Елеазар Хараш – Лекции том 06: Словото и тайните на злото – 1995 г.

Елеазар Хараш

СЛОВОТО И ТАЙНИТЕ НА ЗЛОТО

Окултни лекции,
държани в градовете Варна и София през 1995 г.

Второ, преработено и допълнено издание

Варна, 2014 г.

ПРЕДГОВОР
към второто издание

Словото е Древен меч.

Словото е окултна Тайна, скрита дълбоко в Същността на човека.

Който е познал Словото, е станал Син на Бога.

Животът е течение на Словото на Бога.

Който е познал Словото, той е желаел само това, което Бог иска.

Навън от Бога се намира движението. Навътре в Бога се намира Покоят.

Бог е жива Реалност, а не видение.

Само безсмъртните познават Словото – и затова безсмъртните нямат смърт.

Стани Слово Божие, и ще отидеш при Бога.

Любовта е била, когато Словото още не е било; тогава Любовта е била чист Огън, но Словото слязло и нарекло този Огън „Любов“.

Чистите слова са път към Светилището.

Думите са същества – те дишат, говорят, облагородяват, одухотворяват, обожествяват.

Що е молитва? Чисто Слово, надарено със свещено влияние.

Твоите думи показват с какви същества общуваш.

Всеки, който е злоупотребил с думите, е ограбил себе си и пътя си – той не знае къде отива.

Който познава Словото, става птица.

Словото е по-могъщо от атомната бомба, защото Словото е Бог в действие.

Натрупването на определени думи и слова определя и създава събитията.

Натрупаното Слово създава явленията.

Словото е образувател на нещата: болести, здраве, успехи, скърби. Това все е натрупано слово.

Чистото Слово е огненият кръг около човека.

Словото е Сътворител – то е образуващата сила на Бога.

Който служи на Бога, има тайно Слово – меч.

Елеазар Хараш

ЗДРАВЕТО

(първа идея за размишление)

Учителят казва: „Ако искаш първо тебе да обичат, а после ти да обичаш – болен си. Ако първо ти обичаш, а после тебе обичат – здрав човек си. Доброто е първото условие за здравето на човека“.

Според Учителя добрите хора са най-опасните хора. Добрите хора са дълбока вода – и ако се пресрещнете с тази дълбока вода, с тези по-чисти качества, с Любовта в тях, вие влизате в стълкновение. Учителят казва, че когато влезеш дълбоко в добрия човек, трябва да имаш много здрава лодка, за да можеш да плуваш – иначе може да се удавиш. Това са важни неща и трябва да се знаят. Някои си мислят, че при добрите хора всичко е наред. И е наред, и не е наред – зависи от ъгъла, от който се разглеждат нещата. Значи, не само в лошите, но и в добрите хора се крие опасност.

Пълното здраве е свързано със стомаха, дробовете и мозъка (т.е. трите свята). И трите органа трябва да работят в изправност, но това не е още висшата мярка.

Учителят казва: „Само при Истинската Любов човек може да бъде здрав“.

Когато хората търсят Истинската Любов, те са прави – но ако целта е само здравето, те грешат.

Истинската Любов – за тези две думи Учителят казва: „Любовта трябва да се изучава главно от две гледища – от гледището на Проявения Бог, т.е. Христос, и от гледището на Непроявения Бог, т.е. Бог Отец“.

Любовта, която хората и животните имат, е любовта на Непроявения Бог.

Учителят казва: „За да разберете Любовта на Проявения Бог, от вас се искат съвършено други разбирания“.

Този въпрос е много по-дълбок. На друго място Учителят казва дори, че от Любовта не може да очаквате щастие и блаженство, защото тя има много по-дълбока цел, много по-велика цел. Тези неща са странични и не са същността на Любовта.

Любовта е най-активната сила на Природата, но тя не носи само здраве. И ако човек има здравето за цел в живота си, това е нисша цел. И когато той оздравее, го очаква нова болест.

Такъв е пътят на обикновените хора: все се лекуват и така умират, защото живеят извън Любовта.

Да живееш в Любовта – това значи да живееш в свят на голяма отговорност. Тук всичко е важно и отговорно: всеки поглед, всеки жест, всяка дума се регистрират.

Любовта изисква съвършенство и затова е много трудно да се живее в пълно единство с Бога. Това означава, че ние трябва да се подготвим за живота в единство с Бога – и това се нарича еволюция.

В присъствието на Любовта атмосферата е изключителна. Това е така, защото това е аурата на Бога. Болните духове не могат да живеят в тази наситена аура (тук става въпрос за самото присъствие на Бога) и точно затова Той Се е отдалечил.

Да живееш в здраве, сигурност и спокойствие значи да живееш в Любовта.

Учителят казва: „Когато човек боледува, трябва да знае, че любовта му е слаба“.

Лекция 1

ДОБРОТО И ЗЛОТО

Учителят казва: „Сфинксът означава човекът, който излиза от състоянието на Звяр. Той е обвит в Звяра, тъй както птичката – в яйцето: едва показва главата си от тялото на Звяра“.

„Засега само главата на човека е излязла от Звяра, а цялото му тяло е още под негово влияние. Точно затова човек мисли право, а действа криво. Следователно задачата на човека е да се освободи от влиянието на Звяра. И когато човек се освободи, той ще разбере защо Вселената е създадена.“

Сфинксът е един таен говор на Древността; а знае се, че Тайната е винаги ужас за непосветените.

От Тайната извира един специален звук, който за непосветените е абсолютно разрушение.

Трябва да се знае, че Тайната, или Неизвестното, е ужас и за злото.

Всичко това означава, че Тайната си има свои вътрешни и специални трептения.

Учителят казва: „Още преди създаването на Ева, Адам носеше в ума си мисълта да се отдели от Бога; и затова, като му забраниха да яде от Дървото за познаване на доброто и злото, той използва случая да се отдели от своя Баща и да стане самостоятелен“.

Адам стана самостоятелен, но изгуби Същността си, изгуби тихата и кристална духовност – и дълго трябваше да се търси, докато се познае отново. Това става (за много същества е станало) чрез Тайния Път към Вечността, наречен в Библията Тесният Път.

Учителят казва: „Това, което в миналото се е постигало за хиляди години, сега може да се постигне за секунди, минути, часове“. Ако човек разбере точно за какво става въпрос – какви решения, каква промяна трябва да направи, еволюцията се скъсява с две хиляди години.

За този Път се иска да бъдеш неуморим в пречистването и в търсенето на Истината – не казвам още, че това е достатъчно, но казвам, че това е едно от най-важните условия.

Чистотата е много важна, защото тя е краят на всички съмнения, краят на всички мъки.

Учителят казва: „Ако не се пречисти човек, Змията го опасва и му диктува какво да прави“. Така човек греши и натрупва змийски капитал.

(Ще излезе книга за Дявола, Звяра, Змията.)

В някои семейства възниква конфликт. Единият казва, че е на особено мнение – и другият казва, че е на особено мнение. Учителят казва: „Няма особено мнение, това е Луцифер!“.

Според Учителя, Звярът може да действа разрушително под формата на скръб и мъка. Някой казва: „Мъката ме коси“.

Защо човек скърби? Защото не може да обича по Божествен начин. Ако човек обича истински, той черпи сила направо от Бога и преобразява скръбта.

Нечистият не може да осмисля страданията си и точно затова той се мъчи. Значи, вместо облагородяване и израстване, те се превръщат в мъчение.

Истинската Любов е много дълбок въпрос и същевременно много дълбока Тайна. Тя е вътрешна канара за Посветените. Тази Тайна има много властен глас и властно мълчание – значи, тя владее и двете.

Тази Тайна говори на Посветените и непосветените по два начина:

1. Тайната говори на непосветените чрез дълбоко и невидимо предчувствие за Древното Начало. И наистина, древните вътрешни спомени са свързани с Тайните на Битието.

2. Тайната е свързана и с най-дълбоките духовни пориви на Душата, а Душата (от окултна гледна точка) е древна и мистична постройка именно на тази дълбока Тайна.

Тайната е свързана с Древността, а Древността е жива във вътрешността на Душата. Това означава, че Древната Тайна е запечатана дълбоко в храма и битието на сърцето.

Основното свойство на Тайната е мълчанието, но същевременно чрез мълчанието тя може да прониква във вътрешността на Душата, при условие че Душата не е свързана с мътните течения на природата (т.е. нисшите желания на сърцето).

Учителят казва: „Няма абсолютно лош човек в света – и ако се роди такъв човек, той не може да живее на Земята повече от три години, защото Злото в света е осъдено на смърт“. (Аз говоря за голямото Зло – за Трите шестици, 666.)

Любовта е най-важна за ученика, защото при Любовта човек е целеустремен (цялостно устремен).

Това същевременно означава, че когато ти обичаш истински един човек, ти внасяш цел в неговия живот. Тука разстоянието няма значение и също няма значение дали човек е в Другия свят.

Важен момент – Учителят казва: „Злото е в ръцете на Бога“. (И това е много хубаво, че то не е в човешки ръце, защото само Бог знае как да работи със злото.)

Съмнението е оръжие на злото, защото то руши вътрешността.

Ученикът трябва да знае един път завинаги, че за слабостите няма оправдание. Той също трябва да знае, че колкото и да е чист, колкото и да е напреднал в пречистването, не е застрахован от грешки.

От всичко това става ясно, че Злото е Божия сила и затова то е мощно, и затова в Библията се казва: „Не се противете на Злото“. Защо? Защото при съпротива то става победител. Ти просто се натъкваш на Божията сила. Разбира се, тук не казвам, че е Висша Божия сила – нисша Божия сила, но все пак, достатъчно могъща.

Както казах, Бог управлява злото – и точно това е хубавото, че именно Бог го управлява. Когато Той го управлява, Той винаги има разумна цел. Значи, ако злото е насочено във вашия живот, в това има строго определена разумна цел. (Затуй аз не приемам оплаквания от всякакъв род – напротив, благодарност; даже и благодарност не приемам, защото за предпочитане е тя да е вътрешна и по друг начин да е осмислена.)

Когато Бог управлява злото, Той винаги има разумна цел – значи, тука се подготвя някакво ново израстване, ново творчество и нова будност за ученика.

Според Учителя, ученикът няма право да пита каква е Божествената цел на злото. Това, което се иска от него, е, че той трябва да обича, за да има равновесие.

Истинската Любов е тази, която дава равновесие. (Говоря за равновесие в най-висш смисъл.)

Равновесието е скалата на Живота.

Равновесието е ядро без пукнатина.

Равновесието идва от Любовта.

Това значи да обичаш истински, да знаеш към кого да имаш дълбоки чувства. Това също не е лесен въпрос. Раздялата с най-скъпите хора (независимо по какъв повод) е практически окултизъм. След такава раздяла се иска голяма будност.

Не трябва да говориш нито отчаяно, нито като буря, нито кармично – това не е в стила на ученика, това е изява на една скрита гордост.

Тази раздяла е метод на Бялото Братство. Изпитват се по нов начин устройството на чувствата и начинът на мислене.

Как се лекува гордостта? С изтезания (в най-широк смисъл). Чували сте за един роман на Достоевски, Унижените и оскърбените. Наистина, никой не може да унижи и оскърби смирените. Обаче там, където има гордост, винаги има унижение и оскърбление. Това е един много практичен метод, който, макар и бавно, дава резултати. Гордостта трябва да бъде излекувана – иначе тя носи смърт, отнема бъдещето на човека.

За гордия Любовта има опасно лице. В този случай Любовта има смразяващи трептения, но това не означава, че това е истинското Лице на Бога.

В Злото има три степени на хаоса. Учителят казва: „Но тази мощна сила на Злото застава на колене пред Любовта“. Значи, силата отстъпва само на една по-мощна сила.

Учителят казва: „Защо злото пакости на хората? Защото не го обичат“. Щом хората обикнат злото, то ще измени своя характер, то няма да е вече зло, защото Любовта, която е Бог, преобразява злото.

Това е свързано със стиха от Библията: „Любете враговете си“.

Лекция, държана на 3 март 1995 г. – Варна

ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ

(първа идея за размишление)

Според Учителя, този, който постигне връзка с Христос, влиза в закона на развитието на Любовта, т.е. той се развива по закона на Любовта. Този, който не постигне връзката с Христос, се развива по закона на еволюцията, т.е. бавния и дълъг път.

Само Истинската Любов дава вкус на живота. Тя носи също и вкуса на безсмъртието.

Има случаи, когато човек може само за няколко минути да попадне в аурата на тази Любов и чрез тази аура само за няколко минути да измени живота си коренно.

Главното условие, за да се разбере Истинската Любов, е да си изцяло отдаден. Когато си изцяло отдаден, това е началото на Вечността, началото по пътя към Вечността.

Дори и когато си цялостно отдаден, Любовта се разкрива постепенно. Законът на постепенното е закон на Бялото Братство.

Изцяло отдаденият има специална гледна точка. Той никога не води външни разговори. Той води винаги вътрешен, невидим разговор. И той е точен именно в този вътрешен, невидим разговор – външно може да изглежда неточен, но вътрешно е винаги Божествен. Това е една от мерките за ученика.

Според Учителя, при Истинската Любов ти не можеш да бъдеш нито мъж, нито жена. Ти си надраснал разделението.

При Истинската Любов ученикът трябва да срещне жената вътре в себе си. Само тогава идва истинското целомъдрие, а то е пътят и средството към висшата Свобода.

Истинската Любов е най-чистата Същност на човешката Душа. Тази Любов е извън мярката – докато при човешката любов е необходима намесата на мярката (в случая мярката – това е злото). Това означава, че злото също е мярка за нещата.

Неговата (на Бога) Суровост пресича разгръщането на сатанинските сили, защото човешката любов е нарушение на Божествените закони.

Злото има власт в човешката любов – което означава, че сама по себе си, човешката любов е съединена със злото и затова нейните последствия са винаги лоши. Учителят казва, че тук няма изключения.

Когато един човек с човешка любов има искрен стремеж към Божествената Любов, тогава има спускане на едно Висше Същество, което извежда човека от злото. Това Същество пробужда човека и го изважда постепенно от блатото – значи, това е един постепенен процес на пробуждане.

Защо Истинската Любов е най-важната за ученика? Защото тя е осъществяване на постоянен съюз с Бога. При грехопадението имаме прекъсване на постоянния съюз, т.е. на постоянната Любов.

Човешката любов се е явила при една загуба на Божествено съзнание. Точно тази загуба е тласнала човека към индивидуално съществуване.

Много важен закон от Учителя: „Който обича ближния си или себе си повече от Бога, той всякога ще изневери на Любовта си“.

„Там, където няма Любов, не се чува говорът на Бога.“

Дори окултни ученици има, които изпадат в заблуждение, като смятат да се осигурят чрез любовта на брат или сестра и мислят, че това е успокояване и разрешаване – но Учителят е на друго мнение. Той казва: „Любовта е незавършен процес“, „незавършена повест“. Любовта никога не завършва тук и не може да искаш от нея нещо окончателно – тя е въпрос на Вечността.

После Учителят казва едни изключителни думи: „Който иска да види края на Любовта, той ще умре“.

Който търси началото и края на нещата, той е осъден на смърт, защото Животът няма край. (Може да размишляваш по тези въпроси, но не искай да намериш началото и края в тяхната дълбочина.)

Учителят казва: „Началото на нещата събира хората на едно място, а краят ги разделя“.

Изключително важен закон от Учителя (в него се крие върховен оптимизъм, много дълбок и забулен): „Краят на живота води към тъмнина“.

Точно затова Христос казва: „Работете, докато е ден“ – т.е. докато сте в началото на нещата, докато сте в Светлината.

При Истинската Любов към Бога, човек е имал синтезирано тяло (говоря за Древността), а в това тяло се е разкривала Любовта като Висше Присъствие и като Висша Реалност. Това е тялото на Христос, в което Се проявява Бог.

Учителят казва: „Каква полза, ако те обичат, а ти не си разрешил въпроса за Любовта?“.

Човек трябва да стане условие за Истинската Любов – а когато тази Любов влезе в човека, той не умира никога.

Който разбира, ще му се говори, а който не разбира, той ще се учи в дългия път на еволюцията от своите опитности.

В лекцията „Двете точки“ Учителят казва: „Ученикът трябва да се освободи от всичко човешко“.

Важен закон от Учителя: „Сегашната омраза е бъдеща любов, а сегашната любов е бъдеща омраза“.

Това е закон за поляризиране, това е един от най-дълбоките закони, които е дал Хермес.

За да избегне този закон, човек трябва да се отрече от себе си.

За себеотричането:

Себеотричането е освобождаване от двата полюса на живота и намиране на Истината, която е в средата между двата полюса.

Това означава: усетиш ли, че омразата прониква в сърцето ти – отречи се от себе си.

В тази връзка, Учителят дава още един закон за поляризирането: „Ученикът трябва да се радва в скръбта си и да скърби в радостта си“. Който разбере този закон, също ще излезе извън двата полюса.

Още един подобен закон от Учителя: „Бъди доволен в недоволството си!“.

Лекция 2

ДОБРОТО И ЗЛОТО

(продължение)

Понякога в живота на ученика идва едно малко нещастие, за да го освободи от по-голямо.

Нещастието и нервността са (условно казано) късо съединение.

В нещастието Дяволът влиза и ограбва енергията. Въобще целта на злото е винаги ограбване на енергията. Затова често учениците имат състояния – трудни, но те трябва да благодарят, за да може да съхранят колкото може повече енергия. Тези състояния идват от миналите прераждания – и ученикът трябва да ги приеме с голяма благодарност, за да може да съхрани повече енергия, която ще бъде капитал за неговия живот и за неговата цел.

Един друг, много важен момент: според Учителя, за да се роди Новото в ученика, той трябва да се срещне със своето най-голямо нещастие. Тук вече става въпрос за едно по-специално вдъхновение, което не обхваща едно прераждане или пет-шест хиляди години, а вдъхновение за цялата Вечност. То се намира точно в това надрастване на това собствено най-голямо нещастие. Оттук почва Новото и оттук почва обновяването.

Закон: Крадецът ще бъде откраднат!

Когато ученикът благодари на малкото нещастие, той се освобождава от голямото. (Съзнателна благодарност.) Малкото нещастие действа като предпазител. Когато си натрупал недоволство, се явява голямото нещастие. Голямото нещастие е опасното. Защо? Опасността се крие в това, че то внася и образува тъмни импулси в кръвта.

Учителят казва: „Някога Дяволът е бил безгрешен, но щом пожелал да има повече, отколкото трябва, той сгрешил“.

Когато Дяволът е пожелал да има повече, отколкото му е било определено, той се е превърнал във враг на самия себе си. Това означава, че всички, които искат от живота повече, отколкото трябва, започват да общуват с отчаянието, т.е. с Дявола.

Учителят предупреждава: „Пазете се от омразата, за да не изпитвате горчивите плодове на злото“.

При омразата се заслепяваш, а когато обичаш – виждаш.

При омразата умът много лесно се превръща в проблеми и тревоги, а проблемът може да се превърне в психическа атака, чрез която се постига отчаяние.

Точно затова е важна Любовта – защото тя е сила, която навлиза и прониква в тъмнината. А това, което може да прониква в нещата, винаги ги владее. Точно затова Бог е всесилен: защото може да прониква във всички неща – и Той прониква по закона на Любовта. Любовта е сила, която прониква във вътрешността на нещата.

За тъмнината:

Тъмнината е външен свят, а Любовта е в сърцевината. Тъмнината винаги се покорява на сърцевината. (Това е идеята за точката в кръга.)

Външното мислене изхожда от тъмнината.

Важно правило: Който търси вината в другите, увеличава тъмнината в себе си.

В бурята има нещо мощно, опасно, грозно, но и очистващо. Говоря за психическата буря. Винаги имам превид духовните неща – много рядко човешките.

Психична буря очаква всички ученици.

Там, където има голям ужас, голямо страдание, голяма тъмнина, там има и скрито тържество.

Учителят казва: „Изкуство е за човека в злото да вижда доброто, в тъмнината да вижда светлината“.

Знае се, че тъмнината представя невежеството, а невежеството, от гледна точка на Ада, е една безкрайна стена. От гледна точка на Любовта, тази стена си има граници.

Според Учителя много същества са в Ада, защото са търсили външна помощ. Външната помощ никога не е окончателна, истинска помощ. Щом търсиш външна помощ, ти пренебрегваш Бог в себе си. Това е голяма грешка, голяма стена.

Някои работят с формули и едновременно вземат и лекарства. Когато се отдадеш тотално, с пълна, с абсолютна Вяра в Бога, лекарствата трябва да отпаднат, защото иначе законът не работи пълноценно, иначе работиш двойствено: тогава лекарствата и природните сили ще ти помогнат малко, но няма да бъдеш наистина пълноценно излекуван. В този случай по-хубаво е да вярваш в лекарствата; самите лекарства много няма да ти помогнат – самата вяра в тях ще ти помогне. Има случаи, в които е за предпочитане дори да вярваш в камък. Николай Райнов в една от своите книги беше писал, че има хора, които вярват в камък – и са разрешили въпросите на живота си; а има хора, които вярват в Христос – и не са разрешили въпросите на живота си. Значи, същността се крие в самата вяра.

Този закон е свързан с една от най-големите Тайни в окултизма, Тайната на Бога: Същността на Бога е, че Той Се самозаражда – и точно затова Той е, Който ражда, но Той не е роден от никого. Така в ученика ще се зароди Вечността и много други неща. В него, в самия него.

Учителят казва: „Злото не е в нещастието, но в неизползваното нещастие“. Този въпрос е свързан с тайната Азбука и с първата буква от тази Азбука, която по своята окултна същност е невидима. Всички букви са произлезли от буквата „А“ – и в почти всички азбуки тя е управляващата буква.

Първата буква „А“ е Светлината – затова тя е водач във всички азбуки (говоря относително, не в абсолютен смисъл). Тя е началото – и всички други букви се редуват след нея. Учителят казва: „Светлината е първата буква в невидимата Азбука“.

Когато човек изхожда от Светлината, той ще може да осмисли нещастието и да извлече от него своя духовен подем. И наистина: в нещастието има скрита Светлина.

Когато това се знае, гледната точка коренно се изменя и ученикът вижда в дълбочината на своето нещастие смисъла на своя живот.

Тук, по отношение на нещастието, Дяволът е допуснал още една грешка, понеже той е обожател на нещастния живот. Но ученикът, който може да открие скритата Светлина в нещастието, се изтръгва от злото и променя своя живот.

„Злото не е в нещастието, но в неизползваното нещастие.“

В българския народ – и главно в учениците на Школата на Бялото Братство – ще се роди и постепенно ще се разгръща една Специална сила, свързана според Учителя с буквата „Ъ“ в българската азбука, която отсъства във всички други азбуки. Тази буква крие в себе си нещо скъпоценно; и тези, които я пренебрегват, които нямат вътрешно отношение към нея, малко или много, те ще загубят от тази Мистична сила.

Учителят казва: „Малкото камъче прекатурва колата“.

Това малко камъче може да бъде една отрицателна дума – понеже това е свързано със Змията. В Змията има много знания, но едно нещо ѝ липсва, а то е най-важното – тя няма Живот. Въпреки многото си знания, Змията може да каже само едно: „Аз съм Смъртта“. Докато Христос казва обратното: „Аз съм Живот“. Това е мярка.

Учителят казва: „Само този, който носи Живот, може да бъде носител на истинското Знание. Щом умираш, това е знанието на Черната Ложа“.

Смъртта се побеждава само с истинско Знание, а то е символ на Живота.

Христос казва: „Дерзайте, Аз победих света“.

Преведено: „Аз победих Черната Ложа“.

За страха:

Щом се страхува, човек привлича отрицателните сили в Природата. Страхът се явява като магнит за отрицателните сили, т.е. страхът е фабрика за опасности.

Страхът не спада към съвършените сили на Природата.

Учителят казва: „Когато той попадне в тебе, ти трябва да го използваш, да го усъвършенстваш, трябва да го превърнеш в предпазливост, а после – в благоразумие“.

Любовта не можеш да я усъвършенстваш. Тя е Съвършенството на Бога.

Да тръгнеш срещу Любовта – това е най-голямото безумие.

Лао Дзъ казва: „На онова, което върви срещу Дао, бързо му идва краят“.

Любовта изключва страха.

От гледна точка на Лао Дзъ, Любовта владее над всичко, но не е господар. Това е едно много важно качество на Любовта, то е свързано със Свободата. Любовта не показва величие и именно затова е велика.

Страхливият е горд. Гордият пропада. Учителят казва: „При гордостта ти си с единия крак в гроба…Омразата е проказа за човешкото сърце“.

Според Учителя омразата е затвор, в който и затворникът, и надзирателят са чужди един за друг – но проникне ли Любовта в затвора, вратата на килията се отваря. (Този закон е свързан и с чакрите.)

Лошото при омразата са лошите думи, които сте изпуснали. Те са закон за ограничение и робство – те ще бъдат вашето ограничение и вашето робство. Има някой път един кулминационен момент на омраза и тогава човек изпуща много лоши и опасни думи. Той не знае, че с тях се обвързва. Само Посветените знаят как да допускат омраза.

Учителят казва: „Майката на отрицателните сили е лъжата“. Това е свързано с най-големите разрушителни сили. Това е човешкият свят, за който Учителят казва, че той не е нищо друго освен трагедия.

Според Учителя, за лошите хора няма бъдеще, т.е. няма да имат добри условия за развитие.

Злото се развъжда най-добре в лъжата, т.е. в застоя. Лъжата е свързана с най-големия застой на човека.

Освен това лъжата дава неразбирането, а неразбирането – това е силата на мрака. Неразбирането значи да си изпълнен със силата на мрака.

С убедени хора ние не говорим, т.е. с фанатици не говорим. Фанатикът – това е преданост без Любов.

Окултният ученик трябва да води преди всичко вътрешни разговори.

Мисли вътрешно, насърчавай с молитва, със светла мисъл.

Ние тайно трябва да обичаме хората, без да знаят.

Да помагаме главно вътрешно.

ЖЕРТВАТА

(втора идея за размишление)

Когато един човек реши да стане жертва на една Свята идея, той е започнал да излиза от обръча на Змията. Тази жертва му носи Светлина, която става носител на нов Живот и за него, и за околните.

Жертвата е много чист метод за освобождаване от силите на тъмнината, освобождаване от обръча на кармата.

Според Учителя само който е станал жертва, може да обича, защото той ще бъде научен от Христос.

Какво означава Чиста Жертва? Чиста Жертва значи да си създадеш свята връзка с Любовта, т.е. с Христос. В този смисъл, жертвата е символичен образ на идеята за Пробуждането.

Когато хората са чисти и святи, Истината им се говори пряко, а иначе им се говори със символи, защото мракът ще им отнеме даденото. По този начин Божественото пази хората.

Според Учителя, когато един човек не е готов за жертва, Бог не може да му проговори.

При Истинската Любов интуицията е постоянна.

При човешката любов интуицията е накъсана, защото рядко я чуват.

Жертвата е свързана със смирението, а злото се подчинява на смирението.

Учителят казва: „Смъртта бяга от смирения човек“. Защо? Защото смирението е първият образ на Любовта, а първият образ е носител на една Универсална сила.

От страданията и мрака, ученикът трябва да изработи едно високо съзнание, чрез което се освобождава от пълзящата Змия в себе си. Точно в тези страдания и в този мрак ученикът трябва да открие една скрита Светлина, която ще запали мощния Огън към безсмъртието.

Учителят казва: „Ученикът трябва да умее да страда“.

Това означава, че целта на страданието и мрака е да усилят твоята Светлина – а тази Светлина е твоето освобождение, защото Змията е парализирана в сферата на Светлината и Любовта. По този път се придобива Божественият Живот – и тук се осъществява себепознанието.

Себепознанието означава придобиване на собствената си Светлина – а не да вземаш от Ангелите и от други същества.

Себепознанието определя постоянна връзка, която е същественото за Вечния и Свят Път на Душата.

Тъмнината е част от Неговото Величие, част от Неговата Тайна. (Не трябва да се тълкува отрицателно.)

Светлината е друга част от Неговата Тайна, но и тя също не Го разкрива. Бог е по-дълбок.

Той Се е превърнал в Безкрайност и е станал Тайна.

Според Учителя, Безкрайното е неразбираемо. Това, което не се разбира, е наречено Свобода.

Всичко това означава, че Любовта е една дълбока Безкрайност и наука за вечни времена. Тук и Ангелите, и Змията онемяват.

Сега за нас е важно да разберем момента на Божествената Любов, т.е. Възкресението.

Силата на Възкресението е в това, че възстановява Космичния поглед към живота.

Лекция, държана на 10 март 1995 г. – Варна

ЛЮБОВТА

(първа идея за размишление)

Най-дълбоките заповеди на Създателя се заключават в Любовта – Любовта към Бога и Любовта към ближния. Това означава, че Същността на нещата се намира в Любовта. Чрез Любовта към хората и към Бога се изяснява средството да познаеш себе си.

В Любовта има един окултен елемент, който може да издържи на най-голям вътрешен хаос. И тогава, след като издържи, човек получава Светлина. Тя кристализира от този хаос – и човек се възражда. Това означава, че от тази игра с хаоса, ти трябва да се зародиш.

Учителят казва: „Докато човек не преживее най-голямото нещастие, Новото няма да го посети“.

Духът се ражда, след като се премине през хаоса – това е неговата Мистерия. Затова Христос мина през Голгота.

Да издържиш през големия вътрешен хаос – това означава да се докоснеш до друга окултна Мистерия в Битието: Гласът. Да чуеш Неговия Глас, това е върховен дар. Глас – това означава Абсолютното Слово на Истината. Да постигнеш връзка с този Глас означава да станеш уверен в своя Път през цялата Вечност.

Окултен закон е:

Умрете, както умирам Аз – тогава ще живеете, както живея и Аз.

Или: позволи на Духа да стане твоята смърт и твоето Възкресение. Това велико време, наречено Голгота, идва за учениците. Във времето на хаоса се ражда истинското разбиране – а това е Духът.

Лекция 3

ДОБРОТО И ЗЛОТО

(продължение)

Учителят казва: „За съществуването на доброто и злото могат да се дадат само привидни, но не и същински причини. Когато навлизаме в Злото и неговите Тайни, ние стигаме до една специална, чисто Божествена област“.

Бог казва: „Аз съм, Който твори и Добро, и Зло“.

Ние трябва да ценим злото и опасностите, които ни посещават, защото има опасности, които могат да направят човека и Посветен, и смирен. Съзнателно или несъзнателно, всички хора се стремят към Посвещение, защото тук ученикът става Дух – т.е. неразрушим. На Духа нищо не може да му се случи – той е несътворен. На такъв човек никога не можеш да разколебаеш Вярата.

Учителят казва: „Да простите – в това се заключава истинската магия, истинската наука. Докато не простите на онези, които не ви обичат и ви причиняват пакости, никаква наука, стихове, магия и формули няма да ви помогнат“.

Докато не прощаваш, ти се обвързваш със Змията. Змията спи в мрака и хаоса на елементите. Чистият се освобождава от материята. Другото име на хаоса е антислово. Чрез чистото Слово ние се освобождаваме от елементите на хаоса.

Учителят казва: „Всеки трябва да знае, че за лошите хора настъпва черен период, катастрофи. Времето, което сега иде, ще им покаже, че те са изгубили добрите условия и няма да намерят това, което търсят“.

В живота има катастрофи и победи. Да победиш тъмнината означава да отвориш врата към Големите Мистерии.

Големите Мистерии са свързани с Тайната на Слънцето.

Малките Мистерии са свързани с Тайните на Земята и човешкия живот.

Една от важните сили – това е смирението. Смиреният външно е слаб, т.е. във физическото поле. Но в невидимата, духовна област той е силен. А същественото е какъв си във вътрешността. Който изхожда от смирението, никога няма големи претенции. Който ги има, катастрофира.

Преди да си замине от този свят, Учителят казва: „Свърши се една микроскопическа работа“. Това е гледната точка на смирението, на бъдещето, на Вечността.

Учителят казва: „Ако слушате злото, ще се изгубите в него. Ако слушате Висшето съзнание, ще познаете себе си и ще влезете във връзка с Бога“.

Ако слушате злото, ще се изгубите в земното мислене и то ще се превърне във вашето разрушение.

Чрез чистото Слово ние съграждаме Духа в себе си, а това е метод за освобождение от тъмнината. Когато ученикът медитира, винаги трябва да бъде буден, защото Змията също медитира. Това означава, че ученикът трябва да изработи една динамика и бдителност, чрез които да отстрани всеки излишен глас, който идва от Змията. (На хиляда отговора, едно изключение е висшата мярка – това е ученик.)

Злото не е най-голямото препятствие в света. Ако имаш смирение и устрем, злото не може да те спъне в твоя Път. Това означава, че без смирение ти си уязвим.

(Тихият глас е различен от Вътрешния Глас, с него говорят Ангелските йерархии. Вътрешният Глас проговаря само веднъж, за кратък миг – това е вдъхновение без край.)

За да не бъде злото препятствие в твоя живот, ти трябва да живееш в Бога. Но това може да стане само когато станеш Свята Жертва. Само с нея ти се докосваш до сърцевината на Живота. Когато станеш Жертва, ти вече си Храм. Когато имаш Храм в себе си, тогава Той ще дойде и ще Си направи жилище.

Когато човек е извън Любовта, тогава злото винаги го преследва.

Злото преследва човека, докато го върне в Любовта – или докато го разруши.

Злото или упътва, или разрушава.

Учителят казва: „Злото е сбор от разумни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота. Затова вървят в различен път от добрите същества“.

Змията и злите същества живеят в мрака и хаоса по единствената причина, че не са познали Любовта. Змията е хаос и бездна, тя е една развалена същност поради неразбирането на Великата и Универсална Същност на Любовта. Това означава, че всеки, който не разбере Любовта, който злоупотребява (Любовта е Бог), ще се превърне в развалина. Сакати, болни, просещи развалини не са разбрали Любовта.

Учителят казва: „Никой не е в състояние да унищожи Злото – дори Христос и Боговете“. Нашата работа е да постигнем истинско разбиране на живота. То е скрито в дълбочината на Духа. Дълбочина означава Висша Тишина.

Змията живее шумно, в неразбирането, в спора. В Тишината тя умира. Истинският ученик никога не спори, защото Духът, Истината са безспорни.

Тишината има свойството да смразява тъмните сили. Светският човек може да се побърка в тишината на пещера, защото има вътрешен шум в себе си. Тишината е пълна с блага.

Окултната наука казва: „Тишината и мълчанието са методи за съграждане на причинното тяло на ученика – тялото на волята“.

ХАОСЪТ

(втора идея за размишление)

В хаоса е скрита Тайната на човека. Хаос означава страдания, мъки, нещастия, интензивни страдания. Хаосът работи за Новораждането. От хаоса на Голгота се възроди Новото. Стремящият се възражда себе си от хаоса, а нечистият умира в него.

Всеки човек търси нещо специфично в живота. А това, което търси, ще го намери само като се сблъска с хаоса, с най-голямото нещастие в своя живот. Ако го надрасне, той ще получи Светлина.

Упражненията за концентрация са важни за ученика, защото, ако в момента на най-голямо страдание или нещастие, което те е обзело, ти мислиш за Любов към Бога, тогава ти се възраждаш – това е велико раждане. Най-малките усилия са много ценни: Бог работи с малките величини, а хората – с големите работи. Хаосът и страданията изваждат хората от съня. Сънят – или спящото съзнание, което е произлязло от греховете – означава хипноза четвърта степен.

Голгота е символ на най-голямо вътрешно напрежение и голяма чест за ученика, защото целият хаос, всички тъмни сили са ангажирани с теб, за твоето Новораждане – това е голяма чест.

Хаосът работи изключително мощно, защото създава ученика. Понятието ученик е ново в света. Не се очакват апостоли, пророци, ясновидци – новото е ученик. Чрез него се създава Новата земя и Новото небе. Това означава нов начин на мислене и ново духовно тяло.

Чрез хаоса идва Новото със специален прилив в живота на ученика. Според Кабала: „От хаоса се ражда Повелителят на Новото Слънце“ – т.е. новото съзнание. Като издържа Голгота, Христос създаде нова аура, за да могат стремящите се да възкръснат за Новото. Спасението на човечеството е влизането в тази аура на Христа. След Възкресението, Същността на Христос създаде пълна аура. След Голгота и по време на Възкресението, учениците на Христос са приели вътрешния смисъл на християнството. Тогава те са станали Свята Жертва на една Велика Идея.

Учителят казва: „Божество, което не може да понесе греховете на хората, нека си върви. Но Христос издържа – и това е Неговото величие“.

Лекция, държана на 17 март 1995 г. – Варна

ОБРАЗ И ПОДОБИЕ

(първа идея за размишление)

Ангелските, Архангелските и други йерархии не са създадени по образ и подобие на Бога от самото начало. Сатанаил, който е бил Архангел, също не е създаден по този образ.

Това означава, че Змията, даже като Архангел, никога не е била чисто Битие. Учителят казва, че още от началото си тя е била хаос, но това не е казано в Библията. Това, че е била Архангел, е само прикритие. Змията никога не е виждала истинския образ на Любовта. И когато е поискала да го види и завладее, е станала мрак и хаос. Тя е станала това, което е била. Тя е носела мрака в себе си. С този мрак тя и досега се опитва да затъмнява истинското знание – истинското знание на високия връх, на който стои Съвършената Любов. На високия връх няма място за мрак.

Учителят казва: „На върха се намират високите тонове на живота“. Това означава, че при Истинската Любов никога не можеш да бъдеш увлечен от мрака. Мракът не е съвършен принцип, защото в него няма вътрешна, чиста духовна сила, която да го ръководи. Всяка несъвършена сила е осъдена на страдание. Ако Змията беше съвършена, тя щеше да бъде с неограничена власт.

Змията не е противоречие в Космоса. Такова няма в Реалността.

Змията е голямо изпитание в живота. Още в Атлантида осем Учители изнасят Учението за Дао. То показва, че Великата Светлина пристъпва към ученика.

При голямо изпитание най-важното е вяра и смирение. Без смирението, ти никога не можеш да чуеш гласа на Живота.

Хаосът е същество преди Змията. Тя е създадена от негови елементи. Хаосът не е материя на Отец. Еврейското име на Змията е Естер Хара – това означава вероотстъпник на Слънцето. Вероотстъпник, защото в хаоса няма истински, а привиден живот. Това означава, че нищо земно не може да бъде опорна точка за развитието на ученика. Сатана не е създаден по образ и подобие на Бога – затова Сатана ревнува човека, който е създаден. Естер Хара е паднал от ревност, но в началото е имал достъп до Бога (това е различно от единство).

Бог е бил водач на Ангелските йерархии, които не са били от Съвършения цикъл. Когато човекът се създава по образ и подобие на Бога, на Архангела не е била дадена такава чест. Тогава той е изпаднал в ревност, че Бог е дал преимущество на човека над Архангела. Ревността е качество на мрака. От ревност Сатана е посегнал да унищожи човека и човешкия род.

Лекция 4

ВЯРАТА

Великият живот на ученика започва, когато цялата му воля се пробуди. Това се предшества от Вярата. Това означава, че Вярата е условие за разгръщане на волята. Волята е силата, която е носител на Новия Живот. (Говоря за разумната воля.)

Учителят казва: „Над всичко е искреното постоянство, то е най-важно за ученика“. Преданост, искрени усилия за познаване на Истината – защото непостоянството е скъсана връзка с Бога.

Волята е сила, която обхваща в себе си всички космически сили, защото тя започва своя истински живот от обединението на Любовта и Мъдростта (ума и сърцето).

Това, което обхваща, не обяснява нещата. Това се отнася и до интуицията. Тя никога не се занимава с обяснения. Интуицията се разкрива на чистата Вяра.

Вярващ, който се ръководи от ума, бавно върви към тъмнината.

Вярващ, който се ръководи от интуицията, върви към Духа, към Светлината. Или: чистият по сърце има истинско ръководство, защото тук работи интуицията. Тя е вътрешен орган на Духа. Интуицията просветлява и преобразява. Интуицията и Духът са свят без обяснения.

Интуицията е способност, която изтръгва човека от обикновения живот. И постоянната молитва изтръгва човека от земните мисли и желания. Умът никога не може да проникне в интуицията. Тя е сила от по-високо поле.

Учителят казва: „Висшите светове и същества могат да проникват нисшите, но нисшите не могат да проникват във висшите“.

Интуицията прониква в ума и променя пътя в сърцето на вярващия. Вярата е условие за проникване на интуицията и Духа в човека. Така постепенно Новият Живот се вселява в човека.

Вярата е врата към разумната воля. Волята е сила, която има най-голяма власт – но когато е съединена с Бога.

Пречистването на сърцето е подготовка да се схваща лъча на просветлението, идващ от интуицията.

Вярата е свързана с молитвата. Съчетанието им е път за приближаване до Източника на Живота.

