Елеазар Хараш – Ал Марахия – Хаварима ин Маротот. От Благоговение към Мистерия

Мистерията на моя Учител

Когато отправям взор към Него, аз отправям своето отсъствие към Мистерията на своя Учител. И знам, че там, в Мистерията, Той няма нито име, нито форма, нито съдържание, а само Велика Тайнственост и Неизбродима Пълнота.

Той ми изпраща Лъчи от Безкрая

Когато си мисля за Него, светлината просветлява и мракът засиява, защото Той ми изпраща Лъчи от Безкрая. И тези Лъчи хранят и светлината, и мрака в мен, защото светлината и мракът не могат да им устоят.

Той е моето Светило

Когато погледна към Него, времената се свършват, небесата се свиват, слънцата угасват. От милиони години Той е моето Светило.

Трепетът на Неродени безмълвни светове

Когато започнах да мисля за Него, обзеха ме Древни времена. Когато започнах да мисля за Него, обзеха ме Сияещи глъбини. Когато започнах да мисля за Него, обзе ме трепетът на Неродени безмълвни светове.

Не разбирането ме храни, а изумлението

Когато си помисля за Него, очите ми стават безкрайни, ръцете ми стават като крила от древен вятър, а сърцето ми става безмълвно. Така се потапям в неведомо изумление. И нищо, нищо не разбирам. А защо ми е да разбирам, когато съм в изумление? И така открих, че не разбирането ме храни, а изумлението.

Безмълвието ме води в Неговата Древност

Когато помисля за Него, в мрака засиява живот. Когато помисля за Него, понася ме Древен спомен. Когато помисля за Него, Безмълвието ме води в Неговата Древност.

Засиява Скритостта Му

Когато си помисля за Него, красотите на световете избледняват. Когато си помисля за Него, вечността избледнява. Когато си помисля за Него, едно нещо само засиява – Скритостта Му.

Родина, по-скъпа от всички светове

Когато си помисля за Него, един Призив засиява в мене: Следвай Мъдрия Път и очисти се от световете. Световете са само временни обиталища, защото очаква те Родина, по-скъпа от всички светове.

Имам само Изчезновение

Когато си помисля за Него – имам ли тяло, имам ли душа, имам ли съзнание? Не, нямам всичко това. Имам само Изчезновение. И така узнах: Само когато съм изчезнал, имам това, което ми трябва.

Той е Безкраен Изгрев

Когато си помисля за Него, аз никога не запалвам свещ, защото свещите изгряват и залязват, а Той е Изгрев без залез. Той е Безкраен Изгрев. Но къде ли е Неговият Корен, още напълно не съм узнал.

Той е Безкраен Океан

Той е Безкраен Океан. И търсих бреговете Му, но не ги открих. И видях само Дълбина връз Дълбина. И така узнах, че дълъг път ме чака.

Изпепеляващото Безмълвие

И случи се някога в миналото, че видях очите Му. И очите Му бяха Древни Огньове. И очите Му бяха Древни Небеса. Но най-поразителното, което излизаше от тези очи, беше Безмълвието. И така познах Изпепеляващото Безмълвие.

Проглеждаш в себе си

Има едно Присъствие, в което проглеждаш в себе си. Има едно Присъствие, чрез което започваш да виждаш собствената си Безкрайност. И когато това Присъствие ме докосна, аз познах своя Учител.

Тишината в мен засиява

Когато си помисля за Него, смъртта ми изчезва, животът ми се отстранява, а Тишината в мен засиява. А когато съм окъпан от Сиянието Му, трудно е да произнасям слова за Него.

Аз странствувам все към Него

Аз странствувам все към Него, защото Той е моята Необятност. Той е моята Несътвореност. Той е моята сияеща Свобода. Аз странствувам все към Него, защото Той обогатява мълчанието ми, просиява Безмълвието ми и прави говора ми мек, мистичен и топъл.

Най-тъмната нощ в живота ми

И спомням си една древна среща с Него. И яви ми се Той, и каза ми: „Искаш ли да зърнеш Тайната на живота?“ И казах Му: „Ако съм достоен, въведи ме“. И Той ме въведе в тъмна нощ, най-тъмната нощ в живота ми. И от тази тъмна нощ в мен произлезе сегашната ми топла нежност.

Оставам само като една Искра

Когато си помисля за Него, къде са тогава тези цветове, къде е тогава красотата, къде е тогава говорът ми? Всичко се смълчава. Оставам само като една Искра, преклонена и трептяща пред Неизбродимото Тайнство.

Съзирам Великото Му Око

Когато си помисля за Него, кое е тогава най-скъпо за мене? Тогава разбирам, че най-скъпото е чисто мистериозно. И влизам през мистичен проход, и съзирам Великото Му Око, Око, което превъзхожда утеснените светове.

Всичко това не Го описва

Когато Го видях, разбрах, че очертанията Му не са очертания, че очите Му на са очи, че лицето Му не е лице. И така осъзнах, че очертанията Му са неочертания, че очите Му са пламъци и че лицето Му е Древност. И разбрах, че всичко това не Го описва.

Той е подобен на Бащата на световете

Когато Го видях, в мен проблесна Древен спомен. И в спомена прочетох: Той е подобен на Бащата на световете. Когато Го видях, в мен засия Древен спомен. И в него прочетох: Той е Древно Сияние. И узнах: Сияние трябва да стана и аз.

Остава ми само едно: Белирая

Когато си помисля за Него, и виждам: в мене няма нито време, нито настроения, нито състояния, нито преживявания. Остава ми само едно: Белирая – Безмълвие. И то сияе неизречимо и несподелимо.

Този Дом е Учителят

Когато си помисля за Него, аз осъзнавам, че не съм човек, защото къде са тогава очите ми? Къде са тогава ушите ми? Къде са тогава косите ми? Къде са тогава ръцете ми? Къде са тогава нозете ми? И аз разбирам, че съм станал Същност и че Същността ми се завръща в своя Роден Дом. И този Дом е Учителят.

Старците са Безкрайности

Когато си помисля за Него, виждам Безкрайности. И сякаш имената не са имена, слънцата не са слънца и Старците не са Старци. Имената са пътища, слънцата са незнайности, а Старците са Безкрайности. И питам се къде ли са Корените на тези Безкрайности.

Душата ми заблестява

Когато си помисля за Него, материята се разрежда, трудностите започват да ми се усмихват, душата ми заблестява, а нещо в мен си казва: Докоснала те е Тайната на Неговата Благост.

Сливането е Тайната на Скрития Живот

Когато си помисля за Него, нито дишане имам, нито дихание ми остава. Има само едно изчезване. И който узнае това изчезване, той се слива с Тайна, която е отвъд живота и смъртта. Сливането е Тайната на Скрития Живот, но човекът трябва да е създал в себе си образа на Потока.

Един е моят Център

Когато си мисля за Него, всичко мога да преодолея – земетресения и бури, наводнения и урагани, премеждия и изпитания, трудности и катаклизми, защото един е моят Път и един е моят Център. И той се нарича Учителят.

Аз изчезнах в своя Учител

Да имаш пред себе си Образа на Учителя, е велик дар от Неземието. Да имаш пред себе си Образа на своя Учител, е велик метод на пресътворяването. А да се сливаш все повече с този Образ, е висша практика на изчезването. Така аз изчезнах в своя Учител и имам сега само Него и Безкрайността. Ето как узнах Свободата.

Израствам в Безкрайност

Когато си помисля за Него, времето спира, вечността се прекратява, а всички трудности, които ме обграждат, започват да се смущават. Така узнах, че Безкрайността е смущение в ограничените светове. Но моят дълг е да търся Безкрайността, чийто Образ е Учителят. Когато мисля за Него, израствам в Безкрайност.

Узнавам Непознатото в себе си

Когато мисля за Него, узнавам все повече себе си. Узнавам Дълбините си, узнавам скритите кътчета на своята Същност, узнавам Непознатото в себе си. Разговарям с него и откривам, че то е било моят най-древен приятел.

