Елеазар Хараш – Лекции Том 21: Мистичният Път 2010 година

6-ти април 2010 г.

УПАНИШАДИТЕ

(лекция 1)

КАРМАТА

(първа идея за размишление)

УПАНИШАДИТЕ

(лекция 2)

ВЕДИТЕ

(втора идея за размишление)

ЯДЖНАВАЛКИЯ

(лекция 3)

ОМ

(трета идея за размишление)

УПАНИШАДИТЕ

(лекция 1)

Упанишадите са съкровено знание. Те са били наричани „тайно учение“, „седене около тайната“, т.е. поучение от тайната на Учителя. Наричани са още „великите думи“. Те укрепват търсача на Истината. Те са древноиндийският гносис. Те подготвят човека за дълбоко възприемане на Истината.

Откровението на Истината е недостъпно за чувствата и за грубото мислене. В Упанишадите се разглежда Истината на Истините – Брахман. Тези древноиндийски учители и мъдреци са имали едно поразяващо мислене. Те са имали една изключителна Любов към Брахман, към Истината.

Основното послание е, че Брахман се постига чрез истинско знание: тука вярата не е съществена – необходимо е истинско знание, чисто, съкровено познание. (Това не са ученици, както учениците на Христос, които търсят, служат и са далече от Истината. Това са учители и мъдреци, които са постигнали и говорят за Брахман.)

И така, какво казват самите Упанишади:

Брахман е по-дълбок от всички резултати и постижения.

Чрез познаването на Брахман ставаш самосъществуващ.

В Брахман смъртта умира. – Значи в Духа, в Бога смъртта умира.

Свободната воля е реалност само за този, който върви към себепознание и към Брахман; всички други си въобразяват свободната воля.

Спасява се само този, който е придобил Брахман, съкровеното знание.

За осъзнатия Брахман тече и в живота, и в смъртта; непрекъснато течение.

В щастието Брахман залязва, в изпитанието Брахман изгрява.

Брахман използва злото за одухотворяване. – Значи когато то дойде във вашия живот, най-важното е да го използвате; не то да ви използва, вие да го използвате за одухотворяване, израстване. То е трамплин.

Добрият човек се радва на услугите – така казват Упанишадите – щастливият човек се радва на приятните неща, злият човек се радва на егото си. А Брахман се радва на трудностите, защото в тях Той оживява и постига Своята свобода.

Брахман не е мястото, където отиваш; Брахман – това си ти.

Да знаеш много неща, е едно, а да познаеш себе си, е друго.

Човешкият Дух е мистерия. Той е много по-дълбок от тайната на чистото съзнание и осъзнаване. Съзнанието е свързано с телата, а човешкият Дух е свързан с Брахман. Съзнанието е възникнало, докато човешкият Дух е всякога в мистерията на Брахман.

Науката е нещо знаещо, нещо безпомощно, казват мъдреците. Тя върви по път на гибел и затова тя никога не може да познае чистия Дух, мистерията на Брахман, защото Той не е знание, макар че може да слиза в истинското знание. Той само слиза, но е отвъд.

Съществува метод, който спада към друго измерение за познание. Той е известен като „Любовта“. Но това е дълбок, мистичен въпрос. Любовта е също като смъртта, но във висок смисъл, защото тя е изчезване в Брахман. Човекът на Любовта умира в Брахман, разтваря се в Брахман, изчезва в Брахман и постига истинското знание и тайната за себе си.

Когато твоите очи са част от Брахман, тогава умът е отстранен и човекът вижда Пустотата, Безпределното.

Външните очи са врати на ума, докато пустите очи са духовни същности на Брахман. (Сещам се за една тракийска поговорка: „Мъдрият вижда скритото“. Много кратичка, много простичка и много дълбока; след време ще говорим и за тях.) Външните очи не могат да те приближат до Брахман, защото те носят света в себе си, те носят сътвореното.

Очите са само две малки пролуки от прозореца, докато чистото съзнание е целият прозорец, цялата отвореност – вратата на Брахман. Ти можеш да си затваряш очите, но светът, който е влязъл в тебе, може да продължи да говори. Това не са очите, които виждат, това не са очите на Брахман.

Умът е много хитър. Той затваря познанието до границите само на този свят. Той не иска и да чуе за Брахман, Безпределното, Абсолюта, Бога.

Умът обича амхас (отношенията към този свят), обича теснотата, ограниченото познание. Това е неспособност за обхват, неспособност за обхващане.

И казват Упанишадите още:

Любовта е свещен еликсир, чрез който човекът се освобождава от земните нива.

Пространството е създадено от Брахман като необходимост за съществуването на космоса и световете, за съществуването на нивата.

Мисленето на Брахман е всеобхватно. То не е умствено, ограничено, в граници; то не е земно както ума.

В основата на човешката природа лежи желанието. Каквото е желанието на човека, такава е и неговата воля; каквато е неговата воля, такова е и неговото действие, каквото е неговото действие, такава е и неговата съдба.

Величието на Брахман, т.е. величието на Истината, се преживява в безмълвие.

Духът в човека вижда, казват Упанишадите, с помощта на истинското знание, с помощта на истинското, съкровеното знание.

Истината говори чрез тишина, чрез присъствие, чрез необятност. Така безмълвието казва всичко.

КАРМАТА

(първа идея за размишление)

Какво ни казват Упанишадите за кармата:

Кармата е болест на миналото. Нейното изцеление е в бъдещето. А бъдещето е заключено в съзнанието на човека.

Кармата на всеки човек е огледало за отношението му към Истината, за отношението му към Брахман. Кармата означава, че човекът е ограничен, запрограмиран от космичната справедливост според неговите минали собствени деяния. Т.е. човекът е това, което е отношението му.

Който не умее да властва над самия себе си, не получава Брахман, висшата Истина, и тогава той остава в себе си, в своята съдба. Ако ти имаш истинско отношение към Брахман, това решава дали ще излезеш от себе си, от своето ограничение, наречено карма.

Хората идват в света, определени от действията на предишния си живот и затова сега се стараят, вярват, че вървят в правия път, но идва нещо от кармата и те мислят, че не вървят в правия път. Казвам: Тези, които сте сериозни – вървите в правия път, но кармата ще идва; част от нея ще трябва да се изтощава и да се изхарчва. Продължавайте дори и когато ви е много тежко, дори и когато е прекалено тежко. Това не означава, че сте се отклонили или че не сте в правия път. Напротив, още повече усилвайте любовта си към Истината.

Според както е действал човек, според това и човекът се ражда.

Причината за твоите страдания е в твоите стари рождения. Ти сам си своята карма: каквато си заслужил, това и си получил.

Всичко в света е подхвърлено на карма. Изключението е само за тези, които са се отрекли от света. Те постепенно придобиват божествената сила и се завръщат в Брахман. И най-накрая тези, които се сливат с Брахман, те се завръщат. Те стават независими от карма.

Спасението не е в това да се родиш в следващо по-хубаво прераждане, а да влезеш в Брахман и завинаги да излезеш от този нереален свят, в който заблудите се смятат за реалност.

Човек страда дотолкова, доколкото търси това, което не е Брахман, т.е. това, което не е божествено, не е съществено. Мрежите на илюзията са желанието за богатство, за власт, за наслаждение, да предпочиташ егото, изменчивото. Това е, което увеличава кармата, това е, което увеличава невежеството и страданието. Но страданието на човека се смята за очистително средство срещу многото минали животи, срещу многото прераждания.

Този, чийто ум е всякога безспокоен, не може да различи истинното от илюзията. Този, чието съзнание е нечисто, не достига целта и встъпва в кръга на карма, в кръга на преражданията.

УПАНИШАДИТЕ

(лекция 2)

Този, който оскърбява Брахман, Духа, той напада собствения си Източник. И ако някой човек умира в този свят и не вижда собствения си Дух, дори ако е правил велики дела, той погива. (Значи великите дела нямат нищо общо; трябва да познаеш собствения си Атман, собствения си чист Дух.)

Истинското добро е в дълбинната същност. То е в Духа, а не в ума. Истинското добро се основава на себепознанието.

Да живееш в потока на времето, значи да не познаваш Брахман, своята истинска природа и своя Дух.

Всичко е произлязло от Брахман: всички жизнени сили, всички богове, всички същества. Неговото тайно значение е Реалност на Реалността.

Себепознанието води до себеовладяване, а знанията водят до власт над другите.

Себепознанието е разтваряне в безсмъртието, докато непознаването на себе си води до заключване на себе си в света, във времето и пространството.

Себепознанието е постижение на истинността в себе си. То е освобождение от привързаността към света и към вселената.

Съществуват два образа на Духа: първият – въплътен и вторият – невъплътен.

Който вярва в друг живот, той вярва в космическия живот. А който вярва в Брахман, в Духа, той вече вярва в нещо по-дълбоко.

Духът превръща времето във вечност, смъртта в живот.

Плодовете на интелекта са тъжни.

Злото е резултат на отделянето от Брахман.

В Брахман е истинското знание. Без познаването на Брахман всички хора ги очаква разочарование.

Мъдрият никога не познава печал.

Който познава Брахман, използва трудностите. Иначе трудностите го използват.

Брахман не носи богатство на човека, Брахман носи блаженство. Който има блаженството, е по-богат от богатството.

Брахман е постоянен. Ето защо Той никога не изпуска Истината. Който е изпуснал Истината, не познава Брахман.

Брахман живее в полъха на невидимото и непреходното. Наричат Го „тайно царство“, а само Брахман е явен.

Великото Слово произлиза от диханието на Брахман.

Ти не можеш да видиш Брахман, Брахман сам вижда Себе Си чрез собствения Си поглед.

Брахман е Око, което наблюдава самото Себе Си.

Както океанът е съсредоточие на всички води, така и Брахман е съсредоточие на всички същества. (Тука само за малко ще се отклоня: Много е важно да сме отворени за всички учения, тъй като навсякъде е Брахман, навсякъде е Истината. Скоро идва при мене един приятел – командос – и той е убеден, казва: Аз вярвам само в православието. Казвам: Много ограничена точка, малко се разшири! Казвам: Дървото един клон ли има? Той не го прие, няма значение. Разбира се, че няма значение, но дървото има много клони. Т.е. всички учения, всички реки са правилни и особено когато човекът в тези учения се е отдал напълно. Пак казвам: Най-опасното е, когато си отдаден наполовина или донякъде. Всъщност тогава ти вече не си нито в учението, нито в Брахман; това го казвам между другото.)

Чрез Брахман постигаме безсмъртие. Брахман държи в ръцете Си безсмъртието.

Брахман е неуловим, защото не се улавя; не Го улавя нито смъртта, нито животът, нито безсмъртието – Брахман е неуловим.

Брахман е по-дълбок и от непознатото. Който е познал Брахман, прекратява преражданията.

Брахман е чиста радост, докато земните удоволствия са изопачена радост, тъй като всички удоволствия са ограничения на реалността.

Всичко зависи вътрешно от Брахман. Който не вижда Брахман, той вижда множество. Който вижда множество, е обречен на смърт – той ще почне да вижда и врагове.

Брахман е нещо различно от известното и е отвъд неизвестното.

Брахман е Цялото. Той е всичко, а боговете са само Негови промени.

Брахман е цял, но се е разложил на две – в мъж и жена. Така са произлезли човеците. Но който се ражда от Брахман в себе си, той не принадлежи на човеците.

Брахман простира имена и образи и влиза после в тях, и става невидим.

Атман, т.е. чистият Дух в нас, това е следата, по която трябва да се върви, за да се дойде до великия Брахман.

Брахман е съкровеното Аз на вселената.

ВЕДИТЕ

(втора идея за размишление)

Ще ви кажа нещо за Ведите. Ведите, това е свещенознанието. Какво казват Ведите:

В началото беше мрак, скрит в мрака. И само едно Тайнствено Същество се движеше в празното пространство и нещо странно замисляше. Нещо щеше да се случи. Нещо щеше да се роди от Самото Него, от Неговия потаен порив.

В оная древност нямаше горе и долу. По странен начин се случи сътворението и затова не може да се каже как сътворението дойде.

Сътворението е извън познанието. Нещо много древно прекосяваше пространството и от Него се яви сътворението.

Великият Брахма свърза пространство и време. Той пося времето. Времето е семето на вселената.

Великият Брахма е родил огъня като велика сила, като Истина, като жрец; огънят е наречен „жрец“. Жрецът е съставен от могъщ огън. И казват Ведите: Огънят е много умел за всяко пътешествие.

Който умножава Истината в себе си, той постига огъня – висшата сила на чистия Дух.

Истинският космос царува в тишина, тя е неговият дом. Блажените обитават безкрайното пространство. Там, в безкрайността, боговете са сами в светлината си, блестяща като слънцето и грееща като огъня.

Той живее в Своето всевластие, отвъд което не съществува друго.

На Него, Върховния Брахман – почит. В Него всички светове се вместват. Кому са ръцете, на кого са краката, речта, слухът, за кого боговете се жертват вечно? Това, че живеем, не е наша заслуга. Това, че живеем, е от Брахман.

Великият Брахман твори световете и ги поглъща. Огъня Той го довежда в нашия живот. Огънят – това са могъщите богове.

Накъде се стремят водите? Накъде се стремят дните и нощите, бягащи заедно? Всичко върви към Брахман.

Велик е Брахман. Безсмъртието и смъртта са само Негова сянка.

ЯДЖНАВАЛКИЯ

(лекция 3)

Един от най-великите учители и мъдреци. Наречен е „Великолепният“.

Казва:

Аз почитам най-мъдрия и той е Брахман.

Светът и времето се преодоляват с помощта на диханието, или вятъра. Диханието е жертвоприношението. Диханието е избавлението.

Пустите очи са мъдри очи. Те са виждащи в Духа. Те винаги виждат необходимото.

Брахман допуска в Себе Си само пустите очи – очите на чистото съзнание. Затворените очи търсят единството си с Брахман, за да въведат човека в себепознание.

Твоят чист Дух е зад пределите на глада, жаждата, мъката, заблужденията, старостта и смъртта. Този чист Дух се отрича от ученост и остава като дете. Отречен от учеността, после той става мълчалив. После този чист Дух се отрича и от мълчанието и става свободен Дух. Всичко останало е подхвърлено на страдание.

Твоето тяло е земя. Кой управлява отвътре тази земя? Това е твоят Дух.

Къде пребивава Духът? Речта е неговото местопребиваване. Истинската реч е висш Брахман. Речта е жрец на огъня. Реч, която е огън, е избавление.

Духът в човека се охранява само от едно божество – неговата силна мисъл. Това е божеството на човека, неговата силна, концентрирана мисъл.

Безконечна е мисълта. По волята на Непреходящото слънцето и луната са заели своите места. По волята на Непреходящото небето и земята са заели своите места. По волята на Непреходящото са заели своите места мигновенията, часовете, дните, нощите, сезоните, годините. По волята на Непреходящото едни реки текат на изток, други – на запад – всяка в своята посока.

Този, който не познава Непреходящото, в този свят на отношения той има край, той има погибел. Той заминава от този свят нещастен. Но този, който познава Непреходящото, той заминава от този свят като Брахман, като Дух.

Боговете не обичат видимото добро, те обичат скритото добро.

И казва още Яджнавалкия:

Брахман е вечно величие. Който Го познае, става успокоен, въздържан, търпелив и събран, концентриран. И така той Го вижда в себе си. Такъв човек злото не го гори, той изгаря злото. Злото не го преодолява, той преодолява злото. Този велик Брахман в нас е нероден, неумиращ, безсмъртен, безстрашен Дух. Той живее в Ом, изначалното пространство, напълненото пространство. Той живее в пълнота. От пълното е възникнало пълното.

Мълнията – това е Брахман, Духът. Той е мълния, която разсейва тъмнината. Който знае, че мълнията е Дух, той разсейва злото. Който познае това велико, чудесно, първородно Същество като Брахман, той придобива всички светове, защото Брахман е всички светове.

Който има чиста реч, той храни боговете; който има нечиста реч, храни и поддържа човешкото.

Човек се освобождава от смъртта само чрез истинско познание на Брахман. Който е познал Брахман, е познал целия този свят.

Познанието на Брахман е най-висшето познание. Всички други познания и изучавания са по-нисши.

Брахман е повече от съзнанието. Той е по-дълбок от съзнанието, защото това, което съзнава и осъзнава, то има у себе си и другото – другия полюс, значи то още не се е сляло.

Който почита всичко, най-много Атман, чистия Дух, той ще се сътвори от Атман.

Който напуска този свят, без да е съзрял собствения си Атман, на такъв човек Духът не помага, понеже Атман е останал непознат, понеже Духът е останал непознат.

Дори и мравките намират своята храна чрез Брахман – навсякъде е слязъл Той.

Накъде се движи Брахман? Към Своята неподвижност.

Брахман постъпва винаги достойно. Брахман е непривързан. Ето защо Брахман притежава нещата.

Животът е даден, за да станеш Брахман. Чрез речта човек става бог и се връща при боговете.

И после Яджнавалкия казва:

Ухото е постижение на Брахман и затова който познава ухото, познава тайни слова, познава истинното, защото ухото е постижение на Брахман.

Който живее в Брахман, идвайки, той не се ражда, той само се явява и умирайки, той само се скрива.

Истинолюбието води до най-съкровените дълбини на Брахман.

ОМ

(трета идея за размишление)

Какво ни казват Упанишадите за Ом:

Ом е това, което се назовава „Безкрайното“.

Който се посвещава на Ом, се посвещава на Безкрайното, той се посвещава на Брахман.

Боговете в древността победили демоните не чрез силата си, а чрез Ом.

Който проникне в Ом, в Брахман, става безсмъртен.

Ом е най-древният химн на единството.

Ом изпълва човека с древност и единство.

Ом – този звук е безсмъртен и безстрашен. Когато боговете победили асурите (демоните), то е защото те се уловили за Ом и така удържали победата.

Убежището е в този безсмъртен и безстрашен звук. Звукът Ом е създателят на опората.

Ом е древното име, универсалното име на Брахман. Ом е отиване при Брахман – Върховното Тайно Същество.

Ом е символ на чистото съществувание. Освен това Ом не е дума – тя е нематериален звук, тя е мистичен звук.

Ом е тайна отвъд словото и отвъд света, отвъд азбуките.

Ом – това е всъщност звучащата Тишина. Това е вътрешно звучене, а не физическо. Това е вътрешно, несътворено звучене.

Ом е самото начало на звуците, но самата тази сричка не е звук.

Ом е владетел на трите свята: външния, тънкия (т.е. духовния) и непроявения.

Ом е синтез на най-тънката и всепроникваща сила.

Ом, това е звукът на Пустотата, звукът на Безкрая.

Който не познава пранава, казва Яджнавалкия (пранава е друго название на Ом, или Аум), словото му и животът му са поразени, думите му са човешки.

Ом е най-древният и божествен меч срещу злото.

Който познава Ом, той става разрушител на тъмнината.

Ом е връзка с боговете и поради това Ом е освободител.

Ом е царският път към Брахман. Това е пречистият поток от духовност.

Ом е отвъд вселената, отвъд боговете, отвъд разума, защото Ом е бащата на всичко това.

Това Ом работи за нас неуловимо и всичко това става в чистото безмълвие.

Ом е ключът към изначалност. Ом е най-древното и кратко благовестие. Тази сричка е жива част от великия древен Брахман и затова тя е повече от дума, повече от сричка, повече от слово. И тя означава завръщане в Брахман чрез повторение.

Казват мъдреците на Упанишадите: Ом е оръжие, Ом е упование.

Това Прасъщество ОМ може да оживява във всякакъв вид мрак, няма значение каква е неговата степен. Запомнете тази идея!

Ом – това е Брахман. Това е всичко. Това е мистиката на единството.

АУМЪ

4-ти май 2010 г.

ПИРАМИДИТЕ

(лекция 4)

ЕГИПЕТ

(първа идея за размишление)

ТОТ

и неговата Мъдрост
(лекция 5)

ХЕКАУ

(втора идея за размишление)

ТОТ

(лекция 6)

СФИНКСЪТ

(трета идея за размишление)

ПИРАМИДИТЕ

(лекция 4)

Пирамидата е живо, уникално същество, жива духовна идея. Тя идва от Великото Отвъдно, там, където смъртта не съществува.

Строители на пирамидата можели да бъдат само хему – жреците; жрецът или жреците, т.е. този, който имал способност да проникне в сърцето на камъка. Както ще видим от следващата лекция, друидите пък имат способност да събудят гласа на дървото. Следващият път ще говорим за друидите и за Мерлин.

Пирамидите са част от вдъхновението на златния век, когато са живели боговете. Линиите на пирамидите са устремени към върха – мястото, където е Бог, където е Истината, където е истинското виждане. Върхът на пирамидата означавал върхът на виждането, защото върхът символизира единството с Нетера, т.е. единството с Бога, което е и принципът на живота. А древните са били съсредоточени именно в това учение – върхът – т.е. учението за Истината.

Това учение за Истината не е учение за търсене на понятия. То е учение за правилния подход към нещата и към Бога. По пътя на това учение човекът ставал същество на принципа, а човекът на принципа (не човекът на закона), човекът на принципа знае да действа божествено.

Да стигнеш до върха на пирамидата, означавало да се изкачиш в себе си, в своето собствено божествено начало, което е Бог, което е ключът на вселената и ключът на живота.

Пирамидата е небесен храм, праобраз на Божия дом, а целта на пирамидата е среща с безкрайността на Нетера, среща с безкрайността на Бога. Това означавало, че пирамидата символизира вечния път към Истината.

За древните това означавало да се посветиш – да се посветиш изцяло на Истината и да не позволиш на света и на обществото да те изкривят. И тогава никой в света нямал власт над тебе, нямал власт над този, който се е посветил на Истината. И така този човек придобивал покой, реален покой; това не са медитации за спокойствие, а придобиване на нещо реално. Това не са упражнения, защото в най-големите изпитания жрецът е канара, истински покой.

И така, в пирамидата висшата цел на живота била в търсенето на Истината. Но жреците казвали още: натрупването на Истината се е смятало за нещо много важно – ключът на живота. Значи да натрупваш ежедневно Истина, след време означава да имаш ключ срещу най-големите трудности и ключ за възход.

Пирамидите са последствие на една свещена наука, която днес е изгубена, и това е науката на боговете, науката на нетерите, тези, които впоследствие са слезли и като жреци. Пирамидата е небесна книга, която съдържа в себе си именно пътя към боговете.

Върховната точка на пирамидата, както казах, е Бог. И от тази точка е започнал развоят – от духа към веществото. Върхът на пирамидата съединява небето и земята.

Пирамидата е духовно изливане на вселената, на творческата сила в една точка, която именно е върхът – върхът на самата пирамида. Освен това пирамидата е огромен йероглиф. Тайната на великата пирамида, това е тайната на твоята собствена същност. Това означава, че пирамидата е древно изкуство – изкуство на боговете, изкуство на принципа, пътя, по който хората ставали богове.

Вътре в пирамидата е имало свещено място, но преди това трябва да знаем – свещеното място е в тебе, свещеното място си ти. Какво искам да кажа? Когато влезеш в пирамидата през една строго определена врата, по правилния начин, тогава всичко се изменя – пространството става безкрайно; но всичко започва от тебе. Някои ходят, чували сте, много хора ходят на Божи гроб, на пирамиди и другаде. Това са екскурзии, няма нищо общо. Човекът, който ходи, е решаващ. Обикновените хора могат да ходят през ден, без значение. Значи важно е този, който е отишъл, какво представлява той, дали той е свещен. Тогава той може и да не отиде на свещено място, той изпреварва свещеното място. Той превъзхожда, защото носи нещо по-дълбоко от външното свещено място.

Тайната цел на пирамидите е спасението на човечеството. Мер кхет – на египетски, или пирамидата, както преди говорихме – не е просто архитектура и изчисления; тя е свещен храм, в който трябва да влезеш заради Истината и да се посветиш на Истината.

Пирамидата е дом на съкровеното и е порта, портал към отвъдния свят, който е скритият, реален и невидим свят, т.е. великият свят, свободата.

И така, пирамидата означава място на извисяването. Това е друго име на себепознанието, т.е. да се превърнеш от човек в божествено същество.

Пирамидата е била водител към чисто духовната земя. Тя е светилище, място на Мистерията, принципът на нерушимост, т.е. вечният порядък.

Пирамидата е порядък скрит и от света, и от космоса. Но тази пирамида е порядъкът същевременно и в самия човек. Това означава, че и пирамидата, и сфинксът са специфични състояния на съзнанието.

Пирамидата символизира един вечен завет с човека, завет с отвъдното, с невидимото, т.е. с Бога. И този, който живее пробудено на земята, той има смислен втори живот в отвъдното, т.е. в Бога, Който за жреците е Великата Невидима Реалност.

Пирамидата е храм на милиони години. Това е храм на безкрайността и идеята на пирамидата е сливане именно с безкрайността.

ЕГИПЕТ

(първа идея за размишление)

Това е страна на мистериите. Разбира се, това е наследство от Атлантида, но това е друг въпрос. Това е диханието на истинска древна цивилизация. Имало е такъв момент на истинска древна цивилизация.

В Египет дори и смъртта е жива. Всъщност смъртта въобще означава живот, само че е прикрито название.

В Египет се е смятало, че образованието е нещо самостоятелно. То не зависи от училища. Това е личен избор, лично насочване към себепознание.

В древен Египет са казвали: Който истински търси, ще бъде обожествен.

Според древните египтяни Атлантида е прародината на тайното знание. В Атлантида са живели земни богове. Самият Тот също е живял там и той е бил пряк наследник на терафима, т.е. на титана Атлант; царят на Атлантида – Атлант, едновременно и бог, и жрец. Иначе почти всички жреци са били богове, затова са толкова целеустремени и отвъдни. Всъщност Тот е негов внук, внук на този цар.

Древният Египет е безвремие. Това е страна без време. За древните египтяни вярата в Бога никога не е била нещо достатъчно. Необходимо е било едно постоянно пробудено поведение; не вяра – постоянно пробудено поведение в живота, което да е угодно на нетерите, т.е. на боговете.

Всички книги досега, които са излезли, като история на света, пък и като история на Египет, са колекция от дрипи. Проучил съм към сто и петдесет-двеста книги, нищо съществено, защото не се изхожда от Източника, от изключителната Мъдрост на древен Египет, която идва от Атлантида, от Тот, за който ще говорим и днес, и друг път. Дълбинната Истина по този въпрос се намира най-вече в Тот, или както ви казах преди, истинското му име е Техути. Някой път ще се спра повече, тъй като името му има огромно значение. Има цяла книга, посветена на неговото име, която се казва „Бог Тот“. Той е също от расата на боговете, както и Мерлин. Едно от значенията на името му е „Баща на боговете“. Това е велико същество, още непознато, и книгите, които са писани досега, са много оскъдни; става въпрос за истинските неща за него.

Древният Египет е бил родина на Мъдростта и истинската цивилизация. И тази цивилизация не е изчезнала, а се е скрила, разликата е голяма. Тя не е разрушена, просто боговете са се оттеглили, тези, които съставляват истинската цивилизация.

Самият Тот е бил велико откровение на Бога, на Върховния Разум, а това говори за Велик Учител. Тот казва: Истината е тайната душа на древния Египет.

Древният Египет преди всичко не е физическо място. То е само отражение. Египет е състояние на съзнанието, както е и водата. Ще обясня: енергията е двойникът на водата и без тази енергия, без този двойник водата не може да тече. Енергията е движещата сила на водата, а зад енергията е движещата сила на духа. Когато духът се оттегли, когато енергията се оттегли, хората казват: „Тука имаше река, но пресъхна“. Реката я няма, енергията се е оттеглила и няма вече какво да тече. Това означава, че тази древна енергия е жива, защото духът я движи. Именно затова водата живее.

Ето защо Нил се е смятал за божествено излияние. В тази река текат, освен това, и енергиите на боговете. И те правилно смятали (египтяните), че Нил е дар от чистия поток на божественото дихание. И Тот казва: Египет е подарък на Нил. Нил е Бащата, а Египет е синът; Бащата напоява сина.

