Елеазар Хараш – Афоризми за Суфите

I част

Пътят на Единството

1.

Този, който иска да утвърди Божието Единство, установява друг, редом до Него.

Хусаин Ибн Мансур ал-Халладж

2.

Наистина никой не потвърждава Единството на Бога, защото този, който Го потвърждава, Му противоречи. Той, Той е потвърждението на собственото Си Единство, и този, който си позволи да Го опише, Го опетнява.

Абд Аллах ал-Харави

3.

Сам Върховният Бог е, Който утвърждава Своето Единство посредством езика на всичките Си творения.

Хусаин Ибн Мансур ал-Халладж

4.

Ла илаха илла ‘Ллах е възхвала, а вярващият възхвалява Бога единствено от своето искрено сърце.

Ибн Ата Аллах ал-Искандари

5.

Няма друг Бог, освен Бог може да се изрече правилно само от този, който в своята душа и в своето сърце отрече всичко друго, освен Бога.

Ибн Ата Аллах ал-Искандари

6.

Няма друг Бог е пътят на „това начинание“, а освен Бог е крайната цел. Докато не си постоянствал в продължение на години в Няма друг Бог, няма да постигнеш освен Бог.

Абу Саид Ибн Абил-Кхаир

7.

Преди това имаше едно сърце и хиляда мисли. Сега всичко е сведено до Няма друг Бог, освен Бог.

Факхр ад-Дин Ираки

8.

С ла илаха (Няма друг Бог) аз отричам всичко друго, освен Бога, а с илла ‘Ллах (освен Бог) аз заявявам Божията Любов в сърцето.

Ала ад-Давла ас-Симнани

9.

Този свят е отрицание, затова търси в утвърждението. Твоята форма е нищо, затова търси в същността си.

Джалал ад-Дин Руми

10.

Този, който знае Тайната, е свободен от себе си и живее в компанията на Възлюбения. Отречи се от собственото си съществуване, отречи се от себе си и заяви съществуването на Възлюбения. Това означава Ла илаха илла ‘Ллах.

Абу Саид Ибн Абил-Кхаир

11.

Тавхид (учение за единството) е реалност, в която следите изчезват и знаците умират, а Бог е такъв, Какъвто винаги е бил.

Абул-Касим ал-Джунаид

12.

Сам Той е Наблюдателят, сам Той е Наблюдаваният! Няма друг, освен Него в света.

Мухйиад-Дин Ибн ал-Араби

13.

Освен Единствената Същност какво друго има в двата свята? Освен Него нищо друго не съществува в цялата вселена!

Абд ар-Рахман Джами

14.

Бог не е скрит от теб заради някоя реалност, която съществува отделно от Него, защото извън Него няма реалност. Това, което Го забулва от теб, е само илюзията, че може да има друга реалност, освен Него.

Ибн Ата Аллах ал-Искандари

15.

Дали човек е склонен към добро, или към зло, дали живее в метох, или е монах в манастира – от гледна точка на „формата“ всеки е друг, различен от Него. Но от гледна точка на реалността всичко е Той и никой не е друг, освен Него!

Абд ар-Рахман Джами

16.

Водата приема цвета на чашата.

Абул-Касим ал-Джунаид

17.

Те нито са Той, нито са нещо друго, освен Него.

Формула на ашаритите

18.

Няма нищо друго във вуджуд (съществуване, битие), освен Бога.

Абу Хамид ал-Газали

19.

Реалното става ясно, когато обозначението изчезне.

Ибн ал-Ариф

20.

В случайността няма нищо по-чудесно от това, което се случва.

Абу Хамид ал-Газали

21.

И във всичко има по един Негов свидетел, Който сочи към факта, че Той е Един.

Абул-Атахия

22.

Душата е океан без бряг.

Мухйиад-Дин Ибн ал-Араби

23.

Ако спуснеш с въже човек на най-­дълбокото място, той пак ще падне върху Бога.

Хадит

24.

Един ученик попитал Абу-Саид: „Къде да търсим Бога?“. Абу-Саид отвърнал: „Къде си търсил, че не си Го открил?“.

Абу-Саид Ибн Абил-Кхайр

25.

Ние се давим в безкраен океан, а устните ни са пресъхнали от жажда.

Ахмад ал-Гхазали

26.

И Той е с вас 1 (Коран, 57:4) означава, че Той търси заедно с теб. Той е по-близо до теб, отколкото си ти. Защо да търсиш навън?

Стани като топящия се сняг – отмий себе си от себе си.

Чрез Любовта вътрешният ти глас ще открие един говор, който израства в сърцето като бяла лилия.

Джалал ад-Дин Руми

27.

Не търси Бога; търси онзи,
който търси Бога.

Но защо изобщо да търсиш?

Той не е изгубен, Той е тук,

по-близо от собствения ти дъх.

Джалал ад-Дин Руми

28.

Почитай Бога сякаш Го виждаш, защото дори да не Го виждаш, Той те вижда.

Хадит

29.

Никога не съм виждал друго, освен Бога.

Абу Бакр аш-Шибли

30.

Накъдето и да се обърнеш, виждаш Лицето на Бога (Коран, 2:109). Това Лице е вечно течащо, непрекъснато и постоянно, то никъде не свършва. Истински любящите жертват себе си за това Лице и не търсят нищо в замяна.

Джалал ад-Дин Руми

31.

Ако гледаш с окото на разума, няма да откриеш нищо друго, освен Бога, облечен във физически форми. Ако обаче търсиш реалност, различна от Бога, преобразуването на твоето невежество ще остане непълно.

Абу Мадиан

32.

Никой не познава Бога, освен Бог.

Абу Саид ал-Кхарраз

33.

Няма друг действащ, освен Бог.

Абу Хамид ал-Гхазали

34.

Любящите не са тези, които търсят – в целия свят няма друг търсач, освен Него.

Джалал ад-Дин Руми

35.

Съществува само Бог. И знанието за Него, и познаващият Го не са нищо друго, освен Него.

Бадр ад-Дин ас-Симавни

36.

О, Господи, увеличи изумлението ми от Теб!

Хадит

37.

Разсъждавайте върху всички неща, но не разсъждавайте върху Естеството на Бога.

Хадит

38.

Невъзможността да разбереш е разбиране само по себе си.

Абу Бакр ас-Сиддик

39.

Единството на Бога е абсолютно неизразимо и неопределимо.

Абу Бакр аш-Шибли

40.

Когато умът на разумния човек постигне една висока степен на Единство, той стига до изумлението.

Абул-Касим ал-Джунаид

41.

Слава на Него, Който не е предписал на създанията друг път за познаването Му, освен невъзможността да Го познаем.

Абу Наср ас-Саррадж

42.

Попитали Абул-Аббас ад-Динавари: „Как позна Бога?“. Той отговорил: „Чрез това, че не Го познавам“.

Абул-Аббас ад-Динавари

43.

Суфи гледа в една посока и търси само Един.

Абу Саид Ибн Абил-Кхайр

44.

Тавхид означава нищо друго да не преминава през сърцето ти, освен Бога.

Абул-Аббас Саййари

45.

Единство означава нищо друго да не преминава през ума ти, освен Бога.

Абул-Аббас Касим

46.

Онзи, който се намира в океана на тавхид, ожаднява все повече с всеки изминал ден и никога не може да се насити – защото жаждата му се утолява единствено от Бога.

Юсуф ибн ал-Хусайн

47.

Виждай само Един, изричай само Един, познавай само Един – това обобщава корените и разклоненията на вярата.

Сад уд-Дин Махмуд Шабистари

48.

Който приема друг като заместител, а не Теб, се разочарова и който иска да се отдалечи от Теб, се изгубва.

Ибн Ата Аллах ал-Искандари

49.

Бъди радостен с Него, не с „други“ – Той е извор, а другите са като месец януари. Всичко друго, освен Богa те заблуждава, независимо дали това е твоят трон, царство или корона.

Джалал ад-Дин Руми

50.

Когато помолили Ал-Халладж да даде определение за тавхид, той казал, че тавхид означава да отделиш Вечното от временното. Ансари коментирал така: „Знаеш ли в какво се състои тавхид на Суфи? – В отричане на временното и в утвърждаване на Безначалното“.

Хусайн Ибн Мансур ал-Халладж

51.

Попитали Шейх Абу Саид: „Какво е суфизмът?“. Той отговорил: „Онова, което ни изглежда суфизъм, е политеизъм“. Попитали го: „Защо?“. Той отговорил: „Суфизъм е да пазиш сърцето си от всичко, което не е Бог. Обаче не съществува нищо, което да не е Бог“.

Абу Саид Ибн Абил-Кхайр

52.

Онзи, който създава понятия за тавхид; свидетелства за реалности; утвърждава Имена; приписва Атрибути и жонглира с описания, е изпуснал аромата на тавхид.

Абу Бакр аш-Шибли

53.

Ние и Ти не сме отделени един от друг, но ние се нуждаем от Теб, докато Ти не се нуждаеш от нас.

Абд ар-Рахман Джами

54.

Той е бил преди всичко и Той ще бъде след изчезването на всичко.

Айн ал-Кудат Хамадхани

55.

Нищо друго не произлиза от Единствения, освен Единство.

Ибн Сина (Авиценна)

56.

Нищо не стига до Теб от никого, нищо не излиза от Теб към никого; всичко идва от Теб към Теб; Ти си всичко и това е всичко.

Кхваджа Абд Аллах Ансари

57.

Всичко се завръща в своите корени.

Азиз ад-Дин Насафи

58.

Краят на тавхид означава да забравиш всичко друго, освен тавхид чрез тавхид.

Абу Бакр аш-Шибли

59.

Единството е живот в Бога чрез заличаване на всичко друго, освен Бога.

Абу Бакр аш-Шибли

60.

Тавхид означава да напуснеш предела на привидните ограничения и да пристигнеш в простора на унищожението във Вечността.

Абул-Касим ал-Джунаид

61.

В тавхид няма създания; никой не намира Бога, освен Бог. Тавхид принадлежи единствено на Бога; създанията са само неканени гости.

Абу Бакр аш-Шибли

62.

Тавхид е заличаване на следите на човешката природа. Тавхид е голото присъствие на Божествеността.

Рувайм ибн Ахмад

63.

Неговото було е самото Му съществувание. Той е забулен от Своето Единство по начин, който не може да бъде обяснен. Никой друг, освен Него не Го вижда – било той пророк, пратеник, съвършен светец или ангел, стоящ близо до Него. Неговият пророк е Той самият. Неговият пратеник е Той. Неговото послание е Той. Неговото Слово е Той. Той е изпратил Слово за Себе си от Себе си, от Себе си до Себе си, без посредник и без причинност, различна от Него самия.

Мухйиад-Дин Ибн ал-Араби

64.

Аз съм тихият приятел на онзи, който Ме почита.

Хадит кудси

65.

Аз Те призовавам… Не, Ти си този, който ме призовава към Себе Си. Как бих могъл да кажа: „Това си Ти.“, ако Ти не ми беше казал: „Това съм Аз.“?

Хусаин Ибн Мансур ал-Халладж

66.

Не минава нито ден без Всевишния да се обърне: „О, рабе Мой, ти се отнасяш към Мен несправедливо. Аз те помня, а ти Ме забравяш. Аз те каня при Мен, а ти отиваш при други“.

Сахл ал-Тустари

67.

Твоят зов: „О, Господи!“ е
Моят зов: „Аз съм тук.“

Твоята молитва е Моето
послание, любими,

и всичките ти усилия да се приближиш близо до Мен

са само знак, че Аз те
привличам към Себе Си.

Любящото търсене и болката ти
са знаци за Моята благодат!

Във всяко „О, Господи!“ –
сто пъти: „Ето лицето Ми!“.

Джалал ад-Дин Руми

68.

В книги с откровения прочетох, че Реалният Всевишен е дал две неща на общността на Мохамед, които Той не е дал нито на архангел Гавраил, нито на архангел Михаил. Едното е: „И споменавайте Ме, за да ви споменавам и Аз.“ (Коран, 2:152), а другото е: „Зовете Ме, и Аз ще ви откликна!“ (Коран, 40:60).

Малик ибн Динар

69.

Дъх, който не повтаря името на Бога, е пропилян.

Кабир

70.

Почитането на могъщия и славен Господ е храна за душата ми. Възхвалата Му е вино за душата ми, а свенът пред Него е дрехата на душата ми.

Дул-Нун ал-Мисри

71.

Отделянето от Него е кладенец, почитането Му е въже:

на дъното на кладенеца един Йосиф се крепи за въжето.

Джалал ад-Дин Руми

72.

Бог, Всемогъщия и Всевишния, е поставил ограничение на всички задължения, които е повелил на човешките същества, с изключение на дикр (призоваването). За него няма ограничение.

Абд Аллах Ибн Аббас

73.

Непрекъснато Те споменавам, не защото съм Те забравил; просто това е, което се излива от устата ми.

Дул-Нун ал-Мисри

74.

Един човек се приближил до един светец и му казал: „Когато се молиш на Бога, ако се сетиш, моля те, помоли се и за мен“. Дервишът му отговорил: „Горко ми в онзи момент, в който мисълта за теб, дойде в ума ми!“.

Низам ад-Дин Авлийя

75.

Светът и всичко в него е осъдено с изключение на дикр и с изключение на учителя и ученика.

Хадит

76.

Божият пратеник е казал: „Когато минете през райската градина, насладете се на плодовете “. Попитали го: „А какво са райските градини?“. Той отговорил: „Плодовете от припомнянето на Божието име (дикр)“.

Хадит

77.

Докато съществува припомняне на Единия, Когото боготворим, не скърби за целта.

Дул-Нун ал-Мисри

78.

Общият сбор на живота ни е един дъх, прекаран в компанията на Възлюбения.

Абу Саид Ибн Абил-Кхайр

79.

Всеки дъх, който съдържа споменаването на Бога, е съединен с Трона.

Сулайман ибн Абд Аллах

80.

Човек не може да вкуси от близостта на припомнянето, без да е изстрадал опустошението на забравата.

Абу Утхман ал-Хири

81.

Външното призоваване нямаше да съществува, ако ги нямаше вътрешното съзерцание и медитация.

Ибн Ата Аллах ал-Искандари

82.

За всяко сътворено нещо съществува наказание. За мистика наказанието е да бъдеш отделен от припомнянето на Бога.

Дул-Нун ал-Мисри

83.

Не казвай: „Аз съм нищо“, нито казвай: „Аз съм нещо“. Не казвай: „Нуждая се от това или онова“, нито пък: „От нищо не се нуждая“, а кажи: „Аллах“ и ще видиш чудеса.

Мулай ал-Араби ад-Даркави

84.

Един човек видял, че Джунаид държи броеница и възкликнал: „Въпреки твоята възвишеност ти още ползваш броеница!“. Той отговорил: „Аз не се отклонявам от Пътя, който ме е завел до моя Господ“.

Абул-Касим ал-Джунаид

85.

Припомнянето е свидетелство за Приятелство с Бога. Комуто е дарена благодатта на припомнянето, е разпоредено: „Ти наистина си приятел на Бога“.

Абу Али Даккак

86.

Дикр е лекарство за грешника; близост за отчуждения; съкровище за този, който уповава; трапеза за този, който има доверие; украса на този, който има връзка; начало за знаещия; килим за този, който е стигнал близо до Него; и опиянение за любящия.

Абу Саид Ахмад ал-Кхарраз

87.

Припомнянето на Божието Име кара хората да желаят пътуването. То ги превръща в пътници.

Джалал ад-Дин Руми

88.

Във външния свят вятърът поклаща дървото. Във вътрешния свят припомнянето полюлява листата на дървото на сърцето.

Джалал ад-Дин Руми

89.

Ако мисълта ти е скована, практикувай припомняне на Бога. Припомнянето на Бога задвижва мисълта. Направи припомнянето слънце за смразената си мисъл.

Джалал ад-Дин Руми

90.

Призоваването е дърво, чиито плодове са гносис.

Ибн Ата Аллах ал-Искандари

91.

Ако споменеш името Му в дълбините на кладенеца, Той ще превърне дълбините на кладенеца във висини на Рая.

Джалал ад-Дин Руми

92.

Когато устременият пътник се придържа към уединение и припомняне на Името Божие; когато изпразни сърцето си от отразяващи мисли и застане пред вратата на своя Господар в бедност, без нищо – тогава Бог ще му даде малко познание за Себе Си и за Божествените мистерии и науки.

Мухйиад-Дин Ибн ал-Араби

93.

Всяко нещо се полира, а сърцето се полира с припомняне на Бога.

Хадит

94.

Истински слуга на Бога е онзи, който си припомня Името Му, когато се изправя срещу врага.

Хадит

95.

Истината е посадена в центъра на сърцето като доверие от Бога, което ни е поверено да пазим. Тя се проявява с истинско покаяние и истински усилия. Когато си припомняме Бога и изпълняваме дикр, красотата на Истината заблестява на повърхността. Първоначално, човек рецитира Името на Бога с езика. След това, когато сърцето се оживи, човек рецитира вътрешно със сърцето.

Абд ал-Кадир ал-Джилани

96.

Абу Джафар Ахмад ал-Уриани, първият човек, когото срещнах по Пътя, ме попита: „Ти твърдо решен ли си да следваш Божия Път?“. Аз отговорих: „Слугата е решен, но Бог е този, който отрежда“. Тогава той ми каза: „Затвори вратата, прекъсни всички връзки и бъди в компанията на Великодушния. Той ще ти проговори, без було“. Аз приложих това, докато не получих просветление.

Мухйиад-Дин Ибн ал-Араби

97.

Има различни степени на припомнянето и всяка има свой път. Някои се изразяват на глас, други се чувстват вътрешно, в тишина – от центъра на сърцето. В началото човек трябва да изрича думите, които помни. После, стъпка по стъпка, припомнянето се разпростира в цялото му същество – то прониква в сърцето; издига се до душата; достига областта на тайните; след това областта на скритото; и още по-нататък – достига най-скритото от скритото. Колко далеч се разпростира припомнянето и нивото, до което то достига, зависи единствено от степента, в която Бог в Своето великодушие води човека.

Абд ал-Кадир ал-Джилани

98.

Ако ме питаш, братко, кои са знаците по Пътя, ще ти отговоря много ясно, без съмнение. Пътят, това е да виждаш Истината и да спреш с лъжата; това е да обърнеш лице към живата вселена; да презреш земните почести; да освободиш ума си от всяка амбиция за известност и слава; да се покориш на Неговата воля; да пречистиш душата си от злото и да я укрепиш с разум; да напуснеш дома на онези, които говорят прекалено много; да отидеш в дом, където хората са тихи; да пътуваш от проявленията на Бога към атрибутите на Бога и от там до Неговото Познание. Тогава, в този момент, ти ще си прекосил света на Мистериите и ще си пристигнал пред прага на Бедността. Когато станеш приятел с Бедността, твоята дълбока душа ще се е превърнала в разкаяно сърце. И тогава Бог ще извади от сърцето ти Бедността, а когато тя си тръгне, в сърцето ти ще остане само Бог.