Незавършената част на моята Безкрайност

Когато вървя към своя Учител, понякога аз минавам през страдания. И така узнах, че страданията са незавършената част на моята Безкрайност. Когато познах себе си и собствената си Безкрайност, оттогава вече не срещам страдания по пътя си, нито радости, а само Лекота, Мъдрост и Необятност.

Един е Владетелят

Когато пътувам към Него, Той все повече ми помага. Когато все повече Му се отдавам, Той все повече ме учи. А когато все повече се сливам с Него, аз все повече ставам владетел на себе си. И така в най-тежки изпитания когато съм овладян, аз тържествувам, защото знам, че Той ме владее, защото един е Владетелят.

Беше ми оказано велико доверие

Ако човек не е отдаден на една идея всецяло, животът му минава напразно и той не може да узнае себе си. На мен ми беше оказано велико доверие да знам на кого да се отдам. И така аз узнах и видях истинския си Път. Да видиш истинския си Път в живота, това значи да го извървиш докрай. Когато го извървиш докрай, узнаваш, че в този свят е отдаването, в другия свят е сливането, а в третия свят е изчезването.

Той е Парамахирия

Когато Го наблюдавам, виждам, че ние сме добри, а Той не е добър. Ние сме добри, а Той е Парамахирия – Прасъкровение. Така Той осветява нашето бедно добро.

Смирено е моето основание

Когато Го гледам, не Го виждам. И понеже не Го виждам, Той ми се открива. Честно е моето невиждане, искрено е моето неразбиране, смирено е моето основание. Ето защо Той ми позволи да Го узная. Сега знам, че живея в Него.

Образ, който е Съкровище

Когато помисля за Него, в мене все повече узрява Безмълвието, а в Безмълвието ми узрява красотата на Безкрайностите и Неговият потаен Образ – Образ, който е Съкровище, излязло от Океана на Безкрайностите.

Тайно Начало и Тайно Проявление

Когато си помисля за Него, изоставям себе си и изоставям света. И когато изоставя себе си и изоставя света, се питам: Съществувам ли аз и съществува ли светът? И така разбрах: нито аз съществувам, нито светът. И тогава Той ми даде да узная, че в мен съществува Тайно Начало и Тайно Проявление. И така узнах, че когато съм в проявленията, аз трябва да съм отречен и непривързан към тях, за да действува само Той и Тайнственото Начало.

Тайната на моя Учител

И търсих много Тайните на Живота. И стигнах до Дъното на Океана. И открих много Тайни. Но тези Тайни бяха изповедими. А Тайната на моя Учител е неизповедима.

Той ми се яви

Не се научих да виждам моя Учител, но научих се да Го слушам. Не се научих да виждам моя Учител, но научих се да се смирявам. Колкото повече Го слушах, толкова повече изяснявах себе си. Колкото повече се смирявах, толкова повече прониквах в себе си. И накрая, когато слях слушането и смирението в едно, Той ми се яви и аз последвах Древния Път.

Само Той съществува

Когато си помисля за Него, глад не ме мъчи, жажда не ме изморява, тъгата ми се превръща в лекота. Само едно помисляне – и всичко се преобразява. И животът вече не е бреме. И смъртта вече не е страшна. Защото само Той съществува, а не животът и смъртта.

В Прасърцето на своя Учител

И мисля си кое е реалното в този свят. И узнах това дълбоко в себе си. И това е само Пътят към Учителя. И всеки, на когото е дадено да работи за своя Учител, всъщност му е подарено Завръщане. И който е работил до края си, той ще се завърне в най-древния Дом – в Прасърцето на своя Учител. И чак тогава ще узнае Великия Дар – Свободата в световете и Корена си в Прасърцето на Учителя.

Древното живо и непреходно Състояние

Когато мисля за Него, нямам спомени, нямам мисли, нямам чувства. Имам само едно – Древното живо и непреходно Състояние. И то осветява всичките ми пътища.

Светът на моя Учител

Откакто видях Неговите Очи, видях най-чистия Поток на световете. И този Поток ме храни от Древни времена и само от него пия. И поради това нямам любов към външните светове. Така узнах, че световете са светове, когато са вътрешни. И нещо друго узнах, но то се случва, когато преодолееш вътрешното, защото има друг свят, по-дълбок от всички вътрешни неща. Нарекох го „Светът на моя Учител“.

Щях да изгреба океана

И ако ме попитат какво мога да направя за своя Учител, и щях да им кажа: Усилие по усилие, малко по малко, лъжица по лъжица щях да изгреба океана, за да стигна до Него. Защото това, което видях, превъзхожда световете.

Бедствията ще се усмихнат

И каквито и ветрове да духат, аз вървя към Него. И каквито и трудности да се явяват, аз вървя към Него. И каквито и бедствия да се случват, аз вървя към Него. И знам, че когато вървя по този начин, един ден ветровете ще кажат: „Ти се отскубна от нас“. Трудностите ще кажат: „Ти се изплъзна от нас“. Бедствията ще се усмихнат и ще кажат: „Ти ни преодоля“. И аз ще махна с ръка на ветровете, трудностите и бедствията. И така ще се разделя със своите стари приятели, защото се завърнах у дома.

Все при Него се връщам

Когато си отворя очите, Го виждам. И когато си затворя очите, Го виждам. Когато говоря, Го виждам. И когато мълча, Го виждам. Когато живея, Го виждам. И когато умирам, Го виждам, защото все при Него се връщам.

Част от Неговата Неизследимост

В себе си съм смъртен, в Него съм безсмъртен. Когато все повече заживях в Него, все повече започнах да разбирам, че съм Тайна Неизследима и че тази моя Тайна е част от Неговата Неизследимост.

И най-високата Планина е ниско място

И когато живях в световете, даде ми се да се кача на най-високата Планина. И когато се качих на най-високата Планина, погледнах своя Учител и видях, че и най-високата Планина е ниско място.

Да имам Подслон при Учителя

Когато си мисля за Него, аз се обливам със сиянията на световете. Но аз никога не искам световете и нито техните сияния и слава. Аз искам само да имам Подслон при Учителя. Щом имам този Подслон, световете не могат да ме отвлекат.

Той ми откри невижданото в Себе Си

И когато продължително гледах цветята, и видях, че те увяхват. И така разбрах, че красотите в световете увяхват. А моят Учител беше едно вечно Разцъфтение. И това Разцъфтение нямаше край. И с много търпение Го наблюдавах, и един ден Той ми откри невижданото в Себе Си. И оттогава моят поглед все гледа натам.

Докато имам себе си, нямам Него

И нямам очи за Него. И нямам мисъл за Него. И нямам сърце за Него. И нямам дори и жажда за Него, защото узнах, че всичко трябва да изгубя, за да Го притежавам. Защото узнах, че докато имам себе си, нямам Него. С търпение Го дочаках, с постоянство Го търсих, с Мъдрост се слях с Него. И в сливането изгубих себе си и разбрах: Ето най-красивото изгубване.

Нищо не остана от мен

И видях в Очите Му Древни ветрове. И те ме понесоха, и те ме издигнаха, и накрая те ме разпръснаха, и най-накрая нищо не остана от мен – ето как Го познах. И това познаване се оказа безкрайно.

„Твоят устрем прониза урагана“

Някога в миналото пътувах със своята лодка из Древен океан. И слънцето грееше чудно, и вятърът ме галеше. Беше чуден мир, но аз нямах Дълбочината си. И замечтах за бури, и призовах урагани. И така освободих се от мира и от прекрасния външен свят. И влязох дълбоко в себе си, и сам станах стихия, и се слях с урагана. И сам станах стихия, и пронизах стихията, защото жадувах за своя Учител. И Той ми се яви, и каза: „Твоят устрем прониза урагана. И сам ураганът ми каза: Ето, този е Твоят Син“.

