Елеазар Хараш – Лекции Том 24: Древното е тук 2013 г.

Елеазар Хараш

ДРЕВНОТО Е ТУК

Окултни лекции,
държани в градовете Варна и София през 2013 г.

Варна, 2014 г.

ПРЕДГОВОР

Бог е Този в човека, Който прониква до истинското значение на нещата.

Тайната за Бога е такава, че колкото повече Го опознаваш, толкова по-малко знаеш за Него.

Най-дълбоката необходимост в живота е преживяването на Бога.

Искай нещата да стават както Бог ги иска, а не както ти.

Бог разкрива на човешкия Дух това, което очите не могат да видят.

Бог всякога ще ни запознава със Своята Неизвестност.

Когато решиш да бъдеш благословение за хората, Бог ще ти даде условия.

Бог не може да бъде разбран, но може да Му имаме пълно доверие.

Обстоятелствата върху тебе са действащият Бог.

Ситуациите, в които попадаме, са Божия Воля.

Бог е по-силен от всяка трудност, но важното е да съумееш да Го привлечеш.

Ако имаш проблеми с работата си, покани Бог в нея.

Когато живееш с Бога, тежките времена са без значение за тебе.

Грижи се за Бога, и Той ще се грижи за тебе.

Бог е Абсолютен Приятел на човека, но трябва да Го заслужиш.

Бог понякога не ни предпазва от определени страдания, за да не ни ограби дълбочината.

Срещата с Бога е солта на живота, вкусът на живота.

Бог работи по Свои закони чрез Злото.

Ако Бог не е в тебе, ако Той не е в сърцето ти, тогава смущението става реалност.

Всички пътища водят до Рим, но Бог не е там – Бог е в Истината.

В Древността нямаше нищо, но имаше Бог.

Не питай какво е Бог, а какво си ти.

Живей в Бога и няма нужда да си устройваш живота.

Откъси от неиздадената книга на Елеазар Хараш, „Бог е Приятелят“

АУМ

Варна
Декември, 2013 г.

2 април 2013 г.

МЕТХИЛД

(лекция 1)

МЕТХИЛД

(първа идея за размишление)

АЛ РАБИЯ

(лекция 2)

АЛ РАБИЯ

(втора идея за размишление)

БАЯЗИД БИСТАМИ

(лекция 3)

БАЯЗИД БИСТАМИ

(трета идея за размишление)

Преди да започна: понеже много хора ме питаха за събитията, които се случват – не са моя област тези събития, понеже те са много земни, а мен ме интересуват само Божествени неща. Но някои хора настояваха, искаха да ви кажа нещо като посока, така че някои общи неща за посока ще ви кажа.

Питат ме: „За кого ще гласуваш?“. Преди хиляди години съм гласувал за Бог и за Истината. Всеки, който гласува за нещо друго, за хора, за народи, той изменя на Бога, няма прошка. Може да си мисли, че е нещо дребно, но щом гласува за някакви си други неща, не е в Бога, не е в Истината. Затуй реших да ви кажа нещо, макар и по-общо. Ако лодката е пробита в морето, можеш ли да кажеш: „БСП или ГЕРБ, елате и ми помогнете!“? Как ще искаш помощ от потънали същества? Това могат да го разберат и деца, и животни вече, това е толкова елементарно! Например ако токът и водата станат напълно безплатни, нищо не е решено, ама нищо! Невежеството, кармата остават.

Ако пенсиите станат големи, още по-лошо ще стане. Ако един човек при 150 лева яде свинско месо, пие и пуши, при 1000 лв., 2000 лв. ще стане десет пъти по-зле, плюс това, че може би ще си вземе за утеха и малко оръжие. Т.е. нищо не се решава нито с бедност, нито с богатство. Затова после ще говорим в лекциите за три истински същества, които знаят на кого са отдадени. Не признават народи, партии, семейство, деца, професии, оцеляване; признават само Бог и се отдават на Него.

Хората нямат брахмачария (някой път ще ви говоря) – контрол, контрол над себе си. Тези, които не са разрешили себе си, никога няма да разрешат въпросите на другите, никога! Тези, които не могат да се променят, никога не могат да променят другите. Такива хора никога нищо не решават. Хора, които са изкушаеми, никога не могат да ръководят другите, никога, при никакви условия. Те имат временна власт, която после ще им бъде отнета. Те всъщност и сега я нямат истински.

Мани казва (следващия път ще говорим за него): „Тези, които са смазани и притискани от данъци, това е, защото в минали животи тези хора са служили на злия Бог. Както искат да вярват и да разбират“. Ясно е казано от един Велик Учител, за който ще говорим другия път.

Казва: „Ако правителството се състои само от мъдри и святи хора, нищо не е решено, ако човек има изопачена човешка природа. Нищо не е решено, той е в ръцете на тъмните сили. Той трябва да решава себе си“.

Този, който яде месо, няма значение как изглежда, дали живее дълго и дали е здрав, това е закон: той си посява тъмнина в следващите животи. Той сее тъмнина.

Днешният човек не е готов нито за бедност, нито за изобилие – и двете не може да ги управлява, не е готов. Не говоря за хората-изключение. Говоря масово: това са хора, които не могат да понесат изобилието, не могат да го ръководят, защото нямат контрол.

Никита, за който ще ви говоря през ноември, един от великите богомили, Никита Мистик, казва: „Човек страда и в изобилие, и в бедност; и в порядък, и в безпорядък. Човекът страда, защото е успял от Божественото да създаде дяволското. Съдбата прави поклони само на този, който се е справил със себе си“.

Стачката означава, че ти не си доволен от съдбата, която си посял. Това си ти! Само искам да ви кажа: представете си Христос, Учителя и брат Михаил на стачка! Има ли такава възможност? Въобще съществува ли? Колко е смешно, нали, и аз се смея на тези неща.

Исках да ви кажа някои общи неща, тъй като не искам в тази област да навлизаме.

Ще говорим за три изключителни същества.

МЕТХИЛД

(лекция 1)

Метхилд е средновековна монахиня, мистичка. Още на 12 години тя е била поздравена от Духа по особен начин и става тотална промяна. С много усилия тя е събудила в себе си непоколебимия устрем. Тя повела упорита битка за придобиване на Божията воля в себе си. Тя уловила в себе си тихата жива Древност и я нарекла Струящата Светлина.

Тя осъзнала, че Любовта е самата Древност на Бога. Тя узнала, че само Любовта се движи свободно в ефира и навсякъде в световете.

Метхилд се интересувала само от едно: как да увеличава Бог в себе си. Тя узнала, че постоянната мисъл за Бога образува Бога и Божията сила в човека. (Както ще видим после и при Баязид: той не помни от молитви и преданост дали е ден, дали е нощ и т.н.) Тя разбрала, че земното мислене е самоумъртвяване, самообреченост – това е Грабителят. Тя разбрала, че само чистотата създава Вечност. В страданията тя видяла Дара, Милостта на Бога.

Тя решила да бъде послушна само на Бога и това послушание се оказало непобедимо, то отстранило света. Така тя излекувала себе си от най-тежката и коварна болест, наречена светът.

И така, какво казва Метхилд:

Колкото повече се обогатявам от света, толкова повече тъна в бедност.

Колкото по-мизерен е животът ми, толкова по-широка става Душата ми.

Колкото повече се смирявам, толкова по-чисто и истинско знание се влива в мен.

От що си направена, Душа, че тъй високо стоиш над всичко? Казва Душата: „Цялата съм изградена от Любов и никоя твар не може да ме удовлетвори, нито да ме избави. Това може единствено Любовта, единствено Бог“.

Когато Бог ме обича, ставам все по-пречистена; когато Бог ме обича, ставам все по-красива. Когато Бог ме люби дълго време, тогава вече ставам свята.

Усърдието не очаква дарове, защото с него е самият Бог.

Веднъж Метхилд помолила Бога да ѝ подари нещо тайно, което да ѝ напомня за Него. Бог ѝ казал: „Ето, давам ти Очите Си, за да виждаш с тях всички неща“. И тя започнала да вижда по един Божествен начин.

Злото никога не се примирява с молитвата.

Лъжата в утешението не е нужна на никого.

Днешният наш грях е бъдещо падение.

На мен нищо не ми е по вкуса освен Единния Бог.

Мъката казала на Господа: „Господи, макар аз самата да не съм свята, много хора подготвих за святост, много хора поведох в Твоето Царство, но самата аз в него и с крак не съм стъпила“.

В мъката Бог укрепява моята воля и аз все повече към Него се придвижвам.

Ако ти дариш себе си на Бога, и Бог ще дари Себе Си на тебе.

Истинската Любов владее четири неща, ще ги изредя.

Първо, растящото напрежение. Случва ви се голямо напрежение, от какъвто и род да е, независимо дали има причини, или няма, накратко го обяснявам: ако ти си ученик, да не говорим за Син, ти трябва да царуваш. Нищо друго! Питаш ли: „Какво да правя?“, не си нито ученик, нито Син. (Следващата лекция е за Синове, тя не е за народи, не е за вярващи, тя е за Синове.) Значи – Любовта владее растящото напрежение.

Второ, владее струящата болка, каквато и да е – тържествуваш.

Трето, владее горещото преживяване – от какъвто и род да е, владее го.

И четвърто: постоянното единение, съединено с велико бдение.

Когато има голямо смирение, мъката, на която е подхвърлена Душата, бива ограбена. Мъката се смалява пред смирението, смирението е покорител.

Страданията ни защитават от бъдни, много по-големи падения.

Когато човек има своеволие, никаква молитва не помага.

Ние приемаме дяволското чрез собственото си своеволие.

МЕТХИЛД

Продължение
(първа идея за размишление)

Бог е верен залог за освобождението на света.

Една от най-хубавите добродетели е готовността да помагаш потайно.

Любовта умее да облекчава тежкото бреме.

Вечната Любов към Бога обитава в Душата, а старата любов към земните неща обитава в тялото.

Гневът на Бога е абсолютно съвършен и свещен.

Мъдрост без Бога накрая става гордост. Мир без Бога накрая става вмешателство.

Мъдрият вижда вълчата природа на този, който е облечен в овча кожа.

Голямо търпение без чисто, сърдечно отношение към Бога е прегрешение.

Истинският човек може да Ме завоюва, казва Бог, но чрез най-сурови изпитания.

Всеки трябва да изясни, казва Метхилд, своята жажда.

На низките души Бог не им говори в дълбините и те вървят към дългата нощ.

Който не може да се насити на преходното, ще се насити на вечен глад.

Богатството никога не е надежден свят. Богатството никога не е надежден приятел, брат. А святата бедност е по-скъпа пред Бога. (Разбира се, тука говоря за богати духовно хора, както ще видим за Ал Рабия – тя няма възглавница, спи на тухла, но тя царува.)

От Любов към Бога изнемогвам, казва Метхилд. Ето го Пътя при всички условия – от Любов към Бога тя изнемогва.

Тялото ми е в мъка велика, Душата моя е в блаженство високо.

Който люби Бога, преодолява Дявола.

Бог е Освободител от всички възли.

Любов без истинско познание е наказание за мъдрата Душа.

Колкото повече Душата приема Бога, толкова повече Го постига.

Душата е сътворена в самото място на Любовта, в мястото на Бога. Той е създал Душата, за да узрее тя за пълнотата на великата духовна и съвършена Любов.

Своеволието е прокълнато и то отделя много души от истинската Любов.

Мъдростта е в мен вътре и с нея извършвам аз своя избор.

Мъдростта е облечена в благосклонност.

Казва: Бог е неизразима Яснота.

С радост претърпявам унижения.

Никой не трябва да дава помощ, която не е по Божията воля, която е против Божията воля.

Душа, която люби Бога, в жестоката битка със Злото е въоръжена с тайна неизмерима сила.

АЛ РАБИЯ

(лекция 2)

Говорили сме и пак ще говорим. Нарекъл съм я най-рядкото персийско цвете. Аттар (един велик суфи) казва за нея: „Онази, изгорялата, изгорялата от Любов и копнеж по Аллах“.

Родена е в Басра през 717 година, живяла около 84 години. Наричана неопетнената горяща факла. Чудна монахиня – суфи, мистичка, живяла в голямо уединение, и е живяла и в пустинята, а после в Басра. Приятелка на Аллах, висша съхранена Душа.

Тя зависела само от Бога, била аскет до крайност. За нея казвали: „Тя живее в затворничеството на своята святост“. Легендарна суфи, нейната голяма Любов към Аллах ѝ донесла великата Свобода.

Това е същество с пламтящо вдъхновение. Тя казала: „О, Аллах, Ти даже не можеш да ме изпъдиш, защото голяма и непреходна е Любовта ми към Тебе“.

Тя била пеперуда, летящо цвете. В страданието си тя видяла само едно – Божия аромат, защото нямало какво друго да се види, това е нейният поглед. Така Ал Рабия разрушила завесата, наречена свят.

Живяла в голяма мизерия. Вместо възглавница, имала тухла, но мизерията не я докоснала, защото носела в себе си велико духовно богатство. Била духовно богата, осъзната Душа. Тя можела да бъде богата във всяка бедност. Тя била мистично независима от света.

Роднините ѝ видели бедността ѝ и предложили роднинска помощ, а тя само се усмихнала и казала: „Защо ми е помощ, на вас нищо не ви принадлежи – всичко е на Бога“.

И така, Ал Рабия:

Живея тука, но сърцето ми съществува в тайния свят на Аллах.

О, Аллах, направих Те събеседник на сърцето си.

Казва за Бога: много се мъчих с моя Бог, но успях да Го внедря в себе си и накрая Той ми се покори. (Ето я великата връзка.)

Понеже много се моля и мисля за Теб, Твоята Любов стана моя Любов.

Любовта към Бога е само една и тя трябва да е безусловна.

Отишъл един човек при Рабия и казал, че не бил грешил 20 години. Тя му казала: „Сине мой, ти си толкова греховен, че нищо не може да се сравни с дълбините на твоите грехове“. Въобще чистият човек вижда всичко. Там такива изказвания не минават. Ще обясня: чистотата вижда в дълбините, никой не може да излъже чистотата, то е като да искаш да излъжеш Истината.

Да живееш в чистото настояще, според Ал Рабия, означава да живееш в Бога, а не в настоящето. Значи, да живееш в Бога, дълбоко в Бога, а не в настоящето.

Ал Рабия имала всепоглъщащо чувство за Бога и това не оставяло място за никаква друга любов. За малко ще се отклоня, преди ви бях казвал, но искам да ви го припомня: когато Мохамед я питал: „Ти, Рабия, обичаш ли ме?“, тя казала: „Извинявай, Мохамед, нямам време за тебе; толкова съм отдадена на Бога, че нямам време за тебе“. Така говорят чистите. Мохамед се усмихнал и се оттеглил. Има и други случаи такива с Мохамед в Хадисите (преданията), но това е друг въпрос; Рабия му отговаря конкретно. Един християнин не може да каже: „Нямам време за Христос“, нали, но суфите могат да кажат всякакви неща. Те са пияни по Бога.

Ал Рабия никога не търсела навън, а навътре, все навътре, докато открила Бога. Той я докоснал с откровение, а от тук нататък вече няма човешка природа. В момента, в който получиш Посвещение, Гносис, Самадхи, вече нямаш човешка природа. Изглеждаш като другите, говориш почти подобно на тях, но всъщност няма нищо подобно.

И тя казва: „О, Аллах, Възлюбений на сърцето ми! Аз в никого не намирам това, което е в Тебе“.

Когато един голям суфи, предано отдаден на Аллах, ѝ предложил брак (той много обичал Ал Рабия и често разговаряли, въобще Рабия била красавица и певица, много красива жена, Душа), тя му казала: „О, Хасане, няма за кого да се ожениш, защото аз съм изчезнала, аз съм в Бога“. И казва: „Аз служа само на Тебе, Аллах, и никаква друга награда не искам. Стига ми чувството за безпределно обожание“.

Приятелите на Ал Рабия я попитали: „Защо си винаги така радостна?“. Рабия казала: „Защото ме радва това, което никога не изчезва“.

АЛ РАБИЯ

Продължение
(втора идея за размишление)

Който Те залюби, о, Аллах, си създава свободата.

Има само един истински живот – насаме с Аллах.

Обичам само Тебе, Аллах, а не Твоите блага. (Наистина те са второстепенни. Сещам се две малки случки, все пак мога да ви ги кажа, те са от дребните, от моите изпитания в гората. Пътувам до съседното село, понеже почти нямах какво да ям, да си купя хляб, имах някакви дребни там. Не ми дадоха хляб, понеже не ме познавали. Благодарих на Бога, защото Той решава. Тука няма никакви хора, нищо човешко – Бог решава. Връщам се, наистина имах много малко храна и нямах какво да ям, но и не мислех много по този въпрос. В тясното фургонче, долу, в една торбичка, бях скрил малко лешници и една катеричка ги спипала. И сега се гледаме: тя ме гледа, аз я гледам и казвам: „Какво да я направя?“. Мисля, мисля и казвам: „Как би постъпил Учителят или Христос? Много просто, веднага ще я благословя“. Това са елементарни неща, те спадат към дребните, които могат да се споделят.)

Ал Рабия горяла само от един огън, от едно желание – да стане близка с Бога и да се разтвори в Него. Тя била Дева, безгрешна Душа от дълбините. В сравнение с Бога за нея всичко друго било нищожно, даже любовта към децата, даже любовта към Пророка, даже любовта към близките – изцяло и само Бог.

Това е велика отдаденост, която не може лесно да бъде разбрана, особено за неузрелите души, външните души. Това не е лесно за разбиране, защото пробуденото сърце е изчезнало сърце. Не само чисто, чистотата е подготовка – това е изчезнало сърце. И казва: „Когато узнах Бога, аз обърнах гръб на цялото човечество“. И казва: „О, Аллах, Ти ми отне смъртта приживе и дори не ме попита, и тя вече не е между нас“.

„Търси чудото на живота, казва Ал Рабия, в смирението и покорността.“

Попитали Рабия: „Ти виждаш ли Бога, на Когото се покланяш?“. Тя казала: „Ако аз не Го виждах, нямаше да се моля. На Бог може да се служи само по Неговата Милост. Аз виждам Бога, а не Неговото творение“.

О, Аллах, направи така, че да бъда заета само с Тебе!

Само единението с Бога може да те излекува.

Който има Любов, има Бог в себе си, а не религия.

Молих се усърдно и постоянно и Бог не ми устоя.

Истинският стремеж е чудо, а вдъхновението е Тайна.

Само Любовта пие Вечност, другите пият вода.

Аз не знам своя живот, казала Ал Рабия, аз познавам Неговия живот.

Любовта реализира Бога, а който не Го е реализирал, има света в себе си; имал е себе си в себе си, а не Бог в себе си.

БАЯЗИД БИСТАМИ

(лекция 3)

Подобен на Ал Халладж. Велик пиян суфи по Бога. Роден около 8 век, отново персиец, въобще голямото ядро от най-големите суфи са персийци.

Велик персийски суфи мистик, великоотдаден и опиянен от Бога. Религии, вярвания, джамии, ритуали – захвърлил ги като стари обувки.

Той практикувал единствената практика – Бог, постоянно мислене за Бога. По това време за хората ислямът бил много важен, говорим за 8 – 9 век, но Баязид не си губел времето въобще за него. За него важен бил само Аллах. Той не бъркал нещата, той знаел кое е важно: важен е само Аллах.

Хората живеели с правила и ритуали, а Баязид избрал да живее с Аллах. За Баязид религиозният живот бил много външен, много лицемерен и повърхностен. За него това било опетняване на Истината и на Бога, защото по такъв начин се движи нафса, егото, а това е против Аллах. Външната, лицемерна религия, показната, е против Аллах – и самият Ал Халладж казва: „Това е богохулство“.

Баязид не обичал да гледа себе си, а да се вглежда в Бога, защото знаел, че като гледа много себе си, ще стане опасно правоверен (нещо като православен). Ще стане религиозен, а той искал да стане истинен. Накратко казано: бъди истинен, а не религиозен. Много е просто – бъди истинен.

Баязид много дълго съжалявал и се е разкайвал, дето виждал себе си, а не Бог в себе си. И така, след много усилия, много разкаяния, най-после той видял Аллах в себе си. Така Баязид започнал да съзира разликата между себе си (говорим за висшето Аз също) и Истинския Бог. И понеже много обичал Бога, той най-накрая открил тънкото заблуждение в себе си. Той узнал, че въображението е пречка. То създавало само външни проекции, а не Истината, защото Истинския Бог не можеш да Го създадеш с проекция, със свои нужди, със свои мисления.

И така Баязид махнал всички проекции, въображения и осъзнал, че не ти създаваш Бога, а Бог създава Себе Си в тебе. Ти можеш да Го видиш само когато отстраниш всичко, всички проекции, включително и напълно себе си – не трябва да има никаква пречка. Той осъзнал, че това е Пътят, по който Бог създава Себе Си в нас.

И така, Баязид казва:

Който не е луд по Бога, той е празен мъртвец, завит с одеялото на света, булото на света, т.е. илюзиите.

Казва: правоверните живеят в света, а еретикът живее в Бога. (Еретикът е страшно отдаден, Църквата не може да го понесе. Ще видите какво казва Василид следващия път, голямата грешка, която са направили църквите: ако бяха чули мнението на еретиците, както искаше Бог, те щяха да тръгнат на промяна и да получат нещо от Бога, но те не разбраха. Другия път ще говорим.)

Който навлезе в истинската си същност, той се преселва в Бога.

Еретикът, пияният суфи няма родина. Той е изтрезнял от родината и от света, той се е завърнал в Аллах, в Единствения Източник, защото и Бог няма родина.

Когото Аллах люби, му дарява пиянство, лудост по Него.

Когато отговориш на агресията с доброта, ти тръгваш срещу себе си, казва Баязид, и започваш да разрушаваш своето его. И казва Баязид: всичко, което ти е дадено от Аллах, всички добродетели, не трябва да им се радваш. Те също образуват завеса, стена между тебе и Бога. Търси Бог в Неговото Единство.

Еретикът е луд суфи, защото е успял да влезе в самото Единство.

О, правоверни, които сте се заврели в света като рибите в морето – последвайте пияния суфи и излезте на въздух!

Ако светът познаваше еретиците, нямаше да е в това окаяно състояние, състояние на робство.

Един човек попитал Баязид: „С какво се занимаваш сутрин?“. Баязид казал: „Аз съм толкова погълнат от зикр (постоянно помнене на Бога), че не знам сутрин ли е, вечер ли е“.

„О, Аллах, кажи ми кое е това чудното, което съществува между нас?“ – казва Баязид. Бог му отговорил: „О, Баязид, между нас съществува бездна от доверие“. „Но, Аллах, аз даже не се познавам!“ „Да, Баязид, и няма нужда да се познаваш, защото Аз те познавам и Аз те избрах“.

Един ходжа попитал Баязид: „Какъв е моят дълг според тебе?“. Баязид му казал: „Твоят дълг е да станеш дете. Но ти си станал много правоверен и няма да успееш“.

Обществото на хората заставя човека да забрави Бога. Аз пък ви казвам: забравете обществото!

БАЯЗИД БИСТАМИ

Продължение
(трета идея за размишление)

Още като бил малко дете (доколкото си спомням, мисля, че беше на 5 години), Баязид отишъл при майка си и ѝ казал: „Майко, освободи ме от служене на тебе, за да служа на Аллах“. Майка му казала: „Освобождавам те от мене и те поверявам на Аллах“. И той посветил живота си на Бога. И общувал с много святи суфи, за да стигне до изключително ниво; 117 суфи – да срещнеш по пътя си такива същества, това е повече от знамение.

Когато по-късно попитали Баязид: „Ти откъде си дошъл?“, той казал: „Аз съм от древен род, аз съм изчезнала птица“.

Казва: колко е красиво да живееш в почетна бедност.

Който е почел бедността, е станал духовно богат. Който е търсил само богатството, е получил в дар едно разкошно робство.

Еретикът е скрит като непознат за хората и познат за Бога.

Еретикът, това е чисто отричане на света и на правилата; без примеси – чисто отричане.

Не можеш да разбереш аромата на еретика, но той надминава аромата на 100 джамии.

Еретикът казва: „Ако няма страстна любов към Бога, за какво са ти правила, разсъждения, методи, ритуали, за какво ти е правоверност? Правоверният е превърнал живота си в смърт, а еретикът е превърнал смъртта в живот“.

Уповавай се не на своите сили, а на Неговата милост.

Когато Бог те погледне само един път, ти ще придобиеш всичко необходимо завинаги. Това е толкова важно.

Другите говорят: „Аз и Бог едно сме“, Баязид казва: „Аз казвам: Само Ти си!“.

Истинският извършител на всичко е Бог независимо дали говорим за ниски нива, средни или високи. И казва Баязид: „Е, тогава Юда ли е направил предателството, или Бог?“. Бог е извършителят, а Юда е изпълнителят – тук има таен замисъл. След време ще говорим пак за Юда.

Суфи не се подчинява на знанието, суфи съблюдава Истината.

Аллах ми прати скръб, а аз видях покой, казва Баязид. И казах Му: „О, Аллах, какво си ми изпратил?“. Аллах ми каза: „Каквото видя“. И той Му казал: „Слава на Аллах, видях покой“.

И узнах скръбта, че е покой за безумните, за отдадените на Бога, но за умните тя е бреме и падение. Когато скръбта влезе в суфи, тя се опиянява, успокоява се, но в умния, в знаещия човек тя се обременява и отегчава. (Скоро разни хора ми говореха за учените и за голямата наука. Казах: „Ще ви кажа едно – всички учени са плява, с чиста съвест говоря. Всички учени, всяка научна истина е прах пред Божията Истина, ама нищо не струва!“. Иначе ще уважаваме трудолюбието на хората, защото някога може да се домогнат до по-нагоре.)

Казва Баязид: скръбта плаче в знаещия, защото е разочарована от него.

Суфи е майстор на заблудата: когато скръбта и обидата го посетят, скръбта се чуди що за човек е суфи, а обидата мисли, че е объркала пътя си.

Аллах те чака вътре в тебе самия, а ти търчиш в джамията, невернико!

Нито една джамия не може да се сравни с чистото сърце. (Забележете колко просто говори Мъдростта. На какво трябва да наблегнете? Чисто сърце! Джамията не може да се сравни с чистото сърце.)

Аллах първо е създал човека, а после е създал пияния суфи – и като видял красотата му, слял се с него.

АУМ

7 май 2013 г.

ВАЛЕНТИН (Гносис)

(лекция 1)

ВАЛЕНТИН

(първа идея за размишление)

МАНИ (Гносис)

(лекция 2)

МАНИ

(втора идея за размишление)

ВАСИЛИД (Гносис)

(лекция 3)

ВАСИЛИД

(трета идея за размишление)

ВАЛЕНТИН

(лекция 1)

Дълбок, проникновен мистик, проникнал в най-древните тайни на живота. Роден в Египет, в гръцко семейство. Малко за него: живял в Египет и Рим, изключително отдаден на Бога, което означава, че не е християнин. Казано по друг начин, не е християнин, просто гностик.

