ДРЕВНИ ОТКРОВЕНИЯ

Хариторх – Единственият Действащ

Хариторх (на Древния Език Залихир) – Извършителят, Единственият Действащ, Най-скритодействащият в човека – това е Този, Който оживотворява. Когато Той извършва, дарява, но невинаги обяснява. Той, Единственият Действащ, е Древно Живият и когато действа, това е Подход към Самия Него. Дори когато Той убива, всякога дарява нещо по-хубаво. Когато учи, дава Светлина. В Хариторх никога няма погрешни решения, защото Той е Изначално Виждащ. Той всякога е повече от Приятел.

Той знае най-доброто за нашия Път

Хариторх – Извършителят – е с Древни Очи, Очи Светилища. Словото Му променя събития и съдби. Истината Му е Неизменна. Говорът Му е Свещен. В смъртта живее, в живота ухае, във Вечността Си сияе, а в Древността Си е Вглъбено Скрит. Той е Извършителят, но понякога е трудно да Го разберем. Той знае миналото ни и най-доброто за нашия Път. Хариторх – Той е Действащият за нас, за Дълбокото в нас.

„Погледни загубата!“

Хариторх – Извършителят – ни разбира повече, отколкото ние разбираме себе си. Той е Пътят, а ние сме стъпките. Когато Той ни прави да губим, ни казва: „Погледни загубата! Тя е началото на твоето Изобилие“. Когато ни дава страдание, Той ни казва: „Погледни вътре в прелестта на страданието!“. Все Той е Извършителят, за да станем някога Едно с Него, а тогава ще бъдем Едно Тяло с Него – Тяло от Светлина, Тяло от Свобода.

Майсторът на Оживяването

Хариторх – Извършителят – ни учи, че изходът е всякога навътре и че само навътре се очистваме от света, докато станем Чиста Безкрайност. Този, Който извършва в нас нещата, Той ни спасява. Нашите действия са създали тъмното ядро в нас и само Хариторх може да ни освободи. Чрез действията си хората са станали мъртви създания. Само Хариторх е Майсторът на Оживяването. Той е Забулената Висота. Само Него трябва да търсим.

Човекът е пленен от други сили

Когато Хариторх – Извършителят – действа, Той призовава към Учение и Развитие. А когато Той не действа, човекът е в състояние на застой. Човекът е пленен от други сили. В такъв човек нещо отвътре трябва да се завърне към своето Начало, за да му даде Хариторх път, тласък, импулс, стремеж и движение: път, за да разбира; тласък, за да се учи; импулс, за да преживява нещата; стремеж, за да ги осмисля; и Вдъхновено движение към Източника. Така Хариторх се ражда и твори Себе Си в Себе Си. Така нещата съвпадат в Хариторх, т.е. обединяват се, съсредоточават се, единяват се в Източника.

Ако Хариторх не те учи

Хариторх – Извършителят – е Учението в нас. Той извършва, Той ни учи. В Него Извършването и Учението съвпадат, те са нещо единно. Ако Хариторх не те учи, ти може да си извършил хиляди и милиони добри дела, но ще се върнеш назад в развитието си. Всички действия без Единство с Хариторх са мъртви действия, дори и когато тези мъртви действия радват хората. Хариторх не радва. Той усъвършенства хората, за да се слеят те един ден с Него. А това Сливане е краят на света и началото на Бездната.

Действието на човека е разумно и безсмислено

Хариторх – Извършителят – е Мъдро Действащ, но Той оставя и другите да действат посвоему, а те мислят, че действат разумно, и късно разбират, че са създали много тъмнина и прегради по своя път. Действието на Хариторх е Древно и Просто, а действието на човека е разумно и безсмислено. Цялата човешка разумност пред Него е глупост. Действията на Хариторх всякога създават Чистия Храм отвътре, докато човеците отдавна са разрушили Храма и сега търсят църкви отвън.

Извършителят на Простите Действия

Хариторх – Извършителят на Простите Действия – създава в нас Небесно Царство: не тук, не там, а дълбоко в нас. Неговата Простота е прелестна, а нашата изящност е безумна. Неговата Простота е Душа – тук няма свят, тук Любовта върши нещата несътворено и създава Вечните неща. Човешката изящност е създала смъртта. Блажени са тези, които са в Хариторх, защото Бог върши Делата в тях.

Да търсиш само Него

Хариторх върши и пресътворява. Той постепенно ни води към Себе Си. Той иска всяко същество да има Божествено Осъзнаване и Мярка. Когато Извършителят върши нещата в нас, Храмът се изяснява, а Истината се осветява. Когато човекът е вършител, Храмът се погубва, а Истината потъмнява. Да си свързан с Хариторх и да търсиш само Него, това означава Той да живее и да действа в тебе. Щом Той действа в тебе, ти ще познаеш себе си, Пътя си и ще осъзнаеш, че си Чист Древен Дух.

Неговото Действие в тебе е Дар

Когато Хариторх – Извършителят – действа в тебе, това е Дар от Него. Това е твоят спасителен Път. Само Той знае кое е Чисто добро и кое е разумно, измамно добро. Той е Различаващият. Неговата Милост обхваща милиони същества. Той е дал на тези същества и здраве, и препитание, но и лишение, за да не изгубят те Древния си Път и себе си. Хариторх е, Който очиства света от промъкващото се зло. И така, очиствайки всичко, Той иска да ни дари Себе Си.

Той движи всичко към Себе Си

Хариторх – Извършителят – извършва в нас, за да може постепенно да ни се открие. Той знае и познава живите и мъртвите духове, защото Той ги е учил на това, което те искат, и на това, което Той иска. Извършителят се съединява само с Чистото, за да го направи още по-чисто. Хариторх е Великата Милост и Строгост. Той движи всичко към Себе Си, защото е Върховната Власт. Той е Абсолютната Правда. Ако Той се отдели от Правдата, тя става човешка и се разболява.

Съсредоточеност на Безкрая в една Точка

Хариторх – Извършителят – е създал Духа. Как го е създал? Голяма Мистерия е това. Древните казват: „Духът е създаден с Цел посредством съсредоточеност на Безкрая в една Точка и от тази Точка е излязъл човешкият Дух“. Тази Точка е била Чисто Бяла, Величествено Ослепителна, поради което се вижда като черна Точка. Който търси Хариторх, ще придобива все повече нещо от Дълбините на тази Точка, нещо от Дълбините на Неговия Невидим и Неизчерпаем Поглед.

Хариторх е връзката с нашето Развитие

Хариторх – Извършителят – всякога действа чисто и неизразимо. Той ни е спасявал много пъти и тайно, и явно. Той твори в нас и ни учи, защото иска да се роди в нас. Хариторх е връзката с нашето Развитие, с нашето Вдъхновение. Що е Развитието? Постоянната Жажда за Него, защото, когато Го жадуваме, Той става все повече наш, все по-близък. Когато извършваме нещата заедно с Него, случва се Лекотата, защото Неговата Същност е Лекотата. Той е Майсторът на Лекотата. В Него никога не може да попадне бреме.

Да открием най-дълбоката си воля

Само Хариторх – Извършителят – знае как да ни преобразява, за да се приближаваме към Него. Хариторх знае нашия Древен Път и знае през какво трябва да минем. За да влезем в Него, ние трябва да сме открили нашата най-дълбока воля, която е и Неговата Воля. Когато Неговата Воля стане наша, тогава нашата воля става Свободна и ние постигаме Дълбините си, защото, когато сме Една Воля, сме и Една Дълбина.

Той е Единственото Съществувание

Влезе ли Хариторх – Извършителят – в човека, всичко се установява и успокоява. Той е Единственият Извършител поради това, че само Той знае кое е най-доброто за нас, защото е Всеобхватен, защото Той е Цялата Истина, Той е Всеприсъствие. Няма събитие под земята, във водата или в небесата, което да мине без Него. Ако ти мислиш, че съществуваш, ти Го обиждаш, защото Той е Единственото Съществувание, а ние сме Дарове. Но някога в Неговия Замисъл Той има идея да ни дари Божествено Самосъществувание. Това е Дар на даровете.

Тайната на Бисера в нас

Хариторх – Извършителят – иска да живее в нашата Свобода, за да не ограбим себе си. Когато Той действа, в нас расте Водата – Водата на Живота, Водата на Смирението и Водата на Безмълвието. Той ни е дал тяло, за да открием в него Бисера. Бисерът, това е Неговото Сърце, сляло се с нашето Духовно Сърце. Бисерът е Тайна, прегърната от Хариторх, от Безкрая. Бисерът в нас, това е Божието Място.

Влюбен в своя Път докрай

Харива Атор (на Древния Език Залихир) – Специалният Устрем – е изгубената Мистерия. Той е вроден във всяко същество и в него има Сила да се угасят всички светове и да остане само Бог, Учителят, Истината и Свободата на Безкрая. Това всякога става постепенно и неуловимо. Човекът на Харива Атор е влюбен в своя Път докрай. Ние всякога трябва да сме верни докрай. Верни докрай – това е Тайна Божия. В това е Тайната на Извисяването. Когато се извисим до Харива Атор, до тази вроденост в себе си, ние ще станем Едно с Бога и с Неговата Мистерия.

Неизбежен Замисъл на Древния Бог

Харива Атор – Специалният Устрем – е особена Сила Божия в нас. Той всякога смущава мъртвия покой на света, защото светът не е Тайна на нашето Сърце; светът е само място, през което Харива Атор минава. Специалният Устрем е мястото, в което се преоткриваме. Всяка Усърдна Душа рано или късно получава Харива Атор, защото това е неизбежен Замисъл на Древния Бог и защото Сам Бог всякога ни иска при Себе Си.

Превъзходяваме света и времето

Харива Атор – Специалният Устрем – ни завръща в собствената ни Древност. Чрез него ние превъзходяваме света и времето. Харива Атор ни извежда, той е нашият Изводител. Харива Атор е Свръхестествено творение. Той е спътник на нашата Свобода. Чрез него имаме убежище в Дълбините си. Той е Изцелението ни от света. Само с много Устрем и Усърдни Молитви ние овладяваме този ум, този свят, това Битие, за да получим Древната си Свобода.

Този Устрем движи всичко

Харива Атор – Специалният Устрем – е скрит навътре в нас. Той движи всичко, но живее в Безмълвие. Гласът на Харива Атор е винаги тих и спокоен, защото е минал през много бури и те не са го докоснали. Смъртта не го познава, кризите го усилват, защото той е роден преди времената. В Харива Атор е скрито Могъщо Присъствие не от този свят. От какво е създаден този Специален Устрем? От Мистична прелест, която е част от Древното Слово Дух.

Печат на Древната Жажда за Бога

Харива Атор – Специалният Устрем – е над земните неща. Той е Божие Писание, Книга над книгите. Той търси единствено Бога, а не какво говорят Писанията. Харива Атор е изречен преди Писанията. Бог е Дълбината на Харива Атор. Бог и Харива Атор имат една Кръв – Кръвта на Прасветлината. Те са Едно Единно Цяло. Харива Атор е Печат на Древната Жажда за Бога. Този Устрем е Високо Вдъхновение, а това е Красотата на Пътя.

Обърнат към Бога, а не към себе си

Харива Атор – Специалният Устрем – прониква във Вътрешните неща. Така той узнава Замисъла на Бога. Понеже търси само Бога, получава Яснота от Бога. Харива Атор е обърнат към Бога, а не към себе си и поради това му е позволено проникване в Истинната Същност на нещата. Харива Атор работи тук, но е от друга Вселена, по-вътрешна. Харива Атор е роден от Древното Мистично Познание.

Човекът става Дух и Мистерия

Харива Атор – Специалният Устрем – е Пътят на Древното Съзнание. В Харива Атор има Дълбини, каквито ги няма в нито една наука и религия. Този Специален Устрем винаги е посвещавал себе си на Чистотата и Същността. За такъв човек е казано: „Ето Човека, ето Духа!“, защото този е Пътят, в който човекът става Дух и Мистерия.

Движение на Бога към Себе Си

Харива Атор – Специалният Устрем – трябва да завърне човека в Древното му Съзнание. Харива Атор е Велико Предопределение, Знакът на Завръщането. Харива Атор – това е Присъствието на Боговете. Що е Харива Атор? Това е Вихърът на Чистия Дух. Това е Древното Слънчево Съзнание. Това е самата Възхвала на Пътя. Това е самата Сила на Древното Единство. Що е Харива Атор в най-дълбокия смисъл? Движение на Бога към Себе Си.

Иска се голяма Бдителност

Харива Атор – Специалният Устрем – е дълбоко осъзната Същност в себе си. Харива Атор знае, че потайно Бог е неговият Водител, но той знае, че от самия човек се иска голяма Бдителност, за да узнава кога действа Чистият му Дух, кога – Боговете и кога – сам Учителят или Бог. Човекът на Харива Атор бди много над мислите и думите, защото знае, че те са същества, които могат да обвързват. Специалният Устрем знае, че само Чистото Слово отвежда в Бога.

