Елеазар Хараш – Аор Аваронор. Книга на Древната Мъдрост

Елеазар Хараш

АОР АВАРОНОР

Книга на

Древната Мъдрост

Варна 2005 г.

3

ПРЕДГОВОР

И мракът, и светлината са було — те скриват тайната на живота. Всяко същество е длъжно да се освободи от капаните на мрака и свет-лината. Тогава същността на човека ще излезе наяве. Тази същност се нарича АОР АВАРОНОР — Осветеният мрак или Изначалното място. Други го наричат себепознанието, себенамира-нето. Който е осветил своя мрак, той е осветил древна Тайна в себе си. Той се е посял във величието на Пълнотата. Пълнотата, това е завръщане във вечната Божественост. Това е вечната религия. Всичко това става по пътя на свободата. Само свободата може да ни направи истински воини. Воинът е същество, което се е завърнало в своята собствена Тайна. Тази Тайна е оградена от една жива тишина. Тази Тайна е осветена — това е АОР АВАРОНОР. Такъв е пътят: светлината успокоява, тъмнината движи, мракът вдълбочава и накрая идва Духът — господарят на Пълнотата. Всичко е вече осветено.

Елеазар Хараш

Завръщане в сияещото Сърце

Живял в древността един Търсач на Исти-ната. Той се наричал Аворор. Където ходел, все питал за правия път и за Истината, но никъде не получавал правилния съвет. И най-накрая решил, че трябва да потърси Мъдреца от пеще-рата. Този Мъдрец се казвал Алрава. Търсачът стигнал при него и го попитал: Кажи ми, великий Мъдрецо Алрава, кой е чистият път към Истината? — Алрава отвърнал: Ето, аз ще ти покажа пътя, Аворор. — Той му посочил едно дърво, което било огряно от залеза, и му казал: Виждаш ли това дърво? Това е старият дъб. Стигаш до него и завиваш зад него. Всичко друго той ще ти посочи и ще те научи. — Отишъл Аворор до стария дъб, поклонил се и завил зад него отзад. Но след като завил, той полетял в една много, много дълбока бездна. Падайки в тази бездна, той забравил думите, той забравил светлината и мрака, той забравил дори и страха си — толкова голям бил вихърът на бездната. Той мислел само за Истината. И така във вихъра на своето падане той получил видение. Той видял нещо много лъчисто, той видял нещо много сияещо. То приличало на Сърце. И той го разпознал. Това било неговото собствено Сърце. Той взел сияещото си Сърце и се завърнал при Мъдреца Алрава. Алрава само го погледнал и му казал: Всеки Търсач на Истината се завръща в своето изначално сияещо Сърце. На това ни учи старият дъб.

Мистерията на Мрака

От милиони години хората все питат що е това мрак. Зло ли е мракът? Има ли замисъл в мрака? Има ли тайна в мрака? Може ли мракът да даде откровение за себе си? И има ли такива същества, които са проникнали в него и отвъд него? Всичко това е Тайнство и то е свързано с тайната на Втория Старец и неговите около 160 000 Мъдреци. За този Старец пряко не може да се говори, нито за Пътя на тази древна Черна ложа, защото човечеството от незапомнени времена живее в пелени и умира в пелени, без да се е изтръгнало от мрака. Тук ще ви изнеса само малък откъс от забулената книга “Сияещият Мрак”. В нея е казано: “В Мрака е скрит най-великият Замисъл. Много висши ангелски йерархии не са могли да изтръгнат тайната му. Мракът е част от Мистерията на древното себепознание. Този, който е обичал живота си, не го е познал. Този, който е обичал смърт-та си, го е изпуснал. Този, който е обичал наро-да си, е останал отдалечен. Този, който е обичал семейството си, е останал заблуден. Този, който е вярвал в отвъдното, е останал излъган. Но този, който е обичал Истината повече от себе си и повече от всичко друго, той е проникнал дълбоко и отвъд завесата на Мрака.” Какво е разбрал той и как отговаря той на въпроса, що е мракът. Ето част от отговора, който ни разкрива забулената книга: “Мракът е скалата, която само посветените в Истината разрушават. Мракът е това, което ни дарява онова, което наричаме собствената ни изначална Светлина. Мракът е най-забуленото лице на Светлината. Само достойните могат да изтръгнат този Праобраз”. Що е Мракът? Старецът отговаря: Безкрайната Любов. Но тя е дадена само на посветените. За тях Мракът е светещ.

Мракът е уязвим

Има тъмнина, идваща от нощта. Има тъм-нина, идваща от ума. Има мрак, идващ от тайната на живота. Този мрак, който идва от тайната на живота, е всеобхватен, но неговата всеобхватност е уязвима. Има ли страх в този всеобхватен мрак? Този мрак се страхува. От какво се страхува този мрак? От една малка запалена свещ. Тази свещ е нашето сърце. Който е запалил обичта в сърцето си, той е направил мрака уязвим. Този, който разгаря пламъка в сърцето си, той призовава вечната си душа. Това се нарича слизане на Любовта. А този, който се е превърнал в постоянен пламък, той е разсякъл мрака. Това се нарича слизане на Духа. Що е Духът в нас? Ето това е човекът. Това е истинският човек, човекът преди Сътворението.

Взорът, който се изтръгва от мрака

Кой е син на светлината и кой е син на мрака? Кой решава един човек да стане син на светлината и кое определя човек да стане син на мрака? Това, което решава и определя тези неща, е Тайната на мрака. Когато човекът е осъзнат за своя път, той следва своя собствен Дух. Когато такъв човек попадне в дълбините на мрака, той се заглежда в него с особен взор. Така той вижда своето истинско лице, своя Праобраз. Така Духът го дарява със своето изначалие и той става човек на собствената си светлина, която някога е изгубил. Той се е завърнал в своя чист Дух. Но какво става със синовете на мрака? Когато един такъв човек, неосъзнат за своя път, попадне в мрака, той не вижда нищо друго, освен мрака. Така той се утвърждава като син на мрака и заживява в различни светове, които са светове на ограниченията. Такъв е пътят на неосъзнатите — различен взор, различен път.

Що е истинският човек?

Що е истинският човек? Това е човекът, който е проникнал в мрака. Това е човекът, който е преодолял светлината. Той е избрал да живее в тайната на Духа. Що е Духът? Духът е това, което ни води към Мистерията на Небитието. Нашият чист Дух съставлява истинския човек. Що е истинският човек? Той е отвъд мрака и отвъд светлината. Неговото начало е абсолютно непознаваемо, а краят му е абсолютно неизсле-дим.

Какво е скрито в мрака?

Какво е скрито в мрака? Само този, който умее да търси, ще открие скритото в мрака. Кой е Търсачът в човека и кой е пътешественикът? Духът е Търсачът в човека. Умът е пътешестве-никът. Той търси само привидно. Всяко пътешествие свършва зле, ако липсва Търсачът. Но какво е това Тайнство в мрака, което трябва да открие Търсачът? Когато попитахме Стареца Маророт, той ни каза: Тайнството, което е скрито в мрака, се нарича “Завръщащото се лице”. — После той ни обясни: Лицето се завръща в себе си само когато е видяло това Тайнство. И ако искате да знаете кое е това Тайнство, то е наречено “Милостта на Древната Неизреченост”.

Мракът е мрак, когато Бог е неразбран

За да разбереш величието на живота, трябва да преминеш през мрака. Що е мракът? Част от скритата незнайна Същност. Що е мракът? Това e другото лице на Божията Милост. Що е мракът? Изпитание на завръщането. Тогава какво е мракът? Мракът, това е неразбраният Бог, неразбраната свобода. В мрака живеят тези, които не са искали да разберат Бога. В мрака живеят тези, които не са пожелали да разберат свободата. Няма мрак, няма зло, няма тъмнина, няма ад и пъкъл, има само неразбран Бог.

Жажда за откровение

Живяла някога в древността една жена на име Атарима. Тя била крехка и приятна на вид. Тя имала много братя и сестри, много роднини, тя имала любящ баща, любвеобилна майка, тя имала много обожатели и много приятели. Но решила да се раздели с всичко. Тя усещала, че обикновеният живот е живот без откровение. Тя усещала дълбоко в себе си, че трябва да намери и да се срещне с онези трудности, които да дадат на душата й жадуваното откровение. И една сутрин тя напуснала своето село, всички свои близки, извървяла труден път, минала по труднопроходими пътеки и се установила в една дълбока и мрачна пещера. Преживяла тежки времена години наред. Чувала звуци, шумове, стенания. Дълбоко в душата й копаели страхове, но тя ги преодолявала, защото жаждата й за тайнственото откровение била все така силна. След много, много време най-после дошъл за нея часът на Истината. Сутринта, когато се събудила в пещерата, тя изведнъж усетила, че цялата пещера е населена с древни и хищни същества. За първи път в живота си тя усетила сковаващ страх. Тези същества били жадни, свирепи и агонизиращи. И тя разбрала, че те искат да я разкъсат. Тя разбрала, че това е краят. Но чула дълбоко в себе си един тих и свят глас, който й казал: Дъще, сега е време да запалиш свещта си. — И после гласът изчезнал, но тя изведнъж схванала какво да направи. Тя се загледала дълбоко в себе си, призовала древната си душа, призовала своето изначалие и изведнъж, без да усети, тя се превърнала в малка светеща точка. Свещта била запалена. Древните хищни същества гневно се разбягали, защото те видели в тази малка свещ очите на страха. Това бил часът на мрака, който се превърнал в часа на Истината. Така Атарима се завърнала в себе си и самата тя станала запалена свещ. Часът на мрака изиграл своята най-важна роля. Този час й дал жадуваното откровение. Часът на мрака се оказал часът на светлината. Това, което мога да ви кажа, приятели от света, е това, че Атарима означава “запалената свещ”.

Мракът си затвори очите и не позна

светлината

Живял в древността един много, много стар човек. Той имал едно голямо желание — да се види лице в лице с чистата сияеща светлина. Някои казват, че този стар човек бил по-стар и от нашата древна земя. И така този стар човек тръгнал на много дълъг път — пътя, за който жадувал. Вървял месеци, векове, вървял хиляди и милиони години. Той все пътувал към заветната среща. Прекосявал граници и народи. И най-накрая мечтата му се сбъднала. В един ранен час и в един особен ден, когато гледал изгрева на слънцето, от слънцето се завихрила такава неописуема и необятна светлина, че той се смутил, затворил очите си и заплакал. Така той не могъл да види и да се срещне с тази светлина, и да я разбере. Той се разминал с най-важната среща на своя живот. Някои казват, че този стар човек си има свое име. Това име е мракът. И оттогава досега мракът не обхваща светлината, нито я познава.

Мистичен разговор

Съществувал някога в древността един разговор — тъмнината разговаряла със светлината. Казва се, че тъмнината попитала светлината: Светлина, ти коя си? — Светлината казала: Аз съм несътворената дъщеря на Бога. — След това тъмнината казала: Тогава аз коя съм? Сигурно съм сътворената дъщеря на Бога? — Тогава светлината й казала: Не, ти не си сътворената дъщеря на Бога, ти си само отражение. — После тъмнината попитала: Кажи ми, о, несътворена, кой е твоят баща? — Моят баща е Бог. Той е скрит във величие и тишина. — Тогава тъмнината казала: Би трябвало и аз да имам баща. Кой е моят баща? — Светлината отвърнала: Ти, отражение, нямаш истински баща. Ти имаш само измислен и незаконороден баща. — Тогава тъмнината казала: Аз защо не го виждам? — Светлината отвърнала: Защото той е по-хитър от тебе, той се крие в тебе и не дава да го виждаш, той те използва. — После тъмнината казала: И все пак аз се чувствам същество, защо е такава моята участ? — Тогава светлината се замислила и понеже й е дадена способността да вижда в себе си, тя видяла отговора. Светлината казала: Да, наистина в миналото ти беше същество и дори и сега все още имаш възпоменания за това. Но тогава, в онова старо време, ти избра ХАРАВОТ. На един от най-древните езици това означава неразбирането, неведението. Ти отрече Истината и затова сега ти си отражение.

Из книгата “Древни разговори” от Азирах Хавадар

Из книгата “Древни разговори”

от Азирах Хавадар

Съществувал в древността особен разговор между светлината и тъмнината. В този разговор тъмнината попитала светлината: Ти, която си светлина, имаш ли деца? — Светлината казала: Моите светли лъчи са моите деца. Те са моите желания да осветявам света. Докато ти нямаш деца, защото нямаш желания за другите, ти мислиш само за себе си. И всеки, който мисли само за себе си, ще потъмнее. — После тъмнината попитала: Има ли в тебе страх? — Светлината казала: Когато светиш със своята несътворена светлина, страхът не се вижда никъде. — Тъмни-ната нищо не могла да отговори, но продължила да пита: Тогава защо в мене има страх? — Светлината отвърнала: Защото ти не пожела да работиш върху себе си. А ето, аз постоянно се движа, постоянно работя. — После тъмнината попитала: Ти, която си наречена светлина, обичаш ли морето? — Светлината отвърнала: Докато ти само си чувала идеята за морето, то аз всяка сутрин отивам при него и го осветявам, и то много се радва, когато ме види. — После тъмнината попитала: А ти откъде взе тази своя светлина, която на мене ми липсва? — Светли-ната отговорила: Спомням си, че някога в древността в мен се зароди едно огромно желание. Това желание произлезе от цялото ми сърце. И единственото нещо, което тогава пожелах, това е да светя, това е да работя за другите. И тогава древната Мъдрост ме докосна и аз осъзнах себе си. Може би ти ще пожелаеш някога древната Мъдрост да те докосне.

Из книгата “Древни разговори”

от Азирах Хавадар

Разговаряла тъмнината със светлината. Тъм-нината попитала: Ти, която си наречена светлина, кажи ми какво е това живот. — Светлината казала: Живот е това, което свети, което сияе, което тържествува и което благоухае. И всичко това е облечено много скромно. — Тъмнината се натъжила, но продължила да пита: Кажи ми какво е това дом и кой има дом, и кой няма. — Светлината казала: Дом не означава да имаш къща. Дом, това означава да имаш център в себе си. Всеки, който има този център, той има своя дом, всички други са бездомни. Ние всички сме родени от този център, но някои са се отказали от него и затова сега скитат в разни светове. — Това отново натъжило тъмнината, защото тя знаела, че няма свой истински дом. Тъмнината дори се разплакала, но все пак решила да зададе последния си въпрос: Ти, която си наречена светлина, кажи ми какво е това любов, защото толкова много чувам тази дума, а пък не мога да я разбера. — Светлината казала: Това е най-трудният въпрос, защото любовта е реалност, която превъзхожда всичко. Аз не мога да ти говоря за нея, но мога да ти кажа за едно мое наблюдение, защото древната Мъдрост ми подари това наблюдение. Преди много, много години, още когато нямаше числа, аз питах себе си откъде е произлязла любовта. И тогава най-древната Мъдрост ми даде видение. Аз видях океан, океан от мрак. Това можеше да се нарече върховен залез. И тогава внезапно се зароди свещен изгрев, величествено слънце. И вътре в него сияеше реалността на любовта. И тогава Мъдростта ми прорече: Любовта се заражда по време на залеза, когато всичко е угаснало и когато всичко е мрак, когато всичко умира. И тогава, когато всички виждат смъртта, точно тогава любовта възкръсва. Такава е тайната на живота и затова всеки трябва да се роди от своя залез.

Из книгата “Древни разговори”

от Азирах Хавадар

Попитала тъмнината светлината: Ти, която си наречена светлина и която много се движиш, кажи ми какво е това път. — Светлината се замислила и казала: Ти може би си мислиш, че пътят, това е движение, но не е така. Пътят не е движение, пътят, това е подход. Пътят, това е един свещен процес, един свещен подход към нещата. Ти си в пътя, когато имаш трептяща почит към нещата. Ако нямаш тази свещена почит към нещата, ти само се движиш, без да разбираш. — После тъмнината попитала: Ами как се е родило това разбиране и какво е това разбиране? — Светлината отговорила: Разбирането се явява тогава, когато едно същество е отдадено цялостно на една идея. Щом си така предано отдаден на една идея, заражда се разбирането и започваш постепенно да разбираш и да обхващаш нещата в себе си. — После тъмнината попитала: А кое е това най-важно нещо, което трябва да се разбере? — Светлината се замислила малко и отговорила: Най-важното, което трябва да се разбере, е любовта, защото ако разбереш любовта, тя става твоята вечност, тя става твоята жива реалност. — Тъмнината се смутила малко, зачудила се за какво ли й е тази реалност, но решила да попита още нещо: След като ти имаш реалност, къде ще те отведе това? — Светлината спонтанно отговорила: В Храма. — Тъмнината се зачудила що за дума е това? Тя попитала: Що е това Храм? — Светлината отговорила: Храмът, това е мястото, към което се стремят всички светове и всички същества. На един от най-древните езици в света думата Храм е изречена като ХАВАРАНА. Така древността подари на световете и съществата ХАВАРАНА и те всички възприеха и знаят тази дума като ИСТИНАТА. Ето защо всички светове и същества пътуват към Храма на Истината.

Из книгата “Древни разговори”

от Азирах Хавадар

Казала тъмнината на светлината: При мен дойдоха много черни и тъмни същества, които са мои приятели. Те разговаряха за едно малко цветенце, което било първенец между цветенцата, но на моите приятели то им изглеждало малко, отчаяно и с наведена главица. Но аз нищо не можах да разбера от техните разговори и затова питам тебе. Ти, която си наречена светлина, кажи ми що е това кокиче. — Светлината се усмихнала и казала: Това цветенце не е нито наведено, нито прегърбено, нито отчаяно. То само се е поклонило. — Тогава тъмнината казала: Че на какво може да се покланя едно цветенце? — Светлината отново се усмихнала и казала: Това цветенце символизира най-чистата вътрешност и то се е поклонило на нея. То е постигнало тази чиста вътрешност и е изразило това със своя поклон. — Тогава тъмнината казала: Колко различни мнения имаме, аз и моите тъмни приятели и ти. Ще те попитам още нещо. Моите тъмни приятели разговаряха за едно друго цвете, наречено роза, и казаха, че тя имала много лошо ухание и разнасяла отрова наоколо. Кажи ми за тази роза, защото твоето мнение е много интересно. — Светлината отговорила: Розата има чудно ухание, но не то е най-важното, не то е същността на розата. Древната дума за роза е РАХАЙА, което означава самопознание. А уханието е само последствие от самопознанието. — Чудно мислиш — казала тъмнината. — Но ще ти задам още един последен въпрос, защото моите приятели много спориха за тази дума и за тази идея, що е това живот. Едни казваха, че животът е мрачен, други казваха, че животът е тежък, трети казваха, че няма истински живот, а четвърти казваха, че животът е илюзия и не съществува. Кажи ми ти, която си наречена светлина, има ли истински живот и що е това живот. — Светлината казала: Разбира се, че има истински живот, но не е лесно да се разбере що е това живот. Преди много време и аз исках да узная що е това живот и попитах Мъдростта. Тогава Мъдростта ми отговори така: Животът, това е среща със себе си.

