Елеазар Хараш – Лекции Том 27: Гласът на Словото 2016 г.

Елеазар Хараш

ГЛАСЪТ НА СЛОВОТО

Окултни лекции, държани в град Варна през 2016 г.

Варна, 2017 г.

Лекциите в настоящата книга са били изнасяни изключително и само в устна форма. В това издание редакторите са се старали максимално да съхранят автентичния стил на тези лекции, поради което в тях са оставени някои думи и изрази от разговорната реч.

ПРЕДГОВОР

Словото е Дух

Словото е Древна сила. Тези, които са го познали, са станали цивилизация, а които не са го разбрали, са си останали народи.

Древното Слово е Богоподобие – наричали са го „Жрец“.

Само съществата на Словото са придобили Истината, защото самата Истина ги е обучавала.

Бог е Гласът на Словото, останалото е само говорене.

Древното Слово е Дух, слязъл от Мистерията.

Словото е слязло от Тишината, за да разкрие Безкрая.

Словото е неизвестна наука в света. Сам Бог го открива на тези, които е избрал.

Грехопадението е падение в словото.

Тези, които не са познали Словото, са станали хора, а тези, които са го познали, са цивилизацията – те са свободни Духове.

Словото е Великият дар на живота – то ни е дадено, за да се преобразим от хора в свободни Духове.

Елеазар Хараш
Варна, декември 2016 г.

АУМ

5 април 2016 г.

ВАЖНИ НЕЩА

(Лекция 1)

ДОСТОЙНСТВОТО

(Първа идея за размишление)

ВАЖНИ НЕЩА

Продължение
(Лекция 2)

ТЕСНИЯТ ПЪТ

(Втора идея за размишление)

ЧИСЛАТА

(Лекция 3)

ЧИСЛАТА

Продължение
(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим главно, почти всичко, за Учителя.

ВАЖНИ НЕЩА

(Лекция 1)

По същество, Бог е Любов, но без Истината не можем да познаем Бога. Що е Истината? Това, което прави нещата ясни и понятни в света. (Ясни, разбираеми.) Дето Истината влезе, казва Учителя, всичко може да се уреди. (Значи, там, където стъпи Истината, там, където влезе, всичко може да се уреди.) Истината не може да се вложи в омърсено същество.

Търпението е най-разумното качество на човека.

(Тука само малко ще обясня: Значи, търпението е най-разумното качество на човека. Много хора са развалили много неща с нетърпение, дори и хубави неща. Но в търпението всичко узрява. И който си го наложи като дисциплина, той след време ще може да преодолява и злото – защото, който изтърпи злото, той вече го е преодолял; а самото търпение означава силата на Любовта.)

Да вярва човек, това значи да търпи. Търпението е качество на вътрешно богатия човек – оня, който е добил самообладание.

Ако не обичаш Бога, ти не можеш да обичаш никого. (Значи, от тук тръгва мярката.)

Ако някой болен човек може да носи един диамант, той ще оздравее.

Ще обясня. Диамантът е Древен спомен от стария Космос. Тогава той се е наричал Дехарон, на Древния език – Дехарон. Става въпрос за прозрачните диаманти. Дехарон означава сгъстена, пречистена вода. И Учителя казва, че те са написани книги, Писания от Висши Същества. Родени са от особено голям взрив и те са устояли поради своята велика твърдост и неизменност. И ако тази идея влезе в съзнанието на човека, случва се развитието. Идеята Дехарон означава: Бъди верен до гроб на Бога! Не на някого, а на Бога.

И така, Учителя казва: Любовта изисква нещо повече от жертва. Жертвата е само закон за изкупване, изкупление на нашите грехове. Когато човек изгуби своята Чистота, той може да я възстанови само чрез жертвата; но за да задържи в себе си Любовта, той трябва да пази Свещено правилото на Великата Неизменност. И друго: Да обича, без да очаква да го обичат. Това е новата Любов – и чрез тази Любов, ти си свободен, нямаш противоречия и разочарования. (Но това не е лесноразбираемо даже и за духовните хора – понеже са свикнали да очакват. Без да познават кармата, те просто искат, но не знаят, че когато обичат, Бог тече в тях и някога ще им даде Великата Пълнота. Понеже не разбират нито Брахмачария, нито смисъла на това.)

И Учителя казва: Любовта – в дълбокия смисъл – ще остане неразбрана за вечни времена. (Това важи и за Боговете. Те също я проучват и също има неща в нея, които не знаят.) В неразбирането се крие красотата на живота. (Знаете: когато нещо е разбрано, хората го умъртвяват – като приказка с край; но когато няма край, не можеш да го умъртвиш, не можеш нищо да направиш – нещо се изплъзва.) В неразбирането се крие красотата на живота. Защо в неразбирането? Защото разбирането разваля нещата.

Дълбината на Любовта е скрита от човешките очи и от Ангелските очи, и от очите на Боговете. И казва още Учителя: и от очите на най-съвършените Същества. Това е голяма Тайна, заключена в Бога. (Разбира се, на друго място Учителя казва, че Бог не е Любов – Той е нещо по-Дълбоко, Той много, много я превъзхожда; но понеже в световете няма мярка, с която да Го разберат, по-скоро – да се приближат към Него, Той е създал Любовта, за да пътуват към това приближаване. След време ще има друга мярка, но Любовта е подготовката.)

Лошите и добрите хора не са вън от вас. Лошите хора – това са вашите лоши мисли и чувства.

Никоя религия не може да ви спаси, ако нямате Любов.

Няма нищо в света, зад което да не е скрит Бог.

Чистият човек не може да се провали, при каквито и условия да е поставен.

Казва Учителя (една формула): Ще се подобри положението ми. Служете си с това изречение, когато ви е налегнало отчаяние.

Празното време разваля живота. (Значи, ако човек няма дисциплина да си организира деня, да си планира нещата, туй „празно“ време ще почне да прониква – и то почва да разваля живота.)

Когато човек работи за Бога, той никога не е сам. С него винаги върви някой друг, който всякога го пази и му помага.

Когато никой не може да ви помогне, можете сам да си помогнете – това е философията на живота.

Любовта е Слънчева енергия, а обичта е земна.

Ако Бог не взима участие в нашия живот, нищо няма да излезе.

Ако Любовта е в тебе, нищо отвън не ти трябва. Вие страдате, защото търсите Любовта отвън.

В Божествения Живот се разрешават всички задачи.

Искай от Бога само това, което не те ограничава.

Казвам: Стремете се всички да уредите своя вътрешен живот!

Който разбира, ще му се говори; който не разбира, ще се учи от своите опитности.

Всеки, който има Любов в Душата си, ще се намира под Великия Божий Промисъл, Той ще го ръководи.

ДОСТОЙНСТВОТО

(Първа идея за размишление)

Достойният човек – той се съобразява само с Бога, а не с обществото и света.

Достойният човек е Син на Истината и Воля на Истината на Бога: той е създаден от Волята Божия. Той е голям Бдител над всяка своя външна и вътрешна постъпка и затова нищо не може да го изкриви в Пътя. Той живее в Тайната на поведението – това е неговият Дом. Тука той е в постоянно Единство с Бога; тука той е част от Божията Власт. Достойният е в Живота на Бога, а не в себе си, нито в света. Самото Достойнство е вид Мъдрост – това е Мъдростта на Древното Начало. Достойнството е повече от благородството. Благородството общува с Любовта – и когато то узрее в нея, после ще получи позволение да влезе в Достойнството, да общува с Истината. Истинското знание идва само при Достойния човек. Благородството е глас на Душата и на Чистотата, но Достойнството се намира в Чистия Дух. Благородството е израстване, Достойнството е зрялост. Достойнството е Древно: то е било Мировият Език на Древността, на Боговете. Достойнството в Древността е било съхранено само от тези Същества, които са били изцяло съсредоточени в Бога – а тези, които са отпаднали от Бога, чрез много изпитания, е трябвало до доказват своето благородство продължително, докато узреят и съумеят да се върнат в Достойнството.

Тука за малко ще се отклоня: скоро имах едни лекции за Древните цивилизации – само искам да кажа няколко неща, тъй като много хора говорят за някакви „човечета“, „зелени човечета“, „маймунки“ и т.н. Значи, Древните цивилизации нямат нищо общо с тез неща – онези, другите пътеки, те са подвеждане, игри на астрала. Древната цивилизация, въобще Древните цивилизации нямат минало: те имат Древност, нямат никаква история. История означава ограничение, означава начало и край. Те имат Безупречност: никога не са падали в грехопадение и не са изневерявали на Бога – никога. Те никога не са били човечество, не живеят във Вечността – те живеят в Безкрая, и т.н. След време ще говорим. Искам да кажа: Това е Великото Всемирно Братство – и всички, които са се отклонили от него, са станали човечество. Древните от Великото Всемирно Братство са построили пирамидите в Атлантида и после се прераждат в Египет и продължават. Те са наистина истинската Древна Цивилизация. Никакво разрушение няма там. Те слизат и се връщат. Разрушенията важат за тези, които искат да минат за „цивилизация“ и се правят на „цивилизация“. Всички Висши Богове са недосегаеми. Слизали са, показвали са, ръководели са и са се връщали – там не може да влезе никакво разрушение. Накратко исках да ви кажа нещо.

Древните слизат от мястото на Древността – и ще обясня. Думата Древност означава Той самият, Той Единственият – те са в Него. Те винаги са живели в Божията Воля – Древните, Боговете – и Той живее в тях. Той, Който е преди миналото и преди историята, преди настоящето и бъдещето, Той е преди въздуха и преди водата; Той е Древно съществуващият и превъзхожда всичко. И затова, който се завърне в Него – разбира се, чрез позволение от самия Него – той е станал Достоен и не се нуждае вече от нищо друго, включително той не се нуждае от бъдеще. Древният Тот, Хермес, казва, че когато човек се завърне в своята Божественост, той се е завърнал в Древната цивилизация. Не Духовност, говорим, преди ви казах – Чистата Духовност е най-ниската степен на Истинското развитие; Божественост е друга степен… Той вече не се нуждае от нищо друго, Достойният човек – и от бъдеще. Защо? Бог превъзхожда бъдещето; никой разумен не търси бъдещето. Разумният търси само Бога. Бог е целта, а не някакво бъдеще – но трябва да станеш Достоен за Него, Достоен за завръщане и за сливане с Него.

Достойнството е от Древен род, родът на Боговете – когато човекът е бил още Бог, преди да се е отделил и да си е въобразил, че може да живее самостоятелно и без Бог. И сега човекът е само Бог в развитие, продължително развитие, дълго развитие, докато някога се върне; той има много да догонва, да догонва нещо, което е било изпуснато – и това е Достойнството.

Достойнството е Дух. А Духът какво е? Духът е Съвършеното Тяло без тяло.

ВАЖНИ НЕЩА

Продължение

(Лекция 2)

Ако искате да изпълнявате Волята Божия, непременно трябва да заместите религията с Любовта.

Ако хората не боледуваха, щяха да се натъкнат на големи нещастия. Опасността, на която човек се натъква, е в самия него, а не отвън. Тя идва от вън, но тя се намира в него.

Страшна е Истината за неподготвения човек.

Хиляди очи те гледат и в светлината, и в тъмнината – но те мълчат, нищо не казват.

И казва Учителя: Аз още не желая да бъдете щастливи. Защо? Защото, при сегашните ви разбирания, щастието ще се превърне в нещастие.

Само онзи има силна воля, който може да се откаже от злото.

Кой с когото е свързан, носи последствията на неговия живот, включително и от миналото.

Силата на човека е във вярата му и в разбиранията му. Що се отнася до уреждане на живота, други Същества вършат това. (Значи, човек, ако е отдаден на правилното, на Правилността, има Същества от Горе, които ще уредят живота му. Ако той сам го урежда, накрая ще се окаже, че нищо не е уредено – и той не може и да се уреди.)

Без Морал рухва психическото здраве. (Въобще психизмът се намира там. Липсата на Морал и Чистота – и вече човек е или религиозен, или психичен.)

Когато избирате лесния път, всъщност вие се натъквате на най-мъчния път.

За да не попадне човекът в пропастта, Бог му изпраща страдание. (Тука само ще загатна, че тероризмът спасява човечеството от страшни злини, от големи наводнения и земетресения – тероризмът в сравнение с тях е „цвете“. След време, ноември, ще говорим за това. Спасението от тероризма е живот в Бога – но тука няма да се спирам подробно; само искам да ви кажа, че той е голям целител на материалното мислене. И ако човек заживее в Бога, тероризмът не го засяга, не може да го докосне. Но по-нататък ще ви обясня защо работи той и как работи, и как да сме настрани от него, тъй като той е също много слаб – така както е слаба сламата срещу огъня. Тероризмът също се страхува от Бога и никога не знае какво как ще стане. Но някои терористи изпълняват… Всъщност Ислямът и тероризмът – това е Божият Гняв. В Библията има повече от 150 стиха за Божия Гняв, отделно – за войната, и отделно Христос казва: „Не дойдох да донеса мир, но война“. Бог казва още по-опасни неща. Коранът е беден в сравнение с това, което казва Библията, и затова ще говорим и по този въпрос след време – защото, който го разбере, ще разбере, че няма право да осъжда Божия Гняв; защото, който го осъжда, той ще попадне в този Гняв, в тъмнината. Всеки, който осъжда, без да разбира нещата… Затова реших: ноември – компромис, една опасна лекция, макар че няма да е само тя, но за да разберете… Защото, който е разбрал Дълбоко, няма да прави грешки. А който осъжда Бога и посяга на Бога – от това по-голямо зло няма.)

Прав е само онзи, у когото Бог живее.

Страданието поставя човека в Пътя.

Любовта никога не зависи от външните условия. Тя идва от контакта на човека с Бога.

Който прилага Закона на Любовта, има един белег – той малко говори и много върши.

Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка в миналото. Любовта между хората не се проявява само един живот.

Ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, трябва да знаете, че той ви обича. (Няма значение как изглежда външно това. Няма значение в кой свят е този човек. Връзката е стара или Древна.) Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.

Събудѝ Бог в себе си – и ще оздравееш! (Това е Тайната на всяко лекуване. Хората мислят, че лекарствата лекуват – няма такива лекарства! Бог е лекарството, Божието Име е лекарството – и колкото повече го повтаряш, Бог може да докосне лекарството или да те излекува без лекарството. Но какво се случва с болния? Тука пак малко се отклонявам. Не оздравява болният – оздравява нещо в мисълта му. Това е важното: нещо се подобрява в мисълта му – и после, естествено, и нещо в здравето му се подобрява, дава му се. Но първо човек трябва да излекува нещо в мисълта си; защото, ако там е упорит, всяко лекуване е забавление. После ще дойде друга болест, по-тежка, и ще стане една игра: цял живот на болести и здраве. Така действа умът.)

Най-важният въпрос в живота – това е Бог. Само за един миг да Го замениш с църква, религия, учение, с някой човек и каквото и да е – ти вече си се отделил, ти вече си в застой, ти си вече лишен от развитие. Целуване на икони, палене на свещи, кадене на тамян, принасяне на жертви – това е отдалечаване от Истината. Не това е същественото. И сто вола да принесеш в жертва, няма да се приближиш към Бога.

Лекарят никога не може да лекува, той може само да облекчи. Решението за излекуването на човека се решава от Бога. Единственият е Бог, Който лекува: Той дава позволението. (Няма значение с какви специалисти си заобиколен.)

Във всяко нещо е скрит Бог.

При големите страдания, създай на ума си работа. (Учителя дава един метод: умът да е зает с нещо хубаво, нещо Духовно.) Значи: При големите страдания, създай на ума си работа, която изцяло да те погълне.

И Учителя казва:

Аз не търся щастие от хората, защото Аз познавам Бога.

Ако вършиш Неговата работа, ти си под защитата на Неговата Мощна Сила.

Чудни са хората, като казват, че трябва да отидат на църква. Бог е Дух – и само в Дух и Истина трябва да Му се кланяш.

Цялата Вселена е вътре в Бога, а Бог е извън нея – защото тя е ограничение.

Без Бога, животът не е Живот.

Бог е нещо повече от реалността. Той е Същество извън всяка субстанция. А що се отнася до Абсолюта – Той никога не е идвал в човешка форма на Земята. Слиза, проявява се, но никога не е слизал в човешка форма.

Кога познавате, че Бог Се е вселил в човека? Един от признаците за вселяването на Бога е, че човек става господар на всички свои мисли, чувства и постъпки, желания. (Пълен господар – не донякъде. Това е белегът, че Бог господства и владее в човека.)

Грешката на хората седи в това, че човек има по-голяма любов към желанията си, отколкото към Бога. Вследствие на това, човек изгубва смисъла на живота.

Любовта към Бога – това е Абсолютната Реалност. Любовта към ближния – това е относителната реалност, това е въпросът, поставен на второ място.

Да видиш Лицето на Бога, това значи да придобиеш белега, диагнозата (ако си Го видял наистина!) – Вдъхновение за цял живот и всичко да се осмисли пред тебе. (Значи, тука не говорим за стремеж – а за Вдъхновение за цял живот! Не като поетите: „Дойде ми, написах нещо, ама днеска нямам вдъхновение“. Идва му вдъхновение, но то е взето назаем от някой Ангел или някой друг.)

ТЕСНИЯТ ПЪТ

(Втора идея за размишление)

Ако искаш добрите последствия в живота, търси Тесния Път. В Тесния Път всичко ще се превърне на Добро. Да си в Тесния Път, това е Велико призоваване от Божествения свят, казва Учителя. Широкият път изисква дълга еволюция и много прераждания, многобройни прераждания, а Тесният Път е съкращение на всичко това. Тесният Път не е еволюция – той е интензивно, Духовно, осъзнато развитие. Широкият път лъкатуши между самопогубване и самовъздигане. Той е ден и нощ, а Тесният Път е ускоряване на Чистата Духовност.

И Учителя казва: Една Моя лекция (става въпрос за разбрана правилно, прочетена правилно и изпълнена!) спестява 25 000 години прераждания. (Говорим само за една лекция, защото тука говорим за опита на Старец, Същество с опит от милиарди години, и затова нашият опит е беден – и Той е наша мярка. Значи: 25 000 години прераждания.)

Тесният Път е съзнателен, той е съюз със Свещените сили, той е труден, осветителен и благословен Път. Тука човекът се пресътворява; тука той не чака Новия свят, а самият той става Новият свят. (Той не чака никакво бъдеще, той отсега живее в Бога, а това е по-дълбоко от бъдещето.)

Само в Тесния Път се намира истинският Живот – и онзи, който иска да придобие истинския Смисъл на Живота, само той ще намери Тесния Път.

В Тесния Път Истината те умъртвява, Тя унищожава твоето зло, твоето его – и те съживява, възкресява за Висшето. (Както става на Богомилските клади – пълно унищожение и краят на света. Кладата е тотална връзка с Бога. Това е само за Избраните.)

Малко ще се отклоня. В Древността Бог е подложил Дявола на големи изпитания. Когато накрая го подложил на огън, Дяволът не издържал. Ето защо Богомилите са избрани на Кладата, подготвяли са се дълго. Това е Духовна цивилизация, няма нищо общо с религия. Тя показа на България и на света Дух. Не ум, не сърце, не религия, не психика – а Дух. И на Кладата те победиха света, победиха ума, победиха сътворението, победиха Дявола. Бог знае защо ги постави на Кладата. След време ще говорим за Великата Ерес през ноември – това е Великата Истина. Най-големият грях на света и на Църквите е, че нарекоха Истината „ерес“. По-голям грях от този няма как да се случи. Той ще се плаща хиляди и милиони години, защото това е отричане на Бога. Бог изпрати Богомилите да повдигне, подаде ръка: те бяха ръката на Истината. И разбира се, много ги приеха – но тези, които не ги приеха, останаха в гъстата материя.

Проблемът на хората е, че не искат да бъдат унищожени. (Значи, те искат да възкръснат, искат да отидат на Небето, но не искат да умрат, не искат да живеят по този Закон на Бога. А Бог първо трябва да те унищожи, да унищожи и най-малкото зло в тебе – и да има смисъл от Възкресението. Искам да кажа: Смисълът не се намира в този свят, нито в другия свят. Смисълът е Отвъден. Той се намира в Бог и в Истината. Тези, които го търсят в този свят и в другия, в задгробния, никога няма да го намерят.)

Тесният Път е чиста Духовна и Божия Любов, а не религия. Във всички времена и епохи не е имало случай, когато Чист Дух да търси религия. Той винаги е търсил само Бог и никакво отклонение. Само Бог – това именно е Тесният Път. Християнството е широкият път. А в широкия път, Учителя казва: там учителят не е Христос. Друг учител работи там – и той дълго време ще ги отклонява, поради дълбоки причини.

Религията е широкият път. Манастирите са били междинен път, но и там е сложно – т.е. отделни единици хора, отдадени чисто и напълно; т.е. те са монаси на Истината. (Дали ще са в манастир, или не – няма значение. Но много монаси са се крили в манастирите, за да избягат от света, да избягат от себе си, да избягат от изкушенията, но те носят изкушенията в себе си. Няма бягане от себе си – но когато отидеш при Бога, с голяма Любов към Бога, тогава и манастирът е намясто, и светът е намясто, и всичко е намясто.)

Учителя казва:

В думата Път е скрита Любовта – и няма друг Път освен Божествения.

В Тесния Път тече Истинността, Любовта, Смирението, Вдъхновението – и тука няма показ. Тука има скромност и Смирение. (Казвам скромност, защото скромността е подготовка. Тя още не е онази точка от чиста Прасветлина. Смирението – да. Но скромността е подготовка, тя пътува към тази точка. След време ще говорим за Тайната на точката.)

Всички Адепти, всички Велики Учители са минали по този Тесен Път и затова те имат правилния опит, Мъдрия опит, а не човешкия опит.

ЧИСЛАТА

(Лекция 3)

От Учителя:

Числата са Древен Език на Духа. Числата от 1 до 10 са най-дълбоки, те са от Древния род. Те са Древна верига от трептения, трептящи Същности. Десетте числа – това са първите 10 Сили на Бога, Десетте пътя: 10 Негови идеи, качества, 10 погледа.

Числата си имат свой Таен Живот. Те са слязла видимост на идеите и Замисъла на Бога. Различните числа, както ще видим после, някои се комбинират и могат да бъдат големи пазители, големи помагачи на човека.

Числата са Същества от потаен свят, слезли да движат развитието. Всяко число е съставено от строго определени трепети.

Великият Сътворител на числата така ги е устроил, че те да служат на определени качества, които пък в определено време се превръщат в Свобода.

Числото 1 е Вечност, която вижда Безкрая – качеството, което вижда Вечността и Безкрая и което работи за тях. Това качество иначе е Вдъхновението. И Учителя казва: Вдъхновението е качеството на истинския Живот. (Значи, не смирението, за амбициите не говорим и за копнежа не говорим, аз съм ви обяснявал: амбициите са тежкият път на ума, пътят на провала; копнежът е от сърцето (само припомням); стремежът е от Душата; Вдъхновението е от Духа. Искам да кажа: Ученикът се движи между стремежа и Вдъхновението.)

Десетте пътя, десетте числа:

Единицата – Вдъхновение и чисто творчество;

Двойката – число на работа, усърдие, стараене;

Тройката – равновесие и успокояване;

Четворката – движение и търсачество, Търсач на Същността;

Петицата – Чистота и позволение за пътуване към Любовта;

Шестицата – стремеж, откриване на тънкости;

Числото седем – освобождение и Свещено знание;

Числото осем – Висш контрол, самодисциплина;

Числото девет – Достойнство и Път към завръщането;

Числото десет – Пълнота и блаженство.

Ще обясня.

Вдъхновението се ражда от върховния дълг постоянно да търсим Бога. И Учителя казва: Вдъхновението е най-великият закон, който съществува в живота.

Учителя обяснява: Някои казват: „Аз се вдъхновявам!“. Не, не – ти си внушаваш. Вдъхновението идва само от Бога. (Понеже има хора, които си самовнушават и мислят, че това е Вдъхновение. Ти си внушавай, някога може да се случи – но докато не се пречистиш, колкото и да си внушаваш, Вдъхновението ще се отлага. Вдъхновението идва само от Бога. Не става въпрос за Ангели или за напреднали Същества. Тука тече Бог и не става със самовнушение.)

Второ, двойката: тука е човекът – стремежът, човешкият стремеж. Тука е прокопаването на себе си. Тука се постигат или съмнението, или Пътят към Смирението, бавният Път към Смирението.

Тройката е равновесието. Това означава, че тука разумността трябва да узрее. Това се случва чрез трептящата почит към нещата: предмети, хора, животни и т.н., и т.н.

Четворката е наречена по друг начин Разбудителят. Тука мълчанието е подготовка, важна подготовка да разбереш четворката.

Петицата – тука е Духовният стремеж. Тука вече Любовта се издига на по-висока степен, пътува към Бога. Тука вече се заражда Духовен, изчистен стремеж. Тука се запалва динамичното търсене. Тука започва да се заражда постепенно и овладяването на себе си, и отделянето от света.

Шестицата – тука е търсенето и откриването на Душата: ако не я откриеш, оставаш в другото значение на шестицата, което означава кръстопът. Затова тука се иска много твърд, разумен избор.

Седмицата – тука Словото се разглежда като Храм. Тука много се държи на Словото, в седмицата. Тука се извайва Словото.

Осмицата – това е висок контрол, концентрация, умение да се събираш. Тука е Дълбокият вътрешен мир, защото тука умът е пленен. Тука се намира и себепроникването, и себеразвитието.

Деветката – тука медитацията е чиста и тя не е само в Тишината, тя е нещо като музика сред шума. Тука е виждането на Скритото.

(Има хора, обяснявал съм преди, спомням си в София един разговор: „Отидох на Рила на една хубава полянка – голяма тишина, голямо вдъхновение“. „Ами, викам, това е тишината и вдъхновението на полянката, то не е твое. Когато си в шума, сред света, където бучи, където стават катастрофи, където минават коли на „Бърза помощ“ и т.н., да царуваш, да си в Покой – това е Тишина, това е разбиране. Другото е една игра, взето назаем. Ти трябва да имаш Тишината в себе си, а не някъде в планината. Може да си ходиш, но трябва да разбереш, че истинската Тишина трябва да влезе в тебе и трябва да си я изработиш сред шума“.)

Десетката – Блаженството. Който го е познал, съжалява пътя на света, удоволствията и тяхната бедност. Тук Бог е открит. Случил се е изразът: Да бъде Твоята Воля. Тука е Блаженството, тука е Пълнотата, която се лее като еликсир върху Избраните – тези, които истински са Го търсили. Не половинчато, не донякъде и да са се отказали – които са Го търсили докрай.

По-дълбоко от всичко това е само Нулата, Мистерията. Но Мистерията не е число – тя превъзхожда числата. Тука, в Нулата, няма форми, няма числа, няма звуци, няма вкус, няма качества. Никакво зло, никакви страдания, никакви пътища, никакви граници. Тя е Безкрайност. Тука даже на по-дълбокото ниво няма Мъдрост и никакви достижения. Нулата е Абсолютна Бездна и от тук е излязла Единицата.

Накратко ще ви кажа защо числото 13 е фатално и защо е число на Вечната Любов. Учителя го обяснява. То е подобно на Любовта: когато разбереш Любовта – тя е благословена; когато не я разбереш, тя става проклятие за тебе. Същото е с 13: числото 1 е Бащата, 2 е Майката, 3 е Синът, 4 е Дъщерята. В числото 13 липсва двойката, липсва Майката, липсва Любовта.

Казва Учителя: Всяко нещо, в което липсва Любовта, е фатално. Ето защо числото 13 е фатално. Много хора и досега се страхуват от него – в него има трудност. Но който е разбрал Любовта, разбира, че това число е велико. Това е число на Вечната Любов – но който има правилно познание на Любовта.

Да се върна.

Нулата е Бездна – от тук е излязла Единицата, Която е Върховно, проявено, Скрито Същество. Първото неведомо движение на Бездната, на Нулата – и Тя е станала Единица. И затова няма друг Бог освен Бога. Бог е слезлият Абсолют, ограничил Се надолу: станал Бог, за да бъде по-достъпен. Пак не е напълно достъпен, не е напълно познаваем, но при Бога има приближване. При Абсолюта е абсолютно недосегаем. Докато Бог, Той е слязъл надолу и е позволил приближаване към Него. Нулата е извън всичко, тя е състояние на Нищото. Нулата е Великата Нероденост, Безначалие. С появата на Единицата вече имаме Начало. Нулата поставила Начало, слязла надолу, ограничила се е: тя пак остава в себе си, но е пуснала Единицата да движи световете. Поставя Начало, но тя пак си остава без начало. Тя се ограничава, но е Безгранична.

ЧИСЛАТА

Продължение

(Трета идея за размишление)

Числата са Тайна на една скрита култура. Числото е вход в собствената си идея.

Само числото 1, казва Учителя, може да те научи на Правия Път. Числата са сили на определени невидими Същества – те общуват помежду си. И както казах, числото 13 е и Свещено, и опасно.

Единицата е Началото на Вселената – нещо, слязло от Мистерията. Слиза и става Начало, Водач. Числото 2 се е явило при разделение, отделяне – когато Единицата е станала на две. Изгубването на Единицата означава изгубване на истинското Знание и означава гибел. Числото две е затворено от неумолимата Съдба. Но Съдбата, казва Учителя, също е Учител. Числото 2, числото на Съдбата, учи хората. Някои мислят, че животът е борба, но аз съм обяснил: животът не е борба, а Дълбочина. Тука, в Единицата, е освобождението от всички проблеми на този свят.

И Учителя казва специални числа. Кои са те?

Едното от специалните числа е едно, две и три, в този ред (123). Те винаги освобождават: ако имаш Свещено отношение към тях, освобождават от беля. Това е Любов, Мъдрост и Истина.

Друго магическо число, казва Учителя: четири-три-пет (435). То дава голяма устойчивост и голямо равновесие. Тези, които искат устойчивост и равновесие, трябва да си напишат това число, да го наблюдават дълго, да го носят в себе си, да го гледат и т.н.

Ако искате да станете истински учен човек, има строго определено число – седем-пет-шест (756). Това е числото, ако човек иска да стане (говорим за Свещена наука) истински учен, а не ученото невежество.

Числото 16, казва Учителя, е много силно: то е Пазител. Слага се зад врати и т.н. То е число, при което Дяволът е много трудно да влезе през такава врата; всъщност не може да влезе, където има числото 16. Но ти трябва да живееш по този Път на Правилността, ако искаш числата, които са Същества, да работят за тебе.

Друго специално число, казва Учителя, е 800. Това е определеното число на Царството Божие. Това число означава, според Учителя, пълна победа на Доброто над Злото.

Разбира се, и числото 1 – то означава, че Бог е най-важното нещо в живота и че Той е първото нещо, а не обществото. Нито семейството, нито религията, нито учението, нито оцеляването, нито живота: преди всички тези неща е Единицата – Бог. При Единицата си Дух; при двойката си човек. Числото 1 е един вид култура; числото 2 е друг вид култура. Но и то все някога ще се смири, защото числото 2 ще се умори от себе си. Защото, без смирение, това число, двойката, няма да има Водач. Тайната на Живота е съсредоточеност, казва Учителя, в числото едно, съсредоточеност в Бога. Числото 1 е Могъща Неподвижност – Тайната на Древния Покой, Заключената Същност. Ако те докосне това число, докоснало те е и Тайното Знание.

Учителя казва:

Учителят е число, повишено в трета степен.

