Елеазар Хараш – Лекции Том 28: Живият глас 2017 г.

Елеазар Хараш

ЖИВИЯТ ГЛАС

Окултни лекции, държани в град Варна през 2017 г.

Варна, 2018 г.

Лекциите в настоящата книга са били изнасяни изключително и само в устна форма. В това издание редакторите са се старали максимално да съхранят автентичния стил на тези лекции, поради което в тях са оставени някои думи и изрази от разговорната реч.

ПРЕДГОВОР

Гласът е Мистерия

Има много хора, които ти говорят външно; но когато някой ти говори с Тайната на Гласа, с Тайната на Бога в себе си – тогава той те докосва вътрешно и ти казва нещо отвъд думите.

Сътворените гласове са напуснали Тишината. Несътворените са останали в Тишината.

Бог има Таен и Могъщ Глас – и когато Бог иска някой от избраните да Го чуе ясно, Той отстранява всички други гласове.

Има гласове с голяма дълбочина, която идва от Невидимото.

Гласът е особен род тънка, духовна енергия – и тази тънка енергия може да изговаря същността.

Духовният глас се определя от чистотата на съзнанието.

Това, което чуваш в дълбините си, е по-важно от това, което виждаш.

Ако искаш да чуеш разумния глас в живота си – слушай с Целостта си.

Чистотата е гласът на живота.

От чистия глас извира светлина и сияние.

Произходът на гласа е Тайнство на Божието действие. Гласът е Тайна на отделянето от животинското царство. Нещо от същността на Душата е влязло в органа на речта и това е отличило човека от животното. Словото е влязло в гласа и речта на човека и е призовало човека към един друг път на развитието.

Гласът може да бъде всесилен лекар, мъдър Учител, тайнствен успокоител, чуден вдъхновител, източник на радост, слънчево тайнство, кристален мост…

Има гласове, които действат като еликсир. Има гласове, които ни повеждат към Бога, към чистия път на развитието.

Красиво е да срещнеш в живота си Гласа на Истината.

Елеазар Хараш

АУМ

4 април 2017 г.

ОКУЛТНИЯТ ЕГИПЕТ

(Лекция 1)

ПИРАМИДИТЕ

(Първа идея за размишление)

ОКУЛТНИЯТ ЕГИПЕТ

Продължение
(Лекция 2)

НЕТЕРЪТ, Т.Е. БОГ

(Втора идея за размишление)

СЛОВОТО НА ТОТ

(Лекция 3)

МААТ, ИЛИ ИСТИНАТА

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим за Египет. Следващата лекция е на 2 май: ще говорим за Атлантида и атлантското мислене.

ОКУЛТНИЯТ ЕГИПЕТ

(Лекция 1)

Египет показва, че нашият свят е много по-тайнствен, отколкото изглежда. Египет символизира Вечността, в Египет говори Вечността. Ще ви говоря за другия Египет – за скрития Египет. След като потопът е погубил всичко, Избраните се скрили на едно място, което се нарича Сур Меду – означава Магическо място; и след време това място станало място – храм, начало на Новото време: това място е Сфинксът, наречен още Пазителят. Това място, отново, както и в Атлантида, било наречено Първото време, т.е. Зеп Тепи на египетски. Зеп Тепи, или Първият период, е онова, което е започнало като начало още в самата Древност в расата на Бархишадите – Боговете, и което продължава да се пренася. Първото време е върховна Тайна – това е остатък от един велик свят, който е бил частично в Атлантида и в Египет, но най-вече – преди тях. Но след като се е случила Вселенската война, този Древен свят на Боговете се е скрил и е съхранил своята Тайна, като е оставил само нещо от своите следи: и в Атлантида, и в Египет, като целта е била най-вече пресъздаването на най-Древната слънчева раса, т.е. расата на Боговете – нещото, което е съществувало в дълбоката Древност, и нещото, което Боговете са съхранили в жреците, и те го дарявали само на Избраните, които се завръщали в своя Таен Произход и отново ставали Богове.

Този Първи период символизира Тайната Родина на човека – тука е мястото на неизменните на Бога. Хората Богове – само те имали право да се завръщат в Абсолютната Родина: така нареченият Безкраят. Тази Древна Родина била съставена от Господари на Светлината. Тези Древни Богове хора са родили много същества като себе си – хора Богове, и са ги направили велики строители на цивилизации. Това са цивилизации, които никога не изчезват: идват и се скриват; никога няма разрушение там – чисто Духовни и чисто Божествени цивилизации. (Следващото интервю ще бъде за Древността и Пранарода.1)

Тези велики Богове и Същества не само са раждали Богове и достойни хора, но те са слизали близо до тях и заедно са освещавали храмове. Те са създали Озирис, Тот, Изида, Сфинкса, пирамидите. Те са обучавали жреците на своята култура.

(Тука само ще вмъкна… Тъй като през тази година ще говорим и за Тайното учение на Догоните. Радвам се, че наши книги стигнаха и в това африканско племе, даже не съм очаквал… Както и да е. Но Догоните – това е подобно на Толтеките, само че те имат малко по-различен метод, т.е. те не го наричат Безупречността, а го наричат Древният мироглед. И всеки, който е изгубил Древния мироглед, е станал – според тях – човекът ковчег. Ще говорим за тях по-нататък.)

Те са обучавали жреците – става въпрос за Боговете – на тайните, древни, свещени езици. Древните не просто са строители, а Богове строители: Божествено Мъдри, наричали са ги още Предци. В някои храмове на Египет са ги наричали Старейшини, но идеята е една и съща. Мъдрите текстове на пирамидите са съставени от хелиополски жреци. За Хелиопол се знае, че е съществувал преди създаването на Земята. (Въобще всичко първо съществува Горе и после се пренася.) Това е идея преди Земята и затова Древният Тот казва: „Египет е образ на Небесата“. Сфинксът и голямата пирамида слизат в Египет като ново начало на Древния свят, т.е. Древният свят се пренася, това е възкресяване на един предишен Древен свят на Боговете. Боговете наистина са живели на тази свещена земя и са ходели по тези свещени земи. И тези свещени места са техни следи, напоени са от тяхната аура.

Ще обясня. Това са Древни места, а не приятни места. Приятните места са създадени от Ангели и напреднали Същества – а тези места, за които говоря, са нито приятни, нито даже свещени: те са Древни. Има голяма разлика между свещената Любов и Древната Любов.

ПИРАМИДИТЕ

(Първа идея за размишление)

Пирамидите са част от цивилизацията на Боговете. Те се разкриват само на расата на Боговете и същевременно те казват и напомнят, че и ние сме Богове. И в Библията точно това е казано: „Богове сте!“2. Не е казано: „Хора сте!“, а е казано: „Богове сте!“. Тези, които са повярвали, че са хора, Духът им е паднал и е станал човек. Но ние сме забравили своя Произход.

Голяма Тайна има Гласът. Той е създал пирамидите, казва Тот. И Тот казва още: Гласът може да превръща енергията в материя. Божият Глас, казва той, е Вечният Господар, а гласовете са създадени като посредници – инструменти. Определени гласове могат да задвижват Божията сила. Гласът носи Тайна; той е превърнал енергията във вещество, в пирамида. Но тази Мъдрост принадлежи на Боговете и на съвкупност от жреци.

Гласът е Тайна. Ще обясня. (Тъй като учените не знаят как е създаден…) Гласът е особен род тънка енергия, слязла от Същността, от нашия Дух, т.е. Духът е отделил от Себе Си специално енергийно излъчване, огнено излъчване; после влиза в него, в този отломък, в това излъчване – и този Дух слиза надолу и се превръща в глас. Нещо е слязло от Духа и се е превърнало, преобразувало се е в глас. Друго излъчване на Духа пък е създало огъня – друга Тайна на живота. Въобще Тайните на живота се намират в Духа, а не в звездите. Човешкият Дух знае пътя към Божия Дух и затова Библията казва, че само той има право да изследва Тайните на Бога, човешкият Дух има дълбоко право… Ще обясня само защо. Бог е създал Душата, Абсолютът е създал Духа; Бог е създал Вечността, Абсолютът е създал Безкрая. И понеже Учителя казва, че Абсолютът никъде не може да се побере – нито във Вселената, нито извън нея – Той се ограничава, слиза на по-ниско ниво, пак несътворено, и става Бог. Той е Един и същ. След време този Бог ще насочи всички същества към Абсолюта, т.е. от Вечността – към Безкрая и Мистерията.

Пирамидите са слезли от безвремието, от Вечността. Те са пазители на Древна Наука. Върхът на пирамидата означава, че има Един-Единствен Бог. Няма два Бога, няма върхове, няма друг двигател във всички светове освен този Връх. Той движи всичко. И Библията казва: „Бог е Цар велик над всички Богове“3. В Исайя се казва: „Има ли Бог освен Мене?“4 – това е все този връх на пирамидата. Бог е пирамидата, Бог е Върхът, но не всеки има Душа, с която да се придвижва към Истината – казва Древният Тот. За да имаш Душа, трябва да си я заслужил чрез многобройни усилия, от много прераждания, т.е. трябва да си се стремил към Чистота, към Духовност и към Божественост. За Бог е казано: Ти си Върхът, Който стои там от милиарди години. Пирамидите не са място в света. Те са поставени в света, но те са място във Вечността и идея на Безкрая.

ОКУЛТНИЯТ ЕГИПЕТ

Продължение

(Лекция 2)

Ану, Градът на Слънцето, или Хелиопол – това е възкресяване на Древен, свещен град на едно външно поле. Древният свещен град се символизира във външния свят чрез една висока колона, на която горе има един Божествен символ – Бену, т.е. Фениксът. Този Феникс слиза от време на време върху колоната в този свят, за да си почине.

Времето се състои от повтарящи се цикли – казва Египет – от определени Божествени сили. Първият период, или Първичното време, Зеп Тепи, се състои от силата на самите Богове, т.е. то е само условно време, то е безвремие. Там няма време, там няма никакви настроения – има състояние, т.е. Вечното Състояние. По-късно това се разрежда и времето става все по-ограничено, от Безкрая слиза надолу и се превръща във Вечност, ограничение; слиза още по-надолу в сътворение и отново, още по-ограничено, все по-ограничено, надолу. Египетската цивилизация не е плод и процес на развитие. Тя е наша… Тя е наследена от Боговете. Боговете са царували около 14 хиляди години – като идея… Тогава всичко е било намясто. Малко ще се отклоня. Ръководството, системата – както сега е в Агарта. Тайният ръководител, жрецът на Атлантида, който ръководи Агарта и който е Мелхиседек, там сега живее това, което е тайната мечта на всички народи: нещо, което никога не е падало в грехопадение, нещо, което не е губило никога Бога. Там живеят над две хиляди Посветени: няма болести, няма полиции, няма войски, няма такава система; никакви земетресения, наводнения, никакви кризи няма в този свят. Много просто: това е Божий Замисъл и тайно, над всичко това, е Бог – и Той го съхранява и ръководи.

Тука Пробудените следвали строго Слънчевия път и само те познавали Божествения си Произход. По времето на Първия период, Небето и Земята са били в съвършена хармония и затова Тот е казал: Това, което е горе, е така, както това, което е долу. Пълна хармония на Небето и Земята. Казва още: Само придобилият Любовта може да се домогне до истинското знание за Първото време. Ще обясня. Любовта всякога управлява времето. В Любовта няма време.

Връзката между жреците на Египет и Боговете на Сириус е Чистотата. Тази точно Чистота преодолява границите на светлината, тъй като светлината е също заблуждение. Това було също трябва да се махне, защото, където има светлина, има и тъмнина; но където има Прасветлина, няма нито светлина, нито тъмнина.

На Сириус съществува живот, който ни е изпреварил с милиони години. Това се потвърждава и от Учителя. Ето думите на Учителя: „На Сириус има Висша култура. Нашата култура, в сравнение с нея, е в пелени“. Сириус се е наричал от древните египтяни Мястото на Любовта. Светът на Земята е един чужд свят за човека, защото свят, в който трябва да се прехранваш и да оцеляваш, е много несъвършен.

Тука само за малко пак ще се отклоня. Какво е истинският Хляб – казах го скоро – за Богомилите?5 Това е Духовният смисъл на нещата, това е Любовта, това е да разбираш Същността. Който се храни с Любовта, той се храни с нещо от Тайната на Бога. Това няма нищо общо с оня хляб, който мухлясва и който ядат другите. Това е Същностната храна, истинският Хляб. Щом трябва да се прехранваш, значи, много трябва да учиш и много несъвършенства са навлезли. Човекът страда, защото е сътворен, защото е заключен в тяло – а той е бил несътворен, т.е. неограничен.

Звукът на Древния Египет е отглас от Древното дихание на Боговете, а то е Вечност, Безсмъртие, Свобода. Древният Египет е страна без време и неслучайно младото семейство с Христос тръгват към Египет – страната на Тайните. И Учителя казва: „Защо Христос отива в Египет? Защото там е бил центърът на Бялото Братство“. Тука е съществувало много силно Братство на жреците, което е държало в ръцете си Древните Тайни, които никога не са били широко известни за обикновените хора. За обикновения човек се е давало това, от което се е нуждаел, т.е. външна, обикновена религия. За пробудения, дълбокия и скрит Окултен Път са се давали други неща: прозрения, откровение и въведение в Духовността. Тя пък после въвежда в Свещеността и от там нататък – към Божественото.

Тот казва: Има цивилизации на времето и цивилизации на Вечността. В Древния Египет пирамидите са се смятали за храмове на Боговете и място за тези хора, които са искали да се завърнат в своето Богоподобие – Изначалното състояние. Жреците на Древния Египет никога не са използвали народа, никога е нямало между тях угнетители, а истински Отци, т.е. Бащи. Те са работили абсолютно за Душата, в най-чистия смисъл, за да се завърнат те в т.нар. Саху, или Чистия Дух. Първите царе на Египет са били Нетери, Богове – тези, които са обучавали и Атлантите в Безупречност. В Древния Египет се е живеело и със Словото на Тот.

НЕТЕРЪТ, Т.Е. БОГ

(Втора идея за размишление)

Древният Египет казва: Всеки, който търси правилно Бога, ще бъде Избран. Бог дарява Избраните с Истина. Бог сам казва: Аз съм Нетер Нетеру (означава Върховният Бог). Аз съм, Който Се самозачева. Борбата на Боговете става по Моя Воля. Аз съм на милиарди години и същевременно нямам възраст. Аз преминавам през всички светове.

Вселената и времето не съставят Пълнотата на живота. Само Истинният Бог е Пълнотата. Пълнотата е противоположност на целия Космос и на цялата Вселена. Значи, за да постигнеш Пълнота, трябва да излезеш от това заключено място, което е Школа. Великият свят на Бога е винаги отвъд материята. Жрецът е същество на абсолютното чисто служене на Бога. Той живее в Бога, той съхранява Бога, той е безупречен, а не някакъв си вярващ или свещеник. Ако жрецът изгуби и най-малката чистота – според Тот (говорим за: ако допусне най-малко, микроскопично зло, най-малка погрешна постъпка) – той вече губи магическата мощ на Бога в себе си, той изпуска Бога и подлежи на дълго обучение.

(Нещо подобно, както говорих преди време за славея, който идва от Ангелския свят. Там е бил Ангел. За една обидна дума само, не две… Един Ангел обидил друг Ангел – случват се такива неща – и тоз Ангел е наказан на Земята като славей, 10 хиляди години в тяло да изкупва тази обида. В този свят можеш да обиждаш, разбира се: ще плащаш, ще размишляваш и ще си носиш тежките прераждания; но когато говорим за Висш свят, там една обида е много. Там малките неща са нещо голямо, а нашите големи планове там са нещо дребно и незначително.)

Значи, той губи своята магическа мощ на Бога, защото най-малкото омърсяване застрашава всичко. Такива са изискванията, високите изисквания въобще. Ще го кажа по тоз начин: Любовта има съвършени изисквания. Понеже хората, те търсят иначе някаква любов, или истинска Любов, но те не могат да устоят на тези изисквания, защото дълго време трябва да се пречистват.

Жрецът знае, че извън Чистотата няма никакво служене. Няма никакъв начин как да служиш на Бога извън Чистотата. Светът знае за Египет и Бога толкова, колкото са му позволили жреците. Само Чистотата може да пренася енергията на Бога.

Когато Бог разрушава, това винаги означава промяна на енергиите. Ето защо Мъдростта на Бога е ужас за хаоса, т.е. за света. Умението да слушаш Бога, това е – според Древния Египет – ключът на живота. Ушите са живи Тайни на Слънчевия Разум, според Древния Египет. Мъдрият живее в Бога, а не в света.

Всеки, който може да привлече Бога към себе си, той ще пресъздаде себе си. Всеки, който твори с Бога в себе си, т.е. чисто, той може да се освободи от Змията и света. Когато човек е изключителен Търсач на Истината, това изключително желание е вдъхновено от самия Бог. Но нещо в човека го е заслужило и затова Той е видял в Себе Си, т.е. Бог е видял в този човек нещо от Себе Си: Той е видял особеното в търсенето. Какво е то? С две думи: Той е видял скритото, дълбоко, честно и искрено търсене, а не някакво търсене. Човекът вече, в този случай, е поведен от Бога, защото намирането на Истината никога не е по силите на нито един простосмъртен.

СЛОВОТО НА ТОТ

(Лекция 3)

Тот казва – тука говори за връзката с Бога, Бог му е казал: Ако създадеш Мене в себе си, ми каза Великият Бог, ще създадеш и себе си. Значи, това е начинът: първо трябва да създадеш Бог в себе си и тогава вече ще създадеш себе си. Животът на Тот в Атлантида и Египет е увеличил светлината на Земята многократно. В Египет са го нарекли Летописец, защото той е написал Древната история: Древната история на Древните народи и Пранарода, за което ще говорим по-нататък. А той самият е бил част от тайния строеж на пирамидите. Той е работил заедно с Бога и с още един Велик Учител, Арарогот. Двамата са изключителни Учители от най-високите степени, в смисъл на Божества. Тот казва: При големите катастрофи и потопи, в миналото, човечеството е загубвало своята памет. Само определени хора, които са имали шеста, седма и осма степен на Безупречност, само те са съхранили истинската Древна история – т.е. само Чистите. (Преди съм го обяснявал: т.нар. вертикална памет – хора, които умират от Любов към Бог и Истината, без страх, влизат Горе; после се прераждат и носят миналото, истинското минало в себе си. Всички други, които са изгубили тези Посвещения и тези нива на Чистота, те забравят Древната история и после почват да се питат от маймуни ли са произлезли, или от папагали, и т.н.)

Всички други са изгубвали и са се връщали назад в развитието. И той казва: Ако ти не станеш Единен с Бога, ти никога не можеш да Го познаеш, защото само подобното познава подобното. И казва Тот: Стани Бог – и ще познаеш Бога. И той самият е изпълнил този закон. Това е свързано и с Древното Учение на Атлантите за Безупречност: седма и осма степен постигат Бога на най-високо ниво. И с библейското, както казах: Богове сте!

Скритите неща са само за тези, които съществуват, т.е. Избраните и Пробудените.

Покой е постигнал само този, който се е устремил към – казва Тот – Чистата Бездна на сърцето. Чистата Бездна на сърцето. Ако трябва да говоря за съвременните църкви и свещеници, мога да докажа, че над 97 % няма Чисти сърца там. Защото знам за каква Древна, Тайна Наука, мъчителна, изключително тежка, става въпрос, нали: много тежка Наука. И наистина, ако човек има Чисто сърце, не му трябват библии и свещени писания: той надраства всичко. Не му трябва този и оня свят, не му трябват и учители. Той се е завърнал. Той може да ползва Библията, но може и без нея, защото той я превъзхожда, т.е. Бог в него превъзхожда всички свещени писания заради този закон.

Казва Тот: Само Чистото сърце стига до Покоя, защото то бива Богонаучено. В Покоя ти вече си намерил Бога, защото в Покоя ти вече не си човек, ти си Истина.

Тука искам да кажа, че не говорим за вътрешен мир и въобще не говорим за спокойствие: говорим за Покоя. Ще обясня. Който се е завърнал в Покоя, вече няма предопределение на съдбата. Покоят е състояние на Истината. Той е образуван от Единството с Истината. Казано по друг начин: Покоят е за този човек, който е искал само Истината и нищо друго. Който обича само Истината – казва Тот, – получава Покоя. Това е неговият дар – Изначалното състояние. Покоят е Древният образ на Истината. И Тот казва: На този, който обича Истината, му е позволено да открие Пътя към Себе Си. Истината е насъщният Хляб на Боговете. Защо? Защото Истината е най-наситеното нещо с Бог.

Без Душата, човешката природа е смъртна и се разрушава. Любовта към човешката природа е любов към смъртта, а Любовта към Душата е Любов към Истинската Природа и означава Живот и Свобода.

Злите винаги се завръщат в своята участ, в своята съдба. Когато пустинята се ядоса – казва Тот, – разразява се страшна пясъчна буря. Това се е случвало, защото вятърът обявява война на неразумния живот. Става въпрос – срещу определени войски. Песъчинките – казва Тот – стават най-опасната армия в света. Никакви оръжия, никакви хора не могат да се борят там. Това се е случвало няколко пъти. Най-опасната армия! И ако вятърът реши, те стават най-безмилостната армия в света. Събират се като вихър и атакуват всичко по пътя си. Така под пясъка лежат къщи, градове, хора, армии и т.н.

Мъдростта е образованието, което идва от Бога. То не общува с училища и с академии. Истинският човек – това е истинската религия. Ако се яви истински човек, винаги се явява истинско знание и истинска религия. Извън това няма никаква религия. Само който постоянно търси Бога, си изработва правилен поглед за нещата. (Затова казах скоро и в едно интервю6 една ислямска мисъл, красива: Бог ти е дал очи: никога да не Го изпускаш от поглед. Затова са ти – никога, в нито един миг… Казах и онази прекрасна мисъл, че Бог чува шума от крачката на мравката – всичко чува, всичко вижда. За съжаление, там, в тези интервюта, някои са се оплакали и казали: „Той въздига исляма“ – почти сякаш въздигам тероризма… Аз още не съм почнал да говоря за тероризма. Ако почна… както и да е!)