Новото служене няма показ (за ученика). Най-голямата привилегия в този свят, в окултен смисъл, е Истинската Вяра. Това означава общуване с Бога.

Учителят казва: „Съществено е, когато си в тъмнина, да очакваш изгрева на Слънцето“.

(Ако човек в полусън си представя, че пада в пропаст, да си представи, че Бял Брат му подава ръка, и това ще се реализира – практически окултизъм.)

Най-голяма победа срещу злото е дълбокият и таен израз на молитвата.

За да се домогнеш до съвършената Вяра, трябва да разбереш, че принципите са винаги по-важни от мислите и чувствата. Нашето учение се разкрива само на пълната Вяра – 100 %. Мислите и чувствата не са истински водачи. Истински водач е интуицията. Тя говори винаги безгрешно. Никога не подлъгва. Виденията на Духа винаги се различават от тези на ума и на астралния свят. Интуицията просветлява човека, когато той работи и служи на Божията Воля.

Молитвата е метод за стабилизиране на Вярата.

Правило от Учителя: „Вярвам в Бога не само при един случай, но всякога“. „Ами ако умра гладен?“ Умри поне като човек с Вяра, като човек с достойнство.

Когато човек се пречиства, чувствата и усещанията се изместват от интуицията – и постепенно човек започва да вижда безпогрешно.

Интуицията е със специална цел: разкрива непознати области и сфери, които умът не може да схване. Умът е пътят, по който човек се изгубва, обезличава и обезсмисля. Пречистването е обратен път – животът се осмисля. Това означава, че нечистият се изгубва в ума, в ръцете на безверието и мрака.

Развитието на будността е излизане от ръцете на ума, на съмнението. Окултната наука казва, че съмнението е пътят на Черната Ложа, пътят към смъртта.

ВЕЛИЧИЕТО НА ОТЕЦ И ОПАСНАТА ЛЮБОВ

(втора идея за размишление)

Мракът не е материя на Отец. Той само е внесъл в хаоса Своята Любов, Своя Живот. Защо? Учителят казва: „Без живота, Абсолютът щеше да остане непознаваем и абсолютно недостъпен“.

Това означава, че чрез живота във все по-висши степени, ние Го опознаваме. Но задължително трябва да минем през хаоса, защото Бог е поискал да го организира със Своя Живот. Затова минаваме през страданията.

Хаосът е създаден от Него, но в друг, по-древен цикъл. Това е едно от най-великите творения на Вселената.

Чрез хаоса съществата ще придобият съзнателно съвършенство. Без хаоса щяха да останат безсъзнателни съвършени.

(Първичният Адам и сега живее в Рая – Окултната школа на Бялото Братство, която се е ръководела в Древността от Господ. Вторичният Адам е създаден по други закони.)

Сега, когато съществата минават през хаоса – страдания, нещастия, опасности – те ще извоюват свободата си. Свободата е висша мярка за пълно разрушение на лъжата и злото. Това означава, че много Любов се иска от ученика, за да постигне висшата мярка – Свободата.

Истинската Любов е последната дума на Окултната наука. Тя ще се изучава през цялата Вечност.

За евреите, за злото, Бог не е бил Любов. Те са Го отхвърлили. Тогава Любовта станала опасна сила – ужасът ги връхлетя в лагера на смъртта. Те питат: „Защо в света има толкова неправда?“. Отговорът е: щом този въпрос не ти е ясен, ще се запознаеш с истинската неправда. Това не е човешки въпрос.

Човешката любов винаги търси правдата – и среща неправдата.

Когато човек превърне човешката любов в Божествена Любов, той ще има виждане за правдата.

Неправдата е свързана със Седемте чаши на Божия гняв. Содом и Гомор са били унищожени, защото не са приели Живота, а смъртта (греха).

Това означава, че ако не приемеш Любовта, тя става най-опасната сила в света и в твоя живот.

Когато човек изгуби Божията Любов, не може да бъде опазен, защото е пазен от злото.

Най-големите нещастия са произлезли от злоупотреба с Любовта. На такъв човек има надгробен надпис: „Тук почиват останките на еди-кого си…“. Такъв човек е наречен движещ се гроб.

Учителят казва: „Могат ли останки да почиват? Или частите на един счупен кораб да почиват?“.

За нечистия Любовта е Страшният съд. Тези, които имат човешка любов, змийска любов, те вървят към Страшния съд и ще го опитат.

Учителят казва: „Има илюзии в живота, но те някога почиват на здрава основа“.

Основен закон от Учителя: „Любовта прощава, но не извинява. Тя изисква съвършенство“.

Първичната Любов е Висша сила, Висш лъч.

Окултен закон:

Пусни в мрака лъча на Любовта – и тя ще го превземе.

Едно от най-важните неща:

Пази се от съмнението!

Ако някой не ти харесва, не се съмнявай в Божествената му природа, в Божествената Любов.

Учителят казва: „Не се давете в съмнението си, защото ще се намерите в дълбочините му, откъдето много трудно ще излезете. Който не вярва в Бога, той ще се задави в съмнението си“.

Вярвай, за да разбереш Истината!

Лекция, държана на 24 март 1995 г. – Варна

ПОСЛЕДНОТО ВРЕМЕ

(първа идея за размишление)

Учителят казва: „Небето ще извърши един велик преврат, и то сега, в този век. До 1999 година светът ще види това, което никога не е видял. Старата култура е осъдена на смърт, краят на злото идва“. (Във всичко туй няма нищо, което да заплашва ученика – напротив, става въпрос за една благодатност, специално за ученика, която после ще се разкрие.) „Под земята се готви нещо страшно. Сто четиридесет и четири хиляди Души са вече тук, на Земята, те са в плът“.

„Христос дойде на Земята преди две хиляди години, за да спаси света от катастрофата, която се готвеше навремето, но се отложи за сега.“

Според Учителя двадесета глава от Откровението на Йоана представя 2000-та година, която наближава. След големите противоречия и страдания ще дойде всичко онова, което хората очакват.

Учителят казва: „Краят на този свят е сега – и злото започва да губи своята сила. Един голям страх ще се всели в материалистите и чрез този страх те ще бъдат разрушени“.

Ще загатна нещо за обединението на Бялото Братство. Най-дълбокото си мнение не го казвам, но все пак ще загатна следното: в момента, ако стане обединение на Бялото Братство, това ще бъде много лошо за самото Бяло Братство – такова обединение ще посегне на много места и по много лош начин, защото вътре в Бялото Братство в момента има много смъкнати тъмни сили. Така че неслучайно обединението не върви, това си има много дълбоки причини. Първо ще има чистка и след това – както по времето на Атлантида, ще стане обединението. Там обединението стана в така наречения Ноев ковчег. Ноевият ковчег означава учениците на Бялото Братство, които са останали докрай верни на Светлината.

Учителят казва: „Радвайте се! Идват най-хубавите времена от 2000 години насам. Целият този свят ще потъне в земята, нов континент и нов въздух ще има“.

Това е описано и в Откровението, и в Матея, и в една глава на Даниил.

Най-важното, което иска Учителят от учениците, е будност; и Той казва: „Будни бъдете – и косъм няма да падне от вас“ – думи на Учителя, казани през 1943 година. Ще срещнете и в т.нар. Бяло Братство, и извън него, много умни хора, обаче нямат нещо съществено: будност. Това е една от разликите – те са вмъкнати вътре в Бялото Братство.

За новата раса се знае, че тя ще се развива около 300 хиляди години – Шестата раса. После се казва, че представителите ѝ постепенно ще вземат ръководството в свои ръце.

Има различни знаци за Новото време. Учителят дава един от тях: „Тогава реките ще придойдат с много голяма сила, вулканите ще изригнат с всичката си мощ и със силен гръм ще поздравят Бога“.

Броят на Великите Учители е 8000.

За съзнателната работа Учителят казва: „Сега е времето да получите това, което в бъдеще ще ви трябва. Всеки, който е злоупотребил със своята сила, няма място, където той може да се скрие, за да избегне своето възмездие“. Тук става въпрос за злоупотребата с духовната сила.

Учителят казва, че светът е обсаден от невидимите сили; според Него, 5 милиона невидими войни пазят България.

Голяма радост очаква учениците, но трябва и те да минат през този особен период. Учителят казва: „Това ще бъде една проверка за вас“. Такива проверки е имало много в миналото, но сега пак се налага да има една проверка.

На учениците ще бъде дадено осъзнаване на силата на Словото – и чрез това те ще се издигнат над тъмната област.

Окултната наука казва, че никой не е слаб освен хипнотизирания.

Мракът е винаги около нас и затова ние трябва да сме винаги будни.

Учителят казва: „Всичко е добре наредено в света“.

Лекция 5

ВЯРАТА

(продължение)

Учителят казва: „Сега хората вярват в злото, защото произлизат от греха, т.е. от кръвната връзка със Змията“. Сега е необходима Вяра в Божествената Любов, която ще превърне нисшата енергия в Небесна – и така Змията ще бъде отстранена.

Земя на еврейски означава нисшата природа на човека. Тя се състои от четири еврейски букви и означава четирите нисши тела на човека: физическо, етерно, астрално и нисшия ум. Това е тайното име на Звяра: неустроена земя. Чрез астралната любов, жизнената сила е изтекла навън и човекът е опустял.

Грехопадението е станало в астралния свят и впоследствие хората е трябвало да се облекат в материя.

Само чрез Божествената Любов може да се образува Небето в човека. Небето символизира Висшия свят, Висшия организиран Живот – това са Душата и Духът.

Учителят казва: „Докато Любовта, Вярата и Надеждата са на нашата Земя, всичко ще върви напред. Когато Любовта, Вярата и Надеждата вдигнат капитала си, Земята ще се превърне в пустиня“.

„Онзи, който има пробудено съзнание, никога не се съмнява.“

Учителят казва също: „Безверниците са умни, но не са будни“.

После Учителят цитира Библията и дава една мярка: „Проклет е онзи, който уповава на човека. Това подразбира: проклет е онзи, който уповава на глупавия човек; проклет е онзи, който уповава на човека на безлюбието и на човека без Свобода, без Живот и без Истина в себе си. Които уповават на Бога, те същевременно уповават на всички ония, които са проводници на Божиите идеи“.

Умните се съмняват, а съмнението е метод за усилване на тъмнината. От окултна гледна точка, само умните се самоубиват. Хората не се самоубиват от Вяра и Любов към Бога, а от съмнение, т.е. от закона на разделението с Бога. Чрез съмнението тъмнината се сгъстява и човек се самоубива. И наистина, не можеш да живееш в Светлина и да се самоубиваш. Самоубийството се смята за последната граница, за най-голямата степен на невежеството. Всеки, който се съмнява, ще се изгуби в ума и неговия хаос.

От окултна гледна точка, самоубийствата и убийствата показват, че животът е станал много външен. Тъмнината се покланя и обожава външния живот. Външното се покланя на външното – това е закон на сродството със смъртта. Точно затова външният човек не може да направи вътрешна връзка със Светлината в себе си – и затова такъв човек е духовно сляп.

Защо външното (повърхностното) се самоубива? Защото то е без Вяра и затова е винаги бедно. Истината не е навън, тя е навътре – и затова Христос казва: „Моето Царство не е от този свят“.

Едно от местата, където хората са загубили вярата си, е хорото – мегданът. Това е една весела трагедия.

Учителят казва: „Мъжът казва на жена си: „Да изпратим на хорото нашия непрокопсан син, да поумнее там“ – да намери своя професор, т.е. младата мома. Щом се ожени, главата му увисва – и ако го попиташ какво му е, той отговаря: „Ходих на хорото, дето поумнях. Разбрах, че животът е сериозен. Сега вече мисля, а не играя“. После Учителят дава един малък извод: „Всички хора, които не мислят, са на хорото“.

Според Учителя погрешките на хората се дължат на вярата им в човешкия порядък. В Божествения свят вярата работи сто на сто, а в човешкия свят – само няколко процента на стоте.

Важно правило за ученика от Учителя: „Силата на вашата вяра се заключава в следното: всички да се разколебаят във вас, само вие да не се разколебаете“.

Ако се разколебаеш във вярата си, ти влизаш в обикновения живот. Това означава бавно разрушение. За да не се разколебаеш, трябва да си буден.

Важно качество на окултния ученик: Будният улавя невидимото.

Злото е пряко свързано със съмнението, а това означава, че злото умира в чистата Вяра. Вярата е пътят към Съкровеното, а на Съкровеното е определен Вечен Живот. Вярата е пътят към Божествената Любов, а Божествената Любов е метод, чрез който можеш да четеш в Невидимия свят.

Вярата се намира в сърцевината на Ангелския живот и затова се смята, че Вярата е Ангелска благодат.

Любовта се намира в сърцевината на Бога. Това означава, че даже и в ръцете на Ангелите не е дадена Висшата Божествена Любов, тъй като това е най-отговорната сила, най-опасната.

Съмнението е метод на Черното Братство, метод за усилване на безумието. Това става постепенно. Учителят казва: „Съмнението е в състояние да затъмни съзнанието на човека“.

После Учителят задава един въпрос и сам отговаря: „Защо умират хората? Защото Бог не е съгласен с техния живот и с техните вярвания“.

БОЖЕСТВЕНАТА ПРАВДА

(втора идея за размишление)

Числото на Звяра (666) – по отношение на него, и науката, и религията допускат грешка. То не е цяло, а разделено число. То е разделено на три шестици, което означава трите различни Звяра в Библията. Първият Звяр – това е първата шестица, чието зло завършва в тази раса. После ще влезем в Шестата раса: ще има голяма активност на Злото, която отговаря на Втория Звяр, който е по друг начин устроен, който е свързан с други сили. И най-накрая, в Седмата раса, на финала – най-голямата активност на Злото; и тогава ще бъде периодът на последната шестица, на Третия Звяр: последен шанс за спасение на тези, които могат да се опомнят, които са свързани със Злото, преди да бъдат деградирани и превърнати в съвсем твърда материя – т.е. тогава ще бъде процесът на най-голямо втвърдяване на злото.

Чрез човешката любов (която е свързана със съмнението), целта на Змията е да вземе енергията на човека, т.е. неговия капитал. Главната причина за грехопадението на Адам и Ева се намира в това, че те са нямали съвършена цел. Точно затова те не са получили подкрепа и са влезли в нисши светове. Докато Христос показа съвършената цел, която е Любов към Бога, т.е. послушание до смърт (дори и в момента на смъртта). Точно това е качеството, което се иска от учениците: послушание до смърт, до края на живота.

Съмнението зарежда Змията с енергия – и чрез съмнението тя изтощава човека: това е неин метод. Злото покорява хората чрез метода на съмнението.

Кой вярва в себе си? Този въпрос е нож с две остриета. Има една опасност за ученика – да изпадне в една сляпа вяра: да вярва повече в себе си, отколкото на Бог в себе си. Такива хора оставят Бога на заден план и често се срещат с други, които ги побеждават, защото имат по-силна вяра. Първо трябва да вярваш на Бог в себе си, а после – на себе си.

Със злото разполага само Бог – и чрез него Той наказва хората за престъпленията от миналите прераждания.

Съществата на мрака нямат цел. Това означава, че всеки човек, който няма цел, потъва в мрак. Така е потънала и Змията.

Злото плаща на всеки това, което е вършил в своето минало. Но това, което наказва хората, не е Божествената Любов, а Божествената Правда. Това е нейната задача.

Важно за учениците: волята на ученика черпи силата си и от мрака, и от светлината (двупосочно). Това означава, че изкушенията носят воля и Светлина за ученика, а за обикновените хора носят мрак. Вяра и воля, които не се развиват, ще донесат смърт за човека.

Енергията в цялата Вселена идва от един Абсолютен Център, но според начина на използването ѝ, тя се превръща в светлина или в мрак.

Чрез съмнението тъмните сили търсят убежище във вътрешната област на съзнанието – и често успяват. Например основна грижа на безбожниците е здравето; и тъкмо да го подобрят, те влошават живота си.

Учителят казва: „Страх, съмнение, спор, критика, страст, омраза са тежки духовни болести“.

„Как се лекува съмнението? С Вяра“. Вярата е път към Любовта (или към Живота), а съмнението е пътят към смъртта (или към тъмнината).

За квадратурата на кръга:

Окултният ученик трябва да роди кръга в себе си. Кръгът е символ на Вечния Живот, свързан е с идеята за квадратурата на кръга. Тук се говори за съвършения квадрат, за който Окултната наука казва, че няма ъгли. Това означава раждането на ученика в кръга.

Най-голямото проклятие в живота на човека е двойствеността (на човешката любов). Най-голямото благословение е раждането на ученика в кръга (законът на Единството), т.е. раждането във Вечността.

Лао Дзъ: „Насаме с Дао (с Бога) – това е Вечността“.

Лекция, държана на 31 март 1995 г. – Варна

МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА

(първа идея за размишление)

Чрез изпита Голгота се задълбочава вътрешният и тайният живот на ученика. Чрез този изпит ученикът се утвърждава в Духа.

На Голгота се съгражда Новото в живота на ученика – и тук се постига новата трансформация.

Голгота е най-голямата матура, т.е. най-големият вътрешен изпит за качествата на ученика. Тук Духът има една Велика цел – иска да преработи хаоса и да го превърне в Живот.

Учителят казва: „Съществуват два Велики закона за развитието на всички живи същества: първият закон разрушава, а другият съгражда и нарежда. Когато неразумният човек вижда около себе си пълен безпорядък, той казва: „Тежък е моят живот“. Когато Мъдрецът се намери под влиянието на Закона на разрушението, той не се обезсърчава – той вижда настъпващия ред и порядък и започва усилено да работи, и в скоро време изпада под влиянието на Закона на съграждането. Така от безпорядъка той създава ред и порядък“.

Всичко това означава, че хаосът е възможност за един Велик градеж (в това число страданията, нещастията, отчаянията и т.н. – в най-широк смисъл). Хаосът е сътворен, за да се изяви Всемогъществото на Светлината.

На Голгота ученикът се осъзнава като чиста духовна същност, т.е. като Дух, и с това се възвръща в Мистерията на Живота. Това означава, че човек започва да оживява само когато се осъзнае като чиста духовна същност, т.е. като Дух.

Лекция 6

ВЯРАТА

(продължение)

Учителят казва: „Имайте вяра, че Божественото е в сила да разработи Своите пътища“.

Учението е важно само когато стане главната цел в живота на ученика. Освен това ученикът трябва да има силен устрем към небесните работи и към Божествената Любов. Защото, когато човек върви по законите на човешката любов, той става скитащ демон.

Днес учениците трябва да се пазят даже и от морала, защото той често е едно прикритие на злото. Трябва да се пазим и от предизвикателни въпроси, които отдалечават Духа на голяма дистанция. Това е вътрешен момент, вътрешна дистанция – и след време много може да питаш, но ще получаваш отговори от други духове, но не и от Духа.

Друг важен вътрешен момент, който трябва да преразгледаме в името на смирението: когато ученикът чувства своето превъзходство над другите, то той не може да расте духовно и Божествено.

Учителят казва: „Който има Вяра, той може да разбира всички науки“. Тази Вяра, за която Учителят говори, не може да се развие изведнъж. Да имаш тази Вяра в ръцете си (тука говоря за съвършената Вяра) – това значи да се освободиш от намесата на чужда воля. Тази Вяра те прави господар на живота – а когато се домогнеш до есенцията на този живот, ти можеш да изживееш Бога. Когато Го изживееш, съмнението става невъзможно. Бог трябва да Го изживееш. Защо? Защото цяла Вечност няма да стигне на ума и неговата логика да Го опишат. На чистата Вяра се разкриват всички науки – значи, всичко, което човек обича, се разкрива по този закон.

Много хора са чували за Авраам от Библията, но малко са тези, които знаят тайната на неговия вътрешен живот. Неговият живот и въобще неговият Път е много дълбок и не може да се обхване с една лекция. Авраам идва от цикъла на Рама – една древноиндийска Школа; и неслучайно думата Рам участва, и неслучайно той е имал среща в Библията с Мелхиседек (един Велик Посветен извън еволюцията), и неслучайно става Патриарх – Патриарх на народите, Патриарх на едно силно човечество.

Авраам е спадал към Ордена на Посветените. Те са същества извън адамичното човечество. Думата Рам е била в миналото Космически принцип на една древна организация – става въпрос, в старо време, в обществото на Рама. Думата Рам означава синтез или подбран род.

Животът на Авраам е започнал още от древността с един много силен обет специално към Бога – оттук започва неговата Висша еволюция, от този обет. Впоследствие той става Патриарх на Избрания народ. При срещата с Мелхиседек е получил благословение. В този случай думата благословение има специално значение – вътрешно тя означава нова степен на Посвещение. Чрез това Посвещение той приема отново Учението на Бялото Братство, което му се предава от Мелхиседек. Във всяка нова епоха формите на Посвещение се изменят – те никога не са старите форми.

От окултна гледна точка, Христос е есенцията на еврейския народ, Заратустра – на персийския, Хермес – на египетския и т.н. Авраам е знаел, че Христос е Духът на Слънцето, че Той слезе чрез тялото на Христос, спря инволюционния процес на Земята и даде нова възходяща степен.

Съвършената Вяра на Христос – това е Вярата като принцип и тя се явява най-висшата опорна точка. В Най-Висшия свят, където е принципът, няма изключения; докато, според Учителя, в Ангелските светове има едно изключение, а в човешките светове, от сто има няколко верни процента, а останалото е все изключения. Мистерията на Голгота е Мистерия на Битието – и тя включва всички тайни, които се включват в това Битие и в този живот. Мистерията на Голгота е толкова велика, че според Окултната наука, тя никога не може да бъде изнесена напълно. Христос показа лъчите на Вселенската Любов, на Вселенското Слънце, което огрява и отделните Азове.

Тук искам да обясня един момент, който не е разбран, а се изнася и в стари, и в по-нови книги. В много йога учения се казва, че човек след време щял да се слее с Вселенския Аз, да се претопи и да стане едно с Океана, да изчезне като отделност. Много е погрешно да се уповаваме на стари учения. Окултната наука е на друго, по-дълбоко мнение: че крайната цел е обединение на отделните Азове чрез Върховната връзка на Живота, чрез Върховната връзка на Любовта – точно така, както е сега Бялото Братство.

В момента работят два силни импулса.

Единият е Луцифер – носител на стария импулс. Неговата цел е да създаде един преждевременен човешки аз по пътя на егото и по пътя на съмнението – и това ще попречи на обединението на Азовете.

Вторият импулс е Христос. Неговата цел е друга – Той иска човек да развие своята индивидуалност по Божествен начин, за да могат хората след това да се обединят, както е сега в Бялото Братство (говоря за Бялото Братство във висшия смисъл).

Пътят на Аза днес е много труден, защото:

Първо, ако човек обича кого да е, това щеше да бъде едно много грозно робство.

Второ, ако пък човек няма Божествена Любов, той става изкусител за душите и се упътва към Бездната заедно с тези, които увлича.

Както виждате, човешкият Аз е нож с две остриета: хем трябва да обича и ближния си, и въобще хората, хем трябва да е много буден.

В самото начало дори на Сатана, като Архангел, му е била дадена само една част, една известна степен от Любовта (не в най-висша мярка). С това той е увлякъл много Ангели – това са Ангелите, които образуват човечеството в този и в астралния свят и които са се увлекли от тази привидна любов и не са могли да я различат от онази, Висшата Любов, чисто Божествената мярка.

По пътя на Истината окултният ученик трябва да постигне Върховната цел на живота, която е Божествената Любов; и когато я постигне, да я даде като свободен дар към едно определено същество. Азът може да злоупотреби със Свободата, както Адам и Змията са злоупотребили. Точно затова те са сродни и паднаха в една особена гледна точка, която е тяхното падение. Това падение в Окултната наука се характеризира като втвърдяващият се егоизъм. Егоизмът има силата да втвърдява духовното.

Христос дойде и мина през Голгота, за да премахне тази гледна точка на разгръщащия се егоизъм. На Голгота Христос погълна цялата земна аура и с това започна постепенното преобразяване на душите. С изпиването на тежката чаша, Христос пое цялата карма на човечеството. Без тази Велика и Свята Жертва, безпощадната карма щеше да пресече всяко духовно развитие, защото законите на миналото са жестоки и напълно разрушителни.

За тези, които се стремят към Христос, Той ще превърне тяхното отчаяние в Светлина. Това е въпрос на Вярата.

Това, което ще опази твоята Душа по време на големите изпитания, е твоята пълна Вяра. Постоянният във Вярата е непобедим от кармата и от всички сатанински сили.

Учителят казва: „За да победиш кармата, се иска само едно нещо – будност“. При това най-важно условие вече има кой да те ръководи и да ти даде методите за победа над кармата.

ВЪРХОВНАТА ЗАПОВЕД

(втора идея за размишление)

За да издържиш изпита Голгота, трябва да имаш натрупана вътрешна сила. Има един окултен закон, който гласи: Чистотата натрупва сила. (Това е метод.) Точно с тази сила ученикът надраства страданията. Когато човек изтърпява страданията, с това той надраства злото. Това е един знак, една важна мярка.

На Голгота се образува новият живот на ученика; но трябва да знаем, че Змията не се страхува от никаква човешка сила, каквато и да е тя. Тя се страхува най-вече от постоянните молитви, те ѝ отнемат всичките надежди. Неслучайно Учителят е казал, че на Земята най-важното нещо, дейност номер едно – това е молитвата. Той поставя молитвата над Любовта, над Мъдростта и над Истината, защото чрез нея се осмисля и Любовта, и Мъдростта, и Истината. След време (но това е един по-далечен период!) ще дойде един цикъл, когато човек ще постигне святост и съвършенство, ще бъде ръководен пряко от Бога и няма да прави никакви грешки, няма да има нужда от изкупване; тогава молитвата ще отпадне и тогава ще се яви благоговението, което символизира едно Велико Единение. Но засега най-важното нещо за нас, това е молитвата, и тя ни спасява от много други грешки и от неща, които не можем да предвидим.

На Голгота Христос показа Пътя на ученика – и който издържи този изпит, той увеличава Живота си. На Голгота бе даден възход за цялото човечество към Първата Заповед на Библията. Тази Заповед е дадена от Учителя със следните думи: „Люби Бога повече от себе си – и всичко ще се нареди“. Това е Върховната Заповед, единствена и най-важна. Това е всъщност най-сгъстената Заповед. Мойсей е дал Десетте Божи заповеди, Христос дава две. Учителят дава само една и тя съдържа цялата Тайна на Живота в себе си; Учителят я нарича още магическа психология.

Всички паднали ангели, които нарушиха тази Върховна Заповед, станаха сатанински сили и служители на Мрака.

Лекция, държана на 7 април 1995 г. – Варна

ДЪРВОТО НА ЖИВОТА

(първа идея за размишление)

Дева Мария е един плод от Дървото на Живота, т.е. тя е един организиран Ангел, който трябваше да приеме Христос и да Му даде Божествени условия.

Христос също е от Дървото на Живота, т.е. от Съвършения цикъл. Всяко същество от Съвършения цикъл (или от Дървото на Живота) има пряко ръководство от Бога – Господаря на Божествената Любов. Всички същества от Великия цикъл на една Древна, Слънчева култура са пропити от Неговата Любов.

Звярът може да се победи само с една Съвършена сила – това е Божествената Любов. Тя е плод от Дървото на Отец. В този смисъл, тя се явява като съвършено оръжие в ръцете на ученика. Ако Любовта на човека към Бога е съвършена, Змията не може да се промъкне между него и Бога.

Според Окултната наука, Любовта е смъртоносна област за Змията.

Учителят казва: „Любовта е убиец на всичко нечисто“.

Адам и Ева не са плодове от Съвършения цикъл, от Дървото на Живота, и точно затова бяха в процес на развитие и усъвършенстване. Те сгрешиха в своя избор – избраха човешката любов пред Божествената. Сега трябва да израснат и да се усъвършенстват чрез страданията и опита си на Земята. Това означава, че който е направил избор – човешката любов, той трябва да приеме и страданията независимо дали ги иска. Ако човек има стремеж към Божествената Любов, тогава страданията ще се осмислят. Ако няма такъв, ще се превърнат в мъчение и разрушение.

Според Учителя, без страдания Душата не може да се съхрани. Чрез страданията Душата узрява и започва да разбира, че извън Бога няма Път и няма Живот.

Архангелът, който изкуси Адам и Ева, обедня и стана Змия и мрак. (Това се отнася до всички изкусители, въобще като идея.) Адам и Ева са сегашното човечество. Всичко, което тръгва срещу Бога, става мрак. Така Архангелът падна и стана Звяр, или скитащ черен адепт, т.е. скитащ демон. Но сега този Архангел не е авторитет даже и в човешкия свят – освен за едно число избрани безумни същества. Тези същества са свързани със стария живот.

Учителят казва: „В стария живот няма безопасни места. Пътищата на стария живот привидно са безопасни, но влезеш ли в тях, непременно ще се осакатиш някъде“.

Лекция 7

АДАМ И ЕВА

Адам и Ева не са реално начало, не са първите хора. В Библията нещата са условно казани. Тези Адам и Ева, които са на Земята, са нереални. Ако Слънцето си замине, и те трябва да си заминат. Това означава зависимост. Според Окултната наука това са същества на своеволието. Своеволието не е Божествената Воля. То е духовна зараза, която идва от Змията.

Сатана е паднал в своето развитие още далеч преди Адамово време – и точно затова той дойде да изкушава. Знае се, че само едно паднало съзнание може да изкушава, т.е. само едно користно съзнание може да изкушава. Сатана е свят, който означава унищожение чрез мрак. Понеже той е нарушил законите на свободната воля, е станал тъмна сила.

Когато хората са умирали за Истината, това е признак за оценяването на свободната воля, това е мярка.

Змията се прекланя пред ограниченията, а Духът – пред Безкрайното. Най-големият дар в Битието, в духовен смисъл – това е свободната воля, дадена от Бога. Сега Свободата не се дава на Змията, т.е. на ума, включително и на всички вторични същества, в това число и на Адам и Ева.

Главната причина за грехопадението е, че Адам и Ева нямаха съвършена цел. Христос показа съвършената цел чрез Първата заповед в Библията – Любов към Бога. Когато човек има цел, той никога не може да изгуби своята посока.

Допускането на злото е една Божия Премъдрост. И когато злото те атакува, пита се: „Къде е твоята вяра?“. Бог ни изпраща изпитания, за да ни научи на себепознание. В този смисъл, изпитанията са задължителни.

Страданията са неприятни, но какво да кажем за плодовете на спасението, които те носят? От друга страна, удоволствията и изкушенията са приятни, но те носят за човека скрита гибел. Трябва ли да идват изкушенията? Да! Те посягат на вътрешността на човека и изпитват неговите убеждения и неговата посока – по-точно те показват към какво човек е разположен. Изкушенията изпитаха Адам и Ева и показаха каква е тяхната същност.

По-късно Словото, което беше сътворило човека, слезе в плът, за да провери, в плът, какво е да си човек. А конфликтът със Змията беше необходим, за да може да се различи Съвършенството на Сина (т.е. на Словото) от несъвършенството на злото. Змията беше необходим конфликт, защото така се видяха пътищата на Живота и на смъртта.

Синът на Бога беше силен, защото беше изкушаван и защото победи.

Мистерията на Словото Син е бездънна и неизчерпаема. Словото се превърна в човек и се срещна с антисловото (т.е. със силите на застоя), показа пътя към Новото. Синът от богат стана беден, т.е. от Бог стана човек – но имаше и такива, които Го познаха.

В Евангелие на Матея и в някои други Евангелия има обикновено по седем групи притчи. Една част са посветени на народа, а в единия отдел трите последни притчи са посветени на учениците. Това означава, че Словото работи по различен начин: по един начин представя Истината за народа, а по друг начин – за учениците. Точно в тези притчи, които са към учениците, е скрита Окултната наука – и те никога не могат да се тълкуват по начина, по който са изнесени притчите към народа. Тези притчи съдържат едни сили, а в притчите към учениците е показан Пътят на вътрешната еволюция на учениците и на вътрешните органи на Душата – и по един постепенен път как се развиват тези органи, за да може Душата да се освободи от земната зона.

И Христос, и Адам, и Ева, и целият свят са произлезли от дълбочината на Духа.

Христос показа, че само чрез Любовта към Бога можеш да се домогнеш до Тайната на Живота. Затова тази заповед – Любов към Бога, е Върховната Заповед. Понеже Адам и Ева са нарушили мярката на Любовта, те са били изхвърлени от Рая, т.е. от Живота.

Според Окултната наука думата Ева означава врата, или закон за възприемане.

Какво трябва да възприеме Ева? Мъдростта. Това означава, че когато Адам възстанови своята Мъдрост, Любовта ще се съедини с него. Така ще се възстанови Първичната връзка.

Лао Дзъ казва: „Истината трябва да бъде възприета, а не разбрана. Разбирането идва много по-късно“. Истината е Бог, Който ще дойде като разбиране в твоя живот, но на определеното време.

Всички ние сме били в Божествената аура като Души още преди да е бил създаден светът.

Защо е била създадена Земята? За да бъде възможен човешкият живот.

За жертвата:

Чрез жертвата Христос показа, че който се жертва с Любов, ще се домогне до Вечното благо. Чрез жертвата с Любов се излиза от обикновения живот, който е пътят към разрушението. Жертвата е много важен метод. Тя е метод и за намиране на смисъла на живота. Христос показа на света най-важното нещо: че Вечното благо – това е Отец, а Любовта е Неговата Същност.

МОЛИТВАТА

(втора идея за размишление)

Когато се постигне Първичното, Божественото, молитвата ще отпадне. Молитвата е необходима, докато се постигне съвършенството. Съвършенството е на много степени, но от една степен нататък молитвата отпада.

Когато се постигне съвършенството, молитвата и религиозният живот са излишни, защото чрез съвършенството ще живееш вътре в Бога и няма да правиш вече грешки, които ще изкупваш, защото сам Бог ще ръководи твоите мисли, чувства и действия.

Съвършенството означава постоянен, непрекъснат Живот в Бога; докато религиозният живот и молитвата са търсене на изход от тъмнината. При Христос има непрекъснат Живот в Бога, докато при Адам и Ева животът е прекъснат. За момента религиозният живот е хубав, защото той е търсене на Бога, на Единството. Красотата аз виждам в самия процес на търсенето. Докато при съвършенството не търсиш, защото съвършенството е Живот в Бога.

Когато човек има свой личен план, това е несъвършенство, това е непознаване на дълбоките закони на Битието. Окултната наука казва, че когато Адам и Ева са имали свой собствен план в живота, то с това те са осигурили дейността на Змията.

Личният план е метод, при който злото се умножава. Въпреки това Бог проектира един спасителен план чрез Христос.

Думата Христос означава Спасител, или Този, Който връща Душата на Своя Отец. В този спасителен план участва Бялото Братство – и този план означава завръщане към Бога и към Неговия Първичен Замисъл.

Учителят казва: „За да придобием Истината, ние трябва да пожертваме своя личен живот“. Това е закон, висша мярка и метод.

Лекция, държана на 14 април 1995 г. – Варна

ВЯРАТА

(първа идея за размишление)

Учителят казва: „Че днес вярвате в Христа, а утре вярата ви се разколебава – вчерашният ден не може да ви спаси“.

За да може човек да се справи със злото и с въпросите на своя живот, той трябва да има голям капитал, т.е. голяма Вяра, а също и изобилна енергия. Това означава, че неговото сърце трябва да е чисто, защото само Чистотата може да движи Словото. В този смисъл, „чистият по сърце познава Бога“.

В Библията е казано: „Да бъде според вярата ти“.

Не е казано „Да бъде според знанието ти“. Това означава, че каквото и знание да имаш, то не може да се реализира без вяра. Вярата е пътят, по който знанието дава плод.

Учителят казва: „Усъмниш ли се, законът не работи. 3аконът работи само при пълна Вяра от ваша страна“.

В пълната Вяра работят Висши окултни сили, които отстраняват всякакво съмнение и всеки страх. В пълната Вяра работят Ангелите като жива, действаща сила.

Окултният ученик не трябва да казва „Аз съм вярващ“, защото вярата е нещо, което расте – тя е на степени. Окултният ученик трябва да се домогне до Тайната на мълчанието. Това мълчание не е обикновено. От една висша окултна гледна точка, мълчанието е мистичният език на Космическата сила. То черпи от един по-дълбок извор, от една по-дълбока Тайна на живота, отколкото говоренето.

В Библията има цял един свят от думи, които са премълчани. Точно тези думи са най-истинските и действително могъщи сили.

Най-важните събития в живота на ученика са тези, при които има преобразяване на съзнанието.

Лекция 8

АДАМ И ЕВА

(продължение)

От окултна гледна точка, голямото страдание е винаги свързано с едно голямо разкритие. Точно по този път ще минат Адам и Ева, за да изкупят своето непослушание.

На окултен език непослушание означава нечиста духовност. Всички, които са станали непослушни на Божията Воля, са изхвърлени от древната Окултна школа, която в Библията е наречена Рай.

За да не се удавят, Адам и Ева са били изхвърлени от тази дълбочина на живота, обозначена в Кабала като Дървото на Живота, което всъщност е Отец и Неговият най-вътрешен Живот. Чрез изкушението Змията се промъкна и отне пълнотата на Живота, отне Рая и внесе в първите човеци своя хаотичен живот, който е сянка на Реалността.

Защо ние изучаваме Тайните на живота и на смъртта? За да можем да разберем своето място в плана на Бога.

Животът е произлязъл от Любовта, а смъртта е произлязла от неразбраната любов. Това също доказва, че смъртта е вторична сила. Една от задачите на ученика е да навлезе в Любовта, т.е. в Първичната сила, и да разреши въпроса, който е въпросът на Адам и Ева.

Това означава, че ученикът трябва да разруши всяка двойственост в себе си, за да може да се възроди. Учените и религиозните не могат да разрешат този въпрос, защото това е област, която изисква дълбоко вътрешно знание. За това знание трябва да знаеш как да умреш, т.е. как да се пожертваш. Само този, който знае как да се пожертва, може да влезе в дълбочината на Божествената Любов.

Адам и Ева изгубиха Божествената Любов и с това изгубиха Неговия образ. Затова те вече не могат да Го видят „лице в лице“, защото нямат Божествената Любов. Понеже те избраха човешката любов, те изгубиха смисъла на живота.

Според Учителя, смисълът живее на дълбоко място, на Свещено място. Именно затова хора, които живеят повърхностно, все търсят смисъла на живота и не могат да го намерят. В тази връзка, и науката, и религията са все търсачи. Те все търсят, но не могат да намерят. При човешката любов все ще търсиш, винаги ще търсиш – и все ще ти е трудно.

Божествената Любов не търси. Защо? Защото е намерила смисъла в себе си. От окултна гледна точка, когато човек намери смисъла, той вече не е човек.

Днес на Адам и Ева не им е лесно да се освободят от Змията (т.е. от човешката любов), защото това е любовта на един много дълбок сън. Те са сключили договор със Змията и сега им е много трудно. Учителят нарича страстната човешка любов „психическо пиянство“.

Защо хората пият? Учителят отговаря:

Първо – за да не мислят; защото, ако мислят, те се натъкват на кармата – и понеже не искат да се поправят, тя ги атакува. И тъй като кармата е много силен психически удар (тя работи по законите на Справедливостта), те няма да оцелеят. Затова те пият и по този начин се опитват да смекчават, но така не се оправят нещата.

Второ – защото им е отказано Спасението (а за това има дълбоки причини).

Разбира се, има и изключения, и Учителят дава и такива случаи – но това е друг въпрос.

Психическото пиянство само си изгражда много силни невидими стени – омраза, страст, ревност и т.н.

От окултна гледна точка, Виделината и Тъмнината са съществували преди сърцето и преди Слънцето. Шестте дена на Творението се извършват в Божествения свят – не на физическо поле, а в Божествения свят. Това са шест епохи в развитието на Битието и на живота.

Учителят казва, че ако се разбере първата глава от книгата Битие, се постига абсолютна и пълна Вяра; а Вярата е Велик принцип, който ще съгради твоя живот. Първата глава в Битие е свързана с човека, който е влязъл в Пътя на ученичеството.

Изразът Бог създаде Небето и Земята – според Учителя това е слизане от Небитието в Битието, т.е. от Безграничното в граничното. За светлината се казва, че светлината е творчески акт и тя разграничава Вечното от временното. От окултна гледна точка, Адам е създаден за бъдещата Вечност.

Астралният свят е ограничен. Бог е очертал границите на астралния свят. Астралният свят се предшества от една друга Вечност, т.е. от един друг, предишен космически период – това е така нареченият Лунен период. Точно това е периодът, в който се е създало астралното тяло на човека.