По това време, началото на втори век, той и неговите последователи били голяма угроза за християнската Църква, не е случайно. Иначе Валентин, пак казвам, е чисто християнски гностик, чист Посветен, неприет от непосветените, т.е. от външните християни, нещо естествено. Въобще всичко истинско е всякога угроза за външното. Валентин е близо до Църквата, много близко е бил в началото, после я напуска. Той видял и проумял нейната безнадеждност, нейния огромен застой.

Той казва:

Аз съм Дух, който никога не търси религия. Аз търся само Отец и единството си с Него. От религията трябва да се спасим. Които са в религията, умират; които са в Отеца, оживяват; които са в Гносиса, са в Отеца, те оживяват, защото само чистото единство е Живот.

Казва: аз търсих Истината, докато тя ме преобрази. (Значи, не онова, половинчатото търсене донякъде, но: „Аз я търсих, докато тя ме преобрази“.)

Отдавна узнах, че само чистотата е с право на развитие и чистият всякога узнава своя Път. Той никога не пита за Пътя, той го узнава. Ако не си чист, не си духовен, а само питащ и търсещ.

Чистотата се ражда от усилията на Душата, а вдъхновението идва по-късно, то е слизане от Духа. Тогава и Словото ме повика, казва, и ми даде Гносис (т.е. откровение, или по друг начин казано, освобождение). И познах Словото като Божие богатство. Словото ме научи на дълбоко виждане и това виждане се превърна в моя вечна храна.

Който има ухо за Словото, за Древната Мъдрост, ще ме чуе, защото всеки може да събуди древната си сила, но ако узнае Словото и ако умее да го пази.

И така, Валентин казва: грехопадението се е случило поради това, че определени богове са поискали да узнаят Върховната Тайна на Бог Отец, а дълбината на Бога е абсолютно неизказуема, непознаваема. Боговете искали да проникнат там, в тази Същност, и тогава умрели.

Когато боговете тръгнали към Прасъщността, те се сблъскали с предел, който по-късно бил наречен грехопадението. Древният Бог не е пожелал да разкрие Тайната Си и тези любещи богове пропаднали, и от любов станали желания. Сблъсквайки се с този предел, в боговете се случило: първо – изумление, после – тревога и отчаяние, и накрая – взрив и космическа драма.

Посланието било само едно: че който е посегнал на Бога и е поискал да мине отвъд предела, той се взривява и пропада като в дълбока пропаст. Поради това падение, Бог и Тайната в Него създали друго проявление, известно по-късно като Христос, Възстановителят, което означава, че първо трябва да станеш Син, после имаш право да влезеш в Тайната на Бога.

Поради грешката на боговете е трябвало да се яви Христос и да укаже правия Път към Отеца, който е Път на Синовство. Това няма нищо общо с християнство или със знания – първо трябва да станеш Син; Синовство, което няма нищо общо и с любопитство. Защото в боговете се явила криза (затова е дошъл Христос), нещо вътре в тях било пропаднало, ограбено и затова се явил Христос, Който поставил кръст между Кенома и Плерома, т.е. между външния и вътрешния Космос. Този кръст е споменатият вътрешен предел. Кръстът има в себе си две функции: първо, охранителна и второ, спасителна.

Главната цел на живота е Гносисът, т.е. да бъдеш приет от Отец, да бъдеш приет и тогава ти се дава висшето познание, т.нар. Гносис. Дава ти се позволяването и освобождаването от вторичното знание, което винаги води в задънена улица. Т.е. Гносисът те спасява от всяко вторично знание, от всичкото излишно знание, всичкото второстепенно знание.

ВАЛЕНТИН

Продължение
(първа идея за размишление)

Вторичното знание е погибелно знание. Спасението се състои във възстановяването на Божието единство, което се случва в Гносиса, а не във вярата. (Пак ще повторя: в Гносиса, т.е. Бог ти дава откровение за Себе Си, когато Му спечелиш доверието.)

Вярващите ги очаква, казва Валентин, огромно разочарование, което те няма да могат да понесат. (Казвал съм, не пречи да си вярващ и глупав. Много такива познавам, пак ги обичам, но вярата не решава въпроса, няма да могат да понесат очакващото ги.) Обитателите на Плерома, Великата пълнота, са заинтересовани от това, човекът да придобие истинско знание, за да отстрани от себе си световната и мировата илюзия.

Гносисът е много важна част от Божествения план, защото той дава придобиването на целостта, а тази цялост става част от Великата Плерома, т.е. Великата пълнота на Бога.

Църквите не работят за Гносиса, те забавят Гносиса, великото възстановяване. Те работят за друга воля, за да удължат властта си над света, и затова върху тях ще падне Страшният съд. Валентин го нарича още Божият чук и казва: „Узнах, за тях милост няма да има“. (Разбира се, някога в бъдещето ще има, понеже Бог е Любов, но за дълъг период няма да има.) Казва: падналата мъдрост е станала знание и страст, защото е изпуснала Любовта, и оттук е цялата трагедия, от изпускането на истинската Любов.

В света на Космоса има нещо изначално изгубено и затова се е явило Сътворението, защото се е случило разминаване с Божията Същност, която е била скрита вътрешно в човешката Душа. Но в този вътрешен живот се е случила пропаст и в тази пропаст са влезли тъмни сили. Нещо мрачно е влязло в човека и сега цялата борба на сътворения свят е да се освободи от това мрачно в себе си. И това никога не се случва с вяра и религия, а само с истинско пречистване. Иначе трагедията ще продължава хиляди години и този свят ще си остане всякога един катастрофичен свят, с катастрофически съзнания, които все ще очакват края на света, защото са създали пропастта вътре в себе си.

Истинското Битие е невъзникващо Битие и поради това неунищожимо. Но Душите имат един могъщ помощник. Те трябва да открият Сина в себе си чрез Гносис, трябва да заслужат Гносис. Що е Синът? Най-чистото Слово, скрито в човека. Това Слово има власт да изгони всичко нечисто, вторично от човека. То може да изгони всяка църква, религия, вяра, умувания и да даде на човека единственото реално нещо – Гносис, т.е. откровение за самия Бог.

МАНИ

(лекция 2)

Един от най-дълбоките гностични учители. Живял във Вавилон и Персия, син на персийски родители. Учител, пророк, мистик. Учението му е гностична световна Мъдрост, дадена около трети век, за която много се е говорело около хилядолетие.

На 12 години получава първия си Гносис и посланието му е: когато Бог му се явява, му казва: „Отдели се от хората, ти не принадлежиш към тях, ти си предопределен за съвсем друг път“. На 24 години получава втори Гносис, напуска всички религии и навлиза в Мъдростта, получава право на Мъдрост. Второто послание е: „Времето настъпи, разгласи своето учение“. И това разгласяване започва в Индия, Египет, Китай и на много други места.

Мани отрича напълно Църквата и казва:

„Аз съм апостол на Христос, а не служител на някаква бедна Църква, не служител на паднала Църква – служител на Христос. Аз узнах Бога и разбрах, че Той е моята същност, а не Църквата; Църквата никога не може да бъде моята същност. Аз съм свързан с Бог, а не с Църква. Чрез Бога виждам, а не чрез Църква“.

Книгите му са главно на арамейски език и голяма част от тях са горени, защото Истината е всякога опасност за света. Макар че преди време се чудех на една страхотна книга – богомилска, много рядка, от която имам малки откъси, казва се „Зелейник“. Книга, която може много да помогне на хората, цялата е с богомилски рецепти, тя също е горена. Представете си докъде стига страхът от Истината и от тези книги. Богомилските магове са дали истински рецепти, много рядка книга, както и да е.

Мани е получил великото си откровение от Ал–Таум, на арамейски – Велик Приятел от скритите висши светове. И тогава Мани е казал: „Откровението ме откъсна от света на хората“. Учението на Мани е смятано за велика ерес; както ви казах, Истината е била наречена ерес. Смятани за велика ерес и за голям противник на християнството, т.е. там, където не иска да се чуе и друго мнение, което не само че може да обогати някой път, но и може да те спаси.

Мани на персийски означава реч, слово, изливане, проводник, или изливащият манна. На сирийски името му има значение на Скритост. Има и други имена Мани, например Сураик, а също и на древносирийски – Мани Хайя, т.е. Мани-Животът, или Живият.

Казва: „Аз избрах пътя на светлата субстанция и преумножиха се моите врагове. (Това е задължително: избереш ли твърдо Истината, и много твои близки хора, приятели и братство, и откъде ли не могат да ти станат врагове – това е мярка, че си в правия път.) Преумножиха се враговете ми, но Истината ми откри тайнство, скрито от света и от човешкия род. Бог благоволи над мен и ме освободи от заблужденията на Църквата и света. Великият Бог ми оказа голяма милост. Отец ми откри Великото тайнство на Своето величие“. (Неизреченото е скрито от всички религии, то се дава само чрез Гносис, истинско знание. Само в истинското знание е спасението, то никога не идва от вторично знание, а само чрез Гносис.)

Мъдростта на Мани:

Спасителното знание се нарича Гносис, а също и себепознание.

Гносисът е събуждане на Първочовека, Сина Божий.

Когато Бог спаси Себе Си, тогава и всички души ще бъдат спасени. (Бог Се спасява в човека, когато стане Син, и когато Бог стане Син, става едно със Себе Си.) Тогава ще дойде краят на света.

Мани казва: в дълбините на тъмнината видях Тайна и там изгрях.

Чистотата заменя всяко кръщение. (Забележете, чистотата заменя кръщението, но кръщението никога не може да замени чистотата.)

Чистотата е трапеза за Светлината. И казва: там, където Любовта не достига, всички дела са несъвършени.

Мани казва: трябва да вярваш, но чрез дълбоко, истинско разбиране.

В правилното действие няма зло, тук съществува само Бог. Но в неправилното действие злото се създава, навлиза в човека и той става сътворен. Когато доброто не се прави правилно, то също става зло, казва Мани. (Когато доброто не се прави правилно, например когато се натрапва и т.н. или когато не се различава, то също става зло.)

Който действа правилно, ще възстанови откраднатата си Светлина. (Дал съм една формула, много важна: „Господи, само Ти господствай в мен, за да Ти служа“. Простичка дума – господствай; когато Бог стане господар в тебе, Той ще те научи ти самият как да станеш правилно господар в себе си – една от най-важните формули. Тази формула ще започне да управлява и паразитите в тебе, и трудностите, и т.н.; много простичка, но много важна.)

Правилното действие звучи като глас от светлина. Правилното действие отстранява човешката природа. Правилното действие, казва Мани, създава Душа.

Мъдрото действие, това е нещо по-друго, то е от по-висш порядък. Когато събереш много правилни действия, ще отключиш в себе си пътя към Мъдростта и тогава ще постигнеш и мъдрото действие.

Правилното действие е универсален език. Това е и, според Мани, Древната култура. Нечистите действия, това е замърсеният език.

Правилното действие е свещено, но понякога е непознаваемо.

Всеки човек е оформен от своите действия. Те са го образували и те го водят в строго определен път.

МАНИ

Продължение
(втора идея за размишление)

Нашият свят е поставен в неблагоприятната част на Космоса.

Тези, които ядат нечиста храна, си подготвят в бъдеще зачатие, смесено от светлина и тъмнина. Т.е. подготвят си заблуждения.

Само човекът на Истината може да тълкува Истината, защото самата Истина му дава това право, право на яснота.

Мани нарича Христос Светлият, защото не се е поддал на нито една частица мрак.

Казва: данъците в този свят са дългове към стария бог на злото, Пленителят. (Значи, всички хора, които са служили в миналото на злото, тежките данъци сега ги смачкват, а не че е заради икономика, държава и т.н., това няма нищо общо, съвсем други са причините. Знам всеки такъв човек как може да излезе, но ако ми се довери напълно и ме пита искрено. Най-малката неискреност – и разговорът е съвсем друг.)

Мани:

Само чистите са задължени да водят правилен живот. (За тях това вече става дълг, те просто нямат избор.) Те биват задължени да водят правилен живот, аскетичен и мистичен. Те са призовани за това. (Имат право поради борбата за чистота, стигнали са някаква степен и вече са призовани.)

Змия е всичко това, което е изгубило Божествената Любов и се е превърнало в желания. Желанията са бедствия. Желанията са змия, а Любовта е Божие дело. (Желанията са влизане в системата на света и в системата на смъртта. Те са влизане в лабиринта на змията, т.е. вътре в сътворението.)

Частичната истина е винаги обременяваща, а цялата Истина е смущаваща, казва Мани. (Разбира се, тука уточнява – за неподготвените. Цялата Истина за неподготвените си остава смущаваща.)

Само частица от Божествената светлина е заключена в мрака. Тази полусветлина се нуждае от много чист опит, за да се върне в чистата, пълната Светлина. Оттук идва и началото на космическата смесица, наречена Дървото за познанието на доброто и злото.

Всеки, който допуска лъжата в себе си, ще бъде поразен във всички свои важни очаквания. Така казва Мани: ще бъде поразен във всички свои важни очаквания.

Христос е учил хората как да се спасят от смесената светлина и да се върнат в цялата Светлина, наречена Царството Божие.

Злото не е в неправилната организация на света, а в извращението на собствената човешка природа. Този, който извращава себе си, все едно е в какъв строй живее (и дали живее в общество от мъдреци – на него не може да се помогне), той е подвластен на тъмните, разрушителни сили.

Нечистата храна запечатва злото в човека, докато чистата храна го пречиства постепенно от тъмните сили и от скритите в нея фалшиви наставници, казва Мани. (Значи, в нечистата храна има много фалшиви наставници, оттам идват и заблужденията.)

Чистата храна е път към яснота, тя може да се превърне в обяснител на многобройни трудности. (Не казвам, че това обяснение може да стане непременно за един живот, това е дълъг процес, но може да стане и за един живот, но това е нейният път.)

Ако един търсач на Истината е искрен, той ще придобие правилния опит и ще се освободи от човешкия бавен, дълъг, дълъг опит.

ВАСИЛИД

(лекция 3)

Това е същество от дълбините Божии. Както ви казах и преди, мистичен сирийски монах, познавач на това, което е по-дълбоко от Вечността, той с времето много не се занимава. Книгите му, почти всички горени без три книги и половина, голяма част от тях са наука за Бездната, за Безкрая. Него Вечността много-много не го интересува, тя е ограничение на Безкрая.

Василид казва: „Моето учение е за един на хиляда“.

Василид е живял в Египет и тези дълбинни неща ги е научил там. Според него Първото Същество, или Бог, е в състояние на едно постоянно Откровение на Любовта. А що се отнася до благата вест за човека, това е единствено Гносисът; не са Евангелията, а Гносисът – Откровение пряко от Бога, което трябва да заслужиш. Това, което Гносисът дава на човека, не могат да го дадат милиони Евангелия и Църкви, милиони свещеници. Откровението на Бога към човека е единствената блага вест, а не ограничените, бедни евангелия. Досещате се, че е отлъчен от Църквата, пък за него това е радост, както и Боян казва, такива неща са белег на огромна радост, трябва да празнуваш.

Казва: „Аз нося в себе си само една Библия – това е Бог. Това е Бог в моя живот и Плеромата, пълнотата, която Той ми даде, това е моята Библия. Аз нося неизразимата пълнота от Безкрая. Гориха книгите ми, защото смятаха, че учението за Безкрая е страшно, но и аз така мисля – Безкраят не е място за нечистите съзнания“.

Написал е най-опасното Евангелие, но поради голямата му премъдрост то смутило т.нар. „светци“ и те са го нарекли прекаленият светец. Той ги е смутил, те го нарекли опасен. И понеже Василид бил безупречен аскет – това му го признавали, но се страхували от него, бил безупречен, отдаден аскет – и понеже те не могли да го унижат, го нарекли (и така си го водят) прекаленият светец, т.е. един вид някакъв странен човек.

Живял в Сирия, Персия и Египет около втори век. Той е странник в този свят и сам го казва: „Аз съм странник от Безкрая. Аз не съм от Вселената, аз съм от Безкрая“.

Прекалено дълбок и оригинален мистик и Учител. Не само светци се плашели от него, но даже и гностици и дори една част от тях го изоставили и минали на своите мъдрувания.

Василид е древноизбран Дух и както ви казах, той казва: „Моят Дух е по-дълбок от цялата история на света. В моя Дух няма нито свят, нито падение, нито грехопадение. Аз съм Дух от Бездната, а не от Вселената. Животът на Земята не е реален; отвъдният живот не е реален. Във Вечността животът е полуистина. Тоталният и Велик живот е в Плерома на Безкрая, Великата пълнота на Безкрая. Вечността е само подготовка за Безкрая“.

Той е призовавал към себепознание, което е себезавръщане. Това става чрез Гносис.

И така, Василид казва:

Няма смисъл да се отричаш от Църквата и от света, защото те не са реални. Трябва да се отречеш от всичко нереално в себе си.

Истината никога не е искала от човека да бъде религиозен. Истината иска да бъдеш чист Дух. (Тука той не говори даже за Душа. Душата също е зависима и тя, ако не познае Духа, не може да влезе в Безкрая, тя ще остане във Вечността. Както и да е, друг път ще говорим специално какво казва той за Душата.)

Човек трябва да бъде чист Дух, достоен за Бездната, достоен за Великата Безкрайност.

Праотецът е Бездна. Той Самият никога не се ражда.

Всяка Душа, която е получила тази Тайна, Гносиса, се превръща в поток от Светлина и тя може да се завърне в чистия Дух, който е Синът и Спасителят.

По природа Отец е без корени, без място, Той е чиста древна Мистерия. Той създава корените, но Той е без корен. Той живее в тях, Той им дава силата да растат, но Той е без корен. (Сещам се, както казва Ал Халладж: „Той създава водата, но не пие вода“.)

Казва Василид: Отецът Го има, но в Нищото, а в света Той прави само малки докосвания, малки приближавания чрез Гносис.

Всеки, който честно и усърдно тръгне към Първото Същество, т.е. Бог, слабостите, които са нисши сили, ще започнат да го изоставят, защото слабостите са своеволия, паднали своеволия. Те не могат да пътуват в себепознанието, затова те ще изоставят усърдния човек.

Слабостите са остатъци от прастари светове, останали негодни за развитие, и от милиони години те не могат да се извисяват. Те са стара паднала култура, на която е отнето себепознанието, т.е. извисяването. Всички тези, които не вървят усърдно и честно към Бога, ще станат сродни с тези слабости, с тези нисши сили, и за тях е определен Страшният съд.

ВАСИЛИД

Продължение
(трета идея за размишление)

Всеки търсач на Бога всъщност търси само едно – Плерома, своята цялост, която е била изгубена в старите светове и най-вече в Атлантида. Тук една част от съзнанието е била ограбена и човекът е оголял. (Това важи и досега. Сега ще ви кажа за нещо опасно, което се е случило в Атлантида. Освен сексуалните отношения с животни, имало нещо много по-лошо: една армия от пратуранци унищожава друга армия и хора от друг град. Унищожава хората от целия град и не позволява на душите да отидат в другия свят, завръща ги обратно в телата и ги превръща в армия полупризраци чрез много мощни и древни заклинания да воюват на тяхна страна – много такива неща са се случвали в Атлантида.)

Така човекът е оголял и е изгубил част от съзнанието си. Хората със слабости са пленени от неведението за Бога и затова те смятат, че Бог е жесток. (Напълно погрешно мнение. Понеже им е отнето, те нямат истинска Любов към Бога и те смятат, че Бог е жесток.) Но жестоки, казва Василид, са слабостите и сродяването с нисшите сили.

Бездната не е за вярващи, Бездната не е за религиозни хора – Бездната е за Синове.

Гносисът се отличава от вярата както Духът се отличава от материята и света.

Древността е била съставена от Божественост. (Преди време ви казах, че има разлика между Древност и минало. Древността е била съставена от Божественост, чиста Божественост; миналото е съставено от духовност, а сегашното време – от религиозност и блуждаене. Точно там се намира, в тази религиозност, голямото блуждаене.)

Божествеността е неописуема, казва Василид, и затова е наречена Златният век (тя е Златният век).

Самият Бог е без начало. Той се е спуснал от Себе Си, от собствената Си Бездна, и затова няма начало, няма край, няма произход, защото винаги е бил. (Учителят също потвърждава това, говорим за Абсолюта, а не за Бог. Понеже Абсолютът никъде не може да се побере, нито във Вселената, нито извън нея. Той трябва да се ограничи и да стане донякъде духовно, вътрешно близък, достъпен и се е превърнал в Бог. После Бог ражда Син, за да стане още по-достъпен, за да може този Син да води хората към Истинския Бог и оттам – по дългия път към Абсолюта и Безкрая.)

Бог е роден от Себе Си, т.е. Абсолютът слиза и Се ограничава, ражда Себе Си като Бог, като ограничение, и чрез Себе Си Той Се саморажда, няма друг, Той си е единствен. Той Се е самородил несътворено, вътрешно, а Неговата Мистерия, тя си остава нагоре, абсолютно неродена, тя няма къде да се роди.

Предателството на Юда, казва Василид, е таен Божий промисъл. То спасява нещо скрито във Вселената. (В един от следващите месеци ще говорим пак за това изключително същество и неговата голяма тайна; странно същество, останало неразбрано.)

Казва: ако Църквите и светът биха разбрали еретиците, те щяха да възходят над Ангелското естество, щяха да надминат Ангелите. Но понеже не разбраха еретиците, те паднаха още по-ниско дори от човешкото естество. (А планът на Бога беше Църквите да разберат еретиците и тяхната дълбочина. Но те не поискаха да я чуят и затова сега получиха огромния застой.) Църквата не можа да понесе (някои от Църквите понеже са знаели, някои светци) голямата Мъдрост на еретиците, тяхната велика чистота и тяхната огромна устойчивост. Ето защо Църквата се разруши отвътре, в реалността, вътрешната реалност. Така Дяволът я завладя, казва Василид, защото тя не разбра замисъла на Бога и трябваше да го заплати със застой от хиляди години.

Църквата погуби еретиците и умря, а еретиците бидоха възкресени в живия Бог. (Както ще видим по-нататък и за Юда: няма никакво самоубийство, но Бог и Висшите същества пускат слух и разпространяват, че това е предателство и самоубийство. Това е специално за земните хора, те трябва да знаят, че всяко предателство се наказва. А насаме във вътрешния свят – съвсем друго: Христос го възкресява и го завръща в Безкрая и в расата на Боговете, съвсем друго нещо се случва. Ще говорим след време за Юда.)

Да се върна на Василид: поради своето неразбиране Църквата се потопи в двойна смърт – и тукашна, и вътрешна. Защо? Който убива враговете си, винаги увеличава своите заблуждения. (Това е древен закон. Който убива враговете си; не който ги преодолява, не който тайно ги обича, а който ги убива. Те са тайни съюзници, те всъщност не са врагове.)

Казва Василид: „Ако Църквата беше възлюбила враговете си, еретиците, тя щеше да се срещне с тяхната скрита Мъдрост. Бог щеше да позволи и тя щеше да се освободи от Дървото за познанието на доброто и злото, Дървото на застоя, и тогава Отец щеше да благоволи и да я благослови, такъв беше Неговият замисъл“.

Само който е преодолял враговете си с Любов, само той може да тържествува.

Второто същество, Луцифер, е било родено само като Светлина, а не като абсолютно реално същество, т.е. Светлина, без да е реално същество. И сега, казва Василид, това същество-светлина трябва много да се учи от това падение, което му е подарено, за да върви по Пътя към скритата Божия реалност, докато Бог го приеме.

АУМ

4 юни 2013 г.

ХАЛИЛ ДЖУБРАН

(лекция 1)

ХАЛИЛ ДЖУБРАН

(първа идея за размишление)

РУМИ

(лекция 2)

РУМИ

(втора идея за размишление)

ВЕЛИКИЯТ АЛ ХАЛЛАДЖ

(лекция 3)

АЛ ХАЛЛАДЖ

(трета идея за размишление)

ХАЛИЛ ДЖУБРАН

(лекция 1)

Първо, някои неща за него: Халил е Същество Душа. Той е научен от Душата си, а не от ума си. В него свети печат, той има белега на истинския търсач. Много поети са заявили, че не го признават, но той е докоснат от Безвремието, докоснат от Бога, а това непризнание, то е просто еликсир.

Той е самобитен суфи. Той е човек с вродена Мъдрост и голяма волност, голяма широта – широта отвъд земното мислене. Казва: „Аз не съдя, нито заклеймявам, но желая да се търси по-нататък“.

Той е Същество, което разглежда нещата с вътрешен поглед, погледът на Душата, умът е отстранен. В него блика Душа и сърце.

И така, Халил Джубран какво казва:

Намерих Безкрая в Любовта.

Любовта е по-ефирна от диханието на цветята.

Колко ни е мил животът и колко сме далече от него.

Странни са тези от света, които чрез пороци се стремят да оправят света.

Отвъд всичко има една сила и тя е цялата Справедливост, цялата Любов.

Каквото е в твоето сърце, такова е твоето познание.

Всред страшни беди и бедствия аз видях Божествеността на човека. Божествеността се надсмива над стихиите на природата, над гнева, над техния гняв. Тя пее всякога химна на безсмъртието. (Сетих се, скоро в Русе казах една поговорка, българска, казва: „И Дяволът е дар Божий“. Много красиво нещо. Малко ще обясня: ако не беше Дяволът, щеше да има много по-страшно зло в света. Дяволът е друг вид спасител, той гони човека винаги когато в човека има дупчици, слабости, своеволия, докато го направи истинен, духовен, пълнокръвен, истински човек. Според мене после човек много трябва да се моли да намери Дявола и да го черпи, и то много сериозно, защото то не е така лесна работа – и Дяволът се мъчи, и човекът се мъчи, но като изкара нещо от него, става нещо прекрасно.)

Казва Халил:

Бедността е много скъпа, защото тя разкрива благородството на Душата.

Видях как сълзите на страдащия са по-сладки от смеха на лицемера, защото тези сълзи очистват сърцето, умиват сърцето и го правят милостиво.

Много неща преживях, но не съм узнал загадката на Мрака.

Ако мъката проговореше, тя щеше да е по-сладка от самото блаженство.

Моето дихание отдавна ми напява Вечност.

В дълбините на Душата ми има песен от Безкрая.

Аз направих Душата си свой приятел.

Който сам не си е приятел, той е враг на хората.

Видях хората да се избиват и наричаха това „патриотизъм“.

Цялата Земя е мое отечество и всички хора са ми съотечественици.

Ще ме приемеш ли като приятел, който не поробва и който не иска да бъде поробен?

Казва: вие, земните, не ни виждате, защото сме скрити в просветляваща тъмнина.

Нямат воля синовете на маймуните, но разумните прегърнаха устрема. (Сетих се за още една поговорка, която казах и в Русе, мисля и в Бургас, българска пак: „Що е цивилизация? Това е пътят на човека от пещерата до атомното скривалище“. Много красива! Голям прогрес, голяма цивилизация, но – така е със земните хора.)

