Елеазар Хараш – Лекции Том 19: Любомъдриe 2008 г.

Елеазар Хараш

ЛЮБОМЪДРИЕ

Окултни лекции,
държани в градовете Варна и София през 2008 г.

Варна, 2009 г.

ПРЕДГОВОР

Бавният път на знанието се осъществява по пътя на човешкото обучение. Истинският път на знанието се осъществява по пътя на Божественото наставление.

Суфизмът

Освобождението на светлината от мрака означава осъзнаването на светлината като светлина.

Суфизмът

Да се довериш тотално на Бога, е тайна на живота.

Суфизмът

Аз съм човек от рая.

Хафез

Този, който се наслаждава на милостта на Бога, но не и на Неговия гняв, не е суфи.

Хафез

Този, който е изпълнен с Любов, от кое ли изповедание ще е? – От изповеданието на Бога.

Аттар

Който е изпълнен с Бог, трябва ли му някакъв ритуал?

Аттар

Аз съм отвъд теорията и практиката, защото аз съм в Любовта.

Аттар

Суфи е този, чиято душа е в тялото му.

Суфизмът

Няма нужда човек да се бори със злото и дявола. Просто усъвършенствувай Любовта си към Бога.

Суфизмът

Той, Който сътвори окото на комара, е Този, Който е сътворил слънцето.

Саид Нурси

В глъбините на суфи вече не прониква светлина, защото там е същността на Бога и няма нужда от светлина. В дълбините сияе само Бог.

Руми

Що е суфизъм? – Това е да откриеш в сърцето си радост, когато часът на мъката удари.

Руми

Любовта е безмълвно ясна и просветлена.

Руми

Чистотата е качество на Любовта, а не на действието.

Суфизмът

Който прави нещата заради Бога, постига Бога.

Суфизмът

Не считай лъжливо това, което не си в състояние да разбереш.

Ал-Газали

Откакто вложих сърцето си в Бога, на мен ми станаха безразлични здравето и здравият смисъл.

Хафез

Не съществува пратеник, който може да Го опише, и послание, което може да ти Го предаде.

Хафез

Аз виждам Бога, а не Неговото творение.

Ал-Рабиа

Който е познал Бога, никога не пита за Него.

Баязид Бистами

Сърцето на Бога се намира в сърцето на човека.

Баязид Бистами

Искреността е Божествена тайна.

Абу Саид

Аз превърнах страха си в покой.

Баба Ширази

Освен Бог нищо друго няма.

Баба Ширази

Мъдрият никога не строи Истината на някакво предположение.

Саади

Не общувай с този, който не може да ти помогне след смъртта.

Малик ибн Динар

Когато Бог те погледне само един път, ти ще придобиеш всичко необходимо завинаги.

Баязид Бистами

Когато Слънцето изгрее в нас, то ще ни избави от съзерцанието на Сатурн.

Ал-Газали

Злото ще бъде поправено от смъртта.

Саади

Пиян от безсмъртие – този израз съдържа в себе си Божествената тайна на Любовта.

Суфизмът

Елеазар
Варна, 2009 г.

1-ви април 2008 г.

ОКУЛТНАТА ТАЙНА НА РАЯ

(лекция 1)

РЕХЕМ АЙ

Любов към Бога
(първа идея за размишление)

ОКУЛТНАТА ТАЙНА НА РАЯ

(лекция 2)

ТИШИНАТА

(втора идея за размишление)

МЪДРОСТ ПРЕДИ ВСЕЛЕНАТА

(лекция 3)

ТРЕТИЯТ БРЯГ НА РЕКАТА

(трета идея за размишление)

ОКУЛТНАТА ТАЙНА НА РАЯ

(лекция 1)

Адам и Ева е трябвало да ядат само от Дървото на живота. Но защо тогава е било посадено и друго Дърво, което променя съзнанието и сгъстява човека, повежда го към земята и го материализира?

Знае се, че Бог не прави нищо случайно, защото самият Той е замисълът. И злото е създадено от този замисъл, дяволът също. Що е дяволът? Учителят казва: Онази силна воля на Бога, онази част, която се справя със злата воля на човека. – Значи докато човекът има зла воля, винаги дяволът ще е там наблизо, т.е. Бог ще изпраща дявола и ще коригира.

Къде е бил раят? Отвъд земята, отвъд злото. Той е бил едно ефирно състояние, състояние на чистото съзнание, състояние на висшето съзнание, висшия ефир. След време когато ще говорим за първата и втората раса, ще разберем по-дълбоко как те са живели и какво са правили.

Нашето висше съзнание, нашето духовно тяло е било нашата истинска земя. Изгубването на това висше съзнание, на това безсмъртно духовно тяло е всъщност изгубване на рая. Това е изгубеният рай. Тази уплътнената, сгъстената земя, тази тежка и груба земя не е истинската земя.

Истинската земя е ефирна и духовна, лека и светеща. В тази ефирна област нашето тяло не е било такова тежко, плътно и непроницаемо, т.е. невъзприемчиво за Бога и за Неговите слова-влияния. С чисто духовното си тяло човекът е живеел в рая, в ефира и е можел да живее вечно, защото тогава духовното тяло е било без зло в себе си. Без зло означава без смърт, защото то е духовно тяло, а не психично, упадъчно.

В това висше духовно тяло е нямало нито страдания, нито болести, нито смърт. Липсвало е злото и затова това е бил рай. Този рай и сега съществува, но е скрит от злото. Той засега е невидим и се намира в тънката област на духовната материя, в ефира.

Раят е бил материален, но духовно-материален; не физично, а духовно-материален, т.е. ефирно-материален, а не земно. И тогава в тази ефирна област се е намирало и другото Дърво, Дървото на живота – Любовта, изначалният етер, най-чистата първична храна, с която тогава са се хранили петото и шестото тяло, т.е. душата и духът.

Дървото на живота не е дърво в буквален смисъл, във външния и груб смисъл. То е поток, пречистият поток, идващ от самия Бог. Това е Любовта, или казано по друг начин – чистата, течаща същност на Бога, поток, наречен още живата манна, еликсирът на живота, еликсирът за духовното тяло, което по него време е съхранявало в себе си светлина и чистота.

Дървото за познаване на доброто и злото е също поток, но друг поток, който е бил скрит в рая: черен, въвличащ поток. Според Кабала земята има седем състояния, от първата чакра до седмата; от нисшата земя, т.е. външното тяло, физическото, грубото, мрачното, до седмата земя, чистата светеща материя, висшата изначално чиста земя, напълно освободена от всяко зло.

Дървото за познанието обладава привързващи свойства към материята, то завлича. И първите хора, които го вкусили, не могли да издържат на неговата сила, която видоизменя съзнанието. Т.е. много дълго време трябвало да се хранят с Дървото на живота, докато постигнат неизменна любов. Тогава щяха да се раждат богове, синове Божии и т.н., каквато е била и целта. Разбира се, след време пак ще стане така. Значи те е трябвало да ядат от Дървото на живота, ако искаха да се развиват и те щяха тогава да умеят да се хранят с това Дърво. И тогава щяха да постигнат същественото, великата и неизменна любов към Бога. Защото според Учителя още тогава е имало такива същества, които са яли от Дървото за познанието на доброто и злото, от черния поток, но не са пропаднали, защото тяхната любов е била по-силна от черния поток и съзнанието им не се променило в земно. Те са яли и са го преодолели. Казано по друг начин: на Адам и Ева им трябвало развитие и пълно единство с Бога и тогава нямаше да се случи това, което е наречено светът. Но те сега ще се развиват в света, но по трудния начин, за разлика от другите същества.

И така, Адам и Ева ядоха от това Дърво, от този поток и измениха материята на собствените си тела. И те станаха от ефирни, от духовни, станаха така наречени човеци, хора и сега много от тези хора вярват, че са хора. В началото те са били сътворени безсмъртни, а при развитието си е трябвало да станат, забележете, Учителят казва, съвършени, т.е. при правилно развитие от безсмъртни да станат съвършени. Казано по друг начин, напълно единни с Любовта, с Бога. И тогава щяха да имат власт и да се избавят от черния поток, от другото Дърво, което носи смърт и за което Бог им беше казал: Не яжте от това Дърво, т.е. не слизайте надолу.

Падайки надолу, Адам и Ева умрели за своето висше съзнание, за своето изначално, лъчезарно и светещо състояние и започнали да живеят в другия поток, в тежки, странни и мрачни състояния, в тъмни състояния, защото били въвлечени в тежките слоеве на материята. Така те напуснали Дървото на живота, ефирното царство, където сътоянието е леко, светло, радостно, приятно; лекота, няма бреме. Те напуснали първата си земя, лекото си духовно тяло. Те напуснали райското си състояние, в което живели преди.

Дървото на познанието е поток, който се сгъстява и обременява, а Дървото на живота е чист поток, лек, ефирен, разтварящ, успокояващ и светещ.

РЕХЕМ АЙ

Любов към Бога

(първа идея за размишление)

Ще видим арамейския смисъл.

Думата рехем е с много дълбоко значение. Тя е подобна на думата лахма.

И така, рехем на арамейски, т.е. любов, означава дълбокото тайно място, т.е. Източникът. А лахма, преведено външно като „хлябът наш насъщний“, означава разбиране, което те храни цялостно, напълно.

Според арамейския език рехем е мелта, т.е. дума, съвършена дума, правилната дума. А тази свещена и правилна дума осигурява врата, тя отключва реалностите. Така тази дума означава още правилно отношение към шерара, за което говорихме преди, т.е. правилно отношение към Истината. Защото любовта, истинската любов има един единствен стремеж – към Истината и разбира се – към Мъдростта.

Думата шерара на езика на Христос, на арамейския език, друга велика дума, означава: истината е това, което създава свободата. Истината е това, което създава още две неща, много точно казани, в това е силата на древните езици: истината е това, което създава правилността и развитието. Освен това шерара, т.е. истината, е това, което е силно и енергийно могъщо. Следващият път ще имаме лекция специално за истината.

Но да се върна на рехем: любовта е способност, която определя вътрешната реалност, вътрешното възприемане на Бога. Ако твоята рехем, т.е. ако твоята любов, е насочена към АЙ, т.е. към самия Бог изцяло, това е вече решението. Казано по друг начин: ако в тебе влезе Бог, ти ще преодолееш света. Ти ще преодолееш цялото зло, става въпрос за злото в себе си. Ние нямаме задача да оправяме злото в света и да го изкореняваме, то си има мисия. Имаме задача да се справим със злото в себе си. Аз съм казвал: най-малкото зло вътре в човека означава, че той е свързан със смъртта. Това зло може да е микроскопично, всеки трябва да го огледа; щом го има в тебе, ти си вързан за смъртта.

Казвам: Действията са вторични. Първичното е да имаш любов към Бога. Тогава тази любов сама по себе си се превръща в Божие действие. Т.е. посветеният може нищо да не прави, може и да прави нещо; фактът, че присъства в света, това е истинско добро. Обикновеният човек може да прави колкото си иска добрини, без значение е. Всъщност той не може да прави добрини, както ви казах и преди, той прави услуги и т.н.

И така, рехем, любовта, дълбокото в нас тайно място означава, че дълбоко навътре в нас няма свят, няма космос, няма светове. Дълбоко навътре в нас е само Бог и ние трябва да направим този пробив, да минем през себе си и да стигнем до това място, дълбокото тайно място – рехем. Животът в света е търсене на нещо изгубено и това изгубено е именно дълбокото тайно място, там е именно Бог, наречено още Царството Божие.

Любов към Бога е върховният закон. Любовта към Бога ще формира постепенно истинския човек, което е друго название на третия бряг на реката. А тези, които обичат нещо друго, то си е за тяхна сметка. Щом обичат нещо друго повече извън Бога, то си е тяхно решение, тяхна част.

Когато познаем Бога, се случва духовността, а когато духовността се случи, тогава се случва и всичко друго. Бог е велика Пралюбов, отвъд богове, земя и небе. Разбира се, боговете се събират да я проучват, но тази Пралюбов си остава тайна, дълбокото и тайно място, рехем на арамейски. Бог е създал боговете със своята любов, а демоните със своята сянка.

С Бог ни свързват дълбоки, специални и интимни отношения и затова най-важното нещо в живота е да спечелим Бог на своя страна. Но за да познаем Бога, трябва да заживеем в истинската си същност.

ОКУЛТНАТА ТАЙНА НА РАЯ

(лекция 2)

Учителят казва: Адам не беше още готов за съвместен живот с Бога, защото изискванията на великата любов са много високи. Затова именно се яви Изкусителят, който е част от Бога. И той стана причина за излизането от рая, т.е. това е просто необходимост. Той започна да им описва красотата на външния свят и ги изпрати във физическата материя. После Учителят казва: Всеки, който прави грях, е силен, а който изправя греха си, е два пъти по-силен (забележете). – Животът седи в двойната сила, двойната, скритата вътрешна сила.

Когато Адам и Ева вкусили от Дървото на познанието, т.е. както казах черния поток, те се сблъскали с прастара сила, за нея друг път ще говоря. С прастара сила, която не били в състояние да управляват, защото нямали в себе си неизменната любов. Неизменната любов е качество на Дървото на живота. Ако Адам и Ева имаха зрялост, която идва от Дървото на живота, тогава те можеха да ядат спокойно, както казах, от другото Дърво и тогава щяха да се раждат духовни същества; не психични, а духовни същества, богове, синове Божии, ангели, а не хора и нещо по-лошо от хора, демони. Щяха да се раждат висши същества, а не падения, но и това си има своя път.

Силата, която се е съдържала в Дървото за познанието, не е била подвластна на Адам и Ева, защото те просто не са владеели себе си и затова съзнанието им се е пречупило. Те паднали и се видоизменили. Духът е станал човек и дори сега трудно е човекът да повярва, че е дух и въобще че има духове. Докато ангелите, които са се хранили само с Дървото на живота, са съхранили единството си с Бога, където няма раздвояване и затова те са устояли.

Що е змията? Макар че друг път ще говорим специално за нея, ще говорим за Луцифер и за Сатана, и за дявола, и за демоните, и за тънките разлики. Ще говорим и за Антихриста, ще говорим с големи подробности тази година така, както говори гносисът, истинските откровения. Между другото само ще ви кажа, че след време когато Бог даде голяма власт на Антихриста, т.е. част от Себе Си, от християнския свят ще оцелее много малко кръгче; всичко друго няма да издържи. Но не само християнският свят, тъй като винаги изискванията на Бога са били много високи. Казвам това, защото и в окултизма има много хора, които се занимават, аз го наричам окултната суета: четат цитати, чудят се какво да практикуват, вместо да изберат Истината на живот и смърт. Има риск, обаче Любовта знае как да те заведе. Любовта, Мъдростта и Истината – това е пътят.

Що е змията? Що е дяволът? Дяволът е само въздействие, а не реалност. Адам и Ева са допуснали злото, а който е допуснал злото, той е изпъдил, забележете, своята интуиция, своето вътрешно ръководство. Както съм ви казвал, интуицията е много особено устроена. Тя не е предчувствие, тя е връзката между духа и душата. Тя е вътрешен орган на духа, а предчувствието е друго пътуване. Предчувствието е пътуване от душата към сърцето, и то зависи, ако сърцето е чисто. Тука е много важно да разберем, че Сатана, или змията, не е враг на Бога. Въобще Бог няма врагове, няма как да е враг. Сатана е враг на човека, враг на още по-точно – нисшия човек, който няма правилна любов към Бога. Сатана е враг на нисшия живот. Сатана е само явяването на злия импулс в човека, а саморазрушението е в приемането. Ако човек приеме, ако човек допусне, той отваря врата. Думата допускане означава да отвориш врата на този импулс, злия импулс.

Раздвояването на човека означава увеличаване силата на змията в човека. Освен това Сатана има особена и скрита мисия. Той е тъмната страна на спасението, друг път ще го обяснявам по-подробно, т.е. там, където Бог не може да помогне, Сатана ще свърши това.

Древният Техути – Тот, древният Хермес казва: Злото е свещена скритост (забележете). Той по принцип е избягвал да говори, но някой път е казвал определени неща. Злото е свещената скритост и това свещеното е скрито в тъмнина, за да не може никой да го види. Чуйте сега какво казва Учителят в книгата „Тихият глас“: Неизповедими са Божиите тайни, те са страшни. Има страшни неща в света, но ще ги минеш в тъмнина, за да не виждаш нищо. – И така никой няма право да види свещената скритост. Тази свещена скритост трябва да стане скрита в тъмнина и неизразима, защото ако остане явна, според Учителя, това е гибел и за вселената, и за боговете. Затова е скрита. Тука няма да го обяснявам, защото е друга тема.

И така Сатана е тайна способност на самия Бог. Сатана съществува само като идея на Бога, като способност, чрез която съществата се преобразяват. Тъй като религията не може да помогне, науката въобще. Съществата се преобразяват. Така с течение на времето земното ще стане Божествено. Ето част от Божествения план, Божествения замисъл: постепенно земното ще стане Божествено.

В Дървото за познанието е скрита голяма сила, голяма разрушителна сила, която само същества с велика и неизменна любов могат да преодолеят. Тези същества са в единство с Бога, както казах. Само те могат да преодолеят тази горчива сила.

Превръщането на безсмъртното духовно тяло в груба и тежка материя, преданието го нарича падение. Станал е преход от тънката ефирна реалност в тежка и груба материя. Ядейки от Дървото за познанието, Адам и Ева изгубили рая, своя ефир. Те умрели за него и се родили в нисшето съзнание, наречено падналото съзнание, с което сега бродят по земята. Раят е станал затворен. Сега той се охранява от могъщ ангел с меч, т.е. голяма пресичаща сила. Ще го кажа по друг начин: Сам Бог го пази. Той е словото и словото Му е като меч. Този меч е по-остър от всяка друга сила. Това същество, този ангел, който го пази, е в пълно единство с Бога. Разбира се, можеш да минеш през това същество, но ако методът е методът на Учителя, а той е Любов, Мъдрост и Истина. Тогава минаваш през това същество.

И така истинската земя не е тази твърдата, грубата, сгъстената земя, втвърдената, кондензираната земя, на която хората стъпват. Истинската земя, пак казвам, е ефирна и чисто духовна. Тя е тънка земя, наречена в древността рая (Царството Божие е друго нещо), рая, в който сме били. Тази тънка ефирна земя е била началото и в нея Бог е поместил първите хора. Тук в началото те имали светещо, духовно тяло. А това означава, че тук е нямало никаква болест, никакви страдания, никакво бреме, никаква смърт. Просто нямало условия за тях. Тези болести, страдания, смърт и т.н. можели да съществуват само във външно тяло, в едно физическо и смъртно тяло.

ТИШИНАТА

(втора идея за размишление)

Преди съм ви обяснявал разликата между мълчание и тишина.

Търсенето на тишината е търсене на дълбокото място, на дълбокото духовно разбиране. Тишината не е някаква тиха стая, някаква местност в гората или в планината. Тишината е стая в себе си. Значи запомнете: тишината е стая в себе си.

Тишината е вътрешно място. Тишината не принадлежи на манастира. Тя принадлежи на мъдреците. Те са ѝ оставили място в себе си. Разбира се, има три вида тишина, но тука ще говоря за по-външната. Вътре в тишината можем да се опознаем с много висши същества.

Съществената тишина, пак казвам, не е външна. Тя е вътрешна. Тя се явява, когато в мислите и в чувствата няма шум, няма суета, няма свят. Тишината е опасна само за обикновените хора. Защо? Защото тогава ще ги нападнат техните скрити демони, техните собствени скрити демони.

Тишината не е въпрос на това, дали ти говориш, или мълчиш, т.е. не е въпрос на говорене или мълчание. Тя е въпрос на дълбочина. Тя е въпрос вътрешен, въпрос на шестото тяло, въпрос на чистия дух в човека, т.е. който има шесто тяло осъзнато, той има тази дълбочина. Тогава и като говори, и като мълчи, излъчва тишина. А който няма тази дълбочина, и в мълчанието си вдига шум, неговото мълчание е шум. Той може да имитира, но това е шум.

Един индианец, за когото ще говорим по-нататък, казва: Когато чуя думите на човека, аз вече познавам неговата тишина. – Тишината е пълнотата на любовта. Тя е висш духовен живот. Тя означава да си се завърнал в себе си, в дълбокото място. Докато ти си земен, астрален или ментален, ти не можеш да познаеш тази тишина. Защо? Защото тишината е освобождение от всичко повърхностно. Тя е живот в петото и в шестото тяло, т.е. тя е живот във висшата душа и в чистия дух. Докато си повърхностен, ти можеш само да си я въобразяваш. Ти можеш само да се уединяваш чрез въображението си.

За да създадеш тази тишина в себе си, е необходима дълбочина, висш живот, скрит от погледа на света; просто светът да не разбере с какво се занимаваш. В тишината всяко зло умира. Тук то не може да преследва човека. В тишината човекът е неуловим, защото тази тишина е несътвореност. Тук човек е неуловим, защото е намерил собствената си дълбочина и най-вече шестото тяло.

Когато човек е познал шестото тяло, той е заживял в древното безвремие. В един по-дълбок смисъл тишината е и отвъд времето, и отвъд вечността.

МЪДРОСТ ПРЕДИ ВСЕЛЕНАТА

(лекция 3)

Ще бъде цикъл от лекции.

За Бездната не може да се каже дори, че тя е непознаваема, и дори, че тя е неизречена. Но се налага да говорим за нея, за да разберем по-добре постепенно вечността.

За Бездната, макар че част от Нея е слязла в Бога, не може да се каже, че тя е Бог. Тя е абсолютно безименна. Бездната само е откъснала от Прасъщността си една частица и я е пуснала в движение, вътрешно несътворено движение, наречено по-късно Първото същество, тъй като е нямало имена и още по-късно наречено Бог. Така и Бог по-късно е откъснал по подобие на Бездната частица, също несътворена и съкровена, наречена по-късно Синът, Чистото Слово и по-късно наречена Христос. Тази година ще имаме някои гностични лекции за това изключително същество, наречено Третото същество или Христос.

Всяко нещо, което е откъснато с голяма любов, говорим за абсолютно чиста Божествена любов, има способност да расте в неведомото, в безпределността. Бездната е споделила нещо от себе си с Бога и също Бог е споделил нещо подобно с Христос. Първото същество, наречено по-късно Бог, е създадено от прасветлина – не от светлина – наречена сияние. Има разлика между сияние и светлина. Светлината може да потъмнява, сиянието никога.

Второто същество Луцифер е създадено от огън и светлина.

Третото същество Христос е създадено от пламък и светлина (Василид). И всички ние идваме от Бездната, която никога не е била родена. Тя просто е била, няма никакво раждане там. Има излизане навън, на Бог, на светове, на богове, но всичко е било там. Понеже Бездната е абсолютно непознаваема, тя е създала Първото същество Бог, същността, а същността е създала по-късно реалност, Второто същество и Третото същество, създала е също и богове, създала е също и вселената. Старците са друго тайно несътворение. Те са друг въпрос, за тях друг път ще говорим.

Първото същество Бог никога не е падало. При Второто същество реалността е слязла надолу и енергията се е превърнала в материя. Третото същество, скритата реалност, никога не е падало и затова е слязло да покаже що е любов към Бога, да покаже правилното отношение, да покаже пътя.

Що е Бездната? Тя е безосновното, това, което е без основа. То е само по себе си. Бездната е това, което не се нуждае от нищо друго. Бог е явление на Бездната. Преди време ви обясних, ако си спомняте и с подробности според Василид, как Бездната е създала Бога. Бог е явление на Бездната. Той е воля, условно казано, на Бездната. Тази Прадревна воля е породила всичко, но тя си остава пак скрита и абсолютно непознаваема. Според Василид, който е отишъл много надалеч, дори и Бог не знае Своя произход, но друг път ще говорим за него. Тя, Бездната, само малко се е разгърнала, открехнала е вратата.

Тази Бездна е самопородила Бог из Себе Си. Изявила е, според Василид, странно стремление – да поражда част от самата Себе Си. И така тя е породила Бога. Тази Бездна е излязла от Себе Си навън, много странно стремление, за да може всички да се устремят навътре и да я търсят навътре. Разбира се, преди това всички трябва да постигнат Бога, за да могат след време от вечността да тръгнат към безпределността.

Преди Бога е била само Древността на тази Бездна, т.е. само Бездната, а вътре в Бездната е нямало нищо, затова е наречена Великото Нищо. Тука е нямало нищо, нищо не можеш да откриеш, нищо не можеш да различиш. По-късно Бездната е самопородила Себе Си в Своето самоограничение в Първото същество – Бога. Тя е Бог в Бога. Така част от Бездната е заживяла в това ново порождение. Както казах, тя е Бог в Бога и в този смисъл Бог сам ръководи Себе Си.

Бог е неотделима същност от Прасъщността и затова Той движи сам Себе Си. Прабитието е създало вътрешно битие, а по-късно се е явило и външното битие, друго отражение. Бог сам ръководи Себе Си. Ето защо Бог е независим от време и от пространство. Той сам поддържа Себе Си. Бог е странно начало на тази Бездна. И когато е бил вътре в Бездната, по-скоро Той е бил тъмен. Което означава не тъмен в човешки смисъл, а непознаваем, това означава тъмен. И затова Той се е родил навън. По-късно Той се ражда като начало от Началото, може да го кажем от Праначалото, за да стане по-достъпен. Разбира се, по-достъпен, но отново непознаваем, понеже е подобен на Бездната; но все пак по-достъпен. Затова Мохамед казва: Бог е създал света, защото Бог е скрито съкровище и Той е искал всички да познаят това съкровище. – Т.е. това съкровище е искало да бъде по-познато, по-близко, по-достъпно.

Самата Бездна като Върховно и Абсолютно Начало е била скрита в пратъмната си и тайна Прасъщност, т.е. в пратъмното си, непознаваемо поле. И по-късно излязла от Себе Си, сгъстила се и станала, условно казано, Второ начало, т.е. Бездната излязла от Своята мистерия и е станала тайна, станала е Бог. Затова има три степени: загадки, тайни и мистерии. Бог е тайна; Абсолютът, Бездната е мистерия; умът е загадка, умът се занимава със загадките. По друг начин казано: умът се занимава със загадките; духовният човек се занимава с тайните на живота; божественият човек се занимава с мистерията на живота.

Когато мистерията е излязла навън в Бога, тя е допуснала дихание. Бог е почувствал това дихание, после това дихание е слязло надолу. Ние го наричаме впоследствие животът. Нямало е име, но по-късно ние го наричаме животът, зависи какво влагаме в това. Но животът е нещо по-дълбоко от живота и смъртта, нещо друго. Така това дихание, което е влязло в Бога, е породило многобройните светове. Така Бог се е родил като изначално същество, което е било преди вселената, преди световете и преди съществата.

И пак казвам: Бог е подобен на Бездната, подобен на Нищото и затова Той също живее скрито. Той живее в своето несъществувание, казано по друг начин – в своята несътвореност, защото съществувание означава сътвореност и ограничение. А Той живее в своята несътвореност, в своята плерома, или пълнота. Но у Него, в Бога има и сътворена част, която Той иска да извиси до Себе Си. Той иска да издигне сътворената част, затова има сътворен свят, защото Той иска да го върне в Себе Си на много високо ниво. Това е Негова задача, Той ще го върне. След време Сатана ще стане отново Луцифер и ще засияе – пак с част от силата на Бога и пак само с една част от силата на Бога.

ТРЕТИЯТ БРЯГ НА РЕКАТА

(трета идея за размишление)

Третият бряг на реката, това е друго име на истинния човек, на истинномъдрия, т.е. този, който е съчетал в себе си по някакъв чист начин Любовта, Мъдростта и Истината. Този човек е творение на себепознанието, казано по друг начин, творение на същността си.

Истинният и мъдър човек е единен и с вечността, и с безкрайността. В очите на този човек, мъдрия човек, няма нито живот, нито смърт, както е при Лао Дзъ. Има само Бог, т.е. само Дао и само безкрайност. Няма такива ограничения като живот и смърт. Затова е било много трудно Лао Дзъ да бъде познат. Значи в този човек го има само изначалното състояние, наречено третият бряг на реката.

Мъдрият човек, каквото и да говори и да не говори, е все едно – той е същност. Той живее в своята безкрайност и пълнота. Тука е много смешно да каже някой дали го одобрява, дали го уважава, дали го цени, дали го критикува… Това е толкова все едно, че просто не може да се опише. Той живее в своя си собствен свят, в своята пълнота, в своята безкрайност.

Мъдрият се ражда, но не е роден, защото безкрайността сама по себе си е неродена. Мъдрият не е щастлив, мъдрият е безкраен. Щастливият човек не може да понесе безкрайността. Ако се сблъска с нея, той погива.

Мъдрият човек не търси манастир, нито, забележете, уединение, защото той е открил в себе си третия бряг на реката, собствената си безкрайност, великата плерома. В третия бряг на реката е истинското спасение, а то се осъществява само чрез истинско познание-гносис. Това засяга всички духовни школи – истинското масонство, истинските розенкройцери, става въпрос във вътрешността, в дълбочината. Засяга всички тези учения – и Бялото братство, и част от истинското православие, и исихазма, и т.н., т.е. всички учения, които си имат малки ядра, съставени от истинност.

В третия бряг човекът вече не е човек, той е енергия на Бога. Изглежда като човек привидно и някои се заблуждават, мислят, че е човек, но той не е човек – той е енергия на Бога.

Пътуването към истинното знание, към гносиса, т.е. откровението, е много труден, личен и самотен път. Къде е голямата трудност? Голямата трудност е в това, че трябва да преодолееш собствената си и прастара съпротива.

Третият бряг, т.е. истинният човек, не е нито християнин, нито будист, нито мюсюлманин, нито никаква народност. Затова ми е много смешно и не ходя вече на много места, нито по телевизия, нито по радио, нито говоря за българщината. Учителят е казал: Не искам да сте българи (пак ще го кажа), а синове и дъщери на Господа. – Ето го същественото! Който иска илюзия, ще стане българин или патриот и т.н. Значи истинният човек, третият бряг на реката, е вече чисто съзнание. След гносиса, т.е. след откровението, той вече не се съобразява с никаква религия, никаква църква. Той се съобразява само с Бога. Той има мярката. Единственото нещо, с което се съобразява, е само Бог.

За истинния човек са без значение минало, настояще, бъдеще. Какво струват те пред безкрайността? Той е богоподобен, но не е явен. Той е прикрит.

Истинният човек пребивава в собствената си сияйност. Както казах, не светлина, защото светлината има свойството да потъмнява, докато сияйността е безкрайност.

Истинномъдрият е надраснал отвън и отвътре материя и духовност, забележете: отвън и отвътре и материя, и духовност. Не можем да го наречем вече и духовен човек, изпускаме го.

Истинномъдрият в един по-висш смисъл е безкрайнороден. Той е постигнал третата пълнота. Това според Учителя означава дванадесето измерение, някой път може да ви поговоря за това дванадесето измерение. Обикновените хора живеят във второ и трето измерение, четвъртото е духовността, петото е съкровеното. Смятайте за какви степени става въпрос. От шестото нататък избледнява и съкровеното, и Божественото. В дванадесето измерение има три вида дълбочина и три вида пълнота. Изключителна степен!

За третия бряг на реката светът е невидим. Видима е само безкрайността.

Човекът от третия бряг на реката се е избавил от своето минало, от своето настояще – от своето плитко настояще и от своето бъдеще. Избавянето от тежкия живот не е идване на някакво историческо събитие, а трансформиране на съзнанието в най-висш смисъл.

В третия бряг човешкият дух не е нито роб, нито свободен, нито има време, нито вечност. Той е безкраен. Той може да влиза във вечността, може да влиза във времето, но той е от друго измерение. Степените са много от шесто измерение нагоре. Тук човекът е осъзната част от тайната на Бога. И още нещо: той е осъзната част и от мистерията на Бога, така както е даже и при дълбините на Юда, за което по-нататък пак ще говорим.

АУМЪ

6-ти май 2008 г.

ИСТИНАТА

(лекция 4)

ЛЮБОВ КЪМ БОГА

(първа идея за размишление)

ОКУЛТНАТА ТАЙНА НА РАЯ

(лекция 5)

ПРАВИЛНО РАЗБИРАНЕ НА ЗЛОТО

(втора идея за размишление)

МЪДРОСТ ПРЕДИ ВСЕЛЕНАТА

(лекция 6)

ЧУДНИЯТ НАСТРАДИН ХОДЖА

(трета идея за размишление)

ИСТИНАТА

(лекция 4)

Търсачите на Истината са много, но малко са тези, които я откриват.

Истината е безусловна, не се нагажда към никого. Истината я намират само тези, които искат да ѝ служат. Преди да дойде Истината, сърцето трябва да е насочено изцяло към Божествената Любов, умът – изцяло към Божествената Мъдрост и тогава Истината влиза в нашата воля, чак тогава Истината влиза в нашата воля.

Това, което разкрива Истината на човека, е неговата Любов и неговата Мъдрост. Любовта е образът на Бога, Истината е подобието.

За обикновения човек Истината е съдба, т.е. затворена врата. За осъзнатия човек Истината е път и тайнство. Що е съдба? Древният Хермес – Тот – казва: Съдбата, това е заклинанието на хаоса. – Грубото е хаосът, това е съдбата, а тънкото е Истината. И в „Изумрудения скрижал“ казва: Отдели тънкото от грубото изкусно и внимателно, т.е. отдели живота от смъртта, отдели вечното от преходното. Както виждате, с едно изречение колко много неща е казал.

И така Истината е тънко духовна. Тя не се разкрива на ума, тя се разкрива само на петото и шестото тяло, на висшата душа и на чистия дух, само на мистичната реалност в човека, на неговата тънка реалност; не грубата, на неговата тънка реалност.

Любовта е явният лъч на Бога, а Истината е мистична. Явното трябва да те заведе в мистичното.

Казано е: Не хвърляйте бисерите на свинете, т.е. не говорете Истината на обикновените хора, на неподготвените хора. И сам Христос не отговаря на Пилат. Пилат го пита: Що е Истина? Не му се отговаря. Пилат не е готов, не е подготвен. Тук Христос мълчеше. Разбира се, посветените разбраха мълчанието, а то казваше: Пилат, Пилат, не търси Истината, защото ти не си достоен за нея. – Истината е само за готовите, за подготвения човек, пречистения човек. Истината е живот в Бога, а не в света. И няма отговор за този, който пита, но вярва в света, т.е. в илюзията. Докато на своите ученици Христос казва: Аз съм пътят, истината и животът. А на друго място: И още много неща имам да ви кажа, но не можете да понесете. – И за тези неща той бавно ги е подготвял, докато Юда, както знаем отпреди, е съвсем друго нещо. Той е познавал Истината, с него разговорите са били други.

И така Истината се открива на човека според степента на неговата любов. Ако ти обичаш Истината повече от живота и света, тогава Бог ще ти разкрие себе си, както кабалистите казват: Той ще ти разкрие Руах-ха-Емет – Духа на Истината.

Защо има много страдания в нашия живот? Защото те бавно лекуват нашите заблуждения. Те искат да възкресят именно Истината в нас.

Човекът е изпуснал своята първа любов, любовта към Бога, централния закон, любовта към Бога и любовта към Истината и сега гони заместители, но нищо не може да замести Бог и Истината; нищо и никога, по никое време не може да бъде заместител на Бог и на Истината.

Истината е в любовта към Бога и тази любов към Бога е силата, която преодолява съдбата и звездите, защото любовта е съединение с Бога и тази любов отстранява естествено съдбата и мнението на звездите. И преди казах, че Бог е по-важен от бъдещето и от звездите. Вярата в бъдещето е измама на ума. Вярата в бъдещето е отлагане на закона любов към Бога. Докато вярваш в бъдещето, Бог Го няма, а щом вярваш в Бога и Го любиш, Бог ще влезе в тебе и тогава звездите си отиват, съдбата си отива, бъдещето си отива. Остава Истината, остава великата пълнота, защото сам Бог е тази Истина.

В Истината няма причини и последствия, затова няма карма. Който заживее в нея, за него няма причини и последствия. Тук вътре в Истината сам Бог ти влияе, докато на нисшия човек му влияят звезди, хора; един камък на улицата да има, може да се спъне в него и да мисли, че камъкът е виновен. Затова човекът, понеже му влияят други неща, не Бог, затова човекът има съдба. Пак повтарям казаното от Учителя: За нисшия човек има съдба, за разумния човек има Промисъл.

И така съдбата е глас на ума, а Истината, Промисълът е глас на Бога. Живей за душата и за духа си, а не за ума си и тогава ще познаеш Истината. Който не разбере това, остава в съдбата и там на помощ му идва най-полезното нещо – страданието. Защо? Защото страданието е съкровището за душата, но ако човек е в ума, и това няма да разбере. Страданието за пробудения човек е друго нещо. В такова страдание пробуденият човек разбира каква е неговата любов. Тази любов, която е скрита навътре в него, страданието му помага той да я види и да види даже дали въобще има любов навътре, или си я е въобразявал. Така ако той е в правилността, ще види дълбоко в себе си любовта и своята Истина. Тогава ще види има ли онази неизменност, която е абсолютно необходима. Учителят казва: Една река, която тече, могат ли да я откраднат? Но една вода, затворена в бутилка, могат да я откраднат. И казва още: Щом сте се посветили на Истината, вече от нищо не се смущавайте. Това е закон.

ЛЮБОВ КЪМ БОГА

(първа идея за размишление)

Тайната на живота е интимна връзка с Бога. В нашия живот е скрит един друг, още по-дълбок живот. Това е животът на Бога, който е изцяло Съкровен и Божествен. Тези, които нямат любов към Бога, те не могат да Го разберат, те остават в неведение, те остават свързани със смъртта.

Познаването на Бога е върховната цел. Истинският хляб – лахма – за който говорихме преди, това е самият Бог, Неговата Същност. Тя храни всички същества и светове, това е: дай ни истинския хляб, хляба насъщний, самия Бог. Не нещо друго, даже не благата Му, дори и да са духовни; самия Бог.

При Учителя това е наречено Любовта, Мъдростта и Истината. Същото, по друг начин казано. Това е хлябът, това е есенцията на учението – Любовта, Мъдростта и Истината. Това е хлябът, който храни самия себе си. Този хляб има в себе си елемента на вечността.

Ум, знания, науки, религии не постигат Същността. Това, което постига Същността, т.е. Бога, е любов към Бога.

Що е любовта? Любовта е вечното състояние на Бога. Тя е неизменното Му състояние. Първото същество, т.е. Бог, съществува като Любов. Това означава, че завръщането в Любовта е завръщане в Бога. А това завръщане крие в себе си нещо по-дълбоко от всяко друго бъдеще, от всякакво друго мислене.

Първото същество Бог е едно вечно и безпределно излияние на Любов, така е създаден Той от Бездната, от Абсолюта и това е метод и на самата Бездна, вечно излияние на Любов. Истинският човек е този, който има любовта. А който има тази любов по един естествен начин, той има Бог, той има в себе си едно много дълбоко безмълвие. Този човек не прави медитация, той самият е медитацията и затова Учителят казва: Каквато е твоята любов, такава е твоята медитация. – Значи трябва да разгледаш първо дълбините на любовта си и по това ще знаеш докъде можеш да стигнеш. Иначе може да затваряш очи, може да медитираш, може да мълчиш, но не е това.

Обикновените хора имат страсти и надежди. Духовните хора имат вяра и път. Божествените хора имат любов и мъдрост.

Коя е мярката, че човек е познал любовта, познал е Бога? Който е познал любовта, се е освободил от злото в себе си, и от най-малкото зло. Значи всеки може да се разглежда в себе си, доколкото е искрен, да види има ли към някого, към нещо, няма значение живо, неживо, предмет, някакво лошо отношение – там насаме. Това показва каква е любовта му. Едно нещо само да има, Бог вече не може да живее в такъв човек, само едно нещо.

Хората са нещастни, защото не могат да обичат вечно и безпределно, това е техният проблем, защото не познават Същността, Бога. И понеже не могат да обичат вечно и безпределно, не могат да получат Бог в себе си. Оттук нататък започват нещастията.

Който има вечна любов, той получава плерома, пълнотата. Той получава пълнотата си от Бога, от вечността на Бога. Какво казва Йешуа бен Пандир, един от големите Учители на есеите? Казва:Любовта сама се вдъхновява от себе си. – Значи който има любов, не чака някой да го вдъхновява. Сама по себе си тя е вдъхновение. И казва после: Нито раждането, нито смъртта определят, че си жив. Само любовта те определя като жив.

Който има любов към Бога, той всякога живее в тайнство. Когато попитали Йешуа бен Пандир какво да правим със смъртта си, той казва: Погребете я в любовта си. – Това е изпълнението на закона любов към Бога. Кратко и просто казано – погребете я в любовта си. В любовта няма смърт.

ОКУЛТНАТА ТАЙНА НА РАЯ

(лекция 5)

Състоянието на висшето съзнание е лекота, ефир, блаженство. Състоянието на това висше съзнание, както казахме и преди, е раят, а нисшето съзнание – ето го земния живот, ето го ада. Падението е падение от висшето съзнание, което е висша духовна земя.

В нисшето състояние се намира падението. Това нисше състояние на съзнанието е привлякло външна, груба материя, физическа земя, физическо тяло. Казано по друг начин: Адам и Ева били изгонени от тънката духовна земя. Дървото на живота е посадено от Бога, а Дървото за познанието е посадено от боговете и само те познават издълбоко неговите тънкости и могат да ядат от него, без да се провалят.

Дървото за познание на доброто и злото е за богове, а не за хора и затова Бог го беше забранил. Той им каза да не ядат от това Дърво. Ако боговете ядат, те няма да умрат, за тях този закон не важи. Но човекът умира. Защо? Учителят казва: Защото влиза в стълкновение със себе си, т.е. няма дълбочина.

От връзката си с това опасно Дърво в духа и душата на Адам и Ева стана преврат и те самите не можаха да се познаят. Те станаха нещо друго. Те станаха ум и сърце. Значи от душа и дух те станаха ум и сърце. Учителят казва: Умът е сянката на духа, сърцето е сянката на душата. – Умът и сърцето, това стана и началото на страха. Значи в тях се настани началото на страха, оттук започна. Той вече влезе в тях и този страх продължава да храни Адам и Ева, и този ум. Обаче тези, които разберат правилно страха, те започват да хранят своето светещо тяло, т.е. страхът ще ги направи мъдри. Това е целта – да станеш мъдър и да тръгнеш към Бога. Преди време говорихме за трите вида страх.

Този поток, става въпрос за Дървото на познанието, той тече и храни ума и сърцето. Другият поток, Дървото на живота, храни нашето висше съзнание. Този поток слиза при нас от тайната на Бога. Този поток е чисто слънчев – Дървото на живота, Любовта – чисто слънчев, искрящ, вътрешно лъчезарен. Той е нещо като вечна река. Това е същността на Дървото на живота.

В началото, както казах, Адам и Ева бяха дух и душа първични, но те се измениха и станаха вторични – ум и сърце. И човекът, и вселената се състоят от две дървета: Дърво за познанието и Дърво на живота, т.е. нисша област – корените и висша област – клоните. Това означава, че Бог е забранил на Адам и Ева да ядат от нисшата област, за да не предизвикат скритите нисши сили на природата – корените – защото те са горчив хляб, горчива истина за неподготвените хора. Бог не искаше Адам и Ева да избързат, да изучават този особен поток, за да ги запази от страдания, болести и смърт. Става въпрос за физическото тяло. За духа това е друг въпрос. Те вече са били, както казах, създадени безсмъртни, светещи, но в своето светещо състояние те приели смъртта.

И така в това светещо състояние се промъкнала една мрачна и тежка субстанция. И те станали голи, казано по друг начин – оживели външно, т.е. били облечени в живо тяло, понеже изпуснали ефирното тяло. Тази тежка субстанция проникнала в тяхното съзнание и те трябвало да напуснат безсмъртното си тяло, светещото тяло – рая – в което преди това те живеели, и то много дълго време. Те живеели в неговата лекота, ефира, в неговата красота, в неговата радост и блаженство. Но били изгонени от това и в тази връзка Учителят казва: Истинският свят съществува от самата вечност. Той никога не е бил направен. Направен е само нисшият свят. Раят всъщност беше място на едно велико училище, място на изпитание. – В рая имаха право да влизат и светлината, и тъмнината, за разлика от Царството Божие – там и двете нямат право да влизат, там е само Бог.

Що е Луцифер? Луцифер е светещ огън горе, в горната си част, висшата, и мъчителен огън долу, в нисшата си част. Това означава, че във всеки човек го има Луцифер и ако човек закара огъня си горе, той ще свети, но ако огънят е долу, той ще тъмнее. Тука всичко зависи от съзнанието на човека и от неговата посока.

Човек има задача да изнесе змията от земната чакра в божествената земя, седмата чакра, т.е. той трябва да превърне сексуалната енергия, страстта в любов, в Божествена любов, чисто Божествена любов и ако успее, той ще освети собствения си път, ще познае себе си. Така тъмната река на страстта ако потече нагоре, тя ще стане светла река и човекът ще стане духовен и ефирен.

В най-долната чакра енергията е земя; в най-горната чакра енергията е дух. Змията, за която друг път ще говорим повече, тъй като е тясно свързана с рая, змията е духовният огън в нас, наречен Кундалини. Той е бил заключен в човека, когато той е избрал времето пред вечността, тогава става това заключване.

Седмата чакра е порталът към Бога. Тука е раят във висш смисъл, в първичния смисъл. Тук духът е свободен от тялото. Тука всички страсти са разпънати на кръст, именно това означава кръстът. Тази седма чакра е преходът от външния свят към етера, безсмъртието и свободата. Чрез тази чакра се пътува свободно в етера. Седмата чакра не случайно е наречена короната, целостта. Седмата чакра е чакра на целостта. Тука е краят на пътуването на земята, тука е завръщането в Бога. Тука е неизменната Любов и мистичната Мъдрост. Тука вече имаш право да произнасяш думите „Бог е Любов“, без да нарушаваш закона на словото, т.е. без да правиш карма, нито груба, нито фина. Тука няма карма. В седмата чакра може да произнасяш свещения израз „Бог е Любов“.

Седмата чакра е светилище. Тука е скрито чистото съзнание, скритата вътрешна реалност и само тука се осъзнава пълното единство с Бога, и това единство именно е раят.

Седмата чакра е извън всякакви астрални и ментални настроения. Тя няма никакви настроения. Тя е вечно състояние на Първичното. Тука няма никаква психика. Тука в седмата чакра е краят на човешкото битие. Тука човешкото битие е преобразено в Божествено битие и тази чакра е мярката.

В седмата чакра е скрит Божественият опит на човека. Не човешкият опит, не някакъв полудуховен опит, а Божественият опит на човека и чрез този опит човекът вече се е завърнал в духа, защото е търсил Истината правилно и цялостно.

В седмата чакра няма желание. Желанието е произлязло от Дървото за познанието и затова желанието е просто разочарование. Който има желания към Бога, ще има разочарование; който има любов към Бога, това е друг закон. Разочарованието важи също и за знанието. Който иска да познае Бог със знание, няма да Го познае, а ще има разочарование.