Само Любовта може да проповядва Съкровеното Знание.

Ако се научиш да владееш своите мисли и чувства, ще се освободиш от застоя.

(Тука само ще вмъкна нещо, едно малко обяснение. Всеки човек, който е емоционален, вече то се е случило: той е загазил, той ще взима решения чрез емоциите си. Единственото спасение е да тръгне по пътя на многобройни молитви и да иска да се спаси от емоциите. Емоцията означава (след време ще ви обясня по-дълбоко) изкривена енергия, злоупотреба с енергията; и всичко емоционално ще заплаща много скъпо: то се превръща в съдба. Който не владее мисли, чувства и емоции… и ще обясня по-нататък, тука накратко само, разликата: не трябва да имаш емоции, трябва да имаш дълбоко свещено чувство. Учителя казва: Това дълбоко свещено чувство на Любов е Древна стихия на Природата. То няма нищо общо с емоцията.)

Случва се – казва Тот – само това, което заповядва Бог, а не това, което човекът планира. (Разбира се, човек може да си прави планове.)

Тот казва: Аз съм този, който съобщава това, което е скрито в Сърцето на Бога. (Между другото, след време ще продължим с по-дълбоки неща от него, но днеска – това.)

Значи: Аз съм този, който съобщава това, което е скрито в Сърцето на Бога. Даже на едно място казва подобни неща като тези, казани от Учителя – че Той е завързал Злото във Вселената. Защото извън Вселената има друго Зло, но то също е заключено от Абсолюта.

Пътят към Истината е преображението на себе си – от човек към Бог.

Тот казва: Не изучавай Бога, а имай Любов към Него. Тогава Той ще те допусне да Го проучваш, но по правилния начин. Ако Го изучаваш без Любов, ще се отклониш и ще паднеш в други светове.

МААТ, ИЛИ ИСТИНАТА, Т.Е. ПРАВИЛНОСТТА

(Трета идея за размишление)

Само този, който обича Истината, изгубва съня си по Нея. Ето го къде е хубавото безсъние: да не можеш да спиш от Любов към Истината. Препоръчвам го, преживял съм го, знам какво означава: да не можеш да спиш. Ако трябва – години наред. Това е най-красивото безсъние.

Защитата на човека е най-вече Истинният живот. Никакви талисмани и амулети. Това е Пътят: да избереш твърдо Истинния живот с всичките му грешки, но да избереш твърдо.

Без Истината – казва Древният Египет – животът няма Сърце.

Бог вселява Истината в любящия човек.

Бъди Истинен – иначе ти не си от живите. Само Истината има живо дихание.

Истината е страна на Покой всред всякакви бури.

Истината сама по Себе Си е Тайна и Тот казва: Този, който говори Истината, унищожава света в себе си, унищожава сътворението, унищожава времето – той унищожава всичките си заблуждения. Истинният човек се слива със собствената си Тишина. Истината постоянно се стреми към тържество и затова всички земни цивилизации пропадат.

Само безумците мислят, че няма Истина и Справедливост – но на Чистите, Тя се открива ясно и в ежедневието.

Великата цел на живота е вкореняване в Истината и в Истинния живот – това е мярката.

Истината съществува преди света и ще бъде след него.

Човек израства само тогава, когато е в Единение с Истината.

Истината има в Себе Си специални звукови честоти, Тя говори по особен начин.

Истината е всякога по-дълбока и всеобхватна от човечеството и от всички видове мнения. Аз съм обяснявал: мненията не са Мъдрост. Мъдростта е нещо съвсем друго. Мнения ще има много. Човек сам трябва да открие своята Истина и своята реалност.

И Тот казва: Пълното Знание може да бъде дадено само на този, който е минал през тежки изпитания.

Човекът на Истината живее във Вечното Време. Ще обясня. Според египтяните има два вида време и те действат едновременно – наречени Нехех и Джет. Нехех означава външното време: сезони, цикли и периоди. Тука само ще допълня – човек, който казва: „Времето е добро, времето е лошо“, той увеличава ума в себе си, застоя и своето падение. Той прави съзнанието си двойно, двойствено и умът в него пише карма. За него има две времена, добро и лошо, защото той не живее в състоянието на Душата и Духа си. Следващото време, Джет, е Вечното Време, което не се прекъсва. Това е едно постоянно настроение сред всякакъв вид време. Времето се движи само в Нехех, т.е. във външното. В Джет, във Вечността, няма време: там то е спряло. Там всяко тяло спира движението си, защото спада към друга област. А Душата полита към своето Вечно състояние, което е наречено Джет.

В Александрийската библиотека е било скрито знанието на Толтеките и затова то е било изгорено: защото демоните не желаят хората да станат Нетери, демоните не желаят хората да станат Богове и те не желаят хората да се завърнат в своя Произход.

АУМ

2 май 2017 г.

АТЛАНТИДА

(Лекция 1)

СВОБОДАТА

(Първа идея за размишление)

АТЛАНТСКОТО МИСЛЕНЕ

(Лекция 2)

ИСТИНАТА

(Втора идея за размишление)

АТЛАНТСКОТО МИСЛЕНЕ

Продължение
(Лекция 3)

ЖРЕЦЪТ АТЛАНТ

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

АТЛАНТИДА

(Лекция 1)

Тези, които търсят доказателства за Атлантида, никога не търсят правилно. Самият подход е погрешен – и затова, дори и да открият, това не им помага. Тези, които търсят Бог и Истината с Любов, Бог ще им разкрие това, което е по-дълбоко от всякакви доказателства. И с доказателства, и без доказателства, Атлантида е тука и съществува.

Една от големите грешки на пропадналите атланти е, че те са станали недоволни от изобилието. Толтеките казват, че злият човек, каквото и да има, е беден. Злия човек дори и потопът не може да го измие. Според Толтеките светът е пропаднал, защото е изгубил Безупречността. Толтеките вярвали, че Безкраят е нашата Родина, а не вселената. Атлантите – това е страшна цивилизация, стигнала до Боговете и докоснала се до Орела. Тази цивилизация е успяла да постигне могъщо знание, наречено Безмълвното, Скритото, или както Догоните го наричат, Свещеното Знание. Това е скрито от света. Стратегията на Атлантите не е в някакви си умения, а в чисто, безупречно действие. Според Толтеките Безупречността е най-важна, защото тя отваря Арамон – вратата към едно особено възприятие, което води до дълбокото скрито Тайно Знание.

Атлантите казват: Светът не е свят, той е прикрито странно място. Наистина, светът не съществува: той е само видимост, но той не съществува.

За Любовта казват: Любовта е Мистична Птица – тя храни своята преданост чрез Безупречността.

Според Атлантите, хора, които са свързани с историята, имат любов към митоте, т.е. към хаоса и към света. Те казват: Реалността не е съставена от история, а от Безупречност и Истина. Самият Бог не е съставен от знания, а от Истина, затова подходът към Него е Истина. Според тях любовта към историята и към света дава погрешен мироглед. А погрешният мироглед ражда безизходица.

Казват: Пазѝ в своето Безмълвие всичко, което обичаш.

И казват още Атлантите: Безкрайността е възвишена и безжалостна, в нея няма място за приятни концепции, никакви философии. За Атлантите смъртта е Мистичен Полет и всеки човек трябва да поведе своята истинска битка за придобиване на собствената си реалност.

Тази вселена, в която живеем, не е нашата Вселена. Нашата Вселена е Безкраят. Ето защо Толтеките разглеждат с голямо внимание проблема за Свободата, защото той е грандиозен. Той е отвъд света и отвъд вселената. Ето защо личната енергия трябва да е безупречна като меч – защото след време тя определя Свободата. Тоест: всеки човек, който постигне в себе си Висша Божествена енергия, става свободен. Значи, след време тази енергия определя Свободата. Тя ще пробие обикновената реалност, наречена свят или булото.

Любовта към нещата също дава една много специална енергия. Толтеките казват: Ние трупаме лична сила, лична Безупречност, за да прекосим Тескатлипока, т.е. голямата илюзия, вселената. Натрупаната лична сила и Безупречност се превръща в Звезден ключ – изход от видимата вселена, която е ограничена. Нашият Дом се намира в съзнателната Духовна Вселена. Ние сме зародиши на Древното Съзнание, загубили сме се в един далечен и чужд свят. Болестта на този свят е една: дефицит – липса на съзнание. Става въпрос за цялостно съзнание.

Любящият Истината се изплъзва на звездите, звездите не могат да го задържат, защото той не е човек, а Птица Дух. Той има взрив от енергия чрез Огъня отвътре.

Любовта към Истината е най-древната стратегия на Духа в човека. Когато Толтекът се е отдал на Безупречност и Любов към Истината, той отстранява от пътя си и зодиака, и звездите, и света, и веселената, понеже натрупва взривна сила, нещо от Прасветлината – и това е пробивът, това е процепът, и Духът го води. Никога умът не води Толтека: умът е овладян и е слуга. Духът води човека. Когато изригне тази натрупана Безупречност, т.е. Огънят отвътре, ражда се Свободата.

СВОБОДАТА

(Първа идея за размишление)

За Толтеките Свободата е дума със специално значение, те имат съвсем друго възприятие за нея. За тях Свободата е състояние отвъд вселената и света. Толтеките разбрали, че ако овладеят своето съзнание, те имат свобода да се преместват в особени състояния на съзнанието. Всичко това те го тренират. Влизат в такова състояние, в което няма свят… Както и Тишината: няма ум, няма сътвореност (при Догоните) – няма никакъв свят. В Тишината сърцето е чисто, овладяно и владее Покой. И казват Догоните, че щом сърцето е шумно, човекът е изпуснал Реалността.

В широкото съзнание няма ум и свят: това е мощен Древен Поток от Свобода. Толтеките открили, че Безупречността, която създава Огъня отвътре, всъщност, когато е натрупана, създава Свободата. Толтеките открили, че разликата между огъня и тъмнината е, че огънят идва и си отива, изплъзва се, а тъмнината е винаги тука. Те открили, че да изчистиш ума си от всяка излишна дума значи да го освободиш от хаоса.

Такова нещо тренират и Догоните: четири степени на пречистване на думите. При четвъртата степен се постигат думите – Светлина: думите стават Светлина и Спасение. Ще говорим след време за тях. Те открили, че този, който е изпуснал излишни думи, той се е разочаровал от живота: той се е разочаровал, защото е самоограбил своята енергия. Догоните казват същото: само една неправилна дума, вмъкната в едно изречение, и ти вече имаш погрешни възгледи за живота и погрешно разбиране. Една дума! Те тренират изключително, ще говорим за тях… Това се води първобитен народ и толкова е напреднал, защото държи само на две неща: само Бог и само Свещеното. Нищо друго! Казват: Ние дишаме в Бога и никакво друго дишане не ни трябва. Бог е нашият Храм и затова никога не търсим други храмове – и т.н., и т.н. Съвременната цивилизация има да догонва това първобитно племе с хиляди години, както ще разберете по-нататък.

Толтеките смятали, че да нямаш разбиране за Истината, това е… това го наричаме хаос. Това го наричаме отделяне от Истината, т.е. самата Истина те е отделила. Това, което ние наричаме Възкресението на Христос, при Толтеките се нарича Завръщане в Свободата, чрез Огъня отвътре, т.е. натрупана Безупречност. Точно това е правил Христос при Есеите: Той е тренирал Безупречност в Египет, в Школата на Бялото Братство – там, където се губят годините Му. Толкова много е тренирал, че Неговият Учител казва: „Той постигна способността да не греши“. Това е Свободата, това са високите степени.

Според Толтеките Азът прави човека ограничен – докато Толтекът, който е придобил своята Изначална Безупречност, става Дух, който е отвъд Аза. Говорим за Висшия Аз. Обяснявал съм, че човек трябва да се спаси от Висшия Аз. Висшият Аз, колкото и да е хубав, колкото и да е дълбок, той, в сравнение с Бога, е бедност.

Толтеките така постигнали, чрез Безупречност, Дух без форма. Дори и когато са в света, те се осъзнават като Духове. Хората ги питат: „Вярваш ли в духове?“ – а един Толтек може да стои до тебе, без да знаеш, и той е Дух. Това е чиста, Изначална, освободена Същност – Дух без материя, без окови, без вещество: Свободен Вятър, както го наричат. Тази освободена Същност е ключът към други светове и ключът за придобиване на безмълвното истинско Знание. Силата на седма и осма степен на Безупречност е позволител свободно да посещаваш други светове и друга Мъдрост: вече имаш право да посещаваш всякакви светове, Мъдреци, Учители и т.н.

Висшата Тайна на Орела е голямо Откровение, поради натрупаната Безупречност, защото тук човекът става достоен. Орелът ти дава да се осъзнаеш като Негова Тайна, като чист Дух, и да осъзнаеш мястото на своя Произход, което е мястото на Свободата. Чрез това Откровение за своя чист Дух, Толтекът постига пълно освобождение от всички паднали култури на расите и народите.

АТЛАНТСКОТО МИСЛЕНЕ

(Лекция 2)

Трансформацията е възможна само чрез натрупани дълго време чисти действия. В определено време тези чисти действия материализират промяната: случва се взрив, или така нареченото Посвещение, Самадхи. Случва се трансформацията, явява се Духът, а Той винаги слиза чрез натрупания Огън отвътре, натрупаната Чистота – това е великото условие.

Според Толтеките думите са ядра: те посяват мнения, възгледи, страхове, съмнения, възход и всичко. Думите обвързват, защото те са и заклинания. С всяко свое мнение, ние си правим внушение и тези натрупани внушения ръководят голяма част от съдбата на човека. Умът е омагьосан кръг: той сам попада в капана на своите убеждения и после сам се разубеждава. Когато си внимателен с думите, енергията работи за тебе. Ето защо Библията казва: „Ще плащате за всяка дума“; ето защо Догоните тренират четири степени, защото те казват: „Който не говори правилно, той вече е дефектен човек, развален“. Говорим само за едно изречение, а да не говорим за бъбривите хора и т.н. Злоупотребата с думите е утвърждаване на падението и хаоса. Различните мнения са духовни сили, които навлизат вътре в нас и ни ръководят. Има мнения, които са погрешни, и ако попаднат в тебе, те могат да ръководят целия ти живот.

Според Толтеките всеки е посял съдбата си не според звездите и влиянията, а според тайната на своите намерения, своя скрит избор. Толтеките казват, че страданието е благородно, то е освободител на човека от собственото му зло. Според тях думата Пътешествие означава да извървиш пътя от обикновения човек до Посветения човек в себе си, т.е. от периферията към Центъра. Всеки, който възлюби Истината и се посвети на Нея, може да ръководи своята съдба и да я променя. Говорим за твърд избор в Истината: искрен, честен, независимо дали правиш грешки, когато тренираш. Ако изборът е честен, слиза невидима помощ, която почва да те обучава. Само Истината има власт да излекува съдбата, и тази Истина – това е Дарът на Орела. Толтеките умеели да се вслушват в това, което е правилно, т.е. звукът на Истината. За тях Истината си има звук, точно определен глас, специфичен говор, защото Тя винаги звучи правилно. И тези, които тренират Безупречност, знаят кое е Истина и кое е полуистина. Всички други питат.

Това вслушване в Истината впоследствие се е превърнало в проникване, а това проникване се е превърнало в меч, който разсякъл знанията на ума и на света, и Толтеките били много радостни от това събитие. Това вслушване и проникване в Истината се оказало угроза за земното мислене. Например земното мислене, политика, Църква и т.н. не искат хората да знаят Истината. И това ще продължава дълго време, защото там вътре работят други духове. Правилното вслушване означава контрол над ума и над изкривеното знание, т.е. над нещастните събития. Защото изкривеното знание върви упорито към нещастни събития…

За Толтеките проблемът не е трудност: проблемът е призив за воля, за решение и за израстване. Атлантите не принадлежат на обществото, а на Истината. (Никога не са принадлежали на обществото, както и Мъдрецът. Мъдрецът не живее за света и за хората, той живее в Потока на Бога и точно така помага точно на хората, по правилния начин, защото изхожда от системата на Бога.) Те казват: който съумее да измени подхода си и мислите си, той изменя и събитията.

Вярата в бъдещето е капан, защото тя поглъща важна част от енергията, която трябва да работи сега и да посява правилен живот. Безупречността руши старото мислене и го заменя с нова гледна точка. Човекът решава нещата, а не събитията. Няма значение какви събития се случват, а кой си ти и как ги възприемаш. А Безупречните имат само едно възприятие: правилно. Обяснявал съм как Толтеките посрещат потопа – тържеството на Истината: сливат се с Духа и влизат в нови измерения, в нова Мъдрост. Съвсем друго възприятие и друг подход. Безупречността ражда тънка и висша сила, тънка енергия на висок уровен – защото нещата се разбират с много тънка и фина енергия. Затова правим книга по Учителя за потънкостите на Учението. Безупречността е много повече от знания: тя е нещо дълбоко – както Съкровеното е много повече от света и от ума.

ИСТИНАТА

(Втора идея за размишление)

Толтеките нямат настроения, не се занимават с настроения. Те имат Състоянието – Вечното Състояние на Истината. Толтеките наблюдават събитията с Духа си. Никакъв ум, не позволяват да тълкуват нещата по земному. Никакъв ум! Толтеките наблюдават събитията дълбоко. Ще обясня. Тези, които наблюдават събитията външно, те скачат в събитията и стават пленени: Толтеките ги наричат „пленници“. Те тълкуват погрешно събитията, а това означава падение. Те влизат в затвор, в обвързване с хаоса и със света; те влизат в ограничение, в психически затвор и така изпускат Истината, която е скрита в събитието.

Рмоахали казват (говорил съм ви за тях, това е преди Толтеките: Първата подраса на Атлантида – друг вид Мъдреци): Не трябва да се гледат нещата, а Същността. Човекът с неправилно възприятие, т.е. умствено, той нито може да вижда, нито може да разбира – нито да разбира и нито да осмисля, защото той няма Дух в себе си, няма Истина, няма кой да осмисля нещата. Умът не може да осмисля нещата.

Толтеките разбрали, че само с Истината в себе си можеш да виждаш – и затова те решили да Я образуват в себе си, а не само да вярват в Нея.

Само ще се отклоня за малко. Големият проблем и провалът на Църквата е, че те залагат на вярата, а не на Истината. А Истината е мярка, а не вярата. И когато дойде часът на Истината, от тези вярващи няма да остане нищо, защото мярката е Истината.

Толтеките разбрали, че само с Нея можеш да проникваш. Те открили, че чрез Истината тяхната памет започва да вижда Тайните на Древността. И по този начин, чрез Истината, Древността започнала да се възражда в тях. Така те възродили в себе си старите Свещени знания на Рмоахали и на Боговете. Те помнели и посланието от Белия Учител, от Върховния Жрец и Цар Атлант. Той казва: Същността се отличава по това, че тя има непреклонно намерение да открие Истината. Значи, истинският човек се отличава по това, че той търси Истината постоянно и цял живот, и никога не спира. Не стига донякъде… както познавам хора от църквите: „Търсех Истината, занимавах се, но няма Истина!“. „Занимавах се с концентрация, ама концентрацията не е точна, тя е за йогите…“ Пък тя, истинската молитва, се прави с концентрация и т.н. Думите се тренират концентрирано и т.н., и т.н.

Значи, ще повторя! Същността се отличава по това, че тя има непреклонно намерение да открие Истината по Пътя на своята Безупречност. Това било Завещанието на Жреца Баща, защото те знаели, че в него живее Ометеотъл, т.е. Древният, Непостижимият, Всеобщият Дух. Те вярвали, че знанието принадлежи на всички предани същества и на всички народи. Няма деление, няма мъже и жени, няма раси: всеки, който твърдо избере, той ще го постигне. И ако избере твърдо, той вече има талисман, който да го пази; т.е. няма нужда от талисман, а има една Могъща Сила: който е избрал Истината, Тя вече има грижа за него. Те вярвали в този легендарен и Мъдър Учител, Велик, Древен Водач – наричали го още Белият Старец, защото знаели, че той бил изпратен за тях от Орела – а го наричали така, защото идвал от Бялата Светлина, или т.нар. Прасветлината, Същността. Той им казал още, че Свободата им е дадена, за да станат Орли, Богове, подобия на Свободата. (Както и Догоните казват: Ние сме изпратени тук, за да се поклоним на Бог и да се върнем в Него). Той им казал още, че човек става Дух само в големи изпитания.

Така за Толтеките животрептящата Тайна на Вселената била скрита в една-единствена дума: Истината, а Пътят към Нея бил само един и строг: Безупречността. Нищо друго – Безупречността. Тоест: наблюдаваш всяка своя мисъл, чувство, действие, всяка дума, и външно, и вътрешно, всеки свой разговор – и вътрешно.

И Толтеките казват: В този свят ние идваме само за да се родим, но нашият Дом е Истината. И казват: Нима си дошъл в този свят да търсиш напразното, безполезното? Не светът е мястото, в което ще откриеш Същността си. Друг е Пътят – и той се намира единствено в Истината.

АТЛАНТСКОТО МИСЛЕНЕ

Продължение

(Лекция 3)

Толтеките казват: Без Безупречността няма нужда да придобиваш никаква друга сила, защото тя ще те порази. Тоест: само Мъдър човек може да управлява силата. Силата е дадена, за да служиш, да помагаш, а не да злоупотребяваш с нея. Но който не е овладял себе си, той и да не иска, ще злоупотребява. Затова те наблягат на Безупречност и казват, че който няма Безупречност, в един момент силата ще се обърне срещу него и ще го разруши – независимо дали е добър човек, или вярващ. Тука въобще няма значение, тези неща не важат.

