ДРЕВНИ ОТЛОМЪЦИ

Алмарая е Съсредоточаване в Меравот

Алмарая – Уединението – ни отвежда отвъд опита. Тя е по-дълбока от опита, защото е Съсредоточаване в Меравот – Древния. Алмарая има две ръце и две очи. Едната ръка е Покоят, другата ръка е Безмълвието. Едното око е Слънцеподобно, а другото око е Вдъхновен Диамант. Алмарая е Път, който ни очиства и от външното, и от вътрешното. Накрая оставаме само с това, което ни е Древнодадено от Меравот – с Безкрайната ни Същност, която е Велика Пълнота, и с това нищо да не можеш да изречеш – нещо, по-дълбоко дори от Безмълвието.

Живот, по-дълбок от Висшето Аз

Алмарая – Уединението – е Път към Древното ни Съзнание, а то е Съзнанието на Меравот – Древния. Тук Той ни е позволил Себе Си и ние ставаме подобни на Прасъщността. Тук ние сме богати със Зарама – Истината. Този, който е познал Уединението, той носи в себе си един Живот, по-дълбок от Висшето Аз. Това не е Вечният живот, а Древният Живот. Това е Тайният Живот. Тук Аз живея Дълбинно, защото съм се скрил от Себе Си. Ето къде е Моята Свобода.

Маар Дарита – Вещото Проникновение

Алмарая – Уединението – е Древна идея за Завръщане в Древноподобието. Когато сме изгубили Древноподобието си, ние сме станали вечни; а тези, които са изгубили Вечността си, са станали сътворени – временни. За Пътя към Вечността са необходими голяма Будност и усилено Търсене. За Пътя към Древността трябва да се отделим от голямата Будност. Тук е необходимо Маар Дарита – Вещото Проникновение. А то се състои в Уединение, Вдъхновение и Покой. А за сътвореността е необходимо само едно – безделие.

Ние трябва да се скрием от себе си

В Истинското Уединение ние трябва да сме Майстори, защото ние трябва да се скрием от себе си, за да се открием отново, за да се открием такива, каквито не сме били – не сме били вечни и сътворени, а Изначални, Древноподобни. Когато се открием такива, каквито не сме били, вече няма да има нужда да откриваме други неща, защото Мистерията ще е заживяла в нас. С нея се храни Меравот – Древният. И тук се намира Великата Тайна, защото Меравот може да ни докосне с нещо друго, което е отвъд Мистерията.

Търсенето на собствените ни Дълбини

Хатор – Пътят – това е търсенето на собствените ни Дълбини. Пътят се постига в Безмълвното общуване със собствената ни Пълнота и Скритост. Нашата Скрита Пълнота е Скритото ни Слънце, Сияйният Извор. Ние сме в Пътя, когато Пътят ни е избрал. Когато сме в Пътя, узнаваме собственото си Тайнство и Скрития си Център. А когато не сме в Пътя, узнаваме други неща. Който е узнал другите неща, е погубил себе си. А който е узнал себе си, той е Хаварор – Осветител.

За него няма лоши условия

Човекът на Пътя израства при всички условия – и в пустинята, и на скалата, и в смъртта, защото смъртта е по-жива от живота. За него няма лоши условия, за него има само Път. Пустинята убива всеки разсеян пътник. Пустинята е място на голяма Съсредоточеност. Тук трябва да узнаеш Меравот – Древния – в себе си. Трябва да Го изтръгнеш, защото Той е Царството ти, дадено от Древността. И когато Го изтръгнеш, пустинята ще стане оазис и тих извор ще потече до тебе.

Пустинята се преодолява с Мъдрост

В Пътя се освобождаваме от знанията и световете и трупаме опит и Неуловима Мъдрост. За човека на Пътя пустинята е съкровище. Пустинята се преодолява с Мъдрост. Тук самата Истина ни води, защото тя е създала пустинята и знае проходите. Пустинята е просто видимият свят, а Истината е Водител. Пътят за Мъдреца е Ясна Незримост, защото Мъдрецът пътува уверено в Скритото, а Скритото знае къде да го отведе. А когато Скритото те отведе до себе си, то ще ти каже: „Ето ме, виж ме!“.

От човек да станеш Тайнство

Хатор – Пътят – е движение на Фината Сила в нас. Пътят, това е развитие на твоя Жезъл, на твоята Сила. Колкото по-чиста става Силата, толкова по-изначална става тя. Да се пречистваш, означава от човек да станеш Тайнство, защото Пътят е Мистичен. Човекът на Пътя е изоставил и тъмнината, и Светлината. Човекът на Пътя първо разбира Меравот – Древния, а после себе си и другите. Когато Чистотата расте, расте и Безмълвието. Що е Безмълвието? Сияещата част в човека.

В Мрака узнаваш Аараявара

Само когато си попаднал в Дълбокия Мрак, можеш да узнаеш Аараявара – Чистотата си. Чистотата е нещо, което грее и в Мрака. Тя е Абсолютно Неуловима. Не съществува такъв Мрак, който някога да е уловил Чистотата. Чистотата е Сияйна Лекота. Нея може да я улови само Свободата, само Безкраят, само Истината, иначе тя си остава Великата Неуловима. Аараявара, или Древната Чистота, е преобразила силата на Хаоса, защото е успяла да се слее със Зарама – Истината.

Само Изчезналият умее да живее

Аараявара е Царство на Покоя. Тя е знак за Мъдролюбие. Това са същества, които са узнали своя Път, защото Чистотата е Близост с Меравот – Древния. В Чистотата ставаме Избрани за собствения си Древен Път. Чистотата е началото, Истината е средата, а Меравот е краят. В Чистотата вървим, в Истината се сливаме, а в Меравот изчезваме. Който е изчезнал, само той умее да живее.

„Ти пронизал ли си Мрака?“

Аараявара – Древната Чистота – първо ще те пита: „Ти пронизал ли си Мрака?“. После ще те пита: „Ти пронизал ли си Светлината?“. И накрая ще ти каже: „Ела в Скрития Смисъл и ето, давам ти Дар. Давам ти Пламък, наречен Вдъхновението. С него можеш да пребродиш Вселената и дори да я преодолееш. Вселената не може да устои на Вдъхновението, защото Вдъхновението е Меч, защото Вдъхновението е по-древно от Вселената“.

Вдъхновението е вдъхнато от Меравот

От Аараявара – Древната Чистота – се е родило Мистичното Вдъхновение, а Вдъхновението е Дух, облечен в Сила, която постепенно се разгръща. Случвало се е, че Вдъхновението е можело да надмине Чистотата, макар че произлиза от нея, защото Вдъхновението е нещо Ново, вдъхнато от Меравот. Ако Чистотата е Благословение, то Новото Вдъхновение е двойно Благословение. Древната Чистота е Пътят, а Вдъхновението е Методът. Древната Чистота трупа Силата, а Вдъхновението пробива Вселената, защото Вселената не е нашият Дом. Тя е само школата, обучението.

Полет към Единствения

Бенира е Полет към Единствения. Тя никога не е била земна птица. Тя винаги е била Птица Душа. Бенира, или Фениксът, има в себе си Тайно Кристално Сърце. Бенира е Чиста, Летяща, Вдъхновена Енергия. Тя е Полет, съставен от Жив Устрем, Жив Огън. Това е Душа, която постоянно е мислила за своето Завръщане у Дома, за своето Завръщане в Огъня на Меравот.

Дълго е съзерцавала Меравот

Бенира е била наричана Владеещата Пространството. Тя е Част от Мистичната Душа на Меравот – Древния. Тя никога не е питала за Пътя. Тя просто много дълго е съзерцавала Меравот и Го е привлякла. Тя дълго време е летяла със своята Любов към Меравот. И един път Той ѝ казал: „Дарявам ти Крила от Огън и Същност от Огън“. Така Любовта се облякла в Жив Огън и досега лети в Тайната на своята Несътвореност.

Бенира Хемру – Птица Жрец

От милиони години Бенира е неуловима за капаните на сътворението. Бенира е символ на нашата Душа и тя ни показва, че в нашата Душа се крие един неподозиран Възход – Потаен Жив Устрем, който преодолява света. А когато този Жив Устрем стане Пречист Огън, вече е преодоляна и Вселената. Мястото отвъд Вселената е Мястото на Истинния Живот. В Древността са наричали Бенира „Бенира Хемру“ – Птица Жрец.

„Сам Меравот иска да те посрещне“

Бенира е съставена от Любов, Слънце и Древен Огън. Тя умее да живее в Ядрото на Слънцето. Древният Забулен Жрец, Прастарецът, казва: „Тя е отключила с Крилата си Вратата на Слънцето“. Древният Забулен Старец Жрец казва още за Бенира, че когато Слънцето е видяло Бенира, е казало: „Ела, защото си чакана и сам Меравот иска да те посрещне“.

Арахир – Опитът, Дълбокото Познание

Арахир – това е Опитът, чрез който ставаме други. Опитът е нещо, което осветява и Светлината в нас. Чрез Арахир ние ставаме Дух и Безмълвие, Дух и Безконечност. Ако имаме Реален Опит, тогава в нас работи Скритата Чиста Сила, която е част от Древната Сила. Човекът на Арахир знае потайно своя Път, своите Действия, защото познава своя Дух, чрез който е открил своята Близост със Скритостта. Всеки в света идва със свой опит, но има Същества, които идват с голям Древен Опит, и ние ги усещаме и търсим, защото знаем, че те обогатяват нашия Път.

Нашият Дух е по-древен от Вселената

Ние трябва да търсим този Опит, който е по-дълбок от света. В нас дълбоко има стари скрити Спомени и Опитности, стари Съкровища на Духа. И ако успеем да ги събудим, то ние ще се върнем в своя Център и в своя Дух, а така ние превъзхождаме Вселената, защото, когато нашият Дух е бил, Вселената не е била. Нашият Дух е по-древен от Вселената. За да придобием Духа си, ни трябва правилният Опит, а това е Овладяване на себе си. Който е овладял себе си, може да прониква в Невидимия Свят и да го проучва. Да имаш Арахир, означава да се осъзнаваш повече като Невидима Същност, отколкото като видима.

Раахара Аварон – Сияещата Свобода

Чрез Арахир ние устройваме себе си, а не света. Светът е отдавна устроен, но ние не сме. Ако устроим себе си, ние ще придобием Древния Поглед, а чрез него ще заживеем в Меравот – Древния, а не в света. Ако ние сме устроени, тогава светът е без значение. Да се устроиш, то е Пресътворяване, Преображение. Така ние си връщаме Древната Дълбина, а там няма място за свят и Вселена, защото в Дълбината ние сме Чисти Свободни Духове, ние сме Раахара Аварон – Сияеща Свобода.

Ти си бил и преди Древността

Устроеният човек не търси смисъла. Той е съсредоточен единствено в Зарама – Истината. И когато я открие в себе си, разбира, че сам той е смисълът. А смисълът не е земен живот, смъртен живот. Смисълът е дори нещо, по-дълбоко от Безсмъртието. Смисълът никога не е бил в света и във Вселената. Смисълът винаги е бил в тебе, в твоя Център. Ти само трябва да откриеш, че си Част от Великата Древност на Меравот. А ако търсиш още по-дълбоко, ще откриеш, че си бил и преди Древността.

Кое е Практика?

Мавахира е Практика. Практика е само това, което те прави Истинен. Всичко друго е само упражнения. В Мавахира ти се обменяш само с Истината и тя става твоят Истинен Водач. В Мавахира ти пиеш Чистия Жизнен Еликсир на Истината. А що е Еликсирът? Това е Безкраят, това е нашето Древно естество. А щом стигнем до него, ние сме над всяка практика.

Практиката е Подход към Истината

Мавахира означава да практикуваш, да навлизаш все повече в себе си, в своята Истина. Умът обича практиките, но не обича Истината. Само Истината ни пресътворява. В Мавахира има само една Практика, само един Подход – Подходът към Истината. Любовта към Истината е Изцелението от ума и от света. Ако практикуваш чрез ума, милиони години няма да ти стигнат, за да придобиеш Покой и да се върнеш в Духа си – в Древното си Състояние.

Древният смисъл на Мавахира

Мавахира е Практика, която създава Истината в нас. А Истината в нас ще създаде Меравот – Древния, защото Той винаги идва при Истината. А щом Той дойде, дошла е нашата Безкрайност. Въпросът никога не е бил какво практикуваш, а скъпа ли ти е Истината. Ако Истината ти е скъпа, тогава ти се съсредоточаваш в правилните неща. И това е Древният смисъл на Мавахира. Ако си влязъл в Мавахира, в Ядрото на Истината, тогава и грешките ти са благословени. А щом не си в Истината, всяка практика се проваля. Тук дори и правилните неща ще бъдат наказани.

Аараха – Практиката на практиките

Този, който практикува Древния Път, в него има Звук – Звук от Истината. Тя е понякога явна, понякога скрита. Без Истината всички практики носят само малка утеха и много отдалечаване. Ние трябва да разберем, че няма свят, няма Вселена, а има само Мавахира – едно особено отношение към Истината. В нашата Древност това е наречено Аараха – Практиката на практиките, или Върховната Практика.

Мехарор – Тълкуването

Мехарор – това е Тълкуването. Който владее Мехарор, той владее Умението да разбулва Скрити неща. Той умее да разбулва Пътя, по който върви. Тълкуването изисква Висша Мъдрост и самото то е съставено от Божествената Сила на Проникването. Да умееш да тълкуваш, означава Божествената Сила да ти е дала нещо от себе си, нещо от своята Дълбочина. Тълкуването зависи от една особено Есенциална Чиста Сила в нас, на която е позволено да влиза в Божествените неща.

Да разбереш нещо, значи да го разрешиш

Мехарор, или Тълкуването, е Воля на Меравот – Древния. Ако си едно с Волята Му, имаш Позволението да проникваш, да разбираш и да осъзнаваш. Колкото повече умееш да тълкуваш, толкова повече навлизаш в Меравот и ставаш Дух. Да разбереш нещо чрез Мехарор – Божественото Тълкуване, означава да разбираш нещата от Скрития Замисъл. И да разбереш нещо в Дълбокия смисъл, значи да го разрешиш.

Висшето Разбулване

Милиони четат, хиляди разбират само донякъде, стотици умеят правилно да разбират; десетки са тези, които умеят да влизат в Мехарор – Висшето Разбулване. Разбулването – това е нещо от Изначалния Дух. Само този Чист Дух вижда отвъд окото и отвъд събитията. Само този, който е влязъл в Мехарор, умее да прониква в Тайнството на Скритата Истина. Защо умее да влиза? Защото той има в себе си нещо от Непознатата Тишина.

Тълкуването е от Духа, а не от ума

Тайната на Тълкуването е в това, че трябва да умееш да отстраняваш света и Вселената. Това е Умението да се домогваш до Новото, до друг вид Откровения. На ума е отнето Виждането. Той само частично гледа. И понеже не разбира, разваля себе си и света, разваля Пътя си. Когато в тебе ръководи Духът, ти си трижди благословен, защото Духът прониква, вижда и осъзнава. След това следва Преобразяване. Това е да вървиш по Стъпките на своята Древност. Това е Пътят към Меравот – Древния. Мехарор – това е Пътека, но само за Чистия Дух.

Варахорот – Предопределението

Варахорот – това е Предопределението. Решаваш да мислиш така, значи така се предопределяш. Твоето мислене определя твоя Път, а това е твоето Предопределение. Аз решавам да живея в Древността на Меравот – Древния. Тук Аз също се предопределям, но това е Моята Свобода – Аз решавам да съм Свободен в Него. Там, където е твоето Доверие, там е твоят Път. Който се е доверил на своя Учител, той е постигнал Тайната на Живота, защото Учителят е Пътят на твоята Дълбина, Пътят на твоето Древно Предопределение.

Ние избираме своето Предопределение

Варахорот – Предопределението – това е начинът, по който избираш да мислиш и действаш. Ако ние изберем Истината, ще си предопределим Пътя към Меравот и Безкрая. И ще изстрадаме този труден Път, но ще погребем страданието завинаги. Хората имат желания за света и така те са предопределили своето сътворение и своята смърт. Изберем ли Меравот, предопределяме си Покоя и Свободата. Изберем ли света, предопределяме си безпокойствата на света.

Изначалното Предопределение

Ние всички сме Изначално Предопределени да познаем Меравот – Древния – и собствената си Безкрайност. Ако изберем Истината, ние вървим уверено към Нищото – нашата Древна Пълнота. Ако изберем света, избираме си празнота и бреме. Пътят към Истината предопределя в един определен ден и час да се случи Посвещението, което е отстраняването на ума и на света, защото в Истината няма ум и няма свят. Истината е Безвремие. Тук, в Нищото на Меравот, злото е разложено, така както в Безмълвието е разложено говоренето. Има Същества, които са безмълвни от милиони години. Има Същества, които са безмълвни и от милиарди години.

Който е разбрал Варахорот

Варахорот – Предопределението – е това място, в което ние се поставяме. Само Мъдрите знаят какво си предопределят, защото те не търсят света, те търсят Истината. Мъдрите не търсят отговора, а Безмълвието. Който е разбрал Варахорот, е заживял в Духа, заживял е в Нищото, а не в света на ума. Мъдростта е Дух, а не ум. Който е избрал Духа, е избрал Свободата. Чистият Дух е предопределен за Мъдростта, а умът е предопределен за света. Ние сами се предопределяме. Тези, които са избрали Духа, те са избрали Покоя, а Покоят е Превъзходство над света и времето. Покоят е Скрита Дълбина.

„Пий от своята Безкрайност“

Амадара – Слънцето – е всякога съграждащо. Но ние имаме в себе си нещо, по-дълбоко от Слънцето, и това е Зарама – Истината. И тя ни е дарила себе си, а тя е нещо преди Амадара. Ние имаме нещо, по-дълбоко от външното Слънце. Амадара ни казва: „Ние винаги трябва да носим по една Светла мисъл в себе си“. Вътрешната Амадара е течащата към нас Духовна Светлина. Тя казва: „Пийте от моя Еликсир“. Но Зарама казва: „Изостави Светлата мисъл. Откажи се от Еликсира. Ела при мен и пий от своята Безкрайност, защото ти си Мистерия, по-дълбока дори от Духа“.