В създаването на човека, в неговото устройство, участват и Черното, и Бялото Братство. Нисшите четири тела, които са неорганизирани – физическото, етерното, астралното и нисшият ум (нисшият ментален свят) – са създадени от Черното Братство. Белите Братя са създали Душата и Духа – те участват там, те внасят своите импулси, за да могат да организират нисшите тела и човек да стане Божествен.

Черното Братство работи най-вече чрез астрала и постепенно изражда човека, неговите линии и т.н.; докато Христос и Белите Братя внасят обратен импулс, за да може човек да има все по-правилни черти във всяко отношение (и външно, и вътрешно), за да могат да коригират неговите четири тела.

Лунният период е имал задачата да организира астралния свят. Този процес е бавен. В тази връзка, в Библията е казано: „В който ден ядеш от Дървото за познаване на доброто и злото, ще умреш“. Защо? Защото още не си организиран. Това е отношение към астралния свят. Ще умреш тук означава: Ще минеш от едно състояние в друго и ще изгубиш своето първично състояние, своята първична сила.

Бялото Братство постоянно внася светли импулси, за да може да се организират астралното и въобще всички тела, за да може човек да придобие нов облик, за да може в него да живее Божественият свят.

Тази борба е много дълга – още от Лемурия и Атлантида; на Голгота е продължила, но най-вече от Голгота насам е започнало преобразяването. Една от големите Тайни на Голгота е това, че Христос взе ключовете на Черната магия и спаси човечеството от израждане. От друга страна, Христос пося Себе Си като семе, като Слово за една нова Вселена – и точно тук е голямата сила и Тайна на Голгота. Тази нова Вселена постепенно се разгръща – и след време, след Седмата раса, ще видим нейното разгръщане на едно много високо ниво.

Всичко това означава, че ако човек посегне и яде от Дървото за познаване на доброто и злото, той променя своя начин на мислене и започва да мисли както подобава на смъртта, т.е. на смъртния човек. И така, тези, които са нарушили този закон, трябва да изкупят нарушението, за да могат да променят своя начин на мислене – т.е. да мислят тъй, както мисли безсмъртието, както мисли безсмъртният човек.

Учителят казва: „Аз мисля така, както мисли щастието; Аз мисля така, както мисли Вечността“. Който е нарушил този закон, се е насочил към Тринадесетата сфера – т.е. към Земята, според Учителя. Тук доброто и злото съществуват заедно – и затова на Земята човек не може да се освободи от злото. Във физическия свят доброто и злото не са разделени, а са свързани в едно цяло; затова и в Библията е казано така: Дървото за познаване на доброто и злото.

ЛАЗАР И СЛУШАНЕТО

(втора идея за размишление)

Учителят казва: „Онези врагове, за които Христос е казал, че трябва да ги любим, са наши добри приятели. Кой може да повярва в това? Едва ли ще се намери един човек, който може да повярва на думите Ми. Ако се намери такъв, той непременно ще бъде Лазар“. Разбира се, тези приятели са прикрити, но все пак, за будния те са приятели.

Кой и какъв беше Лазар? Учителят казва: „Защо Христос отиде именно при гроба на Лазар, а не отиде на други гробове, да вика мъртвите да излязат навън? По това време в Израел имаше само един човек, който, след като умря, още можеше да чува и да разбира какво му се говори отвън. Този човек беше Лазар“.

В тази връзка, ще кажа нещо за ухото и въобще за слушането. Първо, от окултна гледна точка, да умееш да слушаш означава да можеш да се сливаш с Духа. Ухото не е физически, а чисто духовен инструмент. Според розенкройцерите това е най-съвършеният орган в човека.

Вечният Живот е свързан с послушанието, а временният – с непослушанието. В Библията често се среща стихът: „Който има уши, нека слуша“. По друг начин казано: Който има уши, излиза от царството на съня и на времето и влиза във Вечния Живот. (Това слушане се отнася към будността.) Това е така, защото, ако имаш ухо, Духът ще те ръководи. В тази връзка, думата Лазар е символ на Висша будност. Будност означава да разполагаш с Духа и в този, и в Онзи свят.

Лекция, държана на 21 април 1995 г. – Варна

ПРИТЧАТА ЗА БЛУДНИЯ СИН

(първа идея за размишление)

В тази притча са показани две учения: на Любовта (това е учението на Бялото Братство) и на жестокосърдечието (учението на Черното Братство).

Първо е показан бащата, който приема сина си с отворено сърце и радост – това е символ на действащата Любов на Отец. Второ, показано е жестокосърдечието на големия брат, който не приема по-малкия.

Защо Отец приема блудния син? Блудният син се завръща с разпилени пари, но забогатял с едно осъзнаване и с едно смирение. Той е научил своя урок. Докато големият брат не е излязъл навън, той е в застой. Именно застоят е свързан с жестокосърдечието.

Според Кабала, блудният син – това е човешкият Дух, който е слязъл от Небето в земния свят, но се завръща при своя Баща с пробудено съзнание. Божият Дух – това е Бащата, или Отец. Отец го е приел бащински, защото той се е върнал с една опитност.

В Окултната наука се казва: пътят на падналите духове е такъв, че те само чрез опитност могат да разрушат злото. Големият брат има теоретично, т.е. мъртво знание, той няма опитност. В този смисъл, притчата показва, че човешкият Дух, който е тръгнал към Земята, трябва да придобие опитност, която е истинското богатство. Тук е показана и Любовта на Бащата, Който оставя човека свободен, даже да прави и грешки, но да придобие опитност. Точно затова Отец не съди – духовете на света съдят, но Отец не съди. Духовете на света са големи съдии, защото нямат мярката. Отец не съди, защото основният закон в Битието е свободата. Бог е дал свободата, за да се придобие опит; а според Окултната наука опитът е проверено знание, а окултният опит (който е опит на по-вътрешното поле) е кондензирана Мъдрост. Например смирението на теория е смърт (т.е. то води към смъртта), но смирението от опит (каквото е при блудния син) е дълбок окултен метод за небесно развитие и усъвършенстване. Всяка притча е метод и ключ, който показва как могат да се разрешат строго определени въпроси.

Сеятелят на притчите има много дълбока цел. Целта на всички притчи е да ни насочат към окултно развитие – което е Пътят към Отец.

Лекция 9

АДАМ И ЕВА

(продължение)

„И Бог извади едно ребро от Адама и създаде жената.“

Това е един окултен символ. За да има добро и зло, трябва да има два полюса – мъж и жена. Това мистично ребро означава изваждането на жената навън (във физическото поле) от мъжкия принцип.

Според Окултната наука, реброто – това е процесът на разделянето и образуването на двата полюса. Това е разделянето на Духа от Душата. Духът и Душата се разделят на два лагера. Дотогава те са били заедно, т.е. Душата е била в Царството Божие; а сега те се разделят. От тук нататък влизат в употреба понятията мъж и жена.

Жената е сътворена от Светлината на Адам, т.е. тя е извадена от вътрешността на Адам, за да има мъжът подкрепа, защото външният свят е свят на колебания, съмнения и падения. Излизането навън е до определена граница. Последната степен на това излизане от вътрешността на Бога е т.нар. Бездна.

Раят, създаден от първична елементална есенция, се пази от могъщи Същества, т.е. от техните вихрови огнени движения. В Библията тези движения се символизират от идеята за меча. В името на съхранението на тази есенция, човекът е изпъден от Рая. Пазачите на Рая имат абсолютна изтребителна сила.

Един окултен закон гласи:

В Битието е кондензирана уникална Мъдрост, която е поставена в много малко думи.

Учителят казва, че Бог е създал Първи Адам и Втори Адам. Говорихме за организираните Същества от Съвършения цикъл (Христос, Дева Мария, Архангел Михаил и т.н.) – те спадат към Първия Адам, а вторичният Адам още не е организиран. Първият Адам е, Който беше създаден по образ и подобие на Бога, и Той беше абсолютно праведен и чист. За Втория Адам, направен от пръст, Учителят казва, че беше грешен, че тайно в себе си носеше греха и затова именно сгреши в Райската градина, когато му се удаде възможност. Чрез Първия Адам, Христос, Който не се поддаде на изкушенията, ни се показа, че Съвършенството не може да греши.

Вторият Адам имаше избор, имаше шанс да не греши – защото Учителят казва, че Вторият Адам не беше направен от кал, а от най-хубавата пръст, а частиците на тази пръст бяха издръжливи и трайни. Но когато човекът съгреши, тези частици изгубиха своята чистота и трайност. Това постави началото и така се създадоха различните болести, от които хората сега страдат.

Погрешката на Адам и Ева седеше в това, че те не знаеха в дълбочина какво нещо е Божествената Любов. (Това се отнася също и за Сатана и неговите агенти.) На Земята те дойдоха за първи път. След като не познаваха дълбоката Същност на Любовта, т.е. на Бога, точно затова те се оплетоха в Любовта.

Учителят обаче казва, че Адам – това е Духът в нас, който ще изкупи всичко.

Първоначално Адам е бил двуполов – и мъж, и жена, т.е. и двата принципа са били вътре в него. Духът и Душата са били тясно свързани и затова той не се е нуждаел от жена. Но един ден е допуснал мисълта за жена. От този момент се е разделил на две части. Така той е станал разединен и с това е подписал нов договор. Това е договорът със Змията – и така той е станал еднополов. Това означава, че щом има два полюса, т.е. два пола, се ражда борбата за власт. Ако Любовта е Божествена, борбата изчезва.

Дървото за познаване на доброто и злото беше забранено, защото чрез него се явява хаосът, разделението, смъртта. Смъртта пречи на истинското развитие във висшите духовни измерения – и затова сега еволюцията е много бавна. Бог искаше да им даде истинско знание, чрез което да придобият безсмъртието, и затова в началото те бяха облечени в Светлина. След грехопадението те я изгубиха и Черният адепт им отне Светлината. Този адепт – Змията – ги събуди преждевременно за външния живот, и те оголяха., т.е. външният живот е свързан с голотата. Оголяха означава изгубиха Светлината.

Според Учителя, Дървото за познаване на доброто и злото беше създадено заедно с Адам.

За Първия Адам: Учителят казва, че Той е нещо велико, Той и досега още живее в Бога, т.е. в Божествения свят, и е Син Божи. Първият Адам – това засега е едно общество от 144 хиляди Души, за които се говори в Библията: това са Бели Братя, завършили еволюция, които представят първичното състояние на Истинската Църква. Според Учителя работите на Бога са величествени. Това се вижда от Първия Адам – Христос.

СКРЪБТА

(втора идея за размишление)

Скръбта е много силен метод на Невидимия свят. Тя отделя човека от външния свят, т.е. тя пресича външното мислене – и затова такъв човек, като върви по улиците, изглежда като в сън. Скръбта има обаче една друга идея, една друга цел. Според Окултната наука скръбта сковава неразумната воля. Чрез скръбта човек навлиза в една привидна бездна – и точно тук трябва да открие своя Път и Истината, която трябва да стане негов ръководител.

Скръбта идва, за да осмисли пътя на ученика. Осмислянето възстановява Живота. Скръбта идва, защото животът на човека е разсеян – имам предвид желания и цели, които не са първостепенни, а това е отдалечаване от Центъра. Да се концентрираш значи да насочиш разпръснатите си мисли към Центъра, който коригира всичко. В Центъра на всичко е Божията Воля. Божията Воля се изучава чрез вътрешната деятелност на молитвата. Когато човек започне да работи усилено с молитвата и пречистването, неговата деятелност вече не е човешка. По този път той ще придобие умението да страда и няма да бъде вкаменен от Звяра. Това означава, че Звярът вкаменява тези, които не умеят да страдат.

Истинското страдание произхожда от Любовта към Бога и към Душите. То облагородява и възвишава. Фалшивото страдание е свързано с егото, превръща се в мъчение, отчаяние, самоубийство (при него егото не е могло да победи злото в себе си) и т.н. Победата над изпитанията (вкл. и Голгота) е знак, че ученикът, чрез силата на своите добродетели, е победил злото в себе си, и затова той се освобождава и в него се влива Нов Живот.

Лекция, държана на 28 април 1995 г. – Варна

ТАЙНАТА

(първа идея за размишление)

Тайната е методът, който осветява мрака. Мракът е скритото лице на светлината. Бог е скрит на дъното на мрака. Това означава, че зад мрака е скрита светлината. Ако Духът е с тебе, тогава мракът не е никаква граница за теб, защото няма граници в Единството. Тук мракът е осветен.

Мракът има окултна мисия. В случая под думата мрак разбираме Звяра. Той показва скритото си лице само когато се познаеш като Дух. Мракът е сияещ, когато познаеш Бога. А когато познаеш Бога, дошло е вече себепознанието. При себепознанието ти се срещаш с Бог в себе си и тогава разбираш, че Неговото Лице е Истината.

В Кабала се казва, че понеже Бог е безграничен, не са Му необходими граници. И ти си бил безграничен, но сега не си. Защо? Понеже си вкусил от плода и с това си изгубил своята безграничност – и сега живееш в свят на граници. Твоята задача е отново да станеш безграничен.

Безграничното е универсална вибрация.

Щом не слушаш Бога и не изпълняваш Неговите заповеди, ще живееш в свят с граници и Звярът ще бъде твоят ръководител. Звярът е тайно лице на Бога и е част от Неговата сила – и именно затова никой не може да го победи. Понеже е част от Бога, той има голяма Космическа власт. Никой не може да унищожи Звяра (т.е. Злото), защото той е част от Тайната на Бога.

Лекция 10

АДАМ И ЕВА

(продължение)

Раят не е чисто Божествен свят. Раят е Школа – и грехът е станал именно в тази Школа, която е астралният свят. След грешката в Рая, Адам и Ева се обличат в плът и слизат на Земята.

В Библията се говори за четирите реки, които ограждат Рая. Според Окултната наука, Тигър и Ефрат представят венозната и артериалната система. Другите две реки са също вътре в човека. Тези четири реки са едно голямо богатство на човека. В човека са насадени и много дървета, между които и най-великото, наречено на окултен език Дървото на Живота.

Окултната наука твърди, че в една от реките е имало злато. Това е слънчевото течение, което тихо тече в така наречената нервна система. Всички тези мистични енергии от Слънцето слизат в организма на човека във вид на реки и течения.

Учителят казва: „Земята по време на първите хора е имала друг облик. Грехопадението произведе голям катаклизъм. Тогава Луната се е отделила от Земята и сега е станала един голям приемник на отрицателните сили, които излизат от Земята. Първоначално Раят беше една велика Окултна школа и двамата първи човеци бяха ученици от тази Школа. Главното нещо, за което ги изгониха, беше лъжата“ – и затова Учителят я нарича двоен грях.

Дърветата в библейската легенда не са обикновени дървета. Учителят казва: „Тези две дървета са живи същества. Те са две култури, които са на две различни степени на развитие: едната е Дървото на Живота, а другата е Дървото за познаване на доброто и злото“. Второто дърво е дървото на съмнението; а по пътя към Дървото на Живота се изисква съвършена Вяра.

После Учителят продължава: „Раят беше една Велика култура на миналото. Когато Адам и Ева излъгаха, тогава Господ, Който беше ръководител на Окултната школа и Който виждаше всичко, ги изпъди от тази Школа долу, на Земята. Адам и Ева бяха първите ученици на Окултната школа на Земята, но те бяха лениви и не учеха – и затова лесно се поддадоха на изкушението, което ги ограби вътрешно“.

Според Учителя: „Дървото на Живота е целокупният Космически Живот, а всички същества образуват целостта на това велико Дърво. По-нисшите същества се намират в тежките условия – т.е. в корените, в т.нар. материален живот. По-висшите същества се намират в клоните и в стъблата. А най-висшите същества – това са цветовете и плодовете“.

Плодовете на това велико Дърво са Учителите и Посветените, т.е. всички, които са завършили земна еволюция. От окултна гледна точка, думата плод е символ и означава завършек, резултат. Учителят казва, че дълбокият корен на думата дърво произлиза от думата Дева и означава Първороден, Божествен Живот.

Според Учителя има Ангели, които са завършили своята еволюция чрез минаване през човешка форма, а има и такива, които въобще не са минавали през човешка форма и също са завършили висша еволюция, после са се изкачили в по-високи сфери, а по-нататък – в още по-високи.

Това дърво, от което Адам и Ева не трябваше да ядат, беше определено за Боговете, т.е. за тези, които са достигнали онази Безпределна Мъдрост и са завършили еволюция. Само те имаха право, а човекът още не беше узрял, т.е. още не беше станал плод. И понеже Адам не беше узрял, той беше изгонен от Живота в смъртта. Змията е учителят на Черното Братство, т.е. Звярът – това е 666. Изгонването от Рая е изгонване от Окултната школа, за да отидат в широкия свят и да се учат от собствените си опитности и страдания. Една от причините за изгонването от Окултната школа беше Змията.

Според Окултната наука, Ева сгреши със сърцето си, а Адам – с ума си. Така те внесоха чуждия елемент в себе си и в живота си. Целта на големите страдания в живота на хората е да се изхвърли именно този чужд елемент, който се е промъкнал в Райската градина. Всичко това означава, че без страдания няма освобождение и затова ние трябва да ги приемем съзнателно. Има много несигурни неща в живота, но това е едно от сигурните неща за всеки: страданието. Чак след страданията ще дойде това, което дълго сте търсили.

Учителят казва: „Грешката на Ева беше, че тя искаше да обича и друг човек освен този, който Бог ѝ беше предопределил“. На окултен език казано: тя завърза отношения, и така Черният адепт влезе в Рая. В отношенията е влязъл трети елемент.

Учителят казва: „Трябва ли да има трети? Да. Трети има право да бъде само Бог“. Но Ева сгреши: тя имаше двама мъже. От Черния адепт се роди Каин, а от Адам – Авел. Това означава, че жената сгреши в Рая чрез любовни работи. И сега светът е пълен с любовни работи.

МЯСТОТО НА ТРИТЕ ШЕСТИЦИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА

(втора идея за размишление)

Всички същества произлизат от един Върховен Принцип. Звярът е само една част от Великата Божия сила. Понеже Злото, според Учителя, е Божия сила, ние можем да го победим само чрез единство с Бога – няма друг път.

Срещал съм хора, които са ми казвали, че са по-хитри от Дявола. Самото изказване разкрива, че те вече са влезли в капана, защото Сатана е бащата на лъжата и никой не може да бъде по-хитър от него, той е най-големият майстор. Учителят обяснява, че Сатана специализира свои агенти във Вселената, които праща да лъжат и да внасят съмнение у хората; но когато му дават отчет, иска да му говорят само Истината – а останалите могат да бъдат лъгани.

Макар че Звярът е отделен от Вселената и от нейната еволюция, той все пак участва в този еволюционен ход. Убийствената сила на Звяра, на Злото, има своето място и предназначение.

Окултната наука е категорична, че движенията и замислите на Звяра никога не са произволни, никога не са следствие на случайност.

Важно: движенията и действията на Трите шестици и на злите духове във Вселената, според Посвещението, образуват специфичен ред в тази Вселена.

Учителят казва, че зад закона се крие духовно същество – изразът хвана ме законът означава, че окултната полиция на духовните същества от Невидимия свят работи. Ако един престъпник е убил и си мисли, че не е открит, той не знае, че тази окултна полиция, по законите на Правдата, го намира. Понякога просто го оставя за друго прераждане и идва изведнъж. Много престъпления стават така – идват от минали прераждания; и когато човек не е тръгнал в Правия Път, дошъл е часът и окултната полиция пристига.

Според Окултната наука, Звярът, чието име е 666, макар и жестока, убийствена сила, е в пълно единство и хармония с развитието на Космоса. Той се движи по своя строго определен път, а не безразборно. Аз съм наблюдавал проблеми и на Венера, и на Луната, и т.н.: там също трудно се разбира Учението на Христос, макар че то е най-простото Учение. Звярът е Космическа тайна, но той е без Истина и без Светлина, защото му е отнета всяка надежда. Той е без Истина, но се управлява от Истината.

За учениците: Ако имаме Истината за свой идеал, тя ще ни пази – и Звярът не може да ни докосне. Затова се казва в Библията: „И косъм няма да падне от главата ви“. Един окултен закон гласи: Ние създаваме себе си по образа на своя идеал.

Дървото на Живота е символ на съвършена Любов, а тази Любов изисква съвършена Вяра. Това означава, че само на Дървото на съвършената Вяра могат да растат плодовете на Любовта, Мъдростта и Истината. Дървото за познаване на доброто и злото е дървото на Звяра, дървото на съмнението. Когато Адам и Ева се усъмниха в Божието Слово (понеже Бог им каза да не ядат от това дърво), те ядоха от дървото на съмнението и станаха смъртни. Това означава, че те умряха за Божествения план, за Божествения Живот. Всеки, който се съмнява, умира за Божествения Живот, т.е. отдалечава се от Дървото на Живота.

Съвършената Вяра не зависи от много молитви и усилена работа върху себе си. Съвършената Вяра е дар. Бог е дарителят и Той никога не прави грешки. Съвършената Вяра е висш метод за проникване в Тайната на явленията и нещата.

Ученикът – или този, който може да прониква в Тайната на нещата – е тих и незабележим. Той е дете.

Лекция, държана на 5 май 1995 г. – Варна

ДОБРИЯТ САМАРЯНИН

(първа идея за размишление)

Добрият самарянин минава за езичник. Той не носи в себе си дълбокото учение на законите и пророците, но той има Любовта.

От окултна гледна точка, Любовта е живата сила на Бога. Чрез Любовта Той е над законите.

Добрият самарянин, като идея, има пряка връзка със сексуалната енергия. Човек не трябва да се бори срещу сексуалната си сила, защото тя не може да бъде унищожена. Тя подлежи на преобразуване.

Окултната наука казва: Милосърдието е преобразувана сексуалност. Това е силното качество на добрия самарянин. Човек със сексуални желания не може да помага истински, защото не е чиста енергията му. Милосърдието, това е безкористната сила на Любовта. Всяко сексуално влечение носи корист в себе си. Това означава, че при сексуално влечение всяка помощ е опетнена. Тук отсъстват чистият магнетизъм на енергията и Посвещението. Това означава, че Милосърдието е висша степен на Посвещение.

Важно: Сексуалната сила трябва да се одухотвори, да се покори и да се превърне в сила на вглъбяване, помагач по пътя навътре.

Окултният ученик трябва да знае как да се ядосва, как да се гневи. Бог, когато се гневи, произвежда съвършени неща. Несъвършеният се гневи от слабост. Да се заканиш на своя слабост и да я победиш, а не да се заканваш на външен човек.

Безкористната постъпка на добрия самарянин не е от този свят. Тя ни говори за единство с Вечността, с Висшата Любов. В по-висш смисъл, безкористието изразява вътрешната красота на Космоса. Това е качество на чистата духовност.

Събитията във всяка притча са описани като събития във видимия свят, но те се определят от силите, които действат в Невидимия свят.

Окултната наука казва: Безкористието е сила и метод за проникване във вътрешната Космична Тайна. Тя е свързана с идеята за добрия самарянин. Безкористието е сила с голяма, невидима власт. То е мощна опорна точка в живота на ученика. Добрият самарянин е един Ангелски образ на Душата, Ангелски образ на Вечността. Безкористието е закон на Единството. Това означава, че това качество е космично и е вселенска даденост. Според окултната наука, безкористието е крайната цел на всяка еволюция. То е качество, за което е необходима дълга еволюция.

Лекция 11

АДАМ И ЕВА

(продължение)

Всички любовни работи се разиграват сега тук, на Земята, от изпъдените от Рая. Адам и Ева се изкусиха по различен начин: Ева се изкуши от Змията (Черния адепт) и яде от лошия живот. И досега не може да се освободи от земните си грижи и проблеми. Адам пък се изкуси от Ева, т.е. от жената.

Учителят казва: „Сега жената има задача да разбере характера на Змията, т.е. дълбокото животинско начало в себе си. Щом го разбере, тя ще изправи живота си. Мъжът трябва да изучава и да разбере естеството на жената“.

Животът на тези две същества още от самото начало не е бил организиран. Мъжът е живеел на северния полюс и там е неговият Рай, а жената – на южния полюс. Северният полюс е умът, а южният полюс е астралното сърце.

Щом се знае, че Раят е блаженство, откъде е влязла Змията?

Отговор от Учителя: „3мията представя обективния, външен човешки ум, нисшия ум“. 3абележете, че Змията дойде в Рая след създаването на Ева, т.е. когато Адам се е разделил в своята вътрешност на две.

Защо Змията не дойде по-рано?

Учителят казва: „Тогава нямаше да има смисъл, защото Адам (Духът) и Ева (Душата) бяха във вътрешно единство. Тогава Ева нямаше сърце, беше чиста Душа, живееща във вътрешността на Духа. Когато тя беше отделена от Адам, това беше началото на създаването на сърцето. Това използва Змията – и тя се намести в чувствата на Ева, те отвориха вратата си за Змията. Понеже вратата беше отворена, Змията влезе“.

„В мен има ум, в теб – сърце. Така ще вършим работата по-лесно“ – така Змията се е обърнала към Ева.

Питат Учителя: „Нали Ева беше създадена от реброто на Адам?“.

Учителят отговаря: „Да, но Адам беше разумен, той не даде на Ева своя ум, защото знаеше каква мощна сила е умът и че тя може да злоупотреби с него. Тогава Змията ѝ предложи своя ум. Оттук започват обърканите работи в света“.

Първичният ум е изпълнен само със Свещени образи – няма астрални, изопачени образи, те са в ума на Змията.

Ева искаше ума на Адам – и не получи, а го получи от Змията. Черният адепт ѝ даде отказаното от Адам. От този момент Адам и Ева вече не представляваха едно цяло. Сега Ева трябва да се освободи от този ум, той е присадка от Змията – а земята на този Звяр, според Библията, е неустроена и пуста. Що се отнася до Първичния ум и Първичния свят (Дървото на Живота), той е устроен. Дървото на Живота представя една Слънчева култура от Великата Древност, от която има някои остатъци в Агарта.

Кабалистически Агарта се нарича Мистичната Нула, т.е. това, което никога не може да бъде напълно разбрано и видяно. Когато нулата е след едно, за единицата има нови възможности и развитие на все по-високи нива.

Учителят казва: „Понеже Адам се отказа от Бога, и жената се отказа от него. Затова днес жените се разочароват от своите мъже – защото те живеят без Бога. Когато Адам оправи отношението си към Бога, и жената ще коригира отношението си към Адам, т.е. към мъжа“.

Адам пожела да се индивидуализира, т.е. да стане свободен. И Ева пожела независимост. Учителят казва: „По-ясно по този въпрос не може да се говори, защото по-слабите ще се съблазнят“.

В Битие, глава първа от Библията, е дадена Тайната на живота на ученика. Сега, чрез съзнателна работа върху себе си, ученикът минава от тъмнина към Светлина, от смърт към Живот. Създаването на света – това е Пътят на човешката Душа.

Учителят казва: „Когато съзнанието на ученика се пробуди, той трябва да заработи, както е описано в глава първа на Битие“. „В началото Бог създаде Небето и Земята“ – на окултен език това означава устройване на вътрешния и Космичния Живот на ученика. „3емята беше неустроена и пуста“ се отнася за живота на миналото, на тъмнината; отнася се за тези, които не са годни за истинско развитие. В онзи Велик и страшен ден за ученика ще дойде Велик момент на безмълвие. Защо ученикът ще Го види лице в лице? В голямото страдание на Голгота е скрито Лицето на Бога.

Учителят казва: „Христос на Голгота научи нещо, което не знаеше“. Там Той постигнал по-дълбока връзка с Отец – ново измерение, което Той дотогава е нямал. (Има преживявания, по-големи от Самадхи – седма степен.) Тогава, след Голгота, настава Ден Първи – първият нов ден на съзнателен живот на ученика по пътя към Вечността.

Когато дойде Великото Безмълвие, никаква светлина няма да има около ученика. В тази голяма криза и мрак ученикът трябва да произлезе от своята дълбочина, да се зароди от само себе си. Тогава, от своята най-дълбока вътрешност, той ще призове Абсолютната Реалност и ще види Нейното Лице. Голгота е голяма благодат за учениците – и голямо разрушение за нечистите същества. Новото Окултно учение винаги се ражда след голям сблъсък на старото и новото в Душата на ученика.

ДВЕТЕ РЪЦЕ НА БОГА

(втора идея за размишление)

Всяка противоположност е неделимо единство. Окултната наука казва: Съществува само Единството, няма противоположност. Но за това е необходимо единното виждане. Единството е неделимо.

Доброто и злото са тясно свързани. Това означава две различни ръце, които са едно (неделими).

Според Кабала, Милосърдието е дясната ръка, положителната сила и власт. Суровостта и законът са лявата ръка – отрицателната власт. Хесед и Гебура са двете ръце на Бога. Двойната власт е единна. Двата вида власт са една власт.

Окултната наука казва, че светът е сътворен от двете ръце на Бога, т.е. от Милосърдието (Милостта) на Бога и от Суровостта и законите на Бога. Суровостта или злото се проявяват чрез силата на илюзията като Космическа тъмнина. Според Окултната наука тъмнината не съществува. (С отварянето на Третото око, външният ум е покорен и не може да се меси в живота на ученика.) Тъмнината няма реална сила. Ако за едно същество тъмнината съществува, това означава, че то разглежда нещата чрез илюзията – защото в Единството Животът е безкрайна Светлина.

Най-дълбоката причина за явяването на злото се крие в Уникалната Светлина. Това е Светлина, която не може да бъде възприета от обикновените същества поради липсата на седма отворена чакра – Любов към Бога.

Космическото съзнание означава висша степен на Посвещение.

Според Кабала тази Суровост отстранява всяко зло. Злото е хванато от закона.

Учителят нарича закона тояга.

В този свят не може да има само милост – понеже, ако имаше само милост, щеше да има духовно разлагане и тогава милостта не би била положителна. За да бъде милостта положителна, е необходима нейната отрицателна възможност – суровостта и законите.

В дълбочина, Милост и Суровост са едно и също нещо. Те са двете ръце на Бога.

В Кабала се казва, че Бог е милостив и благ поради Своята цялост и универсалност. Милостта е част от Неговата универсалност. Тази Милост е насочена към всички разумни същества – и тя е безкрайна. Неговата Милост е неуморима.

Законите са насочени към неразумните същества. Зад законите работят живи същества.

Само Безкрайното е велико и красиво. В Кабала това е означено с думата Тиферет. Красотата на Бога е скрита в Неговото сърце, в Неговото Безкрайно Единство.

Лекция, държана на 12 май 1995 г. – Варна

ГОЛЯМОТО СТРАДАНИЕ

(първа идея за размишление)

В голямото страдание и нещастие ученикът трябва да открие дълбокото и красиво общуване с Учителя. В голямото страдание са скрити окултните сили на Природата. Но се иска много голяма будност, защото тук се навлиза в една Тайна на Природата, свързана със зараждането на живота.

Животът се е зародил от неизмеримите духовни глъбини на страданието и затова всяко живо същество рано или късно трябва да мине през Мистерията на Голгота.

Голямото страдание е нож с две остриета. То или те разрушава във вътрешността (това се отнася за тези, които не се отказват от злото), или, от друга страна, дава мощен подем и мощно, непреодолимо вдъхновение към Вечността.

Голямото страдание е метод, чрез който се изваждат навън най-истинските качества, които са скрити в дълбочината на човешката същност.

По-голяма тъмнина от Голгота няма – и по-голяма благодат няма, защото чрез Голгота се излиза от света и се влиза в Реалността, т.е. в Духа. За да влезеш в Реалността, трябва да минеш през Мистерията на Голгота. В тези лоши условия се разкриват вътрешността на Душата и нейният Път.

Учителят казва: „Животът и знанието са дадени на човека даром, но той трябва да ги придобие“. Това означава, че ако човек иска да задържи живота и знанието, той трябва да работи.

Учителят казва: „Животът се е явил с определената цел: да се развива, да расте и да стане главен фактор в по-нататъшната проява на Върховния Миров Дух“.

Законът на работата върху себе си е универсален. Окултният ученик е длъжен да проникне дълбоко в страданието и да извади оттам мощните окултни сили за своето развитие, за своето Спасение и Възкресение. В дълбокото страдание е скрито Лицето на Бога – и точно тук ученикът трябва да е буден, за да Го види лице в лице. Само тук се раждат истинските сълзи, свещените сълзи на живота. Учителят е говорил някои много важни неща за сълзите. Има хора, които не умеят да плачат, нито да се ядосват правилно, не знаят и как да се заканват – а това е цяла наука. Хубаво е да се заканиш, но на някоя своя слабост – и да я победиш без шум: тихо, спокойно, без много думи. Това е хубавата закана. Има хора, които плачат нехармонично, дразнещо – това идва от техните изопачени мисли, чувства и желания. Има хора, които плачат много привлекателно, и те привличат Милостта на Бога – било външна, било вътрешна помощ и т.н.

За да Го видиш лице в лице, се иска съвършена Вяра. Има около 30 вида вяра. Най-важната е съвършената Вяра.

Учителят казва: „Щом вярвате в Бога, вие ще можете да превърнете противоречията в благословение“. Това означава, че Вярата е алхимически закон. Вярата превръща злото първо в опит и после – в Живот.

Лекция 12

АДАМ И ЕВА

(продължение)

Тайното Лице – това е Творецът на всички неща в света и извън него. При срещата с Бога лице в лице (големите страдания) ученикът започва един коренно нов и универсален живот, който се разгръща постепенно. Тази среща дава едно вдъхновение, което надминава всички граници и предели. Когато човек види своя Ангел хранител или някой Архангел например, вдъхновението, което получава, продължава няколко години. Но когато срещне пряко Бога (срещата с Високия Идеал), вдъхновението му вече важи за цялата Вечност – няма сила, която да го възпре. Това могъщо вдъхновение е вход към един велик Космически Живот.

Когато чуеш този Велик вътрешен глас, настава Ден Първи, за който се говори в Библията. Досега твоята земя беше неустроена и пуста, и Духът се носеше върху бездната, която е твоят неорганизиран свят. И тогава този смесен живот на тъмнина и светлина ще се разлъчи и ще настане Ден Първи.

Окултната наука казва, че ученикът трябва да създаде Виделината в себе си – а това е осъществената връзка с Бога. Според Учителя, под Виделина се разбира Великия и непрестанен стремеж на Душата да учи. Това е една от най-силните думи в българския език. После ученикът ще разнесе тази Виделина и на много други Души.

В Писанието е казано: „И разлъчи Бог вода от водата“. Това означава разлъчване на Божествения живот от земния. После се казва: „И в скръбен час човек ще пие от Водата, която е Горе“. Водата, която е долу – това е човешкият живот, това е учението на Змията. То се предаде на всички паднали души. Окултната наука казва, че това учение на Змията е безнадеждно, но все пак се прилага от много хора. Задачата на ученика е по обратен път, чрез злото, да се върне в Бога.

Тези, които са опетнили Името на Бога в себе си, са изгубили една Велика сила в своята вътрешност – това е силата на Живота. Адам трябва да освети Божествения Дух в своята вътрешност, а Ева – Божествената Душа в себе си. Само тези, които опазят Свещеното Име на Бога в себе си, могат да Го видят лице в лице, т.е. могат да издържат на Неговата Светлина, на Неговата мощна Истина.

Понеже Истината е абсолютна, т.е. с абсолютни вибрации, днес се представя забулена. Булото се вдига напълно само за Посветените, защото те са подготвени да издържат на нейните условия. Реалността е скрита за неподготвените, за да могат те да оцелеят.

В течение на човешката еволюция Истината ще се разкрива постепенно по пътя на пробуждането. Постепенното пробуждане е много важен въпрос, защото то става абсолютен фактор за вътрешното окултно развитие на ученика. Истината дълго се е разкривала чрез метода на приказките и легендите. Това пак потвърждава, че Истината отива при подготвени хора.

Без Посвещение не може да се разбере мисията на Христос и на човешката Душа, нито нейният мистичен Път към Божествения Дух. Христос е този мистичен Път. (Буда е изпратен от Христос да даде Учението на неговото време.)

Защо не може да се понесе Истината? Защото тя е много сгъстена първична субстанция. Точно затова на много хора Истината се явява с образи, но това е само далечна подготовка. Във високото и мистично поле, Истината е без образ, без ограничение.

Звярът е една преграда и през него можем да минем само чрез метода и силата на Истината. Това е Посвещението.

ВЯРАТА

(втора идея за размишление)

Вярата е Свещено отношение към Космическия принцип на Словото.

В лекцията „Дерзай, дъще“ Христос казва на страдащата от кръвотечение: „Дерзай, дъще, твоята Вяра те изцели“. Преведено от Учителя, това означава: „Ти криеш в себе си Велика сила – Вярата, която е благоугодна на Бога“.

Тук ще обясня един момент. Христос често използва думите: жено, сине, дъще… твоята вяра те изцели. Това са съвсем различни неща: имат нещо общо, но се разминават. Когато казва жено, това означава, че на тази душа се дава шанс, но тя не може да работи, не е осиновена от Бога. А когато казва сине или дъще, това означава, че тази Душа е осиновена, че тя е приета във Великия Път.

После Учителят обяснява: „Заради тази сила, ти се задоволи с най-малкото: само да се допреш до дрехата Ми. Ти не поиска някакво голямо благословение, но се задоволи с най-малкото. За тази твоя Вяра и за твоето смирение, бъди благословена“. И от този час жената оздравя“.

Вярата е докосване до мощното и първично етерно поле, в което обитава Христос. Истинският Христос е едно мощно невидимо поле. В случая Той Се е кристализирал в Словото Син и е бил познат от болната жена – в случая от Любовта. Всъщност Вярата е израз на Любовта, защото нейната основа се корени в Любовта.

Учителят казва: „Хора, в които живее злото, не могат да осъществят Свещеното докосване до Словото и до дрехата на Христос. Ако те се докоснат до дрехата на Христос, ще се питат: „Тази ли е дрехата на Христос и този ли е Христос?“ – защото тук работят други закони“.

Учителят обяснява: „И най-малкото колебание е в състояние да попречи на вашето оздравяване“. Най-малкото колебание е опасност. Обратното също е вярно.

Учителят казва още: „Щом се усъмни човек, той внася в своя живот безсилието“. Вярата е метод за оцеляване на човека в Духовния свят (т.е. оцеляване на Душата). Затова в Черното Братство вярата в Бога се смята за най-злия и опасен враг. Има още един враг – постоянната молитва. Когато човек прекъсне молитвата, той вече е жертва на злото. Вярата е опасност за злото вътре в човека.

Учителят казва: „Като четете Евангелието, виждате, че там се излагат принципите на Христовото учение. Като четете Деянията на Апостолите, виждате вече малко отклонение от Христовото учение: явява се спор – нещо, присъщо на човека. В живота на Апостолите, даже и на светиите, има примес на човешки елемент. В този цикъл (последния етап), от промени се нуждаят и най-праведните“.

„Там, където се забелязва най-малкото отклонение, най-малкото нарушение, най-малкото изключение, това говори, че този свят не е чисто Божествен. В него не оперира само Бог, но и други някакви същества. Това, което Бог е създал, е съвършено.“

Христос е образ на Съвършенството, а Адам е създаден от двама бащи: и от Бога, и от Дявола – и от Бялото, и от Черното Братство, затова има два центъра.

Учителят казва: „Понякога и Ангелите правят малки погрешки. Защо? Защото по отношение на Бога те са несъвършени, а грешките са присъщи на несъвършените същества“.

Лекция, държана на 19 май 1995 г. – Варна

ДЪРЖАВАТА НА СМЪРТТА

(първа идея за размишление)

За Христос е казано, че е Единороден от Отца. За човека е казано, че е роден от двама бащи – от Бога и от Дявола. С това се обяснява двойствеността в човека, който живее и умира, радва се и скърби, твори и разрушава. Това е така, защото той слуша гласовете на две идеи, на двама бащи.

Първата идея е свързана с Дървото на Живота. Бащата на тази идея е Отец. Втората е свързана с Дървото за познаване на доброто и злото, чийто баща е Сатана. За второто дърво Учителят казва: „Това дърво е граница на друг свят“. И после обяснява: „И Бог постави Адам в Рая и му каза: „Ето Дървото за познаване на доброто и злото. То е граница на друг свят, в който няма Живот, няма Знание. Този свят е място на Смъртта – и ако хапнеш един плод от това дърво, ти ще влезеш в тази граница, т.е. в Държавата на Смъртта, и ще опиташ нейните закони“.

Човек служи на тези две идеи, които вървят в различни посоки. И поради това той се намира разпънат на кръст.

Отец, в Своята безгранична Любов, изпрати Единородния Си Син – т.е. Този, Който служи само на една Идея – да отиде в царството на Сатана и да прокара път от Държавата на Смъртта към Държавата на Живота.

Учителят казва: „Чрез Възкресението, този Път беше отворен. Всъщност това е Пътят на окултния ученик, който трябва отново да се нарече Син Божий и Единороден от Отца. Тази идея е разрешението на въпроса на настоящото време. Това значи да служиш само на една Свещена идея“.

