Елеазар Хараш – Мордот ин Махария – Мъдростта на Старците – книга първа

ПРЕДГОВОР

Старците са Тайнства преди Духа.

Старците са самата Свобода. Старците нямат нито детство, нито зряла възраст – те са Същества преди рождението и смъртта.

Старците са Същества Неизмерими, те имат свойствата на Мистерията.

Старците не са родени от Тайната на живота, а от Мистерията на Бездната.

Старците са Древни Слънца.

Старците подават Свещена Ръка на тези, които твърдо са избрали Съкровеното и Мистичния Път.

Старците ти отнемат времето, за да ти дадат Вечното и Безкрайното.

Всеки трябва да запали в себе си Безкрайността.

Първият Старец

Вселената се е зародила, когато съществата са били изхвърлени от вътрешността на Древния Път, а навътре е останал само Принципът.

Първият Старец

Учителят, който ви учи, е Безкрайността.

Първият Старец

Дълбоко вътрешно движение създава връзката с Бога.

Първият Старец

Никой не притежава Тишината, но тя притежава своите си.

Десетият Старец

Любовта към Бога подготвя човека за срещата със Скритостта на Бога.

Първият Старец

Аз съм станал Учител поради движението си надолу, но когато се връщам, аз не съм Учител.

Първият Старец

Само Истината се завръща в Мрака на трите Безкрайности.

Тринадесетият Старец

Понеже Безкрайността е Велико Безмълвие, тя цялата е облечена в Истина.

Тринадесетият Старец

Тържествува само Мракът поради Тайната на своето Преизобилие.

Вторият Старец

Само докоснатият се завръща в Дълбините си.

Първият Старец

Умът е природата на падналите. Духът е природата на избраните. Мистерията е природата на Незнайните.

Четвъртият Старец

Третата Безкрайност е родена духовно, в нея живеят Божествата. Втората Безкрайност е мистериозно неродена, в нея живеят Старците – Изначалните. Първата Безкрайност е абсолютно неродена. Тя е в Неизреченост.

Тринадесетият Старец

Елеазар Хараш
Варна, юни 2009 г.

Изначалното събитие

Случи се нещо в Древността. То беше Изначалното събитие. Яви се Лъч в Бездната и разтърси с потайното си могъщество съществата. Тези, които имаха абсолютната неизменност, оцеляха и бяха наречени Амохари – боговете. Тези, които имаха голяма вяра, паднаха надолу извън Бездната и бяха наречени Авари – ангели и многобройните им видове. Тези, които не видяха вяра в себе си, те придобиха заклинанието на хаоса. Те бяха наречени по-късно хорори, или хората – тези, които трябва да се учат.

Единадесетият Старец

Седмата степен на Безмълвието

Само този може да съзерцава Древното, който е постигнал Древното. Древното е зад пределите на човека и зад пределите на Божествения разум. В Древното няма Свещени книги, нито дори вечност. Древното е неузнаваема Мистерия. Тук съществува само Неизразимото и само Седмата степен на Безмълвието го узнава, без да го познава.

Единадесетият Старец

Старецът – мистична Прасъщност

Тайната на Древното има в себе си необикновена дълбочина. Тук не е място за човешкото съзнание, нито за духовното съзнание. Само едно дълбоко мистично съзнание може да се потопи в тази Неведома Тайна и да вкуси това, което е извън сътворените и несътворените светове. Който е влязъл тук, може да изразява неизразимото със своето присъствие. Тук ангелите нямат достъп. Тук е скрита Премъдростта и никой не може да я изследва. Тук е Древното Изначалие, което е преди словото, преди мълчанието, преди сътворението, преди вечността. Тук могат да влязат само Старците. Старците са най-древните хора. Старецът е състояние на Древния човек – мистичната Прасъщност.

Единадесетият Старец

Изначалните същности на Бездната

Откровението на Бездната е тайното ръководство на Премъдрите. Премъдрите са Изначални същности на Бездната. Премъдрите не са просто чисти съзнания, те са тайни и мистични съзнания, които са преодолели чистотата. Чистите съзнания са Огньове на Бога, а Премъдрите са Пламъци на Бездната.

Единадесетият Старец

Отношение само към Истината

Старецът е същество, което слиза във вселената, без да има нищо общо с нея. Старецът е същество без време и без история, без път. Той е преживял Истината на Бездната и е неин Пламък. Той може да се изразява и духовно, и Божествено, и Мистериозно. Той няма отношение към хората и към световете, а само към Истината и нейната Скритост. Той няма нужда нито от щастие, нито от блаженство. Той е привел себе си в Нищото – Мястото, което превъзхожда всяка разумност.

Единадесетият Старец

Нищото – най-древният мост

Старецът е същество на Нищото, а Нищото е всякога съществуващото Свръхбитие. Нищото е най-древният мост към Мистерията на Абсолюта. Който е създал този мост в себе си, той може да прекоси Бездната и да види отблизо, без да се приближава, Началото на всички начала. Това е Началото, което е без начало. Старците са Пламъци от това Безначално Начало. И когато такъв Старец те учи и ръководи, той те учи така, че все по-малко да се нуждаеш от Него, за да може след време да изработиш собственото си Нищо и да се слееш с Него и с Неговия Пламък, та да се приближиш до Началото, което е Безначално.

Единадесетият Старец

Древно Безмълвие

Отречи се от себе си, за да познаеш пътя си към Бездната, която е мястото на Древните. Отреченост значи освободеност от себе си. Щом се освободиш от себе си, очаква те неудържим и безкраен полет. Но само узрелият може да освободи крилата си. Не вярвай в образи, а в същности. Образите са ограничения. Във Величието на Бездната няма светлина, а тъмнината е ненужна. Тук има само Древно Безмълвие и никакъв звук. И тук в Безмълвието ти вкусваш пълнотата на Древната скрита Истина. И тук вкусваш нейната Бездънност.

Единадесетият Старец

Безкрайно изумление

Това Скритото не е Бог, не е живот, не е светлина. Тук всички наименования угасват. Тук няма нужда нито от Любов, нито от разбиране, защото тук си преизпълнен от Бездънното и неговата Велика Пълнота, но трябва да си узрял и достоен да я понесеш. Тук всичко е по-дълбоко дори и от Тайната на нещата. Тук няма нищо външно и нищо вътрешно, толкова е Бездънно това Прасъщество – Мистерия. И започваш безкрайно да се изумяваш. Възторгът няма край, защото вече си опиянен завинаги. И всичко това е далече от всякакъв живот и от всякаква смърт.

Единадесетият Старец

Всезрящо Безмълвие

Само тук в Бездънната Мистерия можеш да узнаеш цялата Истина, която те дарява с безметежност, покой и неведома дълбина. Но за всичко това е необходимо освобождение от всички светове и безкрайно мъдра Любов, защото само тя може да понесе Безкрая. Тук се сливаш с древните несъздадени неща и проумяваш, че всичко създадено е стеснено, а несъздаденото е просторно, освободено, то диша Свободата на Безкрая. И тук няма нужда от никакви звуци, защото Тишината те е извисила и тук ти притежаваш Всезрящо Безмълвие.

Единадесетият Старец

Живее във вечна Непознаваемост

Мистерията е повече от свят и светове, от сътворено и несътворено, от видимо и невидимо, от Любов и Мъдрост. Мистерията е Откровение на самата Себе Си чрез самата Себе Си. Тя е потайна Неподвижност. Всичко се движи около нея и се опира на нея. Огънят за да гори, се опира на нея, иначе той нямаше да има опора. Мистерията живее във вечна Непознаваемост.

Единадесетият Старец

В Тайната на своята собствена Непостижимост

Който бъде докоснат от Мистерията, изоставя всички светове и Бездната става негов Дом. Той вече не спада към човечеството и не се зове човек, а свободен дух. Той вече не търси смисъла, нито вече има предназначение. Той вече е свързан с Прадревния Източник, Който е изпуснат от човечеството. Това е истинският човек и той заживява в Бездънната Тайна на своята собствена Непостижимост. Той е отвъд знание, отвъд светлина. Живее в особения връх на Мистичното.

Единадесетият Старец

Храната на Бездната

Мистерията слиза в Бога, слиза в Старците, слиза в Синовете Божии, но всякога си остава абсолютно непонятна и неизречима. За нея няма възприятия, нито представи, нито подобия. Никакви разсъждения няма за нея. Бездната обладава дълбинно и огромно Безмълвие. Бездната е безсловесна. Не се е родило слово за нея. Една малка част от Бездната е скрита в Бога, в Старците, в Синовете Божии и действува чрез тях. И Бог, и Старците не могат да се изрекат реално, защото са произлезли от Неизразимост. Храната на Бездната е скритата Премъдрост. Тя е поток от пречиста, сияеща Есенция, която сама по себе си е неизтощима Храна.

Единадесетият Старец

Неведомата Дълбина на Бездната

Когато Мистерията е изпуснала частица от себе си, създали се Старците, Бог и всички неща. Явили се светове – родени и неродени. И Причината за всичко това е Неведомата Дълбина на Бездната и нейната Премъдрост. И всичко, което е създадено, е създадено като Велика Непреходност. И никой не може да я разкаже, защото Тя, Причината, е скрита в Тайнството на Безмълвието. И колкото ние повече се издигаме в Мистерията, толкова повече се съкращават словата. Така ние преминаваме от Съкровеното слово в Съкровеното Безмълвие, докато един ден изоставим и Съкровеното Безмълвие и влезем в Съвършеното Безмълвие. Когато си постигнал целта, ти си станал дълбинно безмълвен, защото си се влял в Неизречимостта на Мистерията.

Единадесетият Старец

По-древната Сила

Древният Мрак е бил голяма Сила, но не е познавал по-древната от себе си Сила, а тя е Безмълвието, което потайно вижда в Мрака. Безмълвието е виждащо. Древният Мрак е силен, защото е съществуващ, но Безмълвието е могъщо, защото спада към несъществуващото, неизразеното, неуловимото. Знанието расте в повърхностното. Незнанието расте в Безмълвието и така привлича Мъдростта. В Безмълвието расте и несъществуващото, неограниченото, което е другото име на Свободата. Във Величието на Безмълвието расте Незнанието, а в Незнанието сияе Покоят и Тайнството на живота.

Единадесетият Старец

Мистичният опит

Великото Незнание, което сияе, се улавя от Мистичния опит. В този опит тъмнината свети, а Мракът блести. В знанието тъмнината е мрачна.Ето защо човекът трябва да преследва Безмълвието дълбоко навътре, докато стигне до скрития, сияещ Център. Истинските цели на живота се преследват навътре. Който не е богат вътрешно, той става греховен. Греховният е повърхностен, а е роден, за да стане бог и велика радост за съществата.

Единадесетият Старец

Мястото на Неговата Необяснимост

От Незнанието ние вървим към истинно Знание, а чрез истинното Знание вървим към Мистерията и я узнаваме в своето дълбинно Безмълвие. В края на краищата истинното Знание се превръща в дълбинно Безмълвие – Мястото, до което не достига никакъв звук, никакъв свят, никаква смърт, никакъв живот, защото Безмълвието е Мястото на Неговата Необяснимост. Това Безмълвие е, което ни шепне Тайнства.

Единадесетият Старец

Очарованието му става непрекъснато

Този, който се нарича истинен Търсач, изоставя първо всичко човешко, после всичко духовно, после всичко Съкровено, после всичко Божествено и накрая пристига в своята Дълбина – Бездната от Безкрайност. И очарованието му става непрекъснато, защото вече ги няма живота и смъртта, които да пречат.

Единадесетият Старец

Безкрайното е толкова ослепително

В Безмълвието е изоставено външното – мисленето. В дълбинното Безмълвие е изоставено и вътрешното. Външното е мрачно, вътрешното е светло, а Безпределното е ярко – то сияе, защото не е ограничено от външното и от вътрешното, от време и от вечност. Безкрайното е толкова ослепително. Защо е толкова ослепително? Защото това е неговата най-вътрешна истинност.

Единадесетият Старец

Безкрайността е несподелима

Неизменното не е явно, неизменното е скрито. Скритото на Мъдрия е чисто. Чистото на Мъдрия е ясно. Ясното на Мъдрия е ослепително като мълния. Мъдрият има крила, които и птиците не са сънували. Ето защо птиците летят в пространството, а Мъдрият странствува в Безкрайността. Пространството е повърхностно, Безкрайността е достъпна само за Мъдрия, но и той не може да я опише. Описанието е убягващо. Останало е само Несподелимото. В Несподелимото е пълнотата на Тайната.

Единадесетият Старец

Когато Мистерията те допусне до Себе Си

Като Велик Древен Мрак изглежда Мистерията, като Велика Недостъпност. Но който е призован от Нея, е видял скритите ѝ Лъчи, а те са ослепително ярки, защото преизобилен е Източникът. Мистерията е тъмна, когато не те допуска до Себе Си и прекалено ярка, когато те допуска. Мистерията е пресветла, а Мракът е покритие, мъдро покривало, но това покривало пада пред човека на Истината. А що е истинното Знание, що е Истината? Чудна и проста.

Единадесетият Старец

Истината е единственото Послание

На онзи, на когото е дадено да преживее Истината, му е даден и достъп до Бездната. Той няма светлина в себе си, а тъмнината е изоставил. Тъмнината и светлината са граници за Истината, но чрез Истината човек се освобождава от границите. Да живееш, е лесно; да търсиш, е лесно; да обичаш, е лесно. Но да си истинен, е освобождение от границите. Истината е единственото Послание, защото когато станеш истинен, обезсмислят се границите, обезсмислят се световете. Явяват се Безкрайността и Скритостта.

Единадесетият Старец

Чудото, скрито в Древния Мрак

Нищо не може да се докосне до Мистерията, освен дълбинното Безмълвие, защото природата на това Безмълвие е сияеща. В това Безмълвие изчезва и единството със световете. Ражда се ново единство, единство с Бездната – Праизточника, у Когото е Потайното Мистично Сияние. Тук странникът е сияещ, защото са отпаднали и светлината, и тъмнината. Сиянието е силата на Прадревния свят, а не на световете – сътворени и несътворени. Това Древно Сияние е било преди безсмъртието и смъртта. То е било Чудото, което е било скрито в Древния Мрак.

Единадесетият Старец

Нашата Древна Тайна

Всяко сътворение и във видимото, и в невидимото е едно ограничение. Сиянието не плува в световете на ограничението. То плува в Свободата на Древната Бездна. Сиянието е царувало, без да има условия и закони, защото то е предвечно. Сиянието е свързано с най-дълбокия и скрит Мистичен опит. Този опит е свързан с Тайнството на Бездната. Сиянието е безусловно. То е нашата Древна Тайна.

Единадесетият Старец

Дълъг път на отказване от себе си

Сиянието е другото име на Свободата. То не работи за вселената. Вселената работи за него, за да го достигне. Сиянието е Мистично Слово на Бездната. То е Мистично Безмълвие, защото говорът е ограничение. Сиянието и досега е скрито. Светлината го търси, но тя има да извърви дълъг път на отказване от себе си, докато стигне до тази Мистична Есенция. Светлината е предел. Сиянието е чиста Свобода.

Единадесетият Старец

Целта на живота е Велико Непознаване

Истината ни въвежда в Тайната на Мистичната Непознаваемост. Ти не можеш да изучаваш тази Непознаваемост, но можеш да се обогатяваш от нея. Целта на живота не е познание за каквото и да е. Целта на живота е Велико Непознаване, а то е живот в Свободата на Бездната. Познаеш ли нещо, ти го ограничаваш, а Бездната го е създала непознаваемо, безгранично. Ето защо Мъдрият търси Непознаваемото и се обогатява от него.

Единадесетият Старец

Истинската цел е отвъд

Истинската цел е отвъд живота и отвъд вселената, и отвъд Бога. Ти трябва толкова надълбоко да влезеш в Бога, че да излезеш от Него. Навътре в Бога ще узнаеш Тайната Му, но отвъд Тайната Му ще се докоснеш до Неговата Мистерия. Той живее в Тайната, но е скрит в Мистерията. Мистерията е най-чудната Непознаваемост, която можем да срещнем в нашия път навътре.

Единадесетият Старец

Бездънното превъзхожда всяко просветление

Да преживееш Тайната на Бога, е велик дар. Нещо от Мистерията те е дарило с докосване, а това докосване е началото на безкрайното обновление. Без това обновление животът е ограничен и той се движи само в границите на живота и смъртта. Чрез това обновление човекът става вечен и безкраен. Той става подобие – подобие на Бездънното. Това Бездънното превъзхожда всяко просветление, всяко вдъхновение. То е отвъд началото и края на нещата.

Единадесетият Старец

В Сиянието преди времето и вечността

Чрез Бога Мистерията ще завърне човека при Себе Си. Първо човекът трябва да заживее в себепознанието – в своето духовно присъствие, после в Богопознанието – в Божественото присъствие и после ще бъде призован от Мистерията. В Мистерията е скрит истинският Храм. Който не е призован от Мистерията, се занимава с външни и вътрешни храмове. Човекът е роден, за да заслепи мрака в себе си. Божественият човек е роден, за да заслепи светлината в себе си, а Абсолютният човек – той трябва да се завърне в Сиянието преди времето и вечността.

Единадесетият Старец

Движим се към нашата Древна Старост

Велика Тайна е скрита в живота на всеки живот. И всеки, който посяга на чуждия живот, се отделя от тази Тайна и той бива призован от застоя. Когато се движим към Тайната на Бога, ние се движим към себе си. А когато продължим отвъд Тайната, ние се движим към нашата Древна Старост, към Мястото, където нищо още не е било родено, към Тихия Извор – Благ, Скрит, Недоловим и Безкраен, съществуващ без думи, без мисъл, защото е превъзхождащ всичко.

Единадесетият Старец

Съвършената Цялост

Съществува скрита Причина за всичко, което живее и умира. Велика благост има в Бога, но в скритата си Мистерия Бог е Абсолют и Велико е Всемогъществото Му. Това Всемогъщество е отвъд всякакви качества. Можем да Го наречем неосезаем, но поддаващ се на Мистично Единение, което е отвъд света и вселената. Вътре в Абсолюта няма нищо, освен Нищото – Съвършената Цялост. И това е името на Бездънното Праначало.

Единадесетият Старец

Шепотът е Древният Баща на съществата

Човекът е Древна Същност, а енергията му е само слуга. Тази Древна Същност на човека не се нуждае от знания. Тя действува без знания и узнава Незнанието, защото Незнанието е сродно със Същността, а не със знанията. Само чрез Незнанието ние проникваме в Истинното и то говори на Същността ни чрез Неуловим Шепот. Шепотът е Древният Баща на съществата.

Единадесетият Старец

Узнава Тайното Предание

Най-голямата чистота е най-мощното въздействие. Кой е скрит в най-голямата чистота? Праизворът. Който търси Праизвора, придобива най-чудното въздействие върху себе си. На него вече му влияе Мъдростта, а не светът и вселената. Той узнава чрез чистотата си Тайното Предание. Той узнава чрез чистотата си това скрито Предание и вижда в смъртта си своето чисто Възрождение. Докато Причината на причините за другите е незрима, той живее в нея и тя го учи. Тя му преподава Учение за безсмъртие и покой.

Единадесетият Старец

Молитвата – преклонение пред Бездънното

Велика и скрита е способността да се молиш. То е символ, преклонение пред Бездънното. Това преклонение те прави достоен, за да влезеш в Незнанието. А този, който е влязъл в Незнанието, той може да свети по-силно от слънцето. Слънцето е дълбоко, а Незнанието е Древно. То предшества слънцето. Молитвата е изначална способност на Съкровеното, а Съкровеното е домът на Незнанието. Незнанието пък е дарител на покой и изумление. Молитвата е прадревен символ. Тя разкрива дълбинното скрито отношение към Бездната, а това е отношение към Великата Незнайност. И така Незнанието те привлича към себе си, за да го узнаеш, без да го познаеш.

Единадесетият Старец

За да осветим собствената си тъмнина

Злото ще дари падналото човечество с жив, съзнателен разум. Човешкият живот е зло, духовният живот е добро, Божественият живот е благост и еликсир. Злото трябва да преработи човешкото добро, а доброто трябва да стигне до благостта. Когато злото заведе човека до благостта, тогава това зло ли е, или не е? Казвам: Злото е имало план да осъществи нещо разумно и Божествено. Злото проваля само човешкото добро, защото то е лицемерно. И така недостойният се отстранява от доброто, а достойният се утвърждава в доброто, защото е бил истинен. И затова злото съществува в света – за да осветим собствената си тъмнина.

Вторият Старец Азавот Махария

Скритата способност на Древния Мрак

Ако стремежът устои на греха, ражда се духовното начало в ученика. Ако вдъхновението устои на Мрака, ражда се Божественото начало в ученика. Ражда се и още скромното величие на духа. Дори и ученикът да преодолее Мрака, той няма да узнае неговата Тайна, защото Древният Мрак има друга скрита способност. Той ще иска да ни направи Мъдреци, Учители и Старци за бъдещите нови светове.

Вторият Старец Азавот Махария

Незнанието е Свръхбитие

Незнанието е Мистично Единение с Бездната. Това Незнание не може да бъде обяснено, защото Бездната му е дала Безкрайност, Дълбина и Премъдрост. Незнанието е благословено от Бездната. То е отвъд логика, чувства и природа. Незнанието е Дух от много висш порядък. Мисълта не го достига, но Духът го улавя. В своя най-мистичен смисъл Незнанието е Свръхбитие – преизобилен, скрит Извор, протекъл в Древния Мрак и успял да го учуди с пречистите си води.

Вторият Старец Азавот Махария

Преградата е Древният Мрак

Древен Мрак забулва светлината и тъмнината. И само този, който открие своята Мистерия, излиза от световете на времето и вечността. Нашият Най-Древен Произход е скрит в Мистерията, а преградата е Древният Мрак. Той не може да бъде пресечен от ангели и хора, а от велики Търсачи на Истината. И когато дойде техният ден, стрелата на Търсача пробива Древния Мрак и той се завръща в Безкрайния си Дом.

Вторият Старец Азавот Махария

Да стане Бездна от Безкрайност

Не съществува самостоятелно зло в света и вселената. Злото е слуга на Най-Скрития от Скритите. Всеки човек трябва да стане Бездна от Безкрайност и част от Мистерията, за да погълне злото в собствените си дълбини. Ако в тебе съществува някакво зло, Безкрайността няма да те приеме. За тебе отклик ще има само времето и фалшивото отвъдно пространство. Който служи на времето, той погубва Окото си за Видението на Най-Скрития от Скритите.

Вторият Старец Азавот Махария

Ако Древният Шепот ти заговори

Злото ще те разрушава, докато ти се съградиш по законите на Древната Тайна на живота. А Древната Тайна е в това да станеш несъществуващ. И тогава злото се погубва в тебе, защото в теб нахлува Тайната, а нейният Шепот е най-великата вътрешна Сила, от която злото бяга. Ако Древният Шепот ти заговори, дошъл е краят на злото.

Вторият Старец Азавот Махария

Неведом Океан без брегове

Абсолютно Незнайното няма ограничения, няма брегове, няма качества. Абсолютно Незнайното е Неведом Океан без брегове, Океан без вълни, Океан без вода, чист Първичен Океан. Древното Неведомо не е нито разум, нито душа. То е подобно само на Нищото, а Нищото е безподобно. Колкото по-неразбрано е това, толкова по-обширно е то и Свободата му е неизчерпаема. Името на тази Неведомост се изрича като Безименното.

Вторият Старец Азавот Махария

Незнание и извисено Незнание

Познаването на Бога е свързано с отстраняване на световете, с отстраняване на времето. Познаването на Великата Мистерия е тайно саморазкриване на Бога навътре в собствената Му скрита Същност. Той решава на кого да се саморазкрие като Любов, на кого като Тайна и на кого като Бездна и Мистерия. И всичко това зависи от степента на Незнание и Дълбинност, защото има незнание, има и извисено Незнание.

Вторият Старец Азавот Махария

Вход към друга Тайна

Да видиш Тайната на Бога, означава да видиш Любовта Му, Същността Му, а да видиш Същността Му, то е вход към друга Тайна. Тя е безмълвна и води към Бездната Му. Тук вече Същността Му е друга – Необятна Бездна. За да се познае Бездната, се изисква Дълбинно, осъзнато Незнание. Тук всичко е изоставено, всичко замлъква. Външното замлъква, вътрешното угасва и така изключвайки всичко, включително и себе си, ти започваш да принадлежиш на Бога и на Скритостта Му. Така изоставяш пределите и навлизаш в Безпределното.

Вторият Старец Азавот Махария

Ученик на Древните Старци

Вътре в Тайната има нещо наизречимо. То е от Бездната. Има нещо, което е от Бездната, и когато то ни докосне, ние вече сме спасени и от Вечността, която е ограничение на Бездната. Вечността е само подготовка за Безпределността, така както времето е подготовка за Вечността. В Тайната има скрити лъчи на Неизречеността. Който е познал Тайната на живота, може да стане ученик на Древните Старци.

Вторият Старец Азавот Махария

Който се срещне с Древния Мрак

Има степени на Близост с Безкрайността. Това се определя от Мистичния опит и от Силата на Древния Мрак. Който се срещне с този Мрак и съумее да го превърне в Покой, дава му се нещо, което е по-дълбоко от Покоя, нещо, което е скрито в Покоя. То е неизречено, но е ясно. То е неуловимо, но дарява себе си явно отвътре. Такъв човек заживява изворно. Той започва да пие Същността.

