Елеазар Хараш – Лекции Том 18: Виждащата любов 2007 г.

Елеазар Хараш

ВИЖДАЩАТА ЛЮБОВ

Окултни лекции,
държани в градовете Варна и София през 2007 г.

Варна, 2008 г.

ПРЕДГОВОР

Мистичното око на Любовта

Светлото ражда светлото от тъмнината на тъмното.

Лао Дзъ

Началото и краят нямат начало, а когато се яви край, всичко е неведомо.

Лао Дзъ

Мъдрият съзерцава Дао отвътре, а не през прозореца.

Лао Дзъ

Потопеният навътре Мъдрец е по-могъщ от всичко на света.

Лао Дзъ

Суфизмът без да е наука, е по-научен от науката, защото постига реалността. За какво ти е наука, която постига съня?

Суфи

Чудна е участта на този, който люби и се моли, без да очаква отговор.

Суфи

Истинската Любов те издига в Бога и ти ставаш Дух в тялото.

Ал Халладж

Сиянието е неразрушимо, докато светлината може да потъмнее.

Кабала

О, Велика Любов, ти си, която ни носиш достатъчност.

Орфей

Любовта дарява на смъртните празници, на пробудените чистота, на мистиците тайнства вечни.

Орфей

Истината свети в тъмнината.

Василид

Когато сърцето е чисто, то вижда тайната.

Индианска мъдрост

Тайната няма очи, тя гледа със собствената си светлина.

Индианска мъдрост

Когато чуя думите на човека, аз познавам вече неговата тишина.

Белият вятър

Елеазар
Варна, март 2008 г.

3 април 2007 г.

МАЙСТЕР ЕКХАРТ

(лекция 1)

ЗДРАВЕТО

от гледна точка на маите
(първа идея за размишление)

АЛ ХАЛЛАДЖ

(лекция 2)

АЛ РАБИЯ

великата преданост
(втора идея за размишление)

ИСТИНСКОТО УЧЕНИЕ НА ОРФЕЙ

(лекция 3)

ГОЛГОЛТА

(трета идея за размишление)

МАЙСТЕР ЕКХАРТ

(лекция 1)

Който върви по пътя на Истината, все едно е дали е в манастир, в църква или сред хората. Който е истинен, има Бог в себе си, той е истинен на всички места. Този, в когото Бог не е вкоренен дълбоко, този, който търси Бога във външни неща, места, хора, в църкви, ще стане за смях, защото той няма Бог в себе си и тогава и злото, и доброто ще го объркват, защото Бог не е станал всичко за него.

Истинският човек обладава Бог в своя дух, а не в размишленията си за Него. Колкото повече принадлежим на себе си, толкова по-малко принадлежим на Бога. Истинското покаяние, това означава да се отречеш от всичко, което не е Бог и което не е божественост, това е покаяние.

Бог се взира повече в нашата любов, а не в нашите дела. Всяко страдание произтича от страст към външни неща, а външните неща са всякога печал. И понеже човекът е обичал външни неща вместо Бога, той заслужава своята печал. Страданието и скръбта произлизат от това, че ти не си устремен изцяло в Бога. Ако от себе си се опазиш, наистина си се опазил.

Бездната: Бездната е непоклатимият наш духовен център, който ни прави дълбоки, устойчиви и равни на себе си. Бездната е велик Смутител. Тя слуша и обезсмисля всичко нечисто. Но в Нея има един дълбинен дух на живот, безмълвие и стихия и една особена, плашеща необятност, от която необятност е произлязла частицата, наречена вселена.

Бездната съдържа в себе си тайнствени дълбини и само една велика и несъкрушима любов може донякъде да надникне в Нея. Всяко слово е бедно в сравнение с тази Прабезкрайност. Тук всичко занемява – и хора, и богове. Тук е тайното място на произхода на всички неща. Тук всичко става безмълвно. Докато при Бога все пак можеш да говориш, да се молиш, да мълчиш, да общуваш, дори и да спориш, то тук, пред Великата Бездна, всичко това се разпада. Тук няма слово, нито мълчание – огромна, страховита необятност.

Бездната е абсолютно неназовима. Тя е Великата Неизвестност. Тя никога няма да стане известна. Тя винаги ще бъде Мистерия.

Бог е вкоренен във вселената, за да може да я изцели и да я освети. Затова на Него му е дадена една голяма сила от Бездната, от безкрая, докато Абсолютът е вкоренен само в своята бездънна безкрайност.

Бездната, това е Абсолютът в пълната Му неизвестност. Бездната, това е Абсолютното Нищо, чистото Нищо, докато Бог е смес от нищо и нещо. Големият въпрос при човека не е дори какво мисли и върши, а какво е самият той. Бог е само едно ограничение на Всевеликата Бездна.

Ако се взираш в нещо друго, освен в Бога или ако дириш нещо друго, освен Бога, тогава делото, което вършиш, не е нито твое, нито Божие.

Зад Бог е скрита Велика Тайна. Тя ръководи всички неща. Бог е само отражение на тази Тайна, на тази Мистична Скритост. Скритият Абсолют в Бога е неговата тайна и неговата божествена основа. Самият Бог е сътворен като абсолютно несътворено битие и затова и Той самият е неизразим, защото Той идва от Скритостта.

Бог и скритото Божество в него са в неразделно и неделимо единство. Откровението, казва Майстер Екхарт, е висше познание. То става чистото освобождение за човека; то се превръща в освобождение.

Има само един подвиг и той е в съкровеното. И който има истинска любов към Бога, той ще има и истинско преживяване в Бога. Но това не е най-високото проявление.

Посвещението се дава на този, който постига дълбоко в същността си вътрешна отреченост. Когато човек се е отрекъл от свободата си и от свободната си воля и когато тази воля в него мълчи, тогава Бог го прониква. Защото такъв човек е желал само Бога. По този метод се ражда истинската свобода в човека, т.е. Бог се ражда. Това освобождение е възврат в Бога и сливане с Него. Това вече не е предното безсъзнателно пребиваване, а това е напълно нов съюз, осъзнат съюз с Бога чрез синовство в свобода – това е Неговият завет.

ЗДРАВЕТО

от гледна точка на маите

(първа идея за размишление)

Маите нямат дума за здраве, нямат дума и за болест. Те казват: Човекът има две състояния: едното е кавали, което означава силен, събран организъм, цял организъм, подреден. Другото състояние е ками, означава отпуснат, разсеян, мъртъв, разреден, разпуснат организъм.

За живия човек казват: Жив е този, който има дни. Например ако някой болен оздравее, те казват, че той има дни. За умрелия, за тежко болния казват: Този, който няма дни. Оздравяването при маите означава да възвърнеш своите дни.

В човека има две състояния, които при маите се определят като болест. Първото наричат камелал сманил, на техния език означава болест на тялото. Тука уврежданията са външни, те докосват човека, но не се вкопчват в него, не проникват в него. Този вид болести, външните, се смятат за добри, те са замисъл на доброто. Вторият вид се нарича камелал кахсил. Това е болест на жизненото начало в човека. Това състояние е винаги тежко, защото засяга човека цялостно, и физически, и психически. Тук болестта се вкопчва. Тя прониква по право, определено от Хуракан, означава Бог или както те го наричат Замисъла. Според маите тук Замисълът ти казва: Тууш каханеч – къде живееш, накъде вървиш. Тук може да помогне само чилам. Чилам е жрец, тълкувател на Хуракан, тълкувател на Божеството. Тук е необходим чилам балам, т.е. жрец-ягуар или още означава мощен вятър; вятър при тях означава дух. Тука болният в своето жизнено начало е предизвикал някога Хуракан, Замисъла и затова Замисълът му е изпратил в очите мъгла. Затова много неща за този човек са станали тайнствени, т.е. неразбираеми.

Чилам балам е необходим, защото той има метод, чрез който да проникне в иш йол икнал, т.е. в сърцето на вятъра, в сърцето на нещата. Значи той има толкова силен дух, че може да проникне в сърцето на нещата. Тази болест, т.е. състояние, има най-различни стари причини. Причините могат да се явят по много начини: голяма уплаха, мълния, силно излъчване на някакво същество, земетресение или хайуоколаб, означава наводнение, т.е. вода над земята, както те го наричат вода над земята. И тогава част от жизненото начало започва да чезне в човека и човекът започва да се губи. Ето защо е важен камам. Камам е подобно на чилам балам, т.е. бранител, защитник, пазител на чезнещата енергия. Този пазител в най-висш смисъл е чилам балам, или мощният вятър, жрецът-ягуар, защото той може правилно да призовава Замисъла, Хуракан чрез мощния си, или чрез постоянния си вятър, за да започне да се завръща кахсил, жизненото начало обратно в изоставеното тяло.

Това е така, защото жрецът може да прониква и в така нареченото кахик – въздуха. Какво е въздух според маите? Според маите въздухът е необикновено пространство, наситено с добри и лоши сили. Тези сили витаят в степените на въздуха и могат да бъдат отстранени. Човек може да ги вдиша, може и да ги издиша. Разбира се, чилам балам може да оказва помощ, но ако човек може да го убеди и да го привлече на своя страна. А човек може да го убеди, ако е търсач на Бога, търсач на Хуракан.

АЛ ХАЛЛАДЖ

(лекция 2)

Щастието е наказание.

Щастието е като рая – заблудено себепоклонение и саморазрушение. Щастието руши човека, а злото го пробужда, спасява и съгражда. Затова в този свят има зло. Всеки щастлив човек е изкусен ваятел на своето нещастие. И понеже щастливият човек заспива в своето щастие, той става достоен за своето наказание, той става достоен за заблуждения.

Заблуждението на щастливия човек, за разлика от блажения човек, е в това, че щастливият човек е избрал себе си, а блаженият човек е избрал Бога и затова щастието е религия на заспиването. Всеки, който има такава цел, той вече е в провал. Той обича повече себе си, отколкото Бога. Това го отделя от Бога. Това е разликата между Адам и Христос, това го отделя от Бога и затова злото идва. Злото е разумно, то ще възстанови загубената връзка с Бога.

Щастието е любов към себе си, а не любов към Бога и само злото може да просветли щастливия човек, т.е. тази погрешна любов към себе си. Щастието урежда заспиването на човека, а злото урежда събуждането. Разбира се, на злото му е много трудно, има привързани хора към щастието. Толкова много са залепнали, че злото понякога има проблеми. В тази връзка се сещам за една мисъл на Айнщайн, казва: По-лесно е да се разруши атомът, отколкото предразсъдъкът. Човек отива в другия свят, без да се промени.

Щастието въобще означава изгубване на пътя. То е, според Ал Халладж, тайнствено зло. То ограбва човека, а спасението от него се нарича любов към Бога. В щастието човек изгубва себе си, а човек трябва да се изгуби в Бога. Само една сляпа и заблудена воля може да замени Бога с някакво бедно щастие.

Щастието е тъмно подземие и само нещастието може да го освети. Ако нещастието не посети човека, за да го събуди, Ал Халладж казва: Това вече е най-лошото, което може да се случи на човека, ако той остане щастлив до края на живота си.

Истинският суфи се отказва от щастието си и сломява нещастието си, защото той избира изцяло Бога. Той отива отвъд всяко щастие и нещастие, той става блажен – фана – разтворен в Бога.

Щастливият човек не търси истината и затова злото го търси. Рано или късно, дори и да не е в това прераждане, злото няма да го изпусне. Щастливият човек отвън е радостен, усмихнат, Ал Халладж казва, но отвътре той е духовно сляп и безобразен, обезобразен. Дори и злото е по-красиво от него, дори и злото е по-красиво от щастието, защото злото поне те учи.

Ако Христос беше щастлив човек, на Голгота той щеше да се провали. Но той имаше любов към Бога, т.е. не към себе си и не към своето своеволие, а любов към Бога, и то цяла и затова той стана несъкрушим. Казва: Искаш ли да разрушиш себе си, избери щастието като цел, т.е. пътя на Адам; искаш ли да познаеш себе си, избери Бога. Щастието, това са бедните удоволствия на сетивата. Ал Халладж позна любовта, която е без сетива.

Колко лесно се събаря, казва Ал Халладж, щастието – от един миг, от едно издишване. Казва: Образованието ще те направи умен, хитър; страданието ще те направи добър; злото ще те събуди, но само Аллах, само Бог ще те направи любящ. Ако ти не можеш да изправиш себе си, злото ще дойде да ти помогне, да те изправи. То е тайната загриженост на Бога. Който жадува за щастие, той храни дявола, Иблис, в себе си. Жадувай за Бога и змията ще изяде себе си. Забележете колко просто, ясно и кратко: Жадувай за Бога, само за Бога и змията ще изяде себе си; злото ще изяде себе си.

Щастливите хора правят нещастни не само себе си, но и другите. Те раздават заблужденията си навред. Щастието е като рая – задънена улица, която трябва да ни помогне да намерим изхода. А изходът е любов към Бога.

Щастието е болест на падението на съзнанието, а страданието е замисъл на Бога, то е пресътворяване. Страданието е пресътворяване.

Щастието е болест, която е отклонила човека от Бога, но страданието е свещено. То ще излекува тази болест и тогава човекът ще отдаде цялата си воля на Бога. Злото в случая е голяма ценност. То е по-голяма ценност от щастието на човека и от неговите добрини, от човешкото добро. Тук става въпрос за човешкото добро, което според Ал Халладж е порок. Забележете – страхотен мистик, изтънчен, много дълбок, затова той си имал много проблеми, затова след време пак ще говорим за него. Смятали са го за християнин, защото много обичал Христос, имал подобна съдба; смятат го будист, смятат го мюсюлманин, смятат го какъв ли не, защото обичал всички религии – това е великата любов, но за неговия характер ще говорим друг път повече.

Човешкото добро, според Ал Халладж, е нещо умряло, дори на едно място, както казах, той го нарича порок. И казва Ал Халладж: Сатана, Иблис, т.е. злото, ще спаси човека от мъртвото добро и от мъртвото щастие. Сатана ще очисти човека от щастието и човекът ще осъзнае, че е важен само Бог.

АЛ РАБИЯ

великата преданост

(втора идея за размишление)

Това е една жена-мистичка, жена символично казано, Божествена жена, велика мистичка-суфи. Една от най-големите суфи.

В един прекрасен ден един монах отишъл до килията, до хижичката на Ал Рабия и казал: Рабия, какво правиш вътре в тази килия? Излез и виж какво прекрасно утро е, какви цветя и какво утро е сътворил Бог! – Какво казва Рабия? Рабия му отговаря отвътре, от хижата: Вътре в хижата аз виждам Създателя на утрото, Този, Който е създал това, което ти наблюдаваш отвън. Това, което ти наблюдаваш отвън, приятелю, грешиш; никакво утро, никакви цветя. По-хубаво е ти да дойдеш при мене и да видиш Създателя, защото всяка външна красота е безсмислена в сравнение с тази, която аз виждам отвътре.

Ще обясня: Ал Рабия е постигнала вътрешното, съкровеното, истината в себе си и затова тя не се лута в някакви цветя, в някакво прекрасно утро, в някакъв външен свят. Разбира се, много хора биха казали, че тя изпада в крайност. Когато ще разгледаме по-нататък живота ѝ, ще видим, че това няма нищо общо с крайностите. Това е чуден символ: никакво утро, никаква пролет, никакви цветя. Ние трябва да постигнем всичко отвътре – реалността, прекрасното, Бог – трябва да го постигнем вътре в себе си. Известното е външното: външното утро, външното знание. Външното трябва да изчезне, защото ти си същността и всичко е вътре в тебе. Ти самият трябва да станеш утро за себе си, слънце за себе си и тогава, дори когато няма никакво слънце, ти ще изгряваш. Забележете, не само пролетта, не само цветята, дори и слънцето отпада – ти вече ще изгряваш в себе си и ти ще огряваш себе си, без значение колко гъсти са облаците, т.е. трудностите, Голгота и т.н., даже и сляпото щастие. Външното слънце е само идея, памет, спомняне. Ти трябва да си спомниш, че самият ти си бил слънцето. Превърни се в слънце, за да огрееш себе си, за да осъзнаеш себе си.

Светът за Ал Рабия нищо не значи, защото любовта ѝ към Бога е толкова силна, че тя го е отстранила. Любовта на Ал Рабия е истинна, защото тя е дочакала своето утро отвътре, своето слънце отвътре. Любовта умее да чака и понеже умее да чака, тя получава Бог в себе си.

Има само едно чувство и това е чувството на абсолютната любов към Бога. Същото нещо се намира и в дзен. Дзен казва: Не можеш да кажеш на дзен – виж красотата, виж дърветата, виж звездите, защото дзен е видял нещо повече; дзен е видял Пустотата. Дзен вижда само Бог и няма нужда от нищо друго. Дзен е способност на вечността, способност на истинността. Дзен е способност на безкрайността.

ИСТИНСКОТО УЧЕНИЕ НА ОРФЕЙ

(лекция 3)

В началото е била Бездната, Великата Необятност – безначална, безпределна, древен хаос без ред и без порядък, древна мистична Бездна и от нея са възникнали нощта и всички тайни. От тази древна нощ, т.е. забуленост, е роден земният и небесният Баща, Който всичко създава и Който е начало и край на всички неща. От този Баща е произлязла и любовта, пламъкът.

Любовта е ефирна, безтелесна и пламтяща стихия. Тези, които не са разбрали любовта, те са останали в другата нощ, а от тази нощ са произлезли участта, гибелта, смъртта, сънищата, сънят, мъката, присмехът, измамата, страстта. Всички тези неща са братя и сестри помежду си.

Бог е пламтяща любов. Той е Бащата на космоса и Той съхранява в себе си, в недрата си ужасната, велика необходимост. От тази Велика Древна Бездна се е разлял етерът, от който пък по-надолу е слязъл въздухът. От тези две стихии започва всичко. Те са началото на космоса и изпълването на хаоса. Така пламтящият етер и въздухът се реят и изпълват всичко. От тях са възникнали водата, земята, огънят. Но тогава още те са били същности без посока. Липсвало им е горе и долу, вдясно и вляво. Много по-късно дошъл редът. Когато редът дошъл, той започнал с твърдта, втвърдяването и чак тогава ние сме можели да говорим с думите под и над, горе и долу. Тази твърд по-късно е била наречена земя, т.е. слязла безпределност. Едно от древните значения на земята е слязла безпределност. Между другото, Орфей има седемнадесет книги, възможно е да има и други тайни, но няколко от тях, от силните книги, за радост са излезли, разбира се, на руски език, тъй като тези руснаци проникват почти навсякъде.

С появата на земята лекото, т.е. небето, невтвърденото е останало горе. В началото то е било леко, по-късно било наречено небето. В пламтящия ефир в скрит вид се е съдържало всичко, което е и в сътворението, и в несътворението. Прадревният хаос е бил сияещ, но скрит, забулен. От този сияещ хаос е излъчен ефирът. Този ефир, тази велика лекота е най-висшето явление в космоса. Затова е много смешно, когато питаме има ли други същества. Леки има, тежките са долу, но когато тежките питат, е трудно да им бъде обяснено какво е лекото. Ефирът е най-лекият елемент. Субстанцията му е блестяща и светоносна, а първичният човек-бог, наречен още протогонът от Орфей, за което другият път ще говорим повече, протогонът – това е целият човек, андрогинът, този, който има всичко в себе си. Протогонът вечно плува, казва Орфи, в ефира, в лекотата на своята свобода.

Протогонът има много бързо око. Той е многомъдър и сияещ. Той дарява мистите (т.е. мистиците) с лекота, т.е. със себе си. Протогонът, или андрогинът, е любовта, а любовта гледа с очите на пламъка. Казва Орфи: Любовта е ефирна песен, която побеждава смъртта.

Корените на човешката душа се намират в ефира. Орфи има един такъв поздрав към хората: Здравей, ти (много обичал така да поздравява), който си изстрадал страданието. – Става въпрос за тези, които са изстрадали нещо истинско, които са търсили нещо истинско, той така се обръщал към тях. И казва: И ето, аз видях през отворената врата на любовта светлина безкрайна и видях, че тази безкрайност ме обичаше.

На един свой ученик Орфей казва: Не говори нечисти думи, защото ще повредиш остротата на духовния си взор. – Разбира се, всичко това е ставало в мистериите. Какво означава мистерии? Мястото, което дарявало човека с най-висша Божественост.

Орфей казва: Докосни се до чистата любов и ще разбереш своя път. – Много просто и ясно изказване. Истинският човек е пламтящ ефир. Това е вдъхновението, което преодолява вселената.

В тъмната нощ е скрито вечно блаженство. А какво е блаженството според Орфей? Единство от мъдрост и радост. И казва още: Любов, ти си първата необходимост, първата важност. Ти си дом на безсмъртните същества. И после казва: Любовта е могъща богиня и който не я разбере, тя му внушава смърт. А който я разбере, придобива вечен устрем към себе си, към своя мъдър и незрим образ.

ГОЛГОЛТА

(трета идея за размишление)

На еврейски голгота, на арамейски – голголта. Ще разгледаме арамейския смисъл, така както го разбира Христос, така както е всъщност.

Дълбоката тъмнина всъщност е вечна скритост, а чистите и достойните се връщат в тази скритост. Скритата дълбока тъмнина, това е самата скрита Божественост, Прасветлината, но забулена. (Това е Майстер Екхарт: истински християнин, мистичен, наречено още дзен-християнство, проповядвал християнство. Неговите големи шефове го препоръчали да проповядва Библията. След време като чули какво проповядва, се хванали за главата и го завели в инквизицията, но това е друга тема. Ако трябва, след време ще ви разкажа неговите битки.)

Бог на арамейски означава АЙ, трябва да замени съществото, наречено човек. Той трябва да се роди в дълбините на човека. И човекът за да отиде при АЙ (даже и Аврам използва тази дума, както и да е, макар че тя минава незабелязано), т.е. при Бога, трябва да се раздели с всички свои добри неща в себе си – радост, увереност и забележете какво казва Майстер Екхарт – даже и с блаженството. Раздяла дори с блаженството. Когато човек е отдаден изцяло на АЙ, на Бога, тогава любовта ще го умъртви и после ще го възкреси в Дух и Истина. И обяснява: Любовта първо те унищожава и това е нейната велика милост. После идва другата нейна милост: възкресението на голголта. На голголта трябва да си напълно умрял и изпразнен, за да си готов за излиянието на АЙ, на вечния живот. Тука и най-малкото непослушание вече означава неподготвеност. Това те връща в света. Когато любовта ти към АЙ е истинска, тя ще те убие, за да те възроди във вечността завинаги. Ето защо е велика любовта. Само тя умее да убива и да възкресява, но не всеки е достоен за нейното убийство. Преди време си спомням, ви казах за богомилите на кладата – само достойните! Един обикновен свещеник ще изцапа огъня, ще изцапа идеята, ще изцапа всичко. Не само като миризма, просто на всякакви нива. Само достойни хора – и всъщност не инквизицията, а самият Бог ги избира. Бог се превръща в инквизиция, за да ги превърне в Свои същества, да ги слее със Себе Си и всъщност това е най-хубавото нещо, което може да се случи на една душа – голголта. Всичко друго е някакси празно в света и без значение.

Ще продължа: Не всеки е достоен за убийството на любовта, т.е. казано по друг начин, за нейното благоволение. Тя избира, защото тя има в себе си Окото на Бога. Ако любовта, казва Майстер Екхарт, не убие човека и всичките му азове, включително и висшия аз, всичко друго в света вече остава безполезно. Ако адът ти носи смърт, това е жалка смърт. Но любовта е веща, защото само смърт, която идва от любовта, е съвършена и добра. Тя дава после стократно. Когато адът те умъртви, т.е. законите на света, щастието, за което говорих, и всичко това те умъртвява, когато адът те умъртви, той те съединява с преходното; когато любовта те умъртви, тя те отделя от преходното, т.е. от глупостта.

Любовта е веща. Тя те убива и те разделя от всичко добро и приятно, за да те направи алма – алма е друга арамейска дума и означава вечност. Затова те убива любовта, за да те направи вечност. И казва: Мъдра е любовта. Когато адът те убие, ще се раждаш и умираш в преходното, в глупостта. Когато любовта те убие, тя те спасява от преходното, от глупостта. Тя те води в Бога.

Голголта е метод на АЙ, метод на Бога. Голголта е навлизане на Бога в тебе, това е Неговият начин. Това е начинът Бог да познае Себе Си в тебе, т.е. Бог да познае Себе Си в Себе Си. Тогава вече идва пълнотата – това, което говорихме – протогонът при Орфей. Тогава вече идва пълнотата, тогава вече идва целостта, тогава вече идва вечността.

АУМЪ

1 май 2007 г.

ТАЙНАТА, НАРЕЧЕНА МОХАМЕД

(лекция 4)

ИЗЦЕЛЕНИЕ НА СЪДБАТА

(първа идея за размишление)

ОРФЕЙ

Протогонът
(лекция 5)

СУФИ

(втора идея за размишление)

АЛ ХАЛЛАДЖ

(лекция 6)

ДЕЦАТА

(трета идея за размишление)

ТАЙНАТА, НАРЕЧЕНА МОХАМЕД

(лекция 4)

Образованието на Мохамед е започнало в пустинята. Пустинята е велик учител. Той живеел с нейната безкрайност, с нейната прелест и с всички нейни ужаси. Всичко това го има в пустинята.

Често той бил замислен, защото много обичал човешкия род. Мохамед бил с много дива енергия, много страстен, много спонтанен, даже на моменти избухлив, но имал две неща в себе си, за което е избран: голяма искреност и голямо истинолюбие, което след време се превръща в мъдрост.

Мохамед е първичен, некултивиран, няма образование – като самата пустиня. Както казах, с дива енергия, но много истинен. И постепенно пустинята му дала разбирателство със себе си. Въобще той е велик син на пустинята.

Сам по себе си той бил една мълчалива и дълбока душа, бляскави очи, скрита стихия, но много, много сърдечен – много предания има за това. И много общителен. Но той познавал, както загатнах, и ужасите на пустинята, и разбира се, и нейните прелести. В тази велика и сурова пустиня той открил отговора, от който се зародило неговото вдъхновение.

Но първо да кажа: Що е това пустинята? Според суфите водата на живота, мястото на уединението. Освен това тя изявява небитието, скритата сила на Бога. Тя поглъща и времето, и пространството, тя е място на откровението, разбира се, за търсача. В пустинята той получил и откровението, и вдъхновението. Била му вдъхната истината и по-късно се родил Коранът, който е Божия воля. Така пустинята го научила да вижда отвъд, защото тя го задължавала да разбере себе си като търсач. И по-късно той казва: Аллах е целта на всички стремежи. Нещо, което е универсално и важи за всички истински религии. Бог е целта на всички стремежи. И още казва: Щом имаш любов, ще угасне тъмното лице на неверието.

Ако трябва да сравняваме, Христос е имал много тежка задача с втвърдените евреи, но при Мохамед нещата са по-тежки: страхотни араби, страхотни фанатици и племена, изключителни идолопоклонници. Но Мохамед успял, макар че много години имало заплахи за живота му; за три години тринадесет ученика и много тежки неща. А откъде идват самите тези тежки същества, наречени идолопоклонници и изключителни фанатици? Те идват от втория клон на Атлантида, тлаватли, така са се наричали тогава и са се съединили с марсианците, още тогава. И тука идват със своите ужаси. Той е успял днес толкова милиони хора да ги научи да се молят всеки ден по пет пъти, което означава, че в следващи прераждания от тях ще се родят много, много суфи. И в момента суфите са над четиридесет милиона, и много са тези послушни хора на Корана (после ще видим какво означава думата Коран и думата ислям). Този човек на моменти даже искал да се откаже, тъй като е било прекалено тежко. Но когато Бог има план, кой въобще може да откаже на Бога: нито Юда, нито Христос, нито Луцифер и така нататък. Всеки следва своя път и в името на човечеството. Както ще видим после, Сатана е изключително вярно същество на Бога, докато при човека има проблем. Човекът не е верен нито на Бога, нито на Сатана, нито на себе си, той затова е човек.

И после Мохамед казва в пустинята: Има само един Бог и Той е велик. И няма нищо по-неизразимо от Него. – Това е дълбоко преживяно в сърцето на пустинята, нещо изстрадано, нещо преживяно. Този чуден син на пустинята разбрал, че Бог е единствената Велика реалност и че Той ни е създал и Той ни крепи. А всичко друго е само Негови отражения – синове, учители, пророци, това са Негови отражения. Той дори ги нарича Негови сенки, които забулват Неговото величие, величието на Единния Бог.

И в тази пустиня се родила великата му мисъл, както казах, дълбоко изстрадана, преживяна от чудната му душа. И той казал: АЛЛАХ АКБАР. Изглежда много просто, означава: БОГ Е ВЕЛИК. Но в тези думи има голяма тайна, постепенно от време на време ще ги коментираме, тъй като изглеждат много простички, но не са.

Бог е велик. И още казал: Ислям, т.е. трябва да се предадем напълно в Божиите ръце. Ислям значи тотална покорност, напълно да се отдадем в Божиите ръце. И цялата ни сила, казва Мохамед, е в това – смирено да Му се отдадем, каквото и да стори Той с нас. Защото Аллах е акбар, защото Той е велик, Той знае. Ние не знаем, но всичко, което Той прави, Той го знае и затова трябва да Му се отдадем.

Той често плачел в пустинята от това откровение, защото то е много изстрадано. Това не са обикновени думи, а те са изстрадани дълбоко. Но той знаел, че арабите били големи фанатици, пълни с идоли и освен това много опасни. Но той искал да им даде чистото откровение, откровението на пустинята. Той съзрял, че суровите изпитания в пустинята също са Божия воля. Те са дадени от Бога, той го нарича още: от Необходимостта. И понеже бил много искрен, той схванал, че това са най-мъдрите условия. Значи не роптаел, а казал и схванал, че това са най-мъдрите условия.

Но що е това искреност? Тъй като говорим, това е негово силно качество – що е това искреност? Накратко: Началото на истинското развитие започва от нея, от искреността. Тя е метод, чрез който човек излиза отвъд света. Отново изглежда някаква обикновена дума, сякаш я познаваме, но тя е повече от дума и идея. Докато другите остават в света, искрените преодоляват света. Има, разбира се, една обикновена искреност, но тя е без дълбочина; тя е човешко дело, за нея не говорим. Тя проблясва и се изгубва. Тука говорим за дълбоката, скритата искреност на душата на човека. Тя свързва човека с вечността, с безкрая, тя върви натам. В този смисъл искреността е свързана с вътрешната същност на нещата и тя озарява тази същност, вътрешната, и води в друга страна. Самият искрен човек се видоизменя и накрая той разбира, че идва от вечността и се връща към нея.

Тайната на тази искреност е в това, че тя изработва в човека истинската и правилната целеустременост. Без нея вече посоката е друга, без нея ти оставаш в своята бедна, човешка природа. Може да я одобряваш, може да харесваш нещо в искреността, но ако не я разгърнеш по законите на Истината, оставаш в човешката природа. А искреността завръща човека в първичното чувство. А какво е то? То е решаващо, то улавя Бога. И искреността е именно мярка. Тя е дълбоко преклонение към вътрешната същност на нещата. Това е искреността – дълбоко преклонение към вътрешната същност на нещата, към истинската същност.

Още в пустинята Мохамед е разбрал, че трябва да следва Бога абсолютно предано и без въпроси, защото Бог е Велик. И впоследствие това откровение „Бог е Велик“ се превръща в душата на исляма и в душата на суфи. Това простичко изречение, че всичко, което прави Бог, е добро и мъдро и това наистина е така, е всъщност висша мъдрост. И това просветление озарило мрака на собствената му душа. И Мохамед засиял в суровата пустиня, и вътре в него бликнал извор, бликнал живот и вдъхновение. Иначе този мрак заплашвал със смърт и разрушение. Но след това откровение цялата душа на Мохамед се разпалила, защото това било велика Истина и тя му дала нещо от себе си, нещо толкова важно за неговата неспокойна и търсеща душа. Това откровение го спасило от мрака, но дали тези странни араби, тези изключително диви и опасни същества със своите идоли, със своя фанатизъм щели да го разберат? Дали щели да го приемат, дали щели да приемат исляма? Той самият не знаел това. Но вече знаел, че е избран от Аллаха.

Следващият път ще имаме продължение, също въвеждаща лекция и после ще навлезем в изключителните дълбоки и бих казал специални тайни на Корана.

ИЗЦЕЛЕНИЕ НА СЪДБАТА

(първа идея за размишление)

Има много видове съдба. Тук например ще загатна за три вида.

Първата съдба, първата карма – зараждаща се. Втората – зряла. Третата – скрита.

Накратко: Зараждаща се. Тя се сее в настоящето чрез всички твои мисли, чувства и постъпки. Сега имаш някакъв избор, след време зависи дали ще имаш избор, зависи как сееш сега.

Втората – зряла. Тук нямаш напълно свободна воля; частично. Твоят избор е бил изпуснат. В миналото прераждане си имал избор, нарушил си определени закони, сега имаш частичен избор. Злоупотребил си и сега зрялата карма може да те атакува. Ако тя реши да те атакува напълно, т.е. когато стане съвсем зряла, знае се вече, казва се, и Бог не може да помогне на човека, защото просто Бог се оттегля. Тогава вече нищо не помага. Но ако човек е избрал Истината, нещата се променят и после ще видим някои правила от Учителя… Някои мислят, че като са ученици, могат лесно да се отърват от кармата. Не. Други мислят, че с молитвата може да решат всички въпроси – не. Има и нещо друго.

Трето – скритата карма. Тя е много странна, не се проявява задължително в този живот. Тя може да се отлага и малко или много може да се видоизменя. Но тя може да се стовари страхотно, ако човек няма някаква посока и развитие. И въпреки всичко това Учителят казва: Който среща препятствия в живота си, трябва да знае, че причината не е в неговата карма, а в неговата неразумност. Значи тук има едно тънко различаване: не в неговата карма, тя нека си тече, но в твоята неразумност. Който не обича Бога, Учителят казва, съдбата му става господар, това е неизбежен закон.

Зараждащата се карма е елементарен закон. Който не принася на никого вреда в този живот, го очаква здраве в следващия. Който сега причинява болки, обиди и вреди на хората, го очакват много заболявания. Който е много алчен сега, го очаква бедност. Който е много порочен сега, Учителят казва буквално, не приблизително, буквално: преражда се в класически глупак. Точно тези са думите – класически глупак, т.е. отнети му са възможностите за истинско развитие. Може да иска, но това е друг въпрос.

И после Учителят казва: Едно трябва да знаят хората: Бог определя съдбата на хората и никой друг. И освен това съдбата не е нещо фатално. Тя се определя от посоката на човешките мисли, чувства и действия. И ако човек промени своите мисли, чувства и действия, заедно с това, казва Учителят, и Бог променя Своите решения към него.

И после Учителят казва: Кармата се е зародила в момента, когато ние сме се отказали да говорим Истината. – Значи някога в миналото, в определен момент ние сме се отрекли, ние сме се отказали да говорим Истината.

Падението, казва, не е влияние на звезди, а въпрос на твоето съзнание, забележете, никакви звезди; падението не е влияние на звезди. Никаква окръжаваща среда. В окръжаващата среда всички може да са алкохолици, а ти още повече да бъдеш трезвен и буден; тя не влияе, това зависи от тебе и е въпрос на твоето съзнание. Великият и скрит Бог е, Който е създал събитията в твоя живот, а звездите и съдбата, това са само второстепенни слуги.

Човек създава причините, а кармата донася последствията, тя е просто слуга. Тя е длъжна. Кармата, това са същества, те гонят човека, преследват го, и то много, много упорито, както търсачът на Истината търси, така и кармата преследва човека, толкова е упорита. Кармата, това е старият начин на мислене. Твоята задача е да излекуваш този стар начин на мислене.

Бог не е в звездите, нито в силата. Той е в Истината. Разбира се, има частица от Него и в звездите, и в силата, но Той е цял в Истината. Ето защо според Учителя изцелението на кармата е в Истината. Този, който избере пътя на Истината, той вече навлиза в изцеление и във видоизменение.

Ще кажа конкретно някои неща за изцелението. Когато избереш да заживееш в любов, мъдрост и истина, ти изпреварваш вече събитията. И това единство с Бога е единственото изцеление, понеже любовта, мъдростта и истината са в единство с Бога.

Другият много важен въпрос е: Докато човек не придобие контрол над съзнанието си, той никакви въпроси не решава. Значи ако той работи върху себе си, работи въображаемо. Това е нещо, на което трябва да заложиш – контрола. Ако не постигнеш, ако не се отдадеш да търсиш този път – контрол върху себе си – нищо не решаваш. Контролът е изцеление.

Защо е дадена свободата? Свободата е дадена, за да се посветиш на Бога, на Истината, точно затова е дадена. И всеки, който е пожелал да придобие свобода без любов към Истината, попада в капан. Който не знае какво да прави със свободата си, той става роб.

И после Учителят казва: Има един изходен път: да се подчиниш на волята Божия. А волята Божия се изпълнява само чрез Любовта. Вън от Любовта действа съдбата, т.е. законът; вътре в Любовта действа Божията воля.

Съдбата, пак казвам, е изключителен преследвач. И ако ние сме ученици, няма голямо значение. Ама ние се молим… Учителят казва: няма голямо значение. Има някакво, но то не е решаващо, защото съдбата ще те хване, когато не се молиш. Забележете какво казва Учителят: може да се молиш и да мислиш, че си ученик, но съдбата ще те хване в момент, в който не се молиш. Ама ние се стремим… Все едно, има някакво значение, но не е решаващо. Друго се иска. И забележете простичките думи: искрено да желаеш да оправяш своите грешки. Значи това е нещо много простичко и много решаващо, дълбоко решаващо. Не да ги повтаряш и да се извиняваш, и да усилваш злото в себе си и в другите с тези грешки, а искрено да желаеш да ги оправяш. Докато ти не се справяш с грешките си, ти не можеш да приложиш никакво ново учение. Затова братството като цяло е в застой. Скоро им видях плана в София, дано да не става, защото просто ги съжалявам. Значи без това, ако не оправиш грешките си, новото просто няма как да влезе, няма как да дойде. Ще се очакват, казва Учителят, други прераждания.