Из книгата “Древни разговори”

от Азирах Хавадар

Взел дяволът подръка тъмнината да пообиколят малко сред хората и да ги пита туй-онуй. Първия човек, когото срещнали, бил религиозен. Дяволът го попитал: Кажи ми, човече, що е това религия. — Човекът казал: Ами религията, това е да четеш Свещеното Писание, да обичаш Бога, да палиш свещи и да биеш камбаната за богомолците. — Дяволът се подсмихнал и казал на тъмнината: Не се тревожи, в този човек има много място за тебе, ще можеш да живееш в сърцето му, защото той знае нещата, но не живее в чистота. — После дяволът и тъмнината продължили и срещнали един учен човек. Дяволът го попитал: Кажи ми, човеко, какво е това разбиране. — Ученият казал: Да разбираш, означава да изследваш, да събираш много факти, да трупаш много информация, да съпоставяш и накрая да си направиш правилните изводи. — Дяволът се подсмихнал и казал на тъмнината: Бъди спокойна, има много място в ума на този човек, за да живееш в него, защото той знае нещата, без да ги разбира. И ако му взема децата в другия свят, той ще забрави всички факти и изследвания. — После дяволът и тъмнината видели трима човека на една пейка, приближили се до тях и дяволът ги попитал: Кажете ми, човеци, що е това бедствие. — Първият човек казал: О, остави се, градушката унищожи цялата ми градина. — Вторият човек казал: О, остави се, наводнението удави животните ми и сега съм само с една козичка. — И накрая дяволът попитал третия човек: Що е това бедствие? — Бедствието, това е нашата лоша участ, това са нашите грехове. — Дяволът се подсмихнал и казал на тъмнината: Не се тревожи, и тримата са отворени врати за нас, спокойно можем да си живеем в тях, защото така говорят хора, които нито разбират нещата, нито изправят живота си. — После дяволът хванал подръка тъмнината и отишли при светлината, и я попитали: Кажи ни ти, която си наречена светлина, що е това религия? — Светлината казала: Много просто, достатъчно е да имаш чисто съзнание. — Дяволът пак попитал: Кажи ни ти, която си наречена светлина, що е това разбиране. — Светлината казала: Много просто. Щом човек е вкоренен в Бога и постоянно мисли за Него, в него естествено тече истинското разбиране за нещата и живота. Човекът на разбирането няма безпокойство в себе си, защото в него живее Бог. — После дяволът попитал: Кажи ни ти, която си наречена светлина, що е това бедствие. — Светлината казала: Много просто, бедствието е най-хубавото разрушение, защото то разчиства пътя и мястото, за да може Бог да строи и да преустройва нещата по нов начин.

Из книгата “Древни разговори”

от Азирах Хавадар

Попитала тъмнината светлината: Що е това заблуждение? — Светлината отговорила: Заб-луждението, това е едно покривало, за да не могат недостойните и неподготвените да надникнат в Истината. — После тъмнината попитала: А защо е създаден дяволът? — Светлината отговорила: Дяволът създава вътрешната тъм-нина. Той може да я сгъсти до такава степен, че тя да се превърне в мрак. — Тъмнината се замислила и казала: Но кому е необходим този мрак? — Светлината отговорила: Този мрак дарява Синовете на Бога с най-големите откро-вения, защото те, издържайки изпитанието, започват да виждат Бога в нова светлина, по нов начин, с нови нюанси. Те започват да го разбират по нов начин и между тях се заражда Божествено единство. Така Бог се открива на достойните и се сближава с тях. Така те стават приятели и Синове на Бога. — И още нещо искам да те питам — казала тъмнината. — Говори се за някакъв покой. Аз нито го виждам, нито го разбирам. Кажи ми, що е това, което е наречено покой. — Светлината казала: Покоят е невидим, но реален. Той е скритата реалност във всяко същество и затова всеки трябва да се завърне в покоя, защото той е истинското убежище, истинският дом. Без покоя съществата са без-домни.

Вяра значи преобразяване

Някои търсят мрака и той ги проваля. Други търсят светлината и тя ги проваля. Някои не търсят мрака, но той идва и разваля живота им. Други не търсят светлината, но тя идва и понеже са неподготвени, тя разваля живота им. Някои вървят в мрака и стъпките им тъмнеят. Други вървят в мрака и стъпките им светлеят. Мракът се среща с много хора и с много съще-ства, но резултатите са много различни. Някои вярват, че мракът е път и получават път. Други вярват, че мракът е светлина и получават светлина. Трети вярват, че мракът е ужас и получават ужас. Четвърти вярват, че мракът е възкресение и получават възкресение. Пети вярват, че в мрака е скрита Мъдростта и получават Мъдростта. Мракът сам по себе си не знае какво е. Различни подходи — различни резултати. Каквато е вярата на човека, в това ще се преобрази мракът.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Ученикът попитал своя Учител: Учителю, що е това лъжа? — Учителят отговорил: Лъжата е създаване на незаконна разумност. Тази незаконна разумност е ограбила интуицията на човека и затова човекът сега ходи с вторичен ум и чрез него живее в тъмнина и мрак. Лъжата е грабител. — Ученикът попитал своя Учител: Какво трябва да правим, Учителю, ако попаднем в ада? — Учителят отговорил: Трябва да се изпълнят три неща. Първото е: никога не лъжи. Второто е: внеси своя рай в тъмнината на ада. И третото е: възлюби тишината, защото тя ще те дари с пътя. Тишината е дарител. — Попитал ученикът своя Учител: Учителю, що е това правилно наблюдение? — Учителят отговорил: Правилното наблюдение е концентриран израз на интуицията. Правилното наблюдение е концентрираната духовност на човека в света на тишината. Който има правилно наблюдение, той живее в свободата. Правилното наблюдение освобождава човека от всичко ненужно. Правил-ното наблюдение е дарителят на свободата.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Кои са истинските блаженства в живота? — Учителят отговорил: Блажени са благодарните, защото благодарността увеличава вътрешното богатство. Блажени са пробудените, защото будността ще се превърне в жизнелюбие. И блажени са най-вече истинолюбивите, защото Истината ще даде на човека Окото, което прониква дори и в мрака и вижда същността на нещата. — Попи-тал ученикът своя Учител: Къде да търсим Лю-бовта? — Отвъд мненията, отвъд теориите и предположенията и отвъд знанията. — Попитал ученикът своя Учител: Защо има толкова много тъмнина и мрак в падналия свят? — Учителят отговорил: Тъмнина и мрак има в падналия свят, защото тъмнина и мрак има в сърцето на човека.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Що е това пеперуда? — Учителят отговорил: Пеперуда е това, което лети без крила. Пеперудата лети с душа, а крилата са само нейният външен блясък. Пеперудата е душа, влюбена в простора. Отвън тя е красота, а отвътре — сияние. Ето какъв трябва да бъде ученикът. — Попитал ученикът своя Учител: Кой е най-древният език, съществувал някога? — Учителят казал: Безмълвието е най-древният език. Безмълвието е езикът на Веч-ността. Мракът не обича безмълвието, защото не може да вземе нищо от него. Безмълвието е по-дълбоко от мрака. — Попитал ученикът своя Учител: Има ли любовта ухо? — Учителят казал: Любовта има най-тънкото и особено ухо. Чрез това ухо за нея всички звуци са музика. Всеки шум е също музика. — Попитал ученикът своя Учител: А има ли любовта око. — Учителят казал: Любовта е окото на виждащия. Гледайки през това око, виждащият не вижда тъмнината и мрака. Виждащият вижда само Бога. Виж-дащият вижда само това, в което е вкоренен.

Из ”Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Що е това сърце? — Учителят казал: Сърцето в човека, това е живата вода. Който е възкресил живата вода в себе си, тъмнината и мракът не му влияят. Той става независим от левия път. — Попитал ученикът своя Учител: Кога ученикът става си-лен? — Учителят казал: Когато ученикът вярва повече в невидимото, отколкото във видимото, той става по-силен и по-устойчив в себе си. Той започва да разбира все повече действията на невидимия свят. Така той става приятел на невиди-мото. Силен и устойчив е този, който вярва в невидимото, защото невидимото е неуловимо за злото. — Попитал ученикът своя Учител: Що е това ученик и що е това Учител? — Учителят отговорил: Ученикът, това е Огънят в човека. Учителят, това е Праогънят в човека. Ученик е този, който живее в Огъня. Учител е този, който е възкръснал в Праогъня.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Що е това мрак? — Учителят казал: Мракът е замисъл на Неведомото. Този замисъл се разбира само от този, който може да преодолее мрака. — Попитал ученикът своя Учител: Що е това живот? — Учителят казал: Животът, това е скрито намерение на Неизразимостта. — Попитал ученикът своя Учител: Кой е пътят към истинския живот? — Учителят отговорил: Пътят към истинския живот е скрит в особеното отношение към Истината. Който има това отношение, той върви към тайната, която е наречена само-посвещение.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Кое е това, което преодолява мрака? — Учителят казал: Тишината. Тишината е състояние на Любовта. — Попитал ученикът своя Учител: Накъде пътуват морските вълни? — Учителят казал: Вълните са въображаеми деца на морето. Те привидно стигат до брега, но се скриват в него. Където и да отидат вълните, всякога си остават деца на морето. — Попитал ученикът своя Учител: В самия Бог има ли поезия и каква е тя? — Учителят отговорил: Сам Бог казва: “Много исках да блестя и ето, вложих сърцето си в росната капчица. И блестя ли, блестя. Но малцина ме виждат.” — Попитал ученикът своя Учител: Що е това воля? — Учителят казал: Истинската воля пробива дупка в скалата, преминава през нея и се самовъзкресява в небето.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: В какво вярва кокичето? — Учителят казал: Според кокичето сърцето е първичното място на светлината. И който е допуснал светлината в сърцето си, той става бял и благоговеещ. — Попитал ученикът своя Учител: В какво вярва минзухарът? Учите-лят казал: Взорът на минзухара е устремен в небето, защото според него да вярваш, значи да виждаш в невидимото. Ето защо взорът на минзухара е устремен винаги нагоре. Той иска небето да го учи. — Попитал ученикът своя Учи-тел: В какво вярва момината сълза? — Учителят отговорил: Момината сълза вярва в мистичните сълзи. Тя смята, че тези сълзи са живата вода на небето. Тя смята, че тези сълзи очистват душата и я водят на небето. — Попитал ученикът своя Учител: В какво вярва теменужката? — Учите-лят отговорил: Теменужката вярва в смирението и скромността. Според нея, каквото и да постигнеш, трябва да останеш смирен и скромен. Само така ще имаш око, което вижда отвъд света.

Сияещата жертва

Живял в древността един особен човек. Той бил голям търсач на Истината и се казвал Малихор. Колкото повече търсел Истината, толкова повече попадал в мрака. Когато първият път попаднал в мрака, мракът го попитал: Какво търсиш тук, човеко? — Малихор му казал: Истината. — Мракът отвърнал: Щом я търсиш, няма да я намериш. — След време Малихор попаднал втори път в мрака. Мракът го попитал: Какво правиш тук, човеко? — Малихор отго-ворил: Искам да намеря Истината. — Мракът му казал: Щом искаш да я намериш, няма да я намериш, защото искането е бедно. — След време Малихор попаднал за трети път в мрака. Тогава мракът се опитал да го погълне. И колкото повече го поглъщал, толкова повече мракът започвал да се страхува. Защо започвал да се страхува? Защото започвал все повече да свети. Малихор не говорел. Той нито търсел Истината, нито я искал. Той светел. Той навлязъл в мрака чрез най-силния метод във вселената. На древния език това е наречено АРИВОР ВАТАРА — сияещата жертва. След като се пожертвал, той станал храм в себе си. Къде се намира този храм, приятелю? Там, където има Любов, там е храмът.

Любовта преодолява мрака

Какво има вътре в мрака? Изненада. Какво има вътре в мрака? Тайнство. Кой е създал мрака? Господарят. Господарят е създал мрака като покривало. Господарят е създал мрака като покривало, за да отдели достойните от недостойните. Защо е създаден мракът? За да бъде преодолян. С каква цел е създаден мракът? За да се придобие мистичен опит. Кой може да тържествува в мрака? Истинолюбивият, реши-телният. Мракът зло ли е, добро ли е? Не бързай да отговаряш, човеко, на този въпрос. Накъде води мракът и кой може да изтръгне неговата тайна? На кого е господар мракът и кой може да стане господар на мрака? Какво отнема мракът на човека? Знанията му. И наистина защо са му на човека знания, които мракът може да отнеме? И отново ще попитам: какво е мракът? Изненада. Кой може да преодолее тази изне-нада? Този, който има особената Любов, той може да изненада изненадата. Така човек се запознава с тайнството, наречено Бог. А що е това Бог? Това е ослепителната светлина, която за неподготвените е наречена мракът.

Мракът ще пресътвори човека

Ценен ли е мракът? Има ли богатство в мрака? Има ли идея в мрака? Понеже всичко е създадено от Бога, и мракът е създаден от Бога. Щом мракът е създаден от Бога, той е ценен. Щом мракът е създаден от Бога, той е богатство. Щом мракът е създаден от Бога, в него има замисъл. Малцина са хората, които знаят, че мракът е огледало. Когато човек попадне в мрака на страданието, в мрака на нещастието и в мрака на злото, той може да види себе си, да се огледа като в огледало и да разбере какво пред-ставлява. Кой е този, който израства чрез мрака? Това е този, който носи в себе си заряда на Бога. Този човек преодолява мрака. Този човек преодолява сътворената си същност. Той става несътворен, или както е известен в света, той става посветен. Що е това посветен? Посветен, това е завърналият се в образа на Бога. Посветен, това е завърналият се в своето истинско Аз. Посветен, това означава завърналият се в своя вътрешен Учител. Посветен значи пресътворен. И кой има главната заслуга за това пресътворяване, прия-телю? Това е мракът.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Има ли животът свое лице? — Учителят казал: Величието на живота е скрито в неведомото. Неведомото няма лице, но то е изпратило нещо от своята същност да го замества. Това, което замества неведомото, е Любовта. Любовта е лицето на живота. — Попитал ученикът своя Учител: Важно нещо ли са знанията, правилният живот и духовността? — Учителят казал: Да, те са важни, те са част от пътя, но не са съществени. — Попитал ученикът своя Учител: Кое е същес-твеното? — Учителят казал: Същественото в живота е Мъдростта. Може да имаш много знания, може да имаш правилен живот, може да си духовен, но Мъдростта да е далече от тебе. — Попитал ученикът своя Учител: Как се постига Мъдростта? — Учителят казал: Тези, които живеят, не постигат Мъдростта, но тези, които са съумели да не съществуват, тях Мъдростта ги посещава. Да съумееш да не съществуваш, е велико постижение. — Попитал ученикът своя Учител: Кои са тези, които са съумели да постигнат несъществувание? — Учителят казал: Това са тези, които са преодолели мрака. Тези, които не са преодолели мрака, живеят, а тези, които са преодолели мрака, стават мъдри. Ето защо мракът е по-ценен от злато.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Що е това Посвещение? — Учителят отговорил: Посвеще-нието означава да станеш светлина за самия себе си. — Попитал ученикът своя Учител: Що е това Любовта? — Учителят отговорил: Любовта, това е самосияещата същност във вселената. — Попитал ученикът своя Учител: Що е това Духът? — Учителят отговорил: Духът, това е самосветещият пламък в човека. Той е, който открива и узнава Учителя. — Попитал ученикът своя Учител: Що е това Учителят в най-дълбокия му смисъл? — Учителят отговорил: Това е най-дълбоката идея в древността. За да познаеш що е това Учителят в най-дълбокия смисъл, трябва да се разделиш с времето и да изоставиш веч-ността. И ако си избран, тогава ще видиш това, което никога не си виждал.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Кое е това, което ни наблюдава всички нас? — Учителят отговорил: Това е несътвореното Око. То превъзхожда и мрака, и светлината. То е от висш порядък, докато мракът и светлината са слизане надолу. — Попитал ученикът своя Учител: Кой е ключът за връзка с това несътворено Око? — Учителят отговорил: Любовта е връзката с несътвореното Око. В Любовта има Огън, който образува сам по себе си несътвореното Око. Този Огън е Свещен. Той е бил преди мрака и свет-лината. — Попитал ученикът своя Учител: А от какво е сътворен този Огън на Любовта? — Учителят отговорил: Огънят на Любовта е съставен от твоята най-чиста вътрешност. Имаш ли тази най-чиста и свята вътрешност, ти имаш от само себе си несътвореното Око. — Попитал ученикът своя Учител: Има ли нещо, което превъзхожда несътвореното Око? — Учителят отговорил: Да, това е Мистерията. Но който е стигнал до нея, забравя сътвореното и несът-вореното, забравя думите и мълчанието, остава само неизразимостта на неведомото.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Що е това духовно оръжие в ученика? — Учителят отго-ворил: Има едно качество в ученика, което се явява духовно оръжие. Това е безграничното упование. Който има това упование, е въоръжен. Който няма това упование, каквито и оръжия да носи със себе си, е уязвим. Когато упованието е концентрирано, то се превръща в светъл лъч, който се справя със силата на мрака. — Попитал ученикът своя Учител: В какво е скрит истинският живот на ученика? — Учителят отговорил: Истинският живот на ученика е скрит в тайния образ на пътя, наречен Вдъхно-вение. Вдъхновението е думата на живота. — Попитал ученикът своя Учител: Докъде води Вдъхновението ученика? — Учителят отговорил: До великото угасване. Великото угасване е съставено от повик, съюз и Пълнота. Първо, това е повикът на Тишината. Второ, това е свещеният съюз, който трябва да сключиш с Тишината. И трето, това е потопяване в Пълнотата. Така Вдъхновението угасва и се превръща в Пълнота.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Накъде е насочена истинската жажда на ученика? — Учителят отговорил: Има само една жажда — жажда за скритото. Когато тази жажда е правилна, скритото става явно и близко за ученика. — Попитал ученикът своя Учител: Кое е най-хубавото нещо, което притежава душата? — Учителят отговорил: Най-хубавото нещо, което притежава душата, това е стремежът. В древността това се е наричало АМОРАХ ДАРИТИ, което означава Безкрайни крила. — Попитал ученикът своя Учител: Кое е най-скъпоценното качество, което притежава ученикът? — Учи-телят отговорил: Най-скъпоценното качество на ученика, това е слухът, защото слухът долавя други светове и същевременно общува с близкия глас на Бога в себе си. Чрез слуха далечното му става близко, а близкото му става приятно. Слухът е орган за проникване във вътрешните, висшите светове.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Що е това тишина? — Учителят отговорил: В древността тишината се е наричала Дълбоката златна река. Други са я наричали Блажената река. Тази река е била пълна с истински блага. Но всеки, който е бил увлечен от света и сътворените неща, не е могъл да се домогне до нея. Но тази златна река и досега си тече. — Попитал ученикът своя Учител: Коя е най-висшата музика, която същес-твува? — Учителят отговорил: Най-висшата музика, която съществува, е неземна. Най-висшата музика, която съществува, се намира в невидимите очи, това са очите на Бога. Когато тези очи те погледнат, ти ставаш вечност. Няма по-голяма музика от това. — Попитал ученикът своя Учител: Коя е тайната на човека? — Учителят отговорил: Бог е тайната, погребана в човека. Когато човек възкреси тайната в себе си, гробът ще отлети, камъкът ще бъде отместен, ще остане само Царството на Бога. Това се случва в едно строго определено време. Някои наричат това време часът на Истината. Ние го наричаме мистичното време.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Кажи ми една от тайните на Бога. — Учителят отговорил: Една от тайните на Бога се състои в неуловимото разбирателство на Бога с хаоса. — Попитал ученикът своя Учител: Кое е най-чудното явление в живота? —Учителят отговорил: Най-чуд-ното явление в Битието е наречено Очите на живота. Който е видял Очите на живота, е видял чудото на Битието. — Попитал ученикът своя Учител: Кое е най-загадъчното явление в живота? — Учителят отговорил: Най-загадъч-ното явление в живота е наречено Очите на Мъдростта. Който е видял тяхното древно сия-ние, той избира нов път в живота си. Очите на Мъдростта са сътворени от една мистична ма-терия, скрита във вселената. — Попитал ученикът своя Учител: Що е това умиране? — Учите-лят отговорил: Има само едно умиране в този и в онзи свят. Това е наречено невежеството. Невежеството е умиране в мрака. Който е из-брал невежеството, той е избрал мрака и неговия застой. Чрез този избор в който и свят да е човекът, той умира в мрак. Мракът става негова съдба. Мракът, това са оковите на застоя. Но дори и такива същества имат един малък шанс. Той е един процент от стоте, но той съществува.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Що е това тайната на мрака? — Учителят отговорил: В древността мракът се наричаше ХАТАТОР. Древните знаеха какво е ХАТАТОР, защото те устояха в Истината. Всички други, които станаха сътворени, изгубиха истинското знание за ХАТАТОР. Те изгубиха и мярката и знанието им стана смесено — светлина и мрак. И сега те странстват във въображаеми светове — светове, които все се организират, но си остават неорганизирани. В най-дълбоката древност, преди падението, Върховният беше произнесъл Своята кратка Огнена реч. Той каза: “Аз съм мракът и Аз съм, който го превъзхожда.” Тези, които не го разбраха, се погубиха. След неразбирането те бяха наречени човеци. Но тези, които устояха в Истината, разбраха, че мракът е онази част от Върховната Същност, която проверява кой за какво е достоен и кой каква светлина трябва да получи. Древните разбраха тайната на ХАТАТОР, защото устояха. Техният мрак е осветен и ще продължава да свети над световете. Няма по-голям подвиг за сътворените същества от този да осветят своя ХАТАТОР, своя мрак.

