Елеазар Хараш – Лекции Том 29: Бог е животът 2018 г.

Елеазар Хараш

БОГ Е ЖИВОТЪТ

Окултни лекции, държани в град Варна през 2018 г.

Варна, 2019 г.

Лекциите в настоящата книга са били изнасяни изключително и само в устна форма. В това издание редакторите са се старали максимално да съхранят автентичния стил на тези лекции, поради което в тях са оставени някои думи и изрази от разговорната реч.

ПРЕДГОВОР

Бог е Животът

Когато Бог тече, и животът тече.

Бог е облякъл живота в движение и сила.

Създаден си в тяло, за да осъзнаеш, че си Дух и Душа.

Животът е свято училище.

Чистото сърце е измерение на финия, вътрешния Живот.

Истинският Живот е преди водата и преди енергията. Това е Древният Живот, преди да е слязъл.

Древният Живот е състояние на чистото Небитие, чистата Свобода.

Животът не е във времето, но той е слязъл долу за опит и Възкресение.

Зад живота има друг Живот, а зад този друг Живот има нещо, което е над Живота.

Животът е мистичен и неразгадаем, защото се движи от велика и скрита Сила.

Бог присъства скрито във всеки миг.

Животът се храни с Любовта, с Небесна храна.

Любовта е слязла и е станала живот.

Животът е потекъл, защото е бил изречен.

Душата е светилището на Любовта.

Любовта дарява живот.

Истинският Живот е нероден.

Дълбоко в нашето уединение има скрит Извор на Живот.

Кой е най-великият Дар на Живота? Уединението.

Животът в Бога е тотален, а в света е относителен.

Любовта храни живота.

Животът е слязъл и е станал движеща се материя.

Има нещо по-дълбоко от нашия живот: това е Тайната на Бог в нас.

Животът – това е Гласът на Бога, Гласът на Безпределността.

Елеазар Хараш
Варна, 2018 г.

АУМ

3 април 2018 г.

ЕГИПЕТ

(Лекция 1)

СФИНКСЪТ

(Първа идея за размишление)

ПИРАМИДИТЕ

(Лекция 2)

ТОТ – ДРЕВНИЯТ УЧИТЕЛ

(Втора идея за размишление)

БЕНУ – ФЕНИКСЪТ

(Лекция 3)

НЕТЕРЪТ, Т.Е. БОГ

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим за Египет.

ЕГИПЕТ

(Лекция 1)

Древният Египет е Мистична страна. Истинското лице на този Египет е било Вдъхновението.

Древните Жреци казват:

Винаги трябва да се търси Бог, докато се намери.

Хубав е пътят на този, който е предан на Бога. Който обича Бога, се отделя от човешката природа, от човешката същност.

Великият Дух е Всемирен, Безкраен, Жив Разум. Той е нашият Храм, Той е единственият Храм от милиони години.

Друга сила освен Бога няма, защото не съществува.

Вселената я има, но тя не съществува – и колкото повече навлизаш в Бога, толкова повече разбираш илюзията на Вселената.

Например: след време ще говорим за грехопадението, за Змията, какво казват един древноиндийски Учител и Древният Египет. Змията и Сатана не съществуват – и Боговете са го разбрали, когато са били концентрирани само в Бога. Те не са признали светлината на Луцифер, вярвали са само в Бога – и те намират Бога. За тях няма Сатана, няма Битие, няма светове; но те са останали верни на Единствения Бог. Те са знаели, те са различавали и не са се поддавали. Така че… Освен това, кой е Змията? Скритият Бог. И понеже те вярват, че Змията е Бог, Змията се изпарява и остава само Бог. Така че това предание на Мойсей в дълбините си е дълбоко погрешно, защото няма Змия, няма Сатана и няма такива неща – но това е в един много дълбок вътрешен смисъл.

В Древния Египет обикновените жилища не са се ценели, защото те са просто временни. Тук се е ценяла гробницата, която е вход към Безкрая. Това е нещо съвсем друго – Свещена идея, защото тя води към Бога, т.е.: Как си се подготвял за смъртта? Как ще я приемеш? Как ще я преодолееш? В този смисъл, Двадесет и вторият Старец казва, че Мракът на Голгота е най-великото Тържество в света, най-великата Милост. Мракът е Спасителят на света, Голгота е Спасителят. Дори в Атлантида е имало празник на Мрака, т.е. Преярката Светлина, по друг начин казано: Преизобилната, непоносимата Светлина. Тя е, която изважда хората от света; и без тази Голгота и без този Мрак – скрит, който е Мистичен Мрак – това означава, че хората ще се лутат в смъртта, в заблужденията и в преражданията… Това е най-великият замисъл, който Бог е направил: Голгота и скритият Мистичен Мрак. Той изважда съществата от там и наистина ги спасява завинаги.

В Египет смъртта е била много важна, защото тя е преход – преходът към Безкрая. Те знаели, че никой никога не може да избегне великия и скрит Закон. Важно е как ще влезеш в смъртта, с каква Любов, с какъв Подход. Те знаели, че Законът е винаги в действие и че никаква случайност не съществува. За тях Истината била Изначалният Порядък.

Те вярвали, че има много мъртви, които искат да вземат формата на птица, на животно, на змия, на риба и т.н., според любовта си към идеите.

Те вярвали, че слюнката има дълбоки, магически свойства. Слюнката прогонва невидими същества. Дори се сещам за една древна самурайска рецепта: когато човек е разгневен, трябва да си наплюнчи този пръст1 със слюнка – така (пръста на Божията Воля), и да си разтрие челото, и гневът изчезва – който го изпълни така, както трябва. Има много такива древни рецепти, които показват тайната на слюнката, защото слюнката означава Вътрешни Небеса, според Жреците.

Те вярвали, че сърцето е най-дълбоко осведомено място за човека. И това е вярно. Там има скрита, искряща клетка, която е есенциална – тя държи в себе си всичко преживяно.

Тук за малко ще се отклоня. Затова се правят мумиите; голяма тайна има в мумиите и специално в сърцето. Със специални смоли и аромати, сърцето – подобно на този, който си е заминал… за да може той от време на време да влиза, да отдъхва вътре, да си припомня и да се поучава на друго ниво и в друго измерение. Но след време ще говорим специално за този въпрос, защото той е друга скрита Тайна, и то – много забулена. Те вярвали в сърцето, че има тази есенциална клетка и че тази клетка държи в себе си всичко, което е преживяно: всичко е записано. И душата обича често да се връща в сърцето, да си преживява, да си спомня… То е като изображение, като статуя, като храм – и дори да влезе някой и да го вдъхнови, ако някой има специално, свещено отношение към това сърце и към този, който си е заминал. А той може да е от Боговете, от Жреците и т.н.

Те вярвали в Свещеното Слово и насищали всяко лекарство със Слово (ако се случи да се ползва лекарство), като се молели така: то да им даде най-важното, най-хубавото, най-чистото от себе си. Казвали така: О, Ра, излекувай ме, докато спя. Подмладявай ме, докато спя. Учи ме, докато спя. И Учителя казва подобни неща. Клетките иначе стоят безмълвни, не работят; но когато им бъде изречено Слово, вечер те тихо и малко по малко работят за това, което им е казано.

Те вярвали, че най-жизнената енергия се намира в Любовта и че който диша въздуха на Любовта, погребва времето. И наистина, там, където е истинската Любов, времето е изместено, сътворението е изместено. За тях човекът на Любовта има чистия звук на живота.

В това Древно време, Истината е била Душата на Египет. Затова много Мъдреци са ходили там, в това число и Христос, защото – казва Учителя – там е бил центърът на Бялото Братство. А както знаете, говорили сме: Египет е бил колония на Атлантида. И след време Атлантите просто се прераждат там, стават египтяни и продължават Тайната на Сфинкса и на пирамидите.

Те вярвали, че името на човека, това е звукът на неговата Душа; и когато повтаряш нещата, те оживяват. Така можеш да помагаш и на умрели, и на живи; защото повторение означава оживяване. Разбира се, със свещено чувство…

Те вярвали, че Любовта е Свещеният Спасител на човешката Душа. Значи, те не чакат Спасител: те създават Спасението в себе си, вярват в Дълбините си и се завръщат там.

Казват: Ако нямаш Любов, не очаквай Спасителя. (Това са думи на Изида.) Ако нямаш Любов, не очаквай Спасителя!

Спасението е изначално вложено в Любовта. Който е извън Любовта, е заживял в света.

Според Древните египтяни, Любовта е великата способност в човека, която създава Безсмъртното тяло: без тази Любов, ти нямаш енергийно свободно поле в Космоса.

Древният Египет е нещо, което е надживяло своето време.

В Египет дори и смъртта е жизнерадостна – останала е неразбрана за много учени, но тя е жизнерадостна, защото е жива, защото е свобода и защото е тържество. Тя е врата към един по-дълбок Живот. (Разбира се, ако си се подготвил.) Смъртта е била Живот, устремен към Бога. За тях стремежът към Бога и Истината побеждавал света – и те се завръщали.

СФИНКСЪТ

(Първа идея за размишление)

Първо, нека да ви кажа, че Сфинксът е най-древният символ на думата Пазител. Тези, които обичат символите и Сфинкса – той се намира на много места сега; могат да си го вземат и вътре в него да напишат най-любимите си хора: и той наистина ги пази. И да сложат отгоре Сфинкса; има и Сфинксове с капачета, които… Защото това е най-древният символ и той е по-жив от реалността. Дори и да не вярваш, той е достатъчно жив.

Значи, винаги е означавал Пазителят: той дори пази и пирамидите. Защо? Ще обясня. Сфинксът е направен от Бога и в него са участвали много малко Боговете; докато, в пирамидите – малка част от Бога и голяма част от Боговете и Жреците, заедно. Но в Сфинкса най-много е участвал Бог.

Сфинксът е Откровение на Бога; пирамидите са, в по-голям смисъл, Откровение на Боговете.

Сфинксът е Същество, което познава Истината, т.е. Бог познава Себе Си.

Сфинксът е Таен Пазител на пирамидите, но какво пази той? Тайното Знание за Пътя към Бога. Тоест: към Бога има право да върви само този, на който е позволено. Както ще видим накрая – какво казва Тот за Бога (тука само малко ще спомена). Той казва: Има много хора, които са си посветили живота на Бога – и ще бъдат наказани, защото не са призовани. По някакви други съображения са се посветили на Бога, но не са избрани и затова те развалят вярата и след време ще бъдат наказани. (Но после ще видим какво казва той.)

Сфинксът е символ на Древното Знание, което е било изгубено – Знанието за слизането от Бога, съзнателното слизане от Бога. Самият Бог е Безименно, Безмълвно, Древно Същество, Което впоследствие е слязло и приело образа на Сфинкса. Бог сам е Пазителят и сам влиза в Сфинкса. Сам Той е Върховната Власт, наречена в Древния Египет Бялата Власт. Той е Върховната Сила, Която пази самата Себе Си и всичко Богоподобно – затова никой не може да проникне там, в Архивите, т.е. в Неговите Архиви и в Архивите на Боговете.

Според Сфинкса (Преданието, става въпрос…), Тайната на грехопадението на човека е в това, че човек е убил Бог в себе си. Голямото падение на човека е в това, че той е посегнал на Бога. Така казва Древното Предание на Сфинкса. И няма по-голямо престъпление от това да убиеш Бога в себе си – затова хората умират. Дълго ще умират, докато разберат правилата. Ето защо Бог Се е скрил, това означава: отдалечил Се е навътре. Скрил Се е навътре и затова човекът все Го търси.

Сфинксът ни говори за един съвсем друг свят, който някога е бил наш Дом. Сфинксът иска да познаеш Древното Знание, което е Безмълвното Знание.

Спомням си, в Търново ме питаха: „Ама какво подразбираш под Бог?“. Бог е като Истината, това е Безмълвие – това не са някакви философски определения: трябва да заслужиш да Го преживееш. От там нататък никога няма да питаш.

Тот казва: Сфинксът е Древен ръкопис на Тишината. Сфинксът мълчи, защото е Пазител на тази Несътвореност.

Ще обясня. Самата Тишина е Несътвореност, а Сфинксът – това е Вкусът на Безкрая и Бездънният Покой.

Сфинксът е Древен като Тишината. Той има в себе си и друго послание, а то е, че: Трябва да имаме Постоянен Взор в Бога – Постоянен Взор!

Пак малко отклонение: после ще говорим за Бену – Фениксът. Кое това Същество, че е станало Бену? Когато се е случило грехопадението, след хората и след грехопадението били повлечени всички животни, но Фениксът казал: Не! Аз съм в друго измерение и друг Път. Единствен Фениксът не потеглил по човешкия път. Но кое е това Същество? Много специално Същество, специален Дух от расата на Боговете, който хиляди години се е взирал в Бога – и това е единствената птица, която получава позволение да познае себе си. После ще ви кажа някои неща за това.

Сфинксът, или на египетски Шешет Анх, означава Най-Живият Образ: Древната Реалност на човека – мястото, където човекът се ражда като Бог. Пирамидите подготвят, а Сфинксът възкресява.

Сфинксът – това е доказателството за Древната, истинска цивилизация, за която отдавна е казано: Богове сте!

ПИРАМИДИТЕ

(Лекция 2)

Тот казва: Древният Глас на Нетера – на Бога – може да превръща енергията в материя. Пирамидите са построени чрез изричане на Тайно Слово на Бялата Власт – Божията Власт. Боговете също са възникнали чрез Тайно Слово: това Слово е част от ядрото на Истината, част от Тишината.

Идеята за пирамидата е трябвало да се пренесе на Земята от Невидимия свят, в Атлантида и после – в Египет и в целия свят, защото това е било идея на самия Бог, на Древната Истина. Което означава: Има само Един Древен Бог, Който е Върхът във всичко. Има само Един Връх, само Един Бог и само Една Истина. Значи, тук въобще не става въпрос за Сатана, за Змия и за някакви такива неща. Единствен Бог действа на всичко. И ако нашият взор е само в Бога, ще отпаднат и Змията, и световете, и всичко.

За да слезе идеята за пирамидата на Земята, е трябвало да се обединят много Жреци, Богове и заедно с Бога и с Негово позволение да изрекат Хекау, т.е. Древно Свещено Слово от Праезика – и това Слово е задвижило Изначалната творческа мощ на Абсолюта. Това Слово решава всичко. И в Библията, в Йов, се казва, че Бог държи целия Космос и всички планети в Нищото: Неговата Власт ги държи… А какво остава за някакви дребни пирамиди!

Неговият Глас може да отделя светлината от тъмнината – казва Древен Египет, – деня от нощта; може да разреже морето и мрака: въпросът е само да изрече. Той може да превръща Боговете в демони, хората – в животни, и животните – в хора… Но поради грехопадението, поради илюзията, това Слово днес е загубено и затова Учителя казва: Ватанан (или Праезикът) – това е нож със сто остриета. Другите езици, като Залихир, са нож с десет остриета – но този език – казва Учителя – е нож със сто остриета. Но Учителя казва още нещо: Има друг език, който е по-дълбок от Ватанския. (След време може да ви кажа нещо и за него.)

Докато Жреците и Боговете са откликвали само на Свещените сили, затова те са били избрани и са можели да задвижват Божията Власт – защото те работели само със Свещени сили и думи. Словото като Творец и като Създател им било поверено, защото те са били във Велико Единство с Бога. Това не означава, че Силата е тяхна; и когато навремето са победили демоните, те не са победили демоните чрез по-голяма Сила (става въпрос за Боговете): те са победили демоните с една дума: АУМ – т.е., чрез АУМ, което е било Тайно Име на Бога, те влизат в Единство с Бога и Бог им дава по-голямата Сила.

Древното Слово е имало Свещен Глас, а Бог е бил – казват Жреците – Глас в гласа. Когато Неговият Глас влиза в гласа на Жреците и Боговете, пирамидите изпълняват всичко, т.е. пирамидата се строи. Нематерията… всичко е слязло от лекото и е станало тежко; и всичко долу се осъществява. И каквото изрече този Глас… Той задвижва не само пирамиди… Той задвижва всички събития и неща, които се случват: изрича буря – и става буря; изрича слово – и бурята спира. Защото бурята – това са духове, които я движат, и Той ги управлява. Тези духове мислят, че имат сила. Когато им се даде власт, имат сила, но те винаги са паднала стихия, за разлика от Етера, за разлика от Древния свят.

Древните, или Боговете, са умеели да говорят с Тайната на Гласа. Дълго време са се упражнявали, като наука, как да произнасят Свещените думи – както в Персия Заратустра е учил своите как да запалят една свещ: хиляди упражнения, докато запалиш целия себе си, Вдъхновението си, Духа си и станеш съвсем друг човек. Това не е обикновен въпрос. Те са умеели да говорят с Тайната на Гласа, с Тайната на Бога в себе си – тогава такъв човек те докосва вътрешно. Защо? Защото той ти казва нещо Същностно: нещо, което е отвъд думите. Ако такъв човек ти каже нещо, той те променя. Така Христос е казал такива думи на Своите ученици – и те веднага тръгват. Но това е старо приятелство, стари Духове – и те се познават. Той не може да каже на случаен човек да тръгне и да стане Негов ученик; те са били подготвени и веднага са чули Гласа, който е в тях. Веднага забравят пътя си и тръгват, и съдбата вече е друга – тя се променя. Божият Глас изговаря Същностни неща: той е Глас с Абсолютна Власт.

И така, Божият Глас, Боговете и Жреците са изрекли пирамидите. Боговете, Жреците, Учителите са все гласове на Бога. А що е гласът? Древен Египет казва: Врата, през която минават много Богове, духове, сили и служители. Както знаете, с една дума можеш да убиеш човек, защото много духове могат да влязат в нея – и на омраза… А можеш и да възкресиш, при благата дума, защото много Светли Същества влизат. Думите са врати, думите са – обяснявал съм – ръце на същества. И с каквито думи работи човек, такива същества заживяват в него.

От Чистия глас винаги извира Светлина, от Свещения глас извира Мъдрост, а от Божия Глас – Велика Сила. Тези гласове могат да се обединяват. От Божия Глас е произлязъл Животът чрез изричане. Пирамидите – както казах – също са изречени Слова, изречени Послания, идея на Великия Замисъл.

Боговете и Жреците в Древния Египет изпълниха света със своята Божественост и дълго време те живяха Свещен Живот в Бога. Това го казва Учителя… Велико нещо е Свещеният глас и Свещените думи! Какво казват Древните египтяни? Времето не съществува в Свещените думи. Влезеш ли в Свещените думи – няма време. Обаче, влезеш ли в нечистите думи, понеже думите и мислите са живи същества, ти влизаш в падналите същества: ти влизаш в падналите думи и в човешкия език. Човешкият език, каквото и да каже, той е провален език.

Чрез Свещените думи, човекът пресъздава себе си, образува себе си, навлиза в Тайната на Пирамидата, защото Пирамидата е светилище: тя е нещо още от Зората на Древния свят – и затова е казано, че времето се страхува от пирамидите. Тоест смъртта се страхува от пирамидите, защото там има Божий Замисъл. Смъртта се страхува от Зората.

Нека само да кажа, че Зората е по-дълбока от изгрева: тя е подготвила изгрева да слезе, но тя има по-дълбока Древност в себе си. Зората е Тайното Начало на Вечния Живот.

За Атлантите пирамидата е чисто Божествено състояние на материята. В това състояние материята узнава самата себе си.

Пирамидите носят в себе си безмълвен, Вечен Език и затова те разговарят само с тези, които са забравили човешкия език, т.е. само със Свещени хора.

Пирамидата е направена от такива числа, които са скрити Сили на Бога. Така, чрез тези числа, Пирамидата се самосъхранява чрез Божественото, собствено съдържание.

ТОТ – ДРЕВНИЯТ УЧИТЕЛ

(Втора идея за размишление)

Тот – Древният Учител, един от Боговете…

Който люби Истината, придобива Виждащи Очи. Който се е отклонил от Истината, той е призовал съдбата – и съдбата ще го учи. Който люби Истината, Истината му променя съдбата: Истината прави съдбата винаги слуга.

Всички светове се движат заради Любовта. Любовта е Великата Цел на всички същества.

(Знаете, че един човек, където и да ходи, в който и град да е, в която и държава да е, той отива някъде, където е Любовта. Ако обича някой умрял, той мисли толкоз много за умрелия, че той повече се пренася там. Любовта оценява нещата. Ако някой търси други планети, търси Любовта там, защото навсякъде има Божия Любов: въпросът е да ти е позволено и да имаш тази Любов.)

Който е посветил Любовта си на Истината, лошата съдба го гледа с почит.

Истината – казва Древен Египет – това е Древната Земя на Боговете.

Истината е дарена за всички, но само изключително преданите Търсачи Я откриват; и когато Я открият в себе си – те засияват.

Всяко нещо, което правиш, трябва да бъде отношение към Истината. (Сай Баба го казва така: Посвещавай всяко свое действие на Бога! Независимо какво е: посвещавай всяко свое действие на Бога – и след време Бог ще ти Се открие.) В твоето изключително отношение към Истината е дарът, наречен Себепознанието.

Боговете са чисто Истинни Същества, затова те са Древният Народ. (Както обяснявах преди, тези Древни цивилизации никога не са били разрушени: те просто са се върнали, защото техният Дом не е светът – техният Дом е Безкраят.)

Всеки, който се е отрекъл от Истината, ще се провали. (Независимо какви успехи постига и дали говори за Бог, или за каквото си иска… Ако се е отрекъл от Истината – това е мярка.)

Любовта към Истината прави всичките ти дни благословени. И който се е сродил с Истината, може да наблюдава Бога навсякъде, във всяко нещо без изключение. Който умее да слуша Истината, ще бъде научен да вижда и Боговете, и Бога, и правилните неща.

Неправилното говорене, от много превъплъщения, е създало нашата тъмнина, наречена съдба. То е създало много препятствия и много врагове. (Става въпрос за неправилното говорене, защото в тези думи работят паднали същества. Всички многословни хора са предопределени за тежка и мрачна съдба, от която, разбира се, ще се учат и поучават.)

Който има Любов към Истината, заживява в правилната Тишина, а не в самотната тишина, т.е. другата тишина.

Делото ти ще пребъде – казва Тот – само ако е пропито с Истината. Когато любиш Истината, ти пресътворяваш не само себе си, а съществата и света.

Истината е Истинският Хляб, защото Тя ти дарява Бога. (Разбира се, това е храната на Боговете. Така че „Хлябът наш насъщний“ въобще не означава този хляб, външният… Защото един арабски учен казва: „Ако го видиш с лупа, никога няма да го ядеш“. Говоря и за фермерския хляб, ама това е друга тема… Нека да се радват фермерите.)

Всичко, което произнасяш, трябва да е сродно с Истината. Твоето Слово – това е твоето пътуване към Бога, това е твоето благоденствие – казва Тот.

Без да придобиеш Словото Светлина, ти не ще можеш да разпръснеш собствения си мрак. В мрака на живота не забравяй, че ти си Древно Слънце.

Всеки ден усъвършенствай думите си и говора си. Говори като Светлината – и ще станеш Светлина. Свещеното говорене е процес на Древната Светлина.

БЕНУ – ФЕНИКСЪТ

(Лекция 3)

Тот казва: Раждането на Бог във Феникса е тайнствено явление. Сам Бог е скрит в тази птица и разказва за Себе Си, за Своето Вечно Обновяване. Що е тази птица? От къде идва? И как се е родила?

Жреците обясняват: Това е Древно Същество, което имало само едно занимание, от хиляди години – тя все се взирала в Бога и в Безкрая и това продължило много дълго време. И Бог забелязал това Велико Същество: Душа и Дух едновременно, от расата на Боговете. Бог видял, че тя мисли особено много за Него – дори сама се опитва да си вдъхне живот… И най-накрая, Той видял, че тя има дълбоко осъзнато търсене – и Тот нарича Бену, т.е. Феникса, Птицата на птиците. И Бог решил да ѝ даде Себе Си, и Той ѝ дал власт да се самосъздава, защото в нея нямало никакво зло, никаква мисъл за нищо друго – само за Бог. Тя постоянно била погълната от Бога; и Древните нарекли Бену – Махар Бену, Великият Живот. Те казват, че Бену е прекратила мрака на света със Свещената си Чистота. Така тази величествено отдадена Душа, Дух, Велико Същество, станало Птица на птиците.

Това е единствената птица, постигнала Дълбоко Себепознание, защото тя завладяла себе си – и Бог я превърнал в Огнена Птица, наречена Жар-Птица. Жреците казват, че тя може да живее в Невидимия свят колкото си иска, и засекли няколко нейни съществувания. Живее 500 години; може да живее 7 000; може да живее 12 000. Слиза в Хелиопол, тъй като там имало Хет Бену, означава Храм на Феникса – специално посветен на нея. Идва, явява се, събира си такива билки и клони, които ухаят, благоуханни, и в тях се изпепелява; възражда се и влиза на една малко по-висока степен на съвършенство. При всяко обновяване придобива нова малка степен на съвършенство към Бога. (Тъй като степените са 70.) Може да живее колкото си иска.

Нейният любим град е бил Хелиопол и точно там пред Жреците се е появявала. Има биолози и учени, които казват, че не са я виждали… Разбира се, че няма да я видиш – няма нищо общо с твоя земен свят! Тя се обновявала с много висока степен и влизала в по-високо царство на Свободата. В Бену, Бог е показал символа на Вечно Новото. Бену е и наш символ – казва Тот – това е скритото постижение на нашия Дух. Това е и постижението на скрития, истински Живот. Пътят към Бену е Пътят към нашето Древно Царство на Духа. Това е наше послание.

Когато Бену изгаря и възкръсва, тя се самодарява с нова сила в развитието си. Бену е могъщ израз на Великата Любов, неизменен образ на Любовта. Тази Птица е част от непорочната Същност на Бога – изключителна Птица. В сравнение с нея, орелът, соколът и лебедът имат много да се учат… Затова тя е изоставила времето.

Това е сияеща Огнена Душа. Бену е Праобраз на Слънцето. Тя е Чист Свещен Огън. Тя може да живее в Дълбините на Слънцето. Тя е озарявала храмовете: обичала е да ходи там, поради естествена връзка с Жреците, които също са отдадени, подобно на нея, на Великия Бог.