И после казвам: На човека не му трябва бъдеще. На човека му трябва Бог, същественото. Ама защо Бог е дал свободен избор? Много просто, защото Любовта не е Любов, ако няма избор. Любовта не е Любов, ако няма свобода, затова е дадена свободата, свободният избор.

ОРФЕЙ

Протогонът

(лекция 5)

Протогонът, това е андрогинът, целостта в човека. Орфей казва: Протогонът е свободен пламък. Той живее в ефира. Протогонът живее в своята мистична цялост, изцяло в пламъка на Любовта. А Любовта е пламък, казва Орфей, без образ. Без образ означава без ограничение. Протогонът е без корени в този свят, той е абсолютно непривързан. Той има опората си вътре в самия Бог. Той не се нуждае от общество, както ще видим после, от взаимоотношения.

Нечистият пламък на човека, казва Орфей, е неговото време. Това важи и за нечистите думи, нечистото слово – това е неговото време. Чистият пламък е неговата вечност, а великото безмълвие е неговата тайна.

Орфей казва: Според себе си човек може да живее в ограниченията на времето, в обятията на вечността или в тайната на прапламъка. И казва: Който има чист пламък, той вижда повече от очите си, т.е. той вижда извън времето. Духовността гледа отвъд.

Според Орфей свещената музика води към обезплътяване. Тя разрежда времето в човека и го води навътре към чистата психея, т.е. към чистата душа.

Човекът е проява, казва Орфей, на безкрайността, а всички събития са само движения на боговете. Всички събития, които се случват, са движения на висши същества, движения на боговете.

Протогонът е цялата Любов и затова той е сияещата душа на вселената. Протогонът е съставен от Божествена полярност, т.е. от Любов и Мъдрост, съединени в чист вид. При протогона Любовта не е взаимоотношения, защото тука Любовта е в най-чистото си състояние, изпълненост с Бога. Но един протогон може да използва взаимоотношенията, за да води душите към изначалното състояние.

Протогонът не се нуждае от колективна форма на живот, той просто няма нужда, той е пълен. За разлика от човека той е преизпълнен, изобилен в себе си, както е например един извор. Изворът не търси морето; реката търси морето, но изворът не се нуждае, не търси морето.

В Библията има бегло загатване, в Павел, „До галатяни“ за тази идея: „Няма вече юдеин, нито елин; няма роб, нито свободен; няма мъжки пол, нито женски пол“. Това е идея, свързана с протогона.

Светът е изпълнен с фалшиво знание, защото човекът е изгубил своята цялост. Тази първична цялост е съставена напълно от свещени сили. Но за да е можело да се роди човечеството, а е имало и причина, то тази първична цялост е трябвало да бъде разделена. Но протогонът, казва Орфей, е нашата родина, нашата огнена родина, някъде е наречена абсолютната родина. В един много по-висш смисъл тя е наречена също изгубения рай.

Протогонът е роден от Бащата на безкрая. Неговата енергия е изначално слънчева, изворна. Тя е субстанцията на боговете. А човекът – това е просто умъртвената вечност. Това представлява човекът – умъртвената вечност.

В самото начало е съществувал протогонът – великата пълнота. Тази пълнота е и свободата в ефира и затова той е първичното послание от най-високия ефир.

Протогонът е без склонности. Той няма умствена, ментална дейност, той е без склонности и затова той е без смърт; понеже няма склонности, няма смърт. Затова той е нероден и затова той е блясъкът на ефира. Понеже няма склонности, той свети в самия себе си. И понеже няма склонности, Орфей казва, той е недокоснат от упадък. Никакъв упадък не може да го докосне.

Протогонът, това е първичното състояние отвъд познание, отвъд живота, отвъд вселената, отвъд сътворението. Протогонът е състояние на безвремие. Когато вселената не е била, протогонът е бил. А отделянето на човека от това древно състояние е именно грехопадението. Човекът е бил протогон в началото, т.е. бог, цялостен, но е станал впоследствие човек. Естественият божествен организъм на човека, това е протогонът, докато организмът на Адам е неестествен, разполовен, с двойна енергия и поради това той е смъртен. И затова търси нещо изгубено.

Противоположностите съществуват в протогона като велико единство. Те съществуват тотално единно, без да се противопоставят, докато в човека те се противопоставят. При него те се наричат противоречия.

Психея, т.е. душата, е богиня, тя е опората на света. Бог е пожелал чистата душа, висшата душа да бъде вечността, а в света да бъде опората. Казва Орфей: Който почита богинята, чистата психея, той съзира Бога и разбира, че душата е волята на вечността.

За чистите думи Орфей казва: Чистите думи са като посяване на цветя. Тези цветя са жертвата, която трябва да поднесем към тайната на живота. И после казва: Знанието е камък, а мъдростта е вода. А капката, която пада върху камъка, е шепот върху камъка, идващ от вечността. Камъкът трябва да се събуди. И казва още: Ограби светлината на собственото си страдание, защото в страданието тайнствено блика безсмъртието. Ето защо е много ценно страданието, защото в страданието тайнствено блика безсмъртието.

СУФИ

(втора идея за размишление)

Копнежът за любовта донася лекарството на суфи.

Суфи казват: Ако ти не си изоставил своята воля, ти въобще нямаш воля.

Който няма любов, манастирът му става затвор; който има любов, затворът му става манастир.

Суфи има за свой хляб Бога.

При суфи живата вода е в самия него, а който я няма, я търси в приказките.

Суфи казват: Очите са дадени на суфи, за да вижда Бога и да не вижда себе си.

Човек, който има земни желания, не може да странства в търсене на Бога. Първо трябва да се справи с тях, той не може да тръгне на странстване със земни желания.

Казват суфи: Ако ти е нужен приятел в гроба, прави колкото можеш повече чисто добро.

Това, което ни принадлежи, е несъществуващото. Това е нашият велик дар – нетленен, недокосваем дар.

Суфи не се занимава с чувства, които имат начало и край. Суфи има свещено сърце, а това няма нито начало, нито край. Сърцето на Бога, казват суфи, се намира в сърцето на човека.

Попитали Ал Рабия: Осъждаш ли Иблис (Сатана, дявола)? – Не, любовта ми към Бога не ми остави никакво място в сърцето за осъждане на дявола. Наистина при пълната любов ти даже не можеш да го видиш. Учителят казва, че дяволът е по-слаб от сламка, но поради невежеството той се оказва, че донякъде изглежда силен.

Две неща, казват суфи, правят сърцето жестоко: първото – прекалено говорене, второто – прекалено хранене. Отново две прости неща, прекалено говорене, прекалено хранене.

Знанието, за което жадува суфи, не е знанието за Бога, а знанието на Бога. Отново една тънка разлика: не знанието за Бога, а знанието на Бога, самия Бог.

Една малка случка в суфизма, която суфите много обичат. Тя се е случила между глухия и болния. Глухият имал приятел болен човек. Глухият отишъл при болния и го пита: Какво правиш? – Умирам, умирам! – казал болният. Глухият казал: Слава на Бога! После глухият попитал: Какво ядеш? Болният казва: Отрова. – Тогава яж повече – казал глухият – отровата е полезна. – Това е символ, няма да го тълкувам, той се подразбира. Отровата е светът, но отровата е полезна, трябва някой път да изядеш до дъно, за да разбереш по кой път трябва да тръгнеш.

АЛ ХАЛЛАДЖ

(лекция 6)

Иблис, т.е. Сатана, е верният приятел на Бога.

Още от древни времена Сатана е доказал вярност към Бога, докато, както казах, човекът е проблем. Нито на Бога верен, нито на дявола, нито на себе си. На едно място Учителят се чуди: някои хора не са верни даже и на дявола, дяволът се чуди какво да ги прави и той не може да ги вкара в работа в името на уж някакво развитие, макар и такова.

Човекът е проблем, защото той се бори и не знае как да се бори. Борба между Бога и Иблис, Ал Халладж казва, никога е нямало. Просто Бог няма враг. Той е създал едно дете, един Сатана, свой инструмент и просто Сатана няма никакъв шанс за каквато и да е борба. Освен това борба между приятели, казва Ал Халладж, няма. Освен това Бог е изначално могъщ. Сатана е верен спътник на човечеството, защото човечеството не се отказва от своите глупости. Голяма упоритост: изчезват цивилизации, прераждат се и пак продължават.

Най-могъщото слово, казва Ал Халладж, има Бог. С това изначално могъщо слово Той е създал всичко, в това число и Иблис. В един разговор Бог му казва: Искам да ми служиш в един рай, замислил съм един рай, една земя, искам да отидеш там и да ми служиш. Иблис му казва: Не искам никакъв рай, никаква земя, само Тебе. Разбира се, с Бог не се спори, но той малко спорил. Иблис му казва: Искам само да съм до Тебе и нищо друго. Искам само Твоето присъствие. Бог му казва: Трябва ми верен приятел там, трябва ми съюзник в рая, който да ме познава дълбоко и да изпълнява моята воля. Тогава Иблис му казва: Господи, какво си замислил? Тогава Бог му казва нещо ужасяващо: За да ми служиш както трябва, ще отнема всезнанието ти и твоето сияние. Странно състояние обхваща Луцифер, т.е. Иблис, особен мрак. И той разбрал, че така или иначе трябва да слезе в този нежелан от него рай и някаква земя. Той разбрал, че трябва да се примири.

Такива дълбоки окултни случаи между другото има само няколко в цялата история, на такива спорове с Бога. Тук само ще загатна един, друг път ще ви кажа повече за него. Това е една случка с един велик йога-учител в древна Индия, голям учител, легендарен, писал свещени книги на Индия, участва във Веди, в Упанишади – нарича се Йога Васища. Познавам го от хиляди години, даже и в това прераждане имах два подаръка от него, но това е друга тема. Този Йога Васища също се опитал да спори с Бога. Това е прероденият впоследствие Брат Михаил. И досега има свещени книги, писани в древна Индия, които се крият от хималайските мъдреци (той е живял там в пещерите) и се предават само устно. За най-висшите степени на чакрите и на йога се предават устно, не се изнасят, забранено е да се издават в света. Бог му казва да слезе да помага на хората, не в това прераждане, а тогава, той казва: Господи, не искам. Бог му казва: Трябва да слезеш, има там души определени, трябва да се повдигат. Той казва: Господи, каква услуга мога да Ти направя? Нищо. Ти знаеш, че долу е една игра – и робството е една игра, и свободата е една игра, за какво да слизам? Бог му казва: Ще слезеш. Омраам, или тогава Йога Васища наречен, продължава да спори. Бог му казва: Ще отнема всезнанието ти! Произнася първично слово: Отнемам всезнанието ти (както и в случая с Иблис). И брат Михаил започва да се чуди кой е той, какъв е бил и после Бог му казва: Ще слезеш на земята. Той му казва: Кой съм аз? Кой си ти? Кой ми говори? После Бог му връща всезнанието и брат Михаил разбира, че просто трябва да слезе. Когато говорим за Божията воля, малко или много е смешно да се опитва някой да спори. Освен символично, донякъде, но трябва да знае кога да прекъсне, защото после става опасно. Аз ще ви запозная с мъдростта на Йога Васища, защото тя е изключително дълбока, но по-нататък.

Да се върна на Иблис. После Иблис Му казал: Всичко е в Твоите ръце (примирил се), какво мога аз да направя? И тогава Бог му казва: Ти ще бъдеш моята черна ръка в този рай. И тогава Той произнесъл могъщите си слова: Отнемам всезнанието ти и сияещата ти същност. И така станало. Иблис потъмнял, не можел да познае себе си, смътно си спомнял, че има Бог и че този Бог е страховит. Останал му само все пак някакъв спомен, но този спомен е важен. Голямата светлина на херувима Иблис не могла да понесе динамиката и могъщото слово на Великия Бог. Тъй като Бог има изключителната си сила от още по-голяма Сила. По-нататък, когато ще говорим за премъдрост на Василид, ще обясним по-подробно – от Мистерията, от абсолютната Бездна.

И така тази голяма светлина на херувима се е превърнала в голяма тъмнина. И наистина, казва Ал Халладж, страшен и могъщ е Бог. И няма абсолютно никакво противодействие срещу Него. Когато тази скрита динамика реши да стане активна, така е станал и великият потоп. Кой може да спори? Така стават и великите земетресения, великите наводнения, но друг път ще обяснявам какво означават тези потопи, какво въобще означава думата катастрофа, тъй като тя е много особена дума и е двойна: от една страна означава бедствие, но от друга означава благодат и промени.

Самият Бог, както знаете, е създаден от Древна Мистерия чрез една свръхвелика и изключителна тоталност и острота. И затова на Него е дадено да владее световете, а Мистерията просто се е оттеглила. Тя е отвъд световете, т.е. отвъд всички ограничения. И така, Иблис смътно си спомнял, че бил някакво величие. Значи Бог не му е отнел цялата будност. Но той схванал и нещо друго: че това величие в него през цялото време бил самият Бог и че това величие, когато бил Луцифер, не му принадлежало. То било дадено назаем. В това величие тайно работел Бог и изпитвал всички създадени и несъздадени, сътворени и несътворени същества. Това било просто величието на Бога. И наистина, както казва и Мохамед, велик е само Бог, Аллах Акбар, същото казва и Ал Халладж, същото казва и Иблис – велик е само Бог.

И така, Иблис загубил всезнанието си и сияещата си същност и потъмнял, но знаел в себе си, че силата на Бога е страховита и огромна. Той пряко, реално се сблъскал с нея, преживял я. Иблис разбрал, че изгубил нещо съществено от себе си и затова попитал Бога: А за да Ти служа, не ми ли трябва сиянието и всезнанието? Бог му казва: В рая и на земята не ти трябват. И така Иблис се примирил. По-късно Иблис попитал своя Създател: Каква ще е моята роля в рая? Бог му казва: Ще станеш змия, промъкващо се черно съзнание. Отново се стегнало духовното сърце на Иблис, но той знаел, че на тази страховита воля и на тази страховита сила трябва само да се служи и че само Неговата воля е важна и наистина е така.

Иблис се примирил отново. Той трябвало да изживее своето падение и да служи без въпроси. И той разбрал някак си, макар и болезнено, че вече не е така близо до Бога, не е така вътре, толкова напълно в Неговото присъствие. Той много искал това присъствие, но вече нямал тази свобода да влиза и да излиза. Но отвреме навреме това се потвърждава и в Библията, в книгата на Йов, те се срещат, Бог го вика. Бог вика божествените синове, когато има план за света, къде какво да се върши. И тогава Йов казва, че и Сатана идва, разговарят и после излиза от Неговото присъствие. Значи отвреме навреме, тъй като Бог го цени, той е много ценен да е сред тях, решават се общи въпроси въобще във вселената, не само в света, Сатана идва и после Йов казва: И напусна, излезе от присъствието на Бога. Много често влиза и излиза.

И така, Иблис преди е живеел сред ангели и висши същества, сега е трябвало да живее сред паднали ангели, наречени хора. Въобще очертавало се много тежък живот. Даже и децата казват: Господи, ние по-добре те разбираме, отколкото възрастните хора – и наистина е така, децата имат един по-друг поглед.

Иблис разбрал, че всичко, което е помрачено в света, всичко, което е потъмняло, това е изтегляне, Бог е изтеглил своето Присъствие и затова нещата са потъмнели и помрачени, както е в случая със самия Иблис. Но както виждате, част от неговата будност продължава да вижда нещо. Същото нещо е при хората, много от тях са помрачнели, особено някои от тях, които вървят по пътя на демоните, по пътя на другата Бездна и затова всички тези потъмнели същества са в затруднение, малко или много те са в затруднение. Даже и когато Бог частично се оттеглил от Христос, казва Ал Халладж, на кръста, макар и за малко, забележете, той се е чувствал много зле и веднага казва: Елой, Елой, Лама Савахтани – Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил. Няма по-лошо нещо – това Присъствие, този Велик Бог да се оттегли. Също в псалмите на Давид в Библията се казва: Да не ме отхвърлиш от присъствието си, Господи. Значи единственото истинско пожелание на Давид – да не ме отхвърлиш от това присъствие. Но при Божествените синове Бог живее там, Бог излиза понякога, но Той винаги се завръща.

Ролята, която Сатана е приел, е много трудна и много почетна, но просто той е бил избраният за тази роля, както е и при Юда. Но въпреки това Ал Халладж казва: Във вселената няма и капка зло, защото всичко, което се прави, е заради развитието и заради истинското добро. И всичко, което се прави, е заради завръщането в Бога, тъй като само една универсална воля ръководи нещата.

ДЕЦАТА

(трета идея за размишление)

Преди време говорихме за децата, това са деца от първи до четвърти клас основно, какво те казват за Бога. Простички неща.

Една третокласничка: Вчера в училището обявиха, Господи, че ти съществуваш. Здравей. – Просто детето досега не е чувало, говорело се е, че Той не съществува, но в училището го обявили и то поздравява Господа: Здравей!

Друго детенце: Засега, Господи, аз все още нямам претенции към тебе.

Господи, аз съм още малък в любовта, аз съм на нивото на Адам и Ева. – Това е друго дете.

Ами, Господи, аз на тебе също много ти прощавам. – Въобще децата наистина имат право и те могат да говорят така в стил малко дзен.

После те задават въпроси: Господи, кой духа във вятъра? – Наистина това е в известен смисъл искрен, реален въпрос, защото има много видове вятър, много видове сили, в края на краищата кой духа? Тук нямам идея да отговарям, само изнасям какво децата казват.

Господи, да ти обясня ли какво е лимонадата? Това е детска водка. – Ако децата са така искрени, те след време ще пристигнат в Бога. Дано, разбира се, това да продължи.

Следващо дете: Господи, какво правиш ти, когато вали дъжд? – Децата се интересуват от Неговите методи.

Господи, аз прочетох, че Христос е евреин и е твой син. А ти също ли си евреин?

Господи, ти знаеш ли най-новия ми адрес, тъй като аз си смених адреса?

Господи, от какво същество се е появила котката? – И това е голям въпрос.

Господи, ти имаш ли ум или целият се състоиш от душа?

Господи, ти знаеш ли и можеш ли да предвидиш кога ще се помирят моите родители? – Не е лесно да знаеш кога ще се помирят.

Господи, защо се страхуваш да се покажеш на хората?

Друго дете: Господи, ти как мислиш, имаме ли нормален свят, или нямаме?

Господи, кога лично аз ще поумнея?

Господи, не може ли да се направи така, че хората да бъдат по-културни или ти е много трудно да разговаряш с хората?

Господи, на тебе там ти е хубаво. Слава тебе, Господи, да живееш, нищо не ти пречи.

АУМЪ

5 юни 2007 г.

ТАЙНАТА, НАРЕЧЕНА МОХАМЕД

(лекция 7)

АФРИКАНСКАТА МЪДРОСТ

(първа идея за размишление)

ОКУЛТНАТА МИСИЯ НА ЮДА

(лекция 8)

СОКРАТ

(втора идея за размишление)

ОКУЛТНАТА МИСИЯ НА ЮДА

(лекция 9)

ДИОНИСИЙ

Божественият мрак
(трета идея за размишление)

ТАЙНАТА, НАРЕЧЕНА МОХАМЕД

(лекция 7)

Мохамед жадувал искрено да направи Аллах акбар, т.е. Бог е велик, всеобщо достояние сред трудните, както ви казах, арабски племена. Той се почувствал Божествено осветен и вече имал в себе си ал хакк, т.е. своята истина и тя била преживяна.

Арабите го посрещнали с насмешка. За три години – тринадесет последователи и много закани, трябвало е много да се крие, много да бяга по пещери и къде ли не. По-късно в тесен кръг, главно пред роднини, пред едно събиране около четиридесет човека, той казва за своята мисия, че трябва да се предаде на целия свят. Всички наоколо, макар и негови близки, замлъкнали, защото той попитал дали те я приемат. Мълчание и смях. Но шестнадесетгодишният Али се изправил и страстно казал: Аз съм с тебе! По-късно това се оказва един от най-благородните воини-рицари, верни на Мохамед и на Бога. „Ще те следвам.“ Другите не искали да бъдат неучтиви към него и били в колебание, защото те знаели, че той е неук, необразован, а това е голямо начинание. И всичко изглеждало като нещо много сериозно и дори с тежки последствия.

И така наистина всичко ставало много бавно. Както ще видим по-нататък, ще тълкуваме Корана от гледна точка на суфи, става въпрос за нещо грандиозно. Курейшите, най-опасните племена и негови врагове, си казвали: Та как може този неук човек да е по-мъдър от всички нас? Неговият чичо, който много го обичал, Абу Талиб, му казва: А бе, не може ли да си мълчиш за всичко това? Вярвай в себе си, но не безпокой високопоставените и не излагай на опасност себе си и всички свои близки. Мохамед му казал, че и дори самото слънце и луна не могат да го заставят да мълчи, защото Истината иска това, а Истината е самото слънце. И че сам Аллах желае това. И като казал това, Мохамед избухнал в сълзи, защото той знаел, че чичо му Абу Талиб много го обичал и му желаел доброто. И той схванал, че мисията му ще бъде много тежка и много сурова.

После той тук-там говорел с тези, които искали да го слушат, и малко по малко привържениците се увеличавали. Но той много страдал за това, че хората не разбирали колко е велик Бог. Съпътствали го големи противоречия. Зародили се много явни и тайни врагове. Курейшите започнали да правят планове за неговото убийство. Много негови близки вече били мъртви. Той стигал дори от време на време до отчаяние. Толкова тежко било на душата му, че се отчайвал. Налагало му се да се крие, да се облича странно, да бяга, да ходи в пещери, както казах, да бъде бездомен, да живее сред непрестанна опасност. Дори изглеждало, че мисията му сякаш не е за този свят и за тези племена.

Но не такъв бил планът на Бога. При тези големи трудности и при това голямо отчаяние, един хадис, т.е. едно предание, разказва случая с мравката: Когато бил в планината и седнал пак така уморен и отчаян на един камък, дошла една мравка. Тя носела една голяма сламка и вдигала тази сламка деветдесет и девет пъти, и не се отказвала; той броил. И той си казал: Щом тази мравка толкова много се старае и не се отчайва, аз ли ще се отчая? Както виждате, когато духът има идея, има план, той е внесъл вдъхновението в Мохамед. Мохамед я наблюдавал продължително време и си казал: Щом тя не се предава, и аз няма да се предам! Тогава и аз продължавам.

Въпреки големите трудности Мохамед продължавал. Той придобил голямо упование в собственото си сърце. Макар че външната страна на нещата изглеждала безнадеждна, той имал толкова искрено послание, а родните му племена не искали даже да го слушат, нито даже да го виждат. Дори заплашвали живота му, но Мохамед си казал: Щом курейшите действат с оръжие, така да бъде! Мохамед знаел, че Истината ще се развива вечно, а временното по време на войните ще отпада; то ще си учи своите уроци. Той им казал: Оставете идолите. Те са достойни само за мухите. Само Бог е реален. Той ни е създал и разберете, че само Бог е велик и че Неговата воля е най-доброто за всички същества. – И постепенно милиони диви идолопоклонници, постепенно казвам, повярвали в Аллах акбар, и то със своите пламенни сърца.

Около Мохамед е било пълно с конфликти. Той е живеел в голям водовъртеж, в голям шемет. Но е родил от себе си Корана, Божията книга, Божията воля. Коранът е плод на една велика първична душа и нейната любов към Бога; плод на една груба, както казах и преди, необразована, дива душа, която даже дори не знае да чете, но както ви казах преди – душа пламтяща, искрена и истинолюбива, душа пламтяща за Бога. Душа искрена и търсеща и не само търсеща, но намерила. И казва по-късно в Корана Мохамед: Който е познал себе си, той е познал своя Господ.

АФРИКАНСКАТА МЪДРОСТ

(първа идея за размишление)

Едни от най-дълбоките поговорки в света принадлежат на африканците. Те много живеят сред природата, преди време говорихме за тях и сега пак ще кажем някои неща.

Две змии боа-удушвачи не живеят заедно в едно и също леговище. (Аз няма да ги превеждам, само ги изнасям.)

Когато човек ръждясва, това е по-лошо, отколкото желязото.

Няма кой да заплаче за умрялата отровна муха цеце.

Костенурката не желае да принадлежи към никой клан и затова си носи къщата със себе си.

Когато възникне неразрешим проблем, на помощ идва истинската поговорка.

Следващата поговорка съм нарекъл чудното нахалство: Полската мишка яде просо в стомаха на черната кобра. – Значи не признава смърт, не признава нищо, продължава да мисли по своя начин.

Ако хванеш змията за главата, останалото от нея е просто въже. – Много дълбока поговорка: ако хванеш Истината в своя живот, същественото, останалото е мир, спокойствие и покой; проблеми вече няма.

Преди да закачаш кобра, намери си път за бягство.

Дори и ракът ожаднява.

Всяко ухо има отвор, но не всички слушат.

Ако имаш търпение, ще обелиш кожата на мравката. – Преведено означава: Търпението се възнаграждава.

ОКУЛТНАТА МИСИЯ НА ЮДА

(лекция 8)

Ще навлезем в това велико същество, древен посветен от най-дълбоките степени, не случайно избран не само от Христос, а от самия Бог. Въобще ще имаме много лекции за него, тъй като това е нещо изключително, нещо, което, както ще видим по-нататък, надминава не само евангелията в Библията, но и Откровението. А иначе е скромно, мъничко, излезе от пясъците на Египет; малко страници, но разкрива такива неща, тъй като Юда е получил цялостен гносис, за разлика от другите ученици на Христос. Той има цялото откровение, те имат частично и затова не знаят неговата тайна.

Това велико предателство е тайнство. То спада, както ще видим, към големите мистерии. Има малки мистерии, има големи. Значи това е тайнство. Това предателство е една дълбока, прикрита любов. А тази любов е свързана с мистериите и разгръщането на мисията на Христос. И тази мисия е зависила в случая от това предателство и затова то е допуснато. Че нима може някакъв си Юда да обърка плана на Христос и на Бога?! Както и да го погледнем, от каквато и гледна точка да е, просто е недопустимо. Няма същество във вселената, което да обърка плана на Христос и на Бога. Просто това е замисъл на Бога, на самия Бог.

Иначе никой не може да посегне на самия Бог с някакъв свой замисъл. Предателство има, но той не е предал Христос, а е изпълнил своята мисия, своята особена роля, която е, както казах, свързана с мистериите. Само един изключителен човек, много верен и достоен приятел може да изпълни голяма, позорна мисия. Любовта на Юда е наистина голяма, тайнствена и затова тя е избрала позора. Разбира се, какво значение има мнението на света, когато си одобрен от Бога, както ще видим по-нататък. Нито един друг ученик на Христос нямаше такава любов и това ще разберем постепенно. Учениците на Христос не са били посветени в замисъла на предателството, т.е. в замисъла на Бога, и в тайната, която е била между Юда и Христос. Ето защо те имат частичен гносис, частично откровение и затова евангелията в Библията дават погрешни сведения, включително и Йоан.

Защо има частичен гносис? Защо Бог им се е открил само донякъде? Защото те не могат да разберат величието на такава огромна и изключителна любов.

По време на предателството между Юда и Христос има особен и мистичен разговор, защото те просто знаят своята тайна. И когато часът на самото предателство идва, т.е. часът на скритата истина, дошъл Юда и тихо му казва: Радвай се, Рави. Те въобще изиграват света напълно. Христос по-рано се оттегля, защото каква полза да живее в един ограничен свят, след като неговото царство е Бога и после също и Юда се освобождава, но това е един друг момент.

Двете евангелия в Библията дават погрешни мнения за Юда и двете са противоречиви. Един гностик казва: Аз имам трето откровение по този въпрос, но това е друга тема, на която друг път ще се спрем. Не е умрял нито по единия, нито по другия начин, но това е друг въпрос. Така: Радвай се, Рави, т.е. радвай се, Учителю – и го целунал с тайната си и велика любов, която, разбира се, другите не виждали, защото това е просто целувка между двама велики посветени, които се виждат за последно в този външен, ограничен свят; двама велики посветени от мистериите, а и самата Любов е също мистерия. А Христос загадъчно му отговаря: Приятелю, за какво си дошъл? Той знае, това е много красиво между тях. Приятелю, защо си дошъл; сякаш не знае, макар че знае.

После Юда целува Христос с една велика любов, преди смъртта да ги раздели за този външен свят. Защото те знаели, че повече няма да се видят. Защото Юда знаел, че после и той щял да си замине – другото изиграване на света – и той щял да си замине, според както е замисълът на Бога; не на хората, а на Бога. И той знаел, че смъртта му нищо не струва пред тази велика любов, която е мистерията на самия Бог, на Когото служат и двамата.

И досега обикновените хора, т.е. спящите, мислят, че Юда е предател, сякаш Юда решава всичко и сякаш няма Бог, сякаш се намесва и променя великия план. Но посветените знаят тайния замисъл на Бога и че това никога не е било целувка на предател. И понеже учениците не са знаели това, то и затова в библейските евангелия има толкова много, направо мога да го кажа – невежество спрямо Юда. Въобще ако искате погрешно мнение за Юда, четете библейските евангелия. Ако искате другото мнение, четете „Евангелието на Юда“. Но аз постепенно ще ви запозная не с немските, френските или българските преводи, а точно с египетското, най-дълбокото, защото има голяма разлика. Значи те си остават с погрешни мнения – не само светът, но и учениците.

Дори и двете евангелия в Библията, както казах, дават два различни вида смърт на Юда, просто няма как да са различни – не може да умре по два различни начина. Както знаете, когато са поискали да намерят главата на Йоан Кръстител, в кой манастир е, Учителят казва: донесли отнякъде четиридесет глави! Коя глава е на Йоан? Ясно е, че само една глава е имал Йоан. Но в гносиса има трети вид смърт, за който друг път ще говорим.

Грешката на учениците на Христос е в това, че те са нямали пълно откровение за разлика от най-дълбокия ученик на Христос, който е Юда. И не случайно в евангелието на Юда Христос му казва: Ще ти разкрия тайните и ти ще надминеш всички ученици. – След време ще видим какви дълбоки неща му разкрива. За нещата, които му разкрива, почти всичко ще ви кажа с малки изключения, защото е прекалено, прекалено опасно. Това евангелие помита не само църквите и традициите, а изглежда мъничко, просто дори не го разбират учениците на Христос. Толкова е дълбоко, че аз ще продължавам дълго време да му се възхищавам. Поне десет лекции ще имаме посветени на това велико същество, за да разберем, че тук въобще не става въпрос за някаква сензация. Някои казват: Сензация, няма го в Библията…

Тук искам да ви кажа едно нещо, преди да продължа: В момента, в който повярваш дълбоко, че Юда е предател, дълбоко ти ставаш предател на себе си. Запомнете го, защото това е закон. Значи за вас има друга воля. Не само Божията е единствената, а друга. В момента, в който повярваш дълбоко, че Сатана е враг на Бога, ти вече си станал враг на себе си. Така се разделят хората, така се разделят народите, стават врагове, защото не са разбрали, че има велика любов – една единствена. Няма как да има втора воля, тъй като всичко се ръководи от абсолютна воля, абсолютно съвършена на всякакво ниво. Няма как да стане грешка, освен човешкото невежество, което заплаща себе си, а не други неща.

Христос му казва тези неща, а Христос никога не говори случайно. По-нататък, както ви казах, ще говоря за тези тайни, които Христос му разкрива, но не според тези версии. Макар че българското евангелие един мой много добър приятел го преведе от френски, но и той, и евангелието е много далече от оня превод, който си е египетският.

И така, минали са около две хиляди години. Христос влезе в историята като син на Бога, давайки на хората ново мислене, космическа мъдрост и идея за велика любов към Бога, макар и разпънат на кръст. Докато за Юда все още се мисли по другия начин. В една друга тайна египетска книга Христос разказва за величието на този Бог. Тя е още по-смъртоносна от това евангелие. Тя е също горена, включително и светците не са могли да я понесат. След време и за нея ще говорим, също египетска, също е малка, казва се „Премъдрост на Христос“. Тя реже на високо ниво главата на Библията. Не случайно Бог отстранява тези книги, те са само за търсачите. Който търси наистина Истината, който си посвети живота на Истината, Бог го изкарва извън Библията, въвежда го в Себе Си и му дава откровение, което е по-дълбоко от самата Библия. Т.е. Бог му разкрива Себе Си, а не библейски неща. Тази книга е много опасна, тук Христос разкрива опасни неща. Наистина по-хубаво е църквите да не ги чуват, защото става въпрос за смъртоносни неща. Всъщност те ако ги чуят, няма да ги разберат, но това е друга тема. И по-хубаво е да не ги разберат.

Това е специална книга и такива книги има много. Ако трябва да ви кажа колко е дебела Библията, засега по моите изчисления тя надминава около дванадесет хиляди страници с апокрифите. И това е само това, което аз имам, и то е много ограничено, което означава, че има много книги на Енох още, а той има тридесет книги, които ги има в Етиопската библия; две от тях също много опасни книги, където се говори за Меркава, където се говори за Атлантида с подробности, където се говори за едно учение, което също е изтребител, но то е друга тема. В тази книга Христос казва нещо. Тя е гностична книга и е египетска. Тук той величае Бога и в тази книга той говори на много високо ниво за Бездната, нещо, за което малко се говори. Казах ви, след време малко ще се спра и на тази книга.

В очите на спящите Юда все още си остава предател, макар че неговата окултна мисия е огромна. Тя е осъзната и изпълнена с велика любов към своя любим Учител. И тази мисия бавно спасява определените хора от иначе огромното израждане на човечеството.

От гледна точка на мистериите и двамата велики посветени носят тежък кръст, защото е неразбрана тяхната древна любов към хората и към цялото човечество. Кръстът на Юда е свещено дело, защото той е направил велика жертва за своя Учител. Той не е просто служител, както учениците на Христос; те са служители, забележете разликата, а той го е познал – разликата е огромна. Да служиш на Христос и да го познаеш – разликата е огромна.

Той е направил велика жертва за своя Учител, защото той, забележете, казва гносисът, е предложил себе си. Не някакво служене, не нещо – той предлага себе си, своето мъжество и своята огромна саможертва. Той е предложил и голямата си нечовешка любов, а това е нещо повече, както ще видим после, от служене. Това е подвиг, скрит вътрешен подвиг на Любовта.

Юда е приел тази огромна и смазваща тежест на предателството върху себе си именно защото е имал тази велика любов. Любов, която е отвъд света, отвъд времето и, разбира се, в другия свят той получава своето възкресение и своята неизчерпаема духовна сила за своята вечност. Защото това е наградата на този, който се е посветил изцяло на Любовта, не само на някакво служене. В другата лекция ще видим разликата между чистотата и големите мистерии; чистотата остава на много заден план.

СОКРАТ

(втора идея за размишление)

Преди да почна, ще кажем няколко неща от Сократ. Древна Гърция е родила многобройни философи. Древна Гърция и нова Гърция е пълна с философи и много, много рядко мъдреци, много рядко. Някои мислят, че Платон и Питагор са мъдреци. Понеже и тях ги уважавам, ще отделим малко време и за тях. Те не са мъдреци; те са философи, които пътуват към мъдростта – разликата е голяма. В древна Гърция много рядко е имало мъдреци, изключително рядко и много рядко Учители – съвсем рядко. Един Аполоний Тиански, който е нещо много специално – и Учител, и мъдрец, и нещо изключително, рядко дълбоко същество. Разбира се, и той е от посветените на Атлантида и Египет.

Друг истински мъдрец, но не Учител, е Хераклит. Много дълбока вода, наричан тъмният мъдрец, защото малко говори на моменти като Лао Дзъ и понеже не може да бъде разбран, си спечелил названието тъмният мъдрец. След време ще посветим на него една лекция, а може и две, тъй като става въпрос за нещо дълбоко.

Сократ, като направя един малък компромис, и той спада към мъдреците, почти е мъдрец, но върви в тази посока; най-близко е в сравнение с другите. Тук реших малко време да му посветя, тъй като той много обича да наблюдава себе си, това наистина го води все по-навътре. Какво казва Сократ:

На преден план е правилното мислене. Някои казват: Какво е най-първо, какво е най-важно? Там трябва да се ориентира човек, това, разбира се, е много широко понятие, защото и заблуденият може да мисли, но Сократ така го изнася.

Мъдростта е знание за Истината, но Истината предполага вечно търсене.

Познанието на себе си е необходимо, за да разгадаеш душата си.

Колкото по-малко мисли човек, толкова е по-умен. Разбира се, и Учителят го потвърждава: Който много мисли, той не живее; който живее, не мисли, той просто живее.

За мъртвите казва: Мъртвите отиват при живите. Както виждате, много простичко някак си, искрено, така на моменти почти като дзен. Мъртвите отиват при живите… Ами къде да отидат, там просто и те са живи.

Не човекът е мярка за всички неща. Мярка за всички неща е Бог и затова Бог нанася корекции. Понеже някой човек може да си помисли, че е мярка, голям авторитет… Е, Бог ще го коригира.

Това, което стои над всяко учение, е да се вглеждаш в себе си. Ето един много хубав метод. Това, което стои над всяко учение, защото може да цитираш какво ли не, но дали умееш да се вглеждаш в себе си?

Само този, който е познал себе си, може да стане свободен и независим.

Що е смърт, Сократе? – един го пита. Сократ отговаря: Първите лъчи на живота, първите лъчи на безконечната зора.

Що е злото? Злото е добро, което ние не смогваме да разберем.

Аз съм безсмъртен, казва, защото истините, които пребивават в мене, са безсмъртни.

Сократе, мъката минава, а защо не минава споменът за мъката? Сократ отговаря: Защото споменът от мъката е потребен нам, върху него се гради науката за живота.

Сократе, да се оженя ли, или да не се оженя? Сократ казва: И да се ожениш, и да не се ожениш, все ще се разкайваш. Простичко и ясно; нещо друго има по-дълбоко, но човекът това пита.

Що е смъртта? Оздравяване. Забележете простичките отговори на Сократ – оздравяване и освобождение от земните несгоди.

Целта? Целта, казва, не е знанието, целта е себепознанието. Да познаваш себе си, значи да се движиш в Божията неведомост, Божието присъствие.

