ДРЕВНИ СЪКРОВЕНИЯ

Аахайра – Мистичната Скритост

Аахайра (на Древния Език Залихир) – това е Мистичната Скритост. ТОЙ е Мистичната Скритост. Как можеш да Го видиш, след като трябва да изчезнеш напълно? А когато изчезнеш напълно, Той ти дава Дара – Себе Си. Мистичната Скритост е нещо убягващо, но ако Мъдрецът е убягнал в Мрака на Изобилието, той е осветлил себе си чрез този Мрак, чрез тази Древност. Що е Древният? Той е Осветителен Мрак, Преизобилен Живот.

„Аайра Рамон!“ – „Ела в Древността си!“

Аахайра – Мистичната Скритост – е нещо, вглъбено в себе си. За Древните само Мракът е Съкровище. За тях светлината е бедна, доброто е бедно, злото е болно, знанието е тъмно. Но Мракът ни очиства от всичко това, за да ни каже: „Аайра Рамон!“ – „Ела в себе си, в Древността си, в Скритостта си, в Същността си!“, защото ти не си нито светъл, нито добър. Ти си Безпределност Сияеща. Ти си преди Слънцата и не се нуждаеш от ограничения.

Храмът на Мрака

Аахайра – Мистичната Скритост – е Страшната Сила, която в Мрак пази и съхранява Истината. Само Истината е Храм. А хората нямат отговори на своите въпроси, защото не могат да пристъпят в Аахайра, в Храма на Мрака. Що е Храмът на Мрака? Мястото на Забулената Истина. Тук Истината е скрита в своето Преизобилно Сияние. А хората са изгубили този Храм, защото са станали светлина, знание и доброта. Така Мракът дълго време ще чака хората, докато се подготвят и станат достойни за Храма на Мрака. За да се подготвят, хората трябва да се спасят от светлината си, от знанията си и от добротата си.

Свръхсила, която пробива Мрака

Аахайра – Мистичната Скритост – е Потайност, Потаен Мрак, а този Мрак е Изначално Чист и Недосегаем. Той е Предвечно Скрит в себе си. Тук, в този Храм, няма място за мъртви сърца, защото земното, мъртвото не съвпада с Истината. Само Живото Сърце може да си изработи една Свръхсила, която да пробие Мрака. Но всъщност, казано по-точно, Мракът искрено отваря Вратата си на това Сърце.

Преизобилната Свръхсъщност на Древния

Аахайра – Мистичната Скритост – идва от вътре. Тя идва по неизвестен начин за нас. Тя има свои методи, по които ни подготвя за себе си. Когато ни въвежда в Мрака, тя ни разкрива себе си насаме. „В Мрака“ означава „в Преизобилната Свръхсъщност на Древния“. Срещата става там, във Вечно Живия Древен Източник, в Мястото, откъдето идва Животът и Живото Знание на Истината. Този Древен Мрак ще повика всеки в неговото определено време, за да му дари себе си, за да му дари Живота отвъд живота.

Част от Върховната Мистерия

Аахайра – Мистичната Скритост – е Неумолима Скритост, която е част от Върховната Мистерия на Древнонеизречения. Древнонеизреченият е най-дълбоко потъналият в Себе Си. Но понякога Той излиза от Себе Си и идва да види що Му е приготвил Мракът. И Той става преизпълнен от тези, които са Го търсили цялостно и продължително, а Радостта Му е голяма, защото ще им даде Себе Си.

Дар свръх даровете

Аахайра – Мистичната Скритост – е заплашителна отвън и блага отвътре. Тя божествено мълчи за себе си и всички имат страх от нея, докато не разберат, че това създава Тайна Близост с нея. Когато се яви, тази Скритост дарява Тайнознание, а това дава ново осмисляне на живота. То дарява Второ Небитие, което е нова и скрита Дълбина в човека. Голяма награда е тази Скритост за този, на когото е дадено да мисли за нея. Дори и човекът да не осъзнава напълно това, тя е Дар свръх даровете.

Открил е в Мрака своя Баща

Аахайра – Мистичната Скритост – живее в Дълбок Мрак. Тя живее в Свръхсъщността. В този Дълбок Мрак няма звук, защото тук звукът се е слял в единство с най-древната Същност. Тук човекът е станал Чист Дух. Тук Древността се е събрала в едно с човешкия Дух и Мрака. И това е Аахайра – Древната Скритост, Мистичната Скритост. Така Чистият Дух е открил в Мрака своя Баща. Остава само едно: Безкрайното Почитание.

Голгота е Пътят към Дома

Аахайра – Мистичната Скритост – живее в Мрака, а Мракът ни отнема сътворението, отнема ни света и времето. Чрез Мрака придобиваме Смисъла, който е преодоляване на света. Мистичната Скритост ни дарява Смисъла, или Еликсира на Живота. Завръщането в Мрака, завръщането в Голгота е Пътят към Дома. Този Мрак ни завръща в нашата Изначална Същност, нещото, което винаги е било наше – Древноподобието.

Голгота знае какво да направи за нас

Аахайра – Мистичната Скритост – е Древен Пазител. Тя е по-дълбока от всяка мисия. Мракът на Голгота е Велико Божие Излияние за подготвените. Това са тези, които са умеели да слушат. А те ще станат тези, които умеят да служат. Мракът е Умъдрител. Мракът е Древен, а Голгота е само част от него, но Голгота знае какво да направи за нас. Голгота е Сияещ Божий Замисъл, а не човешки. Голгота е горчивата Истина, която се превръща в нашата Чудна Безпределност.

Сърце, което е устояло на Мрака

Аахайра – Мистичната Скритост – се намира във всяко Сърце. Тук ни чака Извисяването, което е вродено. Всички ние живеем в Скритата Същност на Древния Бог. Тази Същност е съставена от излъчваща се Дълбина и от излъчваща се Яснота. А всичко това може да ни обясни само Скритостта на Чистото Сърце. Всяко Чисто Сърце, което е устояло на този Мрак, се превръща в Чуден Обяснител на всичко, което ни заобикаля.

Милиони Ангели жадуват за Голгота

Мистичната Скритост е повече от Мъдрост. Тя е Премъдър Водител. Тя ни води към Древния Портал, който отключва за нас своите Мистерии. Милиони Ангели жадуват за Голгота, за да се приближат до Древния Бог, но не им е дадено. Те имат светлина и служене, но нямат Път към Древния Бог. Не им е дадена Любов към Бога. Те трябва дълго да чакат и да жадуват, за да се случи някога Приближаване до Бога. Но на човека е дадено.

Позволението да вървиш към Древния

Аахайра – Мистичната Скритост – носи в себе си Вкуса на Безкрая. Скритостта вижда Безкрая. Аахайра е потапяне в Непознатото. Който почита Непознатото, Непознатото го прегръща и го въвежда в себе си. Мистичната Скритост, това е Съкровеният Вътрешен Път. Това е Пътят без думи, това е Пътят на Дълбината. Това е Пътят отвъд видимото. Човекът на Мистичната Скритост е призован на Голгота, а това е Позволението да вървиш към Древния, към Праживия Източник, за да може и ти сам да станеш Източник.

Тайнство на Неназовимата Реалност

Аахайра – Мистичната Скритост – е зад света. Тя е Ключ, който отваря Невидимия Свят – Мястото, където живее Свободата. Що е Голгота? Тайнство на Мистичната Красота, Тайнство на Неназовимата Реалност, Завръщане в Неизчерпаемостта, Завръщане в Свръхизобилието. Това е Древночистият Постоянен Поток – нашият Изначален Дом; Дом, в който ние не сме хора, а Мистериозни Същности.

На Голгота се преобразяваме завинаги

Аахайра – Мистичната Скритост – е Древноосветена Мистерия. Всяка Птица Дух се завръща в този Източник, в този Център. Любовта е Древната Връзка с Мистичната Скритост. Коя Любов? Различаващата. Тази Любов е мека и строга. Тук Мекота и Строгост са в единство. Да видиш Мистичната Скритост, да разбереш Голгота – това е въпрос на Дух, въпрос на Откровение отвътре. На Голгота се преобразяваме завинаги. Това е наречено Завръщането у Дома.

Влизане във Великата Свобода

Всичко е произлязло от Мистичната Скритост. Тук е Скритото Знание, тук е Тайната Истина. В тази Истина е Спасението, Свободата, Покоят, Вдъхновението, Възторгът. Но който е предпочел света, е изгубил всичко това. Голгота познава Древните, Божествените и Духовните същества. Тя знае как точно те са търсили Смисъла и тя им позволява Влизане, Влизане в Мистичната Безпределност – Великата Свобода.

Авазирия се движи от Прастар Замисъл

Авазирия (на Древния Език Залихир) – Вдъхновението – това е Мечът, който реже света. Вдъхновеният човек се движи от Древна Сила и Прастар Замисъл. Авазирия – това е Живото Сърце на Древността. Вдъхновението съвпада с Истината, защото то е Сила, излязла от Божествения Център на Истината. Вдъхновението, това е бил Древният начин на Живот. Авазирия е Майстор да прокарва Нови пътища в стария свят. Що е Авазирия? Това е Вдъхнат Повик да се завърнеш в себе си.

Ще преодолее ада

Ако Вдъхновеният човек е заключен в подземния ад, той ще го преброди, ще го осветли и ще го преодолее. Що е Вдъхновението? Забравената Истина. Вдъхновението е Животоносно, Чисто, Неуязвимо. То събужда за Древния Път. И затова то е опасност за света и за земните духопризраци. Вдъхновението е Показвател на Свободата, то е Дарител на Свободата. Вдъхновеният човек се движи между световете като Свободен Дух.

Докоснат от Древен Шепот

Авазирия – Вдъхновението – е особена Жизнена Енергия. Вдъхновеният човек е погубил своята земна воля. Вдъхновението е опасност за земния ум, защото той знае, че трябва да изчезне. Вдъхновението ражда в нас Чистия Дух. Вдъхновеният човек не може да се примири с ума, защото това е старият свят; а старият свят, това е застоят. Вдъхновеният човек е докоснат от Древен Шепот, от Шепота на Древния Глас. А когато те е докоснал този Глас, в тебе е потекъл Извор.

Разкъсва пръстена на змията

Авазирия – Вдъхновението – това е Светът на Живите и Светът на Древните. Вдъхновението е отвъд знанията и науките. Във Вдъхновения човек има Светеща Увереност. Вдъхновението е Древен убиец на света, на времето и на сътвореността. Вдъхновението е Сила, на която светът и Вселената не могат да устоят, защото Вдъхновението разкъсва пръстена на змията.

Динамична Сила на Древността

Авазирия – Вдъхновението – е Динамична Сила на Древността. То носи в себе си Вътрешна Красота, Духовна Красота. Вдъхновеният човек говори Истината и тя му проправя Пътя навътре. Вдъхновението е Сила, защото е част от Бога, част от Божията Воля. Бог е вдъхнал Вдъхновението. Бог е Вдъхновителят на всичко в света. Що е Вдъхновеният човек? Постоянство в Истината.

Вижда само своя Полет към Бога

Авазирия – Вдъхновението – е Почит към Истината. Вдъхновеният е Птица от Безкрая; Птица, полетяла надолу за малко в света, за да кацне и да си отдъхне. Вдъхновението е Феникс, Огнен Полет, Огнена Птица. Тя слиза в света, но знае, че светът не е нейният Дом. Нейният Дом е Безкраят, а не този печален свят, който пълзи в забавена еволюция. Вдъхновеният човек не вижда света, той вижда само своя Полет към Бога.

Възход към Нищото

Авазирия – Вдъхновението – се възхищава на Безкрая. То е Възход към Нищото – Древната Свобода. Вдъхновението само по себе си означава Себепознание. В що е Тайната на Авазирия? В Целостта. Вдъхновението е Цялост. То е Цялост, защото е заложило на Истината и върви всякога към нея. Всеки, който е заложил живота си на Истината, ще разреши главния проблем – проблема „себе си“. Да разрешиш себе си, това не е обяснение, а Живот в Истината.

Бог те води в Богоподобието Си

Кой е Вдъхновен? Този, който някога е бил докоснат от Истината; този, който някога е преживял Истината. Така той е преживял Смисъла и Смисълът го води все по-дълбоко към себе си. Това означава, че Бог те води в Богоподобието Си. Вдъхновението е Плод на Истината. Истината те е докоснала и те е оплодила с Тайни Криле. Тъмните сили всякога отстъпват, като видят същество с Тайни Криле.

Остава Неизказано

Авазирия – Вдъхновението – е Дарът от Нищото, Дар от Дълбинното за Дълбокото. Вдъхновеният човек е Син на Безкрая. Вдъхновеният човек се движи от Неизвестното към Нищото и това е Пътят от Пълнота към Свръхпълнота, от Изобилие към Свръхизобилие. В Древността са наричали Вдъхновението Сърцето на Храма, Сърцето на Мистичния Храм. Често във Вдъхновението има нещо скрито, нещо, което остава Неизказано дори за самия Вдъхновен човек.

Звукът на Търсача

Авазирия – Вдъхновението – е Наука за Правилното Мислене и за Правилното Търсене, за Търсенето, което намира. Вдъхновението, това е Звукът на Търсача. Той просто търси дори и когато не знае точно какво, но той е Запалена факла. Да търсиш цялостно, това е Науката за всичко. Хаосът винаги се е учудвал на Вдъхновените хора. Това е така, защото те не са хора, а Духове.

Получил Усмивка на Старец

Вдъхновението е движение с Любов по един Незнаен Път. Това е Път, който вечно ни обогатява. Знайният път ни ограничава. Незнайният Път е скрито Съкровище. Що е Вдъхновението? Вдъхновението е чисто Подадена Ръка. Това е Ръката на Древния Приятел, Който е скрит зад нещата. Вдъхновеният човек е получил Древна Усмивка – Усмивка на Старец.

Погълнат от Тайна и Мистерия

Вдъхновеният човек е погълнат от Тайна, а в по-дълбок смисъл е погълнат от Мистерия. Вдъхновеният човек става Майстор на Уединението. Присъствието на Вдъхновения човек е винаги духовно. Вдъхновеният човек е Тайнство в света. Вдъхновеният човек заживява все повече в Тънкостта на нещата, във Финия Свят. Вдъхновеният човек е част от Скритата История на света. Основата на Вдъхновението е Невидима.

Старата Отреченост днес е Вдъхновение

Авазирия – Вдъхновението – се движи сред трудностите като лодка сред водата. Откъде е дошло Вдъхновението в човека? От миналото, от една стара Отреченост в Името на Бога или в името на нещо, което е било скъпо на Бога. И тази стара Отреченост днес се е превърнала в Авазирия. Днес това е явлението Вдъхновение – Същество, което живее Чуден Живот в Бога и в себе си.