Из “Отломъци от моето сърце” от Мелтрот

Мракът знание ли е? Мракът превъзхожда знанието. Мракът нещастие ли е? Не, човекът може да бъде нещастен, но мракът не. Мракът е неутрален. Мракът страдание ли е? Не, мракът не е страдание. Мракът голям ли е или малък? Той не е нито голям, нито малък. Мракът сътворен ли е? Това, което ние виждаме, е само отражение на неговата тайна. Що е мракът? Мракът е идея на Бога. Мракът е най-великият замисъл на Бога. Идеята на великия замисъл е да минеш през мрака, за да постигнеш свободата си. Великият замисъл се нарича свобода. Бог е знаел, че идеята за мрака може да бъде преодоляна с по-висша идея. Идеята, която е по-висша от мрака, е сливане с Бога. Така ние преодоляваме мрака, който е част от Бога. Понеже Бог е преодолял този мрак в древността, Той иска и ние да го преодолеем като Него. Понеже Бог е свободен, защото е осветил мрака, Той иска и ние да сме свободни, като осветим своя мрак. Замисълът на Бога е да види човешкия дух свободен, защото свободен става само този, който е избрал Истината. Човекът на Истината свети в мрака, но мракът даже не го познава.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Що е мра-кът? — Учителят отговорил: Мракът, това е скритата помощ за света. — Попитал ученикът своя Учител: Що е това светът? — Учителят отговорил: Светът е мястото на изпитанията. — Попитал ученикът своя Учител: А защо са необходими изпитанията? — Учителят отговорил: По време на изпитанията Бог знае способностите на човека, но самият човек не ги знае. Целта на изпитанията е човек да познава все повече себе си. Изпитанието е огледало, в което човек проглежда себе си. Той вижда своите цели, своите намерения и стремежи. По време на изпитанията търсачът на Истината заражда в себе си семето на свободата. Целта на изпитанията е свещена — да придобием своята свобода. Който е придобил свободата си, е устоял в Истината. Тогава за него мракът вече не е мрак, той вижда другото му лице. Това лице е усмивката на Бога.

Тайнството ХАРАМОН АВАРА

Що е това силата на мрака? На това може да се отговори с един малък пример. Това се е случило много, много отдавна. Това се е случило в една малка област в покрайнините на Атлан-тида. Там живял младият Азмахор. Той говорил много за вярата в невидимия свят, за любовта към злото и враговете си, за да бъдеш свободен, и за развитието на необятното чувство в себе си, наречено благоговение. Но случило се така, че трима от враговете му го издебнали, хванали го здраво и го завели до една пропаст. Преди да го хвърлят в мрака на пропастта, те му казали: Кажи си, Азмахор, последната молитва. — Той отвърнал: Нямам последна молитва, защото животът е вечен. — След тези думи Азмахор полетял в дълбоката пропаст. В началото изпитал малко страх. Това не било страх от пропастта. Той зърнал за миг в себе си отчаянието — това била истинската пропаст. Той разбрал, че мигновено трябва да се освободи от отчаянието, защото заедно с него навлизал и мракът. Той успял да се концентрира и произнесъл древните думи: О, ХАРАМОН АВАРА, помогни ми, защото вярвам в невидимото повече, отколкото във видимото. — И изведнъж всичко, което било тежко в него, изгубило тежестта си. Мислите, чувствата и състоянията в миг изгубили тежестта си. Той станал много лек, усещайки дъното на пропастта. Той разбрал, че бил спасен. Тайнството на ХАРАМОН АВАРА му подало ръка. Последните думи, които чул, били много тихи. Той ги запомнил завинаги: Който търси Бога, Бог го намира.

Из книгата “Тайнството мрак”

Има три вида мрак. Първият мрак, това е външният мрак, забуленият мрак. Многобройни същества живеят в този мрак. Той е свързан с въображението. Той е носител на страха за човеците. Той е наречен внушаващият мрак. И понеже този мрак е приет от човеците още от древността, поради това приемане той е станал самовнушаващ се мрак. И досега той тегне над милиони човеци, които не са направили в миналото своя избор за Любовта. Вторият мрак е по-опасен. Той е изтънчен и полудуховен. Опасното в него се състои в това, че той е съставен от смесването на светлината и тъмнината. Този мрак е свързан със знанията и с желанията на сърцето. Този мрак е наречен отклоняващият мрак. Милиони човеци са отклонени от този мрак, защото в древността не са направили избор за Мъдростта. А без Мъдрост Същността е изпусната. Така човек тръгва по един път, който му е натрапен, но натрапен толкова тънко, че човек си мисли, че това е неговият път. Третият мрак, това е Свещеният мрак. Наричали са го още Божествен мрак. Древните толтеки го наричаха Неведомият или Мистичният мрак. Този мрак носи Реалността за човеците. Той носи неописуемата Реалност, но само за тези, които са избрали Истината. Този мрак е съставен от пустотата. Да придобиеш пустотата, значи да бъдеш във велика пълнота, необятна пълнота. Този мрак е наречен още поглъщащият мрак. Това е другото лице на ослепителната, древна Пра-светлина. Който е заслужил да бъде погълнат, той се е превърнал във вечност, наречена безсмъртие. Който е бил погълнат от този мрак и изплют обратно, той заживява в сътворения свят като огнена същност, която в древността се е наричала Дракон. Този Неведом и Свещен мрак е мястото, в което са живели драконите и боговете от Първата Слънчева раса.

Из “Тайнството мрак”

Мракът няма очи, но пресъздава в човека най-истинското виждане. Мракът няма разбиране, но пресъздава в човека един чуден и възхитителен разум. Мракът няма сърце, но по един странен начин обожествява човека. Мракът няма ухание, но пресъздава в човека неговата собствена душа. Мракът няма в себе си безсмъртие, но който е минал достойно през него, се обезсмъртява. Мракът по своята същност е неутрален. Той няма в себе си силата и способността да обича или мрази, но ако недостоен човек попадне в него, в такъв човек се събужда омраза. Тази омраза съществува дълбоко в човека, а не в мрака. Ако в мрака влезе достоен човек, излизайки от мрака, в този човек може да се събуди най-великата любов. Но тази любов е била дълбоко заровена в човека, а не в мрака. Човекът е двойствен, а мракът е само събудител. В мрака няма истина, но минавайки през него, човек става истинен и придобива свободата.

Из “Тайнството мрак”

Мракът няма сянка, но чрез него ти можеш да осветиш себе си. Мракът е студен, хладен и странен, но той може да донесе най-голямата радост в живота ти. Мракът е илюзия, но той не може да ти помогне, ако ти си избрал илюзията в своя живот. Мракът е препятствие, но само за тези, които са се отказали от своя дух и разум. Мракът може да се всели в твоето страдание и ако твоето страдание стане непоносимо, това е твоят час на Истината. Това е времето да станеш истински човек чрез преобразяване. Мракът хипнотизира тези, които обичат злото. Мракът спъва развитието на тези, които вярват в доброто. Вярващите в доброто не са добри. Ти си добър поради своята вечност. Нима има нужда да вярваш в доброто? Мракът не се нуждае от твоята вяра в доброто. В мрака е скрито мистично послание. То гласи: Не вярвай, а бъди! Посла-нието на мрака е: Бъди съвършен!

Из “Тайнството мрак”

Истинският живот не се намира в светли-ната. Истинският живот не се намира и в мрака. Но той задължително преминава през мрака, за да придобие една нова светлина, която е всъщност най-старата светлина, наречена изначална. Истинският живот не се намира в доброто, защото в доброто хората заспиват. Истинският живот не се намира и в злото, защото в злото хората угасват. Но през злото трябва да се премине и достойните преминават, без да угасват. Минавайки достойно през злото, ти стигаш до истинската доброта, която е наречена Любов. Защото без Любов как можеш да бъдеш добър? Любовта е истинският двигател на доброто. Кой може да преодолее живота и смъртта? Кой може да преодолее мрака, който е скрит в тях? Има само един ключ, той е наречен ХАРИВАР. Тази дума означава доверие. Само този, който има ХАРИВАР, ще премине дори през невидимото и ще стигне до Неведомото. Това е неговата изначална родина. Това е мястото на великата пълнота. В древността се е наричала Прароди-ната.

Из “Тайнството мрак”

Човекът живее в смесен свят. Това е светът, в който доброто и злото са смесени. Това е свят, в който живеят тъмнина и светлина. Това е свят, в който има студ и топлина. На човека е дадено оръжие, чрез което да прекрачи тази двой-ственост. Това оръжие увеличава светлината. Това оръжие увеличава силата на доброто. Това оръжие увеличава топлината, като я кара да пламти. Това е оръжие над всички оръжия и всеки човек може да го използва. Това оръжие когато натрупа своята сила, разсича мрака. Това оръжие дава на човека ново вдъхновение. Това оръжие прави така, че съществата да говорят с езика на безмълвието. В това оръжие е скрито друго оръжие, което води към тайната на живота. Свещено е това оръжие. Древните го зовяха МАХАВА. Светът го познава като молитвата. Но МАХАВА е и нещо повече.

Звукът на Духа

В далечното минало в един от храмовете на Атлантида живял старият монах Арохава. Той имал трима най-верни монаси. И понеже си отивал от този свят, искал да провери кой ще е неговият заместник. Той повикал своите трима най-верни монаси и им казал: И тримата сте минали през изпитанията на мрака. Искам да имам достоен заместник и затова който от вас ми каже най-хубавото стихотворение, посветено на мрака, той ще бъде моят заместник. — Първият монах бил 100-годишен, вторият на 80, третият на 40. Първото стихотворение започнал 100-годишният монах. Той казал:

Чрез мрака познах своя Баща.

Баща наричам Необятността.

Тази Необятност е моят дом.

Дошъл ред на втория монах. Той казал:

В изпитанието на мрака

излекувах своето безумие.

Сега вече живея в своята душа.

Мрак ли е това, което ти разкрива

тайната на душата?

Не, това не е мрак.

Това е ръката на благоволението.

Дошъл ред на най-младия монах. Той казал:

В миналото бях хвърлен в пропаст.

Докато падах, чух само един звук —

това беше звукът на Духа.

Най-младият монах станал настойник на монасите. И досега неговият Дух звучи за тези, които разбират.

Завръщане към древната същност

Живял някога странник на име Бенухар. Той много странствал в търсене на Истината. Но хората все го пропъждали, защото не знаели пътя към нея, нито какво да му кажат. Най-накрая попаднал при един човек, който му казал: Там в онази дълбока пещера живее един дракон. Той е единственият, който може да ти покаже Ис-тината. Той се казва Азорвол и ако ти произнесеш правилно името му, той ще те приеме. Тръгнал Бенухар, стигнал до пещерата, призовал Свещеното в себе си и влязъл в нея. Когато влязъл, видял пред себе си огромния дракон и застинал. Единственото, което могъл да произнесе, било: Оо, Азорвол. — Драконът бил целият в слух. Така той доловил, че тези думи изразяват почит към най-древната същност на нещата. Тогава Азорвол му казал: Виждам, че търсиш Истината. Ела да те заведа при нея. — Азорвол го завел до един проход и му казал: Влез в този проход и върви смело. Истината ще те чака от другата страна. — Влязъл Бенухар в мрачния проход и тръгнал смело. След няколко крачки той полетял в пропаст. Това, което успял да каже, било: О, Истина, приеми ме. — За нищо друго не могъл да се сети. Но тишината чула думите му. После той паднал в мрачната вода. Обзел го страх, обхванало го страдание, но той успял да си каже: Алторая Маха. Това били най-съкрове-ните думи, които знаел, и с тях той попаднал в ръцете на Азорвол. Тогава Азорвол му казал: Ко-гато падаше, видях в тебе Истината, която прониза мрака. Когато беше във водата и в страданието си, видях първо тъмнината, но веднага съзрях, че тъмнината отстъпи и каза: Да бъде спа-сение! — И Азорвол още му казал: Приятелю Бенухар, страданието е тъмнина, която ни спасява. Но хората не знаят това. Днес ти вече не си от хората. Ти се приближи към своята най-древна същност. Ела да излезем на светлина.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Що е това мълчание? — Учителят отговорил: Мълчанието е светът на душата. В мълчанието ти се научаваш да слушаш, да долавяш. — Попитал ученикът своя Учител: Що е това тишина? — Учи-телят отговорил: Тишината, това е светът на Духа. В тишината ти се научаваш да се сливаш. — Попитал ученикът своя Учител: Що е това преживяване на мрака? — Учителят казал: Прежи-вяването на мрака е тайнство и след като го преживееш, ти придобиваш нещо от своята същност, ти вече имаш друг път, но тайнството остава. — Попитал ученикът своя Учител: Има ли такова тайнство в светлината? — Учителят отговорил: И в светлината има тайнство, но то е от друг порядък. В светлината се постига неизречимо преживяване на Реалността. Тук не преживяваме себе си, а Бог в себе си. Но най-блажени са тези, които са станали достойни за третото преживяване.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Защо е важно чистото слово? — Учителят отговорил: Чистото слово е неуязвимост. Когато ученикът го постигне напълно, той става подобен на слънцето. — Попитал ученикът своя Учител: В какво трябва да има доверие ученикът? — Учителят отговорил: Ученикът трябва да има доверие в тайната. Ученикът трябва да се довери на своя път. — Попитал ученикът своя Учител: Какво нещо е съвършеният човек? — Учителят отговорил: Съвършеният човек няма желания. Той има в себе си само Любов — великата пъл-нота. Това е древната пълнота, която хората са изгубили. Това е изгубеният рай. — Попитал ученикът своя Учител: Кога ученикът вижда в мрака? — Учителят отговорил: Не ние виждаме в мрака, а тайната, която е скрита в нас — тя вижда. Когато ние виждаме в мрака, това означава, че тайната е проникнала в нас и ни е дала своето око, своето благословение.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Що е любов към мрака? — Учителят отговорил: Любов към мрака означава да останем вътре в любовта. Който в тежките изпитания на мрака е оставал вътре в любовта, той придобива същественото, той се преобразява. — Попитал ученикът своя Учител: Какво се случва, когато ученикът види тайната на живота? — Учителят отговорил: Ко-гато ученикът види тайната на живота, той забравя всички други образи, той забравя всички други гласове, заживява в покой и става наблюдател на единството във всичките му измерения. — Попитал ученикът своя Учител: Кой е този, който наистина се развива по пътя към Исти-ната? — Учителят отговорил: Само на чистия е дадено да се развива, другите си въобразяват развитието. — Попитал ученикът своя Учител: Какво се случва, когато ученикът преживее Истината? — Учителят отговорил: Който е преживял Истината, той изгубва човешкото в себе си, той вече се превръща в чист Дух. Продължава да живее в тялото си, но вече е свободен.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Що е това ученик според висшия смисъл? — Учителят отговорил: Според висшия смисъл състоянието ученик е тайнство и си остава такова през целия живот. — Попитал ученикът своя Учител: Що е това духът в ученика? — Учителят отго-ворил: Духът в ученика, това е живата Истина. Тя вечно омъдрява ученика отвътре. — Попитал ученикът своя Учител: Що е това Любовта? — Учителят отговорил: Любовта, това значи да про-никнеш в Свещеното Сърце на Бога. Любовта, това означава да направиш скок в дълбочината на Бога. Любовта е ключът, с който се прониква в тайната на живота, и затова ученикът трябва да се стреми към нея. — Попитал ученикът своя Учител: Каква е природата на тишината? — Учителят отговорил: Тишината има сияеща природа. Колкото повече проникваш в тишината си, толкова повече засияваш.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Кога интуицията става ръководство за ученика? — Учи-телят отговорил: Когато ученикът избере истинолюбието, тогава интуицията му се дава като дар да го ръководи. — Попитал ученикът своя Учител: Що са това умът, душата и духът? — Учителят отговорил: Умът е загадка, душата е тайнство, духът е мистерия. Който премине през първия мрак, осветява ума си. Умът му става светлина от голямата Светлина. Който премине през втория мрак, той опознава душата си и душата му става част от Душата на Вселената. Който премине през третия мрак, той се завръща в Същността си, той става свободен дух, той става свободна птица. — Попитал ученикът своя Учител: Защо Любовта към Истината се оказва най-същественото нещо? — Учителят отгово-рил: Любовта към Истината се оказва най-съще-ственото нещо, защото тя разрушава злото и нисшите светове, които са успели да проникнат в човека. Избери Истината завинаги и тогава тя ще ти даде своя дар — свободата.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Кога се явява истинското виждане в ученика? — Учителят отговорил: Любовта е истинското виждане. А когато ученикът се завърне в най-висшата Любов, тогава виждането е безгранично. То е наречено невидимото виждане. — Попитал ученикът своя Учител: Кога се осъществява в ученика възходящият живот? — Учителят отговорил: Възходя-щият живот се осъществява, когато ученикът е познал напълно вкуса на уединението. Уеди-нението прави живота вътрешно разнообразен и богат. Уединението въздига живота. — Попи-тал ученикът своя Учител: Дали слънцето също се нуждае от нещо? — Учителят отговорил: Дори и слънцето се нуждае от Любовта. — Попитал ученикът своя Учител: Какво означава път? — Учителят отговорил: Завръщане към собствената ни древност.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Що е това Бог? — Учителят отговорил: Бог е безименно същество. Това същество е погълнало древния мрак в себе си и го е осветило. И затова това безименно същество свети отвътре. Всяка душа трябва да освети своя мрак. — Попитал ученикът своя Учител: Кога човек променя коренно живота си? — Учителят отговорил: Когато практикува Истината, без да очаква нещо от нея. Тогава идва един определен момент, в който скритата Реалност го докосва и го променя. — Попитал ученикът своя Учител: Що е истинският човек и как да го познаем? — Учителят отговорил: — Истинският човек си има един скрит белег. Този белег трябва да се долови и само тогава можем да познаем истинския човек. Това, което трябва да се долови, е неговото светещо мълчание.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Що е това страхът? — Учителят отговорил: Страхът, това са демоничните вериги на мрака. Тези вериги заобграждат всеки, който се е отрекъл от Любовта. Вътре в Любовта веригите на мрака се разпадат. — Попитал ученикът своя Учител: Кое е най-приятното духовно нещо? — Учи-телят отговорил: Това е тайната и нейният вкус, който се запечатва в сърцето. Тайната се раз-крива, но после се скрива. Но вкусът на тайната остава. — Попитал ученикът своя Учител: Що е това чистият Дух? — Учителят отговорил: Чистият Дух, това е нашата мистична вътрешна Вечност. Това е, което хората търсят, а учениците намират.

Очите, които открили себе си

Вървял един странник в далечни земи. Той търсел отговора на един въпрос. Въпросът бил кой гори в свещта, кой храни този огън. Така с този въпрос той странствал и срещнал много мъдреци, получил много отговори, но нито един отговор не му дал пълнота. Накрая той срещнал един скромен човек, задал му въпроса си и му казал, че всички отговори, които получил досега, не осветили пътя му. Тогава скромният човек му казал: Ти, страннико, погрешно търсиш пълнотата, защото си я направил да зависи от един отговор. Аз ще ти отговоря така: Остави свещта, нека тя да си гори. Но вътре в тебе има една истинска свещ, тя трябва да гори вечно. Тази свещ не зависи от отговорите на мъдреците. Тази свещ се нарича постоянното търсене. Ако ти си влязъл в постоянното търсене, ти вечно ще гориш. Духът е, който храни огъня на тази свещ, която си ти самият. Щом си влязъл в потока на постоянното търсене, ти вече нямаш нужда от отговори, защото твоят собствен дух се е само-запалил. Това е наречено първото себепознание. — Тогава странникът бил пронизан от собствената си светлина, от собствения си огън. И изведнъж разбрал, че нямало нужда от отговор, защото той сам бил отговорът, защото той сам бил светлината за себе си, защото той сам бил Вечността. Така той сам придобил съвсем други очи — очи, които превъзхождали въпросите и отговорите на живота. Това били очи, които сияели и в мрака, и в светлината. По-късно той бил наречен Мъдрецът с особените очи.