Следващото му изказване е във връзка с Хераклит. Хераклит имал една книга сложна; нито Платон можел да я тълкува, другите се обърквали и затова Хераклит наричал и Питагор, и Ксенофонт, и Хезиот многознайковци. И наистина е така, както и да е. Но тази книга я дали на Сократ да я прочете. Чел, чел и вижте какво казва: Това, което разбрах, е чудесно; това, което не разбрах, е прекрасно. Поне си признал, че тези дълбоки неща на тъмния мъдрец не ги разбрал; поне е искрен към себе си. Усетил е, че има някаква дълбочина в тази книга.

ОКУЛТНАТА МИСИЯ НА ЮДА

(лекция 9)

Юда със своето предателство не е прекъснал мисията на Христос; няма как да я прекъсне, защото, както казах, кой може да прекъсне замисъла на Бога. Юда само участва в тайния план на Бога. Той е просто изпълнител на Бога – велико, благословено, избрано същество.

Традиционното разбиране за Юда говори за Дървото за познанието на доброто и злото, т.е. за старата, умряла култура; за разбирането на старото човечество, мога да кажа старата, обречена култура. Ако Юда не се беше съгласил на това предателство, на участие в Божествения замисъл, той щеше да загуби нещо много по-ценно от самия живот. Но Юда прозря скрития замисъл на Бога и на Христос и прие напълно, разбира се, не още в самото начало, но прие напълно да участва в него. Ако Юда се беше отказал, това щеше да означава, че му липсва онази любов, великата любов от мистериите. И че му липсва онова разбиране, придобито от тайната на мистериите в Египет и Атлантида.

Древният Тот казва: Животът в мистериите е живот в присъствието на Бога и този живот изисква нещо повече от чистота и просветление. Тук вече става въпрос за големите мистерии, не за малките; малките искат чистота и просветление. А за придобиването на една велика и тайна мистична пълнота не е достатъчно само една чистота и просветление. Необходим е един таен, дълбок, мистичен опит. В случая това беше предателството на Юда. Ще обясня: Чистотата и просветлението са свързани с малките мистерии, а Юда е трябвало да направи скок, преход, затова е избран. От чистота и просветление към едно ново ниво, по-високо ниво. А то е влизане в големите мистерии, влизане в мистериите на самата Любов, което преведено, според Тот, означава влизане в самия Бог, не просто някъде – влизане в самия Бог. Влизане от светлината в сиянието, т.е. тук се освобождаваш от светлината и влизаш в сиянието, в първичното. Тук се освобождаваш от доброто и злото и влизаш в Любовта, за която Юда, както вече знаем, е бил избран.

Един суфи, казва се Атар, който също е от голямото ниво, казва: Аз съм отвъд доброто и злото, аз съм отвъд светлината и тъмнината, аз съм отвъд, забележете, теория и практика, защото съм в Любовта. Значи не само теория, не само практика, а отвъд двете, защото съм в Любовта (Атар, един от големите суфи, след време ще говорим и за него).

Има и друг голям суфи, който е постигнал това ниво. Голям, не казвам велик, казва се Ибн Араби, един от големите коментатори на Корана. Много обичал Мохамед, събрал многобройни предания, написал около осемстотин петдесет и шест книги, оцелели петстотин и петдесет. Постигнал много високо ниво и казва: Любовта е моята религия, няма друга религия. Просто, ясно, категорично – Ибн Араби. За него също ще говорим.

Има и друг голям суфи, който е голям тълкувател и от дете се е прекланял пред Мохамед и Корана, т.е. пред свещеното. Казва се Ал Бухари. Събрал е две хиляди предания за Мохамед. Едва ли има същество в света, за което има толкова много предания, около сто и двадесет хиляди. Забележете как се разгръща мисията на Мохамед и до къде води племената, които след време стават суфи, стават синове на светлината; забележете и какъв е тайният замисъл на Бога.

Да се върна: Самият Бог искаше да се вгради в Юда, но Той знаеше, че само чистота не стига, само просветление не стига. Сам Бог знаеше и се нуждаеше от дълбочината на Юда – не от чистотата, не от просветлението; от духа на Юда, от дълбочината на Юда, Той вече го е избрал за големите мистерии. И Юда прие предателството, което се превърна за него в едно велико, тайно, скрито, могъщо благословение. А за един посветен мнението на света, както ви казах, включително и мнението на учениците на Христос, е абсолютно без значение. Те нямат никакво значение за него.

От гледна точка на мистериите (тук кратко пояснявам) чистотата е хубаво нещо. Тя си има своята хубава възприемчивост – там пада ударението, но без мистична дълбочина чистотата си остава непълнолетна, т.е. чистотата си остава несъвършена – остава просто чистота. Можеш да бъдеш служител, както учениците на Христос, служиш, стараеш се, но ти липсва целият гносис, голямото откровение за тайната на Бога, докато станеш достоен да бъдеш извикан.

При чистотата Бог частично живее в човека, но при дълбочината Бог вече се вселява и забележете, частичното изчезва. Явява се великата мистична пълнота, великото завръщане. Тогава Бог се завръща в Себе Си, не просто само в Юда. Не само Юда получава своя първичен живот, своя Бог; и самият Бог желае това, Той се завръща в Себе Си. Той се завръща в Своето начало. Това означава следното: че Бог не иска да има с нас само частични отношения. Бог иска да заживее в нас тотално, цялостно. Това е голямата любов на Бога.

Чрез своето предателство Юда трябваше да премине през съкровения мрак на Бога и именно в този съкровен мрак е тайната на живота. Точно там се намира, както ще видим после при Дионисий, себепознанието. В този мрак се намира тайната на Бога, защото чрез него човек се завръща в собствената си дълбочина. Но въпреки това заради истината трябва да кажа, че този мрак не е още самата същност на Бога. След време, когато ще говорим за блаженство и същност, ще видим колко голяма разлика има между блаженство и същност. Блаженството е хубаво, то е подобно на чистотата, то е плод, то е външен плод на Бога и Бог го дава на своите, но Бог иска нещо по-дълбоко.

Този мрак е само частична сила от Бога, част от Божията сила. И този съкровен мрак си има своята мистична мисия, той и затова съществува, която е свързана с големите мистерии. Който може да мине през този мрак, както и Христос мина на кръста, не случайно се минава оттам, той се завръща в своите дълбини.

Който издържи на изпитанието съкровен мрак, той преминава от чистота в любов, от добро в любов и мистична дълбочина. Докато без това изпитание човекът дори да си остане, забележете, светец и праведник, той си остава в своето невежество. Може да е светец, може да е праведник – той си остава в своето невежество.

Самият Барбело, както в гностичните книги и книгата на Юда това е другото име на Христос, гностичното име, тайното му име; така го нарича и това евангелие, което не е случайно – Барбело, странно име, друг път ще го обяснявам – е нямал нужда да живее дълго време на земята, в този толкова несъвършен свят. Освен това неговият истински живот никога не е бил на земята. Той е горе в Отца, а не е в мястото на, както кабалистите го наричат – заточението, т.е. ограничението.

От гледна точка на мистериите на кръста нямаше смърт, а жертва. Това е една много тънка и дълбока същевременно разлика. И тук Христос въобще не умира, а само се преселва в Отец, т.е. Юда му е направил жеста. По-късно ще видим как Христос си връща жеста на Юда и двамата изиграват целия свят, ако трябва да го кажа на по-човешки начин, по по-човешко разбиране. Нима ако Хрисос беше живял триста години, казва един гностик, сякаш щеше да помогне повече на хората, и то особено на тези, които не искат да се развиват. А този, който иска да се развива, на него просто ще му бъде помогнато вътрешно; наистина му се помага вътрешно, защото Бог вижда кой е искрен и му помага вътрешно. Той ще бъде обучаван отвътре.

Това беше за Юда и следващия път въобще много ще говорим, защото става дума за много дълбоки неща, които хората погрешно наричат сензация. Не става въпрос за сензация, става въпрос за Истина, става въпрос за дълбини на Истината и става въпрос за най-дълбокия ученик. И понеже е най-дълбокият, Христос му разкрива най-дълбоки неща.

ДИОНИСИЙ

Божественият мрак

(трета идея за размишление)

Правилното възприятие, казва Дионисий, възприема само вечността и Бога. Това е един от най-големите християнски авторитети, продължава да е авторитет, макар че някои не го признават. Близък с Павел, Тимотей също е бил ученик на Дионисий, но Дионисий е по-потаен, по-мистичен.

Казва: В тъмнината има повече Бог, отколкото в светлината. В страданието има повече Бог, отколкото в щастието, но трябва да умееш да го изтръгнеш. – Христос успя да го изтръгне на кръста. Който умее да го изтръгне, познава Царството Божие.

В голямото страдание Бог по-ярко свети, защото Бог е тъмнина, изпълнена със светлина, т.е. Бог е светеща тъмнина. И затова всеки трябва да накара своята тъмнина да засвети – своята карма, своето древно минало – всеки трябва да го освети, всеки трябва да го накара да свети. Същото казва и Василид: Всеки трябва да направи своята змия лъчезарна. Един от най-големите гностици казва простичко: Всеки трябва да направи своята змия лъчезарна.

Познанието на Бога има качествата на светещата тъмнина. Казва Дионисий още: В мрака има дълбочина, която я няма в светлината. Мракът е древност на Бога. Мракът е безпределен, дълбок и в него е скрито себепознанието, освобождението. – И затова Христос мина през мрака на Голгота – лобното място, т.е. мястото на Бога, мястото на скрития Бог, за да стане и самият той дълбок. И той успя да освети мрака.

Още в началото Библията заявява: И тъмнина беше върху бездната – много ясно, много точно. Това има огромно окултно и съкровено значение. Т.е. тъмнината е древна, част от Бога, тя е отвъд ограниченото сътворение. Тя се носи над бездната. Тя е несътворена. Тя не е понятия и обяснения. Тя поглъща всичко, нищо не обяснява. Но ако я преживееш правилно, ти се освобождаваш от себе си, от своята сътворена част и ставаш несътворен, ставаш вечен, ставаш неограничен.

Познанието, казва Дионисий, на светещата тъмнина, т.е. на скрития Бог, е велико освобождение. В тази светеща тъмнина се саморазкрива твоята вечност. Твоята собствена вечност се саморазкрива. Ето защо богомилите, т.е. достойните, са тържествували на кладата. Ще обясня. И преди време говорих, и пак ще ви кажа: те са осветили тъмнината на кладата. Направили са я да свети. И само така се раждат истинските хора, а не някакви си щастливи, оптимисти, някакви социално преуспели, всъщност пропаднали хора – те се провалят. Както и преди ви казах, не може обикновен свещеник да отиде на кладата – той ще изцапа огъня, той ще замърси идеята, ще развали всичко. Бог избира само достойни, макар че имало случаи, някои са били на граница – дали да изберат тотално, както пеперудата изгаря и нищо не обяснява, обаче познава завинаги Истината. Така че всяка душа, влязла в огъня по правилния начин, познава Истината и ако я питаш, няма какво да се обясни – просто опитай огъня – това е начинът за който го разбере… Опитай тази велика Любов.

Всички тези други социално преуспели се провалят в успехите си, в щастието си, във всичко – в оптимизма си, в светлината си и т.н. Спомням си преди години, когато изнасях една лекция в София, как да се спасим от щастието, от светлината и от успеха, една групичка напусна лекциите – няма проблеми. Сега имат проблеми, но тогава напуснаха – разбира се, винаги може да напуснете, защото лекциите ми не са за обикновени хора. Защо тези хора се провалят, обикновените? Защото, забележете, тяхната тъмнина не е осветена. Освен че не искат да я осветят, не знаят и не търсят Истината; тяхната тъмнина си остава неосветена. Те са привързани към удобното, съществуващото, външното. За тях тъмнината си остава завеса, покрив и затова те не отиват никога далече – отново се прераждат, отново мислят за Голгота и за Бога, отново се правят на вярващи, но когато дойде Голгота, Любовта я няма.

В Божествения мрак Бог приема само достойните и ги скрива от погледа на света, т.е. от всеобщото човешко, и мога да кажа жалко, обществено мнение. То винаги е било жалко. Влизайки в Божествения мрак, се преодолява всичко чисто и нечисто, всички светлини, всички звуци, всички цветове, всякакви речи – и земни, и небесни, защото тука се намира Този, Който е над всичко. Бих разказал много и за моето преживяване, също Го преживях, но нямам право да говоря за себе си. Решил съм да избягвам да говоря за себе си, но с чиста съвест мога да го кажа – през 1987 година видях точно това и за мен вече цветните лъчи, включително и на Учителя, вече нямат значение. За мен има друго значение. Нека се забавляват другите, но Учителят казва: Истината няма цвят. Но който иска, има там оранжеви цветове, синички, жълти и т.н.

Друго: В Божествения мрак човек надминава своята човешка способност за разбиране. Той просто се разделя с нея, тя е разгромена. И придобива тайната, наречена мистичен опит.

Какво е мистиката? Мистиката е изявление на тайната на Бога, една Негова скрита страна. Някой път ще посветим и много неща на самата мистика, на самата дума и въобще на мистиците.

АУМЪ

3 юли 2007 г.

ИБН АРАБИ

(лекция 10)

ЗА СЪДБАТА

(първа идея за размишление)

ТЕОМОШТЛИ МИКТЛАН

Атлантската книга на смъртта, или Божествената книга на отвъдността
(лекция 11)

ЗДРАВЕ И БОЛЕСТ

(втора идея за размишление)

ОКУЛТНАТА МИСИЯ НА ЮДА

(лекция 12)

ЧУДНИЯТ ЧАН

(трета идея за размишление)

ИБН АРАБИ

(лекция 10)

Един голям суфи, наричат го море от божествени знания. Араби е испански мистик, мъдрец, светец, аскет, поет, огромно творчество. Осемстотин петдесет и шест творби, оцелели около петстотин и петдесет, във всякакви области на знанието; мъдрост на всякакви нива. Роден 1165 г. в Испания, смята се за един от най-големите суфи за всички времена. Суфи, както казах, с голям обхват, оригинално творчество, включително и много специални книги. Например Фусус ал хикам – Печатите на Мъдростта и другата – Ал футухат ал маккийа – Меканските откровения, три хиляди страници.

Последовател е на Ал Халладж и въобще на Божествената любов и Божествената мъдрост, същество, отдадено на многобройни молитви, аскетизъм, защото който обича Бога, тук искам само да добавя, той просто Му отделя много време – това е любов към Бога. Ако не отделяш много време на Бога в ежедневието си, значи оставаме с цитати. Много отдаден и отдаден специално на вдъхновението, има от него книги за вдъхновението.

Ибн Араби казва: Вдъхновението произлиза от уалая – това е една суфи-дума, уалая, означава от чистото уединение. Там всеки може да си извади вечното, непрекъснатото вдъхновение, от чистото си уединение. И още: Вдъхновението е съкровище, то пробива пътя си до Бога. То е вертикално, то не зависи от хоризонтални, т.е. мъртви влияния и мнения. Например на предната лекция някакво братче, разбира се, аз съм му простил още преди да се роди, когато говорех за Юда, казал, че това са лекции на Сатана. Няма проблеми, само че вече си го произнесъл – аз ти прощавам, но Божият закон не прощава. В петата чакра има дупка. Много неща мога да му кажа, но тука нещо друго искам да кажа: всеки, който изразява нещо, трябва много пъти да го е проверил, да го е опитал, тогава можеш да се изкажеш, защото после не можеш да кажеш: извинявай. Няма извинявай, просто е изречено. И затова тук по-скоро за учениците го казвам, оттук почват кармите. А ти сега си тука, за да се справиш със старата си карма и затова ти е настоящето, за да повлияеш на нея. Да повлияеш на своето минало, да повлияеш на самото си настояще, за да можеш после да се освободиш от тези неща, защото тези дупки си остават, нали.

Всеки, който е постигнал, казва Ибн Араби, тънкостта на пътя си, получава свое собствено Божествено вдъхновение. Неговият шедьовър, за Ибн Араби говорим, е самият негов собствен и красив живот. Много учители, много учения има – за него всичко е Бог, както ще видим после и неговите мисли. Известен е с изречението: Любовта е моята религия.

Ибн Араби казва още: Любовта е най-висшата религия. Любовта е среща на явното с явното и на скритото със скритото. И дава мярката за святост: Мярката за святост не е в праведността и някакво нравствено отношение. Мярката за святост е в ирфан, т.е. гносис, в откровението и в единението с Бога.

Ибн Араби казва: Вярно е, че вероизповеданията са различни, но Той, Бог, е във всички тях. Този, който ограничава Бога само с едно вероизповедание, той Го отрича в другите, той става неверник. Забележете, той става неверник. Все едно да вярваш в една река, която пътува към морето, пък да не вярваш в другите реки, просто е толкова ясно, просто няма коментар.

Всички вероизповедания съществуват с една цел – да може човек да познае Бога и Истината. Те нямат друга цел. Казва: Изповядвай всички религии – забележете колко отворен суфи, колко богато мислене – изповядвай всички религии. Даже само една да не изповядваш, ти вече ставаш безбожник. Все едно да обичаш всички хора, пък да има един, когото да не обичаш – той ти е пречката към Бога; Бог е и в него. Защото всички религии са Бог, всички те са от Него. И няма откъде да бъдат отдругаде, просто са от Него.

Всевишният е толкова велик и всемогъщ, че не може да участва само в едно вероизповедание – вижте колко просто говори – значи Той не може да участва само в едно вероизповедание, само в една религия. Туй означава, че Той е ограничен, ако е така – Той участва във всички религии и учения, навсякъде е Той. Ето го признанието за един единствен Бог.

За ирфан, т.е. за откровението, Ибн Араби казва: Откровението освобождава човека от пътя на мисълта. То свързва човека с тайната на Духа. Откровението е Богоявление. То е взаимна среща на човека с Бога и на Бога с човека – то е нещо взаимно.

За кадар – кадар на суфи-език е съдбата; за съдбата Ибн Араби казва простичко: Нашата съдба е предопределена, но предопределена от това, което сме ние самите. Съдбата, това е спирането, улавянето на хората от нещата и времето. А предопределението осъжда хората, но чрез самите тях, забележете, т.е. те се осъждат чрез себе си и чрез собственото си мислене и неразбиране, защото чрез това мислене и неразбиране те се предопределят.

Който осъжда нещо, той става зависим от това нещо. Значи всичко, което осъждаш, ставаш зависим от него, т.е. човекът сам се осъжда. И обяснява: Ако ти мразиш нещо, без значение какво е то – човек, идея, камък, книга, враг, животно – ти ще бъдеш осъден от себе си, от самата си собствена омраза. Не че има предопределение. На едно място в един апокриф Христос казва на Петър: Няма грехопадение, но ти можеш така да постъпиш, че да има грехопадение и зло и в твоята постъпка да се яви, но това не означава, че го има. Значи става въпрос за самата омраза: тя ще те осъди, защото ти си влязъл в нея и затова тя те предопределя. Тази омраза е твоето собствено невежество, твоето истинско предопределение – това е твоето неразбиране. А иначе предопределение няма, но в Любовта. Значи ако избереш Любовта, предопределение няма – каква съдба може да има в Бога? Въобще Бог в нас може ли да има съдба? Няма такова нещо.

Тайната на съдбата се състои в това, че човекът сам се е осъдил, защото това, което осъждаш, става твоя участ и ти вече не можеш да се отделиш от него. То става твое предопределение, твоя съдба. То е твой избор и Бог вече не ще те ръководи така, както ти искаш, защото ти вече си се предопределил. Значи виж как човек ограничава Бога, а пък иска помощ. Не може, щом си предопределил, ти си ограничил и Бога.

Нашата кадар, т.е. съдба, е предопределена, но тя е предопределена от нашето собствено мислене, от това, което искаме и търсим в живота, от това, което представляваш самият ти. Ирфан, т.е. откровението, е Негово състояние, състояние на Бога, това е дар на Бога.

Това беше първата лекция, кратка, след време ще навлезем по-дълбоко в Ибн Араби. Той има много дълбоки мисли, подобно на Ал Халладж. Тука се сещам за една случка, само ще ви я кажа накратко: Ибн Араби дава един разговор на Адам със Сатана (Иблис). Адам му казва: Ти си виновен, грехопадението е заради тебе, ти ме обърка, ти си виновен, злото е в тебе; ти си злото. Иблис само го погледнал и казал: Ами откъде е злото в мене? Кой е злото в мене? – и млъкнал.

ЗА СЪДБАТА

(първа идея за размишление)

Тези, които се привързват към нещата, стават врагове на себе си. Миналото ти вече си го посял, тука няма какво да променяш – тук само жънеш. Затова гледай сегашното, защото сега ти можеш да повлияеш на своето настояще.

Съдбата е мътна река, която ти си създал. Това е един мътен, объркан начин на мислене и затова съдбата е като вид болест, която трябва да се излекува. Съдбата е стара болест на твоето съзнание, на твоите избори и затова сега трябва да изстрадаш всичко посято, и това изстрадване е самото лечение. То е като бавно и постепенно разтоварване.

Все едно е какво казват звездите. Ти трябва да заживееш с голяма любов към Бога и затова Учителят казва универсалната заповед: Люби Бога повече от себе си. Т.е. отдай се на истинолюбие, скрити благородни действия. Защо скрити? Скрити е по-благородно, отколкото явни. Тогава кармата ще бъде към тебе променена, по-мека и по-любяща. Когато имаш отношения към Бога, тя става много по-мека, както ви обясних преди с Георги Нанев. В едно село, мисля, че в Нова Загора навремето. Той бил една много чиста душа и виждал, ясновидец, ангелите му дават видения и каквото му дадат, все става. Накрая му дават: куршум минава през главата му – и той разбира, че работата е сериозна. Усилва молитвите (истинският човек така действа); значи голям проблем – много молитви, малък проблем – малко молитви. Усилва пропорционално, започва да се моли усърдно. След време брат му зарежда автомата или пистолета, забравих, излиза куршумът и се забива в крака му. Вместо в главата – в крака и след три месеца оздравява. Ето я видоизменената карма, все пак има разлика между главата и крака.

Кармата ще стане по-мека и любяща към тебе и ще ти даде метод, начин на освобождение, самата карма. Тя се ръководи от много същества. Самата тя ще ти даде метод, защото Любовта ще я принуди да те обикне и към тебе да е по-друга; към другите ще бъде строга, безпощадна, някои ще я наричат даже жестока, но към тебе не.

Ударението пада върху чистото съзнание. То започва да царува даже и при лоша карма, при лоша съдба, докато нечистото съзнание се проваля и при лоша съдба, и при хубава съдба, т.е. при всякакви условия нечистото съзнание се проваля. Това означава, че всичко се намира вътре в нашето съзнание.

Пробуденият човек открива в своята съдба, в своите страдания Божествената любов. Забележете, той не открива наказания, не вижда възмездие, той открива Божествена любов.

Всяко мнение, което казваш, всяка мисъл, която казваш, всяко чувство, което изразяваш сега, всичко това, което изказваш, е твой избор. Това нещо става твоя съдба. Всяко чувство е избор, всяка настояща постъпка е избор – така се предопределяш. Ето защо човек трябва да познае себе си и ето защо човек трябва да отговори на въпроса: Кой съм аз? Отговориш ли правилно на този въпрос, ти вече можеш да отговориш на всички други съществени въпроси за себе си. Когато казваш нещо, не се съобразявай никога с хората, никакво обществено мнение. Какво щели да кажат хората… Съобразявай се с това, какво ще каже Бог. Така ще изработиш в себе си мярката.

ТЕОМОШТЛИ МИКТЛАН

Атлантската книга на смъртта, или Божествената книга на отвъдността

(лекция 11)

В миктлан, т.е. в отвъдния свят, няма време. Тук има лекота, свобода и вечност. Тука няма нито старост, нито младост, тук става въпрос за съзнанието. Но това е за този, който се е отдал на безупречност, който се е отдал на освободеност. Тук толтекският поглед е много извисен, защото тук е гледната точка на Духа, наречен на толтекски еекатл, т.е. свободния вятър.

Тука разбираш каква илюзия са телата и колко е свободна смъртта, колко е летяща, като птица; колко е свободна отвъдността. Според атлантската книга за смъртта тука царува Неизразимото и то живее в постоянен покой. Но тука живее само съзнателният човек, само този, който е илнамики, това е една тяхна дума, т.е. този, който е търсил искрено навътре – това означава тази дума. И не само който е търсил, но и който е намерил себе си навътре. Значи това е илнамики. Тука е този, който е открил истинското познание. По-нататък, когато ще ви говоря за телата, ще стане ясно от друга гледна точка: четвъртото тяло се занимава с разсъждения и с логика, то никога не познава реалността. При петото тяло тези неща се изоставят, а при шестото съвсем. При петото и шестото тяло се намира Истината, истинското знание.

Тука в отвъдността не вирее илюзията, наречена семанахуак, означава светът. Тука времето си е отишло, защото то е тясно свързано с илюзията, с тялото, с призрака (тялото е призрак още). Тука си жив и свободен, а долу се носят хора-сенки с тежки тела и форми. Тука в отвъдността, в миктлан, нямаш крака, т.е. нямаш тези ограничения, а се движиш много бързо и много леко. И чувството е, казват толтеките, опияняващо, защото си осъзнал, че наистина смърт няма. Просто си осъзнал и това е така, наистина смърт няма. Преди ви казах, че нищо не можем да направим по въпроса – ние сме безсмъртни, това е просто решено. Въпросът е дали ще се забавяме, дали ще влезем в нисшата си душа. Нисшата душа е свързана с трите чакри. Трите чакри – първа, втора и трета, включително и четвърта, менталният свят – спадат към нисшата душа, което означава човешкия опит. Човек трябва да се освободи от тези чакри – но другия път ще говорим за телата – за да влезе там, където е духовният опит и после вече Божественият опит.

Смъртта се е случила, когато човек е излязъл от Ометеотл, т.е. от произхода си, по друг начин казано, от Бога. И всеки, който е излязъл, е станал тескатлипока, т.е. станал е илюзия. Всеки, който е излязъл от Бога, е станал илюзия и все пита какво става, кой е реалният свят, т.е. той е станал малко или много нереален.

Толтеките казват: Понеже човек се е отрекъл от Ометеотл, от Бога, смъртта е залепнала за него и го учи. Тя е станала негов сътрудник и съюзник. Значи веднага в момента на отделянето тя залепва и става сътрудник и съюзник на този, който трябва да се обучава.

Смъртта е резултат на духовен сблъсък с Бога. Човекът в миналото се е сблъскал с Бога, имал е някакво особено мнение и от този сблъсък се ражда смъртта. И тези, които не са издържали на сблъсъка, казват толтеките, са станали смъртни, илюзорни същества. Те са били хвърлени в нереалното, в илюзията. Разбира се, обикновеният човек е неосъзнат. Той се движи между светлина и мрак и в този свят, и в другия свят, докато толтеките в другия свят мистично се срещат със себе си. Те се срещат със своята неизразимост, със своя дух, със своята свобода и така, както е в същността, т.е. в произхода – свободни, безсмъртни.

Когато обикновеният човек умре, той се превръща в призрак, а когато воинът и толтекът умре, когато безупречният умре, той се превръща в свободен дух, той се превръща в дух. Тука толтеките откриват, че духът е мъдрост, по-дълбока от вселената и света. И наистина е така, нашият дух е по-дълбок от вселената и света.

Смъртта на толтеките е сливане с очарованието на свободата, така казва тази книга. Тука толтекът влиза в тайната на своята освободена енергия и само освободената енергия може да се усъвършенства все повече и повече в дълбините на Орела. Тук вече толтеките имат право да се усъвършенстват, защото чрез безупречността те са направили своя скок над смъртта, над ограничението, наречено смърт.

И така за безупречния смъртта се превръща в откровение на свободата. Не казва ли Учителят: Трябва да отидем на онзи свят подготвени. Казва: Не носете със себе си неща, които гният, т.е. не носете лоши качества, дългове, съмнения, подозрения, омрази, критики, защото те те връзват. А не казва ли Христос: Събирайте си съкровища на небето. Едно и също.

Според толтеките в живота най-ценното е познаването на собствения си дух, чистия дух, а това е познаване на свободата, защото това е завръщане в произхода – състоянието без смърт – това е нашият дух, наречен еекатл – състояние без смърт. И казват още: Който е познал себе си, той се завръща в тамоанчан, една дума, мистичното място, откъдето са произлезли толтеките, т.е. мястото на произхода.

ЗДРАВЕ И БОЛЕСТ

(втора идея за размишление)

Болестта е маскирана любов на Бога. Тя често ни опазва от други по-големи беди, които ние не виждаме.

Ако болестта, казва Учителят, е много важна за човека и тя ще го спаси, тогава Бог пресича помощта Си към него. Значи такъв човек може да обикаля стотици лекари, какво ли не, помощта е пресечена. Това е така, защото Бог знае, че здравето ще го провали, както се е случило с милиони хора – здравето ги е провалило и Учителят казва: Те са майстори да превърнат здравето в болест, младостта в старост, но обратното не могат; едното могат, пък другото не могат.

Изцелението на човека е в ръцете на Бога, а не в твоята вяра, забележете. Значи ти може да си вярваш, както ще видим после и какво казва Юда. Някой казва, че като вярваш в Христос, ще се спасиш – няма такова нещо. В апокрифите има нещо по-дълбоко. Може да вярваш в Христос и невежеството остава. Вярата не пречи на невежеството даже да се развива. Съвсем друго е любовта, истинското познание и откровението, защото Бог вижда по-дълбоко от твоята вяра. Разбира се, някой път твоята вяра съвпада с идеята на Бога и тогава няма проблеми, тогава ще бъдеш изцелен, но това е друг момент.

Ако човекът е много неразумен, тогава и болестта, и здравето го провалят. Те го водят към гибел, тогава изцелението е в смъртта. Учителят казва: Смъртта сменя черепа, сменя тялото, нови условия, нова държава, нови родители, нов шанс – дали ще го използваш, това е друг въпрос.

Според Ал Халладж в здравето има повече беда, отколкото в болестите и затова светът е болен. И казва: Използвай болестта си не за да оздравееш, а за да познаеш Бога. Колко красиво и колко точно! Значи не за да оздравееш, защото ако оздравееш, може да станеш пак глупак. Просто е много лесно, няма проблеми, една крачка, за да познаеш Бога, за да станеш мъдър, за да не се разболяваш повече от глупости и други неща.

Здравето е провалило хората, защото те не са го използвали, за да се извисят в Бога. Те не са използвали неговата хубава енергия, затова идва болестта на помощ. Не се знае дали ще успее, както ви казах, човекът е упорито нещо, но все пак болестта се пробва.

Учителят Мелхория дава една много рядка и точна причина, защо хората боледуват и това още в Атлантида. Той казва така: Хората боледуват, защото имат древен страх от Божествената Любов. Понеже тази Любов има големи изисквания, тя не прощава грешки, както при човешката любов. То и при човешката любов няма прошка, но тука е безпощадно. Значи боледуват, защото имат древен страх от Божествената Любов, понеже тук отговорността е огромна. И понеже имат страх, те са се скрили в човешката любов, а тя сама по себе си е болест – все едно да се скриеш в болестта. Разбира се, все пак, казва Учителят, болестта е малко по-хубава от смъртта, има нещо хубаво и в нея.

Учителят Мелхория казва още: Щом говориш неправилно, тъмни сили се вливат в тебе. В момента, в който се изразиш неправилно, тъмни сили се вливат в тебе, вече нямаш избор в момента, в който се изразиш неправилно, а това означава колко е важно да имаме чисто съзнание, защото пътят на твоето съзнание те предопределя, той те завързва. Твоето чисто съзнание, казва Учителят Мелхория, е твоят пазител. Тук няма никакви амулети, няма нужда от амулети и талисмани. Без чисто съзнание и с най-хубавите талисмани загиваш.

Твоето чисто съзнание е твоят пазител, това важи не само в този свят, а и в другия свят. Твоята тайна мисъл към другите е отношение към твоето собствено здраве. Например разгледай себе си: имаш ли поне един човек, когото да мразиш. Ако има само един, няма да бъдеш здрав – Бог е там, няма да бъдеш цял. Всеки може да направи такова упражнение. Един ученик просто няма право да има врагове. Врагове няма. Дори и Сатана е наш много добър приятел и учител, ако го разберем правилно чрез Бог в себе си, не с нашия ум. Следващият път ще говорим за него по Ибн Араби. И затова Учителят казва, че Сатана е също много добър учител. Там, където Бог не може да възпита хората, Сатана умее, просто има методи. Това е също, разбира се, тайният Бог в него.

Здравето е едно тънко умение, а то е да живееш духовно, леко и приятно сред трудностите. Не когато ти са уредени нещата, сред трудностите на живота, това е белег за здраве.

Здравият човек е свързан с енергията на любовта, тя трябва да тече в него леко, свободно.

Оздравяването се определя от две важни неща:

Първо, да имаш любов.

Второ, да имаш разумни цели.

Ако вместо любов и разумни цели имаш желания, тогава никога изцелението върху тебе няма да е пълно. Никой лекар няма да те излекува напълно, никой няма да те излекува напълно, т.е. няма реално изцеление. Освен това болестта е част от учението за смирението. Има хора толкова упорити, че и болестта трудно ги смирява: продължават с остротата в себе си, с острата енергия, не отстъпват. Познавам много такива хора, знам, че не могат да бъдат изцелени, въобще нямаме разговор. Защото ако ние не си говорим взаимно смирено – Бог в мене с Бог в тебе, разговорът става съвсем друг.

Болестта е много благо същество – думи на Ал Халладж, този странен мистик, за когото след време пак ще говорим – много благо същество. Тя иска да помогнеш на себе си, да възлюбиш себе си. И ако възлюбиш себе си, ако възлюбиш нея, тя ще ти даде правилната поука. Ако нямаш любов, болестта ще ти даде погрешни поуки, това, което наричам първите четири чакри, човешкия опит. Разбира се, трябва да минеш през него правилно, но трябва да го изоставиш, защото човешкият опит е бедна история. На тебе ти трябва духовен опит, следващата чакра, и после Божествен опит – следващите две чакри.

По пътя на своето духовно и физическо изцеление същественото е смирението, защото то е началото на преобразяването. Без смирение няма преобразяване. Без смирението отзад вече те дебне отчаянието, най-големият убиец на енергията, запомнете, не скръбта. Скръбта може да се превърне в нещо хубаво, но може да се превърне и в отчаяние. Отчаянието е вече последната степен на скръбта в лошия смисъл. Това е най-характерно при хора от третото тяло, астралното тяло и затова там трябва да разберем колко е важно да минем правилно през емоциите. И в това трето астрално тяло трябва да постигнем стабилност, а в четвъртото увереност, но другия път ще говорим повече за телата.

ОКУЛТНАТА МИСИЯ НА ЮДА

(лекция 12)

Понеже това е едно изключително същество, поне още четири-пет лекции ще имаме за него, защото той ги заслужава.

Юда е можел да посочи с ръка и да каже с думи „този“, и да го предаде, но между тях има последна среща. И не случайно мистична прегръдка. Може ли Христос да целува предател? Няма предател там. Може ли да му каже „приятелю“? Ами Юда ще го нарича ли „Рави“, Учителю? Всичко е съвсем друго, и то по законите на Истината.

Тук има последна среща и последна мистична прегръдка и целувка. Това си е тяхна скрита тайна, много красива. Древен Учител и древен ученик от мистериите на Египет се срещат и се прегръщат за последно на земята, поради замисъла на Бога, защото просто Бог иска така. Предатели не се прегръщат, а само хора, които си имат своя тайна.

Това предателство, както ви казах и преди, е жертва. То е замисъл на Бога, а не на Юда. Юда е само изпълнител. То е замисъл на Този, Който движи всички събития в света и във вселената, а Юда е само избраният. Защо? Защото Великото Божие Око го е наблюдавало от хиляди години от Атлантида и Египет. Той го е възлюбил като Свой син и е пожелал да го възвеличи в Себе Си, в Своята тайна, разбира се, поради неговото минало. А Бог никога не избира погрешно. Бог е абсолютно съвършен, никога няма погрешен избор, там такова нещо няма.

Преди да продължа, в тази връзка ще ви кажа: Ибн Араби казва: Бог има неограничено знание. Неговото знание не се намира само в Корана. Затова Ибн Араби си е имал много проблеми с някои в мюсюлманския свят, няма значение. Истинският човек казва истината, както казва Учителят: Кажи истината и не мисли за последствията. Истината ще се погрижи. Истината се намира в самия Бог. Библията и Коранът са само част от нещо по-дълбоко. Библията е външната страна, апокрифите са вътрешната Библия. Апокриф значи таен, скрит и съкровен. Кой ги е направил тайни апокрифи? Самият Бог. Защо? Защото апокрифите ще объркат порядъка в света. Те са толкова дълбоки, толкова изумително дълбоки, че хората няма да ги понесат. Сега по малко аз ще ви запозная с двадесет-тридесет-четиридесет апокрифа постепенно, по малко изнасям истината. Освен това Ибн Араби отива по-надалеч: Бог не се намира само в Библията, само в апокрифите; Бог има неограничено знание. Той е по-дълбок и от двете. Затова има един друг суфи, който е искал да разбере живота и тайните на Мохамед извън Корана и е събрал около седем хиляди и петстотин предания. И е разбрал дълбокия живот на това велико същество, наречено Мохамед.

Когато искаме да търсим по-дълбоко, трябва да надминем Библията. Аз подготвям след време една специална книга за Христос, защото това е много, много специално същество, но само по Библията никога няма да разберем за неговото истинско величие, никога. Но когато минем през Библията, минем през апокрифите, минем през Учителя и през това, какво казват големите мистерии, тогава става ясно, че Христос е наистина нещо много специално. Но какво искам да кажа: и Мохамед е специален, и Лао Дзъ е специален, и Мелхиседек е специален, и Тот; ако обичах доказателствата, тъй като Тот ми е един от най-близките Учители велики, можех да разкрия нещо за тайната му, но не обичам доказателства. Бог може да създаде такива като тях десет пъти по десет, с други имена, понеже, казва Ибн Араби, Бог е неограничен. Може да направи такъв като Христос на десет пъти по-висока степен, може да направи друг Мохамед, който е нечуван; Бог няма проблеми да създава мъдреци и Старци. И наистина Той ги учи, Той ги обучава. Има и такива Старци, в древния език в Атлантида те са се наричали ахадарите, двадесет и четири независими Старци. Много дълбоки, много специални, в последната си книга, която издадох скоро – „Правила за живата духовност“ – имам откъси от тях, там имам много техни мнения; по-скоро мъдрост, там няма мнения. Исках да ви кажа само колко са важни апокрифите и колко е важно да търсим и в самия Бог, още по-навътре.