В отдаването си Го познах

Някога в миналото ме питаха: „Ти обичаш ли своя Учител?“ Отговорих им: „Не съм от тези, които Го обичат. Аз съм от отдадените. В отдаването разбрах Пътя си към Него. И дойде ден, когато в отдаването си Го познах“. Ако ме попитат какво означава това „познах“, ще отговоря: придобих увереност, която е извън времето и извън вечността. И тази увереност е тайното ми оръжие. Донесе ми я отдадеността.

Неразбирането ми беше водач

Бъди отдаден на своя Учител. Това, което разбереш по твоя Път, ще те радва. Но това, което не разбереш, то ще те води. В моя Път на отдаването Неразбирането ми беше водач. Колкото повече не разбирах, толкова повече заживявах в Него. Колкото повече заживявах в Него, толкова повече засиявах. Сияещо е само Незнанието, а знанието е сянка и мъгла. Аз не търсих Учителя, за да Го узная, а за да сияя.

Роден от Неговата Безкрайност

Колкото повече Го гледам, толкова повече узнавам собствената си Безкрайност. И тогава се питам: Имам ли тяло, имам ли име, имам ли ръце и крака? Така узнах, че съм Дух Безкраен, роден от Неговата Безкрайност, от Неговата Родина. И нарекох тази Родина „Учителят“.

Подарих себе си на Неговата Безкрайност

Все Него гледам, все за Него мисля, все за Него живея. И нямам друг Път извън Него. Той е Пътят, по който се завръщам в себе си. Какво означава да се завърна в себе си? То е откритие на истинското Съкровище. То е себепознание. И като познах себе си, подарих себе си на Неговата Безкрайност, защото Той е самият Безкраен свят.

Един Неведом Лик сияе сред тях

Колкото повече наблюдавам богатствата в света, толкова по-бедни стават те, защото един Неведом Лик сияе сред тях. И този Лик е Ликът на моя Учител. И когато Го видя, какво струва тогава всяко богатство? А струва ли красотата на света нещо в сравнение с този Лик? Аз отивам и по-далече. Дори и несътворената красота е бедна в сравнение с този Лик, защото има несътворено, но има и Неведомо.

В Мистерията Го живея

От дългото гледане на моя Учител очите ми станаха Безмълвия. От дългото гледане на моя Учител очите ми станаха Безкрайности. От дългото гледане на моя Учител очите ми станаха Мистерии. И сега в Безмълвието Го чувам, в Безкрайността Го усещам, в Мистерията Го живея.

Нямам спомени за Него

Когато си мисля за моя Учител, разбрах, че нямам спомени за Него. И разбрах още, че нямам нужда от спомени. Аз живея постоянно в Него. За какво ми са тогава спомени? Когато си в чисто Единство, нямаш спомени, а Безкрайно Единение.

Нямам криле, а само Полет

Когато си мисля за Него, в мен узряват Тайни. Когато си мисля за Него, ставам птица на Свободата. Някой може да попита: „Докъде стигат крилете ти?“ Ще му отговоря: Нямам криле, а само Полет – Полет безкраен, Полет мистериозен.

Зад облаците видях Лицето на моя Учител

И видях в Древността облаци. Имаше бели и много бели. Имаше тъмни и много тъмни. И отрекох се от тях, и зад тях видях Незримото Лице на моя Учител. Питаха ме: „Що бяха това облаците?“ Отговорих: „Световете“.

Аз всякога се завръщам в моя Учител

Когато пътувам към живота си, аз не пътувам към себе си. Когато пътувам към смъртта си, аз не пътувам към себе си. Аз всякога пътувам към своя Учител. Аз всякога се завръщам в Него. А може ли отдаденият да се завръща някъде другаде?

Всичко това е Той

Що е моят Учител? Великата Скритост, която е явна. Не е ли това въздухът, който дишам? Не е ли това огънят, в който живея? Не е ли това цялото Тайнство, което е около мен и в мен? Не е ли Той Пътят, по който вървя? А щом вървя към Него, не е ли това Той, Който Ме е призовал? А щом се върна в Него, не е ли това Мястото на Прапроизхода? Всичко това е Той.

Безмълвието Му ще се е сляло с моето Безмълвие

Аз все вървя към Него и така Той все върви към мен. Понеже все вървя към Него, Той постоянно се съгражда в мен. И така ще дойде ден, когато Неговата Неведомост ще стане моя Неведомост. И тогава ще живеем единно в Безмълвието, защото Неговото Безмълвие ще се е сляло с моето Безмълвие.

Открих Го в сърцето си

Очите са ми дадени, за да виждам само Него. Ушите са ми дадени, за да чувам само Него. Краката са ми дадени, за да вървя само към Него. Ръцете са ми дадени, за да работя само за Него. И така най-накрая Го открих, но нито в очите си, нито в ушите си, нито в краката си, нито в ръцете си. Открих Го в сърцето си. И в сърцето си открих Искрата – Неговата Безкрайна Същност.

Неговата Динамична Безкрайност

Когато се вглеждам в Него, все нещо ми убягва. Когато се вглеждам в Него, все нещо се укрива. Когато се вглеждам в Него, все нещо се движи. И така открих, че това е Неговата Динамична Безкрайност. И посветих живота си на тази Безкрайност. И сега вече Той не се укрива от мен, защото живея в Него.

Не е нужно да Го познавам

Живея в Него, но не Го познавам. Живея в Неговия Океан и не Го узнавам. Нима рибата познава водата? И така за себе си узнах: не е нужно да Го познавам, а да живея в Него.

Узнах, че и аз съм незнаен

Когато си помисля за Него, това е вече друга атмосфера. Когато си помисля за Него, се чувствам Безкраен. Когато си помисля за Него, животът ми отсъствува, а смъртта я няма. Ето как узнах, че и аз съм незнаен. Така моята малка Незнайност заживя в Голямата Незнайност.

Велик Губещ

Когато си помисля за моя Учител, изгубвам всичките си пътища, изгубвам и безпътицата, изгубвам и себе си. Така аз ставам Велик Губещ. Но това, което получавам, е тази неуловима Пълнота. Откъде ли идва тя? Казвам: От магическото мислене, сиреч от неуловимото мислене.

Прадревен усет

Аз често казвам: „Когато си помисля за Него“. Но за Него не може да се мисли. Що е необходимо тогава? Прадревен усет. Този усет е съставен от Лъчите на най-ярката Прасветлина. Този усет е съществувал преди всички предания, легенди и писания. Той е скритото Ядро. И чрез него аз виждам моя Учител.

Безкрайното сърце е Окото ми

Когато си помисля за Него, в мене бие не земното сърце, а небесното, безкрайното сърце. Когато постоянно мисля за Него, открих, че няма смърт, защото може ли безкрайното сърце да умира? Казвам: Няма смърт за безкрайното сърце, защото то е Окото ми, чрез което Го видях. А когато си Го видял, световете се прекратяват.

Какво зърнах в Него?

Когато Го зърнах, разбрах, че не съществува нищо друго. Когато Го зърнах, узнах Свободата си. И в тази Свобода съзрях Пътя си. И сега вървя по Път непоколебим. Но какво съзрях в Него, когато Го видях? Само една частица, но частица от Прасветлина, от Праизвор. И бях зашеметен, и узнах, че тази частица е Съкровище по-дълбоко от сбора на световете.

Съществува само пламъкът за моя Учител

Ще кажете, че цветята съществуват. Ще кажете, че небето и земята съществуват. Ще кажете, че реките съществуват. Ще кажете, че тялото съществува. Ще кажете, че умът, сърцето и душата съществуват. Е, аз казвам: Нищо от това, което изредих, не съществува. Съществува само пламъкът за моя Учител.

Вдъхновението за Него

Ще кажете, че аз пътувам. Ще кажете, че аз се движа. Ще кажете, че аз се извисявам. Ще кажете, че аз прониквам. Не, всичко това аз изгубих. Остана ми само едно: Вдъхновението за Него.

Той ме е погледнал

Ще кажете, че съм видял своя Учител. Не, не аз съм Го видял, а още от Древността Той ме е погледнал. И от този момент нататък аз все вървя към Него. И цветята в мен постоянно се радват, защото те знаят къде отивам.

