Елеазар Хараш – Лекции Том 16: В Храма на Мъдростта 2005 г.

ЕЛЕАЗАР ХАРАШ

В ХРАМА НА МЪДРОСТТА

Окултни лекции,
държани в градовете Варна и София през 2005 г.

Варна, 2006 г.

ПРЕДГОВОР

Чистото слово е звукът на Бога.

Елион

Чистотата е неуловима реалност за света. Чистотата е творение на Любовта.

Направи смъртта си светеща.

Учителят Мелхория

Всеки трябва да освети смъртта си. Да умреш, означава да оживееш. Е, тогава това смърт ли е? Егото винаги ще умира, докато от човека остане само чистата му същност.

Който има Любов, той владее своето страдание.

Учителят Мелхория

Твоята Любов е владетелят. Страданието е само един слуга на Любовта.

Мъдрият говори с гласа на Бога.

Тот

Да си част от гласа на Бога, значи да си събудил себе си за Древността. Гласът е огън, произлязъл от храма на Бога. Гласът на Бога е плод на тайната духовност.

Твоето чисто съзнание е твоят пазител.

Учителят Мелхория

Чистото съзнание живее в мълчалива саможертва. Чистото съзнание трепти от почит към нещата.

Хиляди пъти да се роди Христос във Витлеем, а не у тебе, ти ще си останеш завинаги изгубен.

Ангелиус Силезиус

Царството Божие трябва да се роди в тебе, а не някъде.

Създаването на Луцифер е велико тайнство… Той е произлязъл от Всемогъщата Воля на Бездната.

Яков Бьоме

Луцифер е създаден, за да се раждат Синове Божии. Луцифер си остава една запечатана тайна. Луцифер е изкушението, което ограбва недостойните.

Ако Христос беше в райската градина, Сатана нямаше да има никакви шансове. Грехът е Божие допущение и затова Адам действува погрешно, защото Адам не може да действува като Христос съвършено.

Ал-Халадж

Изкушението е създадено, за да ограбиш силата му. Ако ограбиш силата му, в живота ти ще дойде велико откровение.

Чистото сърце е ад за злото.

Учителят Мелхория

Чистото сърце е сияещо. В чистото сърце Бог вижда Себе Си и ти виждаш Бога. Да имаш чисто сърце, значи да намериш Бога.

Елеазар Хараш

5 април 2005 г.

Суфи

(лекция 1)

Японската мъдрост

(първа идея за размишление)

Вътрешното фен шуй

(лекция 2)

Здравето

(втора идея за размишление)

Толтеките

(лекция 3)

Ба Хену: тайнството Душа

(трета идея за размишление)

Тази година ще имаме разнообразни лекции. Имам възможност да проучвам много видове Мъдрост, някъде около седемдесет. Бавно ще ви въвеждам, доколкото имаме време. След време една от лекциите ще бъде посветена на русалките. Въобще няма да говорим дали са съществували, а ще говорим за техния живот, за техните проблеми, къде са сега, какво са правили и т.н., т.е. ще имаме странни лекции. Ще ги разгледаме от гледна точка на посветените: не какво казват обикновените хора, а посветените и тези, които имат чистота, която са съхранили в сърцето си, имат връзка с тях и са писали за тях.

СУФИ

(лекция 1)

Суфи казват: Докато човек не загуби себе си в Бога, не може да се каже, че той живее.

После: Дихание без зикр (означава без повторение на Божието Име), това е дихание, изгубено напразно. Ако трябва да го изтълкувам: ако човек има проблеми, то е защото прескача някои дихания. Мисли за някакви други неща, вместо за Името на Бога.

Всички пророци и Учители в света изнасят едно и също послание. Както ще видим от многото видове Мъдрост, изнасят едно и също послание, така казват суфите. Да се посветиш на Бога, това е посланието, което означава да се посветиш на Истината, да се посветиш на правилния живот и т.н. Навсякъде това е едно и също послание. Но по-нататък ще се спрем на огромната Мъдрост и на Мохамед, става въпрос за нещо много специално, но и не само Мохамед…

Повторението Името на Бога, или както те го наричат още помненето, е забравяне на всичко друго, освен Него. Това е пътят, по който се разрешават въпросите в нашия живот. Разбира се, не да станеш робот, да не знаеш къде ходиш, къде стъпваш, какво правиш, но тук става въпрос колко важно е да бъдеш предан на тази идея, за да може всичко друго да се подреди.

Суфите казват: Бог е мълчалив и от всичко друго Той е най-лесно постижим чрез мълчанието. Не случайно мълчанието е наречено злато, японците малко по-тънко са го нарекли – мълчанието е цвете. Повторението на Божието Име, според суфите, е свръхзадачата на човека. Такова нещо е имало и при богомилите. Докато обикновеният човек е съсредоточен върху себе си и затова той се чуди на събитията и на обстановката, която се случва около него.

Според суфизма човек трябва сам да си създаде своята истинска култура отвътре, а не да очаква на религия, наука или някакво общество. Казвам ви идеята на суфи – значи няма религия, няма наука, няма някакво общество, ти сам трябва да си създадеш своята истинска култура; това става отвътре.

Суфизмът е метод за постижение на реалността, това значи суфизъм. Подобно е на Кабала, Кабала е също такъв метод за постижение на реалността.

Външно суфите се намират сред хората, вътрешно те пребивават в Бога.

Суфи казват: И радостта, и страданието са дарове от Бога. Значи и двете, не едното, а и радостта, и страданието са дарове от Бога.

В суфизма изчезването на Аза се смята за истинското процъфтяване. Докато имаш Аз, няма значение дали е Висш Аз или Слънчев Аз, ти пречиш на тайната на Живота, на Бог да влезе в теб. Може да имаш някакви висши намерения, но все още пречиш.

За суфи няма време, то е спряло, защото суфи е същество, което е вкусило Бога.

Страстта, казват суфите, това е дим; чувството, това е топлият огън, сгряващият огън, а Любовта, това е пламъкът, който озарява пътя. Значи едното е дим, пушек и престъпления, другото е чувство, сгряващият огън, а Любовта е пламъкът, който озарява нещата.

Суфи казват: Това, с което се занимаваш, това е твоята религия. Значи няма значение каква ти е професията, ти трябва да я превърнеш в храм, в нещо свещено. Ако я обикнеш по този начин, ти ще познаеш Реалността.

Що се отнася до Учителя, суфите казват следното: Един Учител-суфи, колкото и да е велик, не може да предаде своето собствено знание на ученика. Ученикът е длъжен сам да си сътвори свое собствено, истинско знание.

Казват: Ако се отнасяш към всеки човек като към човек, който съхранява Бог в себе си, това значи да удовлетвориш всички религии в света.

За неуспеха казват: Неуспехът идва, когато Любовта е отстъпила на разсъжденията.

Суфизмът – това е Любовта, което означава чистата религия. Значи там започва суфизмът, в чистата религия.

Суфи отстранява всичко, което отклонява вниманието му от Бога. Значи не можеш да накараш суфи да се занимава с някаква дейност, каквато и да е тя, която да го отклони от Бога. Той никога няма да допусне, никой не може да го отклони. Все едно мен правителството да ме изпрати на война и да ме накара да стрелям – никой не може, няма и да може, защото имам убеждения.

Мохамед казва: Твоят ум е по-враждебен от твоя неприятел, защото се намира отвътре. Но както ви казах, на Мохамед ще се спрем по-специално. Едно от имената му в Корана означава Милостта на световете – нещо много възвишено, много дълбоко. Но който не знае как да чете, да проучва Корана и хадисите, т.е. преданията, той няма да се домогне. Има особен ъгъл на виждане, където Истината излиза, иначе се получава друго.

Суфи се интересува от ядката, а не от ореха. Значи суфи се интересува от ядката, от центъра на нещата, не от периферията, не от ореха.

За суфи Любовта е храната на сърцето. Казват: Любовта е най-хубаво сготвената храна от Аллаха.

Суфи казва: Силата на живота не е в изучаването на Истината, а в сливането с нея. Но има съзнания, някои от които трябва да изучават известно време, после да разберат, че важното е сливане с нея.

Руми казва: Умри с истинска любов, ако искаш да останеш жив. Кратко, простичко казано в стила на суфи.

Руми: Нашите души бяха опиянени от виното на безсмъртието, преди още да има грозде и градини.

Казват: Кой е салик (една суфи-дума, която означава пътешественик)? Салик е този, който сам се е намерил.

Суфите казват още: През иглени уши минава този, който е нищо. Иглените уши са широко отворена врата за нищото. Значи там, където няма его, където човекът е Божествен, минава, даже е широко. За този, който е нищо, иглените уши са широко отворена врата за Божествения човек, за нищото.

Казват: О, набожни, не ограничавайте Бога със своите добродетели. И: О, набожни, не унижавайте Бога със своите достойнства, защото Аллах превъзхожда всичко.

ЯПОНСКАТА МЪДРОСТ

(първа идея за размишление)

Тук не става въпрос за тънкия Дзен, за него ще говорим отделно по-нататък.

Ще го кажа първо на японски: Нанакороби яоки. Означава: Седем пъти пада, осем пъти става. Това е този, който не се предава, който е устремен към Истината.

Казват: Кораб с много капитани се качва на скалите. Там му е мястото, т.е. излиза в отпуска.

После: Окаме хачимоко. Страничният наблюдател гледа с осем очи.

За някои казват: Вижда дърветата, а не вижда гората. Това е много тънка идея, няма да я коментирам, просто я изнасям, както е казано.

За друг човек казват: На думи е рай, а като го погледнеш – ад.

За глупостта, казват японците, няма лекарство. За много други неща има всякакви хапчета, но за глупостта, за езика на този, който изпуска онези думи, няма лекарство. Скоро имахме разговор с много братя и сестри; аз им казах, че сега времето е толкова гъсто, че няма време за нищо отрицателно – нито завист, нито критика, нито омраза; към вас каквото и да правят, вие трябва да посеете всичко положително, за да може в другия живот, като се срещнем, въобще думата проблеми да я забравим. Тя не съществува, но ние трябва да я изтрием напълно. Затова сега трябва да се сее тотално.

Следващата мисъл на японски е: Ивану га хана – мълчанието е цвете.

Казват: Ако говориш за някого, ще се появи неговата сянка. Значи нещата си имат сянка и тази сянка, този призрак, този човек се появява. Затова ако го критикуваш, той чува, долавя, предава му се и след време тази сянка става твоя, част от тебе. Ако искаш да имаш много сенки в себе си, значи – отдаваш се на критика.

Казва един японец: Познавам едно цвете, което крепеше скалата. Както виждате, японският начин на мислене е много тънък, много деликатен, а Дзен отива още по-дълбоко, за което ще говорим по-нататък.

Казват: Волята и през скала минава. Наистина волята минава през скала, защото скалата е също духовна.

За незнанието казват: Незнанието е блаженство, за разлика от знанието. Затова не можеш да срещнеш знаещ човек, който да е блажен; обаче който е незнаещ, той е оставил място на Истината в себе си и тя го прави блажен.

Друга тяхна идея: Ширану га хотоке – незнаещият е Буда.

И казват: Мълчаливият човек е онзи, когото най-много трябва да слушате.

ВЪТРЕШНОТО ФЕН ШУЙ

(лекция 2)

Както ще видим по-нататък, то е имало друго име, друго значение, но сега е станало нещо по-външно, фен шуй.

Окултната цел на фен шуй е да се придобие съзнанието на Дракона. Старото название на фен шуй е каню, означава: кан – означава невидимото, а ю – означава видимия свят. Това означава, че тези два свята трябва да се слеят, това е първичната идея на кан-ю.

Кан-ю е едно особено извисяване на съзнанието в невидимото, където се прави диагностика на всяка трудност и на всеки проблем. Това е една от идеите на кан-ю. И същевременно с това идва и методът, наречен прозрение. Във вътрешното фен шуй, наречено кан-ю, има само един дом, който трябва да бъде подреден. Както ви казах, това няма нищо общо с мебели, столчета и огледала, защото твоят дом е твоето съзнание, оттам се започва.

Древната практика фен шуй била известна като цианк ди. Може да прочетете стотици книги, но само няколко книги има истински в света по фен шуй. Освен това трябва и дълбоко тълкуване, затова аз ви изнасям директно, в съкратен вид същността. Цианк ди означава: наблюдение и преценяване, това е истинската практика на кан-ю, което пък означава, според един велик Учител на кан-ю, от малкото истински, когото даже и в Китай малко го познават, означава изкуство за вътрешно преобразяване на съзнанието. Това древно изкуство било изнесено от великия Учител Янг Юн Санк, истински Учител по кан-ю, за разлика от многото привидни. Както казах, неизвестен и в Китай, макар че има три книги, но много е трудно да се тълкуват; но който трябва, стига дотам. Той има три велики книги, които разкриват истинската тайна на кан-ю. Първата книга се казва Хан лунк цзин, означава „Изкуството за пробуждане на Дракона“, това е нашата най-дълбока, огнена природа, това е Драконът. След време ще говорим за него повече, когато говорим за толтеките. Там ще обясним и какво означава и думата вълк; тя е свещена, защото някога вълкът е постигнал много дълбока Мъдрост, подобна на древните котки. Затова сега по време на залеза той вие, защото е изгубил Мъдростта, а е останала само силата на уединението и самотата, но той ги е преодолял, обаче изгубил нещо от Мъдростта и затова вие към древната родина, която е всъщност истинската родина, към която и хората искат да се завърнат.

Втората книга Цзин нанг ао цзи означава „Определяне мястото на Дракона“. Както виждате, истинското фен шуй върви в съвсем друга посока, определяне мястото на Дракона. Третата книга се казва И лунк цзин, означава „Методи за приближаване и сливане с Дракона“. Това е всъщност Златната книга.

Такъв Учител има и при толтеките, също почти неизвестен: дон Хаваро – в следващата лекция малко ще спомена за него, един от най-великите посветени учители – толтеки. Ще се докоснем до една негова книга, която се казва „Откъси от моето сърце“, т.е. той изнася нещо от своето сърце и то даже на деца в Атлантида, но които са умеели да питат. Идеята дом е идеята съзнанието да стане храм на Дракона, значи това е идеята да си построим истински дом – нашето съзнание да стане храм на Дракона, т.е. на най-древния Разум. Едно от значенията на думата Дракон е Древният Божествен Разум. Ще обясня: Идеята кан-ю е такава връзка между вътрешния и външния свят, че в човека да се зароди този Древен Свещен Разум, това е идеята на кан-ю, която Битието и цялата Вселена търсят, защото нещо е изгубено. На по-разбираем език казано, кан-ю означава привличане на истинския успех в живота. Кой е той? Истинският успех в живота е придобиването на Свещения Разум, което означава, че истинският успех, превеждам го по мой начин, това е истинската Любов към нещата. Това е древната идея на кан-ю, истинската Любов към нещата.

Но какво забелязал Учителят Янг и древните Учители и посветени по кан-ю? Те разбрали и почувствали, че ако хората изпълняват стриктно техните указания, тези хора се превръщали в мощни духовни енергийни центрове, а това водело до непредсказуеми последствия. Много стриктно изпълнявайки, те ставали много мощни енергийни центрове, на висока честота, обаче последствията станали непредсказуеми, както се оказало и по-нататък. Така правилата започнали да се преобразяват и така се достигнало до допускането на едно външно и символично занимание, наречено сега фен шуй, означава вятър и вода. Това довело до едно естествено подреждане на мебели и украси, пак казвам, това е полезно, това е хубаво, но трябва да разберем кое е Истина. Който иска, пак може да продължава да подрежда. Значи ти трябва да създадеш порядък в своето съзнание, тогава всичко друго ще бъде отражение на този порядък, на това съзнание на Дракона. Тогава вече Мъдростта ще е влязла в твоя живот. Щом Древният Разум работи, вече можем да говорим за всичко; даже и фен шуй е на място. Даже ако една маса я сложиш на тавана, може да се окаже по-разумно, отколкото долу; всичко може да се окаже съвсем друго.

Ще се върна на кан-ю, защото тази е истинската цел: усилване на чистото съзнание. Целта на истинското фен шуй, в древността наречено кан-ю, е усилване на чистото съзнание и отслабване на отрицателното, на нечистото съзнание и неговите елементи.

Съзнанието е домът на човека. Това е истинският, вътрешният дом, в който трябва да царува ред и порядък, иначе енергията се обезсмисля. Ако няма ред и порядък, ако няма Свещен Разум, енергията се обезсмисля. Аз знам, че моите приятели в София, които издават много книги, ще чуят по някакъв начин тази лекция и ще кажат: Ти ни обърка бизнеса. Но аз ще продължа да говоря по този начин и по-нататък.

Да се завърна към идеята, която е третата книга на Учителя Янг, И лунг цзин, означава да се завърнем и да се слеем с Дракона, т.е. да намерим своя собствен, свещен център.

ЗДРАВЕТО

(втора идея за размишление)

Лечението само на физическото тяло никога не дава истински резултати. То е само въведение, но не е изцеление на човека, на неговия разум, по-скоро ум, и на неговото сърце. Това е само едно въведение.

Най-реалното изцеление на човека се извършва по пътя на истинолюбието, което означава по пътя на себепознанието. Истинската цел на изцелението е не само оздравяване, а нещо повече – освобождаване от Дървото за познанието на доброто и злото.

Здравето, казват в Египет, е хармония между нетерите и човека, между боговете и човека. Здравето изисква хармония между човека и боговете. Разбира се, после тази хармония се пренася и долу, човек влиза в хармония и със своята окръжаваща среда.

Всяка изпусната нечиста дума създава събития в невидимия свят, което означава: създава условия за болести. Ти може да не си даваш отчет, но законът работи, затова реших да ви кажа някои неща за думите. Значи условия за болести, защото всички думи са същества, които искат да се материализират. Всички думи, и хубавите, и лошите, искат, те са същества, искат да се материализират. Нечистите думи са по-опасно и по-лошо нещо от болестта. Трябва да разберем, това е един важен момент, те са нещо по-опасно от болестта. Злите духове атакуват човека със своите оръжия, т.е. внушени думи и внушени представи. Вие разбрахте, тук февруари имаше някаква виелица, изкараха го бедствие, всъщност няма никакво бедствие, защото някои имат бедствие и август месец. Но умът обича да преувеличава, а за един пробуден човек не съществуват бедствия, защото той живее в Духа. Ако той си замине от този живот, той ще си замине с една пълнота. Никога там думата бедствие няма сила, затова трябва правилно да разберем думите, за да знаем в коя дума какво да влагаме и как да ги изричаме.

Внушените думи атакуват ума, а представите атакуват въображението. Значи ако с едното не успеят, действат с другото. Но злото не се намира в самите тези неща, а в липсата на контрол. Много често ме питат: Какво да правя? Ако не се упражняваш съзнателно и ежедневно, след време ще се срещнем и пак ще имаш проблеми – нужни са упражнения в контрол. Постигнеш ли този контрол, никаква държава и никакъв свят не може да те изкриви, всички стават безпомощни, заедно с астралния свят, заедно със звездите; ние можем да пренаписваме. Така е според Учителя – ние можем да пренаписваме. Следващата лекция ще говорим за овладяване на съдбата, там ще говорим повече по този въпрос.

Няма да слушаш какво ти говорят и внушават падналите духове. Ти сам ще си избираш думите, няма да слушаш какво ти внушават, независимо че по някой път това са ваши приятели, лекари или каквито и да са. Няма да слушаш, ти ще избираш какво да слушаш, кое да възприемаш и кое не. Понеже виелицата се възприема като бедствие, то действа; и смъртта се възприема като смърт, а пък тя според Дзен води към пълнота на живота, към нещо изключително красиво. Щом го възприемаш като бедствие, то ще се превърне в бедствие. Някои си повтарят примерно: ще обеднея; много българи, като удари градушката, казват: лошо, реколтата отиде. Той няма процеп в съзнанието си да си повтаря примерно: всичко ще се уреди, на мен ми върви. Ако на такъв човек му кажеш да си повтаря формулата: „Ще забогатея“, както съм правил опити, той казва: Не ме залъгвай – и си повтаря: ще обеднея, ще се разпилея и т.н. Който няма такъв процеп, който не иска, той създава друга карма и не стига дето има карма, той създава и бъдеща, това е съвсем друг път.

Правилно подбраните думи са особен род лекарство. Защо? Защото тези думи са чиста енергия, целебна енергия, универсално лекарство. Затова Библията казва: Ще плащате за всяка дума. Значи ние трябва да изпреварваме думите, трябва да ги наблюдаваме, трябва да ги овладяваме и това става от една до две години с упражнения в контрол; не с мечтаене, не с четене на книги, а упражнения в контрол.

ТОЛТЕКИТЕ

(лекция 3)

Всяка битка за воина е движение към безупречност. Само за малко ще се отклоня: ако на един толтек му се случи някаква болест, той знае, че в организма си има клетки-воини. И ако примерно болестта му е рак, той активизира клетките-воини да атакуват болестта, оказват се по-силни клетките-воини. Какво ще каже тук едно обикновено съзнание: ама ракът бил в напреднала форма… Много хора с напреднал рак са излекувани. Въпросът е как ще подходиш и как ще възприемаш нещата. Ако възприемаш погрешно, ти вече си победен.

Воинът от третото внимание, както знаете, говорихме много миналата година, е посветен специално на безупречността. Толтеките от първо, второ и трето внимание също прилагат безупречността, но те се специализират в нещо друго, а то е Нелтилицтли, т.е. Истината. Каква е разликата между трите внимания?

Толтекът от първото внимание се специализира в проникването в Истината, това е негова задача за деня и за живота въобще – специализация в проникването в Истината.

Толтекът от второто внимание се специализира в сливането с Истината. Значи той търси нещо по-дълбоко, постепенно го постига – сливането с Истината.

Толтекът от третото внимание се специализира в изчезването в Истината. Това са степени, а третото внимание толтек е изчезването в Истината. Там вече има две разклонения: някои се разтварят в Истината и изчезват, други се разтварят и се връщат да помагат на хората – това е според собствения дълбок избор. И двата вида учители са прави: които са решили едното, са прави, които са решили другото, и те са прави.

Толтеките от трите внимания са въоръжени с много голямо внимание и търпение. За тях важи една древна поговорка, ще ви кажа една от поговорките, които най-много обичам. Тъй като проучвах мъдростта на много народи, забелязах, че над 90% от поговорките вече са остарели и трябва да бъдат изпъдени, не вършат никаква работа. Но има истински поговорки, тази е една от тях, африканска, но важи и за толтеките: Ако имаш търпение, ще видиш очите на охлюва.

Тук при толтеките се бди за всяка дума, няма такава дума изпусната; че ти може да убиеш човека, може да направиш всичко, покрай него може да убиеш и много други. Тук се бди над всяка дума. Дон Хаваро казва: С всяка правилна дума ние придобиваме енергия от същността на Нелтилицтли, от същността на Истината. Той е бил запитван от деца в Атлантида, между 12 и 15-годишни, той ги е обучавал още от деца, от семейства на толтеки, в тази древна Мъдрост. Ще ви прочета откъси от една негова книга, „Сърцето на стария толтек“, откъси от книгата на дон Хаваро. Когато го попитали кое е разумно, той скромно отговорил: Разумно е да ограбиш своята тъмнина. Когато го попитали какво вижда толтекът в смъртта, той казал: Живот. В този свят има погребения, но смърт няма. Учителят го нарича театър, онези плачат от театъра и т.н., театърът е голям, но смърт няма. После добавил: Смъртта не иска никога да среща особените очи на толтека, защото Истината я пронизва и тя се чувства неудобно.

Когато го попитали какво се прави, когато се яви голяма опасност, той казал: Страхувай се все по-малко, за да смалиш опасността, докато тя изчезне. Както ви казах и преди, обикновеният човек прави от мухата слон, духовният човек прави от слона муха, от мухата нещо по-дребно и накрая изчезва и мухата, и проблема, и всичко.

Когато го попитали кой е ключът към свободата, той казал: Правилното наблюдение. Правилното наблюдение е ключът към свободата. Ще обясня: Най-дълбокото наблюдение трябва да се случи в най-големия мрак, в най-голямото страдание, иначе не можеш да се домогнеш до него. За малките изпитания се иска малко наблюдение, но в големите изпитания човек се домогва до духа в себе си. Именно духът в него е правилното наблюдение, чистият дух, той с лекота го осъществява.

Когато го попитали кой става могъщо същество, т.е. истински толтек, дон Хаваро казал: Могъщо същество е само самотният воин. Той е издържал там, където другите умират. Значи в голяма самота, в голямо уединение, това е свързано и с тайната на вълците, за което ще говорим; те са издържали в голяма самота и уединение, само че са изпуснали Мъдростта. И казва: За да издържиш, трябва да си се слял с Истината. В тази връзка Теун Марез казва: Истинският воин е самотна птица и никой не може да го разбере, защото той не е търсил разбирателство с хората, нито с Вселената; той е търсил разбирателство с Истината – ето пак същественото. Той знае с кого да търси разбирателство. Вселената и хората могат да почакат, първо човек трябва да се разбере с Истината, после всичко друго става естествено, лесно.

Най-голямата грешка, според толтеките, която хората допускат, е лошото отношение към безупречността и към Истината. Когато попитали дон Хаваро как се прониква в световете, той казал: Концентрацията събира в себе си световете. Но преди това трябва да си отсякъл от живота си всичко излишно и да си живял дълго време насаме с Нелтилицтли, т.е. Истината. Това е изнасяно пред деца, така са израствали истинските толтеки, истинските учители.

Толтекът няма нищо общо със суетата на света. Той никога няма и не допуска безцелни дни, защото той е избрал същественото. Това означава, че той не губи никакво време и никаква енергия, и двете неща не ги губи, понеже е избрал същественото.

Толтекът въобще не мисли за съдбата си, защото той се е отдал на строго определени неща: безупречност и Истина. Какво означава това? Просто Истината го прави господар на съдбата по един естествен начин, тук звездите нямат думата. Ще обясня: самата безупречност е разсичане на света, става въпрос за безумието, разсичане на двойствеността. Но Истината отива още по-далече: тя разсича трите вида мрак. В книгата „Ава Торот“ казах нещо за трите вида мрак, подготвям една втора книга, в която ще говоря малко повече за тези три вида мрак, но тя ще излезе чак към края на годината. Тя е нещо като книга, в която мракът свети, така се нарича и там нещата са свързани с тези видове мрак, където имаме такъв поглед, че мракът свети.

Толтеките казват: В нас е скрит зародишът на магическата птица, птицата на свободата. Воинът знае, че всяка правилна постъпка увеличава свободата. Що се отнася до толтека от третото внимание, той въплъщава в себе си древното знание за Драконите. Знанието за Драконите е израз на най-дълбоко скритата, истинска природа на човека. Когато толтеките от третото внимание натрупват енергия чрез особен контрол над съзнанието си, те придобиват един особен вид енергия. Значи не тази, която съдбата или звездите им е дала, а допълнителна, друга енергия, чрез която си създават огнено пространство. Тук само ще прибавя, че воинът трябва много дълго време да практикува безупречност, докато стане толтек, т.е. много дълго време трябва да се сражава за своето преображение, докато се стигне до освобождаване на най-скритата вътрешна енергия, която е наречена при толтеките дракон-вълк. Толтеките от трета степен се наричат дракон-вълк. Както ви казах, за тях ще говорим повече, защото те са изключителни същества, не са изгубени, в енциклопедията са писани общи приказки, но и драконът, и вълкът са свещени животни. В тях има много дълбока мъдрост, ако можем да ги разберем, както и при делфините. Преди време говорихме много за делфините, те са разгледани най-дълбоко в Египет, на египетски се наричат кха, това означава делфин. Имат много дълбока история, много дълбока мъдрост; знаят тайните знания на океана, на водата и ги предават на планетарния Дух по един тънък начин, който науката въобще не може да разбере. И той събира тези знания за бъдещето на хората. Делфините са един от успешните опити в света, за разлика от русалките, кентаврите, амазонките, за които по-нататък ще ви кажа някои неща.

БА ХЕНУ – ТАЙНСТВОТО ДУША

(трета идея за размишление)

На египетски това означава „тайнството Душа“. Ба, т.е. душата е дума, слязла от древното минало. Тя е велико и древно откровение на нетера, т.е. на Бога. Явно откровение на самия Бог, понеже тя е част от неговата същност, говорим за Висшата душа. Преди време бях ви казал, ще го повторя, Изида казва: Може да живее само този, който е чул Ба, който е чул гласа на душата си, само той може да заживее истински живот.

Тук ще направя едно отклонение за малко: душата е създадена от Бога, Духът е създаден от Абсолюта. Растения и животни са създадени от боговете. Затова Учителят казва, че в човешкия Дух има тайна, която е по-дълбока от Бога. Това са дълбоки, мистични неща, не е лесно да ги разберем, ако трябва, след време ще се спра. Но Учителят за да бъде разбран, също е много трудно, защото той казва: Ако вие се отклоните само на една стомилионна частица от мярката, вие вече няма да ме разбирате правилно. Смятайте каква отговорност, каква дълбочина и каква любов се изисква от нас неизкушаема, каква мъдрост се изисква неподкупна, ако искаме да разбираме правилно Учителя. Иначе ще се занимаваме с оптимизъм, позитивни мисли, докато рухнем и не разберем, че оптимизмът още не е духовност. Той е нещо детско, нещо приятно, обаче ученикът трябва да върви навътре.

Душата съществува в много високо ниво на тънка енергия, именно затова е невидима за много същества. Геб на египетски, т.е. Земята, се е нуждаела от енергиен носител, който е трябвало да слезе и да ѝ помогне в нейното развитие. Защото някой е трябвало да предаде енергията и Любовта на Нетера, т.е. някой е трябвало да предаде енергията и Любовта на Бога на самата Земя и сред хората, които са паднали. Именно поради това е била замислена идеята още в древността за създаването на душата. Тя е много по-скъпа от цялото човечество. Именно заради нея изнасям лекциите, а не заради умовете и сърцата на хората. Именно заради душата, тъй като имах възможност два пъти да я видя какво представлява. Това е казано и в буквален смисъл, и в духовен, и в Божествен смисъл. Материята е трябвало да се овладее. И материята, и душата са се нуждаели от развитие, обаче материята трябва да се овладее, а душата трябва да стане СЪЩНОСТ. Думата Същност е по-дълбока, защото тя означава ВИСОКА ОРГАНИЗИРАНОСТ НА АБСОЛЮТНО НИВО.

Помагайки на Земята, душата израства в себе си; помагайки и на другите, също израства в себе си. И така тя след време ще бъде Същност, но засега я наричаме душа, или както я наричат Ба Хену в Египет.

Изпъждането от рая всъщност е изпъждането от душата, понеже човек е избрал страстта и знанията, вместо Любовта. Затова Тот казва: Който няма Любов, той няма душа и той няма храм.

Тот казва нещо важно за думите, предупреждава: Не изменяй на Маат, на египетски означава Истината, не изменяй с неточни думи, защото ще изгубиш душата си. И казва още: Който обича Маат, т.е. Истината, той придобива Ба Хену, т.е. той придобива тайнството душа и започва да вижда Бог навсякъде.

Има два вида душа: Ба, която е избрала знанията и смъртта, и Ба, която е избрала Любовта. Тази, която е избрала знанията, е низшата душа, затова някои питат безсмъртна ли е душата? Зависи в коя душа си избрал да живееш: ако си избрал знанията, философията, цитатите, ти си избрал смъртта. Затова Мохамед казва: Наука без Мъдрост е звяр.

Ба, която е избрала Любовта, става Ба Хену, възвишена, Висша душа, т.е. безсмъртна. Тогава не можеш да питаш умира ли душата или не. На всеки е дадено според избора.

АУМЪ

3 май 2005 г.

Овладяване на съдбата

(лекция 4)

Чан

китайският Дзен
(първа идея за размишление)

Ферилт

Свещената книга на друидите
(лекция 5)

Исихия

Учение за мъдрото безмълвие
(втора идея за размишление)

Толтеките и книгата на ада

(лекция 6)

Езикът на Йешуа

Арамейският език
(трета идея за размишление)

ОВЛАДЯВАНЕ НА СЪДБАТА

(лекция 4)

Твоята съдба се формира постоянно, т.е. в момента на вземане на решения. Звездите нищо не могат да решават вместо вас. Щом вземеш неразумно решение, ти вече се изместваш от своя център, ти вече ставаш друго същество.

Да вярваш в звезди и влияния, е хипноза. Да обичаш Истината, е разхипнотизирване. Да любиш Истината, е обратно на хипнозата. Понеже си избрал правилно, започва разхипнотизирване. Ежедневните упражнения в истинолюбие, това е всъщност методът на постепенно разхипнотизирване. Толтеките наричат зодиака звездната скала, която напълно трябва да бъде отстранена, включително с всички положителни качества на планетите – не само отрицателни, а и положителни. После ще кажем нещо във връзка с това, когато говорим за езика на Христос, арамейския език. Ежедневните упражнения в истинолюбие са постепенно разхипнотизирване и постепенно овладяване на съдбата. Ще видим после, борбата е много голяма с паразитите, ще говорим в третата лекция за това. Съдба означава злото, което е проникнало в нашето минало поради неразумни решения.

Защо любовта към Истината е толкова важна? Защото това е борба за пробуденост и осъзнатост на най-високо ниво. Моят съвет е: Не се бори със съдбата, защото тя е част от могъществото на Божията воля. Просто влез в пътя на Любовта и тогава, съединявайки се с Бога, съдбата ще започне да отслабва. Това означава, че само Бог в тебе знае как да се справи с нея. Разбира се, чрез твоята любов знае как да се справи с нея.

Чрез Любовта ти заживяваш в Бога. Именно тук ти започваш да разбираш, че нямаш минало, защото живееш в Любовта, живееш в Бога, а в Бог няма съдба и няма минало, нито пък имаш бъдеще. Т.е. бъдещето не те интересува, защото ти си в Бога; как може да те интересува нещо, което е повече от Бога – то не може да е. Бог е повече от миналото и бъдещето, включително е повече от настоящето. Той ги превъзхожда. Това означава, че никакви звезди и влияния не могат да ти дадат нещо повече от Бога. Това означава, че трябва да се центрираш и всичко, което търсиш, е там. Чрез Любовта разбираш, че това, което те заобикаля, не определя твоята съдба. Значи окръжаващата среда, каквато и да е тя, не определя твоята съдба.