Пътят, който Христос прокара от Държавата на Смъртта към Държавата на Живота, е видим само за принципа, за окото на Вярата, т.е. за Вярата като принцип. В момента на усъмняването, този Път изчезва от погледа, т.е. от съзнанието на човека, и то така изчезва, сякаш никога не е съществувал.

Лекция 13

АДАМ И ЕВА

(продължение)

Ако Истината е в тебе, Звярът няма с кого да воюва, борбата е невъзможна. А когато хората се борят със Звяра, те се вмъкват в застоя.

Окултната наука казва, че Звярът допуска само този, който носи в себе си Истината. Това също означава: само този, който е годен за развитие в новите степени на Светлината. А за другите настава хаос и мрак, защото самият Звяр представлява мощният Мрак – и точно затова той се явява като булото на Истината. За Посветения това було се маха, защото Звярът е слуга на Истината, слуга на Вътрешния Глас, т.е. Гласа на Живота. Колкото до Тихия глас, той е свързан със силата на стремежа и постепенното, постоянното разгръщане на този стремеж. Стремежът все още не е воля. Той трябва да се превърне във воля. Тази воля вече води към най-дълбоката част, където работи Вътрешният Глас. Тихият глас – това е упътване към Вътрешния Глас. Тук става въпрос за степени.

Ако искаш да победиш Змията, това е много лесно: не се бори. Ако не се бориш, тя изчезва – няма откъде да взема сила. Ако си борец, победата е нейна, даже и да си борец за справедливост. Злото има нужда да се бори, борбата му е необходима. На злото винаги му е необходим противник.

Бог не се бори, затова няма противници.

Корнелиус Агрипа казва: „Свещеният Огън няма противници“ – т.е. Любовта няма противници.

Змията обича хора с капитал, т.е. с излишна енергия, която не знаят какво да правят.

Звярът не е противоречие в Космичния Живот и затова и след Второто пришествие той ще оцелее, но ще бъде изхвърлен от Новата земя и от хората на новото съзнание.

Нова земя означава ново, по-фино, обновено и по-одухотворено материално тяло на човека.

Ново небе означава нова, обновена Душа.

Звярът ще се върне в своята вселена и ще бъде оставен като запас. Сега много хора имат интимни връзки със Змията. Кои са тези връзки? Земните, несъвършени желания създават интимна връзка със Змията. Това са облаците в живота на човека, така наречените илюзии.

Учителят казва, че някои илюзии имат много дълбока основа, т.е. много дълбоки корени. В тази връзка: будизмът в почти всички случаи е остаряло учение – дори и когато твърди, че човек трябва да преживее много неща и да има опит. Учителят казва нещо много повече: че преживяванията не са важно нещо, че те са временни, а се иска нещо друго. Някои искат да преживеят много неща и мислят, че това е мярката.

Целият период от Каин до Авел и до Ной е това, което се нарича Атлантски и Лемурийски период. Окултната наука твърди, че Каиновото време е атлантското време и че Атлантида е развратена от голямо количество черни адепти. Атлантида се отдаде на Черната магия – и тя предизвика вътрешните сили на Природата. Потопът, за който се говори в Битие, е потъването на Атлантида, а Ноевият ковчег е окултен образ, който означава съхраненото разумно общество на Атлантида. Това разумно общество не се поддаде на голямата власт на Черната магия. Това общество от ученици на Бялото Братство следваше строгия Път на Виделината. Чистата духовност на това разумно общество (Ноевия ковчег) влезе в пряка връзка с Посветените от Бялото Братство. Точно затова всички тези хора бяха водени от Посветените и изселени от Атлантида. Те бяха духовни ръководители на човечеството.

Адам и Ева – това е библейска легенда, означаваща библейска история под формата на легенда. В нея са скрити Висшите тайни на Окултната наука. Според Учителя тези Тайни все още трябва да останат в Мистиката. Легендата за Адам и Ева е дълбока мистична Тайна, в която са закодирани Великите и Истински принципи на Първичния Живот.

Силата на Учителя и на Христос не се намира в Тяхното Учение (то е последствие), а в Техния начин на живот. При такъв начин на живот, каквото и да говори Учителят, е все голяма сила. Докато един човек, който няма начин на живот, каквито и хубави и красиви неща да говори, няма никакво значение.

Неслучайно хиляди години се говори за Адам и Ева, но Тайната си остава скрита за човечеството, защото то още не е готово да възприеме и осмисли дълбоките принципи.

Говори се за историята на Адам и Ева, на еврейския народ, а всъщност това означава историята на човешката Душа, също и историята на човешкия развой въобще. Еврейският народ е минал през Червено море, от един бряг към друг. Червено море означава условията на безбожието (още и съмнението, злото и т.н.). Другият бряг означава Новият Живот, Животът на Вярата. Всяко същество трябва да мине през Червено море, т.е. през гъстия живот на съмнението и материята, докато се изработи победоносната Вяра. Твоята вяра ще се изпитва от тъмнината, а тъмнината е много хитра и често печели. Тя е уловила много хора – и днес те си дават енергията за второстепенни неща и така изпускат същественото.

В окултизма има една голяма опасност: ако вярваш в победата си, има случаи, когато можеш да бъдеш сразен. Защо? Защото твоят враг може да има по-голяма и по-мощна вяра в себе си от тебе. Има много случаи, когато трябва да вярваш в себе си, но трябва да различаваш. В тези случаи вярвай напълно на Бога, а после на себе си – това е разликата. Тогава всичко се урежда.

Тук говоря и от моя опит. Имал съм много битки с черни адепти във вътрешни полета. В един от случаите черният адепт вярваше докрай – и аз вярвах докрай, такава беше ситуацията. И това продължи много дълго време – вътрешна борба. И аз разбрах, че трябва да го дам в ръцете на Учителя – и нещата много лесно се разрешиха. Той се учуди как е загубил, но това е негов проблем.

Ще различаваш като ученик, а не като човек. Пази се, защото дори и вярата може да заслепява и да отклонява. Това се отнася до неразбраната вяра.

ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

(втора идея за размишление)

Сърце, което не може да страда, се отклонява и изопачава.

Сърце, което умее да страда, възкръсва, защото в това сърце работи Христос. Само дълбоко вярващата Душа може да положи дълбоки основи на своя живот и на своето бъдеще.

Днес в света се работи главно по три начина:

1) Законът на необходимостта – нисшият закон;

2) Законът на дълга – духовният закон;

3) Законът на Любовта – Висшият закон.

Земните същества се движат и работят по необходимост.

Духовете на дълга се движат от началото на една започнала духовна любов. Това е свързано със законите на движението на съществата.

Божествените същества работят от Любов и живеят в законите на Свободата.

Законът на необходимостта – това е несъзнателният живот, механичният живот, свързан с учението на Змията. В закона на дълга са тези, които са малко пробудени и са започнали своето развитие. Съществата, които работят по закона на Любовта, вече са влезли във Вечността.

Бог не поддържа живота на несъзнателните, спящите същества – и точно затова те остаряват и умират. Тук нямам предвид, че няма никаква подкрепа – има някаква подкрепа, но това са трохите на Живота. Тази категория същества е свързана с учението на Змията и нейните болести, една от които е старостта. Тук даже се говори за „критична възраст“ – нещо, което е недопустимо от гледна точка на Вечността, особено на Ангелите. Подобни идеи са трудни за разбиране в Ангелския свят. Понеже съм срещал от Учителя подобни идеи: когато една мома плачела и Ангелът я посетил, попитал я: „Защо плачеш?“, а тя отвърнала: „Баща ми почина“. После Ангелът дълго трябвало да размишлява, за да се домогне до разбирането какъв е този баща, дето умира. И други такива идеи: какъв е този любовник, който е изоставил момата, какво е това дете, което е умряло, и т.н.

Бог поддържа само Съвършенството, а несъвършените същества Той храни с остатъците (трохите) от Живота. Точно затова трябва да се стремим към Съвършенство. Наследяването на греха е наследяване на несъвършенството. Според Окултната наука, думата смърт означава безсъзнание.

Според Учителя, вътре в Съвършения Живот няма цел – има само Истина и Величествена Пълнота. Цел има само извън Живота, извън Съвършенството. Това е един много дълбок въпрос.

Несъзнателност означава несъществуване.

Чрез греха Адам предаде на човечеството наследствена смърт – и сега тя се предава от човек на човек. Адам пропиля своята свобода, защото не избра доброволния Път към Съвършенството. Затова трябваше да дойде друго Същество от света на Съвършенството, за да изкупи смъртта и да я превърне в Живот. Така Съвършенството стана изкупителна жертва. Едно Висше същество трябваше да заплати със Своя Съвършен Живот.

След грехопадението, на Адам беше отнет Съвършеният Живот и затова Адам слезе в смъртта.

Но Отец направи Велика Жертва. Той подготви Своя Син и всели в Него Своето Съвършенство.

Лекция, държана на 26 май 1995 г. – Варна

ИСТИНСКОТО РАЗБИРАНЕ

(първа идея за размишление)

Учителят казва: „Не считайте, че със сърцето си ще можете да разберете всичко. Някой казва: „Аз искам да преживея нещата“. Това е лъжлива философия. Не преживявайте нещата, но ги живейте. Някой казва: „Да знаеш какво преживях! Умря майка ми, децата ми, къщата изгоря, сега съм отчаян“. Това са външни преживявания, те не носят реален опит, не носят Живот“.

Учителят добавя: „В преживяванията има нещо непостоянно“.

Животът се вселява в човека не чрез преживявания, а чрез истинско разбиране (приемане).

Голямо значение имат истинските въпроси. Един Посветен попитал: „Господи мой, как ще стигнем до Теб?“. Отговорът бил: „Оставете себе си и след това Ме приближете“.

Любовта е странна не само на Земята, но и на Небето. Тя е качество, което привлича всичко към себе си. Любовта е голямо море без дъно и планина без връх (това са символи) и никога през Вечността няма да се проумее напълно.

Учителят казва: „Бог ще остане във Вечна Тайна. В тази Тайна на Живота, във Великата сфера на Любовта, даже не тече нито сила, нито време, нито знание, нито интелигентност. Когато този Живот посети ученика, времето вече не тече“. Или: когато Бог е в човека, няма време, има Вечен Живот.

Учителят дава мярка за истинския човек: истинският човек има вечна Радост. Тя е непрекъсната, независима от изпитанията. За да придобиеш този Живот, трябва да се откажеш от всички човешки и земни цели.

Христос казва: „Остави всичко и Ме следвай“. Това означава, че всички човешки богатства са фалшиви и те отнемат, не носят Живот.

За истинското разбиране на живота се иска дълбоко и вътрешно вглеждане – чисто окултен и мистичен процес за навлизане в нещата.

Учителят казва: „Това, което имаме днес, е добро, но ако останем още известно време в това добро, ще умрем. Ако при сегашните условия Духът дойде в човека, Той не може да внесе Живот. Ще внесе знания, сила, интелигентност. За Живота няма условия. Това е една задача на ученика – да приготви в себе си условия за Живот. Това е Божественото. Когато Духът дойде в човека, той не може да внесе и красота“.

Учителят казва още: „Силният не може да бъде красив. Той може да бъде или добър, или лош“.

Лекция 14

АДАМ И ЕВА

(продължение)

Грехопадението на Адам и Ева – това е закон на разрушението. То, от своя страна, е свързано с всичко преходно. Грехопадението се състои в отделяне от Божията Любов. Истинската Божия Любов стои по-високо от всички дарби и способности. Тази Любов е в пряка връзка с Реалността, защото Бог е Любов. В Кабала тя заема първо място в Дървото на Живота и се нарича Кетер – това означава корона, венец, връх.

Учителят казва: „Любовта е най-високият връх“.

Според Лао Дзъ „Любовта е планински връх, който никога не може да бъде превзет“. В тази чиста Любов няма никакъв елемент на хаоса, т.е. на Змията. Това означава, че ако тази Любов влезе в тебе, хаосът ще изчезне, ще бъде изхвърлен. Точно грехопадението беше условие за проникване на хаоса в човешкия живот. Същевременно грехопадението означава разделяне с най-силния метод в Окултната наука – силата на постоянството.

Най-хубавото, с което Бог дарява Своите верни, това е методът на постоянството. Това е метод за постигане на всички цели, които са заложени във Вечността. Важна е и силата на постоянната молитва. Тя отстранява земната гледна точка – и това става постепенно. Така идва разбирането на живота.

Непостоянството е съмнение.

Учителят казва: „Непостоянството значи отричане на Бога“. Постоянството означава духовно раждане. Това значи, че си приет. Съмнението е пътят на Черната Ложа.

Адам и Ева в началото са били облечени в Светлина. Когато се явило съмнението, тази Светлина изчезнала. При Божествената Любов човек си има специфична Светлина. Той е оживяван от множество Същества от Небето. Грехопадението отне тази Светлина, т.е. Съществата, които оживяваха, се оттеглиха. Така падналите трябваше да потеглят към Земята. Те допуснаха лъжата.

Окултен закон гласи: в момента на лъжата ти си вече мъртвец, нещо в тебе скрито умира.

Да излезеш навън (външният живот) – това означава да изгубиш своя Божествен образ и подобие. Обратно: да влезеш навътре, т.е. в дълбочината си – това означава да видиш образа и подобието си с Бога.

В Космоса съществуват така наречените космически периоди. В развитието на определен космически период всички Ангелски същества взимат различно участие в творческата Тайна на духовния процес. Творчеството е Път към обожествяване и същевременно – изпълнение на Великата Универсална Воля. Мощните духовни енергии, които са действали в процеса на сътворение на света, са излезли от вътрешността на тези Ангелски йерархии, а други същества е трябвало да разрешат въпроса за човешката форма.

Змията е образ на съмнението и затова тя няма крака – няма добродетели. Тя няма чело – в нея няма Истина. От окултна гледна точка, Змията е образ на страстта. Понякога страстта се превръща в жажда за живот.

Учителят казва: „Когато някой човек има стремеж да направи големи злини, хубаво е, че става активен, създава енергия, но като не знае как да постъпи, тя се превръща в зло“.

Учителят казва още: „Обикновените хора са будни, когато се тревожат. Но това не е будност. Учениците нямат право на тази грешка“.

В страстта и злото има много енергия, но тя трябва да се превърне в преданост към Бога. Човек, който няма жажда и страст към живота, той е беден. Това означава, че страстта е силна енергия, важен духовен капитал. Например страстта може да се превърне в мощна вяра, но тя може и да поведе човека в бездната на съмнението.

Учителят казва: „Адът е пълен със същества на съмнението“. Това означава, че съмнението е пътят към Ада.

Ангелските йерархии са участвали във Великото сътворение.

Окултната наука казва, че в своя процес на кондензация те постепенно са образували така наречените огън, въздух, вода, земя. Това са Ангелски елементи. Ангелите чрез медитация са създали Земния период в живота на Земята. Те са влезли в много дълбок процес на медитация и са си припомнили всички минали животи на съществата и кои условия ще бъдат възможно най-благоприятни за земното човешко развитие. Ангелската медитация е много дълбок мистичен процес. Чрез нея са си припомнили отминали Вселени (от дълбокото минало), неизброимите начини на съществуване на съществата в минали периоди. Това означава, че нашият свят се предшества от други Вселени.

Учителят казва: „Без съвършенство, Бог остава непонятен за хората. Сега този стремеж към Бога е изключително необходим“.

ЖИВОТЪТ

(втора идея за размишление)

Учителят обяснява: „Като казваме, че Животът е разумен процес, това не означава, че Животът има някаква цел. Каква е целта на философа, на крадеца и на силния човек? Да стане философът все по-мъдър, крадецът – да открадне, и т.н. Каквато и да е целта, тя не определя същността на Живота, защото Животът е нещо по-високо от целта“.

Важна мярка от Учителя: „Животът има само едно изискване от всички хора: правилно разбиране. На каквато и степен на развитие да се намира човек, той вечно трябва да разширява своите възгледи“.

Животът е над всяка цел. Това означава, че Животът е над идейния свят. Животът стои над всички човешки цели. Придобиването на Живота е същността – и този Живот е сам Бог. Човешките цели са извън Живота. Те са извън изискванията на Върховния Миров Дух. След грехопадението хората са излезли от Живота и са влезли в преследване на някакви свои цели. Чрез своите човешки цели, човек помага на Звяра да разшири своите владения.

Човек е непостоянен, понеже няма Вяра. Който има Вяра, е надарен с постоянство.

В Библията Животът е наречен Царството Божие. Това е изпълнена с Дух сфера, чиста Духовност. Това е пълното осъзнаване на Съвършенството на Любовта (Царството Божие). При тази Любов ти не си насочен към съществата. Ти обичаш само Него, а Той насочва Любовта.

Чистотата се трансформира в Живот.

Чистотата в твоята дълбочина е твоето виждане, твоят Глас, твоят пророк. Този Глас трябва да следваш, защото „чистите по сърце ще познаят Бога“ – техните Гласове се сливат. За чистия ученик цялата околност е изпълнена с Гласа на Бога (буболечки, растения, хора…).

Целта трябва да стане Път в Живота, а Животът е неизмерим в своята дълбочина.

Лекция, държана на 2 юни 1995 г. – Варна

ОКУЛТНАТА ХИРОМАНТИЯ

(първа идея за размишление)

Учителят казва: „Човешката ръка е антена, чрез която се приемат и предават природни енергии. Чрез ръката човек изявява волевите сили в себе си. Ръката е радио. Чрез ръката си човек може да решава социални и духовни въпроси. Ръцете са мистична проява на Духа. Бог е скрил някои Тайни на Живота в мистичните движения на ръцете. С тези движения се навлиза в духовната сфера. Ръцете в невидимото поле са самата воля. Те представят и волята, и справедливостта. Волята е метод, чрез който се откриват нови пътища към Божествения свят. Божественият свят е съществена област за ученика“.

Според Учителя, в Божествения свят са скрити опитностите на всички Вселени, които са съществували някога и които ще съществуват в бъдеще.

Учителят казва: „Сатурн е един от най-недоволните и критични Богове. Той гледа на човека с голямо недоверие. Той седи пред хората с голям боздуган или с голямо копие и ги следи. Като види, че някой греши, го мушне с копието си или го удря с боздугана си и казва: „Да мислиш!“. Обаче същият Бог е достатъчно да види, че някой човек е проектирал една добра мисъл в пространството, и написва една линийка на ръката му. Тя създава линията на съдбата, наречена линия на щастието или Сатурнова линия. Който има тази линия, той някога е проектирал една добра мисъл в пространството“.

Лекция 15

АДАМ И ЕВА

(продължение)

Учителят казва: „Бог нарежда работите в Космоса – и щом оправя работите на целия Космос, и нашите ще оправи. Битието е създадено и устроено по Велики закони“. Според Учителя, в Битието няма нищо за прибавяне и нищо за премахване.

Сътворението не е Същностна Реалност. Това не означава, че Бог не може да направи съвършени същества. Идеята не може да се разглежда от човешка гледна точка. Идеята за Творението е дълбока и свещена.

Адам и Ева (изобщо – човекът) е съществен елемент, който участва в Тайната на еволюцията. Окултната наука казва, че човекът е създаден преди Шестия ден. Той е живял в други периоди и светове. Едни от тях са известни: Сатурновия, Слънчевия, Лунния и сега – Земния. Има и много други. Сега животите на Земята се повтарят.

Човекът е учил много прераждания в школата на Змията – а пътят за влизане в школата на Змията е много лесен. Първият закон е написан с големи букви и е много лесен: „Обичай само себе си“. Оттук следва омраза към ближните, а до познание на Бога и до себепознание не може да се стигне. Себепознание означава Път към познание на Бога.

Преди нашия Земен период е имало три големи периода, в които много същества са завършвали земната еволюция – и сега те са помагачи на хората. През тези периоди друга голяма част от съществата са изостанали и са се поляризирали. Те са станали същества на злото и застоя – и сега теглят хората към себе си. Те са същества с цяла редица фатални прераждания, а всеки фатален живот означава, че Любовта не е разбрана. За тях и светлината, и тъмнината са спънки.

За ученика, за будния, тъмнината е условие, в което се гради могъществото на неговата воля. Тъй като животът на Адам и Ева е паднал, днес животът на много хора е окован от застоя и Змията. Окултната наука казва, че след грехопадението Адам и Ева станаха многословни, защото вече Змията имаше голяма власт в живота им. Змията обича многословието, защото чрез него тя опустошава енергията.

Учителят казва, че който няма енергия, всичките му идеи са с патерици. Той си остава мечтател – което е по-добре от смъртта, но не е окултна придобивка.

Човечеството, което произлиза от Втория Адам, дълго време е било обучавано по методите на Змията. Които са посегнали на Свещената област (това са Змията, Вторият Адам), сега са в застой. Христос е образът на Първия Адам. Той никога не е посягал на Свещената област. Грехопадението на Адам и Ева е отнело истинското разбиране и виждане за Живота. Това означава, че когато живееш по законите на Змията, мракът ще отнеме твоите разбирания за Живота, за Истината, за Бога. Затова от ученика се изисква диамантена воля – защото само тя може да се ползва от Свещените сили, които изхождат от Любовта.

Учителят казва, че Адам е създаден за бъдещата Вечност – Свещената област е създадена само за Боговете. Голяма част от Ангелските йерархии са завършили човешката еволюция и могат да работят творчески и да помагат на хората. Те работят във вътрешността на Вселената и Душата. Чрез Словото са излезли и са се освободили от земята, водата, въздуха и огъня. Чистото Слово носи в себе си специфичен творчески елемент.

Учителят казва: „Има много Ангелски йерархии, които не са минавали в човешка еволюция и също помагат на човека, но в много високо поле. И много Ангели, които са слизали на Земята, са се оплитали и губили своя слънчев вид“.

Окултната наука казва, че видимите хора не са истински. Истинският човек не е нещо външно. Вътрешната мярка за истинския човек е следната: истински човек е този, който е неизменен на своята Свещена идея.

Някои искат да разберат Тайната на Живота, за да обхванат нещо от Същността на Бога. Бог през цялата Вечност никога няма да бъде разбран изцяло. Това е Негова Тайна, всеобхватност и величие.

След грехопадението Адам и Ева се изпълниха с много излишни желания. Желанията са излишни духове – и ученикът трябва да се освободи от тях. Самата Същност на човека и неговата Душа са създадени от Бога, а Ангелските йерархии са създали менталното, астралното, етерното и физическото тяло. Бог им е дал много трудна задача. Тя изисква всички вътрешни сили да бъдат вложени в ход.

БОЖИЯТА БЛАГОДАТ

(втора идея за размишление)

Учителят казва: „Вие сте дошли на Земята да опитате Божията благост. Тя се изпитва само чрез страданията, а не чрез радостите. Бог е оставил радостите за друг живот, на друга планета. За Земята Той е определил скърбите и страданията“.

Учителят казва още: „Страданията са от Бога, а благодарността – от нас. Сиромашията е от Бога, а щедростта – от нас, от Душите ни. Щедър е този, който при най-голямата сиромашия може да раздели залъка си със своя брат“.

В това, което Бог е определил за всеки човек, се крие някакво знание, необходимо и специфично за самия него. Бог е Всемъдър, Той знае защо е допуснал специфични страдания за всеки човек – а човекът не знае. Специфичните страдания водят до ново виждане във вътрешността.

Чрез тези страдания учениците ще се избавят от една голяма вътрешна илюзия. И когато някой задава въпрос, няма да получава отговор от своята вътрешност, а от по-дълбоката област ще му отговори Учителят. Значи, не разговор със себе си, а с Учителя. Който е постигнал разговор с Учителя, е постигнал и една Свещена свобода – вътрешна Свобода.

Учителят казва: „Свободен е само онзи, който е намерил своето място в Космоса“ – това е мярка за свободата.

Ученикът трябва да се научи да се радва в своята скръб, вътре в своите страдания. Така ще се подготви за друга Радост, която е отвъд скръбта на земното и която хората не признават – Радостта на ученика. Ученикът минава през скърби и Радост, които този свят не познава.

Лекция, държана на 9 юни 1995 г. – Варна

ТАЙНАТА НА НОЩТА

(първа идея за размишление)

Учителят казва: „Защо идва нощта в живота? За да разберем Божествения Живот на Земята“. В понятието нощта аз влагам силата на страданията, на изпитанията, на трудностите, на мрака и т.н.

После Учителят продължава: „Защо има ден в живота? За да разберем човешкия живот. Слънцето изгрява за хората, а залязва за Бога. Дните идват за хората, за обикновения живот, а нощите – за Бога, за необикновения Живот. Хората се плашат от нощта, обаче нощта крие в себе си Любовта, Мъдростта и Истината, и изобщо – всички опитности на живота“.

„Що е нощта? Денят на Бога. Що са страданията? Денят на Бога.“

В нощта ученикът се познава. В нощта се проверява ръстът на вярата и дълбочината на виждането.

Днес ясновидството е образно сънуване. При това условие, хората остават далече от истинското виждане. За това истинско виждане ще се погрижи нощта.

Човек е загубил себе си по пътя на обикновения живот, т.е. по пътя на злото – и затова Учителят казва: „Обикновеният живот погребва Божествените неща“. Обикновените, а също и полудуховните хора са извън Пътя. Пътят е символ на вътрешното окултно развитие на човешката Душа. (Това е засега, след време ще има друго значение.)

Силата на нощта е тази, която обогатява нашия живот, защото чрез тази сила на нощта в нас се укрепява вярата (това се отнася за учениците, имащи стремеж; при силата на нощта тези, които нямат стремеж, умират и изостават в своето развитие) – а вярата е началото на Духовното откровение.

Учителят казва: „Изпитанието е процес на растене. Като страда, човек ще стане неуязвим за смъртта“. Това е една от целите.

Когато един ученик застане пред голяма опасност, той трябва да знае, че е застанал пред Лицето на Бога.

Когато вярваш, нощта (т.е. злото) става твой помагач. Тук ученикът се извисява и чрез Вярата той вижда Христовия (етерния) свят. Всичко това означава, че Пътят на Вярата минава през нощта – това е задължително. Когато мине през нощта, вярващият ще види, защото ще знае.

Главната идея: Първо е Вярата, после е виждането; после идва и знанието като трето следствие.

Думата нощ е затворена дума, която крие в себе си една голяма и мистична Тайна. Тази Тайна носи голямо, дълбоко, мистично-интимно откровение.

Лекция 16

АДАМ И ЕВА

(продължение)

При тази голяма задача, Ангелите са се потопили във вселенска медитация, за да създадат условия за създаването на човека – като се има предвид, че след дълга еволюция човекът трябва да стане Богочовек. Това означава, че човекът е трябвало да има всичко на разположение, за да може да се развива в своя дълъг еволюционен път. Ангелите са познавали Светлината на етера. Те са знаели, че когато една дума е изпълнена със съдържание и с принцип, това означава, че тя е изпълнена с фина субстанция, която излиза от чисто Божествения етер. Те са знаели също, че етерът съдържа сили, които диференцират субстанцията. Но разделената субстанция може да се организира (съмнението да се превърне във Вяра, омразата – в Любов и т.н.). Това не е лесна задача, защото само Посветените могат да обичат както трябва и да мразят както трябва. Те могат и да се карат както трябва: аз съм слушал каране на Посветени – приличаше на Слънцето. Така, както Слънцето пръска лъчите си, такова беше и карането. Но само Посветените имат тези методи и тези начини.

Една дума, проникната с Любов, работи безотказно, защото Любовта е Висшият етер, Висшата вътрешна духовност. Според Кабала такава дума има голямо космическо въздействие. Това е така, защото Любовта е най-мощният окултен двигател на всички видове сили.

От кабалистична гледна точка, думите са универсален метод за творчество и чрез тях е създаден светът. Според Окултната наука, думите организират звуковете и силите на Вселената. Тези думи, за които говорим, са същото Слово, което прониква през всички пространства. Това Слово, което прониква във вътрешността на нещата, в Библията е наречено Началото на Живота – казано е „В началото бе Словото“. Това означава, че Словото е Животът, който се движи и действа във всички светове и съзнания.

Адам и Ева са допуснали лъжа в Словото, а Учителят казва, че лъжата е атрофия в Космоса, лъжата е духовно гниене. Това е свързано с грехопадението. Всичко това значава, че лъжата е внесла разрушителния елемент в човешкия живот. Лъжата, т.е. разрушението, е свързано с изостаналите и паднали ангели – това не е истинският образ и подобие. Падналите ангели се изразяват чрез тъмнината дори и когато не искат, защото те са обвързани с нея. Затова често хората мислят по един начин, а постъпват по друг – защото все още са обвързани. Напредналите същества се изразяват чрез езика на Светлината.

Светлината и тъмнината са две различни субстанции с различен живот. Да говориш по законите на Любовта и на Светлината означава всичко около тебе да затрептява и да се преобразява. Това е постепенен процес. Това се отнася най-вече до думите принцип, пълни със смисъл и съдържание. Така говорят Учителят, Христос, Великите Учители. Учениците се учим постепенно.

В думите, които са принципи, има изключителни способности, но засега все пак те са скрити поради голямата отговорност, която носят. Защо са скрити? Защото произношението на една специална дума принцип е свързано с една голяма верига от Висши йерархии във Вселената. Те са пряко свързани с принципа на тази дума.

Словото може да се превръща в много неща – например в песен, която да е вдъхновителна или разрушителна. Истинската музика е тази, която помага в окултното развитие. Има определени песни, чрез които ученикът може да навлиза във все по-дълбоки области и сфери на Вселената. Песента може да се окаже дълбок вътрешен Път, а също и помагач. Такива извисяващи песни са израз на най-напредналите Същества от Вселената. Има песни, които могат специално да тласкат волята в Космическо развитие, други – да тласкат сърцето в много възходящи степени, трети – ума, четвърти – да развиват търпението, а други – да пречат на начина на мислене. За нас дори и разрушителните стилове вършат работа като метод, защото те помагат да се трансформира една голяма енергия. Има дори песни, които, ако един човек не е организиран, до една, две или максимум три години косата му може да побелее, защото те вкарват човека в една джунгла и изведнъж се явяват особени тонове и звуци, които карат човека да настръхне.

Грехопадението на Адам и Ева е процес на отделяне на Слънчевите сили – отделили са се, защото са много интензивни, а тази интензивност щеше да обърка още повече падналите в земна еволюция.

Учителят казва: „Слънцето застана на едно почетно разстояние. Интензивното Слънце се отдели от Земята – и тя стана годна и благоприятна за развитието на човека“.

Окултната наука казва, че Луната също се е съобразила и в така наречения Лунен период се е откъснала от Земята. Това е станало в Лемурийския цикъл, малко преди Атлантида. По време на Лунния цикъл много души не са пожелали нито Луната, нито Земята и са се преселили на близките планети, където условията са били малко по-добри – Сатурн, Юпитер, Венера и т.н. По-късно, когато условията на Земята са станали по-благоприятни, тези души са започнали своето слизане. Оттам в астрологията е дошла идеята за така наречените планетни типове (Венерин тип, Юпитеров тип и т.н.). Марсов тип означава къде е мигрирал той в миналото време, по времето на големия Лемурийски период. Тогава той е избягал на Марс – а по-силните души са останали на Земята да се развиват в пътя на своята еволюция.

Индианците например са изключително издръжливи на тежки условия и сега. Много от съвременните хора не биха издържали в джунглите – и особено има едни области в Амазония, които са изключително опасни. Там съществата се ядат едно друго до такава степен, че не може да се разбере откъде може да дойде опасността. Наистина, има много водачи на редица индиански племена, които по своето благородство са стигнали едно високо развитие – което означава, че в следващ етап те вече могат да сменят своята раса, а след време могат да се върнат отново да ѝ помагат на друго ниво и да я изтеглят по пътя на еволюцията.

Само при тежките земни условия може да се възстанови образът и подобието на Бога – и затова са допуснати тези условия. Останалите на Земята в грубите условия са така наречените Адам и Ева, т.е. Адамовото човечество.

ЕЗИКЪТ НА ЖИВОТА

(втора идея за размишление)

Животът разговаря с ученика на окултен и мистичен език.

Когато животът проговори на ученика с лошите условия, ученикът отговаря с езика на три неща: благодарността, вярата и смирението. Това е мярка за ученика как действа той при тежките условия.

Когато животът проговори на ученика с благоприятните условия, ученикът отговаря с усилена вътрешна работа върху себе си.

По този начин ученикът навлиза в живота на Духа и се научава на неговия мистичен език.

Учителят казва: „Бог обича грешните повече от праведните, а простите – повече от учените, защото те имат нужда от Него“.

Според Учителя, ако някой човек се мисли за много добър и за много учен, Бог казва: „Турете този човек далече от Мене – той не се нуждае от подкрепа“.

Друга мярка от Учителя: една погрешна постъпка, и цялата ти философия свършва. Защо? Защото постъпката е дете на мислите и чувствата на човека, тя е краен продукт и разкрива скритите мисли и чувства.

Важно окултно правило: Ако Бог ви говори и не Го разбирате, голямо зло ще ви сполети.

Учителят казва: „Злото е отличен учител. То ще ви научи да разбирате езика на Бога. Нещастието върви по петите на всеки, който не разбира езика на живота, т.е. езика на Бога“.

Когато голямо изпитание дойде в живота на ученика, в изпитанието Бог залязва отвън, за да изгрее отвътре. То се явява като мярка за истинската благодат. Страданието може да бъде залез, но само за спящата душа.

Учителят казва: „Ако Аз ви кажа, че Бог Ми говори, не Ми вярвайте. Идеалът на миналото беше: Господ ми говори. Новият идеал е: Бог живее в мен и аз живея в Бога. Не вярвайте на хора, на които Бог говори, но на хора, в които Бог живеее и Се проявява“.

Учителят казва още: „Ако мълчанието на устата или мърдането на устните е молитва, то тогава и есенните окапали листа се молят. Есенните листа, като падат на земята, се мърдат – движение има около тях. Обаче всяко движение не е работа. Само съзнателното движение е работа“. Значи, за да разберем езика на живота, трябва да бъдем съзнателни, будни.

Лекция, държана на 16 юни 1995 г. – Варна

МИСТИКА И ВЕЧНОСТ

(първа идея за размишление)

Мистичната дума Бог на окултен език се тълкува като най-голямо богатство в интимната област на Природата. Любовта в своята най-чиста интимност дава на Душата дълбок мистичен поглед към живота. Чрез Любовта ученикът се докосва до интимния свят на Бога, но това е само начало на една Вечна наука. Вечността може да се обхване само от трите Лица на Бога – Любовта, Мъдростта и Истината. Вечността е вътре в нас чрез тези три Лица.

Първото Лице е Любовта. Ученикът претърпява промени в пътя на своята любов. Тези промени са винаги положителни. Силата на ученика изхожда от познанието на Вечността, на Любовта.

Христос показа и разкри велик закон на човечеството: Без Любовта, Вечността се обезсмисля.

Вечността означава да живееш постоянно в Бога. Когато ученикът работи с Любов и търпение, съзнателно върху себе си, от Вечността излиза мистичен лъч, който прониква в него и му носи освобождение от времето. Така ученикът възвръща реалния си поглед за духовното и невидимите неща.

Лекция 17

АДАМ И ЕВА

(продължение)

Изтичането на Седемте дена от Сътворението съвпада с Лемурийския период. Грехопадението е станало в астралния свят. Когато човешката душа е избягала на други планети, тя е нямала още физическо и етерно тяло. После, в Лемурийския и Атлантския период, човечеството постепенно слиза на Земята. Така слизат много души. (Индианската раса може да издържа на най-тежки земни условия.)

Учителят казва: „Тежките условия са благоприятни условия. Лекият живот – това е тежкият живот. Тежките условия изработват характер, а лекият живот носи тежки условия“.

Важно за ученика: има тежки условия, при които умът не може да издържи – затова на власт идва Духът.

Бог Се е отделил от хората, за да могат те да получат своята независимост. Тя е качество на Духа. Когато станеш независим в истинския смисъл, смъртта става невъзможна. Ако си зависим от смъртта, това означава, че Духът още не е дошъл.

Независимост означава непривързаност. Когато си привързан, смъртта на близък човек те прониква, става като твоя – и ти можеш да изостанеш в развитието си, защото си зависим. А зависимият не може да мисли Божествено. Слънцето се отделя от Земята и затова то може да мисли Божествено.

Истинското отделяне е, когато си зависим от Бога, т.е. от Великата Разумност. Независимост означава придобиване на Безгранично Обожание, което е истинско отношение към живота.

Окултната наука казва, че в миналото Луната и Земята са били тясно свързани. Тогава лунният елемент, който е бил смъртоносен, е бил проникнал силно в човека. Това означава, че когато Луната е силна в човешкия живот, и смъртта е силна. Тя тегли човека към удоволствията и смъртта. Този лунен елемент е космическа духовна субстанция. Този елемент тегли човека към фалшивата свобода и независимост.

Учителят свързва Луната с въображението, което нарича черна камера. Когато в ученика господства разумната воля, въображението е ценен инструмент. Когато Луната е силна, човек не може да обича ближния. Любовта към ближния е закон, който те съгражда. Любовта на Луната е ефимерна, непостоянна: един път се пълни, друг път се празни.

Любовта към ближния е специфично духовно отношение към Бога. Чрез Любовта към ближния се изработват способи и възможности за проникване в Тайните на Вселената. Затова този закон е на второ място в Библията. При Любовта към ближния имаш възможност да познаеш себе си. Това познание е вечен процес. Любовта към Бога дава Единение с Бога.

Разделянето на полове, на Адам и Ева, става в края на Лемурия.

Окултната наука казва, че в етерните тела на Адам и Ева са били вложени разумни сили. Физическото тяло на мъжа се оживотворява от женското етерно тяло – и обратно, физическото женско тяло се оживотворява от етерното тяло на мъжа. По този начин са се предавали жизнените сили от Адам към Ева и от Ева към Адам.

Познай себе си означава да се създадеш. Това значи Духът да те направи господар на ума. Само Духът може да те направи господар на Змията (ума).

ОТКЪДЕ ЩЕ ДОЙДЕ ДОБРОТО?

(втора идея за размишление)

Учителят отговаря: „От най-лошите хора в света. Това е въпрос на преображение“. (Но не всички зли ще се променят.) Духовният импулс, даден от Христос, определи бъдещото развитие на човечеството. Христос постигна Своята цел – на Голгота Той успя да проникне и да се въплъти в човешките Души. Така Той успя да направи с тях космическа връзка. Това беше Неговата цел.

Христос проникна във вътрешното битие на Душата. Това е решаващо за бъдещето на човечеството. Така Христос превърна злото в добро. Той внесе Новото – нова кръв в старите жили на човечеството. Това означава, че Голгота има космически обсег на действие. Тя никога не е била обикновено събитие. На Голгота Христос пося семето на една нова Вселена. Щом е посято, тази Вселена ще се роди.

На кръста Христос показа велик метод: „Отче, прости им, те не знаят какво вършат“. Да простиш означава да станеш отново Божествен. Ако не простиш, оставаш в нисшите полета.

Лекция, държана на 23 юни 1995 г. – Варна

ДЯВОЛЪТ

(първа идея за размишление)

В Древността Архангелът се срещна с Истината и стана Звяр. Той не можа да устои на вибрациите на Истината – и стана мрак. В Древния свят този Архангел беше голяма фигура, с големи Божествени дарования, но реши да ги употреби за себе си, за въздигане на свое господство. Той има много силна и необорима логика, която същевременно е една отчаяна логика. Това интелигентно същество не е с рога и копита, а същество с голяма сила и хитрост. Чрез тази хитрост може да обръща всяко положение в своя полза. Според Окултната наука, хитростта е част от неговата магия. Чрез тази фина хитрост Дяволът е способен да издигне дори пророци от своето име – за което Библията ни предупреждава. Друг важен момент: Дяволът цени много раздвояването, т.е. колебливата вяра, защото тя му отваря път.

В Райската градина Дяволът отстрани човечеството от Бога. Това означава, че той също разполага с голяма окултна сила и власт. Тази голяма сила и власт са нищожни, когато се изправят пред Лицето на Истината. И най-дълбокият Мрак, и най-ослепителната Светлина принадлежат само и единствено на Бога.

Според Кабала тази ослепителна Светлина на Бога е свързана с Дървото на Живота, т.е. с Науката за Живота. По принцип, за тази Наука само се загатва, защото това е Тайна – и който я знае, тихо я скрива. За това има дълбока причина. Ако ученикът обеднее и външно, и вътрешно, той трябва да запази своята лъчезарност, своята Светлина. Когато е беден и нещастен, ученикът трябва да бъде сияещ. Как става това? Много просто: когато виждаш с Неговите Очи. Неговото Око е чисто – това означава, че Дяволът е мъртъв, т.е. без съществуване, при Божествения начин на виждане на нещата.