Древният Египет, това е било състоянието на една могъща, древна култура. И пак казвам: тя не е изчезнала, а се е скрила по волята на Бога. В древния Египет е слязла цивилизация не на времето, а на безвремието, т.е. много богове са слезли заедно – богове, жреци, които също са богове, една част от тях и велики Учители и мъдреци. Това е вечната, неразрушима цивилизация, която е построила пирамидите и сфинкса за спасението на човечеството. А заветите на Тот се смятат за тайното сърце на Египет.

ТОТ

и неговата Мъдрост
(лекция 5)

Смятах да ви говоря за йероглифите, но това ще остане за други лекции, тъй като има също огромни тайни. Има много книги писани. Шамполион, който се смята за бащата на йероглифите, е толкова далече от йероглифите, че нямам думи. Но тука няма да се спирам, тъй като има други, наистина специалисти, и английски автори, и немски, които наистина знаят тайната, а не просто разчитат нещо и смятат че, знаят. Така че след време, когато ще говорим за йероглифите, ще говорим за вътрешната страна, тъй като оттам започват много неща. Всички азбуки в сравнение с йероглифите са бедни, тъй като, загатвал съм, азбуките са от двадесет и две-тридесет-петдесет букви; тука говорим за около хиляда йероглифа. И освен това йероглифите те правят интуитивен и духовен. Там не повтаряш „а, б, в“ и „1, 2, 3“ и ставаш механизъм, ставаш логика. Има тайна в йероглифите и чрез йероглифите могат да се събуждат боговете – ако ги научим правилно и ако ги разберем дълбоко, тъй като те са свещена писменост, не от ангели, както азбуките, или от архангели, а от боговете – разликата е голяма.

Сега за Тот. Тот казва:

Това, което се случва в твоя живот, е твоят път към Бога. Следвай пътя на Истината и няма да имаш нужда от нищо друго. Тук мога само да добавя: говори Истината и няма нужда да помниш какво казваш. Иначе трябва да помниш всяка дума, която си казал; но и да не я помниш, тя е записана вече. Затова ако говориш Истината, няма нужда даже и да си спомняш. Ето къде трябва да е концентриран човекът.

Нетер Нетеру, т.е. Върховният, Абсолютът, не съществува. Но Нетерът, Бог има велика причина да съществува. И Тот казва: Аз видях Върховния Разум, Нетер Нетеру, а Той в мен видя скритите неща.

Нетер Нетеру, или Върховният, е използвал тайната на хекау, т.е. тайната на словото, като всемогъщ чук – тук Тот обяснява нещо за словото: използвал е тайната на словото Самият Върховен като всемогъщ чук и с него издълбал пустотата, т.е. безкрайността, в изначалното пространство. Как? Тот обяснява: чрез вихър. И с могъщия си чук Той превърнал хаоса и тъмнината в порядъчна вселена. Разбира се, тя има да се преустройва, но това е вече порядъчна вселена.

Казва: Злонамерените хора сами се отклоняват и привличат към себе си отмъстителни духове.

Страданието е резултат на влюбеността на безсмъртния човек в своята сянка, която е земният човек. Земният човек не е готов да осъзнае своето безсмъртие поради любовта си към сянката. Смъртният човек, т.е. нисшият човек, сянката, се управлява от съдбата; безсмъртният човек, висшият човек се управлява от Бога.

Който познае себе си, се завръща в Бога.

С тайната на Своето живо слово – Тот казва – Върховният е засял живи същества като семена във вселената.

Казва: Без Истината няма реално пътуване в отвъдното, в скритото. Но Истината е тайнство. Тя не приема хора, а духове, освободени от човешкото.

Само Духът е предназначен за Истината. Който има Истината в себе си, може да влезе в отвъдното, в скритото и може да се върне.

В Истината се влиза с изначалната форма – духът. Истината превръща духа в птица. Птицата, това е скритият вътрешен човек, това, което липсва на умрелия.

Свещената тайна за съществуването на човека е тази, че човекът съществува, за да стане бог. Който – казва Тот – умее да слуша, заживява в Истината.

Заключвайте лошите думи в себе си, така ще контролирате злите същества. Говорете само чистото слово, така ще имате връзка с висшите същества.

Когато се установиш, казва, в чистите слова, в теб ще проникне Истината и нейното разбиране. Ако възлюбиш чистите слова, тогава Истината ще те храни.

Говори всякога чисто и ще привлечеш Бога-изцелител вътре в себе си.

Търсещият Истината е близо до вратата на тайната и сам Бог му я отваря.

Този, който не е изпаднал в грехопадение, той е съхранил в себе си чистото, древно знание, защото е останал в единство с Бога.

И казва: Божественото откровение е завръщане в истинското древно знание, в първоначалното знание.

Умът трябва да бъде постоянно насочен към Нетера, иначе той става зло. Значи ако нашият ум не бъде постоянно насочен, не два-три часа през деня, а постоянно насочен, той става зло. Умът, отделен от Бога, е зло.

От твоите правилни избори ще се зароди твоят дух.

Твоята любов – казва Тот – е твоят храм. Твоята омраза е твоят гроб. И затова излез от гроба и възроди се в храма.

Да постоянстваш по законите на Истината, това е безсмъртие. И казва: Пречисти сърцето си и ще намериш това, което търсиш.

Човекът е нещо повече от породената вселена, но всеки трябва да постигне същността на проявлението на Бога в самия себе си. Значи една от най-важните задачи на човека – всеки трябва да постигне същността на проявлението на Бога в самия себе си.

Истинският човек не извършва постъпки, а деяния от светлина. Тези деяния от светлина внасят в човека Божественото начало и така човекът започва да съзира първосъздадения свят, изначалния свят.

Срещата с Бога става отвъд битието, отвъд сътворения свят.

Който говори Истината, твори и живее във великия дом на Бога. И казва: Чистото слово означава да построиш храм в себе си. – Не да ходиш в храмове, а да построиш храм в себе си.

ХЕКАУ

(втора идея за размишление)

И преди сме говорили за свещеното слово, и сега пак ще кажем някои неща.

Хекау е свещена наука за ключовете, защото думите са ключове. Сещам се какво казва Мерлин: Докато имате още време, създавайте бъдеще. – Човекът все още има някаква свобода; създавайте бъдеще, защото след време няма да има време да създавате бъдеще. Така че сега времето е толкова важно да постъпваш максимално чисто и благородно и, разбира се, моят съвет е, колкото може по-тайно.

Да продължа: Според хекау думата е творец. Тя извиква нещата. Нещата се извикват чрез думите, чрез постоянство в думите. Думите, които излизат от твоето сърце, те ще създадат твоя свят.

Свещените слова са еманации, излияния на боговете.

Истинският хему, или жрец, има преди всичко скрита свещена сила в себе си – хекау, поради специалното му отношение към Истината и към думите, което, разбира се, не е лесно достъпно. Истинският жрец е виждащ. Той е освободен от всички изкушения. Той е чист, той живее извън пътя на човечеството. Той е отдаден всецяло на Нетера.

Жрецът е брат на боговете и чрез тях той вижда себе си, и живее живот, изпълнен с Бога. Бог в човека, това е неговото върховно оръжие, най-голямото оръжие – Бог в човека. Хему, или жрецът, в човека, това е, от друга страна, чистият дух, а чистият дух е далече от земния свят, от земното мислене.

Жрецът живее в безвремие, в безсмъртие; той не е в света. Един жрец, Хораполон, казва: Аб, т.е. сърцето, е най-важният орган в тялото на човека. Ще обясня (говорим за духовното сърце): Първо: сърцето е свещено слово на Бога във всяко тяло. И ако човек следва свещеното си сърце, той всъщност следва словото на Бога. Това означава, че сърцето на човека е това слово, което решава пътя на човека.

Свещеното сърце е излятото слово на Бога и поради това то е несътвореното око на човека. Когато сърцето е свещено, изкушенията не могат да ограбят развитието му, т.е. неговата дълбочина. Но ако сърцето е хати, т.е. на египетски външно, обикновено, тогава това сърце ще ограби човека.

Хекау е свещена сила и сам Бог казва: Хекау е Моето име.

Силата и контролът върху хекау не е само Божия, тя принадлежи и на свещения човек, тъй като те са в единство. Хекау, или свещената дума, е хранилище на Божията сила.

Един друг египетски хему, жрецът Битис, казва: В съкровения подход към нещата се изработва хекау, т.е. думата на свещената светлина.

Човекът на свещените думи живее в свещеното време, т.е. във вечността, а не в календарното време, външното време.

ТОТ

(лекция 6)

Мъдростта на Тот:

Хората вярват в смъртта, защото познават тялото, а не духа. Познавайки тялото, което умира, и те самите умират.

Без стремеж към Бога и към Истината човек ще се изгубва и все повече и повече ще се изгубва в хаоса.

Който няма дълбок вътрешен мир, той не може да прониква в Истината, но в него проникват други светове.

За разумността казва: Разумността е еликсирът на живота. Разумният живее в боговете и черпи своя еликсир от тях, от боговете.

Изследователят съзира познанието, а любящият вижда живота, вижда същността, вижда скритата тайна.

Познанията стесняват пространството на Нетера (на Бога), докато същността, божествеността в човека е едно велико космическо разширение. Божествеността в човека е тази, която постига Бога и Неговата безпределност.

Истината величествено мълчи. Защо? Защото ние трябва да я открием в себе си.

Тот казва (преди говорихме за сари, за пчелите): Пчелите са изключително напреднали духове. Те са древни учители и предци. В тях живеят нашите предци и учители. – Ето защо нито мъдреците, нито светците могат да направят мед. Това е тайна наука, тайно учение. След време ще говоря повече по този въпрос.

Казва: Обичащият Истината се превръща в нетленна същност, защото любовта към Истината създава нетленното, истинския живот.

Истината е свещената субстанция, с която се хранят боговете. Това е всъщност манната, за която и преди говорихме и в арамейски смисъл – думата лахма; не „дай ни хляб“, а „дай ни същност“, т.е. дай ни дълбоко разбиране за нещата.

Истината е божественият хляб, свещената храна, източникът на самия живот. И тези, които са в единство с нея, те се хранят с нея.

Когато отидеш в другия свят, единственото, което можеш да предложиш на Бога, е Истината. Който може да предложи Истината в другия свят, той ще надхвърли пределите и на своята душа и в него ще се влее Бог.

Истината е родината на пробудените. Тези, които не се интересуват от Бог и от Истината, те са мъртви. Има едно единствено и непрекъснато послание в живота – Тот казва – и то е: Бъди постоянно пробуден за Истината. Разбира се, това не означава, че някой път няма да изпуснеш други думи, но ако ти си буден, продължавай да уточняваш себе си, за да стигнеш дотам вече да не можеш да ги изпускаш.

Само който умее да съхранява Истината в себе си, стига до реално посвещение. Който възкръсне в своята собствена божественост, той ще намери покой. И после казва: Изпитанията не разрушават човека, който е избрал Истината, защото Истината е негова подкрепа. Защото Истината е градът на Бога, тя е крепостта на Бога.

Само великата светлина на Истината има право да разбулва тайната на живота. Човекът е станал човек, когато е станал чиста божественост и когато я е изгубил. В момента на изгубването той е станал човек. В момента на възстановяването той се завръща и става отново първичен човек, или бог.

Който още тук на земята живее в Истината, очаква го живот в Бога, а не просто едно ново настояще.

Този човек, който ясно вижда бъдещето, той отсега започва да живее в Истината. И когато бъдещето се яви, то ще му се изяви като Бог, т.е. като самия истински живот.

Посятата Истина ще бъде твоят водител и твоята светлина и тя ще стане твоят живот. А посятата лъжа ще бъде твоята тъмнина, твоят мрак и твоите заблудени пътища, т.е. омагьосаният кръг.

Който обича Истината, има радост, която не е от този свят. И Тот казва: Посвети се на Истината и Бог ще расте все повече в тебе.

Да живееш по законите на Истината, означава да правиш това, което Бог най-много обича, защото Истината е сърцето на Бога.

Истината тайнствено вдъхва светлина и живот на вселената и боговете. Който има Истината, т.е. изначалното в себе си, той вижда Бога, той вижда Великия.

Никой не е по-силен от Истината. Ето защо трябва да я търсим. Трябва да търсим нейната помощ, защото тя е Бог в действие.

Тот казва: Аз слязох по волята на Бога, Великата Светлина, и събудих Адам от гроба. И той ще се отдели от гроба, т.е. от сътворения свят, и ще дойде ден – ще се завърне. – Думата гроб означава целия сътворен свят.

СФИНКСЪТ

(трета идея за размишление)

Сфинксът е също нетленна тайна. Той е пазител на дълбините. Сфинксът е първото творение на Кеми, т.е. на Египет. Той се е смятал от жреците за самото око на Бога, окото на Прасветлината.

Сфинксът – това е гледната точка на Бога. Тот казва: Сфинксът символизира уединението, великия път навътре в безмълвието, мястото, където човекът открива своята тайна, своята изначална същност, мястото, където човекът става Бог.

Сфинксът си остава загадка и за самия Египет, но въпреки това сфинксът си остава символът на Египет, символът на тайнствените корени на живота.

Сфинксът е мястото на Бога, т.е. там, където е избрал Бог да слезе. Затова той се нарича „мястото на Бога“, „мястото на Великия Разум“ и това е идеята за постигането на Бога. А това е една, както и преди казах, огромна целеустременост. Много хора питат: „Какво да правя?“ – Огромна целеустременост. И именно този сфинкс, този Бог е тайнственото излъчване на Египет. Защото дълбоко в себе си човекът е Бог. Сфинксът ни показва, че този Бог е всичко.

Нетерът е Безименният Съществуващ. Нетерът е времетраенето в живота на човека. Някой път хората питат: „Докога ще живее еди-кой си?“ – Докогато Бог живее в него. Значи Бог е времетраенето на живота, Той решава. Някои казват: „Ама може ли да помогна?“ Когато Бог реши, нищо не можеш да помогнеш; гледай първо да помогнеш на себе си. Значи Нетерът е времетраенето в живота на човека. Нетерът е този, който изпраща Истината.

Тот казва: Ще дойде време, в което всеки ще има съзнанието на Нетера.

И така, сфинксът е свързан с космическия смисъл на Любовта. Сфинксът е най-дълбокото древно послание. Той ни разкрива, че съществува една свръхестествена тайна в човека и човекът трябва да я открие. Тази тайна – това е самият Бог в човека.

Под сфинкса е скрита залата на древните ръкописи. Ако се стигне до тях, цялата история на света и човечеството ще излезе като несъществена, защото тук е тайната Мъдрост от Атлантида, записана от Тот. Разбира се, йероглифите се четат по таен начин и затова сфинксът пази тайната си. В тази зала на древните ръкописи работи една много могъща енергия – загадъчна, абсолютно неуловима, изключително опасна. Ще обясня: понеже тази енергия се е пожертвала в името на пазителството, тя е направила слизане, дала е изключително обещание за пазителство. И това е изключителна енергия, създадена чрез всемогъщо хекау, всемогъщо слово. Именно затова тя е станала странна, самодвижеща се сила, сама по себе си. В тази зала обитава не само тази самопожертвала се сила, която е древно божество, един от боговете, който се е самопожертвал, но има и други древни митични сили и енергии.

Хиляди и милиони хора са ходили близо до сфинкса – този неземен дар – за да го гледат. Но той, сфинксът, той всъщност ги гледа. Това същество, това пожертвало се божество е това, което гледа и вижда. Мистерията ги гледа и наблюдава и най-малкия замисъл, защото сфинксът е прастаро същество и същевременно то е идея. За външните хора е идея, за вътрешните хора е велико, живо същество. Който може да направи контакт с това същество, той може да научава постепенно тайните на истинския древен Египет.

Това беше за днес. Следващият път ще продължим с един странен народ – друидите – народът, който най-много в света е обичал дърветата и който знае тайната как да събуди гласа в дървото. Защото дървото е живо същество, особено в дъба са се пожертвали много висши йерархии и това дърво е оракул, жрец и съветник. И най-големите ритуали не са ги правили в храмове, а пред дървото, пред великия авторитет. Това е народът, който най-много е обичал дърветата, и сега дърветата в света мечтаят за този народ, тъй като хората са други. Но след време този народ ще се завърне. Ще чуем и какво казва великият Учител, един от боговете – Мерлин.

АУМЪ

1-ви юни 2010 г.

ДРУИДИТЕ

(лекция 7)

ФИЛИДИТЕ

(първа идея за размишление)

ГРААЛЪТ

(лекция 8)

КЕЛТСКАТА КНИГА НА СМЪРТТА

(втора идея за размишление)

МЕРЛИН

(лекция 9)

ДЪРВЕТАТА

(трета идея за размишление)

ДРУИДИТЕ

(лекция 7)

Друидите са били наричани „хората на дъба“. Друид – дъб – означава Древен, Стражът, Пазителят на вратата.

Дъбът е същество свещено. То е с древна възраст и опит, древен разум и съзнание. Думата „съзнание“ тука е ключова. То е същество, висше същество, наричано е още „оракул“.

Дъбът е същество, от което може да се получи отговор на важен въпрос и чрез него да се изяви т.нар. „Белинус“ – Висшата Божествена Същност.

За да се види душата на дъба, трябва да се стигне до самия център, сърцето на дървото и друидите казват: Трябва да усетиш тайната на дъба, трябва да усетиш в него сила, индивидуалност, особеност. А в центъра на дървото се намира неговата енергия.

Старата дума за дъб е „деруен“ – означава дълбока древност и тайно познание; а „дру“ на келтски, просто дъб – означава „зная“, или „този, който знае нещата“. Наричат го още – дъба – „старият мъдрец“.

Дъбът е стар дух на дърветата. Дърветата са посадените животи – така се наричат дърветата – посадените животи, а дъбът познава тайните на тези посадени животи и на гората, защото той е пазителят на горската мъдрост.

Истинският друид владее състоянието, което толтеките наричат „нагуал“. Това е състоянието без думи, без слова, това е състоянието на най-чистата древност. Става въпрос за чисто безмълвие, чист дух. В това състояние нещата се виждат ясно.

Друидите били познавачи на дърветата, познавачи на, както те ги наричат „свещените същества“. Това дърво – дъбът – е символ и на космическото дърво, което поддържа трите свята: върховния, средния и долния.

Дъбът е сила, устойчивост, вярност, дълбина, здрав корен – все названия на свещеното, на съкровеното – първичния елемент. Свещеното е древната сила на проникването в нещата. Значи от това зависи проникването в нещата.

И така, друид означава мъдрец, който почита дъба, свещеното начало. Според друидите светът е прекрасно място, защото Дагда, или Великият Промисъл, е промислил за всичко. Тука само за малко ще се отклоня: в Русе и в Бургас сега на последните лекции, там понеже има въпроси, стана въпрос за кризата. Това са елементарни неща, тука само ще ви загатна: значи няма такава дума, не съществува такова нещо, но от една друга гледна точка има една криза и тя е единствената криза – запомнете я – нечистото съзнание. Това е единствената криза и дали човек е богат или беден, няма значение – от тази по-лоша криза няма. Даже и целият му живот да мине така – в разкош, той е в криза и даже по-лошо; ако целият му живот мине гладко, много късно ще усети това в другия свят, но няма и напълно да го усети, защото той умира несъзнателно. Умрелият човек и в този, и в другия свят по това се отличава – несъзнателност. И там обясних една случка, тука само ще ви я загатна. Хората мислят, че това е някаква несправедливост, примерно: когато лъвът гони сърната и я разкъсва, от човешка гледна точка има някаква жестокост, нещо неточно, нещо нередно, а всъщност от Божията гледна точка – много, много дълбока красота. Обясних и там, тука и на вас ще го кажа накратко. След време, когато ще говорим за животните, там по-надълбоко ще говорим. Лъвът не е създаден да бъде агне, сърната не е създадена да бъде тигър или нещо друго. Бог е вложил в тях съответни инстинкти, т.е. духовни сили. Чрез тях Той работи и след време Той ги развива тези сили, и в бъдеще Той ще ги използва за Своите тайни цели. Няма нищо грозно, нищо некрасиво или нищо несправедливо. Но ако го гледаш от човешка гледна точка, може да тръгнеш по пътя на неодобряване, на критика и т.н. и ще си загубваш все повече смирението, откъдето идва Божието Око. Така че само ще ви кажа накратко: каквито и техники да правите, каквито и неща да тренирате, даже да се съсипвате от тренировки, ако нямате смирение, ако нямате овладяване на себе си и постоянна благодарност, всичко се обръща на погибел. Така, за малко се отклоних.

Според друидите всички грешки трябва да се превърнат в знания и проникновения. И този, който наистина иска да се учи, той може да се учи от всичко: щом нещо е уловило вниманието ти, то има на какво да те научи.

Що е това друид? Друидът – това е умението да влизаш в своите вътрешни селения, в своите скрити нива на реалността. Името „друид“ е жива идея. Това е мъдрецът, който е скрит дълбоко във всеки човек, това е мъдрецът в нашите недра. Там живее дъбът, там, в нашите корени. Защото ние също сме дъбове, дървета. Друидът е дъб-мъдрец, както казах, защото е работил за този мъдрец; търсил го е чрез себепознанието и го е открил в себе си.

Друидът, това е просто скритият мъдрец в нас. Този вътрешен мъдрец е самата наша дълбочина. Ето защо ние сме сродни с всички такива учения. Всеки е друид, но трябва да си отделил много време за това търсене, за това себепознание; за търсенето и откриването на себе си трябва да се отдели реално време. Искам да кажа: всеки е друид, всеки е суфи, всеки е даос, всеки е гностик. Но някои са стигнали, а други вървят по този път. Нашето реално същество е друид, а обикновеното същество – то си е просто само човек.

Друидите са били жреци на келтите, а техните праучители са ферилтите, които пък са жреците на Атлантида.

Според друидите земята е свещеното тяло на живота на дърветата, а дърветата са същества на тайната и според тях дървото е ключ към нашия вътрешен път.

Друидите казват: Днес свещеното тяло на земята е заразено и наситено с много отпадъци. И дърветата боледуват. А това означава, че и хората ще боледуват. Растенията умират, водите се замърсяват, умират и много животни, риби и птици – кръговратът е болен, а заедно с него и човекът умира.

ФИЛИДИТЕ

(първа идея за размишление)

Филидите, т.е. проникновените. Филидите, това е келтският Дзен. Тук не говорим за бардове, бардовете са нещо външно. Говорим за келтския Дзен – Вътрешните.

За келтския поет поезията е израз на мистичното съзнание, не на обикновеното съзнание. Това е поезията на тайнството в човека. Филидът, келтският филид, или келтският поет, е скрит от чувствата и емоциите си, той говори чрез същността си.

Във филида бликва същността, бликва душата. Филидът се вслушва в същността. Всичко в природата учи филида, защото той слуша със собствената си същност.

Филидите са търсачи на същността. Те говорят простичко. Ето един пример: „Вслушвах се в гората, смълчан от величието на дърветата, събрани като братя на едно място“. Прости неща, обаче ясни и дълбоки… „събрани като братя на едно място“ – дърветата са братство.

За филида всяко същество е нещо свято. Истинският филид като върви по земята, усеща постоянно нейната святост. След време, когато говорим за Хераклит, ще видим как огънят слиза във въздуха, във водата и накрая част от водата също умира и се превръща в земя. Така че цялата верига почва от този огън, който е нематериален, разбира се, и ще видим, че наистина земята е свещена.

Филидите са изумени от простотата на природата и от нейното величие. Филидът има отворено сърце към своята душа. Ето нещо от поезията на филидите: „Аз знам, че птицата накара да лети самия вятър“, „Свещени бяха клоните на обитаваните от духове дървета“. Въобще енергията в дърветата също се движи от духове, които живеят в тях: в много от дърветата – напреднали същества, а в дъбовете – от расата на боговете.

„И въздухът беше свят, свещена беше и водата и огънят беше свят.“ „Имам колиба в гората. Бог единствено знае за нея. Две трепетлики я прегръщат“. Вижте колко сходен стил с Дзен – „две трепетлики я прегръщат с листата си“. „Лесково дръвче в дъното пее, дъб вековен обгръща ни със своите клони.“

Един филид казва: „Аз съм син на поезията. Поезията е роден отблясък, отблясъкът роден е от съзерцание, съзерцанието родено е от навик, навикът роден е от изследване, изследването родено е от велико знание, великото знание родено е от разум, разумът роден е от постижение, постижението родено е от Мъдрост, Мъдростта родена е от Бога.“

„Не някъде в храмове – казват друидите – е мистерията, а тука, около нас и в нас. И няма нужда от пътешествия, защото древността е тук.“ Върховният филид казва: „И най-голямата тъмнина не подозира за тайния пламък, който е скрит в нея“. Най-голямата тъмнина, наречена на езика на друидите Китраул, т.е. Мракът, за него е казано: „ Съществува и полярно ниво на мрака, а мрака самият Бог го е създал в Своя кръг, за да го владее“.

ГРААЛЪТ

(лекция 8)

Какво е граалът от гледна точка на друидите, мъдреците?

Търсенето на граала е търсене на собственото чисто и девствено съзнание. Това съзнание е граалът. То е коренът на вечното добро. Граалът е съзнание от съвсем чист вид. Граалът означава да откриеш тайната, която си ти самият.

Чашата на граал е сътворена от Мерлин чрез древен ритуал. Чашата на граал символизира идеята да пиеш от Източника и да откриеш този Източник в себе си. Въобще чашата е дълбоко възприемане.

Граал означава да направиш връзка с вечния живот в себе си, връзка с неизчерпаемостта на живота отвътре. Това означава още, че граалът е свързан с тайната на преодоляването на смъртта. Който е видял само веднъж истинския граал, той вече не е човек, той вече е същество на вечния живот.

Придобиването на свободната воля – ето причината за изгубването на граала, макар че това е едновременно и средството, с помощта на което можем да го открием отново вътре в нас.

Граалът, това е свещената тайна на вътрешния човек. Той е чисто духовно съкровище, за което Библията говори: „Търсете си съкровища на небето“; чисто духовно съкровище, а не земно.

Граалът, това е да се отдадеш изцяло на себепознанието. Не донякъде, а изцяло, както индианците казват: „За този път трябва да имаш остро и всеотдайно внимание“.

Тайната чаша на граала не е обикновена чаша, а божествена чаша и човекът трябва да я напълни със своята същност. И това е мистерията на граала – да я напълни със своята същност, която е и мистерията на живота. Казано по друг начин: За да познаеш тайната на живота, трябва да видиш тайната на граала, тайната на своята същност.

Свещеният граал е субстанция на чистата мистерия, най-пречистата същност. Граалът е същността на човека, а тази същност едновременно е и тайната на космоса.

Който е придобил граала, вече може да тръгне чрез същността си на път към храма на Кеугант, т.е. на техния език – Абсолюта.

Граалът, това е преобразуване на човешкото съзнание в божествено съзнание, което е наречено „съзнанието на свободата“. Истинският свети граал е субстанцията, чистата жизнена сила, която предхожда всяка физическа форма. И който усърдно търси граала, казват друидите, не го намира. Ще обясня: по незнаен начин се търси граалът. Граалът не е свързан с умението на търсенето, а с умението на същността. Ще го обясня по още един друг начин, както е при суфите: те не говорят за Любовта, не я изучават, защото знаят, че не могат да я изучат; с изучаване няма да стане – с проявяване. Когато проявяваш същността си, любовта си, тя постепенно започва да те учи. Ти не можеш да я учиш, но Любовта вече започва да те учи и да те въвежда в себе си. Чрез това умение се стига до праединението и тука човекът се преобразува в свобода.

Посланието на граала е призоваване за завръщане в същността. Както виждате, подобно на сфинкса: „Осмисли себе си“. И това послание е винаги важно и съществено, но трябва да кажа: Граалът е тайна от мистериите, а това означава, че за простосмъртните, или нечистите, тази тайна е страшна. Там Бог за нечистите има съвсем друго лице и друг подход.