Живеейки в Бога, ти вече живееш във всички измерения. Окръжаващата среда се видоизменя. Не тя да те моделира. Това, което скоро ми хареса в едно кметство, една позната каза: Аз не гледам телевизия и радио, откъде накъде те ще ме учат да мисля като тях! Когато говорим за паразитите, ще засегнем малко и този въпрос.

Ти не си дошъл в света да робуваш на някаква карма, а за да ѝ станеш господар. Казано по друг начин: не си дошъл да оглупяваш, а да станеш Божествено разумен.

Какво е кармата? В Египет казват: Това е Истината, слязла в полето на справедливостта, за да те учи. Значи не да те наказва, а преди всичко да те учи. Ако я няма тази строгост, тази справедливост, ти ще влезеш, казват египтяните, в апеп. Апеп означава голям упадък и постепенно можеш да се демонизираш, което е най-голямата бездна за душите. Строгостта на справедливата карма е милостта на Истината спрямо тебе, разбира се за този, който го осъзнава.

Съдба има, защото Бог не е заживял в тебе: или други живеят, или ти пречиш на Бога да живее в теб. Това означава, че Бог е бил отхвърлен, понеже човек е повярвал в глупости – като почнеш от звездите, вярата в хора, вярата в лъжата и така наречената астрология. Това, което трябва да знаете, е че астрологията е една наука, а не Истина – има голяма разлика между астрологията и Истината и тази разлика е огромна. Никой няма право да бърка астрологията с Истината, защото тя не може да представи Истината. Това важи включително и за всички науки. Истината е много повече. Те са малки частици, затова не трябва да се бърка Истината с някаква си наука. Разбира се, никой от вас не е чувал Христос или Учителят, или Лао Дзъ да правят хороскопи, няма и никога да чуе. Защото там Истината е толкова важна, те са постигнали своя център и това е толкова по-важно от всички звезди, че няма нужда от такива заблуждения. Независимо дори когато хороскопът ти помага, това е друг вид заблуждения. Това е както добрите хора, както доброто дърво давало добри плодове… Само че не дава добри плодове, накрая ще стане въпрос за това…

Когато възстановиш връзката си с Бога, съдбата ще си отиде заедно с всичките си други неща, т.е. с всичките си заблуждения. Това означава, че който обича Истината по един изключителен начин, не компромисен, не обикновен, който обича Истината, има център. Който не обича Истината, има тълпа, паразити, за които ще говорим в лекцията за толтеките. Той се управлява от случая.

Да вярваш в бъдещето и да вярваш в Истината, са различни неща. Истината е тук. Да вярваш в бъдещето, е бягство на ума. Няма защо да се пренасяш в бъдещето, няма защо да отлагаш. Истината е чиста река, тя е нещо вечно, което е тук. Да вярваш в бъдеще, означава да станеш застояла вода. Отлагаш Истината, после бъдещето става твое настояще и ти си същият – отново отлагаш, подобно на онази огромна еврейска грешка: чакаха месия, чакаха Христос; Христос дойде и те отложиха. Не можаха да разберат кой е Той, отлагат. След време пак ще отложат, защото съзнанието много трудно се променя. Той беше сред тях, но не разбраха за какво става въпрос, освен малкото ученици. Да не говорим, че учениците също много трудно разбраха учението Му, защото задават и те въпроси, които спадат към тъмнината. Но все пак те задават от друга гледна точка, не като фарисеите. Фарисеят пита и не се нуждае от разбиране, той не иска да разбере; поне учениците питат, за да разберат и да се стараят да приложат.

Вярата в бъдещето е лъжа, много коварно отлагане на ума, коварна намеса. Това е отлагане на живот в Истината сега. Това е голяма самоизмама и както ви казах, Христос дойде и те продължиха да отлагат, като вярваха, разбира се, в бъдещето.

Свободата е качество на живота. Това е животът именно в Истината. Но хората не живеят. Те искат да живеят или мечтаят да живеят, но не искат да се определят в истинския живот. Ето защо съдбата означава ограничено мислене. А Любовта, това вече означава да преживееш присъствието на Бога. Това е живот в друго измерение, което те освобождава от ограниченото мислене на ума. Така ти започваш да излизаш извън влиянието на съдбата чрез Любовта. Чрез Любовта към Бога ти започваш да излизаш извън ограниченото мислене.

Няма никакво значение, дали си роден при благоприятни условия или лоши; няма никакво значение, дали си роден като една даденост, защото ако ти си избрал Любовта към Истината, тази Любов ще те възвиши над тази даденост, каквато и да е тя. Самата Любов е в сила, тъй като тя е Бог, тя ще те възвиши над тази даденост. Това означава, че да влезеш да живееш в Любовта, означава да излезеш от причините и последствията на нещата. Затова Учителят казва, че за низшия човек има съдба, а за разумния човек има промисъл, съвсем друг път. Т.е. милостта на Истината слиза и видоизменя съдбата му, каквато и да е тя. След време ще говорим пак по този въпрос, тъй като това, което Мъдростта има да даде на човека, въобще не може да се сравнява с бедните звезди. Мъдростта има да каже нещо много повече.

ЧАН

китайският Дзен

(първа идея за размишление)

Те много рядко говорят въобще за съдбата, това е някакво голямо изключение, което срещнах. По принцип не говорят по такива въпроси. В Чан казват: Вашата съдба принадлежи само на вас. Тя не се опира на нищо външно, защото такава опора е глупава. Да разчиташ на нещо външно, такава опора е глупава. Ако съзнанието ви е абсолютно чисто, в него даже го няма и Буда. Остава само неизвестното. Неизвестното е най-добрият приятел на човека, така казват в Чан. Чистото съзнание означава да постигнеш онова, което е незабележимо. Това е едно от постиженията на чистото съзнание, онова, което е незабележимо. Лъчезарното съзнание вижда съществата в тяхното съвършенство, такъв е неговият поглед.

Чан като цяло е учение, което е любов към Пустотата. Пустотата е едно друго название на абсолютно чистото съзнание. Ако трябва да кажем какво е Пустота по друг начин, това е абсолютно чистото съзнание, наречено още пусти небеса. В Чан казват: пусти небеса. Какво може да бъде по-чисто от тях? Един учител от Чан, казва се Фу, казва: С пуста ръка държа мотиката и копая. После казва: Тече самият мост, а не реката. Той вижда живот в неподвижните неща, той знае, че там има живот; той може да го види, понеже вижда незабележимото. Това е един намек, че тече мостът. Това е част от сутрата Чиста земя. И още казват: Бъди загадъчен и изтънчен, без форми, без очертания, т.е. без ограничения. Чистото съзнание, както и преди говорихме, е постигане на третия бряг на реката, именно това е Пустотата. Третият бряг на реката е постижение на Пустотата.

Казват: Който е цар на съзнанието, той не е подхвърлен на битие и на небитие. Той само се появява и угасва, т.е. скрива се. Значи той само се появява и угасва, или се скрива. В истинското практикуване няма цел, а има само ПРОЦЕС НА ЛЮБОВТА. Значи кое е съществено при всички практики, за да са истински? Няма цел, има само процес на Любовта.

Знанието е знание за повърхностното, а незнанието е знание за дълбините. Казват: Нито една вещ не съществува. Съществува само една забележителна Мъдрост; не вещи, а една забележителна Мъдрост. И казва един чан-учител: Където и да погледна, отвътре и отвън, всичко е лъчезарно. По този въпрос ще говорим друг път повече. Когато ви говоря за звездите, някои могат да помислят, че съм критичен към тях. Не, те могат да се гледат вечер, за красота, от друга гледна точка, но човек трябва да знае своя център.

ФЕРИЛТ

Свещената книга на друидите

(лекция 5)

Казват: Най-голямата грешка на света е изгубеното ученичество. Съдбата на човека се решава само в самоизгряването. Значи човек сам трябва да изгрее от своята вътрешност, това е всъщност идеята за изгрева, те го наричат самоизгряване.

В съдбата, казват, има течения и вихри, които могат да се изучават и преправят. Затова друидите казват: Създайте бъдещето си, докато все още има време. Не винаги е имало време. Затова това, което скоро казах на братя и сестри, е: в момента най-лошото нещо, с което трябва да се занимава ученикът, е постоянни положителни мисли – най-лошото му ниво, най-ниското му ниво, дъното му – постоянни положителни мисли. Тук няма да обяснявам, защото това е дълъг въпрос, какво създават те. Те създават много особена атмосфера: едновременно създават нежна атмосфера и едновременно огромна сила. Но това е друг момент, друг път ще обясняваме. Но това е най-ниското ниво – постоянни положителни мисли при всички условия.

Един от големите учители на друидите е жрец, казва се жрецът Фарон. Друидите смятат, че той е прероден от Първата слънчева раса, от расата на боговете. Той казва: Излизането от съдбата става само чрез един велик закон. И после казва: Развитието е законът на една много твърда решителност. Тук не говорим за еволюцията, където няма такъв закон. Там е бавен процесът и може да се удължава безкрай. Развитието е закон на една много твърда решителност. И после добавя: Нека миналото да бъде поразено от вашата решителност. Създайте в себе си Великата книга на съгласието, а всеки, който се съпротивлява на развитието, ще бъде унищожен. Това се отнася за тези, които отричат Любовта, Мъдростта, Истината, безупречността и т.н.

Никога не се оставяй да потънеш в този черен, омайващ свят. В този свят зее лъжовна бездна и преизподня, обвита в мрак. В този свят работи Анун. Анун на келтски език означава подземната бездна на разрушението. Преживяният живот е преживян само когато е посветен на висшата Мъдрост. Който се е посветил на тази висша Мъдрост, той става ключ за другите същества. Той става врата към висшите светове, така както стана с Мирдин. Мирдин, това е келтското име на Мерлин, също един голям учител, който не е представен в този свят както трябва. Той също казва нещо за бъдещето. Той казва, че бъдещето е скрито даже за тези висши същества, които го създават в човека. Значи даже и те, създавайки го в човека, работейки заедно с човека чрез Любовта, даже и те не го знаят. Разбира се, ясновидците го знаят…, но това е друг въпрос.

Ферилт, свещената книга, дава прости послания. Казва: Бъди ловец на прозрения, защото ти живееш в свят сред непознати сили. Опознай своя собствен слънчев свят, това е идеята за себепознанието. Казват: Думите не са само думи, те са послания на енергията. Затова ще говорим после и за езика на Христос. Той е казал едно, вложил е една енергия, а всички библии наред са погрешно преведени в абсолютно всички народности, за които се сещате, като изключим арамейския, на който е говорил Христос, и ще дадем някои примери.

Казват: Не заставяй новия свят да чака. Разбира се, новият свят си е вътре в тебе, но – не го заставяй да чака.

Който обича Истината, според Ферилт, е ограден от свещена стена. Тук не става въпрос за амулети, а за свещена стена, но ти трябва да си обикнал Истината по един особен начин, т.е. без без компромиси. Почнеш ли да правиш компромиси, Истината започва да се отдалечава.

Тайната сила се намира всякога там, където другите сили никога не я очакват, така казва Ферилт.

Казват: Мъдрецът не дава на въпроса отговор. Той дава ключ. Има голяма разлика между отговор и между ключ. После ще кажем нещо за арамейския език, а ние ще имаме цели лекции за арамейския език и ще видим какво е казал Христос и как даже и учениците му питат, защото не могат да разберат. Но той говори много ясно и с думите, и с енергията.

Във Ферилт се казва, че само в търпението има наблюдение. Търпението улавя правилното от наблюдаваното. Това е методът на мъдреца. Значи ако имате някога такъв въпрос, малко повече изчакване, в изчакването узрява правилното. Търпението е метод на Любовта.

За огъня казват, че огънят в човека се явява свещена субстанция. Това е ключът, с който се чете в Аннон – това е Водите на Истината, или както други го знаят, Акаша. Аннон на келтски език означава Водите на Истината. Казано по друг начин: без огън, без свещена Любов, без тази субстанция никой не може да чете в Истината. Може да вижда в астралния свят колкото иска, даже и приятни неща, но той никога не може да чете в Истината.

ИСИХИЯ

Учение за мъдрото безмълвие

(втора идея за размишление)

Основната заповед: Безмълвствувай в Бога. Това, разбира се, не е за ментални хора, а за духовни същества, които са се определили в своя път. Защото те казват: Благословено е благоговеното безмълвие. Значи при мъдрото безмълвие има благоговение. При мисловния, при менталния човек няма благоговение. Затова той просто има мълчание, той няма безмълвие, той не познава тишината. Има мълчание и в това мълчание се явяват най-различни неща, дори и положителни неща могат да го подведат.

Исихастите казват: Бог се познава с благоговение и безмълвие. Две неща, два ключа – благоговение и безмълвие. Бог се очарова от безмълвие и сияеща любов, пак други две неща в тяхната школа.

За любопитството казват: Любопитството поврежда безмълвието. Не може любопитният човек да се домогне до тази велика наука за свещеното безмълвие. Любопитството го поврежда, още повече започне ли някой пък да пита защо.

За исихаста безмълвието е свещен дом на Любовта. Значи той мълчи, но с любов, с душа. Затова исихастите казват: Безмълвието е меч срещу злото и секира срещу отчаянието.

Казват: Тайната стаичка е мястото на безмълвието. Там, където човек е божествен и съкровен, това е тайната стаичка, дълбокото безмълвие.

Чрез безмълвието се просвещава и освещава целият човек, но малцина стигат до мъдрото безмълвие. Защо? Защото малцина постигат безстрастието, т.е. непривързаността. Много хора мълчат, много медитатори има в света, някои тренират даже успокояване, а това е голямо ограничение. Успокояването е много далече от Истината, но нека да се упражняват.

Исихията е завръщане на блудния син при Бога, т.е. завръщане на ума, умът е блудният син; завръщане на ума обратно в Бога.

Думите, казват исихастите, са време. Те са ги ползвали като компромис за някои уточнения, но те са били т.нар. безмълвници. Думите са време, докато безмълвието е дълбоко като Бога. Казват: Безмълвието е тайна на бъдещия век. Разбира се, има много време, докато тази наука бъде разбрана.

ТОЛТЕКИТЕ И КНИГАТА НА АДА

(лекция 6)

Ще говорим за паразитите. Ще обясним какво представляват те и отново ще се върнем на важната идея какво трябва да направим, за да можем постепенно да се освободим от тях. Те работят в много измерения.

Паразитите представят Книгата на ада. Те принадлежат към една стара и изостанала цивилизация, която в Атлантида се нарича Книгата на ада, в Библията се нарича Дървото за познанието на доброто и злото.

Толтеките открили, че паразитите започват да умират по пътя на безупречността. Най-сигурната ваксина срещу тези паразити от наша гледна точка, равнозначна на толтеките, е твърд избор на Любовта, Мъдростта и Истината. Ако сгрешите с нещо друго, гарантирам, че паразитите ще бъдат много… както ще видите как работят те. Иначе паразитите изкривяват нашите възгледи, нашето здраве, нашия път. Те внасят в човека един погрешен начин на мислене и всичко това става по пътя на компромисите.

Какво представляват самите паразити? Те са от малки до големи. Големите са демоните, които също нямат физическо тяло. Те обсебват други тела, а малките паразити са всякакви. Някои ги наричат микроби, вируси, бактерии и т.н. Те нямат клетъчен строеж. Те са изостанали духовни сили, същества. Нямат собствена обмяна на веществата, търсят жертви и затова те си търсят обмяна с човека за своето разпространение, размножаване и хранене. Те умеят да използват разума на клетката; вътре във всяка клетка има разум. Те умеят да го използват.

Те са много видове. Има емоционални, има мисловни паразити, има биологични, има психически паразити, има духовни паразити, много деликатни. Те дори могат да крадат тънка енергия от съвестта и мотивите на човека и да го – забележете – видоизменят. Значи става въпрос за една древна борба, която толтеките са открили, и са ги победили. Те са преодолими. Толтеките са минали през четири големи потопа, но друг път ще говоря за това, огромни потопи. Първият преди 700 хиляди години разпръснал Атлантида на много острови. Втори потоп много тежък, трети и последният четвърти, който е известен, съкрушителен. Само толтеките са останали абсолютно незасегнати, защото са разбрали методите как да се справят с всички паразити на всички нива.

Тези паразити могат да заглушават съвестта и намеренията на човека, а както казах, големите паразити са вече демонични същества. Във всички тези паразити без изключение са вложени отрицателни възгледи за живота, затова е наречена изостанала цивилизация. Значи това е вродено. В човека това е под формата на негативни импулси. Това е всъщност тяхното знание, но в човека се проявява като негативни импулси, тежки състояния, депресии и настроения. Това са все тези паразити. Те могат да ограбват възгледите на човека и могат да предадат на човека най-различни влияния. Затова толтеките казват: Човек трябва да огради своята Божествена енергия и да я пази, защото в нея е заключен неговият собствен път. Значи ако ти си разпиляваш енергията по удоволствия, обикновени разговори и какво ли не, тази енергия, в която е заключен твоят път, няма да ти се разкрие. Това е подобно на нерешителния човек: той не иска да рискува, не иска да приеме Истината по един особен начин, понеже е нерешителен, самият живот не му разкрива неговата собствена цел. Той все отлага, все се колебае, това са също паразитите.

За да не могат паразитите да го уловят, човек трябва да избере най-малко пътя на безупречността. Това, което говорихме много за воините от третото внимание. Психическите паразити се разпространяват най-лесно чрез слухове, като почнеш от модата и клюките и стигнеш до живота на холивудските звезди. Всичко това е толкова лесно, толкова естествено и толкова погубващо. Те са навсякъде, има ги и в компютрите, и в телевизията, и в радиото, и във вестниците и затова човек трябва да се въоръжи най-малко с безупречност, да избере твърдо пътя на Любовта, Мъдростта и Истината.

Тези паразити пътуват много лесно и постепенно носят смърт за милиони хора. Хората дори не усещат как работят тези паразити. Това е наречено чиста инфекция на съзнанието. Проста, естествена, сякаш това е светът, само че това не е нашият свят.

Паразитите постоянно си търсят път в човека. Защо? Защото те се нуждаят от енергия, това е тяхната храна. Те могат да излъжат човека дори когато чете книги, защото те влизат и там, за да не разбира правилно. Те влизат и в музиката, влизат и в така наречената култура, така наречените жестове и така наречените шеги. Навсякъде тайно работят, но иначе са много елементарни. Така те много тънко и коварно завладяват постепенно човека.

Паразитите могат дотолкова да проникнат в човека, че да формират неговите желания и неговите интереси, а човек да мисли, че това са негови желания и интереси. Забележете, те могат да проникнат дотолкова в човека, че той може да помисли, че това са негови естествени желания.

Болестта – това са вече материализирани и групирани паразити. Те проникват първо в съзнанието, тъй като всяка болест започва от съзнанието; постепенно от съзнанието пътуват към тялото. Щом завладеят съзнанието, после вече е лесно да се нанесат в другите тела. Например някой път казваш на някой човек някаква хубава дума или му подаряваш нещо с много хубаво чувство; паразитите се вмъкват и видоизменят енергията. Получава се притеснение, нещо неприятно, те са развалили всичко. Обаче ако ти си твърд в това хубаво, свещено чувство, ако го направиш както трябва, те не могат да го докоснат. Въпросът е дали наистина влагаш тази непривързаност, тази пустота в един подарък. Спомням си, една сестра ми подаряваше една дървена чиния… Ти трябва да я харесаш, ти трябва да я вземеш, нещо като „нямам избор“. Чудех се какво да я правя, като този моя комшия, дето по всякакви празници прави ремонт и накрая измислих: Господи, помогни на моя комшия да си направи най-хубавия ремонт. И реших въпроса, вече много рядко взе да прави ремонт, значи нещо много хубаво е станало. Но трябваше да намеря ключа, точните думи, чистите думи, без примеси. Ако има примеси, нещата се развалят.

Човечеството като цяло не може да разбере, че малко или много е станало храна на друга цивилизация, изостанала цивилизация, наречена в Атлантида Книгата на ада. Безупречността, която е същевременно и отношение към Любовта, е велик метод. Това е метод на изцеление от всички видове паразити. Това става постепенно. Който е избрал този път, той постепенно започва да ги разчиства. Тази цивилизация започва у него да угасва. Когато твърдо избереш пътя на Любовта към Истината, тогава влиянието не само на паразитите, не само на хората, не само на звездите, дори и влиянието на слънцата ще се изгуби. Ще остане само Бог, само Истината и нищо друго. Щом имаш това, всичко друго няма да те вълнува, ти ще бъдеш в другото измерение – там, където Книгата на ада не съществува.

Нерешителността е също паразит. Когато си нерешителен, както ви казах, животът няма да ти открие твоята собствена цел.

Да сте чули Христос да се влияе от звездите? А Той е свещен пример, не е просто пример, Той е много повече. Той се влияе само от Шерара, това е арамейската дума за Истина. На арамейски език Шерара означава Истината.

ЕЗИКЪТ НА ЙЕШУА

Арамейският език

(трета идея за размишление)

По-нататък ще посветим много лекции точно на неговите думи. Не на библиите по света, а на самите негови думи и какво Той влага в тях. Ще се докоснем до арамейския начин на мислене, днес само малко ще го докоснем. Няма да ви обяснявам, че библиите са погрешно преведени, включително и от така наречените не само учени, не само духовни хора, а и светците, включително и такива като Кирил и Методий, които са правили опити; това са просто странични неща. Те не са познавали древния език, не знаят неговите тайни. Само да си свят човек, е напълно недостатъчно, за да влезеш в тайната на древните езици. Има три условия, светостта е само първото. Затова Учителят казва, че светците са деца на ангелите. Много рядко даже има светци, които са истински мъдреци. На сто светци ако има трима, се смята за огромно постижение. Но все пак светостта е нещо много важно, това е една важна основа, защото се основава на Любовта. Но пътят от Любовта към Мъдростта и Истината е много дълъг и много дълбок.

Изпуснати са много важни послания поради непознаване духа на древността. Става въпрос отново за паразитите. Те са влезли в думите. Защото една неправилно преведена дума ограбва пътя ти към реалността. Докато една правилна дума е ключ, тя те въвежда бавно в пътя към реалността. Разбира се, има една категория хора, за които това не важи: даосите, дзен-учителите, тези, които са избрали безупречност, тези, които живеят твърдо един свещен живот, за тях е без значение, как е преведено, защото те живеят в същността. Тук говоря за други, които обичат да изследват, за да се домогнат до истинските неща в думите.

Христос казва: ЕНА ЕНА УРХА ШЕРАРА ХАЙЕ. Това е неговият език, неговите думи буквално, както ги е казал. Т.е. „Аз съм, аз съм пътят, истината и животът“. Ще кажем нещо в тази връзка. Първото „Аз съм“ е повторено два пъти. Първото ЕНА означава „аз намерих своята свещена природа“. Второто ЕНА, това е вече великата Бездна. В християнството Го наричат Отец, това е великата Истина, Голямото Свещено. Той е намерил своята малка свещена природа, това е пътят към второто ЕНА, голямата свещена природа. Т.е. малката свещена Същност тръгва на път към голямата свещена Същност. Това се отнася до алаха. Алаха е арамейска дума, с едно х, с едно л, означава две неща: Бог и свещено Единство. Това означава, че това, което всеки човек трябва да постигне, е своята собствена свещена природа, своето ЕНА и той става сам път за себе си. Тогава вече ти ще се слееш с великото ЕНА. После вече се явява УРХА – път, който е съставен, на арамейски език казано, от чиста НУХРА, означава чиста прасветлина. Но след свещеното се явява УРХА и ти разбираш своя свещен път. Това е нещото, което освещава твоите скрити възможности. В този път, след като ти си придобил своята свещена природа, а ти я имаш, затова е казано „Царството Божие е вътре в тебе“, ти намираш себе си. И после вече ти осветяваш своите скрити възможности, те те въвеждат в Шерара, Истината. Това е скритото в тебе, което е решението за свободата, което е ключът за свободата. Нарича се още в арамейския език отварянето на кръга. Излязъл си от кръга на света, на звездите, на вселената, отворил си кръга. Влязъл си в друг кръг, свещен, Шерара. Това означава, в арамейския език такъв е подтекстът, че тук се намира свещеният усет за вечността и за правилната посока. Значи самата Истина ти го дава по един естествен начин. Това е един свещен усет за вечност и за правилна посока. Тук вече никога няма въпроси, какъв е пътят или както учениците питат Христос: Кога ще дойде Царството Божие. Това е един въпрос, който съдържа нетърпение, неузрялост, липса на зрялост. Той им казва: Царството Божие е във вашето осъзнаване. Това не е някъде, не е тук или там; това е във вашето осъзнаване, такъв е арамейският превод.

Когато човек се домогне до този свещен усет, който Истината му дава, това води човека до тайните на вселената и това, което е извън нея – Бездната, тъй като Бездната не може да се побере във вселената. И чак тогава идва ХАЙЕ. Тук вече ти си надарен с много специфична, животворна, първична енергия. Не просто енергия, с която едва вървиш или която се чудиш как да придобиеш, просто тук тя ти се дарява. Тя е непрекъсната на вътрешен план – чиста, животворна, изворна енергия. Това е първичната енергия, ХАЙЕ. Всичко това означава, че щом откриеш в себе си своята първична енергия, ти вече ставаш за себе си Пътят, Истината и Животът. Разбира се, можеш да въвеждаш и другите, но не по начина „върви по моя път“, а по начина „върви по твоя свещен път“. Иначе нещата ще се изнасилят и ще се отклонят.

Питат учениците Христос: Кога ще дойде Царството Божие, на арамейски малкута. Библейският превод в известен смисъл е верен: Царството Божие е вътре във вас, но другият превод е: въпрос на осъзнаване, Царството Божие е въпрос на осъзнаване. Това е преводът и на коптски език, който е част от египетския език. Христос им отговаря, версия на арамейски език: Това, което чакате, вече е дошло, но вие не го осъзнавате. Това, което евреите не можаха да разберат. Ще обясня: ако свещеното в тебе е дошло, дошло е и Царството. Това означава, че Царството Божие е завръщане на човека в алаха, завръщане в свещеното единство. По-нататък ще разгледаме Матей, тук само ще го загатна. В Матей се казва, че всяко добро дърво дава добри плодове, а пък лошото дърво давало лоши плодове. Обаче, разгледано дълбоко, нито доброто дърво дава добри плодове, нито лошото дърво дава добри плодове. Защото Христос е казал нещо друго. Думата не е добро, а узрялото дърво. Узрелият човек е от друга цивилизация, той е от Дървото на живота. А другото дърво няма как да даде добри плодове, тъй както добрият човек мечтае за Бога, но не Го познава реално, просто защото не е узрял. Доброто не е нещо, което е узряло. Това, което е узряло, е Любовта. Думата узряло дърво е пряко свързана с Дървото на живота, с Дървото на Любовта, но по-нататък ще се спрем на това. Ще разгледаме и много думи, например като думата хайманута, вяра. Ще видим, че това е нещо древно, което е в човека, само трябва да го осмисли и да отключи с него пътя си към Любовта. Но това ще бъде цикъл от лекции на арамейски език, където ще се спрем по-подробно.

АУМЪ

7 юни 2005 г.

Овладяване на съдбата

(лекция 7)

Бедният старец

(първа идея за размишление)

Овладяване на съдбата

(лекция 8)

Шалама – Мир вам

(втора идея за размишление)

Толтеките и паразитите

(лекция 9)

Суфи

(трета идея за размишление)

ОВЛАДЯВАНЕ НА СЪДБАТА

(лекция 7)

Звездите ти влияят толкова, колкото им позволяваш. Това означава: страстта ти влияе толкова, колкото ѝ позволяваш; обидата ти влияе толкова, колкото ѝ позволяваш; омразата ти влияе толкова и т.н. и т.н., колкото ѝ позволяваш. Щом нямаш правилно разбиране, звездите ти влияят, обстоятелствата ти влияят, светът ти влияе. Една обидна дума ти влияе, може да те разрушава. Дори един камък на улицата, може да се спънеш в него и да помислиш, че ти е виновен.

Признавайки, че звездите ти влияят или нещо ти влияе, ти го даряваш със своята собствена сила и енергия. Ти го даряваш, за да може то да ти влияе и то започва да ти влияе. Една обидна дума може да съсипе хората, а други да царуват с нея – това са различни подходи.

Мнението на астролозите, на учените нищо не струва пред мнението на Бога. Нищо не струва! Например животът бил движение. Това са общи приказки. Движението е само видимата страна на процеса. И въобще движението не е важно, а кой е движещият. Духът в човека е важният, той е движещият. Например науката, философията много се занимават с мислене, със знания. Но мисленето е време, знанията са време. Времето се състои от минало и бъдеще. Животът се състои от настояще. Това означава, че реалността няма отношение нито към миналото, нито към бъдещето. Тя няма отношение към времето. Тя има отношение към живота.

Например Айнщайн казва, че времето можело да се сгъстява и да се разрежда. В известен смисъл е така, но това също е неразбиране. Защо? Защото просто време няма, зависи къде живееш ти. Ако ти живееш в ума си и в проблемите си, има много време. Времето означава ограничение. Ако ти живееш в своя чист дух, ако ти живееш в Бога, просто няма време. Ако ти си тука с духа си, със своята реалност, време няма. Не случайно Айнщайн казва за своята теория, квантовата теория: Нещо ми подсказва, че моята теория е внушителна, обаче не е цялата истина. Браво на второто изречение, няма нищо общо с цялата истина! Но нещо е усетил. Просто в него има едно дете, което е много хубаво, защото аз харесвам трудолюбието на тези учени, нищо че невежеството остава. Но трудолюбието е много ценно и той е казал някои ценни зрънца: Аз никога не се занимавам с надежди; Аз никога не вярвам в бъдещето, защото то идва прекалено бързо. Някои неща напипва, налучква, но си остава далеч от Мъдростта, но има нещо хубаво в този човек. С една малка част от себе си е суфи, защото казва: Нямам никакви приятели, нямам семейство, нямам държава. Нещо е тръгнал, запътил се е и някога ще се получи, защото трудолюбието винаги дава много хубави резултати. Затова много ценя такива хора.

Ако духът е в тебе, времето вече го няма. Този, който живее в реалността, той никога не мисли например да обича. Той обича, той не мисли, той просто обича. Затова Учителят казва: Който мисли, не живее, а който живее, не мисли. Това означава, че Любовта е отвъд мисленето. Почнеш ли много да мислиш, ти вече си нещо като спукана стомна. Защо? Защото, пак казвам, мисленето е време, знанието е време, а Любовта е живот. Простичко казано, Любовта е живот. Животът не е движение, защото ти можеш цял живот да се движиш, можеш да станеш най-големият спринтьор, много бързо да се движиш, но животът не е движение; животът е Любов. Велика и свещена Любов.

Друг пример за невежеството – психологията. Разбира се, тя си има и някои хубави странички, но и тя спада засега към неспасяемите. Психолозите казват, че смисълът на живота е в решаването на проблемите. Изглежда много логично и почти е така. Даже в известен смисъл е тъй. Но смисълът на живота, според мъдреците и посветените, не се намира даже и в решаването на проблемите, а в съкровената връзка с Бога. Там е смисълът, в съкровената връзка с Бога. Докато решаването на проблемите е последствие, нещо второстепенно. Смисълът на живота е в тази свещена връзка, това е нещото, което трябва да се търси.

Някои искат да се чувстват добре – друго неразбиране. Да се чувстваш добре или да познаваш Бога са съвсем различни стремежи. Бог е по-значителен от нас, от нашето добре. Списъкът на това неразбиране е много дълъг: някои искат здраве, а не искат да живеят по Бога, по Великата Разумност. Това здраве аз го наричам болно и то си е болно. За какво ти е здраве, след като ти не познаваш себе си. А който не познава себе си, той става враг на себе си. Той не знае какво иска.

Да разглеждаш света със свещеното си сърце, е велико тайнство. Това го умеят даже аборигените. Учените не могат, но аборигените го владеят. Някога в бъдеще ще го овладеят и учените, и съвременните хора. Разбира се, има и изключения.

Любовта в нас трябва да изтласка всяка друга реалност. Моят съвет е прост: вместо да вярваш в звездите, т.е. да си пренасяш там енергията, или в бъдещето, в глупавите астролози, за които Библията много строго е предупредила не случайно да не се слушат, казвам: Повярвай в Бога, и то така, както никога досега не си повярвал. Защото няма лоша съдба, няма хубава съдба – всичко идва за възход. В това отношение даосите са прави – няма Бог, няма дявол, няма двойственост; няма добро, няма зло – всичко е път. Когато подхождаш така, вече ти се развиваш. Когато не подхождаш така, оставаш в еволюцията, дългия път. Едното е развитие, другото е еволюция.

Доброто и злото са заложени не в обстоятелствата, а в съзнанието на човека. Простичкият пример: трима човека вложили много пари в банка. Банката фалира и техните много пари фалират. Единият се отчайва и се самоубива; другият се отчайва от живота и тръгва по улиците, става скитник и започва бавно да се разрушава. Третият казва: Много добре, това е нова възможност, значи продължавам да работя – и после спечелва още повече. Това са символи, три различни подхода при една и съща трудност. Който има правилния подход, върви напред, никога не се предава. Онази японска поговорка: Седем пъти пада, осем пъти става.

Там, където някой вижда тежка съдба, друг вижда условия за възход. Ама имало изкушения! Да дойдат. Те идват, за да увеличат твоята сила и енергия. Те дойдоха даже и при Христос. Означава, че няма как да те заобиколят. Те са важни, те са допуснати от Бога. Щом Бог ги допуска, значи те са важни. Ама той ме обиди! Не е лошо, дето те е обидил; лошото е в това, че си възприел обидата, че си повярвал. Тук трябва да приложиш безверието. Защото това, в което вярваш, го надаряваш със сила. Същата игра е с бъдещето и със звездите: ако им повярваш повече, отколкото на Бога, все ще си устройваш живота, според Учителя, в гробищата. Гробищата, казва Учителят, са пълни с осигурени хора. От осем хиляди години, казва Учителят, там са осигурените хора.