Ако умееш да изменяш правилно своята интензивност, можеш да изменяш света. За да влезе човек от еволюцията в развитието, трябва да плати висока цена. Защото Пътят на Истината, ще го кажа: това е раздяла от много близки хора. Говоря от опит. Раздяла от много хора от Братство, от близки, от роднини, бащи и майки, приятели… Това е тесен Път, самотен Път, уединен Път, Таен Път. Но това е Пътят – и той не прави компромиси. Остават само разговори с чисти хора, с чисти идеи, където можеш да помогнеш или да се обменяш, но не и общи разговори. Това е заплащането. Защото Учителя казва: Истината няма нищо общо с удоволствията. Любовта е съвсем друго нещо. Има нещо в Любовта, което е толкова велико, че ако хората го знаеха… Мога и така да го кажа: Това, което аз съм преживял, не с духовната любов и свещената – с Божествената… Това, което съм преживял, милиони хора в света биха давали милиарди: само няколко минути да видят Бога и да преживеят това. Сигурен съм! Да не говорим за десет минути. Само няколко минути – биха давали милиарди!… Но това е нещо, което се дава. Аз знам, че не съм го заслужил: Той го дава, Той решава… Но искам да кажа: има нещо в Любовта, което е толкова голямо, че хората нямат представа.

За да влезе човек в развитието, трябва да изостави света, без светът да разбере, т.е. стратегически. Няма нужда от манастир, ти си вече в манастира – казва Буда… казвал съм го. Ако си честен към себе си, ти си в манастира; ако не си честен – казва Буда – и в манастира не си в манастира. Всичко може да стане вътрешно: всички тренировки, всички упражнения, където и да работиш, можеш да постигнеш, ако се посветиш.

Всички, които са се отделили от Орела, са паднали в дълга еволюция; а тези, които са устремени в Безупречност, влизат в развитието, в завръщането към Орела. В момента, в който твърдо пожелаеш да станеш Войн, ти вече не си човек. За Воина всяка нечиста постъпка е обезсилване, докато Чистотата извисява енергията в посока към Всевиждащия Орел. Войнът използва будността – не тя да го използва: Войнът използва будността и чрез нея той не допуска никакви стари възгледи за Вселената и Живота, защото целта на старите възгледи, т.е. на изостаналите същества, е те да те направят слаб и безпомощен, да повярваш в страха – а страхът е в човека, когато Любовта е отвънка. Когато Бог и Любовта влязат вътре, страхът си отива. Безупречността отстранява старите възгледи за света и за Вселената; и така Толтеките узнавали своя чист и тесен Път към Орела. Воините и Толтеките растат в будност и в Простота: те знаят, че сложността в живота е голям грабител. Те знаят, че само по пътя на Безупречността се увеличава истинското Знание, и то постепенно. Те знаят, че постоянно трябва да се бди над всяка дума и постъпка, за да може да има реална връзка с дълбочината на намерението – иначе неговата чистота ще бъде привидна и ще бъде наказана от Орела. Безупречността е майстор. Тя изработва Чистото Огледало, т.е. Чистото Съзнание – защото, ако искаш да познаеш себе си, трябва да си изработил Чисто Огледало.

Толтеките също имат Вяра, но тя е от друг род: тя е дълбоко знаеща Вяра. Не просто вяра: вярваш и мързелуваш, и чакаш нещо да се случи. Те не чакат бъдещето – те го създават; те не вярват в бъдещето – те го създават. Те създават Духа в себе си и надминават бъдещето. Древните са надминали бъдещето, Древните Атланти. Тяхното Знание е истинско. Вярата е просветлена от тяхната Безупречност и това няма нищо общо с провалената умствена вяра. Тяхната Вяра произлиза от високо място: не от ума, а от Душата, от Духа и от Безупречността. Според Толтеките безупречният човек е сътрудник на Боговете. По Пътя на Безупречността те разбрали, че вече не са жертва на този свят, на тази вселена и на някакви си обстоятелства. По Пътя на своята Безупречност, Войнът стига до един момент, в който той прекосява една невидима граница и разбира, че никога вече не може да се върне в обикновения живот. Воините тренират пълно отстраняване на гордостта. Те разбрали, че гордият човек винаги ще страда от непълноценност. Те видели, че той често пада, унижен от обстоятелствата; а това се случвало, защото той е далече от Истината. Те видели, че щом си пълен с гордост, съдбата ще те изравни, ще те изпразни. Така те узнали, че самата гордост е избор на празнотата.

Ще обясня. В гордостта има желания, а в смирението има Любов. Гордостта е много стара болест, тя е отказ от истинското Знание, отказ от Чистота; а това означава, че без Чисто Знание – това е нещо празно, а това е падение, вътрешен катаклизъм. Очите на гордостта са знаещи и хитри, докато Очите на Истината са Бездна от Любов и Мъдрост. Разликата между Воина и Толтека е, че Воинът се подобрява, а Толтекът се умъдрява.

ЖРЕЦЪТ АТЛАНТ

(Трета идея за размишление)

И накрая ще завърша с Жреца, Царя на Атлантида, неговата Мъдрост: Жрецът Атлант. Един от многото царе, изключителни Мъдреци в Древността – четиринадесет царе: десет явни и четирима тайни.

Царят Жрец Атлант е бил в началото безсмъртният глас на Истината за Атлантската раса. Той казва: Безупречността отстранява миналото и завръща човека в Древността. Следвай скритата Истина – и Тя ще те отведе в Безкрая. И ето – казва – видях как Слънцето угасва и как преминава животът, и как нищо не отнема Безкрая.

Всяко неправилно решение е вкореняване в сътвореност, ограниченост, обвързаност. Когато се завърнеш в Безкрая, ти ще носиш в себе си нещо, което е по-дълбоко от Тайната на живота. В Същността си човекът е по-дълбок и от падението, и от възхода. Само постоянната Безупречност ще отстрани и времето, и Вечността.

В едно от последните интервюта обясних, че хората трябва да се спасят (съществата) и от Вечността. Защото тя също има нещо паднало, защото тя не е Безкрайността. Тя е слязла от Безкрайността като ограничение… а времето пък е съвсем друго ограничение.

Само постоянната Безупречност отстранява илюзиите. Истината е способ за придобиване на Стихийност. Словото – казва Жрецът – Словото е Жрец и Пазител, Чистото Слово.

(Такъв е и Богомилският поздрав – се сещам – когато се срещали Богомилите: Словото на Живота пазим! Това е Пазителство.)

Словото е убежище при всяка опасност. Който не познава Истината, ще се сблъска със собствената си скрита тъмнина. Който има една много дълбока увереност, има в себе си Древен Водач. Истината е съставена от Безмълвие, а Безмълвието е дълбок и неизповедим вътрешен Храм.

В голямото изпитание трябва да откриеш Сиянието на своя живот. Трябва да осветиш цялото си мрачно минало, да го преодолееш и да се завърнеш. Това е тежката карма на човека: натрупана, много дълго време натрупана тъмнина. Ако на човек се изсипе сега кармата, почти в целия свят, над 90 процента, хората няма да понесат, ще бъдат унищожени. Затова тя им се изпраща по малко, на хапчета, по малки страдания. По малко – казва Учителя – отнемаме заблужденията, за да могат хората да оцелеят.

В Безкрая – казва Жрецът – няма добро. В Безкрая има само Свобода. В дълбините си Орелът няма живот, а само Древност и Безкрайност. Животът е ограничение. Вярно е: потекъл е от Него, ценен е – но ценен е, за да се завърнеш в Безкрая. Безкраят е нещо по-дълбоко от живота. Животът е само едно пътешествие – казва Жрецът. Той казва: Безкраят, Истинският Човек, не се нуждае от живот: той превъзхожда живота, защото Истинският Човек е Древен. В Дълбините си Истинският Човек даже не е Божествен – той е Съвършен. Така, както казва и Дзен: Вие сте Изначално безгрешни. В началото така е било. За него, за този Жрец и за това Съвършенство, дори и самата Истина много малко неща казва.

Древната култура е скрита в тази дума: Безупречността. Само тя, тази Безупречност, може да премахне световете, т.е. ограниченията и сътвореността. Тук, в Древността, злото никога не е съществувало, а за доброто няма никакво място. Тук е Свобода, Безмълвие, Пълнота и нещо грандиозно – величествена Преизобилност: такава Пълнота, че нищо друго не искаш. Това е самият Бог; и ако имаш Бог в себе си, как може да искаш нещо друго, освен с цел да помагаш…

Сфинксът е постигнал най-дълбокото нещо – Безмълвието; и затова той е заживял в Безмълвие. Ще обясня. Защо Сфинксът е безмълвен и защо живее в Безмълвие? Защото той е видял и преживял Тайната на Живота, Тайната на Бога. След това грандиозно Откровение, всичко отпада: няма нужда от никакви думи и слова. Който е преживял Бога, получава нещо от Тайната на Бога, нещо от Неговото Безмълвие. Колкото и да говори, нещо в него има Дълбоко, което мълчи. Затова Мъдреците и Посветените имат Дълбоко Безмълвие: и като говорят, и като мълчат, те все помагат. Дори само присъствието им е помощ, защото имат част от това Безмълвие на Сфинкса. Те са преживели: търсили са правилно, заслужили са и са преживели Истината. Истината и Бог не можеш да ги познаеш, но можеш да ги преживееш. Тогава става тотална промяна. Остава само Бог и едно Велико Безмълвие, което е част от самия Него.

Безсмъртието е скрито в Безмълвното Знание, Знанието на Сфинкса. Сфинксът е осъзнал, преживял, че в Безмълвието вече Бог е станал част от тебе. Как може тогава да говориш! Сфинксът гледа в посоката към Вечността и Безкрая. Той само показва посоката, накъде трябва да се върви. Посвещението е безмълвно състояние на живота. Мъдрият човек е Безмълвие: независимо дали говори, или не, той е преживял. Който е преживял Бога, става част от Неговото Безмълвие, част от Неговата Тайна, както това се е случило на Богомилските клади. Той става част от Древното Несътворение, безграничното съществуване. Сфинксът е преживял Безкрая… и това е посланието на Сфинкса.

АУМ

6 юни 2017 г.

ДОГОНИТЕ

(Лекция 1)

ДОГОНИТЕ: УСТНОТО ПРЕДАНИЕ

Продължение
(Първа идея за размишление)

ДОГОНИТЕ: БОГ И ДРЕВНИЯТ МИРОГЛЕД

Продължение
(Лекция 2)

ДОГОНИТЕ: ЧОВЕКЪТ КОВЧЕГ

Продължение
(Втора идея за размишление)

УЧЕНИЕТО ЗА БРАХМАН – УЧЕНИЕТО ЗА ВЕЛИКИЯ ДУХ

(Лекция 3)

УЧЕНИЕТО ЗА БРАХМАН – УЧЕНИЕТО ЗА ВЕЛИКИЯ ДУХ

Продължение
(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ДОГОНИТЕ

(Лекция 1)

Догоните са тайнствен народ. Те са общителни, неразбрани и непонятни, близки и далечни. Те са скрит Древен народ, който не се нуждае от никакъв прогрес. (Нека да кажа: прогресът означава провал. Това не е Божественост, не е Духовност. Това е между другото…)

За Догоните всичко е мъдро и значимо, всичко е Свещено. В този народ е съхранено Свещеното Начало. Те имат скрити Учители, за които не говорят. Това е народ (подобно на Тибет), който не признава никаква земна история. Въобще думата „история“ е отречена. Вярват само в своите Тайни предания – предания от Боговете. Това е първобитен народ, който има знание, което е над науката и над целия съвременен свят. Тука важното е Свещеното.

За Догоните, Амма или съкратено Ам, т.е. Бог, е Единственият Господар. Те живеят само с една цел: да пътуват към Него и към Истината.

Те казват:

Ние сме тук, на Земята, за да съзрем Древния си Път. Нашите Предци са от Земята на Бялата Светлина. (Става въпрос за Бялото Братство.) Значи: Нашите Предци са от Земята на Бялата Светлина.

Ние дишаме Бог и не познаваме друго дишане. Ние дишаме Ам, т.е. Бог, и затова за нас няма земна Земя.

За нас Тишината е Духовна, тя не се споделя: не можеш да споделиш Тишината си.

За тях обикновените неща са тънки реалности. Те знаят, че знанието им идва от свещения Сириус. Догоните произлизат иначе от Египет, те са египетски лъч. А по-късно се пренасят на няколко места: Либия, Гвинея, Мавритания, Мали и т.н. Те са също и суданско племе.

Езикът им е скрит. Използват знаци, символи и устни предания. Те почитат умрелите като живи духовни сили. Те вярвали, че чистата сила на Предците се привлича с голяма и жива свещена почит.

При Догоните думите имали важно, дълбоко, мистично значение. Както знаете, думите са портали на същества. (Дори и котката е портал… Но това е друга тема.) Те дълбоко вярвали, че правилните думи образуват вратата към Древния Път. Според тях, ако се промени някой път Тайната само на една дума, и тогава Целостта няма да бъде разбрана, Бог няма да бъде разбран. А с това си затваря вратата и Древният Мироглед. Така Древният Мироглед бива изгубен. Те много търпеливо учели светлите думи, за да постигнат четвъртата степен – степента на Светлината.

Догоните казват, че животът е движение на енергията.

За Ого, т.е. за Дявола, те казват, че той има само частично знание, а не цялостно, и че той на Земята е корабокрушенец.

Те казват: Истинският Живот е разговор със Свещеното в себе си, а падналият живот е човешки разговор. (Знаете какво означава човешки разговор. Много хора си говорят. За предпочитане е… нека да си говорят, нямам против – да не се карат със себе си. Поне това…)

Казват още: Свещеното е нашият Път; човешкото е нашият гроб. Лошите отношения говорят за това, според тях, че човекът се е провалил в Свещеното. Хората ковчези, т.е. живите безумни – именно за тях казват: Те са стихийните бедствия на природата.

Сега, в момента, има някои Догони, които, около тях има война, но те се разхождат съвсем спокойно, все едно правят Дзен разходка – те са друго измерение, друго мислене, друг паралелен свят. Те казват: Бедствията преподават строги уроци.

Според тях, Чистотата означава да придобиеш Сърцето си.

Една догонска пословица: Който греши в Словото, в думите, той пропада в себе си.

Грешките в разбирането отнемат живот и го правят мъртъв. Словото е Свещено Знание. Който няма Слово, не уважава Истината – и той Я изгубва. Словото е главният Дух в живота на човека. Истинните хора са Пазители на Словото и на думите. Уважаваш ли себе си, пазиш себе си и пазиш Словото. (Има и такъв богомилски поздрав, който гласи: Словото на Живота пазим!) Догоните казват: Словото образува човека. Те казват, че Чистото Слово образува Чистото Сърце, а Чистото Сърце е Господарят на Съдбата. Това е то и четвъртата степен на Светлината, защото тука Словото става светещо, Изначално – и затова те казват: Чистото Сърце живее с Вятъра (т.е. живее със Свободата).

И казват: Колкото и да умираш, твоят Дух е Вечен.

ДОГОНИТЕ: УСТНОТО ПРЕДАНИЕ

Продължение

(Първа идея за размишление)

Устната тиха традиция е нещо Мистично и универсално. Пътят към тези Дълбини на живота е свързан с Тайно, Мистично поведение. Устното Тайно Слово, според тях, отстранява света. Тази устна реч е скритата жива традиция, предавана от Бог на Избраните: от Безмълвие в Безмълвие.

Догоните казват: Бог е безконечна Сила, скрита близо до нашето Сърце.

Устното Слово е ключ към Висшите светове. Първото Слово, което е било създадено, е било от Огън. Тайната на Великото Същество Дух е била предадена на първите Същества устно: от Безмълвие в Безмълвие, от Тишина в Тишина. И така ние научихме, че от Безмълвие в Безмълвие се съхраняват Чистите Духовни Сили.

Тези Древни думи са действия, които могат да отстранят света, защото те са Предвечен Огън, а светът е – те го наричат – Вторият огън. Това Древно Слово Огън е Божествено точно, но този, който не го познава и го изрича неправилно, той отравя кръвта си и своя път. А кръвта е вътрешната жизнена сила, защото в нея тече нещо от Прасветлината.

Устното Предание е предаване на Древната Истина. Така, който е бил близък с Истината, Преданието го поглежда и Духът му изрича Пътя към Себе Си – т.е. Бог го поглежда.

Ние всички сме отвъд Земята, а тук сме слезли само за да се поклоним на Ам, т.е. на Бога. Бог е Храм и затова ние не търсим нищо друго (т.е. няма друг Храм).

ДОГОНИТЕ: БОГ И ДРЕВНИЯТ МИРОГЛЕД

Продължение

(Лекция 2)

Самият Бог е Древният Мироглед. Той не е съставен от знания – Бог е съставен от Истина. Бог е донесъл Истината, за да сме близки с Него.

Ние не познаваме Ам, т.е. Бог, но Го почитаме. Ам няма описание, но Той има за нас Сърце. За Чистото Сърце има думи от друго време. Тайната на Живота е да вложиш Бог в сърцето си. Бог е Древна Земя и там ни води само Чистият Път, защото само Чистотата умее да създава Тишина в себе си.

Тишината, казват те, е създадена от чисто бяла Светлина. Тишината е Светилището на сърцето. Ако сърцето е шумно, то е изгубило своето Светилище.

Бог е лекарството за всичко, защото Бог е пълният Живот, а ние сме непълни. Бог ни е дал живот, чрез който да ни отгледа за Безкрая – мястото, където е Той.

Ако гориш в Чистия си Път, Ам – т.е. Бог – е с тебе. Търсиш ли Ам, ставаш майстор на своя Път, майстор на правилните неща. Ам винаги пътува в Мъдростта Си, в Безкрая Си. Ам знае всяка посока на съществата. Но Ам учи само Чистите Сърца, защото Чистото Сърце не е способно на зло. Търсиш ли Чистото си Сърце, ще те упътят.

Без Ам не съществуват разговори. Ам е нашата Древна Земя. Не са важни животът и смъртта – а имаш ли Ам в себе си.

(Както ще видим и накрая с Учението за Брахман: Който познае Бога и се слее с Него, търси само Абсолюта – тогава той няма да бъде унижен от живота и от смъртта, и т.н.)

Имаме ли Бог в себе си, ставаме Духове на Свободата. Който е изоставил Бога, е наказан да живее със себе си.

Бог е единственото лекарство, знанията не лекуват – така са ни учили. Бог е бил лекар още преди болестите и преди сътворението. Бог е нашият Път, докато се слеем с Него.

Какво казват за Древния Мироглед? (Толтеките го наричат Безупречност; Догоните го наричат Древният Мироглед.)

Древният Мироглед е от времето на Тишината. Древният Мироглед е образуван от Жива Яснота. Този Мироглед е влизане в Ам, в Бога: Той е нашата реалност на Земята, Той е нашият Господар. Ако Го нямаме – умрели сме вътре в себе си. Древният Мироглед е нашата Истина. Без тази Истина, ние нямаме вход към себе си.

Древният Мироглед е Най-Древната ни Воля. Всички, които са изоставили Древния Мироглед, са станали хора ковчези. Самият Ам, Бог, е Древният Мироглед. Слънцето може да угасне, но Древният Мироглед не угасва.

Вселената не е в Единство с Древния Мироглед. Да имаш Древния Мироглед значи да виждаш с Окото на Истината. Който е погубил Ам в себе си, той няма Древния Мироглед, няма Истина. Той си има собствено знание, но това знание е ненадеждно. Който е останал да живее в Бога, той познава Древния Мироглед.

Истината е от Древния Род и само Тя е Учител, и само Тя е Ясно Слово. Ясното Слово е единственото Тайно Знание – само това Знание може да измени цялото човечество.

Догоните отдавали голямо значение на езика, т.е. на първичното чисто говорене. Те вярвали, че точното говорене е призоваване на Истината, т.е. Ясното Слово. Тези, които са изгубили чистото говорене, Догоните ги наричат дефектните хора – т.нар. обществото на маските; те са, наричат ги още раждането на лисицата, т.е. хитростта на Земята, или наречени още провалените хора. Лисицата, или провалените хора, имат беден език, беден говор.

Древният Мироглед на Догоните не допуска нови, съвременни влияния: никакъв прогрес, никакви нови знания – само отношение към Свещеното. Те казват: Ние сме Древни и нямаме нужда от промени, ние съхраняваме Истината и нямаме нужда от друг свят. Всеки Истинен човек спада към нашата Древност. Няма друго Предание във вселената освен Истината.

ДОГОНИТЕ: ЧОВЕКЪТ КОВЧЕГ

Продължение

(Втора идея за размишление)

Когато човекът е изпъдил Ам (или Бог) от себе си, той е станал ковчег. Човекът ковчег не умее да служи на Пътя си. Човекът ковчег – това е липса на човека, липса на Мироглед. (Както знаете, съвременният човек има мнения по много въпроси, но няма Мъдрост.)

Човекът ковчег е отключен ад, защото той няма убежище в себе си, няма Извор, няма Уединение. (Кой ще пусне нечистия да се уединява към своя Център – няма такъв закон!) Човекът ковчег не обича Тишината, защото той я е опетнил и тя го е отстранила.

Човекът ковчег е пазител на старото невежество. (Тоест това е човекът на илюзиите.) Той е ограбил себе си и затова той търси да ограбва и другите. (Понеже няма енергия, търси енергия от другите. Той търси да пие енергия, защото е провалил себе си.) Човекът ковчег няма Живот, той има само движение към заблужденията. Човекът ковчег си е отнел правото да живее вътре в себе си; той е посегнал на себе си и се е самоумъртвил. Човекът ковчег е призовал себе си към наказание и сега го изплаща. (Това, което ние наричаме съдба.)