Бог е абсолютно безгрешен, а Юда е Негов избран, възлюбен син. Още от дълбоката древност Юда е бил голям търсач на мистична мъдрост, специално на мистична мъдрост и Бог го избира, за да го извиси в тази мистична мъдрост, която е скрита от погледа на света. Част от нея се намира в апокрифите, друга част в самия Бог.

Мистиката е извън науката и религията. Тя е скритото в нещата, тя е ароматът. Даже ние в едно цвете не можем да видим аромата, не можем да уловим тайната, скрита в този аромат, есенцията; пчелата не стига дето го вижда, ами и го вади. Макар че съм го казвал, пак ще го кажа, Учителят казва: Човекът ще скъса цветето, говедото ще го стъпче, пчелата ще извади мед. Кой е най-разумният? Веднага става ясно кой е най-разумният.

Когато има голяма буря, мистикът не вижда бурята. Какво вижда той? Забележете, мистикът вижда само едно нещо: покоя. Ето подхода на мистика. Цунами тържествува, мистикът тържествува – той вижда покой. Наистина зад бурята има покой; наистина зад гръмотевицата има тишина, но в Чан казват: Който чува гърма, той не чува тишината.

В евангелието на Лука е казано: „И влезе Сатана в Юда“. Сатана е владял Юда, но Лука не е разбрал, че когато Сатана е владял някого, Бог трябва да е позволил. Че ти ако това елементарно нещо не разбираш, какъв ученик ще станеш. Но аз няма да ви говоря за учениците, защото да не се получи неразбиране. Все пак ще ви загатна заради истината: Всички ученици на Христос в сравнение с Юда са голямо невежество, ама толкова голямо, че ако го изнеса, мнозина няма да го приемат. Но ще карам по-постепенно и по-меко, защото все пак Истината обича да е по-мека. Значи щом Сатана е овладял нещо, това става с разрешението на Бога. И при Йов в Библията има такъв пример, и на други места, просто Бог е навсякъде, Бог е зад всичко. Самият Бог ръководи всичко и ако Бог пожелае, Сатана можеше да овладее и Лука. Тогава Лука нямаше да има никакъв избор. Тогава Матея щеше да каже: Овладя го Сатана – друго невежество. Както виждате, една игра; но учениците си играят на разсъждения, те са си ученици. В случая обаче избраният е Юда. В „Евангелието на Юда“ Юда казва на Христос: „Аз зная кой си ти и откъде си се явил. Ти си дошъл от царството на безсмъртните, Барбело.“ Между другото това тайно име Йоан го знае, в един апокриф му е дадено да го ползва, доколкото го е осъзнал. И казва още: „Не ми е дадено да произнеса името на Този, Който те е изпратил.“ Това е много тънко загатване, че Юда знае тайното име на Бога, това е много дълбоко нещо. Между другото в Библията, в „Евангелието на Юда“ има случай с хляба, ще го загатна, друг път ако трябва, ще го обяснявам. Учениците правят един ритуал, благодарят на хляба. Христос им се усмихва, те казват: Защо, нещо нередно ли има? – Вие се прекланяте на друг Бог, който не е Бог на Христос, не е моят Бог. Те се чудят, започват, забележете, без Юда, започват да богохулстват срещу Христос, забележете за какво говорим, това са учениците на Христос. Те не могат да разберат, че когато един Учител говори, там всичко е толкова точно казано, както и да изглежда. Юда го приема тотално и го разбира, другите разсъждават, другите мислят и изгубват нещо от мъдростта, дори богохулстват.

Юда и въобще посветените в мистериите са получавали тайното име на Бога. Те затова са мистериите, там се дава. Но не е позволено тези имена да се произнасят. Христос му казва още: Ти ще бъдеш прокълнат от човешките родове, но накрая ще царуваш над тях. За Юда това е без значение. Какво значение има светът и проклятието. Той иска да е одобрен от Бога. Значи и на вас казвам: навремето Държавна сигурност ми предложиха в един от многото разпити: ако се откажеш от учението, няма да те преследваме. Отговорих им тогава с малко по-висок глас: Значи да се откажа от Любовта, Мъдростта и Истината и да тръгна по вашия глупав път? Няма да стане, край. Те разбраха, че си говорим на различни езици, но това беше един от многото такива разговори, просто на много различни езици си говорихме, но тогава така беше.

Ти ще бъдеш прокълнат, но ще царуваш! – това Христос му го казва, не кой да е – Словото и самият Бог в него – ще царуваш. Те ще те прокълнат за твоето възнесение към Свещения род. Друг път ще обяснявам, това е страхотно изказване. Свещеният род, това е Първата слънчева раса, Бархишадите, свещеното поколение – това е, когато хората са били богове. Юда се завръща при боговете, забележете за какво велико същество говорим. Не просто за посветен, не за ученик даже, защото на друго място Христос даже му казва: Не мога да те уча, ти вече си учител, има вече кой да те учи. Той го вижда отвътре, той го знае.

За Христос смъртта не е трагедия, не е печално събитие, няма и как да бъде. Тя е метод за освобождение от плътта, това се е говорело още в мистериите, тя е метод за освобождение от плътта, т.е. от илюзиите, и завръщане в своя си собствен и Божествен, свободен свят – това е смъртта при такива същества. А Юда е само съюзникът, помощникът в това освобождение. Христос казва на Юда, че той ще надмине всички ученици, и това е така… Казва му: Ще ти разкрия тайни. Те не са казани в „Евангелието на Юда“, но една голяма част от тях аз ще ви ги кажа в по-следващи лекции, точно какво му е разкрил. Това е от огромно значение, „ще надминеш всички ученици“, а Христос, както Бога, никога не говори случайно.

„Евангелието на Юда“ е много дълбок гносис. Това не е обикновено евангелие, това е гностично евангелие. То е свързано с духовното и мистичното познание на Бога. Такъв род откровения е свързан само с тайния гносис, който произтича пък от големите мистерии. Юда, пак казвам, не е просто евангелие. Наричат го сензация. Скоро бях в София, срещнах една от тези, които го издават (червеното евангелие); аз го имам в осем варианта, както и да е, за червеното евангелие в София се събрали властите, полицията, някои от Ватикана, обират го от борси, книжарници и го забраняват. Разбира се, друг мой приятел го издаде в по-големи тиражи, няма значение. То в Москва се преиздава и преиздава в десетки хиляди тиражи. Защо? Защото е дошло времето за една част от хората да разберат, че Бог работи в апокрифите, и то по един много, много по-дълбок начин и това е за търсачите на Истината. Така че не могат да го забранят, просто е много смешно; самата забрана ще го направи още по-хубаво, още по-търсено.

Юда е дълбоко гностично откровение, дълбоко евангелие. Кой принадлежи към древния гносис? Окултната наука казва: Просветленото древно човечество, наречено още в Библията Дървото на живота. Това е то Първата раса и всички, които вървят към нея, които се приобщават към нея – Дървото на живота, или просветленото древно човечество.

В „Евангелието на Юда“ Христос, забележете, не е спасител, а нещо много по-дълбоко. Тука Барбело, другото му име, е даващ тайно знание. Значи не учение, не някакви притчи, даже учениците не могат да ги разберат какво искал да каже, те не могат да разберат даже външното. Тук той не забавлява, тук той предава дълбоки, истински знания на Юда, на достойния, а това означава много. Ще обясня: За гностиците главният проблем не е в грехопадението, друго разминаване с църковните традиции. Не грехопадението, а невежеството. Невежеството, казват гностиците, не можеш да го разрешиш с вяра. Много е смешно да искаш да разрешиш невежеството с вяра – може да вярваш и да си невежа, тези неща много често вървят заедно. Невежеството можеш да разрешиш с гностичното познание, т.е. с истинско познание, откровение от самия Христос. Гностиците не цитират някой друг. Те се придържат към Христос, но към същността му, не към притчите му, не към нещата, с които забавлява учениците си и обикновените хора, обикновения свят. Същността на неговото учение, това е именно откровението, т.е. след откровението идва истинското познание. И тука Христос дава истинско знание на Юда, по-нататък ще видим за какво знание става въпрос. И тука човек вече познава себе си, но на много по-високо ниво. Той познава и своя Бог. Тези методи не са изнесени в Библията и в апокрифите не са напълно изнесени, но частично Христос ги казва на Юда като една идея за подготовка, за да може след време да се случи пряката среща с Бога. Затова това е евангелие от друг род, висше евангелие, и затова то е било скрито. Сега частично се открива, наричат го сензация, някои казват: то не е редовно, защото го няма в Библията. Разбира се, Бог го е извадил, Той си има причина, все едно да кажеш: Бог не е редовен…

И така, Христос е предал на Юда не някаква религия, а гносис, същността, тайното истинско знание. А на другите ученици е дадено само допустимото, частични откровения, колкото да могат те да служат и да вървят по своя път.

Гносисът е много дълбока вода. Гносисът казва: С вяра в Христос загиваш, с религия загиваш, но с откровение от Христос, с откровение от Бога, т.е. с истинско знание, се спасяваш. С това Юда разрушава от хиляди години църковни традиции. И това, което ви говоря, още е меко, още не сме започнали да навлизаме в това, което Христос му е говорил. Да не говорим символа на вярата какво го прави, защото и там има голяма грешка, но всеки може да си го повтаря. Юда отива много по-далече, защото наистина е достойният, избран от безгрешен Бог. С истинско знание, дадено от Христос, от Бога, се спасяваш. Иначе можеш да вярваш хиляди години, това е твой проблем. Вярата е проблем, тя още не е любов.

ЧУДНИЯТ ЧАН

(трета идея за размишление)

Чан означава китайския дзен. Чан говори много за Дао – и за Дао, и за будизма. Например:

Когато оскърбяват даоса, мъдреца, той пие амброзия, нектар. Защо? Защото той живее в Дао, той живее в непостижимото, той живее в пустота. Как може да обидиш пустотата. Учителят го казва същото по друг начин: Ако обидиш обикновения човек, егото, ами как няма да се засегне, той е локва: да хвърлиш камъка в локвата, веднага локвата се вълнува, но ако хвърлиш камъка в божествения човек, той е море – камъкът потъва, обидата изчезва моментално. Божествената природа е един океан, докато обикновеното его е локва. Според мене няма нужда да го обиждаш, то само се обижда, то само е обидено от живота. Дори и когато уж му върви в живота, то пак просто е его, егото си е его.

В даоса няма знания и затова няма противоречия. В даоса има само пустота, т.е. пълнота, има само пълнота.

Даосът живее насаме с тихата си радост, защото пустотата е радостна.

Чан казва: Даосът има само едно и единствено богатство – Дао – и затова смъртта и животът не го засягат. Когато живееш в Дао, когато живееш в Бога, нито смъртта те засяга, нито животът – ти си отвъд. Такъв е и Настрадин Ходжа, след време ще говорим и за него. Сещам се за една случка, преди да продължа. За Настрадин Ходжа се казва, че имал много грозна дъщеря. Същевременно той имал голям враг, който много го мразел. Настрадин Ходжа решил да му отмъсти: оженил дъщеря си за този враг. Хората казват: Не те ли е срам, какво правиш, как си оженил дъщеря си за този враг? – Аз не я ожених, аз му отмъстих. Много тънък подтекст: отмъсти на врага си, дай му душа, обаче това не е казано, няма значение. Настрадин Ходжа има около две хиляди такива случки, постепенно ще ви ги изнасям. Ако изнасям лекции само за Настрадин Ходжа, ще ми харесват лекциите винаги, обаче ще говорим за Юда. Тези, които не ги харесват, няма значение, просто ще ги благословим, нали, но ще говорим и за други неща.

Да се върна: който практикува Дао, т.е. истинност, пустотност, той придобива несътвореното си състояние, т.е. Истината подарява това състояние на човека. Това състояние се нарича Дао.

В пустотата няма придобивки, няма загуби. В пустотата има само Дао. Чан казва: Преследващият елена не вижда планината. Ето как трябва да преследваме Бога. Ако ти виждаш света, ако ти виждаш неговите реакции, неговите политики, неговите земетресения, нищо не виждаш. Просто ако преследваш Бога, ако преследваш елена, планината я няма. Защо? Защото целта е много висока. При такава висока цел не може да виждаш нещо друго, освен Бога.

Бушуващият вятър, който събаря дърветата, в своята основа е спокоен. Наистина е така, в своята основа бушуващият вятър е спокоен.

Бъди готов, казва Чан, китайският Дзен, бъди готов да не намериш онова, което търсиш. Много красиво! Който е подготвен така, той пък ще намери това, което търси, но както и да е.

Кой ще каже за вятъра, че не духа в правилната посока? Това е също Чан. Каквото и да каже човек, вятърът си духа правилно.

Бурният поток не тече. Забележете, и преди ви казах: Мостът се движи, а не реката. Сега друго подобно, не искам да го коментирам.

Мъдрият не се отличава от обикновените хора и затова другите не могат да го уловят. Той винаги се изплъзва.

Който слуша гърма, няма да чуе тишината. Или слушаш едното, или слушаш и виждаш другото.

Няма лошо, има го онова, което не ти харесва. Няма лоши неща, няма нещо лошо, но има го онова, което не ти харесва, но това е твой проблем.

Конфуций попитал Лао Дзъ: Когато си обезсърчен, отчаян, какво правиш? Лао Дзъ отговаря: Много просто, когато съм обезсърчен, аз съм изпълнен с Дао. Какво означава това? – Конфуций продължава. Лао Дзъ казва: Много просто: обезсърчение няма. Конфуций е мъдрец, но четвърто тяло – извисено донякъде, но ограничен. Когато и тебе те няма, обезсърчение няма. Но понеже Конфуций го има, Дао го няма още, значи той ще се обезсърчава.

После му казва: Но ти, Кун, все още съществуваш, ти си проблем за себе си. Конфуций пак не разбира, пак го пита: Твоите мисли ме объркват. ЛаоДзъ му отговаря: Аз нямам мисли, аз нося само пустота, само тишина, само Дао. Забележете колко интелигентен мъдрец… Конфуций е казал някои неща, които са чиста мъдрост и пак е извън пътя, извън Дао. Такъв човек, който е вкоренен в ума, понеже по някакъв начин той обича света и владетелите, казал е „да се покоряваме на родителите“, не пита, ако родителите са безумни, трябва ли да се покоряваме – просто покорявай се…

Конфуций пак пита: Как да разберем това? Чудният старец му отговаря: Това не е за разбиране – и млъкнал.

Минало малко време, Конфуций пак пита: Имам още два въпроса: Какво е пустота? Лао Дзъ отговаря: Неповторима неяснота. Конфуций пак пита: Какво е неяснота? Лао Дзъ му отговаря: Неизразима яснота. И после млъкнал.

И аз млъквам, това беше за днес.

АУМЪ

7 август 2007 г.

ТЕОМОШТЛИ МИКТЛАН

Атлантската книга на смъртта
(лекция 13)

ИБН АРАБИ

(първа идея за размишление)

ТЕЛАТА

(лекция 14)

ИЗКУСТВОТО НА НАМЕРЕНИЕТО

според толтеките
(втора идея за размишление)

ОКУЛТНАТА МИСИЯ НА ЮДА

(лекция 15)

ТОЛТЕКСКАТА МЪДРОСТ

(трета идея за размишление)

ТЕОМОШТЛИ МИКТЛАН

Атлантската книга на смъртта

(лекция 13)

В света никога не е имало такъв народ като толтеките, който така страстно и целеустремено да се е стремял към разгадаването на тамоанчан. Тамоанчан, това е тайната на живота, означава още мястото на произхода, наречено още мястото на изобилието, а в Библията наречено Дървото на живота.

Според толтеките смъртта е въпрос на стеснено съзнание и който придобие тайното прозрение, се освобождава от това стеснено съзнание. От древна свобода – тлакатл – човекът е влязъл в стеснение, което иначе означава смърт, наречено смърт. Така толтеките разбрали, че смъртта съответства на ниво в съзнание. Те разбрали, че смъртта е превъзходство на илюзията върху човека, на външния свят върху човека. И те открили, че смъртта означавала плен, т.е. човекът е в плен на собственото си самозалъгване. Някак си той е повярвал, че умира, чрез силата на илюзията.

Смъртта означава, според толтеките, овладяност от илюзията. И те разбрали, че който служи на изюзията, така наречения тескатлипока, който служи на илюзията, е принуден да умира, по някакъв начин умира. Дали ще е имитация, как го осъзнава, но той просто умира, води се като вид умиране. А този, който служи на Ометеотл, т.е. на Бога, става мойокойани, на техния език означава същество, което се самосъздава. Съществата на илюзията стават текпатл, на техния език означава камък, т.е. застояли, а тези, които са избрали Ометеотл, Бога, стават метеотиа, на езика на нахуатл метеотиа иначе означава духовна практика, но по-вътрешно тази практика е наречена самообожествяване. Значи не трябва да чакаш някой да те обожествява, няма такова обожествяване назаем, ти самият трябва да осъзнаеш, че трябва да се самообожествиш.

Смъртта означавала, че съзнанието е навлязло в илюзията. И толтеките разбрали, че само стремежът към безупречност дава тайни наставления, които освобождават човека от илюзията.

Толтеките разбрали още, че смъртта, това е завързаната енергия в човека, т.е. заблудената енергия. Те разбрали, че на тази енергия ѝ липсва теиолиа. Теиолиа означава душа, а душа, според толтеките, означава този, който внася живот в другите, този, който внася движение в другите, и още който има душа, внася в хората отли, означава път, внася в хората път.

Толтеките разбрали, че всеки, който е избрал тескатлипока, т.е. илюзията, смъртта го е обвързала със себе си. Тя е завързала неговата енергия и така човекът е заживял мъртво, т.е. в сърце от плът. Докато толтекът, който се стреми към безупречност, т.е. безупречният човек, живее в Иоллотлъ, Еекатл, означава в сърце от вятър. Т.е. на нахуатл думата Иоллотлъ, т.е. сърце, означава това, което се движи, движещото се, подвижното, живата същност на човека, най-динамичният орган, който движи живота и който съхранява живота.

Интересна е думата камък при толтеките, по-скоро при ацтеките; те имат подобни думи. Тя е пак текпатл, подобна дума, същата, те също говорят на езика нахуатл, но тълкуването е по-друго. За обикновеното сърце, т.е. за камъка, те казват: На камъка е отнет усета за собственото му съществуване. Те казват: Текпатл е последното заспиване. Значи човекът-застой, човекът-камък, това е последното заспиване. А за живото сърце те казват: Камъкът, който бягаше, така го наричат ацтеките, т.е. сърцето, което се движи и в този, и в онзи свят, задвижва същества, задвижва душата и т.н. На друго място те наричат живото сърце шочитл, означава на техния език цвете.

И така толтеките открили, че смъртният човек има мрачно вглъбяване. Значи той не може да направи вглъбяване към светлината в себе си, той има друг вид вглъбяване, мрачно вглъбяване. Докато безупречният човек постига светло вглъбяване. Така те осъзнали, че мрачното вглъбяване е създадено от пробива на илюзията в човека.

Така те разбрали, че безсмъртието, т.е. състоянието на свободата, това е състояние на ясното съзнание. Като големи наблюдатели, те открили, че смъртта е затворена съдба, затворената съдба на неясното съзнание, непълноценното съзнание. И те още повече обикнали безупречността. Защо? Защото тя им носела изясняващата светлина, докато смъртта, т.е. неяснотата, носела, можем да го наречем, грешността и носела заблуждаващата светлина.

Толтеките разбрали, че смъртта се е появила поради смущения в същността. И така тъмнината, или както ние я наричаме грешността, е ограбила изясняващата светлина, която идва от Бога, от Дарителя на живота, от Дарителя на отвъдността, когото те наричат още – за Бог те имат една дума, както ви казах, Ометеотл, един от преводите на тази дума е Господарят на непосредствената близост, Опората на всичко.

ИБН АРАБИ

(първа идея за размишление)

Един голям суфи, предният път говорихме за него и сега ще кажем някои неща.

Бог съществува само ако е утвърден в твоята душа.

Целият свят е един раб Божи, слуга; целият свят е слуга.

Сам Бог избира кого да води във верния път, в правилния път, защото Той знае нещата отвътре. Например ти може да искаш да поведеш някого, но ако Бог не иска, всичките ти усилия ще отидат напразно. А Бог знае нещата отвътре.

Бог сътворява, казва Ибн Араби, сам Себе Си в избрания човек, в пробудения и в истинния човек.

Човекът е паднал в състоянието на грехопадение, защото не е оправдал своята вечност. И казва: Всичко е в ръцете на Бога и то служи на Неговата Истина.

И казва: Който се движи праволинейно и буквално, той се отклонява от пътя си. Пак ще повторя: Който се движи праволинейно и буквално, той се отклонява от пътя си. А който се движи искрено и истинно, той намира пътя си.

За да разбереш тайната на живота, трябва да разбереш единството на нещата. И трябва да познаеш тайната на думата хайра. Една тайна, мистична суфи-дума – хайра. Донякъде ще я обясня. Думата хайра е едно особено мистично знание, едновременно означава няколко неща: релаксиран човек, т.е. релаксирано състояние, смаяно, изумено, отнесено от света, но тънко пробудено. Всичко това е хайра. Това тънко пробудено състояние е невидимо за околните същества. Този, който е разбрал тайната на думата хайра, той е станал истински човек. За него нещата се движат кръгово, в кръг, т.е. те нямат начало и край. И така, който се движи кръгово, получава своята пълнота. Дали ще се ражда, дали ще умира, всичко е без начало и без край, той се движи кръгово, той постоянно получава своята пълнота.

Който обича една религия, а не обича друга, той не обича Бога. Забележете колко просто говори, какъв мъдрец: Който обича една религия, а не обича друга, той не обича Бога; той обича себе си. А Бог е истината във всяка религия. Аз, разбира се, не съм ви говорил за тайното православие, голяма мъдрост, но там, разбира се, са мъдреци като Дионисий. Те са истински авторитети и интересно е, че и досега не са отхвърлени. Аз скоро чух, че в Италия един свещеник-католик казал: Вече почваме да говорим за Майстер Екхарт… А майстер Екхарт спада към изтребителите, такава мъдрост, която трудно ще се понесе, но казва: Вече е дошло време – значи някъде просто започва разбиране за по-дълбокото.

Казва: Който осъжда която и да е религия, той се отделя от своята собствена религия и истина.

Който не възлюби Бога цялостно, той става враг на себе си. Просто и ясно. Тук само ще допълня: проблемът не е в кое учение си; големият проблем е, че хората са отдадени на което и да е учение половинчато, или 90%, или 99%, същото го казах и в София. Просто те са отдадени донякъде. Щом си отдаден донякъде, е, ще станеш цитатаджия, логик и накрая ще се отдалечиш от учението.

Казва: Божият гняв и Божията милост, това е все една и съща реалност, това е реалността на Бога. Това е самият Бог в действие – Той ги управлява и двете.

Сатана е унищожител на всичко, което не е достойно за Бога. Ние може да си мислим, че едикой си беше добър човек, но ние нямаме мярката. Сатана съществува. Защо? Защото част от самия Бог се е образувала в него, иначе той нямаше да има живот, нито енергия, нито сила, нищо. Понеже част от Бога се е образувала в него, затова той съществува. Бог се е създал в него по странен начин, сам Бог си знае защо. Така отговаря Ибн Араби.

Този, който осъжда Сатана, прави посегателство към скрития Бог и затова той, осъждащият, ще бъде осъден от скрития Бог. Той ще бъде осъден от самото зло, което е в него, т.е. от мъртвата си част. Злото в човека е неговата мъртва част. Това е осъдената част. Тук ще кажа едно нещо, което казва Учителят: Ако в тебе има и най-малко зло, ти все ще умираш. То може да е микроскопично, само че то може да расте. Значи всеки трябва да огледа себе си дали има и малко зло. Щом има малко зло, вече смъртта те чака; малко или много ти си в смъртта.

Казва: Иблис, т.е. Сатана, е сътворен, а сътвореното не може да обладава действия, защото всички действия принадлежат на Единствения Бог. Той го нарича Принуждаващият, едно от Неговите имена.

Сатана, както и Луцифер, е бил носител на светлина, но не притежател. Притежателят е само Бог. Сатана обладава аспекта светъл, когато е обърнат към Бога и тъмен, когато е обърнат към хората. Значи когато се обръща към Бога, той свети, те си говорят на древен език, на езика на прасветлината; когато е обърнат към хората, изглежда тъмен. Човекът казва: Видях нещо страшно… Е, ако може да видиш зад това „страшно“ Бога и Неговия замисъл, ще разбереш много неща.

ТЕЛАТА

(лекция 14)

Често ще говорим за телата. Най-често ще говорим за трето и четвърто тяло, т.е. астралното тяло – желанията, и менталното тяло, четвъртото, тъй като най-труден е проблемът, преходът от четвърто тяло в пето тяло, където човекът става ученик, става душа.

Третото тяло, астралното, след време ще го разгледаме от гледна точка на чакрите, там има други тънкости. Третото тяло, астралното в човека, е светът на желанията, четвъртото е, както казах, менталното, светът на мислите. И в петото тяло също има мисъл, но тя се е превърнала в душа. И там има мислене, но това е духовно мислене, мислене с душа, а не мислене с ума. Да си се превърнал в душа, означава мисълта да е топлина и любов. Тук вече няма критики, тук има забележки. Забележката говори по закона на Любовта, а критиката, аз съм обяснявал, критиката призлиза от безлюбие. И Учителят обяснява думата: крие и тика; криеш нещо и тикаш друго нещо да изпъква, нещо като политика…

Съграждането на петото тяло е по-важно от съграждане на всички храмове. Можеш да построиш всички храмове, както един голям император казва: Построих много храмове на Буда. И пита Бодхидхарма: – Нали ще получа големи благословения? – Ще получиш наказания. Ти не си построил себе си. – Очаква те карма, просто прошка няма, не знаеш какво си строил. Значи съграждане на петото тяло, т.е. да имаш душа, висша душа, е по-важно от съграждане на храмове. И голямата преданост на ученика започва именно от петото тяло. Който няма пето тяло, той няма преданост. В трето и четвърто тяло има имитация на всичко, в случая и на преданост. Умът може да имитира преданост, той няма нищо общо.

Предаността започва от петото тяло. Тук се заражда и дълбокото разбиране. Не просто мислене, някакво мислене, някакви разсъждения. Тук се заражда дълбокото разбиране, което идва от правилния и скрит подход към нещата, което четвъртото тяло го няма.

За четвъртото тяло има сезони – пролет, лято и т.н., промени; за петото тяло има вечност, едно вечно състояние. Четвъртото тяло е голям учен, голям философ. Имам в София на лекцията един човек, той беше сега на лекцията в София, голям учен. Но случиха му се някои неща, каза: Вече не искам да те питам, искам други неща, вече разбирам лекциите по друг начин, няма да ти задавам повече въпроси, много неща се промениха… Вече учеността я поизостави. Четвъртото тяло се мисли за нещо много голямо, даже това тяло си позволява да мисли и за любов, но то няма душа, не му е дадено. Животът на четвъртото тяло е разсъждения, някакви знания, но животът изисква нещо друго: будност, търсене на Истината и неизменност в Любовта.

Третото тяло влага енергията си в желанията, т.е. в саморазрушението, както ще видим после разликата между желания и намерения. Четвъртото тяло влага енергия в разсъждения. И третото, и четвъртото тяло символизират забравата на Бога, изгнанието. И докато ти се намираш до четвъртото тяло, ти си във времето, ти си в човешкия опит. Ти нямаш духовен опит, въобще да не говорим за Божествен, твоят опит е човешки. И това е хубаво, че когато се извисите в по-висшите тела и стигнете до шесто и седмо, ще можете да различавате откъде идват нещата, от кои тела, защо са така, защо са затъкнати и точно как да помагате, на когото трябва да помагате. И много тогава ще внимавате дали да правите добрини, защото, както знаете, там трябва да се внимава много, защото последствията може да са лоши за този, който не може да различи.

Ето защо третото и четвъртото тяло трябва да се пречистят и облагородят. По този начин те изчезват и в тях се вселяват петото и шестото тяло, понеже те са сянка на петото и шестото тяло. Значи астралната душа, нисшата душа, третото тяло е сянка на висшата душа; четвъртото тяло, умът е сянка на чистия дух. Когато тези сенки изчезнат, когато се очистят и облагородят, вече те нямат думата и човекът говори с душа и дух. Няма по-хубаво нещо хората да си говорят като душа с душа и като душа с дух. Както ще видим в следващата лекция, пак един разговор между Конфуций и Лао Дзъ – Конфуций е на граница между четвърто и пето тяло, но все пак се е застоял в четвърто тяло; ще видите как той пита и как все не разбира, и как става смешно, но… някой път все ще узрее нещо в него.

Който търси знания, информация, той се вкоренява в четвъртото тяло. Умът му става все по-силен ръководител и обърквател на живота му. В шестото тяло, в чистия дух, също знаеш, но без знания, чрез безмълвие и чрез мъдростта на духа. Той спуска върху тебе интуиция. Интуицията е вътрешен орган на духа; слиза в душата и ти разкрива безмълвно нещата.

Когато си в четвъртото тяло, тука дори и мълчанието е неразумно. Понеже някои казват: Мълчанието е злато. Аз съм обяснявал: четвърто тяло когато мълчи, мълчанието не е нито злато, нито желязо – мълчанието е глупаво. Затова Учителят казва: И рибите мълчат, но не са мъдри. Вярно е, че четвъртото тяло има много малък шанс малко да поумнее, ако човек дълго време мълчи с ума. Обаче има едно условие – ако има огромна искреност към себе си, иначе глупостта остава. Той си остава в четвъртото тяло и хората си мислят, че мълчанието е злато, че той почти е мъдрец, но нещата са други. Който разбира телата, може да влезе в неговото мълчание и да види за какво злато става въпрос. Шивананда казва: Умът на човека е дяволска работилница – просто, ясно, кратко, две думи – дяволска работилница, само че е толкова скрито и той ако мълчи и се усмихва, ти може да си мислиш, че почти е ангел.

Докато в петото тяло мълчанието е магнетично, то е съкровено, а в шестото тяло има нещо повече от мълчание – тук има безмълвие, т.е. без мълчание, вече и то е отстранено, отстранено е дори съкровеното, нещо много по-дълбоко. Отстранено е петото измерение, навлиза се в шестото измерение – чистия дух, нещо грандиозно за ученика. Тука медитацията е много фина будност, която е без примеси, без участие на ума. Умът е отстранен, тука се намира същността, същността на живота. Тука в шестото тяло, освен че умееш да си създаваш пространство в безмълвие, но можеш да се приближаваш и до същността на всякаква тайна, просто ти е дадено.

Всички подаръци на третото и четвъртото тяло са малко или много илюзия. При петото тяло е друго, тука работи душата, а тя е по-голяма, забележете, от самото даване. Тя е по-голяма от всяко даване.

Трето и четвърто тяло каквото и да питат, кавото и да правят, търсят ползата; те няма да питат принципа, висшия закон, дхарма, какво казва Истината. Просто гледат ползата. Там законът на братството е отстранен – какво казва братството, какво казва Учителят, леко се измества. Разбира се, това води след време до тънки кармични последствия.

В третото тяло трябва да се вкорени изключително благородство. Мисля, че една сестра тренира дневник на тайно благородство, като идея го давам: когато те засягат, когато тънко те обиждат, да търсиш най-благородния начин как да отмъстиш, т.е. каква услуга да направиш, обаче да е толкова приятна, фина, точна, а не просто някаква услуга. Услугата може да е вътрешна; може да се молиш за този човек, който ти пречи, много варианти има. Но ако това облагородяване, този дневник се тренира една година, астралното тяло изгаря, нисшата душа изгаря и вътре се настанява в човека висшата душа.

В четвъртото тяло, за да може то да се очисти и да изчезне, се иска голяма искреност. Така се натрупва чиста духовна енергия, която след време ще стане медитативна. Отначало тя няма да е медитативна, но при продължителна искреност, а не искреност отвреме навреме – говорим за искреност постоянна, стараеща се – тогава постепенно енергията става от ментална духовна, медитативна.

Когато човек стане господар на четирите си нисши тела, тогава върху него слиза постепенно петото тяло. То е, което умее да различава. Що се отнася до мистика, той вече живее повече в шестото тяло. Той живее в мъдростта, мъдростта е език на шестото тяло. Там се намира и най-дълбокото, мистично съзнание, мистична мъдрост. Тази мъдрост не обяснява, забележете, но дава разбиране. Тя загатва, такъв е нейният метод – на шестото тяло – това е мъдрост, която не обяснява, но дава разбиране чрез загатване.

Шестото тяло е завръщане в пълнотата. Петото тяло е път към пълнотата, шестото тяло е завръщане.

В третото тяло има обикновено чувство. То носи в себе си астрална енергия. В петото тяло има Божествено чувство. То носи в себе си свещена, съкровена енергия.

Обикновеният човек има опита на своя ум и на своето сърце. Пробуденият човек – търсачът – има опита на своята душа и на своя дух. Когато задаваш въпрос чрез четвъртото тяло, това е една тънка болест; но когато питаш чрез петото тяло, тука вече е развитието. Четвъртото тяло – умът – не пита, за да разбере. Аз имах един такъв голям философ, така с уважение го казвам към него, дървен философ, все питаше. Каквото и да му кажеш, нищо не приема, просто пита. И накрая каза: Ти не можеш да ме задоволиш. – Разбира се, аз нямам такова намерение, няма как – пукната стомна не можеш да задоволиш. Друг ще те задоволи, Бог след време, само че по друг начин: има страдания, те ще свършат работа, аз съм неспособен.

Третото тяло – пълно с желания, то е джунгла. Сърцето е огромна джунгла, това е нисшата душа; по-голяма джунгла няма. Тази душа така е увлякла сърцето, разбира се, което се е поддавало. И въпреки всичко във всеки човек има скрито пето тяло, т.е. една скрита, Божествена душа, на която можеш да говориш. Значи когато един човек в четвърто тяло не те слуша, каквото и да му кажеш, Учителят казва: Не му говори с думи, почваш да му говориш мисловно: Господи, дай му разумност, дай му светлина… Ако и тогава е трудно (то и тогава е малко трудно), когато спи, му помага – умът го няма, умът е разреден, душата е леко пробудена… Така знам, някои хора помогнаха на синовете си, на децата си, няколко случая знам – докато спи, му изпраща увереност, тя влиза в третото око; на сутринта той не знае откъде идва тази увереност. Имаше проблеми, после започна да му върви в едно, във второ, в трето и т.н. И няма значение да знае откъде идват съветите и помощта, важно е отвътре да му се помогне.

За петото тяло Учителят казва: Любовта вижда повече от очите. До четвъртото тяло гледа с очите, в петото тяло виждаш с нещо, което е повече от очите – с Любовта. В петото тяло се намира и молитвеният огън, истинският огън. Който е стигнал до петото тяло, до своята висша душа, той е отключил своя път. Той вече не пита: Какво да правя, какъв е моят път? Въпросът вече изчезва. Щом пита, още е в четвъртото тяло. А който е стигнал до висшата степен – защото петото тяло е на степени – на петото тяло, той става посветен в своята скрита Божественост. Това е висшата степен на петото тяло.

Петото тяло, това е чистото съзнание, то е истинското зрение. Това е истинското зрение, чистото съзнание. Но и то има още много да учи, защото в шестото тяло се намират очите на Боговете. Тот казва, че в шестото тяло се намират очите на Боговете, т.е. гледната точка е много по-висша. Но има и по-висше и от това. Има разлика между Божества и Богове, друг път ще я обясня. Божествата са още по-висши от Боговете. Например Лао Дзъ не е Бог, той е Божество, много висша степен, нещо, което е трудно да се обясни. Но все пак ще го обясним, тъй като има тънки думи, които го загатват точно.

Третото и четвърто тяло обичат видимото, видимия свят, видими подаръци. Познавам една позната: Много обичам подаръци, просто много; каквото и да ѝ дадеш, няма значение дали ще го хвърли след малко – просто обичам подаръци, всичко видимо го обичам. Петото тяло те води отвъд всичко видимо. Все повече обичаш невидимото. То вселява в човека все повече съкровеното, невидимото и вечността, същността.

Истинското търсене, както казах, не принадлежи на трето и четвърто тяло. Те трябва само да се пречистят, за да не пречат. Търсенето започва от петото тяло. Търсенето е свещен процес на душата. Спомням си сега на лекцията в София и преди това една сестра, така наречена уж възрастна, тя няма възраст, дъщерята на Петър Димков, много харесва моите книги. Много ги чете, даже събира група, скоро ме покани: А бе, кажи ми как ги пишеш тези книги – за Ава Торот… Казвам: Нищо не помня, едно изречение не помня; пиша ги с Нищото. – Ами как правиш лекциите? – Лекциите са смесени, нищо и нещо. Те сега се чудят как да тълкуват, аз се чудя как да обясня, но накрая се разбрахме, защото си говорим като души. Просто накрая тя се зарадва и ми каза: Не разбрах много, ама много е хубаво присъствието и тука между нас е много хубаво. И наистина тя цялата ѝ стая е богомилска, каза ми, че има връзка с Петър Димков, наистина тяхната любов е много голяма, но това са други неща. Но искам да кажа, че още като се видяхме, разбрах, че ще говоря с душа. Оттам нататък вече дали ще си говорим, дали ще си мълчим, ние се виждаме вътрешно, тази връзка е вечна и така нататък. Това беше между другото.