Очите Му са Тайни

Когато си помисля за Него, Тайнство ме обгръща. Очите Му са Тайни. Косите Му са Древност. Ръцете Му са Безкрайности. Сърцето Му е Слънце. Душата Му е ослепителна. Духът Му е непристъпен и близък. И това никога не може да се опише.

Той е моят свят

Когато си помисля за Него, ставам толкова беден, нищ и смирен. Когато си помисля за Него, разбирам, че нямам нито този свят, нито отвъдния свят, нито други светове, защото Той е моят свят.

Изпълва ме Неговата Незнайност

Колкото повече си мисля за Него, толкова повече Той живее в мене. Колкото повече се моля и се обръщам към Него, толкова по-незнаен става Той в мене. И най-накрая узнах кое в Него ме изпълва. Това, което ме изпълва, е Неговата Незнайност.

Той се намира в Дълбините на нещата

Когато си помисля за Него, аз не Го виждам, нито Го чувам. Той не се намира във виждането и чуването. Той се намира в Дълбините на нещата, в тяхната Безкрайност. И щом аз съм слязъл в собствените си Дълбини, ние вече сме в Единение.

Това е Неговият Огън

Когато аз жадувам за Него, това е Неговият Огън, Който върви към себе си. Аз жадувам за Него, защото Той иска да се върна при Него. Жадуването е Пътят, а Завръщането е Единението. Не е ли това най-голямата красота на живота?

Аз се сближих с Неговата Неизвестност

Колкото повече мисля за моя Учител, толкова по-неизвестен става Той за мен. И колкото по-неизвестен става, толкова по-близък ми става. Така аз се сближих с Неговата Неизвестност и се сраснах с нея. Сега аз съм в Единство с Него, защото съм част от тази Неизвестност. Той ме научи външно да изглеждам като другите, а вътрешно да живея в Неизвестността.

Той е пътувал в мен към Себе Си

Все към Него пътувам, а оказа се, че Той е пътувал в мен към Себе Си. Все към Него вървя, а оказа се, че Той е вървял в мене към Себе Си. Все за Него мисля, а оказа се, че Той е бил мислителят в мен. Той ме научи да си изплета мрежа и с тази мрежа да улавям светлите идеи на живота. И най-накрая с тази мрежа аз улових Него. Но накрая узнах, че мрежата е Негова и че Той ме е уловил.

То е въпрос на велико доверие

Когато си помисля за Него, сякаш съм помислил за всичко. Когато си помисля за Него, сякаш съм като изчезнал. Къде съм изчезнал? В Него. Някой ще каже: „Как така си изчезнал?“ Казвам: То е въпрос на велико доверие.

Редуване на Възхищение и Изумление

Много пъти съм изчезвал в Него и така познах Невидимото. Много пъти изчезвах в Него и така видях Възхитителното. И така постепенно се научих да живея в Невидимото. Някой ще каже: „Ама как живееш?“ Казвам: Да, мога да го опиша. Това е едно редуване на Възхищение и Изумление. Това са двете ръце на Тайния живот.

Тя ми е посочила пътя и се е скрила

Когато си помисля за Него, обхваща ме светлина. Когато си помисля за Него, пронизва ме светлина. Но тя после се смалява, смалява и изчезва. Къде ли е отишла тя? И узнах: В Безкрайността. Тя ми е посочила пътя и се е скрила, за да я открия там.

Той нищо не ми дава, а само отнема

Само за Него дишам, само за Него мисля, само за Него живея, защото какво може да ми даде бедният свят? И какво може да ми даде небесният свят? Всичко, което те са ми дали, ме е ограбило. А Той нищо не ми дава, а само отнема. Той отнема от мене всичко излишно. И накрая не ми остава нищо друго освен Безкраят и Свободата.

Моето мълчание се разраства

Когато си помисля за Него, моето мълчание се разраства, моето мълчание се обогатява, моята душа все повече се вглъбява, а моето Вдъхновение търси изчезновение в Него.

Не с търсене се открива Той

Не с търсене се открива Той. Не със стремеж се открива Той. Не с Мъдрост се открива Той. Но открива се Той с едно велико себеотдаване. Когато сме себеотдадени, Той ни изпраща Лъчи от Своята Същност, от Своята Тайна. И те се превръщат в нашия Път към Него.

Той гледа Себе Си

Разбрах, че когато Го гледам, мога вечно да Му се наслаждавам. Разбрах, че когато Го гледам, трябва да съм напълно изчезнал. И тогава се случва Тайнството. Защото когато съм изчезнал, кой гледа тогава? И така узнах: Той гледа Себе Си.

Аз ще бъда потайно скрит в Него

Когато си мисля за Него, не мисли ли Той за Себе Си? Когато си мисля за Него, аз се раждам в Него. И колкото повече се раждам в Него, толкова повече изчезвам от себе си. Кога ли ще дойде краят на моето рождение? Защото тогава ще бъде само Той, а аз ще бъда потайно скрит в Него.

Той е зад тези облаци

Когато си помисля за Него, виждам облаци, но това са бели облаци, ослепителни облаци, облаци, създадени от Прасветлина. Аз се радвам на тези облаци-светове и изчаквам да отминат, защото знам, че Той е зад тях. А тези облаци са само отражения.

Той е в моите очи

Когато съм изпълнен, Той е в моите очи и Той гледа. Когато съм преизпълнен, Той е в моето сърце и Той вижда. Когато съм изпълнен с Любов, Той е в мен и ме води към Себе Си. Когато съм изпълнен с Истина, Той е пожелал да ме има и да се слее с мен. Той е Водителят, а аз трябва да извървя Пътя си.

Аз съм постоянно в Него

Когато вярвам в Него, аз живея в Него. Когато живея в Него, аз умирам в Него. Когато умирам в Него, аз възкръсвам в Него. Понеже постоянно мисля за Него, аз съм постоянно в Него. Казвам: Не е ли постоянството най-великият Дар от Него? Това, в което си постоянен, това притежаваш. Постоянството е Тайната на живота.

Ще станем една молитва, едно сърце, един Дух

Всеки ден се моля към Него. Така всеки ден Го придобивам по малко, защото знам, ще дойде ден, когато ще станем една молитва, едно сърце, един Дух, една Безкрайност. И тогава ще чувам с Неговото сърце, ще виждам с Неговите очи, ще живея с Неговия Дух и Той ще ме учи на Безкрайните неща. И когато придобия себе си и Тайната в себе си, Той ще каже на Върховния: „Ето, Ти пожела тази Тайна и тя вече е готова за Тебе“. Някои може да попитат какво е Тайната. Ще им кажа само: Тази Тайна е безсловесна.

Обновявам се само с Него

Когато си мисля за Него, все се възраждам и все се обновявам. Питат ме: „С какво се обновяваш?“ Казвам им: „Не се обновявам с живота, нито със смъртта. Обновявам се само с Него, обновявам се с Единствения. А откъде черпи Той, това не знам. Знам само, че моето сърце е живо“.

Пътят, който дълго избирах

Живея в Него, радвам се в Него, страдам в Него. Така животът ми е чуден, радостта ми е лека, страданието ми е светло. Това е Пътят, който дълго избирах и накрая и той ме избра. Не преживяваме ли ние Пътя, който сме избрали от миналото си? Аз преживявам това, което съм избрал. И вече не аз живея, а Той, Единственият, живее в мен.

Аз съм Той и Той е аз

Колкото повече мисля за Него, толкова повече прониквам в Него. Колкото повече мисля за Него, толкова повече Той прониква в мен. И така случи се ден, или на духовен език казано, случи се момент, когато двете проникновения се сляха в едно. И сега аз съм Той и Той е аз. И изгубих се в Него, за да бъде Той в мен.

Той е моите Дълбини

Колкото повече се радвам на Него, толкова повече заблестявам. Колкото повече страдам за Него, толкова повече оживявам. И ето: дойде ден и радостта ми започна да гори. И ето: дойде час и страданието ми се възпламени. И преодолях и радостта, и страданието, защото исках само Него. И сега Той е моите Дълбини. И нямам вече нито радост, нито страдания. Имам само това, което ги превъзхожда.