Хаким Санаи

99.

Да се обърнеш към Бога, означава да обърнеш гръб на създанията. Да се обърнеш към създанията, означава да обърнеш гръб на Бога.

Ибн Ата Аллах ал-Искандари

100.

Има три вида хора, които призовават Бога. Едните призовават Бога с езика, докато сърцето им не внимава: това е призоваването (дикр) на „грешниците“, които не знаят нищо за призоваването и за Онзи, Когото призовават. Другите Го призовават с езика, докато сърцето им внимава: това е дикр на „пестеливите“ или състоянието на „наемника“, който търси награда, и чието търсене е простимо. Третият вид хора призовават Бога със сърцето; сърцето им е изпълнено с Бога, но езикът им не изрича призоваване, защото „Който познава Бога, езикът му увисва“. Това е дикр на „първенците (в богобоязливостта)“ – езикът им се е потопил в мистерията на дикр; дикр е в мистерията на Онзи, Който е призован; сърцето им е в мистерията на Любовта; Любовта е в мистерията на Светлината; Духът им е в мистерията на прякото виждане на Невидимия, а прякото виждане далеч не може да се опише!

Рашид ад-Дин Майбуди

101.

Суфизмът е припомняне; след това – възторг; после не е нито това, нито онова, докато не заизглежда, че изобщо не съществува.

Абул-Касим ал-Джунаид

102.

Дикр, в своята същност, е нарастващата сила на Изречения, която действа върху сърцето, докато самият дикр не се заличи и не изчезне.

Абу Хамид ал-Газали

103.

Бях скрит от Бога в продължение на тридесет години. Отсъствието ми от Него беше моето припомняне на Бога (дикр). Когато се въздържах (от дикр), аз Го видях на всяко ниво, в такава степен сякаш аз бях Той.

Баязид ал-Бистами

104.

Трябва да знаеш, че посредством твоя постоянен дикр Бог премахва всички була на невежеството и води човека до състоянието на виждане. Първият етап на дикр е езикът; вторият е сърцето; след това е появата на Божественото Присъствие в този, който рецитира дикр, което премахва нуждата от дикр.

Абу Хамид ал-Газали

105.

Не съществува припомняне, редом до виждането. Затова припомнянето трябва да бъде скрито с було. Въпреки че един хадит гласи: „Бог е редом до онези, които Го призовават“, това е зад булото на припомнянето. Винаги, когато обектът на търсене е зад булото, той няма покой. Когато булото се повдигне, се случва виждането и тогава припомнянето изчезва в разкритието на Този, който е бил Призован.

Мухйиад-Дин Ибн ал-Араби

106.

Наистина Бог е приготвил чаша за Своите приятели. Когато я изпият, те се опияняват; а когато са опиянени, те са пленени; а когато са пленени, те са благословени; а когато са благословени, те се разтварят; а когато се разтворят, те са свободни; а когато са свободни, те се отдават изцяло; а когато се отдадат изцяло, те търсят; а когато търсят, те намират; а когато намерят, те пристигат; а когато пристигнат, те са едно – не съществува разлика между тях и техния Възлюбен.

Али ибн Аби Талиб

107.

Онзи, който постоянно помни своя Господ, винаги забравя себе си.

Мулай ал-Араби ад-Даркави

108.

Истинското призоваване е заличаване на този, който призовава, в Призования.

Абул-Хусайн ан-Нури

109.

Истинското съвършенство е да изпразниш сърцето си от всяко призоваване (дикр) и съзнание, така че само Обектът на Призоваване да остане.

Азиз ад-Дин Насафи

110.

Доверявай се на Бога, докато припомнянето Му (дикр) напълно те завладее, защото създанията не са ти от полза. Всяка духовна истина, която не успее да заличи следите на създанията, не е реална истина. Духовната бедност е пътеводител към Божественото Единство и доказателство за отделяне от множеството. Смисълът на бедността е в това: да обръщаш внимание само на Него и на нищо друго.

Абу Мадиан

111.

Припомнянето, произнесено с думи, е само заявление, че сърцето не е забравило Бога. Вътрешното, безмълвно припомняне е движение на чувствата. Припомнянето на сърцето става посредством усещането, вътре в теб, на Божията мощ и красота, докато припомнянето на душата става посредством запалването на Божествената светлина, образувана от Божията мощ и красота. Припомнянето на нивото на тайната област става посредством екстаза от съзирането на Божествените тайни. Припомнянето на нивото на скритата област довежда човека до истинното обещание при Владетеля, Всемогъщия (54:55). Припомнянето на последното ниво, наречено „най-скрито от скритите“, води човека до състояние на заличаване на аз-а и единение с Истината. В действителност никой друг, освен Бог не знае състоянието на онзи, който е проникнал в областта, съдържаща всяко познание, която е краят на всичко. Той знае и тайното, и най-скритото (Коран, 20:7).

Абд ал-Кадир ал-Джилани

112.

Най-истинският стих, изпят от арабите, е строфата на Лабид: „Не е ли всичко друго, освен Бог нереално?“.

Хадит

113.

Само Бог има правото да каже: „Аз“, а онзи, който каже: „Аз“, няма да постигне гносис.

Абу Саид Ахмад ал-Кхарраз

114.

В онази Слава няма нито „аз“, нито „ние“, нито „те“. „Аз“, „ние“, „те“ и „той“ всички са едно.

Хусаин Ибн Мансур ал-Халладж

115.

Ти не си скрит от Бога посредством съществуването на нещо друго, което съществува редом до Него, понеже няма нищо друго, което съществува редом до Него. Ти си скрит от Него от илюзията, че нещо друго съществува редом до Него.

Ибн Ата Аллах ал-Искандари

116.

Украси ме с Единството Си, облечи ме със Себе Си, заведи ме до пълнотата Си, докато творението Ти не каже, щом ме зърне: „Видях Те!“ и Ти ще бъдеш това, а аз няма да бъда там.

Баязид ал-Бистами

117.

Всичко друго, освен Бога се намира насред три неща: несъществуващото вчера, пропиляното днес и нищожното утре. Затова нищо, освен Бога не съществува, и въпреки това всичко съществува чрез Бога. Затова всичко е Негово Съществуване.

Кхваджа Абд Аллах Ансари

118.

В продължение на тридесет години Всевишния беше мое огледало. Сега аз съм огледало на себе си, а онова, което бях, вече не съм, защото „аз“ и „Бог“ е политеизъм – отричане на Единството Му. Тъй като мен повече ме няма, Всевишния е огледало на Самия Себе Си. Забележи, че сега аз казвам, че Бог е мое огледало, понеже чрез мен говори Той, а мен ме няма.

Баязид ал-Бистами

119.

Единството с Бога е далече от сътворените неща. Да бъдеш Негов приятел, означава да станеш непознат за себе си. Когато условното умре, остава единствено същественото. Единството е като морето – погледни и виж как капката от океана е намерила толкова много форми и има толкова много имена: мъгла и вода, и дъжд, и роса, и глина, и растения, и животни, а накрая и човека в неговото съвършенство. Всички идват от една капка. Последната е същата като първата: всички са направени от тази капка. Призраците умират и за миг, навсякъде, остава само Съзидателната Истина. В този миг ти се приближаваш до Него: отделен от себе си, ти можеш да се присъединиш към Възлюбения. В Бога няма дуалност. В това Присъствие не съществуват „аз“, „ние“ и „ти“. „Аз“ и „ти“, и „ние“ и Той ставаме едно. Тъй като в Единството няма различие, Търсенето и Пътят, и Търсачът стават едно.

Сад уд-Дин Махмуд Шабистари

120.

Бог рече: „Това, което каза, е Истина (хакк); това, което чу, е Истина; това, което видя, е Истина; това, което провери, е Истина“. Аз казах: „Да! Ти си Истината и Истината вижда чрез Истината. Ти си Истината и Истината се потвърждава чрез Истината. Истината чува Истината чрез Истината. Ти си този, който чува, и Ти си този, който прави да се чуе. Ти си Истината и Ти си този, който прави Истината, че няма друг бог, освен Теб“. Той рече: „Какво си ти, ако не Истина? Ти говориш чрез Истината“. Тогава аз казах: „Не! Ти си Истината и Твоето слово е Истина и Истината е истина чрез Теб. Ти си Ти, няма друг бог, освен Теб“. Тогава Той ми рече: „Кой си ти?“. Аз Му казах: „Кой си Ти?“. Той рече: „Аз съм Истината“ (ана ал-хакк). Тогава аз казах: „Аз съществувам чрез Теб“. Той рече: „Ако ти съществуваш чрез Мен, тогава Аз съм ти и ти съм Аз“. Тогава аз казах: „Не ме отвличай от Себе си със Себе си. Да! Ти си Ти, няма друг бог, освен Теб“. И тогава моите атрибути станаха атрибути на Божественото господство, моят език стана Език на свидетелството на Единството (тавхид), а моите атрибути – Негови. Наистина „той е Той“, няма друг бог, освен Него.

Баязид ал-Бистами

121.

Излязох от Баязид, както змия излиза от кожата си. И тогава се огледах. Видях, че любящ, Възлюбен и Любов са едно, защото в това състояние на единение всичко може да бъде едно.

Баязид ал-Бистами

122.

При Бога няма място за два аз-а. Ти казваш: „Аз“ и Той казва: „Аз“. Или ти умираш пред Него, или Го оставяш да умре пред теб; тогава няма да остане двойственост. Обаче за Него е невъзможно да умре, нито субективно, нито обективно, защото Той е Вечноживия, Който не умира (Коран, 25:58). Той притежава такава Благост, че ако бе възможно, Той би умрял за теб, за да изчезне двойствеността. Но понеже за Него е невъзможно да умре, умираш ти, за да може Той да ти се яви и да изчезне двойствеността.

Джалал ад-Дин Руми

123.

Бог – да бъде Славата Му! – ми рече: „Знаеш ли кой си ти?“. Аз отговорих: „Да, аз съм не-съществуващото, което е проявено чрез Твоята проява; аз съм тъмнината, която се осветява от Твоята светлина“.

Тогава Той ми рече: „Щом знаеш това, постоянствай твърдо в това знание и внимавай да не поискаш онова, което не ти принадлежи: защото влогът (амана) трябва да се върне на своя собственик и заемът трябва да се изплати. Думите „условно съществуване“ винаги са ти принадлежали и винаги ще ти принадлежат“.

Той ми рече отново: „Ти знаеш ли кой си?“. Аз отговорих: „Да, аз в действителност съм Бог (ал-Хакк) (Реалния). Обаче метафорично и по отношение на Пътя аз съм създание (ал-кхалк). Аз съм условно създание по отношение на формата си, но не мога да не бъда необходимото Същество. Божественото Име ал-Хакк ми принадлежи по първородно право; името на създанието е само наименование под наем, формула за разграничаване“.

Той ми рече: „Скрий този символ и нека стената рухне, и зарови това съкровище, за да може да го извади само онзи, който постави душата си на жестоки изпитания и който погледне смъртта в очите“.

Амир Абд ал-Кадир ал-Джазаири

124.

Остави себе си и ела!

Баязид ал-Бистами

125.

Нека Бог ме опразни от всичко друго, освен от присъствието Си.

Анонимно

126.

Намирането (вуджуд) на Реалния се случва чрез загуба на себе си.

Абул-Касим ал-Джунаид

127.

Направи крачка извън себе си: целият Път продължава не повече от една крачка.

Шах Ниматуллах Уали

128.

Да бъдеш заличен, означава да станеш напълно невеж за собствените си атрибути и да бъдеш изцяло погълнат от пълнотата Му.

Абул-Касим ал-Джунаид

129.

Един час, прекаран в размишление за собственото ти несъществуване, е по-добър от цяла година, прекарана в религиозни поклонения с мисълта, че съществуваш.

Абу Саид Ибн Абил-Кхайр

130.

Между мен и Теб остава едно
„Ти съм аз“, което ме измъчва.

Ах! Чрез милостта Си премахни това „Ти съм аз“, което е помежду ни!

Хусаин Ибн Мансур ал-Халладж

131.

Това, което най-силно желаеш,

това, което търсиш, и това,
заради което пътуваш –
изгуби себе си, така както влюбените се изгубват –
и ти ще бъдеш това.

Фарид ад-Дин Аттар

132.

В празното сърце, свободно от аз-а,

може да се чуе отекващият вик:

„Аз съм Истината“.

Така човекът е едно с Вечния.

Пътуването, пътят и пътникът
са станали едно.

Сад ад-Дин Махмуд Шабистари

133.

Иди, о, ти, и помети жилището на сърцето си; приготви го да стане обител, дом на Възлюбения – когато ти излезеш, Той ще влезе. Когато се освободиш от себе си, Той ще покаже Красотата Си вътре в теб.

Сад ад-Дин Махмуд Шабистари

134.

Съвършените хора са реализирали всички нива и състояния и са преминали отвъд тях до нивото, което е над величието и красотата, така че те нямат нито атрибути, нито описание. Попитали Баязид: „Как си тази сутрин?“. Той отговорил: „За мен няма сутрин и вечер. Сутринта и вечерта принадлежат на онзи, който се ограничава с атрибути, а аз нямам атрибути“.

Мухйиад-Дин Ибн ал-Араби

135.

Когато Той е тук, теб те няма. Ако ти си тук, Той не е.

Абул-Касим ал-Джунаид

136.

Животът принадлежи на Реалния; умира това, което не е Той.

Абул-Касим ал-Джунаид

137.

Ходих от Бог на Бог, докато Той

не извика от мен в мен: „О, Ти Аз!“.

Така придобих състоянието на

унищожение в Бога.

Баязид ал-Бистами

138.

Тук е изгасената свещ, а там – живата светлина на Слънцето! Забележи разликата между двете!

Мохамед Шамс ад-Дин Хафиз

139.

Който познава себе си като нищо, познава своя Господар като Същество.

Абу Саид Ибн Абил-Кхайр

140.

Мистикът е човек, който умира – той обитава в естеството на онова, което е Реално. Такъв човек е чисто, ясно вино без утайки. Така, вече цялостен, той изнася Най-Красивите Имена.

Бинави Бадакхшани

141.

Аз станах вода и се видях като мираж. Станах океан и се видях като пръска от пяна. Придобих осъзнатост и видях, че всичко е само забрава. Събудих се и се намерих заспал.

Бинави Бадакхшани

142.

Ако можеш да се освободиш от себе си само веднъж, тайната на тайните ще ти се разкрие. Лицето на Незнайното, скрито отвъд вселената, ще се яви на огледалото на твоето възприятие.

Джалал ад-Дин Руми

143.

Животът е връзка, която не изчезва и не се променя. Нейното качество е установено като неизменно – и в Реалния, и в творението. Това е Божествен атрибут. Смъртта, обаче, е връзка, която изчезва. Тя е атрибут на застрашено съществуване и не докосва Присъствието на Реалния.

Мухйиад-Дин Ибн ал-Араби

144.

Светец е този, който бива заличен в своето състояние, докато Бог присъства в съзирането му на Реалността; Бог поема отговорност за неговото ръководство и светлините на властта падат върху му непрестанно. Той не знае за себе си нищо, нито разчита на друг, освен на Бога.

Абу Али ал-Джузджани

145.

Преминах през три състояния. Бях в състояние, в което нямаше да е чудно, ако всичко в Рая и Ада заплачеше за мен заради изумлението ми. Бях в друго състояние, в което нямаше да е чудно, ако аз заплачех за всичко в Рая и Ада заради неговата скритост от Бога и борбата му с Него. Бях в трето състояние, в което не виждах нищо друго, освен качествата на вечността, мощта, силата, властта и повелята. Съзерцавах изначалното и крайното. След това станах скрит от всичко, заличен от всичко и заживях във всичко.

Абул-Касим ал-Джунаид

146.

Аз съм времето на времената; аз съм причината на причините; аз съм лицето на Бога, към което се обръщаш; аз съм страната на Бога, на която се опираш. Аз идвам от Бога до някое място и когато съм благочестив, тогава Аз съм Той.

Али ибн Аби Талиб

147.

Аз съм Знакът на Всемогъщия. Аз съм гносисът на мистериите. Аз съм Прагът на Прага. Аз придружавам сиянието на Божественото Величие. Аз съм Първият и Последният, Проявеният и Скритият. Аз съм Лицето на Бога. Аз съм огледалото на Бога, Върховният Писец, Съхраненият Скрижал. Аз съм онзи, който в Евангелието е наречен Илия. Аз съм онзи, който притежава тайната на Божия пратеник.

Али ибн Аби Талиб

148.

Бог и нищо друго: привързаностите – прекратени, второстепенните причини – разтворени, външният вид – неутрализиран, ограниченията – отхвърлени, разбиранията – унищожени, историята – абсурдна, загатванията – слепи, изказът – отречен, злото – заличено, и Бог, Единственият, живее чрез Самия Себе Си.

Кхваджа Абд Аллах Ансари

149.

Аз съм потопен в Светлината като слънцето. Не мога да различа себе си от Светлината.

Джалал ад-Дин Руми

150.

Унищожението е краят на пътуването до Бога, а животът е началото на пътуването в Бога – защото пътуването до Бога свърша, когато пътуващият прекоси изцяло пустинята на съществуването с краката на искреността, a пътуването в Бога започва, когато след абсолютно унищожение на слугата му бъде дадено съществуване и същност, очистени от петната на преходното. Посредством това съществуване и тази същност той се изкачва над света, става достоен за Божествените Атрибути и придобива Божествените Белези.

Из ад-Дин Кашани

151.

Когато ти бъде разкрита мистерията на осъзнаването, че мистикът е едно с Божественото, тогава ще разбереш, че ти не си никой друг, освен Бога и че ти си продължил, и ще продължаваш… без „кога“ и без различни времена. Тогава ти ще видиш, че всички твои действия са Негови действия, и че всички твои атрибути са Негови атрибути, и че твоята същност е Негова същност, въпреки че от това ти не ставаш Той, нито Той става ти, нито в най-малка, нито в най-голяма степен. И не призовавай друг бог заедно с Аллах! Няма друг бог, освен Него! (Коран, 28:88), тоест няма нищо, освен Неговото Лице и затова на Аллах принадлежи и изтокът, и западът, и накъдето и да се обърнете, там е Ликът на Аллах. (Коран, 2:115).

Мухйиад-Дин Ибн ал-Араби

152.