Лекция 18

АДАМ И ЕВА

(продължение)

Елохимите (става въпрос за Божествата), които са създали човека, са вложили в него всички необходими сили за висше развитие. След това те се оттеглят, за да могат да работят и върху своята еволюция. Всичко е вложено вътре, в Душата на човека. Когато човек казва, че нещо му липсва, това означава, че неговите желания са насочени навън. Който има външни, неразумни желания, той залязва, защото това са желания на ума – а основата на ума е вторична.

В човека е вложено търпението. Това е качеството, което разпъва злото на кръст. Нетърпението разкрива бедност в Любовта. Когато търпението е голямо, тогава в твоя живот идва Духът и те прави силен и богат. Затова търпението е духовно богатство – това е едно от най-силните качества, най-необходимите и най-важни за ученика.

Човекът, който е създаден от Ангелите, е и мъжко, и женско същество. Но човекът, в който половете се разделят, е вече физически човек. Това определя края на Лемурийската епоха и началото на новата Атлантска раса.

Ледът произлиза от водата, т.е. физическото тяло – от Духа. Два пола – това означава двойственост на съзнанието; и точно затова разделеното съзнание си търси половинката, наречена сродна душа. Ученикът трябва да надрасне стремежа си към сродната душа. Неговият стремеж трябва да бъде насочен преди всичко към Бога. Този въпрос – стремежът към Бога, към Учителя – е по-важен, а сродната душа ще дойде именно чрез Бога, но впоследствие. Ако обичате хората повече от Бога, не можете да стигнете до Бога. Само Посветени могат да работят по обратния ред. Обикновените хора трябва да обичат първо Бога (това е Първата Заповед в Библията), а после – хората, за да може Бог да ги научи на вътрешните методи и правила, да могат да различават кое е по карма, кое – по дихарма. Защото Учителят казва: „Не всичко става за поука“.

Въпросът за сродните души не се отнася за обикновените хора, той е главно за учениците. Значи: първо ще търсиш Бога, т.е. Живота, а после ще има какво да дадеш и на сродната душа, и на другите. Когато говорим, че първо ще търсим Бога, това означава, че първо трябва да придобием Истинския Живот. Образът на Бога е Животът. Да намериш Бога – това значи да дадеш Живот на всичко около себе си. Тогава и сродната душа може да дойде.

Учителят казва: „Който иска да бъде щастлив, той трябва да съдържа в себе си и мъжа, и жената“. Това сливане на тези две Души не става на Земята, а в Невидимия свят. Човекът отпреди Лемурия и Атлантида е нямал способност да се види, защото не е бил слязъл още на физическото поле. От друга страна, грехопадението е отнело Светлината на човека и поради тази причина той е трябвало да слиза надолу. При това слизане, т.е. при тази загуба на съзнание, и при тези вече оформени раси, въпросът „Има ли Бог?“ е вече нещо нормално.

Според Кабала, Бог оттегли мощната Си Светлина и остави едно място, където да се създаде светът. Това означава: Бог трябваше да Се сгъсти в Себе Си, да Се концентрира, за да направи място на една част от Светлината, която да даде живот на душите. Първичното, което е чисто и духовно, не се вижда с физически очи.

Без Идеал не може да дойде дълбокото пробуждане – а без това пробуждане не може да се постигне нищо трайно, нищо истинско. Всичко това означава, че в истинския Идеал е скрита Светлината. Тя е, която дава дълбокото пробуждане за Живота. И според Учителя, и според Кабала, само чистата Светлина е свободна от илюзията. Илюзията е смесена: в нея има и светлина, и тъмнина; докато чистата Светлина е над двете: в нея има нещо първично, което дава да се различават духовните неща.

Есейската школа, която в миналото е работила секретно, впоследствие, около един век преди Христа, работи по-открито. Есеите са ученици на Бялото Братство. Те оставят една малка и важна историческа следа – макар че според Окултната наука се оказва, че Христос не е бил доволен от есеите. На тях Христос също показва чистата, или цялостната Светлина, която при тях все още липсва. И Буда, и Кришна, и Мохамед, и т.н. са само съработници, а не (както са ги смятали) Богове. И сред теософите, и дори и при Щайнер има заблуждения, които те не могат да различат. Нещата са много по-дълбоки, отколкото изглеждат.

Къде е скрита истинската Светлина? Тази Светлина идва от Христос – и в човека тя се изявява като Първично духовно виждане.

Раждането на Христос в пещерата е един дълбок символ. Пещерата – това е самият човек и човешката Душа. Когато Христос влиза в един човек, в човешката вътрешност, Той влиза в пещера – но важното е, че Той е влязъл в човешката Душа, в човешката вътрешност, и там Си е направил Своите ясли. Яслите – това означава, че Христос е заченал в човешката Душа.

Първичният Рай се е състоял от присъствието на Бога в него, т.е. от присъствието на Неговата топлина, светлина и сила. Защото, когато говорим за Царството Божие, не говорим за топлина, светлина и сила, а говорим за Любов, Мъдрост и Истина. Царството Божие – това означава спазване на абсолютно всички разумни закони на Природата, без изключение. Царството Божие изисква Абсолютна Разумност.

Какво е например топлината? В топлината се изразява една чисто духовна Реалност – това е Духът на Бога. Топлината преди всичко е духовна. Любовта в другия свят е топлина, или Огън. Който има тази Любов, той не се нуждае от философия.

Учителят казва: „Дойдете ли до Бога, всякаква философия пада. Защо? Защото тук всичко се схваща моментално“.

ТАЙНАТА ВОЛЯ

(втора идея за размишление)

Христос показа на света основните закони, по които животът и нещата могат да се изменят. Например социалният въпрос е много прост за разрешение. Отговорът в Окултната наука се намира в един закон: Колкото повече има пробуден Дух в човека, толкова повече социалният въпрос е разрешен – значи, въпросът се разрешава по Дух. Тука не са необходими събрания, тук е необходима съзнателна работа върху себе си и оценяване на Пътя, който е показал Христос. Главното правило за промяната е следното: За да се измени редът и животът на ученика, той трябва да има една основна Идея в живота си, трябва да се стреми предано и свято да постигне тази Идея.

Учителят казва: „Христос е дошъл на Земята, за да ни подготви без страх да посрещнем момента, в който булото ще се вдигне и Истината ще се изяви“. Ако човек е неподготвен и повдигне булото, той ще умре. За да бъде един ученик истински ученик, той трябва да се Новороди, т.е. трябва да мине през Посвещение. В пътя към това Посвещение ученикът трябва да е подготвен. Защо? Защото той ще срещне Истината – и ако не е подготвен, ще умре, понеже Истината е смъртоносна. Законът на Новораждането означава изпълнение на Божията Воля.

Христос казва: „Не дойдох да сторя Своята Воля“.

Всичко това ни говори за една друга Воля, която е скрита в недрата на Битието. Тази Воля се изрази на един външен свят чрез Своя Син. Тя стои над всяко знание – това е Тайната Воля, която е скрита в дълбочината на ослепителната Светлина.

Една важна идея за красотата на помраченото съзнание, насочена към учениците и към тяхната будност. Учителят казва: „Помраченото съзнание е един специфичен път към Божията Воля. Помрачаването често става и в съзнанието на човека. Който не разбира закона, ще се уплаши, а който го разбира, ще концентрира ума си, вниманието си, да запази будността на съзнанието си, докато премине през тази тъмна зона. В това положение, неверният ще се отрече от Бога, а разумният, търпеливият ще се свърже още по-здраво с Него“.

Това е един от скъпоценните пътища, по които Тайната Воля се разкрива.

Лекция, държана на 30 юни 1995 г. – Варна

БЕЗКОРИСТНАТА ЛЮБОВ

(първа идея за размишление)

Могат ли днес съществата на злото да се развиват?

Учителят отговаря, че днес за съществата на злото и мрака няма условия за развитие и одухотворяване. Затова усилията на Бялото Братство са насочени главно към тези, които са приели Любовта като свой Път. Неразумните същества дават път на Звяра в себе си и така те се втвърдяват и изгубват своята съвест, т.е. своя Път. Които дават път на злото, трябва да знаят, че цялата сила на това зло ще се излее върху тях със своята пълнота.

Злото в един човек е мярка за затъване в образа на Звяра. Защо Змията е силна? Защото в нея е вложена част от Божията Сила. Именно с тази сила в миналото е била Архангел, а сега е сила на Злото. Това означава, че Злото е също Богоявление.

Злото съдържа в себе си скритото възраждане на доброто. Това се отнася за ученика. Злото е допуснато, за да може Душата на човека да затрепти за Бога и да се определи в своя Път. Злото не може да руши в областта на Любовта, защото това е сферата на Бога. Кога човек познава злото? Когато се е отрекъл от Божествените неща. Тогава, и да не иска, ще се запознае с него.

За ученика: злото е важна основа за разгръщане на неговата воля. Задачата на ученика е да придобие безкористната, непривързаната Любов. Безкористната Любов е разрушителна за мрака. Тя прави ученика неуязвим. При нея ученикът се научава да различава всички демонични вибрации във външния и вътрешния свят, колкото и прикрити да са те.

Лекция 19

ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА ЗЛОТО И ЧЕРНОТО БРАТСТВО

Окултната сила на Бога е преобразила Ангелите в демони. Падането е закон на превръщане. Те бяха преобразени, защото слушаха Словото Божие, но престанаха да го изпълняват. Една от древните истории в света е преданието за Луцифер – великият Ангел, въстанал срещу Вечната Воля. Всички паднали ангели се обединяват и се опитват да се борят срещу Бога. Така се е поставило началото на Черното Братство.

Окултната наука казва, че сега нашият свят е пристанище на Черната Ложа. В света Черната Ложа работи усилено и затова много хора се превръщат в демони благодарение на съблазън и неустойчивост – вещици, екстрасенси, призраци, недоразвити същества и т.н. (Това не се отнася за изключенията.)

Призраците, понеже са изостанали същества, са обречени на това скитане хиляди години. Във вътрешността на мрака са методите, при които се раждат тези призрачни и кошмарни същества (бесове, вампири), които дебнат нищо неподозиращите смъртни хора. Армията от паднали същества – това са войни на Звяра, които се управляват от неговата воля. Главната ударна сила на демоните е невидима и работи главно чрез съблазни и удоволствия. Това означава, че ученикът много отрано трябва да се въоръжи за борба с тези тъмни сили. Въоръжение означава пречистване, търпение, смирение, контрол – и всичко това, постигнато с Любов и постоянство, а не с усилия и изкуствена дисциплина. Тези неща трябва първо да се изучат, второ – да се практикуват, и трето – да се придобият.

В това въоръжение най-важно място заема будността, защото тя е тази, която изпреварва ума, т.е. замислите на Звяра. Това изпреварване на ума зависи от постоянството в молитвите.

Дяволът е бил наричан на Небето Луцифер – това означава Носител на Светлина. Тази Светлина не го е задоволявала и в един особен ден той пожелал нещо повече. Понеже не е знаел какво иска, той е станал мрак.

Всеки, който не знае какво иска, ще стане мрак, т.е. демон. Това става постепенно.

Луцифер не е бил доволен от високия си произход, но започнал да се опиянява от своите Ангелски видения. Настъпило фаталното – започнал да се обожествява (това е опасно за ученика, докъдето и да е стигнал). Това довело до възгордяване и до неговото падение.

Учителят казва: „Горделивият не може да работи върху себе си, върху своята почва, защото твърда и суха е тя. Той страда от твърдост и сухота на съзнанието си“.

Луцифер се наслаждавал на своето безсмъртие и на особената си близост до Бога, защото не всеки можел да има тази чест. Постепенно гордостта му станала толкова голяма, че той е искал да засенчи и самото Слънце. Отклонявайки се от своя небесен произход, е започнал да се опиянява от гордост и е поискал най-фаталното: да няма нещо, което да е над него, дори това да е самият Бог. Пожелал е сам да управлява своя живот – но неговият живот се превърнал в мрак. В него е събрал една армия от недоволни като него. Започнал е да воюва за своето господство и така е започнала Великата небесна война.

ОПАСНИЯТ ПЪТ

(втора идея за размишление)

Пътят на окултния ученик не води до себеобожествяване. Когато станеш „бог“, ти се отклоняваш от Единството и от Истинския Бог.

Сатана стана „бог“, т.е. сам се обожестви, но срещна Чистия Бог, Който го обезличи и го хвърли в Бездната. Така свършват развитието си много „богове“. Сатана, който е Космическото зло, е само един добър слуга. Всички, които смятат да станат Богове, трябва правилно да разберат библейския стих „Богове сте“.

Богове са само съществата на Святата Жертва. Тези Богове стават Синове Божии. Само Синовете познават Истинския Бог. Христос казва: „Как така Ме наричате „благ“?“.

В скритото си Аз ученикът трябва да се пази от самообожествяване, т.е. от опасния път – защото това е пътят, по който Ангелите са се превърнали в демони. Те са се превърнали в зверове и за себе си, и за другите.

Пътят на ученика е Пътят на Христос, Пътят на Сина – или на осиновяване от Отец.

Окултната наука казва, че Христос е Венецът на знанието и завършекът на превъплъщенията. Христос, Синът, като влезе във вътрешността на всеки човек, влиза като в пещера. В нашата вътрешност Христос живее като младенец (в най-вътрешните ясли). Когато Христос стане на възраст 33 години вътре в нас, Той ще ни дава истински упътвания и съвети. Без тях ние сме загубени в своя път. Без тези съвети много Ангели изгубиха своя Път и станаха демони на злото. Понеже Христос е заченал в човечеството, Той ще пречисти и тези, които се стремят към Него, макар и грешно.

„Змията ще бъде смазана.“ (Библията)

Казано е, че семето на жената ще смаже главата на Змията. В това е всъщност голямата надежда на човечеството. Това семе е Божествената основа на Любовта. Това е скритата основа на Битието.

Лекция, държана на 7 юли 1995 г. – Варна

МЪЧЕНИЕТО НА ЛУЦИФЕР

(първа идея за размишление)

Учителят казва: „Всички духове, които не разбират Същината на Битието, се мъчат. Такъв дух, изложен на вечни мъки в Ада, е Луцифер, Князът на света. Казва се за Луцифер, че е лишен от Светлината си и изпратен в Ада на вечен огън и мъчение. При тези условия Луцифер се мъчи, иска да се освободи – и като не може, той се изпълва с такава омраза, че с един замах иска да унищожи целия свят. Какво по-голямо мъчение от това?“.

Когато Луцифер е имал Бог до себе си, той не Го е разбрал. И когато е бил отстранен, пак не Го е разбрал. Това означава, че в него отсъства Същественото.

В тази връзка, злото и враговете са важен изпит за ученика. Ако той ги обикне, ще може да ги преобрази. Именно затова е казано: „Любете враговете си“. Защо? Защото Любовта е силата, която преобразява.

При условието на Любовта и будността, за ученика важи следният закон, даден от Учителя: И злото е за добро, и доброто е за добро. Учителят казва: „Злото не е добро за всички, защото има духове, които, подложени на мъчение от силата на Природата, се ожесточават и са готови да унищожат целия свят“.

На това основание, Учителят казва: „Когато някой се мъчи, това показва, че той се е наел с трудната задача да разруши света и да се освободи. Това е невъзможно“. Тук не говорим за страдание, а за мъчение.

Страданието и мъчението са елементи от вътрешността на Природата. Ако Луцифер беше страдал разумно, той щеше да се облагороди. Това е свързано с умението да страдаш. Ако Луцифер можеше да издържи благородно мъчението, той щеше да си възвърне отново своето Първично могъщество.

Лекция 20

ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА ЗЛОТО И ЧЕРНОТО БРАТСТВО

(продължение)

Бог е поръчал командването на Своите небесни войски на Архангел Михаил. Това означава, че когато на едно същество се гласува доверие, същевременно с това му се внася сила, т.е. Бог чрез доверието му отдава Своята сила. Започнала се е една Велика небесна война. В тази война станало ясно едно: че за тъмните, за демоничните сили вече нямало място на Небето.

Според Учителя, те са паднали в Тринадесетата сфера, която е Земята.

В Библията е казано: „Изхвърлен беше великият Дракон, старовременната Змия, на Земята, заедно със своето обкръжение“. (Мога да кажа: паднало и опиянено обкръжение.)

След войната и след изхвърлянето, Луцифер вече е престанал да бъде Светлина. В това пропадане той и всички същества от неговото обкръжение са изгубили, освен Светлината, и един друг съществен елемент – съвършената Вяра. Така се е промъкнало съмнението, което е разрушение и отделяне от Вечния Живот.

Допреди това се е знаело, че Вечността има постоянен Глас, но този Глас вече прекъснал, защото се родило съмнението. След съмнението Луцифер престанал да съществува като Светлина и с това той вече изгубил и името си, Луцифер. Понеже вече не е могъл да бъде Носител на Светлина, станал Сатана, което на еврейски означава противник.

Цялото съвременно знание се нуждае от нова окултна и мистична Светлина, която посочва истинския Път към Небето и превръща хората, дяволите и демоните постепенно в Светлина, т.е. в Синове на Вечността – доколкото е възможно това за демоните.

И така, след падането на Луцифер, той станал Сатана, а съществата около него станали демони. Така се оформил Адът – и след като великият Ангел и неговите демони паднали на Земята (т.е. в Тринадесетата сфера), те си намерили ново призвание: станали съблазнители и изкусители, т.е. търсачи на жертви. В тази атмосфера на света днес живее и ученикът.

Едно пояснение за истинския Път на ученика. Истинският Път на ученика се нуждае от едно коренно пречистване, защото без пречистване обновяването е невъзможно. Окултната мярка за отношенията между брат и сестра е те да бъдат чисто духовни, чисто Божествени, без никакви човешки примеси – а не отношения между между приятел и приятелка, иначе са само подготовка към тези отношения. По време на усъвършенстването на ученика се стига до един особен момент – вече и най-напредналите невидими помагачи не могат да му помагат. Тогава самият Учител, сам Бог трябва да слезе и да се намеси, и да уточни неговия Път към истинското Съвършенство. По време на големи и критични времена в света, невидимите помагачи нямат пълна власт. Тогава сам Бог, сам Учителят, т.е. Святото Начало, трябва да слезе. Христос е дошъл на Земята със Свята цел. Същото се отнася и до Учителя. Всъщност беседите на Учителя са окултното, скритото изложение на Библията на разбран език (скрито и същевременно – изнесено).

Демоничните същества са разбили своя живот, след като са паднали на Земята, т.е. в земния начин на мислене. Това означава, че земният начин на мислене е разрушителен. Това падение е свързано с гордостта и самообожествяването. Сатана е искал да се извиси над звездите и да проникне до Престола на Бога, поискал е да бъде подобен на Този, на Който никой не може да бъде подобен.

Исаия казва: „Как падна ти от Небето, разби се в Земята ти“. Този стих представя земния начин на мислене.

Ученикът трябва да е наясно, че да имаш в себе си слабости, това означава да носиш скрити демони. Ето защо от ученика се изисква усилена съзнателна работа. Когато разговаряте с един човек с много слабости, вие разговаряте с много същества, които се намират в неговата вътрешност, и те често изразяват своето мнение, а не Мъдрост. Демоните са една огромна и мощна сила със своя армия и парламент, с много учени и прости демонични служители. Наблюдавано е от окултисти, че по време на война демоните маршируват с особен ход, който разкрива жаждата им за разрушение. В демоничния Ад има йерархия, има демони господари и демони слуги. Тъй като главният е Сатана, ще започна с него, а впоследствие в лекциите постепенно ще изредим и другите негови министри и агенти, които изпълняват най-различни служби. Затова Учителят казва, че Черното Братство си има своите специалисти на съмнението, специалисти на лъжата – големи дипломати във всяка област.

Сатана е известен като Великият император на преизподнята. Бившият Княз на Светлината и сега Дух на Мрака властва над своята армия от паднали демони. Понеже тази армия е голяма, наложило се да има помагачи, на които да се довери. Най-силното му качество е не гордостта, а омразата. Той е противникът на Бога и духът на всеобщата и целокупна омраза. Именно това същество, Сатана, е въплътило в себе си нисшето зло – но не от сила, а от безволие и неразбиране. Под негово ръководство съществува голяма армия от изостанали същества, които носят в себе си силата и илюзията на бедствието и разрушението. И тъй като тази армия е много голяма и трудноуправляема, Сатана се е нуждаел от помощници и съработници. Така се е поставила идеята за йерархията на Ада и това е наложило на Сатана да сплоти около себе си много силни демони, които да са усърдни в ръководенето на делата на тъмнината. (В Невидимия свят се е създала и окултна полиция, която безпогрешно улавя всяко престъпление.) Тези йерархии на Ада са пътят към смъртта – обратното на Дървото на Живота, обратните Сефироти. Един от първите в тази демонична йерархия е Велзевул.

ВОЛЯ И МИСТИКА

(втора идея за размишление)

Учителят казва: „Смисълът на живота не седи само в това да правим добрини. Някой казва: „Човек трябва да бъде добър“. Главната задача в живота на човека не е той да бъде добър, но да изпълнява Волята Божия“. Тази Воля е много повече от доброто.

В очите на Посветения свети Доброто – но за него то не е същественото. В тези очи има един друг знак – това е знакът на Вечния Живот и на Вечната Тайна. Неговата усмивка може да мести планини. Усмивката на Посветения в случая е символ на неговата воля. Неговата воля преобразява планините, т.е. трудностите. В неговите очи Доброто се чете между другото, а същественото е в тихия флуид на волята. Тази воля, за която говорим, е вътрешният Път към Битието и Вечността. За Посветените волята е методът, т.е. волята е, която вижда най-дълбоко – защото тя е обединението на Любовта с Мъдростта. Който има за цел в живота си придобиването на тази воля, той има всъщност стремежа към това, което е над знанието. В Кабала това се нарича Хокма, или Първичната Мъдрост, което е равнозначно на Първичната Светлина. Въобще, когато ученикът има ясна и чиста цел, той се свързва със съществата отвъд знанието, отвъд времето и пространството – влиза във фазата на Мъдростта. В този смисъл, ясната и чиста цел е метод за придобиване на духовната Светлина. Всичко това означава, че там, където няма цел, животът потъмнява и изтича.

Адам нямаше ясна цел. Учителят казва: „Защо сгреши Адам? Когато Бог го постави в Рая, Той го запита: „Как искаш да живееш: като животните или като Мене?“. Адам погледна Бога, погледна на животните и каза: „Някак ми допада повече да живея като животните“. Така той сам се отдели в сърцето си от Бога и зачена, а Бог само извади заченатото от него“. Така на света се яви Ева, а Адам изгуби своята воля – и сега той трябва да се възстановява. Той умря в удоволствията, защото тук е скрита разрушителната сила на Природата.

Възстановяването на разумната воля е това, което ще превърне тъмнината в Светлина. Изкушението, което е метод за отделяне от Светлината, ще бъде благодат за разгръщане на волята на ученика и неговата разумност.

Лекция, държана на 14 юли 1995 г. – Варна

ЗАВЕСАТА НА ХРАМА И ТАЙНАТА НА ЗМИЙСКИЯ КРЪГ

(първа идея за размишление)

Когато говоря за Змийския кръг, имам предвид символа на Змията, захапала опашката си – един скрит символ, който още не е напълно разкрит.

Завесата на храма се е скъсала, когато Христос е действал. Когато силата на Христос е действала, една свещена тревога е обхванала Посветените от Древните Мистерии. Някои от тях са паднали на колене и са се молили Бог да им разкрие голямата Тайна. Тайната е била в Христос и в изнасянето на Мистерията на Посветените. С това – със скъсването на завесата – Древните Мистерии в храмовете се прекратяват, защото новото, което носи Христос, отменя старото.

Посветените от Древните Мистерии са паднали на колене и са славословили Бога, но са задали един въпрос, който изразява свещена тревога: „Какво се е случило?“.

Когато Посветените във вътрешната астрология (т.е. във вътрешното Небе) са наблюдавали новото, те са видели, че във вътрешността на Вселената е станало нещо неопределено и неочаквано. Наистина станало нещо необикновено: от една по-вътрешна и мистична област на Вселената се е появил Христос и е насочил Своя силен взор към Земята. Древните Посветени в астрологията са били убедени, че около Земята и Слънцето е имало Зодиак и че тази сфера е била един напълно затворен кръг – това е Змията, захапала опашката си. Кръгът означава, че вътре в кръга са обречени души – той не допуска нищо в своята вътрешна област. Окултно се е знаело, че в тази вътрешна област е обикалял силен флуиден ток.

Смятало се е от древните Посветени, че всяка душа, която е била в този кръг, не е могла да излиза от него. Това означава, че този кръг е бил мярка и затвор за обречени души. Става въпрос за Зодиака, за Змията, захапала опашката си – наречено по друг начин Великият астрал. Но това ново Богоявление, наречено на земен език Първото пришествие, изведнъж променило възгледите на древните Посветени. Това е астралният кръг (Зодиакът), наречен Подлунна област, на окултен език – Великата Змия, а на еврейски – Нахаш. Нахаш означава първоначално астрално притегляне, или карма. До известна епоха – до идването на Христос – съществата, които са били в зодиакалния кръг, не са можели да излизат от него.

Змията, захапала опашката си, е древен алхимичен символ, който означава кръгът, от който душите не могат да излизат. Този кръг е границата, която душите не могат да преминават. Така Змията се е превърнала в пазач на душите – и същевременно в пазач на една Тайна. Точно този Змийски кръг е причина за съществуването на времето, на съдбата и на всичко, което е предопределено.

Когато древните Посветени наблюдавали звездите и Зодиака, в един момент видели, че една изключителна Светлина преминава през Вселената и същевременно през Зодиака. Тя разделила главата от опашката. С това кръгът бил отворен. Тази мощна окултна Светлина преминала през знаците на Зодиака. Това е древно херметично предание, което и сега не се изнася изцяло, но все пак се дава главната идея.

Когато тази Светлина се явила, пазачите на Зодиака се разбягали от ужас. Тогава един Посветен от тези, които са могли да устоят на наблюдаваното, видял как мощна окултна Светлина разкъсала Змийския кръг, разкъсала връзката, направена от главата и захапаната опашка на Змията. Това означава, че една висша и мощна Светлина влязла в кръга и отворила нов Път на еволюцията. С това тази Нова еволюция вече излязла извън обсега на Змийския кръг – и това е Пътят на ученика: Новата еволюция. Тази еволюция е съединение с Божествения свят – и от този момент нататък Душите вече можели да вървят по този открит Път извън Зодиака, извън Слънчевата система.

Всичко това е слизането на Христос в Ада на Змийския кръг, за да освободи душите на хората от земната зона. Земната зона – това е кръгът на космичната Змия. Този кръг е вече отворен за ученика.

Лекция 21

ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА ЗЛОТО И ЧЕРНОТО БРАТСТВО

(продължение)

Сатана обобщава целокупното зло и целокупната омраза, а Велзевул е специалист в областта на специфичната, скрита, демонична гордост.

Ще кажа нещо за голямата омраза въобще. Това е нещо, от което ученикът трябва да се пази и което трябва да разбере – затова е казано „Любете враговете си“.

Когато мразиш един човек, ти насочваш към него едно флуидно оръжие, една сила, която става твоя карма и твое падение.

Когато в един човек има дълбоко чувство, т.е. дълбоко, свято отношение към Любовта, той има в себе си една могъща Божия сила. Това дълбоко и свято отношение към Любовта е твоето спасение.

Учителят казва: „Ако мразите хората, веднага студът нахълтва в сърцата им, те затварят своите прозорци, обличат дебелите си дрехи и не се разговарят с вас. Омразата е затвор, в който и затворникът, и надзирателят са чужди един за друг. Проникне ли Любовта в затвора, вратата на килията се отваря“.

Учителят казва още: „Всичко се свършва само с онзи човек, който е изгубил Любовта си“.

Чрез омразата ти попадаш в чужда власт.

Омразата е отразена в човека главно на три места. Едно от тях е очите, защото на окултен език очите са най-говорещата материя. Такава материя няма на този свят – тя идва от друго поле. Точно затова те символизират Истината. Можем да кажем, че очите са поразяваща Истина за онзи, който се отдаде на тази Окултна наука. Учителят казва, че през очите може да се изредят духовете на цялото човечество – и това става за много кратко време: толкова съчетания, толкова състояния минават през очите. От друга страна, очите са пълни с възвишени Тайни.

Когато мразиш, създаваш си вериги. Те ти пречат да се издигнеш към Светлината. Когато обичаш враговете си, ти късаш тези вериги и започваш да опознаваш все повече себе си. Злото съществува чрез омразата – и затова именно е казано: „Любете враговете си!“. При условията на Любовта, злото не може да съществува: неговата омраза се поглъща и погребва от Първичната сила – която е Любовта. Това означава, че Любовта обезличава злото. Любовта е Божествен метод.

Велзевул също е полетял от Небето с главата надолу към желаната Бездна. Гордостта е неговата област и затова в някои предания е бил наричан Повелителят на мухите.

Учителят казва: „Една опасност има за човека – тя се заключава в търсенето на лесния път. Скъса ли се връзката с Бога, всичко пропада: и знание, и вяра, и сила, и богатство“.

Има една категория демони, които никога не се страхуват от молитвата на хората, защото за тях е важно в случая хората да се молят, но да не работят върху себе си, за да използват техните слабости и след време да ги отчайват във вярата. Значи, дори има случаи, когато молитвата не може да предпази една голяма категория хора от света – и точно затова в окултизма не се занимаваме само с формули, а и с работа върху себе си. Тези две неща трябва да се съединят.

От окултна гледна точка, гордостта е престъпление. Учителят казва: „Достатъчно е Бог да мръдне само палеца Си, и всичко е свършено с тези стари хора, които имат голямо съзнание за себе си. Някой казва: „Аз зная всичко“. Онези хора, които знаеха всичко, днес са заровени в земята“.

Гордостта е духовно израждане. Оттук е произлязъл и фанатизмът. Той също е духовно израждане, и то много по-опасно от физическото израждане. И гордостта, и фанатизмът са много силна духовна връзка с Черното Братство. Ето защо ученикът трябва да преодолее една голяма агония в себе си. Това е много важен процес в живота на ученика, това е агонията на Звяра – за да може Бог да Се роди свободно в него. След като преодолее тази голяма агония, ученикът ще преодолее своето минало. Това е най-хубавото нещо, което може да се случи на ученика. Звярът е един голям остров от заблуждения – и в тази агония заблужденията напълно се изкореняват и умират за ученика. След време ще срещнете в своя по-вътрешен Път много Посветени, които са заблудени – фини заблуждения, но все пак заблуждения.

Тук, в агонията, е силата на ученика – защото злото изчезва в съвършената Вяра. Вярата е толкова мощна и толкова внушителна сила, че влиянието на злото се разлага тотално. От окултна гледна точка, Вярата е врата за влизане в Покоя на Вечността. В този Покой влизат само избраните Души, които са имали истински стремеж – които умеят да слушат.

Учителят казва: „От думите и мнението на кои хора се безпокоите вие – от тези хора, които не разбират живота нито на Земята, нито на Небето, и са обезсмислили всичко, от тях ли се смущавате?“.

Които умеят да слушат – това са хората на самоотричането. Учителят казва: „Някои мислят, че като се самоотрекат, те ще изгубят всичко. Да се самоотречеш значи да придобиеш това, което никой в света не може да ти даде“. Това означава, че никой не може да осмисли и одухотвори живота си без самоотричането. Това, за което човешката Душа копнее, идва само по пътя на самоотричането.

Самоотричането е вечен процес на развитието. В този смисъл, то се явява в човека под формата на Вдъхновение.

Самоотричането е Свещен акт към истинския Аз, който е скрит в дълбочината на човешката Душа.

Да познаеш себе си не означава да познаеш Бога. Велико е да познаеш себе си, но още по-велико е да познаеш Бог в себе си. Една от разликите е тази: когато познаеш себе си, твоята Душа разговаря в едно дълбоко ниво със своя Дух – но това всъщност означава, че ти разговаряш със себе си, със своята най-дълбока вътрешна Същност. Когато познаеш Бога, нещата се променят: разговорът се води между двама. Тук няма разговор със себе си, тук има разговор между човешкия Дух (който е ученикът) и Божия Дух (който е Учителят, който е Отец). Когато се слееш с Учителя, ти живееш в Същността.

ДЪЛБОКИЯТ ПРОИЗХОД НА СИНА

(втора идея за размишление)

В Библията е казано: „Аз и Отец Ми – Едно сме!“. Това е казал Христос за Себе Си; същото е казал и Учителят за Себе Си.

За да каже Христос това, Той е имал много дълбоки причини – и тук ще се спра на някои от тези причини.

В едно далечно минало Христос не е познавал Себе Си. Основната причина да може Христос да каже „Аз и Отец Ми – Едно сме!“, е, че Отец Му е дал достатъчно много доказателства за Своето Бащинство. Окултната наука казва, че Отец е напътствал Христос и Му е дал името Син. Той е бил духовно напътстван като Син и затова Той е схващал Великата роля, за която е бил роден. В тези бащински упътвания между Отец и Христос е имало дълбоко вътрешно разбирателство и вътрешно Единство в Техния Живот. Има един много таен стих в Евангелието на Йоана, в който се загатва по един такъв начин, че не може да се разбере: а именно, че Христос никога не е живял на Земята – Той се преражда в духовно поле; тогава едно друго Същество после се преражда. Това е много дълбок въпрос – някой път може да го разгледаме, макар че е много опасно. Наистина, има нещо опасно в тези лекции, но то е опасно за Черното Братство – за учениците няма никаква опасност.

Тук ще вметна една идея: според Учителя окултният ученик никога няма за цел някоя свещена книга, в това число и Библията. Истинската цел на ученика е постигане на вътрешно Единство – а Библията е само инструмент. Учителят обяснява това много дълбоко чрез символа на пианото: колкото и да е хубаво пианото, както и да е нагласено, то е външен инструмент. Същественото е извън пианото, извън Библията – затова Библията ще се променя в бъдеще с нови Свещени книги. Разбира се, някои закони в Библията са вечни и те ще останат.

Всяко Висше същество е родено по особен начин, по особен Духовен път, по един тласък на една Велика и незрима мистична сила. В тази мистична област живее и властва само Един и никой друг. Исаия, един от най-големите пророци на миналото, казва: „Христос – т.е. Синът – ще се роди от Дева“, т.е. ще се роди от една Първична и девствена, чиста духовна материя – това е Любовта като принцип.

Идването на Словото в Христос вече Го прави единен с Великата и Първична Същност на Отец. Окултното Слово, Което Се е вселило в Христос – това е тласъкът на Съвършения Дух.

Когато Апостолите следват Учението на Христос, това е символ. Когато учениците следват Учението на Учителя, това също е символ и означава навлизане в сферата на Слънцето и Слънчевия Живот – това е Пътят към Съвършенството на Слънчевия Дух. Слънчевият Дух е Съвършен като Словото. Точно затова Словото е Бог и Начало на всички неща. Това означава, че Първичното Слово е чиста Светлина. Когато Духът Се е поселил в Словото, се е родила идеята Син. Синът е станал Свещена идея на чистата духовна субстанция. Затова Христос е Съвършен като Словото.

За да можеше да се проникне в Ада (Змийския кръг) и да се поведат Душите към един спасителен Път, трябваше да се подготви едно изключително тяло, в което да може да обитава Слънчевият Дух. Този Слънчев Дух не се задоволява с тялото на Буда, на Кришна, на Бабаджи и т.н., цяла верига от Посветени, понеже Той там е нямал пълнота – а само с тялото на Иисус, дълго подготвяно от Отец, за да стане Врата за една нова Вселена.

Слънчевият Дух е Словото, което е вождът на човешките бъднини. Това е Пътят, по който Отец изпрати Словото в плът.

В една от по-старите лекции бяхме говорили за Авраам. Авраам е бил посветен от един друг изключителен Велик Посветен от много по-високо ниво, за който много малко се знае в Библията – това е Мелхиседек, който бил считан за Царя на Правдата. Точно този Мелхиседек посвещава Авраам – и Авраам четиридесет поколения е подготвял пречистването на кръвта си за тялото на Христос, за да може Той да влезе и да изпълни Своята мисия. За Мелхиседек само се знае, че е извън еволюцията, извън човешките раси, извън развитието на Вселената. Същият този Мелхиседек е образуван от самия Бог без родители. Не е, както някои мислят, че Христос е живял в Индия и Тибет; не е, както философите мислят, че любимите книги на Христос са били тибетски и индийски. Любимата книга на Христос е била една тайна египетска книга, но и тя не Го е задоволила, защото Той е бил пълнокръвно ръководен от Духа. И неслучайно Той е отишъл в Египет, и неслучайно е попаднал на някои особени съчетания в тази държава. Учителят е категоричен, че най-дълбоката Мъдрост се намира в Египет; и всъщност, според едно дълбоко мистично изследване, в Египет е била Първата раса на човечеството. При Щайнер има заблуждение, защото той мисли, че индийската раса е първата. Но Първата раса е египетската – и тя носи най-дълбоката Мъдрост.

От окултна гледна точка, Христос е нещо много повече от Иисус. И още нещо: Христос е нещо много повече от Христос в плът на Земята. Исаия казва: „Христос е Новият Йерусалим“.

Според Окултната наука, Христос не е дошъл да вземе нещо от света, защото Той принадлежи на друг свят. Христос дойде само да покаже Пътя към този Свещен свят, към който принадлежим.

Лекция, държана на 21 юли 1995 г. – Варна

МИСТИЧНАТА СКРЪБ

(първа идея за размишление)

Учителят казва: „Разрешението на всеки въпрос седи в Космическото Съзнание. Всеки човек има допирни точки с Космическото Съзнание. Можеш да имаш брат само в живота на Космическото Съзнание“.

Учителят казва още: „Господ ще създаде в нас Нова земя и Ново небе, нов свят. Това Ново небе е не само за хората, но и за всички напреднали Същества, както и за Ангелите“.

„Хората казват: „Ние трябва да се осигурим“. Как може човек да се осигури? Като намери Истината. Когато човек намери Истината, той проявява Божественото. При какви случаи в живота си човек може да прояви Божественото? Когато е най-скръбен. Човек проявява най-големите си добродетели при най-големи скърби. Когато забогатее и стане щастлив, тогава той проявява най-малките си добродетели“.

Когато казваме, че голяма скръб е необходима за ученика, това може да се преведе и като голям ад.

Идеите са, които дават вътрешен смисъл и красота на живота. Учителят казва: „Една идея е силна, когато може да расте и при най-неблагоприятните условия на живота“. Точно с това се обяснява гонението на богомилите и въобще на окултисти и ученици от най-различни школи – и в древността, и сега.

На Земята идеите се разбират много погрешно. Учителят казва: „Тук, на Земята, абсолютно малкото произвежда всички нещастия в живота. В Небето законът е обратен. Там голямото, великото е, което произвежда страдания, а крайно малкото произвежда щастието. Следователно туй, което за нас е най-голямото нещастие, за Небето е най-голямото щастие. И туй, което за Земята е най-голямото щастие, за Небето е най-голямото нещастие. Е, как ще разберете това противоречие сега?“.

После Учителят обяснява: „Вие сте нещастни на Земята, понеже нямате нищо“. Това „нищо“ в случая е свързано със същественото. И след това Учителят продължава: „А като направя паралел, един Велик Дух на Небето става нещастен, когато е богат, и тогава в него се ражда желание всичко, което има, да го раздаде – да слезе на Земята и да го раздаде. Защо? Много просто – за да стане щастлив. И така, скръбта трябва да се разбере като богатство, защото в нея израства Божественото“.

Лекция 22

ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА ЗЛОТО И ЧЕРНОТО БРАТСТВО

(продължение)

Друг „велик“ ангел, който е рухнал от Небето заедно със Сатана, е Левиатан. Той е опустошителният демон на моретата и отговаря за морските злини и бедствия. В Исаия, 21 глава, се загатва за този морски стихиен змей. Този силен демон е главният съветник на Сатана по всички морски злини и бедствия. Той е демоничният господар на безбройните морски потайности и простори. (Разбира се, има и Бял Брат, който отговаря, но в момента говорим специално за историята на Черното Братство.) Както и душите на другите силни демони, които Сатана е успял да сплоти около себе си, така и душата на този демон е тъмна и наситена с мрачна и ледена страст. Той е много свиреп господар и ако някоя хищна морска сила не изпълнява неговите повеления, Левиатан изяжда нейната жизнена сила.

Говорейки въобще за магията и за Черното Братство, трябва да се знае, че всички книги по магия се различават коренно от практиката на магията. В нито една книга по магия не са написани истинските правила на Черната магия. Точно затова е изгорена Александрийската библиотека. Ако един черен адепт е отдаден да изпълнява строгите ритуали на Черната магия, ако ги знае от миналото и ако направи само една малка грешка, при тях почти никога няма компромиси – защото при това малко нарушение се явява демонът, който отговаря за тази област, а с него разбирателството не е възможно. И в Черното, и в Бялото Братство всяка грешка може да струва много скъпо. Затова учениците на Бялото Братство се подготвят много дълго: учат се на търпение, на смирение, на Любов, да стане невъзможно да се кълнат, да проклинат, да мразят, както и да отговарят на злото със зло – за да могат да го победят.

