Елеазар Хараш – Лекции Том 15: Сияещата мъдрост 2004 г.

ЕЛЕАЗАР ХАРАШ

СИЯЕЩАТА МЪДРОСТ

Окултни лекции,
държани в градовете Варна и София през 2004 г.

Варна, 2006 г.

ПРЕДГОВОР

Помислите на благородния човек са като сиянието на слънцето.

Древнокитайска Мъдрост

Кой е благороден човек? – Сияещият. Той черпи своето сияние от несгодите и трудностите на живота.

Възторженото вдъхновение е над всяко учение.

Авраам Абулафия

Вдъхновението е глас от друго измерение. Вдъхновението е гласът на Истината, гласът на Праблагословията. Този глас е извън сянката, наречена време.

Окото на сърцето вижда всичко.

Индианска Мъдрост

Чистото сърце е око на безпределното. Който пребивава в това око, той обитава в покоя. Покоят е мярка за чисто виждане.

Великите Учители идват от непроявени вселени.

Атлантска Мъдрост

Един такъв Учител може самостоятелно да създаде цивилизация. Такъв Учител съществува в най-древната енергия, а тя е, която храни и поддържа всичко.

Човекът наблюдава реалността според способността да владее себе си.

Атлантска Мъдрост

Да овладееш себе си, значи да имаш съзнание, което прониква в същността на нещата.

Щом овладееш себе си, тогава Орелът идва и те учи.

Толтекска Мъдрост

Ако не владееш себе си, тогава ще те учи Тескатлипока – вселенската илюзия. Илюзията живее само във времето, но рмоахали казват: Всъщност време няма, съществуват само процеси.

Който не е преживял Истината, животът му ще оглупее.

Лемурийска Мъдрост

Истината е реална само когато я преживееш. Тогава тя става златният ключ за влизането в храма. Провалът на всеки човек е неговата история на нелюбов.

Безупречният превръща енергията в мълния.

Учителят Мелхория

Огромна е силата на чистотата – тя се ръководи от Мъдростта. Тази велика сила, наречена истинското знание, не се дава като дар. То може да бъде получено само на много висока цена. Тази цена се състои в това да отдадеш целия си живот на безупречността.

Ако не знаеш как да понесеш доброто, то се превръща в бреме за теб.

Сирийска Мъдрост

Истинското добро е нематериално и този, който го прави, има сияещо съзнание. На това съзнание дори и светлината завижда.

Силната вода върви нагоре.

Персийска Мъдрост

Силната вода е особена енергия, това е енергия от друг свят. Силната вода е неродена.

Пиеш ли малко, сякаш вкусваш мед.

Монголска Мъдрост

Да уловиш мярката на нещата, това е велика наука, велико изкуство. В мярката енергията се разцъфтява. Щом нарушаваш мярката, времето ще лекува твоето неразбиране.

Елеазар Хараш
Варна, 2006 г.

6 април 2004 г.

Дао

(лекция 1)

Знание и мъдрост

(първа идея за размишление)

Дзен

(лекция 2)

Що е истинска концентрация

(втора идея за размишление)

Що е истинска медитация

въведение
(лекция 3)

Децата за Бога

(трета идея за размишление)

ДАО

(лекция 1)

ДАО не се познава със знание или с незнание. ДАО се познава с чистота. Даосите казват: Да знаеш, това е един неправилен способ на мислене. Това означава застой. Да не знаеш, е спящо състояние. Да си в ДАО, значи да си му позволил да живее в тебе, това е същността – да позволиш. И без това позволяваш на много същества да живеят в тебе, но хубаво е да разбереш на кого трябва да позволиш. Знаете, ДАО означава Истината.

ДАО не е нещо, което може да се знае или да не се знае. ДАО не е известно, нито неизвестно. ДАО е Неведомо. С известното се занимава умът, с неизвестното се занимават търсачите, т.е. душата, с Неведомото се занимава Духът. Неизвестното понякога след време се открива и става известно; при Неведомото няма такова нещо, то е винаги неведомо, там се случва истинската медитация.

Имаш ли чистота, ще живееш в ДАО и ще се радваш, че не го познаваш.

Когато търсиш ДАО, се отдалечаваш от него, защото чрез търсенето ти създаваш себе си.

Когато проявяваш ДАО, ти го намираш, защото в проявата ти изчезваш. Ти му позволяваш да те превземе отвътре. Ще обясня: и преди сме говорили за недеянието, на китайски у вей, т.е. чистото действие. Това означава да отстъпиш мястото си на ДАО; не ти да действаш, а да отстъпиш мястото си. Защо? Защото може да мислиш, че постъпваш правилно. Може да направиш една добра постъпка, която да има толкова лоши последствия, че даже и да не ги знаеш. Да отстъпиш мястото си на ДАО, на Истината, тя да действа. Само недеянието придобива неизразимото ДАО. Който има такъв подход към живота, постига неизразимото ДАО. Например някои четат Библията и мислят, че всичко е наред; други четат Корана и мислят, че всичко е наред. Библията, това са твоите 24 часа: всеки миг е Библия, всеки миг е послание и откровения. Ако ти не си буден през цялото това време, нищо няма да се получи, твоята Библия е фалшива. Значи всеки миг – това е твоята Библия, това е ежедневие.

Живей в ДАО и всичко друго е без значение, всичките ти беди ще изчезнат. Защо? Защото това просто означава: стани истинен. Ако станеш истинен, как можеш да имаш проблеми? Ако живееш в Бога, как може да имаш проблеми? Стани истинен – най-важният дълг на човека. Понеже все ме питат: Какво да правя? Ето, простичко, ясно – стани истинен.

Ако даосът говори разбрано, той ще остане неразбран, затова даосът говори неразбрано, т.е. мъдро. Така хората се замислят и започват постепенно да разбират, това е даоският метод.

Даоските мъдреци не се молят, не се прекланят, не правят никакви ритуали. Те остават всякога будни, а това е повече от всичко. Така те съхраняват ДАО в себе си, своята чистота, изначалното си състояние.

ДАО е един велик космически опит за тези, които са действали с у вей, т.е. с чистота, с будност, и така те са се оказали просто в ДАО.

Тези, които обичат света и са привързани, трябва да живеят по законите на света, в Китай по законите на Конфуций. Но тези, които надраснат света, постепенно могат да навлязат в ДАО.

Даосът няма знания, той има само ДАО. Той има Същността. Той няма нищо общо с Дървото за познание на доброто и злото. Просто живее в ДАО, проявява ДАО и ДАО живее в него. И затова същевременно живее във вечността. Даосът няма нужда нито от сънища, нито от откровения, нито от послания, нито от бъдеще, нито от възкресение. Той живее в ДАО, в истинното, в покоя.

За Чуан Цзъ, вторият баща на Даосизма, един от най-големите Учители, се казва: Чуан Цзъ е подобен на ДАО, т.е. безподобен, така го наричат: Безподобния. И самото ДАО няма подобие и затова Чуан Цзъ е решил да стане безподобен.

Даосът живее в покой, означава в истинност. Това е много повече от всяко Евангелие, от всяка свещена книга. Това означава, че Истината ти дава нещо много повече от свещени книги и писания, тя ти дава същественото – покоя. Същественото е покоят, това не е мирът, мирът е само въведение.

За даоса няма хубави и лоши звезди, за даоса звездите са безполезни. Полезно е само ДАО, полезна е само Истината. Звездите са нещо между другото. По-нататък ще имаме лекция за надеждата, надеждата е една от най-опасните болести. Някои хора оцеляват чрез нея, илюзиите остават. Надеждата в звезди, в бъдеще, в хороскопи е нещо много нелепо. Надеждата показва, че ти в момента не живееш в Истината и си се отказал, и затова се надяваш, само че няма да се получи. Когато бъдещето стане настояще, ти отново ще живееш с ума си вместо с чистия Дух, бъдещето ще бъде настояще и ти ще бъдеш отново в глупостта. Това ще продължава много време, докато някога разбереш за какво става въпрос.

За даоса и този, и онзи свят са безполезни, само ДАО е полезно – само Истината, истинността. Накрая ще видите какво казват децата – дори и когато обиждат Бога, те са толкова искрени, просто Бог ги благославя. За предпочитане е да си искрен, отколкото да говориш полуистини.

ЗНАНИЕ И МЪДРОСТ

(първа идея за размишление)

Знанието и мъдростта са различни дървета. Знанието е невежество, мъдростта е покой. Знаещият е осведомен, мъдрият има в себе си покой и будност. За да станеш знаещ, ти трябва много да учиш, много знания да натрупаш. Примерно ако искаш да станеш билкар, има книги, има билкари, всички ще те учат. Но за да станеш мъдрец, ти трябва да бъдеш преобразен. Никакви знания няма да ти помогнат, дори да си енциклопедия – трябва да бъдеш преобразен.

В живота знаещият изхожда от ума, т.е. от невежеството. Ето защо много знаещи, включително и гениални хора се самоубиват. Това при мъдреците никога не се случва. Мъдрият не изхожда от ума си, той изхожда от своята същност. Той живее според истинността, според духа.

Знанията се предават отвсякъде – от книги, хора и т.н. Но мъдростта е лично дело, това е огромен личен труд, това е тесният път. Пробуденият ученик избира тесния път, рискува; ще има много трудности, но той избира тесния път. Той ще има опит с Истината, а от това по-важно няма. Човешкият опит е фалшив. От хиляди години хората се учат и понякога трябва да учат много елементарни неща.

Знаещият прилича на смъртта, а мъдрецът благоухае. В знанието има ум, в мъдреца има Любов. Знаещият избира широкия път, мъдрият избира тесния път. Знаещият слуша, мъдрият чува. За да слушаш, е необходим умът, т.е. невежеството. За да чуваш, е необходимо твоето безмълвие, твоята същност, твоята цялост, твоята сърцевина. Така реалността чува реалността.

ДЗЕН

(лекция 2)

Дзен е наречен културата на Тишината. Според Дзен съществува само една добродетел – пробудеността. Дзен е сродно с ДАО. Всичко друго идва след тази добродетел, т.е. всичко друго е последствие.

Дзен е живот в Същността. В Същността няма въпроси. Самата твоя Същност е отговорът на всички въпроси.

В Дзен няма правилно и неправилно, т.е. няма разцепване на енергията, не делиш: това е правилно, това неправилно. В Дзен си цял, цялостен. Всичко в Дзен е правилно, ако ти си правилен. Ако ти не си правилен, и Библията ти не е правилна и всичко, което правиш, не е правилно. Ще обясня: В Дзен ако си правилен, и кражбата е правилна. Един случай обяснява това в Дзен. В Дзен няма никакви заповеди. Такива заповеди като „не кради“ там не важат. Един дзен-учител крадял много: крушки, пиперки, домати, чушки и т.н. Имал ученици, които имали градини, могат да му подарят всичко, обаче той краде. Краде и краде. Тогава времето било такова, че за такова нещо те вкарват в затвора. Влиза в затвора и всички го приемат като сроден, той почва да ги пробужда и е спасил много хора от затвора. От това по-правилно няма, обаче това е съвсем друг род кражба; ако си правилен, кражбата е правилна. Много затворници научили тайната на Дзен от един крадец.

Дзен е жива будност, жива духовност. Тишината на Дзен е наситена с много особен въздух – въздуха на Истината, въздуха на свободата. В Тишината е скрита Истината, а в Истината е скрита свободата. Именно за Дзен Тишината е пътят към свободата, това се потвърждава и от истинската медитация. Ти може да мълчиш, това няма нищо общо с Тишината. Ако ти не можеш да навлезеш в Тишината, ти не можеш да се докоснеш до Същността си. Без Тишината човек никога не може да придобие покой. Това означава, че без Тишината човек никога не може да бъде цялостен, пълнотата е скрита в Тишината. Не казвам да ходите на Рила, за да намерите Тишина, защото Рила е вътре във вас. Може да имате някой много шумен комшия, аз имам един, кръстил съм го Вечния ремонт – музика, досега не съм му направил и най-малката забележка. Просто го обикнах, защото го превърнах в музика. Неуморен човек, понякога и нощем в три часа работи, няма проблеми. Никога няма да му направя и една малка забележка, защото той свири, той там живее, просто той живее в ремонта, това е начин на живот.

Защо Тишината е толкова важна в Дзен? Защото в Тишината човек вкусва хара. Хара на японски означава Същността си. Значи човек вкусва хара, вкусва Същността си, вкусва своята Божественост. Същността на човека се пробужда най-дълбоко именно в Тишината, затова говорим за нея.

Древният Хермес, Техути на египетски, казва: Тишината винаги гледа в посоката на Истината, посоката на вечността. Там гледа и Сфинксът.

Това, което най-много липсва на обикновените хора, е именно Тишината. Тук става въпрос за Тишина в мислите, в чувствата и постъпките. Ти може да мълчиш, но вътрешно се занимаваш примерно с някакви мисли, те може да са положителни. След време ако искаш да познаеш истинската медитация, те са преграда. Ако искаш да познаеш най-дълбоката медитация, твоето висше Аз, слънчевото Аз е също преграда.

Тишината е пътят за срещата със себе си – това е до една степен и после е нещо, което е повече от самия тебе. Който търси шума, той търси множеството, търси двойствеността, такъв е животът на ума. Такива хора обичат място, където е шумно. Но който е постигнал Тишината и там я има, а който я няма, на Рила може да си въобрази, че е на много тихо място.

Само този, който може да понесе продължителното мълчание и голямата Тишина, и то мълчание без отговор, той е човек, който има търпение, т.е. Любов. Той ще чуе хара, т.е. отговора на своята Същност. Той ще чуе пълнотата, той ще вкуси от нея и ще се слее с нея.

Великите 24 Изначални Старци са тези, които са понесли най-дълбоко Тишината, най-много. Става въпрос за милиарди години, само те са издържали. Затова те са 24-те Изначални Старци. Те са получили изобилието на Истината, буквално изобилието на Истината.

Истинският ученик в Дзен не слуша словото на своя Учител. Той слуша нещо съвсем друго, той чува Същността му. Той чува неговото мълчание, неговата Тишина. Между другото, мълчанието е духовно, Тишината е Божествена, защото там е същността на Дзен, там е самият Дзен.

ЩО Е ИСТИНСКА КОНЦЕНТРАЦИЯ

(втора идея за размишление)

Ще говорим и за медитацията. Много ръководители по медитация не знаят какво е медитация, постепенно ще навлизаме. Първо смятах да ви говоря директно, после реших да направя въведение. Ще навлезем постепенно, тъй като това е голям въпрос. Някои бъркат медитацията с концентрация, други я бъркат с релаксация, трети с размишление. Тя е нещо друго.

Що е истинска концентрация? Ще ви разкажа една случка, която се е случила в древна Индия. Имало един индиец, който имал дълг към Словото, както Мойсей имал дълг към Словото от минали животи, така и този индиец трябвало да направи един коментар на Брахма сутра, обаче неговите родители настоявали да се ожени. Тогава трябвало да се слушат родителите. И той се оженил. Още същата вечер забравил, че се оженил. Дългът му толкова бил силен към Словото, толкова изключителен, че той просто забравил и се отдал на коментарите към Брахма сутра. От време навреме виждал някаква жена там, носи му храна, пали му свещите, едва му минавала мисъл, коя ли е тази, но нямало значение, защото дългът е важен. Толкова се потопил, няколко години, много време работил върху Брахма сутра. И накрая завършва коментара. Това се нарича образец на поглъщаща концентрация. Накрая си отдъхнал и решил да разбере коя е тази. Тя била жена му, но той забравил. – Коя си ти? – Аз съм жена ти. – Как се казваш? – Казала му и той се възхитил, тя била пък друг род преданост. И той посветил Брахма сутра на нея. И после казал: Ще ме извиниш, дал съм обет, когато свърша коментара на Брахма сутра, никога да не се женя. – Това е една идея за истинска, поглъщаща концентрация. Някога тя ще се превърне в медитация. Когато човек си изпълни дълга, ще бъде освободен, но в случая още не може да говорим за медитация. Но това е особен род преданост. Тя ще му помогне след време.

ЩО Е ИСТИНСКА МЕДИТАЦИЯ

въведение

(лекция 3)

Медитативната енергия в човека е неговото естество, неговата най-чиста духовност, т.е. неговата съкровена същност. Ще разгледаме в различните езици какво влагат древните народи.

На езика на Мали това е наречено маа нгала, означава Върховното естество. После ще видим, че най-точната дума е атлантската дума, но и други думи са много близки в древните народи.

В санскрит думата е дхиана, понякога погрешно я превеждат като концентрация и др., но тя означава нещо друго, по-дълбоко. Думата на санскрит означава Абсолютна безпредметност, т.е. никакви обекти, никакви образи, никакви желания, нищо. Абсолютна безпредметност – това е идеята за медитация в санскрит.

Както ви обясних, има знайно, незнайно и неведомо. Знайното е свързано с ума, незнайното с душата, неведомото, т.е. там, където се осъществява истинската медитация, е свързано с духа. Неведомото е неизследимо. То е свързано с Абсолютното Нищо. В Библията, 26 глава, седми стих, Йов казва: Земята е окачена на Нищото. – И буквално е така, въобще всичко е в Нищото.

Еврейската дума за Нищо е белима, много дълбока, много точна дума, няма да я коментирам, означава Нищото. Т.е. земята е върху празното пространство. Има пространства, които са пълни, наситени. Но има едно по-вътрешно пространство, то е празно.

Думата медитация в латински означава размишление, обаче и още нещо: разширение на съзнанието. Това е вече по-точно, защото размишлението е бедно.

На древнокитайски думата е хуан хъ, означава сияеща хармония. Другото значение е място на пълнотата. Именно това постига медитацията, но тя има и по-високи степени. Който влезе там, постига ци ни ен, на китайски означава чисти изречения. Има даже такава книга – Книга на чистите изречения. Така човек на китайски е наречен дзюн дзъ, означава почтен човек, достоен човек.

Има още няколко важни китайски идеи, свързани с медитацията. Едната е сюан дзи, означава съкровено движещата се сила. Това е пак най-дълбоката същност в човека. И една друга дума има: шън йоу. Думата шън има много значения, даже и Божество означава, но в случая шън йоу означава пътуване на духа. Именно това е истинската медитация, пътуване на шестото тяло, пътуване на духа. Защо не на душата? Защото душата не е чиста светлина, а е полусветлина, фино-материална, тежи 33 г, но тя не е чиста светлина; духът е чиста светлина и той може да осъществи контакт с Абсолютната Мъдрост. Но това е последствие. Там свещенознанието е важно, но има нещо по-дълбоко от това.

Още: на китайски йероглифът у е всъщност ключът, който означава неведомост. Китайците го наричат това, което го няма, като всъщност отсъствието е именно голямото присъствие. Т.е. ако тебе те няма, ако не пречиш, Бог ще е в тебе. Но ти много му пречиш, много философия, като Хегел – едно изречение цяла страница – и такива елементарни неща говори за Кабала, за Лао Дзъ, подобно на Аристотел… Някой да не помисли, че ги критикувам. Когато говоря за Нострадамус, за глупостите на Нострадамус, казвам съвсем друго – обичам душите им, но с техния ум не искам да имам нищо общо, само ще ги обичам като развитие, като души. Но техният ум нека да си говори.

Даосите казват: От празното има полза, каквато няма от пълното. Един учен човек е пълен, чашата му е пълна, главата му е пълна. От такъв човек няма полза, Бог не може да се промъкне там, даже и ангелите с голяма мъка може едва-едва да влязат, но то е голям зор… Докато празният човек, празната чаша може да се напълни. Това е смиреният, дълбокият човек, това е истинният човек. Той дава вход на Бога и Бог знае как да го напълни. Освен това медитативната енергия в човека, слънчевата енергия е самото безсмъртие, още наречено еликсира на живота. Този еликсир има различни наименования:

индусите го наричат амрита,

гърците го наричат амброзия,

ведите го наричат сома,

древна Персия го нарича хаома.

Това е жизнената сила на всяко истинско учение. По друг начин казано, това е живата вода. Суфите по свой начин я наричат ат и хайат, мистичната вода на безсмъртието. Това е съвършено вещество, което се изработва в организма на суфи благодарение на любовта му и предаността му към Хак, Истината, Реалността.

В египетския език има много думи с богато значение, но те не винаги са в целта. Едната дума, която е близко до медитацията, е нефер, означава съвършенство, но все пак тя не отговаря напълно, защото това е съвършенство по пътя на красотата. Нефер на египетски означава красота, това е да се движиш по пътя на красотата като идея за съвършенство – пак някога ще те доведе, но това не е най-дълбоката дума, свързана с медитацията.

Други думи са: хену – на египетски означава вътрешност. Подобна дума е аменти, означава скритото място. В Библията е наречена скритата стаичка, това е скритата субстанция в човека, отново безсмъртното вещество, най-тънкото, квинтесенцията на човека, най-първичната субстанция.

Думата, която най-много ни помага в случая, е думата хотеп. Външно думата означава мир, но не е тази идеята. Думите имат по няколко значения. Най-дълбоките значения на една дума са свързани с духа, не с ума, а с духа. Хотеп означава дълбинен покой, това е всъщност резултатът от истинската медитация. Тази дума има и други дълбоки значения, означава завършеност и трето значение – означава приношение, т.е. ти въобще трябва да изчезнеш. Ако тебе те има, Тишината няма да я има, покоя няма да го има. Ти си ненужен. Може да знаеш много, но трябва да изчезнеш, за да се роди истинската Тишина, дълбинният покой и истинската медитация. Твоето его, твоята личност, твоят ум трябва да умрат. Именно в покоя става това, в него те умират. Това означава, ако човек иска да постигне истинската си природа. Ако той много иска да живее, нека си живее – може да измести Бога, ако иска да се заблуждава, има право. Но който търси истината, трябва да знае какво търси. Това означава, че покоят е смърт за ума. Обаче умът, старовременната змия от Библията, не иска да умре, тя иска да живееш и не само че иска да живееш и никога да не възкръснеш, но иска да живееш в Дървото за познанието на доброто и злото, иска да трупаш знания. Дали имаш чистота, дали имаш мъдрост, тя не се интересува. Покоят е смърт за Дървото за познанието на доброто и злото.

Тибетската дума е дхян. Тя е много близка и подобна на китайската ча ан.

В Япония друга дълбока дума за медитация е просто дзен.

В тибетски език има такъв израз: тхян чохани, понякога се пише с две х-та, по-правилно е без едното х. Буквата на Христос, буквата на пресечените линии означава тайнство и посвещение. Там, където се пресичат доброто и злото, най-големите страдания, точно в тази точка се ражда тайнството на човека. Тхян чохани означава господари на медитацията. Кои са те? Само тези, които са постигнали Самадхи, отваряне на върховната чакра. При третото око никога няма още пълна, истинска медитация, то е въведение. Но този, който е отворил върховната чакра, тринадесетата в египетската система на чакрите, намира се над главата, там се осъществява истинската медитация.

Най-дълбоката и най-точната дума за медитация е матарот в Атлантида, означава буквално изначалие. Тази дума е ключът и за познаване тайните на Атлантида и Египет, тъй като Сфинксът се е намирал в центъра на Атлантида. Това е послание на посветените и на жреците на Атлантида. То продължава и сега. Всъщност египтяните са египетски атланти, просто са пренесени, продължават посланието. Тази дума е великото въведение в тайните на истинската медитация и в посланието на Сфинкса.

ДЕЦАТА ЗА БОГА

(трета идея за размишление)

Един руски автор се е сетил да направи интервю с много деца от Русия, в някои училища не са го пущали, няма значение, да разпита децата от първи до четвърти клас какво мислят за Бога. Събрал е над три хиляди мнения. Аз и друг път ще ви говоря за детската мъдрост, но тук накратко съм извадил неща от тази книга, какво казват децата за Бога, от първи до четвърти клас. Прости, естествени, искрени, както всъщност е самата душа, самата същност на човека.

Първото дете: Здравей, Господи! Как вървят нещата при тебе? Как живееш и как си със здравето? – То е втори клас.

Друго дете: Небето е синьо, когато си в добро настроение ли, Господи?

Друго: А,Господи, ти какво образование имаш? – Децата искат да разберат. Ако ние ги поведем правилно, след време те ще станат чиста светлина.

Друго дете: Господи, ти слушаше ли майка си и баща си като дете? – Просто споделят.

Един първокласник: Може ли да не умирам, а? – Така го казва. Не иска да умира.

Друго дете: А мене има ли ме в действителност, Господи? – Децата разсъждават, и то в случая доста медитативно.

После: Ти какво, Господи, по-невидим от въздуха ли си? – Те Го търсят, децата също Го търсят.

Друго, второкласничка: Може би мога да ти помогна с нещо, Господи? – Разбира се, може. Има взаимоотношения между Бога и душата.

Друго дете, първи клас, много се интересува от този въпрос: А ти как така стана всемогъщ? – Това е голяма тайна, пита, иска да разбере; това е много искрен въпрос.

Друго дете, втори клас: Дай ми вълшебната пръчица, Господи, и ще те оставя на мира.

Друго: Мили Боже, вземи ме обратно, този свят е много скучен.

Други: Изпрати на земята своя Син, ние няма да го разпънем. – Вие знаете, евреите чакаха месия, той дойде, беше сред тях, разпънаха го и сега пак го чакат. Това е умът. Умът винаги чака месия, винаги се надява. Затова след време ще говорим за надеждата като една от най-опасните болести. Има малко полза от нея за някои хора да оцелеят, но да оцелеят в глупостта.

Друго дете: Господи, следи ме внимателно, за да не сътворя нещо. – И децата творят – може да е някоя глупост, беля, но детето иска да бъде следено.

Друго: А времето, когато спим, защо не се смята за живот? Не е правилно, Господи, това. На сън ние дори не ядем.

Друго дете: Господи, желая ти всичко най-хубаво в живота. – Чисто, детско, искрено пожелание.

Друго дете: Родителите, това е нашата болка.

Друго дете, едно от най-хубавите изказвания, които много харесвам: Цветята ти са се получили по-добре от хората, Господи!

Друго дете: Не се страхувай, Господи, аз съм с тебе!

И последното: Господи, аз тебе те уважавам заради вярата ти в човека. Ти имаш много голяма вяра!

АУМЪ

4 май 2004 г.

Мер кхет: Пирамидите

(лекция 4)

Зрънца от Свещената наука на Египет

(първа идея за размишление)

Шешет анх: Сфинксът

(лекция 5)

Учителят за спасението

(втора идея за размишление)

Що е истинска медитация

продължение
(лекция 6)

Децата за Бога

продължение
(трета идея за размишление)

МЕР КХЕТ: Пирамидите

(лекция 4)

Мер кхет, пирамидата на египетски, или звезден храм, храм на мъдростта и т.н.

Свещените традиции в Египет са създадени от Нетерите, т.е. от боговете. Това означава от същества, които принадлежат на Божествения свят, а не на човешката еволюция. Нетерите, това е най-висшият енергиен свят. Вие знаете, че всичко се мести с енергия, не с мускули, защото ако енергията, душата я няма и мускулите ги няма. Най-висшият енергиен свят, това са боговете. Енергийният свят, всички знаят, предшества материалния свят, както Духът предшества тялото.

Според Тот Нетерите са Любов, която има вътрешен поглед за Истината и за нещата. Т.е. Любовта вижда чрез Бога, чрез своята божественост. По друг начин казано, същността на Любовта е вечната будност.

Ще ви кажа нещо за Тот. Няма да ви чертая йероглифите, няма да ви ги показвам, но идеята, която те означават ще ви кажа. Неговият йероглиф, неговото тайно име означава: Отец, роден от Отец. Означава още: този, който е създал себе си. Той не чака някой да го сътворява, а той е, който сам се създава. Това е задачата на всеки човек по пътя на спасението – сам да създаде себе си, т.е. да не чака нещо отвън да го създава или да го направи божествен. Това е задача на всеки човек, лична задача.

Мер кхет, пирамидата е символ. Тя е последствие от една свещена наука. Символите са част от свещената наука на боговете. Що е това символ? Тот казва: „Символът е духовно състояние на вечността“. Символите изразяват действията на божествените принципи на Нетерите, на боговете.

Символът е нещо много повече от идея. Той е живот в принципи – не закони, не факти, а принципи. Според Тот „принципът е сърцето на Нетера, същността на неговия живот“. Преди ви обясних, според Учителя, какво означава принцип. Законите можеш да ги нарушаваш, правата си имат плюсове и минуси; може да правиш изключения, но когато говорим за принцип, няма изключения – или лъжеш, или не лъжеш. При принципа не можеш просто понякога да лъжеш. Няма бяла лъжа, няма синя лъжа, няма никаква лъжа, това е нещо абсолютно – това е принцип.

Що е Нетер? Тот казва: „Първична жизнена субстанция, която е напълно съзнателна“, което означава пробудена цялостност, пробудена цялост. Освен това Нетерът е поток от първична жизнена субстанция и енергия. По друг начин казано, изгубеният рай. Тук става въпрос за непрекъснат поток.

За мер кхет, за пирамидата Тот казва: „Тя е пътят към Истината“. А това означава преобразяване на себе си от човек в Бог. Мер кхет, пирамидата, или космическият храм, за египтяните е имала неземно значение. Голямата пирамида в Гиза, най-голямата, е построена в чест на Нетера Тот, на бог Тот. Дори има цяла книга, посветена на него. Самият Тот или Техути на египетски, е син на Атлант – по този въпрос има цяла книга, внук на първия цар в Атлантида. Той е негов внук и негово продължение. Той продължава науката за пирамидите от Атлантида; посланията се пренасят в Египет и на много други места.

Нетерите са посветили и построили голямата пирамида като почит към великия Нетер Тот, или Техути. Няма нищо общо с Хуфу, както учените смятат, а това е посветено на този велик жрец от Атлантида, който е известен като Тот, Хермес и няколко други имена, но древното египетско име е Техути. Атлантското му име е Та Кхора. Защото този, който познае бог Тот, в него ще узрява най-чистата божественост. Това е една от вътрешните цели на пирамидите, те водят към него. Този, който познае тайната на бог Тот, на създаването на себе си, тъй като това е задача на всеки, в него ще узрява най-чистата божественост.

Мер кхет показва, че човек трябва да съумее да израсне в себе си до Бога, до своето изначалие – предния път казахме тази дума, на атлантски тя е матарот, изначалие. След време ще говорим за окултните науки в Атлантида, тогава ще говорим повече за това израстване.

Най-дълбокият окултен труд на древността е Изумруденият скрижал. Той засега си остава скрит, макар че на древни езици е превеждан по различен начин, но подобен. Ще направя само едно кратко въведение, като идея. В него е казано следното: „Истинно без лъжа“. Учителят, между другото, много възхвалява Тот, много е говорил за Египет, още ми е рано да издам книга за Египет по Учителя, но много е говорил и има цяла посветена лекция за Египет, казва се „Сфинксът – началото и краят на нещата“. „Истинно без лъжа“ означава „проверено от чистото сърце, изпитано и преживяно“. Понеже е изпитано и преживяно, е освободено от лъжата, затова е казано „истинно без лъжа“. После е казано: „Достоверно“ – означава научно проверено от чистия разум и затова достоверно. После е казано още: „Във висша степен истинно“ – това означава проверено чрез душата, от мистичния опит на душата. Всичко това е Маат, на египетски Истината. Истината, проверена в трите свята: сърцето, разума и душата. Това означава следното: Истина, която е проверена в трите свята, е абсолютна, без примеси на лъжа. Това означава, че когато човек търси Истината, той трябва да я провери в трите свята. Така той ще стане едно с нея и ще бъде част от нея. Ще се превърне в звук на тази Истина, какъвто е бог Тот.

Мер кхет означава звезден храм на Истината, космически храм, дом на тайната Мъдрост, дом на свещената наука. В мер кхет, в пирамидата има три нива, три уровена – подземен, земен и надземен, отново числото три. Подземният символизира злото, макар че то е относително, това е един символ, символизира злото; земният символизира доброто, а върхът на пирамидата символизира Любовта. Там, където човек се превръща в Нетер, където надраства и стига до върха на пирамидата, където е имало тайни стаи; когато съществата са се превръщали в Нетери, те са се срещали там.

Тот казва: „Само Любовта може да улови тайнствения глас на Нетер, на Бога“.

Мер кхет никога не е била гробница. Тя е храм на невидимото и върховно Същество. Това е храм на мистериите, хранилище за секретните истини. В мер кхет е скрита окултната мъдрост на Нетерите, Боговете и разбира се, жреците. Тази Мъдрост е отпреди потопа. Нетерите и жреците са същества, които имат абсолютно чист космически разум, без примеси, това е тяхна характерна черта. А пирамидата служи за хранилище на техните секретни истини, които се явяват като основа на всяка наука, на всяко изкуство и на всеки истински живот. В тази свещена наука – херметичната – няма никакви предположения, нещата са строго определени, затова е свещена, не е човешка. При човешкото веднъж има едно предположение, после втора теория, третата оборва втората, след време се явила друга теория…

В свещената наука нещата са строго определени, например: Що е Истина? Накратко е казано: Съвършена Любов към Бога. Кой как ще го разбере? Рано или късно ще го разбере и ще разбере, че това е мярката. За Истината мярката е да имаш съвършена Любов към Бога.

Що е чист мотив? Абсолютна вярност и неизменност към Нетера. Що е око? Врата към безкрайността на Бога. Това е идеята за египетското око. Що е нуб? (На египетски нуб е злато.) Отговорът е: Същество от чиста светлина. То цялото е светлина, защото е самородно, това е качество на боговете, в този смисъл еднородно. Що е светлина? Наситената енергия на Бога, това е светлина. Когато има голямо насищане, има голяма светлина.

ЗРЪНЦА ОТ СВЕЩЕНАТА НАУКА НА ЕГИПЕТ

(първа идея за размишление)

– Що са нашите сълзи? Това е Сатурн. (Това е част от Египетската астрология.)

– Що е нашето рождение? Това е Юпитер.

– Що е нашата реч? Това е Меркурий.

– Що е нашият гняв? Това е Марс.

– Що е нашият сън? Това е Луната.

– Що е нашето желание? Това е Венера.

– Що е нашата безкрайна радост? Това е Слънцето.

– Що е покоят? Египтяните го наричат знание за вратата. Преди време ви казах нещо за вратата, атлантската дума е арамон, врата, означава свобода и преход към всички светове. Що е покоят? Знание за вратата, проходът в Духа, който всеки трябва да открие в себе си; проходът в шестото тяло, за което преди време говорихме. Покоят е нещо, в което пътешества самият Нетер, самият Бог. Той е нещо като жилище, като обиталище на самия Бог. За покоя ще говорим отделно, има цяла египетска книга – „Книга на скрития покой“.

– Що е земя? Това означава да бъдеш твърд към принципа, към Маат, т.е. към Истината.

– Що е вода? Да проникваш чрез мекотата си в нещата и да се обединяваш с тях. Това е друг път към Истината.

– Що е въздух? Да бъдеш лек и естествен в своето движение към Истината.

– Що е огън? Да движиш интензивно Любовта в себе си към Истината. По друг начин казано накратко, да гориш за Истината, това е вложено в тази идея на египетски. Тук не ви занимавам подробно с египетските названия.

– Що е нетертум, т.е. на египетски дете? Пулсът на творението, свещен призив към вдъхновение.

– Що е мер кхет, пирамида? Космически храм, или порядъкът в самия теб, твоят собствен вечен порядък, всеки трябва да го постигне в себе си, това е посланието на пирамидата. И друго значение има: мястото за тези, които искат да станат божества; това, което Библията казва: Богове сте. Тези, които искат да се завърнат в своето изначалие, в своята изначална същност.

– Що е ами уннут, т.е. хороскоп? Запис на блуждаещите звезди. Докато боговете живеят в неподвижни звезди, много по-могъщи, по-динамични и слънчеви.

– Що е Сет, на египетски дяволът? Застоят в развитието. Отказалият се от развитие, това е сет. Блатото, това е вода, която не се движи. Знаете кой ходи при блатото и кой ходи при чистия извор. Или: плътното непроницаемо вещество. Негови символи са следните животни: змия, крокодил и магаре. Разбира се, те си имат и хубави страни, но в тях също има такова плътно, непроницаемо вещество. Такова има и в хора, в които има древен материализъм, които дълбоко държат на материалното. Затова в следващата лекция ще говорим за тайната на десятъка, тъй като с много хора стана на въпрос – тайната на дарението, тайната на парите и как всеки може да забогатее, ако иска, ако изпълни определени закони. Какво искам да кажа: Бог не е против парите, както смятат висарионците; Той не е нито против бедността, нито против богатството. Бог е против алчността и против неразбирането. Десятъкът е един от най-дълбоките закони и тези, които нямат принцип, означава, че имат някакво падение във вярата и след време ще трябва да го заплатят. Десятъкът е сключване, според Библията, на завет с Бога. Той го е допуснал, за да може постепенно да превземе във вас вашето мислене и желание и да ви ръководи. Ще говорим за тайната на парите и за пътя, тъй като те са отношения с Бога и с чистата духовност; те са неутрална енергия и не са никога вредни. Но човек може да ги направи опасни и полезни, но всичко зависи от човека.

– Що е жена? Това е блестящият пламък на Любовта, слязъл долу на Земята. Според Тот когато блестящият пламък е слязъл, той се е превърнал в жена. В древните народи Върховният Бог не е мъж, когато ще говорим за тайната на танца, а е женски принцип. Този, който е само активен, той губи нещо съществено в живота си. Но който постигне жената в себе си, той ще стане цялостен. Ще говорим за двата вида танц, от гледна точка на древния Египет и на суфите, също и на ДАО.

ШЕШЕТ АНХ – СФИНКСЪТ

(лекция 5)

Сфинксът е атлантска тайна. В това каменно същество наистина има велика тайна, защото в него е заключено живо същество. Това същество е един от Нетерите, свръхестествено и всепроникващо за тези, които направят контакт с него. Той се е пожертвал и се е сродил с материята, за да предаде древно послание. Сфинксът е универсално послание, което е секрет на Атлантида и продължава да се предава. Посланието е, че ние непременно ще възкръснем. Никой няма избор, никой не може да се спаси от това, въпросът е само във времето, но и времето е илюзия. Но все пак то съществува по някакъв начин като един поток.

