Елеазар Хараш – Лекции Том 25: Покоят е виждащ 2014 г.

Елеазар Хараш

ПОКОЯТ Е ВИЖДАЩ

Окултни лекции,
държани в градовете Варна, София, Бургас и Русе през 2014 г.

Варна, 2015 г.

ПРЕДГОВОР

Тихият свят

Реалността е опасна. Истината е още по-опасна, но аз казвам: Тръгни по този Тесен Път, защото там ще откриеш Покоя.

Човечеството не познава Покоя, защото то не познава Пътя си – а който не познава Пътя си, се самоунищожава.

Човекът е майстор на падението си. Не чакай Спасителя – подай си ръката, а Спасителят знае кога да дойде в твоя живот, но ти трябва да си подготвен.

Истината е труднопоносима, ако ти не си подготвен.

Питат ме: „Какво нещо е човекът на Покоя?“. Казвам: Човекът на Покоя има тайно Сърце; това Сърце не вижда света, то вижда само Истината и Безкрая.

Сърцето на Покоя е видяло Бога. Това Сърце не е земно – то е Древен Храм.

Покоят е изгубеното Древно Учение.

Казаха ми: „Аз имам дарби“. Казах им: „Твоите дарби са жалка история, те са историята на невежеството“. Казвам: Сърцето е над всички дарби. Изначалното Сърце – това е мястото на Покоя.

Осъзнай своята невидимост – ти си повече невидим, отколкото видим. Ти си Дух, но си мислиш, че си човек. Аз отдавна знам, че не съм човек.

Блажен е нищият, блажен е докоснатият от Нищото. Това е Откровение, което те осветява. Отреченият познава това.

Докоснат от Нищото на Жречески език означава придобиване на Третото крило на Орела. Според Толтеките такъв човек става същество от Неведомост.

Сърцето е Древен кристал, но традицията на Тишината не позволява да се навлиза в тази Древност.

Тайната е велика. Мистерията е Непознаваема. Нима този и Онзи свят са мои светове? В Тайната все още живееш, макар и Истинен Живот, но все още живееш, все още си ограничен.

В Мистерията е друго – там изчезваш и това на атлантски език е: Третото крило на Орела. Това е част от Древното Всемирно вярване.

Отломък от неиздадената книга „Третото крило на Орела“

АУМ

Елеазар Хараш
Варна, декември 2014 г.

1 април 2014 г.

СЛОВОТО

(Лекция 1)

ВЯРАТА

(Първа идея за размишление)

БОГ Е ЛЮБОВ

(Лекция 2)

МОЛИТВАТА

(Втора идея за размишление)

БОГ

(Лекция 3)

ХРИСТОС

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим за Окултната Библия – шест важни библейски въпроса с окултно тълкуване.

СЛОВОТО

(Лекция 1)

Йоан казва: „Твоето Слово е Истина“.

В света има само една Воля – Волята на Словото. Словото е разрешител на всички въпроси. Говоря за чистото, наситеното, сгъстеното, Божието Слово.

Самото Око на Духа е образувано от чисто Слово. Ние жънем това, което сме натрупали чрез словото си. Ако словото е чисто, тогава Бог може да действа в него.

Словото може да бъде врата, но може да бъде и тотална стена, преграда. Динамичното Слово – това е великият Ключ на Живота. Всъщност това е силата на вярата – да можеш да задвижиш Слово. Сещам се за една египетска поговорка, която гласи: „Любовта е спасяващата сила, а вярата е само упътваща“. Така че вярата трябва да заведе в Любовта, но тя невинаги завежда човека в Любовта – зависи от човека.

Натрупването на определени думи и слова определя много видове събития и как ще се развият те. Словото е Истината; и всяко чисто Слово е Духовен магнит за Истината.

Истината има специфичен говор – така хората я узнават.

Древният Тот казва: „Когато изричаш думи на Истината, ти забогатяваш с Нетера“ – т.е. забогатяваш с Бога. Значи, когато изричаш думи на Истината, ти забогатяваш с Бога.

„Твоето Слово е Истина.“

И така, който не живее в Истината, няма бъдеще. Очакват го нови прераждания, нови илюзии. Бъдещето на човека не е във времето, а вътре в него самия, в неговото Слово, в неговата Истина.

Словото е Сътворител, то е образуващата сила на Бога – така е създадено. Бог и чистото Слово са неразделен Огън – и злите духове имат страх от чистото Слово. Този Огън, това чисто Слово е всякога успяващо, ако бъде натрупано както трябва. Защо? Защото е благословено, благословено от Бога, Сътворител. Осъзнатото Слово в нас е действащият Бог. Чрез постоянство в чистото Слово, Бог твори Себе Си в нас. Един дълъг, постепенен процес – и чист. Бог твори Себе Си в нас. И не само твори, но постепенно започва да Се заражда. Бог Се сгъстява само в Чистотата – и затова Чистите хора в определен момент могат да стават стихии. Оня случай в Библията с двамата Ангели, които разпиляват войска – около 200 000-на войска. Когато Бог им даде власт – те, иначе, нямат право! – тогава стават силни.

Светът на Словото е свят на могъщи постижения – в това число и Пирамидите. В Словото е всяка наука; но Словото, в дълбокия смисъл, е Мистерия. Словото е Древно Учение. Жреците са Го познавали пряко като Бог – изначално действащата Сила, Която е създала и Пирамидите. Самата Божия Дейност – това е Изначалното Слово: Бог в действие. Сам Бог дарява Своето Слово на всички Свои Избрани. В Словото е скрито Учение за прозрение на Тайните. Словото е велико Дело, то е Изначално – докато действието идва по-късно. Значи: Словото е първично, действието е вторично. Практиката на Словото е най-висша. Ще припомня, Библията казва: „Ще плащате за всяка дума“. Не за цяло изречение, вече е късно. Всяка дума, всяка изпусната дума – тя ще те гони. Някои мислят, че като кажат „извинявай“, се решава въпросът. Не. Ти с думи може да убиеш някой човек. Няма „извинявай“ – трябва да започнеш искрено да тренираш, за да се освободиш, да станеш неспособен да обиждаш, да критикуваш, да завиждаш. И както казвах и преди: да знаеш кое е забележка, кое е критика, защото трябва да различаваш.

Словото е мост към световете – и както съм ви казвал, думите са живи същества. Думите са същества: те дишат, облагородяват, одухотворяват, обожествяват – или разрушават. Думите са ръце на същества – и чрез думите, чрез тези ръце, тези същества ни улавят.

Думите са ключове, те отключват духове. Те отварят врати за най-различни влияния. Това означава, че начинът, по който говори човек, говори с какви духове е свързан.

Думите, които използвате, показват какви връзки си създавате и с какви същества общувате. Лошите думи се превръщат в зли същества, гонители, същества на разрушението. Думите са семена, посеви, посявания. Думите са и оръжия, оръжия на духовете.

И така, това означава, че думите или съсипват, или уреждат живота – зависи как човек работи с тях.

Словото е Велика Наука, защото Словото доставя всичко необходимо в живота. Който няма чисто отношение към думите, върви към провал – защото има таен свидетел, който следи за всяка дума. Няма значение дали е казана външно, или вътре, в мълчанието. Има таен свидетел за всяка дума, включително и в пустинята.

Всяка лоша дума е примка. Болестите са изгубено Слово, понижена, самоограбена енергия.

ВЯРАТА

(Първа идея за размишление)

Павел казва в Послание към евреите, 11 глава: „Вярата е осъществяване“. Да я разгледаме.

Човекът на Вярата не е религиозен, той е истинен. Говори малко, кратко, ясно. Човекът на Вярата е Духовен, не държи на показност; той има Любов към враговете. Това означава: той ги обезсилва. Любов към враговете значи да ги правиш все повече безпомощни и безсилни. Човекът на Вярата е окултен – което означава съкровен. Той е тих, смирен, скромен и никога не натрапва Вярата си. Може да ти каже много неща, но може и да мълчи, и то дълго време. Може да ти е комшия цял живот – и никога да не го познаеш. Защото той не се съобразява с тебе, той се съобразява с Бога. Вярата му е преодоляла света. Вярата му е чисто Духовно пътешествие към Бога, а не ментално, т.е. умствено. Истинската Вяра е завръщане и в Истината, и в Бога, и в Покоя; а вярванията са умствени – умствени игри, умствени илюзии.

Който не владее желанията си, няма Вяра – една от диагнозите. Значи, който не владее желанията си – т.е. съществата, старите изостанали същества от стари цивилизации – той няма Вяра. Може да говори и да я одобрява, но той няма контрол. Той не владее и здравето си – защото, който не владее желанията си, не може да бъде владетел на здравето си.

Каква полза от вяра, от църква и от свещи, ако ти нямаш Чистота? Вярата е надсветовна, тя е чисто Духовна и не принадлежи на някакъв народ. Както и Слънцето – не е нито арабско, нито българско, не принадлежи само на един народ. Вярата е навсякъде. Намира се навсякъде – в джунглата, в пустинята и в дъното на океана.

Вярвай в другите, за да ги повдигнеш. Надеждата е сантиментална, Вярата е Духовна, а Любовта е Божествена. Когато вярваш в нещо, ти му помагаш то да се случи – съдействаш. Ако вие вярвате във вашия страх, вие го храните: давате му енергия и сила. Иначе, страхът е слабо нещо – но ако вие го храните, може да го направите сила.

Да вярваш в нещо значи да го оживяваш, да го одухотворяваш – и накрая можеш да го превърнеш в живо същество. Ако това е лошо същество, то ще те гони; ако е Светло същество, ще ти помага. Това означава, че Вярата е и създател. Вярата е могъща динамика; и човекът, ако разгърне тази чиста динамика, и ако тази динамика е в съгласие с Бога – той може да постигне много неща.

Всички чудеса са позволение да имаш право на една динамична Вяра и тази Вяра да може да действа. Значи, когато е позволено, тя става велико динамо. Това, в което вярваш, става твоят господар в живота. Затова е много важно в какво вярваш.

Вложѝ вярата си в Бога, а не в звездите и в бъдещето. Вложѝ вярата си в Бога.

БОГ Е ЛЮБОВ

(Лекция 2)

Павел казва: „Ходете в Любов“.

Първо: Любовта символизира Божественото действие на Бога.

„Люби Бога“ означава изчезване на света. Ако в тебе все още има свят, още не си в Бога. Любовта символизира изчезналост. Истинската Любов означава всичко друго да изчезне и да остане само Бог, както е било на Кладите – защото Любовта към Бога е всичко. Няма други методи, някакви си техники, правила и закони, никакви медитации – същественото е Любов към Бога. Всичко друго е последствие, то идва после.

Любовта знае всичко необходимо.

Защо е важна Кладата и ви говоря за нея? Защото Кладата погребва света, погребва ума, времето, знанието и смъртта. Тази Любов е интензивност на самия Бог, тя е атмосфера на Бога, тя е атмосфера на Избраните.

За малко ще се отклоня. През октомври ще имаме най-силната лекция – за Тайните на Злото. Само ще ви кажа нещо: толкова е Велика Божията Любов, че Бог е създал Луцифер, после е посял семе и го е превърнал в Сатана. Създал е Зло, силно в света и във Вселената, за да ни спаси от Тайно Зло извън Вселената. И каква е разликата? Само ще ви загатна, а октомври ще говорим. Има друго Зло, при което, ако умреш – няма прераждане, ако си на кладата – няма Възкресение, ако си на Голгота – няма Възкресение. Тотален Мрак, който Бог не е пожелал да го освети. Тайно Зло, скрито Зло – по-хубаво е хората да не го знаят, за него малко се говори, но октомври ще ви кажа някои неща. И ноемврийската лекция ще бъде богомилска, и там има нещо важно, дълбоко за т.нар. ужасна богомилска Тайна. Тука само малко ще загатна, тогава ще говорим. Тази Тайна се състои в това, че дяволите и демоните се обединяват, за да изпъдят Богомилите и Бог от света. Бог е искал да слезе чрез Чистите – Богомилите… Най-големият грях, който е извършен. Църквата и Инквизицията се обединяват, за да изпъдят Чистите – да изпъдят Бога, Който иска да влезе в света и да наложи правилния начин на живот. Няма по-голям грях от това изпъждане и от тези клади. Но понеже Бог е Велик Майстор, превръща кладите в Добро, а на другите дава огромен застой. За тях ще има и хиляди, и милиони години застой. Точно за това е Страшният Съд – и за това ще говорим през ноември. Така, исках само някои неща да ви кажа като посока, за да разберете наистина колко е Велик Бог и за каква Любов става въпрос.

И така, Любовта е по-важна от живота на този свят. В тази Любов е скрит съкровен Смисъл на Вечността – не в знанието, знаещите са подведени. Говорим за истинската Любов. Любовта е решаващата. Ако Любовта я няма, тогава можеш да се занимаваш с всякакви други неща: техники, медитации, правила, дишания, мудри и какво ли не.

Друг важен момент: приеми мъката и скръбта със свещена Любов, за да се задълбочиш. Радостта е от Ангелите, но скръбта е по-древна и по-дълбока; тя е Дар потаен. Когато губиш, но запазваш Любовта си, Бог е с тебе.

Успехът се намира в Любовта, в Божествения начин на мислене. Само човекът на Любовта може да стане истински добър. Знаещият не може, но човекът на Любовта може да стане истински добър. Умствените хора се провалят. Те ходят в знанието и не ходят, както е казано, в Любовта. Това ходене означава да растеш в своята Вечност, а не да растеш в ума и в умствените неща, въображаемите неща. Докато ходиш в ума, Любовта няма да дойде. Любовта е Океан от сияеща енергия и сила, сияеща Древност. Цялата Вселена е съставена от Взрива на Любовта. Първичният Взрив е чисто Духовен – Взривът на Любовта. Богомилите искаха да покажат Пътя на завръщането в този Океан от Любов. Но човекът се е хванал за тази локва, наречена свят, и той смята, че извън тази локва няма други светове и няма други населени светове и същества; един вид – само този е разумният свят. Това е наречено светът – и като жабите, когато не познават океана, казват: „Локвата е приятно нещо“.

Кладата е особена Божия пътека на истинската Любов.

Казано е: „Ходете в Любов“ – нека ви обясня. Кладата е Спасението на Бога в човека, защото тука грехът изгаря завинаги. Богомилите са били един страшен народ на истинската Любов – Любов без компромиси, Любов над правилата и над законите, т.е. Любов като Принцип. Думата Принцип означава: няма изключение. При правилата и законите има изключение. Думата Принцип е нещо изключително – няма изключения, безусловна Любов. Те са били страшен народ на истинската Любов, който се е устремил към Съвършенството в Космически смисъл – и това устремено Съвършенство смутило всички паднали души в света. Бродещите в ума: Църкви, политици, въобще жалки царе, папи и т.н. – те били хвърлени в ужас, защото нямали такава цел към Бога, нито пък имали такава Любов, нито пък такова горящо желание за Бога. Това ги уплашило.

И аз казвам: Един ден тази богомилска Истина ще излезе наяве и ще разгроми всичко фалшиво. Когато тази Любов се яви в човека, в него ще изчезне всякаква психическа мъгла. Тази Любов, за която ви говоря, не се занимава с надежди – тя е тотален Живот в Бога. Никакви надежди! Тази Любов първо носи Голгота. Така я е замислил Бог: първо – Голгота, а после – Възкресение. Пробуденият живее в Любовта, а не в бъдещето. Да живееш в Бога и да вярваш в бъдещето – това са различни неща. Любовта живее с Реалността, а не с надежди. Надеждата е проблем, а Любовта е решението. Любовта е увереност в Абсолютното Добро, а не в човешкото добро.

„Ходете в Любовта.“

Любовта е Божествен Космос, който ще се изучава цяла Вечност. Пробуденият човек е открил чрез Любовта своята Вечност.

МОЛИТВАТА

(Втора идея за размишление)

Яков казва: „Голяма сила има усърдната молитва“.

Молитвата символизира Огън, т.е. при истинската молитва Словото гори, то е запалено. Не е някакво обикновено слово, то гори – нещо като пожар. Такава молитва символизира цялост: участваш тотално, умът е изтребен – няма го, той е пометен. Участват Душата и Духът – и твоята тайна, разумна воля. Забравяш целия свят. Щом помниш нещо, това още не е истинската огнена молитва. Нищо не трябва да помниш – освен Огъня и Бог. Всяко велико решение е в натрупването на този Огън на молитвата. Който е трупал в миналото, сега много по-лесно му се решават въпросите. Но който не е трупал, поне има право да сее за след време, за да има резултати.

Молитвата, която е Огън, е Бог в действие. Това е чудно молитвено единство – защото, когато Бог влезе в молитвата, нищо не може да устои. Нищо не може да устои на една молитва, когато Бог влезе вътре. Концентрираната молитва Древните са я наричали Мощен Войн: тя се превръща в Същество – на всякакви разстояния… Мощен Войн. (Следващия път ще говорим за Мъдростта на бойните изкуства и за Тайната Наука за правилното поведение според бойните изкуства.)

Натрупването на молитви и чисти действия е най-древният метод човек да се справи със своята карма – каквато и да е тя. Значи, натрупването на молитви и на чисти действия е най-древният метод човек да се справи с кармата, каквато и колкото и тежка да е тя. Натрупаните молитви определят Бог в действие. И в един строго определен момент, Бог се случва. Когато тези усърдни молитви са натрупани, те постигат това, което е извън общоприетите неща, общоприетите закони и правила. Усърдието и Бог са едно: те са Единство – както Любовта и Истината. Усърдието е много по-дълбоко от знанието – но ако заведе човека във вдъхновението. Усърдието е част от вдъхновението и подготовка за вдъхновението. А вдъхновението е част от Истината и подготовка за Правдъхновението и сливането във велико Единство с Бога.

Който е спрял да се моли, е мъртъв духовно. Молитвата е непрекъснато съзнание, че си пред Бога – непрекъснато съзнание, че си пред Бога. Постоянната молитва е методът да откриеш след време своя истински Път и да влезеш в истинска медитация, включително и да се освободиш от нея и да я надраснеш.

В Матея е казано: „Молитвата кара правилните неща да се случват“ – правилните неща. Знам много хора, които подцениха молитвата и почнаха много да медитират. Цяла верига от тези хора пострадаха и идваха да ме питат: „Какво да правим?“. Какви ли неща не им се случиха, защото станаха големи медитатори, без смирение – просто медитации. И накрая тези „медитации“ станаха нещо като умствени игри.

Трябва да се молиш много усърдно, за да създадеш правилен пробив в живота си. Важността на молитвата е в това, че тя постепенно очиства дори и правилното мислене. Забележете! Не само мисленето: тя очиства и правилното мислене и го издига, и го прави Духовно, Съкровено, а по-късно – Божествено; т.е. тя заменя това мислене с чисто Духовно разбиране.

БОГ

(Лекция 3)

Исаия казва: „Преди Мене – т.е. Бог – не е имало; и след Мене няма да бъде никой“; т.е. сам Бог казва, че преди Него е нямало нищо и след Него няма да има нищо. Ще обясня.

Самият Абсолют е потекъл надолу, слязъл е и Се е превърнал в Бог. Така Мистерията е станала Живот, защото Бог е потекъл. Истинският Живот е течение на Духа, течение на Бога; и затова истинският Живот няма произход – защото Бог няма начало. Животът е течение на Бога, течение без произход, защото Бог е бил всякога и е без начало. Безкрайният е потекъл надолу, Той е слязъл от непознатата област, която е Неговата собствена Мистерия. Това е Древна Окултна Праистория. Тук Бог е една Безгранична Тайна, която е скрита зад нещата. Разкриването на Бога се дължи на тази Тайна, която Той изпраща върху човека – и така Той прави човека част от Себе Си. Такъв човек става Мъдрец, Посветен, Учител; но той е Божествено обречен да не може да обясни Бога, т.е. Посветеният е Божествено обречен да живее в Бога, но да не може да Го обясни – пък и той и не иска, но той и не може. Тука човекът е преживял Бога и се е преобразил, но Бог пак си остава скрит.

Изгубили сме Бога, когато сме решили да Му дадем познаваемост, но Бог не е познаваем. И това никога не е целта. Както и преди съм ви казвал: целта също не е и Съвършенството – това е погрешна цел. Целта е Единството с Бога и колкото може по-дълбоко приближаване до Него – Съвършенството е Негово. Бог не разкрива напълно Своята дълбочина; защото, ако я разкрие, хората няма да могат да Го обикнат. Бог е явлението, а всичко друго е само събития. Който е видял Бога, изоставя обикновения, външния живот. И Учителя казва: „Живей в Бога – и няма нужда да си устройваш живота“. Защото то не е твоя работа, това е работа на Висши Същества и на Бога. Това е погрешна цел – да си устройваш живота и да го осигуряваш. Стара, погрешна цел. Значи: „Живей в Бога – и няма нужда да си устройваш живота“. Без Бога, дори и да си устроен, ти си провален. Казвал съм ви: има милиардери, които са богати бедняци. Такива ще останат и занапред. Нищо не е устроено там – всичко е провалено. Без Бог всичко е провал, каквото и да си постигнал, включително и хубави дарби. Дарбите са също отклонение. Целта е Бог и Истината. Никакви дарби и никакви резултати не трябва да искаш. Но Бог и Истината – на това казвам: ДА!

Основата на Живота не е образованието, а Любовта към Бога. Образованието е също нещо странично. Основата е Любовта към Бога. Бъди образован – и ще изпуснеш Бога. Бъди Любов – и ще срещнеш Бога. Разбира се, не говоря за човешката любов. Бъди Любов – и ще срещнеш Бога.

Казвам: Любовта към Бога е велико нещо. Защо? Защото тази Любов не създава причини – това означава, че не създава последствия. Значи, Любовта към Бога не създава причини, не създава карма, не създава последствия.

Свободната воля е дар от Бога за Единство с Него. Ще го кажа по друг начин: свободната воля е дадена, за да се научиш да се владееш и да си посветиш живота на Бога. Любовта е вкусът на Бога – а Бездната, т.е. Безкраят, е Неговото ухание. Без Пътя към Бога човекът става жертва на себе си и на своите желания. Не търсѝ познаване на Бога, а Единство с Него – Единство.

В Древността нямаше нищо, но имаше Бог. За да отидеш при Бога, трябва да си Го образувал в себе си. За да отидеш в Реалността, трябва да си я образувал в себе си. Това е Древното правило, Древното изискване. Ще обясня нещо: трябва да развиеш Чистотата си, но има нещо в нея, в нейната дълбочина, което може да смае Бога. Ей такава Чистота ви желая: тайна, тайно благородство – не явно, не показ. Тайна Чистота, абсолютно неуловима, без показ – тя може да смае Бога и Той да се загледа за дълго време в тебе.

Но ще обясня и друго нещо. Чистотата не е Същностна – тя е важна, но не е Същностна.

Ще обясня разликата. Чистотата е важна като подготовка. Тя е важна, за да може след време да ти даде позволение да влезеш в Любовта – а Любовта е вече Същностна. Тя ти позволява да влезеш в Същността. Но Чистотата е важната, истинската подготовка.

И така: срещата с Бога е солта на живота, вкусът на живота. Но това е среща – нека да повторя – с Непознаваемото. Това е изключително красива среща с Непознаваемото. И тази среща определя Велико Единство. Това е Посвещението, това е и Самадхи. Но в Самадхи, в Посвещението – пак напомням – човекът е Божествено обречен да не може да обясни това, което вижда, и това, което е преживял. Друг път съм ви казвал, че в Самадхи, в срещата с Бога, в Посвещението, думата преживяване е също избледняла. Но понеже не може да се обясни, се нарича особено преживяване. Там няма дишане, няма мислене, няма светове – пряка среща с Бога. Всеки, рано или късно, е обречен да стигне до това положение. Никой няма избор. Дори и след милиони години, ще имат шанс и демоните. Божественият план е такъв: рано или късно, всеки ще бъде Посветен.

ХРИСТОС

(Трета идея за размишление)

В Деяния на Апостолите 8:37 се казва: „Христос е Син Божий“ – не е християнин. Слава на Бога, че не е християнин, нито пък някакъв религиозен човек! Син Божий… Ако Ангелите са слезли от Тайната на Бога, то Христос не е произлязъл от Тайната на Бога – Христос е произлязъл от Мистерията на Бога. Казвал съм ви: загадките са за умствените хора, Тайната е за Духовните хора, Мистерията е за Божествени Същества. Христос е произлязъл от Словото на Бога и затова чрез една дума Той може да дава Живот. Една дума: „Стани, вдигни одъра си!“.

След време ще ви разкажа за Тайната на Лазар – когато Христос е казал: „Лазаре, излез вън!“. Преди съм ви говорил малко по този въпрос, но това е много дълбока окултна Тайна. Всички дяволи от ада и от пъкъла, включително и демоните, са били смутени. Щом Христос може да произнесе и да изкара един човек от техния ад – те мислят, че са го заробили – те изпитали страшен страх, защото Той може да измъкне и други души. И започнало голямо гонение срещу Христос само от това Тайнствено изречение, на което друг път ще посветим една лекция и ще ви го обясня. Едни от най-големите стихове, едни от най-големите страхове за целия ад и за целия пъкъл. В ада са дяволите, в пъкъла са демоните. Всички настръхнали и направили многобройни събрания как да атакуват Христос, защото Той бил за тях голяма опасност – Бог е слязъл на Земята. Всякога, когато Бог слиза, това е опасност за всички неразумни същества.

Христос излъчва нещо от Създателя на създателите. Гностиците казват: „Погледът Му е Божия Слава. Същество с Божие сияние, а не със земен блясък“. Има голяма разлика между блясък и сияние. Христос е следвал Бога, а не Църквите, религията и света – конкретно, пряко Бога. Христос е над света и над Творението. На Небето Той е един от Боговете, но на Земята Боговете трябва да живеят като човеци. Тука те стават плът.

Преди Творението, Христос е Бог, Единен – а долу, в Творението, Той става Син Божий. След Възкресението – отново завръщане, отново заживява като един от Боговете. Христос е част от Тайната история на света. След време ще ви обясня, от окултна гледна точка, какво означава история. Тука само ще ви загатна: на един древен език думата история означава падение. Точно падение – тези, които имат история, имат падение. Истинските Същества нямат история, те са вечни и безкрайни, тях историята не ги ограничава. Историята е ограничение. И затова един истински окултист не се занимава с история – особено с тази, външната. Христос е част от Древната история на Бога, а не на световете. Той е част от мистериозното Първо време, Изначалното време, когато въобще е нямало часове и календари, т.е. Безкрайното време. Христос е история на Духа, история на Свръхсъзнанието; а човечеството е история на ума и на съзнанието. Христос е образ на т.нар. Плерома, т.е. Великата Пълнота, Цялост. Христос е роден като Цялост от Целостта на Бога. Затова и Христос действа като Бога и казва: „Както Отец Ме е научил“. Наистина няма нужда от земни училища, но все пак човек трябва да се подготви с Чистота, за да може Бог и Истината да искат да го учат.

Великият есейски Учител Йешуа Бен Пандир, един от най-големите Учители, казва за Христос, когато е бил в Школата на Есеите: „Той толкова Се е усъвършенствал, че няма способността да греши, Той е изгубил способността да греши“; т.е., както Толтеките са тренирали Безупречност и когато постигнат Шеста, Седма и особено тайната Осма степен, те стават неспособни да грешат – там няма вече такава способност. Както един Мъдрец няма способност да се ядосва (но това е на по-нисък план), там пък няма никаква способност да се греши. „Той е постигнал Тайната на Богодействието – казва този есейски Учител, – както и най-високите степени на Безупречност“.

Гносисът казва: „Христос е Същество на правилната реч, правилната дума. А тя може да отключва врати“. В случая думата врати означава реалности. Думата врата означава преход в други светове.

Христос ясно е показал с думи и с дела Пътя към Бога, а не пътя към Църквата. Конкретно и ясно: Пътя към Бога и към Истината. Христос не носи в Себе Си религия, а Истина, неподвластна на времето; и тази Истина е самият Бог. Според Толтеките Христос е променял окръжаващата среда, защото е бил Майстор на намерението – така го тълкуват те и са прави. Той може да променя събитията, т.е. окръжаващата среда не може да Му влияе – Той е над събитията… Същото е било и по време на Толтеките, казвал съм ви: имало е четири големи потопа. Когато потопът е дошъл, Толтеките са го сразили – не той тях, а те го сразяват. Влизат в Духа, защото това за тях е часът на Истината – това може да го направят само подготвени, Безупречни Същества. Те променят всяка ситуация. А за обикновения човек няма нужда, тъй като той може да превърне и добрата ситуация в лоша, лошата – в още по-лоша, и т.н. – той е друг майстор.

Разбира се, в началото Христос беше Иисус, но по-късно, когато Духът на Бога поведе Иисус в пустинята, Той Го заведе там, за да може Иисус да срещне в Себе Си Христос.

Ще обясня. Иисус е само историческа проява на Христос, външна – някаква необходимост. А Христос, както казах, не е от човешката история: Той е история на Бога, и поради това – чиста Божествена проява на Бога, проява без смесено добро и зло, без примеси.