Път на Велика Самодисциплина

Харива Атор – Специалният Устрем – е Божествено Благо. Това Благо ни е дадено, за да издирим и себе си, и Бога, и Неговата Истина. Харива Атор е Път на Велика и Тиха Самодисциплина. Що е Харива Атор? Той е това, което е по-дълбоко от стихиите на Природата. Харива Атор пречиства Пътя ни от старото минало, за да ни въведе в Чистия и Древен Път, който е свободен от измамите и заблужденията на световете.

Възстановяване на Древното Единство

Харива Атор – Специалният Устрем – е Дарител на Мир и Устой, защото той познава своя Път и движението си към своя Баща. Бог е създал Харива Атор, за да може в един точно определен ден и час Бог да му даде Себе Си. Така Древното Единство се възстановява завинаги. По Пътя на Харива Атор човек си изработва Правилното Безмълвие. И така чрез това Безмълвие човекът получава Дара на Мъдростта.

Път към Откровенията

Харива Атор – Специалният Устрем – е Път към Откровенията на Скритата Истина. Той развива страх от Бога, чрез който страх се слива с Бога. Харива Атор израства от Правилното говорене и от Мъдрото мълчание. Хиляди и милиони същества на Харива Атор са се срещали в Древните Храмове на Мистериите, защото всички те са били поклонници на Истината.

Специално търси Волята на Истината

Харива Атор – Специалният Устрем – е Воля на самата Истина. Ето защо Харива Атор специално търси Волята на Истината, а в края на своя Път се слива с нея. Пътят на Специалния Устрем е отвъд времето, той превъзхожда сътворението. Всяко същество на Специалния Устрем живее в Пълнотата на своя Път и в Пълнотата на своя Усет, понеже все се взира в Чисто Същностното, понеже все го издирва.

Той е роден да търси своя Баща

Харива Атор – Специалният Устрем – е Вкусът на Живота, Вкусът на Чистия Път. В Харива Атор Бог е излял нещо от Себе Си. Тук, в Харива Атор, човекът е изоставил себе си, за да открие Дълбините си в Бога. Ето защо Харива Атор е наречен Чистото Търсене, защото това е всякога Път навътре. Харива Атор постепенно руши всичко второстепенно по Пътя си, защото той е Древна Жажда за Бога. Той е роден да търси своя Баща и да Го открие в себе си.

Слуша само Вдъхновяващото

Харива Атор – Специалният Устрем – е прегърнал своя Път като Велика Жажда, като Насъщен Хляб, като Блага Необходимост. Специалният Устрем е Подход към Бога. Специалният Устрем живее тук, но Бог е неговата Родина. Харива Атор е слязъл тук, за да преодолее света и всичко второстепенно и да се утвърди в самия себе си. Ухото на Харива Атор слуша само Тънкоразумното, Вдъхновяващото и Успокояващото.

Покоят е Пълнотата на Тишината

Харива Атор – Специалният Устрем – това е Изначалното Сродство и Близост с Бога. Харива Атор е Царство от Царството на Бога. Чрез Специалния Устрем Бог е повел човека към Себе Си, за да му даде от Своята Тишина и Пълнота. Специалният Устрем извайва Покоя в нас, а Покоят е Пълнотата на Тишината. Тишината осъзнава Покоя в себе си и Покоят осъзнава Тишината в себе си, защото Сам Бог им е дарил Себе Си.

Последната Дълбина

Хамира (на Древния Език Залихир) – Дълбината – е изпълнена с Древността. Що е Древността? Неизмеримост. Кой език в света може да обясни тази Неизмеримост? Няма такъв език. Знае ли някой нещо за Последната Дълбина? Казвам: Никой нищо не знае, защото в нея се пада 8 милиона години и пак не се достига краят ѝ. Ще кажете, че това е измислица. Не, това е Реалност, а този свят е измислица.

Дълбината – това е Сам Бог

Хамира – Дълбината – това е Сам Бог. За да стигнеш до Дълбинното Сърце на Бога, са необходими хиляди и милиони години, но Той може да дойде в твоето Сърце за секунди. Най-дълбинният и далечен е най-близък. Тъй го зная Аз. Хамира е Дълбинна Тишина, Тишина без образи. Ако не сте готови, как ще живеете в свят без образи?

Тя самата трябва да те приеме

Към Хамира – Дълбината – няма Път и методи. Тя самата трябва да те приеме. Приеме ли те, това означава, че ти дълго си хранил Древната Почит към нейния Неизмерим Свят. Кой е породил Дълбината? Самият Древен. Хамира е Неизчерпаема като Древния. Хамира е Специално Място отвъд Вселената, но тя има Облик в нас, тя има Отпечатък. И това е Тайната Стаичка в Сърцето.

В Хамира Храната е Неизразимостта

Хамира – Дълбината – ни дарява дълбоко преживени неща в нашето Безмълвие. Когато сме подготвени, Дълбината ни е близка. Подава ни се Невидима Ръка и ние преживяваме нещо отвъд опита. В Хамира – Дълбината – Храната е Неизразимостта. Тези, които са в този свят и в другия свят, са изгубили тази Древна Храна, този Древен Вкус, но той има Тайно Място в Стаичката на Чистото Сърце.

Вкус на Безпределието

В Хамира – Дълбината – няма числа, цветове, ухания, но само Вкус на Безпределието. Тук нищо не можеш да описваш, нищо не можеш да изговориш. Тук Словото е второстепенно. То е изместено от Пълнотата и Неизразимостта. Тук властва това, което по никакъв начин не може да се опознае, нито може да се проучва. Тук няма постижения, няма какво да се постига. Тук постиженията са погълнати от Дълбинната Мистериозност.

Висшата Пълнота на Благословението

Хамира – Дълбината – е Висшата Пълнота на Благословението. Тази Дълбина е Лицето на Безкрая. Това е Лице без лице. Наричам го Божието Лице. Тази Дълбина е толкова отвъд събитията и явленията, толкова отвъд всичко, че за нея само може да се каже, че тя е. За Дълбината събитията и явленията са шум. Дълбината е от Света на Тишината.

В нея може да живее само Отсъствието

Хамира – Дълбината – е изпразненост от всяко съществуване. В нея може да живее само Отсъствието, само Нищото – Изначалното. Хамира е Шепот на Благостта. Тук, в Хамира, няма цели, няма стремежи, няма търсене. Тук е Древното Безвремие. Тук Истината е пълна и дори не се говори за нея. Тук сияе само Древният, Който е наситил всичко със Себе Си.

В Началото беше Безмълвието

От Хамира – Дълбината – е слязла Любовта, за да завърне съществата в Древността. Тук няма бедност и богатство, няма ден и нощ, защото няма ум. Тук Чистият Дух е Съкровището. Тук няма Ангели, ветрове, морета, небеса. Тук е Манастирът на Безкрая. Ако някой тук реши да проповядва нещо, той ще умре още преди да е проговорил. Тук е Древното Начало, а в Началото беше Безмълвието.

Величествена Древна Преизпълненост

Хамира – Върховната Дълбина – е без описание. Тя е Безкрайна Пълнота, Величествена Древна Преизпълненост, Царство на Неописуем Покой, Древно Царство. Тук, в тази Върховна Дълбина, има само едно Светилище – Светилището на Тишината. За да стигнеш до Хамира, трябва да си изгорил световете в себе си. В Хамира същината на разговора е в Тишината. В Хамира същината на разговора е в Пълнотата.

Друго Име на Древната Земя

Хамира – Дълбината – е Свят без думи и звуци. Тези, които някога са пожелали звуците, говора и думите, те са били отлъчени от Хамира и са станали сътворени. Така те прегърнали смъртта. Говоренето е смърт. Само Мъдреците, Учителите и Избраните могат да говорят, защото изричат Дълбини от Безмълвието и упътват към него. Хамира е друго Име на Безмълвието, друго Име на Древната Земя.

Истината отвъд думите и сътворението

Хамира – Дълбината – то е да си познал Истината отвъд думите, отвъд словата, отвъд сътворението. Тук се осъществява Себепознанието, в което не се познаваш, но си влюбен в Дълбината и не търсиш никога края на нещата, защото начало и край са измислени неща, а не съществуващи. Те са ограничения на Безначалието.

Хамира е символът на Древния Път

Хамира – Дълбината – е образувана от Лъчите на Безкрая. Тези Лъчи са Хлябът Насъщен. Що е Хлябът Насъщен? Отношение към Дълбините на Безкрая, а не отношение към сътворението. Сътворението е изгубило Тайнството на Хамира, Тайнството на Несътвореността. Хамира е символът на Древния Път, а този Път, тази Дълбина не общува с живота и смъртта, не общува с този и онзи свят. По време на смъртта Тайнството ще те пита: „Имаш ли Хамира?“.

Хамира е Безподобие

Хамира – Дълбината – е всякога непознаваема. Това, което се говори за нея, е само упътване и идея. Когато някога влезете в Хамира, ще изчезнат и упътването, и идеите. Ще остане само Чистата Непознаваемост. Хамира е Безподобие. С нищо не се уподобява. Тя е Сливане с Този, Който е всякога. Само Чист Дух може да понесе Дълбоките степени на Хамира, но и той трепти особено от Дълбините и е като запленен от тази Чудна Необятност, в която не може да се види никакъв край.

И Чистият Дух се разтреперва

Хамира – Дълбината – е Дух и Духът е Дълбина, но има Дълбоки степени в Хамира, Места, в които и Чистият Дух се разтреперва. Духът приема с Любов Дълбините на Бога, но когато Духът навлезе в Дълбините и Скритостта на Бога, там той изпитва страхопочитание и се моли да понесе Дълбоките степени на Откровението на Хамира. Така той узнава, че всички степени са благословени от Единия.

По-дълбоката Скритост е по-дълбока Истина

Хамира – Дълбината – е Бездна, изпълнена с Доверие и Дух, с Яснота и Ухание. Тук посока няма, има само степени на Изчезването. Колкото по-дълбок е един Дух, толкова по-дълбока е неговата степен на Безкрайност и толкова по-скрит е той в себе си. Колкото по-дълбока е една Скритост, толкова по-дълбока е нейната Истина, която определя Неговата Дълбина.

Злото не може да живее в Хамира

Хамира – Дълбината – е Място, в което, ако злото влезе, ще полудее. Злото може да живее само в граници. Свят, в който няма граници, е смърт за злото, защото тук злото не може да улови нищо и остава в себе си, в собствената си смърт. Хамира е разрушение за злото. Тук то няма опора, няма основание. Ако трябва да избира между Дълбината, Свободата и затвора, злото ще избере уюта на затвора.

Харахот – Неведомостта

Харахот (на Езика Залихир) – Неведомостта – е Вход към Неизмеримостта на Бога. Това е пътешествие от Безначалието в Безпределието. В дълбокия смисъл Харахот е Върховната Скритост на Бога. Тук нито познание, нито Мъдрост могат да проникнат. Тук е Мястото на Не-проникването. Самата Неведомост решава кого да докосне и как, а то е Мистериозно Докосване.

Бездънност и Неуловимост

Харахот – Неведомостта – е Древната Мистериозна Потайност. На Бог можеш да почукаш, Бог има Сърце, но тук, в Харахот, в Неговата Скритост, има само Бездънност и Неуловимост. Тук има нещо, което надминава и живота, и смъртта. Тук има нещо, което е по-дълбоко от Пътя, дори и от Пътя навътре. Тук е скрито друг род Вдъхновение, което ни очаква в бъдещето. То е Място за Нови Дълбини, които разкриват Незнайното.

Ти само търси Правилността

Харахот – Неведомостта – е отвъд смисъла на живота. Смисълът е скрит в Единството с Бога, но Скритият Бог ще ни отведе на друго по-дълбоко Място в Себе Си, в друга Неизреченост, която е по-дълбока от смисъла и от Единството. Този Велик Бог и този Скрит Бог винаги знаят какво правят, а ти само търси Правилността. Тази Неведомост, макар и Забулен Свят, ще ни даде една Свръхестествена Яснота за Вътрешните неща.

Тук Истината е в това, което не знаеш

Харахот – Неведомостта – е Слово без слово. За Бога можеш да имаш Слух и Бог да има Слух за тебе, но за Харахот няма Слух, няма Поглед. Тази Неведомост трябва да те докосне, за да я усетиш и да не я разбереш. Така действа тя. Тя е преди Прасветлината, преди Сиянието. Тя не се поддава на разбирание. Тук няма нужда от вяра и неверие. Тук Истината е в това, което не знаеш.