В седмата чакра има пълнота, защото има Божествена любов. Плерома, или пълнотата, е чистият свят на излъчванията, според гностиците, най-чистият свят на излъчванията. Плерома, или пълнотата, е тайната градина, тайното място, което е забранено за обикновените вярващи.

ПРАВИЛНО РАЗБИРАНЕ НА ЗЛОТО

(втора идея за размишление)

Една велика Мъдрост на Бога е създала злото заради Своите дълбоки цели, т.е. злото е създадено от тайната Мъдрост на Бога и поради това то не е зло в абсолютен смисъл, а само изглежда като зло.

Гностиците казват: Смъртта е въведена заради злото, заради злия човек, заради злото, защото ако смъртта я нямаше, злото щеше да стане безсмъртно. И сега това, което е направено смъртно, е именно злото; затова има смърт, защото има зло. Това означава, че злият човек винаги ще умира, все ще умира, все ще се преражда и все ще се чисти, докато очисти и най-малкото зло от себе си. Когато няма и най-малкото зло, вече няма да има смърт. Злото е мярка за смъртта. Това означава, че всеки, който е допуснал злото в себе си, е породил смъртта.

Злото не може да се разбере и проучи в дълбините, т.е. издълбоко и отвътре, защото Бог го е скрил много навътре в Себе Си, както казах, за Своите цели. Злото е голяма тайна в човека, но Бог е още по-голяма и още по-дълбока тайна. Бог е покорителят на злото, но съвместно с човека. Значи човек трябва да осъзнае, че съвместно с Бога може да го покори.

Що е злото? Недостиг на Бога, недостиг на реалност. А защо е недостиг? За да намерим тази реалност напълно, да намерим този Бог тотално. Да намерим в себе си голямата сила, защото Бог в нас е голямата сила и власт. Той има тази голяма власт над злото, защото както казах, злото изхожда от самия Бог.

Злото има право да действа само когато му е позволено, което преведено означава: злото има право да действа само заради скритите и добри цели на Бога. Дали ние ги разбираме, това е без значение. Щом злото действа, Бог го е задействал, Той му е позволил. Това означава, че Бог има скрити и винаги добри цели, без изключения, няма изключения при Бога – Бог е наистина съвършен.

Злото е част от Божията сила, а самият Бог е цялата сила. По друг начин казано: слабата сила на Бога, която е наречена Сатана, е създала света. А голямата сила на Бога ще спаси света. И още: Сатана, т.е. слабата сила на Бога, усилва облаците в човека, т.е. тъмнината, а голямата сила на Бога усилва светлината, усилва духа, усилва свободата в човека.

Злото е създадено от неведомите намерения на Бога. Бог е създал злото, защото е поискал да създаде една чисто Божествена вселена. Забележете, не даже духовна – чисто Божествена вселена и злото е този инструмент. Това означава, че когато злото действа, то изпълнява тази древна, велика воля на Бога. А когато в човека има зло, това означава, че той не може да разбере себе си. Това означава още, че той няма разбиране за Любовта, той не е осъзнал Любовта. А който не разбира Любовта, той разрушава себе си, той се самоумъртвява. Не Бог, а той самият поради неразбиране на Бога и на Неговия замисъл, той се саморазрушава и самоумъртвява.

Всичко това означава, че в един по-дълбок смисъл просто няма зло. Има само неразбиране на Бога, има такова неразбиране. А злото всъщност, това е човекът, който не е разбрал Бога, това е човекът, който е провалил себе си, защото който не е разбрал Бога, проваля себе си.

Злото като цяло, това е погрешният избор на човечеството, наречено Адам и Ева, погрешният избор. Човечеството е избрало човешкото вместо Божественото. Самият човешки път е зло. Защо? Защото този човешки път проваля чудния замисъл на Бога и пак казвам, поради неразбиране, по простата причина, че тук в човешкия път водещият е човекът, а не Бога, вижте колко е просто. Той смята да се устройва, той смята да се осигурява и Учителят казва: Гробищата са пълни от хиляди години с осигурени хора; всичко е осигурено там.

Между другото, сещам се за оцеляването, с няколко човека стана въпрос, Учителят казва простичко: Вие сте осигурени отпреди двеста и петдесет милиарда години. Край. Който разбере. Само трябва да влезете в своя естествен път. А кой е той? Любовта, Мъдростта и Истината. Тогава вече съвсем други същества имат задачата да те осигуряват, това не си ти. Те ще ти дадат енергията, трудолюбието, нещата. От теб се иска малко, някакви усилия, някакви старания, но тези същества правят всичко. Без тях все ще се осигуряваш и винаги краят ще е зле, особено в другия свят за тези, които са привързани.

И така всеки, който е избрал човешкия път, той без да иска, няма значение иска или не иска, е избрал злото. Дали го осъзнава, няма значение, той е избрал злото. А в този случай неговата свободна воля е просто една опасна болест, една илюзия, защото тази воля няма подкрепа от Бога, това е просто човешки път. Защото който е избрал човешкото, той е изоставил Бога; той затова е избрал човешкото, той е изоставил Бога. На мен лично ми е много смешно, когато човек е изоставил Бога, а пък иска да устрои живота си, че даже иска да устрои живота на другите, забележете. Освен че иска да устрои своя живот и нищо няма да устрои нито в този свят, нито в оня, той иска даже и на другите да го устройва. Като си помисля само какво устройване ще падне, просто нямам думи. И казва Василид: При едно дълбоко и истинско разбиране на злото всичко си идва на мястото и човекът попада в ръцете на Бога. (Затова говорим за злото, за да разберем още по-дълбоко Бога.) И минавайки през злото, ние минаваме през тайната ръка на Бога, за да се завърнем в самия Него.

Дяволът води битка (забележете, Василид казва) със злото в човека. Страхотен работник, от милиони години той воюва със злото в човека. В случая не е ли дяволът един разумен слуга, една разумна сила, която иска да сломи злото в човека? Казвам: Дяволът е скритата любов на Бога. Той винаги ще изпитва човека с лоши мисли, но той не може да го застави. Човекът е, който решава. Ако човек избере злото и лошата мисъл, това е негов проблем. Тогава злото само ще му удари едно рамо, за да изстрада напълно своя погрешен избор. Злото ще усили злото в човека, но иначе то изпълнява замисъла на Бога.

МЪДРОСТ ПРЕДИ ВСЕЛЕНАТА

(лекция 6)

Това е един продължителен цикъл от лекции.

Василид казва: Никой не може да разбере своя Произход. Правелика е Мистерията на Бездната. И самият Бог произлиза от това твърде дълбоко място. А това място, Произходът, е скрито в Нищото. То е самото Нищо и затова само условно може да кажем, че ние произхождаме от храма на една бездънна Мистерия.

Абсолютно никой човек не може да бъде предсказан. Освен че е бог в развитие, човекът е и мистерия в развитие поради духа, тъй като душата е създадена от Бога, но духът е създаден от Бездната. Духът може да проучва и тайните на Бога, понеже Бездната е позволила.

Първото същество Бог е излъчено само като една идея, една вътрешна идея, която преведено означава: Бог е великият закон на развитието. Това е идеята на Бездната. Значи всичко трябва да се приравни към Бога, да стане от земно и духовно, абсолютно и чисто Божествено. Т.е. и духовните блага трябва да бъдат изоставени заради нещо по-дълбоко, което е замисълът на Бездната. И затова законът е: Търси изцяло Бога. Затова първата заповед е любов към Бога. И освен това не искай да разбереш Неговата тайна. Проучвай, моли се, но не искай да разбереш напълно Неговата тайна. Тя е прекалено голяма, казва Василид, а разбирането е прекалено малко. Всякакво разбиране е прекалено малко.

И така Първото същество Бог е вътрешна идея, посята от Правеликата Бездна, от Върховното Нищо във вселената и в човека. И по този път и вселената, и човекът трябва да се превърнат в Бог, на алхимически език казано, в чисто злато, в чиста Божественост, за да се завърнат в Мистерията, където пътят е съвсем друг – не духовен, а чисто Божествен. Там работят Старците и чак тогава те ще започнат да разкриват нещо от предълбоката Мъдрост, която я няма в света. Между другото само за малко ще се отклоня, преди да продължа: този свят е създаден от боговете – и висши, и паднали, от тяхната мъдрост. Но с течение на времето се оказало, че на тази мъдрост липсва нещо. Липсва пълнота. Откъде може да дойде тази пълнота на мъдростта? Само от едно място: от любовта. Затова Христос дойде да покаже, че само мъдростта не е достатъчна. Мъдростта трябва да бъде съединена с любовта, ако иска да има пълнота. Ние ще говорим специално за Третото същество Христос в следващи лекции.

Да пътуваш към Бога, означава да пътуваш към своята вечност. И когато станеш вечност, тогава има и друг път, път към една велика неизвестност, велика безкрайност. Но когато станем напълно Божествени, ще можем да понесем тази безкрайност. Духовността не може да понесе тази безкрайност. Трябва да станем напълно Божествени. Душата не може. Душата може да понесе вечността, но тя не може да понесе тази безкрайност, т.е. душата трябва да се съедини с духа. Тогава тя ще получи друга пълнота, друг елемент и ще може да понесе безкрайността.

Това е нещо огромно, нещо грандиозно, но не и за ума, т.е. за ограничената част на човека. Това нещо грандиозно е за духа на човека. Човешкият дух сам по себе си е дълбока безпределност. Той винаги е бил по-дълбок и от знанието, и от света, и от вселената, включително и от вечността.

В този свят съвършенство няма. Ще обясня. Съвършенство няма, защо? Защото който стане съвършен, той трябва да изчезне в Нищото. Нищото го поглъща. Земята и материята не могат да издържат на неговото съвършенство. Той няма място в този свят. Съвършенството принадлежи на безкрайността, по друг начин казано – на Нищото, на великата Мистерия. В тази връзка Нищото е правелика безкрайност. Съвършеният човек е именно тази безкрайност. Той е извън всякаква материя, и груба, и фина, и астрална, и там няма място за него. Там той не може също да бъде разбран – нито в менталната материя, нито дори и в духовната материя. Т.е. той е извън всяка материя, материята го изпуска. Той е чист дух. В тази връзка Учителят казва нещо за Христос, за неговото съвършенство, някои от вас сте чували. Забележете какво казва Учителят: Христос идва от Божествена вселена, не духовна, а Божествена, от централното слънце на тази вселена, което се нарича Алфиола. – И за да може да стане достъпен за хората, да не ги изгори, да може те да оцелеят, той се смалява. Колко пъти се е смалил? Учителят казва: Седемдесет и пет милиона пъти! – Абсолютно смаляване, да стане достъпен, да не изгори съществата около себе си и всичко наоколо. Значи съвършенството няма място в ограничени светове. Може да ги посети по изключение, както са се явявали Старци и Учители, но чрез голямо смаляване, чрез големи трансформации. Даже и слънцето, казва Учителят, за да грее нормално на земята, дванадесет пъти се смалява, минава през дванадесет трансформатора, за да не изгори човека, земята и съществата. Какво остава за човешкия дух, за който на едно място се казва, че има по-голяма светлина от сто милиона слънца. Смятайте как Бездната е създала величието на човека. Как може тогава да се предсказва човекът и да се обяснява какво е той? Никой не може да предскаже неговата безкрайност и неговия път.

Нищото в нас е най-висшата тайна, казва Майстер Екхарт, най-висшата тайна. Нищото е абсолютен поглъщател на злото. За злото Нищото е най-опасното нещо. За злото Нищото е ужас, защото там то не може нищо да направи, не може за нищо да се хване. Това е върховна опасност, защото на злото не е дадена безкрайност. Това е причината и затова, както казах, то умира.

Тайната на живота не е в свещените книги, а във връзката с Бога. Това е нещо много простичко и много конкретно, връзка с Бога, което означава посвещение в Нищото, посвещение във вечността и в безкрайността. Нищото абсолютно те поглъща. То е подобно на Истината, то те иска целия. Значи ти не може да се отдадеш донякъде на Истината, това означава, че излъгваш себе си. Нищото абсолютно те поглъща. То ти взема всичко – и живота, и смъртта – и ти оставаш тогава самия себе си. И тогава познаваш своя Произход, но отвъд словото.

Първото Същество, Бог е подобен на Нищото и затова Той е непроявен, абсолютно неразрушимо съществувание – така е създаден Бог. Казано по друг начин, Той съществува, но по особен начин, по вътрешен нерушим начин, по скрит начин. Как се ражда детето? Отново от Нищото. От Нищото постепенно то започва да придобива зъби, коса, сърце, очи. Всичко това е голяма тайна. Участват висши същества, които изработват тези неща. И всичко това става постепенно от Нищото. Тайната работи върху него. Това е таен, невидим процес. Ръце, крака, нокти, всичко е голяма мистерия. Както казах, майката ражда детето, но тя не може да създаде даже един нокът, един косъм. Тя само е врата на тази душа. Изведнъж всичко е определено, детето е завършено според свои стари мисли и чувства и то се ражда определено. Такава е и тайната на дървото: едно малко семенце и се явяват корени, клони, многобройни листа, плодове, височина, дебелина… Таен, невидим процес на Нищото. Дървото е също мистерия. Ако един клон има многобройни клончета в най-различни посоки, това показва какви енергии са работили; ако някъде е изкривено, работила е изкривена енергия.

И така всичко е произлязло от Агностос Теос, тайния Бог, несъществуващия Бог, в смисъл неуязвим, нерушим. Така Той е създал нещата, за да влязат те в развитие. И Василид казва: В мистичното семе, посято от мистериозната Бездна, е имало троичност (трите същества, за които преди говорихме; тогава Бог, както знаете, е нямал име, наричал се е Първото същество). Ще повторя нещо от преди и нещо ще допълня: Първото същество Бог е леко, същностно (така е създаден Бог от Бездната), несътворено, несъществуващо, за да не бъде ограничено, което означава само по себе си нерушимо. Второто същество Луцифер – несъщностно, тежко, плътно, с нещо обременено в себе си и Третото същество Христос – ясно, същностно, леко, но казва Василид, е трябвало да мине през пълно и тотално пречистване. Затова е създадена идеята за Голголта, един особен и свещен опит, това е Голголта. И обяснява Василид: Първото същество Бог е полетяло нагоре с огромна сила, с огромна бързина. То, Първото същество, е просто така създадено: да лети много леко в Бездната, в Абсолюта и То много лесно постига Прасъщността, защото е абсолютно чиста, Божествена същност. Понеже е несъществувание, затова има голяма лекота, голяма бързина и затова всяко същество се стреми към Него, т.е. към тази лекота, където няма бреме, към тази бързина, към това несъществувание, което е пълно с живот, но съвсем друг живот – живот на плерома, живот на пълнотата. И това несъществувание е абсолютно необременено. То е леко, приятно и великолепно.

Второто същество Луцифер – плътната природа, това същество в началото се е стремяло да повтори този път на лекотата и на извисяването и затова то казало: И ще бъда подобен на Бога. Това е разумен стремеж. Но не е могъл да стори това, казва Василид, нещо му е липсвало, нещо от лекотата. Бездната не му е дала лекота, защото има друга мисия. Лекотата не му достигала, тя не е характерна за него. Тя е характерна само за Първото същество, Бога. Второто същество Луцифер е имало само крила, както и преди обясних, но е нямало меркаба, нямало е тялото на Истината, нямало е тялото на Прасъщността. Нямало е този елемент, който е бил подарен на Бога, който е бил дар на Бога. Нямало е елемента на Истината и затова само с крила не може да се лети. Крилата сами по себе си нищо не означават, те нищо не вършат. Те сами не могат да летят, но и тяло без крила също е непълно. Всичко трябва да се обедини в едно.

Третото същество Христос е имало същност и тяло, и крила, но му трябвало едно особено и голямо обновление, за да може тези крила да летят вечно. Не просто да летят, а да летят вечно. Това е било определено от скрития промисъл, който самият Абсолют е внесъл в тези три същества и този промисъл е действал тайно в Бога, вътре, скрито. Този промисъл е определил, че Третото същество Христос е трябвало да слезе на Земята и да мине през Голголта, през велико обновление, за да възкреси себе си с нови крила, т.е. с нови духовни сили, с нова духовна, обновена енергия. И наистина Третото същество Христос станало реално възнесена същност. Третото същество Христос станало само по себе си свободно, напълно свободно, пречисто и същностно обновено. При това положение той вече има постоянна връзка с Бога и нещо повече. Когато ще ви говоря за апокрифите, които са извън Библията, които самият Бог ги е отделил, тъй като те са по-дълбоката Библия, там Христос обяснява в една тайна книга на Йоан какво представлява Съществото, скрито в Бога, но това е друга лекция.

ЧУДНИЯТ НАСТРАДИН ХОДЖА

(трета идея за размишление)

Някои може да мислят има ли връзка шегата, радостта с дълбоката мъдрост. Да, те са в единство.

Ще изнеса седем случки, седем суфи-урока, тънки поуки от Настрадин Ходжа. Те са кратки.

Първо: Настрадин се явил при един съвсем млад и нов лекар, който трябвало да го лекува, той току-що завършил медицина. След като Настрадин му казал, че много го боли сърцето, тежко го боли, тогава младият лекар му изредил многобройни симптоми, цял списък от симптоми. Тогава Настрадин му казал: Значи аз съм цяла гора от болести. Ами че ти сега едва си завършил медицина, как се осмеляваш да говориш с мен? Че аз съм най-старият и опитен инвалид. Не можеш да учиш толкова стар и опитен инвалид. – Т.е. човек трябва да мине, сам да си проучи болестите и нещата, защото лекарите въобще са винаги млади, независимо какво са завършили, те са млади пред опита на старостта. Но както виждате, във вид на шега Настрадин преподава уроци.

Второ: Един приятел му казва: Настрадин, защо все вървиш? Все си на път, все някъде ходиш. Настрадин отговаря: Защото не знам закъде съм тръгнал. – Значи хората все търсят нещо, правят нещо, в края на краищата Настрадин им казва, преподава им урок къде отиват.

Трето: Настрадин, ти вярваш ли в светлото бъдеще? Отговорът: Не, че аз да нямам тъмно минало, че да вярвам!

Четвърто: Настрадин, ти все работиш, че кога ще почиваш? Настрадин отговаря: А-а-а, аз ще почивам в другия свят, а тука имам да свърша много излишни неща. – Отново, както виждате, с какво се занимава светът.

Пето: Настрадин, защо мечката в гората като те видя, избяга от тебе? Настрадин обяснява: Защото си плюх на ръцете, а тя си плю на петите. Ако аз си бях плюл на петите, аз трябваше да избягам.

Шесто: Към края на живота си Настрадин изглеждал тъжен и уморен. Един приятел бил близо до него и го попитал: Настрадин, за какво съжаляваш най-много? Настрадин му отговорил: За още многото излишни неща, които не са ми се случили. Приятелят казал: Настрадин, защо искаш да ти се случат още много излишни неща? Настрадин отговорил: Че как защо, за опит! – Значи на човека все му трябва опит и нещо все не достига.

И последният случай, седмият: Един приятел се оплакал на Настрадин, той му казал: Настрадин, от десет години съм женен и в началото бях много щастлив, защото след тежката работа, след тежкия работен ден прибирах се вкъщи и като се върнех вкъщи, кучето лаеше весело, а жена ми веднага идваше и ми носеше чехлите. И беше много радостно, бях щастлив. А сега като се върна, кучето ми носи чехлите, а жената лае. – Настрадин се чуди и недоумява, и казва: Не разбирам защо се жалваш? Помоему ти се ползваш със същите услуги.

АУМЪ

3-ти юни 2008 г.

ПЪРВОТО СЪЩЕСТВО – БОГ

(лекция 7)

ВАЖНИ НЕЩА

от Майстер Екхарт
(първа идея за размишление)

ВТОРОТО СЪЩЕСТВО – ЛУЦИФЕР

(лекция 8)

ДУШАТА

от Майстер Екхарт
(втора идея за размишление)

ТРЕТОТО СЪЩЕСТВО – ХРИСТОС, ИЛИ ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ

(лекция 9)

КАЧЕСТВОТО, КОЕТО ПРЕВЪЗХОЖДА ЛЮБОВТА

от Майстер Екхарт
(трета идея за размишление)

Следващият път ще говорим повече за Бездната и за разликата между блаженството и същността. Ще видим, че и блаженството е важно, но то е външната страна на Бога, докато има друга скрита страна, която трябва да търсим, за да не заспим в блаженството.

ПЪРВОТО СЪЩЕСТВО – БОГ

(лекция 7)

Първото същество Бог е изречено същество. То е началото, породено от бездънното Праначало, там, където няма никакви имена, никакви понятия. То е изречено от Неизреченото и затова в самия Бог има нещо неизречено, във висшата Му част.

Целта на Първото същество, на Бог е да превърне хаоса в съвършен, Божествен космос и затова всички йерархии работят за осъществяването на този древен, чисто Божествен план.

Първото същество Бог рано или късно ще пресътвори хаоса, както казах, в съвършен космос, но този път минава неизбежно през много, много страдания. Но те също работят за човека, като го подготвят за изискванията на вечния живот и на безсмъртието. Всичко това означава, че в хаоса е вложено нещо, което съществата и световете не знаят и не виждат. Когато сега се изследва хаосът, в него не може да се открие съвършенството, защото то е скрито много, много дълбоко навътре. Но за Първото същество Бог всичко е открито, защото Той знае, че в хаоса, още в самата му същност е вложена потенциална способност, но засега скрита.

Засега съвършенството на Бога е скрито в Неговото уединение и затова засега хаосът не може да разкрие своите други свойства. Защо е така? Защото ако в един несъвършен свят съвършенството открие себе си, то ще изгуби своето значение и няма да бъде разбрано. Дори то се явява като опасност и затова сега съвършенството не разкрива напълно себе си. То тук-там рядко се загатва. Засега то е скрито в самото себе си.

В първия етап на космичното творчество Първото същество Бог е трябвало да се роди двойно – и като единство, и като множество, което означава: съществата от единството е трябвало да осъзнаят себе си на по-високо ниво, а съществата на хаоса и на множеството, на разединението е трябвало да се организират, за да получат сила за еволюция.

Външно хаосът изглежда, че няма какво да даде на човека, но това е само привидно, защото в него има скрита идея. Той работи и помага за осъзнаването. Значи чрез осъзнаването човек ще разбере своето съдържание и своя смисъл. Между другото, според Майстер Екхарт, целта на живота не е дори и Бог, тъй като само Бездната има свръхпълнота и ние след време трябва да минем през Бога и да отидем по-навътре. Целта на живота и смисълът на живота не се намират дори в самия Бог. Но той е важен път, Божествена врата, чиста Божественост, през която трябва да минем. Чрез хаоса човек ще осъзнае своето съдържание и смисъла в себе си.

Първото същество Бог използва хаоса и Сатана за нашето скрито развитие и затова хаосът е част от плана на Бога. Ето защо е необходима Голгота, мистичният кръст на двете сили, които се явяват в него. Защото при тази среща става голям преврат и тука окончателно се изкоренява грехът, който иначе ще бъде пречка във вечния живот и в безсмъртието. Тук, на Голгота, се осъществява най-голямата промяна и тези, които са избрани там, на кладите и на Голгота, я осъществяват.

Грехът на човека се състои в това, че той е създал в себе си втора душа. Първоначално той е имал само висша душа. Но в момента, в който е допуснал страстта, той създава втора, астрална душа, нисша душа. Но когато еволюцията навлезе в по-висшата си степен на развитието, тогава грехът и хаосът ще загубят своя контрол и минавайки през Голгота, ще остане само един закон, наречен любов към Бога. Значи там на Голгота се помита светът, помита се нисшата душа, помита се егото и достойният, разбира се, този, който е избран, той навлиза в тайнството на Бога и на себе си. Тука човекът ще се преобрази и когато преодолее Голгота, той ще стане изначален, което по друг начин казано, е Син. Синът е нещо изначално.

Голгота е особена област. Тя е подобна, според Якоб Бьоме, на чистия и съвършено сух въздух, който е смърт за рибата и свобода за леката същност. Тука леката същност е трябвало да оцелее и затова рибата е разпъната на кръст. Тука Третото същество Христос, леката същност е трябвало напълно да познае себе си в най-тежките условия, във вътрешния хаос и тогава Първото същество Бог му се разкрива отвътре, в своето скрито, вътрешно измерение, там, където естествено обитава Той. Той обитава във вечно леката същност, вечно неуловимата и необременена същност.

Тази Голгота е наречена външно лобното място, но този чист, сух и смъртоносен въздух е скритото благословено място, прикритият древен рай. Това е тайната на вътрешната Агарта. Всички, които питат, ако станат достойни, тука на Голгота откриват Агарта. И когато издържат, нямат проблеми да влизат и в другата Агарта. Тука е чистата, обетованата и неуязвимата земя. Но това не може да се опише със слова, защото това е нещо отвъд понятията.

Човешката смърт не е свързана с Голгота, т.е. с благословението. Само Божествената смърт е свързана с Голгота и тази смърт е висше явление. При човешката смърт имаме една бедна смърт, желанията остават, докато при Божествената смърт желанията умират и възкръсва любовта и нейната естествена вечност. Такъв е и замисълът на Първото същество.

И така Голгота, това е от смърт влизане в живота на Бога. От тази Божествена смърт се ражда естествено вечният живот. В тази връзка Майстер Екхарт казва: Бързият кон, който ще ви доведе до съвършенството, е голямото, сгъстеното страдание. Той го нарича бързият кон – голямото, сгъстеното страдание. Страданието е мъчително като отрова, но няма нищо по-сладко от извървяното и преодоляното страдание. Преодоляното страдание, казва, е по-сладко от мед.

И така самата Голгота е необятното благословение и който има любов, на Голгота той вкусва Бога. И казва Майстер Екхарт: Който е вкусил Бога, всички други неща му стават безвкусни. Тука с чиста съвест мога да потвърдя, даже и медът е горчив, просто нищо не струва медът пред Бога. Макар че, от друга страна, е една много чиста храна, но в сравнение с това, което ви казвам, медът нищо не струва. Не съм казал да не ядете мед.

Първото същество Бог ни е обичало още когато ни е нямало, толкова е велика Неговата любов. Преди да сме, То ни е обичало. А що се отнася до истинското познание, в него Бог обича самия Себе Си, Той го разкрива само на Себе Си, на тези, които избере.

Казвам: Велико нещо е да усещаш Бог в себе си. Но ще обясня: Да усещаш Бог в себе си, не зависи от тебе, запомнете. Това зависи от Бога.

И после: Не ти трябва да отидеш във вечността. На теб ти трябва Бог – казва Майстер Екхарт. Бог трябва да стане твоята вечност, защото иначе можеш да отидеш без Него и ще се върнеш в един по-лош свят.

Бог те познава извън времето и извън всички времена, но и ти трябва да Го познаеш, и то без посредници, без образи. Как? С любов и още нещо. Както ще видим накрая, има едно качество, по-дълбоко от любовта. Наистина любовта към Бога може да те приближи много до Бога, но не и до великото познаване на Бога, докато това качество води до познаване на Бога.

Казва Майстер Екхарт: Бог ми е по-близък, отколкото аз на себе си. – И наистина е така: Бог ми е по-близък, отколкото аз на себе си.

Бог е нещо абсолютно съвършено, а това означава, че Неговият замисъл за всичко и за всички неща е съвършен.

ВАЖНИ НЕЩА

от Майстер Екхарт

(първа идея за размишление)

Истинното и съвършеното послушание е добродетел, която превъзхожда всички други добродетели. Защо? Защото истинското послушание е отричане от своето и тогава в него прониква Бог. Когато някой за себе си нищо не желае, тогава Бог за него желае. В истинното послушание Бог сам изпитва Себе Си. И казва Майстер Екхарт: Щом аз не искам за себе си, Бог иска за мене. Бог желае за мене всичко, което желае и за Себе Си. – Ето красивото. Това означава, че чрез истинското послушание човек открива Бог в себе си. И още казва: Ние сме причината за всички наши препятствия.

Всеки човек, който се придържа към външното, каквото и да е то, той ще бъде заблуден. Няма да има избор, той ще бъде заблуден; към каквото и външно да е, той ще бъде заблуден.

Казва: Ако дърводелецът не може да построи хубава къща от червиво дърво, вината не е в дърводелеца. Вината не е в него, а в червивото дърво. – Тука намекът на Майстер Екхарт е за Дървото за познанието на доброто и злото. И наистина е много смешно един знаещ човек да отиде при Бога и да Му разправя колко знае или какви планове има. Това е червивото дърво.

Всяка телесна, земна и плътска радост, забележете, носи духовна вреда. Всяка телесна, земна и плътска радост ограбва нещо отвътре, носи духовна вреда.

За понятията Майстер Екхарт казва: Те са живи същества, те са живи сили на скрития духовен свят. Това означава понятия.

Обикновеният човек има чувствена воля.

Духовният човек има разумна воля.

Божественият човек има мъдра воля – волята на вечността.

Само това ще донесе на човека голяма радост, което е придобито с голям духовен труд.

Пълнотата е отвъд всяка светлина, отвъд всяко разбиране, отвъд всяко проумяване. И казва: Окото на Истината търси този, който се е отказал от себе си.

Който е видял тайната на любовта, целият свят и вселената му стават тесни. И казва: Любовта не търпи нищо, което не е Бог. Ето накъде върви истинската любов – не търпи нищо, което не е Бог. Истинската любов не е даже в духовността, а в рождението вътре в самия Бог.

Без любовта никаква способност не може да бъде добродетел. Ти може да имаш добродетели, но ако твоята дълбока основа не е любовта, тези добродетели са илюзия. Накрая те ще се насочат срещу тебе, понеже не изхождат от любовта.

Любовта прогонва ума и вижда чисто Божественото, първичното, същността.

Добродетелта, казва Майстер Екхарт, никога не е достигала до реално видение на Бога. Само любовта Го достига. – Разбира се, не Го познава напълно, но се приближава много, достига Го като същност, като сродство.

ВТОРОТО СЪЩЕСТВО – ЛУЦИФЕР

(лекция 8)

Знанието е това, което може да постигне Второто същество Луцифер. А любовта за Второто същество е непостижима. Тя е останала скрита за него. Тя си има своя тайна. Тя е преди сътворението на Второто същество.

Любовта е първична сила, която обитава в пустота, в неуловимост, т.е. много дълбоко в себе си. Разбира се, от друга страна, дълбоко в себе си Луцифер има някаква идея за величието на любовта, защото в древността част от любовта му е била дадена. Има идея за величието на любовта, но няма способност да прониква в нея. Ето защо когато Второто същество, по друг начин казано – умът и знанието – се сблъскат с тайната сила на любовта, с тайната сила на Бога, те занемяват, замират. Срещат се с нещо, което не познават. Те се вцепеняват, защото това е сила от друго измерение. И тази сила си остава всякога неразбираема за ума. Тя се разкрива на душата и в по-висока степен – на чистия дух.

И така ум, знания, наука означават непълноценност, ограниченост, нещо вторично. Разбира се, занимавай се, забавлявай се, но това е нещо вторично, нещо, което е изгубило същността, нещо, което е изгубило себе си. Ум, знание, наука се ръководят от Второто същество, което на по-нисш план е наречено Сатана.

Тука липсва същественото, любовта, а това означава, че тези същества, които се занимават с ум, знания и наука, ги очаква, рано или късно все едно, разочарование, крушение. Защото това не е пътят към себепознанието. Ум, знание и наука не означават любов към същественото. Те са едно голямо забавление, но то трябва да се изстрада, за да може някога да прозре някакъв друг път, доколкото желае.

Второто същество Луцифер, по-късно станало Сатана, има изпиваща любов и затова то символизира падението на човека. Това е изпиващата енергия под формата на, забележете, под формата на приятелство, брак, услуги и т.н., и т.н., под прикрита форма. Тука дори и разумната любов не дава гаранция, че тя е чисто Божествена любов. Тя може да върви към Божествената любов, но разумната любов е само едно начало. Защото докато човекът не е овладял себе си и докато не се е отдал съзнателно на Бога, той се проваля.

Второто същество Луцифер символизира земната, илюзорната любов и всичко, което попадне тука, трябва да се лекува. Лекуването става най-вече не чрез болести, защото те рядко помагат, а чрез страдания, чиято цел е пробуждане и осъзнаване. Първо пробуждане и после по-високата степен – осъзнаване. Между другото скоро в Бургас ме питаха кои ще бъдат спасени, от гледна точка на гносиса. Значи духовните хора, тези, които са получили гносис, откровение, те нямат нужда от спасител, защото гносисът е откровение от Бога. Те са спасени. Самият гносис означава спасение. Душевните хора – те са на граница. Обикновените хора – за тях по-хубаво нищо да не казваме. Разбира се, някога в бъдеще ще има за тях тежки условия, но това е друг въпрос. Но средните хора, наречени психици или душевни, те ще бъдат избавени, но няма да бъдат спасени. Тука няма да го обяснявам по-подробно, само го загатвам. След време когато трябва, ще го обясним; но те ще бъдат избавени.

Любовта към Първото същество, към Бога е истинското изцеление на съзнанието и на човека като цяло. Второто същество Луцифер, както казах, е станал Сатана, когато е изгубил Първото същество Бог, т.е. когато Бог е решил да се отдели, когато Бог се е оттеглил.

Думата Сатана е погрешно преведена като противник. Думата Сатана не означава противник, а препятствие по пътя към същността на Бога. Сатана не е враг, но препятствие просто защото нямаш същност, просто защото трябва да придобиеш същността си. А нямаш същност, защото нямаш истинска любов към Бога. Имаш някаква полуреалност, говориш за някаква сила… В момента, в който стане въпрос за сила, че има някаква сила, означава, че човек е много далече от познаване на Бога. Бог не е нито сила, нито светлина. Той е същност и тайнство, нещо съвсем друго. Силата е на по-ниски нива. На по-високите нива е същността и мъдростта.

Ако ти си в Бога, тогава ще съществува ли врагът, ще има ли въобще препятствие, ще го има ли препятствието? И всъщност нито врагът, нито препятствието съществуват. Те са само идеи, те са само символи, защото в дълбочината съществува само Бог и, разбира се, онази тайна вътре в Него – Бездната – за която другия път ще говорим повече.

Враговете и приятелите са само символи, за да можеш да се развиваш. И така когато Бог е в тебе, какво става с врага, т.е. препятствието, наречено Сатана? Тогава и Сатана ти става приятел, защото Бог просто няма врагове. Може ли Сатана да се отнася лошо към Бога? Въобще има ли някакъв шанс, въобще някакъв избор той да се отнася лошо към Бога? Не, няма никакъв шанс да се отнася като враг и препятствие към Бог, Който е в тебе.

И ето извода: Щом имаш врагове или препятствия, тогава създай Бог в себе си. Това означава, че Сатана е само привиден враг, привидно препятствие, привиден враг на Бога. Той само е привидно отделен от Бога. Но той слуша само Бог, и то така Го слуша, както човекът не предполага.

Бог знае всяко действие на Сатана и го вижда вътрешно, и най-малкото действие отвътре, защото за Бог вътрешно означава външно, т.е. явно. Значи както Учителят казва: Така както вие виждате предметите, така аз виждам духовете, невидимия свят.

Бог винаги може да вижда Сатана, но Сатана не може да Го вижда. Сатана е всякога, във всеки миг овладян от Бога и затова той има много малко и скромно пространство на действие. А що се отнася до Сатана, в един по-нисш смисъл това е просто деформираният човек, който си изкарва всичко на Сатана, сякаш Сатана е виновен, а той няма вина. Това е този, който се намира малко или много в третото и четвъртото тяло, които трябва да се излекуват, т.е. в нисшата си душа и в нечистия си ум. Тогава дори да го няма Сатана, достатъчен си ти – щом имаш нечист ум и нисша душа, просто даже няма нужда от Сатана. Той някой път може да дойде, да ти помогне някак си, но ти сам по себе си вече си враг. Ето защо царството на Сатана е здраво вплетено в човешката култура.

Казано е в Библията: Сатана мами цялата вселена – хора, народи, цивилизации. Защо? Много просто, в тях има условия за мамене. Ако нямаш условия, кого ще мами? Ако Бог беше в човека, кого може да измами Сатана? Но както виждате, той продължава да си върши хубавата черна работа. Той ги мами, защото в тях отсъства Бог.

Сатана руши. Защо? Това е прекрасно! За да може да бъде преустроен светът и ако ти любиш Бога, ти ще виждаш отвъд пределите на Сатана, отвъд пределите на разрушението. Това означава, че в Сатана е скрита целта на Бога. Ето защо той е много ценен. В Сатана е скрита целта на Бога, замисълът на Бога. А тази цел е да се ориентират човекът и човечеството към Бога, изцяло към Бога. Такъв е замисълът.

Второто същество Луцифер, нереалното, е успяло да създаде нереален свят, този външния свят, привидния свят и даже да убеди хората, че този свят е реален. И милиони хора вярват, че този свят е реален. Той днес може да изчезне, това е мярка, която означава, че той не е реален. Но духът в нас е реалността, преди време си спомняте, когато ви говорих за суфи. Кое е най-важното за един суфи по време на корабокрушение? Това, което не можеш да изгубиш. Ако изгубиш себе си и нещата, ти си нереален. Но ако има нещо в тебе, което никога не се губи, а при корабокрушение става ясно, това е твоят дух. Ако го има твоя дух, корабът спокойно може да си потъва заедно с твоя малък кораб – тялото.

Второто същество Луцифер не може да разбере Първото същество Бог, защото Второто същество се движи чрез желания. А какво са желанията? Поток от Дървото за познанието на доброто и злото. Преведено: поток от погрешни мнения, верижни погрешни мнения. Желанията водят натам, за разлика от любовта.

Второто същество е слизането на Луцифер в Сатана, а Сатана е време, т.е. ограничение, докато Първото същество Бог е вечност.

Без поддръжка от човека Второто същество Сатана не може да съществува. Злото зависи от твоята поддръжка, от твоята енергия, за да може да расте. Злото се нуждае от твоите погрешни разбирания, които са също твоята нечиста енергия. И то ги поглъща.

Ако Бог включи мощно светлината Си във Второто същество Сатана, както е било преди, в древността, тогава много ангели ще се увлекат в Луцифер и няма да могат да устоят, защото много голяма е Божията привлекателност. Но има една категория същества, които са издържали. Те са от Дървото на живота. Колко са те? Знае се, че са над четиридесет милиарда. Те са издържали. Светлината в Луцифер, която е била от Бога, те са я прескочили, защото много дълбоко в себе си са търсили цялата светлина, а не част от светлината.

На всички, които са имали слабости и желания, Сатана им е дал да пият от чашата на заблуждението, от чашата на забвението. Така човекът е бил захвърлен в астралното човечество и по-късно в сгъстеното, земното човечество.

Ръководител на човечеството не е Бог, а Сатана, а Бог само ръководи избраните и тези, които Го търсят. Т.е. Бог ръководи избраните, а Христос ръководи само усърдните, тези, които много усърдно, много старателно, с голяма жажда за истината Го търсят.

Животът на неразумния човек е борба с Второто същество Сатана, т.е. животът на човека е борба със собствените му скрити хитрости, които човекът си е създал от миналото, когато е бил в школата на Второто същество Сатана, в школата на Атлантида. Оттогава е започнала голямата хитрост и затова сега много е трудно, едно от най-трудните неща е да бъде излекувана тази хитрост.

ДУШАТА

от Майстер Екхарт

(втора идея за размишление)

В душата има тайнствена врата. Душата е нещо (говорим за висшата душа), което има способност да ти отвори вратата към самия Бог.

В душата има нещо, което е скрито и потайно и което е далеч над разума, забележете, не над ума, а над разума и над благородната воля. Това нещо си остава в тайна. Цялото човешко познание няма да проникне там, докъдето душата е достигнала в своята скрита дълбочина.

Желанията на душата са създали времето, телесността и множествеността и с тези желания душата е загубила това, което е притежавала. Тя е слязла надолу във втората душа. Както казах, човекът е създал втора душа чрез страстта, най-вече чрез страстта. Но има една част в душата, която е абсолютно несътворена, и има друга част, която е прилепена към времето. В своята най-чиста част душата превъзхожда света. Това, което привлича душата в този свят, е единствено любовта.

Душата съдържа в себе си тялото, а не тялото душата. Ако човекът се обърне към основата на своята висша душа, той ще се срещне с Бога, защото основата на душата съвпада с основата на Бога.

Творението не може да достигне душата. То трябва да остане отвън. Душата, казва Майстер Екхарт, не трябва да бяга навън през петте сетива, а да живее изцяло в себе си, в съкровеното. Там е Божието място.

Чрез душата Бог осъществява дълбоко, съкровено проникване в самия Себе Си посредством Себе Си. И така Бог се ражда в Своите синове и дъщери и Той им дава прозрение и по-късно откровение за Себе Си.

Днес душата е разбила и разпръснала своята същност на разни части, наречени сили. Тези сили са пръснати във външното. Например част от душата е станала сила на зрението и е отишла в очите. Друга част на душата е станала сила на слуха и е отишла в ушите. Друга част е станала вкус в езика – отново разпръскване. И по този начин, казва Майстер Екхарт, човекът е изпуснал същността си. Защо? Защото всяка разделена сила е несъвършена.

Когато душата е насочила силите си към външни неща, вътрешното, същността е отслабнала, това е естествено, отслабнала за своето съкровено дело, което вече е било изпуснато. Тя гледа много навънка. Знаете, очите са прозорци – гледа, слуша и трудно се обръща навътре, защото с желания не можеш да се обърнеш навътре.

Това дълбоко вътрешно устремление на душата не е призовано от творението, а от дълбините, мястото, където живее самият Бог. Значи ако ти имаш дълбоко устремление към Бога, истински стремеж, това идва от дълбоко място, от твоето скрито място, мястото, където обитава Бог.

Душата е едно особено слово на Бога, едно Негово вечно слово. Чрез любовта си към Бога душата умира за всичко сътворено и се ражда в чисто Божествената си същност. Това е вече Божественото самопознание. Тука душата умира за света и се ражда в своята несътвореност, т.е. в своята същност.

Отец ще бъде роден в нас едва тогава, когато всички сили на душата ни, които са били пленени и вързани, се отвържат и освободят.

Душата се съединява с Бога в единство, а това става в процес на откровение, а не в съществувание. Откровението е висше Божествено познание без примеси. То се превръща от само себе си в чистото освобождение и спасение на човека.

ТРЕТОТО СЪЩЕСТВО – ХРИСТОС, ИЛИ ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ

(лекция 9)

Третото същество Христос показа, че истинската любов е пътуване и към вечността, и към безпределността на Бога, пътуване към целостта, към андрогина. А какво е андрогинът? Той е нещо по-богато и по-обширно от целия космос, нещо много по-дълбоко.

Третото същество Христос разбра, че суровите изпитания са всъщност велики възможности; не просто възможности, а велики възможности за завръщане в тайната на Бога, дълбоко в Бога – за завръщане дълбоко в тайната на Бога, разбира се, по-нататък която води и до друга тайна, която вече е наречена Мистерия.

Третото същество Христос показа правия път, който е късият път, пътят към Голгота, а това е пътят към Нищото, което е друго име на Богоподобието и друго име, скрито, на безкрайността. На друго място подробно ще говоря за Нищото, тука само го загатвам. Тази дума плаши много хора, но тя е една от най-красивите думи. Това е начинът Бог да ни даде нещо много ценно, което се е случило на Голгота, нещо много важно, т.е. най-ценното. Кое е то? Самия Себе Си. Не духовни блага, не други неща, а самото Върховно Благо. Но хората искат други неща. Бог иска да даде най-хубавото, самия Себе Си, където този свят приключва и се ражда нещо дълбоко.

Какво се е случило още на Голгота? Знае се, че както Агностос Теос, т.е. Нероденият Отец, така и Христос, Третото същество, са невидими и абсолютно неуловими за всяко разпъване на демоните. Просто няма разпъване. Привидно има, но в дълбочина няма. Защо? Защото Христос е излязъл от Иисус, Иисус е страдащата природа, но когато съществото е леко, същностно, свързано с Бога, просто много леко се отделя. Тогава кой страда? Ако аз изляза от апартамента си, от къщата си, кой страда? Страдам ли аз? Значи ако аз мога да изляза така леко, естествено, къде е страданието? Но хората мислят, че това е страдание, защото те трябва да страдат, иначе няма да разберат леката същност. Въобще в Голгота има тайна, подобна на Юда, но друг път ще се спра повече.

Просто няма как демоните да разпънат духа, няма как да разпънат Бога, няма как да разпънат чистата същност. Няма такова дърво, казва Учителят, в целия свят, което може да събере Бога и да Го разпъне на кръст – нито Бога, нито Сина, дори нито ангелите. И така кръстът на Голгота е замисъл на Бога. Всички демони са били изиграни. Както и при Юда, говорихме, след време пак ще говорим – всички мислят, че Юда е предател, а няма капка предателство; всички мислят, че Христос е страдал, а той тържествува. Не страдание, тържествуване, защото се завръща при Бога, във вечността. Това е замисъл на Бога, на Неродения Отец.

И така Сатана и всички демони са били изиграни, което за висшия свят е много елементарно. И те са постигнали какво? Саморазрушение, те по-начало демоните го обичат. Те са постигнали саморазрушение поради своите си намерения.

Спомням си какво казва Ал Халладж: Има нещо хубаво в измамата. Аз измамих Иблис (Сатана) чрез истината в себе си – забележете. И въпреки всичко Третото същество Христос показа много ясно нещо съществено, а то е, че трябва да се пожертваш за Бога, а не за човечеството, забележете разликата. Ако той се беше пожертвал за човечеството, лош знак. Но когато той се пожертва за Бога, това вече е и за човечеството, но като последствие.

Първо и преди всичко любов към Бога, после вече ще имаш мярката за всичко друго. Ще обясня: Бог е чиста сияеща Същност, наречена още на някои места правилно Прасветлина, докато Второто и Третото същество са светещи. Разбира се, ако Бог им даде нещо от сиянието си, те могат и да сияят, но сиянието принадлежи единствено на Бога. Но светлината на Третото същество Христос се е пожертвала за Бога и поради това тя се е завърнала към Прасветлината, докато Второто същество се е пожертвало за човечеството и с това то е увеличило своята тъмнина. Забележете, който се жертва за човечеството, увеличава своята тъмнина; който се жертва за Бога, увеличава своята светлина и същевременно може да бъде светлина и за човечеството, но първо е станал светлина в себе си чрез правилността, правилния подход. Това означава, че светлина, която не търси по правилния начин, се превръща в тъмнина.

Третото същество Христос се е пожертвало за Бога, а не за хората и ако не беше Бог, нямаше да има и жертва. Т.е. Третото същество Христос се е пожертвало за Бога и за Бог в хората, а не просто за човека, за Бог в хората, за да може да израсне Бог в тях, а не човешкото, което е тъмнина. Предният път ви обясних, че самият човешки път е тъмнина, там ясно го обяснихме.

