Елеазар Хараш – Лекции том 08: Свещени разбирания – 1997 г.

Елеазар Хараш

СВЕЩЕНИ РАЗБИРАНИЯ

Окултни лекции,
държани в градовете Варна и София през 1997 г.

Второ, преработено и допълнено издание

Варна, 2020 г.

ПРЕДГОВОР
към второто издание

Свещеното

Предаността е, която открива Пътя към Свещеното.

За връзка с Бога, трябва да си Свещен и Смирен.

Човекът на Свещеното държи невъзможното в ръцете си и ако Господ му позволи, то се случва.

Свещеното Сърце чува Неизреченото Слово.

Свещеното носи Мъдрост, а не информация. Свещеното е Дух и Реалност.

Свещеното е Истина, а не религия.

Свещеното е Благодат само по себе си – то не се нуждае от друга Благодат.

Свещеният живот е Божий Дар. Тук Бог ти е позволил да изживееш нещо от Него.

Свещеното в нас е малката обетована земя; Божественото в нас е голямата обетована земя.

Свещеното не следва религията; Свещеното следва Истината.

Само Свещеното има сила да извърши промяна.

Когато влезеш дълбоко в Свещеното, откриваш Тайната на обикновените неща.

Свещеният живот е лекарството за тялото.

Свещеното Сърце е Божие Царство; човешкото сърце е джунгла.

Който е преживял Бога, не е учен, не е религиозен, не е философ. Който е преживял Бога, е Свещен и Божествен човек.

Покоят е Свещен, а не умствен.

Покоят е лекарство и лечение.

Който се е посветил на Бога, ще Го създаде в себе си.

Свещеномъдрият не поражда нито добро, нито зло – а само Дълбина.

Истинският човек не зависи от света, звездите и планетата, а от своята Божественост.

Свещеното превърна кръста и Голгота в Слънце.

Най-голямото чудо в света е Свещеното Сърце. Вселената е по-бедна от това Сърце.

Елеазар Хараш
Юни, 2020 г.

09 април 1997 г.

ГОЛЯМАТА ЦЕНА

(Първа идея за размишление)

ЕТЕРНИЯТ СВЯТ

(Лекция 1)

СЕБЕПОЗНАНИЕТО

(Втора идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ГОЛЯМАТА ЦЕНА

(Първа идея за размишление)

Учителят казва: „Аз за вас съм заплатил скъпо и прескъпо. (После ще обясня.) За всеки един от вас е платена от мене преголяма цена. Вие сте отмерени на два кантара – първо: на моя кантар, за да преценя заслужава ли си да ви откупя (става въпрос за откупване от астралния свят), и второ: претеглени сте на онзи кантар, откъдето трябваше да ви откупя“.

Няколко обяснения.

Първо: С това откупване ви е даден голям шанс. А това означава: Не създавайте условия за смъртта и страданията!

Второ: На ученика е даден шанс от Невидимия свят. В астралния свят няма шанс – това означава, че на ученика е дадено нещо много специфично.

В астрала няма шанс, ако не си откупен, защото – Учителя казва – в Школата случайни хора и да искат, не могат да дойдат.

Трето: С това откупване на ученика е дадена една Разумност, която не идва от астрала. По друг начин казано: Не може да се разчита на ученик, който губи своята Разумност, т.е. своята истинска Сила.

Четвъртият момент: Не търсете помощта отвън, защото това е отклонение.

Другият важен момент за ученика в тази връзка е следният: Времето, с което разполагате, също е откупено и не е ваше. Това означава, че няма време за светски живот (това е специално за учениците).

После, Учителя казва следното: „Някои от вас пак се връщат в света, а други остават до края при мен. Но горко на онези, които се завърнат в света: те минават през голямо опустошение и отвън, и отвътре, и си заминават при големи и трагични обстоятелства. За тях в Писанието се казва: „По-добре да не бяха вкусвали от Божията благодат на Словото“.

(Ще обясня накратко.) Тези, които са изменили на Словото, духовете идват при тях и им внасят знание, интелигентност и фалшива сила. Това е така, защото Духът не може да дойде в тях и да им даде живот, в тях няма условия за живот – и затова те са знаещи и интелигентни. Те не познават живота на скритото Слово и затова нямат допир с Вечността. Те нямат оградата на Търпението. И още нещо: нямат и Смирението, което е първата крачка към Свещената Земя на Словото. Тези хора символизират буквата, а от Окултна гледна точка, буквата е против живота.

ЕТЕРНИЯТ СВЯТ

(Лекция 1)

Искам да обясня някои неща за този свят, за който доста се говори. Да кажем някои неща от Окултна гледна точка.

Първо – Исус Христос е Светлина, която е проявление на етерния свят. Това също означава, че Второто Пришествие е идване на етерния Христос.

Когато Ангелите се разкриват на един човек, това е също разкриване на етерния свят. А славата, за която се говори в Библията, това е лъчезарността на етерния свят.

Другият момент – Във вътрешността на сърцето има една много силна етерна област, и според Окултната наука: ако сърцето на човека е пречистено, той постига виждане чрез сърцето.

Когато говоря за Виждане и за Виделина (в следващата идея ще обясня) има голяма разлика между Светлината и Виделината (тука само ви загатвам) – така, както има разлика между Будността и Разбирането. В последваща лекция ще обясня: Разбирането е много по-висока степен от Будността. (За което ще говорим другия път.)

Вярата не е нищо друго, освен дълбоко виждане чрез сърцето, т.е. чрез етерното сърце. В тази връзка искам да допълня, че чрез етерното сърце това виждане внася Светлината на Христос в човешкото съзнание.

Дълбоко в това незнайно и скрито сърце се крие етерната сила на Душата. В дълбочината на етерното сърце Душата застава лице в лице с Космическите сили на Бога. В дълбочината на това етерно сърце се намира и сияе Вечността. Точно тук се намира Първичното Слово. В това Свещено Слово се намират всички науки. Това Слово е всеобщият език, наречен „Ватански“. Този Първичен език в Библията е наречен „И Словото беше Бог“.

Етерният свят е най-дълбокото място в Душата на ученика и чрез този Свещен етер Душата отново става властна над своята Небесна Свобода.

Другият важен момент е следният: Който намери и познае Христос преди смъртта си, той след смъртта си се намира в етерния свят. А който не намери Христос преди смъртта си, той се намира в тъмнина, защото Христос е Светлината и в този, и в Онзи свят.

Всичко, което е в човека, се е родило от етерния свят – т.е. от една по-вътрешна и Духовна Вселена. Етерното Слово е Небесното Око за всички светове. Докато обикновеното око, според Окултната наука (това важи и за обикновеното сърце), е пламък замръзнал – затова това сърце не дава плодове.

Как може ученикът да се домогне до своето Етерно Сърце? (Ще обясня накратко.)

Когато Духът го няма, ти трябва да проявиш своето разбиране и своята Любов. Това разбиране и тази Любов трябва да са Духовни.

Учителя обяснява това така: „Когато Любовта я няма, ти трябва да постъпиш пак по закона на Любовта“. Значи: когато Любовта не те е посетила, ти сам по себе си трябва да постъпиш пак така, както е по законът на Любовта. Учителя казва, че точно това е истинската постъпка. Не, когато дойде Любовта, да постъпваш по закона на Любовта, защото е лесно, но когато я няма.

А когато Духът дойде в твоето разбиране, тогава ти трябва да се слееш с Неговото разбиране – и тогава трябва да проявиш не своята, а Неговата Любов.

Когато Духът го няма, ти трябва да имаш свое Евангелие и своя Пълнота. А когато Той дойде, тогава ти ще бъдеш готов и твоята Пълнота ще се обогати; тогава твоето Евангелие ще се превърне в Мъдрост.

Когато Духът го няма, ти си изгревът сам за себе си. А когато Той дойде, ти си вече в нова степен на изгрева.

Преди да продължа, между другото, ще ви кажа, че в една от последващите лекции, когато ще говорим за Тесния Път (правя една връзка с това, което казах), че всъщност Тесният Път, за който ще говорим много неща, е Окултно пътуване към самия себе си. Това е Силата и Величието на Тесния Път.

Бог Вечно идва в Душата с нов изгрев и накрая, в деня на Големия Изгрев, когато се загледаш в себе си, ти ще се загледаш в Тайната, която си самият ти – това е Тайната на Мистичното Оживяване. И тогава думата „Предан“ става разбираема. „Предан“ значи достоен за преданието, достоен за Тайното Поучение отвътре – поучението на Етерния свят, което носи Първородната Светлина.

Учителя казва: „Това, което ви говоря, не е Абсолютната Истина. Абсолютната Истина се предава в мълчание“.

Преди да продължа, един пример ще ви дам, тъй като много често се говори, че трябва да се живее в настоящето. Някои живеят в бъдещето, а някои живеят в миналото. Но Учителя казва нещо по-дълбоко, което ще ви се обясни само по вътрешен път. Аз ще го загатна без да го коментирам. Учителя казва, че: „Истинският Окултен ученик не живее нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето; той живее в разбирането“. Тука пак поставям въпроса: не в Будността, а в разбирането. Будността се явява само като Път към разбирането, Път към истинското разбиране на дълбоките неща. (Другият път ще говорим повече за разбирането.)

Това етерно и Свещено Слово е винаги будно, но скрито. Кабалистически това е наречено Древното Лице на Бога. Древният е вложил в Сърцевината на Ватанския език Своята най-дълбока Мъдрост. Ехото на Ватан води Душата към Обетованата земя. Тази Обетована земя е символ на Първичната Святост на Словото.

Друг важен момент във връзка с Етерния свят е следният: Етерният свят може да бъде видян и чрез силата на страданието. Ето защо страданията идват. От друга страна, според Окултната наука: само в страданието се вижда дълбочината на човека. И в тази връзка: само дълбочината на човека може да му даде разбиране за Етерния свят. Както преди ви обяснявах: безсмъртието в Нирвана не е основано на най-дълбоката Мъдрост. Истинското безсмъртие не е свързано с Будността, а с Разбирането. Неразбирането на Словото се е превърнало в ад. В случая: неразбирането символизира змията и нейното царство.

Друг момент: Неразбирането на Бога се е превърнало в Нирвана – това е друг род неразбиране, т.е. в една особена утеха – утеха, в която липсва истинската Мъдрост. Това означава, че Разбирането на Тайната на Живота е от друг порядък.

СЕБЕПОЗНАНИЕТО

(Втора идея за размишление)

Себепознанието е свързано с вътрешната Светлина в човека, а Богопознанието е свързано с Виделината. Това са два различни Пътя, те могат да се слеят, но са различни.

(Ще обясня.) При себепознанието ученикът се ръководи от Интуицията, т.е. от вътрешното виждане, а при Богопознанието ученикът се ръководи от Духа.

Тука искам да ви обясня кога един ученик има Интуиция, за да не си въобразявате, когато някакви чувства, или умът, когато ви говори…

Ученикът има Интуиция, т.е. вътрешно виждане само когато неговият умствен живот е осветен. Хората (тука вече не говоря за ученика) имат наука, знания, философия, социология и т.н., но нямат вътрешна Светлина, те нямат Светлина за своя път. Външните знания пречат на човека (и на учения в това число) да бъде мъдър, това е така, защото външните знания са смъртни. Не може мъртвият да бъде мъдър. (Става въпрос за външните знания.)

Щом нямаш себепознание, ти нямаш Светлина за себе си и за своя Вътрешен Път. Тогава с какви науки ще се занимаваш?

Преди да продължа, само ще ви кажа това, което казах и в неделя, на лекцията в София – става въпрос за лошите социални условия, които според Окултната гледна точка се разрешават само от един Окултен Закон. Става въпрос за най-тежките социални, политически и т.н. всички видове условия… Само един Закон, ако бъде разбран, който ще ви кажа, всички тези условия отпадат, т.е: в Любовта се намират най-хубавите социални условия. И вътре, в Любовта се намира абсолютната демокрация.

По друг начин казано: Любовта е Мярката в твоя живот, а след нея следва всичко друго. Значи, ето една важна Мярка, по която може всеки да уреди живота си. И разбира се, който я разбира правилно.

Най-дълбоките корени на злото се крият в Дълбините на сърцето – става въпрос за дълбоката джунгла на сърцето. Тука, в тези Дълбини никакви науки и знания не помагат. (Ще обясня, това което помага.)

Сърцето може да се преобрази само по Пътя на Любовта. (Не по пътя на знанието, на науката.) Повтарям: само по Пътя на Любовта.

Ученикът е откупен от астралния свят и затова той върви в Тесния Път. А в Тесния Път се крият най-големите и Мистични Бездни. Но ученикът върви напред в този Път, защото вярва в Учителя си.

Страданието помага на ученика да стане Духовно Същество. Но в тази връзка искам да обясня нещо. Но човекът, който е заслепен от земното мислене, за него няма училище, което да го направи Духовен, освен страданията и мъченията.

Да познаеш себе си, ще рече да познаеш Висшия израз на Любовта, която е твоята Истинска Същност.

Любовта дава Вътрешна Способност на Душата да вижда – едно от най-важните неща, които Любовта дава.

В тази връзка ще ви кажа, че всички вдъхновени Учения се дължат на тази Вътрешна Способност на Душата да вижда.

АУМЪ

23 април 1997 г.

ЗА РАЗБИРАНЕТО

(Първа идея за размишление)

ТАЙНИЯТ СМИСЪЛ НА ЖИВОТА

(Лекция 2)

ВЕЛИКОТО УЧЕНИЕ

(Втора идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ЗА РАЗБИРАНЕТО

(Първа идея за размишление)

Ако в тебе има Любов, ще има и разбиране. Ако в тебе има Любов, ти ще можеш да осветиш и най-голямото страдание, и най-големия мрак. Иначе неосветеният мрак ще остане твоя съдба.

Когато страданието се бори с човека, то предизвиква Вродената Светлина, която е носител на Новото Разбиране. Страданието може да се превърне в мрак и този мрак може да затъмни теб или твоето его, но не и твоята Вродена Светлина.

Ученикът разбира страданието и смъртта; за него те са Откровения на Любовта.

В тази връзка, ще кажа нещо и за глада. Гладът е големият проблем на този свят. Този външен глад е гладът на егото. Този глад е произлязъл от неразбирането на Духа. Ако преодолееш глада, тогава ти излизаш извън ума и се отделяш от змията. По този път ученикът ще разбере Мистичния глад, който е Свещено Отношение към Духа.

Разбирането е вътрешен поглед, чисто Духовен поглед – то е повече от Будността.

(В тази връзка ще обясня още един момент.) Будността е свързана с Интуицията, а разбирането е свързано с Духа. Любовта е Магическа Тайна на разбирането, разбирането на нещата.

Тука ще ви обясня нещо за Любовта като метод. Любовта е светеща сила – по друг начин казано, или това, което искам да кажа е следното: Любовта е светеща в тъмнината, защото тя е разбирането на живота в дълбочина. Тука само за малко ще се отклоня във връзка с думата „Дълбочина“. Тази дума е свързана с понятието „Учителя“, въобще тази дума „Учителя“, някой път ще се спра подробно на нея. Искам да ви кажа, че тълкуването на буквите в думата „Учителя“ се различава от всички други думи. В думата „Учителя“ буквите имат едно значение, а когато тези букви участват в много други думи, подобни, те имат съвсем друго значение.

Затова тука само накратко ще ви кажа:

Буквата „У“ в думата „Учителя“ символизира Празното Пространство, затова казах Дълбочина, още може да се нарече Свещеното Пространство. Тази дума е много сложна и специално тази буква, и след време, когато ще говорим за Тайните на Нищото и на Етера, тогава ще направим връзка, за да може да се разбере по-ясно. Защото думата „Нищо“ има пет тълкувания, както една друга дума в еврейския език за създаването на света има пет значения, но петте значения не отговарят. Има друго значение, има Кабалистическа Тайна, на което ще се спрем по-подробно, в по-други лекции…

Разбирането на живота е Път към Посвещението в Любовта. Знае се, че Посвещението в Любовта е Безсмъртие. (Ще обясня накратко.) Любовта е тясно свързана с Учението за Свободата. Но Учението за Свободата е най-дълбоката Окултна Бездна. (Все пак аз ще кажа нещо за тази идея.) И точно затова трябва да имаш Истинско Разбиране за Живота. Това означава, че само Будност никога не е достатъчна. Най-трудното нещо за човека е да се справи със свободата си. (В тази връзка ще обясня нещо.) Това е така, защото силата и величието на свободата е в това, че тя не ти посочва Път и методи, а те оставя сам да си ги намериш. Това означава: Доверие от най-висш порядък. (По друг начин казано.) Това означава, че трябва сам да станеш творец и сам да носиш своята отговорност. Свободата е твоя Път, двоен Път – към Бездната и разрушението. От една страна, Свободата е Път към Бездната и разрушението; от друга страна, Свободата е твоят Възход и твоята Вечност. Значи, както виждате, Свободата дава два Пътя. В тази връзка искам все пак да ви кажа, че Учението на Учителя не е дадено за своето време, а за всички векове, които са Път към Вечността. Ето защо ние не може да искаме то да стане масово учение и то няма да стане – в този живот ще го разберат само тези Души, които са Определени, а за другите – то ще бъде предмет на изучаване в бъдеще.

Вярата е скала, т.е. опора за будните; Любовта е опора за истинското Разбиране. Но Любовта отива още по-надалеч: Любовта е над разбирането и над думите.

ТАЙНИЯТ СМИСЪЛ НА ЖИВОТА

(Лекция 2)

Казано е: В началото бе Словото – това означава В начало бе Бог или Мистичният Дух на Вечността, а само по себе си това вече означава, че Словото е необикновено Същество, и че то съдържа в себе си целият смисъл на Битието. (Става въпрос за Словото.) Това, което говоря главно се отнася за Словото и за Любовта. (Ще обясня.) Човекът на Любовта е също необикновено Същество. Той също съдържа в себе си целия Смисъл на Битието. В тази връзка искам да ви кажа, че Човекът на Любовта, когато го срещнете (може да го наречете Учител, любимо същество и т.н.), се превръща в съдба и Път за милиони Души. Но понякога един такъв човек слиза дори и за една Душа. Говоря за Посветени, които са незабележими. Понякога той може да направи специална жертва да слезе, да живее долу за една Душа, близко покрай нея, без да е обвързан. Това е така, защото Любовта претворява човешкото битие отвътре. В тази връзка ще обясня някои неща за Любовта и за любимото същество, в най-общ смисъл казано. Човекът, който обичаш, е могъща алхимия. Той те пренасочва във съвсем нов Път на развитието – в друг Път и в друго бъдеще. Ето защо съществата на Любовта стават смисъл за целия ни живот. Любовта дава на ученика невидими очи, или по друг начин казано: Този, който те обича, те променя. Това е Мярка, че Любовта е истинска, че говорим за Любов, а не за другите неща.

Властта на Любимия (аз в случая имам предвид Учителя, обаче може да го наречем за някои по-достъпно: любимото същество) е безгранична, защото Любовта е Принцип, който преобразява Духовните сили на природата. Както виждате тука става въпрос за преобразяване и на Духовните сили, не само на материалните тела, но и на Духовните сили, защото това е Принцип, който може да проникне в техния ритъм. (Става въпрос в тези Духовни сили.) Любовта прониква най-дълбоко и затова тя те води към ново битие.

Другият важен момент е следният: Вярвай в Любовта, за да не изгубиш себе си. (Тука искам да кажа: Вяра при всички условия!)

Другото важно нещо, което трябва да знаем е, че Човекът на Любовта е Избран. Човекът на вярата е кандидат да влезе в Любовта, но човекът на Любовта е Избран.

Както казах: след като Словото е началото, това означава, че Словото е Дълбокият смисъл на живота, който хората търсят. В тази връзка ще ви обясня нещо за Словото. Всичко това означава, което говорих преди малко, че преди да се яви животът, Словото е било скрито в себе си, в своето Тайно Могъщество, т.е. то е било непроявено, било е скрита воля – ето защо „Земята беше неустроена и пуста“.

Ученикът има за задача да се насочи към живота на скритото Слово и скритата воля.

Казано е: „Земята беше неустроена и пуста“, а Първородният израз на Словото е Светлина. И когато в Древността се произнасят Мистични думи „Да бъде светлина“, тогава скритата воля се проявява. А това означава, че Словото вече се е превърнало в действие. По друг начин казано: Словото е проникнало в Бездната на неустроеното и е вселило Тайния и Първичен подтик, наречен Импулс на Живота – това е Началото на живота. Оттук започва произходът на живота; от произнасянето на скритото Слово, на скритата воля; от тези думи. Животът вече имал своя подтик, своя възход. Разбира се, това е само една част от вечната легенда.

Казва се още: „В началото Бог създаде небето и земята“. Тука накратко само ви загатвам, че в еврейския език се използва една дума: „Бара“ – тази дума има пет значения. Но, според Кабалата, и петте не отговарят. След време ще се спра да ви обясня значението на тази дума, която не фигурира в речниците, и която се различава от тези пет значения. Засега само ще ви кажа, че когато тази дума е произнесена, тя е произнесена от Бога. А другите значения – петте – са произнесени от Висши Същества. И вече разликата, смисъла и нюансите се променят. Така че тази дума има много специално значение и по-нататък, когато ще ви разкрия за тайния произход на животните и на човека, и за шестте дни, тогава ще стане по-ясно използването на тази дума. Значи: „В началото Бог създаде небето и земята“ – тука ще се спра по-подробно на тези думи „небето“ и „земята“. В случая „небето“ означава скритият или невидимият свят а „земята“ идва отпосле като видимост, или – видимият свят. „Небето“ – това е скритото дихание в човека и то символизира невидимия свят.

Тука трябва да кажа думите на Учителя, Учителя казва: Бог е създал човека, но не го е устроил – това има голямо значение.

Първият смисъл, който трябва да намери ученикът, е намиране на себе си. Но без Любов ти не можеш да се намериш. Това намиране се отнася до величието на Любовта, на Учителя и в по-ограничен смисъл, на любимото същество. (Ще обясня.) Величието на любимото същество се състои в това, че то ви възвръща към самите себе си, т.е. към себепознанието. Това означава, че разбирането на живота, е разбирането на Любовта.

По друго начин казано: най-хубавият подарък, който може да направиш в живота си, е да се подариш на Любовта – тогава се прераждаш за Новия Живот.

Вярата се събужда най-дълбоко в своите корени, когато Любовта е събудена в човека. Това означава, че трябва да цениш любимото същество, или Любовта, защото тя те води към Тайната на Живота, към Тайната на твоя Произход.

В тази връзка искам да кажа още нещо: Най-великият миг в живота на ученика е да види Любовта, да види Неговото Лице, Лицето на Бога. Учителя казва: „Достатъчно е само един истински миг, и вече твоят живот коренно се променя“. (Тука ще обясня за каква промяна става въпрос.) Промяната се състои в следното, и тя се явява като Мярка, че наистина си видял Бога: Когато Го видиш, ти вече по никой начин, никога не може да искаш да имаш личен живот. Въобще тогава разбираш колко жалко е да имаш личен живот. (И затова, между другото, само ще ви кажа, че във вътрешните кръгове, които се подготвят тука, в София, в Шумен, и на две места в чужбина, лично аз няма да имам хора в тези кръгове, няма да допусна, които планират да имат личен живот. Те няма да са годни за най-високата работа за Учителя. Другите пак ще ги уважаваме, ще ги приемем, ще ги ценим, ще ги им помагаме, но те няма да са годни за една по-мощна Космическа работа, на друго поле, в Невидимото поле.)

Когато Любовта те докосне, тя ти дава нещо от своя Вечен Поглед. (Накратко ще обясня.) Когато този Вечен Поглед навлезе в твоето Битие, той е насочен изцяло към Светлия образ на Жертвата. Точно тази Жертва е Пътят към Тайния Смисъл на Живота, който ще се преоткрива постепенно. Тука в думата „Жертва“ влагам една изключителна идея: жертвата, в случая – Човекът на Жертвата – става изключително Същество и няма в света сила, която да го отклони от този Път.

ВЕЛИКОТО УЧЕНИЕ

(Втора идея за размишление)

Учението за Любовта е синтез на Вечността. То е Окултно загатване за великия развой, по който ще минат световете (в случая световете означава съзнанията). Христос сам казва, че върши Волята на своя Отец, т.е. Волята на Великото Учение, Волята на Вечната Премъдрост.

Пътят на Христос е Великото Учение на Любовта и това е необходим и неизбежен Път за всички времена. Според Окултната Наука: Любовта е над всички видове цивилизации и културни придобивки, защото тя има съвършен образ и е Начало на произхода. Но преди ученикът да навлезе във Великото Учение, той трябва да извърви Пътя на мълчаливия Вътрешен Подвиг на себепознанието. В тази връзка искам да ви кажа, че този Подвиг е повече от всички науки и религии. От друга страна, някой път може да се спра, да ви обясня, че себепознанието отива по-далеч и от самия Подвиг, но това е друг въпрос. Себепознанието е ценно, защото в него умират всички астрални, т.е. всички непотребни желания. Тук човек се домогва до Величието на своя Дух. (Значи при себепознанието няма познаване на Бога, а на своя Дух). Духът е велик, защото в него няма и помен от личен живот.

И накрая: Духът, който е скрит в човека… Говоря конкретно за човешкия Дух, не за Божия Дух. Божият Дух също е скрит, но в по-вътрешен план. Говоря за човешкия Дух, за Искрата, за която преди време говорихме. Духът, който е скрит в човека е над всички качества и дарби; над всички науки и религии; над всяка слава и власт и над всяка Будност. Той е, който ще ни даде истинското Разбиране за Живота по Пътя към Божия Дух.

АУМЪ

07 май 1997 г.

ВЪТРЕШНИ ЗАКОНИ

(Първа идея за размишление)

ПРОЯВЕНИЯТ БОГ

(Лекция 3)

ДОКОСВАНЕ

(Втора идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ВЪТРЕШНИ ЗАКОНИ

(Първа идея за размишление)

Учителя казва: „Истината се научава в един далечен свят, а се познава на Земята“.

После Учителя казва следното: „Човек носи знанието със себе си в потенциално или зародишно състояние, а на Земята се дават само условията да се провери това знание. Земята е място, дето се прилага или проверява нашето знание, за да можем да го усвоим и това е един от вътрешните Закони – казва Учителя – на битието“.

Например: отношението – накратко ще обясня. Отношението на един ученик към една Душа се следи в Космически план, защото това символизира отношението към Космическата Душа. Въпросът за отношението към Духа отива още по-надълбоко. Чрез това отношение се докосваме до една друга Реалност. В тази връзка ще кажа нещо: Реалните придобивки на Духа са нещо, което винаги остава скрито в Тайна. Тука искам само да ви уточня: тези придобивки не се намират нито в дарбите, нито в Дълбокия Вътрешен Мир. Това означава, че има нещо друго, което е много по-дълбоко. Това е дума, която се намира само във Ватанския език. В тази дума древното зло никога не е прониквало и никога няма да може да проникне.

В тази връзка Учителя казва: „Има неща, които са скрити даже и за най-съвършените Същества“. Това означава, че ученикът трябва да изучава най-древния език, ако иска да познава Бога. (Учителя загатва нещо за тази дума, за която тука ще ви кажа, но по друг начин, приблизителната дума.) Учителя казва: „Как ще познаваме Бога, ако не разбираме живота Му?“. И после казва: „Бог не говори на друг език, освен чрез езика на живота“. На ватански език думата „живот“ символизира най-древното излъчване. В тази връзка ще кажа нещо за Живота: Животът е създаден, за да се служи на Истината. И Учителя го обяснява това по следния начин.

Учителя казва две неща – първо: „Да служиш на Истината – това е най-малкото зло, което може да сполети човека“. И второ: „Да се отклониш от Истината – това е най-голямото зло, което може да сполети човека“.

В България има Обетована земя от хилядолетия. Но българите, а даже и много ученици, са от особен род същества: те все цъфтят, но никога не узряват. Това е особено лошо за учениците. Те все тръгват, но винаги остават извън Тесния Път, извън истинския Път. И точно Тесният Път е мостът между Земята и Бога. В този мост (става въпрос за Тесния Път) е заключена Вечността. А как може да се навлезе във Вечността? (Ще обясня накратко.)

Истинската воля на ученика не черпи своите сили от ума или чувствата, а от Духа – ето разликата в пътищата. Този Дух е най-важното нещо за нас, защото в него е заключена Вечността. Тука говорим за Духа на Любовта.

ПРОЯВЕНИЯТ БОГ

(Лекция 3)

Лекцията се отнася за двата Принципа на Доброто и злото.

Първият Принцип, за който сме говорили преди време, е наречен от Христос „Князът на този свят“, а за втория принцип е казано: „В началото бе Словото“ – това се отнася за Христос. Това са Окултни факти вътре в битието.

Тука искам да ви обясня падането на Сатанаил, това е едно Богомилско гледище, и после ще ви дам едно тълкуване, тъй като то до сега все още не е разбрано, понеже силата му се крие в тълкуването. В момента, в който Сатанаил е поискал да стане равен на Бога (това е според Богомилите), неговата сила е започнала да се губи, светлината му е започнала да намалява и той е започнал да слиза надолу в нисшите светове на Битието. В процеса на падането той е създал видимия свят и на този видим свят той е станал негов господар. (Както казах: това е според Богомилите, Богомилско схващане, и на кратко ще го обясня, защото то е вярно. В църквите това се отрича, но няма значение. Това е вярно, но трябва да се обясни.)

Учителя казва, че богомилите в миналото са били ученици на Херметичните Школи, на Херметичната Мъдрост, затова не винаги те могат да бъдат разбрани. (Ще обясня.)

Силите, които са действали в Сатанаил, са били в началото си Божествени, но при слизането си, те се поляризирали и с това са станали негативни, защото на тях им е била дадена друга посока. Затова те са започнали да сгъстяват субстанцията и така се е създал видимият свят. Това е станало в седем дена, които са седем Космически периода, в които се е създал физическият свят. Сатанаил е отрицателната творческа сила на Бога. Сатанаил, който в последствие е става Сатана, не е самостоятелен Бог, а изпълнител на Божията Воля. Това означава, че чрез отрицателните сили в битието, Бог е създал видимия свят. Това е сила, която сгъстява материята и я принуждава да еволюира. Греховната плът е създадена от отрицателните сили на битието, а Душата е вдъхната от Бога. За да се освободи човек от тази греховна плът, Душата трябва да я одухотвори чрез добродетелите. Това е единственият начин, по който Душата може да се избави.

Науката си е наука, религията си е религия, но добродетелите са Истинският Път, по който трябва да се мине. И колкото повече се одухотворява човек, толкова повече злото се обезсилва. Бог първо е създал материята, от която е произлязло злото (След време ще говорим за това създаване, защото тука става въпрос за три вида материя, но тука няма да се спирам на този въпрос.), но понеже това зло и тази материя не могат да организират света, тогава е бил създаден вторият Принцип, който одухотворява и освобождава пленената Душа. Вторият Принцип е Словото. Така че Богомилите са точни и то много точни, но все пак – трудно разбираеми, защото са херметици. Те са дълбоко окултно общество, и затова все още не са разбрани, и няма да бъдат разбрани, защото тези Тайни на Окултното Учение няма да бъдат изнесени. Тука, което ви говоря повече е като загатване.

Сатана, който символизира отрицателните сили на битието, е създал физическия свят и физическото тяло. Но когато поискал да вдъхне живот в това тяло, той не можал и поискал помощ от Бога, Който вдъхнал Душата в тялото. Тялото е направено от физическите елементи, а Душата – от Бога. На Окултен език казано: тялото е последният продукт от творческия процес на негативните сили на битието, а Душата е последният продукт на вътрешните сили на Духа.

За да спаси хората от греховната плът и от грях, Бог е излъчил от Сърцето Си Своя Син, сиреч Словото. По друг начин казано: Синът Божий – това е Словото, и това е излъчената енергия на Любовта. Този Син Бог го е изпратил на Земята със Своето Учение. Учителя казва: „Сатанаил и Христос значат едно и също нещо, т.е. Проявеният Бог“. (Малко костелива мисъл – но вярна.) Това означава, че само Проявеният Бог е поляризиран, т.е. че само Проявеният Бог се проявява двойно, по два различни начина. Първият начин на проява: чрез Любовта, т.е. чрез Христос; и второ: чрез строгостта, или чрез Сатанаил, Сатана.

Сатанаил е създал физическия свят, а вторият Принцип го одухотворява. Това е всъщност спасението. От Окултна гледна точка спасението подразбира да се обърнат енергиите от низходящо направление към възходящо. И когато вторият Принцип – Христос – слезе на Земята, Той обърна енергиите на човешката еволюция във възходящо направление. И с това обърна човечеството към Бога. Това е процес, който се извършва постепенно. Всеки трябва да мине през кръста, за да изкупи своето Древно непослушание.

След грехопадането Духът на Бога е излъчил ума от човешкия Дух. Преди това те са били едно. Този Божествен Дух създава Вселената и поставя ума в нея, за да изучава Законите на живота, или Законите на Духа. Всичко това означава, че Вселената се е родила от съчетанието на Духа и хаоса. Хаосът е станал тяло на Духа, тяло на Вселената, което е самата Вселена и която трябва да се одухотвори и осмисли.

Хаосът става тялото на Вселената, а етерът става Душа. А Духът работи с тези две Същности. Хаосът, чрез съчетанието си с Духа, доби усет, засия и така се роди Първородният, т.е. Светлината. Това означава, че Светлината е родена чрез хаоса и точно затова Христос мина през разпятието, за да може да се роди отново от хаоса, и да заблести с нова, по-висша Светлина – това беше задължително, това беше необходимо.

ДОКОСВАНЕ

(Втора идея за размишление)

Става въпрос за един символ, за нещо Духовно.

Докато търсиш Бога, още не си чист. (Тука ще ви обясня и какво искам да кажа.) Когато Го намериш, вече си чист. (Накратко ще обясня.) Разбира се, тази мисъл е малко костелива, това не означава, че който Го намери, няма да продължи да Го търси. Казвам това, защото някои може да тръгнат в тази посока преждевременно и да се отклонят. (Ще обясня.)

Когато Учителя те докосне, твоята Любов става постоянна и неизменна. И Когато Учителя те докосне, твоята светлина става постоянна и неизменна. Когато си Докоснат, ти вече знаеш, че който воюва, не може да оцелее – значи тогава идва различаването. Когато си Докоснат, ти вече знаеш, че Мирът е една много по-дълбока наука от войната и затова Мирът много трудно се постига. (Накратко ще обясня.) Войната е излизане от Вечността, а Дълбокият Вътрешен Мир е навлизане във Вечността – значи два различни пътя. В тази връзка искам да ви кажа нещо за Мира. Мирът е ценен само когато е вътре в тебе. Същото важи и за човека, когото обичаш – Учителя, любимото същество, т.е. един човек е ценен, когато е вътре в тебе, когато е в твоята Душа.