Харахот прави Истината Мистична

Харахот – Неведомостта – е преди Истината. Има причина, за да съществува Истината, но Харахот е отвъд причините. Истината е Божествена, тя е Божествено явление, но ако Харахот влезе в нея, тя става Мистична. Ако Харахот влезе в Истината, Истината ще може да разкаже за Тайната на скалата, за Гласа на скалата, за Звука на скалата и за Замисъла на скалата на своя Мистериозен Език. Но този Език е толкова Древен, че може да смути човека. И затова скалата мълчи.

Неведомият човек

Харахот – Неведомостта – е всепокоряваща, но нея никой не може да покори. Харахот е Древно Изкуство на Скритостта. Много атланти са отивали отвъд Истината и са ставали Неведоми човеци. Те са изоставяли с охота човешкия род и са се превръщали в част от Харахот. Наричали са ги Неведомият човек или Странният Вятър. Те са били неведомо благословени. Когато Мракът ги видял, се преклонил.

Неведомостта ражда Свободни Същества

В Харахот – Неведомостта – няма победители. Тя ражда Свободни Същества, които са отвъд Отвъдното. Тук победите са отречени, защото победите раждат победени, те стават нещастни, а нещастието сее злото. А Харахот е Недосегаемост за зло и добро. За Харахот доброто и злото са чужда воля, лишена от Мъдрост; воля, която винаги е губила Свободата си. Неведомият човек е Дълбинна Пречистеност и Освободеност.

Мечтата на Диаманта

Харахот – Неведомостта – излъчва Сила, по-дълбока от Сиянието и Мрака. В света силата е недостатък, но в Неведомия човек Силата е Чистота и Тайнство. Тук Силата не създава добрини. Тя създава Същества на Необикновената и Мистична Истина. Ако Неведомият човек се роди в света, той няма да бъде разбран, защото носи нещо повече от живота и смъртта. И Диамантът има мечти и търсения – Неведомият човек е мечтата на Диаманта.

Задвижила е Бога и Неуловимостта

Харахот – Неведомостта – е задвижила Бога и Неуловимостта. Тя е Велик Двигател на Силите. Тя е потекла чрез произнасяне на Древно Неизговоримо Слово. Това Слово е осветило всичко и никой още не знае от коя посока се е изговорило това Слово, защото тогава е нямало посоки. Но може да се каже, че е произлязло от Петата посока. Що е Петата посока? Скритият Център.

Ако злото можеше да благодари

Харахот – Неведомостта – е създала потайно Стремежа като Път и Вдъхновението като угроза за злото. Злото има движение, агресия и сила, но няма нито Път, нито Вдъхновение. Злото е жадна вода; вода, която не може да утоли себе си; вода, която не може да захрани себе си, защото това е вода без Източник. Ако злото можеше да благодари за живота си, то би превърнало застоя си в Път към Стремежа и към Източника. Но злото няма истински глас за Благодарността.

Диамантена Сърцевина

Ако Харахот – Неведомостта – докосне човека, то е преобразяване. Ако има нещо дълбоко и просто, което Харахот да обича, то е Благодарността. В Древността тя се е наричала Вътрешният Корен, защото Благодарността винаги правела живота Свещен. Когато Благодарността била продължителна, са я наричали още Диамантена Сърцевина. Без Благодарността се е смятало, че човекът е заплаха за себе си и че без нея човекът се поврежда.

Благодарността на Зората

Харахот – Неведомостта – е създала Зората, а Бог е създал изгрева и залеза. Изгревът и залезът – това са същества, изтъкани от Благодарност. Изгревът е явната Благодарност, а залезът е тихата недоловима Благодарност. Така те се редуват. Но Благодарността на Зората е Изначална и Постоянна. Тя не изгрява и не залязва, тя е непрекъсната. В тази Благодарност, в тази Зора е влюбена Неведомостта.

Благодарността е метод за Завръщане

Харахот – Неведомостта – е Източникът на Източника. Харахот е Източник, недосегаем за човешката ръка. Тук никой нищо не може да докосне и да развали. Тук към този Източник може да се приближава само Осъзнатата Благодарност. И когато тя узрее, тя става част от този Неведом Източник. Що е Благодарността? Сродство с Източника. Тя е метод за Завръщане. Тя е още непроучена наука.

Милиони години непрекъсната Благодарност

Харахот – Неведомостта – е родила Древния Път. Само тя знае Пътя към себе си. Само тя е Водител, а Благодарността е усилване на Пътя, скъсяване на Пътя. Този, който може да благодари 4 милиона години непрекъснато, той става Специално Избран, за да върви в Пътя си, който му е бил древно предначертан. Има Същества, които са благодарни от милиарди години. То е друга Специална пътека. То е зараждане на друг вид Мъдрост – Мъдрост, която може да блести в Мрака.

Благодарността съдържа Чистия Път

Харахот – Неведомостта – следи много скрито нашата Благодарност, защото тя знае, че Благодарността съдържа нашия Чист Път към Източника. Пред Харахот Благодарността е повече от всяко знание. Ако си знаещ, но не си благодарен, не можеш да вървиш към Източника. Ти ще се обогатяваш, но Потайният Живот ще ти се изплъзва. Който е съчетал Мъдростта с Благодарността, той е оживял в Източника.

Да движим своя Път в Правилността

Харахот – Неведомостта – е тази, която ще ни превърне в Нищо, или в нещо Цялостно, в нещо Изначално. Но ние трябва да движим своя Път в Правилността, която отдавна е вписана в Сърцето ни. Въпросът е да открием своето Сърце. Нашето Изначално Сърце има Крила, за които орелът нищо не знае. Дори и Тайната, скрита в орела, не знае. Някога Харахот ще упъти орела към нашето Сърце и той ще види неща, които търси от милиони години.

Мястото на Духовното Рождение

Хатария – Пустинята – е Място на Чистото Познание. В Пустинята узнаваме, че Бог е Един и Единствен и че Душата е Блажена. Пустинята е Мястото на Духовното Рождение. Пустинята променя времето, тя променя сътвореността. В един по-дълбок смисъл Хатария е убиец на света и времето, отстранител. Тук времето спира и започва да тече Духът. Тук Пробуденият човек открива Изначалната си природа, Свободата си, Дълбините си и започва да слави Създателя.

Предание за силните, самотни духом хора

Хатария – Пустинята – е Потайна Крепост на съзнанието, но това е Дар на Осъзнатите същества, на тези, които умеят с Търпение да търсят своя Бог. Пустинята е Дума на Нищото, Дума на Истината. Гората може да разказва приказки, морето може да радва сърцето, но Пустинята е Предание Древно, Предание за силните, самотни духом хора – тези, които преодоляват себе си.

Когато Бог те е погълнал

Хатария – Пустинята – е за този, който е посветил живота си на Нищото. Тогава тя му дарява Съкровища от Сърцето си, защото тя се приближава до него. Пустинята е способност на Нищото. Това е Велика способност на Бога да те погълне, за да те извиси в Себе Си. Когато Бог те е погълнал, Той вече може да тече в тебе и да ти позволи да познаеш Вечния Живот.

Бог те унищожава, за да ти дари Себе Си

Хатария – Пустинята – е Бог, Който те унищожава, за да ти дари Себе Си. Това е смърт, в която оживяваш и възкръсваш. Това нещо не се случва в смъртта на земните съзнания. При земната смърт умираш и се прераждаш за ново умиране. А когато умираш в Бога, се раждаш отново в Духа си, който си изгубил. Това е друго Рождение. Това е Рождение, в което смъртта се прекъсва.

Да се довериш напълно на Нищото

Хатария – Пустинята – ражда Същества на Свободния Дух или умъртвява земно мислещите. В Хатария трябва да си Чист и с Доверие, по-дълбоко от Вселената. В Пустинята служиш на Древната Истина, служиш на Нищото. Самата Пустиня също служи на Нищото. Тук вярата е неуместна. Вярата е религиозност, Доверието е Божественост. Да се довериш напълно на Нищото, това надминава всички вери и вярвания.

Осветява смисъла на Пустинята в себе си

Хатария – Пустинята – е Изначален Замисъл на Нищото. Да имаш Усмивка в Пустинята, то е Доверие, то е Увереност, то е знакът на Неизменност. Вярващите и невярващите са висящи сенки в Пустинята. Истинният човек на Пустинята е Избраност. Той осветява смисъла на Пустинята в себе си. Истинния човек – от него и Пустинята учи Тайни и му дарява Тайни.

Тайната е в Пътя към Дълбините

В Хатария – Пустинята – Избраният може да извади Вода от Сърцето си и Светлина от Мрака. В света човекът не може да извади светлина и от светлината на деня. Ще кажете какво ли искам да кажа. Но ясното е ясно, а тъмното неразбиране си остава тъмно. Ще Ме разберат учениците. В Хатария може да те спаси само Истинното Знание, само Тайното Знание. Тук, в Хатария, Тайната не е в оцеляването, а в Пътя към Дълбините.

Изцелява любовта ни към света

Хатария – Пустинята – е Портал към собствените ни Дълбини. Пустинята е особен род лекарство: тя изцелява любовта ни към света, тя изцелява привързаността ни. Пустинята ни дарява Невидим Поглед за нещата. Пустинята е създала Изключително Чисти и Свободни Същества, които са прескочили пропастта на човешката и животинската природа и са станали Неизмерими.

Звукът на Нерушимата Връзка

Хатария – Пустинята – е Свръхестествено Чиста. Тя е създадена от Древно Изначално Слово. То е изрекло Хатария, или: „Бъди всякога в Божиите Ръце!“. Пустинята е създадена, за да се извисим в Бога и в себе си. В Пустинята главният Звук е Бог – Звукът на Древното Безмълвие, Звукът на Нерушимата Връзка. Хатария е Древно Хранилище на Божии Тайни.

За да се родиш в Прастарата Майка

В Хатария – Пустинята – трябва да се очистиш от миражите в себе си, за да се родиш в Прастарата Майка, наречена Тишината. Това е Тишината, която си изгубил, когато си станал сътворен. В Хатария може да се разцъфтява само Неземното мислене. Тук земното се проваля. Хатария не е за човеци, а за Духове и Души. Човешкото никога не може да влезе в Истинския Живот.

Свободно е Неземното, Неуловимото

Хатария – Пустинята – е смърт за мъртвото и Живот за живото. В Пустинята свободно е Неземното, Неуловимото. За земния човек Пустинята е мрачен свят, защото земният човек няма в себе си Дълбинния Живот, Истинния Живот. Земният живот е изгубил Контрола в себе си и сега други живеят в него. Човекът на Истината е Контрол, той владее живота, който Бог му е дал. Но той е скрита Истина за света.

Само Духът може да го извърви

Хатария – Пустинята: какво ще намери в нея земният човек? Тя ще го смути. Това, което смущава земния човек, то възвисява Пробудените. Пустинята съгражда Духове, а Духът, това е Воля, по-силна от света. Пустинята е Море от Прасветлина. Тук Пътят е Велик Дар от Бога и само Духът може да го извърви, защото Духът не е човешка форма, а Божий Образ.

Тук Сам Бог е Насъщният Хляб

Хатария – Пустинята – е Божествена Градина за Избраните. Тук Съществената Храна е Нищото, или Любовта към Бога. Тук Сам Бог е Насъщният Хляб, Манната на Живота. Хатария е история от Древност. Това е Мистична история. Тук няма спомени, а само една Велика Пълнота. Тук, за да си Свободен, трябва да се движиш като Вятъра, като Древния Чист Полъх.

Когато си изработил Очите на Покоя

Хатария – Пустинята – е Място, в което нямаш народност. Тук си Дух, вървящ към себе си, към собствената си Древност, към собствената си Свобода. Всяка народност е второстепенна, само Истинността е Същностна. Ти си Дух, когато си изработил в себе си Очите на тази Същност, Очите на Покоя. Ти си Дух, когато знаеш скритостта на своите действия. Ти си Дух, когато сияеш в себе си. Това Мистично Сияние е твоята Родина.

Божествено Състояние на Свободата

Хатария – Пустинята – се покланя само на Нищото. Пустинята е Божествено Състояние на Свободата. В Пустинята главното Лекарство си ти самият и Скритият Бог в тебе. Ако ти си разбрал и осъзнал, че Пустинята е Море от Радост, ти вече нямаш нужда дори и от лекарства, защото останал е само Бог – главното Лекарство, а то е Освободителят.

Вниманието е Древната Връзка с Бога

Хатария – Пустинята – е Място, в което можеш да чуеш Тайния Звук на своето Сърце. В Пустинята Ключът е Вниманието, а то е Древната Връзка с Бога. То е това, което вижда Бога и явно, и скрито. В света Вниманието е оцеляване, а в Хатария е Единяване. В Пустинята имаш само една Цел – да се преоткриеш в Бога, да се осъзнаеш като Чист и Свободен Дух и да се преоткриеш като Същество от Великия Невидим Свят.

