ДРЕВНИ ОТКРОВЕНИЯ

Дархат Вахари Айра

В Древността Го наричаха Анхаротот, което значи Учителят. Тази Върховност и това Правеличие изрече Специални Думи и това бяха 24 Думи. Те станаха Учители на световете, наречени Старците. И Той изрече още: „Ще знаете що е Учителят за всички времена“. И рече: „Що е Учителят? Дархат Вахари Айра“. И обясни: „Това е Древен Пазител на Безкрая“.

Ти вече имаш Таен Път

Когато Дарахар проговори на човека, това е краят на неговата тъмнина, това е краят на света. Проговорил ли ти е Дарахар, ти вече имаш Крепост в себе си; имаш вече Скрита Истина, Таен Път. Когато Дарахар говори, Думите са повече от Думи. Те са Присъствия. Там, дето е Дарахар, страховете се плашат, защото страховете са остарели думи, остарели същества. Яви ли се Дарахар, променят се събития – те вече имат друго значение.

Мистично Движение на Меравот

Дарахар е сроден със Зарама – Чистата Истина – и Той винаги я дарява със Свобода. Дарахар е Мистично Движение на Меравот – Древния. Това е Древната Бяла Прасветлина. Този Глас винаги работи тихо и могъществено. Дарахар е Повелител от милиарди години, защото Той е преди тях. Те са само Негови Изричания. Меравот преди това е мълчал безкрайно, но е решил, слязъл и образувал всички неща чрез Дарахар с Изричане. И така всички неща тръгнали по необятните си пътища.

Ал-Мозор – Повелителят

Дарахар е Гласът на Неизменността, а Неизменността е метод на Истината, метод на Безкрая. Дарахар – това е Чистият Глас на Изцелението на съществата. Когато Дарахар ти проговори, Изцелението е задвижено, сътворението е отстранено, време няма, защото Същността всякога е била свободна. Ето защо ние наричаме Дарахар Ал-Мозор – Повелителят. Той изрича и всичко се случва. Ал-Мозор превъзхожда събитията, защото Той е преди тях.

Древният Невидим Приятел

Дарахар е Сърцевината на Безкрая, Ядрото на Истината, Працентърът. Дарахар умее да живее само в Истинската Любов, само в Същността на човека, в Есенцията на човека. Що е Есенцията? Част от Бездната. В Древността Дарахар е бил наричан Осветителят, Явяването на Светилището. Старците наричали Дарахар Древният Невидим Приятел – Този, Който е задвижил световете и събитията и се е оттеглил, така както часовникарят е задвижил времето и се е оттеглил в Безвремието. Древните Го наричали Мъдрият Вътрешен Приятел. Така те Го търсели все по-навътре и успели да прокопаят Безвремието.

Човекът на Дълбините

Хамира обича Покоя. Покоят обича Древността. Що е Хамира? Дълбината. Хамира ограбва илюзиите на човека, а щом илюзиите са ограбени – няма светове, няма време. От човека е останало само Тънкото, Същностното. Човекът на Дълбините знае нещо от Тайната на своя Незрим Път. Той знае как да работи. Той работи, а Меравот го променя, защото Хамира винаги е била близост с Меравот.

Вдъхновението докосва Меравот

В Хамира има Таен Смисъл. Той се дължи на опит и на нещо отвъд опита, защото Хамира е обмяна с Меравот. Вдъхновението е създадено от Дълбината. То върви след нея. А зад Дълбината е скрит Древният. Силата на Вдъхновението е в това, че когато то влиза в Дълбината, то докосва Меравот и така то отваря в себе си нови Портали към Мъдростта.

Мястото, в което живее Древната Мъдрост

Хамира вдъхва Живот в живота, Живот в смъртта и Път в пътя. По Пътя на Хамира се открива една все по-тънка и проникваща енергия. Хамира сама по себе си е Божие Богатство. Тя е Древно Мистично Богатство. Тя вдъхва Чиста Мъдрост в човека. Когато човекът е влязъл в Хамира, той вече може да се самосъздава, защото Хамира е Мястото, в което живее Древната Мъдрост на Бога. Хамира е Съхранител и Пазител на Мъдрост и Дух. Хамира очаква всеки Търсач и всяко Вдъхновение.

Поздрав от Дълбините на Меравот

Хамира е Несътворен Висш Свят. В тази Дълбина са заключени многобройни методи за развитие. В Хамира животът е изначално уреден и устроен. Но и тук има търсене на все по-дълбока Мъдрост, докато човек се слее с Прасъщността си. Що е Прасъщността? Начало без начало. В Хамира злото и светът не те виждат, но Мъдростта те вижда. Висшата Мъдрост идва от вътре. Тя е Скрит Лъч от Меравот. Тя е Поздрав от Дълбините на Меравот.

Дареният с Древност

Анхаротот – Учителят – това е Дареният с Древност. Това е Звукът на Зарама – Истината. Могъщият Анхаротот движи всичко неразумно към празнота и всичко разумно към осмисляне. Мисията на Анхаротот е да пресъздаде в нас Древната ни Същност, а това е пресъздаване отвътре. Това е пресъздаване на Древното в нас.

Анхаротот ни води към Мистичното Съзнание

Анхаротот ни води към Мистичното Съзнание и към Древното Състояние. В това Състояние очите виждат Меравот, ушите чуват Истината. В това Състояние човекът се храни с Любовта и Блаженството, а Блаженството е Вкусът на Живота. Анхаротот е Изначално Пречист и затова Той твори в нас Чиста Реалност. Само Пречистото може да ни вдъхновява и така то ни изцелява от сътвореността. Ние сме болни, защото сме сътворени.

Има само Едно Същество

Учителят не живее във Вселената. В нея Той само слиза. Учителят живее в Меравот. Вселена няма, защото има само Едно Същество – Меравот. И в Него странства Анхаротот. Във Вътрешния си смисъл Вселената е нещо изчезнало. Съществува само Древният – Този, Който е всякога. В Него живеем, в Него се завръщаме, в Него се осмисляме, в Него се осъзнаваме.

Животът на Тишината и Пълнотата

Анхаротот е Животът на Тишината и Пълнотата. Той живее в тях и те живеят в Него. Тишината е родена от Неговата Скритост, от Неговата Вглъбеност, а Пълнотата е родена от Неговата Любов. Тишината и Пълнотата са в съвършено Единство с Анхаротот, Който е Изначалният Лъч на Меравот. Що е Меравот? Праизточникът, от Който са потекли всички Извори. Сам Той е слязъл и е станал Вахая – Вода Водач, за да ни очисти и да ни върне при Себе Си.

Мълниеносна и Изначална Мощ

Мъдрата Ахирая е Стихията на Живота. Мъдростта одухотворява Ахирая – Волята, а Истината я обожествява и я прави Богомълниеносна. Обожествената Воля е Мълниеносна и Изначална Мощ. Тази Воля е извън ума и сътвореността. Тя е Пътят към Тайните на Живота. Тази Ахирая е Владетелят на ума и сътвореността. Тя е Дихание на Духа. Тя е Дихание на Пустотата.

Метер Харима – Меч от Безкрая

Ахирая е била наричана Всевлияещата Сила. Ахирая е била наричана Всепроникващата Сила. Когато Ахирая общува с Истината, тя е нашият голям приятел. А когато Ахирая се слива с Истината, тя е Вездесъща. В Древността са наричали Ахирая Метер Харима – Меч от Безкрая. Когато Ахирая е в Зарама – Истината, тогава в нея се влива Дух и Пустота. Ако Ахирая няма връзка със Зарама, тя е мрачна и върви към самопогубление. Но ако тя е едно с Истината, тя гледа с Очите на Безкрая. Тогава тя е истински могъщ Воин.

Изходът на човека от себе си

Когато Ахирая е сляпа, тя погубва човека и отнема развитието му. Но когато Ахирая се пробуди, тя става Амадара – Сияещият Лъч, или Слънцето в човека. Чистата Ахирая е изходът на човека от себе си, изходът от земното. В Ахирая е скрито Изцелението на човека от сътвореността. Да имаш Ахирая на своя страна, означава да имаш Ключ към Вратата на Безкрая.

Висшата Ахирая е Слънце в действие

Неразумната Ахирая е превърнала много хора в животни. Неразумната Ахирая е създадена от нечистия живот и от проваления стремеж – стремеж, който не е познавал Пътя. Но Висшата Ахирая е Слънце в действие. Тази Ахирая става Могъщ Вятър, защото тя е създадена чрез Сила отвътре, а Силата отвътре идва само когато ти е скъпа Зарама – Истината.

Дочаква Откровението

Пътят е това, което пътува навътре. Хатор – това е Пътят. Който се движи по Хатор, възприема само едно – Вдъхновението. Човекът на Пътя поразява изненадите, владее Жезъла на Търпението, познава Вглъбяването, дочаква Откровението. Търпението винаги дочаква Откровението. Търпението е Пътят. Търпението знае, че въпросите и отговорите са нищо и че Любовта към Зарама е всичко.

Търси само Необяснимото Обяснение

Хатор те води в Тишината. В Тишината тебе те няма. По Пътя можеш да вървиш само ако си Осъзнат Дух. Само Осъзнатият Дух умее да създава Тишината в себе си, а тя умее да го отвежда в Дълбините на Нериха Хазрима – Необяснимото Обяснение. Духът не се интересува по Пътя си от обяснимото обяснение. Той търси само Нериха Хазрима. В Хатор расте само този, който възприема Необяснимото Обяснение.

Пътят, това е твоята Дълбина

Който познава Хатор, върви уверено в Древния си Път и знае, че Дълбината ще го приеме. Пътят, по който вървиш, това си ти, това е твоята Хамира – твоята Дълбина. Тишината е тази, която увеличава нашата Хамира – Дълбина, защото Хамира е родена от Тишината на Меравот. Истинското търсене на Пътя е вървеж към себе си, към собствената си Древна Тишина.

Тишината е Върховен Дух

Силата на Хатор – Пътя – е в това, че тук се отстраняват световете илюзии. Хатор знае, че Тишината е Върховен Дух и че този Дух е дълбинно утихнал, и че той приема в себе си всички сродни същества. А те са тези, които са придобили Дълбинното Утихване. В тази Древна Тишина е скрит Центърът. И всички, които търсят Пътя си към този Център, придобиват Покой. Покой означава: далече от себе си и завръщане в Изначалното себе си, в собствения си Център.

Призив да излезеш от извисяването си

Благостта се изрича като Рахайра. За нея се знае, че тя е над добродетелите. Ако добродетелите са извисяващи, то Рахайра е зад извисяването. Рахайра е вдълбочаваща. При висините има низини, а при Вдълбочаването има Откровение. Рахайра е Призив да излезеш от себе си, от извисяването си и от добрите си дела. Рахайра е друг вид Слънце. Тя е древно превъзхождаща нещата.

Тайна с Необяснима Дълбочина

Рахайра е била наричана в Древността Събирател на Тайните. Тя носи в себе си Тайна с Необяснима Дълбочина. Докато добродетелите все искат да се изявят, то Рахайра търси Уединението, Покоя и Скритостта. Докато добродетелите са вода, то Рахайра е Извор от друго Измерение. За да влезеш в Рахайра, трябва да си се освободил от добродетелите си, трябва да си направил скок, трябва да си ги преодолял.

Рахайра е Негов Древен Облик

Рахайра е в Единство с Божествената Любов, а не с духовната. Тя е необичайно тънка и мъдра. Тя е Независима Дълбинна Същност. Още в Древността тя е надраснала доброто. Тя е Тайноведение. Тя е особен вид Чист Огън. Тя е особено Слово на Меравот. Тя е Негов Древен Облик.

Кристалната Сила на Мекотата

Рахайра е Древно Извиране. Тя е едновременно Свобода и Крепост. Рахайра е Всевисша мярка. Тя е повече от метод. Рахайра е качество на Древнолюбящите същества. Това са съществата с Дълбок Съкровен опит. Що е Рахайра? Рахайра е Кристалната Сила на Мекотата.

Истинският Дом на Покоя

В Анхарат няма Земя, няма време, няма свят. Анхарат – Покоят – е чисто, леко, свободно Пространство. В Анхарат няма учения и религии. Тук всичко е утихнало, успокоено, дълбинно вглъбено. Покоят умее да живее в Зарама, защото от нея е произлязъл. Зарама е Истинският Дом на Покоя.

Анхарат е Владетел

Покоят е Овладяна Сила – Сила, която е поверена в ръцете на Истината. Покоят е Сила, която е следвала само Истината. И така Истината се е превърнала в Покой. Анхарат е Владетел. Той е извън умствения свят. Той е Високо Съзнание. Той има Съзнанието на Зарама. Покоят не може да живее в човешкия свят, в земното мислене. Покоят е повече безмълвен, отколкото говорещ.

Покоят означава Мъдрост

Покоят е съставен от Чисто Слово, от Същност. Присъствието на Покоя винаги означава Мъдрост. Мъдрият има Тайно Сърце. Сърцето на Мъдрия е Скрита Усмивка от Слънцето. Думата Сърце в Древността е означавала Изначалната Пълнота, защото тогава съзнанието е било съсредоточено в Анхарат, в Чистотата си, в Източника си.