Всички, които не търсят чисто и правилно Бога, са хора ковчези. Човекът ковчег живее изменчиво, защото той не е вътре в себе си, той не е господар на себе си. Човекът ковчег е тяло от ненужни знания, той е изграден от многобройни заблуди.

Човекът ковчег е всякога опасност за себе си. Земята, сама по себе си, е въртящ се ковчег. Човекът ковчег е влюбен най-вече във външните неща. Падналият човек е нещо като корабокрушенец на Земята. Цялото човечество живее в движещ се ковчег, защото е изпъдено от Бога.

Догонската Мъдрост не признава знанията на ковчезите, т.е. на провалените хора. Човекът ковчег е изгубил Древния си Мироглед, т.е. своите Тайнствени Очи. Човекът ковчег е потопен кораб; той няма Сърце – и понеже няма Сърце, той няма Път към себе си. Който няма Сърце, той има ковчег. Човекът ковчег е изгубил Ам, т.е. Бог, Бялата Светлина, своя Истински Водач. Чистото Сърце няма ковчег, то е птичка от Вятър – Свобода.

УЧЕНИЕТО ЗА БРАХМАН – УЧЕНИЕТО ЗА ВЕЛИКИЯ ДУХ

(Лекция 3)

Великото Учение за Духа на Древна Индия, за което преди сме говорили.

Който познава Брахман, т.е. Бога, той изоставя тази вселена. Световете са прах; Брахман сияе високо над праха.

Истината трябва да се почита като Брахман, т.е. като чист Дух, като Бог. Целта на живота е Единение с Истината, Която е Брахман. Избавлението се състои в това да успееш да се слееш с Истината, Която е Брахман. Брахман е създал равната със Себе Си Сатия, т.е. Истината – чистата Истина. Всеки има Дхарма, т.е. висш дълг към Истината. Някои мислят, че имат дълг към много други неща: хора, семейство, народ, партия и т.н. Не: първият дълг е дълг към Истината и към Бога. Нищо не може да ограничи Истината: Тя е, Която ограничава.

Само Свещеното има значение.

Това, което те извисява в Реалността, не са духовните практики и ритуали, а постижението на Брахман. Всички видове обреди, ритуали и жертвени церемонии не постигат Брахман – всички, без изключение: те ще бъдат наказани. Това е падналият път. Такива хора нещастни напускат света. Истинско Блаженство постига този, който излиза от света и познава Брахман. Брахман (или Бог) се познава само чрез Откровение от самия Брахман.

Тези Упанишади, за които говорим, Древните Учители, са абсолютно чисто Учение: всяка мисъл е без недостатък – защото тези Учители са постигнали реализация чрез Брахман и там Брахман говори за Себе Си.

Казват: Човекът има три природи: първа – нереална, илюзорна; втора – междинна, средна; и трета – Пустотна, т.е. Истинна: Истината. Свободата е постижение на собствената Истинна природа.

Който познае Брахман, прекратява съществуването на сътвореността – тоест, който познае Бога, това е краят на света – защото в Брахман няма свят. Светът е само една видимост, една илюзорност, която се представя за съществувание. Светът е само видимост, но той не е реален. Илюзията е способна да скрива Реалността – или да я изкривява. Когато човек придобие истинското знание за Брахман, той ще познае своята Реалност: тогава невежеството изчезва и Брахман се явява като Единствената Истинна Реалност.

Свободата е състояние на освобождение от невежеството. Свободата е осъзнаване на Брахман – на това, което е било забравено в телесното съществуване. Цялата вселена е резултат на авидия, т.е. на незнание. Тя е само излъчване от Брахман, а истинският Брахман е вглъбен и скрит навътре. Когато се познае Брахман, авидия (т.е. вселената, или невежеството) изчезват напълно.

Душата е реална и нереална. Тя е реална, когато опората ѝ е Брахман; тя е нереална, когато опората е тялото и светът.

Върховното изречение е методът, средството за познаване на Брахман. Казвал съм го и преди: АХАМ БРАХМА АСМИ: АЗ СЪМ ДУХ. Всеки, който повтаря тази формула (според Великия Учител, върхът на древноиндийската Мъдрост, Яджнавалкия), или само ОМ – това, разбира се, милиони пъти – това постига освобождение и от сътворените светове, и от несътворените, защото Брахман е по-дълбок. Това изречение, АЗ СЪМ ДУХ, унищожава корените. Ще обясня… Унищожава и злите, и добрите карми, защото и доброто е невежество, и злото е невежество – Любовта е нещо съвсем друго. Унищожава всички натрупани действия. Който постоянно изучава върховното изречение, АЗ СЪМ БРАХМАН, той ще бъде очистен с Огън, с Вятър, със Слънце и с Дух. Тези, които знаят Истината, са безмълвни.

Изречението АЗ СЪМ БРАХМАН, или АЗ СЪМ ДУХ, това изречение постоянно пролива поток от нектар, без изключение! Истината е Безмълвие – и Брахман Я открива вътрешно, безмълвно. Много просто: Истината е Неговата природа. Това, което трябва да се търси, най-скъпоценното, най-съкровеното, най-тънкото – това е Брахман, това е чистият Дух, това е Бог. Брахман е Вечно Несътворена Реалност.

Този Брахман, казва Яджнавалкия, е по-скъп от сина – когато обяснява на царя, царя мъдрец. Знаете онази случка, нека да я припомня, преди да продължа.

В миналото имало царе мъдреци. Този цар мъдрец събирал духовните хора, най-напредналите Учители, и казвал:

– Кой ще отговаря на моите въпроси?

Понеже те знаят, че е мъдрец, настръхвали. Казва:

– Който ми отговори на въпросите, ще му дам 1000 крави.

Яджнавалкия казва на ученика си:

– Взимай кравите и тръгвай, аз ще говоря.

Другите му се сърдят, но той казва:

– Защо тогава не искахте думата?

Понеже Яджнавалкия изхожда от Брахман, понеже е станал чист Дух в миналите си животи, той се осмелява да говори така – и после царят му се покланя. Нарича го Високопочитаемий. Неговите ученици са били, главните му ученици, ядрото, от светец и мъдрец нагоре. Изнася много дълбоки Истини, част от тях съм ги изнасял, други тука казвам малко, и след време ще продължим.

Но той казва на царя:

– Който почита Брахман като най-скъпоценното, като Дух, то този Дух в човека никога не умира. Брахман е по-скъп от сина, от богатството, от света и от всичко останало. Той е Най-Съкровеният.

– Акаша, или Прасветлината, тя е създадена от Него, тя е излъчена от Него и Той я ръководи. Акаша е Прасветлината и тя се намира вътре в сърцето, и в тази Акаша се отразява Истината за Брахман. Истинският човек се състои от Брахман, т.е. Дух, Пълнота и Безмълвие.

– Световете са погиващи, Брахман винаги сияе над тях. Брахман е винаги достоен за почит. Брахман в човека е Амрита – безсмъртната енергия, наречена Еликсирът на Живота.

– Истинското познание на Брахман е прекратяване на действието на злото.

(Значи, който е познал Брахман, той е неспособен на зло, и на най-малкото зло. Говорим за микроскопично зло някъде из гънките на съзнанието. Няма такова нещо – този, който е познал Брахман – защото осъзнава на всяка крачка Бог. Злото е присъщо на илюзорната реалност, неистинната.)

Яджнавалкия казва още:

– В твоята държава, царю, нямат никакво значение всичките ѝ красоти и цялата ѝ природа. Същественото в твоята държава е само Брахман. Красотите си отиват, Брахман остава. Не търси красота в света, царю – красотата е във Вечния Брахман. Всяка красота увяхва, но Брахман вечно цъфти и тържествува. Който познава това Истинско Познание, красотите за него изчезват, държавите изчезват, царете изчезват, но Брахман е непоклатим. Без Брахман красотите са илюзия, държавите са илюзия, царят е илюзия. Само Брахман е реален. Истинното е у Брахман. Брахман, царю, е Великата Тайна в човека. Няма нужда от манастири и храмове, има нужда само от Единство с Брахман. Брахман е Първородна Тайна. Брахман живее в Свободата. Брахман е мед за всички същества.

УЧЕНИЕТО ЗА БРАХМАН – УЧЕНИЕТО ЗА ВЕЛИКИЯ ДУХ

Продължение

(Трета идея за размишление)

Брахман е Самосъществуващ. Поклонение на Брахман!

(Това нещо е постигнато, между другото, от най-възвишената птица, Фениксът, понеже е познала своя чист Дух. Тя може сама да заражда себе си, когато иска.)

Неизчезваем е Брахман: Той е от неразрушимо естество. Поклонение на Брахман! Съставен е от неразрушимост.

Още от самото начало Брахман е излъчил от Себе Си най-финия елемент: Акаша, и после – всичко друго.

Брахман е Велика Цялост, Абсолютна Цялост. А Боговете и всичко друго само са Негови промени. Целта е само една: познаването на Брахман и сливането с Него.

Ще повторя една идея, която и преди съм казвал.

Събрали се да спорят очите, ушите, носът, ръцете и краката. На туй събрание те спорили кой е в най-хубаво положение, кой е в красиво положение, кой е най-достоен. Спорили, спорили, но не могли да решат въпроса. Тогава дошъл Брахман и те Го попитали:

– Кой е в най-хубаво положение?

Брахман отговорил:

– Това може да се провери.

И казал:

– След заминаването на тялото, кой от вас е в най-хубаво положение?

Те разбрали, че само Брахман е възхитителен. Наистина, Той гледа зад очите, Той е всичко, Той ръководи всичко. Всичко, без изключение, е Негови инструменти.

Ще обясня. Очите, ушите, носът, ръцете и краката, даже Чистото Слово, Учението, Духовният Път, въздухът, животът, Огънят и Небето – всичко това са блага, казва Яджнавалкия, благословения, но те трябва да се изоставят. Защото само Брахман е възхитителен, само Бог е възхитителен. Само Той е Реалност. Ние не търсим благата, търсим Него. Животът е даден не заради благата – животът е даден, за да станеш Брахман. Бедният човешки живот произлиза от това, че хората не познават Брахман и вместо в Пълнота, те са в празнота.

Брахман не е религия, нито наука, нито личност. Брахман е качество, Брахман е Дълбочина, Брахман е Безмълвие. Без Брахман ние не можем да преживеем нито един миг.

Учението за Брахман е нектар. То е създадено от Брахман и е лишено от всякакви грешки. Брахман е създал всичко и стои извън него и го управлява. Той е създал Вселената, но не е претърпял абсолютно никакви промени. Той всякога е един и същ.

Брахман контролира всичко. Не само големите събития – и малките събития. Скоро обясних в интервюто7: големи небесни простори, но два самолета се блъскат – Брахман решава това. Високо над Русия преди години – самолет; влиза птица и събаря самолета. Брахман решава това. Той винаги знае защо. А защо? Защото има Съвършено Знание и само Той знае кое е добро, кое е зло. Той никога не прави грешка, защото няма случайности. Казва Учителя: Бог ръководи и случайностите. Случайностите са закон от друго измерение, те са предопределени, и т.н.

И така, Брахман контролира всичко. Брахман е, Който дава всяко изцеление, защото Той е жизнеността, Той е изливането. Ако Брахман се излее… Учителя казва: Една милионна, малка частица, капка от Неговата Любов – и изцелението вече е факт. Това го решава Брахман.

Брахман е създал илюзорното съществуване на света. Той е създал Вселената, като е трансформирал част от Себе Си.

Брахман е непроявен Абсолют. Той е Абсолютно Чисто Съзнание, но Той превъзхожда и това. Той е без вътрешност и без външност. Той е по-дълбок от всичко вътрешно и външно. Брахман е възхитителен! Таен поклон пред Него!…

Той е нашият живот. Това означава, че животът не е наша заслуга. Това, че живеем, не е наша заслуга: това е Неговата Милост.

В своето Древно Състояние ти сияеш завинаги като АУМ – означава Чисто Праединство. Тука ти не си унижен със светлина или тъмнина. Тука те са залезли, защото Брахман е преди светлината и тъмнината. В своето Древно Състояние ти сияеш завинаги като АУМ, тук ти не си унижен с живот и смърт. Тука те са залезли, защото Брахман е преди живота и смъртта. Брахман (или Бог) не е жив: Той е Безпределен – животът е ограничение. Идва един момент, когато чистият Дух в нас, който също е Брахман, се отказва – казва Яджнавалкия – даже от вдъхновението: то не може да го задоволи. Говорим за истинското вдъхновение. Защото нашият Дух търси Абсолюта – там има нещо повече от вдъхновението: това е Прапроизходът; Толтеките го наричат Седемнадесетото Небе. Там има нещо, което е такава Величествена Преизпълненост, че вдъхновението е бедно.

АУМ

4 юли 2017 г.

БОДХИДХАРМА

(Лекция 1)

БОДХИДХАРМА

Продължение
(Първа идея за размишление)

ОКУЛТНИЯТ БУДИЗЪМ

(Лекция 2)

УМЪТ

(Втора идея за размишление)

СИМВОЛИЧНИЯТ БУДИЗЪМ

(Лекция 3)

БУДА-СЪСТОЯНИЕТО

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

БОДХИДХАРМА

(Лекция 1)

Започвам с един Велик Учител, изключителен, безпощаден, спада към жестоката Преданост: Бодхидхарма.

Първо: Бодхидхарма е Велик Войн и Буда-Учител. Същество на Великата Яснота, т.е. чисто виждане – никакъв свят, никакви илюзии, никакъв отвъден свят: чисто, пряко виждане. Той е разбирал всяко учение, понеже е разбрал себе си. (От тука тръгва разбирането на всички учения. Казвал съм: Всички клони са от едно дърво, всички реки отиват в морето.) А който не е разбрал себе си, той не разбира нито своето учение, нито другите.

Умът му е в Духа, а не в ума, т.е. умът е вързан, овладян, заключен: станал е слуга. Умът му е ясен, дълбинен, Пустотен, т.е. безкраен, овладян, и затова той е Дух и говори като Дух, както ще видим – а умът му е само чист слуга, покорен слуга.

Той е станал Истина отвътре. Това е подход на Духа: в него няма ум, няма свят, няма сътвореност, няма никаква заблуда. Тука умът е, както казах, чист инструмент. Нещо повече: той е отишъл над всяко разбиране и неразбиране – станал е Третият бряг на реката. Преди сме говорили за Третия бряг на реката. Станал е Нирвана, Великата Свобода. Той не тълкува явленията в света – тука няма анализи и заблуди; той ги прониква и ги превъзхожда.

Бодхидхарма е Древен Дух, той е Царство Божие, от там е слязъл. Китайските мъдреци му викат Да-Мо, японските – Дарума. Могъщ, някои от вас са го виждали: брадат, суров старец с много мъдър и опасен поглед. Погледът му е нещо като меч – Мечът на Истината… Абсолютно непривързан към никакъв свят – особено към този отдавна умрял свят.

Казва: „Отказах се от всичко и получих Дао“. Това е Същество Изначално, само по себе си е Еликсир на Живота: той не търси еликсира, той е намерил Истината в себе си. Той е водил много дълбок живот в Дао, т.е. в Дхарма, Великия Закон – или, по друг начин казано, Истината – а не в писания, не в цитати, не в спорове. Много просто: когато си станал Истина, всички спорове са умрели.

Той е слязъл на Земята, но живее с Дао. Такова Същество никога не можеш да го одобряваш или да го критикуваш; можеш само да го следваш, и то – по свой начин, защото такива Същества дават Свобода. Или го следваш, или не го следваш.

Ако търсиш знания, ти не можеш да разбереш Бодхидхарма. Имаш само един избор: трябва честно да търсиш Истината – само тогава ще имаш връзка с Бодхидхарма. При такава Истина, Която е от Дао, скрий си всичките жалки знания, включително и чистите духовни знания. Слушай честно, ела честно и слушай внимателно, защото Бодхидхарма отдавна не е от този и от другия свят. Тука, при него, няма две мнения. Както казах: Третият бряг на реката, т.е. говори Дълбочината. Това е Чисто Слово от Бездната. Тука няма никакво добро и зло, никаква жалка философия, защото – казва той – Истината е прекрасна! Ако си достоен, ще Я чуеш; ако Я заживееш, ще Я разбереш. С тази Истина можеш да имаш само истински отношения и никакви други: тука няма медитация; те са излишни, те са второстепенни. Тука въпросът е: Имаш ли точни отношения с Истината и с Дао? Тука медитациите също отпадат. Тука е важно живееш ли в Истината, или не – иначе медитирай колкото си искаш. Живееш ли в Истината, или не… Тука няма нужда от никаква вяра, от никакъв тамян и ритуали, както ще видим после. Тамянът е голяма трагедия, после ще го обясним в Символичния Будизъм – какво е казал Буда. Ако тука, на Земята, разбереш това Дао, тази Истина, ти ще отидеш при Нея, а ако спориш, ще останеш в себе си и в своята смърт, т.е. в своите ограничения. Ако търсиш знанията вместо Истината, ти си далече и в тебе още няма условия за развитие. Единствено Дао, т.е. Истината в тебе, е твоят Спасител – вярата не спасява.

Преди съм ви обяснявал: Истината е мярката. И затова Учителя казва: „Бъди Истинен!“ – а не вярващ, не религиозен, не добър. Бъди Истинен! Ще обясня. Вярата е само упътваща сила, а Любовта към Истината – това е вече Пътят към Спасението. Извън Истината няма Спасение – това е окултният, дълбинен Будизъм: той се основава на Истината, вярата я изключва. Срещал съм многобройни хора с вяра – и живеят в невежеството. Вярата не помага. Трябва да си влязъл в Любовта, а Любовта пък трябва да ти е позволила да търсиш Мъдростта и Истината. Този дълбок Будизъм (после ще говорим за него) – при него никакви ритуали не помагат. Никаква благотворителност: никога благотворителност не спасява хората. След време, когато ще ви говоря за Исляма, ще видите, че тази благотворителност на света ще бъде наказана: тя е далече от Истината.

БОДХИДХАРМА

Продължение

(Първа идея за размишление)

Бодхидхарма казва: „Добрите дела са илюзорни призраци“. Ще повторя, защото това са дълбоки Истини: Добрите дела са илюзорни призраци. Мъдрецът е спасен: и с дела, и без дела. Ако един глупав човек помага много на хората – Мъдрецът не помага. Глупакът продължава да загива и да умира в много прераждания – Мъдрецът е надраснал делата. Ако Мъдрецът ти направи… ти донесе скръб, това е нещо много хубаво; ако глупакът те зарадва, това е нещо много лошо.

Бодхидхарма е Дълбина – и много учени будисти се смутили, защото той е особен. Много просто: Истината не е научна, както някои очакват – никога не е била научна. Бодхидхарма е разрязал на парчета науката и религията. Истината – това е, на което той държи, там вижда Съвършенството. Тука наука и религия нямат никакъв достъп. Тука влизат само Божествени Същества: не научни, не религиозни, не някакви… – само Божествени Същества. Тука най-ниското ниво в този свят – светът на Истината – най-ниското ниво е Чистотата. Тука е Древното Царство на Чистите Духове; от тук почват много степени нагоре. Тук Бодхидхарма те насочва към Дао, поставя те натясно: или избираш Истината, или заблужденията…

Но нека да обясня. Истината – това е Път на огромна, сурова дисциплина, самодисциплина. Ти си я правиш, ти си я избираш. Не чакаш някой да ти я налага: ти започваш да си я изработваш.

Бодхидхарма не говори – той звучи. И тишината му понякога е също звучаща и режеща, поради голямата дълбочина. Вие сте чували: хората казват, че „мълчанието е злато“ – не е така. И рибите мълчат – казва Учителя – но не са Мъдреци. Глупавият човек, и цял живот да мълчи, мълчанието му е шумно. Тука говорим за съвсем друг род Тишина: той е постигнал Истината, и Тя му е позволила да влезе във Висшата Тишина. Там няма дори мълчание… Ако трябва – друг път ще обясня.

Бодхидхарма – за него казват, както и за Лао Дзъ: „Сякаш е Дракон“… Той е неполиран диамант.

Казва: „Или Истината – или си стой в кармата и в света!“. Той признава, че Буда му е Учител, но самият той е такава жестока Преданост, че мнозина са казвали и самият Буда му се чудел – такава Преданост, такъв рядък диамант.

Бодхидхарма е самороден, скала, неразрушим: Истина в тяло. Той излъчва могъщо и чисто Безмълвие… освен ако не те смути.

Той се движи като буря: идва да те разтресе. Тука няма тихо чукане на сърцето, както при Христос – той не чука на вратата на сърцето. Той се различава и от Буда, и от Христос – той е жив Меч. Разбира се, че и Мекотата е Меч, но Бодхидхарма е нещо друго: идва могъщо, като вихър… Понякога идва в живота така и самият Бог. Самият Бог идва и като острота, и като мекота. Самата Истина има в Себе Си огромна острота, за не може нищо нечисто да влезе в Нея.

Когато императорът на Китай го видял – трябвало да има среща – когато го видял, веднага се смутил. (Въобще всичко нечисто, всичко умствено се смущава, независимо дали има причини, или няма – нали… Но качество на ума е смущение и тревожене.) Бодхидхарма бил с една обувка на главата, с другата – на крака. Подход: ако го приемеш така, ще ти разкрие Дълбоки неща… Една капка критика – и ти вече си далече: далече в своите заблуждения, далече от Истината. Искал да каже на императора: „Външно ли ме гледаш?“. Подходът бил такъв… „Приемаш ли ме, какъвто съм? Защото Бог ме е приел, какъвто съм. Ти как ме приемаш?“ Абсурден, той е абсурден, нелогичен – такава е Истината. Самият живот няма логика, той е над логиката – такава е Истината.

И казва Бодхидхарма: „Защото аз дойдох да разруша света в тебе, ума, времето, сътворението“.