Когато обещае нещо, Бог го изпълнява точно навреме с точност една стомилионна част от секундата. (Така работи Бог като точност. Ще го обясня и по друг начин: някога искате да помогнете на някой човек – нищо не може да направите, ако не е дошъл строго определеният Божий час, Часът на Бога и позволението на Бога. Разбира се, старайте се, молете се, мислете хубаво; но този час, който съумее да го привлече, и този точен миг, той решава явлението – той, и за него си струва да се работи.)

Окултните числа не са за човешкия път. Чистотата отговаря, казва Учителя, на числото 71. Това е човекът, който впоследствие започва да вижда Истината правилно. Това число е Тайната на Чистотата, която позволява след време да виждаш.

Човешката светлина отговаря на мрачно число. Който освети това число в себе си, се отделя от материята, от тъмното яйце. Тука, казва Учителя, е големият майсторлък – да накараш тъмнината в тебе да свети. (Това е майсторлъкът на човека; това е Духовният човек. Умственият човек нищо не може да направи.)

И Учителя казва: Вие сте много близо до Царството Божие: това е една междина, която дели този свят от Онзи свят. Това е една междина, но тя е една стомилионна част от милиметъра. Толкова сте близко и същевременно далече. (Дето казва Лао Дзъ: „Най-трудно се отваря отворена врата“.)

Числата са специални сили на определени Духове.

Например едно число, дадено от един френски познавач на Окултните науки: той дава числото 545 – това отстранява всички вредни влияния, ако си го напишете четливо. Но четворката трябва да я напишете така: (Елеазар Хараш пише с ръка във въздуха, отворена четворка) като чаша – а не така, затворено, за да може в чашата да тече това Същество на четворката. Пет-четири-пет (545), написано красиво, четливо, поставено от двете страни на джиесема или на телевизора и електрически неща, отстранява всички вредни енергии. Според Учителя, това е число на Жертвата. И тези Духове, събрани заедно, те отстраняват тези вредни влияния. Но разбира се, ти също трябва да се пожертваш за една Свещена идея, защото иначе ще се получи една игра на числа. А това не е игра, не е някаква романтика – това е наука, и то Дълбока наука. Тука няма нищо така казано, „между другото“.

И казва Учителя: Любовта е Тайно число в Бога. Тя не общува с църкви, ритуали и човешки действия. Тя общува само с Бога и с устремените в Истината – а другите едвам-едвам ги докосва, колкото да не обезумеят.

Любовта обожествява страданията на преданите и устремените в Бога.

След грехопадението човекът е станал число на хаоса, а Бог е винаги число на порядъка.

Знанието е число, попаднало в капан. Знаещият може всеки ден да чете Библията – и нищо съществено да не разбере. Защо? Защото разбирането е друго число. Разбирането е число на Истинността, а Учителя казва: Истинността е самата Библия. Всичко друго е странично: Истинността е Библията.

АУМ

3 май 2016 г.

АМЕРИКАНСКИ АФОРИЗМИ

(Лекция 1)

ИРЛАНДСКИ АФОРИЗМИ

(Първа идея за размишление)

КИТАЙСКИ АФОРИЗМИ

(Лекция 2)

НЕМСКИ АФОРИЗМИ

(Втора идея за размишление)

ХРИСТИЯНСКАТА МЪДРОСТ

(Лекция 3)

ХРИСТИЯНСКАТА МЪДРОСТ

Продължение
(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим за Мъдростта на народите.

Като казвам Християнската Мъдрост – означава тези, които са напуснали Църквата, които са излезли из коловозите, които са посветили живота си не на религията, не на Църквата и свещите, а на Бога. Това са светци, монаси, Оптински старци1 и т.н. – красива Мъдрост. Не дълбока, както гностичната, но вървяща към нея, пак е дълбока.

АМЕРИКАНСКИ АФОРИЗМИ

(Лекция 1)

Ако искаш да удължиш своя живот, укроти своята трапеза.

Кой е могъщ? Само този, който може да се справи с лошите си навици.

(Тука само ще добавя: ако един човек има лош навик, силен, не му трябват вече врагове: той има враг в себе си. Той самият е враг на себе си и трябва да обяви война на себе си и да тръгне по Пътя, по който да се освободи.)

Нищо нечестно не може да бъде благодетелно и благотворително.

Аз почитам човека – човека, който е способен да се усмихва в беда и да черпи сили от мъката.

Бдителността е подобна на войн.

Обикновеният човек е „музей“ на болестите.

(Спомням си: на едно място Учителя казва, че в Америка толкоз много болести, че вече нямало заглавия, не може да се измислят – и накрая, нарекли ги болестите „Американичи“ – обща дума.)

Препятствията са тези страшни неща, които виждаш, когато не следваш Свещената си цел.

Цената на Свободата е вечната Бдителност.

Най-добрият късмет е онзи, който сам си направиш.

Ако изпълня дълга си докрай, останалото ще се нареди от само себе си.

Опитът винаги идва от грешките.

Мъдростта е да знаеш на какво да обръщаш внимание.

Никой не може да те въвлече в нещо без твоето съгласие.

Великата Твърдост е и Велико Милосърдие.

Най-хубавата музика е биенето на истинското любящо сърце.

Ако ти искаш да се възвисиш, помогни да се възвиси някой друг.

Свободата е големият родител на Добродетелите.

Властта никога не е приемлива за Чистите Души.

(След време, когато говорим за тероризма, ще ви обясня някои тайни на властта. Това е един от най-тежките паразити в света, който е тръгнал от Атлантида и който е изкривил милиони съзнания. Който попадне там, вече е все едно какво мисли: дали мисли положително, или приятно – няма значение, той вече е загазил и навлиза в дълбоки нива на… Но правилно е, защото това е неговият път, който трябва да изстрада – от друга страна – и някога да се откаже напълно от власт и да разбере, че само Бог има власт.)

Колкото по-малко използваш своята сила, толкова по-голяма ще става тя.

Дори и в доброто действие може да се промъкне лош мотив.

Във всяка епоха свещеникът е бил враждебен към Свободата.

(Скоро ме питаха за този празник, той е огромна трагедия, нали, така нареченият „Великден“ – само ще ви кажа, без да се впущам в подробности… Само хилядите и милиони животни, които са заклани, само това, без да казвам другите неща – това е достатъчно да съсипе тези същества, така наречени „хора“ (защото през октомври ще говорим за животните по Учителя, за нашите малки братя); само това е достатъчно и Учителя казва: „Много строг е кармичният закон. Всички тези животни заколени ще се превърнат в бацили, микроби и паразити и ще изяждат човека отвътре“. Но по-нататък ще говорим за тези неща…)

Ако един закон не е справедлив, човек има право да не му се подчини.

Да спориш с глупак е все едно да предписваш лекарство на мъртвец.

Нищо не може да попречи на човек с правилна мисловна нагласа да постигне целта си. Нищо не може да помогне на човек с грешна мисловна нагласа.

Откривам, че колкото повече работя, толкова повече късмет имам.

Един човек с голям кураж е цяла армия – мнозинство.

Използвай времето си добре, ако искаш да спечелиш свободно време.

Усърдието е майката на добрия късмет.

Мързелът е мъртвото море, което поглъща всички добродетели.

(Сещам се, на едно място Учителя казва: „Мързелът – това е знак от миналото за преизобилни грехове“. Не просто грехове, а преизобилни грехове.)

Бог управлява делата на хората, за да ги учи.

Който не е добродетелен, той вече не може да бъде свободен.

Можем да дадем съвет, но не можем да дадем поведение.

Страхувай се от Бога – и враговете ти ще се страхуват от тебе.

Този, който е добър в оправданията, ще се провали.

Много Истина е скрита в тихата увереност.

Няма грешки в живота – има само уроци.

Добродетел, която прескочи една определена граница, се изражда в порок.

(Ако ви е трудно да го разберете, в момента се сещам за примерно: прекалена загриженост. Нормалната загриженост е добре; стане ли прекалена, нещата отиват на лошо.)

Мързелът и гордостта ще те обложат с по-тежък данък, отколкото царете и правителството.

Онзи, който живее разумно и правилно, е научил достатъчно.

Да вярваш – какво значи това? Да вярваш значи никога да не се безпокоиш. (Много точна мярка! Щом се тревожиш, за каква вяра говориш? Няма значение дали има причини, дали има голяма трудност: щом се тревожиш, вярата не е Вяра.)

С голяма дисциплина се решават всички въпроси.

ИРЛАНДСКИ АФОРИЗМИ

(Първа идея за размишление)

Само мълчанието е велико – всичко останало е слабост.

Не казвай „Добър ден“ на Дявола, когато го срещнеш. Може да тръгнат всякакви последствия.

Всеки може да загуби шапката си, когато задуха магичният вятър.

Критикът може да критикува другите, но не може да оправи себе си.

Ако ситуацията е окаяна, полицията може да я направи още по-окаяна.

Мълчаливата уста е мелодична.

Мозъкът на глупака преработва разумността в недомислие.

Божиите мелници мелят бавно, но много фино.

Бог е опасен. (Така мисли ирландската мъдрост. Наистина е опасен, защото е строг. А е строг, защото е справедлив.)

Всякакъв напредък се определя от неразумни хора.

Няма по-искрена любов от тази към храната.

Истината е винаги унищожителна. Религията е винаги забавляваща.

Пазѝ се да не убиеш мисъл, която е нова за теб.

Винаги създаваш онова, към което се стремиш.

Поддържай се чист и ясен, защото ти си прозорецът, през който трябва да видиш света.

Да понесеш собствените си грешки – това е мъката на живота.

Животът не е сложен – ние сме сложните.

Изповедта трябва да ти даде опрощение, а не свещеникът.

Само заблудени хора могат да спорят.

Най-важните събития се разиграват в мозъка и вътре в човека, а не в света.

Това, което ни се струва жестоко изпитание, е прикрита Благодат.

Раната разбира дори и от най-малкото трънче.

Времето е велик разказвач.

Най-доброто средство срещу грижите и стреса е заниманието.

Никой нищо не губи случайно. (Това винаги става с участието на определена сила. Това, изгубеното, принадлежи на някой от духовете и той си го иска – и накрая си го взима.)

От опит знаем, че хората не научават нищо от опит.

Не можеш да заковеш върху стената излят конфитюр.

Винаги прощавай на враговете си, защото нищо не може да ги ядоса повече.

Да направи глупост – това е задължението на глупака. (Наистина е така: от там ще му дойдат уроците. Той трябва да го направи.)

КИТАЙСКИ АФОРИЗМИ

(Лекция 2)

Бъди внимателен в своите мисли: те са началото на постъпки.

За да прекосиш този суетен свят, трябва да знаеш Пътя.

Онзи, който се стреми към изгода, винаги се разорява.

С отрицание нищо не можеш да отречеш.

Власт и изгода, блясък и слава – който не се докосва до тях, той остава наистина чист. Но онзи, който се докосва до тях и не се омърсява, той е два пъти по-чист.

Разцветът и изобилието вещаят упадък и гибел.

Семената на новия живот са скътани в повяхването и смъртта.

Достатъчно е само да се откажеш от съперничеството в света, и никой няма да може да ти съперничи.

Който гледа небето от кладенец, малко вижда.

Когато няма врагове, няма да има и война.

Не се страхувай от тежкия труд, а от леките и празни разговори.

Истинската Тайна се предава покрай Учението.

Когато във волята няма воля, това е истинската Воля.

Който постига Пътя на Меча, не прилага оръжие, а противникът му сам се погубва.

В Пълнотата на живота няма методи.

(Примерно: много хора питат: „Какво да практикувам? Какво да правя?“. Ако ти имаш Любов към Бога, истинска – това е всичко. Всичко друго е без значение. Ако нямаш истинска Любов, може и да практикуваш нещо, но то е… няма голямо значение.)

Когато целостта е разсеяна, се появяват методите.

Когато Съкровеното е придобито, има истинско Знание.

Ако човек твърдо и неотклонно пази Дао, злото и демоните се отдалечават от него.

Мъдрият е Мъдър не защото знае, а защото никога не губи Дао.

Следващите Пътя на Дао са като рибите, хванали се на въдицата. (Няма по-хубаво нещо от това – да се хванеш на въдицата на Истината.)

Озлобените хора са натрупали в миналото голяма глупост.

Тайните наставления са само за определени хора.

Не аз съм този, който живее, а Животът в мен.

Усещането за освободеност – това е Животът вътре в Дао.

Когато се роди Истинното, тогава човек преминава през Прохода.

Лекото сърце – това е, което се придобива от Великата Пустота. (Тоест – от Безкрая. Това, което е казал и Чуан Дзъ: „Лекото е винаги вярно“ – Лекотата.)

Да пречистиш сърцето си – това значи краят на света, светът да умре.

Човешката доброта е източникът на много беди и нещастия. (Човешката доброта. Тука само за малко ще обясня. Шестият Старец казва: „Истината ще порази доброто, защото и доброто, и злото са се провалили пред Истината“. Но ако човек е Истинен, Истината е вече с него. Истината не е с добрия човек – Истината е с Истинния човек.)

Добрият късмет може да вещае нещастие – което, на свой ред, може да е скрита благословия.

Доброто, което се прави, за да бъде видяно, е фалшиво добро.

Седнал да чака заека да се блъсне в дървото и така да го хване. (Става въпрос за мързеливия човек.)

Съдбата се влияе и от добрите дела.

Човек, който не търпи малките несгоди, никога не може да се развива.

Който е роб на чувствата си, не може да е господар на своята воля.

Бедите идват заради натрупано зло.

Не са важни качествата на човека, а следва ли той Дао (т.е. Истината).

Който не следва Пътя, е останка от миналото.

В Учението е важно осъществяването, а не заучаването.

Онзи, който е ограничен във вижданията си, не може да има чисто сърце.

Който обърне гръб на света, ще се сдобие с яснота на мисълта.

Никой не полива планинските цветя.

Разбери Безмълвието насред шума.

Ако водата не се мъти, тя сама ще се избистри.

Желанията и страстите са всякога суета.

Който е лекомислен в постъпките си, ще бъде оплетен в света.

Преданият на Учението отстранява всичко външно – затова той може да съзре Изначалното.

С лошите хора трябва да бъдеш внимателен и строг; с обикновените – мек и строг.

Постоянството на помислите ще преобърне целия свят.

Щом ти е съдба, ще се срещнеш с Дао; щом не ти е съдба – няма да видиш нито далечното, нито близкото.

Човек никога не е беден, ако може да си позволи да се смее.

Усърдието постига невъзможните неща.

НЕМСКИ АФОРИЗМИ

(Втора идея за размишление)

Науката е организирано знание; Мъдростта е организиран живот.

Никакво изкуство не е да предсказваш бъдещето: трябва да отгатваш настоящето.

Разбират твърде малко тези хора, които разбират само това, което може да се обясни.

Възможността не пази от глупостта.

Винаги практиката създава майстора.

Работата, на която си отдаден изцяло – това е солта на живота.

Бог знае на кой какво му трябва. Така Божията Воля пристига навсякъде.

Започни да тъчеш – и Бог ще ти даде конец.

Успехът винаги е бил велик измамник.

Най-страшно биваме превивани и измъчвани от невидими ръце.

Цялата Църква е като надгробен камък: тя прави всичко възможно човекът да не възкръсне.

В съприкосновение с религиозен човек, винаги изпитвам нужда да си измия ръцете.

Накрая човек обича желанията си, а не онова, което е желал.

Допадат ми хората, които не умеят да изживяват мига. Нещата се решават много преди да се случат.

Всички, които са се опитвали да направят света по-добър, са постигнали точно обратното. (Както знаете, пълно е със „спасители“, „послания“, „благодетели“ – и те ще се увеличават.)

Истинската Вяра никога не се е нуждаела от Църквата. (Може да си бедуин в пустинята, може да си в пещерата, можеш да си, където и да си: Вярата е нещо в тебе – не в църквата и не в свещите.)

Истинското Познание е спасението и отделянето от света.

Това, което хората наричат „съдба“, са просто техните натрупани стари безумства.

Това, което те възвисява, се намира в тебе.

Това, което не разбирате – то ви принадлежи.

Животът ще покаже на всеки човек какъв е той и какво представлява.

Истината е Богоподобна.

Вярата е Любов към Невидимото. Доверието е връзка с невъзможното.

Нашият страх е източник на храброст за нашите врагове.

Силна победа е Прощението.

Великите Души понасят страданието винаги мълчаливо. (Там няма да чуете оплаквания, стенания и висок говор. Великите Души страдат мълчаливо.)

Истината не страда от това, че Я признават или не Я признават.

Доброто слово е повече от подарък. (В Исляма казват: „Доброто слово също е милостиня“.)

Да работиш значи да ти е оказана чест.

Животът на човека – това е неговият характер.

ХРИСТИЯНСКАТА МЪДРОСТ

(Лекция 3)

Бог не предвижда нищо – Той вижда. Ние сме тези, които виждаме със закъснение.

Да знаеш как да обичаш враговете си означава да започнеш да разбираш какво е Бог. (Тука искам само да ви кажа, че който обича враговете си, той ще научи неща, които ги няма в книгите. Там, ако съумее да види Бог в тях, ще види неща, за които нито враговете могат да знаят, нито приятелите: там има Тайно Знание.)

Човек ще бъде съден и заради своите мълчания. (Точно какво е премълчавал, как го е премълчавал – там също има съд на вътрешен план.)

Смайващо е, когато Неговата Воля става подобна на нашата воля.

Изкушението не е сляпо същество. То е просветено, но ти не си просветен. (Тука само ще поясня: то идва, за да израснеш в Бога, да видиш какво избираш: дали избираш Бог, дали ограбваш силата на изкушението, или то те ограбва. То винаги ще те изпитва, защото Бог иска да станеш близък на Бога и на себе си, а не на други същества. Така че изкушението е задължително, за да израснеш – ако го разбираш.)

Една благородна Душа никога не изпада в безизходица.

Смирението е стълбата, по която ще се издигнеш до Бога.

Името на този свят е „бягство“. (Този свят е избягал далече от Бог и Истината, затова е в такова положение.)

Прогресът на Душата е в това да правиш от Любов онова, което би правил от дълг.

Ако знаеш да вложиш Бог във всичко, което вършиш, ще съумееш да Го откриеш във всичко, което се случва.

Който не е смирен, той винаги умира по един лош начин. (Тъй като той не може да възприеме правилно Бога и Висшия свят. Отново виждате колко е важно Смирението!)

Щастливи са тези, които са обикнали трудното за обикване.

Не смятай за блажени богатите хора – богатството е опасна пропаст.

Не се страхувай от Ада, а от това да не оскърбиш Бога; защото, ако Бог Се отдели от тебе, това ще бъде по-лошо от Ада. (Тоест – ако Бог те отдели от Себе Си.)

Да говориш за Бога и да не вървиш в Неговия Път – не е ли това предателство?

Оскърбява Бога този, който иска да изследва Неговата най-голяма Дълбочина. (Спомням си, че Мохамед е забранил на своите верни… Когато проучват Бога – да гледат качествата Му, Милостта Му, красотите Му, но никога да не проучват Неговата най-Дълбока Същност. Там, още в Древността, Енох е обяснил: Боговете са пострадали, тъй като са поискали да проучат Центъра Му – и двеста, на които Енох дава имената, са се сгромолясали страшно. От там тръгва и голямото падение. И всички, които се опитат дълбоко да Го проучат, не само че няма да постигнат нищо – те ще се отдалечат. Само Той има право да привлича към Себе Си същества и да ги обучава, но никога напълно не ги обучава в Своята Абсолютна Тайна.)

Пазѝ си езика, за да се просвети и сърцето ти. Този, който не владее езика си, никога не може да има Добродетели.

Самата Истина подтиква човека да търси Истината.

Който пребивава в Истината, той е Богоугоден.

Истината не е дело на говорещия, а на действащия Бог.

Когато има Любов, никога не са нужни заповеди.

Без Любов, всички добродетели са безполезни.

Има случаи, когато думите са по-полезни от мълчанието. (Трябва да ги знаеш и трябва да ги кажеш. Тогава мълчанието е неуместно.)

Похотта и страстта са вкореняване в земното.

Който се бои от Бога, Сатана се бои от него. Страхът Божий – това е реалното очистване на човека. (Тука става въпрос не само да не оскърбиш човек, включително и някакво животно, каквото и да е – нищо да не можеш да оскърбиш. Да нямаш такова качество!) Страхът Божий е дар Божий. При него Бог ти дарява Себе Си. Ако имаш страх Божий, тогава Бог действа в тебе и те учи. (Както и преди обяснявах: това е третият страх, Мъдрият страх. Не човешкият страх, а Мъдрият, разумният страх.)

Предалите се на суетата са уловени от Дявола.

Горко на тези, които се трудят за изправяне на другите, а не работят за изправяне на себе си.

Добро, което се прави за похвала пред човеците, е равно на неправда, равно е на грабеж и на други грехове.

Който е придобил Търпение, той е придобил Упование. Този, у когото няма Търпение, лесно се колебае, не понася обидите, в послушанието е противоречив. Търпението е Мир по време на война. Търпението е Тишина във време на буря. Търпението е безопасност всред клевети и опасности. (И както и преди съм ви казвал, Учителя казва: „Търпението е силата на Любовта“.)

Будният трябва да знае, че е понесъл изпитанията заедно с Бога, а не от себе си. В нашата невидима борба със злото, сам Бог участва и сам Той побеждава. Сам Той побеждава злото – а не ние.

Щастието може лесно да прелъсти и да разврати невнимателните хора.

Бедствията са Милост Божия – казват светците и монасите. Бедствията са Милост Божия. Те са възможност за избавление. Ако Бог поставя хората в бедност, то е заради това – да се изправи нещо в Душата им.

Неразумният човек не получава полза дори от Доброто.

Когато Бог се отделя от нас, злото ни побеждава. Това е Негова Воля.

Мълчанието събира много – многословието разпилява.

Здравето е дар, но този дар невинаги е полезен. (Знаете: един здрав човек може да си направи много тежка карма. Здравето не пречи на глупостта и неразумните неща да се развиват.)

Болестта не е нещастие, а поучение и Божие посещение. Случва се, че Бог посредством болестта предпазва някои хора от беда, която не би ги подминала, ако бяха здрави.

(Сещам се за един монах, който много… така, чисто посветен на Бога, отдал си живота, но имал тежка болест. Много усърдно се молел Бог да го освободи, минали години – никакъв резултат от молитвите му. И в един момент, той казва: „Благодаря Ти, Господи, разбрах: защото, ако беше ми дал здраве, нямаше да има полза за мене и за Душата ми“. Ето го Смирението, ето го приемането, ето как действа отдаденият на Бога. Не казва: „Защо не ме излекуваш?“, а благодари и се смирява. Има болести, на които Господ налага забрана да бъдат излекувани, защото Господ вижда, че болестта е по-нужна за спасението на Душата, отколкото здравето. Хората може да не мислят така, но казвам: това е без значение!)

Болестите ни въвеждат в Божията Любов – освен ако не сме крайно своеволни.

Смирението всякога е по-дълбоко и превъзхожда поста. (Казвам го към тези, които много постят и мислят, че с поста е голямото очистване. Трябва да се гони истинското Смирение.)

Ако страданията не облагородяват, тогава те ще се превърнат в двойно зло. Внимавай бедствията и скърбите да не те откъснат от Бога! Търпението на скърбите е по-високо от добродетелите на човека.

(Тука само малко ще обясня. Ако можеш да изтърпиш една голяма скръб, голяма трудност, голяма тъга, ти изтърпяваш нещо, много дълбоко натрупано от твоето минало – а щом го изтърпяваш, ти ще го преодолееш. Затова Търпението е важно.)

Духовният човек живее извън света. Как тогава ще го видиш и как тогава ще го обидиш?

ХРИСТИЯНСКАТА МЪДРОСТ

Продължение

(Трета идея за размишление)

Когато Бог види, че не желаем земни блага, тогава Той ни позволява да се ползваме от тях – защото тогава ние ги владеем.

(Значи, както виждате, Бог не е против благата, а против невежеството. Затова има Суфи, които имат цели замъци, обяснявал съм ви – но те са непривързани. Той знае, че тоз замък не е негов, че той си е на Бога, и той живее в Бога, а не в замъка. Оня случай, дето ви разказах, за богатия Суфи, дето… Пак ще го кажа, накратко: Отишли двама-трима ученици при един Суфи да ги учи, но като видели в какъв палат живее и колко е богат, и казали: „Тоз не може да ни бъде Учител, той живее в разкош!“ и т.н. Отишли при един беден Суфи в една малка къщурка и казали: „Искаме ти да бъдеш наш Учител, защото другият не може“. Казва: „Грешите! Той е истински Учител – аз не съм“. Защото непривързаният е непривързан. Както и оня случай, когато един ученик отишъл при богатия Суфи – мисля, че се казваше Джунаид – и поискал да говорят за Истината и т.н., и Джунаид му казал: „Добре, напускаме замъка. Напускаме и тръгваме да търсим Истината“. След сто-двеста крачки ученикът казал: „Извинявай, забравих си чашата за просия, искам да се върна!“. Суфи му казал: „Аз забравих целия замък, ти – една чаша! С тебе няма да търсим Истината!“. И го оставил. Значи, Суфи е непривързан. Суфи – това е Тайното Знание, и думата Суфи означава Чистота. Това е Тайната традиция на Суфите, Тайното предаване на тези неща. Суфи означава Чистота – и точно това е Тайното Знание. Но пак казвам: не е лесно да се разбере тази дума. Защото Учителя казва: „Това не е дума от този свят“.)

Бог можеш да Го почетеш само с Духовния си живот, с Правилния живот.

Не хранѝ вражда към някой човек, защото молитвата ти винаги ще отслабва.

Победи себе си – и ще победиш Дявола.

Без Любовта, от нито една добродетел няма полза.

Всичко е от Бога. Той допуска да боледуваме – и Той ни е обкръжил с лечебните способи.

Не виното, а порочната воля произвежда пиянството.

Целителното лечение и средствата ни се изпращат от Бога. (Ако Бог не ги изпрати, каквито и лекарства да са, колкото и да са скъпи и да се наричат „лекуващи“, ако Бог не ги докосне, няма изцеление. Докосне ли ги Бог, значи Той е позволил. Тогава и елементарна билка, дори и да няма тези лечебни свойства, тя вече ще действа. Както оня случай с Учителя, когато един ходил при лекари, какви ли не рецепти, и накрая Учителя му казал: „Вземи там малко зехтин, така, сложи си“. Той даже не можел да повярва – абе казал: „Нямам, Учителю, зехтин“. „Вземи имамбаялдъ.“ Знаете го какво е. И го излекувал със… Защото няма значение средството, а твоята Вяра и Любов към Учителя. Учителя може да вложи силата Си във всяко нещо, а когато ти не си готов, каквито и лекарства да са… Така – между другото…)

Любов, въздържание и молитва – без тях е невъзможно непрестанно да пребиваваш в Бога.

Чистият живот – това е угаждането на Бога. (Значи, всеки може да провери: на хора ли угажда, на някакво общество ли, на света ли, или на Бога. Истинското угаждане е угаждане на Бога – и това е правилният живот.)

Има мир, по-лош от войната. (Преди време го обясних, само за кратко ще го загатна. Хераклит го казва: „Мирът е по-лош от войната, защото ражда застой, а застоят ражда демони“. Войната идва да събуди мисълта на човека, да ги научи как да ценят мира, да влязат правилно в него. И след време, когато го постигнат, войната и мирът няма да ги развалят; т.е. обикновеният живот, въобще човешкият живот няма да може да развали човека, който е постигнал правилен опит и истински мир.)

Доброто може да съществува без зло, но злото не може да съществува без Доброто.

Никой не може да попречи на Божията помощ: нито хора, нито демони. Пречка може да бъде само човешкото безверие и самият човек.

Благият Бог оставя демоните да действат за известно време срещу нас, докато си изработим чистите духовни качества, които са необходими за Небесния Живот. (Спомням си даже, Иван Рилски много пъти се е отчайвал: „Бе – казва – Господи, кой ме доведе в таз пустиня: Дяволът ли, Ти ли?“. Пак отчаяние… Това е път, през който се минава, докато укрепнеш. Така Бог израства: чрез падане във вярата, падане във волята; но след много падания и с Любов към Бога – накрая Бог израства правилно в човека.)

Когато вежливостта е светска, тя погубва простотата.

Молете се и не се вълнувайте от сухотата на своите молитви, но чакайте с търпение Бога. Това, което най-много безпокои демоните, е постоянната молитва. Това е най-голямата тревога за тях. Молитвата е по-висше творчество от всички видове изкуства и науки. По-висше творчество от всички видове изкуства и науки!

Смирението е самоунищожението на гордостта.

Ако вие, светските хора – казва един монах, – осъзнаете опасностите, всред които живеете, щяхте да се молите десет пъти повече от нас, монасите.

Ако ти се молиш много, но си осъдителен, ще дойде ден, ще кажеш: „Бог май не чува молитвите ми“. (Осъдителният човек, критикуващият човек посяга на Великия План на Бога – защото навсякъде действа Бог, в целия свят. Примерно: да критикуваш Исляма и тероризма значи да критикуваш земетресението и наводнението. Никаква логика! Бог пак ще действа, защото Той позволява. Той знае къде какво да позволява. В момента на най-малката критика (не забележка – критика!), ти вече се изпъждаш, твоите молитви стават слаби. Затова трябва да знаеш кое е критика и кое е забележка.)

Смирението е особен дар Божий, който осмисля живота.

Всяко изкушение изпращай с добри помисли.

Бог винаги знае мярката на твоите сили.

Ако ние се съблазняваме, това означава, че злото не се намира вън от нас: то е вътре в нас.

Дяволът обладава не сила, а злоба. Бог обладава силата.

Човекът на истинската Любов не осъжда враговете си, когато са попаднали в нещастие.

(Тука случката, която ви разказах за един монах, пак ще я повторя.)

„Много се молих Бог да ме изцели, но Той не чу молитвата ми. И аз разбрах, че изцелението няма да е в моя полза.“

Ако не можем да понесем скръбта, не сме се предали на Божията Воля.

В Смирението е скрита най-висшата Мъдрост.

На когото не е дадено да учи, а той учи, той оскърбява Божията Воля.

Христос се е посветил на Бога, а не на света и на обществото, и затова Той се завръща в Бога.

Единственият начин да бъда сигурен в себе си е да бъда достатъчно сигурен в Тебе, Господи.

Извън Бога всички ние сме повърхностни и враждебни.

Тялото е глухонямо – Душата е чуваща.

Трябва Свободна воля, за да се подчиниш на Бога; иначе не се подчиняваш, а само понасяш. (Искам да кажа: Свободната воля е дадена, за да избереш твърдо Бога, съзнателно да се подчиниш и смириш – а не да понасяш и да мислиш, че имаш правилен избор.)

Хората съумяха да разпънат Словото; сега искат да разпънат и мълчанието Му.

Молитвата е по-важна от нашето дишане.

Ако ти имаш Любов, грехът не би съществувал. (Говорим за истинска Любов, която не е, разбира се, човешка любов.)

Без страданието, Истината не би живяла.

Нищо земно не може да постигне Бога.

Царството Божие е нещо чисто Духовно. Това Духовно Царство се постига само чрез Духа. Целта на живота е да станеш чист и ясен Дух в себе си. (Ще обясня. Когато човек напълно овладее себе си, той става Дух.)

АУМ

7 юни 2016 г.