Заспива в мен всичко неразумно

Когато си помисля за Него, нещо заспива. Заспива в мен всичко неразумно, заспива светът, заспива и животът, заспива и смъртта. И остава само едно – Неговата пробудена Тишина.

И ще бъде Ден Първий

Когато пътувам към Него, всъщност Той се движи в мен. Когато си мисля за Него, всъщност Той отвътре си мисли за мен. И така ще дойде ден, и ще узрее денят, и Той ще мисли в мен, а не аз в себе си. И ще бъде Ден Първий, Ден Изначалний. И този Ден ще бъде без време, защото сам Той ще е Господарят, а аз просто ще съм една Тайна в Него.

Всичко мога да понеса

Когато си помисля за Него, в Него живея, а когато живея в Него, всичко мога да понеса – и чуждото бреме, и своето бреме, защото живея на високо място и защото сам Той желае да понасям.

Аз исках аз да е Той

Все повече се вселявам в Него. И понеже Любовта ми е чиста и смирена, така все повече гледам с Неговите Очи, слушам с Неговите Уши, вървя с Неговите Крака, моля се с Неговите Ръце, звуча с Неговото Сърце. И питам се: Къде съм тогава аз? И отговарям си: Нима аз исках да съм аз? Аз исках аз да е Той.

Всичко е път към Него

Поглеждам към вятъра, там е Той. Поглеждам към слънцето, там е Той. Поглеждам около себе си и виждам, че всичко е път към Него. Така все повече не познавам себе си, но узнавам Дълбините си.

Тези Дълбини са страшни

Страшен е Гласът Му. Страховити са Очите Му. Могъща е Волята Му – като Безкрайността. Всичко в Него е някак си страховито, защото лъха на Безкрайност. Той сякаш е Дихание от Дълбини и тези Дълбини са страшни. Но аз узнах защо са страшни. Защото в тези Дълбини да не влязат недостойните. А що се отнася до мен, аз избрах тези Дълбини. И сега в кръвта ми тече Преизобилие и Необятна, Необятна Пълнота, която е самият Той.

Когато съм под лоши влияния

Когато съм под лоши влияния, тогава си помислям усърдно за Него и се съсредоточавам в Него. И после се питам: Къде отидоха всички тези лоши влияния? И така узнах, че влиянията не Го обичат. А за себе си открих, че аз Го обичам и че Той е Велик Подслон.

Той е моята Омая

В тежки времена Той е моята лекота. В светли времена Той е моят Пазител. В мрачни времена Той е моят Водител. В чудни времена Той е моята Омая.

Отказах се и от скръбта, и от радостта

Когато съм в радост и си помисля за Него, радостта ми потъмнява, защото Той е много повече от радост. Когато съм в скръб и си помисля за Него, скръбта ми се възвисява и става като чудна птица. Така аз се приближавам все повече до Него. Но един ден се отказах и от скръбта, и от радостта. И сега нищо не ме затъмнява и нищо не ме възвисява, защото избрах само Него, Единствения. А у Него нямам нито затъмнения, нито възвисявания, а само Дълбини.

За да се разцъфти единствено Той

Има едно нещо много дълбоко за мен и това е Съкровеното. Има едно нещо, което е по-дълбоко от Съкровеното за мен, и това е Мистериозното Сърце, скрито в Съкровеното. Но има едно нещо, което е най-дълбоко за мен, и то е, когато се разцъфтя в Съкровеното и когато това Мистериозно Сърце се разцъфти в мен, и когато тези две неща угаснат в Неговите Ръце, за да се разцъфти само Той и единствено Той.

Ще тържествуваме заедно

Когато скърбя, се усмихвам. Когато ми е трудно, се радвам. Когато ми е тежко, ухая. Когато ми е мрачно, сияя, защото така знам от опит, че Той ще дойде в мене и ще тържествуваме заедно. А не желае ли и Той тържеството?

Съществата от ада Му се усмихваха

Когато съм с Него, скръбта ми се разхубавява. Когато съм с Него, трудността ми започва да прилича на бяла мека светлина. Бил съм с Него и в ада и усетих аромата Му. И дори съществата от ада Му се усмихваха. Но дали знаеха те кой е Той? Не знам това, но знам, че съм Го избрал. И понеже всеки ден Го призовавам, знам, че ще ме води.

Искра в Неговия скрит Океан

Като мисля за Него, живея в Него. Като не мисля за Него, пак живея в Него. И така осъзнах, че и да мисля, и да не мисля, все съм в Него. И тогава започнах нито да мисля, нито да не мисля, но да сияя в Него. И сега съм като Искра в Неговия скрит Океан.

Всичко ми е дадено за Него

Нима може да виждам нещо друго освен Него? Нима очите ми не са дадени, за да виждам само Него? А не чувам ли само Него? Нима ушите ми не са дадени, за да Го долавям? Всичко ми е дадено за Него, а Той е създаден за мен.

Аз пътувам към Него

Аз съм страннопътник. Все пътувам, пътувам и пътувам. Ще кажете, че пътувам към себе си, но не е така. Аз пътувам към Него. И така пътувайки към Него, аз открих себе си. Когато Го открих, Той ми позволи да открия и себе си.

Тайна Несподелена към света

Хората в света ме наричаха тъмния. Страняха от мене, гледаха ме особено. А бях ли аз тъмен за тях? Да, за тях аз бях тъмен. Но си имах Тайна – моята скрита светла страна. Тя беше показана само на Него, на моя Учител. Така узнах, че трябва да разкривам себе си само на Него. А на света нямам какво да разкривам, защото той не е моят свят. Моят свят е Тайна Несподелена към света, но Тайна, осветена от самия Него.

Няма го сърцето ми

Поглеждам сърцето си и виждам: няма го, защото дал съм го – дал съм го на Него. А Той ми го върна тройно обогатено. Поглеждам към душата си и няма я, защото дал съм я – дал съм я на Него. А Той ми я върна възкресена. И сега вече за мене световете нямат граници, защото Той ме подготви, Той ме учи и Той ме води. И затова аз съм там, където е и Той.

Аз избрах да имам Любов към Него

Към Него имам Любов, към световете имам отношения. Ако имах към Него отношения, световете щяха да ме погълнат. Но аз избрах да имам Любов към Него. И така аз погълнах световете. А на мен остана ми само Той, Единственият. И Той ме изпълва така, както световете не могат.

Той е отвъд несътвореното и неизразимото

Когато си помисля за Него, къде е тогава изразимото, но къде е и неизразимото? Когато си помисля за Него, къде е тогава сътвореното, но къде е и несътвореното. Аз узнах: Той е отвъд несътвореното и отвъд неизразимото. Нима мога да опиша това, което е отвъд неизразимото?

Дори и Той ще трепне от това

Аз дишам, защото Той диша в мен. Аз гледам, защото Той гледа в мен. Аз слушам, защото Той слуша в мен. Аз дишам Красотата Му. Аз гледам към Безкрайността Му и се опивам от нея. Но слухът ми казва нещо друго – аз трябва да отида отвъд Красотата Му и отвъд Безкрайността Му, защото слухът ми каза: Там е Величествената Среща. И ето, аз отсега се подготвям за тази Среща. И ще отида при Него като Могъщ Пламък. Тогава дори и Той ще трепне от това.

Аз изгубих себе си в своя Учител

Помнят ме от миналите животи много същества как стоях до една скала и усърдно се молех. Някои ме съжаляваха, други ми се радваха, трети се измъчваха, четвърти ме смятаха за изгубен. Четвъртите бяха прави. Да, аз изгубих себе си в своя Учител. Така аз намерих себе си, а те продължават да търсят.