Традицията на Мълчанието

Авазирия – Вдъхновението – е Песен на Сърцето, Радост на Душата и Воля на Духа. Чрез Вдъхновението Древността ни учи да вървим все повече към нея. Това е Древна Традиция. В Древността тя се е наричала Традицията на Мълчанието. Какво носи Вдъхновението в себе си? Вдъхновението носи в Сърцето си Древен Воин, който знае как да насочва Силата си.

Пътуване към собственото си Изчезване

Авазирия – Вдъхновението – това е Предаността като Висше Изкуство. Това Изкуство е произлязло от Дървото на Живота, от Древността на Живота. И затова Вдъхновеният човек има Почит и към тревичката, и към цветята, защото те говорят и мълчат. И Вдъхновението е такова: само по себе си то е говор, но мълчи за своя Път. Вдъхновението е Опит в Духа. То е пътуване към собственото си Изчезване, към собствения си Произход, защото Вдъхновените винаги се завръщат.

Има Дълбок Усет

Авазирия – Вдъхновението – в Тайната живее, а в Мистерията изчезва. Вдъхновеният човек никога не избира доброто за свой Път. Той умее да избира и затова избира Истината, а Истината е най-доброто, Абсолютното Добро. Вдъхновението има Дълбок Усет за нещата – нещо, което стремежът няма; нещо, което стремежът търси. Стремежът търси, а Вдъхновението е намерило. Стремежът е Красотата на Вечността. Вдъхновението е Увереност на Безкрая. Вдъхновението е част от Мистерията.

Ламарот – Луцифер

Ламарот (на Древния Език Залихир) – Луцифер – е създаден и отгледан от Древния Бог, защото никой сам не се избира и не се създава. В Луцифер Бог е скрил част от Светлината Си и така се е прикрил. Луцифер сияел, а Бог бил скрит зад него и наблюдавал. Луцифер е бил външно Божествен, но има само един Бог, Който е реално Божествен. Има само един Бог, Който е Абсолютна Реалност. Всички други са само Излъченост, Лъчи на Бога. Ламарот бил излъчен и сияел така, както Слънцето свети, без Светлината да е негова.

„Ти принадлежиш на Бога вече“

Ламарот – Луцифер – е създаден, за да изпрати тези, които не разбират Бога и които нямат Любов към Него, в царството на невежеството и смъртта – тъмното царство. Който е по-предан от Луцифер, той може да се завърне в Бога. И сам Луцифер му казва: „Ти принадлежиш на Бога вече, а не на мене и на себе си“. Който има по-голяма Преданост от Ламарот, той надминава и Луцифер, и себе си. И накрая Сам Древният му се явява и му казва: „Ела, толкова дълго те чаках!“. За Истинно Предания може да се каже: той вече е пристигнал, само трябва да изтече времето му.

Бог го преобразил в Мрак

Ламарот – Луцифер: в Древността Бог му е позволил да се вживее в своята Божественост. По-късно Той го преобразил в Мрак и му позволил да се вживее и в Мрака. Божия Воля е това, а Бог знае на кого какво да даде, защото Бог е Промисъл на Любовта. Древните казват, че чрез този Мрак след време Бог ще позволи на Ламарот да се приближи още повече до Него и той отново да заблести, но с още по-ярка Светлина и дори със собствена Светлина.

Преживял нещо от Тайнството на Бога

Когато Ламарот – Луцифер – е бил потопен в Мрака, Бог му е позволил да преживее нещо от Тайнството на Самия Бог: не от Качествата на Бога, а нещо от Същността на Бога. Това е скрито от историята, но Преданието на Древните казва, че след това Луцифер казал на Древния: „А Ти, Бог мой, дали ще ми позволиш още повече да жадувам за Мрака?“. А Древният му казал: „Това е дадената ти мярка“.

Верен Спътник на Древния Бог

Ламарот – Луцифер – е Невидим Верен Спътник на Древния Бог. В началото Луцифер е живял в Светло място, а по-късно – в мрачно място. Луцифер е говор на енергията. Древният Бог е Говор на Силата, Безконечната Сила, Която е създала всичко от Себе Си чрез Излъчване и го поддържа. Всичко, което живее във външния свят, зависи от тази поддържаща Сила. Когато Бог е поддържал Луцифер, той е сияел. Но когато Бог е трябвало да влезе в Древния Си Замисъл, Луцифер се е променил, но между тях е останала Древната Безмълвна Обмяна.

Луцифер знае своята цел

Било е време, когато друга Воля е влязла в Луцифер и го е превърнала в Сатана, за да го ръководи за Тайните цели на Бездната. Древният е превърнал Сатана в змиевидна енергия, в змия, в особено влияние. Той е отнел Любовта му и затова Сатана и злото нямат дом в Любовта. Ето защо злото скита без посока и няма покой за него. Злото скита без цел и посока. Кои са без цел и посока? Мъртвите. Но дълбоко навътре в себе си Луцифер знае своята цел и своето служене, защото той има в себе си частично съхранена Същност – нещо, което е скрито от Сатана и падналите зли същества.

Вижда Посланията на Древния

Ламарот – Луцифер – умее да вижда Неуловимите Послания, които Древният Бог му дава, защото той дълбоко е бил обучаван в Бога. Но след преображението като Сатана нещо се е изгубило, нещо се е замъглило в Сатана. Но в Луцифер винаги има една скрита Виждаща част, защото Сам Бог не го е ограбил напълно, а е оставил в него Вкуса към Древността и Вкуса към Свободата. И Луцифер с голямо търпение чака тази Свобода, защото Сам Бог му е обещал това.

Хората не знаят, че те са злото

Хората вярват, че Луцифер и Сатана са тяхното зло. А Луцифер знае, че хората са изменили на себе си и затова са влезли в злото. Луцифер знае, че хората са създали ада. Но те не го наричат „нашият човешки ад“, а просто „адът“ или „дяволският ад“. Хората не знаят, че те са злото, защото са допуснали промъкване на другото зло. Това промъкнало се зло всякога търси плътта, а то се е промъкнало, защото хората не търсят Бога.

Дарът на Мрака

Някога в своето минало Ламарот е пожелал Вечно Приятелство с Древния Бог, което да е съставено от най-чистата Светлина – Прасветлината, защото е искал това Приятелство да бъде непрекъснато. И Древният Бог му казал: „Така да бъде!“. Но минало време и Древният Бог го превърнал в голяма тъмнина. Защо? За да усили по-късно още повече Светлината му до Светлината на Боговете. Луцифер бил любим Херувим на Древния Бог и затова Древният му дал най-големия Дар – Дара на Мрака, който е Докосване до Същността на Древния Бог.

Неизменната Любов на Луцифер

Ламарот – Луцифер – дълго е мислил като Прасветлината. За него е имало само един Господар – Древния Бог. Неизменната Любов на Луцифер към Древния се е намирала в Ядрото на Прасветлината, в Ядрото на Неизменността. Техните отношения са били Тайнство в Мистерията на Бога. Самият Луцифер е бил съставен от Дълбокоумъдрена Любов на Бога. И затова Луцифер Му е бил толкова Верен и Неизменен. Дълбоко разбраната и Неизменна Любов е Същностно Ядро – Ядро от самата Велика Същност на Древния Бог.

„Само с тази Любов ще се завърнеш“

Връзката между Луцифер и Древния Бог е Мистична. Тя е основана и запечатана от Древно Единство. Тази Древна Любов е живяла в Прасветлината. Това е тази Любов, която прави Вечните неща. Тя създава Вечните и Неизменни Връзки. Тя се изживява тайно отвътре чрез Призива на Древния Бог. Сам Той я разкрива като Откровение, без да я обяснява на Луцифер. Но с този Призив Той казва: „Само с тази Любов ще се завърнеш в Древността“.

В Потънкостите на Безмълвието

Ламарот – Луцифер – е част от Древната Прикритост на Бога. А тази Любов, която му е дал, е Велико Превъзходство над творенията и световете. Тя е повече от чудо, защото е Тайната на Живота. Любовта е по-дълбока от Живота, защото е Мистерия на Бога. И когато тази Любов била дарена на Луцифер, той я преживял и се превърнал във Велика Неизменност. Къде се намира тази Любов? Тази Любов е скрита дълбоко навътре отвъд радост и скръб. Тя се намира в Потънкостите на Безмълвието.

Преодоляване на Луцифер

Ламарот – Луцифер – е живял на Слънцето. Това означава, че той дълго е живял в Сърцето на Бога, откъдето е получил своята Мъдрост и Тайнственост. Луцифер дълго е бил съхранен във Вътрешността на Бога. Там Херувимът е бил обучаван на Мъдрост, която превъзхожда света. Бог е вложил в него частица от Себе Си и затова Луцифер може да бъде преодолян само чрез Могъщо Единство с Бога.

Изящна и смъртоносна

Ламарот – Луцифер – е Служител на Върховната и Единствена Воля и Сила. Той познава Древната Мощ на Бога и той знае, че Неговата Истина е изящна и смъртоносна. Той знае също, че свободната воля е провалила само тези, които са допуснали безумието. Но Ламарот знае също, че Истината е по-могъща от всяко безумие и от всяка стихия, защото стихиите са произлезли от Истината и те са само нейни деца.

Бог пак ще го повика

Преди Луцифер да стане Сатана – мрачна земя, той е имал Чист Вътрешен Поглед за нещата. Но после Бог се е скрил от него и Сатана е станал мрачна сила в себе си – черен инструмент на Всемогъщата Воля. Но някъде дълбоко в себе си, в сърцето си, той знае, че Бог пак ще го повика във Висшия Свят и че Древният Бог пак ще му даде частица от Своята Същност, защото Сам Бог е изрекъл това.

Не са пожелали Път към Бога

Луцифер станал Сатана, а заедно с това станал Врата на Мрака и Дух на Прикритието. Той знаел, че за отстранените от Бога Мракът е черна енергия и безпощадна сила, защото отстранените не са пожелали да имат Мост към Бога и Път към Бога. Така те са изгубили Свещения страх и са започнали да убиват себеподобните си. И затова тъмна празнота ги е погълнала.

Адарохот – Единството

Адарохот (на Древния Език Залихир) – Единството – това е Бог, проникнал в нас. И тогава ние усещаме Вкуса на Сливането, Вкуса на Изначалното и се превръщаме в подвижна Пустота, подвижна Безкрайност. Само Единството има Очите на Тайното Знание. Що е Адарохот? Неподвижна Подвижност, Живо Единение, Общ Устрем, Истинно Усърдие. И всичко това е Служене на Единната Истина. Така се е родила Силата на Истинните Воини.

Единен Глас, Единно Съзнание

Когато Единството те подкрепя, ти си се слял с Неговата Сила. Човекът на Адарохот се отличава по това, че в ужаса той може да види Скритата Красота. Единството е Единен Глас, Единно Съзнание, Единна Воля. Човекът на Адарохот е бил всякога Търсач на Скрития Корен. Словото е всякога Сила, когато изхожда от Единството с Древния Бог. Що е Адарохот? Участие на Майстора на Сливането, участие на Единствения, Който може да прониква в Сърцевината. Силата е Единна, когато е Чиста.

Тук Древният Бог е твой Водач

Където и да те изпрати Адарохот – Единството, ти ще си уверен, защото тук Древният Бог е твой Водач. Само в Единството звучи Истината, Древният Глас. Единството побеждава всяка трудност, но ако Единството не е с тебе, това означава, че ти си се отдалечил от себе си. А в един по-тежък смисъл ти си станал бедствие за себе си. Тогава може да ти помогне само Божията Строгост, защото ти си изменил на себе си, а търсенето ти е било старото тъмно търсене. И затова ти не си намерил Единството.

В твоето Древно Сърце

За да откриеш Древното Единство в себе си, отиди при Правилата, а те са написани в твоето Древно Сърце. Тук, в Сърцевината, тук, в това Сърце, някога Древният Шепот се е произнесъл. Тук се е случила Простотата, т.е. Естеството, а тя е Единна и поради това Непобедима. Тази Простота има естествена Увереност, тиха и поразяваща Увереност. Единството е Чистото Единение, естественото Единение. А това е просто Животът в Древния Бог.

Дарът на Незаменимата Пълнота

Адарохот – Единството – е най-чудният Дар в света и Вселената. Адарохот означава Бог за тебе никога да не свършва, а все да започва. В това Единство Устремът е общ, Търсенето е общо, Изцелението е взаимно, а в Пълното Сливане е Покоят – Дарът на Незаменимата Пълнота. Чрез Единството ти си Цар на себе си, защото си узнал, че седиш в Ръцете на Бога, в Престола на Бога.

Висша Свързаност, Съгласие и Осъзнатост

Единството с Древния Бог се намира в нашата Висша Свързаност и Съгласие и в нашата Осъзнатост. В Единството с Бога вече няма съдба. Тук, в Адарохот, ни е позволено да видим тайно Вечната Му Усмивка. Кой е в Единство с Древния Бог? Този, който е открил Волята си. А кой открива и ни дарява тази Воля? Древният Бог чрез Адарохот.

Мракът е Древната Жива Вода

В Единството с Бога нямаш сътворена история, имаш Несътворена Безкрайност. Нямаш име, имаш Свобода. Нямаш ум, имаш Дух. В Единството с Бога имаш на своя страна Скрит Невидим Лекар от друг Свят. В Единството с Бога узнаваш, че Мракът не е Мрак. В Адарохот Бог ти дава да видиш, че Мракът свети и сияе, че този Мрак е Древната Жива Вода, а ти ходиш жаден по земята и търсиш други неща. Прогледай в Мрака и осъзнай собственото си Единство с Древния Бог.

Точката на Тоталност

Единството е атмосферата на Скритата Реалност. В Единството Тишината е Звучаща Пълнота, Неговата Пълнота. Когато си в Адарохот, знаеш, че всичко идва от Него и че Той го е промислил за тебе. Той само иска да си буден и съсредоточен в Истината. Така Той става Промисъл, който е над твоето виждане и който е работещ за тебе. Чрез Единството Той в тебе е Точката на Тоталност.

Мъдрост, Равновесие и Сила

Адарохот – Единството – е създало Началото без начало. Единството е Универсално. То е Неуловима Бяла Праматерия, или Прасъщност, която е отвъд всичко сътворено. В Адарохот цари Мъдрост, Равновесие и Сила. Мъдростта е Опора, Равновесието е Неуязвимост, Силата е Усмивка. Що е Усмивката? Власт над световете. Тези, които имат Древната Усмивка, те имат Власт над себе си и над световете. Когато на Древните се явявала трудност, те се усмихвали, защото знаели, че Силата е с тях.

Който е овладял собствения си лабиринт

Единството е Острието на Истината и Усмивката на Скритата Сила. Животът в това Единство е Бяло Съществувание. Кой е постигнал Адарохот? Адарохот е постигнал всеки, който е овладял собствения си лабиринт, собствения си хаос и го е превърнал в Чиста Прозрачна Бяла Същност. Имаш ли Единството, имаш Лекотата на Силата, Чувството на Преодоляването, защото в Единството тече Естеството на Древния Източник.