БЕДНИЯТ СТАРЕЦ

(първа идея за размишление)

Един учен много се молил да види с очите си истински щастлив човек. След много молитви след време той срещнал в една пустиня един беден старец и му казал: Аз желая Бог да ти даде щастие. Старецът: Никога не съм бил нещастен. Ученият помислил, че не го разбрал и казал: Аз ти желая благополучие. Казал: Никога не съм бил злополучен. Ученият пак помислил, че старецът не го разбрал и казал: – Пожелавам ти това, от което се нуждаеш. – Аз имам всичко и не търся друго. После старецът му казал: Моето щастие е в това, че не желая щастие и затова нямам нещастие. Аз имам Бога, за какво ми е щастие. – Ученият пак недоумявал, нормално, умът разговаря с духа: Но как живееш? Старецът: Гладувам ли, благодаря на Бога. Студувам ли, благодаря на Бога. Страдам ли, благодаря на Бога. Унизяват ли ме, пак благодаря на Бога. Така се чувствам добре. Не е възможно всичко, което Бог върши, да бъде лошо. Ето това разбрах. Злото в нашия живот идва от приятните ръце на Бога. За мен има само едно щастие – казал старецът – да се съобразявам с Божията воля. А Неговата воля е съвършено добра и справедлива. Тя не може да стане нито по-добра, нито по-лоша – тя е съвършена. – Ученият пак пита: – Ами какво ще правиш, ако Бог те изпрати в ада? – Ще Го взема със себе си. После: – Ама ти откъде дойде тук? – От Бога. – Ами как намери Бога? – Като изоставих всичко друго. – А къде си поставил Бога? – В своите чисти мисли. – А кой те е учил така да мислиш? – Съгласието ми с Бога.

ОВЛАДЯВАНЕ НА СЪДБАТА

(лекция 8)

Невежеството е позволило на съдбата да съществува. То е позволило да съществуват всякакви влияния. Това, което трябва да се разбере, и то дълбоко е, че това, което съществува, е само Бог и нищо друго. Всичко, което съществува, е само Бог. Влиянието на съдбата и звездите показва, че човек няма истинско знание. Той не се е насочил към своя център. Това показва, че човек не познава нито себе си, нито Бога. А щом нямаш истинско знание, ти не можеш да си построиш един истински живот.

Ако ти имаш любов към Бога, съдбата ще започне да те слуша; каквато и да си я написал, тя ще започне да те слуша. Щом нямаш любов, ти ще слушаш съдбата, ограниченията на живота и нейните уроци. Например ако ти имаш един лош началник, той е много ценен. Защо? Защото на теб ти трябват духовни качества. – Ама той е груб. – Ти пък му покажи благородно поведение. Значи преди да се оплакваш, че си роб на своя началник, погледни навътре и виж да не би пък да си роб на себе си. Една от най-важните задачи на човека е да се научи да преодолява себе си. Това означава да преодоляваш неблагоприятните условия. Такива са например суфите: не се нуждаят от философия, от книги, държавна стабилност; те просто живеят в Бога.

Да преодолеем себе си, значи една голяма трудност да отпадне. Тази трудност, това си ти самият, ти си трудността. Миналото и бъдещето не съществуват. Защо? Защото миналото е колекция от спомени, няма значение дали са хубави или лоши, а бъдещето е твоето въображение. Докато реалността се намира в твоя чист дух и в твоята висша душа. Ето защо пробуденият не се стреми към съхранение на своя живот, а към себепознание. Това означава следното: не превръщай своя живот в минало или в бъдеще, нито в борба за оцеляване, а в борба за себепознание.

Ако ти си в безлюбието, за какво ти са благоприятни звезди, какво ще направиш? Ти си в падение. Ако ти си в Любовта, твоите неблагоприятни условия са благословение, те са успех. Защо е така? Защото Любовта в нас е Бог. Може ли за Любовта да има благоприятни условия, неблагоприятни условия или пък на Бог в нас да Му влияят някакви звезди. Нима Бог в нас се нуждае от такива влияния или пък условия, т.е. Любовта не се влияе от успехи и провали. Това, което обясних скоро в Русе, там поставиха такъв въпрос: Каква е разликата между оптимизма и духовността? Оптимизмът е провал, оптимистът рано или късно ще стане песимист, защото оптимизмът зависи от успеха. Духовността не зависи от провала и от успеха – тя ги управлява и двете. Ако дойде успехът, тя го управлява правилно, ако дойде провалът, няма проблем, управлява го правилно. Духовният човек не пропада, докато за безлюбието и успехът, и провалът са все падение; дори не могат да се осъзнаят. Христос да не би да е живял при неблагоприятни евреи? Не. Но той живееше в Любовта, т.е. в Бога – най-благоприятното място.

И така, не питай как да се спася от страданието, а осъзнай, че ти си творец на твоите страдания, на своя ад. Осъзнай своята отговорност. Но щом не искаш да осъзнаеш своята отговорност, тогава съдбата ще бъде твоят господар. Това означава, че Божията воля ще направи съдбата силна да те управлява. Тогава какво ще направиш? Ще спориш със съдбата или с Божията воля? Тя е толкова могъща, че не може да се спори.

Приспособявайки се към обществото, към звездите, те ще ви направят фалшиви хора, хора без реалност. Затова казвам, че човек трябва да се приобщи към начина на мислене на Бога. С молитви той може да го изпросва дълго време и да се домогне до този начин. Това е всичко. Всичко друго е илюзия, докато идеята за Бога е реалността. Китайците Го наричат ДАО, християните Го наричат Бог, Буда Го нарича Великият закон на хармонията.

ШАЛАМА – МИР ВАМ

(втора идея за размишление)

Това е арамейска дума, тя има няколко варианта. Някои я превеждат като Шелама, други като Селама, другият вариант е Шалама. Означава „Мир вам“ или „Мир“. Изглежда простичка дума, но тя е нещо дълбоко в арамейския начин на мислене, както я е казал Христос на неговия език.

Според обикновените хора Шалама не означава липса на война, а осъществен, реализиран човек, прероден в Божественото. Това означава, че Шалама е състояние, което е било преди сътворението на света, първично състояние на човека.

Преди началото на историята на Вселената е било Шалама – това, което Христос е казал на своите ученици – „Мир вам“. Той напомня с това за изначалното състояние, за древния произход и това е именно Шалама. Това е древното излъчване на човека, на истинския човек; човекът мир, покой и дълбочина. Това е святото и несътворено състояние на човека – Шалама. Това са вибрациите на първичния живот. Тук сърцето е свещено. Човекът тук е образуван от непорочната светлина.

Шалама е белегът на безсмъртието, древното безсмъртие. Тук твоята душа е твоят дом. Тук съкровищата са събрани на небето, те са вътре в теб, в твоята същност. Шалама, това е човекът от реалността, никакви човешки разбирания. Това е човекът в съвсем друг смисъл, докоснат от космическия смисъл на Любовта. Шалама, това е човекът-поток от чисто съзнание. Това е искал да каже Христос с идеята „Мир вам“. Това не са случайни думи. Аз смятах много да ви говоря по този въпрос, но мисля, че от това кратко изложение става ясно.

ТОЛТЕКИТЕ И ПАРАЗИТИТЕ

(лекция 9)

Толтек значи човек, предан на пътя на свободата.

Наблюдавайки живота, толтеките видели, че най-разпространените паразити са така наречените илюзии. Те забелязали, че тези илюзии са породени от липса, недостатък на истинско знание. Това означава още непознаване на себе си. Толтеките разбрали, че нито силата, нито покоят, нито свободата се подаряват. За тях трябва да се воюва. Трябва да заявиш своите права, своите вътрешни желания. Те разбрали, че всички, които живеят в паразитите, наречени илюзии, ще започнат да изпадат в отчаяние. Защо? Защото те живеели в стария свят, в старото мислене, в старата цивилизация, наречена в Библията Дървото за познанието на доброто и злото. Илюзиите са като видимия свят, те се разпадат.

Друг интересен паразит е критиката. Критичният човек често използва слова-паразити, т.е. саморазрушаващи слова. И понеже това му идва много, защото това е лошо общуване, той започва да си търси други хора. Значи критиката някъде трябва да излезе, търси се подходящ човек. Паразитът на критиката, което е лошото при него, програмира човека на болест, неуспех и падение. Ето защо Библията казва: Не съдете! Вие не знаете дълбоките причини, дълбоките интимни неща, вътрешните неща на човека. Човекът не е във фактите на живота си, а в неговите тайни намерения и мотиви. Такъв човек, критикът, се самоограбва откъм енергия, нещо като инфлация на мисленето и съзнанието, обедняване. Затова такъв човек пътешества към митоте, т.е. хаоса.

Но според традицията толтеките са имали свой баща. Той е наречен Чистият замисъл. На техния език е наречен Кецалкоатл. Това, което е Хермес, Тот за Египет, е Кецалкоатл за толтеките. Той ги научил на т.нар. илнамики – търсене навътре в същността. Той ги научил как да задвижват живата си същност, наречена на толтекски език йоллотл, т.е. най-динамичният орган в човека, т.е. това, което ние наричаме сърце. Това е органът, който съхранява живота.

Кецалкоатл е казал, че без голямата интензивност на сърцето входът към Неведомото си остава затворен. Значи сърцето трябва да развие голяма интензивност.

Паразитите винаги носят недоволство, омраза, алчност, безпокойство, защото нямат йоллотл, нямат същност, нямат живото сърце. Толтеките забелязали, че хората и паразитите като цяло не обичали Истината. Това означавало, че щом не обичат Истината, те започват да губят правото си за разбиране на нещата.

Както ви казах и преди, толтеките не вярват в бъдещето, те го създават. Ще го кажа по друг начин: не давай енергията си на бъдещето, защото тя ти трябва сега, на твоето сегашно развитие, за да можеш да се пресътвориш сега.

Когато човек не е устремен към нещо истинско, паразитите бавно формират човека по свой собствен план.

Учените казват, че човекът имал предопределен генен код. Но генният код може да се видоизменя. Как? По пътя на съзнателни действия. Ако ти имаш в гена си болест, ти можеш да я промениш. На техен език казано, ти можеш да промениш т.нар. структурен алгоритъм. Въпросът е дали ще го разбереш.

За да овладееш паразитите, ти трябва да разбереш езика на своето съзнание, ти трябва да разбереш себе си. Заразеното с паразити съзнание е последствие на неправилно приложената енергия, тогава съзнанието се заразява. Ето защо толтеките са избрали пътя на безупречност, или пътя на правилното поведение. Правилното поведение е ключът към изцелението на човека. Не излекуване, а тотално изцеление на ума.

Толтекът будува. Той осъзнава, че неговите мисли и чувства са всъщност действия. Те са действия и в този свят, и в други светове.

За толтека свободата е важна, защото тя е завръщане в Истината. Тя е посяване чрез безупречност в Истината.

Толтекът е разбрал, че изцелението на всички болести и паразити се нарича единство, близост с Истината.

Какво се случва в пътя на толтека? В началото толтекът има път. После се оказва, че има дълбочина; после се оказва, че има дух; по-късно се оказва, че той отново има път, но вече за другите хора. Той се връща при тях, но вече в друго измерение, за да им помага, за да им предаде Истината, която е чистият дух, чистата вода.

СУФИ

(трета идея за размишление)

Ще ви кажа три неща, три случки с Настрадин Ходжа. Настрадин Ходжа е суфи-учител. Суфите го изучават, само че той трябвало да играе отрицателна роля, за да могат другите да се поучават.

Първата случка: Цитирали на Настрадин Ходжа Конфуций. Конфуций казал: Човек трябва да иска за другите това, което иска за себе си. Настрадин Ходжа се учудил и казал: Това, което иска за себе си човек, е толкова глупаво и ненужно, че дано да не го иска за другите – нито за враговете си, нито за приятелите си. – Човек, който не е познал себе си, който не е познал своята вътрешна реалност, той не знае какво иска. Всичко, което иска такъв човек, е нежелателно. Изводът: Първо разбери реалността, а после искай и желай.

Вторият случай, за възпитанието: Настрадин Ходжа дал на сина си едно гърне да отиде да го напълни с вода от ручея и за добър път му ударил един шамар. Казал: Това е, за да не счупиш гърнето. Съседът му видял това и казал: Как можеш да го удряш, като не е направил нищо лошо? Настрадин се учудил: Нима искаш да го ударя, като се счупи гърнето и като няма вода? Сега като го ударих, той ще внимава и ще донесе гърнето цяло. – Значи тези, които живеят по законите на ума, не могат да предвидят тези елементарни неща и закъсняват. Този, който предвижда, живее в Мъдростта, той се осигурява рано.

Третата случка: Настрадин Ходжа се връщал от много празници, гурбети в различни градове и митничарите го знаели като голям търговец, все носел нещо. Чакали го да мине през реката и – проверка. Проверяват го целия и нищо; проверяват магарето, нищо; проверяват сламата, няма нищо, пък знаят, че е богат. Къщата му богата, странства на много места по света… След време в един друг град митничарят, който вече бил уволнен, вече нямало значение, среща Настрадин и му казва: Настрадин, вече няма значение, много пъти те хващахме, нищо не намерихме. Кажи ми какво пренасяше? Настрадин казва: Много просто! Магарета! – Значи умът, интелектът е толкова сляп, че той може цял ден да преравя, нищо не вижда. Такъв е умът.

Това са суфийски уроци.

АУМЪ

5 юли 2005 г.

Едно древно изкуство

(лекция 10)

Откъс от учението на Халдея

(първа идея за размишление)

Тънкият Дзен

(лекция 11)

Арамейското мислене

(втора идея за размишление)

ДАО: Сияещото безмълвие

(лекция 12)

Суфи

(трета идея за размишление)

ЕДНО ДРЕВНО ИЗКУСТВО

(лекция 10)

Тайната на бойните изкуства е скрита в съкровището на сърцето, така казват истинските Учители. Истинското бойно изкуство може да пребивава само в една умъдрена душа. Това изкуство е скрито най-вече в облика на поведението на човека. А истинският облик идва от една тайна традиция, която се нарича чжен чуан, за която после ще говоря.

Обликът на поведението е свързан с тайната на вечния живот. Терминът У-шу, който малко или много е погрешен, е влязъл в обръщение в по-новото време и съдържа в себе си повече техника, действия, но това е по-външна терминология и станала вече по-външен път за над 90% от тези, които се обучават, заедно с учителите. По-старата, истинската дума е Гошу, означава царствено изкуство. Защо царствено? Защото става въпрос за завръщане в първичния живот.

Гошу е преподаване не на техники, а на просветления живот. Целта на тайната традиция чжен чуан е постигане на жизнената правда във вътрешното пространство на човека, което означава, че чрез тази традиция човек се завръща в прачовека.

Външният ученик търси външни постижения, вътрешният ученик търси вен-гун, постижение във вътрешния покой. Учителят Чен казва, че съвременното У-шу е в упадък, тъй като то се занимава много с техники и укрепване на здравето. Разбира се, и това си има някакво място, но не е това традицията – духовната, чистата традиция. Укрепване на здравето, а не с духа на Мъдростта и пълнотата. Днешното У-шу е упражнения, правила, техники, методи и накрая същността я няма, защото е изпусната традицията чжен чуан, т.е. истинската духовна традиция. Същността на тази традиция е реализиране на пълнотата. Това е цялата същност на тази традиция – реализиране на пълнотата.

В тези времена на Гошу само Учители, които са имали Великата пълнота, е можело да ръководят, другите са нямали право да ръководят. Според тази традиция истинският воин трябва да придобие своята истинска добродетел, наречена де. Но какво е китайското разбиране за добродетел? То няма нищо общо с морала и с неговото невежество, тъй като моралът не знае нищо за Пустотата. Един морален човек не знае нищо за Пустотата. Аз зная такива морални в София, срещнахме се; в името на морала той е готов да избива наред хора, за да защитава някакъв морал.

Пустотата – това е сияещият в тайната си човек. Това е Великата пълнота, за която сътвореният човек най-много нещичко да е чувал. А моралният човек и да е чувал, просто не знае. Това означава, че истинското бойно изкуство се открива зад пределите на това изкуство, зад пределите на самото бойно изкуство, то е отзад.

Според чжен чуан за мъдрия реалността обладава двойно дъно, така го наричат те – двойно дъно. Т.е. зад реалността има нещо по-вътрешно и по-съкровено. Именно то трябва да се открие. Традицията те учи да живееш в своята сърцевина, а това означава навлизане в ДАО – не в техники, а навлизане в ДАО, в Буда и така нататък. Важното е да откриеш не бойното изкуство и не техниката, а да откриеш себе си.

Победата над живота не е въпрос на техника; победата над живота е въпрос на и-ци – казано по друг начин, чистата енергия, единната енергия.

Казват истинските Учители: Човек трябва да отглежда енергията си, да я обучава, да я развива – това е пътят към себе си. Иска се голяма жажда за опознаване на себе си. Това е една много голяма любов към себе си. Това означава да намериш входа към дълбините в себе си. Това, което ще видиш в себе си, е изумително. Тогава вече ти можеш да станеш прекрасен в себе си. Това е чистото съзнание, което открива Истината в себе си – това е традицията чжен чуан.

В китайския будизъм това е изразено така: Вливане на чистата вода в чиста вода. Значи две чисти води се срещат.

Идеалът на китайския мъдрец е много странен. Той не е нито знания, нито творчество; той не иска да оставя следи. Висшата цел на китайския мъдрец е храненето, ще обясня: той иска да се храни с целостта на живота. Той умее да вкусва самия живот, неговата най-тънка ци – жизнена енергия. Той вкусва най-тънките субстанции на този живот, същността му. Става въпрос за истинския, а не за поляризирания живот. Той ги улавя със своята Пустота. Той умее да се наслаждава на живота в неговия първосъздаден, първичен вид.

И така, целта на бойното изкуство Гошу е раждането на истинския човек. И той не се храни от техники, упражнения, а от великата си сърдечност. Т.е. той се храни отвътре. Истинският Учител, посветен в Гошу, побеждава, без да действа. Както ще видим после в ДАО, даосите са много странни, но носят една от най-дълбоките мъдрости в света. Казват: По време на война побеждава този, който не действа. Как ще убедиш света да отидат на война, да си вземат оръжието, пък да не действат. Съвсем недопустимо, но това са древните, дълбоки правила. Той е станал вече самата истинност, самата правда. Той е постигнал истинския живот. А какво е животът? За мъдрия истинският живот е среща на пустотата с пустотата, т.е. чистотата с чистотата, или пълнотата с Великата пълнота.

ОТКЪС ОТ УЧЕНИЕТО НА ХАЛДЕЯ

(първа идея за размишление)

Неумолимите, това са тези, които съхраняват в себе си Любовта. Те придобиват мълниеносната сила. Само устремените към своята Божественост придобиват независимост. Дървото за познанието на доброто и злото е създадено, за да изстрада себе си, за да придобие способността да различава важното от незначителното. Вярно е, че много хора страдат, но малко хора придобиват чистия опит, чистата интуиция. Тъй като има човешки опит, много дълъг път, и мъдрият опит – това е опитът на търсачите на Истината, съвсем друг опит.

Дървото на живота е създадено, за да се придобие чисто и ясно откровение за Бога. След това откровение започва тайната на истинския живот на душата.

Халдейските Учители казват, че Пресвятият огън (говорим за Любовта) сияе и трепти вечно в хаоса и в целия свят, и в мястото отвъд света. После казват: Всеки трябва да премести своята планина, своя стръмен склон, който се нарича земното мислене. Земното мислене е планината, която прегражда пътя на развитието на човека.

Дървото на живота е способност за един висш живот. Душата се състои от свещени слова. За Бог казват: Бог съществува извън ума, затова ти трябва да се издигнеш над ума, ти трябва да влезеш в разума си.

ТЪНКИЯТ ДЗЕН

(лекция 11)

(Едно от най-дълбоките учения, светът ще го разбере в бъдеще. Не че има бъдеще, но светът ще го разбере по друг начин.)

Дзен е много земен, много прям, много практичен и небесно неуловим. Всичко това е вътре в Дзен. Дзен не се постига с дисциплина, а с простота и естественост.

В Дзен няма нужда, забележете, дори от медитация. Достатъчно е твоето чисто съзнание. Твоето чисто съзнание е Дзен. Използвай съзнанието си, за да уловиш съзнанието си. Улови ли се рибата, мрежата се забравя. Улови ли се ДАО, Истинността, разбираш, че ДАО не е риба, нито въдица, а Необятност.

В Ламаватара сутра, това е любимата сутра на Бодхидхарма, един от големите Учители в Дзен, е казано: Ако тя, Истината, е проявена, какъв е смисълът на медитацията? А на друго място е казано: Да търсиш Буда, е карма; да проявяваш Буда, е всичко. Забележете простотата и тънкостта. Монголската мъдрост казва нещо по друг начин: Ако обичаш само Буда, ще се разболееш. Ти вече не си цял, не възприемаш всички Учители и мъдреци, оставаш затворен, оставаш ограничен; не си разбрал откъде идва Великата мъдрост.

Мантри и тантри, медитации и концентрации – те са причините на самозаблудата. Казват в Дзен: Не омърсявай чистото си съзнание, обитавай в пълнотата си – това е всичко. Обитавай в своята древна пълнота, това е всичко.

Ето едно хайку, три простички реда:

Нямам си нищо,

само душевен покой,

само тази тишина.

Забележете каква простота и каква дълбочина едновременно. Нямам си нищо (то и няма нужда); само душевен покой – покоят е краят на развитието, той е вече навлизане в степените на Пустотата; само тази тишина.

В Дзен няма нужда от музика и ноти, защото ти си музиката; твоето сърце ако не пее, нотите ще пеят, но това е друго; ти си музиката. Твоето сърце, твоята душа, твоята атмосфера – това е твоята музика. Много сложно е ментален и астрален човек да разберат Дзен. То е все едно да пиеш вода с вилица.

Менталният, мисловният човек е една катастрофа. Защо? Защото ако ти не търсиш душата си, ти ще бъдеш катастрофа за себе си и за другите. На японски език ментален живот, това е все едно да си скаран с живота. Наблюдавайте мисловните хора в света, малко или много, колкото и да се представят, външно или вътрешно, те са скарани с живота.

Дзен говори истината прямо, абсолютно никакви символи, никакви визуализации, никакви икони, никакви квантови игрички. Абсолютно нищо! Никакви звезди. Казват: Науката и религията се храни с менюто, а Дзен се храни с обяда, това е разликата. Вие знаете колко човек може да се нахрани с менюто, а Дзен се храни със същността. Суфите казват: Остави го този учен и си пий виното, т.е. пий си любовта, живей в реалността, на суфи-език.

Ти не можеш да кажеш „аз съм в Дзен“, както не можеш да опаковаш Небето, така казват в Дзен. Ти не можеш да се представяш – ти или си вътре, или не си.

Дзен не може да се обяснява на учени хора. То е все едно славей да пее на препарирани птички. Знаете, че ако славеят пее, няма кой да го чуе. Не че няма уши, но просто няма кой да разбере.

Дзен не е наука, не е религия, не е никаква астрология, никаква психология – това е голяма загуба на време в Дзен, не само на време, но и на вечност. Тук няма никакви звезди, никакви атоми, никакви квантови игри, никаква вяра и безверие. Какво има? Само един чист път към освобождението, това е Дзен.

В Дзен няма нужда от храм. Достатъчно е едно малко ручейче и ти вече си в храма. Дзен е музика без звуци. Как ще накараш хората да дойдат на такъв концерт? Например кой ще отиде да слуша концерт без звуци? Дзен е послание извън пределите на всички писания – и свещени, и несвещени. Това е велико послание, но много тънко.

Дзен е безмълвие, което говори по-гръмко от словата.

Християните са убедени в изначалната греховност, Дзен е убеден в изначалната безгрешност. Различни убеждения! А това означава голямо предимство, подходът се променя. В Дзен тебе те няма, няма нужда от второ раждане. Ами като те няма, кой ще се ражда?

Дзен е живот в собствения си покой. Не може да чакаш държавата да те направи същество на покоя или някакви звезди, или някой друг. Ти просто се учиш по този метод, наречен Дзен, да живееш в собствения си покой.

Дзен създава сам собствената си прелест.

Дзен е безграничната Истина, а тя не може да се побере в никакви свещени книги. Как ще я побереш! Освен това Истината винаги си остава непроизнесена. Ако аз я казвам по някакъв начин, то е нещо, което в мене мълчи, не че я казвам; не мога да я кажа.

Дзен идва да спаси хората от техния пробуден живот. Не от спящия живот, защото там е много трудно нещо да се събуди; Дзен идва да пробуди хората от т.нар. в известен смисъл съзнателен живот.

Дзен може да се практикува и така, както си седиш или както гледаш наникъде. А това не е ли заниманието на много хора? И без това гледат наникъде. Всичко това е Дзен, но неосъзнат.

След време ще продължим с Дзен, тъй като това е нещо много тънко, много дълбоко. Лично аз го изследвам много дълбоко, от порядъка на около 60 книги и след време мисля да издам една концентрирана книга, но още е рано. Но малко по малко, постепенно ще ви занимавам с тази простота.

АРАМЕЙСКОТО МИСЛЕНЕ

(втора идея за размишление)

Езикът на Христос, начинът, по който той действа и чувства.

В Евангелие на Матея, 5 гл., 44 стих: Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат; добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят. Това е казано в Евангелието.

Според арамейския език тук са дадени четири важни метода, четири практики. Това не е просто изказване; практики на нухра – на арамейски означава светлината. На арамейски се нарича четири намоша нухра, т.е. четири закона на светлината. Да ги обясня:

Първо: Към враговете си – обичайте враговете си. Обичта видоизменя силите на ума, затова в случая е важна. И възкресява светлината, която се справя с враговете външно и вътрешно; това е първият метод. Той не се коментира. Скоро ми казаха: Той много ме обиди… Учителят го е обяснил: Сготви му на мъжа си едно прекрасно ядене, напой го с хубава атмосфера, чак да се зарадва. Това е най-елементарният метод, има и други хубави неща.

Второ: Благославяйте тези, които ви проклинат. Според арамейския начин на мислене значи: съсредоточете своята вътрешна енергия. На арамейски това се произнася берек, от глагола берек. Означава правилното отношение. Благословението обвива проклятието със светлина и го задушава. С тази светлина на благословението ще останеш скрит, изолиран в позицията на нухра, в позицията на светлината. Това означава, че благословението означава да използваш силата на изолираността, оттеглянето, неподдаването на беша и хешука. В арамейския език това означава неподдаването на злото и тъмнината. От друга страна, това означава: използвай вътрешната си сила (става въпрос за благословението), за да влезеш по-дълбоко в своето истинско аз.

Трето: Правете добро на тия, които ви мразят, т.е. разрушавай омразата, правейки добро. Арамейската дума е шафира. Понякога се произнася и като сафира. Означава: щом правиш добро (шафира), ти съхраняваш красотата си, здравето си и яснотата си. Но ако ти мразиш, ще изпаднеш в омраза; омразата е огледало, в което трябва да видиш своята самоомраза. И затова е казано: прави шафира (добро). Казано по друг начин: Излекувай омразата си с хубаво отношение, с красота и отвън, и отвътре. Аз имам такъв спомен: преди много години, около 80-та година, вкъщи ми се стовариха милиция, митница и държавна сигурност – всичко накуп. Направиха ми обиск, взеха ми пет кашона литература, много тетрадки изписани, какво ли не; дори имах подарък един касетофон от брат Михаил, той не беше регистриран, там имаше други проблеми, и него. В момента, в който ми взеха всичко, започнах да ги благославям мощно и така ги разтопих. Това е методът. Бях чел много. Учителят искаше да ми каже: Нали много си чел, ето, взех ти нещата, хайде сега да те видим как ще постъпиш! Много е просто. Ако сгрешиш с някакъв друг метод, ти вече си загубил. Всичкото четене е било напразно.

Четвърто: Молете се за ония, които ви обиждат и гонят. Важният момент тук е, че това, което ни гони, е много полезно. Ще обясня: Това, което ни гони (става въпрос и за богомилите, и въобще в най-широк смисъл), то ни води към едно много по-дълбоко проникване в себе си! Запомнете това! Затова ни гонят. „Молете се“ означава: уловете и обидите, и гонителите в своя капан. Преди време ви казах колко е приятно да ви обиждат. Особено онази дума будала – която означава и Буда, и Аллах, то е нещо много възвишено. И въобще всяка дума.

Такъв е подходът на рехем. За рехем ще говорим по-нататък специално, това е арамейската дума за дълбоката Любов. Рехем е Любов. Това е висшата Любов, това са все нейни методи. Тя развързва възела на всички неща. Този подход означава работа върху себе си. Това не е какво да правя – това е просто нещо конкретно, рехем, методите на рехем, работа върху себе си. И тези четири метода, ако ви се падне случай, не отлагайте; не утре, още от днес ги включете в практика.

ДАО – СИЯЕЩОТО БЕЗМЪЛВИЕ

(лекция 12)

Ученията ти дават много знания. ДАО ти дава разбиране, покой.

Даосите казват: Петте чувства не дишат въздуха на ДАО, те дишат своите възприятия. Значи те не умеят да дишат. Словата на висшата Мъдрост се отличават по това, че в думите не усещаш тяхното значение, а усещаш неуловимото, което е чисто духовно – това, което е отвъд значението. Това е именно ДАО. Това означава, че в словата трябва да откриеш безмълвието. А в безмълвието трябва да откриеш ДАО.

Но даосите казват: ДАО никой не може да Го открие в безмълвието – ето това се нарича откровение. Хем да обичаш Истината, пък да не можеш да я откриеш – това е откровение.

Казват: Във висшата красота е скрито ДАО. Там ДАО пее своята песен. Тя е тъжна, защото ДАО е много повече от красотата. Дълбоките неща се учат в безмълвието. Даосът умее да слуша в безмълвието.

Чистото действие, за което сме говорили, на китайски у вей, е откровението на живота. От чистото действие произлиза умъдреното безмълвие.

Великите Учители казват (това е една от любимите ми мъдрости и затова ви говоря, макар че много ограничено я изследвам, някъде от около 80 книги, тъй като даосите са над 2000; много школи са имали, надявам се след време още по-дълбоко да ви запозная, тъй като това е неизчерпаем океан от мъдрост и подобно на Дзен е нещо много простичко; толкова просто и естествено, че може да се изплъзне), казват: Колкото повече не разбираш ДАО, толкова по-красив става животът. Ще го направя малко по-разбираемо: Колкото повече не разбираш Истината, но я обичаш, толкова повече тя ще те обогатява. Животът ти става по-красив.

За даоса въобще не е важно какво говори. Той не държи на думите. Той държи на искреността. Той не се представя за някакъв авторитет или красноречие – той е концентриран в искреността.

Безмълвието е нещо, което трябва да разбереш. Безмълвието е ДАО, а това е нещо, на което трябва да се довериш. Разбира се, това са откъси от китайския исихазъм.

Срещата с ДАО е най-чудната среща в света. Срещат се отсъстващото с отсъстващото. Никакво его, никакъв диалог, пълно сливане на човека-истина с ДАО – най-чудната среща.

Даоските мъдреци казват: ДАО не хваща риба с въдица. Защо? Защото и рибата, и въдицата са негови, то няма какво да хваща, всичко е уловено.

Който живее в ДАО, си отдъхва сред тревогите. Значи не на морето, не на Рила, не на Хималаите. Тревогите се тревожат, а ДАО разнася покой в сърцето на искрения. Разбира се, тревогите винаги се тревожат, а ДАО разнася покой в сърцето на искрения.

За да си устроиш живота, не са ти необходими съвети. Необходимо ти е ДАО. ДАО ти устройва живота, а съветите го разстройват.

Когато си болен, какво казват даоските Учители, пак нещо много просто: Когато си болен, мисли за ДАО и ДАО ще нахрани болестта ти. Ти не можеш да я нахраниш. Обикновеният човек като се оплаква, той не може да я нахрани, той няма какво да ѝ даде; той няма Любов. Значи ДАО ще нахрани болестта ти. ДАО умее да храни болестите. ДАО ги прави доволни и те оздравяват и напускат човека. Това е според китайския начин на мислене.

Казват: От своето добро цивилизациите са изчезнали. Знаете, хуманност, морал и големи добрини… Защото само ДАО е добро. Доброто на ДАО обаче не изчезва, защото е неуловимо. Доброто на цивилизациите е уловимо, доброто на ДАО е неуловимо. То никога не изчезва.

Животът е относително понятие, защото само ДАО живее. А човекът какво прави, не се знае. Той прави много неща, но какво прави, не се знае.

Един метод срещу бедността, според китайския начин на мислене: Не е необходимо да прогонвате бедността. Някои като дойде бедността, се опитват да я прогонят, пък тя е просто едно богатство, едно красиво същество. Прогонете тревоженето за нея. Много просто!

Победител във войната става този, който не действа. На моя език казано, никакви автомати, никакви илюзии. Който не действа, той е победител.

Казват: Който умира, се радва на дълъг живот. Още една прекрасна идея.

Ако си в настоящето, няма никакъв проблем. Но ако си някъде другаде, проблемите са тука. Ако в момента си едно с Бога, едно с Истината, няма никакъв проблем. Но ако си някъде другаде – в бъдещето, някъде по звездите, в космически кораби, където искаш, проблемите са тука.

ДАО – това е лекарството, което превъзхожда живота и смъртта. Не само смъртта – живота и смъртта. То дава на човека нещо повече.

Да вършиш добрини и да нямаш ДАО, т.е. да нямаш път, да нямаш истинност (да нямаш Бог в себе си, да нямаш душа), ето къде е безпътицата.

На какво се радват даосите? Преди време ви бях казал, че даосите се радват и вдъхновяват от скучните неща. Тук нещо друго ще ви кажа: даосите се радват на това, че вещите са безполезни. Всички вещи и хората са безполезни, т.е. не можеш да ги използваш, те са без полза. Можеш да ги обичаш искрено, безусловно, безкористно, но никога да искаш да използваш нещо от тях. Те именно се радват на това. Колко е красиво, че са безполезни, на техен език, че не можеш да ги използваш.