Вторият Старец Азавот Махария

Страшна е Тайната Му

Гори Огън в Любовта. Гори могъщ Пламък в Бога. Гори Древност в Бездната. Гори Мрак в Мистерията. Гори Прасияние в Абсолюта. Гори Неизречено Преизобилие в Абсолюта. Гори Мълниеносно Величие в Абсолюта. И ако световете биха Го видели, нямаше да устоят, защото страшна е Тайната Му. И понеже е страшна Тайната Му и Неведомостта Му, Абсолютът се е ограничил в Себе Си и е станал Бог. Като Бог ТОЙ е станал достъпен, поносим, защото Бог е само част от тази страховита Тайна и Мистерия.

Вторият Старец Азавот Махария

Древното Откровение

Всичко е произлязло и изтекло от Огнена Любов. Само Тайната е от друго естество и затова Тайната превъзхожда Любовта. Любовта е път към Тайната, а Тайната знае къде да те заведе, ако си подготвен. В Тайната върви само подготвеният и за него се случва Древното Откровение. И в това Откровение Тайната ти казва: „Ела, приятелю, защото ти си Съкровен и Богоподобен. За тебе е създадена Свободата. За теб не съществува вече Древният Мрак, Древното Було. Ти вече си самото Първично Знание.“

Вторият Старец Азавот Махария

Да осветиш Древния Мрак

За да разбереш пресветлите Тайни, ти трябва да си минал през Древния Мрак и да го осветиш чрез собствената си Тайна. Ако ти познаваш себе си, ти ще познаваш и собствената си Тайна. А тази Тайна е преди Вечността и Сътворението. Тя е била в Безвремието, тя е била винаги. Тя е и сега, но е забулена. Всеки трябва да разбули себе си в своето скрито Съвършенство, а то е изтъкано от силата на Чистотата – Мястото на Покоя, Благостта и Безпределността. Който живее тук, има ясно озарено Сияние. Чистият Пламък, който гори, сякаш е без огън.

Вторият Старец Азавот Махария

И неизменният трябва да се пази

Само Пустотата може да тълкува Тайните на Бога, защото тя е устояла на Древния Мрак. Неизменният може да тълкува. Изменчивият да се пази, защото ако той тълкува Дълбините, той увеличава мрака в себе си и ще угасне. Неизменният се е слял с Тайната на Бога, но без да познава тази Тайна напълно. И затова и неизменният трябва да се пази, макар че е Богоподобен, защото Тайната, скрита в Бога, колкото и да е близка, си остава дълбоко Непристъпна и завинаги Неузнаваема.

Вторият Старец Азавот Махария

За Древното, което е скрито в човека

Мистерията, това е Пълнотата на Неизречеността и всички Древни Старци и Велики Учители, които сияят тайно или явно, те сияят с част от Неговата Неизреченост. Те са навлезли в най-дълбоките степени на себепознанието, без да се познават. Тези Древни Старци и Велики Учители имат Богоенергия и Неизразимост в себе си, дарени им от Мистерията. Тези Неизразими Същества не говорят човешки неща. Те изразяват вечни думи и безпределни състояния. Те изричат Неземното и Безкрайното и не всеки може да разбере това Неизразимо и тази Безпределност, защото те не са за човешки уши, а за Древното, което е скрито в човека.

Вторият Старец Азавот Махария

Древният Мрак има Лице Съкровено

Древният Мрак е скрито Було, обвита Тайна. Древният Мрак има в себе си Лице Съкровено, но невидимо. Той има Лице, което сияе, но можеш да го видиш само ако си станал едно с Истината. Само тогава можеш да бъдеш въведен в него, а тогава ще бъдеш въведен в онова, което е било преди съществуването. Тези, които са обвързани с този свят, за тях Древният Мрак няма Лице. Сиянието му остава скрито, защото те не са достойни да прогледат Тайната и Величието на Древността. Те, недостойните, не отиват по-далече от собствения си провал. Древният Мрак приема само тези, които са избрали твърдо Истината, а тя ги прави мъдри и скрити от погледа на света.

Вторият Старец Азавот Махария

Пробив в Древната Скала

Няма звук и реч в Древния Мрак. Няма чисто и нечисто, няма нисше и висше. Тук само Истината може да направи пробив в Древната Скала, Духовната Скала. Тя може да бъде пробита само от волята за Истина. И тук е Мистичният опит. Тук няма място за човешките способности, те угасват. Това, което може да изгрява тук, е само Силата на Истината. И тогава Непознаваемото става узнаваемо. То те докосва мистично и ти вече не си от този свят, нито от отвъдния. Непознаваемото е започнало да живее потайно в теб. Ти не го виждаш, но знаеш, че то е отвътре и че животът ти вече е съвсем друг.

Вторият Старец Азавот Махария

Ще зърнеш Най-Скрития от Скритите

Любовта е създадена, за да откриеш Тайната на живота, а Тайната е създадена, за да откриеш собствената си Древност. А за да откриеш собствената си Древност, трябва да изоставиш всички слова, мълчания, звуци и идеи. Древното е преди идеите. Идеите са изразимото, Древното е неизразимо. Когато стигнеш до своята собствена Древност, ще зърнеш Най-Скрития от Скритите и тогава в нас ще засияе Прабащата на Сиянията и това, което е било, преди да потекат Водите на живота.

Вторият Старец Азавот Махария

Скрит и Неуловим, но близък Приятел

Къде обитава Този, Който превъзхожда всичко? В Недостъпно Място, в Мястото на Дълбините. Мъдреците се докосват до Него само като се освободят от всички познати неща. Старците се докосват до Него, като се освободят от всички непознати неща. Но Той, Абсолютът, е всякога Недостъпен, а същевременно е близък и подава ръка на Съкровеномъдрите. Всеки, който е станал Съкровеномъдър, е имал истинска Любов към Него. Истинската Любов, това е Любов без условия и условности и поради това той е бил призован. И който е бил призован, дадено му е било Откровение, а то е Единение с Този, Който си остава отново Скрит и Неуловим. Но вече Той е близък Приятел и това се нарича възлизане към Неговата Скрита Непознаваемост. Това възлизане е за слънцеподобните и сияещоподобните.

Вторият Старец Азавот Махария

И знанието, и Мъдростта Го скриват

Чрез познание нямаме достъп до Великата Мистерия. Чрез Мъдрост имаме само път към Великата Мистерия. А чрез Незнание имаме само приближаване – тайнствено встъпване в Неговата забулена Обител. И знанието, и Мъдростта Го скриват, но Незнанието Го открива, и то само за да стане Той още по-скрит. Тук вече Незнанието Го познава като Непознаваем, но това е придобивка, защото е преживяно приближаване и защото към Незнанието Великата Мистерия изпраща нещо от Своите Лъчи – към Древнотърсещия. И така чрез Незнанието си Древнотърсещият открива, че колкото Мистерията е по-непознаваема, толкова тя е по-възвишена и дълбинна. И тук незнаещият се изпълва с Древното си състояние, което е нещо по-дълбоко от живота в световете – земни и духовни.

Вторият Старец Азавот Махария

Корените превъзхождат цветовете и плодовете

Корените са в Небитието, а Небитието има Корените си в Неведомата Бездна. Всеки, който се е слял с Бездната, става познат като непознаваем и неизчерпаем. Този, който е неизчерпаем, винаги се докосва до Абсолюта и сам той става непознаваем в себе си, защото Корените са непознаваеми, те нямат основа. Те са творение на Нищото и затова Корените всякога ще превъзхождат цветовете и плодовете, които са външни творения. Корените превъзхождат всяко разбиране.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Коренът е тайният Плод

Коренът е потайна Реалност. Ти виждаш слънцето, но не виждаш Корена му. Колкото по-неразбираема е тази Реалност, толкова по-висша е тя. Всъщност Коренът е Предвечното, а то е Основанието на Царството Божие. Коренът е Същност в самата себе си, а не в световете и сътворенията. Творението и сътворенията виждат плодовете, но не знаят, че Коренът е тайният Плод – първично чистият Плод.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Най-Древното Дърво

Великите Старци се хранят с Най-Древното Дърво – Дървото на Корените, Дървото на Нищото. Това е най-чистата Есенция – Есенцията на Сиянието. Това е чистата, безкрайна Храна – вечно неуловима. Но който я улови, се насища завинаги, защото се укрепява в Дълбинния Корен. Ето мястото на Древния Праеликсир. Когато Коренът е излязъл навън като плод, той е обеднял, защото е поискал да радва хората, но този, който тръгне от плода към Корена, той ще забогатее с Безкрайност и Преизобилие.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Коренът живее в Нищото

Коренът е неописуем. Не можеш да го опишеш. Той живее в Нищото. Коренът няма качества, няма ограничения. Без качества е и затова е непостижим. Качествата се постигат, но Нищото е непостижимо. Коренът превъзхожда всичко и остава скрит. Коренът не обитава външното. Той е скрит в Дълбината си, понеже е възлюбил Незнайното. Знайното е за външното, за цветовете и плодовете. Цветовете и плодовете се нуждаят от светлина и озаряване. Коренът няма нужда нито от светлина, нито от озаряване. Той е богат отвътре.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Висшата Божественост не е достатъчна

Тайната на живота е изпълнена със Строгост, но тя има велика Благосклонност към тези, които тя си избере. Тайната на живота съдържа в себе си скрито вътрешно Съвършенство. От това скрито Съвършенство идват Откровенията на живота. Тайната дарява Откровение, но навътре в Същността си тя си остава непристъпна. Там не могат да влязат дори и боговете. И най-висшата Божественост няма право да влезе в дълбинната част на Тайната, защото ако не е избрана, тя не може да устои. Висшата Божественост е спасение от долните светове, но тя не е достатъчна да узнае човекът Тайната на своя Произход. Висшата Божественост е вечно направление към Тайнството на Мистерията, докато някога бъде приета да види част от Лицето на Мистерията. Тогава тя става Корен от Мистерията.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Явява се Тайно Присъствие

Безкрайното е създало вечността и безсмъртието. Вечността трябва да се заслужи чрез Голгота. На Голгота трябва да изгрее безсмъртието, което дарява човека с Мистичното Единение. Който съумее в Мрака на Голгота да види себе си и своето ярко Сияние, той е пронизал земното и тогава в Мистичния Мрак той съзира Лъч от Тайнството на Абсолюта. Когато всичко земно е угаснало, тогава Мракът явява другото си Лице – Лицето на Мистичното Откровение. И тогава човекът съзира тук своето безсмъртие, защото Мракът е озарен – явява се Тайното Присъствие. То е, което превъзхожда всички видения. И тук човекът преживява своето Велико Първоединство. Човекът е вече Мистик, а Безмълвието вече му говори.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Вдъхновението е Древен Поток

Истинският Търсач притежава в себе си неудържимо Вдъхновение, а това Вдъхновение е запалил се Вечен Пламък – Пламък, докоснат от Мистерията. И търсенето става вече нова съдба, защото Вдъхновението превъзхожда ума и света. Вдъхновението е изследовател на скрити неща. Вдъхновението прониква в непристъпни места – там, където стремежът не достига. Вдъхновението е Древен Поток – Поток от Пламък, който пробива скали и тъмни води, защото във Вдъхновението е заработил онзи Дух, който е преди Сътворението. Вдъхновението е пътят към Необятното в живота. То изоставя всички познати светове и се насочва към Непознатото и Безкрайното.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Баща на нашия дух е Мистерията

Бог е най-високото ниво на духа в нас. И когато ние се издигнем високо в своя дух, можем да виждаме с Божието Око. Нашият дух превъзхожда и слово, и мисъл, и свят, и вечност, и цвят, и число. Дълбок е нашият дух и е отвлечен и от света, и от вселената. Те не са негов дом, защото Баща му е Мистерията. Чуден е нашият дух и богат е с Незнание, защото знанието не го привлича. Той търси единствено Мъдрост и Премъдрост, чрез които може да се приближава все повече до Непознаваемата Бездна, която той смята за свой Дом. Нашият дух цени Небитието, защото то води към Тайната на Преизобилието, а от Преизобилието следва мистериозният Път към Най-Древното Нищо.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Непостижимото е Съкровището на Тайния свят

Нашият чуден дух изпитва Благоговение само и единствено пред Бездната и Скритото в нея. Само тук той долавя Величието на Непостижимото. Той знае, че Непостижимото е Съкровището на Тайния свят. А всичко, което се постига, духът знае, че е бедно. Духът търси вечно и всякога обогатяване и затова му е необходима Мъдростта, защото в нея е Ключът. За духа Бездната е Непостижимостта на един Величествен и скрит Праразум. Но къде е скрит този Праразум, духът не знае. Но той знае, че този скрит, премъдър Праразум е негов Древен Баща и той жадува само за това търсене. И само то осмисля Пътя му, където и да се намира той. Така е устроен духът. Той не иска да прилича на нищо съществуващо.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Мъдростта улавя Първопричината

Духът знае, че само чистотата може да бъде основа за проникване в Дълбините и той се старае да я внуши на ума, сърцето, волята и душата. И когато я придобие, той я използва за влизане в Дълбините на Бездната, където чистотата вече се преобразява в Мъдрост. В началото чистотата се е движила, а сега вече е Мъдрост. И сега като Мъдрост тя улавя Първопричината и узнава, че Тя е абсолютно неизразима и неизговорима. Но Тя самата прониква в духа и се изразява, и се изговаря. И това е наградата на духа за великото търсене. За Първопричината никога не се е раждало подходящо слово, но духът я узнава чрез преживяване и разбира, че за Нея не може да се сътвори слово. И затова Безмълвието е по-близо до Нея.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Незнанието е Висше Око

Само Тишината ще те заведе при блясъка на Тайната и Сиянието на Мистерията. Тайната се открива на Безмълвното, Съкровеното. Що е Безмълвието? То е Висша Мъдрост, то е преодоляване на чистото и нечистото. То надхвърля всички умозрения. Безмълвното вижда отвъд света. То вижда в Невидимото, то прониква в Незнанието. В Безмълвието няма свят, защото то е недосегаемо за мисъл. В Безмълвието ти си постигнал Незнание, което е по-дълбоко от всяко знание, от всяка гениалност. Безмълвието е състояние на Незнание, а това Незнание е Ключ, който отваря портите на Неведомото. Незнанието е Висше Око, което отваря тайнствените врати към Царството на Бога и Бездънността, която е скрита в Него.

Десетият Старец Мавахари

Непознаваемото е Мъдрост и Свобода

Безмълвието се постига чрез искреност към себе си. Искреността знае Пътя. Тя отключва Невидимото. Безмълвието е нематериално, в него няма нито светлина, нито тъмнина. Безмълвието е духовно и Божествено. Мълчанието е само духовно, но ако то продължи развитието си, то става безмълвно. И тогава става Божествено, понеже е стигнало до Висшата сила. Иначе мълчанието общува с духовното, а Безмълвието общува с Божественото. А Съвършеното Безмълвие – то общува с Мистерията. Тук душата е в Неведение, а духът – в Незнание. И те са преизпълнени от това, защото тук няма знания, които да им пречат. Те са свободни. Така човекът, който е душа и дух в едно цяло, е вече пълен и преизпълнен, защото той вече има право да навлиза в Непознаваемото, което е Мъдрост и Свобода, които са пък Вечност и Безкрайност.

Десетият Старец Мавахари

Най-древната изгубена наука

Безмълвието означава, че човекът се е докоснал до Преизобилната, Сияеща Същност. Той се е докоснал до Недостъпното, защото Безмълвието е достойно да отваря тази врата. С Безмълвието ти можеш да влезеш в Храма на Бога и можеш да Го узнаеш, защото Безмълвното узнава Безмълвното, подобното узнава подобното. Безмълвието узнава Неговата Несътвореност. То може да я види чрез преживяване. В Безмълвието Бог сияе ясно. Тук Незримият става Зрим и дарява великата си и необичайна красота на безмълвния човек – дух, понеже той се е освободил от света и носи в себе си Тайна от Неговата Тайна и Присъствие от Неговото Присъствие. Съкровено е Безмълвието. То е най-древната изгубена наука. Това е древната наука на истинния човек, човека – дух, човека без сътворение, човека на скритата Древност. И всеки, който е видял духа в себе си, вече е древен и става Служител на Древността.

Десетият Старец Мавахари

Безмълвието е Древният наш свят

Безмълвието крие в себе си ослепително ярка Светлина. Който е стигнал до Висшата точка на Безмълвието, вижда тази Светлина в себе си. Безмълвието е Древният наш свят, в който сме живели. Великите същества са минали през големи изпитания, за да се види докъде стига тяхното Безмълвие. В Безмълвието умират всички външни светове, после умират и вътрешните светове и накрая остава Нищото – Древната Цялост. Нищото е отвъд живота и смъртта. То е съществувало цялостно преди тях. Чрез тази Древна Цялост ние вече сме подобни на Бога. И чрез Нищото тази Цялост вече засиява в нас. Нищо не може да обясни Величието на тази Цялост, освен Безмълвието.

Десетият Старец Мавахари

Пътеки към Безмълвието

Силата на молитвите не е в говоренето, а в Дълбината на Безмълвието. Силата на думите не е в думите, а в Дълбината на Безмълвието. Те са само методи, пътеки към Безмълвието – молитвите и думите. Ако ти си човек с дълбока Любов, когато ти дойде голяма скръб, само твоето Безмълвие може да я извиси и преобрази. Чудно е, когато голямата скръб попадне в Безмълвието. Тогава какво тя може да каже на Безмълвието? Безмълвието е Дълбина, в която нещата се преобразяват. И ако скръбта разбере Безмълвието, тя просиява.

Десетият Старец Мавахари

Основанието на най-финия свят

Дълъг път има да измине човекът навътре, докато открие това, което е отвъд говора и което превъзхожда мълчанието. Говорът е желязо, мълчанието е сребро, Безмълвието е злато, защото в Безмълвието ти узнаваш Истината. В говоренето ти я изпускаш, а в Безмълвието ти я узнаваш, защото Истината е древно сродна с Безмълвието. Безмълвието е Древна истинна Есенция. То е Основанието на най-финия свят, най-тънкия свят. Безмълвието съдържа в себе си Дълбините на живота и Тайната на Бога. В Безмълвието изчезва всяко име. В Безмълвието изчезва всяко понятие. В Безмълвието трябва да изчезне дори и самото Безмълвие. И тогава изгрява Мистерията.

Десетият Старец Мавахари

Древното живее в Тишина

Говоренето е време, мълчанието е пътуване, Безмълвието е Сливане. Дълбоко и необятно е Царството на Безмълвието. В Безмълвието човек разбира своята необятност. Древното живее в Тишина отвъд всякакъв образ и понятие. Образите са призраци, понятията са неуместни. Древното можеш да го разбереш само чрез преживяване в Безмълвното, защото Древното е Скрито съществувание. Когато Древното се яви в човека, то се явява безмълвно. Когато то се яви, явило се е Безсмъртието и Свободата.

Десетият Старец Мавахари

Древното е Баща на Вечното

В Безмълвието възприятието е единно, цялостно. Безмълвието възприема само Вечното и Древното. Древното е Баща на Вечното. Древното и Вечното са близки в Безмълвието, в неговата Чистота и Свята Мъдрост. Вечното е Спасение, а Древното е Велико Освобождение. Безмълвието живее заедно с Древното и с Вечното. В Безмълвието няма никакви послания, освен Мистично преживяване на Безсмъртното и на Безпределното. Човек трябва да стане безсмъртен, а безсмъртният трябва да стане слуга на Безпределното. И тогава този слуга ще бъде направен да свети преизобилно.

Десетият Старец Мавахари

Трябва да угасне в Мистерията

Ако тъмнината в човека тъмнее, той не познава мълчанието. Ако светлината в човека светлее, той не познава Безмълвието. Мълчанието познава Съкровеното, а Безмълвието познава Безпределното. А между тях е Мъдростта. Това, което е тъмно в човека, трябва да просветне, а това, което е просветнало в човека, трябва да засияе. Това, което е засияло в човека, трябва да угасне в Мистерията. И тогава човекът става част от Мистерията. Той вече е Стар, той вече е Старец. Това е Мястото на Древната Несътвореност, а всички други се пресътворяват.

Десетият Старец Мавахари

Великият Древен Покой не говори

В Мистичния Мрак всяко знание е изгонено, всяко понятие е изгонено, всяко слово е изгонено. И само който е развил Безмълвието в себе си, ще разбере Дълбинното, скрито в Мистичния Мрак. И тъмнината, и светлината са бедни, ако попаднеш в Мистичния Мрак. Но Безмълвието е богато и дълбоко. То е скритата Същност на Чистия Дух. Безмълвието в своята най-висша степен е излъчващата се Същност на Чистия Дух. Световете на говоренето се разрушават, защото Най-древното Царство е вътрешно и безмълвно. Великият Древен Покой не говори, защото е преизпълнен със Същността на Тайната, за която думите нищо не могат да кажат. Вътре в Покоя ти си несътворен. С какви думи можеш да обясниш това? Само Безмълвното разбира това.

Десетият Старец Мавахари

Безграничното е Влизане в Храма

В Безмълвието ти ставаш несъществуващ, безграничен. Що е Безграничното? Древните са го наричали Влизане в Храма. А Храмът е потайно име на Свободата, на Съкровеното. Какво струва науката в сравнение с Безграничното? Какво струва философията в сравнение с Безграничното? Какво струва религията в сравнение с Безграничното? Науката изследва, философията мисли, религията проповядва, а Безграничното е живот в Истината и Мистерията.

Десетият Старец Мавахари

Царството на собствената ни Мистерия

Ние живеем в Скрития Бог, но трябва да осъзнаем своето Безмълвие, защото то ни води навътре в Царството на собствената ни Мистерия. Когато си в Безмълвието, ти изясняваш все повече себе си като Пламък от Прадревността. Този свят, макар и отдавна създаден, е твърде млад пред твоята Тайна. Преди да бъде този свят, ти си бил велика Несътвореност – същество от Чист Пламък. Но после Пламъкът станал Огън, Огънят станал дим и сега ти трябва да излезеш от своята сътвореност, от този дим. И ти трябва да станеш Огън, а когато станеш Огън, трябва да засияе твоят Пламък в него. Чистият Огън е наречен Безсмъртие, а Сияещият Пламък е наречен Храм, или Безпределност.

Десетият Старец Мавахари

Място за Мистичното в живота

Който се занимава с нещо друго, освен със Същността си, той изкривява себе си и изгубва Безмълвието си, Дълбочината си. Който е изпуснал себе си, вече други властват над него. Други му говорят, а Безмълвието му се е скрило. Когато заживееш в Безмълвието си, ти заживяваш в своята собствена вечна Дълбина и животът ти е един тих и постоянен възторг. Очите ти са небеса, сърцето ти е красота, а душата ти е пълна с възвишени чудеса. Душата е достойно място за светлите сили, а Безмълвието е достойно място за Мистичното в живота.

Десетият Старец Мавахари

Богатството на Неизречеността

В Безмълвието изчезват всички нови и древни илюзии, защото тук в него ти си роден същностно. Безмълвието е Есенция на Тайната, а тази Тайна е вечно необяснима. В необяснимото угасват всички звезди и слънца. Остава само Безмълвието – несътворената Скритост. За обикновения човек Безмълвието е пустиня, но за Божествения човек тази пустиня е плодородна. О, Потайност на Безмълвието, думите говорят, но ти блестиш и Блясъкът ти е неугасим. О, Безмълвие, ти си Красотата, която хората и световете търсят, защото ти си богатството на Неизречеността.

Десетият Старец Мавахари

Докато слънцето те грее, ти си беден

Някои мислят, че слънцето е създадено, за да огрява. Но преди слънцето Безмълвието ни е огрявало. Но когато хората го изпуснали, трябвало да се роди слънцето и да грее. Докато слънцето те грее, ти си беден. Когато Безмълвието започне да те огрява, ти вече си към Несътвореното Царство. Ти вече се завръщаш към Изначалната Истина, която е била единственото Слънце, единствената Опора, единствената Основа. Но поради човека Основата се е видоизменила. Сега трябва да мине много време, докато слънцето угасне и изгрее Истината.

Десетият Старец Мавахари

Боговете и Старците могат да Го видят

Мистерията е отворена за посветените в нея духове, но нейното най-вътрешно Място си остава абсолютно недостъпно. Кой може да види Абсолютния и да Го понесе? Кой може да види тази голяма Тайна – Тайната на Тайните – и да оцелее? Кой друг може да побере в себе си Безграничното? В Абсолюта е скрито Неограничено Прасъществувание. Абсолютът съдържа всичко в Своята Безкрайност и това е Мястото на Боговете. Абсолютът съдържа всичко в Своята Бездънност и това е Мястото на Старците. Боговете и Старците могат да Го видят само от разстояние, и то външната Му страна, която е Прасиянието, защото това Прасияние е дарено на самите тях от Промисъла на Абсолюта, и то още отпреди Вечността.