Граалът е символ. Той може да се намери с голяма чистота и тогава той засиява в човека, и това е засияването на Бог – Той е сияещият. Една от тайните на граала е да победиш – казват друидите – доброто в себе си, за да се домогнеш до Бога – където има съвсем друга мярка за добро. И тогава вече придобиваш в себе си чистотата на абсолютното добро. Тогава, разбира се, никога няма да казваш: Все правя добрини, а пък на мен ми се случва еди-какво си – просто ще бъдеш осъзнат и няма да говориш по този начин. Означава да се освободиш от човешкото добро, защо? Всички трябва да се освободим от него, защото то не е чисто. Пак ще обясня: обикновеният добър човек не може да се приближи до това високо добро, защото човешкият живот няма тези качества на абсолютното добро. Според друидите се смята, че обикновеното добро поразява човешкия живот. Тука се сещам за една случка, за малко ще се отклоня: Настрадин Ходжа го питали: Абе, Настрадин, ако те направим султан, цар, какво ще направиш за хората? Той казва простичко: Много неща ще направя, но нищо няма да излезе! – Иска да каже как действат хората в света, как много неща правят, ще продължават да правят, обещания ще има, но суфи е прозрял: от човешките неща нищо не излиза.

Значи обикновеното добро поразява човешкия живот и затова само граалът може да излекува това добро и този погрешен живот. Думата „граал“ означава още и „чаша“, освен „същност“, а иначе означава „вместилище“, което пък означава много дълбока приемственост. Това е качество на чистотата на смирението – дълбока приемственост. В случая приемане на високото добро, приемане на абсолютното добро, т.е. доброто на Бога; не нашето добро, а доброто на Бога.

И така, тази чаша, тази голяма приемственост, тази дълбина се отнася до скрития живот на Бога. Така че когато търсим граала, търсим скрития живот на Бога.

КЕЛТСКАТА КНИГА НА СМЪРТТА

(втора идея за размишление)

Другият свят се смята от друидите за резервоар на душите.

Друидите и келтите казват: „Смъртта е жрица, тайнствен мост към странния живот. Съзнателният живот е и съзнателно преминаване в смъртта. За осъзнатия огън в човека смъртта и животът са единни.“ Точно това, което казва и Хераклит: Бог е едновременно и война, и мир, ден и нощ, изобилие и глад. И Хераклит казва: Противоположностите са приятели, те се прегръщат, те си помагат и накрая те така се сливат, че в тях израства Бог. Но за Хераклит ще говорим по-нататък. Така те са единни, те са едно цяло.

Казва един друид: „Можеш ли да бъдеш с мен в хладното утро на смъртта, когато огънят се оттегля и нищо вече не сгрява кръвта ми? Можеш ли да наблюдаваш, когато свещта догорява, а приятелите невидими са си отишли? Очаква ме дълъг и спокоен отдих.“ Аз съм ви казвал, думата „умира“ означава да отидеш в света на мира – „у мира“; думата просто си го показва и е много точна. „Отивам на пътешествие с открито сърце“ – ето как говори същността. Тука няма трагедии, няма комедии, няма излишни цветя – ще даваш на умрелия цветя! „Сега Любовта ми дава друго рождение (въобще смъртта е радост) и отново ме призовава после да се върна на земята.“ „Смъртта е пътешествие в простора на собствената си същност“ – и ако сега се научиш да влизаш в себе си, тогава ще ти е много лесно. Това е за осъзнатия човек.

„Всеки, който не може да контролира живота, той не може да контролира и смъртта.“ „Не е важно – казват друидите – дали животът е в тяло или не, важна е съзнателността.“

„След смъртта си съзнателният човек се ражда в простора на необятната жизнена енергия. Ние всякога имаме връзка с енергията, ние се движим в нея. Ние се движим в живота не с тялото си, а с енергията си.“ Някои мислят, че краката ходят. Няма такова нещо – краката не могат да ходят, то се вижда ясно в гроба. Защо не ходи човекът? Защото енергията е същността, това е толкова елементарно… Значи ние не се движим с тялото си, все едно да кажем, че колата движи нашия дух. Ако я запалим, ще тръгне – запалването е ключът, ключът е същественото. „Ние се движим със същността си, с енергията си, тя ни движи, а нашата същност – това е просто самият живот.“ Дали сме в тяло или не, дали влизаме или излизаме от колата си, дали влизаме в къщата си или не – същността е нашият живот. И Учителят го е казал много просто: Като изляза от къщата си или ако аз изляза от апартамента си, е, умрял ли съм? Вижте колко е просто! Но ние след време ще говорим по-специално за смъртта, сега говорим за кратък откъс от келтската книга.

„Щом сме осъзнати, ние винаги сме в същността си.“ „Когато дишането на тялото спре, тогава диханието на душата става свободно“ – огромна радост, свобода. „И в този, и в онзи свят ние пътуваме към своето вечно рождение на по-високо ниво.“

„Животът е – казват друидите – велик преобразувател. След смъртта разумната душа чувства своя дом, който е свободното жизнено пространство.“ Значи това не са къщи, апартаменти и т.н., а свободното жизнено пространство – огромна свобода. „В другия свят също се преподава знание – казват друидите – но под формата на фиос“ – означава под формата на вдъхновение. „На земята всеки наш истински приятел е душевен приятел за нашето пътуване към себе си.“ Говорим за истинския приятел – той е и душевен приятел за нашето пътуване към същността.

„Смъртта е също – казват друидите – скрит, състрадателен приятел.“ Ето, навсякъде е Бог – „смъртта е скрит, състрадателен приятел, който дава на душата отдих“. Някой път има хора, които толкова обичат близките и ги задържат с обичта си, а той човекът иска да си отдъхне, душата иска да си отдъхне, но то такава привързаност пречи. И тя продължава да живее, продължава да пъшка и да мечтае за онази почивка, но така или иначе и привързаностите няма да помогнат.

„Смъртта е освободител на човека от неговото минало.“ „Ако не беше тайната на смъртта, ние нямаше да можем да пътуваме към себе си и да се изцелим напълно от земната реалност.“ „Смъртта е тайнствен дар. Тя е изцеляващо пътешествие към самия себе си. Това, което ни очаква в другия свят, е най-вече нашата натрупана любов. В тази посока се движим.“ Нашата натрупана любов където е, на каквото сме я отдали, натам се движим. „Смъртта е само преместване, при което животът просто продължава с всички негови форми и блага в един друг свят, света на мъртвите, или приказния свят на отвъдното.“ „Раждането тука е смърт, която се е случила в отвъдния свят – казват друидите – но смъртта никога и никога не побеждава човека.“

МЕРЛИН

(лекция 9)

Кой е той? И друг път ще говорим, и днес ще говорим.

Жрец. Учител. Велик маг. Мистичен филид, т.е. истински поет – не бард, а мистичен филид и поет. Един от най-древните богове на първата слънчева раса. Тайният ръководител на друидите, който също идва от дълбоката, древна Мъдрост на Атлантида.

В Мерлин звучи древният друг свят. Странен, загадъчен. Самият Мерлин е такъв. Странен свят, загадъчен, сумрак – самият той е сумрак и е живял в сумрак. Странник от Уелс. Името му, истинското, и преди съм ви го казвал – Мирдин Уилт – което означава Мирдин Първичният.

Още от дете е живял в сумрак. Но какво означава тази дума? Няма да се впускам, накратко ще ви обясня: думата „сумрак“ е странно състояние между материята и съзнанието – между двете – и едновременно е по-дълбоко и от двете.

Още от малък той е трябвало да проучва земята, растенията, животните; после – тайните на морето и на облаците – още от дете, също тайните на вятъра. По-късно е трябвало да преоткрива в ежедневието си и в дребните неща всичко това, което се нарича Великото, и да Го призовава за общуване. После подобно на морето, на облаците и на вятъра малкият Мерлин е трябвало да се насочва към безкрайността, както правят и те, защото те вечно странстват. Дори и животните странстват. Човекът, планетите, слънцето, даже и скалите – забелязал Мерлин – че странстват. Така още от дете той осъзнал, че всичко има дихание и че всичко е дихание на вселената, и че това дихание е част от Дагда – Великото Божествено Начало. Той осъзнал още, че всичко това, което вижда, е безначално и без край.

Още от малък Мирдин живял много дълго време в уединение – нещо много важно – уединение, и това му създало способността да прозира вътре в нещата. Въобще истинските неща се постигат в уединение. Тука само трябва да ви загатна, че уединението няма нищо общо със самотата; то разрушава самотата. Казвал съм и преди: думата „уединение“ означава да отидеш у Единния, Единния Бог и няма там въобще такава идея за самота. Самотата е за нечистото съзнание: то може да живее сред куп хора и пак да е самотно, защото самотата е въпрос на егото.

Този мистичен Учител и върховен друид е бил свръхчовешко същество с дарба да управлява невидимите сили и да има власт над тях и същевременно това е същество, което е подчинило себе си в служене на Бога и на тези висши сили, т.е. между тях има единство.

Този, както го наричат, магически друид Мерлин, преди още да се потопи в странния сън на света, той е посял в себе си нещо много важно: той е посял в себе си силата на новото търсене. Той е пожелал най-дълбокото му намерение да бъде „търсач на новото“, т.е. поискал е силата на новото търсене да му бъде дадена, защото знае, че този свят много приспива съществата. Това е и смисълът на граала. С такъв избор той е слязъл и какво се случило? Това открил в себе си, което искал – чрез ново търсене открил граала, същността, по нов начин. Защото когато слизаш в ново прераждане, винаги трябва да стигнеш до ново посвещение и в това тяло. Старите посвещения са си стари, трябва да постигнеш ново и той го постига.

Това търсене било усилено търсене, което прави човека достоен за това откриване. Не просто търсене, а усилено търсене. И така, друг път пак ще говорим за самия него. А сега, какво ни казва той:

„Бъдещето е скрито даже и от тези, които го правят – боговете.“ Така че ако някой от вас ходи някъде, иска да си разбере бъдещето, моят съвет е: по-хубаво да пита Настрадин Ходжа, ще научи по-точни неща. След време и за него ще говорим специално – и за самия него, и за неговата Мъдрост.

Казва Мерлин: „В скалите спят дълбоко приспани дракони“.

„Божията сила в нас е царят на света.“

„Човекът трябва да стане на себе си гадател и да се разгадае.“ Това е тайната на сфинкса.

„Някога – казва – аз живях в сумрак и в непрогледен мрак. И там прозрях Мъдростта. В особен мрак аз прозрях вратата и тази врата ме отведе.“ Думата „врата“ означава преход; на атлантски език „арамон“ означава преход в друго измерение, във висок свят. А стените, преградите, препятствията означават заблуждения.

„В особена тъмнина аз видях странното, аз видях живота. Аз видях, че и в мрака човекът има пазител, но трябва да го открие.“ Ето защо е важно смирението, искреността. „Този пазител обитава в Дагда – Промисъла“ – и неговата молитва (на Мерлин) била: „О, ти, Пазителю! Изгрей в мрака и ме опази.“ И после казва: „Посветеният има странна култура – културата на тайната. Аз стоях дълго и дълго сам, и в непрогледен мрак. И нямаше слънце, което да ме стопли. Тогава аз стоплих мрака.“ Ето я същността, ето го граалът. „Аз висях в безвремието и не съзрях нищо друго, освен духа, който разбира безкрая. Аз се чувствах странно, но духът ми разбираше безвремието. Който е преодолял смъртта, заживява в една бездънна бездна.“ Тука става въпрос за безкрайността.

„Всеки човек трябва да просветли своите мрачни времена.“ Ето задачата. Някои питат каква е задачата – всеки е посял от миналото си мрачни времена, т. нар. карма, и казва Мерлин: „Всеки трябва да просветли своите мрачни времена. Всеки трябва да открие в ада своето светло време.“ Значи в изпитанията, в страданията, в ада трябва да откриеш своето светло време.

„Истинското знание, това е да запалиш в себе си непрекъснат огън. Всяко нещо се защитава със силата на огъня.“ Същото нещо, което казва и Хераклит, но след време ще говорим и за това.

„Тъмнината е онази сила, която не може да пробие кръга от огън.“

После казва нещо за тишината: „Тишината е страшно заклятие. Когато Божеството се е отказало да говори с човека, когато Божеството се е отказало да говори с хората, то е станало тишина.“ Разбира се, ако Бог слуша всички глупости на човека, те са безкрайни. Значи когато Бог се е отказал да слуша хората и да говори с тях, Той е станал тишина. „Скрил се е и очаква кои? Очаква само достойните да Го намерят в тази тишина.“ И там Той говори насаме с тях, защото Той е мярката и знае кой е достоен. Затова се е скрил в тишината.

После казва: „Само сражавайки се с мрака, ние придобиваме древното, истинско знание“. Не просто знание – древното, истинско знание. Отново голямо сродство с друг жрец – Хераклит. Хераклит говори като жрец, той е жрец и от жречески род. И той обяснява, и преди ви казвах, защо войната е по-дълбока от мира: защото мирът, пак ще повторя, мирът ражда застой, застоят ражда демони и войната идва на помощ – обновление. Той казва: „Войната ражда нов живот, ново единство. Войната е велико разумно безумие“ – така казва Хераклит и е прав. Разумно безумие, защото от нея се ражда след време велик мир. Ето защо противоположностите са приятели. Но след време ще говорим за Хераклит.

Казва: „Създавайте бъдеще, докато имате още време“. Значи всеки човек може да подобрява все повече себе си, все повече да се очиства, да се облагородява. Този процес човекът може да го сгъсти, а може и да го разреди – зависи от него.

Казва: „В съдбата има течения и вихри, които трябва да се изучават и преодоляват“.

И после Мерлин казва: „Древният път е скрит във времената на легендите. Древният път е скрит в действието. Действай чисто и не мисли за себе си.“ Това казва и Учителят: Кажи Истината и не мисли за последствията. Почнеш ли много да мислиш, че почваш да губиш, че няма полза от това – с тебе е свършено. Кажи Истината и не мисли за последствията! Но разбира се, това не е така лесно, защото трябва да имаш мярка – кое е Истина, а пък то зависи от това, дали си се отдал на Истината. А когато се отдадеш на Истината, ще минат години, докато тя те обучи.

ДЪРВЕТАТА

(трета идея за размишление)

Дървото е същество-мъдрец. „Ако съумееш да видиш душата на дървото, ще се домогнеш и до неговия център, до неговото скрито съзнание. В скрития център на дървото се намира неговата енергия.“ А какво казват друидите: „Енергията е полето на съзнанието. Щом имаш особена любов към дървото, ти създаваш в него глас и този глас ще ти отговори. Но само на важен и съществен въпрос.“ Никога въпрос за друг човек – твой личен, интимен, съкровен, дълбок въпрос – само на такива въпроси. И то само един въпрос!

„Особената любов към дървото създава глас в тебе и глас в дървото. По този свещен начин се изработва и онова съзнание, което вижда отвъд света.“

Казват друидите: „Посвети малка песен или молитва…“ Значи когато се отива при дървото, се носят и някои дарове: може да се запали свещ, да се занесе вода, брашно и т.н., най-различни неща – може и мед; или другият вариант – „посвети малка песен или молитва, за да разбудиш духа му, който е скрит в дълбините“. Тука за малко ще се отклоня, сещам се за индианската мъдрост: когато шаман иска да си отсече клон от дървото, той казва: „Татко Дъб, позволи ми да си отрежа истински клон за жезъл, за да служа на хората“. И сутринта, по време на изгрева, той се концентрира и се моли и слънцето, прониквайки между клоните, му показва кой е точно клонът. Тогава дървото, което има скрито съзнание, не оттегля енергията си от клона, а я оставя там. Когато човек реже без разрешение, той взима сух клон, без енергия – скритото същество я оттегля и тогава това не е жезъл, а някаква пръчка, която ще работи срещу тебе. Тя няма никаква стойност, защото не е взета по правилата на съкровеното начало. Но след време ще говорим за индианците отделно.

Друидът се обличал чисто и задавал концентрирано единствения си същностен въпрос към дървото-дъб, или към стария мъдрец. Той запалвал благовония и докосвал свещено дървото. Няма такива прегръщания – използваш енергията и заминаваш. Тука първо се създава атмосфера, съкровена атмосфера; ти не отиваш само да използваш, а и да дадеш – има тука общуване между любов и любов – скрити съзнания. Докосва свещено дървото и зачаква смирено и търпеливо. „Ако си направил всичко това правилно, ще чуеш глас от дървото“, т.е. от съществото, което ръководи дървото, което при дъбовете е от расата на боговете. „Ще чуеш гласа на това скрито духовно същество, което живее скрито в тайната на дървото.“ И тогава се иска само едно – слушай! И никога не питай своето избрано дърво, както казах, за други хора – само съкровен, единствен въпрос.

Жезълът е най-могъщ, когато е извлечен от дъб, но пак казвам, както казват и друидите – трябва да питаш дъба дали ще ти даде клон от своята енергия, от своята същност, от своята дълбочина, клон от себе си; трябва да разбудиш гласа му и да искаш разрешение. Ако мъдрият дъб не е съгласен, тогава ти ще отрежеш един сух клон и това ще бъде едно проклятие за тебе, защото енергията му се оттегля. И тогава този сух клон става опасност за тебе. Защо? Друидите казват: „Не Любовта го е дала, а скритата враждебност на дървото“. Но за жреца-друид, който е с най-чисти намерения, тогава дъбът-мъдрец му дава дълбокото си съгласие и му дава част от скритата си, забележете, централна енергия, която е скрита и в това същество, което ръководи, и в тайното съзнание на дъба, в неговия център. Именно тази енергия и този клон вече стават жезъл и той наистина лекува.

„Дървото е свещено природно начало. А щом е начало, друидите казват, това е и учител.“ Не е просто дърво – едновременно с това е и учител. В дърветата живеят същества, а както казах, в дъба – богове. В дърветата има духове-учители и друидът се прекланя пред тях. Той усеща в клоните, в листата, в гласа на вятъра, в излъчванията на духа-учител отговорите. Учителят също говори за листата на дърветата, че по тях може да се познае какви мисли е оставил човекът под дървото.

Въобще дървото е мистично създание. То е духовна врата към небето, то е врата към Мъдростта и то е светлина за мъдреците. Дърветата за друидите са техни братя. Чрез дървото боговете и хората се срещат и затова друидите казват: „Ние сме едно семейство с дърветата“. И потапяйки се в същността на дървото, друидите откривали многобройни тайни. Да застанеш до старо дърво, за друидите означава да застанеш до стар приятел. Да събудиш дървото, значи да проникнеш в центъра му, в същността му; и да се слееш с дървото, означава да станеш неподвижен като него. Значи има и такова упражнение – да преживееш неговата неподвижност. Тя е много по-дълбока от движението, но ние и това не знаем. Въобще неподвижността – всичко е произлязло от нея и там всичко се обновява. Да станеш неподвижен като дървото, трябва да си размениш мястото с дървото и когато съумееш да се сливаш със същността на дърветата, тогава ти навлизаш и в тяхното тайнство, и в собственото си тайнство.

Дървото е проява на тайнство, проявление на един друг свят, който е слязъл в нашия свят, същества, братя, които са слезли в нашия свят. Древните имена на дъба са даир и деруен. Според друидите това е наш древен съюзник. И казват друидите: „Бог стои в центъра на всичко и Той е причина на всичко. Той е създал дърветата, за да ни учат на мъдрост.“

АУМЪ

6-ти юли 2010 г.

ХАЛИЛ ДЖУБРАН

(лекция 10)

КОНФУЦИЙ

(първа идея за размишление)

НОВАЛИС

(лекция 11)

ЕМЕРСОН

(втора идея за размишление)

МЕТЕРЛИНК

(лекция 12)

ПАРАЦЕЛЗ

(трета идея за размишление)

ХАЛИЛ ДЖУБРАН

(лекция 10)

Халил е ливански мистик. Човек с вродена мъдрост, с голяма волност и широта. Казва:

Животът е по-стар от всички същества.

Истината е била Истина още преди да бъде изречена.

В спомените няма разстояния. И Учителят го казва: В момента, в който си помислиш за някой умрял, ти си мислиш, че си спомняш – всъщност той е до тебе. Някой път мислиш, че ти мислиш за него, но и той мисли за тебе. – В спомените няма разстояние.

Животът звучи в нашите безмълвия. – Значи там най-хубаво, най-тънко се предават нещата.

Вие сте дух, въпреки че се движите в тяло. – Много е важно да осъзнаем, че ние сме духове; тялото не може да се движи така, както и хладилникът не може да се движи или каруцата. Значи ние го движим.

Нощта е време за търсене и намиране. – Значи изпитанията, свързани с мрака, с нощта, с тъмнината, са време да намериш нещо ценно в себе си – да намериш себе си.

Когато над вас падне мрак, кажете си: този мрак е все още неродена зора.

Когато сърцето ви се смири, вашите писания ще ви отведат до Любовта и Мъдростта на Всевишния. – Другият път ще говорим повече за смирението.

Ние бяхме неизречена дума, но животът ни промълви.

За Любовта са неведоми глъбините ѝ. Любовта е корона и кръст. Растеж е тя, но също тъй и резитба.

Животът е тъма само когато в него липсва порив.

Вашата радост е разбулената ваша скръб. – Значи всеки, който може да си разбули скръбта, ще открие радостта.

Какво, ако не част от себе си, следва да захвърлите, за да станете истински свободни? – Значи не някъде, не нещо, а нещо от себе си.

Бог не чува думите ви, освен когато Сам Той не говори чрез вашата уста.

Казва: Господи, Ти си самата ни нужда. И като ни даваш повече от Себе Си, даваш ни всичко.

Наслада има и във въздържанието.

За цветето е наслада да дарява мед на пчелата. За пчелата цветето е извор на живот, а за цветето пчелата е посланик на Любовта.

Вие сте животът, вие сте и булото.

Когато стигнете планинския връх, тогава започва истинското изкачване.

Животът, а и всичко живо, се зачева в мъгла, а не в бистротата на кристал. Но кой знае дали кристалът не е мъгла?

Споменът е вид среща.

Дали духовете, които витаят в ефира, не завиждат на човека за страданието му?

Една пътека води към зората – пътеката на мрака.

Същината на другия човек не е в това, което ти разкрива, а в онова, което не може да ти разкрие.

У нас дълбокото е сдържано, а повърхностното е бъбриво, пустословно.

Велик певец е оня, който изпява нашите мълчания. – Наистина тези песни са най-велики, които имат нещо общо с нашето скрито мълчание.

Чест е за убития, че той не е убиецът.

Веднъж разказах за морето на потока и той помисли, че преувеличавам и че си измислям.

Сами избираме своите радости и скърби, и то много преди да ги преживеем.

Когато радостта или скръбта ти нараснат извънмерно, светът става малък.

Вонящият пор казал на уханната роза: Виж колко бързо бягам! Ти дори не можеш да пълзиш, камо ли да вървиш. А розата казала на пора: Благородни и бързоног бегачо! Бягай, моля, бягай по-надалече!

Същностното у нас е безмълвно, бъбривото е придобитото.

Живеем само за да открием Него. Всичко останало е вид изчакване.

Вдъхновението винаги ще пее. Вдъхновението никога не ще обяснява.

Можеш да забравиш онзи, с когото си се смял, но никога този, с когото си плакал и скърбил.

Една прекрасна мъдрост: Коренът е цвете, което презира славата. – Всъщност ако го нямаше него, нямаше да има нито цвете, нито показ – всъщност красотата е в корена, в корените на нещата.

КОНФУЦИЙ

(първа идея за размишление)

Мъдрият човек всичко търси в себе си, а нищожният – всичко в другите.

Само мъдрият не прахосва думите.

Мъдрият не се съмнява, добрият не се тревожи.

Да победиш себе си – това е човеколюбието.

Да победиш себе си, това зависи от тебе, а не от другите.

Живея в самота, за да укрепя своята воля.

Който е влязъл в пътя, заблужденията му ще изчезнат.

Който е пренебрегнал собственото си самоусъвършенстване, ще бъде пренебрегнат от живота.

Мъдрият трябва да бъде постоянно нащрек. Така той ще разбере своята вътрешност.

Мъдрият остава винаги в своята неизменност, в Дао. Колко достойна е неизменността!

Мъдрият живее скрито и уединено, но не изпитва мъка от това.

Ние трябва да имаме сами себе си за пример.

Мъдрият сам прилага на дело своите поучения, а после ги проповядва на другите.

Аз имам вяра в древната мъдрост – казва Конфуций – и я обичам. Разбира се, той не е завършен мъдрец, но има тази почит и върви по този път, той посява себе си. Защото, знаете, когато се среща с Лао Дзъ, веднага става ясно. Сещам се за един пример, за малко ще се отклоня. Конфуций казва на Лао Дзъ: Не трябва ли да имаме смелост? – Не! Трябва да имаме Дао, защото когато дойде Дао срещу тебе, каква смелост ще имаш? Твоята смелост погива. – И така нататък, това са други разговори.

Ако човек може да управлява себе си, какви трудности би могъл да срещне?

Този, който обича чистото учение, ще придобие чистото съзнание.

За да бъдеш добродетелен, трябва да имаш едно ясно познание за доброто и злото.

Доброто на мъдрия е дълбоко, неизчерпаемо и безпределно.

Доброто на мъдрия няма нито вкус, нито мирис.

Доброто на мъдрия е скрито и то постоянно увеличава своя блясък.

Всички разбират страха пред смъртта, но не всички разбират покоя на смъртта.

Оплакваш ли се от неприятност, удвояваш злото.

Прощава се всичко на онзи, който сам не си прощава нищо.

Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си.

Бедата у човека е, че изоставя собствената си нива, за да засява чуждата.

Който не напредва всеки ден, всеки ден изостава.

Мъдрият – той е подобен на дух.

НОВАЛИС

(лекция 11)

Това е същество красиво. Това е една душа, която не докосва земята. Това е говор на една съкровена душа – същество, така наречено на „магическия идеализъм“.

Казва: Да твориш поезия, означава да създаваш живот. – Така е било в древността.

Поезията лекува раните, които нанася разсъдъкът.

Поезията е учение за красотата.

Книгите, казва, са същества. – Както и Учителят казва – живи същества.

Любовта е моята постоянна мисъл.

Във всяко нещо има тайна магия, загадъчност.

Природата не е съвкупност от атоми или безлични процеси. Природата е йероглиф, таен език.

Пейзажът е окото на природата, той е нейното духовно лице. – Въобще той говори с прости слова – чиста душа, съкровена душа, прости думи; прости, но и дълбоки, наподобяват на Дзен.

Казва: В простите слова се крие особена сила. Колко е красиво тихото и безмълвно общуване с живота!

Откъде идва водата в извора?

Животът е едно безименно възхищение. Аз изпитах този чуден и дивен възторг от съществуванието.

Казва: Любовта е безмълвно благоговение. Който не разбира природата, тя му отнема покоя.

Когато вникнеш във вътрешността на нещата, възниква свободата.

Изворът на твоя вътрешен живот е неизчерпаем.

Чистият има усет за тайнствения дух на живота.

Роден съм, за да боготворя Любовта.

Любовта между двама е свещено тайнство.

Каква всевечна вярност чувствам в себе си! Роден съм, за да служа вечно на Любовта. Любовта, това е божествената поява в нашия живот. Любовта и верността се превръщат във вечна поезия.

И казва: Любов, ти си Божието величие, ти си самият вечен живот!

Любовта е самоотдаване. Любовта е безгранично самоотдаване. Любовта е знамение за присъствието на Всевишния сред нас.

Видимото и невидимото – два свята, чиято среща е в човека.

Мъдростта каза: Великата тайна е открита за всички и ще остане завинаги неразгадана.

Новият свят се ражда от страданието.

Този мой вътрешен свят е тъй съкровено уютен, той е мил като родина.

Моралът, точно разбран, е истинската стихия на човека.

Смъртта е романтичното начало на живота. Смъртта е животът. Чрез смъртта животът се усилва. Избраните умират привидно.

Ние сме повече свързани с невидимото, отколкото с видимото.