Това, което превъзхожда Слънцето и Любовта

Амадара е само Врата, чрез която Меравот – Древният – слиза до нас. Ако ние имаме Любовта, ние сме Слънце, чрез което Меравот слиза при нас. Ето защо Любовта е лечебна, защото тя е течащата Светлина на Древния към нас. Тази течаща Светлина е съществувала, преди да бъде образувано Слънцето. Слънцето е лечебно, но Любовта е по-древна. Любовта е лечебна, но Меравот е по-древен. За да оздравееш, трябва да бъдеш осветен и докоснат от това, което превъзхожда и Слънцето, и Любовта. Това е нашата Абсолютна Родина.

Изречен от Древното Слово

Слънцето Ме съгражда, когато го имам в Себе Си. Слънцето е Древна Мисъл на Меравот. В Слънцето Меравот е излъчил Искра от Себе Си и е позволил на Боговете да го управляват, защото те също са Искри от Меравот. Който е станал Амадара – Слънце, той вече е Изречен от Древното Слово.

Следват само Тайни

В Дълбокия смисъл Слънцето е Същество, което е достигнало своята Истина, своето Единство. Посланието на Слънцето е едно с Древността, едно с Безкрая. Това е всичко, а от тук нататък следват само Тайни. Тайната на Слънцето е в това, че то е оковало Мрака, и той не е могъл да го улови. Някога в миналото Мракът се е опитал да обсеби Слънцето, но той не е познавал Скритата Стихийна Сила в Слънцето. Така Мракът пропаднал надолу и станал змия. И тази змия има само Древен спомен от Изначалния Лъч на Древния Осветител.

Учението – Ръката на Истината

Маравор – Учението, това е Ръката на Истината, която те е повикала. Тази Истина иска да те учи на Вътрешните неща. Учението – това означава да навлизаш постепенно все повече в себе си. Без Маравор, т.е. без Истинското Учение, хората изпускат себе си и не могат да се доловят. Учението води към Истината, докато един ден Истината те докосне до дъното. Само тогава ставаш Истински Виждащ. Крайната цел на Учението е, че то те води до един особен вид Тишина. Това е Тишина, в която няма вече път, няма еволюция, а само Свобода и Вътрешна Преизобилност.

Маравор е Слънце в Мрака

Маравор, или Учението, това е Слънце в Мрака. То е и Слънце в Светлината. Маравор постепенно те обожествява и те прави Познавач на Тайния Смисъл. А от този Смисъл излизат Древни Изначални Лъчи – Лъчи от Праизвора, Манна от Безкрая; нещо, с което се хранят Древните и Свободните Духове. Тази Храна е без недостатък. Учението ни подготвя за Безкрая, за Величието на Свободата и Нерушимостта.

Ти си част от Изначалния Замисъл

Учението те води към себе си, защото ти си част от Изначалния Замисъл на нещата. Ти си част от Великия Праизвор, който не е спирал да тече. Ти си Скрита Врата, която трябва да се самоотключи. Ти си нещо повече от живота. Ти си Тайна на Истината – Непознатата и Близка Истина. Ти самият си Древният Текст, Древният Език. Само трябва да се разгадаеш.

Ти си Арамон – Вратата

Учението е Пазител на Същността, Пазител на Древността. Ти си Водителят на своето съзнание. Ти трябва да се саморазбулиш. И тогава ще станеш Пазител, сроден на Сфинкса. Ти не си жив, нито си Вечен. Ти си Безкраен и Свободен. Ти си Арамон – Вратата. През тебе слиза Истината. Ти си Осветителят, който трябва да освети себе си, защото Древният отдавна ти е дал Себе Си, но ти не си се дал на себе си.

Аторит – змията

Аторит – змията, това е същество, прекъснало развитието си, и то иска да увлече всичко със себе си. Змията изглежда като жива, но енергията ѝ е мъртва. Змията трябва да се проучва, за да се разбере това странно пътешествие към смъртта, което е всъщност земното мислене. Ако ние мислим земно, сме в процес на умиране. Това, което произвежда Аторит, са многобройните илюзии в света. И всеки, който е избрал илюзията, е продал Свободата си за робство.

Превръщат отровата в Еликсир

Мъдреците умеят да владеят Аторит. Те са превърнали нейната отрова в Еликсир. Така те са преобразили змията в себе си. Който е овладял Аторит, си е върнал Същността. Аторит е създадена, за да не виждаме себе си, но Търсачът пробива това не-виждане, покорява Аторит в себе си и така опознава себе си и осъзнава Пътя си. Хадирите – Търсачите – превръщат змията в Скъпоценен камък. Змията е владетел само на външния свят, на външното мислене. Тя е смърт само за не-търсачите, но Търсачите я превръщат в Пътека.

Ние трябва да направим пробив

Дълбоко зад Аторит – змията – е скрит Меравот – Древният, но ние трябва да направим пробив. Домът на змията е празнотата. И за да живее тя, на нея ѝ е необходима отрова. Но Мъдрецът пие Блаженство и Аторит се чуди що за питие е това Тайнство. В Блаженството и в Покоя змията угасва. Тя не може да пие тази Вода. Тя има само смътен спомен за това Слънце. В отровата на змията е скрито нейното минало. Това е една стара космическа катастрофа.

Да се извисим в себе си и в Него

Отровата на змията е нейната прастара привързаност към Земята. Тя е избрала двойственото мислене. Аторит казва: „Има добро, има и зло“. Мъдрият Хадир – Търсач – казва: „Има само един Път – Истината – и този Път е Безкраен“. Мъдрите и Търсачите не пият от отровата на двойственото мислене. За тях съществува само Пътят, Древността и Покоят. Някога змията е била част от Меравот – Древния, а сега е скрита част заради Неговия Замисъл, за да можем да се извисим в себе си и в Него. Змията е искала в Древността да обсеби Меравот и Слънцето, но е станала сянка. Днес Меравот отново ни е подал Ръка, за да станем Слънца. А Дълбоките Хадири ще се посветят изцяло на Меравот и така те ще открият в себе си, че са Мистерия в една Бездънна Мистерия.

В Мазорир ние сме Дух

Мазорир – Скритото Разбиране – влиза в нас чрез Тънкото Съзнание в Сърцето ни. Мазорир отстранява старото мислене, което никога не си отива лесно. То е като настанил се господар, но Мазорир го разпръсква отвътре. И така старото разбиране започва да агонизира, често заедно с човека. И ако човекът издържи, в него се самозаражда собственият му Дух. В Мазорир ние сме Дух, ние сме Неуязвими, защото сме дълбоко в себе си.

Скритото Разбиране ни освобождава

Мазорир – Скритото Разбиране – расте в нас от изричането на малките прости Истини. Това променя постепенно човешката природа в Духовна. Това ни преобразява. Скритото Разбиране ни очиства от всичко външно и второстепенно. И така то ни дарява нашия собствен Древен Път. Скритото Разбиране е Пътят към нашата Вечност и Безпределност. То ни изважда от старата тъмнина на ума. То ни изважда от нашето старо минало, което е било трупано милиони години. Ние всякога трябва да търсим Мазорир, за да покорим сътворението и да се освободим от него.

Провижда в Тънкото, в Неуловимото

Мазорир е Виждане в Духа, Виждане между световете. Скритото Разбиране провижда в Тънкото, в Неуловимото. Мазорир е придобиване на Жизнена енергия и сила в чист вид. Да нямаш Мазорир, то е да нямаш Дух в себе си, да нямаш Същност, а без Същност ти нямаш утеха и увереност. И затова ние трябва да бъдем Търсачи на Истината, която ни дарява Мазорир – Скритото Разбиране. Мазорир изхожда от нашата Чистота, която е най-голямата опасност за враговете ни, защото те не могат да влязат в Чистотата. Защо Чистотата в нас е важна? Защото в Дълбок Смисъл тя е част от Нищото, тя е част от Смисъла. И тук враговете ни не могат да ни владеят. Чрез тази Чистота ние придобиваме Мазорир – нещото, което са изпуснали смъртните.

Дар от Истината

В Мазорир смъртта умира, а животът се преобразява. Мазорир е Дар от Истината. Самото Скрито Разбиране е част от Истината. Всичко, което се е отделило от Истината, е изпуснало Скритото Разбиране и Смисъла на живота. Извън Истината ние сме в стария свят. А това, което старият свят търси, е смъртта и неразбирането. Чрез Мазорир ни докосва Свещеният Глас на живота и ние придобиваме Таен Извор в себе си. Скритото Разбиране е Висше Знание.

Даара – нашият Дом

Даара – това е Дом, нашият Дом. Това е нашата Същност, нашият Древен Свят. Нашата Същност е Безкрайна Свобода и нито животът, нито смъртта могат да я докоснат. Ние трябва да чуем Гласа на нашата Същност, на нашата Безкрайност, защото много нашественици от стария свят, много стари мисли са искали да я обсебят. Но нашата Същност е Древносъздадена и Недокосваема. Нашата Древност е Безкрайна. Тя е отвъд света, отвъд злото, отвъд сътвореността. Нашият Вътрешен Дом е Несътворен и всякога Неуязвим.

Нашата Същност е Древен Меч

Даара е Дом, скрит в Дълбок Покой, а Покоят е хранилище на Древната ни Сила. В нашата Същност има такава Скрита Сила, че тя може да уплаши и най-голямото и страшно зло. Дори и доброто се страхува от нея. Нашата Същност е Древен Меч. Този Меч работи чрез Силата на Истината. Древният Забулен Жрец, Прастарецът, казва: „Силата на Истината е тънко изящна и величествено смъртоносна. Който е зърнал тази Сила само за миг, я помни милиони години“.

Нашата Дълбина

Даара, Домът – ние имаме Дом, когато сме в Истината. В Истината е всичко, в Истината е всяко решение. Всеки, който е избрал Истината, той преустройва себе си и се завръща в Древната си Свободна Воля, когато е живял само в Меравот – в Древния. Нашият Дом е нашата Дълбина. Древният Забулен Жрец, Прастарецът, казва: „От нашата Дълбина се страхуват всички Стихии, защото в нашата Дълбина има Същност и нещо повече от Същност“.

Ураганите утихват, вулканите угасват

Даара е Пазителят на нашата Сила. Нашият Дом е съставен от Древна Сила. Нашият Истински Дом е съставен от Дълбина, Истина и Дух. Древният Забулен Прастарец казва: „Тук океаните се разбиват, ураганите утихват, вулканите угасват. Те познават Сияещата ни Дълбина, Неизговоримото Място. Това е най-древната Крепост в света“.

Господари на себе си

Лахарот – Въздържанието, това е нещо, което ни учи да бъдем Господари на себе си. Когато сме в Лахарот, ние увеличаваме Силата си. Въздържанието изработва в нас Вътрешната Сила. В Пътя на Лахарот ще срещнем всичко, дори и Древното Царство в себе си, дори и Меравот. Лахарот ни превръща от Тайна в Мистерия и от Мистерия ни води към Неведомост.

Разбиране, Осъзнаване и Осмисляне

Лахарот – Въздържанието – е Тайна на Меравот – Древния – в нас. Сам Той е Учителят по Въздържание и Търпение. Лахарот е Учител по Разбиране, Осъзнаване и Осмисляне. Ние летим, когато разбираме Пътя си. Ние се сливаме, когато сме в Осъзнаване. И ние изчезваме, когато дълбоко осмислим себе си. Ако ние дълбоко сме осмислили себе си, Древният ни е взел в Своите Ръце заради Красивия Път на Лахарот.

Другото име на Лахарот

Телата си отиват, Лахарот остава. Светът си отива, Лахарот остава. Вселената си отива, Лахарот остава. Лахарот прави Вечните неща в нас. Лахарот преобразява земната любов във Вечна – тихо, постепенно, без звук. Но крайният резултат е Прасветлината – другото име на Лахарот. Тези, които никога не са пропадали в грехопадението и в световете, те са имали Лахарот.

Лахарот е повече от чудо

Лахарот – Въздържанието – не е нещо външно, показно. Лахарот е Вътрешно Тайнство. Някои правят чудеса, но Аз питам: Имаш ли Лахарот? И знаеш ли, че Лахарот превъзхожда всичките ти чудеса и умения? Лахарот е Майстор, който те извайва и те завръща в собствения ти Древен Праобраз, а чудесата отминават. Лахарот е повече от чудо. Човекът на Лахарот не се изкушава от чудесата.

Най-страшната Тайна

Азомора Харот – Най-страшната Тайна, това е един Особен и Изключителен Израз на Бездънната Мистерия. Тази Тайна е създала Прасветлината, но тя носи в себе си по-дълбок Лъч от нея. Когато тази Бездънна Мистерия се е явявала, и доброто е настръхвало, и Любовта е потрепервала. Това е Страшният Скрит Източник. Боговете усещали това Страшно Величие, но не можели да го обясняват и споделят. Всичко си оставало в Безмълвие и Несподеленост.

Неизговоримост и Неизповедимост

Най-страшната Тайна налагала Неизговоримост и Неизповедимост. Ако някой съумеел да я изговори, угасвал завинаги. Това се е случвало три пъти в Бездънната Древна история и е споделено само от Древния Забулен Жрец, Прастарецът. Този Прастарец на Началото и Неведомостта е казал още, че имало едно Велико Същество, което е искало да сподели Върховната Тайна, и в момента, в който е поискало, е замръзнало.

Върховната Прасила

Азомора Харот е Велика Несподелимост. Може да минат милиарди години и да не се срещнеш с тази Върховна Тайна. Древният Забулен Жрец Прастарец казва: „Най-хубаво е никога да не се срещаш с тази Върховна Прасила, дори и при благоприятни условия. По-красиво е да живееш в ада и в пъкъла, но да не искаш да видиш тази Скрита, Скрита Неизговоримост“.

Предупреждението на Прастареца

Азомора Харот съдържа в себе си Неизговоримо Сияние. То е Преизобилно и неиздържимо. Древният Забулен Жрец Прастарец казва: „Аз само два пъти съм се срещал с тази Прасила. От тогава насам благодаря милиони пъти, че оцелях като Дух и Мистерия. Мисля, че Той ми е дал Силата да устоя. Но имало е Богове, които в Древността са искали да Го видят. Те отдавна са станали демони. И от милиарди години искат Милостта Му, която Той някога ще им даде. А те вече знаят, че никога няма да пожелаят преждевременна среща. Те никога дори няма да пожелаят и благоприятна среща“.

„Тръгни и само върви!“

Ал-Мозор – това е Повелителят, Силата, Която говори само един път. Тази Сила говори в точно духовно време. Това е времето на твоята коренна промяна. Този Глас втори път не идва. Този Глас е над живота и смъртта. Той ги превъзхожда. Той идва рядко, защото обхожда милиарди същества, за да им даде Своя Шепот и да им каже: „Това е Мигът. Тръгни и само върви!“. Ако човек изпусне този Миг, Той пак ще дойде, но в другия живот.

Ал-Мозор – Пречистото Докосване

Ал-Мозор познава времето на точния Миг, Тайната на точния Миг. Той е един в живота и този Миг е най-великият Дар. Който е уловил този Миг, той е благословен. Той само трябва да върви. Ал-Мозор, това е Пречистото Докосване.

Призовава те за Древния ти Път

Ал-Мозор е Глас от Древността, Есенциален Лъч от Прасветлината. Този Велик Повелител те призовава за Древния ти Път, а не за постижения. Без този Глас човекът остава в себе си, в собствената си безизходица. Този Глас дарява три неща: Пламъка на Стремежа, Огъня на Вдъхновението и Изключителна Любов към Тишината. Този Глас е Силата, Която превъзхожда всяка цел. Той те води по-навътре от целта на живота.

Призован си да се посветиш

Ал-Мозор е Гласът, Който те призовава към другото измерение. Досега ти си търсил Истината, сега си призован да ѝ се посветиш. Този Глас говори меко и могъщо. Този Глас е по-древен от планината, от океана, от вятъра и дъжда, от Слънцето и звездите. Той се е излъчил от Древността, за да докосне твоята Дълбочина. Този Глас съдържа в Себе Си Вкуса на Меравот и Вкуса на Безпределността. Някога Той пак ще дойде при нас, за да ни поведе към най-дълбокото и скрито Място.

Марахава е като Безкрая

Марахава – Тишината – е като Безкрая, като дълбок океан без брегове. Говорът има брегове, Тишината няма. Тишината е безмълвна като Древността, като Истината. Тишината е обяснителят на Неизразимите неща. Ако искаш да разбереш нещо Неизразимо, влез в Марахава. Марахава ще го излъчи, но няма да ти го обясни, защото Марахава е Съхранител и Пазител.

Тя изначално е проникнала в нещата

Марахава – Тишината – е Дълбина. Тя не пита, тя не говори. Тя е Същност, която знае. Тя изначално е проникнала в нещата. Тя е като Изначална Майка Пазител. Тя е като цветето – не пита за Смисъла. Когато човекът узрее, той ще чуе Гласа на Марахава и ще разбере, че сам той е Смисълът. Смисълът е част от Вкуса на Тишината. Когато Смисълът влезе дълбоко в Тишината, той не говори за себе си. Например, ако Бог се яви някъде, всички ще разберат, че това е Той. Той трябва ли да доказва, че е Той? Той е Велико Присъствие, което отстранява всеки говор. Той е Марахава.

Тук няма мисъл, ум, сътвореност

Марахава е Мистична, Дълбока, Блага, Уютна като Древен Нерушим Дом. Нищо не може да развълнува Дълбоката Тишина, защото тук няма мисъл, няма ум, няма време, няма сътвореност. Тук е скрит Вътрешният Път на съществата, Незримият Път. Тишината е Древен, Древен Език. Тук пиеш Целостта си, Единството си с Безкрая. Тук живее океанът от безименна Красота.

„Азотири Рава?“

Марахава има в себе си две лица: осветена Мъдрост и неосветена. Осветената Мъдрост е Съкровена, а неосветената е Сияеща. Тишината е Храна. Тишината храни нашия Ефир, нашия най-тънък Свят – Душата, Духа и това, което е над тях. Нищо сътворено не може да влезе в Тишината. В Тишината пее Древният Ефир, Великата Лекота. Марахава е Древен Химн, който ни казва: „Азотири Рава?“ – „Изостави ли световете?“.

Залирая – Прекрасното

Залирая – Прекрасното – то не може да говори, то е над говора и думите, то е Потайно Присъствие. Красивото е приятно, Прекрасното е Потайно. Прекрасното те влече към Скрития Свят. То е огледало на Древното Начало. То нито свети, нито блести. То е Сияещо. Видиш ли го само за миг, тръгваш на път към себе си, за да можеш някога отново да заслужиш да го видиш.