Докосването е Окултен символ на Посвещението, а Посвещението е въведение в живота на Духа. В тази връзка ще ви кажа нещо за Посветения. Посветеният познава красотата на отчаянието, защото той знае, че отчаянието може да се превърне в огромна Духовна Сила. Посветеният има Окултен поглед, по друг начин казано: той винаги върви с една крачка пред дявола и разбира се, една крачка след Бога. Посветеният е Същество, в което се съдържат Десетте Божии Заповеди. Ето защо той е пълен с Благодат и истинско Вдъхновение. Само по себе си, това Вдъхновение е Гласът на Небето. Посветеният работи със силата на благата дума, по друг начин казано: благата дума е Дърво на Живота.

Ще ви дам един важен Окултен съвет: Когато застанеш пред лицето някой Посветен – няма значение от външно или на вътрешно поле – никога не говори усложнено и усукано, и фалшиво, бъди абсолютно искрен и смирен. Значи: никога не говори усложнено, въобще, когато си изнасяш проблемите – всичко това може да се каже много искрено и кратко, за да не се отдалечи Духът в него, който те гледа по начин, за който нямаш представа. Посветеният има Слово, което само за един миг може да се превърне за тебе във Врата към един друг свят. Но с твоето невежество, което си мислиш, че е знание, ти губиш не само другия свят, но и този свят. Накратко казано: Бъдете будни, за да не останете със знанието, което е път към змията. Будността е, това което винаги ще ви помага.

Между другото, аз в София съм вече, мога да кажа, забранил въпросите след лекции, защото 13 години вече, (около 13 години) никой до сега не ми е задал истински въпрос. Затова вече въпроси няма да има, както и тука. Говоря за лекциите, пряко след лекциите, тъй като години наред там (в София) се задаваха въпроси… Но лични въпроси винаги ще има, когато трябва да си помагаме…

АУМЪ

21 май 1997 г.

ПОСОКАТА НА ВОЛЯТА

(Първа идея за размишление)

ПРОЯВЕНИЯТ БОГ

Продължение
(Лекция 4)

ЗА ЛЮБОВТА

(Втора идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ПОСОКАТА НА ВОЛЯТА

(Първа идея за размишление)

Учителят казва: „Ще приложиш диамантена воля, но само срещу греха, но щом отиваш при Бога, никаква воля не ти е нужна“. (Ще обясня накратко.) Не ти е нужна воля, нито ум. Например, когато се оглеждаш в огледалото, ти трябва да търсиш не своя ум и не своята красота, а трябва да търсиш Първообраза.

При Бог се отива с Любов и Смирение. За да разбереш това, трябва да мислиш духовно. Едно кратко обяснение: всяко нещо, за което разсъждаваш без Любов, е празно дело. Няма значение дали много разсъждаваш, това е Мярката. Щом обичаш истински, тогава Словото навлиза в твоя живот… (Това го казвам, защото искам да ви обясня една разлика, а тя е много важна – между Словото и знанието.) Щом обичаш истински, Словото навлиза в твоя живот а щом не можеш да обичаш, тогава се занимаваш със знания. Това означава, че твоята воля трябва да се насочи към Любовта на Бога, защото Любовта към Бога е методът, който определя вечната и неизменна връзка с живота. Тази неизменна Любов е най-чистата храна в битието. Ако волята на човека не се насочи изцяло към Любовта на Бога, той постепенно става на камък (става въпрос за втвърдяването на субстанцията). Всичко това означава, че Любовта е сътворена (думата „сътворена“ е условна), за да търси Мъдростта. Любовта е посоката към Вечността, а Мъдростта е необходимото, защото без Мъдрост ти не можеш да съградиш Вечността в себе си.

Според Окултната наука: когато човек не работи върху себе си по законите на Мъдростта, той обърква себе си, посоката на своята воля и обществения живот.

Това, което трябва да обичате с особен род дихание, е Мъдростта. Тука, между другото, не става въпрос само за Кабалата, тъй като Учителя казва, че има една Наука, която е над Кабалата.

Макар че щом говорим много за Кабалата и там има много Мъдрост, но това, което Учителя казва и тези книги, които подготвяме – четири-томна Кабала… Там на едно място се казва нещо, което означава, че всички Посветени, които досега са писали по Кабала, без изключение на какво ниво са, са още много далече и от Тайната на азбуката, и от Тайната на буквите, защото Учителя казва, че има една азбука от 35 милиона букви в книгата „Крадецът и пастирът“ – само загатва за тази азбука… Но това вече означава много неща. Тъй като много кабалисти смятаха, че 22 е могъществото на Кабалата (22-те еврейски букви), донякъде е така, но само условно.

Тук трябва да кажа също един деликатен Закон: Не всеки човек, когото обичате, може да ви бъде Водач и може да ви помогне. (На кратко ще обясня.) Има и друг момент, често съществото, което много обичаш, може да ти донесе една особено голяма скръб и особено голямо страдание. (В тази връзка ще обясня някои неща, защото това не е противоречие.) Най-ценната информация, която идва за вашия живот, идва именно от тази голяма скръб и от това голямо страдание. Точно тук трябва да се възпламени вашата воля (говорим за волята на ученика) и да се насочи в правата посока, това е посоката, която ще те заведе при Мъдростта или при този, който може да те ръководи. В тази връзка искам да кажа, че само вярност и преданост не е достатъчна, защото вярност без Будност и разбиране, отклоняват.

Понеже говоря за волята, ще кажа нещо и за ръцете, тъй като ръцете са двоен символ, накратко един Окултен извод: Ръцете, освен Правдата, в по-вътрешен смисъл символизират волята. Те означават следното на Окултен език: ръцете са два пътя с десет разклонения, десет Духовни течения. Тези течения (тези Духовни сили) трябва да се слеят в едно, за да образуват волята.

ПРОЯВЕНИЯТ БОГ

Продължение
(Лекция 4)

Ще започна от хаоса постепенно, за да бъдат разбрани нещата по-ясно.

Хаосът е опорната точка на Духа за разгръщането на степените на Светлината. Ето защо Единородният трябваше да мине през своята първа опорна точка, чрез която се е родил и заблестял. Това е трябвало да стане и да бъде потвърдено, и това е станало на кръста.

Другият важен момент в този сблъсък и в тази връзка е следният, тъй като е казано: „Духът се носеше над бездната и над хаоса“ и Окултната наука казва, че ако Духът се отрази в хаоса, се отразява Разумността. Христос е тази Разумност и това отражение. Христос е символ на разкрития Бог, но той е Неговата външна проява, а Сам Бог, в Своята проява, в Своята Дълбочина, още не е разкрит.

Другият важен момент е, че хаосът дава тласък на развитието, а животът на Земята е тежък и сложен, защото е извлечен от този хаос. Понеже Бог е непознат, затова в миналото са Го наричали тъмнина.

(Преди да продължа, ще обясня още нещо за хаоса, тъй като има пряка връзка с избора на човека.) Хаосът – това е необособеното, неорганизираното вещество. Това означава, че всеки, който не е Определен в живота си, постепенно се утвърждава в хаоса. Става въпрос: ако не е отдаден на една Свещена Цел с ясно и будно съзнание. Този, който утвърждава хората в хаоса, е звярът, но той има сила дотолкова, доколкото Бог му я дава.

В предната лекция ви казах за крайния израз на дейността на отрицателните сили. Тука ще допълня, че крайният израз от дейността на отрицателните сили на битието, е създаването на Вселената и всички форми на живот. А вторият Принцип – Словото – е това, което внася живот във формите и ги коригира, и напътва.

Окултната наука казва: В полето на Абсолютния Дух има шест Космически свята, в които живеят Същества, много по-напреднали и от Серафимите, и от Херувимите. Тук е стаено не Бялото Братство, а Всемирното Братство, което направлява целия Космос и всички светове.

Който не служи на Бога, ще бъде погълнат от първия Принцип, който символизира строгостта на Истината.

Тука накратко ще ви кажа как са се зародили Бялото и Черното Братство по силата на принципа на полярност. Първо – искам да ви кажа – че се осъществява Космическото творчество. А творческото Слово – това е най-първичната Космическа енергия. За нея ще ви кажа нещо и после ще ви обясня. Тази Първична и Чиста Космическа енергия, която се е излъчила от Върховния Дух, се нарича Син Божий. Синът Божий е тази енергия, която е излъчена от Върховната Любов. Тази енергия движи цялата Вселена.

Учителя казва: „Бялото и Черното Братство в началото са били едно, едно семейство, едно цяло“. Впоследствие, когато се излъчва принципът на полярност, те са се разделили на две: едните са тръгнали надолу и наляво и са образували Черното Братство под силата на този Принцип на полярност. На въпроса „защо са се разделили“, Окултната наука не отговаря, а само казва, че това е Дълбока и Мистична Тайна. Но това е факт: те са се разделили след като този Принцип се е задействал, и от този момент те са се поляризирали на добро и зло. Учителя казва: „Центърът на разделение е в пъпа на човека – от пъпа нагоре работи Бялото Братство, и от пъпа надолу работи Черното Братство“.

Казано е: „В началото бе Словото…“ – тука искам да ви дам още едно друго обяснение.

В началото на Космическото творчество бе Словото и това е периода, когато Вселената се пробужда от Космическата нощ и минава в Космически ден. И затова Библията казва: „Стана вечер, стана утро – ден първи“. Както виждате: най-напред е вечерта – това означава, че светът излиза от Космическата нощ и влиза в Космическия ден – Виделината. Това е свързано с Тайната на израза „В началото бе Словото“. По друг начин казано: Светът премина от първия Принцип към втория Принцип, или по друг начин казано: от хаоса към еволюцията на елементите.

По късно се казва: „И Словото стана плът, и всели се между нас“ – това означава, че Словото проникна цялата природа. Точно в този момент, тук вече Словото навлиза в живота и в историята. Когато Словото е станало плът, се явява Сатаната и го изкушава. По-късно виждаме случая. (Ще обясня.)

(Значи, както виждате Словото от колко дълбоки, изключителни светове слиза на Земята и на Земята се явява отново борбата, която е била в миналото в астралния свят. Ще обясня на кратко.)

Явява се Сатаната и го изкушава. След като светът е създаден и Словото е станало човек, се явява Сатаната, който изкушава. Тука виждаме, че двата Принципа, които са създали човека и Вселената, се явяват на среща и то много важна среща. В случая това обяснение е главно за учениците, които трябва да разберат нещо много важно, това е следното: когато Духът трябва да стане Господар в човека (аз говоря за окончателен Господар, т.е. когато Словото трябва да стане плът), тогава се явява Сатаната с всичките си изкусителства. Това е абсолютно необходимо. Това означава, че въпросът „защо Сатаната идва да изкушава човека“ е напълно излишен. И тогава Словото, което е станало плът, побеждава. Тогава идват едни от най-красивите думи в Библията: „Дерзайте, аз победих света“ – това означава още „аз победих тъмнината“ или „аз победих първия принцип“.

Другият важен момент е следният: За най-грубата работа Бог е създал във Вселената Сатана; Кабалистически е наречен Служебен Принцип. Словото е създадено като Бащата на творческата светлина. Тъй като говорим за Змея и за хаоса, пак ще ви кажа нещо, че Змеят е символ на неорганизираните Първични сили на битието. И когато Безграничното се ограничава, се ражда светлината, която е създала видимия свят.

Окултната наука казва: Към Този, Който Е, се стига само чрез висшата Истина, която е скрита в човека. Затова е необходимост явяването на изкушенията. Змията, която е изгубила живота, няма достъп до това Дърво. Затова тя се вие и увива около второто дърво – Дървото за познаване на доброто и злото. Това означава, че всяка Душа има задачата да се изтръгне от хаоса, но това не може да стане с човешка любов. Човешка, сиреч любовта на ума или змийската любов. Това може да стане само с Божествена, Христовата Любов – и това е методът.

ЗА ЛЮБОВТА

(Втора идея за размишление)

И ще продължа с идеята за Любовта…

А следващият път ще ви запозная с едно Древно Учение, накратко с неговите най-сгъстени закони, една Школа на Бялото Братство – Школата на Друидите в Древността. Техните правила, техните закони и тяхната хармония с Бялото Братство и с Всемирното Братство. Едно Велико Учение, за което следващият път ще говорим по-подробно.

Ще завърша с втората идея за размишление: за Любовта.

Първо: да нямаш стремеж към Бога, това значи да се отказваш от живота, т.е. който няма стремеж към учене, сам си прави проклятие. Затова ще кажа нещо за проклятието. Според Окултната наука: Проклятие – това е самото зло, старите възгледи. За да се освободиш от проклятието, т.е. от старите възгледи, ти трябва да започнеш да търсиш истински Бога. Тука използвам думата истински, защото, когато започнеш да търсиш истински Бога, ти започваш да се променяш. По пътя на тази промяна ти ще разбереш защо си дошъл на Земята. А едно от нещата, за които си дошъл на Земята, е да видиш Бога.

Учителя казва: „От учениците се иска по-ново и по-дълбоко разбиране, от пророците и от учениците на Христос“. После Учителя казва за тях: „И те имаха някакво разбиране за Бога, но вашето разбиране трябва да отговаря на новия момент, в който сега живеете“. И това винаги е било така, защото важно е как Бог днес се изявява, не в миналото. Това също означава, че важно е Новото Разбиране на Любовта, защото то се превръща във Врата, през която ти трябва да минеш, за да влезеш в Космическия живот. Това също означава, че Любовта е в досег с вечно Новата Сила на Бога, и че да познаеш Любовта, това значи да влезеш в ново развитие, независимо от това дали живееш в мрак, защото една от малките тайни на живота е, че мракът може да бъде източник на светлина. Но тук е необходима Божествена Любов. И само чрез нея (става въпрос за Божествената Любов) ти можеш да извлечеш и силата, и енергията, която е скрита под символа на мрака.

В тази връзка другият важен момент е следният: Ако имаш Божествена Любов, Духът ще сподели Тайните Си с тебе. Но ако нямаш Божествена Любов, тогава какво ще стане? Когато нямаш Любов и навлезеш в мрака (в случая под мрака подразбирам: нещастията, страданията, мъките и т.н., голямата скръб), тогава ще се мъчиш. Говорим конкретно за мъчението в случая, не за страданието, а това означава, че който се мъчи – това е белег, това е знак – той изживява своята неразумност на неговото миналото и неговото настояще. Още: той изживява и своето време… По друг начин казано: и своето ограничено съзнание.

В тази връзка Учителя казва следното: „За да победиш времето, трябва да възприемеш живота“. Или по друг начин казано: щом си във времето – това е една Мярка, една диагноза, че ти не си възприел живота. Разбира се, някои се оплакват с тежка карма или с планетни влияния, но няма оправдания, защото Учителя казва следното, един важен Закон, с който ще завърша: „Всички планетни влияния се подчиняват на пробуденото съзнание“. Този Закон е много дълбок и аз в една от последващите лекции, с кратък коментар, ще се спра върху него. За да видите пробуденото съзнание как може да превръща всички планетни влияния и най-лошите влияния може да ги превърне в изгреви за Ново Разбиране.

АУМЪ

04 юни 1997 г.

НЕОСВЕТЕНАТА ЗЕМЯ

(Първа идея за размишление)

ДРУИДИТЕ – ЕДИН КЛОН НА БЯЛОТО БРАТСТВО

(Лекция 5)

ЗА БУКВАТА „У“ В ДУМАТА „УЧИТЕЛЯ“

(Втора идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

НЕОСВЕТЕНАТА ЗЕМЯ

(Първа идея за размишление)

Когато човек е в мрак, той пребивава в неосветената част в себе си. Той трябва да навлиза в този мрак, защото неговата задача е да го освети.

Учителя казва: „Ангелите са осветени отвсякъде, а човекът само от една страна“. Това означава, че в ръцете на човека е поверено късче хаос, което той трябва да освети и обожестви. Това става, когато човек се свърже с Божественото съзнание, което е заедно с него в недрата на мрака. Чрез тази връзка (с Божественото съзнание) неосветената земя получава Диханието – истинското вътрешното Дихание. Много пъти човек ще слиза в недрата на мрака, т.е. в недрата на своето неосветено място, в своята неосветена земя. Но когато открие скритата светлина, която е на предела на два различни свята, тогава Голгота ще му се изяви като едно велико, Окултно Откровение, защото само на Голгота се придобива истинската Мъдрост. На Голгота човек може да види дъното на неосветената земя и точно тук е Тайната на живота (говорим за човешкия живот). И ако човек я освети, той завършва своето земно развитие.

Разбира се, аз в предишни лекции ви казах, че когато човек постигне виждане на Истината, той продължава пак да я търси; този въпрос е Вечен – за това сме говорили.

След като постигне земното си развитие, то навлиза в нова фаза на Духовен живот. Голгота е дъното на неосветената земя и когато тази земя бъде осветена, се явява лицето на Свещеното Вдъхновение, т.е. истинското Вдъхновение, което няма нищо общо с фанатизма. Това Свещено Вдъхновение се храни с една единствена храна – това е Словото Божие, което е хлябът на Вечността.

Чрез змията човек опознава по-добре тъмната и неосветената страна в самия себе си – ето защо тя е важна и допусната. Чрез змията човек може да види тъмната страна в себе си, но чрез нея той не може да победи злото. Ето защо Учителя казва: „Люби Бога повече от себе си!“ – този Закон е метод, който организира напълно Божественото съзнание.

В следващата лекция, между другото, ще ви кажа повече неща за другия Закон, тъй като често се говори за Небесната колесница в Кабалата, но това не е много ясно разбрано още за много хора (включително и за кабалисти), тъй като това е голяма Мистерия. Много учени искат да изработят съвършени кораби, за да проникнат в най-далечните места, но и най-съвършените кораби не могат да стигнат до тези места, защото човешкият живот е кратък и тези учени трябва да умрат по пътя. Точно тази – Небесната колесница – върши работата за единадесет минути и някои пророци, от големите пророци (например Йезекиил) са го постигнали… И следващият път ще ви разкажа нещо в тази връзка. Йезекиил е един от малкото пророци, които са надраснали себепознанието и са се освободили от разговор със себе си, със своя Дух, със своята Душа и са отишли извън. И затова той има методът на Небесната колесница за което ще говоря другият път. Нещо много дълбоко, не само в Кабалата.

Когато змията или нейната огнена енергия не се качва нагоре по чакрите, тя пълзи надолу към мрака и води към опознаване на неговите тъмни страни – това е науката за опознаването на Дървото за познание на доброто и злото. Но човек е тръгнал неподготвен и преждевременно е започнал да изучава тази наука (става въпрос за отрицателната космическа сила в битието) и затова той е станал смъртен.

ДРУИДИТЕ – ЕДИН КЛОН НА БЯЛОТО БРАТСТВО

(Лекция 5)

Първо: според Друидите, Учението избира ученика, а не ученикът Учението. И затова те имат правило. Друидите не са позволяват на своите ученици да търсят и водят други ученици за Учението.

За Правдата те смятат, че тя става смъртоносна за тези, които не са достатъчно любящи и силни.

В тяхното Учение има специално отношение към числото три. И затова ще ви дам техни важни правила, които са на тройки, които се съдържат в числото три.

Например в тяхното Учение има три достойнства на Мъдростта, ще изредя едно след друго:

1. да знаеш за всичко;

2. да преживееш всичко;

3. да бъдеш далеч от всичко.

Само накратко ще ви загатна.

Да знаеш за всичко е Пътят, по който ученикът се освобождава от безкрайните лабиринти на егото. Това означава тази идея. И само тогава той се докосва до живия език на Невидимото – езика на Мъдростта. Значи, както видяхте, първият закон е свързан с Мъдростта.

Второ: да преживееш всичко е методът на Любовта, методът на проникването. Защото само Любовта е Силата, която прониква в най-дълбоките и Мистични Недра на живота.

Да бъдеш далеч от всичко – третото – това е методът на Истината. Това означава да си непривързан и свободен. Защо? Защото само свободният може да навлиза в себе си и в последствие още по-надълбоко – и във Вечността. Същевременно да навлезеш в себе си, това означава да навлезеш във Вечността на Истината.

Според Друидите има три белега, които показват, че в човека има скрита жестокост:

1. когато без нужда плашиш животни;

2. когато без нужда късаш растения и цветя;

3. много деликатен знак и белег, че когато без нужда искаш милост и милостиня (става въпрос за без истинска нужда).

Има три белега в човека (пак според тях), които показват, че в него има състрадание. Разбира се, върху това може да се медитира, да се открие тяхната дълбочина, но това са дълбоките признаци:

1. да се разбират детските чувства и молби – разбира се, по Божествен начин;

2. да не се безпокоят лежащи животни;

3. пак много деликатно правило, правило въобще на Бялото Братство: да бъдеш искрен с непознати. Разбира се, тука трябва да се постигне една специфична мярка на Будността. (Но тука няма да коментирам, само така ви го изнасям.) Тази Искреност е насочена към Бог, Който е скрит в човека и следи тази Искреност в човека, която е отношение към Него.

Според Друидите: правилно действие има само там, където Истината е позната реално. (Преди да продължа за Друидите, с тройките, ще ви кажа нещо накратко за тях.) Всички Друиди са били келти, от келтската раса, но малко келти са Друиди – това е същественото. Думата Друид означава дъб и символично означава Мъдрец и Посветен в Мъдростта.

Според Друидите: истинският Маг е този, който се е родил Маг, а всички други ги очаква разочарование.

За Друидите Словото е и ключ, и метод да получиш знания, които не принадлежат на този свят.

Според Друидите, има три неща, които Мъдреците избягват:

1. очакване на невъзможното;

2. съжаление за непоправимото;

3. страх пред неизбежното.

Много важни, много точни, с чиста съвест мога да кажа: Кабалистически правила.

Един Посветен Друид казва: Когато аз постигна Блаженството, аз трябва да продължавам по-нататък да търся друг смисъл. Смисълът в живота на Друида се заключава във Вечното търсене на Истината. Затова ви казах, че и според Учителя, когато човек намери Истината, той продължава да я търси. Това е вечен въпрос.

Ученикът Друид трябва да открие вътре, в себе си врата, която води към цели сфери от нови възприятия и прозрения. Това е негово задължение. Ето защо на учениците Друиди не са се давали готови решения на Духовните въпроси. Това означава, че те сами е трябвало да си ги изработят в процеса на ученичеството.

Според Друидите, дълбокото уважение към Истината се явява като мярка за качеството на нашата Душа.

ЗА БУКВАТА „У“ В ДУМАТА „УЧИТЕЛЯ“

(Втора идея за размишление)

Буквата „У“ е символ на една от най-дълбоките Окултни идеи и както казах преди: тя символизира празното пространство, така наречено Нищото, за което ще говорим.

И затова Учителя казва на едно място: „Аз живея извън Космоса“.

(Разбира се, той казва няколко подобни неща, но аз в момента само на това се спирам. Ще се върна на празното пространство.)

Празното пространство има четири значения – това е според учените, но те не знаят тънкостта на мярката за тези значения във вътрешността. Но аз първо ще ви ги изредя и после ще обясня.

1. Отрицание на битието (това е в много положителен смисъл, макар че така е казано);

2. Изчезване;

3. Духовност;

4. Първородната светлина – най-вътрешното поле, която най-трудно се определя.

Тези четири значения са Окултни символи и нямат нищо общо с човешко тълкуване.

(Накратко само ще обясня думата изчезване.) Думата изчезване означава изчезване на всички преживявания, тука говоря за много дълбоките и съкровени преживявания, не говоря само за външни, астрални, но говоря и за съкровените преживявания. И само когато всички преживявания изчезнат, тогава Той се проявява като Нищото, или малко по-достъпно казано: като Първородното и Свещеното (макар че тези думи не са съвсем точни).

Във своето второ значение Свещеното пространство е място (накратко ще ви обясня, става въпрос за Нищото), където няма нито земя, нито вода, нито въздух, нито огън. Това означава, че най-великото нещо, което съществува, е Нищото.

Празното пространство е несъществуващо и затова то често се нарича Небитие. Всичко това означава, че този, който е Учителят, е постоянно изявление на Силата и Съвършенството, а човекът е в непрекъснато изправяне (поправяне) на себе си.

В Кабалата се смята, че Нищото е Мистичната слава на Невидимия свят. Това Нищо е квинтесенцията на живота. Когато Той излиза от Нищото, се заражда понятието Учителят и понятието движение.

(Ще обясня.) Движенията в битието и съществата са възможни само тогава, когато скритата причина е в покой.

Другият път ще говорим нещо и за скритата причина. Тя се нарича в Кабалата Ен-Соф и точно там е създадена Душата. В този свят е създадена Душата и аз ще ви разкажа (в следващата лекция) за Древната борба на Душата и тялото. Между другото една от най-важните лекции и всеки трябва да разбере тогава как Душата иска със силата на Даването да покори тялото, а как тялото иска да обсеби Душата с желанието да получаваш само за себе си. Една много стара борба, в която трябва всеки да разбере точно как трябва да се насочи, за да помогне на своята Душа.

За да се обхване разнообразието на живота, трябва да се опази еднообразието на съзнанието. (Ще обясня накратко.) Думата Еднообразие, в случая, означава Единният образ или символично – Окото на Вечността, Окото на Истината. Символът на Вечността е празното пространство и в нашия план се изразява с буквата „У“. Тя е, която определя Небитието, самата Реалност, наречена още Нищото, от Което всичко е произлязло.

(Преди да продължа, искам да ви кажа, че всяка буква има три степени на тълкуване и четвърта, скрита, тайна степен, за която не се говори. Тя е свързана с Тайното Съзнание, не Свръхсъзнанието, а Тайното Съзнание, за което преди време ви казах някои неща.)

По същия закон всеки свят си има свое слънце. Ще обясня за трите вида слънца:

На физическия свят слънцето е видимо;

В Духовния свят слънцето е Словото;

В Божествения свят слънцето, това е Виделината на Древния, Който обитава в Нищото.

Затова Учителя казва: „Има 100 милиона слънчеви системи и когато минете през всички и завършите своето развитие, тогава ще дойдете при мене“. (След време аз ще говоря в тази връзка специално по Учителя за Вселената и Космоса…) За този свят, за който Учителя говори, разбира се, не най-високото поле на Ен-Соф, за онези скрити шест свята, Космически, за които ви казах преди, Учителя казва, че там обитават Същества, които работят с 25 милиона очи. Накратко ще ви го преведа: 25 милиона очи – това е символ, който означава една изключителна интензивност на Виделината, не на светлината… Една изключителна вътрешна интензивност на Виделината, която прониква в изключителни светове.

Нищото е Тайното Лице на Древния и от тази сфера се е излъчило Словото. Това означава, че съвършеното Слово символизира Вечността.

Учителят казва: „Само чрез закона на Любовта ти ще можеш да привлечеш онази материя, от която се гради Вечният Живот“.

Но за да вървиш към Вечността, трябва да имаш (символично) крака – ще обясня. Вие знаете, че краката символизират (в Окултизма) Добродетелите, тука ще ви кажа другата тяхна идея. За ръцете съм ви казвал те символизират Правдата и в по-вътрешен смисъл – Волята. Преди съм ви загатнал, тука в тази връзка само пак ще ви припомня: челото символизира Истината, очите също, ушите символизират Мъдростта; устните символизират Любовта, а брадичката – волята. Това са различни светове, които трябва да бъдат хармонични, за да може да се постигне проникване в други светове. (Но това са въпроси за други лекции, за друг разговор…)

На Окултен език казано: краката са създадени за откриване на нови пътища. Значи тука става въпрос за Добродетелите, те трябва да открият Нов Път, неутъпканите пътища.

Между другото искам да ви кажа, че тази буква „У“ в другите думи не се тълкува така. Във всякакви други думи тя има друго тълкуване, както и въобще буквите, които се намират в думата Учителя, и буквата „Ч“ (за която ще говорим по-нататък), и другите букви в думата Учителя имат едно тълкуване, в други думи имат друго тълкуване и други значения, според идеята.

И така: тази буква „У“ е част от Свещения език на Учението. Само в нисшия свят тя изключително има черен цвят. Някои от вас например, които сте ходили на мачове и сте чували тази буква „У“ – тя там има черен цвят и съвсем друго значение, понеже не е позната.

Думата Учителя изразява Вечността, а това означава, че тя поглъща (тази дума, освен че е много специална) всички понятия – това е символът на Нищото. И когато ученикът навлезе в третата и от там в четвърта степен на буквата „У“, тогава вече не се зараждат никакви въпроси, и тогава той вече не търси смисъла на живота. (Ще обясня.)

И наистина, когато навлезеш в сферата на Нищото, ти не можеш вече да търсиш смисъла на живота, защото ти си в Абсолютната Реалност. Това означава, че смисълът на живота се търси само тогава, когато си извън Реалността. А когато си в Реалността, ти изживяваш Бога и тогава е напълно безсмислено да търсиш нещо друго. И когато ученикът постигне в себе си Светлината на Богопознанието, тогава той вече няма да има съдба и за него вече няма да има земна участ, защото за Бог в човека няма участ, няма съдба. Това е така, защото Бог е Вечна Будност.

И накрая ще завърша с една идея, която е дадена от Учителя.

Според Учителя: „Ако искаш да имаш пробудено съзнание, трябва да имаш храна за него. Ако нямаш храна за него, тогава нека то да спи“.

В следващи лекции ще видите, че когато Душите са били създадени в този свят, те са пожелали нещо друго и затова е трябвало да бъдат излъчени от света на изобилието, за да могат да научат някои неща. За тези неща: за древната борба между Душата и тялото, ще говорим другия път.

АУМЪ

18 юни 1997 г.

ТЪРПЕНИЕТО

(Първа идея за размишление)

НЕБЕСНАТА КОЛЕСНИЦА

(Лекция 6)

ДРЕВНАТА БОРБА

(Втора идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ТЪРПЕНИЕТО

(Първа идея за размишление)

Учителя казва: „Нямаш ли Търпението, никога не можеш да започнеш с Истината“, т.е. нямаш начало.

После Учителя продължава и казва следното: „В света Истината е добита чрез Търпението. И когато говоря за Търпението, аз разбирам същественото в Истината. Всичко това означава, че търпеливият човек е човекът на Истината – това е мярка – защото той е роден от Истината“.

Преди да продължа, само така ще вмъкна една идея: Ако срещнете разни такива „спасители“, проповедници, които бързат да „спасяват“ хората, ще знаете, че те са извън мярката. „Бързането – Учителя казва – метод на Черното Братство.“

Бавно с Търпение и с Любов, и с Постоянство – това означава, че по тези методи на всеки ще му стигне времето, защото Висшият свят може да сгъсти събитията за една минута (нали, когато има такова Търпение, такова Постоянство, такава Любов) и човек да види нещо много важно и коренно да преобрази живота си. А с бързината се отива към обсебване.

Разбира се, има изключения и по този въпрос: Посветени, които са развили воля от минали прераждания могат да направят големи скокове, но това е друг въпрос и друга тема, на която сега няма да се спирам. Но пак казвам: това е изключение.

И после Учителя казва: „Чрез Любовта към Бога се раждаш, а чрез Любовта към хората се развиваш“. (Това го повторих, пак го казвам.)

Ще обясня накратко: Духовните сили на Търпението се изработват чрез страданието. Когато постоянно търсиш Истината, тогава Словото става твой спътник и твое Духовно Слънце. А когато отдадеш себе си изцяло на Истината (виждате разликата), тогава Словото става твоя живот.

Другият важен момент при Търпението е следният: Търпението неутрализира злото. Ще обясня накратко: защото то го лишава от противодействие и от противник. В тази връзка искам да ви кажа, че Голгота не беше нищо друго, освен, наречено в Окултизма: Великият ритуал на Търпението, т.е. на силата на Любовта. Това означава, че само тук, на Голгота, когато изтърпиш докрай, се придобива Истинското Знание, което се превръща в Път. Всичко това означава, че без Търпението ти не можеш да имаш ясни възгледи за живота.

Тука преди да продължа, пак ще направя едно отклонение. Искам да ви обясня, че много хора в този свят са заблудени като търсят Пътя на Доброто, а други търсят Пътя на Злото – и двете неща са заблуждения, и двете неща са свързани с Дървото за познаване на доброто и злото. Истинският ученик не търси нито доброто, нито злото (забележете разликата), а Истината, защото от там ще получи Мярката за истинското Добро, което се различава от този свят. Значи: не търси нито доброто, защото този път накрая води до злото – това е… понеже е свят на полюси. И този, който търси злото, накрая, последният предел, то се превръща в добро – пак остава в това дърво, в което няма истинско Развитие. Значи Истинският ученик (тези неща ще ги обясня другият път повече) търси Истината и тя му дава мярката за Истинското Добро. Затова в този свят ще срещнете много хора, които казват: „Все правя добрини, а зло насреща…“ – така е понеже си още в старото дърво, дървото на змията, ще получиш зло, за да разбереш коя е Мярката. Освен това твоето добро е… няма нищо общо с Истинското Добро и затова получаваш зло, за да се насочиш към нещо по-дълбоко.

Без Търпение Духът не може да се всели във вас, а това означава, че Великата Наука за живота – както казах – не може да започне.

С всичко това искам да ви кажа, че изучаването на Търпението води до много Дълбоки Прозрения за най-Висшите Тайни на живота, защото то е методът, в който Духът постепенно узрява. (Значи, тука говорим за Търпението и като метод.)

Търпение, което изхожда от Любовта, отваря Мистичните Врати на съзнанието. (Затова подчертавам, изхождащо от Любовта, а не от ума.)

Най-трудният съперник, който кармата може да срещне в човека, е Търпението, защото Търпението символизира думата Духовност.

Съдбата е по-силна от всички интелигентни хора, но тя отстъпва на Духовността, на това качество, което е качество на Търпението, т.е. на дълбочината на живота. Всъщност след думата Търпение – както казах – следва Духовност и после следва, така общо казано, Дълбочината на живота.

Учителя казва: „И когато Търпението, този Син на Истината, ви обикне и намери някоя стая във вас да живее, тогава вие ще бъдете най-щастливия човек в целия свят“.

(Ще обясня.) В своето Дълбоко Търпение ученикът се научава да вижда истински извън намесата на астралния свят. Той вижда даже и това: как Сатаната е вътре в него и вижда, и различава неговите методи, защото вижда Духовно. Почва да вижда как Сатаната вътре в него пипа, дълбае, рови и иска да се скрие от очите на Бога, но, разбира се, не може – това е така, защото Търпението дава Духовен поглед. По друг начин казано: Погледът на Любовта.

Всичко това означава, че вътре, в Търпението демоничните сили се преобразяват.