С всеки изминал час Суфи става по-смирен, защото всеки час го приближава по-близо до Бога. Суфи вижда без знание, вижда без зрение, без да получава информация и без да наблюдава, вижда без описание, без забулване и без було. Той не е себе си, но доколкото изобщо съществува, той съществува в Бога. Неговите движения са породени от Бога и неговите думи са думи на Бога, излезли от устата му, и неговото виждане е виждане на Бога, Който е влязъл в очите му. Затова Всевишния е казал: „Когато обичам един слуга, Аз, Господарят, съм неговите уши, за да може той да чува чрез Мен; Аз съм неговите очи, за да може той да вижда чрез Мен; Аз съм неговият език, за да може той да говори чрез Мен; и Аз съм неговите ръце, за да може той да работи чрез Мен“ (хадит).

Дул Нун ал-Мисри

II част

Афоризми на Дул Нун ал-Мисри 2

153.

Преобладаващото състояние в сърцето на гностика е да вижда, че всичко идва от Бога, във всичко да се обръща към Бога и да моли Бога за всичко.

154.

Началото на пътя към Бога е Любовта. А белегът на Любовта е да се оставиш да бъдеш воден от Бога като Му дадеш себе си в дар; да вкусиш радостта от своето изгубване в онова, което Той люби, и да вкусиш радостта от изпълнение на Неговата воля.

155.

Ако хората знаеха колко ниско мнение имат хората на знанието за себе си, те щяха да хвърлят пръст по главите и лицата им.

156.

Аз познах моя Господ чрез Моя Господ.

157.

Смисълът на отричането е да се отречеш от себе си и да изоставиш всичко, което те разсейва от Бога, защото всичко, което те разсейва от Него, принадлежи на по-нисшия свят.

158.

Онзи, който гледа на този свят, без да го разглежда като място за учене (ибра), умъртвява сърцето си поради сразяващия ефект на това невежество.

159.

В едно откровение (таджалли) видях Дул Нун ал-Мисри. Той беше най-финият човек, когото съм срещал, и аз му казах: „Дул Нун, аз съм учуден от това, което казваш ти и от това, което казват тези, които повтарят твоите думите, че Бог (ал-хакк) е различен от това, което човек може да си помисли, представи или въобрази за Него“. След това припаднах. Когато възвърнах съзнанието си, треперех. Тогава въздъхнах дълбоко и казах: „Как може светът (ал-кавн) да е изпразнен от Него, когато светът съществува само чрез Него! Как може Той да е едно и също със света (айн ал-кавн), когато „Той е, а светът не е“ (уа кад кана ва ла кавн)! Скъпи Дул Нун, кажи това, което Бог казва, и едновременно отречи и потвърди: „Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всезрящия“ (Коран, 42:11). Той не е това, което си представяш, че е, и Той не е лишен от това, което си представяш, че е.

Мухйиад-Дин Ибн ал-Араби

160.

Чистото намерение (сидк) е Божият меч на земята – той не е положен върху нищо, но поразява всичко.

161.

Искреността (икхлас) е онова, което е свободно от заразата на врага (Сатана).

162.

Това, което очите могат да видят, се отнася до знанието, а това, което сърцето може да узнае, се отнася до безспорното.

163.

Три пъти пътувах. По време на първото ми пътуване открих науки, които са понятни за обикновените хора (амм) и за избраните (кхасс). По време на второто ми пътуване открих науки, които са понятни за избраните, но не и за обикновените хора. По време на третото ми пътуване открих науки, които са непонятни и за обикновените хора, и за избраните.

164.

Отречените (зуххад), а именно бедните сред гностиците (фукара ал-арифин), са царе в отвъдния живот.

165.

За всичко има наказание. Наказанието за гностика е да бъдеш отделен от призоваването (дикр) на Бога.

166.

Каквото и да си представяш за Бога, Той е нещо различно.

167.

Мъдростта не обитава в онзи, чиито стомах е пълен.

168.

Най-доброто желание на истинния човек е за ключ към сърцето на гностика.

169.

С всеки изминал ден гностикът се изпълва с по-голямо страхопочитание, защото с всеки изминал час той се приближава по-близо.

170.

Ако гностикът търси прехраната си, той не е никакъв гностик.

171.

Първата крачка на гностика е изумлението, после следва бедността, след това единението и после отново изумлението.

172.

Най-голямо познание за Бога има онзи, който е най-силно изумен от Него.

173.

Гностикът не се придържа към едно състояние – той се придържа единствено към своя Господ във всяко състояние.

174.

Гностикът е човек, който е сред хората, но е отделен от хората.

175.

Гностикът беше тук и си замина.

176.

Да бъдеш в компанията на гностик, е като да бъдеш в компанията на Бога: след като е приел чертите на Бога, гностикът е търпелив и нежен с теб.

177.

Крайното постижение на гностика е, когато той стане такъв, какъвто е бил, където е бил, преди да го е имало.

178.

Търси нуждите си с езика на бедността (факр), а не с езика на властта.

179.

Суфи е онзи, който, когато говори, думите му осветяват реалности (хака‘ик), а когато мълчи, крайниците му говорят вместо него за отделяне от привързаността (ала‘ик).

180.

Онзи, който е истински беден (ал-­факир ал-садик), не разчита на нищо, а по-скоро всичко разчита на него.

181.

Покаянието на обикновения човек е заради греховете му, а покаянието на избрания е заради невниманието му.

182.

Греховете на онези, които са привлечени близо (мукаррабун), са добрите дела на праведните (абрар).

183.

Горко на онзи, който претендира за гносис; който е отречен по професия и на онзи, който е привързан към собствените си дела на боготворене.

184.

Попитали Дул Нун: „Кое е най-финото и най-страшно було?“. Той отговорил: „Да признаваш егото си и неговите хитрини“.

185.

Попитали Дул Нун относно простия човек. Той отговорил: „Той е онзи, който не познава пътя към Бога, и не го изучава“.

186.

За теб не е добре да бъдеш в компанията на хора, които те мислят за безгрешен.

187.

Най-близо до неблагодарността (куфр) е онзи, който се намира в нужда, и няма търпение.

188.

Не тъгувай за онова, което ти липсва, защото то е подсещане за съществуващия слуга. Несъществуващото е онова, което не може да се яви да съществува, и чието съществуване е невъзможно. Затова, когато нямаш нещо, чието съществуване е възможно, то е това, което ти липсва, а не онова, което е несъществуващо.

189.

Да уповаваш на Бога (тауаккул), означава да оставиш плановете на аз-а и да ти бъде отнета собствената ти сила и мощ.

190.

Радостта и насладата на вярващия са в уединението (кхалуа), където той разговаря съкровено (мунаджа) със своя Господар.

191.

Щастието е радостта на сърцето от изпълнението на Божията воля.

192.

Суфи са хора, които са предпочели Бога преди всичко, затова Бог е предпочел тях преди всичко.

193.

Учението на Суфи се върти около четири неща: любов към Великия, презрение към маловажното, последвани от откровение и страх от промяна в духовното ниво (към по-лошо).

194.

Любов е да обичаш това, което Бог обича; да мразиш това, което Той мрази; да правиш онова, което е добро, и да изоставиш всичко, което те отклонява от Бога. По отношение на Бога, Любов е да не се страхуваш от упреците на укорителите и в същото време да бъдеш нежен към вярващите и твърд към невярващите. По отношение на религията, Любов означава да следваш Пратеника на Бога.

195.

Неопетнената и чиста Любов към Бога означава да отхвърлиш от сърцето и от удовете си онази любов, която е различна от Бога, така че в тях да няма любов различна от Бога и нещата да се правят чрез Бога и за Бога. Това означава Любов към Бога.

196.

Дул Нун отишъл да посети свой приятел, който бил болен, и му казал: „Онзи, който е нетърпелив в страданието си, не е истинен в Любовта си“, а болният му отговорил: „Онзи, който не открие наслада в страданието си, не е истинен в Любовта си“.

197.

Дул Нун отишъл при свой приятел, който обичал да говори за Любовта, и го сварил в страдание. Затова се обърнал към него: „Който намира болка в страданието си, не люби Бога“. Човекът отговорил: „Аз казвам, че който не се наслаждава на страданието си, не люби Бога“. Дул Нун отвърнал: „А аз казвам, че който се екзалтира заради Любовта си към Бога, не Го люби“. Тогава човекът рекъл: „Търся Божията прошка и се покайвам“.

198.

На онзи, който претендира, че люби Бога, кажи: „Внимавай да не пропаднеш заради нещо различно от Бога“.

199.

Най-ниското ниво на близост е да бъдеш хвърлен в Огъня и твоето отношение към Онзи, Комуто уповаваш, да не се промени.

200.

Страхът от Огъня, сравнен със страха от отделяне от Бога (фирак), е като дъждовна капка в бездънен океан.

III част

Книга на Мъдростта 3

201.

Полезно знание е това, чиито лъчи изпълват гърдите и повдигат булото на сърцето.

202.

Най-доброто знание е това, което е придружено от страха.

203.

Признаци за смъртта на сърцето са липсата на скръб заради непослушанието, което си допуснал, и изоставянето на съжалението за грешките, които си направил.

204.

Постъпките са само безжизнени форми. Присъствието на вътрешната реалност на искреността установява животворящия Дух в тях.

205.

Нека достатъчна награда за подчинението ти към Бога бъде това, че Той е отсъдил, че си достоен за подчинение.

206.

Ти се нуждаеш повече от дълготърпението Му, когато Му се подчиняваш, отколкото, когато не Му се подчиняваш.

207.

Понякога тщеславието така влиза в човека, че никой не го забелязва.

208.

Молитвата е пречистване на сърцето и отваряне на врата към невидимите светове.

209.

Той е знаел за неподчинението на слугите Си, затова е направил подчинението задължително. Така Той е завел слугите до послушанието – оковани във веригите на задължението. Твоят Господар е удивен от хората, които стигат в Рая, оковани във вериги!

210.

Той е повелил да Му служиш, което е същото като да кажеш, че Той е повелил влизането ти в Рая.

211.

Погреби съществуването си в земята на неяснотата, понеже онова, което изниква, без първо да е било заровено дълбоко, цъфти несъвършено.

212.

Слава на Бога, Който е скрил вътрешната реалност на свещеното, като е проявил качествата на човешката природа, и Който се е явил във величието на Господството, като е проявил слугуването!

213.

Слава на Онзи, Който не е оставил никакви знаци, водещи до светците Му, освен знакът, който води до Него, и Който не е присъединил никого към светците Си, освен онзи, който Той сам е пожелал да приеме при Себе си!

214.

Не можеш да поемеш нито дъх, без съдбата да го е повелила.

215.

Той те е облагородил с три Божествени дара: да Го призоваваш – понеже ако не беше Неговата благодат, ти нямаше да бъдеш достоен за потока на Неговото призоваване вътре в теб; това че Той те помни и е потвърдил връзката Си с теб; и това че Той е направил да те помнят онези, които са с Него, доизливайки по този начин благодатта си към теб.

216.

Когато светлината на абсолютната ти вяра заблести, ти ще видиш Отвъдния свят толкова близо до себе си, че няма да можеш да пристъпиш към него, и ще видиш, че затъмнението от изчезването ще завладее красотите на света.

217.

Външно създанията са илюзорни, но погледнати отвътре те са едно припомняне. Хората гледат външната илюзия, а сърцето – вътрешното припомняне.

218.

Най-добрият миг е онзи, в който съзреш беднотата си и чрез нея стигнеш до смирението.

219.

Не протягай ръката си, за да взимаш от създанията, освен ако не съзреш, че Даващият сред тях е твоят Господар. Ако това е така, тогава вземи онова, което съвестта ти казва, че е подходящо за теб.

220.

По-добре търси скритите си слабости, отколкото невидимите реалности, скрити от теб.

221.

Източник на всяко неподчинение, безразличие и страст е самодоволството. Източник на всяко подчинение, будност и добродетел е недоволството от себе си. По-добре бъди в компанията на невеж човек, който е недоволен от себе си, отколкото в компанията на учен човек, който е доволен от себе си. Защото какво знание може да има в доволния учен? И какво невежество може да има в необразования, който не е доволен от себе си?

222.

Как да бъдат престъпени законите на природата и да се случи чудото, ако ти от своя страна още не си престъпил лошите си навици?

223.

Неизлечимата болест идва тогава, когато сладостта на страстта завладее сърцето.

224.

Не е страшно, ако пътят ти към Бога те обърква; страшно е, ако страстта те превземе.

225.

Външно, участието на егото в неподчинението е ясно, обаче вътрешно, участието на егото в подчинението е скрито. Наистина е трудно да излекуваш онова, което е скрито!

226.

Когато ти е трудно да избереш между две неща, виж кое от двете тежи повече на егото ти и избери него. Защото в действителност само това, което е Истина, тежи на егото.

227.

Ако не бяха желанията и страстите на нисшата душа, развитието на адепта нямаше да бъде възможно: защото не съществува разстояние между Него и теб, което да бъде изминато по време на пътуването, нито съществува частица между Него и теб, която да бъде заличена от единението ти с Него.

228.

Един от знаците, че разчиташ на себе си, е когато губиш надежда при провал.

229.

Ако искаш пред теб да се отвори вратата на надеждата, помисли какво достига до теб от Него; обаче, ако искаш вратата на скръбта да се отвори пред теб, помисли какво достига до Него от теб.

230.

Надеждата върви ръка за ръка с постъпките, в противен случай тя е желание.

231.

Само страхът, който не дава мир, и неуморимото желание могат да изгонят страстта от сърцето.

232.

Ако въпреки интензивната ти молитва, отговорът от Бога се забавя, нека това не бъде причина за отчаянието ти. Защото Той е обещал отговора Си за онова, което Той избере за теб, а не за това, което ти избереш за себе си – във времето, когато Той реши, а не когато ти пожелаеш.

233.

Ако това, което ти е обещано отгоре, не се случи, макар времето, когато е трябвало да се случи, да е било уточнено, това не трябва да те кара да се съмняваш в обещанието. В противен случай разумът ти ще бъде затъмнен, а светлината в сърцето ти – угасена.

234.

Да искаш нещо от Него, означава да Му нямаш доверие. Да Го търсиш, означава да не си с Него. Да искаш някой друг е безсрамие пред Бога. Желанието за някой друг е за сметка на отдалечаването ти от Бога.

235.

Не е важно, че търсенето съществува. Важно е да изправиш поведението си.

236.

Не мисли, че Той отвръща бавно на молитвите ти. По-скоро мисли, че приближаването ти към Него е бавно.

237.

Понякога гностикът се срамува да представи спешната си нужда пред своя Господар, защото е доволен от Неговата воля. Защо тогава да не се срамува да представи спешната си нужда пред някое Негово създание?

238.

Най-доброто, което можеш да искаш от Него, е това, което Той иска от теб.

239.

Да не подчиняваме повелите на Вечния на условни причини!

240.

Да се стремиш към онова, което вече ти е обещано и да не изпълняваш онова, което се иска от теб, е замъгляване на съзнанието.

241.

Онзи, който иска от настоящето нещо различно от това, което Бог е проявил в момента, изобщо не е изоставил невежеството си!

242.

Всяко търсене, предприето с помощта на Бога, ще върви; всяко търсене, предприето от теб, ще бъде безплодно.

243.

Всичко зависи от Волята на Бога, но тя самата не зависи от абсолютно нищо.

244.

Понякога Той ти дава, като взима, а понякога ти взима, като дава.

245.

Когато Той ти дари разбиране за лишението, то става дар за теб.

246.

Когато Той дава, Той ти показва добротата Си; когато Той те лишава, Той ти показва силата Си. И във всичко това, Той ти Се разкрива и идва при теб с Любовта Си.

247.

От лишението боли само защото не виждаш Бога в него.

248.

Понякога Той отваря за теб вратата на подчинението, но не и вратата на приемането; а понякога Той осъжда греховете ти и това става причина да стигнеш до Него.

249.

Щом, когато даваш, даването те разширява, и когато ти отнемат нещо, лишението те свива, приеми това за доказателство за липса на зрялост и искреност в служенето ти.

250.

Има два вида благодат, от които никое създание не може да се отдели и които са неизбежни за всички: благодатта на съществуването и благодатта на прехраната.

251.

Когато Той те отстранява от творенията Си, знай, че Той иска да отвори за теб вратата на близостта ти с Него.

252.

Онзи, който ти отдава почит, отдава почит единствено на булото Му в теб. Затова, слава на Онзи, който те е забулил, а не на този, който ти отдава почит и ти благодари!

253.

Той първо те е направил свидетел, преди да е поискал да свидетелстваш. Затова външните способности говорят за Неговата Божественост, докато сърцето и най-вътрешните чувства, са постигнали Единството Му.

254.

Провидението Му и грижата Му за теб не се дължат на нещо, което ти си направил. Къде беше ти, когато Той те срещна с Провидението Си и ти показа грижите Си? Нито искреността на състоянията, нито съществуването на нивата имат някакъв живот във Вечността Му. Там има единствено чисто дарование и сюблимно даряване.

255.

Подчинението ти не Го облагодетелства и неподчинението ти не Му пречи. Само заради твоето благо Той е повелил едното и забранил другото.

256.

Щом знаеш, че дяволът никога не те забравя, тогава и ти, от своя страна, никога не забравяй Онзи, който държи челото ти в ръцете Си.

257.

Той е направил дявола твой враг, за да може чрез него да те привлече към Себе Си, и Той е разтурил душата ти срещу теб, за да бъде привличането ти към Него вечно.

258.

Той те е поставил в междинния свят между Творението Си и Себе Си, за да ти покаже величието на твоето собствено положение сред Неговите създания и за да ти покаже, че ти си скъпоценен камък, в който са скрити перлите на Творението Му.

259.

В отчаянието си ти си свободен човек, но в желанията си ти си роб.

260.

Онзи, който се определя като смирен, наистина е горд, защото смирението се поражда само в сюблимно състояние. Затова, ако ти се определяш като смирен, ти си горд.

261.

Скромният човек не е онзи, който в скромността си вижда, че е над това, което прави; скромен е онзи, който в скромността си вижда, че е под това, което прави.

262.

Пази се, да не би щедростта Му към теб и постоянното ти лошо поведение към Него, стъпка по стъпка, да те заведат до разрушението. „Ще ги въвлечем в гибел оттам, откъдето не ще узнаят“. (Коран, 7:182)

263.

Невежество е от страна на ученика да се държи неправилно и после, когато наказанието му закъснее, да си мисли: „Ако това поведение не беше правилно, Бог щеше да спре да ми помага и щеше да ме изостави“. За ученика помощта може да бъде спряна и без той да осъзнава, тя може да намалее. А може да се случи да оставят ученика настрани от Бога, без той да го осъзнава и Бог да го остави да постъпва така, както той сам иска.

