Елеазар Хараш – Лекции том 09: Духовно разбиране на нещата 1998г.

Елеазар Хараш

ДУХОВНО РАЗБИРАНЕ НА НЕЩАТА

Окултни лекции,
държани в градовете Варна и София през 1998 г.

Второ, преработено и допълнено издание

Варна, 2021 г.

Лекциите в настоящата книга са били изнасяни изключително и само в устна форма. В това издание редакторите са се старали максимално да съхранят автентичния стил на тези лекции, поради което в тях са оставени някои думи и изрази от разговорната реч.

ПРЕДГОВОР
към второто издание

Освети себе си

Пробуждането е нещо отвъд света.

Духовното разбиране е в света, но не е от света.

Духовното разбиране прави човека светещ и скромен.

Духовното разбиране е излизане от илюзията на света.

Твоето мислене те е довело тук, на Земята. Твоето Духовно мислене ще те освободи от Земята.

Това, което те съгражда, е Духовното разбиране, Духовният Път.

Само Духовното разбиране знае Дълбокото.

Духовното разбиране се намира в едно кътче на сърцето.

Целта на Духовното разбиране е: всеки да търси себе си докато се открие.

Тайната на Духовното разбиране е Бог в сърцето.

Духовното разбиране е символ на Свободата от света и смъртта.

Духовното разбиране произлиза от Тайната на вътрешния живот.

Чистото Духовно разбиране е узнало живия смисъл.

Духовното разбиране се формира от изпитанията.

Кой заражда в нас Духовното разбиране, което ни освобождава от света?

Разбереш ли Бога, посяваш извор в себе си.

Елеазар Хараш
Варна, октомври 2021 г.

ПРЕДГОВОР

Храмът е твоето вечно състояние на Пълнота.

Хаварот

Той запечата съкровеното знание и всеки, който постигне правилността, овладява в себе си мистичната змия огън и придобива динамичното равновесие.

Злото се побеждава с динамиката на Бога.

Хаварот

Само Чистото Съзнание е истинска религия. Чистото Съзнание е Любов, а Любовта е ключът към безконечната Духовна вселена. Да разбереш Любовта, това изисква висша Духовност, висше разбиране. Правилното разбиране е еликсир.

Себепознанието е по-важно от съграждане на църкви.

Алинор

Здраве ли търсиш, приятелю? Не се лъжи, защото не здраве ти трябва, а Истинолюбие. Има нещо по-насъщно от здравето и то е Любов към Бога. Лекарство ли търсиш, приятелю? Ще ти кажа за лекарството. Най-доброто лекарство е Божествената гледна точка.

Търси това, което превъзхожда вселената.

Тот

Който има разбиране, не се безпокои – той живее прекрасно и умира красиво. Неговото умиране не е смърт. Неговото умиране е заминаване – скриване. Къде се скри този човек? В Невидимото, откъдето и дойде. За пробудения смъртта е сливане с очарованието на свободата.

Любовта е сияеща и по времето на залеза.

Тот

Ще ви кажа нещо за розата. Освободената енергия е създала розата, а ограничената – бодлите. Ето защо ни е дадена свобода. В пътя на бодлите енергията е спряна и втвърдена. В розата енергията е свободна и ухае. Освободената и одухотворена енергия има свойството да се концентрира в Истината.

Времето не е реално, реална е Истината.

Тот

Любовта е дом на Душата. Мъдростта е дом на Духа. Който познава това, изтръгва Мъдрост от страданието и мрака. Който познава това, поразява изкушенията. Който познава това, е избрал единствено Бога и никой друг.

Голямата скръб е мистично начало за търсещия.

Тот

Доколкото имаш Истинолюбие, дотолкова виждаш. Изследвай себе си, защото Бог е скрит в тебе. Изследвай себе си, за да се познаеш. Когато познаеш себе си, Бог ще работи за тебе.

Животът е особена среща – среща със себе си.

Тот

Любовта е посланието на Бога. Ето защо превърни тръните в цветя. Превърни Голгота в тържество. На Голгота е мистичният отговор на живота. На Голгота се решава Тайната на живота. Любовта е посланието. Любовта е Космическата сила в теб, която те освобождава от заклинанието на хаоса. Любовта е Тайната на Пътя. Любовта е Вечността. Вечността означава да влезеш в себе си.

Покоят е океан без брегове.

Дерамот

Ти можеш да познаеш Пътя си само с Любов. Източникът на Любовта е Сам Бог.

Човек е дошъл в този свят, за да разруши смъртта.

Валентин

Неизразимото е чиста вода. Любовта е основата на живота, а не религията. И когато ти имаш Любов, се стремиш към Истината – стремиш се към цялост.

Който не търси Истината в себе си, той изгубва умението да разбира нещата.

Боян Мага

Истината е живият храм, живият хляб. Само този хляб може да те нахрани.

Елеазар Хараш
Варна, януари 2006 г.

7 януари 1998 г.

УСМИВКАТА НА МОНА ЛИЗА

(Лекция 1)

ЗА БУДНОСТТА

(Първа идея за размишление)

ЗА ЗМИЯТА

(Втора идея за размишление)

ДЯВОЛЪТ И ЗЛОТО

(Лекция 2)

РАЯТ НА САТАНАТА

(Трета идея за размишление)

ЗА ЛЮБОВТА

(Четвърта идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

УСМИВКАТА НА МОНА ЛИЗА

(Лекция 1)

Ще разгледаме този въпрос от Окултна гледна точка.

Истинската радост не е нещо изразимо и затова при Мона Лиза тя е само загатната. Тази радост е дълбоко и мистично състояние на Душата.

Дълбоката радост е неуловима за света и за ума. Тя се изплъзва на всеки, който иска да я определи. Това означава, че истинската радост е извън пределите на размишленията, т.е. извън пределите на ограниченията. Тази радост е мистична Тайна и за нея ще говорим – тази усмивка. После ще разберем какво символизира.

Дълбоката и тайна усмивка на Мона Лиза не идва от знанието, а от Небитието. Тайната на тази усмивка не може да се разбере, но може да се постигне от откритото сърце. Разбира се, това е друга тайна и не е лесно човек да бъде открит и същевременно – неуязвим. В случая става въпрос за онова открито сърце, за онази Искреност, която е неуязвима, защото има такава, която е уязвима.

Усмивката на Мона Лиза е Окултен символ, тя символизира вечната победа над злото. Това е Душата, която е посветена. Който има тази усмивка, той има Любов, Покой, и радост – и няма какво повече да доказва, защото тази усмивка означава, че Душата е посветена във Вечното Добро.

Мона Лиза символизира Душата, която е преминала през мрака и е видяла Божественото Лице. А целта на мрака е точно тази: да се открие Божието Лице. И затова е създадено злото като преграда от Бога.

Пътят на Мона Лиза е Пътят на Себепознанието. А който е постигнал това и който е вървял по този Път (става въпрос за Себепознанието), той не се заблуждава със знание. Ще обясня. Когато човек се занимава с трупане на знания, той се противи на Истината и ще погине, защото натрупването на знания е метод на ума. Разбира се, в туй число… Той не трупа само знания. Присъствал съм на няколко места и видях, че някои хора трупат всичко. На едно място видях толкова чинии и сервизи, сякаш щял да живее три вечности. И всъщност преди няколко месеца почина. Толкова много натрупване, а всъщност – нищо. Това е метод на ума. Натрупване в най-широк смисъл.

И умът много умело може да използва знанията за своите цели – от това човек пострадва.

При познаването на себе си човек пак придобива знания, но трансформиращи, преобразяващи – това е разликата. С това той става нов човек, става символично – Мона Лиза, т.е. Посветена Душа.

Посветената Душа винаги има мистична усмивка. На Окултен език казано: Посветената Душа винаги има сияещо сърце. Това е усмивката на Вечността, това е усмивката и величието на Небитието. Това означава, че който разбира тайната на тази усмивка, се освобождава от злото, защото тази усмивка е вътрешен елемент на Духа, т.е. вътрешна сила на Духа. Тя е извън времето, извън границите на ума.

Усмивката на Мона Лиза не е строга и студена, нито широка, което щеше да означава, че тя не познава себе си. Преди всичко това е усмивка на очите, а те символизират Истината. Това е Пътят, по който се усмихва Истината. Тази усмивка ни говори за неизчерпаемата сила и богатство на Духа.

Всяка душа, която не е познала законите на самоотричането, не може да разбере величието на неизреченото (става въпрос за мистичната усмивка), не може да разбере мистичната усмивка и тогава тя остава и да живее в обикновената усмивка, т.е. в оскъдицата на живота. Усмивката на Мона Лиза показва, че тази Душа е влязла в Път, който е извън границите на този свят – минава през този свят, но излиза от неговите граници.

Ще кажа нещо още за недоизказаното, недоизреченото и също и неопределеното, което е Тайната на тази усмивка.

Понеже Духът е нещо неопределено и затова в него се съдържат красотата и величието на жизнената сила. А тази жизнената сила е величието на самата Истина. По друг начин казано, според Окултната наука и Даоското Учение е казано, че: човек е велик не за това, което е направил, а за това, което не е могъл да довърши – за недоизказаното, премълчаното, недоизреченото.

Според Окултната наука: Недоизказаното съхранява Пълнотата на Истината.

Силата на Съкровеното се състои именно в недоизказаното и точно тука е животът на Духа. Това означава, че който има дълбоко недоизказване, оставя едно широко вътрешно пространство за развитие и за намиране на Пътя – той дава една Свобода. Това означава, че недоизказването или недоизказаното е свързано с безконечното развитие.

ЗА БУДНОСТТА

(Първа идея за размишление)

Учителя казва: „Не давайте угощение на вълци, не сключвайте договор с лисици, не правете приятелство с мечки, не се състезавайте с лъвове и не си играйте със змии“. Накратко ще обясня, без да се впущам в подробности.

Вълкът символизира ненаситното – това означава, че никога не можеш да нахраниш егото. Въпросът за Лисицата се отнася до хитростта: „Никога не сключвай договор с хитростта“ (това също се нарича в Окултната наука черния разум), защото винаги ще обедняваш. Защо да не се прави приятелство с мечки? Защото мечката е същество, която в това отношение има силна памет и помни и най-малкото зло. Най-малкото зло е достатъчно, тя да го помни за много дълго време. Това е ненужно обвързване с такива същества, защото злото винаги ще си вземе своето. „Не се състезавай с лъвове“ – символично означава: „Не се бори със сила, която е по-голяма от тебе, защото ще изпаднеш в немилост“. Значи: трябва да си буден, да знаеш своите възможности. „Не си играйте със змии“, или: „Не си играйте с астралната светлина“. (За която след време ще говорим повече.) Това е, наречен в Кабалата, „мъртвият фосфор“, или „хипнотичната светлина“. С нея работи умът и внася в човека привидните истини и човек се подвежда постепенно, и от малкото отклонение става голямо след време. Ако се занимаваш с тази светлина, все повече ще изгубваш себе си – това е нейният Път. (Става въпрос за привидната светлина, мъртвата светлина.)

Затова Учителя казва, че от целувката на змията много хора са станали смъртни. Значи: от целувката тази фалшива, илюзорна светлина (змията) много хора са станали смъртни.

Учителя казва, че целувките на някои хора изсмукват енергията на човека. Но от друга страна, той казва, че щом имаш Устрем, щом имаш Идеал, никакъв дявол не може да те спре.

ЗА ЗМИЯТА

(Втора идея за размишление)

Както казах: змията е мъртвата светлина в човека и тя ражда привидните истини. Това е свързано с логиката. Затова Учителя казва, че логиката пипа, понеже е сляпа; а Интуицията вижда. Учителя казва: „Когато слънчевият лъч падне върху една змия, тя използва ли този лъч?“. И после отговаря: „Тя си прави отрова, за да покоси жертвата си“. Тя превръща светлината в отрова, в мрак. Ето защо на змията краката са отнети, а краката символизират добродетелите. Ще обясня. Едно от превъплъщенията на дявола е змията, но освен това, дяволът е навсякъде, където може да проникне неговото безумие. Значи, това е неговото условие: да има насреща безумие.

(В тази връзка ние подготвяме цяла книга по Учителя за дявола и неговите ходове и за змията… И затова ще се спираме от време на време върху тази тема.)

Според Окултната наука: той (за дявола става въпрос) е сляпа сила, и тази сила е прокълната, но заедно с нас Това трябва да се разбере, да не мислят хората, че само дяволът е виновен. Тука става въпрос за едно общо проклятие, но има разлика, ще обясня. Дяволът няма разум и воля, няма и глас, глас във външен смисъл. Защото после ще видим, че той има вътрешен глас и как говори. Той е сляпа сила и затова греши в нас, но ние сме отговорните, защото ни е дадено ум, сърце и воля – даден ни е Разум. Ние плащаме сметките. Другата разлика е, че дяволът никога не се разкайва, но човекът е способен на това. Добрите мисли, чувства и желания изтощават неговата сила.

Другият важен момент, който искам да ви кажа е следният: Глупостта в човека, това също е злото. Това означава, че глупостта в човека е неговата престъпност в зародиш. И затова Учителя казва, че може да имаш много знания, но ако си горделив, ще бъдеш един от заблудените братя на Черната ложа.

Злото има голяма сила, но външна, илюзорна. И затова Учителя казва, че дяволът е най-безпомощното същество.

Учителя казва: „Вие може да сте в най-лошите условия, може да сте в ада, но пак можете да направите връзка с Бога, защото това не зависи от външните условия“. И адът, и рая (както ще стане после въпрос) са все външни условия. И после казва, че това, което хората наричат „човешка слабост“, е дяволска слабост, но тя е свързана и със самия човек, затова е наречена „човешка“. При положението на тези слабости хората се свързват и се надяват да живеят щастливо, но това е невъзможно. И затова Учителя дава една мярка, едно правило:

Не се свързвай с никой човек, преди да си се свързал с Бога. Това е Златно Правило. Това важи и за женитбата, и за приятелството, и за какво ли не…

ДЯВОЛЪТ И ЗЛОТО

(Лекция 2)

Ще ви разкажа някои неща за него.

Както казах: Сатана – това е злото, което е прокълнато, за да изкушава. А знае се, че чистота, която не е минала през изкушенията, нищо не струва. И както виждаме: сам Христос трябва да мине задължително. Тука трябва да разграничим…

Учителя казва: Сатана изкушава, а Бог изпитва – тези неща са различни. В изпитанието е Величието на Бога. Защо? Защото тук Той доброволно ограничава Своята Сила, за да те освободи от ограниченията на изкушението. Това означава, че изпитанието е жест на Бога и на Висшия свят към вас. В изпитанието се вижда има ли човек истинска добродетел, и затова човек неизбежно ще минава през изпитания.

Изкушенията са свързани с друг път – с дълбините на мрака. Ще обясня. Истинският мрак принадлежи на строго определени същества, тези същества са символи на най-голямото зло, но тези същества са също в Ръцете на Бога.

Другият важен момент във връзка с дявола е следният:

Дяволът черпи сили от нашите слабости и от жаждата ни за удоволствия. В тази връзка ще кажа някои неща за удоволствията. Удоволствието е вътрешна сила, която или трябва да бъде овладяна и да стане твой слуга, или ти трябва да станеш роб на тази сила. Това означава, че да плениш удоволствията, означава да плениш дявола, защото те са неговото най-силно оръжие.

Аз съм виждал такива хора не става въпрос само за страстта и за похот, но особено в храната. Не казвам, че не трябва да има приятен момент в храната, но когато тя се превърне в слабост… Преди време наблюдавах на едно място как се готви: за вечеря се готви от първо до седмо… До такава степен вече се е превърнало в робство, нали, че е трудно за спасяване. Но другият път ще говорим повече за истинското хранене, което е всъщност Път навътре. Вътрешният Път към Бога, се оказва Път към Словото и затова е казано, че „не само с хляб ще се храни човек“. Но същевременно човек трябва да поддържа някакви граници с този свят… (Но другият път ще се спра повече на този въпрос.)

Важното, което трябва да запомните, според Кабалата, че удоволствието е жестока сила, но прикрита в сянка. Значи: удоволствието, макар и изглеждащо безобидно всъщност, е жестока сила, но прикрита в сянка. То е демонична сила с безбройни чарове. Ето защо Чистотата е важна, защото Чистотата също е сила, която заслепява злото, т.е. черния разум.

Другият важен момент при Чистотата е, че тя овладява голямата и опасна сила на въображението. В тази връзка ще кажа някои неща за удоволствието, свързани с въображението.

Удоволствието и въображението съединени имат силата да убиват бавно и постепенно. Тука искам да ме разберете правилно. Не трябва да мислим, че въображението е нещо лошо. Напротив – въображението е нещо много ценно, но когато бъде овладяно от волята в човека, т.е. от слънцето в човека. Това означава, че в човека волята трябва да управлява въображението, а не въображението – волята. По една много проста причина: въображението може да произвежда много болести, да ги уголемява чрез внушения и може да направи от нищото нещо много опасно. Същевременно волята може да смалява внушенията и да ги изтрива. (Значи, тук се води една голяма борба, на която някой път може да се спра повече.)

Другият важен момент, свързан с удоволствието е следният: той е въпросът за страстта. Страстта е мярка, че човек е зависим от удоволствието. Тук пак искам да напомня, че не става въпрос за отричане на страстта. Напротив – ако един човек има голяма страст, аз изпитвам приятно чувство към него, защото това е голям капитал. Това може да се превърне в жажда за Истината. Ако няма страст, той няма енергия. Ако няма гняв, няма енергия и трудно е да се разчита на човек без енергия, дори да има най-красивите идеи. Значи: страстта си има своя красота, гневът си има своя красота, но когато се разберат.

Страстта е мярка, че човек е зависим от удоволствието. Злото внушава в човека удоволствията и пороците, и чрез тях овладява хората.

Другият важен момент в тази връзка е следният:

Страхът също е внушение и ако се страхуваш от дявола (поради самия страх), тогава той ще те преследва – тогава се явява преследването. Ако не се страхуваш, тогава той те изоставя, връзката се прекъсва. Това означава, че страхът е прекъсване на връзката с Бога. Разбира се, има един страх, който е друг, но за него в случая не говоря.

Една от най-важните задачи на ученика е:

Да овладее силите на злото в себе си (разбира се, в това число влиза и молитвата, и работата върху себе си) и тогава да търси Бога. Защо? Но има нещо лично в това овладяване – Бог няма да го направи, ако човек не е поел този Път. Защото, ако човек е нечист и търси Бога, без да се е овладял, тогава, дори и да се екзалтира от идеята за Бога, той може да изгуби ума си и да стане безумен или неизлечим.

Страданието е зло и човек страда, за да трансформира това зло в добро. Разбира се, пак може да си вярва, че понеже Бог го обича, му изпраща страдания, но ако не разбере това, то няма да му помогне.

Другият момент, който се казва в Кабалата, в тази връзка е следният:

Това, което е естествено и неизбежно, не е зло. То е скрито добро, защото то е определено да бъде дадено на човека за неговото израстване. (Значи: трябва да различаваме.)

И така: човек е длъжен да овладее своето въображение, защото то е едно от най-опасните оръжия на злото. В тази връзка също ще ви кажа, че въображението е много жестока сила: то може да натравя кръвта, вместо да изцелява; може да нанася смърт, вместо да носи живот – въпрос на овладяване и разбиране.

Според Кабалата:

Въображението не е дадено на човека да развращава съзнанието си с него. Вие сами знаете, че вечер преди да си лягате и при други положения, с въображението може да си позволявате много неща, които е трудно да станат на физическото поле. Може да викате любими същества, да желаете и полов живот, и т.н. Аз съм давал на някои това упражнение: съзнателно да ги викат и после да се отдалечават, да викат и да се отдалечават, докато накрая овладеят въображението си, и тогава ще стане след време автоматично – просто без усилия, няма да се налага да правите усилия. Но докато постигнете не-усилията, ще трябва да правите много усилия съзнателно, за да може да стане всичко естествено. (Някой път може да се спра и по този въпрос.)

Когато въображението се използва лошо, това се нарича „магнетизация“ на злото. Тогава резултатът е лъжа, безпорядък и накрая – смърт. Лъжата също е свързана с мъртвата, астралната светлина и затова тя умъртвява. Когато нечистият, страстният и фалшивият човек влезе в тази светлина (става въпрос за астралната светлина), той почва да си въобразява, че се усъвършенства. И разбира се, почват видения… След време ще ви обясня: виденията нямат нищо общо с дълбоките Истини. Те имат общо с повърхностните истини. И виденията не са Пътя на Духа на най-дълбоките Истини, макар че понякога утешават Душата, но не ѝ помагат да влезе в по-дълбоко поле, утешението е отстранение. (Но това е друг въпрос.) Така анархистът започва да мисли, че е свободен и може да прави всичко; господарят почва да мисли, че управлява… Но това е светлината на смъртта. А тука е скрит именно черният разум и постепенното обсебване.

Трябва да кажем, че страданието е зло само за упоритите в злото, тогава то е зло, което постепенно се превръща в мъчение, от мъчение – в отчаяние; от отчаяние – в самоубийство, от самоубийство – в израждане. Това е пътят, по който човек постепенно обезумява. Но това не означава, че страданието не може да пробуди човека и да го облагороди – това е другият Път. В тази връзка мога да кажа, че страданието е изпратена помощ за будния, за човека, който има стремеж, към Бога, към Любовта, който има Устрем към Истината, към Свещеното в живота.

Всеки, който желае и търси Посвещение (а това е много благородно), нека да знае, че сключва договор с много големи и интензивни страдания. Въпреки всичко аз ви пожелавам на всички този Път. В този свят това е задължително. А за да издържиш тези страдания, трябва дълго време да си се подготвял, трябва да си узрял.

РАЯТ НА САТАНАТА

(Трета идея за размишление)

Учителя казва, че кръстът е едно от най-страшните, но разумни същества, което чрез човека разрешава една от най-великите задачи на живота. (Става въпрос за кръста като живо същество.) Заедно с него, с кръста, и човекът разрешава тази велика и трудна задача. Това е свързано с търсенето на Истината. И в тази връзка ще обясня някои неща.

Търсенето на Истината е Свещен процес и затова ученикът трябва да мине през кръста. Това означава, че ученикът може да се учи много и да се стреми, но това, което най-много ще му помогне, е кръстът, т.е. трансформацията, идването на новото, преобразяването.

Когато човек премине през кръста и се трансформира, той не отива в рая. Защото, ако отиваше в рая, според Окултната наука, това щеше да означава, че стремежът му е фалшив. В тази връзка ще обясня.

Според Окултната наука: всички хора, които се стремят към рая, са заблудени, подведени. Защо? (И Окултната наука и Кабалата дават много обяснения, аз ще се спра на едно от тях.) Те са заблудени, защото искат да застанат на безопасно място от Бога и да са независими от Него – нещо, което е много глупаво. Това е болест на съзнанието. Защото зависимост от Бога води до познаването на Истината и до Великата Благодат, която е Пътят към Царството Божие. Не към рая, а към Царството Божие. Ако раят те погълне (като идея, като път), тогава твоята „независимост“ става зависимост и в последствие раят се превръща в ад.

Божията Воля е Царството Божие, което е виждането на Истината, която е над полюсите – над рая и над ада. И в тази връзка ще обясня нещо.

Когато една Душа види това лице (става въпрос за лицето на Истината, има начини как да се види), тя вече никога не пожелава рая; нито щастие, нито нещастие; нито ада, а пожелава само Неговия живот. Ако не разбереш това, оставаш в рая, в Дървото на знанието. А според Кабалата, това означава, че знанието е местонахождението на бездната.

Само на Любовта е дадено (разбира се, говоря за Божествената Любов) да види лицето на Истината, която освобождава. А Свободата… Какво означава Свободата? Според Кабалата:

Свободата – това е правото да твориш вечно Добро.

ЗА ЛЮБОВТА

(Четвърта идея за размишление)

Много пъти сме говорили и ще продължаваме да говорим по този важен въпрос.

Учителя също казва, че Бог е Любов и той има много тълкувания в тази връзка. На едно от тези тълкувания ще се спра сега. Ще обясня.

Любовта е свързана със силата и дълбочината на отдаването, а това е Източникът на всяка Пълнота (става въпрос за отдаването).

В Кабалата се казва, че всяко действие на даване е Хесед. Чували сте за Хесед – четвъртата йерархия, която означава излъчване на Любов, излъчването на Любовта като Милост, като Милосърдие. По този въпрос ще кажа няколко неща. Тука трябва да разберем, че Хесед не е само Милост и доброта, а изливане на живот, което е дълбока и специфична способност (вътрешна способност) на Любовта. Затова Хесед и Любовта се разглеждат заедно.

Според Кабалата: добротата внася в живота определени ограничения и затова тя не е висша мярка. Човек трябва да търси по-дълбокото – това е Любовта.

По друг начин казано, тъй като някои кабалисти са помислили, че Хесед е еднакво с Бога, в тази връзка искам да ви кажа, че има такава Истина, но трябва да бъде разбрана от определен ъгъл, иначе се изпада в заблуждение.

Хесед не е тъждествено с Бога, не е равно с Бога. Защото тази Милост и доброта в Дървото на живота, са само качества. Те са… Качествата са винаги ограничени, а Бог е по-дълбок, Бог е неограничен. Нито Неговата Милост; нито Неговата Доброта; нито Неговата Любов са ограничени. Значи: Милостта и Добротата на Бога са безконечни, но важният момент, който трябва да разберем е следният: когато Бог се прояви в твоето Хесед, в твоето милосърдие и доброта, тогава тези качества са в единство с Бога. Значи: можем да говорим за Единство, но никога не можем да говорим за равенство. Ще ви го кажа по друг начин… Тъй като някои кабалисти изпадат в главоломно развитие и после пропадат. Много такива случаи има, другият път може да дам един пример в тази връзка.

В тази връзка аз ви препоръчвам: не да търсите щастие и рай, а да търсите Единство – това е нещо много по-дълбоко, нещо по-важно – и нещо, което е реално. Значи: не рай, не щастие, а Пътя на Единството, за който някой друг път ще говоря повече.

Сефиротите в Кабалата (става въпрос за всички качества на Бога – десетте качества) са качествата на Бога, но Той е по-дълбок от тях. Това означава, че чрез качества не можеш да Го постигнеш. Няма постижение с което да Го постигнеш, има само приближаване. Разбира се, това приближаване е вечно. Качествата са постижими, но Неговата велика Дълбочина е непостижима и непознаваема. Към нея даже няма път, но има възможност за приближаване. Само Съвършената Любов може да се приближи. И в тази връзка ще кажа някои неща.

Ако искаш да постигнеш резултат в Учението, нищо няма да постигнеш. Защо? Защото подходът е користен. Ще обясня. Но ако работиш с Любов, вече си в Пътя на Учението. Всичко това означава, че ако се откажеш от постижения и резултати в Учението, значи имаш Любов, тогава вече си постигнал, защото, според Окултната наука: да имаш Любов, е по-важно от всички постижения.

Другият важен момент е следният, че: само когато придобиеш тази истинска Любов, това е моментът, от който започва твоето истинско развитие. Дотогава се упражняваш, говориш за усъвършенстване, но си извън, защото още не си в Мярката. И затова казвам следното: Само тогава, когато постигнеш истинската Любов, неизменната, постоянната – при всички условия, само тогава започва твоето истинско развитие. Тогава пак може има постижения, но те са от друг род и идват по други закони.

Учителя казва: В който ден повярвате в Бога и възприемете Неговата Любов, вие ще почнете да се развивате правилно. (Значи, ето я мярката за правилното развитие.) И после Учителя добавя: Пак ще имате страдания, но ще разбирате техния смисъл. Пак ще имате болести, ще боледувате, но ще знаете, че болестите са необходими за вашето двойно пречистване: и физическо, и духовно. А да знаеш това, значи да си изпълнен с истинска благодарност.

И в тази връзка, накрая ще завърша и тук накратко ще ви кажа какво казва Учителя за най-великия лекар. Искам да знаете това, тъй като някои посещават обикновени лекари. Учителя казва за тях, че те никога не могат да излекуват съвършено една болест, защото причината остава скрита, скрита в едно от вътрешните тела на човека и чака своето време пак да се разгърне – за което някой път може да се спра и повече да ви говоря. Има нещо, което може да излекува напълно човека и това Учителя го нарича Най-великият Лекар – това е влиянието на Любовта. Всъщност БОГ Е ЛЮБОВ.

АУМЪ

3 февруари 1998 г.

ЧИСТОТАТА И ЗЛОТО

(Лекция 3)

БУКВАТА „А“

(Първа идея за размишление)

ЗА КАРМАТА

(Втора идея за размишление)

ЧИСТОТАТА И ЗЛОТО

Продължение
(Лекция 4)

ТАЙНАТА СТАИЧКА

(Трета идея за размишление)

ЗА ХРАНАТА И ЗА БОЛЕСТИТЕ

(Четвърта идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ЗА ЧИСТОТАТА И ЗЛОТО

(Лекция 3)

Злото не може да пороби Чистотата, защото тя е Пустота, т.е. необвързана. Злото е необходимост и затова всеки трябва да се срещне с него лично. Когато се срещнеш със злото, с тази бариера, ти трябва да я преминеш, за да се срещнеш със себе си. А по-късно ще се срещнеш и с Вечното Начало, което си пак ти самият.

Тука ще вмъкна една идея, за която се сещам, понеже има отношение в тази връзка. Тези от вас, които постигнат изцяло разумни действия в живота, разумен начин на живот, трябва да знаят, че са много далеч от Мъдростта. Пътят, който трябва да извървят до Мъдростта е много далечен, но се започва от разумните действия, от разумния живот. После от Мъдростта има също милиони години до Абсолютния Дух. Така че тези, които са се въоръжили с някакво търпение за години, за едно, две прераждания, нека да не бързат.

Значи, както казах: което си ти самият. Това е Пътят на възможностите, които дава Чистотата. Когато влезеш в тази област, на Великото Начало (говорим за най-дълбоката област), тогава вече ти си свещен и само тогава можеш да се отдадеш на служене (ето я мярката за служене) на Вечността. Това е така, защото си влязъл в Свещеното място. (Това, което се е случило и с Мойсей, и горящата къпина.) И затова е казано, че само онзи може да работи съзнателно върху себе си, който има силен стремеж към Чистота. Няма ли го този стремеж към Чистота, няма да има постоянна Будност и тогава Учителя казва, че дяволът може да го излъже, защото той е излъгал и много светци, значи: не само обикновени хора, но включително и светци.

Другият важен момент е, че Бог се е скрил, за да осигури свободата на волята. Понеже, ако човек Го види, ако човек види Бога лице в лице, той вече не може да Го отрича. Това означава, че при пряка среща с Бога, грехът става невъзможен и свободният избор няма да има вече своята пълнота.

Тука трябва да обясня един важен момент. Една важна разлика, която трябва да запомните, тъй като има същества, които могат да правят зло, и са благословени, но човекът не спада към тази категория. И затова правя едно ударение.

Първо: злото, което прави дяволът, е едно благословение за него, една благодат – понеже той е избрал твърдо този път. Разбира се, неговата радост не е истинска, но той получава и радост, получава една благодат, защото той е избрал този път и е бил прокълнат да върви в него заедно с черната радост, която този път му носи. Второ: доброто, което правят Ангелите, също е едно благословение, една благодат за тях, защото те също са избрали своя път.

Трето: единственото зло, което не е благословено, това е човешкото зло. Тука Божественото Лице е скрито. Ще обясня. Всичко това означава, че когато дяволът прави зло, това е в Божествения порядък на нещата. Когато Ангелите правят добро, това също е в Божествения порядък. Но когато човек прави зло, това не е в Божествения порядък на нещата – това е карма. (И затова после ще ви обясня някои неща за кармата.) Това е лошият избор. Затова е важна Чистотата, защото тя е Будност. И този, който е буден, трябва да държи чистотата на мисълта като мярка при всички условия на живота. Тази мярка отстранява кармата, защото тя не нарушава Божествения порядък. Става въпрос за правилната мисъл, постоянната мисъл, будната мисъл при всички условия – тя има Божествен произход. На Окултен език казано: тази мярка решава главния въпрос на живота (за което ще стане въпрос и в края на лекцията), защото тя е, която дава Постоянство и Устой. А за човека са важни постоянните и устойчивите неща.

Човек трябва да познае себе си, своята дълбока Същност, защото единственото знание, при което човек може да бъде уверен, е познаването на себе си. Другото знание, става въпрос за общочовешкото знание, не е универсално. Това, което е универсално в знанието, са само определени моменти, това са моментите, в които Бог присъства.

Светът на злото е вътре в Бога, което означава, че злото е един зависим свят.

И това е много хубаво, защото, ако злото беше независимо, за човека нямаше да има възможност, нямаше да има избор.

По друг начин казано: светът съществува, защото Бог се е ограничил. Затова съществуват и доброто, и злото, и качествата. Това означава, че светът на злото е създаден за изкупление, защото този свят е една нисша и мъртва материя. Затова тук е дошъл Христос, за да покаже на мъртвите Пътя към Възкресението. А Чистотата е единственото условие, което дава вътрешна способност за учене.

БУКВАТА „А“

(Първа идея за размишление)

След време пак ще разгледаме тази буква, защото тя е една от най-важните букви и е начална буква – буквата „А“ – начална буква в почти всички азбуки. Преди това ще кажа няколко неща.

Всяка буква е канал, по който се предава Божествената енергия и нейното влияние.

Всяка буква е духовно Откровение и същевременно, буквите са инструменти, с които Бог е сътворил и Вселената, и човека.

Днеска ще говорим специално за буквата „А“.

Буквата „А“ е чисто духовна сила и няма връзка с никакъв обект в Битието. Тя не се ограничава в конкретното, земното. Затова тя символизира Пътя на Светлината (става въпрос за светлината на Духа), и затова тя се нарича буква водач – водач в почти всички азбуки.

Според Кабалата: в буквата „А“ няма вещество, няма материя; тя е нематериална.

Буквата „А“ е склонна към Пустота (става въпрос за дълбочина) и Безпределност, докато има букви, които са склонни към непълнота. За които по-нататък ще говорим… Тука искам да кажа някои други неща.

Буквите и думите на обикновената реч са проекции на човешкия ум.

Буквите и думите на духовната реч са проекции на Душата.

Буквите и думите на Божествената реч са проекции на първичните сили на Духа.

Но все пак тука трябва да кажа, че в Духа на Истината има смисъл, който е над всички букви и техните съчетания – става въпрос за думите, мислите и т. н.

От една друга гледна точка, Духът (говорим за човешкия дух), това е Синът на Словото. По друг начин казано: Бог е Върховната Истина, а Синът е Словото, което Го познава. (И затова накрая ще ви кажа някои важни неща според китайската мъдрост за болестите, за да разберете дълбоките причини на болестите и как те трябва да се премахват отрано. Не когато стане късно да се бориш с нея, а отрано да се предвиждат тези неща.)

Когато човек се пречисти, той изпълва буквите и думите с нова светлина и с ново разбиране, и тогава те го въвеждат в Тайните на Духовния свят; думите стават канали.

Другият важен момент във връзка с буквата „А“ е следният: буквата „А“ е скрита духовна сила, която е самата жизненост на светлината. Това означава, че буквата „А“ е символ, който осветлява живота и всичко сътворено отвътре. Тази буква, според Окултната наука, е произлязла от вътрешния Храм на Духа. Когато тази буква докосне човека, ражда се Пътят към Безкрайната Вътрешна Светлина. Защото буквата „А“ кабалистически символизира Началото на Вечния Път. Когато Духът те докосне с тази буква, с този символ, с това духовно начало, ти се превръщаш във Вечен Път. Както казах: буквата „А“ е лишена от вещество, от материя и ако сте забелязали, когато я произнасяте вътрешно, забелязвате, че тя е отворена буква– това означава, че Пътят към Висшите светове е отворен, а не затворен. Значи: тази буква е отворена буква (за разлика от буквата „Р“, буквата „Б“ и т.н., където участват други сили), отворена врата към невидими светове.

Другият важен момент е: че ученикът трябва да даде живот на буквата „А“ в себе си, иначе ще се втвърди, а втвърдяването, това е кармата, както ще разберем след малко. Разбира се, това важи и за много други важни букви, за които ще говорим по-нататък: буквата „О“, буквата „Ъ“ и т. н.

Да приемеш символа на буквата „А“, означава да приемеш Живата Светлина в себе си. И само тя освобождава човека от миналото, от втвърдяването.

Когато я приемеш, миналото вече не може да те безпокои, то вече не може да оживява. Когато миналото оживява в човека, означава, че Сатана му припомня злото и иска да го утвърди в стари спомени. Значи: когато миналото оживява в човека… Тука все пак искам да ви кажа и за хубавите спомени – човек трябва винаги да търси новото и да не се отдава на мечтаене: и на хубави, и на лоши спомени, защото новото винаги носи нещо по-дълбоко. В тази връзка ще ви кажа следващата идея, която е за кармата.

ЗА КАРМАТА

(Втора идея за размишление)

Грехопадането е започнало в момента, когато първата мисъл е била не за Истината, а за себе си и това е началото на кармата и на нейния път – пътят на робството. Това означава, че кармата символизира лошия избор, или лошата мисъл. Кармата – това е вкаменяването, втвърдяването на лошите, на земните мисли. И както виждате: мисълта е материална, тя може да втвърдява човека. С обратни, положителни мисли започва друго сгъстяване на Духовни сили и се стига до среща на новата мисъл със старата, и тогава се ражда Искрата на новото съзнание, и човек променя своя път. Този сблъсък е неизбежен.

В тази връзка също искам да ви кажа, че тялото на човека е сбор, синтез от втвърдени мисли на неговото минало. Това означава, че тялото е построено от мисли, които са материални сили, разбира се, по-фини сили, от по-висша духовна материя. Ето защо с новите формули и с новите положителни мисли всичко втвърдено постепенно започва да се разрежда. Човек си подготвя ново, по-духовно тяло, което може да стане инструмент на Духа и на Неговото Слово.

Кармата е борба на тези два рода мисли:

1. Земните, които втвърдяват все повече и все повече материята и човека;

2. Божествените, положителните, правилните мисли, които все повече разреждат и освобождават.

А Любовта е важна, защото тя внася във формулите и в мислите огнена субстанция, която е от по-висш порядък от мисловната материя, т.е. от менталния свят. И затова Любовта и Словото са силите на трансформацията.

Човек се е отделил от Любовта, за да може да постигне дълбокото разбиране, че без нея не може да живее – значи: това ще внесе по-голяма дълбочина. И тогава, когато разбере Любовта, да може да се насочи към нея с цялата си Същност (затова е отделянето) и тя да стане неговия Път.

Преди да продължа, пак ще вмъкна нещо: ето защо в този свят трябва да има лъжа, много лъжа, т.е. много контраст, за да може човек да обикне, в един момент, цялостно Истината и да си отдаде живота на Истината. Значи: в този свят трябва да има много лъжа, много лъжа, т.е. много контраст, за да може човек в един момент да узрее и да избере Истинския Път и да обикне цялостно Истината. Да разбере, че това е Истинският, Вечният Път.

Значи, както казах: Любовта да стане неговия Път.

Всичко това означава, че кармата е разделение, отделяне от Любовта, за да може Любовта да се превърне в твоя цел, в твой Път. В този Път ти трябва да отдадеш себе си, за да дойде трансформацията. (Значи, тука има една разлика.) Това означава, че Любовта иска преди всичко самият тебе, а не твоята карма. Любовта иска Жертва, а Жертвата е Универсалният Метод за развитие – това е най-силният ход на Душата. С този ход тя отстранява кармата, т.е. съдбата.

В тази връзка искам да ви кажа нещо, което е една разлика между Предаността и Жертвата, тъй като някои ги смесват. Предаността и Жертвата се различават. Жертвата е, както ще разберем, в по-висока степен. В Предаността има стремеж, в Жертвата има Любов. Само Любовта има ясен поглед за другия свят и за Вечния Път. Предаността принадлежи на сърцето, а Жертвата – на Душата. Предаността е на степени, а в Жертвата няма степен – там си отдаден изцяло. Значи: в Предаността има много степени, докато човек узрее за Жертвата, за Истинската Жертва. Когато се постигне Жертвата, се отваря Пътят на Духа, който вече започва да ръководи Душата. Тука Душата вече има истинско ръководство – не от ума, а от Духа и от Истината. Тук Душата се освобождава от знанието и навлиза в Пътя на Мъдростта.

Един персийски Посветен, казва се Аттар (Аттар Фаридуддин) казва:

Изчезнете в мен и ще ме намерите в себе си. Това е Пътят на Жертвата.

Между другото, преди да продължа с лекцията и с другите идеи, се надявам тази година, до края на годината да ви зарадвам с една нова книга, която съдържа над 100, 150 Мистици и Посветени от всички времена, които са говорили малко по-дълбоко от знанието, т.е., които изхождат от Мъдростта. И така се надявам, че ще ми стигне времето… Тази книга1 сме я започнали, дори мисля, че може да има и над 200 имена… Тя ще ви помогне много и като информация, и изцяло е Мистична книга, няма в нея светци а от Посветени, от Мистици, Мъдреци и Учители – от Посветени нагоре. Така че вярвам, че тя наистина ще ви помогне и се надявам, че до няколко месеца ще я подготвя.

ЧИСТОТАТА И ЗЛОТО

Продължение

(Лекция 4)

Ако злото не беше излъчено и сътворено от Истината, това щеше да бъде един свят без право на избор, значи, ние щяхме да живеем в един свят без право на избор. Преведено означава: особен род мъртъв, задгробен свят. И тогава за злото щеше да бъде царство, а доброто щеше да бъде безинтересно и безлично, защото без злото и доброто се обезличава. Затова Учителя казва, че ако някой от вас попадне в ангелския свят, в света на доброто, каква услуга може да направи на Ангелите? Значи: там няма шанс да прави добрини. Там много рядко може да има шанс да направиш услуга на някое Висше Същество. Шансът да правиш добро е в този свят, изключително в този свят!

Без злото няма избор на правилно и неправилно, а това означава, че злото дава възможност да избираш, имаш право на избор, но от последствията не можеш да избягаш, включително и от добрите последствия; но те са по-добрият вариант от лошия избор. Тук, в този свят, имаш право да избереш и злото, но лошият избор те обвързва със смъртта. Значи едно от нещата, които трябва да се знаят, е че тук, в този свят имаш право даже и да избереш злото, т.е. лошият избор, но се обвързваш със смъртта, защото в този свят е внесен Ангелът на смъртта. (Става въпрос за света на лошия избор.) Това означава, че смъртта е необходима част от този свят, защото злото и смъртта са тясно свързани – така както са свързани Любовта и безсмъртието. Това означава, че всеки, който направи лош избор в живота си, ще живее в ограничения. Ограниченията в случая са необходимост. (Накрая на лекцията ще ви обясня по-дълбоко какво означава. Като ви изредя причините за болестите, ще видите как сам човек си вика болестите.)

Ако човек е богат, пак ще живее в ограничения – било здравословни, било кармически, било психически, било самоунищожителни – все видове ограничения. Защото, ако избереш богатството, това не е истинският Път. Това означава, че богатството може да се използва само по един начин: за придобиването на Истината, на добродетелите. Иначе всеки друг път на забогатяване, е отклонение. (Друг път ще говорим повече по тези въпроси.)

Ограниченията в този свят са особен род защита, предпазна мярка, както и орехът си има черупка, така и човек има много тела. Вие знаете седем тела. Разбира се, според Учителя, те са много повече – дванадесет. Но по този въпрос ще се спирам друг път. Чувствата в човека според много учени са шест, според някои са седем, според Окултната наука са също дванадесет. (След време ще говорим и по този въпрос.) Човек е загубил седемте чувства и е обеднял с пет бедни чувства – и иска да разчита на тях, но той не знае, че шестото чувство много малко помага. Понеже при грехопадането другите седем чувства са се изгубили.

Злото също различава доброто така както и доброто го узнава. Злото също засега трябва да живее, защото във висшата светлина за него няма оцеляване, няма живот и затова неговият шанс е в този свят. Затова в този свят злото е настроено и настървено и търси всякакви пътища за забогатяване, за преуспяване и за някакъв вид оцеляване. Затова има много преуспели злодеи, защото за тях това е въпрос на оцеляване, тъй като във Висшата Светлина те умират. И това е естествено, те все пак трябва да оцелеят. Оцеляване трябва да има за злото, защото (както казах) висшата област за злото не съществува. Злото също се бори да оцелее, защото то също цени живота, макар че това се отнася до остатъците на живота. И затова то се бори; лошо съществуване, но все пак оцеляване, все пак е нещо, за което да се хванеш.

В злото също има скрита Божествена искра, но тя е толкова отдалечена, че едвам поддържа живота и затова говоря за остатъци от живот. Тази искрица на Бога в злото е минимална, но благодарение на нея злото оцелява и постига някакъв успех в света. Тъй като злото няма съзнателност за успех в Духа, успех в Истината, поне тук, в този свят, и частично в астралния свят, то все пак може да оцелява.

Само пред чистия се откриват възможностите на живота и ако човек не може да се издигне над нечистотата, тогава всички възможности се закриват за него. И тогава той започва да се храни със заблудените знания за някакъв успех.

Тук искам да ви кажа нещо за Земята, казано от Учителя. Учителя казва: „Пространството, през което нашата Земя минава, е пълно с остатъци от развалени светове отпреди милиони години. Оттогава още нашата Слънчева система е попаднала в такова поле от развалини, вследствие на което и нашата Земя се е развалила“. Затова в Битието е казано: „В началото Земята беше неустроена и пуста“, т.е. слаба, и затова тя като премина през тази област, заедно със слънчевата система, тя прие злото, останало от древните светове. Сега невидимият свят употребява Божествения огън за пречистване и преустройване. Новият Божествен огън ще завари стария огън, който и досега гори в недрата на Земята. Този огън (става въпрос за низшия огън в недрата на Земята) е останал от Атлантската раса. „На Земята – казва Учителя – гори също и Лемурийският огън, и огън от Полярната епоха. Този древен огън още не е достигнал до центъра на Земята.“ И Учителя казва, че когато тези вълни на четирите огъня – трите плюс единия, Божествения огън– когато се срещнат в този център на Земята, тогава Земята ще дойде до своя край, и тогава животът ще се пренесе на друго място, но за това време има още хиляди години.

ТАЙНАТА СТАИЧКА

(Трета идея за размишление)

Искам да ви обясня какво трябва да разбираме, според Окултната наука, под Тайната стаичка.

Тайната стаичка – това е най-дълбоката и съкровена област на Душата. Когато Бог иска да говори на Душата, Той я води в тази „стаичка“ и я въвежда в особен род самота и вътрешно мълчание.

Ако искаш да кажеш нещо на човека, трябва да му говориш с думи, за да те разбере. Но когато искаш да кажеш нещо на Бога, трябва ти мълчание, иначе разговорът се нарушава.

Мълчанието е Окултен метод за разговор с Истината. Той може да се осъществи само в Тайната стаичка, в най-дълбоката област на Душата.

В тази връзка искам да ви кажа нещо за Сина:

Синът не е плътско същество. Синът е Същество на Любовта. Той е Същество на Духа. А това е есенцията, от която е родено всичко сътворено. Това означава, че Тайната стаичка е непристъпна за злото. В нея има незнайна светлина, която никога не е била позната на злото. В Тайната стаичка никога не се говори с думи, а с излъчвания. Излъчванията говорят по-точно от думите.