„Араха Ахор!“ – „Елате в себе си!“

Покоят – това е Изначалното Сърце. Изначалното Сърце е Безвремие, докоснато от Древната Истина. Това Сърце е било като Древен Храм. Това Сърце е греело като Древното Слънце. Кое е това, което ни грее? Същината, Присъствието на Зарама. Това Сърце е живеело в Тънкия Свят, наречен Покоят. Днес Покоят е изпуснат поради липса на Същност. Само Мъдрите са изучавали Тайната История на Покоя и са успели да го придобият. Така Анхарат им казал: „Араха Ахор!“ – „Елате в себе си!“.

Отседнал е Сам в Себе Си

Той е потопен в Собствената Си Безпределност. Той е изречен като Меравот – Древният. Той е толкова Стар, толкова Древен, че е скрит дори и от самата Безпределност. Той не очаква нищо от никого. Говорейки, мълчи; мълчи ли, ухае. Не е роден, не може да се роди. Безкраят е Неговият Дом, но и Безкраят не може да Го побере. Не се нуждае от нищо, но има Любов към всичко. Отседнал е Сам в Себе Си. Безкраят му е Трон. Има само едно качество, в което понякога слиза, за да си отдъхне, без да се нуждае от отдих. Това качество е Рахайра – Благостта.

Деветте Древни Състояния

Меравот в нас се изразява като Състояния: Състояние на Нищото, Състояние на Безмълвието, Състояние на Мъдростта, Състояние на Пълнотата, Състояние на Покоя, Състояние на Свободата, Състояние на Извора, Състояние на Любовта и Състояние на Не-диханието. Това са Деветте Древни Състояния. В Древността те са били наречени Деветте Стихии.

Той е тук и отвъд

Меравот е Досегаем и Необятен. Той е тук и отвъд. Тръгва оттук, отива отвъд и продължава нататък, където никой не може да Го проследи. Той влиза и излиза като Вятър. И затова Древните са казали, че Той е сроден с Вятъра. Нищо не Му липсва. Той е самосъздаден. Самосъздал се е Цялостно, като Пълнота. Вродил е в нас нещо от Себе Си и ни е дал Свобода, за да се самосъздадем като Него.

Странства в Безкрая и отвъд Безкрая

Меравот странства и в Безкрая, и отвъд Безкрая. Безкраят е Негово Слизане, Негово Ограничение. Той подкрепя Безкрая, защото Безкраят е Част от Него. Пълнотата Му е Неизчерпаема, защото кой може да изчерпи Извора? В Извора извира Неговото Тайнство.

Съставена от Есенцията на Меравот

Рахайра превъзхожда всички дарове, дадени на човека. Рахайра е символът на Дълбинното Знание. Тя е отвъд човешките очи. Рахайра е най-близкото нещо до Истината. Рахайра превъзхожда смирението. Любовта слиза в смирението, но когато възхожда, тя се качва в Рахайра – в Благостта. Рахайра е Древно същество. Тя е съставена от Есенцията на Меравот. Една капка от тази Есенция струва колкото 40 хиляди Висши светове.

В смирението Бог работи, в Благостта живее

Смирението е прекрасна сила, прикрита сила, а Рахайра има Древномистичен Ореол, Ореол от Безпределието – Мястото, към което пътува смирението. Когато скромността дълго е пътувала, тя е станала смирение. Когато смирението дълго е пътувало, то се превръща в Благост. В смирението Бог може да влиза, да работи и да твори. В смирението Бог може да бъде Водач на човека. Но в Рахайра Той си отдъхва, Той живее. Смирението е очистващо, Рахайра е Дълбинна. Смирението е красиво, Рахайра е Сияеща. В Древността, когато попитали Двадесет и втория Старец: „Ти какво избираш – тези десет могъщи Слънца или Рахайра?“, Той казал: „Избирам Рахайра“.

Харива Атор – Специален Устрем

Рахайра е част от Бездънната Божия Мъдрост. Смирението е създадено от Чистия стремеж на човека. Смирението е създадено от Величието на Душата. Рахайра е създадена от Харива Атор – Специален Устрем. Това е Устрем, който е пронизал Дълбините на Истината. Смирението е пронизало Любовта, а Рахайра е проникнала в Древното Дълбинно Царство на Истината. Когато Меравот е създал Рахайра, Първите Думи, които Той произнесъл върху нея, били: „Бъди всякога Сияеща!“.

Рахайра е отвъд Възхода

Любовта се оглежда в смирението. Истината се оглежда в Рахайра. Абсолютът се оглежда в Бездънната Мистерия. Рахайра е Древно Убежище на Истината. Рахайра има корен в Древността. Смирението е слизащо в света заради Възхода на Душите. Рахайра е отвъд Възхода. Смирението увеличава Несътвореността, гордостта увеличава сътвореността. Рахайра живее в Неведомостта.

Дълбината е и в самия човек

В Хамира влиянията изчезват, остава само Дълбинният Покой. Хамира е Дълбок Живот в Духа, в Истината. Но Хамира – Дълбината – не е само в Истината. Тя е и в самия човек, защото Истината е дарила себе си на Същността, на Истинния човек. В Хамира злото не съществува. Злото може да живее само на повърхността, във външните неща. В Хамира злото е разложено.

Хамира търси Незнайното

Хамира – Дълбината – е докосната от Нищото. Хамира е Пътят за този, който е избрал непреривното развитие. Хамира е Същностноподобна и затова тя е родена в Свободата. Но Хамира не търси само себе си, само собствената си Дълбина. Тя търси и нещо друго. Тя търси Незнайното, Неизреченото и Неведомото.

Едно с Великата Бездна

Хамира има особено отношение към Тишината. Тя знае, че Тишината като Върховна Дълбина е Неговият Глас, Негова Изреченост. Всяка Дума от този Древен Глас обогатява нещо в Хамира. Хамира знае, че когато тя достигне последното обогатяване, тя ще стане едно с Неговия Облик. Така тя ще стане отново едно с Великата Бездна и ще се уподоби на Тихата Жива Древност. За това жадува Хамира.

Рахайрити – Благоподобия

Хамира търси Дълбоки същества – същества с Дълбина, с Мъдрост, с Истина, с Почит към Древността. Тя търси Същности, Рахайрити – Благоподобия, защото тези Същности са част от Великата Незнайност, от Великата Скритост. Хамира е сродна с тези Същности и те са сродни с нея. Тези Същности и Хамира се обменят с Чиста Тишина.

Тайната на Десетото Състояние

Тайната на Дехавира – Десетото Състояние – е, че в него няма Дух, Бездна, Мистерия и Истина, а само Съвършена Цялост, която никога не е слизала. Дехавира е Бащата на Тишината. Преди да бъде Тишината, е бил Дарахар. Той е изрекъл Тишината и тя станала Безмълвна Пълнота. Дехавира – това е Съвършената Свръхцялостна Пълнота. Тя е, която е дала Пълнотата на Духа, на Бездната, на Мистерията и на Истината, но тя ги превъзхожда.

Свръхсъвършената Цялост

Дехавира – и в Старците има Пълнота, те са докоснати от нея, и в Божествата, и в Боговете, и в Независимите Старци, и в Потайните 70 Тъмни Жреци. Но тази Свръхсъвършена Цялост е само Негова. Ще има Безвремие, когато Съвършеният ще ни повика всички, за да влезем в Дехавира. Тогава дори и Бездната ще заплаче от радост.

На този Трон седи само Той

Пътят към Дехавира е да вървиш от Вечност към Древност и от Древност към Съвършенство, и от Съвършенство към Най-скритото Съвършенство, на чийто Трон седи само Той, Който е без Име. Тук Сиянието е Свръхсияние – Съвършената Бяла Светлина, Ослепителната. Тя е, за която трябва да се подготвим, защото Старците казват за нея, че нейният Поглед стопява планини и изсушава океани. Дехавира е Дъното под Дъното. Дехавира е Съвършенството зад Съвършенството.

Преклонение до Съвършено Изчезновение

В Дехавира няма корени, няма опора, няма Космос, няма названия, а само едно Прадревно Страшно Съвършенство. Тук и Тишината, и Истината, и Пълнотата занемяват. Старците са наричали Дехавира Меравот Хорон – Древният Трон. Те казват: „Към Него има само един Подход – Съвършено Преклонение, Преклонение до Съвършено Изчезновение“.

Мракът за Древните е Храм

Матот е една Дълбока Скрита Истина в света. Матот – това е Мракът. А що е Мракът? Мракът за Древните е Майхар – Храм. В този Храм е скрита Древната Прасветлина, която е Окото на Великия Меравот и която ни наблюдава. В Матот е скрито Тайно Знание, но ти трябва да си преодолял себе си, собствената си празнота.

Които не разберат Мрака

Всички, които в Древността са минали през Храма на Мрака, са се възродили в себе си, в своите собствени Тайни, защото те са станали достойни да бъдат себе си, да бъдат едно със Същността си и да бъдат част от Прасветлината. Те са били наречени Древните Възродени, а също и Мистичнородените. Тези, които не разберат Матот, те стават Махорот – черно небитие, или празнота. Това, което не е придобило Същностното в себе си, Благоподобието си, винаги ще живее в празнота. Що е Махорот? Самоограбената същност.

В Мрака Храм има три степени

В Матот е скрита Пресветлата Мъдрост. Тя чака Избраните и Хадирите – Търсачите. За едни Мракът Храм създава Вечността, а за други – Безпределието. В Матот едни долавят вътрешни Тайни, а други влизат в Древната Мистерия. Първите придобиват вътрешно себепознание, вторите придобиват Мистериопознание, но има и трета степен, която е Дълбинно Непознаване на себе си. Тази степен е подобна на Древния. Той не се познава поради Безконечната Си Необятност. Той е Храм от Необятност и поради това Той постоянно се разширява. Ето защо Той не може да се издири, да намери Себе Си.

В Матот грее Древно Слънце

Без Матот хората си остават празни и стари. Така те живеят заключени дълго в себе си, в своята ограбена същност – празнотата. Те не знаят, че в Храма на Матот грее Древно Слънце. Това е така, защото те не са рискували да стигнат до Дахар – Дъното, до Дъното на себе си, и да надникнат под него. Да, Матот наистина е Майхар – Скрит Храм. А що е Храмът? Най-живото Място в Сърцето.

Това, в което всичко се осмисля

Хатор – това е Пътят. Пътят – това е Божествената Мъдрост, която минава през Мрачна Светлина. Мъдро нещо е човекът на Пътя. Той открива Мир във войната. Той открива Свобода в робството. Той открива Истини в света на лъжата. Той знае, че войната съществува и е допусната, защото човешкият мир не е Мир. Човешкият път не е Път, а безпътица. Хората са изгубили Значението на Хатор – Пътя. Древните наричали Хатор „Това, в което всичко се осмисля“. В Пътя узнаваме, че смъртта е живееща и че животът е умиращ. И така чрез Пътя ние се извисяваме над живота и смъртта. Хатор е създаден за чисто завръщане в Безсмъртието.

Когато Пътят е разбран

Когато Пътят е разбран, той превръща времето във Вечност, той превръща света в илюзия, а Чистия Дух в своя Реалност. Който върви според Хатор, той има в себе си Тайно Убежище – Могъща Непоколебимост. Пътят си има Родина: той е роден от Вдъхновението, а Вдъхновението е родено от Чистия Дух. Така Пътят ни завръща в Духа. Истинският Път има Орлови Очи. Той води човека в себе си, той води човека в Истинния човек. Що е Истинният човек? Това е Освобождението от човешката природа.

Великият Замисъл на Меравот

Хатор върви според Великия Замисъл на Меравот. Хатор се движи от Светлина към тъмнина и от тъмнина към Мрак. Когато осветиш Мрака и го преодолееш, ти вече се раждаш в Духа и се движиш от Светлина към Прасветлина. Ти си вече над нещата, над света, над страданията. Ти носиш в себе си вече нещо от Тайната на Покоя. А в Покоя тъмните сили не те виждат, защото те не познават това Царство. Покоят е невидим за тях.

Пътят пристига в Покоя

Хатор се движи от сътвореност към Несътвореност, от земното царство към Божието Царство. Чистият Път се движи към Покоя. Покоят е Древно същество, в което тъмните сили, които са искали да го уловят, са били изненадани. В Покоя нямало корени. Така тъмните сили се върнали в себе си разочаровани от Покоя. Пътят е Обновител, Покоят е Съхранител. Пътят пристига в Покоя, така както Любовта пристига в Мъдростта. Ето защо Хатор означава Съкровен Порядък, скрит в Меравот.

Когато стигне до Океана

Вахая е Послание на Мекотата. Вахая е Мъдър Вътрешен Приятел. Вахая – това е Древната Вода. Тя лети като Птица в световете. Вахая е Летяща енергия. Все пътува, все търси, все прониква, все живее. И само когато стигне до Океана, умира в него и се успокоява. Точно тук започва Истинският ѝ Живот. За Вахая Океанът е Безкраят. За нея тук е Царството на Успокоението и всичко, което е търсила.