И така Третото същество Христос, това е правилният път на светлината. Това е истинското търсене, а то е среща с Първото същество Бога, среща с тайната същност на Бога.

Голгота е символ на голямото страдание, което страдание какво означава? Голгота, според Майстер Екхарт, т.е. голямото страдание, интензивното страдание, това е най-слабо осветеният от всички светове. Понеже човек няма любовта, не може да го освети, а този свят се нуждае от осветяване. Това е най-слабо осветеният свят. И казва: Ако ти имаш любов към Бога, както и Третото същество, ти ще осветиш този мрак. Ще се окаже, че мракът не съществува, и това ще го разбереш в своята дълбочина.

Стремежът към човека и човечеството е фалшив, докато стремежът към Бога е стремеж да станеш истинен. И чак тогава вече, когато станеш истинен, можеш да тръгнеш към хората. Преди време, ако си спомняте, ви казах нещо от Дионисий: Всички хора, които си устройват живота, осигуряват си живота, търсят щастие, а не са познали Бога, тайното царство на Бога, не са си посветили живота на царството на Бога и на Истината – там ще тържествува злото. Както и да си устроят живота, там ще тържествува злото. Цялото това осигуряване ще се превърне в царството на злото. Наистина без човек да е познал Бога, как може да устройва каквото и да е, какъвто и да е живот? Но хората първо искат да се устроят и после да познаят Бога, ако има време, но то няма да има време.

Чрез любовта си към Бога Третото същество показа, че това е излизане от участта на древния хаос, т.е. на неорганизираната материя. Това означава любов към Бога – излизане от неорганизираната материя, древния хаос.

Третото същество Христос показа, че истинската любов е абсолютно движение към Бога и към нищо друго. Той не приема нищо: „Как така ме наричате благ?“ И такава е истината, Христос не е благ. Благ е Отец, който му дава благост, това е пътят към съединението с истинската благост. Значи абсолютно движение към Бога. А тази истинска любов има велик произход. Тя произлиза просто от самия Бог, т.е. Бог пътува към Себе Си и към собствената Си тайна.

Христос показа на света колко е важна именно истинската любов, не просто някаква любов, истинската любов, защото истинската любов към Бога изкоренява всички човешки желания, всички човешки стремежи. Тя води към Прасветлината, вечното и необятното царство Божие. Който е преизпълнен с такава истинска любов към Бога, той получава нещо, което го няма във вселената и света. Той получава нещо, което липсва във вселената и света.

Третото същество показа, че любовта към Бога е едно особено любовно умиране, чрез което в човека възкръсва вечният Бог и Неговото царство.

Крайната цел на истинската любов е свещен съюз с Бога, свещено единение с Бога, а това означава и още едно нещо: велико възприемане на Бога. Разбира се, не пълно познание, но велико възприемане, а чрез това в нас възкръсва Неговата вечна природа и другата Му природа, която е скрита и подобна на вечната Му природа.

И още: Чрез любовта си към Бога Христос показа, че човекът се освобождава от астралното човечество, от астралната субстанция и нейните емоции и се връща във вечното, кристално, Божествено чувство, което не е емоция; във вечното Божествено чувство и състояние, което е състояние на вечността. Това чувство е и самата пълнота.

На кръста Христос показа, че трябва да изгубиш себе си. Именно когато изгубиш себе си, ще придобиеш Бога, а щом не искаш да изгубиш себе си, тогава това е мярка, ти нямаш истинска любов към Бога и тогава върху тебе идва да работи Второто същество Сатана.

И пак казвам: На кръста Христос се е съединил с Бога и не е страдал. Той го казва в един апокриф на Йоан; не е страдал, както мислят хората, че даже и ангелите. Има случаи, когато и хората, и ангелите са подведени. Даже има такъв случай при Дионисий, когато Исайя, един от най-големите пророци, разговаря със серафим и обяснява своето видение. Обаче Дионисий – който е много дълбоко същество, водачът на мистичното християнство, за когото ще говорим другия път, един от най-дълбоките тайни учители, когото само някои светци познават отблизо от миналото; самото християнство го смята за авторитет, но не го познава; той е гностик от най-големите гностици, но скрит – Дионисий казва, че Исайя не е разговарял с никакъв серафим, а с ангел, който е имал горещо огнено служене, и той го е объркал със серафим. Така че на високите нива се виждат ясно нещата, а Дионисий е нещо много, много дълбоко, за което ще говорим. Той е надраснал и Бога, и Не-Бога, просто толкова дълбоко е отишъл, че е много трудно да бъде описано това същество. Майстер Екхарт се вдъхновява именно от него.

На кръста Христос се е съединил с Бога и не е

страдал и, както казах, не са го разбрали нито хората и даже много ангели, защото Христос се е отделил от Иисус и се е скрил в своята меркаба, т.е. в своята истинска същност, в нетленното си тяло. А там няма как да проникне страдание, няма никакви условия в нетленното тяло да проникне страдание. А иначе преданието го казва по друг начин: то казва, че Христос е възкръснал.

И така Третото същество Христос е слязъл в своята страдаща половинка Иисус. В Третото същество Христос е станал и Иисус, привидно е бил и човек, но той не е човек. Защо не е човек? Защото има огромна вяра и любов към Бога. Иначе ако той имаше обикновена любов, той щеше да стане човек. Но поради неизменната любов човешкото отпада и той вече е Син, съвсем друго нещо. Ако не беше така, той щеше да остане човешки син, което означава падение. Но Третото същество е наречено Син, а това вече е друго название на нашето скрито, първично, висше Аз. Това е нашият чист дух, той е Синът.

Третото същество Христос показа, че любовта към Бога е просто завръщане в Бога. Любовта към Бога означава да бъдеш дарен с вечност и безсмъртие, а не с време и ограничение. Вечност и безсмъртие, това е първичното състояние, първичният рай.

Когато чистата Божествена субстанция не е била опетнена и отнета, тогава това е било онова състояние, първичното състояние, безсмъртното естествено състояние, наречено в един по-висш смисъл раят. Разбира се, има нещо по-дълбоко от рая, това е царството Божие, друг път ще обясним каква е разликата между първичния рай и царството Божие.

Третото същество Христос показа, че който има истинска любов към Бога, светът ще изчезне и тогава ти ще станеш реалност, по-дълбока от света. Значи тук става отстраняване на света. Ти се превръщаш в реалност, по-дълбока от света. Тази любов е именно самото възкресение във вечното, защото ние сме част от тази любов и от тази вечност и това е много естествено. Ние сме част от тази изумителна пълнота.

КАЧЕСТВОТО, КОЕТО ПРЕВЪЗХОЖДА ЛЮБОВТА

от Майстер Екхарт

(трета идея за размишление)

Става въпрос за отречеността, едно от най-най-дълбоките качества, за които не съм ви говорил, но друг път пак ще говорим.

Тук преди да започна, ще ви кажа няколко неща. Преди много години ми даваха един манастир да живея в него, да го ръководя. Игумените бяха починали. Помагах в този манастир, за да се сприятеля с хората, които ме гледаха, докато живеех в гората малко над манастира. Участвах в правенето на една ограда, общувах с хората и възрастният човек, който ръководеше манастира, бай Георги, седемдесет и три годишен, каза: Видях как общуваш, нуждаеш се от подслон, нуждаеш се от храна и всичко, давам ти манастира. – Там имаше извор, аязмо, борова гора и много чист въздух, и други неща… Прекрасен манастир, казва се Свети Георги. – Извинявай, бай Георги, това е моето минало. Хубаво е, но моят път е друг. – Какво искам да кажа? Това още не е истинската отреченост.

Преди няколко години ми предложиха да напусна фирмата си и да се отдам изцяло на Учителя и на лекциите, и то като ми дават голяма заплата. Т.е. Бог отгоре решава да ми даде голяма свобода. Можех да го направя, отново отказах поради други причини. Онова складче съм го взел там за тежки хора и за тежки случаи. Можех да напусна, но досега има повече от пет случая на отказани от самоубийство и много други неща, които не искам да ги изтъкна. Но това също още не е тази отреченост, за която ще ви говоря. Това е само въведение.

Ще ви разкажа днес за нещо дълбоко и след време ако трябва, още по-дълбоко. Тази отреченост е по-дълбока от любовта. Днес малко ще се докоснем до нея. Тя е казана от Майстер Екхарт и аз съм я доразвил чрез Учителя.

Човекът има постижение в духа си, когато познае чистата отреченост в самия себе си.

Отречеността не изключва деятелността. Тя изключва само привързаността. Забележете важността на тази идея.

Казва Майстер Екхарт: Аз поставям отречеността по-висша от любовта. Ще разберем това. Разбира се, по-висша от смирението – и това ще разберем. Отречеността е по-близо до Нищото. Ти може да имаш любов към Бога, но да не си близък до Нищото. С тази любов може да се приближаваш до Бога, но и да се отлага твоето тотално познаване на Бога, просто защото имаш любов, защото Той ти е приятел и близък и имаш много време да отлагаш. Но в отречеността няма отлагане, тя Го познава тотално и пряко.

Отречеността е по-висша и от смирението, а смирението може да съществува и без отреченост. Както и любовта може да съществува без отреченост. Но съвършената отреченост не може да съществува без съвършено смирение и без една велика и неизменна любов. Тя съдържа в себе си тези неща; те не я съдържат, но тя ги съдържа. Тук искам да ви кажа, че става въпрос за отреченост и от материя, и от духовност, защото Бог в дълбочината си не е нито материя, нито духовност, а нещо по-дълбоко – Велико Нищо, Велика Безкрайност. Духовността и тя има още много да се учи.

Самият Бог е Велика Отреченост, абсолютна непривързаност към нищо и Той е примерът. При отречеността ти си лишен от своя Създател, от всичко създадено и сътворено и точно поради това ти си изпълнен с Бога. На друго място Майстер Екхарт казва: Трябва да се отречеш от Бога, за да постигнеш Бога. Тук става въпрос за привързаността. Значи ако Го обичаш със страст и с жажда, ще Го загубиш. Но ако си отречен, ще Го познаеш.

Когато си изпълнен със сътворените неща, със Създателя, със създадените неща, това означава да си лишен от Бога, защото си зает и изпълнен със създадени и сътворени неща: вещи, идеи, предмети и т.н., същества. В чистата отреченост Бог може съвършено да действа в нас, няма вече кой да Му пречи, забележете. Няма даже и висше Аз, няма и висша душа, дори и тя е пречка за по-дълбокия замисъл на Бога. А Бог иска да действа в нас, да разбираме дълбоко. Той иска да ни даде истинско познание, т.е. Себе Си. Той винаги иска най-хубавото за нас; всякога е било така, по всяко време.

Отречеността превъзхожда всички добродетели, защото тя дава на човека велико и истинско, тотално познание на Бога, за разлика от любовта, която дава приближаване; за разлика от смирението, което дава дълбока възприемчивост, но това е само подготовка.

Има два вида съвършена отреченост. Ще кажа първия: При съвършената отреченост това е тогава, когато душата се откаже и от вечността. Придобила я е, но се отказва. Заради кого? Заради Бога. Тогава тя узнава една по-дълбока тайна в Бога, която я няма във вечността, скрита е от вечността, няма я. Тя е скрита в Предвечния, в Бездната, за която ще говорим другия път. Извън вечността е безкрайността.

Другата отреченост, която премълчавам, защото е дълга история, е тайната на мистичните Старци. Те са отвъд Бога, отвъд Луцифер, отвъд дух и материя. Разбира се, ако Бог много желае, може да използва Старците, но те са отвъд. Могат да се съединят в името на една работа, но те са отвъд Него. Прекалено голяма отреченост, защото са избрали безкрайността – не вечността, не тайната, а безкрайността. Значи както преди ви обясних, има загадка, има тайна, има мистерия. Загадката може да бъде обяснена единствено чрез тайната, а тайната може да бъде обяснена единствено чрез мистерията. Мистерията никога не може да бъде обяснена, тя е друг порядък.

Само отречеността може да разбере съкровеността на Божията тайна, а любовта е само път към тази тайна. Майстер Екхарт казва: Един човек ми рече, че е раздал много имоти, за да спаси душата си. Но само ако ти себе си си изоставил, си извършил правилното действие. А ти си дал имоти, но не си дал себе си на Бога. Каква полза от такива дарения? Ти отново ще бъдеш заблуден.

И така дълбоката задача на човека е отреченост. Това означава да утвърди в себе си Абсолютното Божествено Битие; не духовното Му Битие, а Абсолютното Божествено Битие, и то повече, отколкото своето собствено битие. Тука се утвърждава нещо съвсем друго.

Истинският човек е възхитен чрез отреченост и от вечността, и от безкрая и нищо земно не му говори, не може да го радва. Той не си губи времето в земни радости. Той ги познава, но той е отишъл отвъд.

Отречеността има великата способност да те очисти от абсолютно всичко преходно и земно и всичко ненужно духовно, зебележете, защото има хора, дори „напреднали“, все още искат духовни блага, а не искат самия Бог. Много трудно е да накараш такива хора да изоставят благата, много от тях не могат да изоставят земните блага, а да не говорим за духовните блага. Значи отречеността е способност да очиства на най-дълбок вътрешен план и тя очиства много повече от любовта и смирението. Те подготвят, но тя свършва най-важното.

И пак: Любовта е, казва Майстер Екхарт, качество на душата, а истинската отреченост е качество на духа, шестото тяло.

АУМЪ

1-ви юли 2008 г.

ДИОНИСИЙ – БОЖЕСТВЕНИЯТ МРАК

(лекция 10)

ПРАВИЛНО РАЗБИРАНЕ НА ЗЛОТО

(първа идея за размишление)

БЛАЖЕНСТВО И СЪЩНОСТ

Дионисий Ареопагит
(лекция 11)

ВАЛЕНТИН

(втора идея за размишление)

МЪДРОСТ ПРЕДИ ВСЕЛЕНАТА

Продължение
(лекция 12)

ВКУСЪТ НА АЛ ХАЛЛАДЖ

(трета идея за размишление)

ДИОНИСИЙ – БОЖЕСТВЕНИЯТ МРАК

(лекция 10)

Говорили сме, това е продължение.

Неговата абсолютна светлина е равна по отношение на съществата на абсолютен мрак, понеже е непоносима. Неговата преизобилна светлина се явява за съществата абсолютен мрак, а не че някакъв мрак има.

Който познава Бога, той е навлязъл в този тайнствен мрак на Неговата незнайност. Той е изоставил мисленето и познава чрез незнанието. Значи придобива знание, т.е. мъдрост, чрез незнание.

Божественият мрак е свръхсветлината на Неговата най-вътрешна истинност. Бог може да бъде познат само чрез свръхразумен опит, който е свързан именно с влизането в този мрак. Лъчите на непристъпното Божество се наричат мрак. Мрак, който не може да бъде обхванат поради голямата чрезмерност на Източника. Тази Велика светлина винаги си остава светлина и тя свети в тъмнината.

В Библията има сто двадесет и пет стиха за тъмнината и тридесет стиха за мрака. Ето няколко:

Исайя, 45 гл., 3 ст.: „И ще ти дам съкровища, пазени в тъмнина, за да познаеш, че аз съм Господ.“ Значи първо Бог те въвежда в тази тъмнина и там ти разкрива съкровища, т.е. духовни неща.

В Трета книга на „Царе“: „Господ рече, че ще обитава в мрак.“ Той е избрал това място за Себе Си и там е скрит.

В книгата „Изход“: „А Мойсей приближи при мрака, където беше Бог.“

Книгата на Йов, 12 гл., 22 ст.: „Открива из тъмнината дълбоките работи.“

Псалми: „Виделината изгрява в тъмнината за праведните.“

И отново Дионисий: Този, който всичко изостави, ще бъде въведен в сиянието на Божествения мрак. – Става въпрос за всички привързаности. Този мрак е бил преди съществуванието, а съществуванието е ограничение.

В тайната на този дълбок мрак замлъква всяко положително знание, за отрицателното въобще не говорим. Тука положителното знание е абсолютно ненужно. И казва Дионисий, вижте неговата молитва: Молим се да се озовем в Божествения мрак, т.е. да го познаем. Т.е. молим се да се озовем в Пресветлата тъма, на друго място тъй го нарича, защото тайнствата се откриват в мрака на онова тайнствено безмълвие.

Мракът може да те снабди със светлина, казва Дионисий, която никога си нямал, т.е. съвсем друг род светлина. Който може да проникне в Божествения мрак, се домогва до гносис, до откровението. Тайните Божествени посвещения, които са свързани с мрака, превъзхождат всичко, което се случва в този и в онзи свят.

Мракът превишава ума. За да бъде преодолян този изпит в мрака, се изисква силата на човешкия дух.

Светлината е създадена, а Божественият мрак е несътворен и вечен. И пак казвам: Поради преизобилието на свръхсветлина Бог е непристъпен. В Него може да пребивава само този, който е достоен да знае и да вижда.

Този, който пребивава в свръхсветлината Бога, е над човешкото познание и над човешкото виждане. Който е минал през мрака, носи в себе си тайна. Тази тайна е скрита в Божието присъствие. Разбира се, има случаи, когато Той може да крие това присъствие, но понякога го изявява.

Светещата тъмнина се открива само на съкровеното, на истинния човек. На другите се разкрива мрачната страна на тъмнината, т.е. тъмната страна на мрака. Хората обикновено мислят, че тъмнината е от дявола, че дяволът бил черен и т.н. Но в тъмнината е скрит Бог, а светлината е временна. Тъмнината е скритостта на Бога. Там Той в интимност се разкрива на достойния човек.

Тъмнината е вечна, тайнствена и мистична. И ти, казва Дионисий, трябва да я осветиш, за да я разбереш, защото в нея е скрит самият Бог. И после казва Дионисий: В тъмнината има повече Бог, отколкото в светлината; в страданието има повече Бог, отколкото в щастието, но трябва да Го изтръгнеш. – И затова е казано в Библията: „Царството Божие насила се взема.“ Трябва да Го изтръгнеш. Христос успя да Го изтръгне на кръста.

В голямото страдание, в голямата тъмнина Бог много по-ярко свети. В щастието Той е тъмен, но в голямото страдание Той по-ярко свети, например на кладата на богомилите, това е тяхната Голгота. Там Той свети ярко в тяхната тайна; отвън хората какво ще видят, няма значение. Но ако ти не осветиш тъмнината си, тъмнината остава тъмнина, тя ще остане мрачна. И казва Библията: „В началото беше тъмнина“, т.е. в началото беше несътвореност. Това означава, че тъмнината е мистична и подобна на Бога, докато светлината е сътворена, нещо външно, нещо, което е излязло навън. А тъмнината е навътре, в несътвореното. Тя е преди сътворението, преди битието.

Сега това е нещо, което съм казвал, но някак си го повтарям: Тъмнината е отвъд ограничението на светлината. Тя се носи, казва Писанието, тя се носи над Бездната. Тя е несътворена, пак казвам, тя не е понятия. Тя поглъща всички обяснения, нищо не обяснява. Но ако ти я преживееш правилно, ти ще се освободиш от себе си и от всичко сътворено. Ставаш несътворен, вечен, неограничен.

Познанието на Светещата тъмнина е велико освобождение. Тук няма никакви послания, защото истинското послание, запомнете, никога не е слово. То е безмълвно. То е едно особено мистично преживяване на безмълвието, затова и сфинксът мълчи.

В тайната на мрака се саморазкрива твоята вечност. Затова сфинксът чака, посланието е безмълвно. Всеки, който е накарал в себе си тъмнината да свети, той става вечен и безсмъртен. Това е посланието – да накараш просто в себе си тъмнината да свети, а не тъмнината да тъмнее. Ако тъмнината в тебе тъмнее, казва Дионисий, ти винаги ще умираш в себе си.

Този, на който тъмнината свети, е познал Бога и е оживял в своя дух.

ПРАВИЛНО РАЗБИРАНЕ НА ЗЛОТО

(първа идея за размишление)

Злото е силно, но чрез Бога. Но ако ти обичаш Бога, ще видиш слабите места на злото. Злото се прилепва само към тези хора, които си имат скрита зла воля.

Злото, което е насочено срещу тебе, не е главната опасност, то никога не е главният враг. Главният враг е твоят страх, който означава липса на любов към Бога.

Няма добър живот без Бога, без Бог в себе си. Живот без Бог в себе си е зло, независимо колко добре и лъскаво изглежда човекът.

Няма самостоятелно зло, защото злото е вътре в Бога, вътре в единството с Бога. И когато злото работи, то Бог го е насочил отвътре, дал му е позволение.

Що е злото? Остатък от много древни времена, но сега то се използва от Бога за добро, за преобразяване на падналите същества. Злото съществува, защото зад него стои една друга, много по-голяма сила от самото него. Това е силата на строгостта на самия Бог и именно заради тази строгост, която е Божия сила, злото е зло. И поради това можем да кажем: Злото е могъща Божия сила, но справедлива, защото тази Божия сила е всевиждаща. Тя е всеобхватна, тя вижда дълбоките скрити неща отвътре.

Свободната воля е дадена, за да се освободиш от злото съзнателно и да станеш истинен. Злото съществува като символ на несъвършенството, за да може да се осъществи някога съвършенството. Причината за съществуването на злото е съвършенството, т.е. абсолютното добро; не човешкото добро, а абсолютното добро, защото злото и доброто са относителното добро, а абсолютното добро е съвършеното добро – това, което Бог иска.

Понеже човешкото добро е несъвършено, затова до него живее злото, за да го учи и да го обогати. И това добро да може да се преосмисли, човешкото. И така ако доброто не стане истинско добро, т.е. абсолютно добро, ако то не стигне до своята пълнота и съвършенство, то злото винаги ще го преследва. Защо? Защото човешкото добро не съдържа в себе си пълнота и съвършенство, то е измамно добро. И затова злото винаги ще го следи. Затова в този свят злото и доброто са смесени. Затова Бог е създал такова Дърво – за познание на доброто и злото, Той ги е смесил и има причина за това.

Пълнотата и съвършенството на доброто се определят от един единствен закон, наречен любов към Бога. Целта на злото в този свят е да гони доброто, докато то стане пълно, истинско и съвършено добро. В това отношение Учителят казва: Злото е неуморимо. – Просто Бог му дава сила, справедлива сила и ето защо в този свят, както казах, злото и доброто са смесени.

Пак казвам: Доброто на човека е несъвършено и затова то е отпаднало от съвършенството, от пълнотата на Бога; нещо като изхвърляне. То е отпаднало от пълнотата на Бога и затова злото е прикрепено към доброто, за да го гони и да го усъвършенства. Това важи включително и за кладите на богомилите – докрай гонене, защото на кладата става много ясно кой е истински богомил. Както знаете, преди говорихме, от три хиляди съвършени богомили, има случаи, трима се отказват от кладата. Значи тяхното добро не е било завършено, имало е малко зло, микроскопично зло. Това малко зло не може да понесе кладата на Бога, Свещения огън. Това малко зло може да расте и след време да донесе много бели, много падения. Затова злото ще гони до последно, докато в човека не остане и най-малката дупчица от зло, от несъвършенство.

Всяко добро, което е изгубило своето съвършенство и пълнота, подлежи на гонение. Ето защо съществува Дървото за познанието, за да стигне човек до различаване, а не да си въобразява, че е добър. Добрите хора в този свят са такава рядкост, че ако направим едно сито, не знам дали в България ще има десет човека. Разбира се, може би ще има малко повече в невидимия български народ, но летвата е толкова висока, че трябва да внимаваме, когато произнасяме: еди-кой си човек е добър. В момента на произнасянето си пишем фина карма. Не сте изследвали, а пък се произнасяте. Много лесно много хора изглеждат добри. Доброто е друго нещо.

Ако злото сега бъде отстранено, тогава доброто ще бъде лишено от своето вътрешно развитие и осмисляне. То ще навлезе в застой. При това условие доброто ще стане зло. Ето защо пак казвам: злото е създадено да допълни доброто, защото на това добро му липсва нещо – да допълни и да го усъвършенства. Когато това добро се усъвършенства, постепенно това човешко добро ще отпадне, защото в самото човешко добро липсва Бог.

Това човешко добро няма най-важното нещо – Бог в себе си. То има само някакви смешни претенции, от които оглупява. Затова е дадено злото, то ще задължи доброто да поумнее, да помъдрее и накрая наистина да стане истинско добро. И затова Учителят казва: Аз не искам да сте добри, искам да сте абсолютно добри. – Добрият много лесно ще стане лош при един натиск. Абсолютно добрият, в него живее Бог, за него няма натиск. Той ще задвижи Бог в себе си, защото той живее в друг закон, закона на Любовта. Неговото добро не може да бъде изкривено.

БЛАЖЕНСТВО И СЪЩНОСТ

Дионисий Ареопагит

(лекция 11)

Блаженството още не е същността на Бога. То е само Неговото лъчезарно слизане навън. Блаженството е само Негова енергия. По отношение на Бога блаженството е нещо външно, то е явяване навън, а навътре си остава тайната на Бога, същността на Бога.

Блаженството се дава, същността не се дава.

Блаженството е онова, което може да се узнае за Бога, допустимото. А същността е онова, което си остава скрито.

Блаженството Му е познаваемо, а същността Му е непознаваема. В нея Бог си остава тайна.

Блаженството символизира чистотата и божествеността на енергията Му, Неговите чисти, енергийни лъчи. Блаженството е свързано с външното познание на Бога. То е онази чиста, Божествена енергия, която е несътворена вътрешно, докато нечистата енергия е падение и сътворение. Те, нечистите енергии, трябва да се очистят.

Блаженството е онази чиста енергия на Бога, която се прелива вътре в достойните и предани хора. Тя се прелива върху тези, които са любили Бога истински, с голяма любов и преданост, т.е. с душата си. А същността на Бога не се разкрива на тайната на душата. Душата може да се приравни, може да се слее с Бога, тя е част от Него, но душата не може да Го познае, не ѝ е дадено. Само на шестото тяло, на чистия човешки дух, който е създаден от Мистерията, от Абсолюта, е дадено да прониква в тайните на Бога и да Го познае.

Бог е същество, което живее едновременно и в същността Си, и в блаженството, т.е. и в Своята чиста енергия. Единственото, което е отвъд същността и блаженството, е Бездната, но за Нея няма понятия, въпреки че от време на време говорим за Нея, макар и условно. Постигаме нещо вътрешно, затова и продължаваме да говорим за Нея.

В самадхи, т.е. в посвещението, човек познава себе си и своята блажена природа. Но тука той получава и тайно един лъч от същността на Бога и ако го разбере, той вече не се застоява в блаженството. Той продължава навътре да издирва друга мъдрост. И тогава той е разбрал нещо повече от всички свещени книги, взети заедно.

Дионисий казва: Творението е плод на енергиите на Бога, а не на неговата същност. – Същото се отнася и за Адам. Адам е плод, както казва Ал Халладж. Адам е създаден от мисълта на Бога, докато Христос е създаден от духа на Бога. Разликата е много, много голяма.

Сътворението е решение на Божията воля, Той го е допуснал в Себе Си. Но творението е временно, а проявлението на Бога, същността Му е вечна.

Славата на Луцифер е била голяма в древността. Защо? Защото тя е била част от славата на Бога, част от енергията на Бога, част от блаженството на Бога, но не и част от същността на Бога. Затова Луцифер не е познавал напълно Бога. Светил е с чужда светлина, блажен е бил, но не е познавал дълбоко тайната на Бога. Той е бил блажен и светоносен, но той не е познавал скритостта на Бога. Славата на Христос е също само част от славата на Бога. Но Бог си остава отвъд Луцифер и отвъд Христос. Разбира се, на Христос е разкрил част от същността си, но не цялата Си същност. Бог никога не разкрива цялата Си тайна и има дълбока причина за това. Защото Той живее отвъд тази слава – и на Луцифер, и на Христос, и на тази голяма светлина. И Луцифер, и Христос са Негови ограничения, но поради великата Си милост и благосклонност Той се е изразил чрез тях; чрез Луцифер по един начин, чрез Христос по друг начин.

Славата е единствено Негова, а не е нито на Луцифер, нито на Христос, защото славата е символ на Неговото вътрешно и скрито съвършенство, което нито Луцифер, нито Христос притежават. Всички други сътворени същества и сили са само Негови откровения. Изключенията извън сътворението са третата степен на двадесет и четирите Старци.

Там, в дълбините Си, Бог е абсолютна, непристъпна светлина, абсолютна, ослепителна светлина, наречена, както казах още според Дионисий, Божественият мрак. Там, в скритата Му същност, не могат да влязат нито Луцифер, нито Христос, нито боговете. Там, в тази най-скрита вътрешна част на Бога, там е само Бог и единствено Бездната. Между тях са двадесет и четирите Старци, и то ако трябва да влязат – единственият, ако може да го наречем, компромис.

Значи Бог се съхранява дълбоко навътре в тази Мистерия, Която Го е създала и тук всичко е абсолютно неописуемо, докато Луцифер донякъде може да бъде описан, когато е бил светлина. Христос също донякъде може да бъде описан. Но тук, когато Бог се върне навътре в Мистерията, няма древни езици, няма описание.

И така според Дионисий енергиите са привели света и творението в съществувание, т.е. в ограничение. Те, енергиите, са служители на Божията воля. Имената на Бога са също само връзка с Неговите енергии, а не с Неговата същност. Те са посока, както Любовта води винаги до приближаване към Бога.

По отношение на Бога блаженството е външна божественост. Може да се нарече условно нисша божественост. А същността на Бога е в най-висша степен божественост.

И така блаженството не познава Бога. То е само призоваване за участие в единството. Но великият Дионисий казва: Когато се приближиш много до Бога, какво има там? Не се чува никакъв звук, никаква светлина няма, никакво обоняние. Всичко тука е ненужно. Тука няма дори, забележете, никакъв дух, на най-високо ниво. Има само Нищо и тогава вкусваш бездънното. – Това го обяснява на своя ученик Тимотей, който е бил и ученик на апостол Павел. – Тогава вкусваш бездънното, нещо, което е от Бездната.

Това Същество, което е скрито толкова навътре, не е нито светлина, нито тъмнина. Създало е всичко, но То е толкова чуждо на всичко това. Дори и на духовността, забележете, не само на този и на онзи свят. То е толкова издълбоко Същество. Тука той говори вече за Мистерията, това е навътре вече Прасъществото – то е Абсолютна Мистерия – една от най-точните думи за Него.

И после обяснява Дионисий. Както знаете, това е мистичният Учител на християнството. И досега е смятан за авторитет, но много християни въобще не го познават; други не знаят за тайните му книги и една малка част светци само са го препоръчали, които са видели колко е велика неговата светлина. И те продължават да го смятат за авторитет и покрай тази група светци църквата има някакво бегло и малко отношение към него. Казва Дионисий: Самият Бог не е живот, просто животът е ограничение. Бог е толкова голямо жизнено преизобилие и поради това Бог не е живот, а Свръхживот, който е изтекъл от бездънната Мистерия. Що се отнася до Бог външно, става въпрос за числата, числата са Негови, Той е създал числата, Бездната не се занимава с такива неща. Бог, казва Дионисий, се е разделил на числа, като е започнал от Себе Си – едно, Той е единицата, избрал я е, понеже Той е началото на нещата. Бездната е извън началото, Тя няма никакво начало, но Бог слизайки навън, поставя начало. Той е избрал единицата, после двойката. Двойката е второто същество, Луцифер. Тройката е третото същество, Христос. Има огромна тайна наука за числата. Ако трябва, някой път ще говорим; тази година не съм предвидил, но това е огромна тайна за числата. И Бог е поставил пред Себе Си само едно нещо – нулата, Бездната, единственото нещо, което е поставил пред Себе Си, защото Той знае, че Тя е извън всякакво начало. Той може да бъде начало, но Тя не, макар че условно я наричаме Праначало, Прапроизход и т.н.

Бездната няма никакво число. Там никакво число не може да живее. Тя е нула, но тази нула осмисля всичко. Преди време ви казах как пътуват числата – от едно до девет и после пак стават единица и нула – десятка, т.е. отново завръщане в единицата, но с друг опит, духовен и Божествен опит. Единицата се връща в нулата, в Бездната, обогатена. След време числата отново пътуват до деветдесет и девет и стават сто – връщане в двойна нула, двойна духовност; по-нататък тройна духовност. После двойна божественост, тройна божественост при хиляда и т.н., дълга история.

Както ви казах и преди за индианската мисъл, в числата те са открили една безкрайност, от едно до безкрайност. Никой не може да брои безкрайно числата и затова те са я нарекли Дългата сметка, защото ако започнеш да броиш, някъде в безкрайността ще умреш, не можеш да стигнеш до най-големите числа. Учителят дава едно такова число за един Старец. Казва, че един от Старците има огромен опит, не милиарди години, както някои, а повече. Има един по-млад Старец, има един милион години опит, има друг с три милиарда години. Но има един, който има опит единица с тридесет и шест нули… Не може да се изкаже такова число, такъв опит. Този опит, между другото, надминава и нещо от тайната на Бога. Толкова дълбоки са Старците, тъй като те са специални мистерии, малки мистерии на самата Мистерия, на самата Бездна.

Дълбоките числа, тайната на числата се познава само от боговете. Толтеките наричат боговете прастарите хора. Те владеят тайния смисъл на числата, не просто някакво броене, а техния скрит смисъл.

ВАЛЕНТИН

(втора идея за размишление)

Говорили сме за него и пак ще говорим. Голям гностически Учител, изключително дълбокомислен дух. Неговият учител е Василид. Василид му казвал често: Ти знай всички, а пък тебе никой да не те знае и познава. – Това е метод на Бога, така действа и Бог.

Валентин е имал много последователи, но той е бил загадка за тях. Малцина са разбирали неговия говор и неговата цел, и то само донякъде, става въпрос за най-съкровените му и приближени ученици и последователи. Той покривал с було най-съкровеното слово, което е част от неговото истинско учение. Неговото учение е чисто мистично.

Той казвал: Аз съм зависим само от чистия дух на ефира. И още: Истинското учение е учение за невидимия Бог. Видимото е суета.

Валентин казва още: Луцифер има много неща в себе си: амбиция, сила, работоспособност, но е изгубил нещо съществено – то е вдъхновението. Истинското вдъхновение му е неизвестно. Херувимът Луцифер е имал някаква мъдрост, но е нямал вдъхновението. А как идва то? Вдъхновението идва, когато Любовта се слее с Мъдростта. Когато те се слеят, тогава Мъдростта се утешава. И тогава скръбта на Мъдростта израства във вдъхновение.

Любовта е нещото, което Луцифер не знае откъде идва и къде отива. Още в праначалото, когато Бездната е създала Бог и Луцифер, преди време говорихме, тогава е имало един момент – Луцифер е искал да превъзхожда Бога, тогава вътре в тайната на Бога е искал да си вдигне престол до Бога. То не е точно, но в един смисъл е изтълкувано и като голяма идея негова, голяма амбиция. Вътре в тайната на Бога се е случило нещо, особено произнасяне от самата Бездна, която потайно е създала всички гласове. Някои питат има ли Мистерията глас. Ами това, което е създало всички гласове, има глас, но той е по-таен от другите гласове. Някой път може да говорим специално за този глас, сега идеята е друга.

Тази Мистерия, която е създала всички гласове, всички езици и същества, именно тя, Бездната, тогава вътре в тайната на Бога е произнесла нещо към Луцифер. Тя е казала на Луцифер: „Аз съм твоят унищожителен огън, понеже ти си мое създание“. И оттогава в Луцифер влязъл страх. Страх отвътре, в тайната на неговия живот. По-късно това е станало: „Аз съм твоят огън всепояждащ“. И това е звучало вътре в Луцифер. Този огън смутил много дълбоко Луцифер. Защо? Този огън смутил Луцифер именно чрез тайната на гласа, който го е произнесъл. В момента на произнасянето Луцифер е усетил нещо много древно, много древно излъчване, по-древно от себе си. Той се е мислел в един момент за велик господар и бог. Но в този момент той е бил пречупен, защото в този глас той е усетил по-дълбока древност от себе си. Така както котките се страхуват от водата. Когато в древността в Атлантида е трябвало да се срещнат на един бряг големите котки с водата, изведнъж изпитали голям страх. Усетили, че водата е тайнствена енергия на Бога, преди тях. Тя е била по-древна от тях. Изведнъж го схванали и оттогава носят в себе си малко или много страх. – Този глас му напомнял за някаква древна и страшна сила, която частично събудила скритото му съзнание и неговия страх.

Този бездънен глас на Мистерията имал необикновено вътрешно излъчване и затова нещо в Луцифер се пречупило. Луцифер разбрал, че няма никакъв шанс срещу него, но част от озлоблението му и от гордостта му си останали и тръгнали с него към по-долните светове – менталния свят, астралния свят и физическия свят.

Тука, преди да продължа, се сещам за една древна индийска легенда, накратко със свои думи ще ви я припомня, преди време ви я загатнах. В древността две велики същества-богове, огънят и вятърът се срещнали и смятали, че са по-силни един от друг. Вятърът мислел, че е много могъщ; огънят мислел, че е много могъщ. Изведнъж едно тайно същество между тях се явило, поставило една сламка до тях и казало на вятъра: – Ти можеш ли да напрегнеш всичките си сили и да издухаш тази сламка? – Разбира се – казал вятърът. И почнало това божество, включило всичките си сили – буря, ураган – сламката не помръдва. Въпрос към огъня: – Ти можеш ли да изгориш тази сламка? – Мога. Всички сили в ход, сламката цяла. Тогава тези две същества разбрали, че има друго тайно същество, скрито, че то всъщност е истинското могъщество, а другите са само някакви проявления. Те разбрали, че не са пълни божества и трябва да се съобразяват с нещо тайно.

Всички, които разберат този чист първичен огън Любовта, могат да се завърнат в изначалното безсмъртие. А тези, които останат в обикновената любов, те пропадат в страстите, в амбициите и в смъртта. Те погиват. Това, което липсва на Луцифер, е именно, пак казва Валентин, вдъхновението, защото той е придобил нещо външно, някакво външно мислене, някакво земно мислене и затова в него има жажда, страст, амбиции и голяма работоспособност, но в края на краищата това го уморява. Докато вдъхновението е друг огън, първично чист. Там творчеството е съвсем друго. Това е друго измерение, това е извор. И затова вдъхновението е неуморимо, неизтощимо. То може да се появява, може да се скрива, но то е неизтощимо. Ето защо на Голгота беше, казва Валентин, отстранено земното мислене.

Когато Христос е преодолял Голгота, той е отделил сянката от същността, сянката-тяло. Той е отделил сянката-тяло от себе си. Той е отсякъл човешкото и той е влязъл в плерома, т.е. великата пълнота, пълнотата на същността. На кръста Христос е преодолял Исус, божественото е преодоляло човешкото. Само така се ражда новият обожествен човек. Иначе човекът си остава човек.

МЪДРОСТ ПРЕДИ ВСЕЛЕНАТА

Продължение

(лекция 12)

Ще говорим за Бездната.

Бездната, която се нарича още Върховен Абсолют, е една правелика идея, която превъзхожда всичко. Към тази Бездна, която е Абсолют, спадат още някои специални думи, специални идеи – думите Мистерия, Прасъществото, Прасъщността, Върховното Нищо, Праотец. Но има тънки разлики и тънки значения. Например малко хора знаят, че най-точните думи са Върховна Мистерия и Върховен Абсолют. Те не са равни на Върховното Нищо, както някои мислят. Друг път ще ви обясня по-подробно, тук само ще загатна: Този Абсолют е задвижил Нищото. Той може да го движи. Той е задвижил неподвижността, защото е от още по-висш порядък. И чрез това Нищо е създал всичко. Наистина неподвижността движи всичко. Вие знаете, в колелото има там в центъра една неподвижна част, благодарение на нея се движи колелото.

Абсолютът е Мистерията, която се крие в Нищото, но Тя е по-дълбока от това Нищо. Думата Мистерия в най-древните езици е много особена. Тя не е някаква тайна или загадка. Тя е отвъд. Ще обясня: Загадката, както ви казах преди, може да бъде разрешена само чрез тайната. Тайната може да бъде разрешена само чрез Мистерията. Но Мистерията никога, никога не може да бъде разрешена, защото в нея оперира Абсолютът. Той ще остане, според Учителя и според Майстер Екхарт, вечно непознаваем и неведом. Има разлика между невидим и неведом. Неведомият свят е по-дълбок от невидимия, той е създал невидимия. На едно място Учителят обяснява това. В една книга, която подготвяме – „Книга на тайнствата“, която към края на годината трябва да излезе, с мои коментари, там Учителят много говори за други светове и на едно място обяснява разликата между невидимия свят и неведомостта.

В замисъла на Абсолюта не влиза да Го познаем. Абсолютът обхваща всички неща, а на хората, боговете и съществата е определен само устремът. На тях е определен устремът към Него, но не да Го познаят. В един много по-дълбок смисъл Учителят обяснява: Абсолютът е по-дълбок от безкрайността. – Не само от Нищото, защото Нищото означава и безкрайност. Има наистина голяма Мистерия. Тя ще остане скрита.

Абсолютът не е нито човек, нито Бог; нито изречено, нито неизречено. Абсолютът е в известен смисъл Праначало и, разбира се, всичко, което е след него, но и всичко това Той го превъзхожда. Всичко след Него е ограничение и затова Той е наречен Несъществуващият. Някои Го наричат Несъществуващият Бог, но в друг смисъл. И затова е казано: Несъществуващият Абсолют е сътворил Несъществуващия Бог. Несъществуване означава неограничение, неограниченост, докато всичко, което съществува, е ограничено, макар и вътрешно да съществува, както боговете, Луцифер и Христос.

Несъществуващият Бог е създал несъществуващия свят, затова той може в един миг да изчезне. Ние мислим, че съществува, виждаме предмети, виждаме разни неща. Но всичко това е една скрита, сгъстена енергия и в по-висш смисъл е нещо по-дълбоко от енергия. Това е дух и още по-дълбоко това е не-дух, както е разликата между духа и искрата: човешкият дух е духът, същността, но искрата е не-духът. Преди време говорихме за учение за искрата. След време пак ще говорим, защото много дълбоки неща казва Майстер Екхарт.

Самата природа също е без корен и тя не съществува, и тя няма място. Днес гледаш реката, утре е пресъхнала; днес гледаш извора, след време и него го няма, някъде е преместен; днес гледаш Атлантида, утре я няма. Къде е Атлантида, къде е реката, къде е светът?

Всички светове и цялата вселена са една река. Всичко сътворено си има край. Това сътвореното само се е явило от Нищото и то си остава нищо. То си остава несъществуващо. То само имитира нещо, символизира нещо, показва път, но то е несъществуващо; то само загатва за нещо.

И така Абсолютът твори незабелязано, неизказано. Той живее неуловимо и царствува скрит в Абсолютното Нищо, Неговата сфера. Това е и част от Неговата велика Мистерия. Бог, вселената и световете са само отражение на Абсолюта. Тогава какво означава раздялата на човека с Бога? Майстер Екхарт казва: „Тя носи много радост“, забележете, раздялата на човека с Бога, тя не съществува, но Екхарт казва, че тя носи много радост и много светлина, защото който я разбере, ще се слее с Бога по съвсем нов начин, чисто духовен и божествен начин. И оказва се какво? Че раздялата е била несъществуваща, невъзможна, защото просто Бог е тотален. Няма как да има раздяла нито между Него и Луцифер, нито между Него и човека, въобще няма как да има раздяла. Голяма илюзия е, казва Ал Халладж, че Сатана бил враг и противник на Бога. И затова много харесвам Ал Халладж, за него много ще говорим пак, персийският Христос. Той казва: Всички религии са секти. Само Любовта е Бог. – Изключителен мъдрец и Учител. За него ще говорим другия път – Ал Халладж, нещо грандиозно.

Бог е тотален и всеприсъстващ навсякъде. Тогава къде има раздяла? Дори и в човека, който спи, Бог тайно е там. Дали Го виждаме, това е друг въпрос – Бог е там. Раздялата с Бога е голяма илюзия. Тя просто е невъзможна, тя е несъществуваща, защото съществува само вечното единство. Само това съществува, което пък се дължи на вечното Нищо. Това е произведение, резултат на вечното Нищо. А Нищото пък е пълнотата на безкрайността.

Казвам: Странно нещо е родината на човека, говорим за абсолютната родина. Тя е един вечен и несъществуващ дом. Казано по друг начин: Това е неизразима, преизобилна плерома, т.е. истинският дом на човека е велика пълнота, плерома; велика пълнота, безкрайна пълнота. По-малкият дом на човека е неговата душа. Още по-вътрешният дом е човешкият дух, но истинският дом е тази велика пълнота и безкрайност. Но човешкото мислене не може да разбере съществуването. Тогава какво остава за несъществуването?

И вижте какво казва Майстер Екхарт: Бог е бездна от Божественост. И после казва: Дори и Бог не е крайната цел на живота. – Дори и Бог не е висшата цел на творението. Той е само път към нещо по-дълбоко, нещо, което ни очаква от вечността нататък. Той е път към Мистерията.

Ние пътуваме към Мистерията, но трябва да се подготвим, за да понесем тази велика пълнота, за да понесем тази велика необятност. С този малък, беден човешки ум ние няма да я понесем. Учителят дава пример навремето как един човек спечелил от лотария параход. Отива, вижда го – огромна радост – и полудява. Той не може да понесе едно параходче, как ще понесе този ум безкрайността? Значи ние трябва да се подготвим. Първо трябва да постигнем нашата душа, нашата вечност, после духа и така постепенно все по-навътре.

Учителят казва за човека, който е спечелил кораба: Той не е понесъл радостта. Защо? Защото той няма в себе си душа и дух. – Те могат да издържат на огромно напрежение, но умът е много тесен, много малък. Вие знаете как двама човека може да се сбият за една подробност, за една малка подробност.

Да се върнем към величието на Бездната. Бездната е излъчила от Себе Си претънка субстанция, наречена впоследствие ахавир, по-късно наречена авир, още по-късно – етер и после – акаша. Ахавир, първичната дума, е мястото на идеите. Тука са се излели идеите на Бездната. От степените на ахавир са създадени всички видове тънки енергии и сили, наречени впоследствие небеса.

И така Великата Бездна е излязла навън. Тя е задвижила Нищото и е създала Първото същество – Бог – като реална нереалност. И затова ние не можем да придобием напълно ясна представа за Бога, защото Той е произлязъл от нещо, което е необяснимо, нещо, което е Мистерия. И нещо, което надминава всичко реално и нереално, всичко съществуващо и несъществуващо. Разбира се, нещата постепенно могат да ни се изясняват, но не чрез разбиране, а по пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. А пък от тях ще дойде гносис, т.е. откровение. Какво е гносис? Това е тайното предание. Минавайки през гносиса, човекът разбира и вижда света със съвсем други очи. Гносисът е достояние на Великото Бяло Братство и на Всемирното Братство. А тези, които не се развиват правилно, гносисът, откровението не стига до тях. Традицията на гносиса е чисто съкровена същност. Тя се намира във всички учения, но тя е облечена в различни форми.

