Елеазар Хараш – Афоризми за Фана

Предвечният завет между Бога и хората

Човешкото същество се движи от отсъствието си преди сътворението към присъствието си в сътворението.

Да се обединиш с Бога в този свят, означава да пресъздадеш Единението си с Бога от преди сътворението, от Предвечността.

Човешките същества отсъстват, когато се обединяват с Бога, и присъстват, когато се отделят от Него.

Човешките същества са сътворени чрез изваждане от Бога, а това означава, че те нямаше да имат живот ако не бяха призовани обратно от Бога.

Хората съществуват, доколкото Бог ги е намерил.

Преди да сътвори света, Бог извикал бъдещия човешки род от гърба на все още несътворения Адам и извадил от там всички души, които щял да създаде чак до Деня на Страшния Съд, и се обърнал към тях с думите: „Не съм ли Аз вашият Господ?“, а те отговорили: „Да, свидетели сме“ (Коран 7:172) 1.

Още преди създаването на телата душите признали своя Господ, а Бог утвърдил Своята основна реалност на Господ на света и хората. Човешкият отговор е вечно утвърждение на предвечния съюз, с който хората са вечно свързани и който ще засвидетелстват отново в Деня на Страшния Съд.

Цялото човечество е отговорно за спазването на този съюз, защото всяко отделно човешко същество носи отпечатъка на този изначален завет в себе си.

Вродената природа на човека е от естество, знаещо и възприемащо, което винаги съзнава своя предвечен завет с Бога и това, което следва от него.

Бог и хората са обединени в съществуването си в Предвечността, но с изваждането им от Бога положението им се промяна.

Сключването на предвечния завет бележи мигът, в който човешките същества със своето междинно съществуване, разположено между предсътворението и сътворението, разпознават своята отделеност от Бога.

Предвечният завет между Бога и човека бележи Единството на човека с Божията скритост.

Бог е отделил хората, направил ги е скрити в тяхното единство и явни в тяхното отделение. Защото тяхното отсъствие е причина за присъствието им и тяхното присъствие е причина за отсъствието им. Бог ги е спуснал чрез свидетелството на проявата, дарено им от Него самия, и ги е направил присъстващи. После, Той ги е взел и ги е направил скрити. Той е направил съвършено изчезването в живота им, и Той е направил съвършен живота в изчезването им.

Ал-Джунаид

Човешкото същество е създадено за чисто преклонение пред Единия.

Да живееш в състоянието на преклонение пред Бога, означава да живееш според „природата, според която Аллах е създал хората“ (Коран 30:30). Тази природа на човека е неизменна, защото „творението на Аллах е неизменно“ (Коран 30:30). Да признаеш тази реалност и да се отдадеш на изначалната си природа, това е истинското почитание.

Всеки човек е носител на тази вродена природа и следователно свидетел и носител на потенциала да засвидетелства предвечния съюз вътре в себе си.

Всяко дете се ражда, носейки в себе си този завет. Обаче когато то попадне, посредством тялото, в ограниченията на природата – мястото на забравата, то става невежо и забравя състоянието, което е имало при своя Господ.

Ибн Араби

Суфи мистикът се стреми да се върне към опита си от този ден, наречен Деня Аласту 2, когато е съществувал само Бог и когато Бог все още не беше призовал бъдещите творения от бездната на небитието.

Този предвечен завет, сключен между Бога и човека, е в основата на осъзнаването на свободната воля, предопределението, приемането на отреденото, на вечното Могъщество на Бога и изпълнения с Любов отговор на създанието към своя Създател.

Всички мистици се стремят към едно и също нещо: съзнанието им е насочено към предвечния завет от историята отвъд историята. Той е основата на мистичното Единство на човека с Бога.

Децата на Адам са засвидетелствали Божието Господство, преди да влязат в света на сетивата. Това означава, че Бог е вложил в човека знанието за всички неща, а след това Той му е попречил да възприеме онова, което е вложил в него. И човекът не е сам в това – цялата вселена е така. Това е една от Божествените Мистерии, които разумът отрича и счита за абсолютно невъзможни. Близостта на тази Мистерия до онзи, който няма знания, е същата като Божията близост до Своя слуга, както е казано в Корана: „Ние сме по-близо до него от вас, ала не виждате“ (Коран 56:85) и „Ние сме по-близо до него, отколкото вената на шията му“ (Коран 50:16). Въпреки тази близост, човекът не възприема и не знае, с изключение на онези, които се придържат към Божието Слово. Ако не беше Божието съобщение, никоя разумна способност не би ни посочила тази Мистерия. По същия начин, всички безкрайни обекти на знанието, което Бог има, са вътре в човека и в космоса посредством тази близост. Никой не знае какво се крие вътре в него, докато то не му бъде разкрито, миг подир миг. То не може да му се разкрие цялото наведнъж, тъй като това би изисквало ограничение, а ние казахме, че то е безгранично. Затова човек познава само едно нещо, следвано от друго – до безкрай. И това е една от най-чудните мистерии: че Безкрайното трябва да влезе в живота на слугата, така както безкрайните обекти на знанието влизат в знанието на Реалния, обаче Неговото знание е идентично със Същността Му. … Всичко, което може да бъде узнато от човека или от което и да било живо същество, е в действителност припомняне и опресняване на онова, което е било забравено.

Ибн Араби

Бог е направил слугите да забравят, така както ги е накарал да забравят, че те са свидетелствали при приемането на завета, макар че това се е случило и ние знаем това от Божието съобщение. Затова човешкото знание е винаги припомняне.

Ибн Араби

Има два вида съществуване: Божествено съществуване в Бога, което е без време и което сме имали, преди да сме се родили в света, и съществуване в света.

В последния етап от Единството с Бога, човекът се завръща в първото състояние, в което е бил, преди да е съществувал.

Ал-Джунаид

Суфизъм означава Бог да направи така, че ти да умреш за себе си и да направи така, че ти да живееш в Него.

Кушайри

Жив е този, чийто живот се основава на живота на Създателя, а не онзи, който гради живота си върху живота на своята телесна форма. Следователно реалността на живота на живия е неговата смърт, понеже неговата смърт означава достъп до Изначалния му живот.

Как може отдаденият на Бога да умре в себе си и да живее в Бога, как да постигне и да преживее това състояние? ‒ Суфи имат своето обяснение и то е чрез разтварянето в Бога, фана 3.

Предвечният завет обуславя завръщането в Бога, докато фана описва пътят, методът, подготовката и стъпките за постигането му.

За да придобие Божествената си природа, суфи трябва да загуби човешкото си съществуване, което е вторично, и да реализира Божественото си съществуване, което е нашият Изначален живот.

Фана разкрива скритата, вродена природа на човека, неговата несътвореност – чистото, лишено от аз, съществуване на човешкия дух във вътрешните реалности на Бога.

Пътят, по който ставаш несъществуващ, е кредото и вярата на всички любещи.

Руми

Пламъкът на свещта съществува, обаче в присъствието на Слънцето той е несъществуващ. Оцетът съществува, но щом се примеси с повече захар, той престава да съществува. Еленът съществува, но в присъствието на лъва той изчезва. По същия начин човекът не умира във фана, обаче е така завладян от присъствието на Бога, че изчезва и повече не съществува.

Единството с Бога означава пълно изчезване – такова, че отделният човек става като капката в океана и поради това изгубва всичко, което някога е бил. В известен смисъл това е вярно. Обаче ако човекът загуби това, което е бил, той губи само онова, което само по себе си е лишение и нищожност.

Уилям Читтик

Човекът не постига „нещо“, когато реализира Единството си с Бога, а по-скоро той става това, което винаги е бил според най-съкровеното си естество.

Уилям Читтик

Предвечното състояние на човека е състояние, в което човешката индивидуалност и единството с Бога са съхранени едновременно.

Тъй като е излязъл от несъществуването, човек може да се пресътвори само посредством несъществуването на мистичното разтваряне в Бога.

Несъществуването е домът и работилницата на Бога.

Завърни се в работилницата, в несъществуването, за да видиш творението и Твореца в едно.

Руми

Стани нищо – нищо за себе си, защото няма по-голям грях от твоето съществуване.

Ал-Джунаид

Целта на мистика е да стане толкова несъществуващ, колкото е бил в Деня на Завета.

Ал-Джунаид

Крайната цел на мистика е завръщане в Изначалието на несъществуването.

Ане-Мари Шимел

Предвечният съюз е обетът на човека за завръщането му към несъществуването.

Навлизането в несъществуването е завръщане в първичното състояние на човечеството, когато сме живеели в мир с Бога преди сътворението. Това е състояние, което също се нарича „унищожение на ограниченията на егото“ и „живот на истинския аз“. Човек трябва да се устреми към фана, която всъщност е Пълнотата на Битието. Затова суфи казват, че ние и нашият живот не съществуваме. Бог е Абсолютното Съществуване, което само прилича на унищожение. А зикр 4 на Бога е алхимията, която превръща възприятията и осъзнаването ни в чиста радост.

Уилям Читтик

Завръщането на човека в Бога е задължително, чрез смъртта, и доброволно, чрез духовните практики, които водят до разтварянето в Бога.

Булото на аза

Всичко, което занимава човека с нещо друго, различно от Реалния, е було. И всичко, което довежда човека до Реалния, не е було.

Походът към собствената ти доброволна смърт в този живот ще доведе до повдигането на булото, скрило Реалния.

Булата се четири: този свят, азът, хората и Сатана.

Букхари Мустамли

Седем була пречат на човека да съзре тънкостите и да открие Реалността. Те са: умът, знанието, сърцето, азът, сетивните възприятия, желанието и волята.

Майбуди

Умът държи хората заети с този свят и с изкарването на прехраната им и така те странят от Реалния.

Майбуди

Може да си чул някои суфи да казват: „Знанието забулва този път“ и навярно си отхвърлил това твърдение, обаче не отричай тези думи, защото те са истина. В крайна сметка, когато навлизаш и си зает със света на сетивата, това е було и всяко знание, придобито чрез сетивата, също е було.

Ал-Газали

Азът е това, което забулва Реалния.

Букхари Мустамли

Твоето було си ти самият и това е булото на булата. Ако ти излезеш от него, ти ще излезеш от булата, но ако ти останеш забулен с него, булата ще те забулват.

Ал-Ниффари

Всички неща са була – и нещата, които възприемаме, и нашето възприятие за нещата, а това включва всички възприятия за Бога и всичкото разбулване, което Бог дарява на търсача.

Уилям Читтик

Бог ми каза: „Ти няма да излезеш от булото освен чрез Моята Светлина. Затова Моята Светлина ще прониже булото и ти ще видиш как то те забулва и с какво те забулва“.

Ал-Ниффари

Единственият начин да излезеш изпод булото е с ръководство от Бога.

Нищо друго не съществува освен провесени була. Въздействията на нашите възприятия се прикрепят само към булата и те оставят следи в окото на онзи, който ги възприема.

Ибн Араби

Бог ми каза: „Ако ти успееш да хвърлиш настрани булото, накъде ще го хвърлиш? Хвърлянето е було и там, накъдето то е хвърлено, също е було. Затова, последвай Ме! Аз ще отхвърля булото ти, а това, което Аз отхвърля, няма да се върне отново. Аз ще те водя в твоя път, а това, което Аз ръководя, не се отклонява“.

Ал-Ниффари

Бог ми каза: „Знание, в което Ме виждаш, е Път към Мен, а знание, в което не Ме виждаш, е заробващо було“.

Ал-Ниффари

За да бъде „освобождаващо“ булото, знанието трябва да вижда Бога вътре в булата. В противен случай знанието хваща и заробва.