ЗАРАТУСТРА

(Лекция 1)

ЗАРАТУСТРА: ОГЪНЯТ

(Първа идея за размишление)

ОРФЕЙ

(Лекция 2)

ОРФЕЙ: ЛЮБОВТА

(Втора идея за размишление)

ДРЕВНИЯТ ТОТ – ХЕРМЕС

(Лекция 3)

ТОТ: ЖЕНАТА

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ЗАРАТУСТРА

(Лекция 1)

Заратустра е бил роден в пламъка на Свещения Огън, който носела майка му в себе си. Майка му се казвала Дахдауб. Дахдауб на персийски означава Изворната. Тя се молела Божественият Огън да роди и пази сина ѝ. Божественият Огън е умеещият да ражда – и само този, който е роден от такъв Огън, е в състояние на Абсолютна Чистота.

Странно се е родил: всички очаквали вик, но той само се усмихнал – зарадвал се, усмихнал се на света. Първото нещо, което казал, било Свещена формула (това е Духът в него, напредналият Дух може да действа така и в дете) – Свещена формула; а Огънят в него я произнесъл. Не заплакал – засмял се и приветствал света: т.е. идва осъзнат, Велик Дух.

Знаем от преди, че той е бил в един от храмовете в Атлантида и там са ходили Орфей, Питагор, Платон и т.н., даже и Тот – така че, когато говорим за Заратустра, говорим за нещо Древно.

Името му има около шест значения и тълкувания. Аз ще се спра на едно – то е: Зорос означава Обяснителят или Чистият. Чист означава несмесен: най-малкото смесване с нещо друго – вече се променя. А Чист в Абсолютния смисъл означава: никакво смесване. И така, името му означава Чисто Светене, Чисто Сияние. А Зенд Авеста – това, което се нарича персийската Библия, която иначе надминава хиляди страници, тя се превежда така: Зенд – също е Чисто, Свято, а Авеста означава Прославление – Чисто Прославяне на Единния Бог. Самият той казва: „Словото е Обожествител“. Наистина, Словото може да обожествява нещата.

И така: Заратустра е Велик Докоснат. Той е нямал Път – Той е имал Дух, Реализация. Той е имал Дух, който разбира Ахура Мазда, т.е. Бога; и понеже е бил Докоснат, той е заживял в Духа си тотално, а не в света. Това е било отдавна подготвено.

Говоря ви за Заратустра, защото той не е познат в света. Говори се по нещо за него – но в дълбочина той не е познат. Макар че понякога се казват хубави неща… Но да изследваш такова Същество само от книги означава нищо да не разбереш.

И така, Докоснатият човек е реален. Той не може да живее в света и в ума. Той никога не живее във времето и в сътворението. Изглежда като другите, но той се разхожда като Дух. Например: ако Бог влезе в Сатана, и той ще изчезне и ще остане само Реалността – така че всеки, който съумее да всели Бог в себе си, за него светът ще изчезне, ще стане нереален.

В миналото голяма част от човечеството са били зороастрийци. Заратустра – това е Древен Път за влизане в Огъня на Вечността.

И така, Мъдростта му:

Любовта означава да споделяш Бога. (Тука няма човешки неща – както ще видим после, и Орфей потвърждава, и особено Древният Тот.) Любовта означава да споделяш Бога.

Който има в себе си Любов и Истина, Бог му дарява Своето приятелство.

Бог покровителства Достойнството, наречено Самодисциплинираност. Достойнството, наречено Самодисциплинираност.

Духът е местожителството на Бога.

Когато хората не позволяват на злото да живее в тях, то ще изчезне от целия свят.

Когато човек говори само Истината, той може да превръща енергията си, когато трябва, в голяма сила и стихия.

Истината е стаена в Достойнството и Правилното поведение. Само който живее с Правилно поведение, реализира целта на своя живот. Любовта към Истината и Правилното поведение дават порядък в съдбата, а по-нататък – и състоянието Уща, което означава Божествено Блаженство.

Злото в човека се изявява при изобилие или липса. (Значи, там, където има голямо изобилие, човек не може да го понесе, не може да го управлява. Само Бог в него може, но човек не може. И там, където има голяма бедност, човек пак не може да я управлява. Но ако е заедно с Бога, и двете може да ги ръководи с лекота. Затова съм казал, че Мъдрият в пустинята сред малко вода… Той намира вода, минимално, но цени я и царува. Тука глупакът сред вода загива. Мъдрецът навсякъде се чувства добре, защото той живее в Единство с Бога, а не в единство с богатството или бедността. Той е винаги в Единство с Бога – от там той е богат; и думата Бог означава точно богат. Но казва Учителя: „Трябва да си богат с Бога, а не с други неща“.)

Пътят на Търсача е отвъд книгите. Първо той придобива дълбок, личен и правилен опит. (Както казва и Брат Михаил: „Ти си книгата: първо трябва да прочетеш себе си“; трябва да прокопаеш себе си – и после, и другите книги са намясто.)

Не се борѝ със злото, а само внеси Бог в себе си. Не се борѝ със злото, а само внеси Бог в себе си.

Само който е изчезнал в Истината, е познал себе си; а който е останал в себе си, той не се познава.

Свещеният Огън трябва да се слее с Бога, Който е Древният Огън, и трябва да изчезне в Него, защото няма място за два Огъня.

Човек, който няма Свещен Огън, ще бъде съсипан от силите на света. Който има Чист Огън в себе си, той има Бог като съюзник.

Нещастието е паднал огън, отцепен от Бога. Когато огънят е нечист, той скита като призрак в световете.

Бъди Чист, за да не изпитваш страх.

При усърдни и продължителни молитви, хората ще се завърнат в своята Божественост.

Помислите укрепват Невидимия свят в човека; изричанията укрепват Единството; делата утвърждават Пътя и връзката. Адът – това са всички тези, които са извън Свещения Огън и Истината.

Тези две начала – Доброто и Злото – произлизат от Един Абсолютен Създател и Унищожител. След време и Доброто, и Злото ще бъдат унищожени, защото те не са Същността на Живота, те не са Изначални. Истинското Начало никога не е било Добро и Зло; истинското Начало е Безкрайността – казва Заратустра.

ЗАРАТУСТРА: ОГЪНЯТ

(Първа идея за размишление)

Огънят е най-Древният образ на човека.

Словото е Огнено изкуство. Чистият Огън – това е Звукът на Аша (или, казано по друг начин – Звукът на Истината). Огънят у човека е този, който създава волята. Словото е Огън. Ти трябва да си натрупал много Огън в себе си, преди да са дошли събитията, за да ги изпревариш.

Който е разбрал Свещения Огън, той разбира, че Животът не е материя.

Чистият Огън е тънка защита от всички вредни и нечисти енергии – той гони всичко нечисто.

От Древни времена Огън и Дух живеят заедно – те са едно Цяло.

Всяка молитва е Огън и тя натрупва в себе си чиста, Божествена енергия, която води до изменения – и на самия тебе, и на окръжаващата среда.

Постоянните молитви създават постоянна помощ от Духовните Същества. Натрупването на този Огън води до взрив от Светлина, в която нисшите сили изгарят, защото не могат да устоят. (Точно това е, което се случва в Самадхи: взрив от Светлина – и ти ставаш нещо Изначално, нещо естествено. Разбираш, че това, което си търсил, е нещо много просто и естествено.)

Защо не могат да устоят тъмните сили? Защото са изгубили Чистия Огън. Те имат смесен огън. Когато се придобие този Чист Огън, започва се общението с Духовните Същества. Този натрупан Огън може да изцелява всичко. Но този, който трупа земни неща, той е неизлечим, той се проваля. Този натрупан Огън е, който поддържа крепко здравето.

Първото нещо, на което се обучавали децата на зороастрийци, е да говорят само и единствено Истината. Никакви други правила – само говорене на Истината. Тук мога да кажа, че това е най-Висшата практика и няма нищо общо да се заблуждаваш с медитации и други неща: дишане, паневритмии…, ако не си в системата на Истината. Това е, което… Истината е по-важна, защото Тя съдържа в себе си и Чистотата. Тези две неща са по-важни от бъдещето и от звездите… Такъв човек не се влияе от звездите; той предпочита да се влияе от Бог, от Истината и от Абсолютно разумните неща – там няма звезди.

Говоренето на Истината – казва Заратустра – е трупане на вездесъщ Огън, защото Истината е тясно свързана с Правилното поведение.

(Ще обясня. Когато Истината се е превърнала в Правилно поведение, Тя владеела Огъня. Това означава: Правилното поведение – това е овладян Огън. Любовта към Истината създава това Правилно поведение. Това дава порядък в съдбата, а по-нататък дава и състоянието Уща, както казах – Божественото Блаженство.)

Истината – това е Могъщият закон на Ахура Мазда, на Бога.

Всеки човек с правилен избор принадлежи на Бога – въпросът е да го направи цялостно.

ОРФЕЙ

(Лекция 2)

Орфей – това е Достигналият Вечността чрез Любовта си. Наричали са го Блестящия или Великия Животворящ. Защо? Защото той умеел да пробужда Божествената Душа. Баща му – бащата на Орфей, който се казва Еагр – той, както и Орфей, и двамата са представители на Първата Слънчева Раса, Бархишадите – Боговете. Те спадат към Древната Слънчева Династия, както е имало такива жреци и в Атлантида, и в Египет. Орфей е бил в храмовете на Атлантида и в храмовете на Египет, за което казва: „От там изтръгнах Тайните на Чистата Наука“. Орфей е един от Великите Учители Пламъци, слезли да учат земното човечество. Самият Орфей казва: „Слязох, защото Душите станаха сенки: те паднаха в тайнствен унес; те бяха родени с безсмъртни чувства, но станаха призраци“. Знакът на Орфей още оттогава е пентаграма с две окръжности. Ще обясня. Външният кръг е спящият човек – непробуденият. Падне ли външният кръг – станал си ученик. Падне ли и вътрешният кръг – станал си Посветен. Такъв е Пътят на тази пентаграма.

Външно той беше човек; вътрешно той беше от слезлите при хората Богове. Орфей е трябвало да извади човечеството от мрака на земното. (Земното означава невежеството.) Трябвало да го оживи с Чистото и Тайно Знание.

И така, какво казва Орфей:

Невидимата сила е явна в своите дела.

Благоговението е най-мощното качество на Бездната – Безкраят. (Това е чисто жреческо качество. Всички Древни жреци са го имали. От там е започвало тяхното развитие. То действа в Изначалната природа (Благоговението). Музиката на Орфей е била велико Поклонение към нещата.) Благоговението е – казва той – неизменност към Изначалното, към Древното. Благоговението е Извор от Безкрая.

Великата Божествена Душа е отстранила от себе си първоначалната тъмнина.

Душата е Царицата на Вселената. (Както ще видим после и както го потвърждава Тот.) Душата е Велика Дарителка на благата. Душата храни съществата със своята Божественост. (Даже много майки не знаят, че хранят децата си не толкоз с храна, а с Душа, с радост и с излъчване. Това е първата храна, а оназ е само между другото. И понеже детето усеща, и затова много-много не му се яде – защото то яде нещо от Тайната на Душата, от Тайната на Божествеността. Разбира се, че трябва да яде малко, но малко, защото онази храна е истинската, която ще го изгради.) Душата е величествена Богиня, тя е нашето Небе. Тази Чиста Душа пази дълбоко в себе си само Божествените прояви. (Тя няма нищо общо с човешкия свят.)

Съвършен Бог е създал всичко и стои над всичко. Съвършен Бог е началото, средата и краят на всички неща. Всичко се намира в Неговите Ръце, в Неговото Могъщество. Той е носителят най-вече на дивната, царствена Любов. Той е Събудителят – Той събужда у хората нещо потайно, нещо Мистично.

Тонът (и Учителя казва това): Тонът е наука, морална сила и стихия. (Учителя казва: „Тоновете в музиката са живи Същества“. И затова Учителя е имал някои тонове, които може да се насочат към някаква болест и тази болест не може да ги издържи – излиза и заминава. Но разбира се, човек трябва да бъде достоен за такава музика, т.е. такова излъчване.) Чрез музиката – казва Орфей – може да се събира Сила, Светлина и Божественост.

Чистотата е Светлинната плът на Безсмъртието. Няма по-голямо жертвоприношение от Чистотата. Пожертвай се за Чистотата!

Орфей и днес е над настоящето и бъдещето – самият той е слязло бъдеще. За Орфей се казва: „Той е по-дивен от Седемте чудеса на света“. Той е ехо от един съвсем друг свят – Абсолютно неземен. Орфей е само една силна част от тракийската Духовност.

Казва: Съдбата е наш благ владетел – тя ни предпазва от тайна празнота.

Често Орфей нарича Бог Пламъка и казва: Пламъкът е зрящ Разум и Окото Му обхваща всички светове и всички помисли на съществата. Всички, които са изгубили Пламъка, са призраци, живеещи в някакъв сумрак, в някакви полусътворени светове. О, Пламък Свещен, щом се насочиш към човека, ти отстраняваш съдбата му и запламтяваш със Свободата в неговото сърце.

И казва още Орфей:

Замени тъмнината си с копнеж по Пламъка; замени тъмнината си с Устрем Свещен.

Който не познава Пламъка, живее в тъмнина, а който отрича Пламъка – живее в дълбините на мрак неосветен. Той живее в неразбраната Любов. Неразбраната Любов завежда всички в смъртта.

Пламъкът не обича слова неустойчиви, двойствени и смъртни.

Боговете са родени от Неговата Велика Бездна.

Що е планината? Тих космос на стаената енергия.

Всичко, което е било, и всичко, което предстои, е едно цяло.

Реката е определена: тя трябва да пътува по своя път, за да намери и познае себе си в Океана. Изворът не е определен; Изворът не е пътуване, той не е като реката. Изворът е намерил себе си в себе си. Той е самостоятелен, той е познал себе си – и затова Изворът е независим. Някога и той е бил река, пътувал е, както и капките, но сега той е Извор, защото се е установил. Защо се е установил? Той се е установил и е станал Извор, защото е открил Истината в себе си.

Само Бог посява Словото Божие в човека, когото сам Бог Си избира.

(Тук мога само да допълня: когато Бог е наблюдавал дълго време усилията на човека – искрените, честните, правилни усилия – там Бог влиза и усилва тези неща.)

Той е Вселюбящият Пламък. Той е и мълниеносен, и Благ. Той е Този, Който учудва простора.

Честните награждаваш, а на нечестните даваш безумие. Ти си Този, Който ни устремява към Себе Си.

Пътят се открива от лъчите на Твоята собствена Истина.

Само Ти си Златоблестящ.

ОРФЕЙ: ЛЮБОВТА

(Втора идея за размишление)

Орфей казва:

Любовта е Химнът на Древността.

Само от Чистотата може да произлезе Любов към Истината.

Моите чувства са цветя.

Любовта е Неродено Тайнство – Тя влиза за малко в хората, в света, посещава ги, но не може да живее много в тях. (Защо? Защото има съвършени изисквания, на които човек не може да устои със… И най-малкото земно желание е достатъчно да изпъди тази Пълнота. Говоря за най-микроскопичното.) Любовта е подарила Своето Тайнство: Пламъка; подарила го е на Великата Душа – Свещената Вечна Земя. (Това е Първичният смисъл на Земята – Великата Душа.) Любовта е Пламък шептящ и светлият Ѝ образ прониква, пронизва страха и смразява самотата.

(Въобще, и самотата, и страхът винаги са се страхували от Любовта.)

Когато види Любовта, страхът се страхува. Любовта е Тайна голяма: Тя и в мрака открива Покой. Любовта е Свещената планина и всеки трябва да Я изкачи в себе си. Когато човек се посвети на Любовта, той става Мист, т.е. Мистик, и Тя му дава Своята Дълбочина.

Любовта дарява: на смъртните – празници; на пробудените – Чистота, на Чистите – Тайнства, Тайнства Вечни.

О, Свещен Пламък, когото избереш Ти, с чисти мисли го изпълваш и храниш. Ти храниш Огъня, Своя Огън в него. Този Пламък непреходен дарява ни Неизразимото и превръща сърцето ни в Блага река.

О, лъчиста Любов, Ти поставяш праг на вълните, мярка на ветровете, Ти повеждаш злото във Вихъра Си към определената му тъмна бездна, а на Мистиците даваш нещо от Древния Покой.

Хората биха успели, ако бяха милостиви към себе си.

Любовта е могъща Богиня – и който не Я разбере, Тя му внушава смърт. Който Я разбере, придобива Вечен Устрем към Себе Си, към своя Център, към своя Мъдър и Незрим Образ.

Твоята Любов е Пламък, по-страшен от всяко оръжие. Стрелата му е непобедима. Стрелата на Твоя Пламък, на Твоята Любов, разрязва и мрак, и светлина.

Славя Любовта, защото това е Пламък, който е Древен отломък от Бездната.

Ти, Вечна Любов, Ти, Вечен Пламък, се рееш свободен в ефира – но когато Те призовавам с искрена молитва, излизаш от Свободата Си и идваш при мене. Когато очистваш нещо, Ти задвижваш в него Себе Си.

Любовта е непобедима и Древна Дева, останала неопетнена от световете и от тъмнината, останала неопетнена дори и от тъмната древна нощ – и тя не е успяла да Я смути. Никой не знае произхода на Любовта: нито светлината, нито тъмнината. Любовта е Пламък, скрит от света: явява се само в Мистериите на Абсолютно Чистото Съзнание. Любовта е сияещо Безсмъртие, което плува, посещава всички светове. Дори и най-древната нощ се е смутила, когато Любовта Пламък се е ограничила и се е превърнала в Слънце, облечено в лазурни одежди. Любовта е нещастие за всички смъртни хора и затова Тя не ги облича в Пламък, чрез който да вървят към Безкрая. Който не е роден от Любовта, ще има край, но без светло начало.

ДРЕВНИЯТ ТОТ – ХЕРМЕС

(Лекция 3)

Тот е едновременно Божество, жрец, човек, цар и Повелител, Величествен Посветен. Наистина, за него много мога да ви говоря – много ми костваше, докато се домогна до тайни египетски книги; но макар че днеска ще бъдем по-кратки, ще кажем някои важни неща за едно от най-Великите Божества и Древни Учители във Вселената и преди Вселената. Иначе е живял в последното си прераждане около 142 години.

Тот казва: Нито един език не може да каже нищо съществено за Нетера (т.е. за Бога). Нито една мисъл не е в състояние да Го разбере. Бог може да бъде разбран и познат само от Своите избрани, защото сам Той ги обучава; но те също не намират слова, чрез които да Го преведат на човешки език.

Той е един от Тайнствените Богоноси (Тот); той е Божествено творяща Мъдрост; той е създал чисто Свещени книги – Наука, която е Свещена: не умствена, не някаква наука – чисто Свещена Божествена Наука. Но той ги е скрил в подземия и някои от тези книги са намерени от така наречения Балѝнос, т.е. Аполоний Тиански. На много малко хора е било позволено да ги намерят – ще обясня защо. Понеже Тот е бащата на йероглифите, а те са нещо много по-дълбоко от азбуките (друг път може да обясня по-подробно това), той е направил могъщо, Божествено заклинание – само достойни хора да разбият кръга и да влязат в тези книги. Всички други, и да попаднат, и да четат, е все едно: нищо няма да разберат, тъй като Бог трябва да ги ръководи и Бог трябва да позволи тези неща.

Тот е наречен Баща на Окултните науки, въобще – на Свещената Мъдрост. Името му иначе означава даже, в по-дълбок смисъл, Баща на Боговете. Въобще, говорим за изключително Същество и Божество. Тот символизира Разума на Твореца; той е притежавал особена сила, чрез която можел да разкрива Същността, т.е. Сърцето на нещата.

Тот казва още:

Отдели тънкото от грубото. Това е една Велика идея, която решава Тайната на Живота. Казано по друг начин: отдели Духа си от тялото; отдели тънкото, Вечното мислене от земното мислене; отдели се от грубото и от смъртното мислене – това е тънкостта. Когато овладееш това тънко изкуство, ще си отиде от тебе всяка тъмнина.

Материята не е вещество. Тя е само една видимост, тя е едно взаимодействие: изглежда видима, но това не е вещество – това е Тайнство в скрито движение. Знанието може да ти донесе някаква помощ, но това не е реална помощ: това не е Реалност, това не е Пътят. Само Любовта е Реалност. Любовта е над Космоса. Когато Космосът е в унищожение, Любовта е недосегаема и процъфтява.

Според Тот, формулите контролират събитията навсякъде.

Казва:

Любовта е Висша мярка за Чиста Духовност и Божественост. Тази неизкушаема Любов е Духът на Божествеността, а Божествеността е зад пределите на всичко сътворено. Търсѝ Мъдростта в неизкушените Същества – това са истинските Мъдреци, истинските хора.

(Ще обясня. Човек, който се изкушава за каквото и да е, макар и малко – това означава, че той може да стане изменник на Учителя, на Учението и на Бога. Затова Пътят е бавен и затова (казах и в София, заради което някои напуснаха лекциите) никой не може да излъже Учителя с Паневритмия, с ангелска супа и със спомени! Никой! Пътят на истинския ученик е война на себе си! Обявяваш истински джихад на себе си, истинска война – на всичките си слабости и изкушения! Няма значение докъде ще стигнеш – вече си благословен. Всичко друго: може да играеш по цял ден Паневритмия и да говориш за Учителя… аз знам какво ще се случи, по-хубаво е да не чуваш.)

Чистият Рай вечно се намира в твоята Божественост.

Знанията са обрекли човека на робство, защото те са ограбили Божествеността – това е големият проблем на знанията. Той казва: Те са ограбили Божествеността, обезличили са и Любовта, и Бог, макар че говорят за Бог. (Няма такова говорене, когато не си в системата на Бога!) Без тази Божественост, знанията все ще въртят човека в колелото на живота, т.е. робството винаги ще тече в теб. И затова Тот казва: Ако твоята Любов не е погълнала твоето знание, ти се намираш в опасност.

Ще повторя: Ако твоята Любов не е погълнала твоето знание, ти си в опасност. Любовта всякога оцелява. Защо? Защото Тя е Същността на самия Бог. Знаещите не оцеляват; може да мъдруват колкото си искат – те не оцеляват. Изглеждат живи, разхождат се – това не е оцеляване: те са умрели. Учителя ги нарича „движещи се гробове“. Всяко велико унищожение погребва Змията, т.е. знаещите хора.

Тази Божественост е квинтесенцията на Бога: Тя е нерушима, Тя е Тайна за Себе Си и Тя е изход и от най-дълбокия мрак. Тази Божественост освобождава от космическото знание на Змията. Придобиването на тази Божественост означава да тръгнеш от времето към Вечната Цивилизация. (Т.е. всеки, който тръгне към своята Божественост, тръгва към Вечната Цивилизация. Божествеността е съществувала всякога извън разрушенията на всички земни цивилизации. В нея се намира Цивилизацията, която никога не е била разрушавана – просто не може да бъде разрушена. За нея няма руини и няма такива неща. Няма такова велико унищожение, което да докосне тази несътворена Божественост – никога не е съществувало такова унищожение и разрушение.) Тази Божественост е твоята истинска Същност и тя е Еликсирът на Живота. Знанията никога не могат да те пречистят: те нямат тази способност, защото те са Змия. Змията е страстта, която е преобразила Любовта в смърт. Превръщането на страстта в Любов е превръщане на смъртта в Живот. Чрез Любовта Бог е формирал Себе Си в човека. Любовта в теб е единствената плодородна земя. Любовта към Истината е изтръгване от слепотата на света. Истината е Тази, Която пролива Светлина върху невидимите неща.

Молитвата е Свещено Духовно творчество. Тайната на Любовта е в това, че Тя създава твоята Вечност.

Непорочно зачатие означава да се зародиш в своя собствен Дух, в своята Божественост – това означава непорочно зачатие: това е Изначалното състояние, от където си излязъл. Свободата е дадена, защото е подобна на Бога – защото Бог иска в Своята Свобода да станеш Божественост, да станеш Божествено Същество. Дадена е, защото е Богоподобна – това е идеята на Бога. Който е познал Истината, той може да посещава Скритото, той може да посещава световете реално, той може да посещава Царството на Боговете.

ТОТ: ЖЕНАТА

(Трета идея за размишление)

Жената е Древен, блестящ Пламък от Любов. Този Древен и блестящ Огън е слязъл надолу и се е превърнал в Жена. Древният лик на Жената е отломък от Великия Разум, от Великия Бог. Жената е трепет от този Най-Древен Огън на самия Бог. Изначалната Жена е създадена като безкраен възторг и за другите, и за себе си, и за Боговете. Жената е създадена като Богиня, като Вечна Мистерия в себе си. И Духовната Жена, и Обожествената Жена са Огън.

И обяснява: Духовната Жена живее чрез силата на Мистичния Огън в себе си. Обожествената Жена се е завърнала в Бога, а обикновената жена живее чрез желанията си: тя разпръсква огъня си, тя се самопогубва от желание: тя е разпръскващата огъня. Истинската Жена обича чрез трептенията на своя Древен Огън – затова тя е Мистична Врата към Боговете и Бога, нещо огромно! Жената е Мистерия, създадена за Боговете, но дори и те не са я разбрали. Защо? Защото тя е част от Душата на Бога. Жената е Храм на Древната Душа на Бога, на самия Бог. Истинската Жена свети в Безмълвието на своята Душа. Жената е нещо, което съдържа великите простори на Древната Душа на Бога. Душата е Богиня на просторите. Свещената Роза на Душата – това е нейното Чисто Сърце. Първичната Жена е Висша Душа – тя е съставена от Слънце.

Тука само искам да обясня. Много е коствало на Бог да създаде Душата. Светът се създава лесно, световете се създават лесно… Душата е създадена от свръхконцентриран Огън на Бога. Коствало е огромно творчество на Бога да я създаде и да я излъчи от Себе Си, и чрез нея да покаже Пътя към Себе Си. Затова тя е създадена от Слънце, сгъстено Слънце.

Тази Изначална Душа е Всемирният Храм за Боговете – казва Тот.

Те са били изумени, когато са я видели за първи път в началото. Тя е дишала Слънце; тя е дишала нещо от Тайната на Бога – и те са се поклонили. Така е, защото Душата е Древният Храм на Бога. Тя е Негово изваяние, Негов възторг. Тя е Негово възпламеняване.

В тази Древност срещата на Душите е среща на Слънца, среща на Мистерия с Мистерия. (Затова всеки търси да срещне Тайната си Душа. Затова се оглежда, затова пътува някъде: в чужбина и в градове, затова гледа – ако може, да я срещне. Разбира се, това е Божия работа. Учителя казва: „Душата е от Висши светове, за които нямаме и понятие“.)

И Тот казва:

Най-великият израз на Любовта е Вечната Душа – тя е Майката на Сърцето. Любовта е Майката на Душата, Душата е Майката на Жената, а Жената е Майката на Сърцето.

Душата разкрива Безкрайността на Любовта, а Любовта разкрива Безкрая, Скритостта на Този, Който е Величествена Любов – самият Бог.

Само Посветеният познава Душата – другите я търсят или говорят нещо за нея.

Що е Душата? Душата е истинска Преданост, изключително насочена към Бога. Чиста Преданост, отвъд гроба – това е Пътят на истинската Душа.

АУМ

5 юли 2016 г.

ИСЛЯМЪТ

(Лекция 1)

МОХАМЕД – ОЗАРЯВАЩИЯТ СВЕТИЛНИК

(Първа идея за размишление)

СУФИ

(Лекция 2)

ИБЛИС

(Втора идея за размишление)

СУФИ

Продължение
(Лекция 3)

АЛ-ХАЛЛАДЖ

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ИСЛЯМЪТ

(Лекция 1)

Молитвата е забравяне на всекидневието, за да се отдадем достойно на Аллах.

Наука, която не осветява Тайната на човека, никога не е истинска наука.

Светлината не е Аллах. Светлината е създадена, а Той е Несъздаден. Той е Създателят на всичките причини. Истината Я знае единствено Той. Той съществува, независим от никого. Той ръководи всичко, Той ръководи към Целта. Дори когато още не е била създадена Вселената, Той съществуваше от само Себе Си и е нямал нужда от никаква материя. Той никога не се храни и не пие. Той е Пречист от всичко. Никой не може да се намесва в Неговите дела и действия. Той е Владетел на всичко и се разпорежда с всичко. Кой отсъжда по-добре от Аллах?

На когото Аллах не е отредил Светлина и разбиране, той няма да има Светлина и разбиране.

Ние сме пожънати от посятото преди.

Той определя всичко. Хора, които са потопени във външния живот, никога не получават отговора на живота. Нямаше да сме в Правия Път, ако Аллах не ни беше напътствал.

(Искам да знаете как мисли, как разсъждава Ислямът. Защото след него се раждат милиони Суфи, величествени Същества – поради тази дисциплина.)

Духовният човек не принадлежи на този свят и затова светът го мрази.

(Наблюдавайте духовните хора: и Христос, и Богомилите, и т.н., и т.н. Трудно е да обичаш такива хора – те не общуват с твоя свят.)

Каквато и сила да имат хората, те не владеят нищо.

Боговете и светците даже да се обединят, те не могат да създадат и една муха. (Туй важи и за цялата наука.) Ето защо казваме: Само Бог е Велик.

Бог знае тайните и явните думи на всеки човек. (Какво казва въобще, какво премълчава, как ще го каже – Бог знае всичко.)

Каквото не е пожелал Бог, то никога не може да стане. Бог е извършителят на всичко. Всичко изхожда от Неговото управление. Той Единствен е Творецът на делата: как да постъпят хората и какво да изберат – това решава Той.

(Това означава, че ако в един самолет има терорист, Бог го е обучавал и знае как ще постъпи. Но Бог може и да го накаже още във въздуха. Всичко решава Той. Той въвежда в заблуда този, когото пожелае. Всяка добра мисъл, ако изхожда от Дявола, тя е хитра мисъл и не е добра: тя само изглежда така. Добро, изхождащо от егото, е дяволско добро, защото егото е дявол. Когото Бог постави в заблуда, никой не може да го упътва в никакъв път. Човек трябва да се запита: „Благодарение на кого имам аз тази работа, тази професия, този дом, тези приятели?“.)

Отдалечаването от молитвата е винаги отдалечаване от Аллах. Той е власт над всичко – и нищо за Него не представлява трудност. Няма нещо, което да е трудно за Аллах.

Беди и трудности – това е време за истински усърдни молитви. Молѝ се усърдно и постоянно и не се намесвай как Бог трябва да действа. Оставѝ всичко на Неговата Мъдрост – защото Той вижда, а ти не виждаш.

Силата да търпиш ти е дарена от силата на Истината в тебе и от Него. Ако си търпелив и не се оплакваш, чрез своето страдание тогава ти се избавяш от твърде много нескончаеми бъдещи болести.

Аллах подкрепя Своите хора със Своята Воля.

Който е дълбоко доволен от съдбата си – това е покорният човек на Аллах. (Става въпрос за Дълбинно доволство, не някаква имитация. Казвам, защото умът може да го имитира. Дълбоко приемане на съдбата – това е преодоляване.)

Часът на смъртта – казва Ислямът – никога не зависи от здравето и от болестта, не се влияе от бойното поле или от това дали човек се крие някъде. Нито здравето удължава живота, нито болестта го скъсява. Смъртта настъпва, когато времето за пребиваване изтече.

МОХАМЕД – ОЗАРЯВАЩИЯТ СВЕТИЛНИК

(Първа идея за размишление)

Мохамед казва:

Който иска истинска Любов, нека да се съгласува с Аллах. (Някои търсят истинска Любов без Аллах – от това по-голямо невежество няма. Той, самият Той е истинската Любов и Той е участникът – без Него все ще търсиш… Търсѝ!)

Хадѝс (т.е. Предание): Удовлетворяването с малко е неизчерпаемо съкровище.

