Елеазар Хараш – Лекции Том 22: Безкраят – Необятна Родина – 2011 година

Елеазар Хараш

БЕЗКРАЯТ – НЕОБЯТНА РОДИНА

Окултни лекции,
държани в градовете Варна и София през 2011 г.

Варна, 2012 г.

ПРЕДГОВОР

Само в дълбините си ще видиш простотата.

Чан

Който няма истинност, е вече осъден.

Чан

Истинският отшелник скрит е сред града, дребният отшелник из горите се спотайва.

Чан

Не е важно дали се занимаваш с практика, или не, важно е да не се отделяш от Чан-същността.

Чан

Чан, това е съзнание, което никога не се губи в блуждаещи мисли.

Чан

Освободеният човек е вездесъщо съзнание, докато спасеният е ограничен.

Розенкройцерите

Стани истинен, а не религиозен.

Елеазар

Във времето има вечност; ти чувал ли си, мой приятелю, напева на крилата.

Елеазар

Не се отдавай на предаността, отдай се на Дао.

Лао Дзъ

Елеазар Хараш
Варна, декември 2011 г.

5-ти април 2011 г.

СУФИ

(лекция 1)

МЪДРОСТТА НА СУФИТЕ

(първа идея за размишление)

КАБАЛА
ИСААК ЛУРИЯ

(лекция 2)

ИСААК ЛУРИЯ

(втора идея за размишление)

НЕИЗВЕСТНАТА БИБЛИЯ

Въведение

(лекция 3)

СКРИТИЯТ ЕЗИК

(трета идея за размишление)

СУФИ

(лекция 1)

Суфизмът е съкровище от чиста духовност. Това е ароматът на чистата духовност. Според суфизма човек трябва да изчезне в същността на Бога. Разтварянето в Бога е изпепеляване в Него, а то се дължи на голяма трезвост. Трезвост в суфизма означава опияненост от чистотата, от духовността.

Суфизмът царува без исляма – много просто, така както здравето царува без болестите.

Суфизмът е едно саморазкритие на тайната на мистичното сърце. Суфизмът е подражание на чистотата. Суфизмът е изцяло самодисциплина. Значи, ти си дисциплината, ти решаваш какво да правиш, как да действаш.

Истинският суфи е извън пределите на отношенията, той превъзхожда отношенията.

Суфи се е отказал от самосъществуванието си, той е избрал изцяло съществуването на Бога, т.е. пълно отричане на себе си, за да може Бог да живее свободно в него.

Суфи отсъства и присъства. Той е сред тълпата, а сърцето му е толкова високо, в Бога.

Суфи не усеща обида, няма такова чувство, защото няма нафс, т.е. аз – нито висше, нито нисше. Кого да обидиш тогава? Няма его, защото егото е, което усеща обида. Който има его, нафс, е пленник на двойствеността и не е още верен на Бога, затова се обижда. Въобще обиждането означава липса на дълбочина.

Суфите казват: О, Боже! Небитието е нещастие за хората, но за мен то е благословение.

Баязид казва: Стегнатото сърце произхожда от разширението на нафса – т.е. стегнатото сърце произхожда от разширението на егото. После казва: Сърцето на Бога се намира в сърцето на човека. И казва: Аз се загледах в своята същност и аз станах Той.

И пак Баязид: Има много хора, които служат на Бога и се отдалечават от Него – просто защото егото е там. Каквото и да практикуваш, щом имаш его, ти се отдалечаваш.

Един ученик тридесет години служел на Баязид и всеки път, когато идвал при него, Баязид го питал как се казва. Тридесет години служене и Баязид не му знае името, и все му възлага някаква работа. Един път ученикът не издържал и казал: Господине, тридесет години вярно ти служа. Защо ми се подиграваш? Не си запомнил името ми! – А Баязид бил толкова потопен в Бога и му отговорил: Откакто Божието Име ме проникна и проникна в моето сърце, вече не помня други имена! – Ето вижте за каква преданост говорим – аз не помня други имена!

На въпроса „Какво трябва да се избягва в нашия духовен живот?“ Баязид отговаря, (забележете, става въпрос за избягване на духовните практики, но такъв е суфизмът, изключително извисен). Казва: Концентрирайте цялото си внимание в Бога, а не в духовните упражнения и практики!

И така, какво казват още суфите, Джунайд:

Този, който не мисли само за Бога, превръща всичките си добродетели в грехове. – Все едно е какви добродетели има – превръща всичките си добродетели в грехове.

Всевишният е сътворил Своята Милост, преди да е сътворил света.

И казва още Джунайд: Този, който повтаря Името на Бога, се потопява в това Име, а само Името се слива с Бога.

Любовта (говорим за истинската Любов и защо хората не я обичат, не държат на нея) е началото на изчезването. Тя подготвя човека до неговото самоотстраняване и самоунищожение, за да остане само Бог.

Ибн Араби казва: Няма никакво друго съществувание освен съществуванието на Бога. Целият свят страда, защото мистичната Любов, истинската Любов към Бога е в провал. – Това е големият проблем на хората – истинската Любов, мистичната Любов е в провал. Любовта е тайна сила за мистиците, тя е свещена, но за обикновените хора тя е тъмна сила, която проваля техния живот, защото те не я разбират. Те не могат да общуват с непознатото в нея.

А какво ни казва великият Ал Халладж: Когато я няма Любовта, какво ще направиш с религията? – Въобще какво можеш да направиш, когато я няма Любовта? И казва: Иблис (т.е. Сатана) ще изобличи религиите, защото е тайно посветен в Бога. И Учителят го казва, сега се сещам, когато са го питали за християните: Вие сте християни, но не сте Синове Божии. Разликата е огромна! Иблис (Сатана), както казах, е тайно посветен в Бога. Сатана знае, че религията е изпуснала Любовта, а който е изпуснал Любовта, той е изпуснал Бога.

И казва после: Любовта е смърт, велика смърт, в която изчезваш, за да се роди Бог! Любовта е пеперудата, която трябва да прониже огъня и да умре в него. Тя не се задоволява само със светлината на огъня; тя иска да познае самия Бог и тя рискува – тя изгаря!

МЪДРОСТТА НА СУФИТЕ

(първа идея за размишление)

Който не е овладял висшето знание, той няма в себе си същност.

Колкото и много да си изучил нещата, ти не можеш да ги познаеш, ако не действаш правилно и истинно.

Благославяйте своя враг, защото Приятел ви го е изпратил. Дали врагът ще ви извиси, или ще ви снизи, всичко това е благо, защото изхожда от Истината и ще покаже вашето ниво на развитие. Значи, дали ще ви извиси или снизи, това сте все вие; това ще покаже вашите избори, вашият подход, вашата степен.

Казват суфите: О, мъдрий! Не се страхувай от телесните мъки, защото те са порой от балсам. И те те лекуват (става въпрос за вътрешно лекуване от нещо по-лошо).

Живей в Бога! Няма защо да очакваш деня на възкресението! То може и да не дойде, но все едно дали ще дойде, или не – ти заживей в Бога. Тука само мога да добавя: ако ти си заживял в Бога, няма да чакаш никакво възкресение, ти вече – това е мярка – ти вече си възкръснал.

Всеки люби добрите в света. Но да любиш злите, враговете, означава да си победил и преодолял себе си.

Вие се заблуждавате, ако си мислите, че вратата на реалността се открива просто така, а не чрез духовен подвиг.

Разумът търси опора. Любовта е изчезване в Аллах. Значи, разумът все иска някъде да се подпре. Дето има една поговорка: когато човек падне в реката, е готов дори да се хване за змия – все за някаква опора. Любовта не търси такава опора, защото вътре в нея е Бог. Тя самата е опора на опорите и същевременно е без опора.

Разумът търси висше знание. Любовта търси висш приятел.

Казват суфите (за Бог): Ти си явното и тайното и все си Незрим.

За всяка крачка нагоре и за всяка крачка надолу съществува разумна причина.

Който е познал своя Бог, за него е все едно дали е богат или беден, дали го хвалят или осъждат. И казва един суфи: Научих се да живея радостно в лишения и мъка. Научих се да живея с изтерзано сърце, съхранявайки усмивка. Научих се с мекота да преодолявам жестокостта и да приемам безпокойството като благо.

Сърце, което не е станало жертвеник, е позор за гърдите.

Един човек отишъл при един суфи, казва се Вахаб, и му казал: Научи ме на скромност. Вахаб отговорил: Аз не мога да направя това, защото скромността се явява учител на самата себе си. Изучавай я, практикувай я, а тя ще реши кога да те научи на себе си.

Любовта към Бога не може да се научи, тя е Божий дар.

Никой не може да намери пътя към Него сам по себе си. Нима човекът може да влезе в Неговия квартал без Неговите крака? (Така казват суфи.)

Най-малко десет години трябва да страдаш, за да изправиш езика си, говора си и думите си. Значи, следващият път една от лекциите е също за Кабала, за буквите. Ще видите какви неща има и какви тайни в буквите, в думите и който умее да подрежда буквите в думи правилно, върви по пътя към Бога, иначе – по пътя на карма. Значи, най-малко десет години трябва да страдаш, и то, разбира се, ако това си го поставил за цел: да очистиш езика си, думите си, говора си.

Суфи е този, който отделя лесно всяко бедствие и трудност от сърцето си. Значи, това е също суфи-метод: да отделя всяко бедствие и всяка трудност от своето сърце.

Обикновените хора получават това, което им е предначертано от съдбата, а суфи получава това, което не е писано в скрижалите на съдбата.

КАБАЛА
ИСААК ЛУРИЯ

(лекция 2)

Един от най-големите кабалисти, казва:

За да създаде света, Бог е трябвало да му даде място в Себе Си. Трябвало е да се оттегли навътре в Себе Си (понеже всичко е Бог). Той е трябвало да се сгъсти, да се свие и да се събере в т.нар. цим-цум, т.е. в една точка. Скрил се е в една точка, центъра на окръжността. Бог е направил движение вътре в Себе Си. Той е ограничил самия Себе Си, за да могат другите да съществуват. Той се е отделил от Своето дълбоко уединение и излязъл навън в изгнание, в Битие. Така Бог се е разпръснал на множество, на много части. Той е създал Битието, вселената и света, т.е. Той е отделил нещо от Себе Си, изгонил е нещо от Себе Си навън.

И казва Исаак Лурия: Всичко създадено е акт на самоограничение на Бога. Той е създал творение от Нищото, като е излязъл навън и го е облякъл в материя и плът. Това е Негова Божествена Тайна. После Той е допуснал строгостта, за да може след време всичко да се завърне при Него. Някои наричат това жестокост, това е неправилно. Той е допуснал строгостта.

След създаването на Творението първичната субстанция е останала скрита най-отгоре, както каймакът стои над млякото. Вътре в Себе Си Бог е оставил едно друго предвечно сияещо пространство и там в него влизат Синовете, избраните същества, след като Той им спуска лъч светлина от Себе Си и им дава откровение за Себе Си. В това предвечно пространство всичко се лее, като най-първична светлина, наречена още прасветлината на Бога. И според Василид това е сферата на плерома, т.е. Великата пълнота, или гностичното място, мястото на откровението.

От това предвечно място чрез еманация, т.е. излъчване, е възникнал първичният човек – Адам Кадмон, предвечният човек, т.е. същество преди вечността. Адам Кадмон е първото излияние на прасветлината. Той е изтекъл от т.нар. Ен-Соф, друго Име на Абсолюта, което означава още Безпределността, Безпределната пълнота.

Адам Кадмон е първична висша форма, чисто духовна форма, в която Божеството е изляло Себе Си. От тази субстанция на Адам Кадмон, Кабала казва, от неговите очи, уста, уши, ноздри е излизала голяма светлина, потоци от светлина. Това е било древното, духовното и безсмъртно тяло. То се е разпръсквало непрестанно като малки точки бяла светлина. По-късно, при грехопадението, човекът се отделя от тази прасветлина, от тази цялостна светлина, и тогава тази светлина се скрива от него, но в човека остава една скрита бяла точка, чрез която след време той ще се завърне в целостта си. Тази точка е Искрата.

По-късно били създадени много същества, казва Исаак Лурия, същества-чаши (така ги нарича той – чаши), върху които се е изливала тази прасветлина – серафими, херувими – най-различни видове чаши, и т.н. до човека. Но чашите, наречени хора, не издържали на тази прасветлина и се разбили на парчета, на множество. И това е наречено човечеството.

Разбира се, има и много същества, освен сефиротите – сферите, които приемат тази светлина и устояват на нея, включително и хора-чаши, които устояват на нея. След като хората-чаши не понесли тази прасветлина, което означава висшите светове, те слезли в сътворение. Така бил създаден външният, съществуващ космос, докато преди това той бил несъществуващ, т.е. неограничен. Но е трябвало да стане външен, съществуващ, ограничен, т.е. заключен.

Зохар обяснява тази агада (т.е. легенда, или предание) за създаването на сътворен и ограничен външен космос като действие на сефиротата Гебура – т.е. сферата на Строгия съд, строгите същества. И хората били разрушени и станали външни чаши, съдове, с тела, поради голямата строгост.

Великото състрадание не е могло да смекчи тази строгост, но въпреки това светът се крепи на хармонията между състраданието и строгостта. Исаак Лурия казва: Злото се явило, когато чашите-хора не са приели пълната светлина на Бога, за което впоследствие били изгонени и паднали в празнота, т.е. в нисшите слоеве на Бездната. В древността тези хора били наричани „драматичните частици светлина“, т.е. изгонените частици светлина.

Така хората-чаши са пропаднали във външния космос, за да могат да израснат отново. Сещам се, за малко се прекъсвам: попитали Учителя защо Бог не оправи света и хората. Учителят отговаря: Защото Бог е Любов! Ако не беше Любов, щеше да оправи света – Любов, сиреч Свобода, дадена на хората. Друг път ще се спра повече на този въпрос, ще ви го обясня, …за да могат да израснат отново и да се върнат в първичната светлина хората-чаши, и тогава те вече могат да изпълнят своето първично назначение.

ИСААК ЛУРИЯ

(втора идея за размишление)

Бог е породил съществата, за да породи Себе Си в тях. В съществата Бог иска да разгърне Себе Си и затова ги е родил, за развитие. Разбира се, има и други: Боян казва за църквите – на тях им е отнето развитието. Но след време Бог, понеже е Любов, ще им даде условия. Това е толкова велика Любов, че тя мисли за всичко. Макар всичко това да е разтеглено в много прераждания, за Бог това няма значение; Той си остава Велика Любов.

Бог става личност, казва Исаак Лурия, само в истинския човек, или само в собственото си богоподобие. Например както е в Мелхиседек, след време ще говорим и за него – един от най-древните учители на Атлантида.

Исаак Лурия казва още: Божествената река тече нагоре. Ще обясня: Божествената енергия, истинската енергия в човека тече нагоре, в посока на Ен-Соф, или Безпределността. Когато тази енергия тече нагоре, тя се трансформира от енергия в субстанция.

Идването на месия как го обяснява Исаак Лурия? Идването на месия, пришествието на месия е символ. То означава: моментът, когато човек се е завърнал напълно и устойчиво в Божествения живот. Когато човек се е завърнал напълно и устойчиво – става въпрос за принципно установяване в Божествения живот. Тогава ти живееш в Бога и разбира се, месия е дошъл. Иначе другите колкото и да чакат външния месия, той няма да дойде.

Учението за тикун, което изнася Исаак Лурия: тикун означава учението за възстановяването; т.е. природата на избавлението, или възстановяването, е мистична и няма нищо общо с очакване на Христос. Казано по-ясно: който се е завърнал в Бога, за него месия е дошъл. Всички други ще бъдат разочаровани, всички други, които очакват месия, а не са заживели в Бога, ще бъдат разочаровани. Избавлението е завръщане в изначалното, в самия Бог, а не в някаква си гола вяра.

Исаак Лурия казва нещо много важно за молитвата: Молитвата е бавно и постепенно пробиване на опасния път на мрака, който е преграда към Бога. Молитвата е събиране на духовна сила за пробиване на мрака. Молитвата е в сила, казва Исаак Лурия, да променя дори решения на Самия Бог.

Злото съществува кармически в света и то има право да съществува, за да не се подкопае вярата в Божествената справедливост. Злото е просто чистото Божие въздаяние върху съществата и в това няма никакво противоречие.

Прераждането е дадена възможност на душата да си изработи самоосвобождение, тъй като Царството Божие е вътре в нея.

Човечеството е едно всеобщо преселение на душите, за да изкупят себе си.

Върху човека властва зло от миналите му прераждания, а това зло може да се съкрати чрез много дейности, събрани в едно: усърдни молитви, чисти действия, разумно мислене, покаяние и много духовни усилия, старания и упражнения.

Изгнанието от рая и завръщането в рая са дълбоко мистични символи. Това е нещо, което се извършва вътре в самото Божество. Злото съществува, защото е избор на Бога, казва Исаак Лурия, т.е. Бог е избрал да бъде строг. С тази огромна, строга сила в Себе Си Бог е преобразувал Луцифер от голяма светлина в голяма тъмнина.

НЕИЗВЕСТНАТА БИБЛИЯ

Въведение

(лекция 3)

Става въпрос за гностичната Библия. Това е нещо огромно, по моите изчисления някъде над 20-25 хиляди страници – т.е. тази Библия, която я няма във външната Библия. Скрита, като е наречена апокрифна; тайна, окултна, а окултна значи съкровена. Има право да е скрита и е трябвало така да стане, че да е скрита.

Писанието става свещено само при едно условие – когато човекът стане свещен. Това е мярка. Значи, когато човекът стане свещен, при него вече – дали ще говори за Библията или за каквото и да е друго – всичко е правилно; даже и да не говори.

„Не кради“ според съкровения смисъл, според ангелите, това означава: Не отнемай нищо от Бога, т.е. не считай Неговите добродетели за свои. В момента, в който смяташ, че правиш добро, в най-малкия миг, в който мислиш, че си ти, и кажеш „аз“, и ако не знаеш какво влагаш, ти си на крив път (защото посветените когато казват „аз“, те казват съвсем друго нещо: те казват „Нищото“).

„Не убивай“ според съкровения смисъл означава, че не трябва да държиш в себе си зло против когото и да е, и най-малкото зло против когото и да е. Писанието не е само за хората (говоря за гностичната тайна Библия, за която постепенно и все повече ще говорим), а и за ангелите, архангелите, серафимите – въобще за духовете от най-различни йерархии.

Когато се говори за „белия кон“ в Библията, това символизира истинското разбиране на съкровения смисъл. „Белият кон“ означава разбиране на Словото Божие. Защото думата „кон“ означава на древния език постигаемост, реализиране. Въобще „кон“ значи велик Разум, а думата „ездач“ означава обладател на Разума.

Да разбираш правилно една дума, това е една цяла тайна вселена. Думата „змей“, „змия“ е това, което скрива Божествените тайни от чувствените хора, от чувствените възприятия и от науката. Най-читаемата в света книга – Библията – е голям парадокс, тя всъщност си остава най-непрочетената книга.

Първо, трябва да знаеш точно пътя си и тайната на тази дума (думата „път“, друг път ще се спра повече на нея). Но сега ще кажа нещо: Ако човекът си посвети живота на Библията, той става според тайната наука и гносиса губещ. Човек трябва да посвети живота си на Бога и на себепознанието. Големият проблем на всички църкви и религии в света е, че нямат за цел себепознанието, което се превръща в познание на Бога.

Истинският човек си посвещава живота на Бога и чак после на други неща, за да може Бог да го учи и да му даде собствената Си мярка, а не духовете. Не духовете да учат човека, а Бог чрез духовете, но вече има влизане и влияние на самия Бог.

Гносисът казва, че себепознанието се случва само чрез истинско търсене на Първото Същество – Бога.

Понеже не разбираме целостта на Бога, ние сме превърнали Луцифер в зло, възприели сме го като заплаха. И така, хора-призраци са тези, които нямат себепознание. Те са без реалност. Ето защо се случи грехопадението. То щеше да събуди търсенето на себе си. Така казва гносисът и това е наистина така: целта на грехопадението е да събуди търсенето на себе си, на собствената си изгубена реалност. Ето защо грехопадението се е случило – за да има човекът цел и насоченост към Първото Същество – Бог. И когато човекът се познае, той се завръща в Бога, а Второто Същество, Сатана, ще усети своето безсилие и нищожност, т.е. Бог ще го заключи; при себепознанието Бог заключва Сатана.

Адам е бил разсечен на две, за да бъде подтикнат към развитие, в случая чрез пътя на знанието, страданието и смъртта. И Учителят казва: Когато Луцифер погледнал своето сияещо лице в огледало, казал: Аз. Оттогава той е започнал да потъмнява. „Аз“ е процес на раздвояване. Само Безграничното може да каже: „ Аз съм“.

Сакралният текст на Писанието е недостъпен за съвременното съзнание. Окултната наука казва, че невидимото се е изгубило, защото човекът е бил поразен чрез тайнствена духовна амнезия, т.е. слепота, наречена „вкусване от Дървото за познанието на доброто и злото“. Човекът може да започне да разбира истинската Библия, вътрешната Библия, само когато Бог започне да работи в него. Няма други условия – само когато Бог започне да работи в него. Защото в Бога има дълбочина, която я няма в никаква Библия и в никакво Писание; за Него Библията е само капка в морето.

СКРИТИЯТ ЕЗИК

(трета идея за размишление)

Съществува древен, скрит език. Той никога не е ставал явен. Има над шест хиляди езика, но този език никога не е ставал явен. Той е език на Посветените, на Великите Учители. Всичко и всяко слово се изменя под влиянието на прасветлината на този език и именно този език е скритият смисъл. Той е смисълът.

Чрез този език според Учителя много същества са станали богове, завърнали са се.

Когато този таен език проникне в тези текстове, тогава всяко учение става друго и разбираемо. На едно място Учителят казва за всички други учения, включително и религии: Не че са лоши, те вървят по една права пътека, по един прав път, но нямат методи. Това е техният проблем и затова в определен момент изостават: нямат методи.

Дори и много от първите християни и светци, казва скритият език, не разбраха, че непослушанието на Адам и Ева няма връзка с никакъв грях. Те не узнаха, че действуващата змия, старовременната змия Сатана е единствен действуващият Бог. Не е действувал Сатана – единственият е действуващият Бог и Той сам проваля човека. Това е Негова цел, Той проваля човека и човечеството, за да може да работи чрез него и да се извиси в него. Ето я Великата Любов. Той го проваля, никакво грехопадение няма, никакво непослушание. Той го проваля, защото има много по-дълбоки цели: за да може да работи в този свят и в тези същества – в човека и човечеството – и да направи тези същества и човечеството творец. А кръстът е просто стар древен знак на посвещението. Кръстът означава завръщане в Бога.

Сам Господ Бог е древната змия – запомнете това – според скрития език самият Господ Бог е древната змия, влязла в действие, за да изпълни Своя дълбок замисъл. Дървото на Живота и Дървото на змията са загатване за два различни начина на мислене. Ще се отклоня за малко: в момента има два вида хора. Едни, които все повече ще изостават и ще се ожесточават, не ги подценявайте. Много от тях ще бъдат ваши близки; и далечни. Други, които все повече ще обичат Истината и ще се отдават на Истината и на Бога, и все повече ще се облагородяват. Това означава пресяването на човечеството и то в момента работи. Два различни начина на мислене: едните вървят по пътя на Дървото на Живота, т.е. все повече искат да мислят, както Бог мисли, а другите – по пътя на другото Дърво, т.е. частта от Бога.

Два начина на мислене – два начина на развитие. Тези две Дървета са разделената раса в древността. Това се е случило в Атлантида, това е друга тема. Разделената раса си има своя скрита причина. Тя е потъпкала тайната на живота и тайната на съкровеността. И от там нататък тази раса е разделена, падналата раса, и е слязла на човешко, животинско и още по-надолу – демонично ниво. След като съкровеното било изгубено, родили са се зверове и зверщина.

И така, запомнете! (Спомням си един брат на лекциите горе, в братството, често заспиваше и сестрите и братята казваха много хубаво: Той слуша лекциите в другия свят.) Запомнете: Библията не говори на човешки език (говоря за гностичната Библия), а на скрит език, а външното, неправилното и грубо разбиране на Библията е чисто саморазрушение.

Изразът „Бог се разкая, задето е създал човека“ е много погрешен превод. Няма такъв превод въобще в истинската Библия. И това е много далече от скрития език, защото скритият език казва: Бог, Който се разкайва, не е абсолютен Бог, не е съвършен Бог. Съвършеният Бог никога не стига до такова положение да се разкае – Той не прави грешки. Както ще видим по-нататък в Кабала, самият Бог е скритият Абсолют; Той ще завърне след време нещата навътре. Като Абсолют е слязъл в Бога, т.е. Безпределността е слязла във вечността; след време вечността ще тръгне на път пак към себе си, към Ен-Соф, или Безпределността.

Значи, Бог, Който се разкайва, не е Абсолют. В съвършенството никога няма разкаяние – според скрития език. Това означава, че тук въобще не става въпрос за Бога, а за някакви човешки, вмъкнати разбирания; има такива много в Библията, но това е друга тема. Човешки разбирания означава неразбиране.

Но има и друго: тайният смисъл е страшна сила и не се разкрива никога напълно. Чрез скрития език посветените и жреците знаят неща, които ги няма в сътворените светове.

АУМЪ

3-ти май 2011 г.

ХАСИДИЗЪМ

(лекция 4)

МЪДРОСТТА НА ХАСИДИТЕ

(първа идея за размишление)

УПАНИШАДИТЕ
УЧЕНИЕТО ЗА БРАХМАН

(лекция 5)

ЯДЖНАВАЛКИЯ

(втора идея за размишление)

КАБАЛА

За буквите

(лекция 6)

МЪДРОСТТА НА КАБАЛА

(трета идея за размишление)

ХАСИДИЗЪМ

(лекция 4)

Хасидите, или благочестивите. От еврейската дума хесед, т.е. Божия милост, откъдето идва и думата хасидим – набожни, праведни, благочестиви. Ръководителят и основателят на хасидите – Баал Шем Тов – е подобен на Поп Богомил. Всъщност това е нещо като еврейското богомилство, еврейските богомили, само че там е без кладите.

Единствената цел на хасидите е стремеж към реалността на Бога и тази цел няма предели и край. Хасидизъм означава никаква мъка по този свят, а само любов към Бога. Както виждате, това е простота, мъдрост и много молитви, подобно на богомилите; такива същества са хасидите. Разпространява се най-вече към края на 18-ти век, особено в Полша, Русия, Унгария, и въобще на много места.

Хасидизмът е само едно: Господи, само Тебе искам! Няма други неща, само това е; не търсят никакво бъдеще. Учителят казва: Който вярва в бъдеще и който ви кара да вярвате в бъдеще, това са вашите врагове. Бог е тука, не в бъдещето, и Той трябва да се постигне тука.

Хасидът се наслаждава на своята съкровена любов към Всевишния. Той е срещнал дълбоко навътре в себе си хесед – милосърдието на Бога, срещнал е своята съкровена реалност така, както нечистият среща навътре (пък и навънка) своята илюзия.

Хасидизмът казва: В света е само Божеството и затова нищо не може да се счита за абсолютно зло. А злото е само особена временна форма на проявление на Бога. Хасидите са изключително отдадени, както казах, на молитва и чист, опростен живот. Хасидизмът освен това е мистично еврейство. Той изучава главно Тора, Талмуд и Кабала – главно с това се занимават хасидите.

За хасидите няма такова място, където да не се намира Бог.

И така, какво казват те:

Човек постига висшата си душа, когато има достатъчно вътрешни подбуждения към Бога.

Любовта е дар на Бога. Тя е награда за предаността.

Всичко в света е пълно с Твореца и всичко извършвано по замисъла човешки, до най-нищожните неща и събития, е всъщност мисълта Божия. До най-нищожните неща и събития: как да пипнеш нещо, с какво да пишеш, как да гледаш и т.н. – всичко това е тайната мисъл Божия и тя има свои причини така да работи скрито.

Същественото при хасидите е усърдието. Бог присъства – казват те – дори и в най-незначителните неща. Вмешателството на Бога в човека е непрекъснато – разбира се, чрез разни сили, проводници и понякога и самият Той.

Злото съществува вътре в Бога и затова няма самостоятелно зло.

Молитвата: Молитвата не е нещо отделно съществуващо от Бога. Молитвата е свещен акт – акт на съхранение на Бог в себе си. Чрез молитвата Божественото постоянно се обогатява, т.е. Божественото се обогатява чрез постоянна молитва.

Светът е бил създаден, за да се върне обогатен. Същото нещо казва и Мохамед.

Бог живее заедно най-вече със смирените духом.

Цадика, или праведникът, общува с Бога постоянно, даже и в житейските си дела.

Най-трепетното интимно общение с Бога става по време на молитва. При хасидите това са молитви много нагорещени, молитви до огън, много сърдечни, и затова те, както богомилите, са припадали от молитви, за да търсят и да узнаят истините. Това са такива хора, както ви казах, разновидност на богомилството.

Казват: За да бъде общението пълно, молитвата трябва да бъде възторжена, пламенна, за да води до пълно сливане с Бога. Не донякъде, не малко, не спираш; когато е много важно, трябва много гореща, усърдна, продължителна молитва.

Между човека и Бога има незаменима връзка – Любовта.

Милосърдният човек може да разчита на милосърдието на Бога. И казват: Светът е пълен с тъмнина за този, който губи своя път. Иначе тъмнина няма, но за този, който започва да губи своя път, той започва да вижда тъмнина.

Колко е хубав и прекрасен този свят, ако не губим в него нашите сърца, и колко е мрачен, ако ги губим.

Какво казват хасидите: Гордостта е също от Бога, тъй като всичко е Бог, тъй като всичко е от Него; но ние трябва да се сражаваме с нея през целия си живот, докато се смирим. В смисъл: ние не трябва да воюваме с нея, тя се дава от Бога, Той така ни изпитва; но от друга страна, ние трябва така да се сражаваме с нея през целия си живот, че да се смирим – тя се дава, за да се смирим, а не да станем горди.

Човек е длъжен да познае гордостта и да не се възгордее. Значи, да я познае, както Учителят казва: Да познаеш злото, но без да се запознаваш с него. Значи, човек е длъжен да познае гордостта и да не се възгордее; да познае гнева и да не се гневи.

Бог е извършил такова велико самоограничение, за да се приближи към човека.

МЪДРОСТТА НА ХАСИДИТЕ

(първа идея за размишление)

Всичко, което на земята за вас представлява зло, в действителност се оказва милост.

Който жертва своето аз за Бога, за него вече няма завеса, отделяща го от Създателя.

Когато злото се опитва да изкуши човека, то го изкушава с това, че го призовава във всичко да стане голям праведник и светец, за да се възгордее.

Светостта се оказва само едно нечестиво изкушение – забележете какво казват хасидите. Да бъдеш отдаден – да, но да бъдеш свят – не. Свят е само Бог. Значи, може да си отдаден на най-различни степени, но не и да бъдеш свят. Когато поставим тази мярка на високо ниво, вече няма светци.

Молете се за вашите врагове да не се случи нищо лошо с тях. Тази любов е истинско служене на Бога.

Злото не може да влезе в смирението.

Страданието съществува, защото Бог не може да бъде приет като съвършена Любов.

Няма място за Бога у този, който е пълен със себе си.

Когато Всевишният иска да накаже човека, Той отнема от него вярата в доброто.

Ангелите имат едно достойнство и един недостатък. Достойнството на ангелите е в това, че те не са способни да се влошават; недостатъкът на ангелите е в това, че те не могат да се усъвършенстват, те не могат да преминават в степени. При човека е друго: недостатъкът на човека е в това, че той е способен на падение, включително и на големи падения; достойнството на човека е в способността да се усъвършенства. Ангелите са неподвижни, те винаги стоят на своето стъпало, но ние се движим, ние се повдигаме стъпало след стъпало. Ангелите нямат обвивка от плът, те не могат да служат тайно и независимо. Ангелите са винаги явни, но човекът, който е станал Син, е скрит и в своята скритост той може да се повдига. Както знаете за Дионисий и неговите близки, почти никой не е усетил с какво се занимава той и каква дълбочина има; чак когато издава книгите си, някои доста късно разбират за какъв мистик, за какво същество велико става въпрос. Преди това го мислели просто за някакъв светец, но той е много по-дълбок.

Истинският човек стига дотам, че да накара и най-голямата тъмнина, която му е дошла, тя в него да засияе. Това е една способност на истинския човек: каквато и тъмнина да дойде, каквато и агония да дойде, той може да я накара да засияе.

УПАНИШАДИТЕ
УЧЕНИЕТО ЗА БРАХМАН

(лекция 5)

Говорили сме и пак ще говорим. Учението за духа.

Понеже Брахман е великата реалност, нищо друго не съществува. Някои ме питат: Бъдещето, светът, какво ще става със света? – Поначало този свят го няма, няма какво да става с нещо нереално. Значи, ако виждаш този свят, нищо не виждаш.

Целият материален свят е нереален и затова той просто си изчезва; просто нереалното си изчезва.

В древността нямаше нищо освен Брахман. И Той се огледа и не видя никой освен Себе Си. И Той произнесе: „ АЗ СЪМ“. Единственият, Който може да произнесе: „АЗ СЪМ“ – нито хората, нито синовете, нито боговете могат; Той е Единственият и Той се произнесе: „АЗ СЪМ“. И още оттогава ако някой Го пита: „Кой си Ти?“, Той казва: „АЗ СЪМ“.

Докато човек не познава Брахман, природните сили и стихии го превъзхождат. Когато човек познае Брахман, той постига превъзходство над природните сили и стихии. Дали ще е потоп, дали ще е земетресение – все едно, той ги поздравява. Той навлиза в своя дух, нищо не може да го докосне.

Отдавайки се на Брахман, тези отдадени отделят от себе си всички външни и случайни сили и вмешателства. Значи, отдавайки се на Брахман, на Великия Бог, на Великия Дух, отделят се естествено от всички случайни сили.

Брахман е пожелал да бъде МНОГО и е станал множество; пожелал е да породи и е породил всички същества от Себе Си. Той е създал всичко от самия Себе Си, трансформирайки част от Себе Си и влизайки в създаденото, без да губи Своята Цялост. Влиза в създаденото, без да губи абсолютно нищо от Себе Си, нищо от Своето съвършенство, от Своята цялост.

Реалността на Брахман се приближава до човека само когато човек има овладяно съзнание.

Брахман е безпределно свръхсъзнателно съществуване.

Упанишадите са създадени от мистичен опит. Те казват, че жертвоприношенията – става въпрос за всички видове жертвоприношения – са занимания на глупци.

Упанишадите са създадени от Брахман. Те са съкровени учения, за тях сме говорили и след време пак ще говорим. Те са лишени от грешки. Тука няма ученически неща, тука говорят мъдреци и учители, които са постигнали Брахман. Тука няма никакви странични занимания. Упанишадите се занимават само със знанието за Брахман.

Упанишадите казват: И небесните, и земните радости са преходни. Значи, нито райски, нито адски радости, никакви небесни, никакви земни – всичко е преходно. Вечното блаженство е в Брахман.

Най-високият начин за постигане на Брахман, това е постоянното мъдро търсене.

Брахман е гнездо, а всичко съществуващо във вселената е като птици, стоящи в това гнездо.

Брахман е, Който създава явленията. Брахман е Това, Което вижда всичко, а сам Него никой не Го вижда.

Ритуалите водят в обратния и лош път на развитието – казва Яджнавалкия, – а Упанишадите водят към пътешествие в дълбините на самия себе си, а не към движение в света.

Брахман е свързан най-вече със свещените формули и химни и със сакралното знание.

Брахман е вечното творящо Слово. Той от вечното твори временното и от временното твори вечното – това е Негова дейност.

Брахман обладава форма и е лишен от нея.

Всичко съществуващо се създава, поддържа и разрушава от Брахман.

Спасението зависи от това, доколко познаваш Брахман. В Брахман няма нито добро, нито зло; нито светлина, нито тъмнина; нито движение, нито покой. Там в Него цари Нищо, Което превъзхожда и най-високата мисъл – там цари страшна, непоносима тайна. И тази тайна се нарича Брахман, или другото име – Абсолютът, Господарят на всичко. Брахман е там и същевременно Го няма. Значи, Той е там като Абсолют и едновременно е Върховно Нищо.

Всички явления в света са само външни изявления на Брахман. Те скриват Неговата свръхреалност. Само Брахман трябва да се търси.

Пътят към спасението е един – разтваряне в Брахман. Съединението с Брахман е пълно освобождение и това е нирвана – пълно безветрие, абсолютно затишие. Както течащите реки изчезват в морето, губейки своето име, своя облик, така и мъдрецът е отречен от име и облик, изчезва в Брахман, Великата Пълнота. Който не е способен да направи това, е обречен да се връща в потока на Битието.

Брахман е без грях и без страх, но Той е и без радост – по-дълбок е от всичко това. Безсмъртният човек съществува като Брахман и този Брахман е всичко.

Брахман е древният път. Който познае Брахман, прекратява съществуването на света, съществуването на голямата илюзия. Когато човек се очисти, той придобива образа на духа. Духът е лишен от тяло и няма нужда от тяло. Както Учителят казва: Душата не се нуждае от щастие, тя може да живее без щастие и във велика пълнота. (Другия път ще говорим за Учителя.) Духът е лишен от тяло, намирайки се в тялото – т.е. никаква привързаност; влиза и излиза, както човек влиза в къщата си и излиза.

Това, което те извисява в реалността, не са духовните практики и ритуали, а постижението на Брахман: доколко си постигнал Брахман в себе си.

ЯДЖНАВАЛКИЯ

(втора идея за размишление)

Един от най-големите Учители, или по-точно, направо ви казвам – Върховният Учител на древна Индия. С абсолютно никого не може да се сравни, но е прекалено скрит. По-нататък ще ви изнеса по-скрити неща от него. Толкова е скрит, че са го наричали „най-скритият от учителите“. Обаче обещал на един цар-мъдрец, ако има разумен въпрос, да му отговори и той поискал да му каже някаква дълбока тайна. И казва: Ти посегна на най-дълбоките ми съкровища, но пак няма да ти кажа най-скритото. По-нататък ще говорим за него в по-дълбок смисъл.

Яджнавалкия казва: Мисли само за Брахман, защото всичко друго е от лукавия.

Който е вкусил Брахман, той е вкусил Непознаваемото. Този Брахман е същността на света.

Истинското познание е сливане с Брахман, сливане с Непознаваемото.

Какво може да желае този, който има вече Брахман? Нищо друго освен Брахман.

Диханието (преди ви казах и пак ще повторя) казало на Брахман: Не съм ли аз най-прекрасното нещо в живота? Брахман казал: Ти си като прекрасен кон за земята, но Брахман може да живее без кон, без дихание; Той няма нужда от дихание. – Брахман не е привързан към своя кон. Може да го използва – тялото е този кон, къщата е този кон, но всичко това са външни неща.

Жрецът е специализиран в умението да призовава Брахман. Жрецът е от особено съсловие. Той е същество-дух. Може да изглежда като човек, но той е от друго съсловие – на чистия дух.

ОМ е първото слово, произлязло от безмълвието на Брахман. ОМ е звук, който създава в човека дълбочина и безмълвие. ОМ създава и постепенно Брахман в човека. ОМ е друго название на Праосновата, на Прасъществото – друго име на Неговата всеобхватна Любов. ОМ – това слово е толкова древно и толкова свещено, и толкова извън времето, че винаги най ще му подхожда безмълвието. Това ОМ, това слово е повече несътвореност, отколкото да е нещо отвън.

ОМ е чистият древен водител и той те води към себе си. ОМ е древна дума за най-чистата сила. Тази сила е поглъщател. Тя поглъща всички други сили. ОМ е звукът, който по всяко време докосва Брахман. И Учителят казва: Казвайте тази дума; няма да я разберете, тя е дума на Духа – просто я казвайте.

Колкото повече повтаряш ОМ, толкова повече вървиш към Брахман и толкова повече ставаш Брахман.

И казва Яджнавалкия: Истината е по-велика от мълчанието.

КАБАЛА

За буквите

(лекция 6)

След време ще говорим по-подробно.

Защо буквата А се намира в самото начало (става въпрос за над пет хиляди азбуки)? Защо тя във всички над пет хиляди азбуки, с малки изключения, се намира в самото начало?

Защото тя е била преди всичко. Тя е светлината на самия Бог. (Тука става въпрос и за Прасветлината.) Значи, тя е светлината, тя е водач.

Какво казва Кабала: Буквите са живи. Те се обърнали с молба към Всевишния. Те съдържат в себе си реалности и те поискали от Всевишния да ги създаде като реалности и на външен план. Първо те са били несътворени, но са поискали да излязат навън, на външен план, т.е. в света.

Буквите са искали да изразяват реалността по един много чист начин. Кабала казва, че самите букви са имали свое вътрешно осъзнаване за своята сила.

Какво носи буквата в себе си? Тайно знание за вселената и Бога. Буквите са вътрешни енергии на духа и те са несътворени, когато са в най-чистия си вид. Благодарение на слизането на буквите светът е станал познат, достъпен и близък.

Зохар казва още: Буквите са пожелали място в космоса. Освен това те са имали идея да проучат самия човек. Значи, ние мислим, че само ние проучваме, но буквите са дълбоко живи, те също ни проучват.

Буквите са и космическо, и духовно явление. Те са слезли от високо място, от висок космичен трон, и са станали нещо сътворено. Буквите са нещо уникално. Тука само за малко ще се отклоня: Учителят казва например, буквите Б, Р – всяка първа буква в името на човека е крайъгълният камък на неговия живот. Достатъчно е да разбереш само тази буква; и другите имат значение за порядъка в неговия живот, но първата буква е тайният ключ – тя е, може да се нарече, кодът. Б, Р, В и Д – затворени букви, означава букви-монаси, закон за вътрешно развитие. Тези, които ги имат като първа буква в името, означава, че уединено, усамотено трябва да се отдадат все повече на вътрешен път. Не означава да не четат книги и т.н., но трябва да търсят вътрешното. Но по-нататък ще говорим какво казва Учителят.

Буквите са нещо уникално и макар че са сътворени, те могат да ни отведат много навътре, което е и тяхната цел. Те могат да ни отведат в тайнството на нещата. Те са тайни проводници на съзнанието за неговите цели и за неговите пътища и за да може съзнанието да работи, са били необходими инструменти. И затова буквите са слезли.

Всяка буква е смятала пред Всевишния, че е важна за сътворяването на света. Буквите вярвали, че ще дадат на нашия свят светлина, голяма светлина. Една от крайните и главни цели на буквите е да дадат на човека нещо от своята чиста реалност, за да стане той господар на своята съдба. Както се досещате, от буквите човек прави думите, мислите и т.н. и от това зависи дали прави карма или върви по пътя към Бога; важно е как борави с буквите и думите, доколко има свещено отношение към тях.

Зохар казва: Сам Бог разговаря с буквите; и преди е разговарял, и впоследствие. Той разговаря с тяхната свободна воля. Сам Бог се е съгласил да даде сила и живот на буквите, да им даде проявление, но при едно условие (Той е поставил условие в древността): да спасят човека от смъртта. И буквите са се съгласили.

Буквите, пак казвам, са живи. Те са същества, които в древността даже, казва Зохар, са спорили с Бога. Искали са да се наредят на по-предно място в азбуката. Накрая поради големия спор Бог се намесва и както се досещате, те се подредили, защото при Бог не може да има спор. Той ги подредил и така спорът приключил, защото всяка буква заела своето място и разбрала своя път.

В самото начало всяка буква е разкривала своя разум и енергия пред Бога. Буквата К например, Зохар казва, е имала спор с Господа, затова от този спор тя е станала много разнопосочна, нещо като кривогледа – знаете, има много ъгли в нея. Това е поради този спор с Бога – всичко, което спори с Бога, малко или много започва да се разклонява, да има много ъгли и много посоки. Но разбира се, тя ще си научи своите уроци, а всяка буква има и положителна страна. Тя е преживяла, казва Зохар, сътресение в своя вътрешен енергиен живот – говорим тука специално за буквата К. Преживяла е сътресение в своя интелект и поради спора тя се е лишила от най-чистата си енергия, която трябва да си възстанови. И затова, казва Зохар, тя е страдаща буква. Всяка буква си има и своето страдание – не всяка като буквата К, но всяка си има своето страдание, за да размишлява за своята съдба и за своя път. И всяка буква ще страда, докато възвърне собствената си чиста светлина.

Буквите са пулсиращи енергии във вселената. Те са част от безконечната енергия на Бога. Те са Негови трептения, Той ги е създал чрез трептения, както и числата. Зохар казва: Те са Негови деца. Това е друга тема.

Когато човек не цени и не разбира буквите, той ги употребява неправилно и така в него се създават материалните неща, т.е. силата на смъртта. Кабала казва, че чрез лошото използване на буквите Тъмният Господ раздава своите карти, т.е. своите съдби.

МЪДРОСТТА НА КАБАЛА

(трета идея за размишление)

Кабала казва: Бог е най-мистичното Същество. Ако Бог беше изпълнил човека със съвършенство, то у човека нямаше да има причина да съществува. Тъй като съвършеният човек е Нищо, велика пълнота, велика безкрайност – няма светове за него и ограничения, нямаше да има причина да съществува.

Бог е светилник в тъмнината за нас. За нас тъмнината е тъмнина, а за Бога тя е светилник. Спрямо Бога тъмнината е действаща скрита светлина. Какво мислим ние, това е друг въпрос.

За Бог всичко е светлина. За Него и нощта е светла като ден.

Не можем да познаем Бога, но можем да познаем отношенията си към Него.

Рави Шимон Бен Йокай, един от най-големите кабалисти и авторът на Зохар, казва в „Книгата на сиянието“: Откакто видях Всевишния, оттогава не разбирам вече нищо друго от преходните светове. И още казва: Бог е скритият Абсолют. Мъдростта е произлязла от Неизразимия Древен, но тя е схванала в себе си, че е само едно излъчване. Тя е само едно излъчване, докато Бог е всичко.

И да видиш Бога, и да не Го видиш, е все едно, защото Бог е неописуем.

Който има недостиг на Любов, не може да получи светлината на Хокма, т.е. светлината на Мъдростта.

Който нарушава закона на Бога, казано по друг начин – закона на Любовта, той ще пребивава в невежество. Може да чете много, може да търси много, но който е нарушил закона на Любовта, той ще пребивава в невежество. За невежеството Учителят казва: Ти си невежа, понеже си разрешил един важен въпрос – че няма любов. Щом си го разрешил това, въпросът е свършен.

Когато Древният е слязъл надолу, се е превърнал в Любов, а когато Той е нагоре, Той е Безкрайност и не може да бъде разбран. Затова надолу е създал Любовта, за да може след време Любовта да Го познае и Той да стане достъпен. Той не е Любов – много по-дълбоко нещо е, но използва Любовта, дал я е, за да може чрез нея да вървим към Неговата тайна, която е скрита в Абсолюта.

Когато всичко ти е отнето, казва Кабала, имай съвършена Любов към Бога. И Зохар казва: Бог е непознаваем, защото е изначално затворен в Себе Си. Той е заключен в Себе Си, затворен в Себе Си. Чрез нас Бог преживява Своя съкровен живот, но не всеки може да почувства вкуса на тази истина.

Какво е Бог? Въпроси има, но Бог е скрит. Мнозина даже отговарят нещо, а нямат дори пълнотата, макар че и тя не е достатъчна за Него. Казвам: Когато се научиш как явно и тайно да проявяваш Любовта в живота си, Бог ще дойде. И това е отговорът. Придобиеш ли Го, Бог дойде ли в тебе, въпроси няма, защото Той заема мястото на абсолютно всички въпроси.

АУМЪ

7-ми юни 2011г.

УЧИТЕЛЯТ ЗА
НЕРАЗБРАНИТЕ НЕЩА

(лекция 7)

ВЛИЯНИЯТА

(първа идея за размишление)

МЪДРОСТТА НА УЧИТЕЛЯ

(лекция 8)

ПРЕРАЖДАНЕТО

(втора идея за размишление)

УЧИТЕЛЯТ ЗА ЗЛОТО

(лекция 9)

В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ

(трета идея за размишление)

УЧИТЕЛЯТ ЗА
НЕРАЗБРАНИТЕ НЕЩА

(лекция 7)

Казва Учителят: Има хора, които са оставили всичко на Бога Той да го уреди. И техните работи се забатачили. Само малко ще обясня: човекът върви заедно с Бога – не само Бог и не само човекът; осъзнато единство, работят заедно.

Казва Учителят: Ако пробудя вашето съзнание преждевременно, аз ще ви осакатя.

Веднъж през деня вие имате едно меланхолично състояние, то не трябва да ви плаши. Друг път имате весело състояние, то не трябва да ви радва. Вие не знаете кое от двете ще произведе по-добър резултат.

Не е вярно, че щастието е една необходимост за душата. Душата може и без щастие.

На земята страданията са хиляди пъти по-добре, отколкото задоволствата, които имате – най-малко два пъти са по-добре, отколкото някое щастие.

Има едно естество в човека и само чрез страданията той може да се избави от него (става въпрос за егото).

Най-голямото богатство в света е скрито под мантията на страданието.

Някои казват: Да разберем нещата! Учителят казва: Има неща, които не трябва да се разбират. Има неща, които трябва да си ги изпълнил, преди да си ги разбрал.

Ако се бориш със злото, ще разрушиш себе си. Познавай злото, без да се запознаваш с него.

Ще кажете: Ако ние от всичко се откажем, какво ще ни остане на нас? Учителят казва: Че тогава ще ни остане същественото.

Не мисли, че всяко нещо, което ти не разбираш, то не е вярно. Има неща, които ти си разбрал, и те са неверни, а има работи, които не си разбрал, а са верни.

Всяко постигнато желание е израз на смъртта.

Лошата жена е за добро дадена, а добрата жена е дадена за благословение. Лошите хора са за добро, а добрите – за благословение.

В православието мислят, че който не е православен, той не може да бъде спасен; който е езичник, не можел да бъде спасен. Но въпросът не седи така. Има езичници, които познават Христа по-добре от християните – то е до Любовта, това е въпрос на Любов.

Ако мислите, че щастието ще ви направи щастливи, вие се лъжете. Дръжте в себе си само идеята за Любовта.

Някой човек мисли, че е хванал щастието за ръцете. Той не подозира, че е хванал една усойница. Наместо ти да я хванеш, тя те е хванала.

Мнозина мислят, че смъртта освобождава човека от страданията. Не е така. Това, което освобождава човека от страданията, е Любовта.

Докато човек мисли, че оттук и оттам може да придобие знания, той е на крив път. Човек може да се учи само от това, което идва от Бога.

Ако човек очаква първо да се подобрят условията на живота му и тогава да заживее добре, той е на крив път. Трябва да се подобри нещо у човека, но то не са условията, а съзнанието и разбиранията му. Животът трябва да се разбира, а не да се подобрява.

Ако ти не изтълкуваш страданието правилно, ако го изтълкуваш криво, тогава от едно страдание ти ще си създадеш друго, по-голямо страдание.

Това, което е лесно, не е Божествено. Това, което е мъчно, то е Божествено. Мъчните работи са Божествени.

Ако никой не те обича, дошло е време ти да обичаш.

Искате да направите Любовта разбираема. Щом Любовта стане разбираема, ще създадете ада.

Има добро, което не произлиза от Любовта; има зло, което произтича от Любовта.

ВЛИЯНИЯТА

(първа идея за размишление)

Има един свят, който наричаме невидим, но той много ни влияе.

Нашите мисли не се раждат в ума ни, ние ги възприемаме от съвсем друго място.

Има невидими същества, които имат интерес да възбуждат енергиите в човека, за да черпят от него. Като се гневи, те използват тази енергия в него и го обезсилват. Тези същества идват групово, сядат около човека и започват да му внушават отрицателни мисли, докато го настроят. Вие знаете как се настройва радио – радиото е също съзнание – докато го настроят. Щом постигнат целта си, те се отдалечават и наблюдават какво ще прави той.

Всяко неразположение и потъмняване на съзнанието показват, че се намирате под влияние на същества с по-нисък умствен уровен. Всяко хубаво разположение на духа показва, че сте под влияние на същества, чиито мисли и разбирания са по-високи от вашите.

Казва Учителят: Ще ви влияят и ще влияете – това е Божествен закон.

Когато мислиш за някого, това показва, че той е дошъл. Няма значение дали по време на сън или в будно състояние – щом мислиш за него, той е дошъл.

Не е лошо да знаеш в даден момент сам ли си, или има още някой в тебе.

Няма човек в света, който да не е минал и да не минава през тъмните сили на природата. Те са механически – колкото и да са силни, човек може да се справи с тях.

Искате ли да напредвате в живота си, прилагайте закона на внушението. Като разумни същества, ще си служите с внушението при всички условия на живота, при всички случаи – за лекуване, за усилване на паметта, за насърчаване, за понасяне на скърби и страдания и т.н. Внушението е оръжие, чрез което вие можете да воювате със злото, с отрицателните сили в света.

Много пъти могат да се промъкват и във вашето сърце, и във вашия ум чужди чувства, които да спъват вървежа ви, и чужди желания, които не са ваши, или пък мисли, които са чужди. Всеки от вас ще работи върху себе си. За да се утаят тези лоши мисли, трябва да намерите противоположни на тях.

Учителят казва: Мине ти някоя мисъл, че може да ти се счупи кракът, че ще паднеш, и какво ли още не мислиш – на ден хиляди такива мисли могат да ти дойдат. Всичко това може да стане, ако го допущаш в съзнанието си. Само ще обясня какво означава допускане: отваряш вратата. Отваряш вратата и те нахлуват. – Но ако не го допускаш, казва Учителят, няма да стане. Значи, трябва да се научиш, да знаеш да си избираш какво да допускаш, какво да не допускаш.

МЪДРОСТТА НА УЧИТЕЛЯ

(лекция 8)

Миналите добродетели са настоящи престъпления и настоящите престъпления са бъдещи добродетели. Това е един закон.

Съвременните хора искат щастието на абсолютния мрак – то е най-голямото страдание, ко ето може да има един човек.

Питат Учителя: – В какво вярваш? – Вярвам, че всичко, което съществува, ще изчезне. – Ама докажи го! – То само ще се докаже.

Какво нещо е животът? Учителят отговаря: Това е присъствието на Бога.

Истината е това, което едновременно ограничава и освобождава човека.

Защо Бог не иска да оправи света? – Защото е Любов, затова не иска да го оправи. Ако не беше Любов, щеше да го оправи.

В сегашния неразумен свят се изисква ние да бъдем крайно разумни.

Най-лесното нещо е да се оправи светът, а най-мъчното – ние да оправим света.

Сегашното схващане за живота е голямо разочарование и за вярващи, и за невярващи.

Бог е Реалност. Всички други реалности произтичат от Него. Единственото реално нещо, това е Волята Божия. Той вижда всичко, което се върши. Той вижда и в най-тайните места.

Чрез закона на Любовта човек може да живее без закон. Т.е. Любовта превъзхожда законите. Именно оттук нагоре започва свободата.

Учителят задава въпрос и отговаря: Защо няма смисъл животът? Защото си разрешил въпроса, че няма Любов.

Който среща препятствие в живота си, той трябва да знае, че причината за това не седи в неговата съдба, но в неговата неразумност.

Всичко се хроникира, човекът е пред очите на висшия свят.

Всяко нещо, което е изоставено от Бога, подлежи на застой, лишено е от развитие.

Една култура, която убива, ще бъде убита – такъв е кармичният закон.

Любов и мъдрост без Истина нямат Божествен произход.

Божественото промисля само за ония, чието съзнание е отворено за него.

Един неразумен човек, който не е в общение с разумното в себе си, не е под Промисъл. Той е оставен на закона на случайностите и на стихиите.

В днешните времена на преход между две епохи ще се спаси само онзи, който се стреми към чистота, който има в себе си една свещена идея.

Учителят казва: Моето учение се заключава само в една дума – чистота.

Дойдат ли ви страдания, не се стремете да ги премахнете, но гледайте да ги осмислите. Има много случаи, питат ме: Дойде еди-какво си, какво да правя? – Няма такъв въпрос! Някой път човек иска някакъв подход – няма подход! Трябва да изтърпиш. Има много случаи, когато никакъв подход няма да ти помогне. Може да караш формули – карай, хубаво е! Мисли положително! – пак е приятно. Но някой път се иска търпение, трябва да търпиш; друг път се иска смирение, трябва да се смириш.

Религията е човешко дело, тя не е създадена от Бога. Когато Бог създаде света, нямаше никаква религия. Религията се яви в света, когато дойде дяволът. Аз казах скоро в Русе и в Бургас: много хора има религиозни, но не са духовни – това е техният проблем. Религиозни са, но нямат нищо общо с чистата духовност.

Казва после Учителят: Религията е за болни хора. За разумните е Любовта.

Някой казва: Ако Бог иска, ще ме излекува. Учителят казва: Няма какво Бог да иска – ти ще искаш!

Питате: – Къде да Го намерим? – Няма защо да Го търсите, само ще помислите концентрирано за Него.

Всеки човек, който работи с човешка любов, остава излъган.

Щом обикнете някого, Господ е там. Щом имате Учител, Господ ви е обикнал.

ПРЕРАЖДАНЕТО

(втора идея за размишление)

Смисълът на живота, казва Учителят, е в прераждането. Вземете го и в буквален, и в преносен смисъл.

Някой казва: Аз не искам да се прераждам. Учителят отговаря: То не зависи от тебе.

В света всичко се преражда, без изключение, и не само веднъж, но милиони пъти. Тук не става въпрос за хиляди, но милиони пъти се преражда.

Не е достатъчно човек да работи – казва Учителят – и да се развива само през един живот, но трябва да продължава своето развитие и през втори, трети и ред още животи.

Законът за прераждането е Христов закон. Учителят казва: Христос нареди да се прераждат хората.

Ако в този живот не изработиш по-добри условия за бъдещия, прераждането няма смисъл.

Докато живееш в безлюбие, ще се раждаш и прераждаш. Щом дойде Любовта, прераждането прекъсва. Тогава ще влезеш в закона на вселяването.

Някои религиозни твърдят, че никъде в Писанието не се говори за прераждането. Казвам: На всяка страница в Писанието се говори за прераждането, но то се отнася само за тези, които имат очи и които могат да виждат.

Който се е родил от баща и майка, ще се ражда и преражда много пъти на земята. Дава един пример Учителят: два момъка се сбиват и в борбата единият убива другия. Коя е причината да става убийство? Една мома. Тя има отношения и с двамата, чрез което събужда тяхната ревност. Момъкът, който остава на земята, се оженва за момата; другият заминава за онзи свят. Ако не беше заминал за онзи свят, другарят му нямаше да се ожени. Как ще се примири убитият? Като се прероди, той ще се роди в дома на младите. Значи, детето, което родят, ще бъде убитият момък. Ще кажете, че те не го искат. Това не зависи от тях. Който отнема живота на някого, той му дължи друг живот.

Засега човекът не е свободен. И като ражда, пак не е свободен. Дори Мойсей, който беше велик адепт, трябваше да се ожени, за да се прероди чрез него убитият египтянин. Мойсей отне живот и трябваше да плати пак с живот.

Ако някой – казва Учителят – е оглупял, то е, защото е употребил своето знание за развратяването на хората. Такъв човек в следващото прераждане ще бъде изпратен като един първокласен глупак. Точните думи на Учителя са „първокласен глупак“, просто няма да има избор – с вързан ум и с ограничени, свързани дарби. Т.е. може да има някакви дарби, но все нещо няма да му върви, защото ще бъде нещо вързано – ще има нещо, но недовършено.

Виждате един човек, който е сакат. Казвате: Горкият човек! Добре, но той в миналото е изпочупил много крака и ръце на другите и затова сега Господ го е ограничил, свързал е и ръцете, и краката му.

УЧИТЕЛЯТ ЗА ЗЛОТО

(лекция 9)

Нашите врагове са онези, които ни заблуждават и които ни залъгват с бъдещето (става въпрос за вярата в бъдещето, пак напомням – вярата не трябва да се изпраща в бъдещето, вярата трябва да е насочена в Бога).

Доброто няма минало, то няма и бъдеще. Злото има минало.

При сегашните условия злото е там, където хората не го осъзнават.

Злото е привидно зло, докато човек разбере вътрешните закони, които действат.

Ако не разбираме доброто, то се превръща в зло. Ако разбираме злото, то се превръща в добро.

Доброто и злото, това са слуги, които те упътват към Бога. И едното те упътва, и другото те упътва – те са живи същества. Те са служители, за да те отправят към Вечното Начало.

Когато доброто е вътре във вас, а злото е отвън, вие ще победите всички мъчнотии и противоречия. Ако злото е вътре, а доброто е отвън, вие ще бъдете победени.

Ако злото се спре в света, ще стане нещо по-лошо.

Само Бог може да ни пази от злото.

Злото е в егоизма, в материалното разбиране на живота. Това не значи, че духовният човек е образец. Сред духовните хора ще намерите най-голямо лицемерие и насилие. Там личният елемент е много по-опасен, защото заразата е проникнала по-дълбоко. Важно е личното да се впрегне на работа.

Злото е неорганизирана мисъл, чувства и постъпки.

Злото е същество, което има възгледи като на паразитите – това са философи, адепти, най-различни видове хора, дошли до положение на паразити.

Злото е един свят на закони. В злото за всяко нещо е определено какво и колко да правиш, за нищо не си свободен. Злото е строго определено. Доброто е без закон. Злото е строго определено докъде да бъде направено; доброто е без закон.

Злото има две страни: едната е относителна, а другата е мистична и универсална.

Единственият, Който всякога е положителен, е Бог. Той гледа еднакво и на доброто, и на злото. Учителят казва: Бог от доброто не се възхищава, а от злото не се възмущава. Това са служители, които си вършат задачите.

Божественото добро е зло за човека, понеже човек не е подготвен. За Божественото добро е казано: Бог е огън всепояждащ.

Злото съществува във физическия свят, във формите на нещата. В същината на живота злото не съществува.

Лошите хора, като отходна канализация, се жертват, за да освободят добрите от нечистотата. Значи, добрите хора, условно добрите, имат натрупана много нечистота – фина гордост, много такива тънки натрупани неща. И казва Учителят: За да освободят добрите от нечистотата, затова идват злите хора. Ако те не дойдат да коригират добрите, те не биха видели и изправили своите недостатъци и в крайна сметка добрите биха се задушили в лошите изпарения на това вътрешно гниене.

Всеки от вас, който се бори със злото, ще стане канал на злото.

Злото действа в личността, а доброто действа в душата. Говорим за висшата душа.

Мнозина смятат, че злото е по-силно от доброто. По този начин те завъртват ключа на злото и светлината в тях угасва.

Когато човек изпадне в неразположение, в обезсърчение, това се дължи на души, изостанали в своето развитие, които като не искат да вървят в правия път, влияят на хората и ги спъват.

Нисшите същества живеят в астралния свят на чувствата и желанията. Т.е. те живеят в тясна връзка с физическото тяло. Това са двата най-ниски свята, в които разумните същества рядко слизат. Защо? За да не се обвързват с материята. Значи разумните същества рядко слизат, по определени закони, за да не се обвързват с материята.

Тъмните паднали ангели живеят в астралния свят и както животните страдат от човеците, така и хората страдат от астралния свят.

Злото като сила извън нас не цапа човека, но когато злото се възприеме вътрешно, вътре в човека, тогава то вече е опасно.

Някой ми казал лоша дума – казва Учителят – виновен съм аз, че съм я възприел. Учителят не казва, че той е виновен, този, който те обижда – виновен съм аз, че съм я възприел.

В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ

(трета идея за размишление)

Това са откъси от втората книга „В храма на Учителя“, която трябва да излезе след години.

Какво казва Учителят за себе си:

Аз ви говоря Истината. Ако някой отсега започне да ме обича, той вече е закъснял.

Любовта няма свое начало и няма свой край.

От каквото се нуждаеш, ще го намериш при мене. Просто говори Учителят и ясно: от каквото се нуждаеш, ще го намериш при мене.

За себе си казвам: Аз съм господар на дявола, приятел на ангелите, а Бога признавам за свой Баща.

Аз и Христос сме едно и с нищо друго не можете да ме подмамите освен с вашата любов.

Онзи Христос, който беше в Иисуса, е същият, който е в мене, защото един е Духът.

И когато аз си замина от България, втори път няма да дойда вече. Десет милиона свещи да ми запалите, няма да дойда. Свещи не ми трябват. Църкви не искаме. Ние каменни църкви не искаме – Любов искаме ние. Тука Учителят говори от името на Бялото Братство.

Казва Учителят: Аз не спадам към никакъв народ, защото не съм от земята. Аз не дойдох. Аз още не съм дошъл. Когато дойда, работата ще бъде опасна. Ако българският народ не приеме това учение, нещо страшно идва за него.

Друг път няма – или възлизане нагоре, или търкаляне надолу.

Аз имам силата да ви възкреся. Кратко и точно казано от Учителя.

Ако в света има още зло, това означава, че още не съм си свършил работата, т.е. не съм дал колкото трябва от своята Любов и от своя Дух. Светът нямаше да падне, ако му бях дал нещо от себе си, ако му бях дал нещо от своя Дух.

Аз още никога не съм умирал.

И казва после Учителят: Какво ме интересува това, че вярваш в Бога? Мене ме интересуват тъмните Слънца. – Т.е. дълбоките мистерии – там, където човек става божество, а не занимания и занимавки с някаква вяра и вярвания.

Казва Учителят: Изключвам вярата. Аз съм заинтересуван само от Истината, която е всичко за мене.

После казва: Аз ще те излекувам, но с условие никога да не лъжеш. – Това е едно много дълбоко изречение и който го разбере, мога да кажа, че е три пъти благословен.

Казва: Аз съм безпощаден. Аз съм вън от всякаква критика. Това са точни думи на Учителя от неговите книги: Аз съм вън от всякаква критика.

В учението мога да ви услужвам, но не мога да ви помагам. – Значи, има нещо, което самият ученик трябва да развие – дълбоко осъзнаване за своята дейност.

Аз съм виждал много православни и евангелисти, които идват при мене и казват: Ще ни възлюбиш! Учителят казва: Казвам: Никога не сте били в пътя на истината и ще ме извините!

Когато някой се запитва дали е вярно това, което говоря, казвам: Ти има още много да теглиш.

Друг ключ не ми трябва. На мен не ми трябва любов, която не разтопява, на мене ми трябва Любов, която разтопява всичко в света. – Тука не става въпрос за религия, не става въпрос за любов донякъде. – Любов, която разтопява всичко в света.

Ако вие сте верни към мене, и аз ще бъда верен към вас; ако вие сте неверни към мене, и аз ще бъда неверен към вас.

Опитът ми е много стар, опитът ми е много древен – и в световете, и отвъд световете.

Словото бе у Бога и беше в моя Дух.

Питат Учителя: – Ами вярваш ли в Бога? – В Бога не вярвам. Аз живея в Бога. – Няма нужда от вяра, а от живот в Бога. – Аз живея в Бога.

АУМЪ

5-ти юли 2011 г.

САИ БАБА

(лекция 10)

МЪДРОСТТА НА САИ БАБА

(първа идея за размишление)

БУДА

(лекция 11)

МЪДРОСТТА НА БУДА

(втора идея за размишление)

ЙОГА ВАСИЩА

(лекция 12)

ДРЕВНО ПРЕДАНИЕ

от Йога Васища

(трета идея за размишление)

САИ БАБА

(лекция 10)

Саи Баба е същество отвъд всякаква религия. Велик Учител е и както често се случва, останал неразбран. Някои го мислят даже за факир – тези неща са при него странични.

Казва: Без значение е какви са събитията – аз съм винаги блажен. – Значи, тука става въпрос за същество извън събитията и явленията. – Аз не се нуждая от никакъв празник. Аз съм винаги в блаженство.

Аз съм мек като масло и съм твърд като диамант.

Направи избор, казва, при който твоето минало да не може да действа.

Човекът в действителност се обучава с тихи вътрешни напомняния.

Брахман е определил, че всяко действие трябва да има своите последствия.

Само Бог е вашият напълно безкористен приятел. – Някои искат да Го заместят с човек, други с учител, трети с нещо друго. – Само Бог е твоят напълно безкористен приятел.

Бог трябва да се признава във всичко, което съществува, което очарова или което отвращава. Забележете – и в което отвращава, Бог е там. Във всичко, което цъфти или което увяхва – навсякъде е Бог.

Саи Баба казва: В този свят няма нищо, което да не е въплъщение на Бога.

Всички религии говорят за един и същи Бог, Той е Един за всички племена и народи.

Бог е целта на живота. Любовта е Една. Тя стои над всички касти, националности и религии. Единствената практически ценна религия е самореализацията.

Бог присъства във всеки човек във формата на Любовта.

В този свят всичко е Бог.

Истината е по-фундаментална, отколкото атомът.

Познай първо себе си, а след това всичко останало.

Точно така, както облаците скриват слънцето, така умът скрива Бога, от Когото той произлиза.

Вие се раждате, за да се научите да не се раждате отново.

Най-голямата награда, която можете да получите, това е Любовта на Бога. – Тука се сещам за едно специално нещо, което казва Учителят, какво е страшният съд. И Той го казва безпощадно: Това е да ти е отнето развитието за 12 милиарда години. Отнето – нямаш шанс да се развиваш, каквото и да правиш; това е всъщност страшният съд.

Саи Баба: Умът вижда разделеността, Любовта вижда единството.

Любовта не търси награда, тя сама по себе си е награда.

Прекрасна мисъл: От всички побърквания, които могат да поразят човека, побъркването по Бога е най-безопасно и най-благотворно. – Ето една хубава идея за тези, които искат да се побъркват.

Кое е безпогрешен признак на мъдрия човек? Любовта. Любовта към цялото човечество, не само към едно учение, към една религия, към едно племе – към цялото човечество.

Ако развиете Любовта, няма да ви е нужно да развивате и още нещо: Любовта не оставя място за дребнавостта и теснотата на погледа.

Ако вие придобиете Любовта, даже ще можете и без свещените писания, защото целта на всички писания е да се пробуди Любовта.

Духовната дисциплина расте само на почва, оплодотворена от Любовта.

Бог наблюдава с хиляди очи и най-малката активност на човека. – Става въпрос за едвам забележимата, скрита активност, и най-малката активност.

Ако сте уверени, че зависите от Бога 100%, Той ще се погрижи за вас и ще ви спаси от всяка неприятност и всяка вреда.

Най-висшата добродетел е смирението и отдаването на себе си на Бога.

Човекът има само воля, а не свободна воля. – Разбира се, той може да си въобразява. Свободна воля има само Единният Бог.

Всичко добро или лошо, което изпитва напълно преданият човек, е дар от Бога. Бъди доволен от всичко, нищо не може да стане без Неговата Воля.

МЪДРОСТТА НА САИ БАБА

(първа идея за размишление)

Съществува само Единството. Множеството е ваше въображение.

Помни: Служенето е повече от медитация. Служенето не трябва да е показно.

Непривързаността – това е жертвата.

Умът, укрепен в осъзнаването на Единния, е подобен на скала.

Няма по-ефективна сила от чистотата.

Радостта е капан. Скръбта е истинският учител – тя учи на внимателност, благоразумие, различаване, непривързаност, осъзнатост, будност.

Когато нямаш абсолютна вяра в резултата, тогава се появява съмнението.

Когато нямаме в себе си правилната истина, ще подлъжем много хора. – Ще подлъжем, ще подведем много хора.

Действието, посветено на Бога, е освободено от карма.

Всичко друго, освен Единния, е лъжа. Дори и духовните практики.

Практиките не освобождават, само чистотата освобождава.

Фактът, че имаш въпроси, доказва, че още си от нивото на света.

Има само Един, а не двама. Ако човек вижда втори, тогава действа илюзията.

Когато посветените предават своя живот на Бога и Му се подчиняват, Той поема пълната отговорност и грижа за Своите посветени, дори и в най-малките детайли.

Където има чиста Любов, само там е Бог.

Юда бе близък и скъп ученик на Христос. Той беше посветен.

Има голяма грешка в приемането, че медитацията е основната практика. Истинската практика е тази чиста Любов, която не се различава от Божията Любов. – Сещам се, скоро в Плевен ме питаха, в някои градове все още има въпроси: – Ако много медитирам, ще узная ли причините, дълбоките неща за живота, последствията? – Нищо няма да узнаеш, нищо няма да разбереш! Но ако посветиш себе си на чистотата, ще узнаеш. Радвам се, човекът разбра, каза: За това дойдох, това ми трябваше, благодаря – довиждане! Това е: разумният разбира от малко.

В чистия човек няма тяло, няма ум – и двете са изчезнали – има само любов, само духовност.

Непривързаният човек – той вече не е част от света и от хората.

БУДА

(лекция 11)

Великият Благословен. Буда, от санскритския корен „будх“, т.е. този, който напълно се е пробудил. Не донякъде, а този, който напълно се е пробудил в себе си, в своята същност. Иначе, ако не се беше пробудил, щеше да си остане Гаутама, т.е. някакво име. Казано по друг начин: пробуденият човек живее с любов, с душа. Той живее като душа, като дух, действа мъдро. Знаещият, казва Буда, живее разрушително, защото знанията са повърхностни.

Който е познал своята будовост, цялата красота на космоса и звездите вече угасва. Много просто – той вече е видял своя Център, той е видял друга красота: своята същност, наречена татхагата. Кой е татхагата? Този, който знае, че отникъде не идва – казва Буда – и никъде не отива, той е всякога. Татхагата е всякога. Буда не е ум, не е тяло, той е татхагата – чисто съзнание, чиста реалност, велика пустота. Казано по друг начин – безпределна освободеност.

Що е Буда? Този, който постига Истината и не се привързва към постигнатото.

Истинският будизъм е един изключителен себеанализ, непривързване към нищо и състрадание към всичко живо. Будизмът е учение, което е концентрирано изключително към съвършеното внимание, т.е. изключителна бдителност.

В будизма истинският йог е извън ежедневието на света, но не чрез бягство, а чрез постижението на вътрешната си бдителност, т.е. свобода.

Буда казва на своите монаси: Братя, аз не ви предлагам никакви догми, не искам от вас да вярвате. Призовавам ви само към едно: да се стремите към самостоятелно просветление.

Буда разбил идеята за кастите само с едно изречение, за което си създал много врагове. Буда казал: Не вашият произход, а вашето поведение ви определя вашата каста. Казва: За постигане на освобождение не са необходими нито вяра, нито безверие, а само едно: целенасочено духовно самоусъвършенстване. Три думи: целенасочено духовно самоусъвършенстване.

Казва: Внимателните не умират. Лишените от внимателност са подобни на мъртъвци.

Казва още: Знанието не може да ти бъде учител. Само опитът е достоен да ти бъде учител.

При Буда дошъл един ученик, желаещ голямо чудо. Той обикалял много учители, странствал, накрая дошъл и при Буда. Казал: След голямо чудо ще повярвам. Буда печално се усмихнал. Преданието казва: направил велико чудо. Ученикът възкликнал: Сега аз съм съгласен под твоята ръка да мина през степените на учението. Но Буда му показал вратата и казал: Сега вече ти никога не си ми нужен.

Доброжелателност – казва Буда – към всички същества. – Това означава, че няма никакви жертвоприношения. И Заратустра, и Тот отричат; когато искаш жертвоприношения – ами ти се предай в жертвоприношение.

Който говори безумно, сам наказва себе си.

Както Великият океан има един вкус – соленият, така и моето учение има един вкус – освобождението.

Злото се самозаражда, възниква в глупака и така то побеждава глупака.

Който напълно е смирил себе си, може да смирява и другите.

Когато човек постигне пълно смирение на своето аз, тогава той намира господаря, който трудно се намира.

Злото шлифова вселената като елмаз.

Привързаността към света е нещастно желание.

Не допускай времето в себе си, времето е печал, времето е обреченост.

Отказът от всяко зло е приятен отказ.

Всяко смирение е суета, когато човекът има влечение към земни или небесни радости.

От двама човека, които извършват една и съща грешка, по-лош е този, който не я е осъзнал.

МЪДРОСТТА НА БУДА

(втора идея за размишление)

На пробудения доброжелателността, непричиняването на вреда, отречеността – те са му оръжия.

Врагът, ако ти го обичаш, може да ти помогне да достигнеш дълбочина и съвършенство. Той затова е дошъл.

Вниманието е пътят, който води към освобождението от смъртта.

Обръщай своя взор натам, към мястото, в което светът не вижда радост.

В будната и осъзната мисъл няма никога страх. – Много просто – Бог работи в нея.

Ако не реагираш на страданието, тогава няма да има страдание.

Който има чисто действие, придобива метода, придобива дхарма, т.е.придобива благото.

Истината може да бъде намерена само с търпение и искреност. Две неща казва Буда – търпение и искреност.

Хора, които си създават неверен живот, се унищожават от смъртта.

Обичайте враговете си, защото враговете са ваши благодетели.

Сам ти се правиш чист и нечист и никой, освен тебе, няма да ти бъде спасител.

Натрупването на зло е скръбно. И казва: Даже злият вижда щастието, докато злото не е съзряло. Но когато злото съзрее, тогава злият вижда злото. Злодеят страда и в двата свята – и в този свят, и в другия свят.

За мъдреца не съществува този временен живот.

Който произнася лоши думи, затяга възел около себе си.

Само този ще победи живота, който познае Истината.

Гледайте и на радостите, и на скърбите като на страдания, разбирайки, че всичко това е крехко. Така мъдрият достига свобода.

Няма мъдрост този, който нетърпеливо преследва своята цел.

Сладостта на Мъдростта превъзхожда всяка сладост.

ЙОГА ВАСИЩА

(лекция 12)

Загатвал съм ви за него, сега ще говорим за него.

Първо: изумително същество, отшелник, древен Учител, Мъдрец, разрушител на гнева и желанията, същество на Великата изначална духовност, практически мистик, Древен безсмъртен, същество на вечната Мъдрост и Премъдрост, един от Великите Синове на Брахман, роден от Разума на Брахман. Тука няма да се впускам в подробности, стар мой приятел, имахме докосване и в този живот – но това е друга, дълга тема, ще я изключа. Ще ви говоря само за него, защото е нещо изключително.

Учителят Васища е бил жрец в слънчевата династия, още от Първата раса на боговете. Почита се като Велик дух, потопен още в древността в непрекъснато блаженство. Както ви казах и преди, това е прероденият впоследствие Брат Михаил.

В древността го наричали „Кулапати“, „Изначален Учител“. Само ще ви кажа, че и сега има тайни книги, които в Индия и в Тибет се крият. Те се отнасят до най-висшите тайни и забранени степени на йога. Изключителен древен Учител, познава много предания; част от едно предание после ще ви кажа.

Васища е богат с Истината, с истинско знание. Книгите му са свещени писания. Автор на древноиндийски свещени текстове. Среща се във Ведите, в Упанишадите, в Пураните и въобще в древни писания.

Казва: Аз получавам мъдростта си от Брахман. (Има много сродна мъдрост с Яджнавалкия.) Той е от тези древни мъдреци, които в миналото са се отказали да отидат в рая, когато им е било предложено – пълен отказ от рая – т.е. те са избрали само Бог. Били са призовани да отидат в рая – те се отказват категорично. Те останали в Брахма, в Абсолюта. И забележете, този Велик Учител казва за Учителя: Той е Учителят на Учителите. Тука само за малко ще ви спомена: Учителят не е Син Божий; Старците не са Синове Божии, даже не са Велики Учители – те са надраснали това. Синовете Божии са кандидати за Старци, но там е много трудно да бъдат приети, изключително рядко. Дори при пълно служене на Бога, и то при служене до смърт, тъй като правилата за Старците са съвсем други, няма нищо общо с Голгота. Ако си верен до гроб, не си достоен да станеш Старец. Някой път ще ви обясня разликата и какви са правилата. Само ще ви кажа едно от правилата: ако можеш да издържиш повече от три милиарда години в уединение. Но има и други, по-дълбоки правила – но това е друга тема.

Васища казва: Докато не виждаш Бога във всичко, умът възприема чисто и нечисто – и двете са погрешни. Забележете: тогава умът възприема двойствено, той не вижда единно и почва да мисли, че еди-кое си е чисто, а еди-кое си е нечисто и не знае как действа Брахман.

Ум, който стане напълно очистен, става духовен учител.

Който осъзнае себе си, вярата му към този свят се прекратява.

Истинското знание е лодка за преминаване в другия свят, за преминаване в Брахма.

Убеждението възниква при старателното изучаване на Тайната на живота. Без това не възниква истинско знание даже след милиони години.

Тези, които са станали непокорни, са били Безсмъртните – разбира се, една част от тях. Бог е убил Безсмъртните богове със смъртта – казва Васища, – за да научат специалния си път към Него. Той е много специфичен път за всяко същество, който то трябва да извърви към Него.

Няма по-голяма сила от правилните действия в настоящето.

Съдбата може да се победи с усилия в настоящето. Личните усилия са друго название на Тайната Божия Воля и Сила. Личните усилия – говорим за тези непрекъснати, малки, постоянни, искрени усилия.

Съдбата не е резултат на Бога. Съдбата е резултат на собствени минали действия. Със своите собствени усилия, казва Васища, стани внимателен.

Който е познал Истината, религията вече не му е нужна.

Невежеството на човека е по-вредно от всичките му болести, взети заедно.

Този, който има власт над себе си, не се подхвърля на чужди влияния.

Създателят е създал сам Себе Си и затова всеки трябва да създаде себе си. – Прекрасна мъдрост! Всеки трябва да създаде, всеки трябва да пресътвори себе си.

Който има духовна природа, не се заблуждава.

Създателят е Читта. Тази дума означава: абсолютно чисто съзнание. Това чисто съзнание се явява Негово тяло. Това е тялото на Брахман, външното Му тяло.

Когато съзнанието е облечено в духовно тяло, то се нарича разум. Разумът е създаващият материята, материалното. Той е това, което възприема външните неща – обекти и всякакви подобни. Но те съществуват само като названия. В Реалността не съществуват обекти. Не съществуват нито обекти, нито възприемащо съзнание; съществува само Читта – всеобщото, абсолютно чистото съзнание.

Който е разбрал изцяло тайната на съзнанието, прекъсва всички беди и заблуждения. Той става свободен.

Бог съществува, но не възприема вселената. Значи, Той съществува и в нея, но не я възприема. Истината Му е абсолютно чиста, абсолютно Неродена. Той влиза във вселената, работи чрез нея, но не я възприема – Той я превъзхожда. Той е само Наблюдател.

Бог не е далече. Той е Съзнание, Което е навсякъде. Той е чисто Съзнание. Скритата вселена, това е всъщност чистото съзнание. Скритата вселена, за която Учителят говори, Божествената вселена, това е всъщност чистото съзнание. Който не знае това, не знае нищо.

Бог може да бъде осъзнат само когато е твърдо разбрано, че вселената е нереална, както е нереална синевата на небето.

Само когато едно същество се осъзнае като съвършено несъществуващо, тогава може да бъде осъзнат Бог.

ДРЕВНО ПРЕДАНИЕ

от Йога Васища

(трета идея за размишление)

Това е само откъс, след време ще ви изнеса и другата част. Тука става въпрос за тайната на бацила, за която горките учени просто представа нямат за какво става въпрос. Няма и да имат, тъй като те нямат метод, нямат в себе си Брахма, нямат Истината. Да видим какво казва част от това предание, предава го Йога Васища, той има много предания подобни:

Съществувало древно, паднало същество, много висше, древно божество. Когато Брахма му дал избор още в древността, това същество пожелало да стане изключително вредно, много вредно, необикновено вредно за хората и да ги поразява, да ги разрушава. То имало огромно егоистично желание. След време ще видим за каква красота и воля става въпрос, когато разберем дълбокия замисъл на Брахма.

Това същество станало бацил, вирус. Пожелало да стане много малко, за да остане скрито, абсолютно невидимо, да заразява тайно хората и съществата. Това били дълбоко вродени нечисти склонности.

И така, този бацил започнал да странства в много светове, на много места и да се крие. Къде? Йога Васища казва: в праха, в нечистотата, в нечисти ръце, нечиста кожа, мъртви тела, гниещи места, в определени хора, в застояли води, в животни и т.н. Той странства и се развлича в болните хора, които разрушава. Но често се случва и да пада на земята от прекалена преумора – тук става въпрос за огромна енергия – да пада дори и това същество от преумора на земята, изморено от своята изключителна разрушителна деятелност. Другият вариант, при който пропада и пада от умора: когато върху него се прочете от чист човек изключителна молитва или изцеляваща формула или просто се случи подходящо, чисто, духовно изцеление.

И така, този бацил (той е пръснат после в многобройни малки бацили), на този бацил коренът му е една много стара и древна жестокост, която станала неговата естествена функция. Ще видим, това е подобно както при Сатана – ръководи го друго същество, но те са много обвързани; това става естествена негова функция. Това е една стара и много странна карма – казва Йога Васища. Дори се е случвало този бацил да изпитва изключително умиление при вида на страдащите хора. Рядко се случвало, но се е случвало. Но той продължавал да следва своята карма.

Но този бацил си имал и свои лични безпокойства. Васища обяснява: лични безпокойства, защото поради това си дело, което е пожелал в своята древност, този бацил забелязал, че си замътил погледа, и вече не виждал ясно, и дълбоко не разбирал нещата. Защото да се радваш на страданията и болките на другите, означавало да унищожаваш нещо в дълбините си. И това същество започнало да разбира, че нещо му липсва, почувствало липса на удовлетвореност – нямал този бацил пълнота.

И така, този бацил в един момент започнал да съжалява за своя път, но връзката с това тайно същество, което го ръководи, била огромно, много могъщо силна и обвързана. Освен това, влизайки в хората, този бацил усетил, че живее едно много нисше съществувание – друго нещо, което не одобрявал.

И така, малко по малко, този бацил започнал да проглежда, да провижда, че това не е живот и че пътят е напълно погрешен. Той си казал: Вече се уморявам от всички тези видове нечистотии. Нямам приятели, никой не ме съжалява, нямам дом, нямам достойно име. Загубих разум и благородно чувство, създадох много проблеми, много невежество и много заблуди. Аз не съм свободно същество. Има демон, древен и страшен, в мен. Този скрит демон в мен искам да се умилостиви или аз ще го унищожа – бацилът имал стара, древна воля. – Аз не съм разумно същество и сам си избрах да бъда бацил. Как да се освободя сега от това битие, което е по-лошо от битието на червея?! – Започва осъзнаване. – Искам да се върна към свободата си, към своята древност.

Дошло време, когато този бацил пожелал много твърдо да се отдели от всичко нечисто, и той решил да стане изключителен аскет. Този дух пожелал изключителен аскетизъм – да се уедини, дори да се самоизтезава, да се самоизтощи, за да се освободи от тази стара, тежка, избрана участ.

Това същество било, както казах, с огромна воля и огромна устременост. И това същество твърдо стояло, казва преданието, седем хиляди години съвършено неподвижно! Ал Халладж е стоял една година абсолютно неподвижно, дори със скорпион под мишницата си – негов приятел. Бодхидхарма е стоял неподвижно девет години, но тука говорим за седем хиляди години воля, страшна воля – изключителен аскетизъм, абсолютна неподвижност, за да разруши този демон в себе си. Почнали да не го вълнуват никакви събития – нито вятърът, нито дъждът, нито пожарите.

И поради това голямо устремление то цялото се очистило, то разрушило своята греховност. Всичко греховно се разпаднало и то достигнало много висока мъдрост, защото неговата енергия била готова да запали целите Хималаи. Това било много рядко срещано устремление. И Брахма, казва Васища, го видял. Боговете се изумили.

Той видял, че това същество е изключително и че то практикува аскеза и очистване с много рядка, специална сила на преданост – нещото, чрез което се постига всичко.

Случило се, че боговете наблюдавали тази велика аскеза и воля. Те били изумени. Те искали да говорят с това същество, но то било в много висше самоотречение – никакви разговори. И дори боговете изпитали страхопочитание. Но по този път това същество станало съвършено чисто и постигнало най-висока степен на себепознание.

И така, това велико отдадено същество постигнало чисто разбиране за Брахма, за Абсолюта – не за Бога, за най-дълбоките тайни на Абсолюта в себе си; не някъде другаде – в себе си. И нямало вече в себе си нито съмнение, нито желание чрез това велико себепознание. И то казало: О, Брахма, демонът в мене, който ме преследваше от хиляди години, умря.

Друг път ще продължа другата част от това предание.

АУМЪ

2-ри август 2011 г.

ВАЛЕНТИН

(лекция 13)

ЛЮБОВТА СПОРЕД ГНОСИСА

(първа идея за размишление)

ВАСИЛИД

(лекция 14)

МЪДРОСТТА НА ГНОСИСА

(втора идея за размишление)

ГНОСТИЧНИЯТ ХРИСТОС

(лекция 15)

ГНОСТИЧНАТА ДУША

(трета идея за размишление)

ВАЛЕНТИН

(лекция 13)

Кой е Валентин? Християнски гностичен Учител, който бил разочарован от християнството, след което окончателно приключва с църквата. Той написал много книги и имал многобройни последователи – в Египет, в Сирия и на много други места. Даже имал много врагове, които също го почитали за дълбокото слово, за дълбокото Божие слово.

Той казва: Гностикът има в себе си дълбок вътрешен Източник, където опознава нещата и откъдето черпи вдъхновението си. Но с този начин на мислене Валентин бил голяма опасност за църквата, както и богомилството. Значи, те са проповядвали истинско християнство, което е (ще говорим по-нататък за богомилите) голяма опасност за църквата. А на гностичен език това означава, че голямата опасност за църквата е Самият Източник, т.е. Бог. Това казва Боян, това казва и Валентин: Най-голямата опасност за църквата е самият Бог.

Според Валентин главната енергия на човека трябва да бъде насочена навътре, към Центъра, към Източника, към самопознанието и гносиса, т.е. откровението. Трябва да се търси откровението. Разбира се, трябва да се спечели доверието на Бога.

Според него самопознанието означавало да станеш господар на своя дом, казано по друг начин – господар на своята същност. Иначе в твоя вътрешен живот ще има пропаст, а твоят дом ще се управлява от тъмните сили и твоята воля ще бъде обзета от чужди сили, навлезли в твоя дом.

И така, мъдростта на Валентин:

Благата вест, казва, е страхът Божий. Той е началото на мъдростта. Дори и Сатана бил потресен, защото това е предупреждение от Бога за всички и всички, които са разбрали правилно този закон, Бог ги отделя към избраните. Този закон разделя съществата на две раси: безсмъртна раса и смъртна раса.

Казва: Човекът е роден, за да умре вътре в него смъртта. Когато разрушите смъртта вътре в себе си, няма да умрете – ще умре само светът.

Речта е дар свише. Тя не е достъпна даже за ангелите. Тя идва от чистия гносис.

Мисията на човека е да победи своята смърт. Преведено, това означава: и най-малкото зло в себе си, най-малкото, микроскопичното зло. Искам да кажа: има ли някакво малко зло във вас, някъде ако имате враг или каквото и да е, смъртта е още във вас.

Духовните хора са спасени; душевните хора могат да се спасят; материалните хора не са спасени – те са обречени на гибел и на тежки прераждания, докато някога тръгнат в другия път.

Никой не може да намери Истината, намирайки се под властта на закона. Бог на закона и Бог на Любовта са различни неща. Тука се казва, че Бог на Любовта е Бог на спасението.

Според Валентин Бог е дълбочина и тишина. Дълбочината е непородената област на Изначалната Основа. И после казва: Бог е Главната Причина за смъртта. Той също така е и преодоляването на смъртта и на света.

Този, който притежава гносиса (откровението), носи в себе си вечността. Този, който притежава гносиса, знае за какво е призован. Той носи в себе си вечността и изпълнява Волята. Той не казва „искам да служа на Бога“.

Валентин казва: Търси Бог, изследвайки себе си. Тук за малко ще се отклоня: някой път ви помага ангел, вие мислите, че е Бог. Когато се отдадете напълно на Бога, ще разберете точно кой ви помага: начинът на Бога е един, начинът на Учителя е друг, начинът на много напреднал брат е друг, начинът на ангел или архангел е друг или на умрял близък, напреднал приятел също е друг.

Гносисът е нещо истинско в сравнение с християнската ерес, казва Валентин. Гносисът, това е истинското знание, което носи реалното спасение на човека. Гностикът получава тайния смисъл на учението на Христос.

Гносисът се отличава от вярата така, както Духът се отличава от материята. Казвал съм и друг път: може да вярваш и да оглупяваш. Откровението, пътят на Мъдростта са друго нещо, Любовта – това също е друго нещо. Казва: Бог е заинтересован единствено от това – човекът да придобие истинско знание; не вяра – истинско знание.

ЛЮБОВТА СПОРЕД ГНОСИСА

(първа идея за размишление)

Любовта е вечната, безсмъртната енергия и субстанция, а религията е второстепенна, второстепенно явление. Имаш ли Любов, ти вече си богат, защото Бог те притежава, ти си в Него, а всичко е в Неговите Ръце. Нямаш ли Любов, все едно е какво притежаваш, защото си отдалечен от Бога. Любовта вътре в тебе е, която вселява твоето безсмъртие.

Василид казва: Любовта е родена от тайната на Бездната, т.е. от тайната на Безкрая. Този, който се е отказал от Любовта, е придобил проклятието. Казано по друг начин – придобил знанието, Дървото за познанието на доброто и злото.

Грехопадението е падение на Любовта в човека. Който не е познал Любовта, заживява в произвол и хаос. Любовта, казва гносисът, не е свързана с щастието и нещастието; Любовта е свързана с Плерома, Пълнотата, с Целостта, която е път към Вечната Пълнота на Бога. Значи, нашата пълнота е път към по-високи степени на пълнота. И накрая – към Безкрайната Пълнота на Абсолюта.

Любовта към Бога е път към Безпределната Тайна на Бога. И казва гносисът: Ако разбереш и осъзнаеш Любовта, тя става твоят вечен път към скритото вътре в Бога и ти ставаш част от тази Скритост, от тази Мистерия.

Любовта, това е животът. Животът не може да бъде обяснен, защото произходът му е от Великата Тайна, която е скрита в Бездната. Животът не е за обяснение, а за възхищение и благоговение. Казано по друг начин: животът никога не е имал произход, защото никога не е имал начало, нито е имал край. Животът е живот, а смъртта е връщане в живота. А когато животът се ражда, това е само едно слизане в привидната смърт. Но всичко това е все живот, и то живот без никакъв край.

Чувственият свят в живота е резултат от трагическа грешка. Чувственият живот, това са изхвърлените сили от Плерома (когато говорим за Христос, ще стане по-ясно); чувствените сили, емоционалните сили и т.н. са изхвърлените сили от Целостта, от Плерома, от Прасветлината. Те са изхвърлени в мрака на света.

ВАСИЛИД

(лекция 14)

И преди съм говорил за него, и след време пак ще говорим за него. Казвам направо: Това е бащата на гносиса, най-дълбокият гностичен Учител. Както Ал Халладж е сред суфите: има много големи суфи, но Ал Халладж не е голям, Ал Халладж е велик. Такова нещо е Василид.

Василид е сирийски монах и странник. Живял най-вече в Египет; на много места, но най-вече в Египет.

Евангелието на Василид е било най-опасното евангелие поради огромната му премъдрост. Василид е същество с голяма мистична дълбина. Василид казва:

Всичко е произлязло от Велико Неродено Начало. Светът е произлязъл от Нищото и затова се явява Нищо. Светът е несъществуващ. (За тези, за които е сложно да разберат, накратко ще поясня: вие казвате „Варна, България съществуват“. Не съществуват обаче: всяко нещо, което може да изчезне – не съществува; всяко нещо, което никога не може да изчезне – то е, което реално съществува, това е мярка.)

Светът е създаден привидно, външно, от най-нисшите йерархии и затова в света има война. По тази причина Висшият Бог е изпратил Третото Същество, наречено Христос, да освободи хората – вярващите и пленените – от властта на силните паднали ангели.

Третото Същество, Христос, не е страдал, но юдеите не разбрали това. Сам Бог превъзхожда цялото Битие и всяка мисъл. Той е бил скрит в Христос и затова Христос не е страдал. Защо не е страдал? Василид казва: Защото е Несъществуващ. И затова страдание няма. Страданието е за съществуващите, ограничените, нереалните същества. И после Василид казва: Всеки, който не познава Бога, има слабости, а те създават в него нисши сили, които пък му създават материално тяло. Който не познава Бога, не може да се освободи от тези нисши сили, които го създават и ще продължават да го създават.

Плътното, което не е Синовност, живее в това, което се нарича „свят“. А Синовността, т.е. Духът, живее в Свръхсвят отвъд плътното, отвъд света.

Луцифер е мислел, че е бог, но по-късно разбрал, че е роден от по-висша сила, и се смутил – разбрал своето незнание. Самият Бог няма начало, Той произлиза от собствената Си Бездна. Няма начало, няма произход, защото Той винаги е бил. Той е без начало поради собствената Си Бездна, но Той е излязъл от Нея, т.е. Той е излязъл от Себе Си, излязъл е от Своята Велика Мистерия и е дал начало на всички същества, поставил е световете във времето.

Чистото Божие Слово е Същността на живота. То е първичната манна небесна, защото Чистото Слово е концентрираната Същност на Бога. Това е Неговото скрито, съкровено Ядро, т.е. вечният и безкраен Хляб, с който се хранят всички безсмъртни. Самият Василид държал много на чистото слово, никакъв компромис, защото той знаел, че това слово се превръщало във врата за разкритието на Божественото Съзнание.

Василид казва: Себепознанието е излизане от границите на историята, от границите на времето и на света.

Врагът – казва Василид, – врагът не е създаден, за да го победиш, а за да го преодолееш в себе си. – Значи, никаква победа, а преодоляване в себе си!

Истината е подобна – казва – на безмълвието, понеже Бездната е безмълвие. Тя е и цялата Истина и затова Истината е безмълвие и живее в непроявеност и дълбочина. И казва Василид: Същността не е в бъдещето, Същността е в Истината. И прави обръщение към своите монаси: Монах е всеки, който бяга от лъжата към Истината и който бяга от множеството към Единството. Има един-единствен манастир: Истината. Влезте в него и тази Истина ще ви направи свободни. Това е старата идея на „познай себе си“, защото „познай себе си“ е точно това – живей в Истината, т.е. живот в Бога.

Гносисът е възхитително учение. То е тайната истинска Мъдрост. Гносисът е получаване на тайно знание, което същевременно е спасение – това, което е отречено от църквата. Но това е тайно знание, истинско знание, което е и само по себе си спасение.

Чрез гносиса в човека се спуска Първото Същество – Бог, истинската реалност. Когато Третото Същество, Христос, казва: „Как така ме наричате благ, благ е само Отец ми“, Той говори от опит, казва Василид. Той е видял величието и благостта на Единствения Бог, на Първото Същество, Той е видял това чрез гносис. Знанията са умствено явление, докато гносисът е чисто духовен. Значи, гносисът не е религиозен, гносисът е чисто духовен. Аз ви казах и преди – има много религиозни хора, но не са духовни и това е техният проблем.

МЪДРОСТТА НА ГНОСИСА

(втора идея за размишление)

Мъдростта освобождава човека от закона, от т.нар. „стечение на обстоятелствата“, от други наречено „случайността“. Гносисът казва:

Намерението е мъдро, защото то не изпълнява желанието, то реализира намерението на душата (става въпрос за висшата душа). Желанията не познават реалността. Това, което води в реалността, е мъдрото намерение.

Истинската Мъдрост се основава на много тънък духовен опит. Мъдростта е дело на Чистия Дух. Знанията се дават, а Мъдростта се придобива само в тесния път, изключително тесния и труден път. Мъдростта се придобива в извънвремието. Така чрез гносиса мъдрият заживява в Духа. Да живееш в Духа, това е живот в безвремие.

Мъдрият наблюдава духовно, казано по друг начин – без никакво мислене. В истинската Мъдрост няма знания, няма ум, няма умуване, няма предположения. Тук е гностичното съзнание, т.е. чистото съзнание. Тука мъдрият живее в своята свобода.

В тази истинска Мъдрост няма знания, а има само пълнота и безкрайност, Велика пълнота и безкрайност, преизпълненост. Когато си близо до един мъдрец, ти си близо до един неизразим свят, защото там, в дълбините му, сияе изначалната Плерома. Той не е знание, той е пълнота: ако направиш връзка с тази пълнота, задължително ще получиш нещо от дълбочината.

Мъдрият се пази, казва гносисът, да върши добро, защото той живее в Бога и не се меси, освен ако Бог иска. И той знае точно кога Бог иска това.

Спящата религия казва: Прави добро и избягвай зло. – Напълно погрешно мислене според гносиса. Мъдростта казва: Живей в Бога и доброто ще тече естествено и истинно, отвъд ума и отвъд правилата, защото тука действа самият Бог – ето я мярката. Както знаете, много хора правят добрини и последствията са много лоши; има и обратен вариант, това е друга тема.

За мъдрите, за избраните възкресението вече се е случило. Мъдрият дали ще върши добри дела, дали няма да ги върши – той просто е спасен, защото Мъдростта е важна, а делата му са без значение. Забележете, Мъдростта е важна, той носи нещо друго, дълбоко; той е в Плерома, в Пълнотата, той е вътре в Бога.

Мъдрият е спасен, защото спасението е скрито в собственото му себепознание, в собствената му духовност и Божественост, а само тази духовност може да устои на вечността и само тази Божественост може да устои на Безпределността. Защо казвам това? Защото натискът на Безпределността е огромен, трябва да имаш изключително неизменна Любов да понесеш, така както на дъното на океаните живеят много малко същества, защото натискът е огромен, трябва да имат особени способности, за да издържат този натиск.

Себепознанието е осъществяване на спасението. А що се отнася до света, светът ще бъде избавен, но няма да бъде спасен. Ще бъде избавен, като цяло, не говоря за демоните и другите подобни, за тях има друго бъдеще; но няма да бъде спасен, защото още не е готов да живее в Духа, в Бога, затова само ще бъде избавен.

ГНОСТИЧНИЯТ ХРИСТОС

(лекция 15)

Тука ще разберем какво представлява Христос от истинската гледна точка, гледната точка на Мъдростта.

Третото Същество, Христос, е гносис на Бога, откровение на Бога. Христос е произлязъл от Любовта на Бога, а Сатана е произлязъл от гнева на Бога – това са две различни сили на Бога.

Христос е дошъл в света, за да покаже Плерома, Целостта, Първосъздадеността, за да може човекът да се завърне в нея, тъй като хората са половини – мъж и жена. Значи, Плерома принадлежи на Бога и на Божествената област. Дървото за познанието на доброто и злото е лишено от Плерома и затова този свят се стреми нанякъде, върви нанякъде, но не знаейки къде. Дървото за познанието е падение, Луцифер е паднала Мъдрост; а Христос е неродена Мъдрост, която носи съвсем друго знание, знанието за Плерома, Пълнотата, Целостта, андрогина.

Христос е андрогин, цял; Той няма нужда да се ражда от майка и баща, както и Мелхиседек, както и много други. Любовта, която има Христос към Бога, е абсолютно андрогинна, тотално цялостна, неизменна. Тя е по-висша от мъжката и женската любов, тя е космична и цялостна, тя е отвъд разделението. Христос, казва гносисът, е андрогин, това е Тоталното Съзнание и не случайно Той е послушен до смърт; не донякъде – Той е послушен тотално. Андрогинът, това е методът да възприемаш Бога тотално.

В този свят човек се опитва да вярва, но вярата не те прави цялостен. Тя те обединява с Бога, но не те слива с Бога и не те прави андрогин. Вярата е само една подготовка. Човекът не може да разбере и осъзнае, че не е никакъв пол, тъй като тука илюзията е много силна. Както казва Учителят: „Нито мъж, нито жена“. Разбира се, на ниво душа, ако човек е стигнал до ниво душа и дух, той не е пол; но на ниво ум, на ниво разделение, на ниво, когато човекът е разделен, той е някакъв пол. Но Учителят казва: Какъв пол имаш ти, когато отидеш в другия свят? Въобще какво знаеш за пола? Но тука, в този свят, понеже ти си разделен, ти си разцепен на две и понеже тука илюзията е много силна, ти си мислиш, че си човек, мислиш, че си мъж, мислиш, че си жена, и даже търсиш някаква половинка, а то всичко е в тебе, защото Царството Божие е в тебе. То е в тебе, но в твоята дълбина, в твоята бездна.

Гносисът казва: Ева беше окултно родена, без помощ на жената; Христос беше също окултно роден, без помощта на мъжа – Бог няма нужда от помощ от мъжа, за да роди Христос; ангелите също са андрогини, но човекът е просто разделение. Христос не е роден от Мария, а се явява чрез Мария – забележете разликата!

Христос е чистата Любов, а Адам е допуснал желание и тогава Бог му дава пол: щом има желание, Бог му дава пол. А желанието – това е сънят. И затова андрогинът Христос казва първата и най-голяма заповед: Възлюби Бога! – Не ближния, това е второстепенна заповед, после ще разбереш тази заповед; първо разбери първата заповед: Възлюби Бога!

Чистото Слово е също андрогинно, говорим за абсолютно чистото слово, пречистеното. То е цялостно, то е единно и то е тотално. Когато пожелае, то може да влезе в Бога чрез свръхконцентрация – т.е. Чистата Тоталност.

Андрогинът (както виждате, това е широко понятие), това е съвършеният човек, това е духовното съвършенство, Божествената Цялост. Древният Хермес, древният Тот, казва: Нетерът (т.е. Бог) е преизпълнен с двата принципа. Той е съвършено Цял и затова Той винаги ражда всичко, което реши да създаде; няма нужда нито от мъж, нито от жена. Цялостното няма нужда да ражда от мъж и жена, то си е цялостно, докато половинките трябва да се събират и така да раждат; какво ще родят, това е друг въпрос. Значи, цялостното, андрогинът, то ражда всичко от себе си – както говорихме, даже и русалките – защото е цялостно. Така е роден и Мелхиседек – абсолютно никакви родители, нито баща, нито майка – директно и пряко от Бога. Бог не е ограничен, Бог има методи за всякакви видове раждания, а този човешкият начин, той просто е нещо изостанало. След време, казва Учителят, това ще бъде сменено и подобрено.

Така е роден Мелхиседек, както казва и Писанието – без родители, без баща и майка, просто няма нужда от тях. Мелхиседек е същество от Древния свещен род, непадналите нефилими, т.е. непадналите богове. Той е друг вид странен и мистичен спасител на човечеството. Той е Прадревен Логос, абсолютно чисто Слово. Смятайте, щом е бил Учител на древния Тот, за какво ниво говорим. Той е бил главен ръководител и жрец в храма на Слънцето в Атлантида, а Техути (Тот, или Хермес) е бил негов ученик. Но за мъдростта на Мелхиседек – който има и друго име в Атлантида, наречен е цар и жрец Атлант, царят на Атлантида; после слиза с друго име, Мелхиседек, царят на Агарта – ще говорим специално по-нататък, за неговата мъдрост.

И така, андрогинът Христос не се нуждае от общество, става въпрос за човешко общество, не се нуждае от колективна форма на живот. Той съществува в Бога и е напълно самодостатъчен, напълно преизобилен. Няма нужда от хора, отношения, общества. Казано по друг начин – висшата реалност е единна реалност, а не разполовена. Андрогинността – това е безсмъртната Цялост. Завръщането в андрогина е унищожаването на този свят и на целия космос, забележете какво казва гносисът! Завръщане в андрогина, в Целостта на човека, за което пречи и цялата държава, и много хора, сили и т.н., дълъг разговор. Какво ли не пречи, но човекът е длъжен да се завърне там – истинският храм е там, истинската църква е там, Бог е там и преизобилието е там.

Андрогинът е предвечното древно състояние. Андрогинът Христос няма нужда от света и от космоса. Той живее в Отец и не се храни с този външния хляб. Той се храни със свръхестествения хляб и затова е казал: „Не само с хляб ще се храни човекът“ (не само с външни неща). Казано по друг начин, Отецът е Неговата храна, а не светът и не космосът.

Андрогинът е състоянието не-човек, състоянието бог, за което Библията казва „богове сте“, означава „андрогини сте“, откъдето е и идеята, както ви казах – цялостни – „богове сте“. Завръщането в това състояние се осъществява чрез самадхи, чрез гносис, чрез истинско просветление.

ГНОСТИЧНАТА ДУША

(трета идея за размишление)

Да видим какво казва гносисът за душата, висшата душа, за тайнството, наречено душа:

В началото душата е била девствена и чиста и преди сътворението тя е била светеща. Тогава душата се е движела свободно, като неуловимо дихание, като особено ухание, в своята безпределност, наречена свобода.

Според Учителя в това състояние душата е просъществувала милиарди години; не хиляди, не милиони – милиарди години, в недрата на Божественото Съзнание. Но тогава нейният живот е бил от друго естество: тя не е била индивидуализирана. Тя е живеела в съзнанието на Божественото блаженство.

И така, тогава душата била нежна, без желания, цялата изпълнена с Любовта на Първото Същество – Бог. Нейният глас бил особен, гносисът казва, като гласа на хиляди цветя. Тогава душата била пътуваща, странстваща, вечна, свободна, прекрасна, без време, без ограниченията на сътворението, без ограниченията на живота и смъртта. Тогава душата била трептяща, плуваща в ефира на вечността. Тя била определена и призвана да озарява вечността. Нашата висша душа има в себе си гласа на вечността, нещо от Същността на Бога. Нещо в нашата висша душа е било изтъкано от Божествената светлина.

Гносисът казва: Душата е подобна на нечувана песен, дивна песен. Тя е основата на духовния космос, не на външния, сътворения, грубия, а на духовния космос. Ако човекът съумее да познае душата си, себе си, тогава душата му пошепва нещо нечувано, нещо, слизащо от тайната на Първото Същество, от тайната на Бога.

На праезика думата за душа е Аморея. Аморея означава Вечен полъх, Вечен изгрев; по-късно е наречена „Озаряващата същност“, после при келтите е наречена „Бялата богиня“ и впоследствие е наречена душа. Но в същността си тя няма имена, тя е отвъд имената и си остава неуловима, неназовима.

Аморея е създадена от златните пречисти лъчи на Първото Същество, т.е. на самия Бог, и затова тя е подобие на Него. В тази душа блика неземна радост. Тя се опиянява само от вечността и само от идеята за Бога и Безкрая.

Днес душата само понякога идва и посещава човека, като лек вятър, и отминава. Защо? Защото не може да стои дълго в човека. Тя идва само за малко да събуди неземното в човека. В този свят душата се проявява странно, чрез малки моменти: чрез финия вятър, чрез очите, чрез Любовта, чрез обичта, като топла радост, чрез молитвата, чрез смирението, чрез скромността, чрез прилежание и т.н.

Понякога душите се сближават само поради един миг, който се е случил между тях, но този миг е Божествен, сиреч наситен, и душите го усещат.

Душата е изречена, специална дума на Бога. Тя е изречена Несътвореност, изречено Подобие. Душата е създадена като едно безкрайно, тихо море. Тя е една безгранична идея на Бога. Казвал съм ви поговорката: Когато морето е спокойно, мравките излизат да пият вода.

Тази душа трябва да я почувстваш с простотата си и с чистотата си. Душата е тайна. В една от книгите, които подготвям, „Поговорки и пословици на Атлантида“, има една поговорка, която казва: Ако искаш да опазиш една тайна (душата е една от тайните), никога не я узнавай напълно. – Така е създадена душата.

АУМЪ

6-ти септември 2011 г.

ЯКОВ БЬОМЕ

(лекция 16)

ЯКОВ БЬОМЕ ЗА ЗЛОТО

(първа идея за размишление)

МАЙСТЕР ЕКХАРТ

(лекция 17)

МАЙСТЕР ЕКХАРТ ЗА ЛЮБОВТА

(втора идея за размишление)

ДИОНИСИЙ АРЕОПАГИТ

(лекция 18)

ДИОНИСИЙ ЗА БОЖЕСТВЕНИЯ МРАК

Учението за Божествения Мрак

(трета идея за размишление)

ЯКОВ БЬОМЕ

(лекция 16)

Бьоме е бил велик търсач на Живия Бог. Той казва: Аз се обръщах към Великата Тайна още като дете, ходещо на училище. Аз съм книгата на Бога и в мене е Неговият Дух – защо ми е тогава Библията? Значи, ако Бог живее в човека, той наистина може без всичко друго.

Бьоме казва: Често пъти за мене слънцето угасваше, но после пак изгряваше. И колкото по-често гаснеше, толкова по-светло и прекрасно изгряваше то отново. Преди да позная Бога, в мене също имаше ад, имах си врата към своя ад. Но аз позволих на Бога да го нападне и вратата беше съборена. За мен Бог ми беше открил вратата Си. Не мога да изкажа как триумфирах в душата си, то не може да се сравни с нищо освен с раждането на живот в смъртта или с възкресението от мъртвите.

Бьоме е тих, спокоен, пестелив на думи, търпелив в страданието, благ в себе си. Казва: Аз не се нуждая от доказателства за Бога. Аз живея единствено в Него.

За църквата казва: Църквата е институт на антихриста. И казва: Вашето проповедничество е мъртво и съвършено безсмислено.

Бьоме е нещо много рядко, много дълбокомислен е, но необходимо е позволение, за да го разбереш. Той е човек с огромен обхват и прозрение, но начинът му на писане и изразяване е често забулен; трябвало е да се пази от външното християнство. В неговия начин на мислене има тайна неизразима. Той е стигнал до такава проникновеност, която е била благословена, която е успяла да проникне във Великата Мистерия на самия Бог, която е отвъд светлината и тъмнината.

Той казва: Аз съм явление на Бога – това е достатъчно, за да живея в Него.

Бог е неразкрита Съкровена Същност.

Бог е предоставил светлина и мрак, за да си вземе всеки това, към което е склонен.

Същественото за човека е в какво направление е насочен той: дали е любов към Бога, или е насочен към Божия гняв.

Всяко учение, което е без Духа Божий, изпуска чистото Божествено познание.

Знаещият, умният човек се учи сам, а не от Бога, и затова той е в смъртта.

Бог живее изцяло в Духа, а не в нещата и в събитията. – Наистина който живее в Духа, той може правилно да прониква и да тълкува. Например, за малко ще се отклоня: Боян Магът казва за Луцифер: изключителен, древен Син Божий, влюбен в Ева (през октомври ще говорим повече, тука само нещо ще ви загатна): Ева е била изумена от такава величествена любов, не е виждала такова нещо, казва: Той ме гледаше толкова дълбоко! Но после, по-късно казва: Къде отиде този поглед? – Той се пренасочва към самия Бог, към своя Създател, и я изоставя… Ева започва да скърби и след време се свързва с Адам, но скръбта ѝ е огромна. Но Боян обяснява много тънкости, за които през октомври ще говорим. Наистина човек, който е влязъл в Духа, може много правилно да види, защото той е извън събитията и явленията. Значи: Бог живее изцяло в Духа, а не в нещата и събитията. Тях Той само ги обхваща и ги наблюдава.

Всички същества и свойства се движат от Всеобщата Воля на Бога.

Бьоме казва: Мъдростта може да изтича само от едно андрогинно (за което говорихме), цялостно в себе си същество. Мъдростта се определя от посвещението в тайната на андрогина.

Когато Бог иска да Го познаеш, първо Той ти изпраща гневния Си огън, после ти изпраща всепояждащия Си огън и после се случва себепознанието.

Бог има в Себе Си страшна острота (загатвал съм за нея). Тя е вечният съхранител на Истината. Тази голяма острота може да се превърне, казва Бьоме, в голям студ и тогава водата става лед. И тогава би настъпил жесток мрак, защото водата изгубва естеството си, способността да се движи.

Бог е процес, който няма начало и край. Бог е постоянно пораждащ се кръг.

Бог от нищо не е произлязъл, от нищо не се е родил – Той всякога е бил. Значи, Той е Нещо, Което е било всякога. Той Сам е Всичко – Той само е слязъл. Това, което се е случило, е че Той е слязъл, и на по-ниско ниво е нарекъл Себе Си Бог.

ЯКОВ БЬОМЕ ЗА ЗЛОТО

(първа идея за размишление)

Понеже всичко изхожда от Бога, то и злото изхожда от Него.

Падението на човека е в това, че човекът е развалил Бог в себе си и Го е направил зло за себе си, направил Го е дявол.

Що е дяволът и какво прави той? Дяволът обитава вътре в Божия гняв.

Тъмното царство служи на Божието великолепие. Хората на този свят живеят в злото, защото са събудили тъмната страна на живота и затова те живеят в Божия гняв.

Адът се намира в лъжливата воля на човека, изкривената воля – това е адът. Когато човекът не бди над себе си, дяволът всякога го улавя.

На дявола се е отдало в света така да направи, че религиите да спорят. Но Царството Божие не е в спорове, казва Бьоме, но Царството Божие е в Любовта.

Дяволът излъчва блясък, който заслепява само невежите. И после казва: Злото е слязло на земята не само защото грехопадението го е привлякло; злото е съществувало преди него, преди грехопадението. То си е имало своя собствена реалност, макар и относителна, а при грехопадението то просто се прилепва.

Най-голямото зло, което дяволът се опитва да стори на душата, е да я спре да се моли. Защо? Защото ако той успее да я убеди да спре да се моли, тя си остава в земните мисли и стремежи. Тогава е даже много добре, ако тя живее дълъг живот. А ако дяволът не успее, тя придобива постепенно Божествени сили и стремежи. И после Бьоме казва: Душа, която е разбрала важността на молитвата и е станала много усърдна в молитвата, тя изоставя постепенно земното си мислене и тогава земните ѝ склонности отслабват от само себе си. Т.е. дяволът отслабва.

Който иска да сее с дявола, ще жъне с него.

Ако искаш да победиш дявола, ти трябва да бъдеш вътре в Божията Любов.

Когато човекът се е изкушил, той е приел в себе си четирите стихии и придобил в себе си образа на Звяра – това са и четирите стихии. Когато човек придобие Любовта, ще придобие петата стихия – стихията на Бога.

МАЙСТЕР ЕКХАРТ

(лекция 17)

Монах доминиканец, блестящ мистик, майстор на тънкото познание, Майстер Екхарт е едно много високо духовно създание. Освен това е бил и голям църковен авторитет, както и Дионисий, допреди срещата си с инквизицията. След нея авторитетът му си остава, защото Екхарт е Екхарт – в него работи Бог.

Той казва: Аз съм битие, нямащо рождение, а това означава, че никога няма да умра.

Той има способността, характерна за всички Велики посветени: с прости думи да обяснява висши истини. Майстер Екхарт черпи от дълбинния Извор в себе си. В него отдавна е съществувала така наречената „древна решителност“, чрез която той е проникнал в Тайната на Нищото. Той е направил най-големия удар срещу злото, като е заживял и тайно, и правилно; едно изключително съчетание – тайно и правилно. Той е стигнал до Тайната на живота, защото е пожелал включително и страшното, което се намира вътре в самата Истина.

Майстер Екхарт казва: Аз срещнах Неведомото и замлъкнах пред Неизреченото. Самият Майстер Екхарт е бил човек с изключително самоотречение, откъдето идва и неговото вдъхновение. Той казва: Аз съм нероден. Докато съм тук, Той – Бог – е в мене. След този живот аз съм в Него.

Никога не искам особено да благодаря на Бога, че ме обича (така говори мистикът), защото Той не може да не го прави, Неговата природа е такава. Така се осмеляват да говорят мистиците, дръзко, но дързък е самият Бог в тях – това, което не са разбрали църковните отци, както е и при Ал Халладж.

Майстер Екхарт е постигнал висш гносис, тайнознание, неизразимото знание, или по друг начин казано, скритото, мистично знание.

Майстер Екхарт казва: Бог действа в мен, като ме създава все повече и все повече. Той ме създава все повече и повече в Себе Си. – Това е при самоотречените.

Никаква множественост не може да разсее Бога. Бог слиза само в истинското послушание.

Хора, които търсят покой във външните неща, никога няма да го намерят. Всеки външен подвиг слабо придвижва човека напред.

Кой е свободен дух? – пита Екхарт и отговаря. – Свободен дух е този, който от нищо не се изкушава и който към нищо не се привързва. Свободният дух е потопен във Волята Божия. (Сещам се, на едно място Учителят казва: Вие мислите, че ви говоря аз – сам Господ ви говори!) Свободният дух е потопен във Волята Божия, докато страстният човек е пълен със своя воля, той е пълен със своеволие.

Свободният дух е отречен от своята воля. Това е девственост, това е едно особено състояние на съзнанието, когато човекът е свободен от чужди образи и влияния. Това е свободата, когато човекът още не е бил.

Казва: Щом си истинен и живееш в Бога, Бог извършва твоите постъпки. И кой може да пречи на Бога тогава?

Истинният човек обладава Бога в своя дух! Не в размишленията за Бога, а вътре в своя дух, вътре в Съкровената си природа.

Бог не е в мисълта на човека за Него, защото когато мисълта прекъсне, и Бог изчезва. Бог е високо възнесен над мисли и размишления.

Бог не се намира в неща, които прекъсват. Бог съкровено пребивава в душата и в духа. Познавам много хора, които медитират повърхностно и оглупяват, защото още не познават Съкровеното.

Бог е самата вярност в човека.

Ако търсиш единствено своето, никога няма да намериш Бога, понеже не търсиш единствено Него.

Всичко, което Бог ти изпраща, е най-доброто, защото такова е Божието Битие. Тука само ще допълня нещо: ако ти си наистина смирен, ако приемеш напълно това, което ти идва в живота, ще си направиш точните, правилните поуки. Съвсем малко недоволство и неприемане означава, че ти си вече извън смирението – ще приемеш други поуки, те почти не ти помагат. Има много тънка разлика: при пълното смирение и пълната любов приемаш всичко, каквото ти дава Бог, тотално и научаваш съвсем други уроци. Това е т.нар. „мъдрият опит“. Иначе поуките се изместват, мислите се изместват и наставленията се изместват; вече работят други същества, защото ти си мислиш, че има и друга воля, а действа само Той.

Отлъчеността от Бога е мъката на ада.

Пребиваването на Бога в самия Себе Си поддържа всички същества.

Голямото зло е в това, че човек отделя себе си от Бога. И после Екхарт казва: Злото в човека е помътненото в него. Злото в човека е това, което търси и иска само своето. Човекът не трябва да роптае и да страда, а да види кой роптае в него и кой страда. Злото в човека роптае и страда. Човек трябва да види този, който роптае, и да не му дава гласа си, мнението си, думите си, енергиите си и т.н.

МАЙСТЕР ЕКХАРТ ЗА ЛЮБОВТА

(втора идея за размишление)

Любовта обладава истинско знание и е свободна от съмнителна увереност.

Нито познанието, нито Любовта могат да постигнат Бога. Бог е бездънно Море.

Човекът е Син според вечната си Любов, според вечната си Божественост.

Любовта е толкова велика, че човекът трябва да се раздели с всички духовни блага, за да постигне Единствения Бог.

Царството Божие, това е Любовта в цялата нейна Истинност. И затова е казано: „Царството Божие е вътре във вас“.

Казва: Любовта има особен поглед. Тя освобождава външните неща от техните образи, снема веществото и всичко второстепенно. Така нещата впоследствие се одухотворяват – това е погледът на Любовта. Значи, наистина не вижда грешки, наистина те обича такъв, какъвто си, и това е единственият начин да помагаш на другите. И най-малката забележка „той еди-какво си…“ – ти вече не си в тази Любов, ти си в една по-друга любов, в по-друго смирение и т.н.

Любовта е основното проявление на всички добродетели. Истинните дела са дела на Любовта, а не на човека. Човекът може да си въобразява, но тогава е действала само Любовта.

Добродетелта никога не е достигала до реално видение на Бога – само Любовта достига.

Любовта не е нищо друго освен Бог. Бог обича Своето съществувание и Своята Божественост в нещата.

Съвършенството в Любовта се състои в това, щото всяко бедствие, бедност, страдание, злощастие и позор – да ги носиш доброволно и радостно, съзнателно и спокойно и така да стигнеш до края на живота си, без никакво „защо“. Така говори Майстер Екхарт – без никакво „защо“.

Човешката смърт е бедна история, но Божествената смърт е явление. Божествената смърт води до дълбоко себепознание, до себепознание на Бога в себе си.

Върхът на Любовта е, когато тя надмине себе си и се превърне в чиста Отреченост. Любовта е пета степен; когато надмине себе си, влиза в шестата степен, изключително качество – висша, чиста Отреченост, по-дълбока степен.

Входът към Тайната на Бога е чистата Отреченост. Голгота, кладите и т.н., всичко това е свързано с тази Отреченост, с този изпит. Тази Отреченост е свойство на самия Бог.

Отречеността е по-висша от Любовта, но в нея можеш да влезеш само чрез Любовта. Т.е. трябва да изминеш този път, за да влезеш правилно.

Пътят на Отречеността е пътят към Нищото, а това е едно много високо състояние на Изначална, Прадревна Любов – мястото на Великата Пълнота.

ДИОНИСИЙ АРЕОПАГИТ

(лекция 18)

Казвал съм ви, че Майстер Екхарт се вдъхновявал от него. Дионисий Ареопагит – великият Дионисий, съзерцателят на Древното, изключителен, мощен авторитет, висша абстрактност; голям мистичен Учител във времето на началното християнство; но като цяло, почти цялото християнство не го познава. Обикновено го препоръчват светци, един кръг от светци, които също много малко го познават, но всякога за важни неща се обръщат към него. Включително Кирил и Методий смятат, че това е огромен авторитет. Малко говорят за него, по някакъв начин са се пазели. Дионисий е таен гностичен Учител. Тъй като е оставил много правила за монаси, за църковни йерархии, дал е много неща, и досега се смята за авторитет от известен кръг от хора, но е много трудно познаваем, много е скрит.

Словото му е зад пределите на човешкия разум. Живял е в Сирия и в Египет, в първи век след Христос; по-късно отново е живял, към пети век. Изучил е висшия гносис, получил изключително дълбоко откровение за великите Божии тайни. Дори е можел да коригира Библията на много места, но решил да замълчи. Преди време ви казах за една корекция, която той прави на пророк Исаия; пророк Исаия разговаря с велико същество, за което казва, че е от най-висшите йерархии, доколкото си спомням, серафим, но Дионисий казва: Не е серафим, а ангел с огнено служение. Исаия не е можел да различава, както и да е. Става въпрос за велико вътрешно същество, като дълбочина.

Странен сирийски монах, подобен на Василид, който се е скрил под името Дионисий. Смятал за истински живот само едно: изцяло да си потопен в неведомите тайни на Бога.

Дионисий е същество, което е нямало човешко съзнание. Отдавна му е отнето, още от Мистериите на Египет и Атлантида. Той е останал скрит за всяко изследване. И досега има много спорове кой е той. Останал скрит за всяко изследване от историята, защото той просто е извън историята. Историята си има начало, има край. Както и Лао Дзъ, Дионисий няма начало, няма край.

Даже и най-близките му, дори и ангелите, не могат да го проучват, но той е изначално близък на Бога, подобен и на Мелхиседек. Той е близък до Бога и близък до ангелите.

Той е бил много рядък човек, като същество, защото да живееш в християнска организация, и то като главен епископ на Атина, и да постигнеш такова велико и чисто съзнание, и никой да не може да разбере за какво става въпрос, е много трудно. Нито пък за книгите му, които се издават по-късно, тези около него нищо не подозирали. Той се е водил християнин, а няма нищо общо с християнството, защото отдавна го е преодолял.

Дионисий е същество без време, без история, подобен, както казах, на Мелхиседек, на Василид и т.н. Той е преживял някога Божията Истина и затова сега може да се изразява високо духовно и мистично.

Дионисий не е история, не е време. Той е Божествено и мистично явление.

Казва: Бог е Нищото и ако ти станеш Нищо, ще Го разбереш. Много просто, но изключително трудно нещо за разбиране.

Казва: Учителят е мост, въведение, защото Той съдържа в себе си Нещо и Нищо – нещо от тебе и Нещо от Бога – и затова Той може да те въвежда.

Отречен от всичко, казва Дионисий, означава свободен от всичко. Такъв човек навлиза в чистия и свръхсъщностен блясък на Божествения Мрак.

Откъсни се от себе си и ще бъдеш неудържим и свободен.

Казва: Бог живее в тишина, която е извън всякакъв образ.

Правилната преценка за нещата, това е самата Божественост вътре в тебе.

Когато душата Го познае, тя се отрича, казва Дионисий, от всякакво определение. Тя вижда, че Той няма наименование. Тя вижда, че дори самата тя няма предназначение, и тя навлиза в Нищото, в своето предвечно и абсолютно състояние. И тука душата се е сляла завинаги със своя Прадревен Източник, който е бил изпуснат от Адам и Ева, т.е. от човечеството. Тука душата, казва Дионисий, разбира, че всичко, което се поддава на изобразяване, не е Бог, не е Прасъществото.

Тайната на Бога се постига с изключително динамично приближаване. Много специален закон на Дионисий, голяма тайна – хем ясен, хем скрит.

Всичко в света е подчинено на Мъдра Причина, която е извън света.

Духовната мъдрост е белег на Божественост.

Всяко човешко умуване е някаква заблуда. Независимо дали казва хубави неща, или лоши.

Казва: Мъдрият постига невеществено Божествените неща.

Бог е над всеки покой и движение, защото всеки покой и движение е от Него, в Него, спрямо Него и заради Него.

И казва изключителна мисъл, нещо много рядко; само велик посветен може така да се изрази: Можещото действие произлиза от Бога.

Знаете, в света има хиляди действия, хиляди ръкополагания – нищо не струват. Но когато Бог докосне, когато Бог участва, когато човек е спечелил доверието и може да Го привлече – това е единственото реално действие, единственото, което върши дълбока промяна, единственото можещо действие.

Казва: Злото е благо на Бога. Злото не е реално, защото ако беше реално, то щеше да бъде напълно зло. Злото не е зло, а е недостатъчно благо. Ако злото беше лишено напълно от Бога, то нямаше да съществува.

Всичко съществува заради Него. Злото също очаква блага от самия Бог, очаква развитие, макар и отрицателно развитие.

ДИОНИСИЙ
ЗА БОЖЕСТВЕНИЯ МРАК

Учението за Божествения Мрак

(трета идея за размишление)

Великите неща на живота се откриват в Мрака на онова тайнствено безмълвие.

Дълбоко отвътре Бог озарява за нас непрогледния Мрак и с блясък изпълва слепите ни умове. В този Мрак, който е отвъд ума, се постига Истината, немисловно. Тука се постига истинската немисловност и пълното, реалното безмълвие. Значи, който мине през това, вече няма някакви имитации на мълчание. Хората мислят, че мълчанието е злато… Всъщност мълчанието на много хора е глупаво и няма нищо общо със злато. Както ви казах, Учителят казва: И рибите мълчат, но не са мъдреци.

Истинността превръща тъмнината и я прави светеща. Значи, ако човек е натрупал истинност, превръща тъмнината и я прави светеща.

Чистотата, казва Дионисий, не е достатъчна, за да се справи с тъмнината. Само истинността е достатъчна. Чистотата е подготовка; чистотата е само една подготовка за истинност. Лошо е, когато човекът остане само в чистотата.

Божественият Мрак е висок връх. Това е мястото, където са простите и абсолютни тайнства, обвити в пресветлия Мрак от едно съкровено и тайнствено мълчание. И всичко това е скрито в дълбока тъмнина, която сияе тайно и невидимо.

В Исаия е казано: „И ще ти дам съкровища, пазени в тъмнина“. Именно в тази тъмнина Бог ни проверява – проверява кой колко е достоен. Всеки може да си въобразява всичко, но тука е мястото, където се проверява кой колко е достоен и каква любов има.

Дионисий казва: Който има Любов, влизайки в Мрака, той ще познае Бога.

Макар че Мракът е недосегаем и незрим, той изпълва нашия невиждащ разум с една велика и необичайна красота. Аз съм ви обяснявал какво означава Божественият Мрак – преизобилната светлина на Бога. Понеже е толкова ослепителна, не могат да я възприемат съществата и е наречена още в древността Мрак. Така и Лао Дзъ, и Хераклит са били наричани мрачни, тъмни същества поради туй, че не могат да бъдат разбрани.

Казва: Бог живее в мистичния Мрак на незнанието. – Тук всяко знание е изгонено. И после казва: Кой може да оцелее в Божествения Мрак? Дионисий задава въпрос и отговаря: Кой може да оцелее в Божието сито, в Божествения Мрак? Отговаря: Само този, който е натрупал истинолюбие. – За другите, които преждевременно са искали да влязат там, случвало се е – това е огромна катастрофа!

Който е минал през светещата Тъмнина, той е опасен и за добрите хора, и за лошите хора. Той е същество от друг порядък. Те не го проумяват.

Според Дионисий не трябва да имаме качества – трябва да имаме същност. Казано по друг начин: не трябва да имаме ограничения. Качествата са ограничения.

Най-върховният Бог е Мрак за всички същества, защото се състои от ослепителна светлина.

Бог е Мрак – означава, че Той е Свръхнепознаваем.

Без Бога нямаше да има нито единство, нито множество – казва Дионисий.

Казва: В Мрака е скрит Изворът на живота.

Бог е произлязъл от Безименната Си Свръхсъщност.

АУМЪ

4-ти октомври 2011 г.

ОБХОДАТА

Подходът

(лекция 19)

УЧЕНИКЪТ

(първа идея за размишление)

ТАЙНИ НА ЗЛОТО

Учителят

(лекция 20)

ЗА ПАДЕНИЕТО

(втора идея за размишление)

В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ

Откъси от том ІІ

(лекция 21)

В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ

Продължение

(трета идея за размишление)

ОБХОДАТА

Подходът

(лекция 19)

Обходата (подходът) – един вид казано – е не да имаш отношение, всеки може да има отношения някакви, а да имаш подход.

Казва Учителят: Не да си недоволен и да роптаеш, но всяко страдание като дойде в тебе, то трябва да роди в тебе една благодарност. Да благодариш на Бога, че си се удостоил да страдаш.

Сега, не може да се отказвате от външното. Обличайте се хубаво, но не разваляйте Любовта с вашите хубави дрехи и не разваляйте Любовта и с вашите стари дрехи.

Всичко, което Бог е създал, е разумно. Всичко, което Бог прави, е добро. Щом кажеш, че всичко е от Бога (а наистина само една воля действа), тогава защо ще роптаеш? Ако е от Бога страданието, значи добре е дошло! Боледувам – добре дошло! Безпаричие – от Бога е – добре дошло! Ако така разбирате – това е право.

Всяка мъчнотия е за добро, всяко страдание е за полза.

Трябва да бъдете учтиви. Ще бъдеш учтив към болката. Ще кажеш: Много ми е приятно, че си благоволила да ме посетиш. Ако ти не си доволен, то тази болка е много докачлива. Ако си недоволен, тази болка ще се усили. При благодарността тя няма да стои дълго, защото болката, това е едно живо, разумно същество. Няма болка, в която да не присъства едно живо същество.

Ако човек говори много, не струва и ако говори малко, пак не струва – това е наука. От многото, което знае човек, трябва да знае какво да каже и какво да премълчи във всеки даден случай.

Когато ни постигне едно нещастие, трябва да благодарим, че то е най-малкото.

С благоговение, казва Учителят, ще седиш пред живота, който се проявява като добър и като лош.

Когато направиш една погрешка, кажи: То си е Божия работа. Сега ще ви обясня защо е така, защото някои мислят, че не е така. Но когато Учителят говори, Той знае защо казва нещата – във всеки момент това е много високо съзнание, Свръхсъзнание. Значи, когато направиш една погрешка, кажи си: То си е Божия работа. Благодари на Бога, като направиш погрешка, защото Бог те наблюдава и всякога ще те спре на половината, за да не направиш злото, което вече води към непоправимост. Ето защо има много грешки – те те спасяват от непоправимо зло, защото стигне ли се до непоправимост, вече няма Божия помощ – тя се отделя, остава за в бъдещето, за други времена. Ето защо стават много грешки и който малко или много е съзнателен и се усъвършенства, той се спасява от нещо непоправимо.

Всеки, който иска да измени пътя на необходимия закон, е глупав човек. Просто казано, става въпрос за необходимостта. Всеки, който казва: „Защо Господ ми даде тия страдания?“, който роптае, е глупав човек. Обаче всеки, който каже: „Искам да науча техния смисъл“ и е благодарен за страданията, той е умен човек.

Критиката не изправя хората. Вместо да критикуваш своя ближен, помоли се той да се справи със своя гняв. Разбира се, има изключения, например когато говорим за Поп Богомил: това е безпощадно изобличение от самия Бог, за да се събудят църквите за Него, и няма нищо общо с критика – това е изобличение в името на Истината; но когато станеш архангел, какъвто е Поп Богомил, можеш да си позволиш такива неща, и то заедно с Бога. Там няма капка критика, там действа самият Бог по други причини. Така, това е за тези, които различават; следващия път ще говорим за богомилите.

Не осъждайте човека, че не върви по пътя, по който вие вървите. Вътре в душата си дайте му право свободно да се проявява. Това означава да дадеш възможност на Бога в него да се прояви.

Да помогнеш на човека, когато се намира в нужда, без да му кажеш една дума, без да дадеш вид, че го обичаш – в това се състои обходата, новият подход, новото в света.

Не е лошо нещо тревогата, но човек трябва спокойно да я носи, тя е негово богатство.

УЧЕНИКЪТ

(първа идея за размишление)

Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не я търси от другите.

Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.

Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.

Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване. Т.е. той не спада към това съзнание, което се бори за оцеляване. Пак ще припомня, Учителят казва: Един човек, който се бори за оцеляване, не може да ми бъде ученик.

Ученикът никога не допуска лошите мисли и чувства на хората в себе си.

Ученик е този, който е надминал ума и сърцето си. Казано по друг начин – заживял е в душата си и в своя дух, тъй като умът е сянка на духа, сърцето е сянка на душата.

Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.

В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.

Ученикът може да предаде на енергията си вдъхновение. Той има тази способност, която е по-висока от енергията, и това е вдъхновението.

Ученикът осъзнава, че Любовта в него е действие на Бога.

Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.

Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.

Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.

Ученикът знае, че всяка голяма трудност е голяма възможност за израстване. Малката трудност означава, че е малка възможност; голямата трудност е възможност за скок, голяма възможност за израстване.

Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.

Ученикът има в себе си светещо мълчание – не просто онова мълчание на рибата, а светещо мълчание.

Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.

За ученика не съществуват никакви събития, никакъв свят – съществува само неговият подход.

Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.

И казва Учителят: Ученик е само този, който може да озари тъмнината си. Може да се каже – и кармата си. Не да казваш: „Имам карма, имам тежка карма“, а да я озариш.

Ученикът познава Свещеното Слово и Свещеното Слово го познава.

Ученикът има Слово, което създава огън. В определени ситуации, при тежки събития, той може да създава огън.

Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се, това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

ТАЙНИ НА ЗЛОТО

Учителят

(лекция 20)

Всички осъждат Сатана и злото. Когато осъждат Сатана и злото, Сатана и злото се вкореняват в тях. Но те са предупредени. Писанието казва: Не съдете! – Защо са предупредени? Защото нямат дълбочина – казва Учителят. Не може да осъждаш, когато си повърхностен и когато не си постигнал Бог в себе си. – Нямат дълбочина, чрез която да виждат замисъла на Бога. А дълбочината и замисълът, това е Окото на самия Бог, Окото на Всевиждащия.

Тайната цел на злото не е да увлече човека в падение, а да го освети. Ако човекът пропадне в злото, той не е умеел да търси Бога и затова злото го е потърсило и го е намерило.

Който умее да търси Бога, но е попаднал в злото, той ще вземе от него опит, чрез който ще удвои своята светлина.

Всеки определя себе си от това, което търси. И после Учителят казва: Злото не е в това, което атакува човека, злото е в това, когато човекът твърдо е избрал земния път. Така той е превърнал Божественото съзнание в човешко, а злото идва да го събуди. Злото идва да събуди човека, защото човекът трябва да търси искрено Бога.

Проблемът на живота не е в злото, а в това, че човекът не се е научил да живее в Истината и в Бога. А Истината е Божия сила, която контролира злото, и колкото повече човек заживява в Истината, толкова повече той създава Бог в себе си.

Злото расте чрез невежеството и угасва в себепознанието, което е познание на Бога.

Ако злото бъде отстранено от Бога, тогава доброто ще се провали.

В допускането на злото е скрито израстването на доброто. И казва Учителят: Не се опитвай да се избавиш от злото, а го използвай! Гледай да уловиш енергията му за своето развитие. Ще обясня: някой път идват при вас натрапчиви хора, има много такива, аз ги наричам лепкави духове. Говори дълго време, натрапва се, каквото и да му кажеш, няма полза. Тайно ще го обичаш; много малко явно и другото е тайно. Ще му говориш меко и благо и ще разбереш от него хубави неща, и даже ще ти стане приятел, но трябва да спазваш правилото на Учителя – „Нито близост, нито дистанция“ – което е деликатно, но то е мярката.

Злото ще съществува, докато постигнеш в себе си Висшия порядък, или Бог.

Обикновените хора се борят със злото и свързват следващите си прераждания с него. Значи всички борци – това са загазили хора. Те и в този живот, и в другия ще имат връзка със злото.

Когато вярваш, че злото ти е враг, ти ще ставаш все по-слаб. (А то е скрит приятел, действащият скрит Бог.)

Злото изпитва скритото добро в човека. Не онова, което се представя за добро, а скритото добро в човека; не външното. И ако човекът няма в дълбочината си скрито добро, а ако има зло, това зло определя тежката съдба на човека.

Всеки човек, който крие дълбоко в себе си някакво зло, той е скрил един провал. И ако в света нямаше зло и ако нямаше врагове, хората нямаше да стигнат до собствената си дълбочина и нямаше да я видят. Без врагове ние бихме изгубили себепознанието си и пътя си.

Ако злото те преодолява – Учителят казва, – тогава къде е твоят Бог? Ако злото те преодолява, тогава и ти ще станеш зло. Но ако ти действаш чрез Бога, тогава ти ще използваш голямата сила на злото за своето извисяване в Бога. А когато се извисиш в Бога, тогава ти ще благодариш на Бога за дара на злото.

Учителят казва: Злото е част от Бога, чрез която част трябва да отидем при Бога, но при условие, че сме разумни. Иначе ставаме част от другата система на Бога – ставаме част от злото, а това означава, че не сме способни да се извисяваме.

И после Учителят казва: Не говорете за злото. То е по-мъдро от вас. Само този, който има чиста невидима дълбочина, само той познава злото.

И после Учителят казва: Що е злото? Тайна Божия, прикрито чисто съзнание. Забележете, не казва Учителят „нечисто“, не казва „черно“, а прикрито чисто съзнание. То е поставено под особен ъгъл и затова е неразбираемо.

И така – злото е чисто ограничение на всяко нечисто същество.

ЗА ПАДЕНИЕТО

(втора идея за размишление)

Учителят казва: Има една космическа история на невидимия свят. Вие сте били деца на лемурийската раса, после на атлантската, сега на бялата и още не сте поумнели. Падението на човека е станало при надмощие на черната ложа над бялата ложа. Това е предизвикало космическа и нравствена катастрофа, вследствие на което съзнанието е потъмняло. В миналото черната ложа, черното братство е победило бялата ложа и това е наречено „падението на човечеството“. Сега се води една космическа война, в която човечеството ще бъде извадено постепенно от невежеството.

Къде се води тази война? В ума и в сърцето на човека. Не е някъде навън – вътре в ума и в сърцето на човека. Ще обясня: във вид на мисли, чувства, желания, представи. Ако не може злото да ви покори с някаква мисъл, с някакви представи, с някакви кошмари, вие ще победите. Но вие трябва да вървите в обратната посока. Трябва да бъдете още по-упорити, още по-постоянни в доброто и т.н.

Падението на човечеството е станало чрез насилие, внушение, обсебване.

Пространството, през което нашата земя минава, казва Учителят, е пълно с остатъци от развалени светове. Значи, това цялото пространство, става въпрос и за слънчевата система, са остатъци от развалени светове. Това са развалени светове още отпреди милиони години, още откогато слънчевата система е попаднала в такова поле на големи развалини.

Потъването в гъстата материя е движение на черната ложа, чрез което вихърът на Духа е потънал в земното. То се нарича инволюция, или завитие. Учителят използва тази стара дума – завитие. Издигането към ефирните области, към финото състояние – това е движение на бялата ложа, то е развитие, при което светлината, яснотата на съзнанието и топлината се увеличават, т.е. изобилието на живота нараства.

Старото човечество е дете на черната ложа, на егоизма, на Сатана. То е като плевели сред житото. Спасението е в избраните. Те носят новите идеи, но са скромни, тихи. Който парадира, че е такъв или онакъв, той не е от избраните. Избраните носят идеите на Бога. Енергията на избраните идва от дълбоките полета на пространството, където живеят мощните същества на светлината.

Змията е символ на светската мъдрост, която ще изчезне. Който не знае как да подчини змията на себе си, се натъква на големи бедствия; който може да я подчини да му служи, той придобива голямо богатство.

След грехопадението Адам обърна погледа си навън и позна страданието, немощта и невежеството. Само Божественият елемент се справя с мрачните глъбини в човека.

При грехопадението човекът е изгубил същественото – Любовта – и е започнал да говори на друг език, човешки, езикът на знанието. Но грехопадението става още по-голямо, когато любовта към Бога не е главната цел на живота.

Змията е получила сила да внуши страх в Адам и Ева от Безграничното.

Грехопадението е необходимост за узряването на човека, за да се подготви той и да може да понесе Безкрая.

Грехопадението е слизане на Бога долу, в тежките условия, да учи хората и да ги подготви за вечните закони на Любовта, Мъдростта и Истината. Тежките условия са за израстване на духовното, на вътрешната същност в човека.

В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ

Откъси от том ІІ

(лекция 21)

Учителят казва: Моите мисли всякога ги сравнявам с една Реалност вън от света.

Който желае да намери Безкрайността, трябва да стане безкраен.

Ако виждаш само Бога, злото става мъртво.

Който е избран от Бога, е избран и от Сатана и чрез Сатана ще познае Бога. Т.е. чрез Сатана ще бъде заставен този човек да познае Бога. (Става въпрос за избраните.)

Решението на всеки въпрос е: постоянно мислене за Бога.

Учителят казва: Казвам: Моята мисъл е мисълта на живия Бог, с Когото съм свързан. Доброто, което виждате в Мене, принадлежи на Бога.

Казва Учителят за това време: Сега мигът е равен на векове и на хилядолетия. Забележете – мигът! Аз съм дал една формула: „Господи, пази ме всемогъщо във всеки миг!“. Много важна, много дълбока, това е формула за цял живот, който разбира! Защо? Защото Бог изпреварва мига, ние не можем някой път да го изпреварим. И се е случвало, знам случаи на катастрофи на наши познати – с двеста километра в час, колата е толкова сплескана… Полицаи идват и казват: Тука няма жив човек! А той е недокоснат. Понеже тези коли в сравнение с невидимия свят, с ангелите, с каквато и скорост да се движат, те се движат като охлюви. И отгоре Божията помощ изчислява, изпреварва мига. Затова: „Господи, пази ме всемогъщо във всеки миг!“.

Учителят е най-чистото изявление на Непроявеното. Казва: Аз поех върху Себе Си девет десети от страданията, които предстоят на българите. На тях предстоят страдания само една десета. Тези страдания могат да се превърнат и в катастрофа, ако това учение се отхвърли и неговите последователи не го приложат.

Казва: Когато аз ви обичам, където и да сте в света, ще почувствате Моята любов. Всичко ще ви върви, ще ви помагам във всичко.

Единственото нещо, което мога да кажа на един разпнат човек (т.е. ученик в тежки условия), е да търпи, да страда. Това му давам като утешение. Значи, тук не става въпрос да питаш „какво да правя“; някой път просто няма какво да правиш, ще търпиш! В това търпение преодоляваш злото и го надрастваш. Само допълвам: надрастваш чрез преодоляване, изтърпяване.

Казва Учителят: То е тесен път, за да можеш само ти да минеш през него и да дойдеш при Мене.

Там, където насоча Своята любов, то е разрешението – казва Учителят. – Там ще отидеш. – Т.е. трябва да спечелиш това доверие, за да можеш да отидеш при Учителя.

Дойде някой и пита, казва Учителят: Ти в Христа вярваш ли? Представете си, че Христос дойде на земята и Го питате дали вярва в Христос. Аз и Христос едно нещо сме! Днес се проповядва учение, по-високо от Христовото. – Учителят говори за Своето учение без преувеличение – по-високо от Христовото. Тогава нямаше такива условия. Христос, казва Учителят, нямаше условия да изнесе великото Си знание. И после Учителят казва: Когато познаете Бога, ще Ме видите ясно.

Имаш ли любов, ще Ме видиш. Бог се е родил в Мен преди създаването на света. Сам Бог е създал Своята Безкрайност в Мен – казва Учителят.

Аз живея в Божията Безкрайност и нямам нищо общо с човешкия живот.

Аз съм Древен Извор, милиони същества пият от мене, но не Ме познават. Аз съм Извор – казва Учителят – отпреди милиарди години.

Аз слушам Господа и Той Ме слуша. Аз отидох при Извора и станах Извор.

Който има Велика любов, открива своя Учител.

Състоянието „Учител“ е състоянието „Безкрайност на Прасъществото“.

Историята има край, казва Учителят, Аз нямам край. Времето има край, но Истината в Мене няма край.

Аз знам ходовете на Бога в Себе Си. Бог е в Мен от древни времена. Аз познавам Неговите трепети. Аз живея вътре в Божията воля.

Моята Любов диша в Бога и Бог диша в Мене.

Аз не живея Свой живот, а живот в Бога. Аз никога не уреждам Себе Си, но Бог Ме урежда. – Вие знаете, хората все се уреждат, все се осигуряват, пак ще припомня, Учителят казва: Гробищата са пълни с осигурени хора.

Неговата Велика воля, това е и Моята воля.

Това, че посетих България, никога не може да ми се изплати.

Който Ме люби, ще го науча да се справя с всички ветрове (става въпрос за всички събития и явления).

В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ

Продължение

(трета идея за размишление)

Моята Истина е по-дълбока от вечността. Всичко видях и Бог Ме видя. Всичко опитах и Бог Ме опита.

Аз съм врата за вас, но ако не Ме разберете, ставам стена.

Аз имам по-дълбоки методи от всички учени и учения. – Тука става въпрос за Учителя като Баща на методите; даже не на правилата – думата метод е по-дълбока, тя спада към принципите. – Аз имам по-дълбоки методи от всички учени и учения, Аз имам метода на Истината.

Невидимият свят е отворена врата за Мене.

Аз съм Истината, която може да смути всеки човек. Точно така го казва Учителят.

Когато се намерите в крайна нужда, обърнете се към Мене със съзнанието си – Аз ще ви помогна. – Става въпрос за Съзнание, което е навсякъде, много примери има с Учителя, многобройни примери, тук няма да ги изнасям.

Казва: Но ако се повдигне едно гонение, колко души от вас ще изтърпите? Затова Аз не искам да ви турям на хлъзгава почва, избягвам това. Ще се изпълни не волята на света и не волята на лукавите, но Моята воля и волята на Отца Моего.

Аз ще разпръсна враговете, ще ви помогна. И ако Ме обичате и жертвате живота си за Мене, всичко ще направя за вас. Такива са думите на Учителя. Един кратък пример се сещам: навремето Учителят разговаря в една стая и говори някакви неща на ученици; на километри от Него един Негов ученик на кон, изведнъж в коня влиза демон и хуква към една пропаст. Ученикът забравил много неща на коня, уплашил се, но успял само да каже „Учителю!“ – това е формула, велика формула. Конят спира малко преди пропастта. Учителят се обръща и казва на другите, без да обяснява: Направихме едно добро! И продължава там да им говори, без да обяснява за какво става въпрос. Друг пример: една пчеличка се върти до носа на Учителя, Той казва: Да, идете там…, на първия кошер няма вода. Точно там, на първия кошер, нямало вода. Това е страхотно Съзнание. Казва Учителят: Какво ще ви ползва, ако ви кажа, че на много километри има един мравуняк, и Аз знам неговите нужди. И т.н., и т.н.

Аз бих отишъл в пустинята и прекрасно бих си прекарал живота. Но съм ви събрал тук, за да имам едно главоболие с вас. – На Рила Учителят е имал огромно главоболие с учениците, като почнеш от най-обикновени въпроси, спорове и какво ли не. Веднага давам един пример: отива един и вместо да пита истински неща, казва: Учителю, имам голям проблем, имам тринадесет петела, какво да правя? И Учителят казва: Спокойно, като се върнеш, ще се нареди! И като се върнал, всички били наредени! Но когато Учителят ги взима в другия свят, това е благословение.

Казва Учителят: Аз не ви срещам за първи път и сегашните мъчнотии, които Ми създавате, те са цвете – защото в миналото те са били по-големи.

Ако се съмнява някой в Мен, по-добре да стои настрана и моля всички такива, които се съмняват, да не обиждат Духа Божи в Мен, защото ще пострадат.

Казва Учителят за дявола: И самия тебе, дяволе, мога да те накарам да вървиш в пътя на Истината, но засега не искам. Значи, Учителят казва, че и самия дявол може да го застави да върви в пътя на Истината, но той има да изпълнява задачи.

Казва Учителят: Ако вие не се решите да се мъчите, аз ви считам знаете ли за какви? За черните. Става въпрос така да се мъчите за учението, с такава любов да страдате, толкоз много сили да давате – има в това нещо мъчително, но то е благословено, за разлика от другите видове мъчения.

Казва Учителят: Моят глас е за малко хора и единственият човек, който може да ви помогне в пътя, в който сега се намирате, това съм Аз. Някой ще каже: ама йога… Знам много хора, които пострадаха от йога-учения, други учения и т.н. – не че там няма нещо приятно, но тука, при Учителя, не говорим за приятни неща: Бащата на методите, Старец на милиарди години, Който има такива ключове, че просто няма коментари.

Аз съм единственият, който може да ви помогне в пътя. Ако Аз ви изоставя, вие сте изгубени. Някой може да каже: – Да, ама Бог ми помага. – Не, казва Учителят, ако Аз ви изоставя, вие сте изгубени.

Някои са казвали на Учителя и Той тука обяснява: Ще кажете – ние познаваме само един Господ. Учителят казва: Вие имате грешка. – То ако беше така, нямаше Бог да изпраща такъв Учител. Има Го Господ, но тук става въпрос за многобройни видими и невидими методи.

Казва Учителят: Ние не пъдим никого и не викаме никого. Значи, тука никой не е извикан; ангелът прави опит, докарва някой, той сам може да се изпъди. Знам такива, някой път изнасям някои мисли, наблюдавам в София, в Русе: става човекът, тръгва и повече не идва. Довиждане! След години идва, ама така-така… – Пак си добре дошъл! Заминава – довиждане, няма никакви проблеми. Казва Учителят: Ние не пъдим никого и не викаме никого. Бог го повиква, като покана, просто опит, а повиканият сам се изпъжда, това е самоизпъждане – не разбираш нещо, нещо дълбоко в тебе не иска да го разбере или не си готов.

Следващия път ще говорим за богомилите.

АУМЪ

1-ви ноември 2011 г.

БОГОМИЛСТВОТО

(лекция 22)

БОГОМИЛИТЕ

(първа идея за размишление)

ОПАСНИЯТ СВЕЩЕНИК
ПОП БОГОМИЛ

(лекция 23)

ПОП БОГОМИЛ

(втора идея за размишление)

БОЯН МАГЪТ

(лекция 24)

БОЯН МАГЪТ

Продължение

(трета идея за размишление)

БОГОМИЛСТВОТО

(лекция 22)

Богомилството е велик дар за вътрешното развитие, вътрешното, реалното развитие.

Богомилите притежават тайнствена воля за живот и понеже са чисти, те са видели този живот в жертвата. Богомилите са видели истинността в жертвата. Разбира се, тука мога да допълня, че всеки човек, малко или много, е жертва, въпросът е на кого и дали е осъзнат.

В тази жертва, която е любов към Бога и към Истината, се съдържат всички добродетели. Значи, това не е жертва за семейство, народ, държава, партия и т.н., тука няма тази грешка. Това са бъдещите истински ръководители на народите – тези, които знаят за кого да умират – не за друга идея, те не заместват Бога с нищо друго. На кладата тялото изчезва, но богомилството казва: Но душата става храм на Истината.

И така, великият подвиг на богомилите се нарича самоотречение, за да може Бог да израсне в тебе, да се роди и чак след това започва истинският живот, и впоследствие – истинската държава, това е правилният път. Питат ме скоро в Русе, в Бургас: – Гласуваш ли? – Аз отдавна съм гласувал за Бог и Истината. На някои казвам, че по-хубаво е да гласуваш за Настрадин Ходжа; те не разбират. Другия път ще говорим за великия, чудния Настрадин Ходжа.

Ето защо богомилството е истинско явление в нашия живот, въобще във вътрешния живот, реалния живот, който е чисто духовният живот. Тука не говорим за религиозен живот – чисто духовен живот. Това са същества-духове, познали са Духа в своето тяло.

Богомилството – това е едно велико принасяне в жертва на Бога, докато останалото човечество е още далече от тази жертва, то само си мечтае за някаква справедливост в живота. Но при тези хора нищо съществено няма да се случи, защото егото е там; докато на кладата, както е при богомилите, егото умира тотално. Който е минал през кладата, може да разбере това. Това, което реално се случва, е в жертвата. Реалността и Истината се случват в осъзнатата жертва. Там егото умира напълно, не донякъде – напълно.

Тази богомилска жертва е едно велико подчинение на Бога, а другите, които не са се подчинили, те какво могат да очакват? Ще обясня: след тази велика жертва се придобива един висш разум, висш дух и от тук започва истинското разбиране за нещата, същностното разбиране. По-нататък, когато ще ви говоря за Чан – китайския Дзен – там се казва: много хора практикуват, милиони хора практикуват и не постигат, защото преди практиката има нещо друго, това е: имаш ли любов, имаш ли същност. Имаш ли същност, каквото и да практикуваш, си прав и ще получиш правилната мъдрост; нямаш ли същност – само практики. При това положение един Чан-учител казва какво да правят тези, които нямат любов: Да продължат да практикуват, докато някога стигнат до любовта. Т.е. и те да не се отказват от практиката, но да не мислят, че са велики практици.

Извън тази богомилска жертва към Бога всички тези, които са останали да съществуват, застрашават развитието, и своето, и чуждото. Те са остатъци от човешка раса, която е проблем и за самата себе си. Това са хора, погълнати от човешкото, а не от Божественото.

Богомилството е едно от големите световни учения по духовност, в най-чист вид. Богомилството е държава на духовността и, забележете, Бог е искал да сключи съюз чрез тях с българския народ за едно велико единство. Разбира се, много хора са разбрали това, включително и свещеници, които са напуснали църквата и са станали богомили; но голяма част не е разбрала това. И тази духовност, богомилската, и досега работи в пробудените българи и народи по най-различен начин, т.е. на различна степен.

Истинският рай, казва богомилството, не е в религията, а в духовността.

Богомилството си остава непобедимо, защото това е чисто духовно влияние, а не религиозно или пък църковно дело. Това е Божие дело, няма как някой да е успял срещу такива същества. Това е дело на безсмъртието, няма нищо общо с човешките неща.

Богомилството – това е вътрешната страна на българския народ, това е Духът на българския народ. Това не е църква, а високо място в духовния и в Божествения свят.

Богомилското учение е предтеча и посев за бъдещото българско и всеобщо безсмъртие, към което ще бъдат призвани всички достойни и пречистени същества.

Богомилството е необикновено, общочовешко учение, учение за безсмъртие. Богомилите не държат на светското общество, а на Бога и на духовното общество, затова са приели кладите.

Богомилите са били обучени в преодоляване на изпитанията. Много от тях са минали през мистериите на Египет, най-вече съвършените богомили, и затова те са солта на земята. А що е солта? Боян казва: Божествената Мъдрост.

БОГОМИЛИТЕ

(първа идея за размишление)

Това са еретиците, или по друг начин казано, съществата на Истината. Спомням си, Ал Халладж казва: Едно от най-хубавите неща в живота е да станеш еретик – т.е. независимо мислене, но трябва много да си узрял и трябва най-малко хиляда човека да те обявят за еретик, за опасен, защото Истината е опасна. Това е огромна чест според не кой да е, а според най-великия суфи – Ал Халладж; другия път ще говорим за него.

Богомилството е било просто истинското християнство, на което църквата не устояла, т.е. проповядвало се е истинско християнство и църквата почва гонение срещу него. Какво означава това? Църквата тръгва срещу Бога, срещу пратениците на Бога. Най-лошото нещо, което може да се случи – казва Поп Богомил – на една църква, е когато църквата и дяволите в нея искат да подчинят Бог на себе си. Най-страшното нещо и най-страшната карма.

Богомилите не парадират с религия.

Те проявяват истинската си любов към Бога, те са преки. Богомилите са намерили ключа, който отключва вратата към Бога. Този ключ е богомилската вяра – не църковната, не религиозната, подчертавам – богомилската вяра, но тя е била скрита от църквите. Накратко ще обясня: богомилската вяра е пазена и скрита от църквите, но тя се изяви на кладите и пак остана скрита и неразбрана. Това е вяра, пазена още от древността, от мистериите на Египет и Атлантида. Апостолите, учениците на Христос, също я имаха и също я криеха. Тези, които нямат тази вяра, са избягали от Истинския Бог – т.е. тяхната вяра е от ума, а не от Духа, не от Душата, не от Любовта.

Тази вяра, богомилската, е метод, който преодолява смъртта и човешкото, човешката природа, а вяра, която не преодолява човешкото и смъртта, не е истинска вяра.

Който овладее силите вътре в себе си, той владее и силите, които са отвън. Това се отнася до тези хора, които са минали през тази вяра, защото вътрешната сила е всякога по-мощна от всякаква външна сила.

Богомилската вяра е забравяне на църквата и на света, въобще на човешките и религиозните пътеки – пълно забравяне и пълно отдаване на Бога.

Богомилската вяра е създаване на Бог в себе си, а не на храмове отвън, и затова Учителят казва: Ако нямате Бог в себе си, всички храмове са безсмислени.

Много отдавна богомилите бяха заявили любовта си към Бога, още преди слизането си на земята. А на земята Бог допусна кладата, но за съвършените, а за грешните и земните кладата е неуместна и неприложима.

ОПАСНИЯТ СВЕЩЕНИК
ПОП БОГОМИЛ

(лекция 23)

Поп Богомил произлиза от живота на Бога и понеже е познавал Бога, искал е да донесе този живот близко до хората.

Казва: Който иска да стане син на Бога, не трябва да служи на църквата, нито на царя, а на Бога. – Кратко, просто, чисто.

Всички църкви са създадени от дявола. Бог не търси църкви, Бог си строи единствено храм в сърцето на човека.

Смешно е, казва Поп Богомил, да се изповядваш на свещеник, че той да ти прости – само Бог прощава, и то без посредници. Но истинската изповед трябва да бъде съвършено искрена и вътрешна, а не външна – тя е пред Бога. Тука се сещам, за малко ще се отклоня, за Майстер Екхарт, изключителен мистик и мъдрец, казва: Има нещо в човека, което може да застави Бога да си промени избора! Не кой да е, не боговете, Майстер Екхарт казва: Човек може да застави Бога да направи друг избор, но човек трябва да постигне съвършеното послушание. Ако го постигне, Бог няма избор вече: Бог слиза да учи човека на тайния път. Но по-нататък ще говорим и за това изключително същество, наречено Майстер Екхарт.

Казва Поп Богомил: О, братя мои! Свещениците са грешници. Те са чеда на смъртта. Моята голяма радост е, че църквата ме отлъчи от себе си, защото аз търсих Бога, а не дявола. А от Бога не съм отлъчен, защото съм в Неговата Любов. Да си отлъчен от църквата, е Божия благодат – казва Поп Богомил. Църквата е храм на змията, владиката е главната змия, а хлябът насъщен му са доходите, имотите, лъжата и адът. Забележете как е говорил Поп Богомил и затова са му горили почти всичко; почти нищо не е останало – но всъщност кой може да изгори Бога и учението на Бога?! Въобще има ли такива същества, които си въобразяват, че посягайки на Бога, правят нещо? Не, освен карма.

Христос не е църква, Христос е любов, а имаш ли любов, ти имаш Бог в себе си.

Най-големият грях на църквата е, че тя иска да подчини Бог на дявола, а това е грехът на греховете. Не дължим почит на кръста, а на любовта Божия.

Ние палим любовта в себе си, а не свещи. Забележете – кратко, просто и ясно говорене, чисто Божие слово! Същото го казва и Учителят: Няма нужда да палите свещи, вие сте свещите. Ти трябва да си запалена жива свещ; онова е странично нещо, последствие.

Любовта е насъщният хляб, казва Поп Богомил, духовният хляб. Който е изгубил Бога в себе си, той е изгубил и насъщния си хляб. Той яде външния хляб, казано по друг начин – сътворението, той яде нещо от смъртта. Думата „хляб“ е Божие тайнство, Божие дарение. Думата „хляб“ е светилището отвътре – казва Поп Богомил. Това е истинският хляб. Там, от съкровеното, от там тече хлябът и чистата енергия.

Що е църквата? Сляпа змия, сляп път на развитие. Църквата има тъмно отношение към Истината. По-добре е, казва Поп Богомил, да паднеш в пропаст, отколкото в църква! От пропастта някак си има измъкване; много е трудно от църквата да се измъкнеш, особено ако си привързан.

Църквата, това е старата змия, старото невежество на света. Няма обожествяване в църквата. Наистина всички светци, които са постигнали нещо малко, са напуснали църквите. Но то там пак е бедна работа, тъй като светците са само едни деца на ангелите, те имат дълъг път към мъдростта; така, това е друг въпрос.

Когато си в църквата, казва Поп Богомил, ти си в гроб. Когато си в Бога, гроб няма.

Църквата не търси Истината. Тя е заспала в ритуала. Що е църквата в света? Това е старата греховна душа, която е в падение и трябва да се изкупи. Даден им е дълъг, бавен път на изкупление; кой как ще го използва, е друг въпрос. Засега църквата, казва, няма достойнство (още по него време), защото тя няма душа, висша душа – тя няма любов.

Църквата е убиец на Истината. В църквата живеят демони-духовници. Говори човек, който е бил сред тях и ги е напуснал и който знае техните тайни. Затова те не са искали той да говори.

Голяма глупост е чудото да възкръснат костите на глупака. Глупавите кости никога няма да възкръснат, защото няма нужда безумието да продължава. Много смело, много чисто говорене, но пак ви напомням, Учителят казва: Това е архангел, той не спада към ангелските йерархии.

Що е възкресение? Поп Богомил обяснява: въз кръста, възвисяване над кръста, и това е любовта.

Монасите в манастира що са? – казва Поп Богомил – Те са скрити лисици. – Много от тях са избягали от света, но не са решили себе си. Има едно избягване, което е правилно, за малко ще го обясня: когато Бог те изпраща, не когато твоето желание те изпраща. Когато Бог те изпраща, ти си прав. Ако не можеш да различиш, това е твой проблем, но когато ти се изпращаш, това е вече твоя грешка. – Те са скрити лисици в тесни килии, които са техните лисичи дупки.

Истинската църква, това е малката стаичка на душата във всеки човек. Всяка къща е църква и тука, в своя дом, човекът трябва да срещне своя Бог.

Бракът е смъртен грях, но ако в основата му е Божествената Любов и чистото намерение и ако в основата му е неизменността към Бога, той вече е в закона, висшия закон на Бога.

Чрез обикновения брак дяволът увеличава себе си и своето царство на земята.

Бог е избрал еретиците, за да посрами фалшивото и нереално християнство.

ПОП БОГОМИЛ

(втора идея за размишление)

Поп Богомил не е земно явление, а Божие явление, което църквата не разбра. Той е искал да покаже на България истинската духовност. Той казва:

Пътят на църквата е безплоден. Църквата ще изгуби себе си в змията, защото тя е отровена от нея.

Истината не се страхува от църквата – тя ще разруши църквата.

Земното устройство на живота не е Божия воля. Бог иска духовна устроеност.

Поп Богомил е рушител на човешките илюзии. Той издига духовното начало, а не човешкото, защото човекът е човек, когато е духовен. Свещениците, казва, това са дяволите в скъпи дрехи. В църквата усърдно работи змията и поробва своите си.

Поп Богомил изнасял Истината, а го водели другомислещ. Той казва: И змия ехидна е това изкривено християнство. Той искал развитие, а не застой, но църквата избрала застоя, злото. А за злото благословението е пусто като празен кладенец – така казва Поп Богомил.

Човекът е произлязъл от историята на Бога.

Официалната църква е изродено християнство.

Вярата на богомилите е нещо, което беше създадено тайно и дълбоко в тях още преди сътворението. На земята тези неща само се проявяват. Богомилите са особен народ, който не може да срещне по пътя си противник, включително и смъртта. Те преминават през смъртта, защото вяра, която не може да мине през смъртта, това никога не е знак на истинска вяра.

Много хора в света са били смели, но само вяра, изпълнена с любов към Бога и към Истината, само те са истински благословени. Само тази вяра работи за истинския бъдещ свят.

Църквата е привидно християнска и затова тя се кръщава с вода. Защото, казва Поп Богомил, ако тя се кръсти с огън, тя ще умре.

Турците наричали гроба на Поп Богомил „голямо светилище“. Забележете – не кой да е, турците!

По пътя на църквата, казва Поп Богомил, никой не се спасява, а най-неспасени са свещениците. Много от вярващите потъват донякъде, но свещениците, казва Поп Богомил, потъват до дъното. Разбира се, Бог е Любов и след време, в бъдеще, ще работи и за тях, но това е вече друг въпрос.

Поп Богомил им казал: Нашите книги можете да изгорите, но нашия дух – никога! И после казва: Ние не действаме със зло, защото щяхме да въздигнем злото. Църковното християнство е измама, разпад, то е разложен труп и няма спасение за него. За църквата не е определено възраждане.

БОЯН МАГЪТ

(лекция 24)

Ако човекът разбере, че му е нужен само Бог, църквата ще опустее. Значи, ако човекът разбере съзнателно, дълбоко, че му е нужен само Бог. Скоро ме питаха в градовете пак за партии, стана въпрос за гласуване, казвам: Ето ти един прост пример – давиш се в морето, кой политик, коя партия ще ти помогне? Елементарен пример. Ако си в пустинята, коя партия ще ти помогне? Толкова ли не разбираш елементарното? Разбраха.

Казва Боян: Аз съм опустошил своята църква.

Боян е истински маг, но чрез живот в Бога, а не чрез живот в себе си. В него няма чувство за вреда. Той осъзнава напълно своята неземност. Той броди отвъд света, отвъд доброто и злото. Неговото величие се намира навътре, той не е от света, нито живее за света. Това същество живее от Бога и за народа си от души, които Бог му е дал.

За Боян Учителят казва: Той язди в себе си колесницата на собственото си древно вдъхновение. И е искал да предаде това на своите богомили.

Боян е съкровеномъдър, народолюбив и много тих, затворен в себе си човек. Той казва: На България не ѝ трябват нови земи и владения, а любов към Бога.

Боян не е искал победа над други народи, а победа над сляпата съдба, която е злото начало в самия човек.

Близките до Боян казвали, че душата на Боян е била зашеметена и омагьосана единствено от Бога и че той наистина е знаел накъде води своя народ.

Нещо от мъдростта на Боян:

Космосът е създаден, когато Великият Отец е убил Луцифер, т.е. нещо в Себе Си. Сам Бог е убил нещо в Себе Си, част от Своята светлина. Но това убийство, казва Боян, е скрито и тайно творчество на Бога. И после казва: Светът е старото тяло на древното убито Божество.

Имай любов в себе си, а не църква и змия.

Ако в твоето страдание сияе слънце, ти си видял лицето на Бога.

Заветът на живота е един: живей постоянно с Бога.

Истинският мъдрец не те учи на знание, а на незнание, т.е. той те очиства.

Бог не иска твоето знание, казва Боян, а твоята любов.

Който познае Бога, престава да съществува. Но знаещият, това е най-трудно възприемащият човек. Незнаещият е отворен за Бога, той е отворен за новото. Той се смирява.

Знанието е слабост. Незнанието е мъдрост, смирение и отвореност.

Кладата е съкровището на Бога.

Ако любовта ти е силна, казва Боян, кладата ще изгуби своята сила. По-нататък, когато ще ви говоря за нестинарите, ще видите как църквата отрича и нестинарството. А там работят също древни същества, същества на духа – стари богомили, стари траки, стари посветени от Египет и Атлантида, които самият Дух е призовал. Но както и да е, по-нататък ще говорим и за тях.

Любовта е по-висша от кладата. Кладата може да угасне, но любовта не угасва.

В църквите има много злато, но липсва едно – златото на Духа.

Само на кладата можеш да излееш любовта си, цялата си любов, там е мястото и Бог да я види ясно, така както вижда Себе Си. Защото на кладата Бог наистина вижда Себе Си, това иска Той, и собствения Си подвиг. Забележете, изключителна мъдрост на Боян. Там Бог вижда собствения Си подвиг – любов до край, любов до дъно.

Боян е познаващият тайни истини, тъй като той е умирал много пъти в мистериите на Египет и Атлантида за тези истини. Той казва: Аз съм скрит в тъмните дълбини на своето минало и затова не ме узнаха българите. Но в тези тъмни дълбини е моето съкровище. И тази тъмна дълбина е мой дом и оттам виждам ясно пътищата на душите. Само там, в тъмната дълбина, където си лишен от всичко, можеш да видиш любовта си към Бога. Когато си преживял най-тъмната дълбина, тогава бурята на всяко събитие е духовен празник и така празнуваш вековете си и вечността си.

БОЯН МАГЪТ

Продължение

(трета идея за размишление)

Ева дълго скърбеше за Сатанаил (една от неговите легенди), защото в началото на тяхната любов, когато е бил още светещ, той я харесал много и сам я гледал, казва Боян, дълбоко. И тогава тя виждаше цялата си душа. Той я гледаше с огромна любов, а тя виждаше в себе си цялата си душа.

Но къде отиде после, казва Ева, този поглед, тези очи? И казва Боян: Ева плачеше, но напразно и накрая намери утеха при Адам.

Когато Луцифер беше Син Божий, погледът му беше слънце и Ева дълго плачеше за неговата любов. Но той имаше древен спомен, друго го движеше към неговия Отец. Защото бидейки паднал, той отново искаше да стане Син Божий.

Ева без Сатанаил сякаш нямаше вътрешна реалност. Но Сатанаил също търсеше нещо изгубено. Но той го търсеше във Всемогъщия, в Древния свой Баща. Но сега трябваше да изучава нещо в себе си, което приличаше на странна пустиня, която Всемогъщият му даде – странна тъмнина.

Когато Луцифер беше преобразен, той нямаше вече слънцето в себе си. Той вече беше изтъкан от нещо друго: от мрак, казва Боян, и от зъл помисъл. Но нещо му нашепваше, че ще се върне във Всемогъщия, и затова възприемаше мрака като тайнствен Божий дар.

И странно стана сърцето му – мрачна същност – и взе да ходи по мрачни места, там, където не е мислел, защото друг беше вече пътят му, начертан от Всемогъщия. И странни неща се случваха вътре в него. Той мъчеше съществата, но видя, че избраните имат силен дар, вяра страшна. И поради това той видя, че страданията едни вкаменяват, а други разширяват. И знаеше вече в себе си, че Всемогъщият е допуснал много изпитания в световете.

И Боян казва още: Любовта е най-старата твърдина в света и ако не сме в Любовта – в света сме.

Отец, казва Боян, е Велик Видоизменител. В началото Луцифер изглеждаше като велика реалност, защото беше дихание от Отец. Тогава Отец го държеше в Своята система, в Своята мисъл. По-късно за Своите вездесъщи цели Отец погуби Луцифер.

Има нещо, което човекът трябва да познае, казва Боян, и това е Истината. Само в Истината човек може да заживее независимо от всички човешки склонности.

Казва Боян: В Истината е скрито нещо, което оставя злото извън границите на разбирането, но за човека тук се достига ново разбиране. Отдавайки се на Истината и влизайки вътре в нея, човекът постепенно може да създаде Бог в себе си за своето самостоятелно Божествено съществуване, защото Истината е коренът на Бога.

Поради голямата си отдаденост на Бога Боян е бил абсолютно недостъпен за земното мислене.

АУМЪ

6-ти декември 2011 г.

СУФИ

(лекция 25)

МИСТИКАТА

(първа идея за размишление)

АЛ ХАЛЛАДЖ

(лекция 26)

МИСТИЧНАТА МЪДРОСТ
НА АЛ ХАЛЛАДЖ

(втора идея за размишление)

ЧУДНИЯТ НАСТРАДИН ХОДЖА

(лекция 27)

ЧИСТИЯТ СМЯХ

(трета идея за размишление)

СУФИ

(лекция 25)

Ислямът търси знание, а суфизмът търси самоотреченост.

Суфизмът постига същественото, вътрешната Истина.

Когато суфи постигне Истината, той постига скритост. Казано по друг начин, суфи постига такова знание, което превишава Божия закон.

Истинската религия на суфи, това е океанът на Истината.

За суфи Бог е отговорът на всеки въпрос. Суфи не желае злато, а благия поглед на Всевишния. И сещам се, според Учителя достатъчно е през целия си живот само един път да видиш този поглед, не два пъти; два пъти вече е много – един път; и промяната, белегът за това е тотална, коренна промяна.

За усещащия реалността не са нужни никакви доказателства. Той не ги търси, нито ги доказва. Удоволствията, казват суфи, затварят канала на вдъхновението, а страданието идва и го отваря, отваря тези врати.

Истинският суфи не очаква добри времена, той просто живее в тях. Няма други времена, постоянно е Божието време. Няма бъдеще, няма и минало – няма други времена, суфи живее в Бога.

Властта в себе си, казват суфи, можеш да я победиш със смирение. Това е методът – смирение.

Отказалият се да върне дълга си към друг човек, става длъжник на Бога.

Ако искаш в твоите думи да има сила, не ги прахосвай напразно. Или както даосите казват – пестеливост, голяма пестеливост, не ги раздавай така лесно.

Няма нищо случайно, всички житейски ситуации водят към определена цел. За просветлената душа самият живот става свещено писание. И казват суфите: Бог посредством човека строи Своите планове и ги реализира.

Който е видял Истината, не се нуждае вече от никакво учение. На последната лекция в София стана въпрос за богомилите, само искам да кажа: това са същества със страшна воля, истинска воля, разумна, и затова те са видели пътя си в жертвата. Там само споделих, че ако тези хора бяха избрали злото, и църква, и инквизиция – всичко щеше да избледнее. Но Поп Богомил го е казал: Ние не въздаваме на злото със зло, защото ще го въздигнем. Те са избрали съвсем друг път, истинския път. Но това е страшна воля, която наистина постига по-дълбоки неща.

Казват: Пъпко на розата, какво прави цяла нощ? Розата отговорила: Събирах длани, молих Небето да ми разтвори сърцето.

Най-здраво се явява това сърце, според суфите, което боледува и тъгува за Бога.

Суфи – това е несътвореният човек. Суфи не вижда света, той вижда същността. Да виждаш света, значи да не виждаш същността. Да мислиш, че тук стават някакви събития, някакви неща, означава да не виждаш дълбоко вътрешните неща.

Ал Фарид казва: В сравнение с моя Източник безграничният океан е подобен на капка. – Наистина за този, който е постигнал Бог в себе си, този безграничен океан е само капка. – Вътре в мен – казва – има далечно разпростираща се светлина, при която светлината на слънцето е като слабо блещукане.

С всички бъди, казват суфи, но избягвай общуване. Избягвай общуване и близост.

Любовта няма цел, тя самата е цялата цел, цялата Същност. За малко ще се отклоня: В София казах и пожелах: От ученика се иска, въобще през следващото време, през новата година, пък и от днес: ежесекундна практика, не ежедневна, вече е късно, ежедневната е разтеглена – ежесекундна практика! Казвам това, защото искам да ви кажа какво означава думата практика: тя означава в нито един миг да не се отделяш от Същността, от Любовта. И казва чан-будизмът: В момента, в който допуснеш най-малката лоша мисъл, това е неправилна практика. И означава: всичко друго, което вече практикуваш – дишане, медитацийки, каквото можеш да се сетиш – ти вече не си в практиката, не си вътре в Същността. Простичко казано, ясно и важно.

Смирението е пътят за израстването на мъдреците. Съдбата, казват суфи, е противоположност на чистотата. Съдбата, това означава затъмненост. Съдбата е едно от качествата на човека, а чистотата е качеството на суфи.

Чистотата не влиза в качествата на човека, в човешките качества. Чистотата няма отношение към действията; чистотата е принадлежност на любящите Бога. Може да правиш всякакви действия, това още не е чистота; но когато си вътре в Бога, когато си вътре в Любовта, това вече е чистота – и с действия, и без действия. Казано по друг начин: Чистотата е качество на Любовта, а не на действието. В тежък, критичен момент мъдрецът може да не ти помогне и това е за твое дълбоко благо. Така че приятелят не се познава в нужда, а в тайната на Любовта.

Чистотата е нещо, което е скрито от ума, тя пребивава в Бога и умът не може да я разбере. За чистия злато и прах са едно и също нещо.

В суфизма чистото сърце е духовна реалност, а нечистото сърце, това е земната реалност. Калб, или сърцето, е субстанция, чрез която можеш да станеш истински човек. Вътре в сърцето има нещо, което е мярка и чрез което можеш да станеш истински човек. В чистото сърце е цялата религия. Суфи казва: Сърцето е розовият храст на душата. Това чисто, духовно сърце е място за тайните на Бога.

За суфи емоцията е деградация. Тя е падение от нещо много висше, тя е падение от Любовта в нейния най-чист вид. В истинското сърце няма да намериш нищо друго освен Бог.

Суфи казват: Когато имаш истинска Любов към един човек, ти откриваш Бог в себе си.

МИСТИКАТА

(първа идея за размишление)

За мистика изучаването тайната на живота е нещо повече от всички религии и няма по-важно от това изучаване.

За мистика постоянното молитвено настроение, т.е. постоянното помнене на Бога, е самата опора, която съгражда тесния, мистичния път.

Мистиците пият ежедневно Бога. Тука се сещам за нещо и пак за малко ще се отклоня: тъй като много хора пият добавки, ядат чисти храни – хубаво е, но всичко това не е мярка. И това влиза в плана, но не е мярка. Това, което искам да кажа и на което наблегнах за малко и в София, важно е: начинът, по който говориш, думите, да съблюдаваш, да бдиш над всяка дума, понеже думите когато ги изпуснеш, те ще те гонят! Става въпрос за изкривените, неточните думи и т.н. Когато ползваш много точно думите, оттам произлизат такива витамини, такива добавки, такива енергии, че с нищо не могат да се сравнят. Оттам се започва, после и другите неща вече са на място.

Мистиците пият ежедневно Бога. Мистикът казва: Пристигнах в мястото, където съм свободен от всичко чуждо и родно.

Мистиката е велико познание за единството и целостта на живота. Мистикът открива Бога и в богатството, и в бедността, навсякъде, защото той е станал правилният човек. Мистикът няма родина, той има в себе си само Бог – единственото реално съкровище на световете.

Мистикът е същество, което е извън себе си, той влиза и излиза от себе си, той е свободен. Знае как да влиза, знае как да излиза от себе си, както обикновеният човек влиза в къщата си и излиза от нея. Мистикът излиза от тялото си и влиза свободно.

Мистикът се е спасил от най-коварния и опасен потоп – потопа на повърхностните думи.

За мистика розата не се разцъфтява в света, розата се разцъфтява в Бога. Розата е обградена от тъмната нощ на тръните, но тя ги е преодоляла. Те не ѝ пречат.

Този, който е влязъл и пристигнал в духовните и мистичните тайни, той не говори дълбоко за тях, защото ще изкриви Истината и той не прави посегателство.

Голямата преданост в суфизма се смята за мистичен огън, който води човека в Бога. За суфи монашеството е скрито не в манастира, а в сърцето на човека.

За истинския суфи богохулството и религията са едно и също нещо. Това означава, че суфи живее в състоянието на Бога. Той напълно е умрял и за богохулството, и за религията. Той е оживял в самия Бог и е над тези неща, те не го докосват. Както когато някой критикува Учителя – няма нужда да защитаваш Учителя, Учителят е такова високо поле, че нищо не го докосва.

Суфи е над религията, той казва: Каква религия има в Бога? В Бога няма религия, в Бога има Любов и Истина, велика пълнота. Но това не е религия, това е друго нещо. В Бога има постоянна пълнота и безкрайност. И суфи казват: Аз живея сега в Бога. Защо ми е да вярвам в утрешния ден? – Утре вече е късно да искаш да живееш в Бога, сега трябва да живееш в Бога, а Бог е всякога и постоянно тук.

АЛ ХАЛЛАДЖ

(лекция 26)

Най-великият суфи. Вдъхновеният на вдъхновените. Вдъхновеният от самия Аллах. Страшен суфи! Няма друг суфи толкова преследван, като магьосник, революционер и като опасност и голяма заплаха. И няма друг толкова почитан, като най-чистия мистик на Божията Любов.

Той проповядва страстна и несекваща любов към Бога. Речта му е била екстаз. За него непрекъснатата любов била мистерията на всичко. И суфи, и ислямисти често настръхвали от него, забележете, даже и мъдреци.

Той казва: Ал Халладж не държи на Корана, Ал Халладж държи на Аллах. Казва: Как може Коранът да ми е по-скъп от Бога? Наистина е така, просто казано и много ясно.

Казва: Който има великата истинска любов към Аллаха, той не се занимава с религии и с джамии. – Погребва всички религии и джамии, такъв е Ал Халладж. Той не се занимава с религии и с джамии, и с жалкото благочестие. Тука няма да се спирам да обяснявам защо наистина е жалко, той го казва – жалкото благочестие. А суфите настръхнали, защото той изнесъл мистично знание пред хора, а то било определено само за избраните; въобще така говорел Ал Халладж. На всичко отгоре Ал Халладж казал: „Аз съм Бог!“. Това е крайната цел на всички учения, самата Истина; самият Бог в него се произнася и това е крайната цел на всички видове учения, религии и преданости! И той го е постигнал, но тези, които не са го постигнали, за тях било богохулство.

Това е наистина краят, това е осъщественото учение, но това е страшна любов. Тази е любовта на Ал Халладж, не на всеки човек, защото малцина я имат. Ще обясня: за земните тази любов е страшна и опасна, а влизането в този огън е забранено, защото самият Бог, самият Аллах не е призовал тези хора.

Казва: „Аз съм Бог“; означава изцяло да си се предал в ръцете на Бога, да си станал небитие, нищо, защото Той е Нищото и Всичкото. И това е великото спасение – да станеш нищо. Това е великото спасение, великото възкресение и преображение, това е най-великото самоунищожение, което може да направи истинският човек, за да заживее Бог отвътре цялостно, да няма кой да Му пречи, нито с отрицателни мисли, нито с положителни, защото и положителните мисли са много далече от Истината.

Тука, в това откровение, както казах, е участвал самият Бог, но не го разбрали не само в исляма, а една голяма част от суфите не го разбрали. Тези думи костват живота на Ал Халладж, но това е само привидно. Той получава тайната на Нищото, тайната на Мистерията на Бога, в която се вкоренява, защото самият Аллах го е призовал. И тази тайна е наистина само за избраните, както беше и при богомилите.

Тогавашните хора споделят за Ал Халладж: Приближавайки се до мястото на екзекуцията, с 16 вериги окован, той танцуваше като побеснял жребец, кършеше ръце, въпреки че беше окован. Хората наоколо говореха за него и казваха: Та що за походка е това? А той казваше: Не се ли приближавам аз до своя жертвеник, до своя олтар? – Ето я тайната друга гледна точка, истинската. Въобще Ал Халладж е изключително същество, унищоженият тотално в Божията Любов; без примеси, несмесен с нищо човешко, даже по-дълбоко – с нищо духовно. Навлязъл е във Великата Божественост – по-високо измерение.

Казва: Аллах ме води тук, на екзекуцията, и в Него няма никаква жестокост. Той е вечен Приятел. Той сам ми предложи питието на екзекуцията и тук аз идвам като безумец (сещам се за Рамакришна, казва: Блажен този, който е безумен по Бога), идвам като безумец да споделя питието си с Дракона (едно от древните имена на Бога – Драконът, Върховният Дракон, Върховният Огън).

И Ал Халладж казал: Моят затвор и моята екзекуция, това е моята участ, която моят възлюбен Бог ми наложи, и затова аз съм тук. И после Ал Халладж казва: Ако ти имаш истинска Любов, то тази твоя Любов трябва да изгори включително и рая и да остане само Бог. – Раят е нещо много излишно, и раят, и адът – трябва да остане само и единствено Бог.

Що е Голготата на Ал Халладж? Дълбоко вкореняване в Мистерията на Бога, това означава Голгота, един от преводите. Разбира се, трябва да си заслужил. Ал Халладж казва: Голяма радост имах на своята Голгота! Защо мъката ми беше радост? Той, Аллах, я направи радост.

Както казах, изключително същество, изключително дръзновен суфи, както го наричам „персийският Христос“. Това е кулминацията на мистичната мисъл в суфизма. Няма друг такъв връх! Има няколко подобни, след време ще ви говоря и за тях. Един от тях е неговият учител, Ал Джунайд, другият е Баязид ал Бистами – изключителни същества, но такова нещо като Ал Халладж няма.

Ал Халладж е мистичната същност на суфизма, изначалната същност на суфизма. Суфизмът въобще е мистичен и Ал Халладж е стигнал до тази тайна, дотам да бъде убит тотално от Бога. Това е искал той: да бъде убит тотално от Бога, за да живее само Бог, а не той. И той е бил убит поради изключително голямата си преданост и жертва, поради неистовото търсене на Истината, и то много смело, много безстрашно и много искрено.

И накрая той беше погълнат от Морето на Бога.

МИСТИЧНАТА МЪДРОСТ
НА АЛ ХАЛЛАДЖ

(втора идея за размишление)

Щастието е тъмнина, а красотата е разбойник. Щастливият човек е част от тъмнината, защото е заблуден от своето щастие. А красотата е разбойник, защото тя е завлякла много хора. Тя е изкусила всички, които не са достойни за Бога. Да избереш красотата пред Бога, е велико падение.

Красотата е увлякла душите на много хора, така както красотата на Луцифер е увлякла милиарди ангели. Когато красотата на Луцифер засия, тя повлече много ангели и ги ограби. И тя после се скри, а те станаха хора, т.е. падения. Красотата умее да прониква в човека и да го ограбва като разбойник. Но Ал Халладж ограби красотата!

Който е щастлив, това е човек, който е изгубил пътя си. Щастието е унищожител на човека, без той да разбира това. Докато човек е щастлив, той е заблуден. Кое е злото в щастието? Злото в щастието е в това, че на щастливия човек не му е дадена преданост към Бога. Най-важното нещо не му е дадено и затова той е заблуден. В щастието има скрито зло и само когато човек преодолее злото в себе си, само тогава ще отключи своя път.

Който мисли, че щастието е избавление, той е неверник, той е невежа. Щастието е заслепител. Страданието е онази скрита, милосърдна любов, която слиза върху щастливия човек, за да го спаси, но не винаги щастливият човек разбира своя спасител – страданието.

Страданието е диханието на Бога, тайната на Божия замисъл. А когато то те просветли (страданието), остава само свободата, вечността и безкраят.

Само мъртвите говорят за религия, но Аллах ми каза: Не добавяй на чистотата религия, за да не я оцапаш.

Питат ме, казва Ал Халладж: Ти защо не четеш Корана? Казах им: Ако живееш по законите на Бога, по законите на Любовта, тогава Коранът е ненужен.

Казва: Бог решава доколко да се приближиш до Него. Ето защо така трябва да практикуваме (това, което ви казах одеве), че да печелим все повече доверието на Бога. – Не на приятели, не на глупавото обществено мнение, не на хора, нито на ангели – да печелим все повече доверието на истинския Бог, на Учителя.

Бог в нас извървява пътя си към самия Себе Си, но ние трябва да Му дадем условия. И казва: Аз не познавам религията, аз познавам само Бога.

Щастието е сформирано от илюзорна енергия и затова ти не можеш да растеш в него. Можеш да растеш само в страданието. И наистина е така – можеш да растеш само в страданието. Щастието нищо не сее, само страданието е сеятел. Казва: Камъните са леки, щастието е тежко. – Изключителен мистик, тука няма да го коментирам.

Казва: Страданието е райска градина. И после: Не е страшно страданието, а страшно е да си щастлив. Щастливият човек е птица без крила. Без страданието нямаше да имаме крила, нямаше да имаме свобода. Щастливият човек е лишен от преданост към Бога.

ЧУДНИЯТ НАСТРАДИН ХОДЖА

(лекция 27)

Говорили сме за него и пак ще говорим, чудният суфи! Първо няколко неща за него ще кажа:

В Настрадиновите анекдоти е скрит много дълбок мироглед, мироглед на суфи, мироглед на велик посветен. Дори има суфи, които са го наричали „наставник на наставниците“. Не просто учител, наставник на наставниците, т.е. школата, която той е бил в суфи, е много висока. Но той слиза от нея, за да стане близък, достъпен за хората и да предаде тайните си прости послания, като много от тях и досега са неразбрани.

Хуморът му никога не е разрушителен, а съграждащ, тъй като в него няма его.

На едно място Настрадин Ходжа казва: Всеки трябва да е богат със себе си.

Шегите му е трудно да се преброят. Стотици книги са излизали за него и ще продължават да излизат.

Казва следното: Заповядай да ядеш кожено палто. – Жено, не закачай гаргата, тя е по-мръсна от нас. Т.е. не се цапай с определени неща, тъй като в тях има нещо мръсно.

Когато човек има малко, казва Настрадин Ходжа, вземи му и малкото, което има, и ще го направиш щастлив. Много красива мисъл! Какво иска да каже: като вземеш и малкото на човека, той може да почне и да го цени; няма гаранция, но има и такава възможност, може пък и да започне да цени туй малкото.

Когато го попитали къде е Аллах, Настрадин Ходжа казва много простичко: Нима има място, където да не е Аллах?

Настрадин Ходжа от векове живее в сърцата на хората и ги вдъхновява. Той е приятел със себе си, постигнал е голямата тайна да бъде истински приятел със себе си. А това не се постига лесно и затова той е като еликсир.

И така, анекдотите, седем анекдота:

Първият: Настрадин разговарял с малката си дъщеря, говорили за смелостта и тя му казва: Тате, нима ти не се боиш от тигри и лъвове? Настрадин казва: Разбира се, че не се страхувам, не се боя. – А нима не се боиш от пчели и мълнии? Настрадин казва: Разбира се, че не се боя. После дъщеричката му казва: Значи от всичко на света се страхуваш само от мама?! Настрадин ѝ казва: Ти не знаеш какви тигри и лъвове има в нея! Ти не знаеш какви змии и гущери, пчели и мълнии има в нея! Такива неща наоколо няма. – Посланието е много простичко: в човека живеят много видове сили и животни неовладени. Човекът трябва да се опази от тях и да ги овладее, но както виждате, колко простичко казано.

Вторият случай: Настрадине, коя е най-голямата ти радост в живота? Настрадин казва: Най-голямата ми радост е, когато жена ми не знае колко пари имам. Защото ако знае, вече ги нямам. – Тук въобще не става въпрос за пари. Посланието е чисто суфи-система на мислене и означава: има хора, които никога не трябва да знаят твоите тайни.

Третият случай: Направили Настрадин Ходжа полицай и когато един ден се случило голямо престъпление, го викат да си каже авторитетното мнение. Настрадин гледал, гледал трупа, той лежал по корем и в гърба му имало забити три големи ножа. Освен това, три куршума, изстреляни в гърба му. Настрадин гледал, много мислил и накрая казал: Ама че рядко самоубийство! – Иска да каже, системата на човека какви неща вижда, как изменя справедливостта и т.н.

Четвъртият случай: Настрадине, ти одобряваш ли прогреса? Настрадин казал: Че как, прогресът е важен! Отиваш напред, а се оказваш отзад.

Петият случай: Веднъж психиатърът попитал Настрадин: Вие страдате ли от натрапчиви идеи за собствената си изключителна значимост и важност? Настрадин казал: Не, не страдам, напротив – аз постоянно приемам своето величие. – Посланието: иска да каже как гордостта разрушава хората, защото те са я приели в себе си, и иска да каже, че само смирението е убиец на егото. Но много хора държат на своето величие, на своето его, и така потъват – щом държиш, ще потънеш.

Шестият случай: Настрадине, ти палиш ли свещи? Настрадин казал: А-а-а, аз не паля свещи, на мене дяволът ми пали свещи! – Посланието: всеки трябва да покори дявола в себе си, а не да робува на свещите и на дявола. Трябва дяволът да дойде и да те признае – това е чистотата, това е суфизмът.

Седмият случай: Настрадин отишъл при доктор и започнал много да го умолява: Докторе, много те моля, направи ме шизофреник, искам да сме двама, две личности! Докторът се чуди и го пита: – Как така да те разделя на две части, аз лекувам, аз помагам на хората?! – Не – продължавал Настрадин – много те моля! Докторът му казал: – Обясни ми, защо е тази молба? – Защото така ми е много самотно – заплакал Настрадин. – Сам съм, няма с кого да си говоря! – Прекрасно послание, чудно! Как в древността хората са се отделили от Бога, пожелали са свобода, пожелали са някакъв свой живот, уж разумен, но без Бога. Ето ги сега последствията. Прекрасни послания, прекрасен начин на изразяване.

ЧИСТИЯТ СМЯХ

(трета идея за размишление)

Девет случки, девет явни и тайни поучения:

Първо: В магазина влиза един мъж и иска комплект игли. Продавачката го пита: – Господине, с шиене ли се занимавате? – Не, госпожо, аз съм гълтач на саби, но в момента съм на диета. – Има и много хора, които правят такива диети.

Втори случай: Слонът в зоологическата градина се разболял. Дошъл лекарят да го прегледа и казал: Слонът има настинка, ще трябват около 10 капки за нос на ден. – Значи, има много хора, които имат огромни нужди, трябват им много лекарства, но дали ще се излекуват, дали ще помогнат лекарствата? Казвам: Няма да помогнат, ако в лекарствата не действа любовта, не действа вярата, т.е. вечните целители.

Третият случай: Габровец изпраща на роднини телеграма и писал в картичката: „…и ви желая всичко най-хубаво за периода от 1996 до 2000 година!“. Но не е изчислил, че трябва да праща и след 2000-та година. Значи, има една пестеливост, която не може да предвижда.

Четвърти случай, при очния лекар: Очният лекар пита: – Господине, коя е тази буква? – Коя буква? – Тази, която показвам с показалката. – С коя показалка? – Показалката, която държа в дясната си ръка. – Къде ви е дясната ръка?… И накрая: Господине, вие не сте за очила, вие сте за бинокъл!

Следващият случай: Гробар се прибира вкъщи, капнал от умора. Жена му го пита: – Много погребения ли имаше днес, защото си много изморен? – Не, жено, само едно. – А защо си толкова изморен? – Защото погребваха на някакъв човек тъщата и се наложи седем пъти да я вдигаме, да я вадим и да я пускаме – на бис, голямо ръкопляскане имаше!

Следващият случай: Двама борци си говорят, единият пита другия: Абе брато, кой ден сме днес? Другият му казал: Ами де да знам, те постоянно ги сменят.

Следващият случай: Двама приятели разговарят за Киркор и Гарабед (това е в стила на Настрадин Ходжа): Абе ти разбра ли, че Киркор е спечелил луксозна кола от лотарията? Другият казал: Разбрах само, че не е Киркор, а Гарабед, и не е спечелил кола, а колело, и не го е спечелил, а са му го откраднали. – Така в този свят много хора печелят, трупат и накрая смъртта, изтребителят, големият крадец, ограбва всичко.

Осми случай: Една мравка носела две трохи под мишницата си. Отишла при своя приятел слона (били приятели) и му казала: Абе приятелю, направи ми една услуга: сложи едната троха на гърба си, другата под краката си. Слонът се чудил каква е тази услуга, изпълнил я. След малко мравката отишла леко настрани, погледнала го и казала: Браво, идеално! Чуден сандвич стана! – Има хора, които имат такива големи амбиции, искат да изядат голям сандвич, искат голяма власт, но те не са постигнали себе си и като тази мравка са. Тъй като Учителят казва, че мравката е символ на егото; след време ще правим окултна книга за животните.

И последният случай: Мравката и слонът били в затвора, но не им харесало, и по някакъв начин си устроили бягство. Хукнали да бягат от затвора, обаче стражарите ги усетили и почнали да ги гонят. След малко мравката се обръща назад и казва: Слоне, бягай, мене ме видяха!

АУМЪ