Шешет анх, или Сфинксът, показва, че човек не принадлежи на този изменчив свят, а принадлежи на вечността по простата причина, че в нас самите живее Нетер, т.е. самият Бог. Ние нямаме никакъв избор, понеже Бог живее тайно в нас. Това означава, че смъртта е голяма илюзия. Учителят казва, че това е най-голямата лъжа, внесена в света, че има смърт. Смърт няма, това са го разбрали даже и децата. След време ще ви разкажа за английските некролози – това са най-красивите некролози, които съм срещал в света. Те са подигравка не само със смъртта, но даже и с живота, защото в живота наистина има една скрита игра.

Шешет анх, или Сфинксът, е послание на атлантските жреци. То е едно загатване, едно напомняне за славата на древния човек, който е бил Нетер, т.е. Бог. Това е послание на посланията. Това означава, че твоята душа не може да умре, защото ти просто си вечен. Нищо не може да се направи по въпроса, просто не можеш да умреш. Ето защо е казано: „Познай себе си“. Казано е така: „Познай себе си, о, смъртний, който не си смъртен“. Учителят казва, че смъртта е голям театър. Умрелият имитира, че е умрял, другите имитират, че плачат и му дават цветя, когато пък въобще не му трябват цветя, но друг път ако трябва, ще говорим повече за смъртта. „…Който не си смъртен, защото в тебе живее Този, Който е вечен.“ Защо ви разказвам тези неща? Защото като изключим Учителя и Духа, Египет е моята родина. Не се чувствам българин, макар че от друга страна се чувствам, но всички народи са ограничения. Затова си позволявам по-често да ви говоря за Египет. Много от нещата няма да ги намерите в книгите. Това са мои медитации с Учителя, макар че ползвам буквално (не преносно, а буквално) хиляди източници и оттам намирам зрънца. Затова от време навреме ще ви говоря за Египет. Но ако Учителят ми каже да не ви говоря, да не се окаже, че съм привързан, ще прекъсна, но ще имаме поне няколко лекции.

Тот казва: „Всеки, който е докоснат от тайната на Сфинкса, придобива магически възход“. Ако с това същество, скрития Нетер в Сфинкса, ако някой направи връзка, ако съумее продължително да има свещено отношение, в един момент се явява запалката. Това същество ще го докосне, даже се знае неговото име, това е друг въпрос. То ще го докосне и човек навлиза във вечен магически възход. Няма значение дали насреща му се явяват препятствия, смъртта или някакво друго прераждане: възходът е вечен. Шешет анх, или Сфинксът, изразява съвършено безстрастие към човешките съдби и суета, към всички превратности, защото той умее да чака.

В лъвското си тяло той символизира могъщ звяр, но в главата си той символизира древния Разум. Това е нещо, което превъзхожда и звяра, и човека. Именно това загатване няма нищо общо с Хеопс, на египетски Хуфу, тъй като фараоните малко или много са паднали, слезли надолу от жреците, и никога такова велико нещо не може да бъде посветено на някакъв фараон; превъзхожда и звяра, и човека.

Сфинксът няма никакво ухо за земната суета. Тот казва: “Животът, това е време, дадено ти, за да станеш Нетер, Божествена същност“.

Зад Сфинкса е скрито божество, което се е пожертвало. Неговото име на египетски е ХЕРУ ХУТ, това е неговото древно име, името на неговия Дух. Той се е слял с идеята за Сфинкса, за да може посланието да е живо за тези, които са пробудени. Той е станал същевременно древен наблюдател на всичко, което се случва в цялата човешка история. И той знае нейните тайни, както и самият Тот. Те знаят истинската, тайната история на човечеството.

Сфинксът е послание от Атлантида, пренесено в Египет. Пренесено послание означава още съхранено послание. След като пробудените атланти разбрали, че Атлантида ще бъде потопена, защото те винаги получават знаци за това, видели едно място, което щяло да оцелее. Едно малко островче и това било новоизбраното място на Сфинкса. Наистина тази скала и това малко островче останали недокоснати. Сфинксът е една нерушима връзка между външното човечество и Нетерите, боговете. И затова той е трябвало да бъде съхранен. Макар че са се опитвали много пъти силите на Сет, на тъмнината, които са се превърнали във врагове, във вражески стихии, да го затрупат, имам предвид тайните на пясъка: когато много песъчинки тръгнат на война, в някои времена са успели да го затрупат донякъде, но после Сфинксът отново е бил разчистван. Това е друга тема, цяла история за пясъка и как той може да се превърне в най-опасния враг. Той е потопявал цели градове и същества.

За спящите хора Сфинксът не е послание, а някаква архитектура и забавления, някакви изчисления и някакви загатвания. Но Сфинксът е завет, послание за завръщане в началото, в древния произход, за който Библията казва: Богове сте. Това е нашият произход, нямаме нищо общо с маймуната. И Сфинксът го доказва.

Сфинксът е най-древното послание. То се е намирало в центъра на Атлантида. А когато едно послание се намира в центъра, това означава, че то е от самия Бог, Върховния Бог. Това означава, че това послание е абсолютно божествено.

Новата страна на Атлантида – Кеми, другото име на Египет – е трябвало да има главен символ. И те отново го построили чрез мистериите на хекау, тайната на свещените думи. Няма никакви релси, камъни, мъкнати на гръб, с кранове и т.н., не съществуват такива глупости. Тот казва: „Мистериите са построили Сфинкса и пирамидите“ и обяснява що е мистерия: „Там, където на едно място са събрани боговете, там са мистериите. Там е най-великата енергия.“

Сфинксът символизира изначалното послание. Именно затова погледът му винаги трябва да гледа към Истината, откъдето изгрява Слънцето, откъдето изгрява Истината. Всеки човек трябва да гледа в тази посока, това е другото послание. А до него трябвало да има храмове, посветени на Слънцето, така както е било и в самата Атлантида, по повелението на главния цар, който се е наричал Атлант. Както ви казах, Тот е негов внук.

Сфинксът отразява още нещо: дълбокото спокойствие на Нетера, дълбокия покой на Бога. Бог умее спокойно да чака, докато хората станат богове, за Него времето е без значение.

УЧИТЕЛЯТ ЗА СПАСЕНИЕТО

(втора идея за размишление)

Учителят казва буквално така: „Казвам: Човек може да се спаси навсякъде – и в религията, и в науката, и в поезията, и в изкуството, и в музиката. Мнозина твърдят, че човек може да се спаси само чрез Христос. (Други пък смятат, че само чрез Аллах и т.н.) Това е буквоядство. Какво представя Христос? Христос е Божествената Любов, самата Любов, същността. Любовта изключва всички догми. Казвам: С догми човек се спасява само на едно място – в ада. (Има и едно по-дълбоко място – пъкълът.) Без догми човек се спасява навсякъде, няма значение какъв е – дали е учен, дали е невежа, към какъв народ принадлежи, спасява се навсякъде. Без Любовта човек се спасява само на едно място.“ Казва: „Кое е това място? Адът.“ Т.е. само чрез мъчнотиите и страданията. Това е мястото, където човек може да се спаси. Затова сега подготвяме една книга, дебеличка, за страданията, тъй като моите хора от братството не умеят да страдат. Страдат по някакъв начин, искат ако може да постигнат Бога без страдания, но малко са тези, които страдат за нещо истинско, за нещо свещено, или казано по друг начин, малко са тези, които страдат тотално за Бога.

Учителят продължава: „Когато казвам, че с Любовта човек може да се спаси навсякъде, аз разбирам първичния живот, първичния език, първичната Любов, в която и невежият може да се спаси.“ Може да не е чувал нищо за Аллах, за ДАО или за Христос – той се спасява. Има такива племена, които ще се спасят. Те не признават никакъв Бог, не вярват в нищо, признават само Истината – те ще се спасят. Това е тяхната мярка. Всъщност Бог е Истина.

Казва още Учителят: „Когато всичко около теб пропадне, твоята Любов трябва да се извиси“. Ако искам да ви го кажа по друг начин, ако някои от вас са чели законите на Мърфи, там има един подобен, много хубав закон. „Всичко в живота е толкова объркано, че не ми остава нищо друго, освен да стана оптимист.“

Учителят продължава: „Никоя религия не може да ви спаси, ако нямате Любов“. Това важи за всяка наука, поезия, изкуство, с каквото искате да се занимавате, това важи за всички неща. Любовта е същността. Религията е второстепенно средство за облагородяване; разбира се, може и да се получи облагородяване, може и да се стигне до Любовта, но това е под въпрос – някога ще се стигне. „Религиите – казва Учителят – са външната страна на живота.“ Имат някакво значение, да не казвам мижаво значение, но те си остават външната страна на живота, Любовта е центърът.

ЩО Е ИСТИНСКА МЕДИТАЦИЯ

продължение

(лекция 6)

Истинската медитация е изкачване в Истината. Тя не борави с двата свята – този и онзи. Тя е отвъд. Истинската медитация е нещо, което навлиза в пустотата, в Нищото, мястото, където се преживява Истината. Истината не е понятие, тя трябва да се преживее. Тя е мястото, откъдето произлиза свободата като последствие.

Медитацията трябва да се превърне в твоя Истина, в твое дълбоко преживяване и тогава ще достигнеш до своя Дух и неговото естествено отражение, което е свободата. Щом постигнеш оригинала, естественото отражение – свободата – идва, те вървят заедно. Както когато постигнеш Истината, щастието ще се скъса да те гони; ако искаш да гониш щастието и парите, нищо няма да постигнеш. Но ако си отдаден на Истината, нещата ще те гонят и никога няма да казваш „има проблеми, има държава, има икономика“ и т.н. Нищо няма.

Медитацията изисква да е налице правилната тишина. Тази тишина се създава, тя се случва. Когато се приближаваш към своя Дух, се случва правилната тишина. Когато се приближаваш към своя ум, се случва неправилната тишина, т.е. външната, привидната тишина, това е тишината на ума. Затова ви казах, че и рибите мълчат, но мълчанието не е злато; рибите не са мъдреци.

При тази привидна тишина има и привидна медитация. В този свят ще срещнете много привидни медитации, включително и такива ръководители, които ръководят даже медитация.

При правилната тишина има реална, дълбока медитация, реално потопяване в шестото тяло – в Духа. Медитацията не е задаване на въпроси. При молитвата може да питаш, даже може и глупави въпроси да задаваш, даже да не знаеш какво искаш. Макар че има един начин, при който да получиш свещенознание, но то е последствие. Медитацията е навлизане в собствената ти същност, за която говорехме, че тя е Нетер, тя е твоята божествена същност, това си самият ти, това е твоят център.

Казано на езика на Дзен: Който не задава въпроси, е намерил отговора, т.е. чистия Дух в себе си. Това е главният отговор. Наистина в него няма имитации, в него не възникват въпроси. Той е част от Нищото, т.е. част от великата пълнота. При такава голяма пълнота, при такава велика Любов как може да има и най-малкото местенце за въпрос, откъде ще проникне този въпрос? Въобще как може да влезе там? Няма такова място.

Истинската медитация е потопяване в неведомост. Не в знания и незнание, както ви обясних предния път, а в неведомост. От друга страна, медитацията е състояние на хотеп – египетската дума – дълбинен покой. Това, което тук Духът разкрива при този покой, са три неща. Най-ниската степен е:

1. Свещенознание, което означава още мъдрост. Това е слизане в най-долната точка, понеже духът въобще не се нуждае от знания. Има друго Дърво, което много обича знанията – Дървото за познаване на доброто и злото, т.е. Дървото на смъртта.

2. Постига се реален дълбинен покой, който превъзхожда и свещеното знание. Макар че някои избират свещеното знание, за да помагат на хората и тогава има някакво оправдание.

3. Третото състояние е отвъд покоя.

При свещеното знание Духът не ползва думи, а своето скрито присъствие, което ти влива една много потънка мъдрост. Той ти дава присъствие и чрез това се влива в теб мъдрост, разбира се, ако имаш идея да работиш за Цялото. Това свещенознание е все пак компромис, но засега не може без него. Компромис, защото Духът цени повече покоя и безкрайността, а не ограничените неща. Самият Дух така е създаден от Бога, такава част е от Бога и от Нищото, така е устроен, че цени покоя, който надминава и знанията, и живота, и смъртта и цени най-вече безкрайността. Дори свещенознанието в сравнение с покоя е бедно, защото покоят е състояние на изначалност, а свещенознанието е един компромис, който има малко оправдание.

Ватанската дума беше матарот, означава дълбоко в покоя на своето изначално съзнание, или в своето най-чисто състояние. Именно там хората са богове. Това съзнание е абсолютно необременено – става въпрос за медитативното съзнание, най-чистото съзнание – от сътворението и всички сътворени неща, от сътвореността. В покоя ти си несътворен. Когато много се тревожиш, означава, че много си сътворен, правя един малък превод – много си обичал външните неща. При покоя ти си несътворен.

Човекът на изначалието не е образован, няма нужда нито от образование, нито от интелигентност, той няма нужда от тези неща. Той има чиста духовност. Разликата между образование и духовност мисля, че я усещате – тя е както между калта и небето, мисля, че даже е и по-голяма. Именно матарот е най-чистата духовност и поради това нейното последствие е дълбинен покой. Това е последствието от чистата духовност. Вие знаете, че за образованите хора покоят е мечта. Някога ще се случи нещо, но за хората от Дървото за познание на доброто и злото покоят е мечта. Понякога те могат да си затворят очичките и да имитират медитация и покой, но посветените веднага ги разкриват. При други хора може да мине номерът, но при посветените и Учителите такива номера не минават.

Истинската медитация е освободеност от всяка сътвореност, от всяка привързаност. Според Дзен за да разбереш света около себе си, трябва да изчезнеш от неговите предели, т.е. да не зависиш от него. Ако искаш да владееш морето, трябва да не си стъпил в него. В момента, в който си стъпил, ти си във влияние. Т.е. трябва да се върнеш в изначалната си същност, а тя е отвъд света, тя е чиста и необременена. Тази изначална същност, казват в Дзен, е проста по природа. Няма нищо сложно и интелигентно там. А светът е сложен, това е неговият проблем и става все по-сложен. Това означава: постигайки простотата, която особено се цени в ДАО, човек се избавя от сложността на света и от хитростите на ума.

За Дзен медитацията е виждане на нещата без себе си. Не трябва да пречиш – ако тебе те има, виждането го няма. Т.е. виждане с най-чистата същност – с Духа, т.е. тебе вече те няма, ти си божествена същност. Слава Богу, няма кой да пречи, най-после пречката я няма. Дзен е учение на будност и простота. Никакви свещени книги, никакво правилно и неправилно, както предния път ви казах – будност и простота. Подобно е и при даосите. Простотата в Дзен е пробудеността в чистото, върховното съзнание в нас, това означава простота в Дзен. Тази простота те изпълва с живот. Тя не е като науката, религията и философията. Те само пътуват към истинския живот, а Дзен живее. Дзен е нещо простичко, както онази случка–суфи за лодкаря, пак ще ви я кажа: пътували един лодкар с един професор. Професорът го питал: Ти учил ли си математика? – Лодкарят казал: – Не. – Загубил си една голяма част от живота си. Учил ли си физика? – Не. – Загубил си още по-голяма част от живота си. Учил ли си география… и т.н. След време настанала буря. Лодкарят го пита: Ти учил ли си се да плуваш? – Професорът казал: – Не. – Губиш целия си живот. От едно детско ръкомахане във водата, ако беше го научил, щеше да разбереш за какво става въпрос.

ДЕЦАТА ЗА БОГА

продължение

(трета идея за размишление)

Ще говорим за детската мъдрост, защото тя се приближава много до Дзен.

Това са деца между първи и четвърти клас. Едно от децата:

„Господи, ти си създал десет заповеди за възрастни, но и аз сътворих някои. Ти може би няма да ги разбереш, но нека да ти ги кажа:

Първата заповед: Щом вече си се родил, не пискай.

Втора заповед: Задоволявай се с малко, защото и ти самият си много малък.

Трета заповед: Не се обиждай от възрастните, Господи, те не познават тайните на живота.“

Друго дете: „Аз разбрах, Господи, че ти си най-главният на земята, макар че живееш на небето. А няма ли да те преизбират?“

Друго дете: „А дето продават свещи в църквата, това твой бизнес ли е, Господи?“ (Децата се интересуват, искат отговор.)

Друго дете: „Добре, Господи, Христос е страдал заради хората. А за какво страдат хората?“

Друго: „Значи ако аз съм разбрал правилно еволюцията, ти първо си създал Адам и Ева, а по-нататък човек е произлязъл от маймуната.“

Друго дете: „Господи, а на другите планети ти ядосан ли си?“

„Господи, изпари моите грехове!“

„Господи, аз съм малка, уча се в трети клас. Засега нямам грехове, но имай търпение, ще ги натрупам и ти ще бъдеш наблюдател.“

„Господи, трябва първо да съгреша, че после да ми простиш ли? Такъв ли е пътят?“

Друго дете: „Господи, научи моите врагове да прощават на своите врагове.“

Друго дете предлага уговорка на Бога: „Хайде да се уговорим: аз вярвам в тебе, ти вярваш в мене.“

Друго дете: „Ако беше направил най-напред жената, Господи, нямаше да ти се наложи да се занимаваш с ребрата.“

„Господи, като чета надписите върху паметниците и некролозите, се замислям: А къде са погребани лошите хора?“

Друго дете: „Прощавай, Господи, аз заминавам за Израел. Много ми е тъжно да се разделя с децата и с нашата учителка. И с тебе, Господи. Аз бих те поканил на гости, но нали знаеш, там говорят на иврит, знам, че няма да се разберете. И затова не те каня.“

И накрая едно дете казва: “Е, Господи, поне на себе си би могъл да прокараш телефон.“

АУМЪ

1 юни 2004 г.

Десятъкът и парите

(лекция 7)

Разчупване на проклятията

(първа идея за размишление)

Десятъкът и парите

продължение
(лекция 8)

Разчупване на проклятията

продължение
(втора идея за размишление)

Децата за Бога

продължение
(лекция 9)

Английските некролози

(трета идея за размишление)

ДЕСЯТЪКЪТ И ПАРИТЕ

(лекция 7)

Десятъкът е подновяване на древния завет с Бога. Това е взаимоотношение. Според Библията (на много места се говори по този въпрос) десятъкът не ти принадлежи. Той принадлежи на Бога. Освен това десятъкът е принцип. Той е сеене в Бога, а сеенето е най-могъщият закон в живота, ще говорим за сеене в най-широк смисъл. И лъжата е сеене, обаче тя жъне разочарования. И истинската Любов към нещата е сеене, тя жъне среща с Бога. Ако имаш истинска Любов, ще жънеш среща с Бога.

Едно от най-важните неща на десятъка е това, че той разрушава финансовото проклятие на човека. Както ще видим после, върху човека има много видове проклятия от миналото. Христос е слязъл, Учителят е говорил, но това не пречи на демоните – ще разберем техния подход, как действат и как обременяват хората. Освен това десятъкът е подчинение към Бога и покорност към Него, това означава, че поставяш Бог на първо място и Неговата система, а държавата и света на второ. С тази система в момента работят милиони хора и особено в църквите. Те са разбрали, че в този закон има нещо специално и Учителят го потвърждава по друг начин. В Писанието сам Бог казва: Десятъкът е свят за Мене. Значи Той държи на това отношение, за да може Той да направи в тебе плана на твоя живот. Иначе Бог те оставя на, както Библията го нарича – Поглъщателя. Поглъщателят е Сатана, все умува, кара те да харчиш за излишни неща, други планове и ти накрая мислиш, че това са твои планове. Когато вече е много късно, нищо не може да се направи.

Десятъкът е завръщане в благословението на Бога, едно от най-важните неща. Освен това десятъкът е метод за разрушение на сатанинските планове, метод за разрушение на ума. Вие знаете, умът винаги планира, той винаги иска ползата, винаги иска печалбата и накрая умира заедно с нея, и то на много нива.

Библията казва, че тези, които не дават десятък, трудът им ще бъде повреден. Дали енергията на човека, дали нещо в самия човек, но техният труд ще бъде повреден.

Друг важен момент: десятъкът за разлика от дарението (в Библията се говори и за дарения), което е свободно, десятъкът е принцип. Той е взаимоотношение с Бога, това е нещо много лично. Като отделяте, не трябва да бързате някъде да давате. Трябва много да мислите, защото това са пари за чисто Божествени цели. Защото ако ги дадете на някого и той не ги изхарчи по този закон, парите не са благословени. Макар и да си ги дал с хубаво чувство, трябва много да внимаваш, защото тези пари служат на природата, на ангелите, на Бялото братство, на икономиката на Бога. Това е система на Бога, Той я е допуснал с тази цел – да бъдат благословени душите, техният път, да имат за себе си, да имат и за другите и да служат на Цялото.

Десятъкът се ползва само за Божествени цели, а дарението е за най-различни цели – духовни, помощи, услуги и т.н. Десятъкът е най-чистото сеене в Бога. Брат Михаил го нарича „в Божествената каса“. Банка, която никога не пропада. Разбира се, това важи и за благородните постъпки, те са също такова сеене в Божествената каса.

Учителят казва: Десятъкът е принцип, който е скрит в самата природа, никой не може да го избегне. В тази природа е скрито и преумножението на нещата. Има един случай с Учителя и пчеларя: пчеларят се похвалил на Учителя, че имал 150 кошера, но казал на Учителя: На всеки десет години имам една много хубава реколта, а през другите години – донякъде. Учителят му отговаря: Искаш ли да ти върви всяка година? Той казал: – Да. – Ето ти едно правило: щом имаш 150 кошера, отдели 15 тенекии за Господа. – Пчеларят помислил малко и казал: Много са. – Не отделил нищо и на следващата година всичките му пчели умрели. Той не можал да види, че 135 негови тенекии са много, и то прекалено много, но видял петнадесетте.Така работи егото. Всеки от вас трябва да реши този въпрос насаме със себе си, без да бърза, дълбоко да помисли, защото това е влог в една абсолютна каса. С тези пари може да се помага наистина на хората за развитие, а с тях може и да се пречи, ако не знаеш точно как да ги насочиш. Аз го изпълнявам този закон тотално и съм видял как работи, само от време на време се смайвам, но това е друг въпрос. Това не означава да станеш богат, напротив – да станеш разумен, после всичко друго е сигурно, но преди всичко трябва да станеш богат в разумността, в своите принципи.

В Библията сам Бог казва за тези, които не дават десятък: Вие ме ограбвате. Буквално. При принципа на десятъка Бог казва: Ще смъмря поглъщателя. Тези, които са принципни, Бог застава на тяхна страна. Ще смъмри поглъщателя, т.е. Сатана, който поглъща парите по най-различни линии. Това става главно когато хората са много хитри и търсят само ползата.

Всяко сеене означава, че жътвата ти принадлежи. На над деветдесет процента от хората това се случва в този живот, не в други животи, а в този живот. А на другите десет процента много е хубаво, че не им се случва, защото не владеят себе си, нито парите си, защото парите са отношение към неща, към духовни неща, а не към човешки неща и към земни. Така че тези изключения са за тяхно добро. Освен ако човек не е съвсем безумен, както Учителят дава един пример: един много искал пари и си ги поръчал с формула, не си спомням, сумата мисля че беше голяма – към десет милиона, не си спомням вече. Понеже когато чакаш с вяра и търпение, законът на вярата е много могъщ и всичко посято е твое. Накрая при едно корабокрушение едвам доплувал до брега. Вече умирайки, до него стои пачката със сумата. Но тя вече не му трябва. Хем законът си изпълнява своето, хем човекът разбира, че не е знаел какво иска, не е бил подготвен и не е бил моментът.

Сеенето, както ви казах, не е само в пари. Всичко е сеене. Например: посей любов към Бога и ще дойде ден за истинска среща с Него. Посей лъжа и ще жънеш разочарования. Когато си разумен, можеш да сееш всичко. Има много формули по този въпрос. И Учителят дава една кратка: „Ще забогатея!“ Много просто, подобна на „ще оздравея“. Ако искаш да оздравееш, ще си повтаряш две хиляди и повече пъти „ще оздравея“. Ако искаш да забогатееш, простичко и ясно… Казвам на един приятел формулата, той казва: А, не ме залъгвай. Той си повтаря: Аз съм беден. И сега все има дългове, но това е по свобода, други духове работят там.

Има една египетска формула и сега също ще ви я кажа. Защо? Защото вярвам във вашата разумност и след време искам да бъдете господари на всичко, не само на пари, просто на всичко. Египетската формула е така: „Така, както пчелите се роят, така да се роят и моите пари.“ Простичка формула. Разбира се, това иска постоянство, но трябва да имаш принципи.

Бог иска да Му дават. Той не се нуждае, разбира се, от пари, но Той иска да благослови душата и нейния път. Сам Бог в Писанието казва: „Проверете ме да видите дали съм верен.“ Даже предизвиква. Проверете ме в даването, защото Библията казва, че тези пари ще се умножават тридесетократно, шестдесетократно и стократно. Проверете ме – става въпрос за преумножението.

Да се молиш продължително за нещо, на окултен език означава да го постигнеш. Все едно е дали е пари, здраве, мъдрост или самият Бог, срещата с Бога. Всичко това може да се постигне, такъв е законът на капката – всяка капка е една мисъл. И накрая става океан. Всяка капка, която пада върху камъка, се оказва по-силна от камъка и по-твърда от него и го побеждава. Когато го пробие, злото е пробито, твърдата материя е пробита и се осъществява срещата с Бога. Но това е много трудно да бъде разбрано от човек, в който има древен материализъм, който все планира за себе си, за своето семейство и накрая нищо. Искам да кажа: такъв е законът на постоянството, той е нещо безусловно, в която и да е област. Ако искаш например да оглупееш и всеки ден си го повтаряш, законът е верен – ще станеш кръгъл глупак.

Ако забогатееш или оздравееш, тогава трябва да живееш два пъти по-разумно отпреди – ето ви едно важно правило. Не един път, два пъти.

Десятъкът, това не са просто някакви пари. Те са признателност към Бога за всичко, което ти е дал. Ами енергията, с която работиш, пак е Негова. Ако тя не е благословена, тя ще бъде в друг канал или ще имаш големи отливи. Така че десятъкът е свързан с много дълбоки закони. Това не е само едно просто даване. Това е желание да живееш по Бога, по Неговите закони. То е посяване и очакване с вяра. Посяваш и очакваш, както житното зърно – посяваш го и няма какво да ровиш, да проверяваш дали расте, там тъмно ли е, какво има – няма нужда от проверки. Законът е безусловен: след като си изпълнил правилото и си посял правилно, с любов, с чисти намерения, можеш да очакваш.

Чрез десятъка всеки в своя живот може да провери дали Бог е верен. И след време може да споделя. Бог не само преумножава, но Той ти дава и скъпоценната енергия, с която работиш. И нещо много по-важно – благословението. Защото при обикновените хора законът е друг, Учителят го е казал: Цял живот се трудят, за да станат нещастни. Цял живот труд, независимо дали са богати. Богатите при обикновения живот са бедни, само че се наричат богати, просто табелата е погрешно написана.

Ние не даваме на Бога, за да получим, а за да го почетем и заради любовта. А получаването е нещо естествено, както е при закона на любовта. Учителят казва: Когато постъпя с любов, аз няма какво да очаквам, аз вече съм получил хилядократно от самата любов.

Десятъкът е метод за разрушение на егото – големият проблем на човека. Защото именно егото е връзка със злите духове и с демоните. И затова ще започнем цикъл от много важни лекции, тъй като някои хора пострадаха, закъсняха, не разбраха някои важни закони. Бог дава благата, за да живеем разумно, а не за да станем по-глупави. Десятъкът означава да даваш не само пари, а част и от своя живот за Бога и, разбира се, за другите.

Десятъкът няма нищо общо със страстта към забогатяване, защото тази страст е най-големият капан. Чрез нея човек отива в ръцете на Поглъщателя, както Библията го нарича. Човек може да е богат в този живот, но той сее своята бедност. Само въпрос на време е изведнъж да обеднее. При някои това се случва рязко. При тази страст парите се превръщат в път към безумието, ние въобще не говорим за това. При тази страст, при тази привързаност, когато това е цел, парите увеличават безумието. Докато десятъкът е път към Бога. Той е началото на разумността. Освен това десятъкът е съществен за твоето развитие и за подобрението в твоя живот, защото благословението на Бога не засяга само финансови области, а твоята разумност, твоята будност и твоето здраве.

Богатият без Бога е по-беден от бедния с Бога, това е един важен закон. Всяко нещо, дадено с любов към Бога, никога не се изгубва. Учителят го е казал по друг начин: Всяко нещо, направено с любов, се увеличава. Тук става въпрос за качеството – при качеството има увеличение; докато при количеството има знание, при качеството има мъдрост.

Десятъкът, това са пари, строго свързани със строго изпълнение на Божия план. Например ако аз си купя от тези пари една ябълка, аз изгарям за себе си. Може да изглежда дребно, просто, но аз вече свършвам, защото това е принцип. Изпълнение на Божия план, а не на някакви си хитри лични цели или на някакви осигурявания.

Десятъкът е финансова система на Бога и той е допуснат, защото е Негова стратегия, Божествена стратегия. В Библията, в Малахия се казва: „Десятъкът е завет с Бога.“ Нещо като сключване на договор – завет, общение с Него. Словото е това, което постепенно може да превърне бедността в изобилие и в благословение. Значи нещата са в ръцете на Словото. Защо Словото? Защото Словото е творческата сила на Бога. По друг начин казано: творческата сила на Бога е скрита вътре в Словото. Ако искате да знаете какво бъдеще ви очаква, разгледайте сегашните си мисли, чувства, постъпки и формули – най-важните, с които работите всеки ден. Те ще определят точно вашето бъдеще. Не ви трябват никакви ясновидци. Това, което сеете, това ще бъде ваше. Преди време един брат каза: Много искам да живея в манастир. Казвам: Ето ти една формула. След време: Ау-у, не искам никакъв манастир. – Вече си посял.

РАЗЧУПВАНЕ НА ПРОКЛЯТИЯТА

(първа идея за размишление)

Някои казват: Не вярваме в демоните. Това е много изгодно за демоните, защото когато не вярваш в тях, те работят скрито, подмолно и още по-хубаво. Освен това няма значение дали вярваш в демоните или не – те ти вярват. Имат голяма вяра в тебе, т.е. в твоето човешко, неразумно естество. Най-опасният враг в човека не са болестите и трудностите, а злото, което е скрито в него. То може да е малко, може да е микроскопично, но то може да стане и много голямо.

Проклятието е дошло върху човека, когато той е упорствал срещу Божествените, правилните неща, когато е бил упорит срещу Бога и срещу Божествените неща. В Библията има над 500 места, където се говори и за демони, и за благословения, и за проклятия. Има и много дълбоки области, които избягвам да коментирам, защото някои може и да не ги разберат. Мога само едва да ги загатна, но моята цел е друга.

Има проклятия, при които никакви хора не могат да ти помогнат, абсолютно никакви ясновидци. Те са произлезли пряко от Бога, от самия Бог, заради нечестие. Има проклятия от Божествени хора; има проклятия от зли хора и демони, когато правят думата да бъде свръхестествена сила. Когато след време ще говорим за магията, защото искам да се предпазите от всичко и да овладявате всичко, там ще говорим повече за силата и интензивността на желанията. Разбира се, тези неща не ги казвам, за да ви плаша, напротив, за нещо съвсем друго.

Проклятията идват от скритата справедливост на Бога. Ако ти не се коригираш, няма друг начин някой да ти помогне. Те са въздаяние за нечестие. Еврейската дума за нечестие е авоун, означава извращение. Именно това нечестие отваря вратата за злите духове и за демоните. По-нататък ще ви обясня разликата между тях. Има голяма разлика между злите духове и демоните. Това нечестие отваря вратата за законно разрушение на човека. Те вече имат законно право да разрушават човека, особено при лъжата – това е най-голямото им право, да разрушават човека.

Тежките психически болести са проклятия. Никакви лекарства не могат да излъжат демоните в човека и да излекуват демоните. Техният метод е съвсем друг и след време ще говорим как се лекуват. Разбира се, ако човек иска да посвети толкова време на тези, които обича. Формулите ще стават все по-важни. И окултният ученик може да се справи с абсолютно всичко. Има техники, след време на когото трябва ще ги обясня, но да караш много формули, трябва да ти е естествено, а не да се насилваш. Аз карам ограничено, около 1300 на ден. Но с новата техника мога да правя около 10 000 и мога в краен случай да стигна до около 30 000, нещо, което не го желая. Но ако се наложи, както преди години имаше едно обединение на Държавна сигурност, милиция и кмет срещу мен – исках само с Бог да им разкажем правдата, нищо друго. И по човешки начин казано, им разказахме играта. Вярно е, много молитви бяха, много огън, обаче те трябваше да разберат. И после някои изкараха, че за мене нямало закони в България, с които да ме хванат. Но ние знаем за какво става въпрос, но това е между другото.

Голямата склонност към конфликти и злополуки е също проклятие. Има хора с такава склонност – към конфликти и злополуки. Шизофренията е демоничен проблем. Тя е произлязла от бунта към Бога, от отхвърлянето на Бога. В основата на шизофренията лежи проклятие, което трябва да се премахне. Това няма нищо общо с лекарите и с лекарствата, а с нещо друго.

Човек може да се освободи от едно проклятие само когато го разчупи. Затова следващия път и по-нататък ще имаме такива важни лекции. Без покаяние освобождението няма да дойде, проклятието остава. Значи ако човек не се покае дълбоко, ако не пожелае промяна, проклятието остава.

Какво нещо е покаянието? Божествена скръб. Не човешка, а Божествена скръб. Това е скръб по Бога, по истинските неща. Тогава вече то е реално, а не имитация на ума.

В света има два вида хора: благословени и прокълнати. Има и средна категория, но Учителят казва за тях, че даже и дяволът не се интересува. Не можеш да избягаш и да се скриеш от проклятието, ако не промениш живота си и подхода си към Бога – това е основното нещо, което трябва да направиш.

ДЕСЯТЪКЪТ И ПАРИТЕ

продължение

(лекция 8)

Никога не съм смятал да ви изнасям такива лекции, но от известно време разни хора ме питаха. Домогнах се до важни закони и затова ви ги изнасям.

Посятото семе струва много повече от изяденото семе, това е един закон. Твоята жетва се управлява от твоето сеене. Ако някои са сели много в минали животи, сега нещата им идват наготово. Обаче ако не живеят сега разумно, те си посяват следваща бедност и така ще се залъгват от бедност към богатство и от богатство към бедност. Разбира се, моята цел не е да ви направя богати, а разумни. Аз лично никога няма да бъда богат, но за мен има други много по-важни неща. Но понеже има някои, които това ги мъчи, и понеже настоявам да бъдат разумни, затова изнасям някои неща за финансовата система на Бога.

Никой никого не трябва да насилва да дава. Това е по свобода. Макар че десятъкът е принцип, макар че тези пари са на Бога и ако не ги даваш, духовете ще ги вземат двойно и тройно, такива са законите, но свободата остава като свещен закон. Даването, според Библията, трябва да произлиза от свободно и радостно сърце.

Дарението е нещо друго, то е по свобода. При десятъка не си свободен, но ако искаш, можеш да си наложиш една своя свобода, ако искаш да си много умен и след време да обеднееш във всяко отношение. Докато при дарението си свободен – може и един лев да посееш за годината, може и десет лева; каквото си сял, след време такова ще жънеш. Това означава, че дарението е извън десятъка, то е свободно семе, по друг закон. От човека обаче се иска да бъде разумен сеяч, защото твоето семе е едновременно с това и твоето бъдещо снабдяване, а това означава, че ти можеш да помагаш след време на много хора, такава е и целта. Например постоянната молитва е сеене на взаимност с Бога, сближаване. Какво означава това? Сей, за да имаш след време Божествени обстоятелства. Не да чакаш някакъв късмет, а ти да го създадеш и той да дойде, защото си го създал. Защото някои хора си умират с късмета. Познавам един брат Велчо, от старите от Братството, постоянно сънуваше злато – златото на Вълчан, сънуваше го, направо го миришеше, ходеше, показваше… Казвам му: – Остави ги тези неща. – Искам да построя сграда за тебе да изнасяш лекции. – Казвам: Гледай си работата… Но така или иначе се уважавахме. Постоянно мислеше и наистина на много места го знаеше, той просто вече двадесет и шест години само за това мисли. И накрая каза така: В кръчмата е много хубаво като говорим за злато, виното е много сладко. Може да умрем със скъсани гащи, обаче така става по-сладко виното. … И така си умря, с такива разбирания. Имаше идеи, но още не беше господар на себе си. Но тези идеи някога ще станат реалност.

Десятъкът е, за да имаш Божествени обстоятелства. Вие знаете, някои хора години наред не могат да си намерят работа. Има много работа, но не могат да си намерят, няма обстоятелства, няма условия. Какво са условията? Учителят казва: Невидимите помагачи. И такива хора се лутат, разбиват си живота, а някои хора за няколко дена с формули си намират работа, други за няколко месеца. Спомням си един брат, говоря му за формулите, той няколко месеца нямаше работа, в един момент взе да се притеснява. Казвам: – Нали вярваш? – Вярвам. – Добре, вярвай тогава. – И съвсем скоро вече на няколко места го викаха и се чуди къде да почне работа. Значи законът работи, но има един момент, в който ти трябва да изчакаш, за да узреят нещата. Защото ако искаш много, може и да се случи пак работа, но тя няма да е твоята, тя ще е нещо малко по-друго. Заради силата на твоето желание може да я изместиш.

Човек, в който има древен материализъм, много трудно ще схване този въпрос за парите – ще го мисли, обаче винаги умът му ще му играе номер. Въобще тези идеи за сеенето са много простички, но за някои хора са проблем. Но сеенето е най-могъщият закон на живота, той ражда всичко. Според Учителя едно житно зърно, посято правилно, за 11 години може да изхрани цялата планета Земя, ако хората са разумни и знаят как да сеят с любов. Нека никой да не мисли, че с парите човек непременно ще успее в живота си. Когато Бог е в човека, само тогава човек наистина е успял – мярката за успех е, когато Бог е в човека. В Библията, в Малахия се казва, че десятък означава да отвориш небесните врати, т.е. небесните условия. Тогава може и да не си намериш веднага работа, но за кратко време ще бъде лесно. Въпросът е как ще използваш тази работа.