Образованието е източникът на всички нещастия в човешкия живот. ДАО не е образовано. ДАО е искрено. ДАО не е образовано, ДАО е откровено.

Китайските мъдреци и Учители казват: Ако търсиш смисъла в миналото, това е безсмислие; ако търсиш смисъла в бъдещето, това е безсмислие; ако търсиш смисъла в настоящето, тук смисълът е много кратък, като мига. Къде тогава е смисълът? Много просто: смисълът е в самото търсене, смисълът е в ДАО. И казват: Няма никаква възможност някое същество да се отклони от ДАО, в цялата вселена, в целия свят. Защото всичко е ДАО. Откъде ще дойде отклонение. В ДАО няма нужда от Бог и дявол, няма нужда да си разцепваш енергията на две – всичко е пълнота, няма добро и зло. Ако се случи зло, даосите казват: Това е път; ако дойде добро: Това е път. Всичко е път, всичко е развитие. Никакво разцепено съзнание, изключителен начин на мислене.

СУФИ

(трета идея за размишление)

Три неща пак ще ви кажа за нашия човек, Настрадин Ходжа.

Настрадин бил в столицата на империята, после се върнал в своето село. Между другото, Настрадин е реален човек, роден е в 1208 година, живял е като ходжа, но ще говорим друг път за него, ако трябва. Живял е в столицата и после се върнал в своето малко село. Селяните го чакали да разкаже голямо приключение. (Те винаги очакват от него приключение.)

Той казал: Бях при падишаха и разговарях с него. Селяните ахнали: разговор чак със самия падишах! Те били радостни до небето. След няколко дни решили да попитат Настрадин: Ходжа, какво ти каза падишахът? Настрадин казал: Падишахът ми каза: Махни се от пътя ми! Забележете, много тънък суфи-урок, както само суфите умеят. Иска да каже колко много е ненужно хваленето. Той изнася урок на тези, които са годни да се развиват. Колко е ненужно хваленето и как човек трябва да се откаже от него. Защо? Защото ако човек не се откаже от хваленето, една важна част от неговото съзнание не може да се развива. Затова Учителят казва: Малко ако се похвалиш, за каквото и да е – освен посветените и Учителите, защото те влагат съвсем друго, но и те избягват – малко ако се похвалиш, 25% от твоите фини сили изтичат. Губиш много скъпоценна, фина енергия.

Второ: Попитали Настрадин що е това съдба. Настрадин казал: Съдбата е хипотеза. Ти просто предполагаш, че трябва да се случи нещо, добро или зло, вместо да си пиеш виното. – Урокът е следният: вместо да си пиеш виното на любовта, вместо да живееш в своята истинска реалност, ти се забавляваш, отклоняваш с някаква съдба, с някакво очакване, вместо да седнеш и да пийнеш по един хубав начин виното.

Последната идея: Настрадин си купил месо – месце, дроб. По пътя го среща един приятел и му написва една много хубава рецепта. И той се радвал как ще си го сготви. Тръгнал по път, профучава един орел и му грабва дроба. Настрадин го погледнал съжалително и му казал: Нищо не можеш да направиш, защото рецептата остана в мен. Забележете само какъв подход. Ако беше умът, щеше да се вайка, да се оплаква – точно на мене ли взеха месото… Тук има душа, атмосфера и тънки суфи-уроци. Просто вземат ти ненужното, да не говорим, че те разтоварват, а в теб остава същественото – Любовта. Настрадин се радва винаги на това съществено, именно Любовта, а тя е ключът на живота.

АУМЪ

2 август 2005 г.

Русалките

(лекция 13)

Здраве и болест

(първа идея за размишление)

История на безмълвието

(лекция 14)

Съществото, наречено дърво

(втора идея за размишление)

Толтекайотл

(лекция 15)

Еекатл

докосване до Пустотата
(трета идея за размишление)

РУСАЛКИТЕ

(лекция 13)

След време ще говорим в един цикъл от лекции за животните. Някои мислят, че това е дребен въпрос, но той решава много дълбоки, вътрешни жизнени въпроси, тъй като животните в Египет и Атлантида са били качества, първообрази, качества на Бога. И по този път, изработвайки такива качества, хората са се завръщали в Бога и се получава нещо съвсем друго.

Днес ще говорим за русалките.

За хората русалките са приказни, митични и други подобни същества. Русалките не са създадени от Бога, а от нетерите, т.е. боговете, затова те имат астрално тяло, а нямат душа. Затова в техния живот има нещо тъжно и в този опит на нетерите има нещо тъжно, но и нещо дълбоко, което ще помогне на хората в друго човечество; има хубав замисъл.

Боговете, които живеят между материалното и Духа, са създали многообразни форми на живот. Те са правили много опити, например делфините са успешни опити. Но както се оказва, някои опити за това човечество се оказват неуспешни като кентаврите, амазонките, за които друг път ще говорим, и днешните русалки.

Русалката е форма-смес между човек и риба, което означава нито човек, нито риба. А това носи определени проблеми. Тя не е приела нито напълно земята, нито напълно водата. И затова русалките се наричат междинни същества. Те са една много деликатна и изтънчена форма на живот и заради това те са били много трудни за разбиране и от хората, и от рибите; да не говорим, че човекът не разбира и себе си.

Русалките живеели най-вече в морета, близо до брега. Те обичали брегове, между вода и суша, защото имали нужда от двете – въздух и вода. И разбира се, от безопасно място, тъй като те са много миролюбиви. Проблемът за тях обаче си оставал, защото във водата имало много хищници, а на брега много врагове. И както казах, те били миролюбиви и в известен смисъл тъжни същества. Боговете имали идея чрез тях да работят за благото на човечеството, защото самите богове могли да общуват свободно с русалките и искали да внесат нещо изтънчено, нещо деликатно, нещо благородно в човешкия живот. Те можели да общуват с тяхното астрално тяло.

Сравнително много русалки са живеели между ХII и ХV век и затова по него време в света имало места, където имало табели „Къпането строго забранено“, което не е случайно. През 1409 г. в едно малко градче в Холандия е била хваната от местните жители полумъртва русалка. Хората ѝ помогнали, тя живяла още 15 дена и после я погребали по християнски обичай.

Русалките имат изчистено и красиво астрално тяло, но пак повтарям, тъжно, защото нямали реална душа. За нея само са чували, че има някаква тайна легенда за душата и че душата е безсмъртна. Понеже са създадени от боговете, когато те страдат, не могат да осмислят своите страдания. Страданието за тях не е благословение. Понеже нямат реална душа, те живеят някак си мъчително, но все пак заради красивото в света. Но те не живеят за Истината. А любовта към Истината е това, което създава душа в най-висшия смисъл на думата.

Любовта към Истината е пътят, по който човек познава душата си. Но те нямат такъв път. Те са се срещали много пъти с човешки души и са долавяли в тях нещо смътно, чудно. Но така или иначе те не могли да разберат човека и тайната на неговата душа. Да не говорим, че и човекът не разбира себе си както трябва.

Подобно смътно разбиране има, когато ще говорим за котките от Атлантида следващия път. Те например от нищо не се страхуват, с изключение на едно нещо – водата. Единственият страх на древните котки е от водата, защото те разбрали в някаква своя вътрешна памет, че тя е по-древна от тях. Другият път ще говорим за тях.

Русалките имат много хубаво чувство към живота, но не и съкровено, защото то принадлежи на висшата, безсмъртната душа. Но все пак те са близо до това съкровено чувство. И ако някога Бог реши да се вплете в техния живот, те ще се видоизменят, но засега те си остават един неуспешен опит на боговете. И затова те започнали да изчезват, защото условията море и суша се оказали неблагоприятни за тях. Оказали се подобни на амазонките, за които ще говорим; тяхната съдба е по-тежка, за разлика от успешния опит на т.нар. на египетски кха, т.е. делфините. Не само успешен опит, но и нещо много по-дълбоко.

Думата кха-ах на египетски означава просветлените делфини. Наистина те са постигнали просветление. Тук не ви казах как се раждат русалките, къде живеят сега, но тъй като съм предвидил още една лекция за тях, по-нататък ще продължим техния въпрос и ще приключим за тях като една идея.

ЗДРАВЕ И БОЛЕСТ

(първа идея за размишление)

За здраве не може да се говори, ако ти не се научиш да мислиш правилно. Чистата мисъл е онази енергия, онази фина материя, която съгражда здравето.

Къде се развива правилното мислене, откъде извира то? От Любовта. В Любовта тече правилно мислене, здравословна енергия. Това означава, че щом искаш здраве, трябва да имаш правилни разбирания за нещата. Трябва да излекуваш всичките си стари възгледи; имаш ли стари възгледи, понятието за здравето трябва да се забрави.

Ако човек не е буден за своите думи, той не може да съхранява своето здраве. Защо? Защото думите са пропуснати, изпуснати или промъкнали се духове. Затова някой път една дума коства живота на човека, а някой път го възкресява. Духовете се промъкват чрез думите и затова се изисква контрол.

Болестта си остава болест, ако не подходиш правилно към нея, ако не я възлюбиш. Тя идва да излекува неразумните желания в човека. Значи ако имаш болест, трябва да разгледаш своите неразумни желания. Тя хем те разболява, хем идва да те излекува. Болестта има какво да даде на разумния човек и какво да отнеме на безумния човек. Ето защо посветените казват: Когато ти дойде болест, чуй нейната песен, чуй нейната музика. Това означава – чуй нейната идея. Тогава тя ще изработи в тебе нещо важно –Божествената гледна точка. Тя идва да я възстановиш. Това означава, че най-доброто лекарство е Божествената гледна точка, Божественият начин на мислене.

ИСТОРИЯ НА БЕЗМЪЛВИЕТО

(лекция 14)

В несътвореното Начало беше безмълвието. Словото дойде много по-късно, което означава, че словото е вторично, както ще видим по-нататък. Словата умират, звуците умират, а Тишината е непрекъсната.

Безмълвието е първичният език, това е универсалният език. Макар че има хора, които може да не се разбират помежду си и други, които се разбират с животни, и както ще видим после, и с дървета. Защото в безмълвието има нещо универсално за разумните същества.

Когато има разговор или говор, той е обкръжен от безмълвие. Това е, което трябва да се долови. Посветените казват: Ако искаш да разбереш нещо, почувствай какво е неговото безмълвие.

Безмълвието е мярка, която проверява истинността на нещата, тяхната дълбочина. Безмълвието е най-древният език. Когато ще говорим за езиците, когато говорим за най-древния език, няма да стигнем до ватанския или залихир. Езиците на много народи са съставени от ангелите. Ватанският език и залихир са съставени от серафимите. Безмълвието е езикът на Бога. Говорът, думите, езиците са нещо родено, нещо сътворено като звездите, като слънцата, като хората. Безмълвието, това е нероденото, това е истинското начало. Това е езикът на вечността. Езикът на вечността не е слово, а безмълвие. В тази връзка посветените казват, че Любовта е разцветът на безмълвието.

Думата АУМЪ е дума от този език, безмълвния език; една от малкото изтръгнали се думи. Но тя е повече безмълвна, отколкото звучаща, макар че в известен смисъл тя е звучаща тишина. Думата АУМЪ е безмълвният звук, вътрешният звук. Това е този, който просветлява човека, света и вселената, най-просветляващият звук. Думата АУМЪ е ватанска дума и същевременно е ватанското име на Бога. Това е универсалното име на Бога. Освен това думата АУМЪ се смята от посветените за магическата формула на вселената. Затова всички молитви започват с нея и завършват с нея.

Древно и тайно е състоянието на безмълвието. То е състоянието на Бога. Това означава, че състоянието на безмълвието е явление на Бога, то е Неговият език, който трябва да изучаваме. Разбира се, всички хора в света, които изучават медитация, вървят към безмълвие; които работят с молитва, вървят към безмълвие – към по-точно говорене и към по-точно безмълвие. Между другото, безмълвието е на десет степени, но това е друга тема.

Значи това е Неговият език, това е Неговото мистично излъчване. Това безмълвие е древното Царство Божие и цялата вселена го усеща и търси. Тя знае, че безмълвието предхожда самата вселена. И вселената знае, че в безмълвието има нещо, което липсва на вселената и на всички сътворени същества. Дори посветените казват, по време на големия взрив безмълвието е било там и е обкръжавало този взрив.

По отношение на безмълвието пак ще кажа – вселената е бедна. Тя няма какво да даде на тази прареалност, наречена безмълвие. Безмълвието е богата реалност. То е изпълнено с тайнствена и величествена пълнота – нещо, което липсва на вселената. Освен това безмълвието е велико състояние на свободата, защото в безмълвието няма ум, няма свят, няма вселена. Става въпрос за древната, истинска свобода. Тази свобода е записана в най-тънката енергия на нашето съзнание.

Безмълвието е нашето древно и абсолютно състояние на съзнанието, което трябва да открием в себе си. Ето защо има много молитва, ето защо има много школи по медитация. Всичко това е търсене на безмълвието.

Според даосите най-големият подвиг в живота е постижението на безмълвната Мъдрост. Даосите казват: Истинското слово е излъчена Тишина. Значи ако един посветен говори, словото му може да се познае по това, дали е дълбоко, ако зад него върви безмълвието. Ако той има дълбока енергия в безмълвието, в словото му ще има нещо особено и душите, които търсят Истината, ще го доловят.

Светът и вселената са желания, докато в безмълвието желанията са погребани. Между другото, същото важи и за вярата в бъдещето: това е желание, това не е Любов. Там, където има Любов, няма вяра в бъдещето. Но там, където има желания, има пренасяне на енергията, както толтеките го наричат – самоограбване на личната сила. Щом я пренасяш на друго място, а не в същността, ти ще бъдеш излъган от духовете, от паразитите.

Какво нещо са желанията? Творци на светове. Ето защо те създават много светове, но и много проблеми. В безмълвието тези светове се погребват и заличават. Всеки звук изчезва, отшумява, заглъхва; всяко слово изчезва, защото то е нещо родено. Но тишината е постоянна и непрекъсната. Звукът изчезва, но тишината звучи всякога, тя звучи вечно. И затова АУМЪ е наречено още звучащата тишина.

Всичко това означава, че безмълвието е универсално. То прониква абсолютно всички светове – космоса, водата, вятъра, включително и всички предмети. Във всеки предмет и във всяко нещо е скрито безмълвие. Даосите казват: Безмълвието – това е единственият звук.

СЪЩЕСТВОТО, НАРЕЧЕНО ДЪРВО

(втора идея за размишление)

В много отношения дървото е по-живо от човека. Учителят казва, че дървото е заровено с главата надолу и дава прекрасни плодове, излиза и расте; ако човека го заровиш с главата надолу, изгнива и не расте. Той не познава някои тайни на тънките енергии.

В дървото има скрита тънка енергия, а всяко общуване и всеки разговор се осъществяват в тънките, във фините енергии.

Посветените казват: Намери си дърво в гората или в градината, което да ти е приятно и поискай разрешение да общуваш с него. Това са реални неща. Ако бъдеш много искрен към дървото, ще станете приятели. Обмяната с дървото на енергиен план е нещо абсолютно реално. Приятелят, наречен дърво, може да отнеме цялото ти вътрешно напрежение. При правилна обмяна с дървото то може да почиства човека от отрицателната енергия така, както котката го чисти. Котката за да живее, се нуждае от отрицателна енергия, за да може да си поддържа живота. Така е устроена тя и когато ближе човека някъде, тя му почиства енергиите. Но това е друга тема за котките.

Достатъчно е да прегърнеш дървото като искрен приятел. Тогава тънката енергия на дървото ще усети твоето присъствие, ще усети твоето приятелство. Тогава аурата на дървото ще ви приеме и ще ви запомни, тя ще ви запише в себе си.

Тънката енергия на дървото запомня своите искрени приятели. Такива опити са правени много в Атлантида и особено при друидите. Ако имаш свещена любов към дървото, ти можеш да усетиш неговите мисли и чувства, защото всички енергийни същества имат своите мисли и чувства. Дървото откликва и ви запомня вътре в своята енергия. А какво нещо е енергията? Всякога жива и разумна.

Друидите отиват по-далеч. Те търсят и получават отговори на много важни, жизнено важни въпроси от своя Баща, наречен Друид, означава още дъб или мъдрец. Те го обикват като баща и при усърдни молитви и свещена нагласа неговите повявания на листата, неговите съчетания на енергията дават вътрешен отговор в душата на друида. Така са се решавали много важни въпроси в школата на друидите.

ТОЛТЕКАЙОТЛ

означава толтекски знания или толтекски неща

(лекция 15)

Толтеките казват: Силата се придобива според начина на възприятието. Но що е това възприятие? Актът на възприятието е една от най-големите загадки на човека. Защо? Защото различните хора възприемат едно и също събитие по толкова много различни начини. Така толтеките разбрали, че във възприятието се крие универсален ключ за придобиването на Истината, придобиването на истинската сила.

Но какво нещо е силата? Инструмент, чрез който да изпълниш замисъла на живота, затова тя е необходима. Значи без една силна енергия, която хората разпиляват в неразумно говорене и в много други неща, те изпускат развитието на тази лична сила, която ги води до тайните на разбирането на Орела и на Пустотата.

Докато обикновените хора смятат, че възприятието е обикновено действие, то толтеките го изследвали много дълбоко, защото разбрали, че възприятието спада към тайната на живота – начина, по който възприемаш. Изследвайки го, толтеките превърнали акта на възприятието в изкуство за придобиване на сила, чрез която щели да влязат в Истината. Защото за да влезеш в Истината, трябва мощна енергия и сила.

Оказало се, че актът на възприятието бил тайна дотолкова, доколкото съдържал в себе си друга тайна – тайната на намерението. Толтеките открили, че между възприятието и намерението има древно взаимодействие и от тяхното сливане се ражда знанието на дракона. Драконът – това е най-дълбоката същност на човека и неговите тайни възможности. Човекът в дълбочина е дракон. Т.е. драконът символизира най-древното истинско знание.

Да разгледаме тази тайнствена дума, наречена намерение. Толтеките казват: Човекът наблюдава живота чрез окото на своето най-дълбоко намерение. Това означава, че тайната на възприятието зависи от загадъчната сила, наречена намерение. А това означава, че намерението взаимодейства с възприятието и го определя. От това определяне зависи как човек ще наблюдава нещата и как ще решава своите въпроси. Когато всичко това е правилно, заражда се могъщото и мистично знание на драконите.

Истинският толтек разбрал, че за да се разбере тази тайна, той трябвало да се потопи изцяло в нея. Толтекът-воин разбрал, че трябва да воюва, за да открие чрез тази мистична сила-намерение дълбокия смисъл, и то вътре в себе си; не някъде, а вътре в себе си. Това са различни подходи, различни методи. При Дзен подходът е подобен. Например ще ви припомня за Доген. Докато бил на седем години, майка му и баща му умират и той казва: Майка ми и баща ми умряха навреме. Те много ме обичаха, аз много ги обичах, но тази любов беше опасност. Тя щеше да ми попречи да се отдам изцяло на Истината. Сега е моят шанс да се отдам изцяло на Истината.

За малко ще се отклоня: Има много начини за отдаване на Истината, правилни и неправилни. При неправилния начин се отдаваш, без да си цялостен – с ума; доникъде няма да стигнеш, никаква Истина. Истинското отдаване е нещо цялостно, самата Истина те иска целия. Истинското отдаване е отдаване с дух. Когато Доген се отдал, се отдал по правилния начин, т.е. не тръгнал да изучава свещени книги, което означава натрупана, взаимствана светлина; натрупана светлина, много знаене, а отвътре в дълбините – тъмнина. Той тръгнал да търси Учител, който е преживял Истината, който има опит и който излъчва Истината. И след време (по-нататък ще говорим за него) първите няколко опита неуспешни, не успял да намери такъв Учител; но понеже е истински търсач, не се задоволявал с приказки; накрая намерил този, който е имал Истината в себе си. И с много прости думи е разбрал как и той да я постигне в себе си и той станал Учител, но това е друга тема.

Така толтеките разбрали, че истинската сила е тази истинска магия на живота. Те не отричат магията, използват я по най-хубав начин. Това е тази магия и тя се състои в това да разрушиш всички свои недостатъци и да ги превърнеш в сила – става въпрос за преобразяване. За да можеш с тази сила да изпълниш замисъла на Нелтилицтли – т.е. замисъла на Истината.

Толтеките открили, че замисълът на живота е развитие на осъзнаването. Затова е дошъл човекът, за да развие своето осъзнаване. Според тях това било и намерението на Орела, т.е. намерението на Неизразимото. Такъв бил и непоколебимият замисъл на живота и само осъществявайки този замисъл, толтеките разбрали, че могат да придадат смисъл на своя собствен живот. Значи ако осъществят това осъзнаване, те могат да придадат смисъл на своя собствен живот.

ЕЕКАТЛ

докосване до Пустотата

(трета идея за размишление)

Външно тази дума означава вятър, после означава дихание, в по-дълбокия смисъл означава дух, а в най-вътрешния, Божествен смисъл означава Пустота. Това е духът и Пустотата.

А какво е Пустотата? Толтеките казват: Каналът, който пропуска в нас истинския живот, сияещия живот, пълнокръвния живот.

Що е Пустотата? Великата напълненост. Това, което при Христос е изобилният живот, Великата напълненост.

Навлизайки в Пустотата, толтеките разбрали, че навлизат в неизразимо безмълвие, просто всичко ставало безмълвно. Толкова е неизразимо, че словото отпадало от само себе си. Думите, езиците отпадали от само себе си.

Така те разбрали, че именно тук се намира тайната на живота. При докосването си до Еекатл (Пустотата) толтеките видели, че се явява гигантски взрив от яснота за разума. Тук те видели, че започнали да стават виждащи. Защо? Защото Пустотата се оказала за себе си едно огромно океанично Око. Всичко е произлязло от Нея и тя всичко вижда, но скрита в място, където няма понятия, никакви дарби, никакви сили – дълбоко вътре в тайната.

Пустотата, това е, което е изпуснал т.нар. на толтекски Тескатлипока – ние го знаем повече като Луцифер, Сатана и Дявола; тяхното име е Тескатлипока – по-друго значение, друго тълкуване и подходът към него е друг. Това е, приблизително казано, вселенската илюзия, или относителността. Наричат го още изкривеното огледало, димящото огледало. За това изкривено огледало другият път ще говорим, защото то е най-големият паразит. Само че не той е виновен, а връзката на човека с него и това, че човек обича да го създава в себе си. Не че той съществува, той си остава илюзия, но създаден, малко или много, той трябва да вземе своето.

В тази връзка в книгата Евангелие на толтеките (по-нататък ще ви запозная с нея, тъй като сега я чета и ми трябват поне две години) бащата на толтеките Кецалкоатл, както го превеждат, означава Пернатата змия. Някои хора ги смущава това, но това е правилният превод – перната и змия – т.е. пера и змия, небе и змия, единство на универсалното Съзнание, което е постигнато и на небето, и на земята, и в двата свята. Така се получава нещо трето, което се нарича Пернатата змия.

Кецалкоатл, бащата на толтеките, е живял между осми и девети век, когато са живели най-много толтеки в Мексико. В последната група е и едно от последните негови прераждания в Мексико. Той казва: Дървото на вселената е кръст. Затова и аз ви говорих много за отстраняване на вяра в звездите, вяра в бъдещето, защото ви казах, че това са желания, но не е Любов. Дървото на вселената е кръст, защото това дърво, казва той, е излязло от ритъма. А на друго място обяснява какво е ритъмът: Ритъмът е тайна, която слива човека с безкрайността. Ако човек влезе в ритъм, той се завръща в безкрайността.

Но да се върна на толтеките: толтеките усетили величието на Пустотата и попаднали в нея, те уловили замисъла на Орела в собствената си съкровена дълбочина. И тук те разбрали, че всеки живот изхождал от тази Пустота и че този замисъл на живота е нечовешки, неземен, но всеки трябва да го постигне. Така навлизайки в Еекатл, Духа на Пустотата, толтеките се докоснали до великото Непознато и го включили в своя вътрешен живот. Оттам нататък те придобили поради това, че обичали много Истината, те придобили тайната, която се нарича Майстор на намерението. Ставайки Майстор на намерението, те можели да виждат във всички светове, без да изразяват това.

Чрез осъзнаване те постигнали освобождение от невежеството, от ограничението, наречено еволюция.

АУМЪ

6 септември 2005 г.

Древните котки

(лекция 16)

Великото качество

(първа идея за размишление)

Светещата Тъмнина

(лекция 17)

Великото изречение

(втора идея за размишление)

Тескатлипока

(лекция 18)

Прагиатара

(трета идея за размишление)

ДРЕВНИТЕ КОТКИ

(лекция 16)

В Атлантида мишките са били много едри и много опасни. Те спадали към една тайна култура на злото и разрушението, имало опасност да тероризират хората и човечеството. Това разрушение бил техен вроден инстинкт, както и този инстинкт да се крият под земята. Понякога те често излизат и над нея. Но има такива, които са избрали безкрайния мрак (безкрайния е казано условно), докато най-зловещите мишки наистина се установяват в такива подземия, откъдето никога не излизат. Това е въпрос и навътре в земята, и навътре в съзнанието.

Мишките са сътворени от тъмнината, от демоните. По него време те са били много едри и опасни, малко по-големи от сегашните зайци, докато котките са сътворени от боговете и затова те са повече вътрешни, повече реални същества. Те живеят повече в невидимия свят, в света на енергиите и затова те се наричат ловци на енергии. Подобно на толтеките те се наричат ловци на енергии. Учителят казва, че котката е живяла между ангелите и висшите същества и там е учила някои дълбоки знания.

Много животни в древността на Атлантида са създавали хаос. Това били цели цивилизации: това били цивилизациите на мравките, цивилизациите на термитите, на мишките и определени птици също са нападали много хората, включително и къщите им. Става въпрос за преди около 50 000 години, тъй като в Атлантида има няколко цикъла: преди около 10-12 000 години, което е остатъците от Атлантида; преди около 30 000 години, преди около 50 000, преди около 300 000 години и преди около 4 000 000 години. Това са различни важни цикли в историята на Атлантида. Преди около 50 000 години мишките били в неограничено, огромно количество. Атлантите съзрели голяма опасност. Те разбрали, че мишките можело да тероризират хората, децата и въобще народа, и даже човечеството като цяло – опасността била голяма. Понеже били многобройни, атлантите започнали да развиват лова. Събирали се на групи, заедно, за да могат да се справят. И заедно нападали тази тогавашна опасна цивилизация, която те, разбира се, избивали, но за съжаление започнали да убиват и невинни животни. Впоследствие те дори започнали да ядат и мишките като месо, като храна – мишките, змиите и всякакви животни. Но понеже били много наблюдателни, те забелязали следното: че яденето на месо водело до катастрофически изменения в организма, включително то видоизменя ума на човека. После забелязали, че чрез яденето на месо потокът от светли енергии, който струи от тялото, също се видоизменя и нивото на духовното мислене и на духовните сили в човека се понижава много. Така се стигнало впоследствие до извода, че яденето на месо означавало, че човек е спящ, че човекът се е отказал от развитието си. Той се отказал от търсенето на Реалността.

Яденето на месо говорело за разболяване на съзнанието, откъдето почват всички други неща. Според атлантите яденето на месо означавало общуване с нисши психически сили. Не става въпрос за духовни сили, а за психизъм – нисши психически сили, които се групират в човека и образуват силата и развитието на неговата нисша душа. Именно това е целта на демоните – да се развие силата на нисшата човешка душа. Така постепенно човекът става звяр, бавно и сигурно, както са станали туранците, станали са могъщи зверове. Това означавало още, че яденето на месо е избор на илюзията. Значи такива същества избират пътя на илюзията.

Тези същества, мишките, били настроени много отрицателно към човешката раса и към човека. Преди около 50 000, по-точно около 52 000 години, на едно важно събрание в Атлантида се обсъждали какви мерки да се вземат срещу тези опасни същества. Наложило се да призовават боговете за помощ. Така боговете изпратили съществата, наречени котки.

Котката обладавала духовно знание и много тънко наблюдение – нещо, което принадлежи на друг свят. Котките са космическа тайна, която е слязла на земята. Те са от хиляди години с нас и продължават да бъдат с нас.

Котките избират човека, а не обратно, понеже познават енергиите и тогава в Атлантида са избирали хората, на които да помагат. Лишават се от техния друг живот, избират къщата, която за тях е затвор, избират човека, но тогава те са имали идея, която е била внушена от техните създатели боговете.

По него време котките са решили да се жертват за спасението на човека и на човешката раса. А това означавало, че те са били докоснати от Реалността. А докоснат от Реалността означавало докоснат от Пустотата. Именно там е тяхната сила: застава пред дупката и чака. Умее да се концентрира, излъчва се в Пустотата, изчезва – никакво движение, пълно нищо. Това, което мишките не разбират – те разбират движението, но не разбират покоя. Това е друг свят, друго знание. И така, когато мишката се появи, изчезва. Така започнали да изчезват много мишки и те се видели в чудо какви са тези същества.

Котките се отдавали на служене на човека, което по него време е било много важно. И точно защото се отдали на служене, те са придобили други очи. Толтеките наричали тези очи очи на древността, понякога ги наричали мълниеносни очи; включително и в мрака котката много точно вижда опасностите, вижда енергиите, дори воюва с черните адепти. Имало е случаи, когато тя преценява дали ще победи или трябва да се оттегли и да изчака благоприятно време, но котките много рядко са правели грешка. Както знаете, тогава те са били много едри, подобни на днешните тигри и лъвове. Сега са смалени, тъй като впоследствие те се отказали от това служене и много малко от тях са останали верни, но те са повече в другия свят.

Древните котки са били много едри и много опасни и умеели да боравят с нещо от Пустотата, с така наречената незнайна сила. И затова те умеели да четат и да виждат във вътрешността на нещата и в невидимия свят.

Древната котка по някакъв много странен начин, казват толтеките, умеела да прокопава мрака. И докато човек си вървял спокойно по пътя зад нея, тя обхождала всички видове мрак и всички видове енергии с много мощен, концентриран поглед. Това е око, което е виждало и улавяло всички вражески лъчи.

Тя владеела и друго оръжие – тишината. Тя умеела да заглушава всеки шум в себе си. Така, казват толтеките, тя опознавала и разучавала расата на ада.

Борбата между котките и мишките е древна борба, която в древността в невидимия свят е била между боговете и демоните, после се пренася на земята под много други форми. Една от тях е борбата на котките с мишките. По него време те са имали разбирателство с истинската си воля, тяхната собствена воля, така наречена невидима воля. И движейки се в тази воля, те са получавали допълнителна енергия. Значи който служи, който се отдава на служене, получава допълнителна енергия, с която да изпълни своята мисия. Тази истинска воля била свързана с чистия огън и движейки се като чист огън, те били неуловими същества – много динамични, много бързи и неуловими същества.

В древността, пък и досега, котката избира човека. Тя прави такива излъчвания, че когато много иска да го избере, човек не може да устои. Човек просто казва: „това коте ми харесва“ или „тази котка ми харесва“, но той вече няма избор. Котката е направила такова излъчване, защото тя владее нещо от Пустотата, нещо дълбоко, на което човек не може да устои. Тя го избира, остава само човек да избере, да се разберат във взаимно съгласие. Ако има голямо взаимно съгласие, тогава тя вече може да работи на вътрешен план за човека.

След като котките изберат човека, най-важното си остава съгласието и взаимното проучване.

Мишките никога не могат да си обяснят неподвижността. Те смятат, че тя е необитаема. Но неподвижността е подобна на Пустотата. В нея, в неподвижността, има тайнствени първични сили, които съществата на движението не познават. Значи малко или много съществата на движението не познават, защото те са сътворени.

Неподвижността е несътворена; Пустотата е несътворена, по-първична и затова в нея има по-дълбоки сили. Именно неподвижността е съединение със скритото в живота – това, което наричаме Пустотата. Затова упражненията в медитация изискват абсолютна неподвижност. Това е начин да бъде отстранен умът, битието, сътворението, за да се навлезе навътре в своя собствен център, който е даже нещо повече от Бога. Това е Пустотата, от която произхожда всичко.

Движението е сътворено, а неподвижността е несътворена. Тя е първична, тя си остава дълбоката и водеща сила.

ВЕЛИКОТО КАЧЕСТВО

(първа идея за размишление)

Това качество е вродено в човека. Човек трябва да го осъзнае, да го събуди и това е най-важното в неговия живот.

Първо няколко неща: Медитацията също може да бъде лицемерие. Ще обясня. Много хора се занимават с медитация, но не постигат преобразяване. Тя може да бъде лицемерие. Това зависи от тайната на намерението, от тайната на твоето най-дълбоко отношение. Например ако ти не си готов да умреш за Истината, това е мярка, тогава медитацията е просто едно забавление. Можеш да медитираш колкото си искаш, това си остава забавление, това си остава лицемерие. Лицемерие спрямо твоя център. При това положение тя не може да ти помогне по един реален начин и по този начин накрая ти ще излъжеш себе си. Можеш да разправяш, че медитираш, но след време ако ти не си готов да умираш за Истината, ти ще излъжеш в края на краищата себе си.

Ти можеш да имаш истински учител, може да си заобиколен от много свещени книги, много истински приятели и все повече да оглупяваш. И учител, и свещени книги, и приятели не е това, което помага. Това, което отрязва твоето развитие, не е учителят, не са книгите, не са приятелите, а липсата на същественото. Учителят, книгите, приятелите, музиката, медитациите, запомнете, си остават нещо вторично. Това, което решава въпроса, е великото качество. То е скрито в тайната на две думи: това е ОГНЕНАТА ЦЕЛЕУСТРЕМЕНОСТ. В Дзен го наричат по друг начин, там казват: Няма нужда от големи усилия, няма нужда от много усилия, няма нужда от сериозни усилия, има нужда от искрени усилия. Тази искреност също може да запали. Всъщност тя го прави – запалва това качество.