Древен Език на Безкрая

Вахая – Водата – е тази, която ще излекува хаоса, защото Вахая е Древен Озарител. Вахая е Потайна Извисяваща Сила. Там, където не тече Чистата Вахая, тече илюзията – падналата енергия, провалената енергия. Вахая е Древен Език на Безкрая. Вахая носи в себе си три Лъча и с тях работи. Вахая чисти, Вахая твори, Вахая пресътворява човека. Вахая премахва границите и показва, че Пътят на човека е към Океана.

Вахая движи Замисъла на Меравот

Вахая е слязла от Древната Необятност и затова тя знае Пътя от Висините до Дълбините, от Висините до Безкрая. И затова тя е слязла в ограничените светове. Тя е слязла в свят с предели. Тези, които я разберат, тръгват на Път към Безкрая. Тези, които не я разберат, остават в блатата, наречени светове. Вахая управлява сътворението. Тя движи Замисъла на Меравот, защото е Дълбина Древна. На нея ѝ е дадено да направи най-доброто за човека – да го очисти от световете.

Вахая диша в Меравот

Вахая има Велика Душа и затова тя идва в пресъхналата земя и в човека. Тя идва да оживи човека и да му покаже Пътя. Тя идва да заведе човека в Свободата. Вахая не е от света, но е слязла в света. Вахая диша в Меравот, в Неговата Любов. Някога в Древността Меравот ѝ казал: „Искаш ли да слезеш на Земята и да помогнеш на Моите деца?“. Тя казала: „Ще сляза и ще живея долу, докато ги направя чисти, светли, леки и ефирни“.

Каквото отключваш, там отиваш

Хаварити ни въвеждат в Пътя или ни отделят от Пътя. Хаварити – Думите – са Водители. В Хаварити има Център и периферия. В Центъра се намира Покоят, Смисълът, Уединението и Дълбинната Радост, а в периферията е светът, безпокойството, безсмислието. Хаварити са врати – каквото отключваш, там отиваш. Ако си в Покоя, значи познаваш Тайната на Хаварити. Покоят е недосегаемо Царство.

Центърът на Хаварити

Чистите Хаварити са организирани Същества със свой Център. Който влезе в този Център, расте, живее и се самоосмисля. Щом си влязъл в Центъра на една Хаварити, ти превъзхождаш ума и света, защото тук Центърът е всякога истинен. Чрез Хаварити ние умножаваме енергията си. На нас ни трябва чиста енергия, за да преодолеем времето и сътвореността. Който умее да прониква в Тайната на Хаварити, има в себе си Древно Свещено Познание.

Древносвещена Тайна

Тайната на Хаварити е Древносвещена и Могъща. Нечистите Хаварити са създали ума, времето и сложността. А Чистите Хаварити са създали Свободата, Вечността и Покоя. Чистите Хаварити са Извори от Източника на Меравот. Те са Озарени Просветления. Те са Водители към Източника. Нечистите Хаварити са провалили човека. Те са го вкарали в света. Те са го затворили в сътворението. Те са го заключили в себе си. Достатъчно е само една Чиста Хаварити и Лекотата вече е потекла, и Свободата вече се притичва към тебе.

Острие от енергия

Чистите Хаварити са Лечители. Могъщите Хаварити са Спасители. Те имат в себе си Острие от енергия. Те могат да бъдат целеустремени. Те са Дарове на Пазителите. По Пътя на Чистите Хаварити ние осмисляме Пътя и себе си. Чистите Хаварити се превръщат в Прозрения, а Истинните Хаварити – в Откровения. Хаварити са същества, които израстват в нас и които ни водят към себе си. Те ни водят към идеята, която изначално е била вложена в тях.

Чистият Дух в нас Го познава

Меравот е бил Скритото Слънце в Прасветлината. Само Чистият Дух в нас Го познава, защото е част от това Слънце. Този Чист Дух в нас е Древноизлъчен и само той е Познавачът на Тайния Смисъл. Когато Меравот е създал Дарахар, Той е поставил Великото начало на Пътя към Бездната и към Себе Си. А когато Дарахар е произнесъл Ариворот – Словото, Дарахар е знаел, че ще се родят Велики същества и Жреци.

Стълба към Меравот

Меравот е Създателят зад всичко създадено. Той е създал Словото като Стълба към Себе Си. Чистото Слово, това е Пътят на Божествената енергия, която се завръща. В Чистото Слово Меравот е вложил Велико Единство. Древните казвали: „Тишината е, която ни учи на Словото. Тя е другото Име на Древния Учител“.

Тишината е част от Нищото

Меравот е създал Тишината като Изначалие. Тя е нещо неуловимо и затова е непобедима. Не можеш да победиш Тишината, защото Тишината е част от Нищото. Тя е част от Архивите на Древността. Който е познал Словото, получава Архивите на Тишината. Когато Меравот се изявява в Тишината, тя е Благодатен Извор. Тя носи Мъдра Пълнота и Скрито Безмълвие. Когато Меравот е в Мрака, Мракът сияе. Когато Меравот влезе в едно същество, то благоухае, защото то става част от Великото Безмълвие.

Меравот е отворена Книга

Меравот е отворена Книга, но за да я четеш, трябва да минеш през Скрита Врата. Тази Скрита Врата е Зарама – Истината. Само Истината отключва тази Врата. Думите на Меравот са Велики Ключове. Те са Лекари, Ваятели. Те въздигат, сближават, извисяват. Но ние трябва да търсим само едно – Меравот – и да искаме Той да ни учи на всичко.

Праезикът отключва развитието

Праезикът е проникващ Дух. Той дарява Пътя. Той отключва развитието. Той дава устоя да вървиш неизменно. Той води към Изначалното Състояние, защото той е Гласът на Живота. Той узнава Дълбоките Истини, защото изначално му е дадено. Даротот, или Праезикът, е излязъл от Безкрая. Той е Езикът на Живия Живот, на Живота, който е бил всякога.

Даротот е Древност, Мъдрост и Безмълвие

Даротот е роден от Безпределието. Той е всякога. Когато езиците умират, Даротот остава. Даротот е Древност, Мъдрост и Безмълвие, а езиците са пътувания във времето. Езиците са пътуване към знанието. Езиците са свързани с хората и с времето. Праезикът е Безвремие. Той е видял и преживял Безкрая.

Носи Древен Поглед

Даротот е Звукът на Духа. Праезикът е основан на Дълбока Почит към нещата. Даротот носи в себе си необикновен Поглед за нещата – Древен Поглед. Праезикът е особен Жезъл на Велика Тайна, от която е слязъл и от която е задвижен. Праезикът в Древността е бил самото Единство, защото е бил самото Истиноразбиране.

Съюз с Древните Сили

Думите в Праезика означават да влезеш в съюз с Древните Свещени Сили. Даротот е Осиятелен Език, защото носи в себе си нещо от Изначалния Логос – Лъч от Древната Мощ. Когато трябва, Даротот става Словосила. Иначе той мълчи. Даротот е бил Жива Мощ, когато в него е текла Древността и Уханието на Безкрая.

Само Изчезналите живеят

Дараяра – Любовта – е Древна, Безмълвна, Мистична Реалност, отронена от Скритостта на Меравот. Дараяра е Първородна Сила. В самата Древност тя първо е общувала с Меравот. Тя е напоена от Него и от Неговото Безмълвие. Тя е Негов Еликсир. Тази Любов е дадена, за да реализира Айхама – Древното Единство, Древното Сливане с Меравот. А след Древното Сливане идва Древното Изчезване. Древните казвали: „Само Изчезналите живеят. Другите са призраци, хвърлени в световете“.

Хаосът се смутил

Дараяра е Изначална Сила в Древността. Тогава тя е общувала само с Меравот. Хаосът не знаел нейната Тайна, Боговете не я познавали. Но Меравот решил да я дари на всички същества и светове. Така хаосът се смутил, Боговете се изумили, а всички други се чудели що за Сила е това. Но най-много се смутил хаосът, защото във великата тъмнина тя изгряла като Слънце. Тя била облечена в Лъчезарност. Тя била като Лъчезарна Богиня. Великата тъмнина искала да я обсеби, но тя била неуловима. Никой не можел да я види и разбере. Но Старците дали Послание. Те казали: „Който се домогне до Скрития Поглед на Любовта, той ще открие Древния си Път към Меравот и Безкрая“. Що е Любовта? Това е Древното неопетнено Виждане. Дараяра вижда дори когато е поставена на клада, защото е неуловима, защото е независима. Тя е Слънце в самата себе си. Тя е Слънцеподобна, защото е излязла от Меравот.

Пътят на Великата Жертва

Дараяра е част от Древното Присъствие на Меравот. Когато Меравот е пожелал да се пожертва за съществата, Той е изтръгнал от Себе Си Дараяра. И така е създал Любовта – Всевиждащата Същност. Ето защо Дараяра е Пътят на Великата Жертва. А този, който не приемел Любовта, той нямало да вижда Древния си Път. Той щял да се саморазрушава. Древните казвали: „И наистина без Любов ти се саморазрушаваш“. А който познаел Дараяра, той се себесъграждал. А що е себесъграждането? То е да станеш Слънце в мрачния хаос на света.

Сияеща като Древността

Дараяра разширява световете, защото тя е разширено съзнание. Тя тече в нас подобно на Свободата. Ето каква е Дараяра. Тя е пречистваща като Благодарността, дълбинна като Мъдростта, нежна като цветята, смирена като изворчето, безгласна като Тишината, жива като ручея, всякога помагаща като Анхаротот – Учителя – и сияеща като Древността.

Лекотата е лицето на Свободата

Лахара – Лекотата – общува с Висшия Свят. Лекотата е процес на Любовта, на Душата, на Изначалното. Лекотата ни очиства, Лекотата ни спасява. Лекотата е лицето на Вятъра, лицето на Свободата. Лекотата е Живот в Разумността. Лекотата не е във времето. Тя обича Спокойствието, тя обича Покоя. Лекотата ограбва трудностите, защото тя е близост с Небето. Лекотата е Тайна на Сърцето. В нея има Скрит Смисъл и самият този Смисъл е Вдъхновението на Сърцето.

Отваря нови врати на развитието

Когато Лекотата се яви, разговорите са Благодат. Лахара винаги вдъхва облекчение и устрем. Лахара е обмяна с Тънкия Свят. Да те повика Лекотата, това значи да те повика Финият Свят. Лекотата е Майстор – тя отваря нови врати на развитието. Лекотата умее да вдъхва Живот, защото тя е Изначално Блажена. Лекотата винаги ограбва трудностите без значение колко големи са те.

Злото няма опора в Лекотата

Лекотата е обмяна с Финото, със Скритокрасивото. Словото Лахара вика и призовава Лекотата. Лекотата върви след Чистотата. Лекотата вдъхва Свобода. Чистотата вдъхва Любов, Любовта вдъхва Живот, а Истинният Живот – той пие от Мистерията. Злото не може да се улови за Лекотата. То няма опора в Лекотата. В Лекотата злото губи своята сила. Злото се нуждае от тежко земно мислене, от обремененост. Това е неговата опора. А Лекотата е Ефир, Неуловимост. Тази Неуловимост, този Ефир са непознати за злото.

Лахара е била преди сътворението

Лахара е Божие Богатство. Лахара се храни с Ефир – с Мекота, с Нежност, с Чистота, с Фини разговори между Душите. Лахара е свързана с Душата, а тежестта и бремето са свързани с ума и със сътвореността. Те са психични, те са товар. Самото земно мислене е товар. Самото земно мислене е враг на себе си. Лахара е била преди сътворението, преди ума. В един по-дълбок смисъл Лахара е Свещена и Мистична.

Махир – Мъдрецът

Махир – Мъдрецът – е Чиста Дълбина. Злото винаги заобикаля тази Чистота. Тя урежда Тихия и Дълбок Живот. Чистотата урежда Живота, а Мъдростта го осмисля. Когато една Дълбина е Чиста, енергията е овладяна. Има Махири – Мъдреци, които носят в себе си Истинното Знание. Има Махири, които носят в себе си Премъдрост – то е друго Измерение. Има Махири, които имат такава Дълбинна Пълнота, че нямат нужда от Мъдрост.

Водач на себе си

Махир – Мъдрецът – той умее да увеличава енергията си. Той умее да съхранява Любовта си дори когато е в беда. Мъдрецът има тайно и явно Равновесие. Мъдрецът първо е станал Водач на себе си, а после му се дава да бъде Водач и на другите. Мъдрецът е същество, излязло от света, но пребиваващо в него.

Дълбината на Мъдреца е метод

Тайната Чиста Дълбина на Мъдреца е метод. Чрез този метод Мъдрецът обсебва злото и го връзва, докато при земния човек злото е развързано, защото тук злото е водачът. Тук злото обсебва човека и го води. Мъдрецът не е вдъхновен от благоприятните условия, защото сам той е условията. И тези условия са неговият реален вътрешен свят. Мъдрецът е Владетел на своите внушения. Той е, който ги ръководи. Той е Водачът.