И парите са сеене, и формулите са сеене, въобще енергията във всякакъв смисъл е сеене. Но любовта е най-голямото сеене. Любовта означава да се посееш в живота на Бога. Това е най-истинското сеене, това е вече за пробудените. Някой иска да стане лечител. Трябва много да си сял. Има такива, които са сели много. Например лечителят Петър Димков, посветил съм цяла лекция на него. Той също е ученик на Учителя и много е сял. Какво е сял? Той е бил богомилски врач, сам го казва за себе си. В предния живот е бил италиански знахар, продължава да сее. В този живот – над шест хиляди рецепти, говори и за Боян Мага, толкова много неща важни, и за прераждането, за всичко. Ето истински лечител. Когато го питат какъв е пътят, по който да станеш истински лечител, той отговаря: Всеки живот, посветен на тази мисия от любов към душите. – Не е вземал пари за рецептите си и билките. Негови приятели казват, че винаги е имал пари. Когато един човек е разрешил правилно въпроса, Бог вече поема неговите нужди. Учителят отговаря така: Когато си се посветил изцяло на Бога, Бог вече се грижи за твоите права и нужди. Не някакви държави, не някакви институции, а самият Бог. Аз лично не чакам нищо от Европейския съюз. Ако аз не съм си уредил живота с Бога, работата ми е спукана, по-лошо от спукана. Според Петър Димков здравето е почтеност към всичко и към всички. Това е неговата мярка. Затова всеки трябва да си зададе въпроса, дали е посял тази почтеност.

Десятъкът и даренията са даване. А що е това даване? Това е освобождаване на Бога да действа за тебе. Такъв е и кармичният закон: много си давал, много ще получиш. Ако си сял много в музиката, може да свириш още на пет години като Моцарт и големите музиканти, със затворени очи. Ако не си сял и сто години да работиш, ще бъдеш начинаещ музикант.

Бог иска да даваш десятъка не за да забогатее Той, защото това е немислимо – всички източници са Негови, Той няма откъде да забогатява, всичко е Негово. Той иска да те благослови. Това означава, че десятъкът е отваряне на условия за тебе, развитие в най-широк смисъл. Разбира се, как ще го използваш, е твой въпрос, но това е отваряне на условия. В Библията, в книгата Левит се казва: „Десятъкът е свят за Господа.“ Даже и парите, а не както си мислят висарионците да не пипат пари, да не се изцапат, защото това са взаимоотношения с Бога. Парите са неутрални, те не са лоши, нито добри. Човек може да ги направи лоши, човек може да ги направи добри. Същото е с любовта. Любовта е нещо велико; ако не я разбереш, тя ще се превърне в проклятие за тебе. Ако я разбереш, ще разбереш, че това е най-голямото благословение.

Десятъкът и дарението, т.е. сеенето, са мярката за благословенията. Недостигът в живота се причинява от Сатана по определени закони – по законите на човешката неразумност, поради законите на човешката пресметливост и хитрост. Но както знаете, хитростта е много древно качество, даже и отпреди Атлантида, едно от най-трудните неща, от които човек трябва да се освободи. Дяволът е прекалено хитър. Той умее да превръща изобилието в мизерия. И на много хора е успял да превърне тяхното изобилие в мизерия, изключителен майстор. Затова ще говорим, за да разкрием неговите планове, ходове във връзка с демоните. Злото не е в самите пари, защото те са допуснати за Божествена употреба. Злото се намира в неправилното отношение към тези пари. Ако Бог в тебе, т.е. ако твоята Абсолютна Разумност в тебе, харчи парите, това е смърт за дявола и неговите планове. Той съжалява, че тези пари са попаднали в тебе, ако ти имаш принципи. Ако ти си разумен, това е благословение и за тебе, и за другите.

Пробудеността означава правилен подход към всичко. Тук говорим за парите, но иначе, в широк смисъл, правилен подход към всичко. Познавам в София един от Сант мат, отделя десятъка си и купува книги, за да ги подарява. Казвам: Добре, Ники, подарявай ги, обаче не се натрапвай на хората, защото те може да не ги харесват. – Той обикновено купува моите книги и ги подарява. Даже една жена му казала: Каква е тази опасна и глупава книга Ава Торот? – Казвам: Видя ли, че не можеш да ги даваш на всеки, трябва да почувстваш. Ако искаш да правиш услуги, трябва да си сигурен, а не така просто да правиш услуги.

РАЗЧУПВАНЕ НА ПРОКЛЯТИЯТА

продължение

(втора идея за размишление)

Демоните са организация. Имат изключителни стратегии. Те са специализирани в своите области. Например има демон на омразата – той няма да те кара да лъжеш, той е специализиран в омразата. Това е негова територия и ако ти се поддаваш, там ще те учи, това е цяла школа. Има демон на лъжата – той няма да те учи да се ядосваш. Той ще те учи на всички хитрости, свързани с лъжата. Той с омраза не се занимава, той си е специалист в своята област. Има демон на самоубийството. Този демон няма да те учи на гняв. Той ще те води към самоубийство и ти ще си повтаряш от време на време „животът е тежък“, тихо-тихо ще се отчайваш, макар че има друг демон на отчаянието. Това означава, че в нашите формули ние трябва да сме конкретни. Например ако имате някой близък, който често си говори за самоубийство, ето ви формула. Той може от време на време да говори, да премълчава, може да има и демон на затвореност, има и такива демони, не иска да споделя, смята, че всичко сам ще разбере или пък има просто някаква притеснителност. И тя не му дава да сподели, при мене идват такива, споделят донякъде, обаче умът им е много хитър, не са искрени. Казват по нещичко и сами се обричат. Защото ако ми каже искрено всичко, аз ще разбера ключовата формула, ключовата дума, метода и ще се включа да му помогна. Но щом не иска и така става, защото всичко е свещена свобода. Например ако ваш близък иска да се самоубива и искате да му помогнете, формулата е следната: „Господи, пресечи връзката на брат еди-кой си или сестра еди-коя си с демона на самоубийството.“ Какво трябва да си представяте? От едната страна е човекът, когото обичате, от другата страна е демонът, поставяте между тях една стена. Представете си, ако искате и китайската стена или въобще някаква стена – минава и ги разделя. Аз съм правил много такива опити и човекът казва: А бе в този живот човек даже не може да се самоубие. – Това е един начин да пресичате.

Кога е демон и кога зли астрални духове? Разликата е следната: когато мислите за самоубийство много рядко се явяват в човека или когато безсънието е много рядко, това са астрални същества. Когато безсънието е много често, редовно, когато кошмарите са редовни, когато мислите за самоубийство са редовни и чести, това е вече демон. Трябва голяма мобилизация, ако искате да помогнете на тези, които обичате. А от нас, от нашата помощ ще се нуждаят все повече хора. Ако ваш близък често се отчайва, ето ви формула-идея: „Демон на отчаянието (конкретно!), в името на Господа Исуса Христа, заповядвам ти да напуснеш брат еди-кой си, сестра еди-коя си, този човек.“ Но трябва да сте усърдни. Едно от най-свещените имена – Господи Исусе Христе – от най-дълбоките, въобще за величието на Христос и за неговата любов ще говоря друг път; може и „в името на Бога“, както искате, но в случая ви представям това. Ако наистина искаме да помагаме на своите близки, докато не е станало късно, трябва да предвиждаме отрано нещата и да помагаме.

Ако ваш близък има склонност към фаталност, ето ви друга формула: „Господи Исусе Христе, освободи брат еди-кой си или сестра еди-коя си от демона на фаталност и отвън, и отвътре.“ Знаете, има такива хора, които просто я търсят, сякаш копнеят. Но те са подведени. Трябва отрано да им помогнем и ако можем, да им обясним някои неща.

Ние сме потопени всички в тази древна, космическа война. Тя е била преди Атлантида, по времето на Атлантида и сега продължава. Това е война между синовете на Светлината и синовете на Тъмнината, между Бога, между светлите същества, между хората и между демоните. Тази война си има бойно поле. Това са нашите умове. Ето защо ние трябва да се въоръжим с Любов, Мъдрост и Истина, с постоянен молитвен Дух. Какво искам да кажа: ако някой има много формули и понякога му натежават, може да си има една резервна програма само от три-четири формули, но никога да не прекъсва. Скоро един брат прекъсна за два дена и сега, някои знаят, е в хирургията, в тежко положение, но ние ще се постараем да направим най-доброто за него. Само за два дена прекъсна формулата, отчаяха го, а това беше една прекрасна душа. Дори баща му е тука, днес си говорихме с него. Понякога закъсняваме, той не споделяше много неща с мене, но това е друг въпрос. Трябва да вземем мерки, за да можем да помагаме на тези скъпоценни души, за да не стане късно.

Ние трябва да вземем всякакви мерки – и външни, и вътрешни, понякога в разговор, с благи думи, които някой път са решаващи, но най-вече с усърдните молитви. Например някои имат някакъв лош навик. Знам, в София една сестричка си обуваше чорапа тридесет минути. Това е само единият чорап, вторият още не е почнал. Значи: „Господи, разчупи проклятието, което е свързано с моя лош навик“ – ако тя го казва за себе си, ако е ваше дете – „с лошия навик на моето дете“. Аз лично много харесвам обръщението „Господи Исусе Христе“, имам много такива имена, но имам особено предпочитание към това „Господи Исусе Христе“, около хиляда и двеста формули са ми подобни само с това име. Както казах, ще говорим много по тези въпроси, днес исках само да ви въведа и постепенно, по малко трябва да разберем този въпрос, за да можем да помогнем на много души и някои от вас да могат да помогнат и на себе си.

ДЕЦАТА ЗА БОГА

продължение

(лекция 9)

Не знаех, че днес е ден на детето, още по-хубаво, ще приемем, че съвпада. Ще говорим за тяхната мъдрост, продължение.

„Господи – казва едно дете – ще ми простиш, аз нямам вяра в църквата, но си изработих една увереност в живота.“

Друго дете: „Господи, докога ще търпиш вярващите и невярващите?“ Защото наистина му коства голямо търпение на Бога.

Друго: „Господи, за какво са създадени тези глупави атомни бомби? Ако тя се стовари върху мен, тя ще ми обърка целия ден.“ Детето се предпазва, иска да се осигури.

Това са деца от първи до четвърти клас, както ви казах, малки деца.

„Господи, познавам бедняци, които започнаха от нулата и стигнаха до безумието. Нали това не е твоят план?“

Друго: „Господи, защо си създал този рай да се мъчат и да пъшкат хората по него? Не им ли стига адът?“

Друго дете: „Господи, смъртта не ме устройва. Направи така, че смъртта ми да не умира и тогава сам ще разбереш, че съм твой син.“

„Господи, ако твориш смъртни хора, не ме включвай в сметките си. Аз си имам други планове.“

„Господи, ако един глупак живее вечно, ти вечно ли трябва да го храниш и няма ли той да те разори?“

„Господи, след като съм безсмъртен, защо трябва да се раждам? Да няма някаква грешка в твоя план?“

„Господи, уморих се да гледам баща ми и майка ми все нещастни. Направи нещо по въпроса, за да не взема нещата в свои ръце.“

„Господи, когато баща ми не може да спи и страда от безсъние и ти ли не можеш да спиш или ти си се устроил по-добре от него? Кажи ми, нали сме приятели.“

„Господи, ако имаш лошо мнение за мене, коригирай го, защото по природа аз съм добър и ти много добре го знаеш.“

„Господи, аз мисля, че за умрелите могат да се говорят само хубави неща, защото те може да възкръснат.“

„Господи, ако дяволът ми е враг, стани ми приятел, за да му видим сметката.“ Това е детският начин на мислене.

„Господи, всяко нещастие ли се случва по разписание? Ако е така, тогава отмени моето разписание, защото аз не се нуждая от нещастие.“

„Господи, не мислиш ли, че хората се стараят да нарушават твоите десет Божи заповеди? Е, тогава защо им ги даде?“

„Господи, моля те, повече не изпълнявай човешките желания, защото и без това адът стана много голям.“

„Господи, в твоята книжка (за Библията) си дал някакво откровение. А защо на мене не си дал откровение? Нали аз и ти трябва да се разбираме?“

„Господи, ако се хвана сериозно да изучавам твоята книжка, ще стана ли истински човек, или ще стана свещеник?“

АНГЛИЙСКИТЕ НЕКРОЛОЗИ

(трета идея за размишление)

Англичаните не смятат, че смъртта е толкова сериозна, както нас и са въвели нещо по-различно.

Английските некролози:

„Тук лежи епископ Честърски, който изяде тлъста гъска, но не успя да я смели.“ Това са техни некролози и надгробни плочи.

„В този уютен гроб жена ми спи. Най-после тя намери покой и аз също.“ Това е една искреност, която е въведение след време в мъдростта. Не е още мъдрост, но въведение.

„Тук в гроба лежи мисис Ейкъл, на възраст 102 години. Добрите хора умират рано.“

„Тук лежи госпожица Янг, която на 21. 05. 1771 година започна да си държи езика зад зъбите.“

„Тук лежи жена ми, въобще жалка история. Ако ви кажа, че съжалявам, ще ви излъжа.“

„Аз се завърнах обратно в тишината. Но жена ми не вярва, че спрях да говоря.“

„Най-после мъжът ми почина. Сега вече ще се научи да мълчи. Е, Джони, вече нищо лошо не можеш да ми кажеш.“

„Тук почива мъжът ми Майкъл, най-големият лъжец на света. Но не можа да излъже смъртта.“

„Тук почива Джим. Вече съм в другия свят, но нямам намерение да умирам. Джим никога не се предава.“

АУМЪ

6 юли 2004 г.

Окултната мъдрост на Атлантите

въведение
(лекция 10)

Любов към Истината

(първа идея за размишление)

Демоните и разчупването

(лекция 11)

Мисловното лечение

(втора идея за размишление)

Тайнството, наречено НУН

(лекция 12)

Азира

(трета идея за размишление)

ОКУЛТНАТА МЪДРОСТ НА АТЛАНТИТЕ

въведение

(лекция 10)

Единствената истинска наука е свещената наука, така казват техните жреци. Тя е по-религиозна от самата религия. Говорим за толтеките, те казват: Ти произлизаш от това, на което се прекланяш. – Всеки човек произлиза от това, на което се прекланя.

Истинските атланти имат свещено минало, това са най-вече толтеките. Но тяхната четвърта подраса – туранците – преди време говорихме, те са от съвсем друго измерение, друго явление. Тези туранци с начина си на мислене създадоха мисловни, астрални чудовища. Тези чудовища се вплетоха по-късно в цялата история. Но днес ще говорим специално за толтеките.

За толтеките най-важното нещо било да чуват безсмъртния глас на Истината, там те се концентрирали. Те казват така: Да имаш Любов, на атлантски език означава сваляне на Слънцето. – За толтеките решението на живота е било свещеният подход към всичко, което се случва, няма значение дали е добро или зло – това е решението на въпроса. Толтеките казват: Свещеният подход превъзхожда всички събития, всички трудности и всички изпитания. – Те казват още: Свещеният подход към нещата означава още смирение. Смирението е виждане, а виждането е спасение. – Значи това са три етапа: първо е смирение, после смирението е виждане, а виждането е спасение.

За преклонението казват така: Преклонението е отношение към мястото, от което сме дошли. – Т.е. ако имаш преклонение, благоговение към нещата, ти се завръщаш в своя произход – мястото, откъдето си дошъл. И после казват: Този, който има преклонение, може да се развива; този, който няма преклонение, той ще се учи и ще се труди, докато дойде преклонението. Дотогава той няма да се развива. – Ще работи, ще се учи, ще се труди, но реално развитие няма да има, ще има въображаемо развитие.

Един техен жрец, казва се Ор Азама, велик атлантски жрец, казва така: Мъдростта идва от ядрото на Истината, от ядрото на Тишината. – Именно оттам е произлязла тайната на Орела, за който ще говорим другия път. Между другото, Орелът означава висшата пробудена същност. Това е Бог в човека, това е тяхното название за Бог, те Го наричат Орела. Той казва още: Всичко се съхранява в храма на чистото сърце. – Значи древното минало на човека, сътворението, всички неща се съхраняват именно там, в храма на чистото сърце. Според него древните култури са скрити в паметта на посветените, така наречената жива памет. Има хора с жива памет, има хора с отнета памет. Тези, които имат жива памет, могат да възстановяват миналото.

Преди много хиляди години в Атлантида се е случило нещо много голямо, велика драма. При тази драма е станала голяма промяна върху нашата реалност – става въпрос за съзнанието. Изменил се е образът на нашето съзнание. Днешният свят продължава да е свързан с това древно събитие, чиято причина е била посята от четвъртата, най-опасната раса – туранците. Те са посели именно тези кошмари, тези чудовища, които и сега продължават да работят в астралния свят, понякога и във физическия. Тези туранци и техните кошмари сега продължават да действат и във вид на демони във вътрешните тела на човека. Те са неуморими и няма да спрат да работят, докато ние не постигнем нашата си цел – единение с Орела.

В Атлантида хората са променили своето съзнание. Ето защо сега тук живеят много хора с най-различен уровен, с най-различни степени на съзнание, многобройни степени на съзнание. Оттогава досега е имало много нива на падение на съзнанието, докато стигнем до нивото трето измерение. В Библията това е наречено с простата дума грехопадение. По пътя на падението ние сме изгубили хекау, за което говорихме, т.е. святото Слово – жизнената същност на нещата. Ние сме изгубили своята Божественост и сме стигнали дотам, че сега се храним с паднали енергии, наречени въздух, храна, вода и така нататък. Но от друга страна, чрез тях можем да се завърнем. Ако ги пречистим в себе си, ако ги приемем правилно, можем да се завърнем. Ако човек диша хекау, т.е. своята чиста същност, тогава според атлантите той ще има съвсем други възприятия за реалността. И според толтеките тогава реалността ще го отглежда, ще го видоизмени, ще го завърне.

Хекау е живият хляб, който е бил изпуснат в Атлантида. Ще го кажа по друг начин: когато човек е изгубил връзката с хекау, т.е. връзката с Бога, той е изменил и дишането си, и мисленето си. Това означава, че възприема съвсем друга реалност. Щом е паднал от чистото Слово, той вече диша съвсем друг въздух и има съвсем друг начин на мислене. Това означава, че възприема друга, втора реалност. Човек е забравил как е бил сътворен – като реалност. И след падението си той е започнал да диша чрез носа и устата, вместо както дишат делфините – с душата си. Делфините дишат по истинския, първичния начин. Дишането с носа и устата означава, че ти не можеш да намериш реалността. Това е плитко дишане, това е и друг начин на мислене. Тези, които дишат така, атлантите ги наричат хора с поразено съзнание, което е наследство от Атлантида, от четвъртата подраса – туранците, от съгласието на човека с тях, с тази раса. Още оттогава той е подписал договор с тях да им служи и това го е отклонило.

ЛЮБОВ КЪМ ИСТИНАТА

(първа идея за размишление)

Окултната наука казва: Не търси Истината със спор, нито философски, нито научно, нито религиозно. Търси Истината с Любов. – Ето къде е правилната мярка. Когато обичаш Истината, ти ѝ се отдаваш и тогава тя започва да се грижи за тебе и да те ръководи. Когато обичаш лъжата и света, ти ще срещнеш много трудности и много препятствия и някои от тях ще бъдат разрушителни и непреодолими. Щом обичаш Истината, препятствията са без значение, защото Бог воюва за тебе. Бог и Неговите сили воюват вместо тебе. Който обича лъжата и света, трудностите го съсипват и накрая го разрушават. Докато този, който обича Истината, трудностите го съграждат. Забележете разликата: при единия случай имаме разрушение, а при другия трудностите го съграждат.

Любовта към Истината води човека към същественото, към нещото, което е изгубил.

ДЕМОНИТЕ И РАЗЧУПВАНЕТО

(лекция 11)

Първо едно малко въведение: от една страна, животът е борба, от друга страна, животът е игра. Но за ученика животът не е нито едното, нито другото, нито борба, нито игра. Той само минава в тези фази, но не остава там. Животът на ученика е дълбочина. Животът на ученика е особена любов към Истината, не просто отношение, а особена любов към Истината. В тази Истина той придобива мъдрост, която го отделя от Дървото за познанието на доброто и злото.

Съдбата на човека е особен род проклятие. Самата дума съдба, знаете, произлиза от думата съд, осъдени. В ангелския свят няма съдба. Всеки, който пречисти живота си, особено ума си, няма съдба. Тази съдба трябва да бъде изцелена. Това проклятие е свързано с непокорството към Бога от древни времена. То продължава и сега. По един или по друг начин непокорството работи. Ти например може да си повтаряш формули: „Господи, разчупи проклятието на моя живот“ или „Господи, разчупи проклятието, което засяга моето здраве, моите финанси, моя мързел“ и т.н. Но за Бог искреността е по-важна от думите.

Ще разгледам малко понятието съдба. Съдбата е преданост към Дървото за познанието на доброто и злото, преданост към смъртта, преданост към удоволствията. В по-тежък смисъл преданост към лъжата, въобще преданост към смъртта. Докато свободата, която Бог е дал, е дадена, за да бъдеш предан към Истината, предан на Бога. Любовта към Истината е най-мощният инструмент за овладяването на съдбата и за изцеляването. Който е избрал твърдо тази любов към Истината, той не може да бъде роб на съдбата и нейните последствия – проклятията. Само един твърд избор може да видоизмени съдбата, обикновеният избор не може. Ако просто обичаш Истината и другите неща, няма да стане. Един твърд избор може да видоизмени цялата съдба. Съдбата се състои от определени низши енергии. Те са наречени физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, ментално тяло. Всичко това е свързано със съдбата. Например главата на човека е пълна с неговата ментална съдба. Сърцето на човека е пълно с неговата астрална съдба, а тялото на човека е пълно с неговата физическа съдба. И понеже човек не е избрал любовта към Истината, той си остава в съдбата, т.е. той е позволил на съдбата да бъде по-силна от него – позволение. Както казва лечителят за болестта – ти си болен, разболял си се, защото си се съгласил. Ако не беше се съгласил, болестта щеше да мине покрай тялото ти и да замине. Но ти си допуснал, при съгласието вече тя навлиза.

Ти трябва да ръководиш съдбата си, както конят води каруцата, а не обратно. Не както е сега – каруцата води коня, т.е. съдбата ръководи човека. Твоята съдба е твоята древна неразумност. И затова пак казвам – думата съдба произлиза от думата съд, осъдени, това е твоята неразумност. Тя не може да ти помогне, защото демоните и Сатана днес са по-хитри от всякога, по-хитри от Атлантида. Те вече имат много опит. Например ще ви обясня една тънкост, която се е случила в тайното събрание на парламента на демоните, за което говорихме. Сатана събира демоните и им казва: „От днес нататък няма да лъжете постоянно хората.“ Те се учудили, защото това е тяхната същност. Но той им заповядва и обяснява: „Ако постоянно лъжете хората, ще бъдете различени и разпознати. Хората ще вземат мерки, ще се обединят, ще намерят начин да ви победят. Затова отсега нататък ще изучавате свещените книги и много често ще говорите истината. Когато дойде подходящият момент, ще кажете малката или голямата лъжа, която съсипва.“ Това е стратегия – тънка, демонична стратегия, с която постепенно ще ви запознавам. Значи дълго време могат да ви говорят истината, защото тя е изгодна за тях. Те в истината виждат полза, понеже нямат любов към истината. Те виждат, че по този път могат да заробят хората и всъщност са заробили много хора, дори и напреднали, духовни.

Съдбата е вътрешно състояние на човешката неразумност. Съдбата покорява и заробва само неразумни хора. Това означава, че вътре в разумността е изходът от съдбата. А що се отнася до проклятията, те идват от великата справедливост на Бога. Защо? Вие някой път може да мислите, че някой е осъден неправилно, да кажем лекарите в Либия. Бог ги съди за техните минали и тайни грехове. Те може да не си ги спомнят, но това няма значение. Много време им отлагат делата, само и само да се променят, да се покаят, да обърнат курса. А те търсят някаква помощ от хората, направиха голям въпрос в обществото, забавляват се и не могат да разберат нещо много елементарно – едно дълбоко покаяние и всичките им тайни и явни грехове отпадат. Но трябва да се досетиш. Горко на тези, които чакат помощ от света. Защото когато Бог не им даде помощта, дори и светът да им помогне, после ще стане по-лошо. Тук нямам идея да се спирам на такива елементарни въпроси.

Ако диагнозата е проклятие, тогава всички лекарства са заблуждение. Те не могат да помогнат. Напротив, демоните се радват хората да пият повече лекарства и да се объркват, това ги устройва. Проклятието всъщност е скритият враг на човека и то действа вътрешно – тихо, подмолно и опасно.

Коя е главната причина на проклятието? Отхвърлянето на Бога, отхвърлянето на Истината. Този въпрос с полуистина не може да се разреши. Трябва много твърд избор и ако си искрен, дори и да правиш грешки по пътя към Истината, Бог ще види тази искреност, ще те видоизменя, ще те ръководи и ще те освободи. Всичко това означава, че за да изцелим съдбата си, ние трябва да изпълним свещения закон ЛЮБОВ КЪМ БОГА. Всички са го чували, но ние трябва дълбоко да го разберем, твърдо да го изберем, ако искаме промяна. Именно тази твърда, избрана любов към Бога, любов към Истината разлага съдбата, т.е. чувството за обреченост.

Изцелението на съдбата и изцелението на всяка болест започва винаги с този закон: ЛЮБОВ КЪМ БОГА, ЛЮБОВ КЪМ ИСТИНАТА. Именно тази любов е пътят към очистването на себе си, на стаята си, на всяка мисъл. (После ще ви кажа по какъв начин демоните влизат да живеят в една стая.) Причината за всяка болест е скрита в най-малката отрицателна мисъл – това е началото, това е семето. Ще разгледате себе си – ако подхранвате отрицателни, лоши мисли, очакват ви болести. Вие ги сеете, после няма да имате избор. Ще трябва да ги жънете, защото в основата на всяка болест е най-малката отрицателна мисъл. Затова преди време ви говорих много за духовните дневници, дневници на Истината, дневници на безкритичност, защото това е едно постоянно очистване на ума, постоянна дисциплина. До една-две години неусетно е изцелен най-големият враг на човека, най-опасната болест – умът. Учителят го нарича старовременната змия. Там е кармата на човека, там е всичко; ако той не се очисти, да ви излекуват от болестите, е безполезно, защото после ще има нови болести. Ако едни демони бъдат изпъдени от човека и той няма с какво да запълни това празно пространство, ако не може да го запълни с любов към Бога и Истината, демоните ще се върнат с други демони, колеги и ще запълнят пространството още по-силно, защото това пространство трябва да бъде запълнено или с едното, или с другото.

Демоните не обичат осветената вода, за която после ще ви говоря. Те дори я ненавиждат. Всичко това означава, че трябва да бъдеш човек на изключителна вярност към Истината, защото Сатана и демоните ще се стараят да те победят в ума, в твоя начин на мислене. И ако ти се научиш да не мислиш правилно, демоните са успели. Освен това за демоните е много хубаво да имаш хубави постъпки и лошо мислене. Това е другото, което те много харесват.

Всичко това означава, че Бог е любов за разумните и закон за всички неразумни.

МИСЛОВНОТО ЛЕЧЕНИЕ

(втора идея за размишление)

Всяко прието внушение за разболяване отнема жизнена енергия. Няма значение дали това идва от човек, от лекар или отвътре. Това е атака. Отначало идва една малка, скромна мисъл – „ще се разболея“ и ти ако почнеш да си повтаряш, посяваш. Да приемеш отрицателното внушение, означава да изпъдиш Бога и своите помагачи, да изпъдиш духовната подкрепа, да изпъждаш от себе си своята разумност. Всяко положително самовнушение е връзка с невидимия духовен извор. Всичко това означава, че каквото си внушаваш, това укрепваш в себе си, това е закон. Това означава: мисли за здравето, за да го укрепиш. Мисълта е духовен магнит. Това, за което мислиш, ти го привличаш и то става все по-силно. Ако постоянно мислиш за здравето си, няма значение, каква е болестта. Скоро посетих нашето момче, което става все по-добре, което скочи от петия етаж, това беше и стратегия на Бога. Тук няма да се отпускам да обяснявам надълго – изключително дълбока стратегия. Той много се отчайваше, дълго време подхранваше лоши мисли, включително и критика към Бога. Имахме много разговори, това беше планът на Бога да му помогне и сега той се извисява. Когато го посетих и попитах (това са закони, които споделям, той е само повод): Сега ще живееш ли разумно, защото ако ми обещаеш да живееш разумно, ще те вдигнем на крака. Каза: Сто процента разумност! Казах му накратко: Това исках да чуя. – В момента той е все по-добре, разбра какво се иска от него. Какво искам да кажа, един закон: Не оздравява болният, оздравява неговата мисъл, неговият начин на мислене, неговият подход към нещата. И това е стратегията на Бога. Той сега го извисява. Започва да обича Истината, но по друг начин, за което го поздравявам. Той израства и вече цени нещата. Той вече ще внимава и за думите, защото всяка дума може да бъде помощ и да го съгражда.

Положителното самовнушение е лечение. Това е много древен метод в много народи, истинско лечение. И Учителят казва: Ученикът трябва да работи със самовнушението. Ако някой ви каже, че ще се разболеете, може да му кажете най-малко десет пъти: ще оздравея. Ще ви дам два примера от Учителя, макар че съм ви ги казвал: Жената била на смъртно легло и лекарят казал на мъжа ѝ, че жената си отива. Мъжът приел, разговарял малко с жена си и жената попитала мъжа си: Кажи ми честно, като умра, ще се ожениш ли или не? Мъжът отговорил: Ще се оженя. – Тогава няма да умра. – И живяла много години. Няма значение дали от ревност, оцеляването е по-важно, защото ще научиш важни уроци. Другият случай се е случил някъде в Бразилия. Двама парализирани в болница, никой не можел да ги излекува. Няма хора с такава вибрация, няма такива лекари… Изведнъж през отворения прозорец влиза една огромна змия. Те забравили, че са парализирани. Като хукнали да бягат, оздравели. Друг подобен пример е: една майка била парализирана, но много си обичала детето. Станал пожар (значи трябва една много голяма вибрация). Като видяла пожара, понеже любовта е много силна, тя е повече от огъня – забравила огъня, надраснала го, взела детето, хукнала, бягала донякъде и разбрала, че оздравяла. Пожарът идва на помощ, трябва една силна вибрация, за да може човек да бъде излекуван, но той трябва да заслужи това посещение, да заслужи този пожар.

Защо самовнушението е лечение? Защото е навлизане в състояние на покой и доверие – две думи. А доверието и покоят са навлизане в Бога, в извора на живота. Това самовнушение е свързано с правилния начин на мислене. Това е правилно разбиране. Правилното разбиране само по себе си е правилното, универсалното лекарство на човека.

ТАЙНСТВОТО, НАРЕЧЕНО НУН

(лекция 12)

Нун е египетска дума и има много значения, това е събирателна дума. В същността си това означава вода, ще говорим за тайнството на водата. Дали това ще е вода в реката, в океана, в морето, в дъжда, в снега, това е все Нун, все вода.

Учителят казва, че водата не се състои от кислород и водород. Те са само проводници, но не са вода, те са нещо странично. Във водата има трети елемент, който учените не го знаят, реално и буквално. Аз съм изучавал начина на мислене на почти всички нобелисти. Те са много далече от мъдростта, макар че някога едва-едва я докосват. Те не знаят този трети елемент. На мен ми отне много време да го открия, но това е друг въпрос. Днес ще говорим за същността на водата.

Водата е част от енергията на Нетера, т.е. част от енергията на Бога. Чистата Нун, т.е. чистата вода, идва от дълбините на Бога. Това означава, че чистата вода носи в себе си правилната енергия. Ето защо лечителят Петър Димков препоръчва дъждовната, пречистена вода. След време ще говорим повече по този въпрос, тук искам само да загатна защо тази вода е много важна за човека, както и изворната вода, както и осветената вода, защото тя е свързана с неговия правилен път и неговата мисия.

Накратко: тя се издига от океаните във вид на капки, които се извисяват много нагоре към небето. Там ги посреща мълнията и ги пресича, и внася в тях много силна енергия. Именно тази енергия му трябва на човека, но тази вода трябва да се пречисти, ще говорим друг път по-специално. Чистата енергия носи в себе си идеята за Бога, идеята на правилното развитие. Тази вода, наречена Нун, е създадена от Нетер Нетеру, на египетски означава Върховният, или Абсолютът. Тази вода е създадена в състояние на съвършена възприемчивост. Това означава следното: водата е жива същност, жива енергия и тя наистина символизира живота. Освен това нещо много важно: водата има памет. Като пътуват във вселената, капките проучват всички светове и приемат всичко. Ако имате едно шише в стаята си и наоколо има съответна музика, водата я попива. Когато пиете тази вода, идеите от тази музика влизат във вашата кръв и стават начин на мислене. Затова после ще говорим и за осветената вода. Нечистата вода има в себе си друга памет. Тя съдържа информация от Дървото за познание на доброто и злото. Затова Учителят е карал учениците дълго време да пътуват, километри наред да ходят за чиста вода. Защото чистата вода има информация, която произлиза от Дървото на живота. Това е друго Дърво, съвсем друг път. Има памет в себе си, има древно знание складирано, което постепенно разкрива тайните на Дървото на живота.

Водата записва всичко в себе си. Най-чистата и дестилирана вода, и изворната вода, това са капките на мъдростта. Те познават смисъла на живота и могат да го внесат в човека. Те могат да му дадат истинско виждане, понеже човекът се състои от вода – 60, 70, 80% човекът е вода – и в костите, даже в зъбите му има вода. Ако човек пие тази чиста вода и я осветява и пречиства, тази вода в него ще му даде много ясен и дълбок поглед за смисъла на живота. Въобще водата е дълбока тема, ще ви изнеса няколко лекции, но след време съм решил да подготвим една по-голяма книга в тази връзка.

Водата записва в себе си всякакви енергии, всякакви мисли и ги съхранява. Чрез формула, внесена във водата, водата става храм, т.е. място, където Бог присъства. Аз съм ви дал формулата и пак ще я повторя: взимате си малък пластмасов съд с любим цвят, който ще ползвате само за тази вода, не за други неща, само за тази вода. Изсипвате малко вода в него и си потопявате пръстите. Връхната фаланга, която има най-силна енергия, трябва да бъде потопена. Учителят казва, че най-силната енергия на човека се излъчва от ръцете и от очите. Концентрирате ръцете и очите във водата и казвате формулата: „Господи, всели се във водата и направи я свята.“ Около една минута концентрация, без да мислите за нищо друго. И после с тези духовни капки напръсквате всички ъгли. Духовете не могат да понасят тази древна вода, която е символ на живота, символ на развитието. Защо ъглите? Защото там се спотайват не само буболечки, но и астрални същества, особено в кухнята. Ако оставяте вечер нечисти чинии, там не идват само буболечки. Там идват астрални същества, които заразяват енергетиката на стаята. Това е друга тема, за която друг път ще говоря. Когато напръсквате тази стая, избирате си едно любимо число, първо, десето, аз съм си избрал 24-то число всеки месец, посветено на 24-те Старци. Когато напръсквате, вие правите изключителна хигиена на дома. Тези духове бягат като подгонени, все едно че ги стрелят. Защото водата наистина е жива и тя предава това, което е написано в нея. Пак казвам, Бог присъства в тази вода, когато тя е намагнетизирана със Словото. Тя приема в себе си напълно Словото.

Водата е създадена да очиства пътя към Бога. Ето защо водата в древен Египет се е смятала за нещо свещено. Осветената вода отстранява всички враждебни енергии, защото тя е канал на Нетера, на Бога. Бог тече в тази вода, в осветената вода. Когато Бог потече, когато ги опръскате с тази вода, тези духове бягат. Осветената вода е най-чистият образ на Божествената енергия.

Защо водата ни очиства? Вие знаете, когато човек се изкъпе, дори и в морето, водата му отнема психическите тревоги и враждебните енергии и човек се чувства олекнал. Да, водата наистина разтоварва. Тя си има мисия да разтоварва човека, да го очиства и да го води по пътя към Нетера, т.е. по пътя към Бога.

Водата ни очиства, за да вземаме все по-правилни решения в живота, това е нейна друга задача. Това постоянно очистване ни води до все по-правилни решения в живота. Водата запомня това, което е вложено в нея. Затова такива формули са много важни. Водата отнема от човека всичко тъмно, чуждо и негативно, т.е. това, което му пречи да живее разумно.

Водата приобщава човека към Божествения живот. В Нун, във водата има скрито тайно, закодирано знание за Бога, говоря за чистата вода. Учителят нарича това третият елемент във водата. На едно място казва кой е той: това е Любовта. Петър Димков, лечителят, казва: Това, което лекува във водата, не е водата, а това, което е истинската вода, което няма елементи. Никакви минерали, соли, кислород, никакви елементи. Въпросът е човек да се домогне до тази вода. Това е третият елемент.

Чистата вода съдържа в себе си най-древното знание. Тя подхранва цялата вселена и всички същества. И ангелите, и серафимите имат в себе си вода, но това е духовна, жива вода. Те са успели по пътя на земната вода да я трансформират, да разберат Любовта и да я превърнат в Жива Вода. Това знание за водата е свързано с Дървото на живота, а това означава познаване на Любовта. По друг начин казано, във водата е скрита тайна, която е свързана с постижението на Бога, това е нейната най-голяма тайна. Тя води до същността на живота, до постижението на Бога.

Според Тот водата те очиства, за да намериш своята цел в живота. Водата е одушевена. И самият човек в основата си е вода. Той е произлязъл от нея и ще се завърне в нея. Водата, която човек има в себе си, трябва да се освети, за да може той да вижда замисъла на Бога.

Думата вода е много древна дума, Учителят казва, че има древен корен и произлиза от идеята за водачество. Наистина водата е водач. Тя води човека към своето начало, защото Нун още означава изначалния океан, изначалния хаос, изначалната Бездна, или така наречения прапроизход на човека. Това е по-дълбокото значение на Нун.

Чистата вода ни води към това, което е смисълът на живота, по друг начин – първичното състояние на съзнанието. Това означава да се завърнем в произхода. Водата се намира навсякъде на земята, по земята, под земята и навсякъде. Тя странства навсякъде и запаметява всичко по своя път. Тя е същността на всичко живо, но преди всичко тя е хранител на древния живот, първичния живот, живота на боговете, живота на първата слънчева раса. За съжаление тази вода не се изучава в училищата, а тя е свързана с целия живот, с най-важните неща в живота. Тя е свързана и с човека, и със света, и с цялото му развитие, с всяка негова клетка. Тази клетка задължително трябва да плува в чиста вода, в Жива вода.