ЗА ХРАНАТА И ЗА БОЛЕСТИТЕ

(Четвърта идея за размишление)

Една от много важните идеи, които трябва да разберем. Тъй като е крайно време, според мене, окултните ученици да не боледуват и да не се занимават с болести. А тези, които имат някакви остатъци, поради нарушените закони, за които ще говоря… Следващият път ще говоря много повече, ще ви дам около тридесет правила – малки отклонения, които означават болести, и над тридесет, четиридесет лекарства чрез които се премахват болестите. Аз говоря за духовни неща, не говоря за земни рецепти.

Първо: да се храниш в духовния свят, това е въпрос на дълбоко и Свещено отношение към нещата. Защо? Защо е така? Защото при Свещеното отношение към нещата, ти поглъщаш жизнената субстанция отвътре, от Източника. А при обикновените отношения (човешките, външните, земните), трябва да ядеш изключително много храна… Ще обясня защо трябва да се яде по малко и от тази храна: Тази храна на Земята е дадена като метод за възпитание и подготовка по пътя към Свещеното хранене, на Свещеното отношение към нещата. Тя също има своето място, но тя е предучилищната възраст. Тя е път към истинското хранене, за което повече ще говорим, т.е. Път към дълбоките вътрешни процеси на природата.

Вътрешният Път на развитието се превръща в истинска храна за пробудения ученик. Обикновеният начин на хранене е облекло за тялото, одеяние. А Свещеният начин на хранене е Пътят към тайната и дълбоката Реалност. И затова е казано: „Не само с хляб ще се храни човекът“. Но тук, в този свят, нашия свят, пътят към Духа е комбинация от външно и вътрешно хранене, комбинация между откритото и скритото.

В тази връзка искам да ви кажа, че Истинското хранене започва, в момента, когато човек се погълне от идеята за Истината. (Тук не говоря за Предаността – тя е само подготовка, а говоря за Жертвата.) И тогава човек се храни не само с хляб, но и с тайните на Словото, вътрешните излъчвания на Словото. Тези вътрешни излъчвания на Словото са най-чистият вид храна. (Един пример: може би някой път сте забелязали, че когато при вас идва някой отчаян човек и вие му кажете блага дума, той до такава степен може да се вдъхнови, и през деня въобще да не му се яде. Може и вие да сте изживявали такива случаи. Човек може да се насити от една дума, тя да внесе в него нещо от тези вътрешни излъчвания на истинското хранене, нещо от Сакралното, нещо от Свещеното.)

Когато се храниш постоянно с тази храна – става въпрос за Словото – вече няма отклонения, вече няма болести. Затова ще обясня, в тази връзка, пътя по който идват болестите. Те са над… Аз ще ви изредя от едно до шестнадесет2, но другият път ще продължа с още около тридесет причини, които произвеждат болести. И същевременно около тридесет, четиридесет лекарства, които премахват болестите. Тука засега ще ви каже едно лекарство. Едно от най-важните лекарства, които съществуват, това е стремежът към пречистване. Това е според Даоското Учение: стремежът към пречистване е лекарство, и то от най-висша степен. То наистина може да изкорени всички болести. Но не всеки може да разбере това. Но тъй като другият път ще говоря повече за лекарствата, днес ще говоря за пътя, по който идват болестите. Разбира се, въпросът е много по-дълъг, много по-задълбочен, даже ако се наложи, може да ви изнеса и около 160 причини, но засега се ограничавам в по-малкото, за да разберете някои тънкости в тази връзка.

1. Болестите възникват от тънките отклонения – това е общата причина в най-широк смисъл. В следващия списък, който ще изредя, има много такива отклонения, които трябва да се разберат.

2. Който не познава постоянството, той се радва и гневи – това е болест. Според Даоското Учение, който познава постоянството, той живее в Покой. Значи: нито радост, нито гняв – Покой. Това е лекарство.

3. Да желаеш на някого смъртта, това е болест, скрита в самото твое желание като зародиш, като причина. Няма значение дали външно, или подсъзнателно, вътрешно. Това е болест.

4. Да побеждаваш хората – това е болест. Затова в Даосизма там, където са истинските Мъдреци, въобще в Даосизма няма герои, както в Гърция. В Гърция е имало много герои и това е помогнало егото да се развие много. Тези фалшиви герои много рядко са истински и много рядко се домогват до дълбоката Мъдрост. Затова в Дао няма победи, а има живот в Духа, живот в Истината.

5. Да приемаш илюзията за реалност – това е болест.

6. Да се радваш на грешките на другите – това е болест.

7. Когато в тежки ситуации постъпваш лекомислено – това е болест. И разбира се, след време тя ще се образува, от духовните сили на Невидимия свят в тебе. (Много важен и деликатен закон, много дълбок.)

8. Нечистите думи в твоята реч – това е болест.

9. Да бъдеш много разговорчив – това е болест. Няма да обяснявам защо. Само ще загатна, че човек посяга на потенциалната си мистична сила, на една важна енергия дълбоко вътре в себе си, която трябва да му помогне в истинско развитие, за да може да помага на себе си и на другите. Разбира се, този въпрос е много по-дълбок, отколкото изглежда. Това постепенно води до бъбривост и там вече болестта е вкоренена… Започва се с разговорчивост, после се превръща в бъбривост и после вече лечението е много трудно.

10. Да се оплакваш от лошия вятър и дъжд, от лошото време – това е болест.

11. Да помагаш на хората, разчитайки на въздаяние – това е болест.

12. Да се възвръщаш в мислите си към стари обиди – това е болест.

13. Да нямаш собствено мнение за нещата – това е болест.

14. Да се заканваш на хора, които са ти казали лоши думи – това е болест.

15. Да поглеждаш крадешком, скришом – това също е болест. (Има нещо в начина на гледане.)

Истинското хранене, това е истинското развитие. А истинското развитие на ученика започва само тогава, когато човек стане неспособен да каже и да произнесе лоша дума и отвън, и отвътре. Смятам, че ще се съгласите, че това е много трудно, защото има едно мърморене, което е вътрешно, дори ако човек външно се въздържа. Имах един приятел, който преди време се скарал с един човек, искал да го пребие и каза: „Външно не му направих нищо, но вътрешно – го размазах“. Значи: във вътрешен план той ще си пише кармата и във вътрешно поле ще постигне ограничения.

АУМЪ

3 март 1998 г.

МЪДРОСТТА И ПЪТЯТ НА МЪДРЕЦА

(Лекция 5)

ЗА МЕДИТАЦИЯТА

(Първа идея за размишление)

ЗА СЪВЪРШЕНСТВОТО

(Втора идея за размишление)

ЗА БОЛЕСТИТЕ

Продължение
(Лекция 6)

ЗА ГРЕХОПАДЕНИЕТО ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА МЪДРЕЦИТЕ

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

МЪДРОСТТА И ПЪТЯТ НА МЪДРЕЦА

(Лекция 5)

Абсолютната Мъдрост се заключава в Бога. (Тука ще ви изредя седемте степени на Мъдрост.) След нея следва мъдростта на духовните същества.

После е мъдростта на облечените в плът. Четвърта степен мъдрост е в природата и в предметите. След тях, с голям промеждутък, идват падналите духове и останалите за „страшния съд“. В следващата степен – шестата степен – са служителите на ада, те изпълняват наказанията към грешниците. И последната, седма степен, това е знанието на така наречените „пигмеи“ – те населяват стихиите на природата.

Всички тези степени на мъдрост и знания си имат своя цел: те трябва да донесат разумност и опит. Да бъдеш мъдрец, е много рисковано и опасно. В тази връзка ще обясня някои неща.

Ако си обикновен човек, светец или праведен, не е толкова опасно, защото падането е от ниско поле, а мъдрецът пада от много високо.

Ако мъдрецът не може да различи (имало е такива случаи) кога трябва да прави компромиси и какви компромиси, той може да изгуби Пътя си за милиони години. Това е неговата голяма отговорност. Докато обикновеният човек пада и става, падането му е ниско, тъй като земята е близко до него. Когато мъдрецът падне, в неговото сърце се образува необикновена и неописуема мъка. В тази мъка мъдрецът знае, че е скрита възможността за много голяма катастрофа на вътрешен план. Докато такива неща няма за светеца и за праведния. Един малък компромис само и вече се посяга на Пътя, който мъдрецът е градил милиони години. И светецът, и праведният не познават тези тайни и тази дълбочина. А обикновеният човек не познава даже и служенето на Бога. Защо? Защото служенето не се разкрива на обикновения човек, т.е. на обикновеното човешко разбиране и мислене.

Когато обикновеният човек, светецът и праведният не знаят какво да правят, те просто издигат ръце към своя Бог. Мъдрецът не може да работи по тези правила, защото неговият Път е друг. На мъдреца е дадено много във вътрешното поле и много ще му бъде взето. Той ще усеща болка в Душата си хиляди и милиони години. Например: Авраам е такъв мъдрец и ако той направи грешка в живота си, пропадането му е огромно. Възможно е дори в последствие той да стане завършен злодей (някои са станали по този път и са наречени „черни адепти“), завършен злодей и опасен демон – и за себе си, и за другите. Затова Мъдреците имат особено голяма отговорност.

Опасностите при мъдреца се крият при преходите в тънките полета на Духа. Тънките преходи и компромиси в полетата на Духа са толкова деликатни и фини, че дори и той от време на време, пада. Но той трябва да знае как да пада, за разлика от светеца и праведния, защото той не може да се помоли и да иска прошка и не може да се извинява.

Когато той се движи от дълбокото в дълбокото, той борави с необикновено знание, което му е дадено от Древността. Светецът не се движи от дълбокото в дълбокото, той няма мъдрост. Светецът има преданост и любов, но няма мъдрост; мъдростта му предстои, но това е един изключително дълъг Път.

Много често мъдрецът навлиза в нови преходи в битието на Духа. И затова тук се иска необикновена Будност, много тънка Будност. Тука будността на светеца и на праведния не върши никаква работа. Всеки момент, при навлизането в тези преходи, е уникален и мъдрецът няма право да изгубва нито един миг (тук става въпрос за духовните подробности). В тези големи и тънки изпитания, за разлика от светеца и праведния, мъдрецът е изключително сам. Той е в изолация от Бога, тъй като той е познал себе си и трябва да работи по други закони. Това са специални условия за него, чрез които той навлиза в безпределно нови реалности. Тука Пътят е изключително тесен и труден.

Например: когато мъдрецът направи една много малка грешка, той я вижда много голяма, защото той знае, че на Земята тя изглежда малка, но горе, в абсолютните светове, във вътрешните светове, тя е абсолютно недопустима. И затова Учителя казва, че много велики хора са слизали на Земята, за да се справят само с една малка слабост в себе си. И ако я оправят, те наистина са велики. Обикновено те оправят тази слабост, защото те я виждат, както казах, като много голяма, увеличена, с много голям ръст (размер) и намират съответните методи.

Светецът се движи към Истината, докато мъдрецът я познава. Светецът има правилната посока, но Мъдростта при него още не е дошла. Светецът има посоката, а мъдрецът живее в Истината. Светецът и праведният виждат красотата на нещата, но мъдрецът отива по-надълбоко, освен красотата, вижда и скрития смисъл.

ЗА МЕДИТАЦИЯТА

(Първа идея за размишление)

Така, постепенно ще ви обясня кое е най-важното условие за истинска медитация, тъй като много хора объркват медитацията с разсъжденията и с мисленето.

Първо: Истинският Път започва, когато завърши еволюцията на желанията и когато остане само едно желание: да живееш за Бога. Тогава вече ти си в Пътя, по който идва истинската медитация. Това означава, че медитацията е свързана с правилния начин на живот, на който медитацията е присъща и сродна.

Лао Дзъ казва: Който живее правилно, в него няма място за смъртта.

Той казва също нещо много важно за будния човек, в тази връзка понеже се сещам, ще го вмъкна. Лао Дзъ казва, че: Когато човек навлезе много дълбоко в противоречието, в нещастието, в страданието, той ще види отворена врата към истинското знание. Тука става въпрос за пробудения човек. Това означава, същевременно, че това е Път към Дървото на живота. Нещастието, както и грехопадението… (Накрая ще говорим и за грехопадението от гледна точка на Мъдреците…) Грехопадението не е зло за тези, които разбират неговата тайна, то е голяма благодат.

Мъдрецът, за разлика от светеца и праведния, има колосални способности и възможности за медитация, изключително дълбока вътрешна енергия.

А какво е медитацията? Накратко ще ви обясня.

Медитацията е прокарване на Светлинен Път към Духа на Мъдростта.

Точно тук, в тази медитация, се разбира дълбокият смисъл на живота. Тука не говорим за съдържание, за форма, а за смисъла – третата степен. Точно тук се разбира дълбокият смисъл на нещата. Тук, в тази дълбочина мъдрецът не само вижда своите най-фини грешки, но и се справя с тях. Също той вижда и най-скритите, най-тънките и незабележими грехове в себе си – понякога те започват от една малка грешка. В тази връзка Учителя е казвал: Големите грешки, които хората виждат във вас, не са опасни (нито за вас, нито за другите). Но онези – най-малките, незабележимите, скритите грешки, те са вашият най-опасен враг. Те дебнат в по-дълбоко, вътрешно измерение, в един по-дълбок план.

Когато мъдрецът оправи една своя малка грешка или слабост, с това той помага за изправянето на много Души, които живеят вътре, в самия него и около него. В тази връзка искам да ви кажа, че според Окултната наука: Има Мъдреци, които обитават в сфери, където и Ангели, Архангели и Серафими (ангелските йерархии) не могат да припарят, не могат да влязат.

Мъдрецът знае, че дълбоките отговори на живота идват не в размишления (защото размишлението е нещо вторично), а идват в процеса на определени специфични действия и от един дълбок начин на живот. Но всеки сам трябва да се домогне до тези действия и до този начин на живот.

Мъдрецът знае, че Бог живее в едно промеждутъчното пространство, наречено „Дух“. И Духът също живее в едно такова промеждутъчно пространство, което е наречено „Словото“.

Мъдрецът се среща с Бога, защото е преодолял своето разбиране. Чак тогава е постигнал свое разбиране, след преодоляването.

Искам да кажа: Когато мъдрецът навлезе в дълбока медитация, той знае дали неговият ум взема решения, или неговият Дух. Значи: когато навлиза дълбоко и взима важни решения в живота, той знае дали неговият ум взима решения, или неговият Дух.

Обикновеният човек няма срещи с Бога. Обикновено той се среща с Ангели или с астрални същества, понякога даже и с демони, защото той се държи много здраво за своето разбиране. При мене са идвали много хора от църквите, които не могат да различат Ангел ли му говори, или дявол. До такава степен не могат да различат и ги смесват.

Мъдрецът има в себе си отговора на всички въпроси, защото той знае, че начинът на живот е отговорът на всички въпроси. Става въпрос за Свещения начин на живот.

ЗА СЪВЪРШЕНСТВОТО

(Втора идея за размишление)

Говорили сме много по този въпрос – че съвършенството няма граници, сега ще кажем някои други неща.

Само този, който се развива вечно, може да се докосне до съвършенството.

Във владеенето на Словото се намира съдбата, участта на човека.

В тази връзка ще ви кажа, че: Първичният човек е владеел Словото, но след грехопадението, той е бил изгонен от собствената си духовна дълбочина. Това означава, че човек може да живее в Духа само благодарение на своите дълбоки и святи отношения.

Знае се, че Бог е нужен на човека повече от всичко друго, в това число Бог е нужен повече и от Сродната Душа. Значи: Бог е нужен на човека повече от всичко друго, мога да кажа: повече от самата Любов, самата Мъдрост, самата Истина, и даже от молитвата. Бог е по-необходим и по-нужен от всичко друго.

За мъдреца Истината, това е безграничното съвършенство. Любовта, с която Бог ни е сътворил, е без Начало – това означава, че ще се обогатяваме Безпределно.

Дървото за познанието на доброто и злото представлява загубата на първородното целомъдрие. При тази загуба едни отношения са се заместили с други – станала е промяна в отношенията. И затова един Мъдрец и Мистик, казва се Майхани, казва: Отстъпи на крачка от себе си, за да се приближиш към Бога.

Както виждате понякога на обикновения човек е трудно да отстъпи даже на една крачка – и затова той не се приближава, поради своята упоритост, поради своя избор.

И всеки, който започне да осъзнава себе си като несъществуващ, започва да осъзнава, че Бог започва да живее в него.

ЗА БОЛЕСТИТЕ

Продължение

(Лекция 6)

Продължавам пак от едно – според китайската Мъдрост – тънките причини за болестите.

1. Когато времето се мени (става въпрос в духовен смисъл), а ти си оставаш същия, това е болест.

2. Когато в разговорите се стремиш да господстваш, това е болест. Значи, както виждате всички тези грешки постепенно образуват болест. Ако не в настоящето, в бъдещето. Това е посяване.

3. Когато вземаш дълг и не помниш връщането, това е болест.

4. Когато се ползваш с власт и вършиш произвол, това е болест.

5. Една много деликатна причина, става въпрос за прямотата, за Искреността. Прямота или искреност, която вреди на хората, това е болест. Само накратко ще ви обясня: тук става въпрос за тази прямота, която изхожда от ума, а не от Любовта. Тъй като Любовта говори по друг начин и никога не засяга хората. Значи: трябва да различаваме искреността на ума, защото тя не е чиста монета – за разлика от тази, която произхожда от Любовта.

6. Нямайки разположение към хората, а само към себе си, това е болест.

7. Да считаш другите глупави, а себе си мъдрец или особено същество, това е болест.

8. Да си беден и да завиждаш на богатите, това е болест.

9. Когато клеветиш и придобиваш разположение, радостно настроение, това е болест.

10. От користни подбуди да нарушаваш справедливостта, това е болест.

11. Да се съхраняваш в безопасност за сметка на други хора, които са в опасност, това също е болест.

12. От избухливост да встъпваш в противоречие с другите, това е болест.

13. Още една много фина болест: постоянно да обсъждаш кое е правда и кое е неправда, това е болест. Разбира се, това означава много неща, означава, че не можеш лесно да прощаваш на хората, обаче то е прикрито от егото. Понеже човек уж иска да си изясни Правдата и не може да разбере, че изпуска нещо друго – по-дълбоко.

14. Да отхвърляш Същността и да се привързваш към външните неща, това е болест.

15. Да порицаваш човека, защото той не те е облагодетелствал.

16. Да причиняваш с магически способи вреда на когото и да е, дори и на животни, това също е болест.

17. Да не обичаш хората за това, че те те превъзхождат, това също е една от фините болести.

18. Да се пристрастяваш към определени билки и растения, според китайския мъдрец, това също е болест.

19. Да обичаш хората, за да те считат прав – това също една от фините болести.

20. Да се съмняваш – това е болест. Съмнението, това също е болест. Защото, ако вярваш, ще разбереш съмнението в друго измерение. Тогава ще знаеш точно как да подхождаш, но няма да е съмнение, а нещо друго.

21. Да бъдеш привързан към веселието и шегите, много хора не подозират, че това е болест.

22. Любовта към резките думи и резките откази – много опасна и фина болест.

23. Настойчиво да се прилепваш към жена, това също е болест.

24. От старите заблуждения да правиш нови, това също е болест.

25. Да разваляш птичи гнезда и да чупиш яйца – една много лоша болест.

26. Да убиваш зародиши и да режеш плът, каквато и да е тя, това е болест.

(Ще стигнем до тридесет, списъкът е повече от 160, но аз няма да ви занимавам само с това, давам ви по-важните, после ще кажем някои неща и за лекарствата.)

27. Да подбуждаш хора към встъпване в брак, това е болест. Тук става въпрос за намеса в карма, която не познаваш и която след време ще те разболее.

28. Една много деликатна болест: да отнемаш от хора и приятели хубави предмети по така наречената проста причина, че „много ти е харесало“, нали, елементарна причина без да знаеш нейните последствия.

29. Да изменяш своите отношения към човек, попаднал в беда, това е болест.

30. Да желаеш нещастието и да призоваваш беда, това е болест.

Ще допълня с някои обяснения. Тука няма да се спирам на еврейската тайна за думата „болест“, накратко само ще ви кажа, че еврейските букви за думата „тъмнина“ образуват думата „да бъдеш болен“. Това означава, че болест на еврейски означава паднал, лишен от святост и запустял духовно.

(Тука искам да ви допълня, че ние не сме критични към болестите на хората, само показваме пътя. И затова после ще дам лекарства и другият път ще продължа също с лекарства и с други неща.)

Болестта е състояние, при което човек се оказва лишен от светлина и духовно съдържание. Също според еврейската мъдрост: болестта означава живот без вяра. А там, където няма вяра, материята постепенно взема надмощие и след време болестта става явна.

Здравето означава, че в човек има духовно съдържание, но ако то не се използва разумно, ще бъде обсебен от духовните сили на мрака. Това означава, че човек трябва да се осъзнае. (После ще ви дам и най-универсалното лекарство за всички болести. Тези, които го разберат, постепенно ще започната да ликвидират с всички болести – независимо дали са тежки, или неизлечими.)

Ще обясня във връзка с осъзнаването нещо: Ако човек действа разумно (това е вложено в него), Сам Бог започва да съобщава на човека осъзнаването на себе си.

Както казах: има Универсално лекарство срещу всички болести и тука ще го кажа накратко, всеки трябва да го разбере, да го осмисли по свой начин, защото дори и да не боледува, след време трябва да помага на тези, които обича.

Универсалното лекарство срещу всички болести е: Това е, когато човек избере съзнателно Пътя на своето самоусъвършенстване. Тука става въпрос за избор.

За да има самоусъвършенстване, човекът и духът трябва да се слеят. Тука, тъй като знам, че някои хора възразяват, има много тежко болни… Ще кажат: „Как може да се усети, да се осъзнае?“. Този въпрос няма да ви го обяснявам надълбоко, само ще ви загатна, че: колкото и да е зле един човек, Душата е свободна да вземе Правилния Избор. Душата знае вътрешно и може да вземе Правилния Избор, освен ако прекалено обича удоволствията, злото и другия път – тогава тя няма да иска да слуша и вие ще си помислете, че тя не се осъзнава. Но вътре, в Душата на човека тя знае за какво става въпрос.

Човекът е длъжен да се стреми, но не да чете откровенията на Библията, а самият той да стане Откровение, т.е. да разбере кое е това, което е по-важно от самото Откровение и да познае себе си като проявление на Божеството.

Ще започна с един малък списък за лекарствата. Преди това ще кажа две общи положения, много важни.

Първото: Ако искаш да имаш истинско лекарство срещу болестите, когато те атакува злото, трябва да проявяваш Любов.

И другото: Да желаеш на хората винаги доброто.

Ще кажем някои неща за лекарствата. Преди да почна да изреждам, пак ще кажа едно общо, важно положение:

Да се стараеш да оправяш и най-малките си грешки и постъпки. Оттук започва голямото лечение. Това означава да вземаш най-важното лекарство в духовен, вътрешен смисъл, защото по този Път ти се приближаваш до Еликсира на Живота – чрез тези елементарни правила.

Ще изредя лекарства:

1. Да имаш широко поведение и доброта в сърцето – това е много важно лекарство.

2. Да се отказваш от изгода заради Истината – това е лекарство. (Пак според китайската мъдрост ви изнасям тези неща.)

3. Да се стремиш към морална сила, отхвърляйки съблазните на живота – това е лекарство.

4. Общо правило, ще го повторя: Когато злото те атакува, да проявяваш Любов – това е лекарство.

5. Ще повторя и другото: Да желаеш на хората добро и щастие. Тука искам да допълня: трябва да си даваш вътрешна сметка, дали наистина желаеш, или имитираш. Защото, ако е имитация – това е друга болест.

6. Да използваш силата си само за помощ – това е лекарство.

7. Да бъдеш скромен и отстъпчив в речта, в разговорите, не само приятелски – всякакви разговори. По-нататък ние ще говорим за това особено качество: скромност – едно от най-дълбоките качества в ученика.

8. Да съхраняваш винаги Искреност и Доверие – това е лекарство. Тука само един кратък коментар. Дори когато ви излъгват някои хора, продължавайте да им вярвате. Защото това е отношение към тяхната Душа. В смисъл такъв: ако си запазите Доверието, към вас ще тече един постоянен поток от Светлина. Ако нямате Доверие, ще прекъснете един малък поток, един важен поток. Тук става въпрос за самото отношение към Доверието.

9. При среща с мъдрия да ставаш критичен само към себе си.

10. Много важно правило, много важно лекарство. Когато си насаме със себе си, зад закрита врата, във всяка стая: в тоалета, в банята, навсякъде, където си сам да наблюдаваш движенията си, мислите си и т.н. Това е също лекарство.

ЗА ГРЕХОПАДЕНИЕТО ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА МЪДРЕЦИТЕ

(Трета идея за размишление)

Тука ще ви запозная накратко от гледна точка на Мъдреците. Един много важен въпрос, който трябва да се разбере.

Първо: тази змия, която е изкусила Ева в рая, е част от Бога, част от самия Бог и част от Неговия дълбок замисъл. Това означава, че изкушението и излизането от рая е дълбока, Божествена Тайна, която не се дължи на змията, а на дълбокия замисъл на Бога. Това е нещо, което е трябвало да стане, защото, ако не трябваше да стане, змията щеше да бъде заключена – изкушението нямаше да се осъществи. Това трябваше да стане за определени същества и условно това е наречено „грехопадение“, пак повтарям условно… Но всъщност, според Кабалата, това е метод, чрез който се излиза (тука ще разберем по-дълбоките причини за грехопадението) от инстинкта, т.е. от механичния живот, и се навлиза в полето разума.

Без грехопадането Адам и Ева щяха да останат в рая в много лошо положение, макар че мястото е изглеждало много красиво и спокойно, но те щяха да останат много ограничени.

Точно тук се явява Тайната на грехопадението – и те излизат от механизма на инстинкта, и тръгват по Пътя на осъзнаването и Свободния Избор, тръгват по Пътя на Боговете, което също означава: по Пътя на еволюцията. Защото в инстинкта няма реална еволюция, има привидна еволюция, има няколко степени на еволюция (някой път може да се спра), но няма реална еволюция.

В инстинкта, механичния живот еволюцията е спряла. При най-древното грехопадение, свързано с инстинкта, всичко е било механично и тогава е нямало развитие.

Тука ще дам само един пример. Учителя казва за кучето, че кучето не живее на Земята. Това е същество, което не живее на Земята. То живее изключително в астралния свят, а долу само привидно присъства. Има някакво присъствие, но няма никакво осъзнаване. То живее изцяло в астралния свят и затова Учителя казва, че то може милиони години може да живее така.

Значи: развитието е спряло, което означава, че (става въпрос за инстинкта) тука не се поражда нито мистичен опит, няма реално Небесно Вдъхновение. Но при човека това може да се придобие и грехопадението помага на човека да придобие Небесно Вдъхновение. (Но пак искам да припомня: грехопадението трябва да се разбере правилно.) Когато човек придобие това Вдъхновение, той вече може да стане Път за много същества, той може да стане за тях Път към Бога. Благодарение на Дървото за познанието на доброто и злото е възникнал човешкият свят. И Кабалата казва: Възникнала е нова област в голямата игра на желанията, нова област в битието, но същевременно, възникнал е Свободният Избор – един от най-важните дарове за човека. (За Свободния Избор сме говорили много.)

Грехопадението се явява като първороден грях, но същевременно (и това, което трябва да се разбере) и като ключ към ново съзнание и нов Път. Новото съзнание означава нов Път в еволюцията. Тука искам да кажа нещо за този Път.

Нов Път, но след като се премине през самия грях и след това се навлезе в нова област… После ще ви обясня разликата, тъй като мъдрецът минава, а обикновеният човек заспива и се връща назад. Значи: след като се навлезе в нова област, в която ще изгрее свободата на милиони същества. А вече има милиони същества, които са постигнали тази Свобода – минали са през самия грях и са го надраснали. Защо? Накратко само ще ви кажа: защото не са избрали удоволствието. Това означава, че обикновените хора пропадат в грехопадението, защото имат лош избор – те избират удоволствията и заспиват. Пробудените хора и мъдрецът избира минаването през греха, през грехопадението като Път за познаването на Бога и с това той се освобождава. Той преминава през грехопадението по други закони. Защото, както след време ще говорим, жената е една от най-големите Тайни – Космическа Тайна. И тя символизира Празнотата. Празнотата, чрез която човек ще познае най-дълбоките тайни на Мъдростта.

По този дълбок Път… Тука преди да продължа, аз в книгата „Мъдреци и мистици“ – там ще говоря повече по този въпрос… Но тези Мъдреци, не говорим за светци и за праведни, а за Мъдреци и Мистици от хиляди години с техните групи, с техните ученици, те са постигнали минаване през грехопадението, постигане на пълна Свобода, познаване на Истината, и те са, може и да ви изненада – в момента над 50 милиона. Над 50 милиона Същества, Мъдреци, техните ученици от хиляди години, техните групи, техните нови групи и т.н., са постигнали целта: Христос Съзнание, но те обикновено никога не говорят нито за кръстене с вода, нито нищо, защото тези разговори нямат никакво значение. Те просто са постигнали истинската Мъдрост. За разлика от много християни… Една от големите техни грешки е, че те не обичат да говорят особено за Корана – една изключително дълбока, тайна книга; за арабските Мъдреци, особено за Мохамед… И дори наскоро, когато направих разговор с една християнка, когато ѝ казах, че по-важно е не Библията, а да постигнеш Божествена Любов, тя каза, че това било „дъновизъм“. Което означава, че ще си говорим много приятелски, но не можем да задълбочаваме и това означава, че тя ще изостане. Тя просто е избрала застоя. Такива хора трябва да се помолиш за тях, да ги благословиш и да ги оставиш свободни, тъй като за тях Божествената Любов е неразбираема, както и за много същества.

По този дълбок Път в последствие на този първороден грях, който бил скрит в инстинкта и заложен в човека, точно по този Път човек ще бъде изкупен. И когато бъде изкупен, този грях ще бъде анулиран. И тогава, след хиляди и милиони години хората ще видят, че грехопадението е Път, който е трябвало да бъде извървян. И че той е бил Път на стремежа на човешката Душа и Път по който Душата е трябвало да реши определени специфични задачи. Това е Път от инстинкта към величието на Свободата. Чак тогава ще се разбере, че грехът не е зло.

Но както казах: ако човек направи лош избор и си остане спящ и механичен, тогава грехът се превръща в съдба и в зло (ето я разликата) и човек си остава в съня.

И накрая: грехопадението е една скрита Благодат, която Мъдреците са постигнали. За обикновените хора грехопадението е зло, защото те не са избрали Божествената Любов.

Искам да кажа: самото грехопадение, самият грях не са зло. От това са израснали много светци, много праведни, много Мъдреци, много същества, както казах: над 50 милиона. Злото е в лошия избор на човека. Главната грешка е в личния избор на човека и затова човек носи своята съдба. И в тази връзка накрая искам да ви кажа: че злото, според Кабалата, съществува в Бога, което преведено означава, че не съществува абсолютно зло, то е само един слуга.

АУМЪ

7 април 1998 г.

ЗА МЪДРОСТТА

(Лекция 7)

ЗА ЧУДОТО

(Първа идея за размишление)

ВЪЗЛЮБЕНИЯТ

(Втора идея за размишление)

ЗА МЪДРОСТТА

Продължение
(Лекция 8)

ДЕСЕТТЕ БОЖИИ ЗАПОВЕДИ

(Трета идея за размишление)

ДЪЛБОЧИНАТА

(Четвърта идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ЗА МЪДРОСТТА

(Лекция 7)

Колкото и да изучаваш човека и колкото и да проникваш в него, ти не можеш да го познаеш. Нито астрологията помага, нито Кабалата, нито Окултната наука. Защо? Защото човекът в своята дълбочина е Нищо, Нищото. Кой е този, който може да постигне онази истинска връзка с Учителя? Това е изкуството да станеш съвършено Нищо. Това е задача на ученика да стане съвършено Нищо, т.е. тотално смирен, с изключителна дълбочина, с преклонение, за да може малкото Нищо да се свърже с голямото Нищо, което е наречено Учителя.

Накратко що ви обясня: Учителя представя Съвършеното Нищо – Небитието. Той е мост от битието към Небитието. Слязъл е от Небитието по една много дълбока причина, по една специална Любов към Душите и към учениците, понеже във вътрешен план, в Небитието е много трудно да бъде разбран. И за да може да подготви хора с дълбоко възприемане, Той е слязъл в битието, за да ги подготви и после си е заминал, за да остане това дълбоко разбиране като връзка, която не се нуждае от форма, от глас и т.н. Защото в Нищото няма такива привързаности, няма глас, няма форми, няма звукове, няма образи и затова, както виждате, Съвършеното Нищо е едно от най-важните условия. Още един важен момент: Погрешно е да се търси Учителя, защото това не е задача на ученика. Задачата на ученика е да стане истински Ученик. Това е неговият дълг – не да търси, а да стане. Когато стане, той няма да търси, той ще бъде повикан. Когато бъде повикан от Учителя, това е символ, който означава, че той е вече готов, готов за истинско Ученичество. Има много тънкости в тази връзка, но постепенно ще ги изясняваме в лекциите.

Човек не може да бъде познат, защото в своята дълбочина е Нищо.

Нищото е Безкрайност. Значи: не можеш да познаеш Нищото, защото, ако можеш да го познаеш, значи да се изгубиш тотално. Това означава да изгубиш себе си. Това означава, че човекът и Мъдростта са неизследими. Можем да ги изучаваме, но не можем да стигнем до тяхната Безпределна Дълбочина. Човекът и Мъдростта са неизследими.

Да познаеш човека, това означава да го определиш, а това е ограничение на Нищото, което е невъзможно. В някои случаи това означава и да го унищожиш така както умът е познал някои неща и е влязъл в застой. Той казва: „Да, това го знам!“ – и оттам нататък няма развитие. Всичко това означава, че говорим за метод на ума. Умът е майстор да унищожава. Но човекът не е произлязъл от ума, а от Хокма, т.е. от Мъдростта. В Кабалата се казва, че човекът е произлязъл от Хокма. Всичко това означава, че „познай себе си“ е безкраен процес.

Да се познаеш до една определена степен, означава да започнеш да живееш в Нищото, в една от областите на Хокма, на Мъдростта. Както казах: това означава, че човекът е необятно същество, който има необятно начало и липса на край. За съвършенство в Нищото не може да се говори, защото съвършенството няма граници и за Мъдростта никога няма застой. Ще обясня. Съвършенството е опасност, защото то прекъсва развитието, то поставя граници. И точно тука е величието на Бога – Той не е поставил граници. Това означава, че развитието е Вечно. Всеки, който е избрал Пътя на Вечното Развитие, се спасява от съвършенството, т.е. от границите, от застоя. Това означава, че истинската цел на живота никога не може да бъде съвършенството. Истинската цел може да бъде постигане на Единство и Цялостност – тотално възприемане. Значи: целта може да се постигне с единство на съзнанието и всеобхватност. Това е законът, който е даден от Учителя: Люби Бога повече от себе си. По този закон човек се домогва до това Единство. Несъвършенството никога не остарява. То има стремеж, вечен стремеж, вечно развитие за разлика от съвършенството. Неговият стремеж няма край.

Ще се върна отново на идеята за Нищото, тъй като искам да ви кажа, че Истината е пряко свързана с Нищото. Това е мястото, в което живее и ученикът, и мъдрецът. (Но все пак има една разлика между ученика и мъдреца, за която по-нататък ще стане въпрос.)

Нищото означава, че точно тук, в тази област човек не съществува и точно тук Бог започва да живее. Понеже когато съществува, той е изместил Бога, изместил е своята Божествена природа. В момента, в който човек почне да осъзнава, че не съществува, че е Нищо, Бог започва да му дава осъзнаване на себе си. Тук човек наистина живее истински в Нищото и тука той е безпределен, непознаваем и необятен. В този велик свят на Нищото живеят Посветените и Мъдреците. Тук е техният дом и затова Мъдреците не живеят дълго в този свят. Разбира се, има и изключения, но не живеят дълго в този свят. Защо? Защото те не могат да пуснат тук истински корени, защото тук не е техният дом. Те не могат да живеят дълго и в астралния свят. Техните корени са в Нищото.

Тука искам да напомня, някои се страхуват от тази дума „Нищото“, от „Пустотата“ – това всъщност е Абсолютната Реалност и Пълнотата на Живота. Но посветените от много времена използват тези изрази „Нищото“ или „Пустотата“ – това означава Пълнотата на Живота или Абсолютната Реалност.

Така както думата „Дао“ (за малко само ще се отклоня, за да обясня) е едно от специалните Имена на Бога. Това е всъщност Името на Бога, но казано по много деликатен начин. Така е казано и така е изнесено това Учение, че никой не може да го опетни така както е опетнено името „Бог“. Името „Бог“ е много опетнено, с него много е злоупотребено. Но думата „Дао“, което е друго Име на Бога, не може да се докосне, защото то не е свързано със свещеници – то ги изхвърля. Не е свързано с ритуали – изхвърля ги. Не е свързано със знания… Изхвърля всичко по Пътя си, което е непотребно. Да не говорим за тази смешна история, която се нарича „църковен брак“ – една от най-големите глупости в този свят. Защото Любовта е Бог и кой може да узаконява Бога? Кой може да благославя Бога и т.н. – нещо, за което въобще не може да се говори. Любовта сама по себе си прави Единството, истинската връзка и не се нуждае от никакви благословения. Тя самата носи всичко. (Но по-нататък, ако трябва, ще ви обясня тези неща.)

Всички тези Мъдреци, взети заедно, символизират Учителя, а той символизира Единната Истина. Във всеки Мъдрец трябва да виждаме някакво лице на Единството, лице на Учителя – така както Учителят символизира Единната Истина. Ето защо Учителят е Истината за ученика. Тук говоря за всеки Учител, а не за определен Учител. Учителят е доказателство, че Истината съществува – другият важен момент – така че не е необходимо да се търси друго доказателство. Това означава, че ако си намерил своя Учител, намерил си Истината – едно и също нещо.

Другото важно нещо, което искам да кажа е, че: Ученикът няма право да търси Истината с ума си, със своята логика, защото ще я изгуби. Например: Логиката на Лао Дзъ не е човешка, защото и той самият не е човек – той е Универсално Същество и е едно безценно богатство във Вселената на Дао, в Учението на Дао. И Конфуций също има логика, но трябва да ви кажа разликата: тази логика е много ниска, тя е просто човешка. Тази логика не е мярка за Истината. И наистина мъдростта на Конфуций не му е донесла нищо, даже същественото, което е Пълнотата на Живота. Затова той е искал помощ от други мъдреци. (За това ще говорим по-нататък…) И все пак искам да ви кажа, че Конфуций е красив по своему. По-нататък ще разгледаме неговата красота… В книгата за Мъдреците за всички времена3, аз съм го включил, защото имам достатъчно и уважение, и почит, и Любов към него, защото той е също мъдрец. Трябва да уважим и неговия път, но трябва да разберем онази по-дълбока и реална мъдрост, която води в много по-дълбоки светове и измерения.

Ще се върна на Лао Дзъ. Неговата Логика е логика на скрития живот, на дълбокия вътрешен и таен живот. За този живот и неговата дълбочина може да се каже, че и Ангели не са мечтали. Постепенно ще стане въпрос за тази негова дълбочина.

Животът на Лао Дзъ е изключително тънка духовност, защото той живее в Нищото, т.е. в областта на най-тънките енергии, най-възвишените, най-дълбоките енергии. За да можеш да разбереш тази негова логика, трябва тотално да се освободиш от ума. Умът е преграда. Трябва тотално освобождение от ума и знанията, защото те са натрупана преграда. Само Душата ти може да го разбере и тя разбира, че това е Същество, извън човешкото разбиране. Ще обясня. Тука трябва да ви кажа, че Лао Дзъ е специален случай в самото Братство, в самия Универсален живот. Като него, Учители и Мъдреци, са много малко. Защо? Защото той въобще не се занимава с еволюция, със самоусъвършенстване, със Себепознание – просто не са необходими. Много специален Път, за който ще кажа някои неща: не се занимава с методи и правила, никакви гимнастики, никаква йога – всичко е непотребно. Само с едно нещо се занимава: това е така нареченият „Подходът“ – Тотален Подход, Цялостен Подход, тотален метод. И всеки миг за него е Вечността, която му се разкрива. И всичко друго за него е непотребно. Неговият основен закон е Дълбокото Разбиране – това е достатъчно във всяка област, достатъчно само по себе си. Дълбоко Разбиране – нищо друго. Това замества всичко друго – всички правила, всички методи и всяка еволюция. Както виждате: много специален случай. Тази година от време на време ще ви говоря за него. След време ще го сравнявам с други учители, но от друга гледна точка – не за да изпъкват, а просто за да разберем различните видове мъдрост.

Значи: Той не се занимава с еволюция, защото той е самата Дълбочина на нещата. Той се води за Бащата на Пътя и същевременно е извън Пътя. Защото, когато постигнеш целта, Пътят свършва – нещо много особено. Но това не пречи да се върне обратно в Пътя, за да помага на специфичен род ученици и Души, макар че той има много малко ученици.

Лао Дзъ, както разбирате вече, не е съвършен, нито е имал претенции. Той просто се е слял с Нищото, с Дълбочината, докато еволюцията вечно пътува към тази дълбочина. Ето защо, когато се опитваш да разбереш Лао Дзъ, той просто изчезва в тази дълбочина. Тя е негова тя е негова естествена среда. Затова когато Конфуций се срещал с него, много се е притеснявал, много се е смущавал, защото тази дълбочина е и опасност за този, който не е готов.

Още нещо деликатно в този вид мъдрост, тъй като ще говорим за десетки видове мъдрост. Лао Дзъ не се занимава с избор – нито правилен, нито неправилен, никаква двойственост. Тотална Цялост. Той приема живота такъв, какъвто е тотално в този миг. Абсолютно никаква двойственост. Без никакъв спор, дори без радост, без мъка, но с Дълбочина. С друга Потайна Радост, която не е позната на света и на много Мъдреци, защото тя живее в много дълбоко място. Дори не е радост. Тази радост, която вие познавате, става въпрос за човешката радост, често повече прилича на скръбта. Значи нито радост, нито мъка, а с Дълбочина. Никакви чувства, тъй като той е отвъдно Същество, изключително Същество. Ще дам един пример. Например: Ако Христос застане до вас, ако Питагор застане до вас, ако Орфей застане до вас, веднага ще усетиш красотата на едно Висше Същество. Обаче ако Лао Дзъ застане до тебе, нищо няма да усетиш – тотално Нищо. Затова Конфуций се е уплашил, като е видял в очите му Нищо, някаква Бездна. Разбира се, умът винаги се плаши от дълбокия живот. Не можеш да разбереш дали е висше същество, или низше, дали е мъдрец, дали е учен, защото той не се смята нито за учен, нито за мъдрец, тъй като е влязъл в една много съвършена вътрешна област. Той живее в такава дълбочина и толкова тънко, че е неуловим както Дао, както Небитието, както тази изключителна Дълбочина на Живота.

ЗА ЧУДОТО

(Първа идея за размишление)

Искам да ви кажа някои неща за чудото, тъй като едновременно: има чудеса и няма чудеса. Важно е да разберем някои позиции.

Първо: дори да не откриеш Любовта (тъй като тя е едно от най-големите чудеса, вълшебства в живота, в този смисъл), в целия си живот, ако си буден, ти си длъжен да умреш в самото търсене, без да спираш до края на живота си. Това е дълг на всеки истински ученик и на всеки мъдрец.

Когато намериш Любовта, ти ще намериш и Божието Име, и своето име. А Неговото име е казано на много разбираем език. Това е така наречения израз Учителят. (Преди време ви тълкувах някои букви, по-специално буквата „У“, която означава Небитие.)

Когато си буден, ти разбираш как е облечен Учителят. Накратко ще кажа нещо за неговото облекло: Отвън той е облечен в Закона, а отвътре – в Тайната на Мистичния Път. Това е неговото облекло. Затова един голям мъдрец, казва се Араби, казва за Бога: Когато се появи моят Възлюбен, с кои очи Го виждам? (Тука става въпрос за Мъдрост и Мистика.) С Неговите! – отговаря сам на въпроса си – Не с моите. Защото никой, освен Него Самия, не Го вижда.

Любовта е естественият Път да Го видиш. (Смятам, че не е необходимо да повтарям, след като 13 години сме говорили много за Любовта. През следващите години ще говорим повече за Мъдростта, за пътя на Мъдростта. Искам да кажа: Много сме говорили за Любовта и винаги става въпрос за онази Божествена Любов, не за човешката, макар че Любовта е Неделима.)

Когато Го видиш с тази Любов, никакви чудеса не са необходими, защото тази Любов е най-голямото чудо, най-голямото вълшебство. Например: когато един Посветен е постигнал тази Любов и ако Христос дойде при него, и иска да направи чудо, той ще бъде спрян, защото този Посветен е видял Любовта. Искам да кажа: човек, който е познал Любовта, няма необходимост от никакви чудеса. Той живее в постоянно чудо, в постоянни Откровения. Всеки ден – нови духовни подробности, нова Мъдрост, нови тънкости. Всеки ден – обогатяване в нов смисъл, ново съзнание и т.н. За мен лично най-великото чудо, това е замяната на едно лошо качество с едно добро. Може да изглежда много просто, но аз го смятам към тези малки чудеса, които много харесвам и много ценя. За мен лично, мога да кажа даже най-великото чудо. Това всъщност е едно малко, тихо и истинско чудо.

ВЪЗЛЮБЕНИЯТ

(Втора идея за размишление)

Това е едно от Неговите имена. Можем да Го наречем условно, тъй като много трудно се намират думи: Любимият, Любящият и т.н.

Страхът от огъня в сравнение със страха да бъдеш разделен от Възлюбения, е като капка в безкрайния океан. (Това е казано от един египетски, един от най-дълбоките Мъдреци, Мистици, Посветени и Учители, за него ще стане въпрос в тази книга, за която загатнах… Казва се Зун-Нун-Мисри.)

Неговата Любов влезе – един друг мъдрец във връзка с Възлюбения – и отстрани всичко друго, освен Него самия, и не остави и следа от нищо друго. Така в мен остана единствено тя (Любовта), както е Той Единствен. Един от големите Мъдреци и Мистици – Байазид.

Всичко това означава, че най-висшата религия е Единството с Любовта. Значи, ако трябва да говорим за религия, да определим нейната истинска мярка, няма значение към кого принадлежиш…

(Даже наскоро казах на някои: и в София, и тука, и на други места съм го казал… Някои искаха да тръгнат по Пътя на Учителя, аз им казах: „При мене не може да идвате! Аз ще ви спра, даже ще ви отстраня. Защото това не е естествен ваш път. Така че вашият път е друг. Може да обичаш по някакъв начин Учителя, но щом това не е твоя естествен Път, щом нямаш тази специфична Любов, можеш да ходиш, но не и да идваш при мен“ – защото аз не проповядвам такова Учение, каквото някои мислят.)

Както казах: Единството с Любовта. Същевременно: Любовта е Същността на всяка истинска Вяра. Казвам това, защото има вяра, която е много фалшива, това е вярата, която изхожда от ума. Тя по един много деликатен начин заблуждава човека: той мисли, че има вяра, но неговата вяра не произлиза от сърцето, където е нейното място, понеже сърцето е тотално, сърцето е нещо цялостно. Сърцето може да се отдаде тотално на нещо; умът никога не може да се отдаде, той не е цялостен, той е раздвоен. Значи, когато говорим за Вяра, не можем да я сместваме с вярата на ума. В тази връзка: има много заблудени, които умират и с вяра, и с надежда (умът също се надява). Умирайки тези хора си запазват надеждата и след време се прераждат в тази надежда и с тази вяра, които не им носят нищо. Тъй като не са разбрали откъде произхожда истинската Вяра.