264.

Манната пристига според способността за възприятие, а изливането на светлините според вътрешната чистота.

265.

Добрите дела са резултат на добрите състояния. А добрите състояния се пораждат от нивата, в които обитават онези, които са се реализирали духовно.

266.

Той е позволил на вдъхновението да те посети, за да тръгнеш към Него. Той е позволил на вдъхновението да те посети, за да те измъкне от хватката на другостта и да те освободи от затвора на сътворените неща. Той е позволил на вдъхновението да те посети, за да те извади от затвора на твоето съществуване и да те заведе в безпределното пространство на твоите съзерцания.

267.

Онзи, който напредва по Пътя, не трябва да разгласява своите вдъхновения, защото това наистина намалява силата им вътре в сърцето му и го лишава от искреност към своя Господар.

268.

Когато небесното вдъхновение дойде при теб, то разрушава навиците ти. „Царете, когато нахлуят в някое селище, го разрушават“ (Коран, 27:34). Вдъхновението идва от Присъствието на Всемогъщия. И в резултат всичко, което му се противопоставя, се разбива на парчета. „Истината Ние хвърляме срещу лъжата и я поразява, и ето я погива!“ (Коран, 21:18).

269.

След като лъчите на вдъхновението са били излъчени към теб и техните мистерии – вложени в теб, не търси продължението им, защото в лицето на Бога ти имаш някой, който ти помага да се освободиш от всичко; но нищо не ти разрешава да се освободиш от Него.

270.

Светлините на някои хора предшестват молитвите им, а молитвите на други – предшестват светлините им. Съществува призоваващ, който призовава, за да бъде озарено сърцето му. Съществува и друг призоваващ, чието сърце първо бива озарено и след това той започва да призовава.

271.

Онези, които пътуват към Бога, са водени от светлината на тяхната посока, докато онези, които са в Единство с Бога, имат светлината от срещата, лице в лице, с Него. Първите принадлежат на своята светлина, докато светлината принадлежи на вторите, защото те принадлежат на Бога. „Кажи: „Аллах!“ После остави ги в своята заблуда да се забавляват“! (Коран, 6:91)

272.

Той не позволява на онези, които пътуват към Него, да виждат постъпките си и не позволява на онези, които са постигнали Единство с Него, да съзерцават нивото си. Той прави това за пътуващите, защото те не са постигнали искреност към Него в постъпките си и Той прави това за слелите се с Него, защото като ги лишава от съзерцание на собственото им ниво, им дава да съзерцават Него.

273.

За гностика е по-страшно да се разширява, отколкото да се събира, защото малцина са онези, които при разширение могат да запазят правилното поведение.

274.

Понякога в нощта на стеснението Той те учи на онова, което не си научил в блясъка на деня на разширението. „Не знаете кой ви е по-близък по изгода“. (Коран, 4:11)

275.

Светлината е армията на сърцето, така както тъмнината е армията на нисшата душа. Затова, когато Бог пожелае да помогне на Своя раб, Той му дава армия от светлина и го отделя от силите на тъмнината и другостта.

276.

Прозрението принадлежи на светлината, различаването на разума, а развитието и упадъкът принадлежат на сърцето.

277.

Той е осветил външните явления със светлините на творението Си, и Той е осветил най-вътрешните центрове в човека с несътворените светлини на Своите качества. По тази причина светлините на външните явления залязват, докато светлините на сърцето и на най-вътрешните центрове не залязват. Затова е казано: „Наистина слънцето залязва в края на деня, но слънцето на сърцето никога не залязва“.

278.

Сърцата и най-вътрешните центрове на съществата са мястото, където се зараждат светлините.

279.

Вътре в сърцата е вложена светлина, която се подхранва от друга Светлина, която излиза от съкровищницата на невидимите области. Съществува светлина, с която Той ти разкрива творението Си, и съществува светлина, с която Той ти разкрива атрибутите Си.

280.

Има светлини, на които е позволено да пристигнат до сърцата, и други – на които е позволено да влязат в тях.

281.

Понякога върху теб се изливат светлини, които намират сърцето ти претъпкано с форми на творението. Затова тези светлини се връщат обратно, откъдето са дошли. Опразни сърцето си от другостта и ще изпълниш сърцето си с интуициите и мистериите на гносиса.

282.

Значението на светлините на сърцата и на най-вътрешните центрове на съществата се разкрива само в отвъдния, невидим свят, така както светлините на небето се проявяват само във видимия свят.

283.

Случва се сърцата да спрат по Пътя си, щом стигнат до светлините, така както нисшите души биват заблудени от затъмнението на другостта.

284.

Единството ти с Бога е единство чрез познанието ти за Него. Все пак Бог е отвъд това да бъде в единство с каквото и да било и е отвъд това каквото и да било да бъде в единство с Него!

285.

Стреми се към качествата на Бога и реализирай качествата на слугата.

286.

Ако се сливаш с Него само след унищожението на пороците ти и изчезването на желанията ти, никога няма да се слееш с Него. Вместо това, когато Той иска да се слее с теб, Той покрива твой атрибут с Негов атрибут и скрива твое качество с Негово качество. По този начин Той те единява със Себе Си посредством онова, което се излива от Него към теб, а не посредством това, което стига от теб до Него.

287.

Само съзерцанието на Неговите качества може да те изведе от твоите качества.

288.

Осъзнай качествата си и Той ще ти помогне чрез Неговите качества; осъзнай нисшестоящото си положение и Той ще ти помогне с Върховенството Си; осъзнай безсилието си и Той ще ти помогне със Силата Си; осъзнай слабостта си и Той ще ти помогне със Силата и Мощта Си!

289.

Светът те обхваща по отношение на човешката ти природа, но светът не те обхваща по отношение на неизменността на духовната ти природа.

290.

Постоянството в святостта не изисква липса на атрибути на човешката природа. Святостта е като греенето на слънцето през деня: тя се явява в света, но не е част от него. Понякога слънцата на Неговите Атрибути греят през нощта на твоето съществуване, а понякога Той ти ги отнема и те завръща в съществуването. Затова светлината на деня не идва от теб до теб, а се излива върху теб.

291.

Целият свят е тъмнина. Светът се осветява единствено от проявата на Бога в него. Онзи, който гледа света и не съзира Бога в света, преди света, след света и чрез света, се нуждае от светлина. Този човек е скрит за слънцето на гносиса от облаците на сътворените неща.

292.

Това, което ти показва съществуването на Всемогъщието Му, е, че Той те е скрил от Себе Си с онова, което не съществува редом до Него.

293.

Реалният не е забулен. По-скоро ти си този, който е забулен и не може да Го види, понеже, ако нещо можеше да Го забули, тогава това, което Го забулваше, щеше да Го обхване. Но ако нещо Го обхващаше, това би било ограничение за Него: всяко ограничение върху нещо притежава сила над това нещо. А „Той е Всевластващия над Своите раби” (Коран, 6:18).

294.

Лъчът светлина вътре в сърцето позволява да свидетелстваш близостта Му. Окото на този лъч позволява да наблюдаваш своето несъществуване поради Неговото Съществуване. Истината на сърцето прави възможна да свидетелстваш Неговата Истина, а не своето несъществуване или съществуване.

295.

Бог е бил и не е имало нищо, редом до Него. И сега Той е такъв, какъвто е бил винаги.

296.

Колко чуден е този, който бяга от неизбежното и търси мимолетното! „Не очите са слепи, а сърцата в гърдите са слепи“. (Коран, 22:46)

297.

Аскетите и отдадените са отчуждени от всичко само защото отсъстват от Бога, който е във всичко. Защото ако те Го съзираха във всичко, нямаше да бъдат отчуждени от нищо.

298.

Доказателство, че не си Го намерил, е, че се стремиш към установеност в онова, което не е Той, и доказателство, че не си в единство с Него, е, че се чувстваш отчужден при загубата на онова, което не е Той.

299.

Онова, което сърцето среща по пътя на тревогата и скръбта, е това, което го възпира от вътрешното виждане.

300.

Ако не беше проявата Му в сътворените същества, зрението нямаше да може да ги възприеме. И ако Неговите Качества бяха проявени, сътворените Му същества щяха да изчезнат.

301.

Той проявява всичко, защото Той е Скрития, и Той скрива съществуването на всичко, защото Той е Явния.

302.

Това, което забулва Бога от теб, е само изключителната Му близост до теб. Той е забулен от теб само поради интензивността на проявлението Му и Той е скрит от погледа ти само поради величието на светлината Му.

303.

Вселената е установена, защото Той я установява и Вселената изчезва от Единството на Естеството Му.

304.

Когато Той е разбрал, че няма да спреш да Го търсиш, Той е позволил да съзерцаваш това, което излиза от Него.

305.

Докато не си съзрял Създателя, принадлежиш на творението. Но щом Го съзреш, творението ти принадлежи.

306.

Онзи, който познава Бога, Го съзира във всичко. Онзи, който е унищожен от Бога, отсъства от всичко. Онзи, който люби Бога, Го предпочита преди всичко.

307.

Съществата от света са ограничени от собственото си обкръжение и са затворени в храма на собствената си природа, докато владенията на Невидимите Селения не им се разкрият.

308.

Това, което гностикът търси от Бога, е искреност в служенето и постоянно призоваване.

309.

Когато хвалят аскета, той се свива, защото вижда възхвалата, която идва от хората; но когато хвалят гностика, той се разширява, защото вижда възхвалата, която идва от Истинския Господар.

310.

Подразбирай, че има невежество във всеки, който видиш, че отговаря на всичко, което го запитат; който дава израз на всичко, което наблюдава; и който говори за всичко, което знае.

311.

Един от знаците за успех накрая е обръщането към Бога от самото начало.

312.

Ако искаш да знаеш положението си пред Бога, виж къде те е поставил сега.

313.

Един от признаците на заблудата е скръбта при неподчинението, съчетана с липсата на решимост да върнеш подчинението обратно в живота си.

314.

Знак, че Бог е този, който те е поставил в дадено положение, е че Той те държи в него, докато плодовете му не узреят.

315.

Знак, че си воден от желанията, е когато прибързваш в пресилено добрите дела и когато си муден в изпълнението на задължителните дела.

316.

Онова, което е вложено в невидимите области на най-вътрешните центрове на човека, е проявено във видимия свят на явленията.

317.

На когото е дадено позволение да говори, ще бъде разбран от слушателите си и алюзиите му ще им станат ясни.

318.

Понякога светлините на вътрешните реалности ще изглеждат замъглени, ако не ти е било позволено да говориш за тях.

319.

Светлините на мъдреца предшестват думите му, така че където се появи озарение, пристига и неговият израз.

320.

Всяка изречена дума пристига облечена в дрехата на сърцето, от което е произлязла.

321.

Изказът на познанието и гносиса е храна за слушателя, който е в нужда, и той участва само дотолкова, доколкото може да я поеме.

322.

Онзи, който не се приближи до Бога благодарение на обятията на Любовта, бива окован за Бога с веригите на страданието.

323.

Онзи, който не е благодарен за Благодатта, рискува да я загуби. А онзи, който е благодарен, я задържа със собствените си въжета.

324.

Понякога при теб идва тъмнината, защото Той иска да осъзнаеш благословенията Му, които е излял върху теб.

325.

Онзи, който не оценява благоволението Му, когато го има, го оценява, когато го загуби.

326.

Част от пълнотата на Благодатта, която ти е дадена, лежи в това, че Той ти дава това, което ти е достатъчно, и те ограничава от онова, което ще те накара да преминеш границата.

327.

Когато външно Той те прави покорен на заповедите Му и вътрешно ти дава помирение със силата Му, тогава Той е увеличил величието на благоволението, което ти е отредил.

328.

Неговото Величие не се увеличава, когато някой се приближава до Него, и Неговото Величие не намалява, когато някой се отдалечава от Него.

329.

Господи, колко близо си до мен и колко далеч съм от Теб!

330.

Господи, колебанията ми сред сътворените неща неизбежно ме отдалечават от Светилището, затова обедини ме със Себе Си посредством служене, което да ме води към Теб!

331.

Господи, Ти ми заповяда да се върна при сътворените неща, затова върни ме при тях, облечен в дрехата на светлината и с водачеството на вътрешното зрение, за да мога след това да се върна при Теб такъв, какъвто първо влязох при Теб – с най-вътрешното ми същество, запазено от поглед към творението и с плам, издигнат над него. Защото наистина Ти имаш силата над всички неща!

332.

Господи, направи да позная вътрешните реалности на онези, които са близо до Теб, и да извървя пътя на онези, които са привлечени от Теб.

333.

Господи, чрез Твоето водачество направи така, че да се освободя от своето водачество и чрез изборите, които Ти правиш за мен, направи така, че да се освободя от своите избори и направи така, че да стоя в самия център на своята крайна нужда.

334.

Господи, търси ме със Своята благодат, за да мога да Те намеря и привличай ме със Своите благословии, за да мога да се приближа до Теб.

335.

Господи, светът ме накара да се обърна към Теб и знанието ми за Щедростта Ти ме накара да застана пред Теб.

336.

Бог е Даряващият постиженията и в Него намирам убежище.

IV част

Тайните на любящите

337.

Ние сме огледалото, отразяващо Божествената Същност;

ние сме проявата на
Божествените Атрибути;

ние сме книгата с Божиите Имена;

ние сме съкровището с мистериите на вселената;

ние сме пълно подобие на необходимото Същество;

ние сме еднозначни с условното съществуване;

ние сме над пространството и
в пространството;

ние сме отвъд посоките и
в посоките;

ние сме микрокосмосът на този и на онзи свят;

ние сме макрокосмосът на всички същества.

Мохамед Ширин Магхриби

338.

Виното се е опиянило чрез нас, а не ние чрез виното.

Тялото е оживяло чрез нас, а не
ние чрез тялото.

Джалал ад-Дин Руми

339.

Не търся а-то в никоя друга книга, защото аз самият съм съвършена книга.

Мохамед Ширин Магхриби

340.

Всеки знае тайната, но не знае, че я знае.

Сйед Мохамед Зауки Шах

341.

Ти си Реален, светът е измислен. Отдавна виждам Реалния в нереалното.

Сйед Мохамед Зауки Шах

342.

Всички сътворени неща имат относително съществуване. В действителност Той е, Който разцъфва във всяко поле. Относителните същества не съществуват. Единият е, Който съществува в многобройни форми. Светът е измислен, абсолютно несъществуващ, само едно средство.

Сйед Мохамед Зауки Шах

343.

Потокът, в който съществувам, е такъв, че нито аз оставам, нито потокът. Никой не може да разбере тайната, освен онзи, който е потопен в него.

Сйед Мохамед Зауки Шах

344.

Дългът, който нито небесата, нито земята можаха да понесат, Човеко, ти се осмели да приемеш!

Сйед Мохамед Зауки Шах

345.

Небесата (ангелите) не успяха да понесат доверието на Бога, но толкова лудо влюбен бях в Него, че аз го приех.

Хафиз

346.

Въпреки че тъмните (залуми) и невежите (джахули) (хората) са противоположност на Светлината,
те са проявление на Божеството.
Огледалото се нуждае от тъмен гръб, защото без него не е възможно да има отражение.

Лъчите на слънцето на четвъртото небе не греят, освен върху твърдата пръст.

Защо ангелите се поклониха пред теб? – защото ти си отражение
на Господаря им.

Ти си сърцевината на вселената.

Познай себе си, защото ти си душата на вселената.

Вселената, разумът и душата ти принадлежат, а небето и земята
са твоите сенки.

Мъдреците са озадачени – те не могат да определят какво нещо
е човекът.

Никой не може да реши загадката
и всички изразяват невъзможността си да го направят.
Ти си знаещият всички тайни,

защото ти си отражение на Божеството.

Божията Сила, Знание и Воля

са проявени само чрез твоето идване в света.

Ти се наслаждаваш на качествата

на погледа, на слуха, на живота и
на речта.

Те не идват от никой друг, освен
от Бога.

Какво чудо е, че първият е дошъл последен и че скритото се е проявило!

Защо се колебаеш относно себе си?!

Защо просто не познаеш себе си?!

Махмуд Шабистари

347.

Двойствеността се счита за ерес
в религията на любящите.

Бог е Един, Пророкът е един и Учителят (шейхът) е един.

Сйед Мохамед Зауки Шах

348.

В очите на търсача всяко листо е съкровище, пълно със знания.

Саади

349.

Когато Мой слуга се опитва да се приближи до Мен посредством свръх молитви, Аз го любя и се приближавам до него, за да се превърна в очите му и той да Ме вижда. Аз се превръщам в ушите му и той чува чрез Мен; Аз се превръщам в ръцете му и той работи чрез Мен; Аз се превръщам в краката му и и той ходи чрез Мен; Аз му давам онова, което иска и Аз го пазя, когато се нуждае от закрила.

Хадит

350.

Когато споменавам джамията
или кръчмата,

аз разбирам Твоята Близост,
о, Господи!

Кхваджа Хафиз от Шираз

351.

Какво представлява светското (дуния)? – Пренебрегване на Бога. Светското не е нито пари, нито злато, нито сребро, нито съпрузи, нито деца.

Джалал ад-Дин Руми

352.

Моите приятели са скрити под Мантията Mи. Никой не може да ги разпознае, освен Мен.

Хадит

353.

Не можеш да оцениш вкуса на виното, ако не си го опитал.

Хадит

354.

Онзи, който е умъртвил себе си по пътя към Бога, не умира, защото всеки миг му се дава нов живот.

Хадит

355.

Екстазът е мистерия: когато се спуска, той задвижва сърцата.

Хасан ал-Басри

356.

Онзи, който слуша сама (музиката на Суфи) чрез Истината, става едно с Истината. Онзи, който слуша сама чрез нафс, се превръща в религиозен лицемер.

Хасан ал-Басри

357.

Пътищата към Бога са толкова, колкото са и хората.

Хадит

358.

За мен е отделено специално време с Бога, което нямат нито ангелите от най-висок ранг, нито пророците с ранг на Апостол.

Хадит

359.

Нищо друго не съществува, освен Единствената Светлина; тя се проявява по многобройни начини. Бог е Светлината, а разнообразието на изявите Му – света. Това е учението за Единството. Всичко друго е измислица и заблуда.

Джалал ад-Дин Руми

V част

Откровение на Мистерията

360.

Избрах да знам четири неща и изхвърлих всичкото знание на света. Първо, аз знам, че всекидневната ми прехрана е отредена и че тя нито ще се увеличи, нито ще намалее – затова спрях да се опитвам да я увеличавам. Второ, знам, че имам дълг към Бога, който никой друг, освен мен не може да изплати – затова съм зает с изплащането му. Трето, знам, че смъртта ме преследва и че от нея не мога да избягам – затова съм се подготвил да я посрещна. Четвърто, знам, че Бог ме вижда и затова се срамувам да правя онова, което не е позволено.

