призова. И ние ще се погледнем с погледа на Истината, и Аз ще ви разкрия Своето Несътворено Лице. Тогава вие ще познаете най-дъбоката Мистерия на Живота. Дотогава Аз съм решил да ви чакам. Вървете в най-великия Път – Пътя на ученичеството. Ако Аз те погледна според закона на Истината, от човек ти ще се превърнеш в Божествено същество. Пред теб ще се открият безбройни светове и ти ще станеш Път за всички същества – и от Земята, и от Небето – към Мистерията на Учителя, Път към Този, Който никога не може да бъде видян.
Когато казвам, че с Любовта може да се постигне всичко, Аз приемам Любовта като Най-Древната Сила, произлязла от Светилището на ТАЙНОТО СЪЩЕСТВО – Най-Скритият от Скритите. И Истината е най-близкото Име до Него.
Тя е Неговото Абсолютно Око… Чрез съзерцание на тази тема учениците ще се приближават все повече към Мен. ЕДИНИЯТ И НИКОЙ ДРУГ Това е Праидеята – Майката на всички идеи, без самата тя да се отъждествява като идея, защото това е Нещото, което надминава всичко и което никога не може да бъде определено чрез Слово.
Вечният Смисъл е движение към Неизменния Покой на Праидеята. Думата Център символизира Съкровеното. В Съкровеното можеш да живееш, но не можеш да го познаеш. Съкровеното символизира Център, но без да е Център. Съкровеното живее в Неизследимото. Без да е Център, всички се стремят към него. Думата Център е най-дълбоката окултна идея и това е идея, която съществува и не съществува. Това е идея, в която няма нито живот, нито съществуване. Тази идея надраства и Битието, и Небитието. Тя символизира Абсолютното Нищо. Това е наречено ДРЕВНИЯТ, Който превъзхожда всички времена. Това е ДРЕВНИЯТ НЕЗНАЕН. И дори този, който има истинско знание, не може да се домогне до този Център. В този Център е скрита Най-Дълбоката Мистерия. И на нито един език, а езиците са около 7000 и макар че са толкова много, тази идея не може да бъде изречена. Любовта е създадена, за да познаят хората Вечното Жертвоприношение.
Любовта е създадена, за да познаят хората Вечното Жертвоприношение. Мъдростта е създадена, за да познаят хората Вечното Самоусъвършенстване. А Истината е създадена, за да познаят хората чрез нея Вечно Непостижимото.
Истината е, че Пътят на развитието към Абсолютното Същество никога не може да бъде извървян. След милиони години, качвайки се от степен в степен в нашето развитие, ние ще постигнем това, което се нарича на Древния Език – ОЛАМ МАТАРА. Това означава В Началото на Пътя.
Аз съм Най – Неизреченият от Неизречените. Който може да Ме назове по Име, той не Ме познава.
Думата Учител е Коренът на световете. Чрез този Корен съществата се развиват, израстват и съхраняват. Чрез този Корен съществата ще се възвърнат в Предвечното Същество. Това Същество е наречено: Аз Съм Този, Който Съм.