Бену е Мистична Птица, скрита в Космическото и Божието измерение на човешкото сърце. Този Феникс е осветена Птица, осветено Велико Същество; затова тя носи Мир, носи чисто Духовното – защото само Духовното, само Свещеното може да носи Мир. За да носиш Мир, трябва да си отвъд нещата и отвъд света. Това е Духовната природа, това е Свещената природа.

Ще обясня. Тази Птица никога не се занимава с водно кръщение – тя е кръстена с Огнената Сила, защото само Огънят може да те пречисти вътрешно. (Иначе можеш да си направиш хиляда водни кръщения и да оглупееш…) Водата не може да направи това. Енергията е във водата, но – Древен Египет казва – Силата е в Огъня.

Тази Птица е повече неизвестна за света, отколкото известна. Тя е повече Дух; изглежда на птица, но тя е повече Дух, подобно на Древните котки. (Лично аз съм я виждал два пъти, но това е друга тема.)

Тази Птица се е освободила от сътвореността; докато соколът (пак ще кажа), гълъбът и орелът много трябва да се прераждат… Макар че соколът в Египет означава нещо особено: скоростта на Светлината, т.е. да проникваш в Същността на нещата – само че, в Най-Дълбоката Същност, соколът не може да прониква… Но въпреки всичко е дълбока птица – и за него сме говорили.

НЕТЕРЪТ, Т.Е. БОГ

(Трета идея за размишление)

Тот казва: Бог е създал съществуващото, но Той живее в Тайната Си. Никой не може да опише Бога, защото Той е дълбоко скрит в Себе Си, дълбоко изчезнал. Името Му е скрито в Мистерия, Лицето Му е скрито в Мрак (т.е. изобилна Прасветлина, непоносима, която не можем да възприемем, затова я наричаме Мистичен Мрак). Ръцете Му са скрити във Велико Всемогъщество.

И Ехнатон казва: Никой от Боговете не познава Върховния Бог – даже и тези, които Го чувстват най-близък до себе си; даже и тези, които имат специалния усет: чувстват Го близо, но не Го познават – Той си остава и за тях непознат.

Тот казва: Има хора, които са си посветили живота на Бога, но не са приети от Бога. Те не са били призовани и затова те ще бъдат наказани. И когато изстрадат наказанието си, ако го изстрадат правилно – правилно! – Бог ще реши дали да им позволи да вървят към Него, или ще ги отклони. Въобще реалността на този свят е нищо – казва Тот – Бог е всичко, Бог е всичко.

Ехнатон е основал Школа на Мистериите – ще обясня. Школа на Мистерии означава тотален живот само по Законите на Бога, т.е. никакъв друг живот – само по Законите и Правилата на Бога. И от тази Школа са произлезли над триста Безсмъртни Същества. По-късно някои от тях основават Школата на Есеите, но те тръгват от там.

Когато Бог загасил Своята Прасветлина, тогава са се родили светлината и тъмнината. Великият План на Бога – казва Тот – е съвършен и в него няма никаква случайност, и никой не може да му попречи. Всички същества са определени, предопределени, рано или късно да познаят Бога. Никой не може да се спаси от Бога и няма да има избор. Всеки е определен, когато узрее, да Го познае.

Боговете и съществата не могат да действат независимо от Върховния Бог. Няма такова същество, което да действа независимо, на каквото и високо ниво да е.

В дълбокия и скрит смисъл, Бог – казва Тот – не е Разум, а Причина, по която е Разум. Тоест наложило се е Той да стане Разум заради съществата: да стане достъпен.

Казва: Бог не е Дух, но е Причина, по която е станал Дух – за да стане по-близък; защото в Мистерията не може да Го познаеш – а с Духа поне можеш да се приближиш.

Бог не е Светлина – по необходимост е станал Светлина.

Никой не може да създава Живот: Бог е единственият Създател на Живота. Животът е Негов – ние само минаваме покрай Живота.

Ние сме нещо, в нашите Дълбини, нещо по-дълбоко и от Дух, и от Живот – казва Тот, – и от Светлина. Ние сме нещо друго: ние сме Мистерия.

АУМ

1 май 2018 г.

ИНДИАНСКАТА МЪДРОСТ

(Лекция 1)

ЗДРАВЕТО

(Първа идея за размишление)

ЛЮБОВТА

(Лекция 2)

ШАМАНЪТ

(Втора идея за размишление)

СЪЗДАТЕЛЯТ

(Лекция 3)

МЪДРОСТТА

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим за индианската Мъдрост.

ИНДИАНСКАТА МЪДРОСТ

(Лекция 1)

Научѝ се с действията си да създаваш цветове. Научѝ се да общуваш с ручея, с птицата, с извора, животното, цветето, Слънцето – това са неща, които са изначално в тебе.

Казва един индианец: Гонехме пеперудите, за да станем издръжливи и да придобием тяхната бързина. (Въобще всичко в Природата е Школа.) Молехме се пеперудите да ни предадат част от силата си. (Знаете: пеперудите – това са Душите; гъсеницата – това е тялото.) И ние много неща научаваме от животните, те са с много голям опит. (Вие знаете: има кучета, на 15 км усещат другото куче… Ние някой път на 2 метра не можем да усетим какво става. Такива способности имат кучетата и не само кучетата. Казвал съм: Нито светците, нито Мъдреците могат да направят мед. Това е Тайна Наука на пчелите, предадена от Предците, скрита Наука. Другите могат само да го ядат наготово. Пчелите го вадят, виждат го… Общуват с цветята – имат таен интимен свят с тях. И Мохамед казва: Бог ги е научил… Дълбока Тайна Наука.)

Научѝ се да общуваш със Слънцето, защото Създателят го е вложил в сърцето ти. Твоето сърце е дом на Слънцето.

Ако искаш да растеш Духовно, прегърни и радостта, и мъката. (Знаете: радостта лесно я прегръщаме, но мъката също трябва да се прегърне, защото е част от Пътя – те са част от Единството на Живота, не трябва да се делят. В този свят израстваме чрез грешките, чрез страданията – така се учи човечеството, чрез мъките. Това, което мъката носи, щастието въобще не може да го даде; щастието е бедно.)

Търсѝ уединението си, защото там се гради Покоят.

Когато вятърът е най-могъщ, той се върти в кръг. Птиците също търсят кръга – те си правят гнездото кръгло. (Обяснявал съм: Първата фигура, която Бог е начертал, е кръгът. И Учителя казва: В момента, в който произнесеш една Божествена мисъл, тя е кръг. Най-дълбоките неща Силата ги е направила да се движат в кръг. В силата на кръга е внедрена голяма Мъдрост.)

Казват индианците:

Никога не губѝ Чистотата на сърцето си – защото, чрез тази Чистота, то устоява срещу бурите на живота.

Мъдрият ходи в света, но живее с остро око в Създателя, защото е пленен само от Него.

Светлите мисли са лекотата на вятъра в нас.

(Тука искам само да вмъкна: една мимолетна мисъл някой път може да ви влезе в главата – просто мисъл, същество – и да завлече целия ви живот. Една мисъл само, не две. Това означава каква Будност се иска: да знаеш какво допускаш, как да го посрещнеш и как да задвижваш Бог в себе си.)

Светлите мисли са стари птици, които са приятели на нашето сърце. Светлите мисли са стари приятели, които отново идват при нас.

Истината е в нас, когато идва от нашите Дълбини, от Същността ни.

Всички форми в света са маски, които духовете си слагат.

Пазѝ Тишината в себе си, защото тя е твоят Древен Дом.

(Човек, който има Дълбока Тишина в себе си, може да преодолее всичките тежки събития в света, включително и катастрофите. Тишината е Тайно място на Бога в човека. В Древността, Тишината се е смятала – Висшата Тишина – за Тайното Име на Бога.)

Чистият Дух живее с дълбоката си почит към нещата. За Чистия Дух всеки ден е красив за живеене и красив за умиране.

Ако стремежът ти е чист, ти ще създаваш Слънца около себе си и в себе си.

Ако овладееш страстите си, те се превръщат в твоята сила.

Думите са се превърнали в море, в река, в извор, в планина, във вятър, във вода и в сила. Това са все думи, произнесени слова, за да ни учат и упътват.

Научѝ се да танцуваш с трудностите, ако искаш да вървиш към Създателя.

Ако вечер те тормози тежък дух, стани и създай в сърцето си дъга. В тази красива лекота ще останеш сам, защото тежкият дух не разбира тази лекота.

Насищай мислите си с Живот, ако искаш да летиш свободно като орела.

Приеми бурята като Дух съюзник – и тогава тя ще те запази в себе си. За тебе тя ще бъде Дух пазител.

За Мъдрия, бурята е приятел, тя сякаш е градина с цветя.

(Той просто има друг подход, друго приемане, съвсем други възприятия.)

Всеки има в себе си способността да израства Духовно.

Във вятъра е скрит друг Вятър.

Мъдростта ни учи да се зареждаме от по-висш Източник.

Казва един шаман: Искам да знам какво те държи отвътре, когато всичко останало те напусне. (Къде е твоята опора, имаш ли опората, когато всичко те напусне? Включително и Бог… Аз съм дал този афоризъм от Старците, от един Старец, Който казва: „Когато изгубиш опората на живота си, придобий Увереност“ – това е подходът.)

ЗДРАВЕТО

(Първа идея за размишление)

Какво казват индианците за здравето…

Не е трудно да лекуваш човека: достатъчно е да го обгърнеш с Любовта си и да проникнеш в него. Тогава болестта, която е живо същество, ще усети тази Любов и ще отстъпи.

Превърни болния в нещо много важно за тебе и пусни Любовта си да тече към него. (Най-могъщата лечебна Сила, без да се сравнява с други сили: това е върховната Сила преди Вселената и затова индианците наблягат на нея – това е Тайната на лечението.)

Забравѝ останалия свят и изпращай лъчите на Любовта си върху болния.

(Вие знаете: когато човек е болен, кого иска да види? Този, който най-много го обича. Може да иска малко и лекаря да види, и някои други, но най-много иска да види човека на Любовта – защото там тайно тече тази енергия, която отвътре го въздига.)

Силата, която лекува, това е любящата Сила в тебе. Излъчващата Любов е най-действащата целебна Сила.

Това, което прониква във всичко, е Любовта; лъчите ѝ не признават прегради.

Болестта е маскиран дух, който бяга от любящата Сила.

Дълбокото любящо чувство винаги тече като Чист поток, като Чиста радост. Истинската Любов е преливане на Чиста Вода от единия в другия човек.

Който може да се потопи в себе си, по-лесно се лекува от болестта. (Болестта е грабител. Ако можеш да се потапяш навътре, да търсиш Източника си, и тя ще научи някои уроци, и ти ще научиш.)

Винаги търсѝ вътрешното лечение, а отвън – каквото дойде. (Направѝ най-дълбокото вътрешно; а отвън също е допустим някой път лекар – някой път не е допустим.)

Всяка жестока душа се разболява винаги много тежко, защото тя губи Съюзниците си. Съюзникът е крепител на жизнената сила. Който има Любов към една болна душа, може да събуди нейния Съюзник и да я възкреси. (Първо, Любовта е най-могъщият Съюзник: тя винаги е вътре в Силата, винаги е вътре в Бога.) Любовта е винаги действаща Сила. Обгърнеш ли болестта с Любов, тя започва да изчезва.

Лош знак е мястото, където Любовта не може да влезе.

Трябва така да обгърнеш болестта, че тя да заблести като Слънце.

(Това са индиански методи.)

Съедини се със Съюзника си!

(Който може да е много неща: например лечебно слово – което е казал Учителя: Ще оздравея! Прости думи: повтаряй ги хиляди и милиони пъти и не питай, не разговаряй. Не питай: „Защо?“. Повтаряй! Думите са живи същества. Съюзникът може да е предмет и символ, може да е пирамида, може да е символ на ОМ, може да е Феникс, каквото и да е, любимо животно: от него тече помощ; може да е птица… Действай с постоянство!)

Мярката в храненето също определя притока на жизнените сили. (Казвал съм: малкото храна дава повече енергия.)

Който желае да се поправи наистина, той може да вярва в своето Изцеление.

ЛЮБОВТА

(Лекция 2)

Вътре в тебе е мястото на най-голямата Любов. Няма друго място, за да обичаш.

Любовта е в тебе от Древни времена и никога не трябва да я губиш. Ако Любовта е в тебе, всеки миг ще идва при тебе като изгрев.

Ако гледаш с почит Природата, очите ти ще бъдат огледало на Любовта, огледало на Създателя. Създателят ни е дал Свобода, за да правим нещата с Любов.

Любовта няма минало и бъдеще – тя е всякога тук, в сърцето ни, и всякога свети.

Любовта е, която крепи и усилва Творението.

Любовта е нашата Вечност – и няма друга Вечност.

Обвий себе си в Тишината на Любовта – и ще узнаеш Тайнството на неизречената Радост.

Ако разбереш едно животно, то ще ти даде и Любовта си, и силата си.

Любовта е най-чистата Сила в човека: тя е дадена на човека, за да спасява съществата.

Без Любовта, ти нямаш криле: тогава, къде ще отлети твоята душа? Без Любовта, ти си като риба, изхвърлена на брега.

Само Любовта може да просвети твоето мълчание. Само Любовта може да отнеме шума от твоето мълчание. (Просто защото не всяко мълчание е Мъдрост. Някои мислят, че мълчанието е злато. Учителя казва: „И рибите мълчат, но не са Мъдри“.)

Любовта е нещо много по-дълбоко от Вселената и от света – и ние сме слезли, за да разберем това.

Ако нямаш Любов, за тебе винаги ще е зима; ако имаш Любов, зимата става мека.

Ако Създателят ти е дал любим човек, то е, за да предадеш Любовта на Създателя към него.

Животът ни дава много повече от очевидното. Голяма награда в живота е да откриеш правилните отговори.

Любовта е първото чувство на Древността – най-Древното чувство.

Любовта означава Пълното Дихание на Живота.

Любовта е Безкрайна – но когато не обичаме, животът става кратък, къс.

Любовта обича Свободата, но религията не обича свободните същества.

Любовта – това е живата връзка на човека с Безкрая, с Дълбокото. Ние можем да разберем своята Древна Безкрайност само чрез Любовта: само тя може да ни обедини с вътрешната си Тайна – Безкраят.

Любовта е по-Древна от човечеството и от религията.

(Ще обясня. Религията е изпуснала Любовта и гони връзката. Кога и как ще я постигне, това е друг въпрос. Не е важна религията – важна е Любовта.)

Само Любовта може да проникне в Тайната на Живота, защото самата Любов е самата Тайна.

(Древността е Любов, а не история. Любовта не е свързана с историята, а с Древността: тя е свързана с Жреците, с Изначалните Същества. Историята, това са падналите същества: самата дума история значи падение – и от нея не може да се учиш. Никога не е правилно да се учиш от историята: трябва да се учиш от Истината, от там ще дойде правилният опит. Историята – това са заключените същества; а Жрецът е свободен чрез Любовта, чрез своята Древност. Любовта винаги е присъствала в Древността, защото е част от нея, тя е Същност на Древността. А обществото е нещо отделено: то се е отделило от Любовта; и от тука тръгват всички трагедии, те се леят като из ведро. Всеки ден може да чуете… Но един мой приятел, афоризмаджия, казва: „Много обичам да гледам новините. Много катастрофи, много неща – и само така мога да заспя спокойно, иначе не мога да заспя спокойно“.)

Любовта е Древната изгубена Същност и Сила; а злото съществува само като игра, която трябва да възстанови Любовта.

Жрецът е Същество, надживяло бъдещето. (Той не чака бъдеще. Човек, който живее в Бога, не се интересува от бъдеще и минало; в по-дълбок смисъл – даже от настоящето, защото и настоящето не е важно. Само Бог е важен.) Той е надживял бъдещето, защото живее в тази Любов и в така наречения Третият Извор.

Казват индианците: В Тайната на Живота има три извора. Първият – водата: външната, извираща Любов. (Както знаете, Любовта, водата, замества Бога на Земята.) Второ – Любовта: вътрешният извор, Същността; и трето – Бог: самата Тайна, самият Извор, Извиращият от Себе Си.

ШАМАНЪТ

(Втора идея за размишление)

Казвал съм какво означава думата шаман: означава Древен човек.

Шаманското видение е придобиване на Второто съзнание – скритото Висше съзнание. Истинският шаман се опира на дълбините на Чистото възприятие. Говорим за дълбоката интуиция, а не за предчувствия.

Когато трябва да се измени светът, шаманът изменя своето възприятие и така преобразува взаимовръзката си с всичко наоколо.

Шаманът умее да се влива и да се свързва с Безпределната Сила. Казвал съм: енергията е навсякъде; Силата не е: Силата трябва да се призове.

За шамана не са важни някакви си правила на медицината – тук е важен Духът.

Шаманът е Свещен човек, изтъкан от Дух и Истина.

Когато шаманът се съедини с Могъщите Сили на Духа, случва се изцелението… А на него е позволено да влиза там точно защото е Свещен човек.

Начинът на получаването на Силата е пречистването, защото чрез него шаманът става „тръба“. Наричат го „тръба“, „канал“: канал на Висшите Сили, които стават и Водачи на нашата цел. Шаманът вижда нещата през очите на Висшите Сили, той е напълно отворен за Водачите и за Бога – и напълно заключен за света и за нисшите същества. Той така се е обучавал: това са много прераждания обучение в Съкровен Живот.

За шамана, сънят е реална случка; и най-често той не спи, докато сънува: той будно преживява и пренарежда реалностите.

Шаманът казва: Когато плача за някого, аз го докосвам с очи.

Шаманът е Водач в Свещеното, защото самият той е такъв.

Истинският шаман е докоснат от Бога, Великия Дух – и хората около него чувстват това. Това е реално Докосване. Великата Същност е докоснала малката същност – човека. Говорим само за едно докосване. Мъничка частица – казва Учителя – една стомилионна: достатъчно е вече да вървиш по този Път.

Най-висшите шамани, освен с Предците, можели да се срещнат и пряко със самия Създател, когато било особено наложително. Те не Го търсят, те си имат Водачи, напреднали Същества – Предците, т.е. Боговете. Но има изключителни случаи, където Боговете не могат да помогнат… и тогава те го насочват към Бога, и той иска съвет и метод от Бога.

Шаманът, когато навлезе достатъчно навътре, му се дават сила, спокойствие и насоки.

Истинският шаман ще ти помогне и няма нищо да ти иска в замяна. Шаманът е доволен от това, че е направил Добро. Той получава заслуга от самото Добро, а не от тебе. Едва ли можеш да дадеш нещо на такъв човек, който е получил тайната си Пълнота.

За да се стигне до реално изцеление, винаги се иска едно: Докосване от Висшата Сила – това решава въпроса: дали тази Сила иска да те докосне, дали можеш да я привлечеш така, че тя да те докосне.

Шаманът лекува с кипяща енергия, защото Източникът ври и кипи – не с обикновени молитви, а с могъща енергия. Духовните хора използват тази енергия, за да се извисяват, а шаманът е живо взаимодействие със Свещеното, защото той е избрал да Му служи: затова има реална обмяна.

СЪЗДАТЕЛЯТ

(Лекция 3)

Ако започнеш да разбираш Духа си, при тебе ще дойде Създателят – Този, Който е дарил Духа. Ти си Дух, ти си Тайна, по-дълбока от света.

Когато твой приятел умре, тогава срещите стават Дух с Дух – говорът продължава. Съществата си говорят вечно, без оглед на живот и смърт, без оглед на разстояния.

Създателят ти е дал Чист Дух. Чистият Дух в тебе може да ти донесе Слънце и през зимата.

Пий водата като златни вълни, подарени от Създателя. (Ако искате да пиете с хубаво чувство водата, може да си представите един бедуин, който я търси в пустинята като скъпоценен камък. И когато той я пие, я пие изключително свещено. Някой път ще ви разкажа за бедуините, за тяхната Мъдрост. Той я пие по начин, по който ни е трудно да си представим, понеже толкова много я цени. А когато ние я имаме много, почваме да я губим – но не трябва да губим това чувство.)

Създателят така ни е създал, че погребението никога не е траур: то е завръщане в Свободата.

Дълбоко навътре в нас е Създателят – нашият Център. Този Център е Центърът на всички неща.

Всеки ден е свещен, защото всички дни идват от Създателя. (Човешкият живот е свещен, а не умствен. Това не е религиозен живот, объркан. Религията е психика – казвал съм – а Духовността е Душа. А Божествеността – това е Дух.)

Тайната на Живота е да познаеш Звука на Създателя.

Правилните действия сами ще те изградят и ще те заведат при Създателя. Има значение не знанието, а отношението. (Твоето отношение, твоята почит към нещата – те са важни.)

Основното по Пътя към Създателя не е в умението, а в Тайната на поставената цел.

Всички религии са част от Великия Дух. (Те са Единство – и всеки посвоему в тази религия трябва да разбере правилно Чистотата и своя Път.)

Духовната връзка със Създателя е Силата, която дава на хората да устояват на тежките събития.

Без Великия Дух – казва един шаман – аз съм нищо.

Ние всички се учим от един и същи Бог. (Няма двама Богове, няма Луцифер. Лао Дзъ казва: „В Дао никога е нямало друга сила: Дао е Единствено“. Тази идея, за Луцифер, е създала много главоболия – и хората мислят, че има втора воля. В света действа само една Воля; и всичко друго е „инструменти“… Ние всички се учим от този Бог.)

Отдадеш ли се на Създателя, всичко друго ще дойде естествено.

Бог върви с нас по пътищата на живота. Бог прави в нас това, което ние никога не бихме могли да направим сами.

Създателят съдържа цялата Сила в Себе Си, но Той обича да я споделя.

Никой не може да живее правилно, ако не е в съгласие със Свещената Сила, дадена ни от Създателя. Тази Свещена Сила е специален вид Познание, приличащо на ключ. Този ключ задвижва енергията, а на по-дълбоко ниво – Силата.

Може ли да се излекува светът? Само със Създателя може. Без Него – не. (Без Него, светът прилича на болница.)

Връзката със Създателя е Покой, освободеност от света и от всички грижи на страха и на оцеляването.

(Ще припомня какво казва Учителя: „Един човек, който живее за едното оцеляване, никога не може да Ми бъде ученик“. А човек, който наистина обича много Истината, много честно – оцеляването отпада. Той влиза в системата на Бога и Бог поема грижата за него. А когато Бог се грижи за тебе и когато Бог е на първо място в живота ти, все едно е дали си в пустинята, дали боледуваш, дали си здрав… За Бог препятствия няма. Той става твой истински Приятел.)

Със Създателя всичко може, защото Той ни добавя Силата от Себе Си. (Ние може да имаме някаква сила, но се нуждаем от Неговата добавена Сила. Той ни я дава естествено, допълва ни.)

Виждането означава да оставиш Висшите Сили да ти покажат нещата чрез техните очи, които са очите на Създателя. Има случаи, когато шаманът вижда нещо не от Висшите Сили, а от самия Създател – и тогава шаманът се разплаква пред вида на такава Величествена Красота. (Това е нещо много красиво! Знам го от опит, защото знам, при много тежки ситуации, кога Учителя ми е помагал и кога има намеса на Бог. Тези неща се различават – не защото ние ги знаем: те просто се дават чрез Откровение… Те са тънки разлики и нива.)

Създателят е огромна Бяла Светлина; и когато – казва шаманът – аз отивам при Него, аз отивам на гости при тази огромна Бяла Светлина.

Злото присъства само чрез разрешението на Създателя. А ние оцеляваме само ако вярваме, че сме близо до Създателя. Със Създателя и с Помагачите (Боговете) е възможно всичко.

Когато настоящата ситуация е тежка и безнадеждна, Създателят идва да я поеме в Свои ръце. (При много случаи така става.)

Създателят и Предците действат в нас, когато наистина трябва да излекуваме някого. Тогава се явява знак – това е… в твоята енергия се влива Могъща Сила. (Ти правиш своите молитви, своята концентрация със своя опит – Той ти предава нещо извънредно, нещо изключително: това е знак за Велико Единство, означава, че нещата ще се случат. Това е жива, трептяща, могъща енергия, особено състояние. Има Същества, изпратени, които врят и кипят в тебе, защото помощта е важна и е позволена от Бога. Това е могъщо трептене, могъща Божественост. Тази Жива Сила е подкрепа от Създателя; освен от Боговете, тя идва и от самия Него. И това се предава на болния, и той вече няма избор: той оздравява. Това могъщо, Божествено трептене е Силата на самия Създател. Тази задвижена Сила е страховита. Това е Неговата Сила – и няма значение кой е насреща: дали е цяла армия, дали е… каквото е да е! Тя няма противници. Божията Любов никога е нямала противници.)

Изцелението изисква могъщо енергийно насищане на Силата. Създателят е Върховният Повелител и Позволител на тази Сила. Той знае кой трябва да боледува, кой трябва да се изцели и кой не трябва да бъде изцелен. Горко на човек, който изцели човек, който не трябва да бъде излекуван!

МЪДРОСТТА

(Трета идея за размишление)

Индианците казват:

Храната има много по-важно значение от това просто да минава през тебе. В нея има духове, които бдят – в самата храна. (Затова има хора, обичат често да ядат, защото има и успокояващи духове. Но всичко има мярка!)

След като веднъж си опитал нещо истинско, никога вече няма да се задоволиш с нещо друго.

Свещеният човек обича Тишината, обвива я около себе си като одеяло. Силната Тишина е като глас на гръмотевица, която му открива много Тайни.

Ако искаш да отидеш на Новата Земя, трябва да направиш стрела: и тя трябва да е права, трябва да е перфектна. Тази стрела – това си ти самият.

Ако доловиш тънките думи, много неща си разбрал. Разбирането е усещане за неуловимото, за това, което не е казано.

Когато притежаваш Духовно Знание, можеш да чуеш как цветовете пеят, как цветята говорят. (На практика, не донякъде – това се дава.)

Чистите Духове говорят много дълбоко, много чисто и много ясно, никога не оставят съмнение в човека.

Ако се свържете с мимолетна мисъл (както ви казах), тя може да ви отнесе от Пътя, може да ви отнесе и от живота.

Свещеното трябва да присъства и в обикновените неща.

Казва един шаман: Обичам тези хора, които са почтени, без да имат закони. Обичам тези хора, които спазват Божиите Закони, без да са ги чели или да са ги чували. Обичам тези хора, които почитат Бога без Библия.