Десетият Старец Мавахари

Мистерията е създала Бога

Мистерията е извън всичко и Мистерията съдържа всичко в Себе Си. Вътре в Нея няма мярка, за да може някой да Я постигне. Нейната Премъдрост е неизчерпаема. Тя е създала Бога и всичко, но е останала скрита отвъд всичко. Тя работи в Бога като Бог и в Бога като Всеобхватност. Тя е извикала Бога да съществува. Тя Го е призовала, Тя Го е създала, но Го е направила недостъпен. Бог е близък, ясен, любящ, но недостъпен. В Него изцяло може да влиза само Мистерията на Абсолюта. Бог е само Портал за бъдещите Тайни, които ще изяви Мистерията на Абсолюта.

Десетият Старец Мавахари

Може да задвижи своя Път към Бездната

Бог е бил създаден като Несътворен Замисъл, за да осъзнаят съществата своето безсмъртие, а тези, които от същества са станали хора, да осъзнаят своята смърт. От безсмъртие в смърт означава от вечност да слезеш във времето и от същество да станеш човек. Човекът е бил същество на вечността, но не е приел неизменността на Любовта. Той е станал човек. Бог е бил задвижен от Любовта на Мистерията и сега всеки, който има Любов, може да задвижи Бог в себе си. Но този, който няма Любов, може да задвижи в себе си само света и смъртта. Там, където няма Любов, се движи смъртта. Там, където има Любов, се движи Бог. А който е задвижил Бог в себе си, може да задвижи и своя Път към Бездната – Тайната Скритост на Древната Мистерия.

Десетият Старец Мавахари

Тайна отвъд Свещения Разум

Мистерията е дала на Бог Сила да държи вселената в Своите ръце и да я ръководи до нейното пълно обожествяване. Бог трябва да я научи с всичките ѝ същества и да я подготви за бъдещия Път към Мистерията, която пък е Път към Абсолюта. Когато духовното се е устремило към Божественото и когато го постигне, тогава чисто Божественото ще има право да пътува към Мистерията на Абсолютното. Само Божественото може да понесе силата на абстрактната Тайна, защото тази Тайна е отвъд Свещения Разум и този Свещен Разум трябва да стане достоен вътре в себе си за Абсолютно Откровение, което излиза от отвора на Мистерията. Ако Прадревното Откровение мълчи, то тогава Свещеният Разум ще си остане в своето положение, докато дойде часът му.

Десетият Старец Мавахари

Истината се разкрива, но си остава скрита

Истината е мълчалива, тя не обича да говорят за нея. Тя иска хората да живеят в нея и тогава тя им се разкрива безмълвно, тихо и издълбоко отвътре. И тогава човекът придобива нещо, което го няма в света и вселената. Истината се разкрива, но си остава скрита в Неведомост. Тя се разкрива само за да насочи човекът усилията си към Вечността и Безкрайността. Откровението на Истината е само указване на тихия, безкраен Път. Този Път не е за ума, а за неизразимия свят в човека – душата и духът. Истината е създадена за душата и духа. Истината не е свързана с човешкото съзнание, а с Мистичното съзнание в човека. Истината е Древен Приятел на душата и на духа, а те съставят Изначалния човек, който е и Замисълът на Бога. До Истината се домогва само едно чисто и необикновено съзнание и само на това съзнание се открива Тайна, която изхожда от Мистерията. Така Истината хем се разкрива, хем остава неизречена и съхранена.

Десетият Старец Мавахари

Отреченият от Вечността придобива Безкрайността

Истината изисква велико вдълбочаване. В това вдълбочаване трябва да надминеш и радостта, и скръбта, и ума, и света, и дори блаженството. Истината живее във Върховното Нищо. Там е нейният скрит Дом. Тя превишава всичко духовно и всичко разумно. Тя се оглежда само в чистата и неизменна Любов и когато се огледа, тя повежда човека към себе си, защото го избира. Човекът може да се стреми, но не може да избере Истината. Истината го избира. И когато го избере, тя му построява Мистичен мост към Бездната. За едно много дълбоко разбиране на Истината човекът трябва да се е отказал от Вечността и тогава той навлиза в Древната си и Блестяща Свръхсъщност. Тук отреченият от Вечността придобива Безкрайността и дара на Свръхсъщността – Скритото Тайнство на човека. Велик е Пътят на този, който е търсил Истината чрез Любовта си, чрез Неизменността си.

Десетият Старец Мавахари

Тя рядко се дарява на съществата

Истината пази в себе си страшна Тайна, която е вход в бездънна пропаст за недостойните. И затова е създаден един дълъг път от духовното към Съкровеното, от Съкровеното към Божественото и от Божественото към Абсолютното, защото кой може да издържи, когато види лицето на бездънната земя? Много е важно хората да не искат да разберат Истината бързо, защото е необходимо продължително узряване. Истината се движи тайно между Синовете на Светлината. Те я съзират, но не я познават. Истината се движи тайно между синовете на тъмнината. Те я разбират като илюзия. Истината броди всред тъмнината и светлината, но си остава скрита в себе си. Тя рядко се дарява на съществата и когато се дари, те стават Старци, Велики Учители или Посветени в нейната Тайна, за да я търсят още по-вдълбочено.

Вторият Старец Азавот Махария

Отклонението от Древния Път

Злото е особен гений в този свят. Само Чистотата може да улови неговите ходове. Само Любовта може да отдели човека от злите действия. Само Мъдростта може да прозре хитростите на злото. Чистотата е преди историята на злото. Любовта е, преди да е било злото като действие. Мъдростта е преди хитростта. И затова те управляват злото. Злото в човека говори за отклонението му от Древния Път. И понеже се е отклонил, той е образувал себе си навън в един сътворен свят. Когато човек очисти себе си от собственото си зло, той ще се очисти и от сътворението, ще се освободи от сътворението и ще се завърне в онази Изначална енергия, която е съставена от Чистота, която ще му покаже изгубения Древен Път – Пътят към собствената му душа. Сега човекът носи в себе си чужда душа и това е бремето му.

Вторият Старец Азавот Махария

Когато съживиш Тайната на живота

Мисли за Чистотата и ще създадеш несътвореност. Ще създадеш душата си и ще се завърнеш в нея. Не мисли никога за злото и така то ще угасва. Това, за което мислиш, това съживяваш. И затова мисли за Тайната на живота, защото когато я съживиш, ще видиш Сияние, по-голямо от света и вселената. Това Сияние е преобразената Истина. Истината в нас поразява всеки Мрак, когато се преобразува в Сияние. Когато всеки ден мислим за Истината, тя се пресътворява в нас, докато се превърне в Сияние, което е името на Древната Свобода.

Вторият Старец Азавот Махария

Устременият към Истината привлича и Мрака

Когато Аз съм устремен към Истината, Аз привличам и Мрака. Той се явява, защото иска да узнае Аз наистина ли горя за Истината, или това е само илюзия. Мракът е много взискателен. Той ще Ме провери до дъно и ако Аз устоя на Истината, той ще Ме погледне, ще се усмихне и ще каже: „Не можах да се справя с Тебе. Ти се оказа Истинен Човек. Тогава върви по Своя нов Път.“

Вторият Старец Азавот Махария

Тайната в нас трябва да воюва, а не ние

Има Тайна в нас, която воюва срещу злото и нашите трудности. Но ние трябва да я познаваме. Всъщност ние трябва да станем тази Тайна и тогава тя знае какво да стори за нас. Ако вместо Тайната воюва човекът, тогава злото става спътник на човека и негова съдба. Тайната в нас има онова скрито действие, което обикновено ние не разбираме. В Тайната има Лъч, който злото не разбира, но знае, че трябва да му отстъпи. Древен е този Лъч. Той е Лъч от нещо в миналото, което злото помни, и види ли този Лъч, злото отстъпва. При срещата с този Лъч в миналото злото е умирало и сега всяка среща с този Лъч е странен спомен за злото. Злото е зло за недостойните хора, защото срещу недостойните хора го изпраща Господарят на злото.

Вторият Старец Азавот Махария

Гневът на Бога е любящо Въздаване

В злото, което идва срещу тебе, няма никаква угроза, никаква заплаха, но заплаха има, ако ти изгубиш контрола в себе си. Ето защо човекът трябва да изучава Тайната на контрола. Който е постигнал контрол над себе си, той знае как да се справя с тъмната страна на живота и да избягва, когато трябва, светлата страна. Не е страшно злото. Страшен е Бог, Който го управлява. Развихрянето на злото е само част от Вихъра на Божията Сила, част от Вихъра на Божия Гняв. И кой може да оспорва нещо от Божия Гняв, защото когато Божият Гняв се развихри, то е просто раздаване на Правосъдие. Ето защо злото е Божия Сила и Власт. Всеки, който е изгубил Любовта си към Бога, рано или късно, но в точно определения момент, се среща с Божия Гняв и тогава няма кой да му помогне, защото Гневът на Бога е любящо Въздаване.

Вторият Старец Азавот Махария

Злото е само част от Тайната

Целта не е да се борим със злото и трудностите в живота, а да се слеем с Тайната на живота. Когато се слеем с Тайната на живота, ние узнаваме, че за нея няма такова зло и такава трудност, които да не ѝ се подчиняват, защото всяко зло и всяка трудност са само част от Тайната. Ако не търсим сливане с Тайната на живота, ние навлизаме в тъмната страна и тя се проявява към нас като грабителя. Грабителят е благороден, защото ще дойде ден, когато той ще ограби тъмната част в нас. И ние ще разберем, че тази тъмна част е била наше творение.

Вторият Старец Азавот Махария

Потайно намерение на Божия Замисъл

Злото е потайно намерение на Бога, за да може човекът да се извиси в собствената си Неизменност. Ако човекът допуска зло в своя живот, той изменя на себе си и понеже изменя на себе си, самото това зло го наказва в определения момент, за да може чрез наказание човекът да тръгне обратно към своята Неизменност, за да види Лицето на Тайната. В Тайната изменчивото се саморазрушава. И това, което остава от човека, е Първичното чисто състояние – Неизменното състояние, Сияещата същност. Целта на злото е такава, че чрез злото Бог иска да ни върне в собствената ни Сияеща Същност. И тогава ние изведнъж разбираме, че злото не е било зло, а Потайно намерение на Божия Замисъл. Бог ни обича тайно и това, което обича в нас, е Неизменното. На него се основава бъдещата Нова вселена, която няма да бъде материална, от вещество, а духовна.

Вторият Старец Азавот Махария

Няма зло, което е против нас

Злото служи на Бога, защото е разбрало Тайния Замисъл на Любовта. Няма зло, което е против нас, но когато ние работим срещу себе си, тогава мислим, че и злото работи срещу нас. Доброто е приспало милиони хора и затова Бог е избрал злото да работи за Неговите цели. Когато ние се пробудим в Бога, тогава злото вече ще работи и за нас, тъй както работи и за Бога, защото злото е служител на Бога в нас. Но понеже сега сме излезли извън Бога и сме Го изпъдили със своите собствени желания, то злото сега служи на Бога, а не на нас, защото ние служим на собствените си неразумни желания. И понеже имаме неразумни желания, имаме и бреме.

Вторият Старец Азавот Махария

Тайната първо минава през залез

В домогването до Тайната на живота е скритият Възход, но Тайната първо минава през залез и ако можеш в залеза да изгрееш, ти превръщаш себе си от стремеж във Вдъхновение. Що е залезът? Прастара изостанала материя. Тя трябва да бъде преработена и тогава целият този безсмислен живот се одухотворява, защото и сам той е един стар залез. И тогава ще дойде Утрото и ще донесе Новото – Изгрева. Що е Изгревът? Нова обновителна енергия, нов Възход. И в този Възход участвуват Светлите сили. Изгревът е маршът на Светлите сили.

Вторият Старец Азавот Махария

Той ще познае Месия

Който узнае себе си и Същността си, той се изплъзва от своя залез и изгрява в нова атмосфера, в нова сфера, където обитават тези Висши духове, които ще го учат. Всяка гъста и материална вселена е уловила в ръцете си нисшите души. Ето защо се иска Нов Изгрев, Ново разбиране, Ново осмисляне. Нисшата душа, това е култура с прастаро падение, с прастаро минало. Тази култура може да се излекува само от Висшата душа. Нисшата душа е падналият Месия. Висшата душа е Новият, извисеният Месия. Когато човек се завърне в своята Висша душа, той ще познае Месия.

Вторият Старец Азавот Махария

Тайната е силата на Покоя

Който няма Тайната в себе си, няма и Покой. Тайната е силата на Покоя, а Покоят е силата на чистото духовно Битие. Когато злото види лицето на Покоя, то онемява. Покоят е Прадревно Послание. Тук злото се заличава и остава да блести и ухае само Същността. Покоят е обезличаващата сила за злото и затова злото не иска да се среща с него. Покоят не е за психичните хора, нито за чувствените хора. Покоят е за духовни и Божествени същества. Когато Покоят дойде, той ни учи на Древност.

Вторият Старец Азавот Махария

Истинското Слънце блести и в тъмнината

От тъмното трябва да излезе Божественото и да заблести. От мрака трябва да излезе най-древното Слънце и да засияе. Докато не преминеш през това, то когато блестиш, това е илюзия и когато сияеш, то е заблуждение. Истинското Слънце блести и в тъмнината, и в мрака, и в светлината, и в калта. Където и да го поставиш, то предварително е засияло, защото то познава изпитанията. Истинското Слънце е накарало изпитанията да му се усмихнат и да му се поклонят. Истинското Слънце има способността да обезсилва всяка трудност, защото то се е завърнало в Древното си Начало.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Място, което никой никога не е виждал

Истинското Слънце е една велика духовна енергия. Във външната си част тя е лъчиста, а във вътрешната си част тя е незнайна. Истинското Слънце е образ на Прадревното, Праскритото Същество, но външен образ. Отвън ни огрява, а отвътре ни прави като себе си – Незнайни и Древни. Ако Древният реши да се скрие от Слънцето, то става тъмно. Тогава къде е отишъл Древният? Отишъл е в Своята Незнайност. Може ли Древният да се скрие в Своята Незнайност? Може. Той отива в Място, което никой никога не е виждал и не знае. Там само Той пристъпва.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Древният е Премъдра Неуловимост

Ако Древният се яви при тебе, какво ще усетиш? Ако си тъмен, ще усетиш тъмнината Му, която е поглъщаща, но отделена от теб. Ако си светъл, ще усетиш светлината Му, която е преизобилна, но е отделена от теб. Ако си сияещ, ще усетиш Славата Му, която е Величествена, но е отделена от теб. И така всичко, което усетиш, няма да е вярно, защото то е извън твоя обсег. Ще кажеш, че Той обитава в Божествената вселена. Не. Той само малко е стъпил там, но не обитава. Ще кажеш, че Той е странен. Не. Той е друго нещо, за което понятията немеят. Той, Древният, обича всички да се движат към Него и в Неговата посока, но Той знае, че никой не Го достига. Но радва Го движението в Неговата посока. А може ли някой да се движи въобще в друга посока? Всяка посока се движи към Неговата Премъдра Неуловимост.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

В нас има и друго Потайно Слънце

Навлязло в нас, Слънцето свети. Изпъдено от нас, Слънцето тъмнее. Но проникнало напълно в нас, Слънцето ни ръководи мъдро. Нашите чисти духовни усилия са Слънчеви усилия. Така ние стигаме до своето чисто Слънце – чисто съзнание. Чистото съзнание е Слънцеподобно, но в нас има и друго Потайно Слънце. То свети особено, но само при специални случаи. Ако това Потайно Слънце се явеше в нас напълно, то щеше да огрее света и явленията, но решило е да остане в Тайна и само понякога да докосва чистото съзнание на човека. И тогава човекът разбира правилно отвъдните неща.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Когато Слънцето се е разхождало в мрака

Слънцето е Древна жизнена енергия. Тя грее в Слънцето, но принадлежи на Скрития. Някога в миналото, когато Слънцето още е нямало образ, се разхождало във великото пространство на мрака и пожелало да свети. И минало време, и дошло време, и изпратена му била светлина, защото появило се то пред Древния и изказало молбата си. И тогава Древният му дарил Лъч. Лъчът се разпръснал и станал много Лъчи, и те светели, а мракът се чудил що за същество е това явление. Но не успял да разбере, защото мракът не знаел що е молба към Древния.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Виждаме извора, но не виждаме Източника

Слънцето не може да живее самостоятелно. То се нуждае от постоянен приток. Но откъде идва този приток? Тайнство е това. Засега този приток тече в Слънцето, но извира от Тайнствено място. Ти можеш да видиш извора, но не можеш да видиш Източника му. Древен е Източникът. Няма име. Преди имената е Той, преди вселената е Той, преди мрака е Той, преди човека е Той. Изворът е преди времената, преди вселената, преди мрака, преди човека, защото той първи е пожелал да прилича на Източника. И Източникът му дал нещо от Себе Си, но си останал скрит. Не можем да видим Източника, но можем да видим извора. И усещаме, че в живота има Тайнствена Същност. Наричам я Неуловима Мистерия.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

От Тайна до Пълнота и Неизразимост

Слънцето сияе, защото то е движение в Истината. Ако Слънцето не се движи в посоката на Истината, то потъмнява и става луна. Човекът сияе, когато се движи в посоката на Истината, но човекът започва да боледува, когато не се движи в Истината. Здравето е пълнотата на чистата енергия, а болестта в човека е недостиг на чиста енергия. Но чрез постоянна мисъл за Слънцето и Истината болестта може да се превърне в здраве, здравето в Слънце, Слънцето в Тайна, Тайната в Пълнота, Пълнотата в Неизразимост.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Трудностите търсят в нас Слънцето

Всички трудности и проблеми търсят в нас нещо. И те искат да го открият, за да се успокоят. Те търсят Слънцето, а Слънцето в нас е Бог. Трудностите имат тежка съдба без Слънцето. Проблеми те имат лоша съдба без Слънцето. И те са тръгнали да го търсят. Но дали човекът ще потърси Слънцето и ще успокои тези трудности и проблеми, Аз не знам. Но знам, че Аз отдавна съм открил Слънцето в Себе Си. И знам, че ако не бях открил Слънцето, тогава трудностите ми щяха да се превърнат в наказания, а проблемите ми в мъчение. Но Аз открих, че трудностите и проблемите ми бяха изпратени за извисяване в Слънцето.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Усмивката – велика неизвестност за мрака

Слънцето е Слънце, когато е минало през вратата на мрака. Защо Слънцето е влязло в мрака и не е потъмняло в него? Защото когато Слънцето е влязло в мрака, първото, за което се е сетило, е да му се усмихне. Така мракът се зачудил и го изпуснал. А когато ти се усмихваш вътрешно на една трудност, не е ли това преодоляване? А защо мракът все търси Слънцето? Казвам: Заради тази усмивка, защото той сам в себе си няма усмивка. Тази усмивка е велика неизвестност за мрака. И той търси тази неизвестност, защото иска да улови в нея тази усмивка за себе си.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Мракът е скрита опора на слънцето

Ако мракът беше зло, защо тогава той съществува? Ако мракът беше зло, защо Истинският Търсач изгрява в него и го осветява? Мракът е благословение. Мракът е скрита опора на Слънцето. Когато Слънцето се е опряло на мрака, то е могло да заблести. Който не е прогледал в мрака, той не може да прогледа и в светлината. Мракът е Древна Пещера, Древна Утроба. И майката е утроба. И от нейната скрита утроба се ражда детето – светлина. Но тази светлина не е достатъчна. Детето трябва да бъде обучено в Свещеното и тогава тази светлина ще се осмисли, защото тогава тази светлина ще се завърне в Слънцето.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Не е търсил Истината, а себе си

Мракът е другото име на Любовта. Там е скрита Любовта и тя гледа през него. Ако човекът попадне в мрака и в него потече Любовта, ето Слънчевия човек. Но ако човекът попадне в мрака и в него потече умът, човек става същество на ада, защото не е търсил Истината, а себе си. Адът е вътре в мрака, но в мрака има и рай, има и Царство – но само Мистичният опит го открива. Адът е съединение със собствената ти неразумност. Раят е съединение със собствената ти разумност, а Царството е съединение с Тайната на твоя Дух.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Свещеното проглежда в Незримото

Слънцето, това е Народът на Истината. Народът на Истината е Народът на волята, която е съхранила Истината в себе си. Когато Истината е проникнала във волята на човека, човекът е станал Слънце. Но там, където е нямало воля за Истината, се е явило друго слънце и това слънце е имало способността да угасва. Истината ни обучава в Свещени неща, а безволието ни учи на човешки неща. Ние започваме да разбираме живота, когато прогледнем в Незримото. Но кой проглежда в Незримото? Това е Свещеното в нас, то е виждащото.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Тези, които са докоснати

Във вселената и света е наситено с едно Скрито Слънце, за което хората и съществата не подозират. То докосва само тези, които си избере. Тези, които са докоснати, стават приятели с Вечната му Светлина. Тези, които не са докоснати, остават да дружат с тъмнината си. Понякога това Скрито Слънце действува странно. То докосва тъмни същества и им разкрива Потаен, Дълбок Път към себе си, а не докосва светли същества. Казвам: Ние не знаем защо това Скрито Слънце постъпва така, но ние знаем, че това е винаги правилно, защото това Скрито Слънце познава съществата още от Древността.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Сияело е още в Изначалния мрак

Великото Скрито Слънце е Древно. То е сияело още в Изначалния мрак, но мракът не го е виждал. А когато го видял, го взел за нещо странно, за нещо объркано. Но мракът не можел да погледне в душата на това Слънце. То и сега е скрито от мрака и той не може да го обземе и улови. Мракът не вижда това Скрито Слънце, защото не си е създал още Истинно, Древно Око. Мракът не чува това Слънце, защото не си е създал Ухо. Скритото Слънце има най-древния Шепот и дори изтънчено ухо не е достатъчно. Кое е достатъчно, за да разбере мракът Скритото Слънце? Нищо не е достатъчно от страна на мрака, освен ако Скритото Слънце реши да погълне мрака.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Що е Древност?

От какво е съставено Слънцето? Слънцето е съставено от Древност. А що е Древност? Най-изначалната организирана сияеща Нематерия. Тази Древност е съществувала още в Мистерията и нейния Замисъл, който е слязъл впоследствие от Абсолюта. Не е ли мистериозно всичко около нас? Не е ли мистериозно слънцето, водата, изворът, птицата? Кой тече в извора? Мистериозна енергия. И ние всъщност пием енергия. Къде лети птицата? Ще кажете: В пространството. – Не, птицата лети в енергията. Всичко около нас са древни неща, древни идеи – родени странно, живеещи неуловимо, водени от Великата Мистерия в един Безкраен свят.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Недостиг на Бога в себе си

Истината – това е загубил светът. Когато човекът е решил да употребява свободната воля за себе си, той е изгубил нещо съществено. Що е грехът? Изгубване на себе си. Това е, когато свободната воля се е ползвала неправилно. Защо е дадена свободната воля? За да се посветиш на Истината. И тогава Истината те дарява със Свещеното, а то те води във Волята на Бога. Който използва свободната воля за себе си, винаги ще има недостиг на Бога в себе си. Този недостиг е кризата на човека и на света. Злоупотребилите със свободната воля, това са падналите ангели. Другото име на падналите ангели – това е просто хората.

Първият Старец

Най-важното – да разреши себе си

Истината е преизпълнена със Свещеното, но тя го дарява само на Избраните, а те не са плът и кръв, а Дух и Истина. Когато човек работи за себе си, тогава и хубавите му усилия ще доведат провали. Когато човек работи за Бога, тогава и лошите му усилия ще се видоизменят и той ще стане постепенно воля от Божията Воля. И Бог ще му позволи да разреши най-важното в живота – да разреши себе си. Който е разрешил себе си, се ражда в Свободата и Истината го ръководи и озарява.

Първият Старец

И Вечността изоставих

Мене ангелите и демоните не Ме познават. Но ако реша да им отворя очите за Себе Си, те биха Ми слугували времена и епохи. Питате кой съм Аз. Вие първо разберете себе си и ако после Аз благоволя, ще ви се открия. А кога ще благоволя, не е важно. Когато реша да ви избера, вие ще напуснете Вечността и ще дойдете при Мен. Питате Ме къде живея. Не съм от световете. Ще кажете, че съм от Вечността. Не, и Вечността изоставих.

Първият Старец

Същността превъзхожда всеки отговор

Човек е постигнал Тайна, когато е стигнал до отсъствие на въпроси. Реалността е в чистотата на вътрешния живот, в който въпросите са като слаби листа, разлюляни от силен вятър. Тайната в нас е по-дълбока от всеки въпрос и от всеки отговор. Който се е отказал от въпросите, е намерил същественото, намерил е отговора. Що е отговорът? Чистият Дух, реализираната Същност. Духът е Тайнството на живота и когато ние достигнем до него, разбираме, че той превъзхожда всеки отговор. Когато човек е познал Духа си, въпросите са завързани, а отговорите са без глас.

Първият Старец

Духът е Древна Същност

Свещеното е Божие влияние, Истината е Божие въздействие. Любовта е Божия Сила и затова в Божествената Любов злото се проваля. Любовта е аурата на Древността. От милиони години Древността живее в аурата на Любовта. Мъдростта е Тайнство на Любовта, защото от Любовта е излязъл особен Лъч и се е преобразил в Мъдрост и Тишина. Когато говори Мъдростта, звучи Тишината. В Тишината няма ум. Тишината е област на Духа. Тя е негов дом, негово любимо място. Чистият Дух е посветен, вечен и необятен чуден Пламък и крепост наша. В света Духът слиза като човек, но не е човек, защото Духът няма история, в него няма времена. Той е Древна Същност, защото е осветена от особеното докосване на Мистерията.