Изпитанието в мрачната река

Това се случило в древността. Учителят Авирох пътувал в една лодка със своите ученици. Той избрал това пътешествие в реката Узивира, или както тогава я наричали Мрачната река. След три часа приятни разговори се появил вятърът Хавиху. Лодката станала неуправляема. Мракът станал плътен и зловещ. Хавиху станал свиреп. Животът на Учителя и учениците в лодката висял на косъм. Голям страх обхванал всички ученици. Не се виждал никакъв изход, а и нямало изход. Учителят им казал: Когато няма изход, трябва да го намерите в себе си. — Но учениците в тоя момент не можели да разберат своя Учител. После Учителят замълчал и сякаш някак си сияел. Но какво се случило? Един от учениците паднал във водата и извикал за помощ, но водата го погълнала. Други четирима скочили във водата от страх, мракът ги беше пленил. В лодката останал само един ученик. Бурята утихнала изведнъж. Този ученик, наречен Ахор, изпълнил заповедта на своя Учител. Той прозрял в себе си своя дух, своя център. И тогава Учителят му казал: Ти превъзмогна мрака на света. Ти прозря своя център. И в най-големия мрак съзря своята неуязвимост. Тези, които живеят на повърхността, всякога си остават уязвими. Но понеже ти повярва в себе си, ти напусна повърхността и позна себе си. На теб, о, Ахор, беше дадено откровение на тайното учение. Това е наречено себепознание. Оттук нататък започва твоето истинско развитие, защото само този, който има дух, може да бъде обучаван.

Из книгата “Незнайният мрак”

Поученията на Аторвол

Мракът е орис. Тъмнината е съдба. Светли-ната е път. Любовта е освобождение. Ти, сине мой, върви от орис към съдба, после прозри в съдбата пътя си и после в пътя прозри Любовта и вещата й ръка. Ти, сине мой, пътешествай от мрак към тъмнина, от тъмнина към път и от път към слънце, защото само в слънцето ще ме срещнеш. Мракът е вериги, тъмнината е връзка, пътят е нишка, Любовта е слънчев лъч. Ти, сине мой, разкъсай веригите, освободи се от връзката, тръгни по нишката и ела в слънчевия лъч, защото само там ще се срещнем реално. Веригите същест-вуват, за да се скъсат, връзките съществуват, за да ги преодолееш, нишката съществува само като указание, докато се завърнеш в слънцето. Ти си призован да станеш слънце, сине мой, по-сияещо от предишното, когато беше в Рмоахали.

Из книгата “Непознатият мрак” от Мародот

Живял някога в древността търсач на Исти-ната. Той много търсел Истината, но все нещо изпускал. Дочул накрая той, че на три километра в съседната местност живее Учителят Молд-рин, който бил постигнал Истината. Той дочул, че този Учител бил много странен и мълчалив. Когато попитал местните хора защо е странен, те му казали, че неговите разбирания нямали нищо общо с обществото, те били извън общес-твото. Тогава търсачът решил да го намери и опознае. И тръгнал той в пътя си към Учителя Молдрин. И въпреки че изпитвал смътен страх, той решил твърдо да отиде. Накрая когато го срещнал, той видял очи, които никога не бил виждал. И чул тих, дълбок и поразителен глас, който му казал само няколко думи: Не говори, човеко. Истината ще ти даде право да говориш след изпитанието, дотогава мълчи. — После Учителят Молдрин го въвел в пещерата и му казал: Скочи, човеко, аз ще те чакам долу. — И скочил търсачът в древната пещера, която била толкова мрачна, че нищо не виждал. Той не знаел какво ще стане, защото мракът все повече го обсебвал. Обхванал го страх и ужас, но понеже обичал безумно Истината, прозрял зад мрака силата на своя дух. Тогава той паднал в черната вода и когато излязъл на повърхността, видял една светлина да свети близо до него и чул глас. Това бил гласът на Учителя Молдрин, който му казал: Ела, сине мой, ти вече не си човек. Ти позна малката Истина — Истината за своя дух. Понеже ти възлюби Истината, мракът не можа да те обсеби и разруши. Това беше малката Истина, сине мой, но след време ще ти покажа и голямата Истина. — И после Учителят Мол-дрин замълчал задълго.

Из “Незнайният мрак”

Поученията на Аторвол

Мракът е сътворен от илюзии. Съдбата е сътворена от заблуждения. Пътят е сътворен от безкрайност. Човекът е сътворен от дълбочина. Мракът е илюзия, защото е поискал невъзмож-ното. Той е поискал да бъде самостоятелен, извън Бога. Никой мрак не може да бъде само-стоятелен. Никое зло не може да бъде само-стоятелно. Злото е вътре в Бога и мракът е вътре в Бога. Затова те всякога ще бъдат осветени. Съдбата е заблуждение, защото човек е пожелал да живее самостоятелно и да има личен живот. Личният живот е ограничение и поради това заблуждение. Когато живееш в ограниченото съзнание, заблуждението става твой водач. Когато заблуждението е водач, човек се отрязва от пътя си, защото заблуждението вижда в нещата край, но пътят е безкраен. Човекът е дълбочина и тази дълбочина е неговият дух. Но по причина на себе си той е излязъл да живее в повърхността на нещата. Благословен е този, който може да се потапя в себе си. А този, който не може да се потапя в себе си, ще трябва да изстрада повърхността и външността на нещата. Който правилно изстрада повърхността на нещата, дълбочината ще му разтвори своите обятия. И тогава той ще се завърне и ще се нарече Син на Исти-ната.

Откъси от

“Сърцето на стария толтек Дон Хаваро”

От тъмнината, сине мой, изтръгни светлината, за която тъмнината нищо не знае. От тъмнината, сине мой, изтръгни живота, за който тъмнината нищо не знае. От тъмнината, сине мой, изтръгни щастието си, за което тъмнината нищо не знае. От тъмнината, сине мой, изтръгни съкровеното си сърце, за което тъмнината нищо не знае. От тъмнината, сине мой, изтръгни свещения си разум, за който тъмнината нищо не знае. От тъмнината, сине мой, направи си дреха от светлина, от живот, от щастие, та да заблести в тази дреха твоето съкровено сърце и твоят свещен разум. Това е благодатта във вселената, сине мой. Но има и по-голяма благодат. Когато, сине мой, те посети големият мрак, тогава вгледай се в себе си и ще видиш своя неописуем възход. Щом видиш ясно това, ти ще познаеш тайната на своя дух. Тогава твоят дух ще прелети отвъд благодатта на вселената.

Откъси от

“Сърцето на стария толтек Дон Хаваро”

Когато попаднеш в ада, сине мой, изтръгни от него важното. Изтръгни от него рая, сине мой. А после, когато попаднеш в рая, тогава изтръгни скъпоценното, сине мой. Това скъпоценното, сине мой, е една тънка нишка от Прасветлина. Тя ще те доведе при мене. И адът, и раят, сине мой, се оказват ненужни, те са затвори за съзнанието. Не се ограничавай от рая и ада, не се ограничавай от доброто и злото, защото те ще ограбят твоя път, сине мой. В древността ние ги наричахме Хароти — грабители. Когато попаднеш в тъмнината, сине мой, това е времето, определено за възход. Когато попаднеш в големия мрак, сине мой, това е времето, определено за подвиг. В този подвиг, сине мой, ти ставаш спасител на себе си. В този подвиг, сине мой, Хароти умират, защото ти вече не си нито лош, нито добър. Ти си освободен от силата на възхода и подвига. Ти вече си Истина от Истината, сине мой.

Откъси от

“Сърцето на стария толтек Дон Хаваро”

Когато срещнеш по пътя си, сине мой, щастието, не го избирай, защото то ограбва светлината и те отделя от Истината. Щастието е заточение, сине мой. То те кара да заспиваш в едно приятно състояние. Не е такъв пътят на търсача. Когато срещнеш по пътя си, сине мой, нещастието, не го избирай, защото нещастието е същество, което се самоограбва. Не е такъв пътят на търсача. Когато срещнеш по пътя си, сине мой, здравето, не го избирай. Здравето не ще те отведе при Истината. Не е такъв пътят на търсача. Когато срещнеш по пътя си, сине мой, болестта, не я избирай, защото болестта изкривява мисъл-та. Не е такъв пътят на търсача. Може би ще ме попиташ, сине мой, какво да избереш. Избери, сине мой, незнайната Истина. Вкорени се в нея. Тя знае какво да направи за тебе. Такъв е пътят на търсача. В незнайната Истина ще се срещнеш с мене, сине мой, и ще разбереш с изненада, че мене ме няма, защото между нас ще съществува само Истината. Такъв е пътят, сине мой.

Откъси от

“Сърцето на стария толтек Дон Хаваро”

Когато дойде радост в живота ти, сине мой, приеми я като един малък външен огън, но не се увличай по нея. Когато ти дойде щастие в живота, сине мой, това е един малък външен огън, но не се увличай по него. Когато дойде доброто под твоя покрив, сине мой, това е един малък външен огън, но не се увличай по него. Когато съдбата е благосклонна към тебе, сине мой, благодари й, но не се увличай по тази измамна благосклонност. Всичко това е външна реалност, сине мой. Това не е пътят на толтеките. Това е пътят на тези, които изгубват себе си. Но когато в твоя живот, сине мой, дойде тъмнина, когато тази тъмнина нахлуе в твоя живот и се превърне в една огромна и необятна скръб, при тебе е дошъл най-големият дар, сине мой. При тебе са дошли древни богове и те те наблюдават зорко, защото в тази огромна скръб, сине мой, е скрита вътрешната реалност. Скръбта е прастар огън, в който е заключена тайната на живота. Само Истината в тебе, сине мой, може да изтръгне тайната реалност, скрита в скръбта. Всеки, който е постигнал това, се нарича толтек. Тайната, която толтекът изтръгва от тази скръб, е Любовта, сине мой. За тази Любов хората само са чували, но не я познават. Ето защо хората живеят в радост, щастие и добро, без да познават вътрешната реалност.

Откъси от

“Сърцето на стария толтек Дон Хаваро”

Ако търсиш смисъла, открий го в дълбочината си. И ако там си намерил смисъла, тогава се откажи от него и го предай в ръцете на Орела. Само така ще откриеш това, което е повече от смисъла.

Търси това, което е по-дълбоко от живота и смъртта.

Научи на радост сърцето си. Научи на благородство ума си. Научи на постоянство душата си. Ето така ще се завърнеш в мъдрото начало, което е твоят дух. Тогава Орелът ще те погледне и ще каже: Ето същество, което е полет от моя полет.

Когато тъмнината те обхваща, покажи й очите на Орела. Когато мракът те обхваща, покажи му ноктите на Орела.

Когато животът ти е лош, тъмнината те е заобиколила, за да ти помогне. Когато животът ти е щастлив, светлината те е заобиколила, за да те ограби. Но ти си тайна, която е повече от това. Ти можеш да разбереш тази тайна само тогава, когато отстраниш тъмнината и когато ограбиш светлината.

Когато изгубиш пътищата си, намери пътя си. Когато изгубиш пътя си, намери себе си.

Ти си там, където те няма. Щом те няма, присъствието ти е пълно, а разбирането ти е мъдро.

В тъмнината открий загадката. В мрака открий развоя на тайната. И тогава ще видиш в себе си невижданото.

В радостта се погубваме. В страданието се изгубваме. В разбирането се завръщаме. В Любов–та съществуваме. В Истината се осъществяваме.

Търси и намери. А когато намериш, откажи се от намереното. Ако съумееш да се откажеш от намереното, само тогава си открил.

Тъмнината ще те направи разумен, а мракът ще те направи сияещ.

Върви по пътя на трудностите, защото те знаят какво да ти дадат.

Когато извървиш пътя на трудностите, ще видиш как те те гледат със своите усмихнати очи.

Разбери пътя си, за да те отведе той до свещеното място.

Разбери себе си и ще бъдеш намерен.

Ти имаш живот само в дълбочината си, а на повърхността ти имаш само светлината си.

Човек умира, за да оживее. А когато постигне целостта на живота, той минава вече само от живот в живот — разделил се е със смъртта.

Който има радост, ще скърби. Който има скръб, ще се радва. Който няма нито радост, нито скръб, ще сияе.

Ти не се нуждаеш от път, за да ме намериш. Ти не се нуждаеш от безпътица, за да ме наме-риш. Ти се нуждаеш от мен, за да ме откриеш.

Когато изгубих тъмнината, намерих свет-лината. Когато намерих светлината, изгубих себе си. Когато изгубих себе си, получих откровение за себе си.

Когато съм мрачен, се усмихвам. Когато съм радостен, се замислям. Когато съм чист, сияя и тържествувам. Но когато сияя, кой ли ме поз-нава?

Из “Архивите на моето сърце” от Азира

Доброто е път, по който човек ограбва своето развитие. Добрият човек не стига до същността на нещата. Злото е път, при който човек се саморазлага. Злият човек не стига до същност-та на нещата. Щастието е път, по който човек се самозаблуждава. Щастието не води към същността на нещата. Животът е път, при който човек придобива смъртта. Смъртта е почивка, след която човек отново се ражда, за да живее и изпусне пак същността. Доброто, злото, щастието, животът и смъртта са затворени врати. Те показват изпуснатата същност. Но за този, който иска да отвори тези врати, се явява тайнство. Това тайнство е могъщият мрак, но той трябва да се срещне с една древна сила, която е вътре в човека. Изначалната Истина е вродена в човека. Тя е вътре в човека, а не извън него. Тя е заплахата срещу доброто, злото и щастието. Тя е заплахата срещу живота и смъртта. Тя е силата и могъществото на осъзнатия човек. Когато силата на тайнството, наречена мрак, се сблъска с древната сила в човека, наречена Истина, тогава мракът отваря своята врата, тогава мракът се преклонява. Тогава човекът чрез своята собствена Истина познава себе си и става безсмъртен. Той вече не търси доброто, щастието и злото. Той вече нито живее, нито умира. Той само се явява и се скрива. Той вече е познал същността си. Това е тайнството, наречено себепознание.

Из “Архивите на моето сърце”

Хората все търсят нещо. Едни търсят знания, други търсят съвети, трети търсят послания. Зна-ния, съвети, послания, но нищо ново под слънцето. Едни търсят дарби, други се отдават на музиката, трети развиват сила, но нищо ново под слънцето. Едни търсят науката, други търсят културата, трети търсят религията, четвърти търсят пътя си, но нищо ново под слънцето. Но има нещо ново под слънцето. Това е само за този, който умее да търси. Умеещият да търси търси Истината. Който търси Истината със своята най-древна жажда, той започва да разбира своя път. Вървейки по тоя път, за търсача идва ден, когато той трябва да се срещне с една голяма сила. Тази сила е скала от мрак. Но търсачът на Истината успява да пробие тази скала. Благословен е всеки, който е пробил тази скала от мрак. За такъв човек има нещо ново под слънцето. Той е видял нещо от древното лице на Истината. И той има вече в себе си един нов живот, който е посветен на тази Истина.

Откъси от

“Сърцето на стария толтек Дон Хаваро”

Когато си търсил, си намерил. Когато си намерил, си се очаровал. Когато си се очаровал, си се изумил. В изумлението е скрито твоето съхранение.

Човек си създава лоша енергия, когато не е разбрал самотата. Лошата енергия се превръща в лош път. Лошият път се превръща в лошо поведение. Но този, който е разбрал самотата, неговата енергия се разцъфтява и той пие от вкуса на свободата.

Който е съумял да се разцъфти, той е разчупил оковите на тъмнината. Който не е съумял да се разцъфти, той си остава заключена същност. Той си е останал семе неродено. Но ти, сине мой, трябва да се родиш от себе си.

Всичко, което търсиш, е вътре в тебе. Един-ственото нещо, което трябва да намериш, е ключа, който е забулен в сърцето ти. Всеки трябва да намери своя ключ за своята врата. Ключът означава преход, преминаване в друг свят. Ключът е освобождение от митоте.

Пътувай в себе си, докато изчезнеш. В мига, в който изчезнеш, Орелът ще те докосне.

В началото на живота си бъди дете, изтъкано от радост. В края на живота си бъди дете, изтъкано от Мъдрост.

Когато те обхване мрачно състояние, подари му капка от своята вечна радост и то ще заблести.

Истината е винаги тук, но ти си заминал занякъде.

Там, където облаците са много, достатъчно е да извадиш един лъч светлина от себе си и облаците ще си отидат по домовете.

Когато дъждът вали, плаче небето. Когато е суша, плаче земята. Когато настане тъмнина в живота ти, плаче светлината.

Кое е най-ценното нещо на земята? Това е търсачът на Истината. Търсачът е същество, което ражда в себе си жизненото начало.

Откъси от

“Сърцето на стария толтек Дон Хаваро”

Живели някога в миналото двама влюбени. Те много се обичали и много се радвали взаимно един на друг. Така те живели задружно и накрая решили да се оженят и да имат хубаво дете. И най-накрая родило им се дете — момченце. Те много се радвали. Били във възторг. А момченцето било и ученолюбиво. Детето растяло жизнено и красиво. То било много работливо и искало много неща да научи. Така растяло то ден след ден, станало голям човек и учен човек, всички го почитали. Този учен се влюбил в една девойка, оженил се за нея и бил като своите родители радостен и щастлив. После така се случило, че майката на този учен човек починала. Явила се скръб в учения човек, в неговата жена и в неговите близки. После починал и бащата, отново настанала скръб — и за учения, и за близките му. Е, сине мой, такава е историята на тези, които живеят в тъмнина. Това е пътят на самата тъмнина, сине мой. Е, не се ли движи по този път повече от половината свят, сине мой? Който живее по законите на тъмнината, се завръща при нея. А сега ще ти разкажа за Заотра. Още когато се родил, от съвсем малък, той се чудил на хората, които го обкръжавали и на тяхното безумие. Той бил тихо и вглъбено дете. В очите на хората той бил странник, но така си растял той. Той имал само един Учител. Това бил Духът на древността. Това бил Духът Аша. Той нарекъл този Дух на древността Ахура Мазда. Веднъж той се обърнал към Ахура Мазда и му казал: Защо, о, Ахура Мазда, очите ми плачат? Защо душата ми скърби? — Тогава Ахура Мазда му отговорил: Защото хората избраха безумието и себе си, вместо Истината. — Тогава Заотра му казал: О, Ахура Мазда, учи ме на Аша, защото само така ще мога да помогна на безумните в този свят. — Така Заотра избрал най-трудния път в своя живот. Той много се скитал, много страдал, хората го ненавиждали и дори си създал много врагове. Е, сине мой, не е ли това животът на светлината? Аша, това е Истината, сине мой. И само този труден път ни води към нея. Аз също избрах трудния път, сине мой. А сега оставям на тебе ти сам да си избереш своя път.

Осмата заповед от Книгата на Изгрева

Осмата заповед гласи: Мракът е изумителен приятел. Кой може да разбере това? Нито чове-кът, нито човечеството, защото те малко или много са станали част от мрака. Мракът може да се преобърне. Той е преобърната светлина. Мракът може да бъде изумен, но само от този, който има метода на безсмъртието. Който има този метод, той има нещо повече и от мрака, и от светлината, взети заедно. Това е наречено чистият Дух. Той е, който изумява мрака. И после той благодари на мрака за голямата трудност, защото мракът се е оказал изумителен приятел и благодарение на него Духът се е изтръгнал от самия себе си, от старата си същност.

Шестата заповед от Книгата на Изгрева

Шестата заповед гласи: Вглеждай се в мрака. Вглеждай се в мрака, защото чрез вглеждане ти ще видиш себе си, ти ще познаеш себе си, ти ще познаеш своята същност. Ти ще бъдеш докоснат от Безименния Незнаен. Ти ще бъдеш докоснат от Неговата Реалност. Така ти ще придобиеш нещо от Неговото виждане. Ето защо вглеждай се в мрака означава: повикай себе си за новата Реалност.