Значи: Вътре, в Търпението има една сила, една способност, която поглъща змията. Но когато Адам е изгубил своето Търпение, тази Мистична способност се е скрила. А точно тя е била връзката с т.нар. изгубеният Рай.

На Окултен език казано: всичко това означава, че грехопадането е станало, когато съзнанието на Адам е било в криза. Възвръщането на тази Мистична способност, е възвръщане към изгубения Рай.

НЕБЕСНАТА КОЛЕСНИЦА

(Лекция 6)

Основно Кабалистическа лекция и тя засяга основно тази способност, макар че Посветените имат и други възможности.

Мистичната способност – за която говоря – е много Дълбок и Окултен, и Кабалистически въпрос. В Кабалата тя се нарича Небесната или Космическата Колесница.

Първо: Тайното Име на Бога е Ключът за тази Колесница, защото това Име символизира всеобемащата и цялостна енергия на Духа – значи цялата енергия. По друг начин казано: енергията на ума, сърцето и волята са се слели в абсолютна хармония. Например: Ако се разбере Окултната Тайна на буквите в думата „Учителю“ или буквите в думата „Господи“, тогава тази енергия може заведе ученика при Небесната, Космическата Колесница. По друг начин казано: Енергията на Чистото Съзнание и на Космическия Дух се движат по права линия.

Кабалата обяснява, че висшите форми на енергията и живота са съществували преди написването на книгата „Изход“ и Библията. Това означава, че пътищата в Духовните светове са били познати на определени Същества. И когато в Кабалата е казано: „Да бъде благословено Името Божие за всички времена, защото Мъдростта и силата са в Него“ – забележете тука е казано „Мъдростта и силата са в Него“ – това е много дълбок откъс и никой, освен Посветените не познават Тайната на този израз и на тези думи. Няма да го тълкувам подробно, само ще ви загатна, че първо е казано Името Божие, после е казано Мъдростта, и както виждате накрая чак е казана Силата – Силата трябва да заема последно място. В тази връзка искам да ви обясня, че Мъдростта е истинска само когато е поставена пред силата – тя е Водач, а силата е слуга. Силата е реална само когато е слуга на Мъдростта.

Само между другото ще ви загатна, че в Окултизма, в Окултните Науки Учителя много бегло е загатвал този въпрос, но не е навлизал, защото… Става въпрос за бойните изкуства. Те са създали много опасни хора вместо Мъдреци, а много малко Мъдреци. В Окултната Наука също има бойни изкуства и там основният закон е, че Ударът на Мъдростта никога не се вижда, защото съперникът не може да го види – той е удар от друго измерение. А това означава, че удар, който се вижда е от нисш свят и той има за обект противници, независимо дали са физически, или астрални. Ударите на Мъдростта – за които Учителя говори – ударите, бомбите на Любовта, на Мъдростта, на Истината са от много високо измерение, те са невидими. Никога не могат да се видят и те са винаги помагащи, винаги благословени и нямат нищо общо с противници. Но това е друга тема и друг въпрос.

Древният е дал велика Мъдрост на Адам, но той се е объркал в нея и започнал да изучава негативните и отрицателните сили на битието. След това е потънал в грях и с това е изгубил Скрития Източник на Мъдростта, който се намира в Небесната Колесница.

В тази връзка искам да ви обясня, че когато блудният син се завръща със Смирение при своя Отец, той отново се докосва и насочва до тази Мистична способност, но това е само началото. Чрез тази способност Истински Смиреният може да чете в Тайната Книга на Живота. И от тука, чрез тази способност, той вече надминава Смирението и получава Истинско Разбиране за живота, т.е. Смирението е Пътят към Истинското Разбиране. Блудният син в последствие отново е изгубил тази способност и сега, в Епохата на Водолея, определени същества ще получат отново тази Мистична способност. Защото те знаят какво означава стихът „И ще вселя Духа Си във вас“ – това спада към мярката на Висшия Окултизъм.

Пророк Йезекиил – един от големите Пророци – рисува своя собствен опит с Космическата Колесница (разбира се, когато неговият живот се тълкува Окултно) и ето защо той спада към необикновените пророци. Ще ви загатна нещо за него. В голямата група от еврейски пророци (разбира се, те не са само тези, които участват в Библията), има повече от 60 други, които спадат към тази категория и друга категория, която спада към Големите, в тази група той спада към тази категория, от Необикновените. Има нещо особено, което го отличава от другите виденията на другите пророци. Той има видения, които са извън човечеството. Една част от неговата книга разкрива цяла вътрешна и нова система за мислене по отношение на Тайната Колесница. Колесницата има скрита метафизична природа. Такава природа има и Душата на човека. Когато тази Тайна книга на Йезекиил се изучава, аз накратко ще ви кажа какво видях, засега няма да се спирам върху нея, че когато той е навлизал дълбоко в себе си, той не е спрял до тук, за разлика от другите пророци (става въпрос за обикновените пророци), той не е спрял до себепознанието, а е минал мярката – той е излязъл извън себе си, но по законите на Духа, на Небесната Колесница, а не по законите на ума. С това искам да ви кажа, че той не е разсъждавал със себе си, както обикновените пророци: тяхната Душа се е разговаряла със собствения им човешки Дух. А той е излязъл от този предел и е навлязъл в Същността на Бога. Другите пророци са останали в предела, не са могли да прекрачат тази граница, те са навлезли в същността на „себе си“, на човешкия си дух и на себепознанието.

Значи, както казах: Той е навлязъл в Същността на Бога и в Тайната на това Присъствие, той се е домогнал до специалното пространство, наречено още Свещено пространство, а това вече е мярката за познаването на Тайната Колесница. Всичко това означава (при един по-дълбок Окултен анализ), че Йезекиил е запознат с един по-висок морал (морал с друга Мярка) от друг свят, и с един друг по-безупречен живот, който не е познат на другите пророци. Ето защо той е надхвърлил себепознанието, но разбира се, светът не знае Тайната на неговия вътрешен живот. Аз засега няма да се спирам на тази Тайна на неговия живот, но накратко, ще кажа, че неговата Вяра е била не силна, а вечна. Една от разликите във Вярата, казвам това защото има около 30 вида Вяра. (Тука посочвам два вида.) Значи, неговата Вяра не е била силна, а вечна. Това означава, че тя почива на морал, от друго измерение. Но тези неща се разбират само във великолепието на Вечността.

Посветеният е самата Колесница – другият важен момент в тази връзка. Това означава, че в този свят, ако има само един Посветен – а в България има много – той може да поведе не само определена група хора, а цялото човечество, благодарение на тази способност. Разбира се, стига те да са готови.

Човешкият Дух е надарен с Окултната Мъдрост, която може да управлява целия Космос и Небесната Колесница. Главното условие е следното: че когато обичаш Бога изцяло, ти се свързваш с величието на Неговия Дух. А когато обичаш хората изцяло, ти се свързваш с Величието на Космическата Душа.

Учителя казва: „Хората казват: Ние трябва да се осигурим“. И после Учителя продължава: „Как може човек да се осигури?“ – въпрос. И Учителя дава кратък отговор: „Като намери Истината“.

Ето я мярката за истинското осигуряване във всички полета. На този въпрос ще се спра повече, защото той е много дълбоко свързан и с Търпението, и със Смирението. Тъй като… Казвам това, защото много хора са стигнали до Смирението и оттам са се върнали назад. Не са могли да надраснат и да преминат в една по-висока област, където да получат Истинско Познание и оттам – Мъдрост.

После Учителя казва: „Всяка неприятна мисъл, която достига до вашия ум, не е нищо друго освен странстваща Душа (това съм го казвал, но тука го казвам в друга връзка), която е грешила на Земята и не е могла да завърши своето развитие“. И допълвам: след като тя не е могла да завърши своето развитие, тя сега не може да си намери място и странства между физическия и астралния свят. После Учителя казва, че: „Всички тези мисли са скърбящи Души, които седят вързани между физическия и астралния свят, и не могат да се развиват. Затова, ако ви посещават, те търсят утеха и помощ“. В тази връзка искам да ви кажа, преди да продължа: Ако казвате: Тъжно ми е, лошо ми е – вие не познавате закона и сте извън Ученичеството. Приели сте състоянието и не помагате нито на себе си, нито на тях. Целта е да помогнете и на тях – с молитва, с вътрешен разговор да ги утешите и те да си заминат с „пълна кесия“ – думата „кесия“ в случая означава сърце, пълна вътрешност. Да получат нещо доколкото им дадете и също, и вие да получите. Защото, помагайки на такива същества, после погледът на по-висши Същества се насочва към вас; погледът на техните Ангели ще се насочва към вас в критични моменти и ще ви помага. Значи, искам да кажа по най-прост начин, най-общи неща в Окултизма, че когато ви нападне една такава мисъл, трябва да помогнете на тази Душа, без да бързате да „стреляте“ с формули, да се освободите от това присъствие и да се чувствате зле. Същият закон важи и когато ви нападне някаква болка, някакъв зъбобол – да забравите, че има Окултна Наука, че има Бог и да ви хване този зъбобол, и да забравите даже, че сте живи, да губите съзнание и т.н. Значи, не да бързате с формула да си оправите зъбобола, защото има нещо, той иска да ви помогне в изтърпяването. Да се научите да надмогвате онова човешко търпение, което не върши никаква работа. Да влезете в едно по-духовно Търпение, после в едно Божественото Търпение и за Търпението вече казахме някои важни неща.

После Учителя казва: „Можеш да имаш брат само в живота на Космическото Съзнание, не в астралния свят“. Ще обясня накратко. Ако човек е Духовен и има Космическо Съзнание, тогава и мракът му е светлина. (Следващият път ще говоря повече по тези въпроси, лекцията е с продължение.) И ако главното в него е плътта (т.е. ако човек не е Духовен), тогава и светлината му е мрак, което означава, че тогава няма такова Слънце и в трите свята, което да му освети пътя.

ДРЕВНАТА БОРБА

(Втора идея за размишление)

Втората идея за размишление е малко по-дълга, не исках да я прекъсвам, тъй като е много важна, макар че след време ще се наложи и друго продължение. Идеята е Древната борба – става въпрос за Душата и тялото. Искам да ви я обясня по-задълбочено, от Окултна гледна точка какво означава тази борба тя е много древна борба – преди сътворението.

Първо, накратко: Душата, това е специфична, специална метафизическа сила, която създава вътре в нас живота. Забележете, пак повтарям: създава вътре в нас живота. (Духът създава други неща по-дълбоки, но на това друг път ще се спирам.) Ето защо, когато Душата оставя тялото, в него вече няма живот. Душата изоставя тялото по една съществена, вътрешна причина и тя общо казано е следната: когато душата изостави тялото и няма вече живот в него, това означава, че няма повече условия за човека, което пък означава, че няма повече такава цел, която да е реално важна за съществуването. Значи, може да има много цели, но няма повече такава цел, която да е реално важна за съществуването. Това значи, че в човека условията, които са били благоприятни са отминали (от гледна точка на душата, не от гледна точка на ума). И така, Душата и тялото се намират във вечно противоборство, за което Учителя много говори, също и в Кабалата се отделя специално внимание. Тука искам да ви кажа, че тялото също се бори. Ще ви обясня. Тялото също се бори, защото в него има скрита енергия, която го движи. (Ще ви обясня нещо за тази енергия, която много учени не са я познали – те са я объркали с енергията на клетките, а това няма нищо общо.) Това е силата на желанието да получаваш (изключителната сила на астралния свят) само за себе си, става въпрос силата на егоизма, силата на негативните сили в битието. Тази енергия не зависи от деятелността на клетките, тя е друг род енергия. Всичко това означава, че само Душата може да трансформира тази енергия в желание да получаваш, за да даваш. Ето защо е сътворена Душата и всъщност това е и нейната цел – да превърне това желание в желание да получаваш, за да даваш. Не да получаваш само за себе си, а да получаваш, за да даваш.

Ето защо тялото и Душата имат два различни подхода в живота. Затова често душата изхвърля тялото и го оставя да се разпадне, защото то иска, чрез тази скрита енергия да я завладее и обсеби – това е най-лошото за душата. Това е много стара (и аз я нарекох) „древна“ борба. Подходът на Душата е основан на желанието да получаваш, за да даваш.

Следващият момент, който искам да ви обясня, който е важен за много от вас и най-вече за много земни хора, които не могат да си обяснят психическите кризи, е следният: когато в човека се явяват много душевни кризи (включително епилепсии, припадания от всякакъв род), това е скритата борба между желанието да получаваш, за да даваш и нисшето желание да получаваш само за себе си – отново Древната борба, но това е на вътрешен план и затова хората не го разбират. Така Душата и тялото се борят на вътрешен план. Когато нисшата астрална енергия на тялото овладее Душата (пак загатвам тука за тази опасна енергия), тогава се прекъсва притокът на положителната Космическа енергия и тогава става винаги опасно за Пътя на Душата за тези, които не разбират Пътя ѝ. В тази връзка има няколко важни неща, които даже в Окултизма не са разбрани, но в църквата също не са разбрани. Тайната на десятъка, която аз не съм ви разкрил дълбоко, макар че преди време ви говорих. Тази Тайна е много Дълбока, много Мистична, никой от вас даже не подозира за какво става въпрос. Тя е свързана е със седемте тела в човека и тя разлага тази скрита енергия на астрала – точно този десятък. Но само, който го дава с Любов, с лекота, тъй като няколко пъти сме отказвали десятък на някои хора, които са искали да помагат за книгите… Тъй като нямаха пълнота, а единият път единият брат си призна, каза: „Понеже спечелих голяма сума, не мога да ти дам цялата част“ – един вид: „Свиди ми се!“. По-хубаво да не дава. По-хубаво да помогне на някоя бедна жена, но да се научи да дава по онези закони, които правят връзка с неговите вътрешни тела. Но тъй като не искам сега да разкривам тази Тайна, свързана с десятъка, а друг въпрос, затова ще се отклоня от този въпрос…

Ще ви обясня следното: едно нещо, което много помага на Душата в тази Древна борба, освен десятъка, като изключителна Тайна идея, много дълбока, макар че е по-дълбока отколкото може да се мечтае, защото не става въпрос само за организиране на ново тяло в следващото прераждане, но изработване на такова Духовно тяло с израз на даване, което човек не може да си представи. И освен това онези деветдесет процента ще му дойдат в плюс… Това е въпрос много Мистичен, много Дълбок и към него трябва да се подходи изключително чисто, с Дълбоко разбиране, затова този въпрос аз съм го отложил засега за обяснение…

Ще ви обясня следващия момент: едно нещо, което много помага на Душата в тази Древна борба за оцеляване, това е чудният дар на съня. Защото, тогава Душата изоставя тялото и навлиза в своя Първоизточник, откъдето получава нова сила за тази Древна борба, която започва със събуждането – тази борба, както виждате, се отнася между двете мощни желания: желанието да получаваш само за себе си и желанието да получаваш, за да даваш, и в Космически мащаб. Защото според Учителя, учениците от вътрешния кръг на Учителя, които стават посветени, могат да обучават много Ангели, без те да падат на Земята и да изучават тези уроци на страданията. Учениците мога да вършат във вътрешни полета изключителна работа и Служба на Учителя, но това се отнася към друг момент, към друга лекция.

По време на съня Душата изчезва, освобождава се от скритата енергия на егото и се зарежда с нови сили за борбата. В тази връзка искам да ви обясня, че ако не беше сънят, тялото щеше да руши все повече Душевния Устой и щеше да завладее и обсеби Душата. Но, както виждате, сънят е голям помагач. Разбира се, той помага и в много други отношения и много по-дълбоко, особено на Посветените, защото те са извън борбата, сънят помага по друг начин. В тази връзка искам да ви обясня, че тези хора, които по собствено желание се подхвърлят на безсъние, ще бъдат атакувани на първо време от халюцинации, а тези халюцинации и призрачни видения са въведение към безумието. Само тук Душата може да извоюва своя Вечен Покой, след като победи тялото и неговата скрита енергия по законите на Мъдростта.

Нашите Души са били създадени – както казах миналият път – в света на Ен Соф. Това е отнело много време и чак в последствие са създадени звездите и галактиките. (В някои лекции, ако Учителя ми позволи, ще ви разкажа по-подробно за самото Сътворение на Душата.) И понеже Душите са произлезли от много високо поле, и затова те търсят Възвишеното и Първично битие – това е желанието да даваш.

Тука искам да ви обясня един деликатен момент. Така, както и в изучаването на Истината от търпеливите хора, искам да ги предупредя – истински търпеливите, разумните, любящите. Има един много деликатен момент (за който ще говоря повече в другата лекция, изглежда противоречие, но всъщност няма никакво противоречие): Истината не търпи никакви крайности, тя никога не изпада в крайности, тя не е нито на страната на Доброто, нито на страната на злото; нито на страната на Любовта, нито на страната на Мъдростта – тя е в много по-високо поле, в много по-висока степен на равновесие. Любовта може да ви даде много високо равновесие на живота, но Истината ще ви даде от много по-високо измерение. Истината допуска само един компромис, само една крайност, това е: Да отдадеш живота си на Древния изцяло. Единствената крайност, на която можеш да се отдадеш до крайност. Това е единственият компромис, който самата Истина допуска. Другият път ще говоря повече по този въпрос.

Другият важен момент във връзка с Душата, който искам да ви обясня, е следният: в Душата има една скрита и разумна мъка, тази мъка няма нищо общо с мъката на света. Това произлиза от следния Окултен факт: когато Душата е пробудена, тя вижда, че получава изобилни блага. Тя получава, получава, получава – толкова много, а вижда, че няма какво да даде. И в сърцето ѝ се заражда тази мъка, за която ви говоря. В последствие Душата започва да се стреми към истинската Мъдрост – става въпрос за Божествената Мъдрост – за да може да дава. (Става въпрос за истинско даване.) По този Път Душата се избавя от тази мъка и болка. (Това е метод.) И тогава тя става така наречената Предана Душа – ето мястото на Предаността.

Другият важен момент, който искам да ви обясня, става въпрос за света на Ен Соф: в света на Ен Соф Душата е нямала възможност за избор. Тя е била пълна с живот. Но не е могла да дава, а тя е искала много да дава, за да сподели своето изобилие.

Тези неща, за които ви говоря не са религия, нито наука, даже, ако отидем по-надълбоко, нямат нищо общо и с Вярата. Тука Вярата и религията нямат значение. Тук същественото е в Духовното Разбиране, което в последствие ще разберете, че е над Вярата, над Смирението и нещо много повече. Значи, тука същественото е в Духовното разбиране, в Истинското разбиране, а Вяра без такова разбиране, е наистина сляпа. Всичко това означава, че не съдбата, не вярата даже и не религията определят нашия живот в Дълбочина, а това, което ще обяснявам и в последващи лекции Духовното Разбиране, което надминава мярката и на Окултно разбиране, и на Кабалата. И затова Учителя казва, че: „Има една наука над Кабала – това е Истината“. (Той я поставя над Кабалата и над самата Окултна наука.) Това означава, че тази дума е Ключ. И аз постепенно ще се спирам и на нейните букви, за да можем да влезем по-дълбоко в нейната Вътрешност, в нейната Книга.

Нашето Духовно Разбиране определя всичко, което произхожда в живота ни. Значи: не това, което е писано, не това, което ще бъде писано, не Вярата, а (пак повтарям) нашето Духовно Разбиране определя всичко, което произхожда в нашия живот и което ще произхожда в бъдеще.

В тази връзка искам да обясня следния момент, с който ще завърша: Тежките и отрицателни космически състояния, които нападат Душата, не идват, за да те заведат в отчаяние, а те са само знак и предупреждение – да бъдеш буден и въздържан в най-опасните периоди и ситуации на своя живот. Затова ви говорих и за Търпението, защото Търпението е пряко свързано с въздържанието. Защото точно тогава човек изпуща тежки кармически думи и се слива с тези духове на астрала, които са носители на опасната енергия, за която ви говорих. Значи: защото в най-тежките ситуации човек изпуща думи, а Ученикът там трябва да е буден и въздържан, защото се слива с тази нисша и опасна скрита енергия, която е в тялото и която все повече обвързва Душата.

И накрая, според Кабалата: човекът владее всяко свое мигновение, и това е така, защото Душата му е излязла от Ен Соф, от най-великия свят.

АУМЪ

02 юли 1997 г.

ЗА БОЖИЯ ГЛАС

(Първа идея за размишление)

НЕБЕСНАТА КОЛЕСНИЦА

Продължение
(Лекция 7)

ОТВОРЕНАТА ВРАТА

(Втора идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ЗА БОЖИЯ ГЛАС

(Първа идея за размишление)

Учителя казва: „За хората няма начало, няма и край, но за Бог има начало, има и край. Затова Той казва: „Аз съм алфа и омега“.

Във вътрешния свят на човека има външна и вътрешна светлина. Външната светлина е изразена чрез Вдъхновението, а вътрешната светлина – чрез Духовното Разбиране. Това означава, че Духовното Разбиране може да извлича Вдъхновение и от скръбта, и от смъртта. Това е погледът, на който се разкрива Вечното Благовестие.

Ще кажа нещо в тази връзка, за Вечното Благовестие.

Учителя казва: „На хората се благовествува навсякъде – и в живота, и в смъртта; и в радостта, и в скръбта. Това е за онези – казва Учителя – които разбират Великия Закон на живота или за тези, които разбират Великия Глас. Това, което хората наричат разговор с Бога (това е от Учителя), не е нищо друго освен отглас на тяхното съзнание – това не е реален разговор с Бога“. (Това, което ще обясня.) После Учителя казва, че за Божия Глас са необходими специални органи: „Сега Бог не говори на хората, други същества им говорят, защото те нямат органи да Го чуят директно“. (Ще обясня някои неща.)

Според Учителя: „За да се възприеме енергията на Божия Глас, тя трябва да мине през девет сфери, което означава девет превода“ – ето защо никога този Глас не се е разбирал лесно.

После Учителя казва: „Ако ти беше чул Гласа на Бога, ти никога нямаше да бъдеш човек на условията“ – ето една Мярка. После Учителя продължава нещо много важно: „Достатъчно е Бог само един път да е проговорил на човека през целия му живот“. И после важните думи: „Ако му проговори втори път, човек губи същността на живота“ – това означава, че ако трети път се наложи да говори в един живот, това е най-лошото нещо, което може да му се случи.

Защо Бог говори толкова рядко и толкова малко на човека? Тука ще дам един кратък отговор, без да го коментирам: Това е така, защото в Бога няма желание хората да Го опознават.

Другият важен момент във връзка с Божия Глас е следният: „Ако чуеш Божия Глас, трябва да си готов да служиш на Любовта винаги“ – една друга важна Мярка. „Ако не сте готови – казва Учителя – да служите на Любовта, ще треперите пред кармата, пред силата на съдбата.“

За съдбата Учителя казва следното: „Съдбата е един от най-строгите и най-мощните Ангели, които стоят в нозете на Бога“. (Ще обясня.) Да служиш на Любовта, не означава да я разбереш. Ето защо Учителя казва, че: „Всеки, който се е опитал да я обясни, да я разбере и да я определи, е потъвал в нейните дълбоки води“.

Тука накратко искам да ви обясня нещо за Сина Божий – то важи за всички синове. Според Окултната наука и според Учителя: изразът Синът Божий означава, че става въпрос за Същество, което е проникнало в Истинския Живот, но не го е придобило. В тази връзка ще ви разясня някои неща. Първо: Животът не е нещо, което можеш да придобиеш – той е даден като Дар. И ако живееш по Закона на Духа, постепенно ще навлизаш в неговите Тайни. Още един път ще кажа: Животът е даден като Велик Дар. „Но Любовта – Учителя казва – не е дадена като Дар. И затова тя само се явява и заминава.“ Това означава, че Любовта е дадена само като едно условие.

Учителя казва: „Сега мнозина от вас искат да заместят живота с Любовта. Не – казва Учителя – Любовта е сила, която разрушава. Тя има много силни вибрации. Тази сила, която изучават учените – Учителя казва – това не е Истинската Сила на Любовта, а само проекцията на нейната сила. Любовта, във Висш Смисъл, се явява като Силата на Божия Глас“.

НЕБЕСНАТА КОЛЕСНИЦА

Продължение
(Лекция 7)

Учителя казва: „Физическото тяло на човека е утроба, в която Духовното му тяло се развива. В миналото животът се е родил между Душата и Бога. Днес животът ще дойде между ученика и Учителя“ – това е новият момент. Това означава, че днес Бог е слязъл в образа на Учителя, а Душата е станала ученик. Понеже Любовта е много силна в своето вътрешно поле, тя засега е принудена да действа и да дойде отвън, за да помогне на нашия организъм постепенно да се организира. Затова сега Любовта идва отвън. Като казвам отвън, разбирам – от Слънцето, от звездите, от хората, растенията, животните и т.н.

В своето вътрешно поле Любовта е Съвършена и много строга. Но когато Душата започне истински да се пречиства в своя Път, тогава за нея вече не съществува строгостта на Бога и понятието „наказание“ се отдалечава. Пречистването е Път към Небесната Колесница, но докато човек не разбере Дълбоката Тайна на даването, той не може да бъде изпълнен с величието на Ен Соф. И това означава, че не може да разбере и Тайната Колесница.

Когато добрият човек дава, той дава от Душа. Но това не е истинската Мярка за даването. (Ще обясня разликата.) Когато Посветеният в Любовта дава (можем да кажем, когато любящият дава, а не добрият – това е разликата между добрия и любящия), това Даване произлиза пряко от Бога. Това е Даване от Вечността, това е Даване от друг род. Това Даване е Мярка. Когато даваш с Любов и разбиране, тогава твоята метафизическа енергия се освобождава и ти растеш в Духа, растеш във величието на даването, което е Сам Бог.

И така, Даването е Тайна наука.

И когато имаш нещо много ценно да дадеш на някого или на много хора, не бързай! Защо? Защото за това има строго определен Космически момент. И точно в този строго определен момент участва Бог, а не твоята Душа, и разбира се – твоето сърце, твоят ум и т.н. Тогава твоята Душа само се слива с Неговото даване и засиява.

И така, Тайната на Даването е свързана с Небесната Колесница.

Когато добрият човек дава, той се обменя с хората, а когато любящият дава, той се обменя с Бога. Малко са Съществата, които знаят Тайната на Даването и затова само те могат да дават, т.е. само те могат да внасят Дух в човека, това е истинското Даване. Ако това трябва да го кажа по друг начин, означава – според Хермес – следното: Да дадеш Дух на човека, значи да дадеш Посвещение. Това е много висока Мярка на Даване.

Истинското Даване е въвеждане на лъчистата материя на Ен Соф в Душата на ученика. Тоест: тази лъчиста материя се въвежда в човека от този най-висок свят, наречен Ен Соф в Душата на ученика. Чрез тази лъчиста духовна материя се образува Мистичната способност (за която миналият път говорихме), която е Пътят към Небесната Колесница. И когато се казва, че човек е създаден по образ и подобие, това означава, че човек е създаден да открие тази Мистична способност в себе си, т.е. да открие Бог в себе си.

Душата не може да бъде наситена с благата на този свят. Тя може да бъде наситена само с лъчистата вътрешна енергия на Ен Соф.

Любовта, която е свързана с Тайната на Даването и с Небесната Колесница, е съществувала преди този и онзи свят. Това означава, че Любовта е Началото на Абсолютния ред и порядък. И затова Учителя казва: „Хаосът е произлязъл от порядъка“.

Високият Идеал е Път към Любовта, Път към този Вечен порядък.

Високият Идеал е нещо, което говори, той не е отвлечена област. Високият Идеал говори с езика на Живота, но този език на Живота е само Пътят към Истината. (Тука трябва да обясним нещо за Истината.)

Истината – това е вечното движение вътре в човека с всички нови идеи, които то постоянно носи. Според Окултната наука: Любов, която може да се превърне в омраза, никога не може да постигне Истината, защото това е полярната любов.

Другият важен момент е следният: Който няма Смирение, се озовава от едната страна на живота или от другата, т.е. в кръговрата на полюсите. Но който има Съвършено Смирение, което е изработено от Духовното и истинското Разбиране, остава там, където Вечно тече животът.

Всичко това означава, че Небесната Колесница е свързана с Вечния Поток на Живота. Когато Смирението се разбере Духовно, то води човека до сливането с живота. Но за много хора то е само Път и възможност и затова те не стигат до неговата истинска Цел.

Дарбата на Мистичните Откровения може да бъде изгубена, ако ученикът не разбере Дълбочината на Смирението. Духовното разбиране на Смирението е един метод да се освободиш от Дървото на змията и нейния живот. (Ще обясня.) Понеже в човека са заложени и доброто, и злото, и ако той се стреми само към доброто, той никога няма да постигне Небесната Колесница; той никога няма да постигне Истината за себе си. Това става с милиони същества. Това означава, че Истината за човека не е нито в доброто, нито в злото, а в – казва Учителя – съчетанието му с Божията Воля – ето отговора.

Другият важен момент, с който се обръщам – мога да кажа – и към всички ученици, които искат да станат истински, е следният – една Мярка от Учителя – Учителя казва, че: „АКО НЕ ЗАЛОЖИШ ЦЕЛИЯ СИ ЖИВОТ БЕЗ ОСТАТЪК, НИКОГА НЯМА ДА НАМЕРИШ ИСТИНАТА“.

Онези хора, които твърдо преследват своите цели, са винаги извън равновесието, защото Същността се намира в Божествените Цели. Ето защо говорим за Духовно Разбиране и Съвършенство на Смирението.

(Накратко ще обясня.) Истинско Смирение означава, че си се отказал от всяка своя цел и си се отдал само на една Цел: Божията Воля – това е една от неговите мерки, Мярка за истинското Смирение.

Другият важен момент за Смирението, който някъде се символизира с децата (някой път ще се спра по-подробно на въпроса за децата), но тука това, което искам да кажа е следното: СМИРЕНИЕТО СИМВОЛИЗИРА ВЕЧНАТА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТ ЗА ИСТИНАТА.

Дървото за познаване на доброто и злото е пълно и наситено с болно знание, от което ученикът трябва да се освободи. Защото точно там се намира фалшивото смирение, за което казах нещо. Това дърво почива изцяло на фалшива основа.

ОТВОРЕНАТА ВРАТА

(Втора идея за размишление)

Една от най-големите илюзии на хората е, че те мислят, че ограничението е отвън, а то е вътре – то е част от човека и то си има своята мисия. То е част от Същността на човека. Ще обясня. (Става въпрос за ограничението.) То е част от неговата еволюция и част от неговото велико бъдеще. Това ограничение ще се превърне в неподозирана Дълбочина на Духа и затова то е станало част от човека.

(Ще обясня.) В ограничителните условия (тука искам да запомните една деликатна разлика) трябва да се бориш не за свободата си, а за придобиването на Любовта. Защо? Защото Любовта е истинското Начало, а освобождението ще дойде отпосле, като резултат. За да стане още по-ясно, ще обясня още нещо. Ако по някакъв начин излезеш от ограниченията без да си придобил Любовта, ти си изгубил напразно своето време и силите на природата, които са работили за теб. И тогава Великата Разумност трябва отново да създава условия за теб, за да надмогнеш вътрешното зло (което е ограничението) и да се организираш за един нов живот.

За да може да организираш в себе си един нов живот, трябва да имаш необикновен стремеж към Вечността. Има ли трудност по Пътя към Вечността? Има ли съюз между Сатана и Бога? Ще обясня накратко, тъй като много хора подозират, но не знаят, че между тях има Таен съюз и в тази връзка ще ви загатна нещо. Между Бог и Сатана има Таен съюз и в този съюз са скрити много Тайни на битието. Сатана може да твори много форми и светове, това право му е дадено от Бога. Дори Бог му е помогнал със Своето участие чрез един таен и мълчалив съюз между двамата. В замяна на това Сатана е длъжен да остави една Отворена Врата за човека – той трябва да остави един Отворен Път нагоре. По този Път се придобива Бог, това е Път към Вечността. Това е само за тези Същества, които имат копнеж за Вечността. Това означава, че чрез тази Отворена Врата нагоре, ще се спаси само Чистата Духовност, само тези, които ще се новородят за живота на Бога. След това Велико, Космическо Новораждане ще се яви дарът на Мъдростта.

Тука пак трябва да кажа една важна разлика, тъй като много учители в това число са постигнали отклонение, не са разбрали за какво става въпрос. Велик Дар е Мъдростта, но от нея има по-голям Дар, на което правя ударението, тъй като в това число и много Адепти, Посветени и Учители са се отклонили и не са разбрали точно тази разлика. Значи: Велик Дар е Мъдростта, но има и от нея по-голям Дар – това е ДАРЪТ НА ЕДИНЕНИЕТО. Много особена дума, с много дълбоко значение, някой път може да се спра повече на нея… То е заложено в Душата, но малцина го постигат.

АУМЪ

16 юли 1997 г.

ВЕЛИЧИЕТО НА БОГА

(Първа идея за размишление)

ДРУИДИТЕ –

ЕДИН КЛОН НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Продължение
(Лекция 8)

ЗА РАЗБИРАНЕТО

(Втора идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ВЕЛИЧИЕТО НА БОГА

(Първа идея за размишление)

Учителя казва: „Духът образува движението, но сам той не е движение“. И после Учителя казва: „Бог е Любов, но сам Той не е Любов. Бог е нещо много по-велико от Любовта. Но условията, при които сега живеем, не познават по-велика Мярка от Любовта. И затова е прието да се казва, че Бог е Любов.

Другият момент в тази връзка, който ще обясня, е следният: Любовта е само плод. Тя е плодът на Духа, но не е плодът на Бога. (Това е една много дълбока разлика. Това е от Учителя, по него го обяснявам.) Плодът на Бога е нещо много по-специално, а това е, което се нарича символично Духът.

После Учителя казва: „За благото на целия свят и за всички вас, аз премълчавам дълбоката Истина, защото, ако я произнеса, всичко ще изчезне“.

Друго важно нещо, което е казал Учителя е следното, става въпрос за сърцето: „Истинското сърце на човека не е в него. То е взето, то е извадено, а на негово място е сложено неразумното сърце. С това се обяснява – казва Учителя – падането на човечеството. Първоначалното сърце – казва Учителя – е взето и скрито на сигурно място и Окултната история мълчи по този въпрос“. Но Писанието все пак казва: „Ще им отнема каменните сърца и ще ги заместя с нови сърца“. Учителя допълва, че тогава ще се постави отнетото сърце.

В тази връзка искам накратко да ви кажа, че Овладяването на себе си е Пътят към това Първоначално Сърце. И вторият момент е (като Мярка), че овладяването на себе си е Мярка за Безсмъртието.