Осъзната Извисеност на Волята

Хаярая – Благодарността – е Власт над злото и доброто. Благодарността е Висш Свят. Хаярая е молитва от особен род. Тя е Осъзната Извисеност на Волята. Който е сърдечно благодарен, в него расте Неуязвимостта и Неуловимостта – двете Крила на Птицата Душа. Благодарността е Умение на Тайния съюз между Сърцето и Душата. Едно Сърце, изпълнено с Хаярая, става част от Сърцето на Бога.

Арая Харотор – Майсторът на Хаярая

Хаярая – Благодарността – е това, от което хората най-много се нуждаят. Когато Хаярая тече, тя събужда Сърцето и задвижва кръвта в посока към Слънцето. Тя увеличава енергията и съхранява Фините сили в човека. Ако вие някога видите Арая Харотор – Майстора на Хаярая, Двадесет и първия Старец – ще се смутите от Неговата Лъчиста Благодарност. Той е натрупал Своята Хаярая от милиарди години. Дори и Слънцата нямат такава Светлина.

Дом от Злато и Лекота

Хаярая – Благодарността – е Лъчиста Врата към Безкрая. Хаярая всякога привлича Увереността и Невидимата Сила. Това, което се ражда от Хаярая, е Яснота в най-дълбокия и кристален Смисъл. От Хаярая се ражда Неизреченост. Казвам: Дори и Чистотата се покланя на Хаярая, защото Хаярая е Дом от Злато и Лекота. Хаярая е Божествено Злато, Необикновено. Хаярая е сама по себе си Съкровище без цена.

Пътят към забранените Истини

Колцина от вас знаят, че Хаярая е Пътят към забранените Истини на Висшата Окултна Наука? Колцина от вас знаят, че когато в Древността злото се е срещало с Хаярая, косата му е побелявала? Хаярая в Древността е била пазена в Тайна, но после Древният Бог ѝ казал да излезе и да се разходи между живите и между умрелите. И тя излязла, и тези, които са се докоснали до нея, били осветени.

Духовното Основание на Живота

Хаярая – Благодарността – е Свещеният Камък, Духовното Основание на Живота. Хаярая е Огън в Сърцето, който никога не трябва да угасва. Благодарността трябва да е винаги тук, в Сърцето. Хаярая е Свръхестествена Сила. Тя се вижда само в големите изпитания. Хаярая е Специална Любов към Бога, а не просто отношение. Хаярая води човека до Пречистия Смисъл. Тя сияе дори и в Светлината.

Извира първо от Сърцето на Бога

Хаярая – Благодарността – е концентрирана Светлина, а неблагодарността е разпръсната, разсеяна светлина. Хаярая извира първо от Сърцето на Бога, а после от Сърцето на човека. Истинската Хаярая живее в Пълнотата на Благословението. Чистата Хаярая е Метод, който вижда отвъд събитията, а Истинната Хаярая – тя е Поведение на Тишината.

Хаярая е Истинността в нас

Хаярая – Благодарността – винаги свети в себе си, ухае в себе си, а ние сме само нейни гости. Тя ни вижда, тя знае скритото в нас. Тя е Благото, което някога е изтекло от Древната Любов. Що е Хаярая? Тя е Целостта в нас, тя е Истинността в нас. Тя не е учтивост, защото е от Царството на Сърцето. Тя не е култура, тя е Чист Изблик.

Трудността се благославя

Хаярая – Благодарността – увеличава Интуицията в нас. Ако Хаярая влезе в една трудност, тази трудност се благославя. Който няма Хаярая, е изгубил Усета за Душата си. Хаярая е скреплението с Душата. Хаярая е Чистата Вода, Водата на Живота. За Пробудените тя винаги е текла и никога не е спирала. Хаярая е Пазител на Душата, Пазител и Съхранител.

Водач извън времето и пространството

Хаярая – Благодарността – се превръща във Водач извън времето и пространството. Хаярая е Изцеляваща, Освобождаваща, Оживотворяваща и Осияваща. Неблагодарността е обреченост. Каквото и да постигне неблагодарният човек, то е все проваление. Хаярая на човека е по-висша от Хаярая на Ангелите, защото човекът изхожда от по-тежките условия на живота. Постоянната Хаярая дава Поглед отвътре.

Тъмнината си отива, трудността се отделя

Хаярая – Благодарността – прави така, че времето да се самоотстранява. Хаярая прави така, че тъмнината да си отиде. Хаярая прави така, че трудността да се отдели от човека. Злото не е възприемчиво за Хаярая. За него Благодарността е ненужна и потискаща. За него Благодарността е като призрак. Там, където някои виждат призрак, други виждат своя Път на Развитието. Що е Хаярая? Тънко движение на Любовта.

Изтръгни дълбоко от себе си Хаярая

Хаярая – Благодарността – е Велико Лекарство. Тя не лекува само болестите, а нещо по-дълбоко. Тя лекува болния ум – майстора на всяко усложнение. Казвам: Изтръгни дълбоко от себе си, от Сърцето си Хаярая и умът ще угасне, защото Думата Хаярая е Мистерия на Духа, Сила на Духа. Тази Дума е забулена за ума. Той не знае откъде идва тя и накъде води.

Неземен и Несътворен

Хаярая – Благодарността – взема енергия от болестта и я дарява на здравето. За да разбереш Хаярая, трябва да имаш Душа и ново чуващо Ухо. Колкото по-неблагодарен е човекът, толкова е по-земен и сътворен. Колкото по-благодарен е човекът, толкова е по-неземен и Несътворен. Велико Изкуство е да си беден и благодарен. Това те прави Господар на бедността и на себе си. Що е неблагодарният човек? Потънал кораб. Що е благодарният човек? Летяща Свободна Птица.

Така се заражда Духът

Хаярая – Благодарността – е Висшият Свят в действие. Всеки отдаден на Бога ще стане благодарен и лъчист. Да си непрекъснато в Хаярая, това означава да уловиш ума си. Хаярая улавя ума и го поставя в обръча на своята Сила. В неблагодарността умът расте и се разширява. В Хаярая умът угасва все повече, докато от него не остане нищо. Така се заражда Духът.

Тайният Вход към друга Реалност

Хаярая – Благодарността – е Път, за да изгрееш в себе си, в своята Същност, в своята Лекота, в своето Естество. Неблагодарността е древен враг на човека. Хаярая е Тайният Вход към друга Реалност. Хаярая – то е да възстановиш в себе си Естеството и Лекотата. Хаярая е Живата Сила на Лекотата Божия. Само човекът на Лекотата е годен за Преданост.

Лекота от друго Измерение

Хаярая – Благодарността – свети като злато, сияе като Слънце, лети като Дивна Птица и най-накрая дарява Дух и Ефир. Хаярая е Ефир. Тя е Лекота от друго Измерение – Измерение, което е отвъд времето. Какво обича Хаярая най-много? Хаярая обича най-много Светилището на Тишината.

Това е Тайнство

Хаярая – Благодарността – е Чист Път към себе си. По Пътя на Хаярая човекът придобива Душата си. А да имаш Душа, да я усетиш в себе си, това е Тайнство. Когато един човек живее продължително в Хаярая, той се домогва до Източника на Чистото Вътрешно Знание. Хаярая е Свободна енергия. Тази енергия не е във времето. Тя е Птица от Ефира.

Зад злото стои Скритият Бог

Зохор – злото – е Преобразувателят. Зад него стои Скритият Бог и преобразява всичко в добро. Злото постепенно променя пътя на света. Ако злото не беше влязло в света, пропадането щеше да бъде по-голямо от животинското царство. Зохор ще атакува човека, докато всяка слабост изчезне от него. И когато човек стане Свещен и Чист, злото ще му се поклони и ще го изостави, а човекът ще е осъзнал Замисъла на Бога.

Погледни в Дълбините си

Зохор – злото – никога не може да руши Свещеното, Божественото, но човешкото е всякога под прицел. Смъртта означава, че ти си слязъл в плиткото, във външното, а Безсмъртието е Дълбина, в която трябва да се завърнеш. Погледни в Дълбините си. Има ли там смърт и разруха? Ето защо след всяка смърт Зохор ще те пита: „Имаш ли Дълбини?“. Много даровити и талантливи хора има в света, но Зохор се смее на това, защото дарбите и талантите не водят към Бога. Зохор знае кой е в Бога и кой има Дълбини.

Бог иска да ни пресъздаде

Чрез Зохор – злото – Бог иска да ни пресъздаде, за да се завърнем в Него, защото без Бога можем да попаднем във вечно падение. Злото е нужно във външния свят, за да се спаси нашият Вътрешен Свят, а след това да се насочим изцяло към Божественото. Злото понякога е голям натиск във външната реалност, за да потърсим в себе си изгубената Вътрешна Реалност.

На злото му покажи Бог в себе си

На Зохор – злото – му покажи Бог в себе си, а не своята религия. Злото не се интересува от твоята религия и от твоята наука. Злото се интересува от твоите слабости и от твоите съмнения, защото в тях то може да влиза и да строи своите планове. Колко хора са казвали: „Ама аз съм религиозен, аз съм учен“. Зохор ще провери това. Злото е по-дълбоко от твоята религия и наука. Но там, където има Усърдна Молитва и Път към Бога, злото казва: „Това дело не е мое“.

Това става с много усилия

За да разберем Зохор – злото, трябва да се учим да овладяваме себе си. Това става бавно, постепенно и с много усилия. От Овладяване към Самоовладяване, докато Бог ни позволи един ден да станем Господари на себе си. И така най-накрая, ако съумеем да привлечем Великия Господар в себе си, злото вече няма да съществува. Всяко Чисто Отношение е отстраняване на злото. Защо е необходимо това Отношение? За да се избавим от злото, което е скрито вътре в нас. Покорим ли себе си, ще покорим и злото в себе си.

Угасването на Зохор

Угасването на Зохор – злото: това са го постигнали Мъдреците, но те никога не са бързали. Всеки Истинен Мъдрец се е родил от много усилия и скромност. И накрая е дочакал в себе си Часа на Истината. Така той е тръгнал в своя Древен Път към себе си и към Бога. Мъдрецът никога не прави добро по принуда или по необходимост, а само по Свобода. Той всякога прави доброто с Лекота. Той знае, че всяко добро по принуда е зло.

В Истинския Път няма съмнения

На Зохор – злото – трябва да му разбереш механизма. Зло е, ако не разбираш злото. Зло е, ако се съмняваш в Пътя си. В Истинския Път няма съмнения при никакви условия. Без Зохор животът щеше да бъде голямо разочарование, а хората щяха да се мислят за добри и щяха да станат изкуствени. Те щяха да изгубят Естеството си. Падението е загуба на Естеството.

В злото са скрити Тайните Указания

Зохор – злото – е влияещо, но не е Същностно. Защо е допуснато злото? Защото в злото са скрити Тайните Указания за нашия Път към Бога. Злото е скрита Тайна, която ни води към явната Тайна. Явната Тайна е Бог. Бог е толкова явен, че е Неуловим. Има благословено зло и има и неблагословено зло. Ние живеем във времената на благословеното зло. След дълъг период и неблагословеното зло ще стане благословено, но то трябва да изчака своето време.

Някога е посегнало на Свещеното

Зохор – злото – е обедняване на съзнанието. То е духовна бедност. То е пропаст от неверие. Злото не знае пътя си, своята посока, защото е нещо, което е погубило себе си. Как злото се е самопогубило? То се е самопогубило поради това, че някога е посегнало на Свещеното. И от тук нататък то е погубило своя път и се е самоотровило. Днес то чака някога да получи нови условия.

Само с Божията помощ

Зохор – злото – е убежище на невежеството. Злото е водовъртеж. Влезеш ли в него, само с Божията помощ можеш да излезеш. Злото е съставено от провалена енергия, психична енергия, а не Духовна и Свещена. Всеки, който е искал да променя злото, е отъмнявал в себе си. Оръжието срещу злото е Усърдието да вървиш в Бога и да се молиш така, все едно си извор.

Най-важното Изцеление

Зохор – злото – е било малка частица от Всемогъществото на Бога. То се е отключило в човека заради това, че човекът някога го е допуснал в себе си и сам е станал зло. За да бъде излекувано човешкото зло, се е явило сатанинското зло. Така големият ад е трябвало да излекува по-малкия ад. Изцелението от злото се явява най-важното Изцеление и най-чистата Свобода. Само така ще изплатим своето минало и ще се завърнем във Всемогъществото на Бога.

Да заживеем в Бога, а не в себе си

За да се спасим от Зохор – злото, трябва да заживеем в Бога, а не в себе си. Злото е енергия, която се страхува само от Божията Сила. Злото винаги е част от Цялото, частица от Великата Сила. Там, където е Цялата Сила, или Божието Присъствие, злото го няма. Що е злото? Чукът на Бога, а Бог е Скулпторът, Ваятелят, Майсторът. Така Бог ще ни извае, но без страдание в този свят то е невъзможно.