И видях, че в църквите танцуват дяволите. (Много е смешно наистина, когато искат да изпъдят Дявола с тамян, това е толкова жалка история. Дявола можеш да го изпъдиш с праведен живот, нищо друго не помага, никакви талисмани, никакъв тамян, това е толкова ясно.)

Земните умират, защото не обичат враговете си.

Поповете са стари приятели на молитвата и на Дявола.

Дяволът казал на попа: „Аз не съм по-голям враг на тебе, отколкото си ти на своята собствена Душа“.

Дяволът казал: „Аз съм грехът, за да има борба с греха. Аз съм решимостта, която поражда решимост у хората“.

Ако ти си чиста мисъл, можеш да изучаваш живота – казва Халил Джубран.

Вдъхновението пее, то не обяснява нещата – то пее.

Когато няма знание, стремежът е сляп.

Вярата е знание вътре в сърцето, отвъд обсега на доказателствата.

Бог е създал Истината с много врати, за да премества всеки вярващ в неговата религия, за да премества всеки вярващ, който почука на тези врати.

ХАЛИЛ ДЖУБРАН

Продължение
(първа идея за размишление)

Христос не строи църкви, Христос строи сърца.

Любовта извисява Духа така, че природните закони и човешките закони не променят пътя ѝ.

Истинското знание е твоят знак за благородство.

Ако не разбираш своя приятел при всички условия, при всички обстоятелства, никога няма да го разбереш. (Значи, при всички условия без изключение.)

Реките вървят към дълбините на морето, където замлъкват.

Покоят разкрива вашата сила.

Ако си честен човек, без значение е дали те хвалят, или те критикуват.

Един истинен човек причинява на дяволите повече неприятности, отколкото милион сляпо вярващи.

Когато има Любов, тогава трудностите стават някак си по-добри. (Спомням си, скоро една сестра дойде при мен и каза: „Много ми е трудно, много ми е тежко!“. Казах ѝ: „Много ми е приятно“. Като чуя такива неща, много ми е приятно, защото там нещо ще се ражда. Като чуя някой да ми каже: „Щастлив съм, много съм щастлив“ или „щастлива“, изпитвам голямо съжаление, огромно. Тя разбра, че ѝ се радвам, и ѝ олекна, но както и да е, такъв е моят подход.)

Когато ние плачем, животът се усмихва.

Можеш ли да превърнеш гласа на урагана в песен?

Добри сте, когато сте съвършено будни в речта си.

Всичко, което става в света, е Любов и се движи от Любовта, но това го вижда само мъдрецът, защото той знае Кой управлява всичко.

Не е ли религията всяко дело и всяка правилна мисъл?

Кой може да отдели своята вяра от своите действия?

Човечността е река от Светлина, потекла от Предвечността към Вечността.

Ако пееш за красивото, ще имаш слушател дори в самата пустиня.

Доста учения са като стъкло на прозорец: виждаме чрез него, но то ни отделя от Истината.

Може би сте чували за Блажената планина, тя е най-високата в света. Изкачиш ли се на нея, на върха ѝ, имаш само едно желание – да слезеш при хората, в най-дълбоката долина. Затова ѝ казват Блажената планина.

Всички ние сме затворници, но килиите на някои са с прозорци, а на други са без прозорци.

Орфей е докосвал сърцето на цветята.

Казва: аз съм доволен от своя живот, защото сам си го направих такъв.

Смисълът на една дума може да те разбуди завинаги.

Дори да носиш Светлината, не ти си Светлината.

Любовта е облечена в Смирение.

РУМИ

(лекция 2)

Можех да ви говоря и за съвсем неизвестни суфи, но реших засега да следвам тези, след време ще ви говоря и за други.

Руми:

Аз постигнах историята на Душата; аз, като Душа, съм изчезнал вид. Аз се потопих във водата на Нищото.

Срещата с Бога, казва Руми, е унищожение на човека. (Много хубаво нещо! Това унищожение е най-красивото, защото вече няма кой да пречи на Бога – останал е истинският човек, Истината.)

Който върви по пътя на Любовта, трябва да премине през нейната тъмна нощ.

Състоянието на отсъствие е солта на Живота.

(Руми предлага Откровение за хората, а не утешение – утешението е остаряло. Поради истинската си Любов, Руми е вкусил вдъхновението.)

Казва: вкусилият Бога бива отведен до дълбоко място в себе си, в своята същност, в собствената си духовност… (Тука само ще ви загатна нещо: чистата духовност няма нищо общо с религията и със земните неща, но тя е само началото. Над нея има пет степени, чистата духовност е най-ниското ниво. После следват много дълбоки степени, сега няма да ви ги казвам; ако реша, в други лекции ще ви ги кажа, но благословение голямо е да стигнете до тази степен на чистата духовност.) И тука, в собствената си духовност, главната храна на Руми е Любовта, истинската манна, чистата духовна храна.

За Руми дълбокото виждане е също хранене. Ако ти дълбоко виждаш и разбираш нещата, ти се храниш с нещо по-дълбоко от въздуха. Така Руми се е освободил от земното мислене. А какво означава земното мислене? Това е грабителят, земното мислене е големият грабител на човека.

Руми е мистичен съзерцател и много тънък мъдрец. Казва:

Все още в пелените си беше този свят, а аз вече бях влюбен.

Любовта е онова, което унищожава различията.

О, Аллах, Ти си мед, а ние сме оцет.

Изследвай своя вътрешен отвъден свят.

Единствено Любовта разяснява Любовта.

Нищо не е сигурно, казва Руми, докато не изгориш. (Ето защо богомилите са изгорели на кладата, там е голямата сигурност, голямата Мъдрост.)

Ти си водата и Ти си чашата.

Любовта е огън, който изпепелява всичко освен Аллах.

Храмът на сляпата духовност е от тухли и хоросан; храмът на любещите е в тяхното сърце. (Имаше в Бургас един християнин, нещо се опитваше да задава въпроси, от време на време се провикваше: „Христос възкресе“, сетих се. Казвам: „Виж какво, приятел, и мравките знаят, че Христос възкръсна, но ти къде си?“. И още 5 – 6 такива неща му казах и после на едно събиране напусна, извини се, не можа да издържи. Има една Божия логика, срещу която, ако почнеш да се бориш, съвсем ще оглупееш. Наистина и мравките знаят, че Христос е възкръснал, но ние трябва да си отговорим: ние възкръснали ли сме в тази Любов, за която говорим, в тази Мъдрост и в тази Истина? Ако обичаме много удоволствията, ползите и нещата, все още сме далече. И такива хора, ми е много интересно, които имат земни желания, пък говорят за медитация – нека да забравят тази дума, защото ще има последствия.)

Казва: ако търсиш единение с Него, тогава отдели себе си от света и от религията. (Значи, почвай да забравяш света и религията, ако искаш да си близко до Него.)

Наистина има много и различни лампи-религии, но само една е Божествената Светлина.

Знание, което повтаряш като папагал, отлита, когато имаш най-голяма нужда от него.

Дано в куп сено, приятелю, видиш и намериш чудната игла.

Чистото сърце си има своя собствена Мъдрост, която надминава всички науки на света.

Погледът на просветления човек пречиства всичко, откъдето мине.

Кармата – това е животът без Бога. Кармата, това е самостоятелно изграденият живот. (Много хора са се излъгали, казват: „Ще си устроя живота“ и все го устройват, и хиляди години го устройват. И Учителят казва, че гробищата от хиляди години са пълни с осигурени хора. И продължават да си устройват живота сами, и мислят, че без Бога ще го устроят по много хубав начин, даже по разумен начин.)

Едно и също Слово може да мъчи един човек и да изцелява друг.

Ако нямаш Любов в сърцето си, всичките ти знания са безполезни.

Който умее да живее правилно в настоящето, той е работил правилно в миналото.

Участта на слепия са измислиците, които увеличават скърбите.

Целият човешки свят търси щастие и заради това лъжливо щастие гори в огън.

Способността да търпиш и да чакаш, създава друго Око.

Заради завистта, колко много хора са станали не-хора!

Ако твоите уши чуват, те стават Очи.

Има ли нещо, което да освети гроба ти?

За да видиш скритите причини, трябва да имаш Око от чиста духовна Светлина.

По пътя към Любовта първото условие е да станеш смирен като пепел.

Каквото търсиш, и то те търси.

Мнозина знаят кой е Пътят, но малцина действително вървят по него.

РУМИ

Продължение
(втора идея за размишление)

Безмълвието е Словото на Бог. Всичко останало е жалък превод.

Подозира ли някой, че уханието на розата е стаено в нейните тръни?

Не би Го търсил, ако Той вече не бе те намерил.

Прегърнеш ли болката, тя се превръща в радост.

Раната е мястото, откъдето Светлината прониква в теб.

Действието не е нещо външно.

Когато има невежество и липса на духовност, тогава вярата е свещ. Но когато Любовта изгрее като огън, като Слънце, понятията и вяра, и безверие се превръщат в смет, тогава свещта е ненужна.

Духът в нас не вижда нищо за осъждане.

Любовта е безусловна доброжелателност.

Всяка ситуация е възможност за освобождение.

Любовта е твърде ясна, за да бъде обяснявана.

Аллах е поставил печат върху вашите уши, за да не бързате към Неговия глас.

Истинският търсач се познава по две неща: голямо усърдие и голяма топлота.

Искреността се превръща в пробуждане.

Искреното чувство е райска градина.

Всеки, който е видял лицето на Аллах, принадлежи на Аллах.

Разногласията са в имената. В смисъла всичко се успокоява.

Нещастен е този ученик, който със своя Учител започва да си съперничи.

Светът е явно очевиден, но невидим.

За истинската храна не е нужна уста, тя се пие от Душата.

За земните има стена, за почитателите има врата.

Философският камък, това е мъдрецът.

Какво го касае Духа арабският или турският език?

Който е забравил своята основна храна, Любовта, той се е разболял.

Конят без ездача откъде ще разбере пътя?

Този свят на тялото вкарва в заблуда всички с изключение на този, който се е освободил от нисшите желания.

Този, който вижда със Светлината на Аллах, той вижда всичко същностно.

Всички религии имат начало, а Любовта – нито начало, нито край.

АЛ ХАЛЛАДЖ

(лекция 3)

Малко за него: вдъхновението на Ал Халладж е отпреди сътворението на света. Още от дете той се отделя от земните работи. Той търси аскетизма и суфи Учители.

Това е човек, напълно опиянен от Бога. Неговото дръзновение било величествено. То е плашело мюсюлманите, властта и чак суфите.

Ал Халладж се отказал от своето Аз, както и Юда, и казва: „О, Аллах, Ти взе моята същност, за да Се изразиш чрез нея“. Това е дълбинно, мистично единение.

Той много често се е спускал дълбоко в своето сърце и най-накрая на дъното на сърцето си открил Аллах. Той е криел своя суфи опит от другите суфи. Казва: „О, Аллах, аз Те приветствам в моето съзнание, макар че Ти дълго се скриваше от моя взор. Моето съзнание Те възприе в дълбините на моето сърце“.

И така, Ал Халладж, най-великият суфи. Много големи суфи има, много редки, говорихме за Баязид. За една специална суфи мистичка, египетска, не съм ви говорил, тя е подобна на Ал Рабия, казва се Золайра, още по-опасна от Ал Рабия. Но такова нещо като Ал Халладж няма! Просто, ясно, премъдро.

Казва:

Вярата е опасна, ако не си в Любовта.

Знанието е поражение, а Любовта е водител.

Мислещото християнство е болно християнство. Вярващото християнство е неразумно християнство. Само любещото християнство е мъдро. Само Любовта е мъдра.

Любовта създава Живот отвъд живота.

Здравето е враг на човека и много хора са го използвали да се отдалечат от Аллах. (Веднага се сещам за една българска поговорка, прекрасна: „Дай му на човека здраве, и той няма проблем как да си го съсипе“. Толкова много начини има, безброй начини – и той така и прави.)

Ал Халладж:

Единственият храм за поклонение на Аллах е сърцето.

Може много добре да познавате Писанията и да изгоните Аллах от себе си, защото Аллах не е Писание, Аллах е Любов.

Христос не е религия, Христос е чиста Божественост, без примеси; никакво зло няма в Него, и най-малко зло.

Когато Аллах е с тебе, тъмнината свети, а мъката блести. (Забележете какъв суфи, каква Мъдрост и колко простота.)

Ако срещу тебе задуха свиреп вятър и проливен дъжд, не виждаш ли приятеля? Той търси хармонията си с тебе. (И Учителят е казал подобно нещо: „Не можеш ли да направиш бурята, студа и вятъра свои приятели?“. Те са приятели, поначало те са приятели.)

За злия човек и адът, и раят са все ад.

Когато си в Аллах, притежанието не е собственост. (Каквото и да имаш, три двореца да имаш, осъзнаваш, че те са на Бога, ти не си привързан.)

Ние разбираме Аллах, когато Той ни позволява да Го преживеем. (Много специално преживяване – на когото е позволил, той се променя завинаги и за вечни времена. Тогава вече всички видове обществени мнения изгарят, те поначало са изгорели, ненужни, но тогава напълно изгарят.)

На Голгота Аллах ми даде това, което го нямаше на Земята, в света и в отвъдния свят. Аллах ми даде Себе Си.

Аллах ме научи да се справям с това, с което не мога.

Има само една блага вест за всички времена – това е Аллах в мен. (Вижте каква простота: Аллах в мен – каква друга вест? Няма друга блага вест.)

„О, Халладж, каза ми Аллах, дарявам ти Мрака.“ И казах на Аллах: „Дай ми го, Аллах, ще го превърна в храм“.

Отключих Мрака и видях светилище, и казах: „О, Аллах, защо не разкажеш на хората за това?“. Но Аллах замълча.

Без Голгота хората си остават бедни, много бедни – те си остават в себе си. Живеят някак си, но без Аллах. Но чрез Голгота те могат да Го придобият, а това е великото вечно съкровище. (Това е друг превод на Голгота – великото вечно съкровище, затова богомилите са горели. Няма нищо общо с инквизиция и наказание – велика привилегия.)

В този свят доброто се върши много зле.

Болката дълбае място за радостта, страданието копае място за Възкресението, но само Голгота е пълен дарител на Аллах. (Значи, те са малка подготовка, но не са достатъчни, красиви са, но не са достатъчни – Голгота е достатъчна, тя дарява Бог и пълнота завинаги.)

На Голгота разбрах, че съм имал по-голяма Любов, отколкото сърцето ми може да понесе.

Много трудности ми даде Аллах, но видях в тях прелест и благодарих на Аллах, че ме е избрал.

Горделивецът не е човек, не го осъждайте, той е скелет. (Такива и Учителят ги нарича „движещи се гробове“. Ще го обичаш, може да е гроб, но движи се някак си – ще го приемеш, какъвто е: движещ се гроб.)

Суетният ще проучва глупостта си, щастливият ще проучва заблудата си, горделивият ще проучва смъртта.

Голгота ми дари спокойна яснота, после ме прегърна и ме прие. Така започна моята Безкрайност.

Ако Аллах ме учи, тогава Коранът за какво ми е? (Тука мюсюлманите са настръхнали. Ако Аллах ме учи, за какво ми е Коран, за какво ми е Библия?)

Наистина е така, но не всеки може да го разбере. Значи, Коранът не ми е нужен, а джамията е просто гроб. Така говори Ал Халладж.

АЛ ХАЛЛАДЖ

Продължение
(трета идея за размишление)

(От време на време ще ви говоря за него, защото това е много рядко, много специално явление в суфизма – суфи сред суфите, суфи над суфите, нещо изключително, нещо много рядко.)

Глупавият вярва в джамията, разумният вярва в Аллах. И глупавият, и разумният са на погрешен път – само мъдрецът живее в Аллах. Той не вярва, той живее вътре в Аллах.

Аз уважавам всички религии и учения, но не ги обожавам. Аз обожавам само Аллах.

За да чуваш гласа на Аллах, Аллах трябва да ти е позволил.

Кръстът не е кръст, кръстът е чуден венец.

Не вярвай в доброто, вярвай в Аллах.

Който не е разбрал Аллах, е станал Дявол.

Раят е създаден за дяволи, а адът – за техните братя по съдба. (Сещам се пак за една поговорка, мисля, че българска беше, прекрасна: „Дяволите са от два вида – паднали ангели и издигнали се хора“. Прекрасно казано, но през август ще говорим за тези поговорки.)

Да даваш съвети, когато не си познал себе си, е голямо лицемерие. (Разбира се, такива хора завършват много зле – съветниците.)

Религията е поражение, духовността е Спасение, Божествеността е Освобождение.

Религиозният човек е собственост на Дявола, духовният човек е собственост на Висшите Същества, Божественият човек е собственост на Аллах.

Бедността е нищожно препятствие, ако ти си честен.

Нечистотата в човека е неговият мъчител, а човекът си мисли, че някакъв Дявол го мъчи.

Ела, моя Голгота, защото светът е смъртна песен. Светът се сътои от умрели същества.

Голгота ни отделя от смъртта завинаги, Голгота ни отделя от развалините на света.

Ако скръбта не те радва, радостта ти ще бъде винаги повърхностна. (Ще повторя: ако скръбта не те радва, говоря и за дълбоката скръб, твоята радост ще бъде винаги повърхностна, елементарна.)

Адът е много по-красив от невежеството.

Не срещнах Аллах в джамията, срещнах Го в Любовта си към Него.

Не прави добро, което ще бъде наказано.

Ако нямам Любов към Аллах, за какво ми е джамията, вярата и Коранът?! (Говорим за велика неизменна Любов, а не за някаква си любов.)

Следвай Аллах дори когато те води към пропаст, не следвай Сатана дори когато те води на приятна разходка в розова градина.

Истинският приятел ти помага не когато си в нужда, а когато е Волята Божия. Защото истинският приятел може да различава и ако ти помогне, това може да е голяма вреда. Но той вижда последствията и знае кога е Волята Божия.

Най-трудното нещо в света е да срещнеш вярващ човек, който да е истинен човек.

Казва: унищожи ме, о, Аллах, за да останеш само Ти! Не искам себе си, искам само Тебе.

Някога Ал Халладж имаше съдба. Сега Ал Халладж няма съдба, сега Ал Халладж има само Аллах в себе си.

Сърцето на суфи е неговата единствена джамия. (Наистина това е нещо несътворено, става въпрос за духовното сърце. За какво ви са църкви и джамии от камъни, говорим за несътворено духовно сърце.)

Суфи, казва Ал Халладж, е хищник. Суфи е голям ограбител. Той е ограбил невежеството и тъмнината, своята собствена тъмнина, поради голямата си Любов към Бога. (Ето защо суфи е прекрасен хищник. Това няма нищо общо с крокодила. Крокодилът, казва една африканска поговорка, от милиони години е тук, защото е изгубил благородството си. И никога не сте виждали нахранен крокодил, няма такъв. Има такива алчни хора – и милиарди да имат, те са ненахранен крокодил.)

Който гори за Аллах, той води сам себе си в правия Път.

Глупакът няма дом в собственото си сърце, той го търси в джамията, но там няма дом, нито сърце. Сърцето, домът е скрит в теб – там, дълбоко в Аллах.

Много хора са избрали да бъдат заблудени, избрали са света. Щом са избрали света, те са избрали заблужденията. О, човеко, погледни! Има ли убежище в света? Само Аллах е убежището.

Странни са хората: построили си джамия, а са изгубили Аллах в себе си.

Аллах познава заблудените, защото самият Той ги е заблудил чрез тяхното собствено мислене. (Забележете, Аллах ги е заблудил чрез тяхното собствено мислене. Някой казва: „Това е предопределение“. Да, Аллах те предопределя, но чрез твоето мислене. Ако ти имаше друго мислене или ако решиш да го промениш, ще видиш, че няма предопределение, въпросът е в подхода.)

Всяка Истина е ерес за този свят, но аз най-много обичам ереста. Така говори Ал Халладж.

Аз съм голям еретик, защото Аллах ме е благословил.

АУМ

2 юли 2013 г.

ОКУЛТНАТА БИБЛИЯ

(лекция 1)

СКРИТИЯТ ЕЗИК

(първа идея за размишление)

ЮДА

(лекция 2)

ЮДА

(втора идея за размишление)

ЮДА

(лекция 3)

ЮДА

(трета идея за размишление)

ОКУЛТНАТА БИБЛИЯ

(лекция 1)

Само дълбоката Окултна наука разкрива и разкъсва завесата, защото тя е едновременно окултен Гносис. Тайният смисъл на Скрития Език е голяма заплаха за видимия свят, сътворения свят. Например Змията е скритият действащ Бог, скритият древен, действащ Бог. От тази Змия ще дойде истинският просветлен покой. Чрез нея Бог ръководи съществата към Себе Си: оттам идват изпитанията, а от Бог идва израстването.

Да имаш страх от Бога, според тайната Библия, окултната, това означава, че това е процес древен и благословен, защото страх от Бога в древността е означавало оздравяване, а това означава освобождение от сътвореността.

Змията е скрита част от Бога за събуждане на несътвореността, така казва окултната Библия. Чрез Змията Бог събужда Себе Си в човека и в човечеството и така истинският човек започва да се заражда в Бога, а другите, обикновените хора, те ще се раждат от зодиака, т.е. от зависимостта.

Сатана, или Змията, пак казвам, е част от Бога, Негова тайнствена действена част, която ни предизвиква и която ни изпитва, а самият Бог ни възраства. Къде? В Себе Си. Змията е скъпоценен замисъл за нашето израстване, затова тези, които я осъждат, ще изостанат в своето развитие.

Сатана знае, че е само служител на една Могъща и Всевелика Воля, иначе той е недействащ без Бога. Т.е. когато действа, Бог действа в него; когато не действа, Бог не му е позволил.

Според Таргум, или арамейската Библия, човекът е Книгата на Бога, Библията на Бога. Самият човек е Библията на Бога и човекът е Боговдъхновената Книга, но когато съумее да влезе в единство с Бога.

За да познаеш Бога, трябва да срещнеш човек с Вечен Живот и тогава ще бъдеш спасен. Трябва да срещнеш Син на Бога. Зохар казва: „Няма дял в бъдещето у тези, които всеки ден не превръщат тъмнината в Светлина и не чувстват горчивото като сладко“. Исаия казва: „Няма различие между учените и неграмотните, защото запечатана е не книгата, а съзнанието“. Сен Мартен казва: „Когато получим Духа Божий в себе си, ние се освобождаваме от духа на Сатана, което е и замисълът Божий“.

Целта не е да разбереш Библията, ти трябва да разбереш себе си, а след това трябва да разбереш Бога. Библията е на заден план: ти трябва да разбереш себе си, след това – и Бога. Но за да стигнеш до това, е необходима една много тънка енергия, иначе егото може да си чете Библията колкото си иска, но то ще бъде потопено в тъмнина.

Гностичната Библия не е логична, нито е буквална, нито е научна, нито е религиозна, нито е философска. Казвам: научната истина, в сравнение с Божията Истина, нищо не струва, тя е прах и пепел. Същото важи и за другите изредени – религиозна, философска истина и т.н. Същото важи и за общественото мнение – и то е прах.

Имаш ли Любов, т.е. Бог, в себе си, тогава и Самият Бог ще те види, защото Любовта е Негова, защото Любовта вижда себе си. Той е реалността, а Библията е само малък откъс, отломък, пътечка.

Пътят към Него не е да знаеш Библията, нито да си религиозен, а да си истинен. Значи, не религиозен, а истинен! Истинността е път, който открива Неговата реалност. Истината не е знание, а дълбока скрита реалност.

Без себепознание, без неизменна Любов към Бога Библията се обезсмисля и без тази Любов човекът не може да осъществи реално самовглъбяване. Да имаш Библията и да имаш истинска Любов към Бога, това са много различни неща.

Когато казваме, че Бог е Любов, трябва да осъзнаваме, че ние всякога сме благословени. Дори и когато потъваме при корабокрушение, ние сме пак благословени, защото Той грешка не прави.

Истинският човек открива Бог в себе си, а не в Писания, защото човекът е истинското Писание. Библията е последствие, а Бог е причина. Ако не познаеш причината, последствията се обезсмислят.

Без живот в Бога Библията нищо не струва, т.е. трябва да влезеш вътре в системата на Бога. Без живот в Бога Библията се обезсмисля, а свободата става наказание, свободата се превръща в наказание.

Не е важно дали си учен, свещеник, албанец или китаец, важно е дали си Любов. Много лесно е да кажеш: „Бог е Любов“. Въпросът е: ти Любов ли си, или не си? Ако ти си Любов, ще влезеш в Бога.

СКРИТИЯТ ЕЗИК

(първа идея за размишление)

В Змията Бог е скрил Себе Си, за да ни направи Богоподобни. Бог е станал Змия, казва Гносисът, за да се родим в Неговото вдъхновение, което не е нито земно, нито небесно, а безпределно. Да имаш духовно вдъхновение, е хубаво нещо, то е Път, но да имаш етерно, безпределно вдъхновение, това е нещо друго. Това е съвсем друг замисъл на Бога и ето защо Той е станал Змия, скрил се е в Змията.

Змията, според Гносиса, е древен ключ за избраните, да могат да влязат в себе си и в Тайната на Бога, защото Бог наистина е Велика Любов.

За да се разбере Скритият Език, не е важно никакво положително мислене, защото то също е илюзия. То може да е подготовка, докато дойде дълбоката Истина, обаче то все пак е илюзия. То е в трето измерение, а за дълбокия живот се иска пето и шесто измерение, т.е. не духовно, а по-дълбоко измерение – съкровено (това е пето измерение) и Божествено (това е шесто измерение).

И така, Змията е качество на Бога, но не същност на Бога. Забележете: качество на Бога, с което изпитва, повдига хората, възраства ги, но това не е Неговата същност; след време ще дойде Неговата същност.

Всичко положително се нуждае от много дълго пречистване, защото положителното все още не е съкровено. То даже не е духовно, но то може да стане и духовно, и съкровено, затова то има свое местенце. Но някога то може да стане и нещо много дълбоко, ако устои на големите изпитания.

Когато Скритият Език се разкрие на човека, тогава той вече може да вижда Великата Безкрайност в нещата. Защо Ал Халладж позна Бога? Защото на своята Голгота той успя да види своето собствено извисяване. За него не Дяволът го мъчи на Голгота, а Бог го изпраща, за да израсне той в себе си и в Бога. Той знае, че има само Един действащ Бог и Го видя на Голгота. Това не се дава на всеки човек, а само на подготвените.

Според Скрития Език, лахма, за който сме говорили – хлябът, или манната, небесният хляб, това е, което вкарва същността в човека. Значи, да се храниш с този хляб означава да увеличаваш същността си. Както ще говорим и през декември за медитацията, макар и общи неща, но там ще кажем нещо много важно: какво е означавала в древността думата медитация. Макар че тогава е била друга думата, както и да е, означава: да създаваш все повече Бог в себе си. Не разни упражненийца за радост или еди-какво си, а да увеличаваш и да създаваш все повече Бог в себе си – това е истинският път на медитацията. Значи, небесният хляб вкарва същността в тялото и тази същност е Любовта. Но в изначалното Любовта не е била разядена от мисълта, от ума.