Животът е неведомо приказно величие.

Който говори Истината, е изпълнен с вечния живот.

Ние мечтаем за пътешествие през вселената. А нима вселената не е в нас?

Ние не търсим в дълбините на нашия дух, а навътре ни води път, пълен с тайни. В нас и никъде другаде се намира вечността с нейните светове.

Който е предал Истината, той е предал себе си.

Само чистият дух превръща човека в човек.

Без съвършено разбиране на себе си не можеш да научиш на истинско разбиране другите.

Светът, както ние го виждаме, се определя от нашите отношения към Бога.

Бог съществува в този момент, когато в Него вярват.

ЕМЕРСОН

(втора идея за размишление)

Което е зад нас и което е пред нас, е незначително в сравнение с онова, което е в нас.

Ние намираме в живота само това, което сме вложили.

Само това е поезия, което ме прави по-чист.

Нищо няма да ви донесе мир, освен победа в принципите.

Съсредоточеност – ето къде е секретът на силата.

Под всяка бездна се разкрива друга, която е по-дълбока.

Слабите хора вярват в успеха, силните вярват в причина и следствие.

Прекрасната обхода е по-хубава от прекрасното художествено произведение.

Най-голямата чест, която можем да окажем на Истината, е да се ръководим от нея.

Колкото е добрината на човека, толкова е и животът му.

Животът е празник само за мъдрите.

Който обича, има повече сетива от останалите хора.

Душата е по-висша от своето познание.

Човекът е рухнало божество и затова в света цари безумие.

Човекът е само копие на себе си, а някога е бил проникнат от духа си.

Сфинксът – това е духът в материална форма.

И казва: Бог е всепрекрасен.

Всички неща, с които си имаме работа, ни проповядват.

Видимите неща са временни, а невидимите неща са вечни.

Бог е заповядал на изворите да извират от дълбочините.

Идеализмът вижда света вътре в Бога.

Без очистване ти не можеш да създадеш своя собствен свят.

Голяма заблуда е, че лошите успяват и че днес няма справедливост. – Мога да кажа: на всяка крачка има справедливост, тайна или явна – всичко е Бог, във всеки миг. Човек може да мисли, че е несправедливо, понеже не познава миналите прераждания на хората. За малко се отклонявам: затова има убийци, които не са открити и няма да бъдат открити, понеже Бог не дава. Има невидима полиция, те са изравнили миналото, установили са правдата и остават неоткрити. Така че никаква полиция не може да ги открие и т.н. – това е само загатване.

Казва: Всеки искрен разговор е молитва.

МЕТЕРЛИНК

(лекция 12)

Това е един белгийски мистик – и поет, и писател, и мистик.

Казва: Любовта е най-древната енергия.

Намеренията на човека са по-важни от това, което той върши.

Преди света е имало друга висша и духовна енергия. И когато тя е слязла надолу, е образувала материалната енергия.

Понеже светът се явява образ на духовни и есенциални сили, това означава, че светът е Око на Бога. Ние трябва да проникнем в тайните на този свят и да срещнем Окото на Бога, за да направим връзка.

Силите, които ни поразяват, се оказва, че са част от нашите собствени сили. Това са тези сили, скрити в нас, които не сме познавали. Ето защо човек трябва да познава себе си и да се изучава.

Незнайното е единственото нещо, което живее извън всяко съмнение.

Колкото повече отивам към Бога, толкова повече се прекланям и все повече замълчавам. Колкото повече Го гледам, толкова по-малко Го виждам. Щастлив съм, че не мога да Го разбера.

Бог е неизвестното и колкото повече се стремим към неизвестното, толкова повече навлизаме в Бога.

За пчелите: Морис Метерлинк говори за пчелите, за мравките, за гълъбите и т.н. Днес някои неща за пчелите:

В пчелата има много дълбок мистичен разум, който умее да общува с неизвестното, с Бога. Пчелите търсят разум в природата. Те търсят душата на природата и я намират в цветята.

Пчелите работят в два свята: видимото поле – цветята – и невидимото поле – мястото на духовните сили на природата и на аромата.

Крайният резултат от връзката на пчелите с цветята засега е медът, слънчевият нектар на духовния живот.

Пчелата-царица е избраница, защото тя има в себе си по-дълбок усет от пчелите за неизвестното, за незнайното начало на живота. Тя носи в себе си нещо повече от жертвата. Тя тайно е узнала, че има нещо по-дълбоко от уханието на цветето и от жертвата.

Пчелата-царица, в дълбокия смисъл, е мистична душа – не отдадена, както пчелите, на доброто, а по-дълбоко ниво – мистична душа.

Пчелите вървят по пътя на доброто; осите вървят по пътя на злото, тъй като в миналото тяхната жертва не е била приета, докато царицата, мистичната душа се е домогнала до същността на самата Любов и затова тя е най-дълбокият символ. Тя е свързана най-тясно с Дървото на живота и с неизвестното. И в бъдеще тя ще поведе пчелите, тези от тях, които са достойни, от доброто към мистичното съзнание, от доброто към неизвестното измерение.

Пчелата-царица живее в идеалния, Божествения свят, свят без полюси. Тя носи на пчелите необикновена вътрешна сила и вдъхновение. Тя ги упътва, учи ги, ръководи ги и ги подготвя за тайната реалност на Всевишния и за Неговата Неизвестност.

И пчелите, и осите са принудени да работят в един по-външен план и затова не биват засега погълнати от Великата Реалност, защото те са избрали доброто и злото. А мистичната пчела-царица е избрала Любовта и затова тя е призована от Всевишния, заради по-дълбокия си усет, докато пчелите и осите трябва да работят във външния план, за да еволюират и израснат в своето развитие, докато се подготвят и отидат при тази мистична душа.

Неизвестното не е дадено на пчелите, но жертвайки себе си, те някога ще станат по-близки с него. И в това е тяхното утешение.

Мистичната пчела-царица има особено доверие в неизвестното и в невидимото и чрез това доверие тя е успяла да отвори вратата си към него.

За пчелите търсенето на Истината е чрез жертвата и за тях това е много ценно. Това е много ценен процес, защото в самото това търсене те се извисяват в аромата на чистото духовно мислене. Докато мистичната царица има в себе си друг род чистота, която ѝ дава мистичен, вътрешен поглед и божествена увереност.

И така, в пчелата е изразен и образът на човешката съдба.

Бог, така както пчелите Го схващат, е названието на Безименната тайна, която ни обхваща.

Пчелите са свързани с доброто, жертвата и предаността, осите – със злото и мързела, а мистичната царица – това е висшата жертва, това е жертва от друго измерение. Това е жертва, подобна на Юда – откъс от висшето Аз.

И казва още Метерлинк: Промените – това е призоваване за неизменност. – Значи когато в живота ви настават промени, това е призоваване към неизменност в изменящите се обстоятелства.

Думите, казва, никога не обясняват отношенията между хората. Ние търсим знанието, за да се научим на незнанието.

Друг път ще ви говоря по-специално за пчелите, но днес исках и от него да включа някои неща.

ПАРАЦЕЛЗ

(трета идея за размишление)

Изключително същество, огромна прозорливост. Наричат го „германския Хермес“ – и правилно. Спада към розенкройцерите, спада към най-дълбоките розенкройцери. Неразбран, понеже е бунтар, непроучен достатъчно и с това хората са изгубили неговата дълбока Мъдрост.

Много мога да ви говоря за него, но днес ще бъда кратък. Ще ви кажа някои важни неща да видите, че тук говорим за голям мъдрец. Не изглежда такъв от книгите, ако четете много негови книги, тъй като не е проучен, което е неправилно, но става въпрос за голям мъдрец и както казах, розенкройцер.

Казва: Човекът е по-висш от звездите, ако живее във властта на висшата Мъдрост.

Ако човекът е съвършен в своето сърце, тогава нищо не може да бъде скрито от него, от неговия поглед.

Всички същества обитават в своя хаос, който трябва да превърнат в ред.

Посредством словото е било сътворено вещество, от което са произлезли всички същества.

Петата същност (той говори много за нея, акаша, или висшият етер) – акаша – е чистият дух, най-чистата духовност, тя е богоподобието, тя е квинтесенцията. Акаша е ядро и същност на всички същества.

Казва: Петият елемент – това е най-хубавият материал, най-благородният, същността на всички творения.

Светът има две тела – зримо и незримо. Зримото е образувано от четирите стихии – земя, вода, въздух и огън, а незримото е образувано от петия елемент – акаша. Човекът с тяло е също нещо зримо, създадено от четирите стихии. Но истинският човек е създаден от петия елемент – акаша.

Човекът е двояк, стихиен и духовен, акашов, т.е. свободен.

Изпитанията са напоени с Мъдрост, свръхприродна Мъдрост.

Петата същност на човека – акаша – е образът на Бога, Божественият образ и той не трябва да се сравнява със стихиите и небесните светила.

Външният човек е смъртен. Вътрешният човек е вечен поради петия елемент – акаша.

От първоматерията са произлезли две смъртни тела – човешкото и астралното. Но духът, духовният човек не произлиза от тях, а от образа на Бога, който е петият елемент – акаша. И затова е казано: „Богове сте“.

Истинската Мъдрост се намира в петия елемент, най-чистата духовност.

Външният човек, човекът на стихиите, не зачита петия елемент, Божия образ, и затова не се стреми към Божествена Мъдрост.

Мъдрият човек повелява на звездите и на стихиите, защото той живее в богоподобието, което е акаша. Тука примерът е с Христос и лодката: неговите ученици се страхуват от стихиите, те са същества, създадени от стихиите; Христос е, казва Парацелз, същество на петия елемент. В тази материя няма тревога; той владее над четирите стихии, тъй като е първичен.

Мъдрият човек, човекът на петия елемент, живее по образа на Бога, по образа на акаша, а не по законите на света. Само от петия елемент, от петата същност е можело да се направи агнецът Божий, т.е. съществото на жертвата; от човека на четирите стихии не може да се направи агнец Божий, същество на жертвата.

Разум и Мъдрост – казва Парацелз – не се раждат от родителите, а се раждат от петия елемент – акаша.

Злите духове са породени от злите влияния на хората и така злите духове изпълняват своето предназначение. Злите духове са палачите на Бога. – Разбира се, няма да изпрати някой ангел или архангел да наказва, има и такива изключения, но Той си има същества.

В резултат на отрицателната енергия в човека злото никога няма да изчезне. Значи докато човек има отрицателна енергия, злото никога няма да изчезне.

Истинският корен на злото не е в природата, не е и в петия елемент, т.е. не е в духовния човек, а е в самия човек. Човекът трябва да възсияе в собствената си тъмнина чрез собствената си светлина.

Злото се отстранява чрез вътрешна алхимия, вътрешно преобразяване, което е намеса на петия елемент вътре в човека.

На първата природа, външната, е дадено тяло; на ангелската природа е дадена душата; а на дълбоката природа е даден духът. Това са трите велики дара на човека.

С душата си човекът се възнася над природата.

Всичко, което Бог е сътворил, е възхитително.

АУМЪ

3-ти август 2010 г.

ХРИСТИЯНСКАТА МЪДРОСТ

(лекция 13)

ТУРСКАТА МЪДРОСТ

(първа идея за размишление)

ИНДИЙСКАТА МЪДРОСТ

(лекция 14)

ТРАКИЙСКАТА МЪДРОСТ

Пословици, поговорки и изречения

(втора идея за размишление)

ХРИСТИЯНСКАТА МЪДРОСТ

(лекция 15)

АФРИКАНСКАТА МЪДРОСТ

(трета идея за размишление)

ХРИСТИЯНСКАТА МЪДРОСТ

(лекция 13)

Смирението ни дава това, което нямаме.

Щастливият и спокоен живот ни отслабва, а слабият човек става жертва.

Смирението е началото на всички блага.

Бедствията са повод за благодарност към Бога. – Това са изказвания на монаси – персийски, сирийски и други, християнски монаси.

Ако постоянно благодариш на Бога, ще умориш дявола от глад.

Скърбите са голямо благо за човека. Те са извор на силата. И няма по-нещастен от такъв човек, който не е бил закален от тях.

За дявола нищо не е така страшно, както мисъл, винаги и постоянно заета с Бога.

Бог ни е дал сила да побеждаваме не като се сражаваме, а само чрез едното търпение.

Знак за Божие наказание е, когато човек живее в охолство и удоволствие.

Божията помощ и тежкото прави леко.

Ако сме внимателни над себе си, ще имаме власт и над демоните.

Няма нито една добродетел, която да може да устои без основата на смирението.

Никой не може да спаси онзи, против когото действа Бог.

Често благоденствието произвежда много повече зло, отколкото бедствието. – Сещам се за една монахиня, за която скоро стана въпрос и в София, Метхилд – прекрасна, дълбока, това е немската Ал Рабия, за която след време ще говорим. Тя казва: „Колкото по-мизерен става животът ми, толкова по-широка става душата ми“. Значи колкото по-голяма мизерия, толкова повече любов, толкова повече красота, толкова повече широта. Това е правилният подход и това е истинският човек. Докато обикновения човек и бедност, и богатство го объркват. Въобще за нея ще говорим, тъй като тя спада към мистиката на християнството.

Гледай на Божията сила, а не на трудността на обстоятелствата. – Значи къде трябва да е насочен погледът ти? Няма значение, колко е голяма трудността. Няма значение дори ако е свръхголяма. Гледай на Божията сила и разбира се, призовавай Божията сила.

Който предпочете земното пред духовното, той ще се лиши и от едното, и от другото.

Който се стреми към небесното, той непременно ще получи и земното.

Който съгреши, а не бива наказван тук, той е най-нещастният човек.

Този, който е изпълнен с Любов, той е изпълнен със Самия Бог.

Ние водим борба не с видимите хора. – Воюващите срещу нас са невидими, затова и опасността е голяма, затова и победата е голяма.

За тия, които обичат Бога с цялата си душа, битката с дявола е нищо, а за обичащите света тя е трудна и непоносима.

Бог и всички ангели гледат битката, която ти водиш с врага. Когато победиш лукавия, то е, защото Бог ти е дал сила да го победиш. Победата е дар Божи – тя не е твоя.

Свободата на волята е най-горчива за грешните хора и сладка за праведните хора.

Бог очаква пламенен стремеж на нашата добра воля към Него. А преуспяването Той сам го извършва в нас.

Който не подчинява волята си на Бога, той ще се покори на неговия противник – Сатана.

Който не съобразява своята воля с Божията воля, той се препъва в собствените си начинания и попада в ръцете на т.нар. врагове.

Христос ни е заповядал не да нямаме врагове, това не е в наша власт, но да не ги мразим – ето това е в нашата власт. Докато другото не е.

Облеклият се във вярата е страшен за невидимите врагове. – Тука говорим за абсолютната вяра. Такава е имала и Метхилд. Тя казва: „В заслепението най-ясно Го виждам“. Целият ѝ стил е такъв, мистичен, чист, истински отдадена душа.

Аз самият съм причината. Лукавият не може да ме накара да греша. (Ето вижте искреност.) Лукавият не може да ме накара да греша – греша по своя воля. Защо тогава обвинявам лукавия?

Дяволът не е причина за нашите грехове. Стига да бъдем будни. Но човекът със слаба воля и без дявола пада в многото пропасти на греха.

Там, където Го няма Бог, там господарува дяволът.

С Бога и в нещастие да живееш, е щастие; и в нищета да живееш, е богатство; и в скръб да живееш, е утешение. – Т.е. същественото е дали си с Бог или не – събитията нямат значение.

Любовта Божия е раят, в който е живял Адам.

Ще попиташ: По какъв начин царува грехът? И отговаря: Не поради собствената си сила, а поради твоето безгрижие.

Нищо не е скрито от съдията, затова напразно се стараем да грешим в тайно.

Добродетелта на гордия човек е непотребна за Бога.

Началото на доброто е страх Божий, а краят е Любов към Бога.

ТУРСКАТА МЪДРОСТ

(първа идея за размишление)

С търпение горчивото става сладко.

Господ помага на Истината.

Злото отмъщава на този, който го прави. – Тука се сещам за една шега, която разказах и в София, за един голям стрелец. На пет-шест метра той стрелял срещу една мечка – четиридесет и седем куршума – и не можал да я уцели въобще. И все пак накрая той носи в един чувал мечката умряла и го пита един ловджия: Ти как я уби, как умря мечката? – От смях. – Т.е. животинското царство се присмива на човешкото. По-голям, според мен, щеше да бъде смехът, ако той беше я уцелил, защото друг дух, кармичен, щеше него да го уцели и тогава вече става съвсем плачевно. Просто и в двата случая е плачевно.

След време ще говорим такива неща, те спадат към чистия смях, така съм ги нарекъл и има много такива случки, които имат много красиви подтекстове. Понеже сега се сещам за още две, ще ви ги кажа: Единият е с Настрадин Ходжа, питат детето му – то е съвсем мъничко – питат го: Що е това патладжан? И то – голям мислител, мъдрец – казва: Розово-кафяво теле, което не си е отворило очите. Настрадин е във възторг, слуша го: Бащичко! Огледален образ! Аз не съм го учил! Каква мъдрост! И казва: Кръгъл глупак!

И другият случай с един в ресторант, казва на келнера: Келнер, в супата ми има муха! Келнерът казва: Не се страхувай! Паякът, който е на хляба ти, ще я улови! – Значи след време ще тълкуваме, ще ви кажа каква култура се крие зад тези неща, сега само ви ги загатвам, тъй като ще говорим по-нататък специално за това.

Да продължа, турската мъдрост:

Невежият е враг на себе си.

Не е срамно да си беден, срамно е да си мързелив.

Който сее с дявола, ще получи слама.

Не умирай заедно с умрелия. – Може да съчувстваш, макар че и то не е на място. Моли се, радвай се – той почива, в края на краищата дошло е време за почивка. Ще видите после какво казват траките, каква награда. Нещо, което – казват – животът не може да ти даде, смъртта може.

Който падне в морето, и за змия се хваща. – Разбира се, опорната точка е вътре в нас, трябва да се хванем за себе си, но когато няма опорна точка, и за змия се хваща.

Само Аллах е безгрешен.

Аллах помага на онзи, който казва Истината.

Стената рухва от влагата, а човекът рухва от мъката.

Набави си онова, което ще ти потрябва, докато още не ти е потрябвало.

Един път хапни, хиляда пъти благодари. – Подготвяме следващата книга за благодарността – прекрасна книга по Учителя.

Не отваряйте врата, която трудно се затваря.

Истината е като кратунка – никога не потъва.

И водата спира да тече пред Истината.

Който няма религия, няма и милост.

Не преминавай през вода, чието дъно не се вижда.

Който е доволен от малкото, много намира; който дири многото, на открито остава.

На вода не се облягай.

Има паднал от клон, има и паднал от себе си.

На пътника – път, на жабата – блато.

Търпението е спасение.

На сладък разговор насита няма.

Когато птичето е сираче, Бог му прави гнездото.

Който много говори, много греши. Мълчаливият си знае работата. – Наистина колкото е помълчалив човекът и по-отдаден, толкова повече той си знае работата.

Да събереш дяволите, е лесно, но да ги разпръснеш, е мъчно.

На когото съвестта е чиста, той и на гръмотевици спи.

ИНДИЙСКАТА МЪДРОСТ

(лекция 14)

Бъди смел, но без дързост; бъди герой, но без самохвалство; говори приятно, но не ласкай.

Оранжевите дрехи не правят монаха.

Сабята убива само веднъж, а услугата – много пъти.

Украшението на човека е мъдростта, украшението на мъдростта е спокойствието, украшението на спокойствието е смелостта, украшението на смелостта е мекотата.

Умът е миналото, умът е бъдещето, но в реалността не съществува ум.

Чрез непривързаност умът престава да съществува. И казва Яджнавалкия (понеже скоро стана въпрос, в София ме питаха за медитацията; и аз съм говорил, след време пак ще говоря): Не съществува медитация, а само изчезване. Когато се случи изчезването, тогава къде е медитацията, къде е медитиращият? И казва още Яджнавалкия: Съществува само безкрайност. Природата на Брахман, на Абсолюта, е безкрайност. Безкрайността е отвъд блаженството, тя не се ограничава. Брахман сияе в безпределното.

Твоят Брахман няма тяло, няма тела – той има само безпределност. Брахман не е нито обвързан, нито свободен. Брахман е безпределен. Ние мислим, че световете и хората съществуват; съществува само Абсолютът и Брахман, а световете и хората живеят и умират.

Всичко живо е в Него. Всичко умиращо се връща при Него, защото всичко е само Той – Абсолютът.

Брахман странства единствено в Абсолюта. Когато си в Брахман, в духа, Брахман е в Абсолюта. А когато си в Абсолюта, не търсиш вече Истината, тя е погълната. Тука има само пълнота и безкрайност. Тука всичко друго е погълнато, включително и Истината.

Този Брахман е пуст откъм светове и поради това – преизпълнен с Абсолюта.

Брахман няма слова за обяснение на Абсолюта, защото Бездънното е необяснимо.

Абсолютът навън е велика Божественост, а навътре – велика Бездънност. Тука Брахман е като онемял.

Брахман е велик. Той е живото вътре в живота, Той не търси живота. Той търси тайната на Себе Си, която е в Абсолюта. Така Той се храни с неоткриваемото.

Вселената е външното, Брахман е вътрешното, но Брахман търси във вътрешното най-вътрешното и това е Абсолютът.

Брахман знае накъде да странства, защото Той знае своята Нероденост.

Океанът ни изглежда голям, но капка изтляваща е той пред погледа на Абсолюта.

Ако познаеш Брахман, как можеш да тъгуваш по вселената и световете? Ставаш неспособен на тъга, защото Брахман търси единствено Абсолюта и чрез Него осъзнава своята Нероденост.

Брахман е син на великата Нероденост. Брахман, т.е. духът в нас, чистият дух, се отрича дори и от чистото, вдъхновено съзнание и започва да търси неговия произход в Нероденото, което е не вдъхновено съзнание, а Върховно, Бездънно съзнание.

В Абсолюта няма изгрев и залез, защото кой ще му изгрява и кой ще му залязва? Той е дал нещо от Себе Си на изгрева и залеза, но Той ги превъзхожда.

Брахман не живее в световете. Той е потопен в Абсолюта и поради това Той е сроден с тайнствения покой и безметежност. Дотам е пределът на Брахман, дотам е неговото изумление.

Природата на Брахман е чист извор, но Абсолютът е, Който тече в тази изворност. А Брахман е сроден с Него и се наслаждава, но това не е блаженство, защото блаженият се наслаждава на своята хармония, а в Брахман Абсолютът се наслаждава на Себе Си.

Блаженият е съчетан със своята душа. Има блажени, които са съчетани със своя Брахман, със своя дух, но чистият Брахман търси нещото отвъд себе си. Така Той се отделя от блаженството и навлиза в Абсолюта.

И пробуждането, и невежеството са чужди за Брахман. Чистият Брахман ги превъзхожда. Той е скрит в Абсолюта.

ТРАКИЙСКАТА МЪДРОСТ

Пословици, поговорки и изречения
(втора идея за размишление)

Мъдрият подход е по-важен от лошите времена. – Няма значение какви са времената.

Ако сме господари на себе си, и Бог ще е на наша страна.

Ние имаме към Бога заветни отношения, а Той ще ни даде отглас.

Тайната вътре в нас струва повече от злато.

Животът е едно дълбоко проучване на себе си – на тайната в себе си. – Това казах скоро и в София: много хора дават един погрешен съвет – „Вярвай в себе си“. Правилното: Вярвай на Бог в себе си, за да може след време да вярваш и в себе си, но вече чрез Бога. Значи вярвай на Бог в себе си, за да имаш възможност след време да вярваш в себе си по правилния начин – чрез Бог.

Само чрез мъдър опит намираме себе си. Този опит създава зрялост.

Който истински търси своя път, се отделя от времето на света.

Смъртта е наградата и смисълът на мъдрия път. Смъртта е тази, която ни награждава богато. Тя е това, което животът не може да ни даде.

Смъртта е потокът на безсмъртието и свободата. Ако имаш в себе си дълбочината да приемеш смъртта, тя вече не е смърт, а смисъл.

Смъртта е награда за мъдрия и тъмница за невежия.

Когато станем мъдри, ще преодолеем себе си. Много е важно, казвам същото, което казах и в София: едно от най-опасните неща в човека е висшият Аз, не низшият. Ал Халладж казва: Произходът на злото е във висшия Аз. Запомнете: Когато висшият Аз се откаже от себе си, както направи Юда, както и Христос, тогава Бог нахлува в човека. Това е вече истинско познаване на тайната на живота. Докато имаш висш Аз, Бог ще каже: Оставете го, той си има дълбоки разбирания, разумни. Но кой може да е по-разумен от Бога? След време ако трябва, повече ще обяснявам това.

Когато не разбираме смисъла на пътя си, тогава светът става наш дом; когато не разбираме себе си, светът ни ограбва.

Който не е преодолял себе си, той не е човек.

Ако сме мъдри, смъртта става наш древен приятел. Смъртта се скрива от нас и ни показва пътя към Бога.

Ти можеш да обичаш само тогава (една прекрасна мярка, всеки да огледа себе си, защото много хора си въобразяват, че могат да обичат; ето я мярката, преди съм я давал от Учителя, сега – от траките), когато продължителната самота е за тебе само една усмивка. Ако ти тогава царуваш, значи си пълен със себе си и с Бог в себе си. Много ясно, че когато живееш с друг, вече можеш да обичаш истински и да общуваш с Бог в другия, и да се получи нещо прекрасно.

Любовта не е в това да даваш, а да бъдеш мъдър.

Мъдростта е неуязвимата светлина. – Значи има светлина, която е уязвима, но Мъдростта е неуязвимата светлина.

Мъдрият вижда скритото.

Животът ни учи, а смъртта ни обогатява.

Нашата религия е пламъкът на реалността. – Между другото, само да ви кажа, че дванадесет века преди Христос във Варна са живели много силни траки – корбизите. Но когато ще говоря по-нашироко за траките и за тяхната мъдрост, ще ви говоря повече и в такъв смисъл.

Силният трябва да изгуби силата си в Бога, за да получи реалност от Него.

Близостта с Бога, с реалността, е близост с древен приятел.

ХРИСТИЯНСКАТА МЪДРОСТ

(лекция 15)

Прекрасна мъдрост. Тя не спада към най-дълбоките мистерии, тъй като тука говорим главно за светци, монаси. Светците, както ви казах и преди, са деца на ангелите, но е много важна мъдрост. През нея се минава, за да се стигне след време до мистериите, до дълбоките неща и т.н. Затова и говорим за нея.

Християнската мъдрост казва:

Не помни извършените от тебе добрини, за да ги помни Бог.

Коя е дрехата на душата? Добродетелта. А кое е голотата? Порокът.

Чуй Бога в заповедите, за да те чуе Той в молитвите.

Злото се стреми да се скрие и да се спотаи в мислите на човека. – По друг начин казано, Учителят го казва: Злото изпраща своите куршуми в човека във вид на мисли. Така то атакува човека, чрез шепот, във вид на мисли.

Когато предприемаш нещо коварно, не мисли, че го правиш на някого, защото сам се оплиташ в своята мрежа.

С нашите зли сили се хранят демоните и получават силата си, за да воюват срещу нас. А с отдалечаването ни от злото те се изтощават от глад и губят сили.

Който прави зло, е наследник на дяволите.

Където е истинската Любов към Бога, оттам бяга всяко зло.

Никой не е така страшен за демоните както смирения човек.

Който не иска доброволно да се смири, той ще бъде смирен по неволя.

Даже и да нямаше дявол, безбройни пътеки водят алчния човек към ада. – Както виждате, алчният човек няма нужда от дявол, няма нужда дяволът да му помага – просто самата алчност е дявол. Това е достатъчно. Без помощта на дявол той пътува към ада.

Ако Бог, Който знае вашите страдания и може да ги премахне, но не го прави, то без съмнение Той чрез тях промисля и се грижи за вас.