Труден изпит за човека

Зохор – злото – е служител на Висшия Огън. Самото зло е паднал огън, смесен огън и само Висшият Огън може да го подчини. Злото винаги е било труден изпит за човека и за Самоконтрола на човека. Но всеки, който се научи да се владее, той ще преодолее и себе си, и злото. Владеещият себе си е покорител на злото, защото той е преоткрил себе си в Духа.

Само Чистотата е Методът

Когато търпим Зохор – злото, то гради нашия Устой, нашата Сила. И когато Бог се роди в нашия Устой и в нашето Търпение, злото поглежда към Бога и казва: „Свърши се!“. Никакви ритуали не могат да ви помогнат да се справите със злото. Само Чистотата е Методът, защото тя е над злото. Когато злото попадне в Чистия кръговрат на човека, то казва: „Какво ми се случи?“.

Черният вятър на живота

Зохор – злото – е черният вятър на живота. От този вятър едни почерняват, други побеляват, трети се облагородяват, а четвърти се умъдряват. Всичко това зависи от това в какво възприятие ще попадне този черен вятър. Истинският Търсач на Истината е всякога човек над обстоятелствата. Той подрежда обстоятелствата, а не те него. Той казва на обстоятелствата: „Аз съм Редът“.

Духът е Свободен вятър

Зохор – злото – не можеш да го убиеш, но можеш да го овладееш и покориш в себе си. Не можеш да убиеш вятъра, но можеш да промениш посоката му. Тези, които учат себе си на Овладяването, няма да станат плячка на Зохор, защото те стават Духове, а Духът не е от човешки род. Духът е от рода на Свободата. Злото е черен вятър, Духът е Свободен вятър, Странен вятър.

Меравахайра – Свръхвглъбеността

Меравахайра – това е Свръхвглъбеността, Свръхневедомостта. Тази Свръхвглъбеност е отвъд всички усилия, защото тя изчезва в Истината, в себе си, в Дълбините си, в Област, която е чужда и за доброто, и за злото, дори чужда и за Мъдростта. Истината е Тайното Дъно на всички неща, създадени и несъздадени. Но Меравахайра отива отвъд себе си и навлиза в собствената си Неведомост. Пред тази Неведомост и Истината потреперва.

Краят на Свръхвглъбението

Меравахайра – в тази Свръхвглъбеност се превъзхожда дори и Мъдростта. А в тази Свръхневедомост, която е краят на Свръхвглъбението, се превъзхожда дори и Безмълвието. Но тук има един Вечен Звук, Вечен Символ – Неизречимата Пълнота. Който е пил от тази Пълнота, той вече не иска нищо друго да пие. Той дори не иска да пие и Вода от Извора. Една Капка само от тази Неизречима Пълнота – и ти вече няма да бъдеш човек.

Област на Древните Същества

Меравахайра – Свръхвглъбеността – е Област на Древните Същества. Тук царува Мъдрост и Премъдрост, Истина и Безпределност. Тук, в тези Дълбини, Съществата се срещат и обменят по закона на Древността. Те разменят помежду си Бог. Това е Величествена взаимна обмяна на Бога с Бога, на Дълбина с Дълбина, на Сияние със Сияние, на Тишина с Тишина.

Това Царство е Древен Огън

Меравахайра – Свръхвглъбеността – надминава действителността, превъзхожда Реалността и диша в Тишината. Тишината е нейният Свят, а Свръхпълнотата е нейното Царство. Това Царство е Древен Огън. Това е Огън, който може да изгаря огъня. От този Древен и Пречист Огън е слязъл Етерът и Ефирът. Етерът е за Дълбинните Същества, а Ефирът е за Висшите Същества. Тук, в тази Свръхвглъбеност, Тишината осмисля Мъдростта, дарява ѝ аура и това е наречено Древната Мъдрост.

В Дълбините и в Свръхдълбините

Меравахайра – Свръхвглъбеността – е предопределена за Търсачите на Истината и Древното Начало. Който може да прониква в себе си, си създава Път към Дълбините, а това е Мястото, в което доброто и злото умират. В Дълбините си ние нямаме сътвореност, а в Свръхдълбините си нямаме и Несътвореност. В Прадревността си ние сме живели в Свръхвглъбеност, но сме излезли на разходка в други царства и светове. Но където и да отидем, всякога ще искаме да се завърнем в Абсолютната си Родина.

За да чуе човек Учителя и Самия Бог

Меравахайра – Свръхвглъбеността – е Велик Дар от Небитието. Тя е Дар за Устремените в Духа. Ангелите нямат този Дар. Тази Свръхвглъбеност отстранява всяка нисша воля, за да чуе човек Словото, Изначалното, Учителя и Самия Бог – все неща, които са Лъчи от Древната Висша Тишина. Колкото повече се пречиства човек, толкова повече расте Меравахайра.

Особеният Поглед

Меравахайра – Свръхвглъбеността – е Могъщо и Тихо Самопроникновение. Има много Същества на тази Свръхвглъбеност, които могат да проникват в тъмната страна на живота и да я проучват, без да се смесват. Във всеки мрак те виждат Изход и Път. Това се нарича Особеният Поглед. Колкото повече е Вглъбяването, толкова повече е Самоовладяването. Да владееш себе си, това е Солта на живота.

Води Духа в Обетованата Земя

Меравахайра – Свръхвглъбеността – води Духа в Обетованата Земя. Що е Обетованата Земя? Божия Област, Неуязвимо Древно Място. Тук зло и добро никога не са прониквали. В Древността е имало двама Тъмни Жреци, които с голяма сила са се опитали да проникнат в Обетованата Земя. Единият се е превърнал в мрак и празнота и от милиони години е демон без покой, а другият е бил унищожен като Дух. Духът му бил разпилян от Страшното Величие на Древния Бог.

Великата Неизчерпаемост

Меравахайра – Свръхвглъбеността – това е да насочиш своята Вътрешна Сила към Центъра. Сила, насочена навън, става слабост. Колкото по-външен ставаш, толкова повече губиш своето Овладяване. Овладяното е Единно в себе си, неовладяното е двойствено. Честото Свръхвглъбяване ни прави Майстори на Овладяването. Навътре се таи Великата Неизчерпаемост, Древният Източник, от Който са потекли всички извори, реки, подземни реки и Тайнството на моретата, океаните и Вътрешната Необятност.

Зад пределите на Бездната

Меравахайра – Свръхвглъбеността – е Методът, който е довел много същества до Древния Източник. И така много същества са станали Синове, Дъщери, Жреци, Богове, Старци и Неведоми Същества. Има Вглъбяване, което е извън времето. Има Вглъбяване, което е извън Вечността. Има Свръхвглъбяване, което принадлежи на Бездната. А когато мине нейните предели, това Свръхвглъбяване се завръща в Мистерията – най-близкото Място до Абсолюта.

Изкуството да се освобождаваш

Меравахайра – Свръхвглъбеността – то е да обличаш себе си във все по-тънка материя. Така човекът изчезва все повече и все повече. Меравахайра те освобождава постепенно от изкуството да мислиш и ти дарява изкуството да се освобождаваш все повече и от мислите, и от себе си, докато не остане нищо от тебе. И така най-накрая ти ще видиш, че си Тайната на Нищото. В Нищото нищо няма, но си преизпълнен с Бога.

Опората на Мистичния Път

Меравахайра – Свръхвглъбяването – е Благо Убежище, Опора в опората. Когато силно се вглъбяваш в себе си, ти ставаш все повече лек като вятъра, ти ставаш все по-вътрешен и все по-неизмерим. Що е тази Свръхвглъбеност? Отваряне за Вътрешните, Невидимите и Неизмеримите Светове. В Свръхвглъбяването тежките мисли, които са твои врагове, остават с празни ръце. Свръхвглъбяването е Осветяващо и Осияващо. То е Опората на Мистичния Път.

Свещена Задача на нашия живот

Меравахайра – Свръхвглъбеността – очиства пространството и световете. Тя е като Ухание без мирис. Меравахайра нищо не засяга, нищо не обижда, нищо не смущава, защото нищо не докосва. Тя е Чистото Завръщане и Свръхзавръщане. Тя звучи като Тихия вятър на Свободата. По Пътя на тази Свръхвглъбеност ние ще открием своя Вътрешен Корен и своя Прадревен Корен. Това е Свещена Задача на нашия живот.

Великата Неуязвимост и Недостъпност

Меравахайра – Свръхвглъбеността – е Чистата Сърцевина на нашия Път. Когато човекът пречисти своето Сърце, той ще може чрез Свръхвглъбеността да се потапя в Дълбините на Великата Неуязвимост и Недостъпност. Тези, които не познават Меравахайра, се самопоразяват. В тази Свръхвглъбеност е скрита Древната Жажда за Бога, Древният Път. Когато много жадуваш за Бога, ще откриеш дори и в падението си Тържество и Сияние.

Дълбоката степен на Меравахайра

Меравахайра – Свръхвглъбеността – си има свой Път към Истината и ако самата Истина ти е позволила да пътуваш към нея, това означава, че Пътят ти към нея е проходим. Що е Меравахайра? Освобождение от външните светове. А Дълбоката степен на Меравахайра е Освобождение и от Вътрешните светове. Има една строго определена степен на Меравахайра, в която се открива Смисълът на живота. Но Търсачът не спира дотук.

Води до Силата на Отсъствието

Меравахайра – Свръхвглъбяването – води до Силата на Отсъствието, а в Отсъствието винаги се появява Присъствието на Древната Сила. Ако е дошъл часът на смъртта за този, който има Меравахайра, той ще види в развалините на смъртта нов живот и нов разцвет. Ето защо е казано: „О, човеко, не осквернявай смъртта, защото смъртта е чиста! Не пипай чистотата на смъртта!“. Животът е смърт и умиране, а смъртта е Свята и Освобождаваща.

Ще срещнеш Взрив от Прасветлината

Мехарор – това е Тълкуването, Разбулването. Разбулването е премахване на завесите от илюзиите. Да умееш да влезеш в Мехарор, то означава всякога да отстраняваш второстепенното и да се приближаваш до Скритото в себе си – Духа си. Тълкувай и разбулвай, докато се завърнеш в Древния Бог, и знай: Бог те чака, но е Ослепителен. Подготвяй се бавно, защото ще срещнеш Взрив от Прасветлината.

Орловият Поглед на Бога

Мехарор – Тълкуването – води до Чистото, Същностното Разбиране. Мехарор блести само в Свещения Живот. Само Чистият Дух в нас умее да разбулва Древните Божии работи. Що е Духът в нас? Орловият Поглед на Бога. На този Орлов Поглед е позволено всяко Разбулване, защото Духът в човека е вдъхнал нещо от Безкрая, от Изначалието.

Може да докосва Тайната на Живота

Мехарор – Разбулването – е Път, по който си създаваме Пътека към собствения си Дух и към Бога. Мехарор може да докосва Тайната на Живота, а Тайната в нас всичко знае. Мехарор знае, че ние умираме, но никога не сме мъртви. Мехарор знае, че краят ни е красиво начало и че всяко начало е прекрасна роденост, за да умрем отново в Чудото на Свободата.

Трудният живот е оказана чест

Мехарор – Разбулването – е особен род специфична енергия, скрита в Тайната на Сърцето. Който овладее Мехарор, променя времето. Той докосва Истини от Древния Свят. Той знае, че трудният живот е оказана чест и метод, който иска да ни предпази от жестоките ръце на Древното зло. За да владееш Мехарор – Разбулването, трябва да си се доближил много до Бога.

Когато човекът разбули себе си

Мехарор – Разбулването – премахва стени. Що е Мехарор? Способност на Бога, Който ни извежда от света, от отвъдното и от нас самите. Най-трудното е човекът да се спаси от себе си. Това спасение се случва, когато човекът разбули себе си. Но това Разбулване е в Ръцете на Божията Милост. Когото Бог е разбулил, нему е позволил да познае себе си, но вече като Разумна Същност и като Чиста Свобода.

Разбуленият е Воля на Бога

Мехарор – Разбулването – е Изход от ума и времето. В Разбулването оживяваш, в забулването умираш. Тези, които не са разбулили себе си, живеят в своето минало. Тези, които са разбулили себе си, са в Бога. Да се разбулиш, то е да осъзнаеш себе си в Бога. Разбуленият не служи на света, не угажда на желанията си. Той е Воля на Бога, той е част от Божията Същност.

Живот в Древния Бог

Мехарор – Разбулването – е Освобождение от вяра и безверие, от светлина и тъмнина. Разбулването е Живот в Древния Бог, а има ли у Бога вяра и безверие? Бог е Бездна от Божественост. Бог е Цялостната Сила. Вярващият е забулен от своята вяра, невярващият е забулен от своето неверие. Само Чистият и Истинен човек е разбулен. Само Чистият може да служи, защото Чистотата е изтекла от Изворите на Бога.