Бодхидхарма е странен свят, но много чист, ако го изследваш правилно, и много забулен. И най-малката критика, и ти вече не може да го разбереш – изпуснал си. И Учителя казва: „Ако ти се отделиш само на една стомилионна част от нормата, ти вече не можеш да Ме разбереш“. Тука става въпрос за още по-дълбока мярка.

ОКУЛТНИЯТ БУДИЗЪМ

(Лекция 2)

Всички практики, които правиш, са в ума ти – и това никога не са истински практики. Ще повторя. Каквото и да практикуваш, всички практики, които правиш, са в ума ти. Това не са истински практики. Коя е основната практика на света, от която са се отклонили хората? Овладяването на ума. Това е най-важната практика в света: контрол. Това означава: контрол над мисли, чувства, постъпки и тайни вътрешни постъпки. Това е висшата практика.

Това означава също овладяване на Словото, понеже Словото е Бог. Една изпусната дума (ще повторя, както и преди) – може да изгубиш 20 години от развитието си, може 20 хиляди години… Контрол! Бодхидхарма наблюдава това, набляга тука. Тука няма никакво „братство“, никакви „житни режими“, никакви „цветни лъчи“. Сам Учителя ми каза, че тез неща са остарели, но за някои хора – просто трябва да правят нещо. Поискаха да изнасям лекция за цветните лъчи. Казах: „Няма да има такава лекция!“. Защото съм разбрал от Учителя: На Дълбокото ниво, Истината няма цветове. Това са ограничения. Концентрирай се в Истината! Иначе можеш да се занимаваш с много други странични неща: да гледаш лимец и т.н. – нищо няма да помогне. Скоро в интервюто за вегетарианството, там казах на, конференцията8: „Нищо не може да измести Любовта към Бога: никакво вегетарианство, никакво чисто хранене…“. Никакво чисто хранене – нещо друго се иска… Понеже времето е гъсто.

Най-важната практика е това. Всичко друго е само упражнения, а не практики. Дишане: дишай колкото искаш – това не е практика. Ако си овладял ума си, ти вече си Не-ум: вървиш към Духа, ти вече си Чист; тогава всички други практики стават чисти. Значи, след тази практика, после – каквото искаш, практикувай: то вече се осмисля и ако имаш нагласа, то вече ще бъде намясто; а иначе си играеш умствени игри и упражнения.

Тези, които не разбират Дао, Истината – те поглъщат злото, т.е. те възприемат злото. Злото ще им бъде натрапено. Тези, които разбират Истината, те преодоляват злото, защото те възприемат само Дао и само Истината: тогава тяхната Истина поглъща злото.

Неразбиращите търсят познатото; разбиращите търсят Непознатото и така те се хранят с Дао и с Истината. Въпросът за овладяването на ума е върховен: върховна, същностна практика, защото само от тука тръгваш към Себепознание и към Дао – това е великият, насъщен въпрос. Всички други практики са игри на този изключително хитър ум. Векове и хиляди години ритуали, тамян, жертвоприношения – вместо да дадеш себе си в жертва… Учителя казва: „Колиш овцата и казваш: „Няма проблем“, като минава ножът през врата на овцата, но когато ножът минава през твоя врат, казваш: „Чакай малко, не е така!“.

Този ум обича всичко, което е без Дух и Душа. Обича да прави какво ли не, само и само да умре човекът и да го излъже. Този ум – това не е философски въпрос; той не е за свещеници, нито за учени, защото всички те са вътре в ума. Умът означава светът и човечеството, падналият Адам. Всички те са в ума и не могат да излязат от него. Този въпрос е дълбоко окултен и същностен, дълбоко вътрешен въпрос. Само Мъдреци и Великоотдадени го овладяват и стават чисти Духове и Души – освободени Същности. Или, както Атлантите наричат това, стават Свободен Вятър. Умните могат хиляди години да говорят за ума – и да не разрешат Тайната на ума. Умът се оказва по-дълбок от тях и те остават затворени в него.

Що е умът? Учителя казва: старовременната змия, Сатана. Не можеш лесно да го надраснеш – това е Херувим. Владее такива потънкости, че хората нямат представа. Само с жестока Преданост към Бога можеш да го надраснеш – и в един момент Бог ще ти позволи да го разбереш. Учителя казва, както казах: Що е умът? Нещо много хитро и обиграно: стар, мъдър Херувим, много опитен Дух – никога не можеш лесно да го преодолееш освен с жестока Преданост към Бога и особено и специално отношение към Истината. Полуотношение към Истината не помага.

Императорът пита Бодхидхарма:

– Аз извърших много добри деяния: построих храмове, дадох храна за много монаси, пари за преводи на свещени книги и т.н.

Бодхидхарма казва:

– Да разгледаме сега това огромно невежество…

Бодхидхарма само го погледнал и отново го смутил и му казал:

– Че как можеш ти да извършиш тези дела? Ти нямаш Дхарма, ти нямаш Истината в себе си. Въобще какви дела можеш да вършиш?

Бодхидхарма се смеел неудържимо. Императорът се смутил, защото, с голяма свита, нали, той смятал, че ще има царствено посрещане, приятелски разговор. Бодхидхарма е безпощадно честен. Директно му казва на императора:

– Ти наистина си глупак! Ти не си построил нищо, докато не си построил Истината в себе си. Ти нямаш Дао в себе си.

Императорът се потял и пак попитал:

– Тогава, има ли нещо свято, или няма?

Бодхидхарма му казва:

– Няма нищо свято и несвято, има само Истина и Безпределност!

(Отново удар срещу тези, които не разбират. Обяснявал съм, че светостта също е грях. Светците са за съжаление – някой път специално ще разгледам този въпрос. И наистина ще го разберете, защото той се обяснява с Божия логика, а не по човешки неща, по човешки пътеки…)

– Святост и несвятост са игри на ума, както добро и зло. Ти наистина си истински глупак!

Императорът направо бил смаян. Ако можел да избяга, щял да го стори, но той никога не бил чувал такова прямо слово… Не бил срещал такъв Учител никога в живота си. Бодхидхарма е аромат от тази Велика Истина – но ако ти не си готов за тази Истина, тогава Тя е мъчение за тебе. Бодхидхарма е Истина в действие, Дух в действие. Той отдавна е минал отвъд ума и всички негови многобройни и хиляди игри.

Императорът го пита:

– С кого разговарям?

Бодхидхарма казва:

– Не зная.

Ще обясня. Понеже Бодхидхарма идва от Незнайното, и затова казва: „Не зная“. Той не идва от знайното. Всички Мъдри Учители от Древността, които познават Бога, те Го познават точно като Незнаен – затова отговорът е много точен.

УМЪТ

(Втора идея за размишление)

Какво ни казва Бодхидхарма за ума.

Когато умът живее в илюзиите – това просто е адът. (Някои търсят ада… Светът отдавна е адът; пъкълът е нещо по-дълбоко – там, под земята, демоните…)

Земните умове постоянно пораждат илюзии. (Това е начин на живот, начин на мислене – така те живеят естествено в ада, независимо дали са в този свят, или в оня: адът продължава. Защото те все са… остават в нечистия ум – това е самият ад, няма нужда да търсиш друг ад. Както казва Ал-Халладж: „Ако имаш земно мислене, не ти трябва друг провал: това е достатъчно“.)

Умът има две проявления: чист и нечист. Нечистият, земният, обикновеният ум – това си е просто безумието. Всякакви желания, конфликти, глупости: нервен си днес, тъжен си утре; после си радостен, песимистичен, оптимистичен, отчаян и объркан – той е майсторът на заблужденията, нечистият ум: изключителен майстор, ваятел на заблуждения. Безконечни умствени игри… Тука всичко е обратно на Изначалното Състояние, Буда-Състоянието, за което после ще говорим. Вторият ум, чистият ум, овладеният ум – тука има Неизменност, има Реалност, Освободеност, Същност. Тука умът не създава свят, защото не създава илюзии: той е покорен. Тука умът е преобразен: той е станал Чисто Съзнание, Чисто Съзнание без примеси. Това е… нарича се още Не-умът, т.е. твоята истинска природа; а дали ще я наречеш Дух, Буда, Христос – това е без значение. Това е все едно… това е все Дао, това е Изначалното Състояние.

И така: със земния си ум, земните си създават все повече свят, все повече илюзии – строят безкрайни илюзии, безкрайни въздушни замъци. Това е една стара, мъртва игра от хиляди и милиони години, и тя се подновява с всяко прераждане. Нечистият ум върви от един ад в друг. Нечистото никога няма да получи Покой: то няма такава природа, на него не може да се даде Покой. Ако мълчиш, но не си овладял ума, тогава мълчанието ти също е бедно и лъжовно. Неовладеният ум е, който създава карма и се преражда със своята карма. Смъртните създават карма и погрешно мислят, че няма възмездие – но могат ли те да отрекат страданието? Защото то винаги ще ги гони. Сееш и жънеш. Как можеш да избегнеш това? Не можеш. Щом сееш, не можеш. Всички, които са попаднали в нечистия си ум, са зависими от собствената си карма. Те са смъртни и минават през безброй скърби, защото са потъмнили собствената си Същност.

Коренът на невежеството е нечистият ум и от тука произлизат безброй злини. Те произлизат, както листата и клоните – от дървото. Смъртните хора, които не разбират истинската практика и правят добри дела, в следващите си дела те ще бъдат слепи, т.е. те са в сляпата карма. Те правят добро, но умът си остава нечист и невежа, т.е. нищо не се променя. При един специален натиск от Бога, тези хора стават чудовища. Учтиви са иначе, изглеждат приятни, нали, тихи – изведнъж се оказват убийци и какво ли не. Ако злото атакува тези сляпо добри хора, веднага се вижда техният нечист ум, но той всякога си е бил вътре в тях и в тяхното сляпо добро. Освобождението от ума е голямо пречистване и овладяване. Защото нечистия ум го очакват винаги тежки, винаги болезнени прераждания.

СИМВОЛИЧНИЯТ БУДИЗЪМ

(Лекция 3)

Ученик пита Бодхидхарма:

– Буда е позволил паленето на тамян?

Бодхидхарма му казва:

– Това няма нищо общо с материалния тамян. Това означава да запалиш Истината в себе си. Защото само така ще изгориш злото в себе си и голямата си нечистота. А с външно палене на тамян, ти си оставаш в невежеството.

И затова Бодхидхарма му казва:

– Запалѝ Истината в себе си, а другия тамян – завържи го, той е фалшива практика.

Но хората и до днес не разбират Мъдростта на Буда, и до днес я тълкуват буквално. Те използват външен пламък и се молят за бъдещи благословения, които никога няма да получат.

Същата глупост е с разпръскването на цветя – и тук въпросът е, според Бодхидхарма: Ти разпръскваш ли Добродетели? Защото, според Буда, тези истински Добродетели никога не увяхват, а вечно цъфтят – и само чрез тези истински Добродетели наистина получаваш много благословии, но не защото ги искаш, а защото си Чист. А пък ако ти мислиш да нараняваш цветята – това е друго невежество, това е друга нечистота на ума. Буда никога не наранява формите на живот, даже и по погрешка. Буда е казал: „Даже и по погрешка да скъсаш цвете, чака те страдание“. Даже и по погрешка! „Как можеш да чакаш благословение – казва Бодхидхарма – когато си донесъл скръб на цветята?“ Същото казва и Учителя: „Когато скъсаш цвете, то ще увехне – след време и ти ще заприличаш на увехнало цвете“. Нищо повече! Когато скъсаш цвете, ти си направил посегателство. Това е нечистият ум – и Бодхидхарма казва: „Ти си вътре в кармата“. Това е достатъчно: едно цвете – ти си вече в карма.

Друг въпрос, който е казал Буда: „Палете светилниците си!“. Буда е искал да каже (обяснява Бодхидхарма): Снабдете се с истинското Познание, съвършено чистото Познание, защото само то осветява Пътя. Светлината на външния светилник никога няма да ти донесе Свобода. Това е един елементарен, прост фенер. Запалѝ в себе си силата на Мъдростта – това е Пламък; а онзи, другият, външният пламък е само дим, пушек и илюзия. С външния светилник, и милиони години не можеш да разпръснеш мрака на кармата, милиони години не можеш да разпръснеш мрака в съзнанията на нечистите умове. Външното си остава преходно… Който е станал Буда, той може да пали светилника, съзнанието в другите хора. Той може да предава Истината на другите – и това е Дхарма, Великият Закон. Така другите стават светилници – и от своя страна, могат да палят други съзнания. Буда е запалил милиони хора. И тука въобще няма нужда от кръщение, защото това е друго невежество. Просто: живот в Истината. Така всичката Светлина се предава.

Буда е казал още: „Да се строят манастири!“. Бодхидхарма обяснява: И това е неразбрано! Но в нечистите умове всичко е мътно… И Бодхидхарма обяснява: манастир означава да си построиш своя собствена, лична дисциплина. Това е идеята за манастира. Това означава, че ако имаш такава дисциплина, не ти трябва външен манастир – ти си вече в манастира, ти си вече в Истината. Ако нямаш дисциплина, и в манастира не си в манастира. Но всички нечисти умове бродят в разни манастири и бродят в суета. И затова Поп Богомил е казал навремето за църквите: „Хитри лисици (за монасите) – скриха се в манастирите, избягаха от света, но нищо не разбраха“.

Идеята за поста: означава една изключителна решителност да преследваш Чистотата. Това е да пазиш ума си от всяко замърсяване – това е пост. Иначе може да гладуваш колкото си искаш – няма проблем, нали, но това нищо няма да разреши. Значи: Трябва да пазиш ума си от всяко замърсяване! Ако не се пречистваш, постът ти е грешен – ти отново оставаш в нечистия ум, в падението. Ако се храниш със заблуди, какъв пост може да ти помогне? Постът не може да помогне за заблудите; за заблудите няма никаква благословия.

Поклоненията също са останали неразбрани – защото поклоненията заслужават само чистите действия на човека. Другото е някакъв фитнес, някакви упражнения: по хиляда поклона, по три хиляди поклона – трагедия. „Който разбира чистите действия – казва Бодхидхарма, – той следва Истината.“ А поклоните са от провалените умове. Поклонение означава благоговение и смирение към Истината – това е поклонение. Външните поклони винаги говорят за невежество на ума: тези поклони са пози на света. Разбира се, човек, който има дълбоко уважение и почит, това е малко по-друг въпрос, но той влага сърце, т.е. там няма ум. Където действа чисто сърце, там умът не може да действа. Това суетно мислене означава все по-тежки прераждания. Само различаването освобождава човека от злите деяния. Колкото повече се владееш, толкова повече се очистваш.

И казва Бодхидхарма: „Трябва ли да търсиш смисъла?“. Отново дълбок отговор: „Не. Докато търсиш смисъла, нищо няма да намериш“. Това са друг род философски заблуждения. Но докато очистваш себе си, ти сам ще ставаш все повече смисълът, защото смисълът е твоята Буда-природа. Тя започва от Чистотата нагоре. Има около шест степени, но Чистотата е най-ниската степен на Духовния свят, от тука се почва. Това е смисълът – очистването, твоята Буда-природа. Хората глупаво се занимават с издигането на храмове и статуи, а не умеят да се издигнат в своята Буда-природа, в собствената си Истина, в собствената си Същност.

БУДА-СЪСТОЯНИЕТО

(Трета идея за размишление)

Някои търсят произход. Бодхидхарма казва: „Истината няма произход“. Абсолютът никога е нямал произход. Той е създал другите неща, те са произлезли от Него: Богове и т.н., те имат произход; Абсолютът, Върховната Истина, никога е нямал произход. Той винаги е бил. Истината няма произход: Тя всякога е била, всякога ще бъде. А това, което е с произход, то е слязло долу, за да се научи, че няма произход: има само Дао, има само Безкрайност – Върховна Истина. Съществата на Дао, на Истината, слизат долу, при хората, за да обяснят какво е това Не-произходът и Буда-природата.

Буда-Състоянието е Изначалното Състояние, Състоянието на Не-произхода. То е преди всеки произход. Тука няма търсене на Дао, даже няма търсене на Бога: има само изчезване, или, както Суфите го наричат, Фана – разтваряне в Бога. Ставаш Изначално Същество: пак имаш независимост, свой Висш Аз, но от съвсем друг порядък, т.е. вече Бог в тебе е Висшият Аз, а не твоят Аз, който е на ниско ниво; говоря за твоя Висш Аз – той е на ниско ниво. Тука говорим за вселяване на Бога, което е много повече от Висшия Аз, и затова Христос казва: „В Твоите ръце предавам Духа Си“9. Да, там е Истината – в Бога… Има само изчезване, както казах, и разтваряне.

Дао е бездънно и безименно. Произходът има край. Дао няма нито дъно, нито произход – нито начало, нито край. Дао е безкрайно, свободно и независимо. Истината в тебе е по-дълбока от всяко чудо и Тя превъзхожда цялата история на света.

Обяснявал съм: думата история означава падение. Ние сме преди историята като Духове, много преди нея. Точно затова Атлантите изтриват биографията си, изтриват себе си – тъй като те се завръщат, желаят да се завърнат в Истината, а не в някакъв свят. Отказват се от имена, защото един човек има стотици и хиляди имена, във всяко прераждане. В края на краищата, кое е неговото име? Кои са неговите родители? Коя е неговата държава? Само едно: Безкраят – това е неговата държава, това е неговата Родина. Там са се завърнали милиони Атланти, милиони Суфи и т.н.

Чрез Истината ти си в Буда-Състоянието, в Дао, а от това няма по-голямо чудо. Чудото е бедно явление пред човека на Истината. Твоят напълно очистен ум е твоята Буда-природа. Това означава, че този напълно очистен ум е твоето освобождение. Тук не чакаш „Страшен съд“, не чакаш дори и Възкресение. Ти си в себе си, освободен. Щом имаш Истината и живееш в Нея, не ти трябва друго спасение. Този освободен ум, това е самият Път, Истинският Път, и затова казват: „Що е Татхагата (т.е. Буда, Буда-Същността)? Този, Който от никъде не идва и никъде не отива: Той е винаги в Себе Си“. Той си е Той: това е Древното, Изначално Буда-Състояние. В Библията това е наречено и изречено така: „Аз съм Този, Който съм“10.

Що е Буда? Този, който е достигнал Дхарма, Великата Пълнота, Истината. Що е Дхарма, или Истината? Това, Което никога не е възниквало и никога не свършва. Затова Тя се нарича Дхарма, или Най-Великият Закон, Законът на Вселената и Законът извън Вселената. Всички, които не се съобразяват с Него, винаги ще се прераждат в тежки карми – независимо дали вярват в карма и във възмездие: това е без значение.

Умът на Буда – това е Не-умът, т.е. Чистият Дух, Изначалното: така той е влязъл в Безкрая. Дори когато е бил на Земята, той е бил в Безкрая. Той идва с Безкрая в себе си, живее в Безкрая, както Лао Дзъ, и се завръща в Безкрая. Той не е бил в настоящето, защото той е по-дълбок от настоящето: той е бил в Безкрая. Защото, ако ти си в настоящето, а не си в Истината, ти си далече от Дао.

Който практикува Истината, не извършва действия: той извършва Чистота, той извършва Пустота – това е най-висшата практика. Казано по друг начин: Който практикува Бога, няма нужда от никакви други практики – абсолютно никакви други практики.

Буда-Състоянието – това е Абсолютно Чисто Съзнание, което не позволява в него да се надигне и най-малкото зло. И Учителя го казва: „Ако в тебе има и микроскопично зло, ти си вече в смъртта“ – това зло може да стане голямо. Там е буден човекът и отвън, и отвътре.

Буда-Състоянието е Състоянието на Поразителна Осъзнатост. Бодхидхарма казва: „Аз следвам Този, Който никога не се е раждал, Който никога не е ходил по Земята, никога не е говорил с думи – а с Присъствие“. Него следва той, Истинният Буда – а всичко останало, което наричате „история“, не е нищо повече от сън, който се присънва на спящите хора. Тези, които не са видели Дао, сиреч Истината, в себе си, напразно медитират. Буда-Състоянието, например… (Не казвам да не медитират – нека да медитират, но да намалят медитацията до няколко минути и да се посветят на Истината, защото след време медитацията ще ги надхитри. Ще се окаже, че тя няма да им помогне.) Буда-Състоянието – това е Изначалният Човек, Чистият Дух. Дали е в тяло, или без тяло – това е Дух. Ако Буда беше казал – някои земни хора, ако го питаха: „Вярваш ли в Духове?“, той: „Ето, аз съм пред тебе!“. Но земният човек нищо не може да види…

Това е Чистият Дух, Изначалният Дух. Той прилича на празно пространство, Той прилича на Безкрая – и затова хората, на такъв човек, се чудят: има ли го, няма ли го. Така е. Хем е тука, хем го няма.

Буда казва: „Понеже хората са заблудени от ума си, действията им са безкрайни прераждания“. Никаква вяра не спасява заблудения човек, т.е. нечистия ум. Вярата му „помага“ само да влезе в нови, още по-тежки прераждания.

Буда-Състоянието, т.е. дълбоко овладеният ум – това е Изначалният Дух. Той даже в Древността не е бил в Чистотата! Чистотата е много по-ниско ниво. Разбира се, после слиза в нея да извърши нещо, но Той е по-дълбок от Чистотата. Но Той е бил… такъв Дух е бил всякога в Истината, във Великия Закон: Той е живял във Великия Дух, в Брахма, в Бога.

АУМ

1 август 2017 г.

СИЯЕЩИЯТ ИСЛЯМ

(Лекция 1)

ИСЛЯМЪТ: ЗДРАВЕТО

(Първа идея за размишление)

СИЯЕЩИЯТ ИСЛЯМ

Продължение
(Лекция 2)

ИСЛЯМЪТ: ИСТИНАТА

(Втора идея за размишление)

МОХАМЕД – ПРЕКРАСНИЯ

(Лекция 3)

МОХАМЕД

Продължение
(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим за Исляма. Казах и в предното интервю, че тези, които разберат Исляма – тероризмът отпада за тях. Въобще, когато едно нещо бъде дълбоко разбрано, отпада проблемът.