Заслугите се измерват с чистата преданост към Бога.

Какво значение имат убежденията на учения, щом става въпрос за Бога? (Какво може да каже един учен човек? Сто книги да издаде и каквито и термини да измисли, той не е вътре в тази система.)

Индианците Аймара

Ще ви кажа нещо за тях – едно много странно племе. Това са единствените в света, чието бъдеще не е пред тях, а зад тях, зад гърба им. Те смятат, че бъдещето е назад, зад тях. За тях бъдещето е нещо несъстояло се, неясно, невидимо. За тях миналото е нещо отпред, защото е изживяно и защото то е пред тях. То е пред очите им, то може да бъде обхванато с поглед. Понеже го обхващат с поглед, то е пред тях – докато бъдещето е неясно, то остава някъде назад.

Те се чудят къде е времето. (Както говорихме предния път за Египет: в Свещените думи няма време, няма сътвореност. Това е друга атмосфера, друго измерение.)

Те се чудят къде е времето… За тях то не е важно, за тях животът никога не е бил време. За тях животът е събития, поучения, а не време. Те не са настроени на време, това племе. Те не са настроени на нещо външно, а на вълна от събития. За тях са интересни събитията и скокът в Духа. Те нямат поглед за времето, нито слух за него: те виждат Духа и преживяванията – и слухът им е насочен само към това: Какво иска да каже Създателят… Значи, тука въобще мненията не ги интересуват, особено философи, учени и религиозни. Интересува ги Мъдростта – никакви мнения.

За тях Духът е Дълбокият Глас, защото той идва от Зората на Живота. Те казват: Ние сме отгледани от този Глас; ние идваме от Зората.

За тях да посрещнеш Зората значи да се докоснеш до Извора на Живота.

(Между другото, в Зората има нещо много по-дълбоко от изгрева. Изгревът и залезът са нещо приятно, но Зората е нещо много Дълбоко, нещо много Мистично. Точно там, по време на Зората – който иска да се домогне до Мистично Знание, което е много по-дълбоко от изгрева – там се намира, тези часове, един от Тайните Старци.)

Те казват, че когато този Извор е докоснал света, тогава се е явила Зората. Такъв е произходът – Създателят я е докоснал.

Не можеш да нарисуваш Зората: тя е преди света. (Изгрев и залез можеш да рисуваш, но в Зората има нещо неуловимо. Както в Египет казват за Ахет: Ахет означава хоризонтът – виждаш го, но не можеш да го докоснеш. Ахет означава Неуловимост.)

И всичко идва от тази Велика Тайна, от Зората. Тази Зора е била Вечният Път на Свещените Хора. Тази Зора е Великото Начало на всички времена: тя е преди тях.

АУМ

5 юни 2018 г.

ЛАО ДЗЪ

(Лекция 1)

ДАОСЪТ – МЪДРЕЦЪТ

(Първа идея за размишление)

ВКУСЪТ НА ДАО

(Лекция 2)

ДАОСЪТ – МЪДРЕЦЪТ

Продължение
(Втора идея за размишление)

ВКУСЪТ НА ДАО

Продължение
(Лекция 3)

СТАРЕЦЪТ

(Трета идея за размишление)

ИЗ КНИГАТА „МОЕТО СКРИТО ДАО“

(Лекция 4)

Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим за Дао и Лао Дзъ.

ЛАО ДЗЪ

(Лекция 1)

Лао Дзъ и Дао – това е старата, Тъмна история на света. Думата Тъмна означава Скрита и Пресветла, един вид – неизвестна, Окултна.

Лао Дзъ казва за Дао: Дао е чудовище – ще обясним – и това е най-Древното… Пастта Му, устата Му е като Бездна, като Безкрайност. Дао е погълнало всичко Свещено в Себе Си, а другото, несвещеното, го е изплюло навън, за да Го търсят.

Казва Лао Дзъ: Аз съм Древен и Стар, защото първото, което казах на Дао, беше: Разкъсай ме на части! – и още от онези времена аз съм разкъсан и затова ме няма. Аз отсъствам; Дао ме погълна. Който не е погълнат от Дао, той няма истински Живот – той е паднал в световете. Най-лошото нещо е световете да те изяждат вместо Дао. Колко е непрактично да бъдеш изяден от света!

Лао Дзъ и Дао – това е единен, скрит, мистериозен Живот.

И казва: Израснал съм в Тъмата на Дао и затова ми е светло. (Т.е.: Израснал съм в Тайната на Дао, в Скритостта на Дао, и затова ми е светло.)

Лао Дзъ – това е състоянието на Дао, Изначалната Пълнота. Значи, тука не говорим за Ангели, Архангели и т.н. Говорим за Древно Божество – Учител, слял се с Дао. Дао живее в Лао Дзъ и чрез него изнася Себе Си, Своето Учение, и затова Лао Дзъ говори за Дао. Единството говори за Себе Си, за Своята Безпределност.

Дао – това е Учението за Пустотата, за Безкрая. Така Дао ни призовава към Себе Си – и Лао Дзъ имал всякога Дао в себе си: това е наречено Чистият Живот в Древен Китай. Дао – това е говорът и на Безкрая, и на Лао Дзъ; и Лао Дзъ пее само тази песен. Значи, тука няма философия, няма теории: това е Живот в Безкрая.

Учението на Лао Дзъ е Живот в Дао, а Дао е Съкровището на Безкрая и на всички светове. И Лао Дзъ има само това съкровище. Той не признава други, признава само Дао.

Лао Дзъ живее винаги Несътворено и затова Животът му е неразбираем и немислим. Учените затова са спорили дали е живял реално, въобще – реален ли е. Лао Дзъ е нещо по-дълбоко от реалност.

Дао е звукът в Духа на Лао Дзъ. Дао се е поместило в Лао Дзъ и тука няма никакво бъдеще. Тука няма никакви послания, никакви Божии Заповеди. Единен Живот с Дао: никакви „свещени писания“, защото само Дао – казва Лао Дзъ – е Свещено Писание.

Дао превъзхожда всичко. Нима, като отидеш при Бог, ще Му обясняваш какво казва някакво си писание?

Бог, или Дао, не се интересуват от цитати, дори и от твоите дела. Тук важното е твоята Любов и твоята Чистота, защото, без Любов и Чистота, без Безупречност, всичко вече става мъртво; ето защо ти можеш да повтаряш Божието Име – и в известен смисъл да си умрял: защото нещата се решават с Любов и Чистота.

Дао е преди писанията. То е Древно; писанията са късни. Дао е Древно и Лао Дзъ е от Древен род – те са преди настоящето и извън бъдещето. Лао Дзъ е нещо, което се е случило преди сътворението, преди историята: той е нещо, което се е случило вътре в Мистерията на Дао.

И Лао Дзъ казва: Изпуснах всичко, за да уловя Дао.

Лао Дзъ – това е Изначалното Вдъхновение, а това е среща именно с Дао и с Безкрая.

Казва: Дао ме пренесе в Тишината и затова не чувам дори и най-малкия полъх на света.

Лао Дзъ казва още: За Дао всички неща са лесни. Тогава, къде са трудните неща?

(Казвал съм ви какво казва Чуан Дзъ: „Лекото е винаги вярно“. Няма значение дали имаш трудности, или не, а дали си в Лекотата – там си в Духа, там си в Душата, там си прав.)

Ако живеем в Дао, ставаме като Дао. Ако си в Дао, изпреварил си себе си. Ако общуваш само с Дао, къде са тогава другите отношения?

Лао Дзъ не се интересува от културата на света, а само от едно: има ли на това място Дао, или не.

ДАОСЪТ – МЪДРЕЦЪТ

(Първа идея за размишление)

Мъдрецът утвърждава Дао – и в това е истинската Добродетел.

Даосът не общува със суетата на света: в него светът е отстранен.

Мъдростта не е в правилата, а в Дао. Истинските правила изтичат от Дао и от този, който се е слял с Дао.

Който е в Дао, има в себе си Покой – друга мярка, освен Лекотата, друга важна мярка. Има Покой: чрез този Покой, той се извисява над всичко.

Мъдрият нищо не постига – забележете! Защото много хора търсят постижения чрез амбиции и т.н., и се провалят. Мъдрият никога не постига: на него му стига Дао и Безкраят. Ако в Мъдрия се прояви някаква висша способност, Мъдрият знае, че тя не е негова: тя е на Дао и това не го тревожи.

За Даоса, Вселената, с всичките ѝ звезди, е напълно безполезна. Полезно е само Дао, т.е. Бог и Истината. Щом Вселената е безполезна, значи, в нея има някакъв недостатък. В Дао няма недостатък.

Даосът е Същество, което превъзхожда живота, защото живее в Дао, а Дао няма начало и край.

Даосът е необятно непосредствен и бездънно дълбок, защото живее в Източника и постоянно се обогатява.

Даосът пише с бял тебешир върху бяла дъска.

Мъдрият никога не казва „Това е Дао“ и „Това не е Дао“. Даосите мислят само за Дао и така те носят в себе си Неизповедимата Пълнота на Живота.

Даосът е течащ като вода, спокоен като огледало, отзивчив като ехо и невъзмутим като Тишината.

За Даосите свършек на света няма – то не може и да има! – защото Дао никога не е познавало свършек.

За Даоса, Животът в Дао е по-важен от всичко и затова Пълнотата му е Съкровена.

Храмът на Даоса е: пътечката (както и в Дзен), водопадът, уединението, беседката, тихият сняг, езерото, мълчанието на птиците, спокойствието на дървото.

Даосът – това е Неведом Покой, Неизповедимо състояние.

Който претворява Дао в живота си, той се нарича Мъдрец.

Даосите са поклонници на Свещеното Безмълвие.

Безбрачието за Даоса е вътрешен процес – то означава отказ от нисши желания, отказ от даването на енергия на нисшите желания.

Даосът не се вълнува от медитация – забележете! – а от Дао.

Значи, ще обясня: той не практикува медитация, той практикува Дао – най-висшата практика. Той практикува Чистата Истина. И от там нататък, медитацията му е Предълбока, но тя вече идва като последствие.

ВКУСЪТ НА ДАО

(Лекция 2)

Който е познал Дао, е всякога богат.

Дао се намира в Чистотата на твоя ум, в Покоя на твоето сърце, в Царството на твоята Душа и особено – в Безкрая на твоя Дух. Дао се намира в тихия, скромен, простичък и чист Живот.

Чуан Дзъ си ловял риба, сам си правел обувките; и идват, знаят, че е голям Мъдрец – идват да му предлагат министерски пост. Той никога не желае такъв провал. За него това е нещо много странично – и той отказва с лекота. Той не се обвързва с нищо освен с Дао.

Спящият пита: „Как да намеря Дао?“. Ти не можеш да Го намериш, защото ти никога не си Го губил; само трябва да си Го спомниш, да се пробудиш.

В Пълнотата на Дао няма положително и отрицателно. Дао е Тайна, превъзхождаща всички тайни. Дао тайно управлява всичко.

Езикът на Дао е безсловесен шепот.

Дао-Пътят е Безначално Начало.

Завръщането в Покоя е първата степен за влизане в Дао – най-ниската степен.

Великата Чистота попитала Безконечното:

– Вие познавате ли Дао?

Безконечното казало:

– Не, не знам Дао.

Бъди предан на Дао, а не на хората и обществото.

Дао е Безмълвно вътрешно постижение.

Който разбере безсмислието на Дао, т.е., че То е над смисъла, той ще отиде при Дао. Който разбере смисъла на Дао, остава в живота и във външния свят. Тоест, който иска да обхване и разбере Безкрая и Мистерията на Дао, няма да Го разбере… Просто трябва да Го приеме.

Дао е много по-важно от живота, много по-значимо, защото животът съществува само като последствие. Дао е Причината, а животът е отражението.

Покоят е Живот в Дао, той е неуловим. Покоят ти дава да узнаеш, че си Безсмъртен. В Покоя смърт няма. Покоят е опасен за смъртта, защото Покоят е Дао.

Да живееш в Дао е повече от минало, настояще и бъдеще – те са само проекции на Дао. Цветето расте естествено, то не планира никакво бъдеще, то не се влияе от звездите, не му трябва хороскоп. Защото, кой може да изчисли Дао в човека? Няма такъв. Защото това означава: разсейването е изпускане на настоящето. Ако не си много съсредоточен в Дао, изпускаш настоящето.

Когато съзнанието ти е чисто, в този момент ти си в Дао – няма аз, няма ум. Да владееш изкуството на Дао означава да си просто никой: Нищото, Великата Пълнота – а не някой, който търси нещо. Ти самият си Дао, ти самият си смисълът, няма какво друго да търсиш.

Дао може да бъде разбрано само чрез чист Покой.

Дао живее в благ безпорядък. В Дао, и безпорядъкът е подреден; в човека, и най-големият порядък не е подреден, защото на човека му липсва нещо.

Тези, които правят добри дела, не придобиват Дао, но печелят здраве по пътя си.

Този, който е умъдрен от Дао, никога не спори. С такъв човек не може да се спори, в него няма спор.

Дао – благодарение на Него, зверовете бягат, птиците летят, Слънцето свети, звездите се движат и Фениксът изгаря.

В Дао никога не се явяват зловещи небесни знамения.

Дао напоява дърветата и тревите, храни металите, затова те растат; храни и камъните, помага на птиците и зверовете да растат, като се уголемява в тях. Дао помага на елена да му израснат рогата. Дао прониква и тече Тайнствено във всички неща.

Ако светът бъде устроен – това не води към Дао; само промяната на съзнанието води към Дао.

Само твоята Чистота, твоята Любов, твоето Дао в тебе – това е Дао. Защото Дао е Абсолютно чисто съзнание, То не се нуждае от подреден свят. Това съзнание вижда навсякъде Дао. Без чисто съзнание, човекът ще види неустроения си живот: каквото и да има, той ще е неустроен. А с чистото си съзнание, той ще види Дао.

Чрез чистото си съзнание можеш да възприемеш Дао, но не можеш да Го опишеш.

Пътят към Дао не е да го вървиш, а да го живееш.

За да разбереш Дао, има само един начин – да усетиш атмосферата на тия, които Го следват, и то – реално.

Дао е начинът, по който става всичко.

ДАОСЪТ – МЪДРЕЦЪТ

Продължение

(Втора идея за размишление)

Целта на Мъдреца е една: Постоянен Живот в Дао. За него успехи и неуспехи нищо не означават – важен е Животът в Дао.

Даосът често е отнесен, невзрачен, не се взира в света и в заблужденията.

Външният храм на Даоса – както казах – е пътечката, изворчето, цветето, уединението, падналото листо (то се е отделило от света и се е завърнало в Свободата на Дао), тишината, неизвестността, дъждът… А Вътрешният Храм – това е тихото общение с Безкрая.

Даосът има само един Дом, той дълбоко го е почувствал в себе си – и това е Пътят към Дао.

Мъдрецът има само една практика: той храни в себе си само Чисто Дао. Той не говори за Писания, не говори за Заповеди: той храни в себе си само Чисто Дао. Така той наследява Изначалното. Даосът знае, че само Чистотата ще го заведе при Дао, и затова тук няма никакви излишни практики и ритуали. (Да не говоря за смешния тамян! Който смята с тамян да изпъди дявола, нищо не е разбрал. Дяволът се изпъжда с Чист, правилен Живот в Бога. Нищо общо няма с тамяна!)

За Даоса смъртта е простичка, естествена и светеща.

Даосът от шеста степен, т.е. на Великата Истина – той вече няма нужда да се усъвършенства. Той просто е влязъл в Дао, живее чрез Дао, действа чрез Дао. Такъв е Лао Дзъ: той е влязъл във Великото Единство, той вече е Единна Същност, той не се самоусъвършенства, а проявява самото Дао.

Даосите казват: Въплъти Дао в себе си – и всичко друго вече е без значение, т.е. Стани Истинен! Казвал съм го и така: Стани Истинен, а не религиозен.

Даосът е станал Мъдрец, защото е преживял най-дълбокото Преживяване – Преживяването на Дао: това е Чисто, Безмълвно, необяснимо Преживяване.

Истинският Мъдрец е Висша музика: той звучи, защото сърцето му е пълно с Дао – не се нуждае от никаква друга музика. Абсолютно! Той е самата Музика, сърцето му е по-дълбоко от музика.

Даосът е постигнал Дао чрез Простотата на разбирането. Често земните имат глава, пълна с писания, с цитати; докато главата на Даоса и на Мъдреца е празна, абсолютно Пуста. Пуст ум, Пусто сърце, т.е. чисто сърце, чист ум – и тогава нещата се явяват като яснота, като чисто разбиране. (Мога и така да го кажа: Празните глави печелят; препълнените – много е зле положението… Няма какво да кажеш, няма какво да обясниш… Препълнено е – прелива от свят, от писания и от цитати.)

Когато си Чист, разбирането е чисто; когато си Ясен, всичко друго е ясно.

За Даоса няма „лоши звезди“ и „хубави звезди“, той просто не ги вижда, той не се нуждае от звезди. За Даоса има само една Велика Идея: Живот в Дао и никога живот в звездите.

Вие знаете: много хора се канят да се преместват на Марс – може би там животът ще е хубав… Нищо подобно! Очаква ги голямо разочарование. Без Дао къде ще отидеш?

Животът е в Дао, а не в звездите. Това е Живот в Истинността. Ще обясня: Даосът е изцяло съсредоточен, енергията му е цяла, той не боледува от разни мнения и възгледи, и знания, както е раздвоената енергия.

ВКУСЪТ НА ДАО

Продължение

(Лекция 3)

Методът на Дао е да бъде онова, което е от само себе си; както е сърцето ти – то си бие спонтанно, въобще не те пита какво мнение имаш: то си живее своя Таен Живот чисто, естествено и леко. Нищо не правиш по въпроса: нито се молиш на сърцето си, нито го принуждаваш да бие. То си има Тайния Ритъм на Дао – само трябва да го познаеш. Когато сърцето ти не е пълно с Дао, почваш да страдаш от много желания – тогава ти разваляш сърцето си. Казвал съм: Любовта не е желания. Любовта към Бога е Любов, а не желания.

Дао е без източник, понеже никой не е могъл да Го роди. То е родило всички неща.

Дао изкоренява всички крайности. Никой не може да вземе, по отношение на Дао, неправилна позиция, каквото и да каже.

Добрият плувец потъва. Къде потъва? В Дао. Добрият ездач пада. Къде пада? В Дао. Само Дао не успява в падането. Дао пада в Пустотата, в Безкрая, и затова няма къде да падне.

Много хора искат осигуреност. Истинската Опора е без опора – тогава се явява Истинската Опора. Осигурените хора са осигурени гробища.

За да си устроиш живота, не са ти необходими съвети: необходимо ти е Дао. Дао устройва живота, а Лао Дзъ казва: Съветите го разстройват.

Краят няма край, защото е в Ръцете на Дао.

С думи не можеш да измениш човека – само със Съкровеното ще го измениш. Съкровеното не говори, но изменя. Защо е така? Завещано ни е, че Дао живее в Съкровеното.

Ако храниш Дао в себе си, ще оздравееш. Ако Дао реши да не ме храни, значи, Дао ме иска при Себе Си. Мога ли да Му откажа! Не умея да отказвам на Дао – казват Мъдреците.

Значи, тука става дума – при гладуването. Ако някои хора умират от гладуване, има една тайна красота – все по-дълбока благодарност и завръщане. Тогава ще оцелееш. Ако се бориш, ще се втвърдиш в света. Има хора, които външно живеят, и те мислят, че са оцелели. Няма такова нещо!

Пестенето на енергията е усъвършенстване на изкуството на Дао. Човешкото е отстъпило от Дао и затова е изгубило своя Път – истинския си Път. А без Път, човекът е изгубил Простотата.

От своето „добро“, цивилизациите са изчезнали. И сега, както знаете, има много „добри“ хора: и в политиката, и в църквите е пълно с „добри“ хора, които нямат представа за какво става въпрос. Но Доброто на Дао е Тихо Тържество: неуловимо, никакъв шум, никога не се показва. „Всяко добро, което е показно, задължително ще бъде наказано“ – казва Ал-Халладж. То е лицемерно. Трябва да е абсолютно скрито, в Името на Дао, без показ – тогава говорим за Реално Добро: Реално, Безмълвно Добро.

Тайната на Живота е да създадеш Дао в себе си.

Дао е неуловимо, но трябва да се издирва.

Дао е смисълът, а човекът е безсмислието. Който живее в Дао, придобива смисъла, дори и да не го иска.

Злото се страхува от Дао. Защо се страхува? Защото Дао не може да му бъде съперник. Не се е родил съперник на Дао, на Бога. Бог няма съперници, Бог няма врагове. Това, че Луцифер бил враг на Бога, е огромна илюзия. Никой не смее да съперничи на Дао.

От прогрес имат нужда само изостанали хора – тези, които не разбират Дао, не разбират своя Път.

Най-Висшата степен на Дао е Естественост и Лекота.

Който не е в Дао, е придобил своето неразбиране. И това неразбиране е много красиво, защото, когато Дао дори ти се показва, пак не Го разбираш; когато ти помага, пак не Го разбираш – и става все по-красиво.

Дао е преди света, преди Космоса, преди всичко – и затова е неизвестно.

Пътят в Дао е Чисто действие, а не надежда. Тука няма надежди. Който действа Чисто, не се нуждае от надежди.

Дао е странна Реалност – Лао Дзъ казва – пребивава там, където Я няма.

Дао вечно се отклонява от Себе Си, от Своята Същност, за да може да се завръща. Това е една игра на Дао.

В Дао няма място за смърт… Чистото сърце разрязва Небесната мрежа и влиза в Дао.

Дао е единствената мярка и затова Дао всякога предупреждава. Разбереш ли Дао, няма нужда да разбираш себе си. Много просто: ти ще имаш такава Пълнота, ще бъде толкова неизговоримо, че какво може да обясняваш. Ако почнеш да обясняваш, ще развалиш всичко.

Дао е Простота, но никой не може да управлява тази Простота – Тя е Господар.

От Древността до наши дни, Името Му още не е изречено. Дао е Най-Древният Поток. (Както знаете, Дао е условно име.) Когато Дао е в човека, в него тече Древният Поток и човек не може да остарява.

Там, където Го няма Дао, царува безпокойството.

СТАРЕЦЪТ

(Трета идея за размишление)

Става въпрос за Лао Дзъ.

Веднъж Дао казало на Лао Дзъ:

– Ти никога не можеш да Ме уловиш.

Лао Дзъ казал:

– Да; и затова не мога да Те изпусна.

Дао казало на Лао Дзъ:

– Можеш ли да Ме предвидиш?

Лао Дзъ казал:

– Всяко предвиждане е повърхностно; Дао е Дълбина.

Дао пита Стареца:

– В кой свят живееш?

Лао Дзъ казал:

– Нямам светове в себе си – само Дао.

Дао пита:

– Как узна това?

Лао Дзъ отговаря:

– Нищо не съм узнал. Само Дао в мене знае, а аз съм Дълбоко незнаещ.

Дао му казва:

– Щом си Дълбоко незнаещ, значи, сме сродни.

Лао Дзъ казва:

– Не аз съм сроден с Дао, а Дао е сродно с мене.

Дао му казва:

– Ето защо сме в Единство!

Лао Дзъ казва:

– Имаш ли Мистична Чистота, имаш всеки резултат и всяко постижение, защото Дао слиза в Чистотата. Който има Дао, не държи на постиженията, защото той знае, че всяко постижение е бедно. Само Дао е богато и затова той държи на Дао. Мъдрецът държи на Дао, а не на постиженията, защото, който е изгубил Дао, постиженията ще го убият. Който е избрал дарбите и постиженията, е изоставил Дао – и после много ще трябва да догонва себе си, защото Дао е в Чистотата, а не в дарбите и постиженията. Да си преизпълнен с дарби означава много да си погубил себе си. Но да си видял Дао значи да си разбрал своя Безкраен Път, своя Неизвестен Път – това е Пътят на Древните Мъдреци.

Дао – кой може да Го предскаже? Никога не е се раждал такъв. Дао е абсолютно непредсказуемо. Звездите въобще не Го виждат; Вселената въобще не Го познава… И още нещо казва Лао Дзъ: Дори и Боговете не знаят къде е Дао. (Боговете!)

Дао винаги се движи в неизвестна посока. (Затова Тот казва: „Нашият Древен Път е абсолютно незнаен“.)

Дао познава звездите, но те не Го познават. Дао познава Вселената и Боговете, но те не Го познават.

Веднъж – казва Лао Дзъ – Дао ме попита:

– Ти познаваш ли Ме?

Казах Му:

– Нито Те познавам, нито Те разбирам, нито искам да Те познавам.

Тогава Дао му казало:

– Ето защо сме близки! Защото не се познаваме, защото не се разбираме – ето Опората в нас: разчитай на нея!

(Вие знаете, хората търсят все повече разбирателство и става все по-сложно. А тука е точно обратното, при Мъдреците.)

Лао Дзъ Му казва:

– Аз никога не разчитам на някаква опора; аз разчитам само на Дао. Защото, без Дао, за какво ми е някаква опора?

Преданието казва, че Дао само се усмихнало на Стареца и си тръгнало. Но къде ли е тръгнало? Както винаги – казва Лао Дзъ – в неизвестна посока. Защото Пустотата, т.е. Безкраят, е Храмът на Дао. Ето защо Храмът на Древните е Безкраят.

ИЗ КНИГАТА „МОЕТО СКРИТО ДАО“

(Лекция 4)

И ще завърша, тъй като правя една книга: Моето скрито Дао… Те са много всъщност: Моят скрит Суфизъм излезе; Моят скрит Гносис, Моят скрит Будизъм, Моят скрит Дзен. Тука – малко откъси от една книга, която се подготвя: Моето скрито Дао.

Дао е като мед в устата ми.

Когато съм в Дао, всичко е наред. Когато съм в себе си, все нещо ми липсва.

Чувам Дао с Неговото Ухо, защото аз нямам ухо.

От Дао избликва Неизговоримост.

Дао е Свещено, а това е много повече от култура.

Любовта към Дао превъзхожда и най-правилната постъпка. Каквато и постъпка да направиш, въпросът е каква Любов имаш към Дао.

Дао решава дали да Го възприемеш, или не.