Всички тези Мъдреци, които са се раждали в света, са част от историята на човечеството. (И затова ви говоря за тях. И ще продължа тази година много често да ви говоря.) А какво е това история? В Кабалата се дава едно понятие от един от най-големите Посветени, Учители, един от най-големите кабалисти – Исаак Лурия – едни от най-големите Посветени в Кабалата, Мистик и Учител. Той казва за историята: „Историята на човечеството – това е възвръщането на душите“. Тук най-вече говорим за Душите Мъдреци. И тези Души Мъдреци са се раждали като най-верен и близък образ до Истината.

Защо Мъдреците могат да се изразяват ясно и дълбоко? Ще обясня накратко. Защото те са проникнали в Нищото, т.е. в Неизяснимия смисъл на живота и точно затова най-добре изразяват Истината за Възлюбения. Понеже са разбрали, че животът е неизясним, неизразим, точно на тях е дадено да могат да го изразяват.

ЗА МЪДРОСТТА

Продължение

(Лекция 8)

Лао Дзъ е постигнал своята дълбочина не с усилия, а с пасивност – женския принцип в живота, най-дълбокият принцип в живота, основата на всяка Мъдрост. Тъй като без Любовта не можеш да се запътиш към Мъдростта, трябва да имаш основа. Тук трябва да кажа още нещо: с голяма изтънченост и изключително строга, вътрешна, тайна дисциплина. Става ясно, че не говорим за дисциплината както е при военните в казармата.

Само за малко ще се отклоня да ви дам един пример, макар и кратък, той има своето място. Един професор бил извикан в запас, в случая символичен. Когато го извикали в запас, този професор, той толкова обичал свободата, че не можел да възприеме какво е това „на ляво“, „на дясно“, „кръгом“ и т.н. – всички тези глупости, които нямат нищо общо с истинската дисциплина. И когато военният започнал да командва: „На ляво, на дясно, кръгом “ и т.н., той излязъл от строя и казал: „Аз се отказвам. Вземи окончателно решение какво искаш – на ляво или надясно“. Това са хора, които обичат Свободата. Това са хора, които не признават пътищата на ума, затова казвам този пример.

Никой ученик не може да бъде заставен от някого да изпълнява заповеди. Точно затова светът не обича напредналите Духовни хора, защото те са неуправляеми. Никой не може да ги управлява. Никой не може да застави един истински ученик да убива по време на война, защото освен старата карма, трябва да си напише нова, а това е голяма глупост.

И аз си спомням, че преди време, когато бях в запас, беше задължително да се стреля, но аз не исках да стрелям и да пипам желязо и направих това, което трябваше (невидимо). Един офицер дойде при мен и каза: „Имам пълна власт да те освободя от стрелбата, ако искаш може да не стреляш“. Казвам: „Не искам, няма смисъл“. „Свободен си!“ – и толкоз. Искам да кажа: има много начини навсякъде да бъдеш свободен, но трябва да си твърдо убеден, иначе не се получава. Трябва да си Верен на Духа, за да се получи тази дисциплина, за която говоря.

От всички Мъдреци и Учители Лао Дзъ е от тези, които са най-близо до Върховния Учител, Който няма име и до Неговите методи, които също не са разкрити, понеже тук не става въпрос даже за методи; става въпрос за Подход към живота. Свещено отношение към всичко, което е основано на едно Дълбоко Разбиране. Просто не е необходимо да правиш гимнастика примерно три часа с главата надолу – това за един Лао Дзъ или за негов ученик е абсолютно недопустимо, тъй като няма никакъв смисъл. Достатъчно е Дълбокото Разбиране, самото разбиране. Според Лао Дзъ: Дълбокото Разбиране е над всички видове практики, методи и упражнения – то е специфично качество на Мъдреца. Така че ако някой от вас прави физически упражнения по един-два часа, не му казвам да се откаже, напротив, ще се радвам да продължи, докато стане Мъдрец. После да каже: „Толкоз много енергия изхарчих!“. Но все пак първо трябва да има много усилия и после нещата ще се постигнат без усилия.

За да станеш свят човек, молитвата, пеенето, размишленията са необходими. Но за да станеш истински Мъдрец, всички тези неща не помагат. Това, което помага, пак го повтарям и правя ударение на него, е Дълбоката Тайна на Разбирането. Тук става въпрос за зрелия плод, за Дървото на живота, защото човекът на Мъдростта всъщност това е Дървото на живота. Трябва да разберем дълбоко този въпрос. Това е истинският плод, дълбокият плод.

Но не трябва да бъркаме, както ви казах за военната дисциплина. Има много видове дисциплина, има и такива плодове, различни видове плод. Ще дам още един пример. Двама луди – така ги наричаме в този свят, което е много относително. Някой път не се знае дали не става въпрос за по-нормален човек от нормалния, но заради примера… Двама луди (пак е Окултен символ) стояли на едно дърво, на един клон (Май бяха и малко пияни, освен луди. С мои думи го разказвам.), единият почнал да залита и паднал от високо. Другия го попитал: „Чакай! Къде отиваш?“. И оня му отговорил: „Аз съм зрял плод“. Искам да кажа: такъв плод, който пада по такъв начин от дървото, от Дървото на живота, не може да бъде мярка. Говорим за човека на Мъдростта, който е истинския плод, истинското Дърво на живота.

С дълбокото разбиране на Лао Дзъ (говоря конкретно за него днеска): и добрият живот, и лошият живот са благодат. Това означава, че и в ада, и в рая мъдрецът не изгубва себе си. Докато много светци са изгубвали себе си, напускали са света, защото не могат да живеят този живот, който искат, сред хората. Но Мъдрецът навсякъде се чувства добре. Както ви казах: Конфуций е също Мъдрец, но неговата Мъдрост не му е донесла същественото – Пълнотата на Живота. А от Пълнотата на Живота има и други, по-дълбоки измерения. Мъдростта на Конфуций е успокоила много хора, но не е могла да ги въведе в дълбоката и тайна Реалност. Ето я разликата, това са различни видове мъдрост. Ще обясня. За да може Конфуций да се развива, той трябва да има път, трябва да има правила, трябва да има закони. Такива са и неговите ученици. (По-нататък ще ви обясня защо това е зависимост и някой път тя даже пречи.)

За Лао Дзъ не е необходим дори и Път (забележете), никакви правила, никакви закони. Достатъчно е Разбирането, Дълбочината и Подходът. Търсенията на Конфуций са търсенето на обикновените хора в света.

Разбира се, другият път ще ви дам примери за тяхната среща с Лао Дзъ, преди време ви дадох, но този път ще ви дам от друга гледна точка, за да видите разликата между двата вида мъдрост.

Лао Дзъ е постигнал своята дълбочина, защото е имал по-дълбоки и тайни търсения. Значи: пак има някакво търсене, но в друго измерение – по-дълбоки и тайни търсения.

Преданието казва, че Конфуций е разбрал в един момент, че някой трябва да му помогне. Той е разбрал, че нещо в неговата мъдрост му липсва и той е разпратил своите ученици да му намерят човека, който да му помогне. И те тръгнали, ходили, питали, търсили – и намерили човек, който даже нямал име, и те нарекли този човек Стареца, защото другите така му викали. Лао Дзъ – преведено означава старото момче, Старецът. Дори, когато си писал книгата, той не е оставил име… И когато неговият ученик, който даже искал да го арестува, казал: „Ти си мъдрец, Учител, трябва да оставиш нещо на човечеството. Напиши нещо“. Понеже Лао Дзъ много обичал този свой ученик, престоял три дена в тях и за три дена написал тази книга. Но когато заминавал не си оставил даже името… От разстояние ученика се развикал: „Кажи си поне името!“ „Наричай ме Лао Дзъ – Старото момче.“ Както виждате: изключителна скромност, изключително смирение, защото за него наистина – Дао, което е казано, не е Дао; Истина, която е казана, изгубва своята сила. И той на практика е държал много на това, но трябвало и той да направи някакви компромиси с Истината. За да каже просто нещо и да стане по-близък до някои свои ученици.

В Кабалата много се говори за този Старец, така нареченият Съкровен Старец – най-дълбокото Същество, което съществува в Небитието, наречено символично Съкровения Старец. (След време ще говорим повече по този въпрос от гледна точка на Кабалата.)

Понеже хората не му знаели името, а той даже не е държал на това, защото Дао (както казах), което може да се назове, не е Дао. И понеже хората не му знаели името, му викали символично Стареца. Той бил толкова неизвестен и скромен, че не се знае кой го е раждал, как е живял. Знае се само, че е бил библиотекар, знаят се някои общи неща, но въобще не се знае как е живял. Такива хора нямат биография. Защо? Когато един човек стане Посветен, във високо ниво, биографията му изчезва. Посветеният е непознат, той няма биография. Има формален паспорт, но той вече е Същество на друг свят, на друго измерение. Всичко е било забулено в тайна. Но Тайната е вечна, тя не се ражда. Трудно е било даже да се каже кой го е срещал и какъв е този Старец. Защо? Защото, според Окултната наука, за да срещнеш един такъв Старец в живота си, един такъв Мъдрец, на тебе ти трябват съвсем други очи и съвсем други чувства. Тогава можеш да го срещнеш в своя път. Те нямат нищо общо с видимия свят и с астралния свят. Очите символизират Истината, т.е. трябва ти съвсем друга жажда за Истината и съвсем други чувства. Тогава можеш да го срещнеш в своя път. Но за да можеш да го срещнеш, това не означава още да го разбереш, защото, както казах, човекът и особено Мъдрецът, Учителят, Мистикът са непознаваеми. Тези Същества са Вечна и Необятна Същност. И е много трудно да познаеш нещо от неговото Небитие, от неговата Тайна, освен ако той доброволно не пожелае. Другият път ще се спра по-подробно на срещата между Конфуций и Лао Дзъ и това, което те са си разменили.

ДЕСЕТТЕ БОЖИИ ЗАПОВЕДИ

(Трета идея за размишление)

Първо: Десетте заповеди са кристализацията на загадъчното присъствие на Словото, което се е явило на Синайската планина. Духът е излъчил Словото във вид на десет заповеди, които всъщност са насочени към всички видове външни същества: тези, които са изгубили Истината, за да могат да се върнат, за да могат те да станат вътрешни и да се върнат в света на Истината; да имат пътеуказател.

Десетте заповеди, според Кабалата, са обръщение на Милостта към света; едно отношение, един подход. Десетте заповеди са дадени за съществата, които имат корени в Дървото за познание на доброто и злото.

Първите скрижали, т.е. тези, които не са се казали, са останали скрити, защото те са свързани с Учението на Месия, което е Учението на Духа. Те са за други същества, за тези, които са избрали Вечния Път. Първите скрижали са свързани с Универсалната Светлина, а вторите скрижали, т.е. десетте заповеди, са само частичен и външен израз, т.е. ограничение на тази светлина.

Ако човек не направи дълбоко в Душата си Правилния Избор (става въпрос за жаждата за Истината), ако човек не избере Вечния живот, той няма да може да протегне ръката си – така казва Кабала – и да яде от плодовете на Духа, от Вечното Учение. Тогава той ще се ражда и ще умира в голямото „колело на съдбата“, тъй като той си е избрал този път.

ЗА ДЪЛБОЧИНАТА

(Четвърта идея за размишление)

За учения животът е проблем; за религиозните хора животът е Тайна; за светеца животът е Път. Това важи и за ученика.

За Мъдреца животът е Дълбочина и медитация – истинска медитация.

Думата „медитация“ означава сливане и изработване на Светлинен Път към Духа. Да медитираш, значи да навлезеш в Окултната Дълбочина на Духа, скритата Дълбочина.

Учените имат проблеми, защото не се молят. Иначе науката им щеше да се осмисли. „Не се молят“, означава не са смирени и затова си остават учени вместо Посветени. Това е отклонение от Пътя, но техният път за тях е добър.

Религиозните се молят и с това си почистват пътя, подготвят си условия, по-хубави външни и вътрешни условия. Светците са тръгнали в Пътя, а Мъдрецът навлиза в неговата Дълбочина. Значи на светеца още не се дава да навлиза надълбоко, докато мъдрецът може да влиза в дълбочината, даже до дъното на нещата. И затова Учителя казва, че е избрал това име – Дънов, което означава дъно, т.е. достигнал до дъното на нещата.

Ученият живее, докато има проблеми, иначе животът му не е интересен. Религиозният живее, докато има тайни. Светецът живее, докато има Път. Мъдрецът живее, докато има Дълбочина.

Тайната е по-дълбока от проблемите. Пътят е по-дълбок от Тайната. (Разбира се, има и Изключителна Тайна, която е извън пътя, за нея сега не говорим.)

Ученият е същество на ума. Религиозният е същество на сърцето. Светецът е Същество на Душата. Мъдрецът е Същество на Духа.

Умът почита живота, уважава го и често го изгубва. Сърцето се възхищава, обожава живота. Душата живее във Вдъхновение, Небесно Вдъхновение, а Духът разбира неговия Мистичен смисъл.

Човекът на мъдростта е всъщност Дървото на живота.

Свободната воля показва, че се е появило Същество, което носи вътре, в себе си всички възможности на творението. Това е един много дълбок закон, даден в Кабала. Нито Ангели, нито Архангели, нито Ангелски йерархии имат всички възможности да станат Бог. Например: един Херувим не може да стане Бог; един Серафим не може да стане Бог; един Ангел няма тези възможности – те са строго определени същества с дълбоко значение, но човек е единственото същество, което има Свободен Избор и ако направи правилен избор, той постепенно може да стане Бог.

Човекът е Богоподобно Същество и затова дарът на Свободната Воля се носи толкова трудно, много трудно. Това е най-голямата отговорност, огромна отговорност. Значи: затова дарът на Свободната Воля се носи толкова трудно, много трудно, защото има огромна отговорност.

И накрая: висока е цената на Свободната Воля, но и нейната награда е голяма, огромна. Това означава, че да бъдеш съзнателен (става въпрос за Свободната Воля), това означава да бъдеш съзнателен във Върховната Мистерия на Несътвореното. Това ни е завещало преданието, Кабала. Това е стихът от Библията: „Богове сте“.

АУМЪ

5 май 1998 г.

ПЪТЯТ НА МЪДРОСТТА

Продължение
(Лекция 9)

МАЛКАТА ТАЙНА НА ТЪРПЕНИЕТО

(Първа идея за размишление)

ЗА ОЧИТЕ

(Втора идея за размишление)

ПЪТЯТ НА МЪДРОСТТА

Продължение
(Лекция 10)

ОЧИТЕ И ОКОТО

(Трета идея за размишление)

ТАЙНАТА НА ДУМАТА „УЧЕНИК“

(Четвърта идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ПЪТЯТ НА МЪДРОСТТА

Продължение

(Лекция 9)

Лао Дзъ е Бащата на Пътя, но сам той е извън Пътя. В тази връзка ще обясня няколко неща. Защото Пътят е бил извървян и сега Лао Дзъ не е Път. Той е само Дълбочина, Безкрайност и Пустота. (После ще разберем за какво става въпрос.) Според Даоското Учение: Пътят е по-стар от самата Древност. Древността е само едно проявление на Пътя.

Истината е началото на Пътя. Истината е породила нещата преди самата Древност.

Ще се върна на идеята за Лао Дзъ. Както казах: той сега вече не е Път, а само Дълбочина, Безкрайност и Пустота. Сега вече той е Несътворена Същност. С тази Същност е трябвало да се срещне Конфуций, който символизира човекът на ума, човекът на развитието, човекът на човешката мъдрост. Конфуций е разбрал от своите ученици, че непременно трябва да се срещне с този Старец. В неговата мъдрост е имало нещо, което е липсвало и той искал да се срещне с някой, който да му помогне. Това е така, защото човешката мъдрост е непълна и нереална. И затова трябва да се търси една по-дълбока Мъдрост – това е Несътворената Мъдрост, Божията Мъдрост.

Конфуций не е знаел, че Старецът е съединил Дао със своята телесна форма, т.е. Старецът е съединил Духа си със своето тяло. Това е велика Тайна, трудно е да се разбере – съединението на Духа с тялото. Конфуций го посетил и когато го видял, той веднага е разбрал, че пред него стои нещо грандиозно и необятно. Той разбрал, че това нещо е особено и неразбираемо, неизразимо… Но нещо винаги му се е изплъзвало, т.е. Духът винаги се изплъзва на ума, на човешкото, защото Духът няма определение. Конфуций поискал да го определи, но Старецът е бил без определение – пълна загадка. И това е така, защото умът не може да определи Тайната на Живота, т.е. Несътвореното.

Ще обясня. Старецът е носел в себе си нещо от дълбочината на Безкрайността, нещо от дълбочината на Дао. Точно тази дълбочина винаги смущава ума.

Конфуций попитал Стареца: „Какво ще кажеш за морала и как трябва да се развие добрият характер?“. (Значи, както виждате после започва разговор между ума и Духа, т.е. между сътвореното и Несътвореното.) Това означава, че той е мислел, че моралът е пълното достижение на Тайната на Живота. Едно заблуждение на ума. Той също е мислел, че доброто е най-дълбокото нещо в живота. Както ще видим: има нещо по-дълбоко от доброто, малко по-нататък, при което доброто отпада.

Старецът се разсмял и казал: „Въпросът за морала възниква само тогава, когато човек е неморален“. Това е така, това са полюси и човек иска да се уравновеси. Той живее в два полюса. Ако си неморален и ако в теб има нещо пробудено, започваш да мислиш за морала, за да можеш да се уравновесиш. Казано на Окултен език: човек, който има съвършен характер не забелязва, че има такъв характер. Той просто живее естествено във Вечността. Това е естествено положение.

После Лао Дзъ казал на Конфуций: „Не бъди глупав и не се опитвай да се развиваш, защото ще изостанеш, защото ставаш изкуствен. Бъди просто Дао, бъди естествен“. (Забележете колко тънък разговор между сътвореното и Несътвореното.)

Тука трябва да кажа: най-трудното нещо за ума е да бъде естествен – понеже по своята природа той е нещо раздвоено и неестествено, той не е Реалност, не е истинска Реалност. Когато Лао Дзъ казал това, Конфуций се смутил и от думите му, и от това, което видял. Той видял, че този човек има огромна енергия, много дълбок, таен и необятен потенциал. Старецът бил дълбока пропаст, дълбока бездна за него.

Както виждате, тук става въпрос за Пътя от ума в Духа. Много дълъг Път трябва да мине докато човек узрее да може да направи този скок в Реалността, в истинския живот. Само зрялост е необходима, иначе хората полудяват или стават много отклонения – егоцентризъм, болести и т.н. Затова човек трябва да е подготвен.

Както казах: Старецът бил дълбока пропаст за него. Между ума и Мъдростта на Духа винаги има пропаст, т.е. между знанията на ума и Мъдростта на Духа винаги има голяма пропаст.

Ще дам един кратък пример: когато един Посветен, един Мъдрец, един Учител говори, той не говори от името на ума, на знанието, на свещените книги, той говори от името на живота – забележете тази разлика. (По-нататък ще обясня нещо в тази връзка.) Което означава, че най-лошото нещо, което може да се направи с Учението на Учителя, е да се превърне неговото Слово в знания. А Учителя казва: „От знанията трябва да изтръгнете живота“ – това е разликата.

Конфуций се уплашил и се върнал при своите ученици малко нервен и неспокоен – това е едно от качествата на ума. Казал на своите ученици: „Този Старец е опасен. Този човек е Бездна и не може да се разбере неговият Път“. И това е така, защото само готовият може да направи скок в Невидимото, в Бездната, т.е. в Тайната на Живота. Какво означава готов? Готов означава ученик. После ще говоря специално за тайната дума „ученик“. Тука искам да ви кажа, че думата „ученик“ се разминава с думата „човек“. Само по изключение може да използваме думите „истински човек“, което означава ученик. (После ще обясня за какво става въпрос.) Тука само ще кажа, че умът никога не е способен на ученичество. Това е качество на Душата. Само Душата е способна на ученичество. За ума това винаги е опасно, както казах, защото той или полудява, или ако не полудее, се разболява за дълго време.

Духът на Небитието, според Окултната наука, е Абсолютната Реалност, затова често ще говорим за Небитието, наречено още „Нищото“ на езика на Посветените. Това Небитие за обикновените хора е подобно на смъртта. То винаги навява смърт.

Ако Конфуций, беше готов, т.е. човекът на ума беше готов, той щеше да види красотата и величието на Стареца.

Истинският човек пребивава винаги в дълбоката бездна, извън доброто и злото, защото той напълно е очистил своето сърце и своето съзнание. Това е мярка. Тука не говоря за добрия човек, а истинския човек, който е извън доброто и злото. По друг начин казано, на езика на Даосите: Ако сърцето е неподвижно, това се нарича очистване на енергията. И във втория случай, в по-високата област: ако съзнанието е неподвижно, това се нарича очистване на Духа.

Красотата на Стареца е в това, че той е едновременно и обикновен, и необикновен. Външно той е обикновен и естествен, а вътрешно той е необикновен. Неговата необикновеност е скрита в неговата дълбочина и тука неговото съкровище е пълно.

Лао Дзъ не прави чудеса, но цялото му Същество е едно Тайнствено чудо. За Стареца казват (едно старо предание казва), че първото нещо, което е направил, в момента, когато се е родил, той се е разсмял от сърце. Това е особен смях, особена усмивка. Този смях е Мистичен и той е скрит символ. Той е израз на едно много дълбоко състрадание към съществата, които са разделени, т.е. тези, които живеят в Битието, или другите, които живеят уж в някакъв друг свят, т.е. в света на разделенията. Неговата усмивка е състрадание към всичко съществуващо, към всичко, което дели световете. Същевременно: тази усмивка е един поздрав към Битието и към света, едно много дълбоко и радостно приемане на живота в света. Тука трябва да ви кажа отново, че Лао Дзъ е много дълбок, тъй като такива като Кришна и Буда не живеят в света – те повече витаят в други светове, нямат дълбоки земни корени и затова изпускат една друга много дълбока Мъдрост – не могат да живеят във всеки свят.

Няма да обяснявам за последователите на Кришна, че те с тези мантри стават толкова механични, че почват да рушат и астралното си тяло, и менталното, и посягат на Душата. Те са обвързани с една положителна мисъл и мислят, че положителното може да разреши всичко, повтарянето, а това еднообразие се превръща в чук, който разрушава много тела. Няма да обяснявам, в тази лекция не съм си го поставил като въпрос, защо това е невежество. Но тази хипноза след време ще бъде заплатена, защото будният човек трябва да живее навсякъде, в едно светло състояние, а не като странник, не като хипнотизирано същество, не като чужденец. Защото в настоящето те изпускат настоящето, изпускат настоящият миг и живеят в някакво бъдеще, което е изключително тънка техника на ума.

Има една тънка разлика между усмивката на Мона Лиза и усмивката на Лао Дзъ. Както преди ви казах: усмивката на Мона Лиза означава Вечната победа на доброто над злото. Тази усмивка е все още бедна, не е пълна. Но усмивката на Стареца е над доброто и над злото. Тук въобще не става въпрос за победа, става въпрос за нещо тотално, нещо цялостно. Не е необходимо за Лао Дзъ да бъде добър или лош. Ще обясня. Той е Вечността, а сама по себе си, тя е вечно добро. Той е Вечността, той е Дълбочината. Това е неполяризираното добро. Значи, тука говорим за Вечното Добро, което се различава от Дървото за познанието на доброто и злото, което е разделено.

По друг начин казано: доброто няма голямо значение за него, защото присъствието на Вечността, на Дълбочината е напълно достатъчно. Самото присъствие преобразява.

МАЛКАТА ТАЙНА НА ТЪРПЕНИЕТО

(Първа идея за размишление)

Първо, едно от важните неща, които трябва да разберем е че Всяка независимост пропада в бездната. Защо? Защото тя е отдалечаване от Небитието, от Нищото. Дори и тогава когато искаш да станеш мъдрец, ако искаш да си независим, ти ще сгрешиш, защото Върховното цяло е нещо Единно – няма нищо, което да може да се дели и да искаш, не можеш да бъдеш независим. Това означава, че трябва да умееш да търсиш. Ако умееш да търсиш, ще видиш Тайната на Небитието, т.е. Тайната на Единството, на Единното – това е Любовта. Значи: тогава ще видиш Тайната на Небитието, която се намира в Тайната на Любовта. Но само Търпението дава виждане на Любовта – един важен момент. В тази връзка, искам да ви кажа, че Търпението не е само сила, а то е и способност. Значи: Търпението не е само сила, то съдържа и сила в себе си, съдържа и въздържание, частично съдържа и воля, но то е и способност.

Когато си търпелив, когато умееш да чакаш, тогава умът се отстранява и ти проглеждаш, защото тогава при тебе идва Любовта, а тя е самото вътрешно виждане. Значи: когато говорим за Любовта, говорим за самото вътрешно виждане. Ще обясня.

Когато твоите очи познаят Тайната на Нищото, те придобиват вътрешното зрение (ще говорим повече по този въпрос, тъй като е важен) и тогава Любовта въвежда човека в Реалността. На езика на Посветените тази реалност е наречена „Нищото“, едно друго име на Нищото е Хокма, или Универсалната Мъдрост. Но тука не става въпрос за знания, мнения, а за нещо друго. Според Кабалата: очите са свързани с Хокма, с Мъдростта. В следващото се намира тънкостта, върху която искам да обясним някои неща.

Когато очите са пълни със знания и с вярвания, те изгубват способността да виждат Реалността. Защо? Защото те са много препълнени от своите знания, от своите вярвания, и в тях няма място за Реалността. Това означава, че Великата Реалност не е знание и колкото повече знания има човек, толкова повече се отдалечава от Реалността.

Следващият път ще говорим специално, повече по този въпрос, освен върху Кабалата, следващият път ще ви разкажа нещо за Тайната на Самадхи – най-дълбокото преживяване, но не последната дума нито в този свят, нито в други светове. Един много важен въпрос, по който е трудно да се говори, но все пак в една или две лекции ще ви обясня най-дълбокото преживяване, което коренно се различава от всички видове просветления.

Тайната на Живота и Тайната на Небитието не е свързана със знанието и не е сродна със знанието.

И когато Конфуций отишъл при Лао Дзъ, той е отишъл именно при Тайната на Живота, защото Старецът не е човешко същество. Той е Нищото, което означава: че той е Врата и Преход към нещо универсално. Това не е пътят на знанието – а Пътят на Мъдростта. През тази Врата може да мине само ученикът – това е този, който Съкровено иска да разбере своя Учител.

Този, който трупа знания и не може да направи скок в Дао, той ще ограби собствения си живот. Това е качество на знанията, качество на ума. Това означава, че само любящият може да навлиза в дълбоко разбиране и в Мъдрост, и тогава животът му става Път.

Човешката мъдрост никога не може да бъде път, защото сама по себе си тя е извън Реалността. Ако Конфуций имаше Търпение, той щеше често да ходи при Стареца и да го слуша, и щеше да постигне. Защо? Защото думата „Търпение“ в духовния свят означава „Овладяване“ – овладяване на ума. А в Божествения свят думата „Търпение“ означава „Преобразяване“ – Преображение, това е Преображението.

ЗА ОЧИТЕ

(Втора идея за размишление)

Ще ви кажа някои неща за очите.

Очите на ученика са създадени, за да видят Учителя, т.е. те трябва да видят Истината и затова са родени.

Учителят – това важи за всички Учители – след време ще говорим и за Мъдростта на Мохамед, Заратустра, Хермес, Лао Дзъ – цяла верига от Учители, някъде над сто Учители, отделно много Мъдреци, много Мистици и т.н. Тука в думата „Учителят“ използвам нещо целокупно, защото това е понятие, което не може да се дели. Това е Универсалната Мъдрост, която има свои преводи. В тази връзка ще обясня. Учителят, всеки Учител е един превод, чист, оригинален превод на Великата Реалност; едно слизане на Небитието.

Когато очите са свързани със знанията, те виждат само това, което знаят. Това е преграда, това е загуба на Реалността.

Другият важен момент: когато очите са пълни с вяра, те виждат само това, в което вярват – отново преграда, отново изпускане на Реалността. Пример: един християнин вижда само Христос и изпуска мъдростта на всички Учители и не може да разбере, че същият Христос, също е Универсална Мъдрост, работи в Мохамед, в Лао Дзъ… Така се зараждат ограничения: той вижда само християнщината; мохамеданина вижда само Мохамед и т.н. Някой вижда само българщината; друг вижда само славянството…

Искам да кажа: когато аз навляза дълбоко в себе си, в своята Душа, в своя Дух, няма никакъв българин. Искам да не си правите илюзии. Няма никакъв българин, няма никакъв тракиец, няма славянин – има Чисто Битие, има Дух. Ако не сме слезли на дълбоко, ще виждаме ограничения, защото самите сме ограничени. Дълбоко в себе си човек е неограничен и няма право да се ограничава от народности, от нации, от християнство, от дъновизъм, от будизъм и т.н. – всичко трябва да бъде изхвърлено, иначе очите изгубват Тайната на виждането.

Както казах: знанията, които са пълни с вяра, виждат само това, в което вярват и изпускат. Преди да продължа ще ви кажа още нещо. Вие знаете, че съмнението е голям капан. Още нещо трябва да кажа: вярата е по-голям. По-нататък, в някои лекции, ще ви обясня този закон. Вярата е много по-голям капан за човека, отколкото съмнението. Тука говоря за вярата на ума. Вярата на Душата е нещо друго, нещо чисто. Но тука само ще дам едно обяснение, за да ме разберете. За тези, които още ме слушат с ума и още се смущават. Пример: да кажем обичаш много своя Учител, да кажем той е Христос, Буда или еди-кой си, няма значение. Почваш да си представяш неговия образ гледаш го на картина, на снимка, дълго време си го представяш с ума и след време той почва да се явява. Това няма нищо общо с явяването на Учителя. Това е изобретение на ума, изобретение на твоите чувства. Учителят не идва по този закон. Той идва извън ума. По-нататък ще ви обясня как човек трябва да се отърве от тази вяра, която е наречена „сляпата вяра“, за да може да надрасне и съмнението, и вярата, и да влезе в чистото поле на Любовта, където наистина Учителя идва. Това е единственото нещо, с което Учителят може да бъде „хванат“ – това е ласото, това е истинското ласо. Казано по друг начин: Любовта, Мъдростта и Истината, тогава Учителят е винаги при тебе и в тебе. Също подобни разлики има по въпроса за Мълчанието и Тишината, тези неща се различават. В следващата лекция ще ви обясня. Много деликатно се различават: Мълчанието е свързано с Душата, Тишината е свързана с Духа. Тука само загатвам. При мълчанието Душата на човека е в едно хубаво състояние, но тя е в диалог – тя търси Духа, тя разговаря с Бога, понякога разговаря с ума, с въображението и т.н. Тишината е съвсем друг въпрос – там няма диалог; абсолютно никакъв диалог – пълно сливане. Ученикът и Учителят се сливат; малкото нищо и голямото Нищо се сливат и стават Едно, няма диалог – тотално Единство. Това е една от разликите, друг път ще говорим повече по този въпрос.

Значи: Ако очите вярват в Христос, те изпускат всички други Учители, които символизират Универсалната Мъдрост. Те се ограничават и постепенно загубват широтата на своята Душа, широтата на съзнанието. Значи: ако вярват само в Христос, те си поставят ограничение и вече не може да се говори за Универсално Братство, освен само за имитация – това е ход на ума. Умът също може да каже, че желае Братството, но той е разделен.

Очите, които виждат само един Учител, са ограничени и те са зависими от това, което знаят и от това, в което вярват. По друг начин казано: това е слепотата. А чисто Духовното, чисто Божественото, Единното се изпуска. Ето откъде почва разделението. Всеки иска да каже, че: „Моят Учител е най-велик“ – това е загуба на Будност. В тази връзка Учителя казва: „Високите планински върхове не се състезават“. Нямат нужда от съпротива, нямат нужда да се надбягват с някого – просто няма нужда. Буда казва: „Всички Учители са капки от един и същи океан“. Няма с кого да се бори капката, няма какво да дели, че нейната мъдрост е по-специална, защото всички са от един Океан, от един Източник.

Когато очите са разбрали Тайната на Пустотата, Тайната на Нищото, т.е. Любовта към Бога – Първата Заповед е Любов към Небитието, от което произлязло всичко. По този начин, чрез закона на Любовта, очите придобиват реално виждане и вече могат да навлизат в Реалността. Значи: когато очите са освободени от зависимостта на знанията и вярванията, тогава те са свободни да проникнат в Учителя, т.е. в Небитието. Тогава се създават условия за виждането на Единния Учител; тогава вече може да се говори за Братство; тогава вече се създават условия за истинско Братство. И ще видите, по-нататък ще говорим за Мъдростта на Мохамед – нещо изключително, но неразбрано, тъй като християните даже не искат да чуят за това и много окултисти също не искат да изследват. Казват: „само Учителят!“ и не могат да разберат, че Мъдростта е всеобхватна и не е такава да се дели.

Ако трябва да кажем кой е Учителят, трябва да изредя всички Учители, списъкът е много дълъг; после трябва да изредя стотици Мъдреци, наистина стотици; после трябва да изредя стотици Мистици. Този месец се надявам да излезе книгата ни, има около шестдесет Мъдреци и Мистици, но това е многотомник и постепенно ще се запознавате с красотата на Мъдростта на всички. И ще видите, че тя е нещо единно, универсално и нищо не може да се дели. Какво всъщност са всички тези Мъдреци и Мистици? Много от тях не изредих, защото, както казах, става въпрос за стотици. Всички те са преводи на Реалността, без изключение, преводи на една вечна религия. И по най-прост начин казано, най-естествен: това е религията на Любовта.

ПЪТЯТ НА МЪДРОСТТА

Продължение

(Лекция 10)

Ученият може да направи открития, но той не може да разреши въпроса на живота си, независимо колко са откритията. Лао Дзъ не прави открития, но той живее в дълбочината на Любовта, в дълбочината на живота, в дълбочината на Дао, той живее в Реалността. Ученият трябва да работи още милиони години, за да реши основния си въпрос – въпроса на живота, за който ще говорим повече другия път – това е Себепознанието.

Лао Дзъ нищо не е разрешил, защото Дао е безпределно и това никога няма да бъде въпрос за разрешаване. Това означава, че Дао не е наука, нито философия, нито религия. Дао, това е Вечност и Безпределност – това е Тайната на Пътя.

Дао е въпрос на Съкровена Любов, въпрос на лично изживяване, за което специално ще говоря следващата лекция – за Тайната на Самадхи, т.е. тоталното изживяване на Бога. Дао е въпрос на много тънко преживяване, в най-висшите области на енергията и на Духа. Значи: там, където свършва енергията и започва Духа, за това става въпрос. Там, където е границата между енергията и Духа. Там няма никакви теории. Там преживяването на Пътя е универсално.

Искам пак да повторя: няма нищо общо с просветленията; просветленията не винаги помагат на човека, много често просветленията пречат. При просветленията (другият път ще говоря повече) има падане, има ставане; после пак има падане и ставане… В състояние Самадхи никога вече няма падане и ставане. Това е коренна разлика. Другият път специално съм посветил на този въпрос, тъй като той не може да се обясни, но той е една подготовка за тези, които се стремят към Истината. Тези, които жадуват към Истината, а не към Самадхи, те ще разберат за какво ще говорим.

Тука искам да кажа, че когато Дао се изживее дълбоко, то не се разбира, продължава да остава във Вечна Тайна, но с човека става Коренна Промяна.

Значи: когато човек изживее Бога в себе си, когато изживее Дао, това не означава, че той ще разбере Тайната на Живота. Не, Тайната остава но става Коренно Преобразяване, което просветленията не могат да направят.

Ще се върна на идеята за усмивката на Лао Дзъ. Първо, трябва да кажа няколко други усмивки, за да може да се разбере тази особена усмивка на този Изключителен Учител.

Първо, ще ви кажа нещо за Усмивката на Орфей, наречен Орфи:

В усмивката на Орфей има музика, има тържество, има танц, танц на живота. Това е една от най-хубавите усмивки – тя е лъчезарна, но не е дълбока. (Забележете разликата.)

Второ, Усмивката на Христос. (Това са символи.) В тази усмивка има голямо състрадание и голяма мъка – това е друг подход към живота, друг подход към Битието и затова неговата усмивка е такава. Той боледува от Любов към Душите, защото иска да ги види спасени, и затова в Неговата усмивка има мъка – пак е красива, но мъка. Тоест: Той иска да види в тях Вечната Будност и това означава спасението. Защо иска да ги види спасени? Защото Тайните, които носи в себе си, вече може да им ги даде – тук става въпрос за голямо, неизчерпаемо богатство. Тя е най-красивата усмивка, тя е Дар за Битието, велик Дар, тя е утеха и красота.

Трето, Усмивката на Заратустра, тя прилича малко на усмивката на Мона Лиза, неговата усмивка има сродство. В усмивката на Заратустра има чиста радост, постоянна радост. Тази постоянна радост се основава на пълната Вяра на победата на доброто над злото. Тази усмивка е свързана е с възраждането на Вечното Добро. Това е най-добрата, най-радостната усмивка.

Четвърто, Усмивката на Хермес. Тази усмивка е голяма загадка за Пътя. Пътят, извървян от чистото знание – знание без никакви примеси. Според Окултната наука: това знание е чисто и същевременно е мъдро, защото е започнало правилно своето движение. Това знание впоследствие се е превърнало в Мъдрост, защото основата му е чиста Любов. Без Любовта то щеше да си остане само знание и бедност, защото животът щеше да се отдели. Това е най-мъдрата усмивка, това е усмивка на Мъдростта. За Учителя ще говоря към края на годината. Но не сравнявам, а просто изнасям различните видове дълбочина и красота.

При Лао Дзъ нещата са други – в усмивката на Лао Дзъ е скрита голяма Тайна. Тук и Любовта, и Мъдростта са едновременни; и радостта, и скръбта са се слели. Това е усмивка едновременно от всички светове, нещо Единно – и от този свят, и от онзи свят, защото той носи в себе си Дао, Цялото. Същевременно трябва да кажем, че неговата усмивка е независима и от двата свята – и от физическия, и от духовния свят. Това е най-дълбоката усмивка. Тя носи в себе си нещо уникално, защото в Дао всичко се слива в едно и световете изчезват. Това е така наречената на Окултен език: „неведомата, неизразимата усмивка“.

Макар че няма значение, но все пак ще ви кажа, че почти винаги, когато ви говоря за Лао Дзъ, аз ви изнасям лекциите чрез неговия Дух. Казвам това да не си помисли някой, че говоря от мое име, тъй като аз съм в едно много старо Единство с него и той поиска да ви разкажа много неща. След време, в следващи лекции пак ще ви говоря много за него; за неща, които са писани и които не са писани – от Акаша. Но той не държи да бъде разбран. Той е абсолютно непривързан. Той просто иска да изнеса нещата, без да бъде разбран. Просто прави един естествен жест – един откъс, малък откъс от учението на Дао.

Дълбочината при Стареца е толкова голяма, че словото не е необходимо и затова той рядко е говорел. Когато ви говоря за Самадхи, следващият път, ще ви обясня, че този, който е преживял Самадхи, той вече е разбрал, наистина – Словото е надминато. Словото не е началото, както казва Библията – преводът е напълно погрешен превод. В началото не е Словото, а в началото е Древният. Той даже не е Духът – нещо много повече, за което ще говорим друг път.

Според Лао Дзъ: необходимо е Мълчание, Тишина и Дълбоко Възприемане. В тази връзка ще обясня някои неща.

Тука ще ви разкажа, в Окултната наука се разказва за една разходка на Лао Дзъ с един негов съсед. Разходката траела около три часа. През целите три часа Лао Дзъ нищо не казал. Съседът казал две изречения, едното: „Колко е хубаво слънцето“ – напълно излишно (после ще обясня), и другото: „Колко прекрасно утро“. Само две изречения през цялата разходка. И когато свършила разходката, Лао Дзъ му казал: „Когато излизаш с мен на разходка, никога повече не взимай този бъбривец със себе си – става въпрос за ума – защото аз не съм сляп. Аз видях, че слънцето е прекрасно“.

Искам да кажа: Ако не разбереш Тайната на Мълчанието, то ще се превърне за тебе в бреме, в тежест. И вместо Мълчанието да ти помага и Тишината да те обогатява, те ще те смущават. За всички неразумни Мълчанието и Тишината са опасност и тези хора се давят в тази област, макар че и Мълчанието, и Тишината са истинска, вечна, постоянна Благодат. Когато кажеш: „Какво прекрасно утро“ и „Какво прекрасно слънце“, тогава ти се отделяш от своята дълбока Същност – това е вътрешен Закон. Когато дадеш ход на ума, ти мислиш, че казваш нещо особено, защото е логично – „Колко прекрасно утро“. Но ти си се отдалечил от своята дълбока Същност, защото тя в Мълчание навлиза в дълбочини, в тънкости, в духовни подробности, свързани с Тайната на Истината. Когато проговориш, ти затваряш пътя на Душата, на своята дълбочина, наречена „душата“ – има друго име, но аз ще приема общоприетото име – „душата“.

Когато си със Стареца на разходка (след време аз ще ви разкажа за някои мои разходки с него), реалното общуване е без разговор. Значи: когато излезеш на разходка със Стареца, може да го приемете с Бога, с Духа и с Душата си, тогава ти навлизаш в едно неизразимо общуване. В тази връзка ще обясня нещо.

Истината – това е живот в дълбоката Тишина, в мълчанието, в Нищото. Тя живее в Нищото, в Пустотата, тогава контактът с Истината, с нейното послание, се осъществява. Това означава, че познаването на Истината става в Нищото, в дълбокото и тайно изживяване, което не е разговор. (Преди време ви говорих за делфините, за Тайната на делфините, там говорихме как те са постигнали нещо, което много хора не са постигнали.)

Значи: в дълбокото и в тайното изживяване, което е извън думите. Точно от този начин на мислене на Лао Дзъ произхожда изразът: Дао, което е Дао, не е Дао, което е Дао. Значи: понеже Лао Дзъ не е обичал да говори, той даже не е искал да пише книга, но благодарение на любовта си към един от своите ученици… Ученикът много настоявал даже казал, че е готов да го арестува само и само да остави нещо за хората като мъдрец… И от любов към този ученик, за три дена тази книга била написана и оставена, както преди ви казах, даже не си оставил името и нямало как да го нарекат. Безименното няма име. По-нататък ще обясним това от гледна точна на Кабалата. Накрая той казал просто: „Наричай ме Лао Дзъ“ – Старото момче или Старецът. В Кабалата „Старецът“ това е едно от най-дълбоките имена на Древния, на Неизразимия.

И така: Дао, което не е Дао, е Дао, което е Дао. Това смущавало много хора и продължава да смущава ума, но за Душата това е ясно. Значи: Дао, което е Дао, не е Дао, което е Дао. И обратното: Дао, което не е Дао, е Дао, което е Дао. Ще го преведа по един начин, макар че има много подобни начини.

Това произлиза от начина на живот на Стареца, по друг начин казано: Богът, Който вие знаете, не е истинският Бог. Знайният Бог не е реален. Но Богът, който вие не знаете, Несътвореният Бог, ето това е Истинският Бог –това е Реалността; това е Дао, което е Дао. Това означава, че преданието от Учител на ученик не е знание, не е слово, а изобилен живот. Значи: преданието и на Кабалата, и на Даоското Учение винаги от Учител на ученик се осъществява по този начин. То не е знание, не е слово, а предаване на Живот, предаване на Дух.

Преди да продължа, тъй като все още има хора, които вярват, че в компютъра има бъдеще. Само накратко ще ви кажа: Компютърът няма никакво бъдеще, той е построен по законите на ума. Умът и компютърът са сродни души, т.е. умът е компютър, от много прераждания натрупал знания – енциклопедия. Един от тях е Йоан Екзарх, написал „Шестоднев“. Много неща казва по много въпроси, но той не носи живот, това е нещо мъртво. В момента се прави в Япония компютър с (доколкото се сещам) 32 милиарда операции, не помня в минута или в секунда. Има също такива хора, които са компютри, те никога не могат да ви дадат живот, което означава: Истинският живот никога не произлиза от информацията и от знанието. Запомнете това. Затова никой компютър не може да замести Посветените, Учителите и Мъдреца, защото те предават Дух. Те предават Дух, който наистина трансформира, това се нарича Духовно Докосване, когато Душата е готова. Това може да стане и по вътрешен Път, без Учител, т.е. ако Учителят работи отвътре, ако ти жадуваш много за Истината, едно Негово докосване във някоя от висшите чакри, и преобразяването се осъществява. Така че тук изобщо не говорим за „жив“ Учител или за „умрял“ Учител, тъй като, както и преди съм ви обяснявал: умрели Учители не съществуват. Учителят е винаги жив, независимо дали е в тяло, или не е в тяло. Но понеже има много заблудени християни, които искат непременно Христос, те го чакат физически, разбира се, няма да Го дочакат, тъй като Той няма да дойде във физическо тяло.

Преданието е една по-висша енергия, която се излъчва от Учителя, т.е. от Небитието, и влиза в ученика по Духовен Път. Това обикновено става в Мълчание и в Тишина. Може да стане, както казах, чрез Учител, може да стане при заключена врата – тогава просто Душата ще ти пошепне да си заключиш вратата, когато е дошъл часът, и тогава ти ще изживееш Тайната на Живота, и разбира се, няма да я обясниш. Недей я обяснява, защото тя не спада към ума, няма определение. Всичко това изисква онази дума, за която ви казах: голямо Търпение, а Търпението превъзхожда всички знания – тука се крие неговата сила. Тези, които имат Търпение, могат да разберат и елементарни неща.

Сега в неделя на лекцията в София4, дойде един възрастен човек, който за първи път идва на лекцията и казва: „Ти напълно унищожи ума! Аз такива неща не съм слушал. Трябва ли училищата да се затворят и децата да не учат?“. Логичен въпрос, донякъде логичен, разбира се, не разумен, но логичен все пак. Казах му: „Бъди спокоен, децата ще продължат да учат, но после има друга школа, защото, ако останат само с тази школа – с школата на ума, няма да има развитие. Но тези, които обичат Истината, тяхното учение едва започва, при завършването на всички училища и то при условие, че имат Устрем към Истината“. Той малко се успокои, после имаше още въпроси… Умът винаги се смущава.

Когато Лао Дзъ предпочита мълчаливата разходка, той иска да каже, че Съкровеното действа само там, където словото се забравя. Това означава, че работата на Духа се извършва в Уединение. Тука искам само да наблегна, преди да продължа с другата идея… Уединение – не усамотение, коренно различни светове. Усамотението е процес на ума, процес на разделение. Уединението кабалистически означава У Единния, в света на Единството – тука резултатите са съвсем други. Много са близки думите, изглеждат едно и също нещо, но коренно различни светове, различни пътища.

ОЧИТЕ И ОКОТО

(Трета идея за размишление)

Когато искаш да изгубиш вътрешното си зрение – реалното зрение, което е скрито даже и във физическите очи (не само в окото), тогава ги напълни очите си със знания, с вярвания, с гледни точки, с мнения, учения и религии, и т.н. Тогава ще бъдеш пълен с въпроси и с отговори, но Духът няма да го има.