Христос – това е Абсолютната Любов към Бога. А „изгубената Любов към Бога – това е изгубеният Рай“ – казва Василид. На кръста, на Ангелите не им беше позволено да помагат на Христос. Той може да задвижи Бог и страшните сили на Бога, но Той има и величествено Смирение. Наистина един човек, който е постигнал огромно въздържание – Брахмачария. Много индийски Учители, много Толтеки са го постигнали… и т.н. Когато човек има такава Брахмачария, такъв контрол над себе си, той никога не иска да прави чудеса. Дори и когато Бог иска, той не иска; но ако Бог настои, тогава стихията се разгръща – и това е най-правилното действие, защото той влиза в тотално Единство с Бога и няма никаква карма, а има позволение. Но великите въздържатели избягват дори и такива неща. Избягват да помагат даже и на близки – но ако Бог поиска, тогава те искат по изключителен начин.

Голгота е място на Бога, място на възход в Бога. Тук се проверява истинската Любов. Защо? За да може да ѝ се даде Възкресението във Вечността. Възкресението – това е правото да живееш в Бога, в Свободата, и да си в Единство с Него. Без Голгота няма завръщане – това е Древно послание. Без Голгота няма завръщане в Бога.

АУМ

6 май 2014 г.

БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА

(Лекция 1)

ИСТИНСКИЯТ ВОЙН

(Първа идея за размишление)

ПРАВИЛНОТО ПОВЕДЕНИЕ

(Лекция 2)

ПОКОЯТ

(Втора идея за размишление)

МЪДРОСТТА НА БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА

(Лекция 3)

МЪДРОСТТА

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА

(Лекция 1)

Човекът е роден от хаоса на живота и затова в света има много хаотично присъствие; но тука слизат Велики Учители, които не са от хаоса, а от Пустотата, от Безкрая. Те нямат бъдеще, нямат минало – те са Древни, безкрайни Същества, извън тази система на минало и бъдеще. Тука човек се слива с Първата Създаденост – вечно сияещата нишка, която е наречена Великият Път, Древният Път. Секретът на бойните изкуства е един-единствен: да станеш истински Човек – Човек на Дао, Човек на Бога. Тези, които нямат специално отношение към Истината, остават на по-ниско ниво, наречено дисциплина, тренировки, старание и т.н.

Всяко събитие е важно – то идва за преодоляване на себе си и с това човек се обогатява. За един истински Учител по бойните изкуства същественото по отношение на тебе е: скъпа ли ти е Истината? Не тренировките, не дисциплината, а най-важното, най-същественото: колко ти е скъпа Истината?

Мъдрият Учител е създател на Същественото в човека – той е създател на Дао. Първо той Го е създал в себе си и с това той иска да Го създаде и в ученика. Само Реалността в нас е истинският Войн, т.е. нашият Дух, нашата Душа. Мъдрият Учител знае защо хората живеят и след смъртта: защото са изпуснали Дао; и затова те живеят, за да се раждат отново, докато Го познаят. Защото само с дисциплина Дао не се познава. Дао се познава с Истина. И дотогава те ще живеят в задгробния живот и отново ще слизат, докато достигнат Дао – Истинната Същност.

Истинската традиция: истинската традиция те учи да живееш в Същността на нещата. Победата над живота и смъртта е въпрос на пречистена енергия, която се превръща в сила – преодоляваща сила.

Тай Ци е особен танц на жизнената енергия, течението на твоето Слънчево Аз. А това е твоят Божествен поток – всеки човек го има… Твоят Божествен поток. Това е чудна хармония и Пълнота, която си придобил със себе си. Това е Божественият поток – ако си съумял да придобиеш тази Пълнота. Ние сме част от тази велика и съвършена Пълнота. Чистотата в нас – това е Древният, истински Войн. Иначе сме само бойци, които побеждават и губят. Бойците нямат връзка с Източника – само чистата енергия е връзката.

Само за малко се отклонявам. Такова нещо се е случвало и на Кладите, с Богомилите – ще говорим през ноември за това. На Кладата са повикани Съществата на Любовта. Тези, които са повикани на Кладата, са определени за влизане в Бога и за възраждане в Бога. Всички други са били наказани да останат в света и в ума – и да се чудят що за свят е това. Разбира се, без Бог наистина е чудно що за свят е въобще…

Бойците нямат връзка с Източника. Само чистата енергия, както казах, е връзката.

Смирението: според бойните изкуства Смирението е чисто Ци, чиста енергия, и затова то е смърт за злото. Не можеш да се бориш с човек, който е победил себе си. Човек трябва да владее енергията си, да я учи, да я обучава, да я разгръща и да я пречиства – защото това е Път към себе си. Истинският Войн постига целта – Себепознанието. А това означава да намериш вход към Дълбините в себе си. И това място, до което можеш да достигнеш в себе си, е изумително – това е твоята Божественост, твоята Безкрайност. И тогава започваш да живееш като нея, като Безкрайността. Ако си спомняте онази заповед от атлантския Учител, която преди години казахме: „Никога не нарушавай Безкрая в себе си“. Значи, да нямаш такава постъпка, с която да нарушиш, да посегнеш на Безкрая. Тука ти можеш да видиш своето Сияние, своята Несътвореност, макар и вътре в Битието – своята Древност.

Сърцето: Сърцето е Древен Храм и в него е силата на истинския Човек и на истинския Войн. Сърце, което е Храм, то е и Меч. Самото Сърце е чиста Духовна сила. Истинският Войн, това е завръщане у Дома, завръщане в Необятното – и това е придобиването на Дао: така нареченият Истински Път. Когато Войнът е в Дао, в Необятното, той превъзхожда всички други състояния.

ИСТИНСКИЯТ ВОЙН

(Първа идея за размишление)

Истинският Войн е изключителен търсач на Пътя, на Дао. Той забравя всичко, което другите помнят – за да си спомни за това, което всички забравят. Истинският Войн затова е и Мъдрец – защото е вкусил от тънката субстанция на Дао. Той се храни с много тънки енергии, той ги улавя със своята Пустота, със своя Безкрай. Пътят на истинския Войн е Огън, който изгаря по пътя си всички външни неща, всички привързаности. Това се е случило и на Кладата: пълна смърт за злото – и за най-малкото зло; пълно унищожение на земното мислене. Това е друга цивилизация, друга Вяра, която ще разкриваме все повече.

Когато сърцето дълго се е упражнявало в Чистота, то се завръща в Древната традиция, наречена Чжен, т.е. Истинността. Истинският Войн е Верен Дух. Животът е маловажен в сравнение с притежаването на Верен Дух.

Лао Дзъ казва: „Който се е настроил на Пустотата, той изчиства тъмното огледало в себе си“. Значи, който се е настроил на Безкрая, той изчиства тъмното съзнание от себе си.

Истинността е Абсолютният ритъм на Вселената, Вечният поток на Живота. Пътят на Война е Пътят на самопостижението в Истината. Стихията на истинския Войн е мека и отстъпчива, забележете – както водата. Никой не може да победи водата и вятъра. Мека и отстъпчива – но тя може да помете всичко по своя път. Тази мекота може да помете всичко по своя път. Самото просветлено съзнание се явява като действие, което е над всички други действия. Според Мъдреците професионалистът не постига Целта – достига я Мъдрецът. Истинското бойно изкуство не е професия, то е безусловна Любов. Професията не е Любов – както някои са превърнали вярата в професия. Това е Любов към Бога, няма нищо общо с професия. Професията не е Любов и затова тя е враг на придобиването на Истината. Професионалистът прави много неща – а според Даосите, Истината е в неправенето.

Ще обясня. Мъдрият не говори, не действа, не мисли – и с това той се отличава от другите хора. Той пребивава в Същността, в Бога, в Дао, във Вездесъщото. Тука той става неспособен да действа и да прави. Тука Дао прави нещата. Значи, не той, а Дао прави нещата. Дао ги прави в него – а това означава, че Пустотата, Безкраят е вечен победител. Подобно е и богомилското Доверие на Кладата: да застанеш на Кладата с изключително голямо Смирение и да оставиш Бог да реши – това е тотална Вяра, тотално Доверие. Каквото реши Той, е най-доброто – а Той грешка не прави.

ПРАВИЛНОТО ПОВЕДЕНИЕ

(Лекция 2)

Войнът е Войн, защото е опитомил своето его, т.е. своята смърт. Там, където има его, има и зло. Може да е малко, може да е голямо – това е все смърт. Войнът е опитомил своето его, своята смърт.

В правилното поведение няма его, няма смърт, няма и грях. Такова нещо казва и Христос в апокрифите на Петър. Петър Го пита: „Има ли грях?“. Христос казва: „Няма, но ако ти постъпиш лошо, грехът вече е влязъл“. Не съществува, но ако ти постъпиш неправилно, ти вече го вкарваш – ставаш врата. Правилното поведение е създателят на Вечния Човек. Това поведение не е от света, но се случва в света. В правилното поведение е съхранена Вечността. Затова Учителя казва: „Една грешка, една погрешна постъпка – цялата ти философия свършва“. Всичко свършва. Това е Учението и на Толтеките. Толкоз много трениране на Безупречност, че накрая ставаш неспособен. Това същото нещо Христос го е учил при Есеите. И накрая есейският Учител казва за Него: „Той постигна такава степен на съвършенство, че стана неспособен да греши“. Такова Свещенодействие, такъв Подход – вече е изгубена способността да се греши.

Правилното поведение не е от света, както казах. В правилното поведение е и се намира Същността, Дао. А в Същността няма смърт, няма его, няма произвол. Правилното поведение е Вечното поведение, а земното поведение е изпратено тука, на Земята, да се учи. Земното поведение е болно, пресметливо, то винаги търси ползата, а не Истината – поради това е губещо. Правилното поведение е Меч – вътре в него Истината е Мечът. Ето защо човек с правилно поведение може да управлява враговете си, може да управлява и хаоса, може да управлява и бедствията. Неправилното поведение е свързано с паразити и се управлява от тях – малко или много навлезли, проникнали, нахлули паразити. Правилното поведение изисква много строга бдителност – това означава да си постоянно в Духа, в Същността. Постоянно да виждаш като Войн – не като човек, а като Войн. Не и като боец, а като Войн. Да виждаш ходовете и на видимите, и на невидимите врагове. Същността ги вижда.

В правилното поведение никога няма поза. Правилното поведение се намира в Принципа на нещата. То е особен род сила, особен род Дух. Думата Принцип означава и сила, и Дух, и закрила – това е нещо много по-дълбоко от думата закон. При закона и при правилата има изключение, при Принципа няма изключение: или си вътре в системата на Бога и на Истината, или не си. Когато си вътре, виждаш. Както оня случай с Морихей1: той се бие с 12 свои ученици в тъмна стая – поразява ги всичките. Те нито го виждат, нито го знаят как действа. Но той ги вижда и действа, защото е вътре в Същността: постигнал е Същността, постигнал е Принципа, Истинността на нещата.

Човекът е станал човек, когато е загубил правилното си поведение и от Дух е станал ум, станал е човек. А да не говорим за щастливия човек… Казвал съм ви, само ще ви припомня, думите на Ал Халладж: „Най-безполезното нещо в света е щастливият човек“. Много е трудно да се намери нещо друго по-безполезно. Някой път ще го обясня по-подробно, когато ще говорим за Ал Халладж.

Който е изгубил правилното си поведение, е изгубил и Просветлението си.

Будизмът – как действа той? Той не търси святост, защото това е голяма грешка. Това въобще е погрешна цел – светостта. Будизмът търси Пустотата, забележете – Безкрая. Той не се ограничава от святост, той търси Безкрая и така навлиза много дълбоко в Същността – там, където светците не могат да припарят. Освен това: Няма никаква нужда да ходиш в манастир, казва Буда, защото, ако започнеш много усърдно да работиш върху себе си, ти вече си монах. Край! Няма значение къде се намираш – ти вече си монах. Бог не е светец. Това е голямо ограничение, ако беше светец. Бог е Безкрайност, Той е Пустота, Безпределност. Великият и неведом Наблюдател знае кой за какво е дошъл да тренира бойни изкуства, с каква тайна цел. Истинският Войн е дошъл, за да придобие Истината и своята Същност, за да придобие Бога, да придобие Дао.

Правилното поведение – това е най-чистата Добродетел, наречена на китайски Де. Това е древно, китайско, дълбоко разбиране за Същността. И това няма нищо общо с морала, защото моралът нищо не знае за Пълнотата и Безкрая. Той умува, въобразява си, че е постигнал някаква чистота, но моралът не е мярка. Нито светостта е мярка. Безкраят е мярка. Тази Пустота, или Велика Пълнота – това е сияещият в Тайната си Човек: нещо, което е над всички правила, техники, медитации, методи, дисциплина и някакво си здраве. Този, който е лишен от тази Същност, от тази Пълнота, той никога не може да бъде Учител, никога не може да бъде Мъдрец. Такъв Мъдрец невинаги събира хора около себе си. Но ако реши, може да ги събира – но той се съобразява с Бога: когато е Божията Воля. Той не държи да събира хора и въобще не държи на хората. Но ако Бог каже, той събира около себе си хора – когато Божията Воля пожелае това.

Учителят Чен казва: „Съвременното ушу е в упадък, защото то се занимава не с Духа на Мъдростта, не със Същността, а с някакво си укрепване на здравето“. И оттука се изпуска и здравето, и Мъдростта – защото целта е погрешна.

Ще обясня.

Първо: присъствието на здравето никога не е чисто присъствие, никога не е Безкрай, никога не е Пустота, никога не означава, че човекът е Дух. Това присъствие не е Духовно.

Второ: здраве, което е без Истина, без Бог, без Същност, без правилно поведение, ще бъде разрушено. То е било погрешно сътворено и ще бъде разрушено. Защо? За да може човекът да размишлява и да се учи – когато оздравее, как да използва здравето си. Здравето е дадено, за да служиш на Бога, а не за странични, второстепенни неща. Здраве без Истина е измамен път, дълга, тъмна и непрогледна нощ.

И трето: Мъдрият първо има Истина, Същност; после има Тайно Сърце – дълбоко, съкровено Сърце (след време ще говорим за Учението за Сърцето според Египет); и чак накрая има здраве, то си идва естествено. Той не го търси, но здравето идва, защото истинското здраве е там, където са Истината и Чистотата. При него нещата са правилно подредени: не е първо здравето, а после Чистотата и Истината. Строго определено е: Истината, Чистотата – и здравето идва като последствие.

ПОКОЯТ

(Втора идея за размишление)

Покоят е Покой, защото в него отсъстват мисли. Покоят е Същност – той е Същността на тази Безпределност, а движението е само способ за съществуването на тази Безпределност, която се ограничава. Покоят сам по себе си е Пълнота и освобождение. Освен това, Покоят е изцеление и от Рая – за Ада не говорим. Покоят е пределният Образ на всяка деятелност. Покоят е Древно Себепознание. Покоят е Пълнотата на Мъдрия Човек – и това е краят на света. Който е постигнал този Покой, той е отстранил света. Той е приключил със света и се е завърнал – и този край на света е много хубав, защото той се е завърнал в Несътвореността: това, което избраха и Чистите Богомили. Само си представете: нечистите, хора от Църквата, правят проклятие на Чистите, правят проклятие на Богомилите и на Бог в тях. Представете си какво огромно падение… Но както ви казах, за това ще говорим през ноември.

Мъдрият: Мъдрият носи в себе си Покой и Дълбочина, които ги няма в бойните изкуства, нито в света. Той носи в себе си Дао и затова той може да ръководи и да помага – но според както Дао иска. Тук, в Покоя, умират всички движения – те са произлезли от него и в него умират. Покоят е матрицата, майката на всички движения, той е Древното състояние. Едно мигновено и истинско преживяване на Покоя, според Даосите, разрежда времето за една година. Значи, ако съумееш да влезеш не в състояние на спокойствие, за мир не говорим въобще – в състояние на Покой. Спокойствието е от Душата, мирът е от ума – той все сключва договори за мир, но няма мир в себе си. Покоят е Тайна на Духа. Само едно малко преживяване на Покой – времето е разредено за една година. Една година вече не си под влияние на времето, ако преживееш истински малък миг от Тайната на Покоя.

Чистият Подход е нещо, което се слива с Покоя на Вечността. Ето кое трябва да се натрупва – казват Даосите, – за да станеш достоен Покоят да те погледне. Истинското оръжие на Чистия Войн е Чжен – на китайски това означава Истинността. Това включва главно четири неща: първо – Словото; второ – Силата (не енергията); трето – Почитта; и четвърто – Благоговението. Четири изключително важни неща, които се следват от Мъдреците: Словото, Силата, Почитта и Благоговението.

Истинският Войн е роден от страшното ядро на Истината. А Покоят е мярка за истинско Знание – това е мярка, това е диагноза, висока мярка за истинско Знание. Покоят не е качество на знанието, нито на ума. Покоят е чисто Духовен – той е връзка с Безкрая и със Същността. Той се излъчва само от Истината.

Покоят е място на сгъстената Чистота и на сгъстената чиста жизнена енергия.

Ако човек не е способен на мълчание, той няма да стигне нито до Тишината, нито до Покоя. Когато си в чистото мълчание, можеш да слушаш, а когато си в Тишината, се сливаш – и тогава можеш да изчезнеш и в Покоя. От мълчанието не можеш да отидеш направо в Покоя – трябва да влезеш във Висшата Тишина и тя да ти позволи да изчезнеш в Покоя.

Във Великия Покой няма – казват Даосите – нищо родено. Това е мястото на Неродеността. Това е мястото на Несътвореността.

МЪДРОСТТА НА БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА

(Лекция 3)

Дзен казва: Истинското разбиране на бойните изкуства се нарича изключване на всичко, което забулва истинския Живот и истинското Знание. Мъдрият носи в себе си духа на лекотата. „Каквото и да се случва – казва Чуан Дзъ, – на Мъдреца винаги му е леко“. Той няма бреме, той не носи бреме, той не е сътворен. И затова Чуан Дзъ казва: „Лекото е винаги вярно“. Лекота – няма материя, няма тегло. Лекота – Дух и Душа.

Мъдрецът вижда в Тайната на Живота и знае, че всичко, което става, е най-хубавото – всичко, което става, без изключение: така действа Дао, така действа Бог. Всичко, което става, е най-хубавото. В Древен Китай не е било важно какво е това човек. Такъв въпрос не се разглежда – а каква е мъдростта му. Мъдрецът не става мъдър от философия и от идеи, а от отношението си към тях, от своя Подход – от съкровения си Подход към нещата. Не умуване, не понятия, не философия, не цитати – съкровени отношения към нещата. Мъдрецът е отвъд техниките и правилата – той вижда в Духа, понеже самият Мъдрец е Дух, той не е човек. Вие може да си мислите, ако срещнете Мъдрец, че е човек – това е грешка. Изглежда като човек, но не е човек. Идеалът на Мъдреца Войн е особен – той никога не е знания, никога не е творчество, той не се стреми да оставя следи, не иска да е авторитет. Неговата цел е храненето, т.е. той се храни с Дао, със Същността; той се храни с Истината и това е неговата тотална храна. Така той се храни с Целостта на Живота. Затова той обича всичко и затова той наистина прави път на мравката – както Учителя е направил път на онова червейче и е казал: „Това е бъдещ Бял Брат в развитие“. Истинско почитание – това е Подходът. Той умее да се наслаждава на Древния Изначален Живот, преди да е бил Космосът – още оттогава той умее да се наслаждава. Мъдрият черпи Живот от своето Сърце, от своето Небе. Той не взима и не краде от чуждите сърца енергия – няма такъв похват. Той е самодостатъчен в себе си, понеже действа чисто. Той има връзка с Източника в себе си. Той се храни от Покоя – и този Покой не е някакви си размишления, а този Покой е Живот. На Даоски език думата Живот означава Среща на Безкрая с Безкрая – среща на човешкия Дух с Божия Дух, среща на Същността със Същността: те са се срещнали. Даоската Мъдрост е въпрос на Подход. Учителя казва, изразява това така: „Към сърцето си ще се обръщате с приятелю мой, към ума си – с рабе мой, към волята си – с моя мощна и красива сабя, а към Душата си (вече много по-почтително) – към нея ще се обръщате с Учителю Благи“ – защото тя е част от Тайната на самия Бог: Висшата Душа.

Истинският Учител и Мъдрец няма реакции – той има Недеяние, т.е. Безкрайно поведение, поведение на Безкрая, Подход на Вечността и Подход на Безкрая. Той следва Дао и затова вечно се обновява. Едно малко и незабележимо нещо, според Даосите, може да те изхвърли надалеч. Една малка и погрешна постъпка може да те изхвърли надалеч. Това малко нещо, според Даосите и според Толтеките, е могъщ съперник. Наречено е Ней Гун – и то е едно тайно вътрешно постижение, т.е. ако успееш така да действаш: незабележимо, но чисто. Но ако допуснеш грешка, вече е нарушена правилността. Но ако знаеш как да действаш незабележимо и чисто, зад гърба на човека, изключително чисто – там е благородството, там е Учението на Даосите. Това е постижение, за което и Учителя е загатнал, но то като цяло не е за коментиране, защото става въпрос за скрита невероятна способност; защото, колкото по-тайна е една Чистота, толкова е по-могъща.

Някой път ще ви обясня защо Бог можеше да наложи Богомилите, да ги направи много силни и да ги наложи в света – но Той не иска този начин. Защото Бог така е създал Истината – тука само правя малко загатване – че самият Той не посяга на нея. Тя е така сътворена, че не може да я наруши; защото, дори ако Той я наруши, ще изгуби част от Всемогъществото Си, от Великата Си сила – и затова Той не иска насила да Се наложи в този свят.

Истинският Войн е бездна от жизнена Мъдрост. Самата Мъдрост – това е способност да съхраняваш Покой и яснота. Две неща: Покой и яснота. Мъдреците казват: „Зад правилното поведение винаги има тайна допълнителна сила, а неправилното поведение е спускане на воал от тъмнина и мрак. Неправилното поведение е самоизяждане – това е подход на егото“.

Толтекският Войн е предан на Безупречността. Тази Безупречност е удар срещу всички паразити, срещу нея целият тероризъм е безпомощен. Това е начинът тероризмът да изчезне – Безупречност. Обяснявал съм, пак ви казвам: тероризмът не е ислямско проклятие, тероризмът е Божие проклятие. Ще ви говоря по-нататък, септември или октомври: това е самият Божи гняв в действие. Никога не го осъждайте, защото след време ще влезете в този гняв. Вие не знаете какво прави Бог. Не знаете тайното Му Добро. Никога не осъждайте Божия гняв, защото всички, които го осъждат и не го одобряват, този гняв ще ги привлече – и нещо много по-лошо, което не искам да го казвам. Никога не осъждайте Бога – Той действа навсякъде по-точно, отколкото бедните човешки разбирания могат да си въобразят.

Паразитите имат древен страх от Безупречността. В Атлантида тази Безупречност се е наричала Мечът на Истината – това е друго понятие на Безупречността. Зад този Меч е действал така нареченият (според Толтеките) Орела, или Царя на Силата – което ние наричаме Бог. Древните Богове са учили Толтеките на Безупречност – и затова Пътят на истинския Войн е история на Безсмъртието, понеже тук ти си Истинен. Понеже си Истинен, Духът на Безсмъртието те учи. Безупречните са ставали безсмъртни, а безсмъртните са нямали смърт – откъдето и думата Безсмъртие, т.е. без смърт. Войнът на правилното поведение се е завърнал в своя Дух.

МЪДРОСТТА

(Трета идея за размишление)

Пътят на истинския Човек е Път към Безкрайната Мъдрост – той никога не спира да се учи. А всички други трябва да воюват със своето древно минало – това е личното отклонение от Истината. Това е тежкото минало на човека, това е съдбата, това е кармата – личното отклонение от Истината.

Такуан Сохо казва: „Постигни своята вътрешна Сабя, своя вътрешен Войн“ – това е Истинността.

Мъдрецът казва: „От едно нещо разбери десет хиляди неща“. Значи, от една малка подробност разбери безкрайни неща.

Думата Толтек е велика Древна дума – преди време я обяснявах. В Древността само този, който е успял да види Орела, Същността, той е имал правото да се нарича Толтек. Пряко виждане на Бога лице в лице (те Го наричат Орела) – само тогава имаш право да се наречеш Толтек и да носиш това име. Толтеките казват: „Върви неотклонно“ – това е Пътят.

И така: този, който е видял Същността, е станал Същност. Затова Хермес казва: „Можеш да познаеш Бога само когато си станал Бог“. А ние по рождение сме Богове и сме безгрешни – не грешни, а изначално сме безгрешни. Това е нашето Начало. Ако искаш да видиш Истината, стани Истина. Мусаши казва: „Гледай онова, което другите не гледат; заеми се с онова, с което никой не се занимава“. И после казва: „Оня, който умее да побеждава врага си, никога не се сражава“. Значи: Този, който умее да побеждава врага си, никога не се сражава. Той има такова присъствие!… Казвал съм ви: Бог няма противници. Никога няма да има. Истинският Войн побеждава, без да убива. Майсторството е в тебе самия, а не в стрелбата с лък. Стрелата поразява целта само когато е в хармония с Истината – това е Великият Закон. Т.е. твоята стрела трябва да улучи Сърцето на Бога и да влезе в тази Вечност, в тази Същност – това означава да стреляш правилно.

„Поддадеш ли се на която и да е слабост – казва Мусаши, – ставаш мъртвец“. Поддадеш ли се на която и да е слабост, ставаш мъртвец. Истинският Мъдрец постоянно се съобразява с Истината – Изначалната Сила. Така той постоянно преследва Силата заради Богоподобието. Мусаши казва още: „Срещнах един силен войн с вяра и го попитах: „Вярата очиства ли те от слабости?“. И той ми се поклони. Неговата вяра не го беше очистила от слабости. Срещнах много хора на лъжата и видях, че за тях Истината ми за Пътя беше като проклятие. За тях моят Път към Истината беше като проклятие“.

Егото всякога живее в опасността на собственото си знание. „Твоето знание – казва Мусаши – може да се окаже твоят враг“. Ти си мислиш, че знаеш; даже си мислиш, че твоето знание е правилно – но то е много опасен и коварен враг, защото пречи много да стигнеш до Смирението. „Трябва много ясно – казва Мусаши – да видиш знанието като опасен противник“ – защото то не е Любов, не е Мъдрост: то е знание. Ако го видиш ясно, ще го преодолееш. Ако не го видиш, то ще те ръководи надолу.

Всички, които не могат да преодолеят врага, наречен невежество, те са мъртви хора. Противникът съществува само ако го храниш със сила, ако го смяташ за силен. Противникът е силен само когато черпи сила от тебе. Ако успее да те накара много да мислиш за него, тогава твоята сила се влива в него и ти губиш все повече сила.

И казва Мусаши: „Срещнах хора със силна вяра, но те нямаха Великата Преданост. Те вече бяха провалени“.

„Целта не е да победиш враговете си. Целта – казва Мусаши – е да победиш Дявола в себе си.“ Не да победиш враговете си, а Дявола в себе си.

АУМ

3 юни 2014 г.

СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ

(Лекция 1)

СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ

(Първа идея за размишление)

АЛЕКСАНДЪР КРЪСТНИКОВ

(Лекция 2)

АЛЕКСАНДЪР КРЪСТНИКОВ

(Втора идея за размишление)

НИКОЛАЙ РАЙНОВ

(Лекция 3)

НИКОЛАЙ РАЙНОВ

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим за трима българи. Двамата са известни; единият е почти неизвестен. Стоян Михайловски – първата лекция, третият – Николай Райнов; и вторият, почти неизвестен – Александър Кръстников. Това са търсачи на Истината, самобитни посвоему – и затова реших да ви говоря за тях.

СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ

(Лекция 1)

Започвам със Стоян Михайловски. Роден е през 1856 г. в гр. Елена. Това е писател размирник, неодобрен и от политици, и от християни. Това е политик, но странен политик: политик със силен стремеж към Духовност – което веднага означава, че си е объркал пътя, щом е влязъл в политиката. Казва: „Диви зверове бродят в нашата политика“. Същевременно той е поет и философ, има много ценни прозрения. Още от детството му се вижда неговата различност. Например той дарява смъртта с поезия – и остава неразбран. Изпадал е често в религиозен екстаз. Носел е в себе си гореща вяра, която му е давала вдъхновение. Чрез тази вяра той се е докоснал до някои Вечни Истини. Не само странен, но дори и често е изглеждал неадекватен и нелогичен. Но и стилът му е такъв – разхвърлян: бунтовен дух, подобен на отшелник, носещ в себе си нещо мълниеносно и неукротимо. Поради силно буйстващия огън в себе си, той е стигнал, както казах, до много хубави прозрения.

И така, Стоян Михайловски – какво ни казва той:

Целият ми живот се състои от тържество.

Възроди ме туй, което ме разби.

Моята самотност е пълна с чист възторг.

Този свят е някакво си тясно кътче.

Сърцето ми е книга, печатана в един екземпляр.

Вдъхновението докрай е победителят на всяка смърт.