Скритият Език има древни Очи, Очите на Бога. Тези Очи са по-стари от планините, от океаните, от световете. Според Скрития Език изкушенията са много висше благо, защото този, който ги преодолява, влиза в системата на Мъдростта. Той се спасява от знанията: ако побеждава изкушенията и ги преодолява, той се спасява от знанията и влиза в Мъдростта. Спасяване от знанията означава: спасяване от заблужденията. Тука влизат (в заблужденията): информация, мнения и всякакви човешки умувания. Умувания означава и бълнувания.

Христос стана безсмъртен, защото успя да проникне в Голгота, а щом проникнеш в нещо, ти можеш да го владееш; ако не можеш да го проникнеш, то те владее, но ако ти можеш да го проникнеш, ти го овладяваш, ти го обхващаш. „Светлината проникна в тъмнината, но тъмнината не я обзе.“ Що се отнася до Бога, Той е абсолютно непознаваем, но ако реши, може да стане достъпен и Той често го прави със Своите избрани.

Христос не е същество на желанията. Ще обясня: който има желания, вярва в бъдещето, а който има Любов, вярва в Бога, той вярва в същността.

Желанието създава бъдеще, а Любовта е създател на Бога.

ЮДА

(лекция 2)

Това странно и неразбрано същество, както съм ви казвал, е велик Посветен и велик Учител, отново ще говорим за него.

Юда е бил едно с Бога и едно с Христос от хиляди години. От хиляди години Юда държи на това единство и му остава верен докрай. Това е стар Посветен от Древността, както ви казах преди, още от школите на Атлантида и Египет. Той отдавна е приключил със света. Посвещението само по себе си – при него, а и още в миналото – означава края на света.

Да осъждаш Юда, това означава да осъждаш замисъла на Бога. Капитална грешка! Не обикновена, а капитална грешка! Всеки осъдител (Бог е предупредил в Библията – „не съдете!“), всеки осъдител ще получи своя застой, своето връщане назад. Човек, който осъжда нещата, той умъртвява нещо в себе си.

Юда излезе от миналото и се върна в Древността, която е наречена в Писанието: „Аз съм Съществуващият“. Юда се е отделил от Висшето си Аз и е влязъл във Великото Аз – в Аза на Бога. Но Юда е бил приет; той е бил подготвен и е бил приет. Той е бил призован да влезе в Тайната на Бога, защото в миналите си животи много пъти е умирал за Бога, но не е бил приет. Бил е Посветен, влязъл е в духовното Царство, но не в Божието Царство.

На Юда е била оказана огромна чест, но Юда е гностик, а не евангелист, а това означава, че Христос има с Юда съвсем други отношения, за разлика от Неговите ученици – съвсем други разговори, насаме. И Библията потвърждава, че те често са се виждали насаме. Съвсем други разговори означава: съвсем други разкрития, много по-дълбоки от бедните евангелия.

И така, Юда:

Предателството е една скрита Истина от земното мислене, от света и от цялото човечество. (Тука само ще добавя, че дори и ясната Истина е нещо скрито за земното, бедно мислене. Това предателство е мистерия, то е мистично, то е скрито от хората, скрито от света. То не е за хора, то не е за религиозни – то е за Посветени, то е за мистици и затова хората не разбират този въпрос, както не разбират и кладите като велика привилегия за завръщане в Единствения Бог, понеже не им е дадено. Мисията на Юда е тайна, тя не е за християни и не е за хора – това е окултна мисия. Предателството на Юда е акт на велика страшна Тайна и абсолютна Вяра, такава, каквато имаше на кладите. А Юда е любимият ученик и същевременно Гностик. Гностик означава: притежател на чистото, несмесено знание, защото там Духът е влязъл; умът е напълно отстранен – Духът е влязъл.)

Юда каза на Христос (в Писанието): „Аз знам кой си и откъде си дошъл. Ти си от безсмъртната обител, а аз съм недостоен да произнеса Името на Този, Който Те е изпратил“. (Голямо познание и голямо смирение!) Отговорът на Христос: „Отдели се от останалите, Аз ще ти открия Тайни на Моето Царство. Ти ще можеш да ги постигнеш. (Няма такива разговори с другите ученици.) Ти ще можеш да ги постигнеш, но заради това много трябва да претърпиш, много трябва да понесеш“.

Христос наистина е обичал Юда, защото знаел, че Юда Го разбира и Го познава. Земните хора не могат да разберат връзката между Юда и Христос, а тя е просто древна връзка, а не току-що създадена. Това е древно доверие, то никога не се създава за едно, за две или за пет прераждания. Това е древно доверие. (Казвал съм ви: някой път живеете с хора по 20 – 30 години и нямате доверие; срещате на улицата човек и в първия миг му имате доверие за цял живот, защото това е старо доверие, то е изработено от миналото. На много свои познати може да нямате доверие, но на този човек да му имате винаги, защото това е нещо старо.)

Защо Юда и Христос се разделят с целувка и прегръдка, а е можело просто да си обърнат гръб? Нали Юда е уж предател? Ще обясня: изпълнено е великото дело на Бога – и двамата насаме знаят това. И те се прегръщат със старото си приятелство, с древното си доверие, с братска целувка между велики Посветени. Тази прегръдка символизира тяхната вечна и същевременно скрита близост, скрита от погледа на земните хора. Това е среща на Велик Учител и избран ученик от Древността.

В света има много съвършени Учители, но истинските ученици са рядкост. Юда е бил истински ученик. Ще ви кажа какво казва Учителят за сегашните ученици в най-различни школи: изпратени са многобройни ученици, които не са си завършили развитието, във всякакви школи – и йога центрове, окултни центрове и каквито се сетите. Те имат да си довършват много неща тука и затова хората се чудят какво е това братство, какъв е този йога център и т.н., защото просто те са стигнали до това ниво и имат още много да работят и да довършват.

Юда е бил истински ученик. Това предателство е било замисъл на Божията воля и е било вътре в Божиите ръце. Сам Бог го ръководи чрез Христос и Юда за Своите много дълбоки цели. А Той, Абсолютно Съществуващият и Премъдрият, винаги знае какво прави и това е нещо безусловно. Преди всичко, това предателство е воля на Бога, а после то става воля на Христос и воля на Юда.

ЮДА

Продължение
(втора идея за размишление)

И казано е в Матея: „И приближи се Юда до Иисуса, и рече: „Радвай се, Рави! “ – и Го целуна“. Защо Юда каза точно тези думи в Библията? Много просто, тук той изразява това, което Христос е искал. Тук Юда изразява Неговата повеля, един вид казано: „Рави (Учителю), изпълнено е според както е Твоята воля и Тайната воля на нашия Бог“. И разбира се – радвай се, защото това е Неговата воля, волята на Бог Отец. Няма по-голяма радост от това, да изпълниш тази Тайна задача. Това са чудни думи, точни думи. Така могат да общуват и да се разделят само древни приятели.

Христос много внимателно е планирал Своята кръстна смърт – защото Той я знае предварително – съвместно с Юда и съвместно с волята на Своя Отец, а предателството е само необходимост. Юда е бил също много необходим за Божия план. Тази целувка за учениците на Христос е някак си неудобна, несъвместима. Те нямат Гносис, нямат Откровение от Бога и за тях тя е някак си неразбираема. Така е, за тях е така – дори и Йоан я изключва от своето описание в Евангелието си, той я избягва. Но тази целувка е жива легенда и тя е останала до днес, защото тя открива Божията воля, а важно е как мисли Божията воля, а не Йоан, някакъв беден ученик. А в сравнение с Бога, какво значение може да има мнението на един човек, който няма Гносис, Откровение, в случая?

И така, трагичната фигура на Юда е лицето му пред света. Така трябва да изглежда и в известен смисъл, така е. Но зад тази фигура е скрита изключителна Любов, изключително голямо благородство. Това е лицето му пред Бога – не пред света – това е Тайното му лице пред Бога. Така трябва да бъде: светът трябва да вижда едно, а насаме пред Бога е друго.

Разпятието на кръста е друг велик Божи замисъл, защото то е чисто завръщане в Отец. Това е методът на завръщането. Кладите също са били замислени и допуснати от Бога, Негов велик замисъл. Разпятието е завръщане в сърцето на Бога. Нима Бог трябва да сложи на кръста Пилат, папата или Хитлер, или някой вярващ, или някой свещеник? Не! Бог не прави грешка, защото Голгота е само за Синове, които са възлюбени, избрани от Бога.

Юда и разпятието, това не е земен въпрос, не е за земни хора, това е небесен въпрос, духовен въпрос, и затова той е труден за земните съзнания, заровените съзнания. А всяко разпятие дава огромен подем. Това е часът на подема, на великия възход: голям развой за човека, включително и за човечеството, тези, които са пробудени. Това е древен метод на възхода.

На въпроса на Юда: „Рави (обръща се към Христос), кажи ми за Тайната на Голгота! (в апокриф)“, Христос му казва: „В страданието на Голгота, приятелю, е скрит вътрешният храм на Битието. А Голгота – това е позволението да го видиш“. Това е Голгота, позволение да видиш великия вътрешен храм и самия Бог.

ЮДА

Продължение
(лекция 3)

Без разпятието упадъкът на света щеше да бъде страшен, а сега той е само нещо лошо, просто нещо лошо. Но Бог, както винаги, никога не греши. Той даде на човека и човечеството възраждането. И сам Юда казва: „Аз тръгнах натам, където е тъмнината, за да осветя Бог в себе си“.

Юда е старо Същество на Истината и Любовта. Разбира се, както казах, неразбран от хората, но това е без значение. Но пък нито един Посветен никога, по всяко време, не е държал да бъде разбран от хората, той въобще няма такава идея, да бъде разбран от хората или от обществото. Той държи единствено на Бога и живее за Бога; какво казват хората, е без значение.

Никога не е лесно да разбереш Посветен като Юда, такова дълбоко древно Същество. Същество с такава огромна Любов не можеш да разбереш лесно; даже ако ти е позволено, не може да разбереш лесно този въпрос. Сам Христос е споделил с Юда много Свои съкровени Тайни – не духовни, а съкровени Тайни, а това е мярка за велико доверие. Такова доверие, както казах, не се изработва само за няколко прераждания. Ще обясня: да имаш хора, които са ти много близки, и да споделяш с тях някои дълбоки неща, това са много различни неща (става въпрос да споделяш съкровени неща). Да са ти близки, е едно, а да споделяш съкровени неща, е друго. А в Евангелието на Юда се казва, че Христос и Юда често се отделяли на уединени разговори.

Юда е тайно свързан с Христос и с Неговото предназначение, за да може Христос да се реализира като велик безсмъртен Дух, докато физическото тяло, то си е временна работа. Юда е избран, защото е можел да разбере истинската роля и тайния чист Път на Христос. Той е осъзнал, че разпятието е свързано с настоящото и бъдещото човечество. И той е видял в себе си скритата Божия сила, чрез която да понесе Тайната и тежестта на това мистично предателство. И в тази тежка участ той е видял в себе си Божията сила и разбрал, че ще понесе.

Юда знаеше, че това предателство е тясно свързано с бъдещото спасение на човечеството, и тука и Юда, и Христос правят огромна изкупителна жертва. Тука и двамата се самоотричат посвоему, за да услужат на величествената Истина, която е Отец. Всичко тук е заради Него, заради Бога, и те са напълно осъзнати, и се прегръщат като братя. Изключителна прегръдка на две мистични Същества, между които стои самият Бог. И освен това, и Бог в тях Се прегръща, но това остава съвсем скрито. Тука двама велики Посветени се жертват за великия замисъл на Бога и за Неговата Истина, защото тази Истина за тях е всичко; не нещо донякъде – за тях тя е всичко.

Тези две велики и древни Същества, действащи пред Лицето на своя Отец, на Когото служат с цялата си Любов, разбират, че това е грандиозен момент в Окултната история. И тази мистична целувка, която символизира древното братство между тях, още един път запечатва древното доверие – завинаги и в други светове. Защото Любовта им към живия Отец е безусловна, пък и затова те са избрани. Колко велико, колко ясно и колко е неразбрано това събитие и това Евангелие, гностично Евангелие. Но както казах, това е Тайно Евангелие, това е Гносис.

Христос е знаел за разпятието и наближаващия час, който е друго чудно събитие – завръщане в Извора, завръщане в своя Отец. Няма по-голяма красота от това, да знаеш откъде си излязъл и къде се завръщаш, и то напълно осъзнато. Не да питаш откъде си и къде отиваш, а да знаеш, да знаеш истински, несмесено, гностично, откъде си излязъл и къде се връщаш. И Христос казва в Библията: „Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде“. Това е и определеното събитие от Отец. И то трябва да се случи, но учениците се опечалили. Това говори за тяхното неразбиране. Те нямат Откровение и поради това не знаят дълбокия замисъл на Бога.

Те не знаят и друго: че всеки замисъл на Бога е винаги най-доброто събитие. Всеки замисъл, каквото и да се случва, това е винаги най-доброто събитие. Христос по време на Тайната вечеря в един момент посочва кой ще Го предаде. Разбира се, че Той знае, нали те дълго са обмисляли с Юда това. А учениците на Христос не предприемат никакви мерки срещу Юда, защото не им е позволено, защото Отец си има Своя воля и Той е преградата.

ЮДА

Продължение
(трета идея за размишление)

Учениците на Христос разбрали кой е предателят и просто се съгласили. Ще обясня: те нямат избор, изборът им е отнет, защото тук действа мощният невидим свят на Самия Бог, Самия Отец. Казвам: когато действа Отец, никой нищо не може да измени, а тези дълбоки окултни знания са били скрити в апокрифите. Те не са били за народа. Този въпрос дори и сега не е за народа и за света, хората все още не са подготвени. Освен това, Христос е нямал нужда от дълъг живот, за да проповядва, защото реалното обучение на хората е винаги отвътре, но когато се пречистят. Реалното обучение е отвътре! Христос обучава отвътре, а пък ако ти не си годен за развитие, все едно е дали Христос стои до тебе – може да се блъскаш в Него и да изоставаш. (Подобно е, както Учителят казва за своите ученици на Рила: „тридесет-четиридесет години вървят след Мене, нищо не са разбрали“. Не е мярка да си до физическия Учител: има благословение, но не е мярка, това е разликата.)

Да отиде Христос на кръста, това не е никаква трудност. Христос е Дух, а това е пълна осъзнатост, че тялото е илюзия. Тялото е дреха, която се изоставя лесно. Това лесно го правят даже и делфините. Тялото се изоставя лесно, тука няма мрачно събитие, няма никакво зло, а замисъл на Отец, замисъл на Свободата. А Юда само е съдействал на чистата същност на Христос да излезе, да се отдели и да се освободи. От Божествена гледна точка, тука няма никакво зло, а чисто освобождение, без примеси.

И така, животът си има свои дълбоки окултни гледни точки, които никога не зависят от мнението на хората и света. Юда беше избран да влезе в Тайнството на Самия Бог, това е изключителен преход от чистота и духовност в Божественост. Забележете – преход! Може дълго време да си чист и да не си избран за духовността; дълго време може да си останеш чист – не иска Бог, има дълбоки причини, ако трябва, друг път ще ги обясня. Може дълго време да си чист, да влезеш в духовността, но да не влезеш в Божествеността – всичко това си има много дълбоки причини.

Юда имаше голяма чистота, а тя означаваше едно: възприемчивост. Но тази чистота все още не познаваше неведомостта на окултната дълбина. Но тази чистота беше извикана, беше призована, защото, без тази окултна дълбина, тази чистота щеше да си остане несъвършена. Както е например при Ангелите: има чистота, но има и несъвършенство.

За Юда е била разнесена идеята за самоубийство от Висшия свят и това е било специално за народа, за земните хора, за обществото, за смъртните, за човечеството, защото те просто трябва да знаят, че всяко предателство се наказва. На тях това им стига, няма нужда да знаят Истината – Истината не е за тях. Те нито са подготвени, нито са избрани – те трябва да знаят, че предателството се наказва. А другото предателство, Тайната му, мистичното, то въобще не е за тях.

Всяко предателство е свързано с разрушителни сили, но тука, при Юда, случаят е съвсем друг. Юда е бил подготвен, защото при Любов към Бога и Неговия замисъл в него тайно се е вляла Божията енергия. Юда е бил възкресен и се освобождава от човечеството, и се завръща в Царството Божие; не в духовното царство, а в Царството Божие, защото тази енергия, Божията енергия, която му е била дадена насаме, тя отстранява разрушението. Тя отстранява всичко разрушително, както е било и на самите клади – дава се допълнителна енергия, която е отстранител на разрушението.

За земните хора то си остава предателство – така трябва да е, те мислят дотук. За Посветените това е друго – това е Любов към Бога. Ако Юда беше извършил предателството по свое желание, той нямаше да издържи на тази разяждаща енергия, тя щеше да го съкруши. Той нямаше да издържи на това енергийно разрушение и нямаше да може да черпи сила и увереност отвътре. Но той не беше земен човек, а както казах, беше избран.

Минало е много време оттогава и Христос е влязъл в историята като Син на Бога, давайки на хората ново мислене и нова Мъдрост за една още по-голяма Любов към Бога. И тука Христос е възхваляван, а за Юда е останало презрението поради бедното и влачещо се земно мислене.

Юда е наистина едно Велико Същество, неразбрано и от света, и от човечеството, и дори от учениците на Христос. Защо? Защото Бог го е скрил в Своята Тайна, както и много други неща.

АУМ

6 август 2013 г.

КИТАЙСКИ АФОРИЗМИ

(лекция 1)

АФРИКАНСКИ АФОРИЗМИ

(първа идея за размишление)

ИСПАНСКИ АФОРИЗМИ

(лекция 2)

БЪЛГАРСКИ АФОРИЗМИ

(втора идея за размишление)

РУСКИ АФОРИЗМИ

(лекция 3)

РУСКИ АФОРИЗМИ

(трета идея за размишление)

КИТАЙСКИ АФОРИЗМИ

(лекция 1)

Честността не се предава по наследство.

Мъдър е този, който разбира същността на събитията.

Усърдният труд ражда майстора.

Работата се страхува от решителния човек.

Не се страхувай от тежък труд, страхувай се от празни разговори.

Възвишен е този, който е лишен от хитрост.

Който е разбрал Истината, се стреми към неща, които ги няма в света.

Когато трябва да е решителен, мъдрият човек изключва напълно света.

Да имаш Любов, това е хиляди пъти по-ценно от регулирането на дишането и от упражненията в съзерцание.

Когато наблюдаваш изпадналите в затруднено положение, гледай за какво си мечтаят.

Ако човек е овладял себе си, съблазните на света са слаби.

Покой сред покоя не е истински покой; покой сред бурята – това е покоят.

Който не пада духом в безнадеждно положение, той е истинен човек.

Не се отричай от Истината в угода на всеобщата заблуда.

Не прогонвай бедността, прогони безпокойството от нея.

Да се разболееш и едва след това да признаеш здравето за съкровище, това не е проницателност.

Болестта се превръща в Учител по грижи за здравето.

Дружба, построена на изгода, никога не е здрава.

Рибата вижда примамката, а не вижда въдицата. (Това наистина е един много дълбок въпрос; сега, на последната лекция в София, имаше един много приятен човек, който е постигнал – постигнал реализация, освобождение от примамките, 30 години се занимава с бойни изкуства, ходил е в Китай. Както и да е, искам да кажа друго: веднага видях красотата му, смирението му, Душата му, чистотата му. И той правилно – след толкоз години преподаване, хора, отдаденост – е стигнал до верния извод: няма полза от схватки. Ходил е в Китай, видял дори че има китайски учители, в известен смисъл напреднали, но не са разбрали същността на Древните. Древните казват: „Мечът е в сърцето!“. Няма никаква борба, никаква битка. Там се намира Мечът и ако ти си чист, можеш да го задвижваш. И такива Души като срещаш, е много приятно, защото няма в тях нищо, което може да бъде овладяно – има просто естество!)

Бедите идват тогава, когато хората забравят да работят върху себе си.

Бедата е огледало, което разкрива истинската ти същност.

Несгодите ни отнасят в дълбоки води не за да ни удавят, а за да ни пречистят.

Който е роб на чувствата си, никога не е господар на волята си.

(Тука само ще ви кажа нещо кратко, което изнесох в неделя в София, за емоцията: емоцията е символ на зависимост. Това е уловеност. Уловен си от капана на света и от смъртта. Човекът на емоцията не може да се движи по пътя на себепознанието, на истинското развитие. Това не трябва да се бърка с чистата радост, но другия месец ще говорим повече за тези неща.)

Съдбата се влияе от натрупването на добрите дела.

Добрият късмет може да вещае нещастие, което на свой ред може да е скрита благословия.

Законите са непотребни, когато хората са чисти, и са неприложими, когато са покварени.

Изпитанията са скрити дарове.

Да бъдеш искрен с лицемерните, е опасно.

Благословиите в сегашния живот са се трупали в миналото.

Добрият късмет е проклятие за глупавите хора.

Безполезно е да се учиш на Мъдрост, а да живееш глупаво.

Бъбривостта е покана за много беди.

Една-единствена снежинка може да огъне листото на бамбука и той да се пречупи.

И да бързаш, и да не бързаш, Пътят е дълъг.

Животът израства от бедите, а смъртта израства от охолството.

Много хора правят усилие да се доберат до ада.

Въздържанието строи крепост в ума.

Дарбата сама по себе си е нищо, ако я нямаше възможността.

Ако не можеш да промениш съдбата си, промени отношението си, подхода си.

Съмнението може да бъде по-жестоко от самата действителност.

Усърдието е съкровище с неоценима стойност.

Ако искаш да откриеш благотворните влияния на Земята, първо се сдобий с тези на Небето.

Истинският успех идва от вътре. Успехът не е в нещата, успехът е в тебе.

Разрухата в човека съответства на неговото лукавство.

АФРИКАНСКИ АФОРИЗМИ

(първа идея за размишление)

Прекрасен народ! Казват:

Нова гора – нови маймуни.

Колкото и да е дълга шията, главата е по-високо.

Поискал паякът да улови слона, но изгубил паяжината си.

Крокодилът от милиони години е тук, защото не познава благородството. (Някои биха казали, че той е преуспял, той се е нагодил на условията. Нищо подобно – няма нахранен крокодил!)

Котката е повече невидима, отколкото сътворена. (Това важи и за орела; през октомври ще говорим за орела, а през декември – за котките. Но трябва да знаете, че тя е повече невидима. Изглежда котка, наричаме я котка, ще обясним какво означава нейното мяукане според даосите, когато му дойде времето. Повече невидима, отколкото сътворена!)Котката е духовно същество, а не земно същество. Колкото и да изглежда земна, тя никога не е земна – тя е духовно същество.

Котката никога не чете книги, тя просто знае какво да прави. Тя е разбрала същността и знае какво да прави.

Устата на мъдрия човек има по-могъща сила от всеки амулет.

В голямото мълчание може да има голям шум.

Първо прекоси реката, а после говори срещу крокодила.

Ако следваш слона, никога няма да се заплетеш в гората.

Ако твоите стари неща и вещи попаднат в чужди ръце, то за тях те са като нови.

Ако се научиш да властваш над себе си, и лъвът ще те гледа с почит.

Желанието е голямата врата на грижите.

Всеки, който търгува с лъжа, се разплаща с Истината.

Маймуната казала: „Трябва да се научиш да мислиш, човече, но вече е късно – станал си човек“.

Любопитният си пъха главата и в устата на крокодила.

Сълзите на лисицата са хитрини; сълзите на вълка са лицемерие; сълзите на крокодила са трагедия.

Маймуната казала на човека: „Не се смятай за дълбокомислен заради една малка капка разум“.

Маймуната има да се справя с маймунджилъците си – а човекът с дяволиите си.

Ако маймуната те види да се възхищаваш на себе си, тя ще се скъса от смях.

Разбитото сърце, това е ценно лично преживяване, това е съкровище.

Казват за някого в Африка: „Той е толкова нечист, че даже и мухите го заобикалят“.

Не говори за носорог, ако няма наблизо дърво.

Само честността пробива джунглата. Ако влезеш честно в джунглата, тя става твой приятел.

Който е изгубил кон, той го търси и под седлото.

Без трудности човек никога няма да стане истински човек.

ИСПАНСКИ АФОРИЗМИ

(лекция 2)

Колко хубаво е нищо да не правиш, а после да си отдъхнеш!

Дяволът умее да се крие в сянката на кръстовете.

Никой не прави зло, за да му го върнат.

Мъдрото мълчание е светилище.

Ако овладееш страстта си, овладяваш всякакви влияния.

Няма по-висша власт от властта над своите слабости.

Слабостите са паднали своеволия.

Животът на човека е борба със собствените му хитрости.

Високият, интелигентният ум, съчетан с ниската воля, това е създадено чудовище.

Разум без благоразумие е двойно безумие.

Усърдието укрепява качествата.

Работи повече за истинното, отколкото за желаното.

Разумният човек е победител на своето своеволие.

Истинският мъдрец ще бъде огорчен, ако неговата книга бъде одобрена от мнозинството.

(Тълпата не е мярка. Разумът е даден на малцина.)

Истината винаги има малко поклонници: много я възхваляват, други я следват, докато няма опасност, а подлеците открито се отричат от нея; хитреците имитират вярност.

Истината е против властта и против собствената изгода.

Мъдрият прониква дотам, където е висшият смисъл. Той знае, че там има нещо повече от разсъжденията.

Истината е за малцина, заблуждението е всеобщо.

Доколкото човек е дълбок, дотолкова той е реалност.

Мъдрият никога не се подчинява на обстоятелствата, но той ги управлява.

Мъдростта на мъдрия е в светилището на неговото мълчание.

Мъдрият вижда ясно, разбира тънко, съди трезво. Той всичко наблюдава, но не се издава.

Живей по Истината – ето най-хубавата проповед.

Научи се да властваш над себе си и тогава ще властваш над събитията.

Велико изкуство е да покориш собственото си сърце.

Не упорствай нито в доброто, нито в злото.

Действай само тогава, когато не се съмняваш.

Мъдреца го обявяват за безумен, защото не плува по течението.

С мъгла в ума човекът не може да схваща същественото.

У лъжеца има две беди: не му вярват и сам той не си вярва.

Търпението е половината Мъдрост на живота. Търпението е залог за бъдещия безценен покой.

Там, където е глупостта, няма наставления.

Важният приятел е само за крайните опасности.

Не събирай знания, които не ти трябват.

Успехът е нещастно щастие.

Правдата е опасна. Тя може да се загатне с намек, а когато намекът не действа, трябва да се замълчи.

Ако мъдрият те похвали, това е голяма радост.