В Нищото очите, които символизират ума и сърцето… Преди ви обясних, че дясното око е на ума, лявото е на сърцето, а в по-висок план – Любовта и Мъдростта. Когато те се слеят (става въпрос за ума и сърцето), когато се хармонизират и се слеят, тогава се явява Окото. Окото означава нещо цялостно. Значи: очите още не са цялостни, ако не могат да се хармонизират. Когато умът и сърцето се слеят, по друг начин казано: изчезва късогледството, или кривогледството, защото умът гледа на една страна, сърцето – на друга. Когато те се хармонизират стават единни и се явява Окото. Както казах: Окото е нещо цялостно и единно. То, окото, може да придаде на очите съвсем друго виждане, реално виждане, макар че те си остават две – число на раздвоение, което символизира два пътя. (Това е много деликатен въпрос.) Тогава вече двойствеността изчезва – няма раздвояване, защото Окото става чисто, свободно от привързаности и независимо от знания, вярвания, учения, науки и т.н. Тогава се явява вътрешната способност за виждане в Невидимия свят. По друг начин казано: Окото, което е станало едно с Бога или с Нищото, е станало инструмент на твоята Душа, и тогава съновиденията си отиват – те просто не са необходими. Вярно е, че понякога вдъхновяват, но те са все още далече от Реалността. Временни подтици, временни вдъхновения – нищо не означават. Това означава, че Духът може да работи само в условията на Нищото, т.е. в условията на Душата. Нищото е същевременно едно от имената на Душата. Духът може да работи в Душата, която е абсолютно непривързана.

Очите на Нищото, това са освободените очи. Защото тогава те стават едно хармонично Око и тогава Душата постига Тайната на Недеянието, Тайната на пълното безкористно действие, за което говорихме преди. Никаква привързаност, т.е. когато правиш добро, никога, абсолютно никога не очакваш нито външна, нито вътрешна благодарност, нито услуга. Това е Чистият Път, наречен някъде „Карма йога“, преведено: Силата на Чистата Постъпка – това означава „Карма йога“ по най-елементарен начин казано, Чистото Действие и това действие наистина прави човека силен. Тогава формулите му имат по-особено значение, защото те не са само слово, а са Дух и Истина – тогава молитвите и формулите добиват ново качество. Докато повечето християни даже и окултисти продължават да се молят, но нямат Дух, нямат Истина, няма аура, защото още не са разбрали Тайната на Чистото Действие. Когато говорим за Чистото Действие, това се отнася до този човек, който има такава Душа – непривързана. Тогава Реалността започва да работи чрез него и това е естествено. И тогава животът е постоянен празник.

Преди време аз направих един изпит на майка си и ѝ казах: „Ако си замина от този свят ще страдаш ли, ще се мъчиш ли, ще скърбиш ли?“. И тя казах: „Ще скърбя“. Викам: „Нищо не си разбрала от Бога, нищо не си чула. Всичко, което сме говорили е напразно. Нищо не си разбрала, защото аз отивам при Бога. Няма разделение и между Душите и между Духът тогава няма разделение. Пораждането на мъка, означава неразбиране, загуба на Реалността“ – тя донякъде разбра това.

Когато си Нищо, тогава Реалността се влива не само в твоето Око, а и в твоите очи – и в единицата, и в двойката. И очите, и Окото стават едно Цяло. Това Цяло е твоето вътрешно виждане – това е Законът на Любовта.

Очи, които са зависими от знания и вярвания, от гледни точки, от заблуждения, са препятствия за Духа. Но когато Тайната на Нищото бъде разбрана, тогава за Духа няма препятствия и Той започва да разкрива нови реалности, нови светове, т.е. нови разбирания. Когато очите ти са узрели (става въпрос за Единството), тогава Бог става твоето Око, т.е. символично: твоето ръководство, твоята Пълнота.

В Нищото е тайното присъствие на живота, присъствието на Духа. Когато влезеш в Неговия живот, ти ставаш и знаещ, и мъдър, но по законите на Духа (ето я разликата), а не чрез книги и свещени писания. Разбира се, Мъдрецът, Посветеният, Учителят и т.н. пак използват ума, но той е вече пълен слуга, той не може да взима никакво решение вътре, в тях. Тогава вече Душата и Духът взимат решения. Мъдрецът използва ума просто за контакт с хората, тъй като те още не са достатъчно узрели за контакта в мълчанието и контакта в Тишината с душите, защото те не са готови за чисто душевни отношения, чисто духовни и в по-висок план – вече е още по-дълбоко. Както казах: чрез живота на Духа. Това е Пътят на вътрешното виждане. Това е Пътят на ученика.

ТАЙНАТА НА ДУМАТА „УЧЕНИК“

(Четвърта идея за размишление)

Хората – това е пътят на ума и пътят на света.

Ученикът – това е пробуждането на Душата. Както казах: само Душата е способна на ученичество и на Пътя към Небитието.

Ученикът – това е силата на Душата да учи и тогава, с тази голяма и интензивна сила на Душата да учи, умът се отстранява, това става спонтанно. Умът винаги е пречил на учението, защото умът символизира знанията и шума; а Духът – това е Мъдростта и Тишината.

Ученичеството това е един от най-дълбоките и вътрешни процеси в Тайната на Живота – това е вечен процес. Както казах: ученичеството се ражда от едно спонтанно, изключително мощно желание на Душата, чрез което сърцето се възпламенява. И тогава древният и затрупан стремеж се запалва. Това е вътрешно явление на огъня. Душата е от огнено естество. Умът започва да тлее, да се топи, както свещта, както снега, пак се опитва някак си да пречи, но просто слънцето е започнало да грее и вече няма шанс – свещта се топи, снегът се изпарява.

Ти не можеш да станеш ученик на който и да е Учител, не можеш да станеш ученик на Небитието, т.е. на Великата Реалност, ако подходът ти е ментален, умствен. Ученичеството – това е подходът на Душата.

Запомнете: Мисленето, т.е. умът не може да съществува в Реалността на живота. Защо? Защото животът е много богат, а мисленето е много бедно; дори когато е красиво, то е бедно.

Думата ученик означава огън и жажда, Велик Устрем за нови Истини. Не за Истини от времето на Учителя или от времето на Христос… Пак повтарям: огън и жажда, Велик Устрем за нови Истини. Защото Учението е винаги Ново – такъв е Пътят към Духа: винаги Нов. Пътят на истинския ученик е такъв, че само той може да влезе в Посвещение (говорим за всеки ученик без изключение, става въпрос за Душата). Само Посветеният, само той е в сила да даде нов смисъл на всяко слово – независимо дали е старо, или ново. (Разбира се, това зависи от неговата аура. Това е друг въпрос.)

Само Посветеният може да се Уединява, другите се усамотяват. Но истинският ученик, който се стреми към Истината, той постепенно навлиза също в Уединение. Тука трябва да разграничим…

Скоро срещнах един приятел и му казвам: „Какво правиш?“. „Живея в една вила и медитирам.“ И викам: „Как е с медитациите?“ – разбира се, става въпрос за много глупави медитации, такива медитации е пълно в света… Той медитира и казва, че открил някаква нова санскритска азбука, която е по-съвършена, само че и той не може да си я разбере. Проблема е, че той не може да разбере за каква азбука става въпрос. Иска аз да му я разбера. Но аз предварително знам, че няма да мога да я разбера, защото знам начина му на живот, познавам го вътрешно… Но разбира се, това не означава да не съм в Единство с него. Аз обичам хората, дори тогава, когато се заблуждават, но това е друг въпрос. Но когато дойде времето, ще му помогна. Иначе ще го оставя да измисля, може да измисли следващият път Ватанска азбука, аз пак ще се радвам.

Както казах: само Посветеният може да се Уединява. Ученикът също е в тази посока.

Вие сте чували за един от Великите Богомили, накратко ще ви кажа нещо за него, казва се Василий, който е изгорял на Кладата през 1111 година. Първо, когато те изгарят на Клада, Бог има много дълбока идея, изключително дълбоко благословение, и затова ще кажа няколко неща. Тъй като обикновените хора нищо не са разбрали за какво става въпрос. Те само са слагали съчки в огъня и по някакъв начин са гледали, но те не могат да разберат за какво става въпрос – само Душата, само ученикът може да разбере.

Значи: когато те изгарят на Клада, целта на Бога е всяка двойственост, и най-малката, да изчезне. Аз говоря тука за микроскопическата двойственост, за онова много малко и тихо съмнение, което някъде се таи в гънките на подсъзнанието. Огънят върши добра работа, но както ще видим накрая, само за пробудени.

Значи: целта на Бога е, в случая с Василий, всяка двойственост да изчезне – и най-малката. И тогава Бог те посвещава в другата Тайна на огъня – става въпрос за Свещения огън. Тогава вече Василий е навлязъл в ново Единство с Бога, в ново измерение на Единството, съвсем ново разбиране, ново Посвещение. Тогава вече е заработил Свещеният огън и той е дал на Василий, на един от най-великите Богомили, ново Единство, ново Посвещение, ново Съзнание, нова степен. И тогава ученикът и Учителят се сливат много лесно, защото тяхното съзнание е Единно и освободено от всичко излишно, и се сливат в едно цяло. Просто Учителят много естествено започва да говори чрез ученика, защото вече няма разлика, но той говори според вътрешния характер на ученика не нарушава неговата свобода, внася много неща от себе си, но се съобразява със свободата на ученика. Всичко това означава, че Кладата е метод на Духа. Тука хората нямат думата. Тъй като някой може да си помисли, че хората са изгорили Василий. И както казах: само носят съчки и всеки наблюдава по свой начин. Както казах: огънят те освобождава от всичко излишно, а това е умът. Умът е така пречистен, че вече става пълен слуга. Той вече не може да взима решения в живота на Посветения – напълно отстранен, пълен слуга. Господството му вече си е отишло. Тогава вече ученикът става Ученик, в един по-дълбок смисъл на думата. Макар че се слива с Учителя, той продължава да бъде ученик, защото Учителят е нещо много по-дълбоко като понятие, като разбиране, нещо, което е трудно да изразим.

Единството може да се осъществи само от човек с Висок Идеал; само от човек с Чистота и Дълбок вътрешен мир в себе си.

Василий изгорял на Кладата, но всъщност, от Окултна гледна точка, той е изгорял в храма на Свещения огън и той е постигнал изключително дълбоко разбиране за Единството с Тайната на Живота. Това означава, че Кладата е Път към Източника на Живота, Път към Тайната. Преди да продължа искам да ви кажа, че е имало други Богомили, които са още по-дълбоко, още по-тежко са изживели тези изпитания по друг начин.

Един от най-висшите Богомили, преди време ви бях загатнал – Симеон Антипа, той е постигнал по-дълбока степен на Единство. Един от най-дълбоките ученици на Богомилството, въобще на Духа, който не е разкрил Тайната на богомилските книги, кабалистическите книги и т.н. Владиката и неговите агенти са го разпитвали, настоявали са, измъчвали са го, но той нищо не е казал. Начинът по който той е страдал е много по-тежък… Макар че Василий е влязъл в огъня и не е произнесъл нито една дума. Само е събрал ръцете си, т.е. Любовта и Мъдростта заедно – и влизане в Истината – това е символът. Нищо не е казал, нищо не е произнесъл. Никакъв вик. Викът щеше да означава, че още не е овладял напълно себе си. Искам друго да кажа: Симеон Антипа по много изключителен начин, истински подвиг… Първото, което са направили с него са му отрязали езика с ножица, после, другата жестокост, че са го поставяли върху горещи въглени, после във вода, пак върху въглени… Много изгаряния, едвам вървял, даже не можел да върви, с патерици го подпирали и го закарали при владиката, но той също нищо не е казал. Останал верен докрай и той постигнал нещо много дълбоко… Но малко хора могат да издържат такива страдания, но те говорят за степента на Посвещение; те са най-благословените страдания.

Когато ученикът е минал през Кладата, той вече носи в себе си Свещения огън, носи в себе си Учението на Живота и в неговата медитация Учението му е разкрито като на длан.

Що се отнася до човека, човекът е много смешно същество, защото той сам си създава ада и после иска да се отърве от него и то често по един начин, по който отново пак го създава. Забележете порочния кръг! Значи: за човека, той първо сам си създава ада – става въпрос за натрупване на лоши мисли, желания, скрити желания, постъпки и т.н. – после иска да се отърве от него. Това е неразбирането, невежеството, после търси начина да се отърве от него, в процеса на отърваване отново го създава – това е пътят на човека. И после пак си създава ад… Това се дължи или на неговите мисли, или на неговите скрити желания. Някой път може да каже светли мисли, но поддържа неразумни желания – отново подготовка за ад.

Всичко това се създава със загубата на Будност. Значи: там, където има Будност, вече няма човек, не говорим за човек; говорим за нещо пробудено, а това е Душата и Духа – това е Ученикът. Чрез Будността ученикът изчезва в Нищото, той вече става дълбок, дълбока вода. Будността никога не създава ад – тя е със съвсем други разбирания. Тя работи в друго измерение. Това означава, че адът изчезва в Будността. Обаче трябва да кажа: и раят изчезва. Будността е мярката. Вече няма илюзии, няма полюси, влиза се извън рая, излиза се от рая и от ада. Влиза се в нещо много по-дълбоко, в живота на Духа и на Душата. Тогава идва дълбокото и това е началото на ученичеството. Това беше за днес. Другият път ще говорим повече за Кабалата, за Тайната възвишеност на Кабалата, даже за буквата „А“ – една много свещена буква. Защо Бог е избрал тази буква за водач? Тъй като планът му е бил малко по-друг: Той е смятал, че буквата „Б“ трябва да бъде Начало, но след един жест на буквата „А“ – Той е видял, че буквата „А“ трябва да бъде Водач. И същевременно ще говорим за Самадхи, за мълчанието и Тишината и т.н. Другият път ще продължим.

АУМЪ

2 юни 1998 г.

ТАЙНАТА НА ЖИВОТА

(Лекция 11)

МЪЛЧАНИЕТО И ТИШИНАТА

(Първа идея за размишление)

ЗА СЪКРОВЕНОТО

(Втора идея за размишление)

САМАДХИ

(Лекция 12)

ЗА БУКВАТА „АЛЕФ“

(Трета идея за размишление)

ЗА ТЪЛКУВАНЕТО НА СЛОВОТО

СПОРЕД КАБАЛА

(Четвърта идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ТАЙНАТА НА ЖИВОТА

(Лекция 11)

Устремът на ученика към Истината е необикновен процес. Този Устрем е чист пламък, чист огън. Това е най-красивото явление в живота на Земята. В миналото е имало определени учители, чието слово е било подходящо за дадената епоха. Днес, в днешно време става голяма среща на всички Учения от всички времена. Защо е така? За да може всеки човек да намери онази светлината през вековете, която го е докоснала тогава. Това е целта, за да може и днес, чрез тази светлина да се възроди в него Божественият Път. За днешното време всяко Свещено слово, всеки Учител и всяко Учение са на мястото си. И днес всички тези Учители, Мъдреци, Мистици се срещат на Земята, за да се обединят и да изведат Земята към Новото.

Важният момент, на който наблягам е: Днес всяко слово трябва да бъде разбрано с ново съзнание, не както е било говорено в миналото. Защо? Защото опасността е голяма – опасността е тази да не заживее миналото на учението, т.е. традицията. Учението трябва да се разбере по нов начин, с ново, свежо разбиране, иначе Учението ще стане традиция, т.е. суета. В Кабалата думата „традиция“ означава „застой“, самоубийство. Най-лошото, което можем да направим с едно учение, е да го превърнем в традиция.

Всяко Учение си има своето обновление, своето ново лице, свой нов израз, докато в традицията словото се превръща в знание и смърт. Ще обясня. Пътят или Божественият Път, е сроден с Истината, но те се различават. Пътят е нещо, което постоянно съществува. Но Истината е нещо, което постоянно се ражда. Истината винаги има ново лице. Когато Истината те докосне, при това докосване ти виждаш в себе си Пътя по нов начин (това важи за всяко ново прераждане), с ново разбиране и с нова дълбочина. Ако Истината не те докосне, ти оставаш в традицията, в застоя, в ритуалите и в безкрайните игри на ума. (После ще говорим за Самадхи – едно от най-великите докосвания.) Нещастието на хората се състои в това, че те изпускат Истината, която постоянно се ражда и която е винаги нова. Що се отнася до Истината, трябва да кажем някои неща. След време ще говорим още по-дълбоко по този въпрос, тъй като много малко са тези, които знаят, че Истината е мистерия за самия Бог. Тя е в много дълбоки предели и затова Учителя казва, че за нея ще има специална епоха.

Първо: Истината е тоталното Нищо. После ще разберем, че Нищото е Тайната на Живота, във връзка със заглавието на лекцията. Например: съществуват Любовта и Мъдростта, но Истината не съществува. Ще обясня. По друг начин казано: съществуват майката и бащата, но Истината, т.е. техният син не съществува – той вечно се ражда и винаги е нов. Ето красотата на Нищото или на дълбочината на живота. Ще обясня. Учението на Учителя е нещо много дълбоко и нещо особено. Особеното е в това (тука вече има една специална разлика), че то не съществува реално, запомнете това. Учението в своята дълбока основа не е реално, макар и дълбоко, а това, което реално съществува е животът в Духа.

Учението на Учителя винаги ще се видоизменя. Това, което съществува реално, е животът в Духа. Една много деликатна разлика, но тя променя Пътя на ученика. Духът не е обвързан с учение и наука. Той е Вечна и пълна Любов и вечно се обновява. Когато говорим за Неговата Любов (става въпрос за Любовта на Духа, не любовта на духовете), тази Любов не се усъвършенства, защото тя е нещо тотално, цялостно, тя само се проявява. Любовта на Духа, Любовта на Бога няма нужда от усъвършенстване, тя е въпрос на проява и Дълбоко Разбиране. В Нищото е скрита Истината, която е родена преди всеки Учител и преди всяко Учение. В Тайната на Нищото (едно от нещата, които трябва да запомните и да разберете, тези, които искат) няма постижения, няма какво да се постига. Ако мислиш нещо да постигаш, ти се отклоняваш от своята природа, защото Нищото е Пълнота без постижения и това е Тайната на Живота. Това означава, че Нищото е най-големият враг на Антихриста и на злото, защото в Нищото единството е пълно, а постиженията принадлежат само на Бога, те са Негови дарове. Това означава, че човек не може да ги постигне; дарбите, постиженията се дават, за да послужат на Божията Воля, те не са постижения на човека. Човек може да се слее с тях, те се дават, но не се постигат. Например: един поет може да има дарба да пише и когато тази дарба се яви, той е вдъхновен и пише. В един момент изчезва дарбата, и вдъхновението го няма – не може да пише. Това е разликата между поета и мистика. Истинският Мистик живее в Сърцето на Духа. Той не е поет, но може да бъде поет, тъй като той живее в Сърцето на Духа. Неговата връзка не се прекъсва – той е винаги вдъхновен. Ето защо много поети стават мечтатели, но ако някои от тях станат мистици, постигат целта, ако продължат своето развитие, постигат целта. Ако отпаднат, остават само мечтатели и тяхната поезия е разпокъсана.

МЪЛЧАНИЕТО И ТИШИНАТА

(Първа идея за размишление)

Първо: сърцето работи с чувствата, с желанията, с приемането или отхвърлянето.

Умът работи с разсъжденията, с логиката и с неразбирането.

Душата работи с молитвата, с Любовта, с Мълчанието, и с разбирането.

Духът работи с медитацията, с Тишината, с дълбочината и с Нищото.

Медитацията винаги става извън пределите на ума, а също и извън пределите на Мълчанието – което ще обясня. Има разлика между мълчание (както казах миналият път) и Тишина. Например: Ако Духът иска да каже нещо на Душата, той използва своя вътрешен орган – Интуицията. Умът не може да разбере какво е казано на Душата. Има такива неща, които той не трябва да ги разбере, освен, ако не е напълно пречистен и слял се с Душата, т.е. напълно духовен. Тогава може да чуе и тогава не може да изопачава. Вие знаете една приказка завърши ли, една легенда – той винаги ще намери дефект в нея. Но истинските приказки, истинските легенди нямат край, те объркват ума, те са насочени към Душата. Душата трябва да ги разбере по свой специфичен Път.

Медитацията се осъществява в Тотална Тишина. Тук е Пълното Сливане. Тук няма молитва, тук няма диалог, няма разговор, както между Душата и мълчанието. Тук има сливане с Първородната Светлина. Когато ти станеш светлина, не можеш да кажеш, че тя е будистка, християнска, мохамеданска и еди-каква си… Същото нещо не може да се каже и за молитвата: когато един човек постигне истинската молитва, не може да каже, че тя е мохамеданска или християнска – тука различията отпадат.

Това е чисто Духовна Светлина.

Учението на Учителя не съдържа дълбочината на Учителя, защото Учението, малко или много, е повърхностно, дори и когато изглежда дълбоко, а Учителя е много дълбок. Тука трябва да разберем разликата между Учителя и Учението. Учението е само един символ, то е само един повик, към дълбочината (една подготовка), в която живее Учителя.

В Тишината Чистотата е неизменна и сияеща. В Кабалата се казва, че това е областта, наречена Кетер – тука става въпрос за сияещата Любов, за сияещата Чистота.

Истинската, чистата и дълбоката Тишина не се създават с упражнения и с пози. Същото се отнася и за Дълбокото Разбиране и Дълбокия Вътрешен Мир.

Ще ви дам само един пример, преди да продължа. Много йоги тренират години наред упражнения по 10 – 15 години в една поза и постепенно тази поза им дава спокойствие. И вие като ги гледате, ще помислите, че те имат истинско Спокойствие, защото позата е така изработена… И вие ще помислите, че те са постигнали Дълбок Вътрешен Мир, а всъщност това е голяма илюзия. Истински Дълбокият Вътрешен Мир не произлиза от дисциплината, а от Любовта – това е разликата; от дълбокото разбиране на принципа на Любовта.

Да придобиеш Тишината, в Окултен смисъл, това означава да придобиеш дълбоко разбиране, дълбоко познание за Духа. Това разбиране е достатъчно – то е самото преобразяване.

В дълбочината на Пътя има един важен Окултен момент, един Свещен момент. Това е моментът, в който ученикът изчезва в своя Устрем. И тогава всички търсения, желания и стремежи се претопяват и той остава лице в лице с Нищото, Тайната на Живота, или както Учителя я нарича: Великата Реалност. Небитието и Нищото Учителя ги нарича Великата Реалност. Тук трябва да кажем, че Нищото не може да се произнесе, защото Тишината е тотална. За разлика от мълчанието, Тишината е тотална. Това е свят без обяснения, без мнения. Тук вече се срещаш с Източника на Живота и това е Нищото, от което е произлязъл самият живот. Значи: тука се срещаш с Източника на Живота, може да го наречем Прапроизхода, защото оттука е произлязъл истинският Живот.

Тука накратко ще кажа четири символа:

1. Словото е символ на истинския човек.

2. Музиката и песните са символ на Ангелите – говорим за музиката в нейния най-изчистен вид, крайният символ.

3. Мълчанието е символ на Душата и на Боговете.

4. Тишината е символ на Духа и на Бога.

ЗА СЪКРОВЕНОТО

(Втора идея за размишление)

Изцяло съм заимствал идеята от египетски Мъдреци и Жреци, прибавил съм само две допълнения – от Боян Мага. Значи: Във втория том „Мъдреци и Мистици“ ще има много повече материал за тези египетски Мъдреци и Жреци, а също и за Боян Мага. Тука ще бъда по-кратък.

Според единия от тези Мъдреци, казва се Амон Рая – египетски Мъдрец и Учител, Мистик. Той казва следното: Без Съкровеното не ти е необходимо знание, не ти е необходим Път, защото Съкровеното е тъканта на живота. (Именно за това ще говорим.)

Съкровената Същност, това е Душата олтар. Този олтар е създаден от Древната светлина.

Съкровеното е по-дълбоко от екстаза и по-дълбоко от мрака и по-дълбоко от всяко знание.

Само чрез Съкровеното човек може да събуди Извора на живота в себе си.

Съкровената природа е изцяло Божествена. Тя се изживява, без да се разбира – това е въпрос на изживяване. Същото се отнася и до Истината: Истината можеш да я изживееш (както после ще говорим за Самадхи), но не можеш да я разбереш. И затова Учителя казва: Когато намериш Истината, ти вечно ще я търсиш. Значи: когато я изживееш, ти няма да я разбереш, но вечно ще я търсиш, но вече в друго измерение, по нов начин, с други методи.

Съкровената природа – според същия египетски Мъдрец – е дом на Незнайното. След време ще говорим за тази дума. Това е една от най-дълбоките думи, която се употребява и в Кабалата, и при Учителя, и при египетските Мъдреци, също и при Боян Мага.

Боян Магът казва: Трябва постоянно да увеличаваш в себе си Непознаваемото – един много дълбок Окултен закон.

Според един друг египетски мистик, мъдрец, казва се Манетон, той казва, че: Истината е безмълвен разговор с Вечността.

Според друг египтянин, един от големи Жреци, името му е Сон Хис: Любовта е единственият поглед, който можеш да отправиш дълбоко в себе си. Значи: Любовта е единственият поглед – ако искаш да разбереш дълбоко Тайните на живота – който можеш да отправиш дълбоко в себе си.

И пак според него: Неизменната Любов е способност, която възприема тайнството на Реалността. Тука говорим за тази Любов, която е Любов при всички условия.

Всеки може да разгледа хората около себе си и да прецени: ако някой го е обидил, намразил, разочаровал, дали той има Пълно Доверие към неговата Душа и към неговия Път – по този белег ще познаете дали вашата Любов е условна, или безусловна; дали вашата Любов се изменя, или е неизменна, това е една мярка, много е лесна, всеки може да я повери.

Според друг египетски Жрец, казва се Хели: В светлината на Съкровеното злото е разтворено (т.е. не съществува, не може да съществува, няма условия).

И казва, че: Ако Любовта се насочи към Мъдростта, тя ще възроди в себе си вечния импулс. А това е много важно и това показва накъде трябва да е насочена Любовта.

И според него: Който постигне себе си, влиза в ново начало. Във всяко ново прераждане човек отново и отново трябва да постига себе си. Ако е имал минали посвещения, те нямат значение. Той отново трябва да постига себе си в нова степен, в нова Светлина.

Когато човек стане мъдрец, в замяна на това, получава Пътя си в Незнайното. И в този свой Път мъдрецът вечно се опознава.

Който има Любов към Съкровеното, се приближава към мъдростта на Неизреченото. Тъй като след време ще говорим за Мъдростта на изреченото и за Мъдростта на Неизреченото.

Боян Мага казва, че: С Любовта си към Незнайното ще мина през всички бездни, защото Ти ме очакваш.

ЗА САМАДХИ

(Лекция 12)

Едно от важните преживявания на Земята, което не трябва да бъде поставено като цел, защото целта е друга, това преживяване идва като последствие.

Първо трябва да разберем, че Самадхи символизира Небитието. То се явява като началото на влизането в Небитието, то никога не е крайна цел, то е винаги едно Велико Начало. То е началото на Истината, а край няма.

При Самадхи Вечността ти е отворена; Вечността ти е отворила своята врата. Акашовите записи ти са поверени, защото знаеш как да работиш с тях. Тук става въпрос за едно велико Доверие, не за вяра, защото има разлика между вяра и Доверие. Вие знаете, че много хора имат вяра – вяра в Учителя, вяра в Христос, но нямат Пълно Доверие в него – това е разлика. Който има Пълно Доверие, то е по-висока степен от вярата, си отдава целия живот на Христос или на Учителя, или на Свещената идея. Който вярва, все още не е стигнал до Доверието, което е Пълно Отдаване. Все още трябва да узрее неговата Преданост, неговата готовност, за да стигне до момента, който се нарича Велико Доверие.

След Самадхи вече никога няма падане и ставане, за разлика от многобройните просветления, които човек получава. Самадхи означава изживяването на Бога. Докато при просветленията падането и ставането продължават, дори и отклоненията са възможни, и често се случват.

Самадхи е тотално изживяване на Бога в себе си. Тук умът изчезва напълно и в човека започва да говори Духът. Не казвам, че човек остава без ум (това е друго изказване). Както ще видим по-нататък: Духът използва ума в изчистен вид като инструмент за връзка със съществата. Но като напълно подчинен, след като Духът е вече пълен господар, той го използва като инструмент.

Самадхи – това е изживяването на Тайната на Живота, но това е безмълвното в живота, Неизразимото, скритото. Аз се опитвам да го изразя, но това е едно много жалко изразяване, ограничено. Но все пак искам да ви стане по-близко и затова съм направил един опит да го изразя.

Самадхи е проникване в Неизречимото Начало на Живота, т.е. в метафизичната природа на Духа. Същевременно това е Мистично излизане от Битието, след което човек може да се върне отново, да се върне по нов начин като Божий служител, като Син, като Посветен в Битието. Това преживяване на японски има други имена, в Кабалата има други имена, не съм си поставил за цел да се спирам. Според Кабалата: в това преживяване, което наричаме Самадхи, човекът се освобождава напълно от заклинанието на ума, от заклинанието на хаоса, от безкрайните игри на ума – най-малката ревност, най-малката омраза, най-малкият критичен дух… Една малка дума даже да кажеш, че някой е „секта“, вече си нарушил един Свещен Закон. Защото много трудно е да се разбере кой е „сектант“ и не се знае дали този „сектант“ няма специална мисия и не е някакъв особен служител на Бога. Дори, ако той е „сектант“ не се знае неговата служба и нямаме право да бъдем критично настроени. Когато имаме Пълно Доверие, на нас ще ни се разкриват духовни подробности във всяко отношение. В най-малката подробност…

Даже едно пътуване в рейса ще се окаже дълбока Мистерия. Тука само ще подхвърля, преди да продължа, тъй като този въпрос е също много дълбок. Едно пътуване в рейса не е обикновен въпрос, не е обикновен процес. Няма да се спирам с подробности, няма да го коментирам. Само ще загатна. Когато пътувате в рейса има едно същество, което играе централна роля, това е шофьора, в случая това е Бог. Той играе мястото на Бога (шофьора). Всички хора, които пътуват с рейса са символи на външния свят, които пътуват от една спирка до друга. Този рейс трябва да ги заведе от началото на едно прераждане до края на една последна спирка, където този шофьор (той е символично Бог) трябва да ги остави на последната спирка. Разбира се, Тайната не се спира до тука, тя продължава. Самият шофьор трябва да напусне автобуса. След време, някога Сам Бог трябва да напусне сцената и да влезе в мястото откъдето е произлязъл, това, което Учителя нарича: „Незнайното“. Затова във „Висшата мистика“5, ако сте чели по-внимателно, Учителя казва, че има Едно Същество, Което е над Бога. Разбира се, за тези неща получих също критики от някои свещеници – как може да говоря такива неща и по радиото и т.н., и: „Кое е това същество, което е над Бога!“… Аз му казах: „В момента не си готов, защото Подходът трябва да е Свещен, тогава мога да ти обясня“.

Когато Подходът е Свещен като отношение, тогава можем да говорим за по-съкровените неща и да говорим за Този от Който е произлязъл Творецът. Но Той е нещо много по-дълбоко от Твореца… Но Незнайното, Върховното Нищо е дало на Твореца велика Сила, велика Реалност, велико Могъщество, Прехвърлило е много велики неща на Него и велика отговорност. Но Той е нещо много повече от това.

Любовта е скрита в Самадхи, т.е. в Храма на Истината, което само по себе си е изживяването на Бога. Защото без Любовта ти не можеш да изживееш Бога. И тогава, когато си изживял Бога, и когато се обърнеш към Първородната Светлина, тя винаги те чува. Значи: От този момент нататък, когато си изживял Бога, и когато се обърнеш към Първородната Светлина, и към Записите на Акаша… Тази Светлина е жива, тя винаги те чува.

Чрез Самадхи започваш да светиш сам в себе си със своя собствена Светлина – без чужда светлина, без ангелска светлина, без чужда намеса. Тука вече си в пълно разбирателство с Невидимото.

На японски Самадхи е Сан-май. Японското тълкуване на тази дума е следното: Пълно вглъбяване в Духа при винаги будно съзнание. Значи: тука няма външно и вътрешно, има само Пълно Вглъбяване (както говорихме и при Лао Дзъ преди), има само Дълбочина. Тук си в атмосферата на Бога. Тук не са необходими никакви църкви, никакви религии, никакви учения, защото в Самадхи Словото е надминато. Не че не можеш да ги ползваш, да ги употребяваш по някакъв начин, но те не са необходими.

Има една Истина, която хората научават винаги много късно – това е Универсалният Закон от Учителя: Люби Бога повече от себе си.

След Самадхи всичко вече се осмисля, включително и самотата. Всичко, без изключения – включително и пътя на злото. Някой път ще се спра повече на този въпрос – специално за злото… Пътят на злото вече става разбираем. Тогава самотата не е вече трагическа пустиня, както при обикновените хора. Тогава самотата вече става неповторима и изпълнена с живот, с красота, с дълбочина и т.н. Но за обикновения човек самотата е заплаха, защото той се усамотява (както казах миналият път), но не се Уединява. Това е разликата между усамотение и Уединение – самите думи показват…

Чрез Самадхи ти вече не си знание, ти вече не си информация, не си вече компютър. Ти вече си живот и можеш да внесеш живот и в самотата, и във всяко същество, във всяко слово, което е определено да докоснеш. Можеш да внесеш живот и в самотата, защото, ако не си живот, няма какво да ѝ дадеш. Значи: за да имаш какво да даваш, трябва да станеш живот, защото, ако не си живот, няма какво да дадеш.

Обикновената самота на човека няма нищо общо с Мъдрото Усамотение на Посветения – става въпрос за Мъдрото Уединение.

Със Свободата може да борави само този, който е познал Истината.

Самадхи, това е Битието на човешкия дух, но това не е Битието на Абсолютния Дух – ето още една разлика. Значи: Самадхи, това е Битието на човешкия дух, но това не е Битието Абсолютния Дух, на както е наречен Древният (в Кабалата) Древният по дни. Това е пределът за човешкия дух, но не е границата за Древния. Древният, Абсолютният Дух е сроден с това състояние на човешкия дух, но не е ограничен от него.

Според Кабалата: Самадхи е само Път към поразяващата Слава на Древния, но Той не е само в сиянието на вътрешната Благодат, Той е Неизмерим. Но до тези върхове, в Пътя на Ученика, се стига само с голямо Търпение, защото само в Търпението се раждат нови разбирания и нови светове.

Според Кабалата: Самадхи, това е материята на Кетер, наречена още Живата Святост; това е материята на Свещения Огън. И колкото повече духовна, огнена материя, т.е. колкото повече такъв Огън има в едно същество, толкова по-дълбока вода е това същество. Тук става въпрос за Огнената Светлина, а не за умствената светлина. Значи: когато говорим за Свещения Огън, едновременно става въпрос за Огнената Светлина, а не за умствената светлина. Това означава, че разбереш ли Духа, ставаш Огнена Светлина.

Самадхи – това е Съкровен контакт с Небитието.

И Самадхи постига не този, който жадува за знания, а който е устремен към Истината.

Самадхи е Принципът на самата Божествена Любов. Тука вече можем да говорим за Принципа – това, за което Учителя е казал: „Аз за принципа още не съм ви говорил“.

След Самадхи ти пак си оставаш в битието, но вече си познал себе си – това е Законът на Себепознанието. Освен Себепознанието, освен твоята дълбочина, която принадлежи на човешкия дух, има друга дълбочина, към която трябва да се насочиш, защото Синът трябва да върви към Дълбочината на своя Отец. Това може да се каже по няколко начина, в различни степени:

Умът трябва да се върне в Духа; Ученикът трябва да се върне при своя Учител;

Конфуций трябва да се върне при своя Старец (за което говорихме в по-миналите лекции).

ЗА БУКВАТА „АЛЕФ“

(Трета идея за размишление)

Буката „А“ на български или буквата „алеф“, за която ще кажем някои неща според Кабалата.

Преданието казва:

Стояла буквата Алеф и не отишла да се представи пред Твореца.

Тука ще говорим за зараждането на първата буква – началото на почти всички азбуки. Водачът – така както единицата е първото число; така както Бог се смята за друг род единица, и както Незнайното – за тайна единица.

Тогава Творецът ѝ казал: „Защо ти не идваш при мене като всички останали букви?“.

(Между другото Буквите са живи същества, това е казано и от Учителя. Тук става за истински разговор в Реалността.)

Буквата Алеф отговорила: „Защото аз видях, че всички останали букви си заминаха без желания отговор и освен това, аз видях как Ти си дал на буквата Бет този голям подарък – тя да бъде Начало“.

(Защото в началото е било определено, Сам Творецът е определил буквата „Бет“ да бъде Битие и Начало.)

„А нима може Царят на Вселената да вземе обратно своя подарък и да го предаде на друг?“ Отговорил ѝ Творецът: „Макар че с „Бет“ аз ще създам света, но ти ще стоиш в началото на всички букви и няма да има с мене единство, освен само чрез тебе. С тебе винаги ще започва началото на всичко и всички деяния на този свят. А цялото Единство ще бъде само в теб“.

Всичко това означава, че буквата „А“ е таен процес в живота (както и самото Единство) и че тя е израз на мълчаливата Воля на Твореца. Ако всеки човек започва да твори в живота си с буквата „Бет“ или „Б“ – втората буква, Духът ще го коригира, защото буквата „Б“ е свързана с материята, тя е сгъстен етер; а буквата „А“ е Първичният, свободен етер. Ето защо, когато казваш буквата „Б“, устните се сгъстяват, явява се препятствие – закон на материята. Когато произнасяш буквата „А“, устните се отварят, защото това е Първичният свободен етер. Това е буква на свободата, на простора, тя е синоним на Бога, на Единството; тя е Началото. Защото тя идва от вътрешността на Тайната на Живота. Буквата „Б“ – това е начало на битието, а буквата „А“ означава, че Единството, т.е. Неговата Мъдрост е родена преди всяко начало. Буквата „А“ е Окото на Вечния – става въпрос за Единството. Значи: чрез Единството ние придобиваме Окото на Вечния, или символично – буквата „А“.

ЗА ТЪЛКУВАНЕТО НА СЛОВОТО СПОРЕД КАБАЛАТА

(Четвърта идея за размишление)

Кабалата казва: От всяко Свещено Слово, което човек е разбрал, се създава един Небосвод. От всяко Слово на Мъдростта се създават Небосводи и те живеят пред Лицето на Древния, и Той ги нарича Новите Небеса. С всяко разбрано Слово ти се приближаваш към Съкровеното в себе си.

Следващият важен момент, според Кабалата: Ако този, у когото няма Път за Тайните на Словото, започне да тълкува Словото, тогава към неговите думи излиза и се насочва Духът на Бездната, взема тези думи и създава от тях небосвод на лъжата, и този небосвод е наречен още „хаос“. Тогава Духът на Бездната придобива огромна власт и погубва хиляди хора със своите поучения. Кой е бил причина за това?

Ето защо Учителя се е изказал за някои учители, които се водят за учители, за мъдреци и за посветени, че са от черното братство. Някой път ще се спра, но безкритично, за да разберете някои моменти.

Кабалата поставя въпрос: „Кой е бил причина за това?“. И отговаря много точно: Това е мъдрецът, който не е постигнал разбиране и поучава. И наистина има много такива самозвани или названи (от някои групи ученици и т.н.), които са станали път на погубване.

Истинското разбиране идва от Любовта, защото тя е винаги будна, във всеки момент, понеже тя е винаги динамична. Значи: в Любовта не може, в нито един миг, да влезе нещо нечисто.

В тази връзка се сещам за един Закон от Боян Мага, много мъдро казано.

Боян Мага казва: В момента, в който изпуснеш едно настояще (само един миг), ти вече създаваш съдба. Тука става въпрос за тази велика Будност, голяма Будност… (Другият път ще ви говоря повече за Боян Мага, за неговата Окултна Мъдрост, която не е изнесена в България до сега. А също и за Тайната Мъдрост на Лао Дзъ – продължение…)

Любовта е будна даже и в греха, даже и в злото. Мойсей е извършил убийство, но това не е отнело неговата любов – напротив, неговата любов се усилва и той намира убитата душа, тя се преражда чрез него (знаете, преди време ви разказах нещо за неговия таен живот). Той не може да бъде наказан от държавата и от нейните закони, защото един Посветен е над законите на държавата. Той има свои пътища сам да се накаже и да постигне нова дълбочина, както и постъпва: намира тази Душа, изкупва и същевременно продължава да е велик Учител и ръководител на еврейския народ.

Значи, както казах: даже и в греха тя е будна, става въпрос за Любовта.

Човек, който будно минава през греха, израства чрез един опит, който го прави по-ценен даже и от Ангелите. Защо? Защото Окултната наука казва, че:

Минаването през греха, чрез Будност и Любов, превръща падането в израстване. И тогава падането дава дълбочина, което Ангелите нямат и затова те не могат да се нарекат „образ и подобие“ на Бога. Ангелите са чисти, но не са образ на Бога. Преди време ви обяснявах защо човек стои по-високо, защото той може да обединява всички Ангелски йерархии в себе си, може да се отклонява в злото, може да обединява и демоните в себе си, а може да стане и Бог; на него е дадено да придобие образ.

Има много светци, които са живели без грях, запазили са чистотата си, но нямат мъдрост, нямат дълбочина. (По моите наблюдения на около 30 – 40 светци има един, който има дълбочина. От около 30 светци има един светец, който съм включил в първата книга (книгата „Мъдреци и мистици“ бел. ред.) Хуан Де ла Крус6. Аз не съм изнесъл всичко от него, но това е един от светците, който е същевременно и Мистик, и Мъдрец. Не е останал само светец, а е нещо повече.)

Значи: останали са чисти, но все пак някак повърхностни, защото само Чистотата не е достатъчна, иска се: Дълбочина, Мъдрост и Посвещение.

Светците са деца на Ангелите, а Мъдреците и Посветените са Синове на Бога. Те могат да тълкуват Словото, те могат да проникват в Тайната на Словото. Те могат да разберат, че животът е красив и без да си съвършен. В несъвършенството има дълбочина, която липсва на съвършенството. В несъвършенството има дълбочина, има нови откровения. И когато в тази дълбочина видиш Бога, тогава вече няма нужда от Свещени Писания, защото ти си Писанието и твоят живот е Писанието.

АУМЪ

7 юли 1998 г.

ЗА ВОЙНАТА ОТ ОКУЛТНА ГЛЕДНА ТОЧКА

(Лекция 13)

ХАЛДЕЙСКАТА МЪДРОСТ: МЪДРЕЦЪТ АЗУРА

(Първа идея за размишление)

ПЕРСИЙСКАТА МЪДРОСТ

(Втора идея за размишление)

ЛАО ДЗЪ
КИТАЙСКАТА МЪДРОСТ

Продължение
(Лекция 14)

БОЯН МАГА – ИСТИНСКИЯ РЪКОВОДИТЕЛ НА БОГОМИЛИТЕ

(Трета идея за размишление)

РАЗБИРАНЕТО НА ТАЙНАТА НА СТРЕМЕЖА

(Четвърта идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ЗА ВОЙНАТА ОТ ОКУЛТНА ГЛЕДНА ТОЧКА

(Лекция 13)

Защо има война? Защото хората не са воювали със себе си (става въпрос за вътрешната революция и трансформация) и затова воюват отвън. И когато се научат да воюват със себе си, и станат победители на злото, войната ще отпадне. Това е пътят, по който войната си отива. Това означава, че всеки човек трябва да победи себе си. Това е неговата лична война. Войната с другите е заблуждение.

Който вярва във войната и в борбата, е подведен – той е загубил будността си. Защото врагът, според Окултната наука, е една ментална или умствена илюзия.

Когато един човек е победил себе си, в него вече не се заражда война, не възниква. Той е свободен от подвеждането и от хипнозата на ума.

Когато воюваш с другите, натрупваш в себе си смърт, елементите на смъртта. Който е победил себе си, е прекратил с всички видове войни: физическата, астралната, менталната и в причинния свят. Който е победил себе си, е станал единен, цялостен – това е неговата заслуга.

На еврейски думата „праведен“ означава „цялостен“. Който не постигне тази цялост, не може да оправдае тази дума.

За външния свят войната е една необходима илюзия (ще обясня), защото в нея всеки е поставен да се огледа. Когато воюваш с другите, това неправилно чувство се превръща в самоубийство и то започва да прониква в телата на човека. Всяко неправилно чувство се заплаща. Заплащането е наречено „съдба“.

Ученикът има една особено трудна и изключителна задача: той трябва да направи дявола в себе си Божество. Затова казах много трудна и тежка задача, същевременно – изключителна. Не в другите, а в себе си! Така, както Бог е станал дявол в човека, по обратен път дяволът трябва да се възроди в Божество и тогава човек ще познае себе си. Това е всъщност Пътят на Окултното Ученичество и това е крайният резултат от ученичеството – ученикът да стане Божество.

Ще ви кажа нещо за дявола. Дяволът е лошият полюс на великата Космическа енергия. Но той може да се претопи и трансформира – така както войната може да стане мир. Тогава вече човек няма да мечтае за вътрешен мир или да го търси в другите, защото вътрешният мир – това си ти. Но тука трябва да добавя нещо: да постигнеш Бог в себе си, това означава велики и изключителни усилия – две думи, пълни със значение.

(Тук не говоря за стремеж, тъй като стремежът към Бога е погрешен. Правилното е жажда за Истината. После ще го обясня. Тъй като стремежът е объркал милиони хора – и накрая те са се разболели, без да знаят, че това е стремеж на ума.) Значи: велики и изключителни усилия. В тези усилия злото угасва, докато накрая се стигне до Посвещението. Тогава злото е напълно изкоренено. Тогава войната е свършила, няма нужда от сключване на мир, тъй като ученикът вече става цялостен. Той вече няма избор. Той живее наистина в един Дълбок Вътрешен Мир, защото е извървял Пътя.

Посвещението е, което заличава диханието на злото. Тук войната не съществува, защото ти вече си цялостен: ти си и мъж, и жена; и Дух, и Душа; и ум и сърце – ти вече си цял.

Ще кажа нещо за смокинята. Вие сте чували, че Христос прокълнал смокинята. Смокинята е горчива, когато е зелена. Но като узрее, тя става сладка. Това, което трябва да ви кажа следното: Енергията в смокинята е една и съща. Но докато е зелена, тя е горчива, а като узрее, става Божествена, става сладка и дава сила. Смокинята е символ на сила.

Трансформацията на тежката и горчива енергия е въпрос на Окултна алхимия – всеки трябва да я трансформира в себе си. По този път горчивата енергия се превръща в светлина, дяволът се превръща в Божество. По друг начин казано: когато осветиш дявола в себе си, когато го преобразиш, когато го превъзпиташ, когато го образоваш (думата „образование“ идва от „образ“), когато му дадеш образа на светлината – Първичния образ – тогава вече ти си ученик.

Някой се стреми да стане добър човек – това е напълно излишно. Това е също подвеждане. Просто вярвай, че по рождение си такъв, че си добър, защото това е така. Ще обясня разликата: когато вярваш, че си добър, това е така, защото то е вродено. Но когато се стремиш, ти вече не си добър, защото когато се стремиш, ти вече искаш да си наложиш доброто, прилагаш насилие, това е вече отклонението. Така се явява неразбирането, промъква се проблясъкът на войната. Това е началото на борбата, на войната. Защото Доброто няма нищо общо с насилието, не е необходимо да се стремиш – трябва да го проявяваш. То е нещо естествено, само трябва да го разбираш и проявяваш.