Ако ти имаш огнената целеустременост, преобразяването ще се случи и с учител, и без учител. В известен смисъл учителят е важен, той е велик приятел, той е велик брат. Той ще те упътва с намеци, ще събужда този огън, ще те разпалва, но пак остава решението в тебе. Учителят няма да те преобрази, нито Бог ще те преобрази. Това, което ще те преобрази, е това качество и то е твое, трябва да го събудиш.

Учителят е важен, защото има и някакво присъствие, понеже той има нещо от тази огнена целеустременост, което е сродно с тебе. Той има нещо в себе си, подобно на ученика, понеже постоянно се учи. Има нещо в себе си, подобно на Пустотата, защото я е познал чрез посвещение. Затова той е близък, но пак казвам – с него и без него ти решаваш въпроса.

Решението винаги ще остане в това велико качество, иначе години наред да живееш до учителя, няма да ти помогне това. Затова Учителят казва: 30-40 години вървят след мене, нищо не са разбрали. Липсвало е това качество. Имало е много хубави неща, хубава музика, хубава паневритмия… Когато обаче Учителят е играел паневритмия, паневритмията не е била хубава, а нещо велико; сега е просто нещо хубаво.

Когато ти имаш великото качество, тази огнена целеустременост, тогава всичко е на място. Дори и да имаш погрешни учители, дори и да имаш погрешни духовни техники, тази огнена целеустременост, това могъщо истинолюбие ще помете всичко неправилно от твоя път, постепенно и сигурно това помита всичко, защото имаш същественото. Това съществено постепенно ще изгори всичко неправилно. То ще бъде само временно неправилно.

Огнената целеустременост води бавно и сигурно ученика до посвещение, до среща с Пустотата. А това поражда чудната пълнота. И още нещо – едно голямо, необятно и красиво отношение към непреходното.

Милиони хора днес се интересуват от медитации, от учители, от мантри, от техники, но пак казвам: малцина са тези, които коренно се преобразяват, защото те просто имат интерес към тези неща, а нямат същественото – великото качество. Хората все чакат послания. Посланията са бедни в сравнение с това велико качество. Истината е толкова огромна, че посланието няма как да не е бедно. Истината е океан, тя е неведома и чрез тази огнена целеустременост се осъществява пътят, по който един ден ти просто влизаш в нея.

Питали са ме в различните градове: Какво е Истина? Първо, Истината не е въпрос, но понеже правим компромиси, отговарям кратко: Истината е безмълвие. Не може да се говори за нея, просто трябва да влезеш в нея, трябва да се слееш.

Природата на тази огнена целеустременост е такава, че тя не зависи от никакви послания; тя не зависи от нищо външно. Тя просто е устремена и постига целта. Когато постигнеш целта, тогава вече можеш да избереш Учителя по свободен избор, по закона на великата Любов. Тогава вече Той може да почне да ти разкрива дълбоките неща и това ще бъде едно истинско начало. Но чак тогава. Преди това ще има просто разговорчета, забавления и други неща. После ще кажем нещо важно и подобно за великото изречение.

СВЕТЕЩАТА ТЪМНИНА

(лекция 17)

Това е Дионисий Ареопагит. Преди да започна, няколко общи неща за него. Той е посветен, за него може да се каже, че той е всичко: и Буда, и даос, и суфи… Интересното е, че е живял при християни. Епископ на Атина, познавал се е с апостол Павел, с неговите хора, участвал във всички глупави събори и ритуали на църквата и така нататък, но тайно работи върху себе си, не разкрива знанията си, не разкрива книгите си, защото знае, че ще има мъченичество; пък той е минал в миналото през мъченичество, просто не го е искал. Работил е тайно, книгите си ги е крил, те излизат след смъртта му, тъй като той е знаел, че като излязат, ще засегне и най-напредналите духовни хора.

Ще се върнем към тъмнината. Трябва да разберем, че тъмнината в Библията се посочва на около 100-110 места. Тя не е изследвана дълбоко, което е голяма грешка, но тъмнината се оказва в много отношения по-дълбока от светлината. Но когато отидем по-надълбоко, ще разберем, че и двете неща трябва да отпаднат, защото Бог не е нито тъмнина, нито светлина. Бог е Светеща Тъмнина. Това е една много тънка разлика и тя разкрива съвсем друг подход.

Още отначало Библията казва: „И тъмнината беше върху Бездната“. Това означава много неща: че светлината е вторична и тя идва много по-късно. А в тъмнината има нещо изначално, нещо несътворено и тя още от началото е там, тя присъства. Разбира се, в духа има нещо още по-дълбоко, но това е друг въпрос.

В книгата на Йов, 12 глава 22 стих, се казва: „Открива в тъмнината дълбоките работи“. Бог открива в тъмнината дълбоките работи, не в светлината, не в щастието, не в успеха – те са илюзия. Именно в тъмнината, в голямото страдание. Голямото страдание означава голямо посвещение. Затова Христос трябваше да мине през тъмнината. По-нататък пак в Йов, 20 глава 3 стих: „И с виделината Му ходех в тъмнината“. Това е човек, който е постигнал Светещата Тъмнина в себе си, осветил я е, за него вече тези два свята са излишни – и тъмнината, и светлината; той е постигнал нещо от тайната на Духа, нещо, което превъзхожда и двете.

В Псалми, 88 псалм 12 стих, се казва: „Дали ще се познаят в тъмнината твоите чудеса?“ И пак в Псалми: „Виделина изгрява в тъмнината за праведните“. За другите тъмнината си остава тъмнина, страданието си остава страдание, нещастието си остава нещастие; те не могат да го осмислят. Нямат дух, не могат да го одухотворят.

После в Исаия, 45 глава 3 стих: „И ще ти дам съкровища, пазени в тъмнината“. Тук сам Бог говори, не някой да дава мнения, а Бог говори за тъмнината. Той я владее, Той може да говори за нея, може да я обяснява. Значи това са велики слова: „И ще ти дам съкровища, пазени в тъмнината“. Не казва в светлината, а пазени в тъмнината. Тайни слова, мистични слова, казани от самия Бог, но все още непроучени и неразбрани.

Дионисий казва на свой ученик в писмо: „Ние с голяма страст желаем да пребиваваме в Светещата Тъмнина и чрез незнание да узнаем Този, Който е над всичко.“ Не казва със знание, защото по пътя на знанието не постигаш. За да се разберат тези неща, е необходимо мистично съзнание и мистично незнание, за да може да се стигне до тъмнината, която е дълбок мрак и която сияе ясно. В мрака има сияние, но то трябва да бъде открито, т.е. Духът трябва да бъде открит.

Пак казвам: тъмнината е несътворена, тя е преди светлината, тя носи в себе си нещо от вечността. Светлината е вторична и сътворена. Тя се явява много по-късно, а това означава нещо, което е много важно: че Бог не е нито тъмнина, нито е светлина и че тези два пътя са отклонение. Ако някой избере пътя на тъмнината, той няма да постигне Бога. Ако някой избере пътя на светлината, той няма да постигне Бога. Любовта към Бога означава нещо съвсем друго. Не само егото ти трябва да изчезне, а и твоето висше Аз и този закон всъщност води до Пустотата, за която се говори свободно и в древна Индия, в Китай, в Япония, но за западното съзнание тази дума смущава. Те не могат да разберат, че в тази дума няма нито Бог, нито дявол, а Пустотата по един велик начин преизпълва човека и той постига.

Бог е нито тъмнина, нито светлина. Бог е Светеща Тъмнина. Това разбра и Христос на кръста. Навлезе дълбоко в страданието, навлезе дълбоко в мрака, но навлезе правилно – с Духа и постигна възкресение в Светещата Тъмнина. Той позна тази Пустота, която той нарича Отец.

Странно е, защото чрез знанието човек изпуска истинското знание. Но чрез незнанието – казва Дионисий, а той е един от най-големите авторитети на църквата даже и досега; някои не искат да го чуят, но в православието има едно ядро от хора, и в миналото, и сега, които имат мистично съзнание и те обичат Дионисий, продължават да го смятат за голям авторитет и той е такъв – Дионисий нарича на неговия език незнанието агнозия, чрез него човек улавя тънкото, истинското знание. Това е мистичният опит. От знания и хора, и народи оглупяват, пропадат, а от агнозия израстват посветени, израстват мъдреци, израстват истински същества, израстват учители. Ето защо това незнание е наречено също Светещата Тъмнина. В дълбочината си това незнание е също Светеща Тъмнина, защото то осветява и тъмнината, и светлината и те освобождава от техните илюзии. Вече няма никаква двойственост. Това означава нещо, което е по-висше от двете.

Който е избрал тъмнината, се проваля; който е избрал светлината, се проваля; но който е избрал учението за незнанието, той прониква в тъмнината и открива нейната светеща част. Тази светеща част е част от мистичния опит, можем да я наречем светещата част от Бога. Можем в случая да наречем Бог пълнота, пак ще бъдем прави. В тази връзка, според Дионисий, има два вида хора: първо, знаещи, които нищо не знаят, и второ, незнаещи, които знаят. Това са мистичните откровения на Дионисий.

Той се е молел така: „О, Господи, насочи ни към върховете на мистичното откровение.“ И го е получил. Когато се навлезе в мистиката, молитвата придобива съвсем, съвсем друго значение, тайно значение. Тя вече не е разговор с Бога, забележете, защото Бог е Пустота, какво ще разговаряш с Пустотата. Но има нещо друго: тя не е общение с Бога и затова е без значение към кого е отправена молитвата, дали е към Бог, дали е към Аллах, дали е към ДАО, дали е към Майян, както маите се обръщат към Великата майка и най-различни обръщения в света, хиляди. И даже не е важно дали ще бъдеш чут, и това е без значение, когато се разбере дълбоко тайната на молитвата. Но молитвата е важна от една друга позиция, защото чрез нея ти се преобразяваш, не Бог. Ти никога не можеш да преобразиш Бог, не можеш да докоснеш Пустотата; там не става въпрос за преобразяване. Но този, който се преобразява, си ти самият. С нея ти се видоизменяш. Това означава, че молитвата е древен символ. Тя е тайнство, преклонение към неведомото, което те осветява и така ти навлизаш в своя център. Значи молитвата е отношение към твоя център. В Египет това го наричат състояние на Маат, състояние на Истината. Значи ти навлизаш в себе си, в своята Истина, в своя най-древен център. Ти навлизаш в състояние на правилност. Когато молитвата ти е съкровена, изпълнена с Божествено чувство, ти навлизаш в състояние на правилност. А в това състояние ти вече ставаш съвсем друг човек, ставаш смирен, ставаш предан, ставаш незнаещ, агнозия и ставаш дълбок. Такъв е просто твоят център, ставаш центъра си.

Ако молитвата ти е съкровена, пак казвам, ти си в състояние на правилност. Това означава дълбоко навлизане. В това навлизане постигаш Светещата Тъмнина. Значи надминаваш тъмнината, надминаваш светлината. По пътя към центъра не трябва да има никакви обекти, никакви образи, никакви звезди, никакви слънца, никакви цветове, ако искаш да навлезеш. Затова всичко трябва да изтриеш, ако искаш да навлезеш в своя център. Затова и Христос казва: „Ако не се откажете от майка си и баща си“, дори от най-близките си, „няма да наследите живот вечен“. По този път навътре към центъра такъв е смисълът, трябва да се откажеш. В Дзен отиват още по-далече: Ако срещнеш Буда, убий го веднага, така казват в Дзен. Това не е буквално, означава, когато по пътя навътре в истинска медитация срещнеш някакъв образ, той е пречка към твоя център – убий го, махни го, отстрани го, ако искаш да познаеш своята Божественост и сам да станеш посветен, защото всички сме посветени, нямаме избор, само трябва да потеглим правилно.

Ключовият въпрос при молитвата е: Ти самият любов ли си или не? Това е най-решаващото. Ако ти не си любов, все едно е към кого се обръщаш. Дори и нещо да ти се случва, дори да мислиш, че ти се помага, ти няма да постигнеш реалността. Ще имаш още много да учиш, много пъти да минаваш през тъмнината, друг път светлината ще те заблуждава, но ще имаш още много да удължаваш времето си. Но ако ти си любов, ако ти си съкровенодействащ, тогава ти се преобразяваш. Все едно е към кого се обръщаш, забележете, както е в Дзен. Там няма даже такава дума Бог. Много интересно нещо е казал Николай Райнов: Има вярващи, които вярват в Христос, молят се, обръщат се към него и животът им става все по-тежък и непоносим. Има диваци, които вярват в парче дърво – диви племена – молят се на това дърво и животът им става все по-светещ, все по-красив, все по-съкровен, понеже в случая е важна искреността. Когато си искрен, ти се видоизменяш, останалото са само някакви цитати.

В Дзен няма никакви обръщения. Да се върна към идеята за молитвата. Молитвата е абсолютно доверие към твоя собствен тайнствен център, който всъщност е Пустотата. Това е твоят център, там е произходът. Всички богове, всички същества са произлезли оттам, от този център – Пустотата, по друг начин казано Великата Пълнота. Посветените скриват в този израз Пустотата Великата Пълнота. Това означава, че пустото се ражда от пустото или по друг начин казано, пълнотата се ражда от пълнота – едно и също, само че казано по различен начин.

Там е мястото, където тъмнината няма избор. Тя започва да свети, защото ти вече си дух. Няма го ума ти, няма я преградата, няма го егото, изгорено е – ти вече си дух. Тъмнината става светеща. Тя няма избор.

Молитвата е тайна на отношението ти към самия тебе, затова тя е важна. И така, всичко в живота е въпрос на отношение, на подход, а това е съкровено качество. Не е важно какво ще говориш на ДАО, на Бога, на Аллаха, на Кришна и на когото искаш. Важно е какво е твоето отношение, това е ключовият въпрос. Важен е твоят подход, т.е. важно е твоето качество. Това качество се нарича съкровеното чувство. Именно това е, което ще освети тъмнината и ще те спаси от светлината и от всички натрупани, глупави знания през вековете.

Умът няма отношение. Отношението изисква душа. Умът може да имитира, може да се прави на много смирен, каквото и да прави, той няма отношение, той го е изгубил. Отношението изисква душа.

Бог не е нито светлина, нито тъмнина, той е едновременно двете – това е преодоляване на двойствеността. Той не е нито мъж, нито жена; той не е нито ден, нито нощ; той е двете заедно. Това означава да познаеш Светещата Тъмнина. Това означава недвойственост, т.е. да прекратиш ума и цялата илюзия. Недвойственост означава прекратяване на тъмнината, прекратяване на светлината, прекратяване на ума. Ето защо полуистините са опасни. Например обичаш светлината, светлината малко или много ще те заблуди, защото тя не е нещо абсолютно. В заблужденията също има частица светлина. Ако се занимаваш с полузнания, това е провал. Ако се освободиш от светлината, ще можеш да се освободиш от нейните внушения. Тя може да ти внушава много неща, но не може да те заведе в Реалността. Ето защо има големи страдания, човек трябва да ги преодолее. Преодолявайки ги, той се освобождава от всички заблуждения и на тъмнината, и на светлината. Оттам израства нещо трето, нещо друго, нещо дълбоко.

В пътя на развитието не се искат големи усилия, така казват в Дзен, не се искат сериозни усилия. Искат се малки, искрени усилия – те са, които водят към целта, малки, постоянни, разумни, искрени усилия. Иска се отношение – това е, което ще запали огъня.

Дионисий е истински християнин. Незнаейки Бога, той го е постигнал, това е част от неговата тайна, от неговото посвещение.

ВЕЛИКОТО ИЗРЕЧЕНИЕ

(втора идея за размишление)

То е казано от един древен учител в Индия, един от най-големите учители – Яджнавалкия. Що се отнася до Индия, никога не се е раждала по-голяма мъдрост. Самите негови ученици са светци и мъдреци, там няма ученици. Той говори на много високо ниво, много рядко явление, един от най-редките учители не само в древна Индия, а и в целия свят.

Различни царе са го викали да им говори. Смята се, че той е най-големият познавач на Духа. Например един цар го е повикал (преди да започна, няколко общи неща), повикал всички духовни хора, т.нар. брахмани, да му говорят. Обаче този цар е мъдрец, той задава много дълбоки въпроси и който не може да отговори, не само че ще се изложи, но става и опасно. А иначе на който отговори, казва: Дарявам хиляда крави. Голямо дарение на този, който може да му отговори. Поставя той така въпроса, всички се смущават. Яджнавалкия казва на своя любим ученик: Взимай кравите и заминавай, аз ще говоря. Там няма умуване, тъй като това е древен познавач, прероден от Първата слънчева раса, другия път ще говорим за него повече, но днес само ще докоснем нещо простичко от него и същевременно много дълбоко. Това велико изречение, ако бяха го разбрали например такива като Айнщайн, Нютон, нямаше да останат в невежество. Той казва, че всички, които се занимават с наука, са в капан. Човек трябва да се посвети конкретно на Истинното, нищо странично. Той дава това велико изречение за избавление на всички, които са го следвали, а стотици хиляди са се спасили от едно просто изречение, важно, което ако всеки ден се мисли малко по него, то е едновременно и формула, и ключ, и идея, всичко и разрушава кармата от милиарди години. Както виждате, много просто, обаче дали човек ще го разбере…

Първо няколко неща за великото изречение и после самото изречение. Великото изречение изкоренява илюзията на битието, изкоренява сътворението и завръща човека в непреходното, в Духа, в чистия Дух.

Великото изречение унищожава милиарди действия на карма, в това число и на добри, и на зли деяния. Не само лошата, изгаря и добрата карма. Всичко, което е натрупано във вечния кръговрат на битието, великото изречение го изгаря.

Чрез великото изречение се стига до един момент, когато човек още в този свят, в този живот става свободен. Не някъде в бъдещето, а в този живот става свободен.

Яджнавалкия казва, че духът в човека може да вижда само чрез истинското знание, затова той трябва да се отдаде на истинни неща, а другите (той ги нарича другите), те вече могат да се занимават с каквото искат. Но той говори на търсачи на Истината и затова говори така. Това, което трябва да бъде разпознато, казва, е Брахман, Духът, тънката Същност и затова остави мрежите на всяка наука. Размишлявай само за това, което е истинно, всичко друго е отклонение.

Великото изречение утвърждава в човека огнената същност, която разсича мрака. Това е подобно на искреността. Искреността също има такова качество да разсича, това е и тази огнена същност.

Великото изречение изцелява всяко същество, което е пропито от битието на мрака.

Великото изречение отстранява време и пространство. То вдъхва в човека необятността.

Великото изречение унищожава нисшите тела на човека, включително и всички нисши желания, защото да живееш без желания, означава да живееш без сенки. Тогава остава само Любовта. Любовта не е желание, Любовта е Любов, Любовта е Бог. Не е желание, т.е. не е ограничение.

Великото изречение говори на човека на вътрешен план. То увеличава в нас неизразимото.

Великото изречение само по себе си е най-висшата практика. То е завръщане в несътвореното. То разрушава по пътя си всичко: ума, света и времето, и то по един правилен начин.

Великото изречение е завръщане във Великата Пълнота. Това изречение диша и одухотворява човека.

Той казва: Великото изречение води до Абхишека, т.е. до посвещение. На друго място нарича великото изречение Агама – най-древното предание.

Какво е самото изречение? То е простичко.

АЗ СЪМ ДУХ.

Това е изречението – АЗ СЪМ БРАХМАН, т.е. АЗ СЪМ ДУХ. Нищо друго. Това е. Но толкова е просто, че дали може да се види дълбочината му. Който търси и всеки ден отделя по малко време, ще разбере.

Брахман, Духът е най-дълбоката същност в човека. Познаването на това, че човек е дух, води до освобождаване от всички илюзии и от всички илюзорни светове. Който познае това, се освобождава и от илюзията на смъртта, защото в Духа няма смърт. Изречението е:

АЗ СЪМ БРАХМАН, АЗ СЪМ ДУХ.

ТЕСКАТЛИПОКА

(лекция 18)

Една дума на атлантите-толтеки. Толтеките казват, че човекът е тайна, която превъзхожда тескатлипока, или вселенската илюзия.

Учителят го казва същото по друг начин: В човека има тайна, която е по-дълбока от Бога. Значи в този дух се намира тайна, която е по-дълбока от Бога и тя е Пустотата.

Толтеките забелязали, че след отделянето си от Истината човекът започнал да образува в себе си всякакви илюзии – за живота, за света. Така човек навлязъл в тескатлипока – всеобща, космическа, човешка, социална, всякаква илюзия. Казано накратко: тескатлипока.

В нашия свят ние бихме нарекли тескатлипока дявола, за да прехвърляме отговорността на него. Като стане нещо, дяволът е виновен; нас ни няма. „Ама нещо ми внуши“… Само че дяволът без тебе не може. Ти трябва да си съгласен и тогава той ще ти удари едно рамо. Той е лесен, обаче първо си ти. И така много лесно бягаме от отговорност, но това води до тежки последствия.

Наричаме го някой път зло или интелигентно зло. Обаче в илюзията, казват толтеките, няма никакъв разум, никаква интелигентност. Каква интелигентност има в дявола или в така наречената илюзия, не може да има интелигентност. Но ние му придаваме разни качества.

Толтеките казват, че човек трябва да се въоръжи с безупречност, а това означава, че трябва да обяви война на вселенската илюзия. Това е тиха, вътрешна война. Толтеките никога не воюват срещу външни хора, те воюват срещу недостатъците си – това е истинската война. Как воюват? Чрез чист и правилен подход. Това е техният подход – чист и правилен. А не например някаква глупава борба срещу своето его, защото да се бориш със своето его, това означава да увеличаваш глупостта. Който се бори, той увеличава глупостта.

Според толтеките човекът не е вселена, никакъв макрокосмос, никакъв микрокосмос, нито голяма вселена, нито малка; той е отвъд. Човекът е тайна вътре във вселената. Той е тайна и извън нея, той си остава тайна.

Човекът е велика и мистична безкрайност, според толтеките. Тескатлипока, т.е. вселената, или вселенската илюзия, има предел, както всичко създадено, както всеки свят има предел, както всяка илюзия има предел. Както и всяка звезда също си има предел. Например какво става с много от звездите. Както си пътуват, явява се една черна дупка от пространството и разлага звездата и цялата илюзия на всичките ѝ съставни части.

Накратко ще ви кажа нещо за черните дупки. В тях има огромна красота, те са голяма тайна. Черната дупка поглъща звездата-илюзия и я освобождава, превръща я в чиста енергия. Настанало е, на окултен език, време за почивка. Както смъртта прибира човека, така черната дупка някои звезди ги преобразява. Черната дупка иска да каже: Стига толкова илюзии – после звездата обаче се заражда отново. В черната дупка има вход и изход: през входа изчезва, през изхода се ражда съвсем нова, обновена звезда и тръгва по своя път в пространството.

Невидимото е, което създава формите. Видимото е самата форма, обаче енергията е невидима, а черната дупка е именно една огромна енергия. Тази огромна енергия е голям майстор на преобразяването. Пак казвам: в черната дупка има вход и изход, входът е поглъщащ, изходът е прекрасен.

Да се върна, всяка илюзия има предел, толтекът воин няма предел. Той е една велика безкрайност, едно вечно пътешествие, едно вечно търсене, което означава постоянно обогатяване. Такъв е човешкият дух, нищо не можеш да направиш – просто няма смърт. Никой човек не може да направи нищо по въпроса, просто смърт няма. Няма даже и живот, има истински живот, но той е друга мярка, той е в духа – нещо много по-дълбоко от полюсите.

При толтеките такива неща като „познай себе си“ са излишни думи, интелигентни, хубави, но излишни. Един човек не може да познае себе си, нито може да познае другия. Не можеш да познаеш човека до тебе – той е Велика безкрайност. Човекът е бездна, подобен на Любовта. Да познаеш другия, означава да го ограничиш, да го определиш и да развалиш всичко, така както действа умът. Като познае, казва „това го знам“ и оттам нататък вече няма развитие. А да определиш човека, значи да го изгубиш. Но ако обичаш неговата безкрайност, тогава се заражда истинският живот, духовният живот.

Да познаеш себе си, не е въпрос на себепознание, а на това да заживееш, според толтеките, във Великата безкрайност. Ако така се тълкува идеята, тогава те смятат, че тя е правилна.

Когато навлезеш дълбоко в себе си, там няма его, няма кого да опознаваш. Още по-надълбоко няма и аз, все по-надълбоко – пустота, абсолютна чистота, абсолютна пълнота. Постигайки тази пълнота, толтеките се прераждат от живот в живот в пълнота и все нова пълнота. Животът им е безкрайно хубав, защото са разбрали пътя.

Навътре в човека е бездна, такава велика безкрайност и това всъщност е пълното изпълнение на закона, който ние наричаме Любов към Бога. Щом ти съществуваш, щом още имаш някакви мнения, още не можеш да се слееш с Бога. Ти просто трябва да изчезнеш. Когато напълно изчезнеш, когато кажеш: „Аз и Отец ми едно сме“, тогава вече можем да говорим за освобождение, за сливане, за изчезване и за пустота. Изпълнявайки закона, човек се завръща в своя произход.

Обаче егото не иска да изпълни този закон, защото то е привързано – привързано към земята, към звездите, към науки, към някакви мечти, към зодиаци и други подобни. Науки и всякакви видове глупости, даже някои към имоти.

За дявола най-хубавото нещо е човек да се посвети на своето его. Това е неговото царство. Ще го кажа на наш език, по-разбираем, макар че и дявол няма в дълбочината, но някъде на повърхността има нещо подобно.

За толтеките най-хубавото нещо е да се посветиш на безупречността.

Толтеките нямат цел, защото всяка цел е ограничение. Те се посвещават всеки свой живот на безупречността, защото са разбрали колко много е важна тя, когато дойде момент за среща с Истината. Така безупречността узрява и се постига безусловна безупречност. При срещата с Истината оцеляваш. Това е единственият начин да постигнеш такава висока безупречност, за да можеш да оцелееш и да постигнеш истинския живот. Затова те отделят голямо внимание именно на тази идея и това е правилно, защото ако малко се окажеш извън безупречността, при сблъсъка с Истината ти ще бъдеш разпилян. Там се иска голяма мобилизация, голям огън, голяма организация, за да можеш да оцелееш. Само твоят чист дух може да издържи на страхотните вибрации на Истината и да оцелее на ново ниво. Затова богомилите са минавали през огън. Минавайки през огъня, техният дух заяква много, укрепват се в тайната. В следващото прераждане имат тяло, което е много мощно, организирано да издържа мъдростта, не знанието, а мъдростта. После те идват по нов начин в света, с нови стратегии, с нови начини и се движат по друг път. Понякога са много скромни и смирени и хората даже не могат да разберат, че това са били богомили, тъй като нещата се променят.

Толтеките казват, че който съумее да открие смисъл в митоте, т.е. смисъл в хаоса, той се освобождава от него. Значи във всяко нещо да съумееш да откриеш смисъл. Например лъжата е допусната, за да можеш до такава степен да видиш нейното нищожество, че да можеш да се откажеш тотално от нея. Затова тя в този свят има някакво значение, за да може да те накара да се откажеш напълно. Дотогава ще я има, после тя изчезва.

Който се упражнява в безупречност, той придобива едно особено око. Това око съумява да открие смисъл във всичко, дори и в нещастията, дори и в най-големите страдания. Пак това око успява да види нещо истинско и да израства.

Докога тескатлипока, т.е. великата илюзия, ще обвързва човека? Толтеките казват: Докато човек убеди вселената със своята безупречност. Значи дотогава ще има илюзия, докато човек убеди вселената със своята безупречност, и то безусловна безупречност, т.е. със своите чисти действия.

Без постижение на своята безкрайност човек не може да се освободи от вселенската илюзия. А това означава, според толтеките, че човек трябва да си изработи лично едно безупречно отношение към Истината. Не просто отношение, а едно безупречно отношение към Истината, което означава вече и към себе си.

А без Истината човек никога няма да придобие цялост, той няма да има всеобхватност. А тази цялост принадлежи на, на толтекски се казва еекатл, т.е. Чистия Дух.

Вселенската илюзия съществува за тези, които са се отдалечили от Истината. Това означава, че тескатлипока, това е изкривеното съзнание, това е неразбраният път, това е, Учителят го нарича неразбраната свобода. Някой мисли, че като е свободен, може да прави каквото си иска. Свободният има желанията на Бога. Абсолютно разумни, истинни желания, нищо друго, тогава е свободен. Това изкривено съзнание разчита на знания, т.е. на хитрости. Знанията са различни видове нива на хитрости, докато толтеките разчитат на безупречност, която ги води до пълно осъзнаване. Това означава, че тази безупречност лекува и изцелява т.нар. изкривено огледало, т.е. изкривено съзнание.

Толтеките много обичали Истината, защото разбрали, че тя е, която движи осъзнаването. Значи без отношение към нея осъзнаването е неосъществимо.

Толтеките разбрали, че Истината всъщност е съкровеното ядро. Те открили, че навлизането в Истината е навлизане в центъра на силата, а това се оказало точката, която задвижва Третия пръстен на силата. Третият пръстен на силата, това е прекрачване и освобождение от тескатлипока, или вселенската илюзия. Значи при бялата и черната магия, при доброто и злото ти си ограничен, ти си зависим от илюзията и живееш в нея. Само Третият пръстен те освобождава.

Третият пръстен те освобождава от света, от вселената и от всички видове илюзия. Защо? Защото Третият пръстен се проявява под формата на Древното Единство. Това е областта, наречена в миналото АУМЪ. АУМЪ, Древното Единство, единството на боговете, единството на Първата слънчева раса. Толтеките го наричат по друг начин – Нагуалът – това е Нагуалът, животът на Древното Единство.

ПРАГИАТАРА

(трета идея за размишление)

Прагиатара е име на жена, една от Великите Учители-жени. За нея много малко се знае, тъй като тя е мълчалива, изцяло отдадена на Истината и на Пустотата. Знае се само, че нейният ученик е станал един от най-великите Учители в света – Бодхидхарма. Тя е негов Учител, тя му казва да отиде в Китай да занесе древната Мъдрост.

Няколко неща от нея:

Който е постоянен в търсенето на Истината, не се занимава с въпроси. Значи той е така погълнат, че самата тя го учи.

Казва: Кой е пътят към Истината? Нищо друго, освен самият живот.

Кога се ражда Истината? Когато от човека няма никаква следа, нищо човешко. Тогава се ражда Истината.

Какво е Истината? Това е първичното, съвършеното състояние на човека.

Коя е мярката на Истината? Който се е докоснал до нея, той става преобразен.

Който е познал Истината, става водач на себе си. Забележете, тя е постигане на вътрешния учител, тя е същността.

Във вътрешните светове има само една единствена и универсална истина – тя е чистото съзнание. Чистото съзнание е еликсирът в пътя.

Истината е вечно състояние на любов. Значи това е нещо, което не се прекъсва. Знаете, човешката любов е прекъсната, но тази любов, за която говорим, в нея няма прекъсване.

После казва: Истината е ками (ками е една японска дума, дълбока, обхватна), означава чистата способност, която прониква в центъра на нещата, т.е. в светостта на нещата.

Който не разбира Истината, т.е. Пустотата, тя го унищожава, за да може да го преработва. Който разбира Истината, т.е. Пустотата, тя го препълва, тя го обновява.

Пустотата е тайна преди мисълта и преди съзнанието да са били. Съзнанието е повече от мисълта, Пустотата е повече от съзнанието. Пустотата е началото.

АУМЪ

4 октомври 2005 г.

Бездната и Луцифер

от гледна точка на Яков Бьоме
(лекция 19)

Мистичен разговор

(първа идея за размишление)

Учението на Шамбала

(лекция 20)

Индианската мъдрост

(втора идея за размишление)

Яджнавалкия

Учението за Брахман
(лекция 21)

Гносис

(трета идея за размишление)

БЕЗДНАТА И ЛУЦИФЕР

от гледна точка на Яков Бьоме

(лекция 19)

Преди да започна, няколко неща за него: живял е около 16 век, бащата на теософията, най-дълбокият. И други са дълбоки: и Дионисий е дълбок, и Майстер Екхарт е дълбок, и Валентинус е дълбок и много гностици са дълбоки, и теософското общество донякъде, но в сравнение с него те са едва прохождащи. Това е голямата мъдрост на теософията. Ако има нещо, за което да съжалявам, е че е написал само около 11 книги, но това е най-дълбоката вода в теософията. Днес ще се докоснем малко до неговата мъдрост. Иначе е бил обущар, но това е без значение.

Казва: Бездната е върховен, изначален принцип, който предшества Бога и света.

Бог има вътрешно начало, Бездната никога не е имала начало. Тя само се е проявила в определен момент. Тя е, която произнася в Бога „Аз съм алфа и омега“, освен това тя е извън началото и края. Бездната е без начало. Винаги е била такава. Тя е неизследима, никой не може да я изследва. Бог е произлязъл оттам, от Бездната.

Бездната символизира Божествения мрак. Този мрак е наречен при него Misterium Magnum – това е една от книгите му, т.е. Великата Мистерия, или Великото Тайнство.

Божественият мрак е висшата тайна, която е скрита и вътре в самия Бог. От този Божествен мрак е създаден и Бог, и Луцифер, и по-късно Христос. Луцифер е създаден, за да го ползва Бог в своето всезнание. Той е бил създаден от светлината на Бога, но той пожелал да се издигне повече от Бога и повече от Неговата светлина. После Бьоме казва: Кое е накарало Луцифер да поиска да стане като Бога и повече от Него? И Бьоме отговаря: Извън себе си, а и вътре в себе си Луцифер е нямал съветник.

Когато Луцифер е пожелал това, да стане повече от Бога, тогава от Висшата тайна на Бога е потекъл Божественият мрак – огромно изобилие от Бездната. Луцифер не е могъл да понесе това свръхизобилие и оттук се изкривява. Тук не става въпрос за грехопадение, а за нещо друго. Това, което е искал, не е бил готов да го издържи. Не е могъл да понесе това свръхизобилие и Бьоме казва – угаснал. Той паднал и станал тъмнина, станал Сатана. По-късно станал и дявол, още по-надолу загубил своето име. Казва Бьоме: Луцифер е бунт, той е мълния, но който разбере правилно същността му, той влиза в мистично посвещение. Луцифер много мъдро е създаден като противник, за да имат синовете на Бога реализация в Бога. Затова е създаден противник – не че е противник. Нито Истината, нито Бог могат да имат противник, това е условно. Той е създаден като противник, за да могат синовете да минат през него, през кръста, през Голгота, през мълния, мълния от страдания, мълниеносни страдания, огромни, за да се върнат обратно.