БЪЛГАРСКИ АФОРИЗМИ

(втора идея за размишление)

Помогни си сам, за да не ти помогне Дяволът.

Упоритият човек жадува за вредните неща.

В рая спиш, в ада залязваш.

Глупостта е бедствие.

Дявол търсеше, дявол си намери.

Човек майстори злото в самия себе си.

Дяволите се делят на пропаднали ангели и на издигнали се хора.

Когато човек има здраве, той няма проблем как да си го съсипе.

Не се бесете над река, защото, ако клонът се счупи, можете да се удавите.

Какво е цивилизацията? Пътят на човека от пещерата до атомното скривалище.

По-лесно ще повярвам в задгробния живот, отколкото в правителството.

Не всичко, което хвърчи, се яде – и не всичко, което пълзи, гладува.

След Втората световна война, ако има трета, ще настъпи вечен мир. (Както виждате, народната мъдрост си има свое вдъхновение.)

Поетът е човек, който беседва със звездите, възпява Луната, приглася на птичките, прегръща цялото човечество, но не може да се разбере с жена си.

Да пазим природата от втората природа на човека.

И Дяволът е дар Божий.

Роди се с рев, порасна сред бърборене, уреди се с шушукане и умря, мърморейки.

Някои хора са произлезли от маймуните, а други – от папагалите.

Кучето е приятел на човека. Горкото куче!

Щастливият човек е задоволен егоист.

Всичко вече ми е толкова безразлично, че дори и чуждото нещастие не може да ме направи щастлив. (Значи, дотам се стига, че даже и чуждото нещастие не може да помогне.)

Трудно ще спреш многословието на човек, който няма какво да каже.

Няма как да обясниш на кучето си, че ти си венецът на творението.

Минахме през всички кръгове на ада, а раят все още не се вижда.

Много е трудно да останеш насаме със себе си, ако не се понасяш.

Когато глупакът говори, фактите мълчат.

И в желязната логика има трески за дялане.

По-добре кукувица в ръката, отколкото в главата.

Човек свиква с всичко, даже и с хубавите неща.

РУСКИ АФОРИЗМИ

(лекция 3)

По-страшен от руския танк е пияният му екипаж.

Човекът е роб, защото Свободата е трудна, а робството е леко.

Без нравственост не действат никакви закони – социални, исторически, икономически и всякакви.

Който е изгубил Пътя си, е влязъл в лабиринт.

Има само две форми на живота: гниене и горене.

Не с богатство се живее, а с човек.

Мъдрият вижда зад завесата, но е мълчалив.

Дъщерята е красота, синът е почит.

Някои са събрани от Дявола и от Сатана и така си живеят.

Кукувицата кука, защото си няма свой собствен дом, собствено гнездо.

Който не научи своите деца на волята Божия, той е по-лош от разбойник.

Чистотата е по-важна от красивото лице.

Мъдрите знаят как и след смъртта се твори добро.

Не този е милостив, който често дава милостиня, а този, който никого не обижда и не въздава на злото със зло.

Не забранявай на глупака да си върши глупостите – това са неговите поуки.

Лъжата е в чест на Дявола.

Винаги предварително се сеят семената.

Всеки търси Истината, но не всеки я твори.

Не търси Истината у другите, ако я няма в тебе.

Усмивката е ръкостискане с Душата.

Злото не е отсъствие на доброто; злото, това е добро.

За да придобиеш Ангелски характер, е нужно дяволско търпение.

Никаква родина няма да ти помогне да се върнеш при Бога, само Истината може да ти помогне.

В човешкото щастие има нещо тъжно.

Полуистината е истина за непросветените.

Над всичко господства промисълът на Всевишния.

Злият човек е разрушител на себе си.

Този човек е празен, който е изпълнен със себе си.

Добрият човек не е този, който умее да прави добро, а този, който не умее да прави зло.

Божията ръка е Владиката (Господарят).

Бог най-добре знае какво да даде на човека и какво да не даде.

Беден е човекът, в когото Го няма Бог.

С тамяна напред и с Дявола на шията.

Някой чете: „Да бъде Твоята воля“, а мисли: „Ами кога ще е моята?“.

Щом мислиш лошо, няма за какво да се молиш на Бога.

Не се е родил роденият, а е умрял.

Светът не се намира само в твоя прозорец.

Мълчи, когато Бог е убил – това е тайно благодеяние.

И крила има, но няма накъде да лети.

Никога не вярвай на щастието.

И от Божията милост много хора загиват.

Лъвът се страхува само от мравките.

Най-лошото е по-лошо от лошото.

Мързеливият и седейки, спи, а като лежи – работи.

Който се страхува от морето, да стои в локвата. (Локвата е светът, морето е вечният, безкрайният живот.)

По-лесно е да избягаш от инфаркт, отколкото от своята глупост.

Нашата глупост ни прави болни, а болестта ни прави мъдри.

От всички лекарства най-доброто лекарство е правилният живот.

В спора с глупака се ражда втори глупак.

Глупостта влиза в този, който е спрял своето развитие.

Животът е това, с което ние го изпълваме.

Силен е Дяволът, но няма воля.

Не от Дявола, а от своята глава пропадаш.

От чистия смях хората пият мед.

РУСКИ АФОРИЗМИ

Продължение
(трета идея за размишление)

Истината сама убива страховете.

Истината е по-ясна от Слънце, а хората я търсят със свещ.

Щом си с Истината, никога не си сам.

Който добре служи, за нищо не се грижи.

Слънцето сияе, а Луната само свети.

Никой не вижда дяволите, а всеки ги критикува.

Мързелът е тъмен учител.

Бог е велик музикант, а ние сме само смирени клавиши.

Не пречи на другите да мислят иначе.

Може да знаеш наистина много, но да не знаеш нужното, същественото.

Направи добро на злия човек – и слагаш край на злото. (Имах няколко случая такива, единият каза: „Не мога да издържа“. Направи му добро от сърце, няма значение дали и колко ще издържи.)

Който събуди звяра в себе си, ще бъде изяден от него.

Който няма грехове, ще се изповядва за своята святост.

Характерът на човека се строи от камъните, хвърлени по него.

Интуицията е мисъл, която не е стигнала до главата. (Сещам се за една даоска мъдрост: интуицията е важна, но зависи дали Дао е приятел с нея. Ако Дао не е приятел, тя не може да ти помогне, но ако Дао се сприятели с интуицията, това е вече интуиция.)

Прощавай на своите врагове – нали един от тях си ти.

Дяволът е дума измислена, за да се обяснят нашите постъпки.

Най-трудното нещо е да се окаже съпротива на Пустотата, на Безкрая.

Препятствията не позволяват да се отклониш от правия Път.

Всички сме платна, само трябва да хванем своя вятър.

Този свят не трябва да се спасява, трябва да се спасим от него.

Да намериш себе си, това е най-голямата находка.

От себе си не можеш да избягаш, но за известно време можеш да се скриеш.

Любовта е огън – ако си много близко, ще изгориш, ако си много далече, ще замръзнеш.

Трудно е да отклониш от пътя някого, който не знае къде отива.

Извършилият зло става негов роб.

Разбира се, че Бог е с вас, но вие не сте с Него.

Грешката не е порок, когато е урок.

Само един Бог е истински богат.

На кръглия глупак и 70 мъдреци не могат да помогнат.

Не конят те вози, а Бог те носи.

Леката скръб е разговорлива, тежката скръб е безмълвна.

Истината е по-висша от хората.

Разумният и в пустинята път ще намери, а глупавият и на пътя ще се заблуди.

Школата на нещастието е най-хубавата школа на света, най-поучителната школа.

Под силните страсти винаги се крие много слаба воля.

Всеки вижда в огледалото това, което заслужава.

Как да бъдеш себе си, ако не знаеш кой си ти?

За да преуспееш, трябва да се отдадеш на главното.

Всичко ще се изтрие, само Истината ще остане.

АУМ

3 септември 2013 г.

ВАЖНИ НЕЩА

(лекция 1)

КРАСОТАТА НА БОЛЕСТТА

(първа идея за размишление)

ВАЖНИ НЕЩА

(лекция 2)

„Твоето Слово е светилник“ – библейски стих

(втора идея за размишление)

ВАЖНИ НЕЩА

(лекция 3)

ЗА СЪДБАТА

(трета идея за размишление)

ВАЖНИ НЕЩА

(лекция 1)

Кариерата в света е илюзорен метод за спасяване от робството. Голямата кариера в света е голям провал. Това е отделяне от Пътя на себепознанието и на Истината.

Всички цивилизации загиват с грохот поради отказа от Истината и себепознанието.

Черните дупки във Вселената са голямо благо. Те очистват Космичната енергия, с която Слънцата не могат да се справят. Тези черни дупки са живи потайни благодетели.

Цивилизациите и народите погиват поради неразбиране на Бога и на скритата истинска, свещена история.

Човешката кариера – чист път към смъртта!

Мъдрият човек никога не върви по пътя на човешката история, а по Пътя на себепознанието. Себепознанието е контрол, овладяване на енергията на безсмъртието, т.е. на Свободата.

Мъдрецът не е в народа, той живее включено в потока на Бога.

Системата на света всякога ще увеличава хаоса, такава е нейната природа. Системата на света е система на ума и система на Змията.

Емоцията – Окултната наука казва: емоцията е падение. Тя е метод на енергийно изтощение. Тя не трябва да се бърка с чистата духовна радост.

Тайният механизъм на пречистването на енергията е абсолютно необходим, защото иначе във Вселената и в човека ще се натрупа много хаотична енергия, а тя става неуправляема и разрушителна.

Науката е странен механизъм на смъртта. Например тя изследва слънчевите лъчи, следи посоката им, докато мъдрият живее като слънчев лъч.

Механизмът, който движи развитието на човека, е отсъствието на емоция. Това означава отсъствие от включване в системата на света. Отсъствието на емоцията е отсъствие от включване в системата на социалните събития. Тука си непривързан – нямаш емоционален капан, обвързаност. Но това не означава равнодушие, а осъзнато умение да управляваш емоциите си и себе си. Тука става въпрос за висша самоорганизация, която е Пътят към себепознанието. Значи, човек сам трябва да си изработи дисциплина и висша самоорганизация.

Свободният човек не може да бъде уловен от социални емоции и събития, от никаква политика. Социалната емоция е капан – улавяне, канализиране в системата на света, т.е. системата на ума, а това е пътят на постепенния провал. Да бъдеш увлечен в социалната емоция означава да не ти остане енергия за развитие, дори и енергия за здраве. И никаква енергия за чистия Път към себепознанието и Истината.

Социалното е капан за улавяне на енергията на развитието. Тази емоция означава приключване на развитието. (Сещам се какво ми каза една сестра в София, бивша пиарка на Бойко Борисов, няма значение, идва на лекциите ми – много приятна жена, занимавала се е с Кабала, с бойни изкуства. Понеже върти голям бизнес, големи неща, много хора управлява, каза: „Уплаших се от тази лекция! Кажи ми нещо, успокой ме…“ и т.н. Защото тя разбира, че това е голяма отговорност – да управляваш хора, и особено когато не можеш да управляваш себе си. Разбра, че има големи последствия. Каквото трябва, ѝ казах, но искам да кажа, че истинското развитие започва от тази самоорганизация и изключително предан Път.) Догодина ще говорим за Миямото Мусаши, той казва: „Който иска да постигне дълбоката цел на Живота, изисква се само едно нещо – жестока преданост!“. Не просто преданост – жестока преданост по този Път! Дори обяснява как е победил най-големият си враг – самотата, голямата Космическа самота, влизането в Безкрая. Казва: „Благодарение на жестоката преданост преодолях тази самота“. Но който има пукнатини в предаността, самотата го улавя.

Значи, социалната емоция означава приключване на развитието. Тука ти вече си жертва на паднала, опаразитена енергия. Говорили сме за паразитите – опаразитена енергия. Тя е много силна, защото тече още от Лемурия и Атлантида.

В Бог няма свят, нито политика, нито някакъв хаос.

КРАСОТАТА НА БОЛЕСТТА

(първа идея за размишление)

Ал Халладж казва: „Здравето е голям враг на човека“. Чрез него човекът си е направил голяма карма.

Болестта е много важен, ценен променител на съзнанието. Тя идва да те поведе в чистия Път. В този смисъл, болестта е по-ценна от здравето. Тя е по-здравословна от здравето.

Здравето не е смисълът на живота – смисълът на живота е връзката с Бога.

Болестта е особен глас в тялото. Тя те учи да разбереш все повече своя Път.

Болестта не е наказание. Тя е знак за упътване, знак, че може да се отклониш прекалено много, и тогава вече може да дойде голямото бедствие. Така болестта е голям предпазител.

Болестта е много тънък механизъм за изцеление и оздравяване на съзнанието.

Болестите са сигнал за натрупани нерешени проблеми. Самата болест е зов за мобилизация и необходимост от разрешението на тези отложени проблеми.

На този свят най-хубавото лекарство е: да се радваш на всичко! Без изключение, без разделение – на всичко.

Човекът не е притиснат от болестите си, нито от трудностите си, а от своето его.

Да умееш да боледуваш, е голямо изкуство, защото да умееш да боледуваш, значи да намериш Бога.

Болестите са особен род лекарства. Те премахват слабости в човека. Те воюват с тези слабости и ги премахват. Някога успяват, някога не успяват – човекът е упорито същество. Те премахват паразити.

И така: как може да искаш здраве, ако не си чист, и ако не си чист, каква полза ще имаш от духовни практики? Тъй като много хора практикуват години и няма резултат – няма да има, защото всичко започва с чистотата. Само истинният човек може да практикува, всички други се забавляват!

Болният е болен, преди още да е станал болен. Това се случва в думите, в мислите, в съзнанието.

Друг важен момент е неразбраната Любов – тя е твоето разрушение, защото неразбраната Любов е неразбраният Бог.

Учителят казва: „Здравето е почтеност към всичко“.

Боледувай, за да откриеш смисъла на живота, а не за да оздравееш. Ако Бог ти даде здраве – добре; ако не ти го даде – пак е добре, но да откриеш смисъла на живота.

ВАЖНИ НЕЩА

Продължение
(лекция 2)

Емоцията е символ на зависимост, уловеност. Емоцията значи, че си уловен. Тази уловеност отнема енергията на развитието.

Както казах, голямата кариера е голям провал, защото е ограбено себепознанието. Тука себепознанието е изпуснато, енергията е отишла в грешната посока.

Ние не сме същества на социализма, нито на някаква си демокрация или на някаква си държава. Ние сме същества на Бога. Ние сме синове, дъщери и деца на Бога, не на някаква държава.

Неразбраната енергия е довела хората до падението, а светът само доубива човека чрез неговото собствено неразбиране. Така човек съдейства: чрез неразбирането си съдейства светът да го доубие.

Чистата постъпка е духовна, докато езичникът действа чрез ментална енергия, която е ограничена и неорганизирана.

Свободният човек се определя от това дали в него има висша Божествена енергия – там е скрита Свободата. Тази висша Божествена енергия е Свобода от социалния капан.

Държавата си е държава, а твоят дълг е твоето вътрешно развитие. То не означава непременно изолираност, защото държавата не може да пречи на чистия и устремен човек към Бога и Истината. Никаква държава не може да попречи, никакви дяволи, никакви Ангели не могат да попречат. Никой не може да пречи на изключително устремения човек. Това е вътрешен процес, държавата няма нищо общо с това. Пречката е само в неразбирането.

Информацията – друга голяма илюзия; и затова информираните хора пропадат, защото те не познават себе си. Мъдростта не се нуждае от информация, а от качество и разбиране, чрез което да се живее вътре в Бога. Информацията не може да прониква в същността на явленията, тя никога не ги разбира, не ѝ е дадено проникване. Само Любовта и Мъдростта могат да проникват, и то в центъра. Информацията остава на повърхността.

Информацията е движение към смъртта. Тя е метод на деградация.

Компютърът – това е фалшив механизъм, защото той не може да мисли самостоятелно, няма никакво присъствие. Дори едно „здравей“ не може да ти каже. (Прогресът още не е чиста духовност, не е Божественост.) Не казвам за компютъра, че е лош. Може да бъде използван малко и умерено, но той е нещо странично както леката кола. Леката кола може да ти развали краката: всичко вършиш лесно, наготово и след време може да се окаже, че тя е разрушила нещо в тебе.

Пълно е с много информирани хора, които са фалирали. А що се отнася до компютъра, той си търси хора донори – ако може за постоянно да залепнеш там – и накрая цялото ти развитие и енергия могат да бъдат ограбени. И когато се случи постоянно общуване на човека с компютъра, тогава имаме взаимен вампиризъм. Тогава няма прошка, човекът ще бъде погубен.

Социалният човек, или човекът на смъртта, той се стреми все повече и повече към нови заблуждения и никой не може да го спре. Такъв е пътят на света – нови и нови все по-разнообразни заблуждения.

Държавата не може да изкорени злото, защото тя е част от Дървото за познанието на доброто и злото, тя е част от Змията.

Тези, които уважават Учителя и Бога, също са на погрешен път. Ти може цял живот да уважаваш Учителя, но да не си верен на Истината – това е достатъчно. Ти можеш цял живот да четеш Библията и да си останеш мисловен човек, човек на ума, т.е. човек на съня.

Един много добре устроен живот нищо не струва в сравнение с познаването на Бога – той също е провал.

Бог е необходим повече от самия живот. Ако Бог е в нас, тогава къде е злото?

И успехът, и вярата, и здравето са загуба в сравнение със себепознанието.

Когато всичко рухва и когато твоето доверие в Бога се увеличава, това е мярка за Любов. Когато всичко рухва – и здравето ти, и близките ти, и всичко, каквото можеш да се сетиш – и когато твоето доверие в Бога се увеличава, това е мярка, че имаш Любов. Всичко друго е някакви цитати.

Тази висша Любов е единственото богослужение.

Познаването на Бога е главното решение на всички проблеми.

„ТВОЕТО СЛОВО Е СВЕТИЛНИК“

(втора идея за размишление)

Това е Псалом 119:105 от Библията (издание от 1885 г.).

Пречистото Слово означава Бог в действие. Самото Слово е част от великата власт на Бога.

Словото е древно учение. Жреците са го познавали пряко като Бог.

Древната сила работи само чрез чисто, концентрирано Слово, но ти трябва да си чист.

Натрупаното Слово създава явленията. Самото Слово е видоизменител на събитията. Словото е и образувател на нещата. Например то може да образува много неща – болести, здраве, успехи. Словото е сеяч: каквото си избрал и натрупваш, това може да го очакваш след време.

Натрупването на чистото Слово е право само на Божествената Любов. Когато Словото се натрупва, то слиза и урежда всичко. Но има случаи, когато то не слиза, ще обясня. То се отлага, както и преди казах – остава в запас, остава за друг живот, защото човекът не е бил готов, не е изградил принципи в себе си и висок морал. А когато Бог иска да даде блага на човека, Той иска да ги даде на тези принципи, т.е. иска да ги даде на Себе Си, Той да ги ръководи, а не да отиват в паразитите.

Бог слиза в нас само когато станем чист огън, чисто духовно мислене, чист светилник. Когато Словото на Бога още не е било, тогава Любовта е нямала име. И Василид казва: „Тя е била просто чист огън“. По-късно Словото слязло и дало името на този огън, и той бил наречен „Любов“ или „Любовта“. Но истинската Любов е винаги един чист огън, но за този, който съумее да се върне в нея, в нейната Древност. Този чист огън е нашият спасител. Той е Син на Бога, той е Слово на Бога.

Василид казва: „Словото е по-голям дар от човешкия живот“. А Мелхиседек казва: „Словото никога не върви по човешки пътеки (по човешки разбирания, умувания)“. Самият Мелхиседек е Прадревен чист Логос (след време ще говорим за него – изключително Слово), който никога не се е смесвал със световете. Никога това Същество не се е смесвало със светове, за него те не съществуват – винаги е съществувал само Бог – и той е Древен жрец, който е обещал да Му служи. Той е изваяно Древно Слово.

И така, когато постоянно се молиш, ти натрупваш Слово – това означава, че самият Бог е влязъл вътре в тебе и работи за тебе. Това е бавен, продължителен, постепенен процес. Самият Бог ти е дал Себе Си. Случило се е повикване и затова има постепенно натрупване. Така Бог води човека към Себе Си, защото му е дадено право, позволение, да върви към Него.

Словото е метод на Бога. Чистото Слово е самият Бог на Земята.

Словото работи само там, където е Истината.

ВАЖНИ НЕЩА

Продължение
(лекция 3)

С Бога и най-трудното е лесно; без Бога и най-лесното е трудно.

Духовността е Пътят, а психиката е падение. Психиката е механизъм на саморазрушение. Тя е свързана с всички видове, казва Учителят, паднали светове и цивилизации.

Постоянството във формулите е един метод на разреждане на психиката, така тя вече не се трупа. Така човек вече не трупа повече хаос, а все повече го разрежда и се отделя.

Езичникът е този, който е в пълна хармония със света. Тази хармония е падение. Езичникът – това е енергия, на която не е позволено развитие.

Колкото по-голямо е падението, толкова по-големи са агресията и невежеството – те са тясно свързани. Разбира се, невежият трябва да е груб. Той стига до това по необходимост, за да може след време грубостта да се обърне срещу него и да го научи на нещо разумно.

Библията не е религиозна книга, както си мислят хората. Тя е окултна книга и тя не е път към религията, тя е Път към себепознанието.

Религията търси вярата, а не Истината – това е падението на религията.

Всички църковни празници са отклонения, ако човек не върви към себепознание и Истина. Ако не върви по този Път, всички тези неща са отклонение.

Целта на човека трябва да бъде недостижима, тогава тя образува безсмъртието в неговите дълбини.

Без Бога демокрацията е много жалко нещо.

Всички земни училища продават илюзии. Казвал съм ви какво казва Учителят за земните училища: влизаш с един дявол в главата, излизаш с десет. И почваш наново; имаш диплома, нямаш характер.

Много разговори между хората са разговори между покойници. Много от хората не знаят това – кой говори в тях. Много покойници са тука.

Милиони хора четат Библията и умират. В този смисъл, Библията е „книга на мъртвите“.

Всички книги за успех, мода и кариера са път към смъртта. Те отделят човека от себепознанието и от чистия Път. По пътя към успеха се развива нисшата душа, а по Пътя на себепознанието човек израства в Душа и Дух. Истинският човек никога не разчита на успех, никога – на късмет, на щастие, на случайност или на държава. Той се устремява в Истината, живее за нея, а тя знае как да го направлява и какво да направи за него. Когато той се е отдал, Истината има грижа за него.

Мъдрецът е човек на Бога, а не на държавата.

Човекът се уморява не от работата си, а от себе си. Човекът се уморява от невежеството си и от собствената си неорганизираност. Това означава неумение да разпределя своите енергии и сили. Т.е. паразитите разпръскват енергията на деня му, защото той няма дисциплина, планираност и контрол. Неумението правилно да използваш енергията си и да я разпределяш, е механизъм на саморазрушение.

Ще ви кажа нещо за женския цикъл: женският цикъл е изтичане на натрупани грешки, болезнени състояния и проблеми. Той е освобождаващ цикъл.

Организмът не прощава неправилно изразходване на енергията, никога не прощава. Правилното използване на енергията решава въпроса за здравето и за дълбокото разбиране. Ако енергията в човека не е организирана, тя го разрушава.

Нежеланието да работиш върху себе си, означава умиране.

Социалният човек е смъртен, защото той няма настояще. Целият живот на социалния човек е разплата за миналото, което го лишава от настояще и от бъдеще – всичко това при този човек е разплащане. Поради големите минали грешки човекът не може да живее сега правилно в настоящето. Той го мечтае, върти се около него, но не може да влезе в настоящето и да живее правилно.

Социалният човек не живее, защото неговото минало го движи със своята нереалност. Той се е самоограбил още тогава. Социалният човек няма свой живот, той си има своя илюзия, която трябва да изстрада.

Позитивното не е Истина, а само посока.

Покоят никога не идва при социалния човек, никога не идва при заблудените. Т.е. нечистите никога няма да получат покой.

Който търси щастие, това е знак, че той не е искрен.

ЗА СЪДБАТА

(трета идея за размишление)

Какво е съдбата? Това е неспособността на човека да излезе от своето минало. Т.е. тя е тука, той живее в нея, а не в настоящето, или в „сега“. Той няма способност да излезе от своето минало, т.е. неговото минало тече.

Съдбата е посята участ, влизане в неуправляеми събития, които нямат нищо общо с истинския Живот. Съдбата е една огромна загуба на енергията, защото е зависимост, посята зависимост. Това са всички хора, които са искали да бъдат независими от Бог и Истината – сега са зависими от съдбата и от някакъв социален и жалък живот, наречен уж „демокрация“.

Съдбата, това е лично измайстореният хаос, лично самоограничаване. Съдбата означава, че Бог е бил изпъден от човека.

Какво е Бог? Даденост! А Сатана е наследственост. Сатана е илюзия.

Който твърдо е избрал Бога и Истината, той постепенно може да преодолее своята наследственост и всички натрупани лоши навици от всичките му родове. Той може да промени и пътя на кръвта си, и въобще своя път, и да влезе в даденост, т.е. в Бог.

Съдбата не е живот в Бога, а живот по законите на необходимостта. Учителят казва: „Кармата се е зародила в момента, когато ние сами сме се отказали да говорим Истината“. В момента, в който си се отказал да говориш Истината, започнало е зараждане на карма.

Всеки стои или пада според своето поведение, което има към Бога.

Какво е фаталността и кога идва тя? Фаталността настава (не говоря за големите напрежения, те са благословени) само ако не вървим по Божия закон.

Докато човекът не се свърже с Бога, той живее под закона на кармата. Ние казваме: „Нещастни сме, съдбата ни гони“. Учителят казва: „Никаква съдба не ви гони, а вашата глупост ви гони. На всяка крачка вашето невежество, вашата глупост ви гонят“.

За всеки хиляда години изплащане на кармата ви са потребни само десет години добър живот. Значи, ако направиш десет години добър живот и влезеш в тази система, в тази правилност, ще изкупиш хиляда години. Сега нещата, казва Учителят, са кондензирани. Това, което за хиляда години се ликвидира, днес може да се ликвидира само за десет години. Затова идват тези големи напрежения и противоречия, тези огромни дарове – за да можеш да скъсиш своя път и да влезеш в принципите.

Кармата значи да допуснеш в своя ум неща, казва Учителят, които не са Божествени.

Като прощаваш, кармичната вързка се къса.

Не изправяйте грешките, които хората виждат във вас; изправяйте грешките, които хората не виждат във вас. Там трябва да е ударението, там трябва да знаеш какво трябва да оправиш.

Сега си станал, казва Учителят, добър, но твоето минало не е добро и злото идва, за да ти изтече миналото. Ти може да не го одобряваш, но то не те пита. То идва, за да изтече – чрез тежки състояния, психизми и т.н., и т.н. Радвайте се, че имате възможност – дадено е разплащане.