Ако ти не си простил на врага си, не на него си нанесъл вреда, а на самия себе си.

Искаш ли изкушението да не те победи – отсечи своята воля и се отдай на Божията воля.

Когато нямате в себе си спокойствие, знайте, че нямате в себе си смирение. – Когато нямате в себе си спокойствие, може да имате много други хубави качества, но нямате същественото, за което Учителят е казал: Първото качество на Бялото братство е смирението. Самата дума е много красива – с мир в себе си – тя просто си показва какво носи смиреният човек. Смирението е висота.

От себе си никъде не можеш да избягаш. Където и да отидеш, сам себе си трябва да понесеш.

Изкушенията идват върху едни за изглаждане на минали грехове, а върху други – за предотвратяване на възможни бъдещи грехове.

Без волята Божия нищо не може да се случи.

Всеки живот е дивна тайна, известна само на Единния Бог. – Аз скоро казах това в София, което е казал Мерлин: Само боговете създават бъдещето, но те не го знаят.

Няма в живота случайни обстоятелства. Всичко е промисъл! И това се потвърждава и от Учителя: Какво е случайността? Закон, който слиза от високо измерение, това е случайността. Така някой път някоя случайност може да ти промени целия живот. Случайно ли е това? Това е промисъл.

Когато правим всичко, което зависи от нас, получаваме изобилно Божията помощ.

Старай се да не робуваш на собствената си воля и ще сразиш главата на змията.

Всичко е от Бога – и добро, и скръбно, и недостойно. Доброто е благоволение, скръбното е замисъл, а недостойното е допущение. По благоволение е, когато живеем правилно; по замисъл е, когато биваме вразумявани; по допущение е, когато не се поправяме.

Бог е Всеизпълващ и няма място без Неговата власт. Той се открива на всеки според необходимото.

С много молитви трябва да събираме разсеяните си мисли.

Онзи, у когото няма разкаяние, той не ще се заеме и със своето самоизправление.

Прелъстени са тия, които са възложили упованието си на самите себе си.

Който сам себе си укорява, него сам Бог го оправдава.

Видиш ли някой пропаднал, знай, че той е следвал своята собствена воля. Няма нищо по-опасно от това и по-пагубно.

Постигналият отсичането на своята воля е достигнал до мястото на покоя.

За Бог казват: Той изпреварва бързите, надхитрява хитрите, поваля силните, смирява гордите, побеждава всяка сила.

Дори и да се отличаваш с пост, молитва, милостиня, целомъдрие и много други добродетели, без смирение всичко това ще се разруши и ще погине. – Спомням си, един приятел в София, издател, казва: Всичко мога да направя, всичко мога да постигна. Казвам: Ей сега ще ти кажа едно просто нещо, което въобще не можеш. Казва: Мога и магии, и всичко! – Ето ти: стани смирен човек. – Това не го мога. – Как ще го можеш?! Смирението – единственото качество, което демоните не могат да го имитират – е прекалено дълбока вода. Понеже в гордия човек има его, той не може да стане толкова малък, че да изчезне и Бог да влезе в него. Всичко друго може да се имитира: молитвен дух, пост и т.н. Смирението, този, който го е постигнал, може да го различава и да го види. Но то не е точно въпрос на постигане, то е нещо по-дълбоко, по-нататък ще обяснявам. Смирението е дълбока вода и то позволява да възприемаш съвсем правилно Бога и Истината. Без него имаш малко по-други възприятия. Ето защо е важно, трябва да се проучва. Издадохме преди време една книга за смирението, след време пак ще я преиздадем поради важността. Но аз ще го обясня по-нататък по друг начин. Единствено добродетелта на смирението, пак казвам, е такава, че демоните не могат да я подражават.

Смирението е небесен живот на земята. Всички съкровища се намират в смирението, защото в смирението има всичко и оттам започва всичко.

АФРИКАНСКАТА МЪДРОСТ

(трета идея за размишление)

Мързелът на младите е по-лош от война.

Никой не знае историята на утрешния залез.

В голямото мълчание често има и голям шум.

Когато любовта се разкъса, не можем да зашием нейните краища.

Човекът не е река, за да можеш да я върнеш назад. – Става въпрос за навиците на човека, които са изковани от детството. Разбира се, че има и изключения, но те са подвиг и те са рядко нещо.

Умирането на сърцето е нещо, което не можеш да разделиш с никого. – Т.е. голямата мъка няма споделяне. Особено при посветените и мъдреците, при великите Учители – тя е космическа мъка, космическа скръб, много дълбока; тя е в името на братството, прекалено съкровена, за да бъде споделена и обяснена.

Ако ти следваш слона, никога няма да се заплетеш в гората. – Ето един водач, един учител.

Човек винаги върви по края на пропастта. – Става въпрос за обикновения човек.

Пътят на злото е много широк.

В една паяжина никога не живеят два паяка. – Т.е. всеки човек сам си плете съдбата – няма друг паяк, освен него. Какво е паякът, паяжината? Това са човешките мисли и желания. Откъде изважда паякът паяжината си? След време, когато ще говорим за окултната страна на животните въобще, ще обясним по-дълбоко: вади я от себе си. Човекът също има паяжина, която я вади от себе си – с тази паяжина си е направил съдба. Защо не направи обратно, божествена съдба? Има такава възможност: ако направи божествена паяжина.

Когато ти е тежко, се усмихвай. Това е твоята тиха победа.

Не е важно да говориш, а да кажеш Истината.

Мъдрият умее да гледа в лицето на мрака.

Трябва много смелост, за да срещнеш ослепителния блясък на Истината.

Влез в джунглата с добро и ще излезеш с добро. – Вие знаете, джунглата е на всяка крачка опасност. Там само трябва да станеш мъдрец – всяка крачка е опасност. Същевременно джунглата е велик лекар: всяко нещо може да бъде лекарство, ако знаеш подхода си и познаваш себе си.

Когато слънцето проблесне, разрушено е царството на мъглата. – Т.е. може да се каже: Когато Бог се роди в човека, заблужденията се разпръскват.

Голямото веселие е жалко, ако не познаваш своя баща.

Сега ще ви разкажа за африканчето, едно малко дете; африканчето и големият учен. Африканчето казва на учения, това е едно малко, искрено, приятно дете, казва: Всичко в науката може да се увърта.

Ученият: Именно това се нарича изследване.

Африканчето му казва: Науката е част от една измама. Ти не мамиш ли себе си?

Ученият: Това е пътят.

Африканчето казва: Не науката, а сърцето ми дава отговорите.

Ученият: Сърцето не е достатъчно.

Африканчето: Щом Истината е в сърцето ми, това е достатъчно. Който не говори Истината, казва африканчето, животът му ще стане непоносим.

Ученият: И други непоносими неща има!

Африканчето: Най-важното решение в живота е да почнеш да живееш честно.

Ученият казва: Това не е лесно. (Вижте как винаги бяга някъде умът.)

Африканчето: Не говоря за лесно, а за важно и съдбоносно решение.

Ученият казва: Може би си прав. (Щом чуете „може би“, това е нещо като „горе-долу“, „зиг-заг“ и т.н. Това е умът.)

Африканчето казва: Ако човекът не е честен, ще бъде опозорен.

Ученият: И честният бива опозорен.

Африканчето към учения: Нечестният човек е болна птица, болна душа.

Ученият отговаря: И честният може да боледува.

Африканчето: Твоята наука не е честна.

Ученият: Не знам дали е честна, но ме учи на трудолюбие.

Африканчето казва: Че какво трудолюбие може да има без честност? Без честност ти ще се върнеш в своята мрачност. (Вижте какво малко дете и как му говори: ти ще се върнеш в своята мрачност. Щом не си честен, твоята наука е мрачна, мъртва и е без полза.) Със своята честност – завършва африканчето – ти създаваш и намираш себе си.

Това беше една детска работа и дзенска работа.

АУМЪ

7-ми септември 2010 г.

ЯКОВ БЬОМЕ

(лекция 16)

БЬОМЕ ЗА ЛУЦИФЕР

(първа идея за размишление)

БРАТ МИХАИЛ – ОМРААМ

(лекция 17)

БРАТ МИХАИЛ – ОМРААМ

За злото

(втора идея за размишление)

ЛАО ДЗЪ

(лекция 18)

ДАО

(трета идея за размишление)

ЯКОВ БЬОМЕ

(лекция 16)

Велик немски мистик, човек с живо чувство за свещеното. Човек с простичка външност, иначе обущар, но същество на дълбокомислието. Той сам казва:

Аз познах в себе си божествения свят и тъмния свят. След много жестоки духовни бури моят дух се роди отвътре и аз заживях в триумфа на духа. Този триумф не може да се сравни с нищо, не може да се опише. Може само да се каже, че посред смъртта се ражда живот и че това е възкресението от мъртвите. – Това означава, че той е водил велика борба в себе си за истинско разбиране.

Бьоме е тайна. Той е преживял скритата тайна на живота и той говори за нея. И ние стоим пред неговата тайна. А това означава, че той е имал в себе си осъзнато, съкровено сърце и чрез него е гледал в дълбините на нещата.

Бьоме е видял тайната на живота с очите на духа. Той е видял, че животът се ражда в самата смърт, и казва: Аз пиша от познание на духа, а не от опита. – Забележете, много тънка, много дълбока разлика.

И така, Мъдростта на Бьоме:

Бог не се явява природа. Бог е Бездна. Бог е всичко. Бог е тъмнина и светлина. Но Той се нарича Бог, защото е в съгласие и със светлината, и с тъмнината. Бог е Любов и Гняв – противоположностите са потопени една в друга.

Когато човек се откаже от висшето си аз, тогава Бог вече става неговото аз.

Животът в Бога е живот в Божията Премъдрост. Този живот е естествено над всички звезди, стихии и влияния, защото те са второстепенни дихания.

Който не живее в Бога, той няма гласа на Неговия Дух. Той има само гласа на своите знания и наука. От тези знания и наука е произлязло злото. – От тази наука, от тези знания, човешките, е произлязло злото и съответното тяло – тялото на смъртта.

Когато човешкият дух започне да мисли като Бога, той постига естеството на свободата.

Божеството не дава на никой да Го опише и изрази.

Бог е сътворил всички неща от Нищото и това Нищо е Самият Той, Неговата скрита част.

Всичко се случва в Бога, а не в света. – Забележете каква Мъдрост. Ние мислим, че тука се случват събитията, разните преживявания.

Бездната е всеобщото Първоначало. Бездната е пожелала да роди Себе Си и така се е родил Бог, боговете, синовете, Луцифер и всичко друго.

Бог на светещия свят и Бог на мрачния свят не са два Бога, а Един Единствен Бог.

Нито едно съзвездие не може да обхване Духа Божий в човека.

Който е просветен от Бога, влиза в истинска преданост към Самия Бог.

Всеки човек, който носи Божията Мистерия в себе си и който напълно се е посветил на тази Мистерия, той е пробуден от Духа Божий и е проповедник на Бога.

Никой не може истинно да учи другите, ако не изхожда от Божията Мистерия. А на какво ще учи хората този, който е извън тази Мистерия Божия? Който има Мистерията в себе си, може да узнае тайната на всичко съществуващо.

Животът е произлязъл от Божия глас. Има ли Бог глас? Бьоме казва: Този, Който е създал всички гласове, има глас, особен глас.

Началото на всички същества и неща е тайнството „дума“ – думата като Мистично дихание, Божие дихание.

Във Великото тайнство се намира истинският рай.

Когато Мистичният Огън ръководеше човека, човекът придобиваше истинския опит, опита в Духа.

За достойните тайната не е тайна, а открито знание.

БЬОМЕ ЗА ЛУЦИФЕР

(първа идея за размишление)

Слушайте внимателно, защото това е голяма Мъдрост, с прости думи, казана много просто. Много книги са писани за Луцифер. Макар че тука малко ще ви говоря и след време пак ще имаме продължения, ще видите колко дълбоки неща, казани просто. Това е този, който е постигнал Духа и живее в Мистерията.

Бьоме казва: Луцифер е нещо странно, което се намира в Бога. Луцифер е вид бог, но който не е абсолютен Бог. Чрез Луцифер трябва да се извърши различаването на Бога, защото нищо не може да се открие без неговото противодействие. Ето защо Бог го създава. Луцифер е необходим, за да може Бог да възкръсне и да се върне в Себе Си.

Бог е разделител. Той е създал Луцифер чрез разделение. Той е разделил целостта Си чрез волята Си. И така, Луцифер е част от изтеклата воля на Бога.

Великото единство и цялост, което е Бог, е създало в Себе Си разлика, различие във волята, и това е Луцифер. Луцифер е особена субстанция на чистата отрицателност. Бог е създал Луцифер като нещо отрицателно на Самия Себе Си, за да може да възвърне субстанцията към Самия Себе Си.

Луцифер е излязъл от Бога като субстанция, но субстанция, която се е превърнала в определеност, в качество. Това качество е било наречено „противодействие“ и по-късно другото му име е Луцифер.

Луцифер е създаден като нещо друго, за да работи за Единното. Той е създаден от Бога като едно въображение в самото себе си и затова Луцифер си въобразява и казва: Ще стана като Всевишния.

После Бьоме казва: Луцифер чувства в себе си особен, яростен огън, който всичко поглъща. Това му е дадено да чувства от Самия Бог. Луцифер е гняв, който живее вътре в Божия гняв. Забележете колко просто и каква дълбока Мъдрост! И затова е казано: Не се противете на злото, защото Бог казва: Аз съм Този, Който е злото. Тук Бог казва: Аз съм Този, Който знае защо прави злото – един от преводите на Бьоме. Това не е човешка работа, нито ангелска, нито пък на серафими: Аз съм Този, Който знае защо прави злото. Това означава, че дори и царството на тъмнината не принадлежи на дявола. Дяволът е само инструмент на действащия Бог.

И така, Луцифер е имал много силно тяло от светлина. Тогава тялото му сякаш само по себе си е раждало светлина. Казано по друг начин: Луцифер е имал дадена голяма светлина, но е нямал цялата любов, нямал е същността на Бога. А Любовта е тази, която прониква в най-дълбоките недра на живота и смъртта – не светлината, а Любовта. Значи Любовта прониква в най-дълбоките неща на живота и на смъртта и ги осветява.

Луцифер е бил част от светлината, но не и част от Любовта и от Могъществото на Бога. И казва Бьоме: Аз познавам ядрото и сърцето на Луцифер и как той е станал Сатана и дявол. Бог го е дарил с нещо особено: то е яростното качество. Бог го е създал такъв за Своите велики цели.

След време ще продължим пак и по тези въпроси.

БРАТ МИХАИЛ – ОМРААМ

(лекция 17)

Друго изключително същество, постигнало своята цел и вървящо все по-нагоре към тайните на Мистерията.

Още от малък той е способен да се концентрира с часове върху природата, водата, огъня и да се уединява. Има прекрасни книги от него: „Откровенията на водата и огъня“.

Брат Михаил казва: Аз вярвам в невидимия свят, даже само в него вярвам, защото цялото наше съществуване се управлява от невидимия свят и е пронизано от него.

Брат Михаил е слънчево същество и още от малък той е осъзнал как невидимият свят му помага. Жаждата му за истинска Мъдрост надминава видимия свят. Още от млад той отдава изключителната си енергия за духовна дейност и много работи, но усеща, че му трябва водач, истински духовен Учител. Той осъзнава, че Учителят е най-голямото богатство в този свят. Той знае, че Учителят е чистият Създател на пътя навътре. И по-късно той го среща във Варна, близко тука до гарата, в хотел „Лондон“, и му посвещава целия си живот. И по-късно казва за него, че това е Учителят на Учителите.

Брат Михаил споделя, че при срещата им имало нещо, което не се поддава на обяснение. Става въпрос за откровенията на мълчанието – при такива срещи те се случват, т.е. те се запознали вътрешно, те се разпознали вътрешно от миналото; те се разпознали взаимно и нямало нужда от думи. След тази среща започват вече много други срещи – срещат се сутрин пред морската градина, на път към брега, за посрещането на слънцето.

Учителят много му се радвал. Когато го видел, свалял шапка и го поздравявал, защото това било чудно, вдъхновено, седемнадесетгодишно момче.

И така, Мъдростта на брат Михаил:

Преди да започнеш да убеждаваш другите, трябва да живееш истински живот.

Истината се открива само на този, който е съумял да намери правилен подход към нещата. Истината се намира само тогава, когато решиш твърдо да ѝ служиш. Ако ти живееш в Истината, хората ще го почувстват.

Кой ще ви покаже Истината? Казва: Само вашата Любов и Мъдрост.

Ако човекът не бъде бдителен, той ще се отдалечи от Истината.

Научната истина нищо не струва пред Истината за живота. Менталният свят е непълен, той е ограничил Истината.

Всички благословения са скрити в Любовта към Истината.

В този ден, в който твърдо изберем Истината, кредиторите, т.е. кармичните духове, няма да дойдат да ни търсят. – Говорим за пълно, твърдо избиране на Истината като Принцип, абсолютно искрено, без изключение. Каквато и да е карма, каквито и дългове да има човек, Бог започва да ги отделя.

Да бъдеш свободен, значи да действаш в съгласие с Божията Истина.

Лошо е, когато търсиш истина, която да отговаря на твоите желания.

Когато търсиш някаква истина, която те устройва, ти никога няма да намериш Истината.

Който честно търси Истината, ще я намери.

Има много хора, които търсят Истината, но това е безполезно дело. Защо? Защото има нещо, което трябва да се промени в мисленето, а те само търсят. Истината никога няма да се приспособи към вас и ако не станете достойни да я получите, вас ви очаква духовна смърт.

За много хора въпросът за Истината остава неясен. Защо? Защото хората я разглеждат като нещо отвлечено.

Ако ти обладаваш Любов и Мъдрост, то даже и да не говориш, ти пребиваваш в Истината.

Зад нашите трудности и страдания стои една бдителна Мъдрост и ние сами трябва да я открием и да разшифроваме нейните цели и закони.

Паякът живее за себе си, мравката живее за другите, пчелата живее за Бога.

БРАТ МИХАИЛ – ОМРААМ

За злото
(втора идея за размишление)

За да победиш злото, трябва да посветиш целия си живот на Бога.

Важното не е това, което става във външния свят, а това, което чувстваш отвътре – там, в дълбочината. Там са истинските събития.

Тъмнината е опасна, но още по-опасен е страхът, който се заражда в самия тебе.

Този, който постъпва лошо, призовава към себе си тъмните същества.

Ако злото унищожава света, това не е причина да загубиш вяра в доброто.

Ако убиецът се изплъзне от човешкото правосъдие, той никога няма да се изплъзне от Божието правосъдие.

Тези, които търсят разкош, не усещат как ще бъдат погълнати от празнотата на бездната.

Злите хора ще бъдат обуздани от хора с по-голямо зло и с по-голяма сила от тяхната сила.

Този, който показва неуважение и проявява зло към вас, продължавай да му изпращаш добро и в определено време той ще капитулира и няма да може да проявява злото си към теб.

Ако разбирате правилно, ще видите, че враговете са вашите истински приятели. Враговете са по-полезни от вашите приятели, които с комплименти и похвали ви правят по-уязвими, по-отпуснати и по-разсеяни. Враговете поддържат будност. Враговете са нашите скрити благодетели. Използвайте враговете си!

Истината е висш Принцип, който умее да работи и с доброто, и със злото. Ако ние не разберем Висшия Принцип – Истината – която управлява доброто и злото, ние никога няма да разберем тайната обмяна на доброто и злото, тяхната игра, техните сражения, техните битки и тяхната обмяна.

Доброто и злото са артисти, призовани да играят в ролята на живота. В човешкия свят доброто е много тъжна действителност, защото всеки иска неговото добро да тържествува, а то е относително. То не се явява добро за другите, следователно това е зло.

Ако ти не преобразиш злото в себе си, то ще усилва твоето невежество и твоите слабости.

Не е важно в кое прераждане си създал своите трудности (става въпрос за сегашните трудности); важно е да осъзнаеш, че решаващият фактор си ти.

Адът не е вечен, той ще изчезне, защото Бог не е отхвърлил окончателно нито едно същество. – Значи в плана на Бога няма отхвърлено нито едно същество – нито дявол, нито демон, нито Луцифер. Бог няма да позволи на никое същество да пропадне и затова след време адът ще бъде преобразен от великата Любов на Бога.

ЛАО ДЗЪ

(лекция 18)

Изключително велико същество, древно божество – Лао Дзъ. Говорил съм за него и след време пак ще говорим.

Лао Дзъ е олицетворение на самото Дао. Той е съществувал преди възникването на вселената и затова е наречен Праотец. Той казва:

Аз странствам в сърцето на изначалните неща, в живота на Дао.

Лао Дзъ обладава глас на мълния и безмълвие. Този Праотец на Китай, той е великата душа на Китай. Той е глас на великата Пустота и глас на самото Дао, т.е. Дао си е направило глас. Влязло е в него, заживяло е в това божество и предава учението за Себе Си.

Чрез Лао Дзъ Дао говори за Себе Си.

Лао Дзъ издига над всичко две неща: Великата Пустота и у-вей, т.е. недеянието – говорили сме, непривързаното действие, или чистото действие. И наистина Дао се създава в човека, в съществата от у-вей, чистите действия. Мъдростта му е много тънка, естествена и мистична. И така, той казва:

Човекът не е роден да върши добрини. Той трябва да живее в хармония с Дао. – Много тънко казано! Много хора и досега страдат от своите добрини; други продължават да сеят добрини, от които ще получат карма, тъй като не познават Дао, не живеят в Бога, а пък правят добрини. Те не знаят последствията, както някои лекари лекуват болни – Бог не дава, пък те го лекуват; добре тогава, после ще има последствия, каквито те не очакват. Затова и Учителят казва: Когато правите добро, много внимавайте и питайте Бога. – Значи трябва да живее в хармония с Дао и само тогава може да върши всичко друго. Значи когато постигнеш хармония с Дао, с Истината, чак тогава вече ще имаш мярка и ще знаеш кога да правиш добро.

Всички причини и последствия се дължат на отклоненията от Дао. Великото Дао е прямо и леко, но хората обичат околните пътища.

Лао Дзъ не е човек. Той е Дао. Той се е слял с Дао и затова Лао Дзъ присъства, но отсъства. Затова учените още спорят съществувал ли е, или не е съществувал. Той е над тези неща: той не съществува, даже и не отсъства – той е нещо по-дълбоко.

Казва: Всички слова са само отзвук на тишината. – Това означава: Не слушай словото, чуй тишината, чуй тишината в нещата, чуй безкрая. За безкрая няма слова. Затова Дао няма слова, те са само отзвук.

Дао е само условно понятие на Безименното. Това Безименно е бездънно. Името е теснота, а безкраят е свобода.

И така, словото не може да предаде безкрая, словото не може да предаде величието на Дао. Тишината е по-близо до Дао, по-близо до тази Истина и затова трябва да се търси тишината, мълчанието в нещата, безмълвието в нещата – там е същността.

Мъдростта му:

Думите имат начало, делата имат същност.

Мъдрият не се грижи за живота си. – Тука не искам да обяснявам всички тези глупави борби за оцеляване, защото въпросът не е въобще борба за оцеляване, а за себепознание и познание на Дао. Значи мъдрият не се грижи за живота си, затова и той живее. И защото не мисли за живота си и за делата си, те сами се уреждат. Просто не мисли, за да не им пречи. Той живее в Дао, а Дао знае как да урежда всичко.

Покоят е целта на движението.

Мъдрият се избавя от всичко излишно.

Който тръгва против Дао, ще загине преждевременно. – Значи който тръгва против Дао, против Истината, ще загине преждевременно.

Постигналият Дао не използва войската, той използва Дао. – Никакви оръжия, никакви автомати, никакви саби, никакви сопи – той използва Дао, това аз го казвам, т.е. самият човек е вече оръжие. Дао в него е вече оръжие, и Истината.

Да прославяме победата, означава да се радваме на убийствата. Дао отрича победата. Лао Дзъ отрича победата.

Няма по-голямо нещастие от неовладените страсти.

Няма по-голяма опасност от жаждата за богатство.

Мъдрият не вижда, а всичко разбира, бездейства, а всичко постига.

Висшето съвършенство изглежда вредно, но ползата от него е безкрайна.

Да останеш слаб, е могъщество. – Голяма тайна има да знаеш как да си слаб. Да усъвършенстваш себе си, това е искреност. Въобще това е методът: ако умееш да си слаб и смирен, Бог в тебе става силен.

Мъдрият всяко нещо приема като трудно и затова нищо не му е трудно. – Някои го приемат като лесно и може да стане много трудно. При Лао Дзъ е друго: приема като трудно и нищо не му е трудно, защото за Дао няма нищо трудно.

Трябва да се почва с това, което още го няма. – Вижте какви тайни, мъдри съвети, всеки да ги тълкува по своему.

Когато хората са отстранили великото Дао, появили се човечност и справедливост. – Човечност и справедливост са изкуствени неща. Те не могат реално да те ръководят. Дао е истинският ръководител и най-естественият Учител.

Когато човек действа неправилно, той изгубва Дао, т.е. той изгубва своя път.

Следвам Дао, казва Лао Дзъ, но не Го придобивам. То ме придобива. – То не е наша работа, кога и как ще действа Дао – следвай Го и не Го придобивай.

Лао Дзъ е като Дао – непредсказуем. Той живее чрез Дао и няма нужда от други неща. Ще обясня: Дао е спуснало от Себе Си едно същество и го е нарекло Лао Дзъ. И чрез него говори, върши си работата и после си го поглъща отново в Себе Си.

Лао Дзъ е едновременно и мъдър, и прост. При него нещата са слети в едно – нито едното, нито другото, и двете. Мъдростта на Лао Дзъ е парадоксална. Тя е едновременно обща, особена, принадлежи на всички и противоречи на логиката.

Лао Дзъ не е учение, Лао Дзъ е откровение. Казва: Който знае, знае малко. Който знае много, нищо не знае. Който умира, се радва на дълъг живот. – Прекрасна смърт – който умира, се радва на дълъг живот.

Безмълвието позволява да намериш пътя си.

ДАО

(трета идея за размишление)

Дао не се постига с дисциплина. Всичко постигнато с дисциплина се изгубва. Дао се постига с Любов. – Толкова просто! Не може по-просто да бъде казано – това е Мъдростта. Дисциплината е насилие – налагаш, налагаш, но няма любов – нищо не можеш да познаеш. Дао се постига със същност.

Какво търсите? Защото извън съзнанието няма Дао, а вътре в съзнанието няма нищо. Блажен е този, който е уловен от Нищото, от Пустотата. Блажен е този, който е уловен от безкрайността.

За да намериш Дао, не ти трябват никакви техники и методи, достатъчно е най-простото разбиране.

Най-големият секрет на Дао е простотата. – Забележете колко просто, по-просто не може да бъде – простотата.

Който е открил Дао в себе си, може да преодолее всичко.

Покоят е тайна на Дао. Този, който познава покоя, разсича страха, света и смъртта.

Имаш ли Дао, изгубил си смъртта. – Ти си губещ. Имаш ли Дао, ти ставаш губещ – изгубил си безпокойството, вече не можеш да се безпокоиш, нямаш такава способност. Защо? Няма го умът.

Дао се постига с пълно загубване на себе си. Ако не искаш да се изгубиш, тогава ще се безпокоиш.

Който знае себе си, е в безпокойство; който не знае себе си, е в Дао, той е в покой.

Знаещият се обменя със себе си, а незнаещият се обменя с Дао. – Такава е тайната, ще говорим по-нататък за Боян Мага – абсолютна Любов към незнанието, абсолютна жажда за неизвестност. Затова за него малко се знае, но аз ще ви разкажа много неща за него, защото това е велика тайна не просто в българската история – това е тайна отвъдна, прекалено дълбока тайна.

Този, който познава Дао, не обича да говори за това, това се нарича тайнствено съгласуване.

Дао е начинът, по който става всичко. – Забележете колко просто: каквото и да мислим, Дао е начинът, по който става всичко. Това не е по нашия начин и много е хубаво, че нещата не стават по нашия начин. Затова Учителят казва: В този свят едно от най-благословените неща е невежеството.