Търсенето започва от петото тяло. Това е свещен процес на душата. Значи това не може да се имитира от трето и четвърто тяло. Имал съм случаи, когато хора на четвърто тяло ми казват: Искам ти да ме ръководиш, ти да ми казваш какво да правя… Аз виждам, че той така е вкоренен в четвъртото тяло. Не случайно после последствията показаха още по-лоши неща – не четвърто тяло, ами назад, към първото…

Месната храна увеличава привързаността на човека към трето и четвърто тяло, включително и към първото, физическото тяло, защото месната храна, това са вещества на злото. Точно това искат третото и четвъртото тяло. Затова Учителят казва: Който яде месо, дълбоко в себе си той има месоядни идеи. Те може да са скрити, няма значение; те след време ще станат явни и ще ти донесат каквото трябва.

В третото тяло човекът е създаден от своите желания, а в четвъртото тяло той е създаден от своите мисли, от своя начин на мислене. Мисленето е строителство. Това е творчество. Но когато се яви петото тяло, старото строителство се събаря, защото тук човек се пресъздава чрез Любовта, а в шестото тяло, тука вече е величието на посвещението. Това ще стане особено ясно, когато след време говорим за шеста и седма чакра и особено когато говорим за Самадхи.

Посвещението, това е безмълвното състояние на живота. Макар че за него не трябва много да се говори, понеже искам да направя някои загатвания, след време ще направим компромис; ще кажем някои важни неща, които ще упътват по-лесно след време да схващате тънките, вътрешни неща.

ИЗКУСТВОТО НА НАМЕРЕНИЕТО

според толтеките

(втора идея за размишление)

Според толтеките намерението е сила, която си има душа. И тази душа има способност да улавя замисъла на живота. Който е осъзнал намерението си, той озарява себе си и своя път. Тук не говорим за желания. Думата намерение е много дълбока. Учителят казва: Намерение означава да намериш, не да търсиш; ти си намерил. Намерението означава просто да намериш. Знаел си какво да търсиш и затова си намерил, имал си правилното намерение.

Намерението е създадено за възприемане на реалността. То е първичен елемент, а желанието е вторичен. Намерението произлиза от отношението на човека към Истината, а желанието – от отношението на човека към света. Значи намерението е отношение към Истината, желанието е отношение към света.

Чрез желанията животът се проваля. Чрез намерението животът се превръща в един вечен възход. Според толтеките намерението осъществява чистото и истинското възприятие в човека, без примеси. А чистото възприятие твори в човека все повече степени висша душа. А истинското възприятие, което идва след чистото възприятие, то е по-висока степен, то твори в човека все повече дух. Това е разликата между чисто възприятие и истинско възприятие. Това означава, че чистото възприятие е подготовка за истинско възприятие, все повече дух, т.е. все повече неизразимо.

Без чисто намерение ти нямаш път към себе си, ти нямаш път към себепознание, според толтеките. Велико е намерението, наречено любов към Истината. От това намерение зависи доколко твоето съзнание ще се разширява и къде ще спре. Без чисто намерение каквото и да правиш, развитието е привидно. Може да си въобразяваш, че работиш върху себе си, че четеш книги, че даже правиш много практики… Дето Учителят казва за двама йоги – петнадесет години в една пещера, обаче накрая разбрали, че от йога няма полза, защото няма никакви резултати; те не познавали своето намерение, те имали желания.

От тайната на намерението се предопределят големи промени. Защо? Защото намерението е ключ, който привлича сили, които са скрити в еекатл, т.е. в духа. Намерението е висша тайна на живота и тази тайна е скрита вътре в човека. Човекът трябва да я открие. Намерението например може да направи така, че разумното желание може да се сбъдне, но то си остава по-дълбоко от разумното желание.

Намерението е сила, която променя съдбата, няма значение каква е твоята карма. Ако твоето намерение е Бог, Орелът, кармата се променя. Според толтеките това означава, че намерението е тайна опора. То изпълнява разумното желание, но както казах, то винаги остава по-дълбоко от него.

Още: Намерението е висша причина, а след него идват и се подреждат последствията. Тази причина видоизменя последствията.

Когато се установиш твърдо в своите намерения, твърдо и осъзнато, ти определяш пътя си. Значи не кармата, не държавата, не окръжаващата среда и т.н. Ти определяш пътя си, ти определяш събитията си, какви неща ще се случват в твоя живот; ти определяш даже своите реакции, реакциите си в живота. Това означава, че твоята съдба не се намира в някакви звезди или в някакви условия. Толтеките не признават зодиака. Те го наричат звездна скала, която трябва да бъде прескочена. Не признават нито хубавите качества на зодиака, нито лошите, просто скала, която трябва да бъде пробита и прескочена. Това означава, че твоята съдба не е в някакви звезди, някакви условия или в окръжаващата среда, а в избора на твоето намерение.

В намерението е скрита сила, която влияе глобално на твоите жизнени отношения, на всякакви нива. Дори може да си имал в предните прераждания стотици убийства; имаш ли правилно намерение в този живот – изцяло Бога – всички тези убийства отпадат, те не могат да те гонят. Ти ще ги изкупиш по друг начин, кармата ти ще се преобрази. След време или ще спасяваш души, или ще им помагаш. Има много начини, но така или иначе ще можеш да им помагаш и в другия свят. Защо? Защото ще ти бъде даден метод, който иначе е скрит в шестото тяло.

От намерението зависи какви висши същества-покровители ще дойдат при тебе, т.е. какви същества ще привлечеш към себе си. Който не разбира тайната на намерението, остава в съдбата си. А който остава в съдбата си, той не намира изход.

Намерението е велик дар на Орела, който е скрит вътре в човека.

ОКУЛТНАТА МИСИЯ НА ЮДА

(лекция 15)

Дълбоко в своята същност Юда е усещал в себе си, че е древна, божествена искра. Но той все пак се е нуждаел от някой, който носи в себе си много висша тайна, за да го учи. Юда в миналото е бил и голям учител, но когато застава до Христос, положението е малко по-друго. Дори на едно място Христос му казва, че ти ще станеш като мене, до моето ниво (забележете в апокрифите), но ще преживееш голяма мъка. Наистина голямо проклятие от света и голямо благословение от Бога. Най-хубавото нещо е да си прокълнат от света в случая и да си благословен от Бога. Юда избрал благословението от Бога, просто той е посветен, както знаете, говорихме.

Христос е носил тази много висша тайна и е можел да го учи на по-тънки нива, т.е. шестото тяло говори на петото тяло по много красив начин. Както ще видим след време, и в тази лекция малко и по-нататък, какви въпроси задава Юда. Нямат нищо общо с невежеството на другите ученици. Там се говори с притчи, дори учениците не могата да разберат притчтите; „пак ни ги обясни“, пак не ги разбират, но както и да е. Те имат друга красота, поне са търсачи, някога и те ще станат като великия, чудния Юда.

Христос е имал намерение да му открие тайните. Той имал такова намерение, понеже го обичал от древността и по замисъл на Бога. Освен това Юда е бил, както знаете, най-верният му спътник в мистичния път. Юда знаеше, че чрез тази любов и жертва ще се облече с Бога, т.е. с вечност. Юда се е интересувал много като мистик и гностик от тайната, която е скрита в Бога, става въпрос за Бездната. Този въпрос за Бездната иначе най-дълбоко е обяснен от Василид и донякъде от Христос, тъй като той по-малко е говорел, но Василид е най-големият, който е обяснил тайната на Бездната в около 24 книги, както ви казах, от които около 21 изгорени. Не са могли да ги понесат нито светци, нито грешници. Но и Христос има книга, в която говори за тайните на Бездната, но и тя едната част е изгорена – египетска, коптска книга, но все пак има откъси от нея. Значи Юда се интересува много от тайната, скрита в Бога, от тайната на Бездната и когато пита Христос: „Що е Бездната, Рави“, „Рави“ с голяма любов, т.е. Учителю, Христос му отговаря кратко, с две думи: Последната дълбочина. Такива неща говори и Василид, много дълбоки.

Но за това, какви въпроси е задавал Юда, ще говорим постепенно. Откровенията на Христос към Юда не са били към народа, нито към учениците. Тука тайната се открива само на най-верния, само на Юда. И по-нататък, доколкото е позволено, ще говорим много по тези въпроси, неща, които ги няма в евангелията, които в някои апокрифи едва-едва са загатнати.

Това, което Христос е разкрил на Юда, не е това, което е разкрито на учениците. То е тайно знание, извън Библията. И докато Библията е дадена като водач на външните хора, то гносисът и апокрифите са водач на вътрешните хора. Така че който мине правилно през Библията и е много искрен, Бог ще го поведе към апокрифите и откровенията, т.е. той ще стане вътрешен, пето и шесто тяло. Там вече има други неща. Иначе ако човек не е достоен, може цял живот да остане на ниво Библия, ще се занимава с Библията и цял живот ще цитира. Както знаете, един християнски мисионер отишъл в един дзен-манастир, пак ще го кажа, искал да проповядва християнство и Библията на един дзен-учител. Той му казал: Добре, прочети ми едно изречение от твоя учител Христос. Прочел и дзен-учителят му казал: Достатъчно, той мисли като мене. – Край. Този не може да разбере и искал още много неща да му казва, той е натрапчив, той не знае за какво става въпрос. Достатъчно! Той мисли като мене, край.

Гносисът, апокрифите са водач на вътрешните хора. Юда е получил не просто гносис, както ще видим по-нататък, а върховен гносис, не частичен както Йоан. Затова Йоан много неща не довижда. Затова той казва, че „Сатана влезе в Юда“. Ако той имаше висш гносис, той щеше да види как действа Бог. И също ако този Сатана влезе в Йоан, той нямаше да има избор и той щеше да мисли объркано. Но това е друг въпрос. Юда е получил върховен гносис, защото е достоен и затова Христос казва на Юда, че може да достигне до него, до неговото ниво, до такова високо ниво, но му казва, че ще трябва да понесе много, много неща, много мъка. Както казах, Юда е благословен от Бога и от Христос, а е прокълнат от света, т.е. от някакви си неразумни, смъртни хора, което е толкова без значение, че просто не се наемам да говоря. Обаче Юда е влязъл в много висок свят, той просто е знаел какво търси.

Христос му разкрива царството на свещеното поколение, самата същност на Царството Божие, докато на другите ученици казва само „Царството Божие вътре във вас е“ и няколко неща и ги оставя. Той много дълбоко и постепенно, както ще видим, на Юда разкрива същността на това царство. Тук става въпрос за най-древните Божества. Не Боговете, които са създавали светове; Божества, абсолютно несътворени, много вътрешни, не са участвали във външни неща. Те са на най-високо ниво, най-древните Божества, които се намират отвъд всичко и те се различават от Боговете, които са създали и строили вселената и света, т.е. ограничени неща. Тези върховни Божества са преди Боговете. Те са скритата Древност и една част от тях са великите Старци.

И оттук нататък започват постепенно грандиозни разкрития на Христос към Юда. Юда пита (тука на първо време ще говорим за по-обикновени неща, макар че те са чисто духовни): Що е змията, Рави? Що е змията, Учителю? Отговорът: Онази част от Бога, която ни осъжда. (Апокрифи.) Понеже ние не разбираме, понеже критикуваме или не доразбираме нещо, там в това недоразбиране, понеже не сме цялостни, тази част ни осъжда, т.е. част от самия Бог ни осъжда.

После Юда пита: Накъде се движи Любовта, Барбело? (Другото тайно име на Христос, Барбело). Отговорът: Любовта се движи в две посоки: първо, Любовта обича нетленното, т.е. Бога; второ, Любовта е жажда за Бездната, за Абсолюта, т.е. жажда за още по-висшата пълнота, което е над Бога. И Бог е велика пълнота, но оттатък понятията вече изчезват даже за пълнота. Това са въпроси от шесто тяло към шесто тяло, много високо ниво.

После Юда пита: Рави, кажи ми за съкровеното сърце. Има цяла наука за сърцеведение от Христос, тука само малко загатвам. Отговорът: В съкровеното сърце е законът на Бога. То има само един учител – Любовта. Ето, казах ти за сърцето, защото Бог е вложил вечност в съкровеното сърце, вложил е нетленност. То е началото на богоподобието. – Значи от съкровеното сърце започва началото на богоподобието.

– Кажи ми още за сърцето, Рави. – Това сърце, приятелю, не може да изгасне в никаква тъмнина и затова е казано: в човека има светлина, която и в мрака свети. Става въпрос за съкровеното сърце, което е вече, тук само между другото, същността на петото тяло. Значи петото тяло има висша светлина и нисша: висшата е съкровеното сърце, нисшата е нисшето сърце, джунглата.

После Юда пак пита за змията, всички въпроси с голяма любов: Кажи ми, Рави, за змията. Отговорът: Змията е избрала чрез любовта си мрака. Забележете, няма такива неща в Библията. Змията е избрала чрез любовта си мрака, т.е. тайното служене на Бога. Тя е част от нашия Отец, забележете какво казва Христос. Тя е тайно богоподобна. Тук само ще допълня: Сатана е създаден от гнева на Бога, от по-мощния гняв, скрития гняв. На едно място Ибн Араби обяснява с големи подробности как е създаден Сатана. Сатана е малкият гняв, но когато Бог влезе в него, трябва да стане по-голям, чрез него строгостта се изпълнява. Той е инструмент на Бога и тогава Сатана приема различни степени на гнева. Но гневът принадлежи на Бога, а изпълнителят е уж Сатана. Затова никой няма право да осъжда, а който осъжда, попада в самия Божи гняв.

Змията е тайно богоподобна и дори когато е зло, тя е в ръцете на нашия Отец. После Юда пита: Рави, не е ли странно нашият Бог да е отделил нещо от Себе Си, което е станало змия? Забележете какви въпроси. Тук няма ги онези ученици, които просто не знаят как да питат, даже много от тях питат с четвърто тяло, но както и да е, това е друг въпрос. Отговорът: Странен е нашият Бог, приятелю, но е непогрешим. Кратко и ясно. – Не е ли още странно, Рави, че змията е богоподобна? Отговорът: Странно е това богоподобие, но то е само външно изкривено заради расата на ада, заради расата на хората. В Библията Христос не иска да разкрива тези неща, но в апокрифите ги разкрива. Значи странно е това богоподобие, но то е само външно изкривено заради расата на ада, заради людете. Някои питат къде е адът. На земята.

Откъде е произлязло злото, Рави? Чистият може да проучва злото и да пита. Нечистият не трябва да го проучва, Учителят казва, защото е много опасно. Но когато човек се пречисти и стигне до пето тяло, може да проучва тайните на злото, защото самият Бог ще му съдейства и самият Той ще го учи чрез духа и чрез висши същества. – Откъде е произлязло злото, Рави? Христос му отговаря: Злото е произлязло от свободата на Бога. И ще бъде разрешено от тази свобода. И после обяснява Христос: Част от Бога се е отделила заради свободата и заради свободата тази част ще се върне в Бога. Забележете колко дълбоки отговори. Това е премъдрост на Христос, част от книгата „Премъдрост на Иисуса Христа“ и от други книги и апокрифи. Значи част от Бога се е отделила заради свободата и заради свободата ще се завърне в Него, защото завръщането в Бога също ще произлезе от тази свобода. Но тука само ще добавя: тази свобода ще бъде изстрадана правилно, изстрадана съкровено.

Разбира се, много са разговорите, но всичко, което е позволено, ще ви го кажа; това, което не е позволено и да искам да го кажа, не мога. Но ще продължим с много такива въпроси.

ТОЛТЕКСКАТА МЪДРОСТ

(трета идея за размишление)

Воинът не осъжда своите недостатъци. Той ги приема и се хваща на работа. Така постепенно той ги превръща в дарове на силата. Те затова са дадени – не да се съединиш с тях, а да ги превърнеш в дарове на силата.

Воинът знае, че ако се справи с недостатъците си, той ги превръща в сила, а силата превръща в разум. Това означава, че недостатъците са скъпоценни. Те водят към свобода, въпросът е в твоя подход към тях. Те са скъпоценни, те са бисери. Значи никакво осъждане, просто това са дадености.

Когато човек не се приема такъв, какъвто е, той си налага тежко самопроклятие и изгубва своята изходна точка; той вече няма изходна точка.

Воинът се подобрява, а толтекът се умъдрява. Воинът постепенно върви по пътя на безупречността и по този път той изхвърля егоизма от себе си. Защо? Защото той разбира, че егоизмът е една много изтощаваща сила и всеки, който е под влияние на егоизма, тази изтощаваща сила, той ще бъде излъган и заблуден в живота си. Няма нито една сила във вселената, която да е по-голяма от истинското намерение, а трудностите са дар, скъпоценни дарове за израстване. Не просто трудности, скъпоценни дарове. На едно място Учителят казва: Пазете се да не дойде време да искате да плащате скъпо, за да ви дойдат страдания.

Толтеките казват: Ако не ти харесва всичко, каквото става в твоя живот, измени своите действия. Трябва да навлезеш в нови отношения със себе си. Истинският толтек е в състояние да задълбочи и най-дълбоките тайни на космоса. Тука не говорим за воина, говорим за трите степени на толтеките; воинът е подготовка за толтек. Може да задълбочи и най-дълбоките тайни на космоса. Ами даже и Настрадин Ходжа ги задълбочавал, само за малко ще се отклоня. Тук се сещам за един пример, който съм ви казвал, така бегло ще ви го кажа пак. Знаете оня учен, който пътувал в една лодка с Настрадин и питал Настрадин: Ти учил ли си математика! – Не. – Учил ли си еди-коя си наука? – Не. – Загубил си три четвърти от живота си. След малко идва буря и Настрадин простичко пита: Учил ли си плуване? – Не. – Губиш целия си живот. – Пето тяло говори на четвърто, т.е. какво иска да каже: Настрадин има духа, духът винаги преплува до другия бряг, никакви проблеми и с лодка, и без лодка. Четвърто тяло, умът нищо не може да преплува. Ученият човек си остава в лодката, в собствения си егоизъм, в собствената си мисловност и затова ако си спомняте, когато ви говорих за суфи, суфите казват кое е най-ценното за един суфи: това, което може да вземе със себе си при корабокрушение. Когато има голямо корабокрушение, всичко свършва, това, което можеш да вземеш със себе си, е същността и това е петото и шестото тяло. Четвъртото тяло става за смях, но не само четвъртото…

За истинския толтек дълбокото вслушване е меч, те го наричат меч, който разсича знанията и ума. Истинското вслушване е заплаха за тескатлипока, т.е. за илюзията, на всякакви нива. Който умее да слуша, израства, затова много духове не дават на хората да слушат. Казваш му едно, той отнесен, или ги няма ушите, или очите, или сърцето, просто заглушават. А който умее да слуша, а кой умее – който търси искрено – това е заплаха за илюзията, заплаха за земното мислене. Вслушването е меч, който отстранява неправилното знание.

Според толтеките същественото в живота на човека е гладът за Истината. Защо? Защото гладът за Истината ще изяде злото, ще изяде вселенската илюзия, наречена на техен език тескатлипока, тъмното огледало.

Според толтеките страданията са много полезни. Защо? Защото те идват, за да те научат какви намерения да имаш. Страданията коригират желанията. Разбира се, за обикновения човек тази корекция е много трудна, много е мъчително страдащият да стане разумен, особено който не търси, т.е. трето и четвърто тяло, което не е искрено. Пак ще повторя: Страданията са много полезни, защото идват, за да те научат какви намерения да имаш и към себе си, и към живота. Т.е. те ще излекуват болните желания на човека. Много е трудно, но Учителят казва: Те са майстори. Никаква философия няма да помогне. Страданията заместват философията и той нарича философията, както ви казах, ученото невежество, гимнастика за ума. Хубаво е, като обичаш да се заблуждаваш, няма проблеми. И при мене идват философи, в София някой път и с дипломати се срещам, туй-онуй – хубаво е, остава в ума. Е, щом обичаш заблужденията, няма проблеми, откъде накъде ще ти обърквам пътя.

За толтека: Свободата е преданост към Истината и този, който с твърдо намерение е избрал Истината, той постепенно става майстор на намерението, това е голямо изкуство и започва да вижда дълбоко в себе си, а по-късно дълбоко в Орела. Казано по друг начин: Той придобива правилното самонаблюдение и правилния слух.

Толтеките не държат да бъдат обичани и уважавани. Това е голяма зависимост, просто толкова е ненужно. Те държат да станат безупречни, на това държат. Те държат да станат, по друг начин казано, божествени същества; те го наричат безупречни, това означава божествени същества, за да се завърнат в Орела. Те държат на Орела, искат да се завърнат в Бога и в Неговите степени, а не в някакъв свят.

Каквото и събитие и да се случи на толтека, то не може да го застави да се чувства така или иначе, защото толтекът сам избира как да се чувства, забележете. Значи каквото и събитие да се случи в живота, добро или лошо, човек сам избира как да се чувства. Толтекът сам избира как да се чувства, той си избира състоянията.

Толтеките казват: Вслушай се в чистото действие. То е по-мъдро от вселената, не само от света. То е по-мъдро от вселената.

АУМЪ

4 септември 2007 г.

ТЕЛАТА

(лекция 16)

ВКУСЪТ НА СУФИЗМА

(първа идея за размишление)

ОКУЛТНАТА МИСИЯ НА ЮДА

(лекция 17)

ЛАО ДЗЪ – ГОВОРЪТ НА ДАО

(втора идея за размишление)

ОКУЛТНАТА МИСИЯ НА ЮДА

(лекция 18)

ЧУДНИЯТ НАСТРАДИН ХОДЖА

(трета идея за размишление)

ТЕЛАТА

(лекция 16)

Третото тяло, низшата душа, е част от съзнанието на човека. Петото тяло, висшата душа, е част от съзнанието на Бога.

Познаването на петото тяло, това е благословението да знаеш пътя си; не да питаш, не да проучваш, а да знаеш пътя си.

До четвъртото тяло възприемаш времето. Петото тяло възприема Любовта, т.е. то възприема вечността, друго възприятие. То възприема Бога. Тука е съзнанието за вечността. В петото тяло няма време, висшата душа е вечна.

От първото до четвъртото тяло е светът, човешкият опит. Петото тяло е състоянието на душа, благословеното състояние.

Всички въпроси на третото и четвъртото тяло са съмнения. Въпросите на петото тяло са уточнения. До четвъртото тяло словото е знания. Чрез петото тяло словото е Любов. Чрез шестото тяло словото е Мъдрост.

Четвъртото тяло, това е умът, блудният син, който трябва да се завърне в шестото тяло – Духът, чистият Дух. Третото тяло е блудната дъщеря, низшата душа, блудната душа. Тя трябва да се завърне при своята майка, Висшата душа.

Който навлезе в петото тяло, съдбата му се видоизменя. Тя вече се решава отвътре – не от закони, не от звезди, а отвътре – от Любовта и от невидимите сили, които служат на Бога.

Третото и четвъртото тяло, това е любов към илюзията и заблужденията. Който се ръководи от третото и четвъртото тяло, той не е в учението, той само се подготвя и ако не успее да ги пречисти и овладее, той изпуска своето развитие.

Четвъртото тяло мисли. Петото тяло схваща, разбира. Шестото тяло осъзнава.

Любовта е образувала петото тяло, Мъдростта е образувала шестото тяло.

Четвъртото тяло никога не може да бъде учител, водител, защото то е само мислител. Например Хегел, Кант, Шопенхауер и т.н. – те ти дават разсъждения. Петото тяло, шестото тяло са учители – например Христос, Буда – те ти дават безсмъртие, дават ти ясна цел.

Четвъртото тяло е голям заблудител. Тук се надяваш с ума. Това е голямо заблуждение, защото когато дойде Истината, умът няма да я приеме. В третото и четвъртото тяло отношенията се определят от закони. В петото тяло отношенията се определят от Любовта, защото в петото тяло има душа.

Третото и четвъртото тяло са омагьосаното знание, Дървото за познанието на доброто и злото. Но знанието не е благословено, благословена е Любовта. Удоволствията са вкореняване в третото и четвъртото тяло.

Искреността е от петото тяло и затова тя вижда път и изход дори когато човекът е в голямо затруднение. Искреността е твоето отношение към собствената ти душа, към собствената ти висша душа. Искреността е и метод за освобождение от лоши влияния. Това няма нищо общо с амулети. Искреността е много чист метод, правилен и много мощен.

Третото и четвъртото тяло търсят успех в този свят, а това значи човек да излъже себе си. Стремежът към успех, победи и постижения е от третото и четвъртото тяло. Стремежът към Бога е от петото и шестото тяло. Спомням си една случка, за малко ще се отклоня: малкият Али, един от най-преданите ученици на Мохамед, по време на война. Тъй като станало ясно, че ще има война, Мохамед казал: Добре, ще воювам с Бога и с Истината. Но неговият Али по време на войната точно ще убива един от враговете, в момента, в който ще му забие меча, врагът му, падналият отдолу човек го заплюва. И той изтегля меча и се отказва да го убива. Врагът му казва: Какво направи ти? Али му казва: Аз съм воин на Бога. В случая ти предизвика егото ми; аз не убивам с его, не убивам от слабост; аз служа на Бога. – И после врагът става служител и тръгва по пътя на Мохамед. Но много такива неща е имало, затова Хераклит казва: Бог е едновременно война и мир, едновременно е ден и нощ, но… друг път ще говорим за тъмния мъдрец.

Ударите на съдбата са насочени изключително към третото и четвъртото тяло, т.е. към егото. Четвъртото тяло, или знаещият човек, е губещ в своя вътрешен път. После ще видим как Настрадин Ходжа много тънко обяснява това. Само в петото тяло има духовно разбиране. А що е духовно разбиране? Това е събудената дълбочина в човека, това е духовно разбиране – събудената дълбочина.

Третото и четвъртото тяло търсят щастието, но щастието е на място само ако те направи любящ, иначе то се обезсмисля. Но това – щастието да те направи любящ – много рядко се случва, понеже хората заспиват в него, преди време говорихме. Щастието трябва да те заведе в петото тяло, в Любовта, защото без Любовта ти си отрязан от вечността.

Третото и четвъртото тяло живеят с надежда, а с надежда никога не можеш да постигнеш реалността. Надеждата е игра на ума. Стремежът е друго нещо, казахме преди, стремежът е на душата, този стремеж може да пробие вечността, а вдъхновението, истинското чисто вдъхновение е качество на духа.

Третото и четвъртото тяло нямат търпение. Търпението е свързано с петото тяло и същевременно то е много ценно духовно лекарство.

Третото и четвъртото тяло все търсят победа. Те искат положителното да победи отрицателното – напълно погрешен метод. Те искат доброто да победи злото, а истинската победа не е в доброто, нито в злото. Истинската победа е да влезеш в Любовта, да станеш Любов. И както казва Учителят: Не е достатъчно да обичаш, а трябва да станеш Любов.

Третото и четвъртото тяло умеят да създадат в човека един празен и безсмислен живот. В третото и четвъртото тяло имат много лични интереси. Преведено означава: очакват ги много и лични страдания – лични, специфични и точно отговарят на личните интереси. И ако те не разберат тези страдания, тогава идват тежки и фатални ситуации. И тука, в третото и четвъртото тяло, човекът не е притиснат от трудностите, както изглежда, а от своето его, забележете. Трудността може да е голяма, но толтеките я сразяват, защото нямат его. Но който има его, Бог ще му изпрати трудност, която ще го победи. Както ще видим по-нататък, когато ще говорим за Ал Халладж и за Ибн Араби, те казват: Когато Бог насочи един човек в правия път, никой във вселената и в света не може да го заблуди. Свършено е, никой не може да го заблуди. Когато Бог отклони един човек от правия път, тъй като всичко е Бог и Бог отклонява, сто човека може да искат да го въведат в правия път, никой не може да го въведе. Защо Бог го отклонява? Ал Халладж, както винаги много дълбок, казва: Той знае вътрешността му; Той знае, че по пътя на отклонението ще се завърне – някога, няма значение кога. Въобще Ал Халладж е нещо много специално, след време пак ще говорим за него. Обяснява и защо красотата е разбойник, ограбила е много души, но друг път ще говорим за него.

Така. В състояние на четвъртото тяло, т.е. в състояние на знание, реалността си остава скрита. Ако си в четвъртото тяло, в състояние на знание, ще срещаш много учители. Истинският Учител не идва при третото и четвъртото тяло, той не идва при знанието. Истинският Учител идва при петото тяло, той идва при Любовта. Говорим за Любов при всички условия, а не любов с някакви условия.

Чистотата, свързана с петото тяло, е способност за възприемане на Учителя. Оттук започва началото на ученика. Дотогава, докато той не е овладял напълно ума си, това е само подготовка, разбира се, важна подготовка; но той още не е там – в чистотата, във висшата си душа.

ВКУСЪТ НА СУФИЗМА

(първа идея за размишление)

Някои смятат, казват суфите, че сега са настъпили трудни времена за човечеството, но суфи казва: И сега сме в рая, т.е. и сега сме в Бога, наистина е така, но за осъзнатия. И сега сме в Бога, и сега сме в рая, а в Бога няма трудни времена. Какви трудни времена може да има, ако Бог е в тебе.

Който задава неправилни въпроси, той погубва пътя си. Който задава правилни въпроси на своя Учител, той увеличава своята вяра и своя устой.

Когато един суфи влезе в една кръчма, кръчмата става храм. Когато един пияница влезе в един храм, храмът става кръчма, т.е. каквото е съзнанието, такъв си и ти.

Човек остава в заблуждение, ако Бог не го води към себе си. А другиго, когото Аллах води към себе си, той не може да бъде никога заблуден. Значи зависи какво е решил Бог. Ако е решил да те води към себе си, понеже Той вижда твоята тайна вътрешност, тогава вече никой не може да те заблуди. Няма значение дали ще ходиш на лекции, дали няма да ходиш – всичко, което трябва, ще дойде при тебе. Разбира се, един Учител съкровен, един посветен може да ти съкрати пътя при условие, че имаш тотално доверие. Когато Аллах остави човека тотално да обърка пътя си, никой не може да го изведе в правия път.

Суфите казват: С Бога бъди искрен; с хората бъди справедлив; с враговете бъди кротък; с невежия бъди мълчалив; с мъдрия бъди смирен.

Един суфи казва: Откакто вложих сърцето си в Бога, на мен ми станаха безразлични и здравето, и здравият смисъл. Наистина те са ненужни, просто Бог е съществен, как може да те вълнуват здраве, болести, живот, смърт. Тогава всичко се измества настрани, толкова е важен Бог.

Истинското търсене завършва с преживяване на Бога. Всичко друго – религии, учения, философии – са сънища. Въпросът за Истината не е въпрос на разговори. Това е въпрос на търсачество и огромна целеустременост. Ако много от вас има, които обичат наистина Истината, много от тях ще зарежат моите лекции, ще зарежат братство и сестринство, ще зарежат паневритмийки и супи, ще зарежат цитати. Ще се отдадат мощно, насаме. Не съм казал, че не може и да идват, ако решат, но така ще се отдадат, че нищо не може да ги обърка – нито бяло, нито черно братство, нито дяволи, нито ангели, нито архангели. Това означава огромно отдаване.

За суфи любовта към Бога е по-скъпа от живота. Този, който е постигнал контрол над ума си, той служи на Бога. Този, който не е постигнал контрол над ума си, той служи на хората, на обществото, на това бедно и жалко обществено мнение, т.е. служи на хората.

ОКУЛТНАТА МИСИЯ НА ЮДА

(лекция 17)

Апокрифите са вътрешната Библия. Те често се наричат отречените книги. Отречени от хората, т.е. хората не са мярка. Но те не са отречени всъщност. Те са скрити. Те са скрити от хората.

В един от апокрифите се казва, че Юда е единственият истински апостол. И наистина на високо ниво той е получил цял гносис, а всички други частично. Единственият истински апостол е и само той е можел да разговаря с мистичния Христос; другите ученици разговарят с духовния Христос. Юда е друго нещо, разговаря с мистичния Христос.

Евангелието на Юда е голяма сила. То преобразява човека и го отделя от старото мислене, старото Дърво, наречено Дървото за познанието на доброто и злото.

Самият Христос е многоизмерен, затова има над седемдесет евангелия, просто това са гледни точки. И те не стигат, просто той е многоизмерно, изключително същество. За него ще има много евангелия и сега има – явни и скрити.

Според апокрифите тайната на живота не се разкрива в свещените книги, а от гносиса, откровението. Откровението се дава от самия Бог. Цялата работа е дали ще успееш да спечелиш Неговото доверие. Може да четеш свещени книги, ако искаш петдесет хиляди години, това нищо не означава – а дали ще спечелиш доверието на Бога. Не можеш просто да вярваш и да ти подарят възкресение. Това е невежество. Необходим е гносис. А това не изисква някаква си голяма вяра, а много усърдна духовна работа. Учителят го нарича интензивен духовен труд, за да дойде съкровеното, свещеното. Иначе ще дойде полудуховното, откъдето всичко се проваля. За да може да дойде свещеното, т.е. гносисът, върху тебе, не вярата ще ти помогне, а онова доверие, при което вече Бог ще те избере.

Гносисът показва, че Бог те приема в Себе Си и тогава чрез това откровение човек става светлина за самия себе си, а после и светлина за другите. И така Юда видя, че в този свят е скрит един друг свят – по-вътрешен, по-дълбок и мистичен. Гносисът, това е Бог, Който те избира и чрез откровението Той те преобразява. Така чрез гносиса Юда постигна своята древна, мистична цел. Той се освободи от Дървото за познанието на доброто и злото, т.е. от четвъртото тяло, където става най-трудният преход. Той се освободи от доброто и злото, той ги надрасна. Той вече придоби душа и на известно ниво шесто тяло, дух. Това означава, че тайното учение на Христос не е включено в Библията, в откровението и в други неща.

Юда освободи Христос и неговата Божествена същност по време на разпятието. Христос се освободи от оковите на плътта, а Юда беше скритият приятел, а не предател. Той беше призован да се присъедини към мистерията на Любовта, която е част от невъобразимата висота на самия Бог.

И сега въпросите от тайната книга, Юда пита:

– Що е вечността, Рави (т.е. Учителю), и какво прави Бездната?

Христос му отговаря:

– Вечността всякога блаженствува, а Бездната безмълвствува. Бездната е дълбоко безмълвие.

– Що е Любовта, Рави?

Отговорът:

– Любовта е съвпадение с Бога.

– Рави, кажи ми за своето минало, ти как се справи с Мрака?

Отговорът:

– В мен е Този, Който заслепи Мрака, защото Бог е любов, която видя любовта в мен.

– Рави, къде живеят божествата?

Отговорът:

– В Истината. Истината е висше място за живеене. Тя е мистичният хляб.

– Рави, не трябва ли знанието да е за всички хора?

Христос му отговаря:

– Знанието е за всички хора, но свещеното знание е за избраните.

– А що е Истината, Барбело? (Другото древно име на Христос.)

Отговорът:

– Истината е разрушението на света.

После Юда пита:

– Рави, защо е дадена такава голяма сила, голяма власт на Сатана?

Христос му отговаря:

– Зад всяка голяма власт стои друга, по-висша власт. Зад властта на Сатана стои властта на нашия Отец.

– Рави, а как ще се устрои светът?

Отговорът:

– Духовното, Божествено-духовното в човека устройва света посредством себе си. Значи който е избрал този път, той устройва своя свят посредством себе си и става устроител на света.

– Рави, на кого ще бъде разкрита Истината?

– Само на този, който е нероден от потомство, т.е. който не е роден от човешки род, а от дух.

– Рави, кои ще погинат?

– Тези, които не познаят нетленния Отец.

– Рави, кажи ми за тайната на нашия Отец.

– Нашият Отец е слязъл от древното си място и сам Себе Си е породил, но преголяма е Неговата тайна, приятелю, и не можем да я узнаем.

– А, Рави, защо хората живеят в бреме?

– Защото не познават нашия Бог, нашия Отец достатъчно.

– Рави, защо е казано: не се противете на злото?

– Защото злото е инструмент на скрития Бог.

– Що е тогава тъмнината, Рави?

– Тъмнината, приятелю, е целият материален космос. А светлината, това е мистичното познание, това е гносисът.

– Защо искаш това разпятие, Барбело?

Отговорът:

– Разпятието, приятелю, е крайното освобождение. То е освобождение от ненужното, то е освобождение от плътта. – По-нататък, когато ще говорим за тайната на катарите, ще видим как те са постигнали такава тренировка на ума и на тялото, че на кладата задължително умират радостно. Задължително, защото влизат в своето безсмъртно тяло и навлизат в Бога. Толкова са тренирани и всъщност това е същността на тяхното учение – да умеят да направят преход, както и толтеките, в Неведомото, но по правилния начин.

ЛАО ДЗЪ – ГОВОРЪТ НА ДАО

(втора идея за размишление)

Посоката на развитие е неясна. Ето защо е красива. Ясната посока не е ДАО. ДАО не е ясно, ДАО е истинно. Който разбере Истината, става неясен.

Който обича ДАО, не желае нищо друго, освен ДАО, т.е. не го замества с нищо. Който не обича ДАО, няма да желае даже и себе си.

Ако човекът влезе в бъдещето си, той ще види, че то е нежелано; но ако човекът заживее в ДАО, той постига желаното, защото ДАО е желаното, единственото желано. Не бъдещето, не миналото, не настоящето. Единственото желано разумно нещо е самото ДАО. Между другото, Лао Дзъ има много книги, многобройни книги, дори и книга за талисмани, но на много, много високо ниво.

ДАО е всякога устроено, бъдещето не е. Самият Лао Дзъ няма бъдеще, няма никаква история, той има само ДАО, той има в себе си Истината. Истината е без история, без ограничения.

Който не съумее да привлече ДАО, той опознава себе си. Не познавай себе си, опознай ДАО. Отново странен, отново мистичен Лао Дзъ. Не опознавай себе си, не е достатъчно, може и да сгрешиш – познай ДАО. Лао Дзъ отива отвъд себепознанието. Себепознанието се намира в петото тяло, а в шесто и седмо тяло се намира ДАО.

Конфуций пита: В какво е смисълът?

Лао Дзъ му отговаря: В неразвитието.

Конфуций: Но как така, всичко се развива?