Меравот е дарил Свръхсебе Си

Мъдрецът познава обитателите на своето съзнание. Мъдрец, който дълго време се е пречиствал, е станал многоизмерен. Мъдрецът има Контрол и този Контрол е Господство. Един Махир никога не оправя света, защото той върви навътре. Той върви уверено навътре, защото той е уверен само чрез Меравот в себе си. Така той постига себе си и Меравот му дава Подобието Си. Махирът знае, че това Древноподобие е изначално дадено. То е вродено в човека, но всеки трябва да го открие в себе си и да събуди своя Меравот, своята Безконечност, своята Мистерия. Меравот е дал на човека това, което превъзхожда всичко. Меравот е дал Себе Си. Той е дарил Самия Себе Си. Той е дарил и Есенцията Си. Дори е дарил Свръхсебе Си. И това е Пътят, по който върви Мъдрецът.

Първото от Деветте Древни Състояния

Аахайрава – Нищото – е Върховната смърт на всичко, която е извисила Живота в неговата Безмълвна Цялост и Недосегаемост. Аахайрава е Събирателят на всичко. Когато Сърцето стане Чисто, то умира за света и влиза в Нищото. Когато Душата постигне Истинската Любов, тя умира за света и отвъдното и влиза в Нищото. Когато Духът придобие Дълбинната Мъдрост, той умира за световете и се завръща в обятията на Нищото. Тук Нищото му дава Древната Цялост.

Нищото е Преизобилна Скритост

Нищото е Преизобилна Скритост. Нищото умее да привлича само Чистото и Скриточистото, само Дълбокото и Дълбинното и да ги поглъща, за да им даде това, което те нямат, защото всички те са само Излъчвания от Аахайрава.

Нищото е Праогън

Нищото е Праогън, който е създал Огъня. Който е уловил Нищото, има в себе си Върховната Опора. Който е уловил Нищото, има в себе си Четирите Древни Елемента – Увереност, Овладяност, Скрито Чисто Безмълвие и Потайно Вдъхновение.

Нищото крепи световете

Нищото крепи световете. Световете се крепят благодарение на Ръцете на Нищото – Ръцете на Древния Вихър. В Праначалото Нищото е било Скрит Свят без вибрации – Върховна Скритост. По-късно Върховното Нищо е допуснало вибриране. Зародил се е Бог и Неговата Същност, Която била част от Нищото. По-късно Бог завибрирал Първия Си Лъч и това било създаването на Любовта.

Древното Състояние на Безмълвието

Армарахава – това е Древното Състояние на Безмълвието. По-късно то е създало своята сянка – мълчанието. Ако мълчанието съумеело да всели в себе си Свещената Мъдрост, то щяло да се завърне в Тишината и оттам в Древното Безмълвие. Армарахава – Древното Безмълвие – е Неведом Свят. Древните го наричали Уразума – Върховното Самовглъбяване. Пътят на Истинския Търсач върви от Чист Разумен говор към Свещеномълчание и от Свещеномълчание към Богоподобна Тишина, и от Богоподобна Тишина към Древнобезмълвието.

Величествена Преизпълненост

В Древното Безмълвие няма вече Път, а само Неведома Цялост, Величествена Преизпълненост. Когато човек разбере Чистия говор, той се домогва до Мъдростта на мълчанието. Когато човек разбере Мъдростта на мълчанието, той се домогва до Висшата Тишина и тя става негов Дом. А когато човек разбере Древното Безмълвие, той става Един от Дълбинноскритите – Същество, изтъкано от Древност.

Нещо, по-дълбоко от Словото

В Армарахава няма светове, няма раждане и умиране. Но понякога тук може да се яви необходимост от Възслизане – Възвишено Слизане. Такова Същество ако слезе в света, то носи в себе си Дълбините на Изначалното Безмълвие. И ако то проговори в света, то това е повече от Мълчание; то е Изливане на Тишината – нещо, по-дълбоко от Словото. Поради това Древно Безмълвие Мъдростта е Благородена. Но човекът дълго време трябва да живее в Свещеномълчание и да осмисля себе си, докато Тишината го покани и докато Древното Безмълвие го приеме.

Армарахава е Безначална

Армарахава е Безначална, както и Любовта. Те винаги са били извън световете и творенията. Те всякога са били извън ума и времето. Те не допускат в себе си време и сътворения. Говоренето трябва да бъде Чисто, мълчанието трябва да бъде Свещено, Тишината трябва да бъде Кристална, а Древното Безмълвие трябва да бъде абсолютно скрито във Вглъблението на Меравот.

Древното Състояние на Мъдростта

Азхаротор – Мъдростта – е Умение на Изначалната Стихия. Тя е Дихание на Безкрая. Тя е Чистото Дихание, с което Древните са се обменяли. В Древността те са я наричали Манна, или Съкровената Обмяна. Азхаротор е Мъдрост в Мъдростта. Когато тя слиза, е Мъдрост. А когато тя е в Дълбините си, е Сияещо Дихание – Диамант от Прасъстоянието на Меравот.

Храни Душата, Духа и Искрата

Азхаротор се обменя с Тайнството, с Мистерията и с Меравот. Когато Азхаротор се обменя с Тайнството, тя храни Душите. Когато Азхаротор се обменя с Мистерията, тя храни Духа в нас. А когато се обменя с Меравот, това е Храна за Квинтесенцията – Искрата. За всички тези видове Мъдрост Мракът е все Светлина, но на различни степени.

Гледа с Очите на Абсолюта

Има Мъдрост, която гледа с Очите на Тайната. Има Мъдрост, която гледа с Очите на Мистерията. И има Върховна Мъдрост, която гледа с Очите на Абсолюта. Тайната се взира, Мистерията провижда, Абсолютът всепрониква. Очите на Тайната Мъдрост са Еликсири. Очите на Мистериозната Мъдрост са Безкрайни. Очите на Абсолюта са Неведоми.

Мъдростта на Абсолюта е Върховна

Мъдростта на Тайната слага края на света. Мъдростта на Мистерията отстранява Вселената. Мъдростта на Абсолюта е Върховна. Тя отстранява Вечността и дори нещо от Безкрая. За тази Мъдрост не е позволено да се говори, а само да се споменава. В тази посока може да гледа само Абсолютът, само Неведомостта.

Древното Състояние на Пълнотата

Амазирия – Пълнотата – е Древноединна с Безкрая и с Меравот. Когато се обменяме с Амазирия, ние придобиваме Еликсира на Живота. Амазирия гледа с Очите на Древната Свобода. Тя е била, преди да бъде светът. В Древността Пълнотата е живяла с Божествения Подход, с Подхода на Истината. Тогава тя сама по себе си е била Смисълът. Пълнотата се е наслаждавала на Безкрая. Това е било Величественото и Мистично Състояние на Безначалието.

Махира Дара – Мистична Капка

Пълнотата живее Мистично. Древните са я наричали Махира Дара – Мистична Капка от Живота на Меравот. Тази Капка Амазирия е съставена от Върховната Неведомост на Древния. Тя е Звук от Пречист Древен Лъч, който се е излял върху нас. Амазирия е Изначалното Древно Състояние – нещото, което не може да се замени с нищо, така както Безкраят не може да се замени със света. Древните знаели, че съществата не можели да понесат втора такава Капка.

Безпределно Великолепие

Амазирия е част от Сърцето на Древността. Амазирия е Капка от Единствения Храм – Меравот. В Амазирия няма живот, няма смърт, а само Безпределно Великолепие. Древните казвали: „Амазирия е Храм от Вятър – Чист, Тих, Свободен и Сияещ Вятър“. Това е Прадревното Състояние, което е било много преди Безсмъртието. Това Прасъстояние е нямало нужда нито от Безсмъртие, нито от смърт. То превъзхождало Духовната Вселена. Древните казвали: „Това не е Видение. Това си ти в своята собствена Древност“. Но когато съществата впоследствие са изгубили Премъдростта, те били ограничени и слезли във Вечността.

Древна Книга за Правдъхновението

Амазирия е Древна Книга за Тайнството Правдъхновение. Тя е била част от Незнайното Съвършено Единство. Амазирия е възприемала само Любовта и Безкрая. Тази Пълнота странно е пътувала в себе си, а за отмора е изчезвала в себе си. Амазирия е била част от Прабезмълвието. Тя е била Древна Летяща Искра. Тя е летяла с Духа си. Тогава е нямало крила, нито нужда от крила. Сияещият Вятър е бил самите крила на Амазирия. Старците казвали: „Това е най-древната Птица“. След време от нея се зародили безброй птици и безброй крила, но тя си остава Изначалната Свобода.

Древното Състояние на Покоя

Древното Състояние на Аанхарат – Покоя – е съградено от три Сили: Благост, Милост и Безмълвие. Благостта благоухае. Милостта осиява. Безмълвието вдълбочава. Кой се вдълбочава? Този, който върви от Покоя на своя Дух към Покоя на Меравот. Благоуханието е Невидимо. Осиянието е Неречимо. Вдълбочаването е Скрито, а Покоят е Мистична Древност. Докосне ли те Аанхарат – Безкраят те е поздравил, Безкраят те е приел, Безкраят подготвя Дом за тебе.

Аанхарат му става Приятел

Аанхарат е Скрита Яснота, Необяснимо Обяснение. Ти си в Покой, когато си открил себе си – своята Божественост, своята Дълбина. А ти си във Върховен Покой, когато си възприел дълбинно Изчезновението. Човек трябва да възприеме своята Божественост и своята Дълбина, защото това е Истинското Откритие. Който е открил човешката си природа, се проваля и самоунизява. Който е открил Божествената си природа, се въздига и засиява. Който е открил Дълбинната си природа и се е докоснал до най-скритото, Аанхарат му става Приятел.

Аанхарат е Велико Завръщение

Аанхарат е Велико Умение, Велико и Чисто Движение навътре, Велико Завръщение. Покоят е създаден да живее повече с Пълнотата и с Безмълвието, защото той е повече Дух и Свобода, отколкото светове. Ако Покоят те е приел, нещо от Древната Истина те е приело. А Истината е Пътят към Нищото. Пътят сам по себе си е Мъдрост, Център, но това се случва, когато не си в човешката си природа, а когато си в Божествената си природа и когато търсиш най-древното си Състояние.

Търсач на Безмълвие и Древност

Покоят е Търсач не на отговори, а на Безмълвие и Древност, защото кой отговор може да се сравни с Безмълвието и Древността? Покоят е Древно Състояние, което превъзхожда всяко мислене. Покоят е постигнал Разбиране отвъд Словата. Духът, за да разбира нещата, не се нуждае от Слова, защото е роден преди Словото. Духът е Древна Скрита Дълбина от Прадълбината, а Покоят му е Дом. Това се нарича Древното Свещено Познание.

Древното Състояние на Свободата

Мохатора е извън времето и извън Вселената. Що е Мохатора? Това е Свободата в най-дълбокия Смисъл. Тайната на тази Свобода е в това, че тя е нещо отвъд живота, нещо без ограничения, а животът е ограничение. Свободата е Древен Корен в Меравот. Свободата е преди живота. Животът е слязъл и тече, а Свободата всякога лети. Мохатора е Изворът на Меравот. Мохатора е Тайномогъща. Тя е Древнопросветлена Същност. Тя е скрита в живота, но е Ефирна. Тя е Ефир, реещ се в Древността.

Трите Дара

Мохатора е Древно Откровение. Тя е наречена Великата Древна Милост. В Дълбините си Свободата е Непроявен Свят. Ето защо тя е Скритият Смисъл. Тези, които постигат Свободата, преди всичко трябва да имат Пътя в себе си. А той в началото трябва да бъде Целеустремена Преданост. Тази Преданост е Божие Дело. Древните са го наричали Първият Дар. Вторият Дар е Духовната Свобода. Има и Трети Дар – Великата Необятност.

Тайно Мистериозно Знание

Мохатора се дължи на Тайно Мистериозно Знание, което е видяло Отломък от Истината за Меравот. Мохатора е дарена от Бездънната Скрита Мъдрост. Свободата не търси мира, защото, ако го търси, тя ще открие войната. Мирът и войната вървят заедно като всичко поляризирано. Свободата търси само Зарама – Истината. И така тя открива себе си. Свободата в човека е една особена Сила на Съзнанието. Това Съзнание е напълно осъзнато. То знае всякога, че смъртта е живееща, а животът е умиращ. Но то знае, че има Свобода, която е над живота и смъртта.

Мохатора е Покой в Покоя

Свободата е Свобода и във времето, и във Вечността, и в Безкрая. Свободата е Древно Умение на Духа в нас. Свободата е умееща да превръща злото в собствена сила. Свободата ограбва силата на злото. После тя превръща силата в Покой, а Покоя – във Висша Освободеност. Мохатора е Покой в Покоя, Живот в Живота, Незнайност в Незнайното. Покоят е Древна Врата. През тази Врата минават само Чистите Духове. Покоят е и Ключ. Той отключва Свободата, която прониква в Истината, за да търси една още по-скрита Свобода.