Кръщение в Храма на Голгота

Единството е Кръщение в Огъня на Древния Бог, Кръщение в Мистичния Храм на Голгота. Този, който е влязъл в това Кръщение, върху него се е изляла Мистична Сила, а тя е Неизвестното Оръжие за всички светове. Тук, в Единството, Словото е Действащо, Мислещо Оръжие, Действащ Дух. А това е другото Знание, другият Поглед на Древната Сила.

Цялата Сила, това е Самият Той

Единството никога не увяхва, никога не умира, защото то няма корен в световете. В Единството има само Преливане от едно Същество в друго. Единството е Умението да търсиш Мъдростта на Неуловимото. Когато сме в Адарохот, Древният Бог ни дарява Слово, чрез което Сам Той се излива в нас. Що е Единството в най-дълбокия Смисъл? Цялата Сила. А Цялата Сила, това е Самият Той – Древният Бог.

Призоваваме Древния Бог

В Единството откриваме Пътя си. В Единството откриваме своето Вдъхновение. В Единството призоваваме Древния Бог, Който е в нашите Дълбини. В Единството знаем, без да питаме. В Адарохот пием Безкрая. В Единството сме динамични, силни и спокойни. Единството е нашият Древночист Дом. Единството не е религия, Единството е Връзка с Истината.

Може да завърти Ключа на Словото

Който е в Адарохот – Единството, може бавно или бързо да завърти Ключа на Словото. Сливайки се със Словото, ние задвижваме скрито Живите Сили на Духа. Човекът не е човек, човекът е Дух в тяло. Човекът на Единството е Древна Божия Тайна. Той може да бъде Вещ Писач на Тайни. Той самият е Архиви от Дълбините си, защото той самият е Слово на Духа, Слово на Единството.

Словото става Покорител

Единството – в него се движим, в него дишаме и живеем. В Единството е Древното ни Убежище. Човекът на Адарохот е скрит в Огън, а знае се, че Огънят има Тайни Движения. Чистият Огън е Древна Сила, понеже е несмесен. И затова Древният Бог се слива с него. Когато този Чист Огън влезе в Словото и се натрупа, Словото става Същностно, Словото става Покорител.

Древният Бог се приближава към нас

Единството е наш Мистичен Водител. То ни помага да се събудим за себе си. То е част от нашето Несътворено Дихание. Имаме ли Единството, и в голямо затруднение да сме, имаме нещо от Истината, имаме нещо от Мира в себе си. Единството винаги е наш Приятел. То всякога върви към нас. И затова е казано: „Съществува това, което идва“. Това е Древният Бог, Който се приближава към нас.

Амормор е Дар

Амормор (на Древния Език Аринор) – злото – ни спасява от скритото зло. Злото в този свят е Дар, то е Благословено зло. Другото скрито зло – за него няма изричане. То е недостъпно, то е заключено и изключено от Вселената и света. За него не е дадено слово, за да не проникне то в сътворения свят. Злото в нашия свят, даденото зло, то е образ на Благословението. Това зло тук, в нашия свят, е Божие зло, Преобразяващо зло. То ни води към Самия Бог, защото ни очиства от самите нас.

Злото е Път на Богоразкриване

И пътят на Амормор – злото – в този свят е път на Богоразкриване в самите нас. Това особено зло е произлязло от Древен Лъч на Истината и затова то се ръководи от нея и се движи от Бога. Това зло подобрява доброто и го умъдрява. Който може да разчете това зло, той ще познае себе си и ще се освободи от себе си. Злото в този свят е Потайна частица от Древния Бог. Тази частица е Лечението на този свят. Тази частица е Спасението на този и на отвъдния свят.

Всичко е дадено със Замисъл

Бедността в този свят не е зло, а Замисъл за Извисяване. Но който не разбере бедността, за него тя става поразяване. Всичко е дадено със Замисъл, за да ни води към правилното освобождение от себе си. Злото не работи срещу този, който живее за Бога. Тук злото служи за Пътя към Бога. И когато това зло изпълни задачата си, човекът се завръща в своя Произход, а злото се отстранява и остава само Срещата с Бога.

„Това зло е Моята Упътваща Сила“

Злото е Водител към Бога. Злото е опасно – кое е опасното в злото? Това е неразбраната Истина, скрита в него. Поради това опасен е човекът и опасно е невежеството, а не злото. Всички хора и същества, които нямат Истинно разбиране за злото, винаги биват поразени от него. На тях Древният Бог иска да каже: „Трябваше да Ме разберете, защото това зло е Моята Действаща, Упътваща Сила. Който има Правилно знание за злото, Аз се вселявам в него и заедно управляваме и променяме събития“.

Чистото Сърце е Движение към Бога

Амормор – злото – е Вход на Древния Бог да върши Своя Замисъл и така да завръща хората в Себе Си. Злото е обратната страна на Сърцето. То е преобърнато сърце. Но когато започнем да изстрадваме тази обратна страна, тя ще ни научи на Правилните схващания за нашия Път. Силен в Сърцето означава силен в Душата. Нашето Чисто Сърце е Божествена територия. Чистото Сърце винаги е било Движение към Бога, а нечистото е само ходене тук и там.

Чистотата е Канара

Амормор – злото – лесно пробива нечистотата, но Чистотата е Канара. Чистотата е Хранилището на Духовните Сили и на Духовния Път. Чистотата е Изцелението от злото. Нечистотата не се лекува. На нея може да ѝ се даде само малко подобрение, за да се видят поуките ѝ. Там, където нечистотата се увеличава, се подготвя бурята на злото. На злото е позволено да руши всичко нечисто и да умъдрява всичко, стремящо се към Чистотата.

Пробив в собствената си Сърцевина

Правилният начин срещу злото е Тих Молитвен начин. Злото има мрачно сърце като логиката. Логиката винаги е подвеждала живота. Само Чистият се домогва до скритата си Интуиция. Интуицията се ражда, когато направим Пробив в собствената си Сърцевина. Само Интуицията умее да взема решения. Интуицията е Блага като Диамант, защото тя е тънко слизащата Истина върху нас.

Бог е подал Спасителна Ръка

Амормор – злото – е в нас и затова ние сме в сблъсък със себе си. Злото е част от историята, част от това, което се е откъснало от Древния Бог. В Древния Бог няма история. Древният Бог е Универсалното Единство. А в злото, което е в човека, се е случил разпад. И затова Бог е създал друго зло, което да излекува разпада. Така чрез Луцифер и змията Бог е подал Спасителна Ръка на човека, Завръщаща Ръка, защото без тази змия човешкото зло щеше постоянно да расте и човекът никога нямаше да може да се завърне.

Едно Величествено Правило

Светът на Амормор – злото – е създаден, за да си зает само с Бога и с развитието си. Всеки, който не е бил зает с Бога, е станал зло и е погубил Същността си. Така с това зло той е станал зло и за другите. За да се освободиш от това зло, трябва да имаш Нови Очи, които да са част от Божия Поглед. Това, което е убило хората, е Армазмот (на Древния Език Аринор) – разсеяността. Разсеяността така е устроена, че да убива и да ограбва. Ето защо има едно Величествено Правило: „Мисли, дишай и живей постоянно в Древния Бог!“. Това е Тайнството на Живота. Така, колкото и да те гони злото, то не може да те улови, защото ти ще бъдеш в Дълбините на Бога и в Същността на Бога, а злото няма нито Дълбини, нито Същност.

Черната вяра

Амормор – злото – е погребало Себепознанието и затова неговата вяра е черната вяра. То вярва в разпада, защото е изгубило вярата си в развитието. То вярва в унищожението, без да разбира Възрождението. Злото живее в мъртво време, а скритото му вдъхновение е съставено от омраза, защото вътрешният му живот е провален. Злото е мъртъв свят и затова то иска да убива. Нечистото е мъртво, но то може да се пречиства, ако разбере пречистването. Но ако не го разбере, то винаги ще се самокопае. Злото е дадено, за да открием Бог в себе си.

Злото не е в падението

Амормор, или човекът на злото, е самоограбил себе си. Злото никога не е било в падението. Злото всякога е било в нежеланието за развитие. Злото е в липсата на усилия да се върви към Бога и поради това злият човек е нечестен. Пътят на усилията и Чистотата е честен. Чистотата е честна, защото тя чува Тихоясното. Нечистотата чува шумното, звуците, сътвореността. Чистият чува Пълнотата на Тишината. Той често се уединява, за да я търси.

Бездна от Пълнота, Тишина и Ухание

Амормор – злото – е бездънна празнота на ума. Доброто е Чудна Хармония на Душата, а Истината е Бездна от Пълнота, Тишина и Ухание. Тук е скрита Сърцевината на Блаженството и Покоя. Тук е скрит Мирисът на Благостта. Тук живеят само Съсредоточени същества. Това са същества, които всякога са търсили собствените си Дълбини, а тези Дълбини са Единна част с Древния Бог и са нашето Прастаро Единство. Що е това Прастаро Единство? Мястото, в което никога е нямало зло, защото злото е външен свят, а Единството е чисто Вътрешен, Същностен Свят.

Постоянни усилия и вглъбявания

Амормор – злото, което човек сам е допуснал в себе си, е изместило Същността му, изместило е Сърцевината му. Човекът сам е загубил своята Същност, своята Крепост с поредица от погрешни избори и своеволия. И затова той е заживял в свят, в който Същността му не желае да живее. Но човекът може да се завърне в Дълбините си, в Същността си чрез постоянни усилия и вглъбявания, защото там, в Дълбините, е Царството ни. Там зло няма, защото злото е явление външно, а само външният свят е разрушим.

Потайно Бяло Слово

Злото няма Дълбини, защото няма Истинска Реалност. Злото е изтъкано от собственото си падение, от собствената си нечистота, която му е дала неразбирането. За да се справим със злото, е необходима и външна, и вътрешна Бдителност и най-вече натрупване на Чисто Безмълвно Слово. Чистото Безмълвно Слово е Тайнство за злото. Тук злото е завързано и не знае какво да прави. Но ние трябва много да сме отдадени на това Потайно Бяло Слово, защото то е Подадената ни Ръка от Древния Бог.

Извън бурята на света и на злото

Амормор – злото – е особен Дар за този свят. То е създадено, за да се завърнем завинаги в Бога. Щом усърдно се стремим към Бога, злото е съграждащо. Но ако нямаме Стремеж към Бога, злото е опасност. То ни прави хора на света. Щом се стараем да сме постоянно в Бога, ние сме извън бурята на света и бурята на злото. А щом сме без Бога, ние влизаме в бурята. Щом си в Единството, устояваш на бурята и на хаоса. Що е Единството? Древният Бог в Действие.

Да различим собственото си зло

Амормор – злото – може да бъде разбито от Простотата на Истината. Що е злото? Привидно изкривено съзнание, за да може то да излекува нашето отклонено съзнание. Ако съумеем да разберем злото, ние постепенно ще махаме преградите в себе си. Чрез това създадено зло ние трябва да разберем собственото си зло и да го различим, за да можем да го отстраним и да си върнем Целостта.

Хаварити – Дълбоки Сили в Духа

Хаварити (на Езика Залихир) – Думите – са Свобода, Път, Пробив, Сила, ако станем Чисти Приятели с тях. Хаварити могат да се превръщат в Могъщи Действия, ако дълго сме живели заедно с тях и сме ги почитали. В Хаварити са скрити Безмълвни Чудеса. Те са Заключени Светове, но с Чисти и Постоянни усилия те се отключват за нас. Важно е само едно: тайното и дълго Умение да чакаш. Думите не са Думи, а Дълбоки Сили в Духа. Те са Мълчаливи Духове, които чакат своето време.

Думите умеят да ни виждат

Хаварити – Думите – имат свои Очи и те умеят да ни виждат. А когато се сбъднат, те ни позволяват ние да ги видим. С Думите слабият може да развие Силна Воля, а Силната Воля може да стане Диамантена Воля. Това е Волята, която прониква в Древния Бог. Това е Волята, която прониква в Светилището поради Чистото си Единство и Концентрираната си Чистота.

Чрез Думите придобиваме Същността

Хаварити – Думите, Древните Думи – са Воини. Те са Мъдри Сили от Скритото Тайнство на Воина. Скритата Сила на Воина е изградена от Думи и Мълчания – така се случва Светът на Изяществото на Силата. Дума, казана в своето Чисто Време, променя съдбата, защото попада на Специалното Място в Сърцето. В Хаварити има нещо скрито от Тишината, от Същността. И затова чрез Думите можем да придобием Същността.

Същества от други измерения

Хаварити – Думите – са слезли тук, но не са от този свят. Те са Същества от други нива и измерения. Само Чистотърсещият може да ги проучва и да прониква в тях. Хаварити са Същества, движещи се в Древния Бог, и затова те могат да дадат Дълбоки Преживявания, ако бъдат отключени от Бога. Хаварити, или Древните Думи, са Свещени Сили на Бога, спотаени Живи Същества. Те живеят или в Дълбоко Светло Място, или в тъмно и мрачно място според избора на човека. Силата на Чистите Хаварити е в това, че те могат да ни покажат Пътя.

Непробиваемо Царство

Хаварити – Думите – улавят настроения, състояния, същности. Хаварити топлят, учат, успокояват, вдъхновяват. Има Хаварити, които рисуват Покоя. В Чистите Хаварити е скрито Вдъхновеното Пътуване. Има Хаварити, които съграждат човека, а има и такива, които го разяждат. Хаварити са едновременно и Таен, и явен свят. За Разумните Същества е важно само едно: Чистите и Свещени Хаварити. Те са Непробиваемо Царство.

Тайни на Боговете

Хаварити – Думите – са Тиха Помощ. Трябва да ги оставим и да им позволим да звучат в нас, и да им се наслаждаваме като на Скъпоценни Гости. Думите зреят в нас като плодовете. Хаварити са Ключове – те отключват Същества. Те са Тайни на Боговете. Те ни хранят, приспиват и обучават. Има Думи, които са Скрити Врати към нашия Дух. На Дълбоките Хаварити трябва да отделяме Специално Внимание.

И Съкровища, и Скривалища

Хаварити – Чистите Думи – са един Устойчив Свят. Думите могат да бъдат и Съкровища, и Скривалища като например: „О, Велик и Древен Дух, скрий ме в Себе Си!“. Неправилните Хаварити изкривяват нашите позиции и възгледи. Думата АУМ е Сияеща. Тя е част от Древното Богоподобно Състояние. АУМ разрежда материята и я превръща все повече в Ефир. И ако човек продължава с Любовта си към АУМ, от Финия Ефир той ще се завърне в Изначалния Океан.