Спасението на човека е чисто гностическо дело. То е явление на откровението, явление на Бога. Това означава Спасителят да дойде в твоя живот чисто вътрешно. Които го чакат външно, ще бъдат разочаровани, но външните гледат външно и ще получат външно. Вътрешният гледа вътрешно и ще получи гносис. След време това ще го заведе към още по-дълбок гносис, тъй като самадхи има много степени.

Гносисът е първичното християнство, в момента така нареченото отречено християнство. Това първично християнско учение е изгубеното учение. Гносисът е чист мед. Истинската история на света се намира в гносиса и тази история е свещена. Тя е също акт на откровение от Бога. Тя не е в книгите, тя е акт на откровение от Бога. Следващият път ще говорим за първата раса, за втората раса и за третата раса. Ще видим как те са мислили, техния тънък, ефирен начин на мислене. Той, разбира се, не е човешки.

Гносисът не спасява физическото тяло, а духовното тяло. Той не е насочен навън, той не иска външни ограничения. Той няма нужда да спасява външни неща. Той спасява вътрешния човек, съкровения човек, стремящия се към духовност човек. Гносисът е достъпен само за духовните хора, а душевните – те само са на път. За тях казвам това, което скоро казах в Бургас и в Плевен: те ще бъдат избавени, но няма да бъдат спасени, т.е. ще им бъде даден шанс за развитие. А на земните хора в бъдеще ще им бъде даден шанс, ще им бъдат дадени и тежки условия, понеже не са използвали сега благоприятните условия.

Бездната е абсолютно немислима, макар че говорим за Нея компромисно, условно. Но когато говорим за Нея, ще разберем много неща вътрешно. Тя е абсолютно немислима, неосезаема, неуловима и такъв е и Бог. Бездната не е нито число, нито не-число. Както казах, самият Бог има число. Той е избрал за Себе Си единицата и пред Себе Си е оставил като почит Това, Което превъзхожда всичко.

Бог е великата пълнота. Той ако влезе в съществуващото, макар че то е ограничено, това съществуващо придобива нещо от единицата, от началото. Придобива свобода. Каква е свободата? Свободата е несъществуваща, т.е. трябва да умеем да не съществуваме. Затова Христос е много смирен и нищ и казва: „Как така ме наричате благ?“ Той умее да не съществува, именно затова Бог съществува в Него. Щом ти съществуваш, ти пречиш на Бога да съществува.

ВКУСЪТ НА АЛ ХАЛЛАДЖ

(трета идея за размишление)

Ал Халладж казва: Който има истинска любов към Бога, той бива убит от Бога и тогава започва началото на неговия истински живот. – Както е при Христос: първо Бог ще те убие, ще убие всичко земно и сътворено и после ще те възкреси. Ако в тебе е останало нещо земно, няма възкресение. Ал Халладж казва: „Същността на всеки истински мистичен път е огромно страдание“ – нещо, което хората не обичат. „Същността на всеки истински мистичен път е огромно страдание, чрез което се влиза в присъствието на Бога.“ Ние хората изпитваме голяма мъка и Ал Халладж казва: Тази мъка е много ценна, защото тя иска да помогне на човека да се завърне в Източника. – Мога да я нарека условно космическа скръб, състрадание към човешките, даже към духовните същества. Огромно страдание, огромна мъка. Тази мъка, казва Ал Халладж, е мъка, защото тя трябва и иска да се завърне в своя Източник, затова е мъка. Но хората са забравили тайната на Любовта. Защото тази тайна на Любовта преодолява тази огромна мъка.

Самият Бог е съвършен, но слизайки в Сатана, Той изглежда несъвършен, но това е погрешно мнение. Той пак си остава съвършен, но прикрит. Казва Ал Халладж: Когато Бог обърне внимание на човека, Той убива в него всичко, което не е Бог – т.е. Той убива в него всичко излишно, което не е Бог. И казва още Ал Халладж: Господи, Ти ме прие така несъмнено, Ти така ми се яви, че в мен не остана нищо друго, освен Тебе. – Самият Ал Халладж, както ще видим по-нататък, това е една изключително велика любов. Вие знаете, не само мюсюлманският свят, но и много голяма част от суфите се обръщат срещу него, когато казва: „Аз съм истината“. Този човек толкова много се е молил, толкова много се е слял с Бога, толкова много е мислил за Бога, че накрая се случва тайната. Той разкрива най-дълбоките неща, които суфите крият за себе си. Той изнася дълбоките забранени истини, т.е. Бог донякъде се е отпуснал в него да разкрие тайни неща.

Друга тайна е, че самият Бог произнася в него: „Аз съм истината“, понеже той се е слял с Бога и този, когото осъждат и изгарят, не е Ал Халладж. Значи хората не осъждат Ал Халладж, защото Ал Халладж казва: Ал Халладж го няма, в него живее Бог. Този, когото изгаряте, е Бог. – Значи светът продължава да посяга на Бог и да не вижда избраните същества, тъй като те живеят изключително в Бога. Друг път ще се спрем повече на това изречение.

Казва Ал Халладж: Аз видях Бога с окото на сърцето и Го попитах: Кой си Ти? Той ми отговори: Ти. – Самият Ал Халладж, това е една велика влюбеност в Бога. Това е едно велико единение на човека с Бога. Това е и самата тайна на живота. Това, което се е случило между Ал Халладж и Бога, просто е тайната на живота. Той е постигнал тайната на живота и я е показал нагледно.

Казва: Аз не виждам себе си, аз виждам само Бог в себе си. – До такава степен е изчезнал, че престанал да вижда себе си. Отстранил е себе си – ум, сърце, воля, душа. – Аз не виждам себе си, аз виждам само Бог в себе си. – И затова Бог в него се произнася: „Аз съм истината“, за което той е осъден. Т.е. той не е осъден, просто Бог го взима при Себе Си, за да не разкрие по-дълбоки неща.

Казва: Адам и Ева са създадени – както ви казах, това го повтарям – от мисълта на Бога, а Христос е създаден от духа на Бога. Затова едните са умствени същества, а Христос е и блажен, и същностен едновременно.

Сатана е само, казва Ал Халладж, един опит. Един важен опит, през който трябва да мине съзнанието на човека. И казва: Сатана наблюдава твоето отношение към самия тебе. Той е особено Божие око. И ако ти си много искрен към себе си, и ако ти имаш съкровено отношение към себе си, Ал Халладж казва, тогава Иблис, т.е. Сатана, залязва. – Ако ти наистина, както толтеките казват, имаш безпощадна честност към себе си, Сатана залязва. – Но ако твоето отношение към тебе е фалшиво, тогава Сатана изгрява в твоя живот. Ти не можеш да скриеш недостатъците си нито от Бога, нито от Сатана. Донякъде можеш да ги скриеш от себе си.

Всичко е Бог, казва Ал Халладж, и злото в известен смисъл е Бог, но Бог го превъзхожда. И грехопадението е Бог, забележете, но Бог го превъзхожда. И ако ние изберем твърдо Бога, тогава къде отива злото, къде остава грехопадението?

Сам Бог в началото е превърнал Луцифер в голяма, огромна светлина. В началото Луцифер Му е бил необходим като голяма светлина. После Той го е превърнал в голяма тъмнина, защото сега вече Му е необходим като голяма тъмнина, за съвсем други божествени цели.

Когато не разбереш Сатана, това е твое противоречие. Когато разбереш Сатана, това е развитие. Ти го разбираш само тогава, когато го преодолееш. Значи ти можеш да разбереш Сатана само тогава, когато го преодолееш в себе си, когато преодолееш и най-малкото зло в себе си.

Луцифер е бил само носителят на светлина, а Бог е притежателят, забележете разликата. Само Той може да управлява светлината. И пак казвам: Голяма е илюзията, че дяволът е противник и враг на Бога. Злото е вътре в Бога, то се ръководи от Бога и от Неговата строгост. Сатана участва в рая поради великия замисъл на Бога, защото за втори път е трябвало да се изпитат падналите духове от древността и още един път е трябвало да им бъде даден шанс. Още един път е трябвало да се види какво ще изберат те. В миналото около двадесет милиарда са избрали Луцифер, но други четиридесет милиарда са избрали Бога. Сега отново поставени на изпит в рая, е трябвало да бъдат проверени и изпитани кого ще изберат. И те са избрали Дървото за познанието на доброто и злото. Наречени са Адам и Ева, което просто означава човечеството. Някои продължават да избират доброто и злото, т.е. страданията и смъртта, и те ще продължават така много прераждания, докато се очистят.

Казва Ал Халладж: Сатана не е всемогъщ, защото работи само с част от силата на Бога. Но въпреки това злото е силно, защото Бог му дава да черпи сила от Неговата сила. Но то, злото, си има слаби места. Който има любов към Бога, знае слабите му места. Ако Бог съществуваше изцяло в човека, тогава къде щеше да бъде злото и дяволът?

Сатана победи в райската градина за втори път, но причината е в Адам и Ева. Защо? Главната грешка на Адам: Адам не беше изпълнен изцяло с Бога. Той не беше изпълнен с Бог в себе си. И Сатана съществува поради една причина: защото съществува човекът – не духът, духът е станал човек. И Сатана съществува заради човека, който не познава Бога и който не познава себе си, човека, който е изпуснал Бога.

АУМЪ

5-ти август 2008 г.

ПЪРВАТА РАСА БАРХИШАДИТЕ

Окултна история
(лекция 13)

ПЪТЯТ

(първа идея за размишление)

ВТОРАТА РАСА БЕЗИМЕННИТЕ

Окултна история
(лекция 14)

СФИНКСЪТ

(втора идея за размишление)

ТРЕТАТА РАСА ЛЕМУРИЯ

Окултна история
(лекция 15)

МЕРКАБА

(трета идея за размишление)

ПЪРВАТА РАСА БАРХИШАДИТЕ

Окултна история

(лекция 13)

В София в неделя една сестра след лекцията каза: Не може ли да изнасяш само за Настрадин Ходжа, да няма други лекции? Казвам: Не може. Има план.

Първата раса, Бархишадите, е непроявена раса на човечеството, според Учителя, отпреди двеста и петдесет милиарда години. Несътворена раса на човечеството, наречена е още Божествената раса или Крилатата Божествена раса. Ангелоблажени същества, но не богове. Значи отсега уточняваме: расите са създадени от боговете, а не от Бога. Бог е създал боговете, а боговете са създали расите.

Първата раса е несътворената част на човечеството. Тя е, както казах, нематериална. Тя не е външна раса, а вътрешна. Първата раса, наречена още небесните хора, са били нещо като ефирни призраци. Те са нямали собствена светлина. Те са били опит на боговете. Те били опит за началото на едно вътрешно човечество.

И първата, и втората, и третата раса, третата някъде до около половината, са нематериални, вътрешни раси. Те са били в чисто ефирно състояние, полубожествено. Не божествено, а полубожествено, което означава не напълно съзнателно. Те са били повече идеи, отколкото напълно живи, съзнателни същества. Ръстът им е бил много голям. Не е за вярване, но окултната наука е категорична: около шестдесет метра, тогава. После става голямо смаляване. Около шестдесет метра призраци, нещо като сенки на Великите богове, някакво странно отражение на боговете.

Казано по друг начин: боговете ги излъчили и ги създавали постепенно по свое подобие. Те били призрачни, но все пак получили нещо от мистичния Огън на боговете. Въобще пак повтарям: расите са творение на боговете, а не на Бога. Само боговете и божествата са творение на Бога, а самият Бог, както знаете, е творение на Бездната, т.е. на Върховния скрит Абсолют.

Първата раса е била един скрит, непроявен свят. Този непроявен свят и непроявен живот се е намирал изначално скрит в Първичната Причина, в Бога и в един по-първичен смисъл се е наричал рай; условно, но наричал се е рай. Този мистичен Огън, излъчен от боговете, все повече се определял в тези призраци, в тази странна, призрачна енергия, в тази, може да се нарече, ефирна, плаваща, духовна и много фина материя.

Тази раса е имала странен опит, опит в света на идеите. Тя е имала в себе си идеи, чрез които да се построят постепенно особени форми на живот. Началото на тази първа раса, както казах и преди, според Учителя, е отпреди двеста и петдесет милиарда години.

Макар че тази раса е била непроявена, тя е обмисляла и чертаела в себе си особено пространство за живот. Те отделяли от себе си много тънки, ефирни идеи. Разбира се, боговете им ги подават и те ги възприемат в себе си и ги отделят. Постепенно тези ефирни идеи започнали да стават мисли, желания, тела.

Тази раса не е обладавала в себе си висш, абсолютен разум. Самите богове не могат да го дадат. Единствен Бог може да даде в най-висш смисъл свещен разум. Значи тука говорим за относителен разум.

Тази раса можем да я наречем странно реална, по-скоро отвлечена, което я прави в известен смисъл и донякъде блажена. По-късно между бархишадите се явява нещо много тънко, ефирно, плуващо в пространството – малък светещ извор. Казано по друг начин – таен духовен отломък, светещо фино ядро, наречено много по-късно монада. Но преди това е нямало такива думи, нямало е такива изрази, затова се е наричало светещ извор и фино светещо ядро.

Но това фино ядро, подадено от боговете, било загадка за бархишадите и те започнали да го обхождат. Те започнали да го заобикалят със своите фини излъчвания. Въобще тука всичко е било много странно, защото е нямало вещество, нищо плътно. Тук всичко е било ефирно – нито ум, нито материя, нито бреме. Лекота, някаква странна лекота. Всичко това е било дълбоко в древността.

Бархишадите били много странно цялостни. Те нямали такива разделителни неща например като ум, сърце, тяло, воля. Подобно на ангелите, при тях те не са разделени както при човека. При човека са разделени ум, сърце и воля и той трябва да ги обедини; при ангелите всичко е едно единствено нещо, нещо цялостно.

Те нямали реакции към някаква външна природа, тогава е нямало природа. Нямало нито вятър, не е бил създаден, нито дъжд, нито време, нито студ. Те нямали дори, забележете, идея за себепознание. Както казах, те били много отвлечени, свободни, но всичко това в особен вътрешен смисъл. Те не познавали нито себе си, нито истината, защото били в нея, в истината, така както рибата във водата. Рибата си плува и не познава тайните на водата. Те били нещо като, условно казано, като богове, но и като деца, повече приличали на деца, но без мъдрост – чисти, невинни, но не и мъдри. Просто странни, отвлечени същества. По-късно ще видим тайната, свързана със свещената история на човечеството и че когато човек избере тази история и я разбере дълбоко, той тръгва по пътя към Орела, към Бога. Когато избере човешката история, тръгва по пътя на преражданията и на многобройни умирания. Зависи какво ще избере човек. Ето защо цялото човечество, официалната наука, Черното братство, както ще видим в по-следващи лекции, изпитва огромен страх от тайното учение на Атлантида. Искат да изкарат, че това е мит, легенда, полуреалност, нереалност, защото ако учението на Атлантида навлезе дълбоко, то ще смути света, а то съвпада с тайното учение на Христос, с тайното учение на Мелхиседек и на Тот, то е универсално и се намира в меркаба. Толтеките са надраснали всички цивилизации, защото цивилизациите умират с грохот. Толтеките са най-големият народ, който по пътя на безупречност побеждава всичко, що е наречено цивилизация. И ако те се наложат постепенно, те ще навлязат в света; няма по-лошо нещо за всички образователни системи и за всички политически. Всичко трябва да се откаже от себе си и затова има голяма борба Атлантида да се изкара като приказка и като нещо странично. Но толтеките бавно навлизат в света и ще говорим за тях все повече и все повече.

Първичните раси, това са хора, както казах, ефирни. Те са се развивали духовно в пространството, не във времето, а в пространството. В първата раса е текла слънчева мъдрост, но е нямало възприятие за нея. Тук Свещеният разум е бил Единното Мъдро Същество. Те са били потопени в Него, но в дълбочина не са Го познавали. Тука в тази раса е имало само един източник на съзнание, общ – Бог и посредниците между Бог и бархишадите – боговете. Тук Бог по един особен и скрит начин е изразявал Себе Си като някакво велико единство. Тук Бог, както и на много места, е особено и тайнствено скрит. Както е скрит и в самите богове, така е скрит и в бархишадите, защото те всички са части от Бога, от Неговия Дух и от Неговия потаен замисъл.

Първата раса, пак казвам, никога не е имала физически тела и затова не е била обременена. Т.е. нямало е физическо тяло, нямало е смърт. И това е чак, както казах, до средата на третата раса – Лемурия. Тези условно наречени хора са били ефирообразни и безполови. Чак по-късно грехопадението ги разделя на полове, т.е. целостта им е била отнета. Всичко това е един духовен свят преди сътворението.

Преди сътворението този свят е бил в непроявеното единство на Бога, там е живял той. Тук, в първата раса, злото въобще не е съществувало, защото то не може да съществува в такава реалност. То може да съществува само в нереалност, в нереален свят, където има смърт, където има ограничения.

Тука, в първата раса, в света на ефира, е нямало понятия като добро и зло; нито топло, нито студено; нито тъмнина, нито светлина – само ефир. Тази раса е живяла по един много странен начин вътре в самия Бог.

ПЪТЯТ

(първа идея за размишление)

Цивилизациите и народите правят всичко възможно да унищожат андрогина, целостта на човека и завръщането му в своя произход. А целостта всъщност на човека означава, запомнете, безсмъртието. Целият човек, целостта, пълнотата му, това е безсмъртието.

Окултната наука казва: Всички цивилизации загиват еднакво, с грохот, поради отказа на човека от себепознанието, както ще видим какво става по-нататък в Лемурия. Отказ да развиеш малкия разум, който ти е даден, защото които са го развили, стават полубогове, както рмоахали и толтеки.

Болестта: окултната наука казва в миналото, че това е един много важен метод (и тогава е имало болести в тези раси на Лемурия), болестта е един важен метод в цивилизациите и света. Тя е метод да си промениш съзнанието и да го поведеш към чистата духовност. В този смисъл болестта е по-ценна от здравето. Болестта е по-здравословна от здравето, ако те поведе. Не винаги, но в много случаи болестта повежда; здравето не повежда човека към свещен разум, към голяма отдаденост, но болестта има по-голям шанс.

Цивилизациите и народите загиват поради непознаване на свещената история, което означава поради неразбиране на Бога. Окултната наука казва: Кариерата в този свят е реален път към смъртта. Пак ще повторя: Който се стреми към кариера, говорим според окултната наука, това е реален път към смъртта, едно от най-лошите неща. Т.е. този, който е включен в системата на света, по друг начин казано, в човешката история, а не в свещената, той става роб заради благата на света. Той е пожертвал енергията, която е трябвало да го изведе в себепознанието и оттам в неговото безсмъртие. Той е направил фатална грешка.

Емоцията: според окултната наука – стар и таен механизъм на нисшия астрален свят. Тя е механизъм на енергийно изтощение. Тя е капан, тя е чист път към смъртта. И в този свят се създават много неща за емоцията – всякакъв род капани, за да имаш емоция. Емоцията означава, че не владееш себе си и оттук започваш да изгубваш безсмъртието. Емоцията не трябва да се бърка с чистата радост на съзнанието и душата, това са различни неща.

Пътят към свободата е изход от човешката история, изход от всички емоции. Те трябва да са овладени, за да служат на душата, на духа и на Бога. Значи изход от човешката история и влизане в свещената история, в замисъла на Бога, т.е. в системата на себепознанието, което води пряко към Бога.

Завещанието на толтеките е, че светът е сбор от тескатлипока, т.е. светът е сбор от хора-огледала, сбор от същества с изкривено съзнание. Това означава сбор от огледала – изкривено съзнание. И само воинът си изправя огледалото, съзнанието, поради стремежа си към пълно отдаване на безупречност, което е и древното учение на Тот, както ще видим после и древното учение на Мелхиседек, което започва от Лемурия, и древното учение на Христос. Защото по пътя на безупречност единствено се развива истинската меркаба. Древният Мелхиседек го нарича древното тайно учение. Това е цялото древно тайно учение в тази дума – меркаба. Това е всичко, което спасява човека от цивилизации, сътворения и паднали светове.

Истинската човешка същност е в андрогина. Андрогинът е същност, която ражда хармония вътре в себе си. Значи не чака примирие с хора, не сключва никакви договори. Просто от тебе извира мир и хармония, т.е. ти си независим. Значи хармонията се ражда и трябва да се ражда отвътре, от самия тебе, от твоята вътрешност и тя твори после, но вече второстепенно, твори в окръжаващия свят. Значи ти не я чакаш отнякъде да дойде, от някакви външни условия. Т.е. Бог е в тебе, няма какво друго да чакаш; Той отдавна е там.

Болестта е закон за спиране на погрешния път на съзнанието – казва окултната наука. Забележете какво благословение е болестта, закон за спиране на погрешния път на съзнанието.

Постигането на голяма кариера в света, според древните мъдреци, означава огромен провал, защото тук е ограбено себепознанието. Енергията е изтекла в друго направление. Бил е ограбен пътят на енергията, която е трябвало да се отдаде изцяло на Бога; не на кариера, не на нещо друго – изцяло на Бога! Тука само за малко ще се отклоня. Учителят е казвал на по-външните: Трябва да знаете, да имате две професии, да знаете два езика. – И всички приемат това, радват се, хубаво, правилно. На вътрешните казва друго, пример, на една сестра така насаме: Сестра, да не вземеш да станеш професионален музикант, много е опасно. Откажи се от това. – Защото тя е обичала истината. Другото е път, по който малко или много ще развиеш его. Оттам ще започне твоят провал и ще изгубиш себепознанието. В окултната наука няма кариера. Има голяма любов към Бога, има голямо себепознание, но не и стремеж към кариера, където разпиляваш енергията си.

Държавата, цивилизацията, европейските съюзчета, това е едно чисто изкуствено обединение на хора, а не осъзнаване, основано на велика и неизменна любов към Бога. Това означава, че от такъв съюз ще произлезе едно нещо – израждане, това е закон. Там, където го няма голямото осъзнаване на Бога, всички изкуствени събирания без реалните свещени отношения – това ще произведе израждане.

Мъдрите казват: Ние не сме същества на държавата и на света. Ние сме същества на Бога и на Бездната – ето я мярката. Изкуствено създадените хора всякога се израждат. Те стават хора с нисши качества. Може да имат претенции, това е без значение.

Човекът трябва да се научи да живее самостоятелно, но по един чисто божествен начин. Не просто самостоятелно, някаква си независимост глупава, не! Самостоятелно, но да избере един чисто божествен начин.

Човекът, който се е отдал на развитието и себепознанието, той оживотворява жизненото пространство около себе си. Истинското вътрешно развитие не означава изолираност от обществото, защото това развитие си е чисто вътрешен, съкровен процес. Държава и свят не могат да му посегнат – чисто вътрешен, съкровен процес, таен процес, както при Дионисий, един от най-големите учители на мистичното християнство. Дотогава не са знаели какъв е той; чак след смъртта му, и то само някои светци и по-пречистени хора, разбират, че това е нещо много грандиозно – Дионисий. Аз съм ви говорил много за него, но още имаме да говорим, много е специален. Просто те не знаят какво е правил вътрешно той. Водят го като един от най-големите водачи на църквата в древна Гърция, близък с апостол Павел и т.н. Но иначе всъщност и досега е скрита неговата личност и не се знае кой е той.

Значи истинското вътрешно развитие е чисто вътрешен, съкровен процес и затова обществото не му е пречка. Пречката е в неразбирането, в самото неразбиране на човека. Човек може да отиде в манастир и да изостане, няма никакъв проблем, както скоро един свещеник запали църквичката си и джипа си, защото те го изкушавали. Ами подари ги, много начини има. Както и да е. Значи чисто вътрешен процес.

Информацията, другият момент, за разлика от мъдростта, е една от най-деликатните форми на лъжата, запомнете. Както компютрите си търсят донори, подобно нещо. Само окултният ученик може да владее тези неща, като ги използва по много малко, много разумно, напълно овладяно. Ако не се владее, той ще стане донор, както милиони същества са станали донор на компютрите. Информацията – една от най-великите, много изтънчени, деликатни форми на лъжата. Ето защо информираните хора не познават себе си. Информацията, за разлика от мъдростта, е метод, забележете какво казва окултната наука, метод за умъртвяване на енергията. Информацията е и изопачаване на чистата енергия и нейното първично развитие. И там има някакво развитие, но в съвсем друга посока. Последствията му са от лоши по-лоши.

Научната информация няма отношение към мъдростта. Представете си само Айнщайн до Христос и Мелхиседек. Учителят казва за Айнщайн: Като отишъл при ангелите, ставал само да им носи вода. – В света научната информация е пиене на мъртва вода.

Любов към Бога означава: не върши постъпки, които пораждат проблеми, т.е. не създавай пространство за хаоса. И ако не постъпваш по този начин, по този закон на Любовта, ти вече си езичник и еретик. Любов към Бога означава да постъпваш чисто, без изкривяване в чистата постъпка, т.е. да няма място за промъкване на астрала и на хаоса.

Чистата постъпка е действие на съкровеното състояние на съзнанието, не на ума. Умът може да имитира, но той не постъпва чисто, той няма такава енергия. Той няма съкровеност.

Пътят на развитието е в умението да се освободиш от всички условия, които ограбват твоята важна, съществена жизнена енергия, от която зависи себепознанието. Говорим за истинското вътрешно развитие, пътя към Бога и накрая познаването и проникването вътре в Бога.

ВТОРАТА РАСА БЕЗИМЕННИТЕ

Окултна история

(лекция 14)

Това е една друга странна раса. Те също са били идеи, излъчвания. Излъчвания и на боговете, и на първата раса. Тази първа раса излъчвала все повече идеите си към споменатото светещо ядро. Те излъчвали все повече идеи, т.е. сили, за някакъв по-външен живот. И така постепенно тези излъчвания започнали да се превръщат хем в нещо безименно, хем в нещо като мисли. Мисли, които били нещо подобно на същества. Всичко това ставало много постепенно.

Така бавно и постепенно започнало да се мисли за нещо друго, което много по-късно започнало да се оформя като време, пространство и енергия. Започнало някак си да се мисли, да се осмисля като време, пространство и енергия.

Безименните не умеели още да общуват, но те сякаш търсели нещо, с което да имат отношения. Но много дълго време те били като витаещи същества, и то с най-странни форми, най-странни астрални форми. Астрални означава полудуховни форми, като се почне от всички дракони, тука се намират те, във втората голяма раса – дракони, елфи, гноми – които имали в себе си още по-странни представи. Те сякаш идвали от някаква митична страна. Те нямали пол, били безполови. Те странно отделяли от себе си нещо ефирно, подобно на първата раса, което можело да се нарече условно нещо като зародиш, идея за някакво бъдещо раждане. Този особен зародиш по-късно се оформил като нещо подобно на яйце.

Този зародиш, това яйце се хранело от техните излъчвания, това било храната на яйцето. Както човек поддържа някаква мисъл и тя се храни; ти я храниш и я правиш силна, тя след време израства и ти помага. Значи това яйце се хранело от техните излъчвания, от тяхната аура, от нещо като общуване. Така се поддържало яйцето и по-късно този зародиш започнал да се отделя постепенно като самостоятелно същество. И то започнало да заживява в своята собствена и малка аура, т.е. в своята си сфера. Всичко това е окултният път, по който първата раса се е трансформирала във втората безименна раса, т.е. преобразявала се, под формата на странстващи аури, които започнали да си създават в себе си своя собствена, специфична атмосфера.

Тази втора раса, безименната, била малко по-сгъстена и по-плътна и като аура, и в смисъл на някакво мислене, някакво пътуване в пространството, в сравнение с първата раса. Те приличали на носещи се духовни яйца. Това било в древността, в правремето, когато външното време още го нямало. Тогава имало само вътрешно време, наречено правремето.

Тези две раси са предвечни реалности. По-късно тези странно и духовно светещи яйца постепенно започнали да се втвърдяват и още по-късно от това е щял да се зароди животът, а в третата раса – и вече човешкият живот. Но и в първата, и във втората раса, и както казах пак, до половината на третата раса е имало много дълъг период, период, който е особен род неведение, странно неведение. Те живеели в странно състояние, не реагирали на никакви климатични условия. Като цяло трудностите за тези раси не присъствали. Тези раси с лекота можели да живеят навсякъде и по-късно също навсякъде – във въздуха, вътре във водата, вътре в земята, под земята, както и досега, и вътре и в огъня. Това са странни духовни същества, продължават да живеят и сега в малко по-друг вид. Например силфите, духовете на въздуха, за тях Учителят казва: Те си играят, живеят вътре във въздуха. Някой път събарят шапката на човека, човекът казва – вятърът. – Те си играят, радват се, човекът не знае, че те си правят игрички, и т.н. Навсякъде живеят според склонността си.

Втората раса, както казах, е полудуховна. Тя е повече сомнамбулична. Тука е било пълно с отнесени същества. Тука във втората раса главният водач е било чувството. То било от три вида. Ще обясня:

Първият вид чувства – астрални чувства, явните.

Вторият вид – някакви страдащи чувства, някак смътно те страдали, усещали, че нещо липсва.

И третото – някакви скрити божествени чувства. И тези чувства – и те били вътре в тях, но някак си много скрити, някак си чакащи; можело да ги развият, можело да не ги развият. След време някои ги развиват на най-високо ниво – рмоахали и толтеки, развиват разума до такава степен, че някои стават богове, други се сливат с боговете. И от това сливане започва именно истинската култура, която е надраснала всички цивилизации. Такова нещо в съвременния свят няма, това се е случило единствено в първата и третата подраса на Атлантида, но за Атлантида ще говорим другия път.

И така чрез астралните чувства тогавашният наречен условно небесен човек е придобил разсъдък. Значи чрез астралните чувства е придобил разсъдък; чрез страдащите чувства е придобил някакъв опит, смътен опит; и чрез божествените чувства – някакъв разум, малък разум, който ако се развие, може да стане свещен и божествен, зависи какъв път ще избере, личен избор на съществото.

В човека има една скрита памет за страданията. Това било вложено, а то е условие чрез страданието човекът от умен да стане разумен, ако опитът му е правилен. Човекът е трябвало да развие своя разсъдъчен ум и от много гъст ум да го направи все по-разреден, все по-духовен, за да може да осъзнава все повече себе си. И накрая ако върви към себепознание и ако човек познае себе си, тогава вече неговите знания и опит ще се превърнат в разум, а това вече е път към божественост и мъдрост. Което води пък до завръщане към чистата връзка с боговете и оттам със самия Бог.

Но ако човекът си остане астрален, той остава вътре в инстинктите си, а те са старата и заспала памет на човечеството, скрита памет. Разбира се, тази божественост и мъдрост се случили много по-късно в третата и четвъртата подраса. Те се случили в Лемурия и Атлантида, още по-точно в четвъртата и шестата подраса на Лемурия. Оттам започва да се развива по едно малко ядро на изключително големи мъдреци и учители. Четвъртата подраса на Лемурия се нарича барни, а шестата подраса се нарича лутания. А в Атлантида първата подраса се наричат рмоахали, а третата подраса са толтеките. Това са и най-истинските носители на чиста духовна култура – барни, лутания, рмоахали и толтеки.

Има три вида древни градове, скрити под земята: Шамбала – по линия на древна Индия и Тибет; Агарта – по линия на Атлантида; и Лутания – по линия на Лемурия. Там също ръководи велико същество от ранга на Мелхиседек. Както ще видим после, при голямата катастрофа в Лемурия друг подземен град, наречен Теро, приема избраните, които трябвало да оцелеят, в град, който по-късно вече се нарича Лутания.

Пак казвам: истинската култура започва от барни, лутания, рмоахали и толтеките. Най-голям връх се постига при толтеките, защото търсачите на истината са били милиони. Иначе в Атлантида при големия потоп загиват шестдесет и четири милиона същества. Но милиони са постигнали пълно познаване на Орела, на Бога чрез меркаба – нещо, което надминава всякаква цивилизация, особено съвременната жалка цивилизация, която не познава тайната на меркаба, която древният Мелхиседек нарича самото древно тайно учение, самата същност. После ще кажа нещо малко за меркаба, друг път ще продължим.

По-късно толтеките образуват тайно общество в Атлантида, наречено Пътят на стрелата, а още по-късно то се преобразява и вече се нарича Бялото братство. Там започват корените на Бялото братство. И наистина в това древно време (а толтеките са живели около четиристотин хиляди години в Атлантида, изключително развитие, изключителни учители и мъдреци; за един от тях сме говорили преди – учителят Мелхория) в толтеките са се вселявали част от боговете. Затова има истинска култура там. И нещо повече, част от боговете са слезли на земята при толтеките. Откъде слизат те? Поначало идеята за меркаба идва от Сириус, от боговете. Те я въвеждат при толтеките и те спасяват културата чрез меркаба – истинската духовна и божествена култура. По-късно самите богове са слизали под форма на толтекски учители. Не говорим за последните времена, VІІІ–ХІІ век в Испания и Мексико. Тогава идва някакъв малък остатък от толтеки, но от много по-слабо развитите. Пак е имало учители, но те са на много по-ниско ниво. Тука говорим за Великите древни учители, които са надраснали и света, и астралния свят, и вселената, и звездите. Всичко са превърнали в прах заради дълбоко познание на Орела, което ние Го наричаме Бог.

Когато боговете са слезли в толтеките, това е така, защото е имало изключителни външни и вътрешни условия да влязат в тях, защото толтеките са избрали свещения разум и пътя на безупречност. Този път е най-голямата заплаха за света и затова светът говори уклончиво за Атлантида. Пътят на безупречността е и пътят на Христос, и пътят на есеите, както казах, и на Тот, и на Мелхиседек, и т.н.

Чрез тези толтеки, когато боговете са слезли в тях, е започнал строежът, построяването на сфинкса, оттам започва тази идея, и на пирамидите – всичко това започва в Атлантида. В тази връзка ще кажа някои неща за сфинкса, говорили сме и пак ще кажем: сфинксът е построен в чест на един от най-великите богове, който в Атлантида се казва Та Кхора, по-късно – древният Техути, още по-късно – Тот и някои го наричат Хермес. Та Кхора, или Техути, наречен Великият Бял, преведено на египетски, или Бащата на боговете, е едно от много специалните същества въобще във вселената.

Идеята за сфинкса и за пирамидите започва от видение на Та Кхора, този древен жрец на Атлантида, който видял, че сфинксът имал в себе си покоя на Бога. Та Кхора разбрал посланието. Той схванал, че сфинксът безмълвно учи човека на вечната истина. Сфинксът загатвал, че тайната на богочовека е скрита в самия него, т.е. затова сфинксът не говори. Ти трябва да откриеш това в своето безмълвие, в дълбочината си, не в говоренето.

Та Кхора разбрал, че сфинксът е идея на Нетер Нетеру, както ви казах на египетски това означава Абсолютът, който е скрит в Бог. Това е Негова идея, Той е просто самият духовен Учител на човечеството. Значи самият този скрит Бог ръководи боговете, хората, расите и затова ви казах: има само един Абсолютен, Който ръководи. Но ние трябва да знаем какво да изберем, защото ако изберем свещената история, ще имаме съвсем друго бъдеще; ако изберем човешката история, ще изгубим Великото ръководство. Макар че някога и тези същества ще имат някакви шансове, но дълго време ще умират и ще се прераждат, т.е. ще бъдат родени същества, сътворени, външни същества.

Самият Бог е просто духовният Учител на човечеството. Но главното, безмълвно послание на сфинкса е, че постоянно трябва да се вглеждаш в посоката на Бога. Както знаете, сфинксът гледа към изгрева, това е идея. Постоянно трябва да мислиш и да гледаш в посоката на Бога, за да не те улови светът или пък другият свят. Значи и двата свята са ограничени – и този, и отвъдният свят са бедни.

Казано по друг начин, сфинксът казва: Постоянно трябва да мислиш за Бога. Докога? Та Кхора казва: Постоянно трябва да мислиш за Бога, докато станеш бог. Значи на въпроса „докога“ той отговаря – докато станеш бог. И само когато станеш бог, ще познаеш Бога. Но за сфинкса ще говорим отделно после. Преди време сме говорили, след време пак ще говорим, защото той е по-голяма идея, отколкото изглежда. Това е най-древното универсално послание. Каквото и да говорят другите свещени книги, всичко се свежда до това. Просто стани бог и безсмъртие – тихо, тънко, извън света, без той да разбере какво правиш, защото, както казах, това е чист, съкровен, вътрешен процес. Нито този свят може да те обърка, ако избереш твърдо Бога, нито другият свят.

Да се върна на втората раса. Втората раса паднала надолу в своите въображаемо създадени образи, т.е. в астрални тела, и така били родени „потомци“. Потомци в кавички. Тука много неща ги казвам в кавички, защото много е трудно да се обяснят. Около петнадесет години ми костваше да намеря думите за тези две лекции, докато разбера точно как стоят нещата. За трета и четвърта раса мога да ви говоря три години, но за тези първи две раси е много трудно.

Значи тези потомци били нещо като едно голямо човечество. И тези астрални тела обаче били многообразни и много странни. Те приличали на огромни хора и на огромни чудовища от всякакъв вид. Тука са породените русалки, преди време говорихме за тях, кентаври, въобще всичко, което може да се въобрази и извае в астралната материя, която впоследствие щяла да ги сгъсти и материализира, и то долу на земята.

За съвременните учени това се нарича легенди и митове и те приключват дотук. Тук няма да обяснявам защо не им е дадено да изследват истинските неща навътре; те просто са изпъдени. Но само ще кажа, че всяка легенда е една скрита и покрита истина.

СФИНКСЪТ

(втора идея за размишление)

Сфинксът не говори на човешки език. Той говори на чисто духовен език, езикът на безсмъртието, и затова той вечно мълчи и загадъчно се усмихва.

Великият древен бог и учител Та Кхора, наречен впоследствие Техути, е влязъл вътрешно, и символично, и буквално, в облика на сфинкса, но е избрал безмълвието. Той говори вътрешно в безмълвието само на тези, които са избрали тотално пътя към Бога. На тях казва по нещо от безмълвието, но много малко. Той е обречен да живее, част от духа му, в тайната на сфинкса. Ето защо сфинксът е огромна загадка и ще остане загадка.

Сфинксът съдържа в себе си образа на мъдростта. Този бог – Та Кхора, или Техути – е именно един от най-великите богове, образи на мъдростта. Той е едновременно Велик хему (хему означава на египетски жрец), Велик жрец и Велик учител на човечеството, още на древното човечество, Велик водител. Пак казвам, той е заключил мистично себе си във формата на сфинкса. Той хем е непривързан, хем една част от него е вътре в сфинкса. Ето защо сфинксът е станал свещена загадка, вечна загадка за цялото човечество.

Сфинксът беседва само с този – казва Тот – който има уши. Говорим за чисто духовни уши.

Сфинксът говори мистично, духовно. Той не общува със земята, т.е. със земното мислене. Той общува само с вечността и само с безсмъртието. Той общува с тайната на живота. Така е решил да се въплъти и да действа самият Тот, богът на мъдростта, това е негов избор. Той разкрива пътя към мъдростта на избраните чрез безмълвие.

Сфинксът умее да чака. Той чака преобразяването на човека. Човекът трябва да се преобрази, това е посланието на сфинкса, в богочовек. Той чака човекът сам да прозре пътя на своето преобразяване. Сфинксът загатва, че ако човекът не открие тайната в себе си, т.е. тайната на богочовека, той все ще бъде смъртно същество. Той все ще се превъплъщава от смърт в смърт.

Сфинксът е мълчаливо и тайно наследство на една изчезнала, древна раса, която всъщност не е изчезнала, а се е скрила. Сфинксът е послание на посветените в Атлантида, които впоследствие са образували ядрото на рмоахали и толтеки. По-късно те се преселват в Египет, защото искали посланието да продължи, то е универсално. Да откриеш Орела, да откриеш истинския Бог, няма по-дълбоко от това. Всички свещени книги ако нямат такова послание, нищо не струват – това е реалното и универсално послание, то ще важи за всички времена, докато има времена и докато изчезнат времената. Рмоахали и толтеки се преселват в Египет, това са всъщност атлантски египтяни, които пожелали това универсално послание да остане за човечеството, понеже обичат човечеството и това послание да продължи.

Сфинксът е загатване за чистата, изчезнала слава на Атлантида. Това е най-дълбокият символ на Атлантида преди пирамидите. Това е славата на безсмъртните посветени, които, макар и малцина от общото човечество, са знаели какво търсят, знаели са какво да намерят и са го намерили: меркаба. Това е върховното и истинско учение, което прониква в тайните на Орела, т.е. в тайната на всички светове на Бога и отвъд Него; знаели са какво търсят.

Сфинксът е изразител на най-древната и абсолютна религия, религията на прасветлината, религията на самите богове – това е идеята на сфинкса.

За сфинкса времето е без значение, а същественото е в умението да станеш богочовек, това иска да ни каже сфинксът. Значи времето няма никакво значение. Ти можеш да решиш след хиляди години да станеш богочовек, да отлагаш. Както в Индия – има много прераждания, може след хиляди прераждания да станем Буда, защо да ставаме в този живот? И такъв момент има.

Сфинксът е универсален, и то в абсолютен смисъл, защото сфинксът е самият прикрит чрез Тот Велик Нетер, т.е. самият Бог е скрит чрез Тот в сфинкса и самият Той използва Тот като Свой любим бог и древен учител и проповядва безмълвието и тайната за Себе Си. В този смисъл сфинксът вечно учи хората на безмълвната истина. Някои искат да я изрекат – не, каквото и да кажем, тя е безмълвно явление.

Сфинксът е тайна на Бога и на боговете, които са приели идеята от Него. Тайна, скрита в камък, проповед в камък, каменна библия. Това е най-голямата каменна тайна на планетата.

За Абсолюта Тот казва: Нетер Нетеру е Велика Бездна и Велика Безмълвност – така е устроен. Същото го казва и Валентин: Бог е дълбочина и тишина. Гностиците така казват. Тука само ще ви загатна, че най-висшата тишина, това е едно от най-дълбоките и тайни имена на Бога, но ние Го наричаме просто тишина. Ти ако можеш да влезеш в тази тишина, няма светове, остава само Бог; няма време, защото си влязъл в тишината. Всъщност ти си влязъл в Бога.

За Абсолюта Тот казва: Велика Бездна, Велика Безмълвност. И от това видение на Тот се е родила идеята за сфинкса. Той е искал да направи сфинкса подобен на Бога. – Той е създал, казва Тот за Абсолюта, и безкрайността, и енергията и е внесъл в нея, в енергията, седем врати към Себе Си. – Още тогава той е говорел за седемте врати, седемте чакри. Преди време ви говорих за седмата врата от египетска гледна точка. Седмата врата, пак ще ви припомня, символизираше според него заключената тишина.

И казва още Тот: Само любовта е дом на Бога. Само там Бог сияе. – А за непорочното зачатие Тот казва: Самите думи непорочно зачатие означават да се зародиш в своя собствен дух. – Това означава истинският превод на непорочно зачатие – да се зародиш в своя собствен дух, т.е. да се спасиш от ума. Умът, това е падналата цивилизация. Учителят го нарича старовременната змия. А нашият чист дух е Дървото на живота. Умът е Дървото за познанието, а Дървото на живота е духът. Да се зародиш в първичния живот, в своя собствен дух, в своята пречиста божественост; не да говориш за нея, не да я одобряваш – да се зародиш в своето собствено изначалие.

И казва: Предназначението на живота е само едно – да откриеш Бог в себе си. – Това е посланието на сфинкса, няма друго послание в света. Това е единственото предназначение на живота. – Ама какво да правя? – Това е. Да откриеш Бог вътре в самия себе си.

И казва още: Чрез Мъдрото Слово ще бъде спасено словото. – Въобще Тот е нещо голямо. Пак ще говорим след време за него.

ТРЕТАТА РАСА ЛЕМУРИЯ

Окултна история

(лекция 15)

Така чрез постепенно сгъстяване на астралната материя е започнала да се заражда Лемурия, третата коренна раса. Всяка коренна раса има седем подраси. При Лемурия някои са в другото състояние, отвъдни, а в четвърта, пета, шеста и седма започват да се сгъстяват. Същият закон е важал и за материка, наречен Лемурия, който по-късно се нарича континент. Постепенно този астрален материк започнал да се сгъстява, започнал да се оформя от астрала огромен земен материк, защото той е трябвало да посрещне лемурианците долу на земята, трябвало да има условия. И той от астрала се сгъстява под натиска на боговете. Тука само ще загатна: след време ще говорим за тайната на кристалите при толтеките, въобще за минералите, как е създаден минералът. Учените знаят нещо, но не знаят. Те са създадени под мощно въздействие на духовете и боговете. Слънчевите богове при голямо сгъстяване, въздействие на духовната структура сгъстяват, правят мощна проекция и създават златото. Духовете на Марс създават желязото и т.н. Така са създадени кристалите и толтеките са стигнали дотам, че са скрили в кристалите тайно знание, защото са били научени от боговете на Сириус. И досега в кристалите има тайно знание и който познава техния древен език, той може да отключи кристала. Но това е друга тема и друга лекция.

Материкът постепенно е започнал да се сгъстява, защото е трябвало да посрещне лемурианците и техните накали. Думата накали на лемуриански означава учители; при толтеките са наречени нагуали. И така постепенно и тайнствено животът е започнал да се пренася на земята. Не говорим за най-висшия живот в Бога. Говорим за друг живот, който се ръководи от боговете. Животът е започнал постепенно да слиза на този сгъстен материк, наречен Лемурия. Това било третата раса на човечеството.

Между лемурианците и невидимите сили е имало вътрешна връзка и идея за сътрудничество и сътворчество. Най-напредналите от лемурийската раса, пак повтарям, са били барни и лутания, четвъртата и шестата подраса. По-късно една част от тях образува тайното ядро на Атлантида и по-специално ядрото на първата и третата подраса.

Барни и лутания са слезли и образували скритото начало на Атлантида. А що се отнася до корените на злото, тогава тези корени са били скрити в природата на желанията, все още са били скрити. Злото го няма в любовта, то се намира скрито в природата на желанията. Преди говорихме какво означава желание. Желанието не е любов, не може да обичаш Бога с желание. Не може да обичаш, когато Бог ти помага, пък когато не ти помага, да не обичаш. Или обичаш Бог при всички условия, или не Го обичаш. Всичко е Бог. Откъде знаеш, че злото, което ти изпраща Бог, няма да те направи дълбок и след време да станеш Бог. А това е точно така, но ако разбереш. Нека да има страдание, но казвам: страданието да не се превръща в мъчение, а в свещен разум и в любов. И ако ти наистина си благороден, то няма да те измъчва. То измъчва нечистите. За другите, казва Учителят, страданието произвежда разум, свещен разум. Това е за тези, които наистина обичат съкровено, не донякъде.