Лао Дзъ: ДАО не се развива. ДАО е съвършено. Съвършеното само се изявява. Там няма развитие, то се изявява. Съвършенството не се развива, но, Конфуций, ти се развивай. – Преведено: оглупявай, но понеже той не използва такива думи – ти се развивай колкото си искаш.

Конфуций пита: Ти как живееш?

Чудният Старец (така го наричам някой път) казва: Като ДАО. Неизразимо.

Конфуций пак пита: Не те разбирам.

Лао Дзъ му отговаря: Това е красивото, защото ако разбереш Неизразимото, То ще погрознее. Ако вземеш да го ограничиш, ако вземеш да го разбереш, то ще го изпуснеш. – Конфуций иска да го хване натясно.

Конфуций пита: Какво е ДАО?

Лао Дзъ му казва: Съществуваща нереалност.

После Конфуций пита: Ами какво е човекът?

Нереално съществувание.

Пак пита Конфуций: И все пак къде да търся смисъла?

Лао Дзъ му отговаря: В неуловимото.

Конфуций казва: Че щом е неуловимо, какво ще постигна? – Т.е. какво ще уловя?

Лао Дзъ му обяснява: Собственото си безсмислие.

Но Конфуций продължава: Тогава къде е смисълът?

Лао Дзъ казва: Смисълът е в това, което го няма. Който е разбрал това – което го няма – е уловил смисъла, той е уловил неуловимото. ДАО е в хармония с неуловимото. ДАО действа в неуловимото.

Конфуций пита: Ти навярно се възхищаваш на ДАО.

Лао Дзъ му отговаря: Няма смисъл да се възхищаваш. Просто живей в ДАО. – Гледайте колко прост начин, няма смисъл от възхищение; можеш да се възхищаваш и да оглупееш. Възхищението не означава, че живееш – просто живей в ДАО. После, разбира се, ще дойде вдъхновението, но вече ти ще бъдеш същество от другия бряг, т.е. от правилната позиция. Тогава каквото и да правиш, и да си намръщен, ще бъдеш правилен. А оня човек цял ден да се смее, той ще бъде неправилният човек.

ОКУЛТНАТА МИСИЯ НА ЮДА

(лекция 18)

В предателството на Юда е действал самият Бог (Ал Халладж). Така казва великият Ал Халладж, самият Бог – разбира се, няма друг кой да действа. Но хората мразят Юда, но такъв е Бог – Той действа във всичко, но остава скрит. Юда понася бремето, но така Бог израства в него, това е замисълът на Бога. Юда понася, а Бог израства.

Ал Халладж казва: Всеки, който вярва, че има две същества, които движат и управляват света и вселената, той се раздвоява. И все едно е към коя религия принадлежи, той няма вече религия. А който вярва, че всичко се движи само от едно Същество, което е абсолютната истина, той ще Го познае.Това Същество ще му се открие според степента на стремежа.

И още нещо Ал Халладж казва: Това, което измъчва и изпепелява човека, не е дяволът. Това е самият Бог (забележете каква красота), защото дяволът е онази скрита страна на Бога, която човекът не може да понесе, понеже се е отказал от Истината. И той мисли, че това е дяволът, а това е самият Той.

Ако не беше Сатана, хората щяха да намразят пряко Бога. Най-лошото нещо, директно към Него щяха да изпращат огромно недоволство – светът, вселената и т.н. – огромно недоволство. Но те мразят дявола. Така дяволът съхранява Бога, защото иначе последствията щяха да бъдат бездънно зловещи.

Юда е трябвало да обикне всичко, което му се случва, защото ако не обикнеш всичко, което ти се случва, ти нямаш неизменна любов към Бога. Защото всичко, което се случва, е Бог. Тъй като само едно велико Същество ръководи всичко, това е и волята на Бога. Той управлява всяка случка. Няма случка, в която вътре да не е Той. Някои хора мислят, че има случайности. Учителят накратко обяснява думата случайност: Закон от друго измерение. Не е случайност, защото една случайност може да ти промени целия път – това е слезлият закон от висшия свят.

Волята на великия Бог е причината за всяка случка. И така, ако ти имаш истинска любов към Бога, ти ще обичаш всичко, което ти се случва, което означава дори и най-лошото. Бог може да те направи предател, но Той ще те извиси, защото всичко е от Него. Той знае какво прави. Всичко е от Него и чрез Него. Всички ключове са в Него. Бог е направил Юда предател и това е Неговият замисъл, Неговата велика милост и любов към това чудно същество, наречено Юда.

Великият Бог е пожелал Юда да Го познае вътре в себе си, в дълбините си. А Юда наистина е заслужавал. Бог му дава част от тайната Си, част от Себе Си. Какъв само замисъл, каква велика любов, към какво същество.

Ако Юда приемеше предателството, тогава Бог щеше да се завърне в него. И Юда схвана дълбокия замисъл и с голямата си любов той преодоля себе си, включително и себепознанието, петото тяло. Той преодоля себепознанието и навлезе частично в по-дълбоко поле – в познание на Бога и на шестото тяло. Разбира се, шестото тяло е на степени, т.е. той навлезе в началото на голямата мистерия.

По този път, разбира се, вървят и другите ученици на Христос, но много по-бавно, по-забавено.

И така, въпросите на Юда:

– Рави, защо нашият Отец е създал Сатана? – Често той пита и заради други същества, гностици и приятели, които да разберат.

Отговорът:

– Бог използва Сатана и чрез него ни разкрива същността Си. Чрез злото, което се ръководи от самия Бог, самият Бог ни разкрива съвършено нови и незнайни неща за Себе Си.

– Рави, защо тъмните сили атакуват човека?

Отговорът:

– Всеки, който е изоставил нашия Отец, бива атакуван, за да се завърне, иначе пропастта му е голяма. – Става въпрос за демонизиране и други неща.

– Рави, що е Дървото за познанието на доброто и злото?

Отговорът:

– Това Дърво е отсечено Дърво. То е напуснало Любовта още от далечната древност.

– Рави, кажи ми още за змията.

Христос му отговаря:

– Змията е същество, което е постигнало много висока степен на развитие вътре в самия Отец. Забележете, не някъде, високо развитие вътре в самия Отец – херувим, не просто ангел или архангел – велик херувим.

Юда продължава:

– Но как така висока степен на развитие и отказ от Отец?

Христос му отговаря:

– Това е воля на Отец. Отказът – това е воля на Отец. Ако змията беше с нисше развитие, проста змия, тя нямаше да може да служи на дълбоките цели и предълбоките замисли на нашия Отец.

– Рави, кажи ми още за тайната на злото. – Чистият наистина може да пита и може да разбира, и по този начин може да отваря вратите и на другите.

Отговорът:

– Самото зло не е известно на Сатана. – Забележете колко дълбок и рядък отговор. – Самото зло, става въпрос за дълбините, не е известно на Сатана. То е скрито в дълбините му, но не е известно. А той самият, Сатана, показва пред хората други неща. Например дори изявява уважение, говори дори разумни неща. Злото, приятелю, е тайна, скрита само в нашия Отец. Той ръководи всичко, Той го внася в Сатана, когато законът повелява. Защо? Защото нашият Отец е непогрешим. Ние само трябва да се влеем в Неговата непогрешима Воля.

ЧУДНИЯТ НАСТРАДИН ХОДЖА

(трета идея за размишление)

Пет случая с чудния Настрадин Ходжа, голям суфи, голям учител, докоснал и пето, и шесто тяло още от древността, още преди да е влязъл в това си прераждане.

Първият случай, негов приятел го пита: Настрадин, откъде си хванал толкова много риба? Настрадин бил за риба и кошницата му пълна. – А-а-а, казва Настрадин, аз си открих едно любимо място, което е пълно с риба. Трябва само да си много наблюдателен. Ей там зад хълма има затворена с голяма ограда частна собственост. Там пише: Тука ловенето на риба е строго забранено. Ето откъде ми е пълна кошницата. – Ами Настрадин, аз да отида ли да си напълня кошницата? – Не, защото там има табела, нарушителят го чака наказание. Има и друга табела – входът е строго забранен. – Значи как светът си огражда нещата, как мисли, че те са негови. Тук Настрадин разкрива много тънко как действа светът. Затворил си е благата за другите и само те си ловят риба. Само че те си ловят карма. Много простичко Настрадин показва как светът се проваля по неговия си начин, т.е. как земното мислене се обрича и как хората от света не могат да се справят с тъмнината в себе си. Елементарни уроци за начинаещи, но важни. Това са суфи-уроците.

Вторият случай: Настрадин и Коранът. – Настрадин, ти познаваш ли Корана? – Не. – Че как така си ходжа? – Аз съм ходжа, защото дяволът ме учи. – Че на какво те учи дяволът? – Дяволът ми каза: Може да не познаваш много добре Корана, защото ако го познаваш добре, много лесно ще бъдеш заблуден. Но ако си искрен, ти си в пътя. И казва Настрадин: Затова и не познавам много добре Корана, защото предпочитам да съм искрен. – Отново тънък суфи-урок: ако ти си искрен, ти си наистина призован и самият живот става твоя Коран, забележете колко простичко. Самият живот така ще те учи, а иначе Библията ще те обърка. Т.е. Настрадин иска да каже: Ако не си искрен, Коранът ще те заблуди. Който е искрен, той вече може и да не чете Корана, но живият Коран ще го учи.

Третият случай: – Настрадин, имам голямо главоболие. – Менталният свят винаги има главоболие. – Дай ми съвет. – Има съвет, казва Настрадин, но трябва да си свариш един чай с ей този големия дъб в гората, там има един голям дъб, трябва да си свариш с него чай. – Че как ще си сваря чай с този дъб? – Ама ти и чайник ли нямаш? Добре, ще ти дам – виждаш ли онова езеро? Иди и закарай дъба там и го хвърли в езерото. Сложи дъба там и чакай. – Ама Настрадин, ще заври ли? – Ама ти и бързовар ли нямаш? – И така на човека главоболието му минало. Т.е. трябва да отнесеш ума някъде в друго измерение. Настрадин е много повече от психолог, но той е много тънък, той остава скрит. Кажи нещо весело на човека, кажи му нещо отнесено и наистина когато попаднеш в чистото съзнание на Настрадин, ти се видоизменяш; той вижда винаги само веселото. И това много лесно се предава на другите. Главоболието, това е нечистото съзнание. И за Настрадин няма проблем да го излекува, защото той говори по законите на живия език на духа.

Четвъртата случка: Настрадин се разхождал в гората и видял приятел, но го припознал. И въпреки това, че не бил той, много му се зарадвал и толкова силно го ударил по рамото, че го съборил и му казал: – Здравей, приятелю Хасап! – Той винаги, знаете, е в настроение. Даже и името му казал, макар че го припознал. – И извинявай, че не те познах веднага. Ти малко си се изменил. Увеличил си носа си. А и лицето ти е по-друго. Сигурно си направил операция, сякаш си се променил. Непознатият чужденец му казал ядосано: – Не съм Хасап, а Мурадин. – О, даже и името си променил! – Значи урокът: ние често толкова много неща припознаваме в света и толкова много сме се влюбили в своите заблуждения. И тука пак деликатно Настрадин обяснява: ето как нашите знания увеличават нашите глупости и заблуждения. Продължаваме да сме упорити. Прекрасни уроци. Над две хиляди уроци. Разбира се, Настрадин има казани неща от него, измислени и ще има доизмисляне, защото той влезе в тънката история на суфизма.

И последната случка, как Настрадин се скарал на морето, прекрасен случай: Настрадин се разхождал край морето дълго време, мъчи го жажда. А от това море няма как да пие, но дълго се разхождал, продължителна жажда го мъчи, не може да намери прясна вода. Взел морска вода, пийнал, тя за повръщане. Вървял, вървял, останал недоволен. Накрая намерил едно изворче, напил се до насита, напълнил си манерката с вода. Тръгнал обратно към морето и го погледнал сърдито. Излял водата от манерката си в морето и му казал: Ти прекалено си голямо, прекалено много шумиш и се хвалиш, ето виж каква трябва да е водата, нищо не разбираш. И хвърлил чистата вода вътре. Отново прост пример. Много хора вдигат шум, много се хвалят, а нямат простичката чистота, чистотата на душата, скромността и смирението на малкото изворче.

АУМЪ

2 октомври 2007 г.

ТЕЛАТА

(лекция 19)

ПОСЛОВИЦИТЕ НА РМОАХАЛИ

(първа идея за размишление)

ГНОСИС

Премъдростта на Василид
(лекция 20)

АТЛЪ

(втора идея за размишление)

УЧИТЕЛЯТ – ВЪТРЕШНОТО СЛОВО

(лекция 21)

ЧИСТИЯТ СМЯХ

коаните на Мърфи
(трета идея за размишление)

ТЕЛАТА

(лекция 19)

До четвъртото тяло, до менталния свят човек няма глас. Той може да говори много, но няма реален глас. Гласът е тайна на петото тяло, на душата. Той е връзка между сътвореното и несътвореното.

Отговорът на въпроса, що е Бог, не се намира в Библията, а се намира в петото и шестото тяло, т.е. във висшата душа на човека и в чистия дух.

За третото и четвъртото тяло болестта е мъчителна и често тя се превръща в бавен убиец. За петото тяло болестта е израстване, промяна и развитие.

Третото и четвъртото тяло са слаби. Те не могат да понесат неизвестността. Четвъртото тяло, мисловният човек – умът, живее в неразбирането, а то е най-големият грабител на човека. В четвъртото тяло умният просто постепенно оглупява, докато в петото тяло чистият, който е избрал чистотата, постепенно се одухотворява.

Гневът е свързан с третото и четвъртото тяло. Той е неразбиране. Разбереш ли го, той става спокойно езеро. До третото и четвъртото тяло, светът на желанията и мисълта, хората си говорят на някакви езици: български, руски, немски и т.н., докато в петото тяло те си говорят на Божествен език, езикът на душите, езикът на единството.

Който не е влязъл в петото си тяло, той се движи суетно в окултизма.

Защо има войни? Защото хората са застояли в третото и четвъртото тяло, защото те не са победили себе си. Който не е победил себе си, той спори, кара се и воюва навън. Войната с другите обаче е заблуждение. Всеки трябва да разреши себе си, защото врагът отвън, това е твоето зло отвътре.

Всички страдания на третото и четвъртото тяло говорят за липса на душа, говорят за липса на истински стремеж. Благата, разумната и овладяната реч е качество на петото тяло, на висшата душа. Тази реч е стремеж на душата да достигне до своя център.

Лошите и нечисти мисли и желания на третото и четвъртото тяло са пренебрежение към собствения живот. Много хора, които са втвърдени в третото тяло, астралното тяло, не са хора. Те имат скрит животински разум.

Без един много голям, силен и искрен стремеж към Бога човек си остава в четирите нисши тела, т.е. в смъртта, в Дървото за познанието на доброто и злото. Себепознанието е свързано с петото тяло, огромна искреност към себе си и оттам започва развитието.

Четвъртото тяло е вместилище на всички видове заблуждения, включително и заблуждението, че човекът е човешко същество. В шестото тяло той разбира, че е чист дух.

И така, четвъртото тяло е Дървото за познанието, петото тяло е Дървото на живота, шестото тяло е Царството Божие.

Истинската медитация се осъществява в шестото тяло. Това е умението да влизаш в дълбочината си. Разбира се, трябва да имаш дълбочина, трябва да си копал, за да можеш да влизаш в нея.

Кармата, както и преди казах, е свързана най-вече с третото и четвъртото тяло. Тя е особен сън. Тя е свързана със спящите съзнания. Тя е постижение на разделеността. На земята кармата много тънко действа като връзка между причина и следствие. Тя действа като връзка, за да поддържа порядъка в илюзорния свят. Така в света на третото и четвъртото тяло кармата възстановява реда и порядъка.

Що е редът? На този въпрос делфийският оракул (той е отговорил на над шестстотин въпроса) казва: Редът, това е чистата духовност, чистата духовна сила. Наистина ако човек подреди в себе си нещата, ако постави на първо място в своя център Бог, от този ред ще се родят много неща. По-нататък ще имаме няколко лекции за делфийския оракул. Всъщност това е сбор от жени, жени-жрици, тотално отдадени на Бога, постигнали абсолютна, неизменна любов и тяхната мъдрост е огромна. Това е едно изключение в древна Гърция, подобно на Аполоний, но което е на много високо ниво.

В петото и шестото тяло няма нужда от порядък, защото тука е висшият живот. Тука е любовта, тука е мъдростта. Сами по себе си те са порядък. Тука няма причини и последствия. Защо? Защото петото тяло изразява любовта, т.е. целостта, хармонията и пълнотата, което, по друг начин казано, означава висшият закон. Тука в петото и шестото тяло няма и нужда от справедливост, защото тука е любовта. Любовта е по-висша от справедливостта.

Който живее в петото тяло, т.е. в Бога, не се страхува от никакви последствия. Той винаги знае какво влага, познава намеренията си и знае какво прави. Петото тяло е извън кармата, защото любовта действа чисто и прозорливо.

Петото тяло никога не действа, за да наранява. То има в себе си различаване. Петото тяло действа с любов, а това е висшият подход, това е ежедневие за петото тяло.

В петото тяло е духовната разумност, наречена още третото око и още по друг начин шестата чакра, докато в третата чакра е нисшият разум. В петото тяло е налице един велик и скромен самоконтрол и самодисциплина. Значи тук няма нужда от книги, от правила, самият човек си налага самоконтрол и самодисциплина.

При третото и четвъртото тяло е друго, те имат желанията на света, което означава: те призовават двойственост. Те проектират потребностите си навън, а тези потребности пораждат нови потребности. Затова на един милионер или милиардер не му стигат парите и не само парите, но много неща. Затова третото и четвъртото тяло живеят и се движат като в минно поле. Тези хора са напрегнати, изнервени. Учителят нарича такъв човек заредена пушка, не го пипай. Остави го да си каже своето, той ще мине и ще замине; такъв човек не се пипа, той е заредена пушка.

Има случаи, когато четвъртото тяло решава да бъде добър човек, но с намерение, че това е изгодно. Понеже това тяло изисква огромно пречистване и е много трудно да влезе в чистотата, защото то тогава изчезва. И то смята, че да бъдеш добър човек, е добре – все пак е по-добре, защото е изгодно. Това е обаче заблуждение. Менталният човек не може да бъде добър. Може да иска, може да си въобразява, може да се старае, но той не може да бъде добър, защото той просто не е духовен, той няма душа, той няма висша душа. Без нея той няма никакъв шанс да бъде добър; той трябва да влезе в петото тяло. Когато това тяло се пречисти напълно, тогава ще дойде петото тяло, но това е друг въпрос, защото това е един много продължителен процес, процес на ученичество.

При петото тяло доброто произхожда от любовта, а не от ума. Това добро, както казах, е извън кармата. То е осъзнато. Това добро е осъзната любов.

В третото и четвъртото тяло няма решение на човешките проблеми, дори когато нещо се решава. Това е нещо подобно на психологията. Спомням си на една от лекциите в София, една напрегната психоложка не можа да разбере, ядоса се, разплака се, развика се; те я отстраниха от лекцията – плачеше вънка, не искаше да влезе и доколкото си спомням, замина. – Как може да говорите така за психологията? А аз исках да ѝ кажа колко по-дълбока е окултната наука и накъде трябва да върви нейната психология. Накратко обясних тавана, до който е стигнала психологията. Ще го повторя пак, тъй като е важно: Психологията е наука. Всички науки спадат към четвърто тяло, което означава, че са ограничени. Изключваме свещената наука на любовта, където е съвсем друго, т.е. цялата съвременна психология, включително и американската, и руската, които ги следя, са стигнали до извода, че главният смисъл на психологията е в решаването на проблемите, в решаването на въпросите. Напълно погрешен отговор, тъй като те са ограничени. Окултната наука казва: Смисълът на живота не е в решаването на проблемите и въпросите, а в постоянната връзка с Бога. Това е съвсем друго нещо. Т.е. четвъртото тяло, психологията, много пъти не знае какво трябва да реши; после ще реши някой въпрос, който не е за решаване и ще стане десет пъти по-лошо; после ще реши някой въпрос, ще мисли, че е решен… Т.е. третото и четвъртото тяло нищо не решават, умствени игри. Макар че тези психолози в последните години четат много окултизъм, йога и се опитват нещо да променят, но психологията си остава психология. Окултната наука, която е все още скрита, работи на много дълбоко поле. Няма по-важно нещо от постоянната връзка с Бога. Тя е въпросът на въпросите и решава абсолютно всички други въпроси. Бог в тебе става мярка и знаеш докъде, какво трябва да решаваш, за да не правиш нови карми и нови, опасни решения.

Третото и четвъртото тяло са винаги вътре в кармичния закон, освен когато са, както казах, напълно, напълно пречистени. Иначе системата, в която те живеят, е заблудена. Това е заблудена система, но за тях тази система изглежда реална, защото те са превърнали заблужденията в реалност.

Петото тяло е чиста духовност. Това означава огромна динамика на вниманието. Трудностите, които произлизат от третото и четвъртото тяло, са от привързаност. Те уморяват човека. А трудностите, които идват от Бога, са благословение за петото тяло, за този, който разбира.

ПОСЛОВИЦИТЕ НА РМОАХАЛИ

(първа идея за размишление)

Рмоахали, както ви казах преди, това е първата подраса на Атлантида, преди толтеките, след време ще говорим за тях. Те имат голямо ядро от мъдреци и са една от най-великите подраси.

Казват: Най-добрият приятел на човека е изпитанието.

Който не се познава, той се погубва.

В голямото изпитание няма лъжа. Там всичко е лице в лице.

Тъмнината идва, за да сломи злото в човека и да остане само духът му. Ето, вижте целта на тъмнината.

Реката извира от планината, планината извира от духа.

Когато човек разбере тъмнината, тя го възвишава; когато не я разбере, тя го унижава.

Страданието е силно, любовта е остра.

Рмоахали казват: Мъдрият улавя намека на вятъра, т.е. намека на духа.

Мъдрият не вижда с очите си, а с дълбочината си.

И казват: Не побеждавай, а преодолявай. Глупавият побеждава, а мъдрият дочаква истината.

Мъдрият говори безмълвно.

Тъмнината дарява човека с мъдри очи. Наистина светлината не може да даде такива очи на човека.

Всяко страдание е наставление.

Най-добрата птица лети уверено в мъглата.

Мъдрият има глас на древен океан.

Глупавият се проваля от радостта си, мъдрият се извисява от скръбта си.

Разговорът е проход към дълбокото.

Шепотът е по-дълъг от вселената.

ГНОСИС

Премъдростта на Василид

(лекция 20)

Ще говорим за науката за Бездната, това, което е по-дълбоко дори и от Бога, и от съкровените неща.

Бездната се е родила в Първото същество – Бога, защото е решила да бъде. Създала си е семе и е слязла в него. Тайно се е родила и е нямало абсолютно никакви свидетели, защото, казва Василид, Тя предхожда всичко. Така Бездната е родена в Първото същество, по-късно наречено Бога, и пази тайната си от всички. И никой не може да я узнае.

Бездната е създала Първото същество – Бог, второто същество – Луцифер и третото същество – Христос, и всички други същества. Но тя си остава абсолютно скрита и от тях, и от всичко създадено. Тя пази голямата си Мистерия, която е скрита във Върховното Нищо. Има и друго нищо. В даоската мъдрост някой път може да говорим, има тринадесет вида Нищо. Тук става въпрос за най-висшата, тринадесетата степен.

Нито Първото същество, нито второто, нито третото познават Великата Мистерия. Тя действа чрез тях, като се е ограничила в тях. Ограничавайки се в тях, тя се е скрила и в един апокриф третото същество, т.е. Христос, казва: Тази Мистерия е абсолютно неизказана и никой не може да я назове по име, защото тайната е твърде преголяма.

Абсолютът държи в себе си преголяма, безпределна и необятна тайна. Този Абсолют, според Василид, никога не може да бъде познат, защото е по-могъщ от всичко създадено и несъздадено. Бездната се проявява в Първото същество, но както казах, си остава скрита така, както Бог се проявява в света, в съществата, но си остава скрит по подобен начин.

Първото същество Бог се проявява под формата на живот и светлина, но те са само було. Бездната тайно ръководи Първото същество и го съхранява така, както Бог ръководи и съхранява третото същество в себе си, наречено по-късно Христос.

Бездната има грандиозно и неведомо духовно тяло, от чиито отвори са произлезли първото, второто, третото същество, божествата, боговете, въздухът, огънят, водата, словото и т.н. Той, Абсолютът, е един, но е направил себе си на милиарди, буквално милиарди неща.

Който иска да познае Първото същество, той трябва да изключи света и съществата, както ще видим после какво казва Учителят, и да се отдаде изцяло на Бога. И навлизайки в Бога, той ще се докосне до нещо много древно и неизговоримо, което е скрито вътре в самия Бог.

Злото е създадено също от Бездната чрез Бога. Но то не е вечно явление, то е само процес. Василид казва: То е процес на превръщане на нещата в добро.

Бездната е по-дълбока от всичко външно и вътрешно. Тя е прапроизходът, това, което толтеките наричат тамоанчан, тринадесетото небе. От Нея сме произлезли.

Злото е в това, че човекът не познава себе си, а който не познава себе си, е в забвение, в невъзможност да прояви своята Божествена и още повече своята Абсолютна природа.

Всичко, което е в творението, е липса на себепознание, с разбира се, малкото изключения. Липса на себепознание означава липса на гносис, на откровение, което означава, че творението е болест на една неузряла божественост. Василид казва, творението е болест на една неузряла божественост. Както ще видим по-нататък от Ал Халладж, той казва: Адам и Ева са създадени от мисъл, от мисълта на Бога; Христос е създаден от духа на Бога, а това означава много неща. Тази неузряла божественост е била помрачена от т.нар. грехопадение, по-точно от незнание, от незнание на дълбокото в себе си.

В книгата „Премъдрост на Христос“ е казано: Бездната е отделила образ от Себе Си и това е Бог Отец. Така Абсолютно Нероденото се е зародило вътрешно. То е слязло. Така Великият Нероден се е самосътворил.

Всеки, който е познал себе си, не принадлежи на човешкия род. Това е свързано с пътя от петото тяло нагоре. В апокрифа „Откровение на Адам и Ева“ се казва: Който получи гносиса, откровението, той започва да живее в място свято и достойно. Това място е наречено Истината. Василид го казва така: Този, който е получил висш гносис, той влиза в плерома, т.е. в голяма пълнота. Тя е една висша степен на завършеност. Тука се намира и висшата мъдрост.

Бездната е Дълбина Неродена. Първото същество – Бог – е Дълбина, породена от Нероденото. Второто същество – Луцифер – е сътворена Нероденост, а третото същество – Христос – е сътворена роденост. Пак ще повторя: Бездната е Дълбина Неродена. Първото същество Бог е Дълбина, породена от Нероденото, Абсолютно Нероденото, което и никога не може да се роди, защото Учителят казва: Няма място за Него, То никъде не може да се породи; То може само да се ограничава, но не може да се събере никъде, нито във вселената, нито никъде. Второто същество Луцифер е сътворена Нероденост. А третото същество Христос е сътворена роденост.

Чрез Първото същество – Бог – Бездната е казала: Аз съм. Аз съм е името на Първото същество, името на вечността и затова който е отговорил на въпроса, кой съм аз, е отговорил на всички други въпроси.

Любовта към първото същество, към Бога, не е насочване към някакъв обект, а към състоянието на вечност, а по-късно от вечност към безпределност.

Първото същество, Бог, не е личност, а осмисленост, казва Василид, осмисленост на кой съм аз, осмисленост на съществуванието. Първото същество не е личност, а присъствие, особено присъствие.

Това, което първото същество, т.е. Бог, е получило от Бездната, Бог, Първото същество го е изляло в третото същество Христос и това е създало между тях така нареченото духът. А духът е просто една идея, мостът, вечната връзка. Това е наречено на друго място: Аз и Отец ми едно сме.

АТЛЪ

(втора идея за размишление)

Атлъ е дума на толтеките, на езика нахуа, на техния език означава вода.

Водата е, казват толтеките, древен наблюдател на човешкото развитие. Хората някой път мислят, че наблюдават морето, но водата ги наблюдава. Те някой път мислят, че правят експерименти с делфините, без да знаят, че делфините си правят експерименти. Човекът още докато помисли за делфина, делфинът има шестнадесет пъти по-бърза мисъл, той вече толкова неща е претеглил, подобно на котката, че вече е късно. Човекът просто е толкова закъснял и дори и възгледите му са много, много ограничени, просто е много бавен, но това е друга тема, за делфините ще говорим друг път.

Водата е древен наблюдател на човешкото развитие. Тя има в себе си скрит разум, затова човек колкото повече вода пие, толкова повече разум има. Освен това водата, тук ще вмъкна, има едно умение, се сещам, да почиства кармичните остатъци в човека, което помага и срещу кармата.

Атлъ, или водата, има мълчалива мисия. Тя, водата, е вечна и неуморима. Тя е мистериозно свързана с първичната енергия. Толтеките казват: Тя е началото на битието. Тя е и майката на битието.

Какво знае водата за нас? Много повече, отколкото си мислим. Защото тя външно е живот, но вътрешно тя е енергия, енергия на духа, слязла енергия.

Водата очиства съществата като древна майка. Тя чисти, пробужда и изяснява нещата в човека. Водата е пратеник на Орела. Тя преустройва света и хората по своя си начин. Тя е част от тайнството на Орела, част от първичната стихийност на Бога. Тези, които са наблюдавали големите водопади Виктория, Ниагара, разбира се, от духовна гледна точка, са били изумени от стихията на водата, а не както е при шотландците… Шотландците съжаляват за тази вода, защото нямало икономия, било прекалено неикономично. Разбира се, най-икономичният шотландец е умрелият шотландец, това е друг въпрос.

Когато водата е умряла, тя е станала, казват толтеките, земя.

Да пиеш чиста вода, това е особен символ, защото тази чиста вода е освободена енергия, която се взема от духа в нас и той тръгва с нея на път към Бога, на път към Орела. Вижте как работи мисълта на толтеките.

Има такава богомилска формула: „О, ти, древна, свещена и бърза река! Отнеси моята болест в морето.“ Това е една богомилска формула: влизаш във водата и много искрено се помолваш водата да отнесе болестта. И ако си искрен, ще се получи; ако не си искрен, много вода трябва да мине и това е друг въпрос.

Делфините, както и преди ви казах, са хора, преселени във водата. Те имат много дълбока гледна точка за водата. Тука само накратко ще кажа нещо, по-нататък ще го разгледаме по-дълбоко; те имат много по-дълбока гледна точка от човека не само за водата, но в случая за водата. Както казах, делфините са преобразени хора и това е казано не от кой да е, а от древния Тот-Хермес. Той казва: Делфините са преобразени от тайнствената сила на Нетера, т.е. от тайнствената сила на Бога, в делфини. Делфините са просто морски хора, водни хора. Те дори и когато са били на земята, много обичали водата, много обичали да се къпят, много повече отколкото обикновения човек. Защото във водата те знаят, че има присъствие на древната енергия, присъствие на Бога. Те знаят, че водата е просто енергия на Бога, а не някаква вода, не някакви си кислород и атоми; който пие Н2О, той не знае какво пие. Който пие енергията на Бога с онова древно чувство, той извлича от водата дух; и живот, и дух, и т.н. И понеже знаят, че това е енергията на Бога, в тази вода те се успокояват. За тях земята е била много сушава, просто земята е суша.

Водата за тях е древна идея, древен спомен. И тя ни напомня за това, че някога сме живели, според тях, в енергията на Бога, която някои наричат рая. Някога сме живели в енергията на Бога, в това древно Същество, което те го нарекли Океан. От друга страна, това е просто друго име на Бездната, Океан.

Водата е заместникът на Бога на земята, защото без нея, както знаете, и религиите, и културата, всичко ще бъде пресушено.

УЧИТЕЛЯТ – ВЪТРЕШНОТО СЛОВО

(лекция 21)

Започваме и междувременно постепенно един цикъл за Учителя – вътрешното слово.

Учителят казва: Който има интуиция, той ще разбере къде седи Истината. Остане ли умът и сърцето да те управляват, те ще объркат пътя. Интуицията не е предчувствие, а чисто духовно съзнание, без примеси. В предчувствието има страх, опасения; в интуицията никога няма страх и опасения.

Интуицията не произлиза от човека. Тя е огнище, съсредоточие на висши, разумни същества, които говорят и насочват този, който е станал достоен за пътя.

Една от причините за злото в света е, че хората са дошли по-близо един до друг, отколкото трябва. С това те изменят пътя на своето движение. И казва Учителят: На първо място Бог, а на последно хората, забележете. Кратко, ясно, това е първата заповед в Библията. После Той ще ти даде мярката как да общуваш с всичко друго.

Няма сила, казва Учителят, която да ви отклони от пътя, освен вас самите.

В моя път, казва Учителят, дясна и лява страна няма. Един път има само, пътят на Любовта.

И при най-мъчните условия човекът може да се развива правилно.

Не е позволено на ученика да угажда на хората. Само на Бога ще угаждаш. Това е още един въпрос, човек да се огледа и да разбере дали угажда на някакви хора, на някакво общество и т.н. Само на Бога ще угаждаш.

Под думата Учител ние разбираме Великата Божия мъдрост. Вижте колко просто и колко ясно казано. Това е нещо универсално, в което влизат всички видове истински, мъдри Учители: Великата Божия мъдрост.

Законите на Бялото братство (тука говоря точно буквални неща по Учителя), на тези сто четиридесет и четири хиляди светли души от сто милиона години насам не са се изменили нито на една стомилионна част. Който говори истината, е член на това братство.

За мъдреците няма добро, няма и зло, всичко е любов. Значи те тръгват от любов нагоре.

Божествената любов, казва Учителят, е необходима, за да имате основа, а ангелската любов е необходима, за да имате огън. Значи и двете са необходими по различен начин: едната е да имате основа, другата – да имате огън.

Великите души се раждат от мрака на страданието.

Казва: Аз мога да уча само онези, които имат неизменна любов. Кратко и ясно, които имат неизменна любов, а тя започва от петото тяло, когато човек е издържал големия изпит на мрака. Не малките изпити, които са подготовка, а големия изпит на мрака.

Казва: Когато Бог ти отговаря на молитвата, това не е присъствие на Бога, това е само благоволението Му. Когато ти имаш неизменна любов, това е вече присъствието Му.

Между доброто и злото няма победител. Ако някой победи, ще се измени същността. Единственият победител е Любовта.

Ако Бог те обича, никой не може да ти направи пакост. Ето защо е важно да уточниш отношенията си, да спечелиш доверието не на кой да е, а на Бога.

В моето знание, казва Учителят, вие ще се удавите и от вас нищо няма да остане. И затова всичко няма да ви дам. Макар че много неща са казани, както ще видим в тези поредици от лекции, има и много неща не казани.

Отсега нататък който иска да му върви, да казва истината. А който иска да си загуби гражданските права, т.е. Божествената природа, нека да лъже. Значи зависи кой какво иска.

Казва: Аз съм човек на неумолимата Истина. И после казва един много важен закон, няма да го коментирам. Следващата година подготвям такава книга, цялата е пълна с такива подобни изказвания на Учителя, но с коментари. Но в тези лекции съм решил да не правя коментари. Тази книга е една от най-гъстите, тя ще излезе следващата година и съм я нарекъл „В храма на Учителя“. Даже се чудихме дали да я издадем, но решихме да я издадем. Казва Учителят на друго място: Ако бях една птица, като пея, не щях да млъкна, но щях да пея така, че да разтопя всички телчета на кафеза и да стана свободен. Много дълбок закон е скрит тук, това е пеене, това е да устояваш на нещо, и то постоянно.

Казва Учителят: Аз съм преди вечността и ще бъда след нея.

И казва изключителни думи: Аз нагласявам бъдещето. То зависи от мене. Точно, кратко и ясно, буквално, пак ще го повторя: Аз нагласявам бъдещето, то зависи от мене. Както знаете, никакъв посветен или мъдрец не може да каже такива думи, после ще отидем още по-надълбоко в по-следващите лекции.

Казва, това съм го казвал, но нарочно пак го казвам, тук-там някои неща ги повтарям: Ако ти си на една стомилионна частица от нормата, от мярката, ти не можеш да ме разбереш. Значи най-малкото отклонение, частица от това отклонение и ти вече си в друго съзнание. Ти не можеш да разбереш напълно какво иска да каже Учителят и тогава задаваш друг род въпроси.

Казва: Аз съм опитал най-лошите условия, аз съм ходил до дъното на ада. Човекът за да бъде господар, трябва да бъде нещо много повече от гений и от светия, и още даже нещо много повече от учител. Забележете какво казва Учителят. За да бъде господар, трябва да бъде нещо много повече и от учител, което означава, че гениите и светиите са още много, много далече от мярката. И наистина за светиите на друго място Учителят казва, че те са просто деца на ангелите.

Казва: Аз десет пъти съм възкръснал от смъртта.

Към онези, които не работят и не прилагат, Бог отправя към тях тъмната си страна. Пак ще повторя, защото много важен закон изнася Учителят: Към онези, които не работят и не прилагат (това казах и скоро в София – не можете да излъжете Учителя със супа и с паневритмия, кой както иска да го разбира; засмяха се, но кой какво разбра, това е друг въпрос), Бог отправя към тях тъмната си страна. Но това не е зло, а подтик да работят и прилагат. И затова който осъжда злото или тъмната страна на Бога, той се самоосъжда.

Казва: Аз имам хляб на друго място. Мнозина от вас искат да влязат в Божествените тайни, но знаете ли, че с влизането в Божествените тайни много култури, много цивилизации са изчезнали. Само ще допълня: Не са знаели какво искат, не са подготвени, а са искали да влязат там.

За мене, казва Учителят, денят не е от двадесет и четири часа.

Нова формула ви давам, кратка, ясна: Сърце от огън, душа от пламък, дух от мистерия. И после казва: Бог дръж близо до себе си, всичко останало дръж на разстояние.