Първият Древен Лъч

Залирая – Прекрасното – е Божествено Начало. Древният Забулен Жрец, Прастарецът, го е нарекъл Първият Древен Лъч. И всички, които са го видели, започват безумно да го търсят с цялата си Същност. Никой не е могъл да устои на този Лъч: нито Богове, нито Старци, нито всякакъв род същества. За този Лъч са умирали милиарди същества, за да го намерят, защото те са разбрали, че това е Лъч от Великата Мистерия на Живота. А Красивото – то е само Духовно явление. Красивото можеш да го търсиш, но Прекрасното – не. То само идва и ти напомня за един Велик Мистичен Свят. Красивото можеш да го нарисуваш. Прекрасното е Неуловимо, Неизговоримо. То те докосва и полита. То е Искра от Абсолюта. Почитанието е за Красивото, а Благоговението е за Прекрасното.

Прекрасният Древен

Каквато и Красота да си видял в живота си, ако те докосне Прекрасното, забравяш Красивото и тръгваш на път към Необикновено Дълбокото Място. Красивото е ухаещо, Прекрасното не е. То е Дълбина, уханието го ограничава. Прекрасното е част от Прасветлината на Древния. Когато Боговете видели Прекрасния Древен, те занемели. Те решили вечно да Му служат, за да могат отново да Го видят. Древният Забулен Жрец Прастарец казва: „Боговете не са разбрали, че този Прекрасен Лъч е бил само един косъм от Главата Му, само един малък Поздрав“.

Присъствие на Мистерия

Залирая е Мистичен Храм, облечен в Неизговоримо Сияние. Прекрасното е Присъствие на Мистерия. Случвало се е за малко то да слезе в Усмивка на Старец. Прекрасното е облечено с наситена Същност, с Пречисти Лъчи от неземен порядък. То обича да живее зад пределите на нещата. Ако то се яви в света, светът ще бъде поразен и преобразен – преобразен от Лъчите му и поразен от Силата му. То не се явява на сътворени същества, а само на тези, които са осъзнали своята Несътвореност, своя Произход. Но в този свят Прекрасното не се явява. То е Дълбинен Свят. То е нещо, което Древните са наричали Аариха – Нещото, което се крие в себе си.

Този, Който е всякога

Хазорот – това е Този, Който е всякога. Той е всякога тук със Своята Неизреченост. Неговата Сила е постоянно тук. Тя е постоянно присъстваща. Той е във всичко Истинно, но по Неведом начин. Хазорот държи на Постоянството в Истината. Той е безкрайно далечен и чудно достъпен. Невъобразим е, защото присъства на всяко място. Той присъства по два начина: присъства с Присъствие и присъства с Отсъствие.

Любовта прониква в Хазорот

За проникването в Хазорот е достатъчно да имаш една капка Свръхчиста Енергия, една капка Чиста Съкровена Любов, която е Дар от Древната Любов, т.е. Есенция. Тази Есенция може да събуди Древната Сила, Която е винаги Бдяща. Древната Сила е затворена в кръг. Само Истината може да отключва този кръг. Ако ти си Истина, Неговата Сила е до тебе всеки миг.

Вървят към Древното Сливане

Който си е посветил живота на Хазорот, има Харазар – Ключа. Завърти ли Ключа, Неизменно Бдящият е до него, а Силата на посветилия се става Неведома. Случвало се е чрез тази Сила един човек да може да отстрани цяла армия с един жест, с една дума. Хазорот е помощ и защита, но Той е нещо много над това. Въпреки всичко Той си остава Древен Свещен Приятел. Тези, които си посвещават живота на Него, Пътят им винаги е добър. А тези, които се уединяват в Него, те все повече прекратяват себе си и вървят към Древното Сливане.

Неговата Истина е Висшата Тишина

Неговата Истина е Висшата Тишина. Невинаги Неговата Истина е обяснение. Неговата Истина е преживяване. Древните дълго и усърдно са се молили, за да преживеят Неговата Истина. Тези, които са преживели най-висшата Му Истина, са станали Старци, т.е. Жреци на Прасветлината, и Маахири – Неведоми Служители на Този, Който е всякога.

Аризама – Върховно Отсъстващият

Аризама – Върховно Отсъстващият – това е Този, Който е Скрит и от Отсъствието. Когато Той е бил, е нямало нищо. Нямало е Невидим Свят. Нямало е история, защото нищо не е било потекло навън. А дълбоко навътре също нямало история. Имало е само Не-произход. Той е бил Сам в Себе Си. Нямало е огън, въздух и вода. Нямало е нито външност, нито вътрешност. Аризама – това е било Древна Необитаемост. Нямало е Слово, говор, звук, нито мълчание. Той бил Сам в Своето Отсъствие. Нямало е Замисъл. Той е бил Дълбинно Уединен и Върховно Единствен и Неописуем. А и кой да Го опише?

По-дълбок и от Отсъствието

Аризама – Той дори е бил по-дълбок и от Отсъствието, Върховно Нищо, Велика Всецялост в Самата Себе Си, Велика Преизобилност. Дори Тишината още не е била създадена, не е била изречена. Нямало е явления, само една Древна, Древна Дълбина. Нямало е наблюдател, който да наблюдава това, защото Той е бил Единствен в Своята Самота и Самовглъбеност. Бил е Сам Той и Неговата Древност. Нямало е още Замисъл. Замисълът не е съществувал.

Абсолютна Преизпълненост

Аризама – това е Абсолютът, Превъзходството над всичко. Никой не може да говори за Него и да Го обяснява. Той Сам говори за Себе Си, без да се изяснява. Той е Мистериозна Непостижимост, Прасъщество от Неведомост. Любовта още не е била родена. Бил е само Той, а другото е било Безвремие, Безвремие и Пълнота. Не можем дори да кажем, че Сърцето Му е Древен Кристал, защото в Нищото е нямало нищо – Върховна Изпразненост от всичко и поради това Абсолютна Преизпълненост.

Той в Своя Дълбинен Покой

Тук, в Аризама, всичко е изчезнало. Нямало е Слово, което да говори. Нямало е Слово, което да мълчи. Нямало е Несътворение. Нямало е Съзнание и Дух. Нямало е какво да се осъзнава. Нямало е дихание и поради това е нямало мигове, защото миговете изискват събития. Нямало е енергия. Нямало е какво да си представиш. Това е Аризама. Нямало е достъпност и недостъпност. Бил Сам Той в Собствения Си Дълбинен Покой, който не е бил Покой.

Арахама – Действие на Чистия Дух

Арахама – това е Чистото Действие. То изгаря ума и времето, защото е Действие на Чистия Дух. Арахама е Лекота, Лечение, Прасветлина. Но това Действие не може да се приложи към всеки човек. То може да се приложи към достойните или недостойните, но с различаване. Само Мъдрият знае това. Който знае това, е придобил своя Покой, защото Действията му са били вътре в Действията на Меравот – Древния – и са били озарени от Него.

То е нещо пред Меравот

Чистото Действие е Сърцето на Развитието. Чистото Действие е Живо и Тихо Присъствие на Истината. Чистото Действие не означава да изглеждаш добре пред хората. То е нещо пред Меравот. То е Тайнство пред Меравот. Меравот го знае, защото просто то е част от Него. Който действа чисто, трудностите ще му са лесни. Те ще се съобразяват с него. Каквито и тайни Действия да имаш, гледай те да са Действия пред Меравот.

Утвърждава твоята Увереност

Арахама, или Чистото Действие, е част от Покоя, част от Древния Поток. Чистото Действие произлиза от една Дълбока Вътрешна Дисциплина. Чистото Действие е двойно дишане – в Душата и в Истината. Чистото Действие винаги ще утвърждава твоята Увереност. Чрез Чистото Действие твоята Увереност ще стане могъща в Дълбините. Злото всякога се страхува от Чистото Действие.

Вселява в нас особен Взор

Арахама е Чистият и Невидим спътник в нашия живот. То е като сближаване със Светлинната ни Същност. Чистото Действие е говор на една Скрита Сила. Чистото Действие е Безмълвна обмяна с Истината. В един по-дълбок смисъл Арахама е обучение в Безкрайност, а това винаги води до Единомислие на Духа с Древната Истина. Чистото Действие е обезоръжител на злото и нечистите влияния. Чистото Действие вселява в нас особен Взор – Взора в Невидимото. То прави Невидимия Свят наш Съюзник.

Нашият Корен е Пустотата

Харазама – това е Пустотата. Да търсиш Пустотата, то е да се преизпълваш все повече. Пустотата е нашият Корен. Ние не сме от света, нито от Вселената. Нашият Корен е Пустотата. Само Мъдреците знаят що е Корен без корен. Когато изгубим всеки корен и всяка опора, тогава улавяме Пустотата. Тези, които не разбират Величието на Пустотата, те бягат от нея и улавят празнотата.

Раждане в най-тънката Лекота

Харазама, или Пустотата, е едно от най-дълбоките Изречени Слова. По този Път ти познаваш себе си, после се отказваш от себе си и накрая се раждаш в Пустотата. Да познаеш Пустотата, означава да се родиш в своята най-тънка Лекота – Ефира. Ефирът е по-фин от пеперуда, по-тънък от аромата, по-изящен от всяко ухание и по-неуловим от вятъра. Ефирът е рождение в най-тънката Свобода. Тя е толкова тънка, че пред нея и косъмът е дебел.

Не да намериш, а да се отдадеш

Харазама – Пустотата – е подобна на хоризонта. Виждаш го, но не можеш да го уловиш. Ако тръгнеш да го търсиш, няма да го намериш, защото хоризонтът е Пустота. Това не е нещо, което трябва да намериш. Това е нещо, на което трябва да се отдадеш. Харазама се намира чрез Изчезване. Изящна е Пустотата. Тя е най-древният Звук на Истината. Този Звук е беззвучен. Той тече като тиха, блага, вечна река. Понякога Меравот – Древният – ни докосва с Пустотата и ние вкусваме Безкрая и осъзнаваме, че не сме от света. Осъзнаваме, че сме от хоризонта – Дълбоко Неуловимо Древно Място.

Тук няма дори мигове

Пустотата е най-безмълвният Език. Тук събития няма, явления не се явяват. Тайната на Харазама е, че тук няма дори мигове. Тук Мигновенията са Сияния. Тук всичко външно е опустошено: свят, ум, време, сътвореност, дишане. Тук ние сме се завърнали в нашата Изначална Свобода. Това е нещо, дълбоко преди нещата, дори преди създаването на енергията. Тук няма дори и Чистота. Тя се е превърнала в Сияние Неречимо. Някои наричат това Произходът, други го наричат Прапроизходът. Аз го наричам Харазама.

Архотор – Служене на Дълбините

Архотор, или Неизменността, означава да служиш на Дълбините, на своето Сърце и на своята Същност. Неизменният се отличава по това, че пази Думите, защото всяка Чиста Дума си има Сърце. Неизменният има Скрито Дълбоко Съзнание. Не можеш да го уловиш, то е като да преследваш вятър. Неизменността е това, което ни пази и охранява. Архотор в нас е образът на Древното ни Единство със себе си и с Меравот.

Неизменният човек е Осветител

Неизменността е Дълбока Съсредоточеност в Истината. Неизменността е Водителят към собствените ни Дълбини, към Тайната на Себепознанието. Кой е белегът на Архотор? Белегът е, че ако такъв човек попадне в море от Мрак, той ще го освети, защото той носи Древност в себе си. Той носи в себе си Сияещ мироглед. За другите морето от Мрак си е ад, но Неизменният човек е Осветител. Той умее да умира с Лекота и затова винаги живее в тази Лекота.

Неизменността е Сърцевината на Истината

Архотор – Неизменността – е Сърцевината на Истината. В тази Неизменност звучи Истината, но понякога Посветените предпочитат тяхната Истина да не е явна. Така те се скриват. В Неизменния човек има едно качество – той има безжалостна строгост към себе си, а към другите действа меко и простително. Неизменният понякога може да изглежда пред хората като един тих и студен свят, но всъщност вътре в себе си той грее.

Този човек е Блага Вест

Има много земни същества, които мразят Неизменния човек. Те усещат, че той е друг, че той е сякаш невидима заплаха за тях. Но не е така, защото те го виждат от изкривен ъгъл. Но той знае това и е мек към тези хора. Ако тези същества бяха наблюдавали правилно Неизменния човек, те щяха да видят, че този човек е Блага Вест, и щяха да получат нещо от неговото Скрито Безметежно Състояние.

Древната Несъкрушимост

Аранон – Устоят – е Мястото, в което се разбиват всички ветрове и влияния. Аранон е Могъщо Място. Това е човекът, който е влязъл в Покоя и е минал границите на Покоя. Това е човекът на Древната Несъкрушимост. Той си играе с хаоса и бурите. Той ги поздравява, но те не могат да му отвърнат. Аранон е Живият Пламък на Истината. Злото мисли, че Аранон е суров и ужасен свят, но Истината е друга.

Изначалната Стихия

В Аранон – Устоя – бурята не е буря, а поздрав. Що е бурята? Силни духове. Що е ураганът? Могъщи духове. Що е Аранон? Древната ни Същност, Изначалната Стихия, която духовете познават. Когато тези духове срещнат нещо, по-древно от себе си, те агонизират. Аранон е нещо преди живота и ветровете.

Рама Азрин – Древното Оръжие

Аранон – Устоят – е нашата скрита в Дълбините ни Стихия. Този Устой, тази Увереност са Поразяваща Сила. Аранон е Престол. Когато Аранон попадне в ръцете на голямото напрежение, в него се заражда Вечната Усмивка. Тайната в нас е Вечната Усмивка. Когато Вечната Усмивка се яви, агонията агонизира. Древните наричали тази Усмивка Рама Азрин – Извисен Полет, или Древното Оръжие.

Диамантена Решителност

Аранон е скритата в нас Диамантена Решителност. Това е Древният Меч – Сияещата ни Вътрешна Същност. Тази Сила е по-бърза от меча, защото тя е преди меча. Случвало се е Устоят да бъде пронизан от външния меч, но това винаги е означавало, че външният меч е поразен. Но не всеки може да види това, защото това е област на Тайното Вътрешно Наблюдение. Аранон е Древно Сияние, което е над световете. И никой никога не е поразявал това Сияние, защото то е преди историята на световете.

Аанхарат е Тайната на Мъдрите

Аанхарат – Покоят като Древно Състояние – е Тайната на Мъдрите. Който е постигнал този Покой, не е от този свят. Покоят е Мъдрост. Знаещите нямат Покой. Покоят е такава Увереност, че той не се прекланя дори на Потопа. Покоят тайно свети във всеки Мрак. Покоят е по-скъп от всички науки и от всички съкровища.

Осъзнатост, завърнала се в своя Дух

Човекът на Покоя е Уют в самия себе си. Покоят е Мъдра Същност. Това е човекът, който е победил себе си. Покоят е Ароматът на Тайното Знание. Покоят е Тайна, защото той е отърсен от земното и сътвореното. Земното и сътвореното не са могли да го уловят. Покоят е океан без вълни, море от Чиста Осъзнатост, завърнала се в своя Дух.

Дълбока Вглъбеност в себе си

Аанхарат е Дух с голяма и дълбока Вглъбеност в себе си. В тази Вглъбеност е неговото Царство. Това е Царство, съградено от Свобода и Безмълвие. Тук всичко е замлъкнало, дори и птички не пеят – тук пее Пълнотата на Скрития Живот. Тук ти си Осъзнат Дух. Тук, в тази Тишина, никаква сътвореност не може да влезе. Покоят е лек като въздуха, тих като цветето и тънък като Ефира. Не можеш да питаш човека на Покоя: „Как си?“ и „Добре ли си?“. Тук доброто си е отишло. Човекът живее в друго Царство.

Изтъкан от Пълнота и Древност

Тук, в Покоя, няма какво да се постига. Това е Древното Състояние. Тук си открил Безкрая. Тук ти си изтъкан от Пълнота и Древност. Тук нищо не може да се допълни, защото тук ти пребиваваш в Древността си. Тук ти си над миговете. Тук ти сам си мигът в себе си. Тук твоята форма не е тяло, а е Тишината. Който дълго време се е вглъбявал в Меравот – Древния, е станал Покой.

Меравот – Скритият Път

Меравот – Древният – това е Скритият Вътрешен Път. Само Древно Разбиране може да те води към Меравот. Тези, които се движат към Меравот, на тях им е дадено Свещено Чувство към нещата и затова техният Път е благословен. Те са Извори, които вървят към Източника. Изворът е нещо над света. Той отваря други Врати и накрая той отваря Портала към Древността.

Ключът означава Съзнателност

Всичко е светло за този, който търси правилно. Правилно търсещият Меравот – Древния – е този, който има Ключ. Ключът означава Съзнателност. Това е Пътят, по който човекът се превръща в Чист Дух. Ключът – това е Жезъл, Осъзната Жива Сила, която ни води към Меравот. Да имаш тази Осъзнатост, това означава Меравот да ти е дал нещо от Себе Си.

Всеобхващащата Сила на Древния

Думата Меравот има океани от Значения, защото тя е Всеобхващащата Сила на Древния – Всесъздателя. Тук Мъдростта е Древно Праосветена. Тук Думите излизат от Дълбинния си Център, а не от периферията. Тук Думите са Съзнателни Сили, владеещи окръжаващата среда.

Меравот е твоят Правилен Път, а не ти

Меравот е повече от всичко, но Той слиза в нещата и ги владее. Например ти мислиш, че твоята професия ти осигурява прехраната, но не е тя. Ти мислиш, че лекарят те лекува, но не е той. Ти мислиш, че самият ти вървиш по Правилния Път, но не си ти. Меравот е, Който те осигурява. Той е дал позволението на лекаря и на самите лекарства да те излекуват. Меравот е твоят Правилен Път, а не ти. Няма по-велико нещо от това Меравот да те е приел.

Величествено Състояние на Върховния

Прапокоят е Величествено Състояние на Върховния Себевглъбен в Себе Си. Тук сияе Неведомата Тишина. Тук има нещо, което е скрито дори от Безкрая. Тук е Тоталната Сгъстеност и Неуловимост. Тук не могат да се приближат дори и Безсмъртните. Тази Тайна е покрита със 77 Була.