Този ангел, също както Сатана, е бил в началото много красив, но и той заедно с него е станал много уродлив. Този демон рядко се приближава до бреговете и хората, защото живее в най-големия студ на моретата – това е неговата област. Той избягва бреговете, защото има страх от силата на човешкия глас.

Според Окултната наука, има една категория демони, които се страхуват от специфичната сила на човешкия глас. Този демон е един от най-упоритите в злото и затова живее в една област на студа и на мрака, където надеждата е недостъпна.

Не всички демони са фатално предопределени. Има демони, които са изключително решителни, учени демони. Те са решили да изследват някои много дълбоки области на подземния свят. Те обикалят в невидими градове и селища и наблюдават избитите същества, изучават изпепелените светове, т.е. изучават по-вътрешните светове на смъртта. От друга страна, те изучават Тайната на могъщото Божие проклятие.

Някои демони, след като изучат тази мощна и прокълната Бездна, се отказват от този безумен път на злото. Такива като Сатана, Левиатан и др. са много твърди, не се отказват. Гордостта и безумието, освен че са слабости, са също и мощни сили, които изхвърлят съществата от Небето.

Друг силен демон, един от най-работещите в Ада и за славата на Ада, се казва Асмодей. Той е демонът на разврата и удоволствията. Неговата главна цел е да разруши семейните връзки, защото оттам обществото лесно се разрушава. За него най-изгодните са тези, които са се отдали на своя смъртен живот. Той има група агенти, негови помощници и големи дипломати. Асмодей е един от най-големите майстори на фините и демонични любовни излияния, техники и похвати – и чрез тези похвати той е изродил много от своите жертви за славата на Ада. Окултните изследвания разкриват, че неговата любовна страст е свирепа и викаща. Той вика, защото е част от Бездната – и точно в този вик той се е запечатал.

Главното, което трябва да се разбере, е, че Асмодей обединява хората чрез страст и много грижливо подготвя изменчивостта на мъжа и на жената. При измяната той ликува – това е неговото жалко тържество. Той е, който буди скритите животни в човека. Той е изучил много добре човешката природа и може да прониква в нейната вътрешност.

Ученикът трябва да знае, че докато се поддава на изкушенията и съблазните в живота, винаги ще яде от плодовете на доброто и злото. Окултният закон гласи: Щом се съблазняваш, ще имаш за свои спътници в живота съмнението, страха, подозрението и т.н. – все гнили плодове. Разбира се, от време на време доброто малко ще те докосва за уравновесяване. Всичко това означава, че ученикът трябва да развива постоянно своята будност, защото демоните не спят. Почти всички русалки, нимфи и т.н. са служители на Черното Братство, с малки изключения. Много е хубаво, че хората не знаят едно древно предание, което е всъщност с библейски характер, но не е включено в Библията: това са също паднали същества от Небето, които са били по-малко виновни ангели – и мощната ръка на Христос ги е изхвърлила и те са станали такива същества в една друга главна еволюция.

В демоните има несравнимо умение да скриват своите замисли и деяния под благоприличен вид. Демоните имат много дълбоки познания в много области на човешката природа и затова са успели да се вмъкнат в човека. Според Окултната наука, най-елементарните демони ядат и пият заедно с хората, без те да ги подозират даже. В една любеща Душа със силен молитвен дух, демоните не се чувстват добре и затова те избягват тези Души.

ИЗЖИВЯВАНЕТО НА ПАВЕЛ ПРЕД ДАМАСК

(втора идея за размишление)

Светият Дух е символичен образ на Белите Братя – и когато един човек е посетен от Светия Дух, той е посетен от един Бял Брат. Един Бял Брат е израз на Светия Дух на Вечността. Но и едно общество от Бели Братя е също израз на Светия Дух на Вечността.

Някой път ще се спра на въпроса за Петдесетница така, както Окултната наука го разбира, а не както в църквите го разбират – защото там е станала голяма аномалия. Макар че говорят на разни езици, тези езици не им помагат, а напротив. Тук не говоря за изключенията – по принцип там нещата се разбират погрешно. Една от важните разлики е, че когато Светият Дух, или един Бял Брат, говорят в човека, тогава на съзнанието на човека се предава нещо вътрешно и чисто духовно. Така е било при Апостолите и учениците на Христос. Те са изживели това, но са били подготвени. Всички възвишени Същества изразяват Светия Дух на Вечността.

Случката с Апостол Павел пред Дамаск носи в себе си изявата на един Бял Брат и затова има Космически характер. Павел не беше видял Иисус с физически очи. Той Го видя пред Дамаск. Тук Павел изживя нещо съвършено ново в себе си – и при срещата си с Христос, при мощното излъчване на Христос срещу него, Павел се преобрази. От този момент започна да прониква и да вижда в Духовния свят. В тази мощно излъчена сфера от Светлина, той видя духовния образ на Христос. Това, което се случи пред Дамаск, беше символичен образ на Посвещението – и затова неговото вътрешно око се отвори за Невидимите светове. Така Павел прогледа за Невидимото. Това изживяване е вътрешен космически факт. С това Павел беше приет от Духа на Светлината и сам стана служител на тази мистична Светлина, за която сам Христос казва: „Аз съм Светлината на света“.

С това изживяване пред Дамаск, Павел приема поръчението на Светлината и става неин служител, служител на Словото.

Вътре в човека има една окултна сила, която може правилно да изживее Светлината – но това става, когато ученикът е готов за това изживяване. Ако Павел не беше готов, то това видение щеше да се изживее като мираж, т.е. като илюзия. Но Павел беше готов, защото за него се знае, че от много минали прераждания е жадувал за тази среща с Христос – и най-накрая тя се осъществи в неговия живот. Стана преврат, той се преобрази и стана служител на Логоса. Виждането на Павел пред Дамаск ще бъде едно виждане за много хора в бъдещето – и именно затова то се изяви, т.е. пося се като семе за бъдещето.

Изживяването на Павел на Духа е изживяване във видимата Вселена. От тук нататък започна истинският живот на Павел в отдаването на идеята и в името на човечеството. Всичко това означава, че само когато си посетен от Духа, само тогава можеш да бъдеш истинска жертва в олтара на човечеството.

Лекция, държана на 28 юли 1995 г. – Варна

ТАЙНАТА НА РИБОЛОВА НА АПОСТОЛ ПЕТЪР И УЧЕНИЦИТЕ

(първа идея за размишление)

Главната роля се играе от Петър. Морето е символ на Духовния свят, а рибите символизират многото идеи и сили, които се възприемат от този свят, за да се приложат в живота.

Петър и учениците цял ден са ловили риба, но напразно. Накрая Христос им казва да отидат и да пуснат мрежите в дълбокото. Когато Петър и учениците пуснали мрежите, извадили голямо изобилие, мрежите били препълнени с риба. Всичко това е едно Откровение на Духовния свят.

Символът на риболова означава следното: чрез изобилието, Душата на Петър е щедро надарена с Откровенията на морето, т.е. на Духовния свят. Действително е имало и външен риболов, но същественото е това, което Петър и учениците са преживели.

Първи момент: тук Петър получава първото си велико впечатление, първото си велико Откровение от Христос. Тук Христос навлиза в Душата на Своя ученик и по този начин Петър се изпълва в Душата си с предчувствие за нещо необятно и велико, което не принадлежи на този свят. Чрез впечатлението от Христос, в Душата на Петър започват да нахлуват духовни Откровения за нещо неземно и мистично – и Петър започва да мисли по нов, духовен начин. Той започва да разбира езика на Духа, т.е. започва да разбира Откровенията като чисто духовни сили, които навлизат в Душата му и я преобразяват по нейния специфичен Път към мистичната област на Битието. И така риболовът се превръща в една силна жажда за навлизането в една нова духовна област на Битието. Това е една от целите на Христос.

Друг окултен момент: риболовът и изобилието са свързани с неизмеримо богатата Душа на Христа. При това докосване до Душата на Христа, в Душата на Петър и учениците се е случило нещо важно – станало е загатване за това, че Христос носи в Себе Си Тайната на Живота. И така, риболовът дава нова насоченост: той насочва Душата на Петър към Тайната на Живота. Тази Тайна, която е Христос, беше до него – и затова в един момент Петър, осъзнавайки Тайната, която стоеше до него, падна на колене и рече: „Господи, иди Си от мене, аз съм грешен човек“. Тук е разбутан един друг пласт в Душата на Петър. В един момент Петър и учениците ги обзема страх от този риболов. Това е така, защото те осъзнават, че една Велика и Космическа Тайна на Живота и Битието беше заедно с тях в лодката. До тях стоеше Тайната на Живота, или Скритото Битие, което е израз на Вечността.

В тази връзка, тази Велика Тайна, която стоеше до тях в лодката, винаги носи един особен страх и трепет. Това е един от законите на Тайната. При учениците този страх се преодолява.

Петър и учениците покрай риболова се озоваха в едно особено състояние: те изживяха нещо специално, което е Тайната на Живота и което на окултен език се нарича Христос. Това е Велик момент в живота на всеки ученик – да бъдеш толкова близо до тази Велика Тайна на Живота. Изобилието на риболова изхожда от изобилието, което се намира в Христовото Битие – и пред това Велико Битие, Петър осъзна своята човешка слабост.

Космическата Тайна на Живота се нарича Христос. Тя е мистичното и Скрито Битие, към което се стремят всички хора и цялото човечество, и всички същества от всички светове.

Окултната наука казва, че всички Него търсят, защото тази Тайна е разрешението на всички мирови и лични проблеми.

На окултен език казано: когато риболовът е беден, тогава човек губи своята духовност.

Чрез риболова Христос задвижва вътрешните окултни сили на Своите ученици, за да могат и те някога да влязат в изобилния Живот на Скритото Битие.

Разбира се, когато разглеждаме библейски случки, трябва да се пазим от това да ги приемаме като обикновени случки, да се пазим от догми. На окултен език, и думите, и мислите, и случките, и притчите са нещо много дълбоко.

Учителят казва: „Любовта изключва всички догми. С догми човек се спасява само на едно място; без догми той се спасява навсякъде. Без Любовта човек се спасява само на едно място. С Любовта той се спасява навсякъде. Кое е това „едно място“? Адът“.

Това означава, че без Любов човек се спасява само чрез мъчнотиите, и то в Ада.

Лекция 23

ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА ЗЛОТО И ЧЕРНОТО БРАТСТВО

(продължение)

Друг силен демон и пазител на адските хранилища е Астарот. Той пази съкровищата, той (заедно със своите агенти) е големият магьосник на голямата суета и голямата загуба на време, голямото разтакаване. Под негово влияние човек може да си обува един чорап 30 – 40 минути и накрая да не знае защо го е обул. Говоря в най-широка връзка: дълго време червисване, оглеждане в огледалото и после дълго време се чудиш защо. После, излишните приятелства – пак Астарот участва в тези приятелства, които ви губят времето, енергията и някой път успяват да ви отклонят от Пътя. Затова Учителят казва в беседата Аз съм Истинната лоза: „Няма време даже и за поздрави“. Защо? Защото някой път от едно „Здравей“ започват големите отклонения и голямото изкушение. От едно „Здравей“ може да се разгърне приятелство, което да доведе човека до голямо отклонение – и затова ученикът трябва да е много буден. Това не означава, че не трябва да поздравяваме хората…

Астарот е съветникът на мързеливите, този демон пробужда тихия мързел в човека.

В най-голямата дълбочина на Ада стои най-големият изменник на Истината. Падайки в центъра на Земята, Сатана е видял големи възможности да си построи дворци и замъци, защото тук, на Земята, е имало много минерали и дори злато; и така той е започнал своето земно строителство. Сатана е искал да създаде земен разкош, след като е изгубил Небесата. Окултната наука казва, че Адът се е оказал много богато място на строителни материали. Един от най-алчните демони, които попаднали на тези богатства и залежи, е т.нар. Мамон. Целта на разкошните дворци и замъци е била те да бъдат приятно място за сплотяването на демоните и същевременно място за техните развлечения.

Има един паднал демон, специалист и ръководител на всички пирове и угощения – защото това се е оказало много доходно. Той умее и да ласкае – това също се е оказало много доходно. Този демон е голям майстор в бодърстването, в дългите пиянски нощи, дори когато клиентите му спят. Той донякъде е и весел – и това също му носи доходи.

Един от другите силни и почитани на Земята демони – това е демонът на грубата и на фината вражда, Велиар. Той е майсторът на тънките конфликти, сеятелят на враждата и на изкусните лъжи, които целят враждата. Той е такъв майстор, че може да придаде благовидност на своите лъжи и даже на своите големи злодеяния. Така той е отстранявал много приятелски съвети, които са се насочвали към хората.

Учениците ще имат голяма борба с тези демони. Става въпрос за разумната борба.

Сатана е вложил много богатства за създаването на една своя мощна демонична армия. Сатана обича всички демони войни, които са жадни за мъст и отмъщение. Той е успял да ги научи да обожават войната. За тези демонични войни, бойното поле е поле на развлечение и буйство. Нито един богослов (въобще хората на църковно ниво) не може да тълкува Писанието, както тези знаещи демони. Те умеят да спорят и разсъждават и да водят най-тънките преговори. Те имат много висок интелект, но тяхната воля е фатална – и тя, макар и силна, е нагласена към злото. Техните методи на разговори и спорове са много дълбоко обмислени. Това важи даже и за най-незначителните демони, които работят в тази област – даже и те имат голяма сила да съблазняват хората и човечеството.

Грешката на Адам и Ева също има в своята скрита основа демоничен характер – защото те искаха да направят нещо повече от това, което Бог може да направи. Учителят обяснява: „Те искаха да станат по-големи от Бога, но това е невъзможно“. На окултен език това означава, че въображението на човека е проработило в криво направление.

Учителят казва: „Не оставяйте сърцето си да излиза само на разходка. Нека умът и волята ви да го придружават. Ако пуснете сърцето си само, то ще направи същата грешка, както и Ева“.

ТЕСНИЯТ ПЪТ

(втора идея за размишление)

Тесният Път е един дълбок и осъзнат вътрешен живот. Този Път е за Синовете Божии.

Учителят казва: „Вие, съвременните хора, сте християни, но не сте Синове Божии“.

Тесният Път се сформира в глъбините на Душата на ученика, но той трябва да има една основна Идея, която никога не се изменя. Тя е основата, върху която се гради. Трябва да се знае, че чрез Тесния Път се влиза във Вечността. Това е Пътят към вътрешността на живота. Тази вътрешност е Свята. Тесният Път води към най-могъщото видение на живота – това е видението на Бога. Точно затова ученикът задължително минава през големи, изключителни и специални страдания, които се отличават от страданията на хората.

Друг важен момент: в Тесния Път от ученика се изисква много висока будност, за да не се осакати. Будността е метод, който ще предпази ученика от Дървото за познаване на доброто и злото. Това е едно болно дърво, едно отклонение от Истинския Живот. Голяма будност и голямо смирение се искат от ученика, за да се освободи от старата култура на това Дърво за познаване на доброто и злото.

Учителят казва нещо много важно: „Смирението е Божия благодат, която пази душата от разтление. То е вътрешна защита срещу всички тайни грехове, които може на всяко време да се появят и пораснат в почвата на сърцето“. Значи, трябва да разберем смирението на ново ниво – по един нов, духовен, окултен начин.

Още един важен момент, според Учителя: „Смирението държи под своята власт всичките лоши зародиши и семена и дава място на сърдечните добродетели да растат и виреят в Душата, докато пуснат корени в живота на Духа ни“.

Главното, което трябва да се разбере, е, че във Вечността се влиза през Тесния Път. Тесният Път е минаване през големи страдания. Учителят казва: „Страданията носят най-добрата храна за човешката съвест. Чрез страданията Божият Глас си разработва път в човека“. Учителят обяснява: „Хора, които не са страдали, са по-жестоки от тези, които са страдали“. (Разбира се, външно не изглежда така.) Това означава, че страданието работи за еволюцията на ученика.

Учителят казва: „Първо трябва да се придобие Вечният Живот, а после – знанието и Мъдростта“. Според Кабала, върховната Сефира е Кетер – Любовта. Не Мъдростта, не Разумът, не Милосърдието, а Любовта – и като се придобие този Венец, оттам се тръгва вече към една Универсална Мъдрост, към едно друго знание.

Лекция, държана на 4 август 1995 г. – Варна

ЦЕЛ И ИДЕАЛ

(първа идея за размишление)

Целите в живота са нещо постижимо, а Идеалът е нещо, към което винаги ще се стремим.

Стремежът към Идеала осмисля всички цели на нашия живот. В този смисъл, идеята Христос, или Син Божий, е цел, а идеята Отец е Идеал. Човекът е изгубил Истината – този Висш Идеал, защото е започнал да я нагажда към себе си. (Това е едно от опасните неща, които стават и в Окултната школа – когато хората нагаждат Учението към себе си.) Впоследствие е изгубил не само Идеала, но и целта в живота си; и сега човешките цели са смешни. Забогатявайки, човек обеднява; мислейки, той се осакатява; а чувствайки, се извращава.

Въпросът за грехопадението трябва да се разбере дълбоко в своята окултна основа. В основата не седи изкушението. То е дошло по-късно, то е нещо вторично. Причината по същина седи в това, че Адам не е останал верен на Високия Идеал. Изкушението идва впоследствие, за да прибере под крилото си негодните за истинско вътрешно развитие; а вътрешното развитие е Пътят към Свещения Идеал.

Разбира се, това не означава, че тук казвам истинската причина за грехопадението – нямам такава цел. Учителят е обяснил, че истинските причини не се изнасят в този свят. Изнасят се приблизителни причини, дълбоки причини и т.н., но истинските причини не се изнасят. Има дълбока причина за това.

Отец е Високият Идеал, а Христос представя Сина, или верността към този Идеал – и точно това показа Христос.

Защо трябва да тълкуваме страданията като идване на Бога? Отговорът е: защото това е желанието на Великото в света да се всели в малкото. Когато Великото се вселява в малкото, винаги настават страдания. Когато Великото се вселява в малкото, това е пътят, по който Царството Божие слиза на Земята.

Учителят казва, че Христос не е дошъл да донесе някакво религиозно учение или някаква философия. Неговата цел не е някаква религия или наука, а най-важното: Христос дойде да одухотвори живота. Всички култури на миналото и сегашната култура на новата раса са само отражение на Христовия духовен импулс.

На окултен език казано: да възприемеш в своята дълбочина Живота на Христос – това означава да се докоснеш до Тайната на Бога, Който е скрит в сърцевината на Христа. Вечният Живот се обуславя от познанието на Бога и на Христос, Който е изпратен да го даде. Бог и Христос са двете опорни точки на Скритата Вечност. И когато Христос казва: „Аз и Отец Ми ще дойдем и ще Си направим жилище във вас“, това означава, че по този път Те ще внесат Вечния Живот в нас, в нашата душа – а ние трябва да се приготвим за това Велико благо.

Учителят казва: „Който не види Христос, нищо не може да стане от него“. По-нататък ще обясня какво означава виждане на Христос.

Лекция 24

ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА ЗЛОТО И ЧЕРНОТО БРАТСТВО

(продължение)

Много демони нападат уязвимите места на мъжете и на жените. Често ги насилват и по време на сън, като внасят в тях сексуални желания. Както виждате, дори и в будно състояние да победите, борбата продължава и по време на сън. Има една категория демони, които се наричат дяволски любовници. Всички видове самозадоволявания са вътрешна връзка с тези дяволски любовници от астралния план. Това не означава, че трябва някои от вас да се отчайват – казвам го с друга цел. Демоните нямат свое тяло, но чрез силата на сексуалното желание влизат в тялото на човека и така си осигуряват физическа близост с другите същества – с хората, като изцеждат по този начин тяхната жизнена сила.

Знае се, че половият живот е най-голямото харчене на енергия, в което се разпиляват много дарби, много сили, дори и бъдещето на човека. Въобще, като видите грохнали старци с бастуни и т.н., всичко това означава тази разпиляна енергия, и то главно в тази област.

Много трудно е за жената да разбере кой всъщност е нейният любовник, защото той е от Невидимия свят. Обикновено тези любовници не са един, двама или трима, а много – и във физическото, и в невидимото поле; защото в почти всички случаи демоните, обитаващи отвътре, са невидимите любовници, които имат свои цели. Твърде късно жените разбират това и често младостта им вече е изгубена.

Една друга идея: когато хората, в това число и учениците, искат Истинска Любов, трябва да знаят, че това е много трудна работа, защото това е връзка с чисто Божествени същества, а те разбират Любовта по чисто Божествен начин.

Демоните винаги се оказват лоши (да не казвам отвратителни) любовници, но за мъже и жени със слабости те са приятни и примамливи. При сексуални смешения без чиста духовна връзка (каквато е между брат и сестра), психизмът на човека се заразява от демоните, които са се промъкнали, и така постепенно се заразява и потомството. При такива обикновени отношения, каквито има и в окултизма, има намеса на чужд психизъм – затова окултните ученици трябва да се пазят. Знам такива случаи: млади момичета се самоубиха при смесване с тази кръв – те вече не можеха да контролират духовете, които влязоха чрез тази кръв. Няма съвсем точен метод за защита от многото видове демони. Най-сигурният е молитвата. Хубаво е молитвата да се придружава с благословение към демоните, както и с благодарност, защото това са сили, парализиращи демоните. Можете да си изработите благодарност например чрез следното упражнение. Това може да ви стане много ценен навик и след време дава изключителен резултат. Когато се храним и завършим храненето, накрая произнасяме девет пъти думата „Благодарност“ с формула и с дишане, а на десетия път затваряме кръга с думите „Сияеща благодарност“. Ако това го казвате все по-съзнателно, с дълбоко чувство, до няколко месеца резултатът е много добър; дори и да е механично, пак дава добър резултат. И все пак, тук говоря за една съзнателност.

В други случаи обаче има вероятност и молитвата, и вашата благодарност, и благословението да не помогнат. Кой е другият начин? Другият начин е връзка с други хора – с други ученици от Окултната школа – и силата на тяхната молитва. Точно затова нашето обединение е много важно.

От окултна гледна точка, сексуалните желания са демонични послания. Те са демонични желания и по този път демоните са разрушили много хора. Но ако човек е овладян и разумен, тази енергия може да се превърне в Божия сила. Тези, които не разбират това, тази енергия ги разрушава – защото сексуалната енергия е слънчева, но ако човек няма Божествена Любов, тя не може да се извиси; и неразбрана, тя се превръща в разрушение. Желанието за Ангелско дете е чисто духовно желание. Но много малко хора постигат Ангелски деца, защото човешките слабости не позволяват това – освен ако Бог не благослови връзката им.

Желанието за свещена връзка между брат и сестра (с чист мотив с идея за надрастване на т.нар. „полов живот“) също е чисто духовно желание. Свещените упражнения приличат много на половия живот, но разликата е много голяма, колкото между калта и Небето – защото в свещените упражнения се изучава господството над астралния свят и над астралните сили, всички змийски тънкости се побеждават, но там вече се иска много чисто желание. След като надрасне половия живот, след като надрасне Змията, ученикът постепенно навлиза в една по-висша област.

Демоните използват сексуалните желания като оръжия за своите цели. Когато една жена има силен чар, демоните използват действието на този чар. Демоните използват силно действащия чар на жената, за да вкарат мъжа във вечно проклятие, а после – и жената. Това е една от техните цели.

Разбира се, ученикът може да тренира тези неща. Аз преди години тренирах съзнателно да викам тези, които са ми приятни, да стигам до забранената зона и после да трансформирам – и така постоянно да отчайвам Черното Братство, докато накрая нещата започнаха да стават без усилие. Значи, дълго време човек трябва да тренира съзнателно, да вика, да иска да стига донякъде и после да обръща, да трансформира – и така Черното Братство постоянно се отчайва, защото те постоянно нападат, постоянно искат да има грешки, но ученикът трябва да ги победи. Който тренира съзнателно, тези неща стават лесно. В началото може да е малко трудно, но после ще станете господари в невидимото поле; а щом сте господари в невидимото поле, много лесно ще стане и отвън.

Според Окултната наука, демоните и бесовете са много силно и сляпо развратени. Когато демоните не успяват денем в своите сексуални похоти, те се превръщат в любовници по време на сън. Ученикът може да бъде посетен дори и от кошмари. В кошмарите демоните действат главно с един метод: те застават до своята жертва и с непрекъснат и продължителен поглед я гледат. Така се стига до един определен момент, в който те докосват своята жертва и я пращат в ужасно състояние и парализиране на волята. Има случаи, когато докосването е смъртоносно. Докосването и на вампирите демони, и на вълците праща жертвата в ужасно състояние – те са едни от най-опасните. За такива хора съществуването става непоносимо. Това се отнася за хората без цел и без път в живота.

Вещиците също имат особена привързаност към бесовете и демоните от най-различни категории – те са много близки едни с други. Някои вещици хранят демоните по вътрешен път в своите гърди – със заклинания и т.н. Това са вътрешни връзки. Разбира се, в гърдите на жената има големи тайни. Дясната гърда е свързана с едни звезди във Вселената, а лявата – с Луната. Тези подробности имат голямо значение.

Учителят казва: „Дървото за познаване на доброто и злото има много наименования: омраза, злоба, слабоволие, ненавист, страст и т.н. Това дърво е облечено с много красиви дрехи. Външният му вид е много красив. Безлюбието на такъв човек минава за любов, а злото – за добро“. Тук става въпрос за онези хора, костюмираните, в които тайно живеят демоните. Хитростта се използва така, че хората не могат да разберат и не могат да различат безлюбието от Любовта.

Учителят обяснява: „От последствията на това дърво не може да се освободите, но има един начин, един изход: да приемете страданията разумно и да устоявате в Пътя си към Бога“. Разумно значи също с дълбока благодарност.

Има един демон на име Марбас, който се вселява в лъва и реве – ревът на лъва не е негов. Затова много жители на джунглата настръхват. Но има случаи, когато, ако някой Посветен (няма значение дали Бял, или Черен адепт) го призове, той може да покаже своя скрит човешки образ. Непосветените не могат да го привлекат.

Има демони, които могат да нанасят незаздравяващи рани. Демоните познават Библията по-дълбоко от всеки богослов. Те знаят също защо точно кучето лае, защо кравата мучи и защо птичките пеят. Хората не знаят тези неща, които са много по-дълбоки, отколкото изглеждат. Но демоните знаят тези тайни – затова нашата борба с тях е много сложна; и без една преданост към един съвършен Учител, към едно съвършено Учение, към Истината, без пречистване, без молитва и т.н., ние няма да постигнем тяхното знание, няма да можем да го надраснем; защото те знаят много тънкости, те са били Първични същества и после са паднали, но са запазили много от тези тайни.

ВЪЛКЪТ ДЕМОН

(втора идея за размишление)

Вълкът се е явявал на някои места като хищник с изключителна сила. Тази сила принадлежи на определени демони, а вълкът е само служител на тези сили. Вълкът се отличава с голяма, изключителна хитрост. Освен това вълците имат неумолим апетит, който се дължи на демона в тях. Никога не трябва да ядете с настървение, дори и да имате голям апетит. Учителят препоръчва да си подредите храната и да я гледате около една минута с търпение, да направите връзка със силите, които се намират в храната. Особено когато сте много гладни – да укротите, да направите един малък опит за въздържание: това впоследствие дава хубави резултати.

От окултна гледна точка, хората вълци са едни от най-страшните врагове. Това са една категория от падналите хора в своето развитие. Много хора са паднали в прераждания на вълци – и затова говорим за тяхната хитрост. (Например окултният роман „Вълче ехо“ разкрива много дълбоко този въпрос.) Те са опасни, защото имат в себе си ума на човека и алчността на вълка, на скрития демон. Има един безотказен способ човек да се превърне във вълк, но засега не може да се говори ясно и по този въпрос. Демоните вълци убиват овцете с вълча ярост, която е всъщност скритата демонична сила. От окултна гледна точка, вълците се смятат за малките братя на демоните.

Христос е ценен затова, че Той се явява повратна точка в развитието на човешкото съзнание. Когато в окултизма се говори за развитие, преди всичко се разбира развитие на съзнанието.

Вълкът е инструмент, чрез който се задвижват демоничните сили на природата. Разбира се, има и други малки братя: мишки, плъхове, змии, жаби и т.н. Съществата, които в миналото са били поставени в условията на силата на мрака (говоря за тежките изпитания) и не са издържали, са станали зверове. Тук е скрита една малка тайна. Навлизането в мрака е верният път към Спасението. Това се отнася до ученика, защото точно тук ученикът се самоопределя. В тези тежки изпитания той може да стане ученик – а може да стане вълк или изобщо звяр от най-различен вид. В случая човешката форма няма значение.

Окултната наука казва, че вълците говорят помежду си на особен човешки език. Учителят е говорил много по тези въпроси. Например Учителят разказва една случка, при която една змия захапала една жаба и как Той разговарял със змията. Той искал змията да пусне жабата, обаче дълго време змията не Го слушала, но накрая пуснала жабата и тя си отишла. Учителят казва: „Не мислете, че говоря със самата змия – т.е. с нейното физическо тяло, – а с Духа, който е в нея“. Това е един човешки духовен разговор във вътрешното поле.

Същевременно вълците могат да слушат демонични инструкции на човешки език. Има едно дълбоко окултно предание, в което се казва, че човек е давал инструкциите на вълците, но този човек е от вълча порода, т.е. той е могъл да се превръща и във вълк, и в човек, защото в миналото е сключил специален вътрешен договор с Дявола и оттам е постигнал това. Човекът вълк много дълго е проучвал кои пасища са ценни и кои стада са без надзор. Като човек с голямо минало в служенето на демоните, той е бил въоръжен с много голяма информация. Впоследствие този демон човек сам е ставал вълк и ръководител на вълците, и е сеел разорение – такъв е демоничният път.

Човекът вълк и човекът вампир са прокълнати същества – но вампирът е много по-опасен, защото неговите желания са по-изтънчени.

Лекция, държана на 11 август 1995 г. – Варна

ВИЖДАНЕТО НА ХРИСТОС

(първа идея за размишление)

Учителят казва: „Който не види Христос, нищо не може да стане от него“.

Тук въпросът не е само до вяра – трябва да видиш, но не от любопитство. Когато Го видиш, започва твоето истинско окултно и мистично развитие. (Значи, това е същевременно и мярка.) Защото, когато Го видиш, ще възприемеш от Него нова Светлина, при която спящите вътрешни сили се събуждат. Който види Христос, ще приеме от Него най-важното – Живота. Затова Христос казва: „Аз дойдох да им дам Живот“. (Това е друга мярка: такъв човек няма да носи в себе си знание, религия и т.н., а Живот.)

Само който има Живот, само той има условия да придобие Хокма, или Универсалната Съвършена Мъдрост. Значи, едва след придобиването на Живота, от тук нататък започва придобиването на Универсалната Мъдрост. Разбира се, това става постепенно. Това означава, че Животът носи в себе си условието за проявата на Абсолютната Разумност – а тази Разумност се изявява навън като Светлина. Всичко това означава, че Животът е първата Реалност, която трябва да възприемем в себе си. А този Живот можем да възприемем само като видим Христос в себе си – и когато Го приемем изцяло, това всъщност е Новораждането. Или: когато Христос се роди вътре в нас, ние сме вече Новородени.

Христос казва: „Всички Писания говорят за Мене“. Според Окултната наука, това не се отнася само за Библията, а за всички древни Свещени писания. Всички тези древни Писания са подготвяли човечеството да възприеме Христос, да възприеме този велик Живот, който идва от Христос. Християнството е Учение за вътрешен духовен Път на човешките Души.

Според Окултната наука, християнството е призвано да положи основите на едно ново човечество. Новата окултна култура се заражда по вътрешен път тук, в недрата на съвременната култура. Крайната цел на християнството е много специфична. Тази цел е да подготви човечеството към нова степен на съзнанието, която ще предизвика нов световен вихър.

Тайната вечеря е много дълбок окултен символ – и в бъдеще ние ще вечеряме заедно с Тайното съзнание в Битието. Тайната вечеря е символ на бъдещето на съзнанието. Това е един закон, свързан с идеята, която е над жертвата.

Лекция 25

ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА ЗЛОТО И ЧЕРНОТО БРАТСТВО

(продължение)

Да победиш Дявола и неговите демони – това означава да победиш и най-малкото съмнение. Според Окултната наука, победил ли си и най-малкото съмнение, победил си Черната Ложа. Съмнението е дом на демоните, което означава дом на нещастието. Демоните се развиват чрез съмнението.

За огъня на Ада:

Огънят на Ада е специфичен духовен елемент, който прониква в духовните тела и ги мъчи и руши. Това е вътрешен процес. Този процес обезличава душите на демоните. Ако те остават упорити в злото и не се преобразяват, тяхната участ е този специфичен духовен огън, духовен елемент. Този специфичен духовен огън е дом на проклятието, дом на нещастието.

Съмнението е обединение с демоните. Така човек става уязвим и попада в големи трудности. Но в трудностите има един важен момент за ученика: ако не можеш да изтърпиш една голяма трудност, ти не можеш да я проникнеш и разбереш. Щом не я разбереш, ти не можеш да се освободиш от нея. Ако трудността е по-силна, тя остава неразбрана. Ако Духът в ученика е по-силен, тя се осмисля и помага на ученика в неговото търпение и израстване.

Учителят казва: „Без търпение не може да се постигне една Свещена идея, една Велика идея“.

При трудностите има три важни момента:

1. Ако има съмнение, демоните могат да навлизат със силата си в твоето съзнание, а не всеки може да се справи с тези вражески сили.

2. Чрез трудността, Духът може да проникне и да се стабилизира в човешкото съзнание.

3. Чрез трудността, Вярата може да се събуди в душата на ученика. Това означава той да осъществи връзка с Висши същества. При това положение, ученикът винаги има изход и се освобождава от демоничните сили.

Отричането на Бога е знак, че човек е станал жертва на демоните, а степента на отричане определя степента на втвърдяването във вътрешността.

Учителят казва: „Христос е дошъл да ни научи как да спечелим изгубения Живот, а сам Бог е вътрешното условие, средата, от която можем да черпим този Живот“.

Според Окултната наука, когато се прилагат определени закони, Животът се придобива.

Учителят казва, че трябва да се знае, че голяма част от сегашното човечество няма да постигне своята цел. Говорил съм за този закон на поляризация по Хермес, а тук само накратко го изнасям.

Важни мерки от Учителя, хубаво е да ги запомните:

1. Ако искаш да постигнеш нещо и резултатите да дойдат бързо, ти вървиш в левия път, в пътя на Черното Братство. Ако искаш да усвоиш бързо едно нещо, ти вървиш в левия път.

2. Ако, след като си работил дълго време, оставиш плода сам да дойде най-после и не бързаш, ти вървиш в десния път. Ако искате бързи резултати още в този живот, вие сте в левия път.

3. Когато ти се безпокоиш за резултатите на своя живот, за онова, което си направил, ти си наляво.

Даже изучаването на злото изисква няколко степени на волята. Обикновените хора не могат да изучават злото в неговата дълбочина, защото слабата воля е отворена врата.

ВАМПИРИТЕ

(втора идея за размишление)

Вампирите не са само духове, те са и хора. Те носят злото със себе си. Трябва да се знае, че вампирите обладават надчовешка сила. Те са убедени, че когато пият кръвта на своите жертви, поддържат своя вечен живот – това е тяхно голямо заблуждение. Между другото, средната възраст, до която живеят демоните, е около 8000 години; после те се изморяват от омраза, от злоба, почиват в една област на астралното поле и после пак се зареждат. Вампирите са смъртни и боледуват – както и много други демони. Понеже са прокълнати същества, те са изостанали в своето духовно развитие.

Именно затова Учителят казва: „Аз искам да ви освободя от духовното пиянство“. Тук става въпрос за страстта, омразата, ревността, завистта и т.н., които подготвят пътя на демоните, пътя към вампиризма. Засега ще кажа само, че ревността е от второ измерение (животинския свят), а жертвата е от шесто измерение. В окултизма има и закони над жертвата.

Учителят казва: „Злото на Земята не е нищо друго освен добро, представено в обратен вид“.

Вампирите съществуват редом с човека от прераждане в прераждане. И демоните, и вампирите ползват комплиментите. Чрез тях те правят своите посещения, своите опити.

Вампиризмът е свързан с една от най-мръсните страни на окултната история и на Черното Братство. Знае се, че в околностите на много замъци са изчезвали много хора. В миналото вампирите не са били приети от Църквите, т.е. не са получили Спасение – и това ги е тласнало към бездната на Злото. Те са същества, които са изгубили надеждата си за Спасение.

Учителят казва за този цикъл, за това прераждане, че една от задачите на окултния ученик е да превърне един лош човек в добър; а в бъдеще, когато постигне по-дълбоки методи, ще има задачи с вампири: да ги превърне в светли същества. Но в този цикъл това е много трудна задача; а сега задачата му е, ако може, с голямо търпение и Любов към тези, които обича и които са изостанали, да превърне един лош човек в добър. Даже Учителят дава пример: както часовникарят поправя един развален часовник, така и окултният ученик трябва да намери онези правила, онези методи, с които да поправи разваленото.

Някои са се определили и са станали вампири след насилствена смърт от своите врагове. След тази смърт те са се определили в злото – и по този начин са привлекли съответните демони учители.

Лекция, държана на 18 август 1995 г. – Варна

ИСТИНАТА

(първа идея за размишление)

Учителят казва: „Съвременните хора, били те религиозни или светски, не са доволни от живота и намират, че светът още не е съвършен. Едно трябва да знаят хората: светът е замислен и проектиран в най-съвършената си форма. Но понеже хората не са готови още да го възприемат в тази форма, той се проявява дотолкова, доколкото те могат да го използват и разберат. В този смисъл, Бог още не Се е доизказал – т.е. не Се е напълно проявил“.

Друг важен момент от Учителя: „Който е разбрал Истината, той вечно я търси. Някои казват, че са намерили Истината. Не! Истината се търси вечно. Който търси Истината само за един момент, той не е разбрал още какво представя тя всъщност. Който е разбрал Божествената Истина, той вечно ще я търси“.

Лекция 26

ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА ЗЛОТО И ЧЕРНОТО БРАТСТВО

(продължение)

Много предания казват, че елфите, феите, русалките, нимфите и т.н. са били добри и весели същества, но невинаги е така. Едно древно окултно предание казва, че елфите, феите, русалките са преждевременно умрели души. Това се оказвало добре дошло за Ада и за демоните, защото тези души не подхождали на вътрешните изисквания на Рая. Тези малки души са паднали ангели и поради това са станали част от армията на Сатана. Макар и добри в своята начална природа, след много уговорки от демоните, в края на краищата, те отишли в сатанинската армия.

Древното предание разказва, че когато Ангелите се разбунтували в Рая, дошъл Христос и вдигнал ръката Си. Тези Ангели се превърнали в нечисти същества и в демони – и полетели надолу към Бездната. Тези от тях, които са имали по-малка вина, са станали русалки, феи и т.н. (тук не говоря за демоните). Тези паднали ангели с по-малка вина са обичали да спорят в Небето. Едни са станали русалки и са забегнали в моретата. Други се скрили в земята и са станали гноми.

Има една част от русалките, които при своето грехопадение са съхранили в себе си една малка демонична злоба. Тя се изразява в следното: тези елфи и русалки могат да закарат един невнимателен пътник на опасно място в природата, където съчетанията на природните сили са смъртоносни. И попаднал сред такива ужасни съчетания, човек може да умре. А те си играят, забавляват се – и накрая го изоставят.

Основно русалките населяват океаните, моретата, езерата и ручеите. Символът, чрез който се изобразяват – с рибешка опашка – в случая означава подвижния ум. Тяхното пеене е много тихо, нежно и опасно. Неслучайно много моряци са се увличали и са се хвърляли във водата, уж да си поплуват, без да знаят, че са привлечени от русалките.

Има русалки, които със своята привлекателност са успели да станали магнит и са привлекли много моряци в дълбочината на морето и в някои опасни места на морето – водовъртежи и други подобни. Така те успяват да постигнат една особена връзка с душата на човека. Тяхната голяма власт е в подводното царство. Когато удавената душа попадне там, те общуват с нея и с нейните излъчвания. Но тези излъчвания не им дават безсмъртие, както те се заблуждават.

Преданието разказва също, че има и напреднали русалки, които са запазили едно добро отношение към човешката Душа. Те могат да утешават със своето очарование тези, които са изгубили своята любов.