СИЯЕЩИЯТ ИСЛЯМ

(Лекция 1)

Какво казва Ислямът:

Търпеливите ще бъдат щедро възнаградени.

Аллах е Единственият Законодател, Той е Единственият Източник на всяка присъда. (Наистина е така: Той знае всички прераждания, знае точно как да влиза и да действа. Няма друга Правда – нито във Вселената, нито в света – освен Неговата.)

Той е Знаещият. На когото Аллах не е отредил Светлина, за него няма да има Светлина.

Кой е с по-добра религия от онзи, който се е отдал честно на Аллах и с голяма Преданост? Нуждата да се служи на Аллах е по-голяма от тази нужда за храна и вода. (Това е разбиране, това е Преданост!)

Всяко нещо, което се случва, съдържа поука.

За какво ми е земният живот, ако нямам Аллах в себе си?

Философите и учените нямат никога никаква мисия.

Ако Аллах не дойде в моя живот – моите дела, каквито и да са те, няма да ме спасят.

Повтаряй името на Аллах, докато Той влезе в твоето сърце.

Познаването на Истината е узряване за Тайните на Аллах.

Сърцето на земния човек е руини, а умът му е сметище.

Чистото сърце те води към Аллах, а не краката.

Свободата – това е пълна духовна самодисциплина.

Където свършва моята сила, там започва помощта на Аллах.

Покаянието е срещата на човека със себе си.

Внимавай сърцето ти да не е пробито!

Мярката за достигането на целта е истинската работа – а не религиозността.

Животът е скрита Реалност със строги правила.

Човек не може да спечели Божията Помощ, преди да я е заслужил.

Ако едно нещо тревожи сърцето ти, не го прави!

Аллах никога не напътства съмняващите се, неверниците.

Само Бог знае кое е добро за хората.

Аллах е оставил много хора да си живеят в своите измислици.

Бедата сполетява хората според Волята на Аллах.

Който не вярва в Съдбата, става високомерен и се проваля.

Този, Който отстранява злото, това е Единственият – Аллах.

Търпението е сияние.

Има ли неверник, който да върви в Пътя на Аллах?

Има една скрита Справедливост, която ще подреди всичко. (Всъщност и затова има карма – защото във Вселената трябва да има ред и порядък. Всеки човек, рано или късно, трябва да разбере, че нищо не е случайно, което му се случва.)

Аллах е, Който отнема живота ни – и няма друга сила с такава власт.

Той е, Който дава сила да преодоляваме.

Достатъчно е в сърцето ти да има само една прашинка нечистота, за да изпуснеш целта.

Ако някой човек може да създава, накарайте го да създаде мравка.

Не казвай за нещо: „Аз ще направя това“, без да го е пожелал Аллах.

Благата идват от Аллах – и с тях Той ни изпитва.

Сатана не може да въвежда в заблуждение очистените хора.

Най-добрият джихад е изкореняването на лошите навици.

Помощта произлиза единствено от Мъдрия Аллах.

Сърцата на хората са в Неговите Ръце.

Ако Аллах не те пази, никой друг не може да те пази.

Никой не може да постигне Неговата Мъдрост – освен ако Той не позволи.

Той поразява нечестивите – и Той знае точно как.

Всяка стихия на природата се подчинява на Неговата Воля. (Тука само си спомням – Древният Тот казва: Стихиите са излъчени от Него. Той ги превъзхожда. Той ги е създал от Себе Си, но Той ги превъзхожда, те са Негови слуги.)

Христос ще изчисти Християнството от всички измислици.

Христос е непоклатим. Той не се подава на влиянието на обществото; Той е, Който влияе на обществото.

ИСЛЯМЪТ: ЗДРАВЕТО

(Първа идея за размишление)

Само Той, чрез Своите раби, изработва правилните лекарства.

Чрез пчелите Аллах създава меда за лечението на хората.

Всяко правилно лечение Той го ръководи, Той го държи в Своите Ръце.

Твоята болест може да превърне минутите в часове на поклонение към Аллах.

Болестта е верен съветник, който ни предпазва от скрита, по-голяма беда.

Ти, който си болен, имаш право не на оплакване, а на благодарност и търпение.

В болестите са скрити много Негови сияния.

Има болести, които топят животинските страсти.

За някои хора болестта е здраве, а за други хора здравето е болест.

Чрез търпение временната болест те избавя от други вечни болести. (Затова някои хора изглеждат праведни, но страдат, за да изкупят нещо и в бъдещето и после да бъдат свободни.)

Изтръгни корена на болестта – това е старото безпокойство. (Става въпрос за тревоженето. В тревоженето няма Вяра.) Безпокойството е критика на Божията Милост, това е упрек към Божията Мъдрост.

Най-искреното нещо от благите дела – това е болестта. (Честна, искрена – идва да те научи на правилни неща, без заобикалки. Въпросът е как ще я приемеш.)

Аллах – Той решава лекарството, Той решава изцелението и Той решава дали те да действат, или да не действат.

Най-благородното и благодатно лекарство е Словото. Пази се от словата, които изричаш, защото те могат да те пленят.

Една крачка в името на хигиената е по-важна от сто крачки в името на лечението.

Знание, което не води към Бога, е болест.

Болест е, когато в днешния свят безсрамието се аплодира.

Най-важното за изцелението е Будността и Любовта към Бога.

СИЯЕЩИЯТ ИСЛЯМ

Продължение

(Лекция 2)

Окончателното решение във всички работи е само в Неговата власт.

Смисъла постигат само тези, които Го познават – тези, на които Той е позволил да Го познават. Той твърдо поддържа Избраните Си и в този, и в онзи свят. Той отклонява, които реши, от Правия Път.

Всичко, което се големее, Аллах ще го унищожи.

Който проявява Търпение, Аллах ще му внуши Търпение. Щедър дар е Търпението!

Отказът от лъжата е най-големият и истински пост.

Нито един човек не отговаря за чужди грехове.

Ако някои хора живеят дълго, ще получат вреда – а други, ако живеят дълго, ще получат полза.

Аллах е, Който ни усилва и укрепява с крепкото Си Слово.

Молитвата е по-добра от съня.

Ако не обичаш Аллах повече от баща си и децата си, няма да повярваш достатъчно – ще ти липсва истинска Вяра.

Който не признава Словото на Аллах, той върви към все по-тежкия път на поражение.

Аллах обича усилията на слабия човек.

Ако желаеш за някого Правия Път, но Аллах не го води – няма за такъв човек помощници.

Не можете да пожелаете да изберете Пътя към Бога, ако това не го пожелае Бог: това тръгва от Него.

Той следи сърцата, защото те са носители на намеренията.

Второто Пришествие ще очисти Християнството от всички заблуди. Голямата и гигантска личност на Антихриста е съставена от погрешната християнска и земна вяра. И когато Христос дойде за Второто Пришествие, ще Го познаят само Избраните, а не тези, които Му вярват.

Вярата на Христос в Бога е толкова силна, че никога не се поддава на въздействие. Христос е независим от света. Христос е Правият Път – а не религията. Самият Христос е благодат и честен пример. Христос е роден без баща, а само с думата на Бога: „Бъди!“. Христос ще достигне Своята Старост след Второто Пришествие. (И Учителя казва това – Той се подготвя за 25-ия Старец.) Няма такава сила в света, която да убие Христос.

Самото Чисто Слово е Месия, защото това Слово е Бог в действие.

Ще обясня що е Словото… Словото – това е Духът на Бога, това е изпратен допълнителен Дух от Бога. Това Слово е Божия възможност, а не човешки неща. Това означава, че Христос е Пратеник на това универсално Слово – казва Ислямът. И Учителя казва: Христос е Дух от това Слово. Той е Син на Бог – Слово. Христос се ражда по непознат начин за хората: без баща; Той е образуван пряко от Бога чрез Слово – ето защо Христос е Слово. Той е Слово вътре в Словото.

ИСЛЯМЪТ: ИСТИНАТА

(Втора идея за размишление)

Срещата с Аллах е най-великата Истина.

Който говори неистинни думи, проваля своите молитви.

Истинното четене е да се научиш да четеш с погледа на Твореца.

Който съумее да се слее с Истината, той става не човек, а Дълбина Божия.

Религията не е още Истина. Тя е велико начално училище за всички хора.

Свойството да се вижда е въпрос на Истинност.

Истината Я знае единствено Той, и само Той решава с кого да Я сподели.

Избраните виждат Истината в съзнанието си, защото сам Той ги докосва с Нея.

Всевишният може да създаде всяко същество без родители.

В света съществува Велика Истина и главозамайващ Порядък, но само Мъдрите разбират това. (Наистина, на всяка крачка – Правда, но само Мъдрите разбират това. Някои мислят, че в света има неправда, защото не знаят как действа Бог и Неговият Замисъл и как Той раздава последствията, които са посети.)

Божието Могъщество е Велика и Преславна Истина, но нашите слаби умове не могат да Я разберат.

При Единство с Неговата Истина, имаме лекота. Във всяка трудност има лекота, има леснина, но само Истината съумява да я види.

Тези, които не са в Неговата Истина, са роби на причините. Той е Истината, Той показва Правдата.

Всички катаклизми говорят за изгубения Път към Истината. Който си мисли, че катаклизмът е случаен, той няма ясна цел в живота, той се е отделил от Истината. Пази се от всичко, което те отклонява от Истината! (Няма да забравя какво ми казаха навремето Държавна сигурност: „Ако се откажеш от Любовта, Мъдростта и Истината, повече няма да те преследваме!“. Няма да казвам какво им отговорих…)

В най-тежките обстоятелства, Ислямът казва: Бъди усмихнат! (Говорим за най-тежките обстоятелства…) Бъди усмихнат – това е човекът на Аллах, това е човекът на Истината.

Нито Любовта, нито Истината могат да бъдат разбрани от простосмъртните и земните хора. Истината е Духовен Извор – нещо, което трябва да откриеш отвътре, защото всичко Истинно всякога е идвало отвътре и от Аллах.

Всички големи затруднения са времена за усърдни, истински молитви, за голямо усърдие.

Той е Съвършената Истина – и Неговата Истина е без недостатък.

МОХАМЕД – ПРЕКРАСНИЯ

(Лекция 3)

Мохамед, наричан още Прекрасния… Да видим какво казва той…

Ако с вас се случи нещо, не казвайте: „Ако бях направил иначе, това нямаше да се случи“, а кажете: „Аллах го е замислил и извършил“ – защото с думата „ако“ започва работата на Дявола.

Този, който се опазва от съмнителното, остава чист.

Не променя Аллах положението на хората, ако те не се променят – ако те не променят своите мисли.

На когото Аллах желае добро, Той го прави Истинно-знаещ.

Когато Аллах възпрепятства нещо, тогава няма насреща даващ човек.

Нито един не знае какво ще бъде утре – освен Аллах. Никой не знае това, което е в утробата на жената, освен Той.

Всяко дете се ражда в естеството си, а родителите му го правят някакъв поклонник на религия.

Доволния от малкото, Аллах го обогатява.

В Търпението е Покоят на сърцето.

Ако не престанеш да лъжеш, Аллах не се нуждае от твоя пост.

Най-добрият джихад е в усърдието по Пътя към Бога.

Достоен човек е само онзи, който е пожертвал себе си за Аллах.

Аллах изпраща изпитания на този, на когото иска да дари благата. Чрез изпитанията Аллах очиства избрания от греховете му и му възвръща Достойнството в Себе Си.

Най-желаното нещо от Аллах е вашето настойчиво усърдие, което проявявате.

Две неща от Милостта на Аллах носят загуба за много хора: здравето и изобилието.

Проклятие пада върху този, който проклина.

Бог в нас е, Който търпеливо понася всичко, включително и страданията, и болестите.

Никой не може да ти даде това, от което Аллах те лишава.

Когато Аллах пожелае някой да умре на определено място, тогава Той прави така, че човекът да има причина да се окаже точно на това място.

Следването на Истинския Път е нещо много по-важно от делата на човека.

За угнетяващите хора Аллах е подготвил тежки съдби и страдания. (Става въпрос за насилващите хора.)

Благата постъпка се извършва от Любов към Аллах, а не поради стремеж към блаженство (блаженство в рая).

Аллах превръща в неверник оня, който се покланя на звездите. (Наистина, никакви звезди не управляват съдбата на човека – никога не са управлявали. Единствен Бог управлява съдбата на човека.)

Аллах познава религиозната лъжа… Защото някои са казвали: „Четях Корана за Твоя Слава“, но Аллах ще ги погуби само с едно слово: „Ти лъжеш!“, тъй като Той чете в сърцата.

Много хора изучават религиозното и научното знание, за да кажат, че са дълбоко религиозни или много образовани – но Аллах е Всевиждащ и знае всичко.

Добро дело е да намислиш зло деяние и да не го направиш.

Това, което ти се е разминало, не е трябвало да ти се случи. Това, което вече се е случило с тебе, не е могло да ти се размине.

Помни: Мъчнотиите се сменят с облекчения.

Ако указът на управляващия влиза в противоречие с Аллах, този указ не трябва да се слуша и не трябва да се изпълнява.

С неприятелите си имай голямо Търпение.

Ако си въздържан, ще заслужиш Любовта на Аллах.

Нито един не е Истинен, докато всичките му стремежи не са в съгласие с Волята на Аллах.

Който си мисли, че в желанията му е Бог, нека да знае, че Бог го е отклонил от Себе Си. Бог не е в желанията – Бог е в Любовта.

Бог строго наказва този, който е изоставил молитвата. Самото изоставяне на молитвата е трупане на наказание.

МОХАМЕД

Продължение

(Трета идея за размишление)

Казва Мохамед:

Аз съм враг на този, който измъчва когото и да е. А на когото съм враг, ще му бъде потърсена сметка в Съдния ден.

(Ще обясня… Мохамед е проповядвал Учението – а тези, които не са го разбрали, те са създали религията. Още нещо – казва Мохамед: Христос е бил роден като Бог, а Мохамед е бил роден като човек, който е познал Бога и Божията Същност. Това всъщност е много по-труден Път – от човек да познаеш Бога; защото Христос е роден като Бог, познава Го като Бог и се връща като Бог. Да се родиш като Бог и да познаеш Бога не е трудно, но да се родиш като човек и да познаеш Дълбоката си Божия Същност, е много, много трудно – казва Мохамед.)

Който няма възможност да се ожени – това го предпазва.

О, Аллах, покажи ми всичко такова, каквото е! (Такива са били молитвите на Мохамед.)

Аллах прави да порасне всяко семе, което сеем. Той поддържа полета на птицата: ако се откаже от птицата, тя се блъска в скалата.

Грубостта е зло. И най-лошите сред злите хора са тези, които са груби.

Аз съм далече от това, на което се покланяте. Този, на Когото трябва да се покланяте, е Този, Който ме е създал – това не съм аз. Трябва да се покланяте на Бога, а не на Мохамед. Този, който отхвърля всичко, което е против Истината, той прави здрава връзка с Аллах (т.е. този, който поддържа Истината).

Всеки човек поотделно ще дава отчет какво е направил със своето здраве и със своето свободно време.

Любовта е създадена, за да ни озарява.

Езиците не могат да опишат превъзходния Живот на Любовта.

Кой е Аллах? Аллах е Този, Който е обгърнал Вселената със Своята безгранична, Божествена Милост.

Любовта засенчва с красотата си светлината на звездите.

Не отдавай важност на нищо друго в живота си – освен на Аллах.

Оставяй винаги настрана това, в което се съмняваш, и прави това, в което не се съмняваш.

В продължителните молитви има отдаденост, която много и винаги затруднява човешкото его.

Различаването на доброто от злото се дава чрез Откровение. Божията Воля е единствената мярка.

Да се научиш да владееш духовете – това се нарича преуспяване.

Бог е Творецът на всяко нещо и няма нужда от съучастници.

Аллах е Великият Владетел на всичко. Дори Аллах е Великият Владетел на всяко отмъщение: Той го решава. Библията казва: „Ще стане седемкратно отмъщение“. И в Битие се казва още: „Мое е отмъщението“, „Аз ще отмъстя на враговете…“ и т.н. (Т.е. тоз въпрос не трябва да се решава от хората, а от Бога.) Мохамед казва: Днес ви се въздава за това, което сте извършили. Всяко нещо в Бога има мярка. После казва за някои: Поразиха ги злите дела, които те си бяха отдавна извършили.

Загубил е онзи, който е скрил зло в душата си.

Аллах записва абсолютно всичко, което се замисля в дълбините на човека.

Сатана изкушава хората, за да им покаже това, което е скрито в самите тях. Той знае това, което е в сърцата.

Аллах знае това, което е преди събитията и което ще бъде след събитията. Той решава събитията, Той ги ръководи, Той ги изяснява – или Той ги замъглява. Всяко нещо Аллах го е премерил с точна мярка. Каквото е пожелал Аллах за хората, това се случва. Без Негово позволение, и листо не пада. Всяко действие на човека е под Негов контрол и наблюдение, т.е. под контрола на Аллах.

От всяка гледна точка, Аллах е Съвършен.

Когато човешките усилия са без Аллах, те са път към миражите.

Аллах определя и движи процесите в света.

Религията на всички народи е една. Който търси друга религия освен Покорност към Бога, той е от губещите хора.

Пътят на Търпението е винаги светъл.

Искайте от Аллах лек за всяка болест.

Който се моли, Аллах улеснява делата му.

Извършител на всичко е само Аллах и единствено Аллах.

АУМ

5 септември 2017 г.

ЕГИПЕТ

(Лекция 1)

ХЕКАУ, Т.Е. СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ

(Първа идея за размишление)

ТОТ

(Лекция 2)

КОТКИТЕ

(Втора идея за размишление)

ТОТ

Продължение
(Лекция 3)

БОГ

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим за Египет.

ЕГИПЕТ

(Лекция 1)

Египет казва: „Само Древността познава Истината“. За древноегипетските жреци важното не е било събитието, а състоянието, т.е. начинът на възприятие. Значи: събитието не е важно, а начинът на възприятие – какво възприемаш. Тези жреци са били от Безупречните, те не са допускали никакви човешки действия: Безупречни Атланти преродени, т.е. никаква съдба. Чрез тази Безупречност жреците са възприемали Силата, която отстранява света. Египетските жреци знаели, че Безупречността отстранява човешката природа. Те били наследници на Атлантите и затова знаели, че тази Безупречност ражда Свободата.

Египет е бил крепост на Древната Свещена Мъдрост. Свещената Наука е била скрита в пирамидите и в храмовете, за да се съхрани Душата на Египет – затова е било това Окултно Знание, Херметично. В Египет е било скрито Тайното Учение за Древната Мъдрост – Учение, което не се поддавало на действието на времето.

Сфинксът е бил първият символ, пренесен от Атлантида. Посланието на Сфинкса е било, че Истината е Неизменна и че Тя надживява всичко, всичко преходно, и че Тя променя всичко, без Тя самата да се променя.

Сфинксът охранява много дълбока атлантска Тайна. Сфинксът е Същество на Мистерията, а не на Вечността. Той е наречен на египетски Шешет Анх, което означава Живият Образ: мястото, където човекът се ражда като Бог, т.е. Свещеното място на Първото време. Сфинксът е Изначалното Лице на Мистерията (става въпрос за неговите скрити качества): той се е родил в Древността много преди пирамидите, затова се нарича Пазител. Той е роден от видение отново на същото Божество Техути, или Тот – така нареченият Бог Тот. Техути е познавал Тайната на Бездната, понеже му е било позволено.

Според Тот: Сфинксът е онзи човек, който е станал Божествен проводник на Истината. И пак според него: Истината може да бъде овладяна само тогава, когато станеш част от Нея.

Сфинксът още в Атлантида е бил Мистично Учение за Безмълвието – това, което Толтеките са наричали Безмълвното Знание. Очите на Сфинкса не са от този свят – казва Тот: те гледат към Безкрая и никога – към света. Те гледат само към едно място – Мястото на Истината.

Сфинксът е също Древно предупреждение: че тези, които не се завърнат в Свещеното си Начало, те ще си останат все човеци, т.е. смъртни същества, скитащи души, същества от старите светове. Ако човекът си останел смъртен, той не можел да отговори на гатанката на Сфинкса и оставал в старото си мислене, т.е. в смъртта: продължава да се преражда. Да разкриеш загадката на Сфинкса означавало да родиш Бог в себе си – мястото, в което човек се освобождава от предопределението и от преражданията.

Има точни методи – в следващото интервю ще обясня как точно се променя съдбата, в следващото интервю в Портала11 за съдбата, точно дадено от Атлантите: точен, ясен метод, който наистина променя съдбата, понеже е даден от Безупречните.

Така… В което човек се освобождава от преражданията, т.е. от дългото, безсмислено скитане в смъртта. Сфинксът предупреждава, че който живее без Бога, изгубва Древния Език и започва да говори на човешки езици, т.е. нищо не можеш да разбереш от такъв човек, какво иска да каже: и цял ден да ти говори – това е смъртен език. Човешките езици са наречени в Египет мъртви неща.

Да познаеш Сфинкса, това означава да се върнеш в расата на Боговете, расата на Нетерите – това, което казва Библията: „Богове сте!“. Но падналите духове са успели да убедят хората, че са хора, а не Богове.

ХЕКАУ, Т.Е. СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ

(Първа идея за размишление)

Тот казва: „Само този, който се е слял със Свещеното Слово, може да разбере Тишината“. Това, което е оцеляло в Древния свят, са Съществата на Свещените Слова – всички други са станали сътворени. Свещените Слова са Мистични Водачи на човека, те знаят Тайните на Пътя.