Тези, които следват Дао, изпреварват събитията; тези, които следват себе си, събитията ги изпреварват.

Най-интересното при Дао е не как се изразява Дао, а как се скрива.

Дао живее в хаотичен порядък.

Дао не държи на словото, а на радостта. – Може да говориш каквото си искаш, но въпросът е имаш ли постоянна радост. Каквато философия ако искаш си имай, каквото и учение ако искаш говори – Дао не държи на словото, нито на науката, а на радостта.

Дао е съкровена изтънченост, не умствена – съкровена изтънченост. Дао е спокойно, вселената е неспокойна.

Добрият плувец потъва, добрият ездач пада от коня си – всеки пада от своята привързаност. Само Дао не успява в падането.

Този, който е придобил Дао, е слаб във волята (забележете, слаб във волята), но силен в Дао, силен в делото. – С помощта на слабостта ще се окажеш силен, въпросът е да живееш в Дао, в съкровеното.

Дао е саморазкритие в съкровеното. – Значи ако ти държиш на съкровеното като принцип, Дао все повече ще ти се саморазкрива. Ако държиш на умственото, това е вече друг въпрос.

Птиците живеят в гнезда, хората живеят в жилища, Дао живее в Пустота. Дао не се ограничава.

Мъдрият не се вълнува от човешкото и затова той не безпокои своята природа със страсти. – Защо му е безпокойство? Човекът умее да създава безпокойство, а после не го харесва. Понякога Дао му казва, че също не харесва безпокойството.

Мъдрият храни в себе си чисто Дао.

Дао е незрима видимост.

АУМЪ

5-ти октомври 2010 г.

СВЕЩЕНОТО

(лекция 19)

УАКАН ТАНКА

(първа идея за размишление)

ШАМАНЪТ

(лекция 20)

МИСТИКАТА

(втора идея за размишление)

ПОГОВОРКИ, ПОСЛОВИЦИ, ИЗРЕЧЕНИЯ

(лекция 21)

МЪДРОСТТА

(трета идея за размишление)

СВЕЩЕНОТО

(лекция 19)

Днес ще говорим за индианската Мъдрост.

Свещеният човек има верен поглед за духовния свят. Реалното човешко право е пътуване към свещеното.

Специална е живата енергия на свещения човек. Свещеният човек правилно контролира, защото няма право да губи своите сили. Всеки и всичко, което пречи на свещения човек, го прави още по-силен.

Когато обикнеш свещеното над всичко, случва се правилното.

Когато обичаш свещеното, духовете те учат как да постъпваш със себе си. Те те учат на правилни отношения към себе си.

Когато обикнеш свещеното, светлина прониква в сърцето ти и го ръководи. И ако светлина ръководи сърцето ти, значи свещеното те е приело.

Свещеният път е стар път, той ни е познат от векове, а новият път е млад, той ни руши. Ние не сме сродни с новия път.

Истинският човек се сродява със свещеното и се прикрепя към душата си.

Светът е забравил само едно нещо, но то е най-важното и това е свещеното.

Само в свещеното се сбъдва всичко. Свещеното дава право да проникваш във вътрешни неща.

Силата, която излиза от свещеното, животвори. Свещеното е нещо, в което тайната на живота може да стане зрима, видима.

Който има свещена почит към нещата, постига собствения си дух.

Ако нямаш свещеното, ти си лишен от път. – Може да се занимаваш с много неща, но ти вече си лишен. Затова има такива, които правят много усилия, много упражнения, но това е основното – щом него го няма, усилията няма да дадат резултат.

Ако мислиш свещено, ти няма да си човек, а светлина.

Свещеното дава способността да виждаме в незримото. Само чистият и свещен човек носи в себе си истинската същност на цивилизацията. Истинският живот започва и завършва със свещеното.

Твоят свещен път е невидим, но е винаги до теб. Може и да не знаеш къде води, но трябва да го следваш. Свещеният път е пътят към Великата Тайна, това е единственият път. Ако ти си искрен, ще разбереш свещените неща.

В истинския ритуал оживява древното свещено време.

За да живееш, трябва да познаваш свещеното. Нашият живот е изпълнен с усета за свещеното. Човекът на свещеното стои над ежедневните неща – една мярка.

Само душата може да ни разкаже за нашата свещена същност и за тайната на покоя. Покоят е скрит, според индианската Мъдрост, в дъното на вятъра, т.е. в същността на нещата. Който има в себе си силен вятър, т.е. силен дух, разсейва мъглите. – Мъгли могат да се нарекат трудностите.

Ако искаш да разбереш човека, трябва да откриеш безкрайността му, но ние не можем да изречем себе си, понеже сме безкрайност.

Вдъхновението е потаен вятър, поезия на вятъра. Вятърът има дълбок слух. Той чува всяко листо.

Тайната на живота е свещена. Тя знае всичко, защото тя е по-дълбока от историята, тя е родила историята.

Ние живеем, за да открием своята безкрайност.

УАКАН ТАНКА

(първа идея за размишление)

Уакан Танка е Великата Тайна, скритата Тайнствена сила. Това е силата, която е сътворила вселената, камъка, четирите вятъра, небето, майката земя, слънцето, луната, светкавиците, човека, бизона, мечката, растенията и т.н.

Древната индианска Мъдрост казва:

Енергията е едно, а силата е друго. Силата е ключ, който трябва да задвижи енергията. Този ключ е особен род познание, прозрение. Енергията е разпръсната навсякъде, но силата не е. Силата трябва да се призове, за да стане ключ за разрешението на нещо важно.

Духовната сила е двигателят на енергията. Духовната сила е първичното, а ключът е прозрението за този древен двигател. Този древен двигател, тази сила идва от Уакан Танка, защото Той е силата.

Силата идва чрез разбирането на нейното значение, защото силата е свещена и се задвижва свещено от Уакан Танка и неговите шамани, и така наречените помагачи. Ние придобиваме истинско познание, когато към нашата естествена енергия прибавим и частица от по-висшата сила, и от помагачите, и най-вече от Уакан Танка.

С Уакан Танка всичко може, а без него човешката природа е само естествена сила, но без допълнителна духовна сила. Ако я няма тази допълнителна сила, истинските неща не се случват.

Енергията е навсякъде, но силата е само Негова и на предците.

В началото цялата сила е била в ръцете само на Уакан Танка, Великата Тайна, Създателя, но после Той дал части от нея на небесните предци, праотците, за да я използват и да я даряват на този, който е достоен – в случая шаманите.

Да служиш на Уакан Танка, е нещо повече от всичко друго на света, а да ти е дадено това, то е върховно благоволение.

Където и да съм, казва един шаман, Той, Уакан Танка, прави това служене вместо мен. – Ето го смирението: вместо мен. – Където и да съм, Той е винаги в мен, а аз изживявам това неповторимо усещане за близост с Него. Уакан Танка винаги знае кога имам нужда от Него. Той ми даде да разбера, че духът ми изглежда съвсем като мен – става въпрос, когато човек е в тялото. – С Уакан Танка животът е едно постоянно откровение. – И наистина е така.

ШАМАНЪТ

(лекция 20)

Какво представлява шаманът? Думата „шаман“ означава свещен човек, древен човек.

Шаманът е майсторът в царството на духовете. Шаманът се впуска дълбоко в себе си и общува реално с тях, защото се е посветил на свещеното начало. Шаманът умее да говори с народа на духовете.

Шаманът е минал задължително през голямото си страдание. Ще говорим по този въпрос повече в декемврийската лекция – „Тъмната нощ на душата“. Тука ще кажа: шаманът е минал през голямото си страдание задължително. Защо? За да пречисти злото в себе си и да се преобрази. И така да се преобрази, че наистина да стане свещен човек. Оттогава нататък вече му е позволена помощта – дотогава той няма право да помага. След този момент той вече получава свещено право. Той вече става наистина шаман, или свещен човек, свободен от болестта на злото, въобще на егото.

Шаманът е свещен, защото той първо е излекувал злото в себе си и затова вече има право да лекува другите. Иначе той е без право. Шаманът, или Свещеният, е майстор в съживяването на енергията. И освен това той лекува и отношението на човека към нещата – не просто болестта – отношенията на човека към нещата, защото там се намират болестите. Човек няма отношение към нещата в най-широк смисъл, болният просто няма правилни отношения.

Шаманът различно мисли, различно говори, различно живее. Той не е от времето. Шаманът е същество от свещеното, т.е. от други светове, а болният е същество от времето.

Шаманът има право да влиза в другия свят, а в този свят той само привидно живее. Шаманът чрез свещеното живее мистично в света на духовете. Той общува и задължително с определен таен учител. – Значи освен че висши същества го ръководят, той си има определен таен учител. И той се учи от него така, както син се учи от баща.

Понеже шаманът е посветен в свещеното, оттук в него се излива бликаща животворна сила, която наистина лекува. Тя минава през него, защото шаманът е минал през голямото страдание и може да я понесе и защото това го изисква свещеното. И това вече позволява на тази енергия да минава през него като, както казват шаманите, като „през тръба“ – както водата минава през тръбата.

След това преобразяване, след като е минал през голямото страдание, той вече не може никога да бъде обсебен от зли духове – другото важно нещо за шамана. След като е минал през голямото страдание, тъмната си нощ, преодолял себе си, вече никога не може да бъде обсебен от зли духове, защото той заживява напълно в свещеното, на което се посвещава, заживява в собствената си тайна.

Шаманът задължително трябва да мине през посвещение, т.е. през голямо страдание, което означава пресътворяване, за да се възродят духовните сили и старият човек в него да умре.

Шамани са тези, на които духовете служат. Те са като братя. Според шаманите ходът на живота на човека се определя от духове и всичко около нас си има духове, господари. Те са господари в най-различна област, но на тези духове шаманът може да въздейства.

При важни въпроси шаманът става човек в изстъпление. Разбира се, не винаги шаманите имат различни подходи – тука говорим за един от подходите – става човек в изстъпление. Това означава, преведено на индиански език: „чисто вътршен възход“. Външно може да изглежда даже ненормален, това няма нищо общо. Това е чисто вътрешен възход, свещен възход.

При шаманите няма предаване по наследство, защото има правило: всеки шаман трябва да си извоюва собствено своя авторитет; собствено трябва да претърпи тъмното си страдание, тъмната си нощ, за да стане авторитет.

Шаманът трябва да обладава глас, вътрешен глас. Гласът, според индианците, е жезъл във вътрешността на нещата, в невидимата област, когато е свещен.

Казват шаманите: Светът ще става все по-истински само при едно условие – когато шамани и жреци ръководят образованието. Разбира се, хората трябва да заслужат такива хора да ги ръководят. Но само когато шамани и жреци ръководят, тогава единствено светът ще се оправи, защото ще има истинско преподаване на свещеното и още по-висшето от него.

Шаманът вижда много надалеч. Защо? Защото е преминал през страданието и голямата тъмнина. Оттук нататък му е позволено да вижда, реално да вижда в отвъдното. Така той улавя невидимите същности.

Според шаманите онова, което ни заобикаля – гори, камъни, вода, въздух, растения, животни – не е просто окръжаваща среда. Това е нашето семейство, всичко това са наши роднини – дървета, животни, растения, дори и камъни – наши роднини, наше семейство. Ето, вижте какъв подход!

Шаманът не лекува. Той е само тръба, през която се излива и тече висшата сила на помагачите, предците и най-вече на, когато е пожелал, Уакан Танка.

За шамана голямата отдаденост на Уакан Танка, т.е. на Великата Тайна, е истинското ходене по вода – така казва един шаман – това е истинското ходене по вода, т.е. преведено, ходене над живота, над трудностите на живота, над проблемите на живота – това означава „ходене по вода“ и „ходене над вода“.

Шаманът, това е изкуството да накараш нещата да се случат, но да се случат по свещения начин, по правилния начин.

МИСТИКАТА

(втора идея за размишление)

Човекът всякога ще стои очи в очи срещу Великата Тайна и колкото да я изследва, тя всякога ще си остане Тайна.

Не изоставяй Тайната заради живота. Всички хора на тази земя произхождат от едно място – от Великата Тайна. Първите хора са били създадени без бащи. Наричали ги „Тайната“, защото били сътворени чрез Тайна.

В началото е било безмълвие, безмълвно море (това го казва индианската библия). Небеса, земя е нямало – само древност и предците, т.е. боговете на Тайната, и морето. И те се обърнали за помощ към Хуракан. Хуракан, това е самото Сърце на Тайната. И поискали да създадат земята. И създали всичко по нея – дървета, растения, животни. Създали и хора, но те били много непочтителни към Хуракан. Били наречени „дървени хора“, т.е. несъзнателни, и били унищожени. А една част от дървените хора, т.е. неуспешните хора, непочтителните, били превърнати и станали маймуни. Ето защо маймуните приличат на хората. Те са един неуспешен опит, маймуните са несполучливи хора.

Още преди сътворяването праотците размисляли за живота, за виделината и как да се съмне. Те се питали кой ще произвежда храната, т.е. жизнената енергия, как да бъдат направени животните. Предците искали да създадат животните подобни на човека – с глас, за да могат да възпяват и те Хуракан. Но и този опит бил неуспешен.

Всеки, който е тук на тази земя, е тук по причина на Създателя. Спомням си, Учителят казва, когато говори за прераждането: Някой път за едно раждане на земята има борба между милиони същества, но само едно трябва да се роди – примерно на определено място. Забележете колко е важно едно прераждане, за да може душата да слезе и да върви по своя древен, истински път.

Индианците казват: Ти си винаги наблюдаван от Великата Тайна във всичко, което правиш. Великият Дух е дал на всички по един свещен път. Хората се различават помежду си само по това, как ползват всичко, което им е дадено от Хуракан, от Великата Тайна.

Великата Тайна е по-велика от всички дарове. Тя е нашият Създател, тя е нашата история и ние трябва да се учим от самите себе си по свещения начин, за да станем достойни за Него.

Казват индианците: Огледайте се наоколо: всички неща потвърждават, че Творецът ги е създал. Хората не могат да сътворят дърво, не могат да сътворят камък, не могат да сътворят листо. Всички неща разказват за Великата Тайна. Отдавна, отдавна и далече във времето ние сме живели в тази Тайна, вътре в Създателя, и сме били единни, както орела и небето, и сме били свободни, както вятъра в прерията.

ПОГОВОРКИ, ПОСЛОВИЦИ,
ИЗРЕЧЕНИЯ

(лекция 21)

Научи се да танцуваш с препятствията, ако искаш да вървиш напред.

Не вземай нито едно решение, преди да си се спуснал много дълбоко в себе си.

Предците ни са общували с огъня и бурите, за да ги направят съюзници.

Истината е винаги добра за казване.

Превърни пристъпите на гнева в песен на слънцето. – Значи ето как може да се използва енергията: превърни пристъпите на гнева в песен на слънцето. Разбира се, това са елементарни работи, но за някои сигурно са даже трудни.

Опитай се да схванеш тялото си като чист дух и в същото време дай на духа си реалността на тяло.

Едно камъче да липсва, и слънцата ще угаснат – толкова е единно, толкова е свързано всичко.

Разшири кръга на приятелите си с дърветата, планините, звездите, листата и т. н.

Песента и танцът са мостове, прекарани към невидими светове.

Да изцеляваш, означава да намериш изгубената душа и да укрепиш нейната жизнена сила.

Малкото орле изоставя гнездото, хвърля се в празното пространство, хвърля се в бездната, без да разбира защо. Тласкано от могъщите сили на живота, разгъва криле и става орел.

Възприеми смъртта като вечно завръщане.

Нещата си говорят вечно без оглед на времето и пространството.

Там, където е окото на човека, няма нищо, което да хванат ръцете му, защото навсякъде е наситено с неуловими светове.

Важно е само това, което виждаш с дълбоко затворени очи.

Погледай огън от дърва и заобичай огъня. Огънят ще ти стане брат и ще ти предаде топлината си и своята доброта.

Давай онова, което искаш да получиш.

Осъзнай пълнотата на живота на един стрък трева и ще бъдеш спасен.

Мъдрият обитава в сияйна самота. В него има място за среща с цялата природа.

Какво е самотата за истинския индианец? Самотата е изправяне очи в очи със себе си без подкрепата на другите.

Научи се да мълчиш, за да чуваш себе си и духът на Мъдростта ще ти отговаря.

Приеми самотата като озарение, като чиста светлина, която черпи от себе си извън света.

Тишината не е празна. Тя е наситена с присъствие. В нея човекът никога не остава сам.

Тишината дарява хората с нови очи, за да виждат и с нов дух, за да разбират.

В самотата достойният човек не трепери, не изпитва никакъв страх. Тук той е омиротворен дух, помирен със себе си, изпълнен със себе си.

Приеми самотата като повик. Тя означава, че духът ти те търси.

Самотата пази човека от самия него. Не я смятай за ограда и крепост, а за извор. Смятай самотата за извор.

Без любов самотата е само суха земя, безводна и без светлина. От нея нищо не никне.

Страхът е враг на самотата. Искаш ли да си сам, най-напред победи страха. Ето защо индианците минават през тъмната нощ, тъмното страдание.

Самотата е царският път на пробуждането.

Самотата е особено място на силата – не на енергията – особено място на силата.

Мъдрият черпи сила от своята самота.

Самотата кове стрели от светлина.

За духовния път е нужно само едно: остро, всеотдайно внимание. (Три думи!)

Не забелязвай света и ще уловиш вятъра. Думата „вятър“ на индиански означава, както казахме и преди, Еекатл, означава духът.

Само истинският човек притежава силата и способността да постигне целите си. Никой друг не постига цели: постига успехи, но не истинските цели на живота.

Разказвай Истината и винаги ще ти бъде леко.

Според маите Любовта е мястото, където се става бог.

Ацтеките казват: Щом си стигнал донякъде и няма вече път, и няма изход, тогава стани птица. Преведено думата „птица“ в случая означава възход: стани възход.

Според инките работа, която не е култова, е без значение. Значи твоята работа, ако не си отдаден култово, ако не си напълно отдаден, тя е вече без значение; тя няма да бъде твой истински учител.

МЪДРОСТТА

(трета идея за размишление)

Ако трябва да кажа, ползвам около деветдесет индиански книги, към сто, плюс вътрешни книги неписани. Ако някои питат откъде е тази Мъдрост.

След време, разбира се, ще имаме много продължения, и индиански, и за богомилските лекции и т.н. – много от лекциите, които изнасям, ще имат много продължения.

Мъдростта казва:

Ще спазвам думата си – казва един шаман, – докато камъните се стопят.

Когато чуя думите, аз виждам тишината на човека. – Това е един индианец, велик шаман, наречен Белият вятър, повечето мисли са негови.

Пътят е нещо, което се извисява нагоре, а пътищата пъплят надолу.

Нашата почит е нашето пресътворяване.

Концентрация на шамански език означава да се събереш с духа си. Значи да излезеш извън ума, извън сърцето, извън света, извън времето – просто да се събереш с духа си – това е истинска концентрация.

Знанието е свързано с миналото, а мъдростта принадлежи на бъдещето.

Ние всички се учим от един и същи Баща.

Всичко идва от нашия Баща и това е достатъчно.

Приеми случващото се, потапяй се в чудото му и израствай. Бих добавил: ако може – без въпроси понякога въпросите са пречка.

Вятърът е по-свято място от всяка църква. Сещам се за поп Богомил, другият път ще говорим за него: „Свещениците са абсолютно ненужни“ – казва го велик Учител. Боян Магът казва: „Цялото християнство е ненужно, цялата религия е ненужна – нужен е само Бог“. Забележете колко просто, но по него време тези думи са били меч. Тука става въпрос за истинско отдаване, не за отричане, а за посоката на истинския път. Другият път ще говорим за богомилите.

Вятърът е по-свято място от всяка църква. – Вятърът те облъхва и те пречиства. То е по-добро място да намериш Бога от която и да е църква. Вятърът е чисто духовно място. Сещам се за немските богомили, казват: Много е вредно даже да се молиш в църква, защото в църквите е наситено с демони. Ще видите другия път какво казват поп Богомил и Василий Врач – много подобни неща. Също за святите мощи: Василий Врач обяснява как ги правят демоните и как привличат малките бедни души, изостаналите, старите души, тези, които са се отказали от развитието. Значи вредно е да се молиш в църква, защото там е наситено с демони, а хората мислят, че има чиста аура, понеже не различават. Въздухът (тука понеже говорим за въздуха) – ето го чистото място, ето го мястото на свободната църква, на свободата – във вятъра. Значи силата е тук във вятъра, казват индианците, по хълмовете, и тя оживява в сърцето ни, за да открием с нея Бог.

Любовта е мъдрото отношение към нещата, защото тя те привежда в чист контакт със самия себе си.

Когато човек взема енергията на другите, той никога не става силен и устойчив човек. Тука става въпрос за тези, които обиждат другите, ядосват ги. Знам много случаи. Примерно отива една жена на пазара, казва: „това и това ми дай, дай, дай, дай“ – „няма да го взема“… и заминава. Те почват да я мислят и тя се храни. Знам и по-лоши случаи: влиза един в книжарница и казва (понеже чете такива книги, аз го познавам, както и да е), вътре има една жена, държи едно много малко кученце, той казва: „Какъв е този пес? Не мога да го търпя!“ – и изчезва. Те започват дълго време да мислят за него и той яде енергия. Никога няма да стане силен, никога няма да стане устойчив, никога няма да стане неизменен и няма да има пълнота в себе си. Кражбата на енергия винаги ще се обърне срещу него. Много примери мога да дам, но друг път, когато ще говорим по Учителя за влиянията.

Човекът става силен, когато създава енергия в самия себе си. Това става с молитви, с разумно мълчание, казвал съм го, с разумно говорене, с разумно четене, с разумно мислене, разумно чувстване и въобще постоянно мислене за Божествени неща. По този начин човек не ограбва другите, а даже им дава.

Енергията, която сам създаваш в себе си, създава, освен това, ново реално виждане за тебе. Другата, ограбената енергия, тя ограбва самия теб: там придобиваш заблуждения и слепота.

Защо тази енергия, която създаваш в себе си, ти дава ново виждане? Защото тя е честна, казват индианците – и тя е чиста енергия.

Всички ние се нуждаем от вътрешна натрупана сила и самоувереност и особено когато сме изправени пред кризи, пред големи преображения. А Мъдростта е именно в това да знаеш, че винаги разполагаш с тази вътрешна, собствена чиста мощ.

Всичко около нас е символи. И сънищата са символи. Символите показват пътя, по който вървим. Но да разбереш символа, означава да отключиш неговата енергия. За да отключиш енергията му, трябва да влезеш вътре в него и да го преживееш.

Когато имаш лош навик и той често се повтаря, индианците казват, мъдреците казват: това означава, че имаш със себе си същество-придружител. На това се дължи този навик, имаш същество-придружител, който участва в този лош навик. Това същество често и упорито се завръща в тебе, но всеки може да го пребори, ако стане изключително честен към себе си.

АУМЪ

2-ри ноември 2010 г.

БОГОМИЛИТЕ

(лекция 22)

ЗЛОТО И ЛУЦИФЕР

(първа идея за размишление)

ПОП БОГОМИЛ

(лекция 23)

КЛАДАТА

(втора идея за размишление)

БОЯН

(лекция 24)

МЪДРОСТТА НА БОЯН

(трета идея за размишление)

БОГОМИЛИТЕ

(лекция 22)

Богомилите постигнаха една самоизбрана смърт в името на по-висше развитие и съществувание.

Богомилството е божествен дар за България и божествен замисъл, защото на земята слязоха безсмъртните, верните на Бога и показаха пътя към Бога. Значи те много прераждания са мечтали да докажат на Бога върховно единение, неизменна Любов и долу на кладите беше окончателното им единение и доказателство за отношението към Него, тъй като те самите са огнени духове. Богомилите не бяха разбрани само от застоя, така нареченото „старо човечество“, или както Учителят го нарича „Дървото за познанието на доброто и злото“.

Богомилският стремеж, това е превръщането на преходното във вечно, това е устремената култура към безсмъртие, която църквите нарекли „ерес“; представителите на Истината и на Бога бяха наречени „ерес“. Както казах и в Русе, и в Бургас, и тука съм казвал: Истината се намира в ереста, в така наречената ерес.

Богомилството не е църква, това е жива Любов към Истината и към Бога: без догми, без ритуали – жива Любов до смърт; огнена, безсмъртна Любов. Богомилството е велик възход не на религията, а на Любовта. Както ви казах, Боян казва: Християнството е ненужно, църквата е ненужна, религията е ненужна – нужен е само Бог! – Много кратко, много ясно и много точно. Възход на Любовта и на чистата духовност, която е влязла в сблъсък със старото човечество, което е църквата и държавата.

Идеалът на богомилството още тогава е изпреварил средновековието. Дори и сега много хора още не са готови за него, не са готови за Бога. Богомилското учение наистина носи в себе си нещо универсално и то е идеята за безсмъртието. Защото богомилството идва от Божествения свят – говорим за съвършените богомили – от съвършения свят. Както ще видим после, те не чакат въобще възкресение, те живеят в Бога.

Хиляди богомили са преминали тогава през окови, тъмници, страдания и клади, за да се родят тотално в своя Бог и в своята Истина, която единствено почитат, която е и Божията Истина, която въобще всички хора търсят. Навлизайки в тази Божия Истина, те постигнаха своята нерушимост завинаги. И Боян казва: Влезеш ли в Истината, вече нищо не може да те разрушава. Докато си извън Истината, все ще умираш, все ще има разрушения.

Христос освети кръста, а богомилите осветиха кладата.

Думата „богомил“ идва от „Бог“ и „милост“ – това е човекът, който е придобил милостта на Бога. Въобще „богомили“ означава скъпи на Бога, мили на Бога, любими на Бога; любими същества на Бога и това е от хиляди години любими – долу само доказаха това.

В „Отче наш“ богомилите казвали: „Отче наш, дай ни хляба свръхестествен, дай ни хляба надсъщен“. А това е онзи неземен хляб, който тече от самия Бог, от Същността на Бога и който те храни вътрешно. А земният хляб зависи от човешки отношения. Това означава, че самият Бог е истинският хляб. Другият път ще говорим за един мистик, който казва: „Когато ядем хляба, ние не ядем хляба в хляба, ние ядем вътре скритото в хляба – Словото, Духа и Живота“. Това е, което ни насища, а не хлябът. Но следващият път ще говорим за три чудни същества: едното от тях е Настрадин Ходжа, с който ще завършим, а другото е Ангелиус Силезиус, за който ви казах преди малко и който казва чудни неща. Той казва и подобни богомилски неща, казва: „Аз мъката я пия като мед“. Просто прекрасно същество, но другият път ще говорим за тези три чудни, изключителни същества.

Да се върна: през тринадесетия век броят на съвършените богомили е над шест хиляди, броят на последователите в Европа е над четири милиона. Тежък удар за църквите и държавите. Даже поп Богомил започнали да го наричат „световен папа“. Това допълнително било опасност и бреме за църквите, тъй като последователите виждали в него истински баща.

Богомилите отхвърлят всички песнопения и молитви на църковните отци, за каквото и да се отнасят те. Те приемат само „Отче наш“, защото е дадена от Христос. Отхвърлят всички литургии и претрупаности, защото Христос е действал, а не е извършвал литургии.

Когато попитали Василий Врач: „По какъв начин останките на светците вършат чудеса?“, Василий Врач казва: Понеже в тях са се заселили демони, които са останали в гробовете – те вършат чудесата, за да измамят неопитните и да ги обвържат и отклонят, и да ги склонят да почитат светците, вместо самия Бог. А поклонението принадлежи единствено на Бога. Това означава, че който Го заменя със светци, той не знае какво прави.

Казва Василий Врач: Само Бог е свят и никой друг. Дори и боговете не са святи!

Според богомилите най-непростимото нещо е, когато човек се страхува от смъртта и страданието, защото Боян им е казал: Жертвата е по-силна от смъртта.