За да могат да живеят русалките в морето, езерото и т.н. по-пълноценно, те се нуждаят от една-две жертви годишно. Излъчванията на тези души жертви – това е тяхната духовна храна. В своите водни владения те са силни и с голяма власт. Който умее да слуша тяхната песен, може да бъде увлечен от тази фина музика и може да се обвърже, защото тя е чаровна. Тяхното безсмъртие е отнето поради непослушание, а непослушанието означава неизпълнение на Волята Божия.

Русалките, феите, нимфите и т.н. също са се поддали на силата на изкушението. Те, както и демоните, не разбраха един закон, който е даден и от Учителя: „В Рая няма противоречия и изкушения, а има само условия за изкушения и противоречия. Който не прилага послушанието, той се натъква на условията на изкушението“. Това е един важен закон за учениците.

Учителят добавя: „Вън от Рая виждаме плодовете на изкушението. Няма човек в света, който да не се е влюбвал в това Дърво за познаването на доброто и злото. То съблазнява даже и силните хора. Желанието на човека да забогатее, жаждата за големи знания, за слава и т.н. не е нищо друго освен плод от забраненото дърво“.

Русалките, феите, нимфите, гномите и т.н. също вкусиха от плодовете на това гнило дърво и изгубиха първичното вдъхновение; а вдъхновението е най-красивата храна в живота на Духа. Във водата живеят, във водата се хранят, водата е тяхната стихия и тяхната майка; но след време, когато познаят Бога, тяхната майка ще умре, ще изчезне – т.е. водата ще изгуби своето значение и те ще излязат от нея. Но засега тя е тяхното скривалище и те са водни жители.

Един окултен момент:

Някои хора обичат често да ходят в усамотение до морето или до някой ручей и т.н., уж за отмора. Трябва да знаете, че в много случаи те са повикани духовно от някое водно същество. И ходене на планина, и при приятели, и даже при неприятели, също е духовен повик. Той е толкова тих и нежен, че е много трудно различаването, защото различаването се изработва по определени закони. Ученикът трябва да се научи да различава; и ако може да се домогне до този, който го е повикал – още по-хубаво.

За окултния ученик е важно да знае, че Сатана използва красотата като маска за своите цели. Говоря за красотата в най-широк смисъл – не само на русалките и на падналите същества, а и на донякъде напреднали същества: тя също бива използвана от Сатана за неговите цели.

ОПАСНОСТИТЕ

(втора идея за размишление)

Първи важен момент: Когато Бог те обича, опасностите не те забелязват. Опасностите – това са демоните (независимо дали са във вид на проблеми, болести, неочаквани срещи, опасни изненади и т.н.).

Кога Бог обича човека? Когато човекът има вътрешна хармония между мисли, чувства и постъпки. Тук ударението пада на вътрешната хармония. Затова Учителят казва: „Не е физическата сила, която се справя с препятствията, а вътрешната хармония, вътрешното равновесие“.

Кога човек не обича Бога? Когато служи на себе си.

Служене на себе си не съществува – това е демонично изобретение.

Демонът е същество, попаднало в голяма тъмнина – и поради изкривения си начин на мислене е станало опасност и за себе си, и за другите. Когато един човек е много опасен за друг човек, това е работа на демона, който е работил усърдно дълго време, за да създаде тази опасност. Опасността е живо същество.

Учителят казва: „В Черната Ложа тия, които вършат добро, се наказват“. Защото това добро в почти всички случаи е лицемерно. Но се случва да е добро заради самото добро. Това е едно рядко и красиво явление.

И още една идея: „Тия състояния, които усещате по някой път в себе си, те са по внушение“. Тук става въпрос за тежките състояния: няма значение, че се ограждате – те проникват. Но специално за учениците с искрен стремеж (гарантирам това!) тези състояния никога не са опасни – напротив, има нещо много хубаво: те се изхарчват от миналото и ученикът се освобождава постепенно, без да пострада.

Учителят обяснява: „Състояние на Духа подразбира, че някоя мисъл те занимава; а състояние на Душата подразбира, че някое чувство те занимава“.

Равновесието е силата, която може да изхвърли всяка опасност (в това число и най-безизходните) – защото равновесието е обединената сила на ума, сърцето и волята. Значи, ако равновесието е на място докрай, и най-голямата опасност ще бъде изхвърлена.

За слизането в опасността на живота, т.е. слизането в мрака:

Истинското посещение на Любовта действа като голямо преобразяване. Това е един постепенен и незабележим процес. Но тези, които не са приели Божествеността на Любовта, тяхното аз ще слезе в мрака на материята. А при това условие те се лишават от възможността да придобият ново съзнание, чрез което да се издигнат в Божествения свят. И след тоталния удар, който в Библията е наречен Седемте чаши на Божия гняв, те ще изгубят своя образ и подобие. Това е една от по-старите лекции – тогава премълчах, но сега ще кажа нещо, тъй като обичам Истината. След удара тези, които са изгубили своя образ и подобие, ще се превърнат в животни – по време на Седмата тръба, символично описана в Откровение на Йоана. Точно затова сега усилията на Бялото Братство са насочени главно към тези, които са приели Новото Учение (имам предвид силата и чистотата на Любовта, Вярата в нейната чиста Божественост и Святост), за да може да им помогне да трансформират и променят образа на астралното си тяло, а след това – и образа на новото си, по-фино материално тяло.

В новото и по-фино материално тяло има много по-големи възможности за развитието на Душите. Само по пътя на одухотворяването ние се издигаме към Бога. В Библията това е символизирано от Преображението на Христа – а до Него стоят Мойсей и Илия. Те неслучайно са избрани за този много дълбок, велик символ. Мойсей и Илия са носителите на силата, която подготвя слизането на Любовта. Те подготвят почвата и условията; и когато тази Всемогъща Любов дойде, тя ще трансформира Земята в духовна планета. Тогава Земята ще е изпълнила своята мисия.

Лекция, държана на 25 август 1995 г. – Варна

БОГ Е ОБИТАЛИЩЕ

(първа идея за размишление)

Бог е отвъд Сътворението. Той е извън качествата на съществата. Качествата са път към Него, но Той е над тях.

Окултен момент: когато много напреднал светец или Посветен иска да проникне съвсем дълбоко в Неговата най-съкровена Същност, може да изгуби своя Път и своята еволюция. Колкото и да са напреднали те, Той е извисен много над разбиранията на всички Посветени и Учители. Бог може да бъде познат само до една допустима област. Според Окултната наука, в тази област самите Тайни са вложени още в далечното минало – но Тайната за Него не е вложена тук, в тази област.

Според Учителя, Бог ще остане във Вечна Тайна.

Нулата е абсолютното и съвършеното число, число на Вечността, на Абсолютния Дух. То дава смисъла на другите числа. До най-висшите Тайни могат да стигнат тези, които станат Нула, т.е. които станат Нищо – точно тогава Бог ги прави да станат нещо. Но това е дълъг въпрос и е свързано със смирението. Смирение означава чиста духовност и отговаря на числото Нула.

Бог е Тайна с Вечно значение, а блаженството е само една малка част от Неговия говор. Да те докосне Бог с едно Посвещение – това значи да започнеш да виждаш красотата Му във всичко, включително и в злото. Злото е допуснато, за да се осъществи чисто Божественият Живот, за да се разкрие уникалната същност на Единството.

Посветеният, чрез Духа в себе си, вижда даже и в заблужденията скрити Тайни на живота, т.е. улавя скрити Истини.

Бог е обиталище на Вечни Тайни.

Върховното знание за Бога не се разкрива на този свят, защото е чисто Свещено. Поради тази причина смъртният човек не може да намери Истината.

Бог много мъдро е определил съзнанието на човека да мине през два процеса. Това стана на Голгота чрез Христос: първо – умиране, и второ – Възкресение. Първият процес се отнася до Звяра и злото в човека – то трябва да умре. Вторият процес се отнася до Бога и Вечността – те трябва да възкръснат отново в човешката Душа.

Има една вяра, която е суетна – и ученикът трябва да се пази от нея. Това е загатнато и в Библията. Апостол Павел казва: „Без Възкресението Христово, суетна е нашата вяра“.

Лекция 27

ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА ЗЛОТО И ЧЕРНОТО БРАТСТВО

(продължение)

Злото съществува, за да се реализира една дълбока идея на Бога, т.е. за да се реализира Универсалното Единство. Значи, една от главните причини за допускането на злото е тази.

За законите на този свят може да се каже, че Бог се явява в този свят като олицетворение на силата на закона. Той е скрит духовно зад закона. Затова законът улавя всички престъпници и демони (срокът е до четири прераждания). Те нямат никакъв шанс, защото са уловени от посятата причина.

В този свят Бог е законът, защото човечеството е Неговото тяло; и всеки, който посяга на една Душа, той посяга на Бога – срещу него вече е насочен определен закон. Според Окултната наука, този закон е живо същество, от което никой престъпник не може да избяга. В астралния свят има мощна окултна полиция – много напреднали Същества, които улавят, чрез Словото и по пътя на виждането, всички престъпления. Някой път оставят да мине известно време и после изненадващо нанасят удар: чрез определен закон или непредвидена ситуация, престъпникът винаги ще бъде изненадан.

Трябва да се знае, че злото е необходимо, за да не спрат хората съвършено своето развитие.

Според Окултната наука, без злото, космическото развитие би тръгнало в една много лоша посока, много по-лоша от Ада. Именно затова злото е допуснато – защото се явява подтик за развитие и работа върху себе си. Злото е част от красотата на живота, защото изисква от човека овладяване на себе си, а това овладяване на себе си води към Божественото Битие. Само в това мистично Битие идва да живее Духът.

Когато ученикът е готов за това Битие, Любовта идва в неговия живот. Любовта е метод, който преобразява човешкото мислене и освобождава човека от втвърдяването на неговите тела. Всичко това означава, че злото е много ценно в живота на ученика, защото ни заставя да направим своя избор. Ние трябва да изберем: или Светлината, или пътя надолу – тъмнината.

Който избере тъмнината, постепенно обезумява. Погледът на Дявола е много силен – носи главно смърт и обезумяване. Много хора са полудели по този начин. Полуделите хора са видели част от силата на този поглед, не са издържали и са изгубили своя ум.

Погледът на Дявола е силен, но погледът на Бога е универсален.

Учителят казва: „Струва си човек цял живот да работи само за едно: да види погледа на Бога; защото този поглед ще осмисли целия му живот“. Има една такава лекция от Учителя, казва се Милият поглед.

На окултен език, да те погледне Бог означава да станеш безсмъртен и да бъдеш приет за гражданин във Вечния Живот. Когато говоря за Вечния Живот, имам предвид това, което в Библията се нарича Царството Божие – това са всички разумни Закони на живота.

Учителят казва: „Ако не изпълнявате това, за което Христос говори, и десет пъти на ден да се молите, нищо няма да постигнете“.

Който се страхува от Пътя на ученика, той не е готов да познае Истината. Не говоря за Истината в нейната целокупност, а за едно докосване, при което човек навлиза в ново развитие. Христос на Голгота изнесе Посвещението – и всички, които са призвани от Отец, ще минат през Мистичния кръст, за да възстановят Вечния Живот в себе си. Значи, Голгота е абсолютно необходима. Чрез Голгота, Христос положи основата на едно ново Общество – и всички, които минат успешно през Голгота, ще сформират това Общество.

НЕ СЪДЕТЕ

(втора идея за размишление)

Учителят казва: „Знание без Любов представя най-мъчния път в живота. Знание без Любов възгордява“. И така: при знанието, което е придобито без Любов, Мъдростта се превръща в най-мъчния път в живота.

Учителят продължава така: „Ако нямате прави отношения към Бога, вие ще живеете под вечен страх и ще бягате от Бога, както животните бягат от човека“.

При правите отношения няма противоречия в живота – те са мярка.

За противоречията Учителят казва: „Ако в ученика се зараждат противоречия, той трябва да знае къде се зараждат те – дали във физическото тяло, дали в астралното, или в менталното. Така той постепенно ще открие откъде се зараждат доброто и злото, а по-късно той ще открие къде в него се зачева Мистерията на Живота. Съвременният човек е изгубил историята на своето Битие – той се е изгубил в материята, от която може да се освободи само по пътя на саможертвата“.

Основно правило за ученика, дадено от Учителя: „Ученикът трябва да работи без отлагане и без бързане“.

Зад всеки закон седи едно разумно Същество. Учителят казва: „Законът е признак на Висша Разумност, той изключва всяко безправие – и когато на вас ви се струва, че в света съществува безправие, привидно само е така. В света съществува Абсолютна Правда, която въздава всекиму заслуженото – но това не значи още, че тази Правда наказва хората. Тя им посочва само закона за изпълнение на Волята Божия. Който не изпълнява този закон, сам по себе си попада под отговорност“.

От окултна гледна точка, Сатана туря ред и порядък в света. За този ред и порядък той отговаря пред Бога. Точно затова Библията предупреждава: „Не съдете дори и Княза на този свят“ (Матея). „Не съдете, за да не бъдете съдени“. Добавям: не трябва да се критикува, понеже не знаете дълбоките причини.

Мярка от Учителя: „Само съвършеният може да съди грешките на хората, защото той може да им помогне, той може да ги изправи, защото той гледа чрез Любовта и чрез Бога“.

Лекция, държана на 1 септември 1995 г. – Варна

ЗВЕЗДАТА И ТРИМАТА МЪДРЕЦИ

(първа идея за размишление)

Учителят казва: „Звездата, която е ръководела Мъдреците от Изток, е живо същество“.

Според Окултната наука, това е бил Духът на Заратустра, който идвал да се въплъти в детето Иисус, за да организира духовното му тяло и с това да го подготви за идването на Христос. Мъдреците от Изток са били ученици на Заратустра, които идваха, за да се поклонят на Слънчевия Логос – същевременно на техния Учител, който слиза във въплъщение.

За бягството в Египет (на Мария и Йосиф) Учителят казва: „Защо не избягаха в Асирия, Вавилон или другаде, а в Египет? Защото по това време в Египет се намираше центърът на Бялото Братство. Иисус беше изпратен в Египет, за да влезе във връзка с Бялото Братство, за да се пробуди Универсалното Съзнание в Христос и да изпълни Великата мисия“.

Заратустра е бил Учител на Хермес и Мойсей от Атлантида. Бил е във връзка с Христа още от времето на Атлантида. Мъдреците са негови ученици от миналото, които той е посветил – и затова те отиват след звездата да се поклонят на Христа. Заратустра означава златна звезда. Затова им се явява като звезда. Тази жива звезда ги заведе на мястото на новото му въплъщение.

Заратустра трябваше да влезе в тялото на Иисус като много опитен Дух.

Учителят казва: „Иисус отиде в Египет, защото трябваше да влезе във връзка с окултната Мъдрост на Хермес, за да се пробуди детето Иисус за ученик – Месия, ръководен от Бялото Братство“.

Заратустра в тялото на Иисус е имал пряка връзка с Хермес и Херметичната наука. Това е било важна подготовка за Христос, защото Логосът е можел да се всели само в светеща, чиста Душа. Само чистото може да бъде посредник на Логоса и само чрез Чистотата имаме връщане към Първообраза.

Христос можеше да Се облече в тяло, приготвено само от Провидението. Душата на Заратустра е била кристална, детска Душа – и той чрез своята Душа е имал в своето минало връзката си със Слънцето, запазил е своя Първообраз.

Душата на Христос никога не е встъпвала в земно прераждане. Тя е стояла горе, за да запази Първообраза, и когато се създадат условия, чак тогава да слезе. Заратустра подготви тези условия. Душата на Христос стоеше Горе и се съхраняваше в своя чист, Божествен блясък. Това е блясъкът, който и Адам е притежавал преди грехопадението. Тогава Адам беше образът на своята Първична Същност. Или: Първичният Адам, Който не беше опетнен, и на Него беше присъща Първичната етерна лъчезарност. Тогава той беше образ и подобие Божие. Тогава – невидим, а по-късно – видим; и беше обявен в Библията за Първичното Начало на всички създания.

Окултната наука казва, че Христос е най-зрялата индивидуалност на човечеството. В Него е събран резултатът на цялата земна история на човечеството. Той е Есенцията на Живота.

Лекция 28

ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА ЗЛОТО И ЧЕРНОТО БРАТСТВО

(продължение)

Истинските изпитания и сражения са на вътрешен план. Защо има психическа буря? Според Окултната наука, бурята показва, че в човека още не е настъпил дълбок вътрешен покой. Това означава, че само спокойната Душа може да стане почва – или добро условие – за истинско развитие.

Само спокойствието може да те научи да мислиш дълбоко.

Души, заети със земни желания, не могат да се освободят от бурята на света. Вибрациите на бурята винаги ще удрят земното съзнание. Тази буря иска да се отворят духовните очи на човека. Чрез нея Духът иска човекът да постигне душевния покой и тишината, в която да се огледа. Това е вълшебното огледало от приказките.

Огледалото – това е дълбокото вътрешно Същество на човека. Да го развиеш в себе си – това означава да събудиш Христа в себе си.

Пречистването и молитвата имат за задача да отстранят бурята и да донесат тишината в душата. От окултна гледна точка, тишината е най-съвършеният отговор на големия въпрос на живота.

Земята е мястото, където тишината е изгубена, защото Земята е място, което привлича демоните. Земята и демоничните същества представляват царството на неуравновесените сили. Затова царството Малкут е земно царство (Кабала), не участва в триъгълник – закона на равновесието. В това царство жената е изгубила своята Любов, т.е образа, своя образ, и трябва да го възстанови.

Развалената жена е сфера на злото. Така е, защото тя е отвратена от живота. Отвращението е самото падение. Излъчването на отвращение от живота е дошло, когато душите са били в критичен период на еволюция. Излизайки от силата на Любовта, жената излиза от силата на равновесието. Загубвайки ги, тя е завлякла след себе си много царе и народи. Това е пътят, по който Земята е опустяла.

Да изгубиш Любовта си – това означава да си заразен от демоничните сили на природата.

Да се знае: Тайният Път на ученика е скрит не само в Духа, но и в материята, т.е. във висшата чакра на материята. Тя е специална област на Духа. Кабалистически тази чакра отговаря на числото Нула.

Нулата е Слово на Бога и число на Вечността.

При Нулата навлизаш в Безкрайността и в Тишината.

Важно: Нулата е свързана с Божествения закон на смирението, или смаляването. Това означава, че при Нулата ти се смаляваш и влизаш в Духа. Който има его, не може да влезе в процеса на смирението.

Чрез смирението човек се освобождава от демоничните сили, от влиянието на света и от злото, защото Нулата е свят извън времето и ограниченията.

Гордият човек е уязвим, защото е вътре във времето, вътре в злото. Той не е Нула, защото е его. Понеже е его, той е нещо, а който е нещо, той става нищо – така работи Духът.

В Библията се казва: „Бог се противи на горделивите“. Който е Нищо, Духът го прави нещо. Това означава, че до Нулата застава Единицата, която осмисля Нищото.

Когато си смирен, ти си Нула, Бог е с теб и никой не може да те засегне, защото просто си Нула. Всяко зло се изгубва в Нулата.

Кабалистически Нулата е наречена Абсолютното число на Незримия свят. Това означава, че смирението е чиста духовност и злото не може да съществува тук. Нулата е число на Вечността; и който иска да познае Бога, той трябва да стане Нула.

Учителят при заминаването Си от този свят е казал: „Свърши се една микроскопическа работа“.

Христос е казал: „Как тъй Ме наричате благ?“. Това е закон на смирение.

ЦЕНАТА НА НЕЩАТА

(втора идея за размишление)

Чрез злото Божественият Живот става по-ценен, по-реален, по-осъзнат.

Учителят казва: „Как се разбира цената на нещата? Когато ги изгубиш. Промяната, която става в съзнанието ви, показва цената на изгубеното“.

Любовта към ближния е метод, чрез който се съграждаш. Затова ближният е ценен. Без Любов ти не можеш да изградиш себе си. Духът иска постоянство, а умът – непостоянство. Това означава, че да разчиташ на постоянството значи да разчиташ на Духа.

Умът също е ценен. Задачата на ученика е да хване своя подвижен ум и да го направи слуга на Духа. Това е много трудна задача. Умът е подобен на мишката, а Духът – на котката.

Учителят казва: „За да хванем мишката, да работим с метода на котката: тя чака с постоянство и с очаквателна вяра. Това е капанът – и става поглъщане, и мишката изчезва цялата“. (Учителят не го одобрява напълно, засега няма да го обясняваме.)

Разбирането на Духа ще разреши всички твои проблеми на живота. Само Духът може да те направи господар на подвижния ум.

Ученикът не трябва да се бори с мишката, защото борбата е капан, а мишката е представител на демоничните сили. Те са безопасни, ако ти си в Духа, т.е. във Вярата. При нея ти си спокоен. Когато мишката обикаля в стаята, ако си спокоен, мишката е влязла в капана. Ако се безпокоиш, ти си влязъл в капана. Ако си едно с Духа, той те прави спокоен. Това означава, че безпокойството е техника на ума, с която тревогите се размножават и се превръщат в опасности. Всичко това означава, че цената на нещата е в това да мислиш духовно, което значи да се преобразяваш. Това е постепенен процес. Котката хваща мишката, защото е по-търпелива. Това означава, че търпението е победител.

В Библията се казва: „Който изтърпи докрай…“.

Лекция, държана на 8 септември 1995 г. – Варна

МИЛОСТ И СУРОВОСТ

(първа идея за размишление)

Целостта на Творението – това е Божественият съюз между човека и Бога.

След като яде от забранения плод, човекът придоби змийско съзнание, т.е. разделително съзнание. Излизайки от този Божествен съюз, Божествената Светлина в човека е била освободена – и когато тя се отдели от Адам и Ева, следва стихът в Библията, който казва: „Очите на двамата бяха отворени и те разбраха, че са голи“, т.е. лишени от Единствената Светлина. При това условие, те придобиха външни очи за един външен и веществен свят. Това означава, че предизвикаха външната, тъмна страна на природата. Именно затова съдбата на тези очи е отново да станат на прах.

След греха те бяха изгонени от Райската градина, т.е. от райското състояние, за да разработват материята на своята земя, т.е. материята на своята сътворена природа. Тогава Милостта се сви навътре в себе си, към вътрешните дълбочини на Творението. Телесното не беше вече облечено в духовна Светлина. Тази Светлина се скри навътре, дълбоко в тялото, в най-съкровените дълбини на сърцето.

И така, след грехопадението настана една празнота, която се изпълни с така наречената еволюция. Еволюция според Кабала означава лишение от Любовта. По този еволюционен път човек може да се върне обратно и да се освободи от празнотата.

Падането в еволюцията създаде някои много интересни илюзии – например отчаяната борба на едно същество срещу друго. Точно по тази причина в Писанието се явява идеята за Каин и Авел – и те навлизат в човешката история. Каин се вдига срещу брат си и го убива, и после трябва цял живот да се крие от това убийство – но това е невъзможно. При това условие вече се явява идеята за кармата и нейната сила. Окултният закон гласи, че тази идея те преследва, докато се изкупиш. Тя се явява най-вече като навлизане в страданието. Това е ценно, защото ти ще придобиеш своя опит – и този опит ще ти донесе ново отношение към живота.

Понеже Бог беше изпълнен с постоянна Милост, Той даде много време на човека да натрупа опит, за да се промени. Във връзка с това, тази Милост е една Абсолютна сила в Творението. Благодарение на тази Милост, Строгостта не може да се спусне над Творението и да го претопи.

Всичко сътворено си има тяло, а тялото, според Окултната наука, е затворът на Природата. Всичко това означава, че там, където има празен живот, той ще бъде изпълнен със строгост и суровост.

Говорейки за тялото, в миналото в храмовете главната цел на Посвещението е била освобождение на Душата от тялото – да може Душата да се излъчи свободно и да си изработи един самостоятелен Божествен Живот.

Когато Милостта на Бога се насочи към един човек, тя поглъща строгостта и суровия живот и възстановява в човека райското състояние на Душата. Това става постепенно. Тези, които ежедневно изпитват това райско състояние, трябва да знаят, че то е заплатата на ученика за неговите усилия. Но има и една друга, по-висока заплата от райското състояние: в Кабала на еврейски това се нарича йобел и означава юбилей, но то е друга тема и малко по-специална идея.

Лекция 29

ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ НА ХРИСТОС

От дванадесетата до тридесетата Си година Иисус преминава един много интересен живот, който се губи и не е описан в Библията.

Първо, през този период Иисус е изучавал еврейски и Свещените книги на Библията, търсил е най-вече спасителните методи. Виждайки църквите и богослуженията, Той видял, че Библейското учение вече се е изродило и че тук вече липсва Духът на пророците и Мойсей.

Той влиза във връзка с езическия свят и там намира друг упадък – упадъка на Мистериите. Тук видял на богослуженията, че вместо да се явяват светли същества, се явяват демони, които обсебват хората и извращават техния живот. Той разбрал, че Древните Мистерии са изиграли своята роля и вече не могат помогнат на никого. Станало Му много мъчно за човечеството, защото Той искал Спасение не само за еврейския народ, а за целия свят. Бил изпълнен с Любов и състрадание към човечеството и с желание да намери метод. Именно затова от двадесет и петата до тридесетата Си годишнина Иисус влиза в Ордена на есеите, но и там не намерил метод, и там останал разочарован.

Есеите водели много чист и свят живот. Те били във връзка със Светлите Същества – и демоните бягали от тях. Но затова пък още по-яростно нападали останалите хора, които живеели в тъмнина.

Всичко това породило дълбока скръб в Душата на Иисус – и тази скръб се превърнала в Любов към страдащото човечество. За Него не е било достатъчно да се говори за Любов, а трябвало да се внесе живителна струя в жилите на човечеството.

От друга страна, Света Дева Мария е била една Душа, един Ангел, Посветен от миналото, който още в миналото постигнал пряка връзка със Светия Дух и с Христос. Затова Иисус споделял с нея много от Своите преживявания – защото тя е Му била като отдушник в детските години, а и по-късно. След всички Свои мисли и съкровени желания, навлизайки все повече в тях, Той изведнъж навлязъл в едно окултно и мистично състояние на Духа. Навлязъл в Озарение и Просветление и видял, че към Земята се насочва един Велик Божествен Дух – точно към Него. Разбрал, че Той е определен за Него и че Той Го познава от Древното минало. С тази мисъл се отправя към река Йордан, където е кръщавал Йоан Кръстител.

Трябва да се знае, че Йоан е кръстил Христос по настояване на Иисус. Йоан е знаел, че Христос е с по-висока степен от него в Посвещенията – Големите Мистерии. Небесата се отварят и слиза гълъб и Глас, който казва значителните думи: „Ти Си!“. С тези думи е изнесен един много дълбок израз на Древните Посвещения. „Ти Си!“ е таен и свещен израз.

Христос се среща с един от учениците в малките Мистерии – Натанаил, и в Библията има нещо по този въпрос. Когато Христос вижда Натанаил, казва: „Ето един истински Израелтянин, в когото няма лукавщина“. Израелтянин в случая означава Посветен от Пета степен. Това е разговор на Посветени на друго ниво. Думите на Христос към Натанаил „Видях те под смоковницата“ означават „Видях те в малките Мистерии“ и говорят за старо познанство. Това е окултна среща, срещат се двама Посветени: единият – от малките Мистерии, а другият – от Големите Мистерии. От малките Мистерии пътят е постепенно към Големите Мистерии, а от Големите Мистерии – към Отец. Понеже Натанаил е Посветен в малките Мистерии, точно затова в него няма лукавщина. Посвещението е процес, който премахва злото в човека напълно. Тука няма място за лукавщина, за лицемерие и т.н.

Учителят казва, че Христос е не само представител на Голямото Посвещение, т.е. на Големите Мистерии, но е главен вдъхновител на тези Посвещения и откровения във всички времена и епохи. Малките Мистерии са свързани с Тайните на живота на Земята, а Големите Мистерии – с Тайните на живота на Слънцето. Христос е също Върховният импулс и Тайното вдъхновение във Вселената. Той е вдъхновявал в древността малките Мистерии, които са свързани със строго определени, специфични сили и енергии на Духовния свят; докато Големите Мистерии са от Универсално естество и от един чисто Божествен свят. Тук работят най-висшите енергии в космическото и вътрешното пространство на Духа.

Според Окултната наука, Универсалното Същество, наречено Отец на всички същества, разполага с много видове специални вътрешни енергии, които са свързани и с малките, и с най-големите окултни Мистерии в тайния Космос.

Окултната наука казва, че тези специални вътрешни енергии и окултни сили ще слизат постепенно на Земята и в другите светове и ще разкриват незрими възможности и обхвати в най-вътрешните сфери на Битието. Човешките Души са излезли именно от тези вътрешни сфери на специалната енергия.

В Големите Мистерии Отец се добива все повече в Неговата пълнота. Това е стремежът на Посветените от малките Мистерии: да се се насочат към Големите Мистерии. Голготската Мистерия е един от най-великите окултни изрази на могъществото на Любовта и на Вечния Отец. Голготската Мистерия е израз на Отец към символа, наречен Син, т.е. към Своя Син. Голгота беше специален метод на Отец, в който се утвърждава вечната връзка между Сина на Бога и Неговото Универсално Начало. Без тази връзка с Твореца и утвърждаването, което става на Голгота, човешките души ще се изгубят в голямото странстване и в много илюзорни светове, т.е. в призрачната материя. Колкото по-надолу слизаш, толкова повече се втвърдяваш.

От друга страна, другият закон гласи (това е за учениците и за будните): тези, които искат да познаят себе си, трябва непременно да минат през ръцете на Звяра (т.е. Трите шестици, ръководителят на Черното Братство).

ЗАВРЪЩАНЕТО КЪМ ОТЕЦ

(втора идея за размишление)

Милостта и прощението на Бога имат универсално значение, защото те позволяват на човека да достигне до своето първично и изгубено райско състояние. Бог е предвидил човек да може да намери обратния път към своето първоначално райско състояние.

За да може една Душа да прогресира в Мъдростта, тя трябва да е одобрена в своя Път към Божественото знание. Ако не е одобрена, тя пак е свободна, но при това условие, знанието за нея ще бъде смъртоносно. Това означава, че същността не е в четенето или слушането, а в изпълнението – защото при изпълнението Бог благославя Душата и нейния Път, и сърцето получава своите радости по този Път.

Завръщането към Отец – това е Пътят, по който Чистотата се превръща в Святост, а Светостта се превръща в Съвършенство. Значи, това са три стъпала.

Според Кабала, Светостта е Божествено състояние, което е същевременно Мъдрост, а началото и краят на всичко са обхванати от Святост. Всичко това означава, че Светостта е целостта на Светлината.

Красотата на живота за ученика ще дойде от хаоса. Точно от хаоса ще се възроди Тайната на Живота. Хаосът е важното условие – защото от хаоса можеш да се възродиш, но разбира се, можеш и да умреш в него. Тук говоря за учениците – говоря за възраждане в Същността. Това означава, че хаосът има голямо значение за ученика, за неговото израстване – защото, без хаоса, ти ще останеш в съня. Чрез хаоса и чрез Голгота ние ще се завърнем при Отец.

Лекция, държана на 15 септември 1995 г. – Варна

ВЕЛИЧИЕТО НА ВЯРАТА

(първа идея за размишление)

В един разказ за Христа се описва следното:

Детето на една бедна вдовица било много болно и тя решила да го занесе при Христа, Той да му помогне. По пътя още то издъхнало в ръцете ѝ; обаче, с мъртвия труп на детето, тя продължила пътя си – да търси Христа. Най-после ѝ казали, че Христос е разпнат вече и не може да ѝ помогне. Въпреки това, тя отишла на лобното място сама да види Христа и да Го помоли да съживи детето ѝ. Като видяла Христа на кръста, започнала отчаяно да плаче, че единствената ѝ надежда е изгубена. Тогава Христос помолил един от войниците да извади гвоздея от дясната Му ръка, за да помогне на тази нещастна вдовица, и след това отново да го закове. Войникът изпълнил желанието Му. Тогава Христос положил ръката Си върху мъртвото дете – и то оживяло.

Това е окултен разказ. В него виждаме важността на Вярата – това е Вярата в Духа, защото няма Вяра в ума. Защо Вярата е толкова важна? Защото тя преобразява вътрешността, постепенно преобразява нисшите тела. Четирите нисши тела на човека са свързани с четири еврейски букви, които означават името на Звяра и отговарят на идеята за нисшата природа.

Ето защо Учителят казва: „Смъртта за ученика е празник“. Това означава, че смъртта е благодат, когато я посрещнеш, изпълнен с Вяра.

Тук има няколко момента, които ще обясня.

1. Христос е това, което всеки човек очаква с доверие – но доверието трябва да се просветли.

2. Христос е Животът – значи Същността. Не църкви, не церемонии, а Животът – това е Същността.

3. На кръста Христос тайно празнуваше Своята победа – Посветените знаеха това.

4. Вярата на тази жена показва, че когато светът изчезва, се появява Бог – или, когато умът изчезне, се явява чистата Светлина.

5. Вярата се превръща в мост към Невидимия свят.

6. Човек се ражда отново само след като мине през гъстотата на света и мрака.

7. Вярата на жената ѝ дава нови очи, т.е. нова духовност. Вяра, която не променя живота, която не дава нова духовност, не е истинска.

8. Вярата побеждава смъртта – в случая смъртта отваря нова врата за ученика.

9. Това е Вярата, която идва от дълбочината на Сърцето. В окултизма има един израз, който гласи: Сърцето е синтез на всички цветя (т.е. на всички добродетели).

По отношение на Вярата, за мен е много интересен животът на човека – неговото падение, обезверяване, скука и т.н. Никога през живота си не съм виждал животно да се самоубива или пък скучаещо врабче, но хора самоубийци и скучаещи – много.

Лекция 30

ГОЛГОТА

Отец е отделил една Съкровена сила от Себе Си, която се нарича Словото или Христос. Това е Велик Принцип и Отец е възложил на този Велик Принцип една голяма задача: да организира цялата Вселена. На този Принцип са дадени всички сили и възможности. От окултна гледна точка, проповедите на Христос са вселяване на новите Божествени сили в човешкия свят и човешката Душа, за да стане тя мощна и да може да мине през Голгота (т.е. ключовото изпитание), за да познае себе си.

На Голгота тъмните сили привидно победиха, след като разпнаха Христос и Го прекараха през най-големите страдания. Но това беше необходимост и същевременно една много дълбоко обмислена Божествена стратегия, защото по този начин Христос влезе във вътрешната крепост на тъмните сили и разруши тази крепост. Крепостта, за която говоря, е Адът. Сега Вярата е силата, която ще разруши всяка крепост на злото. Затова Христос казва: „Само вярвай!“.

Чрез Голгота Христос слезе в Ада и проникна в центъра на Земята, където се таят силите на Черната Ложа. Там Той даде Път и освобождение за всяка поробена душа – или за тези, които приемат Вярата. Чрез Голгота Христос успя да погълне в Своята аура цялата земна атмосфера – и с това да трансформира натрупаното зло. Той трябваше да погълне аурата на Земята с всичките ѝ нечистотии – и точно затова трябваше да приеме страданието по необходимост.

На Голгота много от учениците на Христа бяха замаяни от станалото и не можаха да преценят дълбочината на случилото се, макар че бяха предупредени. Те не разбраха дълбокия смисъл на страданието, с едно изключение: Йоан. Само той от учениците присъстваше на кръста и неговата Велика Тайна. Йоан е знаел тази Тайна още от Атлантида и Египет – затова той е този, който има истинско равновесие. Другите ученици чак след Възкресението започнаха да се опомнят и постепенно да разбират дълбокия смисъл на всичко, което е станало. От момента на своето пробуждане те влизат във връзка с Белите Братя, които им разкриват смисъла на станалото – и от ученици вече стават служители. Те се залавят сериозно за работа и започват своите поучения. Това е моментът на раждането на християнството.

Да издържиш изпита Голгота – това означава да имаш Любовта. Тогава тази Любов ти отваря вратата към Живота и към Тайната на Битието, където е скрит Отец.

Йоан знаеше една Тайна, която другите не знаеха. Това е една Тайна за Звяра. Тази Тайна може да се изрази само външно. Той знаеше, че и Звярът има космическа власт, и Бог има космическа Велика власт, но тази власт е единна. Този въпрос, в своята дълбочина, може да се разбере само от онзи, който може да осветли тъмнината в себе си. Този въпрос беше разрешен от Йоан. Той знаеше, че Звярът има власт само там, където му се дава от Отец.

Всичко това означава, че светът е сътворен от двете ръце на Бога, а не от едната. Едната ръка на Бога е Строгостта. Тя се проявява чрез Звяра като космическа тъмнина. Другата ръка е Милостта.

Йоан е постигнал тази висша будност още в миналото – при което за него тъмнината е винаги светеща. Още в Египет той беше проникнал в Трите шестици, т.е. в голямата Космическа Тайна на Звяра. Йоан е прероденият Хермес. Той знаеше, че Тайната на Трите шестици не може да се изчисли, преди да постигнеш едно дълбоко окултно и духовно развитие. (Има много изчисления на Йоан, които не съм включил в лекциите. Тогава са пишели с други числа, но сборът е пак същият – трите шестици.) Това означава, че въобще тайните изискват едно голямо духовно развитие – а този, който може да пази тайна (става въпрос за съхраняване, ако се научи и се тренира в тази област), получава от нея специална енергия.

В Своите проповеди Христос изнася Древното учение, което се е проповядвало в Рая – и затова Той казва: „Царството Божие вътре във вас е“. Чрез Словото Си Христос иска да припомни на хората това, което са учили в Рая.

Точно затова Учителят казва: „Християнството не е ново Учение. То е Учение, което хората са учили в Рая – и сега само си го припомнят“. Това означава още, че Царството Божие е Божественото в човека – и ние трябва да го намерим вътре в себе си.

В древността окултната Мъдрост е била скрита и се е преподавала само на царе и свещеници. Но те са злоупотребили с придобитото могъщество и власт – и тогава тази Мъдрост се е оттеглила навътре в собственото си светилище.

Любовта е окултния език на Бога, а ключът на окултния език е Свещеното Слово. Свещеното Слово е най-висшата Наука – и то дава на Посветения Откровения за Висшите Тайни на Живота.

ЩАСТИЕТО

(втора идея за размишление)

Без Любовта човек не може да намери Пътя към Бога в себе си.

Според Окултната наука, Любовта е силата, която организира човешката душа и ѝ дава условия да се върне в безсмъртието. Това означава, че който не може да намери Любовта в себе си, не може да намери силата, която спасява душата. И когато една душа не може да познае Христос, това е нещастие, защото без Него душата губи Пътя си към Бога и към Вечността. А когато една душа не може да намери Безсмъртието и Вечността, тогава всичките ѝ прераждания са лутания в мрака и безсмислието.

Затова Учителят казва: „Христос е това Същество, Което дава смисъл на земния живот“.

Без Христос земното човечество не би могло да намери Пътя си към Бога. Когато една душа не може да намери Пътя си към Бога, тя остава безплодна, т.е. бездетна. А когато Душата познае Христос, тя се освобождава от безплодието, защото това познаване ще материализира идеите на човешката Душа и ще ги осмисли. Любовта е силата, която оплодява човешкия живот. Щастието подразбира живот в един уреден свят – а това е именно Христос. Това означава, че само Любовта може да организира света и да възвърне изгубеното щастие.

Учителят казва: „Никой да не си прави илюзия, че вън от Христовия импулс може да има истински постижения“.

Всеки човек трябва да върви от Иисус към Христос – това е еволюционният процес, окултният Път на сливането на човешкото съзнание с Божественото.

Според Учителя: „Щастието на ученика почива върху много малки, незабелязани причини в света. И това, което спъва хората, са тези малки, микроскопически причини, които са тъй естествени. Когато разберем този ход на нещата, ние 75 % ще се освободим от ненужни борби и ще останем с 25 % необходими борби – и тогава разумно ще се борим. Що се отнася до нещастието, по този път се движат нисшите същества, включително и черният адепт“.

Важна идея от Учителя: „Щастието на грешните хора седи в затворените очи, а на праведните – в отворените очи; но само онзи човек може да върши Волята Божия, очите на когото са отворени“.

Ще кажа нещо относно пътя на черния адепт, тъй като по този път постепенно вървят много хора, без да могат да предвиждат нещата. Черният адепт може да се домогне до много материални блага и много приятели, но ще натрупа лоша карма, която в следващо прераждане ще изкупва с големи страдания и лишения – и ще се чуди защо светът е такъв. Той няма да може да се пребори с лошите съчетания в своя живот. Ето защо кармата е допусната – защото една от задачите ѝ е да се справи с фалшивите желания на хората.

Всичко това води до идеята, че щастието седи в опазването на Божественото и че Истинският Живот съхранява своето Съвършенство.

Щастието на този етап е свързано със страданието. От окултна гледна точка, това означава, че страданието трябва да се приветства, защото то освобождава човека от Звяра и от злото. Ето защо страданията са едно благо за падналите души, а без страданието човешките души щяха да потъват в злото и да се обвързват със Звяра в голямо падение.