Накрая ще завърша с една идея от Учителя: „Досега Бог се е проявявал в нашето съзнание като Любов, Мъдрост и Истина. Но каква е Неговата Същност извън нашето съзнание, не знаем“. И Учителя казва: „Милиони години са нужни, за да познаем Величието на Бога“. Душата не е създадена пряко от Бога, а от Неговия Дух. Това е пак една много деликатна, Окултна, вътрешна разлика. Това са различни неща, различни степени на силата на светлината, различни изяви. Ето защо на друго място Учителя казва, че: „Душата не може да говори за Бога, тя няма право да говори за Бога, нито може да Го познае. Тя може да говори само за Духа. А Духът има морално право, в най-висш смисъл, да говори за Бога“. Значи: всеки може да говори за това, за което може да обхване. (Друг път ще се спра повече на този въпрос.) Но Духът, той има право да говори за Бога, защото той е по-първична изява от Душата.

ДРУИДИТЕ – ЕДИН КЛОН НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Продължение
(Лекция 8)

Според Друидите: ученикът трябва да мине през много големи изпитания, за да навлезе в Посвещение. (Накратко защо това е необходимо.) Това е задължително, необходимо, защото, когато човек е Посветен, той ще получава нови възприятия за Истината. Тези възприятия нямат нищо общо с ясновидството.

Тука искам само да ви напомня, че ученикът не върви по пътя на ясновидството, което изостанала стара степен от миналото. Ясновидството не е Пътят на ученика, Пътя на ученика е много по-дълбок.

Според Друидите: в своята най-голяма дисхармония и страдание ученикът Друид постига своята най-голяма стабилност. Всичко това означава, че за Друидите, както и в Учението на Бялото Братство, страданието е необходимост, защото носи нов Духовен ръст. Така е в този свят. Учителят Друид благославя страданията на своя ученик и казва се, че: това е една от неговите ключови функции, защото неблагословеното страдание (само допълвам) не може да произвежда разум – става въпрос за Божествен Разум. Едно неблагословено страдание (от Учител) не може да донесе тази Разумност, която се превръща в Божественост.

Другият важен момент е, че според Друидите, страданието напада най-слабото място в ученика и му помага да се извиси и освободи от тази своя слабост. В голямото изпитание ученикът Друид овладява себе си и тогава той си спечелва Силни, Невидими Помагачи. (Ето един от методите да си спечели ученикът Силни, Невидими Помагачи.) След като издържи голямото изпитание, ученикът Друид говори на „ти“ с Невидимия свят, защото Невидимият свят е вече негов приятел.

Както говорихме и в предни лекции, любимото число на Друидите е три и затова ще кажа пак някои неща, свързани с числото три. Има три причини, които могат да изключат ученика Друид от Учението (това важи и за ученика от Бялото Братство), ще ги изредя:

– Убийство;

– Лъжа;

– Несъхранена, доверена тайна.

Според Друидите, човек има три лица и пак ще ги изредя:

– Това, което той мисли за себе си;

– Това, което другите мислят за него;

– Това, което е той самият – най-важното.

За Друидите мълчанието е метод за придобиване на лично могъщество.

Според Друидите, има три неща, които изискват постоянна Будност:

– Ръката;

– Езикът;

– Желанието.

Според Друидите: единственият начин да се разбере какво представлява един истински Посветен, това е да се изоставят всички опити в това отношение, защото няма да има резултат.

Според тях: Истината е против света. А масовата истина в света е истината на змията, истината на егото.

Те дават Мярка дали човек правилно слуша своя вътрешен глас. Накратко ще ви я кажа. Според тях, ако правилно слушаш своя Вътрешен Глас, ти ще придобиеш Божествена Увереност в живота си и ще постигнеш правилното действие. (Това е Мярка.) Значи: ако правилно слушаш своят Вътрешен Глас, ти ще придобиеш Божествена Увереност, не човешка… Тука искам само да вмъкна: При много хора има един опасен оптимизъм, една опасна увереност, които се подхранват от ума. Умът също дава една привидна, една временна увереност, едни оптимизъм, който нищо не струва. Нито неговите усмивки, нито неговият начин на мислене, затова тука говорим за една Божествена Увереност, Увереност, която идва от Духа. Това е нещо много повече от оптимизъм.

Според Друидите: физическият свят постоянно пребивава в Духовния свят. По този въпрос следващата лекция ще засегна Окултната гледна точка за паралелни светове, за да видите този много дълбок въпрос, тъй като единият паралелен нисш свят, нали, е Дървото за познание на доброто и злото, а истинският, вътрешният паралелен свят – Дървото на Живота, за което другият път повече ще говорим.

Стоунхендж е свързан с един от главните Учители на друидите и с Друидите – става въпрос за Мерилин. Това (накратко) е Космически енергиен Център на Мъдростта, но на Земята. За Друидите това е Свещена област. На това място Посветените Друиди в определен час навлизат в много високи полета на Мъдростта, със съответен ритуал.

Ще ви кажа какво мислят Друидите за дървото, а по-нататък ще ви кажа едни много важни идеи от тях за белия и черния цвят. Тука само ще ви загатна, по-нататък ще ви кажа повече: Когато човек носи бели дрехи, и когато носи светли мисли – според тях – човек става невидим за тъмните сили от астралния свят. Този цвят, на дрехите и този вътрешен свят като светли мисли, прави учениците Друиди да бъдат по-независими, незабележими и невидими от тъмните сили на астралния свят, но в по-следващи лекции ще се спра повече по този въпрос.

Тука специално ще ви кажа за идеята, наречена Дървото какво мислят те.

Според тях: Дървото е символ, който свързва небето със земята. Те казват, че Листата и клоните улавят енергията на Слънцето, а плодовете имат друга задача – те съхраняват Слънцето в себе си. Дървото препраща слънчевите сокове в корените, т.е. във физическия свят. И затова те казват, че дърветата са Божествени изображения. И казват накрая: хората са дървета.

Според Друидите: човек може да стане това, което мисли, защото подобната енергия може да привлече подобна енергия.

Тяхната Мярка, за да станеш истински Друид, е следната: За да станеш истински Друид, трябва да получиш власт над светлината и над тъмнината – значи трябва да бъдеш над полюсите.

Според тях: страхът е първата и най-тежка верига, която те сковава в твоя път към постигането на Тайната.

Следващият важен момент, който се отнася само за Посветените Друиди, тъй като те също са на няколко степени, както и Богомилите, както и учениците… Според тях: Посветеният Друид не зависи от нито един човек на земята. Той носи отговорност само пред своята Божествена съвест. (Казвам Божествена, а не човешка, не премесена.) В Учението на Друидите е дадена Мярката, която постига Висшата Цел в живота. Накратко ще я кажа: Ако ти черпиш своите знания отвътре, само тогава ти ще достигнеш Високата Цел. (Пак е казана кратко, така както Учителя говори: кратко, задълбочено, ясно.)

Ще ви кажа нещо, една тяхна идея за чашата. Според тях: чашата символизира господство, защото тя управлява така наречено морето, което означава емоциите на астрала. Тука само накратко ще ви напомня едно упражнение отдавна, дадено от Учителя за този, който иска да овладее своя астрален свят. Едно много просто упражнение, макар и просто, много ценно за изпълнение. Напълвате една чаша с вода почти до горе, което означава с много малко полюляване, трябва да излезе вода. Значи почти догоре, почти водоравно… И с тази чаша започвате да обикаляте стаята, като се стараете да не разливате водата. Хем да се учите да вървите бавно и да овладявате същевременно ръката си, движенията и силите на астралния свят. Много просто упражнение, това упражнение може да го прави всеки, който иска… А вие сте чували, че някои носят подобни неща на главата си даже, значи с ръцете трябва да е много по-лесно.

Според Друидите, истинският откривател не търси нови земи, а нов поглед за живота.

Ще кажа още нещо за Стоунхендж: Стоунхендж е Келтски вход към Дълбоката и Съкровена пещера в човека. (Преди време говорихме повече за символа на пещерата.) Тука повече ще кажа тяхната идея. Това е вход и на Келтски означава точно това – Портал.

Тука искам само да ви припомня, че старобългарският Свещен език има пряка връзка със санскритския и ватанския. Този език може би не сте го изучавали, но е един от най-дълбоките Древни езици. Тука няма да се спирам подробно на неговите Тайни, на неговите букви, но той е Свещен език. В тази връзка искам само да ви кажа какво означава думата Варна на този стар език – означава Портал, врата и едновременно означава и Космическа Врата. Ето защо тука във Варна се срещат много с най-различни способности и дарби, с най-различна обмяна. Точно защото тук е портал на големи Космически сили – Космически Портал, където тези сили се обменят и те имат своята мисия в бъдеще. Така че Варна е наистина един изключителен център, един изключителен град. Но друг път… Имам една идея специално за Варна така, една лекция или една идея да посветя, за тези които ценят тази идея и този град.

Значи, както казах: на Келтски Портал – също това означава Път към Съкровеното Богопознание. Ако отидем още по-навътре, трябва да кажем следното за този символ на пещерата: според Друидите, този вход е женският и пасивен принцип (както виждате много Дълбок и Мистичен въпрос) и символизира пещерата на света, от която самият свят е произлязъл. Това е символът на Мистичната Врата от миналото към бъдещето. И още нещо – това е и идеята за Земята Майка.

Според Друидите: Силата и Божествеността на този свещен символ (става въпрос за Входа, Портала, Космическата Врата) е скрита далече зад пределите на този свят. Значи: този свят не може да обхване неговата дълбочина.

Ще ви дам още една Мярка, кога една молитва е истинска, според Друидските Учители. Една много важна Мярка, тъй като много хора се молят и аз съм наблюдавал и в Окултизма, някои се молят искрено, някои са развили силата на мисълта и си мислят, че това е решаващо; други са развили силата на сърцето си и мислят, че това е решаващо, но има нещо друго, което е по-важно и тука искам да ви го кажа чрез тяхната Мярка.

Според Друидите заклинанието или истинската молитва…

Думата молитвата в миналото се е наричала заклинание, в последствие, понеже тази дума е малко опасна, и се е нарекло молитва, по-безопасно… Но Молитвата е Бяла магия, също влиза в тази система на Бялата магия. И неслучайно Учителя казва, че Формулите са магически инструменти в ръцете на ученика – нещо много важно, много отговорно.

Според Друидите: Заклинанието или истинската молитва не са въпрос на сила и енергия, а въпрос на Духовен авторитет в Невидимия свят. Според тях: нищо не трябва да се нарича добро или лошо – то е просто друго. И според тях: нито тъмнината, нито светлината трябва да се наричат добри или лоши – те са просто нещо друго.

ЗА РАЗБИРАНЕТО

(Втора идея за размишление)

Понякога някои лекции, някои идеи може да се повтарят, но ги разглеждам от друг ъгъл – само напомням.

Духът – това е проявеният Бог.

Душата не е проява на Бога, а на Духа. „Следователно – казва Учителя – Душата ще ни говори за Духа, а Духът – за Бога“. Обикновеното човешко съзнание не е Синът, който познава Отца. Това съзнание е смъртно, защото то няма опорна точка.

Тука искам да ви дам една Мярка за безсмъртие, изказана от Учителя. Учителя казва: „Безсмъртен е този, който има в себе си поне една точка на равновесие, от която никой не може да го помести“.

И така, отиваме към разбирането… Тука искам да ви кажа възгледа на Окултната наука и по-специално на Учителя. Учителя казва: „Разбирането на живота не е нещо установено. То е вечен процес на задълбочаване“. Когато Христос възкръсна, той стана в пълнота Христос. До това време той беше Исус. Това означава, че като Исус той имаше едно разбиране, като Христос – друго разбиране. С всичко това искам да ви кажа, че когато ученикът има една Свещена идея в живота си (както в случая с Христос), тя е зародиш за неговото Възкресение. Значи, когато ученикът има една Свещена идея в живота си (става въпрос такава идея, на която не изменя), тогава тя е зародиш за неговото Възкресение.

Ето защо Учителя казва (аз съм го казвал, пак го повтарям): „Геният разбира раждането (това е неговият дълг), светията разбира смъртта, ученикът разбира Възкресението“.

Тук, в тази връзка за Дълбокото разбирането на живота на една много по-висока степен, за да ме разберете по-ясно, пак ще цитирам Учителя, защото той дава тази Мярка. Учителя казва, че: „За да разбере човек смисъла на живота, всичко в него трябва да се разруши“. (Забележете! Става въпрос за целия астрален свят, за цялото его, тука става въпрос за тотално разрушение.) И после Учителя казва: „Докато човек не изпита в себе си това голямо разрушение и големите противоречия в живота, човек не може да разбере неговия дълбок вътрешен смисъл“.

(Ще обясня.) За будния човек голямото разрушение е процес на съграждане по простата причина, че се разрушава човешкото и се възкачва Божественото. Но за обикновения човек разрушението е унищожение. Това означава, че обикновените хора са унищожени хора, тези хора не са Синове на Отца. (Става въпрос за съзнанието което ви казах – обикновеното съзнание.) Те са от старата култура на Дървото за познаване на доброто и злото. Животът – според Окултната наука – е велико нещо и както говорихме в предната лекция – Велик Дар, но от една по-дълбока позиция, от позиция на Учителя: тъй както и смъртта, така и животът, са сенки. (Ще обясня.)

Преди да ви отговоря само ще вмъкна една идея, тъй като също в последните една, две години наблюдавам много ученици, които правят много неща за Учителя, но ще останат в сянката на нещата. Има много такива, които работят, издават книги, печатат, съхраняват книги на Учителя, събират на компютри и т.н. Скоро говорихме с някои хора, тука искам да го напомня пред всички: тази работа няма нищо общо с Пътя на ученика, тя даже не е второстепенна. Искам да ви напомня: Учителя не се нуждае от това разпространение, то е вече разпространено. Може, допуска се, но то е между другото. Това, което прави ученика Ученик е работата върху себе си – съществената работа – защото по този Път той трябва да постигне Себепознание и ако работи още по-усърдно, както говорихме преди, трябва да надмине Себепознанието и да влезе в една друга степен, в една връзка, по-дълбока връзка с Древния. (За което стана въпрос в по-предните лекции.) Значи, това е Същественото, което Учителя иска от ученика. Другите работи може да ги правиш, можеш да не ги правиш, но те са сянка.

Ще се върна пак на въпроса за сянката.

Според Учителя: „Животът е сянка на Духа, а смъртта е сянка на живота“.

Тъй като започнах да ви говоря по въпроса за сенките, още няколко неща ще кажа, спомням си от преди, казвал съм ги, но пак ще ги повторя.

Умът е сянка на Духа, сърцето е сянка на Душата. (Тези неща също спадат към сенките.) И понеже човек е сгрешил и е много трудно да живее в Духа, в неговата светлина, и затова той е отишъл – казва Учителя – да живее под сянката на ума. Така както един червей се пази от силата на слънцето и се крие под земята, по същия закон човек се е скрил под сянката на ума, в сянката на своето тяло и понякога под сянката на дърветата. Защото Силата на Светлината на Духа е от много високо поле.

Значи, както казах: Умът е сянка на Духа, сърцето е сянка на Душата. Това означава, че в Духа се крие една по-дълбока Тайна и от самия живот, и от смъртта. Това означава, че ученикът трябва да върви и да изучава най-вече Науката за Духа. Значи, той трябва да върви от науката за живота към Науката за Духа; след време ще върви от Науката за Духа към Науката за Древния.

Според Окултната наука: Разбереш ли Духа, това е Ключът, чрез който навлизаш в Мистерията на Древния, докато Душата не може да даде този Ключ. Това означава, че Духът е истинският и Тайният съобщителен канал с Древния, а не Душата, не умът и не видовете съзнания. Преди време ви говорих за четири вида съзнания и бях загатнал за едно извънредно друго, което го нарекохме Тайно Съзнание, точно това Съзнание имам предвид – това е Духът, условно наречен Тайното Съзнание. Това е извън четирите съзнания, които ги знаете, които само ще ви ги припомня: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Но свръхсъзнанието не е още Духа. То е посока към Духа, но не е още Духа и затова ви казах за Тайното Съзнание.

Душата нищо не може да каже за Древния. Тя може само да Го обича и да се възхищава; тя може да Го обожава, но не може да Го разбере. Тайната на разбирането е скрита в Духа. Това е Този, който е успял да се обедини с Неговата Съвършена Воля.

Всичко това означава, че истинското разбиране за Тайните на живота идва само след вътрешното обединение с неговата Универсална Воля.

АУМЪ

30 юли 1997 г.

ВЕЧНОСТ И ВРЕМЕ

(Лекция 9)

АВИР

(Първа идея за размишление)

СИЛАТА НА СВЕТЛИНАТА И НЕЙНАТА ЦЕЛ

(Втора идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ВЕЧНОСТ И ВРЕМЕ

(Лекция 9)

Когато се казва „Да бъде светлина“, това означава, че светлината се появява на място, в което вече е съществувала. Тя излиза при повика от това място и се изявява. По друг начин казано: тя е била скрита, а сега става явление.

Според Кабалата: от момента, в който Той (става въпрос за Древния) се е оттеглил в своята Дълбока Безкрайност, от този момент във външния план се е явила една точка. Тя се е разширила (така казва Кабалата) и е станала светлината на света. Ето защо концентрацията в точка е Път към Авир (после ще говорим за Авир, което е едно от имената на етера) и оттам към Ен Соф. Има разлика от единия свят към другия, което после ще стане по-ясно. Това не се отнася до концентрацията на ума, а до концентрацията на Духа. Умът не може да разбере Пътя на Първородната Светлина. Тази светлина, която е облечена в Авир, е с друга форма, която не е Първична, но в Ен Соф тя е Първородната, Неизменната и Вечната. (Тука следва едно обяснение пак според Кабалата.)

Етерната светлина е подложена на много промени, докато светлината на Ен Соф е неизменна и постоянна. Оттук следва, че всички форми са произлезли от трансформацията на тази светлина в нейното слизане. При човека тази светлина се намира в неговите пет сатанински чувства. (Ще обясня накратко защо са такива и защо не вършат работа, макар че имат някакво място.) Значи: при човека това слизане се намира в неговите пет сатанински чувства, които не могат да му помогнат от хиляди години да види своя Път. Това означава, че се изисква ново чувство, друго чувство, виждане от друг свят. Това чувство принадлежи на Висшата Душа и е т.нар. Шесто чувство. Тука само искам да ви загатна, че това чувство също е бедно, на много хора не е свършило работа, напротив – объркало ги е. И затова човек… Ученикът трябва да върви по-нагоре, към виждането от Духа. Ясновидството, което произлиза от Шестото чувство, е сляпо за истинските Тайни на Живота.

Пътят на ученика е Път към Духа. Но тук трябва да кажа, че тази дума е много специална.

Другата лекция ще се спра повече на нея. Между другото: следващите няколко лекции са посветени на един клон на Бялото Братство – това е Лао Дзъ, което до сега не е изнасяно така, както трябва. Много общо… То засяга много важни въпроси в тази връзка.

Както казах: Тази дума – Дух – е много специална, тя е коренна дума, но не е корен на този свят и затова този свят не може да я разбере. Не може да я разбере, защото тази дума е тръгнала на поход в едно по-висше, Невидимо поле.

(В тази връзка ще дам само едно сравнение.) Ето защо има Древни букви, много думи и много езици, които са наречени измрели. Всъщност те са влезли в друго поле на многоизмерния свят. Например думата „време“, която е останала в този свят, също не е разбрана. Тя е също ефирна дума и същевременно Тайнствено понятие. Учителя казва: „И в духовния свят има време и пространство“. Но аз ще се върна специално на времето.

В книгата по Кабала, която подготвям, има обширен отдел – повече по този въпрос, но аз в някои по-късни лекции, ще се спра да го обяснявам.

Времето е много еластично понятие – то е Принцип на съзнанието, а не на Духа – една разлика, която трябва да се разбере дълбоко. То е Принцип на съзнателната дейност на човека и затова може да се разширява и да се сгъстява. Ето защо ние организираме своя живот по календари, което означава: по часове, минути, години и т.н. Това означава – според Кабалата – че на хората влияят закони и подтици, които са установени в царството на Дървото за познаване на доброто и злото. Точно от това царство произлизат много фалшиви пътища, пътечки и проходи. (После ще обясня по-подробно.)

Голямото и фино заблуждение е, че всички пътища водят към Бога. И досега има хора, които вярват, че всички пътища водят към Бога. Но Вечният Път не води там, защото той е друг Път. Фалшивата вечност води човека към бащата на лъжата, това е вечността, построена по законите на Дървото за познаване на доброто и злото. С това искам да кажа, че бащата на времето е един, а Бащата на Вечността е друг. Времето е един проход, докато в мощното Дърво на живота няма време и хаос. И този, наречен в Кабалата Черния Господ, който е змията, не може да проникне (става въпрос за Дървото на живота), защото неговите пътища не са приети. Докато човек живее в космоса, т.е. в Дървото за познанието на доброто и злото, винаги ще има процес на време и процес на остаряване.

Времето е в зависимост от нашето знание и нашето разбиране. И времето, и Вечността са свързани със системата на нашите убеждения и нашите знания. Това означава, че всеки ученик е длъжен да се откаже от своето време, т.е. от своето его, и да повиши своята степен на съзнание, за да може да се насочи към Космическото Съзнание, което ще му покаже постепенно Пътя към Ен Соф.

Накратко: Пътят към Космическото Съзнание е започнал с молитвата – това е началото. Тук само ще ви загатна от Кабалистическа гледна точка, че молитвата е по-първична от думите. Тя е Мистичен подход към живота, тя е съществувала преди думите. Но днес думите са важни, понеже се явяват – както Кабалата казва – като велики канали.

Най-елементарното, но и важно нещо, което молитвата дава, е следното: молитвата дава възможност да станеш господар на собствената си съдба – това е една идея от Кабалата.

(Ще обясня.) Това е така, защото Буквите и думите са сгъстени енергии на силата на Светлината на Господа. Това е така, защото Словото е пропито с Духа на Създателя. Кабала ни казва, че Бог е близък на всички, които Го призовават. Това е отношение на Доверие.

Преди да продължа, само за малко ще ви кажа: например, ако някой се довери напълно на Учението, всичките му проблеми, всичките му задачи, всичките му болести, всичките му събития, случки, които се случват с него, и щастие, нещастие… ще станат Окултна наука и част от Учението, стават плът и кръв от Учението и тогава той ще ги види от друг ъгъл, от друга светлина и най-вече от силата на Светлината, за която после ще стане въпрос.

Ще завърша с някои важни идеи от Лао Дзъ, във връзка с тези неща, които казах.

Лао Дзъ казва нещо много важно, за него ще говорим, както казах, в няколко лекции, следващи. И Учителя казва за него, че той е Един Велик Бял Брат.

Лао Дзъ казва: „Дълбокото не е време, дълбокото не е знание, а владеене“. Това означава, че знаещият не е господар на живота и на съдбата си, а само този, който е преодолял себе си. Казано е много точно.

Преодолей себе си и възстанови живота – това е друг вариант на „Познай себе си“, китайски вариант на „Познай себе си“ – много ясно и точно казано.

Пак според Дао, накратко ще кажа за щастието.

Казва се, че: „Щастието може да се предвиди без гадание и без ясновидство.(Тези неща са наистина външни, непотребни.) Достатъчно е да следваш Дао“.

АВИР

(Първа идея за размишление)

Авир (на еврейски) – това е етерът. Въпреки че тези думи са подобни, между тях има и разлика. Но думата Авир е също и кодовото име на светлината. Това означава, че Авир е среда, която скрива в себе си светлината. Кабалистически се казва че, силата на разширението произхожда от тайните и вътрешни резервоари на Авир и скритата светлина, която е вътре в него.

Кабалата разкрива нещо много важно, тя казва, че: в тайнствения етер има скрити пътеки към Ен Соф, към Древния.

Ето защо аз например много ценя хората, които искат Дълбоко да си обяснят нещата, да ги разберат. Но има нещо, което не одобрявам – това е, когато бързат. Бързат да разберат Дълбоко нещата, бързат да ги постигнат, когато бързат за някакви резултати.

(Ще обясня Мярката, за която говоря.) Всяко нещо, което можеш да го обясниш дълбоко и духовно, е Мярка, че можеш да го постигнеш.

Колкото повече се навлиза в скритата светлина на етера, толкова повече смъртта ще се отдалечава от нас. Илюзията, че има време и пространство, е илюзия на сатанинското съзнание, с което човек се е съединил в себе си. Защото това съзнание иска илюзии и предели и ги натрапва на човека. И човек започва да мисли така, защото се е сраснал с това съзнание. И докато човек функционира в царството на Дървото за познаването на доброто и злото, неговото съзнание ще се намира под влияние на Сатана, а това дърво е нисша култура, която подбужда човека към всякаква отрицателна деятелност.

Дълбоката Реалност на Живота е наречена в Кабалата Дърво на живота.

Тука за Дървото на живота няма да се спирам подробно, засега ще приемем, така както е дадено с 10-те сефирота. Само ще загатна, че има 16 сефирота с други качества – много по-дълбоки… Но засега не е допуснато за тях да се говори. Ще се върна на Дървото на живота.

Да познаеш реално себе си, това значи, да се сродиш със собствената си Дълбочина и Духовност. И само тогава може да станеш Свободен.

Тука искам да ви кажа нещо за Свободния човек: Свободният човек е добродетелен не заради общественото мнение, а по свой дълбок вътрешен подтик.

Тука само ще ви загатна, в другата лекция ще се спрем подробно на този въпрос. В това отношение, според Лао Дзъ, човек прилича на водата. Той казва, че хората се стремят към върховете, а водата – надолу към низините, към малките неща, към малките постижения. И затова той казва, че водата е Господар на Живота. Но другият път ще ви обясня повече за Дълбочината на водата.

Значи, както казах: по дълбок вътрешен подтик.

Това е така, защото Свободата идва от специалното отношение на Любовта към Истината.

СИЛАТА НА СВЕТЛИНАТА И НЕЙНАТА ЦЕЛ

(Втора идея за размишление)

Дървото на живота е паралелен свят, който очаква пробуждането на човека. Това е свят, в който няма смърт, болести и неуредици. Но сатанинското съзнание не може да приеме този свят, защото той е опасен за успеха в света. По друг начин казано: Сатана се храни с отрицателната енергия на човешкото съзнание. Но ако човек избере Любовта и Светлината, тогава сатанинската енергия се ограничава. (Значи: както виждате, тука е въпрос на избор.) И тогава Сатана – според Кабалата – е лишен от вмешателство и енергията му замръзва. Тази парализирана енергия очаква от човека само едно нещо и това е нейната надежда – тази парализирана енергия очаква от човека да направи погрешен избор, т.е. да се откаже от Любовта и да прави грешки. Това става по пътя на земното и материалистическо мислене. По този път човек попада в собствените си ями на своите мисли, чувства и постъпки. Не че иска да постъпи така, но той вече е принуден от тази енергия. Когато прави грешки (тука искам накратко да ви обясня), тогава силата на Светлината се оттегля, по простата причина, че тя цени свободата на човека. Всичко това означава, че нашето собствено его е мощно оръжие в арсенала на Сатана, на Черното Братство и неговата черна култура.

(Кабалата обяснява на какво се дължат кризите в съвременния свят, накратко ще ги кажа.)

Според Кабалата: всички кризи в съвременния свят се дължат на това, че силата на Светлината не може да се утвърди в нашето съзнание. И въпреки всичко, в момента, в който човек се слее с Дървото на живота, той получава пълен контрол над нисшата вселена, която е Дървото на познанието.

Спасението на целия свят зависи от нашата способност да се обединим с Дървото на живота, т.е. със силата на Светлината, която е скрита в Авир.

Ученикът трябва да навлезе в скритата Светлина на Учителя, защото в тази скрита Светлина е избавлението. Но за да разбереш тази скрита светлина, ти трябва да разбереш първо Любовта, защото тя е, която ще те заведе при Дървото на живота.

(Тука накратко искам да ви кажа какво символизира Дървото на живота.)

Дървото на живота символизира най-високото състояние на съзнанието, може да се каже също – най-възвишеното състояние. Това е състояние извън пределите на доброто и злото. Това състояние е началото на Пътя на ученика в другия паралелен свят, който е Дървото на Древната Слънчева култура.

Според Кабалата, силата на Светлината има само един стремеж и само една цел: да се дели на безконечни благодеяния. Единственият и най-дълбок свят е в състоянието на Дървото на живота или състоянието на Ен Соф. Това състояние е състояние на безконечност. То се постига със съвършени отношения към Бога. Това означава, че страданията са образът на несъвършените отношения към Бога.

АУМЪ

13 август 1997 г.

СВОБОДНИЯТ ИЗБОР

(Първа идея за размишление)

ЛАО ДЗЪ И ДАО

(Лекция 10)

ЗА ВОДАТА

(Втора идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

СВОБОДНИЯТ ИЗБОР

(Първа идея за размишление)

Дървото на живота е специална енергия, специален Източник на живот. Тази енергия дава безсмъртие. Тази специфична енергия от Дървото на живота се намира извън земното мислене.

Дървото за познанието на доброто и злото е отрицателна космическа енергия – то е енергията на ума. Тази енергия може само да разрушава. Кого? Всички тия, които не са се научили да избират своята истинска Цел. Дървото за познанието на доброто и злото, което символизира черната култура, се е явило поради неправилния избор. Според Окултната наука: злото не е човек – то е енергиен център, който се проявява чрез всички подходящи форми, които му дават условия. Всичко това означава, че колкото по-лош избор прави човек, толкова повече се увеличава злото в него. Това означава, че чрез лошия избор всеки човек има реалната възможност да увеличи злото в света.

Всяка съдба съответства на своя избор: ако съдбата е лоша, изборът в миналото е бил лош. Това означава, че изборът е нещо лично и затова Бог никога не може да се нарече и да се смята, че е виновен.

Най-важното, което искам да ви кажа е следното, една дълбока идея на Окултната наука е, че: Свободният Избор е даден, за да стане човек Реално Същество – това е величието на Свободния Избор. За разлика от Ангелите, Архангелите, човекът има по-дълбоки шансове и по-дълбоки корени. Който прави често лоши избори, остава без Свободна воля, той се лишава от воля. (Ще обясня.) Съществата и силите на злото нямат своя воля. (Тука имам предвид тези, които правили в много прераждания погрешен избор. Конкретно говоря за тях.) Значи: Съществата и силите на злото нямат своя воля. Те са подчинени на един таен енергиен център, който е скрит от техните погледи.

ЛАО ДЗЪ И ДАО

(Лекция 10)

Преди да започна, искам да ви кажа, че за Лао Дзъ ще говорим в доста лекции. Аз съм подготвил около 25 лекции, но тъй като това е много, ще се огранича между 6 и 10 лекции. Днеска започваме с първата, следващият път – пак… Преди да започна, искам да ви дам главните единадесет значения на думата Дао, и после всеки трябва да поставя това Дао на своето място, за да може да разбира тънкостите на енергията. Дао има единадесет основни значения, макар че те си приличат и се различават.

Първо: първото значение Дао означава Истината.

1. Истина;

2. Бог;

3. Божеството (както виждате близки неща, но и се различават);

4. Духът;

5. Висшата Сила;

6. Висшата Разумност;

7. Пътят на всички същности – това означава: хора, животни, минерали, звезди, слънца… и т.н.

8. Естественият Закон на Живота, наречен още Естеството (за което ще стане въпрос);

9. Единството на битието и небитието;

10. Пътят и пътникът заедно;

11. Почетният Учител – така също се превежда и името на Лао Дзъ.

Да видиш Дао – това е Тайната на живота. Според Лао Дзъ: „Когато видиш Дао, ще се наречеш дълбок и ще вървиш от една дълбочина към друга“ – това е Естеството. Преходът от Дълбокото към Дълбокото е Врата към познанието на Дао – Чудната Тайна. Духът е свързан със самозараждането, а Душата – със саморазвитието, себепознанието.

Казва се, че: Който нарушава законите на Дао, умира преди смъртта, т.е. умира на вътрешен план. Само хора с Висша Душа обладават Дълбоката Тайна на Дао и се ръководят от Принципа на Не-деянието. (За Не-деянието ще говорим често.)

Между другото, както ви прочетох, Дао има много имена, много тълкувания, много значения, също и в еврейската Кабала Бог има много имена.

Тук само искам да ви загатна, че това са различни степени на тънкостите на енергията. Затова са избрани много различни видове Божествени Есенции, Божествени Имена. Затова като се замести Дао с някои от значенията, се придобиват различни тънкости, които отговарят на изчисленията за всяка Душа.

Значи, както казах: се ръководят от Принципа на Не-деянието. (Ще обясня.) Първо: Истинският Мъдрец – това е въплъщението на Дао. Мнимите мъдреци, т.е. съмнителните мъдреци действуват с напрежение, с усилия – според това Учение за Не-деянието – действат неестествено, т.е. със своята нисша душа. Ако човек не може да действа по собствена воля, той губи своите способности. Това е много важно.

Накратко ще се отклоня от идеята. Това е важно, защото е свързано със Свободния Избор, иначе човек трябваше да действа непрестанно под чужда воля. Тука само ще допълня нещо преди да продължа. Искам да ви кажа, че една голяма част от хората, които мислят много отрицателно… – например да кажем – порочно, цинично. Трябва да знаете, че това е много положително за тях. Накратко ще ви го обясня, без да се впущам в подробности. Понеже те не могат да мислят по Свещен начин, не им е дадено, има причини, когато мислят отрицателно, порочно, цинично или криминално, или във всякакъв такъв род, те оцеляват. Това е начин да се оцелее на една по-ниска степен на развитието и затова техният умствен строй не трябва да се осъжда. Трябва да се подтикват към по-висок начина на мислене, но този техен умствен строй не трябва да се осъжда, защото умът се храни и оцелява. Макар и фалшиво оцеляване, все пак като няма Свещена идея, за която да се хванат, по-хубаво е да мислят по някакъв начин, отколкото да влязат в една черна, опасна зона.

Ако човек постигне Единство с Дао, другият свят вече не съществува, вече няма друг свят, защото в Единството няма други светове.

Според Лао Дзъ: Всички същества са различни, когато съществуват, и единни, когато се върнат в Небитието.

На Земята човек трябва да изработи своето благополучие в отвъдното, т.е. в своя вътрешен свят, в себе си. (В случая отвъдното означава в себе си.) Да овладееш себе си, това означава да познаеш своя Път в Живота. (Тук става въпрос за конкретни неща: своя път, своя дълг, заедно с всички подробности.) Значи: това е Мярката – овладяването. Другият важен момент в това Велико Учение е следният: Човек, който познава Дао, той без размишления, без медитации намира Правия Път. И без да говори, заслужава Доверие.

Другият момент е, че : Без умствени усилия той постига Истината.

Следващият важен момент е следният: Когато употребяваш Дао в малко количество, ще имаш малко щастие. И обратно: когато употребяваш Дао в голямо количество, ще имаш голямо щастие.