Изчезване от Изчезването

Прапокоят е Изчезване от Изчезването. Тук е скрита Най-древната Мистична и Митична Сила. Тук е Онова, Което никъде не съществува. Това Място, Прапокоят, се нарича Аазавария – Необяснимата Необяснимост. Съществува Необяснимо Обяснение, но то спира дотук. То е Пределът, а от тук нататък е Мястото Аазавария.

Древният е Сам със Себе Си

В Аазавария – Необяснимата Необяснимост – спира да тече дори и Безмълвието. Ако някой е бил докоснат от това Прасъстояние, той получава в себе си Неизречената Необяснимост. Тук няма нито движение, нито не-движение. Тук Древният е Сам със Себе Си, Всепогълнат в Своята Единствена Истина, която никога не се е разкривала.

Най-заключеното Място в Мистерията

В Прапокоя не може да проникне нито знание, нито Мъдрост. Тук този, който е постигнал Свещенодействието чрез скритата си Чистота, също не може да проникне. Тук не може да се даде и Специална Формула за проникване, защото тук е Мястото, в което няма проникване. То може да прониква, но в него не може да се прониква. Това е Най-заключеното Място в Мистерията на Безкрая. Старците и Боговете очакват след време и Безвремие нещо да се разкрие.

Ти си Изречено Благословение

Ахамава – Виждането – само по себе си те благославя. Щом ти е дадено да виждаш, ти си Изречено Благословение. Виждането е част от Словото. То е единно с Чистото Слово. Дълбокото Мистично Виждане е Богоразкриване. То е нещо в самото себе си. То е Чистосияен Размисъл. Това е нещо, което само Свещеното Ухо го чува, а Свещеното е нещо, което е винаги в Истината.

Ахамава е Жив Водител

Ахамава – Виждането – означава да се движиш в Истината. Виждането е Светлина, слизаща от Чистия Дух до Съкровеното Сърце. Ахамава е Жива Книга, Жив Водител. То води само стремящите се към Меравот и към Скрития Живот. Човекът на Виждането е Жива Динамична Сила. Той винаги е в доброто, но не винаги явно. Човекът на най-дълбокото Виждане има Власт да управлява събитията, защото е в Единство с Истината. Мислите, които идват в човека, също са събития, но той ги вижда и управлява.

Ахамава е Пробив в Духа

Ахамава, или Дълбокото Виждане, се дължи на Тайно обучение в Словото. Тези, които познават Словото, знаят, че от него се раждат други Дълбини, друго Знание, други Възгледи, които са извън света. Който има Дълбокото Виждане, в него се зараждат други Действия – Действия от Ядрото на Истината, Действия символи, Действия безусловни, защото Ахамава е Пробив в Духа. От този Дух изтича само Чисто Духовно Знание. Нашият Чист Дух е Дарителят, защото е Изначално Благословен в Древността.

Изцеление от световете

В Истинското Виждане е нашето Изцеление от световете, от сътвореността. Това Виждане ни дава Увереност, чрез която да преодолеем света. Всеки носи вродено Ахамава – Виждането – в себе си. Всеки има спомен, че смъртта е завръщане в живота, но ако спомените са замърсени, те не ни позволяват Чистата Свобода. Истинното Виждане винаги се усмихва на смъртта, защото то познава нейната илюзия. Дълбокото Виждане е Дълбоко Проникване, а нашата Интуиция е Светла Сърцевина.

Авазирия – Вдъхновението

Авазирия – Вдъхновението – е само по себе си Воин от Древността. Когато то е Осъзнато, то винаги търси Истината и поради това си пробива път навсякъде. Вдъхновението е Прилив от Скритата Воля на Древния. Човекът на Истинското Вдъхновение е Светилище. Този Древен Воин, Вдъхновението, никога не търси победите и славата, а Истината. Ето защо всякога побеждава.

Химн на Истината

Вдъхновеният човек е явно Тайнство. Вдъхновението е Чист Поток в Съзнанието. То е Изречено Слово от Тишината и Пълнотата. То е Химн на Истината. За Вдъхновения човек е все едно дали живее в пустиня, в пещера, в лодка или в студ – той винаги се грее на Авазирия. Всеки Вдъхновен човек става Познавач на Скрития Свят. Човекът на Вдъхновението сам по себе си е Царство, Непробиваемо Царство.

Освобождава се от Предопределението

За Вдъхновения човек е отворена Вратата за никъде, т.е. за Свободата. Той е Свободна Птица. За земния човек е отворена само вратата за някъде, защото той е ограничен и предопределен. На Вдъхновения човек му е позволено да се освободи от Предопределението. Човекът на Вдъхновението има Летящо Сърце, защото той е търсил правилно. А земният човек, това е старата умираща светлина. За какво да му бъде дадено Вдъхновение?

Най-чистото Напътствие

Вдъхновеният човек е докоснат от Безкрая. Той е призован да живее в Сърцето на Огъня. Сърцето му е Храм, Душата му е Птица, Умът му е Елен, Духът му е Мистерия. Що е Вдъхновението само по себе си? Най-чистото и Свещено Напътствие. Вдъхновеният човек – на него му е позволено да се движи в Сияещата Жизненост. Що е Вдъхновението? Това е Чистият Път към Нищото – Великата Пълнота. Що е Вдъхновението? Древноподобие.

Този, Който е преди Вдъхновението

Аахирия е Този, Който е преди Вдъхновението. Той е Върховният Абсолют. А Този, Който е вдъхнал Вдъхновението, е Този, Който е изтекъл от Върховния Абсолют. Той също е Древен, защото от Древното излиза само Древно. Аахирия е Върхът на Пирамидата и Това, Което е над нея. А Слизането и Изтичането Му е само Негово Око – Част от Величието Му. Вдъхновението е свързано с Окото, а Аахирия във Висшия Смисъл е Това, Което е преди Вдъхновението.

Вдъхновението е част от Същността

Аахирия е Древна Сила – Силата, Която е задвижила нещата и Която се е скрила в Себе Си. Думата Вдъхновение е равна на Думата Смисъл, защото Вдъхновението открива Смисъла. Вдъхновението изначално е устроено като Търсач на Смисъла, като Динамично Оръжие. Това Вдъхновение не е човешки път и не е свързано с човешки действия. Вдъхновението е Свещено – то е част от Древния Език на Същността, от Древния Език на Истината. А това, което е преди него, е по-старо, по-древно. То е било Нищото, което впоследствие е станало Същност.

От Вдъхновението към Нищото

Аахирия – Този, Който е преди Вдъхновението – прави нещата Вечни и Безмълвни. И затова Той е дарил Вдъхновението, защото знае, че Вдъхновението ще се завърне в Същността, а Същността ще се завърне във Величието на Нищото. Това, Което е преди Вдъхновението, се явява Прабащата – Нищото. Вдъхновението е пътуващ Воин. То се завръща в Смисъла, в Същността. А Същността ако успее да преодолее себе си, тя ще се завърне в Нищото, в Прабащата, в Този, Който е преди всички неща.

Древното Древно Място

Аахирия – това е Древното Място, което е било дори още преди Сиянието. Това е Място, в което никога няма загуби, понеже тук няма нищо, и затова няма какво да се губи. Докато Светлината разказва Красиви неща на Ангелите, докато Сиянието разказва Дълбинни неща на Боговете и Премъдрите, то в Най-древното Място няма Говор, а само Безмълвие – Чисто Изначално Безмълвие. То е без Мъдрост, без опетняване. То е Древното Древно Място, от което всичко е произлязло. Оттук е слязла Любовта. Но тук Любовта не е Дума, а Тайна на Тайните, Тайна от Безкрая, Тайна, която по-късно се е превърнала във Вдъхновение.

Дарахар – Създателят на нещата

Дарахар – Гласът – това е Създателят на нещата. Той ги е създал, Той ги е изрекъл, Той ги ръководи. Ти можеш да се намираш сред най-голямата буря, но ако Гласът ти каже: „Бъди спокоен!“, бурята вече не е буря за тебе, а приятел. Чистият е извън бурята, защото Дарахар е Едно с Чистия. Когато се яви този Глас в нас, Той дарява тиха Увереност. Този Глас е нещо като Приятелската Тишина, Ухаещата Тишина. Този Глас е Господарят на всичко.

Говор на Живия Баща

Дарахар – Този Глас маха преградите и затова велико е да Го спечелиш за свой Приятел. Този Глас е Древна Сила, а бурята е само енергия – послушна енергия. Когато Дарахар ти проговори, това е Говор на Живия Баща, а Неговите Думи са Свобода, защото никоя трудност не може да понесе Чистата Древна Сила на този Глас. Този Глас има особен Вътрешен Звук. Това е Дарахар, това е Праговорът.

Дарахар е Древният Корен

Дарахар – Гласът – е Древният Корен на нещата. Това е Мъдрият Образувател, Скритата Основа. Всички, които живеят в Корените си, в тази Скрита Основа, те се разбират. Корените, това са Дълбините. А всички, които живеят в листата и клоните, се люлеят от вятъра. Те са станали външни, видими, сътворени. Корените са силни и затова се намират в Дълбокото Място, в Скритото Място. Дарахар ги е скрил в Дълбокото. Древният Глас затваря светове и отключва светове.

Този Глас има в Себе Си Око

Ако Дарахар реши да ти се яви, ти ще чуеш Ясния Говор. Този Глас е самата Яснота. Той е изтъкан от Божествена Простота. Тази Мъдра Простота ръководи всички. Този Глас е Чудно Незабравим. Той има Способността дълго да ухае в тебе. Този Глас има в Себе Си Око – Върховно Око, Което вижда и най-малката подробност. Това Око е чуващо. То е Храмът на Дарахар. Ето защо е казано за делфините: „Чу, значи видя“.

Що е Мъдростта?

Даротор – Мъдростта – е Неземна, както и Покоят. Мъдростта е Неуловим Йероглиф. До нея се стига по много тесен Път. Този Път също е Неуловим и Незрим. Мъдростта не е в това да разбираш света и нещата. Мъдростта е в това да познаеш себе си, своята собствена Същност. Мъдростта е в Сливането с Древния и с Истината. Който не се слива с Истината, светът го поглъща. Мъдрият е жив във всички светове – и видими, и невидими. Земният е умрял във всички светове – и видими, и невидими. Въпросът за Живота е въпросът на Осъзнаването. Осъзнатият е Душа и Дух едновременно. За него не съществува време и пространство. Той ги разсича с Меча на своето Осъзнаване.

Знакът на Мъдреца

Мъдростта живее в Дълбоко Светлинно Място, което тя сама си е осветила. Кой е Знакът на Мъдреца? От него се носи Покой, Лекота, Ухание, Овладяност и нещо Мистично. Покоят е Вътрешната му Сила. Лекотата му е Чистата Светлина. Уханието му е Дар. Овладяването му го е направило Дух. А Мистичното му Съзнание е Умение да прониква в себе си. Мъдростта му, това е Гласът на неговия Живот. Това е този Живот, който е освободен от времето, от пространството и от смъртта. За Мъдреца смъртта е само едно скриване. Чрез смъртта изглежда, че Мъдреца го няма. А той може да си стои тихо до тебе и да ухае.

Носи нещо от Мистичната Зора

Даротор – това е тази Мъдрост, която е докосната от Древността, и затова Мъдрецът носи в себе си нещо от Мистичната Зора. Зората е Тайнство преди изгрева. Преди изгревът да е бил, Зората е била. Мъдрият има тих Контрол над себе си. Мъдростта идва при него от Свръхсияен Източник. Истинската Мъдрост е част от Скритата Вдъхновена Цивилизация, а знанието е част от тъмната история на света. Знаещите – това са хората, ухапани от змията, а Мъдреците – това са хората, уловени от Сияещата Древност.

Даротор изхожда от Тишината

Мъдростта прави мъртвото живо, а знанието умъртвява живота. Даротор – Мъдростта – разрушава земното мислене. Даротор е Себеузнаване в Духа. Учител на Мъдростта е Неизговоримото, а в по-дълбока степен Учител е Неведомото. Само Даротор може да обяснява нещата, защото Даротор изхожда от Тишината. Мъдростта е дотолкова Обяснител, доколкото е позволила Тишината. Мъдрите знаят, че има въпроси, които не са за обясняване, и затова там Мъдростта мълчи.

Вахая – друго Име на Любовта

Вахая – Водата – е друго Име на Любовта. Тя е Животът на живота, Водата на водата. Когато водата още не е съществувала, съществата са пиели Любов – Еликсира на Живота. Този Еликсир е прониквал в съществата и е бил Храна, Манна Небесна. Да се храниш с Любовта, е особен род Изкуство. Любовта е Древната Храна, Безсмъртната Храна. Каквато и храна да ядеш, все ще ти липсва нещо, защото Истинската Храна е Любовта – Живата Вода, Древният Еликсир. И досега Боговете се хранят с Любовта.

Любовта е Решението на въпросите

Вахая – Водата – е част от Живота на Любовта. Тя е потеклата Любов. Любовта е Лекарство, Благост, Уют, Усмивка, Велика Основа, Решението на въпросите. Любовта е още Същност, Звук на Древния, Вкус на Древността. Любовта – това е, което сме погребали и изгубили. И сега търсим нещо друго, защото не се познаваме. Любовта е нашата Майка, нашата Крепост. Любовта е Силата в Словото и затова, ако кажем точната Дума на един човек, той ще възкръсне, ще се нахрани и ще се успокои, защото Любовта е Покоят.

Вахая тече от Ръцете на Любовта

Вахая тече от Ръцете на Любовта, а Любовта е Течение на Древния. Водата е Жива Светла струя, защото е осветена от Любовта; а Любовта е Сияеща Струя, осветена от Древния. Древният храни Любовта, Любовта храни Водата. Във Водата е вложена енергията на Чистотата. Водата ще порази мрака на света, защото в нея е вложено Древното Начало, Древното Благородство. Ти още не си бил, когато Любовта е била. Чрез Водата Любовта ни дарява с Ново Съзнание. Що е Новото Съзнание? Древното Съзнание.

Водата е кръвта на Любовта

Вахая – Водата – е Дар, изтъкан от Древен Замисъл. Чистата Вода, това е кръвта на Любовта. Водата ни дава Очи, дава ни Бдителност, чрез която да преодолеем себе си и света. Не е лесно да разберем Водата, защото тя е Безмълвно Слово. Когато се очистиш във Водата, възстановяваш нещо в себе си, възраждаш нещо. Явява се Равновесие. Да, Чистотата дава Равновесие, но това е Умение на Водата.

Даротот утвърждава Древния Път

Даротот, или Праезикът, е Говорещ Огън, Осъзнат Огън. Праезикът утвърждава Древния Път, Древния Порядък – Живота в Истината. Праезикът се ръководи от Свещените Сили, а Свещените Сили са нашите Ключове на Живота. Праезикът ни дарява Душа – Чистия Път. Праезикът е произлязъл от Утробата на Етера, от Утробата на Безкрая. И затова Праезикът е Път към нашата Душа и към нашия Дух, Път към собствената ни Древност. В Праезика световете се прекратяват.

Наука за Реализация на Древното Начало

Даротот – Праезикът – ни води в Благоговението. В Благоговението е Смисълът, а в Смисъла е Свободата. Що е Свободата? Това е Истината, даряваща ни Безкрайност. Праезикът е Единство с Дълбинното, с Древното. Праезикът е движение в Неизвестното, а това е Древният Път, който преодолява известното и ограниченото. Праезикът говори на Мистичния Храм в Сърцето. Той е Реч на Истината и на Мъдростта. А в най-висшия си Смисъл той е Наука за Реализация на Древното Начало в себе си.

Да подадеш ръка на Дълбините си

Даротот, или Праезикът, това е Призив към собствената ни Древност. Праезикът е особено устроен. Той е устроен като Майстор в Извисяването. Даротот не те учи да чакаш Спасителя, а да подадеш ръка на себе си, да подадеш ръка на Дълбините си, защото Учителят – това е Древният Огън в нашите Дълбини. Учителят е вътре в нас, в нашето Свещено Царство. Човекът на Праезика, това е човекът, погълнат от Тайнството на Живота и от Мистерията на Истината.

Виждане на Тънкия Свят

Праезикът е Пътят на Мистичния Опит. Праезикът ни завръща към собственото ни Изначално Сърце – Древния Храм на Скрития Космос. Праезикът разглежда нещата в тяхната Изначалност. Например Праезикът разглежда Водата като Богиня, като Древна Майка, която ни очиства от света, за да растем в себе си. Така Праезикът ни дарява Виждане на Тънкия Свят, Виждане на Дълбинното. А който вижда Дълбинното, той постепенно се променя и се завръща в Абсолютната Родина – Безкрая.

Харарима – Древната Усмивка

Харарима – това е Древната Усмивка. Това е Усмивка, на която и Слънцето се чуди; Усмивка, пред която и Ангелите немеят. Това е Древната естествена Усмивка. Тя е толкова естествена, че не може да се обясни. Това е тази Усмивка, която е сама по себе си. Тя е като Чисто Сияещо Слънце. В нея няма светове и време. Тя няма история. Харарима просто и естествено е избликнала от Корена на Бездната, от Недрата на Бездната и поздравила Живота. Истинномъдрите винаги търсят Корена, а не повърхностните клони, цветове и плодове. Какво струват те без Корена? Тази Древна Усмивка – тя е била в Дълбината, но е решила да излезе навън и да покаже що е Чистото Състояние на Древното Сърце.

Харарима е Сияние на Ефира

Харарима е скрита в Същността на всички неща. Дори и камъкът се усмихва, но хората не го виждат. Харарима е Сияние на Ефира. Който е узнал Тайната на Харарима, той всякога е в Лекотата на своята Увереност. Човекът на Харарима е Осъзнатост. Какво е осъзнал той? Той е осъзнал своята Невидимост. Тази Усмивка е без рождение, без време. Тя е Неуязвима. Тя е Древен Щит.

Нейната Сила е в Мистичната Дълбина

Харарима живее в Дълбините си, но често се спуска и във видимия свят, за да осветява човека и нещата. Но нейната Сила е в Мистичната Дълбина. Харарима е Невидим Свят дори когато е видима. Трудностите се страхуват от Харарима, защото тя има Силен Приятел зад гърба си – Бездната. Харарима и Нищото се познават отвътре, защото преди Харарима да е станала явление, тя е била част от Нищото.