Лемурийците от петата и седмата подраса имали скрито в себе си огромно астрално тяло. Те приели в себе си и обичали огромните желания. Не просто желания, огромни желания. А свещеният им разум, който е бил само посят, само в зачатък, в малък зародиш, той не е бил развит, той е трябвало да се развие. Но понеже те избират силата на желанията, този разум се отделя и затова този слабо развит разум не е могъл да овладее силата на едно огромно желание. И сега хора, които имат огромно желание, не могат да го владеят. Значи човек, който има огромно желание, неговият разум не може да го понесе, той даже се отделя, защото огромното желание не означава любов. Защото това желание е едно огромно, подводно течение. То влече и си иска своето. Тези големи, подводни желания са дали силата на многобройните впоследствие породени чудовища и зверове. Те са произведени от огромни желания, това е техният произход. Тези желания са станали отци на най-големи падения. И Учителят казва: Лемурийците са още тук. – И сега има хора с огромни желания. Учителят казва: Дай му целия свят, не му стига. – Значи има хора с такова огромно недоволство, каквото и да му дадеш, цялата вселена, не му стига. Най-лошото нещо на земята – казва Учителят – е недоволният човек. Каквото и да му дадеш, не стига. Защо? Много просто, той е изпуснал любовта, пълнотата, той е изпуснал безсмъртието. Нищо не може да го задоволи, желанието му е огромно. Като една сестра преди време, само че в малък вид. Казвам: – Какво правиш, след като си се наяла добре? – После като си заминеш, продължавам тайно много да ям. – Значи след ядене пак следва ядене. Лемурийците са още тук, казва Учителят. Разбира се, имало едно малко ядро лемурийци, които устояли на подводните течения на желанието.

Човекообразните маймуни са само част от провала и падналия човешки разум в Лемурия. Това са хора, провалили се в разума, големият провал на човешкото царство. Запомнете, маймуните са произлезли от паднали хора и сега ги има като свидетели, показват какво е било в Лемурия. И който избере желанията, рано или късно се завръща към това, защото няма развитие. Маймуните имитират някакъв разум, древния, слаб разум на Лемурия, който са се отказали да го развиват.

И така това е големият провал на човека, падналият човешки разум. Тези маймуни са осквернили достойнството на човешкото царство, цялото достойнство на човешката раса. Тези маймуни са провалът на лишените от разум. И малкия разум, който им бил даден, били лишени от него, били ограбени от боговете, защото те го провалили. Тези маймуни са незаконно родените деца на силата на голямото подводно течение на желанието, така казва окултната наука. Те и досега са лишени от разум, маймуните, продължава това от преди, както е било и преди.

Тези маймуни са особена клонка. Това са тези, които не са избрали развитието. Това са лишените от разум, това са лишените от разбирането на Божествения план. Това са били тези, които много лесно се поддавали на тъмните сили, просто само чакат, вратата им е отворена. Желанието им е готово да приемат тъмните сили в себе си – отворена врата.

Още тогава Синовете на Пламъка са предупреждавали лемурийците като цяло за забранения плод, който е във връзка с тъмните сили, понеже не са били подготвени и който е голям грабител на разума. Тези хора са допускали абсолютно всякакъв безразборен секс с всякакви същества, просто без да гледат. И така са посегнали на малкия разум и на малкото достойнство, които са могли да бъдат развити.

Много малко са тези, които се вслушвали в предупреждението на боговете, наречени още Синовете на Пламъка. Стигнало се дотам, че Синовете на Пламъка и Мъдростта понеже много обичали човечеството, започнали да слизат на земята в Лемурия и да се вселяват, дори и да живеят във физически тела като накали, като учители, и то в човешки тела, за да предупреждават още по-явно лемурийците. Но малко или много било късно. Тогава като цяло лемурийското човечество било още и неузряло. То било в младенческо състояние, то едва се изграждало. Освен това то направило погрешен избор – не избрало развитието. И само малка част от по-разумните тук-там лемурийци, най-вече както казах барни и лутания, в тях се спускали много ангели, не само богове, духовни искри. Тогава те се възприемали като духовни искри, още са нямали имена ангелите. И те бавно и постепенно започнали да носят на барни и лутания божествено разбиране за нещата – първо духовно, постепенно после божествено разбиране за нещата, за да се спасят.

Обикновените лемурийци, т.е. полуразумните, живеели външно в някакво подобие на живот. В тях разумът много трудно прониквал. Те били хора с много слаб разум и затова трите велики принципа на боговете спели в тях, т.е. Любовта, Мъдростта и Истината спели дълбоко, защото желанията се разгръщали.

Болестта сифилис идва от Лемурия, тя е наследство от Лемурия, продължава и досега. Тя идва от тогавашното спуснато наказание, както казах, за безразборния секс. Тя е била тогавашно наказание за преосмисляне на всички тези ненормални отношения на хора с животни. И всичко това било свързано най-вече с огромния провал на разума. Голяма част стават маймуни, Бог ги преобразява. Бог така както преобразява Луцифер в тъмнина, всичко може да преобрази. Огромна сила е Бог, наистина страшна сила.

Има много племена и досега, които са полухора. Дори и скоро пак бяха открити такива племена – полухора, полуживотни. Те са част от старата Лемурия и след като Лемурия погинала, тези племена останали. Една част ги няма, но една част останали. Защо? За да напомнят за стария провал на разума от миналото. И който може да тълкува и да разбира, да разбира. Затова Христос казва: „Който има уши, да слуша“. Защото след време и да иска да слуша, ако е късно, той вече няма да има уши, в ушите му ще има нещо друго – демоните. А те не позволяват да разбираш.

Всички тези паднали туземни племена и полухора са в цикъла на едно много дълго и забавено развитие. То е наречено по-късно с думата еволюция. Въобще като цяло лемурийското съзнание е било някак си затворено, зачатъчно, неоформено, неориентирано в своя път. И когато добавим погрешния избор, всичко вече се проваля.

Лемурийското съзнание е свързано с някаква прадревна тъмнина. Това съзнание въобще много бавно възприема, много бавно страда, много бавно се радва. Тази бавност може да бъде и разумно използвана. Разбира се, има неща, които, казва Учителят, са полезни, като мързела. Мързелът може да се използва, както ви казах, за нещо хубаво, но в друг смисъл: бъди мързелив, когато се разгневиш. То-о-о-лкова бавно да се разгневиш, че да ти мине. Така мързелът завързва гнева. Гневът умира, значи мързелът е по-силен от гнева, ако знаеш как да го използваш. Разбира се, за мене гневът е цяло чудо, как може човек да се гневи за каквото и да е. Дори и да има причина, той просто не познава себе си. Но това е друга тема.

Да се върна: лемурийското съзнание много бавно страда, много бавно възприема, много бавно се радва, много бавно мисли и чувства. Както човекът е бавен в сравнение с котките и делфините: котката минава, поглежда те и тя толкова неща е претеглила в теб и дори е забравила, докато ти едвам си започнал да мислиш. Делфинът мисли шестнадесет пъти по-бързо, той е същество от Сириус. Човекът едва е започнал да мисли, даже не се знае дали има мисъл и полумисъл, а котката вече те е претеглила, забравила и вече живее в друг свят. Говорил съм ви за котките и делфините, след време може да кажем пак някои неща.

Желанията са нещо, което е насочено към външен свят, затова са също бавни. Външното отнема развитието и прави нещата да стават бавни. Тука, в Лемурия, желанията са главно физически и астрални. Това лемурийско съзнание е особено пристрастено към света на желанията, говорим цялостно, за голямата част от Лемурия. А желанията създават, запомнете, винаги въображаеми светове. Човек създава въображаем свят и почва да мечтае в него, започва да мисли, че той е реален. Той мисли например, че има империя. Един милиардер да кажем в света, не знае тука колко е беден, колко е назад. Той си е създал империя и мисли, че този свят е реален. Достатъчно е една малка отровна рибка да го докосне и може да угасне животът му. Има и малки такива рибки, пирани, малки неща в живота – и цялата тази империя се проваля, защото е илюзия.

Желанията създават въображаеми светове, а не духовна реалност. Те не създават същност и затова отклоняват човека и го заслепяват.

Дървото за познанието на доброто и злото, окултната наука казва, е древно вещество. То е изтъкано от силата на лемурианското желание и именно тези желания са въвели в човека смъртта. Имаш ли желания, имаш смърт; имаш ли любов, имаш безсмъртие; ако разбереш, казвам го ясно.

И така Дървото за познанието на доброто и злото е желанието, коренът му е желанието. От това желание вече произлизат безбройни престъпления и болести. Както Учителят казва, в Америка има безбройни болести. Толкова много болести, че вече нямат имена. Накрая, Учителят казва, дали едно общо име – американичи. Просто трябва да има някакво име, защото те не могат да се изброят. Значи Дървото за познанието на доброто и злото е желанието, самото паднало вещество. Това е едно много тежко, астрално вещество, което по-късно слязло и на външно поле, защото то търси желанието. То не търси любовта, при дружба с човек или каквото и да е. То търси обладаване, защото няма любов, търси по-късно и насилие, а не любовта и разума. Затова там е провалът. И накрая това желание намира в себе си смъртта. То просто пътува към собствената си смърт.

Големите потопи, които са ставали в света, са атакували все това вещество, казват мъдреците на Лемурия, все това вещество, наречено желанието. Потопът атакува желанието, а не любовта. Ето защо при толтеките се говори много за намерението, защото в намерението има сила, която видоизменя желанието. Желанието е: търсиш и нищо не намираш, а думата намерение означава да намериш. Разбира се, да намериш Бога, себе си и т.н., своята божественост.

Огромният континент Му – другото име на Лемурия – е бил разрушен от могъщо земетресение, тука говорим за най-голямото, и от много тежко дишащи вулкани. Тогава те са били първични. След време ще ви кажа нещо за това, какво означава думата първична земя. Така централната част на Лемурия пропада в дъното на Индийския океан. А една малка част от лемурианците се спасили чрез помощта на тайнствен народ, наречен Теро. Този подземен народ открил своите секретни входове, своите непристъпни места. И така хиляди хора и животни от Лемурия са спасени от Теро в подземни, тайни места. Малка част се спасила, защото малка част била предупредена. А след това мощно земетресение на Лемурия се родили два нови огромни материка, два нови огромни, гигантски острова – Атлантида.

Какво е останало сега от Му, разбира се, в много голяма видоизмененост: Австралия, остров Цейлон, остров Мадагаскар, Ява и Суматра, негроидната раса също е остатък от Лемурия и тук-там пръснати изостанали племена, както казах, полухора, полуживотни.

Но Лемурия има и своя висша част, своя висша област, скрита под земята, наречена Лутания. Това е подобно на Агарта и се ръководи от Велик накал, т.е. учител – учителят Барихот, по-късно наречен Мелхиседек. Той участва и на други места и дори участва и в Библията. За него след време ще ви говоря, защото неговата мъдрост е огромна. Мелхиседек е много специално образуван, нещо много рядко във вътрешната вселена. Бог образува Христос, но по по-външен начин, чрез родители, за да влезе в света. Мелхиседек е образуван духовно, без родители, но това е друга, дълга история; много специално същество.

По-късно потопът след Лемурия разрушава и Атлантида и я разделя на два велики острова. Те се казват Рут и Даития, това са древните им имена. Но това е друга дълга история. Тука само ще кажа, че големият потоп, според толтеките и според рмоахали, е едно велико и цялостно обновяване. Не разрушение; разрушение за когото трябва, но за разумните – едно велико, просто необходимо обновяване.

За обикновените хора потопът е разрушение (то даже май няма нужда от потоп), защото такова е тяхното възприятие. Те понеже изхождат от желанието, нямат правилно възприятие. Понеже толтеките изхождат от безупречност, имат правилно възприятие. Значи тяхното, на обикновените хора, възприятие е чувствено и външно. Когато сме в духа и в себепознанието, тогава потопът не е потоп. Скоро дойдоха едни да ме питат за 2012 година, хора от едно духовно учение. Казвам: Ти живееш ли в духа, или не? Ако живееш в духа, къде е потопът? Ще има ли въобще нещо, ще се случва ли нещо? Поначало няма да се случи, но ти къде живееш? Те разбраха, че въпросът е излишен. Всички опасения са излишни. Обаче трябва да избереш много твърдо този път на свещената история и на Бога, просто твърд избор на Бога. Ти не можеш да избереш Бога на 99*, защото оня, единият процент ще развали всичко.

За рмоахалите потопът е завръщане в първичното лоно. За тях потопът е имал, забележете, свещено значение. То е като празник. Върви го обяснявай на земните хора. Земният човек ще загуби империята си и т.н. Според рмоахалите в потопа, в големия катаклизъм на природата погива външното, излишното, плътта. Затова Христос изоставя тялото си на кръста – външното, а чистият, духовният елемент на избраните, той се отделя. По-късно това се нарича възкресение. Това са го постигнали милиони хора – възкресението. Просто няма нужда да се обяснява, те са го постигнали.

МЕРКАБА

(трета идея за размишление)

Според толтеките от чистата и овладяна енергия зависи динамизирането, което образува в човека особен кристал. По-късно този кристал е бил наречен меркаба.

Толтеките много са използвали този чист, енергиен кристал, този наречен още вихър, за пресичане на времето, за пресичане на света и на невежеството и за проникване в областта и тайните на Орела. Той затова е този кристал – да проникваш благородно в тайните на Орела и да изваждаш мъдрост, с която да вдъхновяваш душите. В София стана въпрос, някои ме питаха и преди, искаха да знаят защо изнасям тези лекции въобще? Разбира се, искат да ги изнасям, но защо? Две причини, третата не я казвам, двете мога да ги кажа: в името на вдъхновението на душите, тези, които се поддават на вдъхновение; не на стремеж, не на амбиции и копнежи – на вдъхновение. И второ – в името на пресъкровения замисъл на Бога, защото съм успял да проникна в най-дълбоките замисли на Бога чрез Бога, не чрез себе си; чрез Бога, чрез Учителя и затова ви изнасям тези неща и след време още много неща за съкровения замисъл на Бога, защото Той ме интересува, а не някакви човешки светове, отвъдни светове, бедни светове. Затова ще говорим от съкровеното нагоре. Това е истинското учение. Има и много други измерения, защото съкровеното още не означава мъдрост. Много съкровени учители не са истински мъдреци. Истински мъдреци пък не са истински учители и т.н., но това е друг въпрос.

Толтеките са използвали този вихър за пресичане на време, невежество, пространство и за проникване в тайните, за да извлекат фина мъдрост, с която да разкриват на хората нещата. Не полумъдрост. Най-опасно нещо е полузнанието. Човекът на полузнанието ще ви заведе в задънена улица. Но разбира се, който иска, може да слуша и такива хора, има ги навсякъде. Стигнал донякъде, но самият той не познал Бога и Истината, и Неговия замисъл. Разбира се, има свобода. Аз съм казал на много хора, че моите лекции не са задължителни, даже на някои казах: Няма смисъл да идвате. Те пък казаха: Щом не ни каниш, ще идваме.

Този чист енергиен вихър е съставен от много тънка, духовна, пречистена енергия. Тук няма помен от ментална и астрална енергия, говорим за чиста духовност без примеси. Като казвам, че няма ментална и астрална енергия, означава: няма спяща енергия. И рмоахалите, и толтеките са умеели да активизират този чист кристал, този чист вихър, наречен много по-късно меркаба, за да проникнат в тайните на вътрешните светове на Орела. Колко са те? Над четиридесет хиляди висши светове, това го казва кабала. И именно така са се раждали многобройните учители по мъдрост, няколко милиона Велики учители, не просто учители. Няколко милиона, многобройни учители по мъдрост, които според толтеките доказват колко многообразен е Бог, Орелът, какво многообразие на мъдрост има. Навсякъде е Той, само Бог. Един мъдрец има една мъдрост, друг – друга, милиони видове мъдрост. Това е огромното разнообразие на самия Бог, това е самият Бог, мъдростта е Негова. Той влиза и тези учители стават мъдреци; има защо да влезе в тях. Има защо и боговете да влизат в тях и да ги учат, преди да влезе Бог.

Когато учителите се ръководят от боговете, те са големи учители. Когато се ръководят от Бога, те са Велики учители. Това е малката разлика между големи и Велики. Тази мъдрост доказва колко много богат е Бог. И наистина къде се намират тези учители по мъдрост? Те идват и произлизат от Бога, говорим за милиони учители. И Той самият, скритият Бог е реалността в тях.Той е мъдростта в тях. Тука трябва да кажа, че във висшата култура, за която е имало много добре подготвени раси – рмоахали и толтеки, че в тях са се вселявали много напреднали духове – учители и богове от Сириус. Затова Учителят казва: Нашата култура, на човечеството, в сравнение със Сириус се намира в пелени.

Тези напреднали духове, които са влезли в напредналите толтеки, са успели по-късно да обновят Атлантида. Тя се е нуждаела от обновление и най-вече, както знаете, чрез тези раси се извършва то. Разбира се, в пета, шеста и седма раса има нещо разумно. За четвъртата подраса на Атлантида ще ви говоря отделно. Това е най-опасната, най-жестоката раса, съществувала някога въобще във вселената – пратуранците. За нея ще говоря в отделна лекция, тъй като тя надминава дори и думата жестокост. В момента има малки остатъци от тази раса, които не владеят, т.е. изгубили са, тази черна магия. Те са някакви татари, някакви чеченци, но много скромно, пак независими, непокорни, но много далече от миналото, защото пратуранецът може да се концентрира три дена без прекъсване, и то върху най-черната мисъл, и то на древните езици, когато са имали сила. Докато индианците, наследство пак от Атлантида, висшите индианци и шаманите могат да се концентрират най-много от единадесет до двадесет и четири часа без прекъсване – само една мисъл. Има изключения, но това е друг въпрос. Пратуранецът може три дена да прави заклинание. И затова са били разрушени по-късно. Дори има толтеки, които са отстъпвали на туранците. Разбира се, някои са предпочели да напуснат храмовете, други са воювали – най-различни нива на толтеки, но това е друга тема.

Тези напреднали богове и духовни учители, които са влизали в напредналите толтеки и рмоахали, които са ги научили на меркаба и са влизали в тяхната меркаба, те са създали великата култура.

Едни от най-големите учители на тайното учение на меркаба са били главно трима древни жреци на Атлантида. Единият е, както казах, Та Кхора, другият се е казвал Аменор, по-късно е наречен Мелхиседек и учителят Мелхория, за който преди време ви казах важни неща. След време ще имаме пак една цяла лекция, посветена на този изключително Велик учител.

Тези жреци са използвали най-вече толтеките, живеели са заедно с тях и те са властвали заедно в Атлантида и в столицата Салидон, и по-късно в други столици около четиристотин хиляди години. Което означава, че това развитие не е така кратко и за кратко време не можеш да станеш безупречен, защото трябва да избереш и трябва да мине много време да доказваш на високи нива безупречност.

Толтеките са били подрасата, която е овладяла най-големите тайни на меркаба, най-голямата и чиста жизнена сила, наречена просто кристал. И още: от това време е и посланието на Енох към своите ученици. Вижте какво казва той. Енох казва: Бъдете вие сами на себе си чист закон и винаги ще бъдете могъществени. – Това е също един от Посветените и Владетелите на меркаба. Библията едва го споменава, а той има много книги. В Етиопската Библия го има – и двете му книги. В Библията само се споменава, че е Велик учител, Велико същество и няколко общи неща, с които тука няма да ви занимавам.

По него време е имало и могъщи врагове, както казах, пратуранците, четвъртата подраса. Понеже те са много специална раса, за тях ще говорим отделно. Но толтеките, толкова мъдри – много от тях използвали силата на тяхната враждебност. Тука става въпрос за страхотни врагове, не просто сега някой да те мрази донякъде. Тук става въпрос за натрупана, гъста, черна омраза и черна магия, която в света я няма. И много хубаво, че я няма, и затова книгите по магия сега, съвременните, почти нищо не казват и като четеш, даже повече може да се объркаш и да кажеш: Това не е за мене. Защото според толтеките враговете са много ценно нещо. Ще обясня тяхната гледна точка накратко: враговете съществуват, за да израснеш в своята меркаба. Забележете, врагът идва, за да те направи много дълбок, за да израснеш в своята меркаба, в своето безсмъртие, в своето безсмъртно тяло. Накрая врагът си остава враг, той си остава на своето ниво и забележете как Орелът, как Бог използва враговете. Затова Христос казва: „Любете враговете“. Те са скрита благодат.

За толтеките враговете са били велико вътрешно послание, не просто врагове. Идеята за меркаба, за този чист, духовен кристал е слязла от Сириус, от древните безсмъртни богове, които никога не са падали. Някои от тях са слизали, но не са падали. Чрез този духовен кристал, той е метод, се привличат същества от много висши измерения, от Сириус. И този кристал се използва за придобиване на много тънки духовни познания за същността на нещата. Не просто знания – а за същността на нещата. И въобще от този духовен кристал са произлезли и външните чисти кристали, чрез чисто духовно въздействие го сгъстяват – някой път ще ви говоря за тайната на минералите.

Толтеките имали специално обучение от Сириус. Те са съхранявали тайното знание в специално обучени кристали. Кристалът се поддава на обучение; човекът много трудно, но кристалът се поддава на обучение.

Толтеките знаели, че когато активизират кристала, той се превръща в око по подобие на Орела и този поглед прониквал навсякъде. Това било просто чиста връзка с Орела. Т.е. Орелът позволява да имаш око. Щом си чист, можеш да виждаш скритите, съкровени неща, включително и Неговия замисъл. Просто трябва много да си го желал. Всеки може да стигне дотам, милиони са стигнали дотам.

Според Аменор активността на меркаба е тайната на живота, защото в тази чиста активност слиза самият Орел, т.е. слиза Бог. Така толтеките открили чрез Аменор, че чрез голямата и чиста активност се определят събитията; сгъстяваш и определяш събития. Сгъстяваш Словото и насищаш – и определяш събития, видоизменяш събитията, определяш ги.

Така толтеките осъзнали, че това е свързано с огромна отговорност, която изисква още по-високи нива на божественост. Разбрали, че това е изискване на Орела. Ето защо Учителят казва, че падението на България започва от един жрец, който е объркал пътя, древен жрец, който обръща колелото на България и обръща развитието ѝ.

Аменор им казал, че меркаба е есенцията на този чист и първичен Свещен огън, наречен кристал. По-късно ние го наричаме Свещеният огън на Любовта. Всъщност този кристал е самото древно тайно учение. Енох нарича меркаба Тронът на Бога и точно така е – меркаба е Тронът на Бога.

АУМЪ

2-ри септември 2008 г.

ТРЕТАТА РАСА ЛЕМУРИЯ

(лекция 16)

ЕНОХ

(първа идея за размишление)

НЕФИЛИМ

(лекция 17)

ПРАВИЛНО РАЗБИРАНЕ НА ДОБРОТО И ЗЛОТО

(втора идея за размишление)

МЕРКАБА

Според Енох
(лекция 18)

МИСТИКА

Енох
(трета идея за размишление)

ТРЕТАТА РАСА ЛЕМУРИЯ

(лекция 16)

В Лемурия астралният Адам избрал мрежата на желанието, което означава, че избрал пътя към материята. Той се отрекъл от Любовта, която е образът на чистата вътрешност. И така той си е създал, както казах и преди, вместо Любов – страст, втора душа. Първо имал висша душа, после си създава втора душа, нисша душа. Така той се отделил от висшата си душа. И тази втора душа, нисшата, го повлякла надолу в земно сгъстяване. И оттук надолу е започнало да се образува съществото лемуро-атлант, черно-жълт човек, голям и паднал образ.

Но в самото начало е имало още нещо чисто, не напълно повлечено от земята и материята. Лемурите имали едно око, по средата на челото, тъй като тогава двете очи още не са били развити. Тогава още, макар и долу, все още е нямало време. И то е трябвало също да се създаде, защото падналият човек е така устроен, че той не може да мисли без време. Трябва му време. Въобще времето е създадено от някаква борба, от борбата, а вечността е създадена от Любовта. Това означава, че колкото повече се бориш, толкова повече се увеличава времето в тебе. Обаче злото чрез борбата твори скрито добро в света за определени същества, за търсачите.

Според окултната наука хората многократно и последователно преминават през всички човешки раси. И така тази третата, лемуро-расата е нещо много тайнствено, защото е плод на вторичната, призрачна раса, която е вложила своето огромно въображение в лемурийците. Дълго време, дълги периоди тази раса слизала в астрални форми и също така дълго време била безполова. Отначало тя е била безполова, но с течение на времето, с течение на процесите впоследствие тя става двуполова, андрогинна. А след това, в края на третата раса е започнала да слиза в една все по-плътна материя, започнало отделяне от безсмъртието, от вечния рай – това е безсмъртието; отделяне от вечния рай. Той останал скрит някъде навътре, явило се рождение-смърт. По друг начин казано, в началото библейският Адам е бил носител на две начала – мъжко и женско, но по-късно женското се отделило и Адам имал тъга по него. И започнал да го търси. Всъщност той търси себе си, той търси целостта си.

Понеже се отказал от андрогинността, т.е. от Дървото на живота, той бил разделен на две енергии – мъжка и женска – и затова е започнал да умира, защото не познавал себе си. И затова той започнал да търси Ева, за да си върне целостта. Но засега не може да я открие, защото е изгубил гносиса, истинското знание, което идва чрез откровение. Т.е. изгубил е истинската мъдрост и затова сега той прави много усилия, но трудно постига нещо реално.

Съвсем първите слезли лемури били в началото си, както казах, някак си по-цялостни, андрогинни, изглеждали в началото много хубаво, даже и някаква чистота голяма, и невинност имало. Но после дошло раждане и умиране.

Що се отнася до живота, Учителят казва: Животът е тръгнал от тънка нишка на невидимата, духовна енергия. – Първите земни лемурийци са били още с много голямо астрално и физическо тяло поради големите си желания. Слизайки на земята, то се смалявало и накрая достигнало до размерите между 4 и 6 метра. Пак е нещо голямо, но тогава са живеели и големи зверове и е имало и борба. В тази борба им трябвала и голяма сила. Но така или иначе те изглеждали като някакви си тайнствени великани.

Докато в астралния свят човек е бил организъм без органи, то долу третата раса минала през две фази: отначало андрогин, а после два пола, разделена в две тела, разделена в телата енергия, а не в едно тяло, както е била преди.

Когато великият закон на двойственост е почнал да действа, тогава хората били разделени на два пола. И тогава това падане в земен и материален опит било наречено по-късно грехопадение. Тогава е нямало дума, но по-късно било наречено грехопадение. Но това било просто Божествен план, както ще видим постепенно. В този план Бог е оставил разума на човека, за да си изработи той свой духовен опит и да се завърне, оставил му е разум.

И така що е грехопадението? Недостатък от нещо. То е недостиг преди всичко на Бог. Бог се отделя и се явява грехопадение, но това е замисълът, понеже знаем, че Бог не прави грешка, както ще видим и при нефилим.

Но грехопадението на човека не е враг. Ти си враг на самия себе си, твоето неразбиране е враг. А грехопадението, според толтеките, е само много ценно предизвикателство, чрез което да се развие истинска любов към Орела, а ние го наричаме – да се развие истинска любов към Бога, т.е. да се разгърне пълнотата на тази любов. А иначе когато сме в неразбиране, тогава грехопадението си остава грехопадение.

Въобще странно нещо е сътворението. То е дело, тука ще го обясня според гносиса, то е дело на несъществуванието. Разбира се, че всичко изглежда някак си реално, но всъщност реален е само Бог, а той е несътворен. И понеже е несътворен, Той е абсолютно съхранен. Ето защо Бог е вечен и неразрушим, защото е истинска част от Върховното Нищо, от Абсолюта.

Светът е сътворен освен това не от самия Бог, а от вторична сила. Пак е Негова сила, която е отделена от Него. Това са боговете. Докато първичният Бог е създал истински реални светове – Агарта, Лутания, то вторичният Бог е създал външните светове и този свят, т.е. несъвършените. Значи всеки създава каквото може да създаде, според своите сили.

Тук в третата раса човекът е бил нещо като голямо, егоистично животно в началото. Разбира се, имало е и ядро мъдри лемури, но говорим общо. Бил е като огромно животно, воюващо, защото тука желания и инстинкт били едно цяло. И така древните Синове на Пламъка скрили високото си знание, защото това знание не се дава на желанията. Защото истинските знания дават огромно преимущество над хората, над другите и много лесно е да се яви злоупотребата. Затова истинското знание е скрито заради това да не се яви голяма злоупотреба над хората. Въобще истинското знание при неподготвени хора много рядко работи в полза на хората.

Какво е истинското знание? Това е особено умение. То е влизане в потока на вечното развитие. То е умение да влезеш в потока на вечното развитие.

ЕНОХ

(първа идея за размишление)

Енох е праотец, тайнствен учител и велик патриарх. Първично името му е Ханох, означава Посветител. На един друг език е наречен Енохион, означава Велик Посветен воин. Друго негово име е Ханоха, означава Велик Предводител.

Енох е от древните Синове на Пламъка, от древните богове, от нефилим, от гигантите, но не падналите, както ще видим после. В този смисъл той е от най-древните и прастари Синове на Бога. Той е видял и познал най-древните събития в историята на човечеството. Въобще той е от най-древното и тайно човечество, от боговете, които не са падали. В Библията се казват само велики неща за него и въпреки всичко е отречен. Казва се, че е живял по Бога, че Бог го взима при Себе Си направо. Обучен в писмо, в наука и в истинска мъдрост. На малко места се говори в Библията, но много точни неща. Но какво означава отречен? Просто Бог го скрива и не случайно църковните отци казват, че е трудно разбираем. Разбира се, трудно разбираем, защото е дълбок и те не са достойни за това. Който трябва, ще го открие.

Енох има 366 книги. В Етиопската Библия участва, в две книги участва там, докато в Библията на другите народи го няма. Както казах, един от най-великите патриарси, от ранга на Мелхиседек, нещо изключително. Сега има големи спорове, тук няма да ви занимавам, дали е самият цар на Атлантида, най-главният от десетте, дали е внук на този цар, това е друга история, някой път ако трябва, ще се спра. Тук искам други неща да ви кажа. Живял е 365 години. Отречен, защото бил според тях опасен, вреден и книгите му трябвало да се изгорят. Но самият Бог нарича Енох, забележете, писар на правдата. Не кой да е, самият Бог казва в книгите на Енох: Писарю на правдата!

Падналите богове се обръщат към Енох той да им ходатайства пред Бога, както ще видим после, Бог да им прости, защото те не са паднали хора или същества от ранга на Адам. Енох обяснява, че са паднали двеста най-високи същества и дава имената им, най-висши богове, които повличат човешката история. Досега те са пръснати навсякъде и работят толкова усилено, че никакви човешки същества не могат да се справят с тях. Само който е в единство с Бога, може. Това е просто работа на Бога. Човешкият свят, човешката история няма методи срещу тях. Прекалено дълбока е тяхната мъдрост.

В мистичните трактати Енох също има много имена. Наричан е Яхоел, едно от имената на Бога, означава Господ мой, Господ мой реалний. Наричан е още Йоаел. На друго място Учителят казва подобно име – Йоа. Казвайте го, просто това име е едно от най-дълбоките имена на Бога. Предадено е от самия Бог на Енох – Йоа. Наричан е още в Кабалата Метатрон, т.е. означава Слово на Древния. Друго негово име е Стоящият до Престола, а също и със значение Княз на Божествения лик. Казвам ви всички тези неща, защото следващите лекции са от него, за да видим за какво същество става въпрос. А това, че е отречен, това е без значение.

В суфи-преданията наричат го Идрис. Знаят го, Идрис означава Единственият, т.е. той говори от името на Единствения. Суфите казват: Единственият, който е успял да излъже ангела на смъртта. Тогава, в него време, той наистина е успял, защото той е просто един от най-великите бащи на меркаба. И затова Бог го взима при Себе Си, защото Той взима петия елемент, това което Парацелз нарича акаша. Петият елемент се различава от четирите стихии, по-нататък ще говорим и за това.

В V век християнските епископи обявяват книгите му за пагубни. И казват нещо много лошо и опасно: „Те са против истината“. Просто жива карма, но Бог е велик, има свобода и всеки може да се произнесе. После няма свобода.

Енох е можел да странства от първото до седмото небе, т.е. от земята до Божия Престол, до висшата чакра. Енох спадал към най-древния пранарод. Тука говорим за съвсем друг народ, извън първата раса. Пранародът се състои от богове, абсолютно неизменни на Бога. Това са първичните нефилим, големите, великаните, голяма част от които никога не са падали. Енох е от този пранарод – тогава, когато е имало един единен праезик. И тук става въпрос, както казах, за расата на боговете, която е извън всички човешки раси. Там има съвсем друга история, някой път ще говорим малко и за тях.

Както казах, книгите на Енох са 366. Енох е получил гносис, тайна мъдрост от самия Бог чрез откровения. В Библията се казва, че Бог го е преселил така, че да не види той смъртта.

Енох казва: Аз видях устата на Бездната. Аз видях хранилищата на ветровете. Аз видях пътя на ангелите.

Енох е бил древен, странен старец. Той спада към най-дълбоките окултни тайни на древния свят. По-късно слиза и като царя на Египет, като един от най-големите жреци и преди това като цар в Атлантида и ръководител на храмове, едновременно и цар, и жрец. И както казах, сам Бог казва, че е писар на истината. Сам Бог казва на един архангел, който е ръководел Енох в някои ситуации – понеже този архангел се грижил за хранилището, за книгите на Бога, вътрешните книги, там, където нищо не се губи – казва на този архангел: „Иди, донеси книги от хранилището Ми и ги дай на Енох“. Забележете за какво доверие става въпрос.

В книгите Енох казва: „Аз, Енох, постоянно благославях Бога, Царя на света“, той така Го нарича, Царя на света. В много легенди Енох е и цар, и жрец едновременно. Управлявал е 243 години.

Енох е прототип на съвършеното човечество. Явявал се много пъти на земята. По време на Антихриста и на трите шестици пак ще се яви. Той е един от тези, които ще се явят да напомнят отново истинското знание. Сам Бог казва това.

Енох е сътворен от Бога преди началото на времената, но е пребивавал скрито в Бога, подобно на Христос. Той е явявал себе си само на тези същества, които имат специално отношение към правдата и истината. И той е имал дара да вижда в тези хора най-дълбоките, съкровени неща.

Енох е част от безграничната светлина на Отец, част от прадревното Дърво на живота. За Дървото на живота Енох казва, че то е живот, защото Безграничният Отец се е излял в него. Така е било образувано Дървото на живота.

НЕФИЛИМ

(лекция 17)

Нефилим – това са великите, исполините, гигантите.

Такава е тяхната древна дума, нефилим, т.е. великите исполини. Наричани още анаким, означава дръзките.

Има два вида нефилим: паднали и непаднали. В началото те били Велики Синове Божии, преди падението. Наричали ги със свещени имена: Стражи, Велики Синове Божии и Наблюдатели. Те имали задача да съхраняват световете. Библията също споменава за тях, там тя ги нарича Синове Божии.

Главната причина за всемирния потоп са именно тези нефилим. Тук не става въпрос за падение на хора, а за падение на богове от много висше измерение. Всичко, свързано с нефилим, е в предисторията на човечеството, това е станало преди самата история, впоследствие се пренася. После те слизат в началото на времето. Тогава те били много силни, защото все още били изначални. Имали огромно влияние и дори ги наричали славни. Тогава Земята е била древна, първична и мистична, много привличаща, много магнетична. Наистина изглеждала като рай. В тази връзка ще ви кажа няколко неща за понятието Древната Земя. И сега има някакви красоти: водопадите Виктория, Игуасу, Ниагара, но те са бледи сенки в сравнение с тогава, в самото начало.

В древността Земята е била светеща, казва окултната наука, светеща и мистериозна богиня, изключително пречистена Земя. Тя е представлявала нещо велико и свещено. В тази древна, мистична Земя е имало особено тайнство, лъхало е на тайнство. Имало е първични води, първични ветрове, първично море, абсолютно чисто. Имало е определени места. Попаднеш ли в тези определени места, в определена позиция, веднага придобиваш особено мистично познание за високи измерения и светове. Самата тази позиция веднага те пренася във връзка с богове и висши същества. И тогава веднага започваш да преоткриваш себе си и започваш да се пресътворяваш на по-високо ниво. Такива места в момента има много малко на Земята, но те се пазят и са заключени. Попадал съм на точно такива места, но тук няма да говоря за тях, те са нещо изключително: природата отпада, всичко наоколо отпада, цветовете отпадат, дървета, изворчета – всичко отпада, навлизаш в други измерения и виждаш съвсем други неща. Но сега тези места са скрити най-вече в Агарта, разбира се, в Лутания и частично в Шамбала.

Тези специфични места са пресъздавали тогава човека. Този, когото трябва, невидимите стражи го допускат да стъпи на точно определено място. То е изчислено до милиметър, защото на това място, на което стъпих, знам го, но никога вече не видях това, което видях преди. Значи то просто се дава, не може да го искаш.

Тези специфични места са пресъздатели. Те са отключвали в човека най-чисти мистични и духовни способности, чрез които човек е придобивал изключителна дълбочина.

Специфичното място в древната Земя е било място отвън и същевременно вътре в твоя дух. Значи то е едновременно двойно място: и външно, и вътрешно. На такива места е стъпвал и Орфей. Така че мястото, самото място събужда в тебе просто духа и му дава нови измерения, нови откровения.

Древната Земя е била създадена от Бога чрез нефилим, непадналите богове. Първично това е тяхно творение. Определените мистични места били специфични съчетания между море, гора и особена природа. Значи в определени полянки ако стъпиш, ако пазачът те допусне, ако се молиш много, ти ще седнеш на строго определено място. Това място излъчва покой и съвсем други откровения, не човешки. Но навсякъде бдят такива същества. Всяка полянка си има дух, който пази това място. Много трябва да се моли човек, например да стъпи на точното място, на което е бил, да кажем, Орфей. Тогава ще види подобни неща, които и Орфей е видял като откровение. Но тези места са до милиметър точни и те просто се дават. И ако човек наистина се моли съкровено и има освен това много дълбока идея, тогава може да му се дадат. Попадайки в това място, ти влизаш в Божественото начало на нещата. Такава е била Древната Земя.

Древната Земя в своето начало е била нещо от друг свят, нещо от Божественото. Но по-късно постепенно това се видоизменяло и тя ставала все повече нещо от този свят.

Древните скали, древният първичен океан, вятърът, който е бил особено съчетание от духовни същества и сили, особен полъх, всичко това се наричало от маите Великата Маяпан. Древната Земя те са наричали Великата Майка. Наистина Майка и мистериозна богиня, не просто някаква дума. Тя е утроба за създаване, както и думата гнездо: означава такава утроба в природата, едновременно и във вътрешната природа, убежище, което създава уют за твоето развитие, външно изглежда нещо друго. Но когато тълкуваме древните думи, разбираме, че гнездо е нещо много дълбоко, но ние мислим, че е просто гнездо. Великата Майка, убежище за тези, които трябвало да слязат на нея и които слезли. И защото имало идея те да се учат.

Мистичните места на Древната Земя са били призоваване да навлезеш в себе си и да се преоткриеш. Значи хем да навлезеш в себе си, хем да се преоткриеш. Учителят сам казва, че под четвъртото езеро на Рила има тайно подземие към Агарта. Казал го е. По времето, когато бях издирван от Държавна сигурност, бях се скрил на такова близко място. На Древната Земя имало велико древно усещане, наречено по него време вода. И водопадите абсолютно изглеждали нечовешки, неземни. Абсолютно чиста енергия текла в тях. Не просто енергия, някаква енергия – абсолютно чиста енергия. Тя течала странно, откъде? Окултната наука казва: от вътрешността на Духа. Водата е слязла енергия на Бога. Самият огън също. И преди, когато говорихме за Орфей, казахме: кое е това, което гори в огъня? Част от Духа. Забележете, и във водата има част от Духа, тази част именно ни пречиства.

Това е било енергията в чиста форма. Всичката тази Земя тогава е напомняла за дълбок и древен вътрешен рай. Наистина дълбок и древен вътрешен рай, излязъл навън. Хем излязъл навън, но понеже е толкова пречистено, наистина е можело да се нарича рай. Тука сякаш времето било отстранено. То в началото и го нямало, но когато дошло, сякаш го е нямало. Тези места били места повече на безвремието, места на Духа.

И планината, която не е просто възвишение, събиране на камъни и скали – няма такова нещо – планината е тайнство, създадено и подредено от определени духовни сили. Затова една скала ако я гледаш, може да научиш много повече неща, както индианците и шаманите, отколкото ако цял живот четеш Библията. Зависи как гледаш, зависи от твоя поглед и особено от твоя съкровен поглед. Но имало е такива скали, които те въвеждат в мистично познание, защото те са изработени от духовни сили в полза на човека в неговото развитие. Тези духовни сили са творили определени скали. Висотата на планината е тяхно творение. Тази висота е говорила за нещо високо, но не в обикновен смисъл, а да откриеш височината на собствения си Дух. Същата идея е и при пирамидите, там има някакъв връх. Ти трябва да откриеш своя връх, който ти е даден от Бездната – твоя собствен Дух. Това е идеята на посланието, както ще говорим по-нататък особено за историята на толтеките – най-дълбокият, най-силният народ, някога слизал на Земята.

И огънят, той е бил тогава друга мистерия, защото тогава хората са чувствали, че в огъня има друг скрит огън. Наистина е така, друг скрит огън гори в огъня. Това е Духът. Това, което гори в огъня, е част от Духа; не цялата му сила, а част от Духа. Тука само ще кажа, че Духът решава как да гори вътре в огъня. Ако той реши, може да гори, без да вреди. Изтегля си силата и за определени същества, например нестинарите, огънят гори, без да ги изгаря. За други изгаря, защото Духът влиза и ги изгаря. Има определени хора, които са почитали навремето огъня, в много прераждания са имали свещено отношение към огъня, това е било в храмовете на Атлантида, в храмовете на Египет, в учението на Заратустра, там се е тренирало близо една година как да запалиш свещта. Това е древен ритуал, в момента на запалване влизаш във връзка с Духа. Това не е просто драскаш клечка кибрит и палиш свещта; това е древен ритуал и съкровен подход. Духът не изгаря, когато отделя силата си от огъня. Тогава гори, без да изгаря.

И после: населяването на Земята с много тайнствени създания, в самото начало това е било много мистично. Най-различни създания – и в океаните, и на сушата, и чувството, че навсякъде действа един Велик Бог и Неговите сили, нефилим, първичните богове, Неговите инструменти. Енох казва: И тогава се появиха на Земята нефилим, небожителите, Синовете Божии. Те дойдоха при дъщерите човешки. И Библията го казва. Слизайки на Земята, нефилим са направили съюз с човешките дъщери, защото тогава това е било първично, много привличащо. Много тайнствени изглеждали някак си, невинни човешките дъщери. Настанал е най-големият грях: велики безсмъртни богове са направили връзка с определени смъртни същества, т.е. безсмъртно и смъртно, нещо, което не е трябвало да се слива, но това също е част от тайния план на Бога, защото в края на краищата всичко е Той.

И тези смъртни души заченаха и родиха исполини. Тези исполини са големите хора, вече като хора, между 4 и 6 метра, които впоследствие се смаляват, смаляват и стигат до сегашното положение. Тези големи хора, между 4 и 6 метра, в началото имали някаква чистота, имало е нещо хубаво. Но постепенно започнали да се раждат полухора. После се получило нещо друго – полузверове. Но съюзът на святото с греховното е причината за по-късния голям потоп. В Лемурия също имало големи потопи, те продължили после и в Атлантида, т.е. създала се причина за невидимия свят да допусне потопа.

Какво казва Енох? В началото са паднали 200 велики нефилим, велики Синове Божии. Не просто същества напреднали, а велики Синове Божии. Те се спуснали на Земята със своя водач, казва се Шемихаза. Енох дава имената на много от тези водачи. Те са едно ядро, което е повело тези двеста: около десет същества. Те са научили хората най-вече на най-тежката болест, която после се утвърждава от туранците, най-тежката и неизлечима болест, наречена материализъм.

Те пристъпили Божествена заповед в началото и се спуснали на Земята. Бог им е забранил, подобно на Адам, но те се спуснали на Земята и били омаяни от Древната Земя. Наистина това е бил велик магнит. И те влезли в общение с пребиваващите обитатели, които били в почти райска невинност и блаженство. Почти. Според Енох всичкото това падение е започнало най-вече от тези велики богове, които са били богове в началото.

После Енох казва за Бога: Бог е Велик Пламък и никой, дори от тези, които са около Него, не могат да се приближат напълно до Него. Лицето Му е преславно и велико. Около Него е Огън пояждащий. – Приближавайки се до Него, дори самият Енох изпитвал страх, забележете, същество от непадналите богове изпитва страх от този Огън. Но този Огън се приближава до Енох и му казва: Приближи се, Енох, към Моето свято Слово. Слушай, Енох, не се страхувай (Той видял страха му). Ти си праведен човек (Енох имал специално отношение към правдата и истината) и писар на правдата. – Забележете, самият Бог говори за него. – Кажи им, Енох (за падналите нефилим, понеже те помолили Енох да се моли, да ходатайства Бог да ги спаси), за тях няма да има милост. – Самите думи на Бога. Така Бог заповядал на Енох да каже на тези паднали нефилим да не очакват милост и снизхождение. Към хората може да има, но към тях – не, защото те били предупредени.

Тук става въпрос за велика строгост. Някой път хората мислят, че Бог като наказва, това е зло. Това не е наказание, това е проява на Божията строгост, а тя е просто справедливост. Много от тези нефилим се почувствали обречени на погибел и между тях започнали разговори, между самите нефилим и Енох. Те много често го викали, защото знаели, че той е неизменен на Бога. Наистина велик патриарх. Ной, който също е патриарх, пак велико същество, е негов внук. Той го е обучавал също в тайна мъдрост.

Те продължавали да умоляват Енох да се застъпи за тях пред Всевишния. Иначе нефилим били древни герои от древни битки, от древни други войни, преди света. Те били Стражи, както казах, от други старинни времена. Дълго време те съблюдавали свещените Божии закони, но сега положението се изменило. В миналото били знаменити, наричали ги и славни, но впоследствие паднали.

Енох е древен мистичен жрец. Той е скрил своите знания и книги, докато човечеството стигне до своето узряване. Част от неговите най-дълбоки книги се намират в сфинкса. Какво ли не правят силите на света, за да подкупят ръководството в Египет и да стигнат дотам, но така или иначе те не могат да разчетат древните езици.

За нефилим Енох е свалил наистина едно дълбоко знание. За тях преди не се е говорело, той е един от малкото, които говорят за тях. Другият път пак ще продължим за тях. Това е знание, което е било скрито не в света, това е било скрито в тайната на космоса, говорим за духовния космос, в тайната на вътрешния космос и Енох го изнася навън.

ПРАВИЛНО РАЗБИРАНЕ НА ДОБРОТО И ЗЛОТО

(втора идея за размишление)

Доброта, която не е избрана свободно, от свободния избор на човека, никога не може да бъде истинска и пълна.