Този, който не съхранява Дао, не може да избегне своята гибел. (Ще обясня накратко.) Златният век в човека е неговото съвършено отношение към Бога. Овладяването на себе си помага на човека да разбира знаците и повеленията на Невидимото.

Който наруши законите на Дао, се сблъсква с Висшата Сила. Тази Сила, този Закон, са лишени от чувства и симпатии, защото те изпълняват Волята на Истината.

Знанията – според това Учение – се придобиват само чрез Душата. Дао не се нуждае от знания, защото е Дълбоката основа на живота.

Когато в човека има достатъчно тънки енергии от Ци, той процъфтява и става Светлина на битието. (Думата Ци е по-точна от думата Чи – тука няма да се спирам на тази подробност. Специално за Тънките Енергии ще говорим в последващи лекции, така по-дълго…)

Най-тънката енергия на Дао е наречена Духът на Вечността.

Според Лао Дзъ: „Който може да съсредоточава Тънката Енергия на Дао в себе си, той може да прониква в Същността на явленията отвътре“. Това означава, че Тънката Енергия е методът, който разкрива Дао.

В твоя живот може да има много духове и помагачи, но това, което най-много ще ти помогне, е твоята Тънка енергия – това е всичко, което ти трябва.

Когато Тънката Енергия на Дао прониква в човека, той става Мъдрец и Дълбоко Виждащ.

За Тънката Енергия се казва: Тънката Енергия се съсредоточава особено много в Чистото Сърце – това е Учението на Даоистите. Ако в сърцето има страсти и неразумни желания, тогава Тънката Енергия се отдалечава и човек изгубва Дао, своя Път. Всичко това означава, че човек трябва да стане жилище за Тънките Енергии на Дао.

За да може човек да се усъвършенствува, сърцето трябва да постигне своята Пустота, в случая – своята непривързаност.

Който прави грешки, той не може да овладее Дао, т.е. своя Път, той може само да се учи.

ЗА ВОДАТА

(Втора идея за размишление)

Ще завърша с втората идея за размишление – също идея на Учението на Лао Дзъ и на Даосизма.

Във водата има човеколюбие. Ето защо тя може да измие нечистото в човека, тя му подава ръка.

Лао Дзъ казва, че: „Хората се стремят към върховете, а водата се стреми надолу“ – това е поради нейната скромност. Скромността се явява като място, където Дао пребивава, където Дао може да живее.

Водата се събира в ниски и скромни места – ето защо тя управлява хората и живота.

Водата е опората на всички същества.

Водата е произлязла от Тънката Енергия на Дао. А най-тънката и чиста енергия представлява Небитие – Абсолютната Реалност.

Небитието е скромно и естествено, защото то е Дълбоката Основа. Всичко това означава, че човекът е вода и се ражда от течност, която е вода. (По този въпрос ще говоря в други лекции повече. Тука става въпрос – само загатвам – че когато мъжът и жената се слеят, те образуват от своята тънка енергия и тънка течност. Тази течност е вода, от която произлиза животът. Но тук има много видове тълкувания, на тях ще се спра друг път повече.)

Значи: Водата е елемент на Тънката Енергия, елемент на Дао. По друг начин казано: Тънката Енергия в човека е Живата вода. Тънката Енергия в човека е заключеното свойство на Дао.

Дао е заключеното свойство в човека – То е скритата стихия, скритото Небитие. Това Небитие е Пустотата, а тя е скритото Не-деяние. И според Лао Дзъ: Това е Не-деянието, което върши всичко. Дао е единственото битие и Небитие.

(Ще ви кажа нещо във връзка с рибите, това е символ, който е свързан и с човека.)

Риба, която нарушава законите на Дао, умира в морето или извън морето – все е гибел. Това е Законът на Дао. Когато рибата обича морето и нарушава Законите на Дао, тя умира в морето. Когато рибата не обича морето и нарушава Законите на Дао, тя умира извън морето (на български език казано: умира на чист въздух) – все е гибел. Такъв е Законът на Дао. Едната риба трябва да потъне във водата и да изучава дълбокото значение на водата, а другата риба трябва да изучава света извън водата – друго измерение на Дао.

Когато Дао е в човека, законите не могат да го накажат, защото Дао е естествено, а законът е неестествен. Законите на Дао подготвят нещастия за глупавия, който се е отделил от Дао чрез произвол, защото произволът е неестествен.

АУМЪ

27 август 1997 г.

ВЯРВАЙ В ЖИВОТА И В НЕГОВИТЕ ОПАСНОСТИ

(Първа идея за размишление)

ДАО

Продължение
(Лекция 11)

ИСТИННОТО

(Втора идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ВЯРВАЙ В ЖИВОТА И В НЕГОВИТЕ ОПАСНОСТИ

(Първа идея за размишление)

Думата вярвай означава оживявай. Смъртта не е опасна, опасен е животът. (За това ще говорим.)

Красивото в живота на Дао е това, че в него няма сигурност. (Ще обясня.) Тук няма сигурност, за да може човек да расте. Защото, който е осигурен, той спъва развитието си.

Хубаво е да се страхуваш от живота и от неговите естествени изисквания, за да можеш да догониш себе си. Да догониш себе си, значи да постигнеш своето първично състояние – то е Дао; То е твоят Път.

Там, където има страх, мястото трябва да се изпълни с Дао, за да има Вечно развитие. Ето защо е необходим страх от Бога. А много от тези, които са постигнали безстрашие, са оглупели, защото са посегнали на Бога, на Съкровената област на живота, т.е. на Неговия престол.

В смъртта няма опасност. Тука си застрахован и не можеш да растеш. Тука нямаш крила. Но животът е опасност.

Например: направи опит вечер сам в гората – Учителя дава това упражнение аз съм го изнасял пак ще го кажа. Може няколко пъти през деня, но и вечер, вечер сам. Ако отидеш в гората, отвсякъде звучи опасност. Точно тук е красотата, ще обясня. Защото тези опасности те съграждат и ти оживяваш. И тук придобиваш една друга сигурност. Тя не е човешка, тя е сигурност от съвсем друг род, от съвсем друго измерение; сигурност, която идва от Дао, от Мистичната област на живота.

Преди да продължа, само ще споделя. Аз съм правил това упражнение много пъти в гората… Дори един орел, една вечер, така, връхлиташе с един клон върху мене, аз бях под дървото и разбира се, с формули, той стигаше само до някъде. Това беше вечерта, в голям мрак. После орелът си отиде, след няколко часа пак дойде и пак имаше така връхлитане към мене и пак си замина. Нямаше никаква опасност. Но при един друг случай от едно просто, малко найлонче… Такава опасност не бях срещал в живота си. Когато вървях дълго време, имах силно внушение, че зад гърба ми върви някой с нож – много натрапено, много силно. Идеята беше, че аз не трябва да се обръщам и аз дълго време не се обръщах. И чак към края, когато се обърнах, в един момент, вятърът духна това найлонче, което беше на земята, там с един камък затиснато, това беше нещо като забиване на нож в гърба, същия нож. И тогава аз получих едни много силни вибрации, много силно закаляване. Искам да кажа: в гората Учителя се грижи за най-малките подробности, няма никакви опасности. Има напрежение, но няма нищо фатално. Така че тези, които искат да се каляват, могат да правят тези упражнения специално за нервната си система. После ще посрещат проблемите в света по съвсем друг начин, защото в тях ще се всели една друга вибрация. Имам много опитности, но не искам да ви обременявам.

Ако във вашето Дао, т.е. във вашия Път няма опасности, вие сте мъртви. Това означава, че само в голямата опасност ти можеш да намериш себе си и да оживееш в Дао. Дао разкрива смисъла на твоя живот само когато преминеш през много големи опасности.

Разбира се, тука преди да продължа пак искам да ви дам един съвет. Аз ви споделих нещо за мои опасности, но те не спадат към големите…Най-големите, най-дълбоките не се споделят, и не ги споделяйте, за да не загубите част от Духа.

Само когато преминеш през много големи опасности… И когато разбереш този смисъл, тогава Дао става твой Път.

В естеството на Дао е: не да мисли, не да действа, а да живее. (Ще обясня.) Когато Дао е пробудено в човека, човек живее. Когато умът е събуден в човека, човек ходи, мисли, действа, но не живее. Когато ДАО е пробудено в човека, той е в Пълнотата на живота, защото той е в Пътя. Това е животът, в който няма недостатък. Лошото в живота идва, когато не си достатъчно Предан – тогава не си и пълен. И тогава се занимаваш с наука, с религия, с философия и т.н. Тогава търсиш църкви и учения. Ученият търси и все търси, религиозният също, и философът също… А Преданият живее.

Лао Дзъ казва: Дао не вярва в наука и религия, а в Пълнотата на Живота.

ДАО

Продължение
(Лекция 11)

Дао не различава външното от вътрешното, защото то е Вечното Единство. Който събуди Дао в себе си, той придобива единството на своята природа. Който е придобил Дао, той е възстановил чистотата на своята природа, чистотата на своя етер. Чистотата на Дао е пълнотата на неговите свойства.

Който пази Дао, той съхранява своята цялостност и жизнената му енергия няма недостатък.

В пълнотата на енергията не може да проникне печал. По друг начин казано: думата „смърт“ не може да намери своето място в тънката енергия.

Нищо не може да навреди на Дао, защото Дао е Цялостност, Единство.

В Дао има едно състояние, което никога не се мени, това е състоянието на Вечност, на Цялостност.

Всяка опасност е извън Дао, това означава, че тя е в теб самия, ти самият си станал опасност.

Страхувай се от Дао само когато не си достатъчно предан – това означава, че Дао е вашият кръст и вашето спасение едновременно.

В Йога и в много други Учения, също и бойни изкуства се учат на дисциплина – според Лао Дзъ – това е неестествено. Дао е естествено, а дисциплината е неестествена. Дао е Цялостно; То няма защо да се учи на дисциплина; Пълнотата не се нуждае от дисциплина.

Ще ви дам един пример, преди да продължа. Например: ако отидете на Рила, понеже няма естествени хора, се налага да има много дисциплина, много началници, много викания, защото естественото го няма. Когато Учителя е бил там, не е била необходима никаква дисциплина, защото, когато естественото е там, нещата стават естествено. Правилата идват сами, не е необходимо да ги търсиш, да ги изучаваш. Значи: когато естественото си е заминало, се налага много дисциплина. Този въпрос, разбира се, е по-широк, сега няма да се спирам…

Дисциплината – това са неестествени усилия, нагаждане. Даже нещо по-опасно, ако трябва да кажа, в бойните изкуства – създаване на противник. Много хора до такава степен стават неестествени, създават противник. И разбира се, този противник влиза и вътре в тях. А Дао е Цялостно, Духовно – естествена Пълнота.

Дисциплината създава противници, двойственост – това е опасното. Разбира се, истинските Учители в бойните изкуства са много голяма рядкост, те не спадат към това. Такива като Морихей 1 спадат към естествените неща, защото за него бойните изкуства са Пътя на Любовта, не пътя на противниците. И затова тука Мярката е друга.

Значи: Дисциплината създава противници – двойственост: ин срещу ян, небето срещу земята, умът срещу сърцето.

В неестественото няма хармония, няма сливане, няма Духовна Цялост – Дао Го няма. Това е така, защото Дао е свободно и това е Неговото естество.

Казва се, че Дао не умее да се бори, да воюва, но побеждава – това е неговото естество.

Да си поставиш за цел да постигнеш Дао, това е неестествено, това е особен род духовна алчност, много по-опасна от материалната, земната. (Ще обясня.) Според Лао Дзъ: Дао не се постига, защото То е естествено. И то естествено се ражда в човека – това е естеството. Когато Учителят изостави учениците си, те вече нямат Център, нямат естественото Дао. Много просто: Дао естествено си е отишло.

Дао е достъпно само за тези, които са естествени. На Окултен език казано: Дао е достъпно само за тези, които са чиста енергия, тънката енергия. А на другите Дао само помага, но не е достъпно, само помощта е достъпна.

Когато Учителят си замине, учениците искат някой нов Учител да замести Дао. Но това е неестествено, защото Дао е незаменимо. Дао е незаменимо, защото е естествено. Когато си естествен, ти си достъпен за Дао, защото, когато си естествен, в твоята природа няма вмешателство, няма примеси.

Според Лао Дзъ: Понеже Дао е много естествено, малко хора го постигат. Дао е ароматът на чистата, ароматът на тънката енергия. Тази енергия е необвързана, тя е висшата Истина. А висшата Истина е Пустота, или – абсолютно необвързана, свободна.

Дао не е нещо, което се възпитава, защото е Вечно. Възпитава се само неестественото.

Дао е Пълнота, Изобилие, Цялостност.

(Тука съм вмъкнал един пример, за да ви стане по-ясно във връзка със Свещените книги.)

Значи: Дао е Пълнота, Изобилие, Цялостност, а дали чете Свещени Писания – това е без значение (това се потвърждава и от Учителя). (Ще обясня.) Дао е Източникът на Свещените Писания, но То не се учи от тях, защото То е Естеството.

Дао се слива тайно с всеки миг, защото мигът е създаден от Него, от Източника.

ИСТИННОТО

(Втора идея за размишление)

Вярата на Дао е пълна и естествена; тя е пълна и абсолютна отначало докрай.

Тука, между другото, това се явява като една Мярка да видите дали имате Вяра към някои хора, с които сте влезли в конфликт, с които сте се разделили, по това ще познаете дали Дао е във вас. Ако след като сте се разделили, независимо: с конфликт, или без конфликт, или с много фин конфликт вътрешен, вие трябва да имате пълна Вяра в него, в тази Душа.

Всичко, което е Дао, е Истинно, а всичко извън Дао, губи своята Истинност, т.е. (в случая) своята самостоятелност. Това означава, че неестественият човек не е Истинен и затова той не може да живее. Защото Дао е естествено, а неестественото е смърт.

Например, когато Истинното, т.е. Христос дойде на Земята, Той разтревожи всички, които са неестествени. Той каза, че: „Бог е Любов“, но това е опасност за всички, които са неестествени. Защото за неестественото и фалшивото Бог не е Любов, Бог е опасност, т.е. – Любов от друг род.

Учителя казва: „Ще видиш Бог в Любовта, която проявяваш“. На Окултен казано: Щом искаш да видиш Бога, дай Му възможност да се прояви в теб – това е начинът, това естественият Път. Всичко това означава, че: извън Любовта всичко е неестествено, а всичко, което е неестествено, се руши.

Дългът към мъжа, към жената, към децата, към хората е неестествен, т.е. той е на втори или на трети план – никога на първи. (Ще обясня.) Малко трудно за разбиране за някои, но това няма значение, защото обичам естественото. Изпълнявайки дълга си към хората (към мъжа си, към жената и децата), вие влизате в неестественост, защото изпълнявате желанията на хората, а хората забравят желанията на Дао. Това е Даоисткото разбиране по отношение към дълга.

Дао е Истинното, То е самото разбиране. Разбереш ли… Разбереш ли Дао, всичко се променя (тук става въпрос за трансформация, истинско преобразяване), тогава дългът се разглежда от друго измерение – то е вече Свещено отношение към Дао. Тогава всичко се променя: и тогава се изпълняват само разумните желания на хората.

Преди да продължа, ще вмъкна една важна идея, по която друг път ще говоря повече. Става въпрос за… Много хора ме питат как да намерят Истината, как да я търсят. Аз съм го обяснявал на някои места, но тука пак ще го кажа, може да съм го загатвал… Всеки човек, ако разбере това, което му кажа, той пряко ще срещне Лицето на Истината без остатък, т.е. лична среща с Истината. За това съм писал нещо в новата книга, която излезе вчера Висша Мистика, там има нещо по този въпрос… Тук искам да ви кажа Метода.

Методът е кратко, ясно изразен:

Ако искаш да познаеш Дао, ако искаш да познаеш Бога, иска се едно основно изискване – изключително голяма интензивност на търсенето на Истината. Тук става въпрос за специална жажда за Истина – много силна, много интензивна, много сгъстен Духовен живот. За това винаги има време, ако във вас се пробуди Божественото, а То е винаги пробудено, очаква се само вашето решение, за да може да си освободи време човек. Тогава ще се лишава от сън, ще ляга по-късно, ще става по-рано… И ако не може, както на някои съм дал задача за 10, 15 часа на ден интензивна работа, поне между 4 и 6 часа работа. Той може да работи много наситено, за да може в разстояние от 6 месеца до 3 години да се срещне пряко… Защо? Защо ще се срещне с Истината? Защото в този сгъстен Духовен живот, в тази интензивност – тя самата се превръща в Ключ и тя дава… Най-големия въпрос на живота, тя го превръща в отговор. И Отговорът е самата среща. Значи, много просто е казано: Сгъстена Интензивност, сгъстена жажда. Но това е личен въпрос. Аз съм казал: на никого не мога да наредя, да заповядам – това е лично!

(Ще обясня още нещо от тънката енергия.)

Само разбирането променя, а усилията са илюзия. Но който разбере, той вече ще има нови усилия, усилия, изхождащи от друго измерение. Тези усилия ще бъдат естествени, те ще дойдат от Дао, т.е. от самото Естество.

Разбирането е дело на Тънката Енергия. Това означава, че Дао не е в усилията, а в разбирането. И има нещо, което е повече от разбирането, на което искам да ви наблегна. Това, което е по-високо (в случая) и по-дълбоко от разбирането, това е Възприемането, Възприемането на Истината. Защото има много хора, които разбират, но не възприемат. И затова Лао Дзъ казва (в този случай е много точно): „Истината не трябва да се разбира, а да се възприеме“.

Според Учението за Дао: за да бъдеш красив, не е необходимо да имаш красиви черти, необходимо е да бъдеш естествен; необходимо е Дао да е в теб. Разбирането е Дао и това означава (както казах), че разбирането преобразява. То може да преобрази неестественото в живот. Това означава, че разбереш ли, ти вече си ДАО, ти вече си Път. (Тук става въпрос за възприемането.)

Още нещо, свързано с Тънката Енергия. Когато си в тежко психическо състояние (тука искам да разберете разликата), не ти трябва радост и утешение. Защо? Тука няма да обяснявам надълго защо това е залъгване на егото… Защото егото остава и залъгването продължава. Тука има много подробности, на които няма да се спирам засега. Това, което ти трябва, е Достойнство и Благородство. Радостта е състояние на Ангелите, а Достойнството и Тънкото Разбиране са състоянието на Новия Човек, на Ученика.

АУМЪ

10 септември 1997 г.

ТЪНКОТО И ДЪЛБОКОТО

(Първа идея за размишление)

ДАО ИЛИ ВЕЛИКОТО УЧЕНИЕ

Продължение
(Лекция 12)

МИСЛИТЕЛЯТ

(Втора идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ТЪНКОТО И ДЪЛБОКОТО

(Първа идея за размишление)

Когато Дао е в тебе, ти ще изгубиш всичките си свръхестествени сили, защото Дао е Дълбоката основа, Дълбокото естество. Пред Дао всяка свръхестествена сила изчезва, защото всичко извън Дао е слабо.

Когато Дао е в човека, той не може да твори чудеса, защото Дао е естествено.

Дао не се занимава с безполезни разсъждения за богове и демони. То живее в пустота – т.е. в пълнотата на своята Тайна или в своята естествена реалност.

Дао не се занимава с Вяра и с безверие, защото е Вечно. Дао е процъфтяващо, защото е над всички противоположности. (Тук не говорим за преуспяващо – по-нататък ще видим, че преуспяването не е радост за Дао.)

Когато Дао е в човека, човек няма мнение за себе си, защото Дао е естествено, а мнението е неестествено.

Преди да продължа, тука се сещам за една идея, която ви казах миналият път – става въпрос за Дисциплината. Тука искам да продължа малко, за да не бъда неправилно разбран. Някои може да помислят, че въобще не трябва да има Дисциплина. Значи, казах ви, че Дисциплината е неестествена и това е така, но Дао е естествено. Тука искам да ви кажа, че има една истинска Дисциплина, тя произлиза само от Дао или по друг начин казано: От Дълбоката вътрешна Свобода, т.е. от Дао.

Само Дао може да вижда нещата ясно, защото То не гледа от определен ъгъл, а безпределно.

ДАО ИЛИ ВЕЛИКОТО УЧЕНИЕ

Продължение
(Лекция 12)

Дао никога не губи своята сила, защото действа с Пустота, т.е. непривързано, или по законите на Учителя – с абсолютна Любов, безкористна Любов. Ще повторя: Дао никога не губи своята сила, защото действа с Пустота, т.е. по закона на абсолютната, безкористна Любов – непривързано.

Когато казвам, че Дао е Пустота, искам да кажа, че Дао черпи сили от всичко. Ще обясня накратко с един пример: ако Дао е в ученика и ако му се случи щастие или нещастие (това няма значение за Дао), тогава Дао черпи сили и енергии и от двете – и от щастието, и от нещастието; и от радостта, и от страданието.

Дао не се изморява, защото не се изразходва – ето защо Дао е неуморимо. Дао винаги има какво да даде: на Мъдрия дава Мъдрост, на глупавия дава глупост, на любящия дава живот, на умиращия дава смърт. Както казах: Дао винаги дава. И това, което казах, ще ви го преведа по следния начин: Дао се слива с естеството на всеки, на всяко същество.

Дао е Вечно. А това, което е нещастно или което преуспява, не може да се нарече Дао. (Ще обясня.) Всяко преуспяване е изменчиво, а Дао е постоянно. Ето защо преуспяването не е радост за Дао. Преуспяването е неуспех за Дао. (После нещо в тази връзка.) Който постъпва според Дао, е Вечен; а който не постъпва според Дао, преуспяването му е неуспех.

Богатството на богатия е бедност за Дао, защото Дао е Дълбоката Основа на Живота, богатството не е основа. Хората желаят богатства и дълголетие, но живеят кратко – такъв е Законът на Дао. Всеки, който е забогатял, трябва да изгуби своето богатство и своето влияние, защото това богатство е бедност и то не е познаване на Дао. В Даоското Учение се казва: И богатият, и бедният без Дао нямат Правилния Път.

Дао е истинското богатство на света.

Който не познава Дао, действа произволно и неговите добри дела са смърт за самия него.

Значи, тук не става въпрос само за лошите дела, но и за неговите добри дела. Това се потвърждава от Учителя със следните думи: Когато правихте добро, питахте ли Бога? Защото доброто много често има много лоши последствия, а злото понякога има добри последствия и това означава, че то е било ход на Бялото Братство. А доброто, което не дава добри последствия, е от Черното Братство – една Мярка.

Който няма уши, той не може да различи Тънкото от грубото. Който няма очи, не може да различи Истинното от лъжливото. И затова се казва, че: който няма очи, влиза в опасност, а който няма уши, губи себе си, защото не чува Дао.

Законите на Дао подготвят лоша съдба за този, който няма очи и уши.

Съхранението на Духовните сили в човека е главното условие за познаването на Дао. (Ще обясня.) Когато си съхранил Духовните си сили, не е необходимо да гледаш, за да Го видиш, защото Дао е с тебе и То се оглежда в тебе.

Слънцето подготвя опасност за слепия (тук става въпрос за изобилната светлина на Дао като символ), а гърмът подготвя опасност за глухия. Това означава, че всичко неестествено е подложено на опасности и ако си остане неестествено, няма да може да оцелее. По друг начин казано: всичко, което не цени Дао, изпада в беда – това е естеството.

Когато човек нарушава Законите на Дао, тогава при него идват бедност и глад (забележете следващите думи) преди да дойдат нечистите и тъмните сили (значи, те идват по-късно).

Истинските чувства на човека са естествени или Небесни, те са чувства на Дао – чувства на дълбоката основа на живота. Според Даоското Учение: Процесът на истинското познаване на нещата започва с Чистотата на чувствата, т.е. с чувствата на Небето.

Който има Чистото чувство на Дао, има познание за дълбоката основа на нещата.

Чистото Сърце е органът на мисленето и познанието. Ще обясня така, както е според китайския начин на мислене… (Учителя отива по-дълбоко по тези въпроси, но аз не съм решил да сравнявам, защото Великите Учения са в единство и моята цел е да ги обединявам.) Когато сърцето е чисто, то използва чувствата като книга за записки. Когато сърцето е чисто, тогава няма лоши записки в книгата на чувствата. Когато сърцето е Пустота, тогава умът нищо лошо не може да му съобщи. Чистотата е Пустота, а Пустотата – това е виждането на сърцето. Пустотата е това, което вижда Дълбокото. А Дълбокото вижда всичко, защото всичко пребивава в Пустотата, в Дао, т.е. в Единството.

Днес един от старите братя идва при мен, каза, че се помолил на Учителя, че Учителя му ръководил ръката и нарисувал някакви неща, искаше да види дали са от Учителя… Разбира се: нямаше нищо общо с Учителя. Аз му казах, че молитвата си е молитва, връзката е съвсем друго нещо. Ти можеш да се молиш и много рядко да получиш отговор. Всички тези драсканици Учителя няма нищо общо с тях, но разбира се, аз го окуражих от друга гледна точка… Но искам да ви кажа да не бързате с тез неща. Да не мислите, че при всеки ваш повик, дори и с молитва, че Учителя веднага идва и си рисувате каквото искате… Давам един пример, съвсем елементарен.

Единство се нарича това, което с нищо не вреди на другите.

В Пустотата всичко се обединява в Единство.

Дао владее Постоянството и с това обхваща всички изменения. Това е един от най-дълбоките Закони в Учението на Дао, който ще го обяснявам в последващи лекции. Това означава, че който има Дао, промяната за него е благодат. В последващи лекции ще говорим за Тайната на Постоянството, защото според Лао Дзъ, той дава много накратко най-висшата практика на живота само с няколко думи.

Той казва, че: „Най-висшата практика е знанието за Единството и познаване на Тайната на Постоянството“. Тези две неща, на които ще се спра повече… Другият път ще ви обясня защо Постоянството е най-голямото благословение, което може да се случи на един човек.

МИСЛИТЕЛЯТ

(Втора идея за размишление)

Заблуденият човек вижда Дао от определен ъгъл и с това изпуска реалното знание. (Ще обясня.) Този ъгъл е мисленето на човека. Даосът или Мъдрецът знае опасностите от мисленето и знае, че мисленето е недостатък и то опасен недостатък. Мъдрият избягва мисленето за Дао, защото той знае, че Дао е немислимо и непознаваемо. Само Дао може да вижда нещата ясно, защото Дао (както казах)не гледа от определен ъгъл, а безпределно. Всичко това означава, че мисленето е късогледство и че мисленето не може да познае Дао. Мисленето е немислимо. Но тук трябва да кажа другия, обратния момент, който е важен и който е същността на всичко, което искам да кажа.

Даосът или Мъдрецът – означава също и Посветения – може да мисли, защото той е овладян от Дао, т.е. от Мислителя. А всички други имат съждения, разсъждения, размишления и т.н. – тоест най-различен род фини заблуждения, но не винаги фини, понякога и груби…

Аз и на лекцията в София го казах, преди време тука имаше една сестра от някакъв град, след лекцията дойде и ме пита: „Вие сте много щастлив, нали?“. Казах ѝ: „Пак не позна. Защото Учението не се занимава с щастие и нещастие, с полюси. То дава нещо по-дълбоко…“ Но тя така и не разбра. Остана си с… Защото до нея тавана е щастието и тя мисли, че щастието е цел. И ако някога постигне тази цел, после ще тръгне към нещастие, защото светът на полюсите е такъв. С това искам да ви кажа, че: Дао не се занимава с щастие или с нещастие, а с Вечност, с Постоянство… Да не обърквате нещата, да не си поставяте такава цел, защото след нея започва процеса на нещастието.

Който следва Дао, създава в себе си тайно спасението.

Тука ще ви обясня разликата между благородния човек и този, който иска да мине за благороден, според Даоското Учение. Благородният човек се отличава по това, че той се владее, а другите се прикриват. Който се владее, той утвърждава Дао. Мъдрият (става въпрос за Даоса) не се управлява от света и от нещата, защото Дао му е Учител.

Тези, които вярват в предсказания, загиват. Само Вярата в Дао е живот. Според Даоското Учение: никой не може да предскаже Дао. Дао е непознаваемо и непредсказуемо.

(Разбира се, който иска може да се забавлява в това число и Нострадамус се е забавлявал. А някои неща, които е познал, не означава, че ги е познал. Но няма да се спирам на този въпрос.)

Този, който иска да ръководи и да управлява хората, трябва да следва Дао. Ако това трябва да го кажа със Закона на Учителя, то е казано по следния начин: Ако искаш хората да те слушат, първо ти трябва да се научиш да слушаш Бога, в това число и хората от другия свят.

Понеже Дао е Любов, никой не може да Го изчерпи и затова То е Изворът на световете.

Понеже Дао е неуловимо, то не може да изчезне. Само това, което е уловимо, може да изчезне. По друг начин казано: Изчезва само това, което не може да действа с Любов.

Преди да продължа искам да кажа, че като наближи краят на годината ще уточним и от вас зависи дали да ви изнасям всички Древни Учения, или да продължим с Учителя, или с малки комбинации с Учителя, защото искам да ви запозная с всички по-велики Древни Учения, в техния по сгъстен вид. И после да навлезем още по-дълбоко в Учението на Учителя, но не чрез сравнение. След като се случи една случка в София преди време, Учителя ми даде знак, че лекциите ще продължат не до следващата година, а още много години, но в София ще бъдат по-рядко. Казвам го това между другото. Но тука искам да ви кажа, че към края на годината от вас зависи дали ще продължим с Хермес, Заратустра, Друиди, Келти, Маи и т.н. няма да изреждам списъкът е много дълъг… Или ще продължим с Учителя. Учителя няма напротив нито едното, нито другото. Но тъй като аз искам да се съобразявам и с вашите желания, последната лекция, преди Нова година, ще уточним този въпрос.

(Ще продължа.)

Който не може да действа с Любов, той няма Дао, няма Учител. Това означава, че който няма Любов, той изчерпва самия себе си.

Успехът е неестествен и нереален, както и неуспехът. (Ще обясня.) Само който познае Дао, става реален, защото става вечен. И Дао става неговия Път. Ето защо богатият обеднява, в края на краищата, и то е защото не е познал истинското богатство на живота, което е Дао. Бедният също обеднява. Само Даосът, само който следва законите на Дао, си отива у дома, в своята Вечност.

Дао казва, че: Истинското Учение трябва да произлезе от самия тебе, от твоята дълбока вътрешна Свобода.

В тази връзка искам да ви кажа, че аз не одобрявам тези, които подражават паневритмията и упражненията на Щайнер, и т.н. Чрез подражание те ще се отклонят, защото в тях не се ражда Дълбоката основа, която е Учителя, която е Дао. Човек трябва да измисли нещо ново в Паневритмията, освен някои упражнения на Учителя, нещо съвсем ново, което да идва от Учителя, от Дълбоката вътрешна Свобода, от Дао.

(Пак ще се върна на въпроса, за да разберете Тънката важност и Тънката разлика.)

Истинското Учение трябва да произлиза от самия тебе, от твоята Дълбока Същност, от твоята Дълбока вътрешна Свобода, т.е. от Дао. И само тогава (както виждате тука е Мярката) Учението ще те направи господар и на богатството, и на бедността; и на щастието, и на нещастието; и на успеха и на неуспеха.

Христос е намерил своето Дао и затова Той е Христос, а не християнин – това е голямата разлика. Значи: Христос е намерил своето Дао, т.е. своя строго специфичен Път, който е начертан от Предвечни времена от Отец, който е Универсален за всяко същество. Не е подражател. Неговият път не е твой път и точно това е Универсалното. Както казах преди време, когато говорихме за Кабалата (пак ще повторя)… В Кабалата се казва, че: всеки трябва да намери своята Универсалност. Преди да завърша, тука искам да ви напомня, някои да не изтълкуват пак погрешно: когато срещнете в живота си един Учител, един Посветен, един Мъдрец, в това число: Учителя, Христос, Лао Дзъ и т.н., това не означава, че не трябва да се учите от тях, напротив, ще изучавате тяхната Мъдрост, но ще следвате своята Универсалност, своя Път. Защото те ще ви помогнат точно във вашия Път и понеже те са истински Учители, няма да искат да ви наложат своя Път, защото не е правилно. Значи: ще ги изучавате, ще ги питате и външно, и вътрешно с молитви, всякак… Ще се поучавате от тяхната Мъдрост, защото понякога едно тяхно правило може да ви спести, както казва Учителя, 25 000 години. А ако се отклоните във фанатизъм и да мислите, че сте универсални, може да навлезете в една много опасна област – фанатизма и от там да се отклоните. Нито да можете да уцелите нито своя път, нито да се поучавате от Учителите, Посветените и т.н. По-нататък може да обясня повече този въпрос.

АУМЪ

24 септември 1997 г.

ЗА ПОСТОЯНСТВОТО

(Първа идея за размишление)

ДАО – КИТАЙСКАТА МЪДРОСТ

Продължение
(Лекция 13)

ТАЙНАТА НА ДЕЛФИНИТЕ

(Втора идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ЗА ПОСТОЯНСТВОТО

(Първа идея за размишление)

Постоянството е пробният камък в Тайната на Живота, затова Постоянството се явява като великото благословение. Но то е нещо, което не трябва да се очаква, защото това благословение е вътре в човека. Дао е вътре в човека и чрез това Постоянство човешката Душа се възражда. Точно с Постоянството се опитват силите на човешката Душа. Постоянството се явява като опорната точка на живота, защото то е самото Дао, което работи в човека. Ако стъпите на Окултната основа на Постоянството, вие ще се изкачите във висотата на Дао.

Една от силните страни на Постоянството е тази, че то дава Будност от друг род, от друго измерение. Постоянството се явява като метод, който разкрива Истината постепенно.

Тука искам да ви кажа един Закон от Учителя: „Не приемайте Истините от всекиго, защото не всеки носи Божията Истина в себе си“. Не приемайте Истини от всекиго, дори и да са Истина. Има Истини, изказани от определени хора, не ги приемайте, защото не всеки носи Божията Истина в себе си. Може да се каже, че не всеки носи този живот на Бога в себе си, който води към реалната Истина.

Силата и Будността на човека се определят от неговото Постоянство. Ако сте непостоянни, с това вие пречите на Дао да ви ръководи и да стане ваш Път и ваша опора.

По въпроса за Истината, искам да ви кажа нещо от Учителя. Учителя казва, че: „Който се съмнява в мене, не може да вярва в Истината и не може да я намери“. Тук става за една особена Дълбочина на Истината, защото тя може да се намери в много Учения, но тука Учителя иска да каже нещо особено.