Що е клетка? На окултен език това е следното: Клетката е мъдрата и Божествена основа на организма. Това е клетка от окултна гледна точка. Ако в този организъм попада нечиста вода, това води до изкривяване на знанието, изкривяване пътя на човека, защото нечистата вода, от една страна, отнема енергия, от друга страна, разумност. Това става много тихо и постепенно. Докато в чистата вода има мъдрост, при която човек започва да намира своята цел, смисъла на живота и своя истински път.

Чистата вода, според древните египтяни, е носител на духовност, не мисловност. А това означава, че водата е нещо много съществено за връзката на човека с Нетера, с Бога. Водата е създадена за възраждане на духовността в човека и тя погубва всеки, който има лошо отношение към нея. Водата си има и своя отрицателна страна за този, който има лошо отношение към духовността. Тези, които нямаха специално отношение към тази вода, постигнаха своята участ от водата – в Атлантида, расата на туранците. Те нямаха отношение към чистата духовност, тогава водата се организира от невидимия свят, от Бялото братство, от силите, които я направляват. Тази раса беше потопена, водата се превърна в потоп. Това означава, че водата не прощава. Тя е един велик и древен закон. Тя наблюдава всичко и не прощава.

АЗИРА

(трета идея за размишление)

Наистина много е странен пътят на Бога. Азира е посветен в пътя на Истината, но е минал по пътя на Черното братство, извървял пътя на злото, но надраснал злото. Дървото за познанието на злото го е изпуснало. Това е един мъдрец и Учител, спада към Втория Старец, Старецът на Черното братство е негов Учител. Въпреки това той е Учител и мъдрец. Има много същества, които са минали по този път и са стигнали до Истината, както пък други вървят по пътя на Доброто и някои стигат до Истината, някои не стигат. В следващата книга, която скоро ще излезе, написах, че доброто е враг на вечното Добро. Става въпрос за човешкото добро, което е свързано с Дървото на познанието. Това добро наистина е враг на Абсолютното и святото Добро. Азира е минал през тази школа, той участва малко и в книгата Ава Торот, днес ще ви кажа някои неща от неговия опит, от неговата мъдрост. Той казва:

„Кой е белегът, че ти се движиш по своя верен и древен път, твоя си път, който ти е предначертан? Има един белег: ти ще усетиш пълнота и поток от енергия. Това не е твоята енергия, това е допълнителен поток, особено благословение. Този поток дава свежест, бодрост и напълно ясна мисъл. Това не е някаква мисловна, ментална енергия, това е чист поток. Той е едно изливане на Любовта. Този поток от лъчиста енергия носи ново знание и нов аромат.“ Става въпрос за тънко, духовно и свещено знание. „Потокът от мощната енергия към тебе означава поддръжка свише, от невидимия свят. Това означава, че си одобрен. Това означава, че си намерил своя път. Тази енергия, която се излива върху тебе, е живо благословение. Тя е допълнителна подкрепа за твоя път и затова, че ти си намерил правия път. В този поток ти си естествено блажен.“ Няма смисъл да се напрягаш, няма смисъл да търсиш блаженство. Ти просто си влязъл в този поток.

„Друг важен белег за твоя правилен път е, че съмнението тотално отсъства, просто няма съмнение. Защото този поток прави съмнението невъзможно.“ В тази чиста енергия просто съмнението е невъзможно. За малко ще прекъсна, сещам се нещо: ако искате да се зареждате с енергия, има един метод. Когато си карате формулата за ограждане примерно: „Господи, постави абсолютна огнена стража около мен“, представяйте си кръг малко над главата, около тринадесетата чакра – тя се намира на една разтворена педя над главата. Представяйте си един малък кръг от режеща сияеща светлина. Трябва да го преживявате, да го усещате, да го създадете – режеща бяла светлина. Ако до няколко дена не се образува и не можете да го видите, трябва да настоявате, защото този кръг трябва да бъде създаден – бяла, режеща, сияеща светлина. През този кръг ще влиза енергията отгоре през вашата централна чакра и ще ви зарежда с енергия. Това е един универсален метод, но представата ви трябва да е много ясна. Ще се упражнявате, докато представата стане ясна. Има борба на представи. Тъмните сили и демоните ще искат да не можете да го виждате ясно, да се чудите как става, защо не се получава. Но ако сте сериозни и искрени, най-много до една седмица представата се изработва. Ако трябва, ще си го начертаете на един лист, ще го гледате, ако не можете да го разберете – има най-различни съзнания, но до една седмица, ако човек е искрен, се получава.

„Този път, за който говоря, е твоята малка мисия.“ Всеки човек си има своя малка мисия, няма да казвам скромна, нищожна, защото в нея има нещо много хубаво, много красиво. „В никоя книга няма да намериш ръководство за твоята мисия. Твоята мисия е въпрос на ЛИЧНО ПРЕОТКРИВАНЕ.“ Запомнете, тази мисия е нещо, което те отличава от всички хора в света. Няма друг, който да те замести и да изпълни. Това си ти. Азира казва: „Твоята мисия е нещо, което ти можеш да направиш за другите по-хубаво от всеки друг.“ Никой друг не може да направи това нещо, само ти можеш да го направиш, това си ти. Може до теб да има мъдрец и велик лечител, той не може да го направи. Това е твоята тънка мисия. Защото ти ще го направиш по-хубаво от който и да е друг. „Твоята мисия е нещо, което ти правиш с особено удоволствие и огромна пълнота.“ По това можеш да познаеш, че си вътре в своята малка мисия. Огромно удоволствие имаш към тази си работа, към този си път и огромна пълнота, това са белези. „Мисията на човека е заключена в самия човек от Древния. Всеки човек сам трябва да си я отключи.“ Не да пита: Какъв ми е пътят, какво трябва да правя? Това е път на себеоткриване и той сам трябва да се отключи.

„Само твоята Любов към Истината – казва Азира – ще ти разкрие тази мисия и това е твоят специфичен път, който продължава към едно много по-дълбоко място.“ Мисията е между другото, но тя ще те заведе към много, много дълбоко място.

АУМЪ

3 август 2004 г.

Окултната мъдрост на Толтеките

продължение
(лекция 13)

Важни формули

за помагане на близки
(първа идея за размишление)

Дървото на изцелението

(лекция 14)

Исихастите

безмълвниците
(втора идея за размишление)

Дървото на изцелението

продължение
(лекция 15)

Някои важни неща от Учителя

(трета идея за размишление)

В неделя бях в София и много се радвам не само за многото хора, а и че вече има групи и в Англия, и в Америка, които не знаех даже, че четат лекциите ми, че размишляват по тях, даже много сърдечно ме поканиха. Аз засега отказах, но лекциите пътуват по някакъв път, който аз не знам, но се радвам, че хората ги ценят и си помагат по този начин.

ОКУЛТНАТА МЪДРОСТ НА ТОЛТЕКИТЕ

продължение

(лекция 13)

Толтеките казват: „В ума на човека има много живи същества с безбройни мнения и гласове“. Умът чува много гласове. Те идват от много други светове (става въпрос за съзнания) и реалности. Ето защо толтеките решили, че умът трябвало да бъде напълно пречистен и овладян, за разлика от други две опасни раси в Атлантида – туранците и монголите. Между другото, това е най-опасният враг, най-опасната болест – неовладяният ум. Дори и да се излекуваш от тежка болест, ако умът ти е нечист, ако не е пречистен напълно, очаквай нови проблеми и болести. Това е основното, което трябва да се постигне, трябва да се изцели.

Ако умът е пречистен и човекът пробуден, тогава тези, които обикновено му говорят, са свързани с боговете и всички разумни и висши същества. Едно от най-важните условия е пречистеният и овладян ум, докато нечистият ум много лесно улавя намеренията на ада, т.е. на падналите същества. Това става просто естествено, те вибрират заедно.

В толтекската традиция Бог се нарича Орел, което означава най-чистият Дух. Наричат го още Вечно Извисеният. Що се отнася до Нагуала, или Учителя, смята се, че Учителят е същество, което обладава специална енергия, една специфична енергия, която може да помага на другите. Нагуалът е човек, който има способност да направлява хората към собствения им Орел. Техните учители, които се наричат Нагуали, имат тази способност, да направляват хората към собствения им Орел, към собствения им дух, към собствената им извисеност. Нагуалът учи човека на това, че самият човек обладава могъща сила, която го свързва с Орела в самия него. Тази сила е вътре в самия човек и тя е една специфична енергия. Това е чистата енергия. Значи чистата енергия е специфична енергия, има друго качество, друг лъч. Тази могъща и специфична енергия, която свързва човека с Орела, е наречена от толтеките Чистото намерение. Именно затова Нагуалът помага на ученика да постигне тази енергия и тази извисеност, т.е. да постигне своя Орел, своя собствен Дух, което означава своята свобода и още своята любов. Всички същества всъщност са този Орел, тази извисеност, но когато познаят себе си.

Според толтеките хората страдат от липсата на Орела в себе си – основната причина, т.е. от липса на пробуденост, възвишеност, извисеност. А това означава и от притока на нова енергия. Щом няма будност, няма приток на нова енергия. Толтеките казват, че човек се освобождава от страха, ако умее да странства в дълбините на своя собствен Орел, т.е. в своя чист дух, който познава само свободата.

Толтеките казват, че Любовта заражда в човека благословената енергия и казват: „Любовта е тази енергия, която се превръща в здраве, в духовност, в истински път“. Тя е самото здраве, самата духовност, самият водач, самият път. Смятали са, че всички човешки убеждения са система, която толтеките наричали Книгата на ада. Там, където има човешки убеждения, т.е. там, където работи умът, те го наричали Книгата на ада. Книгата на ада е съставена от паразити на съзнанието, т.е. лоши мисли, лоши чувства и лоши убеждения – това са паразити на съзнанието, свързани с тази книга. Обясняват за паразита: „Паразитът е живо същество, което се състои от ефирна, тънка енергия. За да живее, паразитът трябва да се храни. Ето защо той се старае да създаде погрешни убеждения, погрешни мисли, погрешни чувства.“ Те го наричат всичко това съновидения. Към тази област спадат страхът, омразата, депресиите, кошмарите, които изработват съответни емоции, т.е. храна. Значи всеки, който има такива мисли и емоции, има и такива неща в себе си: или страх, или омраза, или депресии, или кошмари – паразитите много обичат тези неща, защото те изработват точно съответни емоции, т.е. храна.

Всяко съзнание, което се саморазрушава, се контролира от паразити. Толтеките знаели, че за да се справиш с паразитите, трябва да им обявиш война. От една страна, това означава да обявиш свободата си, свой собствен начин на мислене; няма значение как мисли светът, няма значение как мислят паразитите и обществото въобще, ти трябва да обявиш свой собствен начин на мислене, трябва да обявиш война.

Толтеките избрали пътя на бунта, защото другият път означавал да се предадат на паразитите и да станат хора на света както другите раси. И затова нарекли себе си воини. Воинът е човек, който напълно осъзнава присъствието на паразитите. Той не казва дали ги има, дали ги няма, той не гадае. Той напълно осъзнава, че те съществуват, това е много важно, за да им обявиш война. Той напълно осъзнава присъствието на паразитите вътре в своя ум, не някъде – вътре в своя собствен ум се обявява войната.

Борбата с паразитите е изходът от Книгата на ада. За толтеките-воини пътят към свободата означава преодоляване на (те говорят на един особен език – нахуатъл толи – един от атлантските езици, останал и впоследствие в някои народи) митоте. Митоте означава хаоса, т.е. обикновеното човешко съзнание, те му обявяват тотална война, никакво съгласие с него. Воин означава да започнеш стратегически постепенна и постоянна война. Става въпрос за много хитър враг, той е ефирен, той е без тяло, той внушава, той отклонява, той разубеждава. И те му обявяват тотална война, но стратегически, постепенно и с постоянство, т.е. обявяват война срещу злото и всички паразити в себе си, не в света – в себе си. А това означава да имаш правилна любов към себе си, според толтеките. Това е мярка и означава да не изневериш на себе си, а да имаш правилна любов към себе си и въобще към живота. Другият път ще говорим специално за толтека-воин. Те се наричат още ловци на енергия. Примерно ако го гони тигър, тигърът няма да му вземе енергията чрез страх, напротив, толтекът ограбва тигъра…

ВАЖНИ ФОРМУЛИ

за помагане на близки

(първа идея за размишление)

Те са малко, но са концентрирани и важни:

1. Господи, само Ти живей в мен и никой друг.

2. Господи, разчупи контрола на дявола върху брат… (сестра…). Значи с цитати няма да им помогнете, с разни съвети няма да им помогнете, а съжалението е вече остаряло. Ако съжаляваш един човек, ти увеличаваш неговата беда. В миналото това е било полезно, сега не е, съжалението е остаряло. Ще му изпращаш формули и положителни мисли, ако искаш реално да му помогнеш. Защото ако сто човека го съжаляват и не му изпращат мисли или му изпращат някакви лоши мисли, този човек допълнително ще бъде разбит.

3. Господи, излей благословението си върху моето дете (еди-кой си близък, върху моя апартамент). Представяйте си кръгове от жива, режеща бяла светлина. Или: Излей могъщото си благословение…; или: Излей огненото си благословение върху… И тези, които са ви близки, ги поставяте в този кръг.

4. Господи, бъди постоянно между нас със… по най-красив и Божествен начин (за тези, които имат трудни отношения). И постепенно лошите влияния, лошите духове ще се разреждат, докато си отидат.

5. Господи, научи брат… (сестра… или моето дете…) да се справя с всяка трудност. Формула за ваши близки – не да избягва, защото няма да има опит, няма да се кали, няма да има дълбочина – да се справя!

6. За болни: Господи, излей върху брат… или сестра… словото Си на изцеление. Избирате си ключовата дума изцеление, представяте си човека и повтаряте само нея – изцеление, изцеление, изцеление – може 10–15 минути, ключовата дума, особено ако детето спи, както някои направиха и много помогнаха. Някои деца нямаха увереност, когато спи, умът го няма, душата е още по-възприемчива, няма съпротива; детето започна да се събужда с все по-голяма увереност, започна да вярва в живота, намери си работа, втора професия, трета, започна да му върви.

7. Господи, научи ме да живея без грях – разбира се, като правите съответните старания.

Когато някой ви атакува или има опасност в него:

8. Господи, Ти се справи със злото в… (еди-кой си).

Ако някой не иска да живее:

9. Господи, научи брат… да иска да живее. Някой може да каже: Ама трябва ли да се месим? В случая трябва, няма тука да ви обяснявам защо, но трябва.

За отчаяните: има ваши близки, които изпадат в несъзнателност, не знае какво говори, не знае какво прави. Никакви съвети в случая няма да му помогнат, освен вътрешно, разумно говорене и формулите:

10. Господи, парализирай напълно злото в несъзнателното на… Дори и да стане нещо, ще стане десет пъти по-меко, по-леко. А може и нищо да не стане.

ДЪРВОТО НА ИЗЦЕЛЕНИЕТО

(лекция 14)

Става въпрос за изцеление на съдбата в най-широк смисъл.

Съдбата е съставена от три вида нисши енергии: физическа, астрална и умствена (ментална). Освобождението се намира в разбирането на фината, тънката енергия, която се намира в душата и в чистия дух. Освобождението се намира в чистата енергия, която е от друго Дърво, именно от Дървото на живота. Дървото на живота е съставено от чиста енергия. Тези, които са от Дървото на познанието, т.е. от съдбата, от ума, те се изразяват така: „От съдбата си не можеш да избягаш“. Т.е. отчаянието казва: „Не може да се избяга“. Така невежеството се оправдава и се утвърждава. Учителят е на съвсем друго мнение. Например писано ти е някаква болест, идва лекар и ти казва още друга някаква болест. Значи звездите ти написали една болест и ти трябва да се примириш, защото била съдбата такава – от това по-голяма глупост няма. После лекарят ти казва, че си болен от рак. Аз ви казвам да кажете на звездите да си гледат работата, същото и на лекаря, както онзи случай дето ви казах за болната жена: била на смъртно легло, лекарят ѝ казва: „Не искам да те лъжа, скоро ще умреш“, казва го и на съпруга ѝ. Жената пита мъжа си: „Като умра, ще се ожениш ли пак? – Да – отговорил той. – Тогава няма да умра.“ И живяла дълго. Има начини как човек да си удължава живота, макар и отрицателни, макар и от ревност. Но в Библията има други начини: ако обещаеш нещо на Бога, дори и да ти е писано (аз лично не вярвам в писаното, защото човек пренаписва; човекът има дух, има душа, няма какво да слуша звездите – те да му пишат и да му говорят или пък бедните лекари. Освен това лекарите в света защо не могат да лекуват?), няма да се съгласяваш. Петър Димков казва: „Болестта е дошла, защото си се съгласил“. Щом се съгласяваш, щом допускаш, тя това чака, влиза.

Истинското изцеление от съдбата се случва в Божественото присъствие. Без това присъствие всички лекарства са една голяма илюзия. А що се отнася до дявола, той няма власт да ни унищожи. Скоро трима човека правиха заговор да ме убият, идват и ми предават… Аз ги знам кои са долу-горе, няма проблеми. Аз въобще не воювам, изпращам Учителя срещу тях от 1982-ра година и никога не се разправям, това не е моя работа, нито да ги мразя; ще ги благославям, ще им кажа по някоя хубава дума. С някои от тях се срещам, казвам им по нещо хубаво или ги поздравявам и се разминаваме. Ако аз се съглася, ако пусна страха, ако кажа: „съгласен съм“, ами духовете това чакат и това внушават. Същото важи за болестите. Значи за всичко разумно се съгласявайте, за всичко неразумно – не. Но дори и да ви е писано, в Библията има пример и Учителят е дал много примери – може да удължавате с много години живота си. Но трябва да обещаете, че искате да се учите истински и да се развивате, че искате да се учите по Божествен начин, искрено и тогава Бог казва: Прибавете там 20-30-50 години – никакви проблеми. После може да има ново прибавяне, въпросът е дали сте искрени и дали искате мощно. Това означава, че няма значение какво ви е писано.

Що се отнася до дявола, той няма власт да ви унищожи. Защо? Защото ако имаше власт, той няма търпение. Ако имаше власт да ни унищожи, това много отдавна щеше да стане – той не може да чака. Ако Бог му даде, той може, иначе чака. Колко време чака? Може да чака хиляди години, каквото Бог му каже.

Хората искат да им е леко, въобще искат да им е лесно. Ще обясня тази грешка: Адам и Ева живяха много дълго в рая и им беше много лесно (пише в архивите на Бялото Братство). Но те не израстваха, много време нямаше израстване. Хората израстват в трудни времена, не в лесни, не в щастливи времена. Човек трябва да се излекува от най-опасния вирус. Кой е той? Това е нечистото мислене. Както видяхте, толтеките обявяват война. Това е плодът на змията, това е Дървото за познанието. Според Учителя това е много стара, изостанала култура – това означава изразът Дървото за познанието на доброто и злото. Именно нечистото мислене е провалът на човека. В рая Адам и Ева показаха какво е нечисто мислене, когато бяха изкушени, докато Христос показа какво е чистото мислене. Той показа какво нещо е Дървото на живота, никакво поддаване. Демоните могат да ти говорят цял ден – никакъв слух! Само посветените, Учителите имат право да говорят с тях и те знаят какво точно: примерно някой път ги заставят да кажат точно защо измъчват болния, коя е причината и така ги отстраняват. Демоните, когато са призовани от Истината, много съжаляват, когато са изпуснали думите как точно са объркали човека, но това е друга тема. Христос показа какъв е методът. В Дървото на живота е скрито съвсем друго знание и друг подход. Каквото и да се случи, първата ти мисъл е положителна, не втората. Примерно лекарят ти каже, че имаш много тежък тумор. „Благодаря ти, приятел, само че си гледай работата (това може да му го кажеш и вътрешно) – аз имам друго мнение.“ Скоро в Москва имаше такъв случай – много тежък тумор, забравих кой орган точно е болен: руснакът взима един атлас на човешкото тяло, на болния орган слага едно слънце и започва атака с положителни мисли. Никакъв тумор, никакъв рак – за кратко време всичко изчезва. Тук няма цитати, няма полувярвания, няма разсъждения – това е правилен начин на мислене. Много хора има излекувани от рак. А има много прости методи, които Учителят е дал, но понеже някой път нещата са много прости, човек казва: „А, сега ще дишам дълбоко… или чиста вода, какво толкова“. Обаче дълбокото дишане първо означава връзка с чистата енергия, после означава връзка с висши същества, после означава съвсем друго ръководство и т.н. Но като погледнеш, ще кажеш: а, един въздух… Само че този въздух има и скрита светлина, и дълбока любов има, и енергията от Дървото на живота е там вътре.

За да се изцели човек от съдбата си, той трябва да се върне в Дървото на живота, т.е. в правилния начин на мислене. Той може да си го наложи, не да чака някой да го научи – той може да го избере. Дървото на живота, това е чистата енергия, това е изцелителната енергия, това е тънката, проникваща енергия на Любовта. Затова лекарите не могат да лекуват, защото здравето е глобален въпрос. То изисква много велика любов към Бога. Освен това само здрав човек може да лекува. Няма здрави лекари, с много малки изключения – полуздрави. Има такива, които се развиват правилно, но те са много малко. По друг начин казано: Любовта към Бога е получаване на най-важната, здравословната енергия. Любовта към Бога е получаване на съществената енергия, т.е. това, което най-много ти трябва. Голямата цел на изцелението не е да оздравееш, а да се освободиш напълно от Дървото за познанието на доброто и злото, от старата култура, или така наречената змия. Например пробуденият човек никога не се тревожи за бъдещето, а за това, дали живее за Бога, дали наистина живее в Бога. Никакво бъдеще, никакви звезди, а дали живее в Бога, дали има истинска любов към Бога – това е неговата първа и единствена разумна тревога. Ако нямаш истинска любов към Бога, ти няма как да имаш бъдеще. Няма как звездите да ти помогнат, нищо не може да ти помогне, защото бъдещето е в ръцете на Бога, не в ръцете на звездите.

Най-тънкият враг на човека е мисълта, неговият начин на мислене. Оттук трябва да започне изцелението. Изцелението изисква да очистиш начина си на мислене. При толтеките това става постепенно, стратегически. В духа на човека, във всеки от вас има вродена много могъща решителност, която я няма нито в тялото, нито в ума, нито дори в душата – много могъща решителност. В тялото, в ума и в душата ги няма тези неща, те не познават тази решителност. Това означава, че всеки трябва да събуди в себе си по един разумен начин тази решителност. Или: Избери твърдо любовта към Бога и Истината и не се тревожи за злото, защото злото се намира всякога и по всяко време в чистите ръце на Бога.

Някои искат да станат религиозни. Не ви съветвам. Не ставай религиозен, не обърквай нещата. Стани любящ, духовен, благ и разумен – това е нещо, което реално ще ти трябва. Когато избереш твърдо Бога, пак ще страдаш, но ще обясня разликата: ще бъдеш изцелен. Защо? Защото Бог ще изгради в тебе своя замисъл, т.е. той ще изгради в тебе едно вечно добро, не мижавото човешко добро, а едно вечно, абсолютно, реално добро – това е замисълът на страданията. Не да станеш получовек, както казва Учителят за един, дето искал да оздравее, за да отиде и да убие някого; няма за какво да оздравява, трябва да лежи, докато научи урока си. Но той нямал търпение, в един момент оздравял и тръгнал, но… паднал в един трап и си счупил крака. Няма закъде да бързаш – затова си болен, за да станеш по-вътрешен, по-духовен, защото и ако сега не се отдадеш на вътрешните неща, кога?

ИСИХАСТИТЕ

безмълвниците

(втора идея за размишление)

Това е една много дълбока школа, която е съществувала и в Атлантида, и в Египет, и в Гърция, и в Англия, и в България, и на много места. В България се смята, че има три велики школи, което е, разбира се, грешка: орфиците, богомилите и Учителят. Тези безмълвници – исихастите – са пропуснати, защото са много дълбока вода, намерили са най-дълбоките методи, по-дълбоки и от Орфей, и от богомилите. Те не са избрали този бунт срещу държава или нещо друго, те са избрали безмълвието и благоговението – една от най-дълбоките школи, които някога са съществували, включително и в България, минала е тихо и незабелязано като дълбоките води.

Кой е най-тънкият въпрос на живота според исихастите? Безмълвниците отговарят, те са го открили: Това е изпълнението на Божията воля. Не да гадаеш, да знаеш точно коя е тя – те са открили най-тънкия отговор на този въпрос. Как са го открили? Чрез две неща: безмълвие и благоговение. Една от следващите книги, които подготвям, е „Златни закони на спокойствието“, но второ издание, почти два пъти по-голяма, тя съдържа и по-дълбоки неща от спокойствието, там се обясняват много неща. Накратко ще кажа: има три степени – мир, спокойствие и покой. Мирът изисква овладяване на ума, твърдо, задължително, без компромиси – всеки ученик може да го постигне с духовни дневници и дисциплина в най-лошия случай за три години, в добрия случай за една година при голяма сериозност. Умът изисква овладяване на себе си, иначе няма да има мир – ще бъде мечтаене, подписване на договори и илюзии. Спокойствието изисква разумна душа, разумност – това е качество на душата, не е на ума, не е на сърцето; сърцето има друго качество. Покоят изисква мъдростта на чистия дух – там е мястото на истинската медитация, именно в покоя. Затова е важна релаксацията: тя не е покой, но след време тя ще заведе човека; тя е едно въведение, успокояване и рано или късно човек ще стигне до спокойствието и покоя, но нещата не трябва да се бъркат.

Що е безмълвието? Исихастите казват: Мъдро качество на търпеливия човек. Бих прибавил и на любящия човек, защото търпението е качество на Любовта.

Коя е волята на Бога? Исихастите казват: Постоянната любов. Разбира се, с много опит са стигнали до този извод, с много страдания. Страданието е изработило тяхната истинска интуиция – не предчувствия, те са въведения, а интуиция.

Казват исихастите, безмълвниците: Който люби постоянно, в него се е вселила душата. – Ако имаш такава любов, ако някой от вас има такава любов – при всички условия на живота – това вече е мярка, диагноза, в него се е вселила душата цялостно. И той има постоянна радост и вдъхновение, други белези. Той не чака някой да го вдъхнови, сам вече ги има. Ако има някой да му помага, той само му увеличава радостта и вдъхновението, но той вече си ги има, не ги чака на заем, вече ги има от собствената си душа.

Коя е волята на Бога? – Постоянно горене за мъдростта. Не за знания, не за мнения, а за мъдростта. Който така люби мъдростта, в него се е вселил вече духът. Не говорим вече за душата, тук вече говорим за другата мярка. Който така гори за мъдростта – не просто да почета нещо, да науча нещо – не! Това е пожар, това е огън – който така гори, вече в него е заработил духът.

Що е чистият дух в човека? Исихастите казват: Живият хляб. Животворящият хляб, насъщният хляб. Това е идеята за насъщния хляб в Отче наш – дай ни хляба наш насъщний – това е чистият дух в човека, нищо друго не е по-дълбоко от този истински хляб. По друг начин казано: чистият дух в човека е сам по себе си храна нетленна.

Безмълвниците разбират смисъла на живота в дълбините на своето смирение, там смирението е задължително. Чрез благоговението си безмълвниците постигат своя истински опит. Не както преди време един ми каза: Аз имам опит, четири брака, четири развода – страшен опит, нали? Безмълвниците постигат своя истински опит, това не е човешки опит, който е фалшив опит. Това е много дълъг път на еволюция. Даже има животни, които се развиват по-бързо от някои хора. Затова Учителят казва, че има животни, кандидати за хора и хора, кандидати за животни. Исихастите постигат своя истински опит по пътя към Бога именно чрез това благоговение – универсалното, 25-то качество на Любовта, най-високото, последната степен. Който има благоговение, живее в безмълвие и Богопознание.

Злото не може да се бори с тайната на безмълвието. Исихастите казват: Безмълвието е смърт за злото. Наистина никога не можеш да се разкайваш за безмълвие, но една изпусната дума може да ти реши целия живот. Не само в обикновения живот, даже и при мафията е така – ако си объркал една дума, това е вече краят.

Безмълвниците имат осветено добролюбие. По-нататък ще посветим поне една-две лекции на тях, тъй като тяхната мъдрост е много дълбока. Макар и безмълвници, има 7-8 книги, които са излизали, така че са искали да кажат все пак нещо.

ДЪРВОТО НА ИЗЦЕЛЕНИЕТО

продължение

(лекция 15)

Който вярва в Бога, трябва да умре в себе си до една дълбока степен, наречена Дървото за познанието на доброто и злото. Трябва да се откаже от човешкото добро, от услугите, които са лицемерни, за разлика от истинското добро. Трябва да умре напълно за Дървото на хитростта. Хитростта е качество на изостаналите атланти, най-трудно се лекува тя.

Всяка болест и падение имат общ корен – Дървото за познанието, нарича се още и Дървото на безверието. Думите и мислите, свързани с това Дърво, са мъртви; дори и когато са красиви, тези думи са мъртви.

За да бъде изцелен човек, трябва да съумее да убеди себе си. Но има думи, до които той трябва да се домогне. Те са могъщи, живи същества, живи принципи – те идват от Дървото на живота. Това означава, че изцелението изисква думи на увереност, не да казваш: ще оздравея ли, може би ще оздравея… В Дървото на живота няма ако, няма може би. Тези думи на увереност са от Дървото на живота, от Дървото на Бога, от Бога в нас, а Той иска точно това – да бъдем уверени, да бъдем силни. Не да се правим на силни, защото силата не е наша, макар че в нашия чист дух я има. Да имаме силата, но да бъдем смирени Бог да работи. Някой да не помисли, както в София един иска да става господар на вселената – втори път влиза в психиатрия, за да си уточни мнението, защото то е от друго Дърво. Тези думи са живи същества, живи принципи. Думата принцип е много силна и много дълбока. Именно тези думи лекуват всички болести, ще видите после какво казва Учителят по този въпрос, колко е просто; няма значение, колко е тежка болестта, нещата са много прости.

Изцелението изисква вътрешна увереност. Бог е в тебе, ти не можеш да кажеш: няма го; това означава изпъждане. Ако повтаряш мога, няма да стане веднага, но след време ти ще се съединиш с Бога и затова казва Учителят: Ученикът работи с думата МОГА.

Някой може да каже: Аз имам проблеми и трудности. Това е без значение, какъв е проблемът, каква е трудността, каква е болестта. Ти само избери постоянната молитва и тогава, независимо от това, какъв е проблемът, болестта или трудността, пред постоянната молитва всички отрицателни сили в света и във вселената отстъпват. Усърдната молитва е велико оръжие – има такъв стих в Библията, в Яков, на него може да се спра някой път отделно.

А що се отнася до вярата, вярата е виждане на изцелението, преди да се случи, това означава вяра. Не да мислиш, че ще се случва, че ще стане – ти вече се виждаш изцелен. Примерно ако си парализиран, ти си представяш как се разхождаш; това няма да стане веднага, но ти ще победиш злото в своето въображение, което те е заключило да не можеш да ходиш. Ще си представяш, че се разхождаш, от време на време ще побягваш малко и ще караш формулите. Вярата е виждане на изцелението, преди да се случи, преди да си го постигнал. Изцеляването е плод на – запомнете – натрупани мисли, натрупани формули, натрупана чиста енергия. Това обяснявах скоро на една болна душа: когато си тежко болен, трябва да дадеш съответната енергия, да натрупаш строго определено количество енергия, капитал. Както във външния свят на по-ниско ниво ако трябва да получиш някаква стока, трябва да събереш тези и тези пари, точно толкова пари. Същият закон важи и в духовния свят – голямата болест изисква да натрупаш голямо количество енергия и да направиш голяма, сериозна промяна в живота си. Малката болест иска друго – малко натрупване на енергия, малка промяна.

Молитвата е изключително велик дар от Бога. В Библията се нарича оръжие, както и музиката. Учителят нарича хубавата музика, извисената музика оръжие. Молитвата е още по-дълбоко оръжие. Затова Учителят казва: Има въпроси, които може да ги разрешите с музика. Обаче има въпроси, за които музиката няма да помогне. Там вече работи оръжието постоянна молитва. – Молитвата е най-сигурното оръжие и за изцеление, и за всякаква победа. Имам случаи в гората, много опасни хора, цели групи животни са ме нападали – видях я как работи. Но понеже не искам да говоря за себе си, затова премълчавам много неща, но просто съм се смайвал. Макар че съм се превръщал целият в молитва и забравях дали съм жив, дали съм в този свят; забравях окръжаващата среда, гората, дърветата, небето, всичко. Което означава, че при истинската молитва изчезваш. Това е поглъщаща молитва, поглъщаща концентрация. Човек с горяща и пламенна молитва е непобедим, защото Бог е с него и Бог е в него. Но пак искам да кажа: човек трябва да е смирен, за да не си представя, че той самият е господар на вселената или че той самият е много силен. Защото Учителят казва: На един много силен човек една малка микроба на чумата може да му види сметката. Затова Бог е казал в Библията: „Постоянно се молете.“ Законът за капката, както ви казах преди: капката е мека, обаче побеждава камъка. Тогава кой е по-твърдият? Постоянството е по-твърдо. Постоянната молитва може да изпъди всичко отрицателно от вашите близки. Въпросът е дали ще се заемете сериозно, дали ще пазите енергията, а няма да я разпилявате по обикновени разговори, обикновени думи, нечисти мисли и т.н., където е изпиването и разрушаването на човека.

Усърдната и постоянна молитва променя болестта, т.е. видоизменя я в здраве, променя хора, променя събития, променя разговори, променя явления, променя войни, променя затвор в свобода. Ако си заложник и обещаеш на Бога, може да те е хванал, да кажем, Бен Ладен – ако те е хванал и те държи, ако обещаеш на Бога нов живот искрено, дълбоко, тъй като всичко е инструменти в ръцете на Бога, Бен Ладен ще каже: Този съм го хванал по погрешка, я да го пусна. Затова някои заложници ги пущат, а за някои няма пущане, защото има дълбок вътрешен момент.

Молитвата променя всичко – усърдната, постоянната молитва. Защо? Защото усърдната и постоянна молитва е енергия, която в един момент се превръща в поток от Бога. Значи Бог се слива с нея в един момент и тя става поток. Учителят казва: Никой човек, колкото и да е глупав, не би си поставил ръката в огнена лава, за да опитва този поток. – Няма такъв човек, който би пожелал да си постави ръката, за да види що за поток е това. Този поток от Бога е поток от всички невидими сили на вселената и на невидимия свят. Това е чистата енергия. Тя може да се превърне в поток. Затова когато имате по-важни проблеми, не лъжете себе си и Бога с една кратка молитва: Господи, помогни ми; с такава малка вложена молитва вие искате големи резултати. Така действат много българи. Не, ако искаш мощни резултати – мощни молитви! Ако искаш средни резултати – средни молитви; ако искаш малки резултати – малки молитви и ако не искаш резултати, може и да не се молиш. Но много хора и от други учения в София идват да ме питат защо така става, защо не върви, защо пропадат, защо тъй се случи… Казвам: – Да ти дам една проста формула. – Не приемаме формулите. – Добре, няма проблеми.

Всеки човек постига мислите, които е натрупал. Значи трупаш някаква мисъл за болест – разбира се, това е черна формула, ти си творец. Създаваш я, милваш я, галиш я, викаш я – мислите са магнит. Накрая като дойде, казваш: съдбата е такава, звездите такива, а то е съвсем друго. Това е твоето невежество. Ето защо човек трябва да се старае да е буден. Будността зависи от постоянната молитва. Молитвата увеличава будността. Когато си буден, знаеш какво да трупаш, знаеш какви мисли да трупаш, какви благородни чувства и какви светли постъпки да трупаш. Ето защо казвам: внимавайте много с мислите си, защото насочената мисъл е насочено оръжие. Брат Михаил казва за тези, които владеят концентрация – те могат да изпращат мисли-ракети. Те могат да се движат като ракети навсякъде във вселената, включително и в другия свят. Но който не познава законите, след време тази ракета се връща обратно.

Ето защо някои се упражняват много в концентрация. А какво означава концентрация? Добре управлявана мисъл. Затова концентрацията е много важна – в точка, в свещ. Когато имаш един проблем или когато твой близък има нужда от помощ, да се концентрираш да му помогнеш. Не да му изпратиш само една мисъл и да забравиш, а да му изпратиш сто, двеста молитви. И както някои майки правят, тук ги познавам, по няколко часа само върху проблема на сина си и отделно други молитви. И те видяха резултатите, въобще как работи законът.

Молитвата е най-силното оръжие, което Бог ни е дал. Тя е повече от оръжие, защото е връзка със самия Бог. Тя осъществява връзката, осъществява истинския опит. Тя съгражда интуицията. И накрая тя води човека към Мъдростта.

Ето защо молитвата е огромна отговорност. Според Дървото на живота ако желаеш здраве, създай преди всичко и първо здравето в съзнанието си, в себе си. Създай това ядро от светлина, създай здравето в съзнанието си. Съзнанието е методът за постигането на всичко, за привличането на всичко. По друг начин казано: това, което искаш да постигнеш, преди всичко трябва да го създадеш в съзнанието си. То трябва да е ясно. Ако искаш да си здрав, да си представиш тази светлина ясно и да си отговориш защо искаш да си здрав, дали после ще планираш глупости. Скоро говорих с една позната, питам я: – Какво правиш? – Всеки ден правя глупости. – Имаш ли почивен ден? – Нямам. – И от време на време грохва, угасва, не иска да се променя. Но човек в един момент ще се измори, защото това е уморително и ще почне нещо друго.

Постоянната молитва, която работи в човека, това е слязлата ръка на Бога в самия човек. Т.е. Бог ще изпълни много неща в твоя живот според твоите молитви, според това, за което се молиш, постепенно и според това, което мислиш, чувстваш и постъпваш. Той така те насочва – не отнякъде да ти помогне, а отвътре. Той те насочва чрез твоя собствен начин на мислене. А той трябва да е ясен в самия тебе, трябва да знаеш какво искаш, защото ако искаш здраве, за да оглупееш, не знаеш какво искаш.