Кабала обяснява: Ако ние нямахме избор, ако беше само самата доброта, ние нямаше да стигнем до нейната дълбочина и до нейния най-висш израз – благостта. Най-висшият израз на добротата е благостта. За радост тази дума благост е много силна в българския език, една от най-силните думи. Думите любов, бог са опетнени по някакъв начин, злоупотребено е. Тази дума е много скрита, почти неразбираема, понеже спада към високо измерение. Просто не могат да я опетнят, никой не може да я опетни, тя си остава загадка. Някой път може да я тълкувам, тука нямам идея, но тя си остава прекалено дълбока дума. Духът в нея е прекалено дълбок, коренът ѝ е дълбок.

Ако добротата беше единственият ни свободен избор, единственият ни оставен избор, тя нямаше да постигне целта си – благостта.

Когато Бог наказва, Той въздава правосъдие, а не зло. Тука само се сещам за една прекрасна мисъл на Шри Ауробиндо. Макар че е йога, той се е домогнал по един свой начин, понеже е много искрен към себе си, домогнал се е до мистичното. Някой път може да ви изнеса някои негови мистични закони, тука се сещам за един. Забележете, казва: Бог е велик и страшен мъчител, защото Той знае крайните резултати. – Забележете колко дълбоко. Това мъчение ще изкара след време доброта и светлина в тези, които са измъчвани, защото те са по-упорити в злото и в тайните удоволствия, отколкото трябва. Ние го наричаме мъчение, терор и т.н., понеже сме слепи. Бог знае точно кого докъде да го измъчва, за да го пречупи по пътя към съкровеното, но това не е лесно да бъде разбрано от менталните хора, умствените хора. Затова аз избягвам да говоря за тази по-дълбока мистика, защото аз я наричам тежка артилерия.

Хората мислят, че дяволът е самостоятелна личност. Особено са заблудени тези, които мислят, че той има рога, че има копита и т.н. Злото, според Кабала, е древната скрита доброта. Забележете, Кабала прави друго тълкуване, мистично. Древната и скрита доброта. На кого? На самия Бог. И чрез злото Бог ни завръща при Себе Си, защото Той наистина е Любов, но ние просто трябва да Го разберем. Чрез злото Той ни завръща при Себе Си. Ето защо злото е допуснато от Бога.

Кабала казва още, че наличието на зло е основното качество и преимущество на този свят, забележете. И казва: Този свят не е бил сътворен за доброто, а заради едно ново и много по-висше добро – за което говорихме и преди, истинското добро. Това е и целта на сътворението. Това висше добро възниква от преодоляването на злото в името на свободния избор и в името на истинското добро.

Кабала казва още: Злото се нарича ситра ахер. Ситра ахер означава другата страна; не зло, просто другата страна. И една от най-тънките уловки е, когато се явява убеждението, че Бог е на другата страна. Бог никога не е на другата страна. Той никога не е на страната на злото или на твоя враг, но така изглежда – сякаш Той е против вас. Но Кабала казва: Бог е винаги на ваша страна, достатъчно е само да Го призовете.

Бог е навсякъде, където ти Го допускаш. И Кабала обяснява: Злото наказва човека, за да не се отдалечи той прекалено много от Бога. Човекът е много упорито същество. Злото наказва човека, за да не се отдалечи той прекалено много от Бога и от душата си, и от собственото си развитие.

Божието наказание е скрито предпазване. Това е хубаво да се запомни. То е Неговата скрита милост. Няма значение дали я разбираме, пак е така. Но по-хубаво е да разбираме и да сме съзнателни. Наистина когато човек получи гносис, Бог му дава от Себе Си съзнателна част, прехвърля му чрез откровение и човек става съзнателен. След откровението той има вече в себе си висша съзнателна част.

Да разбереш Бога и Неговия скрит замисъл за злото, означава да разбереш просто Неговата скрита любов. Така действа тя, тя знае защо действа така. От много питане „ама защо е така“ няма да постигнеш разбирането. Трябва да се молиш да разбереш Бога и себе си. Да разбереш Бога като такава любов, насочена към тебе, независимо в какъв вид: болести или здраве, наказание или добри неща, това значи да разбереш любовта на Бога. Това е освобождение.

И така след като целта на злото е завръщане в Бога, и наистина е така, Кабала задава въпрос: Тогава злото зло ли е? Не! Отговорът е не! Злото е скрито добро в ръцете на Премъдрия Бог. Злото е замисъл на Бога, за да може в нас да се събуди самият Бог и Той да ни ръководи. Защото Той много иска да ни ръководи, но ние трябва да Го разберем. Той иска да ни ръководи в нашия път, а не втората Му сила – Сатана. Тя е само заместник за упоритите, тя идва по други закони. Но ако ние сме упорити в злото и в тайните си удоволствия, пък и явни, тогава Сатана и неговите агенти ще се прилепят към нас.

Борбата на тия, които се борят със злото, е много жалка, защото това е борба само с един условно, привидно паднал херувим, а той просто е част от скрития Бог. Тогава с кого се бориш? И Библията пак предупреждава: Не се противи на злото. Но човекът е просто незнаещо същество и най-лошото е, че не иска да знае, той си е упорит в много неща. Тези, които се борят със злото, забележете, Кабала казва, стават част от злото. Това е закон. Тези, които се борят със злото, се свързват със злото и стават част от злото. Така постепенно човек става обречен.

Само чрез единство с Бога човек може да го преодолее. Злото е разрушило много цивилизации, които са мислили, че творят добро. Но тяхното добро не е било истински възход към Бога и тогава идва казаното в Библията, което и преди съм казвал, в Исайя. Сам Бог казва в Исайя: „Аз творя зло“, т.е. Аз разрушавам цивилизации. После им дава нов шанс, като те вече носят други имена: египтяните са преродени атланти; атлантите са други преродени. Просто се пренасят, видоизменят се имената и растат определени ядра от определени същества и хора. Това означава самият Бог в действие, т.е. Бог руши определени цивилизации чрез Себе Си, чрез една част от Себе Си. После отново ги гради пак чрез Себе Си, защото всичко това Той го води към бъдещи Божествени цивилизации, нематериални, неограничени. И после отново ги руши, и отново ги гради, защото Неговият замисъл превъзхожда всичко, т.е. Той им дава нов шанс за развитие.

Понеже светът и цивилизациите са неузрели за Великата Мистерия, скрита в Него, ето защо е създадено злото. Но целта на злото е да руши невежеството, не цивилизациите, а невежеството в цивилизациите. В случая то е наречено малкият бог, а самият Бог, Големият Бог, Великият Бог, Той руши, но те работят заедно от древността досега. Имат още много време да рушат и да градят просто защото невежеството е голямо и огромно.

И така злото ще служи на Бога и ще руши, докато всичко израсне до своето най-високо ниво на божественост. Не даже на духовност, а на божественост. Защото Бог не може да строи Себе Си върху нисшето ниво на невежеството. – Той няма как да построи Себе Си. Въобще върху невежество не може да се строи никаква цивилизация – нито духовна, нито божествена. Това най-дълбоко са разбрали толтеките.

МЕРКАБА

Според Енох

(лекция 18)

Енох казва: Меркаба е нашето безсмъртно тяло, първичното безсмъртно тяло. Това е живот в Божието Присъствие.

Вътре в меркаба няма време, няма пространство. Тя е нашето безвремие. Тя е пречистата Божествена същност. На нея принадлежат световете и измеренията.

Казва Енох: Меркаба е нашият първичен съюз с Великия Отец.

Меркаба е първичното учение за свободата. То е за хората на другата светлина, светлината на сияещия съкровен Разум. Не просто разум – сияещият съкровен Разум.

Меркаба е първичният даден ключ. Това е светлината на пречистеното Първично Братство, пранародът, боговете.

За меркаба никога няма земетресения, никога няма наводнения, защото тя е мистериозно родена от Отца. Меркаба не я лови нито глад, нито жажда, нито смърт, нито живот, забележете – нито живот. Животът е също ограничение за нея. Нито промени, нито постоянство – меркаба е отвъд.

Чрез меркаба ние сме свободни от всички нисши светове – физически, астрални, ментални. Малко или много те са светове на страдания и смърт, защото има астрална смърт, има астрални страдания, но там страданията са в друг вид. Астралният човек ги преживява като кошмари, като нападения. Все пак нищо не могат да му направят, но има напрежение, докато човек се очисти и освободи от нисшите си тела.

Казва Енох: Меркаба е Царството Божие в човека. Тя е божествената колесница. Тя наистина прониква във всички светове.

Учителят казва: Защо меркаба прониква във всички светове и какво търси тя там? И отговаря Единение със същността на всичко, което е божествено. Пълно единение със съкровените, божествените неща, тя само това търси.

С меркаба работят най-вече древните, Синовете на Пламъка, Синовете на Първичната Светлина, боговете и, разбира се, техните многобройни ученици.

Меркаба е плод на вечната Любов, на вечното и неизменно отношение към Отца.

Времето означава да си излязъл от себе си, а вечността означава да си влязъл в себе си. Но меркаба отива още по-навътре. Тя работи и във вечността, и в безкрайността. Но все пак от вечността нататък, т.е. който е влязъл във вечността, който е влязъл в себе си, той вече е постигнал да бъде истински приятел със себе си. Дотогава е търсил приятел външно или вътрешно. Тука вече той постига истинско приятелство със самия себе си. Ти не можеш да бъдеш приятел на другите, докато напълно не си станал приятел със себе си. Може да търсиш приятели, може да искаш, някой път може много да искаш даже и Бог да не ти даде, защото ще развалиш приятеля в другите и приятеля в себе си. Първо стани приятел със себе си!

Меркаба вижда само вечното и неизменното. Тя няма поглед за външни неща. Тя няма поглед за смъртта, само мъртвите виждат смъртта. И в другия свят като отидат, пак я виждат, по някакъв друг начин, но те пак я виждат. На Голгота Христос показа, че смъртта не е реална, реално е само възкресението. Някои мислят, че реално е страданието. Не! Реално е възкресението. Има места, където Енох говори за Христос много велики неща, но това е друга тема.

На Голгота величието не е в страданието, а в любовта. Страданието си е страдание, величието е в любовта. Това означава, че Голгота е свещено събитие на любовта, а не на страданието, както някои заблудени мислят. Разбира се, имат право, нека да мислят така, докато разберат. Значи тука любовта преодоля страданието, наречено свят. Другото име на света е страдание. На Голгота Христос показа какво трябва да се преодолее: това е желанието за свят. Това се преодолява чрез жаждата и любовта към Бога, не към света, а към Бога. Това е посланието на Голгота.

Когато тържествува любовта, тогава човек влиза в Бога. Меркаба означава да си вечно свързан с Отец и с божествената вселена. За връзката си с меркаба човек трябва да избере изцяло пътя на древните, пътя на боговете, наречени пранарода, пътя на най-древните.

Меркаба е тяло, което е над живота и над смъртта. Тя е първичното, когато още е нямало живот. Тя е преди тази нишка на енергия, преди енергията. Много хора мислят, че всичко е енергия. Не! Над енергията има много степени. Енергията е само част от Духа. Самият Дух е много по-дълбок от енергията.

Меркаба е мярката за истинната и първична любов към Отца, която е освободена от физическа, астрална и ментална материя. Но Енох казва: Не е лесно да понесеш толкова много любов и светлина, която съдържа Бог. – Това също може да се окаже бреме, ако не си подготвен, ако не си узрял.

Свършекът на света се заключава в посещението и появлението на меркаба, защото чрез меркаба всички наши тела стават синтез на светлината. Ние може да ги имаме – физическо, астрално и ментално – но вече не сме привързани към тях, освободени сме от тях. Стават синтез на светлината и се присъединяват към обществото на светлината, създадено в чест на Господаря на светлината. Всичко това, казва Енох, е Братството на Вечната светлина.

Енох казва: Любовта е създадена като една велика необходимост за божествен живот. С любовта трябва да обхванеш всички светове и най-накрая самия Бог. Значи до такава степен трябва да се разшириш. Значи любовта е създадена, за да разшири нашето съзнание до всички светове и след тези светове да стигнем до Господаря на светлината.

Създанията на светлината са длъжни да търсят нещо, което е много повече от вечния живот. Трябва да се търси съсредоточието, Източникът на тази светлина. Тази светлина е само една еманация, едно излъчване на Божествената любов, но навътре има нещо по-дълбоко и нещо друго.

За да дойде меркаба в човека, той трябва да бъде преобразен, защото меркаба е ключ към нещо съвсем ново. Ще можеш да проникваш навсякъде и в името на Бога. Ще търсиш не знания и информация, а мъдрост и ще дойдат истинските методи, как да помагаш на съществата, включително и на ангели. Тъй като Учителят на едно място казва: Учениците могат да научат ангелите на много неща. – Те имат много неща, които не ги знаят, защото Бог в нас работи скрито. Те Го тълкуват, стараят се, търсят Го, но някой път не могат да Го разберат. Много неща са им дадени и на тях, но и много неща не разбират.

Според Енох на върха на всяка пирамида има светлина, чрез която човек може да се прехвърли в ново ниво на развитие. На върха на всяка пирамида е скрито, казва Енох, Окото на Разума, Окото на Бога, Който вижда и трансформира съществата, които са станали достойни за нова степен на развитие. Затова са били създадени пирамидите. Няма да казвам какво мисли невежеството, как всичко е станало туризъм и някакви гробници. Няма такъв случай, когато пирамидата да е гробница. Тя е просто друго нещо.

Енох казва нещо, което впоследствие толтеките го приемат: Пирамидата е проход към ново, по-висше развитие. Тя е фокус, център за преобразяването на енергията на ново ниво. – Макар и чиста енергия, тя се преобразява в още по-висока степен на чистота, т.е. тя се преобразява на по-високо духовно и божествено ниво според стремежа на търсача. Ако човек разбере тайната на пирамидата, казва Енох, то съзнанието на Бога ще влезе и проникне в съзнанието на човека.

Който е стигнал до върха на пирамидата, е стигнал до това същностно знание. Значи това няма нищо общо с позитивното знание и с позитивната психология. Преди време ви казах върха, до който е стигнала психологията, която е просто една бедна наука. Тя е стигнала до идеята, пак ще го повторя: според психологията, най-съвременната, която донякъде черпи от духовните неща, смисълът на живота е в разрешението на проблемите – напълно погрешен отговор – в разрешението на въпросите на живота и на трудностите. Според окултната наука смисълът на живота е в непрекъснатата връзка с Бога. Съвсем друг отговор. Тогава ще знаеш кой въпрос да разрешиш, защото ако някой го разрешиш, може да стане десет пъти по-лошо. И хората все разрешават въпроси, както все се осигуряват и дето Учителят казва: Гробищата са пълни с осигурени хора.

Пирамидата е проход към звездите, проход към връзка с висши същества, проход към връзка с великите нефилим, непадналите богове. За търсача вече се отваря съвсем нова врата, защото той е станал достоен.

Меркаба е висше умение на духа да се превръща в пулсиращ кристал, в пулсиращ център от чиста светлина. Меркаба е тази висока духовност, която може да активизира най-различни високи степени на светлина. Това означава, че такъв човек е трансформирал човешката еволюция във висша духовна еволюция. Това е била и целта на пирамидите. Говорили сме за пирамидите, след време когато стигнем до Египет, ще говорим отново.

Меркаба е онази сгъстена и чиста светлина в човека, която може да прониква, казва Енох, в морето на вечността.

МИСТИКА

Енох

(трета идея за размишление)

Енох казва: Злото идва свише по много дълбоки закони и не може да бъде изкоренено. Истинската причина за злото не е в хората, нито злото е от земята. Причината е в дълбоки, вътрешни, висши измерения, които са недостъпни за човека.

Земните хора са заключени в своите тела (вижте как го обяснява), за да не влязат в много по-големи и тайни изкушения, които ще привлекат много по-дълбоко, тайно и страшно зло. Това ще ви обясня след време, когато говоря за Звяра. В Луцифер, който слиза в злото по замисъл на Бога, и във всички тези демони влиза най-древният Звяр, отвъд трите шестици, отвъд Антихриста. Само Абсолютът, Бездната го съхранява, само Тя може да го управлява. Това е най-древният застой, най-твърдият материализъм във всяко отношение. Това е Звяр, който превъзхожда всяко зло, но то е друга тема, не е днешна тема. Тук само го вмъквам между другото. Значи има такива изкушения тайни, които ако не беше това зло, щяха да навлязат в хората и даже тогава демонизирането щеше да изглежда като нещо приятно. Голямото демонизиране е също от голямото зло, но то е нещо приятно в сравнение с това, което имам предвид.

За съдбата Енох казва, вижте едно изречение, но колко дълбоко: Ако ускорим Бог в себе си, това ще бъде свършекът на нашата съдба. – Едно изречение, но колко неща решава, когато бъде разбрано.

Казва: Има вселена, която е зад пределите на вселената. Съвършеното множество тук в тази вселена се явява съвършено единство. – Тука говори за пранарода.

Какво означава месия? Казва: Това е мястото, където са проявени спасителните енергии на тялото на светлината, т.е. на меркаба. Когато тези енергии, чистите духовни енергии, са проявени във вас, тогава вие ставате част от колективния месия.

Какво е еволюцията? Това е едно непрекъснато събиране на чиста светлина. – И така от светлина към светлина – до Господаря на светлината.

Казано е: Човекът е образ и подобие на Бога. И Енох обяснява: Но образът е нещо творческо и временно и с изтичане на живота той ще умре. И затова е необходимо подобието. То е пространство за развитие. То е път към преображение. Подобието е по-дълбоко от образа, защото то може да задържа постоянно светлината. – Образът не може толкова постоянно да задържа, но подобието – подобието може да задържа светлината. По друг начин ще го кажа: Душата е образ на Бога, Духът е подобие на Мистерията. Затова душата не е цялата светлина, тя е прекъсната светлина – висша душа, но тя не е цялата светлина. Цялата светлина се намира в Духа.

Подобието не е създадено по образа на света, а по подобие на висшето развитие, така го обяснява Енох. Висшето развитие излъчва от себе си една друга, жива вселена, която е част от универсалния разум. Който е постигнал това висше развитие, той не се явява като човек, като образ, а като тайна светлина, освободена светлина.

Светлината е едновременно и енергия, и материя, казва, но в нея има нещо, което е по-дълбоко и от двете.

После Енох казва: Аз видях много ангели и висши същества да изгряват в слънцето и да му дават своята светеща светлина и своя огън. Те му дават огън светещ. И казва: Слънцето изгрява, като преминава през определена врата и после залязва, когато също преминава през определена врата. Тогава част от тези същества се оттеглят и ние го наричаме залез.

Грехопадението, казва, е придобиване на второ съзнание, нереално съзнание. Нереалното съзнание е препятствието за живата светлина. Ние се нуждаем от живата светлина, която е път към безконечния Разум.

Греховно е всяко съзнание, което не се използва за духовно развитие. И казва: Грехопадението е отделянето на ангелите от живата светлина, което е нежелание за участие в Божествения план. – Значи в един момент те са проявили нежелание за участие в Божествения план. Те са се отказали от развитието си към Бога и към Неговата скрита универсалност.

Отделените ангели се отказали и от служенето. Какво казва Енох за думата служене? Служенето е откривателят на тайните на Бога, а не усърдието. – Значи ти може да имаш усърдие, усилия, той говори за нещо по-дълбоко, нещо узряло – служенето. Това, което се превръща в жертва.

АУМЪ

7-ми октомври 2008 г.

НЕФИЛИМ

(лекция 19)

БЕЗУПРЕЧНОСТТА

(първа идея за размишление)

ПРАТУРАНЦИТЕ

Четвъртата подраса на Атлантида
(лекция 20)

ИСТИНАТА

От гледна точка на толтеките
(втора идея за размишление)

ТОЛТЕКИТЕ

(лекция 21)

ГРЕХОПАДЕНИЕТО

(трета идея за размишление)

НЕФИЛИМ

(лекция 19)

Нефилим бяха боговете, а родените от тях бяха исполините.

Енох още в древността е бил наричан Посветителят на избраните в тайното учение. Това е същество, съхранено от началото на времената. Както казах и преди, Енох е един от Стражите, от Пазителите на тайните на цивилизацията, истинската, не човешката; истинската, която е духовна и Божествена цивилизация.

След като от нефилим впоследствие се родили много чудовища, Бог казал на Енох да каже на падналите богове, падналите нефилим, че Той ще изтреби от земята чудовищните потомци. После падналите нефилим пак молят Енох да отиде при Бога и да потълкуват нещата, за да им прости Бог. Енох пак отишъл, но от този разговор нямало полза за нефилим.

И така падналите нефилим били заключени на особено място под земята, нещо, което се нарича Анти-Агарта, за да дочакат страшния съд. А после Бог изпратил потоп върху техните последствия, исполините и чудовищата, за да пречисти грешното и да даде път на останалото праведно. На едно място Енох казва: Ще има съд дори и за праведните същества.

Отците от раннохристиянската църква с ужас четели писанията на Енох и решили да скрият книгите му. И като ги скрили, те мислели, че всичко е наред, защото те не искали да чуват такива изказвания за грехопадение, за висши същества, за богове, за паднали богове и т.н., нито искали да говорят за това. И така църковните отци положили много големи усилия, за да заличат книгите на Енох.

По-късно един от преводачите на Библията, един монах, писал, че книгите на Енох били измислица и дори че те не са съществували. Трябва да кажа наистина, че в нефилим се заключава опасна тайна за цялото човечество, това е истина. Но книгите му разкриват частично тайната на нефилим и понеже хората не могат да тълкуват, те пак щяха да останат безопасни. Точно така, както сега има много книги по магия, но повече може да се объркаш, отколкото да разбереш истинските неща. Освен това древните езици липсват.

Големите безчинства на нефилим, на падналите богове, и особено съюзът им с пратуранците са накарали Бог да изпрати потопа. По-нататък когато ще говорим за Атлантида, ще видим, че става въпрос за четири много големи потопа: преди седемстотин хиляди години, преди триста хиляди и т.н., там ще обясним по-подробно. Тук става въпрос за единия от големите потопи.

Какви същества са падналите нефилим? Нефилим са същества, които пътуват много бързо и нападат много жестоко. След като изгубили същността си, станали много ловки, много опитни и изключително хитри. Това, което казват розенкройцерите за хитростта: Най-трудното нещо е да превърнеш хитростта в съкровен разум. Това е наследство от пратуранците и от тези нефилим. И досега е много трудно, умът е станал толкова хитър, че се иска една безпощадна искреност, има метод при толтеките и това е начинът за този, който се отдаде.

Много опитни, много хитри, много коварни, те вече не притежавали мъдрост, но имали много знания, много дързост и много глупост. Според Енох в началото те имали дълбоки тайни знания, но после са ги използвали лицемерно срещу хората.

Нефилим започнали да убиват, и то много често. Така те причинили огромни беди на земята. Дори посягали и разваляли плодовете на дърветата. Имали техника на докосване, с което разваляли всичко, което може да се разваля, в случая плодовете. Енох ги предупредил и казал им: Разчупете оковите, които ви свързват със злото, и се молете непрестанно. Но нямало резултат.

Туранците били в началото си много силна раса, но те били изкривени от една по-голяма сила, голямата сила на нефилим. А тяхната сила, макар и частично, идва от Звяра. Звярът, който е заключен в Бездната и само Абсолютът го управлява.

Жените човешки – казва Писанието и книгите на Енох – заченаха и родиха исполини. Ръстът им стана много голям и те започнаха да изяждат всичко, което хората произвеждаха. Но въпреки това не можеха да бъдат нито нахранени, нито изхранени. Тогава исполините се обърнаха срещу самите хора и започнаха да ги разкъсват, обяснява Енох, и да пият от кръвта им. Това също се е предало в много племена. И още: те започнали да изтребват птиците, животните, влечугите, рибите, но насищане нямало. А жаждата им била огромна и ненаситна.

Голямо било отклонението на нефилим и родените от тях исполини и затова Отец, Който е Бащата на глъбините, се скрил от тях. И те започнали да търсят Енох, защото те вече не можели да говорят с Бога, защото изгубили Акаша в себе си, петия елемент, т.е. първичната субстанция. Те влезли в другите четири елемента, стихиите на природата – земя, вода, огън и въздух, а те са недостатъчни. Разбира се, човек може да ги прекрачи, но това е друг въпрос.

Те изгубили Божествената любов в себе си и вече нямали ключ за пряка връзка с Бога. Само завръщането в неизменната любов е можело да направи така, че след време те да разговарят отново с Бога, същност със същност. Енох имал тази любов, а любовта е самият метод. Тя има изключително голяма концентрация.

Какво означава концентрация? Голяма концентрация означава сгъстен дух. Но това е нещо, което спада към безмълвието на живота, за което обикновено много не се говори, тъй като тук става въпрос даже за свръхконцентрация.

БЕЗУПРЕЧНОСТТА

(първа идея за размишление)

Говорили сме и пак ще говорим за безупречността според толтеките.

Според толтеките безупречността е най-необходимото качество за придобиване на осъзнаването. Толтеките открили, че чрез безупречността те се освобождават от обществото и от зависимостта си от него, защото тука човекът ставал все повече част от Орела; все по-малка част от света и все повече част от Орела, т.е. от Бога.

Толтеките разбрали, че безупречността е вечната свободна енергия, всичко това се е практикувало. Сам Христос го е практикувал при есеите. И тогавашният му Учител, Йешуа бен Пандир, споделя, казва: Той постигна крайната степен на свещенодействието (просто името е по-различно). Съвършенството на свещенодействието толтеките го наричат безупречността – значи вечната свободна енергия. А според толтеките религиите и ученията са окована енергия. Те са окована енергия, която трябва да се откупи, защото те са изпуснали същественото – безупречността. При Учителя това означава: изпуснали са Любовта, Мъдростта и Истината, трите лица на Бога.

Постепенно толтеките забелязали, че безупречността образувала безсмъртието, защото отстранявала напълно злото и смъртта. Безупречният човек се освобождавал от всички окови, традиции, общества и норми. Тук се придобивало ново, вътрешно направление на живота. Човекът вече имал реално право да тръгне на път към самата Истина. Значи след като се извърви определена степен на чистота, на безупречност – иначе остава само на думи – вече можеш да тръгнеш на най-голямото пътешествие към най-скритото, дълбоко и могъщо ядро, което те го наричат Истината. Те можели вече да вървят към Истината, а тези, които постигали сливане с Истината, това е третата степен толтеки, те вече можели да вървят към нещо по-дълбоко – към тайната на Орела.

Толтеките казвали: Вслушай се в безупречността. Тя е по-мъдра от всички науки. Наистина безупречността те подготвя за раждане в мъдростта на Орела. Така толтеките открили, че се зараждат отново в тайната на своя собствен дух, това, което други наричат непорочно зачатие. Това е да се зародиш в тайната на своя собствен дух.

Според толтеките безупречността е важна, защото затваря всички процепи на злото. Тя позволява само на светлината и на духа да растат в нея.

Толтеките, както знаете, са големи наблюдатели. Те открили, че безупречността отстранявала митоте, т.е. миналото, старата съдба, старите възгледи. Думата митоте има много значения, дори и хаос. Те разбрали, че безупречността отстранява всякакви трудни времена. Освен това тя преодолявала всяко опасно пространство. Само за малко ще обясня: Лао Дзъ казва на едно място: Най-трудно се отваря отворена врата. – Значи много лесно е да минеш през стена, но през отворена врата е много трудно. Там има пазачи на тънката енергия, има граници. Може да минеш през отворена врата без никаква сила само ако ти е позволено. Ако си стигнал до такава безупречност, до такава степен на Истината, тогава тази отворена врата става наистина отворена. Иначе тя е отворена, но е такава граница, че никой не може да прескача без позволение.

Толтеките открили, че по пътя на безупречността те навлизали в съвсем нови отношения със себе си. Те видоизменяли все повече себе си, все повече познавали себе си и видоизменяли и вселената.

Друго: безупречността, според тях, е разрушителят на старото мислене. Това, разбира се, става постепенно, чрез ежедневни практики. Тя руши всички стари възгледи и убеждения.

Според толтеките без безупречността няма смисъл да придобиваш никаква друга сила, защото всяка друга сила ще те унищожи, тя ще тръгне срещу тебе. Ето защо те постигат много висока степен на безупречност, за да може, когато се срещнат с Истината, да оцелеят. И после вече тръгват на още по-високи степени. По-следващите степени след дракон-вълк, третата степен на толтека, са предците и боговете в най-чист смисъл, наречени от тяхна гледна точка прастарите хора.

Когато толтекът постигне постоянна безупречност, той вече никога не става жертва на света, жертва на старата цивилизация, жертва на старите възгледи. Учителят казва: Старата цивилизация, това е Дървото за познанието на доброто и злото.

Безупречността е метод, който те извежда от еволюцията, т.е. от дългия път, и те въвежда в развитието, късия път, който Библията нарича тесния път. Еволюцията е движение по един забавен път, а развитието е движение по един ускорен духовен и божествен път, защото тук избираш Истината. Изборът на Истината те спасява от дългия и бавен път, който, според Учителя, трае и хиляди, и милиони години.

ПРАТУРАНЦИТЕ

Четвъртата подраса на Атлантида

(лекция 20)

Пратуранците са раса, изоставила всичко естествено. Това е раса, която е станала чрезмерно алчна за всичко. Огромната алчност на тяхното астрално тяло отпреди се е смесила с физическото тяло и така се явила алчност на все по-високи степени до безумие. Това били хора с изключително силни животински страсти. Тук се родили идеите за нисшата душа, тук тя се изработвала. Тук се е родила идеята за човекоядството.

Това била една много гневна и жестока раса. Може да се каже, че това е раса, създала тонове грехове. Но такъв е бил техният път.

Пратуранците са създавали много усърдно могъщи елементали, които те насищали със своята енергия и със своята воля, и всичко в името на падението на другите същества. Те използвали много човешки жертви, за да дават енергия и жизненост на тези големи елементали. Казвал съм и преди, Бермудският триъгълник е малка част от елементала на пратуранската енергия.

Пратуранците и тлаватли, втората подраса на Атлантида, това е големият провал на Атлантида. Те са създавали мисъл-форми, които да не пропускат светлината в хората; съзнателно, доколкото може да се говори за съзнание, но на известно ниво има съзнателност.

Те са правили много жестоки опити. Няма да изреждам дълъг списък, но ще кажа някои неща. Например знаете, преди време както боговете са създали русалките, делфините, кентаврите и т.н., пратуранците са правили подобни опити, само че в обратен смисъл. Например глава на човек и тяло на свиня – човеко-свиня. И така нататък, подобни неща, човеко-мишка – жестока работа – и то много едра, и донякъде имали успешни опити. Още оттогава има хора, които и досега имат таен подсъзнателен страх от мишките, преди време говорихме за тях. Тук става въпрос за много по-големи мишки, големи колкото зайци. Става въпрос за нещо много по-коварно, но то се оказало тромаво и не можело да им върши работа. Дори са стигали до мишка-слон, толкова голяма, толкова опасна, но не можела да служи на техните цели и т.н.

Те били във връзка с падналите нефилим, същите тези, за които говорихме, и поради това имали много мощна енергия, с която, разбира се, злоупотребявали. Те създали много чудовища, които по-късно се вплели и външно, и вътрешно в историята на човечеството. И досега човечеството има определена степен кошмари и видения на подобни големи хора, чудовища и т.н.; има все още остатъци.

Постоянната злоупотреба на туранците с могъщите енергии разтревожила вселената и невидимия свят. И така започнало пробуждането на едни други същества, които били заключени под земята. В света това е известно като пробуждането на вулканите. Хората не знаят, че това е сбор от демонични сили, събрани и вързани там. Само когато им се даде власт, те заживяват в огъня и правят каквото трябва, когато имат позволение. Започнало пробуждането на вулканите. Според Учителя вулканът е сбор от същества, на които в определено време им се дава право да развържат и групират своите сили и да вършат своето дело.

Пратуранците трупали много знания и много богатства. От една страна, богатеели със знания, защото ги използвали срещу хората, а, от друга страна, трупали и много богатства. И злоупотребявали с всичко, което е възможно. Другите хора за тях били без значение. Така постепенно пратуранците стигнали дотам, че пожелали власт над цялата планета, защото самата алчност е ненаситна. Разбира се, тогава е имало и много други народи. Една африканска поговорка казва кратко: „Алчността е крокодил“ – колкото и да яде, е ненаситна. Алчността е чудовище. То е подобно на заспалия и завързан вулкан.

Туранците били същества с много сгъстена енергия, а сгъстената енергия може да убива. Тя може да се изостря, може да се наточва, може да се тренира и може да убива. Както е случаят с Брус Лий, убит от един тибетски монах с енергиен удар, но това е друга тема. Разбира се, невидимият свят трябва да ти даде право и тогава човек може да използва това древно туранско изкуство. То се насочва като страхотна сила. Поначало винаги става дума за енергиен удар, ръката я няма, движи се енергията. Но това може да става за тренираните, тези, които са тренирали много прераждания, без помощта на външна ръка.

И така прекалено много се увеличило числото на туранските черни магове. Те водили многобройни войни и използвали дори лъчите на силовия кристал. Имало е случаи, когато имали успех – насочват силовия кристал и цял град се изпепелява, превръща се на прах.

И преди около двеста хиляди години срещу тази опасна туранска раса и срещу нейния път възстанал само един единствен народ. Той бил много добре въоръжен и подобно на туранците много, много опасен. Това е прастарата, пракитайска империя, която също още тогава имала идея за господство над света.

Туранците решили да насочат силовия кристал към столицата на тогавашния Китай, пракитайската империя, както правели и преди срещу силни и мощни врагове. Те направо изпепелявали, пак повтарям, цели градове и цели армии. И те просто изчезвали. Не знаели откъде идва силата, но просто изчезвали. Но този път нещо в изчисленията на кристала се объркало. Светлината на кристала се обърнала срещу самите туранци. Така източникът на голяма светлина и сила станал за тях източник на голяма беда.

Когато лъчите на силовия кристал достигнали до слой гореща лава, настанал огромен взрив и една голяма част от Атлантида, средната част, се вдигнала високо във въздуха и с голям грохот паднала долу на парчета. И в северната, и в южната част се образували двата големи острова, а гигантският кристал се потопил на дъното на голямото, бушуващо море.

От този огромен кристал и досега се излъчват опасни, но забавени смъртоносни вълни-вибрации, но само при определени взаимоотношения със слънцето и луната. Той се намира в Китай, друга част се намира в Бермудския триъгълник и едно малко парче от този кристал се намира в Египет. Но всички тези кристали са заключени и се пазят от Бялото Братство. В края на краищата силовият кристал се обърнал срещу самата туранска раса и я погубил, главно нейното най-голямо демонично ядро.

ИСТИНАТА

От гледна точка на толтеките

(втора идея за размишление)

В пътя на толтеките можеш да влезеш само с една много голяма любов към Истината и Орела, защото това е встъпване във вечния и безкраен път на развитието и свободата.

Според толтеките който не е обикнал Истината, той не е дал правилна посока на своята енергия и него го очаква митоте, хаосът, поглъщателят, защото енергията не е дадена за одухотворяване и не е дадена за обожествяване. Казано по друг начин, енергията не е дадена за себепознание и за богопознание. Думата себепознание означава одухотворяване, а богопознание е вече по-висока степен, познаване тайната на Бога. Тази енергия е дадена за илюзията, за земен живот, за земно мислене.

Според толтеките редът и хаосът в света са без голямо значение и наистина е така. Ще обясня тяхната идея. Защо? Защото същественото е да разбереш Истината, защото без нея и редът, и хаосът се обезсмислят. Без Истината и редът не е на място, и хаосът не е на място. Без Истината хората нищо не могат да разберат правилно – нито реда, нито хаоса, тъй като митоте (хаосът), това е просто необятният ред. Забележете как мислят толтеките: просто необятният ред, но понеже хората нямат Истината, нямат обхват, те не могат да видят в хаоса скрития ред и скритото действие на Бога. Просто хаос не съществува, то е измислено понятие. Просто няма безпорядък, но има непознаване на Истината и оттук нататък в самия човек вече има безпорядък. Много ясно, че за него ще има някакъв хаос, понеже не е влязъл в Истината, той ще вижда други неща; той просто няма обхват.

Толтеките осъзнали, че само чрез Истината ти можеш да живееш в себе си, в своето свободно съзнание.

Според толтеките тескатлипока, т.е. вселенската илюзия или умът, може да измисли толкова причини, че животът е лош, колкото звезди има на небето. Но духът е наблюдател от друг род, става въпрос за чистия дух в човека. Той е наблюдател от друг род, от рода на Истината.

Духът не допуска неправилно възприятие. Той не се въвлича, според толтеките, в чувството на заточение, защото той никога не се отделя от Истината. Това означава, че той не допуска други възгледи и мнения да му влияят.

Окото на толтека, това е погледът на духа, а духът вижда винаги чисто и ясно. И всяко тежко събитие му носи нова степен на осъзнаване. Както даосите: те не казват въобще, че съществува зло. Просто има само път, само развитие. Няма зло, всичко е път. Толтеките по подобен начин са го разбрали. Ще дам един елементарен пример: цената на тока тука се увеличава драстично, минава всякакви мерки. Това безпокойство е просто смешна история защото който има в себе си любовта, вътрешната печка, духа, той има топлината и сигурността. За духа това е толкова смешно – топлината, светлината, печките, петролът, въобще думата икономика, толкова е излишно безпокойството. Това го научих в гората, но това е друг въпрос, за себе си няма да говоря. Значи може ли един студ да ограничи духа? Той няма нищо общо със студа. Значи дали живееш в духа? Учителят казва: Трябва да направиш вятъра и студа свои приятели. – Ако заживееш в духа, за другите вятърът духа, за тебе не. Ти си приятел със студа, също и приятел с топлината. Ти си по-дълбок от тях, но можеш да ги използваш. Но умът ще бъде ограничен.

Всички хора на ума, елементарните душици ще бъдат ограничени. Защото той няма любов, няма в себе си истинската вътрешна печка, няма истинската топлина и очаква на нещо друго. Аз знам хора, които прегръщат парното и пак им е студено. Тука един брат плаща за неговата душица по двеста лева и тя продължава да студува. Нищо не може да те стопли отвън.

Значи трябва да намериш любовта в себе си, топлината, защото без любовта, без Истината в себе си, това е, разбира се, падналият човек. Казвам: Този човек е толкова бедна история и с парно, и без парно, просто няма значение, всичко е смешна история. Казвам го в хубав смисъл. Ще обясня: Духът на толтека работи с Истината и затова той никога не попада в затворите на ума, в заточението на ума. Никога не попада в затворите на събитията. Значи каквито и да са събитията, и тежки, и леки, той е над тях, подобно на Настрадин Ходжа.

Сетих се, за малко ще се отклоня: Попаднал Настрадин в една помийна яма и почнал да вика: Пожар, пожар. Викал два часа, накрая го чули. Отива пожарната, казват: Няма никакъв пожар! Казва: Какво да викам, нечистота ли? – Друг път ще говорим за него, просто където и да е, той царува, защото съзнанието му е отвъд.

Духът на толтеките работи с Истината и затова той никога не попада в заточение, никога не попада в мрежите на погрешните възприятия. Защо? Защото той пребивава отвъд астралния и менталния свят, т.е. отвъд мисли и чувства. Той не живее в мисли и чувства, в ограничения астрален и ментален свят. Той живее в душата си и в духа си, там е мястото на истинския човек.

Духът и душата имат в себе си Истината, имат Любовта, имат много дълбок собствен вътрешен уют. И тази Истина прави живота много дълбок, докато мислите и чувствата никога не могат да направят живота дълбок.

Душата и духът познават Истината и знаят, че тя ги прави свободни и независими същества. А този вътрешен уют произлиза от вродената Истина. Тя се намира във всеки човек. Задачата на човека е да я открие в себе си. „Царството Божие е вътре във вас.“

ТОЛТЕКИТЕ

(лекция 21)

Великата култура на четвъртата подраса, това са толтеките. Тази култура е спусната от Бялото Братство и от въплъщаване много често на Белите Братя в самите толтеки. Именно това е Златният век на Атлантида, когато Белите Братя и много от напредналите толтеки са се обединявали или просто те са слизали в телата на толтеките.

Толтеките използвали най-висшата и универсална практика. За всички времена и за всички учения тя е универсална. Наречена е безупречност и поради това те общували с прастарите хора, т.е. боговете. И затова този народ, тази раса, в случая подраса, е стигнала до много високи върхове.

Толтеките можели да приемат и да предадат най-чистите божествени идеи и истини на хората. В храмовете на Атлантида се прославяли най-вече огънят и слънцето. Оттам идва посрещането на изгрева. Оттам идва и отношението към огъня.

За толтеките огънят и слънцето били една излъчена сила от Орела, на наш език – една излъчена Божия сила. Те били зримото въплъщение на скрития Орел, изначалния Праотец. Когато тук се възпявали огънят и слънцето, тук в храмовете звучало за първи път божественото Аум. Както ви казах преди, това е ватанска дума от праезика, оттук започва божественото Аум и после се приема от много народи. Те смятали тази магическа дума за посредник между човека и тайната сила на Орела.

Толтеките били, както казах и друг път ще повтарям, много наблюдателни. Те открили, че тескатлипока, т.е. илюзията, била много ценна. Забележете, те не отричат нищо, нищо не осъждат, всичко приемат и изваждат от него най-дълбокото. Значи много ценна, защото тя задвижвала и задължавала развитието на безупречността. Те разбрали, че трябва да практикуват безупречност, за да оцелеят в Истината и нейното ядро.

Толтеките разбрали, че осъзнаването изисква пълно отдаване на човека на Истината. Така те разбрали, че могат да се завърнат в тамоанчан. Тамоанчан означава мястото на произхода, т.е. при боговете и праотците, или както са ги наричали: прастарите хора.

Толтеките казват: Външният човек е само рисунка в книгата на боговете. И наистина външният човек е рисунка, сянка, призрак. Днеска го има, утре го няма. Тази илюзия е много ценна, за да се насочим към истинския човек, докато вътрешният човек е именно идея на вечността и безпределността.

Толтеките не се нуждаели от религия, а от безупречност. Забележете колко ясно и конкретно: не религия, а безупречност. Те осъзнали, че безупречността е призоваване за мистично участие в Орела. Така Орелът започвал да заживява в тях. Мистично участие, от друга страна, и на Орела в човека.

Толтеките открили, че безупречността е начин за пробив и проникване в Орела. По-късно те открили, че безупречността естествено сътворявала безсмъртието. А пък от безсмъртието се раждала естествено свободата. И те разбрали, че който няма безупречност и не се стреми, той натравя своята енергия, т.е. той натравя своята енергия с илюзия.

Толтеките разбрали, че опасностите са само във външната вселена, а вътрешната вселена е неуязвима и те се устремили към нея, но използвали външната вселена, за да натрупат опит. Тук не става въпрос въобще за човешки опит. Става въпрос за духовен и божествен опит, другите два вида опит. Във вътрешната и безопасната вселена разбрали, че там е неуязвимостта, свободата, но за да влезеш в нея, необходима е много висока степен на безупречност. Иначе Орелът те изхвърлял отново във външната вселена, във външни светове, просто за да се учиш.

Според толтеките когато постъпваш лошо, ти се вкореняваш все повече във външната вселена, или в т.нар. свят. Така толтеките разбрали, че безупречността е изход, изход от света и от външната вселена. Ето защо те още повече обикнали безупречността. Разбрали, че тя е наистина многозначима.

За толтеките нямало по-голяма радост от цялостното отдаване на пътя към безупречност. Тука само искам да напомня: отначало те не се наричали толтеки, защото да носиш това име, е много високо положение. Преди време ви обясних думата акулюаке, тяхната дума за толтеки, която означава вещите хора, майсторите. Значи първо се минава през три степени на човек. Обикновеният човек няма право да носи такова име толтек, дори думата воин. Първо и второ внимание човек, само бегло ще кажа, просто обичат илюзиите на живота. Третото внимание човек пак е елементарно, но човек малко започва да си подобрява постъпки, отношения с другите хора. И по този път той вече може след време, ако е по-усърден към себе си и към другите, вече може да бъде приет за воин.

Има три степени на воина. И трите степени са отдадени на безупречност, на все по-голямо отдаване. Първата степен е по-малка степен на безупречност; израствайки, те навлизат вече в духовните измерения, а третата степен воин навлиза в още по-високо ниво – първа степен толтек. Който надрасне тези степени и постигне постоянна безупречност, навлиза в степените на толтеките. Там също има безупречност, но тя е видоизменена. Там вече има три степени на Истината, преди време обяснявах. Първата степен е отдаване на Истината и проучване, втората степен е все повече сливане с Истината, а третата степен е изчезване в Истината. Просто Истината започва да заживява все по-цялостно и цялостно в толтека. По-следващите степени са вече много високи. Това е в общи линии.

За толтеките няма по-голяма радост от цялостното отдаване на пътя към безупречност за техните воини, защото това означавало да вървиш по своя собствен и вечен път, а това било и дарът на Орела. Просто да разбереш, да осъзнаеш своя собствен и вечен път.

Толтеките имали и особено отношение към непредвидимото. Те осъзнали, че чрез безупречност го привличали на своя страна. И стигнали дотам, че те го заставили то да работи като техен приятел. Тук вече отпада понятието случайност. Учителят казва: Няма случайност. Думата случайност е закон от друг свят. – Тя се спуска като случайност, но каква случайност е тази, която ти променя целия живот. Но толтеките надрастват и това.

Днес толтеките са много тънко скрити от погледа на обществото и затова обществото не ги вижда, но те бавно проникват и навлизат в света, все повече и все повече.

Толтеките са живели много дълго време в Атлантида. Става въпрос за стотици хиляди години упражнения в безупречност, опит и израстване на високо ниво на духовна и божествена цивилизация. Те имали и много голяма власт, много голямо изобилие, десетте царе. Тука няма да ги изреждам, но и десетте царе имали огромна власт. Имало и други скрити царе четирима, това е друг въпрос. Голяма власт, голямо изобилие, защото поставили пред властта и богатството безупречността и това траело стотици хиляди години. Те знаели, че ако се придаде голямо значение на властта и на изобилието, добродетелите загиват.

По пътя на безупречността толтеките разбрали, че са космически същества с необикновена съдба. И нещо повече, по-напредналите толтеки осъзнали, че те са същества и отвъд вселената.

За толтеките пътят към безупречността бил отделяне от злото, от застоя и втвърдяването. Те минавали през големи изпитания, но осъзнали, че който съумее да влезе в мрака, излиза с ново знание, с нова мъдрост и с нова, обновена вътрешна сила. Ето защо и богомилите е трябвало да минат през кладата, за да преодолеят напълно себе си, старата си съдба, старите възгледи и да постигнат велико единство, нови тела на мъдростта; затова те трябвало да минат през огън.

За толтеките лошата постъпка е всякога процеп, откъдето влизали нечистите сили, наречени паразити. Най-малката лоша постъпка, помисъл, тя може да е вътрешна, външна, това си е лоша постъпка – отваряш врата, процеп и тогава нечистите сили, както те ги наричат паразити, само това чакат, навлизат. И те смятали, че по пътя на безупречността всички процепи се затварят, т.е. безупречността затваряла процепа.