Човек трябва да се опразни от всички знания, от всички възприятия за себе си и другите и от всички неща, за да види Бога. Това е истинското знание – булото, което освобождава.

Бог ми каза: „Аз те виждам и обичам ти да Ме съзерцаваш, обаче всеки образ те забулва от Мен. Твоят аз е твоето було, твоето знание е твоето було, твоят гносис е твоето було, твоите имена са твоето було и Моето разкритие пред теб е твоето було. Затова изхвърли от сърцето си всичко и изхвърли от сърцето си знанието за всичко и спомена за всички неща. Винаги, когато направя нещо да се появи в сърцето ти, хвърли го обратно, откъдето се е появило, и опразни сърцето си само за Мен, за да можеш да Ме съзерцаваш и да не Ме обземаш“.

Ал-Ниффари

Когато Бог ръководи хората по този път, Той не премахва булата, тъй като това е невъзможно. Това, което прави, е да отвежда хората от едно „по-далечно“ було, което е невежеството, до „по-близко“ було, което е различаването на Сияйната Светлина на Бога вътре в булото.

Уилям Читтик

Истинското знание не е „разбулване“, а е отмятане на някое далечно було, за да бъде заместено то с по-близки була.

Всяко було е само различна форма, в която се проявява Лика на Бога.

Реалния се проявява, като Се забулва, затова Той е Проявения-Забуления. Никое око не може да види нищо, което да не е Той, и никакви була не се отмахват от Него.

Ибн Араби

Самото търсене на търсача да отмахне булото също е було.

Бог ми каза: „Ако търсиш знайното, тогава ти само се наслаждаваш на булото. Но ако търсиш незнайното, тогава ти наистина търсиш булото“.

Ал-Ниффари

Няма було и няма завеса. Нищо не Го скрива освен Неговото проявление. Ако душите изоставят това, което е проявено, те биха узнали положението такова, каквото е. А те търсят нещо, което липсва в тях, и затова тяхното търсене е идентично с тяхното було. Затова е казано: „И не оцениха [неверниците] Аллах с истинското Му величие, когато рекоха: „Аллах не низпосла нищо на човек” (Коран 6:91). Те „не оцениха“ онова, което е проявено с „истинското Му величие“, защото те са заети с това, което си въобразяват, че не е проявено пред тях. Нищо не е непроявено. Липсата на знание го е направила непроявено. Няма нищо непроявено от Реалния, защото Той се е обърнал към нас, заявявайки, че „Той е и Първия, и Последния, и Явния, и Скрития“ (Коран 57:3). С други думи, това, което търсиш в непроявената област, е проявено, затова не се терзай!

Ибн Араби

Веднъж щом Ме видиш, разбулването и булото ще бъдат едно и също нещо.

Ал-Ниффари

Бог ми каза: „Те Ме виждат, а Аз ги забулвам за Себе Си чрез тяхното виждане на Мен“.

Ал-Ниффари

Идеята за мистичното було бележи Единството на човека с Бога и едновременната отдалеченост и близост на Създателя до всички Негови творения.

Слава на Бога, Който Се забулва в Своето проявление и Който се проявява в Своето було!

Хадит

Слава на Бога, Който е скрит от създанията посредством интензитета на Своите проявления и Който е забулен за тях посредством сиянието на Своята Светлина!

Ал-Газали

О, Господи, кой е достоен да му споделя една тънкост: че Любимия, Който виждаме навсякъде, никога не е показал Лицето Си?

Хафиз

Фана –пътят за
завръщане в Бога

Човешкият език не може да предаде реалността на фана. Нужно е лично преживяване.

Руми

Изчезването в Бога е белег, доказателство за Любовта ни към Бога.

За суфи фана е нещо лично между него и Бог, което не трябва да се показва.

Обясненията не помагат в пътя на фана. Тук от първостепенно значение са дълбокото чувство и предаността.

Когато си във фана, изказвания като: „Твоята воля, а не моята!“ изчезват.

Във фана се достига ниво, в което повече не можеш да казваш за Бога: „Ти“ или „Твоето“ – поради Единството ти с Него.

Това, което наричаш „аз“, е покривало на Бога, а Бог е разбулването на обвивките, които крият Същността, която е Реалността.

Изчезването не е изоставяне на живота, а е изоставяне на препятствията пред живота.

Ние не отричаме аза, нито го омаловажаваме. Ние се държим все едно той изобщо не съществува. Това е истинската фана.

Муршид Самюел Люис

Пътуването към съвършенството започва от несъществуването в Бога.

Щом хората чуят повелята: „Бъди!“ и признаят Бога чрез завета, сключен в Деня Аласту, те се спускат надолу, ниво по ниво, докато не стигнат утробата, която е най-отдалечената точка от Произхода. След това те започват своето извисяване обратно до Бога, защото всички неща се завръщат там, откъдето са излезли. Пътуването от Бога в света и от света към Бога са двата свода от кръга на съществуването.

Пътуването е два вида: до Бога и в Бога.

Пътуването до Бога има край. Суфи пътува, докато познае Бога, и тогава това пътуване свършва, и започва пътуването му в Бога.

Пътуването до Бога свършва, докато пътуването в Бога няма край.

Пътуването до Бога приключва, когато суфи прекоси пустинята на собственото си същество с краката на искреността.

Пътуването в Бога започва, когато Бог надари суфи със Същност, очистена от замърсяването на преходните неща, след като суфи е изчезнал напълно, за да може с тази Същност той да напредва през областта на Божиите Качества и Атрибути.

Нашите думи и постъпки са външното пътуване, а вътрешното пътуване е отвъд небесата.

Няма привличане, няма падане, няма извисяване, няма спускане. Ако разгледаш всичко през погледа на осъществяването в Бога, това са само линии. Падането е в Него и приближаването е в Него.

Ибн Араби

Цялото пътуване се случва в Бога, а завръщането отвежда суфи по-дълбоко в Реалния.

Истински познаващият Бога е онзи, който надраства собствените си ограничения чрез способността на сърцето си да приема всяка форма.

Когато естеството на създанието изчезне в естеството на Бога и престане да съществува, така както капката изгуби индивидуалността си в океана, това изчезване се случва чрез проявлението на Божественото естество. Когато качествата на създанието изчезнат в качествата на Бога, тогава човешките качества се заместват с Божествени и Бог става очите и ушите на този човек.

Уали Мохаммед

Когато суфи умре за себе си, всичките му действия изхождат мигновено от Бога, от Единствения Действащ.

Мистикът знае, че Бог е Всеподчиняващия, ал-Джаббар, и поради това той доброволно заменя своята воля с волята на Бога. Тази взаимна обмяна във волите отличава човекa от ангелите, при които подчинението е без избор, безволево.

След пречистването и отдаването на Бога, суфи достига ниво, в което напълно се отваря за Божествената Светлина и блясъкът на тази Светлина погасява всички човешки ограничения, които са му пречили да прозре истинската си природа и своя Господ. Изчезването на препятствията и пречките позволява на суфи да види, че той самият е бил нищо и че все още е нищо, защото само Бог притежава истинска Реалност.

Когато говорим за фана и бака 5, трябва да помним, че бака, животът в Бога, е реален, а не изчезването, защото животът в Бога е утвърждение на Древната Реалност, докато изчезването е отричане на нещо, което никога не е съществувало наистина.

Нашият истински аз е абсолютно не-азът, не-азът на нас самите.

Уилям Читтик

Само когато азът на човека се заличи и изчезне напълно, той може наистина да произнесе: „аз“. Обаче тогава вече не е той, който произнася това, защото неговите качества са заменени от Божиите качества. На това ниво на живот в Бога човекът наистина е оправдал доверието на Бога и се е превърнал в Негов наместник на земята, станал е цялостно и съзнателно проявление на Бога. В действителност: „Няма друг освен Бога“; тук вече азът на човека го няма и има само Бог.

Уилям Читтик

Азът изчезва с всеки миг, обаче Божието Лице пребъдва.

Умрях като минерал и станах растение. Умрях като растение и станах животно. Умрях като животно и станах човек. Защо да се страхувам от смъртта? Някога ставал ли съм нещо по-нисше, когато съм умирал? Следващият път ще умра за човешката си природа и ще разперя криле, и ще издигна глава заедно с ангелите. После ще прекося потока на ангелската природа, защото: „Всичко погива освен Него“ (Коран 28:88). Веднъж щом се жертвам като ангел, ще стана нещо, което изобщо не можем да си въобразим – ще стана нищо, защото несъществуването нашепва: „При Него се завръщаме“ (Коран 2:156).

Руми

Гностикът пътува към горните светове и след като напусне земята, той минава през всеки един елемент, присъствие или небесна сфера и във всеки от тях той се освобождава от онази част в себе си, която съответства на него – частта, която той е придобил, когато първоначално е слязъл на земята. Така той се подчинява на Божиите слова: „Аллах ви повелява да връщате поверените имущества на техните собственици“ (Коран 4:58).

Ал-Кунави

Духовната зрялост за суфи настъпва, когато той напусне себе си. За да постигне духовно съвършенство, суфи напуска едно по едно и то по обратен ред, тоест от последното до първото, всички неща, които е придобил, от началото на живота си до днешния ден. На всяка стъпка от това завръщане суфи е осъзнат, а състоянието му – по-хармонично от всякога.

Джавад Нурхбаш

Навлизането в несъществуването е завръщане в изначалното положение на човека, когато ние сме живеели в мир с Бога преди сътворението. Това състояние е изчезване на ограниченията на егото и живот на истинската Същност.

Преди фана очите на Душата са обърнати към запада на съществуването и те не могат да видят слънцето. С бака слънцето изгрява от западния хоризонт, там, където е залязло, и нищо не остава освен сияещата Светлина на Бога.

Чрез Любовта си към Бога и отдаването си на Бога суфи напуска запада на съществуването и навлиза в областта, където няма нищо друго освен лъчи на Божиите Имена и Атрибути.

Много трудно могат да се обяснят с думи висшите нива на фана. Бог изобщо не може да бъде обяснен, нито може лесно да обясним състоянията на съзнанието, които произтичат от Божията Благодат.

Макар от една страна, речта да разбулва нещата, от други десет страни, тя е було, което ги скрива.

Руми

Истинското знание за Реалността се основава на изчезването на рационалните способности, с които разбираме света на хората и явленията.

Разумът, който някога е бил учител на човека, трябва да последва водачеството на Любовта чрез изпълнението на върховната фана и да се държи като дете, което постъпва в училище.

Руми

Истинската природа на Единението не се разбира с разума, а се вкусва от твоя несъществуващ аз.

Всички знания в този свят, придобити чрез учене и усилия, са знания на тялото. Обаче знанията, придобити след угасването, са знания на вярата. Да знаеш: „Аз съм Бог“, е знание на тялото, обаче да станеш: „Аз съм Бог“, е знание на вярата.

Руми

Несъществуващият суфи не изрича разсъждения, той е станал уста на Бога.

Руми

Султан Баху за фана

Най-голямото зло за човека е той самият.

Да придобие контрол над сърцето си, е задача на начинаещия в Пътя. Истинското постижение на хората на Бога обаче е да изчезнат в Бога и да станат едно с Него, освобождавайки се от ограниченията и пределите на човешката си природа.

Или Бог ще има надмощие и ще управлява царството на твоя живот, или егото ти – защото едно царство не може да има двама господари.

В пътя на Любовта оставаш или ти, или Бог – двамата не могат да съществуват едновременно.

В суфи живее само Бог.

Убий единия от двата бога в себе си и стани едно с Единствения.

Знанието за Божественото Единство се придобива само след като станеш Единия.

Ако Бог не е единственото желание на твоето сърце, ти не можеш да получиш никакви благословии.