Дао е това, което увеличава изумлението в нас.

В Дао никога не тече време; в Дао тече Дао, т.е. Безкраят.

Ако Дао не те води, твоят „правилен“ път ще те обърка. (Има много хора, които мислят, че вървят в правилния път.)

Имаш ли Дао в себе си, и обърканият път ще се изясни. (Цялата работа е да спечелиш доверието на Дао.)

Дао е толкова ясно, че как да Го разбереш!

Да намериш Дао – това е умение на Дао. (Тоест, търси Дао чрез Дао, не чрез себе си – чрез Дао.)

Дао е по-леко и от Лекотата.

Не можем нищо да дадем на Дао – освен себе си.

За да се вслушваш в Дао, трябва да си станал част от Дао.

Дао не крие Тайните Си в тъмнината; Дао крие Тайните Си в Яснотата.

Когато Дао докосне нещо, то става Истинно.

Никой не може да обясни Дао, но Дао може да обясни всичко.

Във Висшата Тайна има само Дао и там никога няма двама.

Да си винаги в Дао – това е нещо, което превъзхожда всяка практика.

Истинската Любов е съюз на Дао с Дао.

Това, което няма Дао, не разбира себе си.

Дао управлява всичко, но незабележимо.

В Дао няма логика: в Дао има само Истина.

Всичко е в Дао и затова всяко решение е в Дао.

В Дао е Древната Памет за всичко.

Дао е единствената Манна – всичко друго е нещо друго.

Дао е образ и подобие на Дао.

Колкото повече се вглъбявам в Дао, толкова повече не виждам Дао – и това изключително ме вдъхновява!

Дао – произходът Му е чудно неизвестен. (Просто защото Дао няма произход… Всичко друго има, но Дао няма произход.)

Ако Дао е в мен, аз съм Бездна.

Дао е Зора, скрита от изгрева и залеза.

Дао няма произход; Дао има Велика Безпределност.

АУМ

3 юли 2018 г.

ВАЖНИ НЕЩА

(Лекция 1)

БОГ

(Първа идея за размишление)

ВАЖНИ НЕЩА

Продължение
(Лекция 2)

ЛЮБОВТА

(Втора идея за размишление)

ВАЖНИ НЕЩА

Продължение
(Лекция 3)

ИСТИНАТА

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Три лекции, Важни неща, главно от Учителя, и три идеи…

ВАЖНИ НЕЩА

(Лекция 1)

Учителя казва: Светът е уреден, но нашето мислене, нашето живеене не е уредено. Казано е: „Ще ви научи Духът“. Ще ви научи – казва Учителя, – ако се учите.

Една хубава постъпка – казва Учителя – е красиво Същество, което ви се усмихва.

Даже и доброто, което имаме, и с него може да злоупотребим в света.

Казва Учителя: Що са човешките желания? Пробита стомна: наливай колкото искаш – изтича.

Страданията в света са, за да се повдигнем. Ако не дойдат страданията, ще дойде нещо, по-страшно от самите страдания. (Към края на лекцията ще обясня.)

Какво нещо е вярата? Вярата се образува от Същества, които седят по-високо от тебе. Безверието се образува от същества, които седят по-ниско от тебе.

Това Учение – казва Учителя – е лично, то няма обществено приложение. Божественото Учение има лично приложение.

Ако хората разберяха думата Бог, всички лоши неща щяха да изчезнат.

Бог е Съвършен в света, като работим съзнателно за Него.

За да отидеш при Бога – казва Учителя, – ти трябва да станеш нещастен. А за да се отдалечиш от Бога, ти трябва да станеш щастлив.

Ти не можеш да живееш добре, не можеш да правиш добро, ако не можеш да живееш за Бога.

Ако не уредите Божиите работи във вас, от вашите работи нищо няма да уредите.

Това, което не може да се победи при всички условия на живота – това е Бог във вас.

Щом имате Божествена Любов, тя разрешава всички въпроси.

Никоя религия не може да ви спаси, ако в нея не влезе Любовта.

Важни са тайните работи, които носите вътре в себе си.

Една дума – казва Учителя, – ако я съживиш, тя ще направи всичко за тебе.

Бъдете постоянно в молитва, за да пребъдва Бог във вас.

Лекувайте всички болести с внушение. (Най-древният метод.)

О, Господи, на Тебе уповавам, на Тебе възлагам товара си! (Учителя дава една идея.)

Онзи, който е без Бога, да му мисли.

Който иска нещо от Бога, той трябва да обещае нещо, да пожертва нещо дълбоко.

Учителят е, Който създава Новите хора, а не образованието. (Образованието няма нищо общо.)

Казва Учителя: Аз не поддържам човешкия живот, а Свещения Живот. В Свещения Живот енергията се събира и се завръща в Бога.

Учителя казва: По-важно е да обичаш хората, отколкото да им помагаш.

Любовта е изпълнението на Закона.

Ученикът има организирани усилия. (Тука става въпрос за самодисциплина: той си прави дисциплината, не чака някой да му дава правила. Той си изработва, в своята свобода, която му е гласувана като доверие, той си изработва лична дисциплина.)

Всички мисли – казва Учителя – са същества, които искат да се материализират. (И хубави, и лоши, и всякакви. Затова трябва да различавате какви същества мислят във вас, заедно с вас.)

Когато имаш ясна и чиста цел, Невидимият свят те поддържа.

За да вземеш правилни решения в живота си, трябва да имаш чисто съзнание, дълбоко, успокоено съзнание.

Когато се оплакваш от трудностите, ти ги призоваваш да останат.

Трупането на човешко знание е постепенно заболяване.

Отрицателните мисли не можеш да ги победиш с кимане на глава, а с постоянни усилия. (Тъй като има изключително натрапчиви мисли, които може да дойдат отвън или отвътре. Изключително постоянство в Бога!)

Само в търпението узрява правилното мислене. (Ще обясня защо: защото, когато изтърпиш едно зло, една трудност, ти я преодоляваш, ти преодоляваш това зло.)

Човекът винаги ще си заплаща своя избор.

Когато повярваш в звездите повече, отколкото в Бога, ти вече си фалирал.

Богатството преди всичко се нарича чисто съзнание.

Загубата на Будност създава в съзнанието илюзия.

Отрицателното мислене говори за дупка в аурата и в енергията.

В чистото мислене енергията е цялостна.

В обикновения живот човекът търси стабилност – и пропада. В Окултния Живот човекът търси Бога – и Бог се погрижва за всичко останало.

В Чистотата е скрита велика енергия; а отрицателната мисъл – тя е изкривена енергия.

Да овладееш ума си – това е твоето спасение.

За да постигнеш нещата, които искаш, ти трябва допълнителна енергия. (Тука само ще кажа, че който има чиста цел, на него се дава допълнителна енергия.)

Пробуденият човек никога няма земни интереси и желания.

Когато човек се разбира със себе си, той увеличава своята енергия. Когато човек се разбира с другите, енергията взаимно се увеличава. Ако енергията не ви достига, значи, вие още не сте открили своя Път.

Мисията на човека е лично преоткриване. Истинската мисия е нещо, което никога не изоставяш. (Това е белегът.) Възможно е решението на ваш проблем да е мисия на друг човек. Всеки сам трябва да открие своята мисия, тя е в него от Древността.

Твоето бъдеще не се намира в звездите, а в твоето чисто сърце.

Когато се изменяш отвътре, ти създаваш нови обстоятелства. (Променяш стари избори, променяш карма.)

Неразумните желания винаги ще наказват човека.

Това, което излиза много скъпо на човека, е невежеството.

Надеждата е глупаво нещо, защото съхранява миналото за бъдещето.

Най-точната рецепта е да станеш чисто отдаден на Бога.

Стресът атакува безумието в човека.

Който има дълбоко разбиране, може да освещава всичко.

Безкритичността означава да изгубиш напълно способността си да нараняваш.

В момент на криза светът се запасява с храна, а Мъдреците се запасяват с Бог и с дълбок вътрешен мир. Вътрешен мир означава правилно отношение към нещата. (Знаете, земните хора купуват много брашно, захар и т.н. Голяма трагедия – не може да се опише.)

Миналото е време; бъдещето е време; настоящето е Небитие, Пълнота. Умът е създал време, защото не може да живее в Пълнота.

Умът е знание, но той не е Разумност. Разумният живее в Душата си, а Мъдрият живее в Духа си.

Да живееш във времето значи да живееш в ума и в смъртта. (Затова умът трябва да бъде овладян.)

Настоящето живее във Вечността, а не във времето. Вечността е качество на Неизменността.

Само чистото съзнание е Освободеност.

Умът е всякога единство с илюзията. (Неовладеният ум.) Той е в единство със знанията, но не е в единство с Любовта и с Мъдростта.

Какво, като имаш знания, ако нямаш чисто съзнание?

БОГ

(Първа идея за размишление)

Учителя казва: Цел, която пренебрегва Божията Воля, е обречена. Истинската цел приема само разумното средство – и това е Божията Воля.

Всяка сила носи голяма опасност и карма, ако не е посветена на Бога.

Само от Любовта към Бога може да произлезе Духовност, а не от любовта към религията и към знанието. Религията и знанието са провалена любов – те трябва да догонват.

Добро – значи да призовеш Бог да действа в тебе.

Мъдрецът никога не работи за благото на света. Той работи за благото на Бога; самото негово присъствие е Духовност и той така работи за света.

Свободата е изход от човешкото мислене, човешката система. И затова е дадена Свободата: за завръщане в Бога.

Стремежът към Целостта, към Андрогина, е стремеж към Бог в себе си. Бог в човека – това е Целостта. Тази Цялост, този Андрогин, той е независим от света дори и когато такъв човек живее в света.

Ако Бог е в тебе, всичко социално, световно, икономическо става смешно. Всички войни, тероризъм, пророчества, послания и цунамита стават излишни и странични.

Чистият Път към развитието е Пътят към Бога – и това е чисто самостоятелен Път. И само този Чист Път води към Бога, т.е. трябва лично да го избереш. Както в Древен Египет – образованието. Никакви университети! Лично трябва да избереш образованието; и сам, самоук, с лична дисциплина, да постигаш нивата.

Свободният човек се определя от това дали има в себе си скрита, чиста, Божия енергия, която човекът знае кога да я задвижва и кога – не.

Твоята Любов към Истината определя колко близо ще бъдеш до Бога и до Учителя.

Държавата – това не е Живот в Бога, и затова тя не може никога да изкорени злото. Тя не може да решава въпроси, тя ги увеличава – защото тя е част от Дървото за познанието на доброто и злото. (За което после ще кажем нещо.) Дори и когато решава, тя не решава. Дори и когато помага, тя не помага.

Ти може цял живот да уважаваш Бога и да бъдеш неверник, да не си верен на Истината. Само някакво уважение – то не върши работа, ако не си посветиш живота на Бога. Ти може цял живот да четеш Библията и да си останеш заблуден. Защото не Библията е важна, а твоята Чистота. Заблуденият, и с Библията, и без нея, всякога е заблуден.

Науката… Науката е много сляпа, защото тя работи с ума. Тя никога не познава Дълбокия Замисъл на Бога и Божията Воля, затова тя винаги ще остане назадничава, никога няма в нея да има истински прогрес: просто тя не познава Бога. Умът няма достъп до Непознаваемото.

Учителя казва: Които са създадени от Бога, само те подлежат на развитие.

Ако животът ти е устроен, ти си се провалил. Ако ти си се устроил с Бога – това е нещо друго. Тука вече няма значение дали си беден; няма значение дали си богат. Ако ти си в Единство с Бога, всичко е устроено по всяко време, дори и в пустинята. Бог е по-важен от всяко устройване – това искам да кажа.

Какво е Бог? Учителя казва: Той е правата мисъл; а тя има Божествен произход.

Бог е там, където е Абсолютната Разумност, там, където е Мъдростта – но Бог не е там, където са глупавите хора.

Бог знае как мисли, чувства и постъпва всеки човек по всяко време.

ВАЖНИ НЕЩА

Продължение

(Лекция 2)

Духът е, Който превръща нещата в Правилност и в Път (Чистият Дух) – а умът е, който разваля и правилните неща.

Много хора разбират нещата, но живеят глупаво. Защо? Защото умът е силен в тях. Голяма философия, „големи“ неща знаят, срещал съм такива… Даже: „Всичко знам!“ – това изказване е толкоз опасно, че трудно се коментира.

Всеки, който успее да отстрани ума, постига истинското разбиране.

Ще обясня. Защото има и друга заблуда: тя е в разбирането и в неразбирането, а те са сенки, а не Същност. Духът, Същността, е по-дълбок от разбирането и неразбирането – и чак тогава се случва истинското разбиране. Говорил съм за това – Третият Бряг на реката, т.е. Дълбочината на реката, а не двата бряга. Това, разбира се, е Живот в Бога. Разбирането още не е Живот в Бога. То също може да бъде голяма игра на ума – така, както много хора си въобразяват, че работят върху себе си.

Дали умът ти е образован, или не, ти си в невежеството. Обаче, ако имаш чисто сърце – това е вече Тайна Наука, това е друго нещо: тогава ти си в разбирането и в осъзнаването.

Тези, които работят за ума, работят и изостават. Тези, които работят за Духа, работят, израстват и посяват. Духът е Реалност; умът е сянка.

И в миналото, и в бъдещето няма развитие. Развитието е тука, в настоящето.

Фалшивото мислене води към знанието, а чистото мислене – от разбиране към осъзнаване.

Нещастието израства в човека чрез амбиции, защото в амбициите винаги расте егото. Илюзията, егото никога не може да има реален успех. Какъвто и да е успехът, щом егото е там – това е провал.

Настоящето може да бъде уловено само от Духа. Умът не може да живее в него.

Знаещите хора никога не трупат Реален опит. Те трупат човешки опит, но никога Духовен и Мъдър, или Божествен опит.

Егото създава много безсмислени трудности, много усложнения. То не прави от мухата слон, то прави цяло стадо от слонове и крокодили, преувеличава всичко.

Същността никога не е била в знанията, а в Любовта.

Човекът на желанията и на удоволствията, и на знанието винаги ще навлиза все повече в своето фалшиво аз.

Стаята на окултния ученик никога не е къща – това е Храм, това е място, където си посвещаваш живота.

Няма значение в кое Учение си – важна е твоята Чистота. Чистотата е по-дълбока от всяко Учение и от всяка религия. В предното интервю казах: Не смесвайте Чистотата с религия.2 Не цапайте! Чистотата си е Чистота. Тази Чистота е в близост до Учителя и до Истината.

Който е преминал правилно през сексуалния живот, той е стигнал до Чистата Любов. Казвам това, защото има някои сухи въздържатели… Има много светци, които са фалшиви – без опит. Едно студено въздържание – но те не са познали Дълбините на Чистата Божия Любов. Защото не са надраснали: те са потиснали, те са избягали, защото са по-слаби от изкушенията. На сто светци, ако има трима, които наистина са победили и са преодолели, това е огромен успех. Който е преминал правилно през тази първа чакра, той след време наистина ще познае силата на Любовта – а другите ще имат въображаема сила.

Убийството на животни – това е убиване на собствената си способност за развитие. Ловецът е човек, който няма реално развитие, той няма реално уважение към живота. Той е човек, който се самоограбва и си посява падение в следващото прераждане. Ловецът е човек без реално развитие, той е заключена душа. Много такива има. Хемингуей например много е убивал и накрая духовете обръщат пушката, насочват я в устата му и той се самоубива. Няма избор… Заключени души.

В дълбокия вътрешен мир е скрито здравето на човека.

Човекът на знанието придобива само външни радости. Човекът на Любовта придобива Вечната Радост, истинския вкус на живота.

Позитивните хора, които са успели в света, нищо не знаят за Истината; а това означава, че те са се провалили.

Опасността става опасност, ако ѝ дадеш място в сърцето си.

Иначе тука искам да кажа, че позитивните хора трябва да станат Духовни: само там могат да бъдат спасени. Останат ли позитивни – положението е тежко. Много хора имат положително мислене, без да имат Духовно мислене, т.е. те нямат чисто разбиране за нещата. Те са позитивни, защото са изпъдени от Истината. Духовните неща са от друго Царство: те не са позитивни, те са Царство на Дълбочината.

Човешкото образование е разрушително, то се води от паднали духове – и само особена Любов към Бога може да извади човека от това опасно образование. Истината е най-опасното нещо за неподготвения човек, за умствения човек. Свещеното Знание е нещо цялостно – няма нищо общо с умственото знание. Умственият човек навън е знание, а навътре е невежество. Как може да те обича човек, който живее в ума? Човешкото образование е злото в света.

ЛЮБОВТА

(Втора идея за размишление)

Когато някой ти дава истинската си Любов, той те насочва към Вечността. Разбира се, това е Замисъл на Бога.

Когато загубиш Любовта си към Бога, времето те хваща.

Светът – това е любов към илюзията, любов към кармата.

В Любовта към Бога е ключът на хранещата и Пазителна Сила.

Само чрез истинска Любов се случва Велико Осъзнаване на Бога.

Човекът на истинската Любов има съвсем друг Разум – Сияещ Разум.

В Божествената Любов се намира Същността на истинското виждане. Никакви ясновидци нямат представа за дълбоките неща, включително и чистите ясновидци. Те не знаят Древната история и Дълбокия Замисъл на Бога.

Любовта е тихо и озарено пространство – вътре в себе си.

Любовта е съградена от абсолютно чисто съкровени желания.

Само Любящият придобива Мъдрост. Земният придобива Змия, т.е. знания.

Когато имаш Любов и Търпение, нещата се развиват, както трябва.

Само на Любовта се позволява да види Реалността.

Любовта е Божествено Добро, а не човешко добро.

Който работи с Любов, привлича допълнителна енергия за своите цели.

Който не е пестелив в своята енергия, той погубва своето развитие.

Без Любов, всичко се проваля. Успехът също е провален. Умът е големият майстор на провалянето. Любовта е за Души, а не за умове.

Божествената Любов се справя с всичко, а умствената не се справя с нищо.

Разширявай Любовта си, а не знанията си.

Любовта символизира Завръщането. Имаш ли Божествена Любов, ще се завърнеш в Бога.

Любовта символизира осъзнатото служене на Бога. (Това го нямат дори и Ангелите, но това е друга тема.) Докато не си осъзнат, ти не можеш да служиш на Бога.

Истинската храна е Любов, Мъдрост и Истина – а не вегетарианство.

Любовта преустройва енергията на тялото. Чистата енергия – това е манната на живота.

В Бог няма никога политика; никога е нямало религия; никога е нямало хаос, или свят; никога е нямало сътвореност. В Бог – казва Учителя – има Любов, Мъдрост, Истина и Безпределност.

Отношенията на Любовта са чисти. Те са взаимно оздравления, взаимно повдигания.

Страстта е мярка за нелюбов. Тя е паднал, хаотичен импулс от древността. Бог е Любов, почит, чисто съкровено отношение, което няма нищо общо със страстта и с хаоса.

Отношения, основани на Любов, са чисти, блажени, безсмъртни, неизразими и леки. Тук тече Пълнота и чиста енергия. Тук живее Бог, тук няма ум: тука има Душа и Дух.

Когато целта е богатството, ти вече предварително си умрял, защото Бог е единственото богатство. С тази цел – богатството – ти си направо готов за оплакване, даже няма нужда да си умрял.

Съвсем друго е законът Любов към Бога.

ВАЖНИ НЕЩА

Продължение

(Лекция 3)

Когато си правилно в сърцето, ти се радваш.

Когато си в очистения си ум, ти светиш.

Когато си в Душата, ти блаженстваш.

Когато си в Духа – сияеш.

Чистата Духовност е Пълнота, Цялост.

Щастието е астрално явление; Блаженството е чисто Духовно.

Когато овладееш ума си, ти се освобождаваш от неговото бреме.

Чистотата е присъствие на Душа.

Бъди Чист – и това е краят на ума.

В този свят ние се обучаваме за един друг Живот.

Който не е пестелив и въздържан, той постепенно изгубва Пътя си.

Съкровеното е много повече от знания.

Невежеството е по-тъмно и по-лошо от болест.

Болестта воюва с теб, за да си възвърнеш истинското разбиране. Тъй като щастието и здравето не могат да ти помогнат, на помощ идва болестта, идва скръбта. Ако и те не могат да ти помогнат, идват тежките страдания. Ако и това не може да ти помогне, тази привилегия – има последна подадена ръка от Бога: мъчението. Ако мъчението не може да те върне към Бога, ти тръгваш към най-голямата пропаст в живота – демонизиране, което после коства милиони години завръщане.

Голямата страст и емоционалност винаги определят фатални неща. Болната емоционалност е намагнетизирана от астралния свят и от силите на злото – и затова тя често е път към безумие. Гледаш го: тих, приятен човек – и изведнъж прави жестоки неща; защото вътре астралният свят планира и царува.

Тези, които не са избрали Себепознанието и Истината, винаги ще попадат в някакъв вид фаталност.

Нечистите се чудят на Съдбата, но Съдбата не се чуди – тя работи.

Истинската Вяра не се нуждае от никакви доказателства и от никакви благоприятни условия.

Карма – това е старият закон на поучението. Всички – макар и бавно – ще бъдат научени от Кармата.

Пътят към Истината е сключване на договор с големи страдания – но вече Бог е с тебе. Бог ще ги преодолее, Бог ще те научи, Бог ще те освободи и ще те поведе към Себе Си.

Всяко Посвещение – истинско – задължително се нуждае от голямо страдание. Затова е Голгота. Голгота е Тайно Име на Бога, мястото на истинския Възход, краят на света, раждането в истинската Мъдрост и в Свободата. Има мъдреци, които жадуват за Голгота; има хора, които не искат да чуят: искат да се раждат и да умират хиляди години и да живеят в невежество.

Учителя казва: Истината е Тесният Път.

Знанието никога не може да излъже Мъдрия човек.

За да намериш Истината, трябва да изгубиш много ценни неща.

Мъдрият никога не е знаещ човек. Мъдрият е Съкровен, Мъдрият е Любящ.

Усилията на лекомислените винаги се обръщат срещу тях самите.

Само дълбокото и истинско разбиране е способно да преобразява човека.

Всяка болест започва с неправилно избрания път, с погрешния стремеж.

Изкушенията ограбват и съкрушават само тези, които нямат Дълбока цел, Свещена цел и правилни избори.

И доброто, и злото са развалили много хора.

Земният човек е голямо търсене и голямо проваляне.

Най-големият сектант – казва Учителя – това е егото, това е умът. Умът е голямата секта в света. А в света над 80 % работи умът. Обяснявал съм ви, Учителя казва: Що е секта? Думата секта – отсек, нещо отсечено, отцепено. И казва Учителя, обяснява: Всичко, което е отцепено от Любовта, Мъдростта и Истината, е секта. С много молитви и усилия можем да се освободим от този сектант – егото и умът: много упорит, с много дълбок опит… И само с голяма Любов и влизане в Бога, и само с помощта на Бога, заедно.

Осъждане без различаване винаги е карма.

Земното мислене винаги ще бъде безпътица.

Отнемането на живот, в това число, даже и на цветя – Учителя казва: Който къса цветя, ще заприлича на скъсано цвете, на увехнало цвете. Животни, дървета, хора – това означава, че такъв човек винаги ще изгубва личния си път на развитие. Не говоря за сухите дървета, говоря за другите дървета. Едно дърво е достатъчно, за да си ограбиш пътя и развитието.

Религията не дава Хляба Насъщен – не дава Себепознанието.

Тихата честност, тя е истинската, тя е… няма нищо общо с показната честност. Показната честност – казва Ал-Халладж – е нечестност. Всичко това носене на кръстове, на дрехи, е огромно падение и лицемерие. Христос никога не е носил такива дрехи, такива кръстове, никога не е палил свещи. Обяснявал съм: Той е живял правилен Живот в Бога.

Всяко човешко действие усилва неразбирането.

Човекът няма Същественото: Чистото, Духовно образование. Казвам това, защото някои мислят, че икономиката ще помогне на образованието. Никога не е помагала; няма и да помогне!

Световният ред е отдавна провален. Провалена система, защото е умствена. Политиката – казва Учителя – е черна енергия и винаги води към кривогледство, към падение.

Загива двойно този, който не чува ясните предупреждения.

Проваленият и паднал свят се крепи на мъртва информация, защото тука Мъдростта не идва. Държавата е стара, провалена, неестествена реалност.

Много опасни животни бродят затворени, заключени в човешка форма. А там, където има голяма жестокост в човека, означава многобройни животни.

Енергия, която няма ясна Свещена цел, върви уверено към провал.

Причината за лошото поведение на човека е неразумност от минали прераждания. Това е натрупана неразумност – и човекът сега почти няма избор. Даже и когато не иска, постъпва неразумно, защото това е натрупано, това е инерция. Когато човек е изпуснал Истината, той е изпуснал развитието си и той много често постъпва неадекватно.

Всички погрешни стремежи са изкривили енергията на човека.

Социалният човек е претъпкан с илюзии – и те го рушат ежедневно. Той е готов да направи стачка, но не и да се промени. Не е готов да направи стачка срещу себе си, срещу своите слабости.

Човекът на илюзиите бяга все повече от Реалността. Всички земно-умствени отношения са взаимно отравяне, защото Я няма Истината и Съкровената Любов.

Удоволствията и емоциите създават най-силната връзка с паразитите, които ще имат бъдеща власт над човека. Целта на паразитите е хората да имат все по-големи емоции, все по-големи желания, все по-големи зависимости.

ИСТИНАТА

(Трета идея за размишление)

За да разбереш в дълбок смисъл Истината, е необходимо Божествено Откровение.

На най-високо ниво, Истината – казва един Старец – поразява и Доброто, и Светлината. Забележете! И Доброто, и Светлината.

На върховно ниво, Истината е скрита даже от Боговете и от много Безсмъртни Същества. Говорим за Дълбините на Истината, Истината Божия. После ще стане малко въпрос за това.

Който обича Истината, тръгва по много Тесен Път. Той казва „Сбогом!“ дори и на много приятели, дори и на голяма част от така нареченото „Братство“. Той става самотна птица – отдадена. Няма време за Паневритмия, а за сразяване на изкушенията и на мрака. Той се отдава на Дълбоки неща.

Да избереш твърдо Истината – това е началото на Свободата, истинската Свобода.