Човекът на осъждането се самозамъглява

Мехарор – Разбулването – е в този, който не осъжда, защото Разбулването осъзнава, че няма място, в което да не присъства Вездесъщият. А осъждането е посегателство към Неговия Всезнаещ Замисъл. Човекът на осъждането се самозабулва, той се самозамъглява. Тайната на Мехарор е в това, че ти трябва да разбулиш себе си и да се освободиш от себе си, защото сам си станал було.

От познаване на себе си към Непознаване

Мехарор – Разбулването – осветява и тъмнината, и мрака. Да разбулиш себе си, означава да разкриеш кой живее в ума ти. Колкото повече се разбулваш, толкова повече се приближаваш до Бога. Щом искаш да проумяваш себе си, от Мехарор ще слезе Сила да ти помага. И така от проумяване на себе си ще вървиш към познаване на себе си и от познаване на себе си – към Разбулване на себе си. И чак тогава ще дойде Непознаването на себе си. И тогава твоят Дух ще изгрее в тебе и Бог ще те погледне с Нетленен Поглед.

Дълбоко скрито Знание в нас

Мехарор – Разбулването – само по себе си е едно дълбоко скрито Знание в нас. То в нас вижда Невидимото, Неуловимото. Именно тук ние трябва да изправим своя живот и тогава ще дойде Тихият Глас, и ще ни каже: „Откога те чакам, дете Мое, Сине Мой, Дъще Моя!“. Разбуленият човек става ясен за Бога и неясен за тъмните сили.

Да се извисим първо в Бога

Мехарор – Разбулването – е древно заложено в нас. То ни е вродено, за да се извисим първо в Бога и после в себе си. Ако първо се извисим в себе си, Бог ще каже: „Оставете го, той е извисен“. Но той ще стане губещ. Но ако първо се извисим в Бога, Неговата Любов ще ни дари нашето собствено Извисяване. А това Извисяване ще бъде нашето Изначално Извисяване, което ни е било дарено още от Древността за нас от самата Негова Любов.

Ще отмахваш заблудите една по една

Мехарор – Разбулването – е все повече отстраняване на злото и на външния свят. Ние трябва да се разбулим, защото сме станали проблем вътре в себе си. Ти си заблудил себе си още от своето Древно минало и сега сам трябва да се разбулиш. Ще отмахваш заблудите една по една. Те са навързани като броеница зърно по зърно. А накрая, като падне и последното зърно, ще изгориш конеца.

Пътят към Нерушимостта

Мехарор – Разбулването – е Могъща Божия Ръка. То движи Мощното Тихо Вътрешно Развитие. Този, който е разбулил нещо дълбоко в себе си, е станал Божие Острие. Мехарор всякога отделя от себе си лъжливия разум, отсича го, защото такъв е Пътят към Великата Бездна, защото такъв е Пътят към Нерушимостта.

Скритата Древна Непозната Стихия

Мехарор – Разбулването – дарява на Търсача Безусловния Възглед. Разбулването води човека до Силата на Скритата Древна Непозната Стихия, която сама става наш Водач и Скрит Учител. Мехарор всякога изисква Самоконтрол, за да се яви в нас Висшият Контрол и Сам Древният Бог да каже: „Благодаря ти, Сине Мой, че вече има място и за Мен“.

Води във все по-дълбинната Тишина

Мехарор – Разбулването – ни води във все по-дълбинната Тишина. Разбиращият Разум е устроен така, че колкото повече разбира, толкова повече утихва. Разбулването разсича земната привързаност. То дава живот на Земята и същевременно с това освобождава от земното. Разбулването всякога улавя Свободата. Да разбулваш, то е Божий Дар.

Смъртта е Забулен живот

Мехарор – Разбулването – означава да осъзнаваш себе си все повече като Невидима Същност. Ние всъщност сме Невидими, така както е смъртта. Що е смъртта? Забулен живот, Потаен живот, Неуловим живот. Който е разбулил Сърцето си, е видял Тайна. Нашето Сърце е Тайнство. То е Очите на Небесата.

Хадирите имат Неумолим Дух

Хадирите – Търсачите – търсят и намират, за да продължат да търсят отново, защото в Тайната всякога има друга Тайна. Хадирите пробиват световете, защото те имат Неумолим Дух. Хадирите могат да променят всеки навик към по-добър. Волята на Хадирите е по-силна от всеки навик. Що е лошият навик? Тъмно същество, вселило се поради сродство с нашия лош навик. Хадирите могат да променят всеки лош навик в Светлина и Път към Бога.

Могат да преместват планини

Хадирите – Търсачите – са тези, които могат да преместват планини, да преместват трудностите. Трудностите са живи същества и всяка по-силна воля може да ги премества. Има случай в миналото, когато силен демон ревял в ушите на един Хадир, че е тежко болен, и то с продължително натрапчиво внушение. Накрая Хадирът му казал: „А защо ми е толкова леко?“. И демонът получил тежка криза.

Подобен на смъртоносен меч

Хадирите – Търсачите – са умеещи да чуват Истината и да се вглъбяват в себе си. Има Хадири от Висшите степени, които никой демон не иска да срещне по пътя си, защото Висшият Хадир е подобен на смъртоносен меч. Силата на Хадирите им е дарена от Древния Бог поради стари заслуги, защото те още в миналото си са съумявали да издирят Самия Бог.

Древни Майстори

Хадирите, или Търсачите, които са познали Истината, са Свръхестествени Същества. Има Хадири с Очи като Могъщи кристали. Никой не може да им устои. Те са били наричани Древни Майстори, защото от всяка мрачна трудност са умеели да изтръгват Диаманти и Бисери, и Висша енергия, с която са заслепявали всеки мрак. Що са Истинските Хадири? Те са Опит от Древния Опит.

Част от Древния Поток на Бога

Хадирите – Търсачите – са част от Древния Поток на Бога. Хадирите са древно вдъхновените. Те са част от Древността, а стремящите се са от миналото. Стремящите се са като вятъра, а Хадирите са по-бързи от вятъра. Хадирите са древно обучени в Мистериите на Истината. Стремящите се вървят повече в Пътя на Любовта.

Обичат да живеят в Непознатото

Хадирите – Търсачите – обезсилват страховете, усилват Покоя. Те живеят в Тайните Действия. Дълг на Хадирите е да вдъхновяват стремящите се към Истината. Хадирите са минали през кладите и затова те носят в себе си нещо по-дълбоко от всяка човешка способност. Хадирите обичат да живеят в Непознатото. За тях познатото е ненужно, а Непознатото е силно.

Поклонници на постоянното

Хадирите – Търсачите – са поклонници на непрекъснатото, на постоянното. Постоянното ги е съградило. Те са Същества на Волята, но без да владеят над другите. Хадирите са Блажени. Те имат вътре в себе си Море от Радост. Хадирите имат изменена природа и необяснимо Спокойствие в усилни времена.

Те се движат древно към Древния

Хадирите – Търсачите – усъвършенстват в себе си Неуловимото. В смъртта и на кладите те оцеляват, а земните в живота умират. Хадирите никога не се движат в посоката на света. Тяхната посока дори не е Вечността. Те се движат древно към Древния. Дарбите никога не са тяхна цел, те търсят само Източника. Хадирите обичат Неизречените неща.

Те са като Късче Небе

Хадирите – Търсачите – слизат от Мястото на Истината и Вдъхновението. Един Хадир е Съкровище без цена. Хадирите са търпеливи, тихи, уверени. Те са Същества Храмове. В тях злото не намира подслон. В тях злото все угасва, защото Хадирите имат Дълбинно Убеждение за нещата. Хадирите са Красиви – те са като Късче Небе, Късче от Безкрая.

Светилища от Светилището на Бога

Хадирите – Търсачите – не говорят с всеки. Те са като скрито магнитно поле. Имат си свои правила. Те всякога търсят Чистия Смисъл. Когато трябва, Мълнията е в ръцете им, защото те са Светилища от Светилището на Бога. Ако пустинята поразява земните, то Хадирите поразяват пустинята, защото те са в Сърцето на Бога.

Те са влезли в Сърцето на Древния

От Хадирите – Търсачите – мракът плаче, празнотата стене, самотата ридае, защото нещо в тях някога е придобило Сърцето на Тайната. Те са успели да влязат в Сърцето на Древния Бог, а с това са смутили и тъмнината, и светлината. Хадирите имат Тайното Око на Наблюдението, Окото на Духа. Тяхната Чистота е стихийна, а те се съхраняват в Тишината.

Вечна и Безкрайна Устременост

Хадирите – Търсачите – са вродена Вечна и Безкрайна Устременост. Те чуват и шепота на водата, и шепота на камъка. Търсачите са Благото на света, защото те не допускат света в себе си. Хадирите възприемат работата си като Пазител на техния Път. Тяхната работа е всякога освобождаваща и оживотворяваща поради особения им Устрем.

Да заложиш целия си живот

Хадирите – Търсачите – отделят хората от стария свят. Паразитите нямат енергия, нямат живот. Те го крадат, но срещнат ли по пътя си Хадир, за тях няма храна, има само трохи и отчаяние. Търсенето на Истината за Хадирите означава да заложиш целия си живот. Така те си привличат Защитата на Божията Милост и Невидимата Подкрепа на Бога. В потайния смисъл Бог е Водачът на Хадирите.

Не могат да обсебят Смирението

Хадирите – Търсачите – знаят, че паразитите пречат и че те не искат да търсиш Истината, защото в Истината паразитите умират. Хадирите знаят колко важно е Смирението. Те знаят, че Смирението е враг на духовните паразити и голяма опасност за тях. Паразитите никога не могат да обсебят Смирението. Тук те умират. Не можеш да обсебиш Смирението, защото то е част от Нищото.

В такова Сърце няма конфликт

Хадирите – Търсачите – са смирено търсещи. Никой паразит не може да влезе в Сърцето на един смирено търсещ, защото в такова Сърце няма никакъв конфликт, няма никакво раздвояване. Смирението вижда живот в Нищото, а там паразитите нищо не виждат. Паразитите са нашественици от стария свят, а Хадирите са Пламъци от Древния Свят. Паразитите са празни, а Хадирите имат Извори в себе си.

Методът на Постоянното Търсене

Хадирите – Търсачите – знаят, че методът на Постоянното Търсене е по-дълбок от знанията и света. Някога в Древността Хадирите са видели Образа на Древните Богове Търсачи, които сияели странно и се движели с чудна Увереност. И тази гледка поразила Търсачите. И те дали Обет да станат Хадири и да търсят, докато намерят Бога. А по-късно те Го намерили и преживели, и разбрали, че все Него трябва да търсят.

Хатария е отвъд хоризонта

Хатария – Пустинята – е отвъд хоризонта. Тя е Неуловима като хоризонта, но го предшества. Хатария е убиец на времето и на сътвореността. Хатария те очиства от всички земни стремежи и ти дарява Древното мислене, което е част от Нищото. В Хатария ние съхраняваме своята Древност, своята Несътворена природа, защото тя ни задължава да се преоткрием в Източника на живота.

Хранилище на Древността

В Хатария – Пустинята – има дълбоко съхранен, скрит Покой, който Хатария го дарява на Избраните. Хатария е Хранилище на Древността, Покоя и Несътвореността. А в своя скрит смисъл Хатария е Неведомост, за да могат от това да се учат и Боговете. Хатария е Служител на Истината и Истината служи на Хатария. Хатария е подобна на Истината – тя е изящна и смъртоносна.

Пустинята е Глас на Истината

Хатария – Пустинята – е Глас на Истината, особен Глас. И затова тук само човекът на Истината оцелява и се разцъфтява. В Истината е всичко, в Истината е всяко решение. Но ако ти търсиш заблудите, Истината ще те остави да ги преживееш. Що са заблудите? Изостанали същества, отпаднали от Великата Древност поради своето особено мнение. Защо са създадени заблудите? За да провалят винаги безумието.

Само Същностното оцелява

Хатария – Пустинята – долавя Душите и разбира Духовете, защото тя може да живее само със Същностното. В Хатария само Същностното оцелява. Само Мъдрите разбират Същността, защото те живеят с нея. Хатария е преход между световете. Пустинята е Място, в което трябва да откриеш Истината в себе си, а щом откриеш Истината в себе си, тя ще ти даде Очи за всичко друго.

В Нищото се влиза с Нищото

Хатария – Пустинята – пази Древността, а Древността я учи. Пустинята е жива. Пустинята е Нищото – Отломък от Древната Земя. Пустинята е Ухото на Древната Мъдрост. В Нищото се влиза с Нищото. Само така подобното отива при подобното. Така Древното търси Древното. Хатария е Дух и Свобода. Празнотата е воал и тъмнина.