Една горчива дума, може много деликатно да е казана на някого, даже с една усмивка или много тънка, лека подигравка, и казва Учителят: кармата вече е започнала. Човекът дори може и да не подозира за това, че ти си прикрил едно невярно чувство, но кармата е започнала и в бъдеще това чувство може да ти донесе хиляди злини. Само това чувство – хиляди злини!

Ако някое злощастие е определено, молитвата може да го отстрани. Дори говорим и за писани неща – молитвата и Любовта към Бога могат да ги променят и отстранят. Много такива примери има.

Не можеш да предскажеш съдбата на даоса, на даоския мъдрец – никога. Първо, защото даосът няма съдба – той живее в Дао, в Бога, там съдба няма, няма какво да предсказваш. Той няма и минало и въобще не се интересува от бъдеще – той живее в Бога, в Дао. Той има Дао в себе си. А има ли Дао хороскоп? Има ли за Бог хороскоп или звезди, влияят ли Му звезди? Нищо не Му влияе, Той влияе на звездите. Дао познава звездите, но звездите не Го познават, те не познават Дао.

Когато обикновеният човек се ражда, той влиза в смъртта; когато даосът се ражда, той влиза в Дао, влиза в Истината. Той не влиза в света – влиза в Истината.

Когато се основаваш на Дао, животът е напълно ясен и неразбираем. Забележете каква красота: напълно ясен и неразбираем!

Който иска да оправи света, изпуска Дао. Който познае себе си, улавя Дао и знае, че Дао е неуловимо.

Лао Дзъ казва: „Който иска да е над Дао, се превръща в илюзия“.

Без Дао човекът е лодка без дъно, но човекът казва: „Аз си имам гребла“. Но с тези гребла човекът потъва.

Който има Дао в себе си, е по-богат и от света, и от Вселената.

И така: пречистването е излизането от кармата. Тази дума – пречистване – е много простичка и е прекалено дълбоко учение. Пречистването е излизане от кармата, излизане от ума, излизане от света.

Дълбоко в човека има проблем, а не в света. Проблемите са вътре, дълбоко в човека, и нямат нищо общо със света.

Човекът е проблемът. Човекът трябва да разреши себе си.

АУМ

1 октомври 2013 г.

ВЛИЯНИЯТА

(лекция 1)

ЦВЕТЯТА

(първа идея за размишление)

В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ

(лекция 2)

НЕРАЗБРАНИТЕ НЕЩА

(втора идея за размишление)

В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ

(лекция 3)

ОРЕЛЪТ

(трета идея за размишление)

ВЛИЯНИЯТА

(лекция 1)

Нисшите същества са изкусни крадци. Светът, в който живеете, е пълен с невидими същества, които вървят в крив път. По много незабелязан начин те ви създават изпитания и изкушения. И много тънкости има в техните методи. В човека има паразити, които искат винаги да го заблудят и след това да го ограбят.

Всички измами идват от тези вътрешни крадци. Крадците на вещи са нищо в сравнение с тези от духовния свят. Те са много учтиви. Които не ги разбират, ги смятат за кавалери. Те са от Черното братство, с много знания са, но белегът е – нямат Любов, нямат Мъдрост. Но те са много умни. Те са стари, опитни изостанали души. Като цяло, те са по-умни от хората. Пакости, скандали, разединения – това са техни игри. Сещам се за Мусаши, който казва: „Ако нямаш аз, ако нямаш его, никога няма да имаш противници“. И въобще догодина, през април, ще говорим за Мусаши, той казва: „Целта на бойните изкуства е да станеш Нищо“. (Говорим за Мъдростта на бойните изкуства.) Тогава вече Нищото воюва за тебе. Тогава вече си в системата на Безкрая, в системата на Бога, на Вечността. Но щом имаш его, ти вече сам по себе си си победен.

Тези изостанали души си играят с вас, както децата – със своите колички. Може да вярваш колкото си искаш, но трябва да различаваш. Например, ако се тревожите, това показва, че нисше същество е проникнало във вас. Мога да задам въпроса така: ако ти имаш Вяра, как така имаш тревога? Как така имаш някакво тревожене по какъвто и да е въпрос, в каквато и да е връзка? Истинната Вяра, която изхожда от Любовта, не от ума, няма тревога; може да има някакво напрежение, но тревога няма.

Вие сте се откъснали от Бога и искате Той да ходи по вашата мярка – това никога не става. Планове, казва Учителят, не прави в живота си, понеже не ти е работа, това не е твоя работа. За това друг се грижи, а ти гледай постоянно да си вътре в Бога.

При човешката любов вземат участие нисши същества. Всеки, който работи с човешката любов, накрая остава излъган. При физическата любов хората не знаят, че изпълняват чужди желания. Всички заблудени в любовта са заблудени от теориите на падналите ангели.

Странно явление има в света: всичко сме готови да жертваме – само да не възприемем Истината.

Целта на живота ни е тъмно определена, скитаме се в световния вихър. И казва Учителят:

За да бъдете силни, непременно трябва да бъдете чисти.

Ако не се интересуваш от Бога, Дяволът ще се интересува от тебе.

Свободни сме само когато работим в съгласие с Бога.

Ще срещнете духове от Черната ложа, у които има много знания. Някой път от Бялото братство ходят в техните школи да се учат, много знания и много тънкости има там.

Който е чист, един нисш живот не може да го яде и разяжда.

Щом си с Бога, можеш да победиш дори и страшно влияние, но без Бога, и комарът е много нещо.

Щом държиш твърдо идеята за Бога, там тъмните духове са слепи. Въобще в Любовта те са слепи, Любовта е Негова светлина, Негово действие. Там те нищо не виждат, но въпросът е ти къде си.

Тебе те гони, казва Учителят, тъмният дух – ти хвъркай нагоре със своето съзнание, издигни се към Бога.

Дяволът само с воля се държи, само с воля се изпъжда.

Не можеш да станеш господар на своя живот, докато не се научиш да управляваш тези слабости, които са паднали духове. Слабостите са паднали духове, паднали своеволия.

Щом нямаш Любов към Бога, ще се срещнеш с влияния, по-силни от тебе.

Любовта към Бога е вечният Страж, вечният Пазител.

ЦВЕТЯТА

(първа идея за размишление)

Първо, цветята са деца на Ангелите. Уханието на цветята, казва Учителят, не е от самите тях, а от Ангелите. Късането на цветя е отнемане на живот.

Външно цветята живеят на Земята, но вътрешно те живеят в духовността, в духовността на Ангелите.

Няма по-красиво нещо от усмивката на едно цвете.

Не съветвам никого да къса цветя.

Цветята са фини енергии, слезли в тяло, облечени в енергия. Например на кокичето е било дадено да види Истината. Когато я видяло, то се смирило и се навело, и се поклонило. То се превърнало в поклон, докато минзухарът гледа нагоре, той още има желания в себе си, в него още не се е родила пълнотата на живота. Това са два вида човеци, два вида съзнания. Минзухарът още иска, защото няма вътре в себе си.

Кокичето изглежда просто цветенце, но то е мистична идея, реалност, скрита в друг свят. Кокичето е намерило, а минзухарът още търси. Ако се яви потоп, кокичето ще види в това само едно – чудото на водата, а минзухарът ще види ужаса на водата. Това са два различни подхода в живота. Поради смирението си кокичето има по-дълбока тишина в себе си от минзухара. Смирението е написало в кокичето друг живот и друг подход.

Кокичето е духовно, минзухарът е умствен, ментален. Минзухарът е натрупал знания, а кокичето си е изработило крила. Ако силен вятър изкорени кокичето и минзухара, кокичето ще полети с крилата си, а минзухарът ще оплаква своята съдба.

И кокичето, и минзухарът са търсили, но кокичето е възприемало; расте само това, което възприема. Който възприема, започва да придобива покой. Покой значи: далече от себе си и близо до Бога.

Бог не бърза и ще дойде ден, и минзухарът ще стане кокиче, и гордостта ще стане смирение. И тогава смъртта ще стане Живот.

В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ

(лекция 2)

Учителят казва:

Когато Учителят се ражда, Той се ражда като нероден. Т.е. това е само слизане, явяване – няма раждане.

Ако имате любов към Истината, ще Ме познаете. Всичко друго е без значение за вас.

Ако искате да Ме видите, вие трябва да обожествите своето уединение.

Аз познавам Бога отпреди Сътворението, казва Учителят.

На чистия дарявам Любов; на мъдрия дарявам Безмълвие; на истинния дарявам Бездна.

Аз не нося време в Себе Си, Аз нося Вечност и Истина.

Обиколил съм всички Слънчеви системи.

Аз съм, Който ще обърна и смекча сърцата на този народ.

Тука, казва Учителят, няма никакъв Дънов, а Аз, Господ, Който се проявява чрез Мене.

Това, което се нарича „Страшен съд“, е за тези, за които ще настане нощ за 12 милиарда години. Това е идеята на Страшния съд, т.е. Бог ще се оттегли от тези същества.

Аз съм, Който правя само веднъж опит с един човек; втория път правят опити другите. (Т.е. един път го привиква и му предлага Учението, после е свобода.)

Аз много пъти съм казал на Дявола да Ме глътне, но той не Ме иска.

И в новата епоха ще говоря пак за Любовта.

Всички, които Ме слушате, сте от ония, които обичате лесния път. Лесен път в света няма – има тесен Път.

Аз не искам да очаквате всичко от Мене, пазете се от тази илюзия.

Който възприеме, ще расте; който не – остава за други еволюции.

От 7 милиарда години законите на Бялото братство не са се изменяли на една стомилионна част.

Аз 10 пъти съм умирал и 10 пъти съм възкръсвал.

Ако болният в даден случай, преди да съм го излекувал, Ме обича, той ще оздравее. Нищо повече. Ако той Ме обикне, ще оздравее – това е закон.

Аз искам да бъда непознат на хората.

Ако ви говоря, за една година ще се оправите. Пък ако не ви говоря, на вас ви трябват 20 000 или 25 000 години. Те трябва да минат, за да има микроскопическо подобрение.

На мнозина казвам: Аз съм престанал да бъда добър. Има нещо много по-дълбоко от тази доброта.

Не отлагайте за следващия си живот, ще се влоши положението ви.

Казвам: никакъв баща нямам, без баща съм, без майка съм.

Хората плачат, нещастни са. Но Аз казвам: това е благословение.

Тези от вас, които не работят, ще останат назад.

Ние знаем, че идва нещо страшно в света, което светът никога не е виждал. Когато светът го види, дори и на малките деца ще побелеят косите.

Казвате: Ние от 20 години как сме тръгнали в този път… Аз от хиляди години считам, че нищо не зная, а вие от 20 години мислите, че много знаете.

Ние разполагаме с такова знание, за което съвременните хора нищо не подозират. Това знание може да се даде само на онези, които признават Божествените закони и им се подчиняват. На онези пък, които не признават тия закони, ще се говори за лук и чесън, т.е. за обикновени неща.

НЕРАЗБРАНИТЕ НЕЩА

(втора идея за размишление)

Невъзможните неща са възможни, а възможните са невъзможни.

Лесният път е най-мъчен, най-мъчният път е най-лесен.

Учителят казва: „Бог ще уреди всичко. Не е така. Бог ще нареди всичко, но чрез тебе – чрез твоя ум, чрез твоето сърце“.

За глупавия човек всичко е спънка.

Има сиромашия, която е желателна: тя развива търпението и човек започва да търси богатството вътре в себе си.

Смъртта е резултат от неправилно приложение на Любовта.

Лошите хора трябва да бъдат богати, за да имат с какво да се занимават, иначе те биха направили многократно повече престъпления.

Без Любов всичко е загуба.

Учителят казва: „Наричате ги „болки“. Не са болки, това е учене на нещата, това е изучаване.“

Престанете ли да страдате, вие сте фалирали.

Нито времето ще изправи живота ти, нито Господ. Но ти ще кажеш: „Аз ще изправя живота си съобразно Божествените закони“.

В противоречията и страданията се крият нова мисъл и велико благо.

Човешкото ограничение заробва, а Божественото ограничение освобождава.

Човек може да бъде лош или добър, но не и животът.

И Боговете знаят, че не трябва да се борят със Злото. Те знаят, че ако се борят със Злото, ще се натъкнат на Бога и ще счупят главите си.

Натъкнеш ли се на Злото, дай път на Доброто в себе си.

Успехът е в ръцете на Бога, а Доброто е в човешки ръце.

Всяко благо, придобито преждевременно, носи повече страдания и нещастия, отколкото радости.

Има адепти, които биха дали милиони за една обидна дума, но няма кой да им я каже.

Всеки човек, който е бил поставен в добри условия на живота, в края на краищата всякога е пропадал.

Каквото и да става с човека, то е все в реда на нещата.

Ако ви дават щастието на Земята, не го вземайте, защото, ако вземете щастието, ще ви дойдат много големи нещастия.

Ако лекарите при сегашните условия на живота успеят да премахнат болестите, с това те ще създадат най-голямото зло в света. Затова не им е дадено да разбират и да лекуват. Здравият човек прави много зло и много тежки карми и за себе си, и за другите, затова болестите идат като спирачки.

В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ

Продължение
(лекция 3)

Аз не мога да обичам първо човека. Това е въобще погрешен метод – трябва да обичаш Бог в човека, не самия човек.

За Мене злото не съществува, казва Учителят.

Аз имам много остро ухо.

Реалността е вътре в Мене, а не в огледалото.

Говоря ви, защото имам отношение към вас.

Аз съм от тия, които всякога са били в Бога – и в миналото, и сега. Само един реален свят има за Мене, няма два свята.

Аз намирам смисъла на живота на съвсем друго място. (Тук само ще кажа, че смисълът не е нито в този свят, нито в другия свят.)

Мога да влея в Душите ви това, което никога не сте имали.

Аз съм Любов и Аз съм Пътят.

Аз не проповядвам никаква религия.

Който веднъж се е срещнал с Мене реално, работите му почват да се нареждат добре.

Бог Ме създаде така, че Той у Мене да урежда нещата, Аз нищо не уреждам. Той така Ме създаде, че Той е Уредителят. По-хубаво нещо от това няма. (Вие сте видели, хората сами искат да уреждат живота си и нищо не уреждат. Това не е тяхна работа, а на Висшите Същества. А работата на човека е да влезе в Древността си, която Учителят нарича „Любовта, Мъдростта и Истината“.)

Аз съм ходил до дъното на ада.

Аз искам да бъдете в огнената пещ.

Не е важно дали външният свят ни одобрява, или не.

Аз мога да накарам и мухите, и пчелите даже да ви обичат.

Както Аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят.

Каквото и да е положението, ако се занимаваш с Истината, ти ще се освободиш от ограничителните условия, в които се намираш.

За Мене няма тайни на Земята.

Не може да Ме обича някой, когото и Аз не съм обичал.

Ако е до времето само, Аз мога да ти дам време колкото искаш, стига да работиш. (Става въпрос, че Учителят може да удължава и живота, стига да се определиш твърдо да работиш.)

Ти ще се бориш, ще работиш, докато намериш Учителя си.

Ние не се занимаваме с теории, ликвидирали сме с тях.

Казват хората за Мене: „Той там омагьосва тия хора, омотава ги“. Не! Аз омотавам хората в Истината, а ги размотавам от лъжата.

Какво значи да Ме последваш? Значи да приемеш Свободата и да живееш в Истината.

Сега вие чакате да дойде Христос. Там, дето има лъжа, Христовият крак няма да стъпи, туй да го знаете.

Ние не живеем за обществото, ние живеем за Бога.

Аз казвам: бъдещият свят ще е направен от Истина.

Кой създава кризите в света? Учителят отговаря: Сам Господ, Той ги създава. В кризата, това е времето да израстваш, да покажеш благородство и истинолюбие.

Мога ли да поканя една пеперуда на гости у дома си? – казва Учителят. – Мога.

За Бога няма сектанти в света. Сектанти никъде не съществуват, защото всичко е в ръцете на Бога, всичко се ръководи от Един Бог. (Тука само малко ще ви обясня: ако Бог те е изпратил в някакво черно място при черен Учител, то е, защото след време да можеш да познаеш истинския Учител и да Го различаваш. Там си, за да наблюдаваш, да се учиш и след време да знаеш разликата. Така че всичко се ръководи от Бога и Бог знае какво прави.)

Обикнете ли Бога, главният въпрос в света е разрешен.

Повече от 30 години Мене Ме считат, че нещо не Ми достига (Църкви и други), че Моят ум не е намясто. Тия, които Ме считаха така, техният ум изхвръкна.

Всеки човек, който не обича Христос, не може да обича и Мене, няма да му бъде дадено. Всеки човек, който обича Мене, обича и Христос.

Казвам: Аз не вярвам в Бога, Аз Го виждам. Той е вътре в Мене и навсякъде Го виждам. Ти вярваш, а Аз Го виждам. Аз ходя в Него и навсякъде Той Ме ръководи. И знанието, за което ви говоря, е за съвършените.

Само пред Бога имам страх, затова претеглям всяка Своя дума.

Някои питат: „Достъпно ли е вашето общество?“. Учителят отговаря: „Щом си определен от Бога, достъпно е.“

Има кой да се грижи за вас, но тези Същества не са на Земята, те са извън Земята.

Ако вярваш в Мене, Аз мога да те избавя от ада.

Казвате: Ако Бог е с нас… Учителят казва: Той е с нас. Въпросът е вие дали сте с Него.

ОРЕЛЪТ

(трета идея за размишление)

Ще говорим за Орела и като Дух, и като птица.

Орелът е същество, докоснато от най-Древното време.

Орелът е същество търсач на Праобраза. Той е повече Дух, отколкото е птица. Ние го виждаме като птица, но той е повече Дух. Той е част от Древната изконна сила и мощ, затова той прилича на древен войн.

Докато повечето птици са енергии, то Орелът е концентрирана сила. Той е мълчалив, величав и недостъпен. Даже и при приятелство той си остава недостъпен.

Орелът е дихание на древно и епично същество войн. Енергията му е мощен двигател и затова той царства, той е властител. Той никога не прави излишни полети, нито безсмислен лов, или лов без необходимост. Орелът има огромна концентрация, а тя е част от първичната сила.

На него му е било позволено да се взира само в долните светове, но не и в Бога. Това същество е отпаднало от расата на Боговете, но то си остава с висока сила, с могъщи криле, много гордо същество и неподвластно на време и сътворение. Макар че изглежда сътворено, т.е. изглежда уловено от сътворението, но то живее повече в Духа.

Друга истина за него е, че това е много концентриран убиец – особено когато е много гладен. Енергията на орела е станала хищна, защото не е била приета от Божията Изначалност.

Орелът – това е същество от вихрова сила. Той е подвластен само на Великия замисъл. Има окултна тайна в орловата сила, нещо от Първичния вихър.

Орелът – това е изначалният стремеж да се проникне в Неизбродимото, в Пустотата, но не му било позволено, има дълбока причина. Тази царственост, която я има в орела, е послание от изначалната сила и енергия; изначалната сила и енергия – точно царствена и властна.

Да се стреля срещу орел е равнозначно на много тежка участ, защото вече нещо дълбоко те е видяло, а това означава, че те чакат много тежки и мъчителни прераждания в живота.

Това, недостижимото, е свързано с устрема на Орела. Някога в миналото си той е искал да достигне до нивото на Боговете, но нещо не му е достигнало – и нещо е останало в устрема му и в осанката му.

Орелът е властелин на въздуха, докато Боговете са властители в Любовта. Те, Боговете, дълго са я преследвали и са се установили в нея. Орелът е изключителен преследвач, но не е могъл да осмисли Любовта.

Орелът е древна духовна стихия, отстранена от Тайната на Бога.

Орелът е стар войн. Той е скачал много пъти в Бездната, както и толтеките. За да се научи на своя полет, много пъти е трябвало да скача в Безкрая.

Орелът е мощно същество, което владее своя полет, своята устременост. Той се опиянява от своя полет и от своя устрем. Устремът му е опиянение. Макар че е изпуснал Любовта, той владее духовни неща – сила, концентрация, изненада.

Орелът е загатване за нещо недостижимо. Учителят казва: „Вие трябва да бъдете идейни орли, орли на високата мисъл в света. И ако трябва да бъдете орли, бъдете орли на Любовта, на Мъдростта и орли на Истината“.

АУМ

5 ноември 2013 г.

БОГОМИЛИТЕ

(лекция 1)

СИМЕОН АНТИПА

(първа идея за размишление)

БОГОМИЛИТЕ

(лекция 2)

НИКИТА СТРАННИК

(втора идея за размишление)

ПОП БОГОМИЛ – Непокорният свещеник

(лекция 3)

БОЯН МАГЪТ

(трета идея за размишление)

БОГОМИЛИТЕ

(лекция 1)

Богомилите показаха Пътя към чисто духовната Свобода. Те са напълно съзнателни духовни Същества. Бяха абсолютно верни на Бога и го доказаха на кладата.

Поп Богомил пръв започна да проповядва Истината в България, но според падналите е проповядвал ерес. Тази ерес, т.е. друго име на Истината, е уплашила старото, застояло духовенство в почти цяла България. Злата сила отдавна е слязла и се е вселила в недуховния, външния човек, нечистия, и тук Сам Бог му подава ръка и изпраща богомилите, т.е. Истината. Но те (нечистите) не я разбраха и я нарекоха „ерес“, и влязоха в застоя. (Само за малко ще се отклоня: в Русе един брат настоя да ви кажа туй, което се е случило на една конференция, където е трябвало да се говори за богомилите. Патриарх Кирил е казал: „Не мога да благословя, защото е ерес“; един монах от Атон казва: „И аз не мога да благословя, защото е ерес“. И двамата после умират. Патриархът е затиснат от един дух мощен във водата (внезапната смърт на варненския митрополит Кирил в морето през юли 2013 г.), хората си мислят, че има разни други причини, но няма време вече за отлагане. А другият монах, атонският – един куфар пада във влака точно върху главата му и го убива. Настояваше много да ви го кажа, между другото го споделям. Разбира се, дали някой ще си направи поуки, или не, не знам, но има определени времена – когато отричаш нещо, вече не ти се разминава. Дълго време можеш да отричаш и да ти се прощава, но има един момент, когато вече не може. Такъв случай има и във Френската академия на науките: извикал един пред всички „Няма Бог!“ – получава разрив на сърцето и умира на място. Така че има определени моменти, когато Бог дава някакви уроци за този, който умее да слуша.)

…Те нарекоха Истината „ерес“ и изпъдиха Бога. Най-големият грях: да изпъдиш Бога от живота си! И влязоха в застоя, хиляди години застой! Бог им подаде ръка, защото Той не държеше на Църквата, а на Истината, и им изпрати истински хора. Но те нарекоха Неговата Истина „упадък, ерес“ и умряха в застоя; застоят е умиране.

И така, Църквата се е създала, след като развитието се е объркало. Забележете: Църквата е осъдила Бога и Боян казва: „Църквата стана Змия, биде ѝ отнето духовното образование и тя остана не в духовността, а остана в религията и в ритуала, изпъдена от духовното образование“. Защо е останала там? Боян казва: „За да се самопогубва“. Тука няма развитие, защото никой не може да излъже Бога с лицемерие.

Богомилството е вдъхновено от Истината и от чистата духовност, от чистите извори на Бога. Богомилите са знаели, че и Църквата, и народът са лишени от Истина и духовност.

Целта на Истината, или чистата духовност, е освобождаване от нечистата религиозност, т.е. робството. Тази религиозност е робство.

Пътят на духовността е себепознанието, а то ще освободи човека от катастрофата на фалшивата религиозност, защото това е истинска катастрофа.

Поп Богомил казва: „Духовността е ужас за всяко зло и за всяка религия, защото тя е от по-високо място, от по-високо произхождение“.

Всеки, който се е посветил на Истината, е жив богомил, а да се посветиш на някаква си Църква или религия – това е падение. Казвам: бъди истинен, а не религиозен. Истината ще ти донесе Свобода, а религията – робство. Учителят казва: „И Христос е богомил и за богомилското Му учение Го разпънаха на кръста“. И казва още: „Когато разгониха богомилите из България, българският народ падна под турско робство за цели 500 години“. Това са думите на Учителя. Такава е заплатата за изпъждането на Божествените същества, винаги така се заплаща. Много просто: всеки, който е изпъдил Истината от себе си, той е изпъдил Бога и тогава той става роб, вече няма избор. Тогавашната бедна духовно България уби верните богомили и оттогава не може да се оправи. Няма оправяне, когато Бог е отхвърлен.

Богомилите са една чудна струя в Тайната на българския народ. Богомилството показа, че в човека има нещо повече от човека – това е Божествената природа.

Богомилството не е външно учение, то е Тайно Учение и когато го разбереш, просто умираш за Бога: и буквално, и преносно, и всякак – умираш за Бога! Богомилството е просто истинското християнство, неприетото истинско християнство. А външното, показното, то си остана болно и несъвършено и така ще продължава. Външното винаги е лицемерно. Когато си видял Тайната на Бога, вече никаква клада не може да те спре. Между другото (във връзка с посвещаването си на Бога), думата толтек означава истински войн, не боец. Догодина, когато ще говорим за бойните изкуства, там ще обясним. Боец е ниско ниво – тези, които са останали на ниво дисциплина, правила, техники и бойни изкуства. Тези, които са посветили живота си на Бога и на Истината, те имат право да носят името толтек, или войн. Те са съвсем друга категория, те не се занимават с бойни изкуства, защото те са дали Бог да воюва в тях. Но те са видели същността и затова имат право да носят това име – толтек.

Когато си видял Тайната на Бога, никаква клада вече не може да те спре. А когато само си въобразяваш Бога, тогава ти се проваляш.

Има три неща, според богомилите, които много сурово се наказват в отвъдния свят, три неща.

Първо: лъжесвидетелство.

Второ: даване на пари с лихва.

Трето: подслушване с цел изкривяване.

Тези неща имат много тежки последствия в отвъдния свят и въобще в бъдещи прераждания.

СИМЕОН АНТИПА

(първа идея за размишление)

Това е един изключително съвършен богомил. Рядко същество, подобие на Ал Халладж. Той е книгохранителят и Пазителят на богомилските тайни книги; както казах, българският Ал Халладж. Толкова е рязан и мъчен – изключително измъчван. Освен че са го рязали, слагали са въглени в очите му, в устата му, рязали са му езика с ножица – нищо не е казал. Когато владиката го видял в такова тежко състояние, щял да припадне. Но той си остава верен докрай – никакви думи, никакво предаване на тайните книги.

Древен Пазител от минали животи, древен Мъдрец, от най-измъчваните богомили. Към него била проявена изключително голяма жестокост. Разбира се, застоят ражда жестокост, и то рядка жестокост. Както казах, въглени в очите, клещи за ръцете му – може да си представите докъде стига Църквата, която не приема друго мнение. И въобще дълъг списък от мъчения, защото не е издал скривалището на книгите.