Богомилството разрушаваше външната показност и гордост на фалшивата християнска църква и вяра. Както виждате, това изглежда като критика – нищо общо, сам Бог изобличава. По него време Бог е решил чрез богомилите и особено чрез Боян и Богомил самият Той да действа. Въобще тука няма място за критика, за осъждане и така нататък. Тук става въпрос за съвършените богомили, а те изнасят Истината.

Богомилите, това е превъзходството над човешката природа и нейното земно мислене. Богомилите разбират духовното, защото те са духовни същества, а не църковни, нито земни. „Земни“ означава „оплетени“. Само духовното може да разбира Бога. Само хора с могъщи духовни крила са могли да се издигнат над църковните измами и над заблудите на света.

Църквата искала да включи в своя затвор не само богомилите – целия свят. Оказало се, че богомилите не били от този свят, няма как да ги включиш в своя затвор, в своята система. Те не били от този свят – те били от духовния свят и от Божествения свят.

Богомилството, това е истинското, окултното християнство, вътрешното християнство и никакви трудности, заплахи, страдания и клади не са могли да спрат съвършеноотдадените, защото това са огнени, Божии духове.

Разбира се, цялата тази лекция е само малък откъс, тя ще има много продължения след време.

ЗЛОТО И ЛУЦИФЕР

(първа идея за размишление)

Богомилите казват: Луцифер е син на тъмната страна на Бога, син на скритостта на Бога.

Злото не е изначално. То е вторична проява, която всеки трябва да преодолее в себе си и да я избегне. Злото не е съществувало изначално, то се е явило впоследствие, за да коригира съществата, които са се отклонили от Божията Същност.

Истинското зло не се намира в материята, а дълбоко вътре в човека (някои се оправдават с материята). Злото е подобие на човека – казват богомилите – който не се развива. Т.е. това е застоят, затова църквата, която говореше за Христос, но не практикуваше Христос, накрая показа какво представлява – жестокост. Жестокостта е мярка за огромен застой, огромен вътрешен застой, който не може да бъде скрит. Бог е допуснал злото, чрез което се наказват грешните и отклонилите се.

Чистата радост за душата – казват богомилите – е силен меч срещу злото и няма нужда от други оръжия. Ако ти на кладата умираш с радост, щом Бог те е призовал, няма друго оръжие. Радостта показва победа вътрешна, реална победа.

Злото е променливо, то е враг на самото себе си. То е неспособно да оцелее в своето назаем взето битие. Злото начало е, от друга страна, непознаваемо поради скритостта си. То е неуморно зло и това зло – казват богомилите – не е зло. То е скрито в непознаваемост и служи на Божията воля, защото е Божия необходимост. И това скрито зло в непознаваемостта, това зло е Бащата на Сатана, т.е. скритият Бог е Бащата на Сатана – Той го ръководи, Той ръководи чрез него и всички зли същества. Затова то ще си остане непознаваемо, но ще остане и необходимост.

Всички тези, които осъждат злото, се посаждат в него поради неразбиране, защото това зло е само необходимост, за да се роди истинското добро.

Злото е очистител, това зло е скрито в дълбочина и когато се яви необходимост, то излиза навън и работи за Бога. Това зло е допуснато да съществува, защото чрез него се твори бъдещото, истинското добро. Чрез това зло ще се пресътворят всички стари възгледи, всички стари светове. И пак казвам: Злото е необходимост, за да може Бог да твори и да пресътворява.

За да се победи това зло, човек трябва да приеме дълбоко в себе си пътя на жертвата. Бог е всемогъщ в доброто, а злото начало е силно само в злото, защото това е необходимост. В доброто то не е силно, но когато злото действа в злото, то там е силно и действа по необходимост.

ПОП БОГОМИЛ

(лекция 23)

Божият храм е там, където е абсолютно чистата вяра.

Църквите са кръстопътища. Свещеникът е преграда, свещеникът е ненужен. Църквите са кръстопътища, а литургиите са многодумие.

Пазете се от сляпото духовенство, то не е доказало своята чистота.

Светците на църквата са огромна заблуда. Това са кости на мъртъвци, а не мощи, защото свят е само Бог и единствено към Него е поклонението.

Молитвата не се нуждае от църква. Тя може да се практикува абсолютно навсякъде, защото църквата е в човека и това е малката стаичка на душата. А Христос е казал: А когато се молиш, влез в тайната си стаичка. И когато затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайна, вижда в тайна и ще ти въздаде наяве.

Възкресение от мъртвите няма да има, тленното никога не възкръсва. Мъртвото си е мъртво. Възкресение на души ще има.

Съвършените богомили няма да възкръсват. Те живеят в Царството Божие; те от него идват и в него се връщат. Възкресението е само за вярващите и последователите, а за земните хора – Бог да им е на помощ и разбира се, в бъдеще Той ще работи и за тях.

Външното, лъжовното християнство – казва поп Богомил – е чисто отричане на Бога. – Не отричане донякъде, това е просто чисто отричане, независимо дали се говори много за Бога. Една от книгите на поп Богомил е именно срещу изкривеното християнство, там той казва: Християнството върви по пътя змиевиден.

И после поп Богомил казва: Бог не иска от тебе църква, Бог иска от тебе любов, за да си създаде тясна връзка с тебе. И казва: Злото няма сърце, неговото сърце е на парчета. Стремежът към знанието е коренът на злото, а стремежът към любов и чистота е освобождението.

Злото има отвращение към любовта и това отвращение е произходът на неговата гибел.

Ако злото в човека е силно, тогава Сатана ще му разкрие тайните на властта. – Както знаете, такива хора тръгват по пътя на властта; те не искат да имат власт над себе си, както е при себепознанието, а те искат да властват над другите. Именно там се пише една безконечна карма.

Страданието – казва поп Богомил – е мястото на облагородяването, а кръстът е мястото на спасението.

Ако доброто в човека е благословено, тогава Бог ще му разкрие тайната на пътя.

Още в началото като бил свещеник поп Богомил, той постепенно разбрал, че тази църква не е от Бога. Той разбрал, че тази църква е от дявола. Той гледал отвътре, наблюдавал своите приятели свещеници и видял леността, порока, прикриването и напълно осъзнал, че Бог го няма там. Той осъзнал, че тази църква не служи нито на Бога, нито на себе си, нито на християните. Той видял, че свещениците нямали реално общуване с Бога, нито със себе си, нито с християните. А той обичал християните, обичал душите и казвал: Никой свещеник няма право да има власт над хората, защото хората са деца, синове и дъщери на Бога. Така той видял, че църквата е място на застоя, и осъзнал, че т.нар. „Света църква“ не е божествена църква, нито божествен дом.

Предупредили го от църквата неговите приятели свещеници да не говори, но поп Богомил вече бил убеден в глупостта на църквата и в нейната огромна безнадеждност да спасява души. Защото как могат неспасените да спасяват? И той напуснал това дяволско място и бил отново предупреден да не говори. Но той искал да изобличи църквата и да я развенчае. Така го нарекли „непокорният свещеник“. Те му казали да не се отклонява от праведната вяра, но той вече знаел, че трябва да се отклони. Той се отклонил и бил наречен „непокорният“. И знаел, че тази праведна вяра е лъжовна и тежко болна.

А Любовта му към Истината и душите била много голяма. Той виждал, че когато църквата изцелявала, това било тънка, обвързваща измама, измама на дявола. Защото той знаел, че когато те изцелява Бог, има разлика: когато Бог те изцелява, Той коренно те преобразява. Той вкарва в тебе искра за абсолютно нов живот. Не изцеление, а преобразяване! И само Бог знае кой може да се преобрази, кой е въобще готов за преобразяване. Защото сам Бог внася в човека именно тази искра, на една велика промяна.

Нищо не се изплъзвало от очите на поп Богомил. Както знаете, Учителят казва, че това е архангел. Именно само архангел може да вдъхновява ангели и чисти съзнания, защото той обичал Бога и Истината повече от себе си. Поп Богомил казва, че сам Бог ще порази доброто, което църквата е сторила на християните, дори и на себе си. И това лицемерно добро ще бъде наказано със застой и след време ще има само едно добро: истинското добро, доброто на Бога.

Доброто съществува от безкрая на Бога и принадлежи на вечността, а не на църквата. Доброто няма нищо общо с църквата, доброто изтича от вечността на Бога.

Невиждана вътрешна сила крепеше страдащите богомили на кръста и на кладите. Тука те се извисяваха в Бога, в своя идеал, и пробуждаха хората и народите с велика Любов. Защото хората тогава, и траки, и македонци, и българи, потайно се възхищаваха на тази величествена вяра. Самият поп Богомил по него време основава стотици богомилски, истинни църкви в България и тайна църква в Малта. По-късно вече стават стотици в Европа.

Поп Богомил живя като свещеник сред свещениците и видя, че свещениците вървят в праведния път на греха.

Църквата, според поп Богомил, е неправилно съградена и тя е вредна. Тя е въобще вредна за развитието, в нея няма развитие. И Учителят казва за нея: След време не хората, а вълците ще бягат, животните ще бягат от църквата. Според поп Богомил църквата не може да постигне истински живот, защото тя го очаква в небесния живот, но не го създава, тя не го живее – тя го очаква, но не го създава.

Христовото учение, казва поп Богомил, е друго, но църквата го е изпуснала, защото който не е постигнал истински живот тука, той няма никакъв живот и там. И Учителят много просто казва: Ако раят не е в тебе, ти никога няма да влезеш в рая.

КЛАДАТА

(втора идея за размишление)

На кладата богомилите постигнаха огненото си безсмъртие. На кладата се осъществява найистинската проповед – проповедта на Любовта.

На кладата богомилите изгарят в себе си какво? Всичко земно и материално, т.е. всичко второстепенно и ненужно, и се устремяват в безсмъртието, в нетленността и във вътрешността на своя Бог.

Кладата е път към святост и съвършенство, и към невидимите степени на развитието. Кладата се побеждава само с Любов, т.е. само с чиста духовна сила.

Да влезеш с Любов в кладата, означава да си познал себе си, да си придобил нещо от скритата реалност. И поп Богомил казва: Кладата не е зло, тя е нашият заслужен олтар. – Забележете: Тя е нашият заслужен олтар. Тя е пътят ни към пълното единство с Бога. Тя е за пробудените и за съвършените.

Кладата е приобщаване към вечния огън. Сътвореният дух от Бога е неунищожим на кладата и всеки, който се е осъзнал като дух, той е неунищожим, кладата не го докосва. Издръжливостта на кладата е загадка за обикновения човешки разум. Тя е неразбрана за тези, които нямат огъня, т.е. Божествената Любов.

На кладата Василий Врач е изчезнал в своето вътрешно, мощно новорождение и с това той е поставил велико начало на живота си. Няма никакъв край – тука се поставя велико начало. Един посветен казва: Точно на Голгота се намира истинският покой. Който там не може да го придобие, никъде другаде не може. Голгота е мястото на покоя и въобще началото на истинския живот.

Съвършените богомили са били огнени хора, огнени духове, а те живеят съвсем друго съществувание. Тези огнени духове тайно живеят в Бога, а кладата е само една привилегия. Вътре в Любовта е силата, която е по-голяма от кладата.

Ако Този, Който те обича, е поискал да изгориш на кладата, изгори, за да се слееш с Него. Който има Любов към Бога, на кладата той придобива своята пълнота, своя дух.

На кладата се е осъществила най-щастливата смърт за богомилите. Те са я жадували, те са се подготвяли цяло прераждане долу за нея: дисциплина на ума, сърцето и волята, за да може, когато кладата дойде, да влязат достойно. Така както и Христос се е подготвял за кръста.

Изгарянето на кладата е велик замисъл на Бога. Забележете какво казва Боян: Това е освобождение от еволюцията, т.е. от дългия път, и влизане в съвършенството на Бога. Защото какво е еволюцията? Много дълъг и бавен път, широк път. Кладата е тесният път. Освен че е дълъг пътят, не се знае в следващо прераждане колко много хора ще се преродят в животни; въобще не говорим за прераждане само в хора. Учителят го е казал: Много хора има кандидати за животни и животни пък има, които служат и са кандидати за хора. Така че еволюцията е един много, много дълъг път.

БОЯН

(лекция 24)

Преди да започна, искам да ви кажа, че Боян е нещо изключително: тайният ръководител на българския народ. Някои мислят, че е Учителят. Учителят е по-дълбока степен и е нещо друго. Боян е древен жрец, посветен от мистериите в Египет и Атлантида. Абсолютен върховен ръководител на тракийските жреци, на древнобългарските жреци и на богомилските магове. Едно изключително същество от много висша степен. Хем архангел и хем има таен път за него към божествата, хем е едновременно и скрито божество. Така че когато говорим за Боян, говорим за нещо изключително.

Боян е силен в тайните и вътрешни неща. Той винаги е жадувал за неизвестност. И в миналото е било така, и когато се ражда като Боян. Както ще видим после, в Египет са го наричали „жреца на булото, на забулеността“. Той сам си избира за разпространение на своето учение верния свой брат от миналото – поп Богомил.

Боян е мистичен образ. Даже не е духовен, той е преди всичко мистичен образ. Той идва от високо място. Той е знаел, казва едно предание, тайни страшни за живота, но не ги е споделил, защото България не може да ги понесе.

Боян произхожда от истинските и дълбоките степени на египетските, най-вече на египетските мистерии. Боян се е занимавал с висша магия. Да обясня какво означава това, тъй като думата „магия“ е много чиста, впоследствие и тя е опетнена. Според Кабала думата „магия“, буква по буква и преведено, означава практична божественост. Нищо друго, практична божественост. За Боян какво означава тя? Чистият път навътре. И той познава този път, истинския път навътре. Това е нещо много по-дълбоко от медитация, но друг път ще го обяснявам.

Боян е дълбина. И всяко дълбоко, истинско същество се стреми всякога да остане скрито в тайна – вътре в Божията тайна, подобно на Мелхиседек. Боян е същество, което може реално да разбулва и природни, и мистични тайни. Достатъчно е само да каже точно определени думи, както е бил обучаван в хекау в Египет (говорили сме за хекау). И така той е събудил поп Богомил за свой изключително верен разпространител. Макар че тука има и друга причина, друг път ще говорим за нея – поп Богомил му дължи услуга от миналото, която е голяма услуга, и тука той едновременно с това и си я връща.

На 13. 04. 928 година, във Велики Преслав, се поставя началото на богомилството. Присъстват великият княз Боян Магът, поп Богомил, трима българи и двама велики, мистериозни сирийски Учители. Това е началото на истинското богомилство – точно в този ден, в малката обител „Света Параскева“, която се намира в параклиса в Преслав. Между тези българи се намира и патриарх Стефан – изключително чиста душа, която напуска църквите и става ученик на Боян, тъй като той знае кой е Боян и разбира се – поп Богомил.

Тези седем души поставят великото начало на богомилството. Поп Богомил поставя началото на борбата за истинската духовност. Той създава впоследствие стотици църкви, написва тридесет и една книги и създава таен център в Малта. Тука Боян, Богомил и другите петима искат да спасят човека и човечеството от заблуденото християнство. Но борбата е огромна. Това е старо човечество с огромен застой. Те са знаели, че това е борба на живот и смърт.

Тези, които познавали Боян, често го виждали до една скала да се моли усърдно и той използвал много хекау, за да даде особена сила на поп Богомил и на богомилите да могат да издържат на кладите. Благодарение на неговото огромно застъпничество пред Бога и наистина познаване на тайните имена, той успял да им вдъхне огромна сила, особено на поп Богомил, както и на всички негови последователи.

Това било велика битка за истинска духовност, на която църквите и държавата обявяват война. Но тайна сила се вля в богомилите, идваща от Боян Мага и от невидимия свят. И това беше чудна война, с любов, правда и убеденост. Значи истинските хора воюват с любов, правда и убеденост, смирение и т.н. Това са неща, които идват от Духа, т.е. от Спасителя на човека, върху избраните и върху достойните. И именно този Дух ги спаси на кладите. А другите? Какво стана с другите хора? Те също умряха, но умряха в смъртта и умряха без възход. Те останаха в застоя, защото не разбраха богомилското послание, което е чисто Божие послание. И както казах, голям дар за България, защото Бог ги изпраща съвършените и те тръгват от България, и то толкова същества на едно място.

Боян Магът е древна и тракийска, и българска тайна: архангел, маг, жрец и мистерия, обичащ изключително две неща: скритостта и пречистотата. Тези две неща са неговите любими неща, за които след време пак ще говорим какво означават.

Боян е забуленост. Тази забуленост му е като роден дом. Образът му е странен, скрит, неопределим, защото това е истинската същност, която е подобие на Бога. През деня Боян излизал много рядко, с наметало на главата; вечер излизал също рядко, с наметало и много често е бил в покоите си, където е изучавал древни, гностични книги. Боян е нямал образ в смисъл такъв: не е смятал външното за образ и затова денем е ходел с покривало, а вечер се е криел в подземията на Преслав – там, при своите любими ръкописи. Както казах, още в Египет са го наричали „жрецът на булото“, „жрецът на скритостта“.

Боян не спада към външната култура на народите, той спада към мистичната култура на жреците.

Боян казва: Тайният и чист начин, по който мислиш и живееш, това е, което правиш реално за своя народ. Това е всъщност високото служене. В едно предание се казва, че пред Боян занемявала дори и легендата – толкова тайнствен е той, подобен, както казах, на Мелхиседек.

Неговата тайна е страшна и безмълвна, защото тя е съкровище, за което България не е готова. За нея ще се говори в бъдеще. За Боян малко се говори и по неговото време. Защо? Да обясня: първо, той няма връзка с политика, никога не държи на политика и на войни, и на погроми; второ, държавните грижи въобще не го интересуват. Боян се интересува само от едно: от Бога и от истинското духовно израстване.

Духът на Боян се извисявал най-вече в дълбините не на природата, а на самите тайни вътре в Бога.

Боян казва: Любовта подарява на човека Истината за неговото развитие.

Пътят към себепознанието ще роди нови хора още тука на земята.

Избягвайте, казва, неразумното желание. То е черна, мътна вода: който я пие, боледува.

Според Боян Любов към Бога и любов към църквата са различни неща. Те не са едно и също нещо: Любовта към Бога е същественото. Това означава, че църквата е трябвало да бъде отстранена. По него време това слово е било като меч. Църквата и светът не са могли да го понесат, понеже те не са избрали пътя на себепознанието и на Бога. И това за църквата било непоносимо.

Неговата мощна идея за себепознание и развитие хвърлила в ужас всички църкви и свещеници. Защо? Ще обясня: себепознанието застрашава църквите и света, защото то застрашава всички заблуждения. Човекът на себепознанието задължително напуска църквата и света. Той става човек на Бога, служител на Бога и единствено на Бога. Бог го прави блажен, а за блажения човек не важат никакви промени в света. Какво означават заблужденията? Себепознанието ги отстранява. Заблужденията, това са самите дяволи. Самите дяволи трябва да напуснат човека; не просто заблуждения – самите дяволи.

И всички тези, които знаели, че себепознанието е опасно, те се страхували. Защо? Защото когато не си готов, срещата с Бога е огромна опасност. Срещата с Бога е смъртоносна, когато не познаваш себе си. А Боян държал на това.

Боян казва: Истинският човек не взаимодейства с църквата и с религията, а с Бога. Истинският човек служи на Бога, а не на църквата.

Който е отдал живота си на Бога, той не греши, той е на прав път. И казвал още: Тези, които се покоряват на църквата и света, стават тъмнина и мрак. Малко или много те се отказват от развитието. А Боян ясно го е казал: Покори се единствено на Бога! Това били тежки думи за онези времена. Те са тежки и сега за този, който не ги разбира. Като казвам това, това не означава да критикуваме църквите и света, защото застой малко или много има даже в братството. Тука става въпрос за различаване, а не за осъждане.

И така: Духовният човек, казва Боян, не се бори, защото той знае, че борбата е за невежеството и борбата увеличава невежеството. Борбата е за света и за невежеството, а Любовта е за търсещите Бога. Невежеството въвлича човека в борбата и в света, а Любовта въвлича човека в Бога.

МЪДРОСТТА НА БОЯН

(трета идея за размишление)

Боян казва:

Бог е Дух и Истина, а не църква, религия, ритуали и свещеници.

Само незнайното може да те направи човек. Незнайното обладава дълбочина.

Любовта към Истината, казва Боян, е първата крачка към незнайното.

Човекът е длъжен да проникне в тайната на самия себе си. И после казва: Всяка голяма трудност съдържа в себе си врата към незнайното. Ако съумееш да изтръгнеш ново съзнание от трудността, ти правилно си минал през вратата.

Всеки трябва да разбули собствената си тайна, дълбочината си, себе си, докато стане спасител на самия себе си. Значи няма спасение отвън, а човек трябва да се спаси отвътре, но трябва да разбули себе си, тъй като Бог е отвътре Спасителят. Царството Божие наистина е отвътре.

Истинният Бог е неизречена Дълбина и Мълчание – казва Боян. Тази Дълбина не обладава никакво име, нито качества. Тя е Абсолют Незнаен.

Чистото търсене на Бога е винаги изпреварване на времето. После Боян казва нещо важно: Доста трябва да търсиш, преди да намериш верния път на търсенето.

Съвършен е само този, който се е посветил докрай на своето търсене. И после Боян казва, че лъженауките са знамето на света, а поведението на човека и неговото излъчване са истинската наука.

Боян е познавал тайната Мъдрост на Индия, Египет, Сирия и прабългарската и тракийската мистика. Сам той, както казах, е върховен жрец и на траките, върховен ръководител и на прабългарските жреци, и по-късно на богомилските магове и жреци. За него в Преслав казвали: Не виждаше го никой денем, а нощем се страхуваха от него. И дълги дни се носеха за него мътни мълви. Дори някои казваха: Душата си на Сатаната е продал. – Забележете как мислят тези, които не познават Незнайното… И затова знаел страшни тайни, знаел големи тайни и сякаш неговата сила и мощ нямали граница.

Боян често живеел в подземията на двореца или в обителта – любимото му място – „Света Параскева“. Много рядко човек влизаше в покоите на Боян Мага, защото той обичаше най-много тайните и дълбинното уединение. За него това уединение беше навлизане във висши светове и най-вече вътре в световете на Бога.

За него казваха приближените му: Лицето му е странно, делото му е тайнствено, душата му е велика, а духът му е табу и секрет за другите. Такъв път е избрал от миналото той.

Виждали са го често усамотен до една скала и много дълго да се моли, и много усърдно. Но неговите молитви не са изнесени на света.

Сам Боян посвети много богомили в тайните на старите български и тракийски жреци. Той казва: Човек става господар на себе си само след посвещение.

АУМЪ

7-ми декември 2010 г.

АНГЕЛИУС СИЛЕЗИУС

(лекция 25)

АНГЕЛИУС СИЛЕЗИУС

(първа идея за размишление)

ХУАН ДЕ ЛА КРУС

(лекция 26)

ХУАН ДЕ ЛА КРУС

(втора идея за размишление)

ЧУДНИЯТ НАСТРАДИН ХОДЖА

(лекция 27)

АНЕКДОТИТЕ НА НАСТРАДИН

(трета идея за размишление)

АНГЕЛИУС СИЛЕЗИУС

(лекция 25)

Това, което ви изнесох за богомилите, е една много малка част, около 1/30-та част. Някои от други градове искат да говоря все за богомилите – не е така, има си степени. Други пък в София искаха да се издаде бързо книгата за Настрадин Ходжа – то не е така лесно, днес ще говорим и за него. Така че просто има нещо постепенно; има си време за всяко нещо – и да бъде разбрано, и да бъде предадено.

Казва Ангелиус Силезиус:

О, вие, светци, не е във вас моята наслада! Аз ще мина и без вас. Аз виждам смисъл само в разтварянето в Бога.

Добре е да се боиш от Бога. Още по-добре е, ако Го обичаш. Но най-добре е да Го възкресиш в себе си.

Светската набожност е дяволско явление. – Това го казва и Ал Халладж, казва: Външната религиозност е безбожие. Това е мярка: колкото по-външна религиозност, толкова по-голямо безбожие. Ал Халладж, за когото ще говорим догодина, е отишъл още по-напред, за което не го обичат мюсюлманите, както те не обичат и Настрадин Ходжа. Суфите знаят, че Настрадин е древен безсмъртен дух, много високо поле и слязъл много скромно. Но какво казва Ал Халладж: Халладж не държи на корана, Халладж държи на Аллах. – Толкова просто, подобни неща казва и Настрадин.

Блаженото „Аз съм“ е предпочело Нищото.

Който е праведен и чист, той случайности не знае.

Азът бил божествен в началото, докато не станал „себе“. – Т.е. да го кажа накратко: в началото човек е имал Бог в себе си, а не висш аз. После е поискал и аз. Добре, но ако това аз си възвърне Бога, ще бъде истинското, древното „Аз“, а не човешкото висше аз.

Казва: За рибата ручеят е дом, за камъка – мекият мъх, за птиците – облаците, а за мене е самият Бог.

Беглецо, къде си се разбързал? В теб самия е твоят рай! – Някой път в думата „рай“, само да уточня, и Настрадин ползва тази дума, някой път в истинската дума „рай“ на дълбокото ѝ ниво се смята, че това е самият Бог, а не някакъв рай. Тогава думата „рай“ е на място, при другия случай вече не е.

В теб самия е твоят рай. Търсейки го тъй припряно, ще го пропуснеш незабелязано.

Единен в Себе Си е нашият Бог, за да можеш на това да се насладиш.

Смирението е твоята защита, приютът твой и твоят дом. – Тука ще се отклоня за малко, тъй като стана на въпрос и в София: Баязид Бистами, един от най-големите суфи след Ал Халладж, в неговия кръг от ученици идвал един дервиш – тридесет години почитан, много практикуващ. Един път в неговия кръг пред Баязид пита: Тридесет години практикувам (почитат го в Персия като голям суфи), много практикувам, но нямам капчица Мъдрост от твоята. И Баязид му казва: Още триста години да практикуваш, няма да имаш капчица Мъдрост. И той му казва: Какво да направя? – Ще ти кажа, но ти няма да го изпълниш. (Както и става.) Взимаш тези гръцки орехи и отиваш да ги продаваш в твоя квартал: на всеки орех казваш да ти ударят по един шамар. Ти ги продаваш и насреща ако продадеш два ореха или дадеш два ореха – два шамара. – Преводът: Искал да му разбие егото. Всички практики на егото са нищо! Искал да обиколи всички квартали, целия град. Той казал: Това не е за мене. Баязид му казва: И аз така си знаех, че няма да изпълниш. – Дай ми нещо друго! – Не, в това е твоето изцеление!

Без да се впускам много, ще ви кажа нещо за Баязид: това е много особено същество. Казва: Под халата ми няма нищо друго, освен Бог. Но докато стигне дотам, минал през огромни изпитания. Нещо важно ще ви кажа, догодина ще говорим и за него. Практикувал е много неща, вглъбявания. Но има истинско вглъбяване, за което и Лао Дзъ говори, истинската медитация. Вглъбяването в Дао е без желания – казва Лао Дзъ – нито искаш радост, нищо не искаш, защото ще изпъдиш Бога. Бог иска да се съгради в тебе само когато нямаш никакви желания, никакво въображение, никаква воля. Случаят с Баязид: отхвърлил всичко. Разбрал, че въображението му е пречка, също волята му, мислите му, чувствата му, каквото искал. Махаш всичко това и Бог съгражда Себе Си в тебе. Ти не можеш да Го съградиш! Бог е Създателят, Той е, Който може да се съгради в тебе. Ако ти Го съградиш, това ще бъде някакъв друг бог, проекция на ума, ще искаш да изпълнява твоите желания и накрая, като се сблъскаш с истинския Бог, илюзията ще се провали… Дотам е стигнал Баязид, казва много чудни неща, ще говорим и за него, и за Ал Рабия догодина и т.н. Тука исках само малко да се отклоня.

…Смирението е твоята защита, приютът твой и твой дом. Тука твоите добродетели запазват себе си.