Носи в себе си Магически Миг

Харарима е безгласна, но Пееща. Тя е Могъща и Мека. Тя носи в себе си Магически Миг, Миг без време. Сърцето на Харарима е съставено от Древен Кристал. Древната Усмивка е Усет за Присъствието на Скрита Сила. Тя винаги е била събирател на Фина Сила. Ето защо тя умее да прониква в Сърцето на нещата. Има усмивка на света и има Усмивка, която казва, че светът е приключил.

Харарима е Отзвук от Духа

Харарима – Усмивката – е Миг без миг. Да имаш Тайната на Истинската Харарима, то е да имаш Скъпо Богатство – нещо, което го няма в света. Харарима твори Сила, носи Равновесие. Тя е Отзвук от Духа. Харарима, това е Великата Мека Сила – Силата на Изначалната Божественост. И затова тя може да променя съдби. Много съдби са били променяни от един Поглед, от една Усмивка, от един Лъч, но това е Лъч от Бездната.

Присъствие на Сияеща Воля

Умът се страхува от Харарима – Древното Излъчване, защото умът се страхува от Безкрая. Умът обича мрачното място, наречено светът. Безкраят го смущава. Човекът на ума е изгубил Харарима. Той е влязъл в друг вид енергия – енергия на суетата и падението, а Харарима е Древно Място, Древен Език. Харарима е Тайно Писание от Древния Символичен Език. Харарима означава Присъствие на Сияеща Воля – Воля, обучена от Бездната.

Невидимо Цвете

Харарима е Тайнство. Харарима е Образ без лице, Тънък Лъч, Ореол от Ефир, Следа от Меравот, Нежен Полъх, Топъл Миг, Невидимо Цвете, Жив Плод на Душата, Вкус на Живота, Одеяние на Тайното Знание, Смисълът на Сърцето, Слово на Безмълвието, Сърцевина на Корена. Харарима е Тънко Царство на Небесните Очи – Очи, взели нещо от Безпределието; Очи, които докосват Невидимото в тебе.

Усмивката на Диаманта

Харарима е чиста като недокоснат сняг. Тя ограбва трудностите. Харарима разглежда нещата от особен скрит ъгъл. Силата на тази Усмивка е в това, че тя умее да цъфти и в хаоса, и в порядъка. Харарима е Безметежно Сияние. Тя е Птица, която лети без крила. Тя е Скритият Образ на Живота. Харарима е Излъчен Пламък от Древния Шепот на Бездната. Харарима, това е Усмивката на Диаманта.

Пие Мистика и се храни с Безкрая

Харарима е Древно Огнено Оръжие, Прадревен Лъч. Това е тънко изливаща се Жива Сила върху съществата. Те разбират Шепота ѝ. Който познава Харарима, е открил своето Тайно Вдъхновение, своята Безкрайност. Харарима пие и се храни: Харарима пие Мистика и се храни с Безкрая. Така тя се е сляла с Дълбината на Древното си Състояние – Състояние, което е част от Меравот.

Тя спада към Нищото

Харарима е Покорител във Вътрешните Светове. Тя влиза в Чистите Сърца. Тя е Древно Чисто Действие. Харарима е Тънко Дихание, Божествен Мед. Тя е от Царството на Покоя. Тя е повече от доброто. Тя го задвижва. Но тя спада към Нищото – Скритата част на Истината. Харарима не е изречена, тя само се излъчва. Тя е Образ на Фината Свещена Сила.

Тайна Власт над събитията

Харарима е винаги в Истината. Тя е Пазител на човека, тя е Водител. Тя е вътрешно говореща. Тя е загатваща се и скриваща се. Който е обучен в нея, има Тайна Власт над събитията. Но много трябва да бди, защото трябва да се съобразява само с Истината. Тази Усмивка може да променя възгледи. Тя може да променя Пътя на съществата, защото тя е част от Дълбинната История на Скрития Свят.

Когато всичко загубят, се разцъфтяват

Харарима е дълбоко скритата ни Същност. Харарима е Хранилище на Силата. Който има Харарима, може да лекува, защото той отива при болния със Слънцето си, със Същността си. Харарима е Лъч от Царството Божие, Реална Скрита Основа. Тази Усмивка я имат тези, които, когато всичко загубят, се разцъфтяват и ухаят, защото те познават Божията Воля.

Хаярая – Благодарността

Хаярая – Благодарността – е връзка със Сияещата Същност на Душата. Благодарността осмисля Добродетелите и одухотворява нашия Път. Благодарността е Свещена. Тя излива Душа. Ако искаш да вървиш уверено в своя Път, избери Хаярая. Благодарността е Тънка Енергия, която постоянно ни очиства. Хаярая е подготовка за Благоговението, а Благоговението е подготовка за Благостта.

Не е изказване, а Излъчване на Сърцето

Хаярая – Благодарността – е Фина Храна. Душата се храни с Благодарността, Душата пие Благодарността. В началото си Хаярая е мека Светлина. В средата си тя е Съкровена Светлина, а в края си тя е Сияеща Същност. Благодарността е лечебна. Тя лекува старото недоволство в човека. Хаярая не е изказване на езика и гласа, а Ефирно Излъчване на Сърцето. Благодарността увеличава Спокойствието, очиства Пътя ни, увеличава Силата ни и привлича Истината на наша страна.

Връзка с Невидимия Учител

Хаярая е сътворяване на Неуязвимост. Хаярая е Пътуване от Чистото Сърце към Висшата Душа. Хаярая е Пътуване към Храма на Душата. Човекът на Благодарността диша друг вид Енергия: той диша Чиста, Фина, Съзнателна Енергия. Благодарността е смутител на недоволните духове, защото тя е Връзка със Свещен Приятел, или с Невидимия Възлюбен Учител.

„Живях, за да Те видя“

Хаярая – Благодарността – е Фина Манна. Благодарността е по-силна, когато се изразява много тихо: като шепот на листо, като поклон на тревичка, като мълчание на цвете, като сърце на пеперуда, като тих танц на нежния вятър. Благодарният Мъдрец казва на Бога: „Живях, за да Те видя, и това ми стига, защото видях Безмълвната Ти Красота. Видях Скрития Ти Ред сред хаоса. Видях Те и Ти се покланям завинаги!“.

Махир е Духовна Врата

Махир – Мъдрецът – е Духовна Врата за хората, за да вървят те в своя Път към Истината. Мъдрецът е в Единство с Дълбокото. Той е Син на Безкрая. Махир е всякога жив – и тук, и в отвъдното, и в Безкрая. Махир е остров, понесен от Тишината. Мъдрецът е Част от Сърцето на Бога. Сърцето на всеки Мъдрец е Нектар, защото то е Тайноистинно. Това е Леко, Ефирно Сърце, но в него трудно се влиза.

Отворил е Скритата Врата към себе си

Махир е съграден от Могъща Решителност. Чрез нея той е преодолял света. Мъдрецът всякога живее в Тайния си и Скрит Път, защото той е успял да отвори Скритата Врата към себе си и Безкрая. Мъдрецът, това е един странен престой на Земята. Сърцето му е Храм. Умът му е Чиста Светлина. Душата му е Предвечна. Духът му е Древен. А Волята му е Безименен Меч.

Създаден от Усърдие и Овладяване

Махир – Мъдрецът – е отвъд правилата на света. Той знае, че Истината го е напътствала към себе си, и той е нетленно благодарен за това, защото е станал Майстор на Проучването, на Проникването. Махир е създаден от Усърдие и Овладяване. Това е Усърдие, което го няма в света. То е Усърдие на Душата. А Овладяването на себе си – то е Светът на Духа. Съзнанието на Мъдреца е съставено от Скромна Висота.

Сам по себе си е Извор

Махир е сам по себе си Извор – един Наситен Свят. Махир действа като Съкровен Лъч. Всеки Мъдрец има дълбоко в себе си Чист Духовен Архив от Тайно Знание, изразимо и неизразимо. Махир е Дух отвътре и тяло отвън. Махир е Изречен от Невидимия Свят. Той е Изречена Същност. Махир е и достъпен, и скрит. Махир е повече реален в себе си, отколкото в света.

Арарая – Ухаещата

Маара – Майката – това е Животът в Любовта. Това е Мекото Излъчване на Древността. Маара е Пазител. Майката е произлязла от Дарахар – Гласа, Изречителя. Той е изрекъл Маара и Любовта е влязла в нея. Маара в Древния си Смисъл е Слово, по-дълбоко от света. Тя е Замисъл Древен, защото самата Любов е съществувала преди света. Любовта е Бездната, отгледала милиони Богове и милиарди същества. Майката, това е Светът на Сърцето. В Древността са я наричали Арарая – Ухаещата, или Двойното Слънце.

Отглежда ни Любовта на Безкрая

Маара си има собствена Сила в себе си, вродена Сила, излъчваща се Дълбина, собствена Магия. Тази Дълбина е като силата на океана. Тя е като Тайната на Безкрая. Не ни отглежда жената, а Любовта на Безкрая. Това, което ни отглежда, е Тайната на Древността. Когато Маара е била изцяло Свещена Сила, тогава в нея се е вселявало нещо Безпределно – нещо, което е по-дълбоко от стихиите на природата.

По-светла от Слънцето

Маара – Майката – е Говор от Древен Език, Говор на Предвечната Душа, Говор на Вътрешния Свят, който ни говори. В Древния си Смисъл Маара е била Благ Извор. Тя е била Чисто, Девствено Съзнание. Тя е имала Мощ, която може да разтърси световете. Майката е Древен Портал на Любовта. В Истинната Майка всичко е светло. Тя е по-светла от Слънцето, защото Любовта е родена преди Слънцето. Тя е Вътрешното Слънце.

Дихание на Божията Милост

Маара – Майката – това е Любовта, която отглежда Душите и ги дарява с Пътя към Древния. Когато Маара е Истинна, тя има в себе си Осветена Мъдрост. Само тази Древна Маара може да ражда Чисти Души и те да разбират ясно своя Път към Меравот – Древния. Маара е Свещена Птица с Неземна Енергия. Тя е Духовен Извор, Невидим Ефир, Жива Вода, Незрима Необятност, Неизмеримо Сърце. Тя е Дихание на Божията Милост.

Майхар – Храмът

Майхар – Храмът – е Древно Неопетнено Място. То е Скрито в Сърцето и има формата на Божествен Кристал. В това Място тече постоянна Прасветлина. Който е заживял в Майхар, той все повече узнава Дълбините на Свещеното Безмълвие. Тези, които са влезли в Храма, са познали Изкуството на Предаността. На Искрено Преданите винаги се дава Сила, за да извървят Пътя си до Храма на Истината. Истината е Образът и Подобието на Древността.

Усет за Присъствието на Меравот

Външните храмове са лесно достъпни, но те не са Истината. Истинният Храм е Дълбинно Вътрешно Място. То е Несътворено и Предначертано от Древния. То е заключено в Сърцето на Предаността. Тук на това Сърце е даден Усетът за Храм, Усетът за Присъствието на Меравот – Древния. Майхар означава Място на Древно Несътворената Любов. Истинният Храм никога не е нещо сътворено. Той е всякога скрит от света.

Място на Невиждан Покой

Майхар – Храмът – е Място на Невиждан Покой. Това е Всевисоко Измерение, Място на Скритата Тишина, Място на цялата Енергия, овладяна в една точка, Място на Съкровеното Живо Присъствие. Майхар е Древното Убежище. В това Място човешки крак никога не е стъпвал. Майхар е бил наричан Древният Корен, или Бездънната Пещера – Място на Изначалието.

Общува с Тайни и Мистерии

Храмът е Място, в което няма нито свят, нито отвъдност. Храмът е Пречисто Огнено Място на Древното Присъствие. Тук световете са изгорени. Който е съумял да влезе в Майхар – Храма, е получил Позволение да общува с Тайни и Мистерии. Тук Скритият Промисъл сам му съдейства и го упътва. Майхар е отронен от Изначалното Сърце на Древния.

Алмарая търси Мъдрост или Скритост

Алмарая – Уединението – е Търсене на Мъдрост или Скритост. Този, който може да се уединява, може да призовава Могъществото, защото той може да се слива с него. Да ти е позволено да се уединяваш дълбинно, то е въпрос на много старо Доверие между човешкия Дух и Древния Дух. Човекът на Уединението е Неуловим Вятър. Той може да се домогва до много специални Размишления и Откровения.

Уединява се в Меравот, а не в себе си

Алмарая – Уединението – достига до Гласа и до Безмълвието. Уединението се храни от тях. Уединението е Метод на Сърцевината. То е Чисто Древно Действие. Човекът на Истинното Дълбинно Уединение се е жертвал много пъти за Меравот – Древния – и затова е получил това Позволение да се уединява в Меравот, а не в себе си. А когато Меравот невинаги му отговаря, то е, за да го предпази от нещо.

Той е Мистичен Дух

Човекът на Истинното Уединение има Сияещ Мироглед, защото той е Древно Докоснат. Сам той е Мистичен Дух и умее да пази Невидимото. Този Мистичен Дух е като чист сняг, който съдържа Жива вода в себе си. Човекът на Алмарая може да види Прекрасното и в калта, защото той е част от една друга История. Той е част от Историята на Древните Духове. Той всякога живее осъзнато всред Духове, дори и в света. Той напълно осъзнава това, защото на неговия Дух му е дадено естествено да вижда Духовете.

Мост към Бездната

Алмарая – Уединението – може да привлече на своя страна Великото Скрито Могъщество, защото никога не го задължава то да действа за ползата, а само за Истината. За човека на Алмарая има Мост към Бездната и този Мост никога не се разрушава, щом един път е бил създаден. Уединението е Позволена Специфична Енергийна Сила, която е слязла в света, за да помага. Истинното Уединение е Древен Възглед и Метод, скрит от света. Уединението може да променя събития. То може да променя дори и агонията, като я превръща в екстаз, защото Уединението е Сила в Силата.

Възгледът за Мистерията и Безкрая

Зарама – Истината – това е Възгледът за Мистерията и Безкрая. Зарама е нещо, което никога не свършва, нещо Безначално. Зарама е скрита дори когато е очевидна. Зарама е Океан от Покой. Истината е отвъд падналото човечество, отвъд черната дупка. Истината търси само Търсачите. Този, който заживее в Истината, в който и мрак да го поставиш, той свети.

Белегът на човека на Зарама

Човекът на Зарама – Истината – е Диамантен Меч на Решителността. Зарама твори само Реалност и нищо друго. В Истината няма история, защото тя не е минало. Тя е всякога тук, така както е била и в Древността. Зарама е винаги Висота, а историята е падение. Белегът на човека на Зарама е, че е Тих, Сияещ, Уверен, Цялостен. Тишината на такъв човек е Звучаща Мека Сила.

Знание, което е Погледът на Бога

Зарама – Истината – е от най-древен род. Зарама никога не създава време. Тя е по-дълбока от света и Вселената. Много светове са изчезвали, Зарама винаги е оставала. Истината е Острие от Древна Мощна Сила, която е разрушавала световете и мрака. Хората на Истината са Духове, а не човеци. Хората на Зарама са Неизвестни Храмове в света. Те носят другото Знание, което е Погледът на Бога.

Зарама е Величествена

Очите на Зарама – Истината – са Огън. Сърцето на Зарама е Диамант. Душата ѝ е Кристал. Духът ѝ е Древност, Скала. Ръцете на Зарама са Безкрайност, а Ухото на Зарама е Величествено. Ухото на Зарама чува шума от кацането на пеперудата, защото този Слух е преди света и вековете. Окото на Зарама е Всевидение. Окото на Зарама вижда пътя на заровената риба на дъното на океана. Това Око вижда пътя на мравката в най-мрачната нощ. Който се е слял със Зарама, е отведен от Зарама и Истината знае къде да го отведе. Само едно Тайно Движение от Зарама – и това може да промени верига от събития. Когато Зарама се намесва в живота на човека, тя го е залюбила и му е станала Водител.

Харива Атор – Водачът в нас

Харива Атор – това е Специалният Устрем в нас. Този Устрем е Устремен Водач в нас и ние израстваме чрез него. В този Устрем участват най-малко двама: това е твоят Дух и Същество от Древността, но може и да са повече от десет Същества. Този Устрем може да превърне пропастта в Слънце, падението на дъното във Велико Извисяване. Този, който е съумял да привлече Специалния Устрем на своя страна, е имал особено Старание за живот в Истината, едно особено Старание за Извисяване над света. И така Специалният Устрем е видял това Старание и се е вселил в него.

Подадена Ръка от Древната Сила

Харива Атор – този Устрем е Слънчева Сила, Подадена Ръка от Древната Сила. Този Устрем има Власт над съдбата. Той е по-дълбок от всичките знания на света. Човек, който има този Устрем, светът не го обича и не го цени, защото този Устрем е друг Свят. Този Устрем е белег, че се заражда Нов човек, Правилен човек. В този Устрем има Ядро от Скрита Могъща и Ръководеща Сила, зад която стои Истината. Точно тази Истина е, която оформя постепенно Изначалния човек.

В Единство с Древния Замисъл

Харива Атор – Специалният Устрем – е Вход в Тайната на Живота. Този Устрем работи в Единство с Древния Замисъл. Този Устрем възвръща в нас Духа и възражда в нас Древното Чисто Съзнание. За този Устрем се изисква Нова Определеност, Дълбоко Осъзнато Намерение. Харива Атор е Скрито Изкуство. Рядко са хората, които го познават. Този Устрем пробива скали, отстранява урагани и проучва това, което е скрито под дъното на океана.

Древен Повик от Истината

Харива Атор е Път към собствената ни Сърцевина – Мястото на Върховното Ядро, което е било преди стихиите на природата. Този Устрем е Древен Повик от Истината, която те е призовала да се завърнеш. Тези, които са се завръщали, са били винаги устремени. Те всякога са гледали уверено. Мисълта им е била силна. Основата им е била чиста. Хората на Харива Атор превръщат света на прах.

Даровете на Равая – Радостта

Равая – това е Радостта. Тя е Чисто Благо за Душата. Тя е Златосветеща. Мъдрият често изпраща Съзнанието си в Храма на Радостта. Равая е изтъкана от много Дарове: в нея има Жизнена Лекота, тя има фини Криле, приятна Светлина, Очи-Бисери. Тя е нежна Тайна, тя е Благотворяща, тя е жива Мекота. Ухае подобно на безброй цветя.