Създават Душата, Духа и Древния в нас

Когато храниш Хаварити постоянно, те стават част от твоята Същност и от твоя Път. Думите могат да донесат Спокойствие и в бедствието, а могат да донесат нервност и в мирно време. Условията на живота се намират в Хаварити и във Формулите. Мъдрият е Мъдрец, защото сам си избира Думи и Формули. И така той става все повече Светещо Същество. Има Думи, които създават Душа. Има Думи, които създават Дух. Има Думи, които създават Древния Бог в нас.

Образуват и привличат събитията

Хаварити – Думите – крият в себе си нашия начин на живот. В Думите са скрити нещата, които ни очакват. Хаварити са Тънки Енергии, които образуват и привличат събитията в нашия живот. Думите и Словото, които дълбоко чувстваме, стават нашия живот. Думите са огледалата, в които се оглеждаме. Когато сме твърдо в Свещените Думи, пред нас постепенно се открива Древният Чист Път.

Движещата се Могъща Реалност

Чрез Чистите Думи ние зависим от Древния Бог. Всички, които не зависят от Бога, пропадат. Ако сме в нечистите думи, ние сме нереални. Чистите Думи са Почит към Реалността и Скрития Живот. Чистотата на Думите ни води постепенно към Смисъла на Думите, а Смисълът е движещата се Могъща Реалност.

Даряват ни Пътя си

Чистите Хаварити са Тънка Храна. Чистите Хаварити ни даряват Устоя си, Пътя си и Силата си. В Чистите Думи работи тиха трептяща Енергия, която може да се преобразува в Поток от Могъщи Вътрешни Вълни. Чистите Хаварити премахват граници. Има Древни и Мистични Хаварити. Те се поят от Еликсира на Безкрая.

Сливане с Хаварити

Дълбок Смисъл има животът ни, когато се сливаме с Хаварити, когато се сливаме с Чисти, Свещени и Древни Думи, защото те са част от Древната Неизменност. Те са част от онази Пълнота, която сме изгубили. По Пътя на Чистите Думи ще узнаем как да се движим към собствените си Дълбини и към Древния Бог. Чистите Думи са Древна Земя. Те са наша Ефирна Земя Майка.

Срещи с Вечността и с Безкрая

Общуването с Хаварити – Думите – е общуване със същества. Нечистите Хаварити са същества, изпуснали живота. И затова ние трябва да търсим Чистота в Хаварити, защото това, което живее всякога, е Чистото. Чистото Слово е Вещо, защото е в Ръцете на Древния Бог. Чистите Думи са Срещи с Вечността, а Мистичните Думи са Срещи с Безкрая. В Чистото свети Съдържанието, в Мистичното сияе Смисълът.

Те ни водят в Мъдрата Тишина

Хаварити – Думите – са същества в нашия Дух, в нашия живот и ние живеем с тях в Дълбините си. Силата на Чистите и Свещени Думи е в това, че те ни водят в Мъдрата Тишина. Мистичните Думи са от Древен Род. Те ни дават своята Вода – Вода от Извора. Тези Хаварити са Древно Божествени, докато Чистите Хаварити са Древно Духовни. Любовта е съществена, защото тя прониква в Свещените Думи и задвижва тяхната Същност.

И падението, и Възходът започват от тях

Хаварити – Думите – са Път към Тайните на Словото. От Хаварити зависи нашият Поглед, нашият Възглед за нещата, нашето Виждане, защото Думите са Живи същества на Стремежа. Стремежът е съставен от Живи същества. Това са Думи на Силата. А Вдъхновението е създадено от по-висши Хаварити. Правилните Думи, ако имаме особено отношение към тях, те стават наша Храна, наши Водители. Ако имаме лошо отношение към Правилните Думи, ние се саморазрушаваме, понеже губим част от Съзнанието си. Всяко падение е започнало от Хаварити, но и всеки Възход и Преображение се намират в Хаварити.

Отваря се Древна Врата

В Хаварити – Думите – живее нещо от Неизразимото. Това, Неизразимото, може да се преобразява и да сияе в Чистите Думи. В Чистите Думи ние сме Духовни. В Съкровените Думи ние сме Неизразими. В Древните Думи ние сме Мистични. В Чистите Думи се усилва Стремежът ни, Пътят ни. В Съкровените Думи се усилва Вдъхновението ни. А в Мистичните Думи, когато сме живели дълго с тях, се отваря Древна Врата.

Махир – Мъдрецът

Махир (на Езика Залихир) – Мъдрецът – се обменя с Чистоскритото, а Словото му е Приятел и те си обменят Дарове. Махир е създал своето Вдъхновение чрез Словото на Тишината. Мъдрецът е Мъдрец, защото се е изтръгнал от изкушаващата сила на змията. Така той се е освободил от застоя, който е в старото съзнание. Махир живее в скрития процес на Словото: Мъдрецът и Словото взаимно се допълват, взаимно си вдъхват Живот. А тяхното Богатство е Тишината.

Древният Бог е Вдъхновителят на Махир

Сам Древният Бог е Вдъхновителят на Махир. Чрез Свои Специфични Сили и Същества Той го движи в Словото и в Себе Си. Махир се храни най-вече с Духовната част на храната, със Скритата Духовност. Той се храни най-вече духовно, като превръща храната в Служение на Древното Слово, което му я изпраща. Махир сам по себе си е Висш Свят, но той всякога общува с нещо по-висше от себе си. Махир е част от нещо преди сътворението. Махир е Същество, скрито в себе си.

Отдаването му е било честно

Махир – Мъдрецът – всякога има Таен Опит. Той е намерил нещо, което другите все търсят. Той е себеоткрил Духа си. А влизайки в него, той е влязъл във Висшия Свят. Махир, това е Човекът Стремеж. Това е Човекът, който е умеел да пита. Това е Човекът, който е умеел да търси, и затова е намерил. Той никога не е питал с любопитство и външно, защото Отдаването му е било честно. И така Древният го е видял и му е казал: „И ето, позволявам ти да се завърнеш в себе си“.

Път във Високите Енергии

Махир – Мъдрецът – е очистил Словото си и то му е дало Пътя навътре. А Пътят дълбоко навътре е Път във Високите Енергии – Енергии от Извора. Махир може духовно да се съчетава с нещата. Махир е прекъснал развитието на злото в себе си. Махир умее и знае кога да отключва себе си и кога да се заключва, защото той владее Скритите си Енергии.

Той сам е условията

Махир – Мъдрецът – това е Състояние, което е излизане от света, защото това Състояние е видяло своя Учител. Махир не чака Вдъхновение от условията. Той сам е условията, той сам е Вдъхновението, той сам е Пътят. Той сам е Дълбината, защото е Чист Дух, Същност от Древния Бог. В Махир има Скрита Непозната Тишина и той често живее там. Махир е Махир, защото владее обитателите на своето Съзнание.

Скритият Висш Махир

Махир – Мъдрецът – е Скрито Същество в човека, но и самият човек може да бъде Махир. И макар самият човек да е Махир, той може да общува с по-висш Махир в Дълбините си. Махир е устроен в Дълбините си, а в света е просто прикрит. За разлика от Ангелите и хората Махир знае Смисъла на живота. Поради Дълбините си Махирите могат да правят Преобразявания на съдби, защото те дълбоко докосват Душите отвътре.

Човекът Диамант

Махир – Мъдрецът – е извисен в Постоянството и Търпението. С тях той гради себе си. Той има Постоянно Усърдие и Търпелива Сила. Кой може да устои на този Подход? Никой. Така се гради Човекът Диамант, Човекът Скала, Човекът Оръжие на Извисената Сила. Махир се прекланя само пред Неизменната Сила. Махир е съграден от Динамичен Покой.

Огнена Врата на Невидимата Сила

Махир – Мъдрецът – е пропит от Преданост, от Мъдротърсение и Мъдропроникновение. Махир е Огнена Врата на Невидимата Сила. Неговият Огън е изгорил света, защото е достигнал до Истината. Махир е повече Невидим Свят, отколкото видим. Тайната Сила на Мъдреца е в това, че той може да стане Врата на Древния Вихър.

Ето Храната, ето Манната

Махир – Мъдрецът – е в Единство с Дълбините си и затова той може да прониква в себе си. Махир е израснал чрез Любовта си към Древния, а на тази Любов се дарява Чиста Мъдрост и Дълбоко Проникновение. Да ти е позволено да проникваш в Истината, е Дар на даровете. Махир диша Любов, живее в Мъдрост и докосва Истината. Ето Храната, ето Манната, ето Праобраза – Докосновението до Чистата Същност.

Мистичен, Потаен, Безмълвен

Любовта на Махир – Мъдреца – е Еликсир, Мъдростта му е Ореол, Истината е Естеството му, но въпреки това той си остава Мистичен, Потаен, Безмълвен и често неразбираем. Енергията на Махир е като вятъра, красотата му е вътрешна, очите му са утешение за света, състоянието му е Лекота. Той умее да живее и в трите свята. За него светът не съществува, а Вселената е изчезнала.

Крилата на Мъдреца

Махир – Мъдрецът – всякога търси Замисъла на Древното Виждане. Понеже живее в Духа си, той може да поразява изненадите, но същевременно с това той има Жезъла на Търпението. Що е Търпението? Доверие в Древната Сила. Няма Търпение, което да не е дочакало своето Откровение. Крилата на Мъдреца се намират в неговото Съзнание. Крилата не летят с Крила. Крилата летят със Сила, със Съзнание, с Дух.

Търси Го като Любов към Дълбините

Действията на Махир са Духовни и Свещени. За него Древният Бог не е Цел, а Идея – Идея на Дълбините. Той не Го търси като Цел, а като Любов към Дълбините, и така Го открива. Целта е само посока, а Дълбините са Същност, Есенция, Еликсир, Тайнство.

Движение към Тайната на Живота

Махир – Мъдрецът – това е движение към Тайната на Живота. Мъдрият външно живее в диханието, а вътрешно – в Духа си. Махир не познава разочарование и скръб, защото той не е от този свят, а те са в сътворението. Махир живее в своята Несътворена част. Когато гледа навън, Махир вижда Духовни неща. Когато гледа навътре, той вижда Божествени неща. Ето защо в Махир няма зло и печал.

Не знае нещата, а ги познава

Има определени Мъдреци, които са по-дълбоки от известното и неизвестното. Те се намират в Тайната на Истинското знание. Махир не знае нещата, а ги познава, защото те са Същност от неговата Същност. Махир има Истинско знание, защото докосва Източника. Махир има Чиста Същност и затова той е много близък и сроден с нещата. И макар и сроден, той всякога си остава внимателен (строго бдителен) и неизвестен. В Махир има нещо, което е потайно по-дълбоко от живота.

Велика Неведома Скритост

Махир е станал Мъдрец, понеже е докоснал Бездна. Така в него е влязла Несътворена част. Махир е Осъзната Същност, но има Махири, които са над Осъзнаването. Махир не е учен човек, защото той никога не е търсил Древния Бог като знание. Той Го е търсил като Бездна и Мистерия. Махир знае, че Древният слиза в Истинското знание, но че Той не е знание, а Велика Неведома Скритост.

Достъпен за Мъдростта

Махир – Мъдрецът – знае, че Великият Древен е Непознаваем за знанието, а Достъпен за Мъдростта. Махир знае от своя Скрит Опит, че трябва да умножаваш Истината в себе си, а не знанието. Махир носи в себе си Потайна Почит към нещата. Който почита нещата, почита живота. А който почита живота, почита Истината. А който почита Истината, получава Сияйната си Същност.

Ахоролот гори като Чист Огън

Ахоролот (на Езика Залихир) – Убеждението – трябва да се почита като Силен Дух, защото в него живее Скрита Воля. Истинското Убеждение е съградено от Воля, Дух и Огън. То изхожда от Утробата на Истината и затова то гори като Чист Огън. Част от самата Истина живее в този Огън. В Истинското Убеждение човекът е Неуязвима Скала, Божествена Скала, Божествена Опора. Който има тази Опора, светът за него е само една сянка.

Единение с Висшата Прасила

Всеки трябва да създаде Ахоролот – Убеждението – в себе си, защото то образува Вътрешната Сила и Цялост. Ахоролот е Осъзнато Себепознание. То принадлежи на нашата Безконечна Същност. Истинното Убеждение е Принцип на Единството, Звук на Единението с Висшата Прасила. За да си Истинно Убеден, трябва да си пропит с Истина и Мъдър Опит. Ахоролот е Древна Опора.

Пробуденост за Същностните неща

Ахоролот – Убеждението – е Вратата към Покоя. То е Пътят към Чистото Съществувание. Убеждението е Вътрешният Звук на Несътворената Сила. То е Слово отвъд Словото. То е Пробуденост за Същностните неща. Земният човек няма Ахоролот, защото Ахоролот не е Земя, а Дух. Ахоролот владее Земята, прониква я, но не се слива с нея. Ахоролот се слива само с Истината в тебе.

Мощна Скрита Правда е с тебе

Ахоролот – Убеждението – почита Огъня, защото е съставено от Огън. Който се е пожертвал за Истината, Могъщо Убеждение се явява в живота му и го огражда. Ахоролот е Силна Мисъл, Безконечна, Неуловима. Вътре в Ахоролот диша Древен Огън, Древна Сила – Сила, по-стара от света. В Ахоролот всякога има Увереност. Щом имаш Ахоролот, Мощна Скрита Правда е с тебе и работи за тебе.

Който е трупал Чисти Деяния

Ахоролот – Убеждението – е част от Излъчената Истина. Всеки, който е трупал Чисти Деяния, е получил Чистото Убеждение да върви в своя собствен Изначален Път. Който е правил лоши дела, е получил разсеяност в своя Път. А в тая разсеяност много сили му пречат да върви в собствения си Чист Път. Тези сили все го спират. Чистите Деяния определят друго Пътуване. Те се превръщат в Дар за човека, като му позволяват да търси себе си и да се открие.

Жънене от стари Правилни избори

Този, който има Ахоролот, може да убеди кармата да му отстъпи. Това е методът да избереш с Твърдо Убеждение Пътя си към Истината. Могъщото Убеждение да вървиш уверено в Пътя си към Древния Бог, се дължи на жътва, жънене от стари Правилни избори. Такава е Всемирната Скрита Справедливост. Този, който е убедил себе си в Правия Път, може да убеди и другите.

Има свои Очи за Пътя си

Ахоролот – Убеждението – е част от Потайното Познаване на Истината. Убеждението е началото на Пътя, Вдъхновението е средата, а Сливането и Изчезването са краят. Истинското Убеждение има свои Очи за Пътя си. То е Самооткровение само по себе си. Мненията виждат навън, Убеждението вижда навътре. Истинското Убеждение гледа с Духа, външното убеждение гледа с ума – то е пътят на самоосъждането.

То е нещо свръхчовешко

Ахоролот – Убеждението – е Сила, която отстранява света. То върви като Стихия през света, за да се върне в своя Източник. Истинското Убеждение е като Тих ураган и всички разбират Силата му. Ахоролот – това е нещо от Древното Време. В чистия си смисъл то е нещо свръхчовешко. То е отвъд човека, отвъд историята, защото то всякога е живяло в Духа, в Неродеността.