Дълбокото „Аз“ в тебе е Вечно, Вечно Добро. Не е необходим стремеж, достатъчно е разбиране.

Да превърнеш войната в себе си в Дълбок Вътрешен Мир, означава да превърнеш (кабалистически) дявола в сияние. Това сияние, е твоето дълбоко вътрешно „Аз“, това е твоята изначална Божественост. Това е една трудна, красива и велика задача на ученика.

Понеже се сещам за нещо, ще завърша с тази идея, един пример ще ви дам преди да продължа. Когато някой много ви обижда, няма значение откъде идва обидата, или когато някой много ви напряга, трябва да наблюдавате своето вътрешно „Аз“, себе си. Иска се изключителна наблюдателност. Защо? Трябва да видиш просто какви планове кроиш, когато си много напрегнат, много ядосан, разгневен, и т.н. На ученика се позволяват само един род планове – благородни – какво добро можеш да направиш. Ако не можеш на физическо поле, ще направиш астрално добро, т.е. ще изпратиш едно благородно чувство, или ще изпратиш мисъл – ментално добро, или ще насочиш волята си към някой близък да му помогнеш – причинно добро. Всичко това определя ученика. Ако той започне да се заканва и т.н., вие знаете последствията.

ХАЛДЕЙСКАТА МЪДРОСТ: МЪДРЕЦЪТ АЗУРА

(Първа идея за размишление)

Накратко ще ви изнеса един от Мъдреците. До края на този месец трябва да ни излезе вторият том на „Мъдреци и мистици“ – там има повече неща, изнесени от този Мъдрец, който се казва Азура. Нещо от халдейската мъдрост.

Той казва, че Пътят има способност да говори на тези, които го следват.

Няма да коментирам, само ще кажа, че Пътят е жив. Пътят в човека, това е самият Бог. Когато говорим за Път, не говорим за едно опустошено шосе, или нещо подобно, говорим за нещо дълбоко, вътрешно и т.н.

После той казва, че: Проглеждането на една само част от Великия Път, е вече опасност за всички сили на злото.

И казва, че: Злото е зло, защото няма Път, няма дълбочина, т.е. няма условия за проглеждане.

По-нататък се казва, че: Ако на злото се даде проглеждане, мракът се увеличава. Точно за това ви говоря за Благородство, за да почнете от малките неща, за да постъпвате благородно. Това е едно качество на Любовта.

Значи: Ако на злото се даде проглеждане, мракът се увеличава. Това се отнася най-вече за затвърдените в злото.

В халдейската мъдрост има един много дълбок закон: Той (става въпрос за Бога) Сам е станал мрак, за да просветли Своите избрани; и Той Сам е станал светлина, за да им покаже Пътя. Той е нещо цялостно. Не можеш да го разделяш. Не можеш да кажеш, че има Бог и дявол. Той е двете заедно.

И после: Той Сам е станал Незнаен и Неизмерим, за да разбере човекът, че най-великото не може да се измерва нито с мрак, нито даже със светлината.

ПЕРСИЙСКАТА МЪДРОСТ

(Втора идея за размишление)

Един малък откъс…

Що е сливане? Общуване без глас. Това е чисто сливане със светлината на Аура Мазда, т.е. с Великата Светлина или Великата Аура.

Според този мъдрец: За да познаеш Истината, не са необходими нито знания, нито гласове, а Безмълвие и Сливане с Неговата Същност. Това е един по-дълбок закон на Любовта. Но той после прибавя същественото условие, за което ще говорим в последната идея.

Без Устрем към Истината (което е по-важно от всеки стремеж, стремежът е на заден план, и затова казах, че той е объркал много хора, дори и стремежът към Бога – накрая ще стане по-ясно това)… Без Устрем към Истината не можеш да намериш своя Път към себе си. Значи: конкретно, тук става въпрос за жажда за Истина.

И казва после: Има една святост – светостта на твоята собствена древност. И всеки Устрем е насочен към великото минало, което си ти самият.

За Вярата персийската мъдрост казва накратко:

Вярата е допусната, за да може Душата да се разцъфти в една безкрайна, безконечна радост. Това е най-голямото благо, което дава Вярата.

За Бог персийската мъдрост казва, специално този мъдрец във втория том: Той е Велика Тайна и това е Тайна, която е дърво без корен. Тука само го казвам, друг път ще коментирам. Няма корени в никакви светове, макар че ги прониква.

Всяка Душа, която е будна в своето страдание, се разтваря в Светлината. Това е наградата на Будността. Разбира се, тука говоря за благородното страдание, за това, което се посреща с Любов.

ЛАО ДЗЪ
КИТАЙСКАТА МЪДРОСТ

Продължение

(Лекция 14)

Както ви казах и преди, и сега повтарям: Лао Дзъ не е логичен. (В една от по-следващите лекции ще ви обясня защо логиката води до много видове смърт, към погребение. Логиката е път, по който човек се за разминава с Истината.) Но скритата му логика, т.е. Божественият му начин на мислене (който няма нищо общо с човешката логика), неговата вътрешната логика е уникална, тя е от друго измерение.

Лао Дзъ казва: Докато човек не се възгордее, неговите заслуги не могат да му бъдат отнети. Което означава, че трябва да изчакаме човекът да се възгордее, за да може после да си научи урока. Това означава, че само в Смирението може да има заслуги, но те са от друг род. Това казва Лао Дзъ, но светът не може да разбере тази логика. Само когато си никой, можеш да имаш заслуги.

После Лао Дзъ казва: Онези, които се вкопчват в славата, объркват същността си. И те ще се ужасят от опасността и гибелта си, но няма да има спасение – само ще се ужасят. Всичко това потвърждава, че който работи с Недеяние, т.е. с безкористна Любов, той придобива Дао и бива въведен във Великия Път.

После Старецът казва: Не се опитвай да побеждаваш и тогава никой няма да може да те победи. Това означава, че истинската победа е в Недеянието, т.е. живот в Любовта. А знае се, че Любовта няма противници, Любовта е Бог. Както виждате, това е много тънка, и ефирна, логика. Все пак е някаква логика, но не е човешка, в някои случаи даже не е и духовна – нещо много по-дълбоко. Това е така, защото Старецът живее в най-изтънчените енергии, където границата е трудно доловима между Божествените енергии, Божествеността и самия Дух. В тази висота задължително трябва да си Нищо или никой – и тогава всичко ще дойде само при теб. Не са необходими усилия, няма полза от стремеж, трябва да разбереш Любовта.

Животът идва само в Нищото, а началото на това е Смирението.

Лао Дзъ казва: В смъртта няма нищо страшно и опасно, но непознаването на Дао е опасност. (Във втория том на Мъдреците Лао Дзъ е включен, но разбира се, има много неща, които липсват, постепенно аз на лекциите ще ги изнеса.)

После Лао Дзъ казва: Във Великия Път нищо не може да се сравни с изправлението на себе си. Какво означава това? Тук става въпрос за приемането на естественото – естествения Път. Ако приемеш да си естествен, тогава ситуациите подхождат към теб с друго лице.

Старецът казва: Ако обичаш Истината, Великият Древен Път сам ще дойде при теб, твоите усилия нямат значение. Значи: Ако обичаш Истината – тук пак става въпрос за жаждата за Истина – това е специфичен момент в Душата на ученика. Ако обичаш Истината, Великият Древен Път сам ще дойде при тебе.

Казано по друг начин: Само в Нищото, само в Смирението животът може да сподели с теб своите тайни. Всичко това потвърждава (още един път) голямото значение, важността на Смирението и на Нищото. Нямаме право да се възгордяваме.

Преди време дойде един брат при мене и каза: „Аз съм равен на тебе“. Казвам: „Много се радвам! Тогава да работим заедно за Бога“. После почна да се увлича, после каза нещо, че Учителят постоянно го ръководи, обаче получи се така… Аз го бях изкарал от психиатрия, понеже видях в него нещо красиво… После той почна да се отказва и от Словото, и от молитвите, даже от храната – почна да изпада в крайности. Днеска го срещнах и затова се сещам за него, казва: „Не знам какво да правя. Как ще живея?“. Казах му: „Бъди спокоен. Има кой да мисли за тебе, има кой да те обича – само вярвай! Никакви усилия не ти трябват, никакви стремежи за момента…“ Тъй като кармата го е заковала. „Само вярвай, има кой да мисли за тебе“.

Да разбереш Нищото, означава да имаш Ключ към най-дълбоките неща, да разбираш нещата на живота.

Според китайската Мъдрост: Ключът на разбирането се е загубил, когато сърцето се е развалило. (Преди време ви говорих специално за Чистото Сърце, според китайския начин на мислене.)

Старецът казва: Който е развалил сърцето си, е изгубил Древния Път – значи, тук изобщо не говорим за ума. Умът няма значение. Тука говорим конкретно за сърцето, то може да преобрази ума – това е въпрос на Чистота.

Който е развалил сърцето си, е изгубил Древния Път и пътешества в своите заблуждения. Преражда се отново много животи със своите заблуждения, само че ги подновява. Някой път те може да са на английски, някой път може да са на български – няма значение. Заблужденията са общи.

Този, който не съхранява Древния Път (в случая същото важи и за Чистотата на сърцето си, желанията), той не може да избегне своята гибел. Някои си мислят, че само молитвите ще помогнат, но освен молитвите се искат много други неща…

Когато Лао Дзъ говори, той никога не се опитва да убеждава, защото действа с Недеяние, с непривързаност, т.е. с Абсолютна Любов. Но дълбоко в своето сърце вие сте убедени. Защо? Защото само Истината има естественото право да убеждава по този начин. Точно в това е красотата на Лао Дзъ и неговата сила на мъдростта се намира точно в това: Недеянието.

Лао Дзъ убеждава по законите на Дао, т.е. по законите на Свободата. Той не иска да има последователи, даже и при условие те да са много подготвени и възвишени и т.н. Забележете докъде стига неговото Недеяние, неговата велика Любов.

Що се отнася до успеха и до неуспеха, Старецът много мъдро препоръчва дълбоко безразличие. Това е правилният подход, защото човек става чрез този подход неуязвим. По друг начин казано:

Успехът не може да го обърка, а неуспехът не може да го отчае. Успехът не може да го обърка, не може да му отнеме Будността, а неуспехът не може да го отчае, не може да го накара да се отпусне. Будността остава.

БОЯН МАГА – ИСТИНСКИЯТ РЪКОВОДИТЕЛ НА БОГОМИЛИТЕ

(Трета идея за размишление)

Във втория том на „Мъдреци и мистици“ ще има малко повече от това, което казвам тука…

Боян Магът казва: Само незнайното може да те направи нов човек, защото само незнайното обладава дълбочина. (Тук става въпрос за Истината.)

Незнайното означава, че всички същества имат свой собствен Път към Тайната на Реалността.

И казва условието, за което сме говорили, но тук той го казва също: Любовта към Истината е първото условие за навлизане в Незнайното. (Тук става въпрос, освен за Истината, и за нещо, което е зад нея.)

Имаш ли Любов към Истината, Незнайното ще те привлече, защото ти се превръщаш в магнит. (Всички закони са от него.)

Боян Мага дава какво означава Истината във висш смисъл, тука ще го кажа. Според Боян: Истината във висшия смисъл означава да владееш своя Вечен Път, без да си господар. Това е един много дълбок, рядко дълбок Окултен закон – т.е. да дадеш на Върховното Същество, То да допълва нещо в твоята вечна Истина, иначе е опасно.

После Боян Мага обяснява как всеки може да намери своя Вечен Път, Боян казва: За да намериш своя Вечен Път, ти трябва лично да изстрадаш своята Истина. Никой друг не може да изстрада вместо тебе.

И после казва: Когато Истината е произлязла от твоето страдание и от твоя Дух, само тогава тя може да стане твоя Път към Вечността. Само тогава Истината и Вечността се сродяват с тебе. А страданието само помага да се спуснеш дълбоко в себе си.

После казва също нещо много важно: Само когато Истината е изстрадана, можеш да бъдеш господар на своята Душа. Дотогава Душата е отделена от тебе и имаш само частична връзка.

Може да се каже, че затова човек няма пълно Вдъхновение, защото Душата не се е настанила напълно в него. Докато умът работи много, Душата не може да се настани.

Който не е изстрадал своята Истина, не се движи по своя път. Той се движи по чужд път, който ще трябва да изгуби – рано или късно, ще трябва да го изгуби.

Когато се движиш по чужд път, ти изгубваш своето Висше ръководство и не можеш да общуваш пълноценно със своята Душа.

После Боян казва: Само човешкият Дух е устроен да издържи Истината. Тука искам да ви кажа, че Душата не може да издържи. Душата може да издържи вибрациите на Любовта, но когато говорим за Истината, става въпрос за нещо друго.

Само човешкият Дух е устроен да издържи Истината, и затова Истината може да се разбере само с Духа.

Според Боян: Пробуденият човек стъпва на основата на Истината и минава отвъд страданието.

Пробуждане – това е осмислянето на страданието е вратата към великата Истина. Значи: ако можеш да осмислиш, т.е. ако можеш да се облагородиш в страданието, да го видиш чрез Любовта, ти вече си отваряш вратата към великата Истина.

И после Боян казва нещо много деликатно и важно. Това са негови наблюдения, той казва така: Понякога разумните разсъждения са път да оглупееш. И го обяснява много точно. Аз също съм наблюдавал много такива същества, много хора…

Понякога разумните разсъждения са път да оглупееш. Защо? Защото Духът на Истината наблюдава твоя живот, а не твоите разсъждения, твоите криви пътеки.

Разсъжденията на всяко лицемерно същество водят до отделянето от неговата собствена Душа.

Такъв пример имаме в историята, това е Презвитер Козма. Чували сте за него. Той е искал да бъде приет във вътрешния кръг на Богомилите. И Боян, и Богомил, и Антипа му отказват. Той казвал е: „Щом сте чисти, защо не излезете да покажете на хората Истината? Защо не дойдете на диалог и на спор?“ – това е подход на ума. Презвитер Козма е бил отстранен и понеже е нямал благородство, той си е останал православен, ограничен и е станал критик. Самата му критика показва, че той е бил недостоен и си има причини да бъде отстранен.

И на това основание Боян Магь казва: Аз съм видял много души, които са потънали в морето на скръбта със своите разумни и логични разсъждения. И казва: Не са разумните разсъждения, които водят към Вечната Истина.

Както казах: логиката няма нищо общо с този Път, по-нататък ще ви обясня защо логиката е погрешен път.

РАЗБИРАНЕТО НА ТАЙНАТА НА СТРЕМЕЖА

(Четвърта идея за размишление)

Стремежът към Бога е погрешен, ще обясня.

Според Окултната наука е казано:

Не се стреми към Бога. Остави Бог да се стреми в тебе и тогава ще бъдеш воден правилно. Ако ти си намесен в стремежа, ще се отклониш. Отстъпи на Този, Който ръководи стремежа. Довери се напълно на Този, Който е създал стремежа, защото стремежът е Негово творение.

Само Бог знае как да се стреми към Себе Си. Човек няма власт над стремежа, той всъщност няма власт над нищо. Но има едно нещо, което може да направи. Иска се само едно разбиране, а в случая става въпрос за специфичната жажда за Истината – голяма, ежедневна жажда за Истината. Това зависи от тебе.

Човек трябва постоянно да жадува за Истината, не само известно време, и да остави стремежа в Ръцете на Този, Който има власт над него. Това не означава, че човек трябва да е пасивен. Ще обясня. От човека се иска Будност. Будността е постоянно разбиране и постоянно осмисляне. Будността идва от жаждата за Истината, от молитвата за Истина. От човека се иска Будност и тя е постоянно разбиране сама по себе си и постоянно осмисляне, т.е. обогатяване.

Ако човек няма Будност, тогава в стремежа се вмъква умът – старата, древна змия – и човек продължава да мисли, че се стреми. И накрая се отклонява, и казва: „Аз търсих Бога и не Го намерих“. Това е така, защото с ума никога не можеш да намериш Бога. Това е процес на Чистотата на сърцето и дълбочината на Душата. Тогава умът ще бъде овладян и ще стане слуга, т.е. Чистото Сърце се слива с Душата и Душата повежда ума, като го овладява естествено. Стремежът на ума е развалил много хора, милиони хора.

Бог можеш да Го намериш с Любовта, с Душата, с Чистотата. Тука само ще допълня: не с чистотата на детето. Да не се объркат някои. Това, което Христос казва е съвсем друго… Лично аз и от Окултна гледна точка и от Кабалистическа изхвърляме чистотата на детето. Няма деца, които да са чисти – другият път ще ви обясня. Защото те не владеят Чистотата, и затова я изгубват. Те трябва да я изгубят, за да придобият Посвещението, Мъдростта, където ще придобият нова чистота, ново детство – вечно детство, където това е наречено „Мъдрата Чистота“. Това е вече Неизменната Чистота, за която повече ще говоря другия път.

Съдбата е създадена от неразбирането на стремежа, от неразбирането на Божествените неща. Поради неразбиране се явява заплащане в духовния свят – това е наречено „съдба“, т.е. психически дългове, които някои хора имат в изобилно количество. Неразбирането се явява заплащане в духовния свят и това е неречено „съдба“ – психически дългове.

Когато стремежът се заражда от твоята Любов, от твоята Душа, той е естествен, дълбок и Божествен – без примеси. Тогава ти се движиш без усилия в Бога и Бог се движи в тебе.

Другият път ще ви говоря повече за логиката. Тука само накратко ще кажа: логиката е много опасна и много подвеждаща, защото в нея има (тя търси) полза, в нея има (тя търси) резултати. Забележете: Но няма Реалност. Най-важното нещо, в което се разминава – в логиката няма реалност. Другият път ще ви обясня повече. Това беше за днес, другият път ще продължим.

АУМЪ

4 август 1998 г.

НЕВЕЖЕСТВОТО НА ЛОГИКАТА

(Лекция 15)

ЧИСТОТО ДЕЙСТВИЕ, НЕДЕЯНИЕТО

(Първа идея за размишление)

ЗА ВЪПРОСИТЕ

(Втора идея за размишление)

ВРЕМЕ И ВЕЧНОСТ

(Лекция 16)

РАЖДАНЕТО ОТ ДЕВА МАРИЯ

(Трета идея за размишление)

ЗА ДЕТЕТО И МЪДРЕЦА

(Четвърта идея за размишление)

ТАЙНАТА НА УЧЕНИКА

(Пета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

НЕВЕЖЕСТВОТО НА ЛОГИКАТА

(Лекция 15)

Когато искаш да познаеш себе си, ти трябва да познаваш дълбоките корени на своите желания. Например: Ако се стремиш към успех, трябва да знаеш какво ще правиш с него; трябва да знаеш как да го повериш на Бога в себе си, защото, иначе той се превръща в неуспех, т.е. в другия полюс. Всяко нещо, след време, се превръща в другия полюс: щастието – в нещастие, полюсите се уравновесяват. (По-нататък ще разберем.)

Когато търсиш Себепознанието, ще можеш да трансформираш логиката. Защо? (Значи, трябва да знаеш какво търсиш.) Защото Себепознанието е живот в Духа, а това е нещо, което е над успеха и неуспеха. Тук си независим и свободен. Това важи и за: над здравето, и над болестите.

В София, на последната лекция, ми зададоха въпрос във връзка с… Те мислят, някои от тях, че най-важното нещо е здравето, други мислят, че е енергията – няма такова нещо. Защото болното тяло също може да бъде Храм на Бога. Важно е дали си отдал живота на Духа си, дали си предан и т.н. По-хубаво е да боледуваш години наред, обаче да си вътре в Учението, отколкото цялата енергия да хвърлиш за здравето, а да си вън.

Когато търсиш Себепознанието, както казах, ще можеш да трансформираш логиката, защото Себепознанието е живот в Духа. И както казах: това е нещо, което е над успеха и неуспеха. И логиката, и знанието имат граници.

Себепознанието е безгранично, защото изхожда от Любовта. Ето защо чрез Себепознанието се влиза в Реалността.

Животът в Духа (става въпрос за Себепознанието) никога не търпи неуспехи, при всички условия: и при бедност, и при богатство, и при недоволство, и при нещастие. Ще обясня. Това, което Учителя е казал: „Бъди доволен и в своето недоволство“. Духът винаги с лекота управлява недоволството, може да го превръща, когато иска, в доволство.

Духът е независим от полярностите, защото той живее в Истината.

Ако човек не познава себе си и своите желания, те постепенно ще го разрушават и обезличават. И тогава – и успехите му в живота, и неуспехите ще бъдат нещастие.

Всяко желание, което се заражда в тебе, трябва да го провериш с Душата си, а не да гледаш дали то е логично, или полезно. Което означава следното: ти трябва да провериш дали това желание е в дълбока хармония с твоята Душа. Ще се молиш, ще се вглъбяваш, ще искаш да ти помогнат – и те ще ти помогнат да разбереш дали това желание е в дълбока хармония с твоята Душа.

Според Кабалата: лошото желание е мястото, в което не прониква светлината и това е наречено „неосветеното място“.

Всички, които не познават себе си, живеят в мрак, независимо дали успяват в живота си, дали се радват, или пропадат. Това означава, че успехът и неуспехът са полюси, които са извън Себепознанието. (Затова в по-следващата идея за размишление, по към края, ще ви говоря повече по този въпрос, защото точно той е Тайната на ученика. Това е една от най-дълбоките идеи. Ще стане въпрос в последната идея за размишление.)

Когато познаеш себе си, тогава успехът, който идва в твоя живот, не е поляризиран, т.е. никога не се губи. При това условие целият ти живот, сам по себе си, при всички условия, е един успех, но от друго измерение.

В логиката има ум, тя е качество на ума, докато Интуицията е качество на Духа. В логиката има ум (тя е качество на ума), има полза, има изгода, има привидно успокояване, има привиден успех даже, но няма Истина, няма Реалност. Всяко нещо, в което няма Реалност, става безпътица. Но логиката е много хитра: тя прави така, че безпътицата да не изглежда като провал, постоянно има нови ходове. Така злото успява да се промъкне безшумно със своето невежество и да успокои човека.

Надеждата на ума е много силна, в някои случаи – безкрайна. Тя може да унищожава човека и да му запази надежда в следващия живот, и го убеждава. И в следващото прераждане човек пак се ражда с надежди, и отново върви по погрешен път. Но това не е надеждата на Душата, това е надеждата на ума.

Логиката е полезна, но тя обикновено обърква нещата. Само Будността знае кога логиката трябва да бъде допусната и кога трябва да бъде отстранена, защото последствията ѝ не се виждат, но резултатите ѝ са опасни. Значи: последствията на логиката и на някои желания, които изглеждат даже благородни, не се виждат, но резултатите са опасни.

Ученият човек се движи по пътя на ума, което означава също по пътя на съмнението, по пътя на логиката, и затова той вижда разделение. Защо? Защото логиката въвежда в него началото на войната, войната започва от логиката.

И следващото важно нещо, което трябва да разберете: Логичният човек върви по пътя на книги, на информация и на знания, които при него никога не се превръщат в Любов. Знанието няма такова качество – да се превръща в Любов. То може да се превърне в сила, но не може да се превърне в Любов. То се превръща в сила, която се обръща срещу човека и го разрушава.

Себепознанието изхожда от Любовта и се превръща в Мъдрост.

Когато знанието не се превръща в Любов, тогава то разрушава човека – то се превръща в оръжие срещу самия човек. Знанието е сила, то не е Любов.

Когато човек стане Любов, то не е сила, а Мъдрост и различаване.

По Пътя на Себепознанието се запалва вътрешната светлина в човека и той вече има Път, благороден Път.

Понеже се сещам за един пример: на последната лекция в София един брат, който често идва на лекциите и е от тези тихите наши приятели, макар че е от Министерството на културата (това няма значение). Скоро негов съсед му отрязал дърветата, съборил му част от вилата, направил много пакости за кратко време. Но този брат има благороден Път, той просто не се поддава, даже е решил да го почерпи, ако трябва даже да му се извини – никаква отрицателна реакция. Макар че този съсед може да загуби такъв ценен друг съсед, човек и брат, тогава да му изпратят някой, който отговаря на злото със зло и кармата да расте. Докато този брат сам е разбрал, а и аз такъв съвет му дадох, но той сам е стигнал до този извод – просто да си продаде мястото, да благодари, ако може и да почерпи. Значи, тук става въпрос за благородния Път: никаква реакция срещу злото, кармата напълно се заличава между тях, даже остава едно приятно чувство. След време той, другият, ще съжалява, че е загубил такъв ценен съсед. Но обикновено българите трябва да изгубят нещо ценно и тогава да кажат, че е било ценно. Значи, може да им се отнеме, а и Бялото Братство допуска да се отнеме нещо ценно на човека, за да може да го оцени.

В благородния Път, за който говорим, няма намеса на ума, защото Себепознанието означава абсолютно овладяване на ума.

Другият важен момент, който трябва да знаем: Много хора, които живеят в мрак, обичат да цитират Библията, Учителя, свещените книги и т.н. Защо? Искат да водят другите. Това е метод на ума. Само Духът в тебе може да има право да ръководи хората. Трябва да му дадеш абсолютна власт, но никога на ума.

Ако аз ръководя много хора в момента, може да се каже няколко хиляди, защото има и в чужбина много, понеже аз наистина не исках. От години наред не исках да изнасям тези лекции и продължавам да не искам. Но понеже Учителя иска, правя един компромис, до едно време. След време няма да има компромис. Не исках да издавам книги, затова издавам – давам ви една идея за размишление. Нямам привързаност към нито един, нито от тук, нито от София, нито от Шумен, нито от чужбина… И затова нашата връзка с тези, които ми имат особено голямо Доверие, Пълно Доверие, с тях нашата връзка ще бъде Божествена и Вечна. В много прераждания ще работим заедно за Учителя. Другите, които ми нямат Пълно Доверие, ще им кажа с чиста съвест: аз ги познавам, които ми нямат доверие няма да могат да растат в дълбочина. Ще четат много книги, много неща ще чуват. Но нека да им го кажа заради Истината. Когато аз говоря, никога нямам за цел да бъда интересен, никога – да бъда привързан. Имам само една единствена цел: непривързан и да говоря Истината. И никога не искам да бъда разбран, нямам такава цел, защото има начин да бъда разбран. Моята цел е да казвам Истината. Някой път засягам хора. Много хора от много лекции съм отстранил с такива изказвания. Около 40 – 50 човека си заминаха, понеже не можаха да издържат това, което казвах, понеже Истината не се хармонизира с тях. Но за мен това няма значение. Аз ще продължавам да говоря в този стил дори, когато той понякога е унищожителен. Предпочитам да го кажа, защото, ако наистина е унищожителен, имам цел да помогна, имам начин да помогна на този човек и после той да разбере, че наистина съм искал да му помогна. Такъв е моят Път. Разбира се, имам и други методи.

Значи, както казах: този, който иска да ръководи другите, като да цитира, чете и т.н. това е метод на ума, метод да забравят своята тъмнина и по този начин те искат да се отърват, но това е голяма заблуда. И ще обясня защо няма да могат да се отърват. Като цитират книги и искат да ръководят другите, те искат да се отърват от своята тъмнина, искат да я забравят – това е опит за бягство от себе си, но много заблуден опит. Умът никога няма да ги пусне – той лесно не пуска своите жертви. Този метод – да бягаш от своята тъмнина – е много погрешен и той е винаги една голяма заблуда. Защо? Защото, когато бягаш от тъмнината, тя се задълбочава отвътре.

В логиката има полза, има утешение (това утешение е едно залъгване), но в нея няма живот, няма Дух. Голямата опасност в логиката е, че в нея има привидна разумност и това е повлякло милиони хора. Но тази разумност е без основа, без подкрепа от Духа. И по този начин човек губи своята основа.

Другият важен момент: който е привързан към логиката, той не е готов за промени. Той обича застоя. Успокоява се с нея, но логиката е метод за фалшиво успокояване. Това, което искам да кажа, е следното: От логиката човек получава успокояване, утешаване, но изгубва Истината. Истината в човека се базира на постоянно обновление. Тя е винаги нова.

ЧИСТОТО ДЕЙСТВИЕ, ИЛИ НЕДЕЯНИЕТО

(Първа идея за размишление)

Човек не може да избегне действията в този свят. Даже и такива същества като Лао Дзъ, Учителя, Христос, най-висшите Същества и Учители. Но всеки, който е пробуден, може да се освободи от действията. (За това ще говорим.) Това е именно Недеянието, а то те прави свободен и неопетнен. Защото тогава Бог действа в тебе, а не ти, без твоя намеса – това е Недеянието, това е Чистото Действие: никаква карма, никаква привързаност, никакво посяване на страдания.

Когато действаш с действия, т.е. с твоя намеса, тогава действието е опетнено. Това са действията на ума – винаги иска нещо да получи в замяна, поне една малка благодарност. Това е голяма грешка.

Наистина, ако аз искам от вас благодарност, макар че около 13 години говоря на някои и тука, и в София, и на други места, най-малкото допускане за съвсем елементарна, малка благодарност, аз съм нарушил Свещен Закон. Но преди години аз ви обяснявах точно за благодарността и сега няма да повтарям.

Когато действието е опетнено, когато ти действаш, ти се обвързваш така със страданията; така са дошли страданията. Значи, те са дошли от действието на човека, от действията на ума, така той се е обвързал и така са дошли страданията.

И сега, както виждате: искате – не искате, трябва да живеете с някои хора, с някои комшии, трябва да имате разни неприятности в работата – една дълга верига, един дълъг списък, защото е имало такива действия. Сега трябва да приложите новите действия на развързване и да изтърпите всичко, което е тежко, по-тежко, т.е. приятно, по-приятно и т.н.

Когато действаш с Недеяние, т.е. с Бог в себе си, тогава ти запазваш Чистотата си. Всичко това означава, че страданията показват, че човек е обвързан със своите действия от миналото и от сегашното.

Когато Бог действа в човека, деянието е чисто и неопетнено – така действа пробуденият човек. Това означава, че само пробуденият човек може да се освободи от своите действия и да даде Път на Бога да действа в него. Тогава човек става свободен, защото Бог върши действието, а то е Недеяние – абсолютно чисто, абсолютно безкористно.

Действията на обикновения човек са действия на „пустата и неустроена земя“. Такива хора обикновено казват: „Все правя добрини, а все ми правят злини“. Което означава, че нищо не са разбрали – нито от доброто, нито от злото. В тяхното добро има нещо заразено, нещо, което е метод на ума – умът не може да прави добро. Докато тази земя не разбере Недеянието, тя ще си остане бедна и пуста и няма да има допир с Вечността.

ЗА ВЪПРОСИТЕ

(втора идея за размишление)

Да зададеш един истински въпрос, е велико изкуство – това е качество на Душата, а не на ума.

Всичките въпроси на ума са лицемерни – няма изключение. (Макар че някой път не са осъзнати, понеже няма Будност.) И те получават съответен отговор. Преведено това означава следното: обикновеният въпрос е препятствие за светостта и светлината на отговора.

Много хора, които са идвали при мене с обикновени въпроси и разбира се, и с недоверие, аз съм ги разочаровал, и то с радост. Тъй като Истината ми е по-скъпа, отколкото да залъгвам хората и те да се радват, че аз съм в хармония с тях. Аз не държа на такава хармония и такива земни връзки.

Свещеният въпрос, т.е. този, който се задава от Душата, създава врата и условия за Истината и невидимият свят да слязат и да те упътят. (Това може да стане чрез някого, а може и отвътре, важно е въпросът да е свещен. Понякога може да дойде отвътре и може да го сравниш с някой човек, на който имаш доверие.) Защото Свещеният въпрос не е въпрос, а метод. Той е подход към реалността, подход към Истината. Чистият въпрос е Свещено условие за среща с Реалността. Когато зададеш истински и Съкровен въпрос, той те въвежда в Нищото, т.е. в Духа, тука е Бог. Когато зададеш истински и Съкровен въпрос – с Душа, със Смирение, с Любов, този въпрос те въвежда в Нищото, в Духа, тука е Бог. И тук получаваш не отговор (макар че понякога можеш да получиш и отговор), а нещо повече от отговор – това е Лъч от Неговата Аура, от Аурата на Бога, а тя, в повечето случаи, е нещо повече от думите.

Бог в своите дълбоки степени не е обвързан с въпроси и отговори. Него трябва да Го преживееш. Не можеш да го разбереш с отговор, а трябва да го преживееш. И това Дълбоко Преживяването е отговорът. Това е най-великият отговор на всичките ти въпроси. Ако можеш да преживееш Бога, ако си заслужил, ако си станал достоен, т.е. ако си жадувал всеки ден за Истината, дори и да забравиш да спиш, да се храниш и т.н., тогава ще дойде един ден и ще Го преживееш. (Пожелавам го на всички!) Това е отговорът на всички въпроси! Цялата работа е да бъдеш допуснат да го преживееш – към това трябва да бъдат насочени всички твои усилия, твоята жажда. Когато преживееш Бога, ставаш единен с Нулата, с Нищото. Това е скритата Пълнота на живота. Това преживяване надминава всички въпроси и отговори, всяко слово. Всички въпроси и отговори са от света на времето, а преживяването на Бога е от света на Вечността, от света на Истината.

ВРЕМЕ И ВЕЧНОСТ

(Лекция 16)

Умът не може да познае Духа, защото е в движение, а Духът е в абсолютна неподвижност. Ще обясня. Умът живее и се движи във вид на време – например по часовниковата стрелка. (Разбира се, това не означава, че трябва да изхвърлиш часовника, но има нещо, което трябва да бъде разбрано, ще го обясня.) Това означава, че движението е живот във времето и че движението е другото име на ума. Ето защо умът не може да живее в Пустотата (на третото око например), защото в Пустотата липсва движение. Значи: умът не може да живее в Пустотата, например в Пустотата на третото око, или пък в Чистотата на Сърцето, защото там липсва движение.

В Чистотата на Сърцето – това е област на Душата.

В Чистотата на третото око, т.е. чистотата на мислите, това е област на Духа. Няма място за времето, няма място за ума, никакво движение.

Докато има движение, умът работи и съществува, планира най-различни желания, голямо бъдеще, големи проекти. (Обикновено всичките му проекти са нула, нула в друг, низш смисъл.) И човек заедно с него постепенно изостава в своето развитие. Когато умът е поставен в абсолютна неподвижност, Учителя е дал едно упражнение за абсолютна неподвижност, преди време ви говорих: то е просто по няколко минути на ден, няма какво да се обяснява, накратко само мога да ви го покажа. (Елеазар Хараш показва позата – египетска поза. Седнал с изправен гръб, с прибрани крака, дланите на ръцете са положени върху коленете. Бел. ред.) Значи: абсолютна неподвижност, само едно леко дишане, едва доловимо, абсолютна неподвижност. Това овладява ума. Разбира се, в този миг ще започне да ви сърби някъде – кракът, челото, окото, вратът, ще премигвате няколко минути – това са ходове на ума. Ако не можете по три, правете го по една минута. Почнете по една, по две, по три и т.н., докато стигнете повечко. Аз съм се старал така и малко повече…

После можете да правите опити с формули, пак стоене в неподвижност, само една мисъл, само една формула, никаква друга. Ще започнат да се трупат на пълчища други формули; други мисли; други проекти – ще се стараете само една мисъл. Ако я забравите, защото умът ще ви накара да я забравите, макар да е свещена, можете да я напишете пред вас или може едно кратко ОМ; ще я повтаряте така десет минути. Аз съм правил опити. Някой път и мен са ме отклонявали. Стигал съм до 55 минути, час и повече, някой път и часове. Всичко това са прости, но много ценни упражнения. Те водят до овладяване на ума, защото в момента, в който мръднеш, умът има някаква идея, някакво желание. Нещо веднага си помисляш. Затова за предпочитане е очите да са затворени, защото в момента, в който отвориш очите, те също може да помислят нещо, да видят нещо, да проектират… Докато, когато очите са затворени, по-трудно е да се помисли. Затова затворените очи са символ на Вечността, а отворените очи са символ на времето. Затова когато някой казва да имаш четири очи, не означава да имаш ококорени очи, защото ококорените очи означават много желания, неразумни.

Когато умът е поставен в абсолютна неподвижност, той вече не съществува, защото умът може да съществува само в движението, а Духът и Душата живеят в неподвижността.

Духът живее в Несътвореното, в неподвижността и в несътворената област. Например: има сътворен български език (който върши някаква работа), има и несътворен, несътворено слово. Несътвореното слово е Живата Вода.

Падналите в мрежата на времето същества, трябва да минат през сътворения език и да се възродят в светостта на Словото, за да се върнат в своите корени. Значи: това е един Път от обикновения език в духовния, после в Светостта на думите и на живота и после да се върнеш в своите корени.

Когато умът се пречиства с контрол, с неподвижност и когато утихне до своята крайност, той престава да съществува. Така ученикът започва да живее все повече в своята Душа.

Както казах: умът се движи като по часовник, по символа на часовниковата стрелка. Но идва един момент, в който часът става нула – Нищото. Ще обясня. За всеки ум, за всеки човек настъпва този момент, този час – нула – срещата с Духа и умът изчезва. В нулата няма време. Това означава, че все някога човек ще познае Нищото, което е неговата Вечност, ще влезе да живее в Духа. Все някога стрелките така ще се завъртят, човек ще попадне в такова страдание, в което времето ще изчезне. Той ще се преобрази и ще влезе да живее в Духа. Защото най-тежкото страдание – това е нула часа. Същевременно и на физическо поле – може да се ползва и дванадесет часа или нула часа, и същевременно в духовния смисъл едно тежко изпитание е нула часа. Изчезват ти всички мисли, всички чувства, изцяло навлизаш в своята Душа. Ако си буден, ако си имал Любов към Бога, Той те вкарва навътре в себе си, в твоята Душа, в твоята Дълбочина – и така познаваш нещо по-дълбоко в своя живот.

Нулата е Окултен символ, тя означава, че няма къде повече да ходиш. Много време си ходил, много прераждания си скитал – няма къде повече да ходиш. И че тя е краят, до който трябва да стигнеш. От нулата нататък започва Ученичеството – Пътят на Душата в Ново измерение, в друго измерение.

Другият важен момент: Нулата е позиция на Душата, и на медитацията, а Молитвата е само движение, тя е подготовка към тайната на нулата, към Тайната на Живота. Молитвата е движение към Тайната, при която Духът може да се познае, защото в нулата, в нула часа времето е спряло. Ето защо Учителя дава в 12:00 часа или в 0:00 часа, Учителя го нарича Свещеният час на ученика, часът на Мъдростта. Това означава, че от нула часа нататък е законът за връзка с Духа и това е Ключът за вътрешно развитие: връзка с Душата, връзка с Духа. Разбира се, Учителя казва, че може да лягаш в осем часа, много хубаво време, в десет, в дванадесет… Но това е за друга категория ученици.

Аз ви препоръчвам, тези от вас, които обичат Истината, да лягат след един часа. От дванадесет до един часа да започват с молитва и да четат малко, а да мислят повече, да се опитват да размишляват върху мислите от Учителя и от книгите, които си изберат. Така ще обогатят много своя живот. И без туй на някои от вас не им се спи… Това още по-хубаво ще помогне. Това е време за свещен съюз със словото от 12:00 до 1:00 – Свещен час на ученика.

Нула часа означава повик към Новото.

Нула часа е мястото на Тайната, мястото на неподвижността.

В 0:00 часа умът е максимално отстранен. Има някаква тишина във вибрациите (може да не е пълна), която много помага на ученика в неговата работа.

Нулата, 0:00 часа символизира центъра на кръга. Когато дойдеш до това място, не ти трябват никакви мисли и чувства, защото нулата прекъсва всяко движение на живота и разкрива Духа в нова степен, в ново измерение. (На тези от вас, на които им е трудно да чакат до 12:00 и да работят от 12:00 до 1:00 часа, могат да си лягат в осем или в десет часа, да си навиват часовника и да стават в 12 без малко, ако искат да спазват този Свещен час, тъй като той е едно голямо богатство. Това е час, посветен на Бога, Началото на времената, при които Бог организира целия ден. Тогава денят се развива по друг начин, с друг подход, срещаш други сили, други влияния, други хора и всичко се развива по един много по-точен и буден начин, защото си отделил на първо място времето си за Бога и тогава Той в Своя план за деня те поставя на първо място. Когато поставиш в деня си Бог на второ място и Той ще те постави на второ място, и понякога стават много големи недоразумения, загуба на време, на енергия, излишни срещи и разговори, и т.н., много дълъг списък.

Нулата също символизира голямото изпитание на живота. В това голямо изпитание на живота мислите и чувствата се разтварят напълно и се явява един нов живот, но от място, което не е известно на ума.

РАЖДАНЕТО ОТ ДЕВА МАРИЯ

(Трета идея за размишление)

Първо: Обикновеното раждане е от вода, от сексуален контакт, т.е. сексуален живот – това е водата, течността, сексуалният живот. Най-елементарното раждане, което сега е допуснато. Има много видове раждания. Това раждане след време Учителя казва, че ще си отиде, но засега – има го.

Второто раждане е от огън, т.е. от Дух. Това е раждането в Единството с Истината. Тука се постига Единството с Истината, възстановява се (става въпрос за Истина в самия себе си) – и се постига хармония с всеки човек, с Бога в него. Понякога човек може да не знае, че ти си в хармония с него, но ти си в хармония с Бога в него, ясно виждаш Бог в човека, можеш да разговаряш с Него и можеш да помагаш на човека, без той да знае.

Единството със себе си, със своята дълбока Същност, означава да се родиш от Първичната девствена материя, която на Окултен език е наречена „Дева Мария“. Когато си в Единство с Истината, това Единство е Първичната девственост.

Христос се е родил първо от вода, от полов живот. Това, което църквите не са разбрали и са го украсили. Но второто му раждане няма нищо общо с водата. Той се ражда в себе си, от своя огън, възстановява Единството и после може да произнесе думите „Отче мой“. Това е обръщение към Нищото, към най-дълбокото Съкровено, което в Кабалата е наречено Святият Древен. Всеки, който се е родил втори път, може спокойно да се обърне и да каже „Отче мой“.

Външното раждане е съдбата на човека – неизбежно. Вътрешното раждане е Тайната на човека. Ще обясня. Съдба и Тайна са тясно свързани, те са духовно преплетени. Това означава, че всеки човек е длъжен, трябва да се роди отвътре, за да се освободи от съдбата си, от своето минало. Това е посланието на Христос. Тогава той може да се обърне насаме в Душата си с израза: „Отче мой“, „Отче наш“, „Господи мой“, което е най-дълбоката, скрита и Съкровена област на Битието. Това е Нищото, в което се намира всичката Пълнота на живота, но е скрита зад тази дума.

Преди време трябваше да обясня на една Душа, тя мислеше донякъде правилно, така донякъде много разумно, че абсолютно всички същества, даже Учителя Беинса Дуно, Лао Дзъ, Христос и т.н. даже и те, макар и толкоз велики Учители, трябва да имат стремеж към Отец. Има една категория Същества, за които това отпада. Значи: почти всички, с много малки изключения, трябва да имат стремеж към Отец. Но Учителя казва, че има една категория „особени същества“, „специални“ (условно казано) – те никога не се нуждаят от този стремеж към Отец. Те са го завършили напълно като развитие и са го превърнали в Тотална Любов. Те само се проявяват, просто няма нужда от стремеж. Те постоянно проявяват Божествена Любов във всеки миг, понеже Будността на Любовта е абсолютна. Но това са деликатни неща, ако трябва някой път ще се спра по-подробно на тях. Понеже въпросът беше искрен, затова отговорих на тази Душа. И всеки, който дойде с такъв въпрос, аз съм готов да го посрещна. Много добре ценя Искреността, много добре я различавам и изпитвам радост, защото такива хора с такива въпроси идват рядко, но все пак идват. Имам около шест, седем случая вече, в продължение на тринадесет години, за което мога да кажа: „Струва си, че живях, за да чуя такива въпроси! И да кажа нещо, което ме ангажира!“.

Роденият от вода е роден от двойката – т.е. от мъж и жена, от двойственост, два полюса. Това е раждане от Ева.

Роденият от огън е роден от единството си с Душата и с Духа. Значи: роденият от огън е роден от единството със себе си, със своята дълбока Същност. Което преведено означава: Обикновеното раждане е от Ева; Духовното раждане е от Дева. Както виждате, само една буква разлика. Учителя казва, че буквата „Д“ символизира постоянната добродетел и Неизменната Любов. Неслучайно буквата „Д“ има особени силови линии: отгоре триъгълник – Любовта, Мъдростта и Истината и отдолу – буквата „П“ – основата. Буквата „П“ означава зрял плод, означава дълбока основа. Значи Любовта, Мъдростта и Истината, умът, сърцето и волята имат своята дълбока подпора, своята основа, т.е. постоянна добродетел, понеже умът, сърцето и волята са хармонизирани. Затова правилното изписване на буквата „Д“ е равностранен триъгълник. Умът, сърцето и волята са равностранни. Това е най-правилният начин за изписване на буквата „Д“ и долу буквата „П“, хармонично написана, която е основа.

Значи, както казах: Неизменната Любов.

Обикновеното раждане символизира: борбата, полюсите, двойствеността и всички противоположности, за които може да се сетите – щастие и нещастие; добро и зло; „Храната прави борбата“, което е пълна глупост. Но за някои продължава храната да прави борбата, борбата накрая се обръща срещу тях и т.н. Обикновеното раждане се движи по този път.

А второто раждане, това е човекът, който се е родил от девствената материя на Единството – това е Дева Мария. Този човек е цялостен. Той е свободен от полюсите и борбите. Преди време ви бях загатнал колко смешно е да се зададе въпрос… Например: Христос да очаква пенсия. Ако Христос очаква пенсия, това означава, че е роден от първото раждане, от вода – най-глупавото раждане, което няма развитие. При него този въпрос не е поставен – за нуждите, защото, който е роден втори път (и всеки трябва да се роди втори път), Бог има грижата за неговите нужди, за неговите права. Абсолютно всички негови нужди са в Ръцете на Бога. Както след време ще ви обясня, когато вашата Душа влезе в другия свят, а много Души ще се срещнат и с мен, там ще видите, че няма никакво чувство за глад, за такива нужди… Освен ако умът е много развит и ако трябва пак да се преражда, и да има въображаем глад… И да не е разбрала Закона, че: „Не само с хляб ще се храни човека“. Но по-нататък ще открием, че в Душата абсолютно няма такова качество и такава способност… – това е друг разговор.

Обикновеното раждане е от ума, а той никога не може да води човека в Единството, защото той няма такава способност в себе си, затова на него все му трябва време (голямата илюзия) да постигне нещо и все не може да постигне. Продължава в другото прераждане… Даже в такива като Айнщайн, аз съм наблюдавал, на моменти се казва нещо хубаво, обаче такива глупости е казал, че просто даже не можеш и да се засмееш. Защото все му трябва време и все иска нещо да намери, но си остава учен, не е могъл да прескочи границата от ума и да стане Посветен. Но все пак – един старателен работник, но останал да живее в първото раждане. Много случаи има в неговия живот, които показват, че е живял в първото раждане.

Първо: За развитието на ума трябва време и разделение, иначе той не може да живее. Значи: ако искате вашият ум да се развива, дайте му време, дайте му разделение, и много подобни неща – дайте му двойственост, малко конфликти, клюки и т.н. Така умът се развива много добре, капаните, кармата се развиват много добре – и човек трупа все повече черна съдба.

Второ: За развитието на Душата трябва Вечност и Единство. Тя се нуждае от това.