(Пък и Авицена казва: „Събрах цялата медицина в едно изречение: Малко се хранѝ!“ – т.е. яж по малко.)

Неправенето на зло – това е също милостиня. Въздържан ли си в живота, ще заслужиш Любовта на Аллах. (Едно от най-великите качества – Брахмачария… и в Йога, и навсякъде по Чистия Път.)

Който е пренебрегнал Аллах, е пренебрегнал себе си и Отвъдния си живот. Който е избрал Аллах, намира истинска Вяра в сърцето си.

Правилно поставеният въпрос е половин обучение.

Накъдето и да се обърнеш, пред тебе е Лицето на Аллах. (Питали Учителя в коя посока да се молят. Няма посоки. Бог няма посоки, Той е навсякъде.)

Докато човек има връзка със света, той не може да има истинската Вяра и истинския Път.

Искайте помощ от Аллах с търпение и молитва.

Любовта е усмивка от Сиянието на Аллах.

Обвързаността към земния живот представлява катаклизъм.

Молитвата е истинското Служене.

Големият Джихад – това е борбата за пречистването на Душата. (Това е големият, истинският Джихад.)

Аллах е най-великата Необяснимост. И не бъдете като онези, които забравиха Аллах – Той ги накара да забравят себе си: те са наречени „нечестивците“ в света. Да си удостоен с Вяра в Аллах е велико благо. Ако неверникът направи добрина, тя не е благодеяние. (Казвал съм ви и преди: според Учителя обикновеният човек не може да направи никаква добрина. Той няма нито такава енергия, нито такъв Дух, нито Душа; той прави някакви услуги – нещо съвсем друго.)

Дори целият свят да те подкрепя и поощрява, ако Аллах не е доволен от тебе, то стореното от вас няма никаква стойност.

Домът на човека е Чистото му Сърце. (Въобще една от най-големите науки в тоз свят е Чистото Сърце.)

Вярата в Аллах означава, че за Него не съществуват трудности.

Всички непослушни духове са станали невярващи хора.

Наистина Аллах обича този, който се пречиства.

Аллах е ускоряващият; Той е забавящият.

Кой ще се застъпи пред Аллах – освен с Неговото позволение?

Насилието ще образува тежки болести за бъдещето на човека.

Ако познаеш Тайната на Словото, можеш да действаш като цяла армия.

Враг ми е този, който е непокорен на Бога – даже да ми е близък по род. (Така казва Мохамед.)

Трупащите богатство загиват приживе.

Да се обясни Истината на неподготвени хора е трудно и вредно нещо. Мъдростта може да бъде разбрана само от Мъдростта, а не от разума. Много трудно е разумът да схване Мъдростта – дори когато понякога е вдъхновен. (Не му е дадено.) Мъдростта е виждащата, а разумът спада към умствените неща. Умствените хора не виждат и една стотна от това, което Мъдрецът вижда. Само Мъдрецът е познавач на Истината – чрез позволение.

СУФИ

(Лекция 2)

Не питай Суфи, а го чуй – защото Суфи е отговорът, а не въпросът. Суфи е ароматът на Бога на Земята. Суфи е този, който го няма. Суфи е Търпението, което е дочакало истинското Откровение. Суфи така тайно общува с Бога, че даже и Ангелите не разбират какво става. Суфи е единственото Същество, което нищо не иска да изменя и да променя.

(Обяснявал съм го: всичко е толкова точно, тъй като се ръководи от страшна величествена Воля Божия. Някой искал да променя. Нищо не можеш да промениш. Само съвместно с Бога и само ако Той иска – Той е Единственият променящ.)

Аллах ни подтиква да умрем за себе си, за да оживеем в Него.

Суфи не вижда нищо друго освен Бога. И наистина: Една Велика и Единствена Воля ръководи всичко. Всичко друго е нейни инструменти. А кой може да спори с тази Всевиждаща Воля? Всеки миг Суфи помни Бога и затова той няма нужда от джамия и от манастир. Всеки момент той мисли за Бога и помни Бога! Наистина няма нужда от джамия и от манастир.

Суфи е нищо, а Бог е всичко. Да бъдеш Суфи значи да се откажеш завинаги от всички безпокойства. А всъщност няма по-голямо безпокойство от нас самите, от самия човек.

Ако един Суфи присъства близо до тебе, това означава Извисяване в съвсем нов смисъл. Суфи няма нужда от джамия, от литургия и от философски книги, нито от обществена стабилност – той има Опората Божия в себе си. Суфи е стабилен само в едно нещо: в Любовта си към Аллах – докато обществената стабилност за Суфи е една голяма шега. За Суфи само Бог е действащата сила. Суфи осъзнава, че съществува чрез Бога. Най-висшите Суфи са Същества, живели предано в Бога преди Сътворението на света, и затова Суфизмът е просто метод за постигане на Реалността.

Ислямът е пътуване към Бога, но той още не е пристигнал – докато Суфи е Единство с Бога.

Духовният Път не е лек, той върви сантиметър по сантиметър. Според Суфи да обичаш себе си значи да обичаш своето самоусъвършенстване.

От Божествената Любов човек си изгубва ума. Щом човекът има някакъв ум, той не е Суфи. Суфи няма ум, Суфи има Дух. Суфизмът – това е истинският вкус на Божествената Любов. Това е вкусът на самия Бог. Който има тази Суфи Любов, той преодолява илюзията на света.

Духовната сила на Суфи се дължи на Смирението. Суфизмът може да излекува Исляма, но само ако Ислямът поиска Абсолютно Чиста Духовност. Има и ислямисти, които още не го искат – не са узрели. Трябва да продължат с дисциплината, докато някога го поискат. Тази Чиста Духовност – само тя може да излекува религията (казвал съм ви: религията е тежка психическа болест – Духовността е друго нещо; религията е психизъм – Духовността е Душа и Дух), но ако религията иска: иначе тя остава в своя психизъм.

Бог изпрати Богомилите да излекува Църквата, но застоят не искаше лекуване, той искаше нещо друго: религия, ритуали и палене на свещи.

Суфи не търси изменение на обстоятелствата – той изменя себе си. А щом е изменил себе си, обстоятелствата вече са други.

Суфи не се прекланя пред никого освен пред Бога – т.е. няма такава партия, няма такова общество, няма такъв звяр, който да преклони Суфи. Единственият, пред Който той се покланя, е Бог – и страхът му е само от това: да не направи грешка спрямо Бога.

Суфи никога не може да каже: „Обстоятелствата не ми позволяват да следвам своя Идеал“. Ако погледнеш Суфи, няма да видиш в него нищо друго освен Истината. Суфи е този, който познава себе си в Несъществуващото. И понеже живее там, той познава Бог като Съществуващ. Суфи – това означава, че Бог те е приел в Своето Присъствие. На верния Суфи Бог дава нова воля, неизменна на Бога, носеща Вечна Пълнота. Суфи е справедлив към всичко, не очаквайки справедливост от никого. Поради своята преданост към Истината, Суфи не може да служи нито на този, нито на Онзи свят. Суфи е Търсач, който е изчезнал в голямото търсене. Суфи не е насочен нито към света, нито към себе си: той е насочен изцяло към Аллах.

ИБЛИС, ИЛИ САТАНА

(Втора идея за размишление)

Какво казват Суфи за него.

Велик е Замисълът на Бога, защото, поради създаването на Иблис, на Сатана, след време ще се роди истинската Любов към Бога. Създаването на Сатана е знамение за Великата Власт на Бога. Създаването на Иблис разкрива пълната и Абсолютна Власт на Бога и Неговият контрол над всичко. (Учителя казва, че Сатана и Дявола не могат да помръднат една сламка и че са толкова слаби, че се побеждават без борба. Обаче, където невежеството е голямо, злото расте.)

Бог може да внесе в Сатана такъв ужас, който самият Сатана никога не познава. (Казвам това, защото се е случвало.) Този Звяр – Сатана, ще излекува падението и лицемерието на човека и на цялото човешко добро, което е част от трагедията на света. (Всъщност това „човешко добро“, преведено по Дълбоката Мярка, е зло – това е зло. Без коментари, без двойственост. Това е просто зло.)

В Древността Сатана, който е бил Луцифер, е бил почти като Бога. Но поради благодат от Бога, Бог му е дал голяма светлина, но Бог не му е дал Същност – само светлина, не му е дал Себе Си. Не му е разкрил напълно Себе Си и затова Луцифер е помислил, че е нещо особено – но до момента, когато Бог Се явява и му отнема светлината. На Луцифер е била дадена светеща енергия, но не и Същност – скритата част на Бога. Бог не дава Същността Си никога напълно – това е Негова Тайна, Негово Тайнство, това е част от Неговата Неизреченост и Непостижимост. Луцифер – когато Бог е слязъл в него, в ограничението – той е засиял и милиарди Ангели се влюбили в него. Защо? Защото всички те обичат лъчезарното, носещото светлина – но както знаем, това е било Бог в него. Част от Бога – тя е светела в него и е наблюдавала Ангелите и тяхната тайна и скрита любов и техните най-различни намерения. Но всичко, което свети във Вселената, е само носител на Светлината на Бога, но не и самият Бог. Само Той е Притежателят, а Луцифер е носителят. Такъв е бил Планът и Замисълът на Бога. Светът, Вселената все са малка част от Замисъла. Бог винаги наблюдавал нещата от позицията на Своята Скритост, а не от позицията на Светлина.

Ще обясня. От чакрите само Сахасрара има подобно поведение в умален вид. Това означава, че Третото око също е много сляпо за много неща и много ограничено. Хора с отворено Трето око имат тайни заблуждения – познавам доволно много хора! Радвам им се, но те ги носят тези заблуждения, някой път дори не знаят.

Само Сахасрара знае, че Луцифер е само отражение на Бога, Негова особена илюзия, но изглеждаща в миналото някак си реална. Но то е, за да може Бог да изпълни Своя Замисъл. На Бог Му е бил необходим Луцифер да играе тази определена привидна роля, за да изпита дълбините на всички същества, включително и на Боговете. Не става въпрос само за Ангели, които са станали хора, но и за Богове, които са станали демони.

Бог проявява в Себе Си две лица: Луцифер и Христос. Той работи скрито в тях, а те уж работят и действат. Милиарди Ангели повярвали в Луцифер и станали уязвими. А по-късно от Духове те станали хора, наречени Адам, т.е. човечеството. Човечеството в бъдеще трябва да разбере, че Единствената Реалност е само Бог. Той движи Христос и Луцифер, а Замисълът Му е плод на Велика, неизразима Любов. В бъдеще хората ще познаят Тайната на Бога – при условие че търсят изключително Него, а не Неговата Светлина. Влюбените в Луцифер са изгубили Тайната на Бога и оттук е тяхното падение, но то крие в себе си поучение и завръщане – също част от Тайната и Замисъла на Бога.

СУФИ

Продължение

(Лекция 3)

Суфи се отрича от себе си, а не от света – светът е без значение, него го няма, по всяко време може да изчезне. Няма какво да отричаш нещо, което го няма. Суфи знае от какво да се отрича – от себе си.

Суфи казва: Дръж ръцете си заети със задълженията си в този свят, а сърцето си – заето с Бога.

Суфи се отнася към този свят като към невидим свят. Наистина, той е повече невидим.

За Суфи водата е изцяло съставена от бижута.

Суфи е Слънце – но той знае, че е сянка на Бога. Пред хората изглежда Слънце – дълбоко в себе си той знае, че е сянка на Бога.

За истинския Суфи има само един Храм – Храмът на Чистото Сърце, а не на каменната джамия. Чистотата и пиянството са празникът на Суфи. Те затова са на Земята: за да покажат опиянението си от Чистотата и Любовта – докато другите хора са само гости на празника, те не участват в тържеството.

Суфи имат метод, който е по-дълбок от опита, той превъзхожда опита. И затова Суфи не се нуждае от опит, за да живее в Аллах. Суфи не се нуждае от опит, а от Чистота. Това е Древното Предание: Не ти трябва опит, а Чистота.

(Преди време срещнах един човек, който каза: „Имам голям опит вече – седем развода“. По-точно четири, четири развода. Голям опит!)

Що е ученият човек? Суфи казва: магаре, натоварено с книги. Що е обикновеният човек? Магаре, натоварено с ежедневни мисли за прехраната. Що е Суфи? Пияно магаре, блажено магаре: постоянно се радва – и да разбира, и да не разбира, все се радва. Това магаре е толкова пияно от Любовта си към Бога, че прилича наистина на магаре. Някои Суфи толкова са странни, че даже не искаш да ги погледнеш – но те тържествуват.

Чистотата превръща Суфи в Жива поезия. Ако на такъв човек отидеш да четеш поезия, това означава, че нищо не си разбрал. Жива поезия! Суфи не пише поезия: самият той е поезия. Суфи е толкова Чист и пиян с Бога, че злите духове са разтревожени, защото те се погубват в неговата Чистота и пиянство. За Суфи Чистотата е по-важна от всички други въпроси. А що е Чистота? Съхраненото Единство с Бога. Значи, не да търсиш религия, не да търсиш Бог – да Го съхраняваш: това е съвсем друг Подход. Суфи е Чиста Душа, а Чистата Душа никога не е част от Творението: тя принадлежи на Вечността и на Бога.

Великият Суфи дори не се интересува от въпроса: „Кой съм аз?“. Защото него го няма, не иска да пречи на Бога. Няма в Суфи такъв въпрос – „Кой съм аз?“.

Те живеят в особено място – Мястото на Небитието. Те въобще не са привързани към идеята за Аз. Ако бяха привързани, нямаше да могат да отидат в особеното Място на Бога. Суфи – това е Същество от друго измерение, но живеещо в нашия свят. Суфи има особено Сърце, защото в него е заел Мястото Си Бог.

Истинският Суфи е много внимателен. Той гледа да не се занимава само с едно учение и да отхвърли всичко останало. Защото, ако мислиш, че само твоето учение е право, тогава от тебе ще се отдели Истината – и разбирането ти ще обеднее. Защото Бог влиза навсякъде – и с учение, и без учение. Там, където има Чистота и Принципи, Той влиза. Бог е Необятен и Велик и поради това Той не може да бъде заключен само в едно учение или в една вяра – няма как да се случи това.

Суфи е Същество, което влязло в Бога – а който е влязъл в Бога, се връща обновен завинаги. Той вече има други Очи. Суфи е този, който е позволил на Бога да стане неговият живот. Суфите са наставници на своето Сърце. Всички мисли на Суфи – и явни, и тайни, са Любов към Бога. Който търси Реалността по своя път, неизбежно ще срещне по пътя си Суфи – защото Суфи е врата към Реалността.

Не чакай Възкресението – просто заживей в Бога.

Суфи казват: Христос е възкръснал за тези, които са умрели в Пътя на Любовта.

Суфи, това е да се избавиш от всичко, което не е Бог – всичко второстепенно. Това означава наред каквото можете да се сетите, защото Центърът е Бог.

Последователите на Джунаид ревнували един негов ученик, понеже той бил от любимите му. Джунаид е един от Учителите на Ал-Халладж – временно. Както и да е… И неговите последователи ревнували защо той има по-хубаво отношение към този ученик. Тогава Джунаид се срещнал с тях и им казал, че този ученик ги превъзхожда с поведение и разбиране. И за да им докаже това, той им дал изпитание. Той заповядал да му донесат двайсет птици и казал на всичките си ученици: „Нека всеки от вас да вземе по една птица – идете там, където никой не може да ви види, и убийте птицата. После ми я донесете обратно при мене“. Всички ученици отишли някъде и след определеното време се върнали с мъртвите птици. Само на любимия ученик на Джунаид птицата била жива. Джунаид го попитал: „Защо ти не си убил птицата?“. Ученикът обяснил: „Защото ти ни каза да убием птицата там, където никой да не види това. Но навсякъде, където бях, Бог ме виждаше“. Тогава Джунаид се обърнал към завистливите ученици и им казал: „А сега сравнете разбирането си с разбирането на този ученик“.

АЛ-ХАЛЛАДЖ

(Трета идея за размишление)

Много сме говорили за него и пак ще говорим: най-великият Суфи на Земята!

Той казва:

О, Аллах, Ти ми причини инквизицията, за да ми дадеш Себе Си. (Това съм го казвал. Нарочно го повтарям.)

Ако си роб на света, не ти трябва вече друг позор. (Ако си роб на света, не ти трябва вече друг позор – това е достатъчно.)

Не живея за света, защото знам, че той е умиращ.

Струва си да се родя отново и пак да страдам, за да Го позная.

Дълбока и страшна е нощта на изпитанието и затова Суфи се усмихва – защото там е Великият Дар: Единство с Бога. (Както е било и на Кладите.)

Ако не беше страданието, как тогава щеше сърцето ми да заблести?

Любовта към Аллах е храната – а ти, приятелю, ходиш в някаква си джамия.

Видях много аскети и безплодни: те не търсеха Чистотата, те търсеха религия и джамия – и се провалиха.

Злият човек – това е едно упорито невежество.

Аз съм стар слуга на Бога и затова Той си спомни за мене и ме повика. (Спомняте си как умира. Преди време говорихме за него: как го режат на парчета и той хвали Аллах, как върви към инквизицията с веригите си и как танцува – той отива на истинска среща: той знае при Кого отива.)

Който е загубил Чистото си Сърце, е болен с религия. (Ще го повторя. Който е загубил Чистото си Сърце, е болен с религия.) Който е отдаден на Бога, е влязъл във Вечния Манастир. Който си строи Чисто Сърце, е мъдър. Който строи джамия, е наистина луд. (Като чуя за параклиси и църкви, сърцето ми се стяга. Знам, че заблуждението продължава от хиляди години. Така да е! И в това даже има красота.)

Никога не замествам Аллах с джамия. Аллах е моят Дом, а джамията е за затворници.

Чистотата руши смъртта и сътворението. Не опит ти трябва, приятелю, а Чистота.

Религиозният търси Бога, а Чистият Го съхранява.

Преди Сътворението е нямало религия и църкви, а само една Чистота. Само заблуденият търси религия – Чистият търси Бог. Ако сърцето ти е Чисто, религията изчезва – религията изчезва, остава само Бог. В Чистото Сърце не може да влезе джамия. Чистотата не е религиозна, тя е винаги Духовна. (Забележете! Не е религиозна, тя е винаги Духовна, тя не е смесена.)

Който познае себе си, се отделя от сътворението. Пътят на човека е очистване от всичко човешко, ако иска да се спаси.

За да стигнеш до Аллах, трябва да излезеш от всички религии и ритуали.

И той, Ал-Халладж, излязъл зад пределите на Исляма и станал опасен. Не само за Исляма. Преди време съм ви обяснявал за него – опасен даже и за някои Суфи. Такава Истина е навлязла в него, че бил опасен даже за Мъдреци. Станал опасен, защото станал неразбран, защото бил извън нещата, извън мярката. Това е съвсем друг род Дръзновение – но той бил направляван от самия Аллах и станал опасност и за Исляма, и за Суфизма. Ал-Халладж е усещал Единството си, Единството с Бог в себе си, и затова често забравял своето име. Наистина го забравял и казвал: „Аз съм Истината!“. Самият Бог се произнасял в него. Това е крайната Цел на всички Учения, на всички Същества, на всички видове Учения.

Казва още:

Истинският еретик е най-висше и непознаваемо Същество. Можеш да го познаеш само ако той реши да ти се разкрие. (Гностиците също са смятани за еретици, Богомилите – също. Казах ви, ноември ще говорим за Великата Ерес, т.е. Великата Истина.) Светът дори не знае, че еретикът е спасен. (Забележете какво казва Ал-Халладж. Страшен Суфи! Светът дори не знае, че еретикът е спасен.) Той е вътре в Аллах и Аллах е единствената му джамия. Аллах е в Чистотата, а не в джамията. Има една нечистота в човека, която може даже да оцапа Ада. (Не Рая – а даже да оцапа Ада!)

Не е възможно Дяволът да изпъди Дявола в тебе. (Например как ще изгониш с тамян Дявола? С какво палене на свещи?! Христос не е палил свещи. Той е живял Правилен живот в Бога. Няма такива игри: тамянът е нещо много смешно.)

Невежеството е майстор на затварянето в пътя. То така може да затвори пътя, че човек да се лута хиляди години и да спори за Бога, даже да говори с уважение за Бога.

Докато религиите спорят, Ал-Халладж избра да пие от Нектара на Аллах.

Вяра без Живот в Аллах е отровно дело.

Синовете на Аллах са Чисти, а хората на джамията са учтиви. (Невинаги и учтиви…) О, Аллах, освободи ме от тази учтивост, защото тя е поражение. (Забележете: той не допуска капка лицемерие. Мъдростта така действа, Истината така действа. Бог говори пряко. Защото тя е поражение. Целта е Аллах, а не учтивостта.) Слава на мене, еретика, че Аллах ме отлъчи от голямата учтивост.

О, глупако, твоята глупост е райската градина, защото тя те поучава – но кой ще поучи лицемера?

Все пак, кривият път е част от Правия Път: той ще намести човека в Правия Път – някога. (Ето защо всичко е красиво.)

Ако в живота ти тече време, това означава, че Истината се е отделила от тебе. Чрез Истината аз вечно пребивавам в Истината.

За Дявола е много ценно човекът да има благополучие без Бог в себе си. (Ще повторя. Ал-Халладж казва: За Дявола е много ценно човекът да има благополучие (т.е. да е преуспял) без Бог в себе си. Защото благополучие без Бог в себе си – това е зло.)

АУМ

2 август 2016 г.

КАБАЛА

(Лекция 1)

КАБАЛА: БОГ

(Първа идея за размишление)

ГНОСИС

(Лекция 2)

ГНОСИСЪТ: ХРИСТОС

(Втора идея за размишление)

ГНОСИС

Продължение
(Лекция 3)

ГНОСИСЪТ: ИСТИНАТА

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

КАБАЛА

(Лекция 1)

Кабала е много по-висша от този свят и от неговите деяния. Науката и религията не откриват никога Висшата Мъдрост. На тях не им е дадено – науката и религията.

Наградата на кабалиста е в живата връзка с Бога в този свят. Наградата на кабалиста е виждането наистина, че Бог е навсякъде. Кабалистът вижда скритите значения на нещата – той носи в себе си Тайнство, той носи в себе си така нареченото Кли. Кли означава Чистият Духовен ген. Този, който няма Кли, все едно е дали е йога, гений или окултист – все едно е дали е голям психолог и с какво се занимава, защото тука винаги има ограничение. Там, където го няма Кли – голямата Чистота, Духовната – всички занимания остават на заден план, но все пак са полезни, заради волята; докато Кабала е влизане във Висшата Мъдрост. На този, който има Кли, му се дават Откровения. Кабала е метод за постигане на Реалността – както и Суфизмът, Дзен и т.н.

Кабалистът не прави грешка – той работи само за Бога, а не за своето устройване. С Кабала може да се занимава само този, който гори да има Живот, подобен на Бога.

Самата идея за вяра (в Кабалата) предполага утайка от съмнение – докато истинското Знание никога не допуска съмнение: там няма пропукване.

Според Кабала моралът и етиката никога не са водели до Мир и Единство – само Себепознанието води натам. Себепознанието е Пътят към Богоподобието, то е малката крачка. Истинският кабалист е стигнал до Богоподобие – Себепознанието е първата му крачка и втората е към Бога. Той е видял Тайната чрез Откровение и затова има реално Вдъхновение – не назаем взето, а реално. За него Тайната е станала явна, понеже Бог му дава Откровение – Тайната е станала явна.

Навлизането в Кабала вселява в човека Правилно поведение.

Кабала не е религия и затова религиозните хора не я познават. Кабала не се занимава с религия, а със самия Бог. Кабала е Висша Мъдрост – което означава много тънка енергия, скрита от религията и религиозните хора: потънка, фина енергия, която прониква в нещата. Кабала се намира във Висшия свят. Кабала е Себепознание – в смисъл, че когато човек е познал себе си, той живее вече повече в Невидимия свят; и дори ако такъв човек е сред хората, те нищо не подозират, те не знаят неговото странстване навътре.

Кабала казва: Мистичният Месия – това е събуденият Чист Дух в човека. Това означава Месия да дойде. Ако този Дух е събуден и напълно осъзнат, Месия вече е дошъл.

В самия Бог съществува Строгост, а не зло. Мислещият човек е в злото – самото мислене го създава. Духовността е друго нещо: мислещият човек е в злото, разумният човек е в Духовността.

Христос е Нероденото, Несътворено Слово на Бога. Троица никога не е съществувала, защото съществува само Един Бог – Бог в милиони образи. Христос е само способ и метод на Бога за проявление – един от многобройните методи. От Бог изхождат всички същества, цивилизации, епохи и раси, всички разновидни събития.

Бог знае всичко, но неправилните въпроси нямат отговор.

Желанията разсейват истинските знания – казват кабалистите – и така се заражда „знаещото неразбиране“: това, което Учителя нарича „ученото невежество“.

Да постигнеш нещо в света означава да загубиш нещо от Дълбочината си, от Същността си.

Който се моли усърдно, побеждава света.

Без Любов към Бога, Душата се посява в света за бъдещи страдания. Когато Любовта слиза надолу, тя се превръща в живот – а когато остане неразбрана, тя се превръща в смърт. Ако Любовта на човека върви нагоре към Бога, тя се превръща в Дух, Сияние и Свобода. Без Божествена Любов, ние ще останем да си живеем в тъмнината, ще живеем по законите на необходимостта. Да имаш Любов към Бога значи да дойде Месия в твоя живот. Ако Душата няма Любов към Бога, тя развива външни връзки в света. Който иска да постигне истинската Любов, той трябва да се пожертва цялостно за Бога.

Имай Любов, когато получаваш добро и когато получаваш ограничения. Имай Любов, когато вземат Душата ти за Другия свят. Винаги чувствай, че Бог прави най-доброто за тебе, и не обичай Бог за това, че твоите желания се изпълняват – защото това не е Съвършената Любов към Бога.

Който обича себе си, той ще изгуби своята Основа. Ако човек обича Бога, той ще има към Него истинска Любов дори когато Бог му взима Душата. Това става, когато човек е постигнал състоянието на Висшата Вода, казват кабалистите – т.е., Висшата Вода означава, преведено, Скритата Светлина.

КАБАЛА: БОГ

(Първа идея за размишление)

Какво казва Кабала за Бога:

Бог е Бог, защото е неизтощим Източник на същества – безконечно множество от Духовни Същества. С Бог ни свързват Древни и много Дълбоки Съкровени отношения. Бог живее Тайно в нас и играе много Дълбока вътрешна роля – но ние трябва да Го търсим и изучаваме дълбоко в себе си.

Според Кабала, целта на човека е да постигне Съкровения Живот на Бог вътре в себе си.

Съкровената Любов е Място, в което Бог слиза при човека и среща неговия глас и неговата молитва. Обикновените хора трябва да ходят някъде в църква, джамия, при приятел – а Бог е Мястото на Любовта, Мястото на явната и скритата Среща.

Любящомъдрият човек е таен участник в Съкровения Живот на Бога. (Тука нека само да допълня, че Съкровеното е пето измерение – то е нещо по-дълбоко от Духовността, която е четвърто. Тук става въпрос за по-дълбока степен.)

Любовта е просто любов, но Съкровената Любов е изпълнена с Бога; но за да я разбере човек, той трябва да преживее Бога – и тогава той влиза в Смисъла, а Смисълът е Отвъден и Мистичен. Той не се намира в този свят, нито в Оня – той се намира, както казах и преди, отчасти във Вечността и отчасти – в Безкрая. Само близостта до тази Любов може да върне Силата на Живота. Смисълът на Живота е във възстановяване на Бога в нас и в пълното Му възприемане. Когато служиш на Бога истински, ти ставаш част от Него.

Ангелите се стремят да станат човеци, защото Съвършеният Човек е Бог.

(Скоро обяснявах на едно място, че Ангелите жадуват да станат човек и да слязат и да минат през тежки страдания, защото Ангелът не може да стане Бог – той е ограничен, той няма свободен избор. Служи на човека, служи на Светлината, но той не може да се развива и да стане Бог. Човек е Бог в развитие и човек може да стане Бог – а може да стане и чудовище, може да стане звяр, може да стане много неща, но Ангелът не може да върви по този път.)

Който няма Велика представа за Бога, той има земни цели и не може да получи подкрепа от Истината. Той накрая става опустошен и нещастен. Преживяването на Мистичното Откровение е изхвърляне на света: това е да преживееш Бога – разбира се, с Негово позволение. Мистичното Откровение е предаване насаме на нещо от Бога на човека. (Ето защо Богомилите – само се отклонявам за малко – са издържали на кладата: те са видели нещо от Тайната на Бога и вече кладата е безпомощна. Любовта поглъща кладата. И Боян казва: „Любов, която не поглъща кладата – това не е истинска Любов“.)

В Мистичния Опит, който е преживяване на Бога, и словото, и речта са изгонени – защото в това преживяване нищо не можеш да кажеш. (Казвам това, защото умът все иска нещо да обясни. Това преживяване надминава думата преживяване: то е нещо като приказка без край, обаче умът иска винаги да има край – само че там няма никакъв край.)

Усилията на човека не помагат, докато Бог не ги благослови. (Ще обясня. Може да правиш много усилия, но ако не си искрен, напълно искрен и честен към себе си и към тези усилия, все ще ги правиш – те ще се отлагат. Има нещо хубаво: в друг живот пак ще продължиш, но в самите усилия трябва да вкараш нещо друго – голяма Чистота, за да дойде Благословение.) Когато тези усилия са благословени, в тях се вливат съвсем други качества.

Който е видял нещо от Лицето на Тайната, получава нещо, което го няма в света.

Когато човек пропадне в тъмнината и се извисява, това доставя радост на Бога. Всичко, което се прави заради Бога, е действие срещу нечистите сили. Бог остава скрит от нас, докато намерим правилния метод да Го открием.

Стремежът към знание е човешко дело. Стремежът към Бога и стремежът на Любовта към Бога е Божие дело.

Който е възлюбил Бога, Бог му дава нещо от Своя Вътрешен Глас, който го учи точно как да работи върху себе си – понеже вътре има безброй гласове. Но тука вече, който се е посветил, Бог така налага Тихия Си Вътрешен Глас и му казва как да го различава, как да го различава от всички други гласове. (Аз съм виждал много хора, които бъркат и Ангел с дявол, и Ангел със Серафим; даже пророк Исайя бърка едно преживяване, като мисли, че е преживял Серафим, а той е Ангел, пламтящ – съвсем друго нещо. Значи, даже и там може да станат грешки, но тези, които имат по-Дълбоката Мъдрост, виждат и различават това.) Значи, Той му дава Своя Вътрешен Глас, който тайно го обучава, защото той наистина иска да работи върху себе си по Законите на Правилността. В този случай, Вътрешният Глас прави така, че отстранява всички други гласове, защото той става особено силен, особено ясен и много точен. Там вече няма колебания.

ГНОСИС

(Лекция 2)

Гносисът означава пряко Откровение, пряко преживяване на Бога – друго Учение, подобно на Кабала. Пряко преживяване на Бога – тука няма посредници и няма нужда от тях. (Опасно нещо е свещеник – посредник. Той никога не е мост към Бога. Ако трябва, друг път ще го обясня.)

Чрез Гносиса, Бог отключва Пътя на човека към Себе Си. Гносисът показва, че човекът, който го е постигнал, е имал правилните усилия и истинската Любов към Тайната на Бога. (Ще допълня: той също дълго време е нямал успех, но той е вярвал и е чакал. Имал е голямо Постоянство, голямо Търпение. Търпението означава Силата на Любовта. И той накрая дочаква.)