Ако избереш твърдо Истината, това означава белег: това е твоята изключителна честност към самия себе си.

Има много хора, които външно изглеждат честни, сърдечни, отворени, но вътрешно те се крият от Истината. И това е тяхната самоизмама. А това, което ги очаква, е сложна – аз го наричам усукана съдба: карма, която е доволно тежка и те рядко устояват в строгия Час на Истината.

Истината не е слово; Тя е Дух и Безмълвие, Тя е Себепознание и Пълнота. Тя е особено преживяване, дадено от Бога за твоите постоянни усилия към Него. В един момент Той ти дава да Я преживееш; от там нататък вече никога не задаваш въпроса: „Какво е Истина?“.

Знаещият търси ползата от нещата; Чистият търси Истината, Същността.

Който обича Истината, той обича Душата на нещата.

Учителя казва (говори се за факти): Фактът никога не е Истина и не може да бъде Истина.

Има три вида Любов – казва Учителя – човешка, духовна и истинска.

В човешката любов има радост и страдание. В духовната Любов има промени: има усилване и отслабване. В Божествената Любов – тя е постоянна, в нея има Дълбочина, има дълбинно чувство, неразрушимо.

Половин час, прекаран с Бога, струва повече от милиони години прераждания без Бога. Това значи да разбереш Смисъла на Живота – ако Бог ти позволи такова общуване. Тази Истина не може да се обясни. Това е Древно преживяване, това е завръщане в Прасъстоянието. Това са Дълбоки неща и зависят от Милостта на Бога.

Който се е пожертвал напълно за Истината, става Дух и се Пресътворява. Само който е заложил живота си на Истината, Бог ще го изпрати в ситуации да умира за Нея – и когато няколко пъти умре (и буквално, и преносно), Бог ще му позволи да вижда Истината в скритите светове: там, където нито хора, нито умрели, нито ясновидци, нито Ангели виждат.

В Любовта към Истината – казва Учителя – се крият по-дълбоки неща от Библията. Има неща, които Истината никога не ги е казала в Библията.

Тука за малко ще се отклоня, да ви кажа едно такова нещо.

Бог и Луцифер… Бог е създал Луцифер по специален начин, не както Ангелите, Архангелите – от Светлина. Бог е създал Луцифер от Сиянието, от Прасветлината. Те имат Древна връзка, никога неразрушима, Абсолютна връзка, която продължава от Древността досега. Това е големият Му Син. Ще ви обясня после защо Луцифер е една от най-големите Тайни в света. Изключителен Херувим, Избран от Бога, страхотно Същество, което и Боговете не познават. Бог има към него специална Любов, затова го е избрал. Но Той е имал три предложения на Луцифер.

Едното – друг път ще говорим… Едното – преди време го обясних: когато му предлага да стане Мрак, да стане Сатана. Понеже Бог прониква и преобразява… Луцифер приема, понеже е неизменен на Бога. Ако си спомняте, когато Бог го пита, казва на Луцифер да се поклони на Адам и Ева, той казва: „Не! Само на Тебе се покланям!“ – Древната Неизменност. Между тях има изключително Древна връзка, изключителна Любов.

В тази връзка, ще ви кажа нещо, което го няма в Библията, но се намира в истинската Библия. В Древността, Бог отива при Луцифер – вечен, неизменен Дух, сроден, част от Него, те са живели милиони години заедно. Бог му казва: „Искам от тебе нещо. Искам да накараш духовете да се разбунтуват срещу Мене“. Луцифер никога е нямал за миг мисъл да се разбунтува. Той познава старото Всемогъщество на Бога и Неговата Сила. Никога през главата не му е минавала мисъл да стане неверен на Бога или изменчив. Никога е нямал гордост, никога е нямал високомерие. Бог му предлага и Луцифер започва, защото Бог иска да изпита духовете. Бог ги изпитва, а Луцифер ги изкушава. За да може – както ще видите после – Бог иска да спаси света от едно Тайно зло, което е страхотно. Затова Бог използва Луцифер. Това е Дълбок, Древен замисъл. Голяма част от Боговете не го знаят – само Старците и малка част от Боговете. Както и да е, няма значение… Ангели, Архангели нямат представа. Бог му предлага и Луцифер започва да прави заговори с духовете срещу Бога; и около 20 милиарда същества, които са повярвали в Луцифер, стават бунтовни духове и изменят на природата си, изкривяват себе си. Точно тези духове после Бог ги изпраща в Рая. „В Рая“ означава „в капана“ – там ги чака Дървото на смъртта. Бог ги изпраща в Рая… „Адам и Ева“ означава човечеството, падналото човечество, точно тези бунтовни духове. Бог ги изпраща там – и забележете! Бог дава Силата Си на Херувима, да порази Адам и Ева. Той не дава Силата Си на Адам и Ева, да победят Сатана; Той дава Силата Си на Змията. Защо? Защото да се случи голямо грехопадение, човекът да изстрада този бунтовен дух и непокорство, и след време да се върне във възход, т.е. Бог да израсне в него. Защо? Обяснявам… Защото другото зло, Четирите шестици, е нещо страшно, за което светът няма представа и по-хубаво да няма. Само накратко ще кажа… Това зло, Четирите шестици, е поискало тотално да разруши Тайната на Живота, тотално е посегнало на Бога – и Бог има страшен замисъл с Луцифер: да изстрадат хората себе си. И затова Учителя казва: Дяволът и Сатана ви гони, защото нямате истински Живот в себе си. И казва Учителя: Никога не изкарвайте Дявола виновен – вие сте изменили на себе си и на своята природа, самите вие сте виновни. И тука – казва Учителя – няма никакъв Дявол. Това е дълбока тема, за малко се отклоних. Така, исках да ви загатна нещо…

Будният и осъзнат човек не е тяло. Той е Дух и Истина.

За Пробудения, Истината е тука, на Земята. За спящия човек, Истината е някъде далече, отвъд.

Ако ученикът не държи на Чистотата и Истината, тогава Учителят е излишен.

Позитивното мислене никога не означава Любов към Истината, нито пък означава Духовно разбиране на нещата.

Грешката на религията е, че тя търси вярата – и тя се проваля… Защото човек трябва да търси Истината, а не вярата. Вярата е само последствие. Даже вярата не е много важна – важно е Дълбинното Доверие в Бога. Това е нещо по-дълбоко. А когато просто си във вярата, това не пречи да вярваш, да си религиозен – и да си в невежеството. Това си е проваляне, защото, вяра без Истина, това е слепият, който въобще не знае къде ходи, а иска да води другите хора. Ако ти си вярващ, а не си Истинен, това означава, че си нечист. Такива хора никога нямат Път към Бога.

АУМ

7 август 2018 г.

ШРИ ЧИНМОЙ

(Лекция 1)

ШРИ ЧИНМОЙ ЗА БОГА

Продължение
(Първа идея за размишление)

ШРИ АУРОБИНДО

(Лекция 2)

ШРИ АУРОБИНДО ЗА БОГА

Продължение
(Втора идея за размишление)

ШРИ ПАПАДЖИ

(Лекция 3)

ЯДЖНАВАЛКИЯ

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим за Мъдростта на Индия: трима Учители, постигнали Реализация.

ШРИ ЧИНМОЙ

(Лекция 1)

Шри Чинмой – това са лекции на Чистотата, Простотата и Мъдростта.

Той казва: „Простотата е мой приятел за цял живот“. (Въобще, нещата са прости, не са сложни.) Чисто Духовен Учител, посветил живота си да вдъхновява другите. Роден в Индия, останал сирак, влязъл в ашрама на Шри Ауробиндо. Тук заживял Духовно, бил подготвен за истински медитации и ги правел по 14 часа на ден. Много предано отдаден, интензивен, Духовен живот. Пише, служи, тренира, преживява. Нещата се разбират чрез преживяване. Никакво въображение, никакви философии – Дълбоки преживявания. Осъзнава, мисли, и то – само в Духовната област. Впоследствие той вдъхновява Търсачите на Смисъла. Изключително съсредоточен в Бога! Всъщност това е Тайната на Живота… Изключително съсредоточен – и в нещата, които са извън ума. Изключителен Търсач на Вътрешното и чисто Духовното – тука няма нищо общо с религии и т.н. Той повдига и извисява съзнанието отвъд очакванията на хората, отдава живота си на Неизразимата Реалност, наречена Бог.

И така, Мъдростта му…

Гласът на Истината ще ни проговори, когато сърцето в нас стане Свещено.

Когато прозираш истинската си слабост, ти си готов да откриеш истинската си сила.

Сигурността идва от съзнателното Единство с Бога.

Ако целта наистина си заслужава усилията, самата цел вътрешно ще ти помага, ще те води. (Целта е жива, живо същество.)

Търпението вярва в Бога; нетърпението разваля нещата.

Търпението открива най-висшия Покой.

Най-лесният начин да се превъзмогне нещо е да не му обръщате внимание. (Може и да се преведе така: да не му давате енергия. Ако някой човек много те тормози, пресечи да го мислиш – пресечи да поливаш, за да не расте.)

Търпението е скритата Мощ на Душата. Светът няма Духовно Търпение.

Само в Покоя се натрупва Истината. Покоят, сам по себе си, е Сила. Искаме ли да имаме Покой, трябва да отидем отвъд пределите на ума. (Умът е вечно безпокойство – докато не бъде овладян.)

Най-могъщите Воини са нашите Чистота, Искреност и Стремеж. (Достатъчно е – тука само ще допълня – един истински Стремеж, и вече Бог ти е Пазител и те води. Това е повече от талисмани, повече от ритуали.)

Служенето на Бога започва не когато сме в ума и в сърцето, а когато сме в Душата. (На предното интервю3 споменах, че не е важно да кажеш, че си слуга на Бога – никога не е важно. Важно е само едно – Бог да каже: Ето това е Моят слуга! Всичко друго е без значение…)

Само Божествената Любов може да задоволи човека. (Духовната – донякъде… И тя е добра, но тука говорим за Божествената. Защото, ще обясня: там участва Бог – а Той е Пълнотата на истинската Любов. Без Него, никога това нещо не може да се случи.)

Когато придобием Чистота, никога няма да сме лишени от Сила – особено в най-важния момент. Чистотата е истинската Сила. Ако няма Чистота, няма и сигурност. Ако няма Чистота, няма постоянен Божествен Поток в нас.

Осъзнаването е Негов Дар: Бог го дарява.

Постигането на безкрайните вътрешни възможности се крие във великата Сила, наречена Смирение.

(Смирението не е нещо самоналожено с воля. Има хора, които го имитират: навеждат се… Няма навеждане тука. Това е вътрешно ниво на съзнание – много трудно се придобива; и който го придобие, той може да вижда другите дали имитират, или имат Смирение – защото то е нещо наистина истинско. Това е едно от местата, в които Дяволът не може да влезе. Аз съм го обяснявал: Дяволът може да влиза в много други качества, но там, където има Смирение, много му е тясно. Там е голяма мъка за него, както рибата – на сухо.)

Ако ти наистина обичаш Бога, Бог никога не може да бъде на второ място в твоя живот.

Кога сме в невежество? Когато сме в невежество, това означава, че Бог е някъде другаде, а не в нас.

Ако цялото ти сърце плаче за Бога, тогава цялото Сърце на Бога ще дойде при тебе. (Тука става въпрос за едни дълбоки, свещени сълзи, а не онези сълзи на децата и на някои хора, които тропат с крак и с амбиция, нали – става въпрос за свещени сълзи…)

ШРИ ЧИНМОЙ ЗА БОГА

Продължение

(Първа идея за размишление)

Преди всичко, трябва да осъзнаете Кой е най-близкият ви на този свят: това е Бог.

Напрежението изчезва от нашия ум, когато научим изкуството да се предаваме на Божията Воля. Когато усетим, че ние сме само инструменти, а Бог е Извършителят, няма да изпитваме тревога.

Ако можем да предложим на Бога плача на стремежа си и морето на своето невежество, проблемът е решен. (Защото, пред Бога, и Мъдреците са невежи. Не може един учен човек да отиде пред Бога и да Му говори нещо. Там трябва да отидеш с дълбоко, изключително Смирение, ако искаш да разбереш нещо.)

Ако станете Едно с Бога, Той става Източник на вашите способности.

Бог е Вечната Реалност, Която работи за тебе. (Тук става въпрос – и в този свят, и в Оня свят, и т.н.)

Само Бог е Незаменим.

Бог се отличава с голяма Простота и затова в Него всички усложнения се решават.

Чистотата е в това: Постоянно да помниш Бога! Богатството ми се крие в Единството с Бога – казва Шри Чинмой. Ако се стремим, Бог ни закриля. Ако дълго време мислим за Бога, Чистотата ще дойде при нас.

(Значи, забележете кое е най-важното: много мислене за Бога – и Той почва да я дарява и да я образува в нас. Не мислене за Чистотата, не да се представяш за Чистота, даже не и толкова да постъпваш чисто – многото мислене за Бога! И когато Бог е на първо място, Той ще ти я даде и ще те обучи в нея. И тогава може да постъпиш някой път външно нечисто, а това да е по-чисто от сто души, които външно постъпват чисто – защото ти ще знаеш разликата и защо действаш така. Може да обидиш човек, който да го изпратиш във висока еволюция; а може да го хвалиш – и да го провалиш. Тогава ще имаш различаване – Чистотата има и скрита страна.)

Вътрешният Глас не е дар, а постижение. (Когато стане постижение, когато човек постигне една степен на Чистота, тогава идва този Глас.)

Човек и Бог са си крайно необходими един за друг. Който е заживял в един съвместен живот с Бога, той става инструмент на Бога за трансформация и усъвършенстване на света.

Да живеем в Бога – това не е достатъчно. Трябва да покажем и на другите Пътя – и те да заживеят в Него.

Бог иска да се превърне в нашата Реалност и прави какво ли не. (Обаче, когато вратата е затворена – аз съм казвал: Не можеш да налееш вода в затворено шише.)

Бог се крие. Защо се крие? За да усили нашето търсене към Него. (Впрочем, Той затова е създал света и Космоса – за да търсим само Него: да видим колко са бедни светът и Космосът, защото те са малка част от Неговата отключена енергия. За да търсим само Него…)

ШРИ АУРОБИНДО

(Лекция 2)

Вдъхновението е тесен поток от блестяща Яснота, който извира от едно необятно и вечно, истинско Познание. Вдъхновението е река от Светлина. То превъзхожда разума.

Ауробиндо казва: По-късно научих, че Мъдростта се ражда тогава, когато умре разумът.

Мъдростта поглежда зад завесата и вижда; разумът разделя, разграничава. Мъдростта събира в една-единствена Хармония.

Какъв обширен Покой от нашето съществуване ни чака – но Пътят е тесен…

Каквото е съзряла и преживяла Душата, това знае тя – останалото е привидност и предразсъдък, и някакви мнения.

Това, което се разгръща в света и в човечеството, е единствената Божия Воля – Неговата Воля.

Ако Бог ти е отредил място в Ада, това е твоят Път.

(Ще обясня. Ако такъв човек иска да тръгне в Правия Път, ще загази. Той не е подготвен за Правия Път – трябва да изстрада дъното. И от дъното няма къде по-надолу – и оттам ще тръгне истински в Правия Път и няма да си губи времето. Това, което и преди време ви казах, от Ал-Халладж: Когато Бог вкара човека в Правия Път, сто души не могат да го отклонят. А когато Бог го отклонява… Защото тука няма Дявол – Бог отклонява човека от Правия Път, за да изстрада грешките си и всичко… И после, ако Той му позволи, тогава той тръгва в този Път. Бог решава нещата. Не съществува нито Луцифер, нито Сатана. Даже Луцифер не е станал по своя воля Сатана, той няма своя воля. Действа Единственият Бог!

Значи, ако Бог ти е определил място в Ада, това е твоят Път, който трябва да изстрадаш, за да разбереш. И ако ти се стремиш към Небето, ти ще се провалиш, защото няма да си преживял и осмислил Пътя си за нагоре и себе си; няма да си осмислил себе си. Как тогава ще вървиш по този Път без тези важни страдания? Ще разбереш нещата само когато си ги преживял и осмислиш – затова Адът и страданията са много ценни. Без това, ти нямаш Път. Тука между другото ще кажа, че Ангелите нямат такъв шанс. Те са Същества на Светлината, но нямат Път към Бога, нямат такава Любов, чрез която да стигнат до Бога – имат Служене и Светлина. Там е силата на човека: на човека е позволено да върви към Бога, Ангелите – някога… Те затова мечтаят за прераждания и за страдания – за да им се даде. Но като цяло, рядко им се дава.)

Бог е Единственият, Който знае кое е важно за твоя Път. Грехопадението е много важно, за да видиш ясно себе си и своите несъвършенства, за да се отвратиш от себе си и да си поставиш ново начало.

В този свят, ако имаше живот без смърт, нямаше да има Безсмъртие. (Има хора, които искат да живеят много дълго. Представете си един алкохолик на 800 години или на 1500. Това е по-лошо от гробища – гробищата са романтика…)

Променената смърт става Живот, който е Безсмъртие.

Откровението слиза пряко от чистата памет на Истината.

Любовта към Уединението е знак за предразположение към истинско Познание.

Духът е създал Закона и Духът може да го надмине – но трябва да се научим да живеем в Духа.

Понеже Бог повели и предвиди всичко, то не трябва да седиш бездеен и да чакаш Неговото Провидение, тъй като действието ти е една от главните Му ефективни сили. (Той ти е дал действие, самият Бог е в това действие.) И затова – казва Шри Ауробиндо – стани и действай! (Не казвай, че „ще чакам – и каквото стане“. Това е част от Неговия План, нещо вродено.)

Във всяка област – казва Ауробиндо – всичко е предопределено; но с много искрени и разумни усилия, ти можеш да привлечеш Божията Сила, която е над предопределението и го видоизменя. (Много такива случаи знам с братя и сестри: не чакат, а се молят, посяват Духовно, правят Духовни усилия, голямо усърдие, трупат Духовни заслуги – Бог се вселява и става голяма промяна: нещо, което не е било писано. Но това е истинският ученик: човек на големите усилия. Познавам такива хора, възхищавам се. И при тежки условия, не се оплакват и не казват: „Защо е така?“ – правят усилия за Бога. И Бог влиза, дава им допълнителна сила, нещата се променят.)

Свободата е дадена, за да заслужиш отново истинската си Свобода.

Живей отвътре, не се разтърсвай от външни събития.

Направѝ първо сърцето си чисто, а после слушай.

Душите, които не се стремят, са Божии провали.

Всеки трябва да постигне Себе Си в своята Свобода.

Нашата добродетел е една претенциозна нечистотия. (Когато казваме, че правим добро, е много опасно. Ангелите се пазят от такива изказвания, защото знаят, че са проводници. Човекът казва: „Аз ти направих така и така…“, за да има да взема, и т.н. И след време той ще вземе, само че нещо друго…)

Истинската гледна точка е винаги в Духа, а не в ума.

Истината е основата на Духовността.

Който не съумее да победи врага в себе си, изпуска Висшата си Съдба и остава в старата си карма.

Любовта е Любов, а не просто доброжелателност.

ШРИ АУРОБИНДО ЗА БОГА

Продължение

(Втора идея за размишление)

Каквито и да са трудностите, Бог е над тях – въпросът е ти дали си в Единство с Бога.

Има дивна красота в Дълбините на Бога: сякаш е роза с Древен аромат.

Бог не е само неподвижният и тих Глас. Бог не е само Любов. Бог е Огън, Бог е и в урагана. Не си мисли, че Бог е само Любов. Бог е Велика Строгост.

Обичай и служи на хората, но внимавай – да не би да пожелаеш одобрение и похвала. (Това е много опасен капан: да пожелаеш някакви хора да ти благодарят.) Не пожелавай одобрение, по-скоро слушай Бог в тебе. Бог води Мъдро и Любящо, дори и когато изглежда, че заблуждава човека.

(Тука само ще добавя: Бог в този свят играе много роли. Даже може да стане атеист и да отрича Себе Си. Може да си играе с волята на човека: да го кара да пада волята, да става, да пада, пак да става, да се отчайва… Това е игра на Бога, за да може след време волята да стане много силна – и когато Той се съедини с нея – изработена воля – и когато даде нещо от Себе Си, става Диамантена Воля… Такъв човек може да прекосява светове.)

Нима Бог е само една книга свещена, че да няма нищо друго вярно и добро? Бог никога не е бил само в една книга, колкото и свещена да е тя. Освен това, дето е писано, има по-дълбоки неща – неписани.

Бог в нас надминава умението на милиони лекари.

Ако можеш да видиш Бога в едно мъничко, бледо, неугледно и увехнало цвете (не ухаещо – увехнало цвете!), ти си уловил част от Тайната Реалност на Бога. (Увехнало – означава върнало се в Бога и скрило се в Бога. Един извор, който е изчезнал, Ангелът си го е взел, или Висшето Същество: той тече в друг свят вече; той си е изпълнил задачите и той тече на по-хубаво ниво. Така че няма изчезнали неща.)

Казва Ауробиндо: Бях много тормозен от Сатаната, докато най-накрая открих, че това не беше Сатаната, а Бог. (Бог те измъчва, за да те направи Свой. Пътят на Истинските Хора е мъченически; дали го приемат хората, или не – там е най-голямото израстване. По-малкото израстване е в страданията; а пък, ако човек не благодари на тях, по-хубаво да не говорим.)

Вярвам, че не се случва нищо, което да не е по Неговата Воля. Това съм видял: че каквото Бог ми е дал, Той ми го е дал поради Своята Любов и Мъдрост – а аз, ако го бях уловил, тогава щях да съм превърнал някакво голямо добро в голяма отрова. (Значи, примерно някой иска да е много добър – това е много погрешна цел. Ти си изначално Добър, няма какво да искаш. То е само въпрос на проява, явна или тайна. Ако искаш да си добър, ти вече не си естествен.)

Има само една истинска Любов – и тя произлиза от Бога. Винаги имай доверие в Божия Замисъл, каквото и да става. (Умре ти детето – Слава на Бога! Той го е взел в лекия свят, а ти плачеш, пречиш му в Другия свят. Не стига тука, дето не си могъл да му помогнеш – освен туй, детето не е твое, и т.н.)

Бог е Майстор да извършва зло чрез Своите инструменти, за да се получи от него едно благо. (Даже дяволът, някой път, като прави зло, прави някои извънредни неща – и той не знае защо ги прави. Но Бог вътре знае какво прави! Знае защо и много майсторски точно как да измъчи човека, за да направи бисер, за да направи диамант; иначе си оставаш обикновен камък.)

Бог винаги те отклонява, за да те заведе после в истинския Път.

Казва: Бог ме обичаше, намери ме и ме накара да Му принадлежа.

Аз съм безумен по Бога и никога вече не желая да стана отново „здравомислещ“. (Опасна работа – да си „здравомислещ“, или логичен, и да кажеш… Животът въобще не върви по пътя на логиката. Животът е много по-дълбок от логиката. Който вярва само в логиката…)

Бог е създал света, за да поискаме само Него.

Бог познава Себе Си в сърцето на Търсача. (Много просто: самият Бог е Търсачът: Той търси в нас, Той се моли в нас – ние мислим, че ние се молим. Той се моли и показва – това Слово, което ни е дадено да се молим, показва точно какво ще ни даде след време. Тука само нещо ще ви кажа. Има една истинска молитва – Учителя казва: Единственото нещо, на което не мога да ви науча, това е истинската молитва. Какво е тя? Когато си се молил хиляди и милиони пъти, идва един момент, в който Бог те научава. Но какво означава истинска молитва? Накратко: участие на Бог в нея. Тогава силата става между тройна и десеторна – ти нямаш такава сила – и тогава разбираш, че Бог тайно, насаме, е стихийно с тебе: означава, че одобрява това, за което се молиш. Разбира се, то трябва да е Разумно и Свещено.)

Истинската Свобода е сливане с Волята на Бога.

ШРИ ПАПАДЖИ

(Лекция 3)

Ако ти си свободен от желание, ще осъществиш своите желания. (Голямо майсторство се иска: да се откажеш от желанията си, да ги надраснеш – и тогава те се сбъдват. Ти не ги искаш, но нямаш избор. Бог е с тебе – говорим за разумни желания – тогава те стават разумни, пречистени и Бог вече е с тебе.)

Който вкуси Нектара, става Нектар.

Само чистото си сърце – само това е, което можеш да предложиш на Бога.

Истинно преданият е Сърце на Бога.

Блаженството не е от разбирането и никога не идва от разбирането; Блаженството идва от Предаността.

Предай се на своята Тоталност!

Когато човекът е готов, цялата Истина се устремява към него.

Цялата работа я извършва Той, Който стои зад пределите на твоето разбиране – а ти просто наблюдаваш как всичко се случва. Не мисли, че ти сам правиш нещо.

(Казвал съм: Ние, без Бог, не можем да направим и една крачка, но не можем да го осъзнаем. Когато крачката замръзне, тогава се замисляме. Когато водата спре, ако спре за три месеца, хората ще разберат, че тя е Божество, ще се молят и ще пълзят – Бог да им изпрати поне малко дъжд. Тогава ще разберат, че тя е Божество. Но когато имаш много, ти я пилееш, нямаш мярката; и след време, разбира се, ще почнеш да я губиш.)

Всичко, което става, е Съвършено. В нито един свят няма грешки, защото ръководи Върховен Бог, Съвършен Бог. (Но понеже ти нямаш погледа на Бога, виждаш грешки, какво ли не виждаш… Защото не можеш да виждаш.) Всичко, което става, е Съвършено, защото е Бог в действие.

Когато напълно си се отдал на Бога, Той става твоите действия.

Нека никой да не си въобразява, че събитията трябва да се случват така или иначе. Някой казва: „Ако бях постъпил така – или иначе…“. Ауробиндо казва: Това го решава Той. (Защото, ако Той го беше решил, щеше да бъде иначе, но вече е късно. Все е Той!)

Извършителят трябва да заплати за своите постъпки – това е кармата. Отсъствието на извършител – това е Свободата, това е Чистото действие.

Паметта е Пазител на кармата.

Предай се на Бога, Който Единствен знае какво трябва да се направи. (Ти не знаеш. Дори и нещо простичко… Може да си мислиш, че си прав… Остави на Бога!)

Ние живеем в този свят, защото не сме познали себе си.