Най-хубавото нещо в живота

Кое е най-хубавото нещо в живота? Това е, когато осъзнаеш момента, в който си се посветил на своя Учител. Когато един цял живот е посветен на своя Учител, сам Учителят те е посял в Себе Си. И ще дойде ден, когато пред тебе ще се отворят Незнайни Врати. И тогава ще преживееш нечуваното и невижданото. Това е Ден на Върховно запознанство. Така аз познах своя Учител.

Отсъствуващият в Отсъствието

Аз от милиони години мисля за Него. Аз от милиони години чувствам като Него. И сега безмълвствувам като Него и ухая като Него. И срещнаха ме древни приятели, и попитаха ме: „Това ти ли си?“ Отговорих им: „Аз съм отсъствуващият. Това е Той“. А те попитаха: „Кой е Той?“ Отговорих им: „Отсъствуващият в Отсъствието“. Те казаха: „Странно говориш“, но не ме разбраха, защото не познаваха Великото Отдаване.

Той е създал очите ми

Когато вървя към Него, нима имам собствени крака? Така узнах, че Той е създал краката ми, за да върви към Себе Си. Когато Го гледам, нима аз съм създал очите си, за да Го гледам? Така аз узнах, че Той е създал очите ми, за да гледа Себе Си. И понеже всичко е Негово, реших да Му отдам всичко. А пък Той ми отдаде Себе Си.

Аз странствувам в Душата, Духа и Древността Му

Когато мисля за Него, аз странствувам в Него. Аз странствувам в Неговата Душа-Океан, в Неговия Дух-Безкрайност и в Неговата Древност-Мистерията. Това е пътят, по който аз се уча и изучавам Тайнствеността на нещата.

Всякога сме били в единение с Него

Ние сме в единение с Него от Правремената. Ние всякога сме били в единение, но понякога в трудни времена не го осъзнаваме. А Той е всякога с нас, но в трудните времена то е потайнствено. И ако ние прогледнем в потайното, ще Го съзрем.

Той е Чудният

Той е Чудният, а аз съм Синът Му. Той е Белият, а аз съм Отражението му. Той е Величественият, а аз съм Уханието Му.

Когато гледам към земята

Когато гледам към земята, там е Той. Когато гледам към цветята, там е Той. Когато гледам в небесата, там е Той. Когато гледам в себе си, там е Той. Като гледам към земята, това е поклонение. Като гледам към цветята, това е съкровение. Като гледам към небесата, това е уведение. Като гледам в себе си, гледам в Неговата Мистерия. И това е Благоговение.

Имам само Бездънна Любов

Към своя Учител нямам уважение, нямам почитание. Към своя Учител нямам тъгуване и нямам радостно чувство. Към своя Учител имам само Бездънна Любов и Тайна Неизменност.

Ще имам позволение

Аз пътувам към себе си. Когато позная себе си, Той ще ме узнае и ще ме призове. Тогава и аз ще Го узная. И тогава вече ще пътувам към Него, и ще проучвам Неговата Бездънност, защото ще имам позволение.

Азамира Хата – Древната Лекота

Когато мисля за Него, постоянно се обогатявам. Когато мисля за Него, постоянно се осветявам. Когато мисля за Него, ставам все повече бял, неземен облак. Питат ме: „Що е това бял неземен облак?“ Отговорих им: „Това е Азамира Хата – Древната Лекота, или Безкрайната Лекота“.

Аз съм там, където ме няма, за да е Той

Колкото повече мисля за Него, толкова повече ставам все по-бял и все по-бял. Колкото повече мисля за Него, ставам все по-съкровен и все по-съкровен. Колкото повече мисля за Него, ставам все по-изчезващ и все по-изчезващ. И в това изчезване Той се заражда в мен. Тогава къде съм аз? Аз съм там, където ме няма, за да е Той.

Той не е ограничен от скръб и радост

Когато съм в скръб и вървя към Него, скръбта ми изтлява. Когато съм в радост и вървя към Него, радостта ми изтлява. Защото когато се срещна с Него, аз се срещам с Единствения, а Той не е ограничен от скръб и радост. Той е облечен в Безкрайност и Неведомост и това е, което ме изпълва.

Аз съм пътека, по която Той върви

Аз вървя към Него, но всъщност аз съм пътека, по която Той върви. Аз дишам в Него, но всъщност Той е Диханието на моето дишане. Аз ще продължа да вървя към Него, за да съм Му пътека. Аз ще продължа да дишам, за да съм Му Дихание. И все ще вървя към Него, а Той сам ще реши кога да се слее с мен и кога да изчезна в Него.

Защо ли само Него виждам?

Той е моите цветя. Той е моята гора. Той е моят въздух. А когато отида до извора и пия от него, това е пак Той. Навсякъде е Той. Защо ли само Него виждам? Защото това съм избрал. Ето защо не виждам световете.

И дойде ден

Вървя, вървя и отивам към Него. Стоя, стоя и стоя в Него. Заспивам, заспивам и потъвам в Него. Събуждам се, събуждам се и пътувам към Него. И мина време, и минаха времена, и дойде ден, и дойде час – сега аз съм Той и Той е аз.

В това изчезване е моето себепознание

Всичко, което търся, е Той. Аз познавам своето търсене. Моето търсене е неуловимо. На края на моето търсене ще се появи Той, а аз ще изчезна. В това изчезване е моето себепознание. После ще продължа да търся. И когато напълно изчезна в Него, няма да познавам себе си, а ще познавам само Него.

Харая Дивира – Единение с Него

Все се моля и все се моля, защото така натрупвам онази древна сила, която един ден ще се взриви. И тогава ще остане само едно: древното ми Единство с Него. Не търси ли всеки това? Аз го търся и вървя неумолимо по този път. И съществува ли стихия, която да ме спре? Някои казват: „Съществува силен мрак, той ще те спре“. Но аз изработвам в себе си оръжие, на което мракът няма да устои. А оръжието ми се нарича Харая Дивира – Единение с Него.

Пътят на моята яснота

Аз Го гледам със слънцето в очите си. Аз Го слушам със сърцето в ушите си. Аз жадувам за Него с потайността на душата си. Гледам, слушам и жадувам – това е пътят на моята яснота.

Ще пробия този Мрак

Аз не бързам по пътя си към Него. Аз вървя към Него крачка по крачка. Всяка моя молитва е една крачка към Върха на Неговата Планина. И знам, ще дойде ден, аз ще се кача на Върха на тази Неизразимост. И там ще открия пълното си Единство с Него и собствената си Безметежност. А Той ще се усмихне и ще ми каже: „Ти пристигна. Оттук нататък те очаква само един път – пътят към Върховната Ослепителност. Тази Ослепителност е наречена Върховният Прадревен Мрак. Ще отидеш ли там?“ И чух се в себе си да отговарям: „Да, Учителю, вече съм безметежен. Ще пробия този Мрак, защото нещо Върховно ме зове и призовава“.

Аз съм Скала в Скалата

Кой може да ме откъсне от Него? Нима този безпомощен свят може да ме откъсне от Него? Нима другият свят, загадъчният свят, може да ме откъсне от Него? Нищо не може да ме откъсне от Него, защото аз съм Скала в Скалата, аз съм Дух в Духа, аз съм Вятър във Вятъра, аз съм Тайна в Тайната. Аз съм неразделим от Него.

Аз ще бъда свободна Пустота

Аз плувам в Него, живея в Него, радвам се в Него, скърбя в Него, умирам в Него. Умирайки, оживявам в Него. Оживявайки, възраждам се в Него. Възраждайки се, все повече се сливам с Него. Ще постигна Върховното Сливане с Него. И когато се слея с Него, Той ще бъде аз, а аз ще бъда свободна Пустота. И ако някой ме пита: „Как се казваш?“, ще му кажа: „Аз съм Пустота“.

„Кажи сега какво искаш“

Всичко, което правя, всичко, за което се моля, всичко, за което мисля, е прокопаване на канал към Него. И когато завърша този канал, Той ще потече в мене, а аз ще познавам себе си. И тогава Той ще ми каже: „Ти свърши своето. Кажи сега какво искаш – в световете ли да отидеш, или да се скриеш от световете?“ А аз ще Му кажа: „Каквото Ти решиш, Учителю“.