Древното Състояние на Извора

Изворът е Място, произлязло от Чистотата, от Праизвора. Изворът е чисто Божествен и не може да се обяснява. Тази Чистота на Хазрим – Извора – е над света. Тя е невидимо създадена. В нея живее нещо заключено от Древността на Меравот. Когато отидем до Хазрим, то е особена Среща, защото Изворът ни вижда. Очите му са Древни. Това е трудно за разбиране, защото това, което вижда, е Капка от Меравот, но тя си остава Скрита. Ако бяхме дълбинно чисти като Извора, щяхме да разберем това.

Чрез Извора познаваме своя Произход

Ние не пием вода от Извора. Ние пием нещо от Божествената Любов, която е Чиста Есенция. Именно тази Любов храни енергията. Тази Изворност е Мистичен Език. Това е Вода от друго Измерение. Тази Вода е гост в този свят, тя е Дар. Изворът ни влияе, а не ние на него, защото Изворът е Порядък в Древността. Той е Поток, излязъл от Лъч на Меравот. Ние пием Вода от Извора не за да се утолим, а за да познаем своето Начало, своя Произход.

Древният Извор е Върховната Свобода

Водата тече в нас и се влива като Живот. Без този Живот ние ще станем сухи клони. Водата прелива в нас Частица от собствената си Древност. Да пиеш от Извора, значи да вървиш към Праизвора – Древния Извор. Древният Извор също пие отнякъде, но то е Неведомо Място. Древният Извор е Върховната Свобода. Чистият Извор е дарената Свобода. Любовта към Истината е извоюваната Свобода. А светът, това е изгубената Свобода.

Достоен да бъде себе си

На Извора му е позволено да се самообразува, да движи Чистата Сила в себе си. На реката не е позволено. Реката е пътуване, търсене, еволюция. Изворът е извървял своя Път. Той се е завърнал в Абсолютната Родина. Той е станал достоен да бъде себе си, да познае Тайнството в себе си. И затова Меравот му е дал Чиста Сияеща Частица от Себе Си. Ето защо Изворът за разлика от реката е Същностен. Изворът е придобил себе си.

Древното Състояние на Любовта

Алмариха – Любовта – увеличава нашата Безкрайност, разширява безконечно нашето съзнание. Алмариха – това е Любовта като Древност. Тази Любов винаги умъртвява света в нас, защото, ако светът в нас се увеличаваше, ние все повече щяхме да губим Любовта си и Пътя си, защото без Любов нямаме Път, няма Го Водителя. Любовта образува Силата си само от Древния си Подход – Подход, който е в самата нея. Този Подход е Несътворен, той е Древновселен. И затова Любовта винаги ще търси своето Изначално Състояние, което е Живот в Древността, а не живот в световете.

Твоята Незнайност е важна

Алмариха е Жива Вода от Древното Състояние на Безкрая. Любовта като Изначална е създадена Древноподобна. И затова чрез нея може да се открие Древният Път. Да те докосне Алмариха, това означава да те докосне Великата Неизреченост. Така тя иска да събуди в тебе твоята собствена Неизреченост и Незнайност. Твоята Незнайност е важна, защото чрез нея те очаква Великата Незнайност, която пък е Път към Мистериозната Неведомост.

Домът на Алмариха е Бездната

Алмариха – това е твоята Древна Любов, това е твоята собствена Дълбина, това е твоята собствена Тишина. А Тишината като Дълбина, това е Неговият Глас. Истинската Любов е метод за влизане в Неизразимостта на Меравот. Външната Любов съдържа топлина и светлина, Алмариха съдържа Пълнота и Древност. Това е Мистериозният Облик на Любовта. Истинският Дом на тази Любов никога не е бил светът и сътвореността. Истинският Дом на Алмариха е Бездната. В света Любовта е много ограничена, а в Бездната е нейната Безкрайна и Древна Свобода.

Да си Неизречен и Неизразим

Алмариха е Живата Древност, самата Сила на Меравот. Алмариха е Непонятната Древност, Неизречимата Първопричина. Само Неизречеността може да се слива с Древността и с Неведомостта. Да си Неизречен и Неизразим, означава да си Реален в Дълбините, значи да си Извиращ. Тази Любов е Образ на Древното Царство – това, което са изгубили световете.

Древното Състояние на Не-диханието

Верахот – Не-диханието – се движи свободно като Изначалния Живот. Преди да е било Живот, Не-диханието е било Вътрешна Вътрешност на Скрития Живот – Неродения Живот. Не-диханието, това е Освободеното Божествено Съзнание. Старците са го наричали Най-древната Птица, Птица без крила. Диханието все още диша въздух, фин въздух, докато Не-диханието диша Етер, диша Безкрайност. Това, което диша Етер, е всякога непобедимо. То е Неуловим Свят.

Към Бездънната Мистерия на Абсолюта

Не-диханието е Свободно течение на Божествената Същност, докато диханието тече в енергията и се нуждае от нея. Верахот е Освободеност от сътворението. Не-диханието е Чист Дух и същевременно Есенция от Искрата. Чистият Дух е Красивата Есенция, а Искрата е Благоподобната Есенция. Това са два Фини Свята, които са в единство чрез Чистотата. В Не-диханието се учим на Тишината, а в диханието се учим на мълчанието. От мълчание към Тишина, от Душа към Дух, от Духа към Квинтесенцията и от Квинтесенцията към Бездънната Мистерия на Абсолюта.

Глас на Силата от Прасилата

Не-диханието е Фин Учител. То те учи чрез Интуицията. Верахот е чист Есенциален канал на Духа. Не-диханието е Скрит Наблюдател. Тук Очите са Невидими. Не-диханието е Всеобхватно. Не-диханието замисля нещата на диханието, но доколкото сме Осъзнати. От Не-диханието слизат промените. Диханието е осезаемо, Не-диханието е Неосезаемо. Диханието е енергийна материя, Не-диханието е Същностна Сила. То е Глас на Силата от Прасилата.

Тук се крият Великите Откровения

Не-диханието е Отворена Книга. Към нея има Скрита Врата. Когато човекът е загубил Любовта си към Истината, той е станал дихание. И сега диханието трябва да доказва себе си. Не-диханието е Бяла Светлина. То е друга Цивилизация. Но в диханието може да се роди Духовна Дълбина и то да улови Не-диханието. Не-диханието е Божествена Дълбина. Тук се крият Великите Откровения. В Не-диханието Истината се разбулва и дарява на човека Неуловимата Красота на Древния Път.

Пробив от Мистерията към Меравот

Верахот – Не-диханието – има в себе си Древната Сила на Истината. И затова в Дълбокия си Смисъл то е Пробив от Мистерията към Меравот и Неговата Скритост. Горе Не-диханието е само един Миг и чрез този Миг ти си в Мистериозния Свят. Още един Миг – и си в Меравот. Трети Миг – и ти си в Скритостта на Меравот.

Пътят е Сурово Прекрасен

На Верахот – Не-диханието – е дадено да достига и нещо от Неведомостта на Меравот. Този Път е винаги Незнаен и Необяснимо Стихиен. Чудно е нашето дихание, Велико е нашето Не-дихание. Пътят към Не-диханието е Сурово Прекрасен. Това е Тесен Благословен Път.

Стихията на Верахот

Верахот действа незнайно и неведомо. Меравот е, Който познава Верахот, или Стихията на Не-диханието. Не-диханието – това е нашият Скрит Дух, а в него е стаена Мълниеносната Древност на Искрата. Когато в миналото очите на демоните зърнали само за миг тази Древност на Искрата, те онемели и били обхванати от древен страх и ужас, защото в Искрата имало нещо от мълнията, която поразявала едно дърво.

Древна Ръка на Меравот

Верахот е Древна Ръка на Меравот – Верахот или поразява, или преобразява. Поразяване или Преобразяване – това е все Волята на Меравот, това е все Волята на Древността. За да се стигне до Верахот, Любовта трябва да е извървяла своя Път до Истината. В Не-диханието Меравот осветява Сам Себе Си. Така Той води Не-диханието към Себе Си.

Превръща се в Опората на света

Арахама – Действието – е Дълбинно и Просветлено Изначално. То разширява съзнанието. То е Древният Път към собствения ни Дух. Това Чисто Свещенодействие превъзхожда земната реалност. То увеличава Увереността на човека и се превръща в Опората на света. Арахама говори с Тънкости. Тези Тънкости живеят в Безмълвието на Духа. Който действа с Арахама – с Чистото Древно Действие – той започва да гледа с Очите на Меравот.

Арахама – Действието на Мъдрия

Чистото Действие съдържа нещо от Прасветлината. Арахама, или Действието на Мъдрия, е Еликсир. Този Еликсир е съграден от Светлинни енергийни частици. Ако действаш нечисто, тогава дяволът те е ухапал, а това винаги води до самоограбване. Златото не е съкровище. Арахама на Мъдреца е Съкровище – Храм. Тайният Храм на човека са неговите явни и скрити Чисти Действия.

Действията трябва да строят Храмове

Арахама работи за Меравот, а не за света. Действията на човека са неговото Въоръжение. Действията на човека са неговата Свещена Земя. Чрез Действията си ние трябва да вграждаме в себе си Истината, за да може тя да ни води към Меравот. Тези, които не познават своите действия, са изгубили своя Път. Действията трябва да строят Храмове – това е Древният Смисъл на думата Арахама. Това е методът на Скритата Тайна.

Силата на Древния Живот

Арахама съвпада с Истината. Арахама е била Силата на Древния Живот. От Арахама се е зараждал Покоят – Богоподобието. Що е Арахама? Чисто Действие, Древно Действие на Силата. Това Действие е Безмълвно. Древните казвали: „Ние създаваме Сила в себе си чрез Действия“. Всички, които са имали Арахама, са станали Храмове на Безкрая. Това е Забравената Зарама – Истина. Арахама, или Изначалните Действия, това е Безкрайният Живот.

Древният Магически Щит

Харазама е съставена от Сияещия Стремеж. Само това, което е Сияещо, може да се завърне в Древното Място, което е Харазама – Пустотата. Само на Сияещото се дава Тайна Сила, защото то е съхранило в тежките условия Тайната на Меравот. Старците са наричали Сияещото Начало Древният Магически Щит. Сияещото Начало е нещо, абсолютно убедено в Тайната на Меравот. Когато Сияещото е в падение, то лети с Абсолютно Доверие към Меравот. И така то се възражда в Древната Сила.

Прачовекът – Чистият Дух

Харазама – това е Сияещата Безкрайност. Това е Древната Забравена Истина. Харазама е Мястото на Древния Покой. Тук човекът напълно е изгубил себе си, човешката си природа, и се е родил като Изначална Същност – Прачовека. Тук Прачовекът, или Чистият Дух, не е нито светлина, нито тъмнина, а Сияеща Богоподобна Същност.

Посветилите се на Сияещата Истина

Харазама е странно Място – Място без време. Тук Безмълвието е Висша обмяна с Красотата на Безкрая. Всички, които живеят, са станали земни, тъмни, оковани. Всички, които са умрели за Сияещата Истина, която е Харазама, т.е. посветили са се на нея, са станали Живи, Свободни и Сияещи. Харазама е образувана от Същества с Древен Разум.

Съществата на Харазама

Съществата на Харазама са Сияещо Истинни – Чисти Истини. Когато са в света, те са просто Скрити Истини. Облечени са в Смирение и Тиха Мъдрост. Те не говорят за Търсенето на Истината, което им е струвало много животи. Те не говорят за методите, които откриват Истината. Те просто споделят Своята Мъдрост и Истина. Но те не говорят за това колко дълго и тайно са преследвали Истината и нейната Дълбина.

Харазар отключва Реалността

Харазар – Ключът – е онова Съществено нещо в живота, което отключва само Реални Врати. Ключ към Реалността имат само Просветлени и Осъзнати същества; същества, които са видели своя Път към Меравот. Харазар е нещо, което вижда Истината и действа според нея. Харазар сам по себе си е Осъзната Същност. Харазар работи за Меравот, за Нищото. Харазар може да отключва Реалността и да води към нея тези, които чисто търсят своя Път. Но Харазар има Власт и да заключва Реалността.

Дарахар е казал: „Ела!“

Има случаи, когато Харазар може да е Тих Шепот на Дарахар – Гласа. И този Глас може да те преобрази само с една Дума, която е Шепот. Но това идва от Меравот и целият Път на човека се видоизменя. Настава Интензивно Търсене на Древното Царство. Старият свят започва да умира. Сътворението започва да изчезва, защото Дарахар е казал: „Ела!“. Това означава, че човекът вече не е човек. Той вече е Същност, която започва да извира в себе си. Харазар е създал Таен Извор в Същността. И човекът вече е Дух, тръгнал уверено към своето Изначалие. И всичко се е случило само чрез една Дума: „Айя!“ – „Ела!“.