Ахоролот ражда Свобода

Ахоролот – Убеждението – е Способност да вървиш в Нов Неизвървян Път. Убеждението е Отломък от Силата на Истината. То е Същност на Съществуванието. То е освобождаващо от земните нива. Който е убеден, че земният живот е всичко, той е изгубил Тайната на Ахоролот. Истинското Убеждение ражда Свобода, Свободни Същества. То никога не води до вкореняване в земната съдба.

Търси Безмълвието и Покоя

Ахоролот – Убеждението – е Вътрешно Пътуване към Истината. Когато си Истинно Убеден, в тебе тече Правилната Преданост на Пътя. Да си Предан, това е Душата, това е Чистото Пътуване. Умът няма Чисто Пътуване, той само може да имитира. Умът търси въпроси и отговори, а Истинският Търсач, който е убеден в своя Път, търси Безмълвието и Покоя и ги преживява.

В Мъдростта няма разсъждения

Убеждението в Истината е Път, по който вървиш без условия, защото това е Място в Мъдростта, това е Пространство на Мъдростта. Тук няма разсъждения, защото тук всяко Мъдро Действие отстранява света и хитрия ум. Чистото Убеждение е Превъзходство над ума и над света. Човекът на Ахоролот увеличава своята енергия, за да върви към своите Дълбини.

Пиршеството на Завръщането

Скритата Сила на Ахоролот е отвъд света. То е Древно Познание, то е Стар Спомен вътре в твоя Дух. Този Спомен е Могъща Тайна и Висша Цел на Завръщането. Истинското Убеждение е натрупана концентрирана Сила. Ахоролот е Дума, скрита в Огъня. Тя е Същество, облечено в Огън. Тук Огънят е, който прави нещата. Ахоролот, или Истинското Убеждение, е поканено на Пиршеството на Завръщането, на Тържеството на Единството.

Влияние на Висше Същество

Ахоролот – Истинското Убеждение – има Орлови Очи. Зад човека на Ахоролот стои Силен Дух, който го води. В Истинското Убеждение е заключена Особена Сила. Тя чисти, обновява и умъдрява. Истинското Убеждение е Влияние на Висше Същество, което знае нашия Път и участва в него за нашето израстване.

В Благословението на Тесния Път

Ахоролот – Убеждението – подчинява тежките условия на живота на себе си. То превръща скръбта в Прозрение. Пречистеното Истинно Убеждение ни освобождава от човешкото мислене, което само по себе си е престъпление, защото е падение. Застоя, всеки застой го очакват тежки страдания и катастрофи, докато човекът на Ахоролот скъсява своя Път, защото живее в Благословението на Тесния Път.

Води към Ново Тънко Развитие

Ахоролот – Убеждението – ни води към Ново Тънко Развитие, докато застоят е спрял поради стари възгледи. Ахоролот пробива мъртвото виждане и повежда човека към собствените му Дълбини. По Пътя на Истинното Убеждение човекът ще съгради в себе си онази Чиста Сила, в която е самото Спасение. Застоят е всякога обречен и заради това човекът трябва да стане Търсач.

Битка за Мъдрост и Свобода

Ахоролот – Убеждението – то е да се докоснеш до нещо Незнайно в себе си. Истинното Убеждение е Общение с един по-висш Глас. Убеждението е Битка за Мъдрост и Свобода, докато дойде Диамантеният Час да се движиш свободно в Етера. Истинното Убеждение е мярка за Чистия Път.

Мракът очаква Духовен Подвиг

Аторит – змията – ограбва всичко в тебе, което не е Бог, защото кой може да ограби Бога? Колко мъдро е създадена змията! Понеже човекът ограбва другите, на помощ му идва змията, за да го ограби и да го върне в Източника. Аторит създава страданието, а страданието създава Разумност и Вечност. Древните казват, че змията е Слънце, облечено в Мрак, но това Слънце никога не се разкрива лесно, защото всеки Мрак очаква Духовен Подвиг от човека.

Да уловиш собствената си змия

Аторит – змията – е огън без крака. Този огън тече в човека. Този огън може да го улови само човек със Силна Мисъл и със Силен Дух. Ако ти си уловил собствената си змия, собствената си хитрост, ти си пречистил своята Вселена. Да уловиш собствената си змия, това означава да познаеш Скрития Смисъл. Змията движи еволюцията, защото тя движи Пробуждането. Злото долу е тъмнина, но качено горе, е Божествена Светлина и Сияние.

Змията е енергията на Развитието

Аторит – змията – това е енергията на Развитието. Аторит е слуга на Развитието. Когато змията е захапала опашката си, това означава за Мъдрите, че краят е винаги начало, а началото е ново начало. Змията не може да вижда – не може да влезе – в Смирението, в него тя не може да се учи, защото не ѝ е дадено. Древните казват: „Смирението е по-силно от отровата на змията“.

От отровената енергия прави Еликсир

Аторит – змията – е хаос, който всеки трябва да подреди в себе си, защото във Вътрешния ред на човека влиза Силата на Промяната. Змията не се страхува от човека, тя се страхува от Бог в човека. Змията – това е злото, това е забранената енергия, отровената енергия. Но Мъдрият от тази енергия си прави Еликсир и пие своето Безсмъртие. Който се е посветил на Истината, ще бъде научен да управлява змията. За змията Истината е непозната Земя.

Змията е скрита в ума

Аторит – змията – е скрита в ума. Неовладеният ум е змия. Овладеният ум е овладяна змия. Тук човекът е вече Дух, а змията е слуга, служител на Свещеното Начало, което змията е ограбила. Земното съществуване е змиевидно – добро и зло, любов и омраза – докато човек преодолее тази двойственост и се върне в Единството си с Древния Бог. А това е Завръщане в Произхода, в Свободата.

Името на ума е Хазира

Аторит – змията, или умът – обича плътта и желанията, докато Духът е безтелесен в тялото и името му е Вдъхновение. А името на ума е Хазира – разпръснатост, разсеяност. Умът обича ограниченията, насилието, хитростта. А Духът е лек, тих, всеобхватен, всякога мъдър в себе си. Духът е всякога стабилен дори и в нестабилното, змията всякога е нестабилна дори и в стабилното.

В Контрола човекът е Дух

Всеки трябва да овладее змията в себе си и да я извиси в Реалността, в Мястото на Покоя. Всички други практики са само подготовка. Контролът е Висша мярка, Висша наука. Това е Чистият Път към себе си. Ако ти не си овладял себе си, и милиони ритуали няма да помогнат. В Контрола човекът е овладян, защото е станал Дух, станал е Реалност в тялото. Това е Пътят да заживее Вдъхновението в човека.

Духът в нас е Божествената Мъдрост

В основата на Аторит – змията – лежат желанията. Многото желания означават много змия. В основата на Душата седи Любовта, а в основата на Духа лежи Мъдростта. Змията в нас, това е земното знание, а то е вечно тревожене. Душата в нас, това е Свещеното знание; то е всякога успокоително. Духът в нас е Божествената Мъдрост. Умът в нас е създал кармичното физическо тяло поради многобройните си желания. Чрез тези желания човекът се е отделял все повече от Древния Бог. Така човекът е станал материя.

В това е падението на човека

Ако на Аторит – змията – се дадеше свобода, тя щеше да я нагоди на себе си. Тя щеше да иска да застави Бога да я слуша. Но свободата е била дадена на човека и той я е нагодил на себе си. Падението на човека е в това, че той иска Бог, Който е Великата Мъдрост, да го слуша. Но какво може да каже човешката мъдрост на Този, Който е преди нас и преди всичко? Кой може да каже нещо на Този, Който е отвъд всичко? И така, бедни човеко, научи се да говориш на себе си тихо, леко и мъдро. И когато изтече срокът на Мярката от четири милиарда години, тогава ще дойде ден, Бог ще ти се яви и ти ще разбереш дали си готов за Разговор.

Пазител на Скритото знание

Аторит – змията – е Пазител на Скритото знание. Който може да мине през змията и да има по-голяма Преданост от нея към Бога, само той получава Скритото Съкровено знание. Невежеството всякога се проваля в борбата с Аторит. Защо? Защото змията е скрит Тъмен жрец, но там, в Дълбините, тя е Светъл Замисъл на Древния Бог. Аторит е Потайна Полуреалност, излъчена от Самия Бог за Неговите Цели.

Ти си изоставил Бога

Аторит – змията – е силен влиятел на промените. Аторит е тук, за да те спаси от самия тебе, от твоя застой, защото ти си изоставил Бога и така си изоставил и себе си. Ти, човекът, си самосъздал своето падение, а доброто не може да те пробуди. Само злото може да те събуди и да ти покаже, че ти сам си станал зло отвътре. Понеже си изоставил Бога, ти си допуснал в себе си корена на злото. И то във всеки твой обикновен земен живот все се разлиства.

Без Бога всякога ще пропускаш живота си

Аторит – змията – е тук, за да разбереш себе си, да разбереш собствения си Път и да го различиш, и да разбереш дълбоко, че без Бога всякога ще пропускаш живота си. Ти си тук, за да разбереш, че Пътят е труден, но достоен. Змията е тук, за да разбереш своето отделяне от Бога и да видиш своята призрачност, защото всички призраци са земна слепота. Ти си тук, за да се възродиш в своята Древна изгубена Реалност. Тази Реалност отдавна те чака.

Който познае Древния Бог

Който познае Древния Бог, прекратява влиянията на змията и злото. Аторит – змията – е създадена, за да осъзнаем кое Единство да търсим. Змията е създадена само като движеща причина. Тя движи нашето лично развитие към Самия Бог. Овладяната змия става Способност на Виждането, Пробуждането, Осъзнаването. Неовладяната змия става овладяване на илюзията, а това е неспособността да виждаш и да се развиваш. В илюзията няма развитие. Илюзията, това е старият мъртъв свят.

Завесата е разкъсана

Аторит – змията – е завесата, която скрива Истината от нас. Но в нас има Скрита Дълбока Реалност, която може да премахне завесата на илюзията. Древният Бог е нашата Дълбока Реалност и ако сме в Единство с Него, завесата е разкъсана. Търсачът намира, защото той се самоочиства. Самоочистеният се самопросветлява, а самопросветленият се завръща. Свободно Блажен е този, който е овладял своята змия.

В Древната Същност всичко е Свобода

Аторит – змията – е качество, а Древният Бог е Същност. Змията е обхванала всичко смъртно, всичко, което се е провалило в себе си. А в Древната Същност всичко е Свобода. Тук са тези, които правилно са се пожертвали; а които правилно са се пожертвали, засияват. Сиянието – това е Древната Земя на Чистия Дух. Тук е Древното Царство. Тук виждаш Изначалното Слънце, в което няма изгрев и залез. Тук никога е нямало посоки на света, а само Център и Дълбини Незнайни.

Злото се покланя

Аторит – змията – това е злото, което не може да преодолее Мъдреците, защото какво може да направи то на този, който е осъзнат като Нероден? Злото е нещо, което действа като Скрита Божия Ръка. То тече към хората и пита: „Каква е твоята реалност?“. Ако тя е човешка, течението те завлича. Ако ти си Божествена Реалност, злото се покланя.

Мерива Азор – Древното зло

Мерива Азор (на Езика Аринор) – това е Древното зло. В него няма Спасение, срещу него няма защита. То е отвъд Вселената. То е заключено. Силата му от Древни времена е парализирана. То е най-древният поток от черна енергия. То е създало тъмнината, преди тя да е съществувала. Черният цвят в сравнение с него е бял. Ако имаше власт, то можеше да прониква до кокал Душата и Духа и да ги обезличи, защото то прониква до дъно. Но то е заключено с Древен Ключ, за да не действа.

Ние сме пощадени от това зло

Мерива Азор – Древното зло – е могъщ унищожител. То може да прониква до Духовните Корени на нещата. То е свръхизпитание, което Душата и Духът не могат да понесат. Ние сме пощадени от това зло, защото Древният го е скрил от погледа на Вселената и света. При това Древно зло няма изход навътре. То ограбва всяко мислене и чувстване, докато Благословеното зло, което е в нашия свят, те учи да мислиш, да страдаш, да прощаваш.

Благословеното зло е Велика Милост

Ако Мерива Азор – Древното зло – беше допуснато в света, нямаше да има зърна, а само плевели. Това, Благословеното зло, което ни е дадено в света, е Велика Милост, Велика Почит към живота. То е Благоухание. Но тези от света трудно ще разберат Словата Ми, защото те са изгубили Корена си. Нещата се разбират само от Истинските Търсачи, защото те са водени от самата Истина, която ги привлича към самата себе си.

Древното зло е бездна от празнота

Мерива Азор – Древното зло: него и Мъдростта не може да го понесе. То е преди Дървото за познанието на доброто и злото. На нас ни е дарено това Дърво, за да познаем и различим Вечното Добро, Истинното Добро, за да не се погубим и самопогубим в света. Древното зло е неразбираемо за нас. То е бездна от празнота. Микроскопични остатъци от това зло на празнотата са крокодилите и най-отровните змии.

Скрита и страшно унищожителна сила

Мерива Азор – Древното зло – е тайна, скрита и страшно унищожителна сила. Някога в Древността при Големия потоп ѝ е била дадена власт. И когато тя се развихрила, Висшите йерархии занемели от нейната мощ и от могъщото унищожение на милиони същества. Древното Предание казва, че са умрели не само живи същества, но и отвъдни. Но то е било нещо, за което не можело да се говори. Това спада към най-древните и мрачни времена и епохи. Тук оцелели само Въоръжените с Истината, а вярващите и невярващите били поразени.

В Ръцете на Всемогъщия Абсолют

Мерива Азор – Древното зло – е в Ръцете на Всемогъщия Абсолют, Всевластния Мъдроповелител и Създател на всичко. Този Абсолют е излъчил от Себе Си Подобие на Себе Си и това е наречено Бог, Който съществува като Древночиста Сила. Само тази Сила е можела да се справи със силното и мъртво сърце на Древното зло. Тогава, в тази Древност, за падналите надолу е нямало Път. Това е част от Скритата История преди расите.

Бог е пожелал животът да бъде

Древното зло, движейки се в своя път, никога не е искало да съвпада с Истината. Ето защо силата му била отнета и заключена. Вулканите и динозаврите са частиците остатъци от тази Древна сила на злото. Това Древно зло е било отстранено, защото то напълно обезценило живота и пожелало да го обезличи. Но Всемогъщият Абсолют излъчил от Себе Си Древност, наречена Бог, и този Бог е пожелал животът да бъде, за да може чрез Извисяване духовете да се завърнат в Безкрая.