Затова е много важно да имаш чисти намерения, както казват толтеките, за да може Бог да те обикне истински, за да можеш да спечелиш доверието на Бога. Когато Бог те обикне, проблемите вече ще бягат от тебе. Понякога ще те заглеждат малко, но ще кажат: този човек е опасен, в този човек има нещо особено. Да, Божият поглед е такъв. Те малко се плашат от този поглед и от Бог в човека. Проблемите са живи същества, те познават къде има сила на духа и бягат.

Така постепенно Бог ще те научи на чистото, сгъстено Слово. С това Слово ще постигнеш своята мисия и своята най-велика и тайна цел, не тази, която е пред хората, а своята тайна, истинска и чиста цел. Това сгъстено Слово, което е самият Бог в действие, изисква много Любов – не просто любов, не човешка любов, а много духовна и Божествена Любов. Разбира се, ще минеш и през човешката любов, но тук говорим за нещо много повече.

Човек може да бъде изцелен, когато се завърне в Дървото на живота, т.е. в първоначалната чистота. В тази първична чистота няма никакво зло – нито микроскопично, нито никакво зло въобще, няма и добро. Има Любов, а това е нещо много повече от добро. Тук се намира истинското изцеление, истинското здраве. Ще го кажа по друг начин: Любовта е самото здраве. Истинското здраве – това е самата Любов, тя е Дървото на изцелението. Това означава, че здравето е свързано с една много велика Любов. Това е един космически проблем и същевременно глобален въпрос, затова медицината не може да го разреши. Да не говорим, че тя е превърнала човека в месо. Учителят казва: Обикновеният човек има едно тяло, истинският човек има седем тела. Днес болестите се смятат за нещо нормално, а здравето – за нещо ненормално, неестествено. Това е така, защото хората нямат достъп до Дървото на живота, отдалечили са се по някакви свои, особени намерения. Изгубили са достъпа, т.е. те са изгубили достъпа до висшата жизнена енергия, където е здравето, а тази енергия е самата Любов. Това е много специална дума, която много дълбоко познават само Старците и посветените. Посветените я познават частично, Старците я познават дълбоко в нейните корени. За Старците тази свещена, тази специална дума означава най-страшната висота и най-дълбоката и най-възвишената бездна. За тях думата Любов има други измерения, прекалено дълбоки, включително и за посветените. И макар че тя е наистина страшна мистерия, тя е, казва Тот, нашата цел. Такава е Любовта – бездна е, океан без брегове, обаче тя е нашата цел. Цялата вселена се движи към нея – включително минерали, растения, животни, всичко живо, всеки атом. Кабала казва, че всеки атом е жив.

НЯКОИ ВАЖНИ НЕЩА ОТ УЧИТЕЛЯ

(трета идея за размишление)

Учителят казва: „Ако не познаеш Бога в страданията, никъде и никога няма да Го познаеш.“ В страданията има дълбочина, която в щастието и в радостта я няма. Целта на страданието не е да те направи щастлив и заспал, а да те направи дълбок. После вече щастието ще те гони, ако въобще го искаш. А пробуденият човек не иска щастие, а Истина – нещо много по-дълбоко. Преди време говорихме за това, как да се спасим от щастието, успеха и светлината.

Учителят казва: „Само скръбта ражда доброто. Само в тази мирова, космическа скръб ще се роди великото Божие добро. Затова и светът скърби, за да се роди истинското, не човешкото добро, а истинското, великото, Божие добро.“

„Страданието – казва Учителят – е велика сила, която оправя и пречиства пътя на човека към Божията Любов.“

Учителят казва: „Ако човек разбере страданието, той ще разбере и смисъла на живота.“ Това няма да стане с щастието и с радостта. Някога човек се е хранил само със светлина (имал е такова тяло), но днес този начин е забравен. Днес само очите са запазили този начин на хранене. Човек е изгубил нещо от светлината и са останали само очите, които засега продължават да се хранят със светлина. Наистина когато очите умрат в този свят, те не стават на прах. Тяхната духовна част отива на Слънцето конкретно – не на Луната или някъде другаде. Такава материя няма в света, тази духовна част отива на Слънцето.

Днес обикновеният човек има само едно тяло. Ние трябва да се освободим от тази илюзия и да разберем, че имаме седем тела, в друг смисъл и повече тела.

„Ако болният повтаря „ще оздравея“ – казва Учителят – той наистина ще оздравее.“ Много е простичко, няма скъпи лекарства, няма лекари, няма трима лекари, няма адвокати, няма съветници – много е просто да го разбереш. Така е. „Ако трябва, ще почнете с малко на ден – казва Учителят – ще повтаряте и после ще стигнете до две хиляди на ден.“ Ако трябва, може и да не броите, ще влезете в Потока. С всяка глътка, както пиете вода, казвайте любима дума (някои искаха да разберат как пия вода: не казвам формули по време на пиене, защото формулата е дълга; избирам си любима дума – Истина – на всяка глътка бавно повтарям думата Истина, водата я записва и влиза в мене. Това ми е любимата дума, но може да си изберете всякаква дума. Когато ви стане навик, това също води до овладяване на ума. Умът няма да се меси и да ви внушава проблеми и с въображението да ги увеличавате).

Могъществото на човека произлиза от неговото съзнание, от това, какво осъзнава и от това, къде се насочва неговата енергия. Прииждането на живота е вътрешен въпрос. Той няма да дойде от лекаря или от някого. Те само може малко да ти помогнат или да ти попречат. Истинското прииждане идва от вътрешен извор. Човешкият дух, чистият дух в човека е извор – в буквален, в духовен и в Божествен смисъл.

Учителят казва: „Болният не трябва да спи. Той постоянно трябва да се моли – и денем, и нощем.“ Както богомилите – те са припадали от молитви. Някои ще кажат: Чакай, има здравословно спане, той трябва да си почине. И това е вярно, но това е по-дълбоко. Има верни неща, но не са истинни. А има неща, които са истинни и са много повече от верни. Защо трябва да се моли постоянно денем и нощем? За да може да образува връзка с Божествения свят, с Бога, с Извора. В момента, в който образува тази връзка, болестта си отива. Той копае. Представете си, че той прокопава канал, 20-30 метра; според това, колко е тежка болестта, толкова повече усилия полага. Не трябва да спираш, копаеш, докато стигнеш до отвора и светлината се покаже.

Учителят казва: „Не е важно дали принадлежим на някаква религия или не; молитвата е предшествала всякаква религия, тя е преди религията, тя е по-стар свят, по-дълбок свят.“

Накрая ще ви кажа едно обръщение на Учителя:

ОТЧЕ, МОЯТА ЛЮБОВ – ТОВА Е ТВОЯТА ЛЮБОВ. ТВОЯТ ДУХ Е МОЯТ ДУХ. И НИКОЙ НЕ МЕ ПОЗНАВА, ЗАЩОТО СИ МЕ ОБЛЯКЪЛ В ДРЕХАТА НА СМИРЕНИЕТО. ДУХЪТ МИ ТЕ ПРОСЛАВЯ И ДУХЪТ МИ НЕ ПОЗНАВА НИЩО ДРУГО, ОСВЕН ТЕБЕ, ОТЧЕ, КОЙТО СИ В МЕНЕ.

АУМЪ

7 септември 2004 г.

Атлантида и толтеките

(лекция 16)

Що е това истинско настроение

(първа идея за размишление)

Атлантида и толтеките

продължение
(лекция 17)

Цветята

(втора идея за размишление)

Дървото на изцелението

продължение
(лекция 18)

Древната наука Кабала

(трета идея за размишление)

АТЛАНТИДА И ТОЛТЕКИТЕ

(лекция 16)

Пътят на толтека е да въведе твърд ред там, където цари хаос. Толтекът има за цел (това е изключително практически път на Мъдростта, това са истинските атланти) да победи напълно злото в себе си. Защото това напълно променя гледната му точка и образа на живота. Това е начинът Книгата на ада, т.е. съновиденията на света, да бъдат умъртвени, т.е. отстранени. Целта на толтеките е победа над хаоса, което означава победа над обикновеното човешко съзнание.

При толтеките има седем степени и една особена, последна, осма. Първата е ученик. Втората степен е воин. Воинът има три степени: воин от първото внимание, воин от второто внимание, воин от третото внимание. И накрая орел, последната, специалната степен в тотална служба на Орела и на Неведомото, не на видимия свят, не на вселената, а на Неведомото.

Обикновеното човешко съзнание е хаос. То е фабрика, работилница за проблеми, затова целта е да бъде овладяно. Победата над този хаос води до Посвещение в, те го наричат безмълвното знание. Толтеките разбрали, че трябва да се справят с Книгата на ада. Това са нашите погрешни знания и убеждения.Това са паразитите. Защото такъв човек е роден от тези погрешни знания. Те трябва да се преобразят. Ето защо воинът избира твърдо свободата. Той препрограмира своите убеждения, т.е. той се отказва от погрешните убеждения, от погрешните знания и става търсач на истинско знание. Той се посвещава на тази идея. Толтеките имат четири основни врагове. Това означава, че всеки човек има тези врагове и ще говорим за тях, как да се справим с тях. Когато един паразит те напада, това е чрез лоши мисли, чувства, постъпки, обиди и т.н. Защо те напада? Защото му е нужна енергия. А когато говорим за воина, воинът, както ви казах преди, е ловец на енергия. Той черпи от всичко: нещастие, беда, болест, щастие… отвсякъде вади висша енергия, защото той знае защо е роден. Той е роден да си увеличи с няколко степени повече будността. Както ще видим по-нататък, после той трябва да се спаси от будността като най-коварен враг. Но той знае как да я използва. За това ще говорим последващия път и ще ви кажа за какво става въпрос.

Воинът търси енергия, за да постигне едно високо ниво на съзнание. Не казвам точно будност, или както те го наричат трезвост, а точно съзнание. Има голяма разлика, но по-специално ще говорим другия път по тази тема: как да използваме тази будност, а не тя да ни използва и как трябва да се спасим от нейното ограничение. Защото тя е по-опасна от другите врагове, например от страха. Много е по-коварна. Тук само ще загатна, че будността е качество, според толтеките, на чистия ум. Но до чистия Дух пътят е много дълъг. Затова будността не стига. После ще видим защо е така и каква е разликата. Будността е ограничена. Толтеките казват защо. Защото тя не оставя в себе си място на неочакваното, на Неведомото. Тя разсъждава логически. И тогава много хора с будност са бивали поразени, понеже не очакват. Изненадата може да поразява.

Воинът е изключително честен към себе си, няма компромиси. Той разрушава лъжата напълно, не просто донякъде, а напълно. За да се спаси от саморазрушението, воинът трансформира всичко, всичките си душевни рани и болки. Воинът знае, че трябва да има една изключителна любов към себе си, а който има любов към себе си, става достоен за любовта към Неведомото, за любовта към Орела. По друг начин казано, е следното: който постигне себепознание и Орелът ще го познае. Такъв е законът. Който има изключителна любов към себе си, той е придобил мощното средство. То е наречено при толтеките правилна независимост. Значи да знаеш от какво да зависиш, не да казваш: „Аз съм независим!“ Всичко е зависимо, но трябва да знаеш от какво. Толтекът избира да е зависим от Орела, т.е. само от Божествените, от съкровените, от абсолютно разумните неща. Зависимост, която той допуска. Така с тази правилна независимост той вече не зависи от планетата на лъжата, а от своята Божественост. Това вече е промяна на начина на мислене и начина на живот. Да имаш Божественост, според толтеките, ето това е великата стратегия на живота. От тази Божественост произлизат само правилни методи. Например воинът и толтекът никога не приемат обида. Защото да приемеш една обида, значи да се съгласиш да бъдеш жертва. Примерно ако някой дойде и хвърли една обида в твоя разум и ако ти си огорчен от тази обида, това означава, че ти имаш в себе си чувство за важност. Тогава ти ставаш уязвим, защото ако ти беше океан, обидата щеше да бъде погълната. Бог не се смята за важен, а пък ние се смятаме за важни. Христос не се смята за съвършен. Той казва: „Как така ме наричате благ?“, а католиците били съвършени. Оттук нататък те стават уязвими в развитието си и изгубват пътя си. Законът, според толтеките, гласи: Ти нямаш любов, нямаш дълбочина, защото дълбокият човек е смирен (изключително дълбоко смирение – първото качество на любовта). Казано по друг начин, нуждаеш се от очистване. Ще се намерят много хора да те обиждат, да те оскърбяват. И тази история ще продължава, докато бъдеш излекуван. Иначе няма да бъдеш спасен.

Ако ти имаш обикновено внимание, първото внимание, тогава обидата ще създаде в тебе, според толтеките, своя ад. Тя само това чака. Една обида, обаче ти имаш обикновено първо внимание, най-ниска степен, човешко внимание, начинаещо. Тогава тази обида ще създаде в тебе своя ад. Но ако ти имаш второто внимание, ти трансформираш тази обида и се освобождаваш от ограниченията на този ад. Т.е. ти разширяваш съзнанието си. Второто внимание променя съновиденията на ада, т.е. променя неразбирането. То води към разбиране, понеже ти посрещаш обидата с любов. Ти я поглъщаш. Както един камък, хвърлен в океана, океанът или морето го поглъща. Ако хвърлиш камъка в една локва, локвата се развълнува, тя се смущава. Това е егото.

Воинът има четири основни врагове. Той става истински воин и истински толтек, когато се справи с четирите. Не само с единия или двата, и с четирите основни врагове на живота. Първият враг е страхът. С всички тези врагове, в случая със страха, трябва да се постигне третото внимание. Има много примери дадени, как да се справи човек със страха. Тук ще ви дам някои по-обикновени примери, но важни. Примерно имаш някой човек, който много те мрази и не искаш да го виждаш. Сядаш в медитация. Тези медитации аз ги наричам външни, но те много помагат. Представяш си разходка в една опасна гора, пък и може в хубава гора, в една гора. Срещаш този човек. Представяш си как го срещаш. Защото борбата във въображението не е случайна. Въображението представя срещи в тънкия свят, затова ви го казвам. Тръгваш във въображението си в гората и го срещаш. И го поздравяваш с усмивка един път, два пъти, три пъти… Ако правиш това в продължение на няколко дена или един месец, ако той те срещне, ще бъде видоизменен. И твоят подход ще бъде видоизменен.

Ако срещнеш змия, от която се страхуваш, търси методи. Можеш да започнеш оттам да намериш умряла змия, която да галиш. А може да си представяш как я срещаш и я поздравяваш. След време ще го направиш това и като се видите, може и да се погледате и всеки ще си тръгне по своя път. Това са едни психически маневри в съзнанието. Така човек може да се справи с много подобни ситуации.

Примерно този, който има проблеми, болят го краката и не може да върви, трябва да си представя дълго време, че се разхожда. От време на време, че побягва. Той ще внесе тази енергия в краката и заедно с формулите постепенно ще започне да върви. Ще почне да бяга и ще се случат много подобни неща. Елементарни упражнения, но много важни.

ЩО Е ТОВА ИСТИНСКО НАСТРОЕНИЕ

(първа идея за размишление)

Да си създадем едно приятно настроение в живота, това изисква истинско знание. Това няма нищо общо с усмивките, с привидните усмивки и привидната радост. Трябва да се домогнеш до едно истинско знание. Да имаш истинско настроение, в първичния смисъл на думата, това означава следното: сам, по собствена воля, да създадеш лекота в себе си. По всяко време. Дали те напада трудност, дали те напада проблем, дали те напада болест, дали те нападат врагове, привидни врагове – сам, по собствена воля, да внесеш лекота в тази трудност, в този проблем, в тази внушаема болест, във всяка ситуация. Въобще човек може да се справи с всички тези неща. Дори в Египет има една техника, засега не съм предвидил дали ще стигнем дотам, сам човек може да се справи с цяла войска. Това е една изключителна техника, специална, но е и много опасна…Тази лекота е състояние на една неведома и небивала Чистота. Тя се дължи на дълбочината на душата, не на ума. Умът само може да имитира. Тя се дължи на висшата душа в човека.

В състояние на истинско настроение нашето съзнание е изначално чисто, освободено. Истинското настроение има в себе си един много тънък поток от фина енергия, поток от духовен възторг. Отново това е качество на душата, а не на ума. Това може да се нарече любов към нещата. Истинското настроение е освободено от доброто и злото. То ги превъзхожда. То е свързано с Любовта. То е едно фино течение на нашата Божествена Любов. Ако говорим за истинското течение в най-дълбокия смисъл, тогава трябва да кажем, че то е толкова леко, че дори е отвъд енергията, няма никакво тегло. Т.е. даже не принадлежи на душата. Душата има тегло – 33 грама. Чистият Дух няма никакво тегло. Което означава следното: истинското настроение е нематериално. То живее в нашия най-чист Дух, в нашето най-чисто съзнание. Но това има още по-дълбоко значение. То е свързано с чистото Нищо. Оттам произлиза най-дълбоката степен на това настроение, от чистото Нищо… Засега запомнете, че човек, който има истинско, т.е. Първично, настроение, той умее сам да се весели. Той не чака някои приятели, някакви ангели, някаква книга или пък музика. Той просто пуска един лъч от съзнанието си и сам се весели, и то по един чист и свещен начин, абсолютно независим от света, от явленията, от събитията и от нещата.

АТЛАНТИДА И ТОЛТЕКИТЕ

продължение

(лекция 17)

Аз лично имам материал за три години лекции за толтеките, но мисля, че чак толкова няма да стигнем, тъй като имаме много други неща да говорим. Но паралелно ще следваме от време на време, дори и другия път, тази линия, защото това са най-дълбоките атланти, истинските атланти, третата подраса – толтеките. Част от тях и сега са живи. Някои от тях работят на много места. Много от тях са в индианската раса, но има и толтеки на различни места, включително и в Африка.

Толтеките казват: „Нашият разум е живо същество. Ние мислим с разума си, а не с мозъка. Нашият разум се състои от тънка ефирна енергия. Той не обладава само чистота, както пробуденият ум. Той обладава нещо, което умът го няма. Разумът обладава съзнание. Това е една много тънка разлика. Умът е привързан към материята, а разумът е чисто ефирен, т.е. освободен. След смъртта на човека разумът се отделя от ума. След смътта умът е лишен от опора. Разумът продължава да съществува и след смъртта. Той съхранява нашия начин на мислене, запечатва го, скрива го и го съхранява. Той всичко това го съхранява в така наречената духовна памет, духовен мозък. Когато енергията спре да тече в тялото, спира и умът, но разумът, пак казвам, продължава да съществува. Воинът воюва именно с разум. Той надраства ума, включително и чистия ум. Той се спасява от будността. Това е най-коварният враг, по-опасен от страха и по-опасен от нашата лична сила, с която много често не знаем какво да правим, дори и когато мислим за Божествени неща. Воинът воюва именно с разум. За воина всичко е енергия и то наистина е така. И в камъка има голяма енергия, голяма динамика. За воина всичко е енергия, дори и тази, която изглежда угаснала или замръзнала, както е в камъка. Но както ви казах, учените вече доказаха – камъкът също се движи. В него има голямо движение на духовните атоми. Например ето една идея: когато един тигър гони воина. Воинът знае, че това, което го гони, не е самият тигър, а една много силна, мощна и активна енергия. Той забравя тигъра. Той се изправя срещу енергия. Защото наистина всичко е енергия.

Всеки човек има в себе си нещо от енергията, която е била преди Сътворението на света. Т.е. преди Сътворението значи преди падението на енергията, от висша да стане нисша. Това е чистата енергия на Духа. Воинът умее да я задвижва. Как? – С дълбоки, чисти намерения, дълбока любов. Ще говорим много за намеренията. Тогава тигърът усеща тази енергия и я заобикаля. Той познава Първичната енергия. Знае, че тя е огнена и всепроникваща. Дори и той е създаден от нея, само че от нейното паднало качество. Така както Сатана усети енергията на Христос в пустинята, така и тигърът усеща енергията на воина. Оцеляването на воина зависи от чистото намерение. А то, според толтеките, означава пътешествие на воина в собствения му Орел. Т.е. навлизане в собствената си Божественост, Съкровеност. Това е едно мощно вглъбяване. Не е концентрация, а мощно вглъбяване. Самата дума вглъбяване означава: в глъбините, в дълбините, там, където е Орелът. Тогава Орелът изпуска един лъч и тигърът променя посоката си. Другият важен момент (искам да ви кажа,че тигър може да означава много неща – хем тигър, хем голяма трудност, хем голяма опасност): ако отделиш голямо внимание на тигъра или пък на страха, тогава твоето внимание ще бъде уловено. А щом вниманието ти е уловено, и твоята енергия ще бъде хваната, уловена. Това важи и за проблемите. Значи най-опасното е, ако един проблем ти хване енергията. Той може да стане много голям с въображението. Значи както знаете, мухата става слон, два слона, динозавър и т.н. Слонът трябва да стане муха, комар и да изчезне. Такъв е правилният път.

Ако вниманието ти е уловено, тогава, пак казвам, и твоята енергия ще бъде уловена. Затова воинът използва силата на своята будност. Не будността да го използва. Будността е инструмент, който трябва да бъде ползван и надраснат. Той има значение, не трябва да го подценяваме, както една лодка. Значи умът – това са веслата. Те има къде да ни закарат. После веслата ще ги оставим да си почиват. Воинът използва силата на будността, което означава: в миг на опасност той отделя голямо внимание на Орела. Орелът е толтекското име на Бога. Той отделя не голямо внимание на опасността, той я забравя. Примерно сто човека са ти се заканили. Забравяш. Чуваш, забравяш, не подценяваш. Използваш будността си. Насочваш се с цялото си внимание към Орела да се свържеш с Него. В Библията това е изразено така: „Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода. Но разумният човек ще го извади.“ Това е казано в Притчи, 20 гл. 5 стих.

Животът на воина е много строг. За малко ще се отклоня. Ако искаш да станеш воин: воин за свобода, воин за Истината, да живееш за Истината, за да бъдеш приет от толтеките, те са изисквали само едно нещо и това вече означава, че ще бъдеш приет. Трябва да имаш могъщо чувство за самодисциплина. Не някой да те учи, не някой да те възпитава, ти самият да се възпитаваш. Защото истинската дисциплина произлиза от тебе. Не от правила, не от хора, даже не от учители. Мощно чувство за самодисциплина – сам трябва да го имаш, да го желаеш и да се движиш по него.

Животът на воина е много строг. Никакво разхищение на лична сила. Никакви обикновени неща и обикновени разговори. Защото разхищение означава обикновени разговори. Като почнеш от клюки, тъй да си поговорим… И в София съм имал такива неща. Казахме си някои неща и после казаха: „Дай сега да си поговорим обикновени неща.“ И казвам: „Разговорът приключи.“ И винаги ще приключва.

Значи никакво разхищение на лична сила. Защо? – Защото когато кармата се стовари върху тебе, когато трябва да помагаш на много твои близки, няма значение в кой свят живеят, на тебе ти трябва много лична сила, натрупана. Трябват ти запаси. Трябва ти лична енергия. Когато ти си я изхарчил, ти ще станеш уязвим. И тогава тези, с които си говорил, не само че няма да ти помогнат, но те ще те забравят, пък и полза няма да те помнят. Защото такива хора не могат да ти помогнат. За да се справиш с кармата, ти трябва много мощна, натрупана енергия. Когато тя дойде, ти ще я преобразиш.

Воинът, пак повтарям, има могъщо чувство за самодисциплина. Това е метод за съхранение на изключителната енергия в човека. Воинът възпитава тази енергия и я съхранява, като я владее без излишни разходи. Толтеките си позволяват много неща в името на владеенето. Примерно един толтек може да си купи телевизор, за да го управлява. Да гледа съвсем малко, колкото е нужно с мярка и да го изхвърли от съзнанието си. Той си позволява алкохол, за да го овладее тотално. Не бяга. Той си позволява месо, яде месо, за да изтръгне тайна сила, която да преобрази. Всичко може да си позволи, но когато постигне една определена степен. После с лекота може да се откаже от тях, но искам да кажа, на пробудения воин, от третото внимание, абсолютно нищо не му пречи. Всичко го използва за енергия и за растеж, включително даже и месото. Да не говорим, че един учен казва (от пробудените): „Ами вие сте вегетарианци, обаче с една вдишка вдишвате толкова много микроби, милиони микроби, че вашето вегетарианство няма да ви помогне.“ Ако нямате онази велика будност, която е именно третото внимание. Не искам да кажа да тръгнете да ядете месо.

Воинът не прави никакви разходи. Така той превръща енергията си и словото си в меч, в оръжие. Този меч е именно ключът не само срещу тигъра, не само срещу всяка опасност, но той поразява и смъртта. Това е меч включително и срещу смъртта. Воинът побеждава с Изначална енергия, понеже я пази, понеже бди над чистотата на всяка дума. Той я съхранява, събира я и тя се превръща в изначално оръжие. Горе, в световете, в дълбините ангелите и другите същества и падналите воюват с енергия… Побеждава този, който има по-силна енергия, пробиваща, проникновена енергия. Тя се дължи на чистотата. Затова Архангел Михаил е изхвърлил демоните в долен и паднал свят поради силата на тази енергия.

Енергията на обикновения човек е хаотична и затова той няма слово. Дори и да каже нещо хубаво, няма Дух, няма сърце, няма слово, няма меч, няма контрол. А без контрол човек разпилява себе си. Не може да се справи с болестите си, с кармата си, с трудностите. И да не говорим, някой път е смешно, иска да помага и на другите. Без контрол енергията се притъпява, казват толтеките, и се изтощава. Пътят на воина е чисто практически път, по който енергията се овладява постепенно и все повече се изостря. Колкото е по-чиста, повече е остра и проникваща. А знае се, че енергията е най-могъщото оръжие, но при едно условие – когато е овладяна. Кога се овладява най-хубаво? – Като се почне от най-малките неща: някой те обижда, грубо или фино. Веднага трябва да я уловиш. Трябва да изтръгнеш енергията, да се зарадваш, да се усмихнеш, да благодариш, че те е посетила една обида. Да я преглътнеш с радост. Не просто да те мъчи години наред както някои хора, обикновените, а ти малко да я измъчиш с радостта, със спокойствието, с търпението, с любовта и т.н.

Толтеките отделят голямо внимание на използването на думите. Правилното използване на думите увеличава тънката огнена енергия. Някои казват: „Искам да ти кажа нещо, ама няма как, нямам думи, не мога да го изразя.“ Не си се упражнявал, не си вървял по този път, не си търсил. Ако обичаш Истината, тя постепенно ще те научи как да се изразяваш.

За воина борбата със страха е сражение за една по-висша енергия, по-голяма будност. Той не казва: „Защо дойде този страх, защо дойде тази опасност?“ или „Откъде дойде този тигър?“ Никакви излишни думи. Ако си спомняте, когато говорихме за Лао Дзъ, за разходката му с един комшия, той казал че ще го приеме на разходка, ако мълчат през цялото време. Вървели, разхождали се, хубаво време, прекрасен изгрев, прекрасна природа и накрая той казал: „Колко прекрасно слънце, колко прекрасна природа, колко хубаво беше!“ Лао Дзъ му казал, че друг път няма да излиза с него на разходка, защото е много бъбрив. Едно изречение, че той не вижда ли, че това е прекрасно слънце и има ли нужда думите да развалят красотата на невидимото възприемане, което води към Неведомото.

Значи за воина борбата със страха е едно сражение за една по-висша енергия, по-висша будност, защото силата, която ни предизвиква и ни призовава, тя ни призовава нарочно, тази сила излиза от Орела, тя ни предизвиква да израстваме към още по-голяма будност. Затова нямаме право да кажем: „Защо това ми се случи, защо така се случва?“ Значи тя ни призовава да растем. Целта на страха е да увеличим нашата будност и нашата внимателност. Другият път ще продължим във връзка с толтеките.

ЦВЕТЯТА

(втора идея за размишление)

Някои общи неща, но все пак важни.

Цветята са духовни трепети на ефира. Цветята могат да си разговарят, но обикновено само с Божествени същества: пчелите, ангелите, посветените и т.н. С тях те имат правилна обмяна.

Цветята живеят във времето, но те са идеи на вечността. Те са деца на ангелите. Те са идеи – както казва Тот – идеи на Нетерите, идеи на Боговете, идеи на ефира. Това са тънки енергии и ще разберем после защо.

Цветята са отронени трепети от ефира, от най-тънката духовност. Когато цветето види своето Слънце, то дарява Слънцето със своята благодарност. По друг начин казано, то дарява Слънцето със своя аромат.

Що е това аромат? Нетерите казват, че ароматът е узряла духовна енергия. Това важи и за човека. Един човек, който благоухае, това е узряла духовна енергия, узрял опит. Нетерите още казват, т.е. Боговете, че ароматът е узрял усет за вечност, защото не всяко цвете има аромат. Но именно ароматът показва една по-висша еволюция. Узрял усет за Вечност. И това означава, че когато едно цвете придобие аромат, то се завръща правилно в ефира. То се завръща с по-голяма светлина. Имало някаква светлина, но придобило аромата чрез благодарност и правилно отношение към Слънцето. То се завръща, понеже е живо същество, с още една степен по-голяма светлина.

Вечността е именно съставена от фини трепети. А времето е съставено от години, месеци, часове и други подобни неща. Много по-нисши трепети. Правилното разбиране на нещата също означава да придобиваш все повече аромат.

ДЪРВОТО НА ИЗЦЕЛЕНИЕТО

продължение

(лекция 18)

Тъй като много хора имат здравословни проблеми, решил съм, че от време на време и тези лекции ще вървят паралелно, заедно с толтеките, тъй като много хора трябва да разберат някои важни неща.

Когато се оплакваш от трудностите и болестите, ти ги призоваваш да останат в теб, т.е. утвърждаваш ги, закотвяш ги. Това е липса на стратегия, т.е. толтеките биха казали: „Лоша стратегия!“ Това е просто едно неразбиране. Това важи за хората, които са с обикновено внимание – първото внимание.

Оплакването и недоволството – това са методи за материализиране на трудностите и болестите. Значи ако искаш болестта ти да се увеличи, можеш да повтаряш: „Ще се разболея.“ Това е една кратка дума. И ако повтаряш дълго, ако не успееш до 1-2 години, ще знаеш, че след няколко години нещата са сигурни. Грешка няма, защото това е вяра. Само че обратна вяра.

Болестите, както ви казах и преди, са живи същества. На тях може да се говори и затова те могат да се изпъждат. Зависи какво им говориш. Знаете, че много хора си говорят сами. Това въобще не е лошо. Важно е дали си говориш разумно и дали ще можеш да привлечеш ангели, или си говориш неразумно, критикуваш себе си, хората и т.н. Много важно е как си говориш. И аз си говоря сам, много често.

Оплакването и недоволството са методи на дървото за познанието на доброто и злото, т.е. методи на змията. Това е знанието, което постепенно разрушава човека, наречено още фалшивото знание.

Както знаете, дяволът много знае, но е нещастен. Огромни знания за Вселената, извън Вселената, цитира Библията, познава Библията, много други свещени книги, но е нещастен. Защо? – Изгубил е нещо съществено – Изначалната енергия.

При дървото на живота подходът е друг. Съзнанието е изпълнено със здраве. И умът, и съзнанието. Съзнанието е изпълнено със здраве, с успех, с победа, с изцеление. Не чакаш лекар да ти го каже, защото може и много да дочакваш. Ти самият си ставаш лекар. Освен това твоят чист Дух е толкова дълбок лекар. А що се отнася до самовнушението – това е една от най-древните изцелителни системи на всички народи от древността. Мощна, древна, изцелителна система. Намира се в една дума – самовнушение.

Един закон от дървото на живота гласи: „Там, където има трудности, потърси замисъла на Бога.“ Не казвай: „Защо е така?“ Ученикът не задава въпроса: „Защо?“ Потърси замисъла на Бога.

Пробуденият човек не приема това, което му е писано. Той не иска човешка съдба. Той я пренаписва. Той не се примирява и не казва: „Така е писано.“ Той иска дихарма. Не карма, дихарма. Иска благодат. Защо? Той знае, че съзнанието постига всичко, в което вярва. Това означава, че за да успееш, трябва да си буден за тези мисли, които ще повтаряш. Защо? Защото постоянната мисъл се натрупва и създава могъщо гравитационно поле. По друг начин казано – това, в което постоянно влагаш енергията си, капитала си, то ще се сбъдне, защото ти го създаваш. Тази постоянна мисъл, в която вярваш, събира елементите. Ти ставаш творец. Това е магнит. Ти събираш и създаваш постепенно събитията, които искаш да станат. Не чакаш друг да ти ги създава, не чакаш случая. Защо? Защото ти си случаят. То вече се е случило. Няма какво да чакаш някой друг да ти създаде случая. Ти създаваш случаите, ти създаваш събитията, ти създаваш явленията, ти създаваш здравето. И затова казва Христос: „Твоята вяра те избави, твоята вяра те спаси.“ Не казва: „Моята.“

Това означава, че посятите мисли са причината, а резултат е последствието. Някои казват сега: „Много е лош животът.“ Ами посял си го. Сял си яко в миналото и сега просто жънеш. Ако не можеш да го промениш с ново посяване, значи след време като се срещнем, ще говорим за повече проблеми.

Това означава, че оздравяването изцяло зависи от вложената енергия, от вложения капитал. Това ти го решаваш. Няма звезди, няма звездички, няма ангели, няма дяволи, няма съдба. Това ти лично го решаваш.

Постоянното повтаряне на една дума или формула, например: „Ще оздравея!“, означава постоянно оживяване на тази дума. Тя в начало може да не е много жива, но ти постоянно ще я оживяваш. Защото тя в себе си има съживяване, има живот. Но ти трябва да я наситиш със своята енергия. Колкото по-съзнателно, по-хубаво.

Върхът в този свят е постоянството. Докато непостоянството е свързано със съмнението, т.е. провала. Съмнение означава провал. Постоянството е всемогъщ закон. И още повече от закон – всемогъщ принцип.

Вие знаете, говорили сме няколко пъти, меката и малка капка побеждава твърдия камък. Как така меката капка, малката капка побеждава твърд камък? Това означава, че капката е по-твърда. Защо? Именно чрез принципа на закона, наречен постоянство. Това означава, че ако постоянно мислиш за Бога, това е капката. Накрая ще пробиеш камъка, ще пробиеш материята, ще пробиеш сътворения свят и ще станеш, както е писано: „Богове сте!“

Другият път ще говорим и на тази тема: да разбираме Библията по нов начин. Също десетте заповеди. Те са методи, тук само между другото го вмъквам, за придобиване на най-тънката енергия. Това не са просто някакви правила. Това са методи, за да постигнем тази тънка енергия и да влезем, както толтеките биха казали, в Орела, или да влезем в Бога, да се слеем с Него.

Оплакването, недоволството и непостоянството означават, че твоето внимание е хванато, уловено от змията, т.е. от дървото за познанието на доброто и злото. Значи твоето внимание е уловено. Планираш разни неща, ама не знаеш след време къде ще те заведат. Мислиш, че някакви желания са твои, казваш: „Ще направя така и така…“ И след време когато е късно, много хора идват при мене, казват: „Защо така стана? Аз мислих, че имам интуиция…“ Докато нямаш интуиция, толкова много страдания ти трябват, защото интуицията, това е най-дълбокият опит. Това не е просто да страдаш, ами да страдаш правилно. Да страдаш с любов, да страдаш разумно. Само тогава интуицията ще дойде. Откъде? Не предчувствието, интуицията. Тя е вътрешен орган на чистия Дух. Тя слиза в душата, говори правилно и безгрешно. По-надолу от душата не слиза. За нея материята е груба. Но това е съвсем друга тема.

Недоволство, оплакване, непостоянство означава, че твоето внимание е просто уловено. Това означава, че уловена е твоята енергия. Затова трябва много да внимаваш какво става в теб. Затова ще говорим другия път за толтеките. Пак и след време пак. Какво става в теб? Какво става в твоето въображение, в твоите представи? Защото ако тъмните духове не те победят в думите, ако не ти изкривят думите, начина на мислене и разбиране, те ще действат в представите, ще ти внушат кошмари. Там също има борба на въображението с представите и е много важно какво си представяш.

Това, което става във въображението, е много важно. Защо? Защото въображението е нещо, пак ще кажа, което работи в Тънкия свят. Самото то е в Тънкия свят. И то може да разруши човека, а може и да го възкреси. Въображението работи в тънката енергия и трябва много да внимаваме там какво си въобразяваме.

Човек трябва да стане ловец на енергия. Не като обижда хората и им изтръгва енергия, а просто трябва да я улови. Скоро мина един при мене, така преди известно време, приятел. Аз така си го обичам… и говори критики, големи критики към мене и към Учителя, няма значение въобще. И накрая ме поглежда и казва: „Отнех ли ти вдъхновението, а?“ Сега ако аз се бях разсмял или се изсмял, това не е точен метод. Напротив, едно тънко благословение с чисто сърце и го оставих сам да си говори. И друг път така. Обаче вътрешно към душата му имам истинска любов. И аз знам защо той идва при мене. Той мисли, че знае, но не знае. Аз знам защо неговият ангел го изпраща при мене, но когато има гордост, не можем да си говорим взаимно, не можем да си говорим – Бог в мене с Бог в него. Тогава няма да стигнем до истинските методи, ще ми остане само да го обичам тайно, но и това е нещо.

Значи човек трябва да стане ловец на енергия. Пробуден и разумен. Много честен, пак казвам, към себе си. Има жизнена енергия, но има и материална енергия, т.е. мъртва. Ако искате мъртва енергия, може да започнете да се занимавате с имоти, документи, кметства. Ще ви побелее косата. Много неща няма да бъдат решени, а това, което сте решили, също ще ви пречи, защото не спада към истинското търсене на Орела. Това е нещо друго. Но някои са се устроили там и са замръзнали във времето.

Къде се намира живата енергия?

1. Във въздуха. Пълно е. Кажеш ли и най-малката мисъл, че въздухът не е чист, вече и да дишаш, няма много полза.

2. В радостта.

3. В покоя (следващата ми книга, която се надявам до един месец да излезе, е именно тази „Наука за мира, спокойствието и покоя“). Покоят е нещо, което е било преди Вселената. Значи той превъзхожда сътворения свят и надминава Вселената. Но там в книгата има много закони, тези, които искат, ще си я вземат.