Четвъртата заповед от Книгата на Изгрева

Четвъртата заповед гласи: Възлюби себе си повече от ближния. Какво нещо е човекът? Човекът е една стара, изостанала цивилизация. Още в миналото човекът е станал част от мрака, а всеки, който е станал част от мрака, не е възлюбил себе си. И затова той се ражда и умира. И отново, и отново се ражда и умира, защото не е възлюбил себе си повече от всичко. Понеже не е възлюбил себе си, човекът си остава едно непрогледно царство, един необработен мрак, един хаос. И затова казвам: Възлюби себе си повече от всичко. Щом се възлюбиш, ти ще преработиш мрака в себе си, той ще започне да свети. Твоят собствен непрогледен хаос ще умре от само себе си. Щом възлюбиш себе си, ти ще осветиш собствения си мрак, ти ще засияеш в своята Божествена същност, ти ще се изтръгнеш от старата цивилизация на мрака, ти ще се завърнеш в своята Божественост. Това е родината на Боговете. И оттук нататък ти вече ще можеш да обичаш и ближния си, и животните, и всичко сътворено, защото в тебе няма да има нищо друго, освен Любов. Ето, това е изпълнението на четвъртата заповед.

Втората заповед от Книгата на Изгрева

Втората заповед гласи: Намери Храма в себе си. Какво е това да намериш? Да намериш, това изхожда от идеята намерение. Да имаш намерение, значи да реализираш, значи да осъществиш. Намерението, това е тайна енергия, дадена в ръцете на душата да осъществи себе си като Храм, като вечен Храм. Намери Храма в себе си означава да реализираш собствената си космическа безкрайност. Който е намерил това, той създава жив Храм, който води по пътя към Незнайния. Да имаш Храм, означава да си намерил себе си. Това е целта на себепознанието. И същевременно това превишава целта, защото себепознанието е само прекрачване на мрака. То е само началото на безкрайността, а Храмът е основата за пътуването в тази безкрайност.

Първата заповед от Книгата на Изгрева

Първата заповед гласи: Бъди безкрайност. Да бъдеш безкрайност, това е преодоляване на светлината, преодоляване на тъмнината. Да бъдеш безкрайност, това е преодоляване на доброто, преодоляване на злото. Светлината, тъмнината, доброто и злото не могат да живеят и да изпълнят безкрайността. Ако те влязат в нея, ще угаснат, защото има нещо, което им недостига. И затова човек твърдо трябва да избере пътя на себепознанието, защото чрез самопознанието той ще се завърне в своя пречист и свят Дух. Това е най-древната родина на човека, защото в този Дух е скрита Искрата, или Мистерията на Бялата точка. Тази странна Бяла точка може да странства и в тъмнината, и в светлината, и в доброто, и в злото, без да бъде обвързана с тях и без дори да бъде забелязана, освен ако тя сама се разкрие. Бялата точка е есенцията на безкрайността. Бъди безкрайност, сине мой.

Третата заповед от Книгата на Изгрева

Третата заповед гласи: Познай себе си и ще отстраниш тъмнината и светлината. Който е познал себе си, той вече няма враг. Той вече може да пътува към тайната на живота. Който не познава себе си, той е враг на себе си. Който е познал себе си, той се отделя и от тъмнината, и от светлината. Той вече не може да бъде ръководен нито от тъмнината, нито от светлината. Когато човек е познал себе си, той вече има само един ръководител — Истината. А що е Истината? Истината не е понятна, не е думи. Истината е същество. Истината е Прасъщност. Така същността заживява в Прасъщността.

Петата заповед от Книгата на Изгрева

Петата заповед гласи: Възлюби неизвестното. Злото се страхува от чистото добро. Враговете се страхуват от потока на молитвеното слово. Умът се страхува от прозренията. Тъмнината се страхува от тайнството на светлината. Стра-данието се страхува от спасението. Мракът се страхува от тишината. Всичко, което се страхува от нещо, разбира, че в това нещо е скрито неизвестното. Неизвестното е твоят вечен приятел. Възлюби неизвестното и ще имаш неземен мир в сърцето, небесен покой в душата и велика свобода в духа си. Само неизвестното може да те учи реално. Известното е избрало застоя. И затова казвам: Възлюби неизвестното.

Деветата заповед от Книгата на Изгрева

Деветата заповед гласи: Бъди неуязвим и потаен. Човек е неуязвим, когато е познал покоя, който не принадлежи на света. Човек е неуязвим, когато е духовен, а не земен. Неуязвимият е неизменен дълбоко в себе си. Това е качество на чистия дух в него. Неуязвимият побеждава трудностите чрез приемане. Приемане значи прео-бразяване. Приемането е като отворена врата. Трудността влиза през тази врата и си мисли, че ще попадне в една стая, в която ще се застои. Но тя среща един необятен простор и се обър-ква. Просторът винаги я смущава. Това е да бъдеш потаен. Неуязвимият е неуязвим и потаен, защото е осъзнал, че Любовта е по-значителна от самия него. Тогава пък тя му дарява необятния си простор и заживява в него. Така човек става неуязвим. Тук в тази неуязвимост проблемите вече не са проблеми, трудностите се преобразяват, а изпитанията се поглъщат и раз-тварят.

Седмата заповед от Книгата на Изгрева

Седмата заповед гласи: Бъди постоянен. Да бъдеш постоянен, значи тайната на живота да е пожелала да се запознае с тебе. Постоянството значи образуване на себе си. Постоянството значи узряване на себе си. Постоянството значи завръщане в себе си. Постоянството е тайнството на живота, защото след завръщането в себе си то дарява човека с откровение за 42000 висши светове. Благословени са единствено постоянно търсещите.

Десетата заповед от Книгата на Изгрева

Десетата заповед гласи: Възлюби най-много от всичко невидимото. Всичко, което ни зао-бикаля, това са идеи на невидимото. Ако възлюбим невидимото с една голяма любов, ние ще надраснем света, ще преодолеем вещите. Невидимото е по-явно от видимото. Когато възлюбим невидимото с голямата си любов, ние ще разберем, че всичко, което ни заобикаля и не ни заобикаля, е съзнание. Така ние ще подхождаме съзнателно към всичко. Всичко от атома до вселената е съзнателно. Ако възлюбим неви-димото, ние ще опознаваме все повече нашата собствена невидима природа. Самият човек е невидимо, незнайно и безкрайно същество. Тялото на човека е копието, а оригиналът е съзнанието му. Когато човек възлюби невидимото, той ще се извиси, той ще се преобрази и ще стане вечно съзнание. Той ще стане едно чисто съзнание, което е неговата вечна природа. Що е животът? Животът, това е чистото съзнание. Що е човекът? Човекът е повече невидим, отколкото видим.

Из книгата “Незабележимият Океан”

Ако искаш да разбереш вечността, познай себе си. Ако искаш да бъдеш неуязвим, познай дълбочината си. Ако искаш да разбереш любовта, познай сияещата си същност. Ако искаш да разбереш мъдростта, премини през мрака на световете. Ако искаш да разбереш доброто, стани едно с Океана. Ако искаш да живееш в ада, стани служител на лъжата. Ако искаш да живееш в пъкъла, стани служител на омразата. Ако искаш да живееш в рая, стани служител на душата си. Ако искаш да разбереш тайната на живота, отдай се на разумността. Ако искаш да разбереш свободата, вкорени се в истинността. Но ако искаш да разбереш най-дълбокото, сиреч Мистерията на Бездната, тогава се откажи от всичките си разбирания и познания. Когато се съгласиш всичко придобито да ти бъде отнето, тогава Мисте-рията ще те погледне, а Бездната ще те погълне. Бездната — това е прадревният Океан от Любов. Но малцина са узнали тази мистична реалност.

Злото е изцелението на човека

Злото е еликсир. По пътя на злото разумният човек се отказва от относителното добро и се вкоренява в онова истинското добро, което е вечно в хармония с Бога. В това истинско добро човек разбира и осъзнава, че Бог в него е доброто, а човекът е само изпълнител. Така човек отделя от това добро гордостта си и това добро никога вече не се превръща в провал. Заслугата за това добро има злото, което е еликсир, и именно този еликсир е излекувал човешкото добро и е оставил на човека само онова Божествено добро, което принадлежи на Бога, а човек само го проявява. Ето защо злото е еликсир. То се е оказало изцеление за човека. Доброто е отрова. Човекът на доброто заспива от собственото си човешко добро, той спира развитието си. При това добро човек започва да се превъзнася. Това е първата отрова. При това добро човек започва да прави услуги, като прави така, че хората да са му задължени. Това е втората отрова. При това добро човек започва да влияе на хората и да ги управлява. Това е третата отрова. При това добро човек започва да се възгордява и да мисли, че съдбата на хората е в неговите ръце. Това е четвъртата отрова. А петата отрова, или петото заблуждение, е в това, че човек започва да мисли, че е безсмъртен и че раят го очаква. Но всъщност силите на ада са нетърпеливи за него, дори някои демони се провикват: “О, Господи, дай ни този добряк в ръцете, защото той се мисли за по-добър от нас. Изпрати му писмо, Господи, че ние го чакаме с разтворени обятия.” Но един старец, който чул това, споделя какво казал Господ: “Почакайте, деца адови, да стане той най-великият добряк и тогава ще ви го предам.”

Преодоляване на щастието и нещастието

Щастието е изгубване на пътя. Щастието е изгубване на себе си. Щастието е изгубване на дълбочината си. Щастливият човек е радостен, но той не знае накъде върви. Щастливият човек е успял, но той не знае какво е изгубил. Щастието е като приспивна песен. Щастието е една коварна болест, която отклонява човека от тайната на живота. Какво ще се случи след всичко това? Ще дойде нещастието. То ще започне да се бори за събуждането на човека, но дали човекът ще разбере това? Нещастието ще донесе със себе си и скръбта, но дали дългите ръце на скръбта ще проникнат в сърцето на човека, за да може той да разбере, че в живота има тайна по-дълбока? Нещастието и скръбта са по-иск-рени към човека от щастието и радостта. Те искат да го завърнат към древната изгубена тайна. До тази тайна са достигнали толтеките. Какъв е техният път? Техният път е пътят на воина, пътят на безупречността и пътят на пресвятия дълг, за който са родени. Това е пътят към Куаутли — Орела. Който се движи по този път, отстранява щастието, изоставя радостта, преодолява скръбта и погребва нещастието. Такъв е пътят на толтеките. Те работят само за своята безу-пречност. Те са воини, които не воюват, но всякога побеждават. Мистичен е този път, а благородството му надминава и земята, и небето.

Мишка, която е уловена без капан

Една мишка създавала много проблеми на своите стопани. Влизала в шкафовете и изяждала много от запасите на бедните хора. После изчезвала, като че ли не е съществувала. Бедните хора си купили една котка. Това било във вре-мената, когато котките говорели. Котката им казала: Аз ще я причакам и ще я уловя. — Много време чакала котката, но не успяла, защото мишката била прекалено хитра и имала много дупки, където да се крие. После хората наели три други котки, които казали, че ще завардят всички дупки и ще ги обхождат. Чакали търпеливо, обхождали, но никакъв резултат. Накрая хората чули за един мъдрец, който имал особена котка. Те отишли при мъдреца и поискали позволение да вземат котката. Мъдрецът казал: Тя ще реши дали да ви помогне. — Старата котка се обадила и казала: Тази вечер ще дойда у вас. Трябва ми само една вечер. — И така вечерта котката отишла у хората и огледала всички места. Тя видяла, че има прекалено много дупки, за да чака до тях. После отворила един шкаф, където най-често влизала мишката и разгледала запасите. Но видяла само много буркани. После отишла при хората, събудила ги и поискала една голяма буца сирене. Тя сложила буцата сирене в шкафа и се скрила зад бурканите. После тя заспала дълбок сън. Така тя изчезнала в ни-щото, защото за нищо не се тревожела. Друг щял да се тревожи за сиренето — мишката. Още същата вечер мишката подушила сиренето, огледала се внимателно, отвън нямало никаква опас-ност, а отвътре в шкафа било като празно пространство, нямало нищо. Влязла тя в шкафа и започнала да яде. Оглеждала се, но нямало нищо и пак си похапвала. Тя толкова много се наяла, че се уморила и паднала до сиренето, не можела да се помръдне. Старата котка отворила шкафа и събудила хората. Извикала ги и им казала: Ето я вашата мишка. — Хората я попи-тали: Как така успя да хванеш мишката? — Старата котка казала: Дай на мишката това, което тя най-много обича, и тя сама се хваща. Сиренето е най-големият капан за мишката. Щом много обичаш едно нещо, то ще те улови. — И после старата котка казала: Научи се да не обичаш и да не се привързваш към нищо. Тогава ще бъдеш неуязвим и любящ, но не по човешки. Тази Любов е само за мъдрите.

Съветите на Дон Хаваро към Галамор,

неговия син

Ако искаш да бъдеш нещастен, достатъчно е да си се отказал да контролираш своите мисли, чувства и действия. Щом не ги контролираш, те знаят къде да те заведат. Това е пътят към не-щастието. Ако искаш да бъдеш щастлив, отдай живота си на идеята за щастието. Така ще придобиеш хубава жена, хубави деца, хубаво семейство, много усмивки. Така ще бъдеш щастлив, но ще си изпуснал същността. Ако искаш да бъдеш зло за света, достатъчно е това да си се отказал да мислиш. Тогава други ще мислят вместо теб. Злото обича лесния път. В лесния път то ще те зароби и ти самият ще станеш негов слуга. Но това е твоят личен път на саморазрушение. Ако искаш да бъдеш добър, достатъчно е да отдадеш живота си за другите, да работиш за тях, да мислиш за тях. Но и това е изпускане на същността. Но, сине мой, ти избери пътя на себепознанието. Изостави щастието и нещастието, изхвърли доброто и злото. Избери Любовта — Древният Път, а тя ще те заведе там навътре, много дълбоко в себе си. Там навътре е твоята вечност. Любовта ще те направи исти-нолюбив. Истинолюбието ще те направи мъдър. Мъдрецът, сине мой, това е същността на све-товете. И не забравяй: ти направи сам своя избор. Но каквото и да си избрал, това ще бъде вече твоят път.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Учителю, що е това скала? — Учителят отговорил: Скалата, това е едно дълбоко вътрешно чувство. Това чувство се нарича увереност. — Попитал ученикът своя Учител: Учителю, как да придобия дълбоките вътрешни отговори? — Учителят отго-ворил: Чрез определени вътрешни действия. Тези действия са съкровени. — Попитал ученикът своя Учител: Как говори мъдрият човек? — Учителят отговорил: Езикът на мъдрия е особен. От думите му тече благодат, а от действията му тече тънка и величествена светлина. — Попитал ученикът своя Учител: Как болният човек може да намери своето истинско лекарство? — Учителят отговорил: Истинското лекарство се издирва само по един начин. Това издирване е наречено самоусъвършенстване. Това самоусъвършенстване е незабележим процес. Това е процес на искрения човек.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Учителю, от какво най-много трябва да се освободи уче-никът? — Учителят отговорил: Това, от което ученикът най-много трябва да се освободи, са фините грешки. Който се е освободил от тях, мракът му се покланя. — Попитал ученикът своя Учител: Откъде е произлязъл човекът? — Учи-телят отговорил: Човекът е произлязъл от таен Огън. Той е Огън от Огъня. Човекът е слязъл от този Огън и ако съумее да го разгърне в себе си, той ще се завърне в тайната. — Попитал ученикът своя Учител: Учителю, защо е толкова важна чистата постъпка? — Учителят отговорил: Чистата постъпка е най-важното нещо за ученика, защото тя носи нови откровения, които разкриват същността на духовния път. Който може да улавя тези откровения, е ученик. — Попитал ученикът своя Учител: Учителю, откъде идат думите? — Учителят отговорил: Ду-мите са странни същества. Те идват в нас от невидимия свят. Ние трябва да ги владеем, за да не ни завладеят те, когато са мрачни. А когато са светли, да се радваме на невидимата помощ.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Учителю, що е това небе? — Учителят отговорил: Небето, това е древното име на нашата душа. Това е било, когато нашата душа е живяла в извънвремието, в собствения си простор, в свободата. — Попитал ученикът своя Учител: Къде живее Бог? — Учителят отговорил: Бог пребивава в покоя на своята нероденост, в покоя на своята Мистерия. — Попитал ученикът своя Учител: Защо трябва да се вглъбяваме? — Учителят отговорил: Ние се вглъбяваме, защото чрез вглъбяването ние се освобождаваме от тъмнината и от светлината и се завръщаме в своята изначална сияйност. Нашата изначална природа не е нито тъмнина, нито светлина, а сияние.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Що е това Храм? — Учителят отговорил: Храм, това е твоята най-чиста духовност, това е освободената духовност. Истинският ученик не посещава Храма, той го носи в себе си. — Попитал ученикът своя Учител: Кой има съдба и кой няма съдба? — Учителят отговорил: Този, който се е отказал от Истината и е излязъл извън нея, има съдба. Този, който е заживял в Истината, той е свободен от съдбата, той придобива превъзходство над нея. — Попитал ученикът своя Учител: Коя е най-важната дейност на земята? — Учителят отговорил: Най-важната дейност на земята, това е невидимата дейност на молитвата. Това е най-чистото вътрешно хранене. Това е най-чистото духовно хранене. Това е дейност, при която ученикът се завръща в състоянието от-преди сътворението. Молитвеното състояние е най-древното състояние на душата. То е преди словото. Това е най-благословеното състояние. Ние го наричаме Хавахана, което означава “състояние на безвремието”.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя учител: Учителю, кой е най-големият проблем, с който трябва да се справи ученикът? — Учителят отговорил: Най-големият проблем, който съществува в света, се нарича земно мислене. Който може да се излекува от това, той се завръща в своята изначална същност. Той вече не е човек, той става същност, душа. — Попитал ученикът своя Учител: Учи-телю, кой е най-силният метод за освобождение от земното мислене? — Учителят отговорил: Най-силният метод за освобождение от земното мислене е ОЛАХ МАЗАРА. Приблизителното му значение е усърдната молитва. Това е нещото, което увеличава Божественото присъствие в човека. Това е вратата, през която Божественото присъствие минава и израства в ученика, докато се стигне до един предел, в който човешкото мислене се отстранява. — Попитал ученикът своя Учител: Каква е разликата между Бог и Мисте-рията на Абсолюта. — Учителят отговорил: Бог е велика Реалност, а Абсолютът е наречен в древността ОРА МАЛОВАРА — Бездна от Пре-мъдрост. От тази Бездна е родено детето, което се нарича велика Реалност. Докато великата Реалност ни говори, то ОРА МАЛОВАРА е извънвечно безмълвие.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Учителю, каква е тайната на жертвата? — Учителят отго-ворил: Първо ученикът трябва да премине през предаността. Тя е образувана от силата и чистотата на сърцето. Когато предаността узрее и стигне до своя предел, тя се превръща в жертва. Жертвата принадлежи на душата. Жертвата въвежда човека в тайната на неговата душа. Оттук нататък има само две неща още, които могат да се желаят. Те са за Посветените. — Попитал ученикът своя Учител: Защо в пътя на ученика е толкова важна прошката? — Учителят отго-ворил: Прошката е духовно оръжие. Да простиш, значи да поразиш злото отвътре. — Попитал ученикът своя Учител: Кой е най-великият принцип във вселената? — Учителят отговорил: Огненото отношение към Истината. Първо, това особено отношение преминава през мрака, като успява да го преодолее и се превръща във велико лекарство. Второ, това лекарство се превръща в светлина, която осветява пътя. Трето, това, което осветява пътя, води до свободата. А що е свободата? Това е самото огнено отношение към Истината. Това отношение има три степени: безусловно, мълниеносно и мистериозно.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Учителю, какво е това царството на чистата земя? — Учи-телят отговорил: Чистата земя, това е неопетненият човек. Чистата земя, това е Свещеното Сло-во, съчетано с висшата Тишина. Без Святото Слово човек не може да въведе себе си във висшата Тишина, която е Праземята, Прародината. — Попитал ученикът своя Учител: Учителю, какво означава да живее човек извън времето и извън пространството? — Учителят отговорил: Из-вън времето означава в дълбините на своята ду-ша. Извън пространството означава в дълбините на своя дух. Живеейки в дълбините на душата и духа си, ние заживяваме като несътворени. В несътвореното е нямало време и пространство. Тогава е била само чистата свобода. — Попитал ученикът своя Учител: Как можем да постигнем това, което най-много търсим в живота си? — Учителят отговорил: Това, което най-много търсим, се постига чрез Любовта. Без Любовта не можеш да намериш това, което търсиш. Любовта е началото и краят на постижението, защото тя може да повика тайната на своя страна. Ето защо Любовта е самото постижение.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Учителю, как е създаден светът? — Учителят отговорил: Све-тът е произлязъл чрез тайнството. Това тайнство е наречено Любовта. Всеки, който е познал Любовта в себе си като тайнство, може да се завърне в безвремието. Той може да се завърне и в мястото, в което е бил, преди да бъде светът. — Попитал ученикът своя Учител: Учителю, откъде идват думите? — Учителят отговорил: Думите идват от невидимия свят, от невидимото измерение. Ние трябва да бъдем много внимателни с думите, защото с всяка дума, която ние възприемаме, в нас може да се посее мрачно същество. — Попитал ученикът своя Учител: Учителю, тогава кое е най-важното нещо в живота? — Учителят отговорил: Най-важното изкуство в живота е да владееш своите думи, да владееш своите мисли. Веднъж щом ги овладееш напълно, ти вече ще бъдеш господар на живота си, защото ще владееш невидимия свят. Който е овладял думите и мислите си, той вече е определил живота си и може да го управлява. Той вече не е от този свят. Той вече може да се нарече духовно същество.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Учителю, кое е най-важното, за което трябва да будуваме? — Учителят отговорил: Най-важното, за което трябва да будуваме, това са нашите думи, мисли и желания, защото в невидимия свят думите, мислите и желанията са чисти действия. И ако човек не будува, той поврежда същността си, посяга на душата си. — Попитал ученикът своя Учител: Учителю, трябва ли ученикът да има лични желания? — Учителят отговорил: Личните желания зараждат болести в същността, те ограбват същността и отнемат нейната безпре-делност, като я ограничават. В личните желания същността се превръща в човек и човекът няма вече себепознание. — Попитал ученикът своя Учител: Учителю, кое е най-лошото нещо в живота? — Учителят отговорил: Най-лошото нещо в живота е неприемането на тайнственост-та в живота. При това условие малката светлинка в човека се преобразява на тъмнина. Така животът става обикновен и изгубва своето зна-чение. Когато животът изгуби своето значение, човек не може да осмисли пътя си, нито смъртта си. И всичко това се случва, защото е изпуснал тайнствеността на нещата.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Учителю, какъв е звукът на огъня? — Учителят отговорил: Огънят има мистичен звук. Той е произлязъл от четворна тайна, която се предава по наследство. Първо, огънят е бил незрим в бездната, а после се е предал на дядото, на бащата и на сина. В случая дядото символизира великата Любов, Първичния Пламък. После следва бащата. Той символизира синовете, отдадени на Истината. Тези синове носят в ръцете си третия огън. А четвъртият огън, това са учениците. Те са тези, които се подготвят за завръщане към Изна-чалния огън. Що се отнася до пламъка на свещта, този огън е само отражение. Ако човек се вглежда продължително в пламъка на свещта, той може да извърви пътя степен по степен обратно до Праогъня. — Попитал ученикът своя Учител: Учителю, защо водата е толкова важна в нашия живот? — Учителят отговорил: Водата има вкус от тайната на най-древния извор. Пиейки съзнателно вода, хората си припомнят нещо от древния извор. Пиенето на вода е припомняне, а съзнателното пиене на вода е завръщане. — Попитал ученикът своя Учител: Учителю, кой е белегът, че човек е познал звука на огъня и вкуса на водата? — Учителят отговорил: Този белег носят само истинските Учители. Техните очи съдържат в себе си звука на огъня, а техните движения са ритуали на водата. Но ние не разкриваме тяхната тайна, сине мой.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Учителю, коя е тайната на безмълвието? — Учителят отго-ворил: Тайната на безмълвието се състои в това, че в безмълвието няма очакване. В безмълвието ние се сливаме със същността. В безмълвието се случва същността. — Попитал ученикът своя Учител: Учителю, защо Посветеният е всякога радостен и доволен? — Учителят отговорил: Посветеният е осъществил своята духовност. Посветеният е постигнал своята самодоста-тъчност. Ето защо неговото сърце е всякога тържествуващо. — Попитал ученикът своя Учител: Учителю, какъв е пътят на истинския търсач? — Учителят отговорил: Пътят на истинския търсач и в древността, и сега е един и същ. Всеки истински търсач ще попадне във велико изпитание. Изпитанието се нарича на древния език Хамор Арот — Непрогледният мрак. Величието на търсача е в това, че в Хамор Арот той вижда пътя си и надминава своите предели.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Учителю, как така се е случило, че човек е напуснал райската градина? — Учителят отговорил: Изгубването на райската градина е изгубването на Любовта. Райската градина символизира Първоенергията, Свещената енергия. Който се завръща все повече към Любовта, той заживява в райското състояние на тази Свещена енергия. — Попитал ученикът своя Учител: Учителю, какво нещо е страданието? — Учителят отговорил: Стра-данието е най-великият жест, който невидимият свят прави на човека. Страданието е призоваване човек да се завърне в своето Съкровено сърце. Който се завърне и който се установи в своето Съкровено сърце, той се разделя със страданията. — Попитал ученикът своя Учител: Учителю, как трябва да наблюдаваме живота? — Учителят отговорил: Има много начини за наблюдение, но има един универсален. Той е методът на толтеките. Истинският толтек наблюдава живота чрез тайнствено око, чрез окото на своето най-дълбоко намерение.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Учителю, що е това движение? — Учителят отговорил: Дви-жението е процес на пътуване към нещо изгу-бено. Движението е пътуване към покоя. Когато стигне до покоя, то изчезва. — Попитал ученикът своя Учител: Що е това покоят? — Учителят отговорил: Покоят е намиране на изгубеното. В покоя ученикът намира своята същност. Покоят, това е тихият, дълбокият, духовният, осъщественият живот. — Попитал ученикът своя Учител: Какво се случва с ученика, когато падне в тъмнина? — Учителят отговорил: В древност-та да паднеш в тъмнина, това имаше светло зна-чение, защото да паднеш в тъмнина, означаваше да видиш Бога. Но днес времената са други.