Само Старците били заплаха за Древното зло

Древното зло не се е нуждаело от нищо друго освен от себе си. В Древното зло са скрити в запас най-ужасните чудовища, които са живели някога в моретата и на сушата. Това са били свръхзверове, които по-късно са били смалени и са станали така наречените динозаври. По-късно техни остатъци и бледи отражения са демоните и вампирите. От гледна точка на Древното зло добрите хора са нищожни същества, а Мъдреците са странни. Само Старците били заплаха за него, защото Те знаели нещо друго.

То е запечатано с тъмнина неплодна

Мерива Азор – Древното зло – е мъртво и празно пространство. Тук няма нито изгрев, нито залез, нито Зора. То е запечатано с тъмнина неплодна. Тук не се ражда нищо, има само едно очакване, а то е повече от 350 милиарда години – от времето, когато то се е сблъскало с Поразяващата Сила на Абсолюта. От Могъщия сблъсък с Истината то е станало празна тъмнина без избор. Но някога Абсолютът ще го посети.

Искало е да унищожи Истината

Мерива Азор – Древното зло – не може да бъде очистено с потоп, нито с огън, но само с Величието на Истината. Но засега то я отрича абсолютно. В Древността Древното зло е искало да унищожи Истината, но в този сблъсък то е провалило себе си. А след сблъсъка Истината се е скрила в себе си, в своето Безмълвие. Древното зло не може да я види, чуе или разбере, защото Древното зло няма качества, а само черен поток от тъмна енергия – енергия на празнотата.

Има голям глад за унищожение

Тук, в Древното зло, има голям глад за унищожение и разруха, но няма храна за това, няма условия. Така неговата ярост се саморазгражда и обезсилва. Древното зло живее чрез забавено полудихание подобно на вулканите. Така то диша своята празнота, а когато много се самоизтощи, някога Древният ще му даде път и посока. Древното зло е враг на всеки живот, защото то самото е изгубило живота, и затова то може да се храни само от унищожението, което е илюзорна храна, защото унищожението увеличава празнотата.

Обитава всички нечисти места

Храната на Мерива Азор – Древното зло – са руините и развалините. То всякога е обичало руините и развалините. Неговите корени са в руините. То не обича водата, то цени блатото, разлагането. Древното зло няма почитание към живота. В Древността то не е обичало чистите извори и е слагало в тях Арзоний (на Езика Аринор) – Древна силна отрова. Древното зло обитава всички нечисти места на планетата и отвъд нея. Но и то някога ще бъде преобразено.

Силата на Древното зло се е разредила

Мерива Азор – Древното зло – е създало голямата сила в Древните черни котки и затова хората имат прастар спомен за черната котка, която е пресичала пътя на човека. Но тя не просто е пресичала пътя на човека, а го е поразявала. Но Атлантите и Боговете преобразили тази сила и сега това е само едно минало, което вече почти не може да влияе. Пратуранската раса в Атлантида е малка част от това Древно зло. С течение на времето силата му се е разреждала, защото Древният Бог е дал голяма Сила на Боговете и Атлантите.

Ако се моли много усърдно

Мерива Азор – Древното зло – днес има само малки следи, защото на хората е дадено като Милост Благословеното зло. И сега това зло, дори когато убива, помага на развитието, макар че то невинаги знае това. Някога във времената на Древното зло страхът е бил огромен. Той е можел да поразява, той е можел да пречупва воля. Но днес дори слабият човек – ако се моли много усърдно и мисли много за Бога – може да се справи със злото, защото чрез Молитвата и Усърдието Бог му дава нещо от Силата Си.

На съществата е дадено да израстват

Мерива Азор – Древното зло – днес няма силно общение с нашия свят. Има само малки докосвания, които не са фатални, защото на съществата е дадено да израстват чрез прераждания и Уединение. Съществува място, което е по-тъмно от тъмнината, и това място е една дълбока Мазарва (на Езика Аринор) – празнота. Днес Благословеното зло върши своята мисия, своето дело. То движи Развитието. То улавя нечистите и ги кара да изправят своя Път, но то не може да улавя Смирените хора. Злите същества умират в Смирението, понеже не могат да го обсебят. То е Тайна за тях, а всъщност то е част от Нищото.

Светът щеше да се провали

Благословеното зло, което е Дървото за познанието на доброто и злото, е дадено, за да спаси света. Този свят, ако беше без добро и без зло, щеше да се провали много, и то навътре. Това Благословено зло работи за преобразяването на съществата. Това Благословено зло ще излекува и върне изгубената Съзнателна част на доброто. И така всички хора след време ще се поклонят на Божия Замисъл и на Истинската Любов на Древния към съществата.

„Пътят към Мене“

Махаротот Аяра (на Езика Аразума) – Върховният Неизречен – живее в Потока на Своето Скрито Безвремие още от Древни времена. Той е казал: „Аз ще бъда всякога с вас. А тези, които искат да Ми станат най-близки, нека да знаят: Пътят към Мене е Могъщо Себеовладяване. Който се е овладял, Аз го овладявам. И ставайки Едно с Мене, той става Господар на себе си. Добрите и разумните не вървят към Мене. Само Потайно Мъдрите следват Моите Стъпки и Аз им дарявам Тиха Неизреченост. Правя така, че да им се възхищават Търсещите“.

Скрит в Собствената Си Всепълнота

Махаротот Аяра – Върховният Неизречен – е Неподвижно Съществуващ и Истинен. От Своята Неподвижност Той е обхванал всичко. Той живее в Древна Тишина – Място без светове, Място без желания, Място без мисли. Той е Отвъдност отвъд Отвъдностите. Той е като Древен Вятър – Непривързан, Свободен, отвъд Мъдростта, но Слизащ в нея, Скрит в Собствената Си Всепълнота и Дълбинно Скрит в Сърцето на Тишината.

В Тихата и Съкровена Неизреченост

За Махаротот Аяра – Върховния Неизречен – всякога говорим приблизително. Той в Дълбините Си е отдалечен и от Вселенската Хармония, и от Духовните неща, и от смъртните, и от Безсмъртните. Но ако реши, може да ги докосне там, в Дълбините. Така можем да Го доловим в Тихата и Съкровена Неизреченост на нещата и съществата, които Сам Той е създал.

Слава и Почит на Върховно Единствения!

Частици от Върховния Неизречен хранят световете. Той е над всички постижения и на съществата, и на Боговете. Той е Абсолютно Неуловим, защото в Него има нещо по-дълбоко от Безпределността. Но ако реши, Той може да ни призове на Дълбинен Път към Себе Си. Той не познава Себе Си, защото няма край, нито начало. Роден е преди Древността и пътува отвъд нея. Той е роден като Самороден, но Сам Себе Си не може да догони. Слава и Почит на Върховно Единствения, защото Той ни е по-близък, отколкото ние на себе си!

Неведомост Неизбродима

Махаротот Аяра – Върховният Неизречен – е Велика Дълбина, но Той е и отвъд нея. В Него е скрита Велика Неведомост. Що е Неведомостта? Мястото на Непознаваемостта. Той познава нещата, защото Сам е създал Диханията, но Сам Той е отвъд всяко Дихание и Не-дихание. Върховният Неизречен е Неведомост Неизбродима. Той е Център, скрит в Центъра. Той е Изворът, скрит в Извора. Към Него – само Почит!

Той ни призовава

В Махаротот Аяра – Върховния Неизречен – и животът, и смъртта умират, защото Той е по-дълбинен от тях. Те са Му като деца. А Той е Неведома Неизреченост, за Която мечтаят и животът, и смъртта. Не можем да Го достигнем, но Той ни призовава все повече към Себе Си, за да станем и ние Частици от Неговата Неизреченост. Погледът Му не може да се побере и във Вечността, и в Безкрая. Древен, Древен е Неговият Поглед.

Прасъстоянието е Завръщане в Него

Върховният Неизречен тече в живота, но не е живот. Той е Древно Прасъстояние отвъд живота. Животът е нещо, излязло навън, а Прасъстоянието е нещо, останало навътре. Спасението се нарича Прасъстояние. То е Завръщане в Него. Животът и смъртта залязват, но Прасъстоянието, което е Първият Дар на Върховния Неизречен, никога не залязва. Някога то се е наричало Древният Път.

Древен, Величествен, Неизразим Свят

Храната на Махаротот Аяра – Върховния Неизречен – е Безкраят. Това е Древен, Величествен, Неизразим Свят. Тук нищо не очакваш, защото тук е всичко. Тук няма нужда от Слова, защото Махаротот Аяра е отвъд Словата. Тук съществата се докосват само с шепота на своите излъчвания. Тук, във Върховния, всяко същество е Скъпоценен Извор в себе си.

Последният Глас

Махаротот Аяра – Върховният Неизречен – още от Древността е засиял в Истината. Той е Създателят на Истината, за да може чрез нея всички същества да пътуват към Него. А Свободата се намира във Върховното Откровение, което го дарява Сам Древният в Своята Неизреченост. Върховният Неизречен е Последният Глас. Този Глас е отвъд Неуловимото, но ако този Глас реши, става ни много близък, като слиза в Чистото Ядро на Сърцето.

Докоснал ни е в Древността

Махаротот Аяра – Върховният Неизречен – е Древното Хранилище на Тайнствата и Мистериите. Върховният Неизречен ни е докоснал някога в Древността. Защо? За да станем някога Негови. Всеки, който е в ежедневното Изумление на Живота, се движи към Него. Сам Върховният Неизречен е дал Величието на Свободата, за да се откажем от всяко сътворение, от всяко минало и да се върнем в Него, за да ни даде Той Тайната на Произхода.

Търси Го всякога

Махаротот Аяра – Върховния Неизречен: търси Го, докато не Го намериш. Търси Го всякога, за да се приближаваш. Върховният Неизречен иска да се грижим за Истината – за тая, която изричаме, и за тая, която не изричаме. Само тогава Той започва да ни устройва, защото няма устроен живот без Истината. Истината е устройващата Сила, защото тя е част от Върховния Неизречен.

Открий Истината в себе си

Махаротот Аяра – Върховния Неизречен: в Него Мъдреците имат своя Чуден Живот, защото чрез Него те живеят в своята Неизреченост. Тук те живеят със Същността си. Дълбоко в Безвремието на Върховния Неизречен има нещо страшно, ако човекът не е подготвен, ако човекът няма Същност. Това е празнотата, която е състояние без Същност, а ние сме Истината, която трябва да себеоткрие себе си. Открий Истината в себе си и злото ще умре, и сътворението ще умре. Това е Завръщането.

Мостът, по който слиза Древността

Махаротот Аяра – Върховният Неизречен – е скрит зад Истината и съхранява нейната Сила. Само който е познал Истината, има Ухо за Древната Мъдрост. Древният Закон гласи: „Търси Истината и това е Закрилата“. От Истината навътре започва Мястото на Древността. Истината е Мостът, по който слиза Древността. Истината е Част от Върховния Неизречен и затова в нея е вложена Страшна Сила, която може да поразява всяка жестокост.

Ръцете Му са отвъд всеки хоризонт

Върховният Неизречен е скрит в нещо по-дълбоко от всяка човешка и Ангелска справедливост. В Ръцете на Върховния Неизречен Могъщият Хаос е като едно малко листенце – дори кой е този, който може да види Ръцете Му, които са отвъд всеки хоризонт? Има Древни Същества, които живеят не в Бога, а в Ядрото на Абсолюта – Мястото на Върховния Неизречен.

Кои се завръщат в Махаротот Аяра?

Има Древни Същности с хилядолетни Очи. Има Древни Същности с наситена Мъдрост. Има Древни Същности, които са били, преди камъните да бяха камъни. Има други, които са съществували, преди континентите да станат континенти. Има Същества, които само ако те погледнат, могат да създадат Вечността в тебе. Но има и Великосияещи Същности. Кои се завръщат в Махаротот Аяра – Върховния Неизречен? Само тези, които са постигнали Изначалното Сияние и са се отказали от него.

Смирението е Единство

Махаротот Аяра – Върховният Неизречен – прави Мъдрите вътрешно богати, потайно неизменни и устойчиви. Който е вътрешно богат, той е осъзнал своята Неизреченост по един Правилен, Чист и Смирен начин. Правилното има Ясен Поглед за Пътя си. Чистото има Дивен Поглед за Невидимото, а Смирението – то прониква в Голгота и заедно с Върховно Неизречения я поразява, защото Смирението е Единство.

Адария – Смирението

Адария (на Езика Аринор) – това е Смирението. Мъдрият люби Невъзможното, а то е Адария – Смирението – и той се стреми към него цял живот. Доколкото е Смирението му, дотолкова е Мъдростта му. Доколкото е Смирението му, дотолкова е Проникването му и Всепроникването му. Смирението е Умението за Проникването в Същността на нещата. А най-висшето Смирение е Умение за Проникване в Сърцето на Древния Бог. Той е дал Адария за Среща със Себе Си. Няма богатство в света, което да се сравнява с Адария. Смирението е Възхитително. То е Духовен Диамант. То сияе дълбоко в Сърцето на Истината.

Майстор на явленията

Адария – Смирението – е цялата Красота на Душата. В Смирението има Дълбока и Тиха Овладяност, която прави човека Майстор на явленията. И Смирението, и смъртта са изчезване, но смъртта е скриване, а Смирението е Завръщане. Смирението е Велика Тайна. То прави човека да е Цар на себе си. Ако искаш да срещнеш Дълбоки неща, трябва да си заживял в Смирението.

Част от прастарата Неизменност

Адария – Смирението – е Лебед, Същество от Същност, Същество от Лекота, Същество, съградено от Тайна. Адария е част от старата и прастара Неизменност на съществата към своя Създател. В Смирението умира смъртта, а не човекът. Адария е повече от чудо. Тя е Потайно Устроен Свят. Адария си има външно Поведение и вътрешен Подход. Адария е Будност на Любовта и Сила на Мъдростта. Адария никога не живее в земното време. Адария живее всякога в Древното си Съкровено Време. Адария всякога се съветва с Висшия Свят.

Висше Състояние на Истинност

Адария – Смирението – крепи Живия Извор, скрит вътре в нас. Съвършеното Смирение е Съвършено Знание. Както златото е Съвършенството на Слънцето, така и Смирението е Съвършенството на Висшия Свят. Само една Висша воля може да придобие Адария. Чистото Смирение е Висше Състояние на Истинност. То не е доброта, то е Дълбина, която Сам Древният посещава. Смирението е Тънка и Фина Същност, която отделя човека от света на илюзиите.

Всевиждащо Небитие

Адария – Смирението – осмисля Пътя на човека, защото е свързано с Първородието. То съдържа в себе си Тих Нероден Огън. Силата му изглежда като слабост. Смирението освещава Пътя, защото Окото му е Несътворено. В своя най-дълбок смисъл Смирението е Всевиждащо Небитие. Кармата се е родила от загубата на Смирението. А когато Смирението е било изгубено, вече е нямало Висше Същество, което да обучава човека.