Ако Дао е в човека, тогава човек е постоянен в своите отношения към живота и това са отношения на Дао. (Става въпрос за свещените отношения към нещата: хора, минерали, растения, животни, Ангели, Архангели и т.н.) Ако човек живее по законите на ума, той трябва да спазва 10-те Божии заповеди, но когато Дао е в човека, тогава заповедите не му трябват. Ако живее по законите на Дао, по законите на Бога, тогава тези заповеди не му трябват.

Който е непостоянен, той не следва Дао, а който не следва Дао, той се изгубва в себе си – тука искам да кажа в своя въображаем свят. Когато вашата Любов идва от Дао ( тук става въпрос за много важна Мярка), в нея има Постоянство, т.е. има Вечност, защото Постоянството е Вечност. Това означава, че когато човек е придобил Постоянството, в него се разцъфтява Вечността.

ДАО – КИТАЙСКАТА МЪДРОСТ

Продължение
(Лекция 13)

Дао действа, но не е действащ и затова се казва се, че Дао е У-вей – това е Даоският термин означава Недеяние.

(Ще го обясня накратко.) У-вей означава действай така, че да дадеш път на Дао да прояви себе си. Това е всъщност У-вей, или Недеянието. Тогава твоето действие е Недеяние, т.е. чисто, необвързано и с това никога не правиш карма. По друг начин казано: Тогава твоето действие е Пустота, което е символ на Мъдростта и на безкористната Любов. При това положение Дао е винаги с теб и това е Тънкост в Учението за живота. Ако действаш така, ти ще пребъдваш в У-вей или в живота на Дао. По друг начин казано: ще пребъдваш в пълен вътрешен Покой – това е Мистично състояние, което е Дълбокото богатството на Дао.

Ще ви разкажа едни пример за среща на Мъдростта с невежеството. Става въпрос в случая за среща на Лао Дзъ с Конфуций. Един елементарен пример да видите как действа У-вей и как невежеството, т.е. законите на ума, традициите как търсят все причина… все искат да си обяснят нещата. Но искам да кажа накратко основният извод, хубаво е да го запомните: В Дълбокото Разбиране, в истинското Разбиране на Дао, в истинското Разбиране за Тайната на Живота няма знание, няма умствени процеси, няма ум, няма хитрувания и т.н. Това, в което се оплел Конфуций и е отклонил много хора от Дао, от истинското Дао, от Правия Път.

Когато Конфуций отишъл при Лао Дзъ, той бил стар и човек с авторитет. Той влязъл при него и започнал да очаква специално внимание и уважение, но не се получило. Когато влязъл при Лао Дзъ, специалното внимание и уважение го нямало. Конфуций малко се засегнал, затова че дори не го поканили и той да седне, защото според него, според традициите на т. нар. „култура“, било някак си правилно Лао Дзъ да го покани и да му каже да седне. И затова (тук, разбира се, става въпрос за една нещастна култура и философия) той се обърнал към Лао Дзъ със следните думи: „Вие не признавате ли правилата на добрите обноски?“, т.е. правилата на културата. Забележете как му отговаря Лао Дзъ: „Ако ви се стои, стойте. Ако ви се сяда, сядайте. Кой съм аз, че да ръководя вашия живот? Това е вашият живот и това е естествено. (Това е естеството на Дао: никого не задължава, забележете Свещената Свобода, която дава.) Аз не се меся!“ – така му отговорил Лао Дзъ, т.е. няма вмешателство в чужд живот. Това е метод на Дао: Зачитане на Свещената Свобода. Разбира се, Конфуций се смутил, защото тази философия и култура винаги се смущава. Смутил се още повече и искал да продължи разговора, и той искал да разговарят за висшия човек. И поставил въпроса: „Какво трябва да се мисли и разсъждава за висшия човек?“. Все пак макар и смутен, успял да зададе въпроса. Отново Лао Дзъ се усмихнал, разсмял се и отново смущението на Конфуций се увеличило. Лао Дзъ казал: „Аз никога не съм виждал висш човек, висше дърво, висше растение… Човекът си е човек, дървото си е дърво, растението си е растение, животното си е животно. Всяко нещо съществува в Дао и е значимо и неделимо. Аз виждам навсякъде Дао“. Отново смущение за старата култура, защото тя не може да разбере този Поглед на Единството, този велик Поглед и естествен Поглед на Дао. И накрая Лао Дзъ му казал: „Как може съществата да са висши и нисши, щом всичко е излязло от Дао? И всичко това е естествено. Всички участват в живота на Дао. Кой тогава е висш? Аз виждам само Дао и това е естествено. Висше и нисше са безсмислица.“ По-нататък разговорът станал опасен и Лао Дзъ навлязъл в своя Океан от Дао. И Конфуций се изплашил от неговото мълчание. Но искам да кажа, че мълчанието за Посветени – това е богатство в живота на Дао. Значи: това мълчание, това уединение е богатство, но не за всеки, не за ума – това е за Душата и за Духа. Това мълчание е богатството на Дао. Става въпрос за естествения човек. За естествения човек мълчанието, т.е. Дао е пределната пълнота на живота. Ще коментирам накратко. Дао не е личност. Дао е Единство, универсално Единство. Дао владее живота без необходимост от думите, без необходимост от слово и учение, без необходимост от наука и религия, защото Дао е съвършенството на живота. (Тука ще вмъкна една идея, преди да продължа.) Трябва да ви кажа, че ако ученикът се стреми към съвършенство, той ще сгреши, защото съвършенството не е допуснато. Само Абсолютът може да бъде съвършен, никой друг не може да бъде. Ученикът трябва да се стреми към Принципа на Единството, на обединението, а не към Съвършенството. Не може да го постигне, защото то не е допуснато от Абсолюта. За Съвършенството засега не може да се говори и за следващите раси включително.

Дао е знак на Пределната Пълнота на Реалността. Ако трябва да дадем някакво определение, приблизително.

Разбира се, и аз много обичам мълчанието и се чудя понякога защо още ви говоря и тук, и в София, но просто трябва да направя един компромис, колкото и да не искам, заради Учителя. Така че засега лекциите ще продължат. Но ако трябва да съм искрен към вас, трябва да ви кажа, че от години наред аз жадувам за мълчание… Но няма как трябва да направя компромис.

Говорих ви за Дълбочината на Дао и за невежеството на змията. Тука искам да продължа разговора, една идея. Когато Конфуций се върнал при своите ученици, те го попитали: „Как беше при Лао Дзъ?“. Забележете какво отговаря Конфуций: „Ако видите лъв или тигър в гората, все пак имате шанс да се спасите, но при Лао Дзъ няма шанс за спасение, той е много опасен!“.

Наистина, когато умът навлиза в Океана на Дао, той трябва да умре; т.е., когато невежеството навлиза в Бога, то трябва да умре.

Дао е опасно за всичко, което е неестествено, за всяко его. Ето защо в Даосизма се казва: живеейки, егото умира и умирайки, оживява за нова смърт. (Ще обясня накратко.) Учението за Дао или Учението на Лао Дзъ е голяма опасност не само за Конфуцианството, но и за всички неестествени хора. Това са хората, които вярват повече в законите, а не в Любовта.

Когато ви нападне едно противоречие, едно нещастие, една криза, според Учението на Лао Дзъ, се казва: слейте противоречието в единство и тогава Дао ще ви се открие, защото Единството е Око на Дао. Много практически метод, всеки може да пробва. Това означава, че който познае Единството, не може да бъде въвлечен (обсебен, става въпрос за вмешателство), защото Дао е неговото око. По друг начин казано: вкарай Дао в своя живот, вкарай Единството в своите противоречия и ти ще видиш своя Път.

Когато във вашия живот се появи едно голямо противоречие, голямо нещастие, криза, изпитание, погълнете го с вашето Дао, т.е. с вашата Любов и вие ще видите Тайната на своя Път и ще се докоснете до Дао или до Учението за Живота. Без познаването на Дао и знанието, и невежеството са бреме, товар. Това е много естествено, защото я няма Дълбоката Основа. В такъв случай и цял живот да правиш добрини, това няма да те спаси, защото не изхождаш от Безкористната Любов.

ТАЙНАТА НА ДЕЛФИНИТЕ

(Втора идея за размишление)

По-нататък, ако Учителя позволи, ще ви разкажа и за Тайния живот на пчелите, на мишките даже и т.н. – на най-различни същества от другото царство.

Основното, което трябва да запомните, че Делфините са стари човешки същества, преродени хора, които произлизат от едно прастаро човечество, за това човечество днес няма да говоря – имам друга идея. Те са избрали да живеят във водата, която за техните души е един особен град. Морето е едно невидимо и богато поле за работа за тях. Те са хора, според Окултната наука, които са осъществили в себе си един висок идеал – станало е по време на прастарото човечество.

Всичко това изглежда като приказка, но не се лъжете, защото Учителя казва, че приказката е метод на Истината. И когато казва кое е най-истинното нещо, той казва, че това е Приказката. Учителя казва, че най-истинното нещо е приказката. Не е най-великото, най-сладкото, не е най-бързото… Всяко нещо е поставено на своето място. В случая говори за най-истинното – това е приказката.

Делфините са духовно щастливи Същества, защото те са запазили в себе си веселието на своето минало. После ще ви обясня откъде произлиза тяхното веселие.

Според Учителя: „Най-жестокият свят – това е морето“. В морето живеят най-жестоките същества. В един свят на дълбоко астрално море (става въпрос и за външното море), което е заразено от жестокост, делфините са спокойни, честни и отзивчиви.

От един друг ъгъл на Окултната наука, делфините са и още Духовни символи и то необичайни за света на морето. Те символизират една скрита и стаена символика на неизчерпаемата надежда и морето за тях е символичният рай. Те живеят в него и след него, те отново влизат в своя рай, в който винаги са живели.

По този въпрос Учителя казва, че: „Ако раят не е в теб (тука, на Земята), ти никога няма да влезеш в него“. Независимо в кой свят ще отидеш. Човек трябва да носи нещата в себе си.

Според Окултната наука: за делфините не е необходимо чистилище. Те прескачат този трап. Те са разрешили този въпрос като Души в своето минало. Те са избегнали чистилището, защото са познали своя Път, своето Дао. Човек, който познава тяхната тайна и тяхното минало, много лесно се побратимява с тях. Макар че живеят в тежкия живот на морето, те са освободени от смъртта (става въпрос и за духовната смърт). Те нямат грижа за смъртта, те даже нямат страх от смъртта, защото са разбрали Пътя на Самоотричането и на Жертвата – нямат страх от смъртта. Точно Самоотричането се е превърнало в тяхното веселие и разбира се – в грациозност. Те носят в себе си един таен празник – нещо, което трябва и всеки човек да носи в себе си.

Когато делфините обикнат някого, те го даряват със своето веселие, което произлиза от Самоотричането и със своето присъствие. Те сияят от познанието на Закона на радостта, но това всъщност е самият Закон на Самоотричането. Ето защо, според Окултната наука, те са деца на радостта и са си останали деца. Но те имат по-голямо бъдеще, защото след време е определено да се срещнат не с дресьори, а с Посветени, които ще се погрижат за техните Души, за да ги въведат в по-дълбоки тайни на битието и живота. Разбира се, там ги очаква радост от друг род, от друго измерение, която ще произлиза не от Самоотричането, а от Мъдростта.

Затова Учителя казва, че: „В живота на ученика има нещо по-дълбоко от Самоотричането“.

Разбира се, по-нататък може да ви обясня и две неща, които не са разбрали делфините, но в тази лекция това не съм го предвидил.

Делфините са стигнали до Саможертвата и все още не знаят, че тя е Мистичен Път към нещо по-дълбоко, неизмеримо, Път към една Тайна на Живота, в която ще бъдат въведени от Посветени в Окултните науки.

Когато делфинът умира във външното поле, той запазва своето изключително приятно чувство. Това приятно чувство е една от най-големите сили на природата. Това е негов навик от старото човечество. До него не може да се докосне смъртта, то не позволява, защото носи Пълнота в себе си.

Другият важен момент за Дълбокото Съзнание и Душа на делфините е следната: Когато делфинът умира, той смята, че един друг, по-висш свят му отделя своето голямо внимание. И неговото Скрито Съзнание разбира това и затова се изпълва с много приятно чувство и същевременно възхищение. Той разбира, че морето го е изоставило и че един по-висш свят, и по-мъдър свят го е повикал при себе си. Понеже той разбира това, той съхранява приятното си чувство и след смъртта, т.е. то не се прекъсва, понеже е разрешил Закона на Жертвата. В пълнотата на това приятно чувство делфинът е абсолютно неспособен да се страхува от смъртта. За него тя все пак е изненада – една, малка, приятна изненада. Това приятно чувство е изработено в миналото чрез Саможертвата, и то се е превърнало в Рая за делфините.

АУМЪ

08 октомври 1997 г.

ЗА БЕЛИЯ И ЧЕРНИЯ СВЯТ

(Първа идея за размишление)

ТАЙНАТА МЪДРОСТ (УЧЕНИЕТО НА ДАО)

Продължение
(Лекция 14)

ТАЙНАТА НА ДЕЛФИНИТЕ

Продължение
(Втора идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ЗА БЕЛИЯ И ЧЕРНИЯ ЦВЯТ

(Първа идея за размишление)

Черният цвят се явява като дълбок символ на тайните на магията в този свят. Черното е цвят на сливане с този свят. Това означава, че чрез черния цвят ние се присъединяваме към тайните на този свят (земните тайни). Това разбира се, може да е съзнателно, несъзнателно, подсъзнателно, свръхсъзнателно… и т.н.

В срещата си с черния цвят ученикът ще се срещне с много изпитания.

Според Друидите, изпитанието означава среща с невидимото и приближаване до реалното.

Белият цвят символизира силата на Духовния живот и затова белият цвят пречи на астралния задгробен мир да ни вижда ясно. Това е така, защото белият цвят е символ на Единството. Към белия цвят спада и светлата мисъл, която има чисто Божествен произход.

Когато човек навлиза в черния цвят, той навлиза в страданието, което преведено означава, той навлиза в своето благословение. Тука, разбира се, говоря за будните. Тъй като страданието се превръща за тях в благословение. От страданието те се облагородяват. Докато при тез, които няма Будност, при тях работи друг закон: страданието е мъчение; мъчението – в отчаяние и отчаянието води към бездната. Целта на страданието е да помогне на човека да се пробуди и пробуждането да му даде власт над себе си, защото човек не владее себе си. Това означава, че без страданието, човек ще се изгуби във вътрешната област на бездната.

В белия цвят е тайната на духовния живот, а в черния – тайните на Земята. Но Тайната е нещо, което няма думи, няма говор. Над тези два цвята е Мистерията – това е друга област. Тя е над говора и над пределите на мълчанието. (За това ще стане въпрос и на други места…) Тук е Абсолютът, тук е Истината, а Истината няма цвят. Тук се намира Абсолютът; тук не говорим вече за Бог или за Дао – това е друга сфера. Тук Истината вече няма цвят, Истината поглъща всички цветове. Според Учителя: „Между черния и белия цвят има една символична борба“. (Ще обясня.) Тя е следната: черният цвят иска да проникне в белия цвят и да го завладее, за да наложи своето разбиране. Белият цвят също воюва, но черният цвят не знае, че ако белият цвят навлезе в него, има една голяма опасност и тя е следната: тогава белият цвят се взривява и възпламенява отвътре и повежда черния цвят по пътя към еволюцията.

Белият цвят е Път към нещо по-дълбоко, Път към Мистерията. В тази връзка искам да ви кажа, че Битието на Дао остава винаги зад пределите на всичко казано, защото не може да с е изрази. Това важи в по-висша степен за Абсолюта, който е наречен още Нищото или Неведомото – за което ще говорим повече другия път. Тука искам да ви кажа, че и Дао, и Бог са произлезли от по-високата степен – Нищото, за което ще говорим в последващи лекции и в тази ще кажем някои неща.

И когато Учителя в последните си дни на Земята казва за своята мисия: „Свърши се една микроскопическа работа“ – това е наистина така, защото в Бялото Братство е казано, че: даже великото Слово е безполезно; защото Дао се таи в мълчание и отвъд мълчанието. (Ще обясня, за да стане по-ясно.) Всичко това е така, защото Дао, което проявява себе си, не е вече Дао. И затова в Учението на Дао се казва: Капанът е нужен, докато необходимо само дотогава, докато можеш да изразиш идеята. В момента, в който постигнеш идеята, Словото вече не е необходимо, забравяш за Словото.

ТАЙНАТА МЪДРОСТ – УЧЕНИЕТО НА ДАО

Продължение
(Лекция 14)

Тези лекции ще продължат още… до 2 или 3 лекции и после ще минем върху Кабалата на Учителя, но все пак ще имаме и различни идеи, така, пак свързани с Дао, тъй като това е едно много Велико Учение. Но една много голяма част от нещата, които няма да мога да ви кажа, тъй като видях много голямо желание и в София да се издаде тази книга. И аз съм решил поне в един том да бъде издадено това, което нямам да имам време да ви кажа в лекциите.

Има нещо в човешкия Дух, което е по-дълбоко от всяка мисъл и от всяко разбиране. Това е погледът на Духа, който е насочен към Ен Соф, към Незнайното – тука не говорим за Бога, не говорим за поглед, насочен към Бога, а за съвсем друго нещо. Някои мислят, че животът е всичко, но Учителя казва, че има нещо по-велико от самия живот. Някои мислят, че животът е мястото, където Душата се среща с Бога, но това не е така. Животът е мястото, където Душата проявява Бога, Неговата Божественост. А срещата между Душата и Бога се осъществява на едно друго място, извън живота, извън смъртта – това е мястото Ен Соф, Незнайното, наречено още Нищото или (Кабалистически термин) Неведомото. (Много силна дума, която някой път може да се спра повече на нея.) Това означава, че за Бог можеш да кажеш някои неща, но когато стигнеш до Неведомото, там дори и дълбокото ти мълчание, дори да е мълчание на Посветен, то също е бедно. Това е извън пределите. Нищо не можеш да кажеш – нито с твоя говор, нито с твоето мълчание. (За това ще говорим повече…)

Но само Посветените и Маговете могат да осъществят тази среща с Неведомото и да се завърнат в живота, вече с една изключителна Мисия. Тогава, при тази среща неговият живот се изменя тотално и завинаги. На даоски език казано: Този човек сякаш е същият, но е друг.

Когато Нищото ти се разкрие, то продължава да е Мистерия за теб. Но ти вече ставаш Вечност, ставаш Вечен Път. Това означава, че Нищото те е повикало при себе си, за да се познаеш, да познаеш себе си и същевременно вечно да го търсиш – това е Мистерията.

Посветеният, който е минал през тази сфера, става център на едно особено и тайно излъчване. Хората не могат да го обяснят, но ценят неговото присъствие. Това оценяване е отношение към Нищото. То ще разкрие на Душата и на човешкия Дух нови, по-дълбоки хоризонти.

Вечността е времето на Бога и на Дао – само до там можеш да стигнеш. Но Вечността не е времето на Абсолюта, не е времето на Нищото. При Дао, както и при Бога, положението е същото: тук можеш да стигнеш до най-големия Предел (ще го изразя според техните думи) – това е Покоят. И той, Покоят е краят на всяко движение, защото той е източникът на всички движения. Според Даосите, Покоят е Великият Предел.

В тази връзка искам да ви кажа, че аз ви изнасям едно знание от друг свят и трябва много да го пазите, за да не го изпуснете. Тъй като срещу лекциите отново има атаки, не знам дали ще продължим в последващите месеци… Има оплаквания, понеже моите лекции стават все по-опасни… Има загатване и за София… Засега временно продължаваме, после, ако трябва, ще сменяме залата. Засега нищо не казвам твърдо. Лекциите ще продължат, нещата ще бъдат издадени… Тези лекции се следят от много хора и тук, и в София… Няма да се впущам в подробности… Дори и в чужбина, но няма да се впускам в тези въпроси, защото те не влизат в този план. Но искам да ви кажа да може да ги оцените по един особен Път, за да може те, след време, да ви помогнат в Голямата среща със злото, в оня особен Мистичен Опит, който ще ви даде могъщата Сила, истинската Сила, реалната Сила. Тук не става въпрос само за оцеляване, а за да можем чрез тази Мистична Сила, този Дълбок Мистичен Опит, след време да станем реално силни, да помагаме на всички, които заслужават помощ. А те ще стават все повече и все повече…

В Неведомото има нещо много по-дълбоко и от Покоя, и по-необятно от самата Вечност. Всичко това означава, че Дао е Велико, но то не работи в Абсолютното поле. Но Дао е Велико и тука ще обясня защо е Велико. Дао е устроило нещата така че сигурността да не се намира в него, а в Любовта към него. Това важи и за понятието Бог. Защото Дао не иска да прояви себе си, а Любовта. Ето защо Дао е велико.

Нищото или Неведомото, е зад пределите на Дао. (Ще обясня.) Това е така, защото Дао е Слово, което може да се произнесе, а това означава предел, ограничение. Но засега това е компромис, който трябва да съществува, защото, ако ги нямаше тези слова, нямаше да може да говорим за Пътя към тази Тайна и особено за Пътя към Мистерията.

Великата Тайна на Нищото не може да се обясни по-ясно, но тя може да се преживее. И много от вас, аз съм сигурен, ги очакват точно такива преживявания.

Преживяването на Нищото, според Даосите, е най-дълбокият, Мистичен Опит, който въобще може да се случи на човека.

Разбира се, тука мога да кажа, че много хора, след като са Го видели, не са могли да се завърнат в живота. Ето защо са необходими години наред продължителни молитви, съзерцания, размишления, работа със светлите мисли като постоянство… и т.н. Това създава аура, която може да Го види и да се върне отново в живота, за да работи за Цялото. Значи: всички тези продължителни години работа с молитви, формули, с пречистване, с четене, с писане, са нещо много важно. Това след време няма да е необходимо, но засега е неизбежно, много важно, за да може човека да си създаде изключителна аура. Да може да Го види, да промени своя поглед и да може да се върне в живота оцелял, разбрал своята мисия и да помага на хората, независимо дали го разбират, или не.

Неведомото е началото на Небитието, а знайното е началото на света. В тази връзка искам да ви предупредя, че има два вида Учения за Дао и при Учителя има два вида Учение. Когато говорим за „стари“ и „млади“, не говорим за стари по възраст, а говорим за съзнание – въпрос на съзнание. Същото го има и при Дао, ще обясня. Значи, има два вида Учение за Дао. Първото – това е Учението на Дао за хората, а Второто – няма нищо общо с хората, има общо с учениците, с пробудените. Второто – това е Учението на Даосите, Учението на Мъдреците за Дао. Това е разликата. Например: хората се стремят към дълголетие – ето една голяма глупост, невежество. Даосите не правят такава грешка, те се стремят към безсмъртие. Цяла верига от разлики има в тези стремежи – на хората и на учениците. Не е нужно за изреждам дълъг списък. Едните се стремят към дълголетие, а другите – към безсмъртие. Например другият важен момент, в който хората пропадат: хората се стремят към ясновидство, към пророчество и към предвиждане – отново голяма грешка, пропадане и невежество.

В тази връзка се налага да ви обясня някои неща. В някои от книгите ще срещнете, че се одобрява предвиждането, одобрява се ясновидството… Който иска, може да вярва в тези книги, но тука ще ви изнеса нещо друго, по-дълбоко – за тези, които имат другата Будност. Да предвидиш живота на един човек и да му го кажеш, това е началото на промяната на неговите действия, така неестественото влиза в живота, според Лао Дзъ, началото на неговата глупост или началото на неговото отклонение. Според Лао Дзъ и разбира се, според Законите на Небето, това е неестествено и нецелесъобразно, защото предвиждането се превръща в предписание, а Дао не живее по предписание, това означава вмешателство, а Дао не живее по предписание. Предписанието е неестествено, както казах, то е вмешателство в действията на човека.

(После ще видим, че въобще ясновидството е фиктивно, според Лао Дзъ, и много повърхностно. Дори когато някои неща излизат донякъде точни, то е също фалшиво.)

Според Лао Дзъ: Само Дао може да говори ясно по този въпрос, но Дао не се занимава с предвиждания и с ясновидство – тука ще ви кажа неговия метод, не е този. Дао само предупреждава – това е методът. И според Учителя е така, Учителя казва, че: „Ангелите дават най-малко три знака на човека, ако му предстои опасност“ – но това не е предвиждане, това е напомняне за нещо, за което ще стане въпрос. Дао само предупреждава – това е единствената разумна Мярка (и ще видим, че наистина е така).

Даосът не цени ясновидството. Даосът не се нуждае от предвиждане за своя живот, въобще не обръща внимание. Защо? Защото, когато му дойдат определените изпитания, той ги посреща чрез Дао в себе си. (Ето разумното.) А кой може да вижда по-ясно от Дао (става въпрос в момент на тежки изпитания) и кой може да осмисля живота си по-ясно от Даоса? Който иска да предвиди своя живот, това е лош знак. (Ще обясня.) Това означава, че той има егоистично и користно сърце. (Следващата лекция ще говоря за Даоското Сърце. Това е също детското сърце или наречено още Пустото сърце. Цялата лекция ще бъде посветена главно на Тайната на това Сърце.) И затова иска да знае кое е полезно и да избегне вредното, без да знае, че вредното, че едно голямо страдание може да се превърне в Посвещение и истински Път. Това – мога да кажа с чиста съвест – това глупаво сърце търси ползата, но губи, изпуска най-важното, наречено: Пустотата или истинската Мъдрост, Мъдрия Път. Такова сърце се привързва към ползата и става користно, а това е загуба на Дао, изпускане на Дао, изпускане на истинския Път.

Човек, който живее в Дао, има тънка енергия и наблюдава нещата много фино на друго ниво, а не като ясновидство и предвиждане. Лао Дзъ казва: предвиждането е винаги външно и повърхностно. Тука трябва да добавя, че дори когато се сбъдва, пак е повърхностно и това, което е определено, не може да се измени, това може да се измени по съвсем други пътища. Значи: дори когато знаеш не можеш да промениш, освен определени хора, които имат стремеж от друг род.

С всичко това искам да ви кажа, че: ясновидството е лоша цел, а истинската Цел е Дао.

Лао Дзъ казва: „И ако аз овладея Дао в себе си, Дао също ще ме овладее. И това е естествено, защото аз съм в единство с Дао, защото съм избрал Неговия Път – това е моят Път. Ние с Дао ще се слеем един в друг, и тогава моята природа ще стане Пределна Реалност“.

И накрая, Лао Дзъ казва много мъдро: „Мен никой не може да ме победи, никой не може да ме покори, защото аз живея в Дао – аз вече съм победен, аз вече съм покорен. Тогава кой може да победи победения? Никой! Кой може да покори покорения? Никой!“. Ето Мъдрият Път на Тайното Учение, ето Пътят на Даоса.

Даосът или Мъдрецът, никога не губи своето детско сърце. И затова в Библията се казва: Ако не станете като децата… Това е много дълбока идея, много дълбок символ.

Следващата лекция е специално за това – за Тайната на това Дълбоко Сърце, детското сърце, което се явява самият Път към Върховната Мъдрост – това е началото. Самото детско Сърце, пустото, необвързано Сърце, се явява същевременно източник и изключителният Път към върховете в Мъдростта, в познаването на Дао и дори излизане от пределите на Дао, и навлизане в по-висока степен, която си има също свое име в китайския език – У-дзи, както е Айн Соф (Ен Соф – бел. ред.) при кабалистите. У-дзи – при китайците – извън пределите на Дао, един изключителен свят, за който думите не стигат. По тези въпроси ще говоря другия път повече…

ТАЙНАТА НА ДЕЛФИНИТЕ

Продължение
(Втора идея за размишление)

И възможно… най-много още една лекция ще продължа за тях… И ако след време Учителя ми разреши, ще ви разкажа… – така ако ми даде пътека – ще ви разкажа повече и за Тайния живот и на други животни. Например: на мишките, на пчелите, овцете и т.н. – все същества на Бялото Братство, особено пчелите, кравите, овцете, служители на Бялото Братство.

Когато делфинът умре, той изведнъж вижда, че няма повече сили за живота във водата, той вижда, че вече не може да плува в нея. И тогава той навлиза в своето приятно чувство, в своята пустота. След като разбере, че не може да се движи във водата, той схваща това като едно необикновено Откровение, понеже е безкористно същество. Но по-дълбоката Тайна на Пустотата не му е известна. В тази връзка: има и много Учители, които смятат, че като постигнеш Пустотата, това е крайният Предел. Но Учителя поставя нещата на друго ниво, в друга област.

Пустотата не е крайният Предел, защото зад нея има други степени на Мъдрост, други нива.

Значи: Тайната на Пустотата не му е известна, защото той е стигнал най-много до Закона на Жертвата. А Учителя казва, че: има по-високи закони от закона на Жертвата или от закона на Предаността.

Неговата Безкористна Любов (говорим за Любовта на делфина) го осветява отвътре и затова той изживява своята неподвижност като приятно чувство. И понеже това чувство е много дълбоко, то навлиза в Пустотата.

И между другото, тъй като в София видях, че много хора желаят – на последната лекция – да се говори по-често за животните от Окултна гледна точка, не от научна, затова аз смятам, че ще имаме възможност да разкрием за много животни. Включително и животни от най-различен род, които са служители едновременно и на Бялото, и на Черното Братство. Тъй като има истински интерес… А на мен някой път ми трябва една Искреност, един човек, една Душа да иска по-задълбочено, за да може да говорим по тези въпроси. Двама са много… Така че, мисля че по тези въпроси ще говорим все повече.

Тука ще ви кажа няколко неща за тялото на делфина.

Главата на делфина символизира владеене и разбиране на подводните знания и тайни за живота. Тялото на делфина е построено динамично, т.е. от динамични Висши сили, т.е. в неговото устройство са участвали Висши Същества. Опашката е друг ключ, което означава от едната страна, допълнително кормило, водач и от друга страна, допълнителна динамика на неговата бързина. Всичко това означава, че не говорим за обикновено същество и за обикновено тяло.

Смъртта не може да го натъжи. Ще обясня защо: защото Дао в него е естествено и то не му позволява натъжаване. И затова в момента, в който делфинът се натъжава, той веднага и много естествено започва да се развеселява. (И пак наблягам на тази дума естествено – много дълбока дума.)

Чрез силата на Самоотричането делфинът се запознава с красотата на своята самостоятелност.

Тука искам да ви обясня нещо много важно, което делфините са разбрали от своето минало, от старото човечество. От своя опит в миналото делфините са разбрали нещо много съществено, те са стигнали са до извода, че най-дълбокото средство за общуване, е жертвата и мълчанието – и в много дълбок смисъл са прави. Това разбиране е един малък подвиг, трябва да го направят много души, трябва да го постигнат, но не всички. Защо? Защото много Души могат да се погубят в сферата на мълчанието. Тоест: тези, които не са постигнали Пълнотата на Жертвата, могат да бъдат погубени в сферата на мълчанието. В тази връзка още ще кажа, че Мълчанието е част, много Дълбока част от скритата и съкровена Същност на Душите. Тук става въпрос конкретно за човешките Души – в това число и на делфините.

Според делфините и техният опит, когато има да се каже нещо много важно, тогава мълчанието трябва да е най-силно. Това е свещен момент в техния живот. Тук искам да ви обясня, че според Окултната наука, Мълчанието е Окултен метод, то е най-важен момент за пробуждането на тайнствената, вътрешна дейност на Душите. А животът на делфините е животът на Душите, животът на мълчанието. Те са избрали този Път, който е също Път към Висшия живот.

Дълбоката и изключителна Същност на Душите не може да се изрази с думи, с говор, даже и с движения, а само с мълчание – което е една от най-дълбоките стихии на живота. Тука използвам думата стихия, защото имам нещо предвид: в най-дълбокото мълчание една душа застанала срещу друга – става въпрос за Душа, която е познала Тайната на мълчанието – тогава могат в мълчание да си предават Вътрешни Тайни, което с говор не може да стане и в много случаи не трябва да става. Затова казах стихията на мълчанието – това има и друг смисъл…

И затова в Даоското Учение се казва, че небитието на Дао остава винаги зад пределите на всичко казано. Значи, тука конкретно говорим за небитието, защото Дао има своя област в небитието, своя трансформация.

Но тука трябва да кажа още нещо: тука говорим за разумното Слово, за човек, който е овладял себе си и т.н. Когато Дао се въплъти в Словото на човека, той става Син на Дао и Дао му става Път. Това е за тези, които с Преданост са постигнали овладяване на себе си.

Делфините са Същества, които са се устремили навътре в себе си, за да намерят там, в мълчанието пътища за общуване (и те са ги намерили). Става въпрос за пътища за общуване с хората, и със съществата от най-различен род. И пътища за разбиране на света, в който живеят и на неговите тайни.

И накрая: делфинът е Същество на Тънката енергия. А тънката енергия, според Окултната наука, е (запомнете) Истинският Слух на Душата. Тука не говоря за сърцето, не говоря за ухото, а говоря за най-тънката енергия, която има общо с най-тънката област на сърцето и има една област, която надминава сърцето.

АУМЪ

22 октомври 1997 г.

ПОКОЯТ И ДВИЖЕНИЕТО

(Първа идея за размишление)

ДАОСКОТО СЪРЦЕ

(Лекция 15)

ТАЙНАТА НА ДЕЛФИНИТЕ

Продължение
(Втора идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ПОКОЯТ И ДВИЖЕНИЕТО

(Първа идея за размишление)

Покоят и движението са в единство, което означава, че Покоят не е отделно съществуване. Който не е разбрал това, се е увлякъл в движението и е загубил (малко или много) своя Покой. Покоят е субстанция, а движението е функция или дейност, но дейността е обща, тя излиза от Покоя, минава през движението и се връща в Покоя. Това означава, че Покоят е господар на всеки устрем и на всяко движение.

Движението е Път на Душата, а Покоят и пасивността са Път на Духа. Но в пасивността всеки трябва да открие естествената Тайна на живота.

Според Даоското Учение се казва, че: Тайната е врата на Тънката енергия, тя е вратата към Дао. (За Тънката енергия говорихме доста.)

Според Даоското Учение: Който търси слава, той губи Покоя, защото славата води в заблуждение и хаос разума. Накратко казано: славата е заблуждение.

Който не следва Дао, ще бъде погубен от своето неразбиране, което значи от само себе си. Който следва Дао, т.е. естествения ход на развитието, никога не може да бъде хвърлен в бездната (това е също важна част от Даоското Учение), защото той следва Гласа на Великия Път.

(Ще обясня.) Ясният взор идва от тънкия слух. Тънкият слух е дошъл от мрака, от страданията, от нещастията. А Гласът на Дълбокото е зад мрака – ето къде е Дао.

Лао Дзъ казва: „Съедини се докрай с Безпределното и придобий своя дом на Бездънен Покой“. По друг начин казано: Бъди дълбок в Дълбокото – това важи в дълбочината на страданието да бъдеш буден и дълбок. На даоски език това означава: Проникни в страданието, без да оставяш следи и ще чуеш гласа на Пустотата.