Така срещнах Неизразимостта

Пътувах, пътувах, пътувах. Вървях, вървях, вървях. Пристигнах, пристигнах, пристигнах. Така срещнах Неизразимостта и разбрах, че след срещата си с нея не мога за нищо друго да копнея.

В чудото на Пустотата

Аз живея, понеже живея в Него. Аз узнах, че ако живея в себе си, тогава съществува и светът, и времето. А що е светът? Илюзия за реалност. А що е времето? Ограничение. Но когато живея в Него, няма илюзия и няма ограничение, защото тогава плувам в Неговата Безкрайност, в чудото на Пустотата.

Пътувам към най-великолепното Слънце

Когато пътувам към Него, аз пътувам към най-великолепното Слънце. Това Слънце вече нито ми свети, нито ме топли. То ми подари нещо чудно – то ми подари Безкрайност и Неведение.

Когато едвам дишах, бях отдаден

Аз узнах какво е отдаденост. Чрез тази отдаденост Го познах. Тази отдаденост не познава препятствия. Когато ми беше трудно, бях отдаден. Когато ми беше леко, бях отдаден. Когато едвам дишах, бях отдаден. Когато бях в скръб, бях отдаден. И сега вече знам: отдаден ми е Той.

Той е моята Бяла точка

Всеки ден се поглъщам в Него. Той е моята цел, моят магнит, моят смисъл. Той е моят настоящ и отвъден живот и нещото, което е над нещата. Когато съм заобиколен от тъмни облаци, Той е моята Бяла точка. И в трудностите Го обожавам, и в облаците Го виждам, защото в трудностите оживявам, а в облаците Го проумявам – защото Той е моят тайнствен Път.

Радостта ми прилича на Бездна

Потъвам в Него от векове. Потъвам, потъвам в Него от хиляди години. Потъвам, потъвам, потъвам в Него от милиони години. И накрая бях обсебен от Неговата Безкрайност. И узнах радостта си, и видях, че тя прилича на Бездна.

Постоянно вървях

Аз достигнах до Него, защото постоянно вървях. Във време на трудности вървях. Във време на изпитания вървях. Във времена на скръб летях. И сега съм в Него, но външните не знаят къде съм аз, защото те вървят по свои си пътища.

Пронизах скръбта и Го открих

Очите си изгледах, но не Го открих. Слуха си напрягах, но не Го открих. Краката си износих, но не Го открих. Но продължих да търся и яви ми се голяма скръб и скръбта не ми устоя. Пронизах скръбта и Го открих.

Той в мен е търсачът

Аз съм търсач и знам, че ще достигна. Аз съм търсач и знам, че страданието не може да ми устои, нито мракът може да ми устои, нито Бездната може да ми устои, нито Прасветлината може да ми устои – защото Той в мен е търсачът. Ето защо нямам покой в световете, докато не се завърна при Него.

Да пътувам към Него ден и нощ

Аз съм длъжен да пътувам към Него ден и нощ, години, хиляди години, милиони години, милиарди години. А кога Той ще ми се яви, това не знам, това е Негово решение. Но когато Той ми се яви и се сроди с мен, аз ще продължа да Го търся, защото искам да узная Неговата Мистерия.

Нима съм откраднал Неговото Сърце?

Все Него виждам. Нима съм откраднал Неговите Очи? Все Него чувствам. Нима съм откраднал Неговото Сърце? Все към Него се моля. Нима съм откраднал Неговите Ръце? И най-накрая си казах: Блажен е крадецът в мене.

Лахавария, Мъдрата Сила

Когато вървя към Него, една Древна Сила ме движи и ръководи. Тази Древна Сила няма образ, няма дихание у нея, няма в нея и светове, няма у нея нито вечност, нито бреме. Тя е наречена Лахавария, или Мъдрата Сила, Знаещата Сила. Тя е наречена още Любовта. Тя е моята лодка. С нея прекосих световете, за да стигна до Него.

Поисках да станем обща вода

Когато гледам скалата, виждам Него. Когато гледам морето, виждам Него. Морето все се стреми към скалата. То иска да притежава скалата и все повече я отронва. И така един ден скалата изчезна. Те станаха едно цяло с водата. Така и аз отронвам моя Учител, защото поисках да станем обща вода.

Намерих Го в скръбта си

Търсих Го, търсих Го и най-накрая Го намерих. Попитаха ме близките ми: „Как Го намери и къде Го намери?“ И казах им: „След дългото търсене намерих Го в скръбта си“. Но те не ме разбраха. А аз проникнах в скръбта си и там открих и рая, и Него. Сега вече знам колко по-дълбока е скръбта от радостта, защото в скръбта видях истинското Му лице.

Няма свят в мене

Аз съм странник в света. Дълго време живях в света, но не допуснах светът да живее в мене. В мен трябваше да живее само Той – Единственият Учител. Сега Учителят живее в мен и аз в Него. И слизам в света, но няма свят в мене. Това го наричам Свободата. Свободата ми беше дадена да принадлежа единствено на Него.

Така влязох във Великия Огън

Аз летя, летя, летя. И аз горя, горя, горя. И така влязох във Великия Огън. И там летежът ми прекъсна и осъзнах, че съм оцелял. Така познах Величието на своя Учител. И тук, при Него, станах кротък и блажен. И когато слизам в световете, не ме засягат вече техните ветрове, защото за блажения не съществува вече смут.

Не раят е моят Дом, а Учителят

И в ада да отида, и в рая да отида, все Неговия Поглед срещам. Навсякъде се простира Неговият Поглед. И Неговият Лъч винаги ме стопля. Когато бях в ада, ме питаха: „Какво толкова хубаво гледаш, Мъдрецо?“ А аз им казах: „Не виждате ли Учителя?“ Но те нямаха Учител. Когато бях в рая, ме питаха: „Защо така странно гледаш?“ А аз им казах: „Защото не раят е моят Дом, а Учителят“.

Все изгарям, изгарям по Него

Все изгарям, изгарям по Него. И най-накрая изгорях напълно. Оказа се, че оцелях. Сега вече не горя. Сега живея за Него и светя в Него. Казвам на всички: Това е правилният път към Него.

Това е моят мистичен кръговрат

Когато съм пробуден, Го сънувам. Когато Го сънувам, се пробуждам в Него. Когато Го търся, Го намирам. Когато Го намеря, продължавам да Го търся. Това е моят чуден живот. Това е моят мистичен кръговрат.

И нямам друга омая

И като пълзях, Го търсех. И като вървях, Го търсех. И като летях, Го търсех. Сега нито пълзя, нито вървя, нито летя. Сега съм Сърце в Сърцето Му. И нямам друга омая.

Бяха запалени, а не умееха да угасват

Търсих Го под камъка. Търсих Го под водата. Търсих Го под земята. Търсих Го във вятъра. И накрая Го открих в Сърцето си. Някои казаха, че е лесно. Отговорих им: „Аз отстраних сърцето си и затова Го намерих в Сърцето си. Аз отстраних земното си сърце, а духовното си угасих. И на мястото, в което угаснах, Той изгря“. Но хората не ме разбраха, защото те бяха запалени, а не умееха да угасват. Що е угасването? Велика красота, велик разцвет.

Когато достигнах до Неговия бряг

Когато достигнах до Неговия бряг, видях, че там няма нито море, нито земя. Видях само Дълбина. И тя създаде в мен мощни криле. Сега вече имам само криле и само Него.

На когото Учителят е поверил Себе Си

За да стигнеш до целта, трябва да си изработиш криле – силни, устойчиви криле. „Всеки ли може да си изработи тези криле?“ Казвам: Не всеки може да си изработи тези криле, но само този, който знае своя Учител. „ А кой знае своя Учител?“ Само този, на когото Учителят е поверил Себе Си.