Гносисът отключва Истинското Знание. Тука на човека е дадено да получава и да разбира Истината по точния и правилен начин. Гносисът не се нуждае никога от църкви, джамии и храмове: той е Първичното състояние на Истинния Човек.

Гносисът е мярка за Чиста Духовност – той е Ядрото на развитието, той е Живата Мъдрост на Божиите Тайни.

Според Гностиците, Христос е дошъл да задвижи Себепознанието в света – а не, както казват Църквите, „да спаси света“: няма такова нещо и няма да има. И Учителя казва: „Христос дойде, но не спаси хората“ – то не е Негова работа. Това е чиста работа на Бога, която ще стане след много време. Единственият Бог е Този, Който може да спасява.

Той е дошъл да задвижи Себепознанието, за да може Бог да Се роди отвътре – и тогава, както Учителя казва, „Не трябва да имаш само обич, а трябва да станеш Любов“: когато станеш Любов, Бог ще те спаси.

Гностиците казват: Истинското Кръщение е смърт за стария живот, защото злите сили го напускат. (Туй няма нищо общо с водното кръщение, което е една игра, бедно – наблюдавал съм го много пъти. Продължаваш да си живееш стария, глупав живот. Познавам много вярващи, които продължават със заблужденията – да са живи и здрави. Тайно ги обичам, но това е далече от Огненото Кръщение, което те изпепелява, т.е. изпепелява егото в тебе и после… Скоро в едно интервю казах, че Истината е убиец. Значи, Тя убива, забележете, не само нечистите хора: Тя убива и Чистия човек, но – разлика: възкресява Чистия човек, а за другия няма Възкресение – това е разликата.)

Човек трябва да убие своя стар баща – злото в себе си – и да се върне при Отеца.

Гносисът казва: Ако познаеш Бога, ще намериш изход от себе си. (Това е големият проблем – човек да намери изход от себе си. Той е като затворен, като запушен. Трябва да открие правилния изход. Това не става с умувания и с лицемерие.)

И Гносисът казва: Истината Я намират само тези, които искат да Ѝ служат.

(Помня, преди време ме пита Лили Димкова – така, една много красива Душа – каза: „Защо трябва да търсим Истината?“. Тя пита въобще много красиво, като Душа. „Защо трябва да Я намерим?“. „За да Ѝ служим.“ Тя ме пита детски – и аз ѝ отговорих по детски. Точно за да Ѝ служим – иначе няма друг смисъл.)

Истината не се разкрива никога на ума. Тя е много тънко Духовна и се разкрива само на Душата и в дълбок смисъл – на Духа. Каква е Истината? Гносисът казва: Ясна и Мистична. И така, стихът „Не хвърляйте бисери на свинете“ означава: Не говорете Дълбоките Истини на обикновените хора, неподготвените хора, земните. Те не са достойни за Истината – Истината е само за подготвения, Пречистения човек. Защото Истината е Живот в Бога, а не в света. Няма Истина и няма отговор за този, който живее в света и в илюзията – колкото и да пита, каквито и въпроси да пита.

(Познавах един философ преди време, идваше при мене – той е нещо като фабрика за въпроси. Каза: „Ти не можеш да ме задоволиш!“. Разбира се! Аз въобще не искам да си играя на такива игри, нали. Истината е безспорна, няма… Както и да е!)

Дори и Христос каза на Своите ученици: „Още много имам да ви кажа – но не може да понесете“. Не кой да е, не обикновени вярващи – тука говорим, че учениците не могат да понесат Дълбоката Истина. Но все пак, Той ги е подготвял; докато Юда е друго нещо: той е бил отдавна подготвен за Истината – преди време ви казах.

И така, Истината се открива на човека според Дълбината на неговата Любов. Ако ти обичаш Истината повече от живота и от света, Бог ще ти разкрие Себе Си по Правилния и Мистичен начин, или както кабалистите казват: Бог ще ти разкрие Руах Ха-Емет – Духа на Истината.

Човекът е изпуснал първата си Любов, най-важната – Любовта към Бога, и сега гони заместители. Но нищо не може да замени и да замести Бог и Истината – и затова Бог изпраща Учители. Любовта към Бога е това, което преодолява съдбата и света. Бъдещето е много хитра измама на ума, а вярата в бъдещето е отлагане на Любовта към Бога. И затова, казвал съм ви: Не трябва да вярвате в бъдещето – трябва да го създадете. И когато то дойде, да сте вътре в него, а да не се чудите какво правите там и защо нещата са други. Докато вярваш в бъдещето, Бог Го няма – но щом вярваш в Бога, Той ще влезе в тебе и бъдещето ще изчезне, защото то не е важно: важен е само Бог, защото Бог е Истината.

И така, Гносисът е Духовно Знание от особен род: Знание, слязло чрез Откровение – не прозрение, а Откровение. Прозренията са само подготовка. Само това Знание има способност да тържествува над злото и материята – и когато този Незнаен Бог изгрее в човека, тогава Той всичко му открива чрез Откровение. Това означава, че Бог Се открива само на Пробудеността – Съкровената вътрешна природа.

Гносисът не спасява от физическото тяло – болното, смъртното тяло. (Както знаете, Църквите смятат, че Христос ще възкръсне във физическо тяло – и поп Богомил казва: „Такава глупост! Тя не може да се срещне даже при животните!“. И горко, ако възкръсне физическото тяло на всички глупаци и престъпници! Това е такова… Просто то няма коментари. Глупакът да възкръсне отново и да си прави новите глупости!… Както и да е.) Ще възкръсне Духовното тяло, което е частица от самия Бог. На човека е дадена страдаща душа, бродеща из лабиринта на злото, докато придобие Гносис, т.е. Откровение. Гносисът – това е живата Съкровена традиция на Окултното Християнство. Това е нещо като друг вид Богомилство, което няма нищо общо нито с профаните, нито с ритуалите и т.н.

Гносисът изисква едно голямо, постоянно, усърдно търсене. Търсене, което – забележете! – никога не спира. В това тайно участва Бог, защото Той знае кой как Го търси – и така Той идва в живота на Гностика и му указва Пътя към Себе Си. Той го изважда от религията, изважда го от света.

(Сещам се, когато поп Богомил казва на Боян: „Бояне, отлъчиха ме от Църквата“. „Браво – казал Боян – спасиха те от Ада, изпъдиха те от Ада: живей!“. Това е голяма радост – да бъдеш отлъчен; ако все още не си отлъчен и не те смятат за еретик, не си още заслужил.)

Човешкият ум е пълен със слабости и той никога не достига Гносис – дори и когато има благородни мисли. Забележете! Това също не е достатъчно, защото той изведнъж може да се преобърне и пак да стане Змия. Значи, дори и когато има благородни мисли – защото той трябва да бъде напълно овладян и умълчан. Защото, ако не е напълно овладян, той ще има полуистинско знание, което се явява една от най-големите опасности в света.

Когато човек мине през Гносиса и го преживее, той вече има Тайната Опора, той се освобождава от ума и от всяко заблуждение.

ГНОСИСЪТ: ХРИСТОС

(Втора идея за размишление)

Христос представя Истинския Човек – Човекът преди създаването на света. Какъв е бил той? Този Човек е Откровение на Бога, Съкровена Тайна на Бога и няма нищо общо с произхода на маймуните – нищо общо.

Пѝстис Софѝя (Мъдрата Книга на Гносиса) казва, Христос казва:

Този, който е познал Себе Си, светът е недостоен за него.

Човекът не е човек: той е Духовна енергия на Бога, той е излъчване на Бога. Бог е единственото и истинско богатство на човека. Това богатство се нарича Чиста Духовност.

Гностикът съществува в Бога, в Несътвореното. Това показа и Христос на сътворените – на тези, които са изгубили връзката с Бога.

Човекът страда, защото е във форма, защото е оформен, ограничен във време и в пространство.

(Днеска в един разговор приятелски обясних, че русалките, когато страдат, не могат да осмислят страданието си. Преди сме говорили за тях, за техните проблеми. Тука само така, между другото казвам. Много интересно е при тях, че те, когато страдат, не могат да плачат – те нямат сълзи и това за тях е огромна мъка. След време ще продължим и за тях, ще ви разкажа други неща. Това – между другото.)

Човекът, който не е познал Себе Си, е обречен на гибел. Непознаването на Себе Си е особен род саморазрушение и затова Гностиците казват: „Христос дойде, за да задвижи Себепознанието“. Човекът трябва да се избави от себе си. Избавянето от тежкия живот не е идване на някакво историческо събитие – нищо такова не помага. Това, което трябва да се случи, е трансформиране на твоето съзнание.

Истинският човек никога не е християнин или мюсюлманин – той е Чисто Съзнание. Чрез Чистото си Съзнание, Христос живее в Бога – и това е цялото обяснение на въпроса кои сме, от къде идваме и къде трябва да отидем. (Обяснявал съм го. Учителя казва – когато отидеш в Другия свят, никой не те пита дали си дъновист, християнин или будист, или каквото и да е. Там има само един въпрос: Имаш ли Любов, Мъдрост и Истина? Не обич, не справедливост, не добродетели – това са вторични неща. Имаш ли Любов, Мъдрост и Истина – това е мярката.)

Христос е Чисто Съзнание, а Бог е Изначалното Съзнание – а светът е изгубеното съзнание, което е част от хаоса, част от света.

Човешкият Дух в чист вид – това е Христос: Абсолютно Чисто Съзнание – това е Синът, това е да се родиш в Сина, в Чистия си Дух; това е Подобието на Бога. Чистото Съзнание – това е Великото Учение.

Христос живее вкоренено в Бога, а това е Мястото на Пълнотата и на Безкрая.

Христос е Велик Невидим Дух. Това, че Се е явил, не Го прави видим, нито Го прави разбираем. Това явяване също и Го показва, и Го скрива. Разпознават Го само избраните и само определените. Христос е въплъщение на двуполовата Светлина, т.е. Цялостната Светлина – образът Му е неизказан и затова плътта Му не може да понесе Неговата Светлина.

(За малко ще се отклоня – какво казва Учителя за Христос: Той идва от специално Слънце на Галактиката, което се нарича Алфиола. Смалил се е 75 милиона пъти, за да стане достъпен за хората и да не ги изгори с могъществото на Своята аура. Смалил се е, смирил се е, за да приеме достъпно тяло, за да могат да Го понесат и да не ги изпепели. Това е една от големите Тайни на Христос, която само такива като Учителя (разбира се, има и други неща) могат да разкрият.)

Тези, които имат съдба, са се самоизпъдили от тази Светлина на Бога – те са станали сляпа сила, невъзприемаща Истината.

Христос е слязъл на Земята не за да изкупи греховете – защото всеки сам, лично си ги изкупва. Той е слязъл да покаже Пътя към Себепознанието и Чистия Път към Бога.

Христос е разкритие на Смисъла, който съществува извън света и Вселената – и това е познаването на Любовта, която е Същността на Бога.

ГНОСИС

Продължение

(Лекция 3)

Гносисът, който носи и Просветлението, и Спасението, е равен на хиляди слънца. Гносисът не само спасява човека от света – той го спасява и от Рая. (Значи, голяма беда е човек да търси Рая – да не говорим за Ада. Човек трябва да търси Царството Божие и Истината. Раят и Адът са забавление за отклонили се души… Но всичко това идва след огромен Духовен труд.)

Гносисът е бил особено много силен в Сирия и в Египет.

Умственото знание е несъвършено – докато това, което слиза от Гносиса, е чисто Духовно и Божествено Знание: то идва от Духа и от самия Бог.

Гносисът означава проникване в Същността, завръщане.

За да излезе от този свят, човекът се нуждае от Откровение – но той трябва да стане достоен. За този Гносис човекът много дълго време е трябвало да се подготвя, или както казва Зохар, Свещената книга на Кабала: Човек трябва да е станал Свята Свещ – не някаква свещ, а Свята Свещ, Чиста Вода, Чиста Светлина.

Гносисът е слизането на Бога в човека поради голямата и истинска Любов на човека към Бога – и както казва Ал-Халладж: „В един момент Бог не може да издържи и слиза в човека“. (Както се е случило и с него.)

Любовта към Бога е освобождение от гробницата на времето.

Когато си си посветил живота на Истината, тогава Откровението е започнало да пътува към тебе. Гносисът може да обитава само в много чиста сфера – в Божествената Любов на човека. Когато Гносисът проникне в човека, явява се Посвещението, а с това се случва коренно изменение на състоянието на съзнанието. Тогава съзнанието става Храм на Бога. Няма вече нужда от църкви, от камъни, каменни неща – самото съзнание става Олтар, става Чист Храм и Бог влиза.

Гносисът отстранява знанията, идващи от ума. В човека вече тече Мъдрост, изтичаща от Огъня на Бога.

Гносисът е Свещено явление, което е дълбоко скрито във всеки човек – в нас, в Дълбините. Той е там от всички времена.

Гносисът казва: Нашият Дух е по-дълбок от историята на света и от Древните цивилизации. Нашият Дух е семе от Бездната: той е по-дълбок от Вселената, той е Велик потенциал. Част от него впоследствие е слязла във Вселената, за да я одухотворява. Животът е създаден като призоваване – това е призив да познаеш Себе Си и своя Произход в Себе Си, в Духа. Животът е допуснат, за да се осъзнае Великото Себепознание, което е завръщане в нашия Дух, в собствения ни Дух, а оттам – вече и в Бога, Великата Цялост. Животът изисква отново да станеш Истинен и да се завърнеш в Нищото – а Нищото е Богоподобието. Няма нужда да умираш за някакъв Рай, за някаква родина или религия. Гносисът казва: Живей осъзнато в своя Дух. Той знае как да те заведе в Бездната, т.е. в Безкрая.

Ще обясня. Само на този Дух, нашия Чист Дух, е позволено да проучва най-дълбоките Тайни на Бога. Душата не може да ги проучва. Тя може да постигне най-много сливане с Любовта, но само на Духа е дадено да проучва тънкости и подробности от самите Тайни на Бога. Истината изисква не да бъдеш религиозен или принадлежащ на някакъв род – Истината изисква да бъдеш Чист Дух, Божествен, достоен за Безкрая.

Гносисът е Скрито Знание за Истината. Силата на Гностика е в това, че той живее незабележимо. Гносисът е Земя на Божията Истина – той не е прозрение. Ще обясня. Прозренията слизат от Висши Същества, а истинският Гносис слиза от Бога. Това е Висша Истина и висока степен на преобразяване. Гностиците са Пазители на истинското Знание, те са истинското Християнство, което обикновеното християнство е отрекло, както е случаят и при Богомилите. Гносисът дава Вечност – църковното християнство дава смърт. (Това е гарантирано. Тука няма колебания. Смърт означава външно знание. Имаш знание, но…)

Гносисът казва: Тези, които заявяват, че първо трябва да умрат, а сетне щели да възкръснат, те грешат, те са заблудени. Възкресението трябва да се постигне приживе – иначе то няма да дойде. (Ще го обясня по един прост начин – Учителя казва: „Ако Раят не е в тебе, ти никога няма да влезеш в него“. Ще го кажа по по-дълбокия начин: Ако Истината не е в тебе, ти никога няма да влезеш в Нея. Тука се решава този въпрос. Не да чакаш – тука започваш… Въпросът е да влезеш в тоз процес – нищо, че е бавно. Влезеш ли истински, другото вече не е твоя работа. А буквалното възкресение – това е вярата на глупавите, изостанали хора.)

Гносисът винаги е бил опасен за Църквата и за нейните отци, защото Гносисът е Истина Божия. Всяка Божия Истина е опасност. Всяка Истина на този свят, когато слиза, е опасност. Както обясних и преди: това е свят на не-Истината. Когато Истината слезе, винаги става опасно. И Христос беше опасен, и Богомилите, и т.н., и т.н.

Гносисът е Дълбоко явление, то идва от Мистериите. Казано по друг начин: то е Знание от особен род. Това са хора, които са преживели Истината по най-чистия начин – и тука вече никой не може да ги разубеди. Гностикът не е религиозен човек. В най-ниската степен, той е Духовен; после, той е Съкровен човек; в по-високата степен е Божествен – и нататък има три изключителни степени. Той е човек на Истината, човек на Бога.

ГНОСИСЪТ: ИСТИНАТА

(Трета идея за размишление)

Древният Тот казва: Това, което е Горе, е така, както това, което е долу. Ще обясня. Това, което е Истина Горе, трябва да стане Истина долу. Тогава Истината от долу ще се върне Горе, от където е слязла. Истината ще ти отнеме всичко, ще те направи на Нищо, защото Тя се разкрива само на Нищото, т.е. там, където няма капка его.

(Аз говоря за светците, след време ще ви обясня. Светците имат светло его и са много заблудени. Да не ви изреждам имена… С много редки изключения в света, всички светци са заблудени. Ако ви разкажа тука неща и за Кирил и Методий, и за Иван Рилски – ще се хванете за главата, но засега ще замълча. Разбира се, те са в Чистотата, но не са в Мъдростта. Мъдростта е друг Път, Тесен Път. Тяхната Чистота докосва леко Мъдростта, но е далече от Мъдростта. Например те не знаят какви Тайни Мъдреци живеят на Луната. Учителя може да каже точните им имена, с подробности – те са около 150 Адепти. Един светец не може да каже нищо. Не само това… Точно какви Същества живеят на Слънцето? Какви живеят във Вселената, скритата Вселена и извън Вселената? Разбира се, хубави деца, донякъде пречистени, нали – но това не е достатъчно, защото това е… Казва Ал-Халладж: „Бог може да смачка светеца за един миг и да го направи грешник“. Но Гностика – не може при него да се случи това. Бог може да смачка един грешник и да го направи светец. Но и двете неща са… Сега, има Тайни Мъдреци в света и в Духовния свят, които са надраснали святост и грях. Не се занимават с тези двойни… нито са добри. Истинският Мъдрец не е добър човек, аз го обясних скоро – той не е и лош. Той е Любов, той е нещо съвсем друго – има съвсем тънко Знание за истинските неща. Както и да е…)

Истината ще ти отнеме всичко и ще те направи Нищо – защото Тя се разкрива само на Нищото. Истината те прави Нищо. А защо те прави Нищо? Защото тук, в това Нищо, ти ще видиш Единството. Тука, в Нищото, е Целостта на нещата и Тайната на Бога. Тези, които са избрали религията или света вместо Истината, винаги ще блуждаят в лабиринта на злото и на хаоса. Само когато Бог заживее в човека, човек ще научи за Истината правилните неща. Но засега Бог не е заживял в човека, защото в човека има все още зло. Аз говоря и за най-малкото зло. Има ли и най-малко зло в човека, там е опасно. (Скоро, в последното интервю на Портала2, казах няколко неща за Злото. Тука само за малко ще се отклоня: в Исайя, в Библията, казвал съм го – Бог казва: „Аз творя тъмнина, Аз творя зло“. Самият Бог говори, тука няма коментари. Всички, които се заканват на тероризма и на злото, ги очакват бъдещи бедствия и мрак – в тъмната страна на Бога ще влязат. Какво казва Учителя: „Не говорете за Злото: то е по-мъдро от вас“. Злото е прикрито Чисто Съзнание, което е поставено под особен ъгъл – и затова хората не могат да го видят. И казва Учителя – най-дълбоката Мъдрост, която е дадена за Злото от Учителя (тъй като последното интервю беше за Тайните на Злото) – Учителя казва: „Ако разберете дълбоко Злото, правилно, то става Добро“ – свършен факт! „Ако не разберете Доброто, то става Зло“. И т.н., но това е друга тема.)

Нечистият не може да пътува към Истината и Мъдростта, а само към знанието. Към Истината и Мъдростта можеш да тръгнеш само чрез една постигната, определена, строго определена степен на Чистота – тогава вече ти се позволява. Когато нямаш тази определена степен на Чистота към Истината, Животът ще остане за тебе неразбран. Който търси чисто Истината, никога не търси – забележете! – доказателства и резултати. Той работи безкористно, не се занимава с резултати. Той знае, че след време Бог е самият резултат. И той не задължава Бог да слиза бързо и да показва неща. Защото Истината е в Нищото, в Безкрая – и тук методът е да Я приемеш безусловно. (В момента, в който искаш доказателства… Има един случай с Буда, пак ще се отклоня за малко: един много искал Буда да му направи чудо. Буда отказвал – той настоявал, казвал: „Ще те призная, обиколил съм всички Учители, чувал съм за тебе, че си голям Учител…“. И накрая Буда му прави истинско чудо. И той му казва: „Сега те признавам за моя истински Учител!“. Буда му отговаря: „Ти вече не можеш да ми бъдеш ученик!“. Въпросът е приключил.)

Човешката истина никога не носи Дълбочина. Дълбочината е в самата… тя е скрита в Божията Истина. В тази Могъща Воля на Божията Истина няма никакво място за Сатана – освен като инструмент и изпълнител. (Аз скоро обясних: Бог е Присъствие, а Сатана е влияние. Където се яви Божието Присъствие, няма никога Дявол и Сатана. Но Бог използва това влияние за Свои цели, за Свой замисъл: да изработва в хората Истината и Чистотата. И преди съм обяснявал, че така Бог ще спаси света от Тайното Зло на Четирите Шестици, при което няма Възкресение, човек няма никакъв шанс. Това Зло е скрито в Абсолюта, не е в Бога. А това, което е допуснато от Абсолюта, е слязло в Бога – то ще облагороди постепенно цялата Вселена чрез много прераждания, то ще спаси Вселената и от дяволите, и от демоните: това е Благословеното Зло, Скритата Ръка на Бога.)

Дълбокото, истинско и опасно Знание е било скрито в Апокрифите и в Архивите – то е наречено апокрифи и ерес. И наистина, истинското Знание е опасно явление. Има неща, които не могат да се изнесат и произнесат. Има около десет Истини, които никога не съм ги изнасял в лекции и няма да ги изнеса. Знам, че постепенно някои хора няма да издържат и ще си заминат – затова има съобразяване. Но и тези неща, които казваме с Учителя, са доволно – даже, бих казал, прекалено – много.

Апокрифите са хранилища на Дълбоко, опасно Знание.

Сам Мойсей казва: „Древността ни изпраща Истини, а не история“. И казва още, пак в негови Апокрифи: „Само вътре в Светилището на Истината се намира Освобождението“. Всички тия, които са изхвърлени от Истината, Я наричат ерес. Проповядването на Истината на много места в Древността се е считало за престъпление – и в това има даже някаква логика.

Ще обясня. Светът е зло, защото има любов към заблудата и към съня. Без Луцифер, прачовечеството щеше да си остане в растителна и животинска форма. Когато човек разбере дълбоко Гносиса и Апокрифите, Тайните книги, той се докосва до Тайните на Живота и до Мистерията на Бога. Трябва да ви кажа, че неизвестната Библия – не тази, която е за деца – неизвестната Библия е над 40 – 50 хиляди страници. Много неща са казали Христос и други Велики Учители, които не са влезли в Библията – няма и нужда да влязат; но който стане достоен, той тръгва по този Път и му се дава да изучава. Той вкусва Бога, тази Мистерия, чрез Гносис. И сам Христос казва за Великия Бог: „Той не е от тези, които съществуват“. Съществуване значи ограничение. Бог е по-Дълбок от реалността. Скоро обяснявах това. Даже – казва Учителя – Бог е по-Дълбок от Любовта. Но понеже хората няма да Го разберат, Дълбочината Му няма да я разберат, няма да могат да Го обикнат – Той е слязъл, станал е Любов, за да стане достъпен. След време Той ще разкрие Истината, Която е нещо съвсем друго. Но първо трябва да се мине през Любовта, за да може хората да издържат.

„Той надминава – казва Христос за Своя Бог и Отец – Той надминава всяко съществуване, т.е. всяко ограничение. Той никога не е бил заключен във времето. Той е Величие неизмеримо“. (В Апокрифите). „Той не се нуждае от живот. Той не се нуждае от нищо. Той е Единственото Съвършенство, Единствената Пълнота.“

За малко ще обясня. Стремежът към Съвършенство – казва Учителя – е погрешен. Само Бог е Съвършен – никой друг не може да бъде. Стремежът на човека трябва да е към Единство: все повече приближаване към Бога. И Учителя казва: „Съвършенството е затворена врата. Никой не може да влезе там и да стане Съвършен“ – нито Боговете, нито Старците. Всички са дълбоки степени на приближаване до Него, но Съвършен е само Той. „Той е неизмерим“ – казва Христос. Никой не може да Го измери. Той е Нещо, Което принадлежи само на Себе Си. Никой от нас не може да Го постигне – освен този, който се намира в Него, и то, колкото му е позволено. Той никога не старее. Когато се яви на някого, той става Образ и Подобие: става подобен на Него, но не Съвършен. Господарят на Мирозданието не се именува – няма имена. Наричат Го Отец. Христос не Го нарича Отец в Тайните книги, а Праотец – това е по-точната дума. Това е друго Име на Бездната, т.е. на Безкрая и на Мистерията.

Това са думи на Мистичния Христос, казани в Апокрифите. Апокрифите не са отречени книги, а скрити, забранени от хората и от Църквите. Те са скрити от света. Апокрифите са вътрешната Библия, неограничената. Те казват, че преди Христос светът е бил в прогресивно проклятие и затова е трябвало да слезе Мешѝха – на арамейски Месия, т.е. да покаже Пътя към собствения ни Дух. Сам Христос казва на Петър: „Християнските водачи (забележете: в Апокриф, Христос казва на апостол Петър!) – християнските водачи са слепи и глухи за Истината“ – думи на истинския Христос. Слепи и глухи за Истината – Той ги е видял още тогава. И Евангелието – слепи са и за Евангелието. Те петнят Истината и посяват отклонението от Бога. След време ще говорим повече по този въпрос.

АУМ

6 септември 2016 г.

УЧИТЕЛЯ: ЖИВОТНИТЕ

(Лекция 1)

УЧИТЕЛЯ: ЖИВОТНИТЕ

Продължение
(Първа идея за размишление)

ПЕПЕРУДАТА

(Лекция 2)

ЗМИЯТА

(Втора идея за размишление)

СЛАВЕЯТ

(Лекция 3)

ЛЕБЕДЪТ

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим за животните: всичко основно и най-важно е от Учителя.

УЧИТЕЛЯ: ЖИВОТНИТЕ

(Лекция 1)

Общи неща.

Учителя казва: Животинското царство е азбука – и който разбере животните, ще разбере и човешкия живот.

Кога човек е пеперуда? Учителя казва: Когато дава място на Духа в себе си, т.е. на Учителя в себе си.

Всяко животно има своя специалност – това е вид дарба. А човекът казва: „инстинкт“.

Във всяка форма, която съществува, е вложена една Велика идея. Този, който разгадае тази идея, ще разбере значението на нещата в света.

Всички растения и животни и всички народи изпълняват Божията Воля според Великия Божествен План. Бог се грижи – казва Учителя – едновременно и за змията, и за гълъба; и за вълка, и за овцата. Бог взима участие в живота на всички същества: от най-малките до най-големите. И дава един пример Учителя: един човек искал да се удави в Черно море (във Варна), но една мушица кацнала върху него и тоз човек забравил мисълта си и се насърчил, и не се самоубил. Някои казват: „Една мушица!“ – но тя може да изпълни Божията Воля по много начини.

Ти обичаш едно животно – казва Учителя – за това, което е скрито в него: Божественото. Животните Аз ги наричам нашите малки братя в света. Всички животни са направени със Словото Божие: като Бог е казал точната дума.

И казва Учителя: Животните са изостанали души в развитието – скъсали са ги в този клас, в оня клас, и те са изостанали. Те са степени, по които човекът се е качил. Всички животни – казва Учителя – са (забележете!) деградирали хора – всички животни. Ще кажете, казва Учителя, че това е еретическо учение – и така може да е, но Аз поддържам мисълта и казвам: животните са деградирали хора.

Когато някоя птичка пее пред прозореца ви или кацне на рамото ви, трябва да знаете, че това е ваш близък, който влиза в тази птичка и ви навестява. Той използва птичката и ви… Казва Учителя: Даже някой път ви пее за Новия живот.

Ако сте забелязали, има врабчета – и врабчета. Едните пеят по обикновен начин, но някои други – по съвсем друг начин, защото влизат в тях човешки души. Само да ви кажа, че човешките души, понеже не са приети от Вечността и от Безкрая, живеят в астралния свят и там за тях е много тежко бреме. Те трябва да влязат някъде и от време на време влизат в същества и животни, и така се успокояват – иначе бремето им щеше да бъде много голямо.

Радвайте се – казва Учителя, – че някой ваш близък е влязъл в някое животно (няма значение: куче, котка, врабче, славей или каквото и да е): приютил се е в къщичката на птичката и е влязъл, а не е някъде в Ада на много големи мъчения.

На друго място Учителя обяснява: Една душа може да я задигне вятърът и да я носи в пространството като една прашинка. Душите, за да се спасят от такива люшкания, предпочитат да се подслонят в тялото на някое животно – там те се успокояват.

Някои мислят, че Господ не може да връща – казва Учителя – хората назад в развитието. Ако Той е превърнал много Ангели и Висши Същества в змии и животни с рога, Той може така да направи, че да ви израснат и копита. Той може да изменя всяка форма: за Него това е лесно. Това може да смути ума ви – но формата е ограничение, което заставя съществото да мисли и да се развива.

Сещам се, на едно място Учителя казва за големите философи, които не търсят Истината, но само философстват: най-често се прераждат в магарета. И хората ги бият и казват: „Дий!“ – ето ти сега философията новата. Дали вярват, няма значение – те ще си учат уроците.

Ако излезе на преден план – казва Учителя – учението, че всеки човек може да прави каквото си иска, хората ще станат животни. Всичките тия млекопитаещи също – те са все философи, които са казали на Господа: „Ние искаме да живеем за себе си!“. И Господ се оттеглил и казал: „Живейте!“.

Кои животни са най-напреднали, чиито души в бъдеще ще се въплътят в човешка форма? Учителя изрежда няколко – тез, които са най-близки до човешко съществуване. На първо място Учителя поставя слона, после – вола, коня, овцата, маймуната и т.н.

Както съм ви казвал, Учителя казва, че има и много хора, кандидати за животни: също ще се преродят, независимо дали вярват, или искат – просто ще преживеят това състояние.

Нашето настояще – казва Учителя – е бъдеще за животните: затова те се стремят към нас.

Един вълк, колкото и да го храните, все вълк ще си остане; една въшка, колкото и да я храните, няма да я промените; една змия – също; и един комар… Техният характер е единственото нещо, което може да измени сърцето на един грешник. А това, което може да променя такива същества – това са гладът, страданията, докато стигнат до крайния предел.

Защо страдат хората? – казва Учителя. – За да се смирят. Защо страдат животните? Пак по същата причина.

От гледище на сравнителната физиология – казва Учителя, – само външно човек носи човешка форма; вътрешно обаче той има много форми: на растения, на животни, всякакви неща.

Въобще, човекът е… в едно предно интервю в Портала3 казах, че човекът е по-дълбоко Същество от Ангела – наистина е така. Тука само за малко ще ви обясня. Човекът може да стане Висше Същество, Ангелско Чисто Съзнание, може да стане Бог по дългия Път; но той може да стане звяр и чудовище – докато Ангелът няма избор. Ангелът живее в нещо като светлина, в светли окови; той мечтае да слезе долу, за да тръгне към Бога на по-дълбоко ниво – защото, като Ангел, той е ограничен.