Тот казва: „Покоят е съграден от Свещени Слова, които са устояли на Древното Изпитание“. Свещените думи ни отделят от времето и от сътворението. Има Древни думи, които отделят човека от света; тези думи отделят от времето и от сътворението. Тези Древни думи искат да живеят скрито в човека и не искат понякога да се споделят. Те задължават човека да си останат несподелени.

Думите растат от натрупаната енергия в тях, т.е. когато дълго време повтаряш една дума, ти я почиташ; когато я повтаряш с Любов, ти натрупваш нейния Дух, нейната сила – и в един момент се ражда Духът. Когато една Свещена дума дълго се повтаря, в нея постепенно се събужда Древната ѝ сила. Има хора, които много обичат Древни и Свещени думи, защото в миналото те са били приятели с тези думи, и сега отново тези приятели се търсят.

Неслучайно една сестра предния път, от София, поиска име за новородената си дъщеря и поиска тя да се казва на Древен Език с името Сияйна Искра – много красиво име, както и да е… Аз ѝ го дадох… Но искам да кажа, че тези Древни думи закодират Пътя на Душата и помагат на Душата да върви точно в този Път, доколкото тя е Търсач.

„Има думи – казва Тот – които са храмове и светилища: в тях може да се живее.“ Както думата АУМ. Според Древна Индия – войната на Боговете в Древността: едните Богове са победили другите (т.е. демоните, падналите) не чрез сила, а чрез една дума – и думата е АУМ. С тази дума са успели да влязат в Единство с Бога и са победили другите същества.

Когато думите са Свещени, те движат развитието. Свещените думи са Земята на Боговете. След време ще говоря за Праезика и за Древни формули; засега само това ви казвам.

Свещените думи, както казах, са Земята на Боговете. Хекау – това е Слово, което превъзхожда света. Светът може да се победи само с една дума, например АУМ или АЙХАМА: само тази дума, ако се повтаря милиони пъти, светът ще се изтрие, напълно ще изчезне, заедно с другите светове, заедно с отвъдния свят – който може да натрупа милиони от тази дума. Изглежда просто, но е дълбока Истина. Защото тази дума е Древно Име на Бога и води до Единство с Бога, където изчезва човекът и повече не пречи на Бога. Човекът става Бог, става по правилния начин независим, т.е. зависим само от Бога.

Свещените Слова са движения на Боговете. Свещеното Слово е носителят на Живота. Бог е, Който дарява Свещените Слова. Но този, който е пожелал света – той е изгубил тези думи и е изгубил Хекау, изгубил е и произношението, т.е. изгубил е Божествената Същност.

Духовете се обличат с думи и с мисли – и чрез тях те живеят в човека. Затова човек трябва да си даде отчет с какви думи се храни и какви думи поддържа, за да не стане късно.

ТОТ

(Лекция 2)

Тот е един от Боговете, които са живели сред хората. Той е несътворено роден, както и Лао Дзъ. Слиза съзнателно, връща се съзнателно. В него няма никакъв свят, защото Безкраят не се ражда: Той само слиза и възлиза.

Трижди Мъдрият е Същност, а не време; той е гост от Безкрая, той е по-дълбок от себепознанието, той отдавна го е надминал, той се намира в Бога и част от него се намира в Абсолюта. Познанието на Бога му е близко и сродно. Станал е Единен и затова му е позволено да странства дълбоко в нещата, и то – в трите свята, и да ги прониква.

Тот е представител на Истината, а не на културата. И затова той казва: „Културата се страхува от Истината“. Подобни неща има и при Лао Дзъ.

Въобще културата е нещо второстепенно. Щом си културен, ти си в опасност. Щом си образован, ти си в опасност. Щом си в Истината и в Бога, ти вече си в Благодатта на Бога; ти вече си в самата Истина и надминаваш културата.

Това означава, че Древността е свързана с Истината, а падението е свързано с културата – някакво догонване, т.е. трябва да станем културни, защото сме паднали… Но това не може да замести никога Истината – както религията не може да замести Любовта.

Защото падението е изпуснало Истината – точно Истината. Истината е дълбоко владеене на себе си, а културата е нещо, което е изпуснало това владеене, и затова е влязло в така наречената съдба.

Тот казва: „В Истината няма земя: Тя е чиста Същност, чиста Свобода – Безкрайност“.

Ще обясня. Мъдреците следват Истината, а провалените следват културата, хуманизма, доброто, образованието и т.н.

Ще припомня нещо за Лао Дзъ, когато Конфуций го пита: „Ами не трябва ли да бъдем хуманни и добродетелни?“. (Представям си как Лао Дзъ го е съжалил, защото това е жалък въпрос и далеч от Истината. Въобще, трудно се задават истински въпроси.) Лао Дзъ му казал: „Само едно е нужно: да живееш в Дао“. И тука всичко е решено, защото тука си в Истината. Тука си в Бога, в Реалността. Няма нужда от хуманност. Тука си нещо по-дълбоко: тука си в мярката, тука си в правилността на нещата и в дълбоката Истина. Това надминава всички видове култури. Бог не е хуманност – иска да му каже Лао Дзъ – Бог не е култура: Бог е Истина. Културата не е реална – само Дао е реално. Конфуций се смутил, наистина се смутил, защото бил в ума.

Тот е носил в себе си Висшата Истина, която е част от Бога. И Тот казва: „Без Истината, ние нямаме никакъв Път“ – т.е. никаква култура не може да помогне. Без Истината нямаме никакъв Път, дори да имаме добродетели: даже да имаме много дарби, те ще работят в един момент срещу нас, защото Истината и Любовта са мярката, а не дарбите и добродетелите.

Например: Суфи никога не търси постижение – или Даоските Мъдреци: те търсят Непостижение. Искат да живеят само в Бога… И когато Бог чрез тях показва големи способности, те са си на Бога, а Суфи не се интересува от никакви способности. Той иска единствено да има Бог в себе си, нищо друго. Защото способностите са и капани, също и дарбите. И затова истинските Мъдреци не правят грешка. Те търсят контрола, търсят Истината – и Бог се ражда в тях. Те надминават способностите. Един Мъдрец може да лекува, да има такава тайна дарба – и да не лекува. Но ако Бог поиска, той вече действа.

Само Търсачът на Истината ще намери Себе Си. И Тот казва: „Истината се разгръща в Мистичното“ – а не в света, не в добродетелите, не в културата, а в Мистичното съзнание. Във времето има тиха Пътека – и който постигне Тънката Сила, може да мине през Пътеката и да направи връзка с Могъщо Същество, с Мъдро Същество. Хората са хора, когато са поискали да станат Богове – само тогава те вървят към Истината. За да се слееш с Велик Дух, ти трябва да го откриеш в себе си.

Безумието ще изчезне като мъгла, защото във Вечността ще устои само Истината: всички култури и религии ще се провалят. Но този, който е Истинен, той ще устои, защото – казва Тот – в него работи Разумът на Слънцето.

Когато Тишината се отвори, тя дава на словото своето ухание. Такъв човек има нещо повече от слово: той не се занимава с красноречие, той има Присъствие. От Тишината са отронени Синовете на Древния Разум. Синовете са Слънчеви енергии на този Разум. „Тишината може да изрече словото – казва Тот, – но словото не може да изрече Тишината.“

Животът става дълбок, когато е насочен към Безкрайни постижения.

Ще обясня. Всички мечтатели се провалят. Самата мечта е нереална. Човекът постига мечтата си и после тръгва назад – или много трудно нагоре. Искам да кажа: Истинската цел е (на стремежа) да има Безкрайно постижение, т.е. мечтата не трябва да е постижима, ако искаш да влезеш в безконечно развитие – иначе попадаш отново в застоя. Всички мечтатели ще бъдат разочаровани.

Учението за прераждането е съществувало още преди потопа. И казва Тот: „Който е разбрал Тайната на Живота, става Бог и разбира Замисъла на Бога“.

Според Тот само една малка частица от нашия Дух влиза в земното ни време. Възрастта на Душата не зависи от годините, а от нейната дълбочина.

КОТКИТЕ

(Втора идея за размишление)

Говорил съм ви за тях… Тука пак ще кажем нещо за Древните котки.

Тот казва:

Древните котки са дошли от Сириус и са били Посветени Духове от много високо ниво. Те са умеели да улавят невидимото, да го разгадават. Тъй като те са обещали да служат на човека, и затова Бог ги изпраща срещу опасния народ на мишките, да спасят човечеството. Те са умеели да улавят невидимото зло в окръжаващата среда. Умеели са да го издирват, колкото и то да се прикрива.

Тези котки са получили от Сириус озарена енергия. Тези котки са били най-големият враг на всички хаотични сили (не става въпрос само за мишките, а за всички хаотични сили), т.е. силите на света и на злото. Злото в мишките се вцепенявало от тях.

Котките са Духове, които са владеели себе си на много високо ниво, както е и при Мъдреците, и затова те са можели да владеят неовладените мишки. Мишките са паднали духове – умствен свят, а котките – това е чисто Духовният свят. Казано по друг начин: котката улавя мишката, т.е. Духът улавя ума. Всеки човек трябва да овладее ума в себе си и да го улови, да го направи чист, дисциплиниран и да го превъзхожда. Мъдростта, по друг начин казано, улавя хитростта. Търпението улавя нетърпението.

Тези Духове котки са имали Любов към човека и заради тази Любов им е била дадена допълнителна Светлина, с която да виждат и разбират нещата. Защото с тази Любов към човека те направили скок в Светлината – нещо, което не се е случило при лъвовете, тигрите, леопардите и т.н. Те си имат сила, но са останали в хаотичната енергия, защото имали друго мислене, и затова тяхната енергия е станала жестока. Същото важи и за жестоките хора, накратко ще обясня: в жестоките хора живеят жестоки животни – и когато човек е много жесток, това са много животни, които той ги носи от миналото си и не може да се справи, освен след много тежки падения и страдания.

Ние казваме „котка“ – но това не е дума, това е Просветлен Дух от Царството на Прасветлината. Именно тази осветена енергия от Светлината е спасила човечеството от мрачния народ на хаоса, и специално – на мишките. Това е древна война между духовете и между синовете на Светлината и тъмнината, която някога е била горе; после слиза долу и продължава, срещу духовете на тъмнината и хаоса. И този хаос се е срещнал с тази Светлина на котките и е бил поразен. Както съм ви казвал: мишките се страхуват дори от статуя на котка.

Тази Светлина е подала ръка на човечеството чрез котките, т.е. Воините на Древната Светлина. Ето защо Египет е строил храмове на котките с изключително голяма почит. В Египет, ако убиеш котка, няма съд за тебе: директно хората те убиват – не стигаш до съд. Така се е почитало това Същество и защото то е било Древен приятел на човека. Впоследствие в Персия (котките са били в Атлантида и в Египет) идват кучетата, но те никога не могат да заместят котките.

Тази Светлина, както казах, е слязла от Сириус, защото там, където оживявала тази Светлина, хаосът умирал – буквално и преносно умирал: и на вътрешно ниво, и на външно. Енергията на хаоса се сблъскала с тази непозната енергия, която, освен енергия, била и нещо повече: Дух и Светлина.

Мишките нямали проблеми с хората, дори ги разкъсвали. Не се страхували от крокодили, от лъвове и т.н., но котките за тях са били нещо страшно. Дори и малкото котенце за тях е било голямо бедствие – защото там работи част от Тайната на движението на Нищото.

Тези странни котки били страшна напаст за народа на мишките, а хората по него време (и в Атлантида, и в Египет) пълнели къщите си с тези котки Пазители. Светлината на котките сразявала жестокостта и мрачната сила на мишките. Както казах, тогава те са били големи като зайците12. Мишките разбрали, че тези котки убийци били по-жестоки от тях и по-жестоки даже и от човешкия род. А човешкият род бил в голяма опасност. За мишките – те разбрали, че за тях нямало надежда. Когато котките слезли, нямало надежда: такъв враг те никога не били срещали. Те виждали примерно: имало големи змии и гущери, но те били за тях нещо второстепенно, даже понякога си играели със змиите. Но само да чуят полъха на котка, ако могат да го чуят и усетят – но както знаете, котката е монах: застава като статуя пред дупката и изчезва в Нищото. А мишките вярват в движението и сътворението – котките вярват в Неподвижността и във Вътрешния Център. Мишката смята, че вънка няма никой, защото, как ще помиришеш статуята?… Излиза мишката и изчезва.

Тези котки за тях били чудо. Те били, освен това – казва Учителя – майстори на наблюдението. Дори и сега: така изчисляват, такава концентрация правят, когато видят врабче, нагаждат се, изчисляват… Това – казва Учителя – е висша математика, която човекът не владее. И Учителя казва: „Те са големи майстори на концентрацията и познават тайната на разстоянията“.

ТОТ

Продължение

(Лекция 3)

Много хора – казва Тот – нямат Път, защото са загубили Душата си. Защото, за да имаш Душата си, ти трябва да си я заслужил с особени усилия от многобройни прераждания. И затова много хора питат: „Има ли душа?“.

Развитие има – казва Тот – само чрез Душата, защото тя е Свещеният Път, тя е Извор извън Вселената: Душата е по-дълбока от Вселената. Само Душата е тази, която може да изпълни пространството с Любов. Без Душа, светът щеше да бъде прекалено дълбоко, мъртво място.

Само който има Душа, може да спасява Души, защото Душата е слязлата Любов; тя носи в себе си Пълнотата на Бога, Пълнотата на Любовта. Душата спасява чрез Съкровена Любов, защото човешката любов е мъртва. Тот казва: Сферата на Бога е чистата и истинска Любов. Тот говорел много просто и затова жреците го наричали Господарят на Свещените думи. Казва: Само силата на Любовта привлича Всемогъщия Бог.

В тази връзка, за малко ще се отклоня. Индианците имат едно лечение, за което казват: Ако ти обикнеш човека като Душа, само тогава можеш да го лекуваш… Само ако имаш голяма Любов към него. И когато насочиш цялата си Любов, няма по-изцеляваща енергия. После, каквото и да стане, този човек ще се възкачва и ще се възражда. Цялата Тайна на лечението е (догодина ще ви говоря за индианския метод по-дълбоко) тази изключително концентрирана Любов, за която няма никакви прегради.

Само думите на Любовта, т.е. на Душата – казва Тот – могат да пораждат Реалност. Тази Божественост в Душата е спасяваща сила, защото Тя е част от Същността на самия Бог. Тази Божественост е Великият Изход. Човешката любов и човешката религия никога не спасяват. Спасението е в Чистата Божествена Природа. Тази Божественост – казва Тот – е Древната цивилизация. Тя е Душата на Бога, Тя е Душата на Любовта – и оттам се тръгва към по-високи степени. Тази Душа е Безсмъртието, Древната Вода: Древната Вода на Живота. Това е Живата Вода, Която реално ни очиства.

След време ще ви говоря за Дълбоката Любов, Дълбинното чувство на Любовта, истинската Любов, Която няма нищо общо с човешката любов, с религиозната, дори и с Ангелската. Там има нещо много по-дълбоко в човека, ако той успее да Я зароди в себе си. Това е наистина Живата Вода, Която се търси.

Само чрез тази Душа можем да видим своя лъчезарен и Древен Път. Някога Змията е била откраднала част от Душата, като е вкарала страст в нея, и така се родила втора душа – казва Тот – нисша душа, смъртна душа. Тоест смъртната душа, егото, нисшата душа, винаги ще умира. Висшата Душа – казвал съм – има желанията на Бога. Тя се връща в Бога, има желанията на Любовта. Тази Змия е вкарала в Душата страст и е преобразувала любовта в смърт. Сега задачата на човека е да овладее страстта и да я изкачи нагоре, и да превърне любовта в Слънчева Същност. Но тия, които търсят истинската Любов, те винаги ще се върнат във Висшата част на Душата, където е Безсмъртието, където е Лекотата и Свободата.

Тайната на Живота е свързана с познанието на Душата. Който е познал Тайната на Душата си, той има истинска Любов към Бога и истинска Преданост. Казвам това, защото някой път умът иска да имитира преданост, иска да стане предан, но той няма качествата на Душата. Умът е знание; Душата е Любов. Тази истинска Любов разкрива и истинската Любов на Бога към нас. Защото тази истинска Любов е Диханието на Бога: в нея Бог обича Себе Си – и само чрез тази истинска Любов ние ставаме дълбоко виждащи. Това няма нищо общо със сляпото ясновидство и с астрологията – нищо общо, защото Мъдростта работи в съвсем друго измерение. Само чрез тази истинска Любов ние навлизаме в Бога. И Тот казва: Това, което си направил с истинската си Любов, това е твоето бъдеще в Бога. Само чрез тази истинска Любов получаваме виждащ, Слънчев Разум, защото този Разум може да оживява единствено в Любовта.

Човекът трябва да познае Свещените думи, защото те могат да проникват в Древното време, в Душата на Бога. Без Съкровеното, човекът не може да се добере до своя истински Път, колкото и да пита. Този Път е наречен от Тот Планът на Истината, т.е. тогава човек влиза в Плана на Истината.

БОГ

(Трета идея за размишление)

Той е съществуващите и несъществуващите неща. Съществуващите ги е открил, а несъществуващите ги е скрил в Себе Си.

Познанието на истинския Бог – казва Тот – е Тайната на Тайните. Който е видял Мистерията на Великия Бог, той е загубил всичките си предишни мнения. Той вече няма мнения, той вече има Мъдрост.

Виделият Бога е изумен за цял живот в пълния смисъл на думата – изумен за цял живот в пълния смисъл на думата. Чистият не живее във външното време; той живее във времето на Бога, т.е. той живее във Вечността и в Безкрая.

Който е видял Бога, той е видял нещо повече от нефер, т.е. той е видял нещо повече от красотата, защото красотата е красота само когато живее в Истината – иначе красотата не е красота.

Когато Бог не е в тебе, ти си самата илюзия и започваш да вярваш в нея, и това е естествено – ти си извън Бога. Бог те обича, защото обича Себе Си; но когато ти вместо Бога обикнеш земното, тогава сърцето става жива тревога, вместилище на безкрай тревоги и безпокойства. Който е в Истината, Бог често слиза при него.

Стихиите на Природата са извлечени от самия Бог – и разбира се, Бог е над тях и Той ги управлява.

Който чисто се е посветил на Бога, той принадлежи на Бога.

Бог е лекарството от най-висшата степен. Дадох скоро формула, някои от вас са я чули, една от най-хубавите формули: Бог е моето здраве.

Бог е само една малка част от Себе Си в света – и затова светът е в такова състояние: понеже Бог Се е отдръпнал. Ако Бог изпълни нещата, всичко ще се промени… но има причина. Бог е причината за съществуването на Духа. Но Тот казва: Бог е нещо много по-дълбоко от Духа. Бог не е Дух – казва Тот – Бог е Мистерия, а животът върви към Незнайни Дълбини. В Мистерията има по-дълбоки неща от Духа – те ще се разкрият след време от самата Мистерия. Другото име на Бога е – казва Тот – Великият Несъществуващ. И обяснява: Ако ние се научим да не съществуваме, ще станем Богове, Богоподобни.

Любовта към Бога ще те научи на всичко.

Великият Несъществуващ е Безмълвно Царство. Съществува вътрешна Вселена в Бога: тя е по-реална от външната, тя е в по-вътрешно пространство в друго измерение. Събитията на живота се случват във вътрешното пространство, а после излизат навън във времето, т.е. в събитията има други скрити вътрешни събития.

Бог е нашият живот – ние нямаме живот. Когато Бог живее в нас, и ние живеем. Ние живеем толкова дълго, колкото Бог живее в нас. Събитията в живота – това е действащият, Единствен Бог.

Тот е Висш Жрец на Бога, тотално отдаден, т.е. означава: цялото му време е отдадено на Бога. Казвам това, защото в Египет е имало жреци, които са отдадени 50 %, те се подготвят за голямото отдаване; други са отдадени, да кажем, 75 % – друга подготовка. Тот е от тези, които тотално са заети с Бога и с нищо друго, както и Мелхиседек. Тоест цялото му време е за Бога и няма друго време. Докато другите жреци, както казах – една четвърт, една втора и т.н.; те се подготвят за бъдещето.

АУМ

3 октомври 2017 г.

ЛАО ДЗЪ

(Уводна лекция)

ЧИСТИЯТ СМЯХ

(Лекция 1)

БИСЕРИ

(Първа идея за размишление)

ЧИСТИЯТ СМЯХ

Продължение
(Лекция 2)

БИСЕРИ

Продължение
(Втора идея за размишление)

СМЕШНИ АФОРИЗМИ

(Лекция 3)

СМЕШНИ АФОРИЗМИ

Продължение
(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим за Чистия смях, но преди това – една кратка лекция ще ви изнеса за един Старец: да видите какво представлява един Старец, как живее, какво представлява като Същество. В случая става въпрос за Лао Дзъ. А догодина, ако Бог е казал, юнската лекция е посветена на него и на Дао. Днеска ще бъдем малко по-кратки – и после минаваме на Чистия смях.

ЛАО ДЗЪ

(Уводна лекция)

Лао Дзъ е Човекът, дошъл от Никъде, от Нищото, и затова биография за него няма и не може да се пише. Разбира се, изследователите много мислят какъв е, как е, от къде е, но те нямат методи да изследват Неизвестното, тъй като Лао Дзъ е извън мярката: той е по-реален от реалността – това ще разберем. Така че ще говорим за не-биографията на Лао Дзъ, на Стареца.

Дао и Лао Дзъ са Вечни и извънвременни, те са Единни. В по-дълбокия си смисъл, те са Безкрайни. Те са Единни и взаимно се пораждат.

Дао и Лао Дзъ не допускат грешки, но хората допускат и затова те ги наричат „тъма“, тъмнина. Но тази „тъма“ за Лао Дзъ и за Дао е Великата Яснота. Те се намират в място, което хората не разбират: те живеят в Мистичната Тъмнина, казано по друг начин – Мистичната Скритост. Защото тя им е близка, но тя не е близка на хората, и затова хората ги наричат „Тъмните“. Дао и Лао Дзъ се съхраняват в тази Тъма, но хората не умеят да се съхраняват в нея. Хората не ценят тази Тъма и затова те нямат Яснота.