Въоръжен ли си с търпение, разширяваш гледището си.

Насадиш ли в сърцето си симпатия, насаждаш в ума си могъщество.

За да можеш да движиш словото си, трябва да бъдеш един силен Дух.

Съвестта говори, хитрината шепне, а самолюбието кряска.

Без Добродетел няма Свобода.

Любовта към Бога е върховен дълг. Любовта към Бога е условие за Духовен възход.

Богопознанието не е игродумство (не е игра на думи). Над множеството причини има една Първопричина. Ние откриваме Бога навсякъде, когато знаем да се взираме в сърцето на нещата.

Истинската Обетована Земя – тя е Земята на Любовта.

Ние наричаме страданието „зло“, но в Божията Правда страданието е упътване.

Бог позволява на човека да се въздигне до Безкрая – но не чрез своя разсъдък, а чрез своята Любов.

Човеците са променливи, защото са напредничави – търсят нещо друго.

Тъмен е светът само за оня, който носи тъмнина в себе си.

Мъката усъвършенства човека; тя е творителка на нови човешки същества. Страданието заслужава да бъде назовано забулено благословение.

Направѝ себе си достоен за закрилата на Бога.

Никакви земни награди не струват толкова, колкото блажената усмивка по време на смъртта.

Само твоята преданост към Бога ще ти обясни Вечността.

Човек отнася със себе си само своето пожертвование.

СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ

Продължение

(Първа идея за размишление)

Искате ли да откриете Бог във Вселената, носете Го в Душата си.

Мъдростта е познание на Божествената Воля.

Бог в човека – това е силното влечение към Истината.

Ако корабът на твоя живот е претърпял корабокрушение, хвърли котва в Небето.

Лошият човек е самозаробен.

Катастрофата е от Бога, а причините за катастрофата са у човеците. Катастрофата е и присъда, и поука.

Лошият човек е насилник на самия себе си.

Торът е зловонен, но цветята са благоуханни.

Внимавайте – да не би чрез прекаленост да превърнете добрите си качества в недостатъци.

Въоръжи се с воля, за да бъдеш силен срещу себе си.

Най-опасна заблуда насаждаме, когато посочваме щастието като първа и последна цел на земния живот.

Опасно е да пееш живота си, вместо да го живееш.

Любовта ни помага да разберем Светостта на страданието.

Достоен за Свободата е онзи, който владее себе си.

Първото и най-важно произведение на писателя е самият писател.

Ето моя идеал: една колибка и едно сърце.

Който не може да търпи лишенията, става техен роб.

Идеята създава герои; интересът създава хитреци.

Само доблестен човек може да служи на Бога.

Прогресът в Духа трябва да дойде преди прогреса в уредбите и правилата на държавата.

Съвършенството минава през школата на мъките и теглото. Съдбата хубаво и бавно пречиства човека. Ще дойде ден, българинът ще каже: „Турското робство не ни разнебити, но тази политика ни разруши“.

(Сещам се за един афоризъм: „Като чуя за политиците – и нямам нужда от наркотици, това е достатъчно“. Между другото, сещам се и за още два… След време, към Нова година, ще имаме едно допълнение: Смешни афоризми. Преди да ги кажа, искам да ви разкрия, че Чистият смях е посланик на Истината и няма нищо общо с тъмния, подигравателен смях. Чистият смях може да помогне на човека дори и при тежки условия за оцеляване – затова го допускам и затова го изнасям. Сещам се за два смешни афоризма. Единият: „Не знам къде се дяна моят ангел пазител, но дяволът е плътно до мене“. Другият: „Срещнах една жена, която ми разби сърцето, но не можа да ми разбие камъните в бъбреците“.)

Има нещо – казва Михайловски – що ни обяснява какво е Любов: това е страданието. (Тука само искам да ви кажа, че човек, който отрича страданията, който не ги приема, той отрича Любовта. Хубаво е да го знаете, за да сте наясно, когато не приемате страданията, какво отричате.)

В църквата светлината идва от свещи, а в Душата Светлината идва от Любовта.

Всекидневно охкаш ти, народе, но не забравяй, че сам ти си покварен. Искаш мъдри ръководители, но ти нямаш морал.

Порок и мрак – то е едно и също нещо. Порокът отрича Бога, защото Бог е Всевиждащ и му пречи.

Страстта се вихри около Мъдреца, но няма никаква власт.

В Любовта се намират Висшите Наредби и Закони.

Упадъка безнадежден превърни в полет благословен. (Казано по друг начин: ако условията са тежки, подобри себе си – не казвай, че са тежки, а подобри себе си.)

Колко пътешественици умират, без да са обходили себе си! Обиколили света, а не са обходили себе си. Много други пък четат книги, но не умеят да четат себе си.

Светът принадлежи на търпеливите хора.

Културният човек е човек на вътрешния живот. Тълпите нямат вътрешен живот.

АЛЕКСАНДЪР КРЪСТНИКОВ

(Лекция 2)

Както ви казах: почти неизвестен. Роден е през 1879 г., основател на Общество за психични издирвания и Духознание, търсач на Окултното и Мистичното. На 21 години минава за първи път през Посвещение от Светли Духове.

Той е придобил знанията си поради това, че много е търсил чистото си Сърце. Видял, че земното сърце няма Път, а само безпътие и страдание. Видял, че земното не съвпада с Истината. Разбрал, че само на Чистия Път се дава една друга, допълнителна сила, която насочва човека към бездънната Божия Мъдрост.

Александър Кръстников разбрал, че силата е в съзнанието и в Духа, а не в живота.

Видял, че човешката светлина е мрачна – мрачна светлина – и че тя не води към Чистия Път, т.е. към Бога. Разбрал, че всеки има чист и усърден стремеж, но за този стремеж трябва да дойде часът на Истината. Разбрал, че всяко невежество, което не се учи, навлиза във все по-голям мрак – а това, което усърдно се учи, получава друга сила в себе си, която става убежище. Разбрал, че Чистотата си има Родина – и това не е Църквата, а Духовността.

Видял сигурност в Смирението и видял невидимост в Покоя. Казва: „В Покоя злите духове не те виждат“. Той разбрал, че Покоят е заключена Светлина и че Смирението също е Духовно скривалище.

И така, Александър Кръстников:

В живота няма случайности – има закони. Лъжовен е изразът: „Еди-кой си има късмет“. Всичко е посято преди – късметът идва само като слуга. Искаш ли да победиш съдбата, натрупай си постъпки и добродетели – и ще успееш. Натрупай си Чистота, която молци не я ядат. Духовният човек е победил нечистите и тъмни духове в себе си – това е неговият подвиг. Духовният човек е човек на тихата Радост.

Бог помага най-много на постоянните усилия – Той Се слива с тях и чрез тях започва да ни учи. В продължение на много усилия Бог Се ражда в нас. (Става въпрос за хиляди и милиони усилия – и Бог постепенно и все повече Се ражда в нас.)

Злите хора са зашеметени, те са загубили компаса на живота си.

Злото ще клюмне и ще се отчае, и ще пита: „А сега – накъде?“.

Нещата се покоряват само на покорния и смирения човек.

Едно ли си с Бога, ти си завладял Бога.

Критичният човек никога не успява в живота си.

Може ли бъбривият да расте като окултен ученик? Не.

(Тук само накратко ще кажа, че многословието е безумие. Бъбривият ученик не може да стане ученик.)

Приказливостта е пилеене на разум. Мълчанието е дар, който здраво си служи с меча на Словото – и то само при строга нужда. Мълчаливият воюва окултно – в името на едно Свято Право, което е скрито от погледа на света. Мълчанието води до Чистота и острота. Ако умее да мълчи, човек може да се домогне до Древната Тайна в себе си и да проникне до неизявената Дълбина в себе си. В трудни времена разумният мълчи и работи, работи и мълчи.

Където е Свободата, там е ясно осъзнатият Дълг. Тази Свобода ни налага мълчание и Благоговение.

Божественият Дух познава Тайната Наука – и с нея запознава само неизменните.

Скришното в тебе трябва да е чисто. Твоята тайна дейност трябва да е като кристален планински поток.

Не забравяй, че всяка дейност подлежи на строг съд.

АЛЕКСАНДЪР КРЪСТНИКОВ

Продължение

(Втора идея за размишление)

По Окултен Път ние сме без тревога.

Вярата не е сляпа доверчивост – тя е високо, съзнателно Доверие.

Човешката глупост е осъдена за вечни времена.

Който работи с търпение, създава условия за гибел на всички свои невидими врагове.

На всяка мъка Любовта отвръща с усмивка; на всяка скръб – с радост.

Всеки, който не обича Божествено и съкровено, е измамник.

Който има Любовта, и без приятели има най-добрия Приятел.

Преди да стане Учител, човекът дълго време е бил ученик на Любовта.

Човекът на Чистотата е обречен единствено на Бог. Този, който дава, за да получи благодарност от хората, той не получава Божията благословия.

На Голгота Христос призова човека към Съвършенство.

По-добри от благодеянията на човека са скритите благодеяния. Бог знае много добре всичко, което правиш.

Духовният човек се намира в самообладанието. Самообладанието контролира психиката. Самообладание значи спокойствие пред бъдещето, пред неизвестността.

Ние честваме герои и победители, но истинският герой е друг – той е умрял тихомълком за Бога и не се смята за герой.

Тези хора, които често се събират за празници, не ги чака нищо добро. И аз твърдя тази Истина.

Това зло в себе си може да се разпръсне с особено голяма Любов и голяма работа.

Блудна мисъл е тази, когато не се стремиш към Чистия Дух. Блудната мисъл – това е стрела на дух скитник. И макар че той е далече от плътта, земният магнетизъм го привлича. Той праща токове – и с това се връща още по-назад в развитието си, но може да повлече и човека. Светът се храни от гниещи астрални блата. Всяка порочна мисъл отнема част от волята на човека и те въвежда в тази стара и тъмна държава на умрели духове скитници. Божественият Дух в тебе има съвсем други трепети. Бъди свободен Дух!

Който е предвидлив за своето бъдеще, маха изцяло лъжата от своя път. Кой е Сатана? Това са всички погрешни пътища. Тази грамадна Светлина, Христос, е смутила астралния свят. По него време Христос е слизал в Ада, да покаже изхода от Змийския кръг на астралния свят.

НИКОЛАЙ РАЙНОВ

(Лекция 3)

Както знаете: един от Богомилите – изключително предано същество. Николай Райнов е една много богата Душа. Това е вглъбен в себе си Дух, живеещ повече в невидимата Реалност. Той се опива от древни ръкописи и от забравени книги. Той е един много стар търсач на Истината. Голямо творчество: около 137 книги. Голям търсач – във всякакви области. Търсач с много широко съзнание. Завършва Духовна семинария и рисуване.

Казва: „Учих философия, а свърших декоративно и графично изкуство. Исках да стана монах, а се ожених. Обичах хората, а те ме намразиха. Смятах, че моето призвание е четенето, а се принудих да пиша. Най-голяма благодарност дължа на Семинарията, гдето ме научиха да мълча, да почитам, да съзерцавам, да търся нещо по-голямо и по-горно от човека. Много неволя и бедност изживях, за които се радвам – и оттогава започнах да търся опората навътре в себе си. Не се продадох никога никому. Ходих много из България и чужбина. Срещнах скъпи хора, за които не смея да говоря, за които нямам перо. (Той е имал една среща с Учителя във влака, като веднага е разбрал, че става въпрос за нещо огромно.) Видях неща, за които нямам перо. Много езици изучих“.

Николай Райнов е нещо уникално в нашата история: духовник, професор, поет, белетрист, драматург, есеист, художник, литературен критик, голям учен, изкуствовед, преводач, моралист, неизтощим разказвач на приказки, вдъхновен фолклорист, декоратор и график, майстор на илюстрацията, теософ и мистик.

Роден в село Кесарево, Търновско, през 1889 г. Прероден Богомил и поради това тясно свързан с Богомилското Учение. Когато издава Богомилски легенди, това е смутило много хора – рядка книга, много специална, трудна за възприемане: 29 легенди на Боян Мага. Допуснат е в архивите на Малта при богомилските книги първия път, втория път не е допуснат – има си причини.

За него Богомилското Учение е нещо специално – това са истински Апостоли на Древна Божествена Школа. Както казах, получил достъп до строго пазеното хранилище на тайната богомилска библиотека в Малта, в която има много стари и старопечатни богомилски книги. Отлъчен е от Църквата най-вече заради един роман.

И така, Николай Райнов:

Мистиката означава да откриеш Тайния Път към самия себе си.

Безкрайната Радост свети във Вечността.

(Девизът му:) Няма религия, по-висока от Истината. (Това е стара източна мъдрост.)

Мистикът намира Бога чрез своя пряк и стръмен възход.

Който казва Дух, той казва Безсмъртие.

Религията е път, по който човешката Душа търси Бога – а Мистиката е път, по който човешката Душа намира Бога.

Постоянството в добрата мисъл я прави исполинска сила.

Великата саможертва е само за избрани Същества. Светът не разбира големите Истини – той не ги търпи, защото не може да отиде до тях.

Духовността не е спасение – тя е Свобода. Духовният човек няма нужда да чака спасител – той е свободен човек.

Ако злото е влязло в сърцето на човека, то не може да бъде прогонено оттам с тамян. (Наистина, много смешно е да искаш да изгониш Дявола с тамян. Тук само ще ви кажа, че в момента Дяволът е много съвременен: той вече не само че не бяга от тамян – той го пали и го размахва. Променили са се нещата.)

Който е видял благодатната усмивка на Бога, не е живял напразно. (И Учителя казва подобно нещо: „Целият живот си струва всичките усилия само за един миг: Бог да ти се усмихне“. Само една малка усмивка, нищо повече. Тя разказва Древни неща.)

Щом знаеш нещата, не можеш да се гневиш. Просто търпиш – и си над нещата. Когато търпиш, душата все повече се очиства. Най-напред свикни да устояваш на дразнежа и да го разтапяш, докато не се е превърнал в гняв.

Грях е лицемерният човек да търси Бога и даже да говори за Него.

Дори и по сатанински път Бог може да води човека към Себе Си – и Той никога не е сбъркал. (Значи, ако Бог е решил да те мъчи по сатанинския път, Той ще те измъчи много хубаво, по всички правила – и чак после ще ти позволи да вървиш в Правия Път. Ще бъдеш измъчен до дъно и наистина ще кажеш от цялата си Душа: „Господи, тръгвам в този Път истински, но този път истински“ – понеже си стигнал до дъното.От дъното по-надолу няма. Ето защо Бог мъчи много съществата – за да може да ги спаси.)

Дори и вътре в Мрака има водещи ръце – защото Бог е Царят на Мрака, а не Сатана.

Изменил ли си на Бога, няма да намериш утеха нито в дворец, нито в пустиня.

Аз трябва да разбия нещо в себе си, да си отворя Път към себе си. (Така трябва да направи всеки човек – да разбие собствената си тъмнина.)

Голяма е Тайната на Вечното дирене, на Вечното търсене.

Аз много търсих Бога, Който сам бях погребал.

Огнено е кръщението на страшната Тайна. През Бездна и подвиг се върви към Върховно постигане.

Вече не познавам звездите и техния устрем, нито света. Аз ослепях от друго Сияние, от неговото видение. Аз пробих грамадни врати в себе си, в Душата си – и Слънцето влезе в мен; защото, който види Бога, той умира.

НИКОЛАЙ РАЙНОВ

Продължение

(Трета идея за размишление)

В мене умря светът: аз го прибрах в Душата си и там го изгорих – остана само пепел.

Когато тази Любов целуне човека, той умира и се завръща в Бога завинаги. Любовта – блажени са тия, които бъдат наказани с нея. (Както видяхте, тука той напомня и за Кладите. Велико благословение е да бъдеш наказан на Кладата. Всъщност не е наказание – изглежда като наказание, но е величествено благословение. Бог те иска при Себе Си и те отделя от света.) Любовта – тя иска Избраният да изгори в жертвата си, в живота си докрай. В тая целувка, която трае само миг, човекът изпитва Безкрая на Блаженството. Сега знам: няма Истина вън от Любовта.

Разбира ли човекът, че мъката е солта на живота, а подвигът е венецът на смъртта?

Спасение няма – освен онова, което идва от вътре и преобразува тялото в Душа, а Душата – в Дух. Христос казва: „Отче Мой, основах Царство на самоизкупление – и смирените Ме последваха. Не съм ви учил никога да вярвате – Николай Райнов цитира ръкописи на Христос – а да постигате, да осъществявате“.

Тази дума – вяра – е определена за неверници. Нечестието ще бъде сринато и денят ще дойде за вярващите – но за любящите Бог ще има друг поглед. В онзи ден, когато цялата Земя стане Дух, къде ще търси опора земният човек, земното мислене? Няма да има опора за него.

Има закон за добрина – има и закон за злина.

Чуйте Истината – и вижте позора на своите надежди.

Слънцето няма нужда от похвала на слепец – нито Бог има нужда от признаване на безумец.

Не ви уча да преливате земен живот в Небесния, а Небесен Живот – в земния. Бог трябва да бъде търсен по Духовни пътеки. Бог е вътре – и Той трябва да бъде търсен с постепенно пречистване на душата. Всичко друго е само измама. Затова отбягвайте с мисъл нахлуващата страст – и тогава ще грабнете нейната сила. Който владее себе си, е недостъпен за врагове. Власт над себе си е власт над света.

Нима се е родило нещо велико без вихър и без дълъг и труден път?

АУМ

1 юли 2014 г.

ЧАН

(Лекция 1)

ЧАН

(Първа идея за размишление)

ДАО

(Лекция 2)

ДАО

(Втора идея за размишление)

МЪДРОСТТА НА БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА

(Лекция 3)

МЪДРОСТТА НА БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ЧАН

(Лекция 1)

Чан (т.е. китайският Дзен) е Учение за Чистотата на Сърцето. Това е съчетание от Мъдрост и неуловимост. Очистването на съзнанието се смята за очистването на Буда отвътре – и затова в Чан е казано: „Убий Буда!“. Ще ви го обясня. „Убий Буда“ означава преодолей механичното поклонение: механичното, изкуственото, фалшивото и нечистото – това, което е лицемерно; това, което е от ума. Например, сещам се – може да правиш много поклони на Бога и това да е само някакъв фитнес и нищо общо… просто друго нещо.

Това, което следва да се постигне в Чан, е самото Сърце – Тайната на Живота. Очистването в Чан е всичко. То се превръща в освобождение от: нечисти мисли, илюзии и привързаности. Същевременно това е самоочистване. Самоочистването е самоосвобождение.

Чан казва:

Намерѝ прибежище в Чистотата.

Изначалното Сърце е Таен Печат.

Когато един Учител в Чан е успял да подтикне ученика да стигне да Изначалното си Сърце, той му е предал Тайната на Учението.

За Чан Царството на Пробудените не е външно царство. Това е Царство на Свещеното Знание – вътре в тебе. Чан е сред нечистотата на света, но цъфти над водата като лотос. Чан е нова Същност на съзнанието.

Какво дава Чан? Вдъхновение и Безкрайност, а не идеология; тука няма идеология – Вдъхновение и Безкрайност. Чан е очистване на съзнанието, за да се излее Пустотата, т.е. Пълнотата в него. Чан не принадлежи на никаква определена култура, нито е философия. Това е Същността на Живота. Чан наставленията са малки намеци.

И така, какво казва Чан:

В една постъпка се крият и свободата, и робството.

Опасността е обещание за Покой. (Значи, когато ти дойде опасност, настройвай се на Покой.)

Риба, която не иска да бъде като всички други риби, излиза на брега и там се разцъфтява – в Отвъдното.

Което се прокрадне в съзнанието, това и нахлува. Затова човек трябва да наблюдава съзнанието си.

Красноречието е по-бедно от Простотата.

Който търси близкото, изпуска далечното.

Който чува Тишината, никога не чува гръмотевиците и мълниите.

Който има силна воля и съсредоточен Дух, съдбата и знаменията не го интересуват. Никакви послания не важат за него.

По-лесно е да бъдеш герой, отколкото Мъдрец.

Чан – това е да съумееш да влезеш в непонятния Смисъл на живота.

Търсиш ли Пътя си, избери непроходимото.

Който се страхува от лишения, никога не е Истинен човек.

Постоянството в мисълта преобръща световете.

Ако дойдат глад и студ в живота, много е глупаво да страдаш.

Бедата не се избягва с усилия, а с Мъдрост.

Веселието сред невеселие не е истинската Радост. Когато постигнеш Радост в скръбта, ще разбереш как живее Сърцето.

Можеш ли да поправиш последствията от своята грешка, значи не си сгрешил.

Животът има Смисъл, но той се крие извън живота и е недостъпен за живите същества. (Макар че под въпрос е кои са живи… Тези, които мислят, че се движат, те не са живи. После ще видите, в третата лекция, Мусаши казва: „Който не е в Истината, той не е оцелял“ – няма нищо общо с Живота.)

Ако ти си се спънал и си паднал, това не означава, че вървиш в неправилната посока.

Бъди готов да не намериш онова, което търсиш. (Ето го прекрасния Чан! Всички търсят нещо да намерят. Бъди готов да не го намериш – тогава ще постигнеш нещо по-дълбоко.)

Непреодолими прегради се срещат само извън Пътя.

Никой не може да води онзи, който отдавна върви по своя Път.

Това, което се случва, се случва навреме.

Лошо е, когато въдицата завлече рибаря.

Пътят не иска философия. Просто не е нужно да го цапаш.

ЧАН

Продължение

(Първа идея за размишление)

Над всички познати правила има други, които са неизвестни.

Илюзията означава неразбиране на собственото Изначално състояние.

Няма никаква нужда от медитация – трябва да живееш вътре в Същността. (Ако живееш в Същността, в Истината, няма за какво да медитираш – това е повече от всичко. Въобще медитацията не може да се сравнява никога с Истината.) Трябва да си в Същността; на Чан език това е Изначалното Съзнание, Чистото Съзнание.

Хората си търсят окови и се отправят в тъмница. Това е обикновеният път.

Всеки ден ти изучаваш Учението и то те отвежда все по-далече от Истината, от себе си – защото следваш звука и формата, а не следваш Същността, Чистотата. (Има и много хора, които все нещо практикуват: дишане, медитации, какво ли не, но не са в Същността, в Истинолюбието, в Чистотата, в постъпката. Това означава, че ще практикуват и следващите животи. После пак ще продължат да практикуват – докато някога разберат какво иска Бог.)

Щом си привързан към обектите, не можеш да съхраняваш независимост. Бъди независим от ситуациите – и те няма да ти въздействат.

Този, който обича святите хора и презира земните, той потъва в океана на заблужденията.

Има „слепи“ монаси, заблудени, които сядат в медитация, практикуват съсредоточеност, сдържат зараждащите се мисли, избягват шума и се стремят към тишина. Всичко това е отклонение от Чан. Чан живее в Чистотата на Сърцето и в Същността – не в практиките.

Истинският търсач е дошъл не за да придобие расо, а за да придобие Истината.

Докато не сте стигнали до Чан, до Същността, на вас все са ви нужни правила и методи – и това може да трае хиляди години.

Не се противете на лошите мисли – това само по себе си е метод. Ако вие изпитвате отвращение към лошата мисъл, това създава напрежение във вашето съзнание и тяло. Към нищо не изпитвай отвращение, защото злото се намира в самото отвращение.

Нечистите деяния създават демонични препятствия. Чистото действие никога не създава карма.

За самоочистването си няма нужда да напускаш дома си и да ставаш монах. Ако твоето разбиране е правилно, тогава злото се разрушава и демонът се изменя и се превръща в Буда – това е Чан.

ДАО

(Лекция 2)

Дао – това е Съвършенството, а Съвършенството е с неясни очертания. То е тихо, невидимо, неизменно и здраво установено. Дао Пътят – това е да станеш дете: то се движи, не знаейки къде. Не знаейки нищо, то се движи като вятър. Към него не идва нито щастие, нито нещастие. Това е Дао, Великото Дао. Великото Дао действа незабележимо. То всичко е създало незабележимо.

Енергията е известна с това, че тя тече като вода. Там, където енергията се е отделила, водата пресъхва, защото водата се храни от енергията. А кой храни енергията? Дао.

И така, Учението за Дао.

Почтеният Старец казва:

Учението за Дао е Мистично, но не тече във времето – то тече в Безвремието.

Ако искаш да бъдеш твърд, съхранявай твърдост с помощта на мекотата.

Недостойният живот се превръща в самопроклятие на следващия живот. (И така хората питат: „Кой ми направи магия?“. Лично е изработено всичко това.)

Когато постигнеш Тайната на Дао, разбираш, че Тайната е неразгадаема.

Ако Дао те проникне, няма да имаш нужда от въпроси и отговори. Никакви отговори не те вълнуват, Дао е достатъчно. Ако Дао не те проникне, и милиони отговори са недостатъчни – милиони отговори нищо не струват.

Когато чисто работиш за другите, Дао става твоят Път, твоята Истина и твоят Приятел.

Ако не срещнеш Дао в себе си, хиляди години няма да получиш отговора.

(Вчера имах разговор с пловдивска група, казаха: „В Пловдив имаме вече построен даоски храм. Какво ще кажеш?“. „Много е хубаво, но ще ти отговоря: по-важно е да има Даоси“. Много е просто.)

Дао не е в образованието, в Дао няма образование – Дао е съвършено, не се нуждае от образование. Дао е Вечният Път отвъд времето.

В Пустотата, в Безкрая няма закони, няма ограничения.

Само дълбока Любов към Дао може да създаде Тишина в себе си.

Който се стреми към щастие, той е отрязал своите корени и своя Път към Дао.

Който умее да наблюдава, има ръководство от Дао. Чистото наблюдение е Духовно, то е Пустотно, т.е. умът не участва. Ако умееш да наблюдаваш, Дао те упътва към Себе Си. В това наблюдение присъстват всички науки и учения. Ако наблюдаваш чисто, ще видиш, че трудната ситуация иска да те въведе в Дао.

(Питаха ме за Аспарухово. Прекрасни неща се случиха – Божията Любов, Божията Милост за пореден път! Вместо да помете цяло Аспарухово, хиляди хора и част от Варна, Бог направи отново голяма Милост – подаде Ръка. И поиска вътрешно Промяна. Хората тръгнаха да си помагат – друга глупост. Важно е да избереш Бога и да тръгнеш на Път към Бога, а не тези странични неща. Дано хората разберат тези много, много прости неща. Затова и следващата книга, която подготвяме от Учителя, е книга за Простотата – Дзен по Учителя.2)

Злото не може да черпи сила от Дао и затова злото не цени Дао. Дао не е храна за злото.

Безпределното е съществено. Хармонията е вторична, тя е само подготовка и пътуване към Дао.

Знаещият е изпуснал Ръководството.

Човекът е движение и покой; Даосът е Покой и Мъдрост.

Хармонията е красива; Пустотата е Безпределна. Пустотата не е привързана към хармонията; т.е. Безкраят, Великата Пълнота не е привързана към хармонията – и затова Тя не е ограничена от бедната хармония.

Покоят е чиста енергия. Само нечистите губят своя Път.

Умът никога не може да странства в Безпределното – той може да медитира 30 години и да си остане глупак.

Всички илюзии са привързаности.

Даосът е Същество на Освободената енергия.

Само Чистотата изяснява всичко.

Без Дао всяка медитация е илюзия.

В Покоя е различаването. Покоят е всякога Мъдър. Чистотата определя Покоя.

Какво е Пътят? Изправление на себе си.

Себепознанието видоизменя ситуациите.

За неразумното няма Път. Дарът му е безпътицата – за да се учи.

В Дао е всяка безопасност. В Нищото няма вмешателство. Когато Дао е с тебе, опасността е безопасна. Тя може да те грози, но тя е безопасна.

Ако Дао е с тебе, тогава и гибелта е Покой. (Значи, ако Бог е с тебе, и гибелта е Покой.)

Покоят е отстраняване на световете. Думата светове в случая означава безпокойствата. Всички светове са безпокойства. Но там, където влезе Дао, световете изчезват.

Диханието трябва да стане Дух.

Така казва Дао.

ДАО

Продължение

(Втора идея за размишление)

Пълнотата е достижение на чистото действие. Има два вида чисти действия: явни – те са по-външни и по-бедни; и скрити, вътрешни – става въпрос за тайно Благородство. Там се намират истинските чисти действия – където никой не те вижда, но където Бог те вижда.

Водата е мека, но може да съкруши всичко. Водата е неизвестна за камъка, за твърдостта. Камъкът е спяща енергия, а водата е течаща енергия. Във водата има Тайна Сила, която бавно събужда камъка. Във водата работи Дао.

Дао се слуша не с ушите, а със своята чиста, тънка енергия.

Гласът е отглас от Дълбините на Дао.

Дао, Великият Път, не търпи никакви предсказания.

Събраната енергия е вездесъща. (Затова съм ви казвал: натрупвайте милиони формули, натрупвайте чисти постъпки и правилни думи. Когато трябва, те знаят как да станат стихия. Самите формули са живи същества. Те знаят точно кога и как да помагат – но това трябва да е натрупано.)