Пустинята е Прастара Майка

Хатария – Пустинята – изисква строга Бдителност. За земния човек Пустинята е хаос, бреме и смърт. За Божествения човек тя е Свещен страх, Разумен живот и Поклон пред Невидимата Мъдрост. Хатария е Място на Духа, Сияйно Място; Място, в което ставаш Безпределен. Пустинята е Древна Бездна, Прастара Майка. Дори и камъните са родени от тази Майка. Камъните, преди да бяха камъни, бяха Пустиня, бяха Нищо. Но пожелаха да слязат и станаха камъни.

Той е ти

Хатария – Пустинята – казва: „Стани Пустиня, за да дойдеш при мене. Стани Нищо, за да дойдеш при мене. Стани нищ, за да дойдеш в своята Отвъдност. Стани Приятел на себе си, за да познаеш Древния Приятел. Древното Приятелство е непрекъснато. Когато срещнеш Древния Приятел, ще познаеш Дълбините си и ще срещнеш себе си, защото Той е ти“.

Трябва да обикнеш Тайната

Хатария – Пустинята – е Място, в което трябва да обикнеш Тайната и да се научиш да мислиш като нея. Всичко си отива, Пустинята остава, Нищото остава. Пустинята е Дух. Пустинята приема само Духове. Телата си отиват, Нищото всякога остава. Само сътвореното си отива. Не можеш да погребеш Нищото. То е Велика Изначална Пълнота.

Древно Съкровено Безвремие

Хатария – Пустинята – трябва да я разбереш отвътре. Тя е Нищото вътре в нещата. В Хатария няма нужда от чудеса. Тя е Чудото, защото е преди нещата. В Хатария разбираш способността си да обичаш безкрайно. В Хатария животът е тих, Любовта е чудна, смъртта е безмълвна. В Хатария Сърцето може да открие своята Безпределност, своята Уютна Дълбина. За Мъдрия животът в Хатария е Древно Съкровено Безвремие.

Надминава Реалността

Хатария – Пустинята – е Мистерия на Нищото. Тук Слънцето е съвършено, то е без изгрев и залез. Хатария е толкова дълбинна, че надминава Реалността. Пустинята отхвърля фалшивото развитие. Който не е готов за Хатария, нека да осъзнае това и да се завърне в света. В Пустинята трябва да победиш себе си. Победител, който е победил себе си, е станал Служител на Хатария. А който не е победил себе си, е станал служител на себе си.

Битие в Небитието

Хатария – Пустинята – е Битие в Небитието. Ако от света отидеш в Пустинята и ако си подготвен и избран, тогава от света ти си отишъл в Храма. В Пустинята тихият глас е сила, а високият и силен глас е слабост. Ако си изпратен в Хатария, трябва да надраснеш всички свои цели. Пустинята е наситена с Несътвореност и Еликсир безкрай.

Който съумее да създаде своето Нищо

Хатария – Пустинята – има Древни Очи, Очи Несътворени; Очи от Дух, Вятър и Скрито Слънце. Пустинята е Еликсирът на Нищото. Пустинята е Древен Ръкопис от Мъдростта на Нищото. Който съумее в Пустинята да създаде своето Нищо, той създава Бога в себе си и става Несътворен и Неведом като Него. В Хатария някои са станали Вечни, а други – Древни.

Пустинята създава Бога

Хатария – Пустинята – е Място, в което живееш с Древния Бог, но ако си осъзнат. Пустинята създава Бога. Контролът в Пустинята, това е Бог отвътре, това е Бог с тебе. Древният Бог е, Който ни умъдрява в Пустинята. Хатария е Глас от Древността, Дълбок Мистичен Глас; Глас, който събужда в нас Чистия и Изначален спомен за Древния Бог – Великата Неопетненост.

Да отмахнеш булото на сътвореността

В Хатария – Пустинята – фактите са миражи, привидения. Ти си тук, в Пустинята, осъзнато да отмахнеш булото на илюзията, наречена сътвореност. Да си бдителен в Пустинята, то е да сътворяваш своите достойнства. Що е Хатария? Скритият Свят на Нищото в Сърцето, Солта на живота. Пустинята си има собствена Магия, споделима само с Избраните.

В Хатария се преоткрива Избраният

В Хатария – Пустинята – изчезва Изчезналият. В нея се преоткрива Избраният. Хатария е Място, в което Чистият намира Изначалния си Път – Пътя към себе си, Пътя към собствената си Несътвореност и Неведомост. На Избраните Хатария дарява своята Излъчваща Яснота. Хатария е като Дълбок Океан, Океан без време и брегове.

Отвъд мисленето – в Покоя, в Духа

Хатария – Пустинята – има Вкус на Безпределност, Вкус на Скрито Съкровище. Що е Хатария? Древен Портал, чийто Ключ е в нашите Дълбини. В Хатария царуват тези, които нямат мислене, които са отвъд мисленето. Това са тези, които са в Покоя, които са в Духа. Това са тези, които са в Дълбините на собствената си Безпределност.

Той е Цялата наша Истина

В Меравот – Древния – е скрит нашият Вътрешен Несътворен и Неведом Път. Чрез Меравот ние се движим към три изключителни Свята: Вечността, Безкрая и Мистерията. Меравот е нашият Скрит Водач. Той бавно и постепенно се съгражда в нас и ни води към Себе Си. Сам по Себе Си Той е нашият Скрит Неведом Път. Той е Цялата наша Истина.

Той призовава всички да Го търсят

В Меравот – Древния – всичко е Изначално, Съвършено и Ясно. Той е Създателят на човека и Прасъздателят на Боговете, Божествата и Мистерията. Той е Единният Създател на всичко и Той призовава всички и всичко да Го търсят. Той дава работата, Той дава Пътя, Той дава Силата, Той дава Изцелението, Той дава Любовта. Той е Жезълът, който управлява Космоса и Мястото отвъд Космоса. Той е скрит зад всяко събитие. Той е Виждащият всичко.

Да възродим тази Древна Връзка

Меравот – Древният – е Хранителят и Пазителят на всичко. Той има Древна Връзка с нас и затова ние трябва постоянно да Го търсим. Ние сами сме прекъснали тази Връзка, като сме нарушили Неговите Древни Изисквания, които са били записани в нашето Сърце. Но по своя независим път ние сме изгубили Сърцето си. Ако търсехме Тайната на Сърцето си, щяхме да възродим тази Древна Връзка. Но ние сме се отклонили, а някой е изместил Сърцето ни.

Той ще бъде Пълнотата в нас

Меравот – Древният – е, Който ни води, учи, сближава. Той е, Който се разцъфтява в нас, и Той е, Който увяхва с нас, изчезва с нас. И все Той е с нас отново и отново, когато се раждаме и умираме, защото Любовта Му към нас е Безгранична. Ще дойде ден, когато Меравот ще ни дари цялостно Себе Си, и ние вече никога няма да поискаме нищо друго, защото Той ще бъде Царят в нас и Пълнотата в нас.

Той е Мистерия, Покой и Неведомост

В Меравот – Древния – няма нито земно, нито духовно мислене. Той е отвъд всяко мислене. Той е Мистерия, Покой и Неведомост. Не можеш да Го уловиш, не можеш да Го познаеш. Но Той може да те докосне и тогава ти тръгваш на Път към Него. Тогава ти изоставяш всичко външно и второстепенно. Тогава ти течеш към Него, а Той те облива със Себе Си. И ти сам ставаш Водач и на себе си, и на другите.

С Него потопът е Блаженство

Говорът на Меравот – Древния – е скрит в Сърцето ни. И дори ако се случи потоп, достатъчно е само Той да ти проговори. Тогава потопът вече не е бедствие. Потопът вече е Блаженство, дори Уют. Това вече е друго състояние, защото Сам Той е в нас отвътре. А когато Го няма в нас, всяко наше хубаво и красиво състояние си има своята бедност, защото само Той е Състоянието в състоянието.

Истината следва Неизговоримото

Меравот – Древният – ни учи на Тънкото и Неизговоримото. Истината следва Неизговоримото. Истината следва Древния. Неговата най-дълбока Истина е създадена от Тишина. Когато тази Тишина се яви като Истина, тя поразява думите, защото тя е по-древна от думите. Словото е дошло по-късно. То се е родило като необходимост.

Само Тишината е Обяснител

Меравот – Древният – е бил преди думите, преди езиците. Нито думите, нито езиците обясняват дълбоко нещата. Само Духът прониква и само Тишината е Обяснител. Когато Меравот задвижи Тишината в думите, думите стават Сияния. Тайната на живота е в Ръцете на Меравот. Тайната на живота не е за разрешаване, защото Меравот е поставил там част от Дълбоката Си Тишина – направил е Тайната Безмълвна.

Неопетненото е Тайна Божия

Меравот – Древният – е Неопетнена Сила. Неопетненото е Тайна Божия, Тайна Неуловима. Който може да стане Неопетнен, без петно в живота си, Древният му става Баща. Но това е дълъг Път. Дори и Боговете са се опетнили и са изгубили Силата си. Древният живее в Мистичен Кръг. И ако ние очистим Сърцето си, то също става Кръг и се завръща в Мистичната област.

Възхитителен, Безпределен, Мистериозен

Меравот – Древният – е всякога Възхитителен, Безпределен, Мистериозен, Неопределим, Неведом. Каквото и да кажем за Древния, Той е отвъд това. Той пленява всички, без да може да бъде докоснат. Той води всички, без да бъде забелязан. Той определя нещата, без да е определил Себе Си. Не може да се определи Нищото.

Издревно Преживяване

Тишината на Меравот – Древния – е самата Истина. Тази Висша Тишина е Древната Истина и тя никога не е обяснение. Истината е въпрос на Издревно Преживяване. Тук Сам Древният ти дава да преживееш Отломък от Него – Отломък, който те осветява, и Отломък, който ти позволява да се уединяваш, за да станеш подобен на Древното Изчезновение.

Животът е Негово Тънко Течение

Меравот – Древният – е Събудителят на живота. Той отваря Вратата и животът потича. Животът е Негово Тънко Течение, Фино Дихание, особен род Есенция. Животът има само един Господар – Меравот – Този, от Който е потекъл. И животът, и смъртта са Негови. Животът не умира, а само се пренася в Нищото. Той се пренася от Нищото в Нищото, от една Любов в друга Любов. Скрит е животът.

Предаността е най-чистата Храна

Меравот – Древният – решава всяко действие и чрез него ни учи. Той ни учи на Осъзнаване. Така Той ни дарява Път към Себе Си. Той иска да станем естествено Негови, чисто Негови, така както сме били някога, но осъзнати. Той ни е дарил Предаността, за да се храним в своя Път към Него. Що е Предаността? Най-чистата Храна.

За да стане Той нашето себе

Меравот – Древният – ни движи от Себе Си към Себе Си, от известното към Неизвестното. Той е скрит мистично в нас. Той иска да отстраним себе си, за да стане Той нашето себе. И тогава ние ще сме Цялостни, Пълнокръвни, Тихи, Леки, Любящи, Осъзнати и Изначални. Ето къде е нашето Древно Единство – Той в нас и ние в Него. А това е всичко.

Широко отворена врата за Древния

Меравот – Древният – е скрит от очите и явен в Сърцето. И то толкова е явен, че сякаш е скрит. Древният обича да живее в нашето Смирение, в нашето Сърце. Що е Смирението? То е нашият Аромат. Това Смирение Сам Древният го е изработил в нас, за да ни посещава. Смирението е много тясна врата за тъмните сили и широко отворена врата за Древния.

Ето що е Благоденствие!

Меравот – Древният – отдавна е подал Ръка на всички, но не всички са я приели. От Древни времена Той иска да се устрои в нас, но ние имаме особено мнение и все сами се устройваме. Няма устроен живот без Него, защото Той е Единственият Устроител. Ако Меравот присъства в нас, в нашия живот и ежедневие, значи ние се движим в Него и чрез Него. Ето що е Благодат, ето що е Благоденствие!

Той е разрязал мрака на две

Хаярая – Благодарността – всякога свети, а в Сърцевината си сияе. Хаярая е Усмивка, посята от Древни времена, когато мракът е бил силен. Но когато тя го преодоляла и му се явила, той се смутил, защото тя била толкова лека и ефирна, че той не могъл да я улови. Древните казвали: „Който е придобил тази Усмивка, тази Благодарност, той е разрязал мрака на две“.

Той вече е преодолял смъртта

Хаярая – Благодарността – е произлязла от Тайнство. Тя ни огрява и свети като Слънцето. Който си е подготвил Благодарност и Усмивка за смъртта, той вече я е преодолял. Хаярая е Тайна на Сърцето, Тънкост на Ефирния Свят, Древно изгубено Учение. Ако в една мрачна среда се яви благодарен и усмихнат човек, той ще вцепени тъмнината, защото Хаярая е Лъч от друго Царство, Лъч от Невидима и Недосегаема Дълбина.