Луцифер е мистичен противник, за да постигнеш ти – казва Бьоме – своята свещена цел. Значи трябва да има един мистичен противник, за да постигнеш ти своята свещена цел. Преминаването през този мистичен противник носи на човека изначалната, древна Мъдрост. Само минавайки през него се постига тази изначална, древна Мъдрост.

Срещата с мълнията, наречена Луцифер, е изключително важно събитие, което променя човека завинаги, както беше променен и Христос на Голгота и после, минавайки през Луцифер, бе облечен със славата на Бога; преди това – не. След минаването през тази мълния, чак тогава той е бил облечен в славата на Бога.

Знае се, че Лао Дзъ и Жълтият император Хуан Ди са родени като мълния. Това не е случайно, защото те владеят тези неща, включително и нещата, които са отвъд мълнията.

Сатана е – казва Бьоме – несътворен, тъмен корен в безначалното начало на вечността и на Бездната. От друга страна, Сатана е само безславен изпълнител на гнева Божий. Това може да се коментира, но ще го оставя за друг път, тук само ще загатна: в самия Бог още в самото начало, Бьоме казва, че имало едно качество: ужасяваща острота. По-късно тя е станала строгост, по-късно е станала справедливост. Но това е друга тема, друг разговор, но това е качество в самото Божество. Това е, което е поразило и Луцифер – тази безпощадна, безусловна, изключителна острота вътре в самото Божество. Тази острота е на място, защото тя съхранява Божия ред, който в древна Индия се нарича Дхарма, редът във Вселената, и без нея не може. Тя съществува изначално и трябва да я има, за да коригира. Така се коригират и доброто, и злото и вървят по пътя на еволюцията и двете, тъй като и двете са отпаднали от висотата на Любовта, трябва да научат своите уроци. Така, това е малко отклонение.

Тъмнината не е само отсъствие на светлина, тя е страх от сиянието на преизобилната светлина.

За Бог Бьоме казва: Бог е всичко, и тъмнина, и светлина. Това не са разделени неща, те са едно; Той знае как да ги ползва. Бог е и гняв, и Любов. Щом си заслужил гнева, Той ще ти покаже това лице; щом си заслужил Любовта, той ще ти покаже другото лице. Защо Бог е едновременно и двете? Много просто, защото противоположностите са потопени в Него една в друга.

После казва: Душата (на всеки човек) трябва да вземе велики решения против всичките си врагове, макар и да са привидни. Изрежда: против Сатана, против света, против греха, против звездите, против стихиите на природата, за да се облече в Бога. Значи всичко това душата трябва да го преодолее, за да се облече в Бога. Твоята душа трябва да възкреси онова, което е умряло в Адама. (За Адам ще говорим друг път от гледна точка на Бьоме.) Това е небесната телесност.

Луцифер е бил роден преди Христос. Ето защо в много апокрифни книги и при богомилите го наричат старшият брат. Той е по-старшият брат и затова той е непокорен към всичко, което е родено след него. Оттам идва непокорството, понеже е по-стар; всичко, което е родено след него, той не може да го приеме. И затова само този, който може да мине през неговата мълния, през неговата тъмнина, той възкръсва, той се облича с Бога.

И така, Луцифер не е издържал на избитъчната светлина на Бога, не е могъл да я понесе. Желанието му било голямо, но нямал такава способност, нямал такава Любов – това е великата способност, нямал такава Любов в себе си. И затова не могъл да оцелее. Той загубил целостта си – злото няма цялост, това е неговият проблем – няма пълнота. Така той станал Сатана, станал дявол, слязъл надолу.

После Бьоме казва: Не е достатъчно човек да се очисти от всички скверни недостатъци. Забележете, чистотата не е достатъчна, той отива още по-надълбоко: той трябва много дълбоко да разбере същността на Misterium Magnum, тайната на Бога. Чистотата не е достатъчна, трябва дълбоко да разбереш тайната на Бога, трябва да разбереш Великото Тайнство. Иначе – казва Бьоме – и светостта няма да ти помогне (тук отива още по-надълбоко), дори и светостта може да се окаже порок! Забележете какво казва дълбокият Бьоме: Дори и светостта може да се окаже порок, ако не разбереш Великото Тайнство, защото чистотата и светостта в сравнение с Божествения мрак, с тайната на Бога са бедни.

Светецът дълбоко в себе си има скрито тъмно начало. В известен смисъл то е овладяно, но то е там. Но който е разбрал дълбоко същността на Misterium Magnum, за което ще говорим и друг път, който е разбрал дълбоко същността на Великото Тайнство, той става като Христос, като Великите посветени – човек без тъмно начало! Не светец, не чист, а човек без тъмно начало, без тъмно аз.

Това, което ще спаси човека, е мистичният огън в него. Вместо тази лекция бях планирал една друга, но тя се отложи за другия път, казва се „Религията на огъня“ – това е религията на Заратустра и Зенд Авеста. Но за нея ще говорим другия път. Там също се говорят много дълбоки неща и то не за Ариман, защото в Зенд Авеста за Ариман само се споменава бегло, той е нещо странично, между другото. Там се решават други неща и въобще не се стига до Ариман. Специалистите са се объркали, като са говорили много за Ариман, включително и преводачите, обаче има четири вида персийски език и само посветените могат да проникнат в този език, и да разберат за какво става въпрос. Но това е друга тема за друг път, другият път ще говорим за религията на огъня.

Това, което ще спаси човека, е мистичният огън в него. Чрез този огън човек се очиства и преминава през изпитанията на Бога, т.е. Бог изпраща съответни изпитания този огън в човека да се очисти, за да може в човека да се зароди Misterium Magnum, Великото Тайнство. И Бьоме казва: Ценен е само вътрешният, езотеричният Христос в нас – това е мистичният огън в нас и този огън е, който ни освобождава. Гностиците са огромна школа с много апокрифна литература, която я няма в Библията. Такива велики книги не участват в Библията, но те са много по-дълбоки от учениците на Христос. Като се започне от Пистис София, Валентин, от къде ли не – става въпрос за стотици апокрифи, огромна дълбочина. В тези апокрифи се казва, че има три вида хора: духовни, психически и телесни. Духовните никой не ги спасява, защото те нямат нужда; те са спасени. Христос е слязъл за психичните. Телесните хора, плътските няма кой да ги спаси, те са неспасяеми. Психичните хора са на границата по пътя към себепознанието. За тях е слязъл Христос. Разбира се, че някога ще има условия и за телесните, но при тях се отлагат т.нар. спасение, възкресение.

Да се върна: този мистичен огън в нас е, който ни освобождава. Той е освободил хиляди и милиони посветени и продължава да освобождава този, който влезе в неговия поток. Казва Бьоме още: Християнството в своите дълбини е лишено от Misterium Magnum, от Великото Тайнство, от истинското познаване на Бога и от т.нар. трансцедентална тайна. Не че няма някои изключения, но той говори общо и е прав.

МИСТИЧЕН РАЗГОВОР

между царя-ученик и почтения Учител

(първа идея за размишление)

Царят казал:

– Почтени, мога ли да те попитам нещо?

– Можеш, Велики царю.

После царят:

– Вече те попитах, почтени.

– Аз ти отговорих, Велики царю.

– Какво ми отговори, почтени?

– Че можеш да попиташ, Велики царю. (Това е мистичен разговор.)

После царят попитал:

– Какво е свойството на вярата, почтени?

– Свойството на вярата е да прояснява, Велики царю.

– Как така, почтени, вярата прояснява?

Учителят отговаря:

– Когато вярата възниква, Велики царю, тя руши преградите и дава мярка. Страстта, злобата, небрежността, гордостта и съмнението – освободено от тези прегради, съзнанието става чисто и прояснено.

Царят попитал:

– Що е бдителност, почтени?

– Бдителността, Велики царю, е мярка за всичко.

– Що е дракон, почтени?

– Това е мистичният огън в нас, царю.

– А аз, почтени, имам ли този огън?

– Не, Велики царю, защото си цар. А този огън е огънят на Мъдростта.

– Що е тогава Мъдрост, почтени?

– Мъдростта, Велики царю, има свойството да отсича. Мъдрият няма царство. Той има само център.

– Що е център, почтени?

– Център, Велики царю, е пребиваване в своята нероденост.

– Що е нероденост, почтени?

– Нероденост, Велики царю, това е отсъствието.

– Що е отсъствието, почтени?

Но почтения вече го нямало.

УЧЕНИЕТО НА ШАМБАЛА

(лекция 20)

Другият път ще говорим за Агарта и за царя на света Брахатма.

Учението на Шамбала е наречено Калачакра. На него и друг път ще се връщаме, но днес ще го започнем.

Калачакра е будистки текст. Това са висшите поучения на Буда. На тибетски Шамбала се нарича Деджюн, една дума, означава източник на духовност.

Шамбала си има своя център, казва се Калапа. Това е столицата на Шамбала.

Думата център означава място за пробуждане. В Шамбала са живели 32 царе, като се почне от първия, който се нарича Сучандра, и се стигне до последния, който се нарича Рудрачакрин. Няма да говорим за тези подробности, ще говорим за същността на учението.

Има три вида Шамбала: външна, вътрешна и другата. Тази, другата, още се нарича на един таен език Мандала. Мандала е много дълбоко явление, това е друга тема. Всичко това означава, че Шамбала попада в съвсем друга география, включително и външната Шамбала, наречена свещената география.

Влизането в Шамбала е въпрос на чисти духовни заслуги и необходимост от древни кармически връзки.

В Шамбала са скрити важни поучения, а истинското оръжие на Шамбала е възвишената Мъдрост. Тази висша Мъдрост е оръжие, което преодолява всички други видове оръжия чрез своята светлина и своя дух. Така действа висшата Мъдрост. Всички разрушителни оръжия нищо не струват пред възвишената Мъдрост. Казвам това, защото преди много години така нареченият Чингис хан е извършил глупостта да атакува Шамбала. Насреща си видял такива мълнии, че разбрал, че няма да може да направи и една крачка и се върнал, отказал се и тръгнал по своя път, тръгнал да воюва на други места. Между другото, Монголия, монголците са седмата подраса на Атлантида. Те носят много качества на туранците, като изключим една шепа истински мъдреци, но те са друго ядро.

Учението Калачакра е предадено на седемте царе на Шамбала и другите, които се наричат 25 упълномощени възвестители. Главно на седемте царе, най-вече на първия цар Сучандра и 25 упълномощени възвестители. Това е учение за вътрешния огън преди всичко. В Калачакра се казва: Всеки трябва да стигне до своята огнена същност, до своята Дхарма. Думата Дхарма има много значения, но главно тя означава следното: Дхарма, това е:

– учение за Пустотата;

– учение за същността на нещата;

– учение за пълнотата;

и на по-външен план:

– учение за дълбоко разбиране на нещата, което всъщност съвпада с учението за Пустотата. Там се говори за пустотата на понятията, за пустотата на вещите и така нататък, какво означава пустотата на нещата, тяхната мъдрост, тяхната същност.

Учението на Калачакра е учение за събуждане на духовния огън, огънят, който разсича тъмнината, наречена невежество – можем да го наречем и храма на звяра, можем да го наречем и храма на илюзията, няма значение, но този огън разсича.

Учението на Калачакра, казано с едно изречение, е завръщане в състоянието на Пра-Буда, изначалната Дхарма, т.е. универсалния закон, или великата пълнота. Буда го нарича още Великият закон, Великият ред и порядък, в по-външен смисъл. Но това има също и вътрешен смисъл.

Дхарма означава още универсалния закон, който управлява всичко. Редът, законът, който е над всичко. Буда казва, че Дхарма, това е нашата истинска същност, нашата истинност, това е Дхарма. Това е нашият огън, мистичният огън. В древна Индия са я наричали Санатана Дхарма – означава Великата, вечната религия. Тази велика пълнота в човека, това е всъщност вечната религия.

Дхарма означава още нашата истинност, което се превежда още като нашето убежище, нашият вътрешен дом, нашата крепост – това е Дхарма и в учението на Шамбала най-много се говори за това. Смята се, че там, където работи АУМЪ, работи и пробудено духовно тяло. Това също е път към Дхарма и път към мистерията. Там, където постоянно се произнася АУМЪ, означава, че всъщност духовното тяло на човека работи и се развива невидимо. След време то ще се завърне в единството.

Според учението Калачакра целият свят се състои от шест елемента. Ще ги изредя:

1. Пространство.

2. Вятър. Това можем да го наречем и въздух.

3. Вода.

4. Огън.

5. Земя.

6. Дълбоко осъзнаване.

От това се състои целият свят, от шест елемента.

Вселената е възникнала от първични импулси, така казва Калачакра. Според Калачакра времето е без начало и без край и затова всичко е подхвърлено на постоянни изменения, с изключение на пробудеността, дълбокото осъзнаване. И не защото това състояние е застинало, а защото в него няма време. Както ще видим и при Яджнавалкия, няма нужда от безсмъртие, няма нужда от смърт; Духът нито е смъртен, нито безсмъртен – той е безпределен. Но това е друго велико учение, истинско древно учение.

В Шамбала и от миналото, и досега се практикува Дхарма – учение за пълнотата, учението на Буда. Разбира се, това е свързано с едно друго учение, за което се говори по-малко. То е наречено Праджняпарамите – както ви казах одеве, учението за Пустотата на всички явления. Това означава следното: учение за скритото, свободно, сияещо вътрешно пространство в нещата. Там не само че няма аз, не само че няма висш аз, а има нещо, което надминава всичко – това е Пустотата, това е Великата пълнота.

Казва се още, че да разбереш Пустотата на нещата, значи да разбереш тяхната Мъдрост, тяхната същност. Ето защо когато Учителят се е срещал с червей и се разминават, той го е поздравявал като велик бъдещ бял брат. Това е съзнание в развой и наистина в него съществува тайната на мистерията и тайната на белия брат. Затова абсолютно всичко трябва да бъде почетено. Това е друго учение – за Пустотата – друг път ще говорим за него по малко, така както Яджнавалкия говори, но и скрива някои неща, но и това, което казва, е достатъчно дълбоко.

ИНДИАНСКАТА МЪДРОСТ

(втора идея за размишление)

Ще се докоснем до нейната красота за малко, тя е доволно много дълбока, подобна на африканската мъдрост. Преди ви казах нещо за африканската мъдрост, една поговорка, която ще ви я повторя, много деликатна: „Ако имаш търпение, ще видиш очите на охлюва.“ Нещо много особено. И една друга: „Ако отидеш при потока и се вслушаш, ще чуеш кашлицата на рака.“ Забележете за какъв тънък слух става дума. Който има такъв слух, той има целостта, той има Бог, защото сам Бог, самото истинолюбие е тази цялост. Това е Божествен слух, той има вече всички учения в себе си.

Индианската мъдрост:

Животът е мост. Мини по него, но никога не си построявай къща там. – Значи никога не се привързвай.

Окото на сърцето вижда всичко. Сърцето е светилище, в чийто център обитава Уакан Танка – Великата Тайна.

Ако сърцето не е чисто, Великата Тайна не може да бъде видяна.

Една кратка молитва: О, Велик Дух! Направи ме силен, за да мога да се боря с най-големия си враг, този, който е в мен самия. – Т.е. да мога да преборя себе си. Човекът е пречката за себе си, самият човек.

Всяка стъпка трябва да бъде молитва. Ако осъзнаеш това, ще вървиш по свещен начин през живота.

Казват: Ние всички сме цветя в градината на Великия Дух.

И още един шаман, един вожд: Аз обичам живота, а духовността, тя си идва сама. – Няма какво да я търсиш; щом обичаш по правилния начин, по Божествения, духовността просто идва, духовността идва сама.

Няма никаква тайна – има само добро отношение. – Забележете, отношение, подход. И ако този подход е дълбоко благороден и изчистен, ако той е безупречен, тайната става явна, иначе тайната остава скрита.

Уаканхеджа – една дума на индианския език Лакота. Иначе тя означава дете, преводът е свещени деца. Самият език говори за себе си.

За Любовта казват: Любовта произнася несътворени думи.

Ако си искрен, ще разбереш свещените неща. – Забележете колко кратичко, колко просто и колко решаващо.

Човекът е човек, само когато е свещен човек. – Една мярка.

ЯДЖНАВАЛКИЯ

Учението за Брахман

(лекция 21)

В миналото то също е било забранено; толкова съкровено, че е било забранено. Слязло се е на ниско ниво и са се говорили общи неща – ритуали, обреди, добродетели, пътя на чистотата и т.н. Това учение – учението за Брахман – е директно.

Предният път ви казах една случка с Яджнавалкия, днес ще ви я повторя с малка добавка. По него време съществувал цар-мъдрец, който задавал въпроси на брахманите. Там бил и Яджнавалкия. Обаче това е мъдрец, той казал на брахманите, духовниците, т.нар. напреднали: Аз ще ви задавам въпроси, който ми отговори, ще му дам хиляда крави. Всички брахмани се смутили, Яджнавалкия казва на любимия си ученик: Взимай кравите и тръгвай, аз ще говоря. Затова той се смята за един от най-големите познавачи на Духа. В този момент, когато казва това, брахманите се засягат: Как така, ти ли си най-умният, че ще взимаш кравите, че ще отговаряш на царя? Яджнавалкия се покланя и казва (забележете колко тънък и точен отговор): Ние почитаме брахманите, но предпочитаме да вземем кравите. Има и други добавки, но това е друга тема. Взима кравите ученикът му и заминава. Днес ще говорим за неговото велико учение, грандиозно, надминаващо в известен смисъл даже и понятията. И на декемврийската лекция също ще говорим за него, то е дълго учение. Упанишадите са много, това са откровения на учители, на посветени, които са постигнали целта – великата Пълнота, наречена при тях просто Брахман.

Яджнавалкия казва: Който е лишен от желания, достига Брахман, достига изпълнението на всичките си желания. – Наистина който има Духа, постига всичките си желания.

Тези, които познаят Брахман, Духа, стават безсмъртни. Всички други вървят само към бедствие.

Пак казвам, в древността за известно време учението за Брахман е било скрито. Тогава се е говорело на по-ниско ниво; говорело се е най-много за добродетели, за път към рая, за освобождение, за ритуали, за обреди, за някакво добро поведение и за чистота. По-късно самото учение слиза в по-явен вид, т.нар. Упанишади. Не винаги е лесно те да се тълкуват, но от друга страна те са и много достъпни.

Казва Яджнавалкия: Висшата цел е единение с Брахман. Основното средство за това се явява овладяването на истинското знание, а стремежът си остава основното действие, съществената пружина. – Това го казва и Дон Хуан, когато казва, че стремежът е по-дълбок от Вселената. Наистина е така, стремежът преодолява и надминава Вселената.

Брахман, или Духът, свети в човека, когато за него са угаснали всички други огньове.

Когато Брахман диша, той се зове дихание; когато говори, той се зове реч; когато вижда, той се зове око; когато слуша, той се зове ухо; когато разбира, той се зове разум. Този Брахман е сътворил Дхарма, Истината, Пълнотата. И няма нищо по-висше от нея, от Дхарма, Пълнотата. Този, който говори Истината, говори чрез Брахман, защото Истината и Брахман са едно цяло.

Истинският човек се състои от Брахман, от Дух.

Този Брахман (тук искам само да ви припомня, не се впускам в подробности за думата: има Брахман, има Атман, има Пуруша. Брахман е идея, която включва в себе си и Бог, и Бездната, и слизането надолу в единство с боговете. Докато Атман, това е човешкият дух, който също е едно с Брахман. Пуруша, това е истинският човек, Висшата душа, тя също е едно с Брахман и с Атман. Тук само вмъквам, друг път ако трябва, ще разгледаме по-дълбоко тези идеи), този Брахман сред боговете е огън, а сред хората е дух и затова боговете желаят да пребивават във вид на огън, а сред хората като духове, защото така съществува и самият Брахман.

Брахман е винаги достоен за почит, световете не са. – Значи трябва да разберем кое е същественото за почит, за да не объркаме реда. Иначе всичко друго се обърква.

Брахман е скрит в сърцето на Тишината. – Ето защо там Яков Бьоме говори, затова Луцифер е нямал съветник, защото е нямал тайната на Тишината. И Бьоме обяснява, че в Тишината се намира забравеното царство, изпуснатото царство от Луцифер. Това царство той го нарича интуицията – безпогрешният съветник, който завръща човека в Духа.

Брахман вижда и в мрак, и в светлина, но сам той не може да бъде видян.

Брахман никога не губи битки. – Това е един от белезите му. Той няма такава способност, не може да губи, просто го няма това, защото той е целостта.

Брахман е най-древната висша култура, защото е изтъкан от Мъдрост. – Разбира се, такъв е самият Яджнавалкия.

Брахман слиза във времето, обитава във вечността, но съществува в непреходното.

Вселената не знае откъде идва Брахман и не знае къде отива Брахман. Брахман е скрит от погледа на Вселената.

Брахман е свободен от зло и отдалечен от добро. Той не ги храни. Който храни злото и доброто, не познава Брахман. – Значи това няма нищо общо с дървото на познанието. Тук се говори за ниво от Мъдрост нагоре, няма никакви такива дървета и затова той говори много пряко.

Брахман е възхитителен, цялостен – без желания, без смърт, отвъд живота, отвъд думите.

Брахман е безкраен. Когато светът придобива края си, Брахман продължава да съществува. Брахман всякога тържествува.

Брахман е реален, световете са илюзия. Когато световете загиват, Брахман се усмихва. Брахман е неуязвим.

Брахман няма минало, няма настояще, няма бъдеще. Брахман има само тази възхитителна безкрайност.

После царят го попитал за спасението. Яджнавалкия е кратък: Не мисли за спасението, царю. Мисли за Брахман. Брахман е отвъд спасение и неспасение. – Това е отговорът на Яджнавалкия; концентрирай се в същественото, никакво спасение не ти трябва. Почнеш ли да мислиш много за него, както някои много мислят дали да обичат или не, щом почнеш да мислиш, ти наполовина вече си умрял; продължиш ли да мислиш, вече загиваш. И двете неща не засягат Брахман, той е отвъд.

Брахман съдържа в себе си огън, който е несътворен, вода, която е несътворена, и око, което е несътворено. Огънят Му е неведом, водата Му е неизречима, окото Му е скрито. Чрез огъня прониква, чрез водата оживотворява, чрез окото осветява.

Изкушенията и съблазните ограбват хората, царю. Но яви ли се Брахман, изкушенията и съблазните биват ограбени. – Всичката им енергия, всичките им тънкости, всичките им ходове, всичките им удоволствия биват ограбени и енергията им отива в Брахман.

Брахман има особен говор: когато Брахман говори, словото му блести като слънцето. – Това е особен белег.

Който е видял Брахман, чрез Брахман забравя всички други образи.

ГНОСИС

(трета идея за размишление)

Дълга история на гностичните книги, много мога да ви говоря за тях, но това е друга тема. Това, което много ме радва за тези книги, които се смятат за забранени, апокрифни, в момента Москва ги издава мащабно, тотално. Те заливат всичко, защото в тях има неща, които са много по-дълбоки не само от Библията, но от всички свещени книги. Например Енох, който е имал около 30 книги, знае се и се спори само за една или две, а той има много. Библията го избягва, само го наричат Велик патриарх, няколко неща казват за него, че Бог го вдигнал на небето. Но в Етиопската Библия има две негови книги. Там той говори за тайните на Атлантида подробно, за гигантите, т.нар. нефилим, големите хора и много други неща, които смущават и объркват бизнеса на всички църкви. Енох е от най-дълбоките води, смята се, че е прероденият Тот, или Хермес, след време ще говорим за него и за неговия Гносис.

Днес ще говорим за Гносиса на друг посветен, който се казва Валентинус, или съкратено Валентин. Ще говорим за неговите идеи. Малко, накратко, но достатъчно ясно и дълбоко. Той спада към категорията на Яков Бьоме, Майстер Екхарт и т.н. Неговата книга се нарича „Евангелие на Истината“. Това заглавие е смутило много църкви, няма как да не ги смути.

Казва: Във Вселената, в нейния вътрешен и духовен космос се е случил разкол. Съществото, което е искало да познае тайната на Бога, е пропаднало и от светлина се е превърнало в желание. За изправяне на грешката на това същество, наречено Луцифер, било специално сътворено друго същество, наречено Христос.

Главната цел на живота е да се постигне знание за това, което се нарича Висше знание, т.е. Гносис, духовно откровение. Това знание се отличава от вторичното, фалшивото, което е фалшиво и гибелно. Единственото истинско знание е това предвечно знание, което Божеството има за самото Себе Си чрез себепознание.

Материалният свят е сътворен от висши сили за изправлението и изкуплението на една изначална грешка в проекта, в плана. Затова ще видим защо е толкова важен материалният свят. За една изначална грешка в плана и проекта на висшите сили, затова се е наложило да бъде създаден материалният свят. Съществуването на материалния свят спасява Плерома, т.е. чистия духовен свят от неизбежна катастрофа в случай, че разколът беше стигнал до върховете на духовния свят. Но разколът беше преместен и всичко това трябваше да се случи долу; долу, но не и горе. Долу е мястото, където трябваше да се случи разколът, за да бъде предпазена тайната на духовния свят, наречена Плерома на езика на гностиците.

Обитателите на Плерома, духовния свят, са живо заинтересувани от това човек да придобие Гносис, откровението, истинското знание. Тези, които мислят, че паневритмията и ангелските супи ще ги спасят в тежките изпитания, те са се заблудили. Само искам да ви спомена, на една лекция скоро в Пазарджик, това, което много ме зарадва, в друг град не съм чувал това… Радвам се, че ме приеха веднага, но това е друг въпрос, значи там една сестра обучава двадесет циганчета в паневритмия. Тя казва: Не говори за мене. Но аз държа да я похваля и в София на следващата лекция ще я похваля, скоро и в Русе, и в Бургас. Защото циганчетата имат много хубава енергия, когато тя бъде включена в това… Друга сестра е научила много цигани и циганчета да сеят дървета – над двеста дървета са посели. Когато бурята счупила един клон на едно дърво, едно циганче отишло там и почнало да плаче. Такива неща когато чувам, те много ме радват. Тогава мога да кажа: Браво на паневритмията, браво на тези неща, защото циганчетата с тази хубава енергия ако това продължи много дълго, тази енергия после ще се прехвърли върху Учителя и ще стане нещо прекрасно. Учението изисква да имаш много енергия, пробивност, да проникваш навсякъде и където трябва, да помагаш. Макар че на нас ни пречат, наскоро пак имахме едни милиции, които харесват ме нещо, обичат ме, заканват ми се, но никога е нямало проблеми и никога няма да има – и сега, и в минало, и в бъдеще, и в настояще и т.н. Щом ме обичат, и аз ще ги обичам.

Човекът трябва да постигне Гносиса, своята духовност, своето истинско знание за Бога, за да може да отстрани грешката в проекта на висшите сили. Той е задължен някак си да изследва това, да придобие истинско знание, за да може да махне грешката от проекта на висшите сили.

Злото е лишено от цялостност. Това означава, че завръщането в целостта, това е процес на велико възстановяване. Именно в това е смисълът на човешкия живот, завръщане в целостта. Така чрез целостта Божеството спасява човека и човекът спасява Божеството в себе си. Забележете какво казват гностиците. Така Божеството в човека може да се завърне в състояние на първосъздаденост, изначалие.

АУМЪ

1 ноември 2005 г.

Религията на огъня

(лекция 22)

Величието на Любовта Василий Врач

(първа идея за размишление)

Агарта

(лекция 23)

Ватанската дума АУМЪ

(втора идея за размишление)

Окултна история на вечността

(лекция 24)

РЕЛИГИЯТА НА ОГЪНЯ

(лекция 22)

Ще говорим за Заратустра, за неговата книга Зенд Авеста, т.е. зороастрийската Библия. Тя е много по-голяма от нашата Библия, тя е енциклопедична. Състои се от 21 книги, но някои книги са много големи.

Някои от книгите са следните (някои от книгите са изгорени):

Първата книга се казва Гати – това са два милиона стиха, славословия на Бога.

Втората е Ясна – седемдесет и две глави, най-различни заклинания, коментарии и т.н.

Третата – Вендидат – закон против демоните.

Четвъртата книга е Денкарт – повече от хиляда страници коментарии.

Петата основна книга Яшта – означава химни за ангелите.

Шестата книга Висперад – означава легенди и молитви.

Седмата Бундахишн – за Първосътворението и за много други неща.

Осмата книга Зартушт Намах – така се казва, за живота на Заратустра.

Деветата книга се казва Арда Вирап – означава книга за рая и за ада.

Десетата книга Датистан и Диник – въпроси към един жрец.

Книги девета и десета се наричат Малката Авеста. Авеста е енциклопедична, огромна книга, както казах, не всички са съхранени. Името на върховния жрец Спитама Заратуштра е по-старинното име – думата спитама означава да бъдеш бял. Думата зар означава да бъдеш стар, в смисъл мъдрост; думата уштра иначе означава камила, но вътрешният смисъл означава голям опит. Затова са наричали Заратуштра Белият старец, други са го наричали Белият мъдрец, други пък са го наричали Мъдрият старец. Ще говорим за него, за неговата книга и за неговата мъдрост.

Думата Ахура Мазда означава на древноперсийски Господ Премъдър, другото значение е Висшият Разум. Има и трето значение – Ахура Мазда означава още Въздействащото Слово.

Има и едно друго същество, което участва, казва се Ангра Майню, по-късно наречен Ариман, но неправилно, но той не е много важен, много малко се споменава. В истинските книги на Заратустра се споменава само един път между другото. Иначе Ангра Майню означава Злосъздаденият или Злодейното създание. Казах, че малко се говори, защото той почти е без значение, тъй като ударението пада най-вече върху:

1. Ахура.

2. Аша – на древния персийски език означава Истината, там пада ударението.

3. Атар – означава Огънят.

Значи ударението пада главно върху тези три неща.

Заратустра казва: Благи мисли, благи думи и благи дела – това е пътят на спасението. Над тях бди Аша Вахишта, т.е. Висшата Истина, или най-висшият ред.

Авеста казва: Има един единствен път, пътят на Аша, пътят на Истината. Всички други пътища са заблуждения. И казва се още: Истината изисква ясна реч. Който обича Истината, казва Заратустра, той избира Истината и се отдава на Истината. Значи първо я избира, после се отдава на Истината и накрая става съвършен по дух. Такова нещо е станало и с Христос. Той отива при един велик Учител, който го обучавал, един от най-големите Учители; казва се Йешуа бен Пандир, Учителят на есеите. Този Учител, Йешуа бен Пандир, хвали Иисус Христос, като казва: Той постигна такова самоусъвършенстване, че стана неспособен да прави грешки. Но друг път ще говорим за тях двамата.

Заратустра казва: Търсещият всякога стига до своя уютен дом – Истината. Аша, или Истината, е според него вечният буден пазител. Само вътре в нея можем да бъдем опазени и спасени. Тук не става въпрос за никакви техники, а за същността, да заживеем в самата нея. От Аша, казва Заратустра, произлиза доброто, а доброто той го обяснява така: Какво е доброто? Доброто е безкрайно чисто пространство, според Заратустра.

Пред Истината така нареченият Аешма, т.е. демонът на гнева, изпада в ужас. Аешма е името на един от най-големите демони. Заратустра казва, че когато той застане пред Истината, изпада в ужас.

В книгата Вендидат, т.е. законът, или кодексът, срещу демоните, е казано: Поразявай демоните с бързината на молитвата. На друго място е казано – с бързината на мисълта. Значи там няма коментари, няма какво да се говори; трябва да навлезеш дълбоко в себе си, а не да търсиш съвети. Поразявай с бързината на молитвата, т.е. влез в този поток, или с бързината на мисълта. Тук демоните Заратустра ги нарича смъртни дракони.

Според Авеста най-непростимото грехопадение пред Ахура Мазда е друдж – означава лъжата. Привържениците на лъжата ще бъдат потопени в тъмнина, така казва Заратустра. На друго място пак Заратустра казва: Който лъже, Истината го разрушава. – Той вече няма избор, щом е влязъл в лъжата и все едно е дали тя е съзнателна или несъзнателна, той е все в лъжата, но в съзнателната лъжа разрушението е голямо.

Ахура Мазда дава себе си само на Аша, т.е. Ахура Мазда дава себе си само на Истината. Който избира Истината, казва Заратустра, отстранява друдж, т.е. лъжата, заблужденията и илюзиите от живота си. Това става постепенно. Който е избрал твърдо, той постепенно отстранява всичко, което е свързано с лъжа, заблуждение и илюзии.

В учението за огъня се казва така: Огънят е окончателното разрушение на злото, наречено Ангра Майню, защото огънят е постижение на Божествения образ вътре в човека, става въпрос за мистичния огън. Огънят е наречен синът на Ахура Мазда. Освен това той е самата същност на Ахура Мазда. Самият Ахура е огън. Този огън възнаграждава и наказва, но този огън е честен. Значи този огън на Бога, който е вътре в него, наказва и възнаграждава, но той, казва Заратустра, е честен. Слушай само това, което ти говори този вътрешен свещен огън. Значи това се случва в дълбокото място на човека.

После казва: Човек трябва да постигне Фраваши. Фраваши означава пълнотата на този свещен огън в себе си. Другото наименование на Фраваши е първичният човек, още истинният човек – това е Фраваши. И само тогава злото ще бъде окончателно разрушено, няма друг начин – докато човек не постигне Фраваши, т.е. пълнотата си, Истината в себе си, истинността си. Това е единственият начин, при който злото за другите ще съществува, но за този, който е станал Фраваши, за него вече злото е разрушено. Фраваши, това е истинността, това е духовното тяло в човека.