Само Същността е Водач

Който няма Харазар, е изгубил нещо от Същността си и Пътят му е в неразкритие. Само Същността е Водач и само тя дава Харазар. Само тя умее да води. А нереалното – то е постепенно погубление. То е методът на стария свят на заблужденията. То е, според както го е изрекъл Тъмният Цар. Понеже те му казали: „И води ни в своите заблуждения, защото ти си нашият господар“. Но Меравот иска да даде Ключ за всяка душа в нейния Път. И всяка душа трябва да търси Същностното в себе си. Така ще дойде Ключът и Меравот ще каже: „Айя!“.

Разумните не чакат – те работят

Всички мъртви са изгубили Харазар – своя Същностен Път. Много мъртви има и в света, и в отвъдното. Те са умрели от своите знания – знания без Харазар. Те са пленени от Хаоса и чакат да дойде някога особеният ден. Но Разумните не чакат – те работят, за да срещнат Ключа на своя живот. Те чакат с очи отвъд хоризонта на този свят. Те не казват: „Аз вярвам“, защото и злото вярва. Те казват: „Аз все ще търся Зарама – Истината – и ще я следвам!“. Казвам: Харазар идва при тях и те засияват в своя Път, защото им е позволено да го извървят.

Силата се отключва чрез Зарама

Хатор е отвъд хоризонта. Хатор – това е Пътят; Пътят, който отстранява времето. Пътят е скрит в разгръщането на Силата, а Силата е скрита в Дълбок Покой. Който съумее да събуди Скритата Сила за своя Път, тя ще го извиси. Силата се отключва чрез Зарама – Истината. Силата е създадена, за да служи на Истината. Силата е оръжието на Чистия Път. Чистият Път расте от Силата, а нечистият погива от нея. Пътят, това е Действащата Сила на Истината.

Истината е Решаващата Сила

Хатор е изящен, скрит и смъртоносен. Когато Хатор е докоснал човека, той тръгва със страшна увереност към своята Древност. Но в Пътя е началото, в Истината е всичко. Истината е Решаващата Сила. Само Мъдрият разбира това, защото той живее със Същността си. Същността е всякога Мъдра. Който е тръгнал в Пътя, става по-могъщ от всяка стихия, защото Истината прониква в него, а тя е родена преди стихиите.

Такъв е Замисълът на Меравот

Хатор е строг. Той се движи тънко между световете. Световете са капани, а Пътят се движи към Свободата, към своята Древност. Пътят е Истина и затова в Пътя злото умира. В Истината злото е така завързано, че то не може да краде повече Душа и Дух. Пътят е разгръщане на Изначалната Сила на човека и на неговия Дух. Пътят води към Пресътворяване, Пресъграждане, Самосътворяване, защото такъв е Замисълът на Меравот – да сме Древноподобни и Самородени чрез Величието на Свободата си.

Мечът му разрязва световете

Пътят разширява Вътрешния Поглед. Пътят върви с Доверие, Устрем и Устой. Пътят има Ухо само за Древната Мъдрост. Пътят е движение към Истинската Свобода – Свобода от световете на сътвореността. Човекът на Пътя управлява Хаоса, защото този, който е влязъл в Пътя, той е станал Мечът на Истината. Такъв Човек Дух има само един страх – Свещен страх от Истината. И затова Мечът му е винаги остър. Той разрязва световете.

Да изпревариш злото с един миг

Махирия – Магията, или Силата на Преобразяването – е Велика Бдителност, Принципът на Древността. Бдителността е Изпреварване, защото в нея работи Чистият Дух. Древната Бдителност е била Дълбоко Познаване на Скритата Сила. Да изпревариш злото с един миг, то е Власт над него. Древната Махирия е имала безброй очи, когато тя е била Божествено Чиста. А когато Махирия е загубила себе си, тя се е самооплела в черен кръг.

Ръководела се от Бащата на Духовете

Махирия – това е да правиш нещата вечни. В Махирия – в Древната Магия – никога е нямало посегателство на нещо и затова Силата ѝ била огромна и неизтощима. Древната Махирия е била извисяваща, тя извисявала Душите. Тя била Сияйно Духовна, защото се ръководела от Бащата на Духовете и те са Го слушали.

Условия за Възход и за падение

Древната Махирия – Магия – е била Път от светлината към Сиянието. А тази, която посегнала на Безкрая, тръгнала от светлината към тъмното, мрачно царство на падението. Тъмното, мрачно царство е това, което е било поразено от Страшното ядро на Истината. В светлината е имало условия за Възход в Сиянието и условия за падение в тъмнината. Това се е случило в Древността, когато е бил позволен Избор.

Могъщо Единство с Меравот

Древната Махирия е била в Могъщо Единство с Меравот. Тя се крепяла на Него и тогава в нея е нямало смърт, защото тя била част от Същността. Тогава Същността е обичала Тайната в себе си и е държала на нея. Древните Виждащи усещали Меравот в себе си и това било тяхната Тайна. Но тези, които изгубили това Видение, те започнали да виждат призрачно и слезли надолу.

Меравот е Недостъпен, но близък

Меравот е Скрит, но не се губи. Той е Явен, но не се вижда. Той е Пречист, но не блести. Той е Дълбок, но не може да се измери. Който се е опитвал да Го измери, се е погубвал. Меравот е Непристъпен, но достъпен. Той е Недостъпен, но близък. Той обича Тайната в нас, която е Той Самият. Любовта е Негова Тайна. Как я е създал, не знаем. Тя ще си остане неразгадаема.

Тъмният Жрец с Пресветлото лице

Един Древен Тъмен Жрец, Жрец от Прасветлината, казва, че Любовта на Меравот има по-дълбока мисия от Безкрая. Но това е трудно обяснимо и за най-големите Мъдреци. Жрецът казва: „Любовта в своето ядро е Неизвестна за Безкрая“. Той казва още: „Любовта живее красиво и свободно в Безкрая, но това не е нейният Дом. Тя иска да се завърне в другата Скрита Безкрайност, която е в Меравот и която е Несподелима“.

Любовта е Храната на Меравот

Любовта е Тайна на Меравот, а не Тайна на Безкрая. Любовта поддържа Безкрая, но тя самата се храни от Меравот. Древният Тъмен Жрец казва: „Никой не може да се храни с Любовта. Тя е Храната на Меравот. Тя е винаги в Неговите Ръце. Чрез нея Меравот управлява и светлината, и тъмнината, и Сиянието“. Тайна е Любовта, Мистична е тя. Велико е да я срещнеш в нейния Древен вид. Но тя е толкова ослепителна, че Безкраят би казал: „Почакай, не съм готов“.

Най-древното Излъчване на Любовта

Виждал съм този Древен Тъмен Жрец, който е живял в Безкрая, как е потреперил, когато е видял нещо от най-древното Излъчване на Любовта. Древните казват: „Някога, в далечната Скритост, когато Меравот за първи път излъчил Любовта, Боговете се преклонили, ветровете утихнали, Слънцето се смутило, водата затрептяла от радост. Случило се Необяснимото. Меравот разкрил Частица от Себе Си“.

Абсолютната Недосегаемост

Уразума – Абсолютната Недосегаемост – е най-голямата Тънкост на Безмълвието. Когато чудесата се изправят пред Уразума, те занемяват, защото какво могат да кажат чудесата на Древното Безмълвие и Великата Недосегаемост? Чудесата не могат да докоснат Уразума. Уразума е Древност, която е изпреварила всичко. Уразума е Бащата на Тънкостта. Уразума е Бащата на Неуловимостта.

Уразума е Велика Скритост

В Уразума няма време и безвремие, няма светове – сътворени и несътворени. Уразума е Велика Скритост, Велик Наблюдател. Уразума е друга Реалност – Реалност, скрита в Реалността. Уразума тече в извора и затова той извира. Изворът е само слуга на това Извиране. Уразума е Скрито Съвършенство.

Боговете биха застинали

Ако една Капка от Уразума се влее във Вселената, Вселената ще стане Лъчиста и чисто Духовна. Ако втора Капка се влее, ще се роди още по-висша и величествена Вселена. Лъчистото ще отстъпи мястото си на Абсолютното. Ако се случи третата Капка, всред съществата ще се роди Древният Тъмен Жрец, който е с такава Прасъщност, че Боговете и Премъдрите Древни Божества биха се преклонили и застинали – всеки посвоему.

Мистериосъществувание

Уразума – Абсолютната Недосегаемост – е била преди Прасветлината. Тя е Есенциалното Ядро на Меравот. Меравот се крие във всичко, но Той е най-скрит в Уразума. Уразума е Бащата на Тихия Глас и поради това Тихият Глас е Върховна Сила. Древният Тъмен Жрец казва: „Най-великото, което може да се случи, това е безкрайното преселение на всичко видимо и невидимо в Уразума“. Тук няма нито смърт, нито живот. Тук има Мистериосъществувание.

Марихор е пътуване в Любовта

Марихор, или Предаността, е метод за постепенно създаване на Безкрая и на Меравот в себе си. Основата на Мъдрата Преданост е Любовта, а Любовта е създателят на Бога. Чрез Любовта ние си връщаме Бога. И това е мисията на Любовта. Марихор е пътуване в Любовта, Любовта е пътуване към Безкрая, а Безкраят е Завръщане в Меравот. Предаността е началото на Истинското Умъдряване.

Предаността отваря Тайния Път

Марихор е пазител, защото човекът на Предаността е призован от Истината, за да следва един строг Път на работа и Умъдрение. Предаността отваря постепенно Тайния Път на човека. Преданият човек е в ръцете на Невидими същества, които го учат и обучават. Когато Предаността е на по-ниско ниво, човекът се стреми към дарби и способности. А когато Предаността е Истинска, тя се стреми само да узнае Древната Истина.

Непознатото – Солта на живота

Преданият човек търси Непознатото – Солта на живота. Той е пътуващ човек, който търси Тайния си Път. Този Път е Неуловим, но постепенно се изяснява, докато се случи Мистичната Излъчена Яснота. Тогава човек придобива Очи от друг Свят. Преданият човек дълго трябва да се учи, докато стане Вътрешен Мъдрец и се научи да управлява себе си. Тук се развива едно много остро внимание за Невидимото. Тук човек се потапя постепенно в Непознатото, което започва да го учи чрез собствения му стремеж.

Древен Подтик и Позволение

Преданият човек расте в Душата си. Вдъхновеният човек расте в Духа си. Човекът на Марихор има много Невидими помагачи по Пътя си – и външния, и Вътрешния си Път. Той става все повече Душа и се движи все повече в своя Вътрешен свят. Да си Предан в своя Път, това е Велик Дар, Древен Подтик и Позволение да търсиш себе си и да се откриеш, защото Преданият човек върви към Извора в себе си.

Аазара вижда Необятността

Аазара – Яснотата – е свързана с Необятното. Тя е като океана – с Необятни Очи, с Разширено Съзнание. Който има Яснотата, пробива в Истината и вижда събитията. Аазара, или Яснотата, е произлязла от твоята преобразена Любов. Яснотата има в себе си три Сърца: Сърцето на Пълнотата, Сърцето на Неизвестността и Сърцето на Неведомостта. Яснотата е Умението на Любовта да влиза в себе си.

Тя вижда в Тайната на мига

Аазара е като могъща мълния – тя вижда в Тайната на мига. За нея мигът отключва Тайна Мъдрост. Аазара е Яснота, защото е отстранила земното мислене и Небесното мислене. Тя носи в себе си друго Дихание. Аазара е Осветено Древно Дихание. Кой има Аазара в себе си? Този, който ръководи събитията в своя живот. Древните казвали: „Тишината дава Гласа си на Яснотата“. И така човекът става Потайно Сияещ.

Безмълвието е Праезикът

Аазара има Очи от Тишина – Тишина, която поразява земните думи. Това, което е по-древно, е превъзхождащо. Тишината е била преди думите. В Началото бе Меравот и Великото Безмълвие. Безмълвието е Древният Език на Меравот. То е Праезикът. Всеки, който е разбрал Езика на Безмълвието, е придобил Аазара. И наградата му е в Покоя – Царството без вълни.

Тишината е Велик Обяснител

Аазара е Излъчване на Тишината. Тишината е Велик Обяснител. Когато съществата не могат да я разберат, тя слиза и става Аазара. Тишината е Истина, която се превръща в Яснота, а Яснотата ражда Правото мислене, Правилния Път. Яснотата е част от Вътрешната Красота на Тишината. Яснотата има само едно условие: трябва да си постоянно в Зарама – Истината.

Пълнота без никаква нужда

Древната Амазирия – Пълнота – е била толкова чисто Изобилие, че нямало никаква нужда от нищо – нито от свят, нито от не-свят. Амазирия е Изначалният Велик Замисъл. Тук е нямало нужда нито от одухотворяване, нито от обожествяване. Тук има памет само за Меравот, Зарама и тяхната Скритост. Тук нищо друго не се помни, защото няма нужда от нищо друго.

Хайрития Ахарими – Океанът без брегове

Тези, които в Древността са били в Амазирия, са били Божества Храмове. Те са светели с единствената Прасветлина, която е Древната Сияеща Същност на Меравот. Тогава е нямало светлина, която да се утъмнява, и тъмнина, която да се осветява. Тогава е съществувала Изобилната Прасветлина – Древният Океан на Живота, Праводата, или, както са го наричали Древните, Хайрития Ахарими – Океанът без брегове.