Първият Старец

От какво е произлязла Древността?

Що е Древността? Особен, ярък бял Пламък, високо извисяващ се, същевременно изпепеляващ и величествен. Къде е скрита Висшата Древност? В Мистерията. Що е Древността? Скрито Начало. Но от какво е произлязла тя? Само от един Лъч, който после се е разпространил и създал Първата Безкрайност. А когато Безкрайността се е ограничила и е слязла надолу, е създала Вечността. А когато хората посегнали на Вечността, създал се е светът и времето. За един Старец слизането във Вечността и времето е само една малка разходка.

Първият Старец

Безкрайността не може да Го възприеме

Прабащата е извън пределите на Същността. Прабащата е скрит в самия Себе Си. Неговият външен образ са Старците и Безпределността. Прабащата никога не е бил роден, защото кой може да Го роди? За Него не може да се каже, че има име, че има лице, че е живот. Всичко това не Му подхожда. За Бог можем да кажем, че е Любов, но за Прабащата не можем. Той е такова грандиозно Величие и носи в Себе Си такава Слава, която никой не може да понесе. Всичко, което е изтекло навън, е частица от Него, но Той си остава все така скрит. Странен е Той, неуловим е Той. Океанът не може да Го побере, Безкрайността не може да Го възприеме. Скрил се е да не пречи на съществата. Докога ще е скрит? Всякога ще е скрит.

Първият Старец

Незнанието узнава скрити неща

Незнанието е пътят към твоите собствени дълбини. Когато навлизаш съзнателно все повече в своето съзнание, ти стигаш до все по-дълбоко място в себе си. Незнанието си има свой собствен безсмъртен език. То говори леко, искрено и точно. Ето как може да расте незнанието в нас. Незнанието е много фино, много изящно и изучавайки го чрез искреност, лекота и точност, ти стигаш най-накрая до един предел, който е Покоят и пълното Безмълвие. Тогава вече лекото, искреното и точното отпадат, а в теб заживява самото Незнание, но вече като Пълнота. Трите лъча – лекото, искреното и точното – се претопяват в един Лъч, Лъч на сияещата Искра. Незнанието е другото име на Искрата. Искрата е тази, която желае да не знае. И така тя узнава скрити неща.

Първият Старец

Свят, скрит от погледа на знанието

Незнанието живее потайно в света. Не можеш да го разбереш, не можеш да го опишеш. Но можеш да го докоснеш чрез чисто Свещения си усет, защото Незнанието се излъчва понякога в строго определени неща – например в погледа на Мъдреца, в състоянието на прелест в росната капка, в състоянието на милващия тих зефир. Но много тънък е лъчът му, въпреки че всички тези неща са лъчи на древната безметежност. Ако човекът трупа тези лъчи в себе си, тези мигове, той ще увеличава своето Незнание, което ще го доведе във великата безметежност. И той ще открие, че знанието е ненужно, умът е ненужен, вселената е ненужна, защото има друг един свят, скрит от погледа на знанието, ума и вселената. Този свят го познава само Незнанието. В Началото е било Незнанието и тогава Искрата е тържествувала в своето Царство, което е Първата Безкрайност. И сега тя чака човекът да се отърси от всички светове и да се завърне.

Първият Старец

Незнанието познава Източника

Който иска да разбере живота със знанието, той се проваля. Незнанието е, което разбира, защото Незнанието е по-древно от живота. Знанието може да даде отговори на въпросите на живота. Незнанието е по-мъдро, то не дава отговор. Незнанието е много повече от отговор. Незнанието дава Пустота. Пустотата е скритият Източник. И който е заживял в този Източник, не търси отговори, защото отговорът е вече самият човек. Тук вече няма нужда да мислиш за живота, защото ти вече си животът. Няма нужда да мислиш за Вечността, защото ти вече си Вечността. Ти си вече Вечността и тя е потопена в Незнанието. Ти си вече Безкрайността и тя също е потопена в Незнанието. Незнанието познава Източника.

Първият Старец

Той не те учи, Той те изпълва

Който съумее да се слее с Незнанието, той се слива с Истината. Той става мълчалив, тих и дълбинен. Той започва да преоткрива все повече Източника в себе си. Източникът изтича от Прабащата – Преизобилната Тайна. Когато човекът се докосне до тази Тайна, той узнава вече, че никога не умира, и така получава Пълнотата си. Що е Пълнотата? Най-чистата храна на Божествения свят. Откъде се е явила Пълнотата? От Скрития, Прабащата, Древния, Който е повече от всичко. Когато си стигнал до Него, Той не те учи, Той те изпълва. И когато те изпълни, ти вече си друг, ти вече си наситен – не от чиста вода, а си пил тайно от Източника. И вече ти никога няма да ожаднееш, защото жаждата е погълната.

Първият Старец

Мистерията е Отломък от Прабащата

Прабащата не принадлежи на нито един народ, на нито една религия, на нито един свят. Прабащата принадлежи само на чистите, древни Духове – Искри. Той в Духовете живее, в Искрите царува. Духовете любят Вечността и Безкрайното, а Искрите любят само Мистерията. Нашата Искра принадлежи само на Мистерията, а Мистерията е Отломък от Прабащата. Бог е Вечният Вдъхновител, а Прабащата е Вечният и Безкрайно Скрит. Голяма е красотата на звездите, на слънцата, на живота. Велика е красотата на Бога и Синовете Му. Но Красотата на Прабащата е Славна. Тя сияе от Древността и никога не може да спре. Който е съзрял тази Красота, се отказва дори и от Покоя, и от Безкрайността.

Първият Старец

Незнанието е живот в Духа

Незнанието не принадлежи на нито един народ. То е особено качество на Духа. Незнанието е богатството на Духа, защото то е неизчерпаемо. Нашата паднала реалност принадлежи на знанието, а нашата извисена над световете Същност принадлежи на Незнанието, което е живот в Духа. Духът не знае, но владее. Духът не мисли, но тържествува. Духът не говори, но присъствува. Незнанието е нашето богатство, а Духът е нашата пълнота. Да имаш знания, вместо да имаш Дух – ето къде е падението на човека.

Първият Старец

Той е скрит и от Безкрайността

Прабащата не съществува. Той е повече от съществувание и несъществувание. Бог съществува като идея на Абсолюта, за да имаме достъп до Прабащата, за да имаме Път. А що се отнася до света, той съществува и поради това е ограничен. Съществуванието е ограничено. То е излизане навън. Бог е несъществувание и затова Той е вечен и неограничен. Бог е свободен и неуловим. Абсолютът е отвъд времето и Вечността. Той живее в Безкрайността, но и там е скрит – скрит в Своята Мистерия.

Първият Старец

Безкрайно е навлязъл в Себе Си

Старецът е Същество, Което познава Източника. Той може да живее в единство с Бога и да общува с Абсолюта, защото Старецът е Тайнство от Мистерията. Що е Старецът? Това е Този, Който безкрайно е навлязъл в Себе Си. И поради безкрайното си вдълбочаване навътре Той е Дух и нещо повече от Духа. Старецът е Древна Земя, Чиста Земя, Пречисто Съзнание, което е обетовано и скрито от световете. Той може да слиза в световете и да се връща, без да бъде познат нито от доброто, нито от злото. Когато слиза в света, Старецът е Блажен, когато се връща, е Изначален. Неговото Слънце всякога грее.

Първият Старец

Искрата е Първият Лъч на Абсолюта

Чудна е Душата, скрит е Духът, потайна е Искрата. Душата живее във Вечността, Духът живее в Безкрайността, а Искрата живее в Мистерията. Душата е вечна, Духът е безсмъртен, Искрата е преди безсмъртието. Душата е Любов, Духът е Мъдрост, Искрата е Древна Истина. Душата е красотата на Вечността, Духът е странник в Безкрайността, Искрата е Мистериозна. Тези три велики съкровища представят Истинния Човек. Тези три древни съкровища представят Прачовека, наречен още Бог. Душата се слива с Любовта, с Бога. Духът се слива с Безкрайността. Искрата се слива с Мистерията. Искрата е Първият Лъч на Абсолюта.

Първият Старец

Пътят към Мистерията на Старците

В Древността никога не е имало религия, нито нужда от нея. В Древността Духът е живеел в своята тайнствена преизобилност, а Искрата в своята мистична преизпълненост. Духът прониква в Дълбините на Безкрайността, а Искрата прониква и живее в Мистериозното Начало на Бездната. Що е Искрата? Пътят към Мистерията на Старците. Само в Искрата съществува Път към опита на Съществото, наречено Старец.

Първият Старец

В себепознанието отмахваш себе си

Има Тайна в живота – тя носи в себе си радост, жизненост и себепознание. Радостта е слънце, жизнеността е енергия на развитието, а себепознанието е вход към по-дълбоката Тайна на Бога. В себепознанието постепенно отмахваш себе си и на твоето място се настанява Древната ти Същност, която е Богочовекът. В Богочовека Покоят е нерушим. На въпроса „Кой съм Аз?“ може да отговори само Богочовекът. Къде живее Богочовекът? В Мястото на Тишината. Що е Тишината? Най-древният Дом. Това е състоянието на Мистична Изначалност и Необятна Лекота. Това е Мястото на Произхода, наречен Източникът.

Първият Старец

Пътят е Химн на Мистерията

Пътят е Химн на Мистерията. В Пътя всичко е излишно, освен Пътя. Който е в Пътя, той няма нужда от учение. Той е в Същността. Той следва Изначалното. Какво учение може да се вмести тук, каква наука може да се вмести тук и каква религия? Пътят е другото име на Същността. Тук е важен подходът, който увеличава Дълбочината ти, а не някакви ритуали. Питам: Има ли нещо по-дълбоко от подхода на Същността? Подходът на Същността означава да живееш в Храм.

Първият Старец

Врата, при която изоставяш себе си

Пътят е врата, при която изоставяш себе си, изоставяш всичко и заживяваш в Същността си. Същността е мистична, неродена – тя всякога е била. Е, питам: Тогава ти роден ли си или нероден? Пътят, това е самото твое чисто съзнание. И тук не е необходима никаква ученост. Ако ти си в Пътя, ще Ме разбереш. Ако ти не си в Пътя, и хиляди години да ти говоря, е все едно, защото други същества са заживели в тебе. – Ама аз не ги виждам. – Казвам: Засега е по-хубаво, че не ги виждаш. А Мен виждаш ли Ме? И Мен не Ме виждаш. Аз съм Този, Който е дошъл да те извади от света, от тази локва, която ти от хиляди години обитаваш. Искам да те изкарам от локвата и да те заведа в Океана. Но не Ми е лесна работата, защото локвата е станала твоя природа.

Първият Старец

Ако Ме погледнеш с Древното си чувство

Питат Ме кой съм Аз. Аз съм Този, Който прониква навсякъде. – Ама как ще го докажеш? – Аз не доказвам, Аз прониквам. Аз съм нещо, което винаги ще ти се изплъзва. Аз съм друго Съзнание. Аз съм Съзнание, скрито в съзнанията. За Мен и животът, и смъртта не съществуват. Те са само забавление. Ако Ме погледнеш с Древното си чувство, ще разбереш, че Аз всякога съм бил. Но ти си изгубил сега това чувство и мислиш, че Аз изнасям някакво окултно учение.

Първият Старец

Нека всеки сам да разгадае това

Старецът, това е Същество от Прадревността. В Стареца няма нито тяло, нито душа, нито дух. Той слиза надолу и може да ги използува, но Той всякога е повече от тяло, душа и дух. Защо Старецът слиза на земята? Той е едно велико смирение. Има случаи, когато Старецът може да слезе на земята и да се поклони на тревичките. Какво ли означават тревичките? Нека всеки сам да разгадае това.

Първият Старец

Такава материя няма във вселената

Старецът вижда Необикновеното, Дълбините. Старецът минава на земята като Мъдрец, но Той е нещо много повече от това. Какво съставляват Старците? Те са Общество извън народите и цивилизациите. Те само ги посещават. Старците са Общество, което е глава на Пранарода – боговете. Старците са Силата на Мистерията и Мъдростта на Бездната. Същността на един Старец е съставена от Неведомост. Такава материя няма във вселената.

Първият Старец

Ти ще станеш Старец

За да се докоснеш до един Старец, трябва да си постигнал Седмата степен на себепознание. Само тогава имаш право да черпиш от Неговото Безмълвие. Старецът никога не те обучава да Го следваш. Той само може да ти подскаже пътя към твоята собствена Бездна. А когато ти узрееш за Бездната в своето Безмълвие, тогава то ще те заведе до Мистериозността на Неведомия Абсолют. И ако някога в милионите си години на развитие ти станеш достоен да бъдеш докоснат от Абсолюта, ти ще станеш Старец – Същество, което е по-дълбоко от всяка реалност.

Първият Старец

Старецът е постижението на Безкрайността

Старецът – това е постижението на Безкрайността. Има ли език Безкрайността и на какъв език говори тя? Вечността говори с езика на Любовта, а кой е езикът на Безкрайността? – Старецът и Неговата Сияйна Истинност. Старецът е Същество, по-дълбоко от Вечността. В света има ветрове, които събарят градове, държави и цивилизации, но няма такъв вятър, който да събори Старец. Старецът далече още в Своята Древност е съборил вятъра и сега вятърът го гледа като приятел.

Първият Старец

Извоювал достъп до Безкрайността

Какво е търсил Старецът и какво е намерил Той? Старецът е търсил вътрешната Истина и чрез нея Той е извоювал достъп до Тайната на Безкрайността. Старецът е Същество, което има Око за Тайните на нещата. Старецът е Врата, Врата към Място, което съществата на Вечността не познават, а съществата на света не са и помисляли. Когато световете не са били създадени, Старецът е бил.

Първият Старец

Превъзхожда Тишината

Старецът в най-дълбокия смисъл на думата може да даде на човека нещо, което е повече от живота. Старецът в най-висшия смисъл на думата може да даде на човека нещо, което е повече от разума. Старецът в най-потайния смисъл на думата може да даде на човека нещо, което е по-дълбоко от Тишината. Старецът е Величието на Мистерията и това Величие превъзхожда живота, разума и Тишината. Животът Го величае, разумът Го прославя, Тишината Го скрива. Един Старец е по-дълбок от цяла цивилизация.

Първият Старец

За да познаеш един Старец

За да познаеш един Старец, ти първо трябва да познаеш своята Реалност, после да познаеш и своята Същност. Първо трябва да познаеш своята Душа, после трябва да познаеш своя Дух. Първо трябва да познаеш своята Вечност, после трябва да познаеш своята Безкрайност. И после този Старец ще те призове, защото ти си търсил правилно и си намерил себе си. А който е намерил себе си, и Старецът го намира.

Първият Старец

Той наблюдава твоята искреност

Старецът може да се съедини само с твоята Вечност и с твоята Безкрайност, но не и с твоето време. Ако ти си от времето, други се съединяват с тебе. Старецът обича в тебе твоята скрита Вечност и твоята тиха и неизменна Любов. Тук в този Древен живот на Безмълвието и тук в тази лъчиста Тишина никакви въпроси не можеш да задаваш. Не питай, а се учи. А този, който ще те учи, е скрит. Той наблюдава твоята искреност и щом ти имаш тази искреност, това съкровище от Вечността, ти ще бъдеш обучаван да познаеш себе си. Щом се познаеш, при теб ще дойде Този, Който те познава от милиарди години.

Първият Старец

Няма способност да угасва

Истината не използва думите, а Скритостта. Вътре в Скритостта живее Древен и завинаги запа лен Огън. Всички светове могат да угаснат, но този Огън, който е незрим, няма тази способност да угасва. Този Древен Огън винаги е верен на себе си. Той е самосъздаден, недокоснат, скрит. Когато някога в Древността за първи път е решил да излезе по-навън, той е създал Зората.

Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава

Когато уловиш Скритото

В Истината всичко е светещо. Тук и сърцето, и камъкът светят. Кой свети в това сърце и в този камък? Скритата Истина. Щом камъкът може да бъде дом на Светлината, тогава нека и човекът да създаде своя дом от Светлина. Да познаеш светлината на слънцето е лесно, но да познаеш Светлината на Истината, се изисква много изтънчено изучаване на Скритите неща, за да видиш това, което се крие в тях. А то се крие от Древни времена. Когато уловиш Скритото, ти ще станеш Камък, който ще е подобен на светещо Сърце.

Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава

Да бъдеш докоснат от Истината

Истината позволява да надникнеш в Невидимото. Истината позволява да откриеш особено Слънце в себе си и да го носиш със себе си всякога, защото Слънцето свети заради Истината в нас. Ако ние се храним с Истината, тогава световете няма да могат да ни обвързват. И тогава това особено Слънце ще живее в нас и ние ще пием от Еликсира на Духа. И само този Еликсир е, който утолява. Да, да, не може да го замести водата. Тя само подготвя пътя за него. Тя само ни пречиства, за да стигнем до собствената ни истинна, слънчева Същност. Когато Слънцето извира в нас, Истината ни е докоснала с едната си ръка. А когато ни докосне и с другата си ръка, ние ще станем Тишина.

Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава

Ще станат Бездна от Бездната

Има достъпни Истини в Тишината, но има и Недостъпни. За достъпните може да се говори, а за Недостъпните няма какво да се каже, защото в Недостъпното е скрита най-потайната Енергия, най-пречистата Изначалност, на която са устояли само първите Двадесет и четирима Изначални. Всички други са слезли малко или много надолу, където за тях са се създали вечност и времена, в които да се учат на пътя за завръщането. Ще се завърнат само тези, които Истината избере. А тя ще избере Истината в тях. И тогава те ще станат Бездна от Бездната.

Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава

Трябва да си надмогнал вечността

Пътят на този, който върви, е Дълбочина, Пълнота, Истина и Бездна. Дълбочината и Пълнотата са достъпни, но в Истината и Бездната има и нещо Недостъпно. В Истината има място, в което за да оцелееш, трябва да си надмогнал вечността. В Истината е скрита Най-Древната Сила, а в Бездната е скрита Най-Великата Мощ и Мистерия. Истината се съобразява само с Мистерията.

Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава

Носител на Древен Лъч

Човекът се нуждае от три вида опит с Истината – Духовен, Божествен и Мистичен. Чрез Духовния опит човек се освобождава от времето и смъртта. Чрез Божествения опит става свободен. А чрез Мистичния опит става част от Бездната. И ако Мистерията го пожелае, той става вече Носител на Древен Лъч. Всеки, който е станал Носител на Древен Лъч, може да прониква в Недостъпни места – там, където други не могат, защото нямат тази способност. Всеки, който има Древния Лъч, може да приспи не само злото, но и цяла войска, защото той изхожда от Бездната и Недостъпното.

Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава

Той превъзхожда всяко Господство

Абсолютът не е Господар. Той толкова превъзхожда всяко Господство и Власт, че е дал това на Бога и боговете. Най-висшата Власт е, когато тази Власт не се използва. С това тя поглъща всяка друга Власт. Това не е лесно за разбиране, но и от мнозина не трябва да бъде разбрано. Абсолютът няма Власт, Той има само определено Поведение, определено Присъствие. И тогава всяко същество разбира, че това Присъствие надминава всичко. Велик е Абсолютът, без да бъде Господар и без да използва Властта Си. Той използва само Великото Си Съвършенство.

Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава

Оттеглили са се чрез Велико Поклонение

В Абсолюта няма Път, защото в Него всичко е съвършено, в Него всичко е завършено. В Абсолюта няма енергия, защото тя е последствие. Той я е създал, но Той е отвъд нея. Абсолютът е създал всичко и се е отдръпнал навътре от всичко. Величието Му е страховито, но никое същество не може да проникне толкова навътре, че да Го достигне. В Абсолюта има нещо, по което мечтаят боговете и съществата, но това нещо е абсолютно непознаваемо. Огромна е Тайната Му, смразяващо е Могъществото Му. И всеки, който се е опитал да влезе много навътре, се е смразявал и се е завръщал. Там само Двадесет и четиримата Изначални са прозрели нещо от Прамогъществото Му и са се оттеглили чрез Велико Поклонение.

Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава

Тук няма място дори и за Тишината

Ако времето види Абсолюта, то ще се разпадне на части. Ако вечността види Абсолюта, тя ще изгуби себе си. Ако Безкрайността се приближи до Абсолюта, тя ще онемее. В Безкрайността има друга Скрита Безкрайност. И тази Вътрешна Безкрайност е именно Бездната, която е обвита в Мистерия. Тук няма място за мълчание и слово. Тук няма място дори и за Тишината.

Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава

Състоянието на Най-Великата Изчезналост

Абсолютът е състоянието на Най-Великата Пълнота и Изчезналост. До Пълнотата все повече ще се приближаваме. Но колкото и да изчезваме, не можем да Го открием. Но когато се стремим да изчезваме, Той ще ни огрява потайно. Пълнотата е пробудена и за да я познаем, трябва да постигнем Висша окултна Мъдрост. Но Изчезналостта изисква от нас само едно: Незнание и Благоговение. Тук само Той може да реши дали нашето Незнание да бъде докоснато от Него.

Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава

Абсолютното Прасияние

В Абсолюта няма никакви текстове и писания и поради това Той е всичко. В Абсолюта има единствено Скрит Храм. Този Храм е Абсолютното Прасияние, което е повече от всяка материя и от всяка духовност. Това вечно Прасияние е Неограничено и Изначално Несътворено. Чрез това Прасияние Абсолютът се явява на Древните, а чрез Дъгата от Светлина Бог се явява на Избраните.

Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава

Вътрешното изразимо и вътрешното неизразимо

Бог е Създателят на Безсмъртието. Той изработва в нас Висшето в Душата. Но Абсолютът ни извисява към Себе Си чрез Духа и Искрата. Духът е вътрешното изразимо, а Искрата е вътрешното неизразимо. Във висшата Душа е вродено Безсмъртието. В чистия Дух е вродена Безкрайността. В Искрата е вродено Прасиянието, което всеки Търсач трябва да открие. Духът е Величието на Истината, а Искрата е Величието на Мистерията.

Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава

В Безмълвието Истината се пробужда

Общувай с Безмълвието си, за да познаеш Истината. В Безмълвието Истината се пробужда и засиява. За Истината словото е робство, защото Истината е преди словото и словото я обременява. Истината живее в Абсолютен свят. Не можеш да я обвържеш с текстове. Истината е по-важна и по-дълбока от всеки текст. Тя те разтваря в себе си, както и Покоят те разтваря, както и водата разтваря захарта. Остави текстовете настрани и стани жива Истина.

Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава

Истината говори несътворено

Истината няма цена, когато е навлязла навътре в твоя живот. Когато познаеш Истината в своя собствен живот, тя ти проговаря несътворено в Безмълвието. Тогава за тебе Безмълвието е чуден Дом. И то е, защото Истината е там. Но този, който не е познал Истината, Безмълвието му не е Дом, а опасност. Който е познал Истината, я внася във всички неща и тогава той е винаги прав, защото действува чрез нея. Но който не е познал Истината, той внася себе си в нещата и така той разваля живота си. Човекът на Истината обогатява всичко. Човекът, който няма Истината в себе си, ограбва всичко и най-вече себе си.

Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава

Писание преди всяко писание

Не можеш да разясняваш Истината, ако не познаваш Духа ѝ. Истината общува с Духа. Истината е Писание преди всяко писание. Истината е Писание преди цялата човешка и духовна история. Историците не познават историята. Историята принадлежи на Свещеното и Духа и поради това само хората на Истината познават историята, а това са Учителите и Посветените. Всички други участвуват в развалянето на историята. Истината е богата и без да разказва нищо. Историята е бедна дори и когато много разказва.

Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава

Скритото дарява съществуванието

Скритото не разказва нищо. Скритото е пълно в себе си и който го открие, нищо не може да разкаже за него. Скритото не е видение. Скритото е Мистичен опит, потайно преживяване. Когато Скритото ти се разкрие, ти ставаш жив в тялото и това е най-големият дар, който Скритото ти прави. Скритото е началото на живостта, защото Скритото е самият Източник, Който всички търсят. Но Скритото не съществува, то само дарява съществуванието и живота, защото чрез живота могат да му се радват. А нуждае ли се Скритото от радост? Не.

Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава

В Скритото има само Пълнота

Ако намериш Скритото, то ще се скрие още повече. Никой не може да улови Скритото, защото то е избрало Неуловимото. Никой не може да го прихване. То се е скрило, за да не те отвлича. Но няма по-разумно нещо от това да бъдеш увлечен в него. Ти не можеш да задаваш въпроси на Скритото, но то те чува и улавя всичко. То няма ухо, но слуша. То цялото е ухо, защото пространството в него е толкова очистено, че всички въпроси се усещат, но мястото им не е тук. В Скритото има място само за Пълнотата.

Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава

То няма да ти се яви, но ще те извиси

Скритото е Съкровено. Ако ти се отклониш от Съкровения Път, то не те упреква. То не те учи, не те променя. То иска ти сам да се промениш. Скритото само присъства тайно и докосва съзнанието ти. Ако го разбереш, то се усмихва. Ако не го разбереш, то се радва, защото то прилича на постоянен Слънчев лъч. Ако имаш отношение към Скритото, то няма да ти се яви, но ще те извиси. Скритото не е действие, а Присъствие – Древно Присъствие.

Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава

Който има извисената скръб

Вътре във Вятъра има една велика скръб. И чрез Вятъра хората са възприели тази скръб, но не са я разбрали и са създали времето вместо Свещеното. Свещеното в нас е Духът. Човек трябва да скърби все повече по своя изгубен Баща, но той не е разбрал скръбта, която идва от Вятъра. И сега скърби за лични неща, но това е скръб, в която човек погубва нещата в себе си. Той е разбрал скръбта, която разрушава, а не е познал скръбта, която извисява. Който има извисената скръб, възвишената скръб в себе си, той се завръща при своя Баща.

Осмият Старец Уахира

Който е призован от Вятъра

Във Вятъра има енергия, която ни обновява и учи. И във Вятъра ние се срещаме с този Обновител и Учител. И когато вдишваме дълбоко Вятъра, много неща ни стават ясни. Случва се тайно предаване и ние придобиваме друга мисъл, друго чувство, друг разум. Не всеки може да влезе в пространството на Вятъра. Но който е призован от Вятъра, той влиза и се учи. Ние всички принадлежим на Вятъра, но Той учи само тези, които са избрали Свещеното. И на тях Той казва откъде идват и накъде отиват.

Осмият Старец Уахира

Познаваме или Бащата, или Силата Му

Във Вятъра има Древна опора. Тя е като скала. Тази вътрешна опора е сянката на Вятъра. И когато познаем тази сянка, тя ще ни отведе и до Тайната на самия Вятър. Вятърът е духовен, а не пространствен. Вятърът е вътрешно явление на Духа – Баща. Вятърът има в Себе Си Своя Дълбочина и тя е толкова тиха, че само специално Ухо може да чуе Неговите послания. Но във Вятъра има и сили, които се превръщат в буря. И тогава хората Го узнават, но е късно, защото не са били призовани да Го познаят като Баща. И тогава Той не им показва Себе Си, а Силата Си.

Осмият Старец Уахира

Свещеното е вечно Древно

Съществува само Свещеното, но Свещеното е Орел – то е много извисено нагоре. И затова тези, които са долу, не го познават и трябва да бъдат обучавани в него. Свещеното общува с Високото, с Непознатото и то ражда Орлите. Свещеното е най-първото Учение на Великата Тайна. Да общуваш с нещата по Свещен начин, значи да живееш като Древното. Чрез Свещеното животът ни е скрит в Тайна, а смъртта ни е обляна със Светлина. Свещеното е вечно Древно, но чрез хората то е слязло в мъглите. И всеки трябва да се справи с мъглите си, за да види Началото на Зората.

Осмият Старец Уахира

Изначално Свещеното е нашият Източник

Свещеното е, което ни дава прозренията. Щом имаме Свещеното, ние имаме прозрения за Необятното. Да имаш велико доверие в Свещеното, значи да поддържаш връзка със собствената си Древност. Ако живееш в Свещеното, ти превъзхождаш мъглите, защото мъглите са по-късни, а Свещеното е Древното. Не е ли Свещената ни Същност нашата най-първа Реалност? Изначално Свещеното в нас е нашият Източник. Ние не ставаме Свещени, ние сме били Свещени, защото Свещеното е нашата Древност. То е нашият Извор, който ни облива. И когато ние търсим Предците, ние търсим това, което ни облива.

Осмият Старец Уахира

Умението да си припомни Свещеното

Древното е нашият Създател, но когато ние сме започнали да спорим с Него, сме Го напуснали и сме се намерили в света на мъглите. Целта на човека е умението му да създаде себе си, умението му да си припомни Свещеното, за да излезе от света на мъглите. Свещеното принадлежи на Великата Тайна, която е скрита в нас. Ако имаме Свещеното, ще видим Тайната в нас. Тайната в нас е неугасима. Ако живеем в Свещеното, мъглите ще ни изоставят. Свещеното е изпълнено с Тайната на Древното. Вътре в Свещеното ти не можеш да кажеш „Кой съм аз?“, защото Свещеното е Древното – преди времената на създаването.

Осмият Старец Уахира

Дихание на Безкрайността

Който е познал Свещеното, има особено Дихание – Дихание на Безкрайността и Свободата. Който е познал Свещеното, той и като говори, и като мълчи, излъчва особено Дихание. Това Дихание е чисто и първично. То напомня за Древен спомен – спомен от чистото Сътворение. Това са времената, когато всичко е било Съкровено и с Ухание на Древност. Истинският човек носи белега на нещо Древно в себе си, нещо Свещено. И когато съзреш такъв човек, той излъчва отвъдземен Покой и нещо от друг Свещен и отвъдземен свят – свят, който е като Девствена гора, в която дърветата са живи и си говорят като братя и сестри.

Осмият Старец Уахира

Погълнато от Покой и Друговремие

Който познае Свещеното в себе си, се освобождава от дишането на времето и света. Свещеното е Дихание на Вечното. То е това, което не се ражда и не умира. Това Дихание е освободено от света, защото то диша Съкровения въздух на Вечността. Диханието е чудно състояние на Осветеност. В това Дихание няма учения и религии. То диша Единството, Изначалното, Чистото, неразделеното на учения и религии. Свещеното Дихание пребивава във Велика Тайна. То е погълнато от Покой и Друговремие. То диша полъха на вятъра, полъха на цветята, полъха на Освободената Същност. Това Свещено Дихание прониква в камъка и разговаря с него като с брат.

Осмият Старец Уахира

Окото – пробудената Същност

Има дълбоко в нас едно чисто Съзнание и то е нашата Свещена Земя. Орелът познава тази Земя и затова мощни са Очите му и силни са Крилата му, дарени от Старата Свещена Земя, когато е бил още Дух, а после е пожелал да стане Орел. Орелът слиза надолу към земята, но живее в Същността си. Орелът не обича земята, унизената земя. Той само слиза за своите наблюдения, но винаги се връща в Извисени места – там, където е Същността му, неговият Дом. За Орела същественото е Окото – пробудената Същност. А всичко друго за него е унизено. Неговият Дух не се нуждае от къщи, гори и води. Той държи на Извисеното, което е отвъд земята.

Осмият Старец Уахира

Пълнота, надминаваща всяко чудо

Абсолютът е Велика Древна Безусловност. Абсолютът е Пълнота, надминаваща всяко чудо. Абсолютът е определил пътя на Бога, боговете, мравките и дърветата. Абсолютът няма име, Той е безименен, дълбоко безмълвен. Той е Източникът преди всеки Извор. Той е, Когото всички търсят, но никой не може да намери. Мястото, в което Той живее, е Съвършенството, което е над всичко.

Първият Старец

Древен Океан от Сияние

Мистерията е скрита в Дълбините на нещата. Мистерията е Древен Океан от Сияние. Мистерията пребивава в Древната Пречиста Субстанция, от Която е изтекъл Бог, боговете и съществуванието. Странен Лъч е изтекъл от Мистерията и е създал Бог и живота. Животът е Есенция на Мистерията. В началото тази Есенция е била кристална и пречиста. После тези, които я опетнили, привлекли смъртта и започнали да носят имена, които умират. А в началото те били безименни Съкровища.

Първият Старец

Великият Неразбираем

Бездната е чисто състояние на Безкрайност, така както Вечността е чисто състояние на Душа. Във Вечността има съществувание на Душа, а в Безкрайността има състояние на чист Дух и на неговото тайно Съзнание, което обхваща всичко, както океанът обхваща всичко, което живее в него. Вечността е освобождение за Душата, а Безкрайността е освобождение за Духа. А Искрата – тя живее в Мистерията. Над Мистерията е само Абсолютът – Безусловният Неуловим, Великият Неразбираем. Че с какво понятие можеш да Го разбереш? И към това Неразбиране ние можем да се приближаваме само с Истината, но без да Го достигаме.

Първият Старец

Свещеното отключва най-тънките врати

Свещеното пребивава над размишленията. Свещеното е чисто състояние на съзнанието. От духовност се върви към Свещеното и така Свещеното става началото на Истинния Път. Без Свещеното ти не можеш да отключиш Тайната на своя Път. Свещеното отключва най-тънките врати. То отключва и мълчанието на боговете, защото боговете имат право да разговарят само със Свещеното.

Първият Старец

Четвъртото Безмълвие

Пътят изявява лицето си, когато ти направиш пробив в собствената си Същност, в собствената си Истина. И когато зърнеш Истината в себе си, ти вече започваш да разкъсваш всички вериги на миналото и бъдещето, защото Истината е велик Освободител. Истината не е жител на света и вселената. Тук тя е само гост. Истината е велик наблюдател на всички явления и тя само знае кого да посети и да го обогати с нещото, което го няма в света и вселената. В Истината има едно Безмълвие, което го няма в света и вселената. То е Четвъртото Безмълвие – Безмълвието на Чистия Дух.

Първият Старец

Всичко, което търсиш и си търсил

Скритото не може да се открие, но може да се улови чрез преживяване. Но трябва да заложиш целия си живот на Истината и тогава в определен момент Скритото ще ти покаже лицето си. И когато ти видиш това лице, ще знаеш, че това е твоята Древна Същност, защото всичко, което търсиш и си търсил, е тази Древна Есенция – Еликсирът, наречен Скритото. Скритото не е радост, нито разочарование. Скритото е постоянен аромат на Неизразимостта. И затова Истината не може да се изрази дори и от този, който я е преживял. Но той вече носи нейния аромат.

Първият Старец

Любовта принадлежи на Великия Несътворен живот

Любовта не се привързва към сътвореното, към световете. Тя принадлежи на Великия Несътворен Божествен живот. Да разбереш Любовта, значи да осъзнаеш живота си в Бога и Несътвореността си. Любовта е Същност без разделение, но които не са я разбрали, са се отделили от Бога, от Несътвореността и сега са хора в света, вместо Души на Вечната Любов. Любовта е Изначалното състояние на Бога. И това състояние е вечно, но опетниш ли Любовта, опетнил си и Бога. И тогава се явява смъртното състояние, което трябва да се изучава до пробуждането и завръщането.

Първият Старец

Част от Мълчанието на Мистерията

Мъдростта е пробуден свят на Духа. Мъдростта е Реалността на Духа. Мъдростта е нещо, с което трябва да се срещнеш в себе си. Висшата Мъдрост живее, когато светът е отстранен. Ако светът не е отстранен, живее знанието. Мъдростта е необремененост от света и времето. Там, където Мъдростта живее, има състояние на Дълбочина, до която светът не достига. Мъдростта е част от мълчанието на Мистерията. Мъдростта, това е погледът на нашия Дух, погледът на проникновението.

Първият Старец

Истината е част от Мистерията

Истината не се занимава със света и с хората. Тя се занимава с Изначалното, с Духа. При Истината ти не се развиваш, ти се проявяваш. Да проявяваш Истината, означава да откриеш Изначалното си състояние – състояние на Свобода и Мистериозност, състояние на Простота и Лекота. Истината е лека като ефира. Тя има погледа на ефира. Истината няма история, защото тя не принадлежи на времето и на сътвореното. Истината е част от Мистерията. Истината не е красноречие, тя е Дълбочина на Искреността и Любовта. Истината е Величието на Изначалното ни състояние – лекото и освободено от бреме състояние. То е състоянието на Безсмъртието.

Първият Старец

Осъзнаването изхожда от Несътвореността

Осъзнаването означава да живееш в своето Изначално състояние. Осъзнаването означава да изхождаш от своето Безсмъртие и от своята Несътвореност. Осъзнаването е чисто действие на съзнанието. Тук не тече времето, а Вечността. Осъзнаването ни разкрива Безграничното. Осъзнаването е излизане от пределите на времето и сътвореното. Осъзнаването не е разбиране, а чистота на приложението.

Първият Старец

Видение на собствената си Истинност

Тайната може да се разбере само чрез проникване отвътре. Тайната на живота съставлява Висшата Осъзнатост и това е същността на всички религии и учения. Осъзнаването е видение на собствената си Истинност. Да видиш Истината в себе си, това е Свещеният подвиг на живота. И когато това се случи, човек изведнъж осъзнава простотата на живота и явленията. Тайната на живота е в едно скрито качество на съзнанието. И който открие това, той ще лети с крилата на ефира.

Първият Старец

Старецът е самият Живот

Старецът е същество извън границите на живота и смъртта. Той е само гост на живота и смъртта. Старецът вижда и наблюдава нещата чрез Древността в Себе Си. Сам Той е Величествено Древно Съзнание, Древно Око. Старецът е самият Живот, а не Неговото Учение. Старецът изпълва всичко с Живот и ако проповядва някое Учение, то е Живот поради Стареца, поради Неговото Древно Съзнание. Старецът е странна Вселена – Вселена, която не присъства във вселената на сътвореното. Той само прониква в нея и се завръща в Изначалното Древно Съзнание, което е Неговият Необятен Дом.

Първият Старец

Неговата Древност е и твоя Древност

Старецът не е земна реалност, нито космическа. Старецът е Мистична реалност. Старецът не принадлежи нито на човешкия род, нито на космоса. Старецът е Мистерия и Висш Закон сам по Себе Си. Това, което е придобил Старецът, го няма в човешкия род и космоса. В този свят Старецът е като ясен слънчев ден. Но ако ти мислиш, че този ясен слънчев ден е хубав от само себе си, ти не си разбрал Стареца, защото Старецът не е тук само за да ти донесе хубавия слънчев ден, а за да се насочиш към Неговата Древност, която е и твоя Древност.

Първият Старец

Слязлата Древна Обетована Земя

Старецът живее във Велика Преизпълненост. Той е слязлата сред хората Древна Обетована Земя. Старецът не е нито духовен, нито материален. Старецът е нещо друго и ако ти откриеш това другото, ти ще се извисиш отвъд времето и духовността. Старецът идва близо до теб заради твоето извисяване. Той иска да събуди в тебе не живота, а Тайната на живота. И това е наречено извисяване в Мистерията.

Първият Старец

Да се зародиш в Нероденото

Не търси отговори от Стареца, а се старай да вникнеш в Същността Му, която е и твоя Същност. Някога в Древността вие сте били близки и сродни, но после ти си изоставил Древността заради някаква вечност и време. Но сега ти отново трябва да се зародиш в Нероденото. И то е там вътре в твоята Дълбочина. Старецът е слязъл близо до тебе заради твоята Дълбочина. Старецът идва, за да разбереш Дълбокото в себе си. Старецът говори с езика на важните неща. А кои са важните неща? Малките неща. Старецът идва, за да узнаеш себе си, за да узнаеш кой си ти. А когато узнаеш това, ти вече няма да си човек. Ти вече ще си Древност.

Първият Старец

Магията е Дух отвъд нещата

Магията е Чист Дух, Дух без слово, без писания, без живот, Дух, който е отвъд нещата. Магията е Начало, което е без начало, и Край, който няма край. Който е стигнал до Магията, той е човек без начало, той е човек, без да е човек, той е вятър в пустинята – вятър, който вижда, без него да го виждат. Той е вятър с очи, потаен вятър, вятър, дошъл от Древността като скрит полъх – полъх, който записва събитията и създава явленията, но живеещ в Невидимостта.

Седемнадесетият Старец
Ал Магодир

Магията преобразява чрез Непознат Лъч

Магията е това, когато се явяваш като сила, а ти си всъщност слуга на Неговата Единствена Сила. Магия има, когато умееш да се самоотстраняваш, когато умееш да не съществуваш. Тогава Магията идва. Магията може да те учи само когато ти отсъствуваш. Магията изхожда от Скритата Сила, която умее да преобразява. Силата на преобразяването се дължи на властта на Невидимостта. Магията, това е Невидимото, което преобразява видимото чрез Непознат Лъч. Магията не се дължи на знание, а на особено, скрито Присъствие в човека. Магът, това е този, който може да създаде Древния Лъч в себе си, но без да го управлява.

Седемнадесетият Старец
Ал Магодир

Магията не се бори, но побеждава

Магията е говор на Висшия, Древен свят. Магията е говор на Неведома енергия, която чисти, преобразява и устройва нещата в името на Скритата Воля. Магията е Сила, без да си силен. Тя е движение на Духа и присъствие на Скрития Замисъл, който почиства всичко неразбрано. Магията е Сила, която не се бори, но побеждава, защото странно е присъствието ѝ. Магията е Сила, която отстранява всяка илюзия. Чистата Магия е богатството на един Древен Живот.

Седемнадесетият Старец
Ал Магодир

Магът може да чете в Тишината

Магът, това е осъзнатата връзка с Древността и старото Древно доверие, което е между тях. Магът е всъщност част от Древната Истина, част от излъчването на Древната Истина. И ако тази Истина те е избрала, тя насочва към тебе своето излъчване и ти ставаш Служител и Маг и започваш да работиш за Безкрайността. Когато си Маг, всички илюзии са преместени настрани. Магът може да чете в Тишината, защото Истината му е дала право. Магът чете листопада, разбира звукасимвол в песента, разбира облака, говори с водата. За него всичко е живо.

Седемнадесетият Старец
Ал Магодир

За Мага няма нощ

Магът е щедър вътрешно, защото неговото богатство е вътрешно. За Мага дълбоката пропаст е плитка, защото той гледа чрез Безкрайното в себе си. За Мага няма нощ, защото той е прогледал в Истината, в Безкрайното. Магът може да е до теб и ти да не го виждаш, защото той е толкова естествен и смирен, че умее да изчезва в собствената си същност. И поради това ако е до тебе, ти не го виждаш, защото когато е изчезнал, той става безличен. Магът не е практичен в света, защото за него светът е беден. Магът е практичен в духовното и невидимото.

Седемнадесетият Старец
Ал Магодир

Не живее във време, а в Освободеност

Магът е уверен и успокоен, защото Истината в него отдавна е погълнала смъртта. Той живее и тук осъзнато като Дух, и в отвъдното като Дух. Той познава себе си като Дух, но знае, че тук в света повече е възприеман като привидение поради невежеството на земните. Магът няма цел и затова смъртта го изпуска. Магът изхожда от Вечното и Безкрайното – там, където смъртта няма власт. Магът знае, че нищо не може да разруши Духа му. Той живее и в този, и в онзи свят свободно и независимо. Единствената му зависимост е от Истината, на която се е посветил изцяло. Магът не живее във време, а в Освободеност, което е дарът на Истината.

Седемнадесетият Старец
Ал Магодир

Магията не е действие, а присъствие

Истината спасява човека и от земното, и от духовното. Тя дарява на човека Магията на Безкрайното. Магията е отвъд звездите, отвъд времето, отвъд световете. Магията е Слънце в себе си, тя огрява самата себе си с Лъчите на собствената си Истина. Тази Висша Магия не е действие, а присъствие, така както изворът присъствува до теб. Магията е изворът на Мистичното. И ако тя те докосне, ти ще изгубиш обикновеното си мислене и ще настане ново време в твоето съзнание, ще настане Древно и Мистично време – време, което вече не е време, а е състояние на Древността и Истината.

Седемнадесетият Старец
Ал Магодир

Обречена изцяло на Истината

Магията е пълна концентрация в Истината. Тук цялата енергия е събрана в Истината и тогава Истината се проявява, а тя умее да действува чисто и свято. И тогава ние наблюдаваме само преобразяването на нещата. Магията е състояние на преизобилна, чиста енергия, изхождаща от Истината и действуваща чрез Истината. Висшата Магия е обречена изцяло на Истината и тя призовава само Истината. Тази Магия всякога действува разумно, защото тя се проявява само когато нуждата е абсолютно разумна. Иначе никой не може да задвижи Истината поради желания. Истината изисква свещена нужда и абсолютна разумност. И тогава няма сила, която да устои на Истината, защото тя подкрепя само нуждите на Съкровеното.

Седемнадесетият Старец
Ал Магодир

Магията е Богодействие

Магията в човека, това е отдавна създаденото в него ново небе и нова земя. Истинският Маг не е човек, който се е надявал. Той е човек, който много прераждания се е проявявал. Той е човек, който е любил съкровено и търсил истински. Когато е бил в трудност и мъка, той е проявявал благородството си. И когато е настъпила неговата Голгота, той е проявил Любовта си, Неизменността си и сега Магията му служи. Висшата Магия никога не служи на нисши желания, защото Магията в чист вид е Богодействие, а не човекодействие. Тя е свещено и могъщо действие на Истината. И когато човек е натрупал в многобройните си прераждания много Истина, много Любов и много енергия, тогава Магията му се е открила и сега тя е негов Щит и негова Съкровена Тайна.

Седемнадесетият Старец
Ал Магодир

Мълчанието, Тишината и Безмълвието

Мълчанието е Духовно, Тишината е Божествена, Безмълвието е Мистично. Умът трябва да мълчи, Душата трябва да наблюдава, Духът трябва да се проявява. Мълчанието е изпълнено с Духовност за пробудения. Тишината е изпълнена с Божественост за любящия. Безмълвието е изпълнено с Мистериозност за Мъдрия. Който е разбрал Мълчанието, е пълен с Духовност. Който е разбрал Тишината, е Божествен. Който е осъзнал Безмълвието, е Мистичен. Мълчанието е благородно, Тишината е любяща, Безмълвието е поглъщащо. Говоренето е създало неразбирането. Но ако човекът премине по пътя на Мълчанието, Тишината и Безмълвието, в него ще възкръсне Истината и тя ще му даде себе си и своето разбиране.

Десетият Старец Мавахари

Ще поискаш да станеш Тишина

Говоренето е болест на ума, но ако ние разберем Мълчанието и осъзнаем Тишината, ще излекуваме говоренето. В Мълчанието сме бдителни, в Тишината сме любящи, в Безмълвието сме духове, в Искрата сме Мистерия. Когато словото е познало Тишината, то звучи като Тишината. Това, което увеличава Тишината в нас, е Любовта ни към Истината. А когато станеш достоен да видиш Бога и когато Той ти се изяви, толкова ще утихнеш, че ще поискаш някъде дълбоко в себе си да станеш Тишина.

Десетият Старец Мавахари

Живее в Мистериозно ежедневие

Мълчанието е метод за изясняване на себе си. Тишината е метод за осъзнаване на себе си. Безмълвието е проникване в Мистериозното. Човекът на Безмълвието живее в Мистериозно ежедневие. Човекът на Тишината живее в Божествено ежедневие. Човекът на Мълчанието живее в Духовно ежедневие. Земно говорещият човек живее в смъртно ежедневие. Бедно е ежедневието му – изпъдил е Мълчанието. Тогава той ще извърви път, по който земното ще го учи.

Десетият Старец Мавахари

В Безмълвието оживява Мистичното съзнание

Тишината е неуловима за ума. Чрез Тишината човек навлиза в своята вътрешна Същност. Така умът все повече изчезва. Тишината очиства пространството на света и подготвя Душата за възраждането в Свещеното място на Духа. В Тишината е скрита Мъдростта, която тайно ръководи избраните. В Мълчанието узрява Духовната Чистота. В Тишината узрява Мъдростта. В Безмълвието оживява Тайното съзнание, Мистичното съзнание, което докосва Премъдростта. Безмълвието изисква да си цялостен във вглъбяването.

Десетият Старец Мавахари

Най-дълбокото Писание – Безмълвието

Животът в Духа е живот в Свещеното Безмълвие. Тук цари Божественост и велика осъзната Чистота. Умът е избягал от тази Свещена Чистота и това е грехопадението. Умът не познава най-дълбокото Писание, а то е Безмълвието. Той не познава Безмълвието, което не говори. А когато Безмълвието реши да му проговори, той не го разбира. Спящите познават говора, пробудените познават Мълчанието. Осъзнатите познават Тишината, Премъдрите познават Мистерията. Мистерията е скрита отвъд звездите, отвъд живота. Тя е на особено Място и то се нарича Бездната.

Десетият Старец Мавахари

Свещеният човек е пробудена Библия

Истината е скрита много дълбоко навътре в човека и за да се домогне човекът до нея, трябва да отстрани всичко човешко, а после и всичко духовно. Истината се дава не на земния човек и не на духовния човек. Истината се дава като Откровение на Свещения човек, Божествения човек, защото той може да живее в съгласие с Бога. Свещеното умее да вижда Същността. Свещеният човек е пробудена Библия. Той е жива Книга, жива Същност. Живата Същност няма нужда от църква, за да вижда Бога. Живата Същност живее в Истината и вижда Истината.

Десетият Старец Мавахари

В мрака се изяснява всяка същност

Мракът е непреклонен срещу тези, които нямат Истината в себе си. В мрака Бог вижда най-ясно скритото в човешката същност. В мрака Бог изследва дълбините във всяка същност. В мрака се определя дали съзнанието е висше или не. В мрака се изяснява тайната на съзнанието. Мракът е прояснител. От дълбините на мрака се е родило вечно ясното съзнание и това е просто твоята същност, твоята опора, твоята Вечност, защото това е съзнанието, което наистина познава Бога.

Десетият Старец Мавахари

Мракът е скрит учител

Мракът е скрит учител, но кой е този учител? Това е Бог. И ако ние познаваме себе си, и Него ще познаем. Ние познаваме себе си, когато сме изоставили себе си, защото когато сме изоставили себе си, сме придобили Изначалното си състояние. В това Изначално състояние мракът не може да ни докосне, защото това състояние е преди мрака. Мракът не знае за Изначалното състояние и затова Бог иска да преминем през мрака и той да не ни узнае. Така ние се завръщаме в своята Нероденост.