Когато се случи нещо да те мъчи, те казвали: това е процепът, откъдето паразитите са влезли. Щом могат да влязат, значи те ще те мъчат, за да може да се откажеш напълно от лошата постъпка.

Те казвали, че ако обикнеш твърдо Истината, злото и паразитите щели да правят само жестове и гримаси. И външно, и вътрешно ще се заканват, ще правят някакви жестове, но няма процеп, няма откъде да влязат. Това важи и за другия свят. Ще се опитват във вид на кошмари, на нещо подобно, но няма откъде да влязат.

Толтеките имали много тънки поговорки и мъдрости. Ето някои от тях накратко:

Сянката на бързо летящата птица никога не се движи. (Няма да ги коментирам, само ги изнасям.)

Животът не се отличава от смъртта, защото само духът се движи и затова ние не умираме. – Ние умираме, ние живеем, но само духът се движи, само той е нещо повече от живота.

Раздвоената игла не може да шие. – Това е, ако вървиш по два пътя, ако имаш две мнения… Ще го обясня накратко: ако мислиш, че има и Бог, и дявол, според Ал Халладж, ти си на погрешен път. Има само Бог, просто няма дявол. Ако ти си убеден, че има Бог и дявол, тогава ще се срещаш с дявола. Ти си разцепил Бога, ти си раздвоил енергията, просто вярваш в двойствеността. А дяволът е другото лице на Бога, другият слуга, който идва да те възпитава, да те учи, защото си повярвал в две неща. Значи раздвоената игла не може да шие, или когато вървим в две посоки, не можем да стигнем никога до Орела.

Толтеките знаели, че във външния свят човекът е заключен във форма, за да се освободи тя чрез безупречността. Иначе формата все повече ще заключва човека. И паразитите все повече ще измъчват човека.

И преди ви казах, повече от осем милиона толтеки чрез безупречност и особено специално отношение към Истината, а не полуотношение, са напуснали Дървото за познанието на доброто и злото. Постигнали са истинската, свободната, духовната цивилизация, неуязвимата цивилизация, там, където няма смърт.

Всички пирамиди са тяхна култура, след време за това ще говорим и какво означават те като идея. Те са напуснали триизмерния свят, ограничения свят. Те са напуснали стария свят и те били наречени стари души.

ГРЕХОПАДЕНИЕТО

(трета идея за размишление)

Тук само ще кажа, че следващия път ще прекъснем с тази история, другата година ще продължим с някои неща. Другия път ще говорим за други неща. За грехопадението, според толтеките, преди време ви казах някои неща и сега ще допълня.

Според толтеките грехопадението е резултат на една много велика любов. Защо? Защото след него се определяло кой търси Истината и Орела и кой търсел себе си и щастието си, личния си път, егото. Който търсел себе си, щял да си посее тъмнина, а който след грехопадението търсел Истината, щял да си посее път към Орела.

От друга страна, Учителят обяснява, че грехопадението е трябвало да се случи. Защо? Обяснява само накратко: Адам е бил много послушен, много тих, много скромен, много смирен, но е нямал познание за себе си, нямал е дълбочина. И Адам, и Ева са имали огромна, голяма вяра в Бога, но само вяра. Нямали са познание, т.е. познаваща вяра; имали сляпа вяра и щели да останат завинаги деца. И Бог им дава шанс чрез грехопадението. По-нататък ще го обясня и според гносиса. Грехопадението е много дълбоко и велико явление и който го разбере, го превръща в безсмъртие. Който не го разбере, това е друг въпрос.

Понеже толтеките са големи наблюдатели, те видели в грехопадението скрития замисъл на Орела, а той бил: самият Орел да се издигне в човека. Просто Бог иска да израсне в Адам и Ева, т.е. в човечеството, в човека, да израсне и да заживее напълно, в него не донякъде, както е било преди. Просто иска по-високо ниво на осъзнаване и да заживее в самия него, Той да му бъде водач.

Грехопадението, според толтеките, е тази сила на илюзията, която отделя неразумната воля на човека от развитието. Според толтеките в грехопадението се виждало кой се отказва от висшия разум, а това означавало и отказ от Орела, отказ от Бога.

Грехопадението, според тях, предизвиквало най-много развитието на истинския разум, а според толтеките, той е бил първична сила и затова чрез него те се извисявали и във вътрешната вселена, и в Орела. А който останел в своята неразумна воля, той щял да остане в нисшето си тяло и щял да умира и да се ражда, докато разбере някога, че грехопадението е дар, чрез който трябва да станеш безупречен. А който развивал разумната си воля, той тръгвал към Орела и щял да стане еекатл, т.е. чист дух, свободен вятър, може да се каже още и висш дух.

Толтеките знаели, че Орелът виждал всичко, защото Той улавял всички скрити и най-скрити намерения на всяко същество. Толтеките знаели, че Орелът е скрит в нашата разумна воля и че тя трябва да се увеличава. А при това условие грехопадението вече било без значение, защото то било просто, според тях, доброта, излязла навън, просто призив за завръщане напълно в Истината и в Орела, един много важен призив.

Толтеките знаели, че грехопадението се ръководи от илюзията, а любовта към Истината се ръководи от Ометеотл, т.е. Бог. Необятния те Го наричат Ометеотл – Бог, или Необятния Нагуал, Необятния Учител. Значи аз съм виждал между другото хора, които много четат Библията и изостават в постъпките и безупречността. Познавах един тимаджия, който много четеше криминални романи, и аз му носех и подобряваше постоянно постъпките си в живота. Разви такава будност, такова старание, че просто се чудех. Но той не обичаше други книги да чете. Значи всичко се намира в тайната на намерението: може да четеш деветдесет и девет пъти Библията, все едно; може да четеш каквито и да са книги, все едно. Има нещо дълбоко в тази тайна дума, наречена намерение. След време ще се спра специално на нея, защото тя е по-дълбока от думата предопределение. Тя може, каквото и да ти е писано, да го видоизменя. За другите хора остава каквото е написано, но който стане майстор на намерението, той променя и осъзнава, става дума за дълбоко осъзнато намерение, той променя напълно човешката си съдба, макар и да му е писана.

Толтеките разбрали, че грехопадението не е враг на човека и въобще нищо не е враг, освен отношението на самия човек към самия него и към нещата. Значи отношението на човека може да бъде враг, ако не е правилно; отношението на самия човек към нещата. Те разбрали, че който има отношение към Истината и към Орела, отстранявал грехопадението от себе си. Така те осъзнали, че грехопадението е допуснато като дар, за да се създаде вечна и постоянна връзка с Орела. Не донякъде връзка, а вечна и постоянна връзка с Орела.

Иначе без грехопадението, без този дар, без това осъзнаване човекът щял да навлезе в друго, много по-голямо падение, защото щял да изгуби вечната си връзка с Ометеотл, с Бога. И той щял да тръгне надолу към демонизиране, по-лошото нещо в човешкия път – демонизиране.

Толтеките разбрали, че този, който имал любов към Истината, той използвал грехопадението и се извисявал в Бога. А който нямал любов към Истината, си създавал тоналли – съдба. Едно от значенията на тази дума е съдба. Думата съдба при толтеките означава този, който сам се е осъдил чрез собствените си желания и намерения. Защото той не осъзнавал ахуипка, една от най-дълбоките думи при толтеките, означава намерение, за което друг път ще говорим. Той не е осъзнавал своите намерения.

Толтеките разбрали, че срещу грехопадението най-важното е разумната воля и осъзнатото намерение, така както им било казано от атламаните. Атламаните на толтекски език, това са старците или прастарите хора. А толтеките знаели, че атламаните, старците, превъзхождат и най-дълбокия опит, не само човешки – превъзхождат и духовния опит, а една част от тях превъзхождат и божествения опит. Атламаните им казали, че разумната воля е сила на вътрешната вселена, на вътрешната цивилизация. Те им казали още, че разумната воля когато израствала, стигала до правдъхновението. А това било пълно освобождение и от човешкия път, забележете, и от духовния път. Това водело към третата вселена, която Учителят нарича Божествената вселена. Оттам нататък смятайте колко степени има. Значи това е завръщане от човешкия път в съвсем други цивилизации, не такива ограничени, а като използвали опита и всичко друго, те се завръщали в духовни и божествени цивилизации, свободни от смърт и прераждания. Можело вече да се прераждат само доброволно, но това е вече по свобода. Значи те се завръщали в необятността и неизразимостта на Орела, чието друго име, на християнски език казано, е Царството Божие. Това е нещо по-дълбоко от светлината – Царството Божие.

АУМЪ

4-ти ноември 2008 г.

ТАЙНАТА НА ИБЛИС

Ал Халладж
(лекция 22)

ЧУДНИЯТ АЛ ХАЛЛАДЖ

(първа идея за размишление)

ТАЙНАТА НА ИБЛИС

Ал Халладж
(лекция 23)

ЛЮБЯЩИЯТ АЛ ХАЛЛАДЖ

(втора идея за размишление)

БЛАГОСЛОВЕНИЯТ ЮДА

(лекция 24)

МИСТИЧНИЯТ АЛ ХАЛЛАДЖ

(трета идея за размишление)

ТАЙНАТА НА ИБЛИС

Ал Халладж

(лекция 22)

Днес ще говорим за две велики същества, говорили сме за тях и пак ще говорим – Ал Халладж и благословения Юда.

Сатана е част от Бога и затова той също е същество от замисъла на вечната Любов.

Между Бог и Сатана съществува много древна Любов, древно доверие. Това е прастара, съкровена връзка между херувим (не избран ангел или архангел, а херувим; херувим означава богоподобен в много отношения) и Бога. Но тази връзка е скрита от погледа на света. Тези две древни същества имат много велика мъдрост и пак казвам, старо приятелство, което и досега продължава, скрито от хората и от погледа на ангелите. Както Юда е скрит от учениците, така и това приятелство е скрито не само от хората, но и от ангелите.

Много древен е Луцифер и не случайно е херувим. И не случайно в Библията Исайя го нарича син на Зората, т.е. син на Древността. А в Иезекиил сам Бог казва, че Луцифер е херувим и е бил съвършен в своите пътища. Забележете – съвършен в своите пътища. Значи на Бог му е трябвало много съвършено същество. Нито ангел, нито архангел е можел да изпълни тази мисия. Както ще видим, Луцифер спасява хората от Звяра, който е същество на древната Бездна. Той върши такова нещо, което е много трудно да си представим, когато го разберем, тъй като следващия път ще говорим и за Звяра. Луцифер е бил съвършен в своите пътища, нарича го още Библията печат на съвършенство. За ангели не може да се каже такова нещо, нито за архангели – печат на съвършенство. Разбира се, и затова Бог го е избрал за Своите цели. Тук, както казах, ангелски, архангелски и други йерархии по-висши нямаше да свършат работа на Бога, на Неговия прекалено дълбок замисъл. И случайно ли е казано от апостол Павел: „Защото сам Сатана преобразява се на светъл ангел“. Дадено му е право от Бога да се прикрива, за да изпитва дълбините на съществата. Просто му е дадено право; и сега му е дадено право. А когато трябва, той е просто тъмна сила, защото всичко зависи от това, какво иска Бог, какъв е замисълът на Бога и затова сам Бог му дава право да се преобразява.

Какво казва Йов: „Един ден дойдоха божиите синове и между тях дойде и Сатана“. И така дълбините на Сатана са част от Божиите дълбини. Той е Негово творение, защото над всичко е Неговата воля и отношенията между Бог и херувима са много скрити и неуловими. Те са стара тайна, която е между тях. Тези отношения са скрити във вътрешността на нещата, защото чрез тези специални отношения се решават много въпроси вътрешни, включително във вселената. Тези въпроси са свързани и с пробуждането, и с израстването, и с осъзнаването на определени същества, които по-късно ще образуват новото човечество. Сатана участва именно в това, само че тайно: образуване на новото човечество. В случая (само ще допълня): За съжаление са тези хора, които вярват в светло бъдеще, а не го създават в себе си. Значи който вярва, а не го създава в себе си, те ще се окажат след време недостойни – ще дойде бъдещето, но те ще се окажат недостойни.

И така волята на Бога прониква отвътре в Сатана и ръководи всичко – това ще остане скрито. Сатана е разрушителното действие на самата Божия сила и на Неговата власт. Той няма самостоятелна разрушителна сила. Това е действие на Божията сила, тя знае винаги какво прави и е предупредила: Не съдете, да не бъдете съдени, понеже не познавате дълбините.

Херувимът е голяма сила, която служи на тази скрита Сила, на тази скрита Воля. Херувимът съществува, за да познаят хората на много дълбоко ниво Бог, и то в себе си. А когато имаш Бог в себе си, тогава вече къде е Сатана? Сатана го няма. Но дали хората желаят да имат Бог в себе си, казва Ал Халладж, дали желаят да Го познаят? Те търсят ли Го? Тук става въпрос за постоянното търсене. Търсят ли Го постоянно и интензивно, това е въпросът.

Ако живееш в Бога, Сатана те изгубва. Но ако ти живееш в собственото си зло, тогава ти изгубваш Бога. А херувимът тогава идва в тебе и показва каква е твоята същност. Ти може да изкараш дявола виновен, но той ти показва каква е твоята същност, не неговата. Херувимът, наречен Сатана, има много дълбоко виждане за злото на човешкото действие (става въпрос за злото на човека, то само по себе си е дявол), защото чрез неговите очи вижда и наблюдава не кой да е, самият Бог.

Херувимът е създаден по един таен закон на Мъдростта. Не случайно херувимите са същества на Мъдростта. Именно затова този мъдър херувим е служител на тази Воля. Освен това, херувимът е пазител. Той съществува, за да не намразят хората пряко Бога. Представяте ли си, ако го нямаше него, всичко щеше да се излива върху самия Бог. От това по-лошо не може да се случи на човека и на човечеството. Той Го съхранява. Защото тогава сам Бог щеше да наказва пряко хората. Но Бог си е създал инструмент, Сатана, и Сатана е приел това поради огромната си любов към Бога; той е видял Неговия замисъл. И както Юда приема предателството, после ще видим колко мъдро, и затова е благословен, така и Сатана е приел тази роля. Той е пазител, херувимът, защитна стена, за да не се оцапа величието на Бог, защото Бог наистина е много, много велика Любов, но през много тежък път трябва да минем, за да познаем, че е така.

В най-дълбокия смисъл Сатана не съществува. Съществува само Бог, защото просто всичко е Бог. Но понеже съществува човекът, понеже съществува една неразбрана любов, една неразбрана свобода – ето защо е създаден Сатана. Той е създаден условно и привидно, за да коригира хората и да съхранява Бога; хем да коригира и да съхранява Бога.

Ако Сатана не беше създаден, макар и привидно (той не е личност, а е въздействие, друг път съм обяснявал, влияние; просто така се случват ситуациите, че това е могъщо влияние), тогава всички злини и омрази щяха да се насочат, пак казвам, и изсипят към самия Бог. Тогава човекът щеше да пропадне на много дълбоко ниво, в много дълбоко място, което е друга част от бездната на злото. Тук става въпрос за зло, което е преди Луцифер, и Учителят казва – преди Адам и Ева, става въпрос за друга степен. В сравнение с това, с тази бездна, адът е като райско кътче, защото тук става въпрос за Звяра, за който другия път малко ще говорим. Става въпрос за най-дълбокия застой и за изключително страшна празнота, при което голямата самота и отчаяние на човека просто биха се сторили като нещо много приятно и даже очарователно в сравнение с това, от което предпазва херувимът.

И така това, което изпепелява човека и неговото земно мислене, не е Сатана, а скритият Бог, така казва Ал Халладж. Това е онази скрита страна на Бога, която човекът не може да понесе, защото се е отказал от Бога и от Истината. Затова човекът има шанс и това са преражданията. Значи не можеш да изпълниш закона „бъдете съвършени, както е съвършен Бог“. Никога за едно прераждане не може да станеш съвършен, и за много прераждания не може. Светците също са несъвършени. Да не говорим за децата, които умират на две години; и те са милиони същества, които няма как да изпълнят този закон. В Евангелие на Мария тя обяснява много подробно преражданията на учениците, насаме. Но тя по-дълбоко ги е видяла. Тя е друго дълбоко същество, кажи-речи близко до Юда. Тя е другият много дълбок ученик, но това е друга тема.

Когато човек се преражда, когато той се завръща, ще продължава да се завръща, за да преработва своето минало, докато познае себе си и после да почне да познава и Бога, т.е. докато узрее в Духа. Защото Духът е, който може да понесе Голгота и да възкръсне в Бога и в Неговата вечност. А това означава, че Сатана, любимият Му херувим и неговият мрак, т.е. Голгота, е минаване именно през този мрак. Този мрак е, тука ще кажа, казах го скоро в Русе и в Бургас, този мрак е осветен мрак. Звярът е неосветен мрак. Има благословени проклятия, има и неблагословени проклятия. Грехопадението спада към благословените проклятия, демоните не спадат към благословените проклятия. Някога може да им се даде шанс, но сега те спадат към неблагословените проклятия. Така че има голяма разлика между тези и другите.

Да попаднеш в този мрак, на Голгота, е особено благословение за разлика от това да попаднеш в Звяра. Там не идва никакво осветяване на мрака. Там Бог не се явява. Да попаднеш в Голгота и в такъв мрак, това е особената милост на Бога, казва Ал Халладж, особената милост на Бога, защото Сатана е просто другото, скритото лице на Бога, т.е. Бог те завръща. Чрез вяра Той не може да те завърне, там си изоставен; чрез Сатана Той те завръща към Себе Си, понеже има любов към душата ти, към духа ти, към твоята разумност. Значи херувимът Сатана и Голгота, това е завръщащата сила на самия Бог. Това е скритото лице на Бога, което спасява от лапите на Звяра, от падението и от страшната празнота, за която загатнах, т.е. от прекалено огромното израждане; не просто израждане – от прекалено огромното израждане.

И така сам великият Бог е отнел силата и божествеността на Сатана, докато изтече времето на Неговия замисъл. И после сам Бог отново ще му върне и силата, и божествеността. Тогава Луцифер ще бъде още по-близък с Бога и затова той е приел това бреме, защото знае, че след време, обещано му е, ще има нов съюз с Бога на по-дълбоко вътрешно ниво. Но пак няма да познава напълно Бога и Неговата тайна, нито Христос я познава. Това е само между Бога и Бездната. На никои други не е позволено да станат съвършени в абсолютен смисъл, само две същества. Другите могат да имат единство, да постигат единство на по-високи степени и да гонят съвършенството. Но абсолютното съвършенство е скрито само в Бога и в Абсолюта. Но Сатана иска старото единство и той знае, че там ще получи още по-висока степен на светлина, както е било при Луцифер, само че една нова, по-дълбока степен. И тогава той пак ще сияе особено, но засега между Бога и херувима има само скрито единство.

ЧУДНИЯТ АЛ ХАЛЛАДЖ

(първа идея за размишление)

Отново ще се докоснем до вкуса на истинския суфизъм, до вкуса на великата Любов; не просто любов, а великата Любов, наречена древното вино. Ал Халладж спада към пияния суфизъм, или както го наричат, опиянения суфизъм. Има суфи, които не одобряват това. Те искат суфизмът да е буден, трезв, изчистен. Но има хора, които толкова много са се отдали на Бога, че те спадат към опиянения суфизъм. И те не са малко. Тука говорим за един от най-големите, спадащи към опиянения суфизъм.

Ал Халладж е необикновено явление, необикновена любов, необикновено мистично същество, сразило своята Голгота, своята трагедия именно с великата си любов, т.е. с Божията сила. Суфите казват, че той даже в един момент зажаднял за голямото страдание, за инквизицията, толкова много, че нямал търпение тя да се случи, защото знаел, че ще влезе в присъствието на Бога. И постоянно жадувал в един момент към края на живота си и за страданието, и за своята жертва.

Самият Ал Халладж казва: Бог е всичко. Бог е моята клада. Бог в мен е суфи, защото Ал Халладж умря. Бог е суфи, Ал Халладж го няма. Някои мислят, че Ал Халладж, казва той, беше на кладата (предварително той говори за себе си), но това беше Бог. – Ал Халладж беше разпънат на жесток кръст, защото нарушил закона, т.е. той е издал тайната на своя Бог. Той е заявил върховното на всеослушание. Той е заявил: Ана-л-Хакк. Аз съм Бог. Аз съм Истината. – И разбира се, много същества не искали и да чуят. Оказва се, че и сам Бог произнася това в него, защото тук става въпрос за изключителна преданост. Те просто са едно и това е тайната на живота, това е тайната въобще на човека: велико единство, основано на неизменна любов – просто той е постигнал.

Тази тайна е съхранена само в избраните Суфите криели тази тайна, обаче Ал Халладж я обявил. Има суфи, които не са го одобрили. Други продължавали да смятат, че той е най-великият суфи-учител. И е така. Освен това Ал Халладж искал да каже, че няма разлика между Бог и тайната на човека и навътре те са във велико единство. Не случайно Майстер Екхарт на едно място казва: Аз съм преди Бога. Друг път ще ви обясня, има към двадесет и осем такива мисли. Той обаче тук въобще не отрича Бога, казва съвсем друго, друг път ще се спрем и на това. Това са смели изказвания само на тези, които са постигнали. – Ако мен ме нямаше, и Бог нямаше да го има, казва Майстер Екхарт. Но понеже станах сътворен, трябваше да се яви и Бог. – И на едно място казва: Господи, освободи ме от себе си, защото искам да се върна там, където съм бил, в Бездната. – И такива мистични неща казва, ще се спрем и на тях. Не случайно църквата се е опитвала да го разпъне, но кой може да разпъне Бог в човека – никой.

Те са едно велико, древно единство, а в това първично единство няма Халладж и Бог, няма аз и ти. Той призовавал открито всички хора към самообожествяване. Той казвал, че всички хора трябва да се отрекат от греха и от мюсюлманските ритуали, просто разпилявал всичко. Той проповядвал на пазара сред всякакви хора и те го слушали и разбирали, че това е нов учител, нов месия, че това е наистина истински учител. Той говорел на обикновените хора много разбираемо, т.е. Бог искал да стигне чрез него до обикновените хора.

Но неговите противници, на Ал Халладж, смятали, че това, което той прави, е привилегия само на пророка, само на Мохамед. Разбира се, Ал Халладж много обичал Мохамед. Той смятал Мохамед за озарител на мрака на небитието и той е видял нещо дълбоко в Мохамед, но Ал Халладж си имал свой божествен път и той бил специален. Макар че ислямистите са много настроени срещу него, той казва: Човекът е на милиарди години, Коранът е дете. – Това важи за всички свещени книги в случая. Библията е дете пред човека, даже е малко дете, в пелени. Човекът е на милиарди години. Тайната на човека е по-дълбока. Тук Ал Халладж погребва всички свещени писания, забележете за какво същество говорим.

Той протестирал срещу суфизма, който криел мистичните истини за себе си и затова се отказал от задължителните одежди на суфи, той се отказал да ги носи. Той облякъл халата на воин, мистик-воин. Той проповядвал забранените истини и това предизвикало недоволството не само на ислямистите, но и на суфи-шейховете. Той е обвинен най-вече в това, че разгласил тайните, които са достояние само на избраните. Макар че тези суфи не разбрали, че това донякъде е замисъл на самия Бог, защото има степени на съзнание.

Разбира се, имало и такива суфи, които се досещали. Това са главно други суфи, представители на опиянения суфизъм. Например като Баязид Бистами, един от многото представители на опиянения суфизъм. Той винаги носел меч на кръста си, друг воин. При един случай на екстаз казал на своите ученици: Кланяйте се на мене, аз съм великият Бог. – Бил просто в екстаз, това е пияният суфизъм, изключителната преданост. После, след екстаза, учениците му казали какво е казал. Той се учудил: Тю, това ли казах? А-у-у! Другият път ако кажа това, вземете ми меча и ми отрежете главата. – След няколко дена пак в екстаз: Аз съм великият Бог, кланяйте се на мене. – Един ученик взима меча, иска да му отреже главата и ръката му замръзва във въздуха – Бог действа, защото това е пияният суфизъм, прекалено предан. И както при Авраам ръката е спряна.

Самата Божия сила знае кой е верен и кой си въобразява. И казва Ал Халладж: В мене няма място за рая, няма място и за красотата, защото преизпълних себе си с Бог. – Както виждате, за Адам е имало място за рая, за своеволие; при Ал Халладж няма, раят е излишен. Той е искал само едно – Бог, или Царството Божие, това, което и Юда е поискал, както ще видим. Между другото, Юда се освобождава от всички човешки раси и надминава херувимите и серафимите. После ще кажем нещо за него, толкова велико същество. Разбира се, неразбрано. От кого неразбрано? От тези, които са от старата цивилизация, Дървото за познанието, тези, които сами се определят да отидат към старата цивилизация. Тези, които ще го разберат, те тръгват по друг път; така че евангелието на Юда е много по-дълбоко от Библията. Говорили сме за него, днес ще кажем нещо и след време пак ще говорим.

ТАЙНАТА НА ИБЛИС

Ал Халладж

(лекция 23)

Човекът, казва Ал Халладж, не е жертва на Сатана, а на себе си.

Тайната на Сатана се разкрива само чрез по-голяма сила от него. Това е Божията сила.

Сатана съществува, защото е Божия воля.

Сатана е тайна на Бога, скритост на Бога, защото кой присъства в тайната на Сатана, казва Ал Халладж. Самият Бог. Иблис е само съюзник. Той съществува, защото е в единство с Бога, иначе нямаше да има шанс да съществува, но той съществува поради великото единство.

Когато Сатана като Луцифер е увлякъл хората, т.е. тогава те са били ангели, когато е увлякъл тези милиарди ангели към себе си, това е било всъщност част от Божията сила. Но те не са виждали Бога, защото Той е решил да остане скрит. Но другите, около четиридесет милиарда, зад Луцифер са видели тайната на Бога, не са се поддали на сиянието на Луцифер. Прогледали са дълбоко зад същността му, не са бързали да се произнасят и им е било дадено, понеже са имали по-дълбока любов, по-дълбока степен на търпение, те не са били подведени.

Защо ангелите не са устояли на Луцифер? Защото в херувима е работела част от величието и славата на самия Бог. И затова ангелите не са устояли. И всички тези, които не са устояли, впоследствие стават хора, слизат на земята.

Луцифер тогава е бил голяма светлина, както казах, голямо знание, голяма мъдрост. И ангелите са били във възторг и изумление от неговата красота. Но ангелите не разбрали, че той не бил цялата Истина. Той бил голяма част от Истината, но той не бил цялата Истина. Той бил само част от Истината на Бога.

Когато светлината на Луцифер била в действие, всички го величаели, но това било, пак казвам, част от Бога, скрита в него. Когато Бог си взема светлината, ангелите, които впоследствие паднали и станали хора, помислили, че Луцифер бил прокълнат. Но Бог никога не прави проклятие на Себе Си, той е просто част от Него, няма как Бог да направи проклятие на Себе Си.

Бунтът на херувима срещу Бога е решение на самия Бог, защото Бог винаги има по-дълбок замисъл. А Бог винаги знае какво прави по простата причина, че Той е съвършен.

Що е Луцифер, който е станал Сатана, казва Ал Халладж. Нов замисъл на Бога. Тук Бог се е превърнал вече в скритост, преобразяваща сила. Тази преобразяваща Божия сила ще излекува падението на тези ангели, които са станали хора. Тази преобразяваща сила ще излекува непълнотата на падналите ангели. Луцифер, или мъдрият херувим, е искал да си издигне, казва Библията и в Исайя, престол над божиите звезди. Казва Ал Халладж: Това няма нищо общо с гордостта, както се тълкува погрешно. Понеже толкова много е обичал Бога, той е поискал голямо приближаване до своя Бог. Не искал нито света, нито вселената, нито други същества. Той е обичал единствено само своя Създател – велика и предана любов, херувимска, богоподобна. И искал да се издигне там, за да бъде близко до своя Създател. Няма капка гордост, просто реална, дълбока мисъл. И той също знае винаги какво иска.

Мъдрият херувим не е някакъв ангел или архангел, защото за Своите цели Бог винаги знае какво прави и кого да избира. И наистина той е искал всякога да бъде близко до своя Бог. Разбира се, не винаги му е било позволено да бъде близко до Бога. И сега не винаги Бог го вика в Своето присъствие, но след време когато той изпълни мисията си, Бог ще го призове. Това ще бъде часът на Истината и дълбокият, новият живот на това велико същество.

Мъдрият херувим винаги е участвал в съветите на боговете, които се правят при Всевишния, защото сам Бог му е дал да знае за Божиите тайни. И той участва там заедно с боговете и Белите братя. Забележете за колко велико, избрано херувимско същество става въпрос, защото Луцифер винаги Му е бил много близък. В древността той е бил явното слънце на Бога. Сега е неявното, скритото слънце. Той ще опази хората и ще ги върне към духовна и Божествена вселена, разбира се, заедно с Бога.

Когато още в началото тайната на Бога е създала Луцифер, той много е сияел и Бог много му се е радвал, когато го е видял в такъв вид първия път. Защото Бог виждал в него нещо от самия Себе Си, нещо от величието и славата на самия Себе Си. Изпитал огромна радост самият Бог. Видял какво чудно същество е създал. Това било, когато Луцифер живеел, присъствал и пребивавал в присъствието на Бога. И тогава неговата красота не била просто красота, както е при ангелите. Не е духовна красота, това било красота свещена, на много по-високо ниво. И не случайно всички разумни и осъзнати същества търсят това сияещо величие. Разбира се, то принадлежи на Бога, те го търсят и това е разумно. След време те ще се научат да го различават и ще се върнат в него. Затова най-много ще помогне самият Луцифер, защото след време ще имат различаване.

Тогава в древността Бог е бил скрит в Луцифер. Много странен е Бог, казва Ал Халладж, и превъзходен. Тогава Луцифер е бил видимото лице, а Бог е криел своето лице, имал е причина Бог да крие цялата Истина, защото е имал замисъл за друга, по-дълбока вселена. И тогава, когато ангелите гледали Луцифер, и през ум не им е минавало, че съществува нещо друго, защото прекалено ярка била светлината на Луцифер. Той е сияел и изумявал. И ангелите видели, че имало велика светлина, голяма красота, но истинската красота тогава си оставала все още скрита. Тя не е свещена, а абсолютна.

И така милиарди ангели, става въпрос за около двадесет милиарда ангели, се оказали във властта на херувимската красота. Така чрез херувима Бог изпитвал съществата и техните дълбини, техните тайни намерения. И така Луцифер сияел, а самият Бог наблюдавал скрито. Никой не Го виждал, никой не можел да Го докаже, нито пък да Го осмисли, защото единственият начин е, ако самият Бог реши да ти се изяви, да ти се докаже или да се осмисли за тебе.

Въпреки че Луцифер е сияел, то цялата тогава видима реалност на Луцифер е била въпреки всичко голяма илюзия. Голяма светлина и същевременно голяма илюзия поради факта, че Луцифер не е цялата Истина, не е самата Истина, пък и той самият не е можел да я понесе. Както толтеките казват, тескатлипока, т.е. вселенската илюзия, така те наричат Луцифер, защото той заблуждава не само света, а и ангели. Защото единствената реалност е само Бог. Ето защо херувимът е създаден много мъдро, защото неговата цел е да ни заведе до цялата Истина, до различаването и след време до дълбоката Мъдрост на Бога. Такава е целта на Бога.

В този смисъл херувимът е огромна благодат, защото без него ангелите ги очакваше опасният древен Звяр. Този Звяр се контролира от Абсолюта. Той е заключен в Бездната. Този Звяр е прекалено голяма пропаст и ангелите, които станаха хора, щяха да станат от демони надолу. Но те станаха хора и им е даден шанс. На демоните не е даден шанс да се развиват. Някога Бог ще промени това, но за дълго време не е дадено, има дълбоки причини, тук няма да се спирам. И поради това съществува и злото, и херувимът. Но не е лесно да се разбере това.

ЛЮБЯЩИЯТ АЛ ХАЛЛАДЖ

(втора идея за размишление)

Казва: Раят все ме търси, той умира по мене. Но не ми е нужен, защото аз познах Бога. – Подобно е положението при Юда. Юда не е като другите ученици, да търсят истината или да служат. Юда не е нито търсач, нито служител. Юда е познавал Христос и Бога. Не търсене, не вяра, а познаване, това е нещо много по-дълбоко. Пряко познаване чрез откровение, това е, както ще видим, могъщо гностично евангелие, не просто евангелие; това е нещо друго.

Има само две евангелия от над седемдесет евангелия апокрифни, които ги няма в Библията, които са по-дълбоки от Юда. Разбира се, евангелие на Юда е по-дълбоко от Библията, но тези други две евангелия – евангелие на Луцифер и евангелие на Христос – са много, много по-дълбоки и засега малко или много скрити.

Казва: Аз познах Бога. Казва: Предпочитам да съм идолопоклонник (забележете, такъв е той), но да съм искрен и любящ. – Тука говори за ислямистите, които в джамиите си правят разни неща, имитират някой път вярност, но той ги различава, понеже Бог работи в него. Значи предпочитам да съм идолопоклонник, но да съм искрен и любящ, отколкото да съм лицемер в джамия – едно от нещата, за което е привлякъл врагове.

Казва: Постоянната молитва създава постоянната любов, а постоянната любов е откривателят на Бога. – Тук става въпрос за непрекъснатата любов, това е откривателят на Бога.

Казва: Никога не замествай любовта с джамия. – Друг куршум, който не могат да понесат неговите хора, даже и някои суфи. – Никаква красота няма в джамията. Любовта е красотата, а не че красотата е красота. – Забележете какъв стил има един велик посветен.

Любовта трябва да умъртви всяка религия и да остане само Бог. – Странен начин на изразяване, но той, както и Майстер Екхарт, е мистичен учител, не е просто духовен учител. Той е надминал отдавна духовността. Това важи и за Юда. Той вече е в божествеността и в мистиката, това са други степени.

Само чрез любовта човек ще спаси себе си от себе си.

Всяка религия е секта. Само любовта е Бог.

Само любовта вижда в злото скритото Божие добро. А този, който е изгубил любовта си, вижда в злото зло, защото той е убеден от Сатана да вижда неправилното. – Ако имаше любов, Бог щеше да те убеди по друг начин; като нямаш любов, има друг заместител. Трябва да изстрадаш това, защото нямаш любов.

Когато познаеш любовта, религиите изчезват, Коранът изчезва. – Отново намразен за такива изречения великият Ал Халладж. Коранът изчезва, това означава и Библията изчезва, въобще свещените книги изчезват. Остава само същественото – самият Бог, Същността.

Книгата на книгите, казва Ал Халладж, е Любовта, а не Коранът. – Отново голям бунт, голям воин. Който е разбрал това, е обезумял, ето пияния суфизъм. Т.е. обезумял и пиян на суфи-език означава изчезнал в Бога, това е сливане. И после вече има едно завръщане, после ще кажа нещо за него.

Казва: Нито бедност, нито богатство и изобилие те правят богат. Само любовта към Бога те прави богат. – Значи ето една мярка: щом нямаш любов, това е мярка, че винаги си беден, няма значение какво притежаваш. Може да притежаваш звездите, някои си купуват вече места на Марс. Тука е тясно, след време там ще им стане по-тясно.

Истинският суфи общува повече с Бога, отколкото с хората. – Когато общува с хората, той пак общува с Бог в тях, но дори и тогава той предпочита да общува по-малко с хората, а повече със самия Бог.

Истински знаещият живее в състоянието на Бога. – Тука няма настроения: „Ама аз съм в хубаво настроение“. Според Ал Халладж това означава, че си пропаднал. Ама лошо настроение, те се менят. Във вечното състояние на Бога нямаш избор. Тука най-малкото, както е при Учителя, радостта е постоянна, просто нямаш избор.

Не можеш да разбулиш Бога, казва Ал Халладж, Той сам се разбулва в тебе. – Това е Негово решение, не твое. Разбира се, когато си много предан, някога Той ще реши как да се разбули, как да ти се открие. И тогава ти само Го узнаваш, откриваш, че Той е в тебе.

Който има любов, която е познала Бога, никога вече не се покланя на Луцифер, нито на някаква църква.

Бог е всичко.

Той е злото, за да видиш себе си.

Той е грехопадението, за да извисиш себе си.

Той е любовта, за да познаеш себе си.

Злото ще осъществи проглеждането. Грехопадението ще осъществи извисяването, а любовта ще осъществи сливането и изчезването.

Има сливане без изчезване, има и сливане с изчезване. Има сливане с пълно изчезване; има сливане с изчезване и завръщане – връщаш се пиян сред хората завинаги, просто това е друго състояние.

Ал Халладж чрез голямата си любов и отреченост е постигнал състоянието фана, т.е. на езика на суфи – изчезване в Бога. След това изчезване той се завръща в себе си в състоянието бака. Ще обясня: От фана, от изчезване той се завръща в бака. Бака е състоянието на постоянство в присъствието на Бога. Тука вече просто няма избор, той се завръща поради любовта си към хората, но е постоянно в присъствието на Бога. И тука той вече е започнал постоянно да хвали Бога; не е някакъв ум, който си представя и хвали Бога, но без да е осъзнат. Той се е завърнал вече от Бога, защото чрез Бога той вижда навсякъде само Бог. Той реално вече Го вижда, той не си въобразява, умът е отстранен.

Ал Халладж вече е дух.

И когато Ал Халладж казал: „Аз съм Истината“, това било велика истина, защото той бил във велико единство с Бога. И нещо повече, „Аз съм Истина“ – Бог се произнася в него. И пак казвам, това е тайната на човека и тайната на развитието. Това е пределът на развитието.

Пределът и тайната на живота е мистичен съюз с Бога.

БЛАГОСЛОВЕНИЯТ ЮДА

(лекция 24)

Юда, това е една друга и изключително велика любов и освен това една много тежка роля. Тежка роля отвън, лишена от външно признание, но той се е пожертвал заради вътрешното, скритото. То е и замисълът на Бога.

Това предателство е голяма тайна и ще остане в тайна. Донякъде ще я разберем, ще я разкриваме, но нещо ще остане, защото има тайни, които се разкриват, има тайни, които остават в тайна. Това се определя от Бога.

Чрез това тайнство Юда става скрита светлина за себе си. Той вече не свети чрез чужда светлина. Бог му дарява Себе Си, това е нещо съвсем друго.

За тези, които разбират скритите неща, Юда придоби нещо много велико. Той придоби Любовта, т.е. при него не идва Любовта да го посещава от време на време. Той самият поради многобройни прераждания от мистериите в Египет и Атлантида, поради постоянство, поради неизменност, поради един дълъг и тежък път, той е стигнал до това Бог да го извиси на много високо ниво. Т.е. самата Любов го е призовала, а Любовта е много повече от вяра, много повече от упование. Любовта е нещо по-дълбоко.

Обикновените хора от света винаги ще изпускат смисъла на това евангелие. Що е в случая изразът обикновените хора? Това е просто старата тъмнина в човека. Това е Дървото за познанието на доброто и злото. Аз знам хора, които, когато почнах да говоря за Юда, напуснаха лекциите, няма проблем, даже радост. На друго място, в София, когато изнесох как да се спасим от светлината, успеха и т.н., напуснаха също една групичка; няма проблеми. Винаги могат да заминат и винаги са добре дошли. На тези неща аз не държа.

Зад явлението и предателството отново стои скрит самият Бог, защото Той движи всичко. Аз съм ви казвал и преди, няма как едно същество като Юда, и което и същество да е, да обърка плана на Бога и да направи предателство спрямо Бога. Не съществува такова същество, защото просто Бог движи всички същества. И не стои ли самият Бог скрит въобще не само зад Юда, зад всяко явление, зад всяко явление навсякъде? Навсякъде е скритият Бог.

Юда разбра най-дълбокото свещено писание на живота. Това е отново Любовта, нещо по-дълбоко от писанията. Любовта е преди всички писания. Те са късни, Любовта е древна. Любовта е по-дълбока и от добрите действия, те са вторични, Любовта е първична. Ако имаш любов, ти си по-дълбок от добрите действия. А някой път колкото и добри действия да правиш, ако нямаш любов, има нещо в тебе погубено, нещо, което не си разбрал, т.е. не си станал част от любовта, част от Бога. И затова някои хора казват: „Все добрини правя и ми се струпват злини“. Ще продължават да ти се струпват, докато не станеш любов. И Учителят казва: Не е достатъчно да обичаш, трябва да станеш любов. – Кратко, ясно, просто.

Юда осъзна и поиска това, което искаше самият Бог. И така Юда отстрани от себе си това, което другите ученици на Христос нямаше да могат. Юда отстрани от себе си, забележете, висшето Аз, което е също преграда, но висша преграда, много по-опасна от нисшето аз. Юда го отстрани.

Юда се отказа от свободния избор в името на замисъла на Бога. А това е много важно, защото така самият Бог вече можеше да изгради Себе Си в Юда, в любимия си избран. И всичко това Юда успя да го прозре. Разбира се, имаше много разговори, за които след време ще говоря, насаме между Юда и Христос. Това е една малка книжка със специални разговори между тях двамата, които никога не могат да се проведат между Христос и другите ученици. Не случайно Христос го вика настрани, това много означава.

Юда прозря предварително и видя Голгота. Той предварително видя там славата на страданието, не просто страдание, славата на страданието и замисъла на Бога. Той прозря разпятието и той осъзна, че най-дълбокото преживяване, най-тежкото страдание е преживяване без думи. То надминава словото. То е по-дълбоко от словото и то е завръщане, безмълвно завръщане в Бога. Това, което толтеките наричат безмълвното знание. Това преживяване е без име. То е част от Мистерията не на кой да е, на самия Бог. Това е част от Неговата Мистерия. И всичко това, пак казвам, е безмълвно. Това е безмълвно завръщане в Бога.

Юда осъзна и нещо друго: той осъзна в себе си, че свободата е най-опасният даден дар, и той избра замисъла на Бога. Избирайки този замисъл, той се освободи от този опасен дар, наречен свободен избор. Той избра по-дълбокото. И Христос казва: Той се завърна в Свещеното поколение, пранарода, боговете, преди човешките раси – мечтата на всяко развитие. Защото Учителят казва: Всички херувими и серафими са произлезли от човешката раса. – Боговете, това е друга мярка, пранародът, преди човешките раси. Забележете къде се завръща това благословено същество. Много специална чест първо от самия Бог и после и от Христос, който даже го е умолявал да го предаде. Направо му е казвал: Умолявам те! Ще видим по-нататък тайните разговори между тях.

Така Юда се завърна в свещената раса, расата на боговете. И това е толкова рядко оказвана чест на земята. Много рядко се е случвало това някога. Случвало се е, но много рядко. Защото Юда със своята любов осъзна замисъла на това предателство и поради това неговото предателство няма нищо общо с греха. Защото сърцевината на греха е липсата на любов, това трябва да се разбере.

Сърцевината на греха е липсата на любов. Ако Павел или Петър бяха предали Христос, щеше да е грях. Но когато Юда го предава, има велико благословение, защото те не са подготвени, а той е подготвен от мистериите на Египет и Атлантида.

Това е единственият истински апостол. Разбира се, и другите вървят по неговия път и някога ще стигнат до неговото ниво. И затова всички тях ги обичам, защото са избрали развитието, но това е друга идея.

Чрез това предателство Юда не само се върна в боговете, той създаде на много високо ниво Бог в себе си. Той изостави старата цивилизация, наречена Дървото за познанието на доброто и злото. Той се завърна в Дървото на живота, в Царството Божие, или Царството на боговете. А човекът става такъв, каквото е отношението му към Бога. Когато говорим за Дървото на живота, тука разбираме най-високия смисъл на тази идея.

Юда имаше огромна любов, а сам Бог обожествява любящите. Самият Бог обожествява любящите, т.е. издига ги на по-висока степен. И още нещо: Юда видя, че учениците на Христос го намразиха. За тях той беше враг. Разбира се, те не знаеха тайната му. И дълбоко в себе си той ги съжали и в това съжаление той ги обикна, защото така действа Любовта, така действа самият Бог. Само за малко ще се отклоня: Когато инквизицията, палачът реже краката на Ал Халладж, Ал Халладж му съчувства, усмихва се и казва: „аз имам други крака“; когато му режат ръцете: „нищо не можеш да ми отрежеш, аз имам други ръце“, т.е. всичко това го имам в духа. Какво можеш да отрежеш на духа, на осъзнатия? Когато ще говорим след време за Ал Халладж, ще видим точно една слънчева сутрин в Багдат как са се случили нещата.

Всеки човек има един предател в себе си. Това не е Юда, щеше да бъде голямо благословение. Това е неговият ум. Не духът му, а неговият ум – това е предателят в човека, докато човек, разбира се, не го е овладял. Юда се е спасил от този предател, защото е познал Любовта на Бога и е отишъл отвъд ума.

А тези, които го наричат предател, те влизат в карма. Те увеличават предателя в себе си, те увеличават ума и той ще се утвърди в тях. Този ум ще ги отклонява, понеже се изказват за нещо, което не са проучили дълбоко. И не само дълбоко, но по Божествен начин. Не по духовен – по Божествен начин, което е мъдрият начин.

Външно Юда е бил привидният враг, а вътрешно той е бил тайният приятел на Христос. Между другото, между Юда и Христос има древно приятелство, подобно както между Бог и Луцифер – много древно, много дълбоко. И много, много съкровено.

Това предателство е странно и защото то унищожава всичко земно и небесно, всичко двойствено. То води към по-висока степен, към степента на боговете. След време там ще се върне и Луцифер, но когато дойде и неговото време. Херувимът също мечтае като Юда да се завърне там. Той знае тайно, че Юда се е върнал, но Луцифер не споделя това. Има много неща, които са казани само в евангелието на Луцифер, едно прекалено дълбоко евангелие.

Когато навремето тези апокрифни евангелия са се забранявали от църковните отци, кой ги забранява? Самият Бог, забележете. Не на църковните избори те са решили, а самият Бог отстранява апокрифните евангелия, защото са прекалено дълбоки. Те са само за достойни и избрани, не са за църковни отци и за разни размишления. Бог ги е скрил, а там след време, където трябва, Той ги разкрива. Всичко това е действие на Бога, тука няма никакви отци, те просто нямат думата. Привидно имат, но вътрешно те не решават нищо съществено. Съществените неща в живота ги решава Бог, искам туй да разберете, съществените неща.

Според посветените това предателство е много специален подвиг. Изключвам абсолютно обикновените хора и полудуховните хора. Според посветените това предателство е специален подвиг, голям подвиг, достоен за възхищение поради благото, което това предателство е донесло на света и на целия човешки род, на падналите ангели, сиреч възкресението. Това предателство е довело до възкресението. А възкресението е освобождение от сътворения свят, т.е. от ограничения свят, бедния свят, от който Христос също искал да замине, затова е умолявал Юда. Той просто искал да се върне при своя Създател. Това е най-съкровеното желание на всички мъдри същества, да се върнат при Него.