Равая е друго Име на Свободата

Когато Равая – Радостта – докосне една тревога, и тревогата се усмихва и се успокоява. Равая е друго Име на Свободата. Има Радост, която е по-силна от всяко оръжие. Има Радост Мистична, която е скрита дълбоко навътре и живее там като Безмълвно Сияние. Има Радост, пред която смъртта занемява. И така смъртта веднага разбира, че няма какво да вземе от този човек.

Сила, която управлява съдбата

Истинската Радост е неспособна на тревожене, защото тя е Скрита Чистота. Когато в голяма трудност злото види лицето на Равая, нещо в него се отчайва, защото злото знае кой стои зад тази Радост. Истинската Радост е Сила, която управлява съдбата. Трудностите и съдбата контролират хората, но не могат да контролират човека на Радостта. Истинската Радост е Меч от Чиста Светлина. Тази Радост я познават само Мъдреците и Посветените в нея.

Глас от Древния Свят

Равая – Радостта – е Светът на Скритата Чистота. Тази Радост е Тънкосветеща Сила, която може да освети мрачните области на всяко съзнание. Когато Равая е в очите, те искрят като малки Слънца. Откъде идват тези Искри? От едно Специално Място, скрито в Сърцето. Равая е Музика на Светлината. Красиво е да имаш тази Музика в себе си, защото това е Глас от Древния естествен Свят – Света, когато сме били в Покоя на Истината.

Даротот – Живот в друго Разбиране

Даротот, или Праезикът, е скрито неуловим и за Земята, и за Небето. Той е съставен от Думи с концентриран Огън и затова той е Живот в друго Разбиране, в друго Измерение. Праезикът е сам по себе си Виждащ. Той е Подобие на Древното Сияние, откъдето е произлязъл, а Думите му са душевна Светлина. Праезикът е съставен от Огън, който никога не губи себе си, защото е част от Ядрото на Истината.

Арима Мавора – Тайното Възприятие

Даротот – Праезикът – дарява Бдителност. Даротот увеличава в нас Арима Мавора – Тайното Възприятие. Това Възприятие е по-дълбоко от събитията, които се случват и не се случват. Това Възприятие е Умение на Скритата Искра от Мистерията. Когато тази Искра е слязла, се е случило Тайното Възприятие. Който гледа с Арима Мавора, той гледа с Очи от Мистерията.

Не е важно, че търсиш Истината, а как я търсиш

Даротот, или Праезикът, е Древно и Особено Огнено Място. Първото Правило да се свържеш с нещо от Праезика и подобните му Древни Езици, е да знаеш Дълбоко Осъзнато за кого работиш. Но ако кажеш: „Работя за Истината“, няма да получиш нищо от Праезика, защото не е важно това, че търсиш Истината, а важното е как я търсиш и с кой метод. Много са търсещите Истината, които отдавна са изпъдени от Древната Сила и от Праезика.

Особеното Отношение към Древните неща

Даротот е Изгрев преди изгрева. Праезикът не е нещо от света и световете, защото светът и човечеството отдавна са излъгани от себе си и отстранени от Древния Път. Завръщането в Праезика се намира в Особеното Отношение към Древните неща. Това Отношение трябва да е Дълбинно Съкровено. И това е само началото, но от тук нататък вече се явява една Могъща Ръка, Която да те направлява. Първото нещо, което ти дарява тази Могъща Ръка, е Благословеното Уединение.

Силата, която преодолява Мрака

Матот – Мракът – е много стара Същност, дарена със Силата да забулва нещата. Тази Сила, Матот, може да бъде преодоляна само с по-голяма Сила. Това е Силата, която придобиват Търсачите на Истината. Матот е покорен само на Сила, която изтича от Истината. И този, който е преодолял Мрака, вижда, че Мракът не е бил Мрак, а само един служител на Древния Замисъл. Матот е тайно прикрита Светлина, заставена да служи на Търсачите.

Мракът е скрита Светлина

Матот – Мракът – е изящен Приятел, ако съумееш да го проникнеш, защото само тогава го съзираш. Тези, които не разбират Древния Замисъл, не разбират и Матот. Ето защо те не могат да осмислят себе си и своя Път. Мракът е скрита Светлина, която е Път към Древната Прасветлина. Но това е само за този, който премине границата от ума към Чистия Дух. Матот е всичко старо, старият свят. И само Новото може да го пробие, но ако Новото се е съединило с Истината.

Пробиването на Мрака

Когато Древният влезе в тебе, Той те извисява над Мрака. И тогава ти познаваш себе си и Любовта на този Древен Баща. Но този Древен Баща влиза само там, където Истината може да се осмисли. Ако човекът умира за Истината, той я придобива. И тогава Мракът, който е честен, му казва: „Досега беше мой, сега си в Ръцете на Истината“. Така световете си взаимодействат. Да се пробие Мракът, това е Дело на Търсача. Що е Търсачът? Този, който търси вечно. И когато не успее, пак продължава да търси, но с още по-голямо Усърдие.

Матот е създаден със Замисъл

Матот – Мракът – е Сила, която умира само в Истината. Но в света на земното мислене тя си живее свободно. Мракът даже е помагач, но ако си в Единство с Истината. Матот е създаден със Замисъл да руши тъмното начало в хората, стария застой, който заглушава всеки Разумен глас. Много мъртви са в света на живите и много мъртви са в света на умрелите, защото не са разгадали Тайната на Матот. Но Слава на Търсачите, защото те носят в себе си Усърдната Светеща Увереност!

Хариторх – Вечният Приятел

Хариторх – Единственият Действащ – Той знае Древните Причини. Той действа като Вечния Приятел, защото голяма е Любовта Му към нас. Той иска да Го търсим и да Го открием, и да се върнем при Него. Той обича Тайната в нас, защото Сам Той е нашата Тайна. Той е Действащата Неизменна Любов в нас. Той е Мистично Действащ, а обхватът Му е Безграничен.

Мъдро Даващият и Мъдро Отнемащият

Хариторх действа скрито и тихо създава Вечните неща, и ни учи как да ги изживяваме. Той ни учи на Тънкостите на Безмълвието. Той ни устройва и отвътре, и отвън. Той иска да се случи в нас и ние да Го разберем. Той ни изпраща Истината отвътре. Той е Мъдро Даващият и Мъдро Отнемащият Благото, защото Той гони винаги една по-дълбока цел за нас.

Скритият Действащ

Скритият Действащ е нашата Вътрешна Опора. Той ни изпраща определени събития, чрез които променя пътищата ни. Той всякога работи за нас, защото ние не умеем да работим за себе си. Той може да накара камъка да заговори или да замълчи, защото всяка частица е Негова. Във всяка безизходна ситуация Той има изход за нас, външен или вътрешен, защото Любовта Му е преголяма за нас.

Той е Върховното Благо

Хариторх – Единственият Действащ – действа в нас като Могъщ Устрем, защото иска да ни заведе при Себе Си. И Той знае кога да ни запали. Когато Той ни дарява Себе Си, това е Върховното Благо, Благата Вест. Той е, Който ни отделя от света или ни обвързва със света, защото знае нашето минало. Неговият Тих Глас е Върховно Действаща Сила. Той изрича: „Бъди!“ и нещата стават.

Хадирите – Същества с друга Воля

Хадирите – Търсачите – са Същества с друга Воля, втора Воля, защото те са избрани да вървят от света към Храма. Белезите на Хадирите са, че те са тихи, скромни, овладени и устремени. Тих е светът им, скромен е подходът им, овладяно е отношението им, устремен е Духът им. Зад Хадирите винаги стоят Висши Същества, които да им помагат.

Те устройват Несътвореното в себе си

Хадирите – Търсачите – вървят от сътвореност към Несътвореност. Хадирите не се колебаят. Те са уверени във Висшата Помощ и в себе си. Закъде са тръгнали Хадирите? Те са тръгнали на Път, за да създадат себе си, Същността си, Несътворения си Свят. Те устройват Несътвореното в себе си. Хадирите осъзнават, че Пътят им е по-дълбок от живота и смъртта.

Събудили са Скрита Искра в себе си

Хадирите имат Правилното Мълчание. Това е Мълчанието, в което узряват и се умъдряват. Хадирът е Същество, което е събудило Скрита Искра в себе си. Това е Чистота, която сама по себе си се движи. Състоянието Хадир, или Търсач, е Замисъл на нашия Древен Дух. Голямата работа, която Хадирите вършат, е повече невидима, отколкото явна. Истинският Хадир не разкрива Тайните си Способности на света.

Не са запалени от Него, а от себе си

Всички Истински Хадири стават Вътрешни Мъдреци. И те заживяват в Равновесие и Покой. Те никога не питат за смисъла, защото те търсят безкрайно. За тях Усърдието е смисълът, а резултата – за него казват: „Все едно дали идва, или си отива“. Всеки Истински Хадир живее в Тайната на своето Усърдие. Ето защо всеки Хадир има Вкус на Безпределност. Но това невинаги е явно. Истинският Хадир е проникнал и в Покоя, и в Безкрая. Но той продължава да търси Мистерията. Ето защо Истинският Хадир е Специална Радост за Древния. Тук дори Древният се е трогвал от някои Хадири, когато е виждал, че те не са запалени от Него Самия, а от себе си, за да Го открият.

Уразумая – Върховната Непостижимост

Уразумая е Върховната Непостижимост. Докъдето и да стигнеш, трябва да се поклониш пред тази Скритост и Праскритост, Която те е създала и Която чете твоите Дълбини. Тя всякога те наблюдава. Неизвестното можеш да го откриеш някога. Непознатото можеш да го узнаеш някога. Но до Неведомото не можеш да се докоснеш никога. Има нещо Величествено в това, че не можем да Го постигнем, защото така си оставаме съхранени и преизпълнени, Вечни и Безкрайни. И това за нас е повече от всичко.

Той е Свръхизчезновение

Уразумая – да не можеш да Го постигнеш, това е най-красивото нещо в живота. Това е да станеш Безкраен и Свободен. Този, Който в нас постига Себе Си, е Самият Той, Древният. Той ни дава Съкровената Си Дълбина. Но Последната Дълбина си остава единствено Негова. Древният Покой е нашата Опора и нашият Път, а Той е нашият Водител в Мистичното Нищо. Ние можем да постигнем най-много Чудното Изчезване. А само Той е Свръхизчезновение.

Да не Го постигаме, е нашата Радост

Уразумая – чрез Него ние вървим към собствения си Извор. Той е, Който отваря за нас Древни Порти. И колкото повече напредваме, толкова повече Го непостигаме. Това е нашата Радост, това е Уханието. Това, което не постигаме, никога не можем да го развалим и унищожим. И затова не Го постигаме, не Го обхващаме. А това ни води към собствената ни Безкрайност. И това ни дарява собствената ни Неизговоримост.

Аз съм жадувал да не Го разбирам

Той е толкова Скрит, че нито се вижда, нито се разбира, нито се схваща. Аз съм жадувал да не Го разбирам. Най-красивото е, че към Него няма Път. Най-достойното е, че Древният ни води не към Себе Си, а към нашите Дълбини. Най-дълбинното е, че Той ни учи на Мистичните неща. А най-неизговоримото е, че когато Той ни позволи да изчезнем в Него, Той ни дава нещо от Древното Си Сърце.

Покоят е скрит във всички неща

Аанхарат – Покоят – е скрит във вътрешността на всички неща, дори в охлюва, славея, сокола. В охлюва Покоят бавно пълзи, в славея Покоят е чиста песен, в сокола Покоят е устремна сила. Покоят е отвъд видимото, а в Древния си Смисъл Покоят е и отвъд Невидимото. Но той е всякога тук, ако имаш усета да го доловиш. Ако го доловиш, той те е уловил и става твой.

Да имаш Чувство за Покой

Чистият Покой е във Вечността, Мистичният е в Безкрая, а Древният Покой е в Мистерията на Абсолюта. Но всички тези измерения взаимно се проникват. Да имаш Божествено Чувство за Покой, това е Живо Благословение, Жизнен Дар. Покой означава да пиеш Извор, Есенция, Дух. А Древният Покой означава нищо да не пиеш, а да си получил всичко. Всеки, който е влязъл в аурата на Покоя, е Вдъхновен.

Древният Покой е нашият Дом

Покоят е Брат на Истината, Същност на Истината. Когато Покоят е Мистичен, ни храни. Когато Покоят е Древен, ни поглъща. Слънцето живее в Мистичния Покой. Истината живее в Древния Покой. Покоят като Древно Състояние е Универсален. Той обхваща всичко, защото надминава Реалността. Понеже надминава Реалността, той я владее. Древният Покой е нашият Изначален Дом.

Ако си в Покоя, имаш всичко

Аанхарат – за това Древно Състояние няма число, нито Духовно, нито Мистично. Покоят като Древно Състояние е Прадревен Ключ. Той е отвъд мярката. Той е Ключ без ключалка, Ключ без светове, Велика Необятност. Този Покой е Изначално Осветена Мъдрост. Ако си в Покоя, имаш всичко. Ако си в безпокойството, нямаш нищо. Ако си в Древното Състояние на Покоя, ти си Дух на Безмълвната Пълнота.

В Меравот тече Мистерия и Безмълвие

Меравот – Древният – в Него тече Мистерия и Безмълвие, а не светове. Неговият Говор е Безмълвието. Ние се учим от Него, от Неговата Неизговоримост. Очите Му са Тишина. Който е видял Очите Му, замлъква. Очите Му поразяват думите. Той е преди думите, преди езиците. Те са стари, Той е Древен. Само този, който е влязъл в Неговата Тишина, може да си обясни нещата. Тишината е Обяснител. Неизреченото е Истината.

Трябва да си умирал за Него

Меравот – Древният – е Могъщ Говор на Истината. Никога не можеш да Го разбереш с уважение и с мислене. Трябва да си умирал много пъти за Него и тогава Той ще ти позволи да Го разбереш чрез Преживяване. И когато Го преживееш, ще Го разбереш. И когато Го разбереш, ще узнаеш, че Тайната си остава. Древните казват: „Тайната на Живота не е за разбиране, а за живеене“. Но това е Древен Живот, недостъпен за знанието. Само Древните умеят да живеят, защото са погълнати в Него. Да живееш в Него, то е Велико Уединение. А това Уединение е прекратяване на себе си и на световете.

В Него е Великото Действие

Меравот – Древният – събужда в нас Есенциалната Енергия, а това ни дарява Древен Устрем. Меравот познава Светлината на Слънцето и Светлината на Мрака, защото в Него е Великото Действие. Той се движи странно: има Път, но не пътува; сияе, но не блести; извършва, но не доказва; превъзхожда, но не говори; а Простотата Му е Всемъдра.

Той е Особеният в Особеното

Меравот тече, но не е вода. Меравот лети, но не е птица. Понеже е по-бърз от всяка птица, птиците се завръщат в Него. Меравот е Любов, но заради другите. Той е Скрит, но не се крие, дори действа явно. Той е Особеният в Особеното. Той е Мистичният в Мистичното. Когато се грее на Слънцето, Слънцето се радва за това, че е удостоено. Той е Майстор на Отсъстващото Присъствие.

Азахот Маяра – Върховното Виждане

Азахот Маяра – Върховното Виждане – се вглежда само в Незримото, в Дълбоко Скритото, защото зримото е само последствие. Върховното Виждане произхожда от Пречистото Сливане с Единствения Виждащ. Да гледаш чрез себе си, е всякога недовиждане. Да гледаш чрез Него, значи да узнаеш Виждащия и Виждането. Който е узнал Виждащия и Виждането, той е получил като Дар Древния си Път.

Каквото виждаме, това градим в себе си

Азахот Маяра – Единствения Виждащ – когато сме в Него, ние винаги търсим Дълбоко Скритото в събитията. Това, Дълбоко Скритото, се изпраща за нашия Дух, за нашето Истинно Развитие. Върховното Виждане е нещо, което постоянно ни обогатява, но ние трябва да го търсим с Чистия си Устрем. Иначе винаги ще гледаме другото, второстепенното. А то винаги ще ни ограбва и отклонява. Азахот Маяра казва: „Каквото виждаме, това градим в себе си“. Когато Върховното Виждане влезе в нас, потекъл е Древният Поток, Древният Път.

„Аз съм Този, Който съм и Който ви чака“

Азахот Маяра вижда само едно Послание и това е: „Аз съм Този, Който съм и Който ви чака. Аз съм Този, Който живее за Дълбините ви. Аз съм Този, Който ви призовава, за да не се отделите от себе си“. Когато се слеем с Върховното Виждане, ние съживяваме в себе си Ваятеля, Оживителя, Осиятеля, Обожествителя. Това, което виждаме чрез Азахот Маяра, това ни обожествява. А щом го виждаме, Той ни е дал нещо от Себе Си.

Древното наше Чисто Виждане

Колкото повече влизаме във Върховното Виждане, толкова повече влизаме в Тайната на Пустинята, в Тайната на Нищото. А що е Пустинята? Мястото, в което говориш пряко със себе си без скрити мисли, Чисто и Съкровено. И така сам ставаш Виждащ. Върховното Виждане е Древното наше Чисто Виждане. То е Свещена наука. Търсачът на Виждането е предопределен от Древната си Любов към Истината.

В Мястото на Истината

Зарама – Истината – е търсене на Дълбинното, Ясното, Чистото. Тук, в Мястото на Истината, ние се срещаме с Древния и със себе си. Тук Дух и Дух се срещат. Древният позволява на Истината да звучи в Чистия Дух. Така Той води Чистия Дух към Себе Си и прелива все повече Истина в него. Ти виждаш Истината, когато си застанал под особен ъгъл, когато си в гледната точка на Древния. А това означава, че Той те е приел в Своята Истина.

Истината е Велик Огън

Зарама – Истината – царува при всички условия: и в процъфтяващия хаос, и сред най-големите бедствия, и по време на кладите, защото самата Истина е Огънят на кладите. И чрез този Огън Истината взема Възлюбените при себе си. Истината е Велик Огън, на който не всеки може да устои. Да те изгори Истината, това означава тя да изпепели изцяло твоята човешка природа и накрая да каже: „Ела при мене, Сине мой“.