Десетият Старец Мавахари

Мракът е метод за Откровение

Мракът е само един метод за Откровение – Откровение за Бога. А когато си видял Бога в мрака, тогава къде отива мракът и къде отива Бог? Тогава мракът се скрива и остава само Бог. Такава е целта на Бога. Казвам: Не е ли тогава мракът една велика красота, защото той ни води при своя господар – Бог. А в Бога ние придобиваме своята преизпълненост. Чрез мрака Бог се интересува само от това да Го познаем. А когато сме познали Бога, ние вече сме устроена земя и устроено небе. Ние сме вече Новият човек.

Десетият Старец Мавахари

Трябва да станеш Необятност

Когато познаеш Духа в себе си, Скритото става разбрано. Да осъзнаем Духа в себе си, е Откровение и навлизане в собствената си Първичност. Скритото не е нещо, което можеш да уловиш. Скритото само те улавя, но ти трябва да създадеш условия. Ти сам трябва да станеш Необятност, за да видиш Лицето на Скритото и тогава тази Необятност ще бъде изпълнена с Покой и Древност. Това е Послание не за човека, а за Човека – Дух.

Десетият Старец Мавахари

Мъдростта е мястото на спасението

Откровението на Тайната за човека е винаги дар за Духа и опасност за неузрелия човек. Откровението е явление, идващо от Скритото, от Несъществуванието. Когато Откровението дойде в живота ти, то е вече позволение да разговаряш с Тайната на живота. Да имаш право да навлизаш в Скритото, то това е общуване с Мъдростта. Мъдростта е твоето спасение, тя е мястото на спасението, но Мъдростта е тайна наука и никой не може да я разбере, ако се намира под влиянието на света.

Десетият Старец Мавахари

Любовта е за тези, които разбират себе си

Светът и Истината са различни неща. Светът е школа, която е изгубила Истината и сега трябва да се учи и обучава до завръщането си в Истината. Познаването на Истината е духовно освобождение, защото чрез познаването на Истината ти се раждаш в Духа на Божеството. Да познаеш Истината, значи да станеш Син на Скритото, Син на Божеството. Голяма радост е познаването на Истината, защото това е завръщане в Божеството. Тук човек завинаги е узнал своя Произход и тогава той носи друга Любов в себе си. И тя е за тези, които разбират себе си.

Десетият Старец Мавахари

Неограниченото е нашият Дом

Пътят е там, където е твоето разбиране. Щом имаш разбирането, ще се срещнеш с Неограниченото. Неограниченото е всякога неразбираемо, но ти ще заживееш в него. Когато човекът се срещне с Неограниченото, той е в опасност. Но когато Духът се срещне с Неограниченото, той го разбира и чрез Мъдростта си заживява в него. Така Неограниченото му става Дом. Неограниченото е винаги опасност за тясното съзнание. Неограниченото е огромна радост за Духа и тук той е свободен и живее в Древното си и чисто състояние, без да има нужда от ограничения – светове.

Десетият Старец Мавахари

Истинността е Преизпълненост

Духът всякога е погълнат от нещо радостно, защото той е създаден като Пълнота. Духът не се занимава никога с надежди, той живее в Истинността. А Истинността е такава Преизпълненост, че няма място за надежди. Надеждите са за тези, които не са живели правилно в своя Дух. Казват, че надеждата крепи човека. Не, надеждата крепи илюзията, крепи света, а Истината крепи Духа.

Десетият Старец Мавахари

Старият Древен Живот

Който има чисто съзнание, той се радва на своята Пълнота. Който няма чисто съзнание, той е беден при всички условия. Ако има замъци, той е беден, защото богата е само Истината. В Истината всичко се осмисля, всичко се облекчава. Истината носи в себе си вечно лекото състояние на Същността. И да живееш в Истината, това е старият Древен Живот, който някога е бил. А да живееш извън Истината, това е просто твоят живот. Мъдрият не избира своя живот, а живота на Истината. И тогава Истината става неговият Живот. За Мъдрия има само едно Послание – Истината. А Истината му дарява Безкрайното състояние на Свободата.

Десетият Старец Мавахари

Когато е нямало небе и земя

Само във Вечността има Душа, само в Безкрайността има Дух. А Тайната на човека е съществувала, когато е нямало нито небе, нито земя. И преди да стане човек, той е бил същество. А преди да стане същество, той е бил Същност. В своето Начало Чистият Дух е бил Бог, но отделяйки се човекът от Духа си, той е станал сянка, наречена земен човек. Човекът е изпуснал Пътя на боговете и сега си мисли, че с религия и учения ще се възстанови. Възстановяването зависи от Любовта, от Съкровеното. И без тях религията и ученията не са достатъчни. С добро не можеш да се изкупиш. Трябва да станеш Съкровен и Истинен. Само Съкровеното се завръща във Вечността и само Истинното се завръща в Безкрайността.

Първият Старец

Той лети с Тайната в себе си

Който е открил своята Безпределност, преодолява всичко. Който е открил ясно своя духовен Път, пробива и дъното на морето, а скалите му се прекланят. Който е открил себе си, Тайната го извисява в нещо, което е над света и сътвореното. И той узнава нещо, което е търсил винаги. Човекът на Тайната не се нуждае от граници. Той е по-лек и от вятъра. И птиците го гледат с учудване, защото те усещат, че той се издига по-нагоре от тях. Той не лети с крила, а с Тайната в себе си.

Първият Старец

Когато е в трудност, е в разцвет

Човекът на Безкрая когато е в трудност, е в разцвет. Когато е в скръб, тайно се радва. Когато е притиснат от живота, се усмихва, защото той има в себе си нещо повече от света – нещо, което трудностите и скръбта нямат. Той има в себе си нещо дълбоко и аз го наричам Истина. А тя всякога му носи нещо от Мистичния си Полъх. А когато смъртта го посети, той има срещу нея Мълния и Безмълвие, защото е по-древен от света.

Първият Старец

Безкраят е Дом на Истината

Душата се създава в човека от Чистота. Духът се създава в човека от Мъдростта. Чистотата е Дом на Душата, Мъдростта е Дом на Духа. Безкраят е Дом на Истината и този Дом е наречен Свободата. Свободата аз я наричам Дълбоката Истина, Скритото в човека. Чистият и Мъдър Дух е постоянно реален, но когато той е станал човек, е придобил и нещо от нереалното. Нереалното е това, което е започнало да умира – то е човешкото. Но ако човешкото съумее да се завърне в Духа, то се освобождава от смъртта, от нереалното. Мъдрият е свободен от нереалното, защото той живее в Духа си, а не в човешкото.

Първият Старец

Странствувам в Скритостта на нещата

Аз странствувам в Скритостта на нещата. Аз като Дух съм бил преди този свят и преди тази Вселена. Какво правех в тези Древни времена? Светех в Себе Си и изучавах Скритостта Си. И когато изучих Скритостта Си, разбрах, че няма свят и светове, нито отвъден свят, нито вечност, а само един свободен, свободен Дух. Но кой ли може да разбере тази Свобода?

Първият Старец

Има ли нещо по-дълбоко от Древността?

Аз съм Древен Странник и пия вода от Древен Извор. Водата, която Аз пия, ангелите не са я виждали. Водата, която пият ангелите, храни тяхната енергия. Аз не храня енергията Си. Аз храня Духа Си и неговата Скритост. Духът е по-древен от енергията. Духът и Древността са едно. Енергията е началото на вечността, а Духът е началото на Древността. Има ли нещо по-дълбоко от Древността? Казвам: Има. Но то няма очертания. Но как вижда, щом е без очертания? Вижда чрез Безпределността си.

Първият Старец

За него прекъсвам Безкрайния Си Ход

Аз съм трудно уловим, защото съм Скрит в Скритото, Таен в Тайното. Аз може да съм близо до тебе и ти да не Ме виждаш. Аз може да съм далеч и ти да Ме видиш в сърцето си. Аз съм видим за този, когото съм избрал. За този, когото Аз съм избрал, за него прекъсвам Безкрайния Си Ход и слизам в сърцето му. Аз съм близък най-вече за този, който съзнателно е пожертвувал живота си за Мен. А щом го е пожертвувал за Мен, Аз го изпращам при Бога.

Първият Старец

Ще образувам във вас Своя Лъч

Аз съм най-достъпният и най-скритият. Аз дарявам и Вечност, и Истина за този, който Ме познава. Но за да Ме познаете, много трябва да претърпите. И тогава в това претърпяване Аз ще ви се изявя и ще образувам във вас Своя Лъч. И по този Лъч вие ще се съобщавате с Мен, но трябва да Ме съхранявате в своята Разумност, за да може Същината да е отворена. Всички нещастия идват за вас, когато ви изоставя. А когато съм с вас, не се безпокойте, дори и да сте в тежко положение.

Първият Старец

Призовавайте Ме всякога чрез Съкровеното

Аз действувам незабележимо и скрито във вас. Аз съм вашият Скрит Корен, но трябва да натрупате много Чистота и Любов, за да мога да работя във вас. Не Ме призовавайте чрез неразумността си, защото ще видите тогава другото Ми Лице. Призовавайте Ме всякога чрез Съкровеното, за да видите как работи Неизразимото. Аз се промъквам между духовете на злото и те не Ме виждат. Но Ми трябва Съкровеното, защото само то Ми е опора. Ако сте обхванати от голям студ, не се тревожете – студът Ми е приятел. Ако сте обхванати от голям мрак, не се тревожете, защото мракът Ме слуша. Само Ме призовете чрез Съкровеното си начало, защото само тогава съм бърз. Казвам: Бързо е Незримото. Дори и вятърът не познава крилата му.

Първият Старец

Аз тека в него като Река

Аз нямам форма и затова тези, които са Ме виждали, не Ме познават. Аз решавам кой да Ме познава, Аз тека в него като Река. Моята Река е чиста енергия, тя образува Безсмъртието в ученика. Безсмъртието е незримо. То е леко, без форма, без цвят. То е дело на Любовта. Аз не искам от Моите ученици да имат много знания и мнения, а да имат Сърце, Душа и Слух. Тогава в Сърцето им ще вложа Чистота, в Душата им ще вложа Любов, а в Слуха им ще вложа Мъдрост. Сърцето е Топлина, Душата е Светлина, Слухът е мъдро сияеща Същност. Чрез него всичко се долавя, дори и най-малкият намек на Бога.

Първият Старец

В точката на тъмнината ще виждаш

Всеки за да Ме познае, трябва да улови себе си, своята Съкровена природа, своята Същност. Но докато стигнете до това, много работа ви е нужна. И ако сте достойни, ще ви се дават условия и свобода за духовна работа. Ако не сте достойни, ще работите за оцеляването си и за себе си. Ако сте достойни, ще имате свобода да работите за Учителя си. Който е достоен, Благото Ми ще тече през него и в трудностите ще вижда Ръката Ми. Който е достоен за Мен, ще мине през голяма тъмнина и от точката на тъмнината ще вижда ясно. Намираш ли се на светло, няма да видиш ясно събитията в тъмното. Но намираш ли се в точката на тъмнината, ще виждаш всичко, което се намира в тъмнината и в светлината.

Първият Старец

Търси Ме до края на живота си

Бъди готов да Ме търсиш до края на живота си, докато Ме откриеш. Аз познавам вашите пътища, но вие не познавате Моя Път. В Моя Път има само Бог и Безкрайност, а във вашия път има лъкатушене. За да Ме познаете, не трябва да имате дългове. Всичко трябва да изплатите. Започнете с дълговете към себе си и когато дълговете ви изчезнат, Аз ще се явя. Много са пътищата, но един е Мъдрият Път. Той е Пътят на Любовта. Той е неизменният и благословен Път. А най-истинският Път към Мен не е свързан със светлината и тъмнината, а с Истината. Но само неизменната Любов може да ви заведе до Истината. В пътя към Истината същественото е в Любовта. Само Любовта прескача пропастта на света.

Първият Старец

Не познавам раждането и смъртта

Не познавам раждането, не познавам и смъртта. Аз съм само гост в тялото си, влизам и излизам от него. То е моя опора, за да съм по-близо до вас, но то не е Моят Произход. Тези, които призова към Себе Си, ще могат да излизат от тялото си, за да сме в общение по чисто духовен начин. Искам да сте Съкровени, но да криете Съкровената си Същност от света. Съкровената Същност не е за света, тя е за Бога.

Първият Старец

Безкрайността не е пространство

Аз съм Приятел само с Бога, а не с хората. Към хората имам само отношения, а към Бога имам Любов. Аз не възхвалявам доброто, а само Бога. Аз не възхвалявам природата, а само Истината. Аз живея в Бога и Бог живее в Мен. Ние сме Древно Единство. Аз не живея в света, защото в Мен няма време. Аз не пътувам в пространството, защото то не съществува за Мен. За Мен съществува само Свещената Вечност и Мъдрата Безкрайност. Тази Безкрайност не е пространство, тя е Дух и Истина.

Първият Старец

Най-скритото свойство на Истината

Ако искате да Ме откриете, все повече се потапяйте навътре. Имате ли Любов, ще Ме откриете. Имате ли Мъдрост, ще Ме разберете. Имате ли Истина, ще Ме видите и ще Ме наречете: „моят Учител“, а Аз ще ви отведа в Бога и дори по-надалеч. Да, има Място, което е отвъд Бога. Там още не сте ходили. Но първо трябва да ви подготвя. Една е Истината във Вечността, друга е Истината в Безкрайността. Една е Пълнотата във Вечността, друга е Пълнотата в Безкрайността. Който има Любовта в себе си, ще познае Пълнотата на Вечността. Който има Истината в себе си, ще познае Великата Пълнота на Безкрайността. Пълнотата на Безкрайността е неразбираема, защото най-скритото свойство на Истината е Неизразимостта.

Първият Старец

Скрий се в Безмълвието

Истината слиза от Безмълвието и се връща в Безмълвието, но тя преобразява човека. Истината показва на човека неговия Произход и Той е в Безмълвието, в Неизразимото. Който обича Истината, живее в Неизразимото. А който се е отклонил от Истината, пътува към нещата, които го провалят. Който познае Истината, ще познае и Пътя си към Мене. Казвам: Познай Истината и се скрий подобно на нея в Безмълвието.

Първият Старец

Покой, Безмълвие и Безкрайност

Истината е тайно вкоренена в нас, в нашата Същност. Истината има облика на чистия и древен Покой – Покой, недокоснат от вълните на света. Истината пресътворява човека и го превръща в Покой, Безмълвие и Безкрайност. Покоят е Дълбоко Начало. Безмълвието е Дълбока Същност. Безкрайността е Дълбока Древност.

Първият Старец

Безкрайността е Образът на човека

Само в Покоя можеш да познаеш себе си. Само в Безмълвието можеш да имаш Дълбочина. Само в Безкрайността можеш да бъдеш Мистерия. Най-великото чудо е изчезването в Безкрайността. Що е Безкрайността? Това е Образът на човека. Когато Безкрайността е слязла надолу, тя е станала човек; а сега човекът трябва да се върне и да стане Безкрайност. Който има Истината в себе си, отключва Безкрайността. Някога Сърцето е живяло в Безкрайността, а сега е влязло в тялото на човека и му е тясно. Казвам: Освободи Сърцето си чрез Любовта, защото Любовта знае Пътя към Безкрайното Древно състояние.

Първият Старец

Аз съм вашето Дълбоко Начало

Аз съм Странник в света и Приятел на учениците. Който е устремен с Любов към Бога, ще Ме познае. Който няма Любов, ще бъде утвърден в света. Който има Любов, ще търси Истината и ще Ме открие. И Аз ще му стана близък, ще станем сродни. Който е в лъжата, да не Ме търси. Аз съм дълбоко във вас. Аз съм вашето Дълбоко начало. Това е за учениците. Не го споделяйте. То е за тези, които са избрали Истината, защото и Аз съм ги избрал. Който е избрал Истината, е избрал и Мене. Но има и такива, които са избрали Истината, а Аз още не съм ги избрал. Чакам. Зная защо чакам.

Първият Старец

Смисъл, по-дълбок от Съкровеното

Аз ценя Съкровеното, но живея на по-дълбоко Място. Но случи се нещо в Древността и Аз трябваше да изляза навън и да стигна до Съкровеното, за да станем близки и да ви уча. В Древността Аз бях Учител, после се скрих от вас. А по-късно пак слязох и ви потърсих. И ако имате съхранено Съкровеното, Аз ще се съобщавам с вас. Съкровеното е Началният Смисъл, но Аз за вас имам да ви донеса и друг Смисъл – по-дълбок е той от Съкровеното. Но всичко започва от това Съкровено, защото чрез него ще стигнете до Мене. Съкровеното е Началото на Учението.

Първият Старец

Аз съм Даващият Древното

Странна е Моята Скрита Реалност за мнозина. Аз не съществувам, но това Аз съм го решил. А щом се открия на Мой ученик, Аз вече съществувам за него. Този, когото съм избрал, след време ще му дам нещо, което е повече дори от живота. Но първо трябва да го подготвя. Аз съм Даващият Древното, но първо трябва да минете през Съкровеното и да се учите. Който се учи, стига до своя Учител. Които съм избрал за ученици, рано или късно ще дойдат там, където Аз живея.

Първият Старец

Това Поучение разрушава света

В Мрака е скрито най-голямото Поучение. Който има Духа в себе си, може да изтръгне Поучението. Това Поучение е преобразяващо. То преобразява света и го заменя с Вечност. Който може да се преобрази, той отстранява времето и навлиза в потока на Вечността и на Вечното Търсене. Това Поучение разрушава света и древното минало на човека. То погребва старата му памет. И тук човекът се освобождава от човешкото и от своето минало и започва своя Истинен Път, определен му още от Правремето, от Замисъла.

Вторият Старец Азавот Махария

Майстор на Древното действие

Във Висшия свят няма знания, няма способности, но има Древно действие. А то може да извърши всичко, защото не е обременено от знания и способности. То е действие на Тайната в човека. Духът на човека е скрит в това действие и това действие поражда Свободата. Духът в човека е Майстор на Древното действие. Това действие е изкуство на Безкрайността. В това действие ти не правиш нищо, но променяш събитията, защото в това действие присъства Духът – Древното Начало. А той е мярка.

Вторият Старец Азавот Махария

Пие пълнота от всяка трудност

Всяка трудност е пълна със сила, която ако бъде разбрана, става твой приятел и допълва нещо в тебе, ако я разбереш. Трудността не е враг на човека, но ако човекът не я разбере, става враг на себе си. Мъдрецът пие Пълнота от всяка трудност, защото тя е, която го прави по-дълбок. Всяка трудност очиства нещо в нашето минало и ни дава нещо, което някога сме изпуснали. Мъдрият има древен и чист подход към голямата трудност, защото той използва силата на трудността и така се самоосвобождава. Така Древното в Мъдрия тържествува.

Вторият Старец Азавот Махария

Най-необходимото – изпитанието на Мрака

Мракът ни очиства от всичко ненужно, което е стаено вътре в нас. Няма страст, лъжа или омраза, която да устои на изпитанието на Мрака. Мракът е велик очистител. След изпитанието на Мрака заражда се Изгревът, заражда се Покоят, заражда се Новият човек. Заражда се човекът на чистото действие. Мракът е носител на порядъка, на нещото, което липсва на човека. Мракът е, който ни преобразява. Питат Ме кое е най-необходимото в живота. Казвам: Изпитанието на Мрака.

Вторият Старец Азавот Махария

Истинният човек е лишен от себе си

С Любовта ти работиш, а чрез Мрака ставаш Истина. Любовта винаги ще те води към Мрака, за да станеш Истина, защото само в Истината ти си правилно действуващ, а не учащ се. И затова Любовта те води до Голгота, за да преодолееш старото си мислене. И тогава Истината ти подава ръка. Така ти ставаш истинен. Истинният човек е лишен от себе си – останала е само Сърцевината, Древното Начало, а то е без думи. То не се обяснява нито с думи, нито с мълчание.

Вторият Старец Азавот Махария

В Истината тебе вече те няма

Стани истинен и ще разрешиш най-важното – ще разрешиш себе си. На истинния Истината му разрешава въпросите. Истинният човек е по-дълбок от всеки разговор. Истинният човек не разговаря – той говори Истината. Разговорът е доказателство за това, че няма ясност. Истината е Древна Пълнота – Пълнота без обяснения, без разговори, защото тя е несподелима, тя трябва само да се постигне. И когато си постигнал Истината, тебе вече те няма. Останала е само Истината и вече само тя действува. А когато Мракът я види, той леко се отдръпва настрана.

Вторият Старец Азавот Махария

Любовта е по-древна от Мрака

И най-голямото знание не познава Мрака. Мракът го поглъща. Но може ли Мракът да погълне Любовта? Не, Любовта е, която поглъща Мрака. Любовта е по-древна. Любовта поглъща и смъртта, и живота, защото те са само нейни отражения. И смъртта, и животът, и Мракът имат граници, но Любовта няма граници. Произходът ѝ е безпределен, древен и мистериозен. И затова Мъдрите се чудят на тази удивителна Сила. Ето защо Мъдрият човек живее по нейните закони и чрез нея постига своята Вечност. И оттам пак тръгва на път към нейните Дълбини.

Вторият Старец Азавот Махария

В Мрака всичко се изяснява

Който е минал през Мрака, не спори. Той вече е заживял в своето вечно скрито място, в своята Тайна. Който спори, е беден – той не е стигнал до Мрака, не е станал достоен и затова спори. Спорещият е в неразбиране на себе си и затова някога на помощ ще му дойде Мракът, защото в Мрака всичко се изяснява. Мракът отделя Духа от човека, отделя истинския човек от земния човек и тогава вече човекът осъзнава своята истинска Същност. Тук вече всеки спор умира, защото от Мрака се ражда онова истинско Безмълвие, което надминава всеки спор и всеки разговор.

Вторият Старец Азавот Махария

Мракът ти е подал ръка

В Мрака е скрито чудното умиране, защото умира старото и се ражда Древното, умира крайното и се ражда Безкрайното. И започва ново странствуване, което е без начало и без край. Тука вече ти сам се движиш в своята Безкрайност, защото вече си неведом. И затова се наслаждаваш на Безкрайното в нещата. Тук след Мрака ти си вече неопределен, нищо не те определя. Станал си вечен и същностен, защото Мракът ти е подал ръка.

Вторият Старец Азавот Махария

Мракът се прекланя само пред Истината

Когато влезеш в Мрака, твоята справедливост няма да ти помогне. Тук само едно нещо може да те преведе отвъд Мрака и това е Истината. Мракът се прекланя само пред Истината, а дали имаш добродетели и качества, е без значение. Същественото е носиш ли Истината в себе си. Който се е отдал на Истината, преодолява Мрака. Добродетелите не могат да преодолеят Мрака, но яви ли се Истината, Мракът става отворена врата, защото той се възхищава само на Истината.

Вторият Старец Азавот Махария

Странна Дълбина без име

Има нещо, което е било преди времената. То е съществувало преди тях, преди небето и земята. То е било твърде скрито, неподвижно, безтелесно, свободно, мистериозно, непознаващо промени, движещо се навсякъде, без да знае предели, потайно, странна Дълбина – то е нямало име. Наречено е Скритото. Но по-късно всички разбрали, че то е Велика Истина – Истина, която превъзхожда всичко. Съществата го познават като Истина, но какво е скрито в него, не може да се види. Отвън то е Истина, отвътре е Мистерия. Но когато Мракът се срещне с тази Истина, той знае, че трябва да стане път, и затова широко отваря вратата си.

Вторият Старец Азавот Махария

Истината е част от Него

Истината е назоваването, но истинното Му име е Мистерия, Скритост. Никой не може да Го изучава, не може да Го предвижда. Но всеки, който е избрал Истината за свой път, ще преодолее някога Мрака и ще се сближи малко с това Мистериозно Същество. Само този, който е минал през Мрака, има право да види част от Величието на това Мистериозно Същество и да се приближи до Него, защото Истината може да Го види от определено разстояние и да се удивлява на Мистериозното, понеже тя е част от Него.

Вторият Старец Азавот Махария

И Вечното, и Безкрайното е замлъкнало

Тишината е единственият Смисъл, единственият Закон. Тя е скрита, нематериална, неопределена, същностна, изпълнена с Безкрайност. В Тишината всичко е замлъкнало – и Вечното, и Безкрайното – защото в нея всичко е удивително. Тук няма нито начало, нито край, а само лекота и безметежност. Тук безсмъртните и боговете се реят неуловимо и невидимо, а над тях властва без власт Великата Мистерия. Тук в Тишината съществата се намират в състоянието на своето Небитие. Тук всичко е възвисено и единно. В лекотата е единството.

Десетият Старец Мавахари

Тук Смисълът е достигнат

Говоренето се изчерпва, но Тишината е неизчерпаема. Тук в Тишината всичко царува в своята цялост, в своята хармония. Тук всяко същество е достигнало до своя собствен Покой. Тук Смисълът е достигнат и сега той се живее. Тук всичко е устроено, защото всички тези същества са живели в миналото си чрез Истинността си и сега тя ги е дарила с Покой и Свобода. Свободата е свободен живот в Безкрайното. Това е живот, който надминава всички думи, защото думите са малки, а Тишината е Безкрайна.