Който практикува Дао, знае, че всичко друго е излишно. Който не практикува Дао, практикува всички излишни практики и ритуали. (Т.е. който не практикува Истината.)

Който следва Дао, е свободен, защото самото Дао е свободно. Който следва себе си, е роб.

Ако съзнанието е изпразнено, явява се Спокойствието.

Неправилният стремеж е едно от най-големите престъпления на живота.

Ако в тебе има недостатък на Вяра, тогава и Битието не ти вярва.

Който много говори, той често търпи неудачи.

Онзи, който умее да побеждава врага си, никога не влиза в борба с него.

Който е с Дао, никога не изпитва тревоги.

Всеки спорещ пребивава в заблуждение. (Тука само ще допълня: никога в спора не се е раждала Истината. Други казват – виното… Според Учителя никога виното не е казало една Истина – никога. Не може и да каже, няма как.)

Този, който покорява себе си, той има истинска Сила.

Който не разбира Дао, никога не може да бъде Чист.

Можеш ли да отделиш от себе си това, което е ненужно? Това е безпокойството.

Само Мъдреците могат да разцъфтяват, без да увяхват.

Всяка работа, която не е вкоренена в Дао, е провал. Няма значение дали тя ще ти донесе милиарди, или усмивки, или щастлив живот – това е огромен провал.

Мъдреците не се подчиняват на безполезни закони, човешки закони.

Бедствие може да има само за този, който го очаква. Който го сее, той го очаква.

Мъдрецът е строг, но сърдечен.

Дао дава на всички същества посоката, по която те трябва да се изправят.

На Пътя се цени способността да се изменяш. (Сещам се, питали Учителя: „Учителю, докога ще чакаме промените?“. „Ами щом ги чакате, няма да има промени.“ Просто трябва ти да се промениш, няма какво да чакаш. Ако чакаш, закъснял си.)

Пътят на Мъдреците се състои в Смирението, което никой не може да покори. (Никой въобще не може да воюва със смирен човек – него го няма: няма с кого да се воюва.)

Търсенето на това, което е правилно, не е още търсене на Истината. Истината е по-дълбока от всяка правилност – включително и от всяка правда. Тези, които търсят Правдата, пак са заблудени. Но тези, които търсят Истината, освен че Истината ще им се разкрие и ще ги обучи, тя ще им покаже след време кое наистина е Правда и кое не е. Но само Истината може да даде това различаване.

Тези, които имат Дао в себе си, не се безпокоят за световния хаос. Когато става въпрос за световния хаос, Даосите танцуват.

Най-големият успех е за нищо да не се безпокоиш. Но това не означава безразличие – а овладяване на себе си.

Пустотата означава, че Дао не съдържа в себе си никакъв товар, т.е. Бог е много лек. И ако си в Него, и най-тежките събития имат нещо леко, нещо приятно, нещо магнетично.

МЪДРОСТТА НА БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА

Продължение

(Лекция 3)

Главното ударение пада на Великия Мусаши.

Миямото Мусаши е Древен Войн, Войн от Бездната на Силата. Както ви казах: това е Древен Атлант от Толтекската раса, който по-късно слиза като самурай. Още тогава постигнал висока степен на безгрешност – Безупречност. Още в Атлантида е познал себе си като Същност. Това означава, че той вече, още оттогава, не принадлежи на смъртта. Той е Древен Войн на Светлината, защото е от тези, които са успели да влязат в ядрото на Истината. Като самурай в Япония се е срещал с много хора с его – но с малцина, които са били истински Войни, т.е. хора със Същност. Само хора със Същност могат да бъдат Войни – хора с Чистота. Хора с ум, колкото и да тренират, те не могат да бъдат Войни – те могат да бъдат бойци.

Мусаши казва:

Аз коленича само пред истинските неща.

Силата може да бъде и поражение, но контролът – това е вече реалност.

Истинският хляб на Война е Безупречността – това е Силата на чистата Ци енергия. Нечистият крои замисли; Безупречният поразява. Философията е поражение, а Безупречността е Освобождение.

Мусаши е велик владетел – на тяло, ум, воля, сърце и Дух.

Той казва още:

Пътят на Меча означава да постигнеш своята истинска Същност. Когато Истината е в тебе, ти вече си Мечът.

Аз не следвам нито пътя на Буда, нито пътя на Конфуций, нито пътя на военните стратези. Аз следвам само Духа на Пътя. Нищо друго – Духа на Пътя. Истинският Път е в това да вложиш целия си Дух, без никакъв остатък.

(В новата Книга за Молитвата, която преиздадохме, се казва коя е Тайната на молитвата. Вложѝ цялата сила на света в молитвата – това означава Тайна на молитвата.)

Тези, които се привързват и пристрастяват към нещо, те изгубват своя Път и своята Сила.

Който няма аз, той надминава добро и зло. Той надминава и този свят, и Отвъдния свят.

Колкото и да е силен врагът, съзнанието си остава мое притежание. Никой не може да порази моето съзнание. В него не може да влезе никакъв враг – това го решавам аз.

Ако ти нямаш аз, тогава ти нямаш противник – т.е. ако си станал Чист и Безкраен, враговете са се разтопили.

Победата е преди всичко атака на Духа.

Истинският Войн постига целта си, защото не допуска нищо да го отклонява от Пътя.

Който умее да воюва, никога не се гневи. (Значи, той няма такова чувство в себе си, той няма гняв. Гневът означава слабост.)

Да станеш Нищо е най-високото майсторство – тогава в тебе действа Безкраят. Кой може да воюва с Безкрая?

През себе си трябва да мине силният човек; после трябва да изгуби себе си; и накрая – да спечели себе си.

Научѝ се да виждаш мъглявото като ясно.

Древните са казвали (тъй като той е от расата на Боговете, говори за Бархишадите, т.е. Боговете): „Умей да бъдеш мек и твърд“. Ако не бях жесток, не бих оцелял. Ако не бях мек с хората, нямаше да заслужавам Живота.

Станеш ли целомъдрено Чист, за тебе няма да съществува никаква материя, т.е. няма да има прегради за твоята енергия. Чистата енергия е нематериална.

Противникът невинаги е нещо, което може да се види; но ако имаш чиста енергия, знаеш кой е той.

Най-опасен е в човека малкият, скрит недостатък.

(Това го потвърждава и Учителя. Големият недостатък – той е ясен и за тебе, и за другите. Всички го виждат – и дяволи, и хора. Но оня, малкия, незабележим – там трябва да се търси и да се наблюдава, защото е скрит враг.)

Значи, най-опасен е малкият, скрит недостатък. Той е скрит противник. И ако човекът е много доволен и самоуверен, той няма да успее да го види.

И когато умира, истинският Войн е избавен от смъртта – тя не може да го докосне.

Истинският Войн е по-стар от Смъртта – и затова Смъртта не го познава и го заобикаля.

Истинският Войн убива тези, които не работят за Безкрая.

Истинският Войн убива само мъртви хора – тези, които трябва дважди да умрат. (Той е убивал точно такива хора, хора с его. Много рядък случай: много убийства и няма никаква карма. Просто Бог в него разчиства, показва уроци и преподава уроци. Рядък случай. Друг път пак ще ви говоря за него.) Така Истината изпраща своя мрак, за да погуби нечистите и да им даде някакъв урок. Мракът е убиец на тъмнината в човека. Ето защо мракът търси човека. Истинският Войн е мрак за мъртвите – той е опасност. Той е мрак, изпратен, за да ги събуди.

Истинския Войн нито смъртта го съкрушава, нито животът – защото истинският Войн е Изречен от Истината. Този Изречен пронизва смъртта и живота – и отива Отвъд. Изреченият Войн не е от света, той е от субстанцията на Безкрая. Изреченият Войн премахва смъртта и живота, той е по-дълбинен – а за тези от смъртта и живота винаги ще съществува мрак.

Изреченият Войн е нещо непоколебимо вътре в Истината. Това е самата Истина в действие.

Щом си его, противници винаги ще имаш, врагове винаги ще имаш. Ако не съществува твоето его, няма да има противници и врагове.

Бъди свободен от всичко, което е нещо. Нещото е зависимост. В истинския Войн съществува само едно нещо: Великата Несъкрушимост.

МЪДРОСТТА НА
БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА

Продължение

(Трета идея за размишление)

Смъртта е наречена его, а Същността е наречена Свобода.

Истинският Войн не е просто боец – той е Тайна от ядрото на Истината.

(Ако си спомняте оня случай с Али, племенника на Мохамед – когато иска да посече един от враговете, онзи го заплюва и Али оттегля меча си и не го пробожда. И врагът му казва: „Защо постъпваш така?“. Али му отговаря: „Аз не убивам от слабост. Аз обичам Бога и служа само на Божията Воля. Служа само на Бога и убивам по Божия Воля, а не по своеволие“. И този човек, врагът, приема Исляма.)

Егото винаги умира, защото върху него я няма следата от Истината.

Ако съзнанието ти е в Истината, враговете вече са победени.

Нищо не може да отклони този, който твърдо е избрал да търси Истината.

Предаността на истинския Войн е отвъд живота и смъртта. Тази преданост е по-дълбока от живота и смъртта. Този Войн има в себе си най-Древния Меч, наречен Духът.

Войнът на Истината има Хилядолетни Очи.

Ако имаш сила без Дух и Истина, то тази сила ще ограби целия ти живот и целия ти Път.

Войнът на Истината има по-бърза бдителност от всички рефлекси и инстинкти, съществували някога и сега. Този Войн не разчита на инстинкти и на рефлекси, защото Истината е по-бърза и ги изпреварва.

Открий Истината – и злото ще умре.

Който воюва без Истината, е обречен дори при всяка победа.

Само Истината умее да създава Тайната Сила.

Който не търси Истината в бойните изкуства, той ще получи само дисциплината.

(Разбира се, и това е нещо – ще помогне в други животи, но той ще има една гола дисциплина.)

Егото е крадецът на твоята Душа – и затова Войнът си е създал Меч: Мечът на Истината.

Животът в егото е живот в мрачна земя.

Егото е коварен убиец на човека, но този убиец не е Войн; той е само боец. Твоята Дълбочина е Войн – и чрез този Войн трябва да победиш егото. Срещу безсмислената сила на егото трябва да изпратиш безмилостната сила на Истината. Егото винаги ще се завръща в смъртта, защото то никога няма чест, то никога няма достойнство.

Истинският Войн знае защо Истината е скрита… И Мусаши казва за себе си: Аз бях страшна сила…

(Има случаи, когато той посича стотици хора по време на война, където го викат да помага, тъй като искат да заробят неговия народ. Той не помни въобще как сече. Той се превръща във вихър на Истината и не помни колко е убил, безчислено… Те го правят водач на армия… Това е страшна стихия и когато Чистотата се развихри, когато Бог ѝ позволи – защото Бог трябва да ти позволи да станеш стихия, така е действал Мусаши и в случая – действа стихията на скритата Справедливост.)

Аз бях страшна сила, която служеше на Истината, но не знаех доколко съм достоен за нея.

Истината е изящна, разбрах – и смъртоносна. Без Истината, и да живееш, не си оцелял. В Истината е Пътят, а в егото са победите и загубите.

Егото винаги ще живее с лъжата си, а Мъдрият винаги ще живее със Същността си. Егото държи на своето си до смърт и всякога придобива смъртта си. Егото е без развитие. Това е старият живот в лъжата – живот, в който няма достойнство. Дори когато има поклон, няма достойнство. (Както ви казах, някаква фитнес програма.)

Егото – и родено, и неродено – все е умряло; т.е. няма значение дали такъв човек е в този, или в Оня свят. Той е все нещо умряло, защото е без Истината в себе си.

Когато убих много хора с его, знаех, че убивам мъртъвци. И наистина прозрях, че много мъртви са в света наужким – все едно, че живеят, минават за живи. Те не знаеха, че бяха умрели.

Човек с его е всякога провален, защото той е в конфликт със себе си.

Какво нещо е егото? Старият, паднал свят. (Учителя го нарича „остатъци от старите цивилизации“, „застоят на миналите цивилизации“.)

Егото вижда заблужденията – и все повече се заблуждава. Войнът вижда Истината – и все повече се самоусъвършенства.

Срещнах велики Духове на Земята и нямаше какво да победя в тях. Те бяха победили себе си – и аз дълбоко им се поклоних. Те бяха победили себе си.

АУМ

5 август 2014 г.

ИСЛЯМЪТ

(Лекция 1)

ИСЛЯМЪТ

(Първа идея за размишление)

ИСЛЯМЪТ

(Лекция 2)

МОХАМЕД

(Втора идея за размишление)

СУФИЗМЪТ

(Лекция 3)

АЛ ХАЛЛАДЖ

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ИСЛЯМЪТ

(Лекция 1)

Искам да разберете това Учение, за да осъзнаете, че всички Учения са от един Източник: има наистина велико Единство. И да нямате критика – защото, който ги е разбрал нещата, нищо не критикува, нищо не осъжда, тъй като Бог действа навсякъде.

Какво казва Ислямът:

Навсякъде управлява Велик Владетел, скрит зад воал. Неверието е безгранично престъпление. Нещата се управляват от Абсолютна Мъдрост. Светът се управлява от ръката на една Абсолютна Справедливост. (И това е на всяка крачка. Няма значение дали хората разбират, че е свързано с минали прераждания.) За Неговата колосална Мощ свидетелстват всички събития. Нищо не е сложно за Извършителя на всичко.

Смирението може да погребва бедствията.

Най-голямата бедност е глупостта.

Който разчита на успеха, върви към смъртта.

За земния човек моралът е една фантазия.

Да имаш смелост на бойното поле е нищо пред това да имаш смелостта да придобиеш висок Морал, висока Чистота.

Водата е свята даденост. За неверниците водата е два атома водород и един атом кислород; за нас водата е жива – и ние не съединяваме атоми. Ислямът казва: Ние пием Бога.

(Сещам се за един бедуин в пустинята, в тежките условия, когато го питат: „Ти с какво се осигуряваш през зимата?“. Бедуинът казва: „С Търпение“. Това е всичко. Търпението е връзка с Висшия свят – и Учителя казва: „Това е силата на Любовта“. Това е осигуряване.)

Водата е дар от Бога, а не от природата.

Глобалното затопляне е нищо пред изсушаването на сърцето.

И Доброто, и Злото са от Аллах.

Аллах съществува и след края на света, и след края на Вселената.

Наблюдавай погледа си, защото и в погледа има опасни клопки.

Тероризмът е Божие проклятие (казвал съм го), а не ислямско. Тероризмът е самият Божи гняв в действие. Кой се осмелява да го осъжда?

(Ще обясня. Бог знае кога да действа гневът Му и кога да действа Любовта Му. Никой не може да Го коригира, никой не може да Му дава съвети. Той знае точния момент: кога да се изсипе гневът Му – и кога да се изсипе Любовта Му.

В София стана на въпрос – обясних: това, което се случи в Аспарухово, е прекрасно. Такава Милост, такава Велика Любов! Вместо Бог да помете почти цяло Аспарухово и част от Варна, и хиляди…, Той – нещо мъничко, за да пробуди хората да тръгнат пак към Него. Отново милване, отново Велика Любов! Хората тръгнаха да си помагат – друга грешка! Те трябва да тръгнат истински по Пътя към Бога. Помощта е друг вид илюзия. Не съм против нея, но тя също означава, че хората още спят.)

Бог знае кога да действа – а ти, който си сляп, казва Ислямът, не се опитвай да даваш съвети на Бога. Бог е Този, Който съживява и Който умъртвява – Той знае точния момент. Този Божествен гняв е насочен срещу всичко фалшиво – и то е свързано и с миналите прераждания.

Още нещо: Бог допуска тероризма – и той самият е част от Неговата Воля. Самият тероризъм е част от Божията Воля, но сам Бог наказва тероризма с другата Си Воля – Могъщата Си Воля. Така действа Бог, а всички други трябва да се поучават.

Когато невежеството трупа омраза срещу Божествения гняв, то става все по-голямо и ще потъва във все по-голям мрак. Невежеството е глупава борба срещу терора. И който хвали терора, и който го критикува – все са криви разбирания. Тероризмът – това са действия на Бога в името на едно Тайно и скрито Добро.

За терористите системата на света е дяволска: защото наистина има държавен тероризъм – и той също трябва да се лекува. И затова Бог е създал терористите. Той ги обучава тайно чрез всички сили, защото всички сили са Негови.

Казва Ислямът:

Да вземеш диплома и да станеш безработен е болест – болест на системата. Това е робство.

Ислямът също казва, че самият Христос е велик Джихад, велика война – и цитира Христос в Библията. Христос казва: „Да не мислите, че дойдох да поставя мир на Земята. Не дойдох да поставя мир, а нож. Дойдох да настроя човека против баща му и дъщеря против майка ѝ, и снаха против свекърва ѝ“3 и т.н.

(Ще обясня: всичко това е разумно, защото е за очистване от старото мислене. Това е Джихад срещу старото. И още е казано от Христос (не само това): „Защото, който обича баща си или майка си повече от Мене, не е достоен за Мене“.4 Включително и сина си, дъщеря си щом обичаш повече, ти вече не си достоен за Христос. Сам Той го казва в Евангелие на Матея.)

Когото Аллах упъти, никой не може да го заблуди; а когото Аллах остави в заблуждение, никой не може да му помага.

Когато тревогата е голяма, заблудите нарастват. По своята същност, и тревогата е болест. Не охкай, когато си в болест, а кажи: „Слава на Аллах!“. (Ето един подход.)

ИСЛЯМЪТ

Продължение

(Първа идея за размишление)

Ислямът казва за безверника:

За безверника миналото е едно голямо гробище, бъдещето е фалшиво, а настоящето го няма.

Вярващият знае, че урагани, земетресения и епидемии са покорни на Бога – те Му служат.

Всяко безбожие ще се превърне в нищожност. Безбожието е зло и разрушение, то е неприемане на Твореца.

Всичко се решава по Негово повеление. Всички важни резултати зависят от Него.

(И Учителя го потвърждава: „Въпросите на живота – истинските въпроси – нямат човешко разрешение. Там действа само Бог“.)

Животните не се развиват по пътя на познанието, нито чрез молба за помощ, а по пътя на способностите и инстинктите, казва Ислямът. Тези способности и инстинкти се явяват за тях служене и поклонение на Бога. След време Бог ще ги използва за по-висши цели – Той ги поддържа.

Какво чудо е Ен-Нахл? На ислямски означава: тази неуморна пчела, в чието ухо е прошепнато Откровение.

Непозволената храна убива сърцето.

Невежеството е мярка за бедност.

Който съумее да се слее със Смирението, знанието му достига до големи дълбини.

Религията е велико начално училище за всички хора.

Всевишният няма противоположност.

Всевишният ни изпитва чрез самите нас. Той знае как ще постъпим – но въпреки това, Той ни изпитва.

Ибрахим Хак казва: „Избраните ще видят Бога в своето съзнание“.

И даването, и недаването от страна на Аллах е все благодат. (Тоест, ако Бог ти дава нещо, е благодат; ако не ти го дава, значи те спасява от нещо.)

Само който има пълно осъзнаване, той е служител на Бога, той служи.

Който се доверява на Аллах, Аллах го пресътворява. Който се доверява на материалните причини, той се саморазрушава.

ИСЛЯМЪТ

Продължение

(Лекция 2)

Без Аллах твоето безсилие и нищета са безпределни.

Без Аллах ще имаш безчислени противници и безчислени нужди.

Без Аллах ще има събития, които ще те съкрушат.

Словото е благословено съкровище. Думите на неверниците нямат Същност в себе си. Словото е голяма чест, то е подпис на човека; Словото е документ.

Когато е изгубено правилното говорене, тогава е изгубено и мълчанието. Говоренето на сегашния човек е потъване.

Ако едно животно се отглежда в Името на Аллах, то дава съвсем чист продукт – нежен, бял, подобен на Жива Вода. Ако в Името на Аллах влезеш в пустинята, в джунглата, те вече ти стават приятели. Който каже: „В Името на Аллах“, вече Аллах ръководи нещата, а не природните закони на безбожния натуралист, който приписва всичко на тези природни закони.

Всички външни благодетели са само слуги на вътрешния Благодетел.

Трудѝ се единствено в Името на Аллах – и това е всичко.

Търсѝ чистата Духовност и не търсѝ доказателства.

Ако ти нямаш внимание в своите постъпки, ти правиш безсмислена цялата Вселена.

Провалят се тези, които се покваряват.

Ние вярваме, въпреки всичко, че Аллах ръководи всичко и всички събития. Той увеличава и стеснява препитанието на човека, защото има тайни цели.

Ако Аллах е пожелал да ви заблуди, никой не може да ви пробуди.

Злото не се отнася към Аллах – поради Неговото Съвършенство. Злото произлиза не от Неговото Съвършенство, а от Неговата Милост и от Неговата Мъдрост.

Чистотата освобождава човека от външните неща.

Аллах всякога е бил Безкрайно Същество.

Правилните думи – това е служене на Аллах. Една дума може да отнеме благополучие.

(И Учителя казва: „Една изпусната дума може да отнеме развитие от 20 000 години“. Една изпусната дума!)

Смесването на философията с Мъдростта е неразбиране на нещата.

Лъжата е неверие, а горделивостта броди в самота.

Има хора с красноречие и чудни слова, но Пътят към Истината за тях е затворен. Аллах никога не напътва неверниците в Правия Път.

Никой не може да обиди Мъдрец, защото никой не може да обиди Светлината и Смирението.

Не посещавай често местата, където те обичат – може да загубиш Любовта. (Тоест имай мярка дори и за такива места.)

Овладяването на страстта е най-голямото надмощие.

Яростта на човек, който никога не се ядосва, е много различна. Той има право да се ядосва само чрез Бог. Мъдрецът има това право – на тази строгост, защото чрез това може да пробуди определен човек; и той може да го различава.

Хора, които смятат лъжата и измамата за разумност – те са болни от неизлечима болест.

Сатана е същество с отнета Милост.

Човек може да узнае Тайни, по-дълбоки от Ангелите, защото минава през трудности, които Ангелите не познават.

Пазѝ се от Дявола, който е скрит в съзнанието ти.

Неверниците са едно с Дявола.

Който критикува съдбата, тя го сразява.

Вредната беда е само онази, която поразява Вярата.

Ислямът казва: „О, Аллах, не мога без Теб!“.

МОХАМЕД

(Втора идея за размишление)

Няма нищо друго освен Аллах.

Разпознай Бога във всичко.

Бог е Тайно Съкровище вътре в мен.

Адът е за нечистите, а към рая се стремят само глупаците.

Когато Бог е на страната на човека, всички негови врагове са безсилни.

Чистия няма да го докосне тревога.

Вън са моите слова, вътре са моите действия – но само Истината е моето най-дълбоко състояние.

Молитвата е Светлина, а Търпението е Сияние.

Всяка наука, която е забравила Бога, е куха като магарешки бодил.

Когато загубиш прекрасната си дъщеря… (той я загубил; и когато я загубил – Мохамед бил искрен, казал:) „Бог дал, Бог взел!“. (Така действа Мъдрият Учител: „Бог дал, Бог взел. Да бъде благословено Името Му!“ – защото това е Доверие. Доверие към Бога, Който никога не прави грешка.)

Мохамед няма нищо общо с лицемерната набожност. Той е древен син на пустинята, а там няма лицемерие.

В най-тежките си дни Мохамед казва: „Бог е Велик!“. Това е Велико Откровение, родило се в тежките битки с пустинята – преодоляването на пустинята. Това е нещо много дълбоко и нещо преживяно. Нещо, което е повлияло впоследствие на милиони, които предано вървят в този Път, който след време ще ги превърне в Светлина – тъй като тогавашните племена по него време са били много непокорни. За да предпазят арабите дъщерите си от разврат и омъжване, те са ги заравяли живи в пустинята – и много други неща, за които не искам да говоря… Мохамед е променил и тази част, и този път. Той казва: „Защото наистина и всякога Бог е Велик!“.

Айша, жената на Мохамед, му казва: „Всеки си има свой собствен дявол“. Мохамед отговаря: „Да, и аз си имам свой собствен дявол, но аз го обърнах на Пътя на Истината и сега той ми е покорен“. Тоест всеки има един собствен дявол, с който трябва да се справи.

Мохамед казва:

Човекът е само това, в което е бил усърден. (Значи, там, където е усърдието ви, там вашата Същност ще се роди.)

Смирението – това е моята гордост.

Началото на Мъдростта са две неща. Първо, началото на Мъдростта е Търпението. Второ, кое се явява началото на Мъдростта? Да искаш помощ от Бога за всичко.

Неверниците са грешни към самите себе си, те не са искрени към самите себе си.

Бог има сила над всичко – Той може да отнема и способностите на хората.

Който лъже, той не е от нашия Път.

Да заблуждаваш е по-лошо, отколкото да убиваш.

Кажи Истината дори когато тя е против тебе.

Човекът може да решава своите въпроси и без да търси Истината, но тези въпроси ще му объркат живота, те ще са само привидно решени. По-добре е да имаш нерешени въпроси, но да търсиш Аллах.

Научете половината от религията си от Чистотата – тя е Учителят.

Човекът е голям неблагодарник към своя Господ.

Който познава Бога, познава и решението на всеки проблем.

СУФИЗМЪТ

(Лекция 3)

Суфи казват:

Ние сме Небитие, демонстриращо илюзията на съществуването. В сферата на съществуването няма нищо друго освен Бог.

Който познава себе си в изчезването, познава своя Господ в пребиваването.

Който познава себе си в Несъществуванието, той познава своя Господ.

Устремените към Бога разрушават своето его. (Това не означава, че са щедри – това означава, че са разумни. Те имат мярка, знаят кога да дават и кога да не дават.)

(Сещам само за една случка скоро с един приятел, който искаше да му направя услуга, казах му: „Бъди спокоен, няма да ти направя услуга, защото услугата не е важна. Важни са правилата“. Казва: „Веднага те разбрах какво искаш да кажеш!“. Точка. Няма нужда от дълги разговори. Услугите са нещо лесно, но по-важни са правилата.)

Хората са мъртви поради угаждане на егото.

Суфизмът е другото название на пълното изчезване на човека в Бога.

Свободата в Суфизма е освобождение от човешкото съзнание. Докато имаш човешко съзнание, нямаш Свобода.

Човекът не е съществуващ пред Бога – той съществува само пред хората, но пред Бога той не е съществуващ, той е илюзия.

Суфи няма земно мислене. Самото земно мислене е голяма болест, Суфи го наричат „препъникамък“.

(Учителя казва: „Дяволът е силен в религията, но в Любовта Дяволът е слаб“.)

Суфи не принадлежи на света, нито на религията, нито на джамията. Суфи принадлежи единствено на Аллах.

Суфи е присъствие от Безкрая, той е извоювал Аллах в себе си. (Разбира се, след много битки.)

Суфи (както и Даосите, Толтеките, Богомилите) – това са Духовни, Божествени цивилизации, стигнали до Тайната на Бога.

В Суфи няма съдба, има само Бог. (Тук само ще кажа, че истинският Човек се ражда от Бога, а обикновеният човек – от Зодиака.)

Суфи е дума на Аллах, частица от Него.

Суфи не живее никога в суета, той живее в Тишина и в Чистота.

Често сам Бог разрушава храма на вярата, за да забравим външния храм и да се взираме само в Бога. (Затова сам Бог разрушава много църкви и много храмове. Това е почнало още от Атлантида, за да намери човекът Храма в себе си и там да се поклони, т.е. в чистото си Сърце на истинския Бог.)

Суфи е двуног Божий Храм, защото е сътворен от Бога, а не от други сили.

Суфи е вдишал Аллах – и никакво друго чудо не му трябва.

Никой не може да даде послание на Суфи – Суфи живее в Бог. Посланията на целия свят са излишни.

Един ислямист казал на един Суфи: „Ти трябва да обичаш Аллах“. А Суфи му отговорил: „Защо да Го обичам, ако не живея в Него?“.

(Ще обясня. Това е много тънък Суфи урок. Суфи искал да му каже: „Ти обичаш Аллах, но продължаваш все още да живееш в себе си – това е твоята грешка“. Но разбира се, ще дойде ден…)

Суфи не се занимава с култура, нито с религия. И двете са невежество: и културата, и религията.

(Ще обясня: Суфи знае, че културата се страхува от Аллах. Културата е нещо външно; Същественото е в Сафа, т.е. Чистотата – и в Любовта.)

Суфи знаят, че Бог е Любов и Закон: Любов – за разумните, и Закон – за неразумните.

Суфи са човеци на Аллаха, а хората са заплаха и за другите, и за себе си.

Суфи вижда събитията, които може да измени, и събитията, върху които той не може да повлияе.

Един Суфи казва: „Докато човек не се очисти, той не е защитен от скрити опасности“.

Суфи – това е осъщественият Човек, истинският Човек, Висшият, реализираният Човек.

В Персия Суфите в миналото били наричани царе.