И Учителя казва:

Сегашният човек още не се е изменил вътрешно. Щом изгубите Любовта, вие веднага може да станете един вълк, мечка, тигър и т.н., защото тези диви животни са отрицателните качества на тази Любов. Копитата показват, че човек е изгубил пръстите си – Божествения си ум; рогата са изопачаване на човешката воля; опашката е изопачаване на човешкия ум; копитото е извращение на човешката сила.

Променете Духовния стремеж в себе си – и вашата форма ще се измени.

Ако Земята се отклони от оста си на 90 градуса, всички хора ще станат четириноги. (Сега няма да ви обяснявам причините за това нещо.)

Животните имат практически познания, те нямат теория и теоретични познания. Животните са души, които не мислят за последствията.

Съвременните хора мислят, че със смъртта се свършва светът – така мисли и жабата, и охлювът.

УЧИТЕЛЯ: ЖИВОТНИТЕ

Продължение

(Първа идея за размишление)

Ако затворите – казва Учителя – човешкото съзнание във формата на птица, то ще живее и ще мисли като птицата. Ако го затворите в съзнанието на риба, ще действа като рибата. Сега човек е изостанал много назад и за да се повдигне, не бива да яде месо. Може да ядете и месо – казва Учителя, – но ще знаете, че Бог не е с вас. Вие се радвате, а кокошката и гъската страдат. Каквото правиш, това ще ти се върне – това е строг кармичен закон. Хората ядат животните, а животните – казва Учителя – се обръщат в бацили и те почват да ядат човешките тела и с това те си отмъщават. И когато хората се веселят и са най-радостни, дават на животните най-големи страдания. Това – особено по празници. И Небето наказва хората със същото наказание: животните ядат хората.

Кучето се опитва да говори – казва Учителя, – но лае; волът се опитва да говори, но мучи. Материята, от която са създадени животните, им пречи да говорят. Всички домашни животни са доброволни ученици и помагачи на хората – това са души, които влизат в съюз с хората, за да им помогнат в самотата и в трудностите. Не смятайте, че мислите на животните са много слаби – те са много опасни за света. Някой път едно животно е много весело и радостно, защото Божественото е в него. Някой път лицето на човека отвън е благородно, благовидно – а астралното, вътрешното му лице е на вълк. Във всяко животно има по една човешка душа, на която е определено да живее само известно време там. Няма право продължително – но известно време има право да влиза там.

За един котарак, Учителя казва, в Братството, който се въртял в краката Му: Този котарак не е обикновен… И обяснява кой е той, прероден: Това е един владика, който поведе борба срещу Братството, когато беше жив, след което катастрофира и си замина. Сега е прероден тука и слуша, и си учи уроците.

Конят също се преражда. Да кажем, че на тоя кон му е останало само едно прераждане – казва Учителя, – за да стане човек. Ако той не използва последното си прераждане по най-разумния начин, той пак може да остане в конска форма. Животните са човешки души, изостанали в своето развитие: покривали са се, ходили са – казва Учителя – на рандеву и са закъснели. Ако вие затворите една свиня в кочина и ред години я храните по всички правила на науката, ще имате само една много цивилизована свиня, но тя ще си остане свиня. Ще обясня. Това, което трябва да се обясни, то е нещо отвътре: в ума, в съзнанието – и затова е казано: „Ако не се родите изново…“4

Казвате: „Господ ще ни промени!“. Ще те промени Господ, ако ти се промениш – защото Той вече ти е дал ум, сърце и воля, и всичко, което ти е необходимо.

Ако човек е без правилна мисъл, той е животно. Човек мисли – животните чувстват. Животните са будни за много дребни работи, но те не се интересуват за причините и последствията. В животните липсва палецът – Висшата разумност. И Учителя казва: Половината от енергията на човека е вложена в палеца.

Всички хора са минали през животинското царство. Дали го приемат, или не – това е друг въпрос. Ние, културните хора, мислим, че животните са наши роби. Ако ние сме господари на света, тогава нека да заповядваме на болестите, на земетресенията, а не на животните.

Мога – казва Учителя – да се разговарям с животните. (После ще видим как е наблюдавал един славей, защото славеите се крият… и те се изненадват.) Всички същества си имат език, имат си начин на общение. С хиляди години заекът все ще бяга и все ще се плаши. Защо, защо се плаши? Защото в душата му няма Любов.

Окултната Наука казва, че душата на рибата не живее във водата, а извън водата.

Кой организира мравките и кой организира пчелите?

Играта на животните не е само игра. Тя е учение, обучение и придобиване на умения. Външно изглежда като игра, но там се развиват качества за бъдещето на Бялото Братство и на Бога, за Плана на Бога. Така че всички животни със своите инстинкти са си на своето място. В бъдеще те ще изпълняват друг замисъл, когато си развият до най-дълбока степен своите инстинкти. А думата инстинкт – казва Учителя – означава Древен разум. Едно животно или птица никога не би се приближило до тебе и до твоя живот, ако не носи ценен урок за тебе.

ПЕПЕРУДАТА

(Лекция 2)

Учителя казва: Гъсеницата е религия; пеперудата е Духовност. Пеперудата е изтъкала своята Духовност – нещо, което и човекът трябва да направи. Гъсеницата – това са земните желания, земният живот, робството на земното мислене. Пеперудата, това е освобождението от това гъсто и бавно мислене, освобождение от капана на времето – и така тя се е родила в Свободата, в друго измерение, защото е жадувала за Духовност и за Бога. Пашкулът – казва Учителя – е Тайнство: в него е посято развитието. Пеперудата е изгубеният Рай: тя е разбрала Любовта – това е нейното отношение към Невидимото. Пеперудите – наричат ги Летящи цветя. Толтеките ги наричат Лекият вятър; Даосите ги наричат Лекият свят.

Спомняте си, Чуан Дзъ казва: Лекото е вярно – въобще, леките неща, фините неща, Духовните неща, Душата, леките неща… Лекото е вярно.

Финият свят – това е Освободеността. Тук само мога да кажа, че лекотата е награда за едно по-високо знание и по-високо съзнание. Аз говоря – и тогава, когато ти е тежко, да ти е леко. Това е Тайно изкуство.

И Учителя казва: Крилата на някои пеперуди имат около 40 цвята. Кой е наредил цветовете върху пеперудата с такова голямо внимание? Пеперудата е едно малко чудо на Духовното изкуство.

Ако гъсеницата не се отрече от своя живот, никога няма да стане пеперуда.

И Учителя казва: Кога ще се оправи светът? Когато гъсениците се превърнат в пеперуди.

Пеперудата показва, че човек трябва да пресъздаде себе си. Пашкулът е особен вид Храм и Тайнство: тука се натрупва Светлина, подход, мисли – и това чака Ново Раждане; така впоследствие се ражда пеперудата. Ето какъв пашкул трябва да си подготви човекът.

Душата е родена не за да пълзи – казва Учителя, – а за полет: полет в Духа.

Пеперудата е методът, който преодолява съдбата. Индианците ги наричат Пътуващите леко, а Толтеките казват, че вътре в себе си те имат скрит Огън, който ги освобождава от земното, хаотично тяло.

И Учителя казва:

Някой път има Ангели, които влизат във формата на пеперуда и ходят между хората, и обикалят хората, дори и кацат върху тях. Пеперудата е едно малко аеропланче и Ангелът се качва в него и ходи от цвят на цвят, разхожда се заедно с пеперудата. Пеперудата е Ангелско дете.

Пеперудите взимат много добре тона сол. (Те са музикални – в туй отношение, и тонът сол… Както ще видим после, не всички славеи, според Учителя, пеят правилно. Някои мислят, че всички славеи, но… Учителя има страхотно ухо и общуване – и казва разликите.) Затова те имат хубави дрехи; а който иска да научи тона фа, той трябва да отиде при мравките и при пчелите. Малко хора знаят това.

Гъсеницата – това е кармата; пеперудата – това е Освобождението. Гъсеницата е дадена за промяна, а не за вкореняване в земното мислене (т.е. мъртвото мислене).

Сега Аз говоря на онези от вас, които осъзнават, че имат Душа. Ако гледате на смъртта като на минаване в нов живот на трансформиране, вие сте разбрали Дълбокия смисъл на живота.

Ще кажете, че спасяването на човека е в Църквата. Учителя казва: Не, спасяването на човека е в пашкула, който скоро ще се пробие. Спасяването на човека е в пеперудата.

Пеперудата – това е способността за преобразяване, това е чудото: да се превърнеш от едно състояние в друго; от земен човек – в Духовен, свободен човек; от тромава гъсеница да станеш нежна, красива пеперуда. В това послание е скрита надеждата на човека, защото и в него я има тази способност за преобразяване и за завръщане във Висшия свят.

ЗМИЯТА

(Втора идея за размишление)

Змията е заключен дух, който е обречен дълго време да пълзи. Вие знаете: змията няма крака, тя не се движи с крака – тя се движи с енергия. Тя трябва дълго да пълзи, докато научи своите уроци. Защо? Защото отровата в нея е стара, натрупана омраза от много прераждания; и колкото отровата е по-голяма, толкова по-силна е тази омраза – дори някой път човек не може да я преодолее и да се справи с нея. Този паднал дух – казва Учителя – е наказан със земно развитие. Както знаете, няма крака, но се движи много бързо: тя е паднала форма на енергията и тази енергия дълго време трябва да пълзи, докато се очисти в своето мислене. Змийското мислене е нещо, което много трудно се променя, защото тука волята за зло и омраза дълго време се е развивала, дори се е разгръщала – от там идва тази голяма трудност. Това, че няма крака – казва Учителя, – означава, че няма Добродетели; а това, че няма чело, означава, че няма Истина в нея. Змията е стара култура на омразата. Както казах, отровата е натрупана омраза, а омразата са натрупани земни желания, които не са се сбъднали. Отровата се движи от силата на енергията. Самата енергия е движение, действие. Енергията може да се сгъстява, да се концентрира – и така отровата се концентрира. Когато змията умре, и отровата умира, защото енергията излиза, защото я няма енергията, няма го двигателя.

И Учителя казва: Някога змията е имала крака, в миналото. Даже е била мъдра – но това е в Древността, когато временно Бог е живял в нея. После тя е направила нещо, с което е изпъдила Бога. След като Бог я напуска, в нея – казва Учителя – се е вселила тъмна сила, случило се е тъмно вселяване, защото в лъжата винаги се случва тъмно вселяване и голямо обвързване. Лъжата винаги е тежка съдба. Там, където е лъжата, Същността спи – и затова Учителя нарича лъжата двоен грях. Ето защо змията върви по тежка съдбовна пътека.

От друга страна – Учителя казва, – змията е много музикална. И тази музикалност, в бъдеще, точно тази музикалност в бъдеще ще я спаси. И казва Учителя: Змията представя злото в ума. Как се е образувала силната отрова в змията? Как се е случила? Змията е била – казва Учителя – в миналото ухапана от демон: не от дявол, а от демон, който ѝ предал тази отрова и после тя се разнася. Ето защо дълбоко в себе си змията има мъртво сърце и затова тя отдавна е изгубила своя Път. Сам Бог е заключил омразата в отровата: тя е като вид съхранение. По този начин отровата носи наказание в себе си, но тя може да променя и природата на човека; освен това, може да се използва и като лекарство в правилните ръце.

И Учителя казва: Ония, Висшите Ангели, които са били Херувими и които са излъгали първите хора, впоследствие са станали змии. Какво унижение е това! И от там насетне те са били заключени в змийска форма, защото те са погубили своята Висша воля. Тези Висши Същества, които са изкривили съзнанието си, те са били заключени в телата на змии – и така озлобени от падението, те са натрупали голяма отрова.

Древноегипетската Мъдрост казва: Змията е въплътен дух убиец. Тя е мрачен демон – но има случаи, когато тя може да бъде и пазител. Зависи с кого общува, с какъв човек и с какъв дух в човека. Змията за някои индуси е голям дар в къщата; за някои е наказание. Тя е и като домашно животно, но може да бъде и като посещение на едно наказание. И Учителя казва: Има хора – изключение: не ги хваща отровата на кобрите; има същества, невъзприемчиви към змийската отрова: мангустата, таралежът, враните, орлите, лешоядите и т.н. нямат връзка с тази отрова.

СЛАВЕЯТ

(Лекция 3)

Суфи казват: Славеят пее, защото е зърнал нещо от Смисъла на Живота. Понеже е зърнал Смисъла, той пее омайно – защото в самия Смисъл има нещо омайващо. Суфи го наричат Певецът на гората и го наричат още Захласнатият – въобще славеите много се захласват. Чудни звуци като нежни звънчета изпълват простора. Така славеят иска да покаже какво му е състоянието и какво е видял в миналото си. Иначе външно това е малка птичка, много красива – дълго време съм я наблюдавал, много чудна. Тя често гледа нагоре към Слънцето и е много малка и скромна, и обича да пее със затворени очи. Донякъде е медитативна. Тя обича слънчеви места, много красиви кътчета с много зеленина и встрани от другите птици. Славеят обича да се усамотява и не обича съжителство с други птици.

Суфите казват, че славеят има специална Любов към розата, има сродство с розата. Заратустра казва: Розата е съставена от една искра Светлина, паднала от Ахура Мазда. Розата е следа от Древния свят и Суфи казват, че тя има велико ухание, защото няма желания – то е просто Любов: няма желания, а Любов.

Учителя казва: Човекът има миризма, Ангелът има аромат, а розата има ухание. За да стигнеш до това ухание, трябва да си учил – казва Учителя – в специални училища. Славеят пее, защото е създал общуване с Ангел.

Египетската Мъдрост казва: Славеят е стар търсач на Светилището. Но понеже не е бил достоен, дали са му да пее, докато си създаде светлинна пътека в Пътя си – и тогава ще му бъде позволено да се завърне. Той е паднал Ангел и Учителя обяснява защо – не някаква душа, а паднал Ангел. Учителя дава причината, за която е слязъл долу: Славеят – казва – някога е имал сърце вечно и чисто в Духовния свят, но е допуснал една грешка в Ангелския свят – и Учителя обяснява точно грешката: допуснал е една обида срещу друг Ангел. Само една обидна дума!

Ще обясня. В този свят можеш да обиждаш колкото си искаш; в другия свят – също. Разбира се, ще плащаш по всички правила… Но когато говорим от Ангелския свят нагоре, там малките неща са много големи, даже са огромни. Великите планове на хората са нещо малко и дребно – малките неща в човека са важни за Висшия свят, също и тука. Той е допуснал обида на друг Ангел и сега много пее, за да изкупи тази грешка, за да се върне в Духовния свят. Учителя казва, че е наказан за 10 хиляди години в тяло: това е обидата, която той е допуснал – и дълго време ще пее, докато създаде тази чиста Духовна Пътека… Защото той има спомени там и затова пее – защото иска да се върне.

На друго място казва какво е наказанието му: огромно наказание – много прераждания в тяло. И той пее, за да си върне Душата, защото той е виждал и познава Душата си – и макар да е изгубена, той има ясен спомен. Славеят е видял Неизменния свят и той тъгува по него, той живее всеки ден с тоз спомен. В Япония се смята, че славеят пее Сутрата за лотоса, пее чисто Духовни неща. Той пее за Чистия Закон на Истината, който някога е изгубил. Името му означава Блага поезия.

Вие знаете как пеят магарето и жабата. И за това има поговорка: Когато магарето пее, славеят мълчи – няма как! И когато жабата пее, славеят плаче. Те пеят за света. Това са същества, които са обвързани много дълбоко със света: те пеят за света, а славеят е нещо съвсем друго. Славеят не вижда света – той вижда Любовта и Свободата. Славеят е част от изгубената Ангелска природа – както казах, някога е бил в нея, но той е излязъл от тази реалност поради тази грешка; той се е отделил и сега светлата част в него пее и понякога даже много пее, защото този спомен му е скъп. Това пеене е търсене, а търсенето е вътрешен процес. По тази нишка, по тази пътека, той иска да се завърне в своята Душа. Според Толтеките славеят е същество, което има в сърцето си глас, т.е. умение: умението да търси.

И Учителя казва: Всеки човек има по един сладкопоен славей в себе си – престане ли този славей да му пее, човекът става нещастен.

ЛЕБЕДЪТ

(Трета идея за размишление)

Лебедът е ефирно Същество – той е глас от Ефира и Същество на Слънцето. Древните египтяни казвали: Лебедът се движи като Безсмъртието: тихо, леко, вглъбено, като Древен кораб. От тук е изразът: Божествените неща са лебеди, т.е. тихи неща. Не всяко същество може да носи белия цвят – разбира се, има и черни лебеди.

Белият цвят, в своето чисто значение, означава Реализация – това е друг Път на лебеда, за разлика от черния лебед.

И Учителя разказва: Когато Бог е създал Адам, пратил някои от птиците да се произнесат за Адам. Най-напред изпратил гаргата: тя заплюла Адам и го подминала, без да каже никаква дума. Затова именно гаргата и до днес носи черна дреха. След нея Бог изпратил враната, и тя да си каже мнението. Като минала покрай Адам, враната си затворила очите и казала: „Нищо особено!“ – тя даже не видяла, че гаргата плюла върху Адам. Най-после Бог изпраща лебеда, и той да се произнесе. Като минал покрай човека, лебедът забелязал, че някой е плюл върху него, спрял се внимателно и почистил плюнката. Като видял постъпката на лебеда, Бог му казал: „Понеже ти извърши една хубава постъпка, Аз ще ти дам бяла дреха“.

Дрехата е бяла, когато едно Същество има истинско разбиране за нещата, когато има Свещено Знание. Ще обясня. Белият цвят не е в ума, нито в дрехата, а той е качество на Душата. Постъпката на лебеда към Адам е била бяла, бяла като Светлината, и затова той си заслужил белия цвят, той е бил докоснат от белотата. Разбира се, че има и черни лебеди, но те са смесили постъпките си с ума и затова има дълго време да се учат. Вътре в лебеда се оглеждат много красиви Души, които понякога влизат. Именно тези Души се движат грациозно и духовно – не самите лебеди, а тези Души, които имат много хубаво чувство за красота. Тези Души лебеди са като украшение за водата.

Според Даосите лебедът е Същество, излъчено от Покоя и от Безмълвието.

Според Толтеките лебедът е Душа с бяло дихание.

Кабалистите казват: Лебедите носят нещо от тържеството на Светлината.

Египтяните казват: Лебедът е носител на Тайното Знание.

И Толтеките пак казват: Лебедът е красив, защото има старо умение да чува Истината.

Суфи казват: Лебедът се движи като Слънце.

Дзен казва: Лебедът е роден чрез Духовно докосване.

И Суфи казват още: Да гледаш лебеда, то е да гледаш нещо от Рая.

Лебедът символизира душевната красота, самата красота на Душата. Сред съществата лебедът е като цвете. Той носи в себе си нещо от Райското състояние на Душата.

Когато лебедът умира, в миналото Посветените… (Не говоря за учените, те не могат да чуят такова нещо.) Когато лебедът умира, в него се заражда музика, стар спомен за завръщане към Свободата. Но това е било в миналото. Лебедите са се разкривали на Мъдреците и на Посветените, както и фениксът, след време ще говорим за него: много скрита птица. Но много са жреците, които пряко са общували и с такива Тайни Същества. Но това е било в миналото, както казах – пред Посветените. Сега това почти не се случва.

Посланието на лебеда е, че: Когато умираш с будно съзнание и с Любов, ти достигаш Висше състояние в следващото си въплъщение.

Друго характерно за лебеда е, че когато има трудност, той също започва да пее. Той не се оплаква, не посреща трудностите с някаква отрицателна идея – той тихо започва да си напява неща, събира сила, за да се справи с нещата. Той, лебедът, е изгубил смъртта в себе си, той я е надраснал чрез тази музика, чрез тоз Подход.

И накрая ще ви кажа нещо. Преди съм ви говорил за делфините – малко ще ви допълня. Често на морето, много хора, които са се удавили, т.н. „удавници“, сутрин водата ги изхвърля и хората казват: „Водата ги изхвърля“ – но Учителя казва: Не, делфините ги изхвърлят на брега. Защо? Защото… (Друг път ще обясня по-подробно как се е случило в Атлантида, как делфините са видели за първи път Тайната на Водата – в Първата раса на Атлантида – и са се смаяли. Пожелали са да станат делфини и Бог ги е превърнал… И още оттогава се наричат морски хора.) Но тука само искам да кажа, че делфините, понеже много обичат хората, обичат човешката форма, обичат Душата на човека – и изхвърлят удавниците на брега, за да може хората да си ги погребат.

АУМ

4 октомври 2016 г.

ШРИ ЧИНМОЙ

(Лекция 1)

ШРИ ЧИНМОЙ

Продължение
(Първа идея за размишление)

ОШО

(Лекция 2)

ОШО: БОГ И МЕДИТАЦИЯТА

(Втора идея за размишление)

САЙ БАБА

(Лекция 3)

САЙ БАБА: БОГ

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

И преди да почна, едно кратко съобщение: От следващата година лекциите намаляват с две – ноември и декември няма да има лекции вече. Както казах и преди: бавно и малко по малко се оттеглям. Но засега продължават тези лекции… Наблягам на книгите, на лекциите и в известен смисъл – на интервютата…

ШРИ ЧИНМОЙ

(Лекция 1)

Шри Чинмой казва:

Да се вслушваш в Божията Воля означава да се спасиш от създадения от самия тебе затвор. Свободата е просветляваща. Свободата идва от следването на Божията Воля. Свободата принадлежи само на Бог.

Що е Духовността? Тя е общият език между човека и Бога. Сътворението е Тайнствено развитие на самия Бог в нас.

Вътрешният живот е практика на самодисциплина. (Ще обясня. Не да чакаш някой да ти казва какво да правиш – ти изработваш собствената си дисциплина: доброволно, по твоя начин.)

В Стремежа – и никъде другаде – живее спасението на човека. (Пак ще обясня накратко. Стремежът не е желание – Стремежът е пробуждане на Висшата Душа, а желанията са от друга порода: нисшата душа – егото. Стремежът е Любов, а желанията са своеволие, его и нечистота. Да имаш желание е едно нещо – а да имаш нужда и Стремеж е друго нещо. Стремежът е Единственият Отговор. Съзнателното предаване е посяване в Бога.)

Аз съм мъдър, ако живея за Душата си – непрестанно и безусловно.

Истинската радост идва, ако можем да усетим, че самата работа представлява резултатът.

Бягството от Духовния живот е извършване на бавно самоубийство. Вътрешният живот има способността да опрости сложността на външния живот. (Тоест: За ума всичко е сложно и тежко – за Духа всичко е леко и приятно. За Духа няма неблагоприятни условия.)

Човекът е в Стремежа, а отплатата е Осъзнаването, Осъзнаването на Бог. Стремежът е съзнателен копнеж към по-Дълбока Реалност. Стремежът води човека към Божието Съзнание. Съмняващият се ум не може да се стреми.

Собствената ви Искреност е тази, която ускорява вътрешното търсене. (То може да се ускорява, може и много да се забавя – това зависи от тази Чиста Искреност, която е без показ.)

Концентрацията казва на Бога: „Отче, аз идвам при Тебе!“. Медитацията казва: „Отче, ела при мен!“. Медитацията не е само в Тишината – тя се намира и в суматохата на света. (Тоест: Който медитира, не се нуждае от спокойна стая или някаква полянка – той има в себе си полянка, има в себе си място: там, в Чистото Сърце, той може да медитира, включително и по време на война.)

Аз самият съм това, което търсех.

Любовта на Бог към човека е човешкият Стремеж. (Това е белег за взаимната Любов.)

Мирът настъпва, когато умът е безкомпромисно овладян и покорен. Присъствието на Мир в живота е Божествен динамизъм. В този Мир ти утвърждаваш вътрешната Истина и израстваш в Светлината. Когато човек е преживял напълно Безкрайната Светлина, той винаги взима страната на Бога.

Търсещият днес вижда целта, утре я достига, а на следващия ден израства в нея.

Когато познаем Блаженството, удоволствията приключват. Блаженството има огромна сила: то грее, но не изгаря; сила е, но е изпълнено с Мекота.

Да бъде Твоята Воля е най-великата молитва.

Човешката любов е една игра на страдания и ограничения; Божествената Любов е разцъфтяване на Блаженството и Всеотдайността. Посветеността е велика Отдаденост. Тази Преданост е най-големият дар на живота. Предаността е Божията Воля; Божията Воля е Любов към Бога. Предаността има свободен достъп до Божието Всемогъщество и знае как да го използва. Да се предадеш изцяло на Бог означава да Го притежаваш напълно. Волята на Бога е много по-важна от твоя живот.

Любовта е Смисълът на живота; Посветеността е Тайната на живота; Предаността е Целта на живота. Любовта е осъзнаване, а Посветеността е разкриване. Бог никога не дава на човека нещо прибързано. Пълната Преданост изисква лични усилия. (Тука действа човекът: лични усилия!) А когато се спусне Милостта, идва високата, динамичната, всепоглъщащата Преданост. (Тоест: Първо имаме една преданост, която е хубава; после има вече благословена от Бога – и става нещо взаимно, става нещо поглъщащо… но Бог идва по-късно.) Ако се предадем безусловно на Бог, ще получим способността да развием голяма сила на волята по правилния начин.

ШРИ ЧИНМОЙ

Продължение

(Първа идея за размишление)

Смирението е истинската Тайна на Духовния живот. Всяко истинско Служене е придружено от Смирение. Духовното Смирение, само по себе си, е Духовна сила и благодат. Благодарение на Смирението, ние се разширяваме. Смирението е възприемчивост в най-чист вид. Най-големите възможности се крият в най-голямото Смирение. Който е разбрал дълбокото значение на Смирението, той вече е Божествено Същество. Чрез Смирението можем да се потопим най-дълбоко и да се изкачим най-високо в нашата медитация. Вътре в Смирението е скрито Единството. Правилният подход е винаги да смиряваме своя ум; винаги трябва да чувстваме, че Бог знае кое е най-добро за вас. Ако успеете да почувствате, че Бог е вашето единствено Съществувание, Той ще ви дари с море от Спокойствие и вътрешен Мир.

Когато се усмихвате, вие обезоръжавате собствените си негативни мисли и чувства.

Трябва да чувстваш, че не си ти, който помага, когато помагаш. (Най-малкото: да кажеш „Аз помогнах“ – и вече си нарушил Свещения закон. Ангелите не правят такава грешка: знаят Кой е единствената помощ.)

Търпението е скритата в нас Божия Сила. Да понасяш и да имаш Търпение не е едно и също нещо. Търпението е Божествено качество. А много често хората понасят по необходимост – това не е съзнателно Търпение. Търпението е вътрешна Мъдрост. Търпеливият човек има спокоен ум, чрез който контролира външния свят.

Ние се страхуваме от нечистите сили, а те се страхуват от нашата Чистота.

За да се освободите от лоша, натрапчива мисъл, е необходима здрава, Духовна дисциплина. (Казано по друг начин: Дръж ума си фокусиран в Бог – не в проблема, не в какво се случва; няма значение какво събитие се случва – твоята работа е да се справиш с влиянието на това събитие. Дори и да не е напълно реално, ти трябва да се справиш с това влияние. Значи: Дръж ума си фокусиран в Бога – тогава натрапчивите мисли (които са същества!) се преобразяват.)

Животът – това не е разсъждаващият ум; животът е Осъзнаване и Вдъхновение. Само преживяното е практическо знание. Днешният стремеж е утрешно Осъзнаване. Осъзнаването е пълно, съзнателно сливане с Бога.

ОШО

(Лекция 2)

Както знаете, Ошо е странен пламък – също неразбран; но в него има много красота и много Мъдрост, ако го погледнеш на фокус. Ако не го погледнеш на фокус, ще видиш съвсем други неща. Така че, искам да кажа: Всяко нещо, поставено на фокус, е много точно, то ти се разкрива – малко ако си мръднал на друга станция или малко настрани, вече не виждаш това, което е.

Ошо казва:

Първата стъпка – това е да постигнеш разбирателство със себе си.

Само търсещата Душа има бъдеще. Обществото няма бъдеще – обществото има само минало.

Тези религии са станали напълно неуместни и абсурдни, но те са много стари и затова привличат и продължават да привличат. (То е нещо като стария навик: много е трудно, той те връща към себе си.) Вярващите хора са опасни, защото те не са търсачи на Истината, тях това търсене не ги интересува. Ти можеш да говориш за Бог и за религия, но да нямаш Истината, Истината да не е с тебе. Всеки трябва да търси Истината сам; а Спасителят – Той е дълбоко вътре в тебе.

И така, неговата Мъдрост – Мъдростта на Ошо:

Ако свободата не те прави Висше Същество, тя е безсмислена.

Самата идея да спасяваш някого е вече насилствена идея.

Всичко, което е възможно, е вътре в тебе.

Религията не е кариера – това е твоят начин на живот. (Тука само мога да добавя: Вярата не е професия, Вярата е Любов към Бога и няма нищо общо с професия.)

Никой не е успял да спаси света. Ако можеш да спасиш себе си – това е достатъчно. А ако успееш да пръснеш малко Светлина и аромат – това е вече благословено.

Истината изисква огромно търсене и риск. Истината означава да навлезеш в Непознатото – и това е парадоксът: изчезвайки в Истината, човекът намира Себе Си. Просветлението е преживяване на това да бъдеш Нищо – но Просветленият човек е истинска опасност: той носи в себе си съвсем нови светове.

Мъдрите търсят Единство и не искат щастие: те не ходят срещу вятъра.

Дълбоко в сърцето си Дяволът носи и Бог в себе си. И ако Бог реши да заработи в сърцето на Дявола, Дяволът ще стане Бог. (Но понеже Бог сега има задача с Дявола: да научи хората как правилно да живеят – и затова Той не влиза там.)

Отровата и нектарът са две степени на една и съща енергия.

Ти не можеш да се промениш – можеш само да дадеш възможност на промяната да се случи. (Тоест – поне да не ѝ пречиш.)

Съществуват ситуациите – проблемите не съществуват. Проблемите са в психиката на човека – в Духа му ги няма. Проблемът възниква от твоето неприемане. Каквото и да е положението, то трябва да бъде разбрано. Само една малка промяна на фокуса на вниманието – и светът вече е различен.

Умът никога не се среща с Истината, той никога не Я вижда. Пътищата на Истината и пътищата на ума са абсолютно различни. Истината е отделна Реалност – там може да влиза само Духът. Умът – това е светът, мястото на не-Истината, мястото на времето, мястото на падението. Умът е потопен в света, в себе си; а Истината е потопена в Бога – във Великата Реалност.

Когато станеш Духовен, нищо вече не може да те зароби. Ако обичаш една жена, ангажиментът ти не е към жената, а към Любовта.

Където откриеш развитие – там е Бог.

Пълното усилие е това, което постига всичко.

Тези, които са смирени, винаги пристигат.

Съмненията изяждат нашата жизненост.

Светът не е анархия – всичко се случва строго планирано. Има строг порядък вътре в порядъка. (Никога хаосът не е съществувал, винаги е бил порядък – но ако умееш да го видиш. Това е гледната точка на Бога: за Бог няма хаос и безпорядък.)

Правилно схванатият проблем изчезва напълно. (Значи, ако един проблем го разбереш дълбоко, правилно – той вече не е проблем, той изчезва. Докато не го разбираш, той тече като проблем; а иначе, той е задача: разбрана правилно, означава – разрешена.)

Можеш да правиш всичко на повърхността, но докато не се променят дълбоките корени, нищо няма да се случи.

Ако си станал сроден с Истината, Тя е твоето Освобождение. Реалността не може да помогне на нещо, което не е истинско, което е лицемерно, което е нечисто.