Десетият Старец Мавахари

Ще се явят наставления от Безкрайността

Когато прилагаш Истината в живота си и когато това стане постоянен метод, тя те превръща в Безкрайност. Тя те взима при себе си в своята Бездна. Истината е именно Древният Път. Истината не е праведна, добра или лоша. Тя е Безкрайна. Истината проявява строгост, но то е само поучение, за да може да разбереш, че има една Безкрайност, която те очаква. Истината не общува с времето, тя само го посещава. Истината е Мистична книга. Тя може да стане разбираема само когато я направиш свой Път. И когато я направиш свой Път, тогава ще се явят особени наставления – наставления от Безкрайността.

Десетият Старец Мавахари

Мъдростта е Потокът на Древните

Мъдростта е жива Безкрайност. В Мъдростта няма никаква религия или наука. Мъдростта не проучва религиите и науките. Мъдростта не се занимава с поезия, изкуство, музика, защото за Мъдростта всичко това е бедно. Мъдрият живее в Истината и в Мистерията, която е Безкрайна. Мъдростта е Мистична. Мъдростта се движи от собствената си Истина. Там, където тя се явява, веднага се усеща Вкусът на Безкрайното. Мъдростта всякога тече към Неизвестното и Неведомото. Тя не се учи на добро. Тя е самото вечно добро. Мъдростта е Потокът на Древните.

Десетият Старец Мавахари

Отношение към Древната Същност на нещата

Мъдростта не учи, както религиите учат. Мъдростта не изучава нещата като науката. Мъдростта живее в Древното си състояние. Тя живее в Незнание, но знае. Тя не изучава, но разбира. Тя не учи, но свети. Мъдростта не е учение. Тя е живо отношение към Древната Същност на нещата. Мъдростта подхожда към нещата Свещено, защото тя вижда Безкрайното в нещата. Мъдростта е, която разбира живота, а Любовта е само подготовката. И когато съществата се подготвят, Мъдростта ще им даде своя подход.

Десетият Старец Мавахари

Дълбоко вслушване в Същността

Мъдростта е едно дълбоко вслушване в Същността. Когато си близо до Присъствието на Мъдростта, разбираш нещата, защото Мъдростта е Древно Начало, особено Присъствие. Яви ли се Мъдростта, всичко се изяснява и облекчава. Яви ли се знанието, всичко се обременява. Знанието няма Дълбочината на Древното, защото знанието няма устой. Знанието не е могло да побере в себе си Истината. Знанието е тъмно, а Мъдростта е сияеща. Само в Мъдростта човекът може да открие своя вечен и скрит Път. Мъдростта е Древен и Чист Източник, който вечно се обновява в себе си. Знанието е запушен източник и затова знаещият все се тревожи и се самообременява. Мъдрият живее при всякакви условия и промени в Покой и скрито разбиране.

Десетият Старец Мавахари

Истината съживява Древния живот

Любовта прави всичко да е живо и съществуващо. Любовта определя живото състояние, но Мъдростта е, която води това живо състояние към Истината, която първо го умъртвява и после му дава съвсем друг живот – Истинския живот, който е бил изгубен. Истината убива стария живот и съживява Древния Изначален живот – живота във вечното състояние на Душата и в безкрайното състояние на Духа. На Любовта хората се радват, но Истината е на друго мнение – тя е преобразяваща сила. Ето защо хората избират Пътя на Истината, защото Истината е строга. Тя руши старото.

Десетият Старец Мавахари

В Мъдростта човекът прекосява светове

Мъдростта е очистена енергия и затова тук човекът свободно се движи и прекосява светове. Знанието е паднала енергия и запушена и затова то обременява човека. Знанието е проблем в самото себе си. Мъдростта е решение в самата себе си. Мъдростта насочва енергията си в Древното Начало, където тя вечно се обновява. Знанието не може да се обновява и затова в определен момент то стига до задънена улица. Пътят на всеки разум е към Мъдрост и Истина.

Десетият Старец Мавахари

Мъдрецът умее да се самовглъбява

Енергията на Мъдростта винаги е насочена към същественото, същностното. Мъдрецът не е изследовател, а наблюдател. Той не изследва, а схваща и улавя нещата отвътре. Знаещият търси навън, а Мъдрецът умее да се самовглъбява. На знаещия не е дадено самовглъбяване, защото знанието е вторично – то трябва да се очисти и да стане духовно и свещено. И тогава то ще има право да се насочи навътре. Но сега то е изгубило правото си. Мъдрият живее в Тайната на живота и тя го преизпълва, прави го изобилен отвътре, защото основата на Мъдростта е Любов, а същността на Мъдростта е в Истинното. Вечният прогрес на света нищо не струва пред тихия и скромен Мъдрец.

Десетият Старец Мавахари

Неизменната Любов и Мистичната Любов

Мистичното не се изследва. Към него подходът е Любов и то ти се изявява. Но това е Мистичната Любов, а не Неизменната Любов. Неизменната Любов е вярна и величествена, а Мистичната Любов е проникновена и тайнствена. Неизменната Любов е благословена, а Мистичната вижда Тайните. Неизменната Любов обхваща всички добродетели в себе си, а Мистичната държи в себе си Тайнството на Бездната и Абсолюта.

Седмият Старец Ал Махарива

Мистичното живее в Дъното на Бездната

Мистичното е Скрита Безметежност, живееща в Дъното на Бездната, в Края на Същностното. В Мистичното няма нито човешки знания, нито духовни. В Мистичното няма правила. Бездната не се нуждае от правила. Мистичното е пълно завръщане в своето Достойнство. Мистичното се определя от Бездната. Тя е, която вижда своите и си ги избира. Бездната може да живее само с Мистичното.

Седмият Старец Ал Махарива

Търсач на Непостижения

Мистикът е Търсач на Непостижения и намира Непостижимото. Мистичният човек е невидим Дух. Не можеш да видиш Бездната му. Мистикът е неуловим – нито религия го улавя, нито учение. Той бяга от всички ограничения. Мистикът в най-висшия смисъл не е безсмъртен. Той предхожда безсмъртието. Той няма безсмъртно тяло. Той има тялото на Бездната. Тайно е неговото тяло. То е изтъкано от Безкрайност и Безметежност. Мистикът е Тайнственомъдър.

Седмият Старец Ал Махарива

Необятно вдъхновен само от Бездната

Мистикът пребивава в Бездната. Звездите не го привличат, вселената не го познава, знанието не го интересува. Той е непривързан към всичко създадено и затова вижда безкрайно. Ако Мистичното същество обича звездите, вселената или знанието, то значи, че в него има някакъв недостатък. Мистикът е необятно вдъхновен само от Бездната.

Седмият Старец Ал Махарива

Отзивчив като Безкрайната Тишина

Ако Мистикът попадне в смъртта, той я съживява. Ако попадне в живота, той го обновява. Но това е нещо със съвсем друго качество, защото той изхожда от Бездната. Мистикът тече като Безкрайността, рее се като необятен вятър, а слухът му е вкоренен в Бездната – неговата Абсолютна Родина. Мистикът е отзивчив като Безкрайната Тишина.

Седмият Старец Ал Махарива

Сключил е Завет с Неизречимостта

Ако Мистикът е дошъл в света, той не живее в него. Ако е отишъл в отвъдния свят, той не пребивава в него. Навсякъде, където е, той носи в себе си нещо друго и то е Неизречима Пълнота. Той е произлязъл от тази Неизречимост и навсякъде я носи със себе си. Той е сключил Завет с нея и затова е всякога мистично преизпълнен. Той носи в себе си Океан от радост, но друга радост е тя. Тя не е като радостта на смъртните и безсмъртните.

Седмият Старец Ал Махарива

Безкрайността е по-важна от дишането

Мистикът, това е този, който е посветил целия си живот на Вътрешното и на Безкрайността. За Мистика важен е не животът, а Тайната на живота. За Мистика важна е не само Любовта, а Безкрайността. Мистикът е незабележим като Тайното Сияние на Утринната Зора. Трябва да живееш в друго време и пространство, за да познаеш Мистика. За Мистика Безкрайността е по-важна от дишането.

Седмият Старец Ал Махарива

Корените му са пуснати в Безкрайността

Когато Безкрайността се е трансформирала в човека, родил се е Мистикът. Мистикът не е Дърво на Живота, а Дърво на Безкрайността. Неговите Корени са пуснати в Безкрайността. Мистикът не е учен, не е философ, не е религиозен. Всичко е надраснал. Нито е добър. Ако той беше учен, философ, религиозен или добър, той щеше да опетни Безпределното и щеше да се е провалил.

Седмият Старец Ал Махарива

Той практикува Безкрайността

Мистикът не блести със знания. Той носи в себе си Безкрайното. За какво са му знания да го ограничават? За какво му е философия, която да ограбва Безпределното или да сътворява теории за Безпределното? За какво му са религиозни заповеди, след като той е свободен? За какво му е наука, след като той живее на Място, до което науката стига само на теория? Мистикът е практик. Той практикува Безкрайността и тя му дава всичко необходимо.

Седмият Старец Ал Махарива

Тайната е скритият Смисъл

Мистикът никога не се стреми да обясни Необяснимото. Той живее в него. Мистикът е неопределен като Безкрайността. Той няма желания, защото желанията те обвързват със сътвореното. Без желания и отвъд желанията Мистикът е свободен. Той чувства в себе си Тайната на Безкрайността и тя му е по-скъпа от всички неща. За Мистика Тайната е скритият Смисъл. И всеки, който не е привързан, може да се обновява безкрайно с Тайната на живота.

Седмият Старец Ал Махарива

Предпочита Незнанието пред знанието

Мистикът няма недостатъци, понеже няма желания. Мистикът е търсил в себе си и е открил в себе си. Мистикът е изоставил и себе си, и времето, и вечността, за да намери Тайната. И я е открил в Безпределното. И сега само Безпределното му говори. Ако Мистикът влезе във водата, той не се мокри, защото той влиза в Духа си. Мистикът предпочита Незнанието пред знанието и поради това узнава нещата.

Седмият Старец Ал Махарива

Не чете книги, чете себе си

Мистикът не чете книги, той чете себе си. Той чисти себе си и колкото повече се чисти, толкова по-дълбоко чете. Когато Мистикът говори, ти чуваш Шепота на Безпределното. Когато земният човек говори, ти чуваш звука на смъртта. Слушайки Мистика, ти встъпваш в отношения с Тайната на живота. Не е ли Тайна на живота това, че същественото е с кой ще встъпиш в отношение? Мистикът, това е самото Благомислие. Благомислието е Тайната на живота, която му е разкрита.

Седмият Старец Ал Махарива

Мистичната Сила обича уединението

Мистичната Сила в човека е тази, която вижда в Безкрайното. Тази Мистична Сила има Обхвата на Безкрайността. Мистичната Сила не е качество, а проникновеност. Мистичната Сила е съставена от Чистота, Простота и Дълбочина. Мистериозното управлява Мистичното. Чистотата тържествува, Простотата ликува, Дълбочината вижда. Мистичната Сила обича уединението, защото в уединението е скрито Истинното.

Седмият Старец Ал Махарива

Вкусът на Мистичното

Какъв е Вкусът на Мистичното? Неуловим, неусетим, скрит Вкус, Безвкусие – Простота на Безкрайността. В който и свят да се намира Мистикът, той не губи Вкуса си, не губи Безкрайното в себе си. Мистикът е съзнателно отстъпчив. Така той се придвижва все по-навътре в Мистичната Сила. Мистикът преодолява препятствията с отстъпване и така те го пропускат край себе си. Мистикът е същество, прогледало в Мрака. За него светлината е бедна.

Седмият Старец Ал Махарива

Той не е Същност, нито същество

Мистикът, това е Умъдрената Свещена Сила в човека. Речта му е Сила на Безкрайното. Словото му е тихо. Мълчанието му е сияещо. Тишината му е дом. Но Мистикът не живее нито в речта, нито в словото, нито в мълчанието, нито в тишината. Мистикът живее в Безпределната Откритост. Той даже не е Същност, нито същество. Той е Безпределие. Мистикът ни призовава към Неизреченото Несъществувание. Велико е Присъствието му. Възвишено е Безмълвието му и чрез това той има Ключ, с който прави тънки преходи между световете.

Седмият Старец Ал Махарива

Хаосът му е Съкровено подреден

Древното е подобно на Съкровеното. За Древното всичко е Дом, всичко е Радост. За негова Реалност се смята Хаосът, но Хаосът му е Съкровено подреден. И кой може да го упрекне? За Древното няма понятия. То всичко подрежда. Древното е тайна Реалност. Тази Реалност не те призовава към ред и порядък, нито към разбиране. Тази Реалност те призовава към Доверие. Щом имаш Доверие, всичко ще се подреди.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Древното е особен Подход към нещата

Древното е всякога Мъдро. Когато то обърква реда, е пак Мъдро, защото то подготвя нов ред. Древното всякога знае какво прави, но не обяснява. Древното няма облик, защото е Неизразимо. То диша Безкрайност. То живее в Незнание, защото няма край и не може да се самоузнае. Чрез Незнанието си то се самообогатява. Древното не е факт, не е идея, не е опит, не е сила. То е особен Подход към нещата. Откриеш ли този Подход, открил си собствената си Тайна.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Не се разкрива, защото то е най-разкритото

Древното е скрито, но е достъпно. Скрито е в Истината и е достъпно чрез Истината. Който няма Истината в себе си, тогава Древното му се изплъзва и то става незабележимо. Който има Истината, го забелязва. Който забелязва Древното, той придобива Свободата си. Който не го забелязва, се заробва. Древното не се разкрива, защото то е най-разкритото нещо. Нали то е, което е навсякъде? Не е ли това забележимо?

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Да съумееш да не го създадеш

В Древното няма нищо подобно на човека. Древното е Мистериозна Прасъщност. Древното съществува като Несъздаденост. Никой не може да го създаде. Древното е Скрит Създател. За да постигнеш Древното в себе си, трябва да съумееш да не го създадеш, защото ако го създадеш, ще го изгубиш. Това умение на Несъздаването се дължи на Незнанието. Когато влезеш в Дълбините на това Незнание, ще срещнеш помрачеността. И благодарение на помрачеността ще го узнаеш. То е скрито там и ще ти се усмихне. Това е усмивката на Безкрайността.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Всичко му е облик, но то няма облик

Древното се слива с всичко и затова е трудно да се отличи. То влиза в реката и тече с реката. Ти виждаш реката, а всъщност само Древното тече. Ти чуваш ехото, а всъщност само Древното ти отговаря. Ти казваш: „Това е тъмнина“, а всъщност Древното е скрито там. Ти казваш: „Това е смърт“, а всъщност Древното живее там. Ти казваш: „Това е светлина“, а всъщност Древното свети там. Ти казваш: „Това е тишина“, а всъщност то е Тихото в тишината. Древното е навсякъде, защото всичко му е облик, но то няма облик. То само се крие в облиците.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Мъдрият прилича на Древното

Древното понякога прилича на Мъдрец. То откликва на всичко. Когато има буря, Мъдрецът е в Покой, защото Древното е в него. Мъдрият не се държи за бурята, а за Древното. В бурята той вижда само Древното и така не вижда бурята. Ето защо Мъдрият прилича на Древното. Някои мислят, че бурята се движи, но само Древното се движи. А бурята е само слуга на Древното. В бурята Мъдрият е усмихнат, защото общува с Древното. Къде е Древното? Древното е в усмивката на Мъдрия. Мъдрият няма усмивка, той само откликва на Древното и така Древното му дава усмивката си.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Незнанието е Чиста Мъдрост

Древното е Поток от Незнание, а Незнанието е Чиста Мъдрост. Древното поражда нещата, без то да се ражда. То променя нещата, без да се променя. Древното си има свой особен език и това е Безмълвието. Който го чуе, нищо не чува, но се обогатява. Древното храни и външните, и вътрешните неща, но самото то не се храни, няма нужда от храна. Древното движи всичко към себе си. Така е устроен Пътят.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Древното е изпращач на трудностите

Древното е навсякъде, но е непостижимо. Древното е Правелик Жизнен Източник. От него тече най-чистата Светлина. В Древното не можеш да намериш смисъл, но ако намериш, не можеш да го изразиш. Древното не се поддава нито на слова, нито на мълчание. Древното е изпращач на трудностите, защото то знае, че след трудностите идва ясното зрение. В това ясно зрение никой вече не може да заблуди Мъдрия, защото той вече живее с Древното.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Древното няма бъдеще

Когато Древното иска да даде подарък на Мъдрия, то му дарява Тишина – звучаща Тишина. Тук звучи Полъхът на Древното. Древното не държи на думите, нито на мълчанието. Древното държи на Истинното, защото то е Вход към него. Истинното е намек за Пътя към Древното. Чрез Истинното човек пътува от себе си към Древното. Без Истинното човек пътува от себе си към себе си и така изпуска Древното. Никой никога няма да узнае бъдещето, защото Древното няма бъдеще. За какво му е бъдеще? То има Безкрайността.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Събитията се ръководят от Неуловимото

Древното е Неуловимо, защото Абсолютът го е скрил в Себе Си. Най-висшата практика на живота е в Неуловимостта. Нищо не трябва да те улови – нито светът, нито времето, нито тялото, нито вечността. И тогава ти ставаш Свободен като Древното. Вселената се ръководи от Неуловимото. Небето се ръководи от Неуловимото. Събитията се ръководят от Неуловимото. Когато станеш Неуловим, ще създадеш в себе си Древното. Бъди Неуловим и ще догониш Древното.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Съкровеното чувство и Древното чувство

Към Древното Тайните са обърнати с лице. Към другото Тайните не се виждат и не се разбират. А който не е разбрал Тайните, живее в ограниченията на живота. Щом си истинен към себе си, ще дойде ден, когато ще ти се открие Тайна. Който е създал в себе си Истинно Съкровено чувство, той е открил Тайната на Вечното. Що е Вечното? То е Истинното Съкровено чувство. В това е основата на Вечното. Що е Безкрайното? Истинно Древно чувство.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Никога няма да стане познаваема

Любовта е, която създава Вечното. Мъдростта е, която създава Тайното. Истината е, която създава Безкрайното. Вечното, Тайното и Безкрайното са Скритостта на Древната Мистерия, а Древната Мистерия е Скритостта на Абсолюта. Чрез Любовта може да се открие Вечното. Чрез Мъдростта може да се открие Тайното. Чрез Истината може да се види Безкрайното. Но Древната Мистерия не може да се узнае. Към нея може само да се приближаваш. В Древната Мистерия има една степен на Скритост, която никога няма да стане познаваема.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Който познава Неведомия Път

Който познава Неведомия Път, той живее в Необятен Покой и в друго Присъствие – в Присъствие на Тайната. Него Тайната го води. А който не познава Неведомия Път, него животът и смъртта го водят и той не знае откъде идва и къде отива. Този, който познава Скритостта, знае, че нито идва, нито си отива. Той знае, че само слиза и възлиза – слиза от Неведомия Път и се връща в Скритостта му. Той живее като уравновесен, безмълвен и безпределен, защото животът и смъртта не го познават.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Събитията не го улавят

Който познава Скритостта, е Мистериозен. И когато той попадне в тежки събития, там той вижда собствения си Покой и Свободата си, защото събитията не го улавят. Те се учудват на Скритостта му и Подхода му. Събитията разбират, че си имат среща с човека от Мистериозното, и те му се възхищават, защото Мистериозното е било, преди да се родят събитията. Мистериозното е несмутимо, защото то е съставено от Пречист Огън, а събитията са съставени от смесен огън.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Живее в Дъното на нещата

Човекът на Неведомия Път има в себе си Изначален Подход. И влизайки в този Подход, той си остава непознаваем за света и духовете. Човекът на Неведомия Път живее в Дъното на нещата. Той живее в Дълбоко Непознаване на нещата, откъдето идва и Великата му Преизпълненост. Той не изучава непознатите неща, а ги наблюдава съкровеномъдро и те му разкриват нещо от своята Незнайност. Така той се обогатява. Той е обвързан с Незнайното и поради това се обогатява безкрайно.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Незримата Видимост

Неведомият Път израства от необвързаност със световете. Неведомият Път е Еликсирът на Живота. Този Път дарява човека с тайната способност за самовглъбяване, за самоизчезване. И в това изчезване остава само Тайната на човека и Неведомото. И така човекът става част от Неведомото. Той вече няма врагове, няма и приятели. Избрал е Тайноведението, което е Незримата Видимост. Той вече вижда в Незримото, но не говори.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Не разчита на опит, а на Тайноведението

Мистериозният човек следва единствено своя Незрим Път. Мистериозният човек не разчита на опит, а на Тайноведението. И то го води към нещо, което е отвъд опита. Опитът е очакване, а Мистериозният човек не очаква и затова получава нещо, което е отвъд опита. Мистериозният човек пребивава там, където отсъства опитът. И тогава се явява Неведомото. То се завръща само при Човека – Мистерия.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Истината се изплъзва на усилията

Истината съвпада само с Пълнотата на Мистичния човек. Истината няма образ, тя има само Пълнота, Преизпълненост. Истината е странна Реалност. Тя не общува с човека, но общува с Тайната на човека. Тя живее най-вече в този човек, който е постигнал нерушимо уединение. Истината е съвместно движение с Мистерията. Истината не се постига с усилия към нея, а с Любов към нея. Тя се изплъзва на усилията. За усилията тя си остава Непозната Земя, но за Любовта тя се открива, защото някога във Великата Прадревност Любовта ѝ е подала ръка. А Истината всякога помни. И сега тя има поглед за Любовта и се слива с нея.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Древните Очи са пратеници на Тайната

За Древния Път трябва да имаш Древни Свещени Очи. Това са Очи, които са видели Дълбините на Жертвата. Това са Очи, които са разбулили Мистичното в себе си. Древните Очи са запечатали Свещената Сила в себе си и поради това мракът се страхува от тях. Древните Очи са Дом на Огъня. Те са пратеници на Тайната. Те са Свещени, защото са зърнали Бащата на Тайната. И са Мистични, защото са зърнали Мистерията на Бездната.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Посвещение в Скритите Знания

Когато си узрял за Неведомия Път, той те докосва духовно и те повежда по Пътя към боговете. Неведомият Път е Посвещение в Скритите Знания. Неведомият Път е преминаване на Духа през голямо страдание и мрак, откъдето той извлича голяма Мъдрост. Неведомият Път е свързан с Мистичната природа на живота, с Мистичната природа на Свещения Огън. Този Път е Неизречен Път и това е Посланието на Скрития Бог.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Тези Очи могат да стопят и диаманта

Истината е Словото на Вечния и Скрит Бог. И всеки, който си строи Словото по образа на Истината, той придобива Мистичното явление на енергията, Мистичното Дихание на Субстанцията. Който познава това Слово, което е образ на Истината, той придобива своите Вечни Очи и тези Очи вече не виждат съдбата – старото състояние на съзнанието. Те виждат Вечния си Път. Тези Очи вече са Космически сили в Пътя. Тези Очи могат да стопят и диаманта. Никой демон или ангел не иска да срещне тези Очи.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Неведомият Път е Съхранената Съкровеност

Неведомият Път е Скритото Предание. Неведомият Път е Скритият Ключ към проникването и познаването на Божията Тайна. Неведомият Път можеш да го откриеш само в Неизразимата Дълбочина. За Неведомия Път не са нужни крака, очи, уши. Неведомият Път е поле на Духа, поле на най-древната Съкровена традиция. Неведомият Път не е някаква Скрита Тайна, а той е Съхранената Съкровеност.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Тайното Откровение го застига

За този, който е готов, Неведомият Път идва и се открива моментално. Който дълго и с Любов се е подготвял, Тайното Откровение го застига. Древното Тайно Откровение отключва смисъла на живота. Отключва още и Видение на част от Божията Тайна и Великото Единство на Скритото Братство. А тези, които не се развиват Съкровено, Тайната на живота не стига до тях.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Неведомият Път е опората във всички светове

Неведомият Път е рождение от Свише, рождение тайнствено. Това рождение е Венецът на чистите искрени усилия, Венецът на скрития живот от погледа на света. Неведомият Път е Древно Дълбинен и Умълчан. Понеже този Древен Път мълчи, то неподготвените оцеляват. Неведомият Път за Избраните е опората във всички светове.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Облечен в Истината и Мистерията

Който е влязъл в Неведомия Път, никакъв свят вече не може да го заблуди. Неведомият Път е облечен в Истината и Мистерията. Неведомият Път съответствува на определена степен на съзнанието. И тогава на Неведомия Път се дава Откровението на Истината. И така Неведомият Път утвърждава в себе си човека. Този човек вече е скрито ядро на своя народ, но той е и отвъд народа. Той спада към една скрита група на човечеството. Човекът на Откровението е завинаги възроден в Тайната на Братството.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Човекът е мярка, а не събитията

Не са важни външните събития, а това, което се случва в Дълбините на човека. Човекът е мярка, а не събитията. Събитията не решават нищо, но човекът решава всичко. Човекът решава дали да отстрани смъртта и дали да ѝ се отдаде. Но отстраняването на смъртта, това е човекът на Истината. Докато обикновеният човек нищо не решава, защото любовта му е земна, второстепенна. А Търсачът се движи навътре в ядрото на Любовта. И когато влезе в това ядро, той вече не се движи в течението на обстоятелствата, а е над обстоятелствата.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Отвъд съзнанието

В Неведомия Път е внедрен Древен Пламък. Неведомият Път е проходим само чрез Истината. В Неведомия Път се раждат боговете, а в обикновения път се раждат човеците. Обикновените хора идват и си отиват, а Неведомият Път все ги чака. Неведомият Път е Око за Тайната на Бездната. Той се явява като Ръководство в Незримото. Неведомият Път е Път на Мистичните съзнания. В Неведомия Път добродетелите не са важни, защото те биха ограничили Безпределността. А щом я ограничат, те вече са зло. Неведомият Път е отвъд човешкото и духовното, отвъд света и вселената. В Неведомия Път има нещо, което е дори отвъд съзнанието.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Запечатан с Безмълвие

Неведомият Път е творение на Мистерията. Той е запечатан с Безмълвие. Той не се разкрива на ума. Той се разкрива на Мистичното Съзнание във вид на Усмивка – Усмивка от Скритата Мъдрост. И тази Мистична Усмивка се явява Ключ към Вътрешния Храм, ключ към Единното Съзнание. Някога Единното Съзнание се е разделило на две и сега с Първичната си част то призовава Мистиците, а на другите им оставя да живеят в световете на ограниченията.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Един Стар, Потаен свят се отключва

Неведомият Път е символ. Това означава да навлезеш в себе си, в своята Вечност и да тръгнеш още по-навътре в Пещерата, което е друго име на Древната Майка, Древната Бездна. Но там можеш да влезеш само с Тайно Слово, с особен Глас. Това е наречено Гласът на Словото. И тогава от Древния Ефир се явява Свещен знак. И така един Стар, Потаен свят се отключва и ти заживяваш във Вдъхновението на Мистичното Съзнание.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Където още дори Истината не е била родена

Неведомият Път преодолява звездите, преодолява слънцата. Той е завръщане във Великия Промисъл, който е Богочовечеството. В Неведомия Път това, което ти влияе, е единствено Мистерията, Невидимото. Неведомият Път е Път на Древния човек в нас. Това е Пътят на този, който се завръща в своята Древност, във Великото Безначалие – в Мястото, където още дори Истината не е била родена.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Чуват и в мрака Гласа на Древността

Тъмнината и мракът съществуват само за тези, които са се отрекли от Древността и нейния Замисъл. Но тези, които имат в себе си Истината, те чуват дори и в мрака Гласа на Древността. Така тя ги вика при себе си. А тези, които нямат Истината в себе си и са я продали за този свят, те и в светлината не могат да чуят Повика. Те не познават Тайнството Глас. За тях Гласът говори на неразбираем език. Докато Древността говори на разбираем език. Древността познава езика на чистото сърце. Който има това чисто сърце, е заключил тъмнината в ъгъла. И тя стои там като камък и не мърда.