Суфи е влязъл в Любовта, а не във вярата, нито в джамията. Суфи е влязъл в Любовта; в Любовта не искаш, защото Бог е в тебе. Какво може Бог в тебе да иска? Може ли Той да иска свят или светове? Или да има някакви желания? Бог е Велика Пълнота, Велика Цялост. От там нататък нищо не искаш.

Ще ви припомня случая със Зун-Нун Мисри от старите лекции, понеже е много дълбок и важен.

Зун-Нун Мисри, египетски Суфи, вървял си (още като бил млад, не знаел, че ще стане Суфи), но така нареченият Ал Хадир (след време ще говорим за него – Старецът на Суфите) го среща, познава го от миналите животи и му казва – направо, пряко се обръща към него и му казва: „Зун-Нун, запомни: когато тръгнеш по Пътя на Бога, Бог ще ти даде четири Велики Дара“. Изреждам ги. Първо – нещо, което не е необходимо другите да знаят, т.е. Величествена Пълнота. Тя не може да се сравни с никакви успехи, неуспехи, победи, радости и т.н. – Велика Пълнота. Второ – Знание без обучение; трето – Богатство без пари; и четвърто – Веселие без компания. (Няма нужда от компания: ти вече си самото Царство на истинската Радост, Царство на Пълнота.)

Суфи е този, който в своята бедност хвали щедростта на Аллах. (Забележете: когато е беден! Той знае, че Бог му е дал бедността като Учение, като Школа, и той хвали в бедността Аллах, и то – щедростта на Аллах.)

Когато човек се установи в Бога, той става свободен от всичко – освен от Бога.

Суфи казва: Общувай много с Бога и малко – с хората.

За Суфи, само за миг ако се забрави Бог – това вече е ерес. (Само един малък миг ако забравиш Бог и Истината – това вече е ерес.)

Суфи не яде човешка храна (т.е. няма земно мислене).

Когато си без Аллах, и изобилието е бедно. (Когато си без Бога, и изобилието е бедно. В Древен Египет казват: „Изобилието е проклятие за неподготвените хора“.)

Суфи е този, който е изгубил човешкия си поглед за света. Суфи има Мистичен поглед.

За Суфи тежките лишения са забавление. (Забележете – тежките лишения са забавление!) Те не могат да ограбят Суфи; те не могат да посегнат на Духа му или на Душата му. Напротив: Суфи ограбва лишенията. Лишенията са обеднели души, паднали души; те не познават Покоя на Суфи, защото Покоят на Суфи е постоянен Покой, а не покой от време на време. За Суфи и големите лишения са празник. И големите лишения са празник!

Суфи има високо приятелство с Аллах. Висшата точка на приятелството е, когато нищо не очакваш. Това е най-високата точка на приятелството.

АЛ ХАЛЛАДЖ

(Трета идея за размишление)

Великият Ал Халладж казва:

Щастието е коварна илюзия. Който се е отказал от щастието, се е спасил от едно потайно зло.

Какво ще прави щастливият човек, когато отиде сред Боговете? Ще изчезне, защото не става за нищо – защото всяко зло трябва да изчезне във Високите полета.

Щастливият човек (преди ви казах) е най-безполезното нещо в света. Щастливият човек много ще се разкайва. Блаженият човек никога не се разкайва. Мъдрият никога не става щастлив. Мъдрият става Безпределен, става Безкраен. Който познава Истината, не е от света. Мъдрият е постоянно и вечно зает с Аллах.

Щом сърцето ти е нечисто, тогава ти си мюсюлманин или християнин – естествено! Щом е чисто сърцето ти, ти си река от Светлина.

Видях Мрака и затанцувах. Мракът не ми устоя – и Той ме възкреси. Скритият в Мрака ме възкреси. Аллах отвън ми изпрати Мрак, а отвътре ме обви със златна Светлина – но как да говоря за това?

(Спомняте си, преди сме говорили за него. Те го режат на парчета и той хвали Бога. Той знае, че всичко е от Бога, и се вкоренява в Бога, но не за Вечността – той надминава и Вечността, навлиза в Безкрая и в Мистерията на Бога.)

Мракът се оказа опора. (Казано по друг начин: няма по-голям дар за света от Голгота. Това е голямата чест, насочена към достойния Човек. Само който има Любов, може да види Красотата на Голгота. За слепите Голгота е бедствие.)

Нямам нужда от джамия… (Затова и мюсюлманите, и в Исляма са настръхнали от него – да не говорим, че и част от Суфите.) Нямам нужда от джамия, защото Аллах ме повика. О, Аллах, Ти ме научи да превърна Инквизицията в празник и в Тайнство.

Човекът е изпратен в света, за да стане сам явен за себе си – да види себе си, собствената си Същност, и да познае себе си.

Аллах ме научи да любя, а не да вярвам. Нямам време за вяра. Защото само когато любя, аз образувам Аллах в себе си.

Без искреност ти си беден. С искреност (забележете!) ти си глупав. (Изключителен Суфи! Без искреност ти си беден; с искреност ти си глупав.) Но ако съумееш да съединиш искреността си с Истината, само тогава спасяваш искреността си от бедност и от глупост, т.е. от привидната искреност.

Когато казали на Ал Халладж: „Иди в джамията, за да разбереш Истината“ (един мюсюлманин), Ал Халладж му казал: „Аз Истината я получавам от Аллах, а не от джамията“.

Светът не може да ти дари Живот. Само от Голгота можеш да изтръгнеш Тайната на Живота; само от тежко страдание, само от голям Мрак можеш да изтръгнеш Тайната на Живота. И затова еретиците минаха през огромни страдания на Инквизицията – Избраните от Бога. Винаги са минавали.

(Спомням си за Иван Рилски – след време ще ви разкажа – спи на една скала много години, в пещери, от време на време се отчайва, казва: „Дали Дяволът не ме води в пътя? Дали да се върна?“. Идва брат му, намира го в гората и му казва: „Най-хубавите моми в селото те чакат, особено там една комшийка“. Той се разплаква, насълзява се, но нищо не казва. Брат му продължава: „Ти не идваш, там имаш ученик, който също те чака“. Пак се разплаква и нищо не казва. Заминава брат му. И след време, по-късно разбира, че това е свят човек. Иван Рилски само му казва: „Такъв е Божият Път“. Спокойно, искрено и т.н. – но след време ще ви разкажа с подробности. Защото винаги се минава през големи мъчения – така узрява Бог, така е узрял в него.)

Еретиците минаха през страданията на Инквизицията, защото бяха Призовани: Аллах ги познаваше много добре.

Еретикът не се заблуждава никога с религия – той търси изключително Бог в себе си и в другите. Той не си губи времето с религия.

Джамията никога не може да излъже един еретик; той е познал Аллах в себе си – и затова кепенците на джамията са затворени.

(Тогавашният Ислям е настръхнал от думите на великия Ал Халладж, но той е държал на Истината – а никога на хората, на обществото или на Исляма.)

Всяко добро, направено без Бога, е семе на злото.

Еретикът познава само една джамия, една-единствена джамия – това е Чистотата, това е Чистото Сърце. Единствената Джамия – това е Чистото Сърце, това е Джамията на Аллах.

Хиляда учени не струват колкото половин Суфи.

(Обясних на едно място в София, казах: „Всички учени не могат да създадат една муха“. Забележете: една муха, една буболечка – толкова са безпомощни; но иначе, си мислят, че знаят много. След време ще ви кажа някои тайни за мухата.)

Пресей себе си, докато не остане нищо от тебе. (Значи, така да се пресееш, да не остане нищо от тебе, за да не пречиш на Бога и Бог да може да Се настани в тебе – тогава ще разбереш какво е Тайната на Живота.)

Който е изгубил Аллах, доброто му е болно – той няма Добро.

Когато злото е силно, Бог го е подкрепил, защото има идея.

Защо Бог атакува злото понякога? Защото и то трябва да се учи. Злото всякога руши – но има друго зло, което идва и разрушава него. Винаги има едно по-силно зло.

(Сещам се, преди да завърша: в София стана на въпрос за смешните афоризми – за два. Вижте една част от народа как мъдро улавя нещата:

Правилно е, дето хората гласуват за политиците, защото тези избрани политици трябва да си понесат вината. Те просто попадат там…

И другото: Политикът – първо, това една болест; първо, това е човек, който си търси белята, после той си я намира и от цялата работа си прави погрешни изводи.

Много точно, много простичко, така и трябва да е – красиво. Ние ще ги обичаме, каквито са, но в народа има нещо, което… След време ще говорим – към Нова Година, последната лекция.)

Злото може да бъде човек, а не дявол. (Забележете! Злото може да бъде самият човек. Хората питат: „Къде е Дяволът?“. Ами има го някъде – просто с образ, с говорене, с всичко. Настанил се е Дяволът…)

Открих Светилището в Мрака, а не в джамията.

Ако нямаш Любов към Бога, ти си враг на себе си и на хората. (Ако нямаш Любов към Бога, каквото и да говориш, ти си враг на себе си и на хората.)

Аллах обича всички Учения, но хората обичат само своето Учение. (Ето, отново простичко и точно: Аллах обича всички Учения, но хората обичат само своето – или само някои определени… близкото до тях.)

Любовта е голям разрушител. Ти изчезваш – това е най-прекрасното разрушение. Любовта те разрушава – ти изчезваш и остава само Прекрасният Бог.

АУМ

2 септември 2014 г.

ОШО

(Лекция 1)

ОШО

(Първа идея за размишление)

САЙ БАБА

(Лекция 2)

САЙ БАБА

(Втора идея за размишление)

БРАТ МИХАИЛ – ОМРААМ

(Лекция 3)

БРАТ МИХАИЛ – ОМРААМ

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ОШО

(Лекция 1)

Ошо е странен Мъдрец, странен Пламък. В него има много красота, много нежност и изненада; има и Мъдрост, но трябва да умееш да го видиш. Тези, които не го разбират, изгубват нещо от тази красива Мъдрост и от това веселие, от това пируване.

Какво казва Ошо:

Очите на човека са устремени към звездите, а Бог е вътре. (Тоест – накъде гледаш; въобще: трябват ли ти звезди, трябва ли ти бъдеще – Бог е вътре!)

Жената трябва да я обичаш, а не да я разбираш.

Детето не е твоя собственост. Приветствай детето като независимо същество.

Умът е енергия на лъжата. (Ето защо много се говори: „Умът трябва да бъде овладян!“. Прекрасен слуга, но лош господар.)

Смъртта не съществува, но ти я създаваш. (Това важи и за злото – същото, което е казал Христос. Няма грях – но в момента, в който направиш лоша постъпка, грехът вече е влязъл.)

Молитвата е едно от най-хубавите средства за разрушаване на егото. Егото е част от смъртта.

Умът е механизъм за създаване на нещастие.

Живей в радост даже и сред тежко болни хора. (Човек може да се радва, може да подскача даже, даже може да танцува – и с тях, и без тях.)

Блаженият човек не се нуждае от никаква религия.

Знанието е информация, а осъзнаването е трансформация.

Любовта е повече аромат, отколкото цвете.

Ако вие обичахте тотално, нямаше да има никакви въпроси.

Медитацията е състояние на яснотата, а не състояние на ума.

Да медитираш значи да се откажеш от знанията и да освободиш място на Мъдростта.

Просветлението е пълно Пробуждане, разцвет. То се състои от особен език: език от Тишина, Блаженство и Смирение.

Просветлението в човека – това е истинското Свято Писание. Просветлението е отвъд ума.

Когато посветиш себе си на Бога, Блаженството ще дойде само.

Всеки разцъфтява според своята собствена Истина.

Човекът не се нуждае от утеха, а от промяна.

Само вие може да се притечете на помощ на самите себе си.

(Вчера имах разговор с една пловдивска група, стана въпрос за бедността… Руми много точно го е казал – и аз им го казах: „Твоята бедност е твоето изобилие“. Кратък закон от Руми – много прекрасен, ясен. Бог ти е дал бедност – велик дар, за да изработиш Принципи, за да изработиш честност докрай и да може после Бог да ти даде, освен благата, и нещо повече – Себе Си. Който знае как да използва бедността, той ще царува в нея; който не знае, той няма да царува никога.)

Ако човекът трябва да се раздели с нещо, нека това да бъде собствената му глупост. (Тази раздяла е хубава.)

Мисленето ви осигурява познанието, но не ви осигурява Истината.

Чрез вяра ще получите знание, което е невежо. Религиозният казва: „Вярвайте!“. Аз казвам: „Изследвайте!“. Вярата е прекъсване на стремежа към израстване, към изследване.

Глупакът се познава по това, че напира да дава съвети. (Пълен е със съвети. Какво изпълнява – това е друг въпрос; но той пращи.)

За да сте нещастни, ви трябват: ум, мислене, тревожене и т.н. (Тези неща осигуряват нещастието.) Цял живот ще бъдете нещастни, ако не се измъкнете от собствения си ум.

Учителят е Вдъхновение, а не вяра.

Смъртта не е край на живота, а край на нещо, което вече е мъртво. Умирането е част от твоя скрит Живот.

Този, който не познава себе си, никога не може да служи – на каквото и да е.

Освобождава само тази Истина, която е станала твоя – преживяната Истина.

В продължение на векове хората, които са били Благодат, са били смятани за проклятия.

Всичко, което е велико в живота, е неразбираемо.

Светът е пълен с вярващи хора, които не се променят. Не е важна вярата, а това дали търсиш Истината.

ОШО

Продължение

(Първа идея за размишление)

Ако можеш да сътвориш Бог в себе си, тогава Той става една реалност. Ако не можеш да Го сътвориш, тогава Той е само едно предположение.

Когато изгубиш Пътя, сърцето ти вече не може да цъфти.

Нищо не се проваля така, както се проваля успехът.

Ако на Любовта не се позволи да тече, тя се превръща в страх.

Ако Любовта се появи, всички религии ще изчезнат.

Истинският човек е смирен – ето защо никое общество не може да го погълне.

Трудно е да се обичат реални хора, защото реалният човек няма да изпълнява твоите очаквания – той изпълнява очакванията на Бога.

Бог е – ти не си. Ти трябва да се осъществиш. Никой друг не може да ти даде дисциплината – ти трябва да си я разгърнеш.

Кой съм аз, че да се безпокоя?

Истината не е твое въображение; Истината е Откровение.

Само ако уважаваш Живота, ще откриеш, че е много трудно да откъснеш дори едно цвете – даже ставаш неспособен.

Истината е горчива в началото и сладка в края; но за да стигнеш до края, е нужно Търпение. Ако си нетърпелив, ще си купиш още допълнително лъжи.

Религиите не са необходими; необходимо е Чистото съзнание. Трябва да изоставиш религиозната фантастика – тя е препятствие по Пътя.

Христос е отвъд всички църкви.

В момента, в който очите ти придобиват яснота – този свят изчезва.

Кръщението е възможно само когато си готов да умреш за Бога.

Когато Любовта идва, тя носи със себе си и смъртта; защото само тогава можеш да се преродиш – няма друг начин.

Когато си готов, Бог се случва.

Избери Истината и не се тревожи много за фактите. Не ти трябват никакви факти – трябва ти Истината. Фактите са неуместни – Истината е съществена.

Истината е опасна – опасна за всички, които винаги са живели в измислени светове, в красиви лъжи и в утопии.

САЙ БАБА

(Лекция 2)

Ако търсачът се е сдобил със спокойствие на ума, това означава, че предаността му е била истинска.

Мъдрецът винаги изпреварва текущите мнения и гледните точки.

Истината е главната опора на Пълнотата.

Произходът на човека е от Волята на Вездесъщия.

Всяка духовна практика е безполезна, ако човек продължава да греши.

Познанието на Брахман (познанието на Духа) прави човека истински Свещенослужител.

Само непривързаните имат Божествена Любов.

Само Бог е вашият истински Приятел.

Няма по-висше нещо от Науката за познаване на Бога.

Вашата възраст зависи от силата на волята.

Животът става спокоен и безопасен, когато човек очисти напълно говора си – начина на говорене.

Истинската Любов означава Любовта на Бога.

Мъдростта идва само тогава, когато работата се превръща в Поклонение. (Работата е огромна чест, дарена чест. Не просто ходиш на работа – това е служене, това е Поклонение.)

В Покоя няма ум, няма мисловни неща. Покоят означава Чистота на съзнанието.

Мъдреците са дарени с правото да предават Истината.

Глупаво е да се оправя светът – оправѝ себе си!

Ом е венецът на всички молитви. Само молитвата може да изкупи греховете и да спаси човека от старите проклятия.

Когато Волята на Бога се съединява с човека, се постигат големи резултати.

Само Пътят на Истината дарява процъфтяване.

Вътре във вас трябва да бъде Божието Име, а отвън – практиката на Истината.

Истинското познание също е Брахман, също е Дух.

Това, което наричаме „зло“, е резултат на погрешното виждане.

Името на Бога може да превърне демоничния характер в нектар.

Смирението, освен смирение, е и Мир.

Работата е мисията на човека.

Пътят на Мъдростта не е достъпен за всички; той е достъпен за един на милиони.

Бог живее заедно и винаги със Своя предан служител.

Притежаващият Покоя има всичко; Покоят означава всичко.

Капиталът за достигането на целите е молитвата.

Покоят може да се извоюва само с контрол. (Значи, многобройни упражнения в контрол.)

Истината е синоним и носител на Блаженство.

От Духа е възникнал огънят.

Когато Мъдреците са се потапяли в Реалността, са се появили Свещените Писания.

Духовната Мъдрост се намира във всеобщото Начало и Единство.

Ако тялото се движи, считат го за живо – обаче то е мъртво. (Движи се Душата.)

Безсмислено е да се покланяте на Бога, ако не следвате Неговия Път. (Правилния Път.)

Правилното поведение се ражда единствено от Истината.

Внимателно се вглеждайте в това: кой управлява вашето сърце!

Другите хора могат да ви ненавиждат, но вие не трябва да мразите другите.

(Сещам се за Золайра, догодина ще ви запозная с нея – великата египетска Суфи, най-великата жена Суфи; казва: „Ако искаш да унищожиш врага си, помогни му“. Кратко и ясно, такъв е нейният стил. Ако искаш да унищожиш врага си, помогни му.)

Всяка сутрин се събуждай от сън, сякаш се събуждаш от смърт.

Служенето може да се извършва и с добрата дума.

Повтарянето на молитви извежда ума от лошите вируси.

Ако правите медитация, а нямате правилни отношения към съществата – това е само една игра на ума.

САЙ БАБА

Продължение

(Втора идея за размишление)

Дълбоката вътрешна Тишина е освобождаване от ума.

Човек може да утвърди Тишината и уединението и в много шумна улица. (Значи, шумната улица не е проблем – проблемът си ти, ако не можеш да изработваш Тишина в себе си. Примерно: представете си, че пред блока ви бучи един трактор три дена. Казвам пряко: това е нещо много приятно, ще ви го обясня. То е повече от приятно, ама няма да се спирам тука да го тълкувам… Вкарваш го в Третото си око, вкарваш една молитва и си представяш, че е Слънце. Този шум ще ти донесе такава радост, такива Слънца, такъв ритъм, че след време може да искаш и да кажеш: „А бе, защо спряха и само три дена работиха!“. Говоря за подход, който променя вас, а не другите.)

Нито един човек не се ражда и не живее заради друг; всичко е Живот за Бога. Нищо не може да стане против Неговата Воля.

Твърдата Вяра в Него вселява увереност и безопасност.

Да губиш вяра в Бога, защото е умрял твой близък, е глупаво. Той просто е пролежал в затвора своя срок и е излязъл. Как можеш да плачеш за загуба, когато той е отишъл на почивка?

Човек, вървящ по Духовния Път, не допуска такива действия като: караници, неумение да се владее, огорчения, оскърбления, гняв, безпокойства. (Става въпрос за безпокойства при всякакви случаи: жажда, глад и т.н.; недостатъчно средства и сън.)

Верният Път за достигането на Бога преминава през контрола на ума. Безконтролният ум е главният твой враг.

Гледайте на жената като на оказано към вас доверие – защото после ще се разплащате с Бога.

Знанието за Бога учи човека да се утвърди в Истината.

Не вярвайте в случайността. Всичко, което се случва, е тайно приготвено от случайността и от Бог за вас.

Когато егото е действало в миналите прераждания, се е образувало демоничното съзнание.

Чистата Любов е самото образование – няма друго образование.

Правилното действие е Бог.

Твоят враг е в тебе, а не отвън.

Който жадува за удоволствия, той никога не е способен да се учи. (Значи, тука въобще не се говори за ученичество и за някакъв Път.)

Изберете трудния Път на самореализацията.

Ако човек не придобие Търпението, той става потърпевш.

Науката и техниката могат да дадат удобства, но само Духовността дарява Покой и Блаженство.

Желанието е вълнолом, алчността е водовъртеж, гордостта е пропаст, привързаността е лавина – а егоизмът е вулкан.

Този, който е наситен с Чистота, може да вижда Образа на Бога в себе си.

БРАТ МИХАИЛ – ОМРААМ

(Лекция 3)

Онзи, който умее да чака, един ден Господ ще му каже: „Ето, имам нещо за тебе“.

Тайната на Живота – това е качеството на вашето поведение.

Този, който се моли на Бога, а отказва да се раздели със стария си живот – той просто си губи времето.

Нима тъмните същества сами могат да си създадат живота или да го получат от друго място – освен от Бога?

Докоснете един камък с обич – и той вече няма да е същият.

Главното е непрестанно да полагате усилия. (Значи, в случая няма значение дали правите грешки – непрестанно да полагате усилия. По-късно ще разберете, че тези грешки упътват към Истината, упътват към Светлината – и те са необходима част от развитието на Душата.)

Когато се научите да работите правилно, няма да има карма. Насочвайки нашите действия към една Божествена цел, ние няма да предизвикаме кармата, а ще предизвикаме Дихармата, т.е. Милостта на Бога.

Когато се появят аномалиите, винаги трябва да търсите причините в себе си, а не в Учението или някъде другаде.

Вие не забелязвате, че целият ви живот е основан върху неща, които не виждате. Само Невидимият свят съществува – всичко останало е под съмнение. (Вие сте чували: „Не вярвам, защото не виждам“. Ами аз казвам: „Ти и вятъра не го виждаш – като стане ураган, тогава ли ще го видиш! Ами и сърцето си не си видял…“ и т.н., и т.н. – елементарно.)

Небето не ви иска мнението – и вие имате това, което сте заслужили.

Ако не действаме чисто, каквито и познания да трупаме, те няма да ни преобразят.

Когато срещнете човек, който обърква живота ви, това вече е било подготвено отдавна – вие сте посели семето.

Закони верни и истинни – това е Съдбата.

Ако нямате време за Светлината, ще имате време за тъмнината.

Колко хора, според вас, са способни да обичат истински? (Брат Михаил казва това, защото много хора търсят истинската Любов; ами как така, като ти не си в нея, очакваш?! Разбира се, ще се събереш с един човек – ти ще му изпратиш един куп паразити, които си ги трупал. Той ще ти даде своите – и ще започне една дружба, едно приятелство!… След време ще ви говоря за паразитите.)

Нисшата природа, това е един цял народ, който живее вътре във вас – това е армия. (Значи, всеки първо трябва да се справи със своята армия – после да иска да помага на другите.)

Никога не мислете, че онова, което ви се случва, е несправедливо и някак си лишено от смисъл – защото Бог грешка не прави!

Трудността се състои в това: как да увлечем след себе си цялото това огромно вътрешно население. (Става въпрос за многобройни паразити, вируси, дяволи, демони и т.н.; и когато пък ние ги подкрепяме, армията се увеличава.) В нас, разбира се, живеят и Духовни Същества – но освен това: многобройни животни, влечуги, диви зверове, птици, добитък многоброен – цял зверилник. (Наистина, вътре в човека е огромна джунгла. Въпросът не е в това – а как стъпваш, как влизаш в джунглата… В Африка казват: „Ако обикнеш джунглата и стъпиш в нея, тя ти става приятел, лекар и т.н. Ако не обичаш джунглата, всяка крачка е опасност“.) В човека са струпани и всичките му предци (значи, това продължава – армията е огромна) – всичките му предци, предшественици, поколения… Човекът ги назовава с абстрактната дума „наследственост“. Да, в действителност, това са съвсем живи създания, многобройни, които го обичат, мразят, дърпат го в най-различни многобройни посоки: и благотворни, и пагубни – зависи какво ще избере човекът. Човекът е съвкупност от множество същества, които носи в себе си, и най-често не знае кои са те и какво искат да постигнат те в него и чрез него. (Нито те знаят, нито той – това е лошият вариант; има и хубав.) Ако работим върху себе си, ние съдействаме на цели поколения да се променят, на много Висши Същества да ни учат и да ни видоизменят.

Хората в света са заети взаимно да се въвличат в пагубни пътища.

Ако една способност не я посветиш на Бога, ти постепенно започваш да я губиш. (Значи, ако тази способност е за хората или за някакви други неща: за държавата, за света и т.н. – неща, които не съществуват реално, защото всеки ден могат да изчезнат – ако не е посветена на Бога, постепенно започваш да губиш.)

Спасението е не в угризенията, а в работата.

Не усилията ви уморяват; това, което ви уморява, е склонността да отваряте ума и сърцето си за мрачни и тежки мисли и чувства. Как да не сме уморени, след като сами на себе си сме в тежест?

Небето никога не счита за важни успехите, а единствено усилията. (Важни са усилията, а не успехите.)

Ако не постигате онова, което желаете, то е, защото още не е дошъл Божественият момент за това, т.е. истинският момент.

БРАТ МИХАИЛ – ОМРААМ

Продължение

(Трета идея за размишление)

Истинската Любов е самодостатъчна.

Фалшивото мислене – ето кое е съсипването на човека.

Докато не се изпълним с Бога, дотогава други същества ще мислят чрез нас и ще разполагат с нас.

Това, което зависи от вас, са усилията. Успехите не зависят от хората.

Това, което се иска от всеки човек, е да промени поне едно създание на Земята – и това създание е самият той.

Всичко е в интензивността на молитвата.

Търсенето на Бога е продължително и изисква голяма настойчивост.

Не искайте нито наука, нито доброта, нито здраве, нито щастие – искайте единствено Бог. Всичко друго после ще се подреди правилно.

Предпочитайте моралните качества пред каквито и да е таланти. (Значи, талантът е на заден план пред Чистотата и моралните качества.)

Човечеството ще стане по-добро, но след хилядолетия на катастрофи и големи страдания. (Аз ги наричам Велики дарове – след време ще говорим специално за това.)

Животът е неумолим – и той нанася удари на всички, които не искат да знаят и да уважават Божествените Закони.

Сам Бог стои зад нашите изпитания, за да ни обучава.

Хората търсят нещо ново, нещо оригинално – но не и Истината.

Това, което си посял, после ще го срещнеш по своя път.

Никакъв успех и никакво материално състояние не могат да дадат Смисъла на живота, защото Смисълът е нематериален. (Поначало Смисълът не се намира в този свят, нито в Другия свят – Смисълът е в Бога. Когато влезеш в Единство с Бога, никога няма да питаш: „Какъв е смисълът?“.)

Който се възмущава от съдбата си, то Божествената Справедливост ще го накаже двойно. (В това отношение, най-лошото нещо, според Учителя, е недоволният човек. Казва: На такъв човек цялата Вселена да му дадеш (не говорим за света!) – цялата Вселена да му дадеш, той остава недоволен. Така ще бъде – изгубил е нещо съществено. А иначе, според Учителя е много просто да се справиш с недоволството си, ако почнеш да му говориш по Божествения начин, както казва Учителя – с произношение, красиво, насаме, с ударение: „О, недоволство, колко си красиво!“. То ще почне да се чуди какво прави в тебе. След време ще каже: „Тука нямам място в този човек, нещо ми стана тясно“ и т.н.)

Този, който е избрал да работи по Закона на Любовта, няма да страда от закона на справедливостта. (Искам да кажа: Любовта е по-дълбока от справедливостта. Ако искаш да надраснеш справедливостта, влез в Любовта – и тя ще ти даде съвсем друг поглед за справедливостта; иначе, ще си въобразяваш справедливост.)

Да изоставиш кръста си значи да изоставиш своята нисша природа. Всеки трябва да разпъне на кръст своето его – своята нисша природа, своето собствено зло.

Невидимият свят прави хората алкохолици. (Някои се чудят защо хората пият – и на въпроса „Трябва ли да има кръчми?“ (за малко се отклонявам), Учителя отговаря: „Да“. Защото тези хора, ако почнат да мислят, ще направят много повече престъпления. И Учителя казва: „Те пият, за да не мислят“. Те пак мислят някак си, но престъпленията стават десет пъти по-малко. Отговорът е: „Кръчми трябва да има“. Говорим за кръчмите в този свят. Много невидими същества (астрални) пият в човека, казва Учителя – човекът плаща сметката. Те му използват хранопровода, пият… Някой път пият на групи.)

Невидимият свят прави хората алкохолици, за да намали голямата разрушителна сила в тях. И така, чрез алкохола, Невидимият свят ги приспива за много по-големите разрушения, които ние не виждаме. (Така че, ако видите един алкохолик, порадвайте му се – има нещо приятно.)

Който е лишен от Смирение, няма да види същественото и главното в живота.