Няма никакво съмнение! – Сътвореното не може да издържи пред Вечното Древно Съществуване.

Завръщането в Произхода е върховното постижение.

Вечното начало и вечният край се отнасят до една и съща точка, но в света на хората те се разбират като две различни неща.

Бог може да бъде видян и разпознат само от Бога.

Мистикът е най-тъмното нещо и в двата свята. Така както тъмният цвят не приема никой друг цвят, така и мистикът не приема нищо друго освен Бога.

О, ти трябва да разбереш тайната, че никой не може да види Бога освен Бог! Само Бог разпознава Себе Си. Ако търсачът не изчезне в Бога чрез съвършено слугуване и не стане едно с Него, той никога няма да види, нито да възприеме Бога. Докато търсачът има свой собствен живот, който е различен от Бога, за него остава невъзможно да разпознае и съзре Бога, защото само Бог има силата да види Себе Си. Когато единственото истинско съществуване, което е Бог, заживее в търсача, тогава търсачът вижда Бог с очите на Бога.

Утрото и здрачът са за онези, които са затворени в сътворения живот, защото времето е атрибут на живота, обаче суфи е отвъд него.

Понеже нямам свой собствен живот, как е възможно да имам качества?

Съвършен човек е онзи, чиято същност, облик, външност и вътрешност са абсолютно еднакви с Божията Същност и Божия Лик.

Истинското почитание означава да се отречеш от всяко желание на сърцето си.

Мистикът е една от най-великите тайни на Бога. Началото и краят на мистика се намират във виждането на Бога и в близостта му с Него.

Който придобива знание тайно и пряко от Бога в институцията на Божественото Присъствие, не се нуждае от никакви външни знания.

Духовните хора не могат даже да се докоснат до първата степен на мистика, дори да прекарат целия си живот в подвизи, защото първото ниво на мистика е благословено с виждането на Бога, което унищожава егото. Когато егото умре, сърцето оживява и Душата става безсмъртна. Затова нивото на унищожение и безсмъртие не могат да се постигнат без благословията на виждането на Бога.

Без виждането на Бога мистикът никога не може да придобие Единение с Него.

Духовните хора могат да пътуват вътрешно до Божия Трон и дълбоко навътре в земята; могат да посещават всички сфери на небето и земята; могат да разчетат Скрития Скрижал в един миг и да заповядват на 70 000 нива отвъд Трона. Щом постигнат всичко това, тези хора считат, че са постигнали просветлението и са стигнали Безкрая. Това обаче са просто различни слоеве на Светлината. Мистикът даже не се заглежда в тях! Вместо да прекосява духовно тези обвивки на Светлината, той се потапя директно в Океана от Светлина и остава разтворен във виждането на Бога. Той придобива върховна близост с Бога и става Негов любим.

Върховното постижение на мистика е неговото съществуване да се превърне изцяло в Светлина и той да стане едно с Бога.

Не търси друг път освен пътя на прякото виждане на Бога. Той води до нивата на Рабия и Баязид Бистами.

Аз бях с Бога преди съществуването и ще остана с Него вечно. Аз винаги съм бил с Него. Това е абсолютното Единство с Бога и върховната Истина.

Имам мигове на такава близост с Аллах, че нито пророк, нито ангел могат да застанат между нас.

Пророка Мохамед

Само човешкото същество може да постигне върховна близост с Бога, като постига нива на изчезване в Бога и придобива знания за Божественото Единство чрез Присъствието на Бога.

Цялото време от Предвечността, времето от Вечността и времето от настоящия земен живот се съдържат в онзи единствен миг, в който съвършеният човек става едно с Бога.

Не оставяй сърцето си да се прикрепя към нищо друго освен към Божието Присъствие и виждане. Онези, които се занимават със следене на дъха, със себе си или със сърцето, са глупаци.

Знаеш ли, че нито егото, нито сърцето, нито душата съществуват в Божествения свят? – Те изчезват в Божествената Същност и постигат Единството.

Ако обясня виждането на Бога, целият свят ще стане вечно жив само поради това, че е чул думите ми.

Който преодолее себе си, открива Бога като направи Неговото Име свой водач.

Да отстъпиш мястото си на Бога, е тайната на Божието Присъствие.

Мистикът изгаря аза си, дъха си, вътрешността си, душата си и сърцето си в Любовта си към Бога.

Смъртта на аза е живот за Душата.

Колкото по-скрит е мистикът, толкова името му е по-знайно в света на Духа.

Думите ми са дълбока тайна. Те могат да бъдат разбрани само от онези, които са обезглавени.

Само гностиците, които са се пожертвали за Любовта си към Бога, са хора на проникновението.

Всичко, което е около теб, не трябва да присъства вътре в теб, защото то е част от тленното творение, създадено в Деня Аласту.

Истинско знание е онова, което става другар, застъпник и пазител на човека в гроба.

Търсачът трябва да придобива само онези знания, които ще останат с него завинаги в живота и в смъртта.

За човека, потопен в Бога, екстазът е безсъние, а сънят – събуждане в Бога. Този извисен път е съдба на чистите по сърце.

Името на Бога е вечно древно, а Вечния трябва да се почита с вечния език. Езикът на вътрешното сърце е вечният език.

Мистик е онзи, който познава и се занимава само с Бог и Неговите пътища. Само Бог! Всичко друго освен Бога е суета.

Ако Божията Същност не беше твоят произход, щеше ли да я постигнеш само с повтарянето на Божието Име?

Търси навътре, защото Същността се явява отвътре.

Тези, които познават Бога, стават Реалност, като постигнат Единство с Реалността.

Първоначално, аз бях четирима: аз, моят Учител, моят Пророк и Бог. Когато изчезнах в Учителя, останахме трима. После изчезнах в Пророка и останахме двама. Най-накрая надрастнах двойствеността и станах едно с Бога.

Човешката природа е външното було, докато вътрешното було между мистика и Бога са духовните нива и светове, които той прекосява, преди да постигне Единството си с Бога.

Който прекоси двойствеността, става цар.

Търсачът на Бога забравя себе си, както и удоволствията на този и на другия свят, и се потапя в Божествената Светлина.

Този, който вечно е търсил Бога, е истински търсач. Само той може да жертва живота си за Бога.

Мистикът е океан от Светлината на Божественото Единство.

Ибн Атта Аллах за фана

Суфи не е доволен от нищо друго освен от Бога, затова той отхвърля всичко друго.

Напускането на себе си е началото на Пътя и пътуването към Върховния Бог. Ръководството идва след това.

Всички човешки качества са източник на замърсяване.

В състоянието на фана, суфи е като мъртвец в ръцете на Живия.

Когато мощта на Истината погълне човешките качества, казваме, че човешките качества са отхвърлени чрез утвърждаването на живота на Бога.

Внимателно се вгледай в своето съществуване, сравнено с широкия свят около теб, и твоята незначимост ще изиска от теб да напуснеш себе си.

Живите никога не умират, за да говорим за завръщане в Бога. Всичко, което любещите преживяват, е само изпитание на послушанието им. Обаче, за да утешат себе си, хората са измислили добре звучащи понятия като „път“, „нива“, „духовни състояния“. Тези символични изрази започват и свършват в тях самите, а нивата им не се издигат отвъд тях. Бог обаче се намира отвъд всички човешки качества и отношения.

Дервишът е пътят, а не пътуващият. Той е мястото, върху което се спускат нещата, а не пътникът, който следва собствената си воля.

Ако нещо остави следа в дервиша, то принадлежи само на Същността.

Един от моите учители казваше: „Копнея за несъществуване, което не съществува“. И той казваше: „Моля се на Бога да ме въведе в несъществуване, което никога да не се завърне в живота“. Той копнееше за това, защото всички спирки 6 по Пътя са була. Човекът се е влюбил в това, което го скрива от Бога. По-добре е да копнееш по несъществуването, отколкото да се наслаждаваш на булата. Това е основен принцип в истинското изчезване.

Приятелите на Бога отсъстват от себе си по Пътя и не познават себе си в нивата.

Който познава Бога, Го вижда във всичко. Който е заличен от Бога, отсъства от всичко. Който люби Бога, иска само Него.

Айн ал-Кудат Хамадани за фана

Бях удостоен с преживяване, чрез което нещата ми се изясниха, и една Реалност се разкри пред мен по начин, че не остана нищо от мен, нито от моите желания, освен онова, което Бог беше повелил. Оттогава, в продължение на много години, не съм се занимавал с друго освен да търся изчезването и разтварянето в тази Реалност.

Който иска да придобие гносис за Божествената Същност, трябва да превърне душата си в огледало и да се взре в нея.

Ходът на извисяване на съзнанието е отричане на аза.

Без изчезване на егото не може да съществува духовно съзнание.

Един ученик попитал един велик суфи: „Кой е твоят учител?“, той му отговорил: „Бог“. Ученикът попитал: „А ти кой си?“, суфи му отговорил: „Бог“. Ученикът попитал: „А откъде идваш?“, суфи му отговорил: „От Бога“.

Учението на Айн ал-Кудат Хамадани за фана е основано на няколко принципа, които работят едновременно, за да зародят в суфи състоянието на разбулването и самопожертвуванието. Първо, ученикът служи на Учител, който сам вече е изчезнал в Бога, за да се освободи от егото си в един живот на служене. Ученичеството води до разтваряне в Бога и изчезване в Духа на Вдъхновението от свещените писания. Второ, е изчезването в Пророка, Който е оприличен на Слънцето, докато цялото творение е сянката под Светлината на Неговото Вдъхновение. Трето, е изчезването в молитвите. На това ниво определени стихове от Корана пленяват суфи със свръхсмисъла си и го опияняват с Божествени видения в рая на сърцето му. С изчезването в Корана, Свещеното Писание се пренаписва в Душата му, както е казано в известния хадит: „Напиши Корана без посредник в сърцето си!“. Последно, е изчезването в духовната бедност. Това ниво е наречено още „ниво на истинското безверие“, защото безверието е по-висша форма на вярата, а усъвършенстването на духовната бедност е крайната цел на суфи. Безверието загатва за голямата искреност на сърцето, която истинският любещ има и която изисква от него да признае своето вътрешно безверие пред Бога и да изповяда религиозното си лицемерие. Тук двойствеността изчезва, суфи се потапя в Бога и макар крайно беден и нищ, той вече живее в Чистата Пустота, в която не остава нищо, което може да го забули за своя Любим.

Леонард Люисън

Където бедността е съвършена, там присъства Бог.

Фана и смъртта са духовни, а не телесни явления.

Докато пътуващият към Бога има съзнание за себе си и все още се счита за „някой“, той няма да се освободи от думите: „И ще ги заблуждавам” (Коран 4:119).

В този Път няма по-голямо бедствие от твоето собствено съществуване и няма по-смъртоносна отрова от личните желания на ученика.

Когато предвечната Божия Благодат повели пътуващият да бъде въведен в извисяване в сърцето си, Бог му изпраща един лъч от пламъка на „разпаления Огън на Аллах, който прониква до сърцата“ (Коран 104:6-7), който да го порази. Поразен от този огнен лъч, пътуващият сваля човешката си кожа и напуска областта на човечеството. Преживяването на това мистично състояние го кара да осъзнае значението на стиха: „Всеки човек ще вкуси смъртта“ (Коран 3:185) и смисъла на смъртта в мистичния път. След това му се разкрива истината на думите: „Всичко тук погива“ (Коран 55:26) и той преминава отвъд мястото „в Деня, когато земята ще бъде сменена с друга земя“ (Коран 14:48) и достига границата на Областта на Изчезването. Тук той съзира утехата на смъртта. Докато преминава през това преживяване, съвсем без да иска, той се отказва от всяка надежда и прекратява връзките си с цялото творение и хората. И в това положение пред него се явяват условията за Възкресението.