ЧИСТИЯТ СМЯХ

коаните на Мърфи

(трета идея за размишление)

Тези идеи се отнасят главно за пътя на третото и четвъртото тяло, но ако някои се коментират, леко докосват петото тяло. Тук аз съм ги оставил без коментар, но Мърфи е човек, който е умеел да наблюдава човека. В следващи прераждания този човек ще стане духовен, в близките прераждания, после той ще стане и мистик.

Ще кажем какво казва Мърфи и мърфологията:

Винаги можеш да намериш нещо, което не търсиш.

Книгата на живота започва с един мъж и една жена, и една градина и завършва с апокалипсиса. Просто, ясно.

Божествената любов за хората е едно дълбоко недоразумение. Човешката е на място, но Божествената е друго нещо, дълбоко недоразумение.

Когато нещата се объркат, не ги дообърквай. Разбира се, повечето хора правят точно това, даже се стараят и той предупреждава – не ги дообърквай, те вече са объркани, няма какво да се месиш. Простички съвети, понякога те може да помогнат на човека.

Никога не се бори с неодушевен предмет.

Щастието не се отразява добре на човека. Наистина, наблюдавайте, ще видите, щастието не се отразява добре на човека.

Колкото повече харесваш нещо, толкова по-вредно е то за тебе.

Най-трудно е да обориш мълчанието.

Ако в една сфера на живота нещата вървят зле, то в друга сфера вървят лошо.

Негативните очаквания пораждат негативни резултати; позитивните очаквания също пораждат негативни резултати. Такъв е пътят на третото и четвъртото тяло. В този закон е скрито дълбоко вдъхновение, но разбира се, всеки трябва да го извади.

Винаги е трудно да забележиш нещо, което го няма.

Всеки има план, който няма да стане. Наблюдавайте света: всеки има план, планира и няма как да стане, защото план без Бога не може… просто това са много точни закони за света. Както ви казах, това е бъдещ мистик.

Хората започват да действат разумно, след като са изчерпали всички други възможности. Най-накрая, с големи мъки, мога да кажа и полуразумно, даже и ще се съглася – разумно действат.

Казва: Не се захващай с нищо лесно. Значи който е избрал лесните неща, да му мисли.

Път без препятствия обикновено не води доникъде.

Най-лесно е да откриеш човек, който не може да ти помогне. Просто не ти трябват даже усилия, направо попадаш на него.

Понякога трябват десет-двадесет години, за да разбереш ясното; ако десет-двадесет години не ти стигнат, ще разбереш неясното. Простичко, отново прост закон и наистина, много години минават, човек накрая разбира неясното.

Само тези, които осъждат (за критикарите), намират в живота си това, което търсят. Отново точно казано: те ще намерят майстора си.

Когато нещата се подобряват, нещо ще се влоши.

Помисли, преди да помислиш.

Две глупави глави могат най-малко да удвоят глупостта. Отново простичко решение.

Колкото по-далечно е бъдещето, толкова по-добре изглежда то. Наистина ако дойде близко, хората ще се смаят.

И последно: Грешките се натрупват, за да създадат максимални затруднения. Това е целта.

АУМЪ

6 ноември 2007 г.

ТЕЛАТА

(лекция 22)

ШОЧИТЛЪ

(първа идея за размишление)

ТЪМНИЯТ МЪДРЕЦ

(лекция 23)

ИНДИАНСКАТА МЪДРОСТ

(втора идея за размишление)

УЧИТЕЛЯТ – ВЪТРЕШНОТО СЛОВО

(лекция 24)

ЗА ЗДРАВЕТО

(трета идея за размишление)

ТЕЛАТА

(лекция 22)

Любовта превръща страданията на петото тяло в мъдрост, т.е. страданията на висшата душа в мъдрост. Така любов, която преодолява страданията, познава вкуса на Бога. Така петото тяло узрява.

Интуицията се намира между шестото и петото тяло. Тя е несътворено слово, което е скрито в свръхсъзнанието на човека.

Образованието и културата са четвърто тяло. Това означава, че те никога не могат да създадат истински човек. Само Любовта е, която го създава. Защо? Защото в Любовта влиза Бог.

Третото и четвъртото тяло имат привиден стремеж към Бога, нереален, защото да говориш за Бога и да му се отдадеш, да си посветиш живота на Бога, това са винаги различни неща.

Връзката между хората, които са на ниво пето и пето тяло и пето и шесто тяло, са връзки на вечността и на безкрайността.

Висшата степен на петото тяло е свързана с тайното съзнание на боговете; висшата степен на шестото тяло е свързана с тайното знание на Бога.

Петото и шестото тяло не търсят религии навън. За тях истината е навътре.

Докато живееш в третото и четвъртото тяло, т.е. в астралния свят, в астралните желания, мисли и разсъждения, всички църкви и религии са безсмислени, успокоението е привидно, паленето на свещи е илюзия. Истинската религия е на друго място, навътре, в мястото на Истината.

Смисълът на живота е в шестото тяло, висшата чакра, наречена още златното цвете. Тук е и еликсирът на живота.

Хората на третото и четвъртото тяло са жертви на света, на своите желания и мисли. Иначе, разбира се, всеки човек е духовен, но не всеки човек е одухотворен. Напротив, много рядко човек се одухотворява, защото хората не правят тотален избор за Бога. Оттам произлизат всичките им проблеми, както ще видим после и за здравето. Ще видите какво казва Световната организация за здравето – пълна глупост, мярката за здраве, това защото е четвърто тяло.

Посвещението в петото тяло, във висшата душа означава да умреш за човешкия живот. Привидно да го има, но дълбоко навътре в себе си, в реалността да го няма.

Четвъртото тяло – знанието – не е способно за постигане на себепознание, защото себепознанието се нарича любов, а не знание. Себепознанието се нарича душа, а не разсъждения.

Четвъртото тяло се стреми към фалшиви неща: социализъм, демокрация и всякакви подобни. Целта никога не може да бъде демокрация или някакъв строй. Целта е чиста духовност и докато хората се заблуждават, и резултатите ще бъдат такива.

В четвъртото тяло знаещият човек се превръща в преграда за самия себе си. Знаещият човек се самопроваля. Така е устроено четвъртото тяло, докато не се пречисти тотално този ум и докато не изчезне, и на неговото място да слезе духът, чистият дух; дотогава тези игри продължават.

Как действа четвъртото тяло, менталният човек и петото тяло, любящият човек: например тогава, когато всичко е рухнало в човешкия живот, четвъртото тяло се проваля. Човекът или се побърква, или се разболява, или умира и т.н., и т.н. Четвъртото тяло, човекът на знанието се проваля. А петото тяло, забележете, увеличава доверието си в Бога. Това означава да имаш душа. Когато всичко се проваля, (после ще видим и мярката за здраве от Учителя), когато всичко се проваля и ти имаш любов, ето ти здраве, това е здравият човек.

При такова разваляне на всичко около тебе, разрушение, да имаш любов, ами това е душа. Това означава да имаш любов към Бога. Това няма нищо общо с цитатите. Когато жадуваш за отговор и Бог не ти отговаря, когато жадуваш за помощ и Бог не ти отговаря, ето времето за доверие и любов, ето времето за израстване във висшата си душа, в петото тяло. Вярно е, че Бог присъства в големите трудности, но не винаги е така, особено когато Той изпитва Своите и иска да ги направи верни на Себе Си. Той иска те да постигнат по-висшите степени на петото и на шестото тяло.

Четвъртото тяло цени повече здравето, отколкото истинолюбието, това е неговата грешка. Такъв човек иска да оздравее, не държи на Истината, той не се поучава. Той не знае, че после пак ще се разболее по-лошо. Той е в капан, просто не знае… Той иска голо здраве, не иска да живее за Бога, не иска да живее за Истината, но иска здраве, което е много жалко.

Третото и четвъртото тяло са много особени. Те искат да се освободят от болести, от трудности и страдания, но не искат да имат любов към Бога. Докато разумният, когато той страда, забележете, той страда, за да се излекува от нисшите си тела, да се спаси от ума си, от хитрия ум и от хитрите желания. Той страда не за да се излекува, разумният човек, пробуденият, а за да придобие Любовта, друга посока, друг път.

И така ние боледуваме не за да оцелеем, а за да придобием любов и ако това не го разберем, нищо няма да разберем. Защото без петото тяло, без любовта ти нямаш основа, нямаш реалност, нямаш на какво да градиш. Не можеш да градиш на някакъв ум и разсъждения, и на някакви желания. Ти можеш да градиш само на висша душа и оттам нагоре.

Да се освободиш от третото и четвъртото тяло, това е въпрос на огромно и усърдно търсене на истинската любов. Това си е чисто духовен подвиг. Той си има своите рискове, но който търси Любовта, не признава рисковете, той просто потегля по този път.

Докато при третото и четвъртото тяло сърцето разнася кръвта по тялото, то при петото тяло Любовта носи и още нещо допълнително, една по-тънка и жива енергия, освен кръвта. Тази енергия е наречена чистата жизненост.

Третото и четвъртото тяло живеят в груби и плътни енергии, а те са мъчителни, докато човекът на петото тяло се радва истински на живота и на своето уединение. Той не изпада в усамотение, а в уединение, той там придобива пълнота.

Четвъртото тяло, т.е. твоят ум, ще умира много пъти и човекът заедно с него, докато познае шестото тяло, своя чист дух, който е без начало, защото е част от несътворената история на Бога.

Третото тяло гледа с въжделения. Четвъртото тяло гледа с мислене и разсъждения. Въобще тука липсва любовта. Ето защо тука идва заместникът на Бога, Сатана. Разбира се, тука пак Бог ще те учи чрез него, но чрез него. Тука Сатана ще те лекува. Той ще лекува твоите мисли и въжделения. Тука скритата страна на Бога ще те учи, докато се научиш да гледаш с петото тяло, докато се научиш да гледаш на нещата с Божествена любов. А когато гледаш с любов, ти увеличаваш Бог в себе си и Бог в другите.

Целта на шестото тяло е мъдростта, а целта на мъдростта е двойна: първо, да ти даде истинско и духовно знание, без примеси и второ, да отключи непознаваемото в тебе. Шестото тяло не е свързано с времето, а с духа и със свободата. Шестото тяло е мъдрост по-дълбока от света и по-дълбока от вселената. Затова в Библията се казва, че само на духа е дадено да узнае тайните на Бога. Значи той има едно предимство, на него е дадено.

В шестото тяло мъдрият е прекратил ума чрез пълно овладяване, т.е. чрез пречистване. Не унищожение на ума, пречистване и така той е станал чист дух. Когато си близо до такъв човек на шестото тяло, т.е. до мъдрия, ти вкусваш нещо от незнайното. Шестото тяло дава чисто разбиране без обяснение, самата мъдрост действа така. Тя има излъчване, което няма нужда от обяснения.

„Бхагават Гита“ казва: Вглъбяването е най-голямото съкровище на мъдреца. Разбира се, трето и четвърто тяло нищо не могат да направят по този въпрос, няма накъде да се вглъбяват, няма кой да ги пусне, докато не се пречистят. При мъдреца е друго: мъдрецът влиза навътре в своята пълнота и в Божията пълнота. На него е позволено да влиза навътре.

Четвъртото тяло, знанието е гордо; шестото тяло, мъдростта е скромна. Тя има друг опит, дълбок опит. Той не е някакъв човешки опит, той даже не е духовен опит. Той е Божествен опит, много мъдър опит.

Истинската медитация е в шестото тяло. Тука умът е отсечен от силата на безмълвието. Медитацията на шестото тяло е естествено самопотопяване в собствения си чист дух.

В медитацията на шестото тяло има три призива:

Първо, призоваване към успокояване, нещо като пробив в покоя;

второ, тънко и дълбоко истинско знание, което слиза от Мъдростта;

трето, призоваване към дълбоко безмълвие. Този призив е най-древният. Ето защо шестото тяло пие от Извора, пие от много дълбоко място. То пие от древността на Безмълвието.

ШОЧИТЛЪ

(първа идея за размишление)

Една дума на езика на толтеките, на нахуатлъ. В езика нахуатлъ няма понятие за стихотворение. Те го наричат куикатлъ. Куикатлъ означава музика със слово, или по друг начин, звучащо слово. Те пишели хайли, което други го наричат химни към боговете. Не просто някаква поезия, не някакво его какво е преживяло, просто обръщение към висши светове, към боговете и към цветята, защото знаели, че тези химни и обръщения побеждават мрака и отвън, и отвътре. Значи тук не става въпрос за обикновена поезия, говорим за индианската поезия. Хайли означава слово, проникващо в боговете. Това била една много зряла поезия. Те наричали тази истинска поезия слово в словото.

Думата шочитлъ в индианската поезия означава пожертвало се сърце. Казват и толтеките, и маите, че човекът е също цвете: и той се разцъфтява, и той увяхва. Толтеките казват: да обичаш шочитлъ, едно цвете, това означава да имаш отношение със сърцето си.

Според маите най-висшето цвете е Любовта. Те казват: Човекът е роден от песента на Любовта, богинята на рождението, самата Любов.

Според толтеките да гледаш едно цвете, това е умение да общуваш със сърцето си. И наистина ако умееш да общуваш, сърцето може да ти каже много неща, които ги няма в книгите. Може да ти каже нещо за своята специфична, духовна сила, която съдържа. Разбира се, първото условие е, никога да не искаш да използваш цветето, защото Учителят казва, който скъса цвете, след време ще заприлича на скъсано цвете, защото е посегнал на сърце на друго същество. А това същество записва.

Толтеките казват: Сърцето е особено цвете. То може да нахрани девет пустини, имат такава поговорка: Едно сърце може да нахрани девет пустини. Те казват още: Сърце е само това, което е устремено към чистата светлина. И то трябва да е устремено дотогава, докато тази светлина заблести напълно в самото него, в самото сърце.

Казват още: Сърцето е голям изпивател, то изпива слънцето. Значи сърцето и цветето са голям изпивател, т.е. нещо, което е много възприемчиво. То изпива слънцето.

Казват: Да искаш съвет от едно цвете, означава да искаш съвет от едно скрито сърце. Самото сърце също умее да слуша, особено музиката (тук става въпрос и за цветето), особено музиката на прохладния вятър, неговите многобройни шепоти.

Толтеките казват: Цветето е като мъдреца – чиста светлина, без дим. Цветето е писменост, знание, мъдрост, път и даже, казват толтеките, наставник. То е вестител. То ти помага да видиш себе си, ако умееш да наблюдаваш сърцето си.

Цветето ни внушава да се разцъфтим, по друг начин казано да се превърнем в истина, това е неговият символ. И затова толтеките казват: Шочитлъ, т.е. цветето, знае нещата както един толтек.

Цветето има много тънък глас в своето скрито, собствено сърце. То има много спокоен глас и затова умиротворява, и затова хората го търсят.

Маите казват: Цветето е узряла песен, узряла истина. Узряла откъде? От черната земя, от трудностите, от тежкия живот. Именно там (това е символ), именно там трябва да се разцъфтява човека, не при някакви си блага, а точно в тежките неща, в трудностите.

Цветето вади чудни цветове от тази черна земя. То поднася на човека благоуханието на истината, защото самото ухание означава зрялост. Такова нещо са и мъдреците, има в тях едно ухание, то се дължи на зрялост.

Когато цветето е откъснато, неговото скрито сърце плаче.

Цветето не е нещо земно, както изглежда, то е нещо духовно. То е духовно слизане от невидимото. То е външна усмивка на едно скрито навътре висше същество. Това го казва индианската поезия.

ТЪМНИЯТ МЪДРЕЦ

(лекция 23)

Ще имаме за него няколко лекции, както ви казах, древна Гърция много рядко е раждала мъдреци. Много от тях са минавали за мъдреци, но не са – те са просто философи, които пътуват към мъдростта. Но тука ще говорим за мъдрец.

Хераклит… Наричат го Тъмния, а той е сияещо същество. Наричат го Тъмния, понеже е останал неразбран. Гръцкият ум е изпуснал мъдростта на Хераклит. Гръцкият ум не е бил готов за тази мъдрост.

Мъдрецът от Ефес, тъй като той е живял в Ефес, е човек с изключително дълбоко вглъбяване. Той произхожда от жречески род, така наречен родът на кодридите.

Ударението при Хераклит е огромна отдаденост на Мъдростта. Хераклит осъзнал, че живее не за обществото, а за да познае Истината, първото му голямо осъзнаване. Не за обществото, защото който се отдаде на обществото, попада в грешка, а първо трябва да познаеш Истината.

Хераклит казва: Психея, т.е. душата, има огнена природа, която е носителница на истинския живот. Тази огнена природа е носителница на познанието, на поведението (става въпрос за правилното поведение) и на безсмъртието. Те идват от тази природа на огнената душа, висшата душа в човека.

Докато душата си остава груба в човека, той казва, никакво обучение не може да я научи на нищо, забележете, никакво обучение, никакво образование, нищо, никой не може да я научи на нищо, защото неразумното е глухо. Грубите хора, става въпрос за грубите души, нисшите души, грубите хора не разбират дори явните неща. И после казва: Очите и ушите са лоши свидетели на човека, който има груба психея, който има груба душа. Значи очите и ушите са груби свидетели, лоши свидетели на човек, който има груба душа; каквото и да гледа, неговите очи и уши го излъгват.

Логосът е първичното слово. Това слово е първоогън древен. Хората не разбират Логоса, въпреки че всичко се извършва според този Логос.

Всички човешки знания са относителни, защото те не са свързани с Логоса, с първичното слово. Който не умее да общува с Логоса, той много лесно превръща сляпата си тъмнина в безверие.

И после казва: Ако човекът се посвети на Логоса, т.е. на чистото и универсално слово, той ще се домогне до истинското познание, защото Логосът е Божествен Разум и ще го дари. Този Логос е всеобщ, тук няма народност, тук не става въпрос за религии, нито за наука. Става въпрос за нещо, което е над религиите и науката, самият Логос.

Казва: Истината е израз на първичния Логос, на прадревния огън и посредством Логоса се управлява целият всемир. Само с тази психея, т.е. душа, която е огнена, която гори, която е активна и будна, може да се овладее истината.

Истинската мъдрост не е многознание, а познание на Логоса и затова той нарича и Платон, и Питагор, и Ксенофонт и много, и много други многознайковци. И ако сложим висшата мярка, те са такива. Разбира се, те си работят, трудолюбиви са, обичат философията, но не са мъдри. Мъдростта е друго нещо.

Истинската мъдрост, казва Хераклит, е постижение на скритата хармония на противоположностите и разбирането на единството на всичко.

Той казва: Мъдростта винаги си остава Мъдрост, а натрупването на знания нищо не означава. Пределите на душата, казва, ти не можеш да откриеш, толкова е дълбок нейният смисъл, смисълът на висшата огнена душа.

Казва: Аз изследвах сам себе си. В целия си живот аз търсех самия себе си.

Казва: Омир е живял заблуден живот, а мненията на хората са детински игри.

Мъдрото е отделено от всичко останало. Мъдрото никога не съвпада със света.

Задачата на познанието се заключава в разбирането на Мъдростта и Логоса. Учеността не учи на разбиране. Философията и науката много умело избягват истинското знание, това го казва Хераклит, много тънко, много ловко избягват истинското знание.

Истинският път не е да се знае, а да си реален. Забележете колко точно говори мъдрецът: не да се знае, ти може да знаеш колкото си искаш, въпросът е дали си реален, имаш ли душа.

Как може някой, казва Хераклит, да се скрие от Вездесъщия?

В истинския човек доброто и злото умират, противоположностите умират, радостта и скръбта умират, животът и смъртта умират. Ражда се духът. Остава само една истинност, която е порядък сама по себе си, която е разумност сама по себе си.

Истинският човек е част от древния и вечно жив огън. Този огън е несътворен. Този огън е безсмъртен.

Словото на човека е особен род ангел-хранител. Значи ако човек говори правилно, самото му слово се превръща в ангел-хранител. Ако ти не говориш правилно, може да чакаш помощ от някакъв ангел-хранител, но ти вече си нарушил закона. Самото слово е много висша защита, когато го изберем принципно.

Казва: Бог е едновременно война и мир, изобилие и глад, ден и нощ, зима и лято.

Противоположностите са единни.

Всичко тече.

Войната е процес, който тече и се превръща в мир. Войната е в единство с мира и накрая точно затова тя става в мир. Противоположностите преминават една в друга постепенно, те текат една в друга. Болестта тече и се превръща в здраве; здравето тече и се превръща в болест. Животът тече и се преобразява в смърт.

Бог е война и мир, защото и мирът е лошо явление, когато той ражда застой. Когато се ражда застой, започват да се раждат много демони, идва на помощ войната. Тя задвижва всичко, всичко го привежда в движение, в мислене, в развитие и после отново идва мирът. Всичко тече. Войната идва да обнови мира, войната идва да обнови застоя.

От различията произлиза прекрасна хармония. Война има, понеже няма развитие. Хората застояват, а застоят е по-лош от войната. Защо? Защото застоят ражда демони. Значи не просто лоши хора, не полудобри, става демонизиране; на помощ идва войната. Бог е война и мир. А войната е движение. Войната е вразумяване.

И после казва: Да говориш истината, значи да си едно с първичното слово, Логоса. Мъдростта се състои именно в това, да говориш истинното, не интересно, не да се правиш на нещо особено, а да говориш истинното.

Огънят, това е древният ефир, чистият ефир. Той е, който гори. Той е космическо явление, а не някакъв външен огън. Външният огън е само носител. Когато запалим свещта, гори този древен ефир, част от древността, както Орфей казва: част от духа. И къде се намира най-тънко духът в свещта? Точно на връхчето на пламъка, там е най-финият ефир. Въобще духът се намира във върха на нещата, затова свързвайки се с този древен огън, с тази древна идея, духовете в стаята и където и да са, не обичат да гори свещ.

Кладата не е нищо друго, освен обмяна с този ефир-огън. Извисеният огън е духовен, а принизеният огън е веществен, външен огън.

Логосът, т.е. словото, е самата тайна на живота, тайната на нещата. Това слово е учителят на нещата и съществата. Това слово е пътят на нещата.

Истината за този свят е най-голямата опасност и затова този свят е лишен малко или много от нея.

ИНДИАНСКАТА МЪДРОСТ

(втора идея за размишление)

Смъртта е дошла, понеже не умеем да обичаме безкрайно. Ние обичаме някак си, обичаме донякъде, обичаме до гроба, но всичко това е глупаво. Учителят казва: Любов, която продължава до гроба, не е истинска любов, просто тя нищо не струва, тя е от ума.

Истинският шаман, казват маите, е майстор на любовта. На езика на маите шаман означава древен човек, познавач на маяпан. Думата маяпан означава хем древност, хем мъдрост.

Един жрец на маите е казал: Само Любовта може да разбере древността. Жрецът живее в маяпан, т.е. жрецът живее в самата любов, в самата същност, в самата древност. Той не служи на обществото, той живее в свръхвреме, т.е. в онова, което Заратустра нарича постоянното време, т.е. вечността, времето, което никога не прекъсва.

Жрецът е подчинен единствено на любовта, т.е. единствено на древността, а не на обществото и на някакви закони. За жреца любовта е свещената сила на древността. За него по този въпрос няма друго мнение.

На езика на маите жрецът е бил наричан чилану. Чилану означава тълкувател на Хуракан, тълкувател на Божеството. Само той имал право да тълкува Божеството, понеже целият му живот тотално е посветен на Него. Маите го наричат владетелят, който е сърцето на всички неща, става въпрос за Хуракан, за Божеството.

Според жреците на маите в древността на любовта времето угасва. Значи ако човек съумее да влезе в тази любов, времето ще бъде угасено, също и ограниченията (защото времето означава ограничения), времето ще угасне. Времето, казват маите, е смъртно, защото в любовта, т.е. в древността, човекът живее по друг начин. Там той се намира в пълното си дихание, което е безсмъртно. Само в любовта може да имаш пълно дихание, което е безсмъртно.

Любовта има свещени думи. Маите казват: Свещените думи са крила.

Според един жрец на маите целта на живота е взаимно разбиране, но не с хората, а между тебе и любовта, между тебе и твоята древност.

Маите казват: Любовта е нашата майян, т.е. в случая нашата древност, и те я наричат още нашата майка, а вселената е нейната дъщеря и затова любовта слиза да помогне на вселената, на своята дъщеря. И всички, които разбират любовта, те стават маяпани, стават древни, стари души, стават зрели. И те напускат света и времето. А които не разберат любовта, остават заключени от времето и от шибалба, т.е. смъртта, мястото на страха.

Само любовта, казват маите, има ясен изход от света. Нищо друго няма такъв ясен поглед за изход от света. На едно място Учителят казва: За моите ученици имам изход извън вселената. Това е подобен закон. Значи само любовта има ясен изход от света, само тя има ясна цел, защото е древна, защото познава древността.

Маите казват (между другото казвал съм ви, някой път може да ви запозная донякъде и с тяхната азбука, тя е хиляда тридесет и пет йероглифа. Първо йероглифът е много по-дълбок от буквите и този език е много дълбок… А на какво се прекланят маите, на коя култура? Те взаимстват най-дълбоката си култура от толтеките, те са тясно свързани с толтеките). Маите казват: За да изцелиш човека, трябва да промениш неговото състояние, т.е. неговия сън. Кое е неговият сън? Неговото въображение.

Този свят, казват маите, е крехък. В този свят ако няма вода, времето не може да действа; ако няма вода, времето не може да тече.

Маите казват още, че Хуракан, т.е. Бог (те имат и друго название, но това е едно от имената на Бога, техния), казват: Бог е навял в очите на хората, самият Бог е навял в очите на хората мъгла и затова много неща са станали за хората тайнствени и неразбираеми. Те са станали скрити поради тази мъгла. Но ако човек познае в себе си халач виник, на езика на маите това означава истинското, вътрешният човек, истинният човек или висшият човек, той започва да вижда, той става даже вожд, вожд на себе си. Тогава той става велик господар и премахва мъглата.

Маите казват още: Не е истина, че съществуваме на земята. Разбира се, много хора са убедени, че са тук. Които са убедени, са убедени, но ние живеем на друго място; в нашето съзнание, в нашите дълбини ние не сме от този свят.

УЧИТЕЛЯТ – ВЪТРЕШНОТО СЛОВО

(лекция 24)

Учителят казва: Аз познавам Бога като абсолютна Любов, абсолютна Мъдрост и абсолютна Истина. Всичко е от Учителя, буквално казано, а не приблизително, точно.

Сам по Себе Си Бог е нищо и туй нищо съдържа всичко в Себе Си.

Учителят казва: Казва се, че Бог е любов, но Той сам не е любов. Той е нещо по-велико от любовта. Обаче условията, при които сега живеем, не познават по-велика мярка от любовта, затова се казва, че Бог е любов, т.е. това е компромис. Засега е така, Бог е нещо много повече, но понеже ние не познаваме по-висшите неща, затова приемаме, че Бог е любов.

В една специална лекция – „Хио ели мели месаил“ – Бог дава откровение, висш гносис още като е бил млад на Учителя. Той му казва, самият Бог му казва: Пази завета Ми, защото само ти си едно светило, което няма да угасне. Заради тебе ще благословя и заради тебе ще помилвам всичко. По-нататък в същата лекция Бог казва на Учителя: Аз съм твоят дух. Забележете, Аз съм твоят дух. Това го изнася Учителят в една от специалните лекции.

После Учителят казва: Изворите на Бога се поят от още по-велик Извор, от абсолютния, незнайния Дух. За Него никой нищо не знае. На друго място Учителят го нарича Абсолюта, на друго място – Бездната, там, откъдето е произлязъл (говорихме) Бог и световете, и боговете.

Изнасям тези неща, защото много хора скоро в Бургас казаха: Все пак какво ти е мнението за учението за светците? Казах им: Уважавам ги, но може ли един светец или един посветен, или един мъдрец да каже такива неща като Учителя, както ви казах и преди, Учителят казва: Аз нагласям бъдещето, то зависи от мене. Може ли някой да понесе такова изказване, което изнесохме?

После, следващото: Аз съм в космоса, аз съм и извън космоса и моето царство не е от този свят.

После: Аз ви казвам, че когато падаше Адам, аз бях в рая.

Това, което е реално за мене, не е реално за вас. Аз зная датата, когато светът ще се оправи. Става въпрос за датата на страшния съд. Забележете, когато един Учител говори, това е огромна отговорност, но той знае, защото е много вътре във Великото, в Абсолюта, а не само в Бога. Учителят слиза на всякакви нива и се качва на всякакви нива, ще разберем и по-нататък от лекциите.

Казва: Не желайте да се освобождавате от злото, което ви измъчва. Впрегнете го на работа. Използвайте силата му, енергията му и накрая то ще стане слуга. Значи в това отношение няма нищо лошо в гнева, в страстта, във всичко; лошото е в посоката. Ако ги впрегнеш на работа по пътя на пречистването, няма значение какво говорят хората за тебе, това е нещо между тебе и Учителя, между тебе и Бога. И заради Бога ти си длъжен всички неща да ги преобразиш в съвсем друга енергия, която е квинтесенция.

Учителят казва: Който живее според законите на Любовта, той никога не може да пострада.

Казва: Моето малко разположение към когото и да е има повече цена, отколкото любовта на целия свят, събрана вкупом. Значи моето малко разположение към когото и да е има повече цена, отколкото цялата любов на света.

Засега не мога да ви кажа това, същественото, което вие искате, защото не можете да го изпълните. Тук става въпрос за принцип. Думата принцип означава за разлика от законите – без изключение. При законите има изключения, правила, подзакони; тук няма изключения.

Истината е последната граница на битието. Всяко нещо, което е създадено, като ходи, най-после ще спре до Истината. С хиляди години можеш да ходиш, но като дойдеш до Истината, там ще спреш. Истината е последният предел на всяко проявление. И като дойдеш там, едно от двете: или ще се съобразиш с Истината, или ще станеш на прах и пепел.

Казва: Аз не искам хора, които да ми бъдат верни само до гроба.

Въпросът за Бога преди хиляди години съм го разрешил (това са думи на Учителя). Преди хиляди години съм го разрешил.

Казва: Не съм се раждал. Стар съм толкова, че като мене друг стар няма. Точно и буквално думите на Учителя: Като мене друг стар няма.

Навсякъде се проповядва братството. Проповядва го дяволът. Забележете какво казва Учителят; външно се проповядва братство, а вътрешно го няма братството – това е от дявола. Това не е проповед, трябва да избереш тотално Истината. Това не е въпрос на думи: ще ставаме братя… Няма такова нещо. Проповядва го дяволът, тук става въпрос за различаване.

Христос слиза на земята на всеки две хиляди години. В миналото е слизал на всеки тридесет и три хиляди години.

Христос го обичам, защото оживя.

Той, Господ, да ни благослови. Така казват ученици, хора. Тука Учителят казва това изречение, но после добавя: Но Той, Господ, ни е благословил. Хиляди години са минали в благословения, но трябва един начин на работа, това казва Учителят. Благословение има, хиляди години има благословение, но какъв е твоят начин на работа? На друго място Учителят го казва по друг начин: От ученика се изисква интензивен духовен труд, три думи, интензивен. Не просто четеш, не просто извадки, не просто това или онова. Има нещо интензивно.

Една сестра ми казва: Всичко знаеш, каква нужда имаш да четеш? Учителят казва: Това е погрешно схващане. Онзи, който всичко знае, той чете повече от всички други.

Който иска да се освободи от дявола в себе си, трябва да съедини в себе си духа с Истината.

Любовта към Бога ражда живот, а любовта към хората ражда смърт.

Който живее в любовта, той се радва на скръбта така, както и на радостта. Забележете, и двете са еднакви – в различни посоки, но те са еднакви. Той се радва на скръбта така, както се радва и на радостта. Това е дълбокият човек, пробуденият в духа, този, който живее в духа. Обикновените хора вие знаете на какво се радват.

Чрез злото, казва Учителят, вършиш това, което е угодно на тебе. Чрез доброто вършиш това, което е угодно на другите. А чрез любовта вършиш това, което е угодно на Бога.

Няма ли правилни възгледи за злото, човек не може да се развива правилно.

Единственото нещо, което никога не прави зло, е Любовта. Това е Любов, а не доброто или нещо друго. Любовта не прави зло, тя няма такава способност.

Когато приложите нещата в живота, тогава ще ги научите. Много братя, много сестри много неща знаеха; дойдоха тежки изпитания, Бог иска да каже: Сега да видим всъщност какво знаеш. Значи може да си чел колкото искаш, да си си въобразявал, че си знаел, в тежките изпитания става ясно.

Значи когато приложите нещата в живота, тогава ще ги научите.

Какво представлява дяволът? Той е един от членовете на изпитната комисия, пред която се явяват всички хора. Не говорете лошо за дявола. Какви са неговите качества, това не е ваша работа. Неговата задача е да ви изпита, да ви прекара през сериозни изпити и тогава да ви пусне готови в живота. Всъщност това е метод на Бога.

В злото действа непроявеният, скритият Бог. В доброто действа проявеният, явният Бог, което още един път ни показва, че всичко е Бог и че навсякъде само Той действа – един път скрито, друг път явно.

Страданията на хората са изпратени, за да ги спасят от някакво по-голямо зло. Иначе смисълът на живота не е в страданията, но в този свят страданията вършат нещо много важно. Но все пак, въпреки всичко смисълът на живота не е в самите страдания, но човек трябва да мине, докато разбере Любовта и се освободи от тях.

ЗА ЗДРАВЕТО

(трета идея за размишление)

Макар че са общи неща, въвеждащи, все пак ги смятам за важни. Ако трябва, след време ще говорим повече, може да имаме и няколко лекции, за да разберем някои основни моменти. Защото иначе все ще се лекуваме и всяко прераждане все ще се лекуваме, и все ще си играем на здраве и болест. И умът така ще лъже хората, вместо човек да се освободи и от двете – и от здравето, и от болестта и да влезе в Любовта.

Начинът на мислене се превръща в болест или лекарство.

Търсенето на Истината създава правилното мислене, а това създава и главното въздействие върху самия човек. Така в човека се заражда устойчиво съзнание, а здравето се намира в това устойчиво съзнание. Въобще здравето означава устойчиво съзнание. Не устойчиво тяло, не да си културист, а устойчиво съзнание.

Щом мислиш, че всичко трябва да става така, както ти искаш, ще се разболееш. Това са думи на Учителя.

Контролът на мислите и чувствата е много важно лекарство, защото контролът изцелява злото, което е скрито в нашите мисли и чувства. А пък те после раждат своето дете – постъпките.

Хората имат да лекуват не болестта си, която е последствие, а своя начин на мислене, своята съдба.

Когато човек мисли, че всичко е безсмислено, тогава идва болестта да го научи да цени живота. Значи, както виждате, болестта има въобще много блага.

Болестта разкрива подсъзнанието на човека, неговото скрито мислене, неговия скрит разум. Болестите са блага. Те искат да предпазят човека от пътя на неговото разрушително поведение. Дълбоко в себе си човек има разрушително поведение; болестите искат да го предпазят. Разбира се, някой път и те не успяват, толкова е упорит човекът и умът.

Най-големият проблем на болните е постоянното тревожене, качество на третото тяло. То ограбва голямо количество енергия, която е необходима именно за здравето. Значи тревожещият се човек или няма цел, или няма път, или няма търсене. Разбира се, при това положение просто той трябва да се тревожи, има кой да го тревожи. Астралният свят е пълен с милиони същества, които само чакат отворена врата, просто да тревожат нисшата душа.

Болестта идва с цел да оздравееш, но ако не се поучаваш, тя става разрушение, което е насочено срещу твоите трето и четвърто тяло, и включително срещу твоето първо тяло, физическото.

Какво е болестта? Натрупано погрешно мислене и неправилно използвана воля и енергия. Толтеките казват, че най-точната стратегия срещу болестта е откровеността. Оттам трябва да започнеш, това, което казахме и преди: безпощадна честност към себе си. На другите всичко можеш да прощаваш, казва Учителят, но на себе си не. Безпощадна честност към себе си. Тази откровеност, според толтеките, освобождава енергията на развитието, т.е. тя освобождава запушената енергия.

Откровеността е път да се завърнеш в своята безупречност, в своето истинско аз.

Хората искат освобождение от страдания и болести, но законът гласи: Не искайте освобождение от страданията и болестите, а искайте осъзнаване.

Здравето зависи от умението да видиш същественото в своя живот. Това умение е много важно. Който съумее да види същественото в своя живот, той ще оздравее.

Учителят е казал нещо прекрасно: Що е здраве? И отговаря: Когато ти отнемат всичко – здраве, приятели, къщи, блага, какво трябва да ти остане? Ако ти остане любовта, това е здраве. Забележете мярката, диагнозата – истинска, чиста мярка. Ако ти остане любовта, бих казал даже ако подскачаш от радост и така нататък, ето го здравето, ето я непривързаността, ето я мярката за Божественото, за Божествена любов и така нататък.

Хората се разболяват и от многото видими и невидими врагове. Кое е най-голямата защита срещу тези врагове и опасности? Това е едно любящо вътрешно състояние към тях, към враговете и опасностите. Почнеш ли да заобичаш, това е все едно слънцето да обикне леда. Ледът няма никакъв избор, той почва просто да се топи, защото любовта е просто Бог. Т.е. почнеш ли да изпращаш любов, това е най-силното оръжие, защото, пак казвам, любовта е Бог.

Любовта е изпращане на Бог срещу опасностите и враговете. Спомням си, макар че не искам да говоря за себе си, когато имах много проверки и едната от тях беше седем човека – милиция, митница и държавна сигурност – да ме откажат от моите убеждения и много натиск, и предложения, и да скачам от шестия етаж, и не знам какво, и не знам какво, и взеха книгите, и всичко, пет кашона книги да ги проверяват, забранените книги и т.н. преди около осемдесета година, точно не помня, от този момент нататък почнах да ги благославям мощно. Не просто обикновено благословение – мощно, искрено и всички изчезнаха от пътя ми с изключение на един; някои от тях се разболяха, това е техен въпрос. Само един, който ме уважава и ме смята за специалист по религиите, аз му казах, че не съм, нямам такива намерения. От време на време ме спира да си говорим, той сега вече е в друга професия и т.н. Значи това е начинът. Даже за единия се налагаше следното – оставях един стол празен, представях си човека, който беше много опасен, тогава и си представях, изпращах му любов и как Бог се справя с него и въобще да не се занимава с мене, както и стана. Това е между другото… Така.