Медитацията, това е Любовта към собствената ти Дълбина, към собствения Бог в тебе, към Дълбините ти – Брахман.

Брахман (или Бог) е над всички видове практики. Той сам разкрива Себе Си.

(Но най-върховната практика, нека пак да я кажа: тя не е техники, няма нищо общо с Паневритмията, няма нищо общо с дишане с едната ноздра и с другата… Върховната практика се нарича Неизменна, Чиста, Истинска Любов към Бога. От там нататък, каквото и да практикуваш, даже и да подскачаш с един крак като кенгуру, пак си прав, практиката ти е правилна… Но ако ти си неправилният човек, и да се стараеш, каквото и да говориш, даже и да казваш Истината, ти си далече от практиките – защото не си в Системата на Бога. Тогава такива хора подвеждат другите и хората казват: „Да, има нещо правилно“. Но ако можеш да виждаш, ще разбереш дали човекът е в Бога.)

Влезте в самата Същност и оставете всички практики, всички техники. Медитацията не е в това да седнеш и да стоиш един час. Медитацията – това е твоето състояние на Дух. (Това е твоето Древно състояние. Отново стигаме до идеята: Истинска Любов към Бога – тогава ставаш Дух.)

Истината е самосветеща, самолъчезарна.

Брахман (или Бог) не е нещо за разбиране. В Него трябва да се потопиш. Това е Любов, а не някакви техники.

Будност, съсредоточеност – това е важният навик.

Ако сте в Бога, истинското Познание ще дойде от само себе си.

Дълбокото Откровение, това е Живот в Бога и не зависи от практики.

Няма Слънце – казва Пападжи, – няма звезди, няма планети. (Да не говорим за хороскопи!) Има само един потресаващ Свят – и ако мислите само за Бога, вие сте в този Свят.

Чистотата вижда Бога навсякъде.

Безмълвието е Любов към Покоя.

Който е видял Божията Красота, забравя всяка друга красота.

Ако умът не е овладян, безпокойството е навсякъде.

(Значи, може да си седнал на дивана, може да си в морето, може да си на сянка и под чадър, където си искаш – царува в тебе безпокойството. Казвам това, защото някои мислят, че като се отпуснат на един диван или като седнат – и това е почивката. Почивката е въпрос на съзнание, на настройка на Бога, а не дали си седнал удобно. Колкото и удобно да седиш, може да стане много по-лошо.)

Където няма съмнение, там е Милостта.

За да познаеш Истината, е нужен необикновен устрем.

ЯДЖНАВАЛКИЯ

(Трета идея за размишление)

И накрая, завършвам с последната идея: Яджнавалкия. Говорил съм ви за него: Учението за Брахман, или Учението за Бога, в Древна Индия. Както си спомняте, и преди съм ви споменавал, той казва: „Ние даже не се нуждаем от Безсмъртие“. То е нещо много назад, то е дошло по-късно, а пък още по-късно е дошла смъртта. Ние сме преди Безсмъртието; ние сме нещо много по-дълбоко.

Брахман (или Бог) е Древен Безкраен Океан – казва Яджнавалкия – Океан без брегове. (Тоест няма този свят, няма Оня свят, говорили сме: Третият Бряг на реката, това е Дълбините – няма брегове.)

Брахман е Древен Покой, който превъзхожда всяка Мъдрост.

Да уловиш Брахман значи да станеш Тайна.

Брахман движи всичко към Своята Безкрайност.

Брахман е Бездна от Неизвестност, но тази Неизвестност ни е много близка.

Вселената е малка част от отключената енергия на Брахман.

Вятърът и водата са ключове на Брахман. Той ги отключва, Той ги заключва – те са Негови слуги.

Изворът има начало, има край. Брахман няма начало, няма край.

Брахман е Дарител на диханията, но самият Той няма дихание, защото няма ограничение в Него.

Брахман няма име, защото не може да бъде уловен.

Мъдър е не този, който знае, а този, който е в Брахман.

Който е Чист, негов Пазител е Бог, Брахман.

В Покоя на Брахман, енергията е покорена.

Който говори за Брахман, трябва да произлиза от Него. (Тук става въпрос за осъзнаването.)

Брахман в човека – това е Тайната над всичко.

Брахман е Чисто говорене.

Брахман се доказва в Безмълвие.

(Спомням си, на площада в Търново миналата година4 ме попитаха: „Какво е Бог?“. Няма понятие, няма определение. Трябва да Го преживееш. Ако Той ти позволи да Го преживееш, никога няма да питаш. Ако Той не ти позволи, милиони въпроси са безполезни.)

Цивилизациите никога не достигат Брахман – само Покоят Го достига.

Само Брахман може да освети Древността.

Стани Брахман, а не човек!

(Много хора смятат, че трябва да станеш човек – голяма грешка. Самата дума човек означава в един древен език падение. И думата човек означава около век – да живееш около век, а ти си… нямаш брой на години, нямаш даже векове, ти си нещо много Дълбоко. Но станеш ли човек, става нещо като загазване.)

Който практикува Истината, той прави Брахман видим за себе си. (Значи, който говори Истината, става Дух и Бог в него му се разкрива.)

Произнасянето на АУМ е Свещено задължение.

Който усърдно обича Истината, той става способен да узнае Същината, скритото значение на действията.

Всеки, който се е отдал на медитации, жертвоприношения, мантри и т.н. практики, той ще се провали. (Забележете какво казва Древният Учител Яджнавалкия! Каквито и практики… ще се провалиш, защото Първото Отдаване е Отдаване на Истината и на Брахман – всичко друго е последствия.) Без Истината, всичко друго дава незначителен резултат. Само който се е посветил на Истината и на Брахман, може правилно да изучава Свещените книги. (От тук тръгва правилното изучаване.)

Ако Брахман те докосне, ти вече изгубваш човешката си природа.

(Това, което казах в предното интервю5, от Ал-Халладж: „О, Господи, Ти ме унищожи, за да ми станеш Близък!“. Тоест: унищожаване на човешката природа, която е голямата пречка. Човекът е големият враг на Бога – той мисли, че е Дяволът, че Дяволът му пречи. Учителя казва: „Ти си изменил на себе си, тука няма никакъв Дявол“. След време ще говорим… Това си ти, ти самият си станал дявол и изкарваш вината в Дявола. Брахман само може да ти „удари още едно рамо“, да станеш по-голям дявол, но след като ти вече си станал.)

Брахман е, Който дарява Пътя за вглъбяване навътре в Истината. (Може да се упражняваш колкото си искаш, но Брахман трябва да ти позволи навътре да влизаш в Истината. Иначе може да мълчиш по пет часа, да се вглъбяваш… и да става все по-лошо, както знам такива случаи, и то – много.)

Който произнася често АУМ, прави Брахман да бъде доволен от него. АУМ означава Брахман.

Който винаги е зает с АУМ, ще отстрани всички беди, страхове и препятствия.

Истината – казва Яджнавалкия – е по-велика от мълчанието.

АУМ

4 септември 2018 г.

АТЛАНТИДА

(Лекция 1)

ВЪЗПРИЯТИЕТО

(Първа идея за размишление)

БЕЗУПРЕЧНОСТТА – УЧЕНИЕТО НА ТОЛТЕКИТЕ

(Лекция 2)

РАЗГОВОРИТЕ

(Втора идея за размишление)

АТЛАНТСКОТО МИСЛЕНЕ

(Лекция 3)

ТОЛТЕКИТЕ – ДРАКОНИТЕ, МАЙСТОРИТЕ

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим за Атлантида.

Тука само искам да кажа… Каквото и събитие да се случва, то няма значение: важно е твоето възприятие – то решава какво е събитието. И от тежко, събитието може да стане леко; а от леко може да стане… Всичко е въпрос на… Тайната на възприятието.

Второ, разговорите – какво означават те между хората: каква обмяна на духове, на същества, на влияния, на вдъхновение, на ограбване и т.н., и т.н.

АТЛАНТИДА

(Лекция 1)

Атлантида води началото си от един свръхконтинент, който е бил бащата на всички континенти. (Има и такъв океан, но това е друга тема.) Този континент се е наричал Барадаха – има много имена, но Барадаха е най-близкото и най-дълбокото. Той е свързан с Първата Слънчева Раса. Този континент е бил нематериален, а уплътняването щяло да се случи след много време. Това е било състояние на Несътвореност, това е част от Дълбоката Древност.

Разбира се, има едни други, по-дълбоки неща, които след два месеца ще излязат, от Втория Старец. Той говори за Древното зло. Само искам да обясня нещо… Това Древно зло е… тотално е отрекло Истината и тотално е отрекло Живота. При него няма изход навътре: то унищожава и Душата, и Духа до корен – и затова то е заключено, Четирите шестици6 – и Абсолютът го е заключил.

Това зло, което го има в света – и за което говорих скоро и в Търново7, и ще има и книга по този въпрос – Луцифер… Тъй като Луцифер няма воля: Бог го превръща в Луцифер, Бог го превръща в Сатана – това зло е изключително, нарича се Благословеното зло. При това зло може да имаш болка, да мислиш, да чувстваш – има развитие… При онова зло, което е заключено извън Вселената, няма такива неща… Тука може да страдаш, да се мъчиш, но има развитие. След време ще говоря и за другото зло – то е преди историята на расите; Вторият Старец много, много дълбоко го обяснява. Но това е друга тема… Точно този Старец – Вторият, казва се Азавот Махария – той е слязъл в Атлантида и е обучавал Безупречните: не средните, не воините, а най-дълбоките Същества. Той е един от тези – от рода на Мелхиседек. Той е обучавал на много дълбоки нива тези напреднали Толтеки в седма и осма степен, които са като Христос и Буда. Що се отнася до динозаврите, крокодилите, най-отровните змии – това са микроскопични останки от Древното зло. Те са толкоз мънички, че просто за тях даже не си струва да се говори, но те произлизат от там…

Продължавам с Атлантида… (Тука, иначе, загатвах ви за Древната Праистория…)

Тука, в Дълбоката Древност, е нямало нито огън, нито вода, нито земя – никакви условия за разрушение. За да има разрушение, трябва да има сътворение. За да умреш, трябва да се родиш. За да бъде нещо разрушено, то е трябвало да бъде сътворено – но когато има грешка, тогава има сътворение. Това означава, че сътворените същества са изпратени да се учат. От тук е започнал бъдещият замисъл на човечеството и от тук надолу е тръгнало сгъстяването: свободна, незаключена, несътворена Божественост. Тук още е нямало – говорим за Древността – нямало е разум даже, нямало е Висше Аз. Преди време ви говорих, че истинският Мъдрец и Посветен трябва да се откаже от своето Висше Аз, тъй като Бог е по-дълбок. Това е направил и Христос: „В Твоите Ръце предавам Духа Си!8“. Тоест: не моята воля, а Твоята… И Юда го е постигнал, говорили сме, и т.н. Който мисли, че неговото Висше Аз е по-дълбоко от Бога, той също много ще има да страда, защото Висшето и нисшето аз… Дори, макар че е Божествено, Висшето Аз, то, в сравнение с Тайната на Бога, е нещо много дребно.

Тогава е нямало разум и Висше Аз, а само Свобода, Дух и Велика Странна Светлина. Но тука нека да поясня: Прасияние – а не тази светлина, за която се знае. Това Прасияние е преди светлината. Светлината е също падение. Така че, който вярва в светлината, след време също ще бъде заблуден, защото тя е ограничение на Бога, тя е друг вид илюзия, както и тъмнината. Докато, завръщайки се в Свръхсиянието, там вече подходът е друг.

Древните култури са скрити в паметта на Учителите, Посветените и Жреците. Атлантската цивилизация е била в пряка връзка с тези Богове и велики египетски Жреци. Всъщност египетските Жреци са Атланти, преродени Атланти. Казвал съм ви: Египет е бил колония на Атлантида. Просто те са слезли в Египет; и понеже имат памет за пирамидите, те са ги построили в Атлантида – и за Сфинкса… Те просто ги пренасят в Египет.

Първият Цар се е казвал АТЛ – или означава Древна Вода, т.е. Първичен Живот. За този Древен Цар също се прави книга. Той се е наричал Жрецът Атлант, по-късно – Мелхиседек. Изключителен Учител, величествен! Тука само нещо ще ви загатна: когато е бил шестгодишен, е избрал да живее в изоставено орлово гнездо… Тъй като, на Атлантски, Орел означава Бог; Куаотли – на вторичния език… Той е искал да наблюдава подробностите отдалече, да разбере Божия Замисъл за всяка песъчинка. Той е изключително отдаден в цялата Вечност и е истински Жрец. Неговата Мъдрост е изключителна, както и на Старците от Атлантида, които са… Много пъти съм ви казвал примерно техни заповеди: Никога не нарушавай Безкрая в себе си. Или: Ако изгубиш опората в живота си, придобий Увереност. Който пита „Ама как?“ – не знае защо пита; който има интуиция – веднага разбира. За интуицията отделно правим книга; защото тя няма нищо общо с предчувствията и с разни чувства – макар че, в известен смисъл, е дълбинно чувство, но там има нещо по-дълбоко.

Първичните Хора, това са Древните Богове; така че думата хора и въобще много хора, които са повярвали, че са хора и човеци – това е едно погрешно падение. Ние не сме хора: и в момента не сме хора, и никога не сме били. Ние сме Духове, ние сме Същности; ние сме, в Дълбините, Богове – и натам трябва да пътуваме, тъй като този свят не е наш, отвъдният свят също не е наш: това са бедни светове.

Дори и Древното зло, казва Вторият Старец, смята добрите хора за много нищожни – те не са Истинни Хора. Смята Мъдреците за странни и има страх единствено и само единствено от Старците. Дори от Синовете Божии и от Мъдреците няма никакъв страх – но от Старците има, защото той казва: Старците имат друго Знание. А Учителя казва: Те имат опит от милиарди години. Самият Учител казва: Аз съм минал през девет кръста. Така че през много Космически страдания трябва да мине човек, за да има този опит, който е извън Вселената и който прави пробив, тъй като Вселената е заключена Школа.

Първичният Човек е бил Несътворен, той е бил скрит в Невидимото и много дълго е живял там. И много време е минало, докато стане видим, външен, външна форма. Тази форма е дошла от един много дълбок вътрешен свят. Така че човекът е само отражение на нещо много Дълбоко, затова към човека трябва да имаме дълбока почит – дори и към враговете. Защото тази заповед, „Люби врага си!“, означава да навлезеш в Бога. Тя е дадена от Него и означава да преодолееш себе си. Защото, ако ти не обичаш врага си, не обичаш Скрития Бог. Врагът е само привидност: след време Бог го премахва. Когато го обичаш, ти го обезличаваш, защото Любовта е Божията Сила, а знаете: Любовта няма никакви противници, никакви врагове. Говоря за Божествената Любов.

Египетските пирамиди са били построени в памет на потопа в Атлантида. Те са съществували в Атлантида, а по-късно просто при преселването се пренасят, защото те са най-древният символ, това е: Има само Един Център, Един Бог. Никога не е съществувал, обяснявал съм, Сатана като враг. Няма как Бог да има врагове – никога. Това са Древни Приятели и той изпълнява Неговия Замисъл. И винаги го е изпълнявал, и няма избор. Той е… Бог го е направил Луцифер, Бог го е направил Сатана. Всичко се движи от Един изключителен Бог, Който знае какво прави и никога не е правил грешка – тъй като просто Бог е Съвършен.

Когато се преселили Атлантите в Египет, почели пирамидите с ново построяване, защото споменът за тези пирамиди винаги е бил много силен. Обяснявал съм за Сфинкса – това е най-древният символ на думата Пазител. Атлантите са постигнали своята Висока култура благодарение на слизането върху тях на много Висши Сили от Боговете и от Върховния Разум.

Атлантите знаели, че не човекът се ражда в света, а светът се ражда в нас. (Разбира се, ако го допуснем. Ако ти допуснеш света, той нахлува – с всичките му противоречия… и красоти, да кажем.) Така те разбрали, че изменяйки себе си, ние изменяме света. Много е смешно, когато някой иска да се устрои светът. Светът може да се устрои по един много хубав начин; но ако ти не си устроен, какво ще правиш в този свят? Затова съм обяснявал, че не трябва да вярвате в бъдещето – трябва да го създадете. Ако вярвате в бъдещето, спукана ви е работата!

Те развили Безупречност и Воля, която е отвъд света. Ще обясня. Волята е Тайна на Духа, а не тайна на човека и тайна на ума. Волята е чист Дух в действие. Човекът на Волята живее в съвсем друг свят. Атлантите са тренирали много своята Безупречност и Воля, защото са знаели, че само с натрупана Чиста Сила – говорим за мисли, чувства, постъпки и тайни постъпки – и само с тази натрупана Чиста Сила може да се проникне в Боговете и в Тайната на Орела и Необятността.

ВЪЗПРИЯТИЕТО

(Първа идея за размишление)

Безупречният и чист Атлант е нямал нужда от космически кораби – за които много се говори: те са една друга илюзия. Самият той е Меркаба, самият той е кораб, той е пътуващ вихър, чист Дух в движение през всички измерения – няма нужда от никакви кораби. Най-съвременните кораби спокойно (някой път – и самолети) падат, и ракети падат в блатата. Нещо липсва в техниката. На съвършения чист Дух нищо не му липсва, той няма как да падне: той прониква и заминава. Така че Истината е в този чист, пътуващ Духовен кристал. Нашият Дух е такова нещо в Дълбините.

Толтеките открили, че щом имаш правилно възприятие, ти ставаш достъпен за Орела – за едно друго, дълбоко разбиране за живота. Толтеките разбрали, че тънките неща могат да се разберат само чрез правилно дълбинно възприятие. Оказало се, че правилното възприятие дава Душа на живота, Душа на нещата.

Тука само да спомена, че Душата е създадена от Ефира, а Духът – от Етера: друга тънка Дълбочина. А Искрата е създадена от Мистерията на Бога.

Правилното възприятие давало такова разбиране, че просто светът изчезвал – защото това възприятие било част от Бога. Човек, който живее в Бога, въобще не допуска да живее в света: той се разхожда в света, но не е от света. Както са Суфи: Суфи живее в Сърцето на Бога – може да разговаря, но той винаги е съсредоточен в Бога. И казва: Ако един миг мислиш за света, ти си вече еретик. Това е мярката: ако изпуснеш един миг да не мислиш за Бога… Това е Висша мярка, Висша съсредоточеност.

Според Толтеките правилното възприятие има способност след време, постепенно, да се превръща в Мъдрост. Без правилното възприятие, човек си остава в съдбата – стария свят, старите възгледи, старото мислене. Казвал съм: думата съдба произлиза от съд, осъдени. Ангелите нямат съдба – и те са ниско ниво, но нямат съдба: те са служители на Светлината, но не могат да познаят Бога. След време трябва да станат хора – и някои от тях жадуват за тежки прераждания и страдания. Казвал съм: страданията са привилегия. Страданието изработва разум и след време – Мъдрост. Но хората не го обичат, както и не обичат Истината. Те искат да им е добре, искат да са уредени нещата, но това е капан. А когато обичаш Истината, и да не искаш, ще бъдеш уреден и устроен – там вече нямаш избор; защото единствената Сила, която устройва човека, това е Бог и Истината, а не някой, който мисли, че ще се устрои. Учителя казва: Ако ти си отдаден на Любовта, Мъдростта и Истината, други Висши Същества устройват твоя живот – това не е твоя работа. И това е решено – казва Учителя – отпреди 250 милиарда години. Въпросът е само ти да влезеш в твоя тотално правилен Път.

Значи, без правилното възприятие, човек си остава в съдбата, в стария свят. Намерението определя възприятието за нещата. Казвал съм: Човек, който има Дълбоко намерение, може да променя предопределението. Каквото и да ти е писано, при Единство с Бога, ти можеш да го промениш; но ако си в единство със себе си, това е друг въпрос…

Възприятието освобождава човека – дълбокото възприятие, тънкото, освобождава човека от познатото и от известното. Вие знаете: умът в човека винаги търси известното – там се успокоява. Духът търси неизвестното, скритото. Врагът на човека е скрит именно в изкривеното възприятие. Ако ти имаш изкривено възприятие, ти вече си враг на себе си. Дори ако имаш гняв… Което е смешно – да имаш гняв, да се ядосваш. Казвал съм: В Учението ядосването е забранено, от всякаква гледна точка!

Значи, паразитите са проникнали в човека и са изкривили неговото мислене и възприятие. Да се движиш от познатото към познатото, това значи да се движиш от провал в падение. Да достигнеш до зряло и чисто възприятие, това е въпрос на продължителна Безупречност: това е Пътят, който открива скрития Смисъл. Казвал съм: Смисълът не е от този свят, не е от Другия свят. Частично Смисълът се намира във Вечността, а пълният Смисъл се намира в Безпределността. Това е Път, по който няма хипотези и предположения. Мъдреците не се занимават с хипотези. Говорили сме: учените хора, т.нар. „ученото невежество“, Учителя казва: Ще се сблъскат в един момент с Бога, защото научната истина, в сравнение с Божията Истина, е просто прах.

Този, който има правилно възприятие, използва силата си, за да изпълни живота си със Смисъл. Въобще, силата е дадена, за да служиш. Всеки, който злоупотребява със силата, след време тя ще се обърне срещу него.

Възприятието зависи от нашата концентрирана гледна точка. А това означава, че възприятието ние го носим в себе си. Въобще, нещата са дълбоко вътре в нас – степените, измеренията… Възприятието е Тайнство, от него зависи придобиването на дълбинно, истинско Знание – не информация, не обикновено знание, не полузнание, а Мъдрост. Но ти трябва да си безжалостно честен към самия себе си, безжалостно!

БЕЗУПРЕЧНОСТТА – УЧЕНИЕТО НА ТОЛТЕКИТЕ

(Лекция 2)

Няма звезди в Пътя на Атлантите: абсолютно никакви хороскопи, никакви звезди… Концентрирана вяра в Бог! Бог управлява съдбата на човека, а не звездите. Звездите нямат думата по който и да е въпрос. Съдбата е построена така, че да помага на човека, ако той е разумен – а пък, ако не е разумен, тя ще го обременява. Хороскопите са илюзорни, дори и когато са правилни… Защото това, което може да те променя, е само Единство с Бога, посвещение: да си посветиш живота на Бога. С 99 % нищо не става!

Това, което е важно: че трябва да имаш силен, изключителен стремеж към Безупречност – това е Пътят, по който се навлиза в Бога. Бог допуска да Му станеш достъпен чрез многобройни чисти постъпки, особено ако те са много скрити… Макар че някой път не могат да се скрият.

Толтеките казват: Нашата история е борба за истинско Знание. Думите променят съдбите на хората.

Аз съм обяснявал: думите са живи същества. Всеки човек трябва да избира, да подбира думите си и да пресява – защото, каквито и други практики да прави, както и да диша, каквато и Паневритмия да играе, това няма да му помогне. Това, което е казал и Учителя: Една погрешна постъпка – цялата ти философия свършва. Там е главното Учение. Някои дишат дълбоко. Да, получават някаква жизненост. Но Учителя казва: Ако ти нямаш правилната постъпка – Подхода, Дълбокия Съкровен Подход, – ти не получаваш най-фината жизненост и енергия. Получаваш повече въздух, отколкото Етер. Същественото се намира в Етера. Въздухът е падение от Етера.

Устремът към Орела на Толтеките е бил изключителен и той се е ръководел от Жреците, които са слезли пряко от Бога. Някога е имало правителство в Атлантида: най-ниското ниво на това правителство са били напреднали Мъдреци. Ръководителите са Жреци от четвърта, трета и втора степен. Четвърта означава 100 % отдадени; трета означава 75 %; и надолу т.н. Те са ръководили дълго време и после частично – в Древния Египет. После, когато се оттеглят, и вие знаете какви неща остават, какви следи.

Никакви научни знания, според Атлантите, нищо не струват в сравнение с този изключителен стремеж към Бога, към Голгота – това е Тайната. Това е Храмът на Бога – Голгота. Там се решава да погребеш и този свят, и отвъдния, и да се завърнеш наистина в Бога. (Голгота, Кладите – това е истинският Храм. Там се раждат само Истинските Хора, Истинските Добри Хора. За другите хора не казвайте, че са добри, защото е карма.) В замяна на това, Светът на Орела им дал изключителни знания (става въпрос за този изключителен Устрем), които ги няма в света.

Толтеките използвали мощната сила на лъчите на Безупречността, която се е сливала със Силата на Орела, а това сливане решава всичко. Или, казва Учителя: Ако ти разбереш наистина Любовта и Бога, ти си разрешил въпросите на живота – ти вече не може да имаш въпроси, не можеш да задаваш, те не могат да възникнат. Никакви въпроси: въпросите са изчезнали. Защото Животът – обяснявал съм – не е въпроси и отговори. Животът не е борба; Животът е Дълбини – Божии Дълбини, които са няколко степени.

Толтеките казват: Чистото действие кара човека да осъзнава своята Сияеща част.

Чистото действие спада към Смирението и към Нищото. Само за миг ако си помислиш, че ти си направил добро, ти си вече нарушил закона. Ти си малък, малък проводник. Ангелите никога не казват: „Аз направих добро“ – защото то вече е развалено. Смятайте колко е отговорно словото! Няма как да направиш добро; няма как да си Любов. Бог е Любов! Ако ти имаш истинска Любов, това означава, че Бог е в тебе, тя е Негова Любов. Ако между две същества има истинска Любов – това е Бог между тях: Той тече, Той е тази истинска Любов. Ако Той се оттегли, ще видиш колко е твоята „истинска любов“ и ще видиш, че я няма. Затова съм казвал, че има разлика между Любов и обич: Любовта е към Бога, обичта е към хората. Любовта дава, обичта взема, и т.н.

Мъдрецът има – казват Толтеките – точни дела, но замаскирани. Някой път той може да допусне неправилна постъпка, която има благотворни последствия.