Когато Кармата влезе в действие, влязло е Божието Правосъдие.

Сега се изработва твоето следващо прераждане; и затова бъди много буден, за да живееш Духовен живот и след време да имаш чисто посяване. За да живееш Духовен живот, не е необходимо да си устроен материално – защото материалният живот никога не може да се устрои напълно.

Аз съм ви споменавал – Учителя казва, че гробищата са пълни с осигурени хора. От осем хиляди години и повече – наситено е с осигурени хора. И казвал съм ви, че няма нахранен крокодил. Това е винаги гладно същество: и като умре, пак е гладен – и като е жив, пак е гладен. Има такива милиардери, които ги наричам „богати бедняци“.

На Голгота изразът „Свърши се!“ е необикновено велик израз. И това изречение означава, че се заражда една нова, ослепителна Вселена – съвсем друга Вселена. Семето беше посято. Тайнствената Жертва на Любовта беше посята. В това е Величието на Христос.

АУМ

7 октомври 2014 г.

ЗЛОТО

(Лекция 1)

ЗЛОТО

(Първа идея за размишление)

САТАНА

(Лекция 2)

ДЕМОНИТЕ

(Втора идея за размишление)

ДЯВОЛЪТ

(Лекция 3)

ЛЪЖАТА

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ЗЛОТО

(Лекция 1)

Защо говорим за него? Защото, който го разбере правилно, ще намери и правилния си Път към Бога – дълбоко правилно разбиране.

Злото в света и във Вселената е допуснато от Бога, защото след разрушаването Бог пресъздава и възкресява съществата. Защото има Зло, при което няма нито Възкресение, нито възраждане, нито прераждане. Това Зло е отстранено от Бога, а е допуснато онова, което лекува човешкото добро и сътвореността. Допуснатото зло е добро; именно затова Бог е Любов – защото е вътре във Великата Воля на Бога. Другото не е Негова Воля, но това зло е в Неговата Воля. Това зло е едно особено прикритие на Бога – то е прикрита Любов, прикрит Негов Замисъл, докато всичко узрее и се роди; и тогава хората ще разберат наистина, че Бог е Любов – защото тогава ще се роди истинското Добро, т.е. не човешкото, а истинското. Затова Учителя казва във втория том на В Храма на Учителя: „Ако сте станали много добри, ще се отдалечите от Мене. Трябва да станете Истинни, да влезете в истинското Добро“.

Когато се дойде до истинското Добро, тогава хората чак ще разберат Бога и ще Го славят, защото Той ще бъде разбран.

Ако злото изчезне от този свят, нямаше да има никакъв шанс за истинското Добро, то нямаше да може да се развие и да се разгърне. Злото не може да бъде там, където е наситено с Бог. Ако вярваш, че злото е реалност, то започва да съществува чрез своята нереалност – а ти го привличаш, защото си изоставил Бога, т.е. истинската Реалност си изоставил и я заместваш с друга. Злото може да загуби реалността си само чрез Силата на Бога, ако живееш вътре в системата на Бога.

Ако Бог се задвижи, всяко зло изчезва. Въпросът е дали ти можеш да Го задвижиш в себе си. Ако Бог мълчи, това значи, че Той не иска да действа. (Говорим за земетресения всякакви и древния потоп, за който Учителя казва, че това е било велико водно кръщение.) Защото има работа, има поучения.

„Злото, което прави Дяволът, е едно благословение за света – казва Учителя. – Доброто, което правят Ангелите, е едно благословение за тях. Единственото зло, което не е благословено, това е човешкото зло.“ Злото на Дявола е благословено, на Ангелите доброто е благословено, но човешкото зло – там няма благословение.

В Божествения порядък е, когато Дяволът прави зло: това е негова цел, негова задача. (Даже мога да кажа: ако не прави зло, горко му!) В Божествения порядък е, когато Дяволът прави зло, но когато човекът прави зло, това не е в Божествения порядък. Ето защо човекът има карма – Дяволът няма карма.

Злото също има вяра, но неговата грешка е, че то вярва в абсурдни неща. Злото е една необходимост, за да познаеш Бог в себе си – и то отвътре. Не да Го търсиш някъде, а отвътре.

„Не се бори със злото – казва Учителя – а се съедини с Бога.“ Значи, не борба със злото, а търсѝ начини да се съединиш с Бога. В Бог злото губи своята власт. Целта на сътворяването на злото е изявлението на Великото Божествено Единство – да търсиш това Единство и да го постигнеш в себе си. Злото е създадено като преграда, защото Бог е искал да го победим – но заедно с Него.

Сещам се за една атлантска поговорка, която казва: „Ако Мъдрият ти прави преграда, ако ти прави препятствие – това е тайна услуга“. Няма значение дали ще разбереш – то е услуга.

Злото оплита човека чрез човека, чрез неговите неразумни желания.

Заплахата срещу човека, това е злото, скрито вътре в него – не външното зло, а онова, скрито вътре в него.

Енергията на злото расте чрез невежество, чрез борба, съпротива, омраза и т.н.

Когато ще говорим след време за Айкидо, Морихей5 казва: „Който не се съпротивлява, никога не може да бъде победен от злото“. Злото е толкоз слабо, че се побеждава без борба – но трябва да си буден и да знаеш как да действаш; защото в мекотата, казва Морихей, злото няма метод срещу мекотата – там винаги увисва. Но ти трябва да си я изработил като Принцип, като нещо, което разрушава и най-големите прегради. Такова нещо е мекотата.

Докато твоята любов не е станала истинска, това означава, че тя не е преодоляла злото – а това означава, че ти въобще не можеш да служиш на Бога. Смешно е да говориш за мисия и т.н.

Всеки човек, който обсебва друг човек, без значение дали това е човешка любов, или омраза, трябва да знае, че за него се прилепва тъмният меч на строгата Карма – тъмният меч на строгата Карма!

Грехопадението е особен дар за земните. Ще обясня. Грехът спасява хората от един много по-голям и скрит вътрешен, психически взрив. Този грях е слабост, но – казва Учителя – и спасение. Докато при другото Зло – там за спасение не може да се говори. То е тотален унищожител; то е Четирите шестици, за които не се говори. Това грехопадение, това зло е спасител на човечеството – но при едно условие: ако човекът се предаде в Божиите Ръце. Ако си умува, това е негова работа, но ако се предаде в Божиите Ръце, тогава това зло става спасител и поучител. Защо? Защото сам Бог работи тайно в това зло. Даже това зло не знае как работи Бог. Но Бог работи тайно в него и спасява човека чрез преживявания и опит; защото Бог иска да израсне заедно с човека, а не човекът да чака някога да дойде Бог. Бог е завързал тайното Зло в Себе Си – и това Зло не може да работи. В него има нещо тотално непоправимо, затова то е заключено. То е останало за далечно бъдеще; но в Сатана Бог работи – и не само работи, но спасява и осветява. Има зло от миналото; има Зло от Древността. Злото от миналото е паднало чрез грехопадение – гордост, завист; и това е малкото зло. Но Злото от Древността – това е друго Зло. То е паднало по друга причина: то е посегнало на Тайната на Бога, на ядрото на Бога и на Тайната на Живота. То е поискало да разруши Тайната на Живота и така това Зло жестоко се е самонаказало, защото е поискало абсолютно невъзможното. Злото още от Древността е било създадено за изпитание на най-висшите Същества – Боговете. Но даже и те се оказали неподготвени за него. А то било страж на Тайната на Живота – те не знаели това.

Злото е изпитание и за най-висшите, и за най-нисшите същества. За висшите – за да се провери дали те могат да се срещнат с Лицето на Истината и да издържат; а за нисшите – дали ще имат тотално Послушание, което е при Христос: Послушание до смърт, а не някакво послушание на Бога. Тези, които не са издържали изпитанието на Истината, те са станали зло и са започнали да виждат злото като зло: погледът им е видоизменен и те го виждат: и там, където го няма – и там, където го има. Злото е скритото Лице на Истината, за което не сме готови.

ЗЛОТО

Продължение

(Първа идея за размишление)

Злото ще изчезне тогава, когато Бог Се съгради в човека. Злото е създаден Замисъл, за да бъде изпитание за Истината в човека. Докато злото работи, човекът е в развитие; ако злото не работеше, човекът нямаше да има шансове.

Всеки трябва да премине през мрачните страдания на злото, за да открие себе си и Чистия си Път. Злото се превръща в зло, когато го избереш за свой път – тогава вече то става наказание.

Човек, който е способен и на най-малкото зло, той не е годен за реално развитие. Тука ви говоря за микроскопично зло, даже и малка обида. Тебе може да те обиждат – ако си ученик, ти нямаш право да обиждаш. Ти трябва да действаш така, както е описано в новата книга, която издадохме. Ще я видите, една от най-силните книги за Подхода: как да действаш при всякакви ситуации, тежки ситуации – методи от Учителя. Една от най-хубавите книги!6

Когато човекът е допуснал злото да живее в него, той се е самоосъдил. Свободата не е истинска, ако не може да бъде нарушена – а злото се е родило от поредица нарушения; и така, то ще се учи и ще се изкупва дълго време. Свободата съдържа в себе си и възможност за зло, така е създадена; но едновременно – и за поучение. Значи, хем е създадена за зло и хем – за поучение. Злото е допуснато от Бога, защото то ще се окаже най-важният опит в цялата Вселена. Злото е живот, който се е обърнал против самия себе си. Бог не е склонен към злото, но Той го е включил в Своя План и го ръководи за Своите цели – няма значение какво одобряват хората. Бог го ръководи за Своите цели. Не може да съществува съвършена Вселена, ако не съществува Свободата, включваща и правене на зло.

Ще обясня. Без Свобода не може да се извърши истинско Добро. Това Добро може да се извърши само от свободни, съзнателни същества, които чрез свободен избор избират Абсолютното Добро. А не както е при Ангелите: по необходимост – това не е истинско Добро. Човекът трябва да мине през по-дълбок опит. Свободата е тази, която е направила греха възможен; но не можем да кажем, че тя е зло, защото тя е велик дар във Вселената, от който ще израснат съществата – но чрез опит. Ако ти живееш в Бога, място за зло и за дявол няма; но пита се: къде живееш ти?

Злото – това е неуспех в търсенето на Бога; това са онези усилия, които са стигнали донякъде и са спрели. Злото – това е просто неправилното търсене. Злото е просто отсъствие на Реалността; в него има нещо като „празно място“. Ако това място бъде запълнено с Реалност, с Бог, то няма да е зло – злото вече няма да го има. Но в човека има празно място.

Злото е ограбена реалност, с цел да се развием до истинската Добродетел, за да не бъдем разрушени. Не лицемерната „добродетел“, за която Ислямът казва – за тези големи благодеяния човешки: „Те са лицемерие“.

Ако хората живееха в Бога, злото би умряло; но хората не са осъзнати за Бога.

Преди време един стар човек (водеше се разумен) казва:

– Не вярвам в Бога, вярвам в природата.

Голямо падение! Не можах да му го обясня, но му казах само едно-две изречения:

– Значи, вярваш в природата, нали – във вятъра, реките?

– Да.

– А да ми кажеш: дали вятърът и реките са създали пчелата?

Мълчание.

– Твоя работа!

Неразумността на човека се превръща в негова съдба – а човекът си мисли, че злото е виновно. Не. Виновна е твоята собствена неразумност, срещу която трябва да се опълчиш.

Казвам: Дълбокото разбиране на нещата е провал за злото и за неговите планове. Победата над злото изисква Живот в Бога.

САТАНА

(Лекция 2)

Първо: Сатана е Тайна на Бога, Тайна от Великата Неделимост на Бога. Сатана никога не е бил противник на Бога – по простата причина че Бог няма противници и никога няма да има. Той е нещо Абсолютно. Абсолютното не може да има противник. Чрез Сатана и злото, чрез Скритостта Си, Бог ще преобрази цялата Вселена – независимо какво мислят хората и философите.

Да виждаш в Сатана и в злото скрития Бог – това е Тайна Наука, това е позволение; а да виждаш Замисъла Му – това е Откровение.

Сам Бог в Древния Си Замисъл е предвидил абсолютно всичко от самото начало. Защо? Защото Бог е преди началото.

Сещам се, на едно място в Храма7 Учителя казва: „Аз познавам всички древни цивилизации, но те не Ме познават“. Просто, ясно – така говори Учителя.

В Бог има скрита и постоянна власт над Сатана – постоянна. Сатанинското зло действа като разрушаване, но не като унищожаване. Това означава, че разрушаването движи измененията – оттам идват преражданията.

Думата прераждане при Учителя означава пре-ра – да преработиш миналото си; понеже за един живот не можеш да изпълниш библейския закон: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец“. Никой за един живот не може да изпълни това Съвършенство, това Велико Единство – затова има много прераждания. И разбира се, ако вървиш искрено и упорито в този Път, идва един момент на Единство и Съвършенство вътре в Него – не без Него, а вътре в Него.

Това сатанинско зло е благословено, защото Бог прониква в него; а в другото – Тайното Зло – Бог не е пожелал да прониква. Не е пожелал и затова това Зло е неосветено, то е дълбок Мрак, неосветен Мрак – нещо, което се е самонаказало за милиони години. Става въпрос за паднали не Високи Същества, а Богове, които са били предупредени.

Сатана е зло от Йерархиите, от Херувимите; а Тайното Зло е от по-високо място – от расата на Бархишадите, расата на Боговете.

Сатана е само паднала Йерархия, а не Изначален Дух от Боговете. Сатана се движи по Космическите Закони на Бога – и той е Служител, и то таен Светъл Служител; прикрит е, но той е таен Светъл Служител. Докато Тайното Зло отрича тотално Божиите Закони: тотално отричане на Истината – и затова то е самонаказано жестоко. В Събранията на Бога, чували сте, в Библията се казва, че дори и Ангелите не виждат Сатана; там той е преобразен Светъл Дух и затова в едно от Посланията на Павел8 е казано: „И не е чудно, че сам Сатана се преобразява в Светъл Ангел“. Ако Бог позволи на Ангелите, ще го видят; ако Бог позволи на Мъдреца и на Посветения, ще го види; ако не позволи, няма да го види.

Който е отхвърлил Бога, той ще бъде атакуван и победен от заблужденията на Сатана. Сатана и дяволите провалят човека с полуистини, на които човекът държи. Защо? За да се научи човекът да търси цялата Истина. Но ако ти сложиш Бог на първо място в живота си, Бог ще се погрижи за Сатана, за всички дяволи и всички видове заблуждения и илюзии. Зависи как поставяш Бог – на кое място Го поставяш в живота си, в своето тотално ежедневие. Затова Учителя казва (това го изнесох и в София): „Никога не поставяй между себе си и Бога държавата“. Няма никаква държава тука, никакъв компромис! Имал съм такива преживявания с държавата и с Държавна сигурност – никакво поставяне, никакво изместване, за да може Бог да действа както трябва; и Той ги разпиля, но няма да обяснявам.

Но ако ти сложиш Бог на първо място в живота си, Той има грижа вече за всичко – само че постепенно. Бог няма да ти помогне бързо, защото иска да узрееш – както Слънцето не изгрява изведнъж: постепенно, това е методът на Бялото Братство.

Сатана – това е едно мощно Божие проклятие срещу всичко неразумно; не срещу разумния човек и Мъдреца, и търсача на Истината – срещу всичко неразумно. Всяко твое неразумно желание е твоят Сатана.

Гневът на Сатана върху човека е самият Божий гняв, защото сам Бог иска да се пробудиш – и това всъщност е скритата Му Милост. Чрез Сатана Бог отделя всички недостойни от Себе Си – те влизат в неговата система.

Ще обясня нещо: когато човек умира, умира по два начина: при всички положения влиза в Бога, но ако е в злото, влиза в другата част на Бога, т.е. в Сатана. Едните отиват при Бога, другите отиват в другата Му част – Сатана. Но всички, така или иначе, отиват в Бога. А тези, които са в Сатана, ще чакат условия за развитие.

Бог отстранява всички недостойни чрез Сатана, за да получат поучение. Ако мразиш Сатана, ти му придаваш сила; ако смяташ, че е враг, ти го храниш със сила. Единственият метод е: Спри да мислиш за него, забрави го; мисли единствено за Бога. Старай се да бъдеш съсредоточен в Бога, защото в Бог угасва всяко зло и всеки Сатана. Казано на езика на Суфи: Помнѝ само Единствения – и това е всичко. „Това, което помниш най-много – това е твоята съдба“ – казват Суфи. Това, което помниш най-много! Затова и Библията казва: „Постоянно се молете!“. И затова казвам:

Помнѝ само Бога, и ще имаш Божествена съдба – т.е. Живот в Бога, а не в света. Живот в Бога!

Ибн Араби, за когото ще говорим другата година, казва: „В началото вдъхновението ми дойде само на гости, но ме отвлече завинаги“. Това е посяване; това е Път; това е Отдаденост. Разбира се, Бог не може във всички да влезе… Но след време ще говорим за него и за Учението за Вдъхновението.

Сатана не се страхува никога от християни, никакви окултисти и йоги. Той най-много се страхува от Синове Божии, най-много се страхува от Чисти Същества – те са опасност за всички негови планове. А християните – те са му една огромна радост. Сатана има страх от истинската Чистота, а въображаемата чистота много го радва. Въображаемата чистота е лицемерна, тя е неговата радост. И макар че за света Сатана си остава зло и отрицателно същество, то така изглежда – но това не е така в скрития свят. Сатана си остава благословеното зло – и от него съществата ще пострадат, но и от това страдание ще израснат в Бога; от тука идват многобройните страдания.

(Казвал съм: и при мен са идвали много хора и продължават да идват. Скоро една сестра, като ми каза, че има тежки страдания, ѝ отговорих, че наистина много се радвам, ама много! Ако ми беше заявила, че е щастлива, щях да я съжалявам.)

Това означава, че Сатана – това е скрито подадената Божия Ръка; защото, рано или късно, след страданията ще има завръщане в Бога. Недостойните и неузрелите за Вечния Живот, които Сатана е изгонил за известно време, имат шанс да се завърнат – и това е Благата вест, чрез Сатана. Сатана е Благата вест. Чрез него те ще се завърнат, но чрез многобройни страдания. Но има и демони, които ще бъдат милиони години в Неосветения Мрак – то е Божия работа какво ще прави с тях.

ДЕМОНИТЕ

(Втора идея за размишление)

Те искат най-много да владеят отвътре, защото чувстват, че външното влияние е нещо слабо. Дяволите са свързани с неразумните желания в човека, а демоните са свързани с безумните, упорити желания. Храната, която внася най-много демони в човека, е свинското месо. Свинете са паднали демони, така както мухите са паднали упорити, нахални същества. Демоните влизат в човека най-вече чрез лъжата – главната врата за тях. При другите грехове влизат дяволите. Но там, където има лъжа, това е най-коварното нещо – затова накрая ще говорим за лъжата. Най-много влизат чрез лъжата. Почнеш ли да допускаш често лъжи в живота си, ти се населяваш с демони. Казвал съм: имаш право да премълчаваш Истината и да говориш Истината, но пази се от твоята уста да излиза лъжа. Демоните предпочитат да обсебват хора, които населяват пусти места; но самите демони обичат пусти места, защото за тях това е едно мъчение и някой път те искат да избягат и търсят пусти хора, празни хора. Демоните нямат физически тела и затова си търсят физически тела – понеже им трябва храна, т.е. енергия; трябват им слабости, защото слабостта е като един отворен, течащ кран – може да пие енергия колкото си иска. Демоните могат да съществуват и без тяло, но енергия им трябва. Демоните могат да си говорят чрез хората. Ако хората се карат чрез дяволите, то чрез демоните стават големи, гневни побои, коварни побои – защото гневът е неизгаснал вулкан, демонична сила. Демоните имат особен дисбаланс на енергията – те нямат обновяване с Тайната на Живота и на Бога; оттам имат огромен дисбаланс: те са загубили енергията и за да оцеляват, трябва да се вселяват и да крадат енергия. Да те обсеби дявол е щастие в сравнение с това да те обсеби демон. Демоните са същества на една голяма празнота – особено им е тежко, когато останат сами със себе си. Те предпочитат какво ли не… Библията казва даже – демоните искат: „Изпрати ни в свинете!“9, къде ли не, само да има някакво тяло, някаква енергия, някаква храна. Иначе, гладът и самотата при тях са ужасни; защото това е все пак някакъв живот, а не онази древна, опустошаваща самота. Демоните знаят дали човекът живее в Истината, или не – никой човек не може да ги излъже. Често демоните искат разрешение да сторят по-голямо зло на човека, отколкото трябва, но Бог ги възпира; но когато се случи те да сторят зло, Бог работи и го превръща в Добро. Разбира се, демоните биват посрамени от своето зло и съжаляват, че са вложили толкова много енергия и всичко е отишло напразно – но така действа Бог.

Демоните не могат да проникват в Душа, която има силен ежедневен стремеж към Бога. Този стремеж се явява за тях голяма преграда. Там, където има силна омраза и няма прощаване, демоните градят своята опора, своята крепост. Когато простиш, крепостта се разрушава.

Демоните са се отказали от постоянното лъжене в името на една по-голяма лъжа. Понеже при постоянното лъжене стават много видими, много уязвими и разбираеми – затова от време на време говорят полуистини, за да могат след време да заробят човека.

Усърдната и постоянна молитва е придобиване на истинска власт над демоните – затова говоря за хиляди и милиони формули, съблюдавани с Истинолюбие, съхраняване на думите и чисти постъпки. Доколкото можеш – грешките не са важни; важно е тези усилия никога да не спират.

ДЯВОЛЪТ

(Лекция 3)

Чрез Дявола в себе си човекът трябва да види и разбере себе си. Бог е Слово, Сила и Мъдрост, а Дяволът е само илюзорна енергия, която служи на тази Сила. Дяволът се храни от човешки слабости. Той е реална нереалност, т.е. действаща силна илюзия заради целите на Бога. Значи, някой път може да бъдеш заплашен от някой голям страх, пък да няма никой и да трепериш. Бог действа, защото иска да си направиш някои изводи, защото този страх може да стане опасност. Той може да се усили до такава степен, че да парализира твоята воля. Защото страхът има такава сила: ако ти не избереш Правия Път – да бъде парализирана твоята воля. Така Бог гони определени цели, за да спаси човека чрез тази негова илюзия. Всички, които се опитват да се борят с Дявола със собствените си сили, пропадат.

Който няма отношение към Истината, в него бавно израстват тъмните сили и Дяволът – той няма избор. Слабостите са енергии, а Чистотата е Сила. Не е лесно да се овладее Дяволът, защото Чистият Път е много дълъг.

Учителя казва: „По-трудолюбиво същество от Дявола няма“. И казва: „Дяволът е най-трудолюбивото същество“. Даже и Христос се е изморявал. Разбирате ли за какво става въпрос? Дяволът е най-трудолюбивото същество! Той тича от сутрин до вечер, казва Учителя, по работа. Няма никога почивен ден. Това е образец на усилена дейност. Докато човек от време на време може да си почине малко в молитви или в някаква почивка, за Дявола няма почивка. Той трябва да накара всички да израснат и да се върнат в Бога.

И Учителя казва още: „Дяволът си върши много добре работата. Аз му харесвам една добра черта – много е прилежен. Ако го изпъдиш от вратата, влиза през комина; ако го изпъдиш от комина, влиза през някоя малка дупчица или през прозореца и пак ще дойде и ще ти каже: „Добър ден. Как сте?“. Той е много учтив и много слаб“. Дяволът, като направи грешка, смята, че е направил добро; а като направи добро, смята, че е направил голяма грешка, и почва да се мъчи. (То е както добрият човек, като направи зло, се мъчи – тука е обратното.) Доброто стяга сърцето му и той почва да съжалява. Понякога, казва Учителя, даже плаче. Доброто го измъчва, отнета му е тази природа. Сякаш той се е завързал; сякаш е бил излъган; сякаш е влязъл в капан. Често дяволската реч прилича на културна реч, защото Дяволът е най-големият майстор в замаскирането. Всички хора, които дават големи обещания и много обещания, това са хора със слаба воля – запомнете! Не искам да говоря за политиците; всички обещания са страшно невежество – наред. Говоря без изключение; защото Той – Бог – изпълнява нещата. Никога човек не може да обещае нещо, което е в Ръцете на Бога – което е огромно лицемерие.

Дяволът обича много празните дискусии. Сега настават времена на огромни диалози, дискусии, спорове, където хората мислят, че нещо се решава – Дяволът работи.

Човешката реч и дяволската реч са голяма кармична пропаст. Често устата не принадлежи на човека – и затова от устата може да излети силен дявол, голяма злоба, даже и демон; дори устата може да бъде заблудена – както и очите, както и ушите.

Що е Дяволът? Учителя казва: „Дяволът е онази силна Воля на Бога, която покорява и превъзхожда злата и грубата воля на човека“ – т.е. на всеки майстор на злото ще се намери по-голям майстор. На най-голямата акула ще се намери друга акула, която да я унищожи. Винаги има нещо по-голямо, защото Бог влиза в другото и го прави по-силно.

Дяволът работи усърдно и сред вярващи, и сред невярващи. Вярващите не му пречат. Дяволът не е враг на Бога, а на неразумния човек – този, който не търси Бога цялостно. Всичкото разрушително влияние на Дявола всъщност ни учи да търсим реда и порядъка; и затова в света хората се учат от този отрицателен опит – така те са заставени да мислят, да работят, да израстват. Ето защо съществува Дяволът: той е двигателят на развитието.

Дяволът никога не е бил с рога, никога не е бил с копита и никога, казва Учителя, не е бил грозен. Това е тайно Светло Същество от високите Йерархии. Той е дълбока, красива Същност и способност на Бога, която движи развитието. Забележете какво казва Учителя! Ще повторя: дълбока, красива Същност и способност на Бога – не на кой да е, а на самия Бог! – която движи развитието. Но това е много скрита способност, защото сам Бог е пожелал тя да не се вижда. Така е решил Той.

Всеки път, когато се говори за Дявола, той слуша и се интересува – няма изключение. Той се интересува какво се говори за него и как се говори – начина, по който се говори. Българската поговорка неслучайно казва: „Да не чуе Дяволът!“. Това означава, че старите хора са знаели, че той чува. Тази така наречена „нечиста сила“ – Дяволът – е в най-чистите Божии Ръце, Той я ръководи. Ако човекът е в Истината, Дяволът е зависим и властта му е отнета, защото в Истината действа само Бог. Истината прави Дявола подчинен. Истината е област на Бога – и тука Дяволът няма достъп: не може да се меси. Истината е място и сфера, в която Дяволът не може да съществува – това е чисто Божия територия.

Спомням си, когато Държавна сигурност ме караха да пиша един документ, да напиша лъжа, казвам: „Това няма да го пиша по никакъв начин!“. Те ми казаха няколко цинични неща и прибавиха, че „Ще стане много по-лошо за тебе!“. Викам: „Няма проблеми! Аз ще напиша Истината!“. И после видях как Бог ги разпиля – и болести, и уволнения, и т.н. Когато се върнах, Шести отдел малко или много беше разбит, едвам-едвам един-двама се приближаваха до мене и казаха: „Твоят Учител е Велик Учител!“. Така се случи. И добавиха: „Ти си голям специалист по религиите“. Викам: „Нямам нищо общо с религиите“.

Човек, който е изменил на Истината, е изменил на себе си – оттам почва измяната; а който е изменил на себе си, много просто: той самият е дявол. Няма нужда да търси Дявола – той самият е дявол. Нечистият търси Дявола – и правилно. Защо? Защото Бог за него е голяма опасност. Затова той търси кривия път: защото, ако влезе в Пътя на Бога преждевременно, ще бъде наказан – Бог трябва да му позволи. Ако нечистият започне постепенно и искрено да се пречиства, след време ще има позволение и право да търси Бога. Ако не обичаш Бога, тогава Дяволът ще ти уреди един фалшив живот. Ако не обичаш Бога, Дяволът е майстор да ти уреди приятен, фалшив живот. Никой не може да узнае източника на злото, докато не придобие Мъдростта и Пълнотата на Истината – защото Дяволът не е бил Дявол, преди да стане Дявол. Но той е трябвало да стане такъв по Повеление на Бога. Дяволът е необходимост за Спасението на човешкия род и на Йерархиите. Дълбоко в Себе Си самият Бог е пожелал Спасение за съществата – и затова създава Сатана и Дявола. Това е Великата Божия Любов! Скритата цел на Бога е Пречиста – не може да бъде пипната. Дяволът е създаден с Велика цел, Космическа цел – и тези, които го победят чрез Бога в себе си, те ще образуват Истинския Космос, Духовния Космос, Духовната Вселена.

ЛЪЖАТА

(Трета идея за размишление)

Всяка лъжа е влог в черната каса на злото.

Който лъже другите, животът ще го излъже.

Лъжата е голямо сеене на допълнителни трудности и страдания – откъдето идва отчаянието на човека. Думите на лъжата трупат бъдеща бедност и тежки болести и последствия. Който лъже, навлиза все повече в неразбиране на нещата, отнема му се разбирането – той навлиза все повече в неразбиране на нещата. Лъжата е извратено говорене, развалено слово. Лъжата е най-силната връзка с проклятието и със смъртта.