Истината управлява силните духове

Истината е по-скъпа от злато, по- страшна от смъртта, по-могъща от всички бедствия. Истината е Строг Древен Свят, който съхранява живота и го поддържа. Бедствието буря е съставено от силни духове, които са слуги на Могъщия Дух на Истината. Истината е, която управлява силните духове. Да живееш в Истината, означава да владееш настоящето. Божият Гняв е създаден от Скритата Истина на Древния. Божият Гняв ни пази, той е Скрит Пазител.

Когато е в бедствие, се усмихва

Истината е Престолът на Всемогъществото. Световете са светове, защото не са в Цялата Истина. Ако бяха в нея, щяха да бъдат във Великата Древна Свобода. Човека на Истината как ще го познаеш? Когато е в бедствие или в трудност, той тихо се усмихва. Това е качество на Духа. По Строгия Път на Истината ние откриваме Духа си, Древната си Воля и Изначалното си Вдъхновение. Всички те са изтъкани от Чист Диамант.

Кръвта твори в нас, а ние творим Кръвта

Хортор – Чистата Кръв в човека – означава Дарителя на Увереност. А що е Увереността в човека? Оръжие, Скрита Сила. Хортор – Кръвта – може да твори Силата в нас и Устоя, но може и да ни понижава. Това зависи от начина на мисленето и от словото, което приемаме в себе си. Чистото Слово се превръща в Чиста Кръв, а Чистата Кръв може да придава и Воля, и Сила на човека.

Трябва да я пазим като Сърцето си

Хортор, или Кръвта, е Тайнство. Чистата Кръв е Лекар от друг Свят. Тя носи в себе си Покоя и Убедеността. Тя е Водачът на Силите и Елементите. Тя е Основата на Равновесието. В зависимост от това дали кръвта на човека е Чиста, или нечиста, в него може да се разхождат същества от Благородството до чудовищата, от Силата до слабостта. Кръвта е Същност от Древен Род и ние трябва да я пазим като Сърцето си.

Хортор може да даде Тоталност

Хортор е събрана, съсредоточена Сила. Тя може да даде на човека Устрем и Тоталност. Тя може да всели в него Ново мислене и Нова гледна точка, които не са характерни за човека. Тя може да даде на човека Нови нагласи, Нови пътища, Ново Сияние, Нова Смелост. Христос е имал Кръвта на Безсмъртието и Светлината. Той даде няколко капки Кръв и освети Земята и Пътя на Своите Избраници. Тези, които ядат месо, се съюзяват с нечистата кръв, която може да бъде голяма пропаст в живота им и в света.

Словото чисти Кръвта

Кръвта е свързана с Тайната на Сърцето и Словото. Кръвта е Мистичната Сила на човека. Тя е особен род Знание. Тя е мислеща и динамична. Но на гневния човек кръвта е тъмна бездна, част от празнотата на провалените духове. Да пречистиш Кръвта си, означава да се сдобиеш с Верен Приятел. Според начина си на мислене човек призовава в Кръвта си различни духове. Това, което най-много чисти Кръвта, е Словото.

Дараватра – Смисълът

Дараватра – Смисълът – е в Древното Пречисто Слово. В това Слово е скрита Неизменността – Скритият Чист Огън. Смисълът сам по себе си е Скрит Огън. Смисълът е Покорител на ума и злото. Този, който не е покорил ума и злото, не може да бъде в Смисъла и не може да бъде в Древното Слово. Самото Древно Слово е Покорител. Що е Смисълът? Придобитата Истина в човека.

За да събудиш себе си

Дараватра – Смисълът – е Мистичният Водител на човека. Но не е лесно да събудиш себе си. За да събудиш себе си, трябва да се победиш и преодолееш. И в това е голямата борба, защото, който е събудил себе си и който се е самопобедил, е получил себе си. По-хубаво е да си придобил Смисъла, отколкото всичките богатства на света. Дараватра е нещо, много повече от доброто. Тези, които са останали в доброто, не познават Смисъла.

Съществува само това, към което вървиш

Дараватра казва: „Съществува само това, за което мислиш. Съществува само това, към което вървиш“. Смисълът е в Дълбините. Смисълът е повече в Невидимия Свят, отколкото във видимия. Смисълът сам по себе си те благославя. Дараватра казва: „Най-дълбокият Смисъл е нещо, което не може да се изрече“. Смисълът е Образ на Древната Свещена Сила, защото е осветен от Меравот – Древния.

Дараватра е Богоразкриване

Дараватра – Смисълът – е Богоразкриване отвътре. Ние имаме Смисъла, когато Бог ни е дарил нещо от Своята Съкровеност. Когато Древният ни е дал нещо от Себе Си, това ни осмисля и ние ставаме Носители на Смисъла. Човек, който е придобил Дараватра в Истинния Смисъл, е по-дълбок от всички Свещени Писания, защото Древният е с него. А там, където е Древният, Писанията угасват.

Извисява бедността, извисява болестта

Авазирия – това е Вдъхновението. Ако един беден човек е вдъхновен, той ще извиси бедността. Ако един болен човек е вдъхновен, той ще извиси болестта, ще ѝ даде Крила. Там, където е Авазирия, Духът е Водител. Вдъхновението подава Ръка на всичко, но не всеки е готов за тази Ръка. Ето защо Вдъхновението се крие. Вдъхновението винаги носи Ново Познание.

Измерения на Вдъхновението

Авазирия – Вдъхновението – си има свои Измерения. Има Вдъхновение, което стига до Вечността. Има Вдъхновение, което стига до Безкрая. А има и Вдъхновение, което прониква в Мистерията. Вдъхновението се определя от различните степени на Любов към Истината и Меравот – Древния. Чистото Вдъхновение – това е Мъдростта на Волята. Силното Вдъхновение винаги означава Силен Дух. Истинното Вдъхновение винаги пробива заблужденията на света. Колкото по-чисто е Вдъхновението, толкова е по-проникващо. Колкото по-мъдро е Вдъхновението, толкова повече прониква то в Дълбините на Древността.

Трябва да си много зает с Бога

Авазирия – Вдъхновението – е Лекарството, което ни избавя от света. Вдъхновението е Благо. То е Основата на Пътя. То дарява Уверени Очи. То е Решителната Сила отвътре. За да бъдеш вдъхновен, трябва много да си зает с Бога. Само така ще придобиеш Неговия Поглед и част от Неговата Сила.

Вдъхновението се самовъздига

Вдъхновението пристига в Покоя, а Покоят е непроницаем за света. Покоят е забранена територия за света, забранена територия за земното мислене. Светът се самокопае, самопогребва. Вдъхновението се самовъздига. Светът е изместил Сърцето си, а Вдъхновението е Завръщане в Древното Чисто Сърце. Да имаш Вдъхновение, то е нещо повече от Храм.

Варахира – Възприемащо Проникновение

Варахира – Чистото Изначално Възприятие – е изтъкано от Светлината. То е част от Кръвта на Светлината. Който има това Изначално Възприятие, той отделя света от себе си. Човекът на Варахира има Особени Очи, друга Бдителност. Варахира е Възприемащо Проникновение. Варахира е Безмълвно Проникновение в Същността. Тя вижда във всичко Път и Дълбини, Дух и Безкрайност. Чудно благословен е този, който има Варахира.

От опасността изтръгва Увереност

Варахира – Изначалното Възприятие – е Дар за Съкровените Души и Чистите Духове. Този, който няма Варахира, сътворява в себе си света и времето и възприема света като последна реалност. Той е наказан и лишен, защото е избрал пътя на угасналия свят. Който има Варахира, той умее от всяка опасност да изтръгне Увереност и Чиста Светлинна Сила. За човека на Варахира е достъпна Простотата на Истината. Тя го докосва.

Целостта на Силата

Изначалното Възприятие е Особен род Божествена Манна. То е Особено Умение в голяма опасност да бъдеш явен или таен Господар. Който има Варахира, може да призовава Целостта на Силата и тя да му откликва. Що е Цялата Енергия? Що е Целостта? Стихията на Живота. Само Съкровеният човек може да я задвижва. Цялата Жизнена Сила, това е Могъщият Меч на Живота.

Вади Живот дори и от смъртта

Варахира вади Живот дори и от смъртта, а не само от трудността. Тя така се промъква и прониква, че те не я виждат. Понеже не я виждат, не я разбират. Варахира в нас е част от Древната Безмълвна Красота. Варахира има Вечен Поглед, защото никога не сътворява света в себе си. Тя никога не се поддава на света. Варахира прилича на Тайнство, подобно на Древен Скъпоценен Камък.

Хадайра – могъщо действие на илюзията

Хадайра – времето – е само капка от Древния Безмълвен Океан. Времето е могъщо действие на илюзията и затова хората мислят, че то съществува. В Безмълвието няма време. Във Вглъбяването няма време. В Постоянната Мисъл за Древния няма време. Но ако не разбираш това, времето е тук, умът е тук, сътворението е тук. Ако се тревожиш, времето е тук. В Покоя време няма. Ако се мъчиш, времето е тук. Ако блаженстваш, време няма. Ако не си се отдал на Истината, ти си обвързан с времето.

Чист значи Свободен

Хадайра – времето – е грабител, ако му позволиш да проникне в тебе. Времето е затворен илюзорен свят, заключен от силата на илюзията. Човек, който не се владее, е винаги във времето, в сътворението. Който се владее, е Чист. Чистотата е не-тревожене. Чистотата във Висшия Смисъл е Древният Свят. Този Свят е свързан с безвремието. И затова Чист значи Свободен.

Може ли времето да стане Мъдро?

Времето е видимата страна на нещата. Безвремието е Невидимата, Безмълвната страна. Невежеството увеличава времето. Мъдростта увеличава Безвремието. Да си убеден, че живееш във времето, това е да се самоограничаваш в своето неразбиране. Времето е църква, Любовта е Храм. Времето е говорене, Безмълвието е Мъдрост. Може ли времето да стане Мъдро? Може, ако имаш Силен Дух, чрез който да го проникнеш. Но тогава времето ще бъде отстранено. Ще се случи просто Мигът. Този Миг е докоснал времето, но не принадлежи на него.

Безмълвието е Път към нашия Дух и Душа

Хадайра – времето – е място за развитие; път за тези, които са изгубили себе си; път за тези, които са изгубили Душата и Духа си и са придобили ум. А този ум обича да живее в сътвореността, той обича този свят. Умът не обича Безмълвието. За него това е смърт. За ума Безмълвието е безвремие и бреме. Защо умът не обича Безмълвието? Защото тук той угасва. За тревожния ум Безмълвието е мрачно място, мрачен храм. А това Безмълвие е Пътят към нашия Дух и към нашата Душа.

Мохрот – Мистичният Мрак

Мохрот – Мистичният Мрак – е част от Древната Мистерия, Древната Незнайност. Този Мрак е Мистично Царство, защото това е Прасветлината в скрит вид. Това е Праизобилната Светлина, която не можем да възприемем. Всеки човек има Свещен дълг да накара този Мистичен Мрак да засияе в него. Древните са казвали: „Мракът е обещание за Слънце, защото Мракът е Осветител“. Този Мистичен Мрак е създаден, за да спаси всички. В Древна Атлантида е имало Празник на Мохрот – Мистичния Спасител. Този Мрак дарявал Виждането на Безкрая. И когато той пожелаел да ни освети, ние сме се завръщали в Дълбините си. Но Древните казвали: „Не можем да разкажем за това на неподготвените“.

Мракът е Последният Създател

Мохрот – Мистичният Мрак – е черен и тъмен отвън и Сияещ отвътре, в Дълбините. Земните виждали в Мрака на Голгота само тъмнината, а това било Мястото, в което Избраните се пресътворявали. И затова Древните казвали: „Мракът е Последният Създател“. Този Мистичен Мрак е по-дълбок от Тайните на света. Който е преживял Мрака на Голгота, е придобил нов пулс – пулса на Покоя, Вечността и Пълнотата. Мракът на Голгота разбулва Бог в нас. И така този Мрак прелива в нас нещо от Прасилата на Древния и нещо от Небесната Кръв на Мистерията. Така ние ставаме сродни с Древния.

Върховно Просветление

Този, който е преживял Мохрот, не може да го разкаже. Този Мистичен Мрак е прикрит Свещен Замисъл на Древната Милост. Този Мрак е Беззаветен Служител. Той се е скрил в себе си и се открива само на Избраните чрез Дълбинно Преживяване. Мракът на Голгота е Мълчалив Храм. Тук Върховната Мъка се превръща във Върховно Просветление. Но за този Мистичен Мрак е достойна само Истинската Любов. А след това остава само едно – Безпределното Опиянение.

В Голгота оживява само Любовта

Мохрот – Мистичният Мрак – е Порталът към Древността. В този Мистичен Мрак, в тази Голгота оживява само Любовта, защото Любовта е по-древна от Прасветлината. Хората все търсят нещо в света, но те не знаят, че всъщност търсят Мохрот. Те търсят Голгота, защото тук е Осветяването. Този Мистичен Мрак е най-светлото Място, но ако е позволено да го видиш. Ако не ти е позволено, ти си оставаш в тъмнината и светлината на своите заблуждения. А Голгота се оттегля, понеже нейният Мрак не е бил разбран. Така Възкресението остава скрито от света.

Мракът е Гласът на Живота

Мохрот – Мракът – разрушава смъртта. Мракът отстранява битието. Мракът е Божествен. Смъртта, битието и външната Вселена с всичките си Слънца са мрачни, но Вътрешната Вселена е Лъчиста. Тя е Бездна от Прасветлина. Древният Скрит Жрец казва: „Мракът е Гласът на Живота. Голгота е Тайната на Живота“. Вяра, която не е минала през Мрака, през Голгота, скита в тъмнина. Мракът не слуша твоите думи. Той слуша твоята Тайна, твоето Безмълвие, твоята Преданост.

Бог сам сразява Мрака

Мохрот – Мракът – познава твоя Устой, твоята Любов. Той усеща твоя Дух. Той знае кога Бог е влязъл в Единство с тебе. Ако Бог е влязъл в нас, Той сам сразява Мрака. Така Той сам сразява Своя Замисъл, за да ни се разкрие. И затова Древният Скрит Жрец казва: „О, Древний, чрез Себе Си ме създай, ако искаш да съм Твой“. Словото говори за Красотата на Древния, а Мракът говори за Величието Му.

„Ела и слей се с Древния завинаги!“

Мохрот – Мистичният Мрак – е целият в слух за нашия Път. Мракът гори за Избраните. Още от миналото той е подготвил кладите за тях, за да ги възкреси в себе си и да ги предаде в Ръцете на Древния. Така Мракът изпълнява своя Замисъл. Той завръща съществата в тяхната несътвореност. От Мрака се раждат Бисери, Велики Същества. Без Голгота хората винаги щяха да бъдат на кръстопът. Но Голгота умее да чака. И тя казва: „Ела и слей се с Древния завинаги!“.

Мракът е изгубената Мистерия

Мохрот – Мракът – е Велик Потаен Служител. Мракът на Голгота е най-висшият Химн на Истинската Любов. Голгота е Замисъл на Съвършената Воля. Голгота е Древният Завет. Голгота ни възкресява завинаги, а светът ни убива. На Голгота оживяваме. Избраните знаят, че на Голгота се осъществява Върховният Копнеж за Сливане с Древния. Тук окултно е скрита Прелестта на Истината. Тук е скрит Върховният Покой. Върховното Изпитание винаги означава Върховен Покой. Древният Скрит Жрец казва: „Мракът е изгубената Мистерия“.

Мракът е Зора

Мохрот – Мистичният Мрак – носи в себе си Скрит Аромат. Очите на Мохрот са Скрити Тайнствени Очи. Те са Древни Очи – Очи Храмове. А ти си създаден, за да съумееш да ги видиш. Но това е Тайна Наука, Древно Изкуство. Който е видял правилно Мистичния Мрак, се пресътворява и става Храм от Древното Царство. Човекът е човек, когато е Храм. В своя Дълбок Смисъл Мракът е Слънце, а в своя Абсолютен Смисъл Мракът е Зора. Зората, това е Мистерията, която е подготвила пътя на Слънцето и пътя на Изгрева. Зората е повелила на Мрака да засияе.

Голгота възкресява Дълбинното Виждане

Тайната на Мистичния Мрак е в това, че той дарява на човека Древното Виждане. Това е Дълбинното Виждане, което е било отнето на човека от тъмнината, от света. Ето защо в света се явява Голгота – за да възкреси тя Дълбинното Виждане. Що е светът? Тъмнина. Що е тъмнината? Празнота, неосветеност. Що е Мракът? Що е Голгота? Преярка Светлина, непоносима Светлина, Могъщи Преизобилни Лъчи на Меравот – Древния. Ето защо Мракът е Велик Замисъл. Ето защо той е Божествен Мрак, скрит в Изящната Цел на Меравот. Който е преживял Тайната на Голгота, е видял нещо, което го няма в тъмната Вселена.

Узрялата Любов е достойна за Мрака

Мохрот – това е Тайната на Скритата Голгота. Това е Скритата идея за нашето Тотално Спасение. Мракът на Голгота ни отнема света и празнотата, а в замяна ни дава Вечността и Пътя към Безкрая. Когато Любовта в човека узрее, тя става достойна за Мрака. В Мистичния Мрак оживява само Истинната Любов. Мракът пронизва света, а Любовта пронизва Мрака, защото Любовта е Прастарата Истина на Меравот – Древния. Ако Мохрот не те освети, светът все ще те погубва. Ти все ще се раждаш, за да умираш. Светът е паднал храм и поклонниците на света са стари поклонници на смъртта.

Мракът е най-великото Тържество

Мракът на Голгота е най-извисеното Място на света. Мракът на Голгота погребва времето и сътвореността. Тук светът и Вселената умират. Тук двойствеността умира. Светлината и тъмнината умират, доброто и злото умират. Тук раят е съкрушен, а адът е погребан. Тук се въздига Свободата на Древното Царство Божие. Тук Могъществото на Вярата ражда Духа. А умът, който имитира Вярата, е поразен завинаги. Ето защо Древните казват: „Мракът е най-великото Тържество“. Голгота надминава света, защото човекът става Дух. Човекът става Дух и Истина.

Аар Хаварат – Птицата с Криле от Огън

Аар Хаварат – Птицата с Криле от Огън, летяща към Широтата на Неизвестното и Неизреченото – това е Огненият Устрем, Неизреченият Устрем. Съществува Устрем, който достига до Дъното на нещата. Съществува Устрем, който прониква в Сърцевината на Бездната. Този Устрем е по-дълбок от човека. Той отстранява човешката природа. Той лети с Огън и Дух. Този Устрем е неземен, извънземен. Някои питат има ли извънземни същества. Казвам: Този Устрем е извънземен, извън света, извън Вселената. Това, което не може да се опише, е извънземно.