Авеста казва още: Атар, т.е. огънят, е приятел и защитник за човека. Той отстранява нечистите сили, които са скрити в мрака. Чистият огън е особена тайна. Той има в живота тайна власт, понякога и явна, както ще видим в лекцията за Агарта. Там огънят има явна и тайна власт, но повече той има тайна власт и особена власт в живота. Който съумее да задвижи този Атар, т.е. този огън, в себе си, той става част от Ахура Мазда. Ако говорим с езика на Учителя, любовта е всякога динамична. Който може да задвижи тази любов в себе си, а тя е Божествената любов, защото човешката пълзи, тогава вече човек става част от Бога, част от Ахура Мазда, т.е. динамика и динамика се сливат и стават нещо абсолютно.

ВЕЛИЧИЕТО НА ЛЮБОВТА – ВАСИЛИЙ ВРАЧ

(първа идея за размишление)

Ще кажем няколко неща за Василий Врач, един от съвършените богомили. На кладата е трябвало да бъде изгорен един от съвършените богомили. Наричали са го още Проповедникът-пламък, човек с огромен енергиен заряд, човек с голямо Божествено вдъхновение. А може ли такова вдъхновение, което е чисто духовно, да бъде уловено от огъня; както ще видим, не може. Вдъхновението е по-силен дух, от по-високо ниво, по-силен огън от външния огън.

Василий Врач е знаел, че Бог го поставя в това изпитание. Например, между другото, тук не може да бъде поставен някой свещеник или владика, той ще изцапа огъня, ще изцапа идеята на Бога. Затова е безсмислено такъв човек да гори, няма никаква полза. Само достойни хора избира мистичният огън, те са също негова същност, също огньове. Той ги избира и знае кои са достойни, макар че от три хиляди съвършени богомили трима се отказват, но това е друга тема за други лекции.

Василий тайно наблюдавал кладата и знаел, че тя е неговото тайно тържество. Въпреки всичко, кладата е също част от мистичния огън. На него не може да се постави някакъв недостоен човек, човекът трябва да е достоен. Кладата е само за достойни същества и този, който ги определя, е самият Бог. Някои мислят, че е инквизицията. Вярно е, че патриархът с радост е подписал, но това е друга тема; той същата година умира.

Значи този, който определя кладата, е самият Бог. После той ги взема при Себе Си, което означава несътвореното отива при Несътвореното, т.е. Огънят взима огъня при Себе Си. Защото на кладата се вижда доколко оживява любовта. Ние можем да говорим много за любовта, но на кладата става ясно дали твоята любов ще оживее или ще започне да умира. Същото се отнася до вдъхновението. То е тайният образ на любовта. Който има любов, на кладата тя се възпламенява; който няма любов, угасва. Ето защо богомилите е трябвало да преминат през огъня, т.е. през Божията клада.

Този огън си остава най-голямо изпитание. За самите богомили обаче означава да прекосят една плитка река, те така са го възприемали. Те не го възприемат даже за върховно изпитание. Това е така, защото чрез голямото си вдъхновение човекът е непривързан към физическото си тяло. Той няма проблеми в един миг да се излъчи, просто него го няма в тялото, той е извън себе си. Той не е в тялото, а в духа си. Поначало целия си живот е живял в духа, той винаги е бил там. Той е живял в Бога.

Любовта е мистичният огън, по-древен от всички клади. Тя е горяла вътре във Василий, а не външно, външният огън. Значи той е имал по-голяма любов в себе си, по-голям огън от външния огън. Външният огън е само отражение.

Енох казва: Когато Всевишният ме грабна, моята плът се превърна в пламък, моите мускули в ярък огън, моите ресници в горещи мълнии, моите очи в огнени факли, косите ми в парещи пламъци. Значи всички същества на неизменната, на Великата любов стават велики огньове. Те са стихия на вътрешния, мистичния огън.

Какво се е случило на кладата? Гледните точки са различни. Бедните историци не знаят нищо за тайната, защото те не познават Божественото вдъхновение. Те не познават този таен пламък в човека, който вечно е горял по Бога, за учените да не говорим. Тези от църквата, които са ненавиждали Василий, тяхната гледна точка е сляпа. Но близо до кладата е стояла една богомилка, казва се Янина. Тя наблюдавала явлението и казала тихичко в себе си: Съдът ще бъде осъден. Наистина съдът после бива осъден. Въобще църквата като цяло почти няма развитие. Има някои, с много усилия придобиват някакви много малки резултати, но като цяло тя е изостанала поради много такива причини. Разбира се, тъй като Бог действа и там, и в богомилите, Той поучава и доброто, и злото, но оттатък по бавния път, при богомилите – по бързия път. В тази същата година умира и патриархът, който се е радвал, че е подписал присъдата на Василий.

Василий Врач може да бъде изгорен, но да отидем малко по-нататък, в дълбокото. На кладата се случва следното: Любовта изгаря тотално страха – така се случва на тези, които са вървели тотално в този път. Любовта изгаря страха тотално и завинаги, включително и за други животи. Самата Любов е безкрайността, вечността. Тогава какво означава някаква си клада. За богомилите е била някакъв етап, нещо, през което просто трябва да минеш, за да познаеш по-дълбоко Бога. Освен това Любовта се обновява най-дълбоко в огнената същност на човека, в самия огън. Дори и саламандрите, онези същества, които живеят в огъня, много го обичат, защото се обновяват вътре в него. А да не говорим какво остава за величието на Любовта.

АГАРТА

(лекция 23)

Трима царе-влъхви, които подаряват на Христос дарове, за което се знае в Библията, са трима владетели от Агарта.

Първият се казва Маханга. Дарява на Христос злато, това е древна традиция в първите свещенически храмове. Тази традиция се предава от миналото и впоследствие се предава само на тайни места. Дарява на Христос злато, преведено означава, признава, че Христос е слънчево Божество, цар.

Вторият, който се казва Махатма, дарява благовоние, което означава, че го признава за жрец.

Третият – Брахатма – подарява на Христос смирна, това е разновидност на Амрита, т.е. еликсира на живота; означава, че той го почита като най-чистата същност, т.е. чист духовен Учител, Учител на духовните тайни, който е отвъд светлината и тъмнината – истински велик и чисто духовен Учител. Всичко това означава, че традицията, която я има в Агарта, я има и при Христос. Въобще вечните същества се познават във вечността, в безсмъртието и се срещат и на външен план. После ще видим кой е Брахатма, така наречен Царят на света. Той и досега е Цар на света.

Брахатма му дарява всъщност еликсира на безсмъртието като символ, той го познава. Това е всъщност едно особено чувство – чувството за вечност, което си предават безсмъртните същества. То е нещо като поздрав. Всички същества, които се срещат и в този свят, те си го предават и това се нарича благоговение един към друг. Това чувство за вечност е наречено благоговение. Когато го има между хората, това е точно това чувство – чувството за вечност.

Чувството за вечност е вътрешният звук на духа, звукът на безсмъртието. Няма по-красив поздрав от това чувство за вечност. Това е нещо дълбоко съкровено. Това чувство е повече от символ. То спада към мистичното мълчание на Вечността, затова там нямало думи. Брахатма няма какво да му каже не защото е дете – той може да говори на духа му – но той го предава символично, такива са древните традиции в първичната църква. Първичната църква в своя най-дълбок вид, както ще видим, е съхранена в Агарта, после ще разберем за какво става въпрос. Както казах, това чувство е символ, няма нужда от думи, защото то е част от съкровената енергия на любовта, то е част от енергията на Бога, част от говора на първичния живот. Така си говори първичният живот, със свещени символи или с обмяна на чувства, там няма нужда от думи.

Всъщност Брахатма е друго име на Царя на Истината, името му означава Царя на Истината, Царя на Правдата, Царя на Пълнотата. Той е постигнал пълнотата на Истината. Става въпрос за едно особено същество, което ние познаваме в историята като Мелхиседек. Точно той е Царят, това е другото му име, Брахатма е скритото му име, явното му име е Мелхиседек. Преди да продължа, накратко да ви кажа: когато Адам е паднал, седем дена след грехопадението от невидимия свят изпращат в рая Брахатма, т.е. Мелхиседек, да съхрани, да запази царството. Тогава раят е бил надземен. След грехопадението раят става подземен. Той се е скрил и там традициите и досега продължават, и Царят на света, т.е. Брахатма, продължава да ги препредава. По времето, когато е трябвало да благослови Авраам, той излиза, тъй като никой не може да го проследи нито как излиза, нито как влиза поради огромната енергия и сила на мисълта; излиза спокойно, благославя Авраам и се връща. Но това е друга тема, за друга лекция и е друг въпрос.

И в Библията, и в книгата на Енох се казва, че Авраам е без родословие. Няма човешки произход, понеже е станал още във вечността първообраз, т.е. той никога не е падал в грях и не му трябва такъв опит. Той просто е съхранил вечната святост в себе си и затова е наречен първообраз. Още от древността той е бил ръкоположен за първосвещеник, т.е. велик жрец. Още оттогава е бил предопределен за земния рай. Знае се, че го е благословил и предопределил архангел Михаил, но то е друга тайна и друг въпрос. Значи още в начало той е трябвало да отиде в земния рай, в изначалното състояние и да го съхранява и да го пази, тъй като има огромна сила и огромна власт. Въобще изразът „в търсене на Агарта“ е подобен израз на „в търсене на Граала“. Означава в търсене на първичната традиция, което означава в търсене на първичното състояние, райското състояние, което е пълнотата.

Някога Агарта е била надземна, надземен център. След грехопадението се скрива, Бог я отделя, Бог я ръководи, тя става подземен център. Агарта има пряка връзка с рмоахали. Рмоахали означава първата подраса – мъдреци на Атлантида. Оттам произлиза и Мелхиседек. Преди да бъде скрит от видимия свят, този център е имал друго име, но впоследствие е бил наречен Агарта. Думата Агарта означава недосегаема земя, неуязвима земя. Защо недосегаема? Защото обладава, според Енох, ключовите вибрации. Тя владее ключа на най-могъщите и бързи вибрации, т.е. късите вълни на Бога. Там има пръст самият Бог, затова тя е наречена и неуязвима. Тези вибрации са самото могъщество на Бога, което означава следното: когато Божията сила се яви, настава ужас за всички други видове сили. Без значение дали са светли или тъмни, понякога ако има причина тази сила да се яви, т.е. ключовите вибрации, тогава вече всички те избледняват, дори и да са светли и могъщи, изпадат в ужас.

Агарта е наречена недосегаема, защото е родена от Мъдростта и Любовта на Бога и от вечността. И досега самият Бог и Мелхиседек я съхраняват. Тя е дом на най-чистите съзнания. Тези чисти съзнания са говорили на ватански език, както Учителят го нарича, свещеният праезик, праезикът на боговете. Този език е съставен не както другите азбуки от ангели, той е съставен от серафими и богове. Той е съставен от такава светлина, че Учителят казва: На този език не можеш да произнесеш лъжа. Може да се опиташ, за да бъдеш просто изключен и да забравиш този език, но този език, той така е съставен, че не може да бъде произнесена лъжа.

Агарта е страна на безсмъртието, на безсмъртните същества, това, което в древна Персия се нарича амеша спента, означава безсмъртните святи. Наричали са го още ахурам, означава благите божества. Значи всички чисти съзнания, те са, разбира се, на степени, са наречени ахурам. На арамейски това се нарича шемая, т.е. рай, райското място, такава е тяхната идея за Агарта. Толтеките го наричат ихиоцин, означава мястото на благоговейното дихание. На различните езици има различни тълкувания. Толтеките имат и друга дума, тя е мотеотим – мястото, където съществата се самообожествяват. Понеже са избрали този път на чистото съзнание, тяхното развитие се движи по друг път. Т.е. те се самообожествяват, казват толтеките, чрез правилността. Разбира се, това е широка дума, но въпреки всичко тя показва за какво става въпрос.

В древен Египет Агарта се нарича Перхех, означава дом на вечността, или още Та кхут ахет, дом на нерушимостта. Според келтите Агарта е наречена Манред, мястото на първичните. Както виждате, всичко е в единство и означава едно и също нещо.

Агарта е наследница на рмоахалите, първата подраса, за която ще говорим, когато започнем историята на вечността; от днес я почваме, но от гледна точка на Бездната, най-дълбоката гледна точка, и на свещената наука. Рмоахалите са първата подраса на Атлантида, които още тогава са имали таен център за посвещение в космичните мистерии. После една част отиват в Агарта, стават агартяни, друга част стават толтеки, други стават пък египтяни.

Старото име на Агарта на санскрит е Парадеша, има няколко значения: високо място, висока планина, извисено място, в смисъл на извисен народ. Никакви катастрофи не застрашават Агарта при всички условия, защото тя е вътре в ръцете на самия Бог. Тя е първичната църква, наречена още Храма на света. Думата Храм е толкова необятна, че тук не се наемам да я коментирам, но някой път ще отделим една лекция, за да разберем как в древността най-древните езици разбират тази дума. Тя надминава всички понятия, толкова е дълбока – първичната църква, наречена още Храма на света.

В Агарта се казва, че няма черни води, ще го преведа: няма ритуали; има Божествена традиция, но няма ритуали, няма предсказания, няма погребения, няма никакви лицемерия, т.е. няма черни води. Има само чиста, Божествена традиция. Тя се препредава и ще продължава да се препредава, тъй като това е идея на самия Бог.

Гностиците наричат Мелхиседек велик приемник на Божествения Мрак, т.е. велик приемник на Прасветлината. Както знаем, това е Божественият Мрак и не трябва да го бъркаме с тъмнината на Луцифер, Сатана и т.н.

В древна Индия Мелхиседек има друго име, там го наричат Дхарма Раджа, което пак означава Царят на пълнотата, т.е. Царят на истинността. Дхарма Раджа означава, че това същество има голяма власт – и тайна, и явна. Мелхиседек има точно такава власт – не само явна, но и тайна, поради източника, от който черпи могъществото си, т.е. той черпи непосредствено от Бог. Той има право да разговаря с Него непосредствено. Значи заслужил е, спечелил е в древността доверието. Например Мойсей няма пълната връзка с Бога. Някои мислят, че Десетте Божи заповеди са дадени от Бога. Десетте Божи заповеди не са дадени от Бога, а от ангели – разликата е голяма. Съвсем други са заповедите, които, разбира се, ги няма в Библията, както ги няма огромно количество свещени книги, които църквата отрича, а някои, които са вкарани, са преведени неправилно, но това е друга тема.

В Агарта се пазят тайните на човечеството и архивите на човечеството. Посветените от Агарта владеят тайната на всепроникващата енергия. Понеже са чисти съзнания, те нямат проблеми да проникват навсякъде и според свободата, според мярката да преобразяват и помагат.

Мелхиседек има свещена власт, защото има право да разговаря непосредствено с Бога – не с висши същества, не с богове, не със серафими даже или с ангели, а непосредствено с Бога. Той е връзката на земния план и небесния план чрез свещената първична традиция. Освен това той служи не само на Бога; той служи и на Абсолютния Принцип, на Абсолюта и на тайната в Бога, която е познал в голяма дълбочина, т.е. той служи и на Праначалото, за което после ще говорим. Ето защо е наречен с право Царят на света, Брахатма, или Мелхиседек. Той обладава качествата на Бога, което означава следното: могъща строгост и велико милосърдие. Тук думата строгост означава истина и правда, а милосърдие означава древната, първичната святост. Това е святост, която никога не е падала, тя не се нуждае от опит да пада, да се опетнява, че после да възкръсва. Тя е вечната древна святост.

Думите алилуя и амалуя са произлезли от Агарта. Накратко ще кажа какво означават. Алилуя е името на величието на Божеството, а амалуя е името на красотата на Божеството.

Агарта е тайна, която е построена по образа на Божеството и чрез самото Божество. От една страна, е построена по самия образ, от друга страна, чрез самия Него. Затова тя е недосегаема и ще остане недосегаема. Посветените казват, че след време Агарта отново ще стане надземен център. Ще остане подземен, но след време опитите ще се смесят и ще има обмяна на различни нива с другите напреднали същества.

ВАТАНСКАТА ДУМА АУМЪ

(втора идея за размишление)

Ватанската дума АУМЪ е толкова съществена, защото тя образува в нас безкрайността. Първата дума, майката на всички звуци, майката на всички азбуки, тя образува в нас безкрайността. Яджнавалкия има посветена книга специално на тази дума, думата на боговете. Там той я нарича Пранава, друга тайна дума, но това е друга тема. Тя образува в нас безкрайността, защото тя е повече от дума, тя е повече от звук; тя е най-древното излъчено дихание от Бездната. Бездната го е излъчила, Бог го е възприел, боговете са го възприели, това е на първичния език Ватан, езика на прасветлината, и тази дума АУМЪ е чист дух. Човек когато повтаря тази дума, а Яджнавалкия препоръчва всички молитви да започват и да завършват с тази дума, тя означава завръщане – и към Бога, и към Прапричината, която е Бездната.

АУМЪ, макар че се произнася, спада повече към несътвореното слово, към несътворения език. Тя е най-древното дихание и най-древното благовестие. С тази дума в най-кратка, най-сбита форма човек може да постигне всички тайни не само на Библията, не само на Авеста, която е десет пъти по-голяма от Библията; с тази дума след време може да прониква в чистия дух на нещата, във всички неща.

Буквата А според посветените означава излизане, излъчване, слизане; буквата У означава развитие и себепознание, т.е. минаване през мъдрия опит. Тук не говорим за човешкия опит – говорим за разумен, божествен опит. Човешкият опит не влиза в тази категория. Човек, който е избрал истината, не минава през човешкия опит, а през мистичен, забулен, тайнствен опит и точно той е мъдър. Буквата М – завръщане, сливане, изчезване. След това завръщане може да има друго завръщане в света, зависи как ще реши чистият дух: може да се слее с Бездната и Бога, което е правилно, също може да се завърне и да помага на хората, което е отново правилно. Зависи от нагласата на съществата. И двата вида същества, които са стигнали на такова ниво, са прави.

АУМЪ е самият живот на чистия дух. Това, което чистият дух в нас желае най-много, именно това е АУМЪ – древното, първичното единство.

АУМЪ е тайно слово, тайна ватанска дума, изпратена в света. Но както и да я произнасяме, тя си остава тайна, скрита в самата себе си. От друга страна, тя е тайната, която е наречена Бог, т.е. Бог в човека. Но засега Бог също е малко или много погребан, защото не е дошло още мистичното време за АУМЪ.

АУМЪ има особен вътрешен глас – гласът от дълбините на духа, това е най-желаната дума за чистия дух в нас. Затова духът изпитва много приятно чувство, когато я произнасяме. Всъщност когато ние я произнасяме, той я произнася.

АУМЪ, от друга страна, е т.нар. Царството Божие и другото название е пак Великата пълнота.

ОКУЛТНА ИСТОРИЯ НА ВЕЧНОСТТА

(лекция 24)

Малко специална лекция, има сложни места, тъй като изхождаме от Бездната. Тук става въпрос за най-дълбокия Гносис, за най-дълбоката мъдрост, която произлиза и от Египет, и от Атлантида, и от Вавилон. Става въпрос за чистата мъдрост, която после се предава, гностиците я възприемат, макар че много от техните книги са изгорени, нормално нещо, законно положение за църквите, дори и светците на църквите са ги отричали. Някъде ги цитират, не цитират, което трябва, или го превеждат по малко по-друг начин.

Започваме цикъл от лекции – история на вечността.

Всичко е произлязло от мястото, където няма име, няма понятие, няма ограничения. Всичко е произлязло от Бездната – Върховното, Абсолютното Нищо, наречено още Неназовимо и друга идея – Неизразимо. За Бездната говори един от най-големите посветени, от най-великите гностици, казва се Василид – от него има цяла наука за Бездната, 24 книги, почти всички изгорени, с малки изключения. Църквата не може да понася такава дълбочина. Той казва: Бездната е безсловесна дълбочина. Въобще той говори кратко и ясно. Това, което Учителят нарича Абсолют.

Бездната е създала всичко, но тя самата няма история, няма начало. Тя само се проявява. Но тя е винаги отвъд, винаги неуловима, наричат я Абсолюта, Праотеца, Прапричината, Първопричината или понякога просто Отец. Но думите не я побират. Те са само посока, но важна посока. Макар че казах някои неща, тази дума си остава неназовима. Тя е винаги отвъд, винаги над всичко, над всички науки, над всички религии, над всички истории, над всяко слово, над тишината, над понятията, тя си остава мистерия. Ще говорим за тази мистерия. Тя си остава Велико неприсъствие, макар че впоследствие става присъствие, като създава Бога, но тя си остава Велико неприсъствие. Ще видим как е създаден Бога и тайната на неговото създаване от Бездната.

Това Велико Нищо, макар че е първопричина на абсолютно всичко, което е създадено, не може да бъде определено. Включително и ватанският език е безпомощен. Тази Същност е абсолютно непостижима. Василид казва: Който съумее да не го постигне, Абсолюта, Нищото, той постига висше себепознание. Що се отнася до вечността, това е само едно негово излъчване. Този Абсолют, тази Бездна създава вечността чрез излъчване. Чрез излъчване Той създава и Бога като вътрешно начало; Христос е създаден с друго излъчване като външно начало, затова той променя историята.

Ние можем да постигнем Божествена пълнота, но Бездната е повече от това. Всичко, което е създадено от Бездната, в сравнение с нея е малко, включително идеите Бог, Луцифер, Христос, синове, вселена, богове, вечност. Но има неща, които са значителни. Учителят ги е казал кратко с думите Мъдростта, Любовта и Истината. Те водят към безкрайното вдъхновение, което води към боговете, които са разбрали тайната на Бездната. Те нямат просто вдъхновение, а безкрайно вдъхновение. И именно основата на това вдъхновение е Любовта, Мъдростта и Истината. Затова те са важни, защото те го създават по този път навътре.

Чрез Любовта, Мъдростта и Истината ние се движим към Великата Мистерия и се приближаваме вечно до нейната вътрешна тайна. Не можем да я постигнем, но се приближаваме вечно.Това е едно от най-великите неща: да имаш стремеж, който никога не прекъсва, защото стремежът е образувател. Той образува себепознанието, образува боговете, затова той е много важен и изхожда в основата си от Любовта, Мъдростта и Истината.

Тази вътрешна тайна, която се намира и в Бога, и в Луцифер, и в Христос, и навсякъде, има в себе си едно универсално, бяло съзнание, наричано още от посветените Божествения Мрак. Свръх-съзнанието, което е четвъртото съзнание, нашият чист дух не може пряко да влезе в него. Преди време ви говорих за петото съзнание, което е наречено тайното съзнание. Това е повече от свръх-съзнанието, това е искрата от Бездната, вдъхната скрито в духа. Точно тази искра има в себе си тайно съзнание. Когато човек стигне до нея, надрасне човешкия дух и се откаже от него в името на искрата и на Бездната, той вече може да върви навътре.

Но да се върнем към историята на вечността. Човечеството извечно се е стремило да разбере Първопричината на нещата и как са сътворени човекът, светът и вселената. Човекът иска да разбере тайната на вселената, а тайната е проста: тя е вътре в него, в неговия развой, в неговото развитие, в неговото себепознание. За да разбереш тази тайна, има едно условие: трябва да имаш Любов, Мъдрост и Истина. По друг начин казано, трябва да имаш чисто духовно и устойчиво съзнание, т.е. неизменно съзнание. Чрез това съзнание ти можеш да проникнеш в себе си и да достигаш до истинско разбиране за всички неща. Ето защо е много важно това съзнание, защото то помага да проникваш в себе си и да откриваш тайните неща. Затова Лао Дзъ казва, че няма нужда да излизаш извън къщата си. Няма нужда да направиш една крачка, за да разбереш тайните.

Знанията за Първопричината са се предавали още в храмовете на Атлантида и на Египет и в така наречените древни мистерии под формата на изпитания, притчи и символи, тъй като тя не може да се обясни пряко. Има изпитания, които водят към нея, има притчи, има и символи.

Самият Бог е по-древен от историята така, както Бездната е по-древна от Него. В историята има тайна неразгадана, останала невидима за цялото човечество. Това е въпрос на петото съзнание. Защо? Защото това съзнание има способност, която е видяла Абсолюта, не Бога. Значи то може малко или много да се докосва, даже малко да общува с тайната на Бездната. Разбира се, Абсолютът е скрит и в Бога. Абсолютът е Бог вътре в Бога, затова някой път го наричат и това е също правилно – Бог в Бога, можем и така да го наречем условно, тъй като е много трудно с думите. Дори и древните езици не помагат много, но все пак това е много близко до идеята. Можем да Го наречем Таен Бог, вътре скрит в Бога, който има вътрешно начало. Така както Бог пък е скрит в Христос. Това са неща вътрешни, които се преливат и се обменят.

Абсолютът е скрит вътре в Бога, но дори и за петото съзнание, макар че се докосва много до тези неща, мистерията си остава. Става въпрос за една велика неуловимост. Така както светът не може да улови тайните на Агарта, понеже е такава земя, толкова защитена, така и тук има нещо неуловимо в тези неща.

Окултната история на вечността, за която ще говорим все повече, е толкова дълбока, че нашата цивилизация няма никакви шансове, ако върви по своя си път на еволюцията. Защото пътят на еволюцията не означава пътя на развитието. Затова и наука, и религия в този свят бродят уверено, казват посветените и Василид, в тъмнина. Не само наука, не само религия, да не говорим за бедните астрологчета, за много други подобни, които бродят в тъмнина.

Василид казва: Бездната е създала Отец, Бащата на всички неща. Но той, Отец, е също нероден. Той е наречен Агностос Теос, на езика на гностиците означава Отец Незнаен. Именно този Отец е изпратил Христос да му служи на земята.

После Василид казва неща, които църквата също не ги е понесла: Разпънатият Исус, това е материята. Тя трябва да бъде разпъната. Възкръсналият Христос, това е духът. Който вярва в разпънатия Исус, той става роб на Сатаната и материята. Който вярва във възкръсналия Христос, той става син на Агностос Теос, става син на Отец. После обяснява древния път: В праначалото е било само абсолютното Нищо. Нямало е нито Бог, нито Луцифер, нито богове, нито човек, нито ангели, нито слово, нито дух, нито душа, нито хаос, нито субстанция, нито несубстанция, нито нещо, за което е могло да се говори. Така е било в праначалото абсолютното Нищо.

Какво се случва после? Василид обяснява: И тогава Бездната, т.е. Абсолютът, е поискал да създаде Несъществуващ Бог. Както ще видим после, той става съществуващ, но на вътрешен план, това става постепенно. Значи поискал да създаде Несъществуващ Бог, който по-късно става съществуващ. Но тук думата поискал е много бедна по значение, но няма как, трябва да я използваме. Защо Несъществуващ? Защото самият Той е Несъществуващ, Абсолютът, Бездната, и Той е създал Бога в началото подобен на Себе Си. Забележете, Той го създава подобен на Себе Си, Той създава Бог вътре в Себе Си. Значи в начало Несъществуващ, което предполага, че Той ще стане съществуващ, както и става. Този Несъществуващ Бог впоследствие става съществуващ Бог. Но в началото как Го е създал самият Абсолют? Без мисли, без чувства, без желания, непреднамерено, безстрастно. Това било нещо като висша идея, можем да го наречем условно Висшия свят, защото тогава той още не е проявен. Много по-късно идват расите, за които ще говорим после. В нашата бедна човешка история за тях почти не се говори, почти нищо не се знае или някакви общи приказки, такива като Блаватска казват неща, които едва съдържат нещо, но са далеч от Истината. Почти нищо не се знае за първата раса бархишадите, които са изиграли огромна роля. Нашата история изобщо е много бедна и много далече от Праизвора и тя ще си остане такава. Но трябва да има и такива, които обичат заблужденията, които обичат да се заблуждават, да се занимават с нея, обичат да я изучават, защото това е все пак нещо. Самото изучаване някога ще се превърне в друго изучаване…

Бархишадите са първата слънчева раса. Тя е била по-късно произнесена от Бездната чрез Бога. Така се явява тя. По-късно се явява втората раса, Безименните, по-късно третата раса – Лемурия. Първата и втората раса са нематериални. Лемурия първата половина е нематериална, чисто духовна раса. От половината нататък започват вече много неща, които навлизат в т.нар. външна история.

Това, което било създадено в Праначалото, е било Бог като идея, безкачественост. Няма качества, няма свойства. То е било нещо като духовно космическо семе, наречено по-късно яйце. Това духовно космическо яйце е било семе, което е съдържало абсолютно всичко в себе си потенциално. Потенциално означава неразгърнато, но го има вътре абсолютно всичко, като се започне от малката тревичка и се стигне до най-голямата пирамида в Египет. Т.е. и двете съдържат такива тайни, че не може да се каже, че пирамидата е по-голяма тайна от малката тревичка, защото и двете съдържат тайната на развитието и развоя. Съдържат такива тайни на Бог в тях, че и двете са толкова важни – т.е. всички малки и големи неща са свещено важни, това е идеята.

Бог, богове, Луцифер, Христос, ангели, водата, земята, огънят, въздухът, металите, дърветата, животните, растенията – всичко е било вътре в това космическо семе, наречено духовно яйце. В това Праначало Несъществуващият Абсолют на първо време е създал Несъществуващ Бог. Но Той вече го е посял. Така го е създал, но това вече е посяване. Той вече е посял това духовно космическо семе, това яйце вече е било посято. По-късно от него започва да произлиза всичко. Което означава, че всичко произхожда от един тайнствен и несъществуващ свят, наречен на езика на посветените мистерия. Но тази мистерия е хвърлила, казва Василид, семе, от което впоследствие е произлязло абсолютно всичко.

Създаването на Бога, на вечността, на човека и на световете, всичко това е плавен и неуловим процес, който се е случил вътре в самото яйце, в това семе на мистерията; плавен и неуловим процес така, както детето се ражда в майката. Ние не знаем какво ще излезе. От Учителя знаем, че майката не може даже един косъм да създаде, тя няма откъде да вземе един нокът даже. Всичко това става невидимо, неуловимо. Така е и този процес. И когато по-късно този Абсолют се е произнесъл, всичко вече е било, всичко вече е станало. Бог, Луцифер, Христос, богове, демони, ангели и т.н., Той – Абсолютът – казвал и всичко вече ставало. То е било подготвено и после вече е ставало.

Той казва светлина и става светлина; казва хаос и става хаос; казва мрак и става мрак; казва потоп, става потоп.

В науката за Бездната Василид казва, че светлината е била скрита в Абсолюта, в Неговия глас. Някои може да се питат какъв глас може да има тази тайна, тази мистерия? Ами това, което е създало всички гласове, не може ли да има глас? И не може ли той да е най-дълбокият от всички? И трябва ли той да е като нашия, както Учителят нарича човешкия говор, че в сравнение с ангелите е като гръмотевици. Този глас е произлязъл от Неговата мистерия. Първата слънчева раса е част от мистерията, нематериалната раса на човечеството. Тя е чисто духовна раса.

В началото Абсолютното Нищо е създало Несъществуващия Бог, но по-късно този Бог просто е трябвало вече да съществува. Затова ние все пак можем да кажем, че предназначението на този Несъществуващ Бог е било впоследствие Той да се прояви, което говори за промисъл. Това поставя вътрешното начало на историята, историята на вечността.

В самото начало семето било трояко: Бог, Луцифер и едно тайно, неопределено същество, което по-късно се определя. Когато словото на мистерията се произнася, то се определя. Първото Начало – Бог, обяснява Василид, какво представ лява, как бил Той създаден. Той имал определени качества. Василид казва: Той бил бърза, светла и реална Същност. Луцифер бил бавен, подражаващ, но не бил същностен, той не можел да лети, освен само чрез Същността на Бога. Т.е. Луцифер бил крила, но не бил птица, т.е. не бил чиста същност. Той можел да лети и да сияе само ако се съедини с Бога, ако съедини крилата с птицата, т.е. със същността или със самия Бог. Третото неопределено нещо било семето, което впоследствие мистерията го произнася и то се явява като Христос. Той имал в себе си и птицата, и крилата. Означава, той имал в себе си Същността, основанието. Птица с крила е тази Същност, която много лесно се свързва със Същността на Бога. Това означава, че Бог и Христос са единородни, единосъщностни. Това, което по-късно духовната история, чистата история ще схваща като идеята за Любовта, е това, за което Учителят казва: Любовта е ключът към Бога.

АУМЪ

6 декември 2005 г.

Майстер Екхарт

(лекция 25)

Желанието

(първа идея за размишление)

Яков Бьоме

(лекция 26)

Кабала

(втора идея за размишление)

История на вечността

(лекция 27)

Дионисий Ареопагит

(трета идея за размишление)

Яджнавалкия

(четвърта идея за размишление)

Благодарен съм на всички, които са идвали на лекциите. И последната лекция в София особено ме радва, че идват хора от Гърция, някои специално пътуват от Америка. Други се вдъхновяват много от лекциите, от мистичните книги. Момчето в София, което преди време пострада, падайки от петия етаж, сега го видях на лекцията. От главата надолу беше много зле, не е за говорене… Сега го видях здрав, даже спортува и така нататък; как формулите помагат на тези, които имат отношение, на тези, които работят.

Не съм привързан към тези радости, но има нещо хубаво, когато хората се вдъхновяват и една от целите на лекциите е именно точно това вдъхновение, и за това вдъхновение няма възрасти.

МАЙСТЕР ЕКХАРТ

(лекция 25)

Живял е около 12 век, загадъчен мистик, подобен на Яков Бьоме, подобен на Дионисий. Голям служител на църквата, голям авторитет. Поради тази причина му дават правото да изнася лекции във Франция, Германия, библейски лекции. След време разбират, че той става опасен, защото прекалено дълбоко разбира нещата, прекалено говори за Бездната и за тайните и вече имал работа с инквизицията – нещо, което е съвсем нормално.

Скритият мрак на Великия Бог е непознат. Отец вечно е сияел в този мрак и този мрак не го е разбрал, не го е обхванал, защото Отец е ослепителен.