Ако искаш Духът ти да е силен, трябва да се умиеш и от най-малката лъжа.

Лъжата разрушава твоята тънка енергийна защита, откъдето много лесно нахлуват многобройни паразити. Тънката енергийна защита! Можеш да носиш колкото си искаш талисмани, но една малка изтървана лъжа – и талисманът става смешен; т.е. или живееш правилен живот и не ти трябват талисмани и тамян, или живееш неправилен живот – защото, който иска с тамян да излъже Дявола, няма представа с кого си има работа. Българската поговорка казва: „Дяволът сега сам пали тамян“; той много го обича, за него е нещо като роза – прекрасно цвете.

Лъжата е блокиране на Божия Път в човека. Лъжата говори за личностно пропадане на човека и за стара връзка с тъмните сили; докато Истината е състояние, чрез което се движиш все повече в Замисъла на Бога. Който е избрал лъжата, няма да му достигне вяра в тежки битки и събития в неговия живот – т.е. ще му бъде отнета вяра. Казано по друг начин: ще му бъде изпратен проблем, трудност или събитие, което (или който) ще го разруши, защото там Бог няма да участва. Там, където е лъжата, Бог не участва, не дава подкрепа.

Бог е позволил на Сатана да излъже Адам и Ева, за да пропаднат те в по-малкото зло. Боговете са се отказали от лъжата, а демоните са се отказали от Правдата. Ако лъжецът живее в разкош, това е едно разкошно робство и бъдещо пропадане. Лъжецът никога не знае своя Път; той върви в тъмнина – независимо дали изглежда успешен бизнесмен, той върви в тъмнина. Човекът на лъжата никога не постига Реалността. Лъжата и заблужденията са паднали същества, казва Учителя – от стари цивилизации. Те са остатъци от разрушени Космоси, от стари, разрушени цивилизации.

Лъжата е болест сама по себе си. Без да имаш друга болест, това ти стига. Лъжата сама по себе си е тежка болест, защото е връзка със стари, паднали, болни духове.

Лъжата е умствена; Истината е Духовна и Божествена. Лъжата е превърнала Вечността във време. Лъжата е неумолим закон на падението. Животът няма нищо общо с лъжата, защото Тайната на Живота е Чисто действие – не умствено действие, а истинско, Чисто действие, както говори Учителя в тази книга.10 В нея Учителя казва: „Мога да ви дам нещо, което го няма и във Вечността“. Не тука, в света – там; нещо много дълбоко, но то няма нищо общо с лъжата. Хората на лъжата не получават изцеление. Няма значение дали са деца – Бог знае лъжата им от миналите животи. Може да са събрани пари, милиони, и много хора да мислят, че всичко става с пари. Аз казвам твърдо НЕ по законите на Учителя. Парите не могат да направят всичко – само Истината може да направи всичко. Никакви пари – парите са бедни.

Лъжата не получава изцеление, защото лекува само Бог – но Той никога не лекува лъжата. Лъжата – това е най-тежкият паразит. Лъжата носи повече безпокойства, отколкото човек може да си представи и предположи. Лъжецът никога не може да открие Смисъла на живота – за него Смисълът на живота е нещо странично, нещо даже безсмислено. Понеже лъжецът не вижда Истината, той иска да оправи света и другите, а не себе си. Лъжата е метод, който внушава илюзорния живот: просто човек заживява в илюзорния живот. Тези, които лъжат, не са готови още за реалния Живот – те имат потребност от илюзии. Сещам се, Учителя казва: „Ако ви кажа цялата Истина, ще умрете. Ако ви спася от илюзиите, няма да оцелеете, но ще ви ги отнемам малко по малко – илюзия по илюзия, за да може и да живеете“.

Щом допускаш лъжата, ще имаш лоши вътрешни господари.

АУМ

4 ноември 2014 г.

БОГОМИЛИТЕ

(Лекция 1)

БОГОМИЛСКАТА ВЯРА

(Първа идея за размишление)

БОГОМИЛИТЕ

(Лекция 2)

ПОП БОГОМИЛ

(Втора идея за размишление)

КЛАДАТА

(Лекция 3)

УЖАСНАТА БОГОМИЛСКА ТАЙНА

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

БОГОМИЛИТЕ

(Лекция 1)

Богомилите бяха чисто Духовно християнство. Църквата беше религиозността на християнството – т.е. религията е свързана с психиката и падението.

Чистотата е пробният камък за всяко учение и религия. Всичко друго е лицемерие. Мога да го кажа така: Ако няма Чистота, всички практики увисват, без изключение.

Богомилите – това беше твърдият вървеж в Бога и в Божия Закон.

На Кладата дадоха шанс на Богомилите да се разкаят – разкаяние нямаше; имаше само воля за Бога. Богомилите преодоляха Кладата и оживяха в Бога, а мъртвите си останаха в Църквата и религията – което означава в смъртта.

Богомилството – това е чисто отношение към Бога и затова то е общочовешко, затова зарази много народи: то е засегнало много други народи. Богомилското човечество е нещо грандиозно: вътре в него работи Божият Дух. Това е бил Божият Дух, слязъл чрез много хора на Земята. (Същото важи и за Толтекското човечество, за което догодина ще говорим.) Този Божествен Дух броди сред народите, а в случая – тука, чрез Богомилите, беше направил първата Си стъпка в България. Това движение беше едно велико слизане на този Дух на Земята, велик зов в България – и който не го приемеше, оставаше назад в развитието, оставаше в застой и в робство. Така дойде впоследствие, според Учителя, и турското робство. Когато не приемеш Бога, и да не искаш, ще станеш роб – и вече е все едно (става въпрос, след робството) дали Го искаш, или не, понеже времето е изтекло.

Богомилите следваха Божественото, а не човешкото и религиозното – защото това не е човешки род и народ; това е Духовен народ, Духовна цивилизация: народ, съставен от Души и Духове, а не от умове и сърца.

Изостаналата част от българския народ и застоялата Църква посегнаха на тази чиста Духовност. Така те посегнаха и на самия Бог и така навлязоха в още по-голям застой и отклонение от развитието. Глупостта, жестокостта, лицемерието всякога се запечатват със застой. Тези, които побеждават с насилие и жестокост, се продънват и пропадат в себе си, в собствените си дълбини – пропадат навътре, защото това е духовен провал.

Богомилската искра беше Божие Дело – което Дело Църквите се опитаха да угасят, но искрата се разрасна и стана пожар.

В Босна често са наричали Богомилите ясните хора.

Човекът, който е паднал от Духа и е станал оплетена змия, т.е. умствен човек, илюзорен – на такъв човек винаги е много трудно да се разплете от тази змия. Защо? Защото Духа можеш да го събудиш само с Чистота, а не с умственост и религия.

Богомилите са воювали за Душата на българския народ – и така Душите са станали Богомили; а умовете – умовете са хора.

Богомилството искаше да създаде Духовност, защото от тази Духовност започва разцветът и истинското развитие на хората; но тези, които си останаха религиозни, те си останаха и земни. Нисшата България не прие тази Духовност – и затова ум и религия вървят заедно, както Духовност и Любов. Религията е умствена и психична. Любовта е Духовна и Божествена. Религията е умствено отношение към Бога – преведено означава лицемерно. А Духовното, Духовността е искрено отношение към Бога. За религията, или за попа, народът е казал: „Слушай какво говори попът, но не прави това, което той върши“.

Умствените хора, земните, психичните нямат Любов в себе си. Нямат дълбочина – по простата причина че в ума няма Същност, в ума няма Душа. Той трябва да бъде тотално пречистен и покорен, за да се яви Същността. А без Същност, без Душа, всичко друго е провал. Каквото и да правиш, е провал. Това е човешката участ.

Богомилството, тази Велика Духовност, е искала да покаже истинския Път към Бога – това е било идея и на самия Бог. Но старите умствени хора от Дървото за Познанието – те искат да си устроят живот посвоему, или както е девизът на Дявола: „Не Твоята Воля, Господи, но моята воля“. Така се устройва всяко падение. Всеки, който иска да си устрои живота, той е обречен, защото само Бог може да устройва живота.

(Вчера в един разговор с пловдивската група им казах, ставаше въпрос за осигуряването – Учителя казва: „Има само едно осигуряване, само една осигуреност: Бог в човека“. Нищо повече. Всичко друго е трагедия. Бог в човека е единственото, за което работим.)

Умственият човек се жертва само за изгодни неща и никога – за Истината.

Духовният човек е надраснал изгодата. Той е възлюбил Истината и държи на Бога. Той е готов да каже Истината и да си загуби живота, но не и да тръгне по другия път.

Богомилството – това е Душата на българския народ. И тази Душа, тази Любов създаде около себе си Жив Огън.

Умствеността, психиката – това е нещо, което е препятствие само по себе си, това е препятствие на самото себе си; а Духовността е Откровение на Любовта. Това е умение да съдържаш в себе си истинския Живот.

БОГОМИЛСКАТА ВЯРА

(Първа идея за размишление)

Богомилската Вяра води човека отвъд света. В тази Вяра няма свят, няма ум – има само Бог. Богомилската Вяра е Живот в Бога, а не живот в сътвореността. Тази Вяра напълно умъртвява човешкото знание, напълно умъртвява земното мислене. Богомилската Вяра е Духовна и никога религиозна – и затова тя разтърси света, тя смути милиони хора, даже смути донякъде и разумни хора. Докато църковната вяра – тя е за умрелите хора. На богомилската Вяра беше позволено да види Бога и затова Богомилите се устремиха към Кладата с истинска Вяра и Духовност – защото знаеха къде отиват. Сам Бог им даде Откровение за Себе Си – и те вървяха по този Път, без да отстъпват.

Богомилската Вяра е Огън, който е стигнал до Сърцевината на Бога. Тази Вяра е истинска Божия крепост. Става въпрос за Трийсетата степен – Абсолютната Вяра. При такава Вяра (тука само вмъквам нещо) никога нямаш нужда от оръжия и от бодигардове. Бог я ръководи, Бог ти помага. А фактът, че имаш бодигардове, означава, че ти си пробита стомна – означава, че вече е късно: никой не може да ти помогне.

В умствената вяра, Дяволът се е създал. В богомилската Вяра, Бог Се е създал. При умствената вяра ти е скъпа Църквата, религията, имотът и т.н. При богомилската Вяра ти е скъпа Истината. Умствената вяра е външна и болна, а всички външни неща ги очаква поражение. В умствената вяра хората са трупали знания, понятия; а в богомилската Вяра се е трупала Чистота, Любов и Принципи. В Чистата Вяра човекът е Душа. В Абсолютната Вяра, на по-високо ниво, човекът е Дух. В Чистата Вяра човекът е открил своята Душа, своята Вечност; в Абсолютната Вяра – своята Безкрайност. А щом има Душа, има и Любов към Бога. Условието за Любов към Бога не е умът, не е чистото сърце, а Висшата Душа.

Богомилската Вяра е Тайно знание. Тя е Божие докосване, особено благословение. В тази Вяра никога не прониква страх, защото там стои на стража самият Бог. Богомилската Вяра беше скрита от човешките очи: тука сам Бог прави нещата. Това е Вяра, която е над света и преди света. Ето защо Богомилството е Божие Дело и няма нищо общо с човешките неща. Богомилската Вяра слезе от Вечността и се върна там, където ѝ е мястото. Умствената вяра е друго наследство. Тя е за тези, които в миналото са посегнали на Душата си и са я изгубили – и затова те сега са в ума. При умствената вяра човек има разбиране, понятия – но без Душа, без Будност.

Още едно отклонение, сетих се – в Дзен казват: „Ако ти си заблуден и имаш съмнения, може да четеш хиляда Свещени Писания – нищо няма да ти помогне; но ако ти си пробуден, една дума е прекалено много“. Така говори Дзен. Догодина ще говорим за тази Простота на Дзен.

На умствената вяра не е дадено да познава Истината. Тази вяра е болна, тя има земен подход към нещата – и затова тя дълго, дълго трябва да се пречиства, докато излезе от омагьосания кръг. В часа на Истината умствената вяра ще стане и ще се превърне в празнота, бедствие. Богомилската Вяра е вход на Бога: да действа Той, както Той реши. Щом е решил да има Клада, Богомилите приемат Кладата – каквото реши Той, както Бог действа. Ето защо тя е тотално и пълно Доверие, Доверие към Великия Истински Бог.

БОГОМИЛИТЕ

Продължение

(Лекция 2)

Тези хора, в които е имало Душа, те са разбрали Богомилството и са станали ученици на истинския Път. Богомилството е тази Духовност, която освобождава човека от религията, освобождава го от умствеността; защото тази умственост е свързана с астралната Змия – което означава безброй хитрини и капани. И тя е едно постоянно бреме, тази умствена вяра – в нея няма лекота: тя е постоянно бреме. Тук всичко е бреме – дори, казва Учителя, и уреденият живот. Забележете: уреденият, осигуреният живот – той също е бреме.

Духовност значи отделяне от себе си и приближаване до Бога – а всяко приближаване е скъпоценно. Богомилството е зад пределите на ума и Змията. Тук Предаността е чиста, защото не идва от ума – това е Преданост на Душата. Предаността, която е от ума, е голяма илюзия.

Що е самата умственост? Враг на самата себе си. Ето защо тя трябва да се очисти и трябва да бъде преодоляна. Преодолява се само с Чистота и Духовност. В тази Духовност има дълбочина, която има способност да преодолее всяка умственост; т.е. болестта на застоя – това е умствеността, психизмът. Духовността е нещо от друго измерение. Духовността превръща смъртта в Живот, а умствеността, обратно – превръща живота в смърт и в застой.

Учителя казва: „Любовта и Духовността ни разкриват, че Животът не е материя“.

Казано е: Когато истинно търсиш Бога, Бог ще те намери; ако не е истинско това търсене, все ще Го търсиш – а може даже и да се откажеш.

Поп Богомил казва: „Църковните истини са заблуда. Само Божията Истина е Път“.

Външно изглежда, че Църквата върви по Правия Път, но няма Път за нея. Защо? Защото Път има само за една висока Пречистеност.

„Църквата – казва Поп Богомил – е тъмно и мрачно християнство, което е изгубило своя Път. Това е онова старо общество от хора, които са изпуснали Гносиса“ – Древното Откровение. И още, Поп Богомил казва: „Църковното християнство е една мъртва говорилня“.

Чрез Богомилите Бог искаше да спаси хората и човечеството от гибел – но тази Божия Истина, богомилската, беше изгонена от България. И Поп Богомил казва:

„Тези църковни хищници гориха книги, хора и деца; и така те все повече се проваляха и пропадаха в себе си. Църквата направи анатема на Чистите“. (Забележете какво огромно падение: да направиш проклятие на Чистите от страх, че ще завземат властта заедно с Бога – както ще видим после, накрая.)

Богомилите показаха, че Църквите не търсят никакъв Бог, Църквите не търсят никаква Божия Воля – те са старо, непокорно човечество. Религията няма Душа. Само Любовта има Душа. Любовта не търси никога религията, Любовта търси изключително Бога. Богомилите показаха, че Пътят на стремежа трябва да е истински. И този Път, този стремеж е насочен към Бога и никога – към Църквата.

Религията е живот в ума, т.е. умът е религия, но умът не е Любов – и затова той не знае своя път. Броди от хиляди години и смята, че е преуспял даже. Говорил съм с много свещеници, имам и приятели свещеници. Те смятат даже, че са преуспели, защото са просъществували. Че той и крокодилът е просъществувал милиони години!

Ще обясня. В ума не си Любов и не си Духовен. Умът е старо човечество – и този ум трябва да бъде овладян. Умът никога не е близост с Бога, защото той не е Чист; той е дърво от знания, но той не е Любов. Той често имитира Чистота и Духовност, но нито е Чист, нито е Духовен. Умът е стар рушител. Той е, който държи хората в религията, в старото съзнание. Страшният Съд ще дойде именно за умствените хора, психичните; и той ще ги осъди на страшна празнота – нещо по-лошо от самотата; защото животът в ума е живот в пропаст. Умът има в себе си стара мания за власт – друга негова стара болест. Религията урежда застоя – и това винаги устройва ума. Тези, които останаха извън Кладата, те останаха в трагедията на застоя. Тези хора, от трагедията, не знаеха какво става на Кладата; те не видяха там Възхода, защото умът е стар заслепител и я нямаше Чистотата, която е обяснител. Те не видяха, че Кладата е съставена от Тайната на Божията Любов. Богомилската Вяра е извън ума и света, тя е нещо стихийно. Неслучайно ги наричаха Чистите; а Чистите са Виждащите Истината. Богомилският стремеж не е земен или човешки, нито църковен – това е чист стремеж към Бога, без примеси. Богомилите знаеха, че Смъртта е живееща, а човешкият живот е умиращ.

Богомилите бяха Древен Духовен народ, излязъл от Сърцето на Бога, народ от Чисти Души – но тази Чистота беше смущаваща за земните хора. Бог искаше да обнови света не с религия, а с Духовност. Бог знаеше, че старият свят няма да приеме Богомилите – и Той запали Кладите и ги взе при Себе Си. А застоят си остана в ума, в пропастта на света. Чрез Страшния Съд застоят ще влезе в Мрак, който няма да бъде осветен – защото да изпъдиш Бога означава да бъдеш завладян от Дявола и от Мрака.

ПОП БОГОМИЛ

(Втора идея за размишление)

Поп Богомил казва:

Църквата е стар рушител. Тя води хората към ада – и тежко на тези, които не го виждат. Църквата е фалшиво слънце, което се опитва да засенчи истинското Слънце. Ще дойде ден, Църквата ще се развълнува и ще падне в мътната си вода.

Колко е чудно да си покорен на Бога – и колко е мъртво да си покорен на Църквата!

Църквата на греха ме заклейми като еретик, защото аз никога не угаждам на ада.

Църквата е умъртвяване и на човека, и на Бог в себе си.

Църквата изгори хиляди къщи, хора и деца, че даже и животни; и така Злото показа, че има власт, и то власт безумна. Но ще дойде ден, когато Бог ще разруши тази погрешна власт. Тя трябва да си натрупа своето семе, за да бъде после тотално съкрушена.

Църквата е творец на смърт и тъмнина, защото тя не познава себе си и своя Път.

Който е изгубил Истината, и в бъдеще неговата земя ще бъде неустроена и пуста.

Христос живя за Бога, а не за Църквата.

Карат ни да целуваме кръста, понеже на него бил разпънат Христос. Ако заколят на някого сина, ще целува ли той ножа, с който е заколен синът му? Ако Христос беше обесен на въжето, на въжето ли трябва да се покланяме? Ние се кланяме само на Любовта.

Твоята Любов е твоята запалена свещ. Никакво спасение няма в свещите – Спасението е в очистване на съзнанието.

Вярата в Църквата е болест; Вярата в Бога е изцеление. Вярата в Бога е Истината на Живота. Мъдрият избира Истината и никога не прави грешка, никога не избира Църквата и религията. Църквата е умряла в религията, а Мъдрият е оживял в Любовта.

Животът не е в Църквата – Животът е в Любовта. Църквата е оплетена змия. Когато Църквата действа, змията е в движение; когато Любовта действа, Бог е в движение.

Църквата е старо общество на смъртта.

Ти ще узнаеш Божиите Тайни само когато се очистиш.

О, човече, не вярвай в развалините!

КЛАДАТА

(Лекция 3)

Кладите показаха, че Богомилите са познавали Тайния Смисъл. Тъй както учениците на Христос умряха много мъчително, така и Богомилите познаваха Тайния Смисъл. Те показаха, че Истинското в човека е непобедимо. Църквите не познаваха Смисъла, защото те са еволюция на старата тъмнина – и затова те се сляха с Инквизицията. Ако Бог беше насочил Кладите към Църквите и Инквизицията, това щеше да бъде за тях поражение и унищожение, а не възход. Щеше да бъде унищожение, а не възраждане – но Бог грешка не прави. Кладата е привилегия. Бог създаде Кладите за Избраните, които Той много добре познаваше от тяхното минало – пък и нали Той ги е обучил във вярност докрай, в послушание до смърт.

Кладата е Меч: тя разрушава напълно земното мислене.

Няма по-велико нещо в света – да отидеш на Кладата или на Голгота: това е истински оказана чест; и не само да отидеш там, но да отидеш с голямо Смирение. Злото нищо не вижда в Смирението – там то е сляпо.

Богомилите жадуваха за Бога, а земните искаха света и сътвореността.

Кладата беше разсичане на злото завинаги, и то с метода на Любовта – Божия Меч.

Аз съм ви казвал: Богомилите са Същества на страшна воля, голяма дисциплина. Ако те бяха тръгнали да разрушават Църквите, нямаше да остане нищо. Но тези хора се насочиха тотално към Бога и към Истината, не вървяха по стария път.

Кладата беше Смисълът на живота за Богомилите. Дори – казва Учителя – и Ангелите не разбраха това: откъде Богомилите имаха тази увереност на Кладите? Учителя казва: „Сам Бог им я даде отвътре“. Това е интимен въпрос… Там, където има Чистота, Бог Се разкрива отвътре.

Бог избра любящите за Себе Си, защото Любовта всякога познава само Себе Си. И кой може да излъже Бога? Който е самата Любов.

Бог привлече Своите Богомили (произлиза от Мили на Бога), призова Чистите, а Злото си взе също своите и ги остави да имат църкви, имоти и да палят свещи. Те си останаха в света и от тогава до сега се чудят даже и самите те: що за свят е това? Разбира се, че ще се чудят.

Разликата между Църквите и Богомилите е, че Църквите имат обич към Бога, но нямат Любов, нямат Център. Както знаете, в българския език има две думи: обич и Любов. Разликата е следната: обичта съдържа Топлина, а Любовта съдържа и Топлина, и Светлина. Това означава, че Любовта, освен че сгрява, но и ти дава виждане, разбиране за Пътя към Бога.

Вярата на ада е вяра в света, а не в Бога. На ада не е дадено да вижда Бога. Адът вижда света. На Кладата нито земните виждаха какво става, нито злите духове, нито Ангелите разбираха. Само Бог знаеше какво прави. На Кладата Богомилите бяха в Ръцете на Любовта – а там, където е Любовта, злото не може да те види.

Сам Бог запали Кладите за Своите Избрани. Богомилите разтърсиха стария, мъртъв свят. Тази чиста богомилска Духовност, както казах, се разнесе като пожар.

Богомилите слязоха да дадат Огъня на човечеството – който е самият Път към Бога.

Кладата не приема в себе си прокудените и земните. Кладата е велико Пресътворяване в образ и подобие на Бога. Това е Огнено Кръщение, което няма нищо общо със смешното кръщение с вода. Много пъти съм го наблюдавал, разговарял съм с приятели и свещеници. Той самият ми казва, че това е огромна трагедия… Свещеник – той просто знае, понеже все пак е чел Учителя… Един от тях.

Тези, които нямат Реалност, Кладата не ги иска; тя ги отделя от себе си.

Кладата – това е Съвършеното Добро, но само за определените и за Чистите хора.

Тука, на Кладата, сам Бог показва ясно какво означава Вяра, какво означава Любов към Бога. Това е чист показен урок.

Богомилите знаеха, че ако умееш да изгориш с Любов, ще познаваш Бога. И те дадоха себе си, за да Го познаят. Докато умрелите, падналите правят жалки курбани.

Кладата беше Божествен призив към Чистите, които бяха отделени от света. Житото беше отделено от плявата. На Кладата Богомилите показаха, че за тях само Бог е Реалност. Кладата е извън времето. Тя е за човека, който напълно е осъзнал своята Духовна Същност; а умствените хора – те си остават отвън.

Кладата е величествено Огнено Кръщение, велико завръщане.

А тези, които не са били призовани към Кладата, те са били наказани и изоставени от Бога поради връзка с Дявола и злото. Те са оставени от Бога за други времена. Тъй като Бог е Любов, за тях ще има други времена.

Кладата изтръгва света от човека, защото тя е Свобода за Духа, а не свобода за ума. Умът е привързан към света, той е вързана енергия.

На Кладата Бог постави Богомилите в Собственото Си Сърце.

На Кладата светът беше изгорен. Змията умря. Човекът се превърна от човек в Син. Това е велико тържество, жадувано тържество. И затова Учителя казва: „Не трябва да бъдете християни, а Синове“. Това е разликата.

УЖАСНАТА БОГОМИЛСКА ТАЙНА

(Трета идея за размишление)

Великата ерес е била голяма заплаха за всички Църкви. В случая Великата ерес означава Великата Истина. И затова Църквите се съединиха с Инквизицията и създадоха една гигантска жестокост. Защото Чистите са искали заедно с Бога да слязат на Земята, а това означава: тотална смърт за Църквите и тяхната власт. Така Църквата и Инквизицията са се обединили и са обявили война не само срещу Богомилите – това е древна война срещу самия Бог. Това е грандиозно престъпление, което ще се изкупва хиляди и милиони години, защото е грях и посегателство срещу Светия Дух, а там няма прошка.

Бог и Богомилите са влезли във Велико Единство; а от друга страна – друго единство: Църквата и Инквизицията. Преведено: дяволите и демоните – друго старо, обречено единство. Това единство между Църква и Инквизиция е стар договор със Сатана. Такъв договор е имал и еврейският народ – със Сатана. Стар договор, още от Атлантида. И затова там, сред еврейския народ, слезе Христос. Но какво се случи? И там съпротивата беше огромна. Това е старо човечество, изостанало. Църквите отдавна не желаеха Божията Воля. Тяхното непокорство беше старо като света – те дори си помислиха, че победиха Богомилите на Кладата, но… имаше Тайна. Богомилското послушание е непобедимо. А Църквата и Инквизицията поразиха себе си – и за времена, и за много епохи. Църквата и Инквизицията – това е старо, изкривено човечество. И само Бог може да го излекува, и затова изпрати Богомилите – по-висока Истина; но те не я приеха. Това означава, че засега Бог се е отказал да изцели Църквата и земните хора, защото те не приемат Чистотата и Пътя на Духовността. Църквите, освен това, са едно много старо неверие, безбожие, обаче което много хитро иска да мине за вярващо. И пред земните хора, много странно, продължава да успява. Разбира се, пред слепите успехът е лесен. Но Небето ясно вижда това. А кой може да излъже Бог и Любовта? Посягането срещу Богомилите и Бога от Църквите означава за Църквите още по-голяма, още по-дълбока степен на умиране в злото. Църквата и Инквизицията външно унищожиха Богомилите, но те не можаха да докоснат – казва Боян11 – Същността. Никой никога не може да убие Душа и Дух. Може да си въобрази, може да си направи карма, но никога не може да ги убие. Така Църквите умряха в себе си, а Богомилите оживяха в Бога. Смъртта е живот в ума, а истинският Живот е оживяване в Душата.

Църквата и Инквизицията изпъдиха Бога и направиха най-големия удар срещу себе си. С това те запечатаха себе си и ограбиха развитието си за близки и далечни времена.

Църквата, обединена силно с Инквизицията и със Сатана, е дала клетва да не допусне Чистите да вземат властта – защото с тях заедно и Бог ще слезе на Земята. Това е било единство срещу самия Бог, но това единство е осъдено. И Църквата продължава да си мисли, че тяхната тайна е скрита. И във Ватикана се крият над 30 км библиотеки и книги, в които има някои подобни неща, които ви изнасям; и те мислят, че ще ги крият дълго време. И мислят даже, че като са така скрити – тъй като ги пазят и с молитви – хората няма да разберат Истината. Но тази Църква много лицемерно повтаря другата голяма кармическа участ. Църквата казва в Отче наш: „Да бъде Твоята Воля и да дойде Твоето Царство“ – и Той дойде и чрез Христос и Богомилите, но те не Го пожелаха. Това означава, че Бог пак ще дойде след време, но по друг начин: със Страшния Съд – той е точно за тях. Политиците, в сравнение със свещениците, са много дребно нещо. Някой път може да ви го обясня. Страшният Съд ще дойде да разпилее това огромно лицемерие. Политиците, в сравнение с тях, изглеждат някак си много приятни – нещо като цветя; но когато имам време, ще ви обясня.

Страшният Съд е за Църквата и Инквизицията, които са направили това изключително тежко посегателство срещу Бога. За това обединение между дяволи и демони – казва Боян – Бог ще бъде мрачен вихър, ужасен Въздател; наречено по друг начин – Страшният Съд. Защото Всемогъщата Божия Сила ще ги завърже, забележете, не на Земята – в центъра на Земята! Те ще бъдат завързани енергии, както водата е завързана – обяснява Боян – в блатото: никакво развитие. Демоните и тежката категория дяволи (и сега има там такива, в центъра на Земята), друга голяма част, ще отидат там. Значи, има я водата в блатото, но не тече. Нито навън, нито навътре. Такава е Божията Строгост, защото тя е Справедливост – казва Боян. Страшният Съд ще се излее върху тях заради тяхното дълго и мрачно минало. Единството на Църквата с Инквизицията беше велико отричане на Бога. А страшното в този Божий Съд е в това, че ще се яви Мрак, в който няма да има утеха, защото сам Бог няма да го утеши, няма да го освети. Църквата отдавна беше изоставена от Бога и затова тя избра съюз с Инквизицията. Това беше стар и нов бунт срещу Бога. (Който в Атлантида се е случвал, според Учителя, два пъти. Догодина ще говорим едни много дълбоки неща за Атлантите и Толтеките.) Той върви още от Атлантида, защото това са същества от втората и четвъртата подраса на Атлантида. Те продължават да воюват срещу Бога и да отричат развитието. За тях е Страшният Съд.