По отношение на Любовта се казва, за Даоса (става въпрос за Любовта към ближния): Даосът със своята Любов може да обгърне всички хора, но не защото обича хората, а по друга причина, защото Любовта – това е естеството на Дао. (Значи, тука се изтъква друга причина, по-дълбока и по-първична.)

Тука също искам да ви кажа нещо важно за Истината и за Ученията, става въпрос за всички видове Учения без изключение, всички религии. Тука искам да ви обясня защо те не носят Абсолютната Реалност и цялата Истина. Според Даосите, между Истината и Ученията винаги има дистанция. (Накратко ще обясня.) Според тях: Истината е Съкровеното и то не може да се разкрие в Учения; Ученията са само подготовка за Съкровеното влизане във Великия Път и Великия Учител. Това означава, че цялото Учение символизира вход към Вратата, вход към Съкровеното. Истината е Учител в Тишината. Тука пак трябва да кажа нещо предупредително, защото съществува привидна тишина, в която попада нечистия. Тук, в тази тишина не обитава Дао. Това означава, че само когато познаеш Истината, или само когато си отдал изцяло живота си на нея, тогава Дао става твоя Път, твоята основа, твоята Тишина и твоя Храм.

Думите не могат да разкрият Тайните на Мъдреца, но има едно мълчание, което може да разкрие всичко. Това означава, че тук движението е постигнало своята завършеност (на Даоски език това е превода) – и ето истинския Покой.

Ако трябва да допълня нещо, в завършек на тази идея, ще кажа, че тук става въпрос за това, че човек трябва мине през хиляди и милиони превращения (те не го наричат прераждания, което е също много точна дума – превращения), за да постигнат тази завършеност и да станат едно с Естеството.

ДАОСКОТО СЪРЦЕ

(Лекция 15)

За това Сърце ще говорим поне още една или две лекции по-нататък, понеже това е една много дълбока и обширна тема.

Детското Сърце извежда Даоса до най-дълбоките Корени на Мъдростта. Въпросът за Тайната на доброто и злото е заложен в Корена на Сърцето и по Пътя на Пустотата (става въпрос необвързаността), Сърцето узнава тия Тайни. Чрез Пустото Сърце се явява дълбокото и вродено Първично знание в човека. (Както виждате думата Пустота се използва символично и отговаря и на идеята за детското сърце, и на идеята за пълното сърце, а другият превод е Цялото Сърце, цялата енергия, цялата идея…) Този, който постигне това Сърце, в него ще се яви Дълбокото и вродено знание в човека. Това означава, че в Пустото Сърце се осъществява Пътя на Дао, то е Началото на Пътя.

Най-дълбоките и Окултни и алхимични методи за придобиване на безсмъртие и вечен живот в Дао, са вътрешни. Един от тези методи е Пустото Сърце и неговата Коренна Тайна. Мъдрецът възприема Пълнотата на живота както детето, защото те са сродни, подобни по сърце.

В Даоското Учение се казва, че: Чистата енергия на детското сърце е същата, която е образувала Слънцето. Ето защо е казано, че когато Ци-енергията (става въпрос тази Първична, слънчева енергия) на Дао напълни очите на човека, той вижда ясно и Пътят му е радостна Светлина.

Тука накратко ще ви обясня, че зрението е енергия, която се разпространява от Душата навън към очите. Това означава, че очите са енергията на Душата. По друг начин казано: това означава, че очите са възпроизвеждащата част на Душата.

Чрез Чистото Сърце, което е най-мощният канал на Дао, се влиза във Великия Път. И затова е казано в Даоското Учение, че: Чистото Сърце разрязва небесната мрежа и влиза в Дао или в своята тъждественост. Това означава, че Чистото Сърце е Реалност от най-висш порядък, защото се знае, че небесната мрежа е рядка, но не пропуска нищо – и както виждате в случая – пропуща само Чистото Сърце. Значи, има изключения, където тази мрежа се отваря и тя пуска в себе си Чистото Сърце. Казано е още, че: Чистото Сърце е Дао и това Сърце се справя с дракона с голи ръце (това са символи), защото Дао в него работи естествено.

Да постъпваш по законите на това Сърце (преведено) – това е безсмъртие.

След като Лао Дзъ постигнал Пустотата на Сърцето, той изоставил всички свои разсъждения и влязъл в Дао. Той постигнал Тайната да не задава никакви въпроси. (Това също е Тайна – необикновен въпрос, затова го поставям.) Когато той е посетил своя Учител, около 5 години, той е стоял мълчаливо и само е наблюдавал, не е задавал въпроси. Години наред той е слушал и наблюдавал, разбира се, с много любов е наблюдавал и е постигнал тази Тайна, която също му е била даже и вродена. Който е постигнал тази Тайна – да не задава никакви въпроси – получава истински отговори. Той е разбрал, че Целта е да бъдеш в Дао, а не да имаш някаква цел и някакви разсъждения.

Преди да продължа ще ви кажа още нещо, ще говорим в същност какво той е разбрал… Но тук искам да ви кажа, че има в последно време изключителни учени, които са напреднали много дълбоко в знанието. Много дълбоко знание и същевременно не са в Пътя. Това потвърждава, че знанието е опасност. И че колкото по-дълбоко е знанието, без да се следват законите на Дао, толкова по-дълбока Бездна очаква този, който върви по този път. Например един от дълбоките учени, от големите учени, руснак (който… скоро наблюдавах неговото съзнание), той е стигнал до големи тайни на атома, тайни на Библията, много Дълбоко знание, но няма нищо общо с Пътя. На един израз… Казано е в Библията, че когато Бог е създал Светлината, Бог е казал, че това е добре, че Светлината е добре… Той прави един доста Дълбок извод, като казва че това означава в минали цивилизации Бог е създавал и лоша светлина, донякъде е прав… Той затъва и обърква понятията… (Записът е неясен бел.ред.)

Лао Дзъ е разбрал, че намирането на Дао е изживяването на собствения си живот. Той разбрал е, че всеки трябва да открие своето Дао, своето Сърце и тогава той е на Пътя. Разбрал е, че преградата на Пътя към Дао не е невежеството, а знанието (ето отново потвърждение на това, което казвам), защото знанието не е Пътя, знанието не е Дао. Знанието не е истинският Път на човека. Пътят е в Сърцето, в Пустото Сърце. Той е разбрал, че светът е хубав за онези, които нямат свои очи, а Очите на Дао. Той разбрал, че: тези Очи са Безпределни. Той разбрал е, че: Дао създава блага, но не забогатява, защото е Вечно и ако Вечното забогатява, това означава, че то не несъвършено. Но понеже Дао не забогатява и затова то е Безпределно.

Ще се върна на Чистото Сърце.

Пустотата – това е първосътворената Светлина, първосътворената Чистота. Ако сърцето не е пусто, то не се поддържа от Дао, а от петте чувства. Обикновено аз ги наричам петте бедни чувства. (В тази връзка ще обясня няколко неща.) В Даоското Учение казва, че: Ако в гърдите на човека е скрито механично сърце, то бие с ритъма на петте чувства, т.е. с ритъма на възприятията (фалшивият път, неистинският път). Тези възприятия не са Дао, не са Пътя. По този път се изгубва целостта на съзнанието, изгубва се Дао. По пътя на петте чувства сърцето се разваля, то става неверно, неустойчиво, Даосите го наричат вредното сърце. Това означава, че само в Пустотата Сърцето има Устой, т.е. има постоянна Сила.

ТАЙНАТА НА ДЕЛФИНИТЕ

Продължение
(Втора идея за размишление)

В говоренето милиони хора са изгубили своята Душа, своята Божественост, своята индивидуалност. Това означава, че говоренето е голяма отговорност и това е нещо, от което делфините са се отказали. Делфините са стигнали до извода (става въпрос за тяхното Тайно Съзнание)…

Между другото аз преди време наблюдавах Тайното Съзнание на един делфин – само накратко ще ви кажа, без да се впущам в подробности. Аз видях, че той наблюдаваше как едни хора говореха за него и същевременно говореха (ще използвам тази дума) глупости, много обикновени неща, много земни. Делфинът се чудеше как може хората да си губят времето, енергията и речта да разговарят по такъв начин. Това беше едно истинско учудване. И същевременно при него смесено с едно възхищение от самия живот. Нямаше никаква критика, защото неговото съзнание е много по-дълбоко… Както ще видим след време за много други същества от този род, които имат свое Тайно Съзнание скрито, което наблюдава и не изнася нещата. Има такива Учени Адепти в истинската Наука, които правят изключителни открития, но не казват нищо… Те дават други открития на света, защото светът не е готов и запазват Същността за себе си. Те са истински Посветени, за които Учителя е говорил, но все пак, малко. Те остават (така или иначе) скрити.

Според делфините, според тяхното Тайно Съзнание, за Дълбоките неща се съди по тяхното мълчание, по тяхната Невидима Същност.

С това искам да ви кажа, че Мълчанието спада към Незнайното Намерение на Скритата Върховна Воля. То е всъщност една голяма наука, според Учителя, за която след време ще говорим, говорили сме и пак ще говорим…

Първичните отношения на Душите са били отношения на мълчанието. И делфините загатват за това минало и за това изгубено богатство. Душата на делфина е дошла в света на морето, за да беседва със своята съдба.

В познаването на Тайната на мълчанието, човешката Душа се приближава все по-близко до Истината, до своя Бог, до своя неизчерпаем Източник.

Преди да продължа, само ще ви напомня, преди време съм загатвал, че: когато разговаряте с хората, най-вече трябва да наблюдавате не толкоз какво си говорите, а ония вътрешен диалог, който става между Душите, ония говор без думи, той показва дали ще се разбирате, дали трябва да си имате доверие, как да подхождате, как да помагате… Искам да кажа, че този невидим говор – вътрешен на Душите – е по-важен от всичко, което се казва. Някой път е хубаво да се потвърждават нещата и с говорене, и с мълчание. И двата говора да са в Единство. Но много често се случва, че външното показва, че вътрешното е на друго мнение и че пътищата се разминават…

И между другото близките дни, когато търсихме няколко читалища, посещавахме… Още докато почнахме да разговаряме, стана ясно, че има предразсъдък, че сме секта – заразено е от вестниците, от много други неща и хората като нямат мнение, бързат да затворят врата и да кажат „опасно е“ без да познават, че опасността, ще дойде от друго място. Тук нямам идея за критика, за осъждане, само напомням… Искам да кажа, че много хора са заробени от страхове, от предразсъдъци и даже не желаят да слушат. Както и в този салон, новата директорка, тя въобще не иска да изслушва, иска да бяга… Но ние благодарим, защото знаем, че за нас става все по-добре. Аз имам неизчерпаеми начини и възможности за нашите събирания, дори когато бъдат строго забранени. Дори от държавата, наложено със закон, аз имам няколко начина как да се събираме, но не съм стигнал до крайност да говорим за тях – просто не е необходимо. Искам да ви кажа, че просто имаме много възможности и никой не може да ни спре. Окултните възможности са по-богати. И затова неслучайно много хора са се страхували от Окултизма, защото той дава по-богати и всякакви възможности за проникване и за разбиране ходовете и на държавата, и на законите, и т.н.

Истинският живот на делфините се осъществява в тяхната Душа, т.е. в невидимото поле на Душата.

Говоренето на един човек нищо не може да ни каже, ако той не познава Душата си, и ако не живее по законите на Душата си.

Делфинът е едно символично средство за изразяването на Душата и нейното богатство – мълчанието. За делфина вътрешният живот на Душата е по-важен от всичко външно и същевременно той не се е отрекъл от външния живот, а е превърнал своя външен живот в изява, в своя изява, т.е. в своя жертва. За делфина същественото е във вътрешното общуване и за него то е, което съхранява живота на Душата.

Когато Душата на делфина се вслуша дълбоко в нещо, то е заради вътрешното, заради невидимото. И когато Душата на делфина се вслушва в морето по-дълбоко и когато чуе нещо, това е нейното око. Вие знаете, че ако попаднете в морето и ако гледате, може да виждате най-много до 20, 30, 50 метра… 100 метра, но далечните опасности, далечните тайни на морето не могат да се видят. Това преведено значи, че когато делфинът чу – това значи той видя. Това означава, че в случая, слухът е Око. Значи: в морето чу означава видя. Това означава, че слухът е истинското виждане на Душата, в слухът се крие истинското виждане на Душата.

Разбира се, след време ще ви обясня нещо по-дълбоко в Даоското Учение, защото човекът не трябва да спира до този момент, защото според Даосите човек не трябва да слуша с ухото, а със сърцето, после – още по-навътре – с Тънката енергия на Сърцето и най-накрая да слуша чрез Дао, с Духа на нещата. Така че въпросът е много по-дълбок. Но тук понеже говорим за делфините, спирам до тук. С всичко, което казвам за делфините, не казвам, че всички те са прави… Предният път изтъкнах някои неща за техния живот: че има Разумно Слово, хора, които работят с Разумното Слово и стават Синове на Дао…

Духовните сили на Душата – според делфините (те са стигнали до този извод и той е много важен) – са по-висши от думите и словото. Значи: ако трябва да отидем много навътре – ето една Дълбока Истина: че Духовните сили на Душата са по-висши от думите и от Словото. Ето защо нито една Свещена Книга не може да изрази това, което чувства Душата. Понеже е неизразимо, не може да се побере в нито една Свещена Книга, защото то е по-дълбоко от всяка мярка на Свещените Книги. Самото безсилие на думите и Словото да изразят Дълбочината на Душата показва, само по себе си, че е съществувал един друг език, който е по-дълбок и по-изразителен, и че този език не е съставен от думи и изречения, а от излъчените състояния на Душата и нейните безкрайни вътрешни богатства, и че до този език делфинът се е приближил.

Както и преди казах: делфинът символизира порива към един по-вътрешен свят и това означава, че хората трябва да преминат през много страдания и сълзи, за да се домогнат до Дълбочината на своята Душа.

Делфинът, както ви казах в по-предни лекции, е от едно прастаро човечество; той е извървял много дълъг път; той много се е борил със злото и накрая е успял. Той е успял да превърне злата природа в свое вътрешно сияние, в своя радост, в свой рай.

И накрая ще завърша с тази идея: основната идея, която делфините са разбрали (става въпрос за Самоотричането) е, че Тайната на Самоотричането не е въпрос на техники и практики, а това е въпрос на Дълбоко разбиране на Душата – това е процес на Душата, а не на ума.

И ако някои искат да отидат по-дълбоко от мене в Тайния живот на Делфините, ще им дам само едно Правило: За да разбереш Тайния живот на делфините, е необходим особен род Енергия и съчетания от един друг свят.

АУМЪ

05 ноември 1997 г.

ЗА ПЧЕЛАТА

(Първа идея за размишление)

ВЕЛИКИЯТ ПЪТ

(Лекция 16)

ЗА ПЧЕЛАТА

Продължение
(Втора идея за размишление)

ДАО Е ОКОТО

(Трета идея за размишление)

ВЕЛИКИЯТ ПЪТ

Продължение
(Лекция 17)

ПОКОЯТ

(Четвърта идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ЗА ПЧЕЛАТА

(Първа идея за размишление)

В София пожелаха много да говорим за животни, колкото може все повече за животни, даже за мишки, конете и т.н. Така че в следващи лекции ще превключим на всякакви теми и в тази връзка.

Първо ще ви разкажа Преданието, после ще коментирам.

Преданието казва: Пчелата е много скромна и работлива. Като създал цветята, Творецът вложил в тях сладък сок, нектар. После Той извикал насекомите, бръмбарите и мушиците да се произнесат за Неговата работа. Всички те се събрали пред Твореца и му изказали мнението си. Единствено пчелата останала настрани, без да даде мнение. Тогава Творецът я попитал (Той обърнал внимание на нейното мълчание, най вече): „Защо стоиш настрана и нищо не казваш?“. Пчелата се обърнала към Твореца и Му казала: „Аз съм малко сприхава по характер и понякога обичам да жиля. Дето срещна човека и мога да го ужиля“. Тогава Творецът ѝ казал: „Понеже само ти призна своята слабост, на тебе възлагам изкуството да събираш сладкия сок от цветята и да го превръщаш в мед“.

Първо: това означава, че сериозните работи се възлагат само на скромни и работливи хора.

Според Окултната наука: пчелата работи във вътрешното поле на своето съзнание и тука тя е открила своя еликсир, който после е изнесла навън.

Според китайското Учение: Дао е скрито във вътрешното поле на Сърцето, затова човек не трябва да търси вътрешния еликсир отвън. Който обладава Чисто Дао в себе си, той става Път за другите същества. А медът символизира благодатта на истинския Път.

Понеже пчелата има Мъдро Сърце, тя живее в Дао и не зависи от външните условия. Това означава, че Мъдрото, Пустото Сърце има постоянен подход, постоянен Източник – това е Великият Еликсир, който всички хора са търсили. Когато ти общуваш с човека, който има мед в себе си, т.е. Пусто Сърце или Мъдро Сърце – тогава в теб се влива Благодатта на истинския Път. Това означава, че Пустото Сърце е Ключ към Дао и че то е Началото на Вечния Път, защото то е елемент от самото Дао. Това означава, че това Сърце е Предвечно.

ВЕЛИКИЯТ ПЪТ

(Лекция 16)

Чрез Тишината на Дао човек навлиза в собствената си Вечност. Когато не работиш с Пустотата, ти правиш много усилия и се изхабяваш, в случая: когато не работиш с Безкористна Любов. Щом работиш с Пустота, ти се съхраняваш. Това означава, че всеки човек трябва да намери тази професия, която изключително много обича, за да може не само да се самосъхранява, но и да влезе в една по-висока степен на развитие.

Който забогатява без Дао, се домогва до жестока самотност и никой не милее за него. Това означава, че извън Дао всяко богатство е извор на тревоги и безпокойства. От друга страна, това означава, че Дао е опасно за всеки, който забогатява, без да познава Законите на Пустотата.

За да разбереш Дао, трябва живееш истинския живот, т.е. трябва да имаш правилна ориентация в живота. На Даоски език: трябва да имаш правилна ориентация в живота.

Според Даосите, за да бъдеш щедър, трябва да бъдеш беден. (Звучи малко особено, но това се потвърждава и от Учителя, и от много други Школи.)

Пътят е това, което постоянно прояснява Дао. Според Даосите: да нямаш знание – ето Пътя навътре, а да имаш знание – ето пътя навън.

Към края на лекцията ще говоря повече по този въпрос, тъй като между знание и Мъдрост има голяма разлика. Едното води към безпътица и към смъртта, а другото – Мъдростта – е сродна с Вечността. Понеже Дао ги е обединил в един Път.

Значи: да нямаш знания – ето Пътя навътре; да имаш знания – ето пътя навън.

В този път навън мнозина са се изгубили. Ето защо е казано в Даоското Учение: Незнанието е Дълбоко, а знанието е повърхностно. (По-нататък ще ви обясня и разликата между Будизма и Учението на Лао Дзъ. Тъй като Будизмът смята, че опитът е най-важното нещо, а Лао Дзъ отрича това и дава нещо много по-дълбоко.) Всичко това означава, че ние знаем, благодарение на незнанието и Недеянието. В това число влиза и Смирението. Ние не знаем благодарение на знанието. Понеже знаещият не знае, затова той няма Път. И с всеки изминат ден той изгубва все повече себе си. Понеже знаещият знае, той живее без Дао, а това означава, че неговото знание е заблудено. Всеки, който се е заблудил в знанието, няма Път.

Ще обясня нещо за Тайната на Пътя, понеже това се изплъзва на всички знаещи, на всички, които са заблудени и от знанието, и от религията: Пътят е незрим. И ако ние нещо виждаме, това означава, че това не е Пътят. Понеже Дао е самият Път, това означава, че Пътят е Безпределен и никой не може да го предвижда. Защото това, което се ръководи от Дао, е Безпределно и Необятно.

За Пътя нищо не може да се каже и за него никой не може да има мнение. (Тука аз правя един компромис да говоря по този въпрос, защото след време няма да го обяснявам и няма да говоря.) Защото, според Лао Дзъ: Пътят няма име и това е така, защото Пътят е стаен в Безкрайността. А кой е този, който може да предвижда Безкрайността? Ето защо Лао Дзъ казва, че: Ясновидството е винаги повърхностно и винаги външно. И според него всеки, който иска да мине за ясновидец, става фалшив и нереален, става повърхностен.

Да се отговори на въпроса за Пътя, значи да не се знае Пътят. Според Даоското Учение За Пътя не можеш да питаш и ако сгрешиш да питаш, няма да получиш реален отговор. Това означава, че всеки въпрос, който е насочен към Безпределното и Необяснимото, значи да си попитал напразно. По друг начин казано: Да се отговори там, където няма отговор, значи да се изгуби вътрешното, Дълбокото, т.е. Тънката енергия. От друга страна, това означава, че този, който е загубил вътрешното, пита напразно. И такъв човек, който търси знанието, не може да забележи Великото Начало в себе си. И колкото повече пита, толкова повече го изгубва, защото питането е отделяне, питането е заблудено знание на ума. Когато ученикът няма въпроси, той се приближава до Истината. Когато ученикът и Учителят изчезнат в Пустотата, те се срещат.

ЗА ПЧЕЛАТА

Продължение
(Втора идея за размишление)

Според Учителя: „Светът ще се оправи, когато хората придобият изкуството на пчелата“. По друг начин казано: Златният век в човека се намира в неговото съвършено отношение към Дао.

Когато пчелата умре, тя се насочва към своя вътрешен еликсир и се храни с него, защото тя има искрено отношение към Дао. Това означава, че смърт без Дао е един нов, изморителен път; а смъртта с Дао е прекрасна, защото тогава смъртта става част от твоя Път, част от твоето Дао. (Значи: тука става въпрос, че смъртта става част, а не нещо отделно, което се превръща във враг.) Но без Дао тя вече е враг и препятствие. Това означава, че докато Дао не е постигнато в живота, тогава и смъртта се обезсмисля, и животът се обезсмисля. Без Дао или без Истината, и науката, и религията, и философията стават една голяма безсмислица.

Тука искам да ви кажа за Даосите какво означава религията. Много кратко казано и само с две думи, изключително точно определение. За Даосите религията е една полезна илюзия. (Но тя си остава илюзия.)

Ценността на меда е вътре в самия него, но не се вижда.

В преданието за пчелата остана нещо скрито, затова ще се върна отново. В преданието се подразбира, че пчелата със своята скромност и със своята Искреност, е привлякла на своя страна Дао. Това означава, че в пчелата има едно много Дълбоко Разбиране за живота, което го няма в насекомите, бръмбарите и в мушиците. (После ще видим какво символизират те.) Ще обясня: Пчелата си признава много искрено своята слабост да жили – това показва, че тя е стигнала до осъзнаване. А това осъзнаване е най-близко до Дълбокото Разбиране. Само Дълбокото Разбиране освобождава (значи тука въобще не става въпрос за знанието), защото чрез него се явява Дао – трансформацията. (И сега вече стигам до същественото, което искам да ви обясня.) Става въпрос, ако някой от вас има лоши навици или слабости как да се спаси от тях, а не да си въобразява, че по пътя на знанието може да се спаси.

Всички лоши навици в човека са дошли по пътя на знанието, което означава, че със знание не могат да се премахнат. Самият лош навик е натрупано знание, натрупана сила. Това означава, че колкото и знание да натрупа човек, тези навици не могат да се махнат. Навикът не може да се махне със знание, нито със съвети, а с Дълбоко Разбиране, така както е постъпила пчелата. В момента на своето осъзнаване пчелата се е домогнала до едно по-дълбоко разбиране на живота. Значи: преди това, както си спомняте, тя беше искрена и си признава своята слабост, по-късно тя стига до Осъзнаване и в момента на Осъзнаването, тя стига до Дълбокото Разбиране. И понеже в Дълбокото Разбиране е Дао, става моментално Преобразяване. Това е така защото, в момента на Дълбокото Разбиране ти си проникнат от Дао, алхимичната сила на живота, в този момент лошият навик или слабостта изчезват.

Преди да продължа искам само да припомня, тези които са чели Кастанеда, там става въпрос, когато го питат как се е освободил от цигарите, как ги е победил, как ги е отстранил, Той отговаря много просто: „С едно щракване на пръсти“. Значи: никакви усилия, никакви знания, никакви съвети – просто с едно щракване на пръсти. Все пак тука става ясно, че не всеки може да „щракне“, защото не всеки може да се приближи до тази Дълбока Мъдрост… Но по-нататък в лекцията ще видите, че има един начин, който се дава в Даоското Учение. Всеки може да се домогне до Мъдростта и да се спаси от знанието. Тъй като знанието е винаги опасно. И вие сте забелязали, че егото натрупва много знание, цял живот натрупва знание и накрая умира в невежество. Това е пътя на егото, и той се наблюдава ежедневно в живота.

Насекомите, бръмбарите и мушиците, за които стана въпрос, символизират знаещите хора. Те са имали много мнения, но са изпуснали меда, т.е. Еликсира на Живота, който всички хора търсят. А за пчелата Учителя казва: Животното ще стъпче цветето, човекът ще го скъса, а пчелата ще извади мед. Кой е най-умният? (Това съм ви го казвал и преди, пак го повтарям.)

Понеже пчелата е била много скромна, искрена, същевременно много смирена, незнаеща и затова тя е станала дълбока. И на нея е дадено изкуството да превръща нещата, т.е. да прави мед. Ето защо е казано, че незнанието е Дълбоко, а знанието е повърхностно. Това означава следното: ако разбереш много дълбоко един проблем, той изчезва моментално, не след минути и часове. Както виждате: това е Мъдростта, а не знанието. Но ако не го разбереш, това означава, че си знаещ, ментален, т.е. умствен. А щом си знаещ, тогава проблемите са навсякъде около теб и вътре в теб. Всичко това означава, че пчелата е намерила своето Дао и затова не ходи на църква (това е символ); това означава, че не е заблудена от знанието. (Ще обясня накратко.) Човек ходи на църква, защото не е намерил своето Дао, своя истински Път. Но в момента, в който той намери своя път, всичко вече се променя и човек става символично Пчела – в Древността пчелата е символизирала Посвещението. По друг начин казано: тогава самият човек става Храм, а Дао е ръководителят в този Храм и в този Път.

ДАО Е ОКОТО

(Трета идея за размишление)

Според Даоското Учение: Този, който работи за слава, изгубва своя път, изгубва своя естествен ход на развитието и се отделя от своето Начало. А началото е Истината на живота. (Ще обясня нещо за Началото на всички начала.) В Началото на всички начала е била – според Даоското Учение – Абсолютната Пустота. Дори Единството не е съществувало. Нямало е свойства и Духовни сили, нямало е имена; нямало е Ин и Ян, т.е. небе и земя. В началото е имало една Велика и Абсолютна Пустота. (Тука искам да ви кажа че няма нищо общо с Нирвана.) От тази Пустота се е родило Единството и много други степени на Пустотата. После се е създала формата, която е трябвало да приеме Единството в себе си и да го съхранява. Това означава, че формата е Път към Единството, а в Дълбочината на Единството ние се насочваме към Великата Пустота, т.е. към Великата Мъдрост. Ето защо Даосът е спокоен и дълбок, но не защото е добродетелен, а защото е пуст, т.е., защото е предвечен – по друг начин казано: истински реален. И най-хубавото място, където човек може да се огледа, е Пустото Сърце (за което говорихме предния път), т.е. Чистото Сърце, защото неговата вода е тиха и успокояваща.

Само в Единството човек може да намери себе си и само във Великата Пустота той може да прозре своя Път, но не да го обхване или разбере. Даосът е близък до всичко, но не се съчетава с нещата, защото е съчетан с Великата Пустота. Даосът не гледа с очите, защото правилото гласи: Не гледай с очите, а с Дао и тогава ще видиш, защото очите не са очи; Дао е Окото.

ВЕЛИКИЯТ ПЪТ

Продължение
(Лекция 17)

Пак ще се върна към сложният въпрос, за който говорихме и пак ще говорим, става въпрос за Недеянието, т.е. така да постъпваш, както Истината постъпва, както безкористната Любов постъпва – необвързано.

Чрез Недеянието Даосът навлиза в Покой, а чрез действията си – в Равновесие. (Ще обясня.) Това означава, че в Покоя има Дълбочина, а в Равновесието – Разумност. Да живееш в Покоя и в Равновесието, значи да бъдеш Даос, Мъдрец.

Да бъдеш Даос, това означава постоянно да претворяваш своя Път. Това означава, че Даосизмът не е теория, не е Учение, а практика, т.е. Път на вътрешната работа, т.е. вътрешните деяния, които са специфичен подход към Истината. Искам да кажа: Даосът е изключително буден за своите вътрешните деяния и затова той има специфичен подход към Истината. Даосът не търси отвлечената истина, а вътрешната Истина и той я намира. Даосът знае, че Мъдростта на Дао се намира в правилната ориентация на живота. А всичко налично за Даоса се намира в Пустотата.

Според Даоското Учение: Който е изучавал мълчанието на Дао, само той може да говори. И тогава неговото говорене става Път за съществата. Защо? Защото тогава Дао се влива в неговото говорене и това е така, понеже Даосът е уважил мълчанието на Истината, т.е. мълчанието на Пътя. Дълбокото мълчание – това е самото Дао, скритото Дао, което дава своята аура на говоренето. След като Даосът е уважил мълчанието, т.е. след като му е посветил своята Тънка енергия, тогава сиянието на мълчанието се превръща в говорене. Това говорене е също част от Даоския Път.

Според Даосите: човекът е Вечна проява на Безкрайността. Това означава, че всички случаи в своя живот човек трябва да ги разглежда от Вечната си гледна точка.

Когато Дао е в човека, тогава неговото тяло се превръща в Свещен Космос. И тогава Вечността се пренася в човека. И тогава човек става дарен с Мъдростта на Дао. Вечността и Мъдростта са много близки – те са свързани от Дао в един Вечен Път.

Връзката между човека и Дао, т.е. между човека и Истината, се определя от тънката енергия, т.е. от Дълбокото Разбиране на човека. Това означава, че най-дълбоката Мъдрост можеш да я намериш в себе си, в своето Скрито Съзнание. Значи: не в науката, не в религията – отивам още по-нататък – не в свещените книги, а в своето Скрито Съзнание. По нататък в други лекции ще ви обясня, че на Мъдрост не може да те научи и Учителя, той може да ти покаже пътища, но той не може да ти предаде тази Дълбока Мъдрост. Той има друга Мисия.

Съзнанието, което успее да направи своите възприятия Пустота, достига до Мъдростта – това е личен Път. Това означава, че Дълбокото Знание се постига, когато външното съзнание за явленията е отхвърлено. Само тогава човек навлиза навътре и ако успее да навлезе там, където няма вибрации, т.е. в Нищото, тогава той ще се домогне до знанието, което му трябва, т.е. Истинското, Реалното знание. Иначе ще получи заблуденото знание – това е знанието на ума, знанието на света.

По друг начин казано: от отношението ти към Истината, зависи твоят Път. Твоето отношение е твоят Път.

В тази връзка искам да ви кажа, че Дао дава на човека нещо много повече от себепознанието.

Който търси Дао, търси Безпределност, а това е името на Пътя.

В Даоското Учение се казва: Дао Вечно се възвръща към самото себе си, а възвръщането означава нов разцвет на жизнената сила, нов разцвет на енергията. В Дао не се цени умното, доброто и красивото, а Вечното. Защо? Защото с умното можеш да живееш само за кратко време, а с Дао животът е Безпределен.

В Даоското Учение се смята, че Пустотата е пределната цел на Мистичното Съзнание. (Специално за мистичното Съзнание и за Мистичното тяло ще говорим друг път повече. Тъй като този въпрос спада към един от най-дълбоките.) Това означава, че в Пустотата Мярката е пълна, т.е. тук вече си намерил себе си.

В Даоското Учение се казва, че: тази Пустота е Мистичната Утроба на всички светове и всичко е родено от нея. Това означава, че тя е Началото на всеки завършек. И тя е Вечно Начало на всеки завършек. Това също означава, че Пустотата е вездесъща и тя храни всички видове съзнания и отгледани, тя ги взема обратно в себе си. Тя формира тяхното дихание. Тя отглежда всички съзнания (става въпрос за Пустотата), защото тя желае да ги напълни със своята Безпределност, т.е. със своята Реалност. Човек ще се поглъща от Пустотата, докато стане истински Реален, докато постигне своя Предел.

Даосът действа като Пустота. Ето защо той е огледало за всички същества и съзнания. Това означава, че в неговото Дао всички се оглеждат. Даосът никога не действа произволно, защото в Пустотата няма произвол.

ПОКОЯТ

(Четвърта идея за размишление)

Ако разбереш Дълбоко Пътя и съдбата си, те ще се съединят в едно Цяло. По друг начин казано: форма и Дух ще се съединят в едно неразривно Единство – ето освобождението, ето Пътя към всички достижения.

Следващото нещо, което ще кажа, се отнася до опасността…тъй като много хора сядат да медитират и мислят, че Реалността им говори. Затова ще ви кажа следното и от Даоска гледна точка: Има много хора днес, които не са постигнали Дао и сядат да медитират, сядат да разсъждават. Но какво се случва? Тук искам да кажа, че разсъжденията нямат нищо общо с Мъдростта – те са свързани с ума, те са свързани с егото и с човешкия път. Значи: сядат да медитират и затварят очи и тогава пред тях се явяват множеството илюзорни, това са все демонични светове и те идват със своя чар. Ако ти не постигнеш сега своята Свобода и Пустотата, тези светове те очакват, а те са много богато населени. Този, който е постигнал Пустотата, тези светове не могат да го засегнат. Защо? Защото те внасят в човека много възприятия, а в Пустотата няма място за тях.

Всички илюзорни светове произлизат от привързаността към демоничните сфери.

Аз имах много приятели от Варна, от София и от други градове, даже от чужбина, които не разбраха тази разлика. Скоро един познат дойде и ми каза, че хиляди закони му дават от горе и той имал някаква голяма мисия… Аз му казах да се пази от тази мисия. И му казах от всичко, което е казал да каже поне едно нещо, което да е реално. Той каза, че това са много неща, но няма нищо накрая… Той каза: „Не искам да ти губя времето“. Аз му казах: „Не, аз ще ти отделя време, но ти повече няма да дойдеш при мене…“ И от тогава той не е идвал. И разбира се, такива хора ме избягват, защото аз съм опасност за тях.

В Пустотата демоничните чарове пропадат и угасват; това важи и за най-тънките нива.