Когато достигне областта на Непоколебимостта, суфи възприема себе си като съвършено изчезнал и съзира Бога като Умъртвяващия (Ал Мумит).

Ние, суфите, сме братя на разбулването, на прякото възприятие и виждане.

В пътя на фана и очистването от себе си, хлябът и маслото на човека са страданията, болките и несгодите. Тази храна се приготвя за обяд и вечеря пред вратата на Иблис. За да съумее да се нахрани с болката вместо с хляба и водата, е нужен човек, който се е освободил и от двата свята и който необикновено се е вглъбил в съзерцанието.

Какво знаеш ти за страданията? – Постоянствай, докато стигнеш мястото, където по собствено желание ще купуваш страданието на цената на душата си. Не е ли възкликнал Шибли затова: „О, Господи, всички хора Те търсят заради благодатта и утехата Ти, а аз Те търся заради страданията!“? Затова постоянствай, докато алхимията на Божието привличане започне да те преобразява. Тогава ще разбереш какво представляват страданията! Суфи трябва да понесе толкова страдания, че да стане едно с тях.

Любещият е все още ученик, а в този свят любещият е овесен на кръста на отделението от Бога.

Който прави разлика между щастието и нещастието в своя живот, е все още в преддверието на Любовта.

Плодът на съзнателното подхранване с беди и несгоди е отстраняването на преходните връзки и навици.

Истинската смърт е фана. Който не е постигнал тази смърт, не е придобил Живота.

Сегашното състояние на смъртното човечество само по себе си е гроб и всички мъки в гроба в действителност са с нас в сегашния ни живот.

Мистичната смърт е плод от дървото на Душата.

Руми

Смъртта е съкровището на вярващия.

Мохамед

В нашия Път да бъдеш осъден на смърт, означава да спечелиш Душата си.

За напредналите суфи преследването на единството с Бога и бягството от отделението от Него са непозволени желания. Суфи трябва да бъде толкова принизен и послушен в преживяването си на единството и отделението от Любимия, че нито радостта му да се увеличава от единството, нито болката му да нараства от отделението. Ако това е крайният етап за начинаещите по Пътя, то за адептите това е началната точка, близо до края на Мистичния Път.

Всичко, което не е Той, е безверие. Съществуването на състоянието „свят“ е само ръжда, която разрушава духовното сърце и трябва да се премахне със зикр на Бога и с медитация върху смъртта.

Когато ръждата от „човешкото“ се разтвори, тогава се случва фана и се постига състоянието на бака, в което Божественото и човешкото са обединени.

Най-голямото нещастие, което може да застигне човека, не е нито телесната смърт, нито материалните несгоди, а е затворът на егото.

Ибн Араби за фана

Из проучване на Реза Шах-Каземи

Фана не може да бъде резултат от човешките усилия. Тя е строго Божествен дар, чиста благодат, макар да е предхождана от духовни усилия и практики. Последните никога не са причина за дара на фана, обаче те увеличават възприемчивостта за фана.

Фана е преходно състояние, а не фиксирана спирка по Пътя, което означава, че реалността, която се е разкрила в това състояние, зависи от завръщането на човека в съзнанието му на нивото на явленията.

Това, което надминава ограниченията на обусловеното съществуване по време на фана, е съзнанието.

В състоянието на изчезналост съзнанието е това, което се завръща към своя неизменен Източник и същностна природа. То преживява разтварянето си в чистото Битие.

Истинската природа на Битието се разкрива само когато То е абсолютно идентично със съзнанието.

Същността на Божествената Реалност е прекалено извисена, за да бъде съзерцавана от око, в което има следи от сътвореност.

Ибн Араби

Бог има седемдесет хиляди була на тъмнината и светлината, които ако бъдат повдигнати, ще разкрият Славата на Лицето Му, а тя ще изгори всичко, върху което попадне Погледа Му. Тази Слава е наречена още Светлини на Превъзходството, а булата – Божии Имена, Които предпазват сътворените неща от унищожение, защото там, където се повдигнат булата, се явява Единството на Същността, пред Което никое творение не може да продължи да съществува.

Творението е було, а Бог е този, Който заличава човека за самия него. При това заличаване човекът не спира да съществува според собствената си същност.

Мистичното съзнание на изчезналост се придобива само когато отделният човек, заедно с неговата неизменна същност, се разтворят напълно в състоянието на Единение с Бога.

По време на духовно извисяване срещнах Мойсей и му рекох: „Ти пожела да видиш Бога, обаче Мохамед е заявил, че никой няма да Го види, докато първо не умре“. Мойсей ми отговори: „И беше точно така: когато Го помолих да Го видя, Той ми отговори така, че припаднах поразен (Коран 7:143). После Го видях в изумлението си“. Тогава попитах Мойсей: „Докато беше умрял ли?“, а той ми отговори: „Докато бях умрял! Не видях Бога, докато първо не умрях“.

Ибн Араби

Когато пожелах да навляза в Реалния, трябваше да изчезна за собственото си съществуване, отстъпвайки място на Неговата Реалност. Следователно Неговото проявление се основава на изчезване. Проявлението на Хува (Той), Който е Бог, се случва, когато аз повече не съм, защото моето аз Му пречи да бъде Себе Си. Ако азът пребъдва по време на проявяването на Бога, тогава ти ще имаш себе си, а не Него.

Ибн Араби

Външно създанието е въображение, докато вътрешно то не е нищо друго освен Божественост. Затова движението към Реалността е винаги движение навътре.

Ибн Араби

Човешкото същество може да види Несътворения, Който няма подобие, когато то, отделеният човек, повече не може да се сравнява с никоя сътворена реалност. Това подразбира отдръпване от илюзията, която е космосът – не само обективната космическа илюзия, която е външна, но по-важното: отдръпване от илюзията или булото, че самият човек съществува отделно от Единственото Битие.

Осъществяването на Единството стъпва върху предварителната реалност, че в човека има нещо, което вече надминава областта на двойствеността и относителността. Това наричаме „скритост“, „косвеност“.

По пътя на моето духовно израстване, на самия му връх, Той направи от Трона Си диван за мен, а Царят се превърна в мой Принц. Останах в това състояние, без да възприемам нищо, което може да се сравни с мен сред всички вечни същности.

Ибн Араби

В това състояние човек не става Царя, макар Божият Трон и Царството да му се подчиняват, защото Царят се подчинява само на онзи, за когото може да се каже, че повече не съществува и който следователно не може да влезе в никакви взаимоотношения на двойственост.

В състоянието на Единение няма нищо сред творенията, което да е подобно на изчезналия човек.

Творенията са възможности за проявления, върху които Светлината на Бога проектира собствените Си сенки, образувайки по този начин космоса. Докато в най-висшата точка на духовното израстване установяваме реалност отвъд космоса, която едновременно предшества и следва космоса, едновременно същностно го прониква и надраства във всеки миг от „въобразеното“ 7 съществуване.

Състоянието на Единение е следствие единствено на Божията Милост.

Само самият Бог може да прояви в човека съзнанието за еднаквост с Чистата Безусловност на Божествената Същност.

Реалния е Абсолютна Светлина, докато невъзможното (несъществуващото) е чиста тъмнина. Тъмнината никога не се превръща в Светлина, нито Светлината – в тъмнина. Творението е гранична линия, междинен свят, между Светлината и тъмнината. Сам по себе си човекът не е нито светлина, нито тъмнина, защото той не е нито съществуващ, нито несъществуващ.

Ибн Араби

Когато казваме, че виждаме Бога и че естеството на това виждане е такова, че този, когото виждаме, е идентичен с виждащия, това означа, че Светлината вътре в човека избягва илюзорните ограничения на индивидуалността – тъмнината на небитието – и се възрадва в своята универсална и безгранична природа.

Обектът на виждането, който е Реалния, е Светлина, и онова, чрез което възприемащият Го възприема, е Светлина. Затова Светлината се обхваща в Светлина. Това е все едно, че Светлината се завръща в корена, от който се е проявила. Така че нищо не Го вижда освен Той самият. А ти, по отношение на своята идентичност, си идентичен със сянката, а не със Светлината.

Ибн Араби

Светлината на Бога се установява в сянката на отделния човек чрез онова, което наричаме „насищане“.

Знай, че винаги, когато нещо насища друго нещо, първото винаги се съдържа във второто. Този, който насища, се забулва за онзи, който е насищан, така че пасивният остава отвън, докато действащият е отвътре и е невидим.

Ибн Араби

Вътрешната Светлина на Реалността, която обитава в дълбините на външната сянка на въобразеното съществуване, е забулена от сянката, с която тя така или иначе няма общо основание. Затова казваме, че не човекът постига Същността, защото тъмнината никога не може да стане Светлина, а по-скоро, когато се постига Същността, това по необходимост подразбира пълното изчезване на сянката и завръщането на лъча Светлина в своя мистичен Източник, от който е бил излъчен.

Онова, което от човешка гледна точка наричаме осъществяване на Единството в състояние на изчезналост, за Реалния не е никаква промяна в състоянието на човека, а е просто отмахване на това, което на първо място никога не е съществувало наистина.

Чистото Битие е разкриване на Реалния по време на екстаз.

Ибн Араби

Висшата цел и крайното завръщане на гностика е, когато Реалния стане идентичен с него, а той повече не съществува. Затова казваме, че гностикът се смалява в състоянието на своето разширение. Гностикът никога не може да се смали без разширение, нито може да се разшири, без да се смали.

Ибн Араби

Гностикът трябва да се смали за света и за себе си, за да се случи разширението, чиито връх е уподобяването на истинското Единение с Реалния.

Ако гностикът е едно с Реалния и повече не съществува за самия себе си, тогава привидното му съществуване заедно с илюзорния му аз, приписан към това съществуване, трябва да изчезнат.

Основният път за постигане на изчезването е духовното уединение (халвах).

Халвах произлиза от думата „пустота“.

По време на духовното уединение сърцето, което е съкровеният дом на осъзнаването, се опразва от всички качества на космоса, за да може да се изпълни с присъствието на Бога.

Връзката, която сърцето има с Бога, се основава на това, че то е създадено по образа на Бога и че нищо друго не може да го изпълни, освен Бог.

Ибн Араби

За навлизане в духовно уединение е нужна правилна подготовка.

Правилното намерение е най-важно за уединението и то винаги е само Бог – не собственото въздигане, нито постигането на духовни състояния, нито търсенето на духовни сили. Само Бог трябва да бъде целта на човека, упражняващ уединение!

Въображението по време на уединението трябва да се държи под контрол, а за това се иска развиване на характера, добродетелите и будността.

Зикр е основната практика по време на халвах.

Доколкото изчезваш в Божието Име по време на зикр, дотолкова изчезваш в Божията Същност.

Ахмад ибн Аджиба

Зикр е твоето помнене на Бог, Бог и никой друг освен Бог.

Ибн Араби

Който помни Бога, придобива многобройни дарове по време на зикр: необикновени сили на възприятието, посвещение в тайните на природните, космични и небесни области, придобива знания за духовните състояния, възприема вътрешните образи на Божествените Мистерии, тези на Божия Трон и Писеца Му. Призоваващият обаче не трябва да спира на никое от тези нива. Той трябва да продължава напред, да постоянства в зикр и намерението му трябва да бъде насочено само към Бога, а не към даровете и благословиите Му.

Ибн Араби

Ако се спреш и останеш с това, което Бог ти дарява, Бог ще ти избяга. Обаче ако придобиеш Бога, нищо няма да ти избяга.