Хатим ал-Асамм

361.

Чистотата е белег на възлюбилите Бога, които са слънца без облаци. Чистотата е атрибут на онези, които любят, а любящи са онзи, които са умрели в своите собствени атрибути и които живеят в атрибутите на своя Възлюбен – техните състояния са подобни на ясното слънце.

Ал-Худжвири

362.

Онзи, който е пречистен от Любовта, е чист. Онзи, който е погълнат от Възлюбения и който е изоставил всичко друго, е Суфи.

Ал-Худжвири

363.

Всичко, което съществува, е противоположно на чистотата (сафа).

Ал-Худжвири

364.

Суфизмът е същност без форма.

Ибн ал-Джалла

365.

Суфизмът се намира изцяло в поведението на човека. Всяко време, място и обстоятелство имат своя уместност. Онзи, който съблюдава мярката във всеки повод, придобива ранга на светец. А онзи, който я пренебрегва, е далеч от идеята за близост с Бога и не трябва да мисли, че ще бъде приет от Бога.

Абу Нафс Хаддад от Нишапур

366.

Суфизмът не е практика и теория, а добродетели и морал.

Абул-Хасан Нури

367.

В днешно време суфизмът се е превърнал в име без реалност, а преди е бил реалност без име.

Абул-Хасан Фушанджа

368.

Животът на сърцето посредством Бога се нарича гносис.

Ал-Худжвири

369.

Гносис е да обърнеш най-съкровените си мисли към Бога и да загърбиш всичко останало.

Ал-Худжвири

370.

Гносис е правилното чувство (хал) на човека към Бога.

Ал-Худжвири

371.

В действителност единственo Бог е този, Който ръководи и осветява човека.

Ал-Худжвири

372.

Познавам Бога чрез Бога и познавам онова, което не е Бог, чрез светлината на Бога.

Али ибн Аби Талиб

373.

В действителност гносисът е общение на духовната светлина на Божието провидение с най-вътрешния център на сърцето.

Дул-Нун ал-Мисри

374.

Гносисът е продължително изумление (хайрат).

Абу Бакр аш-Шибли

375.

Гносис е да знаеш, че движението и покоят на човека зависят от Бога.

Баязид ал-Бистами

376.

Истинският гносис е неспособност да го придобиеш.

Абу Бакр аш-Шибли

377.

Единение означава отделяне на вечното от това, което е родено във времето.

Абул-Касим ал-Джунаид

378.

Суфи има пет принципа на Единството: премахване на явленията, утвърждаване на Вечността, изоставяне на познатото, отделяне от близките и забрава на всичко знайно и незнайно.

Хусри

379.

Единението е това: човек да бъде фигурка (шакхс) в ръцете на Бога; фигурка, над която Той да постановява волята Си според отсъждането на Своето Всемогъщие; човек да бъде потопен в морето на Неговото Единство; самоунищожен и мъртъв еднакво и за исканията на хората към него, и за неговия отговор към тях; погълнат в истинска близост от реалността на Божественото Единство и изгубен за чувства и постъпки, защото Бог изпълнява в човека онова, което Той е повелил за него, а именно, последното състояние на човека да се превърне в изначалното му състояние и той да стане такъв, какъвто е бил преди да е съществувал.

Абул-Касим ал-Джунаид

380.

Единството е мистерия, която Бог разкрива на слугите Си, и то не може да се изрази с думи.

Али Утхман ал-Джуллаби

381.

Истинската вяра е доверие в Бога.

Ибрахим Кхаввас

382.

Вярата е упование на сърцето в онова познание, което идва от Невидимото.

Мохамед Кхафиф

383.

Винаги, когато съм пренебрегвал някое правило на чистотата, в сърцето ми се е пораждала лъжлива самонадеяност.

Абу Бакр аш-Шибли

384.

Винаги, когато някоя мисъл за света мине през ума ми, аз се пречиствам и винаги, когато мисъл за другия свят мине през ума ми, аз изпълнявам пълно пречистване.

Баязид ал-Бистами

385.

Прочел съм много книги, но никога не съм открил нещо по-поучително от следния стих:

„Когато питам: „Какъв е грехът ми?“, отговарят ми:

„Твоето съществуване е грях,
с който никой друг грях не може
да се сравнява“.

Абул-Касим ал-Джунаид

386.

Гностиците претендират за познание, но аз открито заявявам своето невежество: това е, което аз зная.

Дул-Нун ал-Мисри

387.

Любящите Бога са онези, които отдават себе си до смърт в близостта си с Него. Те не търсят природата на Бога, защото търсачът е застанал редом до себе си, а онзи, който се е отдал до смърт (мустахлик) е застанал редом до своя Възлюбен. Истинно любящи са онези, които биха дали живота си с готовност и които са покорени, защото едно същество на явленията няма средства, с които да подходи към Вечния, освен чрез Неговото Всемогъщество.

Ал-Худжвири

388.

Тъй като думата „любов“ е прекалено разпространена, шейховете пожелали да скрият учението за Божествената Любов и вместо да го нарекат „любов“, го нарекли „чистота“, а любящите – нарекли „Суфи“. Използвали думата „бедност“, за да обозначат отричането на любящите от собствената им воля в утвърждение на волята на техния Възлюбен. И нарекли любящите – „бедни“.

Ал-Худжвири

389.

Любовта се състои в това да се отнасяш към собственото си много като към малко и да се отнасяш към малкото на Възлюбения като към много.

Баязид ал-Бистами

390.

Обяснението за любовта не е любовта, защото Любовта е чувство (хал), а чувствата никога не са просто думи. Ако целият свят пожелае да привлече Любовта, няма да успее и ако целият свят се опита да я отблъсне, няма да успее. Любовта е дар от Бога и не е нещо, което може да се придобие.

Ал-Худжвири

391.

По време на първото ми поклонение до Мека, видях само храма. Втория път видях и храма, и неговия Господар, а третия път видях само Господаря.

Баязид ал-Бистами

392.

Светилището е там, където е съзерцанието.

Ал-Худжвири

393.

Най-тъмното нещо на света е Домът на Възлюбения без Възлюбения.

Ал-Худжвири

394.

Онзи, който не е в Бога и е в Мека, се намира в същото положение като онзи, който не е в Бога и е в собствения си дом, и онзи, който е с Бога в собствения си дом, се намира в същото положение като онзи, който е с Бога в Мека.

Ал-Худжвири

395.

Попитали Баязид ал-Бистами: „На колко си години?“. Той отговорил: „На четири“. Попитали го: „Как така?“. Той обяснил: „В продължение на седемдесет години бях забулен за Бога от света, но последните четири години аз Го виждам. Годините, в които човек е забулен, не са част от живота му“.

Баязид ал-Бистами

396.

О, Господи, скрий Рая и Ада в невидимите Си обиталища, за да Те почитам без корист.

Абу Бакр аш-Шибли

397.

Невнимателните стъпки на дервиша са знак, че той нехае за Бога, защото всичко, което съществува се постига в две стъпки: една стъпка, далече от егото и една стъпка, твърдо укрепена в повелите на Бога.

Баязид ал-Бистами

398.

Пътят на търсача е знак, че той изминава известно разстояние, но тъй като близостта с Бога не е въпрос на разстояние, какво друго може да направи търсачът, освен да отреже краката си на мястото на покоя?

Ал-Худжвири

399.

Онзи, който познава Бога, е безмълвен.

Абул-Касим ал-Джунаид

400.

Езикът на моето състояние е по-убедителен от моите думи, а моята тишина е тълкувателят на моите въпроси.

Ал-Худжвири

401.

Свиването на сърцата се състои в разширението на душите и разширението на сърцата се състои в свиването на душите.

Баязид ал-Бистами

402.

Традицията разказва, че откакто се е родил, Йоан е плакал, а Христос, откакто се е родил, се е усмихвал, защото Йоан се е намирал в процес на свиване, а Христос – на разширение. Когато двамата се срещнали, Йоан казал: „О, Исусе, не се ли боиш, че Бог може да те отдели от Себе Си?“, а Исус му отговорил: „О, Йоане, а ти не уповаваш ли на Божията Милост? Нито твоите сълзи, нито моите усмивки могат да изменят вечната повеля на Бога“.

Хадит

403.

Смирено повдигам ръката си към Онзи, който щедро дарява прехраната.

Дервишка песен

404.

Божественото ръководство (хидаят) подразбира заличаване на човека (муджахадат), без което съзерцанието е непостижимо.

Ал-Худжвири

405.

Знанието на човека и неговият гносис за Бога зависят изцяло от вечното ръководство на Истината.

Ал-Худжвири

406.

Воден от светлината на Истината светецът трябва да отрече собственото си съществуване.

Ал-Худжвири

407.

За начинаещия по Пътя е по-добре да бъде под ръководството на котка, отколкото под свое собствено ръководство.

Абул-Хасан Салиба

408.

В очите на любящите Раят няма никаква стойност, а любящите са забулени от Бога от Любовта си към Него.

Баязид ал-Бистами

409.

Унищожението на любящите във вечността на Любовта е по-съвършено от живота им във вечността на Любовта.

Ал-Худжвири

410.

Сънят на мъдреца е акт на преклонение, а будността на глупака е грях.

Хадит

411.

Бъди син на Бога или бъди никой.

Абу Абдула Ал-Харит

412.

Бъди обединен с Чистотата или отделен от Бедността.

Ал-Худжвири

413.

Ако видиш отдаден човек, който си угажда, знай, че от него няма да излезе нищо хубаво.

Мохамед б. Идрис

414.

В мистичния Път онзи, който каже: „Аз пристигнах“, се е отклонил.

Ал-Худжвири

415.

Скрий славата на бедността си!

Ал-Балкхи

416.

Бедността означава да живееш в Невидимото.

Хадит

417.

Напуснах работата си и след това се върнах при нея. После работата ме напусна и аз никога повече не се върнах при нея.

Абу Хафс Амр Салим Ал-Нишапури ал-Хаддади

418.

Слава на Онзи, който е направил сърцата на гностиците – съсъди на възхвалата, и сърцата на аскетите – съсъди на доверието, и сърцата на вярващите – съсъди на примирението, и сърцата на дервишите – съсъди на доволството, и сърцата на светските хора – съсъди на алчността!

Абул-Сари Мансур Б. Аммар

419.

Човечеството може да се сведе до два типа хора: тези, които познават себе си и се занимават с усмиряване на себе си и с дисциплина; и тези, които познават Господаря и са заети да Му служат, да Го почитат и да Му се нравят.

Абул-Сари Мансур Б. Аммар

420.

Думите на пророците носят информация за присъствието, докато думите на светците носят алюзия за съзерцанието.

Абул-Касим ал-Джунаид

421.

Двете най-редки неща в наши дни са да срещнеш учен, който прилага, онова, което е научил, и гностик, който говори от реалността на своето състояние.

Ал-Нури

422.

Този, които смята, че Бог решава нещата, се обръща към Бога за всичко.

Ал-Нури

423.

Всяко нещо може да се обясни с нещо друго, което е по-неуловимо от него. Няма нищо по-неуловимо от Любовта. С какво тогава може да се обясни Любовта?

Ал-Кхаввас

424.

Чудя се на онези, които прекосяват пустинята, за да стигнат до Дома и Светилището Му в Мека, защото следите на Пророците били там. Защо не прекосят собствените си страсти и желания, за да стигнат до сърцето си, където ще открият следите на своя Господар?

Ал-Балкхи

425.

Сърцето е мястото на познанието за Бога и то е по-свято от Кааба, накъдето всички се обръщат в молитва. Хората винаги се обръщат към Кааба, но Бог винаги гледа към сърцата им.

Ал-Худжвири

426.

Онзи, който е невеж по отношение на природата на служенето, е още по-невеж по отношение на природата на господството.

Абу Абдула Мохамед Али
ал-Тирмидхи

427.

Ако някой се радва на нещо друго, освен на Бога, неговата радост поражда тъга и ако някой не е съкровен в службата си към Господаря, неговата близост поражда самота.

Абул-Аббас Ахмад Масрук

428.

Никога не съм срещал някой по-справедлив от света: ако ти му служиш, и той ти служи, и ако ти го напуснеш, и той те напуска.

Абу Абдула Мохамед Исмаил
ал-Магхриби

429.

Говорещите езици са разрушение за безмълвните сърца.

Хусаин Ибн Мансур ал-Халладж

430.

Има два пътя: единият грешен, другият правилен. Грешният път е пътят на Човека до Бога, а правилният път е пътят на Бога до Човека. Онзи, който казва, че сам е постигнал Бога, не Го е постигнал; но ако някой каже, че са му позволили да постигне Бога, знай, че той наистина Го е постигнал.

Абул-Хасан Али Ахмад Ал-Кхуркани

431.

Светът е само един ден, в който ние постим.

Абул-Фадл Мохамед Ал Хасан
Ал-Кхуттали

432.

Каквото и да направи Бога, добро или лошо, при никакви обстоятелства, никога не оспорвай Неговите действия, нито се натъжавай в сърцето си.

Абул-Фадл Мохамед Ал Хасан
Ал-Кхуттали

433.

Суфизмът е като болестта бирсам, която започва с опиянение и завършва с мълчание, защото ако си се вкоренил, ти ставаш безмълвен.

Ал-Кушайри

434.

Всеки човек има някое неосъществимо желание и аз също имам едно неосъществимо желание, което със сигурност знам, че никога няма да се изпълни – Бог да ме доведе до не-съществуване, което никога да не се завърне в съществуване.

Абул-Аббас Ахмад Мохамед
Ал-Ашкани

435.

Суфи първо бива унищожен, а след това съживен. Същността не може да бъде унищожена. Атрибутите обаче могат да бъдат унищожени, също и вторичните причини.

Абу Ахмад Ал-Музаффар Ахмад Хамдан

436.

Споровете между отдадените са Милост с изключение на това, което касае отделянето от Единството.

Баязид ал-Бистами

437.

Повече обичам бедността отколкото богатството и болестта отколкото здравето.

Абу Дхар Гифари

438.

Щастието е щастие само когато води до Даряващия щастие, в противен случай то е страдание.

Ал-Худжвири

439.

Доволството в Бога на избраните е проявената царска власт.

Ал-Худжвири

440.

Доволството седи в това сърцето да зачита вечния избор на Бога за Своите създания.

Абул Аббас Ата

441.

„Да извикам ли някой да те спаси?“, попитали един давещ се дервиш в река Тигър, който не можел да плува. „Не!“, отговорил той. „Тогава да се удавиш ли искаш?“. „Не!“. „Какво искаш тогава?“. Дервишът отговорил: „Онова, което Бог иска. Какво мога да искам аз?“.

Ал-Худжвири

442.

Попитали Абу Кхарраз: „Как разпозна Бога?“. Той отговорил: „По това, че обединява противоположностите“.

Абу Кхарраз

443.

Знанието на Бога за теб е по-добро от хорското знание.

Абу Салих Хамдун Ахмад Умара
Ал-Кассар

444.

Опиянението от Бога е място за забавление за децата, а трезвостта е лобното място на човека.

Учител на Ал-Худжвири

445.

Яхия Муадх написал на Баязид: „Какво ще кажеш за онзи, който изпие една капка от океана на Любовта и се опияни?“. Баязид му написал в отговор: „А какво ще кажеш за онзи, който, ако всички океани в света бяха пълни с виното на Любовта, ги изпие и поиска още, за да утоли жаждата си?“.

Баязид ал-Бистами

446.

Всичко се свежда до духовната саможертва. Ако си способен на саможертва, добре. Ако не си, тогава не се занимавай с безсмислията на Суфи.

Руваим

447.

Онзи, който познава себе си, е познал Своя Господар.

Хадит

448.

Нисшата душа е атрибут, който никъде другаде не намира покой, освен в лъжата.

Баязид ал-Бистами

449.

Да задоволяваш желанията на нисшата си душа, е основа на безверието.

Абул-Касим ал-Джунаид

450.

Заличаването на влюбения от Бога е дело на Бога в човека, без избор от негова страна. Но заличаването на невежия човек е дело на егото му вътре в него, по негов собствен избор: егото го обезпокоява и смущава, и това смущение се дължи на злото.

Ал-Худжвири

451.

Ал-Халладж попитал Ибрахим Кхавва: „О, Ибрахиме, какво научи през тези четиридесет години, прекарани със Суфите?“. Ибрахим отговорил: „Приех в себе си учението за доверието в Бога“. Ал-Халладж казал: „Пропилял си живота си, докато си култивирал духовната си природа. А какво направи за унищожението в Единството?“.

Хусаин Ибн Мансур ал-Халладж

452.

Където и да отидем – злато, накъдето и да се обърнем – перли, а на боклука – сребро.

Абу Бакр аш-Шибли

453.

Баязид бил в килията си, когато някой попитал: „Баязид тук ли е?“. Той отговорил: „Има ли някой друг тук, освен Бога?“.

Баязид ал-Бистами

VI част

Афоризми от историите на Аттар 4

454.

Светът би бил прекрасен, ако смъртта не съществуваше.

455.

Човек трябва да стъпва внимателно по земята, да не би да стъпи върху зениците на нечии красиви очи.

456.

Пътят към гробището е прекият път. Всички други пътища са обиколни и пак водят до него.

457.

Стареенето е напомняне. То предупреждава човека, че ще срещне враг, който може да не е по силите му.

458.

Умирането е трудно и горчиво.

459.

Светът не струва повече от един атом.

460.

Светът не е място за дълъг престой.

461.

Животът е крехък колкото чашата, която Абу Саид пренася върху магарето си.

462.

Светът е този, който убива човешките същества. Той е лумнал пожар, който завинаги поглъща новите човеци.

463.

В пътя на Суфи златото и среброто нямат стойност.

464.

Попитали едно куче: „Имаш ли пари?“, а то се обидило, започнало да лае и нападнало този, който го питал.

465.

Човек не е истинският собственик на своето благосъстояние.

466.

Светът е мърша и, който иска да го притежава, трябва да изтърпи лая на кучетата.

467.

Светът е труп, разяждан от червеи – светските хора.

468.

Който е приятел със света, е като кучето, което яде мърша. Щом се наяде, то я оставя на следващото куче.

469.

Светът е мръсен съсъд, от който кучетата пият.

470.

Пред Бога светът няма стойност.

471.

Светът е затвор за вярващия и рай за неверника.

472.

Светът е всичко онова, което е близо до сърцето ти и което те отдалечава от Бога.

473.

„Какво красиво място!“, рекли на един Суфи, а той отвърнал: „По-красиво е сърцето, изпразнено от красивото място“.

474.

Светът и Суфи не могат да вървят ръка за ръка.