Вторият Старец Азавот Махария

Живееха в светлината и не познаха Истината

Тъмнината е само една сянка. Мракът е една по-голяма сянка. И ако ти познаваш себе си и Истината в себе си, няма да се занимаваш със сенките в живота, нито със светлината. Ти ще търсиш единствено Древния, защото Истината в тебе Му е Древен Приятел и Брат. Аз познавам много хора, които бяха хора на тъмнината, и те преодоляха светлината и се завърнаха. Знам и такива, които живееха в светлината и си останаха в нея. Те не познаха Истината.

Вторият Старец Азавот Махария

Гласът, който ще те отведе в Древния

Тъмнината и светлината са само енергии, а Истината е свързана с Прасъщността. Тази Прасъщност е по-тънка, по-скрита, по-дълбока. В нея слиза и живее Древният. Имай търпимост към всичко, но не и към невежеството си, защото невежеството чува само гласовете на празнотата. А ти, който търсиш Истината, ще чуеш Нематериалния Глас – Гласът, който ще те отведе в Древния, защото този Глас е Негов Служител. Защо ти са тъмнината и светлината? Те са второстепенни. Задай си въпроса: „Защо Древният не живее в мен?“ Не „Кой съм аз?“, а „Защо Древният не е вътре в моя живот?“ Защото ако Древният е вътре в твоя живот, тогава животът не е живот, а Безкрайност.

Вторият Старец Азавот Махария

Мракът е Скрит Поток на Любовта

Мракът е Тайна. Мракът е Скрит Поток на Любовта – Магическото оръжие на Бога. Само в Мрака ти изгряваш, не можеш да изгрееш в светлината. Мракът е условието, където изгрява Същността. Знаят ли хората, че Мракът е Изворът на Същността? Но трябва да имаш Огън, силен Огън, голям Огън. Иначе Мракът си остава Мрак.

Вторият Старец Азавот Махария

Повече и от слово, и от Тишина

Когато влезеш в Мрака, имаш ли ти съзнание за Скритата си сила? Когато си в Мрак, можеш ли ти да светиш в себе си? Можеш ли да бъдеш свещ за себе си? Можеш ли да се свържеш с Гласа в себе си – Гласа, Който е над всички стихии? Да познаеш този Глас, изисква се разбирателство с Невидимото. И тогава този Глас ще те просветли. Този Глас е повече и от слово, и от Тишина. Този Глас е Смисълът на живота, Смисълът на уединението, защото уединението е Тайнственият Път към Този Глас. И Този Глас се нарича Истината.

Вторият Старец Азавот Махария

Недокоснат от упадък и възход

Този Древен Глас, превъзхождащ и словото, и Тишината, е недокоснат от упадък и възход. Той е постоянен Сияещ Център. Този Глас е Древен Знак. Той дарява уединението. Той дарява неизказаното. Той дарява Духа. Той дарява Свободата. Но трябва да Го спечелиш на своя страна. Този Глас е скрит в Мистерията. Той е произнесъл всичко, което е станало. Той живее в Скрит Мрак, откъдето осиява съществата.

Вторият Старец Азавот Махария

Мракът – това е Скритият Източник

Древен, Древен Мрак – но това е Скритият Източник. От Него е произлязло всяко достойно Вдъхновение. Мракът е Скритата идея на Истината – той е Обетованата Земя, но ако можеш да преодолееш себе си. Който не може да преодолее Мрака, той пропада в собственото си аз. Чрез Мрака човек става просветлено и осъзнато същество на Вечността. Мракът няма нужда от религия, а от това да стигнеш ти до себепознание.

Вторият Старец Азавот Махария

Мракът ни разбира по-дълбоко от светлината

Мракът заражда в нас Вечността и Безкрая. В Мрака е скрито Откровението за твоя живот. Висшето Откровение е Тайнство на Мрака. Светлината не може да ни даде такова Откровение. В светлината ние се отпускаме, а в Мрака ние се мобилизираме и себепознаваме. Мракът ни разбира по-дълбоко от светлината и затова той ни дава Откровение, по-дълбоко от светлината. Светлината ни дава само прозрения, а Мракът ни дава Откровението. Когато Откровението на Мрака се излее върху нас, ние придобиваме своята Цялост.

Вторият Старец Азавот Махария

Мракът ще се яви на достойния

Това, което Адам е загубил, е Мракът. В своето минало той не е могъл да познае Мрака и да се сприятели с него. Христос е познавал Мрака и затова когато Неговата Голгота дойде, Той влезе в Мрака с познаване и се сля със Своя Отец. Адам не беше достоен за своята Голгота, за срещата с Мрака. И той отиде в света на светлината, където и досега се лута. Когато някога Адам стане достоен, Мракът ще се яви, за да провери дали Адам ще познае своя Отец и ще стане Вечност, защото малкият дар на Мрака е Вечност.

Вторият Старец Азавот Махария

Мракът е Реалност на Неведомото

Вярно е, че тъмнина няма, но Мракът съществува. В тъмнината е роден човекът, в Мрака е роден Духът. Тъмнината е нереална, човекът е нереален, но Духът е реален, той е Скрита Реалност, защото е произлязъл от Мрака – Преизобилната Светлина, Изначалната. И Духът е станал Устой, сиреч Дух – Вечност и Безкрайност. Тъмнината е само идея на Невидимия свят, докато Мракът е Реалност на Неведомото.

Вторият Старец Азавот Махария

Мракът е Дарът

Мракът е създаден, за да се сроди с Тайната на човека, с Духа и да преодолее човешкото, земното. Тъмнината те забавлява, а Мракът те учи на Вечно отношение към Източника. В тъмнината живеят тези, които нямат отношение нито към себе си, нито към Вечното. Тъмнината е свързана със застоя, а в Мрака е обновлението. Тук Духът излиза от застоя и придобива Мъдростта на отношението си към своя Източник. Мракът е Дарът.

Вторият Старец Азавот Махария

Истината не е дадена на човека, а на Духа

Да минеш през Мрака и да оцелееш, това не е постижение на човека, това е постижение на Духа. То е постижение на Висшето съзнание. Във Висшето съзнание човекът отпада, остава Духовното Начало, което е Нероденото. Човекът страда, защото човешкото се проявява в него. Когато Духът започне да се проявява, той ще го научи на Освобождение, на Нероденост. Мракът е труден Път, но в него се ражда Истинното разбиране. То не е човешкото разбиране, то е Дух и Истина. На човека не е дадена Истината, тя е дадена на Духа в него. Само Чистият Дух е Дом на Истината.

Вторият Старец Азавот Махария

Мракът е Скритата Слава на Бога

Мракът е Скритата Слава на Бога. Той е Сиянието на чистата вътрешна Духовност и от тази Духовност идва Вдъхновението. В Мрака се ражда коренно новото разбиране. И Духът започва да изразява себе си като Бездната, като Безкрайността. Това ново разбиране започва да улавя Скритото значение и на обикновените неща. И тук човекът заживява особено – като едно вечно и тихо присъствие. И той всякога е обърнат с лице към Истината.

Вторият Старец Азавот Махария

Избраниците на смъртта

Мракът е тънка Тайна. Той си избира съществата и те се наричат Избраниците на смъртта. Но това е смъртта, която съживява, а не смъртта, която приспива. За Избраните смъртта е живот в невидимия свят. За неизбраните смъртта е илюзия в невидимия свят. Избраните започват да придобиват постепенно своята собствена безкрайна вътрешна Дълбочина. Така Избраният от Мрака става достоен Трон за Бога и Неговата Воля.

Вторият Старец Азавот Махария

Скрижалите на Дълбините

Да проникнеш в Мрака и да оцелееш, то е придобиване на Скрижалите на Дълбините, то е Прозрение в Дълбините, то е скрит празник на Мистичното съзнание. В Мрака е скрито Съкровището. То е съдържание, но без образ. Мракът отстранява недостойното и отваря път на Духовното. В Мрака има тайно Духовно Око. Това Око вижда кой има Същност и кой си въобразява, че има. Мракът е началото на Възвишената Мистика.

Вторият Старец Азавот Махария

Истината е скрита в Сърцето на Тишината

Истината е излъчване на Бога, на Безкрайността. Истината е скрита в Тайното Сърце на Бога, в Сърцето на Тишината. Истината е Опората. Тя крепи човека, тя крепи света, тя крепи вселената. В Истината е скрит Мистичният Глас на Покоя. Животът е породен от Словото, Пълнотата е породена от Истината. Истината е особен въздух, но откъде е дошъл въздухът? От Духа. И ако ти знаеш как да дишаш, се завръщаш в Истината, която живее в Духа.

Първият Старец

Кое е най-скритото нещо?

Кое е най-скритото нещо? Гласът. Гласът на Абсолюта. И всички го търсят, и искат да го уловят, да го чуят. Да чуеш този Глас, то значи да станеш Бездна. Що е Гласът? Шепот от Прадревна Тайна. Когато този Глас се яви, ти разбираш какво е жертвата. Без този Древен подтик жертвата е неуместна. Но ако Древният Глас ти се изяви, тогава вече жертвата не е от този свят. Тогава вече жертвата вече е Път към Тайната на Бездната. Що е жертвата? Таен образ на Бога.

Първият Старец

Ще познаеш Великото Навътре

Имаш ли Истината в себе си, ще виждаш по-далече от очите. Имаш ли Истината в себе си, ще имаш особена усмивка – усмивката на вечното състояние. Имаш ли Истината в себе си, Мистерии те пазят и Вятърът тогава е на твоя страна, защото ти вече си Свещена Земя. И тогава тайна увереност се въплощава в тебе, а кладата става само един приятен полъх, защото твоята увереност превъзхожда кладата. Не е ли светът една клада? И ако ти имаш Истината в себе си, ще познаеш Великото Навътре, защото навън е уплътняването, а Навътре е обезплътяването, Освобождаването. Така говори Незнайният Разказвач.

Първият Старец

Мълчи и следвай Безмълвието

Мъдростта е Негово Присъствие. Той е излъчил Присъствието Си и ние вече имаме Мъдростта Му. Според Мъдростта нашият Произход е Свещен, но когато Свещеният Произход мълчи, тогава човекът е произлязъл от маймуната. Но който иска да узнае своя Произход, той трябва да мълчи, а не да го търси с въпроси. Мълчи и следвай Безмълвието. Следвай Безмълвието, което води към Истината. И тогава ще изчезне не само маймуната, но и човекът. И ще остане само Свещеното, Същността.

Първият Старец

Премъдрият е Бездна от Безпределност

Когато Мъдростта ни е заговорила, заговорил ни е Чистият Вътрешен Глас. Любовта, Мъдростта и Истината са Вечната динамика на Бога. А старото дърво за познанието се движи много бавно, защото то не е позволило на Вечното и Безкрайното да се проявяват. Мъдрият човек е канара от Вечност. Премъдрият е Бездна от Безпределност. Любовта на Мъдрия е Духовна. Любовта на Премъдрия е Древна. Това е Любов, която е скрита във вътрешността на Съкровеното Древно Пространство.

Първият Старец

Ограби своето страдание

Мъдрият не воюва с оръжия. Словото е неговият Велик Воин. Словото е неговата Крепост, защото той слуша Словото и Словото го слуша. Знаещият човек бива ограбен от трудностите и страданията, но Мъдрият – това е друга Сила. Той е ограбил страданието и затова страданието не го желае. Казвам: Ограби своето страдание, вземи му силата и я превърни в Око – Око, чрез което да видиш Мъдростта на Създателя. Що е Мъдростта? Духът на Древността.

Първият Старец

Свободата – Дарът на Бездната

Душата, това е Вечната гледна точка. Духът, това е Безпределната гледна точка. Душата, това е осъзнатата Вечност. Духът, това е осъзнатата Безпределност. Който е съединил Душата и Духа в себе си, той е постигнал Свободата – Дара на Бездната. Що е Свободата? Скритостта на Бездната. Къде живее Скритостта? В Уединение.

Първият Старец

Къде е скрита Скритостта?

Къде се намират всички обстоятелства? В Скритостта, в Духа. Той е, който ги владее. Къде е скрита Скритостта? В Нищото – Най-дълбоката Древност. Що е Най-дълбоката Древност? Храмът на Вдъхновението. Скритостта покорява. Скритостта покорява с Безмълвие. Скритостта е Еликсирът на Безмълвните. Скритостта, това е Духът, Който ни разкрива Тайната на живота.

Първият Старец

Абсолютът е Скритият Корен

Абсолютът е Коренът, Скритият Корен, Коренът на нещата. От Него е произлязла Неизразимостта, Потайността и Безпределността. От Него е произлязъл Живият Език на Невидимото. От Него са произлезли Уединението и Тайните на живота. От Него е произлязла Сияещата Душа на Космоса. От Него е произлязла Истината. И всеки, който придобие Полета в Безмълвието, ще узнае Истината, която е Шепот на Древността, която е Мистичен образ на Безмълвието.

Първият Старец

В Мрака е Светилището на Бога

Духът е отвъд явленията. Мракът е отвъд явленията. И затова Мракът е скрито Съкровище. Който преодолее Мрака, отива отвъд явленията. В Мрака всичко човешко се погребва, остава само Божественото, Устойчивото, Истинното. Казвам: Мракът е спасител за този, който го разбира. А който не го разбира, той угасва в светлината. В Мрака е Светилището на Бога, но ако успеем да го видим. Иначе се завръщаме в застоя на светлината.

Първият Старец

Той вече не пие водата, пие Съкровеното

Мракът е скрил в себе си Най-древното Знание. Той е скрил в себе си Истинското Знание за Бога. Мракът е отвъд мисловното знание. Мисловното знание е камък, мисловното знание е твърдо. Истинското Знание е Шепот. То е леко, то е течащо, то е ручей. Който е минал през Мрака, той вече не пие водата на света, той вече пие Съкровеното. Думите на такъв човек са Цветя, те са плодородна земя.

Първият Старец

В Древното Сърце е заключена Истината

Мъдростта е Свято Сърце. Това Сърце се е откъснало от света и е избрало Пътя на Небесата. Когато си поднесъл своето Сърце на Небесата, твоето Сърце ще бъде обучено в Благост. Когато Сърцето стане меко и благо, Мракът ще потрепери, защото това Сърце е било преди Мрака. Това Сърце е Древно. В него е заключена Истината. Мъдростта е могъща чрез Светостта на Сърцето. Това Сърце има в себе си Очите на Безкрайността. Това Сърце изгаря Мрака, защото това Сърце е Повелител и Господар в Невидимото.

Първият Старец

Който изгаря за Него, не Го постига

Абсолютът няма лице, няма облик, няма вечност, няма време, няма безкрайност. Който изгаря за Него, не Го постига. Абсолютът е Непостижим. Истината е мост към Неговото Непознаване и Безмълвие. Любовта е Тайнство на Свещената Бездна, но Абсолютът не е нито Тайнство, нито Бездна – Той ги превъзхожда. Той е толкова навътре, че дори и да се отвори Вратата на Тайните, Незнанието за Него си остава.

Първият Старец

Три Стихии на Всемогъщата Древност

Любовта е Вечното Жертвоприношение. Мъдростта е Вечното Благоухание. Истината е Вечното Освобождение. Но има Древен Път, който отива по-навътре. Само Старците го знаят и само някои от Божествата. Освен четирите стихии на природата, има и три Стихии на Всемогъщата Древност – Стихията на Хаоса, Стихията на Бездната и Стихията на Мистерията. Който е преодолял Стихията на Хаоса, се е родил при боговете. Който е преодолял Стихията на Бездната, се е родил при Божествата. Който е преодолял Стихията на Мистерията, се е родил като Старец.

Първият Старец

Не е животът най-великото благо

Говорил съм ви много за живота, за това най-велико благо, което е животът. Днес ви казвам: Не е животът най-великото благо, но през него трябва да преминете. После ще дойдете до срещата със Стихията на Хаоса, после – със Стихията на Бездната. Безсмъртието е гласът на Вечния живот, но то не е всичко. То е само едно начало. Безсмъртният пие Вечност, но той още много има да учи. Той не познава Бездната и Скритото в нея. Казвам: Дълъг път ви чака, докато постигнете в себе си Мистичната Сила на хилядите Огньове.

Първият Старец

Мистичното Оживяване

Колкото по-навътре, толкова повече изчезват световете. Колкото по-навътре, толкова повече изчезва пътят. Колкото по-навътре, толкова повече Нероденост. Колкото по-навътре, толкова повече Неведомост. Колкото по-навътре, толкова повече Жива Вода. Живата Вода тече отвътре. Колкото по-навътре, толкова повече Мистично Рождение, Мистично Оживяване.

Първият Старец

Смъртта идва, за да отнеме смъртта ти

Що е смъртта? Целувка. Тя тайно целува пробудените, избраните. Тя знае тяхната Тайна. Що има в смъртта? Казвам: В смъртта тайно блика Безсмъртието и Вечната Радост. Смъртта е Тайна на Радостта, Тайна на Вселената, Тайна на Възраждането. За пробудения смъртта идва като слънчевите лъчи, тя идва като ръцете на светлината. Смъртта идва, за да отнеме смъртта ти. Това не за всеки е разбираемо. Смъртта идва да те спаси от твоя мъртъв живот. Вие още не познавате смъртта като пълноводна река.

Първият Старец

Словото е Извор на Тишина

Посветеният е постигнал Мистични разговори със Словото. Словото е близко и сродно с Посветените, но за обикновените хора то е Незнайна земя. Словото е Велик вътрешен Космос – Космос, съставен от различните звуци на Тишината. В Словото е Мистичният Разцвет на Тишината. Самото Слово е устроено така, че то бяга към Дълбините на Тишината. То се крие като невидим вятър и затова Посветените го търсят в Безмълвието. И ако станат безмълвни, то им отговаря от Безмълвието. Словото много обича Безмълвието – своята Несътворена и Неизразима Родина. За тези, които го познават, Словото е Извор на Тишина.

Първият Старец

Истината е явление на Нищото

Истината не се вълнува от бъдеще, тя има в себе си същественото – Безкрайността. Истината не е наука, нито религия. Науката има знания, но няма Душа. Религията има вяра, но няма Дух. Истината има в себе си и Дух, и Душа. Истината е явление на Нищото, явление на Великата Безкрайност. Истината живее в пълно единство с Бога и Безкрайността, а науката и религията са само път към Пълнотата на Истината. Но само в Истината Бог е в чист вид.

Първият Старец

Не очаквай Възкресение, а го създай

Мракът разговаря с човека на Истината като с близък човек и му отваря вратата, като му казва: „Мини оттук. Бог те очаква.“ Спасението не е в очакване на Милост. Спасението е в познаването на Истината. Христос е жива Истина, а не църковно учение или религия. И ако ние не станем Истина, ще говорим за Христос, без да Го познаваме. Казвам: Не очаквай Възкресение, а го създай. Истината е, която създава Възкресението. Истината е могъща като Бога, защото тя не е очакване, а изпълнение. Тя не очаква, тя се е сляла с Бога.

Първият Старец

Всяко истинско преживяване е Безмълвно

Мистичният човек, това е Любовта, която е надминала живота и смъртта. Мистичният човек превъзхожда и земното, и духовното знание. Мистичният човек е познавач на Безмълвието. Що е Безмълвието? Река от Чиста и Древна Прасветлина. Безмълвието е единно с Дълбокото. Ето защо всяко истинско преживяване е Безмълвно. Ако за това преживяване може да се говори, значи нещо му липсва. Когато преживяването е истинско, то е открило смисъла на живота в Безмълвието. Казвам: Това преживяване е особено и съкровено наставление към Мистика.

Първият Старец

Мистичното Дихание

В Душата е нашата Висота. В Духа е нашата Дълбочина. Когато имаме Душа и Дух, ние сме във връзка с Мистичното Дихание. Мистичното Дихание осъществява истинското възприятие. Това е възприятие за Тайната на Бога. Това възприятие улавя Неизразимото. Това възприятие е Древният Източник на Вдъхновението, а Вдъхновението е Чистият Дух на Божествената Вселена. Вдъхновението няма народност, то идва от Божествения свят и принадлежи на него. Вдъхновеният човек е Божествен човек. Той е произлязъл от Истината.

Първият Старец

В Мрака се ражда Вечният Възход

Който се страхува от Мрака, бяга от своята Дълбочина. Не се страхувай от Мрака, а от собствените си слабости, от собствените си пропасти. В Мрака се ражда Вечният Възход към Мистичния Бог. Мракът е Майка за Търсачите на Истината и Баща за Търсачите на Мъдростта. В Мрака се осъзнаваш като Дух и Тайна, докато в светлината си само Душа. В тъмнината си ум, но в Мрака възхождаш в Духа.

Първият Старец

Мракът е името на Преизобилната Светлина

Мракът е името на Преизобилната Светлина и затова той е Скрита Родина, той е Велика Нероденост. Той не ти дава отговор за Бога. Той те слива с Бога и вече ставаш част от Тайната Божия. Светлината никога не може да направи това, което Мракът прави. Мракът те освобождава от лъжовната смърт и от илюзорния живот. Тук ти оставаш сам със себе си и със своята Същност, която е Тайна Предвечна и Мистерия Неведома.

Първият Старец

Ар–Арахама

Има Едно Скрито Древно Страховито Същество. То е събудило към живот Бога и Звяра. Това Същество Ар-Арахама предшества Тайните и Мистерията. То е Бездънният Абсолют, в Който угасват Вечностите и Безкраят. Древният Мрак е подчинен на тази Прасъщност Ар-Арахама. Никой не може да познае тази Прасъщност. Към Нея има само Приближаване. Това Приближаване е подобно на това, колкото ние можем да се приближим до Слънцето.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Ароматът на трите вида Безкрайности

Който стане Истински Предан на Ар-Арахама, той получава Откровение за Неговата Абсолютна Непознаваемост и това го изпълва с Аромата на трите вида Безкрайности. Първата Безкрайност е Скритата Мистериозна Истина. Втората Безкрайност е Прадълбината. Третата Безкрайност е Прапълнотата – Неизвестната Преизпълненост.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Същност, Която не разбира, а се възхищава

Този, Който предшества Древностите, не е Божествен Разум, а само Създател на този Разум. Този Велик Божествен Разум е само Път към Неговите Страховити Безкрайности, защото само този Божествен Разум може да оцелее там. Който бъде докоснат от Ар-Арахама, той придобива Същността си и вече започва да не разбира нещата, но това го преизпълва. Нещата не се разбират поради тяхната Скрита Безкрайност. И когато осъзнаеш тази тяхна Безкрайност, ти виждаш, че няма какво да се разбира, защото разбирането е ограничение. И затова на този човек се дава Същност, Която не разбира, а се възхищава от Безкрайностите в нещата.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор