ДРЕВНОСЛОВИЯ

От тук нататък започва Животът

Зарама (на Древния Език Залихир) – това е Истината. Постижение е да познаеш Истината и тя да те убие. От тук нататък започва Животът. Който е овладял Истината, е овладял смъртта. Истината поразява разсеяността, но се отплаща щедро на Мъдрото Усърдие. Без Истината съществата и хората са повредени. Що иска Зарама? Специално Внимание. Без това Внимание човекът е в беда.

Без Истината ти си в пропастта

Без Зарама – Истината – ти си призрак и сянка. Без нея ти си въображение без Дух. Само Истината дарява Дух, който е Реалност. Щом си без Истината, погледни: ти си в пропастта. Каквото и да правиш, без Истината ти си в погрешна позиция. Без Истината ти се превръщаш в отмъстител на себе си. Всички, които са без Истината, са заспали в съня на сътворението.

Ще ограбиш и злото, и доброто в себе си

Избери Зарама – Истината, за да ограбиш себе си. Чрез Истината ще ограбиш злото в себе си, ще ограбиш смъртта в себе си, ще ограбиш и доброто в себе си. Всичко ненужно ще изчезне. Истината не е доброта, не е човечност, не е окованост. Истината е Лазур, Ефир, Еликсир и Свобода. Милиони очи гледат, но Виждаща е само Истината. Достатъчно е да търсиш искрено Истината, защото тогава дори и грешките светят като приятели. Без грешките няма кой да те обучи в Пътя към Истината.

Името на Истината е Проникване

Зарама – Истината – е покорна на Смирените, но знаещите биват покосени от нея. Името на Истината е Проникване. Тя прониква и в света на мъртвите, и в света на живите, и в света на Безсмъртните. Тя е създала всичко и обучава всички, които я търсят. Ако Истината ти даде Откровение за себе си, значи тя ти е отнела и смъртта, и живота и ти е дала Скритостта си.

От това Място Истината наблюдава

Зарама – Истината – е Древният Свят, Основанието. Лъжата е миналото, старият свят – живот без Дом, без Същност. В дебрите на Истината има Място, по-тъмно от самия Мрак. Оттам Истината наблюдава кой се възгордява и кой се смирява. Който се възгордява, Истината ще го провали. От това Скрито Място Истината гледа и поразява тази истина, която не е Истина.

Дарът на Даровете

Зарама – Истината – идва, за да ограби твоята светлина и тъмнина. Истината идва, за да ограби твоята бедност и твоето богатство, защото Истината носи нещо по-дълбоко от твоя живот. Тя носи Скрития Бог. А кое е това, което може да се сравнява с тази Скритост? Мъдрото Търсене на Истината струва целия живот. Самото това Мъдро Търсене пробива (достига) Бездната в себе си. Това Мъдро Търсене казва на Бездната: „Ето, дойдох, защото съм Дарът на Даровете“. Това е Мъдрото Търсене, което се е завърнало в Бездната и е постигнало Същността – Украсата на Бездната.

В Истината животът е Мистерия

Зарама – Истината – ще ви освободи от доброто и тогава злото няма да може да съществува. Ще дойде ден, когато Истината ще ви освободи и от Търсенето, защото тя е Единството и Свободата. В Истината животът не е живот, а Мистерия, която никога не може да бъде ограбена и ограничена. Мистерията е Същността на Истината и Свободата. Ако търсиш нещо, то трябва да е Единство с Истината, която дарява Свободата. Истината дарява Смирението, а Смирението е Заключена Врата за падналите духове. Те не могат да минават през тази Врата. Нито един нечист дух не може да диша в Смирението.

Докосване, Шепот и Вдъхване

Зарама – Истината – е част от Нищото, част от Древния Свят. Злото се е случило при отделянето от Истината, при отделянето от Древността. Който е стигнал до Смирението, правилно е търсил Истината. Истината е това, което ни учи. Тя ни учи чрез три неща: Докосване, Шепот и Вдъхване. Тя вдъхва в нас Меча на Устрема. Белегът на Истината е да имаш в себе си Тих Извор, Таен Извор. Влезеш ли в Истината, убил си времето и света. Що е Истината? Това, което може да отключва най-могъщата Сила.

Истината ни очиства от не-живота

Зарама – Истината – е това, което прави нещата живи. Истината е това, което ни очиства от не-живота. Истината е рушителят на сътвореността. Когато Истината отключи себе си, това е Силата на разрушението. Това е Силата, която не одобрява света и живота – Истината служи само на Истинския Живот. Тя е Хранилището на този Живот, тя е Пазителят.

Силата не работи чрез Силата

Зарама – Истината – е най-древният Служител на Абсолюта. Силата не работи чрез Силата, Силата работи чрез Истината. Истината – това е Той в Действие. И затова я наричаме Изящна и Смъртоносна. Когато Той изрича Своя Глас, това е Гласът на Силата, защото Той изрича Себе Си. Тогава всички други гласове се скриват и отдалечават, защото Той е Повелителят. Който се грижи за Истината, ще има нещо от Тайната ѝ Сила, ще има и решение на въпросите си, защото Истината е Отговорителят.

Осветител на светлината и съществата

Зарама – Истината – дарява Свободната воля, но казва: „За да имаш Свободна воля, трябва да си избрал Истината – Древния си Път“. Чистотата е Различаващата Истина. Чистотата в Истината е по-могъща от всяка стихия. За нечистите Истината се явява като мрачна Сила, опустошителна Сила. Но този, който е видял Лицето на Истината, знае, че тя е по-ослепителна от всяка светлина. Тя е Древният Осветител на светлината и на съществата.

За подготвените е лека като вятъра

За неподготвените Зарама – Истината – е дълбоко и страшно безвремие, празнота. За подготвените Истината е лека като вятъра, приятна като чистата усмивка. За подготвените тя се явява като особен Приятел в нужда. Който е познал Истината, в него злото е умряло. Истината пази Силата, Силата пази световете. Истината е създала силата на смъртта, за да може тази сила да очиства света от всичко онова, което не е Истина.

За да откриеш Погледа

Само Истината има Поглед. Човекът има очи. Защо са създадени очите? За да откриеш Погледа. Само Погледът може да открие Истината и да се слее с нея. За недостойните Истината изглежда мрачна. В миналото падналите са я наричали Мрачната Земя. И за тях е бил създаден денят, светлината, защото вътре в себе си те нямали Погледа. Що е Погледът? Древната Извираща Сила. Но то е за тези, които знаят как да търсят Истината. Само те преоткриват в себе си Древната Прасветлина, защото те умеят Търсенето, а тя владее Призоваването.

Истината е Древната Първосъздаденост

Зарама – Истината – слиза по Моста на Чистотата и Абсолютното Доверие. Тези, които в Древността са изгубили и една капка Доверие в Истината, са станали сътворени. В Истината е вложена най-древната Сила и най-строгата Бдителност. Истината знае всичко и за видимите, и за невидимите същества. Истината познава камъните, преди да бяха камъни. Истината познава моретата, преди да станат морета, защото преди да станат нещата, Истината е била. Истината е Древната Първосъздаденост.

„Завърни се в Бездната“

Посланието на Зарама е: „Завърни се в Бездната, за да те прегърне Бездната“. Само тук ти си Безкраен Приятел на себе си и съществата. Тук Отношенията са Древна Истина и Свобода. Тук, в Бездната, никой не може да нарани някого, защото тук Животът тече в Ядрото на Чистата Истина. Тук Отношенията са Тайни на Древния Бог.

Всеблаг Дар

Зарама – Истината – е Безсмъртен Свят. Дори и в този свят, в който всичко си отива и умира, Истинските Отношения остават и продължават своя ход. Велико е да срещнеш Истинското Отношение на едно същество. Това е Всеблаг Дар, излъчен от Всевишния. Тук Истината те е прегърнала. Да те прегърне Истината, това означава тя да е отклонила света от тебе. Но ако ти си Избран, тогава Истината не отклонява света, а го убива.

Прасъстоянието на Преизпълненост

Армарахава (на Древния Език Залихир) – това е Древното Безмълвие. В него са умрели дори и красивите думи, дори и чудните звуци. Древното Безмълвие е Дълбинен Свят, който не приема нито изящното слово, нито тихата музика, защото те спадат към сътвореността. Древното Безмълвие няма нужда дори и от Песента на Единството. Тук не тече Единството, тук тече Древността. Това е Прасъстоянието на Преизпълненост и Изначалие.

Наука от Дълбините на Мистерията

Армарахава – Древното Безмълвие – е част от Древното Съвършенство. То е Мистичен Дълбинен Живот в Безкрая, докато мълчанието е само живот отвътре. Съществата на Древното Безмълвие носят в себе си Печата на Благостта. Съществата на Вечното Безмълвие носят в себе си Знака на Блаженството. Древното Безмълвие е Наука от Дълбините на Мистерията.

Блага и Могъща е тази Ръка

Армарахава – Древното Безмълвие – е Извор на Благостта и Изначалната Свобода. Срещнеш ли такова Същество, веднага разбираш, че то сякаш ти е подало Безценната си Ръка. Блага и Могъща е тази Ръка. Що е Благостта? Отломък от Съвършеното Познание. Когато в Древността Потопът се яви, Аз наблюдавах Първия Старец. Той се вгледа в Потопа, а Потопът Му каза: „Защо ме ограбваш?“. Отговор нямаше.

Храмът на Мистерията

Армарахава – Древното Безмълвие – е част от Мистерията на Древния Бог. Армарахава е Негова Висша Воля. Без това Безмълвие нямаше да съществува Четвъртата степен на Изчезването в Абсолюта. Само в тази степен може да се разбере Дълбинноскритото Състояние на Изначалната Пълнота. В тази степен се влиза от Храма на Бездната в Храма на Мистерията чрез Неговото Пречисто Докосване.

Не е нужен дори звукът на Единството

Армарахава – Древното Безмълвие – е Скрито Небитие. То е Древното Пречисто Състояние на Преизпълненост към Абсолюта. Тук няма звук. Не е нужен дори звукът на Единството. Това Състояние е като Безкрая пред Безкрая, като Духа пред Великия Дух. Тук човекът се е преселил в Нищото и е получил Дара на Великото Безмълвстване. Тук е Мястото на Не-изричането.

Велика Невидима и Неуловима работа

В Армарахава – Древното Безмълвие – няма звук. Звукът означава сътворение, сътвореност. Само Несътвореното може да се посвети на Нищото. Само Дълбоко Вътрешното може да се посвети на Бездната и на Бездънното Праначало. Този Път изисква Велика Невидима и Неуловима работа. Има сътворени Ръкописи, има и Несътворени. Безмълвието е Несътворен Ръкопис. То узнава нещата, защото владее Истината, а Истината е Мъдрознанието.

Нещо всякога в себе си

В Армарахава – Древното Безмълвие – никога не може да влезе минало или бъдеще; дори и настоящето едвам го докосва, защото то е всякога. То е нещо всякога в себе си, защото е Древносъздаден Замисъл. Древното Безмълвие е като Древната Истина, като Древната Божественост. То е като Вечна Победа, без да има нужда от битка.

Излъчва се в Чистото Сърце

Армарахава – Древното Безмълвие – има Потаен Път към нашето Сърце. То се излъчва в Чистото Сърце като Дълбина и Яснота. И затова е казано, че Чистото Сърце е Обяснител, а нечистото е говорител. В Чистото Сърце никога не питаш за Смисъла, защото той е безмълвно скрит в Сърцето и сияйно изразен чрез Лъчите си.

Толкова си утихнал, че си се завърнал

Армарахава – Древното Безмълвие – е като Покоя: Древен Портал, Древен Ключ към Разбиране Тайнството на Живота. Дълбоко Успокоената Вода е разбираща. Тя умее да се потапя в Непознатото и да чете в него. В Дълбокото Древно Безмълвие толкова си утихнал, че си се завърнал. Кой постига Древното Безмълвие? Само този, който има Почит към себе си, към Центъра си, към Произхода си.

Истинските неща са зад света

Армарахава – Древното Безмълвие – е Език Изначален, Език преди Словото, Език Неизречен, така както е Неизречена Душата, Пълнотата, Духът, Мистерията, Бездната. Ето например Душата. Душата говори древно отвъд думите, отвъд видимото, защото тя е Вътрешен Свят, Неизговорим Свят, макар че е само малка частица от Древното Безмълвие. Тя е само малко отражение, но тя пленява, защото нещо в нея е по-дълбоко от света и говора. Истинските неща са зад света. Душата е като отваряне на Древна Врата. Тя е Път към Древното Безмълвие. Накъде ни води Древното Безмълвие? Все повече към Мистерията на Абсолюта.

Слава на Неизречената Красота!

Армарахава – Древното Безмълвие – знае откъде е излязло Слънцето и неговата Безсмъртна Красота. Произходът на чисто Вътрешното и Скрито Слънце е нещо Неизговоримо. То е Отломък от Древното Безмълвие. То е негова едва отронена Дума, но тази Дума огрява световете. Древното Безмълвие е Свят на Изначалната, Безсмъртната Красота. Тук нищо не увяхва, защото нищо не се ражда. Неродената Красота е Вечната Красота на Безмълвието. Тук не могат косите да побелеят, защото няма коси, няма корени. Слава на Вечната, Неизговоримата и Неизречена Красота!

Открий Ухото си за Древното Безмълвие

Армарахава – Древното Безмълвие – е Недосегаемо. То е като Неведомостта. Ето защо то е Изначален Дом. Хората са се изгубили в говоренето. Хората са се погубили в многословието, защото не са открили Ухото си за Древното Безмълвие. Що е Древното Безмълвие? Пречистата Наситеност. Древното Безмълвие е Изначално Осветена Свобода. То се храни с Усета за Мистерията.

Ние сме същества на Безмълвието

Животът в Армарахава – Древното Безмълвие – е Укрепление и Дълбина. Това означава да живееш дълбоко в своя Невидим Свят. То напомня Необятното. То е Незримото, което вижда. Ти си толкова дълбинен, колкото е твоето Древно Безмълвие. Ние изначално сме същества на Безмълвието. Но когато се раждаме в този свят, издаваме звук – звука на сътворението, а той е звукът на сълзите. В Несътвореното няма сълзи, но само Свобода.

Древността го е призовала

Армарахава – Древното Безмълвие – е Необозримо. Това Безмълвие е рушител на земното мислене. То отваря за нас други Врати. То е като друго Дихание. Който съзнателно търси Безмълвието, Древността го е призовала да се учи. Ако Древното Безмълвие докосне Словото, то става Диамант, то засиява в себе си. То става Мъдрост и Благоухание, защото е било докоснато от Неизговоримото. Това, което не може да се изговори, е всякога като Свободна Птица.

Живот в Ослепителния Мрак

Армарахава – Древното Безмълвие – е най-вътрешната Красота на Живота. Истинската Красота е Недосегаема. Така както не можеш да пипнеш Безмълвието, така не можеш да докоснеш и Изначалната Красота. Древното Безмълвие е Живот в Ослепителния Мрак на Истината. Една нисша природа никога не може да влезе в Древното Безмълвие, защото тя не може да мине през преградите на Вечно Отворената Врата.

Божественият Порядък

Армарахава – Древното Безмълвие – е Чисто като Огън. То е Звучащо Сияние на Свободата. Тук живеят Същества, които сами в себе си са построили Божествения Порядък. Този Порядък е Свят без закони, без ограничения. Ограничения има само там, дето няма Истина. Древното Безмълвие е подобно на тиха нощ, която те въвежда в Сияещия Мрак – Мястото на Висшите Същности.

Доброто е болестта на този свят

Азорот (на Езика Залихир) – доброто – е болестта на този свят. Злото е лечението, а Любовта е Спасението. Не са ли болни добрите хора? Не са ли болни злите хора? Дървото за познанието е вродено болно дърво, защото то е изпуснало Любовта. Човешкото добро е породило злото в света. И затова злото е дошло да излекува това добро, което се е разболяло, което е объркало пътя си, защото е изпуснало Същността си. Лечителят на човешкото добро е страданието. То е Майсторът, то е Ваятелят. То ще възроди Същността.

Два различни вида непокорни същества

Доброто и злото са свят, който още в далечното минало се е отрекъл от Древния Бог. И така доброто е тръгнало по своя път и злото също по своя път. Това са два различни вида непокорни същества, които са се оттеглили от Любовта, за да изследват себе си: едните да изследват болния път на доброто, а другите да изследват тежкия път на злото. Ти си в доброто само ако си в Любовта и ако не допускаш злото. Ако допускаш злото, ти си и в доброто – в разваленото добро.

Човешкото добро е неустроен свят

Азорот – доброто, което е човешко, е донесло безпорядъка в света, защото човешкото добро само по себе си е неустроен свят, неустроена Земя. В Древността в един народ е имало обичай, като видят добър човек, много да се пазят от него. Този народ знаел, че и добрият, и злият човек са непредвидими, защото те нямали Божествения Порядък в себе си. Те знаели, че доброто и злото са преходни като нощта.

Когато Любовта движи доброто

Азорот – доброто – е мъдро само когато е в Единство с Древния Бог, защото тогава Сам Бог го осмисля. Но когато доброто е човешко, то е като злото, защото е обезсъщено, останало без Същност, тъй като е отделено от Любовта. И в това е неговото падение. Истинското, Древното добро – то е Същностно, то живее в Сърцето на Етера. То е, което одухотворява и обожествява човека. Когато Любовта движи доброто, то е всякога повече от помощ. То е Фино Течение на Същност към Същност, на Душа към Душа, на Дух към Душа и на Любов към Любов.

Да обича не доброто, а Бог в себе си

Азорот – доброто – расте само чрез Любовта. За Истинското добро можем да кажем: в Любовта е мярката му. За доброто и злото може да се каже, че те са заложили живота си за света. Хората на доброто и злото не са разрешили себе си, не са се разгадали. Когато се разгадаят, ще потърсят Чистия си Път и ще променят сътворението си с Пътя към Несътворението. Доброто трябва да обича не доброто в себе си, а Бог в себе си, защото само Бог може да спаси доброто от доброто и злото от злото. Но тези хора трябва да жадуват Бога.

Не живеят в Истината

Доброто и злото не живеят в Истината. Те живеят в себе си и затова са бедни. Застоят се явява в доброто и в злото, но застоят не може да се яви в Любовта към Бога и Истината. Истината винаги е повече от доброто. По пътя на доброто може да се върви, но това не устройва живота, ако нямаш Любов към Бога. Любовта към Бога вселява друга мярка за доброто, Истинската мярка, а то е да поведеш себе си и човека към Бога и Свободата.

Другото добро, което е Гносис

Доброто в доброто е, че то може да посее Позволението да вървиш по Пътя към Бога. Старанието в доброто може да създаде Духовна Врата – Отвор към Себепознанието. Има една степен в доброто, при която човекът може да бъде повикан в Чистия си Път, Пътя към другото добро, което е Гносис – Откровение на Дълбочината на Любовта. Истинското добро е част от Душата на Любовта.

Човек на Божественото Равновесие

Азорот – доброто – е течаща вода, а злото е застояла вода. Но течащата вода трябва да знае своя път, за да се извиси. Доброто, което Истинската Любов ни дарява, прави човека Нерушим Владетел на себе си. Той става човек на Божественото Равновесие. Той вярва с Безусловно Доверие във всеки миг на своя Бог. Добрият човек е Жив Съзнателен Огън в Ръцете на своя Бог. Когато този човек говори, той във всеки миг осъзнава Бог до себе си.

Сам не си е подал ръка

Азорот – доброто – е опасен път, ако човекът не търси Единството си с Бога и с Божия Глас. Земното добро всякога е било лош водител и подготвител на хаоса, скрит или явен. Земното добро не знае пътя си и затова то винаги е чакало някакъв Спасител. Но грешката на човека е в това, че той сам не си е подал ръка. Така човекът е станал майстор на падението си и е съумял да превърне Изначалния смисъл на доброто в безсмислие.

Изначалното добро

Азорот – доброто – трябва да те направи Истинен, Същностен. Само тогава то става Верният Път към Древния Бог и никога към себе си. Когато вървим към Древния Бог, доброто се превръща в Път към собствената ни Духовност, а Духовността е Чистота. Изначалното добро е друго Име на Първичната Чистота. Тогава това е било Умение да проникваш в собствените си Дълбини, в Центъра си. Изначалното добро е било всякога смирено и затова то е виждало в Тънкия Свят. Но земното добро се е превърнало в история на падението.

Умение да течеш в Любовта

В Истинското добро има незабележимо Ухание. То е капка Есенция, скрита в самата себе си. То е Умение да течеш в Любовта, а не в света и в ума. Умът е голям подражател на доброто, но кой подражател може да живее в Покоя? Кой подражател може да живее в Ядрото на Любовта? Само Истинската Любов е осветена и само тя може да освети доброто. И тогава доброто ще дойде и ще те прегърне, както прегръща Чистото Сияние.

Доброто е скрито в Смирението

Азорот – доброто, което е в Истината, е без рождение. Имаш ли това добро, имаш щит срещу бедствията. Кой е най-добрият Приятел на доброто? Смирението. Доброто е скрито в Смирението. А когато доброто е в Смирението, то не може да се тревожи. Но когато е в гордостта, то е тревожно, то е болно. Гордият играе роля в доброто, подражава на доброто, за което ще получи възмездие. А човекът на Смирението следва своята Лекота.

Любовта е Музиката на доброто

Азорот – доброто – е в Чистия Стремеж. Чистият Стремеж е в Искреността. Искреността е в Душата, а Душата е в Любовта. Доброто не е в разбирането, а в Любовта. Любовта е Музиката на доброто. Тази Музика е Могъща, Мека и Лека като естеството на Извора. Истинското добро се прекланя пред Истината, а не пред доброто. Доброто получава Истинските си Лъчи от Любовта и Истината.

Излиза от Сърцето на Бога

Тайната на Азорот – доброто – е Велика, защото тя излиза от Сърцето на Бога. Доброто, това е Истинният човек, който има мярка за доброто, но не чрез доброто, а чрез Истината. Има строга мярка за това кое е Истинско добро и кое изглежда само като добро. Има много видове добро, но само едно е одобрено от Бога и само то е мярка. И Сам Бог го знае, защото то излиза от Самия Него, и само от това добро се израства.

Озарителят и Вдъхновителят

Истинското Добро Сърце е цяла Сияеща Вселена. Това Добро Сърце е Озарителят и Вдъхновителят. Ако искаш да намериш своя Древен Път, открий собственото си Сърце и заживей в него. Тогава и Сам Древният Бог ще дойде, защото Той е Тайната на Сърцето. Само от Чистото Сърце може да тече Истинно добро, защото това Сърце е Сияещ Покой, Тих Дом, Слънчево Място, Дълбока Неизразимост. А в него живее една Всесилна Увереност.

Това е Неземен Дар

Азорот – доброто – е добро, ако в него е цялата енергия на Любовта. Само тогава се зараждат Отношенията на Простотата. Яви ли се Чистото и Свещено добро в живота ти, ще усетиш Живото Присъствие на Древния Бог. Това е Неземен Дар. Това е нещо над благата в света. Що е Доброто Сърце? Лекота, Ефир, Топъл Слънчев Вятър. Това Древните са наричали Азорот.

Зохор – злото

Зохор (на Езика Залихир) – злото – не е земно явление, но Земята му е станала среда. Що са земните хора? Те са тези, които в миналото са се поклонили на Зохор. Но въпреки всичко що е злото? Злото е сила, която ни предпазва от големи духовни бедствия. Това са бедствия, които рушат Същностни неща. Зохор – злото – е служител на Единствения Всемогъщ Бог. То е създадено с Велик Замисъл, за да се избавят особените хора, непокорните хора и същества – тези, които са се отрекли в миналото от Бога и от Истината.

Ние сме величествено пощадени

Зохор – злото – още от Древността са го наричали Бялото бедствие, защото Сам Древният Бог се е скрил в Луцифер и го е избрал, за да ни спаси. Така чрез Своя Замисъл и чрез Луцифер Бог ще ни спаси от тоталното разрушително зло, което дори може да разрязва Душата. Но ние сме величествено пощадени. Ние сме особено пощадени чрез Тайната на смъртта. Тази смърт е особено красива, когато слага край на тежката старост, на тежката болест и на зловещия навик.

Щяха да станат демони

Зохор – злото – ще спаси милионите обречени от себе си същества и хора, които щяха да се затварят все повече във вечна обреченост, защото са станали непокорни и непроменими. Без този Мъдър Замисъл на злото тези непокорни и непроменими щяха да станат жестоки и зловещи демони. А завръщането от демони в човеци всякога трае милиони години, макар че има и много случаи на преобразяване за хиляди години.

О, човеко!

Чрез злото човек е станал убежище на зло, което е много повече от дявол. Има дяволи, които са много по-живи от хората. Има дяволи, които са по-малко хитри от хората. Има човешко невежество, което е подобно на дявола. Но има и такова човешко невежество, което превъзхожда дявола. О, човеко, не е важен краят на този свят, важен е само краят на злото в тебе!

Може да ни просветли

Зохор – злото – е мрачен дом, който може да ни просветли, но ако се учим. Тези, които не се учат, пренасят злото в другия свят и отново слизат с него. Хората трябва да се учат как да се освобождават от злото, защото злото няма Път. Злото е отровен плод, натровен корен. А това изисква голяма промяна и дисциплина, за да стане твоят вътрешен свят съвсем друг.

Злото е по-добро от лицемерното добро

Зохор – злото – е по-добър свят от жестокия свят на лицемерното добро. Злото пряко те укорява и мрази, а не прикрито. Злото внася отровата, но тази отрова може да се превърне в лечение. Лицемерното добро е прикрито мрачно място. То не е като блатото, защото блатото ясно го виждаш, но това лицемерно добро е скрито. То се усмихва дори. Плановете му са коварни, докато един ден Истината го направи на прах.

Безмълвна обмяна с Любовта

Ако доброто те влошава, а злото те кара да учиш и да се извисяваш, тогава кое е по-доброто? Мъдрият никога не търси доброто, а Истинското добро, и той го различава, защото Истинското добро е Безмълвна обмяна с Любовта. Погледни: не е ли човешкият път едно зло? Погледни стремежите на земния човек: не умира ли той отново и отново от тези стремежи и желания? Той умира от милиони години и продължава да умира, а Пътят го чака.

Без огледало човекът не може да се види

Зохор – злото – е особена врата, чрез която ще спасим себе си от себе си. Когато не сме желали Бога достатъчно, злото се е вселило в нас и ние често дишаме заедно с него. Но въпреки всичко злото в този свят е Дар, защото то е спасително зло. Най-древното зло няма име, докато злото в света си има име. То е спасително. То е тръгнало от Луцифер и е слязло долу при нас. В това зло човекът и дяволът са се срещнали и това се е случило, за да разбере човекът себе си, защото, който разбере себе си, ще отдели злото от себе си. Без огледало човекът не може да се види.

Не знаят как да подадат ръка на себе си

Зохор – злото – от хиляди години скита по Земята без посока, без образ и без лице. То е безцелно същество и се сродява с всички безцелни хора. Има много мъртви и живи безцелни хора. Те се движат, но са убити отвътре от своеволия, от неразумни желания, от гордост. И все пътуват и в този, и в онзи свят. И хиляди години пътуват, понякога и милиони, защото не знаят как да застанат пред Незнайното и как да подадат ръка на себе си.

Забравили са Бога в себе си

Зохор – злото – е затворено съзнание, но все търси общение с другите, за да се храни. Ако това зло е поставено в самота, то се саморазяжда и самоумира в себе си. Злите хора са забравени души, защото са забравили Бога в себе си. Злото се е родило от знанието – знанието, което е изпуснало Любовта и Топлината. Злото много говори, но малко казва. Злите сили са отвъд телата, но влизат в тях. Злото има отвращение към човека на Усърдната Молитва.

Когато слабостите си отидат

Зохор – злото – е откъснало себе си от Центъра на Живота и затова то търси хора, плът, слабости и грешки, за да се промъква. Живите умират, умрелите се връщат все за да се учат, защото, когато слабостите си отидат, и злото си отива. Остава Чистият Път и Свободата. Това е Живият Свят и Лекотата. Злото не може да се вмести в Лекотата и в Смирението. В Лекотата умира, в Смирението угасва.

Арахир – Воин

Едно е спасението от Зохор – злото: да се молиш усърдно, а то означава злото да умира все повече и все повече. Човекът на Усърдната Молитва си създава постепенно една Могъща Воля. И когато един ден злото се срещне с тази Воля, то вижда лицето ѝ и разбира, че вече е умряло. Волята е Висш Свят. Волята в Древността е била наричана на Езика Аринор Арахир – Воин. Тази Воля е над злото и над доброто. Тя служи на по-висша Воля и на по-висша Истина.

Да си създаде план в Бога

Зохор – злото – е намерило безпътието си, а доброто, което не умее да търси Истината, е намерило злото. Само Търсачът на Истината се освобождава от доброто и злото и постига тази Любов, която е Вечното Добро. Зохор – злото – е невидим стрелец. То стреля в човека с неразумни внушения, мисли и желания, за да могат тези внушения да се съединят с човека в един общ план. Само който търси Истината, може да се справи с невидимия стрелец и да си създаде план в Бога и Единство с Бога.

Лошият навик е проникнал звяр

Зохор – злото – е способно да храни зверове в себе си. Един много лош навик е проникнал звяр. Ако един човек има лош навик и го промени, той убива злото в този навик. Но това е работа само на Хадирите (на Езика Залихир) – Търсачите. Само те могат да променят съдбата си, защото те са Търсачи на Корена. Ако не си победил лошия навик, той ще стане господар на съдбата ти, а ти ще мислиш, че съдбата ти е виновна. Но защо Хадирите успяват да променят това? Защото те са пробили дупка в лошия навик, а така отровата на злото изтича, тъй като Хадирите са се отдали честно на Чистия Път.

Пожертвали са се за Бога

Зохор – злото – изтръгва от човека това той да се учи, да работи, да придобива Принципи и да се усъвършенства. Чрез силата на Зохор и неговото влияние много хора са се пожертвали за Бога и така те са успели да се изтръгнат от злото напълно. Злото е море от тъмнина, но който се е пожертвал за Бога и Истината, е станал море от Светлина. Кой може да се жертва за Бога? Само Чистият се жертва за Бога, защото само Чистотата има Любов към Бога.

Умеели са да търсят

Зохор – злото – е създадено, за да се изцелиш от себе си, от собствената си тъмнина. Злото няма Душа, за да можем ние да придобием Душата си. На злото Душата е отнета, за да се спасим ние. Много хора са се провалили и в доброто, и в злото, защото не са умеели да търсят. Много хора са се извисили и в доброто, и чрез страданията на злото, защото са умеели да търсят. Но те са били Търсачи – Хадири. Търсачите докрай никога не се провалят.

Маротот – смъртта

Маротот (на Езика Залихир) – смъртта – винаги очаква да търсиш Истинския Живот, докато един ден се прелееш в Бога и смъртта ти се усмихне. Смъртта е красива, когато си живял в Служене на Бога. Тогава тя е Тиха Блага Вест и потайно ти казва: „Ела, Сине мой, в Обятията на Отца!“. Маротот е Силен Дух, който говори различно на хората. Но срещне ли Бог в човека, тя се усмихва и знае, че този човек е определен за Бога, а не за нея.

Смъртта е Висше Същество

Маротот – смъртта – е Скрит живот в живота. Тя ограничава земното и освобождава Духовното. Смъртта е бреме само за лъжата, мързела и насилието, но на Хадирите – Търсачите – тя казва: „Ето ти Свободата. Продължавай да работиш“. Това е тих и чуден шепот. Смъртта е Висше Същество и тя знае как да говори на Душата на Осъзнатия човек. Тук тя има приятелство поради сродство. Смъртта е произлязла от един Скрит живот, за да ни завърне в него.

Тук си Вътрешен, а не външен

Маротот – смъртта – е промяна. Тя променя времето. Тук тежкото става леко, твърдото става меко. Тук мисленето и чувстването продължават, но като Вътрешен Свят, като нещо в себе си. Смъртта е Дар да виждаш все повече себе си и да се променяш. Тук близките са в тебе и ти си в тях, в техните мисли и чувства, в тяхната воля, в тяхната молитва и съзнание. Тук си Вътрешен, а не външен. Тук вкусваш мислите си, чувствата си, себе си и започваш да се опознаваш и самопроникваш.

Не тече време, текат състояния

Маротот – смъртта – за Мъдрия е море от Спокойствие. Тук Мъдрият е Свободен и Свободата му е голяма. Но тук земният е ограничен. Тук той е ограничен от собствените си мисли, емоции и тревожност. Тук никой не може да те нападне освен собствената ти мисъл. Тук храната са твоите състояния, които са извън времето, защото тук времето е изчезнало. Тук си Несътворен. Тук не тече време, текат състояния, текат мисли и чувства. Тук проучваш себе си и натрупаното в себе си. Тук е друга Тънка Реалност.

Песента на Смирението

Маротот – смъртта – улавя всичко човешко и земно, но срещне ли Смирението, не може да го улови. Смъртта не познава Тайната на Смирението. Песента на Смирението е много тиха и вдълбочена. Тя е по-тиха дори от стъпките на Душата. Песента на Смирението е подобна на Древната Тишина. Смирението е от Древен Род, а смъртта е дошла по-късно и затова тя не може да го улови. Смъртта е виждаща. Тя знае кои са ѝ определените. Тя е виждаща, но Смирението е над виждането.

Смирението е част от Нищото

Маротот – смъртта – е вътрешно сътворена, а Смирението е Несътворено. То спада към Незнайното Състояние на Прасветлината. Смирението е част от Нищото и затова е Неуловимост. Смъртта улавя знаещите. Знанието е уловимо, но Смирението спада към Неуловимостта. Смирението се е отказало от знанието, то е успяло да придобие Незнанието. И оттук е тръгнал Потайният Живот – Животът без смърт.

Ражда се Свободата на Живота

Смъртта на водата е излизането на енергията от нея. Смъртта на човека е излизането на енергията от тялото. Когато енергията излезе, тя се завръща в Свободата си. Така Душата става Освободена енергия. Когато Душата стане Освободена, тя умряла ли е, или е жива? Тялото е било нещо като облак за Слънцето на Душата. Когато облакът е отмахнат, ражда се Чистото Слънце – Свободата на Живота. Вселената и светът също са облаци, които трябва да изживеят времето си.

Няма опората на Любовта

Маротот – смъртта – улавя телата, но не може да улови Душата, защото Душата има Слънчеви Крила. Но смъртта може да улавя злото, защото злото няма криле, няма опора в Свободата. Злото държи на Земята, но то няма опора и в нея. Злото е в смъртта, защото няма опората на Любовта. А що е Любовта? Древна Птица. Тя е Усмивка от друг Свят. Смъртта е създадена от личния хаос на човека, но и това е красиво, защото му е дадено право да подреди този хаос, да го измени в един Божествен Ред. В Божествения Ред няма смърт.

Отвътре е топла и лека

Маротот – смъртта – отвън е студена и мрачна, а отвътре е топла и лека. Скрита е смъртта и тя никога не е зло, но понеже разделя телата, привързаните към материята изпитват загуба и погрешно страдат. Всъщност тяхното страдание е привързаността. А Божественият човек, който обича непривързано, много лесно се слива с освободената Душа на любимата и знае, че тя е свободна, а той още не е. Но въпреки всичко те се срещат в Осъзнаването.

Митичен Храм

Маротот – смъртта – ще подреди живота на хората, колкото и време да мине. Смъртта дарява Лекотата. Колко чудно е да се разбере това, но трябва да си човек, който е овладял Душата си, или да си Чист Съзнателен Дух. Смъртта е живот в Тайния Свят. Привързаните са хора тела, а непривързаните са хора Души, хора Духове. Древните са наричали смъртта Митичен Храм – Мястото на Свободата. Но Древните са били свободни и приживе, защото са Същества на Духа.

Благодетелна и освобождаваща

Маротот – смъртта – това е другият Поглед на живота. Смъртта е създадена от Особената Любов на Древния Бог към нас. Ако не беше смъртта, то при един тежък живот ние все повече щяхме да се губим във вътрешния си ад. От милиони години смъртта ни избавя от злото, от болестите и от демоните, защото смъртта в своето начало е създадена от Древния Бог като благодетелна, красива и освобождаваща, но лицето ѝ е забулено.

Това вижда Мъдрецът

Маротот – смъртта – е точна като Истината, лека като Ефира, тиха като водата и красива като сияещото Слънце. Това вижда Мъдрецът. Земният човек я вижда като тежка участ и наказание, но Мъдреците знаят, че смъртта е Жива вода, защото тук Душата лети като пеперуда, освободена от тялото на гъсеницата. Тя лети, лети като вятъра и не може да спре да се радва на Свободата.

Оцеляват само Любовта и Истината

Маротот – смъртта – е винаги в Ръцете на Божията Сила. Смъртта се поддържа от Скрития Живот. Смъртта живее, а земният живот умира. Сам Бог е скрит и в смъртта, и в живота. Но нито смъртта, нито животът оцеляват. Оцеляват само Любовта и Истината, но не като живот, а като Съществувание, като Свобода. Тук се намира Истинската Лекота и Свобода. Лекотата в смъртта е само подготовка за Лекотата в Съществуванието. Мъдрите знаят това, защото те са разрешили себе си.

Принуждава смъртта да му дари Покой

Маротот – смъртта – е покорителят на земно мислещите. Тя витае винаги около тях като тайно присъствие, като скрит наблюдател. Смъртта е силна, но срещне ли Преданата Любов на човека към Бога, тя знае, че е срещнала нещо по-силно от себе си. Който има Бог в себе си, принуждава смъртта да му дари Покой. Малко са хората, които знаят, че смъртта е нещо повече от доброто. Тя го превъзхожда.

Бог тайно е осветил смъртта

Маротот – смъртта – е прикрито Благо. Тя е Благословение за изморената Душа. В смъртта е закодирано съхранението на Развитието. Животът руши, смъртта съхранява. Животът сее, смъртта успокоява. Така както животът ни прегръща, така и смъртта ни прегръща. Бог тайно е осветил смъртта и скрито се движи в нея. Смъртта е много фина, но не може да чуе Стъпките на своя Създател.

Гносисът на смъртта

Маротот – смъртта – е Вратата към Свободата. Смъртта е тиха и свръхестествена. Да биха могли хората да видят колко е извисена смъртта, но не им е открито. Гносисът на смъртта е за Мъдреците – от смърт към живот и към все по-истинско знание. Там, където животът не е подал ръка на човека, там смъртта му подава ръка, за да върви той към другото знание, за да върви все повече той към Истинското знание.

Аазара – Яснотата

Аазара (на Езика Залихир) – Яснотата – се дава, за да провидиш в себе си Дълбоките Цели. Яви ли се Яснотата, тогава казваме: „Къде са трудностите?“. Що е Яснотата? Сияещият Дух в нас. Що са трудностите? Обременени същества, които не са решили себе си. И ние често се сблъскваме с тях, но и със себе си. Случва се хората да се отдалечат от Бога поради много дребни неща. Но там, където е Аазара – Яснотата, там има Страж, Пазител. Самата Яснота осмисля дребните и трудните неща и съхранява човека.

Скалата на милионите Усилия

Аазара – Яснотата – се сее от Усърдието в Божествения Път. Чрез много Молитви и тайно добри Деяния в нас ще се роди Слънцето на Аазара. Контролът е, който изработва Висшата Яснота. Това е Яснотата, която прониква в тъмнината и налага своето мнение. Тъмнината не може да ограби тази Висша Яснота, защото тя е съградена върху Божествената Скала – Скалата на милионите Усилия.

Истината е Господарят на Яснотата

Аазара – Яснотата – е Специален Лъч, идващ от Истината, защото само Истината е Господарят на Яснотата. Що е Аазара? Тя е слязла, озарена от Истината Светлина. Яснотата е движение на Чистотата. Този, който има Аазара, има Вход към себе си. Той има право да разбира нещата и да ги осмисля. Всяка продължителна Чистота се превръща в Яснота. Само Аазара – Яснотата – може да те води в живота, защото тя е част от Тайната на Истината.

Яснотата се превръща в Увереност

Аазара – Яснотата – се превръща в Увереност, а всяка Увереност е част от Силата на Древния Бог. Само в Аазара се лекуват заблужденията. Когато си в Аазара, с лекота се усмихваш на заблужденията, но не се възгордяваш. Аазара е особено Изкуство. Това е Умението да виждаш себе си, Ядрото си, защото ти сам си станал част от това Ядро. Ти сам си станал част от тази Истина. Аазара е Древна Сияеща Същност.

Изработена от Подход

Аазара – Яснотата – е особена Сила на Духа. Тя е изработена не от знания, а от Подход. Тя дълго е живяла в Правилния Метод, а Правилният Метод е Тих, Уютен, Лек и Чист: Тих, защото е Дълбок; Уютен, защото е Разумен; Лек, защото е Сияещ; и Чист, защото е Истинен. Аазара е Изначално Светла в нас. Това е Първичната Интуиция в нас – тази, която е проникнала в Тайната на Истината.

Дълго време е била заета с Бога

Аазара – Яснотата: от това ниво трябва да се вземат важните решения в живота. Аазара има Сърце от Огън и Сияние. Тя всякога има Уверени Очи, Дълбоки Решителни Очи, защото дълго се е сблъсквала с живота, и понеже е търсила правилно, е открила себе си в себе си, открила е себе си в Ядрото си. Аазара е осветила себе си, защото дълго време е била заета с Бога и с Истината.

Част от Древния Божий Поглед

Аазара – Яснотата – е част от Древния Божий Поглед. По този Път се е родил Покоят в нас. Аазара е това, което открива Чистия Път за нас. И Аазара ни дава Вдъхновението да вървим по този Път. Аазара е Божественото Време в нашия живот. Яви ли се това Време в нашия живот, проглеждаме. Всеки, който е изгубил Аазара, има ограбен поглед. За Аазара и адът е красив, защото тя вижда в ада другото, скритото, прекрасното и Мистичния Замисъл.

Чиста и Съкровена Съсредоточеност

Аазара – Яснотата – е Вдъхновено Оръжие на Истината. Аазара е Възход във Възхода, а неяснотата е падение в падението. Аазара е част от нашия Скрит Свят, част от собствената ни Сърцевина. Яви ли се Аазара, тревожният свят е пометен. За да се влезе в Яснотата, се иска Чиста и Съкровена Съсредоточеност. Това е Пътят към Дълбините. Влагаш Чистотата си и проникваш в Яснотата.

Храм на Изначалната Чистота

Аазара – Яснотата – е Тайната Мистична Стаичка в нас. Аазара е сродна с Чистотата, а Чистотата е честна и силна, защото опората ѝ е в Истината. Аазара е Храм на Изначалната Чистота, Храм на Изначалната Същност. В този Храм е бил поставен Първичният Живот – Островът от Спокойствие. Само това е Храм и затова е казано: „Небесата изсипаха Потопа, но Храмът остана недокоснат“.

Има нещо от Кръвта на Истината

Аазара – Яснотата – е Яснота и в реда, и в хаоса. Тя е Същност, тя е Дар и не зависи от промените в света. Яснотата има в себе си нещо от Кръвта на Истината и затова в нея има нещо недосегаемо. Ако Аазара те възлюби, тя вече ти е Приятел. Човекът на Аазара има Тайна Бдителност. Аазара е Дарът за честните и искрени Усилия. Когато Аазара влезе в очите, това са Лъчите на Истината.

Сияеща Дъщеря на Меравот

Където е Аазара – Яснотата, в това Съзнание не може да влезе буря и хаос. В будното Съзнание може, но когато будното Съзнание е реализирало Аазара – Висшата ѝ Степен, тогава бурята и хаосът са станали сенки. Те вече са слаби. Ако Аазара влезе вътре в бурята, тя не се размътва, защото тя е Царство преди бурята, преди хаоса. Аазара е Сияеща Дъщеря на Меравот – Древния.

Яснотата е Простотата на Истината

Аазара – Яснотата – е Простотата на Истината. Но що е Простотата на Истината? Силата на Истината. Аазара не може да работи в изкривеното съзнание, защото тук тя е пречупена и неразбрана. Но тя умее да чака. Аазара умее да дарява Думите на Свободата. Що е Аазара? Безмълвна Слънчева Лекота.

„Живях, за да Те видя“

Аазара – Яснотата – е Живото знание, а то е друг Поглед, Поглед от Вечността. Чистата Яснота всякога е благородна. И тя винаги казва: „Живях, за да Те видя. Иначе животът ми щеше да се обезсмисли“. Яснотата е родена виждаща, защото тя има Дълбоки Корени в Същността на Живота. Тя е част от Скрития Ред. Тя е част от Древната Божественост.

Има Око на Орел

Аазара – Яснотата – е Божествено Виждане, а не човешко или религиозно. Аазара не предсказва, а показва Чистия Път. Аазара е Ясен Говор на Истината. Аазара има Око на Орел. Не можеш да преодолееш това Око, защото Орловото Око има Поглед и за най-дребните неща. Аазара знае на кого трябва да даде себе си и от кого трябва да се скрие.

Този Глас е Откровение

Аазара – Яснотата – има в себе си Мъдро Мълчание и Ясен Говор. Тя така говори на Сърцето, че Сърцето казва: „Да, ясно е“. Сърцето разпознава този незабравим Глас, защото този Глас е Откровение – Висша Излъчена Тишина. Това е Глас на Присъствието, Глас на една Тайнствена, Проникваща и Завладяваща Сила.

Внася Древните Дни в човека

Аазара – Яснотата – служи на Истината. Тя е Светилището, което влиза в Чистотата и я осмисля. Аазара формира човека. В най-висшия си Смисъл Аазара внася Древните Дни в човека, Древното Време. Къде живее Аазара? На Специално Място в Сърцето. Тя е като Скрито Око в Сърцето.

Само Бог е Владетел на Аторит

Аторит (на Езика Залихир) – змията – е родена преди историята и затова историците не могат да я разберат. Само Древният Бог я познава, защото тя е част от Неговата Вътрешна Тайна, и само Бог е Владетел на Аторит. Който е без Бога, змията ще го овладее. И Бог, и Аторит превъзхождат човешките понятия, но само Бог познава нейните Тайни и нейното влияние като Тайнство.

„Ти осъзнато ли живееш за Бога?“

Пред Бога Аторит – змията – е Светеща енергия, но към човека тя отправя странна тъмнина. Аторит е скрито разумна. Тя търси човека и го пита: „Ти осъзнато ли живееш за Бога, или си въобразяваш, че живееш и Му служиш?“. Аторит казва на човека: „Мислиш ли, че твоята наука, религия и богословие ми влияят?“. Защо Аторит говори така? Защото тя знае, че Бог не е наука, нито религия, нито богословие. Тя има спомен в себе си, че Бог е Истина, че Бог е Слово на Истината.

Чудо на Сърцето

Аторит – змията – казва: „Ти можеш да познаваш много добре Писанията, но аз те питам просто: имаш ли Бог в Сърцето си? Защото само Бог в тебе е Опора, а не Писанията. Ако вярваш в Писанията, ти си без Опора“. Аторит казва: „Аз съм създадена, за да ти отнема всяка фалшива опора“. Аторит казва: „Да говориш за Бога, е змийско дело. Но да имаш Бога, е Чудо на Сърцето и Чудо на Пътя. Ако аз, змията, съм в тебе, как можеш ти, бедний ми човеко, да говориш и да имаш моя Бог?“.

Бог те учи, а не Писанията

Аторит – змията – казва: „Аз съм същество, което познава Писанията, защото някога съм живяла в Божията Мъдрост. Само Единственият Бог може да те научи на Дълбоки неща, а не Писанията. Дадена ми е власт над всяка религия и дори често над Апостоли и Пророци. Но срещна ли Смирението и Чистотата, там нямам живот, защото така е рекъл Самият Бог“.

Древна част от Мъдростта на Бога

Аторит – змията – е много голяма. Тя обхваща света, Вселената и Развитието. Змията познава Тайни, за които земно мислещите нищо не знаят. Аторит е Древна част от Мъдростта на Бога. Ти си вътре в Развитието, когато си преодолял змията в себе си. Аторит е изречена от Древния Бог в името на Развитието. Кой е в Развитието? Всеки честен и искрен Търсач. Аторит е изцяло зависима за всяка своя крачка от Древния Бог. Така е било в миналото, така е и сега.

Върховната Цел на живота

Аторит – змията – знае, че има само Един Създател. Защо Аторит служи ревностно на Древния си Създател? Защото тя жадува за Единението си с Него, което някога е имала с Него, когато е била облечена в Сияние и Мъдрост. Аторит има Древен спомен за това в себе си, макар и затъмнен. Аторит знае Тайната Цел на живота. Тя знае, че Върховната Цел на живота е Чисто Единство с Него. И тя е устроена дълго да чака своя час за Великото Единство.

„Това, че знаеш, означава, че не знаеш“

Змията, камъкът, капката, мравката, слонът, орелът, драконът – всичко изхожда от Него и в Него се завръща, защото Той е дал частица от Енергията Си на съществата, и Той ги завръща в Себе Си. Има случаи, когато Аторит – змията – е знаела Дълбоки неща в миналото за Тайните на живота, но явил ѝ се Старец, Пратеник, и ѝ казал: „Това, че знаеш Дълбоки неща, означава, че не знаеш“, т.е. има други неща в Древния – Същностни, Неведоми – които не знаеш.

Кои се приближават до Него?

Аторит – змията – знае, че никой не знае и не познава Древния, защото Той е Недостъпен, Неведом и Ненаблюдаем. Аторит знае само едно: че към Него има само Приближаване. Кои се приближават близо до Него? Само тези, които имат самозабравяща се Любов и пронизващо Уединение. Те имат това, защото им е дадено и защото Той ги е избрал.

Когато си в Незнание и Смирение

Не можеш да познаеш Аторит със знание. Трябва ти Незнание. И когато си в Незнание и Смирение, Единственият, Който знае, ще ти открие и отключи Истинското знание за Аторит. Аторит – змията – дълго време е била част от Божията Власт и те, Бог и змията, се познават, защото имат общ Замисъл за Спасението на човечеството. Знанията на учените и религиозните за Аторит винаги ще бъдат непълни, защото те нямат Тайнството на Скритото Единство със Замисъла.

Бог е Единственият Познаващ

Аторит – змията – е в Бога и Бог знае всичко за нея. Той знае и това, което и тя не знае за себе си, защото Бог е Единственият Познаващ. Никога не е съществувало нещо извън Бога. Неговото Познание не е научно или религиозно. То е Върховно и Съвършено. Той познава всяко нещо, защото го е породил от Себе Си. Аторит е Негово дете.

Бог знае кое да съществува

Аторит – змията – съществува, защото Бог знае кое да съществува и кое да е заключено. Всичко, което съществува в този свят, е живо, защото Бог съществува в него. Има само Един Създател и Той владее всичко, което е създал. Аторит – змията – е тайно създадена като Мъдър Служител на Бога. Не само Аторит, но всичко е Слуга на Бога. Бог превъзхожда всяко нещо без изключение.

Дълбинната Мъдрост е единствено Негова

Аторит – змията: Бог знае нейните възможности и невъзможности. Сам Бог е обучавал Аторит, но Той не всичко ѝ е казал. Дълбинната Мъдрост е единствено Негова, а злото Той го е допуснал, за да ни научи как да се спасим от себе си, защото ние още от миналото си сме станали част от змията. Но Неговата Велика Любов е пожелала да станем част от Него.

Бог контролира всяко Разбиране

Аторит – змията – е Концентриран Огън, а Бог е Свръхестествен Огън. Бог познава всички тъмни и интимни преживявания на Аторит, когато тя е била отделена от Мъдрата Му Воля. Когато змията е била в Божията Воля, тя е била Мъдро същество. Но когато тя е била отделена от Замисъла Му, в нея нещо се затъмнило, макар че тя продължавала да бъде Търсач на Разбирането. И разбира се, тя долавя толкова, колкото Бог ѝ позволи, защото Бог контролира всяко Разбиране.

Съществува заради Божията Цел

Аторит – змията – е зависимо същество, което живее вътре във Волята на Бога. И само Бог знае как да я използва за Своите Цели, защото е Всемъдър. Аторит съществува заради Божията Цел, а Бог всякога владее Своята Цел. Бог е високо над змията, но Той я пронизва заради Своята Цел и Замисъл. За тези, които са отрекли Бога, змията и злото са се превърнали в смърт, защото те не са разбрали, че Бог е Любов, но строга Любов. А злоупотребата с тази Любов е превращение в смърт.

Не змията се е отклонила, а човекът

Аторит – змията – не се е отклонила от Древния Бог. Човекът се е отклонил, а змията само е приела тъмната сила в себе си, за да изправлява човека в неговия път. Сам Бог е внесъл тази частица тъмна сила в змията, за да спаси човека и Вселената. Тази тъмна частица е взета от самото Древно зло, макар че то е пожелало да даде по-голяма част от своето зло. Но Бог е, Който всякога определя мярката.

Посегателство срещу Силата на Бога

Аторит – змията – е това, на което е отнета Същност. А Древното зло – от него е отнета Милостта на Бога и то е потопено в сурова празнота поради това, че то някога е имало част от Същността на Древния Бог, но е направило самоубийствен грях. То е направило посегателство срещу Силата на Бога, поради което Бог го е умъртвил в силата на празнотата.

Да не бъдеш като него

Ламарот (на Езика Залихир) – Луцифер – е същество, заключено в Мощната Воля на Древния Бог. Що е Ламарот? Той е Сияещата Избраност, която е трябвало да се превърне в Ключ за Спасението на тези, които са станали зло в себе си. Целта на злото е, когато го видиш, да не бъдеш като него. Луцифер е станал Сатана и зло заради злото в човека. Целта на това зло е да излекува човешкото зло отвътре.

Луцифер е скритото Благо

Без Луцифер човекът нямаше да осъзнае своето зло и щеше да тръгне в падение, което е много по-лошо от грехопадението. Христос е явното Благо на света, Луцифер е скритото Благо, а Бог е Върховното Благо – Незаменимото Благо. И злото, и грехопадението са отпадане от Любовта. Така се явил недостигът. Но защо се е явил този недостиг? За да може да търсят съществата тази Любов и някога да се завърнат в нея.

Само Висшият Порядък е Живот

Ламарот – Луцифер – е подчинен на Древния и Висш Порядък, който се ръководи от Единствения и никой друг, защото друг няма. Единственият – Той е всякога и във всички времена. Той е Абсолютният Порядък. А тези, които са нарушили този Порядък, за тях Бог е създал падението на Ламарот, чрез което иска да каже, че само Висшият Порядък е Живот, а другото е смърт.

Диамантеното Време

Ламарот – Луцифер, като Сияещо същество, в своето начало е живял в този Висш Порядък. И сам Ламарот е бил подчинен на този Живот. Този Древен Живот е бил Порядък в Бога, част от Бога – Златният Век. Това Време е било наричано още Диамантеното Време. И всичко това е означавало, че който наруши този Порядък в Бога и това Единство, е трябвало да умре. Послушанието е било Живот, непослушанието е било смърт.

Всичко, което е без воля, е зло

Ламарот – Луцифер – знае, че грехопадението, това са съществата, посегнали на Истинската Любов и Божествения Порядък. И за тях е трябвало да бъде създадена смъртта, за да учат своите уроци. Милиарди същества са превърнали Свободния избор в смърт. Но все някога те ще изберат по Свобода Древния Живот и Висшия Порядък. Падналите в смъртта не са били лоши по природа, но са станали лоши поради слабост на волята и своето неразбиране. Всичко, което е без воля, е зло или ще стане зло.

Луцифер показва злото в човека

Ламарот – Луцифер – трябва да излекува падението на волята у човека, защото падналите са пожелали злото в себе си, а то е станало тяхната нереалност. Злото винаги ще умира, защото то разваля и руши нещата. Що е злото? Развалената воля, развалената природа на човека. Сам Луцифер показва злото в човека, за да го изобличи, за да може да осъзнае човекът Чистия си Път.

Празнота и сянка в Битието

Ламарот – Луцифер – знае, че поради Свободен избор хората са развалили нещата. Сложността на хората е в това, че те самите са станали зло дори без дявола в себе си, понеже волята им е неустойчива. В що седи злото? В отричането на Любовта, в отричането на Истината. Ето защо хората умират. По този път хората са станали една празнота и сянка в Битието. И поради това все нещо ще им липсва, докато не излекуват себе си чрез Нови избори и Нов Път.

Луцифер приел тежката си участ

Ламарот – Луцифер – е бил Чуден и Сияещ Дух, но Древният Бог му предложил да влезе в лишеност и да му бъде отнета Любовта. И понеже Луцифер е бил много Верен и Неизменен към Бога, той е приел Неговата Воля, защото разбрал Замисъла. Луцифер е знаел, че състоянието без Любов е лишеност от Бога и че то е много тежко, но той разбрал, че Замисълът на Древния Бог е Велик. И така той приел тежката си участ, защото знаел, че за всяко лишение Бог се отплаща стократно.

Да спечелиш Доверието на Бога

Ламарот – Луцифер – е част от Единството с Бога. Единството с Бога не е нещо, което се постига. То се дарява, а ти трябва дълго да работиш, за да спечелиш Доверието на Бога, и трябва да умееш да чакаш, докато слезе Божията Милост. Ние грешим според себе си, т.е. от нашата воля, и трябва да изправим себе си, а не да обвиняваме дявола, защото това преобразено същество, дяволът, е стар изкусител, но той няма власт да принуждава. Грехът е наше дело, дело на собствената ни воля и избор, дело на собственото ни допускане.

Особеното място на Утешителния Мрак

Ламарот – Луцифер – се е съгласил да бъде погубен, защото е съзрял Великата Любов на Бога към падналите в злото същества. Това е особен род Жертва. Ламарот, живеейки изначално в Дълбокото Светло място, е трябвало да приеме другото – Дълбокото Мрачно място. Древните потайно казват, че Ламарот е заживял в особеното място на Утешителния Мрак.

Всеки е пред Него

Ламарот – Луцифер – е винаги и всякога пред Лицето на Всевишния. Той го е създал от Светлината Си, но не от Могъществото Си. Той, Всевишният, е навсякъде. И тогава кой не е пред Лицето Му? Всеки е пред Него. Ламарот, слизайки в Сатана, е знаел човешките пътища. И той знае, че ако не може да спре пътя на праведността у един човек, той го оставя да стане праведен и почва да го учи как да се гордее със своята праведност. Ако е без Будност и Смирение, праведният погива.

Бог е в Смирения

Ламарот – Луцифер – знае, че Смиреният живее в Бога. И той осъзнава, че нищо не може да стори на този човек. Защо? Защото Бог е в него. А там, където е Бог, там е и Божията Власт, там е и Божията Неуловимост, Недосегаемост. Ламарот знае, че само Бог има Реална Сила. И той знае, че злото е само слаба частица от тази Всемощ.

Бог е Един и Единствен

Ламарот – Луцифер – е покорност и покорител: покорност към Бога и покорител на тези, които са изгубили Бога. Ако злото, слязло от Луцифер в Сатана, имаше сила, то щеше да бъде противоположност и враг на Бога. Но Бог е без врагове и противоположности, защото е Един и Единствен. Злото съществува само в нереалността, във външността на нещата, а в Реалността е само Той – Единственият.

Ако започне да търси себе си

Ламарот – Луцифер – е отделена част от Древния Бог. А всичко, което е отделено, трябва да преживее своята относителност, своята нереалност. И ако тази относителност започне да търси себе си, тя ще тръгне на път към изгубената Реалност – Бог. Тук долу, в творението, в нереалността, сме смесени както деня и нощта, както доброто и злото, но там горе сме единни, несмесени, реални, изначални. Тук горе доброто е Божествено, а не човешко.

Всичко е допуснат Замисъл

Ламарот – Луцифер – е знаел още от Бога, че духовете ще злоупотребят със Свободата си и ще станат хора. Той е знаел, че това са непокорни духове и че те ще поискат независимост от Бога, а това означавало падение. Но Ламарот е знаел, че всичко е допуснат Замисъл. Той отдавна знаел, че Бог е Съвършен. Затова и той приел своето падение, за което отдавна бил подготвен.

Колко Велик Замисъл!

Ламарот – Луцифер – е знаел, че Бог е Всемъдър Баща. Той дори е знаел, че Бог е допуснал злото, защото не го желае. Но всеки, който е избирал злото, е трябвало да научи своите сурови уроци, дълго да страда и умира. И така по този път злото все щяло да се самопогубва и умира, докато един ден бъде осъзнато отстранено. Колко Велик Замисъл!

Марахава е Царствен Покой

Марахава (на Езика Залихир) – Тишината – е Царствен Покой, Царство на Уединението, Място на Уют за Мъдрите: Уют, защото Тишината е част от Същността и Ядрото на Древния Бог. Древните казват: „Марахава е Необикновен Дар от Дълбините“. И ако този Дар не съществуваше, за Душата нямаше да има Мир, Уют и Утеха. В Марахава сме Духовни, а в шума сме земни и сътворени.

Изначален Усет за нещата

Марахава – Тишината – е в човека, когато той е овладял себе си, защото тогава той е в Дълбините си; а в Дълбините няма ум и свят, има само Свобода, Дух и Мъдрост. Що е Марахава? Звукът на Чистата Свобода, Интимният Звук на Незнайността, самата Пробуденост, самият Изначален Усет за нещата, Безмълвното Начало.

Колко е пълнокръвно Безмълвието!

Марахава – Тишината – е Тихо Дълбинно Несъществувание. Шумът е нещо, излязло навън; сътвореност, създаденост; нещо обременено; нещо, изпратено навън. Марахава може да звучи само в Мъдростта или в Несътвореността, Неизречеността. Колко е пълнокръвно Безмълвието и колко е шумен светът!

Роден да открие своята Тишина

Марахава – Тишината – е Мястото, в което всичко се връща, за да се успокои, за да се освободи от неизброимите звуци и да влезе в жадувания Покой. Всеки Търсач е роден да открие своята Тишина. Тишината е Древно Ослепителна. Тя е Мъдрият Глас на Бога. Тя е като Баща, Който ни обгръща, и като Сърце, което ни огрява.

Етернѝя – Висша Тънкост

Марахава – Тишината – не е място на знания. Тя е Тихо Място, Свято Място, Очистено Пространство. Тишината не е знание, а Състояние, Етернѝя – Висша Тънкост, Изначалие, Древно Осветено Място. Само Пречистото може да влиза в Дълбините на Марахава, в тази Тънкост на нещата, в Духа на нещата. Знанията са шумни, но те винаги се обезличават в Тихия Огън на Марахава. И когато напълно изчезнат, явяват се Чистите Истини.

АУМ е Сиянието на Висшата Тишина

В Марахава – Тишината – звуците са опустошени. Тук само АУМ може да живее, но АУМ не е звук, а Прадревен Символ. АУМ е Сиянието на Висшата Тишина, Символ на Единението с Единния, звук без звук. АУМ е Мястото на Древната Лекота, Чистата Същност. Който е влязъл тук, нищо не може да каже, защото става преизпълнен. И това е Марахава.

Есенциална Реалност

Марахава – Тишината – е Същностна, Есенциална, Дълбоко Осъзната Реалност, Излъчена част от Древния Бог. Тя не е място за умове, а за Чисти Духове. За умовете тя е було и те често си въобразяват, че са в нея, и придобиват илюзията – опасното знание. Само Мъдрият има Проход в Марахава и Мъдростта му се открива в Чист вид, без було. Но Мъдрият никога не използва Истинското знание за своите цели, а само за Бога.

Излияние на Древния

Марахава – Тишината – е Нерушима. Всеки звук някога ще умре, но Марахава е Недосегаема. Знаещите все ще се учат, но Марахава има Сърце само за Преобразените. Тях чака тя и им дарява Мъдростта си – Тиха, Чиста, Ясна, Виждаща Мъдрост. И те се утвърждават все повече в нея. Те се утвърждават все повече в Древната си Същност. Що е Марахава? Излияние на Древния.

Да открие своята Първосъздаденост

Марахава – Тишината – изхожда от Древната Мъдрост. Тя всякога е била среща с Чистото и Вдъхновеното още от своето Излъчване. Марахава се среща само с Реалности – Реалност с Реалност, Истина с Истина. Знанията идват от много места, но Тишината идва само от едно Място, от един Център. Всеки лично трябва да открие собствената си Тишина, своята Първосъздаденост, своя личен и тесен Път в Прохода към Висшата Реалност.

Ухае в собствената си Тишина

Марахава – Тишината – е Благо. Мъдрият ухае в собствената си Тишина, в собствената си Любов, която му е дарена от Древния поради Тайнството на Единството. Когато Мъдрият говори, знанието благоухае, радва се, защото зад него пристъпва нещо от неговата Марахава, нещо от Скрития Аромат на Безкрая.

Дълго е чувал Тайната на своя Учител

Марахава – Тишината – е прикритата Дълбока Любов в Мъдреца. Тази Любов е съградила Мъдреца и му е дарила Тишината, за да има Дълбини неговият Път. Мъдрецът дълго време е чувал Тайната на своя Учител, а знаещият само е слушал. Мъдрецът е чул Същностното и го е въвел в себе си, в живота си. Така той е създал собствената си Реалност, собствената си Свобода.

Създал място за Тихия Глас в себе си

Марахава – Тишината – дарява себе си на жадните за Истината. Тя дарява себе си на Търсачите на Древния Бог, защото те са очистили с много Дисциплина своята Същност, за да пристъпят чисто пред Древния. Мъдрият дълго е питал с Любовта си, с Душата си, с Духа си. Той дълго е отстранявал себе си и така е създал място за Тишината в себе си, за Тихия Глас в себе си. А Древният просто му е казал: „Ела!“.

Древният Хляб

Марахава – Тишината – е Истина без говор. В Истината всякога звучи Тишината. Що е Марахава? Единството, Целостта, Древният Хляб, Животворната Същност. Свободата живее в Марахава. Който е открил Марахава в себе си, е открил своя Уют, своето Царство. Марахава му е позволила Общение. В Марахава не си тяло, не си ум. Тук си Дух и Истина. Тук си Източник в себе си и тук всичко, което изричаш, е като Ново Зараждане.

Тя още не е проговорила дълбоко

Марахава – Тишината – е Подход към Истината. За Чистомъдрия Истината е тук, на Земята. Ти трябва да бъдеш там, където е Истината. Душата на Чистия се състои от Мълчание и Любов. Духът на Мъдреца се състои от Тишина и Истина. От Марахава са произлезли всички Свещени Писания, но тя още не е проговорила дълбоко.

Сам Той те е въвел в Истината

Марахава – Тишината – е Мистично Неизречено Писание. Понякога от Марахава излиза Глас, който те променя завинаги, защото в Марахава е Гласът на Живота. Който е придобил Висшата Тишина, е спасен, защото Тишината е Дух и Истина, а желанията са звуци на сътвореността. Когато си в Истината, Бог те е спасил, защото Сам Той те е въвел в Истината. А що е Истината? Неговата Реалност, слязла от Тишината.

Всеки има Невидим Път към себе си

Марахава – Тишината – е Тайноведение, Път за Сливане с Боговете и Всевишния. В Марахава ние зараждаме Себереалността си. Марахава дава на Истинните хора и на Хадирите – Търсачите – Достъп и Близост със себе си. Що са Хадирите? Преданите на Истината. Що е Тишината? Тишината е Дух, а Духът е другият Поглед – Поглед отвъд ума, отвъд сътвореността. Марахава означава, че всеки има Невидим Път към себе си.

Живеят в объркаността и в суетата

Зохор (на Езика Залихир) – злото – не обича живите цветя. Те го заслепяват и затова то ги къса. Злото и дяволът не обичат деня и яснотата. Те живеят в объркаността и в суетата. Тя е удоволствие за тях. Дяволът е бил особено създаден. Той съществува в грешките. Той много обича грешките, но не обича поученията, защото в поученията умира. Това, че Зохор е призрак, не е зло. Но това, че човекът е станал призрак, е задача на човека да се спаси от себе си. Що е Зохор? Тясно и много ограничено съзнание.

Злото се ужасява от Истината

Зохор – злото – се ужасява от Истината, а Молитвата му е тъй омразна, че сякаш меч го реже. Когато дяволът е в ръцете на Истината и на Молитвата, той е мъртво явление. Хора, които са се пожертвали за Истината, са ужас за дявола. Такова същество е живо разрушение за дявола. В такива случаи дяволът все се чуди защо не може да се справи с такъв човек. Дяволът не се тревожи за този, който е избрал лъжата, гордостта и омразата. Но този, който е избрал Истината, е голяма тревога за него.

Изначална смърт

Зохор – злото – се радва на твоята религия, ако ти имаш много слабости и желания. В този случай не Бог, а дяволът ще ти преподава религия и ритуали. Но как можеш да се скриеш в тях, когато твоите слабости са явни? Дяволът ще те учи на своята религия и той ще те учи да обиждаш, за да те пленява. Дяволът ще те учи как да живееш по законите на ума и света. А що е животът в ума и в света? Изначална смърт.

Пробивната Сила към Бога

Зохор – злото – означава, че ако ти си един много развален човек, много дяволи са влезли в теб и те често се съвещават за твоя живот. Красиво племе е дяволът, защото от него израстваме. Без него хората не могат да видят себе си и разликата между себе си и него. В тайната на злото и дявола е скрито израстването на нашата воля, която е Пробивната Сила към Бога.

Придобиваме други Очи

Зохор – злото – ни атакува чрез нас самите, чрез собствените ни слабости – процепи. Така ние придобиваме други Очи, други Думи, други Възгледи, а това са Сили, които променят живота. Злото може да загрози тялото, но над Душата няма власт. Душата е вечно красиво Слънце, защото е Божия Дъщеря, Дъщеря на Нетленната природа. Дяволът обича човекът да е много разсеян и разпръснат. Но ако човекът започне да се съсредоточава в Бога, дяволът плаче.

Дисциплина и Контрол

Злото и дяволът обичат много плътта, защото тя е сляпа и все търси удоволствията и задоволяването. А дяволът много обича това, защото оттук започва израждането. Плътта е стар търсач на земното, на старото, на мъртвото, но това е и школата на човека, а тази школа изисква Дисциплина и Контрол. И ако човекът разбере важността на Контрола, той се отделя от привързаността към Земята и смъртта.

Дяволът не може да влезе там

Зохор – злото – е като падналия човек. Това е нещо, което е станало тежко в себе си. Дяволът не може да влезе там, където има Чист Дух, защото това не е плът, а Свободно Пространство, Чисто Пространство. Дяволът не обича Чистото Сърце, защото това Сърце е пречка за дявола да обладава плътта и плътността. Плътта е нещо, уловено от времето, от сътворението, а Душата е Свободна Птица. Но горко ѝ на Душата, ако и тя се увлече от времето.

В тънкостта на ежедневието

Злото и дяволите са тук, в тънкостта на ежедневието, защото много хора са естествено сродени с дяволите. В Усърдните ежедневни Молитви и Древни Думи всички слабости си отиват, а с тях заедно и дяволските нашествия. За дявола Чистотата е мъгла. Тя му е чужда, той не може да борави с нея. Но всичко мръсно, тежко и гнусно му е близко и сродно. Когато ние разберем това, се отделяме от тези неща.

Власт да видоизменя старите печати

Злото и дяволът, това е духовно явление. Понеже злото е дух, лесно се смесва с нас, но ако ние сме избрали Бога, избрали сме Лекотата. И тогава духът на злото е като риба в небесата. То се чуди що за човек е това същество и къде е отишло. Що е злото? Всичко изкривено, грозно, изродено е стар печат от миналото, стара връзка с дявола. Но човекът има власт чрез Любовта, Молитвата и Волята да видоизменя старите печати.

Нови силни избори

Злото и дяволът имат определена сила и когато им е дадено позволение, те могат да внушават голям респект, голямо влияние и тежки внушения. Старите белези и печати по хората са липса на Принципи. Но нито един човек не е обречен дори когато съдбата си остане тежка, защото всеки човек може да направи нови силни избори и да видоизмени печатите. Дори има два вида животни, които могат да избягат от животинския си печат и да изберат нов и благороден човешки път, но ако са много съсредоточени.

Да научат Божествените си уроци

Злото и дяволът много обичат нервните и гневни хора. Те са като техни малки слуги. Но ако в тези хора няма Чист Стремеж към Бога, те постепенно ще станат силни слуги и ще навлязат в собственото си саморазрушение. Но тук те ще пострадат, за да научат Божествените си уроци, за да бъдат спасени, защото това го желае допускащата Божествена Воля и Любов.

В Молитвата са оковани във вериги

Злото и дяволът са натясно в Любовта и Смирението. Тук те са усмирени слуги и тук за тях е тежката им участ. Голямото бреме за злото и дявола е в това, че те не могат да се молят. Тук те са оковани във вериги и това за тях е много мъчително. Ако злото и дяволът попаднат в Смирен човек с Усърден Молитвен Дух, те преживяват това много мъчително и много искат да го напуснат и да се спасят от него. И когато го напуснат, дълго време не искат да си помислят за него, защото те го смятат за враг и мъчител. Дошло е време хората да се научат да изхвърлят злосторния дявол от себе си и да очистят своя Духовен Път.

Стратегиите на дявола умират в Чистотата

Зохор – злото – го няма в Чистото Лице, в Чистия Образ на Истината. Целта на дявола е да изкушава, оцапва, заблуждава, тормози, обвинява, но Чистият Дух не зависи от това. Хитростите и злините са стратегии на дявола, но в Чистотата те умират. Чистотата е смърт за тях. Чистотата е тяхната скръб.

Може да стане и домашно животно

Злото и дяволът отдавна блуждаят в нечистия въздух, в нисшия въздух, в смъртното мислене. Често, ако дяволът иска много да се сближи с човека, той може да стане и домашно животно. И дълго чака своя момент, докато накара това животно да нападне човека. Дяволът е убедил много хора да имат за домашни животни дори и змиите, защото те са стари негови задължени му слуги. Ако дяволът не успее в това, той търси начин да руши отвътре.

Любов, Истинност, Усърдие, Будност

Когато човекът приеме и обикне злото, той сам става зло и настанява дявола в себе си, защото дяволът използва тази склонност. В Любовта, в Истинността, в Усърдието, в Будността – тук дяволите са много бавни, забавени, уязвими, разгадаеми. Но най-бавни са в Усърдните Молитви. Тук те вървят като в мъгла. Дървото за познанието е вкусно, приятно и най-вече мъртво. То е сеячът на многобройни страдания. Тук, в това дърво, мъртвите са изгубили своите възприятия, защото смъртта е възприятие, а не че тя съществува.

Може да създаде нашето Завръщане

Злото и дяволът не съществуват във Висшия Божествен Свят, но те са тук, в нисшия, в долния свят, за да атакуват израстването на хората и личния възход на човека. Дяволът и злото, това е просто действащото влияние, но в дълбочината си то е действащата илюзия, действащата странна илюзия, която може да създаде нашето Завръщане, нашата Пробуденост, нашата Висша Реалност.

Не се побеждава със собствени сили

Когато сме неразумни, ние сме естествени дяволи. И така ние се сливаме с илюзорния дявол. Така илюзията става единна и обща и ние развяваме знамето на заблужденията. А когато сме безумни, ние се сливаме със силните демони и ставаме деца на мрачната тъмнина и хаоса. Ние трябва да знаем и помним, че това зло никога не се побеждава със собствени сили, но само в Единство с Божията Сила. Тя е Могъщото Оръжие срещу злото. Без тази Сила и Боговете са пропадали.

Обезсилване на злото

Зохор – злото – живее в собствената си тъмнина. И когато ние говорим Истината и действаме чистомъдро, ние увеличаваме тъмнината на злото в самото него. Това, което дяволът мрази, е Истината и Чистомъдрото Действие. Истината е Скритата Светлина, а Чистомъдрото Действие е обезсилването на злото. Всеки, който се е отказал от Истината, той няма сила срещу злото и дявола. А ако се е отказал и от Молитвата, той бива погубен и отвътре, и отвън до определената степен.

Хора и Мъдреци, които мъчат дявола

Зохор – злото – е онази мрачна тъмнина, която се е родила в нас, когато сме изоставили Бога и Истината. При Бога и Истината тъмнината не може да расте. Някои мислят, че дяволът ги мъчи, но нека човекът да разгледа себе си и да види сам своето самомъчение, защото ние знаем за хора и Мъдреци, които мъчат дявола и злото.

Без Бога бремето е голямо

Злото и дяволът много обичат, ако има условия да се внедряват в цели семейства и да ги обременяват. Там, където Бог Го няма, бремето е голямо. Ако човекът има много силни страсти и емоции, това може да бъде неговата доживотна присъда. Ако един човек е много недоволен или много критичен, той ще обезсмисли живота си, защото в недоволството и критиката живеят много стари и изостанали души, които са изпуснали своя Път и своето Развитие.

Който няма Път към Бога

Никога не се обиждай на дявола за лошите думи, защото така ти храниш енергията му, а себе си обезсилваш. Енергията е храната на падналите духове и те все я търсят. Когато човекът дълго се отклонява от Бога и Чистия Път, дяволът има право да го завладява чрез психически нападения и да го обсебва. Всеки човек, който няма Цел и Път към Бога, той всякога ще бива ограбен от тъмните сили, защото неговите собствени измамни мисли са вълци и вълкодавци.

Черна участ

Зохор – злото – е противник преди всичко отвътре. И ако там е празнота, това го наричаме черна участ. Ако тази празнота не е запълнена с Бог, тогава дяволът ще работи върху човека. Дяволът и тъмните същества си имат определен характер и говор, но ако и човекът е като тях, те са се обединили в злото и всякога търсят своите жертви. Тези тъмни сили много се стараят да останат скрити. Защо? За да не потърси човекът духовна помощ.

Обладаните от дявола

Злото и дяволът често използват онези хора, които умеят да говорят обезсърчително, за да могат след време да им говорят обезсилващо. Обладаните от дявола са негова игра поради това, че те са лишени от Бога и Неговата Благодат. Понеже тези хора нямат Благодат, за тях Замисълът е друг. Дяволът е в мръсните неща, той ги майстори. Всяко омърсяване и обезсилване е подготовка за обсебване, но това се отнася само за неразумните хора и същества.

Постоянно мислете за Бога

Отдайте се на Бога с голямо Усърдие и Постоянство, защото всеки ден е даден да живеем в Бога и да търсим само Него. И само тогава злото ще трепери, защото то ще знае, че вие сте в Божията Ръка. Дяволът винаги ще се старае да ограбва енергията в човека, защото самият той е отделен от Източника. Никога не давайте енергията си за зла помисъл или лошо деяние. Всякога и постоянно мислете за Бога, докато угасне и най-малката следа от дявола.

Само който се посвещава на Бога

Очите на дявола и злото са белязани очи. Те са очи, завладени от тъмнината. Те са студени, обсебващи, гладни, грабителски, но са мъртви. Те са очи на мъртвостта. Само Силна Истина в човека и Силен Молитвен Дух могат да ги отстранят. Те са очи на хитростта и лъжата. Те са угаснали очи, полуумрели. Но те не престават да търсят своите жертви. Само който се посвещава на Бога и Молитвата, се изтръгва от това упорито зло и тръгва по своя Път, но трябва да е много бдителен.

Това е единственото ви Оръжие!

Злото и дяволът имат безумни и празни очи, но често тези очи се усмихват, за да прикрият тази ужасна празнота. Много паднали Ангели са белязани чрез очите. Това са печати, съдбовни белези. Това е начин на мислене от стари времена. Срещата на очите е среща на изпитания. В тайната на очите Бог и дяволът се срещат и така дяволът разбира, че трябва да се отдалечи. Но очите на злото не са най-опасните очи. Най-опасните очи са смесените – тези, които имат светлина и тъмнина. Помнете: Бог е Учителят. Това е единственото ви Оръжие!

Когато друг се разполага с твоите очи

Зохор – злото – има очи, които гледат чрез силата на отвъдното и смъртта. Лоша е съдбата на човека, когато дяволът е завладял очите му, защото тогава дяволът и човекът гледат в една посока. Зло е, когато друг се разполага с твоите очи и с твоето сърце. Зло е, когато друг вселява своите желания в тебе, защото ще бъдеш отхвърлен от Бога и от Пътя към себе си, тъй като си забравил своя Бог, Който те чака от хиляди и милиони години да се завърнеш в Него и в себе си.

Стихиите са само слуги

Злото и дяволът, ако влязат в своите права, човекът става жертва. Започнало се е неговото обезличаване и обезсилване. Твоето изоставяне на Бога е твоето саморазрушаване. Това е стара истина и тя е наречена светът. Ето защо в света владее смърт, празнота и разруха. Някои мислят, че стихиите на природата са срещу човека. Но човекът сам е станал враг на себе си, а стихиите са само слуги на Божия Глас. Те са Негови деца, Той ги изрича. Стихиите на природата са зависими от Бога. Когато Бог задвижи стихиите на природата, с това Той иска да вразуми упоритостта на скритото зло в човека.

Дяволът може да бъде унищожен

Дяволът не идва постоянно да тормози и мъчи човека, защото го е страх да не бъде видян и разкрит. Той знае, че ако бъде разкрит, може да бъде унищожен със снарядите на Молитвите. Той има голям страх от Постоянните Молитви, защото знае, че тогава винаги има Висша намеса. Колкото повече грешиш, толкова повече дяволът се заглежда в тебе, но Аз казвам: ти се заглеждай все повече в Бога, живей в Бога, спи в Бога, бодърствай в Бога, докато изпепелиш всяко зло.

Злото започва с малката мисъл

Кой призовава Зохор – злото? И най-малката отрицателна мисъл го зове. Злото започва с малката мисъл, за да стане тя по-голяма. Има място, където няма смисъл дяволът да идва. Кое е това място? Утвърденото земно мислене, защото самото това мислене е съграден дявол. Тук дяволът често е бил невидим и е работил скрито, но понякога, макар да не му се иска, става знаен и ясен. Той идва със странни и особени вибрации особено когато става въпрос за големи материални блага и поделби. Дяволът е странен спътник в живота на материята.

Уютен дом за дявола и злото

Зохор – злото: когато много дълго време мислиш като него, ти упорито го призоваваш и се подготвяш за обсебване, защото дяволът навлиза в мисли, чувства и постъпки, сродни нему. Дяволът има и друго умение: той умее дълго да чака положителните мисли на човека да станат отрицателни особено ако човекът влезе в атмосферата на недоволството. Всяка нечиста атмосфера е уютен дом за дявола и злото.

„Аз съм слаб, но съм с Бога“

Злото и дяволът са школа. Много дяволи използват Писанието и цитират Библията логично, но по един начин, който те кара да бъдеш уязвим. Аз казвам: Бъди постоянно предан на Бога и тогава твоите грешки в Пътя ще станат Сияеща Стълба към Бога, а дяволът ще остане под Стълбата. Виждал съм слаб, уязвим и изтощен човек да казва на дявола: „Не си губи времето с мене. Аз съм слаб, но съм с Бога. И всякога ще бъда с Бога“. Тогава дяволът заплакал.

Съумей да избягаш от себе си

Чрез Зохор – злото – трябва да разберем себе си. Не бягай от света, не бягай от дявола, но съумей да избягаш от себе си, за да възкръснеш в себе си. Възкръснеш ли, това е Началото на Живота. Ако си в Бога, в Живота си. Ако си в себе си, в дявола си, в собственото си падение си. Не ставай монах, стани Чистота, защото дяволът може да бъде монах, но не може да бъде чист.

Има ги, защото не ги виждаме

Зохор – злото – е в слабостите. Слабостите са енергии, Чистотата е Сила. Чистотата е най-големият мъчител за дявола. Пътят на Чистия не е земен, а Духовен. И дяволът, и въздухът са невидими, скрити, но са явни. Има ги, защото не ги виждаме. Във въздуха се сгъстяват най-различни невидими сили и същества.

Древният Въздух на Истината

Злото, или земното мислене, е врата, преносител на нисшите духове. Във въздуха има скрити всякакви дихания: милиони същества и неща пътуват през невидимата врата на въздуха и нашето мислене. Има Ангелски въздух, има и демоничен въздух. Но само в един строго определен Въздух са скрити Древните Ръкописи. Златото не е съкровище, но този Древен Въздух е Съкровище. Що е това Съкровище? Това е Древният Въздух на Истината.

Ако дяволът те е заслепил

Злото и дяволът дишат мрачен и тежък въздух. Връзката с този въздух е всякога падение. Тук винаги е криза. Този дяволски въздух е стара отпадъчна вода, стара развалена култура, застой. Тук няма обновяване. Тук пътят е от смърт в тъмнина и от тъмнина в нова родена смърт. Ако дяволът те е заслепил, ще дишаш неговия въздух. Ако Бог те е докоснал, ще дишаш Аромата на Древния Свят.

Човекът сам си е създал илюзиите

Злото, което е у човека, е заслепител. И ако човекът сам е заслепил себе си, тогава той е самозаслепен, но дяволът усилва това, за да разбере човекът, че сам той си е създал илюзиите. Без дявола човекът дълго време щеше да е заслепен, но когато дяволът влезе в човека, той го променя. Целта на това е човекът да осъзнае себе си, защото, ако дявола го нямаше, човекът дълго време щеше да си остане същият и нямаше да може да различи дяволското в себе си от дяволското в дявола.

Достойните твърдо избират този Път

Злото и дяволът са майстори на светските, външните отношения. Дяволът е много любезен, учтив, дори може да изглежда културен, а с това става и желан гостенин. Дяволът може да си живее скромно и в привидно тихия човек. Труден е Пътят за овладяването на дявола. Чистият Път е труден, тежък и понякога дълъг, но Достойните твърдо избират този Път.

Майстор на замаскирането

Злото и дяволът са посегатели. Дяволът е посегнал дори на Словото Божие и понеже е изгубил част от Същността на Словото, той вечно се скита като ограбен. Често дяволската реч прилича на културна, логична и дори приятна, защото дяволът е майстор на замаскирането. Освен на замаскирането дяволът е и цар на празните разговори. Той знае, че те разхищават енергията и здравето на човека.

Пазете чисто Словото във всеки миг!

Злото се е скрило и в много животни, които са сключили в своето минало договор с тъмните сили: свине, жаби, мишки, вълци и т.н. Тези животни не принадлежат на себе си. В тях се разхождат тъмните сили. Пазете думите, говорете тихо и умерено. Не допускайте думи, които ще станат ями и пропасти във вашия живот. Лошата дума е излязъл от устата дявол, а това е обвързване. Пазете чисто Словото във всеки миг!

Устата може да бъде заблудена

Злото и дяволът често влизат в устата на човека. Често устата не принадлежи на човека, друг говори чрез нея. Човек трябва да знае кой говори с устата му, кой мисли в мисълта му, кой броди в емоциите и в чувствата му, защото устата може да бъде заблудена, както и очите, ушите, сърцето, умът и т.н. Устата може да бъде място за танца на дяволите и паразитите. Опасен е този път.

Чистете, чистете, чистете!

Злото и дяволът могат да влизат в устата на човека и тогава от устата си, ако е бдителен, човекът може да чуе тежки, стари, гробовни гласове от миналото. Тук човекът трябва много да се пази от тях. Молитвата е Убежището, Бог е Опората. Устата може да бъде обсебена, както и очите. Чистете, чистете, чистете всичко в себе си: думите, гласовете, чувствата и всичко!

Така се е родил Мъдрецът

Зохор – злото – знае, че ако успее да развали Словото на човека, това ще провали човека, защото всичко се строи или разваля чрез Словото. Начинът на говорене изисква Чист Духовен Опит. Това е Опит, който дълго време е бил контролиран. Така се е родил Мъдрецът. Но дори и той, макар и рядко, прави грешки в Словото си, а поученията му са тайно дълбоки и вътрешни.

Контрол над духовете

Злото и дяволът са скъпоценни, за да си изработи човекът големия Контрол. Защо Контролът над думите е важен? Защото Контролът над думите е Контрол над духовете. Когато дълго си тренирал Контрол над Словото и думите, идва ден, когато Словото те овладява, Словото те избира, Словото те повежда и умъдрява, защото Словото е Бог. Земният човек се поддава на произвола на думите и те го съсипват. Но Мъдрецът бди над всяка дума, защото е Пазител на Словото.

Договор за обвързване с дявола

Злото и дяволът са силни в човешкото говорене, но срещнат ли Чистото Слово, те настръхват, защото в това Слово слиза и работи Висша Сила. Всяко земно и човешко говорене натрупва голяма карма за бъдещето на човека, защото човекът е изпуснал Словото и думите. Земните хора нямат осъзнато говорене. Що е обикновеното земно говорене? Неосъзнато създаване на бавен договор за обвързване на човека с дявола и злото.

Посегателство към Пътя на Развитието

Злото и дяволът бавно и постепенно ще се разгърнат в развалената и предизвикателна реч. Всяка нечиста дума е особено посегателство към Пътя на Развитието. Пазете много думите и мислите, защото те могат да дарят здравето, Устоя и Равновесието, но те могат и да ограбят здравето, Устоя и Равновесието. Зад лошите думи дебне зла власт. Тези думи могат да превземат човека. Натрупаните лоши мисли и думи създават фатални последствия. Пазете думите!

Опасно общуване с нечисти същества

Злото и дяволът са енергиите на нечистата дума, но вие никога не влагайте енергията си в тази дума, защото всяка нечиста дума е опасно общуване с нечисто същество. Не общувайте с лоши думи и мисли, защото това е много обвързващо и много привързващо, а това може да въвежда човека в тъмнота и празнота. Никога не се заговаряйте с тъмни мисли и слова, защото това са същества от застоя и миналото. Това е стара и прастара тъмна област, а тези същества са отдавна заключени в духовен затвор.

Бог е Единственият ни Баща

Зохор – злото – е тъмно. Не заговаряй тъмното, за да не се случи въвлеченост, защото дори и тъмните сили имат силен разум и логика, тъй като те са паднали светли Ангели и същества. Отдавна се знае, че дяволът атакува човека с невидими мисли и внушения. А Божият Замисъл е допуснал това, за да се провери какво избираме, какво искаме и какъв е начинът, по който търсим Бога. А Бог толкова ни очаква, толкова ни обича, защото е Единственият ни Баща. Но чрез злото ние сме си създали друг баща и сме търсили друг баща.

Ти си изоставил Бога

Всяко дяволско внушение лесно влиза в неовладения ум, така както въздухът влиза в отворения прозорец. Всяко тъмно внушение иска да те овладее отвътре. Защо? Защото ти си изоставил Бога, своя Баща, и си влязъл в суетата на света. Бог се проявява в нас чрез определено говорене с определени думи и слова. Ако Бог е влязъл в словото на човека, другите гласове излизат.

В Тайната на Вниманието

Зохор – злото – често се опитва да разваля Чистото Слово и да го понижава. Но ако човекът е твърдо установен в Чистото Слово, това означава, че Бог всякога е с него, а това е Създателят на Устоя. Ако сме в Тайната на Вниманието, всякога ще сме в Чистото Слово и Бог ще бъде нашата Скрита Сила.

Стремеж към Самоконтрол

Зохор – злото – всякога дебне нашето невнимание и всяка наша изпусната дума. Всяка изпусната и неправилна дума създава връзка с едно паднало същество. Но там, където има Контрол над думите и старание за Контрол над мислите, там Висшите Същества започват да устройват живота на човека по Божия Повеля. Стремежът към този Самоконтрол е Самоосвобождение.

Критични не към дявола, а към себе си

Злото и дяволът подслушват и чуват хората, и намират себе си в лошите думи и мисли. Всякога, когато се говори за дявола, той става много внимателен, той става целият в слух. Той живо се интересува какво точно говорите за него. Никога не бъдете критични, защото той е само служител и инструмент на Бога. Бъдете критични не към дявола, а към себе си, за да се преоткриете. Човек трябва да знае и помни, че лошите думи са самонаказания.

В ръцете на опасно зли демони

Зохор – злото – е скрито в думите, особено в грозните и зли думи. В тези думи се крият престъпни изостанали духове от другия свят, които чрез тези думи искат да се вселят в човека. Който се е обвързал особено силно с такива думи и мисли, е попаднал в ръцете на опасно зли демони от другия свят, а раздялата с тях е винаги трудно нещо. Изисква се голямо разкаяние и промяна на живота. Дяволът е дявол за хората дяволи, но той не е дявол за чисто стремящите се хора към своя Баща.

Да овладееш злото в себе си

Зохор – злото – е дадено, за да го проучваме. Не е важно външното зло. Ние трябва да проучим доколко то е в нас. След грехопадението то е някъде вътре в нас. То произлиза някъде изотвътре, а външното зло идва само за да ни напомни за това зло, което е вътре в нас. Всичко това се случва, за да различим злото в себе си и за да се откажем от него. Ти си роден, за да погребеш злото в себе си, дори и най-малкото зло. Ти си роден, за да го овладееш напълно, а не да го унищожаваш и убиваш, защото тези, които са убивали враговете си, са ги вселили в себе си.

За да бъде позволено Правилното Търсене

Злото и дяволът са зависими дори и само от една малка Божия Дума, изговорена от човека. Защо нечистият не търси Бога, а търси дявола? Защото той знае, че Бог за него е голяма опасност. Нечистият първо трябва да иска да се пречисти и тогава да му бъде позволено Правилното Търсене. Зохор съществува само за определени хора и същества. А там, където Бог не е позволил, злото не съществува. Да, за такива хора и същества злото и дяволът не съществуват, но понякога те трябва да изпитват тези хора и същества.

Зад тези Молитви стои Божията Сила

Злото и дяволът са реални за когото трябва и нереални за този, който живее в Ръката на Бога. Що е светът? Светът е двойното място: той е гробището на дявола и Потайният Скрит Храм на Бога. Запомнете, че изключително усърдните Молитви провалят всички планове на дяволите и демоните, защото зад тези Молитви стои Божията Сила и Висшият Невидим Свят. Дяволът е създаден да разруши неразумната зла воля в човека. В това е Смисълът, който е допуснал дяволът да съществува.

Бог го е скрил в Своя Замисъл

Защо дяволът е трудно разрешим въпрос и защо е толкова скрит и непознаваем? Защото дяволът не съществува във Висшата и Абсолютна Реалност, а само в човешката. Дяволът не може да бъде изследван научно. Освен това самият дявол не знае кой го е събудил за злото. Дяволът не е в себе си, той е в Ръцете на друга още по-скрита Сила. Сам Бог го е скрил в Своя Замисъл, а на нас ни стига да знаем, че Божият Замисъл е Велика Любов.

Дяволът не се бори с Бога

За злото и дявола знаем, че никога е нямало борба срещу Бога, защото как може да се бори капката с океана? Дяволът не се бори с Бога, а с човека, за да го вразуми. Дяволът е изпитател на човека. Чрез дявола в себе си човекът може да се разкае и да освети Сърцето си. Истинското разкаяние е Велико Божие Докосване. Ако Бог ти е позволил Истинското разкаяние, ти ще се влееш в Бога.

Връзка с Божествената Власт

Злото и дяволът разполагат с голяма енергия и постоянство, ако Бог им е позволил да ни учат. Но ако Бог е в нас и Той застане срещу тях, противопоставянето отпада. Дяволът знае кой има голямо Доверие в Бога и кой се прави на вярващ и силен. Много силни и знаещи са се проваляли. Много слаби и смирени са се издигали в Бога и в себе си. Доверието в Бога е Връзка с Божествената Власт. Дяволът е абсолютно подчинен на Бога, а човекът е стар непокорен дух.

Най-древните могъщи военни действия

За злото и дявола хората мислят, че най-големият им грях е гордостта. Но не е гордостта, а неспособността за покаяние. Тя не им е позволена. Хората по своите свободни избори са станали роби на дявола, влезли са в плен. Първо, те са пленени от себе си. Второ, те са пленени от дявола. Помнете: Постоянните Молитви са най-древните могъщи военни действия срещу злото. Кой може да издържи на това Постоянство?

Така се ражда Устоят

Зохор – злото – съществува вън от човека и вътре в него. Всеки човек, който е допуснал злото в себе си, ще бъде пленен от дявола, защото е създал връзка. Поради своето невежество човекът се самопленява. Това се случва, когато в човека няма Устой в Истината, в Бога и в своята Неизменност. За да разбереш Източника на Истината, ти трябва да си придобил нещо от Същността на Истината. Така се ражда Устоят.

Скритата Цел на Бога

Дяволът не е бил дявол, но е трябвало да стане дявол, защото Самият Бог е пожелал Спасение за съществата. Ето защо Бог е преобразил Луцифер в Сатана. Ние знаем, че Скритата Цел на Бога е Пречист Замисъл. Дяволът е полусъществувание. Той е нито реален, нито нереален. Така Бог върши Своя Замисъл. Още в Древността Бог беше превърнал Луцифер в част от Себе Си. После Бог превърна тази част в нереалност, за да спаси Тайната на Душите.

Тайна, по-дълбока от Замисъла

Злото движи Развитието чрез Божия Замисъл. Но Бог и Неговият Замисъл са по-дълбоки и от дявола, и от Христос, защото това е скрита друга Тайна, по-дълбока от Замисъла. Дяволът е допуснат, за да се завърнем в Истината. Всеки, който иска да съкруши Зохор, трябва да изясни в себе си Стремежа си към Бога и към Истината.

Да намерим своя Баща

Зохор – злото – отпада, когато човек търси интензивно Сливането си с Бога. Когато придобием Бога, дяволът ще бъде в упадък. Ние трябва да знаем, че всяка слабост, сънливост и объркване по време на Молитва са все дяволски атаки. Ние трябва да знаем, че без Усърдните Молитви злото е редом до нас. Но то всякога се опитва да скрие своето тежко и вероломно присъствие. Дяволът и злото са създадени, за да намерим Бога, своя Баща, Когото сме изпуснали. В живота има само една голяма опасност: когато не търсим усърдно и докрай своя Баща.

Когато Истината не идва, това е Тайна

Да търсиш Истината, но да не я намираш, това е привилегия. Търсенето не трябва да престава. Търси я, колкото и да е трудно, а когато тя не идва, това е една от Тайните на Живота. Много хора, на които си правил злини, са пречка в твоя Път към Истината. Но ти не трябва да спираш да търсиш, за да получиш позволението един ден да познаеш Истината, без да я видиш. Но това ще бъде достатъчно да изкупиш тези Души и самия себе си.

Зарама изпреварва дявола

Зарама (на Езика Залихир) – Истината – е Мъдрият наш Водител. Истината е Мъдра, а дяволът е само разумен. Дяволът е разумен и от много далече планира своите замисли срещу човека, но Търсещият Истината го изпреварва в плановете му. Така дяволът се чуди що за човек е това. Дяволът все строи планове, а Истината все ги разрушава. Защо Зарама изпреварва дявола? Защото Истината е родена, преди Замисълът на злото да е бил допуснат. Когато станеш Истина, ще станеш Нищо – Мястото, в което дяволът не може да живее. Но ти си станал нещо: нещо сътворено, нещо отделено.

Древният Мироглед

Зарама – Истината в тебе – може да превърне змията в Чиста Светлина, в Сияние без сенки. В това Сияние Истината тържествува. Само тук Древният Живот ухае. Истината е нереалност за дявола и злото, защото те самите са нереални. Но този, който е станал Зарама, е станал Реална част от Истината и от Древния Свободен Живот. Истината е Древният Мироглед на Свободните Духове.

Няма да те оставят намира

В Зарама – Истината – е всеки Висш Замисъл. Казвам: И злото ще те извиси в Истината, и доброто, защото нито злото, нито доброто ще те оставят намира, докато не отидеш при Истината. Ако те в своите усилия не успеят, ще дойде по-голямо зло и по-голямо добро. Те ще бъдат Великият ти Дар, а Истината – ние отдавна знаем, че тя умее да чака.

Зарама е Живот в Тишината

Зарама – Истината – е Слово, Сила, Мощ, Безмълвие и Велика Тишина. Всичко служи на тази Тишина. Зарама е Живот в Тишината, а тук къде са противоположностите? Къде са добро и зло, светлина и тъмнина, студ и топлина? Тук те не съществуват. Тишината е Гласът на Скритата Истина в нас. Що е Гласът? Древна Бездна, Която е изрекла нещата. И само този Глас може да ни посочи Пътя към Бездната, защото само там живее Зарама.

Тук не тече вода, а Мистерия

Зарама – Истината – е Извор в Бездната. Тя все тече: тече несътворено, непресъхващо. Този Извор никога не се изчерпва, защото тук не тече вода, а Мистерия. Зарама е Отломък от Древно Мистериозно Изричане. Зарама е Слово без дъно.

Излязло навън, без да е слязло

Зарама – Истината – е Праезикът, Мястото на Силата, Скритостта на Мистерията. Това е нещо, което е излязло навън, без да е слязло. Всички, които обичат Зарама, знаят къде отиват, защото този Извор ги храни и пои. Всички, които не обичат Зарама, вярват в бъдещето и никога не знаят какво е то и какво ще им донесе, защото бъдещето не е носител. Носител е само Истината.

Тишина, Дълбока като Бездната

Зарама – Истината – влезе ли тя в човека, всички стари светове се разтърсват. Всички възгледи от миналото се разстройват. Истината не говори, тя излъчва – тя излъчва Дух. Това, което говори, не е Истина. Истината е в Излъчването, в Излъчващата се Атмосфера. Когато Истината говори, тя увеличава Тишината. Това е Тишина, Дълбока като Бездната, Ясна като Началото и Силна като Скритостта.

Извежда от тъмнина в Дълбочина

Гласът на Зарама – Истината – идва от Дълбокото. Той носи в себе си нещо от Тайната на Словото. Той влияе, облекчава, радва и преобразява. Всеки Глас, който говори Истината, е Божествен. Той извежда от тъмнина в Дълбочина. Този Глас е всякога тук, но ние не всякога сме тук. Този Глас може да променя посоката на развитието. Благословен е този, който е чул този Глас.

Жажда за Пътя към Мистерията

Зарама – Истината – е Жажда за Пътя към Мистерията. Цялата Тайна на развитието е скрита в тази Жажда. Животът е в друга Реалност, когато си в тази Жажда. Тази Жажда за развитие създава аура, в която злото не може да живее. Тук няма енергия за злото. Тук тъмните сили гладуват и умират. В Пътя към Истината всичко умира, тук всичко нечисто умира, но тя е Живот за всичко чисто. Истината въвежда всякога нечистите в тъмнина, а Чистите призовава към себе си.

Живата смърт за злото

Ако преживееш Зарама – Истината, това е повече от отговор, защото тя се движи в Бога. Още в Древността Истината е била наричана Живата смърт за злото. Ако Истината влезе в сърцето на злото, тя се явява като мъчител. Това е така, защото Истината е скрита от злото. За злото тя е непозната сила. Злото се чувства добре в мъката, в бремето, в провала, дори и в лицемерното добро. Но влезе ли Истината в него, то изгубва чувствата си и се чуди какво става.

Пазете, пазете, пазете думите!

Зарама – Истината – е незнаен свят и за доброто, и за злото. Злото нарича Истината погубител. Злото обича разваленото слово. То обича падението в словото, защото там то живее, храни се, радва се и ликува. Там хората умират, а злото оживява. Нечистите думи са нишките, чрез които човекът паяк плете своите мрежи. Така сам по себе си той става дявол, защото изкривеното слово е езикът на падението. Пазете, пазете, пазете думите, за да имате силата им!

Тя ни учи как да я търсим

Зарама – Истината – извисява Пътя ни, Търсенето ни. Тя ни учи как да пробием света и да се завърнем в себе си. Истината – тя самата ни учи как да я търсим, когато твърдо сме я избрали за наш Водител. Истината твори Целостта в нас и чрез нея ние ставаме все повече Дух и все по-малко свят. Който не се движи към Истината, животът му е катастрофа и не му трябват други беди, но те всякога ще го търсят и ще текат към него. Но този, който е получил Откровение от Зарама, той придобива собствения си Вътрешен Уютен Свят и все повече жадува за тази Неизреченост, наречена Зарама.

Словото и думите са Ключове

Истината е Слово, което може да размества, т.е. да преобразява, Реалността, защото на Изначалното Слово е дадена Висша Власт. Тези, които са развалили Словото, са изгубили живота си. Те са изгубили Ключа към себе си, защото Словото и думите са Ключове. А защо са Ключове? Защото са Духове. Човекът трябва да знае, че когато е развалил словата и думите си, те ще му отмъстят, защото са Духове.

Дълбока Вътрешна Вода

Зарама – Истината – е Път, но трябва да знаем, че има слова на Пътя, има и слова на безпътицата. Всеки, който е допуснал нечисто слово, няма власт над себе си. Хората на нечистите слова говорят много, но не могат да кажат нищо, защото нямат Дълбочина. Хората на Чистото Слово са Дълбока Вътрешна Вода. Те носят в себе си Дълбок Мир, Устой, Увереност, защото Словото Дух ги подкрепя. А Словото Дух, това е Древният Свят. Древните Слова, това е Могъщо Движение и Дълбоко Проникване.

Словото прекрачва световете

Когато Зарама – Истината – говори, много видими и невидими същества слушат. Словата на Истината са Бяла мъгла за злото, Непроницаема стена. Тук злото се обезличава и обезсилва. Но нечистите думи са черна мъгла. Тези думи крадат души и ги водят до бремето, което е падение, ограничение и смърт. Необходимо е дълго обучение в Чистотата на Словото, защото Словото прекрачва световете.

РЕЧНИК НА АРИНОР

Аайя Лайра – Скрита Лекота

Ааян – Сърцето

Авахама – Вдъхновението

Адария – Смирението, Сливането с Дълбините; това е Древният Бог, Който е отдал Себе Си, защото Смирението не се постига, но се дарява на Чистите неуморни усилия

Азайра – Истината

Азиха Марахва – Истинското Разбиране

Азорор – Зората

Азохори – Могъщи, Древномогъщи

Амарайра – мисълта

Амахот – Нищото

Аморим – Животът

Амормор – злото

Амородора – Увереността

Амором Рахайрат – Бог защитава

Амором – Древният, Самото Всемогъщество

Аморта – смъртта

Анморор – Учителят

Аравита – Усмивката

Арама – Мекотата

Арамая – Отсъствието

Арамира Ворот – Божията Воля

Арахир – Воин

Арзоний – Древна силна отрова

Армазмот – разсеяността

Дарамон – Устоят

Даронон – Незнайност, Незнаен

Дехатор – Осъзнаване, Висша Осъзнатост, Осъзнато Съблюдаване на Скритите Принципи, или Правилността на нещата

Лавайра – Любовта

Лайра – Лекотата

Мазарва – празнота

Марими – влиянието

Мархир – Стремежът

Махар – Мъдрец

Махарая – Тишината

Махарим – Мъдростта

Махаротор – Мъглата, Бялата Мъгла, Забуленото Начало; Това, Което бавно изяснява Себе Си, но никога не се разкрива

Мерива Азор – Древното зло; това, което е извън Вселената; заключеното зло

Морот Аорая – Черното Слънце, Черният Извор

Хадорон – Древното Усърдие

Харавайри – Усилията

Хатарам – Животоносен Лъх, Полъх от Безкрая, Сила от Безкрая