475.

Суфи гледа само в една посока и живее само по един начин.

476.

Светът е феодално владение, ръкоположено от дявола.

477.

Светът и всичко в него е прокълнато, с изключение на призоваването на Бога.

478.

Това, което Бог иска, се случва и това, което Той не иска, не се случва.

479.

Със страданията Бог възнаграждава слугите Си за техните молитви.

480.

Нашата участ е сами да изядем черния си дроб.

481.

Чак след хиляди плесници по врата беднякът изяжда хляба.

482.

Бог никога не греши, но Той има сто хиляди слуги, които грешат.

483.

Онези, които имат познават Бога, не бягат от света, както правят някои други, защото те виждат Господаря във всички неща.

484.

Когато и сърцето, и тялото се изгубят в Бога, тогава ставаш истински Човек.

485.

Аз не знам. Аз не знам.. Господи, Ти знаеш, Ти знаеш какво искаш!

486.

Суфи казва за света: „Поставиха ме във водата и ми наредиха да не се измокря“.

487.

Има хора, които прекарват целия си живот във вярата, но накрая умират неверници.

488.

Бог решава дали да бъдеш вярващ, или невярващ.

489.

Всичко, което казваш за Неговите атрибути, идва от книгата на собственото ти разбиране. Но твоето разбиране, това си ти, а не Той… Затова познай Същността Му! Познай Бога чрез Бога. Това е твоят път!

490.

Глупакът излиза със свещ в ръка, за да види слънцето в небето.

491.

Каква врата е тази, чиято ключалка няма ключ! Какъв океан е този, чието дъно не може да се види!

492.

В океана има хиляди капки, но съкровището е скрито на дъното на океана.

493.

Онова, което никога не е било, умира. Онзи, Който винаги е, пребъдва.

494.

Суфи избягва да нарича Бога с имена и да сочи към Него. Да прави това, означава, че Бог е далеч от него.

495.

Бог е победил злочестия ум със Свещения Закон.

496.

Философията търси логиката и причините за нещата, затова тя няма място в Суфи. В Суфи има единствено приемане и пълно отдаване.

497.

Мислите на търсача не идват от ума, а от сърцето. Човекът на сърцето има друг вид опит и друго разбиране, което надминава и двата свята. Този, който отключи това разбиране, навлиза в океана на мистериите.

498.

Истинският източник на мистичното разбиране е душата.

499.

Умът е необходим, за да понесеш слугуването на Бога, а душата е необходима, за да понесеш Величието на Бога.

500.

Знанието е необходимо, за да узнаеш, че краят на знанието е незнанието.

501.

Господи, щом таванът на затвора на този свят е толкова красив, какъв ли ще бъде покривът на Градината Ти?

502.

Ти съществуваш и не съществуваш: ти не си нищо, нито си нещо извън нищото.

503.

Ти нито можеш да се изгубиш, нито да се намериш. Дори да достигнеш почестите на Небесния Трон, пред Бога ти пак ще бъдеш нищо. И дори да се смалиш до размера на един атом, ти пак няма да се изгубиш.

504.

Не опитвай да се приближиш близо до Тайната. Няма да откриеш перлата на смисъла, а щом я откриеш, ще потънеш. Който е открил Тайната, той я е оставил да се изгуби, за да не я научиш. Който е познал перлата на Тайната, веднага я е хвърлил обратно в Океана.

505.

Суфи нито може да намери онова, което търси, нито може да спре да го търси.

506.

Хората знаят толкова малко за Бога, колкото магарето – за парфюма.

507.

Глухият, докато спи, чака кервана да мине по пътя.

508.

Алчният трупа богатство само за да умре насред него.

509.

В отвъдния свят алчността се наказва с превръщане в животно.

510.

Защо зидаш тухла след тухла, когато единственият ти покрив ще бъдат тухлите на твоя гроб?

511.

Ако обичаш света, Бог няма да приеме и един атом от теб и твоите дела.

512.

Небето и земята не могат да Ме поберат, но сърцето на верния Ми слуга може да Ме побере.

513.

Суфи е зает да избелва сърцето си, докато другите почернят листа с поуките.

514.

Страхът ме опустоши,

копнежът ме погълна,

Любовта ме заплени,

Бог ме възкреси.

515.

Суфи е дал обет на Бога да не оправя света.

516.

За да повдигне булото, Суфи забравя всичко, което е прочел и изтрива всичко, което е написал. Той забравя своя шейх и престава да споменава името му. Той води другите към Бога и когато го прави, има предвид единствено Бога.

517.

Ако Бог е отсъстващ, споменаването на Отсъстващия е знак за отсъствие, а отсъствието е забранено. Ако Бог присъства, споменаването на името Му, докато Го съзерцаваш тук, е знак за неуважение.

518.

Интимната обител на Бога се намира в твоята гръд.

519.

Управлението на царя приключва в гроба му.

520.

Светът е мост, по който дервишът минава, но върху който не гради. Той не спира да почива под него, защото когато се срути, мостът ще го погребе жив в развалините.

521.

Докато е доволен, слугата е свободен. Докато има желания, свободният е слуга.

522.

Истински господар е този, който е отхвърлил света. Откажи се от света, за да станеш султан.

523.

Ако днешните управници вкусят и една капка от Океана без бряг, те ще приседнат съкрушени и няма да посмеят да се погледнат един друг в очите.

524.

Кога човек придобива щастие в сърцето си? – Когато повече няма сърце.

525.

Дори да имах цял свят, изпълнен с покорни дела, които да Ти покажа, ако Ти не ги искаш, всички те са безполезни и напразни.

526.

Изпратен си тук за свое добро. Освен не-съществуването, за теб няма друго добро. Твоят дял от всичко е нищо… Ако вървиш Пътя, ти ще гориш през целия си живот, защото освен нищото, друго няма да те сполети.

527.

Всичко е Бог. Човекът е нищо, когато е отделен от Бога – една капка, която трябва да изчезне в океана. Душата на човека е издънка на Универсалната душа и когато чрез унищожение човек се обедини с Бога, той става всичко.

528.

Сляпа заблуда тегне над устата ми.

Правилното ръководство е целта
на стремежа ми.

Аз обаче нито се спасявам от
устата си, нито постигам целта си.

Навярно съм отхвърлен от целта само защото се придържам към устата.

529.

Съществуването е това, което ни измъчва. Изчезването е Покоят.

530.

Всички радости и страдания идват отвътре. Всичко, което ни се случва, произлиза от нас самите.

531.

Светът взима здравето на човека, а в замяна му дава болести, отнема младостта му и му връчва старостта.

532.

Силата на душата на Суфи е достатъчна храна за неговото тяло.

533.

Направи търпението свое мерило: това е Пътят на Суфи. Направи тишината свое мерило: това е Истината на Суфи.

534.

Тъй като няма какво да предложиш на Приятеля, помоли се да ти дари нещо ценно, за да се превърнеш в Океан, в който сам да потънеш! В Любовта, изпълни сърцето си с тайни, за да може, когато отидеш при Него, да ги разпръснеш като дарове пред Него.

535.

Бъди безумен! Остави ума!

536.

За безумно любящия посредник няма – затова той говори пряко. Извън Бога всичко е нереално за него. Той чува всичко от Бога и го изрича от Бога.

537.

Дори окото ми да не Те види, сърцето ми Те е съзряло.

538.

Божият раб не може да направи нищо добро за своя Господар, защото Бог е отвъд желанията. Бог благодари на Себе си чрез този, който Му благодари. Затова само глупакът може да помисли да се отплаща на Бога за добрите Му дела.

539.

Онзи, който пилее живота си напразно, изпива собствената си кръв.

540.

Работи сега, защото тук можеш да работиш. Защо се молиш на Бога за отвъдния живот, когато не знаеш цената на живота, който имаш сега? Не пропилявай живота си напразно! Никой няма да ти продаде живот, дори да платиш за него с друг живот.

541.

Сей семена, защото сега е време за сеитба. Ти имаш земя и вода, затова събирай семена от всички места.

542.

Адам разпозна света като орна земя, когато по собствена воля се отказа от царската си близост с Бога и избра положението на слуга.

543.

Светът не е лошо място, ако знаеш как да се държиш в него. Той е лошо място само ако пожелаеш да трупаш злато в него.

544.

Светът не е покварен. Поквареният си ти.

545.

В другия свят ще си облечен с това, което изтъчеш в този.

546.

В отвъдния свят няма да намериш радост, ако сам не я занесеш там.

547.

Когато животът ти приключи, в другия свят ще бъдеш съвсем същия.

548.

Умри, преди да умреш!

549.

Със своята тъмнина тялото е като обратната страна на огледалото. Душата е ярката част на огледалото. Ако изтриеш слоя от гърба, и двете страни на огледалото ще станат еднакво ярки.

550.

Същите тела, които днес са в този свят, в отвъдния свят ще бъдат светлина. Тук телата са като гърба на огледало, а там те ще бъдат чисти като лицето на огледало.

551.

Раят вече е тук за окото, което може да го види.

552.

Ако умреш тук, ще се родиш там.

553.

Ако занесеш един атом светлина със себе си в отвъдния свят, там той ще се превърне в слънце. Ако един атом светлина от тук те придружи в отвъдния свят, според неговия размер ти ще узнаеш тайни. А щом светлината ти се увеличи, за теб ще се отворят нови врати. Малкото ще стане голямо и детето ще се превърне в зрял човек. Ако обаче умреш без светлина, ти ще останеш забулен под сто хиляди завеси.

554.

Това, че Бог е скрил точно определения час на смъртта ни, е Негова милост.

555.

Истински човек не е онзи, който знае как да живее щастливо, а е този, който, освободен от света, знае как да умре щастливо.

556.

Търси Бога в началото на молитвите. Той никога не се е явявал в края на молитвите.

557.

Светът е като невеста. Който я пожелае, става неин слуга, който приготвя одеждите за сватбата. Аскетът почерня лицето на невестата, раздира косите и разкъсва дрехите . А този, който е познал Бога, изобщо не се интересува от невестата.

558.

На смъртния си одър везирът казва: Изгорях от желанието си по този свят и така продадох другия свят за този!

559.

Докато имаш собственост в ръцете си, имаш и окови на душата си. Когато нямаш нищо, тогава всичко е твое.

560.

Суфи почита вътрешния свят и не слугува на външните форми.

561.

Когато попитали прилепа защо избягва слънцето и обича нощта, той поругал външното слънце и възхвалил вътрешното, което изгрява всяка нощ – този, който нощем будува и съзира истинското слънце на Бога, отхвърля слънчевата светлина на деня.

562.

За Суфи егото е обяздено животно, а за обикновения човек егото е ездачът.

563.

Тревоженето е признак на безверие и за Суфи то е грях.

564.

Прехраната, определена за всеки, търси човека, така както точно определеният час на смъртта също го търси.

565.

Прехраната на всеки човек е определена още от вечността и е записана върху Скрижалите на съдбата.

566.

От две хиляди години преди сътворението на телата основната дажба за всеки работи толкова сигурно, че никой не може да избяга от нея, така както никой не може да избяга от определения час на смъртта си.

567.

Щом питаш: „С какво изкарваш прехраната си?“, значи молитвите ти не са чути.

568.

Човекът е инструмент в ръцете на Бога.

569.

Човек е само този, който не се тревожи за миналото и за бъдещето; който не мисли какво ще му донесе утрешния ден; който знае, че не може да промени отминалия ден. Човек е този, който не се притеснява за всекидневната си прехрана, а се занимава единствено с Бога.

570.

Който претендира за най-висока степен на доверие в Бога, не притежава нищо лично, на което да разчита в спешни ситуации.

571.

Къде беше вярата ти в Бога, когато прибираше дирхама в джоба си, за да имаш пари за из път?

572.

Злочест е онзи, който бяга от това, което му е отредено.

573.

Този, който получава прехрана, без да е молил за нея и после я отхвърли, отхвърля подарък от Бога.

574.

Бъди доволен от Бога и ти вече си свободен.

575.

Царува всеки косъм от косата на онзи, който притежава само една стара дреха и едно парче хляб.

576.

Дервишът купува старата си дреха на цената на този свят. Но когато искат да му я откупят на цената на отвъдния свят, той отказва да я продаде.

577.

Ако царувам в доволството си, тогава мога да направя всичко във всеки един момент.

578.

Ти си свободен от всичко, на което не се надяваш, и си слуга на всичко, което желаеш и за което копнееш.

579.

За Суфи е по-добре да няма, отколкото да има.

580.

Дните на лишениe са празник за Суфи.

581.

Понякога в лишението можеш да придобиеш нещо, което го няма нито в постите, нито в молитвите.

582.

За Суфи даровете на лишението са неподправеното сърце и чистотата в най-вътрешната част на душата.

583.

Най-близо до безверието е бедният човек, който няма търпение.

584.

Когато океанът на предопределението се надигне, лъвът става тих като мишка.

585.

Това, което не те е сполетяло, не е могло да те сполети и това, което те е сполетяло, не е могло да не те сполети.

586.

Когато изгубиш близък човек, Бог ти дава голяма награда за смиреното понасяне на мъката ти.

587.

Несправедливото страдание помага да заслужиш короната на светеца.

588.

Това, което Бог прави, за да те спаси, е по-добро от онова, което ти правиш, за да се спасиш.

589.

Това, което Бог отнема на човека – богатство, близки хора, крайник, дори окото, или ума – е могло да донесе вечно проклятие на човека, подтиквайки го да съгреши.

590.

Бедността е Мой затвор, болестите са окови, поставени от Мен. Така Аз възпирам онези, който Ме любят.

591.

Страданието и болестите очистват Суфи. Те го отвръщат не само от насладите на света, но и от външните постижения и му даряват вътрешно общение с Бога.

592.

Бог ти изпраща страдания, причинени от хората, за да не търсиш своя мир сред тях. Той иска да те отдели от всички неща, за да не остане нищо, което да те задържа по пътя ти към Него.

593.

Болката от твоето страдание трябва да намалее от знанието, че Той е, Който изпраща страданията.

594.

Зад всяка мъка, която е изпратил на хората, Бог е скрил едно съкровище от Своята Доброта.

595.

Суфи отговаря на всяко страдание с търпение, благодарност и вътрешно съгласие.

596.

От главата до петите си обсипан с Неговите богатства. Не забравяй благата на Приятеля! Бог те е отгледал и закърмил с почести и привилегии, но поради невежеството си оставаш обърнат към друг!

597.

Преданият Суфи се чувства отхвърлен, ако измине една година, без да изстрада някаква загуба или лишение.

598.

Нека онзи, който не може да понесе търпеливо страданията, които Аз съм му изпратил; който не е доволен от Моите решения; и който не показва благодарност за Моите блага, има друг за свой господар!

599.

Доволството на Суфи се състои в това, че то е еднакво, независимо дали дарът е даден, или отказан.

600.

Избягвай да казваш: „Ако нещата бяха по друг начин, то тогава…“, защото така насърчаваш работата на Сатана.

601.

Когато Христос минал покрай едно куче с отворена уста, от която се носела вонята на мърша, Той рекъл на спътниците Си: „Това куче принадлежи на Бога. Вижте колко бели са неговите зъби!“.

602.

Ако небето се срути върху земята, единственото ти притеснение трябва да бъде твоето приемане и доволство.

603.

Сърцето на този, който се придържа към преходните неща, е мъртво.

604.

Ако е лишено от страдания, сърцето е мъртво.

605.

Докато не изпиташ такова страдание сякаш се страхуваш, че си убил всички хора на света, не си достоен да се наречеш Човек.

606.

Ако искаш да станеш Човек, синко, няма друг път освен страданието!

607.

Ако си превърнал цялото си сърце в страдание, тогава ти сам ще станеш лекарството и ще се превърнеш в Човек.

608.

Превърни се целия в сърце и превърни цялото си сърце в страдание. Така се приготвя Еликсирът.

609.

През цялата Вечност жадният за Бога не трябва да достига водата!

610.

Мъката и тъгата в сърцата на хората идват от това, че на тях им е отказано прякото виждане на Бога.

611.

Ако действително страдаш за Бога, няма да губиш Пътя непрекъснато.

612.

Ако притежаваш един атом от страданието заради Бога, ще умреш от копнеж по истинския Живот.

613.

Господи, дай безверие на безверниците и вяра на вярващите, а на моето сърце дай страдания заради Теб!

614.

Всеки миг във времето трябва да предизвиква подходяща реакция в човека. Този, който пренебрегва онова, което е подходящо за дадения миг, изгубва Истината, която мигът може да му предложи.

615.

Продължителните усилия по пътя към Теб са красиви усилия. Страданието в дълбините на душата заради Теб е красиво съкровище.

616.

Сълзите на разкаянието са външен белег за разтопяване на твърдото сърце в пламъка на Любовта.

617.

Истински човек е този, който има само една грижа – за Бога.

618.

Блаженството се дължи на виждането на Бога и близостта с Него. Мъките на Ада се дължат на недопускането до Бога.

619.

Съвършеното блаженство се постига чрез съзерцание на благородното Му Лице.

620.

Баязид чул следния глас в дълбините си: „Нашите съкровищници са пълни с дела на преклонение. Ако копнееш за Нас, възприеми смирението и нуждата!“.

621.

Ангелите се борят помежду си за една ценна придобивка: въздишката на човека, който страда и сълзите, които той пролива.

622.

Господи, ако ми нанасяш рани с меча на правдата Си, в същото време Ти изливаш в душата ми елея на Милостта Си!

623.

Когато Бог разстила килима на Своята Слава, всички грехове на небето и на земята изчезват по краищата на килима. Когато слънцето изгрява, стотиците светове на тъмнината изчезват. По същия начин, когато капката се опетни от греха, тя изчезва в Океана.

624.

Окото на Божията Милост търси съгрешилия.

625.

От преди Вечността Божията Милост прощава на съгрешилия, защото между него и Бога съществува скрита близост.

626.

Божията Милост се смее по три пъти на ден над странното поведение на глупавите Му приятели.

627.

Ако искаш да пиеш от виното на Божията Благодат, първо трябва да преминеш през долината на Неговата Строгост, а когато погледът на Милостта Му се спре върху теб, всеки миг ще получаваш нов живот.

628.

Раят е заобиколен от трудности, а Адът от изкушения.

629.

Ако Божията светлина влезе в душата, тогава тялото приема цвета на душата. Ако искаш да приготвиш еликсир, нека това бъде твоят Еликсир!

630.

Тъй като душите са били с Бога от преди сътворението и още оттогава те са Го признали за свой Господар, за тях е въпрос на припомняне да чуят призива Му. Между Бога и човек съществува тайно изначално познанство, което макар скрито и непроявено, може изведнъж да се задейства и да доведе завръщането на човека в Бога.

631.

Зрънцата, които даваш на гладните птички, са семена, които ще дадат своя плод в отвъдното.

632.

Бог не се нуждае от добрите и от лошите ни дела. Нашите дела на покорство не носят нито облаги, нито вреди на Бога – те са в името на благото на другите. Защото хлябът съществува заради гладните.

633.

Когато Бог накара вената на слугата Му да запулсира така, че той да не може повече да се отдава на молитви към Бога, тогава слугата разбира, че всичко е по Божията Милост и признава, че молитвите му струват колкото една спокойна вена.

634.

Сред възлюбилите Ме най-скъп Ми е този, който не Ми служи заради наградата на Рая, а за да Ме почита като свой Господар.

635.

Не бъди като лошия слуга, който се труди само когато се страхува, нито като лошия наемник, който не работи, ако не получи заплата.

636.

Как може да искаш отплата за дела, които Той ти дарява като подаяние и как може да искаш награда за честното поведение, което пак Той ти дарява?

637.

Съвършените са избрали да бъдат слуги на Бога и така са се превърнали в султани.

638.

Никой друг не може да извърши твоята служба и възхвала на Бога, освен ти самият.

639.

Сладостта от възхвалата на Бога и многобожието си приличат.

640.

Ти се нуждаеш повече от Неговото снизхождение, когато Му се подчиняваш, отколкото когато не Му се подчиняваш.

641.

Суфи е прекалено погълнат от Бога, за да вижда недостатъците в своите спътници.

642.

Времето, прекарано в ядене и пиене, е най-неразумно пропиляното време за Суфи, затова той го свежда до минимум. Така Суфи спестява време да възхвали Бога седемдесет пъти.

643.

Ако си помислиш, че струваш повече отколкото едно куче, знай, че тази мисъл идва от кучешката ти природа.

644.

Дори и в лошите занимания съвършеното поведение може да донесе избавление като крадецът, останал до смъртта си верен и изцяло отдаден на своето занимание. Съвършеният в дадено нещо залага живота си изцяло за него. Този човек е съвършен в това, което прави – а не е половин човек, който прави нещата наполовина.

645.

Висшият стремеж е крилото, което те извисява отвъд всички хоризонти. Той е по-благороден и от опиянението в Бога, и от трезвостта.

646.

Смъртта ще разкрие дали крилата на стремежа ти са били твои, или не.

647.

Светът е запечатан съсъд, към който сме привързани с празни желания поради нашето невежество. Когато смъртта отвори печата на съда, този, който има крила, ще полети към Вечността, а който няма, ще остане там, хванат в сто мъчения.

648.

Със своите наставления Суфи не запалва като птица вървящия по Пътя, а зашива неговите обувки.

649.

Суфи не се карат помежду си – те са едно сърце и една душа.

650.

Пътищата до Бога са толкова многобройни, колкото са вдишванията на човешките същества.

651.

Царят има път до всяко сърце, но обърканото сърце няма път. Ако отвън Царят изглежда далечен за теб, не тъгувай. Той е вътре в сърцето, в покоите!

652.

Ако сърцето навлезе в състояние на интимност с Бога, то ще бъде щастливо през Вечността.

653.

За Суфи щастието на сърцето се състои в пълното обръщане на душата към Бога, съчетано с вътрешното изчезване за всички хора и всичко сътворено. Тогава мисълта за Бога изцяло поглъща сърцето на Суфи и той присъства със сърцето си пред Бога.

654.

Този, който успява да поддържа присъствие на сърцето си пред Бога, пътува правилно по своя Път, както стрелата, която улучва целта. Затова винаги полагай усилия да поддържаш сърцето си в присъствието на Бога и не продавай присъстващото си сърце нито за този, нито за онзи свят.

655.

Ти се нуждаеш от присъствието на сърцето си като от скъп спътник, за да се превърне то в светлина, която огрява тъмния ти път.

656.

Винаги пребивавай в готовност пред прага на Дома Му. Тогава Господарят ще те отличи с близостта Си!

657.

Не можеш да станеш Суфи по собствена воля. Дрехата на Суфи се изтъкава във Вечността.

658.

Ако слугата Ми се приближи до Мен с педя, Аз ще се приближа до него с лакът. Ако той се приближи до Мен с лакът, Аз ще се приближа до него с метър. Ако той тръгне към мен, ходейки, Аз ще тръгна към него, тичайки.

659.

Бог те е създал за Себе Си. Създал те е за близост с Него. Затова Той не позволява нито за миг да се обърнеш към нещо друго.

660.

За Суфи насладата от мистичните състояние на душата и уважението към чудесата и чудотворците са сред най-големите грехове. Те спъват искрената служба и чистото признание на Божието Величие.

661.

Въпросът за страхопочитанието е труден въпрос. Стотици светове са изпълнени с кръв заради стрелата на страхопочитанието. Който се намира най-близо до Господаря, е в най-опасно положение, а който е най-далеч, на него му е по-лесно. Който е най-близо, е най-смутен и най-изумен!

662.

Да бъдеш Суфи, означава да стоиш пред прага на Възлюбения, дори да те изместят от там.

663.

Според Суфи идолите, които хората боготворят и които са преграда пред близостта с Бога, са: собствената им нисша душа, децата, парите, жените, молитвите, постите, даренията и доволството от мистичните състояния на душата.

664.

Щом навлезеш в земята на търсача, ще те очакват хиляди усилия. Хиляди мъчения ще се крият там във всеки миг. Ще се бориш с години. Ще трябва да се откажеш от притежания и да заложиш всичко, което имаш. Ще трябва да влезеш с кръв и да излезеш от всичко. Когато повече няма да имаш нищо сигурно в ръцете си, ще трябва да изпразниш и сърцето си от всичко, което има в него. Когато сърцето ти стане чисто, Божията светлина ще засияе вътре в него. А щом светлината засияе, търсенето в сърцето ти ще се увеличи хилядократно.

665.

Когато на Пътя на търсача изникнат бездни и огньове, той се хвърля в тях като пеперудата в огъня – обезумял от копнеж по Бога.

666.

Пеперудата завинаги търси пътя към свещта, дори и когато знае, че не може да я стигне. Такъв е пътят на висшия стремеж!

667.

Докъдето се простират очите, всичко, което съществува, всеки атом, е съставен от един Якоб, който търси своя изгубен син, Юсуф.

668.

Бог е толкова далече, че преди ароматният Му полъх да достигне душата, изминава толкова време, колкото е необходимо на една птичка да изнесе цял един свят, пълен със семенца, сто пъти, като взима по едно семенце на всеки хиляда години. Затова търсачът трябва да бъде търпелив и не трябва да изоставя търсенето.

669.

Вратата е отворена за Суфи. Само твоите две очи са затворени.

670.

Дервишът, който си взима съпруга, е като човек, който се качва на кораб. А когато се появи и детето, дервишът потъва във водата.

671.

Краката на слугинята, които влюбеният цар нежно гали в скута си, не са нейните крака. Това е собственото му сърце, което той гали в скута си.

672.

Който чуе призива: „Ела!“ по Пътя на Любовта, трябва да бъде готов да заложи и да пожертва всичките си притежания и целия си живот.

673.

Понякога в Любовта има нежност, а понякога изгаряш в огъня като свещта. Преди да изгориш, не можеш да изпиташ нежността.

674.

Изтърпи и най-голямото злодеяние от любимия. Дори да понесеш несправедливост от него, кажи му: „Аз постъпих грешно!“.

675.

Търся близостта на любимия в Любовта, но той иска да ме отдалечи. Затова ще се откажа от това, което искам, в името на онова, което той иска.

676.

Онзи, който не може да понесе страданието, което неговият възлюбен му причинява, няма истинска Любов.

677.

Любовта ми умира, когато съм до теб, и оживява, когато сме разделени.

678.

Насладата на любящия достига върховата си точка, когато възлюбеният е подготвил мястото на екзекуцията и се кани да убие любящия. Тогава любящият бива погълнат от красотата на своя възлюбен и с възхита изрича: „Той се кани да ме убие, но аз се възхищавам единствено на великолепието му, докато той размахва сабята си!“.

679.

Възлюбеният нито печели, нито губи от Любовта.

680.

Красотата се нуждае от Любовта, за да осъзнае себе си и да се наслади на себе си.

681.

Окото на красотата е затворено в себе си. То може да възприеме съвършенството на своята красота само в огледалото на Любовта на любящия. Затова красотата се нуждае от любящия, за да може възлюбеният да се наслаждава на собствената си красота в огледалото на Любовта и в желанието на любящия. Така любящият е по-близо до красотата на възлюбения, отколкото е самият възлюбен, защото само чрез любящия възлюбеният може да се наслаждава на собствената си красота.

682.

Красивото лице не може да понесе да бъде покрито. Ако му затвориш вратата, то ще покаже главата си през прозореца.

683.

Красотата не може да стои сама със себе си и да бъде само за себе си. Любовта и красотата са сключили договор още във Вечността никога да не се разделят една от друга.

684.

Огънят на Любовта първо попада върху възлюбения, а после върху любящия. Погледни свещта – само ако първо изгори себе си, след това свещта изгаря и пеперудата.

685.

Погледът на онзи, който вижда красотата само от едната страна, не е съвършен. Човек трябва да гледа на красивото и на грозното съвместно. Когато виждаш грозното, то е красиво, защото принадлежи на Бога.

686.

Който напълно владее себе си, вижда своя Възлюбен във всички неща и чува гласа Му във всички неща.

687.

Докато единият казва на другия: „Ах, аз!“, между двамата не съществува Истинска Любов.

688.

О, непостижим блян на всички, които бленуват! Чрез Теб Ти направи да изчезна в себе си. Ти направи да се приближа толкова до Теб, че помислих, че аз съм Ти!

689.

О, ти, образ на Божественото! Навярно Ти си моят Възлюбен! Но щом погледна внимателно, Ти съм аз самият.

690.

Попитах Възлюбения: „Какъв грях съм извършил?“, а Той ми отговори: „Твоето съществуване е грях, с който никой друг грях не може да се сравни“.

691.

Суфи казва на ученика: „Изчезни! Защото когато съвършено изчезнеш в Любовта и станеш колкото един косъм, тогава за теб ще има място в косите на Възлюбения“.

692.

Любящият трябва да бъде готов за разрушение, той трябва изцяло да се унищожи във Възлюбения. В пътя на своя Възлюбен стани без следи от себе си, за да може във Вечността да бъдеш изцяло Възлюбения!

693.

Ако аз изчезна, Възлюбеният ще е в обятията ми!

694.

Истинската възраст на Суфи се определя от годините, в които е бил в присъствието на своя Възлюбен.

695.

Върховното време, когато Той ми показа Лицето Си, се равнява на хиляда години. Възрастта ми в момента е четиридесет години, затова аз съм на хиляда и четиридесет години.

696.

Близостта до Възлюбения увеличава копнежа. А копнежът може да бъде утолен единствено чрез унищожение на егото.

697.

Душата на любящия открива живота само в изчезването и тогава сякаш цял океан се излива върху онзи, който жадува.

698.

Така както капката изчезва в океана и сянката – в слънцето, физическата смърт е най-висшата форма на изчезване за Суфи.

699.

Ако търсиш близост с Господаря, без да имаш око за това, сам донасяш смъртта си.

700.

Истинската Любов означава първо изцяло да се превърнеш в Око, а след това да пожертваш живота си за Нея.

701.

Рядко се случва да запитам за Онзи, Който присъства в мен, Когото постоянно виждам, Чието обиталище е моето сърце, Чиято красота се отразява в очите ми и Чиято реч звучи в ушите ми.

702.

Колко чудно е да се вглеждам денем и нощем в огледалото на своето сърце и да виждам само Теб!

703.

Истинска Любов е онази, която живее в душата на любящия от вътрешния образ на Възлюбения.

704.

Велика мистерия се крие в това, че, който обича истински, е винаги със своя любим: разстоянието не е преграда. Самата близост всъщност е разстояние, а ръката на близостта не може да достигне ръкава на любимия.

705.

Вътрешното единство в представите е по-силно от външното единство.

706.

Когато Лайла се приближила до своя любим, Маджнун, той я погледнал и казал: „Остави ме! Любовта към теб така ме погълна, че нямам време за теб!“.

707.

Казали на Маджнун: „Лайла, твоята любима, дойде!“, а той отговорил: „Аз съм Лайла!“ и скрил глава под робата си.

708.

Вътрешният образ на Любовта е този, който всъщност прави връзка с душата. Вътрешният образ остава с човека, докато външната форма е отделяне, което възпрепятства човека от вътрешната форма. Вътрешният образ е най-висшата форма на присъствие на Любимия и Суфи я нарича „изчезване в съзерцанието“.

709.

Вътрешният образ на Любимия е това, което наистина присъства в любящия, докато външната форма представлява отделяне, което възпрепятства съвършеното виждане на Красотата, която се крие отвътре. За Суфи тази най-висша форма на присъствие на Любимия се нарича „поглъщане“ или „унищожение“ във виждането на Любимия.

710.

Нереалната земна любов е подготвително училище за истинската небесна Любов.

711.

Земната любов е мерило за истинността на твърдението на Суфи, че е истински любящ.

712.

Бог измъчва Суфи със светската любов, за да го научи на истинския път към Любовта.

713.

Земните обекти на Любовта са завеси за абсолютната Красота на Бога. Те помагат на очите на любящия да привикнат с блясъка на Красотата, за да могат след това да понесат срещата с Бога.

714.

Суфи вижда Бога тук и сега със сърцето си, така както с очите си ще Го види в отвъдното.

715.

Всеки влюбен обича в своята любима Красотата на Бога.

716.

Чрез Любовта на влюбения Бог всъщност обича Себе Си.

717.

Цялата красота на света, красотата на цветята и ливадите, на девойките и младежите е отражение на абсолютната Красота на Бога, която само излиза наяве в тези „места“ на проявлението.

718.

Бог само се оглежда в създанията, а не присъства в тях със субстанцията Си.

719.

Той е направил атомите на света огледало и е хвърлил отражението на Лика Си върху всичко.

720.

Бог е във всички форми, но сам Той няма форма.

721.

Всяка форма, която съществува в света, е дреха на Бога.

722.

Най-съвършеното огледало на Бога, одеждата, която най-много Му подхожда – това е човекът.

723.

Във всичко, което съществува има, само Един, Който люби.

724.

Божествената Красота е скрита във всички неща. Още повече има само една Красота, защото Бог е създал света по свой образ и подобие, а Бог е красив. Затова целият свят е красив и Бог обича Красотата. А всеки, който обича Красотата, обича и красивото.

725.

Който може да цени жената и тайната, скрита в нея, няма да се въздържа от любовта към нея. Всъщност любовта към жената е част от усъвършенстването на познанието за Бога.

726.

Зората на тайната, изначална близост с Бога изгрява за мистика отвъд облаците на разделението, ако той затвори всички врати към света и се установи пред вратата на Бога, и ако напълно обвърже сърцето си с Него. Тогава, ако му се даде, той ще намери отново пътя към изначалната близост.

727.

Интимността с Бога е скрита в тайната стаичка на сърцето ти, защото ти и преди си имал опитност с Бога. Ако сега пак Го разпознаеш само за миг, ще придобиеш превъзходство над цялото човечество. А ако интимността я няма в сърцето ти, тогава всичките ти действия ще бъдат без светлина. Всеки, който е съхранил уханието и пази спомена за изначалното познанство, ще постигне трайна близост с Бога.

728.

Щом усетиш аромата на близостта Му, засияваш отвъд пределите на двата свята, защото всеки атом от светлината на близостта сияе колкото сто слънца и свидетелства за Божията Любов към теб.

729.

Любовта е безмерна жажда без постижение.

730.

Суфи няма друг път, освен към Бога.

731.

Влюбеният винаги трябва да изгаря в Любовта си, за да може чрез него Възлюбеният винаги да сияе.

732.

Ако до теб достигне вкусът на тайните Му, заедно с тях винаги идва нов копнеж. Така жаждата става съвършена.

733.

Пресуши до дъно седемте морета и след това с болки в тялото си умри, докато жадуваш за още една капка!

734.

Звездите прекосяват небосвода, защото и те търсят Бога.

735.

Слънцето изгаря от копнеж по Бога – в един миг то е червено, в следващия пожълтява от мъка, после се облича в синя одежда на траур.

736.

Водата странства безспирно и търси Бога. Тя се вълнува и бушува от желание по Него и цялата е в сълзи от копнеж.

737.

Океанът също като Суфи е надянал синя роба и с вечно неспокойство жадува за капка от Океана на Бога.

738.

Основата на планината е покрита с кал от копнеж по Бога. Върхът се извисява удивен, неподвижен, загубил ума си по Него.

739.

Който твърди, че Ме люби и заспива, щом нощта го обгърне, той Ме забравя и лъже.

740.

Кааба определя посоката на молитвите на хората от света, но истинската Кааба се намира в душата.

741.

Раят е затвор за тези, които познават Бога.

742.

Раят е най-голямата преграда, която отделя човека от Бога. Раят прелъстява хората да търсят покой в нещо друго, освен Бога.

743.

Когато един човек казал на Пророка: „Обичам те!“, Пророкът му отговорил: „Тогава бъди готов за бедността!“.

744.

Когато отрязали двете ръце на Ал-Халладж, той измил лицето и ръцете си с кръв и казал: „Този, който е познал тайната на Любовта, трябва да изпълни ритуалното измиване със собствената си кръв“.

745.

Когато по време на проповед захвърлили в краката на Джунаид отрязаната глава на сина му, той казал: „Това беше последната подправка, която трябваше да добавя в гърнето, което съм сложил на Огъня“.

746.

Ако имаш Любов към Бога и Той ти изпраща страдания, тогава знай, че Той иска да се сближи с теб.

747.

Твоето благополучие в Бога се състои в това нещата от света непрекъснато да се влошават.

748.

Ако искаш да отпиеш от чашата на Милостта Му, първо трябва да прекосиш долината на Строгостта Му. Без едното, няма да получиш другото.

749.

За всяка стрела, изстреляна в сърцето ми от лъка на Божието провидение, съм готов да пожертвам сто живота – ако Ти премахнеш стрелата с Твоите ръце.

750.

Онзи, който Ме люби, го убивам и Аз съм неговата отплата.

751.

Господарят дава да отпиеш от чашата Му само след като е отрязал главата ти.

752.

Когато умира, Суфи казва с усмивка на уста: „Аз съм като утрото и се усмихвам, защото нося слънцето със себе си. Слънцето е в гърдите ми и сега го издигам на видно място. Денят настана, а нощта отмина. Моят Възлюбен пристигна, а зовът на мъката ми: „О, Господи!“ си замина“.

753.

Суфи казва: Който не се поучи на монотеизъм от Сатана, е еретик.