Симеон Антипа има около 7 – 8 книги, като се почне от „История на Милостта Божия“ и се стигне до книгата „Ледени дихания“. Симеон Антипа е голям Мистик, Гностик, историк, архивар и книжовник. (Книгите, между другото, някой път ще ви разкажа, са страшно нещо, съдържат страшни дълбини. Такива неща мога да ви кажа, дето нито сте чували, нито сте сънували, нито ще видите. Занимавам се от хиляди години с книги. Наистина, казва Учителят, книгите са живи същества, променят съдби. Има книги, които не ги купих и не ги приех да ги имам, защото са опасни, прекалено опасни, както и да е. Още навремето заравях книги под земята, да не ги видят хората, в метален ковчег, защото може да злоупотребят. Сега има подобни книги тук-там, но хората не могат да ги тълкуват и няма страшно. Но искам да кажа: в книгите има страшни Тайни. Някои не четат, защото не разбират. Самото четене е вид висша практика. Самото четене на чистите книги е очистване и подготвяне да направиш скока и т.н. Някой път ще се спра по-подробно да ви кажа конкретно за книгите, като същества, и неслучайно определена книга те посещава. Книгите си избират хората, а не обратно, защото има Дух на книгите, който ги ръководи. Който умее да общува с този Дух, получава книги, които хората никога не виждат. Както и да е, между другото, но някой път ще се спра и на този въпрос.)

Мъдростта на Симеон Антипа:

Ако ти имаш Бог в себе си, злото ще се удави у тебе, защото Бог е нетленен поток.

Когато злото ме измъчваше, аз славех моя Бог, защото си възвърнах древната лъчезарност.

В мъчението злото умря. Останах само аз и Бог мой, Този, Когото прославях. В мъчението съзрях своята неразрушимост. (Виждате как говори истинската Вяра, Вяра без примеси, Вяра, която произхожда от Любовта. Никакъв ум, никакво сърце – Вяра, която произхожда от Любовта и от Духа, от Мъдростта.)

В най-голямото си мъчение, преди да издъхне, Симеон Антипа е казал: „Бог е бездна от Благост“.

Същността на Бога е съставена, казва Симеон, от непознаваемост, но чрез Голгота Бог ме сближи със Своята непознаваемост. Направи така, че да Му бъда приятел и да видя Лицето Му за вечни времена. Ето защо се отрекох от Църква, от религия и от свят.

Ако имаш цялата Любов към Бога, ти вече си Негов Син, Негов духовен храм.

Ние не се молим за онзи, външния хляб, който изгнива, а за същностния хляб – Любовта, нашата вечна храна. Това е, което вечно ни храни, това е хлябът ни.

В мъчението е нашето Спасение и ние го приехме. (Както съм ви казвал и преди, богомилите са същества със страшна воля. Ако те бяха тръгнали да разрушават църквите, нямаше да остане абсолютно нищо – нито камъни, нито владици, нито килимявки и т.н., нищо нямаше да остане. Това е страшна воля, страшни Същества, но те насочиха волята си към Бога. Избраха друг път и там постигнаха своя подвиг.)

На Голгота ние се освобождаваме от всичко преходно, такава е Божията Любов.

Бог ми даде мъчение, защото ме възлюби завинаги.

Голгота ни изтръгва от злото завинаги, защото е създадена по Тайния Закон на Божията Милост. (Разбира се, скрита, но Истината е такава – това е Божията Милост.)

Луцифер е бил съблазнен от едно древно чудовище, което е било скрито в Бездната, и Луцифер не е могъл да му устои. То е било Тайна на Хаоса, чудовище от Древния Хаос. Когато човекът е сгрешил, той е заживял в ръцете на този Хаос.

Тези, които не се молят и не търсят усърдно Истината, тях Бог не може да ги направи истинно добри. Те имат друг път, за тях ще има други времена. (Казано по друг начин, те отпадат от развитието.)

БОГОМИЛИТЕ

(лекция 2)

Гонението на богомилите беше едно българско разпъване на Христос, т.е. на чистите съзнания. Чрез гоненията Бог постигна Своята Тайна цел. Чрез тези гонения Той събра истинското ядро от хора, устояли на Истината. Те са тези, които са Му трябвали, и те заслужили Неговото вечно благословение.

Гонението е велика благодат, защото чрез него богомилите се сплотяват в Бога, в Неговата Истина. Чрез гоненията, които са от Бога, Бог им дава Себе Си. Това е целта на гоненията: Бог им дава Себе Си и знания за Себе Си. Това живо знание за Бога е съкровено и то е единственото, което носи Спасението.

Животът на богомилите беше едно велико търсене на Бога. Не просто търсене или някакво четене, или някакви молитви – мащабно, глобално, тотално търсене на Бога и в това е бил вложен целият им живот, Душа и Дух. Това е било велико воюване за придобиването на Любовта, а това означава да имаш право да застанеш пред прага на Вечните Мистерии – нещо, което се случи на кладите – да застанеш пред Бога, да имаш право на достойнство и да бъдеш приет.

Според богомилите именно многото прераждания са чистилището за човека – от кал в кал, от личност в личност, докато се пречисти и някога заслужи Освобождението: това е дългият път. Краят на чистилището, т.е. краят на заблужденията, идва, когато постигнеш собствената си чистота и зряла духовност.

Богомилите са носители на необикновено дълбоко знание, което го няма в религията и в Църквата, нито в книгите. Има изключителни книги, но това е друг въпрос – като цяло го няма в книгите, защото Тайната не е книга, а убеждение и особен начин на живот в Бога.

Богомилството не е Църква, защото е различаване – и затова то е възход в Истината, чрез която то се превръща и във възход в самия Бог.

Битката на Църквата срещу богомилите е битка на безумието срещу великия Разум, битка на застоя срещу Любовта.

Богомилите победиха в Духа, в Любовта и във Вярата и заслужиха да се върнат в Бога. И те се върнаха в Свободата, в духовния свят, а Църквата се вкорени в застоя и в земното и продължава уж да говори за Бога, но Бог вижда отвътре и разбира се, никой не може да Го излъже.

Българското мислене и сега не е готово да приеме истинското богомилство, истинското християнство на богомилите, т.е. духовното християнство. Засега е прието болното и земното християнство, което и за в бъдеще няма да даде плодове.

Боян казва: „Богомилите изпратиха смъртта в огъня, а себе си съхраниха в Бога“. Изключителни думи на Боян Мага!

Богомилството, това е постигане на Първосмисъла, познаването на живия Бог в себе си – не някъде, а на живия Бог в себе си, в своята цялост.

Богомилството – това е един от заветите на Бога с човечеството. Посланието на богомилството е спасяващо, защото то е тотално единение с Бога, което се осъществи на кладите – т.е. истинска, жива Любов, а не хитроумни слова, лицемерие, ритуали и палене на свещи. Истинска, жива Любов, без никакви примеси! Кой може да сравни тази Любов с някакви си свещи и ритуали? И който няма тази Любов, да изпълнява някакви ритуали и да очаква нещо!

Богомилите – това са Духове с огромна воля, голяма сила, но без агресия. Това е разликата – без агресия. Агресията е слабост и его, и застой. Егото е друго име на смъртта. Когато говорим за бойните изкуства, там ще го обясня по-дълбоко. Агресията е паднало състояние на всички нечисти духове.

Богомилите бяха призовани да свидетелстват за Бога и Истината. Богомилите дойдоха, защото и Църквата, и народът живееха в безсмислие.

Богомилите никога не са търсили лесния път, а само правилния път. Според тях истински християнин се става само когато извървиш правилно Пътя от Витлеем до Голгота. Това е Пътят – от Витлеем до Голгота, т.е. Пътят на Христос.

НИКИТА СТРАННИК

(втора идея за размишление)

Никита Странник, наричали са го още Никита Мистик. Понеже той е патриарх, напуснал Църквите и станал ученик на Боян, наречен е още проклетият патриарх. Това е човек на свещената идея.

Казва:

Аз живея там, където е мистичното вдъхновение. Това е моята река.

Никита Мистик казва: никога не мисля за Църква, аз мисля само за Бог. Никога в ума ми го няма понятието „Църква“ – аз мисля само за Бог и само за Неговата Истина. Защото, без Истината, аз прозрях, че обеднявам.

Човекът, който е кръстен само с вода, умира в огъня. Вярата трябва да е по-силна от огъня – това е нейната тайна. (И затова истинското кръщение е с огън. Водата е за тези, които не разбират Истината; огънят е за тези, които живеят в Истината.)

Бог е безкрайно необясним, мистично неясен и чудно близък.

Само с чистота можеш да прободеш смъртта и Злото.

Дотогава трябва да търсиш Бога, докато Го откриеш. После вече заживяваш в мистичното съзнание.

Само мистикът има право да навлиза в непознатото знание.

Казва: Бог е величествена Любов, която е скрита в тишина.

Въпросът е не как да познаеш Бога, а как да се научиш да отсъстваш. (Разбира се, егото не може да отсъства.)

Ако не приемеш Злото с Любов, не можеш да го преодолееш. Ако не можеш да го преодолееш, не можеш и да го погълнеш; ако не можеш да го погълнеш, тогава не си достоен за кладата. Тогава избягвай да изричаш Божието име – не говори за Бога, а мълчи!

Опасностите в живота са духовни градители.

Мъдрият разчита на Божествената си Любов, а не на добрите си намерения. (Така говори Никита Странник. Не на добрите си намерения, а на Божествената си Любов, т.е. той има още по-дълбока основа от добрите намерения.)

Земният човек страда, казва Никита, и в изобилие, и в бедност; и в порядък, и в безпорядък. (За земния човек въобще няма значение порядъкът, той винаги ще страда – паразитите са там, пък за безпорядъка да не говорим.)

Човек страда, защото е преуспял от Божественото да създаде дяволското – в това той е преуспял.

В чистотата има тайно укрепление. В чистотата има скрита крепост.

Щом живееш във видимото, ти си човек, а не си Дух. Т.е. ти си неосъзнат – и всички, които ви казват, че сте хора, нямат представа от Истината. По всяко време сме Духове, но хората казват: „Не, все пак сме хора“. На такива хора няма смисъл да говориш и да ги убеждаваш.

Бог е създал Любовта, а човекът е създал объркания свят.

Съдбата прави велик поклон на този, който се е справил със себе си, който е разрешил себе си.

Човекът се храни с това, което дава, а не с това, което взема.

Думите, казва Никита, спят в себе си, но когато ги изговорим, те оживяват и стават същества. Тези същества стават нашата участ.

Човекът не е роден, за да бъде разбран, а за да разбере Бога, своя Баща.

Истинската уста познава Тайната, но не я произнася.

Последните думи на Никита Странник преди смъртта са кратки: „Идвам, Господи!“. Нищо повече, две думички, ясни и осъзнати напълно: да знаеш откъде си дошъл, къде отиваш – напълно осъзнато. „Идвам, Господи!“ – просто не се нуждае от нищо друго.

ПОП БОГОМИЛ

Непокорният свещеник
(лекция 3)

Църквата е голямата ерес (в смисъл на падение), но тя не иска да чуе за завръщане в изначалната чистота, която е Бог. Бог никога не идва при заблудените.

Бог е единственият жив Път, единствената жива Любов.

Животът на Земята е забрава на Бога, а животът на Църквата е изкривяване на Бога.

Загива този, който не чува предупрежденията Божии.

Ако трябва да се съмняваш, съмнявай се в Църквата, но трябва ли да вярваш, вярвай в Бога. Само Вярата в Бога е плодоносна. Църквата е враг на човешкия род, тя никога не го въздига. (След време ще обясним, когато говорим за бойните изкуства: истинският войн няма нищо общо с победи и загуби, той е предан отвъд гроба и неговият подход е съвсем друг. Той държи на Истината и стратегията, а не на победи и печалби; но когато дойде времето, ще говорим и за това.)

Ако Църквата е твоят спасител, това означава, че Бог те е изоставил. (Думите на Поп Богомил, строги още тогава, и сега действат.)

Истинното служение е в Любовта, а не в ритуалите. (Отново нещо просто казано – в Любовта, а не в ритуалите.)

Който вярва в Църквата, ще бъде унижен от Божията воля. Идва определен момент и Божията воля го унижава.

Сам Христос не е православен, а е Син Божий.

Думата хляб означава: насъщният духовен хляб – това е чистото разбиране. Истинското духовно разбиране на Бога – това е единственият хляб.

Бог е лишил Сатана от небесно достойнство за Своите цели.

Грехопадението е изпускане на насъщния, истинския хляб. Т.е. Истината е била изпусната.

Чистата истинна Вяра е силен приятел, но тя също трябва да бъде укрепена от Любовта.

Чистото сърце е истинската Църква на Христос.

Изоставих Църквата и отидох при Божията Истина, и затова ме упрекнаха, че даже ме отлъчиха, и видях, че отлъчването ми е Божие благословение.

За чистото сърце и пещерата е олтар, а за нечистия олтарът е гроб.

Църквата има много отговори на въпросите, но тя няма Бог в себе си.

Църквата е заседнала в света, но Истината не е от света.

Който е приложил Любовта, има Бог в себе си; той няма църква, а има Бог в себе си.

Църквата е била създадена, когато се е случила измяната към Бога.

Всичко сътворено е измяна; всичко несътворено е вярност към Бога.

В църквата на смъртта остават тези, които не могат да се променят.

Който не може да се промени, нищо не може да промени.

Да възлюбиш Църквата – това е робство. По-скоро бих възлюбил вълк – казва Поп Богомил. (След време ще ви говоря и за вълка в друг смисъл, това е мистично същество. Не е така просто, не е като кучетата – от рода на кучетата е, но не се поддава на зависимост. Той си има древна независимост и стара скрита Мъдрост в себе си.)

Бог се разкрива като Тайнство само на съвършената Любов.

Никога не заменяй Бог за Църква! (Това е един от съветите на Поп Богомил.)

Мъдрият е Тайна книга Божия. Той чете от дълбините на своето съзнание, там е неговият ръкопис.

Книгите на Поп Богомил били наречени „страшната книжнина“. Почти всичко са горили богомилско, мисля, че съм ви казвал, дори и рядката книга „Зелейник“ – богомилски рецепти, рецепти не от билкари, а от мъдреци. Рецепти, които наистина помагат на хората, дори и това е било горено. Всичко е страшно, щом е богомилско, така мислела Църквата.

За Поп Богомил казвали: „Този бунтовен поп, заради него многобройни църкви опустяха“.

Казва: сам Сатана се е настанил в църквите като в свой дом и сам той бръщолеви едно и също, за да увеличава неразбирането и безумието на падналите.

Никаква религиозна служба не може да се сравни с Любовта към Бога – казва Поп Богомил.

Църковното християнство е тъмна духовност, отдавна изпъдена от Царството Божие.

Укротяването на бурята не е укротяване на морски вълни, казва Поп Богомил, това е укротяване на страстите (паразитите), които бушуват в човека от Сатана, и от тях човек потъва, а който ги укротява, лодката му излиза над водата, защото Бог е с него. А лодката – това си ти, самият човек. Това си ти, твоята същност.

Тайното знание много отдавна е напуснало официалната Църква.

Тези, които не разбират Бога, това са Църквите. Те увеличиха злата сила в света.

БОЯН МАГЪТ

(трета идея за размишление)

Великата ерес е едно велико слизане на Истината в света.

Истината е съкровището на мъдреците.

Истината няма нужда от религия, няма нужда от свещи.

Нечистите ще бъдат тласнати в още по-голямо заблуждение и невежество. В един момент те няма да имат избор, понеже са отлагали, и Боян казва: ще бъдат тласнати в още по-голяма степен на заблуждение и невежество. За нечистите ще угасне дори и надеждата. Те ще търсят Божията Милост, но Боян казва: Тя ще мълчи!

Който е посял зло, ще се вкорени в тъмнината. Тъмните ще потъмнеят двойно. Тъмният език, тъмният говор – това е стара мрачна прежда, така казва Боян.

Величествена е Тайната наука, но е забранена.

Невидими духове се движат в мрака, но в Любовта те са като заслепени, там те нищо не виждат.

Търси, човеко, неземното Битие, както пустинникът търси водата.

Не подозира Църквата, че при нея е вече по-страшно, отколкото в ада; по-страшно, отколкото в ада, понеже все още е скрито.

Ако волята ти не може да пробие света, тогава ти си човек от света.

За Църквата, казва Боян, няма да има Спасение. (Въобще Страшният съд е най-вече за нея; политиката е отделен въпрос, там поначало това са умрели хора, няма смисъл да бъдат доубити, но ще бъдат. Мусаши казва: „Когато аз убивах много хора (Мусаши си остава един велик Посветен), аз открих, че убивам хора мъртъвци – видях го, Бог ми разкри. Мъртъвци – хора с его, хора с голямо его“. Ще говорим след време за този изключителен Учител.)

За Църквата няма да има Спасение. Църквата е много старо зло.

(Боян е сътворил един невидим етап от развитието на духовното човечество – изключителна заслуга за Пътя на духовните хора. Не човеците, не религиозните – духовните хора.)

Хората обладават само това знание, казва Боян, което Бог е пожелал.

Боян е същество отвъд себе си, отвъд народа си и поради това той си е останал странен и неразбираем, подобен на Никита Мистик.

Боян е наричан още в миналото от българите Древна мъгла. Но думата мъгла (някой път ще ви разкрия какво казват друидите) е особен род същество, древно същество с дълбок замисъл, не просто мъгла. Значи, Боян е древна мъгла, древна неопределеност. Докато определеното е ограничено, това е неопределено, непознаваемо.

Той е бил изпитан от Великия Бог в миналото още дали ще избере качествата си, или ще остане верен на същността си. Но Боян е знаел, че качествата са ограничения. Той се отказал от добродетелните качества, избрал същността, избрал по-дълбоко навлизане в Бога.

Боян е разбирал истинското благо за своя народ, а не онова, привидното благо, илюзорното, което води до ново безпътие и до нови заблуждения. Боян е знаел, че свещениците говорят много, но не разбират и не познават Бога. И затова те никога не могат да осветяват пътя, казва Боян, нито могат да осветяват хората, нито могат да осветяват себе си. Горко на кръстените от такива хора!

Боян казва:

Дълъг път изминах в световете, докато си събера Синовете на пламъка – богомилите – и докато ги запаля.

Кладата е духовен подвиг, мистично тържество. На кладата, Боян казва, човек придобива своята вечна истинска опора завинаги. Кладата е повик за влизане в по-високо ниво на Любовта. (Тука вече не говорим за духовното ниво, а за Божественото ниво. Между тях има и друго ниво, съкровеното ниво; след духовното е съкровеното, след съкровеното е Божественото. После следват три по-високи степени, което е влизане в по-високо ниво на Любовта.) Тука Любовта призовава към себе си само изключително верните и предани същества.

Кладата, казва Боян, е изгрев. (Изглежда на залез, но нищо подобно – кладата е изгрев.) Тука изгрява Вечността.

Жертва, която е призована на кладата, никога не е от този свят (става въпрос за избраност).

Кладата – това е чистият Път към Тайната на Бога; не просто път – чистият Път, правилният Път към Тайната на Бога. На кладата се вижда кой изгаря за Бога – и който изгаря за Бога, той Го постига завинаги.

Църквите сториха грях срещу богомилите, което беше най-тежкият грях и посегателство – посегателство срещу Светия Дух. И хиляди години няма да им бъде простено, защото, който е посегнал на Светия Дух, ще се влачи дълго в застоя. А речено е: Грях срещу Светия Дух не се прощава нито в този свят, нито в онзи свят. И затова техните молитви са напразни – казва Боян.

Боян казва: И църквите, и папата усетиха, че богомилството е голяма Светлина. Те усетиха, че нямаше да устоят, и тръгнаха на поход срещу него. И Светият Дух ги запечата в застоя. Те отдавна знаеха, казва Боян, че са в тъмнина и че старият Дявол ги води, и затова тръгнаха срещу богомилите, за да се скрият пред хората. Но не можаха да се скрият, казва Боян, не се скриха, а се откриха и увеличиха тъмнината в себе си и в света.

АУМ

3 декември 2013 г.

УЧИТЕЛЯТ ЗА КАРМАТА

(извънредна лекция)

МЕДИТАЦИЯТА

(лекция 1)

МЕДИТАЦИЯТА

(първа идея за размишление)

ДРЕВНИТЕ КОТКИ

(лекция 2)

ДРЕВНИТЕ КОТКИ

(втора идея за размишление)

ЧИСТИЯТ СМЯХ

(лекция 3)

ЧИСТИЯТ СМЯХ

(трета идея за размишление)

УЧИТЕЛЯТ ЗА КАРМАТА

(извънредна лекция)

Много важна книга, която скоро влезе в печатницата – „Книга за съдбата“. Учителят говори за кармата, много важни неща, една от най-силните книги.

Учителят казва:

Твоята съдба се определя от отношението ти към Истината.

Кармата е отклонение от Истината.

Ти си осъден от собствените си лъжи. Няма значение дали в минало прераждане си излъгал, или сега, ти си осъден от тях.

Който избере Пътя на Истината, възстановява Свободата си.

Слаби са само хипнотизираните от лъжата.

Погрешките се изправят само чрез страдания. Съдбата е изключителен преследвач на твоите погрешки. Извинение за погрешките няма, погрешките се заличават само когато се изправят. Някои мислят, че с едно „извинявай“ ще се разреши въпросът. Една дума може да убие човек – и те мислят, че после всичко е наред с едно „извинявай“. Няма „извинявай“, всичко се оправя!

Злото не е в погрешките, а е в отлагане работата върху себе си.

Съдбата управлява само нисшата природа на човека.

Кармата е просто слуга, донася последствията.

Казва Учителят: внимавай днес, докато имаш избор.

Когато човек промени себе си, Бог променя Своите решения за него.

Винаги има един изходен път: да работиш върху себе си и да възстановиш връзката си с Бога.

Бог е Лечителят. Само Бог изцелява. Някои мислят, че като имат пари, могат да се излекуват от всякаква болест. Не, това не се решава от такива неща, а от скритите намерения, от това защо искат здраве. Защото със здравето могат да се правят много глупости и карма.

Всички хора са стари длъжници на Бога. Кармата е събирач на всичките ти дългове към Бога.

Смъртта не те освобождава от лъжата. Ще обясня: който лъже, навлиза все повече в неразбиране на нещата.

Лъжата е необходима за лъжеца. Пак ще обясня. Защо? За да си получи заслуженото. Понеже е тръгнал по този път, той трябва да изстрада този път.

Който лъже другите, животът ще го излъже.

Когато се роди Истината в тебе, ще излезеш от съдбата.

Великият и скрит Бог създава събитията в твоя живот. Всички събития, и тези, които наричаш „случайни“, не са случайни. Казвал съм ви, Бог управлява и случайностите.

Съдбата ти влияе, защото нямаш истински знания.

Съдба има, защото Бог не е заживял в тебе. Кой ли не живее в тебе, но си затворил вратата за Бога.

Разумният е извън съдбата, той всичко предвижда. Другите се управляват от случая, зависят от много неща.

Който не властва над самия себе си, остава в съдбата. Ето откъде могат да почнат много хубави неща – власт над себе си, над всяка дума. Някои хора мислят, че могат да говорят каквото си искат. Не! Власт над всяка дума, защото думите ще те гонят.

На всяка стъпка, казва Учителят, има Промисъл, но хората не виждат.

Съдбата е също така и неразбраната Любов. Съдба има и за всички, които са злоупотребили с Любовта.

Строгостта на съдбата – това е милостта Божия. Съдбата е още болест на съзнанието.

Забравата на Бога е най-големият човешки грях, а не грехопадението.

Закъснелите в еволюцията ще бъдат лишени от развитие.

Съдбата на света минава през Великия Учител на Вселената.

Ако Аз ви изоставя, казва Учителят, вие сте изгубени.

За всеки един от вас е платена от Мене преголяма цена.

В Мене е ключът, казва Учителят.

Обикновената човешка любов е кармична. Всички я виждат: като изтече, хората се чудят въобще какво са правили заедно, защо са си губили времето. Изтекла е кармата.

Кармата не е дълг към определен човек, а дълг към Бога.

Когато обичате някого, вие ще бъдете изпитани: него ли обичате, или Бог в него? (Това е много тънка и важна разлика – него ли обичаш, или Бог в него. Ще обясня: ако обичаш Бог в човека, Бог ще те научи на правилни и хармонични отношения, на пълнота. Ще имаш мярката как да обичаш. Говорим за разумна и мъдра Любов, а не за човешка. Ако обичаш първо човека, а после Бога, и едното, и другото ще се обърка и ще се отдалечи от тебе.)

Всяка вражда се явява отново, за да бъде разрешена. Т.е. във всяко семейство и между роднини има древни приятели и древни врагове събрани, за да се разреши това минало и да има след време Свобода.

Най-мъчното Учение е хората да повярват, че всичко, което става, е за добро. (Говоря за най-тежките неща. Защо е за добро? Защото Бог го ръководи и там няма грешка: нито в земетресение, нито в наводнение, нито в тероризъм. Много хора и политици големи (всъщност всички са малки) казват: „Не можем да се справим с тероризма“. Аз имам методи за директно справяне и с най-тежкия тероризъм; не означава, че ще отида да им го кажа. На първо време само ще кажа: при чистия живот тероризмът угасва, защото Бог го видоизменя; той е насочен към нечисти същества. Няма нищо общо с чистия живот, но има и други неща.)

Казва Учителят: ако не слугуваш на Бога, съдбата ще ти заповядва.

Който е изпълнен с Любов, не създава карма.

Свързвай се с Бога, а не с хората.

Съдбата може да се видоизмени с много усърдна молитва. Наистина молитвата е голямо оръжие, „по-остро от всеки меч“ – казва Библията, изключително оръжие.

Съдбата е огледало на отношението ти към Бога.

За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношението си към Бога. А то е нещо цялостно, защото всичко е Бог. И казва Учителят нещо много важно: в много малки мигове се решава съдбата на живота. Малки мигове!

Кармата се е зародила в момента, когато ние сме се отказали да говорим Истината.

Лъжата е смъртният грях. И бялата, и черната лъжа са все лъжа.

Там, където няма Истина, е вечно безпокойство. (Това са умствените хора, религиозните хора, астралните хора. Каквото и да им се случва, имат вечно бепокойство.)

Когато един човек извърши убийство, той за сто години спира своето развитие.

Вие прилагате, казва Учителят, това Божествено учение, но нямате резултат. Защо? Защото той отпосле ще дойде. Там, където сега върви назад, това е твоят стар живот, той е също тука. Той върви заедно с тебе.

(Над всеки хороскоп и над всяка астрология стои Бог. Затова аз казвам: вярвай в Бога, а не в хороскопи и звезди. Конкретно и просто: вярвай в Бог и в Истината. Знам, на моите лекции много астролози избягаха, и в Русе, и в София, както и да е. След време някои пак идват, но така или иначе, астрологията е нещо странично. Истината е нещо съществено.)

Който не следва закона на Любовта, върху него ще дойде законът на необходимостта.