Трето: За развитието на Духа е необходима дълбочина.

Четвърто, най-дълбокото: Древният, наречен в Кабалата Древният Свят, Древният, Всевишният, е преди времето, преди Вечността и Единството и преди дълбочината. За Него в по-следващи лекции ще ви говоря, доколкото мога да използвам думите.

ЗА ДЕТЕТО И МЪДРЕЦА

(Четвърта идея за размишление)

Чистотата на детето не е ценна…

(Има разбира се в историята няколко деца, но те са посветени мъдреци от миналото, които още от деца са живели абсолютно чисто… Например: Питагор – още като се е родил от пет, шест годишен много буден, много старателен, никакви игри, никакви играчки, никакви занимания. Съзерцателен живот, наблюдателен. Подобно нещо е при Учителя – още от малко дете на шест години, има една случка – изключителна Будност. Само накратко ще ви я припомня, преди да продължа: случката е много простичка, обаче тя разкрива една будност, която се пази в това тяло. Подобен е случаят с Христос, Лао Дзъ и т.н. При Христос това става най-вече на дванадесет години. Има една случка: Учителя стоял в една стая, нещо си размишлявал, си съзерцавал – на шест годинки. В съседните стаи трябвало да се жени една българка за един румънец. Тя много е искала да избяга, да не се жени, усещала е, че това е капан. (Почти във всички случаи бракът е капана, неслучайно се използва думата „брак“, понякога женитбата е малко по-хубава дума, но Братството е съвсем друго…) Когато се оженила напрежението станало много голямо и тя хукнала да бяга, попаднала в стаята на Учителя, погледнала го, искала да сподели с него мъката си, обаче разбрала – едно малко дете какво ли ще разбере… Продължила да бяга в някакъв коридор, съборила някакви царевици, те се разпилели… Учителя дошъл и казал: „Твоите проблеми ще се пръснат както тези зрънца!“. Както виждате: съчетания, будност, наблюдателност – още на шест годинки. Значи: тук живее един Дух, който е роден по други закони.)

Както казах: Чистотата на детето не е ценна, защото тя се изгубва, тя е изменчива. Чистотата на мъдреца е ценна, защото тя минава през опит и после придобива Вечност и Неизменност. Тя минава през второто раждане, през Дева Мария, т.е. раждане в Духа.

Чистотата, която е минала през опит, е много дълбока и цялостна, тя е тотална. В крайния си резултат тя става тотална.

Все пак искам да ви кажа, че Мъдрецът също е грешил, но тука има една разлика, която трябва да ви обясня. Мъдрецът също е грешил и вървейки по своя път, също е минал през много удоволствия и падения, даже и крайности. (Това важи за всички Мъдреци. В тези книги, които подготвям ще се срещнете с много Мъдреци и Мистици – около петнадесет тома, от тях много малко не са минали по този път. Повечето са минали през греха, но са постигнали нещо по-скъпо, отколкото Ангелите. Ангелите нямат такава Чистота. Точно за това изнасям тази идея.) Но накрая е постигнал нещо много по-скъпо и по-ценно от Ангелите. Накрая е постигнал Чистотата, която е богата, Неизменна и Вечна. За Бог е важен краят. Това е желанието на Бога – крайният резултат. Това означава, че привидно „грешният път“ се оказва, че не е крив път… Не се притеснявайте, ако вървите по такъв път, но трябва да бъдете много искрени и будни, да искате Бог да ви помага да победите изкушенията, а не вие самите, защото няма да ви стигнат силата и волята. Привидно „грешният път“ се оказва, че не е крив път, защото новата Чистота, която е Вечна, оправдава всичко. Това е целта на Бога.

По този път мъдрецът отново става дете, но вече два пъти роден. Абсолютно, истинско дете – невинност, която е зряла; дете чисто, невинно, неопетнено и затова то може да стане Син на Бога. Обикновеното дете не може да стане Син на Бога. Мъдрецът му се дава тази велика чест – да стане Син на Бога. Това означава, че второто раждане е алхимия. Старата чистота се е трансформирала в нова и постоянна Чистота. Мъдрецът се е върнал при своята Истина, при своя Отец. Това е символът на „блудния син“, наречен условно „блудния син“, който накрая става мъдрец, става чист. (И Ангелите мечтаят да се раждат, за да минат по този път и да постигнат Чистота, която е абсолютно цялостна и тотална, защото тяхната чистота е по-бедна от Чистотата на Мъдреца, Посветения, Учителя и т.н.) Той вече не е двойствен, не е разделен, няма вече даже полове, защото вече е цялостен, единица. Значи: Мъдрецът, Учителят, Посветеният няма вече полове. Той е вече абсолютно непривързан. Забележете: абсолютно непривързан – това е законът на Божествената Любов: цялостен, единица – има всичко в себе си. Той е роден от Дева Мария, т.е. от най-чистата духовност.

По друг начин казано: при мъдреца мъжката и женската енергия се сливат в единство и той става цялостен, става господар на себе си. Такъв Мъдрец, такъв Учител – за него вече няма значение, дали е женен, или не, защото той живее по законите на Свещената Любов, на Свещения Огън.

Даже има случай в Индия, такъв Учител имал две жени. Те са му били ученички. И двете много са му помагали, разбирали са го, живели са в такава хармония и в такова единство, което може да се мечтае.

Истината е числото 1, а не числото 2, 7, 10 и т.н. (Разбира се, нулата е по-дълбоко число, но тук нямам такава цел.) Примерно: седемте цвята на дъгата не са мярка, че наблюдаваш Истината. Няма нищо общо с Истината. Защо? Когато белият цвят се е изгубил, слязъл надолу и са се явили седемте цвята. Значи ти трябва да се върнеш обратно в тези седем добродетели, те са обратен път, но това не означава, че познаваш Единната Светлина. Може да се радваш на дъгата, но това не означава, че си видял Истината. Истината е абсолютен цвят. Учителя казва, че Истината няма цвят – тотална светлина, в която всички цветове са претопени.

Истинският цвят е единен и цялостен. Той не е разделен, защото умът разделя. Когато умът се е явил, се е явило разделение на цветове. Но вътре, в себе си трябва да обичаш Единния цвят, Единната Светлина.

Умът е, който създава разделение, а Любовта създава Единство, т.е. Любовта е Закон за Единство, а Бог е Закон за Пълнота.

Понеже се сещам нещо, преди да мина на последната идея за размишление, искам да ви кажа една разлика, която обясних и на последното събиране в София. Има някои хора, които си поставят за цел (хубав мотив) да говорят само Истината, да живеят по нейните закони, обаче техният мотив е да постигнат Дълбок Вътрешен Мир и Покой. Искам да ви кажа да не се подведете под този закон. То е много деликатно подвеждане, защото ученика върви по-надълбоко. Значи: който иска може да си остане и тука, защото Истината наистина, ако той живее по нея, ако говори максимално Истината, много искрено, с мярка – тя ще му даде и мярка, той ще постигне Дълбок Вътрешен Покой. Този мотив е хубав, но ще стигнеш само до тука. Трябва да желаеш Дълбочина, освен Дълбок Вътрешен Покой; трябва да продължиш по-навътре и да поискаш Дълбочина и Мъдрост. Тогава Истината ще те въведе. Освен, че ще имаш Дълбок Вътрешен Мир, трябва да търсиш винаги Дълбочина, в тази Дълбочина винаги има нов живот, ново обновяване, ново съзнание, а не само душевен покой, който някога можеш да изгубиш.

ТАЙНАТА НА УЧЕНИКА

(Пета идея за размишление)

Една от най-важните идеи за ученика.

Да познаваш много добре Свещените Писания и Словото на Учителя, е различно от това да познаваш себе си. (Искам да разберете тази разлика. Тъй като много „стари“ от Братството, почти в цяла България, са подведени. Разбира се, то не може да бъде по друг начин… А някои, които идват от други градове и ме намират, нямат Пълно Доверие… И аз им отговарям приятелски, и се разделяме приятелски, тъй като между нас е трудно да стане връзка, защото аз искам насреща Пълно Доверие, но по закона на Свободата. Иначе е трудно да говоря. Само ще ви дам един пример, преди да продължа. Един човек дойде от някакъв град и казва: „Вие ли сте Елеазар Хараш?“, казвам: „Имената нямат значение в случая, но все пак, говори“. Той казва: „Много искам да говоря с вас“. Викам: „Дълъг разговор няма да имаме“. Казва: „Аз мислех, че сте много стар човек, много възрастен“. Викам: „За възраст няма да говорим“. Той казва: „Аз имам много въпроси“. Многото въпроси означават много желания, това са разпилени хора… Защото истинският човек идва с много малки въпроси, както казах: съкровени, от Душа… Между нас не се състоя разговор. Но аз изпитах много приятно чувство към него, той ме гледаше много особено: нито да говорим, нито да не говорим… „Довиждане! Довиждане!“ Но който идва много искрено, той винаги ме пробива. Много такива хора има, защото аз се отварям и имаме естествена връзка. Можем да говорим по всеки интимен въпрос. По какъв ли не въпрос съм говорил. Такива интимни тайни са ми разкривали, че и аз съм се учудвал защо ми ги разкриват. Но понеже доверието е голямо, аз съм напълно задължен да помогна и външно, и вътрешно. Казвам ви някои малки мои правила.

Да познаеш себе си, е по-дълбоко от всяко слово. Който познае себе си – макар че това е вечен процес, но същевременно е процес, който може да се постигне и в това прераждане. Не пречи да продължава…

Който познае себе си, може да прониква в Съкровената Същност на всички неща. Той вече може само да помага, той не може да прави нищо друго, а само да помага. Дава му се право, но той вече влиза навсякъде в интимния живот на Душите, даже от разстояние, но той само наблюдава какво може да помогне и се оттегля.

Чистотата на живота не е нито щастие, нито нещастие; нито успех, нито неуспех. Чистотата на живота е Великият Път на Душата към Духа. Докато щастието и нещастието са застой – и двете са застой. Успехът и неуспехът са застой.

(Радвам се, че пишете, радвам се, че слушате, радвам се също, че в София записват лекциите на видео, разнасят ги из чужбина; много касети, много лекции, но в София съм решил догодина да е последна година за лекции. Тук след две или три години ще прекъсна лекциите, за да мога да издам повече книги, да обхвана повече хора, но по Закона на Свободата. Тогава все пак във Варна много рядко ще се събираме, защото аз искам да се отдам на някои по-вътрешни книги на Учителя, да мога да обхвана повече хора. Няколко пъти в годината ще се срещаме на годината един път или два пъти, да си кажем някои важни неща и после пак да ви оставя свободни да решавате много въпроси независимо от мене. Не искам да съм обвързван с вас, за да имаме само Божествена връзка и след време да познаем Учителя на други нива.)

Пътят на ученика е толкова дълбок, че в него няма място нито за щастие, нито за нещастие, нито за успех, нито за неуспех и т.н.

Самата Чистота е Бог. В Даосизма самата Чистота е Пустотата. Ако трябва да го кажа на даоски език: Самата Пустота е Бог, самата Чистота е Бог.

Чистотата е свързана с Несътвореното, т.е. с Духа в ученика и Душата.

Несътвореното вечно се намира зад пределите на всичко, което може да бъде създадено. Ще обясня. Това означава, че за науката никога няма да има шанс да надмине Духа, защото той е вечно над пределите на науката и на религията. Всички открития са празни.

Познаването на Духа е единствената Реалност. Ето защо преди време някои не можаха да ме разберат. Те смятаха, че и аз трябва смятам че Борис Георгиев е голям художник, че Николай Рьорих е голям художник… За мене това са много елементарни неща. Както че Бетховен, че Моцарт са били големи музиканти… Нищо подобно!

Учителя казва, че са невръстни деца в сравнение с музикантите от Невидимия свят, Ангелските Йерархии. Напълно невръстни деца, едвам уловили някаква малка хармонийка, но хората мислят, че са велики музиканти.

Все пак нека хората да се вдъхновяват. Но Окултният Ученик се вдъхновява от по-дълбоки и Тайни извори.

Науката не може да твори реално, защото тя е нещо създадено, както майката не може да сътвори един косъм, един нокът, не може да направи едно око. По подобен начин науката не може да създаде водата. Тя може да работи с елементите, да ги съединява. Може да се получи нещо като вода, но тези елементи вече съществуват, те са създадени преди науката. Значи: науката работи с готови неща, тя не може да създаде нищо реално.

Само Духът може да твори самия себе си. Неговият живот произхожда от самия него. Само Духът може да твори живот – Духът в човека.

Всичко, което е създадено, колкото и да е хубаво, е нереално. Например: столът съществува, обаче не в реалния свят. В реалния свят го няма, затова като го изгорим, нищо не остава. Искам да кажа: столът е скритият образ на енергията и на идеята, която е зад него. Една сестра в София, която доста е чела и доста знае, всъщност нищо не знае, защото няма смирение, няма незнание, тя не познава своето незнание; но идеята ми е друга: тя смята, че всичко е енергия, че столът е енергия. Аз само ѝ загатнах нещо, понеже аз не знам – да не си мислите, че аз съм знаещ – аз отдавна съм се определил пред невидимия свят. Обещал съм го, приел съм го и им казах, че съм голям невежа. И те взеха да ми помагат. И просто се радвам, че ми помагат, и аз да мога да ви помагам. Искам да кажа, че когато човек стане Нищо, може реално да помага на хората, даже и да ги изцелява, ако иска. Но първото условие е да станеш Нищо, за да може Духът да влезе в тебе, все пак да помогне. Но ти не можеш да помагаш, не трябва да се намесваш…

Искам да кажа: Някой мисли, че всичко е енергия, че всичко е електричество и че тази енергия е вечна. Това са все неразумни неща, неразбрани закони. Материята е привидна, енергията е също привидна. Някога и тя ще бъде надрасната, ще бъде разложена. Зад нея се крие нещо по-дълбоко – това е съзнанието. Значи зад материята е енергията, зад енергията е съзнанието, зад съзнанието е нещо по-дълбоко – това е Единството; зад Единството има нещо по-дълбоко – това е Духът. И оттам нататък има също няколко по-дълбоки неща.

И така, всичко, което е създадено, колкото и да е хубаво , е нереално. Но всичко, което се заражда от самия тебе, от твоя Дух, от твоята Истина, е живот; това е реалност. Това е Тайната на Самозараждането. Този живот е над всички създадени неща – това е Тайната на ученика. Тука вече не говорим за второ раждане, а за нещо много по-дълбоко. Това е Тайната на ученика, а не тайната на Учителя. Тайната на Учителя е друга.

Всеки, който може сам да зароди живота в себе си, може да познае себе си и Бог в себе си (това е мярката), а те са едно цяло. Това означава, че Себепознанието е скрито в Тайната на Самозараждането, в Тайната на Духа. И това е Тайната на ученика.

Духът не е нещо, което можеш да създадеш и затова Той се нарича Прапроизхода – това е твоят произход. Не е необходимо да четеш книги, защото Прапроизходът – това си ти. Защото по външен път няма да достигнеш целта. Понеже Духът е Нероден и Несътворен, Той е наречен Праначалото или както казах, Несътворен. Но има Път, при който можеш да влезеш да живееш в Тайната на Несътвореното. Окултният ученик (говоря за ученика не за човека, за този, който е пробуден) е длъжен да се вглъбява и да навлиза все повече в себе си, докато стигне до една определена точка. Ще обясня какво имам предвид. Окултният ученик е длъжен да се вглъбява всеки ден по малко (освен упражнението, което ви загатнах пак за неподвижност) и да навлиза все повече в себе си, докато стигне до една определена точка – да може да заражда сам в себе си живота.

Това е напълно възможно; трудно, но напълно възможно. Даже е естествено за духа на човека – да може да заражда сам в себе си живота, т.е. не да го чака от другите, не да го взема назаем, на кредит, а да може да го зароди сам в себе си. Това е Тайната на ученика. Значи: да може да заражда сам в себе си живота и ако може, тогава ще има свое собствено, Небесно Вдъхновение. Това Вдъхновение не е взето назаем от някои Висши Същества – от Ангели, Архангели и т.н. Това е твоето Вдъхновение, това е Вечно Вдъхновение. То е себеродено отвътре. Това е Тайната на ученика.

Ти си творецът на самия себе си и не е необходимо да чакаш друг творец. Ще обясня.

Ако мислиш, че съществува друг творец извън тебе, тогава ти никога няма да стигнеш до онази точка, която е Тайната на Самозараждането на живота, Тайната за произхода на живота, твоя произход.

Всичко, което хората днес търсят, и този самозараждащ се елемент, е Тайната на ученика.

Това, което казах и в София последният път, което го препоръчвам за всички ученици:

Тази и другите години много хора, които ви обиждат, които ви засягат, аз ви предлагам да им се заканвате тайно, но абсолютно благородно – само благородни закани. Да отмъщавате благородно. Ако има някой брат, който ви е обидил, който ви е засегнал, или някой приятел, да му сготвите нещо хубаво, да му купите нещо хубаво. Въобще на 10 обиди – 10 благородни закани, да няма изключение. И по този път ще станете ученици – не само благородни, защото благородството води към нещо друго, по-дълбоко, което премълчавам. Но това е един път, който трябва да се извърви. После вече можем да говорим и за по-дълбоки неща.

АУМЪ

1 септември 1998 г.

ЗА СЕБЕПОЗНАНИЕТО

(Лекция 17)

ЗА МЪДРОСТТА

(Първа идея за размишление)

ЗА ВДЪХНОВЕНИЕТО

(Втора идея за размишление)

ПЪТЯТ КЪМ ДЪЛБОЧИНАТА

(Лекция 18)

ЗА ИСТИНАТА

(Трета идея за размишление)

ЗА МОЛИТВАТА

(Четвърта идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

СЕБЕПОЗНАНИЕТО

(Лекция 17)

Знание, което не дава Новораждане, не произлиза от Духа – това е Мярка.

Дълбокото Разбиране променя живота на човека без усилия.

Знанията носят на човека: информация, напрежения, полза, болести и безпътица. (За разлика от Себепознанието.)

Себепознанието носи на човека Дух и живот – и затова ще говорим за него.

Знанията са свързани с Дървото на скръбта, наречено още Дървото за познанието на доброто и злото. Това означава, че знанията са свързани с полюсите на живота. Тук никога не се постига целта на живота, т.е. там, където има полюси. (Във втората лекция, която се нарича „Пътя към Дълбокото“, ще ви обясня по-подробно как трябва да се спасим и от светлината – не само от тъмнината, не само от щастието… Нещо, което е важно за Пътя на ученика. Не за пътя на света, а за Пътя на ученика.)

Целта на живота, това е Единение с Бога – според еврейската Кабала.

Себепознанието е свързано с Несътворената част на човека, затова е казано, че само Несътвореното може да твори – това е твоят Дух.

Умът не може да твори, защото той е създаден като вторичен. И затова неговото творчество е илюзии, защото неговата природа е нереалност. По друг начин казано: Много хора си строят живота по законите на ума и накрая изгубват всичко. Така завършва илюзията. (Но тука трябва да ви кажа, че умът не се отказва. Когато вашата Душа отиде в другия свят, той върви заедно с нея и обикаля, дълго време търси ново тяло, за да има нови илюзии. Затова съм решил да ви кажа някои неща за Себепознанието.) И накрая, както казах, изгубва всичко. Защо? Защото така твори илюзията. А илюзията и умът след време ще изчезнат. Но това, което е себеродено, самородено, то никога не може да изчезне, никога не може да бъде унищожено. Когато познаеш това, вече няма никакво значение дали има земетресение, потоп, смърт и т.н. Защо? Защото, когато се познаеш като Дух, ще разбереш, че материята не съществува, тя е само проекция, скрит образ на енергията, т.е. излъчване навън. По друг начин казано: тази маса и този стол, които използвам в случая, не са реални. Изглежда, че са тук, но нямат нищо общо с Реалността. Ако ги изгорим, ще остане малко пепел, но и тя не е реална. Това означава, че реалност, която може да изчезне, не е истинска Реалност. Тоест: истинското никога не може да изчезне, никога не може да бъде изгорено, никога не може да бъде наводнено. Тогава ще изчезне страхът от тези потопи, от тези болести и т.н. – когато човек върви по този Път.

Всяко нещо, което е самородено, е Истина и е свързано с безсмъртието – то безсмъртно. То е абсолютно недосегаемо за разрушителните сили на природата. За разлика от ума, Духът има свое Начало в самия себе си. Умът няма такова начало. Това означава, че той, Духът, се самозаражда в себе си, във все по-дълбоки измерения. Такъв е Пътят на Мъдреца – от Дълбочина в нова Дълбочина. Това означава, че Духът сам си е начало и край; той е алфа и омега. Това означава още, че всеки, който се самозаражда, става недосегаем и вечен като Божеството.

Себепознанието означава, че човек е въведен в себе си – в своята Несътворена Същност, в Духа. И точно тук се намира истинското знание. Това знание е тайнствен процес на Духа, няма нищо общо с ума; умът е отстранен чрез абсолютно овладяване и пречистване.

Умът или губи, или печели – това е неговият път. По-нататък във втората лекция ще разберете, че когато печели, той пак губи. Той няма никога успех, само се увеличават неговите илюзии и неговите надежди. Докато Духът е толкова извисен над всички победи и загуби, че нямаме мярка с която можем да го опишем.

Духът живее Вечно и е над всички предели. За него загуби и победи са чужди неща; щастие и нещастие, добро и зло, даже и тъмнина и светлина нямат никакво значение. Също за него няма значение какво е това религия и наука. С това искам да ви кажа, че при Себепознанието човекът е Дух.

Според Окултната наука и според Кабалата: при Себепознанието човека е винаги свят – без изключения. Тоест: ако му направят 100 злини, той няма да отговори 99 пъти с добро, и един път със зло – няма изключение. Значи: това е една от мерките на Себепознанието – при Себепознанието човекът е винаги свят, винаги търпелив, винаги спокоен и благодарен.

При Себепознанието никога няма имитация на култура – нито общочовешка, нито Космическа, нито никаква. Защото той носи Истината в себе си, а тя е Мярката за нещата.

Чистотата на този, който е познал себе си, е вечна и нерушима и не зависи от грешките, които прави съответният човек. Ще обясня. При Себепознанието човек пак може да прави някои грешки, разбира се, те не са човешки – духовни. Защо? Защото грешките се явяват за него, за да го упътят в една по-дълбока Истина. Понеже той е винаги буден, винаги съвестен, винаги свят, чрез тези грешки той расте в дълбочина. Значи, те не идват да го отклонят, защото не могат да го отклонят; те идват да го задълбочат. Защото, според Окултната Мъдрост: и най-голямата мъдрост се нуждае от задълбочаване, независимо дали е Мъдростта на Христос, на Учителя и на който и да е. (В трети том на „Мъдреци и мистици“ има повече неща в тази връзка.)

Който познава себе си, е всезнаещ, но не в човешки смисъл. Ще обясня. „Всезнаещ“ не означава, че Духът трябва да разбира всичко, тъй като в този свят има цяла верига от излишни неща, които не се нуждаят от разбиране.

Всезнаещият е Посветен в Същността на живота, в Несътвореното и в Пълнотата на живота. Той е Посветен във Вечната Радост и за такъв Посветен, Мъдрец, Учител, и т.н., не е необходимо напълно да знае частите на един самолет; няма значение дали той пътува в самолета, дали самолетът ще катастрофира. Той (Мъдрецът) никога не катастрофира, защото има духовни крила, които са извън самолета. Не се нуждае да разбира частите на радиото, телевизията, науката за земетресенията, не се нуждае от метеорология, времето не му влияе, защото в Духа няма студ, няма топлина. Значи: всички тези науки за него са безполезни. Можем да кажем, че Духът е невежа в това отношение, невежа за всички тези науки, така както не знае нищо за лъжата – няма нищо общо с нея.

Когато човек се себепознае, той живее в Духа, или в Божествения свят. Тука никога няма загуби и никога няма победи. Това е качество на Божествения свят и по това се познава дали живееш в Божествения свят. В този свят никога не изпитваш загуби или победи, тук има Вечност и Пълнота.

Себепознанието означава да живееш в самия себе си, в своята Божественост, в своята Душа и в своя Дух, в своята Пълнота, в своята Вечност.

С всичко това искам да ви кажа, че Себепознанието е Посвещение. Посветеният нищо не придобива отвън. Той практикува винаги Тайната святост и всичко получава отвътре. По този път особено се движат китайските Даоси, китайските Мъдреци, преди време ви говорих за Лао Дзъ. Такива Мъдреци, като него, има над 300, голяма част от които ще влязат в томовете „Мъдреци и мистици“. Ще видите техния начин на мислене, който е много богат, много дълбок, много независим от всички промени, които стават и в този свят, и в космоса, без значение.

ЗА МЪДРОСТТА

(Първа идея за размишление)

Мъдрият може да опознава себе си само в нова дълбочина. Това означава, че всяка Мъдрост се нуждае от задълбочаване.

В тази връзка трябва да кажа нещо за страданието. Без страданието не може да се придобие Дълбочина – това е една от неговите мисии. Затова Учителя казва, че Христос дойде на Земята да пострада, за да научи нещо, което не знаеше. Дори и Той трябваше да слезе на Земята и да страда, без да има много голям избор, както изглежда… Защото Той трябваше да постигне нова дълбочина, ново разбиране – и Той го постигна.

В страданието е скрита дълбока Мъдрост и това е една вътрешна и неизказана заповед на Бога.

Все пак искам да ви кажа, че не е задължително абсолютно всички хора да страдат. Има една категория хора, които могат да се разминат със страданията и да научат нещата по друг път. Само ще загатна: това са хората, които абсолютно се отдадат на словото и го пречистят на най-високи нива, т.е. по Пътя на Абсолютното Пречистване страданията ще отпаднат. Но ще има друг род изпитания, в други измерения, за да придобият дълбочина. Тук говорим главно за Земята.

Без страданието човек не може да придобие дял от Святата Тайна на Бога и той ще остане чужд от Бога.

За Мъдрия – искам да ви кажа неговата позиция. За Мъдреца тъмнината не е отсъствие на Бога, както е при обикновените хора, а скрито Присъствие – това е разликата.

Според Кабалата: В Присъствието на Бога тъмнината е светеща, и на Мъдреца тя разкрива това свое светло лице, лицето на светлината. Значи: за човека тъмнината има едно лице – можем да го наречем лошо, жестоко, привидно е така. Но за Бога, за Бога в Мъдреца тъмнината има друго лице.

Когато човек познае Бога, той може да черпи Вдъхновение от всичко, дори и от тъмнината, дори и в ада, защото в нея Бог ще му се открие интимно.

Небитието определя вътрешния смисъл на нещата, но същевременно не се ограничава от смисъла. Ще обясня накратко. Великата Реалност не се нуждае от смисъл – понеже тя е толкова пълна, толкова изпълнена с живот, че просто няма място за нищо друго.

Какво е смисълът? Смисълът е само едно излъчване навън, което е насочено да докосва Душата, за да може тя да се движи все по-нагоре. „Нагоре“ означава навътре, „нагоре“ е символ, т.е. все по-навътре, докато стигне до способността да се разтвори напълно в тази Велика Реалност. И тогава тя никога няма да пита за смисъла.

ЗА ВДЪХНОВЕНИЕТО

(Втора идея за размишление)

Първо: Да желаеш Вдъхновение, това означава да носиш отговорност за една много висша Истина. Това желание винаги се превръща в дълг към Истината.

Ще обясня какво нещо е Вдъхновението. Вдъхновението трансформира човека в Дух. Вдъхновението е висша алхимическа сила. То се излъчва от Истината, която по този начин очиства Космическото пространство. Това означава, че вдъхновеният човек трябва да се разглежда като Присъствие на Вечността – и това наистина е така.

Значи: Вдъхновеният човек трябва да се разглежда като Присъствие на Вечността, защото, според Окултната наука, Вдъхновението е най-силното лице на Вечността. Вечността няма по-силно лице. Вдъхновението няма нищо общо с фанатизма. Все пак трябва да кажа (само като вметнато): Духът има други и по-дълбоки реалности, но те са извън Вечността.

Жертвата е проявеният образ на Любовта, а Вдъхновението е Новият Път на тази Любов.

Чрез Вдъхновението човек вижда своя неземен произход, защото то е познаване на себе си.

Вдъхновението никога не говори чрез знания, а чрез Присъствие. Това е методът на говорене на вдъхновения човек. Разбира се, има случаи, когато това Присъствие може да е Скрито, както Учителя е правил: затварял си е аурата и това е имало свои причини.

Когато Вдъхновението посети човека, то създава в него нови измерения, нов поглед за нещата.

Вдъхновението е пламъкът на чистия Дух и то същевременно е огледало, защото в диханието на този пламък, на този Чист пламък на Духа се оглежда Сам Бог.

В тази връзка искам да ви кажа, че: Вдъхновението е извън Дървото на скръбта, Дървото за познанието на доброто и злото. Там може да има някаква амбиция, някакво въодушевление, някакъв стремеж, или някаква фанатична вяра, която някой път изглежда на вдъхновение, но няма нищо подобно.

Вдъхновението идва, когато човек е открил смисъла на своя живот и когато търси нещо, което е по-дълбоко от този смисъл, т.е. нещо, което е по-дълбоко от него самия.

Защото е казано: Търси смисъла на своя живот, но не се опитвай да разбереш смисъла на Небитието. Значи, трябва да знаеш докъде да се разпростреш, докъде имаш граница да търсиш смисъла.

По друг начин казано: Търси Себепознанието, но не се опитвай да познаеш Незнайното. Всички, които са се опитали, са завършили катастрофално. Обаче има изключения, и то много. В следващата лекция ще ви обясня Пътя по който може човек да надмине смисъла на своя живот.

И накрая: в Небитието има не смисъл, а Тайна. Значи: когато се влезе в Небитието – там вече не може да се говори за смисъл, там има Тайна. Това е Тайна, която никога не се обяснява. Тя е вечно, според Учителя, Непознаваема.

ПЪТЯТ КЪМ ДЪЛБОЧИНАТА

(Лекция 18)

Истината е скрита в тъмнина, но тази тъмнина е само една дълбока илюзия. Ще обясня. Всъщност тя е толкова сгъстена светлина, че заслепява. Затова много хора, даже и посветени, които би трябвало да бъдат изхвърлени от Пътя на Мъдростта (има такива много), те са я възприели като тъмнина – мислят, че тя е реална тъмнина.

Когато светлината е много силна, тя ни заслепява, както и тъмнината. Когато ученикът търси постоянно Истината (когато ежедневно търси, жадува и т.н.), той постепенно се подготвя (това е метод, това е подготовка) за срещата си със светлината. По-нататък ще видим, че тази светлина е също пречка, за да се познае Истината, защото Истината е скрита зад тази завеса от сгъстена светлина. Тази светлина е също пречка, едно от най-тежките препятствия, които вие като ученици на едно велико Учение, наистина велико, трябва да разрешите.

Ако човек си отваря очите в мрака, няма голяма опасност. Но в Светлината на Бога опасността е тотална, голяма, защото тази светлина е извън пределите на силата на очите и на силата на Душата. Но тази светлина още не е Истината, тя е оградата. Тази светлина трябва да бъде проникната, трябва да бъде отстранена. Иначе се получава една жалка мъдрост и такива мъдреци, полумъдреци, един голям списък има: като Бо Ин Ра, като Висарион, които нямат нищо общо със светлината, т.е. Светлината на Истината; имат светлина – полусветлина, от която трябва да се спасят. Но все пак трябва да ви кажа, заради Истината, нямам критика; че на такива хора обикновено им трябват хиляди години, за да разберат дълбочината на едно такова Учение, защото най-трудното нещо е, трудно за ученика, е да се спаси от светлината. Както за някои е много трудно да се спасят от щастието. Хората знаят, че трябва да се спасяват от нещастието, по-нататък ще кажа нещо в тази връзка, ще ви кажа и път по който човек може да се спаси от нещастието, от тъмнината, от бедността, но от щастието е нещо много трудно – много тънка енергия. Светлината е още по-тънка енергия и затова много мъдреци, които е можело да влязат в по-висша мъдрост, но от страх, от липса на будност, от липса на Тотално Доверие и на още едно качество, за което ще говорим, което ги е подкосило, те са останали в някаква малка и бедна светлина, без да разберат истинската, дълбоката, тази, която идва директно от Бога; която няма никакви претенции, никакви амбиции, защото това е естествено.

Това проникване и надминаване на светлината може да го направи само човешкият Дух. Душата не може. Душата няма такава сила, няма такава власт, защото, според Кабалата, тя е полусветлина. Тя, цялата не е изградена от тотална светлина и затова тя не може да направи това.

Светлината е пречка. Ако човек иска да се срещне с Истината, той първо трябва да се откаже от тъмнината. Значи ще вървим последователно.

Той първо трябва да се откаже от тъмнината, което още означава: от всяко зло, от най-малкото.

После трябва да се откаже от светлината – или от всяко добро, от човешкото „добро“, което всъщност е недобро, за разлика от Вечното Добро, и чак тогава да влезе в Истината, която дава Мярката за Вечното Добро.

Идва момент в живота на ученика, когато и тъмнината, и светлината са пречка; и доброто, и злото са пречка; и щастието, и нещастието са пречка. Ще обясня. Хубаво е да запомните, за да не се лъжете, много прераждания сте се лъгали. Нека отсега нататък да разберете това, което ще ви кажа, за да може да се прекрати нещо, за да може да се влезе в едно ново, по-дълбоко раждане, в едно друго разбиране: Във всеки щастлив човек, без изключения, има скрити нещастия, защото това е полярност. Такъв е законът на полярност и в него няма изключения. Обратното също е вярно – във всеки нещастен човек има скрити възможности за щастие. Отново полярния закон. И двете неща са заблуждения – и едното, и другото. Защо? Защото, когато стигнеш крайната граница на щастието, законът на полярността те обръща обратно. Дори и три прераждания да си щастлив, четвъртото тръгваш към нещастие – законът на полярност го изисква. Това важи за бедността, също и за богатството. Ето защо човек трябва да се освободи, както по-нататък ще обясня, чрез един метод. Например: когато щастието стигне до своя крайна точка, то се поляризира в нещастие – човека няма избор. Просто нещастието идва, защото законът на полярност е силен. Може да направи и най-щастливия човек нещастен за секунди. Но много трудно е да убедиш човека, че щастието е безполезно и че това, което трябва да търсиш, е Истината, която си ти самият.

Значи: това, което трябва да търсиш, е не щастието, а Истината, която ще те освободи от това щастие, което е един златен капан, за разлика от нещастието, което е железен капан (условно казано). Щастието е един златен, много по-опасен, много по-изтънчен капан. Защото, както казах: щастието е по-фина енергия, която изисква нещо повече от усилия; изисква разбиране. Но има път, как да се спасите от него.

Как може да се победи нещастието? Това важи за бедността, за трудностите и т.н. Нещастието може да се победи: с усилия, с воля, с постоянство, с трудолюбие.

Но щастието е много по-трудна задача и тук тези методи вече не помагат, защото щастието е много тънка и фина енергия, много фино заблуждение. Същото важи и за светлината. Значи: тука говоря за щастието и за светлината, която е също много трудна задача. Но „трудна“ е условно казано, зависи дали човек ще избере Себепознанието и Пътя на Духа.

Който е привързан към светлината, даже не подозира, че ще изгуби Истината – една от големите опасности за живота.

А има и посветени даже и Седир е в това число, и Папюс, и т.н. също са стигнали донякъде, и после не са били приети от една по-дълбока Мъдрост, има причини. Някой път може да ви ги обясня…

Когато ви говоря за Учителя, за Беинса Дуно, трябва да знаете, че тука говорим зад пределите на тъмнината и на светлината. Ето защо учениците не могат да го познаят. Защото много от тях се установяват в една положителна светлина, която е много ограничена – и те остават далече от Неговия Космически Кръг, от Неговите истински ученици и постепенно се отдалечават, без дори да знаят. Това е естествено. Срещата с Него става извън полюсите, т.е. извън тъмнината и светлината. Както казах: само човешкият Дух може да се справи и с тъмнината, и със светлината, и да отиде при своя Учител.

Отново ще ви кажа, че: спасението от светлината е най-трудното препятствие, което ученикът ще срещне в своя дълбок Път, в Пътя към своя Учител. (Щастието е по-лесна преграда, затова тука наблягам на светлината.)

Учителят може да борави и със светлината, и със тъмнината за свои цели – и двете са негови слуги. Но той не е свързан с тях. Той е Абсолютно Независим; той живее в Истината.

Тука преди да продължа, сещам се за нещо. Учителя може да борави с тъмнината и някои ученици да ги вкара в тъмнина. Накратко само ще ви загатна защо Учителя има право да вкара определени ученици в голяма тъмнина, защото по пътя на светлината, те не са скроени така: по пътя на светлината да познаят Бога и Неговия Път. Значи: за някои ще има методи на тъмнината, приложени не от черното братство, както си мисли (говоря за ученикът, който е Избран от Учителя и който има специфичната Любов към него)… За някои Учителя ще избере тъмнината, за да може след време да се открие като Светлина. А за други ще избере светлината, за да може по този начин да разкрие Бога. А по-нататък, когато ученикът надрасне и двете, Той ще се разкрие като Учителя на Истината.

Истинското Добро е абсолютно непривързано – то е абсолютно свободно. Какво означава това? Това е Святото Добро. Това Добро произлиза от Дървото на живота, т.е. от познаването на Истината.

Накратко само ще ви загатна. Пример: Ако правите на някой човек добро и ако имате най-малката, микроскопична мисъл той нещо да ви отвърне, вие вече сте нарушили Свещения Закон. Независимо дали правите голяма услуга, дали отглеждате детето си – и искате то да ви отглежда след време. Ако го отглеждате с тази цел, след време не само че няма да ви гледа, но и ще ядете бой по правилата на Окултната наука, защото сте го отгледали користно, и не по Законите на Бога. И Бог ще оттегли тази връзка, която трябва да е Свещена – между Души. Ще се оттегли и тогава вие ще се надявате то да ви отглежда, то да ви помага, но между вас не се е създала истинска връзка – вечна, искрена, такава, каквато трябва да бъде. И тогава всеки трябва да плати с последствията.

Истинско Добро са правили Богомилите и българите не ги разбраха, затова трябваше да платят „малко“ – няколко века. Но все пак Богомилите продължиха да правят същото добро, само че българските историци, които нямат представа, не знаят елементарната истина, че Левски, Ботев, Паисий, Раковски – това са преродени Богомили. Богомилите отново се явяват, но с друго лице. Как да познаеш Паисий в такъв вид – с любов към народа си, към историята – не можеш да го познаеш. Само тези, които боравят с Окултната история, знаят пътя на тези души, могат да се свържат с тях, но все пак Окултната история все още не се разкрива, за да не смути и без това смутените историци, учени хора и т.н.

Само когато ученикът излезе зад пределите на тъмнината и светлината, може да говори за Учителя и за дълбочината на живота. Останалото е имитация. Трябва да се пази, да бъде много скромен, много смирен, да не се опитва да мине за знаещ, без да познава Истината.

За тайните на медитацията, тука думата „живот“ има съвсем друг смисъл. Животът се намира в една висока степен навътре в Духа, но има нещо, което е повече от живота – то се намира в самия Дух. А има нещо, което е зад Духа – за него е трудно да се говори, но все пак има някои начини, при които да бъде загатнато. Обикновеният човек се бори с неуспеха и както казах, сега той трябва да знае, че трябва да се бори и с успеха си, и трябва да се освободи от него. Обаче ако е привързан към успеха, тогава той пропада. Същото важи и за щастието, за светлината, и т.н. Ако си привързан към щастието – пропадаш. Ако си привързан към светлината – също.

Ако ти си привързан към щастието и успеха, ти не можеш да постигнеш Истината и Свободата – ти си оставаш роб. Щастливият човек е роб – роб на светлината, роб на богатството и т.н. Ето защо не можем да кажем за Учителите, за истинските Мъдреци, че са успели, те не са успели хора. Например: може ли да кажем, че Учителя е щастлив? Веднага ще го ограничим, защото Учителя – това е Вечното. От какво щастие може да се нуждае Вечността, след като тя има много по-дълбоки нива и не се занимава с полюси. Учителя – това е вечното и как може вечното да успява или да губи? Успехът и щастието, както казах, са робство. „робство“ – в случая означава невежество.

Ако искаш да се освободиш от нещастието и бедността – ще повторя, за да разберете нещо важно – необходимо е: решителност, воля, концентрация, трудолюбие – и постепенно се освобождаваш.

Втори момент: Ако искаш да се освободиш от щастието и богатството, тук се искат други методи. Иска се: Търпение, Молитва, Постоянна Будност и Дълбоко Разбиране. Същото важи и за всякакъв вид робство.

Трети момент: За светлината. Ако искаш да се освободиш от светлината, т.е. от най-дълбокото препятствие, и ако искаш да видиш Учителя, т.е. Лицето на Истината, всичко това, което изредих, не върши никаква работа. Ако искаш да видиш Учителя, който е зад светлината, зад завесата, няма да помогне и любовта ти, и молитвата ти няма да помогне, и будността ти няма да помогне.

Това, което се иска, е: Тотална Покорност, Тотално Смирение, Тотално Доверие, Абсолютна Непривързаност. Специално за това качество ще говорим в други лекции – за Тоталната Покорност. Значи става въпрос за Абсолютно Смирение – това е решителното за Пътя на твоята Вечност към Учителя.

Когато говорим за Истината – областта, в която живее Учителя – и Кабалата, и Окултната науката са единодушни: в тази област има нещо, което не подлежи на разбиране. Тука само ще ви загатна, ако трябва друг път ще говоря малко по този въпрос, но малко не много, защото е много сложен въпрос и много дълбок.

Защото това, което е зад Духа и материята, не се постига. Но при условията на Тотална Покорност, Тотално Доверие човек може да бъде въведен в областта на Учителя, в областта на Истината – Незнайното. Тука никакви постижения и дарби нямат значение. Тука се разбират много Тайни на живота. Само ще ви загатна, понеже тази Тайна е една от най-големите: че Бог не е нито Дух, нито материя – това са също полюси. Засега аз ще ви казвам думата „дух“, за да ви е по-лесно да ме разбирате. След време, когато се откажа, ще се опитам по друг начин да ви го кажа. Това е въпрос, разбира се, на друга раса и ще се изучава в друга раса. Но и в тази раса могат да бъдат казани няколко неща.

ЗА ИСТИНАТА

(Трета идея за размишление)

Тука ще ви обясня защо съществува светът, защо съществува човекът?

Светът съществува, защото Бог е Скрит. Това означава, че ако Бог беше явен, открит, щеше да има Пълно Сливане, а тогава от света нямаше да има необходимост. Според Кабалата: всички същества съществуват благодарение на това, че Бог скрива Себе Си.

Бог е Скрит зад „завесата“, зад сгъстената светлина, но ученикът трябва да Го търси докрай. Разбира се, с Будност, с Търпение, с Любов – и най-вече с Тотално Доверие към цялостния живот; Тотално Доверие за всичко, което се случва. В тази връзка искам да ви кажа: един египетски Посветен пред своите ученици взел една шепа пясък, изсипал я на земята (предавам го със свои думи) и казал: „Ако някой не вярва, че всяка песъчинка пада на своето място, той е еретик“. Значи, нещата до такава степен са дълбоки и точни. Това не всеки може да хване и хвърли. Защото ръката на Мъдреца е друг род ръка, друг род воля. И затова само Мъдреците могат да ни научат как да различаваме.

Бог е скрит зад „завесата“, за да могат безбройните светове да се проявят като съществуващи. И когато искаш да познаеш Истината и да се съхраниш, ти не познаваш истинския Път на Любовта. Тук говоря за закона за самосъхранение. Разбира се, има и закон за съхранение на тялото, има и закон за съхранение на Душата – той е по-дълбок. И понякога, за да може да се съхрани Душата, тя извършва самоубийство, но в хубав смисъл. След време ще ви разкрия за самоубийството според Окултната наука. За да може Душата да се спаси, защото тя е по-ценна, понякога тя захвърля тялото си – има тайно, Божествено право. Това може малко да ви смути, но тъй като обичам Истината, предпочитам да ви смутя и да ви я кажа. Понякога, за да може Душата да се съхрани, да се прероди и да се освободи от ума, тя има Божествено право, но не е напълно оправдано, защото освобождаването става чрез напълно овладяване на ума и пречистване. Затова самоубиецът ще се преражда в още по-тежки условия, защото е посегнал на Дара на живота.

За да познаеш Истината, трябва да се откажеш от съхранението. Защо? Съхранението това е егото. Защото, за да познаеш Истината, трябва да изгубиш себе си, трябва да станеш Нищо. Защо е така? Защото Истината приема в себе си само пълни жертви – тука няма половинчати работи. И тук се ражда истинското Вдъхновение. По друг начин казано: мъдрецът не следва някакъв строго определен път. Той следва Вдъхновението си, защото то произхожда от Истината, то е безпределно и произлиза от най-чистия Източник.

Мъдрият, който умее да навлиза в себе си, открива нещо, което е по-дълбоко от него самия. И това е, което трябва да се види, това е вътрешен Път.

ЗА МОЛИТВАТА

(Четвърта идея за размишление)

Защо е важна молитвата в този свят за почти всички хора? Даже мога да кажа, че не трябва да има изключения, защото дори и Учителя, и Христос са се молили.

Молитвата е подготовка за трансформация. Това е един много точен подготвителен Път. Няма значение дали това ще стане за няколко години, или за много години. Но тя натрупва в себе си силата на трансформацията – и накрая се оказва, че самата молитва е трансформацията. Какво означава това? Това означава, че когато човек се отказва от молитви, той се отказва от трансформация, от Преобразяване и от новия живот. За такива хора мога да кажа: Горко им! Но все пак и за тях има някакъв изход. Учителя казва: „Ако има поне един разумен човек, един донякъде по-чист човек, който да се моли за тях, това е единственият им шанс, който да им помогне донякъде в техния път“.

Значи: който се отказва от трансформацията, т.е. от молитвата, той прави лош избор. Но Свободата дава и такова право.

Другият важен момент: Когато се молиш, не е необходимо да мислиш за резултат. Това трябва да се разбере, понеже е много деликатно. Защо? Според Окултната наука: молитвата сама по себе си е резултатът. Тя е самият резултат. Това е все едно да питаш: „Ами като постигна Божествената Любов, тогава какво ще правя?“. Точно тогава ще живееш пълноценно, пълнокръвно и няма да има нужда от този фалшив въпрос.

Молитвата е символ на един Свещен начин на мислене. Този начин е нематериален. Той е извън сферите на Земята. Чрез молитвата този Свещен начин на мислене слиза за малко и на Земята, за да помогне на хората, и после се оттегля. Според Окултната наука: молитвата, това е Първичният език, т.е. Първичният подход към живота. Понякога даже не са необходими и думи, защото, ако подходът ти е Свещен, ако нямаш какво да кажеш – това се е случвало с много индиански вождове, които са запазили нещо от красотата на Душата, тази дълбока Искреност към природата им е помогнала да имат такъв подход, понякога даже и без думи.

Да се молиш постоянно, това е най-дълбокото послание в този свят. Защо? Защото постоянната молитва ще те направи добър в твоя скрит живот, а не отвън, в привидностите.

И накрая искам да ви кажа, че: всички лоши новини, които чувате от радиото, телевизията, вестниците и т.н. общо казано, по този въпрос не обичам да говоря, но няма значение, всички лоши новини в света са за тези, които не се молят. Лошите новини са за хората, а не за Духа, не за ученика; не за този, който върви към Себепознанието; не за този, който се осъзнава като Душа и като Дух.