Амазирия е Първото Не-слово

Амазирия – Пълнотата – това е бил Изначалният Скрит Живот: Живот без сътвореност и Несътвореност, Безпределно Океанично Сияещо Прасветилище. Амазирия – това е Първата Неизречена Изреченост, Първата Неосветена Осветеност, Първото Не-слово – Пречистото Безмълвие. Тук е нямало нужда дори от Преданост и Отдаденост.

Древният Диамантен Замисъл

Амазирия – Пълнотата – това е бил Древният Диамантен Замисъл. Тук никакво време е нямало и никакво мълчание. Имало е само една наситена Прасветлина, извираща от най-дълбоката Мистерия на Меравот. Това е било Истината в най-пречистия си вид. В тази Древност Амазирия е била най-ясната Тайна на Живота, Прелестен Дар на Великата Неизразимост.

Всеистина и Неречимо Величие

Хазорот – Този, Който е всякога; Постоянно Присъстващият по Неведом начин – е Велика Отворена Врата, която най-трудно се отключва. Великото Единство с Него се нарича Последната Дълбина, или Последната Скритост. Тук, в тази Дълбина, Животът е Неведом, а не Несътворен. Тук, в Неведомостта, Хазорот не е Любов, а Всеистина и Неречимо Величие, пред което Безкраят благоговее.

Тук Той е дал Себе Си

Хазорот тук, в тази Велика Неведомост, няма нужда от Слънца, от светлина и от вода, за да има живот. Тук е Праизточникът. И тук всеки пие от себе си, от своята Бездънност и знае, че край няма. Това е Дарът на Хазорот, Който е скрит в Своята Свръхнеизреченост. Тук Той е дал Себе Си.

Той решава кого да призове

Някои казват: „Уханията са на цветята“. Други казват: „Ароматът е на Душата“. Трети казват: „Благоуханието е на Любовта“. Но всичко това са частици от Хазорот, Който е скрит зад тези неща и Който всякога пребъдва. Хазорот е Неведомо Скрит, но Той слиза. Понякога Той слиза в Безмълвието, понякога слиза в Говора, но Той все си остава Неречимо Неведом. Няма наука и воля, която да води към Него. Той сам решава кого да призове към Себе Си.

Усмивка на Старец

Хазорот е скрит в Себе Си. Какво прави, никой не знае. Някои питат: „Как ли живее?“. Казвам: Животът живее, но Той не живее. Той е Велико Превъзходство над живота. Изворът живее, но Хазорот не живее – Той не е ограничен. Изворът е пределно свободен, Хазорот е Безпределно Свободен. Дори когато е слязъл и е станал Майстор на падението – Поучител на падението – Той пак е Свободен и Абсолютно Независим. Той учи всички на Пътя към Себе Си. Питат Ме: „Как изглежда Той?“. Аз рекох: Той има Усмивка на Старец – Усмивка, съставена от Безпределна Неуловима Лекота.

Древната Чистота търси само Него

Аараявара – Древната Чистота – е Есенция, Същностен Дух. Това е област на Мъдроизвисените – тези, които имат Тайно Сърце. Това са Мъдри и Премъдри Същества, които могат да устоят на дълга и непрогледна Нощ. Аараявара не е Път към Вечността, а Път към Древността и Безкрая. Древната Истинна Чистота никога не е търсила Вечността, а само Него.

Кое е Изначалното Сърце?

Изначалното Сърце е било Древното Сърце, а не Святото Сърце. Святото Сърце е само подготовка за Чистотата в най-древния ѝ смисъл. Светците много рядко влизат в Древността и в Мистерията на Меравот, подобно на Ангелите. Аараявара се храни и поддържа от Боговете и Великите Учители. Аараявара е Древен Храм, чисто Дълбинна Вътрешна Същност.

Храната за Древното Сърце

Чистото Сърце не е физическото сърце. То е нещо Древносъщностно. То е Сърцевина, Ядро. То е Сърцевина, освободена от всичко сътворено. Древните са го наричали Свободна Сърцевина. Да срещнеш човек с Древно Сърце, то е Мистерия на живота. Любовта е Храната за външното сърце – това е Любовта като доброта. Бог е Храната за Вътрешното Сърце. Скритият Бог е Храната за Древното Сърце. Казвам: Мистерията е Храната за Древното Сърце.

Феникси, родени в Древния

Аараявара е Провиждане в най-тънкия Свят на Мистерията. Изначално Аараявара е пътувала само в Бездната и това е Древното изгубено Учение. Тук Месия е Единственият Древен. И Неговата цел никога не е била Свещени книги и Писания. Неговата цел е била само една – да се родим в Него. Казвам: За да разберем това, трябва да станем на чиста пепел. Само тогава ставаме Феникси, родени в Древния и в себе си.

Човек пренаписва себе си

Кой умее да извървява своята Кахара – съдба? Това е този, който умее да изпълнява дълга си. Всеки, който изпълнява чисто своя дълг, ще получи един ден право за Тесния си Път към Меравот. Кахара е дългото Писание, което човек е писал. Тесният Път е късото Писание, в което човек пренаписва и пресътворява себе си. Това е Пътят за рождението в Зарама.

По пътя на Кахара

По пътя на Кахара се изискват Смирение, Благодарност, Постоянство и Сърце. Смирението е Спасител, то сковава злото. Благодарността е Роза, Постоянството е Меч, а Сърцето е над дарбите – то ги превъзхожда. Тайна е Сърцето. Тук живее Този, Който е над всяка Кахара и над всички неща.

Ограбила е Древното Видение на човека

Кахара се е случила при отделянето от Истината. Кахара е дихание земно, а Тесният Път е Дихание Истинно. Кахара е станала земя и само Тесният Път може да я завърне в Зарама – Истината. Кахара, или съдбата, е ограбила Древното Видение на човека и затова човекът не може да види собствената си Безкрайност. Кахара се е случила с всички, които са поискали света и свободата. Но всъщност те са поискали тревожното място. Тук човекът е изгубил осъзнаването на своята Невидимост.

„Люби и не разбирай!“

Любовта към Бога се справя с Кахара – съдбата, защото Любовта е Древноосветена. Съдбата не разбира Любовта. За Кахара Любовта е нещо странно скрито и неразбираемо, защото в Любовта няма време, няма история, няма рождение, няма свят, няма сътвореност. Кахара винаги се плаши от Истинската Любов, защото в тази Любов тя знае, че трябва да изчезне. Когато Меравот и Кахара се срещнали, Кахара Го попитала: „Какво да правя?“. Меравот ѝ казал: „Люби и не разбирай!“. Кахара само се смутила.

В Хаярая тече Душата

Хаярая – Благодарността – е Древен Кристал. В нея е течала Чистата Прасветлина, или Сияещата Същност. Това Сияние го е имало и в сърцето на тревичката, в нейния поклон. Хаярая е Есенция на Душата. Тя е била Чисто Преклонение. Тя е стояла пред Величието на Древните неща. Там, където тече Чистата Благодарност, там тече Душа. Благодарността е разгръщане на Душата.

Осъзнала, че всичко е Свещено

В Древността Хаярая е била Мъдра Същност, Светло Небе. Но когато е станала мисловна, тя е изгубила нещо от себе си. Изгубило се е нещо от качеството на Душата, защото само Душата може да благодари, а умът е просто подражател. Благодарността е Древна естественост, която е осъзнала, че всичко е Свещено, защото Древният е навсякъде. И тя е осъзнавала това.

Цяла Вселена от Благодарност

Хаярая – Благодарността – е самозапалена от Дълбинното Чувство на Душата. Душата е цяла Вселена от Благодарност, когато е осъзната в Меравот. Съзнателната Душа всякога е имала в себе си Преизобилното Чувство на Хаярая. Тя е светела като Слънце. Тя е била Осъзната част от Великата Божия Душа. Душата тогава се е осъзнавала като Живо Присъствие в Меравот.

С воля само за Меравот

Когато Душата е била цялата потопена в Меравот, тя е била Поток от Същност, Поток от Благодарност. Тя е била като Красиво цвете в Сърцето на Меравот. Тогава тя е била облечена в своята Древна Божественост. В ония времена Душата е имала Безмълвна обмяна с Меравот. Тогава тя е била с воля само за Меравот, а Благоухаещата ѝ Същност нямала край. Да срещнеш такава Хаярая в живота си, това е Велик Сияещ Ден.

Най-древната Среща

Ти си в Алмарая, когато световете изчезнат. Ти си в Дълбините на Алмарая, когато тебе те няма. Алмарая – това е Уединението. Чрез Алмарая идва Новият Свят. Той слиза много тихо, дори мълчанието не го чува. Алмарая пътува не към висини и низини, а към Дълбини, защото там някъде, в Неведомата Дълбина, се случва най-древната Среща.

В Нищото е Древният Живот

Алмарая означава да преследваш Древното, Древния Замисъл. Уединението е Неуловим Път. Това е Път без знаци. Но този, който е призован, ще стане уверен, а увереният ще стане убеден. Уединението е пътуване от Потайно Слово и Скрито Безмълвие към Древността. Древният Тъмен Жрец с Пресветлото лице казва: „Свободата е дадена, за да станем Нищо. Който е съумял да стане Нищо, се преизпълва с Древния Живот“.

Чистата Жажда ще Го открие

Алмарая – Уединението – е скриване от световете. Но ако в тебе има свят, ти не можеш да се скриеш. Меравот не е дал правила за Уединението освен Чистата Жажда – тя ще Го открие. За Чистата Жажда Пътят от неясен става все по-ясен. Тук самият Път става упътващ и това е награда за Постоянството и непрекъснатите усилия. Древният Тъмен Жрец казва: „Алмарая има Вкус на Неизвестност и това е най-чистият Вкус на Живота“.

Алмарая е Древна прегръдка

Алмарая е подвижна Пустота. Тя е Велико Позволение да навлизаш, да проникваш. Древният Тъмен Жрец казва: „Алмарая е Древна прегръдка, Зов от Сияещия Изначален Център“. По Пътя на Уединението Търсачът ще види много скрити неща. Който е съумял да стигне до една определена степен на Алмарая, той става Служител на Меравот. А това означава, че на този Служител ще му бъде дадено да вкуси от Дълбините и от Последната Дълбина.

Най-скритият Ключ на Развитието

Дарима, или Доверието, е най-скритият Ключ на Развитието. Който е придобил това, той е от Не-човеците, Скритите Духове. Без Тайната на Дарима Развитието винаги ще губи нещо от себе си. Без Пълното Доверие ние никога не получаваме цялостното Виждане. Дарима е Древен метод на Царството Божие. Дарима е единственият метод за откриване на Скрития Смисъл на нещата. За Дарима има само едно условие – трябва да си узрял в Духа.

Красота от Красотата на Безкрая

Доверието е Среща на Древни Очи с Древни Очи, на Древни Души с Древни Души. Древното, старо Доверие се среща с хората и напомня за далечното минало. Дарима работи леко само в Чистите Съзнания, тя влиза там и ги озарява. Доверието е Мъдра Същност. Доверието е Слънчева Същност. Дарима е взела нещо от Слънцето, от Извора, от Безкрая и така тя самата е станала Красота от Красотата на Безкрая.

Дарима има Божий Глас

Доверието е Тайнствено явление. То е част от Мъдрата Прасветлина. То е Древен Приятел на човека. То е част от Древния Божествен мироглед на човека. Вярата е Духовна, Доверието е Божествено. Дарима има Божий Глас. Този Глас тече в човека като Тиха Блага Река, като Ръкополагане. Доверието е Неуловимо, но то говори ясно на Същността на нещата. Доверието е част от Древното Единство, от Древната Цялост.

Чрез Дарима влизаме в Меравот

Да се роди Великото Доверие в тебе към Меравот, то е Велик Дар, Велик Призив, защото чрез Дарима ние влизаме в Меравот. Що е Меравот? Могъщото Древно Място, Прасъстоянието на Дълбините. Дарима е Древна връзка, Чудна обмяна. Дарима е мост над илюзиите и нереалния свят. Дарима е чист отломък, откъснал се от Древната Любов. Дарима е Тих Пламък на Меравот. В Дарима има нещо, което е по-дълбоко от живота.

Жив спомен, който е Вдъхновение

Що е Хариха? Това е Живият спомен. Да имаш Жив спомен, който е Вдъхновение, то е Дар Древен. Хариха, или споменът, е или стар приятел, или стар враг, който може да влиза или в съня ти, или в будността ти. Създай си Жив Сияещ спомен, който да е толкова силен, че да превъзхожда света и твоето минало. Това е било в Древността Майсторството на Атлантите. Така те устоявали на всичко, защото Живият Сияещ спомен е Древна Сила.

Престол на Древната Сила

Има спомени, които ни държат вързани здраво за миналото. Те са тежки и ограбват нашия живот. Ние трябва да ги променим, за да преобразим себе си. Хариха означава да си сътвориш Силен Вдъхновяващ спомен – така миналото ще започне да умира. Истинският Сияещ спомен е Непобедима Сила. Никой не може да те изтръгне от него. Истинският Жив спомен е Престол на Древната Сила и така тя оживява в нас.