Из “Разговори на душата със своя Учител”

Попитал ученикът своя Учител: Учителю, що е това чистият Дух? — Учителят отговорил: Чистият Дух, това е състоянието на Орела, това е състоянието на свободата. В чистия Дух няма ум, няма ограничение. Той е бездна от Орела, бездна от безпределност. — Попитал ученикът своя Учител: В какво седи красотата на щастието и нещастието? — Учителят отговорил: Красотата на щастието е в това да се изтръгнеш от него и да станеш чиста същност на Любовта. Красотата на нещастието е в това да се изтръгнеш от него и да станеш умъдрен. Щом станеш умъдрен, ти се завръщаш в началото на древността, ти се завръщаш в своето естество. — Попитал ученикът своя Учител: Учителю, що е това разбиране? — Учителят отговорил: Разбирането, това е събудената дълбочина в човека.

Откъси от

“Сърцето на стария толтек Дон Хаваро”

Има три неща, за които много трябва да внимаваш: доброто, щастието и светлината. Те са усмихнати отвън, но са опасни отвътрe. Доброто те отпуска, щастието те замечтава, а светлината те разсейва. Има други три неща, сине мой, върху които много трябва да бдиш. Те са адът, тъмнината и мракът. Те нямат за тебе усмивка, но ти можеш да изтръгнеш от тях своето себепознание. Когато адът дойде в живота ти, атакувай го с меча на благородството. Когато тъмнината дойде в живота ти, атакувай я с копието на увереността. А когато големият мрак дойде в живота ти, сине, погълни го с тайната на своята безкрайност. Твоята безкрайност е твоето най-голямо оръжие. Никой не може да победи твоята безкрайност. Ето защо мракът е важен. Той идва, за да откриеш безкрайността в себе си. Такава услуга не могат да ти направят нито доброто, нито щастието, нито светлината. Само мракът се оказва незнаен приятел. Зад мрака е скрит Този, който иска да познаеш своята безкрайност.

Откъс от книгата “Пътят е Мистерия”

Вървял един странник. Той бил от тези, които са скромно облечени, но сияещи като слънцето. И понеже бил решил със своето сияние да напусне земята, той трябвало да извърви един определен път на прощаване със земята. Вървял, вървял и първо стигнал до едно блато. И казал на блатото: Ти беше моят нечист ум. Благодаря ти за нашето старо приятелство и за всички страдания, които ми даде. — После вър-вял, вървял и стигнал до една река, и казал: Ти беше моето естествено и чисто сърце и затова знаеше пътя си. Благодаря ти за приятелството. — После вървял, вървял и срещнал морето, и му казал: Ти си моята умъдрена душа. Ти ме научи да обичам вечното. Благодаря ти за приятел-ството. — После вървял, вървял и срещнал океана, и му казал: Ти си моят дух, ти ме научи на безкрайност. Благодаря ти за приятелството. — И после вървял, вървял и стигнал до едно изворче, и му казал: Ти си моята мистерия. Вземам те със себе си и се скривам в безкрайността.

Из книгата “Пътят е Мистерия”

Вървял странникът Мазора по своя дълъг път. В този древен път Промисълът беше му определил четири срещи. При първата среща той видя един голям слон и му каза: Ти си моят ум. Ти си моя бариера, но аз ще те превърна в приятел. Всеки трябва да преодолее своя слон. — После странникът срещнал една катеричка и й казал: Ти си моето чудно живо сърце. Ти вечно ме радваш, но трябва да преодолея и тебе, защото такъв е странният ми път. — После странникът срещнал една пеперуда и й казал: Ти си моята неизразима душа. Ти ми даде вечността, но и теб трябва да преодолея, такъв е странният ми път. — После странникът срещнал орела. Възхитил се от неговото величие и му казал: Ти си моят дух, ти си моята висота, ти си моите небеса. Но трябва и тебе да преодолея, защото ти си само една тайна, дълбока тайна. Но аз знам, че има нещо, което е отвъд тайната. — Тогава странникът чул в себе си един древен и несътворен Глас. Той му казал: Ела в Мисте-рията, сине мой. Ела в това, което е отвъд отвъдностите. — Така странникът се завърнал в Мистерията на своята Прародина. И когато ние поискахме той да ни разкаже за Праро-дината, нямаше отговор, царуваше само безмълвието и неговата Мистерия.

Из книгата “Пътят е Мистерия”

Вървял странникът Ахобар по своите дълги пътища в търсене на Истината. Решил той да пита съществата, които среща по пътя си, за ключа на живота. Първо Ахобар срещнал лъва и го попитал: Кажи ми коя е тайната на живота. — Лъвът отговорил: Достатъчна е царственост и всички ще се съобразяват с теб. — Но не бил доволен Ахобар и продължил. После той срещнал орела и го попитал: Кажи ми кой е ключът на живота. — Орелът му казал: Ключът на живота е сила и власт. — Отново не останал доволен Ахобар и продължил пътя си. После Ахобар срещнал елена и го попитал: Кажи ми кой е ключът на живота. — Еленът отговорил: Благородство и спокойствие. Така ще заобичаш живота си. — Продължил Ахобар и накрая срещнал жабата. Още преди да я попита, тя го прекъснала: Няма нужда, Ахобар, нищо да питаш, защото цялата гора и нашето блато знае за твоя глупав въпрос. Още от древни времена е казано: Познай себе си и ще разрешиш всички въпроси. — И после жабата му казала: Нищо повече не мога да ти изкрякам. — И се хвърлила във водата, и изчезнала. Дълго време търсил Ахобар простата истина, която си била в него.

Из книгата “Пътят е Мистерия”

Посей си семенце в ада. Посей си семенце в пъкъла. Посей си семенце в тъмнината. Посей си семенце в мрака. От семенцето в ада ще се разцъфти най-чудното цветенце в твоята гра-дина. От семенцето в пъкъла ще се разцъфти царството на твоята душа. Само неизменно любящият узнава това. От семенцето в тъмнината ще прозреш тънката нишка на своя светлинен път. От семенцето в мрака ще се зароди преодоляването на този светлинен път, защото докато има светлина, докато има святост, няма го Неведомото. Светлината и светостта са ограничения за Неведомото. Който е преодолял светлината и светостта, той се завръща в своя изначален дух. Кой е този, който се е завърнал в своя изначален дух? Това е тайномъдрият. Той е прекрачил тъмнината на слънцата във вселената. Той върви от Неведомото към Неведомото. Ако реши да се завърне в света, тайномъдрият бива наречен “Благият Старец”.

Из книгата на Дон Хаваро

“Животът е безмълвие”

Цялата вселена търси нещо изгубено. Всички същества търсят нещо изгубено. Растенията се раждат и умират, животните се раждат и умират, човекът се ражда и умира. Всички светове се раждат и умират, за да открият нещо, което е изгубено, за да открият нещо, което са имали и са изгубили. Науката е изгубила нещо и го търси, но не може да го открие. Религията е изгубила нещо и го търси, но не може да го открие, тя само се приближава към него. Всяко същество е в движение, което търси нещо изгубено. — След всички тези размишления децата решиха да попитат Дон Хаваро кое е това, което е изгубено. И тогава старият толтек им отговорил: Това, което е изгубено, превъзхожда вселената. Това, което е изгубено, превъзхожда всички науки и религии. Това, което е изгубено, превъзхожда живота и смъртта. Това, което е изгубено, превъзхожда светлината и мрака. Това, което е изгубено, се нарича Маридора. Древните жреци от Атлантида не можаха точно да преведат тази идея и затова те я нарекоха Маридора, което означава Безмълвието. Древните жреци казаха, че само който осъществи своята цялост, може да се завърне в Маридора и да се докосне до вкуса на нейната тайна.

Из книгата “Животът е безмълвие”

Пътувал Дон Хаваро с учениците си в една гора. Решил той да им даде един урок. Първо ги завел при розата и тя веднага казала: Животът е Любов. — После ги завел при карамфила. Карамфилът веднага казал: Животът е разкош. — После Дон Хаваро ги завел при кокичето. Кокичето казало: Животът е смирение. — И най-накрая Дон Хаваро завел своите ученици при една малка тревичка. Той я попитал: Ти какво ще кажеш за живота? — Но нямало отговор, само безмълвие. Накрая Дон Хаваро обяснил: Животът е любов, но не само любов. Животът е разкош, но не само разкош. До разкоша седи провалът. Животът е смирение, но не само смирение. — И накрая Дон Хаваро казал: Жи-вотът е безмълвие. Всяка дума, всеки звук се раждат, отшумяват и умират. Но безмълвието е вечно, тишината е непрекъсната. Ако искаш да познаеш тайната на живота или тайната на едно същество, трябва да познаеш неговото без-мълвие. Животът е безмълвна чистота.

Откъс от книгата “Неизразими неща”

Махни планината от себе си. Махни голямата трудност от себе си. Махни черния облак от себе си. Махни небесата от себе си. Махни светлината от себе си. Махни чудесата от себе си. Махни смъртта и отстрани живота. И най-накрая махни себе си. Нищо от тебе не трябва да остане. Когато нищо не е останало от тебе, в теб ще се зароди най-чистото възприятие, най-чистото огледало, най-чистото съзнание. Тогава ти ще се зародиш в Източника. Тогава в тебе ще засияе тайната, която някога си бил. Ще имаш нова планина, която е нова възвишеност. Ще имаш устрем само към Източника. Ще си изгубил земното си мислене. Черният облак ще си е отишъл завинаги. Новото възприятие е най-древната и безмълвна тайна. То вижда навсякъде само Свещеното, защото се ръководи от Източника. Що е източникът? — Завръщане в себе си след отстраняване на себе си. Източникът, това е твоят истински живот, това е твоята неиз-разимост.

Из “Неизразими неща”

Животът беше прекрасен. Хората бяха чудни, цветята бяха ухаещи. Звездите бяха красиви. Слънцето беше сияещо. Реките ми бяха приятни, сякаш се вливаха в мен. Океанът ме гледаше любовно. Тревичките сякаш ми се покланяха. Листата летяха из въздуха и сякаш ми показваха своята независимост. Аз обичах пътя си, той все повече се углъбяваше. По пътя навътре видях душата си, която приличаше на чудно запалена свещ. По пътя навътре видях духа си, който ми предложи своята безкрайност и аз я приех. И аз заживях в своята безкрайност. Но реших да открия тайната, която е създала тази безкрайност. Така открих най-великото, така открих Неизразимото в себе си. Но малцина знаят, че преди това трябваше да разчета една друга тайна. Преди това аз разчетох тайната на мрака. Така аз познах тайната на мрака, но той не можа да познае Неизразимото в мен. Оттогава и досега живея в Неизразимото, защото мракът, който улавя всичко, ме беше изпуснал.

Из “Неизразими неща”

Много чудни неща има в този живот. А отвъд чудните неща има нещо неизразимо. Не е ли чудно раждането на детето, защото ражда се тайна, ражда се живот от космоса в определен свят. Не е ли чудно зараждането на реката? Ами зараждането на нейния източник, от който черпи вода и може да живее с векове? Не е ли чудно как от обикновения живот чрез особени наблюдения и възприятия се заражда човекът — мъдрец? Не е ли чудно зараждането на едно дърво? Как то черпи от земята, оживотворява се от небето и как се разцъфтява чрез плодовете си, за да даде това, което е получило. И детето, и реката, и мъдрецът, и дървото живеят и умират, и отново се завръщат, докато дойде най-великият час. Когато мъдрецът се срещне с Мистерията на Нищото, той изгубва и живота си, и смъртта си. Така той придобива изобилието. Нищото му отнема живота и смъртта и му дава своята тайна. В тази неизразима тайна човекът изгубва и доброто, и злото, и пътя, и безпътието си, и звука, и мълчанието, и смисъла, и безсмислието. Останало е само едно — пусто-тата. Тя е великата преизпълненост. Срещата с пустотата е най-неизразимата среща.

Из “Неизразими неща”

Доброто и злото са магически сили. Топли-ната и студът са магически сили. Раждането и смъртта са магически действия. Вятърът и луната са магически неща. Но всички тези неща са все още далече от Неизразимото. Търсачът на Истината е този, който носи в себе си истинската магия. Търсачът на Истината е този, който носи в себе си тайната на живота. Един-ствената висока магия се състои в това да се превърнеш в истински човек. Истинският човек, това е Неизразимото. Той живее в Неизразимото и Неизразимото живее в него. Защо е неизразим? Защото той не живее в хаоса на смъртта, нито в порядъка на живота. Той живее в тайнството на Духа. А Духът е преди живота и смъртта, той само се разхожда в тях, докато постигне целта си — Неизразимостта.

Из “Неизразими неща”

Когато морето е много развълнувано, то е опасно. Когато морето има вълнички, то е приятно. Когато морето е неподвижно, то е неизразимо.

Всяко красиво чувство е неизразимо цвете, откъснато от тайната на сърцето.

Всяка прашинка трепти неизразимо от радост.

Гласът, който влезе в мен и ме поведе към сияещия живот, не е ли това Неизразимото в мен?

Сърце, търсещо Истината, е пламък неиз-разим.

Ние сме родени, но сме неизразими, защото сме несътворени.

Свещените думи са мистични аромати, защото те са цветя от безкрайността.

Ако търсиш Неизразимото, то ще затрептява все повече в тебе. То ще заживее в тебе, а ти ще заживееш в чудото на живота.

Не виждам нищо друго, освен неизмеримия, сияещия и неизразимия живот.

Не е ли чудно това, как тишината оглася простора и всички светове? Да, всичко е огласено от великата тишина.

Не е ли чуден пътят на търсача на Истината? Защото той изоставя света, изоставя звездите, изоставя вселената в името на Истината и в това име той забравя всичко друго. Търсачът изоставя изразимото и се насочва към Неизразимото, към Източника.

Неизразим е пътят на душата. Тя самата е неизразима и поради това търси Неизразимото чрез своя копнеж. И най-накрая тя го открива. Как? Когато копнежът се е превърнал в Мъд-рост.