Когато Отец е създал Христос, Сина Си, Той влага в него цялата Си същност, цялата Си природа. При истинската любов към Бога човек става все по-малко творение и все повече Бог, защото любовта към Бога е любов към Нищото, натам води тази любов. Не към нещото, не към егото, не към ограничението, а към безкрайността.

Майстер Екхарт казва, че съкровената дълбочина в нас е ключът за Бога. Тази дълбочина е именно Нищото. Това Нищо е свръхосветено. То е изобилно сияещо. Ти трябва да имаш чисто сърце, казва Майстер Екхарт и отговаря: Кое сърце е чисто? Само това сърце, което е превърнало всичко създадено в Нищо, т.е. в съкровеност. Това е чистото сърце.

Знаете ли, казва, кое е това, което измъчва най-много ада? Съществата на ада ги мъчи най-много това Нищо. После казва: Никога не търси Бог като образ и тогава ще можеш да Го обладаеш, да Го уловиш.

Когато човек живее в Бога, тогава какво означава за него минало, настояще и бъдеще? Те нищо не значат. Бъдещето нищо не може да ти даде, защото Бог е всякога повече от бъдещето. Бог е вътре в нас, но ние сме навън – това е проблемът. Който е познал себе си, не люби нищо друго, освен Бога, освен Същността.

Да познаеш себе си, означава да се познаеш такъв, какъвто си бил преди външната история на света, такъв, какъвто си бил извън времената, какъвто си сега и какъвто ще бъдеш в края на времената. Това себепознание се осъществява само вътре в Бога, т.е. дълбоко вътре в нас.

Ние сме длъжни да постигнем Бога в собственото си същество. Душата е също като Бога – извън всяко определение и наименование. Нейното първично и истинско състояние е даже извън всякакво предназначение, тя надминава даже и това. Душата трябва да се откаже от всичко сътворено и от всякаква опора, външна опора. Тогава тя ще се потопи в Чистото Нищо, Абсолютната Опора.

Нищото няма начало и затова Бог за да ни направи свое подобие, Той не е могъл да направи нищо по-хубаво от това, освен да ни създаде от Нищото, за да бъдем вечно неуязвими. Ето защо душата се приближава най-близко до Бога чрез Нищото – когато изчезва, когато се слива с него. Нищото – това е достъпът до Бога, до Божествената природа.

Преди всичко в своята древност ние сме били Нищо. Никакво време, никакво сътворение и чрез това Нищо ние сме били самите себе си. Само една тайнствена Божия Сила е била над нас. (Става въпрос за Тайната, която е скрита в Бога.) И по-късно тя е пожелала Нищото да влезе в движение – от неподвижност, от Велика Пълнота в движение. Това е, когато Бог е сътворил всички неща от Нищото. Създавайки душата от Нищото, т.е. подобна на Себе Си, Бог я е поставил в свободно самоопределение. Защо? За да може Бог нищо да не ѝ налага и нищо да не ѝ приписва; тя сама да решава. Какво означава това? Че след време все някога душата щяла да пожелае съединение с това Бездънно Нищо, с Тайната на Бога. Така тя щяла да забрави всички вещи и всичко сътворено. В различни времена всяка душа тръгва обратно по този път към Тайната на Бога, защото всичко сътворено няма да ѝ даде Великата Пълнота.

Целта на всичко това е след време душата толкова дълбоко да навлезе в Бога, когато се завърне, че никога вече да не излезе. Тогава тя няма да има нищо общо с творението. Никакво творение няма да я обременява. И тогава тя няма да се обвързва с никакви действия, защото ще бъде осъзната. Т.е. нейната чиста природа ще следва Нищото, недеянието, за което много сме говорили. Тогава душата ще бъде изпълнена само с Нищото, т.е. с пълнотата на Бога. И тогава всяко нейно действие ще бъде недеяние, т.е. чистота и пълнота. Тогава Нищото ще бъде нейната обител, нейната крепост. Т.е. тя ще бъде вътре в Бога и тогава тя няма да се нуждае от нищо друго.

Едно е нужно, казва Майстер Екхарт (забележете, около 12 век), едно е нужно – Бог. Влез да живееш в Бога и творението за тебе е без голямо значение. Има нещо хубаво, но то вече няма да ти влияе, защото ще бъдеш изпълнен с Тайната на Бога.

Човешката душа е сътворена от Бога. Само между другото да ви кажа: човешкото тяло е сътворено от Сатана, човешката душа е сътворена от Бога, човешкият Дух е сътворен от Бездната. Затова Учителят казва, че в човешкия Дух има тайна, по-дълбока от Бога.

Човешката душа е сътворена от Бога. В тази душа има смес от тъмнина и светлина, според нейните избори. За да стане душата равна на Бога, тя трябва да се превърне в Нищото.

Човешката душа е сътворена от Бога, но човешкият Дух е много по-дълбоко явление. Той принадлежи на Бездната, на Абсолюта. Той е абсолютно несътворен. Душата е сътворена, тежи 33 г, тя е полусветлина. В дълбочината си има донякъде и висша светлина, но донякъде, не е пълна светлина. Човешкият Дух е тотална, ослепителна светлина в своята дълбочина.

После Майстер Екхарт казва: Дори и Бог не е крайната цел на живота. И разказва за тайната на двадесет и четирите Старци, за която друг път ще говорим. Тук само накратко ще споделя: Когато Бездната създава двадесет и четирите Старци, странично от другите неща – от Бог, от Луцифер, от боговете и т.н., Бог и Луцифер, и Христос усетили, че това е нещо много специално – двадесет и четири тайнствени семена. Не могли нищо да изтълкуват, нищо да разберат какво е направила Бездната. Това не са синове на Бога. Това са Старци от съвсем други, вътрешни цивилизации, прекалено дълбоки, за да бъдат разбрани. Дори и Бог се е чудел какво е това и накрая стигнали до извода, че това е нещо като мистичен полъх – и нищо повече не могли да кажат. Самите Старци са толкова дълбока вода, че тук само накратко ще кажа: те са се отказали от отрицателна и положителна воля, надраснали са волята на Луцифер, надраснали са и волята на Бога. Отказали са се и от своята воля, избрали са Бездната. Понякога когато се явяват във вселената и в различни светове, и в нашия свят са слизали, те имат такава пълнота, такова Нищо и понеже Бог е сроден с тях, ги усеща. Преди много години в Китай се преражда едно Божество, което е живяло в невидимия свят под името Лао Тун; слиза на Земята като Лао Дзъ и Бог вижда Нищото в него. Слиза и прави книга на Нищото, книга на мълчанието, книгата за учението на ДАО, за което ще говорим другия път. И после отново се скрива и затова учените не могат да разберат Лао Дзъ жив ли е, кой е писал тази книга… Самата Истина пише в него, Лао Дзъ просто го няма. Понеже Бог и това Божество са единни, Бог разбрал, че чрез него може да работи. Бог е влизал в много Учители, изнасял е огромно, дълбоко учение в дълбините и се е връщал. Той ги ползва, но в Старците има нещо, което е по-дълбоко дори и от самия Бог. То остава скрито в мистерията, в Бездната, за бъдещи цивилизации, когато отново ще слизат заедно с Бога и ще работят съвместно, в името на висшето развитие.

ЖЕЛАНИЕТО

(първа идея за размишление)

Какво казва Яков Бьоме за тази дума и как я разбира?

Желанието е същество без произход, без корени. То е нещо измислено, фиктивно.

Желанието е същество, което няма нито истинско знание, нито разбиране. В природата на желанието няма място за отдих и покой, за разлика от любовта (става въпрос за разликата между любов и желание). Едно е да желаеш много неща, друго е да имаш любов към Бога.

Желанието се е родило, когато е било изпуснато същественото, т.е. съкровеното начало. Желанието е същество с много силна привлекателност. То е нещо като вечност, но без основа и без опора. Желанието обича особено много веществото, материята, за да може да се осъществява все повече и все повече да се размножава.

Бьоме казва: Желанието търси това, което никога няма да срещне и да намери, за разлика от любовта. Такава е неговата природа – да търси и да не може да намери.

Желанието е обладател. Но в крайна сметка то обладава самото себе си. Значи то се завръща в себе си и се оказва, че излъгва себе си.

Желанието е същество, което само се обременява. Желанието е същество, което има само една грешка: не е разбрало Любовта. Понеже желанието не е разбрало Любовта, то не е получило Същност, пълнота. То има някакво удоволствие, някаква полу-радост, удовлетворение почти, но никога няма пълнота. То няма есенция, то няма Същност.

От древността досега желанието живее много животи, но разпокъсано, защото живее без Същността. То живее странно и някак си само по себе си. Ако това желание би пожелало Любовта, тогава Бьоме казва, то ще се насочи към Мистериум Магнум, към Великото Тайнство на Бога. Ако можеше така да се пренасочи, то би тръгнало по пътя към Великата Тайна. То би осмислило себе си и би получило Същност – Същността, която е наречена еликсирът на живота, който изтича от Любовта и от тайната на Мистериум Магнум.

ЯКОВ БЬОМЕ

(лекция 26)

Някога в древността Луцифер е бил светоносен. Той е бил светла Земя, светла идея, допреди трагичното падение.

Луцифер, тази светла Земя, е произлязъл от Мистериум Магнум, но е паднал в желание и е загубил своето място в Плерома, т.е. в духовния свят. Значи вместо светлина и Любов се превръща в желание. Така Луцифер загубил своето първоначално положение. Предния път обяснихме – той толкова е пожелал да надмине светлината на Бога, да стане като Него и Бог решава да излее Себе Си в него. Но той не може да Го понесе и угасва. Оттам почва неговото падение и пропадане.

Той се е самоизхвърлил от светлата Земя. Така райската Земя е била погребана и впоследствие се е родила външна земя, а тя, казва Бьоме, е горчива напитка. Тя е мъртва земя: ражда плодове, но в нея има нещо мъртво, вечният процес е прекъснат.

Гордостта на Луцифер впоследствие е създала нечиста духовна сила, тъмна сила и така са били заразени духовните източници на енергия и обновяване. Така целият космос е бил въвлечен в падение и в разкол. Така се е стигнало светът да бъде въвлечен в космическо страдание. И на Луната има страдания и погребения, ако трябва след време ще говорим и на Марс има и т.н. Случила се е космическа катастрофа. Това предшествало грехопадението и едновременно с това се е превърнало в причина за него. Така Луцифер направил от светлината дом на тъмнина и печал.

Грехопадението на човечеството е последствие от тази голяма космическа катастрофа. И всеки, който е послушал Луцифер, малко или много е бил въвлечен в многобройни паднали светове: Земята, Марс, Юпитер и т.н. По-нататък когато ще говорим за Атлантида, ще видим как в първата подраса рмоахали марсианците искат да влязат да живеят в тях, но те им отказват. Влизат във втората подраса тлаватли. Те ги приемат и започват огромни войни.

От друга страна, толтеките работят на много, много високо ниво – най-голямата култура, която е постигната. Толтеките са имали много събрания и то съвместно с древните котки. Древните котки са избирали кое дете да стане истински жрец, защото древните котки са можели да четат аурата и да познават тайните енергии в децата. Всички деца, които избирали котките, ставали истински жреци. По него време делфините са били хора и са ходели по Земята. Впоследствие сушата не им харесва и се завръщат във водата, като една малка част остават на Земята и продължават да общуват с делфините във водата. Така между сушата и водата се поддържат връзки, но тогава ще говорим за много такива неща – как и животните са били в голям прогрес, когато са общували с толтеките. По-късно ще говорим и за пратуранците, които и сега ги има на Земята. Тяхно ядро се преражда, там е бил върхът на черната магия; тя сега е изгубена. Те се прераждат по-късно като ядро в монголската раса, а сега са преродени в татари и чеченци, но силата им е много, много вече по-смалена. Но когато ще говорим подробно за тайните на Атлантида, за нейните раси и техния език, тогава ще говорим с повече подробности.

Грехопадението на човечеството е последствие от тази голяма космическа катастрофа, голяма въвлеченост. По-късно човек е паднал поради отровното мислене на Сатана и дяволите по простата причина, че той го е приел. Той е приел този начин на мислене. Така човекът се е заразил от Сатана и дяволите, и това особено мислене. И всеки, който се е съгласил така да мисли, той е получил определената доза отрова.

Бьоме казва: Ето защо няма по-полезно нещо за човека от това да разбере и познае себе си. Човекът има дълбоко познание за нещата, когато Бог е излял Любовта Си върху него. Божията Любов е самата чиста и познавателна способност, самата тя е това.

Всеки човек е длъжен да върне своето време във вечността. Според Бьоме това е задължение на човека да върне своето време във вечността. И казва: Който се жертва с любов, бива надарен с Дух.

Откъде се е появил злият източник? Бьоме си задава въпроси; понякога отговаря, понякога загатва. Откъде се е появил злият източник, който е проникнал в Луцифер? Кое е подбудило Луцифер да изгуби светлината си и да падне? Как така се е явил този източник в него, този източник на тайно зло, за което преди време Луцифер не е знаел, този източник, който преди е бил скрит от Луцифер?

Луцифер и ангелите са имали тяло от светлина. Защо тази светлина не е устояла? Бьоме казва: В самия Бог има всякаква сила и всякаква скрита тайна сила, посята от Бездната, за която Луцифер не е подозирал нищо.

Любовта е великото качество, което Луцифер е изгубил. Той не е могъл да понесе неизменната сила на Любовта. Той не е могъл да понесе вечната сила, която била замисълът на Бездната. Това била сила скрита и тайнствена за него, да не говорим, че това е сила скрита и тайнствена и за самия Бог. Това е, което Учителят нарича Любовта като принцип – не любовта като стремеж, не като чувство, като сила, а Любовта като принцип.

Силите, които Бог е дал на Луцифер и ангелите, са били извън тях. Те не са ги владеели. Бог им ги дава, но те не са господари на тези сили. Ето защо това означава, според Бьоме, че ако те сгрешат нещо, Той може да си ги вземе обратно, може да им ги отнеме. И когато те се разбунтуват, Той има право да им ги отнеме. И наистина те са се разбунтували срещу Него. То е, както когато на човека му отнемат въздуха, така Бог отнема силите на Луцифер и падналите ангели.

Злото е създадено, казва Бьоме, за да може човек да познае своя произход от Бога и да се завърне чрез контраста. Злото подбужда човека да търси своя Източник и не само да търси, но и да го намери. После Бьоме казва: Ако човек беше само добър, постоянно добър и нямаше никакви страдания, никакви противоречия и мъчения, той нищо нямаше да желае в своите дълбини. Той нямаше да познае онова по-дълбоко Добро, което е скрито в Тайната на Бога. Той нямаше да познае истинското, върховното Добро, нямаше да има в дълбините си подтик. Злото е необходимо средство за саморазкритието на Божеството, затова е допуснато.

Бог е вечно Слово, което съвършено предава волята на Бездната. Диханието на Бездната говори чрез Бога. Бьоме казва, че когато нещо от диханието на Бездната е слязло върху Бога, Бог го е приел тотално. По-късно това е било наречено животът, оттам е произлязъл животът.

Бьоме казва нещо изключително: По отношение на Бездната Бог е само една послушна Тишина.

Самият Бьоме е тайна. Той е живял около 16 век, обущар, гонен от църквите. Той е благодарен на тези гонения, защото, според него, те са изработили, както става естествено, неговата дълбочина, неговото дълбоко завръщане в Бога. Ето защо е имало гонения срещу богомили, за да могат те да се завърнат много дълбоко, осъзнато вътре в тайната на Бога и да могат да владеят след време там, където трябва и да помагат на съществата.

Бьоме е преживял истинската Тайна на живота. Той е родил в себе си, в дълбините си самия Бог, самото Божество и той сам си го казва. Казва: Аз видях какво има в дълбочината на Бога. Аз записах това, което е допустимо да се каже навън под формата на книга. Срещу мен духаха много студени ветрове, но волята на човешкия Дух не може никога да бъде спряна. Много пъти моето дърво, т.е. моето същество, се опитваше да даде плод и все не можеше, докато дойде моят час, истинското просветление.

КАБАЛА

(втора идея за размишление)

Кабала казва: Този, който изучава Библията с цел да има знания, той увеличава страданията си, тъмнината си и своето невежество. Този, който изучава Кабала, за да изправи себе си и да познае себе си, той се свързва със скритата страна на Библията, с тайната, неписана Библия.

Стремежът към знание е човешко дело. Стремежът към Бога е Божия работа. Сега си спомням, като бях в София, един приятел, викат му Коцето Калки, поговорихме с него за делфините. Той ми казва: Приятел, дай да се срещнем, да поговорим за делфините, за русалките, защото аз общувам много с деца, искам да им разкажа тези неща … Докато говорех с другите, чух го в коридора да казва: В света има много информация, но тук има нещо, което много ми харесва. – Това не е информация, радвам се, че той е разбрал разликата, защото ако беше информация, аз въобще нямаше да изнасям лекции, но това беше между другото.

Кабала казва: Който няма истинско знание, не може да получи душата си – не може да я познае, тя не може да му бъде дарена от Бога като завръщане. Истинските желания на душата са подобни на духовната светлина.

Методът за постижение на духовния свят се нарича Кабала. И само в постижението на духовния свят човек може да се освободи от проблемите и противоречията. Когато познае духовния свят, когато заживее в него, тогава той може да познае и да разреши всички тези въпроси.

Мистичният месия, това е събуденият чист Дух в човека – това е месия, който има да дойде. Това е самата наша същност, в която трябва да се завърнем. Тя е в нас, но ние трябва да я осъзнаем.

Има два вида Адам: първият се нарича Адам Кадмон, Великият Адам. Вторият Адам, казва Кабала, е просто Адам. Първият Адам е велика идея, велик печат, велико послание. Нетленен, той е андрогин, цялостен, езотеричен. Той е Велика Пълнота. Вторият Адам е плътен, земен, тварен, смъртен, външен, екзотеричен. Той съдържа смъртно тяло и безсмъртна душа вътре в себе си.

Зохар казва, че първият Адам, истинският Адам е сътворен от Бога чрез загадъчна субстанция, която кабалистически се нарича образът на храма, т.е. идеалният образ на вселената, който по друг начин се нарича Дървото на живота. Образът на храма е надарен с тайна мъдрост. Този Адам е висша есенция, той е сътворен на седмия ден. Той не участва в онова сътворение, той е сътворен в седмия ден. Седмият ден е ден на почивката, ден на Нищото, неделя, на руски означава не делать, нищо да не правиш – денят на Пустотата, денят на Нищото, денят на недеянието, седмият ден. Този Адам е Дървото на живота.

Древният Тот казва, че когато Адам е вкусил плода, той е направил много смел подвиг. Той е предизвикал тайната сила на хаоса; той е предизвикал самия господар на хаоса, който иначе се нарича Йал Дабаот. На древен език се нарича Йал Дабаот и гностиците ползват неговото име, след време ще говорим много за него. И тогава Тот допълва: Могъщи сили на светлината са накарали Сатана да изкуси Адам, за да може по този начин като анти-бог той да изстрада и да осъзнае своя произход и след време и самият той да се върне тотално и да стане светлина. Защото Бог и него го чака след огромното страдание отново да се върне и да стане светлина. За да може той отново да се осъзнае и да се върне в изначалния, първич ния Адам.

Падналият Адам се ражда; истинският Адам, казва Кабала, не се ражда – той само възниква. Така е възникнал Христос, така е възникнал Лао Дзъ, така е възникнал Заратустра и т.н. Значи не раждане, а възникване. Този Адам, който възниква, е вечен, непреходен и неизменен. Този Адам е нашата вечна родина.

Силата на първичния Адам е в това, че той е пожелал изцяло Бога. Не донякъде, не 90%, не 99%, той е пожелал тотално Бога. И тогава Бог му е дал такава светлина, която е отстранила абсолютно всички неразумни желания. Така Бог го е повел към Себе Си, води го към Себе Си и го учи. Докато вторият Адам трябва да се учи в земни училища и чрез многобройни страдания. Това е пътят на втория Адам – трябва да мине през много школи, през много университети, така наречените цивилизации и народи. Думите цивилизация и народ означават превръщане на живата енергия в мъртва. Това го прави и науката, това го прави и цивилизацията, това е метод да се превърне живата енергия постепенно в мъртва.

ИСТОРИЯ НА ВЕЧНОСТТА

(лекция 27)

Там, където е започнало да тече времето, там е започнала да умира Истината. Това става постепенно, т.е. там Истината е започнала да се скрива, да се отдалечава навътре. Така е започнала да тече външната човешка история. За разлика от свещената история, тя има време, има начало.

Преди колко милиарда години е човешката история? Айнщайн казва 15 милиарда, много други учени казват подобни неща, но както винаги грешат. Учителят казва: преди 250 милиарда години, това е точното време на човешката история.

Айнщайн казва: Всичко е относително. Отново греши. Пустотата, неизменната Любов, Нищото са Абсолютни неща. Питагор казва, че всичко е число. Няма такова нещо. Бездната няма никакво число, Бог няма число, не може да бъде изчислен. Как може да направиш хороскоп на Бог в човека? Нямаш никакъв шанс. Човекът е Бездна, човекът надминава всичко.

Човешката история е започнала да тече. Това е само едно отражение, но нас ни интересува свещената история. Свещената история казва, че устата на Истината не говори на тези, които не помнят себе си, които не помнят своя съкровен център.

Пробуденият човек не върви по пътя на човешката история. Той върви по пътя на себепознанието.

Да търсиш свещената история, значи да се включиш в потока на Бога. Според свещената история на вечността основата на здравия и правилен живот е андрогинността, т.е. целостта. Стремежът към андрогинност е стремеж към Бог в себе си. Това е, което са изгубили цивилизациите и народите – стремежът към своята цялост.

Що е андрогин? Безсмъртна, самодостатъчна енергийна и чиста субстанция. Това е способност към саморождение. Даже русалките се самозараждат – те имат в себе си семе и сами зараждат другата русалка, не се нуждаят от контакт. Но не само те. И посветените могат да се зараждат от своята енергия във всякакви светове. Могат да се раждат и външно, и вътрешно, защото могат да възникват.

Андрогинността – това е способност към саморождение. Андрогинът, това е висша енергийна самореализация, което означава и самопознание. Точно натам води изпълнението на заповедта любов към Бога – ставаш андрогин, цялостен, пълнота. Това означава да разбереш израза: Царството Божие е вътре във вас.

Именно познаването на себе си е придобиването на андрогинност, придобиването на цялост. Това са изначалните хора от първата и втората раса, но най-вече от първата слънчева раса. За тях ще говорим по-нататък, те са блажени, но не са богове във висшия смисъл, така наречените бархишади. Андрогинът, това е енергийната основа на безсмъртието.

Цивилизациите и народите са система на откъсване от андрогинността, от целостта. Цивилизациите и народите, това е сбор от различни видове умъртвена енергия, т.е. паднала енергия в нисши светове, това се нарича цивилизация и народи.

Пътят на цивилизациите и народите е постепенен път към самоунищожение поради неразбиране на Бога и идеята на андрогина, поради неразбиране на Бога и свещената история. Поради падането свещената история се отдалечава и се превръща в човешка. Човешката история е падение. От падналия Адам до Мойсей царувал грехът, чието начало е първата столица на Атлантида, наречена Салидон, главният център. Сатана, т.е. второто същество, е управлявало и си е мислело, че никой не може да бъде над него. Знаете, Първото същество, първото семе, посято от Бездната, беше Бог, второто – Луцифер и Сатана, третото – Христос. По-надолу падналата енергия е наречена Сатана, още по-надолу дяволи и демони – това са нива на енергията надолу като пропадане. Това същество – Сатана – мислело, че никой не може да бъде над него; второто същество мислело, че то е господар. Но третото тайнствено същество – Христос – слязло на Земята и го поразило вътре в Духа. Най-голямото поражение, то не е нещо външно, то е вътре в Духа. Ще видим по-нататък в Атлантида, по времето на Салидон, как толтеките поразяват потопа, как други заминават, а една голяма част, които са постигнали реализация – осем милиона толтеки – поразяват потопа и постигат чистия Дух, правят скок в Неизвестното и след време стават Велики Учители и мъдреци. Става въпрос за огромна култура, многобройни посветени, бавно някои от тях ще слизат в света и в други светове и ще продължават да помагат, защото са истински Учители и имат право поради причини, които идват от Бездната.

Христос е бил тайна на Агностос Теос, първото Същество, наричано понякога Отец или Незнайния Бог. Той е бил същество на Тайна Неизвестна. Той е разкрил на Земята, че всички са деца на Бога и те чакат своя Гносис, тези деца чакат своето откровение. И затова те много се мъчат, много страдат, защото върху тях не е слязъл още Гносисът, т.е. духовното откровение за Тайната на Първото Същество Агностос Теос.

Третото същество – Христос – донесло в света евангелието на Истината, за което Сатана нищо не знаел, но усещал, че това евангелие е много опасно за него. По-късно той даже изпаднал в ужас, като разбрал, че той вече не е всемогъщ; дотогава се е мислел за всемогъщ. Това го е хвърлило в ужас. Преди, си спомняте, имахме подобни лекции – как се събират демоните, как се чудят какви мерки да предприемат на техни събрания и т.н.

Второто същество – Сатана – усетил, че се е явила премъдрост на Земята, облечена в тайна. Така великият Сатана осъзнал някак си донякъде своя грях и беззаконие. Разбира се, това след време ще му помогне да започне да се завръща; засега не, но след време ще има условия да се завръща.

След това слизане на третото същество, наречено Христос, армията на Сатана започнала много да се смущава. Грехът бил наложен от демоничната власт върху хората, защото демони те успели да наложат демонична власт върху телата на хората, да я внушат, но тази демонична власт започнала да отслабва от третото семе, третото същество, наречено Христос.

Душата е съставена от два вида сили, т.е. от смесени сили: светлина и тъмнина. И понеже тя не познавала дълбините на своята светла природа, станало необходимо вмешателството на третото същество, наречено Христос. Той дошъл да ѝ разкрие тайните на светлината, на светлата природа и да я въвлече в потока от светлина, който води към Агностос Теос. Всяка душа, която е получила тази тайна, наречена Гносис, започнала да се превръща в поток от чиста духовна светлина. Целта на слизането на третото същество е спасение на светлото начало, което в този свят е някак си разсеяно в много различни видове мисли, чувства, желания, дългове, професии и т.н.

Гносисът казва, че благата вест не спасява. Тя носи само знание, някакво припомняне. Спасението е себепознание, да се домогнеш до откровение, т.е. до Гносис, за собствената си дълбока мистерия, за собствената си Божественост. Защото само твоята Божественост може да устои на Бездната, на тайната сила на Бога и да бъдеш спасен завинаги поради неизменност. Себепознанието се превръща в неизменност, в Пустота, която може да устои на Бездната, поради която са паднали Луцифер, Сатана. В Кабала се обяснява: понеже Бог е наложил свръх-светлина върху съществата, тези, които не са устояли, са угаснали. Докато този, който получи Гносис, може да се завърне отново и не само да се завърне, но да се завърне завинаги с опит и по съвсем друг начин.

ДИОНИСИЙ АРЕОПАГИТ

(трета идея за размишление)

Друг загадъчен, велик мистик, за който сме говорили.

Любовта е мистичен опит, който се осъществява вътре в Тайната на Бога.

Безмълвието има преярка светлина, която озарява непрогледния мрак. Безмълвието ще спаси ума поради преярката си светлина и поради скритата тайна в себе си. Умът няма око и затова той се нуждае от блясък, който да го озари, от мълния, която да го озари. Този блясък, тази мълния идва от Безмълвието.

Бог се открива на този, който преодолява всичко, забележете, чисто и нечисто, на този, който преодолява полярността. Например Яков Бьоме е постигнал нещо много повече от святост и това не му пречи да е семеен и да има четири де ца, четирима сина. Значи когато постигне посвещение, всичко, което прави, вече е без значение, защото там вече наистина всичко е Бог. Когато не е постигнал, дори и да прави уж много правилни и логични неща, той ще залязва.

Първопричината е съвършено отвлечена от всичко. Става въпрос за Бездната, Тайната, скрита в Бога, за която говорихме миналия път повече. Тя е отвъд света и отвъд вселената. Затова Учителят казва: За моите ученици има изход извън вселената. Това е, което са постигнали и тези осем милиона толтеки, много даоси и т.н. Първопричината не е нито заблуждение, нито истина; тя превъзхожда всичко. Тя не може да бъде утвърждавана или отричана. Тя е над всяко утвърждение, тя надминава всичко.

Изворът сам в себе си се излива и сам в себе си съществува.

Божественият Мрак, това е свръхсветлината на Бога. Нарича се така, защото почти не може да бъде понесен.

Висшата и изначална светлина на Бога никога не губи своето вътрешно единство.

Мракът е тайна същност. Тя е скрита в ръцете на Тайната, в ръцете на Истината, в ръцете на Бога. Имах един разговор в София с един арабист. Той превежда от персийски и Корана, и мнго неща, много добри приятели сме. Когато му казах, че няма никакво зло, има само Абсолютна воля и злото и да иска, просто няма как да съществува, той каза: Това исках да чуя от тебе, защото и аз мисля точно така. Това наистина ме радва, че мислиш така, че сме на едно мнение, защото наистина няма как да има друга воля в света. – Просто тя няма как да се промъкне, защото каквото ѝ се каже, тя само това прави. И това наистина е за добро, но то е скрито в Тайната на Бога.

В светлината човек се учи, казва Дионисий, а в мрака, забележете, човек познава себе си. Там става нещо много по-дълбоко. В светлината се учиш, разбира се, може и да не се доучиш, но това е друг въпрос. Но може, ако си искрен, да продължиш да се учиш. Но в мрака човек познава себе си.

Когато апостол Павел е бил убит, на гроба присъстват Тимотей и Дионисий Ареопагит, те са били приятели. Тимотей е любимият ученик на Павел. Тимотей започнал да плаче: Нима повече, Учителю, няма да чуваме твоя чуден глас? – Тогава Дионисий му казал: Приятелю мой, Тимотее, остави всичко сътворено и се устреми само към Бога, само и изключително към тайната на Бога. – И Тимотей разбрал своя урок.

ЯДЖНАВАЛКИЯ

(четвърта идея за размишление)

Преди говорихме за него, учението на древна Индия за Духа, сега ще продължим пак с учението за Брахман, или учението за Духа.

АУМЪ е чистото пространство на Брахман. Това е изначалното пространство, напълнено с първично дихание. Благодарение на АУМЪ, казва Яджнавалкия (неговите ученици са светци и мъдреци, не последователи, а на много високо ниво; един от редките, много особени Учители), човек знае това, което следва да се знае.

Брахман е вечно непроявена Реалност. Затова Той съществува вечно, защото е толкова дълбок, че не е проявен. Дори и да влезе в тяло, той може да живее, но си остава непроявен. Умирайки, казва Яджнавалкия, аз просто нямам никакъв изход, аз ставам чист Дух. Това е такова осъзнаване, такова завръщане, че даже можем да го наречем, че не е завръщане, защото то при такива същества винаги е било.

Брахман е различен от космоса, но Той присъства в него. Брахман е непривързан и затова Той не се тревожи, което означава, че Той не се руши, не се разрушава. Това е чистият Дух в нас.

Брахман е вечно сияещ светилник. Той е Храмът, който осветява храма.

Събрали се, казва Яджнавалкия, на едно място да спорят очите, ушите, носът, ръцете, краката. Спорили кой се намира в най-хубаво положение. Понеже не могли да разрешат спора, те решили да попитат Брахман кой от тях се нами ра в най-добро положение. Брахман отговорил: Това може да се провери: след заминаването от тялото кой от вас е в най-хубаво положение? И те разбрали, че само Брахман е възхитителен.

Царят попитал Яджнавалкия: Ти къде живееш, Яджнавалкия? Отговорът: Жизненото дихание е благословение, царю. Чистото слово е благословение, царю. Очите са благословение, ушите са благословение, разумът е благословение. Огънят, земята, водата, въздухът са благословения, царю. Миналото, бъдещето, вселената, мъдростта са благословения, царю. Духовният път е благословение. Но, царю, само Брахман е възхитителен. Само Брахман е прибежище. Ето защо аз изоставих всичко това и само в Брахман живея. Сам Брахман ме погълна. На Него се отдадох, царю.

Великата формула АХАМ БРАХМА АСМИ, за която говорихме преди, Аз съм Брахман, т.е. Аз съм Дух – когато осъзнаеш това и си повтаряш тази формула, след време ще посрещаш всички трудности като празник, като любов, тържество. Веднага ще ти изпъква, когато дойде трудността, казва Учителят, едно малко приятно чувство. После това приятно чувство ще стане голямо.

Брахман държи в ръцете си животворната Тишина. Неговото потайно действие е намерението. Брахман е бащата на дълбините. Брахман е единственото послание, свещената и светеща тишина, там живее Той.

Брахман превръща тръните в цветя. Брахман е съставен от мистичното дихание на Пустотата. Брахман е усмивката на Пустотата. Тази усмивка, царю, е най-богатият свят. – Наистина Учителят казва, че ако някога постигнеш истинска среща с Бога и ако видиш усмивката на Бога, това ти стига не само за един живот, а за цялата вечност. Ако я видиш реално, няма да искаш нищо повече. Тази усмивка означава, че твоите най-дълбоки вътрешни въпроси вече са решени. Оттук нататък ти наистина си избран в пътя на себепознанието.

Казва после Яджнавалкия: И животът, и смъртта се чудят на Брахман, защото Брахман е много по-дълбок от тях, той е възхитителен.

Брахман говори с нематериален глас. Той е Гласът на всички неща, той е Гласът на Пустотата. Брахман внушава друга епоха. Брахман е изцелител. Той ни изцелява от всички изгубени светове, т.е. ограничения. Световете са ограничения.

Брахман е Пустота, т.е. състояние на безкрайност, неуловима безкрайност. Яджнавалкия улови безкрайността. – Ти ще дойдеш ли при мене, царю? – Царят казва: Не. Аз имам път. – Яджнавалкия казва: Брахман е Бездна, царю. В тази Бездна дори изгубваш пътя си, дори няма и път. Там е толкова дълбоко място, че Бездната се оказа по-дълбока от моя път, Бездната го погълна.

АУМЪ
Благодарност