АУМ

3 декември 2014 г.

ВАЖНИ НЕЩА

(Лекция 1)

ВАЖНИ НЕЩА

(Първа идея за размишление)

ВАЖНИ НЕЩА ОТ УЧИТЕЛЯ

(Лекция 2)

УЧИТЕЛЯ ЗА БОГА

(Втора идея за размишление)

ЧИСТИЯТ СМЯХ

(Лекция 3)

ЧИСТИЯТ СМЯХ

(Трета идея за размишление)

СМЕШНИ АФОРИЗМИ

(Лекция 4)

Да си направим ограждащата формула.

ВАЖНИ НЕЩА

(Лекция 1)

Който е въвлечен в света, не е човек, а е роб. Човекът е загубил главната си способност – да се развива. Всеки, който обича илюзиите, ще става все по-слаб в живота.

Бог е твоят приятел и твоят скрит враг. Обикни врага си – и Бог, Който действа в него, ще го преобрази.

Умният поправя грешката; мъдрият не я допуска.

Истинският Човек се ражда от Бога, а обикновеният човек – от Зодиака си.

(Днес в един разговор обясних: няма значение под какви звезди си роден – абсолютно никакво значение. Важно е твоето дълбоко намерение и какъв дълбок избор правиш, какви желания избираш. Те решават пътя ти, а не – какви звезди…)

Много хора нямат реален вътрешен свят.

Празно е лечението на човека, ако той не избере правилния живот. Човек, който няма връзка с правилното поведение, лечението му е голяма илюзия – очаква го нова болест и нови трудности, дори и да бъде излекуван. Неправилното поведение поражда болестите.

Липсата на контрол е смъртоносен канал за разрушителните сили и голяма опасност и за човека, и за света.

Съдбата означава, че човек се е самоблокирал. Някои търсят вина в роднини, в деца, в семейства – във всякакви варианти. Или в държавата. Няма такава вина! Ти лично си посял нещата – никакви роднини, никакви родители!

Грехопадението е израждане и умъртвяване на енергията.

Хората в този свят имат много неща, но нямат Себепознанието, нямат Бог.

Пътят към Бога е един: начинът на живот. В правилното поведение е отговорът на живота. Това поведение е по-важно от всяко богатство – то е Духовно явление.

Сещам се, Буда казва: „Ако ти не си в Истината, каква медитация ще правиш?“. Казвам това, защото познавам много „медитатори“ – идват и говорят за дълбоки медитации, че и космически…

Лошото поведение на човека ще направи човека враг на себе си.

В света има много животни във формата на човеци.

Да си лишен от правилно мислене е страшно наказание. Процесът на правилното мислене е Тайна Наука, защото тази мисъл, правилната, има Божествен произход – това е връзка с Източника.

В положителните емоции няма положителност – те не са Духовни.

Разумният човек е рядко явление.

Любовта към Бога преодолява и закона, и държавата. Не позволявай на държавата да застане между тебе и Бога!

Енергията на Любовта е истинският имунитет. Оттам почва имунитетът, после са храните. Боян казва: „Любовта е, която става здраве“.

Който не върви към Себепознание, се заблуждава със знания.

Отнемането на живот е изгубване на Истината и отделяне от развитието.

Земното мислене е самата смърт. Вие знаете, Учителя нарича такива хора „движещи се гробове“: те си мислят че са живи – даже смятат, че движението е живот.

Знаещото его умира в невежество.

Богатият човек не е успял, той само е оцелял – но това е жалко оцеляване.

Ако обикнеш Истината напълно, тя ще те освободи от главния враг: самия тебе.

Змията беше само гост в Райската градина. Това зло, което се вмъкна в Рая, е друго: това зло беше човекът. Така Духът стана човек и се облече в материя.

Самото изкушение не е грях – грехът се намира в този, който се изкушава. Който се изкушава (това е диагноза!), никога не може да бъде истински добър. Той не може да се нарече „добър човек“. Изкушението е служител на Бога, за да израсне Бог в нас. Чистотата, която не е минала през изкушения, нищо не струва. Затова идват изкушенията.

Който се е посветил на света, винаги е губещ.

Любовта води към Бога и никога – към удоволствия и надежди.

Най-лошото, което е направила Църквата, е, че е отлъчила от себе си истинския Живот.

Търсѝ Бог в себе си, а не успехи и резултати.

Всяко неразумно желание е дълбока пропаст.

Ако обичаш без очакване – Духовен човек си, Чист си.

В брака има падение, в женитбата има поучение, а в Любовта има Вдъхновение.

Не ти трябва Раят, а ти трябва Истината. Падението на човека е в нежеланието да търси и да разбира Истината. Истината е явна; но хората търсят други неща, ненужни неща – защото имат погрешни цели.

ВАЖНИ НЕЩА

Продължение

(Първа идея за размишление)

Тайната на Живота е, когато Бог ти дава Себе Си.

Вярата е само охранител, но не е Спасител.

За да оцелеят хората, много Истини трябва да останат скрити от тях.

Хаосът – това е движението, в което няма Покой, няма Център. Но ако Бог даде на човека да погледне хаоса правилно, той ще види, че това е скрит ред.

В този свят страданието е най-разумният закон, най-спасителният закон – нещо, което намества хората; нещо, което им помага да се завръщат.

Боледувай, за да откриеш Смисъла на живота, а не за да оздравееш.

Помощта е винаги близка за този, който вярва абсолютно.

Който търси щастие, не е искрен.

Човешкото добро е страданието на света.

Живей в Истината и не я обяснявай. Живей в Истината и не я доказвай.

Без Чистота, науката е разрушителна, а религията е илюзорна.

Овладяването на себе си е освобождаване от времето и света.

Пречистването е излизане от света.

В този свят не е проблем да бъдеш образован и глупав.

(Скоро говорих с тази сестра, тя беше на предната лекция – от Академия на науките, от София. Една прекрасна сестра – но тя е разбрала този, Правилния Път. И обяснява там, в Академията, как, като деца, борят се за власт и т.н., и т.н. Наистина – деца. Разбира се, че там ще се разхождат паразити. Те не са Духовни хора и много път има да извървят, докато въобще станат Духовни. Но не само там – паразити има дори и в самото Братство. Те вършат прекрасна работа: когото трябва, повдигат – когото трябва, унижават.)

Желанията изработват страданията – става въпрос за неразумните желания.

Чистотата е Принцип и затова тя никога не се нуждае от послания.

Миналото живее в нашето днес.

Преданият човек, рано или късно, става господар на себе си.

Всичко е хубаво, когато го гледаш по правилния начин.

Умът те развежда в бъдещето, но Бог е тук. Бог е всякога тук, но ума го няма – умствения човек го няма.

Човек се бори с трудностите, които сам е привлякъл.

Когато Бог е в тебе, тогава: икономика, политика, държава – всичко това са жалки неща.

Твоят подход е твоят учител.

Ако много се интересуваш от една лоша мисъл, това означава, че си въвлечен и обсебен от нея. Това е същество, което те дърпа със своя конец. Мислѝ постоянно за Бога – и ще се отвлечеш от лошата мисъл.

Направѝ връзка с Истината, защото в трудни времена звездите няма да ти помогнат.

ВАЖНИ НЕЩА ОТ УЧИТЕЛЯ

(Лекция 2)

Там, където Го няма Бог, работите са винаги оплетени дори когато изглеждат уредени.

Интуицията е дадена на човека от Бога, за да схваща той много отдалеч събитията.

На първо място поставяйте Бог, на последно място – хората. (На първо място – Бог! Който сгреши реда, плаща много скъпо.)

Една от причините за злото в света е, че хората са дошли по-близко един до друг.

(Значи, когато хората се сближат, понеже Любовта има съвършени изисквания – накратко обяснявам – хората не могат да издържат на тези изисквания и развалят и себе си, и любовта, и близкия. Затова Учителя казва: Нито близост, нито дистанция. Всеки трябва да го разбере по свой начин.)

Хората са дошли по-близо един до друг, отколкото трябва. Тогава, при туй положение, те изменят пътя на своето движение. Вместо да си помагат, започват да си пречат.

Обикновеният живот е сбор от всички мътни реки. (Това е обикновеният живот!)

Животът трябва да се разбира, а не да се подобрява. (Ще повторя: Животът трябва да се разбира. В момента, в който го разбереш дълбоко, той сам ще се промени. Промяната не е твоя. Промяната никога не е човешко дело. Ако човек тръгне да прави промени, да променя себе си – ще сгреши. Но ако се съедини с Бога и поиска Бог да го променя – това е правилното променяне без отклонение. След време ще го обясня как е по-задълбочено според Толтеките.)

Смисълът на живота е да познаеш Бог в себе си.

Човек трябва да се моли да не изпада в изпитание, преди да е развил своята Духовна сила.

Сегашната война не се дължи на човека: духовете воюват, а не хората.

Вдъхновението на човека зависи от степента на любовта към Бога.

Всички грехове и престъпления на човека могат да се простят, но лъжата – никога.

Някой път е достатъчно да кажете само една дума, за да развалите за двадесет години своя живот. (Една-единствена дума! Но думите, казвал съм ви, са духове – дълбоки влияния: една дума, и тръгваш назад в развитието. Затова се иска голямо трениране и голям контрол. Особено когато си тотално предизвикан – да не изпуснеш лошата дума, а да кажеш нещо съвсем друго, да объркаш духовете наоколо и в себе си. Вместо проклятие – да благословиш… и т.н.)

Думите… вие си играете с едно оръжие – те са оръжия.

Всичко, което се случва в живота ви, е много добре замислено.

Този, който се е самоубил, се изражда – превръща се в животно. Деградира в животинското царство, за да не чувства така мъките на човешкото тяло. (Връща се назад, понеже не е оценил Дара на Живота.)

Тайната на Злото е в придобиването на Бога. Злото съдейства: то е съюзник, съюзник на Бога – да могат хората да се завърнат. (Защото, иначе, добрият човек щеше да бъде едно много жалко нещо, понеже не е истински добър. Той щеше да си въобрази, че е нещо огромно.)

Бог използва тъмната Си страна, наречена Зло, за да повдигне съществата. И затова Той е допуснал призрака на Злото.

Злото, това е Потайният Бог – Преобразувател.

Злото отделя нечистите от Бога.

Злото признава за господар само едно Същество – Бог.

Злото е излязло от дълбочината на Бога – то е излязла Сянка, която трябва да освети съществата в техния Път към Бога.

Злото е лишеност от Любовта, за да възстанови Любовта в съществата. То е лишено и няма никакъв избор. (След време ще му се върне, но засега е лишено, за да помогне на другите да се възстановят.)

Дяволът създава грубите условия в живота, а Бог ги смекчава.

Ония, които спъват Пътя Господен – това сме ние, хората. Дяволите не спъват Пътя Господен.

Дяволът е необходим сътрудник.

В онова човешко сърце, в което е влязъл Господ, там никакъв дявол не може да влезе.

Ако работите за Бога, и злото ще работи за вас. (Значи, не само доброто – и злото ще работи за вас.)

Бог помага на онези, които вървят в Правия Път – а другите ги учи по отрицателен път.

Казано е, че Христос ще дойде в облаците. Облаците – това са светлите мисли на хората. Ще помислите за Христа – и Той ще мисли за вас.

Духовното е Онзи свят в човека, а физическото – това е този свят.

Злото се ражда, когато човекът се отделя от Бога.

Съвременният човек не живее според Истината, а според своя интерес.

Голяма е силата на човека, който има убеждение. Който няма убеждение, той не може да приложи скритата си сила.

УЧИТЕЛЯ ЗА БОГА

(Втора идея за размишление)

Аз мога да имам страдания всякакви, но не мога да се съмнявам, че Бог е Любов.

Бог не се нуждае от правоверни и кривоверни, но от хора, които носят Неговата Любов.

Който не познава Бога, не може да мисли правилно.

В света съществува само един Принцип – Бог. Вън от Бога няма друга сила, няма друг Принцип.

Ще видиш Бога в Любовта, която проявяваш.

Познаването на Бога – там е преобразяването на човека.

Бог работи, а не ние – проводниците.

Не се стремете към Съвършенството, защото ще се разрушите. (Съвършенството е затворена врата, никой не може да влезе там – там е само Бог.)

Целта на живота е Единство с Бога, а не съвършенство. Извън Бога нито човекът, нито Дяволът имат покой.

Който люби Бога, изгубва всичките си човешки разбирания.

Любов към Бога – това е Смисълът на живота.

Ако вървиш по своята воля, Бог не се занимава с тебе.

Без Бога, и богатството, и знанието, и силата нямат смисъл.

Човек, който не е проявил своята Любов към Бога, той не може да прояви своята Любов към никого.

Като влезеш в Любовта, ще намериш Бога. Като излезеш от Любовта, ще намериш хората.

По някой път вие туряте преграда между вас и Бога – тогава и Бог, Който е толкова силен, не може да ви помогне. (Дето Учителя е казал: „Не можеш да налееш вода в затворено шише“. Не можеш да помогнеш на такъв човек – там съветите са напразни.)

Закон е: Без Бога, Любов между хората не може да има. Тия хора Бог ги създаде като едно условие за тебе, а не като цел. (Те са врата, да се развиваш, а не някаква цел.) Цел в света е само Бог. Трябва да станете едно с Бога, а не да работите за своето благо на Земята. (Значи, да работиш за своето благо на Земята е погрешна цел.)

Който иска да отиде при Бога, трябва да се освободи от човешките работи. (Някои искат да си посветят живота на Бога, а още имат човешки, земни желания – няма как да бъдеш приет!)

Започнете ли една работа без Бога, никакъв успех не очаквайте. Тогава и успехът е провал.

Да се обърнеш към Бога значи да се обърнеш от човешката любов към Божествената Любов.

Днес всички хора търсят някакво разрешение на живота. Никакво човешко разрешение на въпросите не може да помогне.

ЧИСТИЯТ СМЯХ

(Лекция 3)

На първо време ще ви кажа 29 шеги – всички, без изключение, са Тайни поучения. И после ще минем на смешните афоризми – други поучения.

Двама луди си говорят, единият казва:

– Преди да ме приберат в лудницата, бях голям ловджия, всеки ден хващах по няколко заека.

– И как ги хващаше?

– Много просто: скривах се в храстите и се преструвах на морков.

(Значи, ако знаеш на какво да се преструваш, може да уловиш и Ангели, и т.н. – няма да ги коментирам.)

Шотландец станал министър и кметът на неговия роден град поискал да му подари скъп мерцедес. Но шотландецът казал:

– Не мога да го взема – хората ще кажат, че е рушвет.

Тогава кметът предложил:

– Ами тогава – да Ви го продам за пет долара?

– Така може, ще купя три мерцедеса.

Циганче свири на цигулка на тротоара. Минава човек, заслушва се възхитен и му казва:

– А бе, момче, ти си голям виртуоз, вундеркинд, Паганини!

Циганчето го гледа смутено, неразбиращо и му казва:

– Ти пък, щото си много хубав!

(Хората си говорят на най-различни езици.)

Габровец пътува с влак за София. Кондукторът проверява билета му и го пита:

– Защо не си купихте билет за отиване и връщане? Щеше да Ви излезе много евтино.

Габровецът казва:

– Отивам в София за операция за подмладяване – ако операцията мине успешно, ще се върна с детски билет.

Двама приятели се срещат:

– Някой ми каза, че ти или брат ти е умрял – но не знаех кой.

– Сигурно съм аз умрял – казва човекът. – Защото брат ми си е жив и здрав!

– Как не те е срам! – ядосва се майка на сина си. – Пак са ти намалили поведението! Вземи пример от баща си: утре го пускат от затвора за добро поведение.

Габровец и американец се хванали на бас кой ще издържи по-дълго на глад. След десет дена американецът умрял. Тогава веднага и габровецът умрял – той получил инфаркт, като разбрал, че няма кой да плати баса.

Четирима мързеливци стоят в една стая и на вратата се звъни. Първият мързеливец казва:

– Май се звъни!

След още един час вторият мързеливец казва:

– Абе наистина се звъни!

След още един час – третият:

– Дали да отворя вратата?

И след още един час четвъртият мързеливец станал и отворил вратата. Там стоял петият мързеливец, той казал:

– Какво става бе? Много сте бързи, направо като ракети – не можах да звънна втори път.

(Наука за мързела.)

– Олеле, мъжо, сънувах, че у дома ни има крадци, вир-вода съм!

– Нищо. Подсуши се, жено, лягай бързо и продължавай да сънуваш, че са нахълтали стражари – а ти си гледай кефа!

Старата врана казва на малкото си вранче: „Миличко, не се плаши от летенето. Според статистиката летенето е по-безопасно от шофирането“.

– Кажи ми, скъпа: ако умра, ще ти бъде ли много мъчно за мен? Ще плачеш ли?

Жената казва:

– Знаеш много добре, че плача и по най-малкия повод.

В една лудница един луд седял и вече две седмици се взирал в една дупка в стената. Докторът го гледал, гледал и го пита:

– Какво гледаш?

– Ами погледни и ти, да видиш какво има вътре.

Докторът погледнал и казал:

– Нищо не виждам.

Лудият отвърнал:

– Как ще видиш – аз от две седмици гледам и нищо не видях, а ти искаш от първия път да видиш.

Веднъж един българин бил в Париж, изплюл се на улицата и веднага дошъл стражар и го попитал:

– Защо плюеш? Това е глоба от 200 евро.

Като се върнал в България, жена му го попитала:

– Сети ли се за мен във Франция?

– Сетих се, но много скъпа беше глобата.

– Петкане, вчерашният ураган причини големи щети на вилата ти.

Петкан казал:

– Не зная, още не съм я намерил. Тука беше, ама я няма.

ЧИСТИЯТ СМЯХ

Продължение

(Трета идея за размишление)

Един млад лекар влиза забързан в моргата и казва на един труп:

– Имам чудесна новина за Вас – не Ви е спрял пулсът, а моят часовник е спрял.

Трупът отвърнал:

– А бе, докторе, и с пулс, и без пулс – вече не ми се живее!

Киркор и Гарабед живеели в един блок: Киркор – на двайсетия етаж, а Гарабед – на първия. Веднъж Киркор решил да си направи майтап и се обадил на Гарабед по телефона:

– Гарабед, бягай много бързо, трябва да ти кажа нещо много интересно!

И Гарабед препускал до двайсетия етаж и видял на вратата бележка: „Абе направих си майтап, Гарабед“.

Гарабед се ядосал и оставил бележка: „Не си мисли, че съм идвал!“.

Двама полицаи се готвят да щурмуват апартамент, в който се е барикадирал тежко въоръжен бандит. Единият полицай казва на другия: „Ти влизай, а аз после ще отмъстя за тебе“.

Един габровец се качил на покрива да поправи една счупена керемида, обаче се подхлъзнал и почнал да лети надолу. Докато минавал пред прозореца на жена си, извикал: „Жена, готви за един човек по-малко!“.

Двама (след сериозно запиване) излизат от кръчмата. Единият казва:

– Чуй как красиво пее чучулигата!

– Каква чучулига бе! Да не си полудял! Това е шаранът.

– Какъв шаран бе! Той не пее през нощта.

Две баби си говорят:

– Пено, как е внучето?

– Ами записаха го в училище за олигофрени.

Другата казала:

– Е, щом го влече това учение – нека да ходи да се учи.

Обява във вестник: „Продавам мотор, премазан и сплескан от валяк“. В редакцията се получава писмо: „Купувам го – но ако ме няма у дома, пуснете го под вратата“.

Сто и три годишната баба Пена от Троян припаднала на улицата, завил ѝ се свят. Линейката я взима, слагат ѝ два шева на главата, която била спукана. Заради възрастта я оставят в болницата два дена, преди да я изпишат, и докторът я пита:

– Как си, бабо Пено?

– Сега съм добре, докторе, но имам кахър, мисля си: какво ще правя един ден на старини, щом още на 103 години ми се вие главата?

Вуте стои на гроба на Пена и плаче. Идва Нане и му казва:

– Какво правиш бе, Вуте?

– Плача на гроба на Пена.

– Ама това не е гробът на Пена бе!

– Да бе, и аз се чудя защо плача от часове, пък не ми е мъчно.

Канибал е в леглото си, върти се и се преобръща, не може да заспи. И си мисли: „Кой съм аз? Къде съм? Защо ме има на този свят? Откъде идвам и къде отивам?“. Жена му му казва: „Колко пъти ти казвам да не ядеш интелектуалци!“.

Съдията към подсъдимия:

– Виждам, че освен пари, си започнал да крадеш и часовници, пръстени, огърлици и чанти.

Подсъдимият казва:

– Да, Ваша Светлост, но съм чувал, че само парите не могат да ти донесат щастие.

Влиза борец в църквата и слуша: отчето чете някакви Божии Заповеди – и слуша той:

– Не лъжи! Не кради!…

И казва:

– А бе, отче, аз какво ще работя?

– Послушай, Джон, как чудесно пее славеят – шепне жена му.

Джон казва:

– Какво толкова се чудиш? Той още не се е оженил, няма дългове, зъби не го болят. Защо да не пее?

В съда:

– Осъждам Ви на доживотен затвор!

Подсъдимият казва:

– Протестирам!

Съдията отговаря:

– Увеличавам присъдата с още една година!

Настрадин бил болен и докторът му проверява температурата и му казва:

– Ами – висока температура!

Настрадин пита:

– Колко?

Докторът отговаря:

– Сто и пет градуса.

Настрадин се интересува:

– А колко е световният рекорд?

(Иска да вдигне още.)

СМЕШНИ АФОРИЗМИ

(Лекция 4)

Пълна хармония: тя не млъква, той не чува.

Много брачни катастрофи завършват щастливо с развод.

На дъното сме: никакъв провал не е възможен.

Бере душа – не е като да бере цветя.

Праведниците политат на Небето, грешниците – в подземния свят. Кои са по-много, личи по тоталното затопляне на Земята.

Всички, които не са имали време да ме опознаят, са останали с добро впечатление от мене.

И да се променя, и да си остана същият – за вас е по-добре да си нямате вземане-даване с мене.

Денят не се познава от сутринта. Започна със слънце и завърши с дъжд и градушка.

Някои болести напуснаха организма му поради голяма пренаселеност. (Голяма конкуренция!)

При някои поклоните са полезни сутрин и вечер – като фитнес елементи.

Слава на Бога, че човешката алчност е безсилна да ограби Слънцето!

Може да си нямаш нищо – и пак да ти завиждат.

Когато се скарам със себе си, не си говоря няколко дена.

Видът му вдъхваше доверие – и оттам започна моето голямо разочарование.

За миналото не иска да си спомни; за бъдещето не смее да помисли.

При толкова много таланти, никак не е чудно, че нито един не е развит в мене.

Поради липса на средства, полетите на Духа са отменени за неопределено време.

Не трупайте пари на Оня свят – там всичко е безплатно.

И да мисля, и да не мисля – положението ми си остава розово.

Ако се удариш и не те боли, значи си се преселил в Другия свят.

Като дам най-доброто от себе си, нали ще остане само лошото?!?

Попаднеш ли в омагьосания кръг, много неща ще ти станат ясни.

Той беше неуязвим: на ахилесовата си пета имаше мазол.

Ако служа на двама господари, то трудовият ми стаж ще се удвои ли?

Хубаво ми е, а не знам защо. Дано да не открия причината!

Никак не се харесвам, но трябва да се понасям.

Животът е толкова кратък, че нямаме време да покажем всичките си пороци.

Не зная къде се губи моят ангел пазител, но моят дявол изкусител е плътно до мене.

Непризнатият талант, рано или късно, ще стане непризнат гений.

Най-накрая намерих себе си – но се оказа, че това е съвсем друг човек.

След като опознаеш себе си, не се разочаровай от цялото човечество.

Откровение: „Моля причината за моите глупави постъпки да се търси в госпожа Емилия Петрова, по която съм си изгубил ума от една година“.

Ако възгледите ни съвпадат, защо да не поспорим?

Колко кратък е животът – не успяваш да чуеш всичко хубаво за себе си.

Когато глупакът задава въпрос, отговорът се чуди къде да се скрие.

Има нов екстремен спорт: тичане по лекари.

При склерозата едно е сигурно: че съвестта вече не те гризе.

Животът е толкова кратък, че не мога да се изпокарам с всички хора наоколо.

Попаднах на жена, която ми разби сърцето – но не и камъните в бъбреците.

Когато ни омръзне чуждото робство, минаваме под наше.

Мечтата на цървула е да стане обувка.

Ако един мързеливец ускори крачка – значи, той се е спънал.

Ако диагнозата ви е, че сте много здрав и хармоничен, за това може да ви помогне само родната медицина.

Запалиха ми чергата – но добре, че в това време едни други ми подливаха вода.

Някои чакат с нетърпение светлото бъдеще, за да му видят сметката.

Заменям себе си за когото и да е.

Мързеливият човек може да умре от всичко друго, но не и от преумора.

Ако планината не отива при Мохамед, значи е продадена.

Във всяка спяща красавица дреме по една Баба Яга.

За да не мърдаш опашка, трябва да си мърдаш мозъка.

Много се радвам, че всичко, за което съм мечтал, не се сбъдна.

Уж сме произлезли от маймуните, а имаме вълчи характер.

Гаргите са най-свободните птици. Та кой би си купил гарга в клетка?

Човек обикновено иска всичко и веднага – а получава нищо и постепенно.

Късметът се усмихва на смелия; а после дълго му се хили.

Има много хубави хора на този свят – но на Оня са повече.

Във всеки от нас спи гений – и с всеки изминат ден спи все по-дълбоко.

В гората е тихо, защото животните не носят обувки.

Винаги закъснявам за работа, но за сметка на това, винаги си тръгвам по-рано.

(Това е в чешкия Парламент:) „Получи се съобщение, че е открито лекарство срещу чумата. Случайно да знаете нашата партия за чумата ли е, или против чумата?“.

Знанието ражда много проблеми, а невежеството – още повече.

Хората са прави, като гласуват на изборите. Те избират този, който ще си понесе вината.

Политиката е изкуството да си търсиш белята, да я намериш – и от цялата работа да си извадиш погрешни изводи.

Защо трябва да ме е грижа за бъдещите поколения? Те какво са направили за мене?

Продажбата на цигари може рязко да се намали, ако върху тях пише: „Цигарите имат високо съдържание на мазнини“.

Нямаме надеждни доказателства, че отвъдният живот ще бъде по-малко вбесяващ от този.

Направѝ на децата си услуга: не ги създавай.

Смятам, че всеки има право да върви към ада по свой собствен път.

Хубаво е, че когато Бог е създал дъгата, не се е съветвал с декоратор – защото още щяха да обсъждат и да избират цветовете.

Никога не е твърде късно да имаш щастливо детство.

Моля се да не сме ние Венецът на Творението.

„Бъди себе си“ е горе-долу най-лошият съвет, който можеш да получиш.

Има две изключително изтощителни болести: богословието и дизентерията.

През целия си живот съм бил на косъм да стана ангел, но това още не се е случило.

Аз бях роден интелигентен, но образованието ме съсипа.

(Между другото, след време ще има цяла книга със смешни афоризми.)

Тогава бях млад и глупав; сега съм стар и глупав.

Дълго време се търсеше свързващото звено между човека и маймуната – открито е: французите са свързващото звено.

Злото – това е доброто, дошло на власт.

Тъкмо „птичето на щастието“ да кацне на рамото ми – и се сетих за птичия грип и веднага го изпъдих.

Как да съм искрен със себе си, като много добре познавам лукавия си характер!

Нямам време нито да си поправя грешките, нито да направя нови.

Колкото по-далече са роднините ми, толкова по-добре.

Ако един холивудски брак изтрае по-дълго от прясното мляко, той се смята за успешен. (Ако прясното мляко не се развали.)

Аз започнах от нищото и стигнах до кръгла нула, кръгла бедност – до крайна бедност.

Толкова бях изненадана, че съм се родила, че не проговорих година и половина.

Имам за какво да живея: още много от празните ми мечти не са се сбъднали.

Събуждам се в девет сутринта и грабвам вестника; сетне гледам страниците с некролозите – ако ме няма, ставам и отивам на работа.

В лудницата всеки може да говори каквото му скимне – все едно се намира в Парламента.

Той беше голям разбирач. Той разбра, че розата мирише по-хубаво от киселото зеле и от чесъна.

С единия крак е в гроба, с другия крак е в ада.

Сменям десет гарги рошави за една бяла лястовица.

Живите са за оплакване, мъртвите са за съжаление.

Ако гониш три заека едновременно, можеш да хванеш крокодил.

АУМ

---