Юда успя да види любовта и чрез нея той видя Бога. А който е видял Бога, той никога повече не е човек. Той вече става същност, нещо съвсем друго. Той вече е напълно преобразен. Когато видиш Бога, човешкото се прекратява, защото ти вече не можеш да бъдеш нещо отделно от Бога. Ти можеш да продължиш да живееш като човек, но човешкото вече е изгоряло. То не съществува – изглежда, че размишляваш, изглежда някой път, че има спорове, някои неща сякаш не са точни, но ти тайно царуваш, а този, който не е стигнал до това ниво, който не е тренирал, който не е влязъл в Бога, той остава често огорчен от такива същества. Разбира се, такова същество обича другите, продължава да ги обича, да ги благославя. Когато им разкрие нещата, те ги разбират, но някой път например казвам: Нямам нужда някой да ме разбира. Достатъчно е да ми има доверие. Пример, това е една идея. Като ми имаш доверие, когато му дойде времето, аз ще ти обясня. Щом нямаш доверие, разбирай колкото искаш. Ако стигна дотам да те съжаля, много лошо. Колкото искаш после се развивай, колкото искаш ми чети книгите, няма да помогне. Във важни моменти аз ще ти кажа нещо не чрез себе си, а чрез Бога. Казвам, това е идея.

Според Юда спасението е сливане с Бога, а с Него се слива само Любовта, само Божественото. И спасението не е да възкръснеш в тяло, а да преодолееш този свят и да възкръснеш в духа. Отново помитащи неща срещу църквата. Защото те чакат Христос в тяло. Те искат пак да е ограничен. Учителят казва: Те пак искат да дойде, да го разпънат. – Само че Христос няма да дойде в тяло. Той видя как действа светът.

Значи трябва да преодолееш този свят, свят на ограничения, но това е възможно само чрез истинско знание, а не чрез вяра. Всичко това, което казва православната църква: „Аз вярвам в единния Бог и Създател“, Юда го разпилява. Той казва, че чрез вяра доникъде няма да стигнеш. После ще видите Ал Халладж какво казва, още по-дълбоко: „Истинското познание на Бога е чрез откровение“, гносис, т.е. Бог трябва да ти даде откровение, а ти трябва да си станал достоен. Вярата – може да вярваш колкото си искаш и можеш да оглупяваш с вяра. Знам много хора, включително и пастори, които оглупяват. Приятни са ми, обичам ги, видял съм точно това вътрешното, за което да ги обичам, но те са друг път, много, много бавен път.

Евангелието на Юда е необикновено евангелие. То е могъщо гностично, не просто евангелие, могъщо гностично евангелие, евангелие на откровението. Не случайно то е било скрито в мълчание, но днес бавно, постепенно то проговаря. Пак казвам, Юда е единственият посветен апостол на високо ниво, единственият, на когото е даден висш гносис. Всички други ученици получават частични откровения просто за да могат да бъдат вдъхновени, да работят, да се учат, да се опитват да служат. На Юда е дадено велико откровение от самия Бог, за да Го познае пряко. Не да се учи, не да Му служи, а да познае Бога, защото той е единственият докрай разбрал Христос, не донякъде; докрай, а не както другите ученици, които частично са разбрали Христос. И поради това те не са избрани за тази тежка мисия.

Според гностиците човек придобива спасение не затова, защото вярва в Христос, това няма да помогне; не затова, че вършиш добри дела, това няма да помогне. Човек се спасява само благодарение на познаването на Истината, на истинското знание, на истинското познание на Бога – това е единственото спасение. Всички други видове спасения са въображения.

Спасението не идва чрез поклонение към Бога, а чрез истинско познание на Бога.

Обикновените знания, това е умът и затова древните мистерии казват: Умът, това е една велика изостанала цивилизация – умът, съществата на ума, не на духа, не на съкровената душа, а на ума. И тази цивилизация е вътре в нас, затова има свят и затова има хора. И затова много хора са се давили, казват мистериите, и продължават да се давят в това огромно море, наречено умът. На едно място Учителят казва: Що е умът? Това е древната змия. – Същевременно когато го овладеем, става велик приятел, велик служител, но когато е овладян, иначе той винаги ще отклонява човека.

И така спасението е в гносиса, или в откровението. Но откровението е опасно нещо, ако не си подготвен. Защото откровението е среща с Истината и тук човекът трябва да е напълно подготвен, не донякъде, както учениците на Христос. Напълно подготвен, както е бил Юда, както е бил Ал Халладж. И този, който не е подготвен и се срещне с Голгота, в него се вселява и зло, и мрак. Такова същество става същество на злото. Няма значение, дали това зло е малко или голямо, или ще се увеличава; става същество на злото, понеже не е могъл да понесе Истината.

МИСТИЧНИЯТ АЛ ХАЛЛАДЖ

(трета идея за размишление)

Какво е мистика? Ал Халладж обяснява: Да умреш с радост на кръста. – Тук не можеш да имитираш, Бог те вижда. Просто трябва да умреш с радост на кръста.

Мистиката, това е да преживееш тайната на собствената си дълбочина. Който е преживял собствената си дълбочина, се завръща в Бога.

Мъдрият, казва Ал Халладж, той мъдро свети в самия себе си. Той свети в себе си отвъд светлината и тъмнината. – Забележете, тук вече става въпрос за нещо друго, не както при Луцифер, с чужда светлина. Мъдрият, истинският, който е постигнал тази голяма божественост, Велика божественост, който е постигнал Бог, той вече свети с тази светлина в себе си поради Великото единство. Там, където иска и Луцифер да се завърне. И той ще се завърне, защото Бог наистина е Любов.

Казва: Желание и страдание са участта на влюбените в света. – И това страдание не е преобразяващо. Докато обичат света, ще страдат, но няма да имат гносис, няма да има просветление. Просто ще страдат, в по-лошия смисъл ще се мъчат.

Казва: Желание и страдание са участта на влюбените в света, а любов и страдание са участта на мистика.

Хората нямат дух и затова живеят в светове, в светове-развалини.

Когато тъмнината и светлината попаднат в твоята истина, те се обезличават. Тука Ал Халладж загатва, че и светлината е було. Значи не само тъмнината пречи на човека, и светлината е було. Но когато постигнеш пълнотата на Бога, това е вече друга светлина, това е прасветлината. Тя никога не заблуждава. И такава е великата цел на Бога. И затова около двадесет милиарда ангели са паднали, за да могат след време дълбоко в себе си да различават.

Казва Ал Халладж: Коя е силата, която стои скрита в злото и разрушава? Това е силата на Бога.

Човекът е, казва Ал Халладж, велик творец на дявола в себе си, а дяволът, той само идва впоследствие. – И той даже има благородна цел: да ти покаже тебе, да ти покаже да видиш себе си, защото това е твое отклонение, а не на дявола.

Дяволът има благородна цел: да разруши злото в човека, забележете, не в себе си. Това е херувим, той служи, да помогне на човека, да разруши злото в самия човек. Много тежка мисия. Той има за цел да разруши човешкото зло, което човек го изкарва и го приписва на дявола, но това винаги ще му струва много скъпо, защото прехвърля вината.

Дори и Сатана не може да излъже, казва Ал Халладж, така ловко човека, както човек излъгва себе си.

Любовта е състояние на единство дори и с това, което може да ти донесе зло.

Бог е велик Властител на велико зло. Само Той познава тайната на злото. Нито хората, нито Христос, нито Сатана познават тайния Източник на злото. Те никога не са го виждали. Истинското лице на злото, казва Ал Халладж, е древна, запечатана тайна. То спада, както казах, към неблагословените проклятия. И пак казвам, има и благословени, например грехопадението. Например земетресенията, наводненията, всичко това спада към благословените проклятия, защото някои хора постепенно се преобразяват. Катастрофите ги карат да се замислят. Не казвам, че всички хора наред се замислят, но една част от тях, а дори и една душа да е, тя е прекалено скъпа за Бога. Именно това спада към благословените проклятия. Това важи за всички видове катастрофи, няма значение големи, малки, лични, вътрешни драми и трагедии – за всичко от този род. Всичко това спада към благословенията, докато, както казах, за Звяра и за демоните няма преобразяване, не им е дадено преобразяване. Те ще бъдат в застой още много, много дълго време, такъв е замисълът.

После казва Ал Халладж:

Лошата постъпка е отношение към тебе самия.

Добрата постъпка е отношение към твоето себепознание.

А истинската постъпка е отношение към Аллах. Истинската постъпка, тя е вече нещо друго – отношение към Аллах.

Казва: Вътре в страданието има мистичен екстаз, но само Любовта може да го види, защото там се осъществява срещата с Бога, сливането със Създателя и тайната в Него.

Целта на живота не е борба със злото или пък да променяш злото, защото злото съществува, за да се промениш ти, човекът. Не то да се променя, злото съществува, за да се промениш ти, специално заради тебе съществува, за да станеш от човек ангелско, духовно, божествено същество. И ако ти не се промениш, тогава злото ще стане твоя участ, твоя съдба, част от тебе, за да можеш да изстрадаш своя път и да имаш шанс да се завърнеш в Бога. Защото ако при това положение злото те изостави, ти няма да имаш шанс.

Злото е само инструмент на Бога за твоето преобразяване. И казва после Ал Халладж: Що е злото в човека? Що е дяволът в човека? Това е просто самият човек.

Самото погрешно разбиране на нещата, това е злото.

И накрая една идея от Ал Халладж, много дълбока: Веднъж Ал Халладж попитал един много напреднал суфи, Ибрахим Хаса, така се казвал този суфи: Ти какво достигна в суфизма през твоя дълъг път? – Той бил голям, известен суфи, тридесет години практики, молитва, вяра в Бога, упование и т.н. Ибрахим му казва: Вече тридесет години моето място е вяра, доволство и огромно упование в Бога. – Тогава Ал Халладж му казал: Брат, ти си на своето място, но ти си погубил живота си напразно. – Забележете, ти си погубил живота си напразно. Дава му съвет: Загуби себе си в Бога и няма да искаш нито вяра, нито упование, нито успокоение, защото ще имаш самия Бог. – Когато Бог е в тебе, какво упование, каква вяра е нужна? Ето съвета на Ал Халладж. Има суфи и суфи. Има степени и степени.

АУМЪ

2-ри декември 2008 г.

ТАЙНАТА НА ЗЛОТО

(лекция 25)

ВАЖНИ НЕЩА

(първа идея за размишление)

ДЯВОЛЪТ

(лекция 26)

МИСТИЧНИЯТ СУФИЗЪМ

(втора идея за размишление)

КАЧЕСТВОТО, КОЕТО ПРЕВЪЗХОЖДА ЛЮБОВТА

Майстер Екхарт
(лекция 27)

ЗВЯРЪТ

(трета идея за размишление)

УЧИТЕЛЯТ – МИСТИЧНИ СЛОВА

(четвърта идея за размишление)

ТАЙНАТА НА ЗЛОТО

(лекция 25)

Борбата със злото не се води между добрите и лошите хора, народи, класи и т.н., а вътре в самия човек.

Бог няма враг в лицето на злото. Ако Той би имал враг, това означава, че Той не е Бог, т.е. злото не е враг на Бога, злото е враг на застоя, на човека, който е в застой. Тук само за малко ще се прекъсна: спомням си една мисъл на Шри Ауробиндо. Обръща се към своите ученици, казва: Приятели, вярно е, че понякога Бог се превръща и действа като демон или чудовище. Всичко е от Него и силата е Негова, Сатана го няма. Но какво, приятели, вие бихте предприели срещу това? – Въобще какво може да се предприеме? Нищо не може да се предприеме, когато тоталният Бог действа, няма значение – чрез Сатана или Той по-дълбоко отвътре. Значи щом се е стигнало дотам, Той знае как да действа, а Той не прави грешка. Само за малко ще кажа: Не се занимавам с политика и не я обичам, но ще кажа едно нещо: Най-големите врагове на Америка не са терористите, тях просто ги няма; най-големите врагове на Америка са самите политици. Те създават тероризма чрез начина на мисленето си и чрез лицемерието си. Няма да обяснявам повече, дълга история, знам много неща там. Но понеже не обичам политиката, тези въпроси ги оставям настрани.

Целта на злото е да се създаде Бог в хората. Много благородна мисия и много тежка. Засега нито Христос е успял както трябва, нито Сатана, понеже човекът е много сложно и трудно явление, много упорит.

Злото работи за Бога и това е неговата опора, иначе то нямаше да има опора.

Материята не е зло. Материята не препятства на душата, въобще на душите да се устремяват към Бога. Това, което е причината за злото, е влечението към низшето. Злото не съществува, но то присъства, за да осъществи благото, наречено Бог.

Каква е последната съдба на злото? Завръщане в Бога след дългия, труден и тежък път, който е работа върху човека. Накрая злото ще се завърне в Бога, защото то е работило за осъществяването на истинското добро.

Злото е тайна воля на Бога. Злото не е съществуващо даже. Злото няма никакво реално битие, защото Бог е всеобхватният източник на всичко, което е. Луцифер е станал Сатана и зло не по своя воля, а за да изпълни Божията воля. Той разбрал, че Божията воля е по-дълбока, по-мъдра и по-истинна от неговата воля, както говорихме и за Юда. Има един стих в Библията, който казва: „Човешката мъдрост е безумие пред Бога“, каквато и мъдрост да е. Юда се е отървал и от човешката мъдрост, и от висшето Аз. Разбира се, Христос също на кръста се отказва от своето висше Аз. „В Твоите ръце…“ – именно това е велика формула – „В Твоите ръце предавам духа си.“

Ставайки зло, Луцифер, после Сатана, е решил да изпълнява Божията воля, защото така щял да опознава все повече Бога. И той си има свои идеи, това е един от начините да познава все повече Бога. И освен това и себе си.

Луцифер много е обичал Бога и затова е приел с огромна любов изпълнението на Неговата воля. Той поставил Божията воля по-високо от себе си, защото знаел, че тя всякога е по-дълбока от неговата воля. И така Луцифер е решил да стане Сатана и да се превърне в Божия воля, защото тази воля винаги знае какво прави. Ние може да не знаем, но тази воля винаги знае какво прави. Докато добрата воля, включително дори и разумната воля, много често не знаят какво правят, защото те не са мъдрата и премъдра воля на Бога. Но ако се насочат – добрата и разумната воля – да се молят да се съединят с мъдрата воля, тогава и те може да направят нещо.

Луцифер много тънко е разбрал, че чрез тази привидно зла воля, която той приел, е щял да се съедини със скритата Мъдрост на Бога, тъй като все пак той е херувим и може да проучва, херувимът е богоподобен; за разлика от ангелите и другите йерархии той може да проучва, тъй като има позволение. Херувимите са от много висша йерархия. Той разбрал още, че тази тежка роля на злата воля е избор и доверие към скритата воля на Бога.

Ако Луцифер беше отказал да служи на злото, той щеше да бъде отлъчен от Божията воля и щеше да загуби нещо скъпоценно за дълго време – единството си с Бога. Бог има начин как да отдалечава съществата от Себе Си. Ако не беше приел, това щеше да означава и недоверие към Мъдростта на Бога и към своя Създател, и към Неговия замисъл. Но след като Луцифер приел, по-късно той започнал да разбира, че злата воля всъщност носи благодат за разумните хора, за търсещите души. И че тази зла воля ги упътва много странно по пътя към Бога. Луцифер разбрал, че без тази скрита зла воля хората щяха много повече да изоставят Бога.

И така Луцифер започнал да разбира все повече скрития замисъл на Бога. И той разбрал, че злото е само идея, а не реалност и той схванал колко велика е тази Божия любов. И поради това Луцифер разбрал защо има много нещастия в света – за да се завърнат нещастните и обременените към Бога, за да може Той да заживее в тях.

Доброто и злото са две същества, обречени на непрекъсната борба, докато абсолютното добро е свобода.

В сияещата скритост, в свещената скритост на злото има право да влиза само Бог, защото само Той знае дълбочината му и неизразимата му тайна.

Човекът е, който се намира в заблуждение, а не злото. Злото само идва, за да може човекът да види своите заблуждения, разбира се, ако иска.

Злото те прави сътворен, все повече сътворен и все повече смъртен. А любовта те прави несътворен и безсмъртен.

Човешкото невежество е зло за самото себе си, то е палач на себе си. Има такъв окултен закон: Не наказвай невежия! Той носи вътре в себе си достатъчно наказанието.

Любовта вижда далечните причини, а злото вижда само близките причини. Злото е скрито, незнайно добро, пак казвам, защото Бог е Любов. И когато възлюбиш Бога преди всичко друго, ти ставаш по-дълбок от доброто и злото, по-дълбок от живота и смъртта. Ти ставаш част от историята на Бога и вечността.

Бог е дал свободен избор, за да може любовта да стане доброволна към Него – доброволна.

Бог няма битие. Той никога не може да бъде сътворен, т.е. ограничен. Поради това Той е пречиста част от същността на Бездната.

Познаването на Бога става чрез себепознание и това себепознание е отговорът на тайната, защо Бог е безсмъртен човек, в най-дълбокия смисъл, а човекът е смъртен бог. И според гносиса злото се състои в това, че Адам не познава себе си. Той е изгубил нещо от себе си, нещо от своята същност. Той е в забвение спрямо себе си и поради това той е неспособен да изявява Божествена и велика, неизменна любов. Именно тази неспособност е зло и тя разваля светостта на нещата. Но тъй като Бог има замисъл, всичко това постепенно ще се преобрази.

ВАЖНИ НЕЩА

(първа идея за размишление)

Причината да не работи човек истински върху себе си е уютната и уплътнената лъжа и липсата на искреност към себе си.

Желанията са направили душата тежка. Желанията са отношение към себе си, а любовта е отношение към Бога.

Гибел за човечеството няма да има. Ще има само две неща (Майстер Екхарт): Падение назад и възход напред.

Злото е зло отвън, за да изработи доброто отвътре.

И князът на светлината, и князът на тъмнината работят и служат на великото, неделимо Единство, на Неговия замисъл.

Времето и бремето съществуват само в нечистите мисли и действия, те се намират там.

Всеки човек, който няма любов към Истината и Бога, не се развива правилно. А всеки, който не се развива правилно, се превръща в опасност за себе си и в относителна опасност за другите.

Истинският човек няма бъдеще. Той има нещо повече, казвал съм го, той има Бог в себе си. Той има любов, дълбочина и пълнота.

Върховната заповед на Делфийския оракул е: „Познай себе си.“ А познаването на себе си постепенно се превръща в познаване на всички неща.

Оракулът говори кратко и с намеци, такъв е неговият стил. Например питали го: Как да се отклоня от предопределението на съдбата? Оракулът казал: Посвети се на неизменната цел. – Той не обяснява, той само казва и който е достоен, който е търсач, ще разбере. Около седемстотин въпроса са му задавали, друг път ще се спирам по-подробно на Делфийския оракул. Например друг въпрос към него: Кой е пътят към Бога? Оракулът казал: Вход няма. – Така отговаря, с намеци.

Не е твоя работа да се бориш с лошите си недостатъци, казва Майстер Екхарт. Растенията не се борят с плевелите. Просто дръж постоянна връзка с Бога. Градинарят ще махне плевелите. Ти само имай и търси постоянна връзка с Бога. Когато дойде времето на Градинаря, Той много лесно ще махне плевелите.

Който има непривързана любов, той придобива целостта си, защото той люби, без да очаква. Любовта е осъзнаване на любящото присъствие на Бог вътре в нас.

Всичко, което ти се случва, е свързано със скрития Бог, Който е любов.

Невежеството е пълно със знания, а мъдростта е пълна с любов и безкрайност. Тя е пълна с Бог.

Знанията са друго име на тревогите. Какво нещо е тревоженето? Безверие. Тревоженето е друг образ на безверието. Любовта не е от този свят на тревоженето, тя не е от този свят на ума.

Един мъдрец е казал: Ако съществува бог, когото аз мога да позная, то такъв бог аз не го считам за бог.

ДЯВОЛЪТ

(лекция 26)

Ще говорим за едно странно същество.

Дяволът е много услужлив, но не е добър. Въпросът е не защо дяволът се е отделил от Бога, а защо човекът се е отделил?

Дяволът е свързан с изгубената култура на нашия свят. Той работи много усърдно, но това не означава, че той е реален. Реален е само Бог. Всъщност работи чрез дявола една скрита част от Бога. Тя работи потайно за великото Единство и чрез дявола – чрез тази част от Себе Си. Т.е. скритият Бог движи всичко, движи развитието. Както ви казах преди, Ал Халладж казва: Бог отклонява хората от правия път. – Не Сатана, не дявол, защото Той знае, че тези хора ако вървят по правия път, ще го развалят. Има нещо в тях, Той вижда отвътре. Знае преражданията, знае всичко отвътре. Изпраща ги в отрицателния път, за да може да го изстрадат и след време като тръгнат, да тръгнат както трябва в правия път, а не „полу“. Просто Той отклонява и Той завръща. В тази връзка е много неуместно да искаш такъв човек да го вкарваш в правия път: Бог го е отклонил, ти ще го убеждаваш да върви в правия път!

Учителят казва: Дяволът е майстор в дегизирането, в прикриването. Често се представя под маската на ангел-пазител. Той може да убеди събеседника си, че е ангел на светлината. – И в Библията има такива примери.

Чрез дявола Бог желае на човека трудности, забележете, самият Бог. А чрез Себе Си Бог желае на човека поуки, поумняване и одухотворяване.

Човешкото зло е създало близостта с дявола.

Когато си низш, т.е. астрален, ментален – чувства, емоции, обърканост и т.н., дяволът тогава е въздействие. А когато си чист и духовен, дяволът е бездействие.

Едно от особените имена на Бога в суфизма е името „Аз съм Музилл“, т.е. Аз съм този, който ви отклонява от пътя, за да може въобще да се развивате. – Именно оттам идва идеята на Бога да отклонява много хора, за да могат въобще да се развиват.

И ангелите, и дяволите са отражения на нашите действия. Казано по друг начин, когато действаш чисто, ти създаваш ангели; когато действаш нечисто, ти твориш дяволи. Че човек е творец на дяволи в себе си, няма съмнение. В този свят има многобройни примери за това.

Дяволът всякога има логично мислене, но никога мъдро мислене.

При Истината дяволът вече е зависим, зависим от Бог в човека. Тука правата на дявола са строго ограничени. Тука властта му е отнета, защото в Истината няма право да действа дяволът; в Истината може да действа само Бог. Това означава, че който заживее в Истината, обърква всички планове на дявола, защото тук Бог прави плановете на човека. Но който е в лъжата, тогава се досещате, дяволът му прави плановете.

Тази особена и условна реалност, наречена дявола, тази особена отрицателна система, условно отрицателна, е създадена като напълно подчинена на Бога. На тази система е отнета волята. Тя се движи само чрез позволение, за да може човекът да обикне Бога и Истината. Разбира се, това е личен момент.

Тази особена реалност, наречена дявола, разрушава всичко, което не е съкровено и истинно, всичко, което не е Божествено, всичко, което е противоположно на Бога. Именно затова Бог си е създал такава система. И Неговият замисъл, на Бога, е за Божествено човечество.

Дяволът руши всичко, което не иска развитието и Истината, т.е. същността.

Същността на Бога е явна. Работата на дявола е прикрита. Но целта им е обща, те работят заедно.

Разликата между Бог, Луцифер, Сатана и дявола е разлика в степените на дълбочина и на могъщество. Понеже Бог е Истина, Той е могъщество.

Който допуска лъжата, той допуска в себе си зависимостта от дявола и от неговите планове.

Единствената карма, това е условно казано, която дяволът може да си направи, е, ако се откаже да изпълнява волята на Бога. Но тогава той тръгва към Звяра, той тръгва към огромно саморазрушение и затова той просто изпълнява Божията воля. Пък и така е устроен, той действа без свободна воля, докато човекът все още има право да променя и да избира. Например ако демоните или Сатана решат да се разкаят, нямат избор, няма да бъде прието. Просто това не е в плана засега. Но човекът може да се разкае и да видоизмени голямата си натрупана карма.

Къде е дяволът? Дяволът се намира в духовната тъмнина на човека. Дяволът работи в психическата реалност; не в духовната, а в психическата реалност. Разбира се, и в астралната, но той не може да работи в чистата духовност. Тук той не може да сее своите семена-внушения.

Ние се страхуваме от злото в нас самите, а не от дявола. Ние се страхуваме от злото, което сме създали и натрупали в многобройните прераждания.

Не дяволът е препятствие по пътя към Бога, а егото на човека, нисшата му природа е препятствие. То води човека в собствената му тъмнина.

Василид казва: Дяволът е странно явление вътре в самия Бог. Той е странен образ със странна история. Той е изработен вътре в тайната на Бога, в самия замисъл. Самият Бог тук малко се е поместил настрани, изместил е нещо от същността Си и е създал Свое особено, скрито лице, прикрита реалност със странно име. Тази преобразена реалност е наречена дявола.

Луцифер е чиста духовна същност, тъй като е херувим. Той е скрит духовен и велик син Божи. По-надолу той вече е Сатана, той е полудуховна същност. А при слизането си още по-надолу в дявола той е вече ментална и астрална въображаема същност, въображаема, условна реалност. И ако човекът е духовен, тогава във въображението му не може да се образува дяволът и неговите планове. Но ако човекът е психически, астрален или ментален, тогава в него много лесно се образува дяволът; дяволът използва неговото въображение. Защото астралният и менталният човек са нереални, те са недуховни, те не са същностни, което означава, че астралният и менталният човек трябва само да се пречистят напълно, за да отстъпят място на духовността.

Докато не се освободиш от собственото си зло, дяволът винаги ще те преследва. Дяволът е това Божие зло, което гони човека в неговия път, докато го направи духовен. Затова Учителят казва, че дяволът е неуморим. – Няма умора, докато направи човека духовен и го освободи от всички заблуждения.

Всяко зло човешко действие затваря човека в едно особено състояние на застой. Така човекът сам е заключил собствената си същност, собственото си развитие.

Засега светът е жалко царство, защото е човешко царство, а не на Бога и затова сега тук владеят други закони. И поради това и злото е тук. Все пак тук трябва да кажа, че между всичките тези трудности в това човечество се заражда тайно, невидимо, навътре съвсем друга цивилизация. Всичко това става неуловимо, защото Бялото Братство работи.

Докато има човешко царство, то винаги ще бъде пронизвано от злото, т.е. докато има човешко мислене, защото човешкото царство е болно. Съвсем друго нещо е царството Божие.

Бог владее злото в царството на Истината, в сферата на Истината и всеки, който заживее в Истината, влиза в царството Божие, в присъствието на Бога, понеже Истината е Божие царство. Затова, между другото, съм ви говорил много за духовните дневници, особено за дневник на Истината, където бдиш над всяка дума. Какво означава духовен дневник? Да въведеш цялото си внимание през деня в Истината или в някое вътрешно качество; не частично внимание, не да казваш „аз уважавам Истината, да, да, разбирам“… Нищо няма да разбереш. Който е тренирал, знае какво казва, какво премълчава, какво скрива, защо го скрива, докъде да говори. Дори и когато някога рядко прави грешка, той знае накъде води тази грешка. Дори и когато изглежда, че говори несправедливо, има тайна – той владее, защото е тренирал, защото самата Истина го е обучила. Дори понякога се случва така: самата Истина прави така, че този човек да сгреши, намесват се висши същества да допусне някаква малка грешка, за да се смири и още повече да се концентрира. Но това не са човешки грешки, а грешки на ученик. Разликата между човек и ученик е много голяма. Няма нужда друг да му казва грешката, защото той веднага я вижда, понеже е тренирал и знае какво иска да му каже Духът, т.е. малки, тънки послания.

МИСТИЧНИЯТ СУФИЗЪМ

(втора идея за размишление)

Няма край пътешествието. Няма край. Няма никога, никога край.

Той е великолепие отвъд възхвала.

Тези, които познават мистериите, са пияни.

И казва един суфи: Светлината е глупак, измамник, лъжец. Мистерията на Величието е обвита в мрак.

Казва: Дълго пътувах и достигнах Твоята пустиня. Тя блика от Тебе.

Те казаха, че ще бъда забравен. Ти (Бог) каза: Живей завинаги.

Този, който не е луд по Тебе, е богохулник. Този, който не е разбит от Тебе, той няма душа. – Той не може да образува душата си. Ето защо има Голгота, ето защо има клади и т.н.

Недей ми говори, казва този суфи, в случая Руми (тука използвам няколко суфи) за рая. Раят е за вярващите. Отдавна вярването изоставих. От рая нужда нямам, когато Ти си тук в мене, когато Те имам. Ти си единственият рай, от който се нуждая. – Има друг рай отвъд рая и ада.

После казва: Само Осанна е реалност. Само възхвалата е мъдрост.

Който е пил от Неговата любов, вече никога не изтрезнява.

Казва: Вътре в смъртта има смях, който дори и ангелите не познават. – Наистина в смъртта има смях скрит, тъй като просто смърт няма. Преди съм ви казвал, нищо не можем да направим по въпроса, просто ние сме безсмъртни. Нищо не можем да направим, това е решено от Бога.

Невежеството ми, казва Руми, е така безкрайно и то смайва и освобождава моята душа.

Вътре в мен се молеше Бог и Той сам отговори накрая на Своята молитва. – Ето вижте тук много тънък закон: ние мислим, че се молим. Всъщност това е план на Бога, за да ни достави чрез молитвата нещо важно и разумно, което искаме. И най-накрая да ни достави Себе Си. Всъщност ние се молим заедно с Бога, но в един по-дълбок смисъл Бог в нас се моли за нас.

За откровение копнях. Сега е ред да изгоря.

Не навеждай главата си до земята. Вдигни я в екстаз.

Тайната може да бъде видяна и позната, но никога изречена.

Това, което мислех за пустиня, се оказа море.

Никога не ще можеш да Го видиш, ако не видиш, че Той си ти.

Как може капката да достигне океана, ако не знае, че морето е вътре в нея, ако не знае, че морето вътре в нея ври.

Трудно е да споделиш любовта си с тези, които са сътворени от прах.

И после казва: Толкова съм пиян, че изгубих пътя и навътре, и навън.

Казва Руми: Аз не съм подчинен на звездите, а само на Аллах.

Аз не познавам Адам. Не съм в сродство с него. Не познавам райските дни. Аз нямам своя душа. Душата ми всякога е била отдадена на Аллах.

Аз ще се откажа и от слова, и от изказвания, и от действия, защото и без тези трите аз мога да бъда с Тебе (с Бога).

Смъртта е второ рождение за този, който е влюбен в Бога.

Баязид: Ние се опитвахме да осмислим своя път към Него, но това не помогна. Но в този миг, в който се отдадохме, не останаха никакви препятствия.

И после пак Баязид казва: Въобразявах си, че Го обичам. Но като се замислих, видях, че Неговата любов е предшествала моята любов.

И после пак Баязид: Тези, които обичат Бога, са тези, които Бог обича.

Не търси, преди да бъдеш потърсен, защото когато намериш това, което търсиш, то ще прилича на самия тебе.

Един отишъл в килията на Баязид, почукал и попитал: Тука ли е Баязид? (Баязид Бистами, един от големите суфи, представител на пияния суфизъм.) Той му отговорил: Тук няма никой друг, освен Бог. – Ще обясня накратко: това се нарича в суфизма вилаиа хаса, т.е. съвършените мистици, унищожените в Бога. Посредством своята голяма любов и преданост те са унищожени, но продължават да съществуват чрез Бога. Когато казват това, те наистина казват така: „Няма го Баязид“, т.е. съществува чрез Него.

Скритите святи мистици са очи, чрез които Бог наблюдава света.

Мохамед казва: Покланяй се на Бога, сякаш Го виждаш, защото ако ти не Го виждаш, Той пак те вижда.

КАЧЕСТВОТО, КОЕТО ПРЕВЪЗХОЖДА ЛЮБОВТА

Майстер Екхарт

(лекция 27)

Отречеността чрез любов е правилната отреченост. Тя води до непознатото познание за Бога.

Чрез любовта и смирението ставаш син на Бога, чрез отречеността ставаш син на Бездната.

Връзката с Божественото Нищо е отреченост от себе си и завръщане в състоянието на несътвореност.

Чрез отречеността Бог може да проникне много по-дълбоко в мене, отколкото чрез любовта.

Любовта, казва Майстер Екхарт, ме принуждава всяко нещо да го търпя заради Бога. И аз го търпя. А отречеността ме води в това, нищо друго да не приемам, освен Бога (в по-дълбока степен). Т.е. при любовта за мен съществуват нещата, съществата, а при отречеността за мен съществува само и единствено Бог. Отречеността е свободна от създадените неща. Любовта приема създадените неща, а отречеността не приема нищо друго, освен Бога.

Отречеността може да задържи в себе си целостта на Бога, а любовта е само приближаване.

Бог непременно, казва Майстер Екхарт, Той даже е задължен, непременно трябва да се отдаде на отреченото сърце. Едно е с любов да прониквам в Бога, друго е отречеността. Тя задължава Бога да ме люби, защото чистата отреченост превъзхожда всички сътворени неща.

Отречеността е толкова приближена към Нищото, че нищо тънко и фино не може да се задържи в нея, освен само и единствено същността на самия Бог. Между Нищото и съвършената отреченост нищо не може да се помести, освен Бог.

Бог толкова много желае ти да излезеш от себе си, за да влезе Той със Своята пълнота, защото тази пълнота е създадена за тебе, за истинския човек. – Както виждате и при Юда, той излиза от себе си и се отказва от своето висше Аз; това не е просто евангелие. Другите евангелия в Библията са обикновени, другата година ще ви говоря пак за Юда; те създават външно християнство. Евангелието на Юда е съвсем друг ключ към Бога. То създава вътрешното християнство. Въобще апокрифите сам Бог ги е скрил, сам Той ги разкрива докъдето трябва, за да поведе определени хора към истинското вътрешно християнство. Съвсем други методи има там, но след време ще говорим пак.

Отреченият дух приема в себе си истинското битие на Бога. На отречения дух Бог не може да даде нищо друго, освен самия Себе Си. И ето защо всичко, което отреченият човек вижда, е истинно. Всичко, което вижда там в тайната си, във вътрешен план, е истинно.

Казва Майстер Екхарт: Всички молитви и добри дела много малко докосват Бога. Всички молитви и добри дела не възприемат Бога така, както отречеността.

За да бъдеш свободен от всичко сътворено, ти трябва да си отречен, непривързан в най-висшия смисъл на думата. „Ти трябва да си отречен“ означава следното: да си преизпълнен с Бога; не със сътворени неща, не с някакви неща, не с духовност, а преизпълнен със самия Бог.

Освен молитвата и добрите дела – те не са отречени – Бог иска да съзре в тебе и твоята отреченост. Тя е и твоята вечност, и твоята безкрайност. А когато си отречен, тогава вече и молитвата, и добрите дела се осмислят. Те вече не са напразни. Молитва и добри дела, без велика любов и отреченост, не съхраняват и не привличат Бога в себе си. Те само пътуват нанякъде, но не привличат и не съхраняват Бог в себе си. Защото само в отречеността, в това нищо Бог може да твори Себе Си и Своята воля, както това стана и като говорихме за Юда. Значи казах ви, че човешката мъдрост е безумие пред Бога.

И макар че Бог е всемогъщ, Той не може да твори Себе Си във всяко сърце, а само в отреченото сърце. Разбира се, в другите сърца може много рядко да влиза чрез ангелите, нещо да загатне, някакво послание, но Той там не може да живее и да планира.

Само в отреченото сърце Бог може да види и да срещне готовност и осъзнатост. И тогава вече Той може да излее Себе Си в това сърце, т.е. говорим за сърцето като празна чаша. Онзи случай в Дзен, накратко само ще го кажа, без да се впускам в по-дробности: отишъл един многознайко при един Дзен-учител, искал да го пита нещо, но все говори, говори и просто не може да спре. Сипал му Дзен-учителят чай в една чаша и преливал, преливал чаят. – Чакай, какво правиш, чашата тече, прелива! – Такъв си и ти, нищо не мога да ти кажа, ти си пълна чаша. – Т.е. щом знаеш много, други ще се занимават с тебе – дяволи, страдания. Когато изпразниш чашата си, ела, ще говорим по друг начин, т.е. на друго ниво. Значи Бог може да излее живата Си вода в празна чаша.

В отреченото сърце е голямата възможност, висшата възможност за Бога да действа и да работи, защото в нищото пребивава много велика възприемчивост; не просто възприемчивост – велика възприемчивост.

Отреченото сърце за нищо не жадува, защото то е преизпълнено с Бога. Когато си пълен с Бога, как можеш да вярваш в бъдеще? Бог е по-дълбок от бъдещето. За какво ти е минало? За какво ти е настояще. Някои казват: „тук и сега“. За какво ти е, казвам, тук и сега? На теб ти трябва Бог.

Това отречено сърце е разбрало и осъзнало, че единственото богатство е Бог. Защо? Защото в отречеността задължително се излива истинската явленост на Бога, истинското откровение на същността на самия Бог.

Отречеността е това място, където човекът по милост може да стане това, което Бог се явява (има степени на отреченост), това, което Бог се явява по Своето естество. И самата отреченост е естество предвечно – тогава, когато не си бил още сътворен, тогава ти си бил отречен. Когато си бил още идея в тайната на Бога, тогава си бил абстрактност.

И самият Бог е отречен. И отреченият човек поради това се среща в мястото, наречено Нищото, с отречения Бог, т.е. отреченият човек и отреченият Бог се срещат в Нищото и Бог прелива Своята пълнота. Значи, както виждате, думата Нищо плаши хората, а става въпрос за нещо велико.

Да не пречим на Бога да влезе в нас!

И така отреченият човек, непривързаният човек става център, малко или много, на творението, казва Майстер Екхарт. Той става място за работещия Бог и за плана на истинското спасение. Не някакви цитати, а за плана на истинското спасение.

ЗВЯРЪТ

(трета идея за размишление)

За него може много да говорим, но ще говорим по малко.

Звярът и Сатана са две различни лица на злото. Сатана е благословеното зло, загатнах предния път. Той е тъмнина, от която ще произлезе светлина, т.е. той е осветена тъмнина. Звярът е неосветен мрак.

Звярът е много тежък мрак, не просто тъмнина. Мрак. Неосветен, неоплоден. Той е голяма тайна в Мистерията на Абсолюта.

Сатана е свързан с духовното преобразяване на съществата. Звярът е нещо по-дълбоко.

Сатана е тъмнина, която е път към Бога. Звярът е древна, мистична тайна. Той е път към Абсолюта и Неговата Бездна. А за другите, недостойните, той е втвърдяване и огромен застой.

Сатана е свързан със земните времена, докато Звярът, който е резерва в Абсолюта и идея, той е свързан с Божествените времена, свързан с далечното бъдеще.

Сатана е силен. Звярът е мощ. Абсолютът е всемогъщ. Бог е просто могъщ.

Звярът ще движи хората в бъдеще от Божественото и от Единството към съвършенството на Абсолюта.

Чрез Сатана Бог ще излекува бездуховността, т.е. тъмния материализъм, а в бъдеще чрез вяра (както виждате, нищо не съществува случайно), чрез вяра Бог ще излекува духовната природа на човека. Тогава ще дойде нещо по-дълбоко – Божествената природа – и от Божествената по пътя към съвършенството на Мистерията. Както виждате, след Божественото има и нещо Абсолютно.

Така както земното съзнание е бедно по отношение на духовното, така и духовното е бедно по отношение на Божественото, и Божественото е бедно по отношение на Абсолютното и Тайно съзнание. Може да се каже и така: така както тялото е бедно по отношение на душата, така душата е бедна по отношение на духа, така духът е беден по отношение на искрата.

Душата е духовното съзнание, един етап. Духът е Божественото съзнание, а искрата е Абсолютното съзнание. От всички съзнания земното е най-мъртво. Разбира се, и животинското е мъртво, но понякога има различия: понякога животинското може да е по-живо от човешкото, но така или иначе те спадат към мъртвите съзнания. Все едно е дали това земно съзнание е в движение, т.е. дали се намира човекът в този или в онзи свят, той все ще се преражда много пъти, защото еволюцията го изисква. И душата също ще се преражда много пъти, защото развитието го изисква, самата Любов го изисква. Духът също ще се преражда, също ще трупа опит, защото една друга Мъдрост го изисква.

Искрата – квинтесенцията на духа. В най-дълбокия смисъл тя е син на Бездната. Духът е син на Бога, в най-чистия смисъл, в един много възвишен смисъл. Затова Бог се обединява с чистия дух; искрата е от по-дълбоко измерение. Искрата е свързана, както казах, с Абсолютното съзнание – нещо много повече от Божественото съзнание. Чистият дух е, пак казвам, син Божий, но искрата е Абсолютно съзнание.

Това означава, че човека го очаква велик път: от време към вечност, от вечност към безкрайност и от безкрайност към тайната на Мистерията.

Засега Сатана е зло, а Звярът живее в заключена тайна. Той е предвечно зло (условно), той е идея на Абсолюта. Звярът е скрит от погледа и на ангелите, и на боговете. Трите шестици и Антихристът са само малки частици от тази предвечна идея на Звяра. Те са нещо подобно, както дяволите са частици от Сатана, негови излъчвания. И затова, казва Учителят, те нямат право да лъжат Сатана. Сатана е бащата на лъжата и когато дяволите ходят на отчет, не лъжат; значи навсякъде другаде могат да лъжат хората и себе си, но пред Сатана – цялата истина, защото не могат да излъжат бащата на лъжата; той ще ги хване и става по-лошо.

Например трите шестици е число с двоен смисъл. То е едновременно хем залез, хем възход, т.е. за недостойните е залез, за достойните е възход. Значи за неподготвените това е зло, защото това число съдържа в себе си, в нисшия си аспект, много гъста, демонична енергия, която някога е била отделена от Бога. Същевременно това е скрит възход за духовете, за верните и неизменните.

Казано по друг начин: чрез числото трите шестици Бог ще направи голямо пресяване. Значи трите шестици е сила, която в часа на Истината ще улови телата и нисшите души за своите бъдещи планове. Силата на това число ще обедини в човека астралната, менталната и физическата нечистота, ще ги сгъсти в него за други прераждания и за други уроци.

Този Звяр има много дълбоко право, казва Учителят, да съществува. Причината е предълбока. Тук няма да се спирам на подробности, но ще кажа, че в момента нито посветени, нито велики учители, нито велики посветени и адепти могат да го преодолеят. Могат да преодолеят Сатана и тъмнината, но не могат да преодолеят Звяра. Защото Звярът не е благо като Сатана. Той е от по-висша мярка, нещо много повече от благо. Той, както казах, е абсолютно неосветен и неоплоден мрак.

В древността, в своето тайно минало Звярът е бил преодолян само от две неща: от тайната сила на Бога, която по-късно е била наречена Божия гняв, и от двадесет и четирите Старци. Двадесет и петият Старец не е минал през това зло. Учителят казва (около Нова година или след Нова година ще издадем една книга за тайнствата, там има много неща), че Двадесет и петият Старец не участва на събранията на 24-те Старци, защото още не е станал достоен, не е минал през това изпитание и те планират света, хората, развитието и т.н. без него. Но той се подготвя.

Ето защо Звярът ще остане за дълго време неблагословено проклятие. Засега Сатана, пак казвам, е благословено проклятие, но човешкото зло си остава, както и да го погледнем, голям провал. Дори човекът не го подозира. Ето защо Сатана е бил необходим за Бога, просто необходим.

Човекът е способен на голямо зло, пред което и Сатана, казва Учителят, би се чудил. И даже щеше да бъде безсилен. Но сам Бог му е дал тайна сила от Себе Си, която да пресича човешкото зло. Това означава, че Бог чрез Сатана, чрез тази сила, която му дава, ще пресече човешкото зло, ще спаси човека от собственото му зло. Колкото и да мисли той, че това зло е на Сатана, то си е негово. Така Бог ще спаси човека от собствения му провал. Ето защо можем да кажем, че Сатана не е просто замисъл на Бога, той е съкровен замисъл на Бога и затова е избран херувим.

УЧИТЕЛЯТ – МИСТИЧНИ СЛОВА

(четвърта идея за размишление)

Част от тази идея е от новата Книга на тайнствата, която предстои до 1-2 месеца да излезе. Накрая има две изречения, които са част от бъдещата книга, втори том от „В храма на Учителя“. Ще кажа някои неща от Учителя. Макар и да изглеждат обикновени, те са мистични.

Учителят казва:

Докато човек не живее извън времето и пространството, той никога не може да разбере реалността.

Съществува едно Начало, което никога не е изгрявало и никога не е залязвало.

В човека живеят и боговете, и невидимият свят, всичко е вътре в човека. Невидимият свят е реален, той има отношение към вас.

Доброто и злото функционират още преди Адам. Преди да е съгрешил първият човек, други същества са съгрешили.

Сътвореното човечество е попаднало в един стар живот, който е съществувал. Това са останки. Сега чрез тези останки се изживява кармата на една стара, изгубена вселена. Преди милиони години случило се така, че земята е минала покрай едно черно, загаснало слънце. И като минала, още не може да се освободи от това влияние.

Трябва да оценявате Любовта на всички същества, които идват от далечни светове, за да ви помогнат. – Т.е. накратко казано: хората, които ви обичат, не са хората. Това са съвсем други същества, било ангели, било напреднали братя, било съвсем възвишени същества от други светове. Чрез тях те ви повдигат, имат идея. Затова когато се привързваш, правиш грешка. Посягаш на тези същества и понякога те могат да се скрият за известно време. Така че ако мислиш, че човекът те обича, грешиш. Други същества напреднали в него те обичат, за да се развиваш, в името на развитието те обичат. А зад тях пък най-много те обича Бог.

Зад вселената има друг вид светове, казва Учителят буквално.

Вярно е, казва Учителят, че Бог е направил земята, слънцето, месеца, звездите и всички останали светила. Но в никой случай не можем да кажем, че Той е създал и живота. Но Бог познава Безпределния.

И после Учителят казва: Изворите на душата се поят от по-дълбок извор, това е човешкият дух. Изворите на човешкия дух се поят от още по-дълбок извор, това е Божият Дух. Изворите на Бога се поят от още по-дълбок извор – от Абсолютния, Незнайния. За Него никой нищо не знае.

После: В този най-голям безпорядък, или хаос, както го наричат, седи най-големият порядък.

Ние се чудим как е възможно Бог да създаде толкова своенравни и упорити същества, каквито са хората. Учителят казва: Едно трябва да знаем – първият човек, когото наричаме Син Божий, е създаден от Бога преди вековете. Но всички хора не произлизат от този човек, наречен Синът Божий. – Всички хора не произлизат от тази идея, от този човек, от Царството Божие. Казва Учителят буквално: Всички хора не са създадени от Бога.

Винаги трябва да бъдем свързани в съзнанието си с невидимия свят. А за да бъдем свързани с невидимия свят, трябва да познаваме някого от този свят, даже да му знаем името (става въпрос за вътрешни неща).

И накрая последните две мисли, те са много дълбоки идеи от бъдещата книга „В храма на Учителя“. Казва Учителят: Преди милиони години, там, в далечното минало, Аз научих слънцето да свети.

И после казва: Аз съм Бащата на духовете.

АУМЪ