Все пак искам да ви кажа, че: Пустотата не е нещо, което трудно се постига (в следващите лекции ще говорим по този въпрос), но тя най-често е свързана с Чистотата на Сърцето и на желанията. Ако човек се насочи там, Пътят му ще стане много естествен, и – според Лао Дзъ – без усилия той ще постигне целта. Докато при Будизма има нещо много по-опасно и по-сложно.

Значи: В Пустотата демоничните чарове пропадат и угасват. Това означава, че ако ти не се привързваш към своите възприятия, те не могат да ти влияят. Пак ще повторя, тъй като това е нещо много важно! Ако ти не се привързваш към своите възприятия, те не могат да ти влияят.

Ако не се заблуждаваш, Покоят сам ще дойде при теб – тук става въпрос за Дълбокия Вътрешен Мир, който надминава всички знания.

Когато навлизаш в дълбочината на мрака (в случая това означава на нещастието, на страданието, на изпитанието), тогава дръж се за Истината и ще придобиеш Покоя. За да се постигне Покоят, знанията не помагат. (Ще обясня.) Знанието не може да се трансформира (няма тази сила да се трансформира) в Мъдрост и в Път. Ето защо Мъдростта не е знание или информация и затова тя не може да се получи от книги, даже и от Учител. Това означава, че знанието е неуспех в живота и това се вижда ясно в света.

Тука искам да ви кажа разликата, че: Мъдростта не е знание, Мъдростта е вътрешно постижение и точно тук живее Дао, тука е и Покоят.

Мъдростта не е нещо, което можеш да научиш; тя е нещо, което трябва да станеш, защото само в нея можеш да оживееш. Всяка истинска Любов оживява в нейното поле, полето на Мъдростта. Ето защо истинската Любов търси Мъдростта.

Знанието е натрупване на мъртва сила, ето защо то е опасност. Понеже то носи смърт в себе си, от това натрупване хората умират.

Мъдростта е жива енергия, тя е Еликсирът на живота. По пътя на знанията човек познава ограниченията и смъртта; а по Пътя на Мъдростта човек познава Вечността и Истината.

Тука искам да ви кажа следното: Мъдростта е по-дълбок Път от опита. По пътя на опита върви Будизмът и това е неговото главно изказване. Сам Буда казва, че: Най-важното нещо е опитът. Тук трябва да ви кажа, че се крие една голяма опасност, защото от хиляда човека, които възприемат този Път, между десет, двадесет, тридесет човека могат да постигнат целта; всички други ще изостанат.

Лао Дзъ и Даосите не приемат този път, те имат по-дълбок Път – за който ще стане накратко въпрос. Според Даосите: опитът в почти всички случаи е изменчив и той няма постоянен смисъл, вечен смисъл. Това означава, че на него не може да се разчита напълно.

За Лао Дзъ най-важното не е опитът, най-важното е Дао.

Другият път ще се спра повече на този въпрос, тъй като той е много Дълбок.

АУМЪ

03 декември 1997 г.

БЕЛИЯТ КОН

(Първа идея за размишление)

ВЕЛИКИЯТ ПЪТ

Продължение
(Лекция 18)

ТАЙНИТЕ НА ЗЛОТО

(Втора идея за размишление)

ДЪЛБОКОТО

(Трета идея за размишление)

ВЕЛИКИЯТ ПЪТ

Продължение
(Лекция 19)

ДАОСКОТО СЪРЦЕ

Продължение
(Четвърта идея за размишление)

СИНЪТ БОЖИЙ СПОРЕД ДАОСИТЕ

(Пета идея за размишление)

ПОСЛАНИЕ ЗА НОВАТА ГОДИНА

Да си направим ограждащата формула.

БЕЛИЯТ КОН

(Първа идея за размишление)

Първо, конят е израз на един иносказателен език на природата. Той символизира Благородството на Пътя, който трябва да се извърви от човешкото съзнание.

В Даоското Учение се казва: Белият кон не е кон, той е същество от Небитието. Той не е земна реалност. Според Даосите: Силата на белия кон се състои в това, че той се отзовава на Безкрайното. Това означава, че когато човек пусне корените си в Безкрайното, той може да стане благороден. Докато делфинът символизира търсенето на тайните в подводните глъбини, то конят търси Тайните в Безкрайността. Поради тази причина Белият кон не е вече кон и затова той се трансформира в невидимия свят като една светеща енергия.

Тука искам да ви кажа: в Духовния свят не само конят, животните нямат духовно тяло. Те се връщат в един светещ център, който се нарича Централна Монада, която се управлява от Архангелите. Значи: в Духовния свят конят няма духовно тяло, той се връща в този център – Централна Монада – която се управлява от Архангели.

И конят, и делфинът са разбрали, че истинското жертвоприношение е процес навътре. Това означава, че този, който търси външни пътища, няма да узрее за Пътя на Дао и няма да узрее за сиянието на белия цвят, защото това сияние идва отвътре.

Великият Път е вътрешен и такъв е стремежът на белия кон – Единство с Небитието. Белият кон е насочен извън границите на света.

Когато говорим за другите коне, искам да ви кажа, че те символизират човешкия ум – например червения кон. И когато ви казвам, че Белият кон е насочен извън границите на света, това означава, че човек трябва да надрасне своите граници, границите на ума. Безсмъртието се намира извън границите на ума.

Другият важен момент е следният: Белият кон е идея на Пустотата, затова той не се ражда в света, а само присъства и малцина знаят Тайната на неговото присъствие.

Конят е един символичен посредник, чрез който се постига Пустотата. Посредниците, чрез които се постига Пустотата, са тънката енергия и Пределната Целеустременост. Тези две думи – Пределната Целеустременост – имат специално значение в Дао, те се смятат за най-важното, чрез което се постига истинският Път.

Лао Дзъ казва: „Главното в движението е Покоят“. Понеже главното е Покоят, това означава, че това движение е устремено към сливането с Истината.

В Даосизма се казва, че: Колелото се върти, защото оста му е неподвижна. Това означава, че движението трябва да има нещо, на което да разчита. Тоест: ако човек има постоянна Любов, той има на какво да разчита. От друга страна, само в състояние на покой и неизменност човек може да придобие своята истинска природа. В този смисъл движението е Път към Покоя, а Покоят е Път към най-вътрешната Реалност – Великата Пустота.

Да сънуваш, че яздиш бял кон, това е един от най-великите символи, защото белият кон това е облагородената и чиста енергия, чрез която човек се връща в своя Център. Белият кон символизира Чистотата и динамиката на енергията.

ВЕЛИКИЯТ ПЪТ

Продължение
(Лекция 18)

Според Даосизма: Съвършенството се намира в Недеянието и това съвършенство не се нуждае от опората на тълкуванията и понятията. Най-дълбокият Покой се слива с Пустотата и тук не само умът е отстранен, но и съзнанието. Това е много Дълбок процес на Дао. Това означава, че Дао не се постига с придобиване на знания, даже не с помощта на Словото.

Дао се постига с Дълбочината на незнанието и Недеянието. (За които ще стане после въпрос.)

И затова е казано, че: Който постигне Дао, не разсъждава. Той е разтворен в Покоя и живее по други закони.

Когато Великата Пустота е слязла надолу чрез трансформация, тя се е превърнала в Дао и е внесла в Дао велика Реалност и велика Сила. После е последвал процес на трансформация и слизане: Дао се е излъчило в по-долния свят и това е наречено Душа. Това означава, че Душата е част от Дао и че който познае своята Душа, може да постигне Дао в себе си, защото чрез Душата си той става част от Великия Път на Дао. Всичко това означава, че в Дао се намират решенията на най-дълбоките проблеми на битието и света. И това още означава, че познаването на Дао е познаването на Истината.

Учителя казва: „Когато Бог иска някой човек да познае Истината, Той му дава специални вътрешни преживявания“. Тези преживявания са необясними, те са свързани с Пустотата. Това означава, че Истината се случва в строго определени вътрешни преживявания. И че тези преживявания разкриват Истината (на съответния човек), но не я обясняват.

Тук трябва да се знае, че възможността за познаването на Дао не е дадена на всички хора. Това означава, че Истината сама си избира човека на когото да разкрие Тайната на Небитието. И тогава човек става Даос, или Посветен, и живее Вечно в своето безсмъртие, за да подготвя другите хора, към Великия Път. Тогава такъв човек, раждайки се не се ражда, а само присъства в света и малко са тези, които знаят Тайната на неговото присъствие.

(Ще повторя един процес.) Великата Пустота е слязла надолу и се е превърнала в Дао; когато Дао е слязло надолу и се е превърнало в Душа; после Душата е слязла надолу и се е превърнала в енергия; а тази енергия, която е слязла още по-надолу, се е появила в образа на Прачовека – Синът Божий. Всичко това ни говори за едни Велики Окултни процеси, които са изтекли от Небитието надолу. Всичко това означава, че Дао не може да се познае със знания, с разсъждения и даже с медитации, а с един изключителен и особен начин на живот (вътрешен), който е свързан с изкуството на Недеянието, т.е. с изкуството на вътрешното поведение.

Пак искам да напомня: Най-важното изискване в този път е Пределната Целеустременост.

Дао това е въплъщение на Истината и на Великия Път. Тука искам да напомня, че във Великото Нищо няма живот, няма смърт, няма щастие, няма нещастие, няма хармония, няма и дисхармония. Тук има само една Реалност, която никога не се ражда. Великата Пустота е толкова Велика Реалност, че животът спрямо нея е сянка. Но понеже тази Велика Пустота не може да се прояви, тя е слязла в по-долните сфери под формата на едно Велико Благо, което за световете е наречено Живот. По друг начин казано: слизайки в по-долното поле, Великата Пустота приема образа на Единството и това слизане е наречено Първородното движение. Това означава, че Непроявеното се е трансформирало в Живот, в съществуващо Единство, за да бъде достъпно за световете и съзнанията. По този Велик Път на трансформация на Великата Пустота се е стигнало до произхода на Живота. А Животът – това е нещо, което е достъпно за съзнанията, за съществата. Небитието е слязло и се е превърнало във Велик Живот, който обединява всичко със силата на своето Единство.

ТАЙНИТЕ НА ЗЛОТО

(Втора идея за размишление)

Една от най-трудно достъпните, за която много рядко се говори – Тайната на злото, защото това е едно от най-важните неща, което ученикът трябва да разбере

В Библията, „Исая“ Бог казва: Аз съм Този, който твори зло. Това трябва да се обясни и когато бъде разбрано, човек може да има еволюция, развитие. Когато не е разбрано, човек ще превърне злото във враг и от там произлизат противниците, враговете, войните, които все още продължават, поради голямото невежество. Така че правя ударение на тази идея да внимавате по-особено, за да я разберете Дълбоко и да размишлявате. Тъй като тя е една от най-дълбоките, за нея ще говорим в следващи лекции. Една от най-дълбоките Тайни в Окултизма, докато тя е скрита за църквите и там не може да се говори…

Първото, което трябва да се знае е, че злото – това е Бог. (Ще обясня, за да не се смущават съзнанията.) И затова е казано: Аз съм този, Който твори зло. Това означава, че злото е част от Божията Сила и затова от Неговата Сила са изчезнали цивилизации, народи и светове.

Самото зло – това е Пътят, който уточнява навлизането в Бога. И затова то е изключително важно особено, когато се разбере.

За милиони хора злото е дявол, враг, противник – от тук е започнало невежеството. Когато този враг го вкараш в ума и съзнанието си, поради своето невежество, той накрая ще те победи, защото е Божия Сила. А Божията Сила, когато се разбере, тя вече не е враг, не е противник, не е дявол. С това искам да ви кажа, че в злото, което ви напада, е скрита Божията сила, която всъщност е нашето благо, нашата благодат.

Другият важен момент. Според Кабалата, Сам Бог е задълбочил бездната на човешките слабости и с това е увеличил злото навътре в нас (ще обясня Неговата идея), за да може човек да се извиси и да Го постигне, като мине предела на Бездната. А Духът на човека винаги преминава през тази бездна на злото – това е негово право.

Злото е създадено, за да може Бог да дари човека с Великата Си Благодат и това е Откровението на Посвещението. От друга страна, невежеството е превърнало злото във враг и както казах, борбите и войните и досега продължават. Това означава, че най-големият враг на човека е неразбирането.

Красотата и величието на злото – т.е. на Божията Сила – е това, че то заставя човека от смъртен да стане безсмъртен. Тогава как може злото да е враг или противник? Но когато има неразбиране, има врагове. А целта на злото е да помогне на човека да намери своя Път, иначе човек ще се изгуби безвъзвратно в бездната.

Всяка болест започва с неправилно избрания път – от тук е нейното начало. Злото е съпротивление, което укрепява Силата на Доброто, а не е враг. И затова Христос казва: „Не мир ви нося аз, а меч“ – един израз, който и досега смущава много християни. Преведено това означава следното: Аз ви нося зло, което ще ви възкреси.

Борбата със злото е невежество, неразбиране. (Ще обясня.) Колкото повече се бориш с дявола, толкова повече злото навлиза в теб и ти се изгубваш – т.е. Неговата Божия Сила те поглъща – и това е така, защото невежеството трябва да умре. Както казах: Врагът е самото неразбиране. (Ще обясня.) Знанието има предели, а незнанието е Необятно. Незнанието е сгъстен мрак, но ако можеш да влезеш в незнанието със Силата на своя Дух, тогава в теб ще се роди Тайната на Живота и тя ще ти донесе Новото Знание – Знание от друго измерение. Но тук искам все пак искам да кажа, че това Знание, макар и истинско, е само прикритие, а ти самият вече ще си вътре в Истинския Живот, не в живота на смъртта, а в живота на Духа. Посветените и Учителите се прикриват и могат да говорят, както си искат, но това си остава едно прикритие. Те са постигнали същественото, т.е. те живеят вече вътре в живота на Духа, а не в живота на света – ето това е, което е наречено в Библията Благодат, но все още неразбрана.

Това означава, че всеки трябва да намери в мрака своята Светлина, своя Път. Това вече е постижение, а не знание – ето това вече е Благодат. В това зло е скрит вашият Бог, вашето израстване, вашият Път. И затова, злото е изключителен помагач.

Мога да кажа: Благословен е този, който ме е разбрал! А тези, които не ме разбират, колкото и да четат, дори и Учителя, ще се развиват бавно.

И досега има още в Братството, които смятат, че Паневритмията означава контакт и хармония с Висшите Сили. Но този въпрос е за тези, които не разбират какво е казал Учителя, тъй като въпросът е в съвсем друго измерение и целта на Учителя не е била да се постигне хармония с Висшите Сили, тъй като хармонията е предел, щастието е предел… Щастието означава, че човек не владее себе си. Хармонията също показва, че човек не владее себе си; Дисхармонията – също; нещастието също показва, че човек не владее себе си. После ще обясня нещо в тази връзка…

ДЪЛБОКОТО

(Трета идея за размишление)

Между другото, искам да ви предупредя, да не се подвеждате, както старите съзнания, които издигат Пентаграма толкоз високо, че забравят кое е важното. Искам да ви кажа, че и Пентаграма, и Паневритмията са второстепенни неща.

Първостепенното, което ученикът трябва да постигне – запомнете го, за да не бъркате пътя си с тези на старите съзнания… Същественото, което трябва да постигне Ученикът е: Светостта на Жертвата. Оттам вече Пентаграмът се осмисля, Паневритмията вече води човека не към хармония, а към надрастване на хармонията и към нейната по-дълбока цел: Покоят и Пустотата.

Нирвана може да даде на човека голямо успокоеност на съзнанието, но Дао дава на човека по-висши степени на съвършенство.

Тука, в тази идея и в следващата лекция, ще ви говоря за разликите между Дао и Будизма. Да видите Дълбочината на Дао и това, което на Будизма не му достига.

За Будизма, спасението е възможно само когато се пръсне връзката със света– това е също неразбиране. Това е едно от най-фините заблуждения, които аз съм срещал. Но все пак искам да ви кажа, че Учителя не отрича заблужденията, той казва, че: „Заблужденията са степени на развитие, които са необходими“. Дава един пример, че когато детето играе с дървени кончета, това не е заблуждение, това е степен на неговото развитие.

При Даосите спасението е навсякъде и в света, и извън него – и в битието, и в Небитието, стига да следваш Дао – това е главното изискване.

Според Лао Дзъ: „Съвършеният Път е естествен и в него няма недостатък“. Когато следваш Пътя на Дао, двойствеността сама по себе си изчезва, не са необходими усилия, защото злото се побеждава без усилия, без борба. Не е необходима борба със света и отричане на света, или борба с егото.

Според Лао Дзъ казва: „Не трябва да се бяга от света, от Космоса, от Вселената, от битието, защото те също са Дао, те са Път“. Будизма бяга от страданията и постига голямо успокоеност в Нирвана, но той изгубва една Дълбочина, която носи една по-дълбока Истина.

Даосът прониква във всичко – включително и в бездната, и в злото, и се обогатява. Така той постига Дълбочината на Недеянието, т.е. Дълбочината на Небесния Път.

Битието на Даоса, т.е. на естествения човек, е да се слива с всичко съществуващо. За Буда, за да бъде човек спокоен, той трябва да живее в Нирвана. За Лао Дзъ, за да бъде човек свободен, той трябва да живее в Дао, т.е. в изкуството на Недеянието, в изкуството на Небесния Път – този Път е много по-дълбок. (Постепенно ще стане ясно с течение на лекциите.) В Дълбочината на страданията са скрити Нови Откровения на Истината и затова неслучайно, сам Христос трябваше да мине през голямо страдание, за да постигне – Учителя казва – Нова Дълбочина. Точно това Го направи Светлина на света.

Учителя в това отношение отива по-дълбоко. След време аз ще ви изнеса какво Учителя казва за Пътя на Дао, с други думи. Дори Лао Дзъ не е стигнал до такава Дълбочина, макар че неговата Мъдрост е изключителна.

Учителя казва: „Аз съм минал през девет кръста. Ето защо моето Учение е всеобхватно: обхваща и битието, и Небитието, то обхваща всички светове и съзнания“.

После ще ви обясня какво казва Учителя за разликата, понеже някои смесват Любовта с живота. А тези неща се различават. Животът стои – според Учителя – на много по-ниска степен от Любовта. После ще стане въпрос…

ВЕЛИКИЯТ ПЪТ

Продължение
(Лекция 19)

Великата Пустота ражда от себе си Дао като една отделна Реалност с голяма власт.

(Следващата мисъл е една мисъл на Лао Дзъ, която после ще коментирам, тъй като тя е много трудно разбираема и е свързана с Тайния живот и Тайната енергия на числата.)

Лао Дзъ казва: „Пътят ражда едното; едното ражда двете; двете раждат трите; от трите е произлязло всичко“. (Ще обясня постепенно.)

Първо: Дао е родено от Великата Пустота, от Безпределното. И с това Дао е станало Вечен Път за всички същества. След като Дао е било родено и след като му е дадена голяма власт, Дао прави слизане и трансформация надолу и ражда Душата – така едното ражда двете. Тук Душата се явява вече „на сцената“ със своя специфичен и също така Велик Път. (Значи, Духът в човека си има отделно свой Велик Път, затова казвам следното…) После нещо е станало между Дао и Душата като две Велики Реалности и от това, което се е развило между тях, е последвала нова трансформация и слизане надолу – при което се зараждат човекът, вселената, светът, енергията: двете вече са родили тройката. (Тука преди всичко искам да ви кажа, че става въпрос за енергията.)Тройката – преди всичко е енергията, главното ударение е в нея, по друг начин казано. В Даосизма Светата Троица изглежда така: Първото е Дао, Второто е Душата и Третото е Енергията. Енергията е тройката и от тази енергия е произлязло вече всичко – както казах – човекът, вселената, светът и т. н. Грандиозното е това, че от Великата Пустота се стига до нещо, което е вече оформено: земята, небето, човекът и неговия Вечен Път, който е Път към Чистата енергия, от Чистата енергия към Душата, от Душата към Дао и от Дао към Безпределност.

Силата на енергията е родена от обмяната на Дао с Душата – това е станало в техните вътрешни полета.

Всичко това, което казва Лао Дзъ е много Дълбока Мистика и метафизика, която е реално свързана с Тайната на Пътя. Словото на Лао Дзъ (става въпрос за неговата оригинална книга) е изпълнено с голяма потенциална сила, която се намира и в неговите мисли, и в неговото мълчание, и в неговата аура. Тук искам да ви кажа, че личността на Лао Дзъ не е реална за този свят – той е живял повече като символ. Тъй като Лао Дзъ е Даоското Божество, То не се ражда, а само присъства, То никога не губи своето съзнание. Едно Същество, което никога не губи своето съзнание, не се ражда – То само присъства. И Лао Дзъ присъства, за да покаже символа на Вечния Път. Както казах: той е повече символ, отколкото човешко същество. И не случайно той се смята за един от най-великите Мислители на човечеството за всички времена. (И разбира се, постепенно с лекциите ще разберем неговата Дълбочина. Все пак искам да ви кажа, че неговата книга Дао дъ дзин има около 80 превода, няма такъв превод, който да е от Посветени, от Даоси, който да отговоря… Дори всички, които са превеждали тази книга не могат да преведат даже заглавието. Въобще превода (на заглавието бел. ред.) не се нарича Пътя и неговата сила или Пътя и неговата потенция и т.н.)

Накратко ще ви кажа истинския превод. Истинският превод на Дао дъ дзин – това е Учението за Съкровеното. Тук, в тези думи се крие Пътят на Битието, който се осмисля чрез Дао и по този Път се осмисля и Небитието, и това означава Учението за Съкровеното. И се навлиза в много високи степени на Пустота. Според много Учители Пустотата е една, Единна, според Даосите – има 13 вида Пустота; според Учителя – 26 вида, за което може да стане въпрос.

Както казах: в неговата книга – за Дао – е вложена колосална, потенциална сила, която може да се превърне в гигантско Благо не само за Китай, но за цялото човечество, ако бъде разбрана. Разбира се, ако Китай приеме тази книга. Ако Китай отрече тази книга, той ще се върне към първородния хаос и тогава Древният Път ще бъде изгубен, Учението за Съкровеното ще бъде скрито навътре. Така че за Китай и за някои хора, които мислят по подобен начин – тази книга е Ключът.

И така, говорихме за числата: 1, 2 и 3 са числа на свещената символика. Основното качество на Дао е неговата неуловимост поради изключителната тънкост на енергията. Тези числа са специфични и Мистични символи и образи на един друг свят, който е слязъл в тях и ги е изпълнил със своята особена енергия.

Както казах и миналият път: За Буда най-важното нещо е опитът. Но Даосът не приема опита за абсолютна Мярка, защото за него Дао е по важно от опита. (Отново нещо по-дълбоко в Даосизма.) Както ви казах предния път: в опита няма постоянен смисъл, няма вечен смисъл. Опитът е изменчив. Даосът знае (и това е много елементарно да се разбере, много естествено), че хората с много голям опит могат да попаднат в голяма безизходица и да не излязат. Но тези, които следват Дао, за тях винаги има изход.

Нещо друго в тази връзка. Според Окултната наука и според Учителя: всичко, което е достъпно за опита, не е реално и точно от тук за Даосите се е зародила една непреодолимата жажда за Дао, тази жажда е наречена (както казах) – Пределната Целеустременост – две думи, наситени с дълбоко значение. По този път (става въпрос за Пределната Целеустременост) битието на Даоса се трансформира в Небитие и неговият Вечен Път се осмисля.

Според Лао Дзъ: Движението само по себе си е недостатъчно, но то става смислено и реално, защото в него действа Покоят. Както казах: колелото се движи, защото оста в него е неподвижна.

За Будизма главното е Нирвана, защото тук се прекратяват всички тревоги, всички проблеми, всички въпроси и всички отговори. Тук няма движение, няма възникване и което означава също: няма унищожение. Даосизмът приема движението, защото то е Път към Покоя, а Покоят е Път към Пустотата.

В Будизма има стремеж към постигане на нулево състояние – пълна раздяла със всичко, което е видимо и негативно. И затова в Нирвана няма желание за движение и възвръщане. Разбира се, по закона на Пустотата някои същества са принудени да се възвърнат, за да помагат на хората, защото, ако останат в Нирвана, ще загубят своята Дълбочина. Учението на Буда е ориентирано към психиката и абсолютното овладяване на съзнанието (което си има и свои положителни страни). Това е Път, по който се изискват много усилия и в много случаи – борба със себе си. И в тази борба малко са тези, които оцеляват, които постигат целта.

Учението на Лао Дзъ е ориентирано на естественост, на Недеяние и навлизане в естествения ритъм на Космоса.

Будизма смята, че: невежеството управлява света и че невежеството е Космическа сила. Даоистите смятат, че: никога невежеството не е управлявало света. И на този свят те противопоставят своя Небесен Път или – изкуството на своето вътрешно поведение. Когато живееш според Небесния Път, тогава какво невежество можеш да срещнеш по пътя си?

Според Будизма: Човек трябва да се избави и от света, и Вселената.

А според Лао Дзъ: Човек може да живее разбирателство и в Покой – и в света, и във Вселената, стига човек да е естествен, стига да следва Дао. За Даоса да станеш естествен, означава да се радваш на всички светове.

Будистът не се чувства добре в този свят, а Даосът се чувства добре във всички светове, а това е голямо предимство.

В Будизма, едно от най-важните неща (тяхното шесто правило), е правилното намерение, а в Даосизма това е безсмислено. (Ще обясня.) Защото, който е познал Великото Единство, той винаги е естествен и неизчерпаем, не е необходимо да се съобразява с правилното намерение, защото следва Дао. Естественият човек не се нуждае от правила, защото той живее с Дао.

Както казах: целта се постига при Будизма с много концентрация и много усилия на съзнанието. Но за Даосите Нирвана никога не може да бъде крайната цел, тъй като има 13 вида Пустота. Защото: ако една цел има край, тя е ограничена – това означава неразбиране на Пътя. При Лао Дзъ няма концентрация и усилия, има обратното: пълна разсъсредоточеност и естественост, а цел няма. Цел няма, защото Великият Път е Безпределен.

ДАОСКОТО СЪРЦЕ

Продължение
(Четвърта идея за размишление)

Преди време говорихме за сърцето, пак ще кажем някои неща за сърцето.

Според Даосизма, ако успокоиш сърцето си, в него вече няма движение; а когато го смириш – за него вече няма опасност.

Когато постигнеш постоянен Покой в сърцето си, вече не възниква безпорядък.

Когато постигнеш Искреност в сърцето си, вече не възникват отклонения.

Когато постигнеш Чистота на сърцето си, вече никога не възниква мъка.

Когато Сърцето е ясно определено в своя Път към Дао, тогава мракът не може да го владее, тогава мракът го изпуска. Това означава, че когато Сърцето е чисто, то вече може да практикува своя Вечен Път и да съхранява своя живот, който е животът в Дао.

Когато Сърцето е чисто, тогава Дао е постоянно в човека и тогава Пълнотата е навсякъде с човека.

Когато човек е естествен, Дао в него е постоянно будно.

Само Будността може да върви след Истината, а умът винаги изостава. (Ще обясня.) Истината е Вечна, но не неизменна, защото във всеки нов миг тя има нова проява и се постига по нов начин. Ето защо умът винаги я изпуска, защото той е винаги стар и застоял; той винаги живее с миналото и със спомените.

А Истината: тя е винаги нова, в този смисъл тя е изменна. (В хубавия смисъл, както разбирате.) Тя вечно се обновява. Следва, че ако в един момент човек е в равновесие и в различаване на Истината (т.е. в будност), в следващия момент това същото действие може да извади човека от равновесие. Ето защо човек трябва да изостави ума, да бъде буден за всеки нов миг, т.е. до такава степен да го пречисти, че умът да стане абсолютен слуга, вътрешен орган, инструмент на Духа, каквато е и неговата цел. Това означава, че равновесието на отминалия миг не е равновесие на настоящия миг; не е равновесие на новия миг.

Непрекъснатото равновесие е Тайната, постигната от Даоса.

Животът се поражда от постоянното взаимодействие между Ин и Ян в човека, а Дао се намира в Точката на Равновесието. Но тъй като всичко в света и в съзнанието се движи, тази точка на равновесие всеки момент се мени и за всеки нов миг равновесието трябва да се постига отново. Точката на Равновесието е достояние на Даосите, а целта на Даосите е да помагат на хората и те да я постигнат. В Даосизма се казва, че Равновесието е естествената сила на Дао и то неутрализира всяка двойственост. Това означава, че Равновесието е господстваща сила – сила, която владее, която овладява. При това овладяване се ражда обликът на едно ново и по-дълбоко Разбиране на Тайната на Дао.

СИНЪТ БОЖИЙ СПОРЕД ДАОСИТЕ

(Пета идея за размишление)

Пътят е толкова велик, че извън него нищо друго не съществува за Сина.

Синът, който следва Пътя на Дао, си възвръща силата на вътрешния облик. Този облик е образът на Великата Пустота и Великото Единство. От Великата Пустота произтича действието на Небесната Истина, т.е. действието на Недеянието.

Според Кабалата, едно от най-окултните и мистични слова, което е произнесено от Великата Пустота, т.е. от Отец, е Словото Син. Това Слово е било произнесено в едно много дълбоко и свещено мълчание и с особени трептения.

Духовният живот на човека – това е работата на Сина отвътре.

Тука искам да уточня: според Даосите (аз съм го загатвал, пак ще го кажа) Синът – това е най-чистата и тънка енергия в човека.

Когато не знаем как да говорим и как да мълчим, изпускаме Гласа на Сина, който работи отвътре. В тази връзка ще добавя нещо, преди да продължа: понеже човек много се е отклонил в своето невежество, наложило се е Бог да допусне влияние даже отвън – нещо, което не е естествено. Но Бог си служи с влияние понякога, с влияние отвън, за да заведе човека навътре.

Пътят на Сина няма нищо общо с подбирането на красиви думи, нищо общо с ораторска реч, защото в Пустотата, т.е. в Дълбокото Мълчание, което е наречено Царството Божие, думите са непотребни. Ето защо Лао Дзъ казва: „Синът (знаещият) не говори, а говорещият не знае“. Знаещ, който говори, затваря Пътя на Тайната Светлина в себе си.

(Имало е такава опасност в живота на Орфей, преди време ви бях загатнал… Малко е останало Орфей да изпусне някои неща и да стане знаещ, и да изпусне и Посвещението си, и всичко… И понеже е бил на граница, те са му отнели любимата в ада, за да има с какво да се занимава, за да не се отклони. И понеже това му е коствало много усилия, той много е обичал така наречената своята любима, т.е. Душата, и той е трябвало да се върне по един друг път, да се справя с други сили, за да не направи по-голяма грешка.) В тази връзка искам все пак да ви кажа, че има много оратори и проповедници, които могат да говорят за спасението, а в същност да не го познават – обикновено е така. В църквите: „Ако си от нашите, ако избираш нашия път си спасен“… Обаче много хора от света ще бъдат спасени, а от църквите няма да видят спасение. Това ще бъдат факти, които след време ще излязат наяве, защото Бог не дели така нещата, а Той има друга Мярка…

Животът и смъртта са процеси, които произхождат вътре в нас. Разбира се, тук искам пак да ви допълня, че: ако човек е изключителен оратор, това не означава, че е истински добър, т.е. установен в постоянното добро. А за понятието Син да не говорим… Защото неговите изисквания са много високи.

За спасението е казано от Лао Дзъ един изключителен Закон, който важи за всички същества, и най-вече за тези, които са будни, които могат да го разберат. Лао Дзъ казва, че: „Когато Небето поиска да съхрани един човек, то го въоръжава с Любовта“.

Учителя казва, че: „Животът е произлязъл от Любовта, но те са различни неща“. Любовта е Вечна и неизменна, а животът трябва да мине през много промени, докато дойде до своята Първична Същност, до разбирането на своя Вечен Път, до Дао. По друг начин казано: всяко движение на Дао е действие на Вечния Път.

Тука искам пак да ви напомня, че целта, както и в Паневритмията, не е хармонията. Защото, както казах: хармонията е предел, ограничение. В хармонията и в дисхармонията все още има говор, има някакви желания. Това означава, че за хармонията и за щастието е все още трудно да чуят Гласа на Сина. Само в Дълбокото Разбиране и само в Дълбокото мълчание, можеш да чуеш Гласа на Сина и само тогава имаш право да взимаш Дълбоки решения в своя живот. Който наистина чува Гласа на Сина, той може да претворява живота си отвътре. Но който няма Любов и Смирение, той не може да чува Гласа на Сина и не умее да мълчи, а говоренето му е загуба на Пътя.

Истинският човек не позволява нито на доброто, нито на злото, нито на щастието или на нещастието, нито на хармонията, и на дисхармонията да разрушат неговата най-дълбока същност. Тоест: в Пустотата няма хармония и щастие, тук е Свободата. Божествените неща могат да се съхраняват само в Пусто Сърце, т.е. Чисто Сърце, защото Чистотата (сама по себе си) е Откровение.

Всяко щастие и нещастие, както казах, и всяка хармония и дисхармония означават, че човек не владее себе си и знае се, че те си имат своя край.

Когато Дао е в човека, тогава човек става Син и Вдъхновението му няма край. При Вдъхновението човек е Син, т.е. изпълнен с Дао и Величието на неговия Безпределен Път. Разбира се, тук не е необходимо да ви обяснявам, че много хора, когато навлязат в нещастието, изостават понеже не могат да го владеят. Други изостават в щастието, унасят се и накрая умът им разпилява щастието. И в двата случая е зле, но за предпочитане е нещастието, в което има по-големи възможности за пробуждане и за излизане от полюсите.

ПОСЛАНИЕ ЗА НОВАТА ГОДИНА

Пожелавам на всеки да навлезе в себе си и да открие своето най-дълбоко и Божествено желание и да го следва до край, до края на живота си. Разбира се, и след края, защото краят е привиден. Между другото, като пожелание: Новата година изисква от всички нас Нов Подход към себе си и нов подход към другите. Аз се чудех дали нещо да ви пожелавам, смятах да ви казвам какъв план имат и как прекарват Новата година японските Посветени… Един много Дълбок Празник… Но все пак не исках да ви давам правила, за да не ви ограничавам, макар и мъдри… И затова накрая ще ви кажа:

Вярвайте напълно в доброто и злото ще се обезсили. И тогава вие ще го уморите, а не то вас.

Вярата на човека това е властта на Бога вътре в нас. Тази власт е универсална – всеки ученик трябва да ѝ даде условия. И когато ѝ дадете условия, ще познаете Истината, защото Вярата в нас, това е Бог. И накрая, последната мисъл, с която завършвам:

Бог се ражда, когато повярваш в Него напълно, без остатък.

Надявам се, че Новата година за вас…, ще ви насочи към нови изисквания, едно покачване на летвата – това важи за всички, които се стремят, това важи и за мене. Приятно прекарване на празниците!

АУМЪ

---