АУМЪ

6 октомври 1998 г.

ЗА ВОЙНАТА

Продължение
(Лекция 19)

ЗА ЖЕНАТА

(Първа идея за размишление)

ЗА СТРАДАНИЕТО

(Втора идея за размишление)

ПОП БОГОМИЛ И НЕГОВАТА МЪДРОСТ

(Лекция 20)

ТРЕТАТА СВЯТОСТ

(Трета идея за размишление)

МЪДРОСТТА НА ХЕРМЕС

(Четвърта идея за размишление)

ЗА ВОЙНАТА

Продължение

(Лекция 19)

Всеки, който не е воювал вътрешно със себе си, ще му се наложи да воюва отвън, ще му се изпрати външен съперник. Всеки външен противник е илюзия. Ще обясня. Когато воюваш със себе си и когато победиш злото в себе си, какво става с войната? Нищо не остава от нея, защото мирът е дошъл и злото няма вече с кого да воюва. Това означава, че победиш ли себе си, вече се освобождаваш от голямата заблуда да се бориш с външни врагове. Понеже вътрешната война е много трудна, човек обича да се заблуждава с външни победи и медали. Това означава, че колкото един човек е по-фалшив, толкова повече външни врагове има. (После ще говорим и за вътрешните.)

Когато се биеш с външни врагове и ги победиш, ти се радваш. Защо? (Това е един Окултен момент.) Защото победата те освобождава от твоята натрупана омраза. Това е много древна омраза, тя се е трупала енергия по енергия и сега е голяма и прикрита. При победата човек се радва, защото се освобождава от тази стара, натрупана омраза, от това натрупано зло. Но тази радост е една голяма илюзия. Защо? Защото ти си създал карма, а злото отново ще почне да трупа в тебе своята омраза. Защото твоята победа е глупава, тя не заслужава радост и не носи благословение. При това положение злото се вкоренява все повече в тебе. Макар и да си победител, злото се вкоренява все повече в тебе.

Това означава, че омразата – това си е винаги твой вътрешен спътник, твой вътрешен конфликт – това е твой неразрешен въпрос от миналото. И докато не го трансформираш в Себепознание, ще се залъгваш на фронта, на тепиха, на стадионите, в терора, и навсякъде, където има победи и загуби. Докато не го трансформираш в Себепознание, винаги ще се залъгваш на всички полета: на фронта, на тепиха, по стадионите, при терора и т.н.

Другият момент: Човек, който е познал себе си, е погребал тотално войната и злото. В него няма абсолютно никакъв конфликт, в него има Мир и Любов. Този Мир не воюва с никого, защото не е необходимо.

Вътрешната война е подобна на външната. Тези два вида войни са една голяма болест на човека – болест, наслоена от много прераждания. Тъй като за да победиш злото, не е необходимо да воюваш – нито външно, нито вътрешно.

Злото се побеждава без борба. Затова е казано човек да си обърне другата страна, ако му ударят една плесница, да си обърне другата. Това е метод за разрушение на злото, метод на Любовта. Затова още е казано, че Любовта няма съперници, няма противници.

Основата причина, за да се стигне до тези войни, външни и вътрешни е, защото човек не е бил искрен към себе си и не е следвал Пътя на Себепознанието. Той е натрупал толкова много омраза и злоба, че по необходимост се раждат и външни, и вътрешни врагове. Не че Бог иска, но се явява Закон на необходимост. Тези външни и вътрешни врагове са също стари търсачи на злоба и омраза. И всичко това трябва да се изхарчи, а най-голямото изхарчване е във войната, която е закон на необходимост. Бог не иска войната, но това натрупано зло, трябва да се изхарчи – това е Закон на необходимост.

Преди да продължа, ще ви кажа още две неща: Едното е, че понякога забелязвам и окултни ученици – и тук, и в София – че те воюват със съдбата си. Никой няма право да воюва със съдбата си, защото това е подвеждане. Съдбата трябва да я приемеш такава, каквато е. Самия себе си трябва да се приемеш тотално, какъвто си, за да можеш да промениш съдбата. Първото условие е: Тотално Приемане, което е свързано с едно голямо Доверие към себе си, към вътрешността, към Духа. И чак тогава може да стане промяна. Иначе недоволството остава, щом не се приеме тотално. Недоволството остава и то ще ти създава много проблеми – и външни, и вътрешни врагове.

Другият случай: В София една възрастна жена, предният път много искрено пожела да ѝ кажа нещо за нейната дъщеря, която е изчезнала от 40 години – изведнъж изчезва и повече не се явява. Жената години наред се моли, не се е отчаяла, с голямо доверие ме попита, затова ѝ отговорих. С голяма надежда ме попита и аз обещах, че ще ѝ отговоря. Отговорът, който и дадох, е следният: В предните две прераждания тя е изоставила дъщеря си като малко дете и сега – 40 години страдания. Но те ще минат и повече от 40 – тя трябва да изплати всичко. После ѝ казах, че ще се срещнат. Отначало този кармически дух не искаше да повярва, че тя е напускала дъщеря си заради някакви други истории, но после изведнъж този дух изчезна, изхарчи се, понеже доверието ѝ беше голямо. Прие отговора тотално, и се освободи. Благодари, очите ѝ светнаха и ѝ олекна.

В тази връзка искам да ви кажа нещо деликатно: много от вас имат карма. В света хората (почти над 90%) са кармични същества. Кармата е особено тежка в Индия, в Китай, в Япония и т.н. Казвам това във тази връзка, понеже те също не са разбрали един важен закон.

Учителя и Христос са дали метод, който е съществувал още в Египет – за около 15 – 20 минути всички хиляди животи, които сте имали, кармата да се изхарчи. Обаче индиецът не може да разбере какво означава тази дума – Тотално Разкаяние. Просто не може да си представи, че това е един Древен, Окултен Ключ от Египет. Тях са ги учили хиляди години да работят върху себе си, за да заличат кармата си, но не се получава. Не могат да разберат, че с 15 минути, изключително на високо ниво, с много искрено желание, Пълно Разкаяние – и този Древен Ключ преобразява още в момента. В края на Голямата Изповед, за която е говорил и Христос, и Учителя, цялото минало си отива. (По-нататък ще ви изнеса нещо по този въпрос и според Кабалата.) Това е само за минути… Получаваш един Дълбок Вътрешен Мир, получаваш ново знание и пак продължаваш да работиш върху себе си. Както виждате: някои народи не могат да схванат една дума и трябва да я платят много скъпо.

Невежеството трябва да се яви на фронта, а оръжието се произвежда, за да задоволи това невежество.

Следващият момент:

Пробуденият човек е Единен и Цялостен, и затова той няма с кого да воюва, няма с кого да се бори. Невежият човек е двойствен. Той е разделен. И най-малката двойственост е началото на войната – война от всякакъв род, в най-различни измерения: и в астралния план, и в менталния план, и на Земята, и с всякакъв род същества. Затова всеки трябва да наблюдава двойствеността как се заражда, и ще открие, че това се заражда от негови погрешни желания. (По-нататък, в последната идея за размишление, ще кажа нещо в тази връзка. Последната идея е посветена на Хермес и той казва нещо важно по този въпрос.)

Всяка двойственост си има враг – и отвън, и отвътре. Това са разбира се, призраци, привидения, понякога материализирани, понякога призраци от другия свят, но все същества, с които той трябва да се бори, докато познае себе си. Всички тези врагове са проекции на ума. Дълбоко в своята основа те са нереални, защото са проекции на ума. Понеже това пространство, около човека, не е изпълнено с Мир и Любов, т.е. с Бог, в човека се раждат много непотребни желания, които му носят врагове. Значи: понеже неговото пространство не е изпълнено с Мир и с Любов; със съзнателна цел, т.е. стремеж към Истината, и тогава се явяват най-различни категории врагове.

Външният човек търси външни победи, защото трябва все нещо да победи и да се успокои. Това успокояване му носи увереност – това е заблуждение. Защото победата дава увереност, но тази увереност приспива и умъртвява. Според Окултната наука: външната война, която водиш, е символ и означава, че осъждаш себе си, и търсиш изход навън.

Обикновените хора бягат от Пътя навътре. Защо? Защото Пътят навътре изисква много усилия, изключително много усилия – разумни, за да станеш Божествен. Но това е Реалният Път и това е Пътят на ученика. За разлика от човека, това е Пътят на ученика: Пътят навътре.

Когато влезе навътре и стигне до предела на Себепознанието, този предел е вечен. Но има една мярка, при която той може да се върне обратно в битието, но по съвсем нов начин, съвсем друго същество. Това е наречено Посвещение. Както ви казах и в предни лекции: Себепознанието е Посвещение.

Значи: когато влезе навътре, има един момент, в който трябва да надрасне един предел, и тогава може да се върне отново, по нов начин в света, във външния живот, но със съвсем други мисли, други чувства, друго съзнание – съвсем друг Път.

Една от най-трудните задачи на ученика е да превърне змийския ум в себе си, който винаги крои погрешно, в Чиста Светлина. Основната задача на човека е да превърне в себе си дявола в Божество – най-трудната задача. Така да го превъзпита, така да го овладее, да го превърне в Божество, в Чиста Светлина. (Много трудна задача, но такъв е Пътят на ученика.)

Това означава, че в началото човек е бил Бог, но като започнал да воюва, неговата Божественост е слязла много надолу, в ниско ниво и сам по себе си той е станал демон. Значи: от една висша енергия надолу е слязъл в една нисша и се е превърнал (малко или много) в демон.

Но това означава, че има и обратен път: зелената смокиня да стане узряла, зелената енергия (низшата енергия) да стане висша енергия.

Дяволът е пропаднал и е станал зло, но ако се издигне и възвиси, ще стане добро. Необходима е Окултна трансформация. Значи: първо е пропаднал и е станал зло, но ученикът може да го издигне в себе си, да го овладее и да го трансформира. Необходима е Окултна трансформация, и той ще се превърне в добро.

Както казах: превръщането на зеления плод в сладък плод. Зелената смокиня трябва да се превърне в зрял плод, иначе тя ще изсъхне от проклятието на своята неразумност – сама по себе си. Смокинята е символ на силата.

Законът, който е дал Учителя: „Люби Бога повече от себе си“ освобождава ученика от всички външни и вътрешни врагове.

ЗА ЖЕНАТА

(Първа идея за размишление)

Ще започна с думата „жена“. Буквата „Ж“ – според Окултната наука, символизира Тайната дълбочина на живота. Това е Пустотата, както ще видим по-нататък. Това е Нищото, което преведено означава всичко: цялата Пълнота, Великата Реалност.

Искам да поясня нещо, за да не се подведат някои: когато вървиш и следваш пътя на Учителя, трябва да постигнеш Абсолютното Нищо, Тотално Смирение, Тотална Покорност, Тотално Доверие. Не ти трябва да отиваш при Учителя си или при този, който те ръководи, със знания. Не ти трябват никакви знания, трябва ти Абсолютно Доверие. Когато стигнеш до дъното на това Доверие, на това Нищо, тогава става промяната и тогава се раждаш по нов начин. Тогава връзката с Учителя се осъществява естествено и много лесно. Тогава Нищото се превръща във всичко. Ако стигнеш само донякъде в Нищото, вече не можем да говорим за контакт.

Учителя казва: Животът няма произход, има начало, но няма произход.

Буквата „Е“ – това е законът за Безпределното развитие и трупане на опит. Трябва да уточня: не става въпрос за човешки опит, а за духовен и Божествен опит, който освобождава човека напълно от всички излишни знания и непотребни човешки опитности. Затова Учителя казва, че не всяко страдание се дава за опит и поука. Има страдания, които човек сам си ги носи. Те са създадени извънредно от невежеството на човека, затова понякога на човек му идва много, защото той има по карма достатъчно страдания. И когато в това прераждане си създава нови (със своето невнимание), става много. Затова някои хора не могат да издържат.

Буквата „Н“, наречена от Учителя „моста“, това е буквата мост. Той нарича двете успоредни линии брегове – това са двата бряга и пресечната линия, това е мостът. Ще обясня. Едната успоредна линия е битието, другата е Небитието, Великата Реалност. Пресечната линия, това е твоя Свещен Път към Тайната на Небитието, към Тайната на Бога. Това е Пътят, който трябва да извървиш, мостът, който трябва да създадеш.

Буквата „А“ – в случая буквата „А“ се явява накрая, а тя означава Вечното Начало. Преведено това означава следното: вечно трябва да се раждаш от Любовта (която е символът на жената), в нови нива, в нови измерения – докато станеш Божествен.

Жената е Път към Небитието, Път към Единението с Вечността на Бога. Утробата на жената символизира твоя произход – това е Пустотата, от която си дошъл. Това означава, че отношението към жената е отношение към Тайната на Бога. Който няма Свещено отношение, той започва да се разпада – и отвън, и отвътре. Който няма Свещено отношение към жената, т.е. към Любовта, той изгубва развитието си, започва да се разпада постепенно – и отвън, и отвътре. Това е така нареченото в Окултизма: „духовно гниене“ или „атрофия“ – Учителя на някои места използва думата „атрофия“. Такова нещо има и при лъжата – при лъжата също има духовно гниене.

Утробата на жената е Врата към Небитието и през тази врата е влязъл човек в този свят, за да постигне Себепознанието – това е неговият дълг. Това означава, че ти не си роден за успех в този свят. Ти си роден, за да познаеш Истината в себе си. Никой пробуден човек не успява в този свят! Вярно е, че има един Реален, истински успех, но той няма нищо общо със света – това е придобиване на Вечността, придобиване на Истината. Това е Реалният успех. Извън него не можем да говорим за думата „успех“.

Утробата е тайнствено явление в женското тяло. Тя може да роди много неизвестности и светове, т.е. съзнания: като се започне от богове и се стигне до демони, без понякога тя да знае какъв е Планът на Небитието. Но тя е длъжна да бъде възприемчива (без понякога да знае какво ражда), понеже има по-дълбок План, има Закон на необходимост.

ЗА СТРАДАНИЕТО

(Втора идея за размишление)

Тъмнината е създадена, според Кабалата, за да може да съществува нещо друго, освен Бог, защото преди тъмнината е бил само Бог. След като Бог е излъчил от себе си един отблясък, едно отражение, според Кабалата, това е създало възможността да се създаде всичко съществуващо. Значи: всичко съществуващо е създадено чрез отблясък, чрез излъчено отражение на Бога. Тази създадена тъмнина носи страданието, носи болката, но тук е заключена и една Тайна (за което ще загатнем). Ще обясня накратко. Ако страданието и болката те овладеят, Духът отказва да се всели в тебе и да ти се открие. За да понесеш (да овладееш) и най-голямото страдание и болка, същественото, което трябва да направиш, е следното: този, който ти носи това страдание и болка, макар и голямо, ти не трябва да го виждаш. Той не трябва да е обект, защото, ако го виждаш, злото ще расте. Методът на Любовта е, че тя го приема Тотално и израства от самото страдание. Значи: не трябва да го виждаш – това е методът на Любовта – тя го приема тотално. Не създава никакъв враг и от самото страдание тя израства, Душата израства. Тогава можеш да овладееш себе си (да овладееш болката и страданието) и само тогава болката и страданието ще ти открият своята Тайна – и ще настане Преображение. Но ако не овладееш себе си, страданието ще се скрие и ти ще си останеш в съня. Значи: ако не овладееш себе си, страданието ще се скрие, Духът ще го оттегли и ти ще си останеш същия, непроменен, самия – както си бил в съня. Това означава следното: страданието идва, за да те научи как да живееш реално с Духа, защото докато живееш по законите на ума, ти си винаги смъртен, винаги деградиращ – независимо колко знания натрупваш и колко титли. Святост нямаш, вечно добро нямаш и т.н. Имаш човешко добро, което не върши работа – ти си винаги смъртен. Това означава, че в страданието човек се пробужда (говорим за пробудения човек). Този, който желае Истината, в страданието той се пробужда, а пробуждането означава излизане от законите на ума. Пробуждането е освобождение от ума. Това са първите крачки към Свободата.

Свободата всъщност означава, тази дума означава, в нейния най-дълбок смисъл, Бог. Свободата е Бог.

ПОП БОГОМИЛ И НЕГОВАТА МЪДРОСТ

(Лекция 20)

Почти изцяло всичко е от Поп Богомил, само на едно място един мой коментар, който ще обясня.

Поп Богомил казва, че Словото ще победи злото, защото е Бог, а мълчанието ще го изкорени, защото злото не може да се установи в мълчанието, то няма корени в мълчанието. И там неговите хитрости, неговите лъжи нямат корен, умират, пропадат. Затова Поп Богомил казва, че злото само си е гибел и никой не му пречи да се погуби. Това е въпрос на избор, както ще видим по-нататък.

После Поп Богомил казва: Искаш ли да се погубиш, стани като злото. Един много лесен метод: широкият път, без усилия, течението влече.

Той отива още по-нататък и казва, че злото е самоотвержено: злото самоотвержено създава своята гибел. Както виждате, става въпрос за голяма слепота.

Злото възпява безсмислието в живота и умира в своята малка земя, т.е. в своето ограничено съзнание.

За Поп Богомил: докато злото е зло, за него няма изход, защото то е верига от лъжи и измами. И сетният дъх на злото е разложение. Това е неговият път.

Според Поп Богомил: злото се образува най-добре в църквата – много удобно място финото его да бъде прикрито под формата на молитви. Някои правят повече от хиляда поклона, напълно ненужни, защото Бог иска Искреност, иска Сърце. И даже има такива случаи в Окултната история: има обикновени хора, включително и така наречените диваци, които са се молили на икони и Бог им отговаря. Даже Ангелите се чудят защо Бог им отговаря. И Бог казва: „Поради тяхната голяма Искреност и Вяра“. А има хора, които се молят на Христос, но нямат Вяра и разбира се, Бог не им отговаря. И другите ги заблуждават с видения, с какво ли не.

Николай Райнов също изказва една такава мисъл. Николай Райнов е един от преродените богомили. Той казва, че има хора, които вярват в Христос и объркват живота си все повече; а някои вярват в камък, и животът им се нарежда все повече и повече, защото вярата им е чиста, примитивна, истинска и има кой да ги води. Значи: камъкът може да свърши по-добра работа от Христос – това е въпрос на подход.

По-нататък Поп Богомил казва, че:

Злото е вечен враг на Новото, т.е. на Истината, и затова отчаянието му си остава неосветено, т.е. без благословение. Ще обясня накратко тази идея. Новото, това е Истината, която винаги се явява по нов начин във всяка епоха. А Истинолюбието е Светлината по Пътя. Значи: едно от най-важните условия за Светлината по Пътя е Истинолюбието. Злото не обича Истината, защото тя се явява мрак за него. Този мрак може да прерасне в ужас, но така е за злото. Така както добрият човек не обича да прави зло, така злият човек се измъчва, ако почне да прави добро. Това не е естествено за него. Това означава, че мракът се заражда в едно същество, когато то не приема Пътя на Истината. Значи в момента, в който едно същество се е отказало от Истината, в него е започнало зараждането на мрака. И постепенно това се превръща след време в хаос. Както виждате – въпрос на приемане.

Без стремеж към Истината демоните се настаняват в желанията на човека постепенно и чрез тях те го обсебват. Това става чрез един закон на сливане; човек започва да си мисли, че тези желания са негови. И той казва: „Ще направя това, ще построя това“ и т.н. – и мисли, че ако строи църкви, върши голяма благодат. Но Учителя е дал един пример. Накратко, преди да продължа, ще ви го кажа със свои думи: когато двама светци вървели по един път заедно и разговаряли, намерили едно гърне със злато. Единият светец подскочил като попарен, и избягал. Другият казал: „Това е от Бога. Ще взема това злато, ще построя църкви, ще направя училища за хората“. Построил, направил много неща и след време, когато се явил пред Бога, искал да бъде похвален, да му бъде казано нещо. И Бог му казал: „Всички твои строежи, всички църкви и училища не струват колкото подскока на твоя приятел, на твоя брат“. Значи: всичкото това нещо не струва колкото тази крачка, този подскок, тъй като човек се заблуждава; мисли, че той прави добрини. Но пътят е по-друг.

Ако един ученик реши твърдо да следва Истината, тъй като това е свободен избор, всеки може да го реши, това е началото на ужаса на черното братство и отвън, и отвътре. Това решение вече решава неговия Път – много неща ще се променят. Ще ви обясня какво става накратко, какво се случва, то се случи и с мен преди години… Когато избрах тотално Истината, изведнъж се явиха много врагове, дотогава ги нямаше: баща ми, брат ми, близките, врагове в братството, врагове и критика. Държавна сигурност, отделно. Много често идваха да ме разубеждават, че този Път е погрешен. Аз им казах: „Избрал съм този Път, защото вашият е много заблуден, прекалено заблуден и няма просто как да го следвам – тръгвам по своя път!“. Разбира се, след време те изчезнаха от пътя ми, защото, когато се отдадеш на Истината, тогава тя става твоята защита. Тя става даже по-силна и от молитвата, както ще разберем по-нататък от някои закони на Хермес. Значи: ако срещу вас се опълчат много близки, много хора от всякакъв род, включително и вътрешни врагове, това означава, че сте в Правия път. Скоро един баща заключи дъщеря си, като разбра, че ще следва това Учение, защото иска да я съхрани. Обикновено родителите и близките се обявяват против, някои приятели започват да ви напущат, което означава, че те се разминават с Истината. И вие трябва да продължавате все по-навътре, за да създадете приятелства и братство от друг род, от друго измерение.

Значи, както казах: Това е началото на ужаса на Черната ложа – отвън и отвътре. Това е началото на парализата на всички демонични намерения и желания. Става въпрос Истинолюбието.

(Това го наблюдавахме много години и в София, като се почне от най-първите лекции, които изнасяхме в една гора. Една софийска група идваше при мен и след време, в читалищата, от едно читалище ни изпъждаха в друго; от един апартамент в друг. Сменихме куп читалища и адреси. Един път от милицията дойдоха в един апартамент; отидохме в съседен парк и пак се проведе лекцията. Във Варна също сменяхме много читалища. Сега в София също се загатна, че управлението не одобрява тези лекции. За мен това няма значение, но искам да ви кажа: лекциите и книгите, които подготвяме, ще бъдат издадени – поредицата от лекции е започнала и който ги е изпуснал, ще може да ги има. Така че лекциите ще продължат дори когато бъдат прекъснати, макар във вид на книга. Искам да ви кажа как светът се опълчва и не одобрява. Това за него е естествено, защото Истинолюбието е опасност за света.)

Тази Истина, към която вие тръгвате, разяжда всички желания в техните корени (става въпрос за неразумните желания). Значи: постепенно започва, когато обикнете Тотално Истината (цялостно), започва разяждане на всички неразумните желания в техните корени.

Това означава, че стремежът към Истината, т.е. към новото, е зараждане на Свещения огън в човека, който се справя с всички сили в света.

Поп Богомил казва, че: Само, който славослови Бога, разбира живия език на Вечното Добро. (Тук става въпрос за благодарността в по-висш смисъл.)

Според него: Злото има отвращение от Истината, и това е произходът на неговата гибел. Така е било в миналото, така е и сега за тези същества.

Според Поп Богомил: Отчуждаването от Любовта е също гибел и няма надежда без Любовта. Защо? Защото Любовта е животът на надеждата – тя храни надеждата.

Той нарича отвращението от Истината безобразна игра със смъртта.

Според Поп Богомил: За злото Любовта е нищо, а смъртта е всичко. (Тук думата „нищо“ е използвана в друг смисъл.) А словословието и Благоговението е пусто като празен кладенец.

И затова той казва: Злото носи черното тегло на своето старо безлюбие.

И после казва, нещо за доброто – много обикновено (изглежда като обикновено), но важно: В доброто винаги има малка надежда, а малката надежда може да се превърне във вечен и неугасим пламък. И затова се казва, че: всеки Богомил е пламък неугасим.

Както знаете: техните книги, оригиналните, много от тях са изгорени, също и на Боян Мага, и на техните Учители, и т.н. Но в третия том на „Мъдреци и мистици“, който сме дали за печат, ще има повече материал от Поп Богомил и от един от Учителите на Боян Мага и на Поп Богомил – Ал Тотас. Там ще има повече материал, отколкото тука изнасям.

Поп Богомил казва: Отговаряй на злото с Любов, защото само Любовта може да го изобличи и да го накаже. Защото злото никога не може да се скрие от Любовта – тя е Окото на Бога.

Според него: Сатана е изгубил своя път, защото е пожелал от нищожество да стане величие. (Макар че е бил божество, искам да ви кажа, че думите „Сатана“ и „Бог“ са само два полюса на една космическа енергия. Когато говорим за Върховния, за Абсолютния Дух, Той е нещо друго.) Издигайки се горе в небесата, е паднал от слабостта на своето нищожество.

И затова поп Богомил казва следното, нещо много важно, един простичък и дълбок Окултен закон: Извисявай се нагоре само със своето Смирение и Покорност.

Поп Богомил казва: Ако злото в човека е силно, Сатана ще му разкрие тайните на властта. Ако доброто в човека е благословено, Бог ще му разкрие Пътя към Благостта.

Тука пак искам да уточня, че: това означава, че има едно добро, което е благословено в човека и едно добро, което не е благословено. Човешкото добро не е благословено. Когато правиш услуга и искаш услуга, няма благословение, а има отдалечаване. Ако аз искам от вас дори и най-малката, микроскопическа благодарност за това, че ви казвам нещо, аз вече съм нарушил един Свещен Закон. Аз съм изкоренил: абсолютно от никого нищо не искам, само искам да ви изнеса тези неща в близките години, за да може след време да воювате правилно със злото и да го победите без усилия.

Поп Богомил казва: Когато властта ти е дадена като наследство, сурова участ те очаква, защото само Един е, Който има власт, и всеки втори е невластен.

Един от основните закони във Вътрешния Кръг на Богомилите:

Любещият вижда блаженство и в своето страдание, защото Бог е с него.

ТРЕТАТА СВЯТОСТ

(Трета идея за размишление)

Има светци, които са станали светци с различни мотиви. Ще ви обясня и погрешните мотиви, и истинската Мярка. В миналото може би е имало някакво значение, но сега нещата са съвсем други.

Първата категория светци – те са искали да помагат на хората. Това е техният основен мотив, както ще видим по-нататък, е погрешен.

Втората категория светци – са искали да се спасят от себе си и от своите слабости.

Третата категория светци са тези, които са искали да станат светци от Любов към Истината. Ще обясня.

Преди да почна, ще ви изнеса един Окултен закон, който гласи следното:

Различните мотиви са различни пътища.

Значи: тука ви говорих за три различни мотива, което означава три различни пътища – двата пътища, ще разберем, са погрешни, и третият: Третата Святост – Истинен Път.

Първите са искали да помагат на хората. Това е първото голямо заблуждение и то не е Мярка за истинска святост. На еврейски думата „свят“ означава „цял“, „цялостен“. Тази категория светци не постигат цялост. Защо? Защото тук погледът е насочен навън. А човек първо трябва да познае себе си (това е Път навътре), за да има Мярката за истинската помощ. И тогава той ще може да помага на хората. Тези, които са познали себе си, могат да помагат реално, само че понякога скрито, но това няма значение. Докато другите, които не са познали себе си, ще имат само добри намерения, които не вършат никаква работа – и накрая няма да помогнат нито на своите деца, нито на своите близки, нито на себе си. Това е първото голямо заблуждение. Такива светци се втвърдяват и приличат на статуи, защото подходът им не е Истината, която може да ги оживи. Ще ги видите: в тях има нещо студено, нещо каменно, подобно на статуи, подобно на мрамор, подобно на камък. Това са старите мерки за святост, които някога малко са помагали, но в новото време вече отпадат. Защо е така? Защото деянията, постъпките са нещо повърхностно и плитко, а помощта е нещо много дълбоко духовно. Затова е важно да познаваш себе си. Значи: деянията и постъпките са нещо външно, дори и когато са много красиви. Обаче обикновеният човек има съвсем друга енергия. Тя не може да прониква във вътрешните тела на човека, за разлика от Сина Божий. Ето защо, когато се яви Син Божий по света, на каквато и степен да е той, може реално да помага, защото може да прониква, когато трябва.

Значи: истинската помощ не се осъществява навън. Тя първо прониква дълбоко в човека, прави вътрешна промяна, и после тръгва вече по пътя на външните промени. Но голямата промяна трябва да се осъществи отвътре. Останалото е последствия – те следват винаги след причината.

Втората категория, с втория мотив светци, това са: да се спасят от своите слабости. Това е второто заблуждение, което също е отживяло своето време. Ще обясня. Тази категория изгубва себе си, защото се утвърждава в доброто и се поляризира. Така след време това добро ще се превърне в зло. В следващото прераждане същото това добро вече ще бъде зло, защото Истината има нови изисквания. Значи тяхното добро ще се превърне в зло по простата причина, че то е свързано с Дървото за познанието на доброто и злото, Дървото на змията, Дървото на скръбта. И затова тези, които са постигнали това добро, поляризираното добро, след време ще отидат в другия полюс, ще отидат към злото, защото самите те са полярни и двойни, понеже не са избрали истински мотив.

И накрая, третият подход, както казах – това е от Любов към Истината. Тука човек става, според Кабалата, свят Мъдрец. Това е така наречената Мъдрата Святост и само тука е реалността, тука е реалната Мярка. Тук, в третата степен се намира и Дълбочината на Самовглъбяването, което по друг начин е наречено: медитация. Защото, според Окултната наука, мярката, че има медитация, не разсъждение, а медитация, е Божествената Любов, която се определя от този мотив: Тотална Любов към Истината, Цялостна. Значи: без Божествена Любов няма медитация, има разсъждения, има умувания. (Познавам някои братя и сестри, изписаха купища тетрадки – нито на тях помагат, нито на другите. Някои искаха да ги натрапвам на други да ги четат, но по този начин не става.)

При третия мотив – той отива още по-дълбоко. В тази връзка искам да ви обясня някои неща. При третия мотив, когато имаш тази изключителна Любов към Истината, ти вече сам ставаш самата дълбочина, а не че Бог те въвежда в нея. Това е Мистичният завет на Духа. Само тук можеш да се домогнеш до новия език на Словото. Ще обясня. Светият Мъдрец, за разлика от предните два вида святост, е отдалечен и от доброто, и от злото, т.е. от Дървото на змията. Той се намира в позицията на Истината, и затова той може да обхване Вечността и нейните скрити измерения, нейната истинска, дълбока Мъдрост. Това е Третата Святост и само тя може да говори на Свещен език.

Другата разлика: първите два вида святост работят с Будността. Тя им показва Пътя, понеже все пак те се стараят, имат някакви хубави желания – и затова Будността се явява и им показва Пътя. Докато Светият Мъдрец се е слял с Истината, поради тази изключителна Любов, и той не се нуждае и интересува от будност, от стремеж и от път, защото Истината е краят на всеки Път. Той се интересува само от проявата на Истината. Във всеки миг той се старае да се прояви като Истина, без да се интересува от някакъв стремеж. Той е завършил този етап на стремежа така както е при Лао Дзъ – без да натяква, но всеки миг буден; буден в съвсем друго измерение, буден като проява: да прояви винаги Истината в най-чистия вид, без да се интересува как ще бъде посрещната, дали ще бъде одобрена. Ние знаем за Лао Дзъ, че е изключително непривързан. Дори и много напреднали и подготвени ученици той не ги е искал, за да им даде Пълна Свобода – самите те да познаят Истината.

Неговата Мъдрост (става въпрос за Светият Мъдрец, третата святост) извира от Сърцето, от Сърцевината на Дървото на живота, а това е субстанцията на Бога. Този Свят Мъдрец отива още по-навътре: тук няма общуване с Ангели, с Богове, и даже с Учители. Ще обясня. При третия вид святост (тя има също степени) тука се стига до това, че даже няма общуване нито с Ангели, нито с богове, нито с учители, а с Извора на своята собствена Истина, понеже той вече се е слял. Тогава Учител и ученик стават едно, както са били винаги – нещо неразделно. По друг начин казано, ако ви затруднява тази идея: тогава човешкият Дух, който е ученикът, става едно с Божия Дух, който е Учителя. Те стават едно цяло, както са били винаги. Затова човешкият Дух става самата Истина. Той черпи от себе си, той вече се превръща в Извор. Човекът, според Окултната наука и според Кабалата, е сам по себе си Дървото на живота, но той още не се е познал. Това означава, че енергията не извира отнякъде (тази енергия, която носи неговия живот), а от тебе самия, но трябва да се разбере Тайната на Принципа. Защото, според Окултната наука, Принципът създава енергията. Принцип – означава без изключения. Никога не можеш да допуснеш лъжа – това е Принцип. Най-малкото изключение означава, че не живееш в Принципа. Значи Принципът създава енергията. Когато влезеш в този закон, в този Принцип, вече енергията извира от самия тебе. В другия свят няма да се нуждаеш от молитвите на други, за да си свършиш някаква работа или за да пътуваш в астралните библиотеки и да изучаваш някои неща, а просто ти самият пътуваш и помагаш по други закони. В човека има и несътворени способности, които ще дойдат от Принципа, които за момента са скрити.

МЪДРОСТТА НА ХЕРМЕС

(Четвърта идея за размишление)

Всичко, което казвам, без изключение, тези закони изцяло са от Хермес.

Хермес казва: Бог е пожелал да бъде невидим за очите, но видим за сърцето (става въпрос за чистото сърце).

Той казва, че: Единственото наслаждение за човека е знанието за Величието на Бога.

Хермес казва: Отец, Творецът на всичко, няма нито баща, нито майка. Той е произлязъл от Самия Себе Си – Себероден. (Преди време, в една лекция, ви обясних как и ученикът трябва да се себероди, няма да повтарям.)

И после казва: Отец е Единственият, Който не се нуждае от име, понеже няма име, което да Го обхване.

Той казва някои много важни неща за Благоговението. Тука това е свързано с Искреността, след време ще го обяснявам.

Според Хермес: Благоговението е знание за Бога. Тук става въпрос за чистото, духовно знание. Който познава Бога, не е подчинен на съдбата и е защитен от демоните.

Според Хермес: Единствената защита срещу демоните е Благоговението. Тук става въпрос за това сърдечно, топло и искрено чувство, за тази истинска, чиста Любов, цялата тя е свързана с това Благоговение, което след време ще обясня.

Според Хермес: Мъдреците са по-висши от съдбата. (И това е така. )Те не се наслаждават на щастието, което съдбата дава, защото те владеят своите желания – и разумни, и неразумни. (Забележете основното, едно от най-важните неща. Това е Пътят на Мъдростта.)

Това означава, накратко само искам да прибавя нещо: владееш ли своите желания, ти вече се превръщаш в същество, което е над съдбата и над злото.

Според него: Човекът е образ и подобие на Бога, защото Бог е дал на човека нетленен образ, за да може Той сам да бъде в тебе и ти в Него.

Според Хермес: Неговото единство не е нищо друго, освен Духът Му, обхващащ цялата Вселена.

АУМЪ

3 ноември 1998 г.

ПЪТЯТ КЪМ ИСТИНАТА

(Лекция 21)

ЗА ДОВЕРИЕТО

(Първа идея за размишление)

СИЛАТА НА СВОБОДАТА

(Втора идея за размишление)

МЪЛЧАНИЕТО И ТИШИНАТА

(Лекция 22)

ЗА КАРМАТА И СПРАВЯНЕТО С НЕЯ

(Трета идея за размишление)

ЗА ИНТУИЦИЯТА

(Четвърта идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ПЪТЯТ КЪМ ИСТИНАТА

(Лекция 21)

Начинът, по който търсиш Истината, ще определи дали ще я намериш. Всичко се намира в твоя подход. Например, ако си силен в Искреността на самото търсене, тогава ще си постоянен. И тогава за тебе ще дойде определеният час. Но трябва да се знае, че въпросът за Истината никога не може да бъде решен. Защо? Защото Истината спада към незнайно измерение.

Но има един въпрос, който самият ти трябва да разрешиш. Това е въпросът за постоянното търсене. Това означава: стреми се постоянно към Истината, без да питаш „защо“ и без да искаш да имаш резултат, без да искаш да разрешиш въпроса.

Според Окултната наука: ако искаш да разрешиш въпроса за Истината, тогава ти ще се отдалечиш от нея и ще останеш в безпътица, защото Истината е Път на Безпределно търсене. Дори когато я срещнеш лице в лице, търсенето продължава. Това означава, че самото търсене е това, което постоянно и вечно ще те обогатява и обожествява. Ключът се намира в самото търсене. Решението никога не е важно на този въпрос; важно е самото търсене, постоянното търсене. Защо е така? Защото самото търсене е животът.

Само Любовта има такъв Подход, постоянно да търси и затова Учителя казва: Любовта всякога се стреми към Истината и търсиш ли Истината, тя знае какво да ти даде. Ако не я търсиш, тя знае какво да ти отнеме.

Търсенето е състояние на Душата, а не на ума. Умът никога не може да търси; умът никога не може да изучава човека, когато човекът се вглъбява навътре. (По-нататък ще разберем, че това става с Интуиция.) Чрез този метод на търсене Душата оживява.

Който търси чисто Истината, той не се интересува от краен отговор, защото краен отговор няма. (Тука пак говорим за Подхода.) Така човек разбира, че търсенето е самият живот. Това означава, че Истината е дала живот на самото търсене, а не на намирането, не на срещата с нея.

Истината не се намира във въпроси и отговори, защото тя е Тайната на Живота и тя може само да се преживее, но отговор няма, защото тази Тайна е неизразима. Тя е измерение, в което изразите и понятията не съществуват.

Когато говорим за Истината, трябва да разберем, че това е Неизразимото, Немислимото. Това означава следното: че всички мислители, учени, философи и т.н. от този род, не могат да станат ученици на Реалността, на Учителя, на Небитието, не могат да станат ученици на Истината. Ще обясня.

Истината е определена само за Смирените Души и затова само те могат да се одухотворяват. Мислителите, учените и философите не познават Тайната на Смирението, а това е Тайната на Доверието. (Тук не говоря за вярата, а говоря за Доверието, което е по-висока степен, за което ще говорим.) Тези хора – учените и философите – търсят загадки, търсят решения, търсят проблеми, за да се борят с тях, а не за да станат Синове и слуги на Истината. И понеже не стават Синове, те си остават мислители и учени, т.е. невежи. Това, което е наречено в Окултната наука: „ученото невежество“.

Законът на Смирението е Закон на ученика. Той е Началото на Пътя към Истината. (И затова, малко по-нататък, ще ви кажа някои неща и за Доверието.) Мислителят и ученият не се интересуват от Истината, а от загадката и от нейното решение. Окултната наука казва: Ако те решат една загадка, те оглупяват още повече. Ще обясня. Много естествено: щом си извън Истината, т.е. извън Свещения Подход към нея, можеш само да задълбочаваш само невежество си – просто нямаш друг избор.

От всичко, което казах, трябва да се разбере една основна тънкост, че: съмнението – това е пътят на невежеството и загадките, а Смирението е Пътят на Доверието към Истината. Защото Истината се явява само при смирения човек, т.е. при Нулата, при Нищото – там, където няма никакво его. И затова, според Окултната наука, е казано, че Смирението, това е числото нула.

Истината се доверява само на Нулата, докато недоверието превръща невежеството в голяма сила, която погубва самия човек. Това е негов личен проблем, негова задача, която той не е могъл да разреши.

ЗА ДОВЕРИЕТО

(Първа идея за размишление)

Съмнението – това е човешкото знание; а Доверието – това е Божествено виждане, това е Божествената Разумност.

В човека Вярата е само една духовна разумност (тука още не говорим Божествената Разумност, за другото измерение), която е въведение към Доверието. Ето защо много хора вярват в Истината, вярват в някакъв Учител, но не се доверяват. Много естествено: вярата е от този порядък, че тя е поляризирана, тя може да се превръща в съмнение; докато Доверието е освобождаване и от вярата, и от съмнението. Но човек трябва да мине през трите фази.

Тези, които вярват и които се съмняват в Истината, са много, но те не са ученици. Значи: да вярваш в някой Учител, или да се съмняваш, означава, че още не си ученик.

Ученичеството започва, когато си завършил със съмнението и вярата, и когато си доверил живота си, когато си влязъл в Доверието.

Доверието е нещо цялостно и затова то те прави ученик в Пътя към Истината. Това означава, че докато вярваш и докато се съмняваш, ти още не си цялостен, ти си още в преддверието. Ето защо, от хиляди години, има ученици в това преддверие, това, което аз наричам „стари“: не става въпрос за години, не става въпрос за възраст, а става въпрос за разбиране – това е състояние на съзнанието.

Другият важен момент, още един важен закон: Нечистият никога не може да има доверие в себе си, а оттам и в другите. Това означава, че съмнението се е породило, когато човек е загубил доверието в себе си. Тогава той е тръгнал да става учен, мислител, философ, някакъв учител, вместо ученик. Значи: той става всичко друго, но не и ученик. Значи: мислителите, учените, философите, това са хора, които са изгубили пътя си. Точно затова те имат голямо желание да убеждават, да отговарят на въпроси. Защо? Защото егото е останало, а то винаги иска да изглежда значително. Значи: щом има его в човека, той иска винаги да изглежда значителен – било като учен, било политик, било философ и т.н. Но с това тяхното невежество расте и процъфтява, защото те се чувстват нещо и изгубват Нищото, което е Същността и Пълнотата на живота, което дава условия за влизане в Истината.

Съмнението показва, че човек няма връзка със своята дълбочина.

Доверието прави ученика истински търсещ, докато този, който се съмнява и който вярва, винаги търси в погрешна посока. Ето защо ще срещнете много вярващи, които са заблудени. Те вярват в Христос, но не си доверяват живота; просто не могат да разберат какво се иска от тях. Нямат Будност, защото често вярата им се превръща в съмнение. При мен са идвали много хора, и от църквите, които не могат да различават, които просто не знаят как да подхождат.

Както знаете от историята, Христос е имал дванадесет ученици, истински ученици. Много са вярвали в него, но тези, които са се доверили, които са си дали живота, са само дванадесет и някакви междинни ученици седемдесет и няколко… Както виждате: въпросът за Доверието е голяма Тайна, така както и въпросът за Дълбокото Приемане.

Съмнението – това е отношение към видимото, към външното, към повърхността на нещата.

Вярата е отношение към Душата, към духовните неща – тя е нещо като упътване.

Доверието е отношение към Божествените неща и отношение към Истината.

Вярата работи със закона на Любовта. Тя насочва човека към Доверието. Доверието ще го изпрати към Истината.

Ученикът трябва да мине първо през съмнението, да разбере, че то нищо не дава, да проучи някои неща и закони на съмнението. После да мине през вярата, накрая да се освободи и от нея, и да се довери. Но както ще видим накрая, не трябва да бърза да се доверява, а трябва да изчака Интуицията да му посочи момента. Интуицията трябва да определи момента, защото, ако умът се намеси, жертвата ще бъде погрешна.

Без Доверие не може да си изградиш отношение към Истината, не можеш да имаш дом в Духа. Макар че е казано, че „жилища има много“, но без Доверие не можеш отношение към Истината, и не можеш да си изградиш място в Духа, дом в Духа.

СИЛАТА НА СВОБОДАТА

(Втора идея за размишление)

В този свят злото е творчески принцип. Ще обясним някои неща. Този принцип е имал в себе си силата да обърне оная инертна ( т.е. мъртва) материя в природата и да създаде от нея един свят. После идва доброто и работи върху света, за да го уреди. Това са Окултни процеси. Ще обясня накратко.

Първо: Злото разбужда мъртвия хаос, дава му движение и посока. Но това още не е достатъчно.

На второ място: После идва доброто. Доброто идва по-късно и устройва и организира съответния човек и света постепенно.

Третият момент: Когато един човек е организиран, ще дойде Любовта като Блаженство, т.е. като Висша духовна храна.

Изразът „Бог е Любов“, в случая, трябва да го разберем така:

Първо: Бог ни прекарва през хаоса, т.е. през огъня на страданията и изпитанията, нещастията, трудностите и т.н. Това е първият задължителен момент. Много малко същества могат да прескочат този момент – на хиляди са единици.

Второ: Бог чрез този огън на страданията ни пречиства и подготвя – втората фаза.

Трето: След като сме преминали през огъня на страданията и изпитанията, и пречистването, Бог ще вложи в нас най-хубавото, което има в Себе Си – това е Истината. Това означава, че страданията подготвят хората за Свободата. Те работят за нея. Вътре, в Свободата всичко, което е дисхармонично (става въпрос за всички, които нарушават този закон, даден като Дар от Бога – най-висшият Дар), което злоупотребява със Свободата, се разрушава, защото Свободата е силата на Истината. Това означава, че Свободата ще даде своя живот само на хармонията – на един организиран живот.

ЗА МЪЛЧАНИЕТО И ТИШИНАТА

(Лекция 22)

Да умееш да мълчиш, това означава да привлечеш Духа – Духа на Истината. Мълчанието е умение на Душата. Всички знаете, че дълбоката вода е тиха и изобилна. Мълчанието е подготовка за влизане в Тишината на Духа, в живота на Духа, в дълбокото място, т.е. в дълбоката вода – там, където няма абсолютно никакви вълнички и никакви безпокойства.

Дълбоко в човека има една Тишина (става въпрос за Нищото, за Великата Пустота), която отстранява всяко слово, дори и светостта на молитвата. Тук не е нужно никакво слово. Тук е Нищото, което е Тайната на Живота. Пред нея никой не може да говори. Тук е срещата с Истината.

Ето защо пчелата се е смятала за символ на посвещение още в Египет, защото пчелата работи в мълчание и постига нектара на живота. Това всъщност е Пътят на ученика.

Това, което искам да кажа е следното: От ученика се иска много малко говорене и много работа, за да навлезе след време в тази благословена Тишина, за която говоря, тъй като има мълчание и тишина, които не са благословени. Те принадлежат на ума и на неговите планове.

Тука говорим за съвсем друга Тишина. Тишината е нашият дом. В Тишината умът е мъртъв. Тук няма никакви хитри планове, никакви умствени процеси. Няма го неговото хитро влияние, което винаги подвежда.

Когато говорим за дълбокия смисъл на Тишината, можем да кажем, че става въпрос за Посвещението, защото то става в тази Тишина, която можем да наречем и Специална Тишина.

Само Посвещението е навлизане в Мистичната Сърцевина на тази Тишина. Това означава, че тези, които се докоснат до тази Тишина на Духа, се преобразяват и те се посвещават изцяло на Истината и завинаги.

Казано по друг начин: когато видиш Бог в дълбочината на Тишината, ти обикваш мълчанието по особен начин. Защо? Защото видиш ли Лицето на Бога, всички определения отпадат.

Бог е свързан с Неопределеното. Много учители са дали хубави определения, Учителя също. Учителя казва: Бог е светлина без сенки, знания без грешки, свобода без ограничения и т.н. Всичко това са външни неща. Истината е нещо много по-дълбоко. Това са само упътвания, само посока. Истината си остава Неопределена. Защо? Присъствието на Бога (присъствието на Истината) е толкова велико, че Неговият Дух разлага всички видове умствени процеси и всички видове понятия и определения.

1. Природата на обикновения човек е говорене и многословие – това е пътят на кармата. В тази връзка е казано, че: всяка празна дума е изстрелян куршум, една изхабена енергия, една важна енергия, която ще ти трябва, която трябва да съхраняваш. Защото, за да влезеш в Истината, ти трябва много енергия. Без енергия ще останеш само мечтател. За срещата с Истината ще ти трябва много енергия.