754.

Когато Бог отхвърлил Сатана, нито службата на Сатана, нито Любовта му към Бога, нито неговото припомняне на Всевишния намалели.

755

Знай, че тъмната светлина на Сатана е по-висша от словото, изписано без диакритични знаци (изповедта, че няма друг Бог, освен Бог).

756.

Сатана е видял, че всички търсят Божията Милост, затова той търси Божията Строгост. Всички се стремят към Милостта на Бога и точно поради това Сатана избира Божието проклятие като специално отличие. Той е слуга на проклятието, докато всички други са слуги на милостта. Със службата си Сатана е пример за истинския търсач на Бога.

757.

Сатана не вижда горчивата утайка на виното, което му се предлага – той вижда единствено Онзи, Който налива виното. Сатана не гледа на проклятието, което го е сполетяло като добро или лошо – той само вижда, че то идва от Бога.

758.

Когато Бог проклел Сатана, от радост Сатана изпълнил целия свят със себе си.

759.

Проклятието върху Сатана е почетна одежда, отредена от Възлюбения, която никой херувим и никой пророк не може да облече.

760.

И целият свят да проклина Сатана, Любовта му няма да намалее нито с един атом.

761.

Въпреки че Възлюбеният проклина Сатана, проклятието единствено подклажда огъня на Любовта на Сатана към Възлюбения.

762.

Бог е възкачен на Трона Си в недосегаема Слава отвъд всички светове.

763.

Възлюбеният нито печели нещо от Мойсей, нито губи нещо от Фараона.

764.

Всеки ден при вида на Божията светлина толкова ангели колкото са всички хора, които някога са съществували и които някога ще съществуват от началото на сътворението до края на времената, изгарят до пепел от копнеж по Бога и на тяхно място също толкова ангели се издигат отново.

765.

Той копнее за собствената Си красота.

766.

Не е важно аз да се нарека „Негов слуга“, важно е Той да ме нарече „Свой слуга“.

767.

Бог казва: „Аз имам раби, които Ме любят и които любя; които копнеят за Мен и за които копнея. Те Ме възпоменават и Аз ги възпоменавам. Те поглеждат към Мен и Аз поглеждам към тях“.

768.

Ако Бог обича някого, никакъв грях не може да му навреди.

769.

Който гори в огъня на Любовта, не може да изгори от друг огън.

770.

Без сто беди не можеш да придобиеш зрънце злато.

771.

Ако искаш да видиш Лика Му, погледни в сърцето си.

772.

В целия свят срещаме красота след красота, но слепият твърди, че това не е възможно. Ако прогледнеш, във всеки един атом ще видиш по сто градини с рози. Ако целият свят е Този, Когото Възхваляваме, но ти нямаш очи за Него, какво те ползва това?

773.

О, ти, който всеки миг, във всеки корен на косите си си един Фараон, твърдящ, че е Бога! Докато в теб съществува и един атом от теб, в теб остават сто признака за твоето лицемерие.

774.

Ако искаш да се сприятелиш с Бога, изправи се пред Него без собственото си същество! Не поглеждай дори към един атом от своето същество, за да не те подлъже гордостта на този атом!

775.

Докато собственото ти същество е пред твоите очи, ти си подложен на вечни мъки със себе си.

776.

Седнал си пред собствените си очи. Изправи се и замини – тогава ще се освободиш! Махни се от пътя на собствения си поглед, защото ти си пречка за себе си!

777.

Ако от теб изчезне „аз“, ти поемаш по пътя на душата, а тялото ти вече го няма. Ако тялото и душата се превърнат в светлина, тялото ти става душа, а душата става твое истинско тяло.

778.

Душата и тялото са като лицето и гърба на огледалото. Ако изтриеш гърба на огледалото, цялото стъкло се превръща в светлина и двете страни стават еднакви.

779.

Ако умреш преди физическата си смърт, в същия миг ще придобиеш целия свят.

780.

Ако умреш преди часа на смъртта си, чрез смъртта ще придобиеш изобилие във Вечността.

781.

Ако копнееш за живот в смъртта, трябва да знаеш, че илюзията, състояща се от живота, е смърт. Ако търсиш знака за Вечността, ще го откриеш в липсата на всякакви знаци.

782.

Суфи изгражда крепост от изчезване – в противен случай от всички страни го застигат удари.

783.

Ако навлезеш в Океана без кораб, Океанът ти казва кой си.

784.

Ако помниш, че твоето собствено същество е изгубено, тогава можеш да помниш и Бога, да говориш за Него и да споменаваш Имената Му. Докато обаче пред теб се издига отделящата стена на нафс, когато си припомняш Бога, ти само ще припомняш себе си.

785.

Можеш да видиш Бога само когато не виждаш себе си.

786.

Превърни се в сянката, която изчезва в слънцето! Стани нищо!

787.

Който е постигнал виждането, повече не се нуждае от знания. А който е постигнал онова, което се вижда, повече не се нуждае от виждане.

788.

Търсачът се изгубва с първата стъпка в Пътя. Никой не прави втора стъпка. Когато чистият навлезе в Океана, той изчезва за себе си. От тогава нататък движението на Океана става негово движение.

789.

В началото грешах за четири неща. Мислех си, че аз Го помня, че аз Го узнавам, че аз Го любя и че аз Го търся. Накрая разбрах, че Неговото помнене, Неговата Любов, Неговото знание и Неговото търсене са били преди моите.

790.

Религиозният човек се пита: „Какво да направя?“, докато познаващият Бога казва: „Какво ще направи Той?“.

791.

Запитали един Суфи дали Пътят води от Бога до човека, или от човека до Бога, а той отговорил: „И двата пътя са грешни. Пътят е от Бога в Бога“.

792.

Който познава Бога, Го съзира във всички неща.

793.

Светът е талисман, който пази скрито Божественото съкровище.

794.

Единственият е като океана, който се превръща в дъждовни капки. Множеството се явява във всичко, което излиза от близостта с Единствения, и приема облик, когато поеме надолу. Коранът всъщност е само едно откровение, но когато е бил низпослан, се е превърнал в безброй стихове. Хиляди капки правят океан. Ако напуснат океана, те се превръщат в капки. Всичко, което получава име и започва да съществува, е само капки роса от Океана на Щедростта.

795.

О, Ти, Който си невидим, защото Си проявен, Ти си целият свят и въпреки това Ти не можеш да бъдеш видян.

796.

Светът е изпълнен с Теб, но Ти не си в света. Всички са изгубени в Теб, но всъщност Теб Те няма там. Ти си винаги скрит и явен.

797.

Вечният Океан не познава добро и зло. Независимо дали капката е вярваща, или идолопоклонник, Океанът винаги остава един и същ. Всяко добро и всяко зло приемат облик в човека. Всичко чисто и нечисто идва от човека.

798.

Който познае душата си, познава и Бога.

799.

Царят има таен път към всяко сърце.

800.

В свещения закон напълно се откажи от ума си. След това се потопи в копнежа по Бога – в истинския смисъл. Когато умът, законът и копнежът извършат своята работа в теб, онова, което търсиш, ще се яви под формата на чувствено преживяване. Тогава ще трябва да преминеш четиридесетте спирки, а когато приемеш четиридесет дневното уединение за свой Път, мирът за теб ще завърши с Истината.

801.

Ти самият си своя Възлюбен. Пристигни в себе си! Не отивай навън на полето, а се върни вътре в Дома.

802.

Онзи, който познава Бога, с едно премигване на очите преобръща и двата свята с главата надолу.

803.

Любовта е привилегия на Човека. Той е поставен по-високо от ангелите.

804.

Ангелите непрестанно служат на Бога и умират от копнеж по Него. Но само когато се поклонят на Адам, те узнават един атом от Любовта.

805.

Чрез душата на Адам ангелите са намерили пътя към Бога и сега ще Му служат през цялата Вечност.

806.

Ти умираш от жажда, а езерото е под теб. Краката ти са стъпили върху съкровището, а ти просиш. Толкова ангели са се стремели и са търсели съкровището, а са били върху него. Преди появата на душата на Адам, те не са знаели Пътя към Създателя. Когато Адам приел облик, ключът и към двата свята им се разкрил.

807.

Ти си син на Халиф. Напусни колибата и влез в розовата градина. Откажи се да просиш. За теб е подготвено царство в Египет! Единствената причина, поради която нямаш контрол над царството си, е, че Соломон е демонът на дома ти.

808.

Така както прекосяваш света, така пътувай навътре в гръдта си.

809.

След безкрайни усилия и опити помощта ще дойде при теб от светлината на Мохамед.

810.

Душата на пътуващия Суфи е съединена с безбрежния Океан на Универсалната Душа посредством канал или вена. Суфи открива всички съществуващи неща в собствената си душа и разбира, че всички негови действия са само действия на Универсалната Душа.

811.

Единството във вселената се установява посредством душата.

812.

Какво са този свят и онзи свят? – Океан, чието име е „Сърце“. Потопи се в Океана в твоята гръд, за да видиш как един свят изчезва в теб!

813.

Сто свята се крият вътре в Сърцето ти – как тогава може сто външни свята да имат смисъл за очите ти? В Сърцето разпознаваш и земята, и небето, защото ти си и този свят, и онзи свят.

814.

Ако пожелаеш, вътрешната творческа сила на Сърцето ти веднага ще освети за теб цял един свят. В този свят кокошката не идва от яйцето и медът не идва от пчелите – в него междинните причини изчезват; там всичко се излива от Нищото.

815.

Ако изхождаш от „ние“ и „аз“, тогава ти си двата свята.

816.

Познай Бог чрез Бога и изчезни за нов живот в унищожението. Ще придобиеш нов живот само ако бъдеш унищожен в себе си. Без себе си, ти си всичко.

817.

Виждам осемнадесет хиляди свята, пълни с Баязид, но не виждам Баязид – Баязид се е слял с Бога.

818.

Човек не може да види себе си директно, както вижда външния свят, но ако познае себе си, открива, че той е всичко.

819.

Създателят ти показва ясно всичко, което е сътворил: звездите, небето, слънцето, луната, океана и земята. Но Той не ти показва нищо от теб самия. Ти трябва да си скрит за самия себе си. Ако окото ти попадне върху собственото ти лице, ще заплачеш от Любов към себе си.

820.

Ако искаш да зърнеш себе си, приложи въздържанието, защото светът е изпълнен с теб!

821.

Отсъствието е родината на припомнянето.

822.

Вътрешното Око разпознава високия ранг на човека.

823.

Ако човек изчезне, това е унищожение. Ако той бъде унищожен в унищожението, тогава това е укрепване. Ако искаш да постигнеш това високо ниво, първо умри в себе си, а след това от Нищото продължи да пътуваш нататък.

824.

Затвори очите си и ги отвори отново, изчезни и след това също изчезни от там, а след това изчезни и от този втори етап. Продължавай така в покой, докато стигнеш света на състоянието на изчезването!

825.

Вътрешното сърце не се заслепява, защото то не познава творението.

826.

Лъжата на сърцето се състои в слушането на лъжата.

827.

Робите се намират в Рая, а свободните хора – в Ада.

828.

Тялото след смъртта е в мястото на сърцето ти преди смъртта.

829.

Коранът се спуска на части върху теб от теб чрез премахване на собственото ти було.

830.

Всичко друго, освен Бог е под върховното ръководство на Неговата Сила.

831.

Нито един атом не се движи, освен към Него и от Него.

832.

Обръщай се към сърцето си с Окото на Сърцето си, а към Мен се обръщай с цялото си Сърце.

833.

Ако си Ме видял, не оставяй Името Ми!

VII част

Афоризми на Елеазар Хараш

834.

Суфизмът в нас, това е Чистата Реалност.

835.

Суфизмът – това е слънчевото състояние в сърцето.

836.

Суфизмът означава, че вътре в себе си ние сме Светлина.

837.

Сърцето на Суфи не е негово, той го е дал на Всевишния.

838.

Суфи е пленник на Свободата.

839.

Не можеш да смутиш Суфи, защото той е изчезнал.

840.

В дъното на своето Сърце Суфи е открил Бога.

841.

За Суфи краят е светещо Начало.

842.

Суфи не може да намери себе си, защото се е изгубил в Безкрая.

843.

Суфи се учи от Тишината, той я познава като Древен Учител.

844.

Смъртта на Суфи е музика на Тишината.

845.

Суфи знае, че Тишината го наблюдава.

846.

Суфи е узнал, че Послушанието на Бога е непобедимо.

847.

Суфи пие водата като Светлина и тя го упътва към Източника.

848.

Суфи е Гласът на сияещата вода.

849.

Суфи не се учи от успеха и неуспеха. Суфи се учи от Всевишния.

850.

В бедността Суфи се чувства богат, а когато е богат, Суфи се чувства беден, защото Суфи познава Истинския богат – Всевишния.

851.

Когато студът нападне Суфи, Суфи го огрява и студът се усмихва.

852.

Суфи – това значи разцвет на съзнанието.

853.

В Суфи съзнанието цъфти, сърцето грее, а Душата блести с меката си топлина. Що за състояние е това? Казвам: Това е Суфи.

854.

Когато му е тежко, Суфи е лек; когато му е леко, Суфи е ефир.

855.

Ако Суфи влезе в джунглата, той вижда светлото Сърце.

856.

Суфи пропуска живота, за да улови Бога – нарича се Щастливото пропускане.

857.

Суфи-миговете са Слънца в Сърцето.

858.

Суфи е уловил неуловимото, но не може да го обясни.

859.

Суфи казва: Пътят никога не е лесен, Пътят е чуден!

860.

Суфи знае, че се движи по Незнаен Път, той е изоставил знайното.

861.

Суфи казва: Съдбата ми беше тежка; Благодарността ми беше голяма.

862.

Суфи се движи като вятър сред хората.

863.

Хората се смятат за съществуващи – Суфи знае, че е несъществуващ.

864.

Суфи е изгубил пътя към себе си, защото Бог го е отклонил към Себе Си.

865.

Действията на Суфи са като аромат на цветя.

866.

Суфи е Същество, което е изпреварило своите действия.

867.

В трудните обстоятелства Суфи вижда Божията Ръка.

868.

Суфи живее в устроен свят, защото е в Бога.

869.

Трудностите в суфизма се считат за особена поезия.

870.

Суфизмът е нашата необикновена и естествена Реалност.

871.

Суфи е образ и подобие на Еликсира на Живота.

872.

Суфи прегръща болката и я превръща в аромат. Той знае, че неразбраната болка е отрова.

873.

Суфи няма мисия и затова ухае.

874.

Златото не е съкровище – Суфи е съкровище.

875.

Суфи е Тайна, убягваща и от вярващите, и от невярващите.

876.

Суфи няма въпроси, защото Тишината Божия ги е погълнала.

877.

Суфи е изгорял в стремежа си към Бога и сега от него е останала само пепел. Суфи е щастлива пепел.

878.

Хората са пазители на имотите си – Суфи е Пазител на Сърцето си.

879.

Суфи е странно място, в което няма време.

880.

Когато Суфи е в агония, в него тече живо злато.

881.

Суфи е Неземна земя: танцува като вятъра, движи се като Небето, а от Сърцето му капе жасмин.

882.

За да познаеш Суфи, трябва да се откажеш от всяко познаване.

883.

Суфи казва: Тъмнината не ми е нужна, Светлината не ми е необходима – Бог ми е достатъчен!

884.

Суфи казва: Покорих се на Бога и станах Свободен.

885.

Смиреният Суфи е голяма опасност за враговете – те не могат да влязат в него.

886.

Любовта на Суфи към Бога умъртвява смъртта.

887.

Суфи знае, че никой не може да обсеби Смирението, защото Смирението е част от Нищото.

888.

Суфи е видял Бог в Сърцето си.

889.

Що е Суфи-сърцето? Глас на Бога.

890.

Сърцето на Суфи е Изворът на Суфи.

891.

Очите на Суфи виждат отвъд хоризонта, защото Бог гледа през тях.

892.

Суфи е жив и в този, и в онзи свят, защото просто не може да умре.

893.

Суфи е Безкраен не защото вярва, а защото е изчезнал.

894.

Суфи е оживял, защото е изчезнал във Всевишния.

895.

Суфи е Радостта на Всевишния.

896.

Когато Суфи плаче, той увеличава радостта си.

897.

Суфи има скривалище в себе си – то се нарича Мястото на Нищото.

898.

Суфи е скрит от тъмнината и невидим в светлината.

899.

Суфи е изоставил себе си и е заживял с Всевишния.

900.

Суфи е бликащ в Безвремието, а във времето само се разхожда.

901.

Душата е дрехата, красивата дреха на Суфи, а външните му дрехи може и да са скъсани.

902.

Суфи казва: В моето Нищо злото умря.

903.

Времето е създадено за умиращите. Отвъдният свят е създаден за полуживите, а Суфи е създаден за Всевишния.

904.

Има Суфи, които като попаднат в мрака, мракът започва да блика и да се чуди: „Какво ми се случи?!“.

905.

Попитали един Суфи:

– Кажи ни нещо, ти си ясновидец!

Суфи им казал:

– Ясновидството е тиранин и само Всевишният може да ви спаси от него.

906.

Суфи е скрит зад Истината, зад Нищото и затова не можеш да го уловиш.

907.

Суфи е страст, която е поразила страстите.

908.

Ако Суфи попадне в Бермудския триъгълник, триъгълникът ще го изхвърли в Небесата.

909.

Суфи казва: Моят произход е от Всевишния, от Безкрая.

910.

Суфи казал на егото си: „Ще стана паразит и ще самоизям егото си“ – и го изял. Оцелял само Суфи.

911.

Лицето на Суфи е скрито Сърце.

912.

За Суфи нещата в света не са от света.

913.

Суфи е съществувал преди камъните да бяха камъни.

914.

Това е свят, в който всичко умира, а Суфи казва: Щом умираш, тогава стани безсмъртен. За какво ти е това умиране?

915.

Една черна котка пресякла пътя на Суфи. Хората му казали:

– Това е поличба, това е на лошо!

Суфи казал:

– Но вие не видяхте нещо.

Хората казали:

– Какво е то?

Суфи казал:

– Тя ми намигна и ми каза: За тебе съм бяла.

916.

Стани светлина и ще отидеш при Светлината – това не е за Суфи. Суфи казва: Ще изоставя светлината и ще отида при Моя Бог! Суфи не заменя Бог със светлината.

917.

Попитали един Суфи:

– Как така попадна в задгробния живот?

Суфи казал:

– Опитах се да умра, ама не успях.

918.

Всички хора си отиват, Суфи се завръща.

919.

За Суфи Любовта е повече от чудо.

920.

За Суфи Любовта се случва, но той знае, че тя не е от света.

АУМЪ

---