4. В разумността. Много жизнена енергия. В разумното говорене и в разумното мълчание. И особено много в молитвата и в четенето на Божествени книги. Кои книги са Божествени? Зависи. Ако си воин на второто внимание, третото, всички книги в света, включително и най-черните книги, са Божествени, защото имаш друга гледна точка. Правиш съвсем други изводи. Ако си човек на първото внимание, Библията няма да ти даде жизнена енергия. Нито свещените книги, защото тълкуваш повърхностно, с ума. Зависи в кое внимание се намираш, в коя степен на будност.

Кога се трупа най-много енергия? Според толтеките най-вече, когато работиш за Орела, т.е. когато работиш за Истината. Когато внимаваш за всяка дума да е в мярката на Истината. Когато не знаеш, няма какво да се правиш на знаещ и да даваш някакви отговори и да мислиш, че си казал големи истини. Просто се смири и кажи: „Не знам.“ Но бъди много честен към себе си, иначе губиш тънка енергия.

Когато работиш за Истината, твоята енергия се увеличава. Освен това твоята жизнена енергия е скрита в това, в което много дълбоко вярваш.

Другият метод е самата Любов. Любовта, това е също силата на самата жизнена есенция и енергия. Затова който има любов към Бога, той натрупва тази голяма енергия, тази лична сила, огромна лична сила и след време се слива с Бога. На толтекски език се слива с Орела.

В Китай имало един учител по бойни изкуства, който се е справял по друг начин с тигъра. Той е натрупал много голяма сила, изключителен боец, изключителен учител. Когато тигърът дойде, той изведнъж се маха рязко и го разсича на две, но с това нищо не решава. Не решава истинския въпрос. Натрупал е много голяма сила, но още няма истинските методи. Истинският метод е да живееш в единство с всички същества.

Сега искам да запомните едно нещо: здравето не се излива върху нас, то извира от нас. Един много важен закон, който хората бъркат. Ще го повторя нарочно. Когато го повтарям, значи има ударение, значи е важно и това след време може да даде много отражения. Здравето не се излива върху нас, то извира от нас, отвътре. Не искай здравето да дойде отвън. Извади го от себе си. Как? С правилен подход към своята вътрешност, Бог в тебе, към своята дълбочина. На болния проблемът не е в болестта, а в болния начин на мислене. Това е всъщност неговият голям проблем. Не е болестта. На бедния проблемът не е в колибата. Проблемът му на бедния не е в бедността, а в бедния начин на мислене. Много българи повтарят: „Не върви. Сушата ни удари, туй ни удари, онуй. Не върви.“ Това е беден начин на мислене. Такъв човек няма нужда Бог да му даде блага. Той ще ги развали. Той всичко разваля. Ако му дадеш щастие, ще го развали. Ако му дадеш добро, ще го развали, защото това е беден начин на мислене.

Например, пак ще го повторя, щом се оплакваш от болестта, тя още повече ще те завърже. Тя е живо същество, чува те и много се радва: „Точно така, мой човек!“ Болен си: „Все по-лошо става.“ Ти ѝ даваш енергия. Тя расте. Ти поливаш цветето и то расте. Ако искаш да умре, трябва да спреш да го поливаш. Когато спреш да поливаш болестта, когато си отклониш вниманието към Бога, какво ще стане с това цвете, наречено болест? Ще увехне. Болестта ще увехне. Това важи и за рака. Друг път ще говорим.

Това, от което се оплакваш, от него ще бъдеш завързан. Ако се оплакваш от държавата, държавата има много методи да те завърже. Ако се оплакваш от болестта, това ще бъде твоят проблем. Всичко това означава, че не звездите, а ние решаваме дали ще преодолеем болестите и трудностите. Ние решаваме. Пак ви казвам да оставим звездите на спокойствие, както миналият път ви казах, звездите да си гледат работата. Някои ще кажат: „Те я гледат.“ Аз знам как я гледат. Човешкият Дух е много по-дълбок от звездите и той има друг поглед. Той не гледа, както звездите и както е писано. Той пренаписва. И ако 30 години например се оплакваш от държавата, това е огромно разхищение на енергията. Ако беше дал поне половината си енергия за Бога в търсенето на Истината, животът ти щеше да бъде съвсем, съвсем друг. Искам да кажа, че начинът, по който разбираш нещата, контролира твоя живот. Това е основен закон.

Бъдещето не се намира в звездите. Никога не се е намирало там и никога няма да се намира. Нито в слънцата. Къде се намира бъдещето? Бъдещето се намира в дълбините на твоето сърце. Там е. Кое сърце? Не говорим за човешкото. Днеска тупа, утре го няма. Говоря за духовното, етерното сърце.

Ти трябва да решаваш какво да влиза в твоето съзнание и какво да не влиза. Ти трябва да решаваш в какво да вярваш и в какво да не вярваш. Не някакви хора, не някакви лекари, не някакви приятели, не някакви духове. Дори и не ангели. Ти самият, твоята душа, защото в твоята душа работи Бог. Ти с Него трябва заедно да решавате, а не други сили. Това означава, че човек трябва да въведе здравето вътре в съзнанието си, успеха вътре в съзнанието си и най-вече Любовта, Мъдростта и Истината вътре в своето съзнание.

Проблемите на човека са в неговия начин на мислене. И проблемите на човека се намират в неговото съзнание, неосъзнатото съзнание, наречено самосъзнание. Със същото това съзнание могат да бъдат отстранени, ако човек влезе по-дълбоко в себе си, в своето свръхсъзнание. Същото това съзнание, говорим за чистото, свръхсъзнанието, то ще разреши проблемите на твоите други съзнания. И пак казвам, съзнанието постига всичко, в което вярва.

ДРЕВНАТА НАУКА КАБАЛА

(трета идея за размишление)

И по този въпрос можем да говорим, след време може би ще имаме поредица от много лекции, но засега ще бъда кратък.

Кабала казва: „Светът страда от неразвит стремеж към висша Мъдрост. Това е неговата най-голяма грешка.“ Въобще грешката на хората. Тук в случая нямат значение болестите, изпуснато е нещо съществено. И здравето няма значение, това е нещо по-дълбоко.

Много хора медитират и се успокояват, но това не означава, според Кабалата, че смисълът е намерен. Медитацията си е медитация. Това успокоява, но това не пречи, според Кабала, да си много далеч от Истината. И аз познавам много такива, големи медитатори, на които проблемите им растат. Нямат методи, нямат подход. Да не говорим пък за свещения подход. След време ще говорим много за методи. Някъде над 3000 методи имам, но става въпрос, че ще говорим за малко и по-концентрирано, защото не искам да ви затрупвам. Но това е друга тема.

Ние трябва да открием, казва Кабалата, една тайна в себе си и само тогава ще разберем смисъла на живота. Не само медитация. Когато открием тази тайна, явява се Кабала. Кабала на иврит означава получаване на откровение. Това е по-важно от всички знания. Знанията са си знания. Те ще те направят невежа. Но откровението е съвсем друг свят. Трябва да го заслужиш, трябва да го искаш. Ще го получиш и това се нарича Кабала.

Желанието над всички желания е огромната жажда за висша Мъдрост. Тази висша Мъдрост се намира в Твореца. Творецът е този, Който ни изпраща откровение и тайно знание за нещата, т.е. истинско знание.

И още Кабала казва: „Когато започнем да се занимаваме с висша Мъдрост (не със знание, не с мнения, не с хипотези и други теории), само тогава ще се освободим от злото.“ Ако се занимаваме със знания – не! Само с висша Мъдрост.

Що се отнася до Адам и Ева, „те се родиха на шестия ден“. Според Кабала – преждевременно. Нещо дълбоко в тях сгреши. Бог им даде избор, но те не избраха дървото на живота. Родиха се преждевременно. Не дочакаха седмия ден. В седмия ден се намира истинската Любов – Любовта на Бога. Затова засега в този ден само си почиваме. Но още не можем да разберем неговата тайна.

В седмия ден е скрита истинската Любов, която изисква, разбира се, висша Мъдрост. Самата Любов, нейният белег е, че тя се стреми абсолютно към Мъдрост, не към знание, ако Любовта ви е истинска. Ако се стреми към знание, тя влиза в падение. Ако се стреми към висшата Мъдрост, тя вече расте. А висшата Мъдрост има за цел да заведе човека в Истината. Това е вече съвсем друга епоха.

Седмия ден кабалистите го наричат светещият ден, узрелият плод. Онова беше преждевременният плод, а това е узрелият плод. Само в голямата светлина на седмия ден има чисти кристални желания. Чистите желания превъзхождат забранения плод, преждевременния плод – шестия ден.

И пак казвам, човек е роден в шестия ден, а тайната на живота се намира в седмия ден. Въобще в числото 7. Но засега за седмия ден стига му на човека да знае, че в този ден може да си почива. Сега дали разбира какво е почивка, това е друг въпрос, но почивката е нещо важно. Който умее да си почива, той умее и да работи и разбира много неща.

Какво означава да си почиваш? Да работиш по Божествен начин. Не по човешки, а по Божествен начин, с лекота, с любов, с много хубаво чувство. Разбира се, знам, някои ще кажат: „Аз съм в тежка професия и т.н.“ – няма да коментираме, защото няма нужда.

Седмият ден е ден на Пустотата на Бога, което означава ден на Великата пълнота. Пустотата означава Великата Пълнота.

Днес всеки човек живее в борба, според кабалистите, във война с неговото вътрешно зло. Някои мислят, че със света и враговете – не! В тази връзка Кабала казва: „Човек ще живее винаги в борба, ще живее винаги във война, докато в него съществува и най-малкото зло.“ То може да е микроскопично. То няма да те остави. Винаги то ще се появява и ти ще живееш във война и ще разбираш, че нищо не си решил, докато злото не бъде заместено напълно не от доброто, повтарям, а от абсолютното добро. Доброто няма нищо общо. Докато злото не бъде заместено от абсолютното добро, което е добро без изключения. Дотогава борбата и войната са неизбежни. Никой не може да се надява, че те ще прекъснат. Няма да прекъснат, защото те са неизбежни.

„Войната изчезва, казва Кабала, когато се слееш с Твореца.“ Това няма нищо общо с подписване на мирни договори. И аз не ги подписвам. Викали са ме, включително и в Министерството – не се занимавам с такива глупости. Не подписвам договори. Човек трябва да постигне мир в себе си и договорът вече е подписан.

АУМЪ

5 октомври 2004 г.

Атлантида и толтеките

продължение
(лекция 19)

Възлюби

(първа идея за размишление)

Трите внимания на воина

(лекция 20)

Бурята и Христос

(втора идея за размишление)

Дървото на изцелението

продължение
(лекция 21)

Десетте Божи заповеди

(трета идея за размишление)

АТЛАНТИДА И ТОЛТЕКИТЕ

продължение

(лекция 19)

Ще започна с думата толтек. На техния език, той се казва нахуатъл толи, тази дума е следната: акулюаке, това означава „толтек“ на техния език. Накратко ще ви кажа какво означава – всяка дума в един такъв език като толтекския има три предложения, три нива, които не си пречат; както при разумния човек: тяло, душа и дух – първото значение на думата, външното значение е „високите“, „силните“. Вътрешното значение е „изкусните“, „вещите“. И най-дълбокото значение, Божественото е „майсторите“, „учителите“.

Друга много важна дума в езика на толтеките е думата нелтилицтли, означава „Истина“. Толтеките казват, че който обича свободата, е предан именно на тази идея, тази дума, тази сила – Истината.

По времето на Атлантида Братството на толтеките се оказало разделено на две части: първо – това са тези, които са се посветили на нелтилицтли – на Истината и, разбира се, на нейния плод – свободата, т.е. те са се посветили на развитието, не на еволюцията, има голяма разлика, на развитието. Второ – тези, които са се посветили на своите цели, те са се посветили на еволюцията, това е много дългият път, бавният път, при който няма гаранция, че ще станеш даже човек, да не говорим за нещо повече. Значи това е дългият път – там може да има религия, може да има проповеди, но няма идея за себепознание. Да не говорим, че себепознанието е също една степен, която трябва да бъде, както ще видим по-нататък, надрасната.

Тези, които не обичат нелтилицтли, т.е. Истината, те са избрали времето. На толтекски език думата време е следната: нахуитл, т.е. как тълкуват те идеята за времето – това, което оставя следи след себе си: биография, данни и т.н. Толтеките имат един израз, ще го кажа на толтекски език: Ин тлал титик пак кам мач ти итлитиу, което означава: Има ли нещо на Земята, което да търсиш и то да ти донесе Великата Пълнота, да те удовлетвори, в смисъл твоето сърце. (Макар че след време ще говорим за толтеките от третото внимание, те се разделят и с Пълнотата в името на Орела, но това е друга тема.) Изразът за сърце има две думи. Тука съм избрал едната, по-важната – мойойо. Тя означава следното: твоята цялост (значи там думата сърце означава цялост, цялостно същество). Да имаш сърце, означава да си цялостно същество. По друг начин казано: без търсене на Истината ти не можеш да излезеш от ада, от робството, в каквато и да е форма.

Казах ви предния път, че толтеките имат четири вида врагове. Те ги наричат четири естествени природни врагове. Тук ще ви ги изредя и ще говорим за някои от тях, след време ще се връщаме, за да намерим методите, как да се справим с всички тези четири естествени врагове. Първият враг е страхът. Вторият враг е будността, трезвостта, най-тънкият, най-коварният. Третият враг е личната сила, голямата енергия. Също опасен враг. Човек с такава енергия почва да си въобразява, че може да постигне всичко и изпуска да разбере предназначението на тази сила – а тя е да служиш на другите. Малко сгрешиш ли, вече стават големи отклонения. И четвъртият враг естествен – старостта, която е сродна със смъртта. Тези четири врагове не само че толтеките ги побеждават и преодоляват, но и воинът от трета степен също ги преодолява.

Днес ще ви поговоря за втория враг – будността, трезвостта. Будността е качество на чистия ум. Тя не е качество на чистия Дух, а на чистия ум. Именно затова е опасно, защото будният човек може да си помисли, че всичко може да узнае за Бога. Но понеже е качество на чистия ум, това е една диагноза, една мярка, че на тази будност ѝ липсва най-важното нещо – Мъдрост. Защото едно е да имаш будност, съвсем друго е да имаш Мъдрост. И затова именно тя е най-коварният враг, защото е полузнание, полусветлина. Подобно на третия враг – личната сила и увереност – може да подведе човека и както е подвела много хора. Човек, който има голяма лична сила, може да си помисли, че може да постигне всичко, защото нещата се постигат с много енергия. И такъв човек може да постигне много желания. Само че дали ще постигне и едно съществено нещо – Мъдростта, което е много важно, иначе всичко ще бъде напразно. Защо? Защото тази лична сила му дава увереност, другият капан. Увереността е хубаво нещо, но се иска голяма любов, голяма Мъдрост, за да я използваш правилно, а не тя да те отклони. Такива хора изпускат предназначението на силата. И пак казвам, тя е дадена, за да служиш с нея на хората, за да служиш с нея на Орела.

При втория враг – будността, пак ще кажа, голямата опасност е в това, че като си буден, мислиш, че можеш да узнаеш тайните на Бога, на толтекски език тайните на Орела. Но това не може да се случи, защото Писанието казва: „Само на чистия Дух е дадено да узнава дълбините на Бога“. Именно затова Луцифер не е могъл да се домогне до тайните на Любовта и той в Любовта и Мъдростта е сляп. Има знания, огромни знания, но не му е дадена по-дълбоката област. Това ще стане ясно особено когато говорим за толтеките от второто и третото внимание. В пророк Данаил е казано: „Само Бог открива дълбоките и скритите неща. Само Той познава онова, което е в тъмнината.“

В Исаия, V-та глава, 11-ти стих, е казано за Бога: „Търсете Го, искайте Го в дълбините.“ Това означава не в ума, а в чистия Дух. Апостол Павел казва: „Понеже Духът е всичко, даже и дълбините Божии издирва.“ Значи тук отново има потвърждение, че на него е дадено. Има будност, която освобождава човека от митоте. Предният път говорихме за митоте. Това е човешкото съзнание, наречено по друг начин хаосът, т.е. обикновеното човешко съзнание. Тази будност е полезна. Има будност, която прави човека господар на съдбата си и му дава чувство за отговорност. И тази будност е полезна. Но при толтеките търсим нещо по-дълбоко. Търсим третото внимание. Нещо, което се освобождава от тези две илюзии.

ВЪЗЛЮБИ

(първа идея за размишление)

Думата възлюби изглежда обикновена дума, но тя е стратегия. Например ако искаш да излекуваш своята болест, възлюби я. Щом я възлюбиш, тя ще започне да се топи като леда. Да възлюбиш, това е особен подход на съзнанието. Казано по друг начин: да възлюбиш болестта, означава да предупредиш леда, че го очакват топли, слънчеви дни. Така действа Любовта, смекчава всичко, всяка твърда материя, в случая леда или болестта. Без Любовта ти не можеш да излекуваш нито болестта си, нито мисленето си, нито настоящето си, нито миналото, нито себе си. Да възлюбиш, това означава да започне да действа незримата ръка на Бога. Тъй като Той е Любов, щом даваме ход, Той действа незримо. Да възлюбиш, още това означава да дадеш на Бог да живее и да работи в тебе. От това по-голяма стратегия няма: да Му дадеш Той да работи, а да не си въобразяваш, че си голям творец. Както ще видим по-нататък, някои смятат, че са големи господари на съдбата си – нещо, от което толтеките се отказват. Те минават през този път, но го надрастват, защото знаят, че е илюзия.

Що е болестта? Болестта е липса на правилен подход към нещата. Болните хора нямат правилен, дълбок, свещен подход към нещата. Те не познават тайната на своите намерения. Затова при толтеките се говори за Майстор на намерението, а това е вече нещо много важно.

Какво означава здравето? Това са само условия за работа. Здравето не означава още да си благословен, само Любовта е благословена. Някои мислят, че здравето е благословено. Други мислят, че бракът е благословен. Само Любовта е благословена. Опасно нещо ли е здравето? Много опасно. Защо? Защото обикновените хора го превръщат в проклятие. Важно нещо ли е здравето за човека? Не винаги, защото то е донесло на хората много беди, много карма. За кого е важно здравето? Само за любящия човек, защото той го превръща в благословение. Той избира пътя на Истината, избира чистия живот, разумния живот и превръща здравето в благословение. Въобще любящият човек превръща и болестта в благословение; не само здравето, но и болестта. От това се подразбира, че спящият човек превръща и здравето, и болестта в проблеми и проклятия. Трябва ли човек да търси здравето? Не. Първо човек трябва да търси Истината и Бога, тогава здравето ще започне да го търси. Такъв е законът. Трябва да знаеш кое да поставиш на първо място. Една грешка и вече все ще гониш здравето, и от прераждане в прераждане ще го гониш, но идеята е то да те гони. Тогава здравето ще те търси и освен това ще те намери. Иначе няма да може да те намери.

ТРИТЕ ВНИМАНИЯ НА ВОИНА

(лекция 20)

Това е една дълга тема. Ще се наложи няколко пъти да говорим, за да можем да разберем потънкостите на трите внимания. Първото и второто внимание са еволюция. Има най-различни системи. Има при толтеките осем-девет степени както при чакрите, най-различни, но аз съм избрал най-подходящото, което най-хубаво може да се обясни – осем степени. Не ви говоря въобще за Кастанеда, тъй като той е воин от втората степен. Говоря ви от името на един толтек, който е толтек трета степен, а това означава много неща. Първото и второто внимание, пак повтарям, са еволюция, т.е. илюзии. Дългият път, който може да стане много дълъг, после още по-дълъг и дали човек ще стане разумен, няма гаранция. Но воинът преминава през тези места, опасни зони, заради своя опит – той трябва да има опит. Но той продължава, докато стигне до истинското знание и истинското внимание, което е наречено третото внимание. Сега преди да навлезем в тайнственото трето внимание, трябва да минем през илюзиите на първото и второто внимание. Това са степени.

Първото внимание е обикновеното човешко съзнание, на техния език – митоте, т.е. хаос. Много проекти, много мечти. Толтеките не се занимават с мечти. Нещо друго по-дълбоко, но не и мечти. Казва се, че съдбата е предопределена. Говорим за първото внимание. Те така казват обикновено: „Съдбата е предопределена.“ Даже някои хора това ги устройва много, защото може да използват други и предопределено е примерно да си ми слуга или да ми служиш, да ми работиш и други подобни неща, и т.н. Така било писано. И при този избор, при това убеждение тяхното съзнание си остава заключено, а съзнанието никога не е предопределено. Умът може да се предопределя, но тука говорим за съзнанието – грешката, която правят обикновените хора и първото внимание. Съзнанието никога не е предопределено, но ако той избере пътя на ума, ще стане ограничено. При такъв избор и при такива убеждения ти вече се предопределяш. Да си убеден, че съдбата ти е предопределена, това е митоте, т.е. хаос, и другата дума – глупост. Защото това означава да отдадеш съдбата си в чужди ръце, които много често са безумни ръце. Така мисли първото внимание, т.е. по друг начин ще го кажа: ако вие решите, че съдбата е предопределена, вие се съгласявате, че нищо не може да промените. Казвате така: „Съдбата е предопределена“ и вече изчезва нещо от волята на човека, от съзнанието, от неговата работоспособност, от Духа. Затова е наречено глупост. Значи вие се съгласявате, че нищо не може да промените и щом сте убедени в това, така ще стане. Защо? Защото това е убеждение и то е силно убеждение, т.е. това е определен начин на живот, определен начин на избор, но това не означава, че човекът е прав. Той е убеден, той си изстрадва този път, но това не означава, според толтеките, че е прав. Той просто е убеден в своята илюзия. В известен смисъл е прав, но когато го разгледаме дълбоко, той не е прав, че съдбата е предопределена.

Да минем към второто внимание: тук има будност, за разлика от хаоса. И тук илюзията обаче е много по-тънка и почти неуловима. Тук има и будност, даже и вяра; даже има и молитви, и някакво познаване на духовните сили. Тук има и черна, и бяла магия – две странни заблуждения. И двете са заблуди. И черна, и бяла магия – те са тук във второто внимание. Второто внимание работи с по-тънки сили, с по-тънки енергии. Научава се да ги владее и затова то може да използва хората от първото внимание, които не знаят за тези неща. При второто внимание работи убеждението, че ти управляваш своята съдба и че носиш отговорност, което звучи много приятно. Тук ти се наричаш творец на съдбата си. Тук ти си избрал това убеждение и това е твоят избор. А знае се, че това, което стане твой избор, това винаги се реализира, това ще се сбъдне. Значи както и при първото внимание се сбъдват нещата, така и при второто внимание, щом си го направил този избор, то винаги ще се реализира.

Както при първото внимание, така и при второто внимание това, което избираш, това ще получиш. Избираш го, вярваш в него, влагаш си енергията, то почва да се образува, да се материализира, даже в известен смисъл си творец и това ще получиш. И двете внимания за себе си са някак си прави, но това не пречи да са заблудени и да са много далече от, както ви казах свещената дума на толтекски език, нелтилицтли – Истината. Във второто внимание е пълно с илюзии и заблуди. Например една общоприета заблуда, тя е известна в света, е казана ясно: Като хвърлиш ябълката, тя пада, защото имало гравитация. И почти целият свят е приел, че това е вярно. За второто внимание е така, така изглежда и е така. Но воинът от третото внимание, който има частично всеобхватно виждане, за разлика от толтека, който има всеобхватно виждане, казва друго, много по-дълбоко и много по-вярно, че ябълките падат в Небето. Никаква земя. Разбира се, че земните ябълки, т.е. земните мисли, се превръщат в затвор. И такива хора падат в този затвор. Техните ябълки падат в затвора. Те са привързани към земята и всичките им ябълки падат на земята. И така човек въобще е паднал на земята, като ябълка. Но който има Първичната ябълка, т.е. чистата мисъл, чистото съзнание, той е непривързан. Воинът казва: той „пада“ нагоре. Той пада в Небето. Но за да разберем дълбоко това, трябва да имаме трето внимание, за което ще имаме няколко лекции, тъй като това се разбира само с трето внимание.

Друго голямо заблуждение, също общоприето (те са много, няма да ги изреждам), е изразът: „Не чакай от умрял писмо.“ А умрелите всеки ден пишат. Къде? В нашите съзнания. Всеки ден, даже според мене са неуморни. Всеки ден пишат в нашето съзнание, управляват… Някой път някой чете някаква книга, авторът го няма отдавна, той е в другия свят. Този автор му повлияе и променя целия му живот. По всякакъв начин, чрез мисли, внушения, желания, постъпки умрелите говорят и не спират да говорят ежедневно. Така че ще се учудя, ако има някой умрял да не пише писма. Пишат ги в нашето съзнание. Не ги пишат на листи, но някой път може да накарат някой да си понапише нещо за разнообразие и може и да го завържат. Може да го изкарат голям философ даже.

Без третото внимание, т.е. без истинско знание (другия път ще ви кажа още някои неща за ябълките, но все пак това е тема, която не заслужава дълго обсъждане, но ще ѝ отделим още малко време), всички хора ги очакват големи беди, разочарования и страдания. Защото първото и второто внимание са пътят на провала, включително и бялата магия; човек мисли, че влияе благотворно на хората. Даже някои не подозират, че ще бъдат наказани за доброто, ненавременното добро. Не само за злото, но ще бъдат наказани и за ненавременното и неточното добро. Ти можеш да си си въобразил, че е добро, но не му виждаш последствията. Те може да се окажат много лоши. А пък някой път една лоша постъпка може да даде златни последствия. Това воините от третото внимание го знаят и го различават.

Толтеките казват, че този, който се е отдал на света, той разваля себе си. Той разваля и сърцето си и много често той, особено второто внимание, изпада в магически практики. Това означава, според толтеките, че той няма самоуважение. Той не е изключително честен към себе си. Той няма любов към Орела.

Воинът на третото внимание е безупречно същество. Той живее и работи за Орела, за Истината и Орелът го въвежда в своята Мистерия. Воинът от третото внимание умее, знае как да отстрани будността. Първо знае как да я използва, не тя да го използва, а той умее да я използва, понеже обича с една по-висока степен Истината. И после знае как да я отстрани в своя път, за да постигне нещо по-дълбоко, т.е. той умее да я използва правилно, той не я отрича. Но той знае, че тази будност строи замъци върху пясък. Този, който обича Истината, той различава пътя на свободата от пътя на приключенията. Това са различни пътища.

Воинът от третото внимание показва на хората пътя към свободата. Той знае, че свободата е освобождение от многобройни илюзии. Пак ще повторя: свободата е освобождение не от една или няколко илюзии, а от многобройни илюзии. Воинът от третото внимание знае от опит, че будността в сравнение с чистия Дух е тъмнина. И той знае, че рано или късно будността води до заробване и падение. Будността, която в известен смисъл е помагала, но не е била разбрана дълбоко, води до падение. Например такива неща има и при болестта: ако не я обикнеш, ако не подходиш правилно към нея, тя може да се превърне във враг. Тя не е враг, но от твоя погрешен подход, после ще говорим за здравето, тя може да стане враг. От враг нататък, следващата крачка вече е смъртта.

Воинът от третото внимание знае, че това, което дарява истинския живот, не е будността. Будността няма това качество, това свойство – да дари човека с истински живот. Само чистият Дух може да дари този живот, чистия живот на човека. Воинът от третото внимание е само началото на истинския живот, защото пътят до толтеките от третото внимание е много дълъг, много труден, много истински и много дълбок. Третото внимание е само начало, истинският живот е само едно начало по този изключителен и прекрасен път на древните мъдреци, древните толтеки. Защото по този път воинът от третото внимание познава своята висша душа и той заживява с нея. После, оттам нататък, той ще пътува към своя Дух.

Воинът от третото внимание знае, че твоята съдба не се намира в ябълките, които падат на земята, т.е. твоята съдба не се намира в твоето ограничено съзнание. Като казвам, че този учен Нютон е казал така за ябълките, аз не го критикувам. Той си е невежа, но аз не го критикувам. Аз обичам много неговото трудолюбие. Той се е занимавал 30 години с алхимия, има книга за тълкуване на Откровението, за религията и много други научни неща. Това не му пречи да е далеч от истината. И при Айнщайн има големи заблуждения: това, че Вселената се била разширявала… Но тук нямам такава идея, тъй като ще следвам посоката на толтеките. Значи твоята съдба не се намира в твоето ограничено съзнание, т.е. в твоя ум. Твоята съдба се намира в твоето чисто съзнание. Това вече е Божествената съдба, не човешка, даже не духовна. Това е твоята Божествена съдба – чистото съзнание. А това съзнание е неограничено и просто няма как да е предопределено, и никога не е било. То е неограничено и безпределно. Така че ние имаме Божествена съдба. Тук ябълките падат в Небето, т.е. велик е пътят на воина от третото внимание нататък, защото той вече е пред прага на така наречената Тламатиниме, т.е. на езика на толтеките той е във въведението на пътя на Мъдростта. Истинският живот – първо той трябва да се постигне и после вече имаме въведение в пътя на Мъдростта. Другият път ще говорим пак за трите внимания и може би няколко пъти, защото трябва много дълбоко да се разберат, защото има много тънкости и ние трябва да ги разберем много дълбоко, за да можем после да усетим за каква древна и велика Мъдрост става въпрос, особено при третото внимание на толтеките, което е древната Мъдрост, наречена Мъдрост на драконите. Ще говорим за знанието на драконите, но те са от съвсем друг свят, съвсем друго измерение, съвсем друга дълбочина. По-нататък ще говорим за тях, но първо трябва да разберем много други неща.

БУРЯТА И ХРИСТОС

(втора идея за размишление)

В Библията, в Матея, се казва (VIII гл., 24 стих): „И ето, буря голяма биде на морето. Така що вълните покриваха ладията“. Ще ви кажа няколко неща за Христос и бурята, т.е. как чистото съзнание посреща бурята, няма значение дали е психиеска, дали става потоп – без значение. Подходът е един.

Първото, което трябва да разберем, това е също от гледна точка на толтеките, че бурята въобще не е важна. Разбира се, за неговите ученици се оказала важна, защото те ѝ отдали внимание. Тяхното внимание е било уловено. Щом ти хванат вниманието, ти хващат и енергията. И ако едно такова внушение те хване, каквото и да е то, значи ти ще бъдеш уловен. Бурята не е важна, важно е как управляваш себе си. Важно е какво става вътре в твоето съзнание. Това е вече важно, това е вече нещо съществено. Бурята е без значение, важно е самият ти как управляваш своето съзнание. Бурята идва само за да ти помогне да постигнеш себеовладяване. Тя е помагач, както ще видим, тя се жертва. Бурята идва, за да излекува твоето неверие. Не случайно Христос им казва: „Защо сте толкова маловерци?“ Ти почваш да я виждаш, да я разширяваш в съзнанието си. И този малък проблем става много голям, пък всъщност нещата са други. Бурята идва да излекува твоето паднало съзнание. Тя прави голяма жертва, тя е твой помагач, но трябва да го разбереш.

После Матей продължава в Евангелието (25 и 26 стих): „И пристъпиха учениците Му, та Го събудиха и казаха: Господи, спаси ни!“ – то не става въпрос за спасение, но те искат спасение… Такова е съзнанието. Това е второ внимание, т.е. изгубена будност. Те казват: „Спаси ни! Загиваме!“ А Той им казва: „Що сте страхливи и маловерци?“ Ще обясня: тук има една малка тайна. Тя е в това, че бурята е съставена от живи същества, духове. Ние не вярваме в духове, но духовете за мен са по-реални от хората, от камъните и от предметите. Невидимият свят въобще е по-реален, но много време трябва на хората да го разберат. Тази буря се жертва за тях, за тяхното израстване, за тяхното овладяване. Защо? Защото този, който е овладял съзнанието си, той много лесно ще овладее бурята, ако въобще я забележи. Защото някой път има толтеки от второ внимание, те въобще няма да я забележат, тъй като тя не може да ги улови, те са минали много, много далече отвъд. Тук само между другото ще ви кажа, после ще продължа, че толтеките от древността са постигнали третото внимание, после са преродени в много държави – в Египет, Финикия, Вавилон, Гърция – като богове. Богове на народите, просто са станали богове, докато туранците са се превърнали в много демони на различните народи, но това е една друга тема.

Бурята идва, за да израснеш поне в своето трето внимание. Затова идва бурята, а не за твоето падение. И всичко зависи – дали ти ще бъдеш в падение или в израстване, както е при болестите, както и при другите проблеми – всичко зависи от твоя подход. Твоят подход решава какво ще ти се случи. Ако смяташ, че болестта е неизлечима, тя става такава. Тя никога не е неизлечима, защото Бог в тебе превъзхожда всичко неизлечимо. Но поради твоето голямо заблуждение, особено на първото внимание, ти си убеден – ами тя се получава неизлечима и ще я влачиш и не само в един живот, в много, че можеш да убедиш даже и някои други съмишленици.

Бурята е замисъл на Неведомото. На езика на християните това е замисълът на Отец. Но чистото съзнание, в случая Христос, веднага разбира замисъла на Отец. Защо? Защото чистото съзнание е естествено сродно с Неведомото. Те се познават, те са близки, те са приятели с Невидимия свят. Той живее в Невидимия свят, а работи във външния свят. Той е обединил двата свята в себе си и същевременно такъв Велик Учител като Христос ги е надраснал. Както и толтеките от второ и трето внимание, така и Христос живеят отвъд Отвъдността, но това е друга тема. Всичко това означава, че бурята воюва срещу твоето съзнание. Тя те изпитва, тя иска тебе. Тя иска твоето израстване, иначе тя е безсмислена, обаче иска да ти помогне и тя работи за тебе. Бурята изисква ние да се пробудим, да постигнем това, което се нарича чисто духовно съзнание. Тя работи за него. Прави всичко възможно: бушува, лети, играе си, както силфите си играят, казва Учителят, някой път, духовете на вятъра събарят на някого шапката и му се радват и той мисли, че е от вятъра. И почва една игра, една гонка, а те се радват. Такова нещо е и бурята.

На друго място Библията казва: „И ето, смути ги с буря.“ После се казва за Христос, че „превърна бурята в тишина“. Що е това тишина? Това е напълно чистото и овладяното съзнание. Иначе няма тишина – има мълчание, има диалог; може да е свещен диалог, но по-нататък толтеките се разделят и с него. Те търсят тишината, търсят дълбочината на Истината и на Бога. Тишината, това е чистото и овладяно съзнание.

ДЪРВОТО НА ИЗЦЕЛЕНИЕТО

продължение

(лекция 21)

Здравето е едно разумно, живо същество и ти трябва да го отгледаш в себе си. Това важи и особено за третото внимание на толтеките. Този автор, който ползвам и много уважавам, се казва Теун Марез. Името му на толтекски Те уун маа и рис означава Предводител на Великата Вода. Това е толтек от трета степен на вниманието. В момента живее в Африка. Мои хора от Англия ме запознаха с него. Той има около седем книги. Много голям стратег. Това не означава, че е лесно да бъде разбран. Но това е един от много дълбоките автори, които изнасят истински традиции на толтеките. И особено последната му книга „Сянката на вълчия огън.“ Там думата вълк има съвсем друго значение. Титлата толтек трето внимание на толтекски език се нарича дракон-вълк. Но тази година сигурно няма да стигнем дотам, защото много други неща трябва да си кажем, но по-нататък ще говорим за тази изключително висока степен, третото внимание на толтека. Над него има само едно внимание, което е повече – това са Великите Старци, най-великите древни Учители, посветени в съвсем друг смисъл. Те надминават и тази категория, която е известна в света като Боговете.

Що се отнася до болестта, всичко започва с една малка отрицателна мисъл. Защо? Защото тази мисъл е семенце, тя е семе. И това семе расте. Ти мислиш, че това е нещо дребно, но след време когато дойде тежката болест, когато хубаво е израснало това семе и вече трябва отново да се бориш със себе си, дали ще успееш, защото си изпуснал тази малка отрицателна мисъл. А тя е само в началото малка. Тя расте, както като поливаш едно цвете, то расте. Така като поливаш тази мисъл, т.е. като повтаряш често „не мога, не мога“, като се оплакваш от това и онова, тази малка мисъл расте. Всяка отрицателна мисъл си има свой път. Тя се превръща в химически вещества, в реакции, в болест и в събития. Значи вижте къде отива тя. Болестта има много лица. Тя може да бъде следното, ще изредя някои от лицата и намеренията на болестта и на болния човек. Защото както знаете, болестта е жива същност, живо същество. Тя затова и мъчи човека и му пие енергията. Ще изредя някои намерения, някои болни да видите защо боледуват. Има много причини и необичайни… Списъкът е много дълъг, но аз съм се спрял на няколко.

Първо: Болестта може да бъде натрупана жажда за почивка.

Второ: Болестта може да бъде оправдание за бездействието, за мързела.

Трето: Тя може да бъде оправдание за лоши постъпки: „Понеже съм болен, затова постъпих така.“ Във Великия Живот няма оправдания. Там, когато се достигне особено до дванадесето и тринадесето Небе на толтеките, тъй като те имат тринадесет Небеса, там такива думи „извинявай“ не съществуват. Тук на Земята може да се извиняваш хиляди години, там такива думи няма.

Четвърто: Може да бъде метод за организиране, за мобилизация на себе си. Разпръснал си се в много неща, разпиляваш се, тези желания ще те унищожат още повече от болестта. Това е един начин да се събереш, ако усетиш, че трябва да се събираш вътре в себе си.

Пето: (По-нататък ще ви говоря за науката за намеренията, но това е съвсем друга тема.) Болестта може да бъде средство да разиграваш другите: „Иди, донеси ми туй – не го искам.“ Това е егото. Значи средство на егото да разиграваш хората, защото почваш да се чувстваш господар. Ти си болен, ти си нещо като генерал и трябва да ти се покоряват и да те слушат.

Шесто: Болестта може да бъде призив за помощ, една жажда за помощ, това е вече нещо много хубаво. И вие трябва да различавате кое какво е, за да може да помагате по съответния начин.

Седмо: Болестта може да бъде желание за споделяне. Има такива хора, които няма къде, какво да споделят. Търсят начин, когато се разболеят, това е един от начините да им се обръща внимание и да искат да споделят. Разбира се, ако почнат да искат повече споделяне, отколкото трябва, тук само ще ви загатна, това е по-опасно от болестта. Това е натрапчив дух, натрапчиви желания, тук вече става опасно. Трябва да се помага със съответни формули.