ОШО: БОГ И МЕДИТАЦИЯТА

(Втора идея за размишление)

Не е важно дали Бог съществува, или не – а дали ти искаш да се развиваш. Бог е развитие – Той е твоето собствено развитие.

Само Бог може да те направи Чист, защото това е Негов дар – ти не можеш да извършиш това. (Може много да се упражняваш в Чистота и да останеш нечист, защото Бог познава твоята дълбочина; но ако много искрено се стараеш, в един момент Бог ти дава нещо от Своята Чистота – и тогава вече тази Чистота е истинска, т.е. тя е одобрена: Бог ти е дал вече нещо от Себе Си… Усилията са дали плод.)

Истината е по-важна от самия теб. Докато не възлюбиш Бога, всичко друго е напразно. Докато Бог не стане твоята Единствена Цел, ти винаги ще си губещият човек. Търсѝ Реалността, а не знанието – първа е Реалността. Първо трябва да познаеш Бога, а после трябва да имаш знание за Него.

Църквата е гробище, защото само Бог е жив.

Твоят избор ще се превърне в твоята съдба.

Медитацията изисква пълно разбиране, дълбоко разбиране, а не обучение. Всичко, което се достига чрез ума, не може да се явява медитация. Медитацията не е наука, изкуство или професия – тя е умение, способност да проникваш в себе си до тези дълбини, където няма мисли, няма ум и няма светове. Смъртта за Духовния човек е дълбока медитация. Смъртта не е край на живота, а край на нещо, което вече е мъртво. Медитацията означава да се чувстваш добре в своята самота. (Ако си спомняте, преди време, когато говорихме за тракийски афоризми, там имаше един важен закон от траките: Ако можеш в самота да живееш много приятно със себе си и дълго време… Ако дълго време можеш да живееш приятно със себе си, тогава можеш да живееш и с друг човек. Но трябва да понесеш, т.е. трябва да станеш приятел със себе си. Тогава самотата я няма.) Истинската медитация не е действие – това е самото твое съществуване, твоето дълбоко разбиране за нещата. Концентрацията ще те направи човек на волята; медитацията ще те направи Пустота, Безкрайност. Познаеш ли уединението, отиваш отвъд самотата. В уединението има огромна Свобода и Мъдрост. Медитацията е зад пределите на ума. Умът никога не може да практикува медитация. Медитацията не е достижение на човека – тя е съществувала всякога: това е твоята Дълбока Същност. Медитиращият човек става все повече Душа, все повече Същност, все повече Дух, все повече Свобода.

САЙ БАБА

(Лекция 3)

Освобождението изисква Духовност.

Човешката енергия е малка; Божествената е без граници.

Ако имаш Търпение, не можеш да се гневиш. (Гневът винаги показва нетърпелив човек, неизграден. Ето защо, който упражнява Търпението, все повече отстранява гнева. Тука само за малко ще се отклоня и ще кажа – тъй като преди време един брат ме попита: „Как да се справя с гнева?“. Две неща: по време на гняв – никакво говорене. Навлизаш в мълчание и в молитва – никакви действия, никакво говорене. Това е методът след време да превърнеш гнева в чиста сила Духовна, която ще ти стане приятел.)

Онзи свят също е преходен.

Без очистване на своя Храм е безсмислено да строиш църкви. (Мога да го кажа по друг начин: Всички, които строят храмове, без да са постигнали Бог в себе си, ще бъдат наказани. Такова нещо казва и Бодхидхарма на императора, който мисли, че има големи заслуги, като е съдействал за построяване на много храмове, и той му казва: „Ще имам ли заслуги?“. Бодхидхарма казва: „Не, ще бъдеш наказан!“. Не си построил Храм в себе си. Как може да направиш нещо друго? Въобще, какво можеш да построиш? Нищо не можеш да построиш!)

В Божествената Любов няма никога срещи и раздели.

Духът никога няма история – Той Е винаги.

Най-удивителното е, че умрелите оплакват умрелите. (Сещам се за една шега, един афоризъм, ще го кажа: Дълголетници, помислете малко и за гробарите – и те трябва да получават заплата. В смисъл: Няма полза от дълголетието, ако животът ти е глупав – това може да е… Дълголетието по-често е наказание, отколкото награда – защото обикновеният човек живее дълго и си трупа кармата с обикновения, земен начин на мислене. Някои мислят, че този дълъг живот е много полезен. Не. Краткият живот, качественият, може да бъде много по-точен.)

Светът умира, когато в нас дойде Мъдростта. Учеността е голямо бреме.

Никакви усилия няма да те доведат до успех, ако твоето сърце е нечисто.

Престъпно е да се губи времето напразно.

Хората сами са си изпратили своите бедствия от миналото – ето защо трябва да се променя човекът. (Ще го кажа по друг начин: Аз никога не променям света – променям себе си. Никога нищо не променям. Защо? Защото знам от Учителя, че всяко нещо е точно на своето място: всяка буболечка, всеки човек, всеки невежа, всеки камък – всичко е много точно. Променяш все повече себе си, за да не предизвикаш съдбата. Значи, ето защо човек променя себе си: за да се издигне той над кармичния закон.)

Свободната воля е една част от един съвършен План.

Това, което наричаме зло, е резултат от погрешното виждане.

Настоящето – това са плодовете на миналото и семената на бъдещето. Всеки човек – цар или бедняк – е длъжен да се сблъска с последствията на своите минали действия. Никой не може да избегне плодовете на своите минали постъпки. (Казах скоро в едно интервю, че дори един човек, ако те срещне и леко докосне ръкава ти, в следващо прераждане трябва да се срещнете и отново да бъде докоснат ръкавът. Толкова е важно всичко, толкова са важни тез малки неща – никой не може да ги избегне.)

Ние имаме не това, което желаем, а това, което заслужаваме. Важен е не стандартът на живот, а начинът на живот. Каквото е поведението, такава е съдбата.

Вие сте Дух, а не просто човешко същество. (Но както знаете, много хора са повярвали, че са хора, че са човеци и т.н.)

Няма по-достойно постижение от Смирението.

Сега е време, когато хората говорят мъдро, без да са мъдри.

Науката е изстрел, пропуснал целта. (Казвал съм ви за учените… Радвам се, че в София имаше двама души от Академията5, които идваха, защото разбраха, че науката не води доникъде. Разбраха Словото на Учителя, години наред, и промениха курса. Един път им бях обяснил, че всички учени да се съберат от целия свят, не могат да създадат една буболечка. Толкова са слаби, толкова са безпомощни: нито буболечка, нито муха, нито нищо. Тъй като… Казвам това, защото някои учени смятат, че са постигнали някаква висота. Няма такова нещо!)

Учеността (пак повтарям) – казва Сай Баба – е голямо бреме. И – както казах – науката е изстрел, пропуснал целта. За да знае човек, той трябва да има цялостност и всеобхватно знание. (Науката е ограничена гледна точка и някаква теория; после идва друг учен с друга теория – всичко се променя. После и той ще бъде засенчен… и това никога не води до Принципа на Чистотата и на Любовта. И затова съм казвал, че когато научната истина се сблъска с Божията Истина, тя става на прах.)

Има Абсолютно Добро, но няма абсолютно зло. (Казвал съм ви, че това зло, което Бог е допуснал във Вселената, то гради истинското Добро в хората и съществата – затова е допуснато: то е под контрола на Бога. И затова то е нещо прекрасно, то ще изцели цялата Вселена и съществата от фалшивото добро.)

Първо се развива Духовният живот – и после се живее в света. (Значи: Ако развиеш Духовния си живот, ще знаеш как правилно да живееш в света.)

Прераждането не е във Вселената; прераждането винаги е на Земята.

Духовното образование се намира в осъзнаването на Истината.

Характерът на човека е по-могъщ от всяко знание.

Със своето отношение към работата, човек формира своята съдба.

Преданост без въздържаност се наказва.

Идеята за търсенето е невярна: просто проявявай Истината. Проявявай все повече Истината – и все повече ще бъдеш в Бога.

Бог се намира извън миналото, извън настоящето, извън бъдещето.

Силата, даряваща способността да виждаш, е твоята Божественост.

Преди да пристъпиш към Духовни практики, необходима е безконечна честност пред самия себе си и пред Бога.

Безмълвието и Покоят, които идват след излизането от пределите на ума, са сами по себе си истинско Знание. Това Знание е скрито от ума.

Бог е свидетел на всички състояния на съществата. Каквито и да са тези състояния, Бог е свидетел. Бог е инстинктът в насекомото, верността в кучето, скритата енергия в скалата – и навсякъде и във всичко е Той. Ако Бог не беше, тези неща нямаше да съществуват и нямаше да има Слово за тях. Дали вярвате, или не – това е без значение: Бог съществува!

Твърдо се дръж за Истината – и косъм няма да падне от тебе. (Пред каквато и опасност да си… Може би някои от вас са чували: Учителя е проповядвал с група ученици по време на война. Вървят и си говорят за Любовта и Мъдростта и Истината – по време на война. И казва Учителя: „Там, където е Любовта, Мъдростта и Истината, няма бомби“. Няма, защото там е Бог.)

Отсъствието на лъжа – това е Царският Път в живота и единственият Път за правилно поведение.

Ако вярваш в материалния свят, тревогите никога няма да те напуснат.

Следването на Истината е ежедневен дълг.

Бог, Бог в нас – Той е, Който сее, Той е, Който жъне.

Никога не отслабвай усилията си, независимо какви препятствия срещаш.

Не се стреми да извоюваш уважението на света и никога не се чувствай унижен.

Който не приема Духовния Път, той оскърбява човешкия род.

Този, който не практикува Истинността, може да се сравни с мъртвия човек. Истината се заключава в Чистия образ на действията. Който няма Истинност, щедростта му ще бъде наказана. (Това казва ислямът за политиците: Това са хора, които не могат да правят Добро. Ще говорим следващия път – те наистина не могат да правят Добро. Могат да правят услуги, могат да дават, но не могат да правят Добро. Доброто е нещо съвсем друго и то е свързано с това да покажеш Вечния Път на човека… и някои други неща.)

Разбирането е единственото оръжие, способно да убие Змията.

САЙ БАБА: БОГ

(Трета идея за размишление)

Бог е цялостна Любов. (Казано по друг начин: Не може да обичаш Бога 99 % – няма такъв закон. И затова изнесох най-Висшата Заповед от Учителя, в едно от предните интервюта. Там казах, че Мойсей е дал 10 Заповеди, Христос – две, Учителя – една. Най-важната Заповед, най-голямата есенция: Люби Бога повече от себе си! Който разбере това, всичко друго после ще почне да се нарежда. Люби Бога повече от себе си!)

Ако ти си се предал на Бога, тогава целият ден е само Бог. Всички Свещени Писания следват Гласа на Бога; всички Свещени Писания са възникнали от Шепота на Бога. Главното нещо е: Животът и работата да са предадени на Бога, да са посветени на Бога. Бог е с теб през цялото време. От къде идва силата на атома? Това е Божия сила, а не сила на атома. Бог е винаги присъстващ сега, защото само Той съществува. С Любов към Бога, не са необходими практики. Практиките не освобождават – само Чистотата освобождава. (Тоест, това означава: Чистотата е повече от практика. Може да практикуваш колкото си искаш: има много дишане, паневритмии, най-различни танци – всичко е напразно, но Чистотата е важна. После пък ще се случат съществените неща. Чистотата е важна; Любовта е съществена.)

Ако човек вижда Бог в кобрата, тя никога не може да му навреди; ако вижда змия – това е вече друг въпрос. (Сещам се, в Египет има цял ритуал как да посрещнеш кобра, как да се обърнеш свещено към нея – и тогава тя е давала на жреците много мъдри съвети: истински мъдри, дълбоки съвети, получени от кобра… Но това е Подход.)

Бог – това е Лекарят. Ако вие вярвате истински в себе си и в Бога, никакво зло не може да ви докосне. Гласът на Бога е съвестта: тя е по-високо от ума. Тя произлиза от Чистото Съзнание, тя е вътрешен глас на Истината и истински Водач. Бог е свидетел на всички действия на човека: и външни, и вътрешни; и скрити, и явни – абсолютно всичко знае Бог. Нито един атом няма, който да не е изпълнен с Бога. Овладее ли те гняв – Сай Баба дава един съвет, – повтаряй Името на Бога. (В момента на гняв, повтаряй Името на Бога – и тези гневни духове се разреждат и изчезват.) Да пребиваваш постоянно в Бога – това е единственото лекарство.

Изпълнѝ сърцето си с Бога, а не със себе си. Целта на човешкия живот е осъзнаването на Бога.

(Тука малко ще обясня. Цялото Учение на Толтеките, на истинските Атланти, е степени на осъзнаване на Бога – и най-високите степени постигат пълно осъзнаване. Искам да кажа: По времето на големите потопи в Атлантида, много хора са изгубили съзнанието си: сега те се наричат „човечество“ и още не знаят къде да вървят. Нещо е изгубено в съзнанието – и те не знаят целта си, не знаят Пътя си; или, ако говорят правилно, не действат правилно. Част от съзнанието е погубено от тези четири големи потопа. Само Толтеките са запазили цялостно съзнание, защото са тренирали Безупречност. Постигайки висока степен, те са (както обяснявах и преди)… Осем милиона Толтеки сразяват потопа, тъй като са подготвени – и всички следващи Учения в света не са нищо друго освен Учението на Атлантите: Учение за Безупречност. Това го тренират всички Старци, всички Учители, всички истински Същества – вкючително и Христос, Който отива в Египет при есеите и тренира Безупречност и Свещено действие. И накрая Неговият Учител казва: „Той постигна способността да не греши“. При тази степен няма загуба на съзнанието, тогава потопът вече не действа. Тогава живееш напълно в Бога, извън процепа – това, което Толтеките наричат Вселената. Намерил си процепа и си излязъл извън бремето на Вселената и света. Това е Учението на Толтеките – скоро ще го изнасям в едно от интервютата. Тука само искам да кажа: тъй като много хора, и учени повтарят, че нищо в Природата не се губи. Няма такова нещо. Толтеките са видели, че по време на Атлантида, голяма част от нещата са изтрити в Акаша. Самият Бог е позволил да бъдат изтрити големи жестокости, хората да не ги видят; дори и нямам право да ги споделям, но там ще обясня някои подробности. И много е хубаво, че е изтрито, за да нямат хората такива образци, такива видения.)

Целта на човешкия живот – както казах – е осъзнаването на Бога. (Говорим за Пълно Осъзнаване, към което се стремят всички. То това означава развитието: да вървиш от съзнание към Пълно Осъзнаване.)

Ръката на Бога е във всичко, което става. Неговата Воля е самата Истина. Бог е Деецът – вие сте само инструменти. Търсете Бог дълбоко в себе си, а не в мамещата природа. (Има много хора, казват: „Вярвам в природата“ – погрешна идея, която след време ще те отведе до голямо отклонение. „Вярвам в природата, вярвам в силата на природата“, нали… И единият казва: „Природата е създала всичко“. И аз му казах: „Как така: вятърът и дъждът се събраха и създадоха пчелата, тъй ли?“. И той разбра, че няма такова нещо. Бог е преди природата – тя е Негов инструмент.

Бог не изпраща бедствия на хората – те са само едно кармично въздаяние.

За Търсача на Бога този век е Златен Век.

Простичкото лекарство се нарича Постоянно помнене на Бога. Всичко принадлежи на Бога и нищо – на вас. Щом вярваш, черпиш сила от Бога. Без Бог нищо няма стойност. (Независимо какви постижения има човекът – това е нещо празно; и рано или късно, той ще го разбере.)

Бог излива Своята Милост върху този, който притежава вътрешна Чистота и не е склонен към външен показ.

Вярата в Бога дава невъзмутимост и равновесие.

Без Волята на Бога нищо не може да се случи.

Бог е единствената действена защита.

Божествената Милост очаква винаги твоите усилия.

Бог може да бъде намерен във всяка религия и във всяко Учение, ако Го търсиш чисто и по правилния начин.

След пълното Самоотдаване на Бога, човек придобива правото на половината Божествена енергия и власт над самото Божествено Начало. (Значи: Сам Бог му дава право човек да работи с Бога. Но такъв човек вече има мярката – и той се съобразява само с Бога.)

Каквато и да е тежестта на ситуацията, за Бог тя никога не е спънка, никога не е противоречие.

АУМ

1 ноември 2016 г.

ТЕРОРИЗМЪТ

(Лекция 1)

БОЖИЯТ ГНЯВ

(Първа идея за размишление)

ВЕЛИКАТА ЕРЕС

(Лекция 2)

ВЕЛИКАТА ЕРЕС

Продължение
(Втора идея за размишление)

ШЕСТИЯТ СТАРЕЦ

(Лекция 3)

ШЕСТИЯТ СТАРЕЦ: СМЪРТОНОСНОТО ЗНАНИЕ

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ТЕРОРИЗМЪТ

(Лекция 1)

Ислямът и тероризмът – това е инструмент на Божия Гняв.

Апостол Павел казва: Мъдростта на целия свят е безумие пред Бога.

Ислямът казва: Който е изоставил Аллах, той се е самопогубил. Аллах е контролиращият всяко нещо – Той се разпорежда за всяко нещо и за всяка подробност. Срещу културата на злото, ние обявяваме Свещена война.

И сега, да видим какво казва Бог в Исайя: И Гневът Ми ще бъде гибел срещу тях.

Йеремия (Библията): … Които Аз ще поразя в Гнева Си и в Яростта Си, и всички техни злини…

И още, пак в Исайя, Бог казва: Повиках още силните Си, за да извършат Гнева Ми.

И така, продължавам. Какво казва Христос: Да не мислите, че дойдох да туря мир на Земята? Не. Не дойдох да туря мир, но нож.

Йов казва: Ще пият от Яростта на Всевишния.

И отново Исайя: Правя Мир, творя и Зло.

И казва: Аз Господ съм, Който прави всичко това.

И отново в Исайя: Няма Мир за нечестивите – говори Господ…

За гнева има около 154 стиха в Библията, които показват Неговия Гняв.

Само да обясня. Неговият Гняв произлиза от Съвършенство – тъй като Той не търпи застоя, и Той изпраща този Гняв на всякакви нива: земетресения, наводнения, тероризъм – и всичко това са изчисления на Ангелите на Съдбата: те действат навсякъде.

И така: една част от Древната Сила на Бога се е превърнала в Зло и в тъмнина – така е пожелал Бог в миналото. Защо? За да заличава всичко, което не е Божествено, което не е Бог. И още нещо: има граници, които и Ислямът не трябва да прекрачва. Там, където Бог не е позволил да се убива (има случаи), а терористът иска – тогава се случва другото: Духовете, които ръководят всичко (има много случаи такива), натискат копчето и бомбата избухва в него. Преди време трима терористи искаха да убият определени хора – и тримата умряха поради уж „погрешно“ натискане на копчетата. То няма „погрешно“. Както ще видим, случайностите са предопределени.

Тероризмът, макар че е Божият Гняв и Божия Воля, също ще бъде наказан от Божията Воля – това друг път ще го обяснявам.

Но тука ще кажа нещо: има терористи, които много прераждания ще бъдат осакатявани; има терористи, които няма да бъдат пипнати с пръст – те са изпълнявали Божията Воля, искали са съвместно с Него, без своя намеса. А другите са посегнали от омраза към другите; тъй като не са обикнали враговете си, не са обикнали хората – те ще носят своята участ.

Ислямът казва: Всички арабски държави, които се поддават на корупция, са врагове на Исляма и на чистата вяра. В нашата вяра няма лицемерие. Това означава, че тероризмът ще стане много по-опасен и от атомната бомба. Защо? Защото той е част от Божия Гняв в действие, макар и малка част.

Ще обясня. Бог движи всяка сила – и Бог я сковава. Той може да скове всяка буря. Той връзва; Той развързва. Без Бога, всяка сила става слаба или пасивна. Поначало силата на атома не се намира в атома и не принадлежи на атома – това е сила на Бога. Кабала казва: Бог управлява всеки атом. Атомът няма собствена сила. Но когато Бог е вътре в атома – Окултизмът казва: Това е вече армия от сили. Който си мисли, че „случайно“ е бил близо до бомбата или до катастрофата, нека да знае, че случайностите са предопределени.

Накратко ще обясня, преди да продължа. Ангелите на Съдбата закарват хората близко до катастрофата и до бомбата. Тези, които трябва да умрат, са близко – може и да са по-далече, но то е изчислено; други са по-далече, а трети са съвсем далече. Тези, в които се е явило зрънцето на развитието, те са далече – пак трябва да са там: пак трябва да видят, пак трябва да обещаят нещо, пак трябва да преосмислят, но те са по-далече. Случаят с онази англичанка, която иска да се качи в самолета, но кученцето избягва и тя се отказва, и после самолетът катастрофира. Хората казват: „Тя си обича много кученцето…“. Но Ангелите на Съдбата действат по многобройни начини, внушават – най-различни и странни начини: те са там, за да изпълняват Божията Воля.

Бог е Абсолютно Справедлив и точно затова е много строг и много тотален. Бог е, Който сломява гордата сила на всяка държава. Той е Поразителят – а не бедният и слаб тероризъм. Всичко е План на Бога и всичко е в Неговите Ръце.

Тези, които се борят срещу тероризма, увеличават неговата сила, която ще ги провали в бъдеще. Те посяват бъдещи войни и бъдещо посяване в Мрака на самия Бог – Бог ще ги въведе в Мрака, защото те не знаят срещу Кого се борят. Тука Божият Гняв действа строго по Закона на Истината, Правдата и Кармата, защото Той познава миналото на всяка душа. Ти може да я наричаш „чиста“, „чисто дете“ – Бог знае вътре какво става и какъв път е избрала тази душа. Той иска тези души да се поучат и да се върнат към Него, а те Му обявяват война.

Всяка държава, която става все по-материалистическа, все по-тъмна – тя ще привлича разрушението, казано по друг начин: скритата Божия Сила. И това е жестът на Бога, това е лечението. Бог допуска едно зло да порази друго зло. Всички земни хора и народи са омаловажили Бог и биват наказани. Тероризмът е само едно малко „милване“ и припомняне, тъй като Бог може да направи много жестоки земетресения и наводнения. Той даже не се нуждае от тероризма: всичко е в ръцете Му… защото това е Негова Милост. Той може да помете държавата цялостно – а не както действа бедният Ислям. Например едно могъщо земетресение, което е много над мярката, много над 10, може да порази всичко… И тогава хората щяха да се молят за тероризъм.

Тази обсебеност от физическото оцеляване е много голяма дупка. То прави хората уязвими и пропаднали, защото те стават привързани. Ако не беше тероризмът, Бог щеше да покаже много по-строго лице, много по-опустошително, в сравнение с което тероризмът прилича на малко слънце – и ако тероризмът не излекува безумието на държавите и света (които вървят по пътя на Черната Атлантида бавно и сигурно, тъй като прогресът не означава развитие), тогава ще се яви Той – а тероризмът, в сравнение с Него, е като малко цвете. Горко на тези, които казват, че разбират това, и си мислят, че могат да живеят, както си искат и своеволно. Защото извън Неговата Воля е смъртта. Погрешният, неосъзнат живот е път срещу Бога – това са поразени съзнания, отровени: те са носители на бъдещото израждане, от което Бог иска да ги предпази, от бъдещия застой. Но и терористите – както казах – също ги чакат тежки прераждания, голяма част от тях.

Засега Ислямът е съдбата срещу глупостта на света, но Бог и на него ще покаже, че това не е Пътят. Пътят е даден от Учителя, той е конкретно: Любов, Мъдрост и Истина – това е Пътят, който надраства всички тези неща. Светът, и без тероризма, пътешества към смъртта и към застоя – това си е старият път. Чрез тероризма, Бог е Рушител. Защо? Защото иска обновление и възстановяване. Само Бог може да „заключи“ тероризма, но засега Той го е „отключил“.

Древният тероризъм е започнал още в Атлантида, от един съюз на пратуранците и марсианците – това се е случило във втората подраса. Без тероризма, това безогледно и алчно зло щеше да се шири безкрайно.

Тука само за малко ще вмъкна: една от причините за падението в Атлантида е, че много духове, изостанали, са започнали да се оплакват от изобилието, станали са недоволни от изобилието. По-късно се явява египетска поговорка, която казва, че изобилието е проклятие за неподготвения човек – и винаги така е било. Изобилието е проклятие за неподготвения човек.

Властта е много тежък и внедрен паразит от миналото, който се е опълчил срещу самия Бог – но Бог всякога поразява. Така са изчезвали земните цивилизации, болните цивилизации; докато истинските цивилизации само са се завръщали в Него – те никога не са изчезвали, те се връщат в Него. Докато има алчна човешка политика, тероризмът ще работи. В сравнение с голямата алчност, тероризмът е малкото зло. И сам Йоан казва: Всичко е от Него, всичко е чрез Него – и без Него нищо не е направено. Бог може и без тероризма да атакува лъжата и застоя: достатъчни са – както казах – тежките земетресения, тежките наводнения; но Той знае какво да избере и какво да прави.

БОЖИЯТ ГНЯВ

(Първа идея за размишление)

Много е трудно да се разбере, че Божият Гняв е спасяваща Милост. Божият Гняв е Строгостта на Бога – и това е в името на развитието. Не съществува в света такава армия или държава, която да има шанс срещу Божия Гняв. Ако Бог е на страната на една малка държава, две големи държави, ако се опълчат срещу нея, нямат никакъв шанс. Такива неща се случиха в Афганистан преди години: нито руските армии, нито американските успяха. Бог беше на страната на тези идейни хора, а това е старо място: Афганистан е старо, Атлантско място – място на войни, където Воините знаят какво правят.

Окултният закон гласи: Ти страдаш, за да се преобразиш – а не да оглупяваш все повече и все повече. Божият Гняв изхожда от Неговото Съвършенство, а не от слабост.

Ще обясня. Бог има Гняв само към застоя и към невежеството. Бог се гневи, когато иска да пречисти затъващите съзнания. Този Гняв е съвършен и благороден, за разлика от земните хора, от дяволите и от демоните – техният гняв не е съвършен. Този Гняв е Съвършена Сила и действащ Промисъл. Този Гняв е силата, която е над всяка власт. Държавите, политиката и църквите са голямо падение и отделяне от Истината. Истината е убиец на всяко зло и на всяко падение. Както казах: Тя винаги атакува застоя. Бог е дал живот – но тези, които не са избрали Истината и развитието, сам Бог им отнема живота. Забележете! Сам Бог става Зло, за да спаси живота и да го върне в другите прераждания.

И така: Бог допуска Гнева, защото Неговият Гняв е Любов и защото желае развитието. Божият Гняв е велик Очистител и Водител – за тези, които го разбират. Божият Гняв е – Ислямът го нарича – Коригиращият и Управляващият, Управляващият света. Всичко е в Бога – и вън от Него не могат никога да се взимат важни решения. А погрешните решения Той ги допуска, за да се изстрадат те и да дадат своя плод. Плодът е, след време, разумността.

И така: Божият Гняв е насочен срещу всички, които са умрели за своето развитие – това е всичко нечисто, което е изгубило своя Път. Застоят е посегателство на Бога и на развитието: нещо, което сам Бог не допуска. Спасението от тероризма е Живот в Бога – няма друг път… Живот в Бога. В тероризма има проповед на Божия Гняв, но не всеки може да го разбере. Бог не е само Любов – Той е и Строг Закон. Когато Божият Гняв те разрушава, Той иска нещо в тебе да се възроди – и това е Пътят към Бога. Божият Гняв крепи света и Вселената: без тази скрита Любов, те щяха да бъдат погребани. Взривната енергия е силата на Божия Гняв, Бог я ръководи – и нито един терорист не знае точно как ще избухне бомбата, какво ще се случи и къде ще се развият нещата: той няма никаква представа.

Божият Гняв показва, че човечеството е болно. Който осъжда Божия Гняв, той си прави тежка присъда. Бог е сурова Справедливост. Божият Гняв иска да те освободи от прекалено дългата верига погрешни прераждания. Бог е Единственият Извършител – Ислямът не може да извърши нищо. Той е само малкият, външен инструмент на страшната и велика Божия Сила. Ако Божият Гняв се обърне срещу тероризма, той ще прилича на слама срещу огън. Близо до взрива са всички предопределени хора.

Божият Гняв ще излекува света. Засега Божият Гняв ще остане неразбран. Този Гняв унищожава, защото пречиства. Бог е Разрушителят – а не тероризмът. Защо? Защото Бог е Обновител. Материалните загуби за Него нищо не струват в сравнение с изкривеното развитие и падението в словото и изкривените понятия.

ВЕЛИКАТА ЕРЕС

(Лекция 2)

Великата Ерес, сиреч Богомилите, означава преведено Великата Истина. Бог изпрати Истината в света – и светът, и Църквите Я нарекоха „ерес“. Да не приемеш Истината – това е живо падение, това е отричане на Бога; а после, да се правиш на „вярващ“ – това е вече двойно лицемерие. Да се отречеш от Бога и да мислиш, че си „вярващ“ – това е чист грях. Това са души, потънали в материята, и Бог им изпраща Истината – Великата Ерес: подава им ръка, но те държат на смъртта и на греха, а не на Възкресението. Странно е да се молиш – и да си отрекъл Божията Истина. Но кой може да излъже Великия Бог? Отреклите Истината са умрели – те са избягали от Бога и много дълго ще умират, докато разберат Великата Ерес, Великата Истина. Великата Ерес е Царство Духовно, а не някаква религиозна заблуда. Това е Царство от истински Служители, доказали себе си в многобройни прераждания.

Когато Бог е избрал кладите за Богомилите, Той е знаел, че Дяволът не може да издържи на огъня. Дяволът има стар страх от огъня.

Нека да ви кажа, че има два вида огън – казва Учителя: единият – външен, другият – увеличен, двоен, чрез силата на Духа. Тъй като огънят е произлязъл от излъчване на Духа, Той може да влиза и да го усилва вътре, а може и да го премахва и тогава той става безопасен например за нестинарите – може да го намалява почти до изчезване. Това се ръководи от Духа – и когато увеличи вибрациите си, може да го увеличава. Това е работа на Духа.

Има предание, което казва, че Дяволът е много издръжлив – но когато Бог го поставил в огъня, там не издържал и се провалил. Говоря за този огън, който е усилените вибрации на Духа.

Великата Ерес – това Великата Любов на Бога. Тук Бог изпрати истински образци, които да посочат Пътя на другите, и те показаха какво е Вяра на кладата. Тази Вяра отново остана неразбрана, но няма значение: Бог показва. И поради това много хора и народи „пламнаха“, защото Ереста беше Пътят към Бога; но тези, които бяха мъртви, отрекоха Бога и Неговата Истина – както казах: нарекоха Я „ерес“. Посланието беше разбрано само от Живите хора: то не беше за мъртви хора, то беше за Живите хора.

Без Великата Ерес, светът беше в голямо разрушение, защото църквите бяха гробища – това са думи на поп Богомил: Църквите отдавна са гробища. Великата Ерес разтърси света, защото това беше Бог в действие: Бог, работещ във верните Свои Синове. Верните на Бога действаха и „запалиха“ света. Така Великата Ерес показа колко силна и необятна е Любовта на Бога към хората.

Великата Ерес показа, че Бог има много верни Служители, които умират на кладите с радост. Никакви стенания, никакво плакане: с голяма радост, голяма Любов към Бога, към своя Баща – защото те Го познават от много прераждания, те знаят за Кого живеят и никога не правят грешка да посветят живота си на семейство, народи, деца или някакво оцеляване, или професии. Това са истински Духовни хора, истинска цивилизация – никога не е била разрушавана и няма да бъде. Тя само слиза и се завръща. Такива хора Църква и религия не може да ги отклони и да ги заблуди.