Не е ли нашият живот безкрайност? Не е ли животът тайна неизразима? Не е ли човекът друга безкрайност? Не е ли човекът тайна неиз-разима? Човекът и животът — това е тайна, живееща в тайната.

Не е ли неизразима птицата? Погледнете само накъде лети тя. Тя лети в неизразимостта на свободата.

Из “Шепот от моето огледало”

Кой е най-чудният език? Безсмъртието. Само безсмъртният може да говори. Кой е най-чудният път? Любовта. Само любящият има път. Кое е най-чудното качество в човека? Сияещият трепет. Само този трепет улавя отвъдностите на нещата. Кой е най-чудният звук? Мъдростта. Само мъдрият човек звучи, той оглася простора с дълбочината си. Кое е най-чудното създаване? Създаването на себе си, създаването на собствената пълнота. Кое е най-чудното разбиране? То се нарича вечно вдъхновение.

Из “Неизразими неща”

Какво е скрито в красотата? — Прелестта на Неизразимото. Търсейки красотата, хората всъщност търсят Неизразимото. Неизразимото ще спаси света. Ето защо всички го търсят.

Не е ли неизразимо вдъхването на Мъдрост? Който е вдъхнал от тази Мъдрост, той става птица на свободата.

Не е ли неизразимо същество любящият? Защото любящият живее всякога в свещено време.

Не е ли сърцето жилище на Неизразимото?

Коя е най-дълбоката наука? Това е свещената наука за думите.

Не е ли неизразимо доверието в тайната?

Що е жезълът? Постижение в Истината. Ето защо жезълът носи в себе си нещо от Неизра-зимото.

Любовта е духовният език на Бога. Любовта е вечният език на Бога. Любовта е най-неизра-зимият език на Бога, защото тя се проявява, но не може да се изрази.

Какво знаем за погледа на Бога? Неизразим е неговият поглед. Неговият поглед е тайна.

Какво знаем ние за огъня, който се е излъчил от Неговата тайна? Защото благодарение на този огън ние живеем и вселената живее.

Не е ли неизразимо сливането с Бога? Най-неизразимото в това сливане се състои в това, че след сливането тайната остава.

Кой може да изрази душата? Душата е неизразима богиня. Душата е изгубената райска градина. Има ли душа, има рай и този рай е неописуем.

Не е ли неизразимо разбирането, защото който е разбрал, се е преобразил. Който е разбрал, той не е човек, той носи Бог в себе си, той носи вечното добро.

Не е ли прекрасна голямата трудност, която те е обсадила, защото тя носи в себе си голямата възможност. Това е възможността да познаеш себе си и да станеш неизразим.

Не е ли неизразимо ученичеството? Защото състоянието ученик е тайнство неуловимо.

Не е ли неизразим чистият дух в човека и не е ли той живата и необятна Истина?

Не е ли чудотворна тишината? Не е ли скрита в нея древна дълбочина? Не е ли тя, която отговаря на най-важните въпроси на живота? Тишината е ключът, защото тя има в себе си първосияещата природа.

Не е ли грандиозен океанът? А когато е напълно притихнал и без нито една вълничка, не е ли тогава величествен? Виждал ли си, приятелю, тази огромна енергия на океана напълно овладяна и притихнала? В този си вид океанът е не-земен. Вълненията, които символизират обикно-веното, са отстранени. В този вид в океана няма нищо друго, освен неизразимия Бог. А не е ли това метод, приятелю, да махнеш и най-малките вълнички от себе си, за да влезеш в неизразимия Бог?

Душата има неизразима Любов. Духът има неизразима Мъдрост. Душата има неземно величие. В духа има неведомост.

Не е ли неизразимо прекрасна джунглата дори? Джунглата е пълна с енергия, с духове, с легенди. Джунглата е особена школа. Тя е наситена с необикновен живот. За този, който не я познава, тя е ужас. Но за този, който я познава, тя е неизмеримо вдъхновение.

Мислили ли сте някога за шепота. Той също спада към неизмеримата област. Шепотът не е глас, но той говори неизразимо. Когато шепотът идва от тихия глас, той ни напомня нещо за древността.

Колко хора знаят нещо за вкуса на уедине-нието? В уединението пробуденият човек се освобождава от света, а посветеният се освобождава от вселената. Вкусът на уединението е неизразим. Който всеки ден по малко практикува уединението, след време той постига собствената си същност, собствената си тайна.

Из книгата “Отблясъци от тишината”

от Маридор

Човекът е уникално същество. Човекът е тайна във вселената. Никой не може да познае тайната на човека. Човекът е непознаваем. Един човек не може да познае друг човек, защото ако можеше да го познае, той щеше да го определи, да го ограничи и да го изгуби. Но Орелът е създал човека абсолютно неопределим. Светът е ограничен, звездите са мъждукащи, слънцата са светещи, а човекът е сияещ. Светът е място на глупостта, вселената е място на илюзията, а човекът е същество на безкрайното умъдряване. Светът е ограничен, вселената е обширна, но истинският човек е безпределен. Велико нещо е да познае човек своята безпределност. А възможно ли е себепознанието? Не, защото човекът е по-голяма тайна и от себепознанието. Но тогава какво означава себепознанието? Себе-познанието е само символ, който означава, че човек е заживял в безкрайността.

Из “Отблясъци от тишината”

Обикновеното човешко действие се дължи на изкривеното огледало в човека. Изкривеното огледало в човека е част от световната и вселенска илюзия. Всички, които са напуснали своя Баща, са изкривили своето огледало и са попаднали във великата илюзия на човешките дейс-твия. Ето защо толтеките се отдават напълно на безупречност. Така те бавно почистват своето огледало, докато накрая то засияе с такава яснота, че техният Баща, който е Истината, им подарява взрив от яснота. Това се явява всъщност наградата за безусловната безупречност. И така те се завръщат напълно освободени от изкривеното огледало-съзнание. Така толтеките прекрачили вселената и нейната илюзия и се завърнали в своя произход. Но що е произходът? Това е мястото, където тайната на живота е разрешена.

Из книгата “Древни времена”

Има едно древно Същество, изпълнено с тайна. Има едно Древно Същество, изпълнено с Огън. Има едно Древно Същество, изпълнено с дихание и голяма сила. Някога в древността това Същество беше открило в себе си своята истинска природа. Това Същество беше извървяло и разбрало величието на пътя. Това Същество бродеше понякога във външното пространство на космоса, но живееше във вътрешното ядро, което се наричаше мистичното ядро на Истината. Това Същество разбираше най-древния език. Този език се наричаше Истината. В ония времена на древния език Залихир това Същество се изричаше като Харотот — Драконът. Пре-данието казваше, че това е Прародителят. От Харотот се родиха хората с изначална истинска същност. Древните хора също бяха Дракони, защото бяха укрепени в истинската сила. Впослед-ствие някои то тях изгубиха силата и станаха обикновени хора. Така се зароди човечеството. Днес само този, който се осмели с цялата си същност да потърси Истината, той може да се завърне в Харотот, в Прародителя. И тогава неговото мъдро око ще види безсмъртието. А що е безсмъртието, приятелю? Това е онзи изгубеният вътрешен огън. Само той може да събуди вечността в тебе. И тогава ти ще разбереш защо в древността Бог се наричаше Харотот — Пра-родител.

Из “Древни времена”

В древността се случило нещо. В древността се случило нещо странно. Земята била населена с три вида хора. Единият вид не се интересувал от Истината. Този вид и досега си живее на земята под общото название човечество. Другите два вида били търсачи на Истината. След дълго търсене на Истината Великият Дракон решил да ги изпита. Той ги призовал да скочат в бездната на Неговата неизвестност. След като скочили в тази бездна, се случило преобразяване. Едните се превърнали в Харитоте, което означава мрачни. Бездната не ги приела, тя ги повърнала обратно. Те не успели, защото са търсили Истината само с ума си, а не с целостта си. Днес те населяват света и вселената и се наричат мрачният разум. Те умеят да общуват с човечеството и да го въвеждат във вселенската илюзия. Днес всички отклонения в света и във вселената са дело на мрачния разум. Другата група, които скочили в бездната, оказало се, че тези същества не могат да бъдат погълнати от бездната. Така те били наречени мистични дракони. По-късно те били наречени толтеки, което значи виждащи. Те видели измамите в света и заблужденията във вселената. Днес те бавно навлизат навсякъде, като обучават душите да се завърнат отново при Великия Дракон. Оказало се, че съществата на мрачния разум са по-възприемчиви към завръщането в Бездната, отколкото човечеството. Но въпреки всичко толтеките са решили да слязат до човечеството, да му припомнят древните времена, да му припомнят, че без отношение към Бездната-Истина то ще си остане едно голямо и бедно човечество, което винаги ще бъде в ръцете на мрачния разум. Древните времена призовават към цялостно завръщане в Истината, което е единственото спасение от света и от вселенската илюзия.

Из “Древни времена”

В най-древните времена истинското същество се наричаше Дракон. Това древно същество Драконът беше съставено от най-тайнствения огън на Неведомото. Този огън символизираше най-висшата Воля, пречистия Разум. Докато се разбираше с тази Воля, Драконът беше величествено и могъщо същество. Впоследствие Дра-конът се отказа от тази Воля и се отдалечи от Неведомото. Така Драконът изпадна в жалкото състояние, което днес се нарича човек. Така Драконите напуснаха древната родина на свободата и заселиха вселената с нейните бедни светове. Така във вселената се внедри старият огън, който нямаше качествата на древността. И земята, и вселената, и човекът се смесиха с този стар огън. Този огън се наричаше Шалмали. Този огън и досега е вплетен и в земята, и във вселената, и в самия човек. Днешните огнени центрове, които са вътре в земята, са старото наследство от Шалмали — лемурийският огън, който впоследствие се нарече атлантски. След като Драконът изгуби своя древен огън, той падна от величието и могъществото на своя Дух и така той придоби душа, която трябваше да се слее и с тяло. Това съединение на душата с тялото беше наречено човек. Днес е необходимо съвсем ново разби-ране. Това ново разбиране изисква човекът да осъзнае своята истинска воля, така както е била поставена в древността. Ако човекът осъзнае това, в него ще започне да се заражда древният огън, който ще измести стария огън. И това ще бъде наречено “Завръщането на Драконите”.

Из “Древни времена”

В древността е съществувал тайнствен огън. Този тайнствен огън се е наричал човекът-дра-кон. Имало ли е в древността и човеци, и драко-ни? В древността първо са били драконите. Те били същества на могъщия и неописуем огън. Обикновено те живеели в тъмни дупки и пе-щери. Но как се е появил тогава човекът-дра-кон? Това се е случило по времето на Харима — Изпитанието. В това древно Изпитание били хвърлени три различни категории хора в мрачната пещера на драконите. Първата категория хора били напълно разкъсани от драко-ните. Те имали само обикновена енергия. Вто-рата категория хора били частично разкъсани. Те били търсачи на Истината, но не били готови да умрат за нея. Те имали само силен стремеж към Истината, но той не се оказал дос-татъчен. Третата категория хора проникнали в Харима и го победили. Драконите били изумени. Тази трета категория хора били наречени толтеки, или “тези, които са овладели своята собствена древност”. Много от тях станали повелители на драконите, а други тръгнали по своите незнайни пътища във вселената. Толтеките обяснявали на съществата от света и вселената, че чистият огън е твоята собствена древност. Но съществата така и не ги разбирали, защото това е тайнство на древните времена.

Из “Древни времена”

В най-древните времена мъдреците търсеха и откриваха вечността в себе си. Вечността се намираше в дълбочината на техния дух. Древ-ните мъдреци бяха виждащи. Един поглед на духа и беше достатъчно да обхванат нещата. Мъдреците най-много ценяха искреността. За тях искреността беше пробуждане в Истината. Древните мъдреци съблюдаваха особено много две неща. Едното беше гласът, а другото беше безупречността. Те използваха гласа си само за чисто говорене. Така те създадоха връзка между сътворената и несътворената енергия на Орела. А безупречността те наричаха затваряне на светлината в себе си. По-късно те нарекоха безупречността затваряне на процепа, защото и най-малката лоша мисъл отваря процеп за паразитите във вселената. Ето защо мъдреците много съблюдаваха безупречността, защото чрез нея те запушваха всеки отвор и нещо повече: натрупвайки безупречност, те увеличаваха дотолкова много енергията си, че можеха да правят чрез нея скок в други реалности и светове. Така те проникваха в неизвестната и тайна история на света. Те видяха, че делфините са били хора, които са живели на сушата, но впоследствие не са я харесали и са избрали водата. Древ-ните мъдреци изучаваха тайнствено нещата. Те се учеха от древните цивилизации, наречени цивилизациите на насекомите. Много тайни има в древните времена, за които светът нищо не знае, дори и не подозира.

Из “Древни времена”

В Правремето древният човек имаше една огромна задача. Ако той можеше да я реши, той щеше да съхрани в себе си най-древното състо-яние, наречено Окото на Орела. Това, което трябваше да разреши древният човек, трябваше да го разреши в най-голямото сражение. Това беше вътрешно сражение с Петласолкоатл — Седмоглавият Змей. Това са седем загадки в човека, седем врати по пътя към незнайната огнена сила. В тази битка толтеките воини знаеха, че нямат право и на най-малката грешка. Те нямаха право да допускат никакво земно мислене, защото това значеше лошо зачатие. Никаква лъжа, защото това значеше смърт преди да умреш. Никаква илюзия, защото това значеше да започне да угасва огънят отвътре. Древните воини приложиха своето единствено оръжие. Впоследствие те го нарекоха действуващ огън, а не действуващ свят. Така те отрязаха седемте глави на Петласолкоатл. Минаха през седемте врати и съхраниха в себе си състоянието Окото на Орела. Окото на Орела, това е безкрайната жизнена сила на древния воин. С тази пражизненост толтеките живеят в тайната на живота, наречена древни времена. Това е тайна, която други наричат Правремето.

Из “Древни времена”

В най-древните времена съществуваха едни изключителни същества. Това бяха изначалните дракони. В тези времена да бъдеш дракон, означаваше да бъдеш чист и ясен огън. Да бъдеш огън в древните времена не означаваше близост с Истината, а сливане с Истината. Първите дракони бяха станали част от Истината и затова те имаха нейния ключ. Този ключ се наричаше Амора Вахая — Огненият вихър. Чрез този ключ те имаха ясен поглед за всеки свят, за всяко измерение. Древните дракони бяха узнали тайната на живота. Те знаеха, че тайната не беше светлина. Те знаеха, че тайната не беше тъмнина. Тайната беше светеща тъмнина. И само този, който имаше Амора Вахая, само той имаше ключа към тайната на Орела. Те знаеха, че само едно Същество превъзхожда тайната на живота. Това беше най-древното Същество. То нямаше име, но впоследствие те го нарекоха Древният Орел — Творецът на Огнения вихър.

Из “Древни времена”

В древността имаше три вида дракони. Едните живееха в тъмнината все повече и все повече. Тя им даваше сила и коварство. И накрая чрез тази сила те постигнаха обезсилване. И понеже се развиваха от тъмнина в тъмнина, те изгубиха Източника. Те бяха същества на грубия огън. Вторият вид дракони бяха същества на светлината. Движейки се от светлина в свет-лина, те трупаха сила и знания. Но дългото време, през което живяха, показа, че и те изгубиха Източника. Те живееха в добрия огън, но нямаха умението на Източника. Третият вид дракони живяха дълго в състоянието на тъмнината. Но те знаеха, че дълбоко в тях живееше чистият огън и започнаха усърдно да го призовават. Настана време, когато чистият огън проникна в тъмнината и тя стана светещата тъмнина. Така бяха зародени истинските дракони. Светещата тъмнина им даде вечното вдъхновение, защото те придобиха в себе си умението и мъдростта на Източника. Те държаха най-много на чистия огън. Чистият огън в древността се наричаше Арахот Бара — Великото лекарство. Само това Велико лекарство можеше да излекува тези, които вървяха в пътя на светлината и в пътя на тъмнината. Толтеките наричаха това лекарство “най-чистото умение” или “способността за учене, способността за развитие”, които ги няма в светлината и тъмнината. Умението да се развиваш принадлежи на светещата тъмнина. Тол-теките казваха, че който познае светещата тъм-нина, само той има умението да борави с най-древния огън.

Из “Древни времена”

В древността имаше едно нещо, което беше много важно. То беше нещо много съществено. То разкриваше древни тайни. То изработваше в човека гледната точка на Духа. От това нещо се явяваше новият и обновен път на човека. Това нещо погребваше старото мислене, защото старото мислене беше уязвимо. Това нещо ограбваше човека до дъно, това нещо ограбваше всички знания на човека, защото се знаеше, че чрез знанията човек изпуска знанията, същността. По него време имаше два вида хора — знаещи, които не знаят, и незнаещи, които придобиват. Така знаещите трябваше да бъдат спасени от зна-нието. Тогава към тях се насочи великият дар, великата помощ. Тази помощ, това съществено нещо беше тъмнината, великата тъмнина. Във великата тъмнина беше скрито откровението на Орела. Много хора погинаха в тази тъмнина, но други откриха себе си. Тези, които откриха себе си, разбраха, че тъмнината е тайнство, че тя е вечна и мистична и че ти трябва да я осветиш, ако искаш да я разбереш. Посветените и досега знаят, че в тъмнината има повече Истина, отколкото в светлината. Тези, които не знаят това, са хората. И затова техният път е дълъг и криволичещ.

Из книгата “Пътят, който се завръща”

Изтръгни от щастието своето самозаблуждение и ще се откажеш от щастието. Изтръгни от светлината своята сила и ще се откажеш от светлината. Изтръгни от доброто своя застой и ще се откажеш от доброто. Остави знанията на света, сине мой, те увеличават глупостта. Не критикувай света, сине мой, за да не изгубиш правилното си наблюдение. Ти си в света, сине мой, не да се учиш, а да се преобразяваш. Знанията не проповядват същността, сине мой. Само твоето истинолюбие е благословено. То е коренът на живота. То ще отстрани всичко излишно от твоя път. Накрая то ще отстрани и смъртта. Истинолюбието е пътят на освобождението. Но преди това, сине мой, истинолюбието ще те заведе в тъмнината, а после ще те заведе и в мрака. Ето защо следвай пътя на мъдреците, защото чрез истинолюбието си те от тъмнината изтръгнаха тайнство. А от мрака, сине мой, те изтръгнаха своята изначална същност. Така те разбраха, че животът навътре е изначален. Те имаха само едно оръжие — истинолюбието. Така те видяха светещата тъмнина. Така Орелът се остави да бъде видян. А когато те умираха, те умираха с благата смърт, те просто се завръщаха.

Из “Пътят, който се завръща”

Когато се огледаш в щастието, на дъното му ще видиш скръб. Отсечи я с меча си, тя е препятствие по пътя, тя е препятствие за пътуващия. Когато се вгледаш в доброто, на дъното му ще видиш радост. Отсечи я със своя меч, тя е спънка в пътя. Когато се взреш в душата, на дъното ще видиш неизразимото. Продължи напред, сине мой, защото зад неизразимото има скрит огън. Когато се взреш в този огън, на дъното му ще откриеш ключ. Вземи този ключ и го дръж здраво в ръцете си. Когато се вгледаш в тъмнината, ще разбереш, че това е тесният път. На дъното ще видиш мрак. Тогава вземи ключа в ръцете си и нека неговият огън да запали мрака. Така толтеките постигнаха свободата си, сине мой. Ключът на огъня е сила незнайна. И всеки човек има тази сила, но не всеки я е открил в себе си.

Откъси от книгата

“Доверие в необятността” за Аворихал

Четирима учени спорели за тъмнината. Въп-росът бил какво нещо е тъмнината. Единият казал: В тъмнината има много скръб. — Вторият казал: В тъмнината има много страх. — Третият казал: В тъмнината има много страдание. — Четвъртият казал: В тъмнината има много смърт. — Дълго време спорили, но отговорите им не ги задоволявали. Покрай тях минал мъдрецът Аворихал и те решили да попитат що е това тъмнината. Той им казал: В тъмнината човек създава своите безкрайни крила. Разбира се, тъмнината си има своите пипала, своите внушения на злото. Но който може да преодолее тези пипала, той е събудил в себе си древния огън, той е създал себе си, той е познал езика на безсмър-тието, той е познал звука на Духа, той е станал храм в себе си. Той е заживял в мистичното мълчание на вечността. — После Аворихал се поклонил и преди да тръгне, им казал: Ако искате да познаете тъмнината, трябва да имате необятно доверие в нейната тайна. — Но оттогава досега учените не са разрешили този въпрос.