Осъзнай своята Невидимост

Хаярая – Благодарността – е Роза, която не можеш да уловиш. Тя тече като Светлина, идваща от Неуловима Река. Хаярая диша Лъчист Огън, Огън, който живее зад пределите на този свят. Тя казва: „Осъзнай своята Невидимост, своята Несътвореност. Ти си Древно Осветен. Ти нямаш история, ти си Чиста Същност без време и рождение“.

Тиха, нежна и ефирна Песен

Хаярая – Благодарността – е Уютът срещу всяка трудност. Хаярая е Метод, който изработва Еликсира на Живота. Що е Еликсирът? Нашата Божественост е Еликсирът. Когато се яви трудност, този Еликсир запява тиха, нежна и ефирна Песен, а трудността казва: „Защо ме наказваш?“. Но Хаярая не издава Тайната си. Така е научена тя от Традицията на Мълчанието. Тя иска да си остане непозната.

Хаярая е Учител

Хаярая – Благодарността – е Учител. Тя може да те научи на това, на което знанието не може, училищата не могат, защото в Хаярая тече Душа и Древност, а не знание. Хаярая вижда Сияние и в тревичката, защото знае, че във всичко има Есенция. Хаярая се прекланя пред Чистата Есенция, скрита в нещата. Хаярая е Опит, скрит в Душата, а не в света. В Хаярая живееш, а в света и знанието се учиш.

Въпрос на Любов към живота

Хаярая – Благодарността – е повече от доброто и злото. Ако в доброто няма Хаярая, то ще обеднее. Ако в злото има Хаярая, то ще се обогати. Но самата Хаярая превъзхожда доброто и злото. Хаярая е въпрос на Любов към живота – и видимия, и Невидимия. Особено силна е Хаярая, когато е повече в Мълчанието, отколкото в говоренето. В Хаярая трудностите се олекотяват, обезсилват.

Великата Мека Сила

Хаярая – Благодарността – може да тече чисто само от една Висша Душа. Хаярая е била наричана в Древността Великата Мека Сила, защото тя хранела здравето, клетките и Духовността. Хаярая може да изработи в човека Нов Поглед за живота, Лъчист Поглед. Ако болните хора се бяха посветили на Благодарността, повече от половиния свят щеше да бъде изцелен.

Благодарността е Лечение отвътре

Хаярая – Благодарността – е говор на Лъчистата енергия в нас. Тя е Вратата към собствената ни Душа. Тя е Пътят ни към Скритата Божественост. Хаярая постепенно лекува мисълта в човека и цялостното ни мислене и дишане. Тя е Път към Равновесие. Докато неблагодарността е убийство отвътре, то Благодарността е Лечение отвътре. Да благодариш за една болка, то е да я надраснеш, да я обкръжиш с Ореол и да ѝ дадеш нещо от своята Душа.

Посяване в Нищото

Хаярая – Благодарността – е образ без лице, образ от Светлина. Тя е говореща Светлина, огряваща Светлина. Видиш ли Хаярая, светът около тебе олеква. А ако се случи Самият Бог да ти се усмихне, ти вече си спасен, а животът ти става една Безкрайна Благодарност, защото си видял Неуловимия. Благодарността е Развитие и Посяване в Нищото, в Целостта на живота. В Благодарността влиза да живее Несътворената Лекота.

Превръща трудността в пеперуда

Хаярая – Благодарността – е следа от Неговата Древна Топлина. Тогава още е нямало Слънце, а Той ни се е усмихвал. Но ние сме изгубили този спомен. Ако си в тъмнина и се молиш, ще осветиш и себе си, и тъмнината. Ако си в трудност и се молиш, и благодариш, ще осветиш и себе си, и трудността. Що е Хаярая? Хаярая е това, което превръща трудността в пеперуда. Така трудността се чуди какво е станало с нея, а пеперудата просто си лети в Свободата.

Благодарността е Дом на Уюта

Хаярая – Благодарността – е Дом на Уюта. Чрез нея чуваш и усещаш Душата си. Хаярая търси Душата, търси Живите, търси Изначалните. Хаярая е лека като вятъра, чиста като цветята и ефирна като Сърцето. Ако Хаярая те е проникнала, то твоята собствена Душа те е прегърнала. Що е Хаярая? Живият Свят на Светлината.

Когато ужасът срещнал Хаярая

Хаярая – Благодарността – е действие на Светлината. Тя е по-висша от вярата. Тя изхожда от Висшия Ефирен Свят. Хаярая сама по себе си е Лъчиста Молитва. Вътре в Хаярая думите си имат Сърце. Има случай в Древността, когато ужасът срещнал Хаярая и успял само да промълви: „Ти ме обезличи“. Хаярая само се усмихнала и казала: „Имам в себе си Древен Сияещ Мироглед“.

Сърцевината на Развитието

Хаярая – Благодарността – е Сърцевината на Душата, Сърцевината на Развитието. Хаярая има Небесни Очи, а не земни. Тук, в Хаярая, Окото е взело нещо от Слънцето, нещо от Светлината, нещо от Сиянието. Висшата Истинска Благодарност е Тайнствено Явление. Тя прилича на Пречистата Скритост. Висшата Истинска Благодарност, това е Божият Глас във всяка клетка.

Той се е приближил до Благостта

Хаярая – Благодарността – това е Душата. Защо Душата търси Благодарността? Защото чрез нея тя иска да стигне до по-висшата и скрита степен – Благостта. Който е успял искрено да благодари над 4 милиона години, той много се е приближил до Благостта. Благостта е друг вид Докосване до Древния Бог. Благодарността е Неуловима, Благодарността е Неведом Път.

Хаярая е Завръщане в Него

Хаярая – Благодарността – е глас като мед, очи като цветя и чистота като сняг. Който е постигнал това, той вече не се преражда. На тази Висша Хаярая се позволява да вижда нещата от неочакван ъгъл. Сам Бог е вложил много в Хаярая, за да излезе Душата дори от себе си и да се завърне в Него.

Хаярая е по-страшна от смъртта

Хаярая – Благодарността – е Езикът на Боговете, а Радостта е Езикът на Ангелите. Древните знаели, че ако Висшата Истинска Хаярая слезе сред хаоса и го прегърне, той ще заблести. Вторият Старец казва: „И видях, че Хаярая е по-страшна от смъртта. И още много пъти съм виждал духът на смъртта да се страхува от Хаярая, но видях и един път смъртта да се покланя на Хаярая“.

Хадирите са устремени в Истината

Хадирите – Търсачите – са устремени в Истината и тя им помага да отделят от себе си дървото на заблужденията. Хадирите тихо и търпеливо проникват все повече в Истината и в себе си. Що са Хадирите? Пламъци на Бога. Хадирите обезсилват света в себе си, обезсилват и Вселената. Те знаят, че знанието е бреме, и затова търсят Мъдростта и нейната Чиста Лекота.

Пламъци, изречени от Древния Глас

Хадирите – Търсачите – са Пламъци, изречени от Древния Глас. Те са Духове, по-силни от всяка буря. Бурята, насочена срещу тях, губи своята увереност. Хадирите са Същества, които променят времето. Те са Майстори на Проникването, защото техният Дар е Сам Бог. Хадирите ни разкриват Древния Възглед, който всякога е бил в Бога.

Хадирите поразяват сътворението

Хадирите – Търсачите – живеят в непобедимата си Яснота. Те знаят Пътя си дори и когато той ги отклонява. Хадирите така са отдадени на Истината, че всичко, което е тленно и сътворено, постепенно се отделя от тях. Хадирите поразяват сътворението. Голяма част от Хадирите имат Древно атлантско мислене, но то също е дошло от Боговете.

В Престола на Благословението

Хадирите – Търсачите – са седнали в Престола на Благословението. Що са Хадирите? Смелостта на Простотата. Що са Хадирите? Древното човечество, непадналото човечество. Що са Хадирите? Майстори на Диамантената Решителност. Що са Хадирите? Част от Непознаваемостта на Бога.

Мястото, в което не тече време

Хадирите – Търсачите – са избрани да пресътворят себе си и своята реалност. Те трябва да преодолеят себе си, за да прескочат заблудения път на енергията в света. Те са Търсачи на Истината, а Истината няма история. Истината е в Тишината, в Мястото, в което не тече време. Хадирите са завръщащите се в Древността, защото те са част от Безкрайния Живот.

Древен Род отвъд света

Хадирите – Търсачите – са от Древен Род, Род, който е бил всякога отвъд света. За тях от Древни времена Вселената не е съществувала. Те винаги са се движили в Древността и в Пътя си към Древния. Те са Същества, които всякога са имали Тайна опора, докато съществата на злото нямат опора, нямат криле, нямат Свобода да търсят. Хадирите са Древно Докоснати и затова те са Сломители на хаоса.

Те са нещо от Древния Лъч

Хадирите – Търсачите – са създадени от Гласа на Скритостта. Те се движат с Духа в себе си, те са хора Духове. Те са особени Сили на Бога. Те са Другият Поглед на Бога. Те са особени Негови Оръжия. Те са нещо от Древния Лъч. Те владеят Умението да се учат оттам, където другите спират развитието си.

Идва от Полъха на Шепота

Хадирите – Търсачите – са хора на Твърдото Чисто намерение. Ако ги питате: „Какво търсите?“, те ще ви кажат: „Нашето Търсене е тайно. То идва от Полъха на Шепота. Нас Шепотът ни води, а Сърцето ни учи“. Хадирите пият Мистична Вода от Безкрая. Хадирите са Чисти Духове в тяло.

Движат се в Древността на Истината

Хадирите – Търсачите – се движат в Древността на Истината. Те потънко са скрити в нейния Огън, а този Огън е самата тяхна Сила, защото Огънят има Тайни движения. Поради този Огън Хадирите имат Чиста Будност, несмесена Будност. Но често Сам Бог ги изпитва и ги поставя в трудни положения, за да се извисят те в Него по един скрит и особен начин.

Мистични Будители на себе си

Хадирите – Търсачите – са Мистични Будители на себе си чрез вроден дарен им Огън. Никога няма да срещнете Хадири, които да се оплакват от условията на живота – и неблагоприятни, и благоприятни. Те просто се движат неизменно към своята Тайна Цел. Те имат едно качество, което им позволява да преминават през Скрития Невидим Мост, и това качество е Смирението. Който има това качество, всички други качества го заобикват и се приближават към него.

Сам Той се богоразкрива в тях

Хадирите – Търсачите – живеят в Силовото поле на Любовта и Търпението и затова те имат постоянна енергия. Дълбоко в себе си, в Тайната си, Хадирите спадат към Неизречеността, към Мястото, в което няма Слово. Те са образи на Свещената Сила, защото са осветлени от Древното Единство. За Хадирите Бог е Изначална Благост и Сам Той се богоразкрива в тях постепенно.

Хадирите са Живи Книги

Хадирите – Търсачите – се движат от Истината и движат Истината. Самата Истина им е позволила те да се ползват от нея. Светлината на Хадирите не е от Слънцето, тя идва от по-дълбоко и скрито Място. Хадирите са Живи Книги, Живи Водители. Те самите са Писания. Те могат да извисяват и тъмнината, и Светлината, ако им е позволено. Те са Книга, която знае как да подава ръка.

Имат Знания, които са Събития

Хадирите – Търсачите – са Извисяващи. Има Хадири, които могат да извисят и камъка. Хадирите имат Знания, които са Събития, защото Тайните Знания са Окултни Сили. Хадирите са тайно обучени в Словото. На тях са им дадени Степени на Дълбините в Словото и затова те могат да променят възгледи.

Скрити са в Другата страна на Сърцето

Хадирите – Търсачите – са скрити в Другата страна на Сърцето. Тази страна е скрита зад тъмнината и Светлината. Понеже Хадирите са скрити, те умеят да създават Вход в Непроходимото. Хадирите са Пазители: те съхраняват Дълбинното в себе си, те съхраняват Бог в себе си. Те от Дълбинното са родени и от него живеят.

Те имат Страшната Основа в себе си

Хадирите – Търсачите – превръщат гроба във Вечност и Безпределност. Когато Хадирите са в своя Център, тяхната Сила е могъщо преобразяваща. За Хадирите Правилният начин на нещата е тих и вдълбочен. Хадирите са Лекарството на света, Хадирите са Изцелението на света. Хадирите са Усмивка от Царството Божие. Тази Усмивка означава, че те имат Страшната Основа в себе си.

Дадена им е Потайна Власт

Хадирите – Търсачите, или тези, които имат Страшната Основа в себе си – в тях и Диамантът се заглежда и дори потреперва. Във всеки важен момент на живота си Хадирите търсят усилено Божия Поглед в себе си, за да получат Неговата гледна точка. Хадирите носят в себе си Древното погребано Знание, защото на тяхната Воля, на тяхната Неизменност е дадена Потайна Власт.