Великата Ерес беше Божие Присъствие на Земята, Присъствие на Вечността на Земята – но болното земно съзнание я отрече. Както виждате, Великото е просто, но това не пречи да остане неразбрано.

Богомилството беше Тайна на Живия Бог. Чрез Великата Ерес, Бог искаше да каже: Ето го Пътя към Мене! В това число, много жени и деца са умирали на кладите и са били горени, приели са дълбоко тази участ – обучени от Богомилите. Великата Ерес – това е Духовна цивилизация, стигнала до Бога и заживяла в Него. Това беше Чисто Духовно Знание, но то беше горено, защото за света то всякога е било опасност. Както съм ви казвал: светът е място на не-Истината. И винаги, когато се яви някаква Истина, Тя е опасност, защото светът е място на не-Истината, т.е. – на които не им е дадено… На които им е дадено, ще ме разберат, а на които не им е дадено, ще се учудят и няма да разберат.

Великата Богомилска Ерес, Която е отречена, и сега живее в Бога – в тази Ерес няма животинска природа, няма и зло – отдавна са преодолени тези неща. Във Великата Ерес няма Дявол: има само Бог и различаване. Учителя казва: Дяволът е силен в религията, но в Любовта е слаб. И така, Истинското Знание на „еретиците“ е станало тяхната Свобода.

Поп Богомил казва: „Чудех се как може грешен свещеник да прощава грехове“.

Великата Ерес показва, че вътре в самото време има Вечност.

ВЕЛИКАТА ЕРЕС

Продължение

(Втора идея за размишление)

Вечните винаги принадлежат на Бога, а другите се обучават на Земята. Великата Ерес показа докъде са стигнали чистите и предани Души… Тъй като има преданост донякъде – има и Абсолютна Преданост. Богомилите са Духове, които са преодолели отдавна света и неговите капани. Това са Души, които са станали храмове на Бога и наистина Бог е заживял в тях.

Чистите знаеха Пътя и затова пронизаха кладите. Чистото Богомилско Сърце е мощно Сърце, защото отдавна то има Божия подкрепа.

Великата Ерес е Духовна държава, живееща в Бога, в Обетованата Земя. Великата Ерес – това са Души и Духове, докоснати от Истината. Истината винаги е била опасност за този свят. Но Великата Ерес успя да повлече много хора. За да разбереш Великата Ерес, или Истината, трябва да имаш Духовни очи, очи от друг свят.

Бог изпрати Великата Ерес, защото Църквите не бяха Пътят към Бога, те бяха в застой. Бог подаде ръка и на Църквите, дори искаше и тях да събуди – но те отново се отрекоха от Него и потънаха още в по-голям застой. Не е лесно да се събудят изключително дълбоко заспали души. И Учителя на едно място казва: „Кои са те?“ (Свещениците по света.) „Тези, които навремето са разпъвали Христос.“ Това са те. И сега им е даден шанс да се изкупят. Дали ще се изкупят – това е друг въпрос. Тук-там има и пробудени дори и сред тях. А по време на Богомилите е имало много свещеници, които са станали Богомили: напускат Църквата и стават Богомили.

Бог искаше да покаже, че Богомилската Чистота е по-висша от всяка Църква, от всеки храм, от всяко светилище. И наистина, кое светилище може да се сравнява с Чистото Сърце?

Кои станаха инквизиция? Хора, които живееха в застоя. Какво се роди в тях? Какви същества се раждат в застоя? Отговорът на Окултната Наука е: чудовища. И сам Бог искаше те да видят себе си, Той им направи показ: те да огледат себе си, своя вътрешен свят; и те написаха своята карма за дълго време. Умът няма Душа – той е старо чудовище и той води хората от дявола към демона, и точно затова Бог изпрати Великата Ерес: за да спаси човешкото от дяволското и от по-тежкото – демоничното.

Само за малко ще се отклоня: Симеон Антипа – един от най-големите пазители на Богомилската книжнина и архивите, от най-големите предани ученици на поп Богомил и на Боян. Той е бил рязан парчета по парчета, бил е горен, езикът му – отрязан с ножица, въглени в очите и т.н., за да каже къде са архивите. Нито една дума! Нито една дума къде са тайните книги на Богомилите. Страшна Вярност, страшна Преданост! Такива Същества в следващите животи се раждат Мъдреци, неуязвими, доказали своя Чист опит, Мъдрия опит – не човешкия; и те вече живеят в други измерения, и никой не може да разбере какви са те и как действат: методите вече са други.

Бог искаше да им каже, че материята е вторична и че тя е заробваща, но те не Го разбраха и отново се самоунищожиха, както и когато не разбраха Христос. Богомилството е вглъбено в Бога и никога – в религия и Църква. Забележете! То е Учение, вглъбено в Бога, не прави грешка да се вглъбява в религия и Църква. На кладата Великата Ерес се изкачи в своето Космическо и Чисто Съзнание. На кладата беше отстранено цялото човешко мислене и човешкият живот; човешкият живот беше отстранен напълно в името на Духовния живот. Тука Богомилите придобиха Нова реалност, Нов начин на живот и така в следващите си прераждания те са избавени от дългия път на еволюцията. Говорим за стотици и хиляди прераждания, хиляди години, тъй като те съкратиха чрез особена, изключителна Любов към Бога, спасиха се от еволюцията, влязоха в развитието и се отделиха от прекалено дългия път – т.е. еволюцията е свързана малко или много с човешкия застой. Учителя казва: При еволюцията няма гаранция в следващото прераждане дали ще си човек, или животно. И казва: Много хора има, кандидати за животни – и животни, кандидати за хора.

На кладата Любовта изпревари времето и цялата илюзия на света. На кладата Великата Ерес стана част от Вечната Любов. Тези, които са навлизали в огъня на кладата с голяма Любов към Бога, усещали изключително Дълбок и Древен Покой – Тайно Бог е бил с тях. Разбира се, тази увереност може да дойде само от Бога: сами по себе си, те нямат тази сила, увереност и устойчивост – но при Единство с Бога, нещата се променят. Такъв Дълбок Покой Древен, че те не са могли да го опишат, защото те усещали, че Бог реално се слива с тях – това е тяхната награда – и ги изпълва със Себе си. Случвало се е Великото Единство на кладата, без да разберат другите за какво става въпрос. Срещата с Бога на кладата е несравнима с нищо на света; няма по-дълбоко събитие, което да се случи, от това Единство. За Богомилите тази среща е била по-важна от света и по-ценна от живота, защото Богомилите са Небесни жители, а не земни: точно затова те са наречени Богомили, мили на Бога – това, което Презвитер Козма въобще не е разбрал, няма и как да разбере.

Кладата беше метод за придобиване на Безсмъртното и Духовно тяло – Свободното тяло във Вселената.

ШЕСТИЯТ СТАРЕЦ

(Лекция 3)

Той се казва Йохатор Дарат. Изключително име и няма да го коментирам. Ще говорим за него.

Истинското Знание не общува с хора, а само с Духове. Това Знание е Таен печат. То е само за тези, които са създали Бог в себе си.

Истината, и като убива, помага; лъжата, и като помага, вреди. Ако Истината слезе върху религията, религията ще умре от втора смърт, вътрешна смърт, тъй като тя не може да понесе Истината. Истината е забулена, за да предпази човека от смърт, но на Истинния човек Тя постепенно и малко по малко Се разкрива, като така и го съхранява. Сърцето на Истинния човек не е човешко – то е Духовно сърце.

Неотдадените на Бога хора образуват старата тъмнина, наречена „човечеството“ – те са подведени по пътя навън. На тях не им е позволено уединение и навлизане към собствения Център, към Бога – те са увлечени навън. Това тъмно човечество е изгоряло, самоумъртвило се е в погрешен стремеж. Това човечество е изгубило Царството отвътре и затова никога няма да има Покой: нито тука, нито в Другия свят.

Любовта е – казва Шестият Старец – Древната изгубена Земя. И когато хората са я изгубили, създала се е външната Земя.

(Ще обясня накратко. Човек може да има къща – но ако той няма Чисто Сърце, ако няма Душа, той няма дом: има къща, но няма дом – няма уют, няма убежище в себе си. Такива хора – казва Учителя – когато умрат, в Другия свят са като призраци: нито са в Другия свят, нито в този. Никой не ги иска – и те висят като призраци и се чудят какво да правят: нямат дом.)

Тъмните хора винаги ще се лекуват с падение, но Бог обича дори и провалените хора. Той е Дълготърпелив и дълго ги чака; защото, без Душа – казва Шестият Старец – не може да се живее повече от осем милиона години. Това е крайната мярка да живееш без Душа. Всичко, което е било против Любовта, е изгубило своята Душа. Любовта не е създадена за хора, но за Души – Духовни и Съкровени.

Ако в света нямаше зло, пречистването нямаше да може да се случи.

Бог е съставен от Любов, от Истина, от Опасност и от Сила – казва Шестият Старец.

Бог е Велик Поразител. Колко цивилизации, народи и същества са били унищожени, защото са се отделяли от Истината и светът е ставал тяхна опора. (Един египетски жрец обяснява как песъчинките могат да се превърнат в армия – жреците могат да ги задвижат, да ги превърнат в армия и да потопят вражески сили, градове, хора, животни и т.н. И наистина има такива неща: има потопени под пясъка многобройни градове, поради погрешния път.)

За да те пази Силата, никога не отключвай себе си и за най-малкото зло.

Любовта е външната Тайна на Бога, а Истината и Строгостта са Неговата вътрешна Тайна.

Божият Глас е тих, мек и всесилен.

Страданието е Великият дар на света – то е Велик грабител. То ще ограби злото, след време – от света и от човека.

Това, което светът нарича „добро“ – това е старо зло. И доброто, и злото – казва Шестият Старец – са се провалили в Истината. (Днеска обяснявах в един разговор, че добрият човек е далече от Истината; Чистият човек е близо, но не е още в Истината. Истинният човек е нещо друго, Любящият човек е нещо друго.) Ако добрият човек има честен стремеж към Истината, крайният срок на изцелението на неговото добро е до три хиляди години. (Ако има честен стремеж – иначе ще си остане в доброто.) Добрият човек е човек на света, а не на Истината – и той никога не става Син на Бога. Добрият човек също се намира в илюзорното знание.

Най-опасната сила в света никога не е била злото. Най-опасната сила в света е винаги Истината. Нито злото, нито доброто могат да понесат Истината. Само Любовта може да Я понесе, и то – до определена степен. Истината е Дарът на този свят, за да се спаси човекът от себе си.

ШЕСТИЯТ СТАРЕЦ: СМЪРТОНОСНОТО ЗНАНИЕ

(Трета идея за размишление)

Смъртоносното знание – кое е това? Той казва: Истинското Знание. Смъртоносното Знание носи Живот, а земното знание носи смърт.

Светът не е мястото на Живота; Животът е скрит в Истинското Знание, а за света това Знание е една опасност. Смъртоносното Знание е смърт за света. То позволява да видиш Бога и да се отделиш от света, т.е. от мъртвото място. Доброто е опасност за човека, която той, самият човек, още не е проумял.

Истинското Знание е унищожител на всичко човешко. В Истината – казва Шестият Старец – няма човешка природа: само Дух и само Истина.

Смъртоносното Знание е Истина, Която ни разкрива Свободата и Несътвореността. В Смъртоносното Знание е нашето Спасение и нашето Възкресение, но това не е за умствени хора и за религиозни хора. Бог е строга Истина и затова са изчезвали всички земни същества и цивилизации. А Духовните и Божествените – винаги са си оставали в Бога: те само се завръщат. Другите дълго се прераждат или чакат. (Някога има борба за прераждане, тъй като нито родителите искат да вземат тази душа, нито тази душа иска да слезе при определени хора, защото те може да са ѝ врагове. И затова някой път се случва абортът… но това е друга тема. Душата бяга, но когато втори път я изпратят, тя не може да избяга, защото има да решава въпроси, има задачи – и те я натикват да се роди без избор, за да може да се справи със своето минало и някога да стане благословена.)

Бог е Велик Поразител на всичко не-Истинно. Ако Истината не унищожи човека, от него нищо няма да произлезе. Но Истината трябва да го е избрала – иначе човек си остава в ръцете на смъртта. Да бъдеш избран от Истината за унищожение – това е най-великото благо, казва Шестият Старец. Защото Истината не избира земни и мъртви хора – те не са живи за Истината и Тя не ги иска. Истината е Смъртоносно Знание за света – ето защо в света царуват лъжата и полуистините. Истинското Знание е излизане от света – мястото на мъртвите.

Добрият човек живее в света; Истинният човек живее в Бога – защото доброто не е мярка за Истината.

Всяко лъжливо и полуистинно знание се самопоразява.

Истинското Знание е затворена книга за света.

Истината, самата Истина – казва Шестият Старец – е най-Древният заблудител на нечистите хора. Тя не ги допуска, Тя ги оставя в заблуждения, Тя ги отделя от Себе Си – и заблужденията им стават плът и кръв.

Земните хора са от старата тъмнина, от стария свят. Те са останки. Те са станали земни поради изопачаването на Истината. Бог движи Древната тъмна сила, за да донесе чрез нея събуждане и оттам – Истинското Знание, което е Пътят към Възкресението: Възкресението, чрез което да се спаси светът и хората от древното изопачаване на Истината. Без Истината – казва Шестият Старец – всички дарби (става въпрос – без изключение), всички дарби са зло. Забележете: без Истината, всички дарби са зло.

Учителя казва (накрая с това ще завърша), че и Дяволът е служител на Бога, но той не знае какво върши. И Учителя казва: „Той си мисли, че така го е замислил“. Но той наистина не знае какво върши. Всичко се върши от Скрития Бог и всички се учат: Дяволът – по отрицателен път, другите хора – по положителен път, а някои въобще не се учат. Единственият, Който знае нещата – това е Бог.

АУМ

6 декември 2016 г.

ЧИСТИЯТ СМЯХ

(Лекция 1)

АФРИКАНСКА ПРИКАЗКА

(Първа идея за размишление)

ЧИСТИЯТ СМЯХ

Продължение
(Лекция 2)

БИСЕРИ

(Втора идея за размишление)

СМЕШНИ АФОРИЗМИ

(Лекция 3)

СМЕШНИ АФОРИЗМИ

Продължение
(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Декември е месец на чистия смях.

ЧИСТИЯТ СМЯХ

(Лекция 1)

Двама ловци били на лов с куче. Ненадейно един орел сграбчил кучето на ловеца и излетял. Ловецът веднага вдига пушката и с точен изстрел свалил орела, но кучето продължило да лети. Приятелят му го пита:

– Какво става?

Ловецът му казва:

– Сигурно кучето не е чуло изстрела.

Втората случка:

– Веднъж с въдица улових кит – хвали се един риболовец.

– Голямо чудо! – вика другият. – Китовете аз ги използвам като червейчета, за стръв.

– И какво хващаш с тях?

– Зайци.

Третата случка:

Въдичар лови риба край реката, но му свършила стръвта: няма червейчета, няма стръв. Взел едно листче и написал на него (на таз бележка): „Червей“. Сложил го на куката и хвърлил във водата. След малко вади друга бележка: „Шаран“.

Един циганин получил социални помощи, почерпил се хубаво – и прибирайки се, си купил една точилка за баница – подарък за жената. Айшето, като го видяла, казала:

– Какво си купил?

Взела да се вайка:

– Абе, Манго, какво си направил – децата гладни!

– Купих мебели, бе!

Трима ловци разговарят.

Първият:

– Когато бях на Северния полюс, наложи се с голи ръце да удуша една голяма бяла мечка.

Вторият казва:

– Аз бях край Антарктида и с един изстрел убих два сини кита.

Третият казал:

– А вие за Мъртво море чували ли сте?

– Да. Какво?

– Ами аз го умъртвих.

Следващото:

– Внимавай къде се целиш! Миналия път се целеше в заека, а улучи моето куче.

Той казва:

– Не се бой, приятел – сега ще се целя в кучето и така ще улуча заека.

Каубой върви из прерията и вижда около себе си индианци. Помислил си: „Леле, тез сега ще ме скалпират!“. Тогава се обадил вътрешният му глас: „Няма страшно! Убий вожда!“. Каубоят вдига пушката, стреля и убива вожда. След малко вътрешният глас идва и казва: „Е, сега вече ще те скалпират!“.

Великден е, другарят Сталин върви към кабинета си и пуши лула. Подмазвач му казва:

– Другарю Сталин, Христос воскресе!

Сталин казва:

– Благодаря, вече ми докладваха!

– Проговори ли задържаният?

– Не. Всичко опитах, но сигурно нищо не знае.

– Измъчва ли го?

– Да.

– Пусна ли му ток?

– Разбира се! Как без ток!

– Наби ли го?

– Набих го и го пребих, шефе.

– А даде ли му от мусаката, която сготви жена ми?

– Ееее, аз не съм чак такъв звяр!

Късно през нощта се чука на вратата на златар. Той отваря и двама го нападат.

– Какво искате от мене?

Те му казват:

–Сто килограма злато.

Той казва:

– А може ли да ви дам 105?

– Може.

– Жена, ставай – идват за тебе!

Двама дядовци се оплакват един на друг:

– Имам артрит, радикулит, склероза, паркинсон, камънаци в бъбреците, астма и т.н.

– А, стига, бе! А има ли нещо, което го нямаш?

– Да, зъби нямам.

Двама бедуини вървят през пустинята и носели един прозорец. Единият въздъхнал:

– Много ми е горещо!

Другият му казал:

– Ами отворѝ прозореца!

В цирка се явява кандидат за работа. Питат го:

– Какъв номер можете да правите?

– Викат ми Царят на яйцата – за 15 минути мога да изям 100 кокоши яйца и 100 патешки яйца.

– Добре, ще Ви вземем на работа – обаче, да знаете, в неделя имаме по 4 представления на ден. Ще се справите ли?

– Разбира се!

– А като дойдат празниците, имаме представление всеки час.

– Как така всеки час? А аз кога ще ходя да обядвам?

(Защото яйцата са само между другото.)

АФРИКАНСКА ПРИКАЗКА

(Първа идея за размишление)

Казва се: Как да излекуваш страха.

Главният ни герой се казва Байе. Веднъж Байе решил да отиде в гората и да отсече дебелия клон за дръжки на своята мотика. Едва отишъл до дървото в гората – и на пътя му се явява царят на джунглата, който започнал да реве. От страх Байе започнал да трепери целият, пребледнял… Лъвът пристъпил към него, Байе подскочил и се пъхнал в един много голям бодлив храст, по средата. Близо до него лъвът обикалял, обикалял храста, но никак не можел да се доближи – и лъвът останал да дебне човека цяла седмица, но накрая му омръзнало и си отишъл. Байе седял сред бодлите и не знаел как да благодари на съдбата – или да я проклина: защото и сам той не могъл да се измъкне от този храст, а вече му прилошало от глад. Наблизо минавал един ловец и Байе му казал:

– Кой идва? Кой си ти? Какво правиш?

– Аз съм ловец, търся дивеч.

Байе му казал:

– Приятелю, моля ти се, изведи ме от тук!

– А ти как си попаднал в тези бодливи храсти?

– Големият страх ме вкара в тях.

– Значи, големият страх ще те изкара!

– Как така?

– Сега ще видиш.

Ловецът събрал още малко суха трева и запалил една клечка кибрит. Разраснал се голям пламък и от страх Байе забравил за храста и за всичко… И ловецът го посрещнал с весел смях, те се прегърнали и станали приятели.

ЧИСТИЯТ СМЯХ

Продължение

(Лекция 2)

Един старшина строява ротата и казва:

– Редник Иванов – две крачки пред строя!

Излиза Иванов и старшината го пита:

– Редник, ти вярваш ли в задгробния живот?

– Съвсем не, другарю старшина! – отговаря Иванов.

– Е, сега ще ти се наложи да повярваш, защото на свиждане е дошъл единият ти дядо, който миналата седмица беше на неговото погребение.

На митницата. Проверяващите питат:

– Алкохол имате ли?

– Не.

– Цигари носите ли?

– Не.

– Наркотици?

– Не.

– Ами да ви продадем нещо тогава?

Силата на медицината.

От някаква раздрънкана погребална кола трупът незабелязано паднал насред шосето. След малко минал тежък камион и го прегазил. Шофьорът се уплашил, слязъл, хванал трупа и го пуснал в близкото езеро. Дошъл рибар, хвърлил мрежата и издърпал трупа, повикал Бърза помощ. Взели го и него за свидетел. Няколко часа чакал в антрето – накрая дежурният лекар излязъл, разкършил рамене, поел си дъх, обърсал потта от челото си и казал: „Ще оживее!“.

(Силата на медицината.)

Бизнесмен подарява на жена си за годишнината от сватбата им диамантен пръстен. Тя се намръщила, казала:

– Но, скъпи, нали знаеш, че искам Мерцедес!

– Да, но където и да ходих, никъде не можах да намеря имитация на Мерцедес.

– Келнер, сигурен съм, че готвачът не би могъл да яде това ядене!

– Господине, готвачът е тук да готви, а не да лежи по болниците и моргите.

Две мутри си говорят:

– Абе, Марул, според тебе дали живее някой под земята?

– Ти как мислиш бе, Картоф? Според тебе кой боядисва репичките?

Началник на полицията събрал подчинените си и им казал:

– Ще ходим на Сватбата на Фигаро – това е сватба: купете подаръци, за да не се изложим.

От подчинените се чул глас:

– Шефе, да не стане като миналия път, с харпуните и въдиците, които носехме на Лебедово езеро?

Мъж се прибира вкъщи и носи папагал.

– Какъв е тоя папагал? – пита жена му.

– Купих го от един търг, платих за него 200 лв. Представяш ли си: искаха да го купят още десет човека! Обаче аз дадох най-добрата цена. А най-интересното е, че дори не знам дали е говорещ, или не.

След малко папагалът се развикал:

– Как не знаеш бе, глупак – кой вдигаше на търга?

Двама ловци отишли на лов за глиган. След два дни в ловната хижа се връща единият и носи на гърба си огромен глиган. Другите го питат:

– Абе, Пешо, къде е Гошо?

– Стана му лошо и припадна – на около два километра от тук е в гората и лежи.

– А ти взе глигана, а не Гошо?

– Да. Гошо никой няма да го открадне.

Говорят си двама психиатри:

– Сега имам един много интересен случай на раздвоение на личността.

– Да, и с какво е интересен този случай?

– Работата е в това, че успях и от двамата да взема пари за лечението.

Пестелив шотландец си избира кола. Той дълго се разхожда между скъпите коли, но все нещо не харесва. Накрая спира на една доста невзрачна кола и пита:

– Много ли харчи тази кола?

Продавачът му казва:

– Какво говорите! Всичко на всичко – една лъжица бензин.

Шотландецът плаща и преди да тръгне, пита последен въпрос:

– А лъжицата каква да е: чаена или супена?

Лекарят пита един пациент как се чувства след операцията.

– Като че са ме ударили с нещо тежко по главата.

– Съжалявам – казва лекарят. – Точно за Вас упойката свърши и Ви ударихме с чук.

Аз се запознах с жена ми по много интересен начин: карам мотор, блъснах я, откарах я в болницата – а когато оздравя, се ожених за нея. Ако хората знаят какви последствия имат пътните катастрофи, щяха да карат много по-внимателно.

Между шарани:

– Големи късметлии сме, че сме се излюпили без крака!

– Защо?

– Ами представяш ли си какъв ревматизъм щеше да ни гони в тази ледена вода!

БИСЕРИ

(Втора идея за размишление)

Търсеха го под дърво и камък – а той бил на работното си място.

Лекарят му каза да диша чист въздух, но не му каза къде да го намери.

След като загасиха пожара, започна борба с наводнението.

Подляха му най-хубавата „светена вода“.

Колкото една глава е по-празна, толкова повече се стреми да се изпразни.

Сечи опашката на бясното куче до ушите!

Маймуната посочила човека и казала: „Ето какво прави от нас непосилният труд!“.

Да бъдеш в Бордо и да не изпиеш чаша вино е все едно да си бил в Сицилия и да не си умрял.

Съпругата:

– Днес е десетата годишнина от сватбата ни. С какво ще я отбележим, скъпи?

– С едноминутно мълчание.

В една подводница с международен екипаж. В международния екипаж, задава се въпросът:

– Как може да се познае кой е българин?

– Само той носи парашут на гърба си.

– Здрасти, Вуте! Чух, че си бил в болница.

– Бях.

– Е, как?

– Ами нищо, отваряха ми черепа.

– И какво стана?

– Ами нищо не намериха – и го затвориха.

Жена ми е земна зодия, а аз съм водна. Така заедно създадохме една чудна кал.

Умението нищо да не правиш се учи цял живот.

Върху потърпевшия са открити четири рани: две смъртоносни… и другите две, за щастие, не са смъртоносни.

Уроците се преподават от баща на син с помощта на шамари.

Ще има ли Трета световна война? Не – но ще има такава борба за мир, че нищо няма да остане.

Вървят наркоман и блондинка. Той казва:

– Гледай, ма – в небето летят крокодили!

Тя му казва:

– Ами есен е. Отлитат за топлите страни.

Преди да умре, Чукча помолил синовете си да го погребат в океана. И двамата се удавили, докато копаели гроба.

Семейният живот така закалява мъжа, че той престава да се бои от задгробния живот.

Отец Кирил три години събираше дарения за новия параклис… но парите стигнаха само за един мерцедес и за една вила.

СМЕШНИ АФОРИЗМИ

(Лекция 3)

Горе главата – нищо, че е празна!

Плешивите живеят спокойно, защото животът им не виси на косъм.

Миналото е руини, бъдещето е прогноза, а настоящето е невроза.

„Лоши времена настават – каза канибалът – човечеството може да загине.“

Никой не проявява така откровено своите чувства, както комарите.

Светът трябваше да свърши, според ясновидците, през 2000-та година – но изглежда, Бог е объркал летоброенето.

Никога не съм мразила чак толкова мъжа си, че да му върна диамантите обратно.

Косата му е права – просто главата му е на вълни.

Който пее… никога не знаеш какво ти мисли.

О, миг, поспри! Въртим се на празни обороти.

Не можаха да го „вкарат в релси“ – релсите бяха откраднати.

По-добре да ти хлопа дъската, вместо сърцето.

Сега има голяма свобода на словото и на оловото.

Всички пътища водят към Оня свят.

Педя човек – лакът вреда.

Опознай себе си – а мене ме оставѝ на мира!

Според естетиката на жабата, лебедът е с много крива шия.

Кой е този, бе, че ще се държи така с мене добронамерено!

То се разбра, че няма излизане от омагьосания кръг – ами я да го наречем „колелото на щастието“!

Това е прогресът: вървиш напред, а отиваш назад.

Щом имаш съпруга с леден поглед, не ти трябва хладилник.

Щом се влюбвате от пръв поглед, няма как да не пропускате нещо.

Да забравяш на кого имаш да даваш, е склероза; да забравяш от кого имаш да вземаш, е трагедия.

Излъгаха ни за края на света, а го очаквахме с толкова голяма надежда!

Глупакът си е глупак – все едно колко умно гледа!

Какво по-лошо от това: сбъднаха се всичките ни мечти.

Разбираха се много добре, докато бяха непознати.

Дарвин може и да е произлязъл от орангутана, но аз съм произлязъл от конете.

Още не е изяснено човекът от маймуна ли е излязъл, или от някой друг звяр.

Апетитът идва със заяждането.

За четвъртитите глави ореолите се поръчват и изработват по поръчка.

Мързеливият, както си лежал в леглото, стъпил накриво.

Косъм не падна от главата му – толкова сръчно му отрязаха главата!

Поникнаха му криле – сега е препариран.

Раздаде всичките си ризи и остана без ближни и приятели.

Ако навсякъде удряш на камък – значи, ти си в килия.

Вариантите да напредваш легнал са: или носилка, или ковчег.

И комарът свири „на ушенце“.

„Пътеводната звезда“ я няма в астрологията.

Голият охлюв е разведен охлюв – изгонен е от къщи.

„Дето е текло, пак ще тече“ – казал водопроводчикът след ремонта.

Завистта предпазва човека от мързел.

Опознай себе си – да разбереш защо те мразят другите.

Навремето маймуната се превърнала в човек – за повече не ѝ стигнали силите.

Пишеха си писма, за да не се виждат.

Вѝдя ли политик на телевизионния екран, веднага му отнемам думата.

Бореше се за мир с междуконтинентални ракети.

Хората без минало се лутат в бъдещето.

Ако искаш да не те натопяват, стой си на дъното.

Глупакът никога не влиза в задънена улица, защото там е заето от умните хора.

За да разбереш кои знания са излишни, трябва да ги усвоиш.

Наказанието на интелигентния човек е да трупа ненужни знания.

Ако искаш да оставиш следи, нагазѝ в дълбокия сняг.

Хубавият ден се познава по това, че всичко ти пречи да му се насладиш.

Не оставай насаме със себе си – може да пострадаш.

В миналото всички искахме светло бъдеще.

СМЕШНИ АФОРИЗМИ

Продължение

(Трета идея за размишление)

Конникът без глава е много добре, защото не страда от зъбобол.

Ние го мислехме за сериозен човек – а той ходел на опера…

Скъперникът очаква и от Отвъдното да падне нещо.

Снежният човек се смее на мръзнещите хора.

Без опорна точка излиташ в безкрая.

Когато човек се дави, не можеш да го питаш: „Какво ново около тебе?“.

Ако нямате трудности, значи сте умрели.

Може и нищо да не разбирам, но мога всичко да коментирам.

Човекът е така устроен, че може да понася даже и приятни преживявания.

Той често се раздвояваше, за да има с кого да си говори.

Сънят на човека е подготовка за „вечния сън“.

Опознай себе си, за да не пречиш на другите.

Истината е само една – но много са начините да я заобиколиш.

С коя ръка ще се кръстиш, ако и с двете си прегърнал Дявола?

Вярата мести планини – и ги качва на раменете на хората.

Влезе му муха в главата: най-после имаше нещо в главата му.

Съществувам – следователно: да му мисля!

Мойсей е изобретил десетте най-често нарушавани заповеди.

За да уважаваш хората, трябва да ги избягваш.

За умрелите говорѝ само хубавото, защото те все още могат да възкръснат.

Прераждането е последният шанс на магарето да се спаси от себе си.

Светецът е дяволски внимателен грешник.

Царят на животните е бълхата – най-трудно е да я уцелиш.

Бракът е една своеобразна мелница за характери.

Учеше се, дорде беше жив – после се ожени.

Бог да го прости! Набучи се на върха на славата си…

В шапката нямаше грешка – грешката беше под шапката.

Ако имаш две ризи, дай на ближния си… скъсаните си чехли.

Откакто раят ме сполетя, не съм добре.

Свинята е направо красива пред гърмящата змия.

За да станеш светия, трябва да ти „светят маслото“.

Колко е красива изневярата, ако съумееш да изневериш на своето его!

Удавникът успял да се хване за акула – и съжалил.

Като минаваш между капките, не можеш да се окъпеш.

Плитката мисъл в кухата глава – тя си е направо у дома.

Строго пазените класифицирани тайни се намират в тефтера на свети Петър.

Докато човечеството се състои от хора, не виждам как ще се оправим.

На каскет шапка не свалям.

Не се самоизяждай прекалено, защото си много токсичен.

Нещата ще се подобрят – въпреки нашите усилия да ги оправим.

Костенурката има къща, но няма адресна регистрация.

АУМ

---