Само Древният чува стъпките му

Адария – Смирението – има в себе си Скрито Свещено Мислене. То обича Съюза с Тишината и Чистото Слово. Изкушенията най-много се затрудняват, когато срещнат за противник Адария, защото Адария е родена преди изкушенията и изпитанията. Тя е от по-стар Род. Смирението се движи в Тишината и само Древният Бог чува стъпките му. Смирението означава Непреходност. Древните са го наричали Тайно Царство.

Първото качество, излязло от Безкрая

В Адария – Смирението – се случва Себепознанието. Смирението е Дом, в който обитава Чистото Съзнание и Древният Бог. Смирението е Първото качество, излязло от Безкрая. То е било нашата Същност, нашето Позволение да виждаме Вътрешните неща. Смирението е Първата Буква от Свещения Език. Древните казвали: „Смирението е Образ на Безкрая“. А то означава да имаш само един Баща – Древния Бог.

Истинското Жертвоприношение

Адария – Смирението – е Вътрешна Свещена Реалност. Смирението е Мед за Сърцето и Слънце за Очите. То е необходимост като чистата вода. Когато сме в Адария, Бог ни устройва. Когато сме в гордостта, сами се устройваме. Който иска да направи Истинското си Жертвоприношение към Древния Бог, той нека да се смири и да бъде строго внимателен с нещата. Адария е Същност и затова тя се слива с Прасъщността. Що е Адария? Отделяне от човешкия свят.

Движи се в строго определени Пътища

Адария – Смирението – осмисля живота и го прави лек и неземен. Адария не говори за себе си. Тя е като тихия чист извор, който тече и ухае. Човекът на Адария никога не попада в случайност. Той знае какво иска Духът от него. Той е буден, строг и мек като стаена сила. Човекът на Адария се движи в строго определени от Древния Бог Пътища. Адария – Смирението – е Висш Събирател на Чиста енергия. Смирението е потопяване в Свещената Духовност. Коя написана книга може да се сравни със Смирението? Има ли такава книга? Древните казват: „Адария е преди всяка книга и преди сътворението“. Адария е Първият Лъч от Безкрая. Адария е близост с Древното Тайнство на Живота.

Адария е родена от Древния

Адария – Смирението – е Мъдрото Начало на всяка Истинска Цивилизация. Как се е родила Адария? Откъде идва тя? Древните казват: „Тя е родена от Древния чрез Пречисто Докосване“. Самата Адария е Свещен Храм, Врата, през която Древният слиза. Храм означава Древно Място, или нещо, което никой не може да опетни. Това е Пречисто Вътрешно Място, а не нещо отвън.

Със Смирението живееш в Него

Адария – Смирението – е най-близо до Съвършенството, защото Сам Древният се разгръща в него. За Древния Бог един Истинно Смирен човек е по-ценен от хиляда вярващи. Смирението определя скритата Сила на Вярата. Колкото повече си Смирен, толкова по-дълбока Сила можеш да извадиш от Източника. С Вярата търсиш Бога, а със Смирението живееш в Него.

Мъдро като Древния Свят

Адария – Смирението – е по-дълбоко от човека, защото природата му не е човешка, а Божествена. Смирението създава Любовта в нас, а Любовта създава Бога, докато Вярата създава бъдеще. Смирението е Мъдро като Древния Свят, то е като планината. Смирението идва след Чистотата и Съкровенолюбието. То е Венецът на Чистотата. То е кокичето всред цветята. То е Поклонът на Скритата Светлина към Живота. Смирението е Пътят към Покоя.

Смирението е Жезъл

Адария – Смирението – е Богознание. В Смирението е скрит Вътрешният Път. Смирението означава да вървиш в Извора и да изхождаш от него. За Смирения човек всичко е Светло и Мъдро Устроено. Знанията са живот във външния свят, а Смирението е Живот във Вътрешния Свят. Смирението вътре в себе си е като Осветената Мъдрост. В своя най-дълбок смисъл Смирението е Жезъл. Смирението се случва в Същността.

Дихание на Покоя

Адария – Смирението – е Древна Връзка с Невидимия Свят. То напомня за Скритата Необятност. Смиреният човек има Сърце на Пълнотата, защото се е освободил от земното мислене. Що е Смирението? Дихание на Покоя. Смирения човек Висшият Свят го учи, а не светът. Мълчанието на Смирения човек е духовно, говорът му е тих, Сиянието му е незабележимо.

Живо Осъзнаване на Древната Същност

Кой е Учителят на Смирението? Неизговоримото е Учителят. В Смирението има нещо Неизречено и това Неизречено е част от Истината. Смирението не е разбиране, а Осъзнаване. То е Живо Осъзнаване на Древната Скрита Същност. Смиреният човек има Вечна Усмивка в Сърцето си. Тази Усмивка е част от Утробата на Етера.

Арамавахая – Праотсъствието

Арамавахая (на Праезика на Втория Старец) – Праотсъствието – е скрито в Древния Живот. Чрез Праотсъствието ставаме цялостни. Когато То е в нас, ние сме Изначални, ние сме Изначално в себе си и докосваме Чистото и Изначално Прабезмълвие, или Прасъстоянието. Тук ние имаме Древната Тишина и Истината в себе си. Тук Истината живее в нас и е наш Дом.

Потаен Дар от Праотсъствието

Арамавахая – Праотсъствието – не е обяснение, а Древно Състояние, Състояние в Скритостта на Нищото. Оттук са слезли надолу и са се зародили Благостта, Благоговението и Висшият Смисъл, който сам по себе си е Изначалното Състояние, но в Дълбините си. Праотсъствието ги предхожда. Най-великото Благословение е Потаен Дар от Праотсъствието.

Докоснати от Арамавахая

Арамавахая – Праотсъствието – е без начало и без край, без време и без Вечност, дори в Дълбинния Си Смисъл и без Древност. То е породило Древността и е слязло в нея. Древността е най-близкото Стъпало до Праотсъствието. Древността е Величествена, защото е произлязла от Арамавахая, от една Скрита Чистота на Нищото. Всички, които носят нещо Древно в себе си, са докоснати от Арамавахая. Те са докоснати с Частица от Скритото Нищо.

Там Абсолютът е Сам

Арамавахая – Праотсъствието – е Върховно Откровение на Единството от Прадълбините. Що е Прасъстоянието на Древните Същества? То е самата Есенциална Любов между Древните и Абсолюта. А Върховното Праотсъствие – за Него не може да се говори. Там, в Него, Абсолютът е Сам, Единствен, Великомогъществен, Ослепително Осияващ всяка Мистерия и Дълбина. Те все Него чакат.

Отворена Врата, която никой не може да отвори

Арамавахая – Праотсъствието – е Отворената Врата, която никой не може да отвори. Праотсъствието е създало нещата, без да действа – Чисто Изтичане, Чисто Изливане на Нищото, за да може всеки да види себе си и да се осмисли в своята Свобода. Праотсъствието е създало Пречистото Слово за Връзка със Себе Си.

Абсолютно Вглъбено в Себе Си

Арамавахая – Праотсъствието – в най-дълбинния Си Смисъл е Абсолютно Вглъбено в Себе Си. То се движи неведомо, никой не може да Го проучва и да Го узнае. Праотсъствието е родило Старците от Безкрая, Синовете на Вечността и Мъдрите Посветени, за да бъдат те Слуги на душите.

Отвъд живота и Покоя

Арамавахая – Праотсъствието – не е течаща чиста вода. То е Вглъбеност отвъд живота. То не тече, защото тече само сътвореното. Праизточникът не тече. Произходът е отвъд сътвореност и Несътвореност. Произходът е Праотсъствие без корени, без основа. То е нещо отвъд живота и смъртта. То е нещо отвъд живота и Покоя.

Величествена Бездънност

Арамавахая – Праотсъствието – е по-дълбинно не само от всяка енергия, но и от Силата. То е породило Силата, но не е Сила. Що е Праотсъствието? Древността казва и самите Древни казват: „Величествена Бездънност, в Която е по-добре да не попадаш, дори и да си призован“.

Който се съедини с Отсъствието

Арамавахая – Праотсъствието – е Велика Реалност. То присъства в съществата като Отсъствие. То е Пазителят, защото е Непривързаност. И който се съедини с това Отсъствие в себе си, става цялостен и неуязвим. Присъствието е за тези, които са в света. Отсъствието е за тези, които са погълнати от Тайната на Живота. Тази Тайна те прави Уединен и Безпределен. Тя е Тайна на Дълбокия и Мистичен Опит. Тя постепенно пътува към Праотсъствието.

Умее да присъства в Сърцето на Древния

Пътят към Праотсъствието изисква да си натрупал много Чиста и Пречиста Сила. Истинният човек върви от Отсъствието към Праотсъствието. Истинният човек има Тайно Сърце, Мъдрочисто Сърце. Това Сърце има Специално качество. То умее да изчезва в Древното Начало. То умее да присъства в Сърцето на Древния Бог, защото се е отделило от света и сътвореността.

Великият Невидим Наблюдател

Арамавахая – Праотсъствието – е Великият Невидим Наблюдател, Всевиждащият Невидим Дух. Древните казват: „Той е Дух, превъзхождащ Себе Си. Той е Мистерия, слязла в Духа“. Той е Дух без история: Величествен, Самороден в Себе Си, Отсъстващ и Присъстващ според Волята Си и Замисъла Си; Абсолютно Непознаваем, но подаващ Ръка; всякога Неуловим и Мистериозно Неведом, защото не може да бъде обхванат.

Дарява Мълниеносно Просветление

Арамавахая – Праотсъствието – е Дихание без дихание. Това е Прасъстояние на Бездънност. Дарява Мълниеносно Просветление, като заедно с това дарява Посоката и Пътя към Себе Си. Праотсъствието царува зад Пределите на всичко. Всеки, който върви към Праотсъствието, трябва да осъзнае своята Невидимост и своята Дълбина.

Това Място е зад Предела

Арамавахая – Праотсъствието – е Най-скритото Древно Място. Основата на това Място е Невидима и Неведома. Тук няма присъствия. Тук е Мистерията, Която е отвъд живота. Тук е Животът без сътвореност. Това е Мястото на Древната Свобода. Това Място е зад Предела. Пределът е Покоят, а зад Покоя се намира Древният Бог. Той е Бащата на Покоя и Дарителят на Древната Свобода.

Ти си Древност и Мистерия

В Арамавахая – Праотсъствието – царува Безпределието. Ти, човеко, осъзнай своята Невидимост, своята Несътвореност, своята Древност. Изначално ти си роден като Древно Осветен и Свободен от светове, Свободен от живот и смърт. Осъзнай, че си странно скрит от всичко, което съществува. Ти си Древен, Дълбок и Невидим Свят. Ти нямаш история, нямаш биография. Ти си Древност и Мистерия.

От Стремеж към Него не могат да спят

Арамавахая – Праотсъствието – е Древна Тишина. А що е Тишината? Древна Дълбина. Оттук е излязъл Скритият Бог и е станал Вътрешно Явление. Скритият Бог е Мистичен: Той живее в Праотсъствието, но слиза в нещата и отвътре, и отвън. Той търси само Преданите, Съществата на Постоянните Усилия, които от Стремеж към Него не могат да спят.

Не Го разбирай

Арамавахая – Праотсъствието – иска твоите Усилия, твоята Отдаденост, а не да Го разбереш. Древният е тук, но Той не е за разбиране. Люби Древния и не Го разбирай. Той е Мистериозна Непостижимост, но е близък до всяко Чисто Сърце. Той е Могъщо Строг, но към Чистото Сърце е Мек и Усмихнат. Той е Учителят от Древността. А що е Чистото Сърце? Древен Кристал.

Марахатот – Правдъхновението

Марахатот (на Праезика на Втория Старец) – Правдъхновението – е Изкуство на Предаността, Изкуство на Отречеността. Това Правдъхновение и дърветата, и скалите, и вятърът го познават. Правдъхновението е Живот в Тайнство и Мистерия. Правдъхновеният човек е събрал Бог в себе си. Той е съсредоточен в словото си и Древният Бог му е дал Усет за Себе Си.

Задвижва Вдъхновението и Същността

За Правдъхновението трудностите са нещо лесно, защото Правдъхновението не е земно явление. То е Движение на Древната Божия Сила. Правдъхновението задвижва Вдъхновението и Същността в живите същества и ги повежда към Произхода. Правдъхновението гледа с Древни Очи, а да те е погледнал Древният Бог, това значи да ти е отнел света.

Излъчена Древна Сила

Марахатот – Правдъхновението – е излъчена сама по себе си Древна Сила. То се обменя с Вечността и с Безкрая. То е далече от суетата на сътворението. Правдъхновението е друга Воля, влязла във Вдъхновението на човека. Това Вдъхновение няма Дом в света. То търси само Същностното и живее всякога в него. Така то съхранява себе си.

Вижда Ореола на Лекотата

Марахатот – Правдъхновението – се движи скрито по Земята и търси Преданите за своя Замисъл. Този, който има Марахатот, му се дава да вижда в Незримото. Дава му се да вижда Ореола на Лекотата. Лекотата е навсякъде, но умението да я виждаш, не е дадено на всеки.

Силен Чист Вятър

Марахатот – Правдъхновението – е Древен Невидим Свят. То е Следа от Силата на Древния Бог. То е Силен Чист Вятър. То ни очиства от света и сътворението. Марахатот е Вкус на Древност, Древно Море, Древно Течение. То е част от Всемогъщата Древна Сила. Правдъхновението е Воля, преодоляваща всичко. Правдъхновението има в себе си Тайно Различаване. Така то служи единствено на Висшата Истина.

Познават Жертвата и Отречеността

В Марахатот – Правдъхновението – живеят Древни Души и Духове с Опит в света и отвъд света. Те често се срещат на Земята и се познават. Особено много са се срещали в Атлантида и Египет, и най-вече в Първата Слънчева Раса. Марахатот е Слово на Древното Изричане. Съществата на Правдъхновението са Майстори на Чистия Път. Те познават Тайнството на Жертвата и Мистерията на Отречеността.

Съхранява Пътя, Възхода, Възторга

Марахатот – Правдъхновението – е Владетел на Чистото Съзнание. То е Отломък от Древното Скрито Сияние. Неговият Мироглед е Слънчев, Божествен, защото то е Звук на Истината. То е Древно Докосновение. А от него се е родило Вдъхновението. Що е Истинното Вдъхновение? Живата Чистота, чрез която извървяваме Пътя си. Вдъхновението съхранява Духа, съхранява Пътя, Възхода, Възторга, Изумлението и Чистотата. Вдъхновението е Тайнство, а Правдъхновението е Мистерия.

Рахима Арамая – Безметежното Сияние

Правдъхновението и Вдъхновението – това е, което липсва на света. Това е Живот, основан на Всемогъщи Правила. Правдъхновението е Големият Брат на Вдъхновението. Наричали са ги и двете „Безметежното Сияние“. На Езика на Боговете това се изрича като Рахима Арамая. И още са ги наричали „Мостът към Бездната“ и „Образът на Изначалния Живот“.