(На много хора кармата не им позволява да работят за Бога. Искат, правят разни неща – но в твоя стар живот, там има нещо, което трябва да се разреши, за да получиш позволение, повикване.)

Онзи, който работи за Бога, от горе се уреждат неговите работи. (Много просто: да кажем, не дават пари на миньорите. Един миньор ако каже: „Господи, обещавам Ти от днес да си посветя живота на Тебе, на Истината и на чистотата“, Бог ще го извади от всякакви условия, от някакви си човешки снабдявания жалки и т.н. За всеки има изход, ако реши да стане по-истинен и по-разумен. Всеки може да го провери, но трябва да се опълчи срещу себе си.)

Някой пита, казва Учителят, дали нещо е предопределено. Да, когато отидеш в кръчмата, предопределено е да платиш, а когато не отидеш, не е предопределено. (Много простичко, много важно правило.)

Спасението е въпрос на настояще. Настоящето е Божествено, уловете го.

Не мислете, че няма връщане, деградиране назад. Ако Ангелите, които бяха толкова по-високо от хората, при съгрешаването си изгубиха Светлината си, какво остава за хората. Ако Господ е превърнал някои Ангели на змии и на животни с рога, Той може да направи и на вас да ви израснат рога и копита.

Тука се сещам, когато Учителят говори за прераждането, за големите философи, ученото невежество, дето все спорят има ли Бог, няма ли Бог и т.н. Накрая, казва Учителят, Бог ги изпраща в някое село, стават магарета и някой селянин ги бие с камшика, и казва: „Дий сега!“. Това е философията – старата философия много камшик ще яде, докато се научи.

Казва Учителят: Той може да измени вашата форма. Той има абсолютна власт, винаги така е било. Вярваш – не вярваш, Той променя всяка форма. Червеят след време ще бъде бъдещ Бял Брат, затуй Учителят, когато е виждал червей, се отдръпва и го поздравява – това е съзнание, което се развива. Учителят вижда бъдещето на това съзнание, приема всеки живот, има дълбока почит към всеки живот.

Христос не ти изплаща кармата, Той само те връща от една посока в друга. Пътят си е твой.

Учението на Любовта е едно от най-опасните учения. Защо? Учителят обяснява: Любовта е опасна, защото в нея ти или ще живееш, или ще умреш.

Който опорочи Божествената Любов, т.е. който не разбира тази Любов, всичко в живота му е свършено.

Грехопадението се е случило в Лемурия, казва Учителят, преди 18 000 000 години. След време ще ви говоря конкретни неща за Лемурия.

Казва: в Моите ръце е ключът на вашето Спасение.

Ако ви кажа това, което зная, ще ви побелее косата.

Аз съм Този, Който движи събитията и нещата. Аз движа целия политически живот в света. (Думи на Учителя конкретни, не приблизителни – конкретни думи: Аз движа целия политически живот на света и на човечеството.)

Съдбата на света минава през Мене. (Точни думи на Учителя.)

На Мене всички форми Ми се подчиняват.

Бог стои над Мен и е вътре в Мен. Т.е. „Аз и Отец Ми – едно сме“, уникално единство.

Когато обичаш врага си, ти го обезоръжаваш. Нуждата от Любов към врага означава, че в миналото ти си тикнал този човек в кривия път и си го направил враг, отклонил си го. Ще го обичаш, за да го върнеш в правия Път.

Учение, което не може да се приложи, не искам да го чуя.

Духове, напреднали умствено, а изостанали духовно, създават хиляди мъчнотии. (Имах едни разговори с големи политици в София преди, въобще се чудех какво правя там, вече няма да стъпя, разбира се. Пък и те се уплашиха от една книга – „Формулите“. Аз им говоря за едно, а те – за съвсем друго.)

Предпочитам, казва Учителят, хора, които вършат волята Божия и правят грешки, отколкото ония, които не правят грешки и не вършат волята Божия.

Свободата се придобива, когато работим за Бога.

Да обича човек Бога повече от всичко, това значи да бъде монах. Ето го монаха, ето го манастира – няма къде да ходиш, няма нужда от това, да ходиш някъде. Ти си в манастира, ако обичаш Бога повече от всичко.

Най-голямото изкуство е човек да може да измени съдбата си. Ученикът може, хората не могат. Каквото е писано на тези линии на ръката, Учителят казва, Ангелите са ги писали с техните мотики, те са ги копали, те са ги изработили. Едно твърдо обещание пред Бога – и тези линии се увеличават и се променят. Това е работа за ученици, а не за хора.

Всяка мисъл, дори и добра, ако не може да се използва разумно, е лоша мисъл.

Човекът в един момент може да се спъне за 100 години и в един момент може да напредне за 100 години.

Казва Учителят: Аз не мисля да озарявам целия свят. Аз осветявам само малко. Има дълбоки причини за това.

Бог в нас трябва да изтласка всяка друга реалност.

МЕДИТАЦИЯТА

(лекция 1)

Общи неща за медитацията, но важни.

Времето в Духа не е време, то е състояние.

Дълбокото безмълвие е Тайнство на древното Прасъщество. Значи, искам да кажа: безмълвието не е мълчание, мълчанието е по-ниска степен. Дълго време трябва да зрееш в мълчанието, докато го направиш свещено, за да ти бъде позволено да влезеш в безмълвието. След време специално ще говоря за мълчанието и безмълвието.

Колкото и да медитираш, ти трябва да си призован в това древно Тайнство – безмълвието.

Ти трябва да изумиш Бога с голяма чистота. Бог може да бъде изумен с голяма чистота, защото в човека има тайни усилия по този въпрос. Да можеш да Го изненадаш, за да прозреш правилно това безмълвие, а то е древен озарител на мрака. Безмълвието, тишината, това е едно от древните Тайни Имена на Бога. Това безмълвие е Древното място и тука се случва Истината, но тука няма никакъв ум, никакви примеси – тука се случва Истината. Тука хора, които са в ума, т.е. ментални хора, мисловни, не могат да припарят. (Могат да си въобразяват. Знам много такива, които си въобразяват медитации, въобразяват си, че получават отговори; ще чуете после нещо по този въпрос.) Чистотата трябва да е водачът в живота. Това, което казва Учителят: една погрешна постъпка – цялата ти философия свършва. „Ама аз съм дъновист, християнин…“ Нищо не важи, това са етикети някакви, емблеми празни, те не струват.

Чистотата трябва да е водач в живота, а не медитацията. Без тази чистота, медитацията е едно голямо заблуждение. Много медитиращи хора пострадаха и искат даже да се самоубиват. Скоро дори един от тях, ясновидец, иска помощ, както и да е. Това означава, че без чистотата, влизайки в медитацията, човек е в опасност.

Разсъждението е ментален процес, мисловен; прозрението е духовен процес, а истинската медитация е Божествен процес.

Истинността на твоята любов определя мярката на твоята медитация, т.е. каквато е твоята любов, такава е твоята медитация. Ако твоята Любов е неизменна и чиста към Бога, такава ще бъде и твоята медитация.

Медитацията е влизане в собственото си сияещо енергийно поле.

Смешно е, когато нечистият и пълен със земни желания човек сяда и започва да медитира. Там затварят се очи, отварят се очи, много такива случаи знам – и той медитира.

Защо чистотата е важна? Защото, влизайки в медитацията, тя правилно отключва Духа. Иначе умът си въобразява, че медитира, и така човекът е подведен.

Навътре може да пътува само духовно чистият човек. Умственият човек няма вглъбяване, няма позволение да влиза навътре, в свещената област на Душата и Духа. Всичко останало е игри на ума.

Медитацията е пълна релаксация, но с осъзнатост. При релаксацията няма осъзнатост. Тука, в медитацията, има осъзнатост с пробуденост в Духа, докато в ума няма осъзнатост. Дори когато умът говори за нея, той я няма. В медитацията умира умът, умира психиката; чуждото, вмъкнало се тяло умира тук.

Друга мярка, че си придобил истинската медитация, е чистият подход към нещата. Нещо, което се развива тайно, там, в твоите дълбини, там, в твоята скритост. Ако си чист, медитацията те повежда към твоята същност. Но умът е стар хитрец, той знае как да царува и над твоята медитация. Казвам: само чистотата го отстранява. Ти можеш да натрупваш успокоение чрез продължителни медитации и да останеш в илюзията. Ще обясня, много е просто: спокойствието не зависи от никакви медитации, никакви техники, а от Любовта към Бога. Забележете колко е просто, никакви техники – от Любовта към Бога, а ти трябва да узрееш в чистота и Любов, а не в техники. Никой не може да излъже Бог с техники.

Медитацията е изкуство да заключваш ума. Заключеният ум, овладеният ум не може да ти пречи.

Целта на медитацията е създаването на Бог в себе си, на несъществуването. Не на сътвореността, която е ограничена – създаване на Безкрая, несъществуването. Съществуването е ограничено.

Твоята дълбочина е твоята медитация.

МЕДИТАЦИЯТА

Продължение
(първа идея за размишление)

Истинското разбиране никога не идва от медитацията, а от Любовта към Бога.

Истинското разбиране не е техника, а Любов; Любов, която знае какво да помита и какво да приема. Казано по друг начин: Любовта, която е помела света, тя е, която може да приема Бог и Учителя. Щом има свят в тебе, Бог стои настрани.

Обикновените чувства са двойствени, съкровеното чувство е медитативно. Ако ти нямаш една дълбока и съкровена Любов, тогава всичките ти практики са все около медитацията, но не вътре в нея. Само дълбока и съкровена Любов може да ти позволи да проникваш в Бога.

Медитацията, това – е просто нивото на твоята любов, защото в медитацията се излива самата твоя любов.

Медитацията не е да седнеш някъде и да си затвориш очите или да размишляваш. Медитацията е твоят цялостен подход към всичко, към всичко в живота. Затова съм казвал: една мравка ако има да мразиш, един камък, едно животно, един предмет, ти си вече далече от Бог и медитацията. Само едно нещо, то е достатъчно, защото Бог е и там.

Истинската медитация е живот в неизменната Любов, живот в Бога.

Тайната на медитацията е едно много древно умение. Това е умението да образуваш все повече Бог в себе си, т.е. все повече да образуваш своята древна истинска същност. Медитацията е умение да образуваш същност. Не сътвореност, а същност, т.е. тя увеличава същността и разрежда ума и световете.

Медитацията е търсене на пробив в собствената си същност и изначалност, мястото отпреди да сме станали човеци, облечени в сътворение, т.е. в ум и в тяло.

Медитацията е търсене на чистото древно знание, изгубено знание, което винаги стои в нашата същност и ни очаква. То обитава в нашия Дух.

В медитацията се учиш да се храниш с тишина.

ДРЕВНИТЕ КОТКИ

Продължение от стари лекции
(лекция 2)

Древните котки са познавали вкуса на уединението и то ги учело да различават шепота на невидимото. Така те придобили тогава невидимото виждане.

Древните котки са разглеждали нещата с очите на невидимото. За тях невидимото е реалното, а видимото е игра. И Учителят, и брат Михаил потвърждават това: Невидимият свят е по-реален от видимия, той ръководи видимия.

За котките думите не са важни, за тях важното е излъчването. Те са господари на излъчването. Знам много хора, които са общували с котки. Единият случай, една сестра каза: „Щях да се самоубивам, но така ме погледна моята котка, че забравих всичките си мисли. Няма да забравя тази услуга“. Във важен момент котката, понеже е древно съсредоточено същество, прави излъчване. Много случаи такива има.

Древните котки са били много мълчаливи и концентрирани същества. Едвам имат една основна дума, така нареченото и известно „мяу“, и няколко други звука малки. Според даосите това мяу означава конкретно: древна изтънченост. Невинаги може да се разгадае какво точно искат, но това е древна изтънченост.

Те не обичали много думите, защото с думите се излизало навън, във външни шумни светове, объркани светове. Т.е. колкото повече думи, ставаш толкоз по-външен, по-сътворен, особено бъбривият човек. Бъбривият човек не може да стане ученик, не може да намери спокойствие, не може да познае мълчанието и безмълвието. Докато мълчанието те прави по-вътрешен, по-същностен и те води към дълбини.

Котката и днес е до нас, от милиони години, и дори в сегашния си вид тя не е същество от този свят. Тя е повече Дух, отколкото котка. Ти я поглеждаш, а тя те е погледнала и е забравила – толкоз бързо те е преценила. Както и при делфина, подобно, 16 пъти по-голяма бързина – погледнал, преценил те е и забравил, а ти още мислиш: „Виждам ли делфина, гледам ли го, какво иска да ми каже?“.

Котката е майстор на излъчването и на преценяването. Котките са древна Космическа Тайна, слязла в нашия свят. Котката е отвъдно същество, тя все още носи в себе си тайнствената способност да излъчва, чрез която си избира хората. Хората мислят, че избират котката. Не. Ако котката те отбележи, излъчва – и ти нямаш избор, казваш: „взимам я тази котка“. Разбира се, че ще я вземеш, това е духовно излъчване – нямаш избор, стига да реши напълно. Тя може да прониква дълбоко в човешкото съзнание, включително в неговите мечти и сънища.

Ако котката те е избрала, това означава, че тя има склонност да те лекува, да те чисти и да ти помага. Ще обясня: това е голяма жертва. Котките, които се лишават от гората, от развитието си, отиват при хората, защото човекът е обеднял, не знае какво да прави със себе си. Любовта към котката след време може да се превърне в Любов към Бога. Котката замества, прави нещо важно. Много хора са живели години наред с котка, изгубили са я и няма с кого да живеят повече; не искат с никакви хора. Разбира се, в котката живее древен Дух, който те обича, скрит в котката, но участва и самият дух на котката, затова и тя те избира. Това е огромна жертва, защото тя избира застоя. За нея да живееш в една къща и всичко да ти е наготово, е провал, но тя се жертва заради човешката Душа, както в миналото се е жертвала срещу народа на мишките, както ви говорих. Тогава мишките са били много големи, по-големи от зайци, и много коварни, много опасни. Познавах една жена, която изпитваше огромен страх при умряла мишка, да не говорим при жива. Това са древни спомени, когато е имало атака на тези същества.

Общуването с Тайната на котката е въпрос на дълбока и чиста енергия. Тя е древен владетел на начина на енергията. За нея енергията е означавала общуване. Наистина хората общуват с енергия. Разговорите са обмяна на енергия, обмяна на същества. Това е древно умение на котките. В древността тя се е движела като чиста енергия, като чист огън – абсолютно неуловимо, несътворено, затова мишките не знаят къде да се скрият. Не знаят има ли котка пред дупката, няма ли, защото тя може да влезе в Нищото – изчезва, няма никакво его, и мишката казва: „Там няма никой“. Само че царят чака, котката чака. Има египетска поговорка: „Мишката се страхува дори от статуя на котка“.

Този чист огън се е сливал с Нищото. Това е древно умение на котките, когато са били още в Нищото, и са спуснати оттам да помагат на човечеството срещу народа на мишките. Този чист огън се е сливал с Нищото, с Безкрая, и е постигал своите изключителни способности тогава. Котките са можели да воюват, и преди ви казах, с много могъщи черни адепти, да защитят човека. Имало е случаи обаче, когато усещат, че адептът е по-силен, черният адепт. Оттеглят се, трупат сила и след време правят атака. Много верни на хората.

Когато те са служили на Бога и човека, те са имали и са получавали една много голяма допълнителна енергия, чрез която да изпълняват своята мисия срещу опасния народ на мишките. Днес тази енергия на почти всички котки е отнета. Донякъде има частично дадена допълнителна енергия сега на кучетата и затова Учителят казва, че в големия студ те издържат. Защо? Имат силна дреха, т.е. двойна енергия, затова кучетата могат да търпят на голям студ.

Древната котка е била същество на уединението и слуха. Тя е знаела, че Тайната се улавя със слуха, а уединението е метод за натрупване на сила и на стихия. Със слуха си те улавяли Тайните на Невидимия свят; както индианците, така и те подобно – със слуха; а с концентрацията те прониквали в тези Тайни. Значи, първо е уединението, слухът – изключителна способност – и после проникването. Така мишките срещнали срещу себе си същества оръжия, срещу които нямали противодействие, не можели да устоят. Това са оръжия от различни светове, мишките нямали подход към тях. Защо? Ще обясня: мишките са движение, котките са неподвижност. Неподвижността е първична, там Духът е събран, концентриран, съсредоточен. В голямата концентрация и самият човек, ако умее да я прави, става Дух – не ум, не сърце, даже не и Душа; говоря за голямата свръхконцентрация. Затова това упражнение за концентрация е важно – за да можеш да събереш себе си срещу тежки проблеми или да помагаш на който е достоен.

Движението е сътворение. Чували сте „бягайте за здраве“; бягайте – това обаче е сътворение. Всичко сътворено трябва да се движи, докато неподвижността е несътворена, тя е невидимост, тя е Древност. За мишките неподвижността е необяснима. Мишките не могат да обяснят това качество, понеже те са придобили ум, а не Дух. В ума няма способност да разбере неподвижността, той иска все нещо: нещо да прави, нещо да върши, нещо да щъка. Както някой пенсионер, който, ако напусне работа, духовете, демоните ще го обсебят, и затуй човекът търси какво ли не да прави, измисля си работа и когато няма, прави едно и също, за да не бъде обсебен, защото не познава Тайната на неподвижността, на котките и на себе си.

За мишките неподвижността е необяснима и те си мислят дори, че тя е необитаема, обаче се оказва изведнъж, че котката е там. Те нямат за нея никакво обяснение, мишките – за тях тя е като числото нула. Те не знаят, че нулата, Нищото, е началото на нещата. Това е велика идея, дори идея, която превъзхожда числата и тяхното движение, защото числата са тръгнали от нулата и са станали движение. Но котката в началото е била в нулата и е съхранила това. Нулата е повече от число. Числата са изречени, а нулата е скритост, неподвижност, неизреченост.

ДРЕВНИТЕ КОТКИ

Продължение
(втора идея за размишление)

Древните котки са били докоснати от реалността на Нищото, Безкрая, и затова те са имали Дух и концентрираща се сила, право на голяма концентрация.

Мишките живеят повече във външността, в действителността. За котките това са елементарни светове. Котките живеят във вътрешността, в реалността на нещата, в невидимостта.

В древността котките са носили в себе си един много тънък свят. Той е бил посят в тях. И колкото по-тънък е един свят, толкова е по-голяма неговата стихия. Значи, колкото е по-тънка една енергия, по-пречистена, по-одухотворена, толкова там е по-голяма стихията.

Днес котката няма задача да пази човека, а да го успокоява. Днес времената са други. Днес кучето е боец, а котката е мъдрец. Тя се е оттеглила и воюва само между другото. Ако нещо изключително я предизвика, тогава котката става войн, не боец. Кучето е по-елементарно, то е боец.

Котката е древна Мъдрост. Тя умее и досега да изважда света от себе си. Както се досещате, тя може да живее цял живот без нито една стотинка, но човекът пропада.

Дълбока окултна тайна е създала в Древността котката, за да бъде в известен период войн и пазител на човека, и то не само срещу мишките, а както казах, и срещу много зли хора, защото тогава качествата ѝ позволявали това. Тогава тя е обичала хората и ги е смятала за големи приятели, защото с такава мисия е слязла. Но тя е ненавиждала хора с голямо зло и с голяма тъмнина в себе си.

В определени случаи древната котка е била изключителен, могъщ войн, подобна на толтеките. Толтеките са живеели заедно с тези котки като изключителни приятели. Тогава, както знаете, котките са били големи както лъвовете и тигрите. Дори котката са я смятали не само войн, а и концентриран убиец, подобно на орела. Някои, които са се страхували от котката, са я смятали за обучен и много опитен демон. Даже са я наричали „материализиран зъл дух“. Имало е изключения и такъв род котки. Когато говорим за древната, истинската котка, за нейното начало, тогава това не е било допустимо. И от тази древност, от Атлантида, частично в Лемурия, произлиза изразът: „Да не ти пресече черна котка пътя“. Но за египтяните котките са били свещени животни, свещени вòйни.

ЧИСТИЯТ СМЯХ

(лекция 3)

Има много поуки в чистия смях, няма да го коментирам. Ще ги изнеса нещата така, както са: 22 шеги от чистия смях, 22 тайни урока.

1. В двора на лудницата двама луди виждат два папагала, кацнали на едно дърво. Единият папагал е зелен, а другият е червен. Казал единият: „Ще се кача да ги сваля“. „Свали само червения“ – съветва го вторият. „Защо?“ „Защото зеленият още не е узрял.“

2. Двама луди играели на карти. Единият казал: „Шах!“. Другият казал: „Абе това да не ти е тенис?“.! Значи, има много хора, които мислят така: едно мислят, друго казват, съвсем трето излиза, а за четвъртото най-хубаво да не мислим.

3. В психиатрията звъни телефон: „Моля, проверете има ли някой в стая № 10?“. „Няма“ – отвръща след проверката дежурният. „Благодаря Ви много, значи все пак съм успял да избягам.“

4. Двама бивши пациенти от лудницата се срещат, единият водел малко пуделче на въженце.

– Какво ще го правиш? – пита го другият.

– Ще го продавам за 10 000 евро.

– Този пудел за 10 000 евро? Никой няма да ти даде толкова много пари!

Те се разделили и на другия ден пак се срещат.

– Е, какво стана с пуделчето?

– Продадох го за 10 000 евро.

– Как успя?!

– Ами платиха ми с две кокошки, всяка по 5 000 евро.

5. Габровка се оплаква на мъжа си: „Снахата ме обиди много тежко. Каза ми, че само съм харчела пари за лекарства, пък не съм умирала“. Габровецът помълчал малко и казал: „Ама и ти, Пено, много провлачи този въпрос! Крайно време е да умреш“.

6. В Япония изобретили робот, който улавя крадци. За 5 минути в Америка уловил 86 крадци; в Италия за 5 минути роботът хванал 120 крадци. В България за 5 минути изчезнал роботът.

7. Един селянин се хвали на друг:

– Ей, ако знаеш какво страшно плашило сложих на бостана!

– И какво толкова много му е страшното?

– Абе как да ти кажа, гаргите толкова много се уплашиха, че върнаха миналогодишната реколта.

8. Ако вие сте били на лов в гората и се чувствате много изморени, вземете камък и го захвърлете по мечка – умората ви ще изчезне моментално, за секунди.

9. Костенурката попитала дъщеря си: „Какво, ще се жените ли с детето на съседите?“. Дъщерята казала: „Така мислим“. Старата костенурка казала: „И дума да не става, че вие се познавате едва от 100 години!“.

10. Един човек пита журналист:

– Абе вярно ли е, че ние, българите, сме продали сто хиляди компютъра на Япония?

– Разбира се, само че не е Япония, а Ямайка; не са компютри, а компоти и не са ги продали, а са ги откраднали.

11. Стари хора са на плаж с внука си. Бабата влиза в морето и внучето вика на дядо си: „Дядо, към баба плува акула!“. Дядото казва: „Не се плаши, детето ми, който се е заял с баба ти, добро няма да види“.

12. Големият молец казал на малкия молец: „Изяж си чорапа, защото няма да имаш никакво кожено палто за десерт“.

ЧИСТИЯТ СМЯХ

Продължение
(трета идея за размишление)

13. – Най-сетне, господин Смит, започнахте да идвате навреме на работа.

– Да, сър, купих си папагал.

– Как папагал, нали Ви казах, купете си будилник!

– Не чувам будилника, сър! Сега оставям будилника до папагала: будилникът, като звънне, събужда папагала, а това, което казва папагалът, може да събуди и мъртвец.

14. Габровец пише писмо на баща си: „Татко, прати ми 20 лева, за да се снимам с годеницата ми и да ти пратя снимката да я видите“. Бащата отговаря: „Сине, пращам ти 10 лева, снимай само момичето, тебе вече те знаем“.

15. Двама наркомани пътуват в рейса и една баба казва на единия: „Чедо, ще станеш ли?“. Другият наркоман му казва: „Не ставай, знам го този номер – ти ще станеш, тя ще седне“.

16. Главният готвач на една лудница издал заповед: всеки от лудите да се представя като име и да получава порцията си. Почнали да се изреждат: „Аз съм Васил Левски“, казал първият; „Аз съм Христо Ботев“, после „Филип Тотю“, „Стефан Караджа“, „Захари Стоянов“, даже „Фидел Кастро“. Накрая един казва: „Искам две порции“. „Защо бе?“ „Аз съм Кирил и Методий.“ Както виждате, лудите си имат своя логика.

17. Попитали Пикасо кое е най-голямото чудо в изкуството. Пикасо казва:

– Рубенс.

– Защо?

– Защото е нарисувал 2 000 картини, от които до нас са достигнали 4 000.

18. – Ало, Бърза помощ! Не зная какво да правя, преди малко измерих температурата на мъжа ми, 83° C!

– Драга госпожо, или сте объркали нещо, или извикайте пожарната.

19. – Докторе, все още ли нямам право да слагам капка алкохол в устата си?

– Нали Ви казах това още преди месец?!

– Спомням си, но се надявах, че за това време медицината е отбелязала напредък.

20. Селянин имал много свине. Един ден дошъл инспектор и го пита: „С какво храните свинете?“. Селянинът казал: „Ами като има царевица – с царевица, а иначе – с отпадъци. Защо?“. „Аз съм от Асоциацията за защита на животните, не ги храните правилно“ – и направил голяма глоба на селянина.

След няколко дена идва друг и го пита: „С какво храните свинете си?“. „Ами със сьомга, със скариди, с хайвер. Защо?“ „Аз съм от ООН, не може така, когато милиони хора умират от глад, а вие да храните така свинете си!“ – и отново глоба.

След няколко дена идва трета проверка и го питат: „С какво храните свинете си?“. На селянина му омръзнало и казал: „Не ги храня! Давам им по 4 лева да си купят каквото си искат“.

21. Двама скочили от самолет. Единият пита: „Няма ли да отваряме парашутите, вече виждам планината?!“ „Няма, рано е, след пет минути!“ После пак: „Няма ли да отваряме парашутите, вече виждам земята?!“ „Рано е!“ И накрая: „Хайде да пускаме парашутите!“ „Ти за пет метра ли си?!“

22. Мутра бил на екскурзия в Йерусалим, екскурзоводът разказва: „Ето, на това място Христос се е възнесъл на небето, а тука – показва екскурзоводът – е живяла Дева Мария, и тя се възнесла на небето. А там – показал екскурзоводът джамията, – там е живял Мохамед и мюсюлманите казват, че и Мохамед се е възнесъл“. Мутрата казва: „Е-е-е, то тука цял космодрум, бе!“.

Това бяха, но се сетих и за една шега, която в София ми припомниха и я казах и там: двама наркомани си говорели близо до реката. Минава една мутра и пита:

– Абе тука реката плитка ли е, да мина с колата си?

– Минавай смело, няма проблем, реката е плитка! Мутрата минава, колата потъва дълбоко. Връща се и казва:

– Защо ме излъгахте?

– Вярно е бе, плитка е, преди малко минаха едни гъски и водата им беше до кръста!

АУМ