Дехира Рахотор – Диамантена Решителност

В Хариха – спомена – трябва да има три неща: Усмивка, Воля и Сияние. Усмивката храни Силата, Волята храни Търпението, а Сиянието храни Доверието и Древността. Ако човекът има връзка само с тежък и лош спомен, той въвежда себе си в черна дупка, която изпива живота му. На ученика е нужна Дехира Рахотор – Диамантена Решителност. И цялото минало ще си отиде. Ще остане само Дехарон – Чистият Диамант. Ще остане само Сияещата Древност.

Хариха е Непознаваема Древна частица

Сияещият Жив спомен е Сила, по-бърза от светлината и по-могъща от меча. Хариха, или Скритият Животоносен спомен в нас, е Непознаваема Древна частица – винаги Неуловима. Който има тази частица, този правилен спомен, той е уловил Тайната на Равновесието. Всички лоши спомени са заблудените пътища на енергията. Сияещият спомен е Безвремие. Той твори Духа в нас. Той е Водачът на нашата Скрита Сила. Скритата идея на Хариха е да си създадем връзка с едно Живо Сияние в себе си, което ще създаде Живото Единство с нашата Древност. Това е Пътят към Меравот. Това е Пътят от Живото Единство към Скритото Върховно Единство.

„Хазорот Араха!“

„Араха!“ зове: „Върни се в Древното си Ядро! Върни се в Ядрото на Истината!“, защото световете са привидности. Ние сме произлезли от Център, от който всичко е произлязло. От този Център е произлязла и всяка Сила. Ние сме в Хазорот – Неведомо Присъстващия – и затова ние сме нещото, което е преди живота. „Хазорот Араха!“ ни зове: „Върни се в своята Неведомост, в своята Безначалност, в своята Древна Тоталност – Сгъстеност!“, защото ние сме Есенцията на всичко.

Правидението на себе си

„Хазорот Араха!“ означава, че ние сме Древността, че ние сме Древни, че сме Есенция от Неведомото Ядро. „Хазорот Араха!“ означава, че ние сме Древният Род – това Видение трябва да ни заведе в Правидението на себе си, защото Древният ни е споделил Себе Си, позволил ни е Великото и Върховно Единство. „Хазорот Араха!“ означава: „Завърни се в Древното Нищо!“, което е Единствената Опора, Абсолютната Неуязвимост, Великата Неопределеност, Най-древното Ядро.

Пътуване към Абсолютната Неуловимост

„Хазорот Араха!“ – това не е само вътрешност. То е нещото, скрито дълбоко от външните и вътрешните неща. В Древното Ядро няма външно и вътрешно, а само Скритост и нещо, което е Скрито от самата Скритост. Това е Неведомостта. „Хазорот Араха!“ в началото е пътуване от вътрешното към Скритото, а после – от Скритото към Неведомото, или Абсолютната Неуловимост. Що е Абсолютната Неуловимост? Това е Древният Неизречен Път.

Древен Митичен Храм

„Хазорот Араха!“ означава да си създадем едно Дълбоко Непобедимо Безмълвие. Ето това е Диамантеното Разбиране, което впоследствие трябва да надраснем, защото в Ядрото всичко трябва да изчезне. Само така ние се завръщаме във Върховното Неведение и ставаме Ядро – Древен Митичен Храм. Така самите ние ставаме Скритост в Скритостта. Ядрото е Храмът на Неведомото Безначалие. Това е Пътят на нашето Тайно Търсене. По този Път в нас израства Цялата Сила, която трябва да открие Върховната Сила. Това е Пътят от Четвъртата към Петата степен. Това е Пътят от Вдъхновението към Правдъхновението. Който е постигнал това, той решава дали да остане в Правдъхновението, или да се разтвори тотално във Върховното Нищо.

Последната Дълбина

Последната Дълбина е особен род Скритост. Това е друг вид Безкрайност, която е неизвестна на Несътворението. В Последната Дълбина има нещо, което превъзхожда и Душата, и Духа. Последната Дълбина пие Мистична Дълбочина от Меравот – най-чистата Есенция. В тази Дълбина има нещо от Великата Неизвестност на Меравот. Тук се движи само Покоят и Покорителят на Покоя, Превъзхождащият Покоя.

Нищо не може да понесе тази Скритост

Върховната Последна Дълбина няма Име и няма Изричане, защото не се вмества в нищо освен в самото Нищо. А всичко друго е само символи на тази Величествена Неизвестност. Древните узнали защо се крие тази Скритост. Те знаят, че ако тя се разкрие, нищо не може да я понесе и да оцелее. Нито един свят не може да устои, нито едно същество и нито един дух не могат да устоят. Древният Тъмен Жрец казва: „Тук камъните стават на прах, Слънцата угасват, Боговете губят своето начало“. Но когато тази Върховна Скритост не се изявява, всичко сътворено и Несътворено може да живее и да съществува.

Докосване до Древноскритото Съвършенство

Последната Дълбина е Последната Близост. Тя е Докосване до Древноскритото Съвършенство – нещото, за което няма думи, нито безмълвие, нито определения. Древният Тъмен Жрец го изрича като „Великият Дарител“ и казва: „Когато Той даде Последната Си Дълбина, Той е дал Частица от Тайната на Своето Съвършенство“. Никой не може да понесе повече от тази Частица. Тук е скрито Преизобилието в най-древен смисъл. Това Преизобилие е по-дълбоко от Сиянието. Тук Любовта е Свръхестествена. Тук дори Покоят е опиянен от нещо, което не е виждал.

Хаморот – Хранителят на Истината

В Последната Дълбина измеренията свършват, трептенията спират. Тук е Мястото на Абсолютната Неподвижна Нероденост. Тук няма Братство, дори Единство. Древният Тъмен Жрец казва: „Тук има нещо, което превъзхожда Истината. Тук е Този, Който е създал Истината. Тук е Есенцията на Истината, Есенцията на Безмълвието“. Тук е Този, Който е Хаморот – Хранителят на Истината и на Безмълвието, без те дори да знаят.

Мястото на Страшната Слава

Последната Дълбина има една Върховна и Абсолютна Скритост. Това е Мястото на Страшната Слава. Към това Място няма Вход. Тук е единствено Той. Той влиза и Той излиза. Той е Недостъпното Място – Мястото на Силата, която е над всяка сила. Тук се намира Върховната Божия Интензивност, която е застинала като Абсолютната Неподвижност.

Хараварат – Върховната Неведомост

В това Недостъпно Място никой никога не е прониквал. Тук не помага и свръхенергия. Тук е Праизточникът – Зародителят на Източниците, Силите, Изворите. Но самият Праизточник си остава Велика Нероденост. Той е създал Началото, но сам Той превъзхожда всяко Начало. Той е създал Истината, но сам Той превъзхожда Истината. Тук, в Праизточника, първо е потекла Любовта, но сам Той я превъзхожда. Който се завръща в Праизточника, в него трябва да угасне всяка Мъдрост. В Него трябва да спре всяка Любов. Той трябва да стане отречен – отсъстващ. Това Върховно Древно Място се изрича само символично. То е Хараварат – Върховната Неведомост.

От това Място е слязъл Абсолютът

В това Недостъпно Място няма действия, няма въздух, нито огън. Няма живот, защото това Място превъзхожда живота. Тук дори няма врата, скрита врата. Няма напътствия, няма послания. Тук нищо не може да се проучва. Древният Тъмен Жрец, Чието Лице е Свръхлице, казва: „От това Място е слязъл Абсолютът. Ограничил е Себе Си и е станал Бог. Станал е Любов, станал е действие, станал е Несътворено движение. Поставил е Вътрешното Начало на нещата, а по-късно всичко е излязло навън. Така Древността е слязла във Вечността, а Вечността е слязла във времето“.

Те замълчавали благоговейно

Тук, в това Място, няма Тайни. Древният Език казва, че за Хараварат не може да се каже нищо съществено и нищо несъществено. Оттук е изтекъл и слязъл Първичният Етер, който е станал впоследствие проводникът на живота. За живота можем да говорим, за извора можем да говорим, но за Праизточника не можем. Праизточникът е Неопределим. За това Място не можем да кажем дори, че то е Мистерия. Когато питали Древните за това Място, за Праизточника, те замълчавали благоговейно – нито звук, нито мълчание. Те просто се прекланяли.

Аармарая Марита – Абсолютната Родина

Меравот Хорон – Древният Трон – е Пуст, Празен, но Великото Отсъствие, Великата Сила е там. Меравот Хорон е Призив да споделиш своето Отсъствие с Великото Отсъствие, своето Нищо с Върховното Нищо, защото ние сме Истина, когато сме в Нищото. Иначе ние сме привидни. Древният Трон – пред Него всичко се изумява. Той поглъща и черните, и белите дупки, и Черното, и Бялото Братство. Тук е Древното Превъзходство над всичко. Тук е Нищото. Нищо не виждаш, но си очарован. Позволено ти е Върховното Изумление. Това Нищо е наречено Аармарая Марита – Абсолютната Родина.

Не поражда нищо, защото Той е Всичко

Меравот Хорон не поражда нищо, защото Той е Всичко. Тук няма вяра и надежда. Тук не можеш да дойдеш с качества. Тук трябва да дойдеш със Същността си, с Отсъствието си. Тук е Обетованата Земя – Земята на Целостта. Тук е Земята на Древната Истина. Тук трябва да дойдеш с Древния Поглед на Истината. Само Отсъствието в тебе може да познае Върховното Отсъствие. Да, Меравот е Несътворен, Несъществуващ, но Той е тук. Той е Несъществуващ, защото всяко съществувание е ограничено. Меравот е Неограничен, Неведом, не може да се побере в тясното пространство на съществуванието. Той е Древен Трон, Велико Отсъствие, Изначално Преизобилие, нямащо граници.

Той заживява в Древния Трон

Който е стигнал с Отсъствието си до Древния, получава Частица от Меравот Хорон. Тук няма дишане, няма дихание, защото няма ограничение, няма сътвореност. В Древния Простор не дишаш, а живееш, защото си Цял, защото си Изначален. Тук живееш като Дух и като Мистерия. Като Дух – то е като Мъдрост, а като Мистерия – то е като Истина. Те са Част от Древния Трон. Но когато човек се завърне в Тайната на Първичната Искра, той заживява в Древния Трон, защото е зароден в Целостта си. Той става Цялост от Великата Непознаваема Цялост на Древния Трон.

Азарира – Завръщането

Всеки, който е седнал на този Трон със себе си, е изгубил силата си. Меравот Хорон е Мястото на Най-недостъпната Сила, Най-чистата Древна Сила, Абсолютната Власт. Но тя не заема никакво пространство. Тук Древният отсъства. Той е отстъпил Мястото Си на другите, а те ще решат според избора си дали ще присъстват, или отсъстват. Присъстващите ще бъдат обезсилени, а отсъстващите ще бъдат докоснати. Това е наречено Азарира – Завръщането.

Най-скритата и Страшна Тайна

Меравот Хорон, или Върховното Място, е наричан още Азомора Харот – „Най-скритата и Страшна Тайна“, „Мястото, в което никой не е прониквал и никой никога няма да проникне във всички времена и епохи“. Тук никой нищо не знае. Не съществува знание за това Място, а сам Абсолютът не го дава, защото то не е знание. То е просто Най-страшната Тайна на света – Свят, който не е свят.

Величието над всичко

Пред Азомора Харот всичко отстъпва и всичко се смущава, дори и Покоят, дори и Божествената Любов, дори и Мъдростта, дори и Истината. Тук е Най-страшното Величие, Величието над всичко. Тук е Този, Който е излъчил и Бога, и съществата, и нещата, но Който е над всичко, защото сам Той не е излъчен. Тук е Превъзходството над всяко превъзходство. Тук дори и Безкраят е смутен, а Мистерията е очарована, но не може да Го обясни. Тук няма гледни точки, няма Храмове и Светилища. Тук няма дори и живот, защото Азомора Харот е по-дълбока от живота и от всичко.

Мястото, откъдето Върховният е слязъл

Азомора Харот е Мястото, откъдето Върховният е слязъл и от Неведом е станал Бог, или Достъпният. Тук е бил Праогънят, който впоследствие е станал Сила на Бога, Сила на Божествата и Тяло на Боговете. Тук, в Азомора Харот, се намира Мистерия, по-дълбока от явлението Дух. Тук нещата започват от Безначалното и никога не свършват, защото как да има край, когато няма начало? Тук на всички е дарена Безкрайност, за да може всяко нещо някога да стане Изначално Богоподобие.

Не иска да я назове

Тук, в Азомора Харот – Най-страшната Тайна – никога няма Будност и Яснота, защото те са по-нисши елементи на Духа. Тук е Върховната Сила, Която е раздала Духовните и Божествените блага за всички светове. За Най-страшната Тайна се казва, че само Тишината може да я назове, но дори и тя не иска, за да не изгуби нещо от Дълбините си.