Има хора – правят добри постъпки с лоши последствия. Учителя казва: Това е Черното братство. Но лоши постъпки, които завършват добре… Давам един пример, който съм го давал. Навремето при мене, в началото, още когато се криехме по едни къщи, идваше един йога и той правеше масаж на едно младо момиче – и една възрастна сестра, така, малко пълничка, каза: „Защо не направиш масаж и на мене?“. Той каза: „Ти си дебела!“. От тази обида тя почна да спортува, почна да царува, почна да… Много неща се случиха: и здраве, и т.н., и т.н. Ето обида, която, ако я разбереш правилно, нали, тя ще те съгради. Освен това, обидите са нещо… те са особен вид цветя: ако можеш да влезеш в техния ритъм, да ги разбереш, ти ще ги посрещнеш и даже може да кажеш: „Нямате ли още малко обиди за мене?“. И той, човекът, няма какво да каже, защото няма кого да обижда. Тоест, ако ти си смирен, кой може да обиди Бог в тебе – ако ти си океан? Обаче, ако ти си локва? Нали, едно малко камъче, т.е. егото… То, егото, е обидено без обида. То няма нужда да го обиждаш, то е обидено на живота. Но ако човек – казва Учителя – е едно море, един океан, като хвърлиш едно камъче, той поглъща обидата и се радва – така, защото това е като светлинка. Искам да кажа, че това е въпрос на Подход.

Толтеките имат особено почитание към Неизвестността. Те обичат повече Невидимия свят – и това е правилно. Нашата истинска Любов… ние трябва да вярваме повече в Невидимия свят, защото видимият е илюзия.

Когато се натрупва Безупречност, идва момент, когато се натрупва Огънят отвътре – Чистата Сила – и той се взривява: в човека се раждат Духът и Свободата, и умът бива отстранен. Умът е голям враг на човека, когато не е овладян; но когато е овладян, е изключителен приятел. Човек трябва много да тренира Брахмачария, много, дори и за най-малки неща: като получиш писмо, дори и спешно, не бързай да го отваряш – порадвай му се, дръж го там, ако трябва, един, два дена; ако си много гладен, не се хвърляй на храната – разгледай я, изчакай я, откъде е дошла, и т.н. Говоря за многобройни такива подходи. Ако асансьорът, вратата се затваря бавно, не я дърпай, просто ѝ се порадвай. Когато правиш стотици такива неща, ще развиеш едно търпение, едни качества – и от тук ще се роди… Защото търпението е силата на Любовта. Търпението е овладяване: то още не е пълно овладяване, но то води към Висшата Брахмачария. Със стотици такива упражнения, след време човек започва да царува вътре – защото, когато си овладял себе си, никой от света не може да те овладее; а когато си овладял себе си, може да те владее вече Бог – а от това по-хубаво няма!

Когато Огънят се взриви – отвътре – се раждат Духът и Свободата, истинската Свобода: Свобода от света, Свобода от звездите (защото Вселената е също нещо излишно), Свобода в дълбокия смисъл – Свобода, казват Атлантите, от Вселената. Те са излезли извън Слънчевата система и Вселената чрез Безупречност, т.е. там, където е истинският Живот, в който няма смърт и няма живот – съвсем друг Живот. Чрез този натрупан Огън, Атлантите постигат в един миг мълниеносното Преобразяване.

Науката и религията не могат да отговорят на безмълвния въпрос на Сфинкса, а той е: Що е Безкраят? Там нищо не можеш да кажеш, там живееш. Само Безупречността може да отговори на този въпрос, защото тя вече е Изначалният Живот. Но дали ще реши да отговори – това е друг въпрос. Аз съм казвал: Истината е подобна на Бога – и Тя е Безмълвие… Който Я разбере – Тя е там.

Който е натрупал в себе си енергията на Истината – чрез многобройни упражнения в трениране на Истината, в говорене, в премълчаване и т.н.; защото някъде, ако кажеш Истината, можеш да убиеш човек… Говоря ви да тренирате Истината за дребни неща. Примерно отиваш до телефона и казваш: „След секунда съм тука“ – ти си в лъжата вече, силата на твоите формули пада. Но когато кажеш: „Ще дойда след малко“ – ти си в Истината и в Словото. И когато всички тези неща ги тренираш, понеже Словото е Бог, след време, когато трябва, формулите стават стихия – защото просто Бог е с тебе. Това означава истинска молитва: когато твоята молитва се слее с Бога и Той влезе – тогава стават дълбоки неща.

Който е натрупал в себе си енергията на Истината, когато попадне в дълбок мрак – не говоря за тъмнина, говоря за мрак, нещо по-дълбоко! – той там може да диша спокойно, защото той може да взриви мрака и да го освети. Излизането от този свят се нарича Честен Стремеж към Безупречност. Няма значение дали правиш грешки, ако тръгнеш по този Път. Който е тръгнал честно, той задължително ще прави грешки. Даже има определени грешки, казвал съм: трябва да ги направиш – точно оттам ще ти дойдат уроците. И когато ги направиш, след време ще видиш, че те са те упътвали в Истината и в твоя Път. Има хора, които прекалено мълчат, за да не изпуснат погрешна дума – но няма да стигнат Дълбините на тренировката. Когато изпуснеш някой път дума, голяма грешка, това може да доведе до голяма възможност…

Който трупа Безупречност, един ден ще се срещне с Орела – пряка среща. Не както Мойсей: отдалече, в гръб, донякъде… Пряка среща с Бога лице в лице – и ще оцелее, защото това е среща на Дух с Дух.

Ако човекът не обича Истината, неговото обикновено внимание започва да твори окови; т.е. обикновеното знание – самото земно мислене, то е достатъчно човекът да става все повече роб на себе си. Не ти трябва друг враг: ако имаш земен ум и земно мислене, това е достатъчно.

Проблемът на обикновеното внимание е, че то ще бъде погълнато от мрака (другата част на мрака), защото такъв човек няма Безупречност. Вие знаете обикновеното внимание колко лесно се обижда. То и целта на тоз, който те обижда, е да ти улови вниманието – а това е допуснато от Горе, от Бога!9 Ако ти улови вниманието, ти хваща енергията. Ако ти хваща енергията, те изпива. Но ти, ако се усмихнеш и поздравиш обидата… А да не говорим за онази обида, която съм ви казвал, дето Учителя казва: Будала – това е похвала. Произлиза от Буда и от Аллах – то е… Трябва да черпиш тоз човек и т.н. Значи, ако ви обиждат, радвайте се, че има такива хора, защото Бог иска да ви направи Дълбока Вода. А когато станеш Дълбока Вода, кой може да те обиди после? Няма да съществува такъв човек, защото в тебе няма да има обида, няма да има реакция: ще има усмивка или скрита усмивка, или поздрав.

Тези, които живеят в обикновеното внимание – казват Атлантите, – ще им се наложи да вярват в бъдещето и ще им се наложи да се срещнат с тревогите на бъдещето. Тоест: те ще пренесат себе си в бъдещето, но отново няма да имат Бог и Чистотата – и отново пак ще продължават да търсят Бога и да вярват в нещо, защото са изпуснали. Това са умствените хора, менталните – хората на ума. Защо ще се тревожат в бъдещето? Защото са имали лични цели. Тези, които са изпуснали Истината, те са изпуснали настоящето. Аз съм казвал: Човек трябва да живее в настоящето, но трябва да разбере какво означава думата настояще. Защото много хора казват „тук и сега“, но въобще не живеят тук и сега. Тук и сега, или настоящето, означава да живееш в Дълбините на Бога – даже не в себе си…

Любовта към Истината – казват Атлантите – това е един съвсем друг Живот. И според Толтеките, Свободата ни е дадена (както казва Древният Тот), за да станем Богоподобни – да изберем Бога доброволно и да стигнем до осъзнато, истинско Добро, което Ангелите не могат да го правят. Те го правят по необходимост. Това не е Добро. Истинското Добро може да произлезе след време единствено от Свободата и от Дълбоката Осъзнатост на човека, който вече ще бъде Човекът Дух, а не човекът ум. Обяснявал съм: умът и сърцето са падение на Душата и Духа – умът е сянка на Духа, сърцето е сянка на Душата.

Тази Безупречност е много важна, защото тя изцелява напълно старите възгледи на човечеството.

РАЗГОВОРИТЕ

(Втора идея за размишление)

За тези, които са осъзнати, разговорите водят към Дълбините на Тайнството, към Дълбините на Живота и към Мистерията. Има хора, с които някой път говорите: има нещо мистично, нещо магнитно, обмяната е правилна и това е… там са истинските неща. Освен това има Любов между… Това са стари Души, които в миналото имат връзка. Обяснявал съм: може да живееш трийсет години с един човек – и да си нямаш доверие; срещаш един човек за първи път – и му имаш доверие веднага за цял живот. Това е старо доверие от минали животи: там може да се говорят какви ли не неща, там тече голямата Искреност. Ти голямата Искреност не може да тръгнеш да я разказваш на всеки човек, защото ще пострадаш, а някъде ще те изкарат и че не си добре.

Разговорът с човека е загадка. Това е нещо зад пределите на света. И това не са просто разговори, а въвлеченост от самия Бог. Бог има там… изпраща човека в изпитание. Някои разговори искаш да ги избегнеш, но те са важни – да ги надраснеш. Примерно имаш тежка майка и не искаш да разговаряш с нея, или баща – избягваш. Настрой се: все едно разговаряш с деца. Възрастните също са деца. Настрой се, иди приятелски, направи си формули – Бог да участва в тези разговори; говори спокойно – и така ще избегнеш нещо: ще избегнеш след време други тежки разговори, които ще ти се стоварят, а те ще бъдат много жестоки и може да създадат карма. А тези, по-малките неща, те спасяват от голямото зло. Така че приеми ги и не бягай, защото след време ще се натъкнеш на жестоки разговори, където се създава тежка съдба. Така че, ето защо близките хора често се обиждат, трудно се понасят: за да се избегне срещата с други хора, където обидите и разговорите ще създадат съвсем друга карма, ще създадат и съвсем други последствия. Така че, ако имате близки, които ви критикуват и често ви обиждат, измислете нещо да ги черпите и променете подхода и разговора – защото те са избрани, за да ви спестят нещо друго, което е тежко. Тези разговори, всички без изключение, водят към Тайнството на Свободата – но когато бягаш… Аз не казвам често да търсиш такъв разговор – но когато не можеш да го избегнеш, да го посрещнеш по правилата и да отидеш с лекота. И ако ти наистина имаш лекота и внесеш тази лекота, даже и на човека ще му стане леко и той ще разбере, дори и да те обижда, че има нещо друго.

В разговорите се изменят животите и вървят към бъдещето; защото в много разговори се призовават много тънки сили и същества от други светове. Някой път говориш с човека, но това е Същество от друг свят или от умрелите. И след време, когато се отдадете на Бога, Бог ще ти каже точно с какъв човек разговаряш и каква е целта. И даже може да ти каже – много случаи съм имал – точно кой умрял е този. Но той си е вътре в живия, разговаря с гласа на живия, т.нар. „жив“ човек, който, от една гледна точка, е умрял, както ги нарича Учителя „движещи се гробове“ – те не знаят за какво става въпрос, но няма и нужда да знаят. Важно е ти да търсиш своята Осъзнатост и да знаеш защо стават нещата.

Тези Същества, които посещават разговорите, са неизмерими и важна част от нашето Тайнство, наречено Път. Тези тънки сили се вплитат в дълбоките осъзнати разговори по един много скрит начин и неведом – и те предават част от своите сили.

В Атлантските разговори има Тайнствен Призив към Дълбочина. Когато Атланти се срещат, те си обменят Дълбочина, обменят си – както две влюбени Души в чистия смисъл – обменят си Душа, обменят си Слънце. Разговорите отключват врати, проходи, процепи към други светове. Някой път една дума, казана от Мъдрец и Посветен, може да ти отвори Пътя за цял живот – и ти вече тръгваш в друга посока.

В тези разговори има някой път определени Свещени думи: говорил съм много (в книгите за Старците) за Древните езици и за Древните думи. Древните езици са нещо изключително! Нямат нищо общо с тези английски, немски, френски – изключително бедни езици, които раздвояват, увеличават логиката вместо интуицията, увеличават бизнеса и изпускат Истината. В истинските думи, Древните, примерно: шучѝтл на вторичен Атлантски език означава иначе цвете, но тълкуването е пожертвало се сърце. Няма две тълкувания: всички други тълкувания са около това, но смисълът е един и той те обогатява. Така че Древните думи носят нещо изключително – те са тънка храна, тънка храна за нашата тънка енергия. Нашата тънка енергия в нас, т.е. Висшата Душа и Духът се хранят с такива думи и често си ги повтарят; и когато често ги повтаряш, както и АХАМ БРАХМА АСМИ или АУМ – Учителя казва: Повтаряйте тази дума! Няма да я разберете: тя съдържа в себе си част от Безкрая, тя е част от Тайното Име на Бога, от Древността. Повтаряйте я хиляди и милиони пъти; и когато някой път минете над 700 милиона, ще разберете за какво става въпрос.

Има разговори и думи в Свещения език, които отключват много дълбоки енергии – енергията на истинското развитие. Разговорите са обмяна със същества: тези същества се преливат от един човек в друг – хората са често скачени съдове. Има разговори, които са съдбоносни: в тях самият Бог участва и проговаря – даже не е човекът, даже не е неговият Дух. Някой път има разлика, когато ти говори Учителя и когато ти говори Бог. Тези неща съм ги разбрал, защото са ми ги казали, а не защото ги знам. Аз знам, че нищо не знам, и то отдавна! И знам, че ще си умра невежа, и то – много: толкоз дълбоко невежество, че чак цял роман мога да напиша, но тука няма да го говоря…

В истинските разговори, както казах, участват Висши Същества – често от дълбините на Акаша. Говоря за Мистичните разговори между Душа и Душа, Душа и Дух10; външно – човек и човек, но вътрешно – Душа и Дух. Мистични разговори, Мистични Души, стари Души с опит: те си обменят нещо от миналото, нещо Дълбоко. Те не се занимават с външни факти – просто защото Истината е много, много над фактите. Фактите са една трета от Истината и често те заблуждават.

Разговорите между Толтеките са били на изключително ниво – така те взаимно са увеличавали Бог в себе си, Орела, увеличавали са своята Мистерия и своята Безкрайност. Когато се срещнат двама Мъдреци, никога няма противоречия – прегръщат се две Слънца, прегръщат се две Сияния, прегръщат се Почит и Почит. Даже няма уважение, уважението е по-ниска дума: дълбока Почит към скрития Живот, към скрития Бог в тоз човек.

В дълбокия истински разговор няма илюзии, няма ум: това е разговор между Дух и Дух – или Дух и Душа.

АТЛАНТСКОТО МИСЛЕНЕ

(Лекция 3)

Любовта към Истината – казват Атлантите – научава човека да започне една особена борба: не с хората, не с обстоятелствата, не с окръжаващата среда, а със собственото си съзнание. Това е правилната борба, това е борба със своето поробено съзнание – поробено от самия човек. Нашето ограничено съзнание е това, което ни държи в плен: ние трябва да го разширим.

Много е смешно, когато чуя нещо за патриотите. Това е такава трагедия! Ти трябва да обичаш всички народи и хора, всички светове – той обичал само един народ… Това означава, че ще останеш бедно съзнание. Всички народи са от Един Бог, всички клони са от едно дърво, всички реки отиват в морето. Трябва да обичаш всички Учения, защото те имат един Източник; и всяка Мъдрост идва от този Източник. Когато казваш, че само ти си прав, ти няма да обхванеш другите Учения – а истинските Учения са в дълбоко Единство. Противоречията се намират в нисшите… в нечистотата и в егото. Но то, егото, няма нужда даже от противник: то спори и със себе си, спори и по време на сън, и т.н., и т.н.

Нашето ограничено съзнание ни държи в плен. Нашето робство зависи от нашето възприятие – но Толтеките казват: Ако имахме познание за нашите намерения, тези погрешни възприятия щяха да се стопят.

Обяснявал съм думата намерение и думата желание. Щом имаш желание, това не е Любов; ти не може да имаш желание към Бога – трябва да имаш Любов. Думата намерение означава да намериш, а думата желание – означава да не намериш. Желанията са изостанали същества от астралния свят, останки от древни цивилизации – те работят с емоции и с желания. Истинският Път е Любов към Бога, а не желания.

Толтеките са дълбоки наблюдатели на събитията и обстоятелствата. Те винаги наблюдават и търсят скрития Замисъл на Истината, за да извадят скрития Дар на Истината. Да си истински наблюдател – това означава да даваш път на своя Дух да гледа, т.е. да дадеш… Скоро дадох една формула: Бог е моят Древен Поглед. Твоят поглед, каквито и очи да имаш, твоят поглед е беден. Когато дадеш Бог да гледа в тебе, Той вижда такива неща смайващи – и ти се обогатяваш. Но когато искаш сам да гледаш – „Оставѝ ме, искам да съм независим“. „Добре – Бог ще каже – бъди независим!“ Това означава, че страданията те очакват; пак ще прогледаш, разбира се, но това е друг подход. Да си истински наблюдателен означава да си много тънко в Духа, да знаеш как да гледаш – това е умение на Тайната на чистото сърце.

Древният Тот казва: Когато човек плаче – говори за свещените сълзи, нали, истинските сълзи, за нещо истинско, за истинска Любов… Тот казва: Не плачат очите – това са Тайните сълзи на чистото сърце. Там се намират истинските сълзи.

Толтеките обичат да наблюдават неуловимите неща, защото хората с ума хващат уловимите неща.

(Ей таз трагедия… Днес казах и на Портала11, на Борето: „Не ме питай, не искам да говоря по този въпрос, защото, ако разкажа Истината…“. Защото тези хора първо са се отклонили от Бога; сега търсят… Много смешно: грешки в асфалта – ти на идеален асфалт може да умреш по сто начина, на идеално изработен асфалт по всичките правила. Но не искам да влизам в подробности, защото ще засегнем много Души, така че отсега такива въпроси ще ги избягвам, за да не смущаваме неподготвените и т.н.)

Те търсят неуловимото, ума са го махнали. Каква е разликата? Ще обясня. Наблюдавайки събитието с Духа си, Толтеките проникват в ядрото на Истината, а това води до нова Свобода, до нови измерения и до нови Дълбини, ново потънко мислене и до съвсем нови скрити тънкости. А когато гледаш с ума си, ти си привързан и въвлечен, твоята енергия е ограбена и събитието се храни с тебе и те съсипва. Вместо ти да съсипеш събитието… Много чуден, странен свят, направо се чудя и се смайвам! Всъщност цял живот ще се смайвам, защото тя е… Не мога да го обясня! Както и да е!

Когато умът наблюдава, той става пленник на събитията – забележете! И такъв умствен човек става критик на света: той мисли, че светът му е виновен, правителството, той… Защото ти, ако влезеш с Бога и гледаш с очите на Бога, веднага ще видиш устроения свят. Толкоз е устроен този свят, че просто е съвършен. Суфи казва: Няма какво да подобря, нищо на нито един милиметър: всяка буболечка, всеки човек, всичко си е на своето място – няма какво да подобриш. Твоята цел е да живееш в Единство с Бога, да станеш Единен с Бога. Обяснил съм: не съвършен! Учителя казва: Съвършенството е затворена врата, забранена: ако влезеш там, ще умреш. Трябва да постигаш все по-високи степени на Единство. Съвършен е само Бог!

Значи, той става пленник на събитието и става жертва на събитието: оплаква се, създава нова карма и в задгробния живот, и в следващи прераждания, натрупва ум, натрупва сътворение. Ще бъде сътворен в още по-тежки тела и ще продължи недоволството. Учителя казва: Най-лошото нещо на света, това е недоволният човек. И казва Учителя: Дай му цялата Вселена, всичкото злато – той ще бъде недоволен. Тука е празен.12 Няма Тайнството на Пълнотата, но иначе има много мнения. Мненията нямат нищо общо с Мъдростта.

Такъв умствен човек, който наблюдава, става критик на света и започва да мисли, че светът е лошо устроен. Всъщност той не може да види, че неговият ум е неустроен, че той е неустроен, но той изкарва света неустроен. После смята, че всичко е несправедливо. В света тече безпощадна Божия Справедливост, защото няма две воли! Всичко – според кармата на човека. Аз съм обяснявал, едно и също убийство: Бог дава на единия човек присъда (чрез адвокатите, защото те нямат думата, и съдиите) – две години присъда, на другия – осем години. Много просто: другият си плаща миналите животи. Такава Справедливост, че не можеш да мръднеш на една крачка, на един милиметър. Но който е сляп, казва, че светът е несправедлив. Това означава, че ти ще увеличаваш ума си и ще навлизаш в тъмната област на Бога, където ще бъдеш наказан. Бог ще те вкара в Своята тъмнина, защото ти критикуваш Тайната на Бога. Бог ръководи всяка Справедливост: Той решава кое как да стане… А някои мислят, че хората решават. Нищо не се решава от света и от хората. Бог е, Който решава нещата. Той е Единственият, Който разрешава въпросите. И когато слушам обещания, то е смешно. Ти не знаеш дали утре ще си жив… Някой политик обещал нещо, че ще направи – ти може след един миг да си заминеш, заедно с всичките си обещания. Както и да е!

Значи, това е проваленото катастрофално мислене, което все ще продължава да твори зло и да твори съдба в живота си.

Виждането – според Толтеките – е извисяване на твоята Чиста енергия в Орела. Толтеките живеят все повече в Истината и все по-малко в мисленето. Той живее все повече в Истината, мисли постоянно за Нея: как да Я изрази, как да Я премълчи. Защото имаш право да премълчаваш – имаш право да говориш Истината. Нямаш право никога да произнасяш лъжа. И когато тренираш, Тя те учи как да действаш в Невидимия свят. И в този свят, който е океан от мисли, ако ти не си в Истината, този океан – казва Учителя – ще те завлече.

Има едно упражнение: седни за половин час или за един час – всички мисли, които ти минават през главата, ги напиши. Ще се хванеш за главата! Откъде ти идат, какви ли не същества, включително и цинизми, и какво ли не… Ще видиш какъв объркан свят живее в тебе; и ако нямаш контрол, ще се чудиш на кое да вярваш. И аз съм срещал хора, които не могат да разберат: Ангел ли им говори, дявол ли им говори, Бог ли им говори, нали – и няма и как да разберат, защото нещата са навътре.

Този мисловен океан може да те заблуди и да не разбереш даже защо си на Земята. Там, където има Любов към Истината, дори и човек да прави грешки, това няма значение. Искам да кажа: Грешките упътват към Истината този, който има честен стремеж. Той не трябва да се притеснява от грешките и че колко време има, дали ще му стигне времето. Разумният свят ще изчисли така, че и да не искаш, ще ти стигне времето. Пък, ако не си разумен, за тебе времето е безкрайно…

Там, където има Любов към Истината, човек може да разбере, че светът е призрачен дом; защото човекът не е мислещо същество, а е свободен Дух – той е нещо много по-дълбоко. Някои казват: „Мисля – значи, съществувам!“. Напротив! Не мисля, т.е. – в Духа съм: тогава съществувам. Щом мислиш много… Свободен Дух – това е Човекът, това е Древен свят, това е Безкраен свят! Трябва да се върнем в чистия си Дух.

За Толтеките, Тайната на Живота се намира в намерението. Да имаш правилно намерение означава да си създадеш един велик поток от жизненост. В тази дума, намерение, е скрито Тайното Знание на Живота. В Тайната на това намерение се намира Пътят на Човека. Ако твоето намерение е една особена Любов към Истината, ти вече ще имаш уникален жизнен Път: Бог ще изпрати Същества да те учат – и ти няма да повтаряш като онези там, онези смешни книги, „Разговори с Бога“, които даже не са разговори с Ангели… Защото, Учителя казва: Бог проговаря на човека един път в живота. Всичко друго е Висши Същества, Йерархии, Ангели и по-надолу – разумни същества и т.н. Само един път проговаря на човека! Ако ти проговори два пъти, горко ти! Значи не си разбрал за каква промяна и за какво става въпрос.

Магията на намерението е голяма – това носи безконечно развитие. Който е овладял съзнателно своите намерения, той променя своя вътрешен свят.

Ако ние нямаме Любов към Истината, нашите мисли и чувства ще ни заблуждават – дори и когато някога са красиви, романтични и т.н.

Едно дълбоко и осъзнато намерение за Живот в Орела произвежда много енергия. Осъзнатото, истинското, чистото намерение се храни от Истината – а добрите намерения се хранят от по-нисша енергия на Орела. Те са съзидателни, положителни, но също са далече от Истината. Всяко намерение влече след себе си строго определени сили, както и всяка изпусната дума. Затова Библията казва: „Ще плащате за всяка дума“. Изречеш ли думата, никакво „извинявай“ не те спасява. Това е изречено същество – и то вече има власт да те изкривява; и някой път искаш да постъпиш разумно, но това същество може да те изкриви… Макар че Учителя е дал една формула: Прости ми, Господи, сгреших пред Великата Истина – това не променя нещата: това е само смекчаване. Затова ти трябва да почнеш да тренираш думите: с какви думи разполагаш, с какви говориш, как ги изнасяш, защото това означава какви същества живеят в тебе. Трябва да си дадеш отчет, че според тези думи живеят определени същества – те използват тези думи. Всички тези думи, желания и думи, искат да се материализират. Но някои, ако се материализират, ще съжаляваш хиляди години!

За истинския Смисъл на Живота може да се говори само при Толтеките от Второто и Третото Внимание, т.е. Майсторите на Словото и на Безупречността – защото тук една част от Орела е узряла в тези Същества и самите тези Майстори на Словото са станали и Тайна, и Свобода. Те сами са освободили себе си чрез многобройни неща, упражнения, които самият Бог е вродил в тях. Значи, ние имаме вродени в себе си ум, сърце, воля, Душа и Дух. Всичко ни е дадено вече предварително – няма какво да искаме, ние сме изначално Добри. Ако ти искаш сега да си добър, ти вече нарушаваш закона. Ти само трябва да проявиш; ако искаш сега, вече е късно, закъснял си.

Тука, в тази Свобода на Толтеките, се намира Смисълът на Живота – но по въпроса за този Смисъл, за най-дълбокия Смисъл, Орелът мълчи, защото там има такава Велика Пълнота, че ти не можеш да опишеш нищо. Тази Пълнота е Живот в Бога и тука е окончателният Смисъл. И ако ти имаш тази Пълнота, никога няма да търсиш светове и сътворения, защото това е Бог в тебе. Затова много същества са паднали: защото са поискали живот извън Бога, някакъв независим. Добре – Бог дал свободата: Ето, живей си го!… И можеш хиляди години да живееш, но то не е Живот, освен ако в тази свобода не избереш осъзнато Бога. Тя ти е дадена, за да станеш Бог; но някои може да станат и зверове – защото такова нещо е свободата. Всичко можеш да избереш, но рано или късно, ще се завърнеш, защото все ще ти липсва тази Пълнота.