Осмо: Болестта може да бъде бягство от трудната действителност. Това е пак вид почивка, но по друг начин. Просто искаш да избягаш, да си поболедуваш малко, един вид да си починеш. Това може да е разумно и неразумно, всичко зависи от човека.

Девето: (Бих могъл да ви изредя хиляда причини, но се спрях на около девет, другите вие ще ги допълните.) Болестта може да бъде желание да ти се отделя много голямо внимание. Понеже се чувстваш като генерал, защото си болен и сякаш хората са длъжни да ти отделят голямо внимание. Но голямо внимание означава и голяма енергия. Но ако това желание за внимание превишава мярката, тогава вече това желание е по-опасно от болестта.

Въобще болестите осъществяват най-различни и необичайни намерения. Всички тези болести определят различни намерения и подходи към живота. Здравето на човека е също подход към нещата. И болестите са различни подходи, затова човек е болен, неправилни подходи и здравето е също подход към нещата. Например ако ти не обичаш по един свещен начин всяко същество, ами ти няма как да бъдеш здрав. Едно същество да не обичаш – Бог живее в него, няма как да бъдеш цял.

Според начина си на мислене ние се определяме, т.е. сформираме нашите болести, нашите професии, нашите неприятности, нашите специфични трудности и затова ще чуете някой ще каже, и при мен идват много такива: „Ама, аз имам специални проблеми, специални трудности“. Точно така, много са специални…

Само този, който има любов към Истината, и то по един изключителен начин, може да си изработи правилен, свещен и Божествен подход. Само при тази изключителна любов към Истината – това е закон, при който няма компромис. Какъвто и да си, трябва да разбереш този закон, защото той решава и твоето далечно бъдеще. И той ще изтрие твоето минало, и той ще подобри твоето настояще. Значи изключителен начин на любов към Истината, не просто: „Да, да, трябва да се обича Истината“. Това означава, че вече си загазил. Като чуя човек така да казва: „Да, да, трябва да внимавам, трябва да съм буден“ – той вече с единия крак е загазил. Този подход, свещеният подход към нещата води към Дървото на Изцелението, той води към Любовта, той води към Дървото на Живота.

Що е болестта? Отражение на твоите мисли и отношения към живота. И понеже отношенията са много и болестите са много, и спецификата е голяма. Болестта показва, че отношенията ти към нещата и живота са вредни за тебе. Това е един знак, в случая болестта е приятел. И болестта идва, за да ти помогне. Даже някой път има хора, които може да ти дадат точна диагноза. Примерно ти си болен от рак. Това означава, че е дадено името на врага. Почваш да атакуваш. Търсиш начини и методи. И аз имам такива методи, но ако не ги изпълниш, ракът остава. Няма да има операции, няма да има лекарства, няма да има загуба на много пари за скъпо струващи лекарства и почти винаги безполезни. Обаче понеже няма ухо, въпросът вече е друг.

В случая болестта е приятел. Защо? Защото тя иска да те предпази от твоето разрушително поведение към нещата и към живота, затова се явява тя. Защото след нея има много по-лоши неща, ако не я разбереш. Болестта е приятел, ако я разбереш правилно. В случая, тя е твой предупредител, нещо много важно, нещо много благородно. От друга страна, болестта е особен разговор на Бога и Вселенския Разум с тебе, с твоята душа. Те искат да говорят за тебе, за твоята душа, за твоята разумност, за твоя път. Болестта е един повод.

Този, който обвинява другите за своята болест, ще се намери в много тежко положение. Значи който обвинява приятели, врагове, държава, система, окръжаваща среда, той ще попадне в още по-тежко положение. Защо? Ще обясня: това е един механизъм на ума, който е напълно фалшив, погрешен, механизъм на първото и второто внимание, т.е. този, който обвинява близки, родители, света, държавата, средата, разни икономически условия, то е, защото не иска да се променя. Обаче умът е много хитър, той може да говори някой път, че иска, даже може да го каже, и то много хубаво, звучно, но той не иска. Има си белег, кога той иска. Много по-лесно е да обвиняваш, отколкото да се променяш. Просто хвърляш недоволството си, където ти попадне, много е лесно; но да се отървеш от това недоволство, от тази критика, иска усилия. Мързеливият човек, мързеливият ум много трудно дава усилия, почти не дава.

Да не искаш да се променяш – това значи да искаш, преведено, да увеличаваш страданията си, трудностите си и съдбата си. Всичко това се усложнява все повече и все повече. И това произлиза от този закон, да не искаш да се променяш. Но Невидимият свят е много строг: щом не искаш да се променяш, очакват те много скъпо струващи лекарства. Но без промяна на себе си тези скъпо струващи лекарства са почти сто процента безрезултатни. Е, някой път ще те излекуват, но пак ще те излъжат, понеже ти оставаш най-много във второто внимание. Понеже не си търсач на Истината, толкова сили, толкова разходи, толкова родителски грижи, за да може след време пак да се разболееш. Защото такъв е пътят на тези, които не са избрали Истината. Щом не искаш да се променяш, тогава болестта ще те ограбва все повече и все повече, отделно парите, разходите и лекарствата. Болестта вече се настройва към тебе. Щом не искаш да се променяш, тогава болестта ще те ограбва все повече и повече. Дори ще ти стане враг. Тя няма такива намерения, не е такава, но ти я превръщаш във враг поради своя подход, поради своето неразбиране. Най-накрая за такива казват: „Болестта го завлече.“ Чували сте го този израз, в света е много популярен.

Истинското здраве не означава никога да не бъдеш болен. Там не си застрахован, че всякога си здрав. Но то означава винаги едно нещо – да имаш правилен подход към нещата, да запазиш благородството си, да запазиш любовта си към хората, към нещата, към животните, към всичко. Запазваш правилния подход – това означава, че вече не само си здрав, а и по-нататък ще надминеш здравето, защото няма цял живот да се занимаваме със здраве. Здравето е едно, а чистото състояние на съзнанието е нещо още по-дълбоко.

ДЕСЕТТЕ БОЖИ ЗАПОВЕДИ

(трета идея за размишление)

Десетте Божи заповеди са закони за чистото съзнание. Те предпазват човека. Вие знаете, че грешките са живи същества и подяждат човека. Те са нещо като психически червеи. Заповедите предпазват човека от онези грешки, които водят към трагедия. Защото има грешки, които въобще не водят в тази посока. Значи Десетте Божи заповеди предпазват. Спазването на Десетте Божи заповеди определя духовната еволюция на съзнанието, затова са дадени.

Десетте заповеди утвърждават Бог в твоя живот. Няма по-хубаво нещо от това да Му дадеш да се утвърди в твоя живот, затова са дадени и тези заповеди. Например: „Не убивай!“ – означава да преодолееш своето древно минало, своето древно зло. То е в тебе, скрито. Може и десет години да не го видиш, но ако не си постигнал трето внимание, то е вътре, то чака. И най-малкото зло в тебе ще създаде проблеми. Затова истинският човек избира пътя на Истината и на третото внимание.

Всички тези Десет заповеди означават да намериш Бога, което преведено означава, че ако не изпълняваш Десетте Божи заповеди, значи дяволът ще те намери. Няма какво да го търсиш, просто той много лесно ще те намери. Щом Бог не може да те намери, значи Той има резерва, резервен вариант – знаете, резервна гума на колата. Веднага се слага другата гума, значи идва другият господар.

Десетте Божи заповеди изработват тънките енергии в човека, а без тях няма истинско разбиране. Без тази Любов, за която много ще говорим, без тази Мъдрост, без тази Истина няма дълбоко разбиране, няма тънки енергии. Затова ние трябва да навлезем в тази област. Учителят казва, че който много обича Истината, той много вижда. Въобще не говорим за слепотата, наречена ясновидство. Говорим за Истината, говорим за Любовта, които реално виждат, но имат особен подход. Скоро идва една позната от София и казва: „Четох една твоя книга. Тя ме спаси. Какво ще ми кажеш за бъдещето. Кажи ми нещо.“ Казвам: Аз не говоря така. – Тя мисли, че като чела книгата ми, че сега ще почна да се покланям, ще си хваля книгата или нещо такова. Казвам: Свършихме разговора. Някой път може да има естествен момент, в който ще говорим, но не по този начин. – Мисля, че се засегна, но това няма значение; вътрешно към душата ѝ аз имам съвсем друго, истинско чувство.

В рая животът е на ниво тънки енергии. Тук се намира Любовта, Безсмъртието, душата и т.н., все тънки неща, все тънки енергии. Падането на Адам и Ева означава слизане от висшите енергии долу при грубите енергии. Вие знаете как българите обичат да чупят по спирки пейките, защото имат много разрушителна, груба енергия. Но това аз го харесвам, защото по-хубаво е да не посягат върху живи същества. В София има един брат, неговата сестричка се оплака, че хвърлял много чинии, чупел и какво да прави: купи му пластмасови чинии. Много е просто.

Раят е един висок енергиен план, уровен, т.е. ниво. Докато адът е паднала енергия, т.е. водата е слязла в леда, слязла е в света. Думата свят на езика на толтеките е много странна и се изрича: семан ахоак. Тълкуването е: затворен кръг на водата. И затова тук в този свят се говори за кръговрат, водата се върти, само че има друго въртене извън света, което е истинско – Живата Вода. Но тук се върти друга вода… и тя е хубава в известен смисъл, но това е друг въпрос. Затворен кръг на водата, така наричат толтеките думата свят, т.е. затворен кръг на живота, и само с любовта към Истината може да излезеш от този кръг. Ние ще говорим по-нататък все повече за третото внимание, но когато разберем първото и второто.

Процесът на изгонването от рая е процес на трансформиране на висшата енергия в нисша. За тази нисша енергия са дадени именно тези Десет Божи заповеди. Те не засягат хората на Любовта. Човекът на Любовта, Мъдростта и Истината не се нуждае от заповеди. Той живее в Бога и Бог го учи. Христос няма нужда от университети, няма нужда от училища, за които, както съм ви казвал, в земните училища влизаш с един дявол в главата, излизаш с десет, може и повече. Имаш диплома, но нямаш свещен живот. И затова е казано в Библията, и то много точно: „Който има уши да слуша, нека слуша.“ Но грубата енергия няма уши. И макар че са дадени Десетте заповеди, много хора нямат уши, нямат такава енергия, няма кой да слуша. И затова много деликатно е казано: „Който има уши, нека да слуша.“

Ухото по принцип е свързано с тънките енергии. То улавя много тънки неща. Вие знаете при индианците, особено при вождовете, при шаманите такива тънки неща се научават, такива следи, такива стъпки, такива долавяния на вятъра… Ще направя едно малко отклонение, преди да завърша: преди много години американците успяха да излъжат много индианци с мирни договори, после много от тях ги натикаха в резервати. Много от тях избиха… А вождовете на индианците от третото внимание нагоре са наследници на толтеките. Но за съжаление, между тях има много индианци, много племена, които са първо и второ внимание, да не говорим за човекоядците, които са извън вниманията. Какво се случи? Американците си намериха майстора. Това между другото го казвам, аз въобще не се занимавам с политика, но тука искам да ви дам един закон, в случая това е само повод да ви разкажа нещо друго: американците изнасилиха, ограбиха, убиха много, натикаха в резервати, отнеха им природата, земята и т.н. в името на някакво добро. Обаче те попаднаха на многобройни вождове от второто внимание. Тези вождове имат традиция от Атлантида. Един вожд може да прави заклинание от единадесет часа до три дена без почивка, никакъв проблем. Една мисъл, без да я прекъсне, от единадесет часа до три дена. Тази мисъл привлече Алкайда, съответния инструмент, и трябваше някой да отмъсти за тези лъжи. И, разбира се, веднага след тези мощни мисли, океани от егрегори, ние ще говорим след време и за тайната на егрегора, тези егрегори образуваха мощна вълна и намериха съответните хора-оръжия, хора-инструменти и това е заплатата. Така че ако не се разбират дълбоко нещата, винаги ще се плаща, ще се случват такива неща. Особено пък ако попаднеш на човек, който е във второ внимание, и то вожд или шаман. Това е най-голямата грешка, която може да направиш. Тогава имаше и вождове от трето внимание, които изпитаха съжаление, че тези от второ внимание не ги разбраха. Те приеха съдбата си, но не се почувстваха жертви, защото в третото внимание си винаги победител и отвъд нещата. Те претърпяха, израснаха и влязоха в първото внимание на толтеките. Те продължиха своето развитие, не еволюция, а развитие. Но те имаха друг подход. Те никога за нищо не съжаляват. Но в случая бяха обучавали много хора от второ внимание да тръгнат по този път и изпитаха едно малко съжаление, че останаха неразбрани и че другите отвърнаха на удара с удар. Но това е за техен опит и те ще го изплащат също.

В началото в рая Ухото имало чисто послушание, т.е. живот в Любовта – това означава чисто послушание. Животът в Любовта е живот в тънките енергии. А без тънка енергия няма никога дълбоко разбиране за нещата. То никога няма да дойде, будността не може да го даде. Трябва трето внимание, трябва Ухо. При това положение щом нямаш Ухо и нямаш тънки енергии, няма учение, няма път.

Десетте Божи заповеди са свързани със законите на висшите енергии. Например този, който лъже, който нарушава тази заповед, той най-много изгубва висшата си енергия. И при нарушенията на другите заповеди има загуба, но най-голямата загуба, най-голямото ограбване на човека на вътрешно ниво в духовните тела е при лъжата, особено при съзнателната лъжа. Тя се запечатва в телата и не може да кажеш „извинявай“ или „извинявам се“. Словото е Бог, Словото е голяма отговорност. Не може да говориш каквото си искаш и после да мислиш, защото някой път с една дума унищожаваш човек. Защото не си знаел какво искаш да кажеш пред Бога. Това не означава, че някой път като се старая да говоря ясно, че всички ме разбират. Но аз знам какво искам да кажа пред Орела. Останалото не е моя работа. Пък някой път има хора – и при съвсем ясно говорене не те разбират. На такива хора се говори вътрешно, молиш се за тях и им помагаш в техния път, но не с думи. Там думите не работят.

Нарушаването на Десетте заповеди създава духовни инвалиди. Тук става огрубяване на енергията, втвърдяване: втвърдяване в лъжата, втвърдяване в страстите, втвърдяване в какво ли не, включително втвърдяване и в мързела, и в най-различни неща. Някой път такива хора искат да се изкарат добри, но аз имам как да ги проверявам, не е този начинът да се изкарваш добър. Добрият човек въобще не е от този свят, той е съвсем друго същество и той е преди всичко същество на Любовта, а не на доброто. Ако е на доброто, той малко или много върви назад. Но ако е същество на Любовта, вече е нещо друго. Значи те се втвърдяват. Докато Христос – това е участие на висшата енергия в Библията. Това е участие на чистото съзнание, т.е. на най-висшата енергия. Това е Любовта, това е голямата динамика. Това е енергията на Любовта. Тя е енергията на Бога, към която абсолютно всички, без изключение, трябва да се стремим.

АУМЪ

2 ноември 2004 г.

Атлантида и толтеките

продължение
(лекция 22)

Тламатини

(първа идея за размишление)

Суфи

продължение
(лекция 23)

Дионисий Ареопагит

(втора идея за размишление)

Тот (Техути)

египетската мъдрост
(лекция 24)

Аумъ

една дума от Праезика
(трета идея за размишление)

АТЛАНТИДА И ТОЛТЕКИТЕ

продължение

(лекция 22)

Толтеките са големи наблюдатели. Те нищо не осъждат. Само чисто и дълбоко наблюдение. Например когато наблюдавали грехопадението, те видели, че по един странен начин времето и пространството се сгъстяват, нещо в тях се ограбва. Човек сякаш заживява в друго време, те го нарекли забавено време. Наистина в този свят времето е забавено, за някои хора тече особено бавно. При будността времето е динамично. Това е така, защото при чистия Дух грехопадението е овладяно, изкушенията са овладени; това означава, че и времето е овладяно, и пространството.

Наблюдавайки грехопадението, толтеките, т.е. атлантските мъдреци, видели в него тънкия замисъл на, толтекската дума е Куаутли, значи Орелът. За него ще говорим специално, все пак и днес ще кажем нещо. Те видели тънкия замисъл на Орела – Куаутли, т.е. те разбрали защо човекът е трябвало да падне. Защото целта на Орела е била самият Той да се издигне в човека. А що се отнася до самото грехопадение, те го приели като дар. Това е наистина дар, както ще разберем по-нататък. По-нататък ще разберем защо раят е заблуждение и ще разберем невежеството на блаженството, но от гледна точка на толтеките. Те го приели само като едно предизвикателство за преодоляване. Какво разбрали, когато го наблюдавали? Те разбрали първо, че е дар, защото то може да се преодолее само чрез Истината в човека. Значи Орелът предизвиквал Истината в тях. А именно тази Истина в човека, това е всъщност и същността на Орела. Така те разбрали чрез правилно наблюдение, че Орелът иска Истината да се разгърне в човека и човекът постепенно да стане част от Орела. Това е замисълът, въобще грехопадението се дължи на една безкрайна любов, много дълбока, за да бъде разбрана от човешката логика, много по-дълбока.

Според толтеките този, който правилно наблюдава грехопадането, той ще израсне от него, ще мине правилно през него и ще се освободи. Но това е само за този, който много държи на Истината, който има особени отношения към Истината. Докато този, който не обича Истината, ще има друг вид наблюдения. Него грехопадението ще го води все повече във времето. А времето в случая е зло, т.е. то те заставя да живееш в ограничения. Разбира се, това е условно зло, защото човек може да го промени, ако избере Истината, защото се знае, че Истината е извън условията. Казано по друг начин, вселената е ценна, ако представлява за тебе един безкраен източник на вдъхновение, тогава тя е ценна.

Според толтеките редът и хаосът са без значение. Същественото е в нещо друго, например тука има друго наблюдение: според толтеките всяко нещо, което е неразбрано, е хаос, докато дълбокото разбиране е ред, то внася ред преди всичко в човека. Който постигне дълбоко разбиране, той вече не разглежда хаоса като хаос, защото той вече има обхват. Той има нещо от Истината и вижда, че всъщност хаосът е велик ред, но дотогава не го е виждал. Без Истината съществата не могат да обхванат хаоса, за тях той ще остане хаос, който всъщност според толтеките е иначе необятният ред. На хората без Истина или без разбиране им липсва обхват, липсва им тази любов и тази мъдрост, която има друг ъгъл на виждане и този ъгъл е съществен. Но въпреки това нито един човек не може да избегне, казват толтеките, предназначението си, което е познаването на Орела, което е най-дълбоката тайна на живота. После ще стане въпрос за думата Орел, това е една от най-дълбоките думи в света.

Разбира се, големия обхват и разбиране са имали и други същества, не само толтеките. Например четвъртата подраса на Лемурия, така наречената Шалмали, старото име на Лемурия, това е древното тяхно име. Тази подраса, голямата раса, която е владеела и после се преражда и при толтеките, се е наричала Барни, те имат друга подобна мъдрост, която е също много, много дълбока. Тя се е преродила после на две места: първата и третата подраса на Атлантида. Първата се наричат рмоахали, това е първата подраса на Атлантида, която е владеела дълбоко тайните на ватанския език, по-късно третата подраса – толтеките, за които говорим. Но сега за Барни няма да говорим, тъй като имаме друга цел.

Думата Атлантида произлиза от думата атл, което на техния език означава глава, второто значение е думата власт, трето значение е пак власт, но слънчева власт, т.е. тази власт, която е имала слънчевата раса.

Що е Орелът? Това е една от най-най-дълбоките думи в света. На техния език се казва Куаутли. Накратко ще се спра на нея, защото това е голям въпрос.

Първото значение на думата Орел е: Великата Тъмнина. Всички минават през нея, защото това е важен път.

Второто значение е: Древната Светлина.

Третото значение е: Абсолютната Бездна. Значи тук въобще не става въпрос нито за светлина, нито за тъмнина, а за нещо много по-дълбоко, включително и от идеята за Бога. Това е Нещото, от Което е произлязъл и Бог. По по-външен начин казано, Орелът означава източникът на всичко. Например за обикновените хора Той е източникът на живота, понеже те не знаят, че има има по-дълбоки неща от живота, разбира се и от смъртта. Те смятат, че Той е източникът на живота, защото нямат представа за това, което е над живота. За воините от третото внимание, за което говорихме предния път, Той е тайната на себепознанието: да откриеш себе си, своята божественост и своя вечен път, не човешкия път, а дълбоко да откриеш себе си, това е за воините от третото внимание.

За толтеките това е вече нещо по-дълбоко: това е познаване на Пустотата. Това е една дума, която обикновено плаши хората, но тази скрита дума означава Великата Пълнота. Но посветените я използват така закодирано: Пустотата.

Според толтеките пътят на човека е пътят на самоосвобождение. Тук не се чака спасител, защото ако те спаси външен спасител, ти няма да бъдеш реално спасен. Значи ти трябва да постигнеш своята истинска природа, защото Орелът е просто в тебе. Ти трябва да постигнеш самоосвобождение. Когато се постигне степента второ и трето внимание при толтеките, за което ще говорим другата година, тогава вече ти си в Пустотата, ти живееш в Пустотата. Тук вече злото нищо не може да ти вземе и доброто нищо не може да ти даде. Ако искаш на такъв човек да направиш добро, няма какво да му дадеш. Все едно да искаш на някой серафим да направиш услуга. Трябва да си постигнал нещо много особено. Толтеките специално могат да правят услуга и на ангели, и на серафими, особено толтеките от третото внимание и даже могат да общуват заедно правилно. Но такива същества, които постигат Пустотата, могат да дадат много нещо на вселената и на съществата.

ТЛАМАТИНИ

(първа идея за размишление)

Тламатини на толтекски език означава едновременно: учен човек, философ и човек на изкуството. Тук ще разберем коя е мярката за истинския човек, това са традиции и правила от толтеките. Кой може да бъде тламатини? Има седем правила:

1. Само този, който е преодолял съдбата си. Според толтеките овладяването на себе си означава контрол на съдбата. Каквато и да ти е тежка кармата, ако ти овладееш себе си, ако си поставиш за цел, ако търсиш това и ако намериш правилния подход към себе си, ти ще постигнеш овладяване. Щом овладееш себе си, няма значение колко е тежка кармата ти, ти вече владееш и кармата. Въобще контрол означава преодоляване на себе си, т.е. на своето минало.

2. Само този, който умее да извлича от себе си, толтекската дума е иекийотл, означава само този, който може да извлича от себе си правилното и подходящото.

3. Само този, който умее да си създаде мъдро лице и твърдо сърце.

4. Само този, който умее да разговаря с вечното си сърце, на толтекски това се нарича иол-теотл, означава обожественото сърце, не просто сърцето, не онова там, което разнася кръв, а обожественото, духовното сърце в човека. Тогава той ще умее и да обожествява съществата, а също и изкуството, с което се занимава.

5. Само този, който умее да предизвиква в себе си Божественото вдъхновение. Не да го чака, както някои чакат вдъхновение на заем и ако дойде, пишат или правят нещо. Този, който има в себе си тази дълбочина, че може да го предизвиква по всяко време.

6. Само този, който е видял своя път в Куаутли, своя път в Орела.

7. Само този, който познава Тишината. Ще обясня: това означава само този, който се справя със злото в себе си, и с най-малкото зло, чрез Тишината. Защо? Защото в Тишината злото забравя себе си; ако можеш да го въвлечеш там, то забравя себе си, там няма живот, Тишината е част от Пустотата. Въобще Тишината е много дълбока, тя е подобна на Орела.

Всички тези идеи на тламатините – означава учените хора, философите и хората на изкуството – изхождат от древните толтеки; това са правила, които важат от древността и досега.

СУФИ

продължение

(лекция 23)

На суфи е дадено да види величието на Любовта, т.е. суфите са позволили Любовта да навлезе, да проникне в тях.

Що е Любовта? Един от големите суфи, Ал Газали, казва: „Любовта е резултат. Тя е резултат на истинското, съкровеното знание.“ Не просто на знанието, не на човешкото, а на истинското, съкровеното знание.

Истинският суфи е мистик. Що е мистик според суфи? Мистик значи очистване на съзнанието от всички сътворени неща, т.е. в сърцето ти трябва да остане само Бог, единственият компромис, който правят, и никой друг. Това означава мистик, той наистина става такъв човек – мистик. Всичко това означава, че ако се разбере дълбоко един закон, даден от Ал Газали, а той гласи: „Само Бог е достоен за истинска Любов“, ако хората бяха намерили първо Него, всичко друго щеше да им се нарежда постепенно все по-хубаво и по-хубаво. Но те търсят първо човека или нещо друго; някои търсят животни. „Има само Бог“ – това е целият суфизъм. Бог е същността на всички неща. Суфите казват: „Всичко е Бог – реки, дървета, животни, гори, този, когото обичате и този, когото мразите – всичко е Бог.“ Който разбере израза „Всичко е Бог“, ако дълбоко го разбере, това означава коренно преобразяване на живота. Другият път пак ще кажем нещо по този въпрос, когато ще говорим за тайната на веществото. Ние виждаме вещества, виждаме предмети; всъщност веществото не е вещество, то е скрита енергия и то е символ, означава отношения. Един предмет е даден да се види какви отношения имаш към други измерения, към енергията и към Бога. Всъщност няма вещество, но то е успяло да излъже чувството… Но другия път ще говорим по този въпрос, за да разберем по-дълбоко какво е Бог.

Суфизмът няма нищо общо със знанията. Той не е свързан с тях, той е свързан с Любовта. Защото според суфи Любовта е, която унищожава разстоянието между Бога и човека, не е знанието. Любовта е, която унищожава, която премахва това разстояние. Знанието според тях е раздяла с Бога. Вие знаете в света има много знаещи хора и колкото по-знаещи, толкова повече проблеми. Проблемите въобще произлизат от учените хора, от знаещите хора в съвременния смисъл на думата.

Знанието е раздяла с Бога, а Любовта е сливане. Това води до друг подход, до друго разбиране. Когато има сливане, нещата се променят; суфи е избрал сливането.

Според суфи има два вида любов: първата се казва мохабба – това е обикновената човешка любов, наречена още смътната, объркващата живота. Дали по-бързо или по-бавно, човешката любов постепенно обърква нещата; понякога действа и бързо като объркване. Днес я има, казват суфите, утре е в отпуска. В мохабба няма нито дух, нито душа, казват суфите, нито дълбочина. Какво има? Има само някакви уши, някакъв ум, някакво сърце – това е мохабба, или сянката на Любовта. Но има и друга Любов, тя е наречена Ишк – истинската, дълбоката, преданата, неизменната Любов. При нея също нямаш уши, нямаш ум и нямаш сърце, защото си ги изгубил по Бога, т.е. по една свещена идея, по нещо Божествено, нещо дълбоко. Ще обясня: Любовта за суфи означава храма на безумието. Ще трябва да обясня тази дума, защото тя е много хубава, въобще при суфи всичко е хубаво, но има други обяснения. Думата безумие тук просто означава абсолютната радост и затова суфите ги наричат мъдрите идиоти. Такъв човек има такава пълнота, че ако някой учен отиде да му обяснява, той може да се смее от сърце до полудяване, до безумие. Но това безумие е по-дълбоко от знанията на света.

Когато Мохамед овладял в себе си Иблис, т.е. Сатана – преди време говорихме за него, Мохамед е един от най-големите Учители, но това е друга тема, тук само ще спомена нещо – когато го е овладял, той е казал: „Моят Сатана стана вярващ, стана мюсюлманин“. Значи всеки има да превъзпита в себе си едно зло, един дявол от миналото, но не че дяволът е виновен, а самият човек е допуснал тази природа да се развие и има задача да я вкара в пътя и да я направи вярваща.

Безумието на езика на суфи означава неизчерпаема радост, те го наричат още вино. Това безумие надминава всички знания на света, всички проповеди, всички речи, защото това е огромна радост, огромна препълненост. Те я наричат безумие. Безумието на суфи е изпълнено с невероятна красота, затова често ги наричат мъдрите идиоти.

Суфизмът е един тайнствен опит върху човешкото съзнание. Това е опит, при който човешкото съзнание изчезва и остава само Ишк, т.е. истинската Любов. Суфи е едно друго учение на Мъдростта, което търси начини за някои съзнания да им помогне пак по същия път, който е всъщност пътят на тази велика Любов. Суфите казват на учените, които не ги разбират: „Напълно излишно е да мислиш за Бога, Бог трябва да Го живееш, Бог трябва да Го любиш“. Няма нужда да Го мислиш, трябва да Го любиш. Кое е по-важното: да Го любиш.

Ще ви кажа нещо за харабат: когато се събират суфи на едно място, никой не се събира, мястото е пусто, защото тук е само Бог. Това е истинският храм, суфи наричат това място харабат, никой няма, никой не пречи – само Бог е там. От това по-хубаво събиране няма. И суфите казват: „Това не е църква, нито джамия, около която се събират и обикалят глупаци“. Суфи не се занимава с глупави свещи. Той е запалил Любовта в себе си, каква по-голяма свещ, в него гори Бог. Как може да се залъгваш, времето на залъгване е минало. Свещите могат да си стоят настрани, просто няма нужда от тях, т.е. ти си живата свещ. От тях полза няма. Защо? Защото ти самият си свещта. Ако палиш, значи още не си станал.

Суфи е разбрал таоил. Таоил на техния език означава изначалния смисъл, т.е. истинския смисъл. Ще обясня: суфи не се занимава с глупави философски анализи за Бога, никакви философии за Бога, никакви анализи. Него словото „Бог“ въобще не го интересува като дума, все едно да анализираш словото „хляб“. Никакви анализи, никакви размишления: суфи го яде, т.е. суфи го живее. Няма нужда от думи, от разсъждения, от философия; суфи го живее.

Суфи има ясно зрение и то принадлежи на чистото сърце. „В това сърце се отваря, казват суфите, едно особено око, т.е. едно особено възприятие за хакика“. Хакика означава Истината. Това възприятие е недостъпно за интелекта, това е окото, което разбулва нещата. Суфите го наричат още аин джадида, новото око. То съзира отвъдностите, вкусва неизвестностите, но не може да сподели своя опит с интелекта, с хората. Новото око говори по особен начин. Те казват: „Новото око говори чрез ишарад“. Ишарад означава намеци, тънки намеци. Това е новото око, така говори то. Това е и истинското знание, което е отвъд булото, т.е. отвъд неразбирането.

ДИОНИСИЙ АРЕОПАГИТ

(втора идея за размишление)

Един от най-големите, от най-дълбоките християнски мистици. Почти всички такива са били отлъчени от църквата – и Яков Бьоме, и Сведенборг, за които сме говорили, и Майстер Екхарт. Това е нещо като бащата на християнската мистика. Тук ще ви кажа накратко някои неща от него.

Дионисий казва: „Човек е роден, за да заслепи мрака“, т.е. да го освети. После казва: „Истинската цел на живота не е в познаването на Бога, а в общуването с Неговата непознаваемост“. И обяснява: „Бог може да бъде уподобен само на три неща (според него):

Първо: Абсолютен мрак. Разбира се, по-късно той обяснява, че това е ослепителна светлина, която ние не можем да възприемем и затова тя е наречена мрак.

Второ: Безмълвие.

Трето: Бездна. В тази бездна угасват всички чувства и усещания, всички възприятия. Който може да влезе в този мрак, той е бил особено удостоен. А когато освети този мрак, той вече е бил особено благословен. Ако съумее да го освети, той вече става в друга степен особено благословен.“

Казва: „Бог се открива само в дълбините на този мистичен мрак чрез откровение. Да осветиш мрака, това значи да бъдеш удостоен с Божественото присъствие в себе си“. Той го нарича тайната на живота. „Този мрак е тайнство, тук е скрит мистичният възход на човека“, т.е. човек изважда възхода си, вдъхновението си именно когато се сблъска с този мрак и съумее да извади неговата енергия. „Този Божествен мрак символизира непристъпната светлина на Бога. В този мрак пребивава тайнствено Той“, т.е. скрито. „Само в този мрак става единението с Бога. Тук е скрито абсолютното първоединство. Само в този мрак човек се усилва мистично.“ Затова в този свят има много страдания.

ТОТ (ТЕХУТИ)

египетската мъдрост

(лекция 24)

Казва: „Истината се простира по-далеч от всички светове. Тя се храни само с изначална светлина. Постига Маат (на египетски означава Истината) този, който има желание, по-силно от огън.“ Не просто да казваш: А, да, уважавам истината, да, то е важно, разбирам…. По този начин бавно загиваш. Казано е: Само този, който има желание, по-силно от огън – това желание е вродено във всеки човек, трябва да си го разпали.

Казва Тот: „Истината е родината на Нетерите (на боговете). Тя е тяхната свещена храна.“ Храната на боговете и храната въобще на първата слънчева раса. „Който не търси истината, той живее в неуловимо падение.“ Тук няма значение дали го разбира или не, той ще навлиза все повече в падение, външно и вътрешно.

Казва: „Ако си решил да откриеш Истината, трябва да се подготвиш да изгубиш всичко скъпо, дори и живота си.“ Всичко трябва да заложиш, ако тръгнеш по този път, има риск. Но истинският търсач на Истината поема този риск. „Чистото разбиране за нещата е най-великото посвещение.“ Защо? Защото при това разбиране самият Нетер, самият Бог ти е дал нещо съществено от себе си. Той ти е дал нещо от Неговата Истина. Нещо от Неговата Истина е станало твое и затова ти можеш да разбираш тънко и дълбоко нещата. Например според толтеките тънкото, или дълбокото, разбиране на нещата не зависи от възприятието на човека и няма нищо общо със знанията и с мненията. Тънкото разбиране на нещата зависи от тайната на намерението. Но думата намерение е дълбока вода, за нея след време ще говорим. Тя е също една от най-дълбоките думи. Ако човек познава дълбоко своето намерение, той ще има един ключ, ще отвори нещо в съзнанието си. Думата ключ на келтски език означава способност за проникване. Той ще открие нещо, ще мине през друг свят, през врата и ще може да разбира истински нещата. Воините-келти също са подобни на толтеките в много отношения, там особено силни са били жените, наречени моригам.На келтски език моригам означава богинята-воин. Нещо много дълбоко, подобно на толтеките и като стихия не отстъпва на т.н. мъжки принцип.

„Очите на Истината – казва Тот – са по-дълбоки и по-сияйни от звездите.“ Казва: „Когато Нетер (Бог) те възлюби, Той ти изпраща истински Учител.“ Значи ти можеш да го търсиш колкото си искаш, но това няма да помогне, той трябва да ти бъде изпратен. По някакъв начин ти трябва да спечелиш доверието, в теб трябва да има нещо хубаво, нещо дълбоко, някакви усилия и такъв Учител няма нужда да го търсиш, той просто идва. И няма значение дали ще дойде вътрешно или външно, той просто работи.

„Когато Нетер (Бог) не е в тебе, ти си самата илюзия. От тази илюзия (тя е допусната) трябва да се зароди твоята голяма скръб. От тази скръб трябва да се зароди търсенето на Маат (Истината). Ако търсиш Истината, тя ще погълне твоята скръб.“ Вижте откъде започнахме – ако Той не е в тебе, минава се през илюзията и накрая стигаме до Истината, която освобождава.

Тот казва: „Голямото страдание е път към една нова и необятна вселена.“ Ако страданието е голямо и го издържиш, ще разбереш много дълбоки неща. Ако не го издържиш, ще останеш с човешко съзнание, както говорихме за първо и второ внимание. Преди време ви говорех за древните котки и се чудех дали тази вечер да ви говоря, но се получиха две много дълги лекции и ги отложих. След време ще продължим идеята за древните котки, защото те са постигнали воин-трето внимание – много дълбока степен; такива неща са разбирали, каквито човек не е разбирал. Това е друга тема, по-нататък ще се спрем и на тях.

Тази нова, обновена вселена отдавна е скрита в твоето етерно сърце, т.е. в твоето духовно сърце. Но само Любовта може да види това. Защо? Защото „само в Любовта се намират твоите безкрайни очи“, казва Тот. Въобще Любовта е безкрайност. Тя не означава никакви обекти, никакъв рай. Както ще видим по-нататък, заблуждението на рая означава да отидеш на безопасно място и да се отдалечиш от Бога, да станеш независим, а пък ставаш по-зависим. Подобно нещо е заблуждението, невежеството на блаженството. Но ще го разгледаме по-нататък от гледната точка на толтеките, нещата не трябва да се бъркат.

За да навлезеш в Истината, Тот казва, че трябва да преминеш през три неща, три области:

„Първо, мини тихо покрай завличащата астрална светлина.

Второ, мини предпазливо през красивите ментални знания“, т.е. онзи оптимизъм, който е фалшив и който след време води до провал. Онези знания, онова ръкомахане са знания на егото, тук говорим за Мъдрост, а не за знания.

„Трето, мини пробудено през изкушенията и чаровете на душата и се освободи.“

„И когато минеш през всичко това, Тот казва, аз те очаквам.“ И после обяснява: „Самият аз, Тот, съм скрит във всички тези красоти и чарове. Обаче ти продължавай да търсиш Истината. Аз съм всичко това, всичко е път, продължавай да търсиш Истината докрай. И щом си възлюбил Истината докрай, аз ще те водя вече към безкрайността.“ Когато човек се е отдал на Истината, той вече принадлежи на друг свят. Тот казва: „Той принадлежи на света на Нетера (на Бога).“

Истината, според Тот, е изначалното устройство на вселената и в своето чисто състояние вселената е във велико единство. Това единство е абсолютно нерушимо, никой не може да му посегне.

Изначалното състояние на човека, според него, е безпределната Мъдрост. Казва после: „Този, който е против Истината, се саморазрушава и ако е дълбоко против Истината, се самоунищожава. Всеки има право на избор.“ По-нататък ще разгледаме какво означава избор, но според толтеките.

Който обича Истината, изгражда собствената си вечност чрез тази любов. При толтеките от третото внимание има и други идеи и при Тот има, но те са по-дълбоки. Оказва се, че и времето, и вечността са илюзия, както и материята, и душата. Трябва да влезем в чистия Дух, където нещата са от Истина нагоре. Но понеже е много трудно, засега приемаме, че и материята, и душата са важни, но те са едни степени, които рано или късно трябва да бъдат преодолени.