Дао и Лао Дзъ не се хвалят с богатство, защото те са Вечни, Изначални и Безкрайни. И затова Лао Дзъ казва: „Аз съм подобен на отказал се от всичко“. (Тогава имаш всичко наистина.) Дао и Лао Дзъ не се съединяват с богатството, а с Изначалното – и това се нарича Съкровената Благодат.

Лао Дзъ се храни с Дао – Изначалната Храна. Точно това е „Хлябът Насъщний“, но Бог трябва да ти е позволил да се храниш с Него.

За Лао Дзъ няма история, няма род, няма братя и сестри, няма родители. Той никога не е бил от рода на света, нито от сътворението. Той е Велик Древен, Велик Старец, Странник, живеещ в Дао и царуващ във Вечно Единение; той е Човек извън мярката на света. Той е бил всякога далеч от световете и сътворението – абсолютно отдаден на Дао. Той е трудноразбираем, защото присъствието му в света е просто Отсъствие. Този Велик Старец никога не е бил обикновен човек. Той винаги е живял в Мистерията на Тъмното Място, т.е. на Скритостта, в Скритостта на Дао. Той е Мистерия от Великата Мистерия на Дао. Той е Дълбинен Дух, Дълбинен Вътрешен Човек, а не човек земен, от вън, или външен. Той винаги е бил дълбоко вътрешен, независим от външното сътворено тяло. Лао Дзъ е Същество с абсолютна непривързаност и към живота, и към смъртта. Той е Същество извън живота и смъртта. Той е Мистерия. В Мистерията има нещо, което е по-дълбоко от живота. Животът е слязъл, Мистерията се е скрила навътре.

Лао Дзъ пребивава в Чистота (става въпрос за Абсолютна Чистота!), наречена по-късно Недеяние. Лао Дзъ е Същество, странстващо в самото себе си, в своите Дълбини; той никога не е бил същество на света. Той е Вечен Странник без пристанище. Той е Същество на Мистичната Мъдрост. Само Мистици могат да го изследват, защото те имат методи за изследване на Скритите неща. (Същото важи и за Орфей. В по-следващото интервю, (не следващото, за числата), ще говорим за Орфей – кой е живял в Орфей. Разбира се, траколозите ще се смутят, защото Орфей почти го няма: съвсем друго Същество живее в него.)

Лао Дзъ не може да бъде овладян нито от радост, нито от печал. Той е едно Велико Освобождение: той е независим от тези неща, той ги превъзхожда. Лао Дзъ е Древен и затова Преданието го нарича Старото момче. Още когато се е родил, са го нарекли Старото момче, т.е. прикрито име на Стареца; т.е. още от момче, той е Стар. Това се знае отдавна. Слизайки в този свят, това Божество, този Старец не се среща с тази външна реалност, защото за него тя не съществува. Той се среща със собствената си Бездна, с Дао, със собствената си Дълбина, със собствената си Безкрайност – и това е мястото на Единството с Дао. Когато съм в Дао – казва Лао Дзъ – когато съм в Дао, узнавам Истината и затова не Я търся. Той няма нужда да търси Истината – той е в Дао, той е потопен в самата Истина.

Догодина ще говорим повече за него.

ЧИСТИЯТ СМЯХ

(Лекция 1)

Въпрос към Радио Ереван:

– Какво би търгувала България, ако би сключила договор със Сахара?

Отговор:

– Ако България, по ирония на съдбата, се намираше в Сахара, щеше да изнася тонове вода и да купува пясък.

Стар рибар учи младите рибари как да се пазят от комарите:

– Хубаво се натривате с червено вино, после се посипвате със ситен пясък – и комарите кацат, напиват се и почват да се замерват с камъни, и така се избиват един друг, и вие се спасявате.

(Както виждате, човешкият опит може да продължи така хиляди години…)

Терорист на ИРА се появява пред райските врати и свети Петър излязъл да го посрещне – и като го върнал, му казал:

– Не мисля, че можеш да влезеш!

На което терористът от ИРА му отговорил:

– На кой му е притрябвало! Но имаш 20 минути да си вземеш багажа и да бягаш, докато бомбата не е избухнала!

(Мисля, че съм ги казвал някои, понеже станаха около 60 хиляди – и затова може да се случи някой път да повторя…)

Сутрин е. Хотел. Капитанът става с ужасен махмурлук, поглежда през прозореца и вижда пустиня, камили и зебри и казва:

– Щурман, къде сме?

– В Африка.

– И как доплавахме дотук?

– Не сме плавали, ние долетяхме.

Капитанът:

– Леле! Аз и пилот ли съм бил?!

Един лъв и един бик си пиели бирата. Станало вече късно, лъвът си погледнал часовника и казал на бика:

– Виж какво, аз си тръгвам, стана късно… Защото жената пак ще ми трие сол на главата!

Бикът му се подиграл:

– А бе, как може такова нещо! Нали уж си лъв – царят на животните, а те е страх от една жена! Виж ме мене: пет пари не давам!

Лъвът казал:

– Да, ама моята жена е лъвица, а твоята – крава.

Две мравки разговарят философски. Едната пита:

– Вярваш ли в прераждането?

– О, да, вярвам!

– И тогава, ти в какво би искала да се преродиш?

– Искам да се преродя в мравояд.

Семейство си купува нова кола. Бащата качва 6-годишния си син, за да го повози. След завръщането малкият се хвали на майка си:

– Беше много хубаво! По пътя изпреварихме: трима идиоти, седем говеда, петима глупаци, петима катаджии, деветима мъртъвци и три маймуни.

Срутва се голяма новострояща се сграда. Започва разследване, викат строителите:

– Вие сте виновни! Всичко се срути! Загинаха хора!

– Не, не сме ние! Тухлите са виновни!

Викат тухлите:

– Какво направихте вие, тухли такива?! Заради вас всичко се срути!

– Ние не сме виновни, циментът не ни задържа!

Викат цимента:

– Как може така да ни подведеш?!

Циментът казал:

– Че мене изобщо ме нямаше!

Разболях се от хрема, купих си лекарство и чета: „Странични ефекти…“ (И ги изрежда.) „Сънливост, болки в очите, шум в ушите, гърчове, нервност, безсъние, суха уста, повръщане, депресия, гастрит, запек, мигрена…“. Седя, седя и си мисля: „Мога и с хремата да си живея!“.

Глас по високоговорителя в самолета:

– Уважаеми пътници, добре дошли на борда на най-модерния самолет в света! На първия етаж има три луксозни ресторанта, на втория има пет тенискорта, на третия може да поплувате в някой от седемте басейна; на четвъртия етаж са залите за боулинг и дискотеките… А сега, моля ви, затегнете коланите, защото нашият пилот ще се опита да вдигне цялата тази простотия във въздуха…

Вечерта преди изпълнението на присъдата, палачът отива в килията на осъдения да си поговори с него:

– Виж какво, на тебе утре главата ти пада – и така или иначе, ти си труп. Утре, като те питат какво е последното ти желание, защо не кажеш да ми повишат заплатата?

БИСЕРИ

(Първа идея за размишление)

Американски геолози откриха, в хода на техните изследвания на земните недра, че над техните залежи се намира някаква си арабска страна.

За някои е по-лесно да направят семейна сцена вместо салата.

Гледа се една жена в огледалото и си казва: „Така му се пада на моя мъж!“.

Питат една баба какво е Пенелопа. Тя казва:

– Кръстили са я на баба Пена, дето ѝ лопа дъската.

– Как разбра, че онази мечка е стръвница?

– Ами по погледа: гледа също като жена ми.

Ако открия щъркела, който ме е пуснал в България, ще му оскубя перата!

Внуците на доктора вече три месеца не могат да прочетат завещанието.

Между актриси:

– Защо се гримираш?

– За да изглеждам по-добре.

– А защо не изглеждаш?

Лалето е красиво цвете, което прилича на чашка за ракия.

– Какво работиш?

– Нищо.

– А в кой театър?

Полицай пита двама скитници – към първия:

– Ти къде живееш?

– Никъде.

Към втория:

– А ти?

– Съседи сме.

Ако съумееш да сложиш подкова на бълха, после много лесно ще я уловиш с магнит.

Духът му се сля с материята и счупи тапицерията.

– Кажи ми откровено: изглеждам ли ти на петдесетгодишна?

– Въобще не. Но виж, може би преди двайсет години – да.

Хванали папагал и го сложили в клетка. Той се развикал:

– Искам да се видя с адвоката си!

„Моркова или живота!“ – крещеше заекът, заплашвайки снежния човек със сешоара.

– Записах жена си да тренира карате.

– И как е сега?

– Ами почнах доста по-добре да готвя и да чистя, даже и почнах да пера.

Защо мъжете не могат да се разболеят от „Луда крава“? Защото всички мъже са свине.

Никога не се отричай да правиш това, което не умееш.

Всичко, което имам, съм го откраднал. Само две неща си купих: дипломата и шофьорската книжка.

Жизненият опит не е нищо друго освен пътеводител в проблемите.

Най-лошото, което можеш да пожелаеш на един микроб, е „Много здраве!“.

Няма да допусна да умра! Не искам още веднъж да преживея надгробната реч, произнесена на моето погребение.

ЧИСТИЯТ СМЯХ

Продължение

(Лекция 2)

Гордея се с двама души: Гагарин и Нютон. Единият се е опитал да избяга от планетата, а другият е доказал, че номерът няма да мине.

– Ало, Народното събрание ли е?

– Да.

– Искам да попитам: какви са условията да стана депутат?

– Ти луд ли си?!

– Добре де! Има ли и други изисквания?

Двама наркомани се качили на един небостъргач, погледнали отгоре и единият попитал:

– Братче, високо ли сме се качили?

– Ами, ако паднеш от тука, сигурно ще летиш пет дена.

– Ами, ако наистина падна, дали ще умра?

– Ами сигурно: това са пет дена без храна и вода!

– Жена, стягай се – изгубих те на покер!

– Как така?

– Не ми се говори, направо ми се реве! Замалко и заплатата да загубя! Добре, че спрях навреме.

В магазина за месо влиза една жена и започва дълго гледане на патиците, около час, с голям интерес. На продавача му писнало и попитал:

– Госпожо, за да Ви помогна с избора, ми кажете: Вие тая патица ще я ядете ли, или просто търсите сродна душа?

Звъни свекървата на снахата и пита:

– Как е моят синковец?

– Ами, как е: яко пие ракия, скита по жени, а пък мене ме бие.

Свекървата казала:

– Слава Богу, че не боледува!

Жена се опитва да събуди забравени чувства в мъжа си:

– Скъпи, какво ще направиш, ако сега започна да се давя?

– Ще изтичам до града да повикам помощ!

– Но градът е чак на 5 км от тука!

– Скъпа, за тебе щях да тичам до края на света!

Два призрака се разхождат из стар замък. Изведнъж нещо по стълбите започва да скърца. Единият призрак подскача от страх и се скрива под другия. Вторият призрак се обръща към него, потупва го по рамото и му казва:

– Стига бе! Ти да не вярваш на тези приказки за живите!

Мъж отива при доктор и казва:

– Докторе, всяка нощ се въртя в леглото: на едната страна, после – на другата, и не мога да заспя!

Докторът с безразличен глас казва:

– А пробвахте ли да заспите, без да мърдате?

Мъж оставил колата си на паркинга пред блока, като на предното стъкло сложил бележка: „Резервоарът е празен, касетофона го няма, двигателя го откраднаха“.

На другия ден намерил друга бележка: „Тогава, за какво са ти гумите?“.

Мъж учи жена си да кара кола. След доста опити, най-накрая казва:

– Добре, най-после паркира правилно, само дето не е в нашия паркинг.

Двама пияни наблюдават един паметник. Единият казва:

– Този е Галилей.

– Галилей ли? Какво ли е направил?

– Открил е, че земното кълбо се върти.

– Значи е бил наш колега. Ние отдавна знаем, че Земята се върти.

Говорят си две човекоядни акули:

– Не обичам водолазите! Те имат вкус на гума. Това се търпи, но след това по цял ден имам киселини.

– Много си задръстена! – казала другата акула. – Водолазите трябва да се обелят преди ядене.

Двама наркомани спорели:

– Това там, горе, е Слънцето.

– Не, това е Луната!

– Не, Слънцето е!

– Това е Луната!

Минавал един човек и те го питат:

– Извинете, сър, това горе Слънцето ли е, или Луната?

Човекът казал:

– Много съжалявам, не съм от този квартал!

Попитали Настрадин Ходжа:

– Как да стана дълголетник, как да живея дълго?

Настрадин Ходжа казал:

– Много е лесно: промени си датата на раждане.

БИСЕРИ

Продължение

(Втора идея за размишление)

– Разбра ли, че май ще живеем 1200 години?

– Олеле, майчице! И защо лошото все на нас се пада!

Моят прапрадядо дошъл в Америка да търси свободата, но не я намерил, защото прапрабаба ми дошла със следващия кораб.

Абе няма ли да го хванат тоя Рихтер най-накрая, дето все се тресе? Абе аман от земетресения!

– В неделя бяхме с татко за риба.

– И хванахте ли нещо?

– Не. Рибата се беше скрила под водата.

Двама мъже си говорят:

– Моята жена е ангел!

Другият отговорил:

– Бе тя и моята не е човек!

Вчера в килията се обеси рецидивистът Иванов. Той беше осъден на 10 години четене на произведения на съвременни български автори.

– Ти нали си сомнамбул?

– И какво от това?

– Защо по време на разходката не поправиш керемидите?

(Един ремонт…)

Луд моли друг луд да му даде няколко лева, за да се повози на въртележка.

– Защо ще влизаш в излишни разходи, когато Земята и без това се върти?

Лекар преглежда луд:

– Дай си пулса!

Лудият казва:

– Ами как ще ми го върнеш после?

Две змии си говорят:

– Абе отровни ли сме?

– Не знам. Защо питаш?

– Току-що си отхапах езика.

– Докторе, съвестно ми е, че Ви викам в този късен час!

– Не се притеснявайте, и без това тука, в съседство, имам още един пациент. Така че с един изстрел ще мога да убия два заека.

Познат пита начинаещ пчелар:

– Ти доволен ли си от своите пчели?

– Да. Мед може и да не дават, но съседите ми вече са нажилени и изпоядени.

В аптеката:

– Може ли някакво лекарство?

– Какво лекарство?

– Ами препоръчайте ми някое по Ваш избор.

– Погледни към небето, нагоре. Виждаш ли онази звезда, там? Тя се нарича Голямата мечка.

– Не знаех, че и на небето има зоопарк.

Надпис на врата:

„Кучето е приятел на човека, но не на всеки човек“.

– Да знаеш как ми се карат ски! – казва стоножката.

– Ами карай!

– Да, но докато си сложа ските, лятото вече е дошло.

Катаджийска кола се забива в дърво, от нея излизат двама полицаи. Единият казва:

– Браво! Толкова бързо никога не сме били на мястото на произшествието!

(Една случка – бисер.)

Една жена била много лош шофьор: тука се удря, там се удря, навсякъде се блъска… И най-накрая на GPS-а му писнало и казал:

– Виж какво: карай 50 метра, завий надясно и там спри. Аз слизам, ти продължаваш!

СМЕШНИ АФОРИЗМИ

(Лекция 3)

Не стига, че съм възрастен и болен, ами съм и българин!

Застоят се движи по-бързо от развитието.

Защо ни е уредено общество, когато няма да има за какво да мечтаем?

Дълголетието на българина не се дължи на киселото мляко, а на неговия инат.

Българите са щастлив народ: успяха една хайдушка песен да пробутат в Космоса.

След смесените чувства идват несъвместимите чувства.

Повечето от търсещите себе си си играят на криеница.

И при 42 градуса температура, болното его си остава живо.

Влюбването до уши прави мозъка излишен.

Ела на себе си – и ще ти стане по-тежко.

Ако се затвориш в себе си, някой може да ти смени ключалката.

Опознай себе си… за да се уплашиш.

Големите любовни истории започват с шампанско и завършват с билков чай.

И бездушният е способен да бере душа.

От всяко дърво свирка не става, но политик – може.

Как да ти вляза в положението, като няма свободно място?

Гледам много надалеч, но нищо не виждам.

С жената се разбираме много добре: почти не се виждаме!

Как да се позная, като всеки ден съм различен?

Някои са учили медицина, за да вземат по-бързо здравето на другите.

Това, че понякога се питам: „Ами сега – накъде?“, не означава, че ще тръгна във вярната посока.

Ако човешката злоба беше атомно гориво, проблемите на енергетиката щяха да се решат завинаги.

Не се влюбвам в себе си, понеже не срещам взаимност.

Колата ми харчи 6 на сто, жена ми харчи 100 на сто.

От време на време мразя себе си, а другите ги мразя по всяко време.

Докторът ми предписа лекарства за 100 лева – и веднага оздравях, преди да ги купя.

Разведох се със себе си поради несходство с характера ми.

В началото беше словото, а накрая е опелото.

Здрависването е размяна на вируси. Сигурно затова японците се кланят един на друг.

Има неща, които са вредни за вашето здраве. Едно от нещата – това сте самите вие.

На медицинската сестра ѝ зачислиха микроскоп, с който да си гледа заплатата.

Невежеството е като Космоса: постоянно се разширява.

На някои още с раждането им е заложено да им липсват първите седем години.

Няма нужда да пращаш някого по дяволите: просто го прати да гласува.

Чака ни добро бъдеще – само не знам къде ще ни причака.

Някои наричат глупостта си „разлика в мисленето“.

Да останеш невежа – и за това се иска сила на характера.

За любовта се пее много, защото не е за разправяне.

Когато медицината е безсилна, спасение дебне отвсякъде.

Има клюкарки, които знаят и бъдещите клюки.

Кой казва, че съм загубен? Вече си имам GPS!

Искам да направя рекламация на живота си: пробутали са ми менте.

Който пее, не знаеш какво ти мисли.

(В миналото е било „Който пее, мисли добро“ – сега не се знае какво пее и какво иска да каже…)

Толкова много дългове имаше, че избяга в другия свят – и там живя много дълго.

Ако знаеше колко хубави приказки ще кажат за него, нямаше да умре.

Когато съм раздвоен, ям за двама.

Съпрузите имаха една и съща гледна точка: гледната точка на съпругата.

Времето лекува… стига да не ти е минало времето!

Скромен съм, но не ми личи.

Поради мъгла в главата, полетът на мисълта се отлага.

Мисля – значи не ставам за депутат.

СМЕШНИ АФОРИЗМИ

Продължение

(Трета идея за размишление)

Да живееш до 100 години със 100 лв. пенсия, доказва, че гладът е лечебен.

Не хвърляйте бисери на свинете – получават разстройство!

Теорията, че сме произлезли от маймуните, не е вярна, защото маймуните не пият кафе.

По-скоро вярвам в любовта между русалка и акула, отколкото в демокрацията.

На всички не мога да угодя – затова угаждам само на себе си.

Готов съм да легна, но само в Ноевия ковчег.

Учеше се от грешките на другите, но си трупаше и свои.

Всеки се самозаблуждава според възможностите си.

У човека има неизчерпаеми резерви на неразкрити недостатъци.

Пренесохме от чужбина положителния опит. Сега се чудим какво да го правим…

Както е тръгнало, правителството ще поиска оставката на народа.

Мързелът няма почивен ден.

Здравите умират от болести, а болните – от лекарства.

Той имаше много камъни в бъбреците и един камък – на шията.

Ракията е складирана в кръвта му – ще си я вземе в другия свят.

Отмениха смъртното наказание, но остана наказанието да се живее.

Минаха по „моста на въздишките“ и стигнаха до „стената на плача“.

Цените са европейски, заплатите са африкански, мечтите са американски… а животът е български.

Светът е малък – няма място за по-големи трагедии.

Опознай роднините си, за да намразиш родината си.

Понякога в главата ми идват такива мисли, че ми идва направо да ги арестувам.

Еврика! Открих нови слабости в себе си!

Всичко, което съм изгубил през живота си, го оставям на идните поколения.

Съществувам – да му мислят другите!

Сам съм си достатъчен, за да мога да скучая. Други досадници не ми трябват!

Щом мечката е в гората, значи, и кожухът ѝ е в гората.

Свалете този, който се е обесил: стига се е люлял безплатно!

Ето го триединството: първо – глупави усилия; второ – голям апетит; и трето – тежко безсъние.

Ехидната усмивка казала на щастливата усмивка: „Изглеждаш ужасно!“.

Удареният от гръм – ударен ли е, или е гръмнат?

Късметът действително е сляп, щом не ме вижда.

Не е вярно, че съм влюбен в себе си – аз направо се обожавам!

Пази ни, Боже, от глупаци, които са готови да дадат най-доброто от себе си!

Когато гледам миналото си, се ужасявам; когато гледам бъдещето си – направо ми се умира; а настоящето – направо не го искам!

Не беше самотен, защото все спореше със себе си.

Откакто се ожени, започна реално да вижда „летящи“ чинии.

Трябва да ми плащат „вредни“ – вече осем години живея със себе си.

Работим с 5 % от мозъка си. Представете си колко глупости щяхме да сътворим, ако работеха и другите 95 %!

Стоножката се замислила: „Какво ли прави седемдесетият ми крак?“.

Селянин между двама адвокати е като риба между две котки.

Не му стигнаха парите за предписаните лекарства… и това го спаси.

При сключването на брак, любовта не е задължителна.

Влезе му муха в главата – и си заживя там.

Всички емигрират при Дядо Господ.

При среща младите говорят за любов, а старите – за рецепти.

Вдигнаха пенсията ми с един килограм розови домати.

АУМ

---