Този Смисъл е постижение – вътрешно, а не понятие. Тук Пътят е изначално ясен: да станеш Истинен Човек; а после всичко друго просто ще става правилно. Ако ти станеш Истинен Човек, нещата текат естествено и правилно. Ако ти си фалшивият човек, изкривеният, с изкривено огледало и съзнание, както казват Толтеките, и ако проповядваш правилно Учение, ти ще накажеш и себе си, и другите, и това Учение ще стане неправилно, защото ти не си в системата на Бога и на Истината, а просто говориш.

Тук Толтеките осъзнали, че човекът може да бъде самоспасен само от своето Безсмъртно Аз, но въпреки всичко трябва да иска помощ от Бога, за да не помисли, че неговото Висше Аз е всичко. Защото Толтеките много внимават: Висшето Аз може да те направи авторитет – ти няма как да бъдеш авторитет, но може да си помислиш, че си ясновидец, че виждаш дълбоко, че разбираш дълбоко… И когато Бог те изпрати в задънена улица – а Бог може да изпрати и е изпращал дори и светци, защото Бог знае на всяко същество слабото място – и когато го удари там, светецът веднага става грешник, а грешникът може да стане светец. Но и светците, и мъдреците не са прави… А има и една степен Мъдреци, които са над святост и грях – там вече Бог живее пълнокръвно, много дълбоко, защото те не са се заразили от болестта на светостта. Светостта е много фино его – и в момента, в който помислиш, че си Свят (а само Бог е Свят!) ти вече си в капана. Ти си вече… И Ал-Халладж дълбоко обяснява това, аз съм го говорил – ако трябва, друг път пак ще го обясня.

Трябва твоята цел да е издигната много високо над тебе; тя не трябва да е като мечтите, които се постигат. Истинската цел трябва да е непостижима – защото, когато я постигнеш, влизаш в разрушение. Когато е непостижима, развитието непрестанно тече и ти отиваш към шеста, седма и осма степен на Атлантите, където там се обединява Великата Мъдрост. Така ти излизаш над своето ограничено съзнание и се завръщаш в Чистото Съзнание – това означава да издигнеш своята цел към Бога.

ТОЛТЕКИТЕ – ДРАКОНИТЕ, МАЙСТОРИТЕ

(Трета идея за размишление)

Толтеките – или Драконите, наречени още Майсторите.

Толтеките казват: Безкраят е по-дълбоко явление от Невидимия свят. (И разбира се, от Вечността.)

Върховната Реалност е Безмълвна Пустота – тука дори и Тихият глас си е отишъл. Той е бил само въведение към собствената си Мистерия.

Великото Нищо ти взема и живота, и смъртта…

Бог иска всичко, обяснявал съм го: не само да си дадеш ума, сърцето и волята – след време трябва да си дадеш Душата за Бога; след време трябва да пожертваш Духа, ако искаш да влезеш, защото всичко пречи на Бога – Бог да навлезе дълбоко в тебе, Бог да стане пълнокръвен: тогава почва истинският Живот. Това е било въведение при Атлантите към Дълбоката Мистерия – най-дълбоките Атланти, които са постигнали (забележете!) истинска Любов към Бога и към нещата… Отказват се от истинската Любов, защото знаят, че Бог е по-дълбок – а това е така. Но това са степени на много нива.

Великото Нищо те взема, То ти взима и живота, и смъртта, и самия тебе – и ти оставаш, оставаш това Нищо, Което е твоята Прасъщност, и узнаваш своя Произход.13

Произходът е Мистерия. (Както разбирате, няма нищо общо, нищо общо с маймунските неща; или някои смятат пък, че са произлезли от папагали – има и такива. Както и да е! Ислямът казва: Тези, които вярват, че са произлезли от маймуни, ще станат на маймуни. Просто и ясно като…)

Тука, завръщайки се в Мистерията – това е Изначалната Преизпълненост.

И затова Толтеките казват: Ако искаш да разбереш нещата, трябва да виждаш отвъд границите на света, историята и Вселената.

Милиони Атланти са напуснали Земята и Вселената. Милиони Суфи са постигнали реализация от Синове Божии нагоре – говорим за над 40 милиона Суфи, само Суфи. Не говоря за даоски Учители, за дзенски – а за Атланти, които са сразили… Преди съм обяснявал: когато потопът е дошъл, големият, единият от трите големи потопа – те го сразяват. Те го надрастват, защото влизат в Духа си и стават Пустота. Никой не може да направи нищо на чистия Дух – стихиите на Природата са по-ниско от това… Те14 се завръщат в Етера и се завръщат в Бога и във Великата Свобода.

Милиони Атланти са напуснали Земята, Слънчевата система, Вселената, историята. (Тази история на света не искам да я говоря… Тя даже не е трагедия, не е и комедия. Това е нещо много странично… След време… Говорил съм ви и пак ще говорим за Древната История.) Но това са стари, Древни Души, опитни Души – Атлантите – и Духове. По-късно голяма част от тези Атланти се върнали да помагат. Те образували един орден, Пътят на Стрелата: този орден е бил и в Египет; по-късно този орден се нарича Бялото Братство. Във Великата Империя на Толтеките – и старите, и новите (защото в Мексико е имало част от тези… в Мексико и в Испания, около XII – XIV век: остатъци от Толтеки, но не от най-дълбоките) – основният култ е бил Слънчевата религия, а жертвоприношенията са били цветя, плодове (както казва Лао Дзъ) и сърдечни състояния. Някой – казва Учителя – иска да пожертва и коли овцата, и човекът казва: „Няма проблем!“. И Учителя казва: Човекът коли овцата; и ножът минава през врата на овцата – „Няма проблем!“. Но когато ножът минава през главата на човека, човекът казва: „Има проблем!“. А Истината е: Пожертвай себе си – не жертвай същества, защото ще плащаш много скъпо! Всички тези курбани са остарели още от древността, но те продължават, нали – и няма думи за тях…

Значи: плодове, цветя, сърдечни състояния… (Лао Дзъ даже препоръчва слама: да направиш някакво същество от слама…) Докато ацтеките прихванали старите пратурански елементали и въвели човешки жертвоприношения. Така се явила стара култура – разбира се, в умален вид, защото пратуранците са една от най-жестоките раси: частично те спадат към Древното зло, но като цяло – много отслабнало, защото са изгубени Древният език и Древните думи.

Толтеките Дракони имали в себе си Древното, Могъщо, Истинско Знание. Преди големия потоп – и в Древна Гърция, и в Атлантида – Толтеките били предупредени и разумните хора бавно си заминали на други места. Това се е случвало много пъти. И в Атлантида също: някои тръгват за Египет, други – за Индия, и т.н., и т.н. А остатъкът, когато са напускали, остатъкът от туранците им се присмивали, защото те вярвали, че техните големи елементали ще ги защитят – и големите жертви. Но те грешали, защото елементалът е неосъзната сила. Това е могъща сила, голям океан, но неосъзната. И ти може да го привлечеш само ако не го разбираш. Примерно, ако се кръстиш в църквата – и влизаш в един елементал и години наред ще те погребват, и ще се радваш даже, че си кръстен. Обаче има… Ако попаднеш на някой светец да те учи – не на църква, не на религия… Защото Учителя казва: Истинската Любов не е в религията. Любов към Бога – не към религията, не към църквата.

Значи, те грешали, защото елементалът е неосъзната сила – и Толтеките Дракони са имали Велика култура, защото те можели да задвижват елементали, без да участват в тях. Можели да задвижват сили на Природата – но специално за Черните атланти, които са задвижили Тайния кристал, Учителя казва: Те са изкривили оста на Земята с 23 градуса. Много могъщи са били и Черните атланти, и Белите атланти. Обяснявал съм: Бермудският триъгълник е само малка част от пратуранската сила на Черните атланти.15 Много силна, много могъща енергия, но тя поглъща само тези, които са участвали в този – навремето, в древността – в този елементал. Други може да минат много близко – този елементал на Бермудския триъгълник не може да ги докосне: минават и заминават, защото Божията Воля работи там. Нямат единство – но тези, които имат връзка, те просто биват погълнати и разрушени, защото са участвали някога в това.

Значи, Толтеките са имали Велика култура, защото в тях са се вселявали Същества и от Бялото Братство, и от Боговете, и от Всемирното Братство. Затова тази култура, тя е и наша, затова говорим за нея; и затова след време пак ще говорим за нея.

АУМ

2 октомври 2018 г.

СУФИ

(Лекция 1)

СУФИ ЗА БОГА

(Първа идея за размишление)

ЧИСТИЯТ СМЯХ

(Лекция 2)

КРАТКИ СЛУЧКИ – БИСЕРИ

(Втора идея за размишление)

ЧИСТИЯТ СМЯХ

Продължение
(Лекция 3)

СМЕШНИ АФОРИЗМИ

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Преди да започнем с Чистия смях (по традиция) – първата лекция, за Суфи.

СУФИ

(Лекция 1)

Напусни себе си, защото ти не съществуваш – съществува само Бог.

Мъдростта на Суфи никога не е от книгите: Истината го е направила Мъдър.

На Суфи не му е нужна светлината на Слънцето – той е осветлен от Божественото Сияние.

Не можеш да видиш Бога нито с усилия, нито без усилия – но само с Неговата Милост. Той разкрива Себе Си, Той решава как да Се разкрие.

Казва един Суфи: Тайната ми се разкри, когато полудях от Любов към Бога.

Думата безумен е много хубава – без ум, т.е. чист Дух, чиста Душа.

Бог е сътворил Своята Милост, преди да сътвори света.

Суфи е този, който, когато няма какво да яде – говорим за крайна бедност! – когато няма какво да яде, хвали Бога за Неговата щедрост. Това е Подход!

Влюбеното в Бога сърце е Светилник.

Има думи – казват Суфите, – които даряват Душа.

Казва един Суфи: Когато станах прах, аз се очистих! Ето я Лекотата, ето я Свободата!

Да преживееш Бога – това е Дар Божий.

Луцифер е станал Сатана и се е отказал от много изгоди, за да служи на Бога. Самият Луцифер е казал: Сам Бог вижда и знае моето усърдие, защото Бог ме направи такъв.

Тука само искам да ви кажа, че Вторият Старец казва за Древното зло, че то е… дори е поискало да унищожи Духа на смъртта. Понеже смъртта е голяма красота: тя дава на човека почивка, свобода, презареждане на силите и ново прераждане. Древното зло дори и там е посегнало – но благодарение на това, че Бог е Велика Любов, това е било отнето.

Когато Ал-Халладж казва: Аз съм Истината! – той е искал да каже: Аз загинах, аз умрях в Бога и остана само Истината! И между другото, когато той е казал: Аз съм Истината, е смутил много хора от Исляма, дори и мъдреци – те не знаят, че Бог в него Се е произнесъл, защото той отдавна е Посветен и се е посветил, и е изгорял в Бога, и сам Бог произнася крайната цел на човешката еволюция: Аз съм Истината!

Ще обясня… Да кажеш „Аз съм Истината!“ или „Аз съм Бог!“ не навреме – казват Суфите – това е едно от най-тежките проклятия.

Ако съм прах, но съм с Бога, колко много съм красив! – казва Ал-Халладж.

Най-лошата смърт е да бъдеш без Любов.

Чистотата е Тайното знание в Суфизма.

Значи, много хора говорят за Чистотата, но: Това е Тайна Наука – казва Учителя. Много проста дума, но дори и Ангелите я нямат напълно. Както виждате, става въпрос за нещо много Дълбоко. Думите имат над 60 тълкувания и нива. Смятайте за какви степени става въпрос!

Чистотата – това е Суфи традицията. Това е, което се предава: от Чистота на Чистота. Няма друго предаване. Това е традицията, която е преодоляла и времето, и пространството, и разстоянието.

Казали на един Суфи:

– Какъв пейзаж, какво красиво място!

А той казал:

– По-красиво е сърцето, изпразнено от красивото място!

Ако сърцето е изпразнено от света и от всичко – там може да се настани Бог; но ако все още обича нещо и има някакви привързаности…

Ако си спомняте случая с Ал-Рабия, за който сме говорили… Когато монахът ѝ казва:

– Суфи, ела да видиш каква природа, какви птички, какви цветя!

Тя отвътре, в килията си, казва:

– Няма нужда: ти ела да видиш в мене Твореца!

Какво струва тоз пейзаж наистина пред Твореца?

Значи, тук става въпрос за чистото сърце, което е изпълнено само с Бога и Безкрая: това е празното сърце – опразнено и от този, и от Онзи свят. Тук посланието е, че когато и сърцето, и тялото се изгубят в Бога, само тогава ставаш Храм и само тогава ставаш Истински Човек.

Ако обичаш света, Бог няма да приеме и един атом от твоите дела, казват Суфи. Каквито и добри дела да правиш!

Който няма Търпение, винаги е близо до безверието.

Любовта е привилегия на човека. Човекът е поставен по-високо от Ангелите.

Ангелите непрестанно служат на Бога и умират от копнеж по Него, но не могат да Го постигнат – не им е дадено да Го познаят… Но те нямат Път към Него – човекът има; затова много Ангели искат да станат хора и какво ли не правят, но рядко им се дава шанс.

СУФИ ЗА БОГА

(Първа идея за размишление)

Когато Бог е разбрал, че постоянно Го търсиш, Той ще ти позволи някой ден да Го видиш.

Същността на Бога е винаги скрита; а качествата Му – някога са скрити, някога са явни.

Зад всяко нещо е само Той.

Суфи се е отказал от всичко, което го отделя от Бога.

Суфи се предава на Бога, а не на отшелничество.

Забележете! Да се отдадеш на Бога и да се отдадеш на манастир (или на църква, или на религия) са различни неща. Тука говорим: конкретно, точно, целеустремено отдаване. Никакво заместване със странични неща. Конкретно Бог!

За Суфи всяко състояние е Дар Божий.

Нека да обясня… Тука говорим и за тежкото състояние. Ако имаш тежко състояние, то ще те научи след време да живееш в Лекотата. И тогава вече – Заповедта на Старците: Винаги съхранявай Лекотата. Това е Древен закон, важен; тоест: Лекотата – това е нашата Душа и нашият Дух.

Значи: Всички състояния се контролират от Божествената Воля. Човек трябва да вкуси и от тежки състояния, и от отчаяние – да разбере нещо. Някой път отчаянието е голямо; преведено, това означава: много отчаяни души от Другия свят са се вселили в тебе. Обаче, когато се молиш или имаш любим човек, който се моли за тебе, ти ще излезеш от това, но с важен опит.

Ученик в Суфизма е само този, чието сърце е умряло за всичко друго освен за Бога.

Бог – това е изразът на Истината.

Никога не мислѝ, че работата е извършена от тебе. Бог – Той е бил всякога и Той е Единственият Вършител, а не аз.

Когато Бог не води по пътя човека, там никога няма познаване на Бога – дори и човек да се старае…

Даже и прашинка не се движи без Неговата Воля. Поддръжката на всяко движещо се същество на Земята се ръководи от Него.

Ако Бог желае нещо, то се случва. Ако Бог желае, ще виждаш правилно. Ако не осъждаш нищо, също ще се научиш да виждаш правилно.

Смирението е една от Тайните на Бога.

Когато си в Бога, си доволен – и когато имаш, и когато нямаш. Значи: когато си беден, когато си в тежко положение, пак си доволен – това е Духовно състояние, а не човешко.

За Суфи, покаянието е невъзможно. Суфи живее вътре в Любовта на Бога: там няма покаяние. Покаянието е за друга категория хора – които вярват в религия, в църква или т.н. Който живее в Бога, той е осъзнат.

Каквото и да ти се случи, щом си в Пътя, всичко е за Добро. Това е без изключение!

Вратата на Реалността се отваря само с Духовен Подвиг.

Най-дълбоко се разкриват нещата само чрез преживяване. Суфи го наричат вкусване.

Някои обичат красивото в човека, но това не е човекът; защото, ако Бог излезе от човека, красивото го няма.

Истината съществува, преди да Я търсят хората: Тя е Изначална. Тя принадлежи на всички народи – и никой не може да каже: „Тя е на този народ или на онзи“.

Търсачът желае само Истината и Я търси усърдно и много смирено.

Суфи е приятел на Бога преди Адам, защото е останал Сафа. Сафа означава Чист.

ЧИСТИЯТ СМЯХ

(Лекция 2)

Един ден козата отишла на пазар – и вълкът издебнал момента, отишъл до вратата на козлетата и казал с престорен глас:

– Отворете! Аз съм майка ви, нося ви млечице!

Козлетата казали:

– Ти не си нашата майка, тя отиде за бира!

(Имат много скрити послания, но тук не искам да ги тълкувам.)

Един тираджия минавал през едно село и на един завой сгазил десет патки. Като съвестен човек, спрял камиона и отишъл да потърси на кого са патките. Видял една бабка и казал:

– Бабке, ела да видиш: сгазих едни патки – да не би да са твоите?

Бабата дошла, видяла ги и казала:

– Не са мои, чедо, аз такива плоски патки нямам!

Един мъж казва:

– Съвременната младеж се облича ужасно! Например ето това момче!

– Това е дъщеря ми!

– Извинете, не знаех, че сте баща ѝ!

– Не, аз съм майка ѝ!

Диетолог към пациент:

– Значи, така – ето Вашата диета: на ден по 300 г нарязан спанак, 400 г листа от цикория и колкото искате зелена салата.

– Докторе, а звънче на шията трябва ли да си вържа, или може и така да си паса?

Стар вампир води младото си дете вампир на лов. Хваща му едно младо момиче и му дава да смуче кръв. На вампирчето много му харесало, но старият вампир имал мярка и му казал:

– Стига вече, ще убиеш момичето!

– Много е вкусно, само още една глътка!

– Не, стига! Оставѝ момичето! Ние сме вампири, а не адвокати.

(Тука има един адвокат, но той знае…)

– Докторе, с мъжа ми става нещо странно: след като си изпие кафето, изяжда чашата.

– Цялата ли?!

– Не, оставя дръжката.

Докторът казва:

– Интересно защо… Че дръжката е най-сладката!

Две приятелки си говорят:

– Защо не си взе от тортата? Страх те е, че няма да влезеш в роклята си ли?

– Не, с роклята нямам проблем, но няма да мога да вляза в асансьора.

В едно купе пътуват двойка младоженци и двойка хомосексуалисти. През цялото време младоженците се карат. Единият хомосексуалист се обръща към другия – към приятеля си – и казва: „Виждаш ли, скъпи, как се карат! Винаги така се получава при смесените бракове“.

Мъж пита съседа си:

– Кой е този тип с тази кретенска и жалка физиономия?

– Това е брат ми.

– О, господине, моля за извинение! Брат Ви? Но да, разбира се – толкова си приличате!

В час по математика учителят пита – иска да си намери достоен заместник, математик, и изпитва трима ученици – пита:

– Иванчо, колко прави едно по едно?

– Шейсет и четири.

– Странен отговор, но не е така. Пешо, колко прави едно по едно?

– Четвъртък.

– Глупости! И ти не знаеш! Отново странен отговор… А ти, Тошко – колко прави едно по едно?

– Едно.

– Браво! А как го получи?

– Много лесно: разделих шейсет и четири на четвъртък.

КРАТКИ СЛУЧКИ – БИСЕРИ

(Втора идея за размишление)

Жена към мъжа си:

– Как си позволяваш да говориш, когато аз те прекъсвам!

Попитали една муха как се казва съпругът ѝ. Мухата казала:

– Мухльо.

– Когато бях млада – казва една баба на внучката си – радиото свиреше много по-хубави мелодии.

Внучката казва:

– Но, бабо, това е миксерът!

Двама приятели се срещат и казва единият на другия:

– Чух нещо лошо за тебе и за брат ти: единият умрял – но не разбрах кой от двама ви е умрял.

Приятелят му казва:

– Сигурно аз, защото брат ми си е жив и здрав.

– Вкъщи изключих парното, тока и телефона.

Приятелят му казва:

– Че у вас какво работи бе?

– Ами… устата на жена ми.

– Не искам да се омъжвам за такъв скъперник като тебе. Ето ти обратно годежния пръстен!

– А кутийката къде е?

Надпис на надгробна плоча: „Тука лежи жена ми, а аз у дома си почивам в мир“.

В телевизионен сервиз:

– Какво му е на телевизора?

– Взе много да лъже!

Тъкмо свикнеш с добрия живот, а той вземе, че изведнъж стане съвсем хубав!…

– Какво става бе, Иване: жена ти по цял ден крещи?! Как я понасяш?

– Това е нищо, Пешо – ти още не си я чул как пее…

Съдията успокоява осъдения:

– Вие първо излежете своята доживотна присъда, пък после може да Ви дадем още десет години.

Малко охлювче пита майка си:

– Пусни ме да пресека шосето!

Майката казва:

– За нищо на света: след три часа ще мине автобус!

Аз искам да гледам реклами, а те ми дават някакви хубави филми!

Филмът е наистина направен точно по книгата, защото заспах на същото място.

Колко хубаво е нищо да не правиш, а после да си почиваш!

– Ало, „Бърза помощ“ ли е?

– Да.

– Абе, няма ми нищо, но може да ми стане нещо!

При всички религии дяволът, кой знае защо, е един, а Боговете са различни.

Върху потърпевшия са открити четири рани: двете – смъртоносни, а другите две, за щастие, не са смъртоносни.

– Ало, „Бърза помощ“ ли е?

– Да.

– Моля Ви, елате веднага, мъжът ми вдигна 80 градуса температура!

– Тогава викайте пожарната!

– Ще вдигнат цената на тока!

– Няма страшно! Ние с бабата затваряме светулки в буркани.

– Миналата седмица ми се случи нещо, което не го пожелавам и на най-големия си враг.

– Какво ти се случи?

– Спечелих от лотарията сто хиляди.

ЧИСТИЯТ СМЯХ

Продължение

(Лекция 3)

Мъж влиза в банка и вика:

– Всички на земята! Това е обир!

След малко:

– Всички ли сте на земята – защото съм си забравил очилата?

След малко казва:

– Мале, забравил съм си и оръжието!

Един от легналите на земята казва:

– Я да го набием този глупак, че ми изцапа новия костюм!

На едни цигани се запалила къщата – пожар. Циганката почнала да крещи и вика:

– Манго, бързо, казвай: какво да спасяваме по-напред – детето или магарето?

– Спасявай магарето, защото деца можем да си направим – магаре не можем!

Агент по недвижими имоти казва на клиента си:

– Ще бъда откровен: къщата си има хубави страни и недостатъци. Недостатъците са: на север има блато; на юг има свинеферма; на изток има гробища; а на запад – най-хубаво да не гледаш, има наркомани и терористи. Да, но има и предимства…

– Че какви предимства има?

– Ами винаги ще знаете от коя посока духа вятърът.

– Добре, тогава купувам къщата.

Двама евреи са на война. По време на битката, снаряд ранява тежко единия от тях в корема. Като видял, че умира, помолил приятеля си да го убие:

– Моля те, застреляй ме, да не се мъча!

– Нямам патрони, свършиха – излъгал другият.

– Аз имам два пълнителя – ще ти продам единия!

Двама физици вечеряли в ресторант и разпалено обсъждали науката. Покрай тях минала много млада и красива жена и двамата физици дълго зяпали, след което единият възкликнал:

– Позволете ми, колега, да отбележа колко интересно групирани атоми!

Другият казал:

– И при моята жена е интересно, но там атомите са разхвърляни.

– Колко съм нещастна! Вчера той се е оженил за друга – плаче измамена девойка.

– Не плачи, мила – успокоява я леля ѝ – щастливата любов завършва още по-зле.

След як запой вечерта една жена се събужда тежко пияна. В устата ѝ – гадно, под очите ѝ – черни кръгове, косите – таралеж, сърцето – празно… Тя гледа, гледа и си говори: „Не те познавам, но ще те разкрася!“.

Дошъл артист при директора на цирка за работа. Директорът го пита:

– Какво умеете да правите?

– Мога да изям за кратко време 100 кокоши яйца, 100 патешки и 100 щраусови. Наричат ме „Краля на яйцата“.

– Да, но ние в неделя или на Великден имаме по четири представления.

– Нищо, съгласен съм.

– Ами скоро е Великден, ще има шест представления.

– Няма проблем! Това са хиляда и осемстотин яйца.

Директорът го гледа:

– Нещо си замислен?

– Да, замислен съм. Чудя се кога ще обядвам.

СМЕШНИ АФОРИЗМИ

(Трета идея за размишление)

Най-лесно се умира с медицинска помощ.

Умната маймуна изцежда от кокосовия орех уиски.

Химически погледнато, в основата на духовния живот са киселините.

Красивото в умората е, че тя намалява нахалството.

Престъпността не само е ликвидирана, но тя даже се е увеличила.

Бурните ръкопляскания понякога изразяват радостта, че най-сетне пиесата е свършила.

Никога не разбирах защо е създаден китайският език. Сега знам: за да познаем вечността.

Жената на Пикасо казала: „Ако мъжът ми срещне жена, която да прилича на неговите картини, той щеше да припадне“.

Дълбоките думи потъват в плитките уши.

Цената на яйцето се напъва да се изравни с цената на кокошката.

И по пътя за никъде има навалица.

Когато си на дъното, вълните не са страшни.

Министерският съвет съобщава, че от първи февруари се прекратява месец януари.

Колко красива би била природата, но без туристите.

Здрав дух в здраво шише.

Само несподелената любов остава вечна.

Аз си мълча, но кой ли ме слуша?

Не можаха да му вдигнат мерника: много пълзеше.

Сменяйте кон за кокошка, ако кокошката снася златни яйца.

Кажи ми с коя жена си – и аз ще ти изкажа искрени съболезнования.

Ние не пътуваме за ада – ние живеем в него.

Глупаците могат да завещаят само имущество и нищо друго.

Хванаха убития, обаче убиецът избяга.

Мухата яла мед по погрешка; и като не разбрала какво яла, казала: „Натрових се!“.

Настрадин Ходжа казал: „Ако искаш да разбереш дали змията е много отровна, настъпи я сериозно!“.

АУМ

---