Целостта на Великата Отдаденост

Аар Хаварат – Устременият Огън – това са Крилата на Силата. Това е Целостта на Великата Отдаденост. Този Устрем е Невидим и Неведом. Като Невидим, той реже тъмнината. Като Неведом, той преодолява Светлината и върви навътре към Огнения си Произход. Този Устрем е подобен на Феникса – Птицата, която е разрушила всичко земно. Древно Предание казва, че когато се случило грехопадението, то увлякло освен хората всички животни и птици. Но една Птица не била увлечена, тя останала на мястото си. Това бил Устремът – Фениксът. Това е Аар Хаварат.

Този Устрем връхлита стихиите

Аар Хаварат – Огненият Устрем – вижда и в Мрака, и в Светлината. Той е Око с Могъщ Взор. Когато стихиите го нападат, този Устрем ги връхлита. Този Устрем е Царство, той е Всеводител. Той е нашата Истинска Същност отвътре. Той е Тънка Древна Сила, която ако влезе в нас, ние започваме да горим. Така е бил запален отвътре и Фениксът. Кой го е запалил? Едно Същество от Боговете.

Лъч от Мълнията на Древния

Аар Хаварат е Лъч от Мълнията на Древния. Този Устрем е Специално Изречено Слово. Този Устрем е роден от Мъдрост и Древна Бездънна Воля. Този Устрем може да запали и водата. И тогава водата също започва да гори. Този Устрем е Велика Скрита Реалност. Той може да движи цели светове, защото е Всезапалител. Този Устрем е Син от Безкрая, Син на Незнайната Сила. Той е Скрита Древна Интензивност.

Във Всецелостта нещата се срещат

Аахама – Всецелостта – обхваща видимите, Невидимите и Неведомите Светове. В Аахама никой не губи никого. Но когато съществата са извън Целостта, нещата се променят чрез илюзията. Във Всецелостта ще срещнеш всичко – всичко Тайно и Мистериозно е тук. И Аахама само помага нещата да се срещнат – Тайна с Тайна, Тайна с Мистерия, Мистерия с Мистерия, ученик с Учител. В Аахама нещата се срещат, защото Виждащият е виждал най-много любимия си Образ. И тук има право да го види в Целостта му.

Аахама е за Неизменните

Аахама – Всецелостта, Скритото в Скритостта – е за Неизменните същества. Неизменността не е просто дума. Тя е Сила на Пробива, защото е Сила на Истината. Тази Сила е Мистична. Тя е Дар за многобройните усилия на Душата. Тази Сила е търсила Скритото в Скритостта и идва ден – Скритото става явно в Мистичната си Цялост. Така Скритото подава Ръка на нещо друго, което също е скрито от света. Световете си отиват, Неизменните връзки остават.

Със Скритостта си отиваш при Скритостта

С Целостта си отиваш при Целостта. Със Скритостта си отиваш при Скритостта. С Любовта си отиваш при Любовта. Причините са винаги дълбоко вътрешни. Това се случва в Чистото Духовно време – в Дълбините на Безмълвието. Скритото в Скритостта винаги е по-дълбоко от самата Скритост, защото зад нея стои Меравот – Древният – и Неговият Замисъл. Ако два камъка се срещнат в Скритостта и в точното Духовно време, те ще си проговорят. Затова Древните казват: „Очите ги събраха, Сърцата ги събраха“, защото камъните са Сърца на Скрити Същества.

Състояние на Бездънна Цялост

Аахама – Всецелостта – казва: „Можеш ли да обхванеш себе си и своята Скритост? И какво нещо е тази Скритост?“. Това е Неуловимостта. Тя е като Меч от Вятър – Тънка Несътвореност, Потаен Еликсир. Скритостта винаги има Очи от Прасветлина, Очи от Безкрая. Тук Безмълвието е Пазителят, Любовта е Оживителят, а Всецелостта е нашата Древна Същност, което е Състояние на Бездънна Цялост.

Незнайното в Скритите Слънца

Лавахира – това е Незнайното, Незнайността в нещата. Незнайното в Скритите Слънца е, че те имат Скрита друга Потайна Енергия, която подготвя Тайната Мистична Култура на бъдещето. Тези Скрити Слънца управляват всеки хаос. Те ще се сродят със самите Мистични Души и с Могъщите Вдъхновени Духове. Незнайното в Незнайните Слънца е Третият Лъч на Мистичната Бездна. Тук Незнайността те прави сам по себе си Незнаен. Само Незнайният човек може да срещне в себе си Незнайните Слънца.

Три вида Незнайни Същества

Има Незнайни Същества, които живеят в Незнайните Слънца. Те са три вида Същества. Първо, Незнайни, които живеят на тези Слънца и слизат сред хората. Второ, Незнайни Същества, които изчезват и рядко слизат. Те са по-висша степен от първите. И трето, Незнайни Същества, които са изчезнали и не се завръщат. Те държат да останат в Пълната Незнайност. Те са много Висши и те са само Четири Същества.

Тайните на океана

Незнайното, Незнайният Свят е винаги по-богат и дълбок от узнатия свят. Например колко е знаен океанът и неговите Тайни? Около 82% е Незнаен, около 10% е Непознаваем и Недостъпен и само 8% са узнатите Тайни, които не са разгадани напълно. Големи са Тайните на океана. Що е океанът? Или що са океаните? Ето ви още една Тайна. Те са слезли на Земята Слънца. Те са преобразен Свят. Има такива същества в дъното на океана, които биха осветили цялата Земя. Те живеят тайно на дъното на океана и са неуязвими, защото имат в себе си нещо от Оръжието на Свръхсветлината. Но има и други същества, които биха разрушили цялата Земя, ако им беше дадена власт. Тези два вида същества на дъното на океана имат огромна Мощ в себе си. И едните, и другите са Незнайни. Те носят в себе си част от Необятната Сила. Но те са заключени на това дъно чрез Върховен Натиск от Древната Власт и Всемогъщие, за да наблюдават Тайните в себе си.

Дълго време трябва да се подготвят

Едно от Незнайните Слънца е толкова Ослепително, че за него съществата дълго време трябва да се подготвят. Има и други Същества, които са толкова Могъщи, че дълго време трябва да се преустройват, за да намалят Светлината си най-малко 70 пъти, за да станат достъпни за съществата от Земята. Не всеки човек може да понесе Енергията на едно Висше Същество. При една такава среща всеки неподготвен човек може да бъде разстроен за хиляди години.

Аам Хорайри – Неведомите Слънца

Аам Хорайри – Неведомите Слънца, Скрити в Скритостта; Неоткритите Слънца – това са Слънца на Абсолюта, потънал в Себе Си. Това са Слънца на Древния Свят. В Неговата Бездна живеят Девет Бездни – Специални Лъчи от Абсолюта. Това са Деветимата Аваромони – Безименните. Тези Древни Безмълвия са Същества на Древната Сила и Премъдрост. Те могат да променят към по-висша Мъдрост всяка Напреднала Цивилизация от Чист Духовен Род. Срещу тях никой не може да воюва. Те са Скрита Част от Върховното Ядро на Истината. Тяхното Оръжие е Остротата на Истината. Когато дойде техният час, пред тях ще се прекланят и Боговете, и демоните.

Взиране в Абсолюта милиони години

Аам Хорайри – Скритата Неведома Същност, Лъчистата Същност – тук са скрити Деветте Велики Лъча на Абсолюта. За тях не е дошъл още часът, защото Духовете трябва да постигнат Висок Връх и чак тогава да се явят Аваромоните и да им покажат, че техният Връх е само Подножие в Пътя. Те носят Мъдрост, която тази Вселена в сегашния си вид и съществата в нея не могат да разберат, нито да понесат. Те ще водят съществата от Духовно и Божествено мислене към Абсолютно. Те ще учат съществата да се взират в Абсолюта по няколко милиона години, за да получат от Него друга Скритост, друга Мистична Глъбина.

Абсолютът е Извор без дъно

Да се взираш в Скритото Слънце, в Аам Хорайри, това винаги означава да се открие друг вид Слънце. Това е Път към Абсолюта, Който никога не се изчерпва, защото Абсолютът е Извор без дъно, без край. И откриеш ли едно Съвършенство, Той е скрит зад него в още по-дълбоко Съвършенство, защото Съвършенството е нещо без край. Деветте Същества Бездни ще разкрият в бъдеще Тайните на Скритата Слънчева Мъдрост, която е Мъдрост от съвсем друг род.

Всяко постигане ограничава

Деветте Същества Бездни са създадени не от Мистерията на Бога, а от Мистерията на Абсолюта. Те се ръководят от друг вид Истина и Мъдрост. Тези, Деветимата, не търсят Истината като Сила. Те търсят Истината като Мистерия и Древност. Тук се намират по-дълбоките Корени на Истината, а Истината като Сила е само последствие. Тези, Деветимата, никога нищо не искат да постигат, защото всяко постигане ограничава. Те не постигат, за да останат Скрити в своята Бездънност.

Архатора – Върховното Нищо

В Архатора – Върховното Нищо – е скрито Съвършенството. Съвършенството е Храм на Нищото. Ако Нищото прониква в нещо, това означава, че там има условия за Съвършенство. Нищото е Прадревно Докосване. То се случва, когато Върховната Неподвижност излезе от Прапокоя Си и се самозадвижи. Така Тя предава нещо от Себе Си и така се случват Миговете на Съвършенството.

Който е докоснат от Архатора

Който е докоснат от Архатора – Върховното Нищо, е призван към Тайно Мистично Развитие, което завършва с Изчезване в Архатора. Който е докоснат от Мистичния Лъч на Архатора, е придобил Потаен Динамичен Устрем и той вече пътува към своя Скрит Център, към Ядрото на Древната Истина. Древната Истина е Мястото, в което световете са опустошени. Във Върховното Нищо няма следа от светове. Тук е Прапокоят, тук е Бащата на Покоя, тук е Дълбинната Всепогълнатост. Тук е Древната Тишина – Тишината на Изначалието. Тази Тишина е Изначална, защото тя е родена без никакъв Звук. Първичният Звук Аум е дошъл много по-късно, след милиарди години.

Изчезване в Изчезналостта

Архатора – Върховното Нищо – в най-дълбокия Смисъл е Изчезване в Изчезналостта, Изчезване без завръщане, без завръщане в Божествения Свят. Но има и такива, които се завръщат. Те слизат заради другите или заради един особен род Тайно Усъвършенстване. Върховното Нищо в своя Изначален Смисъл е Върховна Необяснимост. Тук царува Безкрайното Неразбиране. А що е Безкрайното Неразбиране? То е особен род Безпределно Обогатяване в 70-те Степени на Съвършенството.

70 Степени на Неговото Съвършенство

Архатора – всеки, който влезе в тази Област, вечно трябва да проучва своята Изчезналост. Но как ще проучиш това Състояние, което няма начало и край? Това означава Вечна Преизпълненост отвътре. А над това е само Мистериозно Скритият Господар на Върховното Нищо. Той е това Древно Прасъщество, Което е излъчило Върховното Нищо и е създало Изчезването, за да не можем да Го познаем и вечно да Го търсим във всичките тези 70 Степени на Съвършенството. Но никой никога още не е стигнал до 4-тата Степен на Съвършенството, т.е. не е могъл да съзре Неговото Съвършенство от 4-та Степен.

Махаротот Аяра – Върховно Неизреченият

Махаротот Аяра – Върховно Неизреченият – Той е Несподелим. Той се приближава, но всякога остава в Неизреченост. За Него не е създадено възприятие. Не можеш да говориш за това, за което няма възприятие. Тук и самата Истина, и самото Слово не са дали Гласа си. Тук самият Дарахар – Гласът – още в Древността е казал: „Това е Нещо над Мене. Това е Нещо, за Което не може да се говори“.

Към Него няма Път

Махаротот Аяра – Върховно Неизреченият – поразява дори и Тишината. Всичко е от Него, но Той не е от нещата – видими и невидими, известни и неизвестни. Неизвестното може да се открие, но Махаротот Аяра не. Към Него няма Път, няма Видение, няма Откровение. Той не може да бъде преживян. Той превъзхожда Несъществуванието. Не можеш да Го видиш, не можеш да Го чуеш. Ако милиони години си в Истината, може някога само да бъдеш докоснат и това ще бъде Величествен Дар.

За тях е замислил нещо по-дълбоко

Махаротот Аяра, или Върховно Неизречения – за Него се казва, че тези, които са докоснати от Него, са изчезнали в Него. Но те не Го познават. Той не е допуснал Познание. За тях Той е замислил нещо, по-дълбоко от Познанието. На тях Той е решил да даде нещо от Съвършенството на Истината и от Неизразимостта на Тишината. Древните казват, че Той е Единственият, Който може да даде нещо на Тишината. И тогава тя се изпълва с нещо, което е нямала. Тя получавала нещо, което е повече от Безкрая. А Той, Махаротот Аяра, си остава нещо повече от всяко Древно Състояние.

Айя Морхот – Правдъхновението

Махаротот Аяра – Аз говоря за Него не за да Го обясня, а заради Необяснението. Той поглъща всички обяснения. Древните казват, че ако Той даде обяснение за Себе Си, Той става още по-непознат и Неведом. Всяко говорене за Него увеличава Непознаваемостта и Неведомостта. Няма Проход към Него. Няма Истинско Знание за Него. Няма Дар, с който да Го привлечеш. Няма Любов, която да води към Него. Той е по-древен от самата Древност. Той е родил Сияещото Начало, но е Независим от него. Древният Прастарец казва: „И все пак някога ще има Път към Него. И това се нарича Айя Морхот – Правдъхновението“. Той е Скрит в Абсолюта. Той Го е зародил. Той е Прапрабащата. Той е Най-Скритият. Той е Махаротот Аяра.

ДРЕВНИТЕ ЕЗИЦИ ЗАЛИХИР И АРАЗУМА

Зов за Завръщане в собствената ни Древност

Залихир вижда Финото, Тънкото – така е устроен той. Залихир се е родил от Внимателното Наблюдение. Той първо е живял в Тишината, а после е слязъл долу да я сподели.

Залихир е Тайна Писменост на Скрити Жреци. Залихир е Подадена Ръка от Древните Жреци, за да преодолеем себе си. В Залихир тече Потаен Поток от Мъдрост и Тишина. Разбереш ли тази Мъдрост, ще уловиш Тишината.

Има нещо в Залихир, както е в Древноегипетските йероглифи. Йероглифът те гледа, той те разбира, той те познава и чака ти сам да се познаеш. Залихир казва: „Ти можеш да ме разбереш, но трябва да станеш Махир – Мъдрец“. А това е човек, който е осмислил своите Действия и своята Тишина. По Пътя на Залихир ти събуждаш прелестта на своя Вечен и Безкраен Път. Залихир е роден в Древната епоха на Мъдростта.

Залихир е даден за Велико Вдъхновение, докато Аразума е даден за Велико Сливане. И двата Пътя водят до отделяне от световете. Залихир дарява Чисти Откровения, а Аразума те отделя от всичко. А тук, в Безкрая, си преизпълнен с Дълбинност.

В Залихир и Аразума няма място за Послания. Тук Пътят е Изначално Ясен. Тук е Пътят към Нищото, а Нищото е най-големият ужас за злото. Тук злото нищо не може да вземе.

Залихир и Аразума са Водители към Меравот – Древния, а в Меравот има друга Мистерия, която ни насочва неведомо към себе си. Залихир ще те подготви, Аразума ще те отвлече, а в Меравот нищо няма да остане от тебе. Това е Древното Възкресение. Тук ние се завръщаме в Пречистото Изначалие.

И двата Езика – Залихир и Аразума – водят в Дълбините на Древността, но го постигат по различен, но единен начин, защото и двата Езика са Жречески и в тях има слизане на Боговете. В Залихир са скрити повече Вдъхновението и Пътят, а в Аразума – Силата. И двата Езика са дълбоко проникновени. И Вдъхновението е Жезъл, и Силата е Жезъл.

И двата Езика са Възвишени, Сияйни и Лъчисти. Залихир свети с Вдъхнатия си Дух, а Аразума сияе като Слънце. Залихир е като Летяща Птица, а Аразума е като Летящ Вятър.

И в двата Езика има вселено Благоговение. И двата Езика са Път към Древното Състояние, което си остава Неизречено, но може да се преживее.

Тези Езици сами решават кого да приемат и кого да отдалечат от себе си, тъй като зад тях стоят Древни Наблюдатели – Богове и Жреци.

И в двата Езика има Думи, които загатват, че Безмълвието е Необяснимо Обяснение. И двата Езика помагат всеки да открие своята Божественост, своята Дълбина. Тези Езици не общуват със сътворени умствени същества. Те не са свързани с времето. Тук, в тези Езици, не се трупат знания. Тук се трупа Дух, но трябва да си приет от Истината.

Тези Древни Езици са повече Тишина, отколкото Думи. Те не търсят знанието, а Покоя. Двадесет и вторият Старец казва: „Ако не си постигнал Покоя, за какво ти е това, цялото знание на света и Вселената? А Покоят значи: далече от себе си и близо до Меравот. А след това се случва Реалната Близост със себе си, защото ние можем да проникнем в себе си само чрез Меравот и Истината. Тогава сме Същност, а не сътвореност“.

Древните Езици са Мястото на Мъдростта. Те даряват Чисто Древния Път, Пътя на Духа, докато човешките езици са земни – те удължават сътворението, ума и света; те ограбват Пътя. Древните Езици ни събуждат за себе си, а не за света. Те са Зов да се завърнем в Покоя и в собствената си Древност.

Тайната на Аразума е в това, че този Древен Език запалва най-тънкия Огън в човека, който е тайно скрит и в Сърцето и който се нарича от Жреците „Райра“ – „Скритият Камък от Огън“, „Скъпоценният Камък“ или още „Дишащият Камък“. Когато този Камък започне да диша, той запалва Диханието на Древността. И така Огънят в човека и Меравот – Древният – се докосват, сливат и разпознават. Ако е позволено, Райра може да запали цели светове и да ги превърне в Сияния.

Елеазар Хараш