Из книгата “Откровенията на Барихор”

В живота на хората и човечеството още от древни времена има един голям враг. И в древ-ността, и сега този враг има едно име. Той се нарича смъртта. Една от най-наблюдателните раси в древността била Рмоахали. Те наблюдавали най-мощното лице на смъртта, което се наричало във вселената Халор Мора — това, което се знае като черните дупки. Халор Мора била като всемогъщ магнит. Ако някоя звезда минавала наблизо, тя бивала мощно привлечена и изчезвала. Но мощното око на един от Учите-лите на Рмоахали, който се наричал Барихор, открило велика красота в явлението, наречено Халор Мора. Барихор видял, че тази черна дупка, освен вход, има и изход. Звездата, която изчезвала през входа, била разлагана и умирала напълно. Но после тя излизала през изхода на Халор Мора, но съвсем ярка, обновена и жизнена и потегляла във вселената, за да търси място за своя нов живот. Във времената на Рмоахали стихиите на природата били много могъщи, те често застрашавали този народ. Барихор знаел, че скоро се очаква потоп. Той събрал своя народ и им обяснил тайната на Халор Мора. Много от хората от този народ разбрали, че надеждата за спасение е голяма. Но имало и много такива, които не виждали спасение. Тогава той им казал: Има една тайна наука, има един таен подход към дълбокото, към неизбежността. Тази наука е мощно движение към дълбините на Истината. Тя преодолява тайната на смъртта. Тази тайна наука се нарича доверието. — И после той казал: Доверете се изцяло на смъртта и ще я прео-долеете. — Всички тези, които се доверили, преодолели гравитацията на смъртта. Впоследствие те се родили като хора с ново мислене. Те се родили като много задълбочени в изучаването на себе си и на нещата. Една част от тях се родили под названието толтеки, които отдали предпочитанието си на безупречността. Друга част от тях се родили под името аборигени. Те се отдали на тайнството да слушат своето сърце. Аборигени значи народ на мистичното сърце.

Откъси от книгата

“Докосване до неизразимото”

В древността един Учител трябвало да определи свой приемник. Той повикал пред всички четиримата си избраника. Всеки трябвало да каже по една мисъл, която според него е есенцията на учението. Първото изречение било на най-стария ученик, той трябвало да изрази същността на учението. Той казал: Няма живот, няма смърт, ние живеем естествено в безсмъртието. — Дошъл редът на втория избраник. Той казал: Любовта е нашият водач във всички светове. — После дошъл ред на третия избраник. Той казал: Ние не сме сътворени, ние сме постоянно несът-ворени. — После дошъл ред на последния изб-раник. Той казал: Истината е безмълвие. — Той просто вярвал, че нищо не може да бъде изра-зено. Учителят го посочил и казал: Ти си моят приемник. — И накрая Учителят казал пред всички: Едно учение се съхранява, когато е неиз-разимо.

Из “Скритото в нас”

Най-голямата тайна в този свят и в онзи свят, в тази вселена и отвъд, в това тяло и отвъд е посятият Дух в човека. Той движи тялото, но живее скрито в диханието. Той одухотворява света, но светът не го познава. Той осмисля вселената, но остава скрит от нея. Могат ли хората да го познаят? Може ли светът да го познае? Може ли вселената да го познае? Нито хората, нито светът, нито вселената могат да го познаят. Той лежи отвъд пределите на всички резултати и изследвания. В него няма време и вечност. Той слиза във времето, той влиза във вечността, но си остава непроявен. Той може да превърне времето във вечност, смъртта — в живот, но си остава непроявен. Този тайнствен Дух, който е скрит в нас, е най-достойният за почит. Световете не са, народите не са, цивилизациите не са, вселените не са, но този тайнствен Дух е достоен, той заслужава великата почит.

Откъси от древната реч на Яджнавалкия

Кой може да преодолее света? Кой може да преодолее ума? Кой може да преодолее труд-ностите? Кой може да преодолее препят-ствията? Кой може да преодолее страданието? Кой може да преодолее пространството? Кой може да преодолее смъртта? Кой може да преодолее живота? Кой може да преодолее страха? Кой може да преодолее вселената? И най-после кой може да преодолее диханието? Това, което преодолява всичко, което казахме, е възхи-щението. Откъде идва възхищението? От Въз-хитителния. Възхитителният в нас е нероден. Възхитителният в нас е най-древното Предание. Възхитителният в нас е наречен Брахман. Той е без смърт и без живот, защото е цялостен. Смъртта му се прекланя, животът му служи, диханието нищо не може да му отнеме. Брахман е Възхитителен. Който се възхищава на всичко в живота, той се слива с този Брахман. Ето, тази възхитителност, царю, е повече от твоето царство.

Откъси от древната реч на Яджнавалкия

И каза царят на Яджнавалкия: Кажи ми, високо почитаемий, за великото. — И каза Яджна-валкия: Ще ти говоря за учението на Брахман. Когато Брахман е във вселената, той е нераз-гадаем. Когато Брахман е в човека, той е скрит и блажен. Когато Брахман е извън вселената, той е непознаваем, наричат го най-скритият. Брахман е най-древният воин. Понеже Брахман е неру-шим, той никога не губи битка. Брахман никога не е щастлив и никога не е нещастен. Щас-тието му е чуждо, нещастието му е ненужно, Брахман е вечно блажен. Брахман не е мястото, където отиваш. Брахман си ти. Който познава това, живее в непреходното. Брахман слиза във времето, обитава във вечността, но живее в непреходното. Вселената не знае откъде идва Брахман. Брахман е скрит от погледа на вселената. — И каза още Яджнавалкия: О, царю, царството ти е бедно. Изостави го, защото Брахман е възхитителен, цялостен, без желания, без смърт, отвъд живота, отвъд думите. Брахман е древният Път, царю. Който познава Брахман, не познава разочарованието.

Откъси от древната реч на Яджнавалкия

В светлината има явен живот. В тъмнината има скрит живот. Светлината е бедна, тъмнината е оскъдна. Ето защо Брахман отстранява светлината в пътя си. Ето защо Брахман преодолява тъмнината в пътя си. Светлината нищо не може да даде на Брахман. Тъмнината нищо не може да предаде на Брахман. Тъмнината е разумна същност. Светлината е висша същност. Разумната същност и висшата същност — те са толкова ненужни на Брахман. Смъртта не докосва Брахман. Животът не разбира Брахман. Брахман е напуснал и смъртта, и живота, защото той не обича ограниченията. Брахман е самосъществуващ. Той съдържа в себе си тайна, по-голяма от смъртта и живота. Брахман съдържа в себе си два вида безпределност. Който знае това, познава Брахман.

Откъси от древната реч на Яджнавалкия

Отрежи краката и ще успееш. Отрежи ръцете и ще успееш. Отрежи очите и ще успееш. Отрежи косите и ще успееш. Ето така е успял Брахман. Разбирай това във вътрешен смисъл. Мракът има крака, има ръце, има очи, има коси. Краката, ръцете, очите и косите са сенките на мрака. С краката мракът идва при теб, за да те изкушава. С ръцете идва при тебе да те обвързва, да те държи при себе си. С очите идва да те хип-нотизира. И с косите идва да те очарова. Който познава Брахман, познава, че това са сенките на мрака. Който познава Брахман, за него сенките само се явяват и изчезват, той остава недокоснат. Ето защо наричам Брахман успяващ. Ето защо наричам Брахман тържествуващ. Чуй, царю, Брахман е съставен от чисто пространство и от велико безмълвие. Който е познал това, познава Брахман.

Откъси от древната реч на Яджнавалкия

По пътя на своето вглъбяване ти ще срещнеш мрака. Той винаги е на пътя, но ти трябва да продължиш. Ти трябва да продължиш, за да го преодолееш. Когато го преодолееш, той започва да се зазорява и накрая силно да свети. Това наричаме среща с Брахман. Тук мракът толкова е засиял, че само свети. Тогава къде е отишъл мракът? В преобразяването. Брахман е преобразител. Който е преобразен, вече може да пристъпи във висшата тишина. Брахман дарява висша тишина — сияеща тишина. Това е новата тишина. В тази тишина мракът отсъства. Не всякога тишината е сияеща, има тишина, която мълчи. Но тишината на Брахман е сияеща. Който е познал Брахман, не познава мрака. Брахман е тайната на живота.

Мракът е древна сила

Мракът е древна сила. Който е разбрал тайната му, тази сила ще му вдъхне Мъдрост. От светлината са се родили ангелите, от мрака са се родили боговете. Мракът е тайнствен трон на Бога. Познаеш ли го, Бог ти проговаря на древен език. Щом Бог ти е проговорил, твоят мрак заблестява като слънцето. Ето защо ние казваме: При слънцето блясъкът е явен, а при мрака блясъкът е скрит. И казваме още: Който е познал себе си, открива двойния блясък.

Това, което е над мрака и светлината

Погледът на мрака е тайна. Погледът на мрака е поглед на Бога. Това е скритият поглед на Бога. С този поглед Бог претегля твоята любов към Него. Това е поглед на изпитанието. Само този, който има любов, може да устои на този поглед и тогава този поглед разкрива тайнствената си страна — Бог показва на човека свещеното си лице. Мракът няма сила срещу свещеното лице на Бога. Ето защо човек е длъжен да събуди Бог в себе си. Само тогава мракът ще бъде отстранен. Това се нарича методът на зав-ръщането. Там, където Бог сияе, мракът е погре-бан, светлината си е отишла, останало е само това, което е над мрака и светлината — останало е само сиянието. Който е придобил сиянието, мракът и светлината не могат да го заблудят.

Мракът е свят на дълбочина

Навлизането в страданието е подготовка за навлизането в мрака. Навлизането в мрака е преодоляване на себе си. Преодоляването на себе си е осветяване на себе си. В светлината се зас-тояваш, а в преодоляването на мрака се одухо-творяваш. Мракът е благословен, защото който мине правилно през него, той става същество без противоположности. От преодоляването на мрака зависи дали ще попаднеш в развитието или ще останеш в еволюцията и нейния дълъг път. Светлината е свят на красота, а мракът е свят на дълбочина и преображение. В светлината се успокояваш, тя те радва и предразполага, а в мрака придобиваш тайната на своя древен дух. В мрака придобиваш своята нерушимост.

Мракът е благодавател

Мракът, това е скритата същност на незнайното Божество. Щом живееш по законите на злото, този мрак всякога ще те поразява. Щом живееш по законите на Истината, този мрак всякога ще те извисява в Духа. Скритата сила на мрака е скрита благодат. Тази скрита сила те завръща в Произхода, в твоя собствен Дух, защото ти принадлежиш на своята най-чиста същност. Силата на мрака определя силата на завръщането. Мракът е благодавател за тези, които са избрали Истината. Който е избрал Истината, скритата същност на мрака му помага да се озове в дълбочината на Бога, в дълбочината на своя Дух, в дълбочината на своя Център.

Из “Книга на Огъня”

Състоянието мрак е тайнство, а състоянието Дух е мистерия. Състоянието Дух е живата Истина. Когато Духът е преодолял това тайнство, той застава лице в лице с тайните на вселената. Дух, който живее в Истината, има меча, който пронизва мрака. Този меч е свещената енергия на Бога. Тази чиста енергия е най-острият меч на Бога. Тази чиста енергия е острието. Така е записано в Книгата на Огъня.

Из “Книга на Огъня”

Който е изтръгнал от мрака жизнената тайна, той образува в себе си силата на духа. Победата в живота не е в това доброто да победи злото, положителното да победи отрицателното. Побе-дата е в това човекът да се освободи от доброто и злото, от положителното и отрицателното. По-бедата е живот в Духа, а Духът не е добро или зло, положително или отрицателно. Той е Любов безпределна и Мъдрост ослепителна, той е висша Истина, висша Тайна. Той знае, че мракът е огън, който се е отделил от Бога. И той знае, че който може да преодолее този огън, той се завръща в свободата, в своята безпределност. Той вече става свободен от всички светове, но понякога той решава да се завърне в тях, като носи в себе си своята безпределност и говори на хората, като винаги малцина го разбират, а повечето остават смутени. Той е свободата. И за тези, които го разберат, той става чистият духовен път, чистата земя. Тази земя е съставена от светлина, от тайна и от огън.

Из “Книга на Огъня”

Само чрез мрака може да се провери енергийният вихър на духа. Духът се нуждае от голяма преграда, от голямо изпитание, за да може да се задвижи тази огнена сила на духа, наречена вихър. Този огнен вихър е плод на вечната Любов, тя го е родила. Който има този огнен вихър, тази огнена сила, той става син на свободата и дори самият мрак го почита. Огнен вихър има само този, който е познал вечната Лю-бов. Огненият вихър е знак, че човек е заживял в своето безсмъртие. Огненият вихър, това е енергията на Бога. Ето защо мракът се заглежда почтително във всяко същество, което е родено от Бога.

Из “Книга за Тишината”

Духът е, който отваря мрака. Духът е, който отваря вратата на мрака. Отваряйки вратата, той се завръща в своята родина. Чистото съзнание е родината, чистото съзнание е Бог. Бог е скрит в мрака и поради това мракът е силна светлина. Голямо умение и особени движения се искат, за да влезеш в мрака и да познаеш Бога. Умението, това е Духът, а особените движения, това е Душата. Умението, това е остротата, а съкровените движения, това е ритуалът. Така се навлиза в царството на особената енергия. Тази енергия прилича на пустиня, прилича на бездна. Посветените я наричат Тишината. Тази Тишина се вслушва в нас. Тя се вслушва само в чистото съзнание, тя го долавя и му казва: Ето, аз съм твоята родина.

Из “Книга на Огъня”

Божественият мрак е морето от същност на Бога, морето от преизобилна светлина. Никой свят и никое същество не могат да понесат това изобилие и тази пълнота на Бога. Злото не може да устои на това велико праизобилие, то няма защита срещу него. Само Любовта може да устои на това праизобилие, защото тя е изначалният огън на Бога. Само човекът на Любовта може да понесе стихията на Божествения мрак. Човекът на Любовта е човекът на огъня. Човекът на огъня е човекът на замисъла на Бога. Този огън на Любовта е създаден от самата същност на Бога и затова само той може да устои. Само този, който може да устои на Божествения мрак, придобива великото благословение. Така той заживява в своята древна Божественост.

Из “Завръщане в себе си”

Който не е владетел на себе си, мракът го заключва. Така човек е изгубил свободата си и тази свобода именно е райската градина. Това, което е нарушило закона на свободата, са тъмните желания. Така човек е създал в себе си тъмното аз. Така човек е изпуснал себе си. Ето защо мракът го е завладял. Сега човек има задачата да овладее себе си и да се завърне в себе си. Мракът, в който човек живее сега, показва, че човекът е слаб в борбата за завръщането в своето съкровено аз, че човекът е слаб в борбата за завръщането в своята истинска същност. Когато човек стане истински воин за себе си, когато стане силен и мъдър, той ще освети себе си, той ще освети мрака в себе си, той ще освети тъмното си аз. Това е и задачата на човека — да се завърне на своя собствен престол.

Из “Дълбокото Начало”

Ако искаш да имаш дълбочина, никога не общувай с мрака, само го наблюдавай. Ако искаш да имаш покой, никога не общувай с тъмнината, само я наблюдавай. Ако искаш да имаш здраве, никога не общувай със злото, само го наблюдавай. Ако се случи да попаднеш в ръцете на злото, виж добрия замисъл. Ако се случи да попаднеш в ръцете на тъмнината, виж замисъла на светлината. Ако се случи да попаднеш в голям мрак, виж тайната на Бога. Тази тайна ще те направи дълбок като Бога. Когато станеш дълбок като Бога, тогава вече ти няма да си нужен на мрака.

Из “Книга за скрития център”

Мракът е създаден чрез действието на Първичната магия. Единствената сила, която предшества Първичната магия, е Любовта. Любовта е чисто духовна сила, която умее да прониква в същността на нещата. Това, което прониква в нещата, е всякога по-силно от тях. В мрака е заключена тайната на Бога. Това може да разбере само този, който се е самопроникнал, който е заживял в центъра на своя дух. Знаещият човек не може да победи мрака, защото знаещият човек е губещ във вътрешния, в духовния път. Само духовният човек е тържествуващ във вътрешния път. Само той може да се загледа в своя център. А кой може да се загледа в този център? Само този, който е избран от самия център. Центърът е място, в което никога не е съществувало стра-дание, тъмнина, мрак и зло, защото центърът е всепроникващ, той осветява всичко и прониква до дъното на нещата.

Из книгата “Оръжието Хаварода”

Мракът се разраства най-много чрез невеже-ството, чрез неразбирането. В невежеството, в неразбирането мракът е силен, но попадне ли в ръцете на Духа, той изпада в безизходица, той се обезличава. Когато Искрата-Дух започне да навлиза в човека, земното мислене започва да изпада в немилост. На власт започва да идва духов-ността. Така човек изведнъж започва да разбира, че трудностите му са се увеличавали чрез невежеството и неразбирането. Но когато те срещнат Дух, Огън и разум, се обезличават. Отдавна е дадено лекарството, което побеждава мрака на невежеството. Това е най-силното духовно лекарство. То е наречено на един от забравените езици Хаварода — търпението. Когато изпаднеш в голяма трудност, приятелю, въоръжи се с Хаварода и кажи: Господи, ти разгроми това зло. — И това зло ще бъде заключено.

Из “Сияещата древност”

Мракът е неясният поток от светлина. Мра-кът е скрит в себе си като тъмен поток, но той може да бъде разкрит от сила, по-голяма от него. Това е чистата духовност. Щастливият човек е също част от мрака, той е заблуден от своето щастие. Нещастният човек е също част от мрака, той е заблуден от своето нещастие. Добрият и злият човек също са част от мрака. Единият е заблуден от доброто, другият от злото. Но този, който е познал себе си, той никога не бива щастлив или нещастен, добър или лош. Той бива същностен — съкровеномъдър. Той превъзхожда щастие и нещастие, добро и зло. От него изтича сияеща древност. Него не го наричам човек, той е мъдър дух. Той не е нито светлина, нито тъм-нина. Той е сияеща същност. Той мъдро сияе в самия себе си. Той е полъхът на древността.

Из книгата “Осветеното себепознание”

Светлината също е мрак. Тя е особен мрак, който забулва Бога. Който съумее да я изпъди от себе си, той ще прозре Бога и ще види, че светлината е було. Светлината е красотата на веч-ността, мракът е дълбочината на вечността. Но Духът в нас е величайшата пълнота. В светлината ще срещнеш душата си. В мрака ще срещнеш Духа си. А в тайната на Духа си ще срещнеш величайшата пълнота. Минавайки през светлината, ще се обогатиш. А минавайки през дълбочината на мрака, ще се вдълбочиш, ще познаеш Духа си и той ще те дари с величайшата пълнота. Тази пълнота е ключът на живота. В тази пълнота светлината е преодоляна, а мракът е осветен. Това е свободният човек.

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

15

16

17

18

19

20

21

22

23

24

25

26

27

28

29

30

32

33

34

35

36

37

38

39

40

41

42

43

44

45

46

47

48

49

50

51

52

53

54

55

56

57

58

59

60

62

63

64

65

66

67

68

70

71

72

73

74

75

76

77

78

79

80

81

82

83

84

85

86

87

88

89

90

91

92

93

94

95

96

97

98

99

100

102

103

104

105

106

107

108

109

111

112

113

114

115

116

117

118

119

120

121

122

123

124

125

126

127

128

129

130

131

132

133

134

136

137

138

139

140

141

142

143

144

145

146

147

148

149

150

151

154

155

156

157

158

160

161

162

163

164

165

166

Из “Осветеното се­бе­поз­на­ние” 165

168

Елеазар Хараш

АОР АВАРОНОР

Книга на

Древната Мъдрост