Всички са в Бога поместени. Бог е Същностното Нищо. Много точно казано с две думи: Същностното Нищо.

Бог е префинен в Нищото, без дъно и без връх.

За този, който вижда Нищото, за него видима е Божията Същност.

Раят е в скърбите. – Сетих се, една сестра в София преди лекцията казва: „В голяма скръб съм“. А пък аз се смея, радвам се… Тя се чуди, както и да е, накрая ѝ олекна: „Много ми е приятно!“ Значи ако човек ми каже, както преди време една сестра ми каза: „постигнах любовта, постигнах щастието“, голямо съжаление изпитах; после видях каква любов е постигнала, няма да ви обяснявам. Но защо ми е приятно в първия случай? Защото тази скръб изработва нещо чудесно в човека. След време, казва Учителят, ще плащате, ще искате да плащате за скърби и страдания; сега идват безплатно.

Раят е в скърбите. Щом вярваш ти, че Бог е Свят и е Един, раят ще намериш ти, където за другите е ад. – Това е съвсем друг поглед.

В какво виниш ти Бога? На злото източник си ти!

Колкото повече вяра от себе си изливаш, толкова повече без мярка Бог в тебе ще се влива.

Ако от себе си можеше сам да излезе Сатана, щеше да седи в самите Божии крака.

Бог ни е избрал, за да родим ние в себе си Самия Бог.

Бог е мярката за тебе и от Него си измерен ти.

Ти не ядеш в хляба хляб и не от хляба си сит. В него е Словото (за хляба), Животът и Духът.

Не всеки, който служи на Бога, е Син.

Ти сам твориш времето със своите чувства. – Разбира се, след време който мине през тъмната нощ, нито чувства, нито мисли ще останат – остава Същността, което е великата Любов на Бога.

Не ти си в света, а светът е в тебе. – Много хора мислят, че са в света: не си в света, но светът е влязъл в тебе. Настанил си се не ти в света, а светът в тебе е настанен. Понеже човек не е настанил Бог в себе си и разбира се, това място трябва да бъде запълнено – светът се настанява.

Бог сам в Себе Си е Нищо, но Той става същностен, щом в мен като Син бъде въплотен.

И Ангелиус казва: Цялата Мъдрост е в простотата. – Затова говорим и за Настрадин: неговата Мъдрост е простота, яснота и същевременно има и нещо скрито.

Който вярва, е блажен, а доверчивият е благ. А който е зъл, за него вярата е злият враг.

Бог е неразделен от този, когото Той Сам е обожествил.

За надсмиващия се нищо не е наред.

Какво е нужно, за да станеш Син любим? Нужно е в тебе Самият Той да се признае. – Значи – дотам да стигнеш, дотам да спечелиш доверието Му, дотам да си отдаден, разбира се, без показ и т.н. Нужно е в тебе Самият Той да се признае, да признае Себе Си.

Ще познаеш себе си заедно с Него и в Него.

Не е ли глупаво от локвите да пиеш всякаква вода, а да затвориш извора в себе си?

На Голгота се придобива истинският покой. Наистина това е мястото и ако там не може човек да го придобие, никъде другаде не може – на Голгота.

В теб са всичките тревоги, а не в света. – Забележете – никакви тревоги няма, но зависи къде си ти.

В мълчанието е дивно да се пее. (Той е малко мистик и малко поет.)

Бог е Сущий (т.е. същностен). Той не живее. Той е над живота.

Моли се да се научиш да говориш.

Същностният човек е възнесен във вечността и в него няма времена.

С усилие всичко ще превземеш. – Така казва Ангелиус Силезиус. Тук ще допълня нещо от Йога Васища – великият Брат Михаил, писал свещени книги на Индия и на Тибет. Една от неговите книги се смята за равна на Библията, аз имам основание да я смятам за по-силна, но това е друг въпрос. Брат Михаил го смятат за един от древните богове в древна Индия, почитат го като един от древните богове. Огромна книга е написал, другата година ще ви запозная с нея и с нейното тълкуване, но тук само за малко се отклонявам, стана въпрос за усилията. Казва: Има едно нещо, което може да победи и да преодолее съдбата и Божията воля. Забележете: съдбата и Божията воля! Това са постоянните собствени усилия. Това е. Става въпрос за онези постоянни, искрени усилия – съдбата отстъпва, Бог се оттегля. Разбира се, Бог е в единство с тях, те са вродени в човека отдавна, но и Божията воля отстъпва. След време, разбира се, на друго ниво тя се съединява с усилията. Но вижте какво могат да направят усилията.

АНГЕЛИУС СИЛЕЗИУС

(първа идея за размишление)

Ти Бога ядеш и пиеш, щом от Бога си обожествен. – Ето я истинската манна, истинската храна. Иначе ядеш някакви други храни. Знаете, някои се смятат вегетарианци, ядат чисти храни и т.н.

Писанието извън Духа е нищо.

Който се е слял с Бога, той е преодолял страшния съд. – Значи там, където има сливане, няма страшен съд, няма очакване. Аз загатнах и в София, поп Богомил казва: Страшният съд идва най-вече за църквите. Разбира се, те смятат, че ще се подготвят за него, но няма да могат да се подготвят. Има изключения, но за този огромен застой няма да има изключения. А те смятат, че това е антихрист (страшният съд), и трябва да се предпазват от него. Как ще се предпазиш, когато Бог Го няма?! Догодина ще говорим пак за богомилите.

Със смирение ще придобиеш себе си.

Бог е причината на всичко. – Така че от една по-широка гледна точка и застоят е на място, но все пак застоят трябва да бъде излекуван и след време Бог ще му изпрати изцелител – Себе Си.

Който е в Бога, вижда всичко.

Не може да видиш Бога в този тленен свят, ако със смирение не си богат. – Значи откъде почва виждането! Колкото си по-смирен, толкова повече това е мярка за дълбините на виждането.

Твоето оръжие е дарът на смирението и Любовта.

Самият Сатана не е знаел за това, колко дълбока ще е неговата вреда. – Въобще на него много неща не му са известни, но това е едно от нещата. Той не е знаел плана на Бога и колко дълбока ще е неговата вреда.

За суетата си се изхабил, а за възвишеното нямаш сила.

Бог е Огън и Дух, и Същество, и Светлина, и нито едно от всичко това. – Това е в стила на Дионисий Ареопагит.

Преданият е дух, а не плът. – Значи там, където има истинска преданост, не говорим за човек, говорим за дух.

И казва, което ви казах и предния път: Аз мъката я пия като мед.

От всички съкровища кръста за себе си съм избрал.

Когато Бог се роди, Адам ще умре.

Не възгордявай себе си да не би Господ да те изгуби от погледа си.

Бог отвътре гледа на нещата.

Лекарството за болните е Любовта. – Значи там, където има голяма Любов, има истинско лекарство.

Блажената душа не познава промените.

Кръстът е изявление на скритото.

Без Бога в тебе няма светене. – Затова и ще видим как свети чудният Настрадин Ходжа.

Блаженството означава да си роден от Бога.

Всичко е от Единия, за да стане единно.

ХУАН ДЕ ЛА КРУС

(лекция 26)

Един чуден мистик:

Научи се да обичаш както Бог иска. – Не както ти искаш, а както Бог иска.

Казва: О, сладка Любов Божия, за която ние така малко знаем!

Този, който е открил как произтича Любовта в него, той наистина е спокоен.

Постигнах своята цел в голям мрак. Такъв е замисълът на Бога. Тука само ще допълня: този мрак, с който се среща душата, това е всичко, което тя е натрупала от миналото, това е собствен мрак. И затова понеже е много голям, и на човек се дава по малко, по малко, подготвя се дълго, с много молитви, с много дисциплина, с много очистване, за да може след време при тази среща мракът да угасне и да изгрее Бог, както ще видим и тука.

В сумрак скочих в дълбоко и се оказах извисен.

На върха станах блажен и станах смирен.

Когато Бог е неразбран, Той е непроницаем Мрак. Значи пак е Мрак, но е непроницаем. Ако твоята Любов Го разбере, този Мрак се пробива.

Душата се пречиства най-вече в своята среща с тъмната нощ. Разбира се, тука има няколко тъмни нощи, но аз се спирам главно на една. Тука само ще загатна: при страданията, които подготвят за тъмната нощ и трудностите, в едно от по-големите страдания, които също са тъмна нощ, изчезват чувствата; те са пречка, дори и когато са благородни. После изчезват мислите, за да може след време в истинската тъмна нощ да изчезне всичката ти карма, да останеш ти, твоята чиста същност и Бог. Да няма пречки, без мисли, без чувства, защото Бог е по-дълбок в нас от тези неща – те са паднали светове.

Тъмната нощ за душата е запалена от Любовта и всичко това цари в Тишина.

В мрака е установено тайно извисяване.

В тъмната нощ душата ще се срещне с мястото, където няма явления.

В тъмната нощ трябва да срещнеш своя Водител и Огъня.

Всички трудности са временни. Те само подготвят душата за срещата с тъмната нощ. Значи ето ги тези малките трудности, които подготвят тайно душата, вярата, любовта в нея и там, в скритата част, тя се подготвя, за да може да понесе върховната тъмна нощ – Голгота. Те подготвят душата за срещата с тъмната нощ, в която се достига високо състояние на единение. И когато това се случи, то е толкова дълбоко, че не достига никаква мъдрост и опит, за да се разясни. И само който преживее това, може да го разбере, но не може да го разясни. Значи аз сега правя само упътване. След време който го преживее, ще го разбере дълбоко, но това, което ви казвам, води до някакво тайно малко разбиране вътре, за да може тази подготовка да стане по-правилна.

Сам Бог иска да прекара душата през тъмната нощ, за да се съедини с нея. Който не е преминал през тази тъмна нощ, той никога не ще може да разбере и познае себе си, той не може да се изкачи в себе си. Тъмната нощ е верният път към единението с Бога.

Тъмната нощ е велико дарование и милост на самия Бог. Както и на кладите, за които говорихме. Ако Бог не направи този жест на тъмната нощ към душата, то тогава душата не отива далече в своето развитие. Без тази тъмна нощ душата все ще страда, но ще си остане бедна. Тогава страданията ѝ даже ще се удвояват.

Тъмната нощ всъщност е ден – ден на велико духовно очистване, очистване на душата от всички несъвършенства – земни, астрални, ментални и т.н.

Да минеш през тъмната нощ, то е велико завръщане в Бога, в Несътвореността.

Тъмната нощ е отстраняване на всичко второстепенно и сътворено. Имам още от много време една снимка на статуя на поп Богомил и го гледам понякога: точно това е погледът му – никакви светове няма в него, никакви сътворени неща, изключителен поглед, изключителна отдаденост само в една посока – Бог.

Тъмната нощ е дарът на даровете, дарът, който е отвъд света и отвъд вселената. Т.е. отвъд змията, която си е захапала опашката, която е образувала този друг кръг. Значи тука се излиза извън змията.

Преминаването през тъмната нощ е пресътворяване и отстраняване на световете-илюзии. Световете са илюзии. Тук само ще допълня: тези от вас, които все още се изкушават, нека да знаят едно: никога учението и Учителят няма да навлязат в тях дълбоко – на повърхността ще има приятни неща, но никога Учителят и истинското учение няма да влязат.

В тъмната нощ участва цялата древна съдба на човека и в човека, след като я претърпи, остава единствено Бог. Тази тъмна нощ, този велик Мрак е Мъдрост Божия.

Когато страхът от Бога е съвършен, тогава и Любовта към Бога е съвършена.

Душа, която обича нещо друго, освен Единствения Бог, става неспособна за преображение и чисто единение с Него.

Всички творения на земята и небесата без Бога са тъмнина и мракове.

Всяка красота на създанията пред безконечната красота на Бога е най-голямо безобразие. Такова нещо казва и Хераклит. Разбира се, някои може и да не го приемат; има и такива, които не приемат дълбоките неща. Не им е изгодно, те ако обичаха Истината, щяха да търсят Истината, а не полза и изгода. Но и така става, това е техният дълъг път.

Всяка доброта на съществата в сравнение с добротата на Бога можем да наречем злост. Забележете какво казва този светец и мистик: можем да наречем злост, защото само Бог е добър и Той има мярката кое е добро и как да го прави, не човекът. Затова ви казах, Учителят е казал: Когато правихте добро, питахте ли Бога? А въобще как може човек, казват суфите, който има его, да прави добро? Никой човек, който има его, който има нафса, за който преди говорихме, той няма как, каквото и да прави, той не може да направи добро. Напротив, той не знае последствията на това, което прави.

Само тези придобиват Мъдрост Божия, които са се избавили от своята мъдрост и с Любов служат на Бога.

Душа, която иска да стигне до Мъдростта на Бога, придобива тази Мъдрост чрез незнание, а не чрез знание. Чрез незнание!

Всяка светска власт и светска свобода са всъщност робство, ограничение и неволя пред лицето на Бога. Брат Михаил много красиво го казва: Без една велика покорност към Бога няма никаква свобода! Може да си въобразяваш, може да си финансово свободен, даже и духовно свободен – но всъщност нямаш никаква свобода! Скоро в София обясних, за манастира стана въпрос: целият свят е манастир. Ако ти си безпощадно искрен към себе си, ти си в манастира; ако не си – и в манастир да си, не си в него.

Душата задължително трябва да мине през тъмната нощ, която е изтребление на желанията, въжделенията, изкушенията, мъдруванията, за да може реално да стигне до Бога, а не до илюзорната реалност.

Който е постигнал пълно отричане в себе си, е получил дара на Духа Божий и може да Го приема в себе си. Значи чрез своя дух може да приема Бог в себе си.

Който иска да люби Бога наравно с някакво си творение, той малко цени Бога.

ХУАН ДЕ ЛА КРУС

(втора идея за размишление)

След тъмната нощ Бог дава на душата съвсем други познания за Бога в Бога и сменя старите човешки знания в нова Любов към Бога.

След тъмната нощ душата става олтар. Църквата няма олтар, душата има олтар. След тъмната нощ душата става олтар и Сам Бог излива Любовта Си в нея, и Сам Бог люби в нея и пребивава в нея.

Чистата душа пие Бога, истинната Манна, т.е. храни със Самия Бог.

Великата душа, казва Хуан де ла Крус, не допуска доброто в себе си, тя допуска само Бога. Забележете: не допуска доброто в себе си, защото само Бог знае кое е добро. Затова съм казвал какво казва Учителят: Има добри постъпки с лоши последствия – те са от Черното братство; има лоши постъпки с добри последствия – те са от Бялото братство; има добри постъпки с добри последствия – от Всемирното братство.

Желанията са слепота (както изкушенията, както заблужденията, всъщност това са и дяволи) и тази слепота е силно препятствие по пътя към Бога. Обяснявал съм го: към Бог не можеш да имаш желания, към Бог можеш да имаш Любов.

Когато душата утоли своите желания, ще бъде още по-обременена. Това е един велик светец, един велик мистик, наистина минал по този път чрез опит и го изнася, доколкото може да бъде изнесено с думи.

Желанията сътворяват в душата празнота и глад. Както знаете, колкото и вино да пият някои, още повече им се пие и блатото става по-голямо. Желанията никога не утоляват глада, защото те са изоставили Единствения, Който дава реално насищане. Желанията пленяват душата с мъчение и празнота.

В своя чуден гняв Бог ни изпраща тъмната нощ, която унищожава всички наши желания, а допреди това страданията ни очистват и подготвят.

Пътят на желанията е помрачение и заслепение, след което се пропада в по-голямо зло. Щом има желания, няма воля за чиста, за истинска Любов към Бога. В Исайя е казано: Този, който върви след своите желания и който е заслепен от тях, дори и да му се яви блясъкът на Истината, той ще види само това, което би видял в тъмнотата, той ще види илюзия.

За да се достигне до единение с Бога, трябва да умре всичко друго.

Когато душата влезе в божествения мрак и го претърпи (може да го наречем „небесното сито“), тя вече става скрита, казва Хуан де ла Крус, от лицето и от погледа на Сатана. Тази душа вече е оградена от Сатана, защитена, а вярата ѝ е тайнство. Значи тук вече не става въпрос за вярвания, а вярата ѝ е тайнство, тайнство на великата, истинска Любов.

В тъмната нощ за душата настава голяма тишина и тя навлиза в тази тишина, в този древен дом, в своята най-висока разумност.

Тъмната нощ на душата е осветителна нощ, т.е. мракът е осветителен. От този мрак се заражда истинското знание.

Естествената душа е нощ. Тя е лишена от ясната Мъдрост, защото не е родена още от мрака на Бога, т.е. не е родена от ослепителността на Бога.

Вярата провожда душата от тъмнината в съвсем нов вид светлина, която я отделя от естествената светлина – става въпрос за Прасветлината, или за Виделината. Значи това, което вижда в светлината, по-дълбоко е; това, което вижда, винаги е от по-високо. Значи отделя от естествената, от старата светлина, която е смесена, и така чрез тази вяра душата се освобождава от своето минало.

Казва Хуан де ла Крус: Старай се винаги да се склоняваш не към лекото, а към трудното, не към вкусното, а към невкусното (това съм го обяснявал преди, знаете, истинската вода няма вкус, тя надминава вкусовете; самата Истина няма цветове – никакви ограничения), не към това, което дава отдъхновение, а към това, което изисква труд, не към това, което утешава, а което не е утешение (за да намериш нещо дълбоко в себе си, а не някой да те утеши отвън, има нещо много по-дълбоко от утешението).

И казва: Трябва да достигнеш до това, което не можеш да узнаеш.

ЧУДНИЯТ НАСТРАДИН ХОДЖА

(лекция 27)

Винаги ще го наричам „чуден“, тъй като вече имам около две хиляди случаи красиви и всичко това са послания и послания, много простички. Такива като Нострадамус могат да му бъдат чираци и дали въобще ще разберат за какво става въпрос, защото той говори опростено, ясно, като древен Учител. Те така и го наричат суфите – изначален Учител. Но както ви казах – много скрит, много смирен, прекалено дълбока вода.

Първо някои неща за него: човек с богата душевност, дълбоко реално виждане, изключително чисто въображение. Дори когато говори привидно цинични неща и когато изглежда глупаво, при него всичко е друго, всичко е чисто. В началото е известен като мюсюлмански проповедник, наричан „белобрадият старец“ или „остроумният мъдрец“. А иначе е велик суфи.

Неговият наставник е бил Саид Махмуд Хайрани, за него друг път може да ви говоря, друг велик и таен суфи.

Настрадин Ходжа е легенда на човешкия дух. Неговият оптимизъм не е от ума, а от духа. Тук става въпрос за съвсем друг род оптимизъм – от духа. Това е духовен оптимизъм, слънчев оптимизъм. Настрадин Ходжа мъдро воюва със своята светлина срещу човешката глупост. Събитията, които се случват около него, са образувани от магнита на неговия дух – той просто ги вика, това се е случвало в многобройни прераждания, те просто се случват, защото той е там, той ги вика, той е магнит.

Суфите го наричали „първоначален учител“ или „поучаващият“, а хората просто го наричали мъдрец.

Настрадин Ходжа е същество от чиста духовна светлина. Това е човек с устой във всякакви трудни времена. Неговата жизнерадост никога не увяхва, защото тя не е астрална или ментална, тя е духовна. Хуморът му никога не е разрушителен, дори когато изглежда, че е така. Хуморът му винаги е чист и светъл, подкрепящ душите в техния труден житейски път.

Настрадин Ходжа е човек, който е постигнал висша реализация. При суфите това се нарича „тайната на суфизма“, или себепознанието, както казах, реализацията, и затова той говори от много висока духовна позиция. Той е земен човек, но с дух в себе си и този дух живее с чудна, вътрешна, постоянна усмивка, и то сред грижите и тревогите на този свят. Настрадин Ходжа е, казват суфите, озарител в трудните времена, а той свети за изгубените души като фенер. Но то е за тези, които го разбират. Това е легендарен суфи, а скритата му природа е много дълбоко мистична.

Той е мистик и затова и досега има много мюсюлмани, които не го обичат, защото никога не е лесно да разбереш мистик. Например случая с долните гащи на една млада, красива вдовица, накратко да ви разкажа случая: той изнася проповед. Тази млада, красива вдовица е до него, на горния етаж, на перилата, слуша… и се отнася. Пада, хваща се за едното перило, увисва и долните ѝ гащи се виждат. Настрадин поглежда и казва: Братя мюсюлмани! Никой да не гледа, защото този, който погледне в този миг, ще бъде ослепен от Аллах. Обръща се Настрадин към своя приятел и казва: Братко, аз ще пожертвам едното си око. – Да обясня посланието, голяма красота; суфите мислят, че той проваля морала. Напротив, точно обратно – такъв е суфи. Какво иска да каже: Вие говорите за Корана, за Аллах, за свещени книги и когато се яви изкушение, вие си отваряте окото, вие сте слаби, показвате слабостта си. Забележете каква красота във всяко нещо. Говорим за две хиляди послания, които постепенно ще ви изнасям по малко. Всяко нещо е послание там и е много чисто, но трябва да мислиш мистично. Иначе ще чуеш друго, както мюсюлманите, и те са го намразили. Но както знаете, за него това няма никакво значение, както за Ал Халладж и за другите суфи. Суфите знаят, както казах, че Настрадин Ходжа е безсмъртен дух, слязъл сред хората да ги повдига в пътя – които го разберат.

И така, анекдотите:

– Настрадине, кажи нещо за миналото, настоящето и бъдещето.

Настрадин казал: Миналото е остаряло, бъдещето го няма, а настоящето е мъка. Питат го: Добре бе, Настрадине, ами ти къде живееш? Настрадин казал: А-а-а, аз живея в рая. Посланието: Ако искаш да си добре, трябва да си извън времената, трябва да си в Бога – за него раят е Бог. Трябва да си извън времената – в Бог няма времена. Забележете каква красота: няма и настояще, има само дълбини, пълнота велика. За какво ти е настояще, в което нямаш дълбина? Прекрасни послания, много простички.

Следващият случай:

– Настрадине, ти защо се ожени? Настрадин казал: Ожених се, защото нямах никакви проблеми, а без проблеми не може да се живее. А сега се уча от проблемите. Т.е. посланието: ако хората нямат трудности и проблеми, как ще се учат, как ще се развиват? Ето я красотата, ето защо проблемите са на място, те показват твоята духовност, подхода ти и т.н.

Другият случай. Един приятел пита Настрадин: Настрадине, как е жената, как е семейният живот? Настрадин отговаря: А-а-а, много е добре! Устроихме се: като съм надалече, не искам да я виждам, като е до мене, не искам да я гледам. – Показва как са устроени хората и как размишляват за своите близки.

– Настрадине, казал му един приятел, много ти благодаря за услугата, която ми направи. А Настрадин му отговаря: А-а-а, не се безпокой, аз никога няма да забравя тази услуга, която ти направих. Но и ти я помни! Т.е. в този свят услугите се помнят. Казва: в света хората много държат на услугите, а услугите са нищо. Ако ти имаш Любов, няма да държиш на услугите, а ще видиш как Бог действа в твоя живот.

– Настрадине, ти си ходжа. Я ми кажи какво е това съвест? Настрадин казал: А, остави, не искам да си имам работа със съвестта. Че тя ли ще ме учи? Съвестта е опасна, все едно някой постоянно да те гледа. – Тука Настрадин иска да каже как не искат хората Бог да ги учи, съвестта да ги ръководи, а само техният ограничен, беден ум.

– Настрадине, вярно ли е, че си се влюбил в своята жена от пръв поглед? – пита го Хасан. Настрадин казва: Вярно е, Хасане, защото не можах да се вгледам по-добре. – Красота! Как умът закъснява. Посланието: как гледат хората, когато е станало късно, когато вече много неща други се случват, хората въобще закъсняват, събитията ги изпреварват. Въобще иска да каже, че умът закъснява и човек трябва да стане духовен, защото умът винаги ще закъснява: след земетресението ще разсъждава, след какво ли не, след всякакви случаи в живота, защото те го изпреварват.

Настрадин бил беден и сънува, че му дават девет монети в съня. И той спори в съня си и казва: Е, поне дай десет пари (десет монети). После се събужда, гледа – ръката му празна. Не му харесва, пак си затваря очите и казва: Добре-добре, дай девет пари! – Посланието: как хората сънуват в този свят, че печелят, че губят, и как като се събудят, сънят остава, чувстват се по-добре в сънуването. Прекрасни послания!

АНЕКДОТИТЕ НА НАСТРАДИН

(трета идея за размишление)

Сетих се за книгата, питат го: Вярно ли е, Настрадине, че си писал най-хубавата книга? – Вярно е. – Е кое е хубавото в тази книга? – Предговорът. – И какво пише в предговора? – Не четете тази книга! – Иска да каже: Как живееш? Ти може да четеш, ако искаш, всички свещени книги на народите! Как живееш? Как мислиш тайно? Говорихме за Боян – тайната в него държи особено много на пречистотата и на скритостта, а не на външното. Така че книгите са си книги, но има нещо много дълбоко. Освен това човекът сам е книга.

– Настрадине, как ще живееш, ако те изберат хората за султан! – Много просто – казва Настрадин – като стана султан, първата ми работа е да нарушавам законите (показва светът как действа, забележете), първото нещо е да нарушавам законите, а после всичко друго ще се оправи, защото султанът винаги има верни хора.

Другият случай: Настрадин запалил дърва на гърба на своето магаре да види дали ще горят. Те се запалили, тогава магарето хукнало, а Настрадин започнал да му вика: Ако поне имаш малко ум, бягай направо към езерото! – Посланието: ние често се запалваме от самосъздадени трудности, но не знаем в коя посока да вървим. Дано открием езерото на Бога, езерото на спасението. Значи както ви казах, всичко при него е красота.

Другият случай: По време на рамазана, големия пост, един ходжа, приятел на Настрадин, бил болен и дошъл при него, и му казал: Ходжа, разкъсвам се от болки! Голямо страдание, едвам дишам, спаси ме! Настрадин му казал: Ходжа, ще ти помогна, но кажи ми по време на големия пост какво яде? И казва другият ходжа: Нищо особено – три пържоли, няколко супи, 2-3 чаши вино да не обидя съседа, а, да, едни петнадесет пирожки, дето ме черпи един приятел. Настрадин го попитал: Плодове яде ли? – Да, ама не много: ядох диня, до нея имаше грозде, там някакви си пет-шест круши – така, хапнах… Настрадин му казал: Има лек за тебе! Ще ти помогна, за твоята болест има спасение, има спасение за твоята душа. И Настрадин му казва: Иди там на хълма и копай! Изкопай един по-плитък гроб и легни вътре, и гледай да си посипеш пръстта отгоре. – Посланието: За някои недъзи, за голямата алчност спасението е в другия свят. Просто отиваш в другия свят и това е спасението.

Другият случай: Настрадин устроил разходка на жена си в гората, но на едно високо място. Искал да се разходят – настрадинска разходка. Тя била астматичка и се тревожела от високото място, от чистия въздух. Настрадин я успокоява и казва: Не се страхувай, жено! Чистият въздух няма да се доближи до тебе! – Т.е. чистотата не идва при някои хора. Където и да търсят тези хора чистотата, тя няма да дойде при тях, защото дълбоко в тях има нещо нерешено. Чистотата не е някъде, тя е отвътре.

Настрадин бил на смъртно легло и един човек го попитал: Настрадине, ако се преродиш отново, какво би искал да промениш, какво ще измениш? Настрадин дълго мислил и казал: Само една промяна ще пожелая в следващото прераждане: аз винаги сресвах своята коса надясно, а през цялото време исках да е направо. А иначе останалото го искам пак същото, точка по точка. – Каква промяна правят хората в другите си прераждания! Вместо съществени, реални промени – една прическа, по-друго вчесана.

– Настрадине, след смъртта си ти сигурно ще отидеш в рая? Настрадин казал: Не, след смъртта си аз ще отида на друго място, а в рая ще отиде моето магаре. – Посланието: раят е за магарета, а не за разумни същества. Разумните отиват при Бога, а магаретата отиват в рая.

АУМЪ