В истинската Любов са съхранени тайни с огромна жизнена важност за човека по пътя му към Нетера, т.е. по пътя му към Бога. Не случайно Тот е казал, че Истината е тайната душа на Египет. От друга страна, това е тайната душа на всеки истински народ – и на Барни, и на Първата подраса, на всички, които са съхранили Истината; това е тяхната душа, но в един друг смисъл.

Казва: „Никой не може да избегне своя път, който е посвещение в Бога, защото Бог е дълбоко вкоренен в човека и затова рано или късно човек ще се пробуди като Бог.“ В това отношение човек няма избор. Може да мине време, много или малко, но той няма избор – ще се пробуди и ще види, че е Бог.

Тот, както и суфите, казва, че всичко е Нетер, всичко е Бог. И всичко това е точно сега – точно сега всичко е Бог, но в дълбочината си. Тази дълбочина ще бъде разбулена от човека-нетер, от човека-бог. При всеки ще се получи в различно време.

Шешет анх, Сфинксът, за който говорихме преди време, символизира великия път навътре – там, където човек се завръща в Бога. Това завръщане е наречено на египетски зеп тепи, наречено е златният век. Който се завърне в своята Божествена природа, той се завръща в златния век. Това е златният век, защото Бог е вселена от прасветлина, наречена на египетски още ахет. Тази дума има няколко превода. Външно тя означава хоризонт, обаче ако вземеш да гониш хоризонта, няма го. Вътрешният превод е остров от светлина.

АУМЪ

една дума от Праезика

(трета идея за размишление)

Става въпрос за думата АУМЪ. Учителят казва, че Аумъ е ватанска дума и много народи са я използвали и продължават да я ползват. Аз подготвям една книга за древни и нови езици по Учителя, но още е рано да говорим за нея. Тук се сещам за азбуките. Азбуките на народите, според Учителя, са дело на невидимия свят. Хората са просто малки проводници, понякога даже ограничени, но все пак през тях по някакъв начин слизат азбуките. Но думите са дело на невидимия свят, на висшите същества. Те (висшите същества) влизат в съответни хора, създават азбуките по правилата на Божествения език. Граматиката също е по правилата на Божествения език. И така чрез хората те слизат на Земята.

Думата Аумъ, казва Учителят, не може на нито един език да се преведе. Защо? Защото тази дума въобще не е въпрос на превод. Тя е въпрос на едно дълбоко, тайно и мистично преживяване на древното единство. Тя е наследство от първата слънчева раса. Тогава това единство е било факт. Боговете са си говорили с много малко думи, на ватански език, безмълвно. Те са се разбирали с безмълвие, със светлина, с идеи и с много малко думи. Тогава тази дума е звучала по един особен начин, като съвсем чист звук. Всъщност тя е най-чистият звук. Тази дума е идея на първата слънчева раса, расата на боговете.

Думата Аумъ е останала като едно наследство от първата слънчева раса за народите. Тази дума е тайна предвечна. Тя е едновременно ясна, дълбока и неопределена. Това е много точно казано, макар че изглежда противоречиво. Какво означава на окултен език неопределена? Означава част от чистия Дух. Докато определената, външната дума е част от застоя. Затова след време тези думи се променят, някои остаряват, има мъртви думи, има умрели езици… Не че езикът може да умира, но когато Духът се оттегли от една дума, вече е трудно тя да се използва, защото хората са злоупотребявали с нея и тя се превръща в мъртва. Но ако след време Духът реши да я възроди, тя може да оживее.

Думата Аумъ не е външна дума, а вътрешна сърцевина. Тази дума никога не се изменя. Тя винаги е означавала древното единство между хората, когато са били истински братя и сега означава същото. В Шестата и Седмата раса пак ще означава същото.

Праезикът е наречен Ватанан, по-късно съкратен на Ватан. Според ватананците целта на праезика е да ни води към безмълвието. Говорихме за исихастите, говорихме какво е безмълвие. Праезикът ни води там, където думите са излишни. Любовта е толкова велика и ясна, толкова е дълбока, Мъдростта е толкова дълбока и ясна в този първичен свят, думите, които са светлина, рядко има нужда да се ползват. Затова се налага безмълвието. Ще го обясня по по-прост начин: колкото повече се разбират двама човека, толкова по-малко си говорят. Ако много си говорят, ако много си обясняват нещата, сложно е положението.

В думата Аумъ, в изначалното единство няма нужда от думи, няма нужда от ограничения. Именно Любовта ни води в тази посока. Любовта ни води там, където думите постепенно стават излишни. Любовта ни води там, където и думите, и знанията, и даже образованието стават излишни. Защо? Защото Любовта е самото образование. Тя е душата на нещата. Няма по-голямо образование от нея. Ако някой се опита да я замести с така нареченото възпитание, т.е. разни дресировки и други подобни неща, ще стане много по-лошо. Любовта не се занимава с такива неща. Тя е самото образование, тя е душата на нещата. Ще го кажа по друг начин: знанието е грехопадение, а да бъдеш Любов, е Аумъ, праезик. Да бъдеш Любов, е велико единение. На иврит да се завърнеш в Аумъ, значи да се завърнеш в Бет Елохим – означава Домът Божий, това е наистина единството, това е Бет Елохим.

Аумъ е дума на чистия Дух. Учителят казва: „Може да я произнасяте, може да я ползвате, но не искайте да я разбирате. Оставете я, дайте ѝ една свобода, просто я произнасяйте. Вашият Дух дълбоко във вас знае какво означава тя. Това е дума на неговия език, тя е неопределена, но той знае точно, няма нужда от обяснения. Просто я произнасяйте, тя ще увеличава във вас единството.“ Това е дума на чистия Дух и това е дума от древния език, наречен праезика; знаете, има около седем хиляди езика, но праезикът е един – Ватанан. Но има и други езици от друга гледна точка, например езикът на Истината. Учителят казва: „Най-дълбокият, най-деликатният език“. Той също говори с намеци, със символи. Друг велик език е езикът на Любовта, но това е все в тази посока, посоката на единството. Това е дума от времето на великото единство и така ще остане завинаги.

АУМЪ

7 декември 2004 г.

Трите внимания на воина

(лекция 25)

Скритата реалност

(първа идея за размишление)

Кармата

(втора идея за размишление)

ДАО: думи на простотата

(лекция 26)

Грехопадението според толтеките

(трета идея за размишление)

Здраве и болест

(четвърта идея за размишление)

Дзен

(лекция 27)

Буквата А

(пета идея за размишление)

Мона Лиза

(шеста идея за размишление)

Огънят

(седма идея за размишление)

ТРИТЕ ВНИМАНИЯ НА ВОИНА

(лекция 25)

След грехопадението в Атлантида толтеките забелязали, че човекът започнал да губи своята реалност, своята душа. Те видели, че човекът придобил едно изкривено съзнание, което започнало много да мисли и да чувства, но не решавал реално своите въпроси. Те видели, че изгубвайки истината, човек започнал да изгубва своята Божествена сила, т.е. останал в ниво човешка сила. Започнал да пада в мрака на някакво странно, земно мислене.

По-късно толтеките видели едно особено нещо в човека. Те видели, че той загубил най-важната си способност – това е способността си да се развива. Няма по-лошо нещо от това да изгубиш тази способност да се развиваш. Така толтеките решили да въведат третото внимание за този, който иска да воюва за своята реалност и да се завърне в нея. Те разбрали, че основният закон за завръщането в реалността може да бъде само безупречността. Те видели, че в тази безупречност има нещо, което измества земното мислене и променя гледната точка. Те наблюдавали, че безупречността по някакъв странен начин разрушава грехопадението. Те видели, че безупречността завръща на воина неговото истинско виждане. Така толтеките внушили на воините от третото внимание идеята за безупречност, като им обяснявали, че ако действат по обикновен начин, те ще се обезсилват. Докато чрез своята безупречност те ще натрупат онази важна енергия, която след време ще се взриви във важната им среща с Куаутли, Орела. Значи на първо време много старание и после тя става нещо постоянно.

Действайки с безупречност, воинът от третото внимание започнал да схваща своето предназначение и с това да се приближава до тайната на живота. Такова е и мъдрото, кратко послание на Сфинкса. То е кратко и ясно: „Осмисли себе си“. Точно това става в трето внимание: осмисли себе си, не света, не хората, не окръжаващата среда, а себе си.

По пътя на тази безупречност воинът започнал да открива много неща. Ще ги изредя:

1. Да не се въвлича в битка, която не му носи духовно израстване и извисяване. Ти не можеш да искаш да оправяш един упорит човек, който обича злото, удоволствието, да си дадеш главната енергия, за да го оправяш и накрая да загубите и двамата. Значи нищо излишно!

2. Той започнал да избягва сложността, защото тя ограбвала личната му сила и енергия по пътя към Орела. Той избрал простотата. Вие знаете кой усложнява нещата. Аз преди съм го казвал, тук ще го повторя: умът прави от мухата слон, Духът прави от слона муха, комар, песъчинка и всичко изчезва. Това са различни подходи, различни стратегии.

3. Когато се явявала трудност, той я е опростявал и се стараел да я преодолее. Тогава придобивал още по-тънко познание. Значи опростявал и се стараел да я преодолее. Толтеките от трето внимание са им давали много ценни съвети. Ето един техен специфичен, мъдър съвет към воина от първо внимание: когато ти се яви трудност, въведи я в своята Пустота, т.е. в своята дълбочина, в своята чистота. Разбира се, егото няма къде да я въведе. Това е друг въпрос, но човек трябва да се старае да стане по-дълбок, да я въведе навътре, защото в Пустотата трудността умира. Пустотата е мястото, където трудността умира, тук тя е ограбена – не човекът, а трудността, проблемът е ограбен, той угасва.

Воинът от третото внимание умеел да слуша. Първо и второ внимание отделят огромно внимание за себе си, за другите, за окръжаващата среда и много разговарят със себе си. Воинът от третото внимание прекъсва разумния диалог, включително и разумния диалог със своята душа. Така той умеел да чува това, което е отвъд него и което е по-дълбоко от него. Преди време ви казах за тринадесетата чакра, за разлика от другите системи тя се намира тук някъде (показва една разтворена педя над главата), което означава, че реалността е извън човека. Тя може да влезе в него, тя е много дълбоко отвъд, но може да го посети.

Между другото, според толтеките има три вида Пустота, но това е тема, която ще докоснем догодина.

Връщам се на идеята.

4. Воинът разбрал, че престоят му на земята е ограничен и че Орелът може да го призове във всеки миг. Това го карало да бъде още по-безупречен; понеже животът е кратък, той разбрал, че трябва да стане още по-старателен, още по-безупречен, защото така той променял времето. Той превръщал обикновеното време в магическо, както го наричат толтеките, т.е. духовно време, още наречено свещено време. Така той постепенно започнал да се завръща в тамо анчан, тринадесетото небе. На толтекски език тамо анчан означава мистичното място, откъдето са произлезли толтеките, т.е. боговете.

СКРИТАТА РЕАЛНОСТ

(първа идея за размишление)

Движението е създадено от живота,

животът е създаден от Любовта,

Любовта е създадена от Бога,

Бог е създаден от Върховното Нищо.

Бог е отражение на Върховното Нищо, а всичко в този свят е отражение на Бога, на Неговата Реч, на Неговото Първично Слово. Ето защо веществото не е вещество. То е символ, то символизира само отношения и обмяна с други измерения. Това означава, че РАЛНОСТТА СЕ СЪСТОИ ОТ ОТНОШЕНИЯ И ОБМЯНА, обмяна на отношения, обмяна на енергии.

Веществото и предметите са скрита енергия. Те са идея. Всичко е духовно. Всичко е Меду Нетер, както казват египтяните, Божествена реч. Не съществува нищо друго, освен Бог. Този свят е само част от Неговата Реч, от Неговото Слово. И това Слово трябва да се разбере. По друг начин казано, веществото не е материя. И въобще няма такъв Учител, или Нагуал, който да е физическо същество, както изглежда, понеже някои търсят физически учител. Според толтеките това е грешка, но това е друга тема.

Веществото не е материя, а скрита енергия. Веществото има скрит смисъл, както казах, отношенията. Веществото и материята са само форма на Вечния Дух. Веществото и материята са спуснати, те само определят отношенията с други светове. В тази връзка има едно изказване на Николай Райнов, който казва: „Има хора, които вярват в Христос и животът им става по-тежък и си объркват все повече живота; има племена, които вярват в камък, в дърво, в парче от дърво и животът им става все по-хубав и все повече се урежда, и те придобиват пълнотата на живота.“ Има нещо в тайната на отношенията, в светостта на отношенията, което съгражда повече, отколкото някои цитати.

И материята, и душата са външни проявления на скритата Реалност. Те са само проекции на Неговата Реч, на Неговата Същност. Чрез тях Той е решил да стане по-достъпен. След като има материя и вещество, след като има душа, Той става по-достъпен. Така толтеките Го нарекли Тлоке Нахуаке, т.е. Бог на Близостта, благодарение на Когото всички живеят. Както ще видим, според Дзен, в камъка тече река от енергия, огромна тайна енергия, която се развива с голяма бързина. Ние не можем да я видим, защото нямаме такава нагласа и такъв поглед. Но там тече.

И материята, и душата са Негови излъчвания, но те не Го обясняват. Те не са създадени да Го обяснят, те са просто Негови излъчвания и от нашите отношения зависи дали ще Го разберем.

КАРМАТА

(втора идея за размишление)

Ще ви кажа какво казва Учителят.

„Съдбата действа вън от Любовта“, основен закон. Затова в тази връзка Учителят казва: „Докато се противиш на Божията Воля, кармата ще ти заповядва“. Просто няма да имаш избор, щом се противиш на Великата Разумност, на Великата Любов, Мъдрост и Истина, кармата ще ти заповядва. „Има един изходен път – да се подчиниш на Божията Воля“, казва Учителят. „Що е Божията Воля, как се изпълнява тя? Божията Воля се изпълнява само чрез Любовта.“ Някои мислят, че с много молитви и добри дела ще се справят с кармата. Няма такова нещо; никакви молитви, никакви добри дела няма да разрешат въпроса – само Любовта. От Любовта всичко, което произтича, е правилно. Това са го разбрали и толтеките, тяхната безупречност е правилната безупречност; Даоската безупречност е правилната безупречност и Дзен е също прав, защото там се живее изначален живот.

После Учителят казва: „Вътре в Любовта действа Божията Воля, а не съдбата“. Значи влезеш ли в Любовта, за теб ще действа Божията Воля, а не съдбата, т.е. за другите ще има съдба, за теб ще има промисъл, разликата е огромна.

„Когато човек изгуби Любовта си, на нейното място идва кармата“, казва Учителят. Същото нещо е станало и с религията: понеже Любовта е изгубена, идва религията да замести. Дали ще замести, дали няма да замести, това е въпрос на отношения и подход. Религията може хиляди години да те обърква все повече, а може и да ти помогне, ако знаеш какво се иска.

„Всеки може да ликвидира с кармата си при условие, че приложи Любовта.“ Така действат суфите. Там няма цитати, определения… Има хора, които могат да напишат една дебела книга за Любовта, без да я познаят. Суфите проявяват Любовта и тогава тя ги учи. Например трябва ли да чакам звездите да ми кажат да имам любов към Бога. Няма да ги чакам, защото любовта към Бога е моето древно отношение. Нямам нужда от звезди, слънца, от хора, от мнения да ми казват това. Искам да кажа: твоят подход определя съдбата ти, а не звездите. Твоят подход е по-важен от всичко, което е писано и неписано. Затова ако избереш правилен подход, всичко се видоизменя. Толтеките не вярват в бъдещето, те го създават. Те живеят безупречно и после заживяват все повече истински живот, нямат нужда от вяра; живеят безупречно и просто го създават.

И друго искам да кажа: измениш ли своя подход, своите мисли, ти изменяш и своите преживявания. Според толтеките въобще не трябва да променяш съдбата; промени себе си, тя се променя автоматично.

Карма означава още неразумност. Тя принадлежи на човека, затова всеки сам е длъжен да се справи със своята неразумност. Няма значение дали е явна или скрита. А що се отнася до кармата, тя не е виновна, че човек е посял тази неразумност. Кармата идва, защото има посята причина. Тя няма нищо общо с тебе, но ти си посял и тя идва. Кармата само изпълнява закона.

Що се отнася до толтеките, те не се занимават с вяра в бъдещето, а живеят в безупречност и създават все по-истински живот. В следващи животи те слизат, за да живеят този истински живот, който са посели, който са създали на все по-високи нива.

ДАО – ДУМИ НА ПРОСТОТАТА

(лекция 26)

Даосите казват: Който изпусне ДАО, т.е. Истинността, изпуска всичко. Когато постигнеш ДАО, идва Неговата тишина. Тогава ти изчезваш, в това изчезване се ражда твоят истински живот. Казват: Спусни се дълбоко в сърцето си, в неговата Пустота, т.е. дълбочина, чистота, защото там е скрито ДАО. Ще управляваш ума си, както управляваш едно колело, но няма да ставаш колело. Просто използвай колелото, т.е. ума си, когато е нужно.

Докато не стигнеш до ДАО, ти винаги ще се безпокоиш, защото ДАО е покоят, а покоят е мярка за безсмъртието. Разумният съхранява и владее своята енергия и така той я завежда в дълбочината си, където тя става тихо и дълбоко езеро.

Даосите казват: Лекото е правилно. Правилният път се движи леко. Придай в живота си особено значение на лекотата и ДАО ще тече в тебе. Това, което е леко, не се явява тежест и затова лекото е вечно.

Чуан Цзъ, вторият баща на даосизма, казва: Няма нужда от никакви методи, никакви техники и медитации. Простотата е достатъчна, Пустотата е достатъчна, Пустотата е едновременно и простота, тя разбира естествено нещата. Никакви методи, никакви техники, никакви медитации – Пустотата е достатъчна. Казва: Няма нужда от усилия; ти си се родил, какви усилия си правил? Ти дишаш – какви усилия правиш? Дишай си, дай на ДАО да живее в тебе, дай на ДАО да плува в тебе. В това плуване е твоето разцъфтяване.

Ти нямаш нужда от култура, а от простота и естественост. Културният човек е опасен човек. Културата е бавно действаща отрова.

Цветето расте просто и естествено. То не се занимава с никаква култура, не планира никакво бъдеще, което означава, че то не се разсейва, защото разсейването е изпускане на ДАО, на същността, на настоящето. Когато си в ДАО, няма нужда от Аз, никакво висше Аз, никакво низше Аз. Всяко Аз е излишно, всяко Аз е пречка за ДАО.

Даосът няма никаква нужда от Бог и дявол. Той не разцепва енергията на две, на висше и низше. Той живее в своята Пустота, т.е. в своята чистота и дълбочина. Той живее в Истинност, а това превъзхожда всяка двойственост. Той живее в покоя, т.е. в Истинността на ДАО.

Даосът не обича една жена, за да получи секс. Той обича, за да получи ДАО. И понеже обича само ДАО, получава ДАО, получава цялост, велика пълнота.

Как да намеря ДАО? Това е въпрос, който създава илюзия. Който проявява ДАО, Истинността, той не търси ДАО. Той е вътре в ДАО.

На въпроса „Да бъдеш или да не бъдеш“ как отговарят даосите? Даосите отговарят простичко и ясно: Най-хубавото нещо е да бъдеш такъв, какъвто никога не си бил, т.е. истинен. Ако станеш такъв, какъвто никога не си бил, тогава ти постигаш да не бъдеш – това е ДАО.

Чуан Цзъ бил весел, когато погребвал жена си и себе си. Постоянна радост, огромно веселие. Погребал жена си с тази радост, после погребал и себе си, защото те умеят да се наблюдават и всичко това било радост, празник. Истинският даос дружи с това, което превъзхожда и живота, и смъртта; там няма двойственост.

Какво казват даосите за знаещите хора, т.н. ментални хора: Знаещите хора обезсмислят смисъла, докато даосът осмисля и безсмислието. Ето защо това бяха прости слова. Словата на даоса са призив към безмълвие.

ГРЕХОПАДЕНИЕТО СПОРЕД ТОЛТЕКИТЕ

(трета идея за размишление)

За толтеките грехопадението било предизвикателство за развиване на една голяма, разумна воля. Те никога не го осъдили и критикували. Защо? Там въпросът защо не съществува. Наблюдаваш, действаш и израстваш.

По-късно като развили този разум, те открили (защото грехопадението задължава да развиеш истински разум), открили, че разумът вижда чрез процепа на волята. Оказало се, че грехопадението било освобождение от мързела на волята. По-късно толтеките открили, че грехопадението изисква още по-дълбоко отношение към Нелтилицтли, т.е. към Истината. Това пък водело, става въпрос за отношението към Истината, водело до увеличаване на енергията. Оказало се, че целта на грехопадението е велика, а тя била израстване във висотата на Истината.

Толтеките открили още, че щом волята станела разумна, всичко в тебе и около тебе започва да става разумно. После открили, че разумната воля задължително трябва да се храни правилно, т.е. с Истината. В София ме питаха за вегетарианството. Някои мислят, че като ядат само плодове, ще станат вегетарианци. Няма такъв закон: истинското хранене е любовта към Истината. Истината и думите, свързани с Истината, самите думи са енергия. Когато обичаш по един особен начин Истината, това е хранене с енергия, истинско вегетарианство. После вече можеш да ядеш и плодове, и някои други неща, тогава вече всичко се осмисля. Останеш ли само на плодове, твоята работа е загубена.

Разумната воля се оказала големият дар на Орела. Оказало се още, че разумната воля е освобождение от грехопадението, т.е. от човешкия път и същевременно грехопадението щяло да покаже кой обича Орела, т.е. Истината, и кой обича света. Грехопадението било мярка. По един естествен начин всеки разкрива себе си. Така грехопадението, според толтеките, се оказало неизповедим дар, най-големият дар на света. Но за тези, които не обичали Истината, върху тях щяло да се спусне було. И булото се спуснало.

За толтеките грехопадението нямало нищо общо със злото, то не се оказало такова. Защо? Защото то осъществявало нещо, което е много по-добро. Това е разумната воля. А разумната воля се оказала реална сила във вътрешната вселена. Там въобще не пътуваш с въображението си, а с Духа си. Защото разумната воля и разумът са качества на Духа. Умът е качество на човека, разумът и разумната воля са качества на чистия му Дух.

Разумната воля била ключът за завръщането в Куаутли, т.е. Орела.

ЗДРАВЕ И БОЛЕСТ

(четвърта идея за размишление)

Болестите на човека, това са неговите заблуждения. Болестта иска да ги излекува. Не винаги успява, но тя работи, иска да ги излекува. Болестта е един особен глас, който ни призовава да помогнем на себе си, а не да ни помогнат. Значи първо трябва да помогнем на себе си, а не да чакаме да ни помогнат.

Болестта е един особен начин на духовно обучение на човека. Разбира се, ако човекът разбере, че става въпрос за обучение. Човек боледува, защото мислите, чувствата му и постъпките му са болни. Той не е безупречен и даже не се старае към това. Могат ли те да се излекуват? Могат. Има една идея, върху нея трябва да се мисли. Учителят е дал формулата: „Сърце, чисто като кристал; ум, светъл като слънцето; душа, обширна като вселената и дух, мощен като Бога“. Ще ви я преведа по друг начин, тя е египетска:

„Сърце, чисто като извор,

ум, светъл като покоя,

душа, обширна като Любовта и

Дух, могъщ като Мистерията.“

Тази свещена формула означава следното: да създадеш в себе си пространство и за здравето, и за правилното мислене, което преведено означава: започни да мислиш правилно, защото в това се крие твоето самоизцеление.

Това, което ще те излекува, е любовта към Истината. Защо? Защото Любовта е висше изцелително пространство. Любовта в своя най-висш и дълбок смисъл, това се нарича здраве.

ДЗЕН

(лекция 27)

Дзен е „религия“, на която не са нужни книги, дори и свещени книги. Това, което е нужно на Дзен, е правилен живот. Те се концентрират върху тази идея, наречена правилен живот. Това означава пробуден, истинен живот. Правилният живот в Дзен е живата религия. Тук няма нужда от месии и пророци.

В Дзен няма никакво очакване на страшен съд, както и в ДАО. Няма свещени книги, няма месии и пророци. В Дзен няма какво да се очаква, просто живей правилно. Това е решението. Това са също думи на простотата.

Дзен е едно от най-странните неща в света. Дзен се радва на самотата, както хората се радват на слънцето. Светът наоколо се разпада, а Дзен процъфтява и ще процъфтява все повече.

Дзен никога не различава светско от свещено. Тук всичко е свещено, няма никакво разделение, разцепване. Всичко е толкова единно и цялостно, всичко е свещено. Когато си с такава нагласа, виждаш целостта.

Всичко е свещено: и трудностите, и болестите, включително и потопът е свещен. Той не ги докосва. Защо? Потопът означава ново начало, отгоре на всичко означава по-хубаво начало.

Няма нужда да отделяш време за Дзен, така казват Дзен-учителите. Защо? Защото всичко е Дзен. Дзен е в тебе, всичко е Дзен, ти си просто Дзен.

В Дзен казват: Пустотата постоянно ни поздравява. Това означава, че всичко, което виждаме наоколо, като започнем от камъчетата, листенцата, дърветата и т.н., всичко ни поздравява. Това са идеи на Пустотата.

Според Дзен ние сме раят, няма какво да се търси. Раят, това сме ние самите, раят е нашата същност. Всъщност нашата душа е раят и понеже ние сме излезли от нея, влезли сме в ума и сме изгубили рая, но раят сме ние.

Нашата душа е Обетованата земя. Това е несътворената земя, или както в Дзен я наричат, безмълвната земя. Нашата Висша душа е безмълвната земя.

Ето едно хайку: Във всеки камък – неспиращ поток на река, т.е. във всеки камък има енергия, която тече постоянно.

Дзен не се интересува от интелектуални въпроси, а от същността.

За Дзен не е важно дали се намираш в светлина или в мрак, дали си щастлив или си нещастен, или в трудност. Важно е дали проявяваш същността си, дали проявяваш своята Пустота, т.е. дали действаш и мислиш чисто.

Дзен е безмълвна мъдрост отвъд всяка мисъл. Това е мъдростта на безмълвието.

В Дзен въобще не вървят такива глупости като „Здрав дух в здраво тяло“. В София се смяха на това, но те разбраха идеята. В Дзен стремежът към здраве е ненужен. Какво е нужно? Нужен е само стремежът към просветление. Това ще донесе нещо много повече от здраве. Здравето е също едно залъгване, преди време го обяснявах. Здравето създава много беди, много карма; въобще здравият човек е опасност и за себе си, и за другите поради това, че не живее в същността си.

Какво представлява един Дзен-учител? Той не носи в себе си никаква философия, никаква логика. Той носи в себе си хара. Хара на японски означава същността, присъствието, той носи в себе си Духа.

Християнинът би казал: Голям смисъл има в Библията; мохамеданинът би казал: Голям смисъл има в Корана. В Дзен казват: Смисълът – това си ти. Кратко, ясно и конкретно. Ти си смисълът и без тебе всичко се обезсмисля. Ако ти си безумен, твоята Библия и твоят Коран, и твоят Бог са безумни. Затова трябва да осмислиш себе си. Смисълът – това си ти.

Учителят и ученикът в Дзен не ги сближава никога знанието. Това, което ги сближава, са две неща: Любовта и доверието. Тези две неща са важни.

За Дзен-учителя няма значение дали си му ученик, последовател или го търсиш. За него е важно как вътре в себе си, в своята тайна търсиш просветлението и Истината. Щом ги търсиш, той няма нужда от теб, макар че понякога може да се срещате и да си казвате по нещо.

В Дзен се смята, че знанията са вредни, само Пустотата е полезна. Защо? Това означава, че само чистите сърца са близки и сродни. Не знаещите, не умуващите, а чистите, любящите, пробудените сърца са близки и сродни. Те имат една естествена близост.

В Дзен няма Божи заповеди, нито 10, нито 614 както при юдеите, нито над 3000 както при Будизма. Просто няма нужда от заповеди. Дзен означава да въведеш себе си в Пустотата, можем да го наречем условно основния закон или заповед, т.е. да навлезеш в своето най-чисто изначално съзнание. Това чисто съзнание надминава абсолютно всички заповеди, то ги отстранява, то ги надминава, то ги превъзхожда.

В Дзен не са важни никакви мнения, никакви възгледи, никакви учения. Важното в Дзен е имаш ли присъствие, т.е. имаш ли душа, имаш ли Дух, имаш ли Пустота, т.е. имаш ли основа, изначалие.

БУКВАТА А

(пета идея за размишление)

Буквата А е скритата жизнена сила на светлината. Това са кабалистически обяснения. Например, според Зохар, всички букви са се явявали на среща с Бога. Всяка буква имала някакви идеи, някакви претенции. Буквата К много е спорила с Бога и затова е изгубила светлината си. Затова тя е така разностранна, има различни ъгли, поради спора. Тя няма как да има светлината на буквата А.

Буквите са инструменти на Бога. Буквата А се подкрепя от една много дълбока област на етера, наречена не субстанция, а есенция. Ето защо буквата А е наречена светлина и водач в над 4000 азбуки – водачът или светлината.

В София ме питаха за ватанския език: ватанският език, за разлика от всички древни езици, е праезикът, наречен още ватанан, съкратено ватан… Другите езици и букви са създадени от ангели, ватанският език е създаден от серафимите. Те са се пожертвали в тези букви, те са духът на тези букви. Във ватанския език първата буква е една чертичка, минус, небитието. Който познае небитието си, своята несътворена природа, той има най-реалната, дълбока светлина. Ватанският език понеже има огромна светлина, той така е направен, че на този език не можеш да лъжеш. Ако се опиташ да лъжеш, светлината му е толкова голяма, че този език се отдалечава от тебе и ти го изгубваш, така е устроен. Когато ще говорим за древните езици, ще се спра по-подробно.

Ето защо буквата А и идеята, за която говорихме преди – АУМЪ – осветляват всичко сътворено отвътре.

Според Кабала буквата А е произлязла от вътрешния храм на Духа. Той я дава за пътя на човечеството като светлина. Ако посветиш много време и почит на буквата А, това означава след време да бъдеш докоснат от нейния Дух. Това е Духът на древността. Тази буква означава началото на вечния път. Тя е свързана с една вечна азбука, не човешка. Тя е пътят към безконечната вътрешна светлина. Такава е идеята на Духа – да вървиш по пътя към безконечната вътрешна светлина.

А означава, че началото се е превърнало във вечен път.

Зохар, или както я наричат Сияйната книга, казва, че буквата А е нематериална. В нея няма вещество. Тя е свободен път, т.е. тя е независима. Когато кажем А, нещо в нас се отваря, защото това е светлина. Когато кажем Б, това е затворен свят, буква-закон за вътрешно развитие. Буквата А – това е път извън материята; след време буквата А ще ни изведе дълбоко извън материята.

Буквата А в Египет означава живот по закона на Нетерите, т.е. боговете.

Буквата А е по-дълбока от творението, затова тя е отстъпила в Библията на буквата Б. Буквата Б е искала да бъде първа. Понеже буквата А е по-дълбока, в Зохар се казва, че тя е отстъпила и затова Библията започва с Б – Берешит – Битие.

Защо буквата А е по-дълбока от творението? Защото е успяла, според Зохар, да си направи тяло от чиста светлина, нещо, което буквата Б не е успяла. Затова в праезика тя е написана като минус, небитие. Това е така, защото буквата А е постоянен поток от изначална светлина, която не може да бъде определена. Тя е нещо, което вечно съществува. И всеки човек трябва да оживи тази жива светлина в себе си. Такъв е замисълът на буквата А и на идеята АУМ, за което говорихме преди.

МОНА ЛИЗА

(шеста идея за размишление)

Тънката и неуловима усмивка на Мона Лиза е усмивка на Бога. Мона Лиза се усмихва и когато страда. Това е метод на Духа, тя е надраснала всичко. После ще видим защо това е усмивка на посвещението.

Тази тънка усмивка, която няма нищо общо с презрението, загатва за дълбоко вътрешно богатство. То не принадлежи на ума, то е качество на душата. Как е създадено това богатство? Мона Лиза го е създала чрез закона на жертвата. Това е начинът да станеш вътрешно богат.

Тази усмивка, според окултната наука, означава, че добрите ѝ желания са оплодени. Какво означава добри желания? Това са разумните желания на душата, а оттук се подразбира, че това са едновременно и желанията на Бога.

Тази усмивка е плод от Дървото на живота. Тя е чисто окултно състояние на висшата душа. Това не е обикновена усмивка, не е човешка усмивка. Това е усмивка на мистичната вечност. Ето защо това изкуство е много велико. Леонардо го е постигнал в себе си и успял да го изрази. Това е истинско изкуство – с малко да кажеш толкова много неща за мистичната вечност.

Тази мистична усмивка е състояние на небето, а небето е друго название на душата. Тази усмивка произлиза от чистия звук на сърцето. Това не е някаква усмивка, както се смее някой човек широко или пък някой сервитьор – пресметливо. Това е нещо много дълбоко. Тази усмивка не е човешка, защото човешката обича видимото, докато Божествената обича невидимото. Тази усмивка води отвъд човешкото, което означава отвъд видимото.

По друг начин казано, тази усмивка е осъществяване на тайната на истинския път на човека. Тази усмивка изтича от висшата душа, Богинята-душа, по друг начин казано, безсмъртната душа. Тя много тънко се усмихва на всички човешки радости на хората, защото техните радости са много бедни: семейство, дълг, проблеми, материални неща и т.н. Тази усмивка леко се усмихва, иска да каже, че не е това пътят. Тя съжалява тези земни радости, защото на човека е определено нещо много по-дълбоко. Най-малкото, което му е определено, е безсмъртието, но след това има много, много дълбоки неща.

Тази усмивка е усмивка на посвещението, което означава свобода. Ако трябва да ви пожелая нещо, това е нещо подобно. Тази усмивка е усмивката на Любовта, а за мен Любовта е непрекъснат празник. Затова за мен празниците нямат значение, защото има нещо, което ги измества, което е непрекъснато – това е Любовта.

ОГЪНЯТ

(седма идея за размишление)

Бог дава на преданите огнена мисъл, за да Го узнаят. Става въпрос за истинска концентрация, огнена концентрация.

Огнена мисъл означава сгъстяване силата на Бога. На толтекски език, на езика на атлантите огнена мисъл означава събиране на световете на едно място. Огнената мисъл, това е първичната сила на нашата чиста душа и нашия Дух. Затова са много важни малките, ежедневни упражнения в концентрация. Те подготвят тази сила да се разцъфти.

Само на чистия Дух е дадено да работи с огнена мисъл на най-високо ниво. Какво е казано в Библията за Бога? „Бог е огън всепояждащ.“

Сбъдват се само тези мисли, които постоянно се хранят. Защо? Защото след време те образуват огнената мисъл. Тогава въпросите се решават. В София на лекциите ми идва един много учен физик, който преди време се опитваше да спори с мен, но понеже в мен спора го няма много отдавна, оставям го да спори със себе си. На последната лекция неговите убеждения, неговата наука тръгнаха срещу него, баща му е парализиран, донякъде и той. Но понеже дойде с душа, каза искрено: „Искам помощ“ – и аз го разбрах. Знаех, че рано или късно тези убеждения се заплащат. Това ме накара да го обикна, беше толкова искрено; действаше душата. Казах му: „Остави другото на мене“. Това между другото ви го загатвам: ако всеки от вас има някакви странни, особени убеждения, да не бърза да мисли, че те са прави, защото по-права е дълбочината.

Да се върна на идеята за молитвите и формулите въобще. Натрупването на молитвите е именно натрупване на огън. В труден час този огън ще ти се отплати.

Когато имаш предчувствие за опасност, първото нещо, което трябва да направиш, след като се яви това предчувствие, то си има и някаква миризма, някакъв знак, първото нещо е да отхвърлиш това предчувствие, което означава следното: мобилизирай се, влез в определената формула, в нейния чист поток, така формулата ще стане всемогъща. Но пак казвам, всеки ден трябва да я храниш с енергия така, както ако искаш да станеш музикант, всеки ден трябва да свириш, малко или много трябва да има постоянство.

Защо е важно постоянството? Защото само с постоянство можеш да спечелиш на своя страна висше същество, което да те ръководи. Това ще бъде напреднал брат от другия свят, може да бъде ангел, архангел и по-висше същество, от теб зависи, ако се установиш в постоянството. Ако си непостоянен, други ще те ръководят.

Никога не казвай, че си слаб. На езика на толтеките означава: не се ограбвай. Бъди постоянен като капката и твоята капка ще се превърне в огнен меч, т.е. в огнена Любов и тогава ще живееш заедно с Бога, заедно с ДАО, заедно с Истината.

Накрая ще ви кажа някои неща във връзка с Новата година, някои неща ме питаха в София, в Добрич. Питаха ме как да празнуваме, на какво да наблегнем. Няма да ви говоря много, ще ви кажа следното:

Учението изисква главната си енергия, съществената си енергия да я отдадеш за истинските неща на учението. Главна енергия означава над 70% от енергията си. Ако я дадеш за музика, за паневритмия, за добро, за справедливост, за отглеждане на някаква котка, цветя или дългове, ти ще се отклониш от учението и след време скъпо ще плащаш.

Това, на което трябва да се отдадеш, е същността на учението. Главната енергия трябва да се отдаде за главни неща. Нито доброто, нито справедливостта няма да решат въпросите. Те идват по-късно. Основата на учението, знаете от Учителя, това е Любовта, Мъдростта и Истината – тези три неща ще осмислят всичко друго. Тогава ще имаш мярка кое е добро и кое не, ще знаеш кога си справедлив и кога не. Ако паневритмията беше важна и спасителна, ако беше толкова съществена, аз мога да направя нова паневритмия и точно тя щеше да бъде благословена от Учителя. Даже имам някои свещени движения, не съм ги показвал и нямам такава идея, но някои помислиха, че не обичам паневритмията. Няма какво да им обяснявам, искам да ви кажа същественото. Понеже не във всеки град, не навсякъде мога да го кажа, понеже на много места се налага вече да ходя, но тук го казвам и знам, че над 90% ще ме разберете.

Съществената енергия се дава за съществени неща. Трябва да навлезете дълбоко в Любовта, Мъдростта и Истината. Любовта е тази Любов, която не се изкушава. Ще се борите там, ще ви е трудно да навлезете в нея, после в Мъдростта и Истината; после всичко друго, което правите, е без значение, защото все ще бъде правилно.

АУМЪ