Казвам: Здравето е състояние на любовта. Нито на ума, нито на сърцето, нито на нещо друго – състояние на Любовта, състояние на Дървото на живота.

Когато човек намери своя път, той намира и здравето си. Когато намери своя истински път, тогава той намира и здравето си.

Когато обичаш Истината, тя ще открие пътя ти. Това е за тези, които питат: Ама как да открия пътя си? Когато обикнеш Истината както трябва, тя няма веднага да ти го открие, но постепенно; няма бързо, но постепенно. Учителят казва: Слънцето веднага ли изгрява? Не. Постепенно и накрая огрява цялата местност.

Има нещо много по-важно от оздравяването. Това е завръщането в истинската си същност, защото да оздравееш и отново да оглупееш, това е игра на четвъртото тяло.

Медицината като цяло, проучвам я, и най-съвременната, няма представа от думата здраве. Определението на световната организация за здраве е пълна глупост. Това е изказване на четвъртото тяло, чуйте какво означава, просто чуйте глупостта: Здраве е състоянието на пълно физическо, психическо и социално благополучие. Сякаш тези хора, които са успели социално, сякаш са здрави, забележете каква глупост. Тука липсва великото и съкровеното отношение към Бога, откъдето ако ти нямаш това, ти вече нямаш основа, просто няма как да бъдеш здрав. Може да бъдеш силен, тази сила може да те направи още по-глупав, но никога няма да бъдеш здрав.

Никога няма да имаш здраве без чисто съзнание, колкото и да си преуспял. А какво означава чисто съзнание? То е свързано с чистата духовност. Отново говорим за пътя към петото тяло.

Казвам: Главното условие за оздравяването е приемането на Бога. Колко да го приемем? Ами ако искате, може и пет процента, може и деветдесет и девет, аз казвам – от сто нагоре. Всеки сам ще разбере и когато приеме така Бога, държавата, системата, светът, вселената малко или много се обезличават. Разбира се, може да действаш в тях, може да оперираш, може да помагаш, но това е вече по друг закон. Значи приемането на Бога, това е пряко приемане на чистата Божествена любов, в която е самата жизнена енергия. Това е жизнената енергия на здравето. Тя не може да дойде от ума или от някакъв човек – тя идва от самата любов. Това означава, че лечението на всяка болест е лечение на заблуждения. Заблуждения, които са изгубили любовта си към Бога.

Да се излекуват всички заблуждения, има само един начин – любов към Бога. Никакво физическо, психическо, социално преуспяване – любов към Бога – законът е тотален. Който не го е разбрал, много прераждания ще гони себе си.

АУМЪ

4 декември 2007 г.

МЪДРОСТТА НА ЯКОВ БЬОМЕ

(лекция 25)

ОМРААМ

Брат Михаил
(първа идея за размишление)

МЪДРОСТТА НА ЯКОВ БЬОМЕ

(лекция 26)

ПЕТОТО ТЯЛО

(втора идея за размишление)

ВЕЛИКИЯТ ДИОНИСИЙ

(лекция 27)

СУФИ

(трета идея за размишление)

АЛ ХАЛЛАДЖ

Иблис – скритостта на Бога
(лекция 28)

ЧУДНИЯТ НАСТРАДИН ХОДЖА

(четвърта идея за размишление)

МЪДРОСТТА НА ЯКОВ БЬОМЕ

(лекция 25)

Голгота е пълно обновление и освобождение на духовния живот. Голгота е абсолютната и универсална Истина в действие.

Бог е вечно жив процес. Бог вечно поражда и постига себе си.

Дяволът е същество вътре в Бога и от Бога.

Словото е първото дело на Бога, то е първото подобие. Словото е форма на Бога, чрез която Той самият слиза.

Човешкият дух е бил изречен в тайната на словото Божие чрез самия Божи Дух. Човешкият дух в началото е пребивавал безплътно. Той е бил без вещество, защото още не е било творението.

Словото е образувало три неща: дух, душа и тяло. И падението на Адам е в това, че ние сме загубили чистотата на словото и с това сме загубили вътрешния човек, вътрешната реалност.

Човекът е излязъл от вътрешното във външния човек и сега пребивава в желания, искания. Той трябва да се върне отново във вътрешния човек, за да може в тази тайна да види и тайната на творението.

Злото е тъмен принцип, който е скрит в гнева на Бога и чрез него Бог пресътворява съществата в светлина.

Светът на злото се е появил чрез чрезмерно усиления гняв на Бога, това, което в Кабала се нарича гняв на строгостта. Злото се е появило, когато любовта на Бога се е преобразила в строгост, в нещо самостоятелно.

Според Зохар злото е част от преобразения Бог. Злото е слязло на земята не само защото грехопадението го е привлякло, то просто е съществувало преди него. То вече имало своя собствена реалност, макар и относителна.

Злото не зависи от човека, но то е вплетено в тъканта на света, в битието на света, защото просто е част от битието на самия Бог. Бог има да върши работа с него. Според Зохар злото е един остатък от скрития живот на Бога, един отход. Злото е горчивата клонка в космичното дърво на живота. То е мътната вода.

Защо е паднал Луцифер? Бьоме казва: Луцифер е поискал да заживее в присъствието на самия Бог и понеже е поискал нещо невъзможно, той е бил преобразен в зло от тайната сила на Бога.

Зохар казва (Бьоме често цитира Зохар): Само по себе си злото е мъртво и него го оживява само един частичен лъч, който изтича от светлината на Бога, за да може злото да си върши работата. И макар че този лъч е слаб, злото съществува. Но искрата Божия гори скрито дори и в самия Сатана.

И отново Зохар казва: Злото съществува само като средство за развитието на човека. И още: Злото съществува в света, за да може човек да го преодолее със своята чистота и истина.

Според Бьоме злото носи голямо бреме в себе си. Защо? Защото хем е княз на света, хем е служител.

Сатана е княз на света, но не е господар.

Адам е излязъл от Божията любов и е влязъл в сферата на Божия гняв, а това означава, че Адам е имал склонност към тъмния свят, към болния свят с неговите фантазии, което си е живот в ада, или казано по друг начин, живот в пропастта на Божия гняв.

Свободата на Адам е била една жива способност към добро или зло. Свободната воля води в две посоки: и към грехопадение, и към Бога. Човекът е поставен междинно между царството на тъмнината и царството на светлината, за да осъществи своята свобода.

Всяка воля, която се е отделила от Бога, се е превърнала в множество.

В Бог пребивават и двата центъра: центърът на любовта и центърът на гнева.

Създаването на Луцифер е мистериум магнум, т.е. велико тайнство, велика мистерия, защото той е произлязъл от тайната на всемогъщата воля на Бездната.

Смърт няма, защото в човека има скрито вечно духовно същество и всяко прераждане е едно усилие на това вечно духовно същество в човека, чиято цел е да създаде в него нова воля за божественост.

Когато светлината е била в човека, тогава в човека е бил раят. Раят е вдъхнатата светлина. Тогава чрез тази светлина човекът се е намирал в себе си. И когато е бил във външния свят, раят е бил в него и той е бил господар на света и никой не е могъл да го разруши. И самата земя тогава е била такава – рай, допреди да дойде изпитанието и проклятието.

Дяволът живее във враждебните свойства на Бога, т.е. вътре в Божия гняв.

ОМРААМ

Брат Михаил

(първа идея за размишление)

Само Бог е извън закона. Той не се нуждае от нищо отвън.

Свободата трябва да я придобиеш и затова твоят дух трябва да стане много богат, богат с Истината.

Истинското познание не е себепознанието. Истинското познание е да позная Тебе, Единния Истинен Бог. Това означава да се слееш с Бога, а не със себе си.

Душата е възхитително, божествено, изразено, женско начало. Душата се нуждае от свещена жертвеност.

Душата работи върху своята вечност, а духът работи върху своята безконечност.

Само духът може да се слее с Бога и да изживее вкуса на свободата. Духът е квинтесенция. Духът е синът Божи, а душата е дъщеря на Бога.

Ако човек често мисли за истината, това ще го заведе при духа. Духът достига звездите, прониква в океаните, навсякъде може да отиде синът на Бога. Нашият дух има скритата природа на Бога.

Духът в човека, това е вътрешната реалност и реалността на всички Учители. За да бъде господар на своята съдба, човекът трябва да познае своя дух, своята скрита вътрешна реалност.

Мъдрият не се намира под влияние на звездите, той се намира под влиянието на Бога. За да бъдеш свободен, трябва да станеш слуга на Този, Който е абсолютно свободен.

За да се създаде този свят, Бог е ограничил една част от Себе Си и тази част, която е ограничена, се подчинява на законите, които Той сам е дал.

Ще повторя две неща, които съм казвал и преди, от брат Михаил: Тези, които смятат, че свободата означава да не зависиш от никого, не знаят каква опасност ги очаква. И другото: Истинската свобода е посвещение. Свободни са само посветените. Когато човек иска да бъде независим от Бога, той сам ще види каква съдба го очаква.

Само мъдреците знаят, че да бъдеш свободен, значи да ограничиш себе си.

МЪДРОСТТА НА ЯКОВ БЬОМЕ

(лекция 26)

Бог е заключил в човека вечно духовно същество, за да желае то истинната Божественост, чрез която да се завърне в своя вечен дом. Чак тогава човек ще разбере защо е страдал, за да се облече в собствената си вечна Божественост завинаги.

Бог не иска да спаси грубата и външната плът на човека, за да не може тя да тържествува в своето своеволие и затова има смърт, за да бъде съкрушено своеволието.

Върху смъртното тяло работи собствената воля на човека и тя си го разрушава, защото това своеволие е отдалечаване от Бога. Ето защо тялото трябва да се мъчи и да страда, за да не бъде всичко това струпано върху душата; тялото поема товара.

Чрез завръщането на хората към Бога ще се роди вечното единство, защото Бог не желае нищо друго, освен Себе Си.

Тъмнината в човека е неговият ад, неговата мъка. Това е всъщност гневът Божи. А светлината в човека е Царството небесно, в което огнената мрачна мъка се е превърнала в радост. Това, което в тъмнината е причина за печал, в светлината е причина за откровение и радост, т.е. огънят в любовта е царство на радост; огънят в тъмнината е мъка, гняв и враждебност.

Земният ум не знае, че Бог обитава в него и че му е по-близък от собствения му живот, и че волята на самия земен ум е изхвърлила Бога и се е отдалечила от Него.

Огненото дихание на Бога е светлина и когато тази светлина е поискала да излезе навън, да се излъчи, е казала: Да бъде светлина.

Бог е сътворил човека от вечност и време, от душа и тяло. Вечната душа е велико дихание. В нейния огън е изначалният живот. Но ако този огън не издава светлина, тогава той привлича Божия гняв и започва да създава тъмнина.

Скръбта ще бъде основа на бъдещата радост. Скръбта е тайнство от съкровената премъдрост на Бога.

И Луцифер е бил висш ангел, съставен от светлина и сила, но тя, както и при ангелите, не е негова собствена. Тя винаги е можела да бъде отнета от Бога, на Когото принадлежи, така както и по-късно станало.

Който е умрял за външните неща, е получил съвсем нов смисъл и нова воля, които са устремени непрестанно към Бога.

Всеки човек е длъжен да съкруши злото в себе си и да се пресътвори.

Къде живее любовта в човека? Бьоме казва: Там, където не живее човекът. Къде е това? В съвършено преданата воля. Когато ти искаш да постигнеш любовта, тя отлита от тебе. Но когато ти съвсем ѝ се предадеш, тя се превръща в твой живот.

В дълбините на Бога е скрита чистата жива вода, вечната вода. Тази вода е безсмъртна. Тя е останала скрита в Бога, в дълбоката Му част. Ето защо човекът трябва да се вглъбява и да открие в себе си Бога и тази вода, защото тя е Дървото на живота. Тя е живата вода, наречена Любовта. Тази жива вода има тайно съзнание и е недосегаема за осемте степени на злото.

Един специален лъч е слязъл от Бога, ограничил се е и е станал любов, вечната вода. Тази вода е еликсирът на живота, по друг начин казано, безсмъртието или чистата, съкровената духовност, чистото духовно течение, което извира от Великата Мистерия.

Когато замлъкнат в тебе желанията, тогава ще откриеш в себе си вечния слух, вечното зрение и тогава Бог ще слуша и ще вижда чрез тебе.

Истинската Любов е висше сливане със Славата Божия.

Водата е също голяма сила, която живее в Бога. Тя е негова духовна енергия – лека, течаща, светла, духовна, подвижна сила, защото изхожда от духа. В нея свободно може да влиза духът и да разполага с нея във всякакви посоки, и да прави каквото си иска. Тя е негово качество.

Който има твърдо намерение да изостави злото, ще му бъде дадена много силна помощ. Но да умре злата воля в човека, е нещо много, много болезнено. Както казах, според Бьоме, дяволът е княз на този свят, но не е господар, т.е. Бог управлява чрез него в този свят; в ангелския свят управлява без него, но в този свят – чрез него.

Дяволът може да господства само в злото, и то само когато злото е възбудено, предизвикано от самия човек и по някакъв начин желано. И после Бьоме казва: Що за тщеславен труд е човешкото добро, за да дойде накрая Божият съд върху него. Твоето смирение трябва да те направи нищо и тогава ти ще бъдеш за дявола безводен и пуст, ти ще бъдеш неуловим. Дяволът няма власт дори над една сламка. Когато мракът на дявола дойде върху тебе, посмей се над тази мрачност.

Не съществува нито земя, нито време, нито място. Съществува само Един Вечен Бог. Мистичното познание веднага те лишава от народност и дом.

Бог е начало без начало и край без край. Бог е всичко. Бог е ад за тези, които са в ада, защото те просто живеят в Божия гняв.

И после Бьоме казва: Аз съм като мъртъв, когато Божествената Мъдрост се ражда в мен. Аз не съм аз. Аз не знам тези неща, но Бог в мене ги знае.

Когато душата заживее в неизменното, тя побеждава дявола.

ПЕТОТО ТЯЛО

(втора идея за размишление)

Само петото тяло умее да обича, т.е. висшата душа. Защо? Защото когато петото тяло обича една душа, въпросът е: как Бог иска да обичам тази душа. Това е същественият въпрос, не ти. Как Бог иска да обичам тази душа? Трябва да откриеш начина.

Петото тяло има любов и затова получава и Божествения метод. Тука не говоря за другите тела, концентрирам се само върху петото тяло; те не получават такъв метод.

Любовта в петото тяло е едно велико осъзнаване на Бога в себе си. Петото тяло е осъзнаване, че Бог тече в тебе. Когато си в петото тяло, получаваш постоянни нови откровения. Животът в петото тяло е постоянно обновление. Тука само за малко ще се отклоня: В тази книга „В храма на Учителя“, която подготвяме за следващата година, там Учителят казва нещо особено: Защо България сега е в такова положение? Това няма нищо общо с политиците, те са просто сламки, те не влияят на нищо съществено. В древността в България един древен, много дълбок жрец е завъртял кормилото, крана на погрешния път на България. Много дълбок жрец, който е бил в миналото дълбока вода, но е стигнал до застой, не е могъл да се обновява с Бога и Учителят казва: Той е завъртял крана. Но сега той е в моите ръце и постепенно този жрец и неговите сили няма да могат вече да влияят на тези, които трябва. За другите, разбира се, няма нужда даже от него, те сами ще си влияят, но тези, които трябва, те ще бъдат постепенно обновени и просветлени, постепенно.

Петото тяло е любовта. В любовта няма бъдеще, нито надежда, защото любовта е нещо, което е просто всякога. Петото тяло в човека е неговата вечност, работещата вечност. Петото тяло живее пробудено. Тука човек ръководи себе си, а Бог само го направлява.

Зрелостта е в петото тяло. Наричам я узрялата искреност. Това не е искреност отвреме навреме, понякога, а узрялата искреност. Щом си искрен към себе си, ще узрееш.

Петото тяло познава единството. Когато ти си станал дълбоко в себе си единен, ще видиш и единството на всички учения по вътрешен път, по правилния път.

За петото тяло животът е тайнствен и същевременно много прост. В петото тяло душата се радва на самата себе си. Тя изживява себе си.

В петото тяло любовта не е действие, а състояние на чистото съзнание.

Човекът на петото тяло е овладян, сдържан и в изобилие, и в бедност – и двете неща нямат голямо значение за него; той е овладян.

За петото тяло Бог е любов и същевременно Бог е и вечна Незнайност, тези неща вървят едновременно. Хем Бог е любов и е вечна Незнайност.

Петото тяло живее в любовта и казва: Щастлив съм, че не мога да разбера любовта.

Търсенето на Истината без петото тяло, т.е. без любов, е грях и лицемерие. Ето защо Дървото за познанието на доброто и злото е падение, защото то е знание без любов.

Петото тяло умее да помага по правилния начин, без да налага и без да натрапва. Петото тяло не държи да бъде разбрано или одобрено. То действа заради Бога, изключва света, изключва обществото. Разбира се, сега в неделя на лекцията в София много хора се изказаха. Тези хора са празник, разбиват всички илюзии и т.н., и т.н., чакаме ги, това е най-важният ден… Радвам се, че ги ценят, но това почти нищо не значи, освен ако не се захванат учениците със същността. Там стана въпрос за същността, в София, накратко я обясних: Тези, които искат да навлязат дълбоко в Учителя, тук няма място – ясно е, за паневритмия, за супа и за спомени, няма да ги повтарям, за друго казвам – тука няма място да се занимаваш с добродетели, тука ще ви изнеса накратко нещо важно. Това е губене на време, няма място да се бориш с недостатъци. Аз говоря за тези, които искат да познаят дълбоко Учителя, а не да останат отвън. Тука концентрацията е върху нещо друго, съвсем друго. Това е част от същността на истинското учение на Учителя. Отдаваш се само на три неща – Любовта, Мъдростта и Истината. Няма нужда от добродетели и справедливост. Те идват впоследствие, те са последствия в Любовта и тогава те са в мярката. Накратко казано:

Любов, която не се изкушава,

Мъдрост, която не се заблуждава, и

Истина, която не ограничава нито другите, нито себе си.

Тези три неща, който ги хване натясно, ще улови Учителя.

Петото тяло използва свободата си, за да увеличава своята разумност и да върви от разумност към Мъдростта. Разумността още не е Мъдрост. За да стигнеш до петото тяло, висшата си душа, трябва да извървиш трудния път, който си ти самият.

Когато между двама човека има божествени чувства, това е сродство от вечността.

Да разглеждаш света с петото тяло и неговото отражение – свещеното сърце – е тайнство, тайнство на простотата и на мистичността. Който не разбере тайнството на петото тяло, на Любовта, той няма да разбере и възкресението.

В петото тяло мракът е умъртвен тотално, защото Бог дава силата си само на Любовта. Който е възлюбил петото тяло, душата си, той изоставя старата цивилизация, наречена в Библията Дървото за познанието на доброто и злото.

Движещата сила на петото тяло е любовта, а не амбицията. От твоята любов зависи дали ще имаш пето тяло, безсмъртна душа, или ще имаш нисша душа.

Когато любиш, ти оживотворяваш и възвръщаш собствената си душа, възвръщаш я в себе си. Твоята любов, т.е. твоето пето тяло, определя твоето възкресение. Любовта е вечност и петото тяло живее естествено в тази вечност.

Петото тяло, или любовта, е съзнание, което е постоянно потопено, както ще видим после при суфите, постоянно потопено в Бога. Ако нямаш пето тяло, тогава свободата ти става наказание и робство.

ВЕЛИКИЯТ ДИОНИСИЙ

(лекция 27)

Премъдрият Дионисий (по принцип се знае за него, че има пет книги, всъщност има тринадесет, но може да има и повече) е много загадъчен, много мистичен и странно скрит от всички видове изследователи (става въпрос за тези, които работят в четвърто тяло). Той е живял в първи век след Христос и той е великият учител на мистичното християнство, наричан още от светците святият отец. Изключително мощен авторитет за тези светци, висша абстрактност, признат от много светци и от някои, които са се докоснали до него чрез любов. Освен това е голям гностик. Казва:

Връзката с Бога е динамично приближаване. Наистина Любовта се движи с голяма скорост, не както мисълта. Мисълта, в сравнение с духа, е биволска каруца.

Само който е разбрал Божията воля, става истинен и свободен.

Бог ни е създал така, че да Го търсим, за да намерим вечността си вътре в Него.

Съществува тайна на творението и тайна на Бога. Творението е едно ограничение. Това означава да живееш в определен порядък, по определени закони, защото си извън Божествения мрак, т.е. ослепителната светлина, ослепителното място, по друг начин казано, величието на Любовта, или мистерията на Любовта. Само тази Любов може да живее без закони.

Блаженството е едновременно спасение и вечно направляване на човека към скритата, Божествена същност. Блаженството е част от присъствието на непроявената светлина в тялото на човека.

Бог е създал този свят и вселената не чрез Своята Същност, а чрез Своите енергии. Всеки, който живее в енергиите на Бога, е същество отвън, ограничено същество. Спомням си, на едно място Учителят казва: Всички имат енергия, аз имам дух. Разликата е огромна. Някои мислят, че всичко е енергия, но има много по-дълбоки неща от енергията.

В енергиите се намира, според Дионисий, предопределението, а в същността се намира свободата. Енергиите са външната част на същността. Ако Бог беше създал света със Същността Си, светът и ние щяхме да бъдем вечни и безсмъртни.

Безкрайното се е ограничило в енергиите и в световете и е скрило Същността Си. Божественият мрак е преяркото свръхестествено сияние на Бога и всеки, който успее да се потопи в този Божествен мрак, може да Го види, но при едно условие: ако се е отказал от всичко друго.

Самото тайнство на встъпването в Божествения мрак е навлизане в собственото си мистично възхождение. Божественият Абсолют е скрит в Своя мистичен мрак и оттам ръководи Бога и тайната на съществата.

Блаженството е по-нисша част от Великата същност на Бога. Но то е призоваване да участваш в мистичната пълнота на Бога.

Целта на живота не е да познаеш Бога, а пътя, водещ към Бога и оттам да познаеш Неговата незнайност. Т.е. Бог няма познаване поради Мистерията в себе си.

В дълбините на Бога ние нищо не познаваме, но придобиваме един усет за безкрайност и непознаваемост. И това е изумителното. Бездънната Мистерия, която е скрита в Бога, е съвършено непознаваема.

Външното подобряване на живота без познаване на царството на Истината, т.е. без преживяване на същността на Бога, е тържество на злото.

Истинското откровение на Бога към нас е призоваване за сливане с Него и с Неговата непознаваемост. Той иска да се слеем с Него и с Неговата непознаваемост, необятност.

Непознаваемостта на Бога е най-великото явление, защото така човек вечно ще Го търси, вечно ще възкръсва и вечно ще се възнася, и това безкрайно.

Бог не е нито ум, нито душа, нито движение, нито е в покой; нито се намира във време, нито в пространство. Той е Същност в самата Себе Си.

Само на Голгота Той може да бъде познат като същност. В другите изпитания той може да бъде познат като път, като енергия, но само на Голгота може да бъде познат като същност.

В мрака се осъществява мистично единение с Бога, но Неговата тайна си остава неразбираема. Но вече има единение. Тук човекът е възлязъл към Неговата непознаваемост, подарява му се единение.

За срещата си с Него човек трябва да се освободи от всичко познаваемо, от всички познати неща. В Божествения мрак може да се срещнеш с Бога само ако си се освободил от всяко знание, и положително, и отрицателно. Това, което трябва да ти е останало, е само чистата, истинска любов към Него. Това е единственият остатък, единственото нещо, което трябва да ти е останало.

В Божествения мрак Бог не се разкрива като образ, нито като знание, а като откровение, гносис и тогава идва единението.

Истинската любов не е сила от този свят, тя е сила, която преодолява всичко.

За да влезем в Неговата тайна, трябва да изоставим всички звуци, всички слова, нечистотата и дори чистотата. Едва тогава можем да проникнем в Божествения мрак, където обитава Този, Който е над всички неща.

Бездната е Свръхсъщност, която е скрита в Бога и част от нея действа в Бога.

Само неистинното се направлява. Истинното е свободно.

На Голгота Бог иска да те изпълни със Своята пълнота.

Бог е създал човека по Своя воля, но го спасява със съдействието и волята на човека.

В прадревността нито Луцифер, нито Христос са имали светлина. Тя по-късно се е спуснала над тях. Всъщност тази прадревна светлина е Царството Божие; не Царството небесно, а Царството Божие.

СУФИ

(трета идея за размишление)

Истинският суфи води реален живот, а не полусъществувание.

Суфи казва: О, Аллах, аз съм постоянно учуден, постоянно изумен.

Суфите казват: Белтъкът и жълтъкът, това са неверниците и вярващите в яйцето. Не ти трябват нито белтък, нито жълтък. Трябват ти крилете на любовта. Когато разпериш крилете си, всички религии изчезват.

Когато отдаваш на Бога своята нищожност, Той ти дарява Своята всеобхватност.

Най-великото чудо е замяната на едно лошо качество с друго хубаво качество, просто подмяна.

Всичко, освен Бога, е тленно. Дори и ангелите са тленни.

Ибн Араби казва: С кои очи виждам Бога? С Неговите, не с моите. Защото никой, освен Него самия, не Го вижда.

Когато имаш любов, и вярващите, и еретиците са едно и също нещо, т.е. изоставяш всяка двойственост, не се занимаваш с такива излишни въпроси.

Суфизмът не е нищо друго, освен идолопоклонство. Забележете красотата на мъдрите суфи. Неговият единствен идол е Бог и нищо друго. Суфизмът е чисто многобожие, забележете, чисто многобожие, защото всичко е Бог. Как може да виждаш нещо друго. Да виждаш нещо друго, това е абсурд.

Един суфи казва: Страхувам се даже да обидя мравка.

Всички същества проявяват Бога, и злите, и добрите, но само някои са осведомени, че Го проявяват, докато другите не подозират това. Но така или иначе, Бог действа.

Злото е велик замисъл. То служи на делото, на постижението на доброто и това няма нищо общо с тези, които казват, че злото е недостатък, недоимък на добро. Там някакво малко „Общество на мъдростта“ нещо мърмори, но няма да се спирам надълбоко. Тука само ще ви кажа разликата: Няма недостатък в съвършенството на Бога. Бог е абсолютно съвършен, но неразбран.

Съществуването на злото е потвърждение на величието и съвършенството на Бога, не става въпрос за никакъв недоимък. Злото изхожда от Бога и то не е някакъв дефект, а средство за преобразяване на падналите ангели; средство. Не е някакво малко количество добро или нещо подобно; средство, метод на Бога, техника на Бога за преобразяване.

Има един мистичен монах, някой път може да ви разкажа за него, това е нещо грандиозно, от ранга на Христос и Мелхиседек, от ранга даже и на Енох. Кой е Енох? Накратко само: Това е прероденият, древният Хермес, истинският Хермес, древният Техути, за когото малко сме говорили. Той е бил един от най-великите жреци на Атлантида, ръководител на слънчевите храмове в Атлантида; преди това самият цар на Атлантида, наречен Атлас, отново жрец. Нещо грандиозно. Много е хубаво, че Енох го има в етиопската Библия, две от книгите му, но в другите народи Енох го няма. Тъй като той говори много за Атлантида, в Библията само се споменава като велико същество, няколко неща се казват и другите ги няма. Той иначе е тайнственият ръководител на всички суфи, на най-преданите, той ги превръща в легенди.

Един мистичен монах казал на Зун Нун Мисри (египетски суфи, в случая тука Зун Нун Мисри е бил още млад, впоследствие става голям суфи). Този мистичен монах му казва: Сине мой, този, който е станал близък с Бога, е получил четири дара. (Тука ще ви ги изредя, нещо грандиозно, казва този мистичен монах, голяма мъдрост, събрана в четири неща, нещо като есенцията на суфизма.)

Бог дарява на човека четири дара, четири неща:

Първо: Нещо, което не е нужно другите да знаят. Тук става въпрос за тази безкрайност, тази пълнота, това абсолютно неописуемо нещо вътре в човека, Бог го дарява. Значи: нещо, което не е нужно другите да знаят.

Второ: Знание без обучение.

Трето: Богатство без пари. Наистина който живее в духа, никога не зависи от тези неща. Може да ги ползва, може да не ги ползва; каквото и да реши, той е отвъд, той е непривързан. Богатство без пари.

И четвърто, забележете красотата: Веселие без компания. Веселие без приятели. Който наистина е станал наистина близък с Бога, не си губи времето в такива неща, няма значение дали приятелите са разумни или не. Веселие без компания.

АЛ ХАЛЛАДЖ

Иблис – скритостта на Бога

(лекция 28)

Освен Бог нищо друго не може да съществува. (Ал Халладж, това е персийският Христос.)

Бог определя всичко. Страшният Сатана е безпомощен, безсилен пред могъществото на Бога.

Сатана има скрита божествена мисия: да спаси човечеството от човека. Както разбирате, много тежка задача, рядко тежко нещо. Да спаси човечеството от човека, т.е. да го направи чисто духовно същество, което да следва само Божиите пътища, а не някакви свои или някакви други.

Грехопадението, казва Ал Халладж, е съвместен съюз на Бог и Сатана, а Сатана само е ценният учител, който трябва да излекува човешките заблуждения. Иблис, т.е. Сатана, така нареченият враг на човечеството, ще вразуми човечеството и ще го възвиси в Бога. Сатана е тъмна сила, която е част от Божията сила и мощ, част и от Божията милост.

Освен битието на Бога нищо друго няма. Който смята, че Сатана съществува реално, той сам става дявол.

Когато Абсолютът е решил да стане проявен, явиха се Бог и дяволът. Неделимият Абсолют стана Бог и дявол, и множество, но остана скрит. Скритата и тайна мощ на Бога вилнее в Сатана, защото Сатана няма собствена сила. Чрез силата Си и чрез Сатана Бог ръководи света. Силата е само Негова. Тя е Негов план и затова е казано: Не съдете. Не съдете, защото ще бъдете осъдени.

И така от хиляди години дяволът работи в света и не го напуска, защото дяволът, това е мощният, активният, скритият и действуващ Бог.

Нито Христос, нито Сатана могат да действат без Бога. Бог е действащият в тях. Когато действа Христос, действа явната сила на Бога; когато действа Сатана, действа скритата сила на Бога. Всякога действа само Бог.

Иблис вреди само на тези души, които не съхраняват Бог в себе си. Забележете, Сатана вреди само на тези души, които не съхраняват Бог в себе си.

Бог е абсолютно непознаваем, нито за Себе Си, нито за нас и затова не може да бъде определен. Той е тайна на друга Тайна.

Злото произвежда действия, но в дълбочина това са действия на Бога. Злото е инструментът за действие на скрития Бог. Бог задвижва злото и действа чрез него, т.е. чрез себе си в името на едно по-голямо добро.

Злото много странно изглежда като отчужденост от Бога и Бог го използва, за да можем ние самите да се отчуждим от злото.

В суфи-традицията се смята, че Сатана е пропаднал при неизпълнение на една Божия заповед: да се поклони на Адам. Но знае се, че Сатана е произлязъл от огъня и гнева на Бога, а Адам от пръст и затова суфите казват: Знае се, че само на единствения Бог трябва да се покланяме. Това означава, че Бог е заповядал на Сатана да направи нещо, което не е правилно, нещо, което не е трябвало да прави. А Иблис е бил прекалено предан на Бога, за да се поклони на пръст. И така по-късно Сатана открил злото в себе си, но той не го е създал, само го е открил, т.е. Бог има дълбок замисъл с тази идея.

Понеже Сатана е произлязъл от Бога, то мисията му е абсолютно и скрито добра, но за тези, които любят Бога, и неразбираема за тези, които не обичат Бога. Сатана, пак казвам, е роден от огън и гняв. Така Бог го е отдалечил от Себе Си, от същността Си, за да може да действа и работи той за Бога.

И така, Сатана е станал дявол, когато е насочен към човека, но когато е насочен към любящите, той е друго нещо.

Ал Халладж казва: Веднъж Иблис казал на един човек: Ако слушаш мене и ме следваш, то затова упреквай себе си. И наистина никой не може да се оправдава с дявола, защото това означава лицемерие към себе си, забележете. Ако се оправдаваш с дявола, това означава лицемерие към себе си, т.е. ти нямаш честност към себе си. Ти вече тръгваш по другия път. Бог ще ти изпрати Сатана да те учи по други закони.

Злото, което е в човека, е противоречие на човека, а не злото, което е в дявола. Какво нещо е дяволът? Ал Халладж казва: Дяволът е преобразеният Бог, но на по-ниско ниво, за да учи хората.

Само Бог умее да използва дявола правилно. Сам Великият Бог е призовал Луцифер да падне заради Своите разумни цели и за Своите Божествени планове, които са свързани с тайния вътрешен космос. На този етап Сатана е слуга на Бога, защитник на Бога и служител и затова той не може да се разкае, не му е дадено, не му е позволено, няма да му бъде прието разкаянието. Защо? Защото той има още много работа с човека и човечеството, много работа върху хората.

По повеля на Бога Луцифер е станал Сатана и е направил огромна жертва, велика жертва. Ал Халладж обяснява: Той се е лишил от реалност, за да станем реални ние, забележете.

ЧУДНИЯТ НАСТРАДИН ХОДЖА

(четвърта идея за размишление)

Преди да почна няколко случки с него, възможно е една или две от тях да съм ви ги казвал, пак ще ги повторя, но първо ще ви кажа нещо кратко за един суфи, голям суфи, казва се Абу Саид. Той е изнесъл най-кратката и най-смислена лекция по астрология. Знае се и в суфизма, че астрологията е нищо, прах, т.е. който се занимава с такива науки, той не е призован от Същността. Т.е. там трябва да се забавлява, има си причини, но той се е отдалечил и трябва да се занимава с нещо.

Абу Саид казва на своите ученици, на младите дервиши казва така: Тази вечер ще ви говоря за астрология. Те всички се учудили. Той казал: Тази година ще се случи това, което Бог иска, така както беше миналата година. – Край. Това е цялата лекция. Няма звезди, няма подробности, няма глупости, кратко и ясно. Това е най-кратката и най-смислена лекция по астрология.

Минавам на Настрадин Ходжа.

Жената на Настрадин му писала писмо. (Някои неща мога да ги загатна, някои няма да коментирам, но след време в книгата ще има даден кратък коментар.) И после тя го пита: Настрадин, защо не ми отговори на писмото? Настрадин Ходжа отговаря: Първо, никога не съм получавал писмо от тебе. И второ, съвсем не ми хареса твоят тон в писмото. – Тука са скрити суфи-уроци, след време, както казах, ще ги загатна.

Второ, Настрадин си направил фирма с един приятел и се похвалил на един свой познат за новата си фирма. Познатият му го пита: Ами ти какво си вложил? Настрадин казва: Нищо, никакви пари не съм вложил. Моят приятел вложи много пари, много капитал, а аз вложих своя опит. – Значи сте равни? – Да, така започваме. До една година у мен ще се появи голям капитал, много пари, а у моя приятел – голям опит. – Показва как в света действат фирмите по простичък начин и т.н.

Следващият случай. Веднъж Настрадин търсел в мазата си нещо. От един шкаф пада едно корито и го удря в главата. Очите му се размътили, помътнели. И казва: О, ти удряш! Ядосал се и ритнал коритото. То го ударило в коляното. Още повече се ядосал Настрадин и казал: Продължаваш да нападаш! Хванал коритото с две ръце и го ударил. Ударил си челото и се разкървавил. Започнала голяма борба. Отишъл горе в стаята да вземе ножа и казал: Тръгваме на война! – Т.е. как хората в света се борят с призраци, внушения и какво ли не.

Казал на коритото: Щом искаш бой, идвам.

Следващ случай: Настрадин се жалвал на свой приятел и казал: Жена ми все се кара. Тогава приятелят му казал: Добре, днес за какво ти се кара твоята жена? Той казва: За яденето. Днес сутринта пих чай и ядох понички, бях с пълна уста, а тя ми вика: Ти броил ли си колко понички изяде? И Настрадин казва на приятеля си: Каква наглост, да ти броят поничките… – Аз не ги броя – казал на жена си. – Ти изяде деветнадесет понички – му казала тя. Приятелят му го пита: Ти какво отговори? Настрадин казал: Аз много се ядосах, станах от стола и заминах гладен на работа. – Т.е. в този свят много идеи има, колко много се храним, а се оплакваме от гладуване; или пък колко много ядем, но нямаме същността, нямаме истинския хляб. Отново таен суфи-урок, както ви казах, те са около две хиляди.

Следващият случай: Настрадин бил обхванат от голяма скръб. Синът му имал дело и щели да го вкарват в затвора, обвинен в три неща: грабеж, убийство и изнасилване. Така се завъртели нещата, че съдът оправдава сина му. Настрадин отива отчаян и му казва: Неудачник с неудачник, в нито едно от тези неща не можа ли да успееш? – Т.е. показва към какво този свят се стреми и в какво успява.

Намерил Настрадин Ходжа едно магарешко копито и казал: Ако намеря още три копита и магарето, вече няма да ходя пеша. – Значи забележете, с четири хода напред колко неща предвижда по един лек и естествен начин. Някой ще вземе копитото и ще го хвърли; той вижда продължението.

Жена му била на смъртно легло, въпрос на оцеляване. Приятел го пита: Настрадин, как е жената, как е оцеляването? Настрадин отговаря: Слава Богу, зле е, утре ще я вземат в другия свят.

И последно: Настрадин Ходжа бил извикан на съд. Имало дело срещу него, но по някаква причина не могъл да отиде и изпраща адвоката си. Адвокатът отива, съдията обявява, че Настрадин Ходжа печели делото и адвокатът бързо изпраща телеграма на Настрадин: Настрадин, спечелихме делото, правдата възтържествува. Настрадин му пише обратна телеграма: Ще обжалваме. – Един вид как е в този свят, този свят не е място на правда.

АУМЪ