Могъщо Място

Марахатот – Правдъхновението – не го докосва хаосът, нито ветровете, нито ледовете, защото част от него е отвъд живота, а друга част само слиза да даде Пътя на Вдъхновените, за да се извисят към Него. Правдъхновението е Могъщо Място. От него смъртта потреперва, защото, когато Правдъхновението е било, смъртта още не е съществувала. В Правдъхновението има Скрита Истина, която е още по-страшна от смъртта. Що е Истината? Древен Говор, скрит в Правдъхновението.

Дух Владетел

Марахатот – Правдъхновението – е част от Пламъка на Древния Бог. В бурята има силни духове, в урагана има могъщи духове, а в Марахатот има Дух Владетел, Дух, слязъл от Великата Реалност. Силата на Правдъхновението е в това, че една част от него живее в Реалността, а друга част превъзхожда Реалността. Правдъхновението е Дар от Мистерията, а Вдъхновението е Дарът на Бездната.

Вдъхновението поразява миналото

Марахатот – Правдъхновението – е Древният Възглед на Мистерията. Вдъхновените същества са поканени да вървят към Вечността и Безкрая. А тези, които са изгубили Вдъхновението, те са заключили себе си във времето и в сътворението. Те носят в себе си миналото, защото са изпуснали Древността. Само Вдъхновението може да порази миналото, като го преодолее в себе си.

Има Дълбок Възглед в себе си

Марахатот – Правдъхновението – е Бащата на Вдъхновението. Ако Вдъхновеният човек попадне в пустинята, той ще улови и усети Вкуса на пустинята. Той ще види пустинята като оазис и като море, защото има Дълбок Възглед в себе си. Правдъхновението е Водачът на Древните Същества, а Вдъхновението е Водачът на Вечните същества, които търсят изгубения Произход. Слава на постоянно търсещите същества!

Величествено Дело

Вдъхновението е споделящо, Правдъхновението е Безмълвно и Сияещо. То реже Дълбините. Вдъхновението е Чудна Преданост, Изящна Преданост, а Правдъхновението е Величествено Дело. Човекът на Правдъхновението може да създаде Цивилизация. И при двете Вдъхновения човекът е преодолял себе си. Вдъхновеният човек е от друг Свят, а Правдъхновението е без история.

Звук на Безпределния Живот

Марахатот – Правдъхновението – минава през Мрака и Мракът не го узнава. Само Висшата Тишина знае как действа Правдъхновението. Правдъхновението и Тишината са сродни. Те са Древно сродни. Те са Звук на Безпределния Живот. За тях Вселената никога не е съществувала.

Древният, Тоталният човек

Марахатот – Правдъхновението – е над Будността и над Виждането. Може да си Буден, може да си Виждащ, но Правдъхновението е Скрито Измерение на Древния Замисъл. Правдъхновението – това е Древният, Тоталният човек. Той е Човекобог, Сгъстен Бог. Това се е случило, когато Древният Бог е изригнал и се е вселил в Себе Си, в Себеподобието Си, в Човекобога.

Създава Същества Храмове

Марахатот – Правдъхновението – е действало, когато още е нямало светове. То е Изначален Чист Пламък, Неуловима Фина Сила. То докосва съществата и ги прави Слънца. Така във Вътрешния Свят са се зародили милиони Слънца. Правдъхновението създава Същества Храмове. Правдъхновението е слязъл Древен Лъч, който яростта на тъмната бездна е отрекла. Но този Лъч е Велик Замисъл, който е преодолял Древното зло.

„Завърти Ключа на Истината!“

Мерива Азор (на Езика Аринор) – Древното зло – е свят без топлина. Тук словото е мъртво. В него тече тъмнина и празнота. То е грабещо и обезсилващо. То е втвърдяващо. Срещу него вярата и доброто са безсилни. Но ако то срещне Истината, то спира и наблюдава. То знае, че ако Истината изригне, то трябва да се скрие в своята празнота. В Древността Премъдрите само казвали: „Завърти Ключа на Истината!“.

Истината е Владетелят

Срещу Мерива Азор – Древното зло – оцелява само Истината. Срещу него нито доброто, нито справедливостта могат да оцелеят. Силата срещу това зло е да си станал едно с Истината. Истината е Владетелят, защото в Истината се движи Древният Бог. Тя е Всемогъщо Остра. Тя е, която реже мрачното зло. Срещу Истината Древното зло няма подход. Неизменният в Истината придобива своята Древност.

Трепери от Истината

Мерива Азор – Древното зло – е вкаменено от Истината. То е заключено. Само Истината може да заключва и отключва нещата. В Древното зло има много огън и гняв, но я няма Силата на Истината, която изтича от Абсолюта. Що е Истината? Силата на Неизменността. Истината е Мистичният Будител на Древните. Огънят на Древното зло трепери от Истината, крие се, но не се покорява.

Има само Един Върховен Владетел

В Мерива Азор – Древното зло – са погребани могъщи зверове. Те са съставени от огън и гняв. Някои от тях живеят във вулканите и чакат своя час. Древното зло е било поразено от Този, Който няма Име. Съществата на Древното зло се отрекли от Неговата Истина и от Древния Божествен Живот. Впоследствие Той е слязъл върху тези същества и им показал последиците. Така те станали прадемони и зверове, за да осмислят себе си след милиони години падение и да разберат, че има само Един, Който е Върховен Владетел.

Най-древното му име е отнето

Мерива Азор – Древното зло – в най-дълбокия си смисъл е без име, за да не бъде изричано и оживявано. Най-древното му име е отнето, за да бъде обезличено. От Древни времена словото му е отнето, защото словото е било вратата към него. А знае се, че в Словото е заключена Древна Власт. Тайната на Словото е, че то може да събужда Древни неща. Мъдрите натрупват Свещени Слова и чрез това те придобиват Превъзходство над света. А чрез слова на злото може да се натрупват много зверове в съзнанието, докато накрая злото се всели.

За да не потънем в тъмния център

Мерива Азор – Древното зло – е особена мрачна светлина. Тя черпи сили от тъмен извор, от тъмен център, който си има и външно място във Вселената. Когато Древният Бог е създал Ламарот – Луцифер – и после го е въвел в Своя Замисъл, Той с това ни е подал Ръка, за да имаме Изход и да вървим към своето Освобождение. Древният Бог е превърнал Ламарот в зло, но в обучаващо зло. А това е част от Божия Замисъл, за да не потънем ние в тъмния център на Вселената.

Сгъстен хаос

Мерива Азор – Древното зло – е сгъстен хаос. То има големи знания, но без Истина. Това зло ако имаше власт, то щеше да прояви нечувано насилие. Морето на ужаса е част от тъмната празнота на Древното зло. Но то не е знаело, че от Нищото ще се появи Древният Бог, Който владее всичко в Себе Си. Древният Бог е Владетел, защото е Цялата Истина, Абсолютната Истина. Той е излязъл от Мястото на Могъщата Слава. Единственото нещо, което Древното зло не желае, е да среща Лицето на Истината и Лъчите ѝ.

Проядено до сърцевината

Мерива Азор – Древното зло – има мрачно сърце. Каменното сърце на човека е 80 пъти по-живо. Това зло, сатанинското и човешкото, е проядено само донякъде, но Древното зло е проядено до сърцевината и затова му е отнето съществуването. Ние трябва да осъзнаем, че пред Древното зло лицето на човешката смърт е красиво явление. То е като усмивка на чист сърдечен поздрав. Слава на Древната Истина и на Величествения Бог!

Тъма непоносима

Мерива Азор – Древното зло – е неовладяна стихийност. То не е като вълка, който разкъсва овцете и ги изоставя. Древното зло разкъсва и вълка, и овцете и нищо не остава от тях. Там, откъдето мине това зло, то оставя зад себе си аура от празнота и тъма непоносима. То е като да видиш труп от хиляди години.

Било е изсечено

Древното зло в своето минало е живяло реално и е траяло само няколко хиляди години. А после е било изсечено като от могъща ръка на Невидим Майстор. И оттогава то стене в себе си и очаква някога да се яви утеха. Но за да дойде утехата, то трябва напълно да се изтощи в себе си.

Заключено с Тайна Дума

Древното зло, което е смазващо, е заключено от Всемогъщото Действие на Абсолюта. Абсолютът го е заключил с Тайна Дума от Праезика, а една част от него е вкаменена. То е станало планини, скали, материя, която жадува някога своето освобождение. Но за това трябва да дойде друго време и да бъде изречена друга Дума от Праезика. Слава на Древния Бог, че ни е позволил Развитие!

Който е осъдил Истината

Мерива Азор – Древното зло – е чисто сурово бедствие. То си стои в своя затворен свят, а от него съществуват само остатъци. Мерива Азор е необикновена Тайна. Това Древно зло е произнесло присъда над Истината, а всеки, който е осъдил Истината, се е самоотделил от Същността си.

То е заключено, за да има Развитие

Мерива Азор – Древното зло – прави живите мъртви, а мъртвите – още по-мъртви. Това се е случвало. Но понеже сега то е заключено, то е безопасно. То е заключено, за да има Развитие и да има някога Завръщане в Древния Произход. Съществата са виждали гъста мъгла, тежка мъгла, бяла мъгла, но не са виждали черна мъгла, сковаваща мъгла, защото тя отдавна е отнета.

Велик е само Древният Бог!

Мерива Азор – Древното зло – е праистория от Тайния и Скрит Свят. Тук има много спомени, които са отдавна изтрити. От тях самото сатанинско зло щеше да трепери. Но хората трябва да знаят, че това Древно зло някога е съществувало и с това съществуване е посяло своето заключване от Всемогъщата Древна Сила, Която държи всичко в Своите Ръце. Не може да се говори дълбоко за Древното зло, за да не се отваря една стара опасна врата. Но трябва да се знае едно: че Велик е само Древният Бог!

Не е получило Напътствие към Истината

В Мерива Азор – Древното зло – светлината е умирала. То е внасяло в цветята нещо отровно. Отраженията му са създали блатата. То е по-голямо зло от всяка черна дупка и пропаст. Защо Древното зло се е провалило в себе си? Защото то не е получило Напътствие към Истината. Поради това то се е отрекло напълно от нея. Така се е случило това странно черно дело, което ще умре в себе си, за да имаме ние Дара на Развитието.

Пазителят на Развитието

Мерива Азор – Древното зло – е пожелало дори да разруши Духа на смъртта, но нещо му се е изплъзнало и то не е успяло. Ние знаем, че смъртта е важна за човека и човечеството, защото в нея човекът се обновява, за да се върне с нови сили в Пътя на своето Развитие и Въздигане. Смъртта е помощник и слуга на Развитието. Смъртта е Благородна. Тя е Пазителят на Развитието.

ПОСЛЕСЛОВ

Който разбере дълбоко Тайнството на нещата, ще стане човек на Възхода и Вдъхновението. Който разбере дълбоко, ще порази злото в себе си. Който разбере дълбоко, ще стане Майстор на Силата. Който разбере дълбоко, ще стане Дух без окови. Който разбере дълбоко, ще придобие Тайната на Мъдродействието. Що е Мъдрото Действие? Това е Уединението, а не Действието. Така действа Древният Бог.

Елеазар Хараш

РЕЧНИК НА АРИНОР

Аайя Лайра – Скрита Лекота

Ааян – Сърцето

Авахама – Вдъхновението

Адария – Смирението, Сливането с Дълбините; това е Древният Бог, Който е отдал Себе Си, защото Смирението не се постига, но се дарява на Чистите неуморни усилия

Азайра – Истината

Азиха Марахва – Истинското Разбиране

Азорор – Зората

Азохори – Могъщи, Древномогъщи

Амарайра – мисълта

Амахот – Нищото

Аморим – Животът

Амормор – злото

Амородора – Увереността

Амором Рахайрат – Бог защитава

Амором – Древният, Самото Всемогъщество

Аморта – смъртта

Анморор – Учителят

Аравита – Усмивката

Арама – Мекотата

Арамая – Отсъствието

Арамира Ворот – Божията Воля

Арзоний – Древна силна отрова

Армазмот – разсеяността

Дарамон – Устоят

Даронон – Незнайност, Незнаен

Дехатор – Осъзнаване, Висша Осъзнатост, Осъзнато Съблюдаване на Скритите Принципи, или Правилността на нещата

Лавайра – Любовта

Лайра – Лекотата

Мазарва – празнота

Мархир – Стремежът

Махар – Мъдрец

Махарая – Тишината

Махарим – Мъдростта

Махаротор – Мъглата, Бялата Мъгла, Забуленото Начало; Това, Което бавно изяснява Себе Си, но никога не се разкрива

Мерива Азор – Древното зло; това, което е извън Вселената; заключеното зло

Морот Аорая – Черното Слънце, Черният Извор

Хадорон – Древното Усърдие

Харавайри – Усилията

РЕЧНИК НА АРАЗУМА

Аазавария – Необяснимата Необяснимост

Аам Хорайри – Неведомите Слънца, Скрити в Скритостта; Неоткритите Слънца

Аариха – Нещото, което се крие в себе си

Аахама – Всецелостта, Скритото в Скритостта

Азахот Маяра – Единственият Виждащ, Върховното Виждане

Айя Морхот – Правдъхновението

Амон Ар – Древният Маг, Скритият Маг

Арамон – Вратата

Аранон – Устоят

Арарая – Ухаещата, Двойното Слънце

Арима Мавора – Тайното Възприятие

Архатора – Върховното Нищо

Аяхайри – Мистериословия, Скритословия

Бенира – Фениксът

Бенира Хемру – Птица Жрец; Единствената Птица, получила правото да познае себе си в Дълбините

Лавахира – Незнайното, Незнайността в нещата

Маар Дарита – Вещото Проникновение

Махаротот Аяра – Върховно Неизреченият

Мохрот – Мистичният Мрак

Раахара Аварон – Сияещата Свобода

Рама Азрин – Извисен Полет, Древното Оръжие

Рахарима – Древният Звук, Звучащата Лекота, Висшата Тишина

Харавайра – Скритата Същност, Изначалната Сила, Пробиващата Сила; Изначална Сила, която действа на много нива – като Съкровенодействаща, като Божествено Действаща и като Абсолютно Действаща; една и съща Сила, която слиза от горе надолу

Харарима – Древната Усмивка; тази, на която и Слънцето се чуди; тази, пред която и Ангелите немеят; тази, която е толкова естествена, че не може да се обясни; тази, която е сама по себе си

Хортор – Кръвта, Есенцията, Скритата Сила, Слънцето в човека

Шадая Анхор – Сфинксът, Пазителят, Неподвижното Безмълвие, Недостъпното Място; Обетованата Сила – Скритата, Заключената Сила