2. Природата на духовния човек е мълчанието и одухотворяването – това е неговият Път.

3. Природата на Божествения човек е Тишината. Божественият човек – това е Духът. Ако Божественият човек реши да говори, това означава, че Бог е пожелал. Тук няма никаква намеса на ума – и затова Словото му е Благодат и Истина. Защо? Защото той изхожда от Тишината, от един друг опит.

Познаеш ли Тишината и дълбочината на своя Дух, няма значение какво ти говорят звездите, защото твоят Дух е предопределен за Вечност и никой не може да го предвижда. Защо? Защото той живее в Невидимото, в Непознаваемото, в Незнайното. Това, което може да се предвижда, е знайно, то е за друга категория същества. Но Пътят на ученика е непредвидим, тъй като той живее по други закони – не по законите на звездите, а по Законите на Мъдростта, по Законите на Духа.

Ето защо преди години, когато имах среща с един астролог, около 1982 година, по някакво стечение на обстоятелствата, аз пожелах той да ми направи хороскоп. Става въпрос за Николай Дойнов, един от близките ученици на Учителя. Занимавал се е много години, даже много прераждания. И когато ми каза хороскопа, аз му казах, че няма такива неща, че много от тези неща няма да станат. Той каза: „Така говорят звездите“. Аз му казах, че Учителя говори по друг начин и че: „това, което ти казвам аз, е: Така говори Духът“. Учителя говори други неща, а не по законите на звездите. Разбира се, това, което каза, не стана, но не може да стане, защото ученикът има друг Път – абсолютно непредвидим, никакви доказателства не са необходими. Защото той навлиза в Учителя. Там нещата се преобразяват. И ако на ръката ти е написано „катастрофа“ – катастрофата отпада. Ако ти е писано да умреш на тридесет и няколко години… Познавах едно такова братче, добър приятел… Понеже е много кротък, много смирен, много възприе Учението и Пътя за Истината; само за няколко месеца на ръката му се изписа нова линия, до линията на живота, втора допълнителна линия. Учителя казва, че тези линии на ръката са писани от Ангелите, че „Ангелите със своите мотики и рала копаят тези линии“ и могат да ги променят. Но ти трябва да направиш важни решения в живота си, особено, когато решиш твърдо да живееш по Законите на Истината. Ако си искрен, дори и да правиш грешки, тези линии се променят. Все пак искам да ви кажа, да не си помисли някой, че към този астролог имам нещо отрицателно. За него имам изключително приятни спомени. Дори си спомням, че преди години с една групичка идваха вкъщи. Заведох ги в една горичка, много приятелски си разговаряхме. Спомням си, че веднъж поиска една книжка от мене, не си спомням за Галатея ли беше; просто подскачаше по улицата от радост. Това е един старец толкова приятен, толкова чудна Душа, такъв оптимист. Той си остана оптимист. Замина си за другия свят оптимист, защото такъв му е пътят. Такъв трябва да бъде Пътят и на старите, и на младите ученици. Това е Душа, която много обичаше Истината, много се стараеше; грешките нямат значение. Учителя не гледа грешките на ученика, а неговия Подход.

Учението не е знания, не е грешки – то е отношение. Значи, когато подхождаш към Учението и към Учителя, нямат значение твоите знания, а твоето отношение, твоят Подход. Това ще реши доколко ще можеш да надраснеш понятието „човек“ и ще станеш ученик.

Има думи, които не са думи. Те са чиста енергия, чиста духовна субстанция. Те са чисто Божествено течение. Те са Тишина – едно свято Божествено течение. Например такава е думата „ОМЪ“. Ще ви кажа някои неща за тази дума, която всъщност е символ. Значи: изглежда като дума, но тя не е дума и тя не е образувана от букви, както изглежда. Тя символизира Началото на нещата. И затова тя е произнесеното Слово на Тишината. (Тук искам само да уточня: сега, в неделя, след лекцията в София ме питаха – може ли да се смята, че ОМЪ, АМИНЪ, АУМЪ АУМЕНЪ, ОМЕЙН, е равнозначно? Това е все една и съща дума. На колкото езици да го кажем, няма значение, така както няма значение, ако аз ви поздравя на десет различни езика. Ако ви поздравя на келтски, няма значение, така както ако ви поздравя на български. Защо? Защото е важно моето искрено отношение и чувства към вас, а не кой език ползвам и как го използвам. Значи важен е онзи искрен момент, онзи искрен лъч, който излиза от сърцето. Всъщност той е поздравът. Това е чистата енергия, чистата духовна субстанция, за която загатнах.)

Това е дума, която беше изговорена, но една част от тази дума си остана неизговорена, защото е чиста и непроявена субстанция, защото е Вечна. Това означава, че ОМЪ, това е Свещената сила на Тишината. Ето защо, аз съм обяснявал и на лекции, че ОМЪ се произнася максимално тихо, без глас. Защото това е Свещената Сила на Тишината. Тази дума изобразява движението на Духа, а не движението на ума. Чрез ОМЪ се възхожда от сътворението към Несътворението. Това още един път показва, че тази дума е нематериална, както буквата „А“ – буквата на светлината, за която ви говорих, че в нея няма никакво вещество. ОМЪ е дума чисто духовна. В нея е скрит елементът на Вечния живот. Чрез нея, тя е напълно достатъчна да се пречистят всички проблеми и трудности, да се дадат всички условия на Душата и тя да постигне отварянето на една врата към Духа.

Значи, ако човек обикне тази дума, тази дума Дух, тъй като тя е живо същество, и ѝ отдели нужното внимание и усилия всеки ден, след време тази дума ще му позволи да види Бога, да види Лицето на Истината. Сам Бог чрез тази дума ще му даде условия за това виждане. Това е дума на Духа. Това е дума на Истината. Затова тя отваря вратата към Бога – тя се явява като ключа, ключът, който отваря тази врата. Значи: ОМЪ е дума на Вечността, а Пътят на Вечността е този, че тя идва отвътре. Тази дума не може да бъде наложена, не може да бъде заповядана. Тя идва отвътре по Свобода, с Разбиране, с желание, с Искреност, с Приемане, с Доверие. И хората търсят Пътя, защото чрез него те се завръщат в своя дом, т.е. в своята Вечност и в своята неразрушимост. Думата ОМЪ постига това.

ЗА КАРМАТА И СПРАВЯНЕТО С НЕЯ

(Трета идея за размишление)

Кармата е закон за инволюция, т.е. отклонение от правия Път на живота – това означава карма или кармични същества. Затова Учителя казва, че кармата е сбор от тъмни сили, които вие трябва да разсеете. Какво означава думата „тъмни сили?“ Това са всички ваши навици – скрити, явни, външни, вътрешни – всички тези навици, които ви пречат, това е все този сбор от „тъмни сили“. Значи: всеки има за задача да се справи с тъмните сили в себе си. Не в другите, а в себе си – конкретна, лична задача. Всеки има лична задача.

Учителя казва как може да се разреши този въпрос, как може да се ликвидира кармата и казва две думи: Ако вие сте внимателни и разумни, ще ликвидирате с кармата си, няма значение колко е тежка тя. Тези са двете думи, изглеждат много простички, но имат голяма дълбочина. Изисква се само да се разберат тези две думи. Затова тук ще кажа накратко нещо за тези думи. Значи: ударението тука пада върху внимателни и разумни.

Първо: внимателен, какво означава да си „внимателен“? Това означава да работиш с Будност и да следиш всички свои желания. Постоянно трябва да си буден за своите желания, тъй като оттам започват последствията; желанията да са чисти. И ако прилагаш тези чисти желания, следващата фаза е: ставаш и разумен. Преди това си оставаш само внимателен. И тогава, казва Учителя, едно Висше Същество влиза в тебе и започва да те ръководи и да ти помага. (Тогава няма да има смисъл да ми задавате разни въпроси, но ако се наложи, готов съм да отговарям. Аз предпочитам вие сами да навлизате в себе си и да разрешавате въпросите.)

Да си внимателен, това означава да слушаш това Същество винаги, защото то винаги говори разумно. И тогава винаги ще имаш Реален Помагач. Това Същество ще те води винаги в Правия Път. Може да има някои грешки, но те няма да имат значение, защото те ще бъдат само упътване към по-дълбоката Истина. Значи: не грешките, а иска се твоята Будност.

Кога човек е на Прав Път? Отговорът е много простичък. Това е диагноза, това е Мярка, затова е хубаво да запомните този отговор и да размишлявате върху него. Ако човек има Искрено желание да оправя грешките си, той е на Прав Път. Искрено желание – това са ключовите думи.

Искам да кажа: може да ги оправя бавно, може да му е много трудно, това няма значение. Затова аз съм приел много хора и от България, и от чужбина, някои казват, че са мои ученици. Всъщност аз нямам ученици, но тук ще говоря условно. Някои, според други хора, не заслужават да бъдат при мене, понеже не могат да ги видят с подхода на Любовта, с окото на Любовта. И затова се чудят защо някои са при мене, защо пък други, по-достойни, не са… След време, когато различават, ще разберат, че даже и недостойните са достойни, но трябва да знаеш как да ги погледнеш.

Значи: голямо внимание се изисква, защото Учителя казва, че кармата е особен род бомба, бутнеш ли я не на място (това може да стане някой път даже само с една дума, даже и недоизказана дума), тя може да експлодира. Значи: подходът трябва да е много внимателен. Това означава, че Будността изисква да придобиеш власт над себе си, а не над другите.

ЗА ИНТУИЦИЯТА

(Четвърта идея за размишление)

Учителя казва: „От сто чувства само едно е право“. Но при Интуицията нещата са други. Защо? Защото Интуицията не произлиза от човека, а от Бога. Интуицията е вътрешният орган на Духа. Ето защо Интуицията – това е вътрешният начин да проверяваш нещата. С ума ще сгрешиш. Ако проверяваш един човек с ума си, ще сгрешиш, защото умът няма подхода на Любовта. (После ще ви дам мярката за Интуицията.)

Интуицията е Свръхсъзнание и затова тя е всякога разумна, в нея няма изключение.

Интуицията е пряко свързана с развитието на Търпението, което означава, че този, който има Безкрайно Търпение, той може да говори за Интуиция, защото това Търпение е плод на Любовта.

Значи: само този, който има безкрайно Търпение, който може да търпи и злото, и доброто, той може да ги разбере, той може да ги проникне, той може постепенно да ги преобрази и в себе си, и в другите.

Интуицията се дава от Бога на човека (в случая на ученика), за да схваща събитията отдалеч.

Интуицията решава въпросите – не умът, не сърцето, не волята, даже не Душата, а това е Интуицията. И затова е казано: „Не бързай да се жертваш. Нека интуицията определи времето“ – тука се загатва въпроса за жертвата.

(При мене са идвали много хора, които са искали да си отдадат живота на мене. Аз им казах, че няма нужда; те трябва да го отдадат на Истината. Това е достатъчно, пък ако трябва, аз ще им помагам. Но те не дойдоха в подходящо време, това е друга грешка.)

Човек не може да изучава себе си с ума – нито себе си, нито другите. Това може да стане само чрез Интуицията.

Значи: човек не може да изучава с ума си нито себе си, нито другите, нито никакви събития – външни и вътрешни, защото умът винаги прави погрешни изводи. Той има мнения, но никога няма Мъдрост – мнения много, знания много, съвети много, но Мъдрост няма.

Умът има много големи амбиции, а Интуицията има много големи възможности. (Кой как ще ги използва, това е друг въпрос.)

Умът се занимава с амбиции, има големи планове.

Някои ученици даже са ми загатвали, че имат голяма мисия. Всеки мисли, че има голяма мисия, докато Учителя казва, че има микроскопическа мисия, че неговата мисия е малка. Обаче учениците смятат, че нещо много се иска от тях, че даже нещо специално, поради липсата на Смирение.

Умът работи навън, а Интуицията работи във вътрешния живот.

Интуицията, това е говорът отвътре, говорът на Душата, а не на човешките чувства. Ето защо Интуицията има много тънко разбиране за нещата – тънко, реално, дълбоко и смирено.

Да разрешаваш въпросите си, това означава да живееш за Бога, иначе умът ще ти създаде все нови и нови проблеми. Значи: трябва да знаеш за кого живееш.

Законите са създадени за ума. Те ограничават човека, защото той няма Будност. Умът няма Будност, затова Учителя нарича законите „тояга“, те работят като тояга (символично).

Ето защо на този, който има Искрен Стремеж, Искрено Желание, Жажда за Истината, на него му дават Интуиция и тя коригира ума. Значи: Интуицията коригира ума и дава Будност на ученика да навлиза навътре и после като излиза навън, да вижда ясно. Това означава следното:

Пробуденият човек, е винаги под влияние (тука повтарям, подчертавам) на Любовта, Мъдростта и Истината – няма друго влияние. (Аз също имах преди години влияние от цяла група хора от Държавна сигурност, които искаха да се откажа от учението и да слушам какво те казват. Дори и някои документи, които написах, искаха да ги напиша така както те искат. Аз само им казах: „Стоп! Аз имам друго мнение и ще пишете това, което ви кажа!“.)

Искам да кажа: Будният има право да се подчинява на тези три изключителни сили – Любовта, Мъдростта и Истината. И никакви компромиси! Това означава да обичаш Истината, защото тогава няма да правиш компромиси, и да се отделяш.

Ако твоят Дух е буден, никой не може да смути ума ти – това е Закон.

(Спомням си, че ме караха да скачам от шестия етаж, за да няма виновни, за да не са те. Те просто не знаеха колко обичам живота и по какъв начин разглеждам нещата. Но няма да ви обяснявам за тях и за техния подход, той е ясен. Така или иначе, те бяха отстранени, това е друг въпрос, но не чрез моята сила, а чрез моето отношение към Учителя. Аз ги оставих в ръцете на Учителя и това става много лесно. Цялата група си замина, всички заминаха от пътя ми много отдавна. Само един ме среща от време на време, иска да си поговорим като приятели. Той разбра, че има нещо. Но засега съм му дал знак да не ме пита нищо; когато трябва, ще му кажа нещо.)

Ако Духът ти е буден, никой не може да смути ума ти.

И другият момент: Ако твоята Душа е будна, никой не може да смути сърцето ти.

Това означава следното: Няма ли Будност, човек сам си създава страдания. Освен че има стари, той си създава и нови сега.

И накрая, ще завърша с един много важен Закон и с едно правило.

Човек е господар само на своя избор, но той е слуга на последствията. Там вече той няма думата. Хубаво е да запомните този Закон. Ако е избрал погрешна посока в живота си, той вече няма думата – последствията ще го ръководят. Ако е избрал правилно, Интуицията ще го ръководи.

Правило:

Духът учи пробудения ученик чрез Интуицията.

АУМЪ

2 декември 1998 г.

БУДНАТА ЛЮБОВ

(Лекция 23)

ЗА ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ

(Първа идея за размишление)

ВЪПРОСЪТ ЗА БОГА

(Втора идея за размишление)

ЗА ДОВЕРИЕТО

Продължение
(Лекция 24)

ЗА ВЪПРОСИТЕЛНИЯ ЗНАК

(Трета идея за размишление)

ЗА ТРИТЕ ЗВЯРА

(Лекция 25)

ТАЙНИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА

(Четвърта идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

БУДНАТА ЛЮБОВ

(Лекция 23)

Будността винаги разтваря егото, защото Будността е Духовна Любов.

Ако си буден, ти ще знаеш как да обичаш и себе си. Да обичаш себе си, не означава да обичаш своето его, а своята Божественост. Ако знаеш как да обичаш себе си, ще видиш Бог в себе си. Но ако нямаш Будност, ти ще обичаш своето его и тогава твоето его ще стане твоето нещастие, твоята съдба.

Ако обичаш хората, трябва да обичаш Бог в тях.

Ако обичаш себе си, трябва да се насочиш към Бог в себе си. Това е Будната Любов, която освобождава.

Будната Любов означава да виждаш Бога навсякъде. При това условие злото не може да съществува, егото не може да съществува и да се проявява, дори и във животните. При този подход вратата на злото се затваря.

(Сещам се за един случай: в гората отдалече една змия се беше насочила към мен и вървеше много упорито и аз само пожелах Бог да прояви Любовта си в нея, и когато стигна на два, три метра спря, завъртя се на един камък, направи кръг на един близък камък и после си замина. Това беше особен род поздрав, който и досега не съм го разбрал… Искам да кажа как действат, при такъв случай, подходът, формулите и т.н.)

Тази Будна Любов вижда Божественото навсякъде и Божественото тече към нея.

Има една Любов към себе си, която е Божествена и Свещена; но има и една любов към себе си, която е егоистична и умъртвяваща.

Ако знаеш как да обичаш себе си, Бог ще те посети и ръководи.

Ако не знаеш как да обичаш себе си, ако не си Искрен към себе си, змията ще стане твоето ръководство. И тогава съветите ще идват от ума, вместо от Духа.

Когато си буден, тогава в Любовта към себе си няма егоизъм, защото в Любовта никога няма его, никога няма зло.

По друг начин казано: Когато обичаш Бог в себе си, това отстранява егото. Но този, който няма Будност, той обиква егото в себе си с всичките негови неразумни желания и изоставя Бога. Тогава тази слепота се заплаща с неизброими страдания и странствания на Душата. Всичко това означава, че законът Любов към Бога означава смърт за всяко его и за всяко зло. Ако този закон бъде разбран (неслучайно това е Първата заповед в Библията), означава смърт за всяко зло и за всяка тъмнина. Това означава, че Любовта е такава Духовна Пълнота, че няма място за нищо друго. Там не може да се прояви и най-микроскопическото зло.

Любовта към себе си е Път към Бога, когато бъде разбрана (говоря за Будната Любов) и Любовта към другите е също Път към Бога – и двата Закона са верни. Любовта към каквото и да е – е също Път към Бога: любовта към едно животно може също да се окаже врата, подход, който да се окаже Път към Бога. И се оказва, ако Любовта е истинска. Едно животно може да се окаже подготовка за твоята любов, след време да обикнеш по-висшите светове. Това се отнася винаги до Будната Любов.

Будната Любов е основата на истинската медитация. Извън тази Любов няма медитация; има само болни разсъждения.

Първата заповед на Учителя е: Люби Бога повече от себе си и това е Универсална Заповед, която обхваща всичко в себе си. Тя се явява като универсален метод, при който ставаш Нула, тъй като Любовта към Бога води към Нулата, към Нищото. И това е условието Бог да дойде в тебе, защото Нулата е Неговият дом, Неговата среда. (Става въпрос човек да е изпразнен от всичко излишно – в този смисъл: Нула и Пустота. Преди време говорихме за Смирението, което отговаря на числото Нула.)

В Нулата няма его, това е силата на Нулата и на Нищото. Ако ти си Нищо, злото нищо не може да ти направи, защото в Нищото то не може да работи. Ако ти си Нищо, ако ти си Смирен, ако ти си Нула, си невидим за злото. Това е идеята за „невидим“.

Ще кажа няколко неща за думата „Нула“:

Буквата „Н“ символизира Свещения мост, Свещения подход. В думата „Нула“ буквата „Н“ е насочена към буквата „У“.

Буквата „У“ е буквата на Учителя, която е едновременно и Небитието, Пустотата, Нищото. Но за тези, които нямат Свещения подход, Небитието за тях е бездна, голяма опасност. Ако имаш Свещен подход към буквата „У“, тогава минаваш през Небитието, което те отправя към буквата „Л“.

Според Учителя: буквата „Л“ символизира високия връх. Любовта е високият връх на живота. Когато Любовта дойде в твоя живот, след нея се явява буквата „А“ (говорим конкретно за думата „нула“).

Буквата „А“ символизира Вечно Новото Начало: вечно новото раждане, новия подход, новото Посвещение. Тогава винаги в Душата се явява нова светлина, ново виждане, нов подход. Всичко това е скрито в тайната на „Нулата“.

Светлината на виждането винаги идва след Любовта. Всичко това означава, че Нулата показва Пътя на твоя живот.

Ще обобщя:

Първо, както казах: Нулата показва Свещения подход към всички неща – това е буквата „Н“ – това е, което прокарва моста. (Вие знаете, Учителя е обяснявал за буквата „Н“ – двете успоредни линии и една пресичаща от единия бряг до другия – това е мостът – т.е. от битието до Небитието. Тези силови линии не са случайни на нито една буква). Значи Свещеният подход към всички неща – това е което, прокарва моста. После се явява Небитието, т.е. Учителя, който ще те въведе в Нищото, в дълбочината на живота, където се разкрива Любовта. Учителя е голямото Нищо, дълбокото, ученикът е малкото Нищо. Тези неща трябва да се обединят. После се разкрива Любовта, защото тя е произлязла от Нищото и само там може да бъде разбрана. Нищото е Вечна Мистерия. И накрая, както казах: ново виждане, ново обновяване, нови Откровения.

ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ

(Първа идея за размишление)

Пътят на Учителя е в това, че:

Първо: Той се е отказал от този свят;

Второ: Той се е отказал и от другия свят;

Трето, което е най-дълбокото, което влиза и в Пътя на ученика: Той се е отказал от себе си, и от своята разумна воля – и тогава той и Отец стават Едно, едно Цяло. И тогава Словото на Учителя придобива универсално значение. При това условие Учителят вече не си задава въпроса: „Кой съм аз?“. Защото това „кой съм аз“ е разтворено в Нищото. Тук говорим за разтваряне също и на висшия „Аз“, говорим за пълно разтваряне, докато има хора, които остават в Себепознанието и не разтварят висшия си „Аз“ – това е въпрос на избор, въпрос на разбиране, въпрос на дълбочина. „Кой съм аз“ вече отпада, защото този „Аз“ е разтворен в Нищото.

При Учителя не се отива с въпроси и със знания, а с Пълно Доверие. Според Окултната наука: това Доверие след време се превръща в Посвещение. То е достатъчно да се превърне в Посвещение (говорим за Пълното Доверие). Това е Пътят на Доверието.

Учителят има такъв подход към ученика, че с този подход той го изважда от неговите предели, от неговите ограничения и го въвежда в Бога.

Понеже Абсолютният Дух е абсолютно Незрим и Невидим, Той изпраща Велики Учители, които се явяват като въведение към Незримото, към Невидимото. Понеже те са достъпни, те подготвят ученика към Тайната на Нищото, и на невидимия свят. Значи: Учителят е изпратен и той се явява като въведение към Невидимото и Незримото. Неслучайно Учителите на физическо поле изоставят учениците и стават невидими, за да може да се осъществи вътрешен контакт. Всичко това означава, че Любовта към Учителя е Окултен метод, защото след време и Учителят изчезва, защото той е самото Небитие, самото Нищо. Но в тебе остава да живее Свещеният подход към нещата, това е целта. И точно този подход е великата Тайна на живота. Чрез него човек се домогва до всичко.

ВЪПРОСЪТ ЗА БОГА

(Втора идея за размишление)

Не можеш да разрешиш въпроса за Бога, но можеш да Го обичаш и все повече да се разтваряш в Неговата Тайна. Това е въпрос, който няма разрешение.

Когато влезеш в Неговата Тайна, нищо не си разрешил и нищо няма за разбиране, но започваш да живееш, придобиваш истински Живот. Няма обяснения, няма понятия – такъв е светът на Нищото, но започваш да живееш. Това означава, че Нищото – това е Тайната, която дава истинския Живот, макар че тази дума смущава много хора и продължава да ги смущава, но това е в езика на Посветените.

Тайната дава Живот и ти отнема разбирането – такъв е нейният подход, подходът на Нищото. Значи: отнема ти разбирането, отнема ти знанията, те са абсолютно ненужни. Това означава, че ако искаш да имаш знания и разбирания, няма да имаш Живот. В този свят е пълно с такива хора, които са поискали това, поискали са ръководство от ума, от Дървото за познанието на доброто и злото – те са пълни със знания, в много области са специалисти, но нямат живот. Същественото го няма.

Който няма живот, има много знания, много разбирания, много цели – все гони някаква цел и все няма живот. Той изгубил себе си в знанията и целите, чрез тях все нещо търси. (В тази връзка искам да ви кажа, че най-любимото занимание на ума е да залъгва себе си. Това е основният му тон, при някои хора това продължава хиляди прераждания.)

Другият момент, който трябва да знаете, запомнете:

Ако умът види Истината, той пак си остава заблуден. Защото на ума не е дадено да постигне Истината. Той е отстранен от Истината. Ето защо той трябва да се пречиства и да се овладява, докато стане абсолютно духовен – и изчезне. Тогава се явява нов ум, който е Божествен, разумен, духовен, който няма нищо общо с предния. Той наистина вече може да ръководи, но той е наречен само условно „ум“.

Познаването на Бога е въпрос на Дълбока Покорност и Доверие. Умът няма такава Покорност и той не познава Тайната на Доверието.

ЗА ДОВЕРИЕТО

Продължение

(лекция 24)

Доверието не е подвластно на човешкото разбиране и на човешкия ум.

Доверието превъзхожда човешкия ум и всички човешки разбирания.

Доверието е скок над ума. Разбира се, това и изисква смелост, Искреност, Любов към Истината, но това е друг въпрос.

Доверието е скок над ума, скок в Невидимото, това е особен род смелост, която има пряко отношение към Истината.

Пълното Доверие в Невидимото, е пълно излизане от сферата на ума, от сферата на познатите неща: знания и информации, познатите звезди и т.н.

Енергията, която тече в Доверието, се различава от енергията, която тече във вярата. (В предната лекция ви обясних повече неща за вярата. Вярата, колкото и да е дълбока, лесно може да се превърне в съмнение; съмнението също може да се превърне във вяра – това са полюси. Енергията е различна.)

Доверието и вярата привидно си приличат, но те се различават. Както казах: Вярата, рано или късно, ще доведе човека до съмнение. Щастието, рано или късно, ще се превърне в нещастие. Това е закон на полярност, който не може да се избегне, освен ако човек не стане блажен и ако не познае други закони. При Блаженството ще се освободи и от щастието, и от нещастието. (Но преди време ви говорих за ученика: как ученикът трябва да се освободи от щастието, от успеха, от светлината и т.н.)

Фанатикът също има вяра, но той няма Доверие в себе си. Неговата вяра е също крайна, пълна вяра, но невежа. Той няма Доверие в себе си. Неговата вяра е натрапена от ума и затова тя се превръща в неговата смърт.

Доверието е надрастване и на вярата, и на съмнението – на полюсите на живота. Тук не само вярваш в Учителя и в Бога, а си доверил живота си – това е друга фаза. Вярващият живее в търсенето на Бога, той е търсач – това е едно много фино заблуждение.

Лао Дзъ казва: Търсещият не намира Дао. Ще обясня. Защо? Този, който търси, е на погрешен път. По една проста причина, че самото търсене е тръгване на път. Търсенето е тръгване за някъде, разделение, тръгване на път; това е поставяне на дистанция, а Пътят – това си ти самият. Не е необходимо да ходиш на Хималаите, на Рила, това е едно загубено време, една будност, която не е прозряла. Това се разбира в дълбока медитация – че Пътят, това си самият ти. Защото ти отвътре си самият Бог – не е необходимо да търсиш, не е необходимо да ходиш някъде. Трябва само да се пробудиш в своята дълбочина.

Разкриването на Бога не е въпрос на търсене, а на дълбоко потопяване в себе си; точно това означава медитацията – да имаш право да се загледаш в собствената си дълбочина.

Да имаш Доверие в Невидимото – това е метод, който те прави дълбок. Разбира се, има и други методи, които могат да те направят дълбок, например: умението да съхраняваш тайна. Това не е обикновено изкуство, както човек може да си помисли. Ако умееш да пазиш тайна, тогава Духът на Тайната прониква в тебе и ти дава дълбочина.

Само Любовта умее да се доверява; добротата не умее, умът – също не умее. Доверието е изключително качество на Любовта. Добротата само може да вярва – това е нейният таван, нейният предел. Злото може само да се съмнява.

Съмнението е болест на злото. Вярата е болест на доброто. (Разбира се, по-добра болест от съмнението, но все пак си остава болест.) Съмнението е болест на злото и на ума, вярата е болест на доброто, а Доверието е Любов. Същото мога да кажа и за Търпението. Търпението в своята най-висша фаза, в най-висш смисъл е самата Любов. Търпението е Любов. Доверието е също Любов.

Доверието е Мярка на Любовта. Любовта е тясно свързана с Доверието, защото Доверието е Цялост – Любовта може да живее в човека само тогава, когато той е цялостен. Това означава, че когато ученикът е стигнал до областта на Доверието, той е вече в своя Дом. Той вече е приет в Невидимия свят. Тука не говорим за астралния свят, тука говорим за Невидимия свят.

Доверието е едновременно завръщане в Невидимото и символично завръщане в Любовта. И само който има Пълно Доверие в Любовта, може да бъде Преобразен. (Тука пак говорим за цялостното.) Не казвам, че трябва да отричаме вярата – да не бъда погрешно разбран – защото тя е една важна подготовка за идването на Доверието. Предният път ви казах: първо се минава през съмнението, после през вярата – и накрая се влиза в Доверието, това е Път. Библията дава Окултен пример за това: например апостол Петър беше вярващ, и Христос му каза, че три пъти ще се отрече от него, понеже Христос знае, че Вярата много лесно се превръща в съмнение. И апостол Петър изпълни това, което беше казано, макар че се чудеше на себе си, защото при вярата и съмнението не можеш да познаваш себе си. Но впоследствие той влезе в областта на Доверието и Христос го избра за основен камък. И каза: „Ще построя на този камък своята църква“. При Доверието животът е напълно отдаден и човек познава себе си.

Доверието в Любовта, от друга гледна точка, е най-добрият лекар на Сърцето, защото в условията на Доверието Сърцето се устройва, т.е. придобива устойчивост и сила, и се освобождава от всички болезнени състояния и внушения.

Доверието е Светлина. Да имаш Доверие в един човек, означава да му изпратиш постоянен поток от Светлина. Доколко той я възприема, е друг въпрос, но гласуването на Доверие е изпращане на поток от Светлина. Доверието е Светлина.

И когато с Доверие навлизаш в себе си, в своето Безмълвие, ти откриваш в себе си Бога и Свободата.

Свободата всъщност е едно от най-тънките Имена на Бога – това е скрито в думата „Свобода“.

ВЪПРОСИТЕЛНИЯТ ЗНАК

(Трета идея за размишление)

Знаете, в граматиката се използва един въпросителен знак, за който ще кажем нещо.

Въпросителният знак символизира змията, която е загубила точката под себе си, която е нейният център, нейната основа. С това тя се е превърнала в един вечен въпрос: „Кой съм аз?“. Така се ражда въпросителният знак, от Окултна гледна точка.

Когато змията се е отделила, е станала въпрос, който все търси своя отговор. Ще ви кажа някои по-важни неща за точката, тъй като в случая точката е по-важна.

Точката, според Окултната наука, това е Силата на Бога. Това е Абсолютният Център, който покорява с мълчание. Тук няма въпроси, тук всичко е единно в Центъра. А въпросът, който е отгоре, както казах: означава отделяне.

Например: Въпросът „Има ли Бог?“ означава, че ти сам си отсякъл част от своето развитие. Будният никога не може да зададе такъв въпрос. Това не е обикновен въпрос, това е посегателство. Въпросът: „Има ли Бог? Има ли Любов? Има ли Истина?“ означава, че ти сам си отсякъл част от своето развитие. А точката, това е силата, която те тегли навътре. Въпросът е този, който те изважда навън.

Всеки човек е един въпрос, който трябва да се разреши. Но трябва да кажем, че целта на човека не е знанието, а Единението – това е свързано с точката, това се символизира от концентрацията в точка. (Преди време говорихме от Кабалистична гледна точка специално за концентрацията в точка.)

Човекът има избор, докато змията и злото нямат избор. Самата змия е въпрос, но за нея отговор няма.

Концентрацията в точка много е важна, защото тя води до Единение и разбирателство с Центъра на живота. В този смисъл точката е една велика Благодат.

Точката е Божествено явление и според Кабалата, сътворението на света и Вселената е започнало с нея.

Когато човек постигне Себепознание, разбира се, с това той навлиза все повече в Нищото и стига до един момент, в който се вижда като неподвижна точка, която обхваща всичко и схваща всичко.

Според Кабала: точката е потопена в светлина, тя наистина е сгъстена светлина. Тя символизира – на кабалистически език – Светещото Мълчание, докато въпросителният знак е името на страданието. По пътя на въпросите не можеш да разрешиш главния отговор на своя живот, не можеш да постигнеш истинския отговор. Което означава следното: при истинското търсене на Бога няма нужда от въпроси. Защо? Защото истинското търсене те насочва навътре към Светещото Мълчание, а не навън. Защото Живият Учител е навътре, той е винаги вътрешно явление. Казвам това, за да не се подведете, както в „Сант мат“ размишляват, че винаги е необходим жив учител. Първо, умрял учител няма, защото ако е Учител, той не може да бъде умрял. Тука говорим за истинския Учител – той е винаги навътре. Това означава, че твоята посока е навътре.

Учителят е винаги готов, ти само трябва да се пробудиш. (Неслучайно много ученици, които са живели около Учителя, не са постигнали никаква връзка с него. Те са го наричали „живия“, бил е до тях, целували са му ръката – никаква връзка. Накрая Учителя казва, че е нямал даже истински ученици. На друго място казва, че е имал трима, които живеят в известен смисъл в светлината. Както виждате, тази близост не решава въпросите. Въпросът е да навлезем навътре.)

Кабалистически точката е беззвучна и затова тя е наречена още звукът на Тишината. При многократни упражнения в точка тя може да разкрие много неща. От друга страна, точката символизира и Нищото. Само в Нищото може да се спусне животът, както само в едно празно шише Бог може да налее живот, такова нещо е човекът.

Ако въпросът получи истинския си отговор, тогава въпросът и отговорът изчезват, т.е. полюсите, законът на полярност изчезва. И тогава се ражда Христос, т. е Чистото Съзнание, което е необременено от въпроси и отговори.

Когато човек започне да търси искрено Истината, въпросите изчезват, змията си отива и остава само чистото търсене, Чистият Подход – той е достатъчен. В тази връзка искам да ви кажа, че човекът всякога е знаел Пътя, но той е изгубил Чистия Подход – това е неговата грешка. Той е изгубил чистото отношение към нещата. Разбирането на Бога е именно в твоя подход, в твоето отношение.

Хората все търсят нови учения и нови пътища, но те не разбират, че са намерили Пътя, но са изгубили себе си и своя подход, своя Свещен Подход към нещата. Те не са намерили себе си, своето истинско отношение към Пътя. Това означава, че всъщност хората не са изгубили Пътя, а своето отношение към Пътя. В случая „Пътят“ означава Дълбочината на Живота.

Според Окултната наука: Чистият Подход – това е Свободата сама по себе си. Това е, в което ученикът трябва да се пробуди.

ТРИТЕ ЗВЯРА

(Лекция 25)

Тази лекция е малко по-трудна, малко по-тежка, свързана е с Библията. Преди време бях започнал да ви говоря за звяра. И бях ви загатнал, че в Библията се говори за три звяра. Днес ще говорим за трите звяра и накрая, ще завършим с „Тайния Път на ученика“, който е свързан с това.

Догодина също ще продължим с този въпрос, тъй като е един от най-дълбоките. На библейско ниво той никога не е изяснен и никога няма да бъде обяснен. В църквите не се говори за този въпрос, тъй като няма дълбочина, която да разбере тези тайни на трите звяра. В Окултизма рядко се говори, но все пак Учителя позволи да се говори постепенно, по малко, тъй като това е тежък въпрос. Ученикът ще има голяма битка с тези зверове. Тези три звяра са насочени специално към учениците на Бялото братство.

Първият звяр, който описва Библията, представлява следното: това същество е червено – то е принципът на злото и насилието. Това същество е именно старовременната змия, която е изкусила първите хора.

Второто същество – това е звярът със седемте глави и десетте рога. Това същество е свързано с най-черните тайни на морето. Всички морета и океани, цялата жестокост, която е в тях, са пряко свързани с това същество. Всички видове акули, всички видове същества от този род: косатки и т.н. са свързани с най-черните тайни на морето, за разлика от делфините, които са служители на Бялото братство и ученици на Бялото братство – едни същества, които са разбрали много дълбоко Законът на жертвата…

Това е най-силният израз на астралния живот (става въпрос за второто същество) и на животинските сили, които са вътре в човека. Както ще видим по-нататък: трите звяра са свързани с три различни сили вътре, в човека, които трябва да бъдат овладени. Всяко следващо същество е по-жестоко от предните и по-опасно. На този етап Сатана, или змията, е най-опасното и най-трудното същество за преодоляване, в шестата раса, както ще видим по-нататък, е второто същество и т.н.

Третото същество – това е звярът, който е свързан с тайните на Земята. Той живее в центъра на Земята и там се намира неговият ад и неговата бездна. Тук е центърът на Черната ложа, черното братство. Този звяр има два рога, които приличат на агнешки, но нямат нищо общо със слънчевата сила на агнеца и агнето. Това символично означава следното: този звяр е най-опасният. Той най-силно атакува слънчевите сили, които са вътре, в човека и които символизират агнеца. Това е най-големият враг на Слънцето и слънчевите сили.

Тези три звяра, трите шестици, са три различни същества. Събрани заедно, те образуват едно Космическо същество, което условно може да наречем „Звяра“. Тези три звяра именно се борят с учениците на Бялото братство и с тези, които вървят по Пътя към Истината. Те са големите врагове на Светлината. Трите шестици са три различни звяра и обединени заедно са една мощна Космическа сила, една голяма преграда, една голяма бариера срещу учениците на Бялото братство. По този въпрос Тайната наука казва, че тази огромна преграда в развитието се явява сам Бог. Тези три звяра са създадени от Бога с една изключителна цел: тези три звяра имат велика Космическа Мисия в световната еволюция – те са изключителни сили в ръцете на Бога. (Точно от тях, в миналото, са произлезли: дракони, динозаври и т.н.)

Те са служители, чрез които ще израснат Синовете на Бога. Без тези три същества, които можем да наречем с общото име „Звярът“, Окултната наука казва, че застоят в еволюцията щеше да бъде катастрофален и невъобразим. Тези три звяра зараждат в пробудените хора най-мощната творческа енергия – без тях творчеството е невъзможно. Значи: чрез тях се заражда мощното творческо Начало в човека, особено в пробудените.

Трите шестици не е цяло число. Това са три различни шестици, които са свързани с развоя на човешката еволюция, които тук накратко ще ви изнеса. За това е говорил най-много Йоан, любимият ученик на Христос, в най-дълбоката книга, за която казахме преди време, че е книга на Мъдростта. Това е била любимата книга на Богомилите, най-много са се занимавали с нея, била е тяхна настолна книга.

Всяка шестица има да изиграе един определен цикъл на злото в развоя на човечеството. Досега цялата сила на злото никога не се е проявявала напълно на Земята. Проявявала се е само частично, главно в Лемурия, в Атлантида и на Голгота.

Разделението на хората на полове, според Окултната наука, е станало, когато злото е станало много активно. (Тука говорим за голямата активност на злото; всички войни, които са ставали, спадат към малката активност на злото, нямат нищо общо с това, което предстои. Но това е всъщност и великото бъдеще на учениците.) Така е станало първото голямо разделение на човечеството и на човека. При тази най-голяма активност на злото, човекът се е разделил на полове, също човечеството се е разделило на народи. В тайната на това голямо разделение се е проявила първата шестица, Сатана, наречен „старовременната змия“, първият звяр.

Трябва да кажа нещо важно: Когато злото е много активно в живота на ученика, ученикът също става много активен и навлиза в ново Посвещение. Голямата съпротива го тласка в ново развитие, в нови високи степени – отнася се за пробудените. С това той се утвърждава в Абсолютния Закон на Доброто. Тука искам да подчертая: това Добро е свързано с Дървото на живота, няма нищо общо с доброто и злото, които са свързани с Дървото на скръбта, Дървото на змията.

Другият важен момент е следният: Епохата на втората шестица, която е една изключително голяма активност на злото, ще започне в шестата раса. Тогава разделението на хората и на народите ще бъде много по-дълбоко. Обаче Окултният закон гласи: Когато злото стане съвсем активно в живота на хората, това е мярка, че вече се заражда нова раса, нови хора, нов свят. При големия психически натиск пречистените и пробудените се извисяват, израстват за много кратко време. Това важи и за всички, които обичат Истината, дори и да не са организирани. Те израстват за много кратко време в своя Път и в своето Обожествяване. Тука голямото страдание ще донесе голямо Посвещение – това е закон, право пропорционален. Така както беше при Христос: Голгота, голямо страдание – голямо Посвещение… Затова Учителя казва, че имаше някои неща, които Христос не ги знаеше, но на Голгота, точно затова той мина през Голгота, за да научи нещо, което не знаеше. Той мина в нова степен на Посвещение. Дори и Той, дори и най-великите Учители имат какво да учат и затова Отец ги изпраща на изпитания.

В края на седмата раса, в най-голямата битка на доброто и злото, ще се яви последната шестица, последната възможност. Тогава ще има изключителна битка на доброто и злото, на Бялото и черното братство, и ще има една последна възможност за тези, които са се отклонили от правият Път, това ще бъде техният последен шанс. Тези, които не се опомнят, ще паднат в бездната. (После ще загатнем какво означава.) Една голяма част по принцип ще попаднат в бездната още във втората шестица, която е вторият звяр. Що се отнася до третата шестица, това е третият звяр, или както казах, тоталната активност на злото – тук ще бъде най-трудно. Тези, които не се опомнят, ще се втвърдят напълно; пълно втвърдяване в материята. Това, което е наречено „камъни“, което Кабалата нарича „спящи духове“. Пълно втвърдяване и за човека, който се е установил абсолютно в злото, пълно втвърдяване на неговите четири тела, които символизират бездната.

По друг начин казано: Всички тези, които не са приели Христовия импулс, т.е. Пътя на Божествената Любов, в седмата раса ще се втвърдят. Това втвърдяване ще засегне не само физическото тяло на човека, но и другите тела.

При грехопадането Адам и Ева се свързаха с най-външните сили на злото и бяха дадени в ръцете на злото. И затова сега хората и човечеството минават през школата и през ръцете на първия звяр. Чрез големи борби и страдания, по негативен път, те сега учат своите уроци. Понеже в райската градина те чуха гласа на Учителя, но не го приеха; бяха предупредени, но не се довериха. Те послушаха гласа на злото, гласа на тяхната съдба. Този глас стана тяхната съдба. Това сега се вижда в света. Това означава, че връзката на човека със змията е много древна и затова Учителя казва, че още в далечната древност човек е сключил договор със Сатаната И сега още страда от този договор, от този бизнес, от тази връзка със Сатаната. Тези страдания са последствия от този контакт. Затова сега светът е пълен със същества на ума, наситен с учени, както Учителя ги нарича – „ученото невежество“.

Според Учителя: „земята, която беше неустроена и пуста“ – това са четирите низши тела на човека. Това са физическото, етерното, астралното тяло и низшият ум. Това е неорганизираният свят, който Бог искаше да устрои. А Небето – това е Висшата, Божествена природа на човека, която е организирана и устроена. Това е човешката Душа и човешкият Дух. Тези четири низши тела съответстват на четири еврейски букви, които означават: името на звяра, името на хаоса и неговото начало, и името на бездната. Тези четири низши тела са синоним на бездната, и затова в Библията е казано: „Духът се носеше над бездната“. Точно чрез тези четири букви, или низши тела, т.е. низши духовни сили, се втвърдява човешкият живот в материята. Тези четири, низши тела са дошли след грехопадането и са станали условия за проникване на демоничните и разрушителни сили. Тука искам само да ви загатна, че звярът, древната змия е съществувала и преди това, в една друга вселена, но при устройването на този свят, тя е била изпратена с цел и с мисия. Било ѝ е дадено право да изкушава. В бъдеще това ще се окаже най-голямата благодат, най-голямата светлина, но засега това не е разбрано и се оказва най-голямото зло.

В Душата на човека са вложени Божествени зародиши, чрез които човек може да стане Син на Бога и да се освободи от четирите низши тела, след като ги организира; да израсне като Син на Бога, или като Син на Мъдростта.

Силата на петте лъча на Пентаграма е вложена дълбоко в човека. Това е, което ще устрои живота и ще организира силата на живота.

Според Тайната Мъдрост: дълбоко във физическото тяло е вложен Принципът на Истината, говорим конкретно за самото физическо тяло. Тук има тайна, която злото и звярът не знаят. Затова тялото може да е по-умно от човека. Важно е човек да слуша Интуицията си, но това е друг въпрос. Дълбоко в етерното тяло е вложен Принципът на Мъдростта. Дълбоко в астралното тяло е вложен Принципът на Любовта.

Разгръщането на Любовта, Мъдростта и Истината ще стане в дългия период на човешкото развитие, след като мине времето на седемте тръби и седемте чаши (за които говори Йоан в „Откровението на Йоан“.) И чак тогава Йоан казва: „И видях ново небе, и нова земя… и новия Йерусалим да слиза от небето, от Бога. („Новият Йерусалим“ означава новия човек.)

В шестата раса ще бъде излъчена една група Посветени, които ще покажат новия Духовен живот на останалите хора. Те ще работят с Любовта като Принцип, т.е. Любов, в която няма изключения. Тук не става дума само за Вътрешния Космически Кръг на Учителя, а за всички Учители, които ще излъчат свои ученици – Посветени, които ще ръководят другите хора, обществата и новите народи в новия Път на Любовта като Принцип. Те ще успеят да увлекат след себе си много други хора. Те ще им покажат Чистия Път. Без Чист Път никой не може да се одухотворява. Това пак е свързано с Подхода.

Всички големи войни и малки войни, които са ставали, са свързани с малката активност на злото. Както, казах, но пак искам да повторя.

ТАЙНИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА

(Четвърта идея за размишление)

Първият звяр е свързан конкретно с лъжата. Това е пряката задача на ученика и тук компромиси няма. Неслучайно в много от предните години ви говорих за Духовни дневници на Истината. Разбира се, и сега не настоявам, няма да ги повтарям. Важно е човек така да обикне Истината, за да може след време да отстрани първия звяр. Защото той е най-големият, така нареченият „баща на лъжата“, изключителен в своята дипломация и срещу него не може да се успее, ако човек не се установи напълно в Истината.

Вторият звяр е свързан със сексуалната сила и страстта, която трябва да бъде трансформирана в Божествена Любов. Ако болестта остане, болестта, наречена „страст“, „привързаност“, „полов живот“… Ако те не могат да се превърнат в Божествена Любов, човек ще стане жертва на втория звяр. Това означава, че сексуалната любов може да се овладее само с Божествена Любов и с Божествена помощ – молитва, Търпение, работа върху себе си и т.н.

Третият звяр е свързан с друга голяма болест на човешкия род: това е безлюбието и критичният дух, за който също съм ви говорил и за който след време ще издадем цяла книга за безкритичност. Безлюбието и критичният дух са тясно свързани. Ако човек е критичен, в него има скрито безлюбие в едно от телата му и той няма да може да се обедини с висшето „Аз“ в себе си. Затова неслучайно е казано в Библията „Не съдете“.

Критичният дух показва, че в едно от телата ти е загнездена омразата. И ако човек се лекува от много болести, но ако критичният дух остане, защото този дух, сам по себе си, е тежка болест, тогава той само се е залъгвал.

„Не съдете“ – това е качество на едно Чисто Съзнание. То освобождава човека от третия звяр.

АУМЪ

---