Ибн Араби

Преди фана, едно от състоянията, които се преживяват, е преживяване, по време на което те завладява екстаз и едно голямо задвижване на Любовта, и в него човек открива блаженство, което не е познавал никога досега. И ако не се спреш и тук, ти биваш изкоренен, после погълнат, унищожен и накрая разтворен.

Ибн Араби

Степените, които водят до Единение с Бога, наричаме „пътуване на светците до Бога“. По време на това пътуване природата на светците се разтваря. Първо, Бог им показва различните елементи, от които е съставена природата им, и областта, към която те принадлежат. После, те отдават и изоставят всеки елемент на съответстващата му област.

Начинът, по който светецът изоставя всеки елемент, е, че Бог изпраща преграда между този човек и онази част от него, която той е оставил зад себе си в съответния свят, така че той повече да няма съзнание за нея. Светецът обаче все още има съзнание за онова, което остава в него, докато най-накрая той не остане с Божествената Мистерия – Сирр, която е специфичният аспект, излъчващ се от Бога до човека. Когато остане само това, Бог премахва преградата на булото и човек остава с Бога, така както всичко останало от човека е останало със света, който му е съответствал.

Ибн Араби

След като прекосих всички Небеса и получих от Пророците различни духовни знания, казах: „Стига! Стига! Елементите на плътта ми са препълнени и не могат да ме поберат!“ и Бог премахна от мен условното ми измерение. Така, в това пътуване в нощта, аз придобих вътрешните реалности на всички Имена на Бога и видях, че Имената се завръщат в Единствения Обект и в Единственото Същество, и видях, че Обектът е това, което засвидетелствах, и че Съществото е моят живот. Затова моето пътуване беше само пътуване навътре в мен самия и беше посочване към мен самия и чрез това разбрах, че аз съм съвършен слуга без никаква следа от притежания.

Ибн Араби

Имената на Бога едновременно разкриват и се завръщат към Онзи, Когото именуват – обекта на съзерцанието.

Осъзнавайки, че аз съм самото съществуване на Онова, Което любя, повече не изпитвам страх от отделянето си от Бога.

Има два вида гностици. Първите познават Бога като себе си, а вторите Го познават чрез себе си като Него, не като себе си.

Ибн Араби

Първият вид гностици се отнасят до думите на Пророка, че онзи, който познае себе си, познава своя Господар. Този Господар е специфично Име на Бога, Което управлява човека. Това е пределът на човешката индивидуалност. Докато нивото на абсолютна отвъдност, тази на втория вид гностици, се зачева само благодарение на онази страна в човека, която в действителност е Той, а не ти.

Най-висшият гносис е да знаеш конкретно, не на теория, кой е истинският обект на познанието: Абсолютният Неделим, пред Когото отделният човек е строго и точно – едно нищо.

Ако ти не си, ти Го виждаш.

Ибн Араби

Гностикът е едно с Реалния само и единствено докато него го няма и той не съществува. Така гностикът е този, който знае чрез Бога, а не чрез самия себе си и той знае, че той, като човек, не може да познае Знаещия – той може само да бъде Знаещия, а това строго подразбира неговото несъществуване като отделеност.

За да бъде съвършено знанието, трябва да има съвършена идентичност между знанието и битието.

Аз обхванах Битието в знанието.

Ибн Араби

След преживяването на фана ти не спираш да бъдеш човек. За теб е невъзможно да престанеш да бъдеш човек, защото ти си такъв по естеството си.

Макар да станеш отсъстващ от себе си или да изчезнеш в ниво, което те поглъща, човешката природа пребъдва по своята същност.

Ибн Араби

Отделеното човешко съществуване независимо от тайната на съзнанието, скрита в него, по необходимост подразбира бедност на създанието спрямо Създателя.

Фана е качество на сътвореното съществуване, което не докосва присъствието на Реалния.

Ибн Араби

Фана е относително състояние на човешката природа и самото свеждане до продължителност на състоянието показва относителността на фана пред Лицето на Реалния, Който никога не спира да бъде.

За нас да съществуваш, означава да бъдеш беден.

Съвършен гностик е онзи, който най-пълно осъзнава своята нищета.

Из „Книга за изчезването в съзерцанието“
от Ибн Араби

Хората на Бога са очистили своето почитание от всяка идея за награда и са станали част от света на Светлината, в който текат реките на познанието. Те виждат Бога пряко в своето съзерцание и това е истинският смисъл на ихсан: 8 почитай Бога така, сякаш Го виждаш.

Тези хора са оставили въздаянието на Бога. Те не търсят отплата поради липсата на време, защото те са заети само с Бога, Който ясно им е показал, че човек, който изпусне своя дял от Бога, е губещ.

Бог е очистил сърцата на онези, които Той сам е избрал сред своите слуги. Той е осветил за тях извадения меч на Ръководството по начин, че дори просторът теснее за тях. Сред тях има такива, които прокопават корена (произхода) и такива, които сияят. Хората, облечени с това одеяние, считат онова, което им е дарено, за заем, а онези, които са погасили заема, превръщат същността на Словото на Мохамед в свой вътрешен дълг.

Заради теб Той твори и създава, не заради Себе Си, защото Той надвишава личния интерес и предпочитанията и нищо не се връща при Него освен онова, което вече Му принадлежи. Няма друго творение освен онова, което е знак за теб – затова изправи се пред този факт и мисли за него!

Той те е създал само за да Го почиташ и за да се реализираш в Него. Не се занимавай с нищо друго освен с Него. И всичко, което е различно от теб и различно от Него, е храна за теб, защото то достига до теб.

„Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат. Не искам от тях препитание и не искам да Ме хранят. Аллах! Той е Даващия препитанието“ (Коран 51:56). Затова, ако Той ти каже: „Вземи!“, кажи: „Ти си този, Който трябва да вземе“. И ако Той ти каже: „Върни!“, кажи: „От Теб при Теб“. И ако Той ти каже: „Как може да наредя: „Вземи“, а ти да Ми отвърнеш: „Ти взимаш, а аз не взимам?“, тогава Му кажи: „Това съм аз в действителност. Аз не взимам, защото взимането е действие, а аз нямам действия. Ти Си Взимащия, защото ти си Действащия. Затова Ти взимаш от мен онова, което Ти ми даваш, и не ми казвай да взимам, о, Ти, Който не взимаш, защото взимайки, Ти ме забулваш от Себе Си, а за мен няма взимане, защото Ти не Си мой и за мен няма друго възможно взимане освен ако то не е придобиване на небитие, а това е най-лошата от всички злини. Моля за прошка за тези унищожителни слова, о, Ти, Който разбираш, но никога не можеш да бъдеш разбран, и Който притежаваш, но никога не можеш да бъдеш притежаван!“.

Ако някой заяви, че Бог Се е скрил след откровение, което е преживял, тогава всъщност Бог никога не Се е разкривал на този човек, а някоя Светлина му се е разкрила и той казва, че това е Бог. В света няма постоянство в никое състояние, защото светът се изменя и затова човекът говори за някое було. По същия начин, ако в сърцето са изписани вярата, знаците и доказателствата и ако техните свидетели са установени в сърцето, тогава те никога не изчезват. Ако те изчезнат от сърцето на човека, тогава знай, че те никога не са били изписани там и той не е станал було за тях, а по-скоро те са станали було за него.

Бог те вижда, но не чрез онова, чрез което ти Го виждаш.

Архангел Гавраил попитал Пророка: „Какво означава ихсан?“, а Той отговорил: „Да почиташ Бога така, сякаш Го виждаш“ и по този начин Той е дал знак на хората на Пътя, че ако ти не си, Ти наистина Го виждаш: „Фа-ин лам такун тараху“, което означава, че виждането на Бога се случва само чрез твоето изчезване от себе си. Установено е, че буквата алиф в думата тараху, е поради Неговото проявление, защото виждането зависи от проявлението. Ако тази буква я нямаше, и кажехме тараху, виждането нямаше да се случи, защото местоимението ха, в думата тараху обозначава онзи, който отсъства, а отсъстващият не може да бъде видян и ако алиф беше изтрита, тогава Той щеше да се вижда без виждане, а това не може да се случи. Затова споменаваме буквата алиф. Що се касае до мъдростта, скрита в местоимението ха, смисълът е, че думите: „Ако ти не си, ти Го виждаш“ сочат към това, че докато ти виждаш поради съществуването на алиф, ти не казваш: „Аз обгърнах“, защото Той, Всевишния, е извънмерно Велик и Славен, за да бъде обгърнат, а това е невъзможно. Затова ха съществува като местоимение за онова, което отсъства от теб по време на виждането на Реалността на Истината, което свидетелства за теб невъзможността да я обгърнеш.

Из проучване на Уилям Читтик

Реалността е вродено осъзнаваща и съзнанието е неделимо от Битието.

Когато Бог създаде човешкия Дух, Той го създаде съвършен, напълно развит, рационален, осъзнат, с вяра в Единството с Него и с признание за Неговото Господство. Това е вродената природа и способност, с която Бог създаде хората.

Бог изпраща Своите пророци, за да напомнят (зикр) на хората онова, което те вече знаят, а дългът на човешкото същество е само да помни (зикр). Когато си спомни, то се завръща към своята вродена природа, от която никога не се е отделяло.

Човешкото същество е близо до Бога чрез Духа си и отдалечено от Него чрез тялото си, направено от пръст.

Душата, която е нивото на обикновеното съзнание, стои между светлината и тъмнината, между съвършенството и несъвършенството, между знанието и невежеството, между рационалното и ирационалното, между осъзнаването и липсата на осъзнаване, между силата и слабостта. Вътре в Душата вродената природа се представя от сияйните качества на Духа, които присъстват само смътно. Реализирането на вродената природа в нейната пълнота е целта на човешкото съществуване.

Всички неща във вселената с изключение на човека се намират на фиксирани и знайни спирки, защото всяко нещо е оцветено в определени атрибути на Битието за сметка на други. Поради това те никога не могат да стигнат до равновесие на атрибутите или цветовете – до един баланс, в който цветовете взаимно да се отменят, оставяйки само Чистата, Безцветна Светлина на Бога.

Човешките същества идват на този свят без фиксирана спирка и затова преминават през непрекъснати промени и трансформации до смъртта си. Те носят потенциала да проявят всеки цвят от Светлината, всяко качество на Битието и ако се развиват в хармония с Бога, те достигат до една незнайна спирка, наречена „спирка на не-спирките“.

Човек, който стигне тази незнайна спирка, проявява всяко качество на Битието в съвършена хармония и баланс с всички останали качества. Това именно е осъществяването на вродената способност на човека и това е завръщане в Божествения Лик, от който човекът е излязъл.

Ако обаче човек не се развие в хармония с безцветното и безгранично Битие, неговият Божествен Лик се разгръща като запазва само определени качества на Битието, но не всички. И човек влиза в знайна спирка, като всичко останало във вселената.

Човешкото същество заема уникално място в космоса, защото само то може да постигне цялостно проявление на качествата на Битието, които донасят Единението, Хармонията и Пълнотата. Тази специфична черта в човека е наречена „всеобхватност“.

От една страна, всеобхватността произлиза от това, че Бог е дарил на човека вродената способност да проявява безформената форма на Битието, която обхваща всички реалности. От друга страна, всеобхватността е плод на дълго съзерцание, концентрация и зикр.

Всеобхватността се постига чрез събирането на едно място на всички разпръснати сили на Душата и фокусирането им единствено върху Реалния. Суфи наричат това: „реализиране на съзнанието на Битието за самото Себе Си“.

От една страна, човешкото съвършенство означава осъществяване на всяко качество на Битието, което е в спящо състояние в човешкото Богоподобие. Човекът, като наместник на Бога на земята, е събрал в себе си всички атрибути по един осъзнат и деен начин и затова той управлява макрокосмоса от името на Бога.

От друга страна, човешкото съвършенство изисква отрицание: няма нищо друго реално освен Бог, а човешките същества са изцяло нереални. Те са абсолютни слуги на Бога, защото не притежават нищо, което да е тяхно, и само чрез своята нищета, те могат да утвърдят единствената реалност на Единия.

Вроденото естество на човека е да бъде опразнен от качествата на сътвореното, защото те са ограничение, а Битието е безграничност.

Само Пустотата позволява пълното саморазкритие на Битието.

Да бъдеш опразнен от сътворените качества, означава да бъдеш преизпълнен с Битието, което е несътворено.

Съвършеното човешко същество е изоставило всички качества, затова то няма качества. Но да бъдеш без качества, може само да означава да си приел качествата на Битието, Което единствено е безкрайно, неограничено от каквито и да било качества.

Съвършеният човек е пълно разкритие на Битието, невъзпрепятствано от каквито и да било качества, и при все това той е в пълен контрол на всяко едно качество.

Едновременната Несравнимост на Бога с всички неща и Всеподобието Му с всички неща и състоянията фана и бака отразяват двете противоположни, допълващи се положения на човека в космоса – това на съвършен слуга на Бога и на Негов наместник на земята.

Традиционно суфи противопоставят фана и бака и това води началото си от думите в Корана (55:26-27): „Всичко тук погива (фана). Но пребъдва (бака) Ликът на твоя Господ, Владетеля на величието и почитта“. „Земята“, това е човешкото Богоподобие, разглеждано по отношение на Неговата Несравнимост, докато „Ликът на твоя Господ“ е човешкото Богоподобие, разглеждано по отношение на Неговото Всеподобие. Божието Лице е саморазкритието на Битието в човешкото Богоподобие.

Когато човешкото същество утвърждава Несравнимостта, то отрича всяка реалност от себе си. Тогава целта на духовните практики става отхвърлянето на всяко твърдение за Божествени качества. Това е състоянието на слугата.

Щом всяка следа на аза е заличена, онова, което остава, е Всеподобието. Тогава Бог се преживява като разкриващ Се в създанието, за да му дари съществуване. Човешките качества са заличени, за да пребъдат Божествените качества. Това е състоянието на наместника на Бога в космоса. В действителност обаче Бог е, Който действа, защото слугата е изчезнал напълно.

Фана има седем нива, като още на третото търсачът се освобождава от качествата на сътвореното и губи осъзнаването за свои „собствени“ качества, защото той възприема само Божествените качества. Следващите нива се отнасят до различните видове засвидетелстване на Реалния.

Суфи свързват фана с идеята за засвидетелстването, което винаги се възприема чрез Божието Име „Свидетеля“ (Ал-Шахид), тъй като е казано: „Няма друг свидетел освен Свидетеля“.

Засвидетелстването на Реалния означава виждане на Реалния, но не само виждане с очите, а виждане със сърцето – вътрешния орган, който е мястото на осъзнаването.

Засвидетелстването на Реалния е разбулване или повдигане на булата между създанието и Реалния.

Ако по време на преживяването на фана изгубим съзнание, ние не се ползваме от опита си, защото оставаме недокоснати от преживяното.

Няма случай на засвидетелстване на Реалния, в който преживяното да не остави следа в онзи, който свидетелства. Следата е това, което наричаме „свидетел“. Ако след фана свидетелят го няма, тогава това не е било фана във Всеподобието, а е било сън на сърцето, защото според нас фана е от два вида: когато след фана намерим свидетеля, тогава тя е била правилна; когато не открием свидетеля след това, тогава я наричаме „сън на сърцето“. Това е подобно на някой, който спи и не сънува.

Ибн Араби

Сенките не могат да се установят, когато има светлина. Космосът е сянка, а Реалния е Светлина. Това е причината, поради която космосът се заличава, когато се случи саморазкритието, защото то е Светлина, а виждането на аза е сянка. Оттук следва, че виждащият, на когото се случва саморазкритието, е заличен за виждането на самия себе си по време на виждането на Бога. Когато Бог спусне булото, сянката се явява и чрез свидетеля се изживява блаженството.

По време на виждането на Бога не съществува съзнание нито за „аз“, нито за „друг“. Чак след като човек се завърне към своето самоосъзнаване, той изживява радостта чрез следата, оставена в Душата му от засвидетелстването на Реалния.

Истинското съвършенство се среща само в онзи, който засвидетелства едновременно и своя Господар, и себе си. Ако човек види Господаря си, докато е напълно освободен от виждането на самия себе си – както твърдят някои – той няма да спечели нищо и ще си остане несъвършен, защото тогава Реалния ще бъде този, Който вижда Себе Си чрез Себе Си, и това е начинът, по който нещата стават във всички случаи. Обаче каква ще бъде ползата за онзи, който предполага, че е изчезнал от себе си и в същото време е видял Господаря Си?

Ибн Араби

Да изчезнеш в Реалния, означава да живееш чрез Реалния.

Баязид Бистами е заявил, че не е постигнал Бога, докато Бог не го е призовал с думите: „Остави себе си и ела!“. Това означава, че Бог го е поканил да излезе от образа на себе си и да влезе в образа на Реалния, според който е създаден Адам. Човек може да приеме този образ, като прекрати прикрепянето си към всичко друго освен към Реалния.

Да изоставиш себе си и да отидеш при Бога, означава да премахнеш ограничението на невежеството и да преживееш себе си като Лице на Бога, обърнато към творението, и да понесеш безкрайните и винаги уникални саморазкрития на Бога.

Само онези, които постигнат това ниво, заслужават да се нарекат „истински хора“. В останалите, които са болшинство, разпиляващото качество на макрокосмоса в лицето на животинското царство, остава тяхна водеща черта. Тези хора няма да се възползват напълно от обединяващите качества на неограничения Божествен Лик на образа и подобието на човека.

Съвършеният човек преживява саморазкритието на Безпределния Бог на нивото на ограниченията. Всички качества на Бога се осъществяват в този човек, точно както се срещат в Реалния.

На съвършения човек не може да се припише никое качество, защото ако кажеш, че той е „това“, означава да кажеш, че той не е „онова“. А съвършеният човек не е „нито това, нито онова“ или той е „и това, и онова“.

Съвършеният човек не само се извисява отвъд всяко ограничение на сътвореното, но той също се извисява отвъд надмощието на едното от двете основни качества на Реалния – Единството и Множеството, Милостта и Гнева, Красотата и Величието, Несравнимостта и Всеподобието.

Хората на съвършенството са реализирали всички спирки и стоянки по Пътя и са минали отвъд тях до състояние отвъд Величието и Красотата, затова те нямат качества и нямат описание.

„Спирката на не-спирките“ представлява състояние на съвършения човек на пълно отсъствие на отделение, чисто Единение, сияйно съзнание, тотална свобода и еднаквост със саморазкритието на Реалния.

Съзнанието, което се преживява на „спирката на не-спирките“, може да се обясни само посредством аналогии и метафори. То е съвършено недостъпно за обикновения език, което означава, че хората са заслепени от сиянието на Светлината му. В действителност Светлината, преживяна от съвършения човек, свети вечно в мрака на космоса и единствено неспособността на човека му пречи да я види.

Съществува само една Светлина, обаче всяко виждане на тази Светлина, с изключение на виждането на Светлината на самата Себе Си, е оцветено от виждащия, независимо дали той е изчезнал за себе си или не.

Никой друг не е истински реален освен Реалния и никой друг не е истински съзнаващ освен Бога.

Други суфи учители за фана

Гносисът е език на единствеността. Когато гносисът говори, той разрушава всичко около себе си, а когато остава безмълвен, той разрушава онова, което е станало знайно.

Ал-Ниффари

Знай, че ти си скрит за себе си от себе си, и знай, че не постигаш Бога чрез себе си, а чрез Него.

Ал-Джунаид

Ако ти не живееш чрез себе си, можеш да живееш само докато изчезваш.

Ал-Джунаид

Аз съм най-вредното нещо за самия себе си.

Ал-Джунаид

Продължителността на щедростта на възнаграждението е пропорционална на дните, които си практикувал изчезването.

Ал-Ниффари

Бог ми рече: „Приеми Пълнотата чрез Мен и ще съзреш бедността на всичко останало“.

Ал-Ниффари

Разводът е отдалечаването на сърцето от привързаността му към света и пълното оттегляне от страстите и насладите на материалната природа.

Джавад Нурхбаш

Завръщането означава завръщане на търсача на Бога от разпръсването му в света в концентрацията му в Бога.

Джавад Нурхбаш

Отричане е да изоставиш всичко, което имаш и външно, и вътрешно: външно, да изоставиш човешките си тревоги, а вътрешно, да се откажеш от фантазиите и изкушенията.

Шах Да‘и Ширази

Ние и нашето съществуване сме несъществуване, а Ти си Абсолютното Съществуване, което само изглежда като унищожение.

Руми

Източникът на злото в нас е нереалният аз, който ни отделя от Бога.

Руми

Твоята агония няма да спре, докато ти не умреш за себе си. Не можеш да стигнеш до покрива, докато първо не се изкачиш по стълбата.

Руми

Гностикът е истински лъв, който гледа с очите на Бога и обявява война на себе си.

Но не се надявай да познаеш себе си чрез нещо друго освен самия себе си, защото няма нищо друго.

Ибн Араби

Бог ми каза, че не се интересува дали виждам света или не. Той Се интересува само дали виждам себе си, защото само когато спра да виждам себе си, мога да заявя, че наистина съм Го видял.

Баязид Бистами

Когато аз съм с Бога, аз съм по-голям от всичко. Когато съм без Него, аз съм нищо.

Баязид Бистами

О, Господи, колко още това „аз“ и „ти“ ще стоят помежду ни. Махни това „аз“ от мен, за да останеш само Ти!

Баязид Бистами

Слънцето, което търся, е скрито от мъглата на аза.

Баязид Бистами

Първо се покайвам заради мисълта, че аз съм видял Бога, а после се покайвам заради това покайване, защото то е само проявление на съществуването на аза ми. И накрая се покайвам за това, че изобщо виждам собственото си съществуване.

Баязид Бистами

В същността си суфизмът е качество на Бога, външно за самия суфи. Това означава, че съществуването му изисква изчезването на качествата на слугата, което позволява пребъдване на качествата на Бога. Суфизмът е качество на Бога, макар външно да е нужен постоянен стремеж на суфи по Пътя, което е качество на слугата.

Ал-Джунаид

Щом Ти ме убиваш, без значение е как ме убиваш – аз оживявам! Само не ме убивай с отделянето Си от мен! Всичко друго, но не това!

Ахмад Самани

Едва когато преживяващият го няма, преживяването се случва.

О, Господи, всички имат желания, докато аз искам да нямам желания. Всички имат себе си, докато аз искам да нямам себе си. Това, което искам, е да не бъда себе си!

Абул-Аббас Касим

Това, което искаш най-много,

това, което търсиш най-много –

изгуби себе си, както
влюбените се изгубват,

и ти ще бъдеш това.

Аттар

Суфизмът изисква да изоставиш всички привързаности. А няма по-първа привързаност от тази към теб самия. В мига, в който се занимаваш със себе си, ти вече се отделен от Бога.

Абу Саид ибн Абил-Кхаир

Мистикът знае без знание, без виждане, без сведения, без разбиране, без описание, без проявление и без було. Мистикът не се намира в себе си, а ако изобщо влиза в себе си, той пребъдва само в Бога.

Зул Нун

Знай, че когато се научиш да изгубваш себе си, ти ще стигнеш до Любимия. Няма друга тайна за научаване и повече от това аз не зная.

Ал-Ансари

Един час, прекаран в съзерцание на собственото ти несъществуване, струва повече от цяла година, прекарана в молитви с мисълта, че ти съществуваш.

Абу Саид ибн Абил-Кхаир

В продължение на двадесет и две години следвах стъпките на ал-Тирмиди. Той нямаше черти, сега вече и аз нямам такива. Тези, които разбират, ще ме разберат.

Баха ад-дин Накшбанд

Отделението е това, което те определя.

Единението е това, което те разсъблича.

Абу Али ад-Даккак

Фана и Любовта

На дъното на пълното изчезване е скрита Любовта.

Руми

Любовта е унищожение – фана.

Фана е кулминацията на Любовта.

Копнежът на Любовта е по несъществуващото, по отсъстващото.

Любовта се ражда от отсъствието. Когато това отсъствие стане присъствие, Любовта се превръща в знание. Когато тази Любов е Любов на Бога, това знание е знание на Бога. А когато това знание е съвършено, тогава гностикът повече не съществува, защото само Бог познава Бога, Който е знаещият, знанието и знайният.

Ибн Араби

Когато установява връзките си, Любовта се свързва само с несъществуващото, с това, което не притежава собствено съществуване.

Ибн Араби

Когато Красотата се разкрие изцяло, тогава нито любещият, нито Любимия остават.

Любовта поглъща човека. Тя изяжда човешката му природа и не оставя нищо след себе си. Щом веднъж разкъса тази природа, Любовта придобива съществото на любещия и се превръща в негов господар. Ако Красотата изгрее над Съвършенството, тогава тя ще погълне другостта на Любимия също, но това се случва на много по-късен етап.

Ахмад Газали

Любовта никога не е показвала цялото си лице на никого. И това е тайна, защото Любовта е ястреб от Предвечността. Тя е дошла във временния свят като пътник, чиято крайна цел е Следвечността. Тук Любовта не разкрива лицето си пред очите на временните създания, защото гнездото ѝ е от великата област на Предвечността и не всяка къща тук е подходящо гнездо за нея. От време на време тя се връща обратно до областта на Предвечността и се скрива под булото на своето величие и слава. Във всички случаи тя никога не е разкривала изцяло лицето на своята красота пред очите на знанието и никога няма да го направи. Обаче поради тайната си, ако човек веднъж прозре мистерията на доверието в нея, той ще я постигне, когато се освободи от привързванията и препятствията, които принадлежат на временния свят, и следователно се освободи от илюзията на знанието, от строежа на фантазиите, от философията на въображението и от шпионажа на сетивата.

Ахмад Газали

Любовта е едновременно въздухът и полетът, ловецът и плячката, целта и търсачът на целта, търсачът и търсеното.

Ахмад Газали

Докато любещият живее чрез себе си, той е изложен на отделение и единение, на приемане и отхвърляне, на свиване и разширяване, на мъка и радост. Той е затворник на времето. Обаче когато той умре за себе си, противоположните състояния отпадат, защото те представляват сбор от болести и желания.

Ахмад Газали

Всички противоположности изчезват в съзерцанието на Същността Му.

Уилям Читтик

Веднъж щом любещият навлезе в себе си, воден от Бога, неговият път към истинския му аз започва от Бога и води до Бога.

Ахмад Газали

Когато твоят живот е от Бога за Бога и когато твоето умиране за самия теб е от Бога и в Бога, това наричаме „скриване в тайната на дълбините на Илла 9“.

Ахмад Газали

Величието на делото на мистика се измерва с неговото изчезване в Бога.

В преживяването на всички видове фана се преминава от състояние на опиянение към състояние на трезвост и обратното. Трезвостта, която идва след опиянението от Бога, често е белег за развитие, обаче трезвост, която постоянства у човека, който не е преживял опиянението на блаженството, обикновено е знак за съпротива на егото му спрямо Божията Същност.

В истинската Любов няма възхвала. В нея се изгубваш в екстаз.

Муршид Самюел Люис

Копнежът по Бога изгаря в любещия всички мисли, желания и була на сърцето.

Любов е да се освободиш от всичко в сътворения свят и да избереш Бога. Това означава да служиш на Бога.

Уилям Читтик

Любовта се нанесе в дома ми и го разкраси, а аз си събрах багажа и си тръгнах. Ти си мислиш, че ме виждаш, обаче мен вече ме няма – това, което е останало, е Любимия.

Низами

Любовта има силата да унищожава и след това да съхранява.

Когато любещият се обедини с Любимия, тогава кого любиш и по кого копнееш, ако не по самия себе си? Езикът на Любовта все още подразбира двойственост, обаче когато Любовта и копнежът постигнат Единството, те престават да съществуват.

Рузбихан

Любовта и копнежът са етапи от Пътя, които все още подразбират съществуване на любещия – поне що се касае до начинаещите по Пътя. Що се отнася до елита сред суфите обаче, тяхната любов се намира в изчезването им в Любовта на Реалния, защото всички любови стават невидими в Любовта на Бога, чрез Божията Любов.

Абдула Ансари

Усъвършенстването на Любовта е краят на Любовта. В най-висшата си степен тя спира да съществува. В този миг може да говори само екстазът, затова Баязид е възкликнал: „Слава на мен!“, а Ал-Халладж: „Аз съм Реалния“. Преживяването на Единението на любещия е отвъд всички други начини на изразяване.

Карл Ърнст

На най-високото ниво на самопознанието, знанието за самия себе си носи разпознаването, че нищо не съществува освен аза, защото всичко, което срещаме в цялата вселена е саморазкритие на Бога. Във връхната си точка това Божествено саморазкритие е просто образът, по който е създаден човекът. Който постигне това ниво, разпознава абсолютната си подчиненост на Реалния и действа като Негов слуга във всичко, което прави. Постигането на това състояние се случва само чрез гносис, тоест чрез разпознаване на самия себе си.

Уилям Читтик

О, дервишо! Когато Бог те погледне, Той гледа към твоята безначалност, не към качеството на пръстта.

Ахмад Самани

Бог люби безначалното в тебе, не пръстта, от която си направен.

Безначалната Любов на Бога е източникът на всичко, което е, и всичко, което ще бъде.

Сърцата на гностиците са обърнати към безначалието, към Присъствието на Бога, когато те самите са отсъствали от Него.

Ахмад Самани

Бака – живот в Бога

Когато ти напуснеш себе си, това е фана. Когато Бог пристигне в тебе, това е бака.

Последната степен на фана включва в себе си бака, живота в Бога.

Фана и бака обозначават едно и също състояние, разглеждано от различни страни.

Когато човек достигне пълното си изчезване в Бога, това едновременно означава пребъдване и продължаване на живота му в Бога.

Когато говорим за фана, винаги имаме предвид изчезване от дадено по-ниско ниво на съзнанието и едновременно пребиваване, живот, в по-високо ниво на съзнанието.

С фана се отказваме от един вид осъзнаване за сметка на друго, по-висше, осъзнаване.

Състоянието на изчезването, фана, винаги се потвърждава от състоянието на бака, което го съпровожда.

Онова, което пребъдва, е саморазкритието на Реалния, а онова, което изчезва, е нереалното – ограниченото самосъзнание на човека.

Бака е твоята връзка с Реалния. А фана е твоята връзка със сътворената вселена, защото ти казваш: „Аз изчезнах от това или онова нещо“. Твоята връзка с Реалния е по-висша, затова бака е по-висше отношение, а двете състояния, фана и бака, са взаимосвързани.

Ибн Араби

Никой не живее в този Път, освен онзи, който е изчезнал, и никой не изчезва, освен онзи, който живее.

Ибн Араби

Човекът, описан чрез изчезването, винаги ще живее в състоянието на бака, и човекът, описан чрез бака, винаги ще живее в състоянието на изчезване.

Ако в обикновения живот човек вижда сътворените неща, но не вижда Бога, то във фана човек вижда само Бог, но не вижда сътворените неща. Обаче състоянието бака обединява тези две нива, така че човек вижда сътворените неща в Бога и Бога в сътворените неща.

Духовният път прилича на стълба. Първото стъпало е вярата, която е покорство. Последното стъпало е изчезването (фана), когато се изкачваш нагоре по стълбата, и животът (бака), когато слизаш надолу по нея. Между тези две стъпала има други стъпала: знанието за добродетелите, светостта, несравнимостта, независимостта, бедността, принизяването, извисяването, възприемчивостта, стабилността във възприемчивостта. Накрая идва фана, ако напускаш стълбата, или бака, ако влизаш в нея от върха ѝ.

Ибн Араби

Най-висшата степен на фана е завръщането към творението след бака и пълното скриване на Божествените атрибути. Това е доверието, което човекът е приел да понесе в името на Душите. Тук растежът и изявата се равняват на изчезването и пълното скриване.

Всяко предположение за преживяване на фана не е фана и всяко предположение за преживяване на бака показва, че още не си постигнал фана.

Умът тълкува Нирвана като отрицателно явление. Фана на суфи също е отрицателна, а бака – положителна. Обаче и двете са част от духовното израстване и развитие.

Фана и бака се отнасят не само до човека, но и до цялото творение, където те се обменят вечно.

Ти умираш и се завръщаш всеки миг. Всеки миг се обновяваш и животът пристига отново всеки миг. Само в тялото животът ти изглежда непрекъснат.

Руми

Единението с Бога е Мистерия и не съществува финално изчезване в Него.

Изчезването в Учителя

Мистикът умира за себе си чрез Любовта си към Бога – Любов, която той съзира в огледалото на своя Учител.

Айн ал-Кудат Хамадани

Ако ученикът преследва пътя на собствените си желания, той е почитател на себе си, егоист. Ученичество означава да се прекланяш пред Учителя си и да се опашеш с колана на Всемогъщия Бог и Неговия Пратеник.

Айн ал-Кудат Хамадани

При срещата ми с моя Учител 10 величието на Предвечността изгря в мен, а собственият ми ум и знания се разбиха на парчета и изгоряха в Неговата Слава. Почувствах се като творец, който не познава себе си. Истинският живот на моя Учител измести и обгърна съществото ми и облече илюзорния ми живот със самия Него.

Айн ал-Кудат Хамадани

Идеалният ученик е този, който загубва себе си в своя Учител. Първо, той загубва вярата си, а после и самия себе си. Това е толкова трудно за разбиране, че да намериш някой, който да го разбере по лицето на земята, се случва изключително рядко, защото от хиляди духовни ученици, които следват Пътя към Бога с цялото си сърце, само един влиза в тесния път на ученическото отдаване. В целия свят търся един ученик, чиято кожа мога да натъпча със слама, да я впрегна в ярема и да го провеся върху диска на слънцето, така че хората от света да го видят.

Айн ал-Кудат Хамадани

Учителят дарява смърт на егото и живот на сърцето и душата.

Присъствието на Учителя отваря пътя на изчезването.

Учителят е мост, а не идол.

Учителят е синоним на Божието Присъствие, защото Той живее вечно в Присъствието на Бога.

Султан Баху

Любовта отваря Присъствието на Учителя.

Шейх Саид Нурджан Мирахмади

Ако съзерцаваш образа на своя Учител с Любов, това отваря Присъствието Му. От Лика – към Присъствието на Учителя, а Присъствието Му издига Душата на ученика до Същността.

Присъствие означава твоята Светлина да се прикрепи към Светлината на Учителя.

Хората на Бога носят реалността на атомна енергия в кораба на своята Душа.

Представи си, че две Светлини се събират и по-висшата облича със Светлината Си по-нисшата: Светлината на Учителя облича Светлината на твоята Душа.

Ти винаги си едно цяло и си оставаш такъв, което означава, че Светлината, с която се обличаш, ще започне постепенно да покрива цялото ти същество. Ако само един или два атома от теб се приближат до Светлината на Учителя, Тя ще започне да облича всичките ти атоми, цялата ти светлина. Това е Присъствието Му.

Фана означава твоята Светлина да се изгуби в Светлината на Учителя; единството на твоята Светлина да навлезе в единството на Светлината на Учителя и тази Светлина да се завърне в Океана на Единството.

Ние идваме от Светлината и ще се завърнем в Нея.

Цялото Учение се основава на Любовта. Любовта допуска Душата в Присъствието на Учителя. Душата се облича с Присъствието на Учителя и във всяко свое действие, тя става едно с Него.

Всяка истинска Любов е разтваряне в „другостта“.

Муршид Самюел Люис

При изчезването в Учителя, вътрешният свят на търсача става едно с вътрешния свят на Учителя, сърцето му става едно със сърцето на Учителя, душата му става едно с душата на Учителя, дъхът му става едно с дъха на Учителя и всяка негова стъпка става едно със стъпките на Учителя.

Султан Баху

Когато по време на съзерцание, образът на Учителя обгърне цялото същество на търсача, това дарява на търсача присъствие сред Свещената Общност на Пророка.

Султан Баху

Който твърди, че е стигнал нивото на изчезване в Учителя, всъщност се намира на нивото на изчезването в Сатана. Който твърди, че е стигнал почетното ниво на изчезване в Пророка, всъщност е на нивото на проклятието. Който заяви, че се е приближил до изчезването в Бога, е хванат в капана на собствените си желания. Търсачът, който наистина се намира на нивото на изчезване в Учителя, се е освободил от всяко зло, от всички грехове, хватки на егото, опасности и отклонения на света, които могат да му се изпречат по пътя – от ниските нива до областта на Божия Трон. Този човек се е освободил от всички лъжи и съблюдава само Истината. Това е истинското ниво на изчезването в Учителя. Онзи, които в действителност стигне нивото на изчезването в Пророка, и вътрешно, и външно винаги пребъдва в присъствието на Пророка и Неговата Общност. Онзи, който се приближи до нивото на изчезването в Бога, всички негови постъпки са посветени само на Бога, неговият аз умира, сърцето му оживява, а душата му придобива безсмъртие. Той е винаги благословен да вижда Светлината на Същността и близостта си с Бога.

Султан Баху

Способността за концентрация предшества посвещението в изчезването в Учителя.

Концентрацията може да бъде: на ума, на интуицията и на предаността.

Концентрацията помага най-много на ученика да напредне в изчезването в Учителя.

Муршид Самюел Люис

Понякога на ученика се препоръчва съсредоточаване в Учителя. Опасността тук е, че то може да породи двойственост и ученикът да разглежда Учителя като някой различен от себе си. По-добрият подход е ученикът да пребивава в Тишина пред Учителя.

Напредъкът в концентрацията е напредък в изчезването. Напредъкът в съзерцанието е напредък в бака. Двете практики могат да вървят ръка за ръка и да изглеждат подобни, обаче концентрацията е от самия човек, докато съзерцанието се извършва посредством човека.

Външно Учителят и ученикът са двама, вътрешно те са едно. Ученикът може да усеща различията и да се възползва от тях, за да се извиси. Учителят обаче усеща Единството и Го използва, за да извисява другите.

Когато Духът е силен, заминаването на Учителя или ученика не е препятствие. Когато сърцата са сънастроени, няма значение дали са разделени от времето и пространството, дали живеят в различни тела или места. Енергиите са свързани и обмяната продължава.

Съвършенството на фана изисква тотално разтваряне в Любовта.

Съвършенството не зависи от това в кого си разтворен – в Христос, Пророка или някой друг.

Нивото на изчезване на съвършения Учител е такова, че Той може да унищожи целия свят в един миг, а безсмъртието Му означава, че Той може да даде живот на света в един миг.

Султан Баху

Когато ученикът напредва в изчезването, напредва също и Учителят. Ние казваме, че Учителят и ученикът предприемат заедно това пътуване и заедно напредват от състояние към състояние и от ниво към ниво.

Практиката да ходим в стъпките на своя Учител ни учи да се държим така, сякаш винаги се намираме във физическото присъствие на Учителя.

Да, има нива на изчезване в Учителя, в Пророка, в Бога и в живота в Бога, но всички те са заличавания – те не изразяват състояния.

Преди да изчезне в Бога, суфи първо трябва да угасне в Пророка, който е присъствие-посредник, гранична линия между Божествената и човешката реалност.

Бог е изпратил Мохамед с всеобщо послание за всички хора, без изключение. Пророкът е успял да възприеме това послание, защото е притежавал всеобщо естество, присъщо на всички пророци и апостоли, защото е бил най-балансираният, с най-съвършената природа. … Щом знаеш това и копнееш да видиш Реалния по най-съвършения начин, по който може да се прояви на човешкия план, тогава трябва да знаеш, че този начин не ти принадлежи, защото не притежаваш естеството на Мохамед. Когато Реалния се разкрива в огледалото на собственото ти сърце, твоето огледало ще Го прояви според естеството на собствената му конституция и в образа на неговата форма. А ти сам знаеш колко далече си от степента на Мохамед и знанията Му за Бога. Затова дръж се за вярата и следвай Пророка! Положи Мохамед пред себе си като огледало, в което съзираш собствения си лик и лика на другите. Щом направиш това, ще знаеш, че Бог ще се разкрие на Мохамед в това огледало. Аз ви казах, че огледалото проявява ефекта на това, което се вижда, от гледна точка на наблюдателя, който гледа. Затова проявлението на Реалния в огледалото на Мохамед е най-съвършеното, най-балансираното и най-красивото проявление – поради точността на огледалото му. Когато възприемаш Бога в огледалото на Мохамед, ти ще възприемаш едно съвършенство на Бога, което не можеш да възприемеш, ако се огледаш в собственото си огледало.

Ибн Араби

Не се опитвай да съзерцаваш Бога никъде другаде освен в огледалото на Пророка. Внимавай да не съзерцаваш Бога в собственото си огледало, нито да съзерцаваш Пророка и отразеното в Неговото огледало – в собственото си огледало. … Продължавай да следваш Пророка и да Му подражаваш и не ходи никъде, където не виждаш следи от Него, и поставяй крака си в отпечатъка на Неговия крак, ако искаш да бъдеш сред онези, които са постигнали висшите степени и висшето съзерцание.

Ибн Араби

Отсъстващите хора

Из проучване на Уилям Читтик

Бог е казал: „Моите приятели са скрити под наметалото Ми и никой не ги познава освен Мен“. Тези „незнайни“ приятели са познали Бога не чрез собствените си интелектуални способности, а защото Бог ги е избрал и им е дарил Себе Си.

Тези хора са известни като отсъстващите хора (ал-гайб) в космологията на исляма.

Според някои източници отсъстващите хора се делят на две групи: „хората под брой“, които запълват една вечна йерархия от 124 000 човека. Техният водач е Полюсът, който е най-съвършеното същество за времето и центърът, около който се върти светът на хората. След него са двамата Имама, Везирите на Полюса, четиримата Опори, седмината Заместника, дванадесетте Водачи и т.н. Втората група не са фиксирани на брой. Те заемат различни места според обстоятелствата, като повечето от тях попадат под властта на Полюса, обаче има и една група, известна като „самотниците“, която се намира извън неговия обсег.

Светът на видимото или това, което можем да засвидетелстваме, е „тяло“ на космоса, докато Отсъстващият свят е свят на Духа.

Както всички телесни неща, светът, който засвидетелстваме, е безкрайно раздробим и неговите основни качества са множественост, тъмнина, плътност, непрозрачност, чупливост, преходност, промяна, докато Отсъстващият свят носи белезите на единството, светлината, тънкостта, бистротата, силата, устоя, неподвижността.

От гледна точка на космоса, Отсъстващият свят е безкрайно по-обширен, могъщ, деен, съзнателен, интелигентен, състрадателен от видимия свят, въпреки че сравнени с Бога и двата свята, взети заедно, са едно нищо.

Областта на Отсъствието участва във всички лични и Божествени качества на хората пряко, а където има условия, и активно, затова тя е жива, знаеща, могъща, говореща, виждаща, състрадателна, прощаваща и отмъщаваща. Тези качества рядко се срещат във видимия свят, въпреки че техните „следи“ се проявяват в него. Това, че тези качества се коренят в областта на Отсъствието се потвърждава от изрази като „дух“ и „душа“. Обаче пълното реализиране на тези качества може да се търси само в областта на Отсъствието.

Човешкото същество заема уникално място в космоса, поради това, че е създадено по образ и подобие на Бога и като такова е образ на цялото творение, което е сбор от света на Отсъствието и видимия свят.

Реалността на човека изначално принадлежи на областта на Отсъствието, не на видимата област.

Да заявим, че светът на Отсъствието е по-реален от видимия свят, означава да признаем, че качествата като Любов, интелигентност, прошка, щедрост, правда и различаване спадат към истински Реалното и че колкото по-интензивни са тези качества у човека, толкова по-интензивно присъства Реалността у него.

Единствените постоянни реалности, единствените неща, които са истински Реални, са Божествените качества, а те се проявяват в най-значителна степен в областта на Отсъствието.

Къде е реалният свят? – Само в областта на Отсъствието!

Реалният свят може да се реализира напълно само в отсъстващата област на човека.

Ангелите, които също живеят в областта на Отсъствието, са второстепенни същества, което обяснява защо Бог им е заповядал да се поклонят на Адам, след като е съобщил на Адам имената на всички неща (Коран 2:34).

Само човекът може да назове Реалността в Нейната цялост, защото най-вътрешната част на неговото естество има достъп до всяко име, което Бог е известил на Адам. Когато назовава Реалността, такава каквато Тя изрича Себе Си, човекът задължително назовава областта на Отсъствието като основна и най-важна област.

Отсъстващите хора не живеят във видимия свят. Те живеят с Бога, Който проявява Себе Си най-пряко в Божествените Качества в областта на Отсъствието.

Човешките същества са най-реалните същества във вселената.

Само хората притежават всеобхватна природа, позволяваща им да проявят Божествените качества в пълнота, немислима за всички останали същества – и видими, и невидими.

Космосът е всичко друго освен Реалния – указател, сочещ към Него. Затова, погледнато от тази гледна точка, когато суфи каже, че присъства, това означава, че присъства със сърцето си пред Бога, че е постоянен в помненето на Бога и че отсъства от творението и космоса.

Присъствието с Реалния е пропорционално на отсъствието от създанията. Ако отсъствието е тотално, и присъствието ще бъде тотално.

Ал-Кушайри

Хората на присъствието са тези, които са с Мен.

Тези, които са напуснали буквата, са хората на присъствието.

Тези, които са напуснали себе си, са напуснали буквата.

Напусни знанието и ще напуснеш незнанието.

Напусни делата и ще напуснеш отплатата.

Напусни верността и ще напуснеш безверието.

Напусни обединението в името на единия.

Напусни единението и ще напуснеш отчуждението.

Напусни помненето и ще напуснеш забравата.

Напусни благодарността и ще напуснеш неблагодарността.

Напусни другостта и ти и ти ще напуснете булото.

Напусни булото и ти и ти ще напуснете отделението.

Напусни отделението и ще напуснеш близостта.

Напусни близостта и ще видиш Бога.

Ал-Ниффари

В знанието се намират този свят и другият свят.

В незнанието този свят и другият свят зазоряват.

Зората е целта на всичко явно и скрито.

Целта е изчезване във привидението на присъствието.

Ал-Ниффари

Буквата не влиза в присъствието.

Хората на присъствието минават покрай буквата.

Те не остават.

Ал-Ниффари

---