Тайната на Голгота представя една от големите Тайни – тя е Тайна на Вечността.

Лекция, държана на 22 септември 1995 г. – Варна

ХЕСЕД (МИЛОСЪРДИЕ)

Четвъртата йерархия в Кабала

(първа идея за размишление)

В този свят човек може да проявява милост, но в своята дълбочина той да е звяр.

Милостта няма нищо общо с човешкото лицемерие, защото тя е Божествено изкуство, което не се изучава в школите на Земята. В Евангелието на Лука се говори за Хесед (т.е. Милосърдие): „Бъдете милосърдни, както е милосърден вашият Отец Небесен“.

В Евангелието на Лука е е скрито учението на будизма, в това на Марко – учението на Заратустра, а в Евангелието на Йоана – учението на Хермес, но обновени чрез Духа на Христос: по съвсем друг начин предадени, но основните идеи са такива.

Учителят на Милосърдието е сам Бог. Милосърдието не се изявява в даване на дрехи, обувки, коли, къщи и други подобни, както някои го разбират. Затова разглеждаме Милосърдието от окултна и кабалистическа гледна точка. Милосърдието е Божествено качество – и то съгражда Вечен Живот. Тук е неговата сила. Чрез това качество човек се изтръгва от ръцете на смъртта. Това означава, че Милосърдието ни води в Небето.

В по-висшите измерения Науката за Милосърдието изисква Посвещение – и в Кабала това се нарича Хесед. Тук, чрез това небесно качество, ученикът съгражда своя Вечен дом и съхранява своята духовност. Милосърдието е окултна сила – и в неговата аура мракът се разпръсква. Във Висшия свят това качество се смята за Царство, или Царствена сила. Точно това означава Хесед: Небесна сила (на Милосърдието). Чрез Милосърдието, йерархията Хесед поддържа своята връзка с Небесния Отец. Йерархията Хесед е сбор от разумни Същества, които са се посветили специално на това качество. Милосърдието е едно от качествата на Съвършената Любов. Това качество има тайно и мистично значение за развоя на нашата окултна еволюция. Същото може да се каже и за страданието. То също има тайно мистично значение за нашата окултна еволюция. Ето защо ученикът трябва да се подготви и да знае как да посрещне своя най-мрачен час. Това е часът, в който ученикът остава сам-самичък в големия и мрачен ужас на Звяра.

Всеки ученик ще се срещне с часа на Голгота. Тук именно е истинската борба на ученика. Това е борбата за Вечна победа. На кръста Христос показа как се воюва и как трябва да се извоюва Вечната победа. Тук Той показа и силата на Милосърдието, главно с думите: „Прости им…“. Това означава, че Милосърдието идва от дълбочината на човешкото сърце. В своята дълбочина, сърцето не е човешка, а Божествена същност – това е качество на Светостта.

По пътя към Великия престол на Светлината се минава през Мистерията на Голгота. Именно на Голгота ученикът се връща в Рая, т.е. при Бога – по друг начин казано, в истинската Окултна школа, в която сам Бог ще го учи. В тази Школа ученикът се изпълва само със свещени образи, за разлика от астралния свят и от другата школа.

Всеки път, когато трябва да придобиеш нова Мъдрост (това същевременно означава и нови степени на Посвещение), трябва да се сблъскаш с кръста. Това означава, че новото в този свят се ражда винаги след сблъсък на двата принципа, на двете вътрешни сили в човека. В този свят Вярата ще остане единствената могъща опора за човека, а не Любовта, Мъдростта или Истината. Те ще дойдат много по-късно. Любовта ще дойде, след като ученикът изживее много дълбоки и специфични космически състояния. Това са мистични преживявания, т.е. свързани са с Висшата мистика. Само тогава той ще се сближи с нея (с Любовта), но засега Любовта не е дадена на човека. На човека е дадено само малко да се докосне до щастието. Ето защо Учителят казва: „Любовта е най-разрушителната сила и затова е създадено щастието, което служи като проводник, който смекчава тази мощна сила“.

Лекция 31

СМИСЪЛ И СЛОВО

Как трябва да се разбира думата „смисъл“ от окултна гледна точка? Отговорът е следният:

Смисълът на нещата е свързан с мистичната дълбочина на Словото. В тази дълбочина, Словото е Бог. В думите „Словото бе Бог“ е скрита цялата Окултна наука. Това означава, че в безкрайната вътрешност на Словото има Велики Тайни. Дълбоко в човека има една бездна, но още по-дълбоко има нещо друго – това е Свещената Тайна. Точно тук се намира голямата Мистерия на Живота – и тя е сам Бог. Това е Центърът, от Който се излъчва Безкрайността. Това е Вечният и Непрекъснат Извор, Изворът на всички Мистерии. Това означава, че Великите Тайни са скрити в сърцевината на Живота, т.е. в сърцевината на Бога. Голготската Мистерия е Тайна на Вечността – една от най-големите Тайни.

Нещо важно: ученикът не трябва да се страхува от силата на Мрака и от Звяра, който е израз на този Мрак, защото Мракът е скритата дълбочина на живота, която още не сте осветлили.

Ще загатна за някои малки тайни, свързани с малките Мистерии.

Преди това ще кажа нещо общо. Чрез пророците, Христос е изнесъл много притчи: някои притчи са насочени към народа, а други – специално към учениците. Точно в тези притчи, които са насочени към учениците, е скрит окултният Път на вътрешното развитие на ученика.

Например притчата за талантите в Библията е тайна притча и се отнася до скритите органи и духовни сили на Душата, чрез които се виждат други светове на Духа. Но преди да дойде това дълбоко виждане, за Душата е определен пътят към Йерусалим – пътят на Душата към своя кръст; а кръстът утвърждава Вечната и Божествена връзка на Душата със своя Творец. Именно затова всяка Душа трябва да бъде разпната – за да се утвърди тази връзка. След това разпъване идва новото разбиране за живота. Учителят казва, че дори и Христос научи нещо ново на кръста, което не знаеше. Значи, дори и за Него кръстът се явява като обновяване и като нещо ново.

След всичко това идва новият начин на говорене и новият начин на мълчание. Мълчанието е езикът на Космическата сила. Има една специална област в мълчанието, която е свързана с Тайната на космическия растеж.

Как трябва да разбираме Голгота? На Голгота се пося едно Велико космическо преобразяване. Тук се пося Тайният Път на ученика. Това е свързано с Учението за Тесния Път.

По повод обединението на Бялото Братство тук, на Земята, за мен има само едно условие: тези, които са минали през Голгота, много лесно ще се обединим, ние просто сме обединени; а другите са обединени само външно – т.е. те още не могат да станат истински служители, защото това се решава на Голгота.

Чрез Иисус, Христос се вмъкна в човешката еволюция и в нейния ход. А голямото въздействие на Черното Братство, което в Библията е описано като изкушението на Ева от Змията, е главната причина за т.нар. грехопадение, или падане в слепота. Това е Космически, а не земен факт.

Учителят казва: „Какво е Бог вън от Любовта? Мъчение. А вън от мъчението? Небитие. А що е Небитието? Самота. Само Съвършеният може да бъде самотен – само Бог. Другите не могат да бъдат самотни. Следователно, вън от Любовта, Бог не съществува“.

Словото е най-мощното средство и противодействие срещу силата на мрака. Това означава, че когато Словото бъде прието, то става освобождение за душата. Защо? Защото Божественото Слово е чиста Светлина, пред която тъмнината отстъпва. Тъмните сили отстъпват пред силата на Словото, Което е Бог, т.е. чистото Слово, което е Началото на нещата.

Дълбоко страдание може да издържи само Любовта. Тя е Първото Лице на Бога. Звярът не познава силата на това Лице – Любовта. Това означава още, че колкото повече обичаш, толкова повече навлизаш в себе си – защото най-висшите степени на Любовта са същевременно и най-висши степени на медитация.

Когато обичаш истински, силата на мрака не може да те спре в твоя Път. Посветените израстват в дълбочината на мрака, т.е. в дълбочината на бедствията и страданията, на нещастието, защото успяват да изтръгнат скритата сила в това бедствие, скритата енергия. За да постигнеш Реалността, т.е. истинската опора в живота си, трябва да изгубиш всяка друга опора и да останеш сам, лице в лице с Реалността. Само изоставеният от всички – включително и от близки, и от Бога, и от Учителя – може да познае Реалността. Да си изоставен от всички – това е голяма възможност в живота на ученика, голяма чест. Чрез голямото страдание, Бог Си строи място в Душата на ученика. Ето защо страданието е важно.

Учителят казва: „Страшно нещо е човек да зависи от окръжаващата среда; и страшно нещо е човек да зависи от водата, от въздуха и от огъня“.

ТЕСНИЯТ ПЪТ

(втора идея за размишление)

Винаги има хора, които вървят в Тесния Път. Това е Пътят към нови Посвещения. Учителят казва: „Окултният ученик няма право да се отклонява от Тесния Път“.

В дълбочината на Звяра има мрак и ужас – но за ученика има един Тесен Път, защото Звярът се явява като помощник за пробуждането и Посвещението на ученика, а Посвещението дава истинско равновесие. На кръста на Голгота учениците на Христос избягаха – не можаха да издържат, не можаха да предвидят силата на съчетанията. Само Йоан присъстваше на кръста, защото той още от миналото имаше много висока степен на Посвещение. Йоан имаше истинско равновесие – другите по-късно го придобиха.

За обикновените хора – за тези, които са се отказали от Бога – Звярът носи мрак и ужас. Тук работят други закони.

Когато Христос слезе, това означаваше раздяла с всички стари учения – защото Той е, Който носи Новото. Новото е в Тесния Път. По него ученикът излиза от голямата Бездна на злото и доброто, т.е. от Бездната на гнилото дърво, което в Библията е наречено Дървото за познаването на доброто и злото. Това означава, че само Любовта може да изкара човека от Бездната на доброто и злото, защото Любовта е по-висок свят. Любовта е над тези два полюса, тя е Животът на Вечността, а в този Живот има много по-големи изисквания от това да правиш добро.

И така:

Идеалът на сърцето е Любовта.

Идеалът на ума е Мъдростта.

Идеалът на волята е Истината.

Докато Любовта, Мъдростта и Истината не са дошли, е необходима Вяра – а те ще дойдат на определеното време.

Христос казва: „Стеснен е Пътят, който води към Живот“.

Това означава, че Тесният Път няма нищо общо със света. Той се отнася до окултното ученичество, защото тясната врата е вратата на Окултната школа. Тесният Път е мистичен Път, който води ученика към Тайната на Живота.

Учителят казва: „Зад нещастията се крие Велика наука. Те представят Свещената книга на Живота, която всеки сам трябва да чете. Когато обикновен човек чете тази Свещена книга, тя е обикновена; а когато просветен и разумен човек я чете, тази книга буди съзнанието му и той се свързва със съзнанието на всички разумни същества“.

Тесният Път има най-големите изисквания към ученика. Това са изискванията на Вечния Живот. Това означава, че само в Тесния Път се гради Божественото начало. Тесният Път е Пътят на ученика. По този Път го води Учителят, т.е. самата Светлина.

Древното Учение за Тесния Път се намира в Свещената книга на Тот и в Свещената книга на Откровението на Йоана, но Тайната на този Тесен Път е много внимателно скрита в символите и Мистериите.

Тесният Път сам по себе си е ключът към Светилището. Този ключ е окултният метод, който осветлява Мрака.

Лекция, държана на 29 септември 1995 г. – Варна

ХРИСТОС

(първа идея за размишление)

Христос е не само проповедник на Любовта, но Той е самата Любов – става въпрос за самия Принцип. Истинското величие на Христос не е в Неговото учение – то е само покривало. Истинското величие на Христос е в Неговия начин на живот.

Смъртта на Христос беше символ на победата, защото тя се превърна в изкупителна сила за тези, които Му вярват. Христос показа, че на Голгота се побеждава най-голямото зло. Това означава, че който не може да възкръсне, не е победил злото в себе си и в своя живот. Възкресението е мярката. Ако не можеш да възкръснеш, това е, защото в тебе живее злото.

На много места в Библията Христос казва: „Само вярвай“. Това означава, че чрез Вярата, в човека се насаждат мощни добродетели.

Христос е образът на Сина, а Синът е образът на Невидимия Бог. Този Син беше назован Словото. От всички Велики творения, Неговият духовен Син е едно от най-големите.

Учителят казва: „Словото е Висша духовна материя. То е Единородното, т.е. роденото преди другите творения, и затова е наречено Началото“.

Пропадането на Архангел Сатанаил е в това, че той сам е започнал да се обожава. При това положение развитието спира. Характерно за животните е, че те нямат способност да обожават. От друга страна, Сатанаил реши да отнеме обожанието на Адам и Ева към Бога, защото той искаше да бъде обожаваният – и затова стана Звяр: защото само Съвършенството може да се обожава.

След като Адам и Ева изгубиха съвършенството си, те започнаха да грешат и да раждат деца на несъвършенството. Но съдбата на всичко несъвършено е смърт. Всички несъвършени същества трябва да умират. В този смисъл, грях означава изгубване на вътрешната сила на Съвършенството. Това означава още и изгубване на пълнотата на живота, т.е. изобилието на живота.

Когато Бог изпрати Сина Си на Земята, това означава, че Той изпрати Спасението на Земята. И така, чрез Сина Си – т.е. чрез Словото – Отец постигна Своите цели. Главно те са три:

Първо – освобождаване чрез Голгота.

Второ – връщане на умрелите към Живота на Съвършенството.

Трето – Словото, това е Пътят към Съвършенството, което идва от друг свят.

Всичко това означава, че чрез Голгота се навлиза в Пътя на Съвършенството. Голгота е началото. Когато Отец слезе в Христос, тогава Словото стана Съвършена спасителна сила.

Лекция 32

ЛЮБОВТА И ДЪЛБОЧИНАТА

Според индийците блаженството е самото спасение и чрез него ти си изкупен. Това спасение е свързано с убеждението им, че този свят е лош и пълен със страдания и бедствия. От кабалистична гледна точка, това е песимистичен възглед. И тук, и Горе животът е хубав и пълен.

Учителят казва: „Ако не можеш да бъдеш щастлив и в нещастието, и в неволята, ти нямаш дълбочина“. И казва още Учителят: „Ако Раят не е в тебе, ти никога няма да влезеш в него“.

Когато се бяга от страданието, не може да се видят скритата красота и скритата дълбочина, вложени в него. Точно затова Учителят казва, че най-лошото нещо, което можем да направим на ученика, е да му отнемем страданията, т.е. дълбочината.

Индийците виждат спасение в прекъсване на прераждането, а това е погрешно – и много са тези, които са се увлекли и не знаят, че и в бъдеще ще страдат.

Ако Духът е с тебе, все едно е в кой свят си ти – дали външен, дали вътрешен, или чисто Божествен.

Без голямото страдание, което се символизира от Голгота, не може да се проникне до дъното, т.е. до дълбочината на живота. Това е показано от Христос. Според Окултната наука, в тази дълбочина блаженството не е най-висшата мярка.

Що се отнася до многото техники, които индийците дават и които според Учителя са инволюция: никакви техники нямат значение, защото Любовта не е техника. Ако един човек обича Божествено, тогава, даже и да не иска, той ще диша прана, но дълбоко, и ще мисли по Божествен начин. Любовта е дълбочина. Любовта е дълбочината на цялата Вселена – тя е дъното на нещата, а в това дъно живее Отец.

Учителят – това е дълбочината на живота. А когато ученикът живее в Духа, тогава и тялото се осмисля, защото то става условие за служене на висши цели.

От окултна гледна точка, не трябва да бягаме от прераждането, защото страданието осмисля живота в Духа. При живот в Духа, страданието е музика, а не бедствие. В Библията тази музика е наречена Възкресение.

Индийското учение е остаряло, защото Христос не избяга от Голгота, а напротив: Той проникна много дълбоко в страданието и откри в него Своя Отец.

Затова Учителят казва: „Божества, които не могат да възкръснат, нека да си вървят – ние не се нуждаем от тях. Ние не се нуждаем от такива божества, които не могат да понесат греховете на хората“.

Ако Христос не беше слязъл дълбоко в страданието, а беше останал да блаженства, човечеството щеше да бъде обсебено от Черното Братство. Когато говорим за дълбочината на Любовта, тя не може да остане на Небето. Затова Учителят казва, че Христос ще има не само Второ пришествие, а също и Трето, и още много други. Силата на Любовта е във Възкресението, което древните Учители не можаха да постигнат. Тук е новата сила на Любовта, която Христос показа и която се изявява с нови качества и способности.

Учителите от древността не са имали тази сила да възкръснат. Това говори за едно Велико качество на Любовта и по-специално на Христос, Който, според Учителя, е Върховният Учител на всички Посветени. Възкресението доказва величието на дълбокия Живот, който е скрит в Небитието, т.е. в недрата на Отец.

Материята беше победена от Христос не чрез бягство, а чрез проникване. Това доказа един дълбок окултен закон: В началото е било само Едно, Едно ще бъде и в края.

Според една голяма част от йога ученията, делата обвързват с ново раждане и затова дела не са необходими. Това е друга пукнатина. Христос показа, че и дела са необходими – и те водят до Висше познание и до абсолютна Вяра. Тук йога ученията не са разбрали, че когато Любовта обвързва човека, тя го освобождава. Това е единственото обвързване, което освобождава и извисява. Срещу всички стари учения излиза Любовта с нови качества и с нова дълбочина.

Най-голямата наслада в живота не е блаженството, а постоянното общуване с Бога. Духът на Живота, Който е самата Любов, е в постоянно общение не само в условията на блаженството, но и в условията на Голгота.

Учителят казва: „Познавай Любовта, с която Любещият те оживява“.

Човек сам трябва да създаде своята Святост – така както сам може да създаде и своята греховност.

Учителят казва: „Любовта започва с хората. В това отношение, хората са началото, Ангелите са краят на Божията Любов, а Бог е средоточие на Любовта“.

И още: „Когато смъртта дойде при някой човек и го познае че люби, тя започва да го гали и го напуща. Тя познава Древното Начало“.

Всичко това означава, че Бог е изчезнал от погледа на смъртните – но за любещите, за будните, Той има друго Лице.

МЪЛЧАНИЕТО

(втора идея за размишление)

Изворите на Мълчанието са по-дълбоки от говоренето.

Окултното Мълчание е вътрешната храна на живота.

Без изработването на права мисъл не може да се говори за Науката за Мълчанието, защото Мълчанието е Божествен процес. То е свързано с обожествяването и одухотворяването на живота.

За да се придобие истинското Мълчание, погледът на ученика трябва да е насочен изключително към Невидимия свят.

В Кабала се казва, че Мълчанието е Велика космическа сила. Тя огражда много светове.

Смята се, че Словото съдържа големи Тайни на човешкото битие, а Мълчанието съдържа Тайните на Божественото Битие.

Мълчанието на Бога няма цвят. Условно има бял цвят, но той е толкова ослепителен, че остава само Мълчанието и Неговият величествен Покой. В това Мълчание на Бога няма съществуване за нито един звук – тук е Престолът на Святата Вечност. Това Мълчание е изключително властно и се изучава от всички Висши йерархии.

Бог е едно Универсално Присъствие. Той сам е Вечността.

Човешката Душа не може да обхване това – ето защо, когато попадне в тази сфера (т.е. в Святата Вечност), тя замлъква. Когато Душата намери Бога, тя вече не може да задава въпроси, защото е толкова изпълнена, че няма място за нищо друго освен за Святата Вечност.

Мълчанието е много богата и красива Същност. То е наситено с Покой. И когато Душата влезе в този Покой, тя вече е Вечна. Бог е Покоят. За да стигне до този Покой, Душата преминава през мистични кризи, докато чуе Тихия Глас. Гласът, който изтича от Бога, дава на Душата това, което никой не може да ѝ даде. Това е Гласът, който дава Вечен Покой. Тогава Вечността започва да струи в Душата.

От окултна гледна точка, Душата и Вечността – това са истинските отношения на близост.

Да чуеш Гласа на Бога – това значи да станеш Син на Бога, а който е Син на Бога, се ползва и от светлата, и от тъмната страна на живота. За Сина на Бога всяко нещастие и бедствие се използва за подем и растеж.

Към учениците: при нещастието, от какъвто и род да е то, окултният ученик няма право да пее песента на недоволството, т.е. песента на умрелите. Той трябва да изтръгне скритата Светлина, която се намира в страданието и в нещастието. Така той възкръсва в Святото Мълчание.

От окултна гледна точка, думите също мълчат; но има определени моменти, когато скритото значение на една дума се дава като дар. Когато скритото значение на една дума се даде, тогава виждаш красотата на Духа.

Когато в стремежа на човека липсва Чистота, думите крият своето значение. Имам предвид думите като живи същества – словото е живо.

Когато в стремежа на човека липсва нещо, тогава той е изхвърлен от собствената си дълбочина.

Когато стремежът на човека е искрен и чист, тогава от дълбочината на човека извира специфичната сила на Вярата.

Всичко това означава, че ако от дълбоката вътрешна Същност на ученика не потекат силите на Вярата и вдъхновението, той остава в застоя – защото без Вярата човек не може да се одухотвори. Вярата е закон за одухотворяване и оцеляване в Невидимия свят.

Лекция, държана на 6 октомври 1995 г. – Варна

СТРАДАНИЕТО

(първа идея за размишление)

Учителят казва: „Защо е необходимо страданието? То е първият фактор, който поставя мислите, желанията и действията на човека на тяхното място. Страданието е Велика сила, която оправя и пречиства пътя на човека към Божествената Любов. Първо ще минеш през страданието, а после ще опиташ Любовта. Това е контраст – казва Учителят, – но контрастите са необходими“.

Който мисли, че сам може да нареди земния си живот, той не знае, че този живот се нарежда от друго място.

Учителят отново задава един въпрос и пак сам отговаря: „Защо Бог, Който е Съвършен, Всемъдър, е допуснал тия противоречия? За да опита нашата любов. Господ пита: „След всички страдания, можете ли да Ме обичате? Ако Ме обичате, вашата Любов е истинска – защото, ако Ме обичате, след като съм ви дал най-големите блага, това е много естествено. Ако всеки ден ви правя услуги и вие Ме обичате, това е в реда на нещата. Земята не е място за Любов, тя е място само за изпитания. А струва си да мине човек от една по-нисша скръб в по-висше страдание и оттам – в една по-висша радост. Да знаеш как да използваш силата на злото – това е Велика наука, с която малцина разполагат“.

На друго място Учителят казва: „Волята не се дава назаем“. Това означава, че всеки с лични усилия трябва да си я развие.

Ако не постъпваш добре, Бог е страшен за тебе – ти не можеш да издържиш на Неговия поглед.

Най-голямото изявление на проявената тъмнина е срещата със Звяра. Но Отец е непроявен, а проявената светлина и проявената тъмнина са Негови по-нисши сили. Звярът се проявява на Голгота като голяма сила на тъмнината. Всичко това означава, че Трите шестици, т.е. това число, което е носител на силата на Мрака, е същевременно носител на големите Посвещения.

Всичко това става по така наречения Път на Истината. По този Път човек познава Невидимото.

Затова Учителят казва: „Велика е Науката за живота, скъпо струва тя. За онзи, който иска да благува, животът е велико нещастие, защото животът не е място за благуване, но за учене. Животът е Велико училище“.

Който иска да благува, ще се срещне с нещастието, т.е. с гнева на Бога. От окултна гледна точка, това е красивият гняв, защото, когато Бог се гневи, Той поставя всяко нещо на своето място – т.е. когато се гневи, Той работи.

Лекция 33

ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАНА

От книгите на Библията, Откровението на Йоана е с най-голямо значение. Тази книга е пропита с много дълбок окултен символизъм. Тази книга има пряка връзка с дълбоките египетски и гръцки Мистерии. Тя е свързана с мистичните Посвещения в Египет и Гърция, защото е написана на символичния език на Мистериите. Тук, в този символизъм на окултните Мистерии, са скрити вечните Истини на живота, които са безценните съкровища на Посветените.

Голяма Тайна на Живота се намира и в самата дума Откровение, защото Откровението се явява като истински и оригинален водач към Универсалните Мистерии. Когато се говори за Алфа и Омега, това е символът, който обхваща Този, Който е цялата мистична еволюция. Колкото по-големи страдания е победил един Посветен, толкова по-дълбока е неговата степен.

Седемте послания към седемте църкви, за които говорихме миналата година, съответстват на седемте чакри. Алфа и Омега съответстват също и на първата и последната чакра. Това означава, че Омега е Висшата чакра, която символизира края на земната еволюция.

Миналата година говорихме и за четирите коня от Откровението на Йоана. Тук ще дам и други няколко съответствия:

Раждането – това е белият кон.

Младостта – това е червеният кон.

Мъжественост и старост отговарят на сивия кон.

Смъртта съответства на черния кон.

Всеки кон е управител в своята област.

Има и друго съответствие: белият кон съответства на огъня, червеният – на въздуха, сивият – на водата, а черният – на смъртта и на земята.

Има едно мистично число, 144 000, за което говорихме и което, кабалистически събрано, е деветка (1 + 4 + 4 = 9). Деветката означава завършен цикъл. Двете четворки представят физическия и духовния квадрат, т.е. физическия и духовния живот – и когато ученикът мине през тези два квадрата, ще стигне до единицата, която е входът към Вечността, входът към Универсалния Живот. Това означава, че чрез числото 144 се влиза в Мистерията – това е число на Мистерията.

Чрез Трите шестици – 666 – се влиза в Бездната. Бездната е символът на земното мислене, защото чрез него в човека се привличат и оживяват всички видове дяволски създания.

Тайната на Живота е истинската храна за Посветените. И наистина, когато човешкият Дух влезе в Мистерията, той е заситен. Тази Тайна е свързана с Чистотата, защото Чистотата е принцип, който убива духа на Дявола.

Символът на всяка секретна доктрина и учение е Девата, защото само в Чистотата се съхранява Тайното учение. В този смисъл, ученикът има една голяма задача: той трябва да вземе енергията на Змията (т.е. половата, сексуалната енергия) и да придобие и възстанови своята космическа мощ, своето космическо право. С тази мощна енергия, ученикът ще се извиси в Бога и с това ще определи своето безсмъртие. Това означава, че тази скъпоценна енергия е твоето спасение, защото тя е скрита космическа мощ. Същевременно тя е и енергията на творчеството. От друга страна, тази сексуална енергия се стреми да погълне безсмъртната част на човешката природа.

И така, трите шестици могат да станат деветка (3 х 6 = 18, или сборът е 1 + 8 = 9) – а това означава Пътят към Мистериите. Разбира се, засега по този въпрос свободно не може да се говори много, но все пак мога да кажа следното. Трите шестици стават за ученика спасителен изход, т.е. деветка; или, по друг начин казано: ако ученикът успее да вземе енергията на сексуалната сила и нейната разрушителна власт в свои ръце. Изразът в свои ръце означава да качиш тази същата енергия във Върховната чакра – и това е Възкресението.

Всичко това означава, че в сексуалната енергия е скрита силата на Възкресението – и всеки има задачата да трансформира тази енергия, да я одухотвори и изкачи нагоре.

Освен това, числото 144 000 е число на тези Същества, които са завършили своята земна еволюция – и поради това те носят Името на Бога и ще проповядват в Негово Име.

Този, който не може да преодолее човешката любов и сексуалната енергия, ще бъде преодолян от нея. Знае се, че когато сексуалната любов овладее хората, те губят разбирането си за Духа и остават в света на разрушението и промените. Чрез сексуалната любов хората се обвързват все повече с материята и тя става за тях вечна. Така смъртта ги преследва и става техен вечен враг.

От друга страна, когато става въпрос за Божествената Любов, Учителят казва: „Любовта е сила, която не се подчинява на обикновени човешки желания“.

Човешката любов е тясно свързана със смъртта – и затова, когато преодолееш човешката любов, ти се освобождаваш от смъртта.

СЛОВОТО

(втора идея за размишление)

Главният принцип в Кабала е Словото – и то означава синтез на всички науки, религии и учения. Тук говоря за Святото Слово, за Свещеното Слово, което е синтез.

Учителят казва, че всички науки, религии и учения в края на краищата трябва да стигнат до молитвата, която е техният общ израз, която е началото на правата мисъл – защото при молитвата човек е насочен към Бога.

Христос разкри Любовта като една действаща Космическа сила – сила, която движи светове. Преди слизането на Христос, Звярът раздробяваше психиката на съществата. Това е пътят, по който се оформя голямото его. Христос внесе Любовта като метод за отстраняване на егото. Христос вложи Божествена сила в Своето Слово и с това спря инволюционния процес. В Словото Христос вложи много Божествени сили за земното развитие. И наистина, Словото има пълната власт да направи душата безсмъртна.

В Кабала неуловимата Същност на Бога е наречена Небитие. В своята най-дълбока същност, Небитието е отсъствие на пространство и материя. Тук се крие една специална Тайна на Живота. В Кабала това се нарича Голямото Лице и означава Святото Изображение. А Сефиротите, т.е. качествата, са Малкото Лице. Най-дълбокият план на живота е скрит в Голямото Лице, т.е. в Небитието, и се нарича Кетер. Думите Кетер и Кабала, изписани на сирийски, и двете означават Предание; обаче, когато се напишат по един друг начин, означават Могъщество. От това следва, че думата Кетер, или Корона, сама по себе си означава Висше могъщество – това е владеене на короната, владеене на висшите сили. Кетер – това е един Велик план на Вселената, един дълбок и мистичен план, свързан с Божествената Любов.

В Кабала се казва, че Бог е създал много светове до създаването на сегашния свят. Говори се също за светове, създадени и разрушени от Бога. В тази връзка се обяснява, че злото е остатък от предшестващи светове, които са намерени за негодни. Кабалистите казват, че злото произлиза от последователното отслабване на небесната Светлина. Това означава също, че злото е отрицание на Светлината и именно затова е недостиг на Светлина – защото се е отделило от Святото Слово.

Свещеното Слово е Алфа и Омега на всички учения. Тъмните сили не са разбрали Свещената идея на свободата, защото свободата е дадена, за да се посветиш на Бога, а не на своите своеволия.

И така, Истината е скрита зад най-големите изпитания и страдания. В тези изпитания злото се трансформира – и свободата се явява, облечена в нова дреха, т.е. в Ново Слово.

Според Окултната наука, зад чистото Слово е скрит Духът на Космоса.

Лекция, държана на 13 октомври 1995 г. – Варна

ДЕСЯТЪКЪТ

(първа идея за размишление)

В Библията е писано за десятъка на няколко места: Левит 27:30 – 32, Второзаконие 14:22 – 29, Матея 22:21, Битие 14:18 – 20, Числа 18:24, Послание към евреите 7:4 – 8.

Бог гледа как даваме, какво запазваме и с каква цел. Смята се, че десятъкът са парите, които се поставят на първо място. Тогава и Бог прави разпределение за нас на първо място. Десятъкът – това са парите на Бога (Левит, 27 глава). Десятъкът е закон за отделяне от егото. Това е една врата към Неговата Милост. Десятъкът не е отношение към хората, а към Бога. Десятъкът се дава на Правдата. В Библията това е символизирано от отношението на Авраам към Мелхиседек, който е този символ. По този начин Бог благослови Авраам във всичко, защото числото 10 означава пълнота, изобилие и съвършенство.

От друга страна, десятъкът е едно признание, вид благодарност, едно отношение към Бога, но той не е задължение или закон. При десятъка ти даваш, но всъщност получаваш. Това е свързано с чистото действие. Чистото действие не го правиш за хората, а за Бог в себе си – изграждаш Свещено отношение към Бога.

Даването никога не е закон, то е според свободната воля на човека. Милостинята за бедните не е десятък, тя е извън него. Според Марко истинското даване е като сеене на семена: някои дават от мотив, други – по закон, трети – от мотив за бъдеща полза, четвърти – по любов. От окултна гледна точка, само Любовта е чиста сфера и като даване, и като взимане. При безкористното даване никога не искаш отговор – нито външен, нито вътрешен.

Десятъкът се смята за закон за преуспяване. Когато даваш десятък, ти привличаш изобилието, защото правиш връзка с Божествения източник на живота. Десятъкът е връзка с Божествената система, а не със света. Този метод не е обикновен закон. Извън този закон, всички усилия и старания са суета, защото те не са духовни и искрени. Този закон е установен от Бога. В Библията Христос си плаща десятъка за Кесаря: „Кесаревото – Кесарю, Божието – Богу“. Изпраща Петър да хвърли мрежа, с която изваждат риба със скъпоценен камък, с който плаща. Превод: когато мислиш по Божествен начин, всичките ти въпроси се решават по Божествен начин. Всяко човешко дело е ограничено и повърхностно. Защо? Защото не е духовно. Това означава, че само Чистотата е закон за успех във всяка област.

Лекция 34

ПЪТЯТ КЪМ ВЕЧНОТО ВДЪХНОВЕНИЕ

Чистотата ни извежда извън Земята, защото тя ни вдъхновява и обожествява. Чрез вдъхновението човек се прониква от вътрешна духовност и по този начин навлиза в живота на Космоса и прониква в Тайните, които стоят в неговата основа. Ако ученикът е изработил контрол и овладяване на себе си, той може да навлиза безопасно в своята вътрешност, без да бъде овладян от своите подмолни желания.

Всичко това означава, че вдъхновението е метод, чрез който се влиза в друг свят. Пътят навътре е опасен, защото във вътрешността на човека има много силни демони, които биха го разкъсали, ако не е пречистен и подготвен.

Силата на ученика е в будността. Будният никога не сее зло. Будността е окото на Духа не само за този свят. Всеки ученик е длъжен да изтърпи на всички атаки на астралните тълпи.

Орфей казва на своя любим ученик: „Има определени моменти, когато силите на злото се съюзяват срещу нас. Но ти си пламъкът – и това е твоята власт, оставена ти от Етерния Бог“.

Вдъхновението е свързано с тайното знание, с тайната Мъдрост – а изчезването на тази Мъдрост е изразено в Библията с идеята за смешението (смесването) на езиците. Вдъхновението е двигател на Божествения Живот, а надеждата – на човешкия живот. Трябва много да работим, за да създадем условия на вдъхновението да дойде.

Учителят казва: „Недъзите се дължат на недоразвити добродетели“.

Чрез пречистването ти откриваш своя произход. Ставайки Дух, разбираш, че произхождаш от вътре, т.е. от себе си. Така е и с произхода на Бога – Бог произхожда от Себе Си. Това означава, че когато ние произлезем от себе си, Вечното Вдъхновение става нашият Път. Бог сам Себе Си е зародил – това е Тайна. И по подобен начин Посветените се зараждат в себе си.

Красотата в живота на Посветените е тази, че дори и на Голгота, т.е. в най-голямото страдание и болка, те извличат сила за своя възход, за своето космическо, а също и мистично развитие.

Кабалистически се смята, че когато човек се пречисти, постепенно се издига над всички светове – и колкото по-нагоре върви пречистването, толкова по-голяма е порцията Светлина, която той получава, докато накрая достигне до цялата Светлина. В Кабала това се нарича Универсално Освобождение.

Пречистване според Кабала означава да дадеш условие на Светлината да проникне в теб. Тогава, когато се насочиш нагоре, т.е. навътре, Светлината се превръща в духовна енергия, наслаждение и блаженство; но има по-дълбоко превръщане от блаженството и ученикът не трябва да спира дотук. В Битието има специална Мъдрост – и които не могат да надраснат блаженството, ще си останат в него.

Учителят казва: „Любовта има по-велика мисия от блаженството“.

Има Посветени в Кабала, в мистиката, които не се занимават с това смешно дишане на въздух. Те дишат етер.

Законите на живота са дадени за изправление, а главната борба е насочена срещу собствения егоизъм. Това означава, че чрез себепознанието човек си изработва своя бъдещ свят. По пътя на себепознанието ученикът постига Посвещение, т.е. става Посветен; а Посветеният е ценен на Земята, защото той е постигнал нещо, което хората все още търсят. Посветеният има чисто действие, защото е свързан със Святата Божествена Енергия. Всяко действие, извършено заради другите, в крайната си дълбочина е извършено заради себе си. Тук е тънката разлика, защото истинското действие е не отношение към другите, към някакъв човек, а отношение към Бога. Това е чистото действие.

Който не е търсил резултати и изгоди, той е постигнал най-добрите резултати.

Лекция, държана на 29 ноември 1995 г. – Варна

ПОСТОЯНСТВОТО

(първа идея за размишление)

Без Божествената Любов се раждат деца на греха. Същото се отнася и до дарбите. Ако една дарба е преждевременна, тя е рожба на греха. Ученикът трябва да разбере, че постоянството е над дарбите и че никакви дарби не могат да заместят постоянството, защото без него не можеш да се утвърдиш в Духа на Бога. Постоянството е нещо Абсолютно, защото всички висши сили се съграждат чрез него.

Постоянството значи групиране на силите и елементите на Душата, докато непостоянството е разграждане на силите и елементите. Непостоянството идва от съмнението. Това означава, че съмнението е процес на разграждане, т.е непостоянството не може да гради. Непостоянството е израз на съмнение, а постоянството е Вяра.

Това, в което постоянстваш, ти принадлежи. Постоянството се определя от Вярата. Непостоянството показва, че ти си влязъл в процеса на разрушението. Това е законът за разлагането на силата.

Постоянството е благословение, приемане и означава духовно раждане. По пътя на постоянството Великите Учители са образували силата на Бога в себе си. По пътя на постоянството ще получиш всичко, което ти е предопределено. Това означава, че постоянството е Божия дейност. Когато Духът ти даде постоянство, това означава, че Той вече те е избрал, защото постоянството е самият Дух.

Лекция 35

СЪВЪРШЕНИТЕ БОГОМИЛИ

Големите страдания и изпитания са символ на Новото, което идва. Така Новото си пробива път. Всеки ученик, който се намира пред Новораждане, усеща, че светът се събаря пред него. Така са поставени нещата.

Окултната наука казва, че властта над Змията, над злите духове не може да бъде дадена преди Новораждането. Христос е дал именно това на учениците Си. Доброто и злото са две космически сили, същества, които са в борба – две противоположни сили. От тази противоположност съществата се раждат и съграждат. Тези две космически сили са необходими за създаване на формите. Те са в ръцете на Върховния Бог и са Негови слуги. Бог работи с тях, използва ги за развитието на човечеството.

Злото се ражда, когато една сила, която в миналото е действала като добра, т.е в посока на развитието и прогреса, когато влиза в настоящето и иска да действа по същия начин, тогава тази сила ражда злото. Това означава, че когато миналото е пренесено в настоящето, то е зло. Това е част от Учението на богомилите.

Физическият свят е създаден от отрицателните сили на Битието, защото те имат центробежно движение. Така ги е създала Върховната Воля. Точно затова те имат силата да сгъстяват етерната субстанция – и по този път е създадена материята.

Духовният свят е създаден от положителните сили на Духа и на Битието. Тези сили разработват и организират материята – и същевременно я одухотворяват.

Звярът, чието име е 666, е представител на отрицателните космически сили. Тези сили също са интелигентни. Окултната наука казва, че те не вършат нищо без съгласието на Върховната и Тайна дейност на Бога. Сатана върши всичко само със съгласието на Бога. Той не е никакъв противник на Върховната Воля (както е според Църквите). Той е само един слуга, само изпълнител на тази Воля, която е властваща във всички светове.

Воля, от окултна гледна точка, е много силна дума. Това е волята, обединена с Бога.

Нещо, което Учителят е премълчал: Самият Бог се съветва със Своята Воля.

Всеки трябва да го прави след време, но преди това волята трябва да се направи чисто Божествена.

Окултната наука казва, че човешката Душа слиза да събира опит и да развива своите спящи сили и способности, които ще ѝ трябват за Вечността. Това означава, че ако един ученик иска да си развива на Земята някакъв личен, уютен живот, той ще приспи своите способности и ще спре развитието си. После ще се чуди как ще употребява живота си.

Раждането на Звяра от Бога – това е раждането на материята от Духа. Адът представлява верните на материята, т.е на вторичното. Адът представлява обикновеният човешки свят.

Богомилите са стигнали до основни изводи в тяхното Учение:

Чрез духовното пречистване, злото и материята се преобразуват и изчезват. Затова Ангелите са неуязвими. Преобразуването и отстраняването на злото става чрез пречистването (една от най-важните думи). Това е методът, при който Душата се освобождава от отрицателните сили на Битието. Такъв е бил Пътят на тези, които са били наречени съвършени (те са стотици, не само от обкръжението на Боян Мага). По този път съвършените богомили са се освобождавали съвършено от злото. Такъв е Пътят на ученика.

Пречистване означава одухотворяване, означава обожествяване (в по-висока степен). Това е Пътят, по-който Душата се освобождава.

Лекция, държана на 27 декември 1995 г. – Варна