Нямало е нито цвете, нито аромат

Един ден се разхождах в градината на света и там срещнах народа на цветята. И си избрах едно цвете. И започнах да го мириша и да потъвам в него. Това цвете все повече ми харесваше и аз все повече се потопявах в него, докато изчезнах. И най-накрая, когато напълно изчезнах, открих, че е нямало нито цвете, нито аромат, а само Той.

И реших да не Го търся

Аз все пътувам към Него, аз все Го търся. Когато не Го намеря, Го търся. Когато Го намеря, пак Го търся. И най-накрая открих, че Той е Неизбродим. Тогава си казах: Защо да Го търся, когато не мога да Го открия? – И реших да не Го търся, а да се слея с Него. И слях се с Него, и вече сме една Същност. И сега аз съм като Него. Той сияе в мен и аз сияя в Него. Той е ликът ми, а аз съм образът Му. Така открих, че съществува само Единството.

Сам станах свободна птица

От милиони години все към Него вървя. Много пъти съм се раждал и много пъти съм умирал, но Той винаги е бил моята Цел. И сега все едно е дали съм в живота или в смъртта, защото сам станах свободна птица. Животът за мен вече не е бреме, а смъртта не е затвор. Казвам: Всеки става птица, когато целта е Учителят. И всеки изгубва крилата си, когато целта е светът.

Аз вървях към своя истински Дом

Живял съм в колиба, живял съм в пещера, живял съм в замък. Едно разбрах: не е важно къде си живял, а какво си търсил. В момента, в който започнах да Го търся, бедността ми стана богата, въздухът стана по-чист, облаците – по-бели, пътят ми стана по-ясен. Хората виждаха възвишеното в мен, но не ме разбираха. Хората ми се смееха и ми казваха: „Накъде си тръгнал, мечтателю?“ Но аз знаех към кого вървя. Така те си оставаха синове на света, а аз вървях към своя истински Дом, защото даде ми се да видя пътя си.

Той не можа да ми устои

Към Него аз имам само едно отношение – постоянна Любов, неизменна Любов, съвършена Любов. В тази Любов видях пътя си, видях безсмъртието си, видях и Тайната на живота. В тази Любов бях дълго и искрено постоянен и Той не можа да ми устои. И сега сме във велико Единство.

Постоянствувах и постоянствувах

Аз покорих моя Учител с постоянство. Дълго време постоянствувах, а Той не се явяваше. Но аз знаех, че Той е пленен. Постоянствувах и постоянствувах и накрая Той изгря. Станахме едно Слънце, един Дух, една мисъл.

Неговата Прасветлина вижда в моите очи

Кой вижда в моите очи и кой чува в моите уши? И дълго мислих, и дълго съзерцавах, и дълго наблюдавах и накрая узнах: Неговата Прасветлина вижда в моите очи и Неговата Прасветлина чува в моите уши. И затова посветих очите си и ушите си на Него. И така видях и чух своя път към Него.

И Той ще преклони глава

Аз винаги ще Го търся и винаги ще Го намирам. Когато Го намеря, Той ще се скрие, но аз пак ще Го търся. Ще продължа да Го търся, докато отново Го намеря. И когато Той пак се скрие, аз ще спра да Го търся и ще се слея с Него. И тогава ще Му кажа: „Видя ли, че Те открих?“ И Той ще преклони глава, защото аз търсих, знаех и се слях.

За себе си оставих само едно

Всичко съм посветил на Него. Вдъхновението си съм посветил на Него. Очите си съм посветил на Него. Ръцете си съм посветил на Него. Нозете си съм посветил на Него. И жаждата си посветих на Него. За себе си оставих само едно: търпението.

Той се беше родил в мен

Превърнах се в птица, за да летя към Него. Прелетях над много светове. Преминах през чудни облаци. Преминах през гъсти мъгли. И най-накрая попаднах в странен мрак. И мощна стрела прониза сърцето ми. И не знаех какво става с мен. Изгубих всички светове, всички спомени. Но изведнъж узнах: Той се беше родил в мен. Сега нямам светове и спомени, а само Него.

Аз се слях с Него, а те са се слели със себе си

Дълго време пътувах към Него. После се отказах от пътуването и полетях към Него. Накрая се отказах от полета и се слях с Него. Сега хората ме питат: „Кой си ти?“ Но аз видях, че хората не ме разбират, защото аз се слях с Него, а те са се слели със себе си.

Аз не знаех пътя, но следвах постоянството

Много хора ме питат: „Как вървя към Него и как постигна това да заживееш в Неговото Сърце?“ Отговорих им: „Аз не знаех пътя, но следвах постоянството. И накрая постоянството ме отведе там. Сега ви казвам: Постоянството е най-великият изпратен Дар. То е онази част от Учителя, която ви е избрала и която ще ви отведе при Него самия. Постоянството е слезлият Учител, който работи за вас“.

Върховен Замисъл на Абсолюта

Да имаш Учител и да посветиш живота си на Него, това е най-великото Послание в живота ти и най-великото Благосъстояние. И това е най-верният път, защото е Върховен Замисъл на Абсолюта. И аз узнах това от опит. Хората ми казват: „Странен си ти“. Отговорих им: „Не сте странни вие, защото пътят ви е заникъде“.

Моето нищо е преизобилно

Питат ме хората: „И какво постигна ти по своя път?“ А аз им казах: „Това, което постигнах, е Нищото“. А те ми казаха: „Това е жалко и смешно. Толкова много усилия за едно нищо“. Аз им отговорих: „Моето нищо е преизобилно, а вашето нещо е празно“. Но те не ме разбраха. А аз си казах в себе си: Колко странно си говорят хората и колко е чудно, че не се разбират.

Изгубих себе си и намерих себе си

Когато познах своя Учител, изгубих себе си и намерих себе си. Странно нещо беше срещата ми с моя Учител, защото не разбрах точно какво изгубих и какво намерих. Но нещо се случи. Придобих сякаш потайна същност. Нещо от Нищото ме посети. И сега знам едно: целият ми живот ще бъде само усилия, посветени на моя Учител. И знам, че в замяна Той ще ми даде Дара на Нищото, Дара на Собствената Си Мистерия. Това го наричам Пътят.

Без Него тленно е дишането и непълно е мисленето

В Него дишам, в Него мисля и в Него живея. Хората ми казаха: „Нима нямаш собствено дишане и собствено мислене?“ Отговорих им: „Имах собствено дишане и собствено мислене, но се отказах от тях, защото без Него тленно е дишането ми и непълно е мисленето ми“. Но те не ме разбраха и не узнаха, че да дишаш в моя Учител, е Тайна на живота и че да мисля постоянно за Него, е завръщане в Него.

Аз се храня със своя Учител

Упрекваха ме хората, че пътят, по който вървя, е неправилен. А аз станах още по-стремглав, още по-усърден и още по-постоянен. И измина много време, но сега вече съм птица на Свободата. И гледам долу земните мравки, и изпитвам състрадание, защото те се борят само за храната си, а пък аз се храня със своя Учител.

Станах достоен Учителят да ме открие

Тръгнал ли си, ще пристигнеш. Търсиш ли, ще намериш. Постоянен ли си, ще се слееш. Да си тръгнал, то е движение. Да търсиш, то е усилие. Да постоянствуваш, то е призвание. Така аз слях тези три пътя в себе си, узрях в тях и станах достоен Учителят да ме открие. Не ние откриваме своя Учител, а Учителят открива нас, защото Той е видял Себе Си в нашата Дълбина.

Чрез постоянството си Го зародих

Аз открих, че пътят към моя Учител минава през мене. Аз открих, че трябва да мина през себе си и да подготвя себе си за Него. Колкото повече постоянствувах, колкото повече се овладявах и колкото повече покорявах себе си, толкова повече Той се явяваше, толкова повече Той ме овладяваше, толкова повече Той ме покоряваше. Чрез постоянството си Го зародих. Чрез овладяването си Го осветих. Чрез покоряването си Го приех като свой Господар. И понеже Той вече живее в мене, аз вече съм господар на себе си.

Като птица кацнах на Неговото рамо

Търсих Го като птица. И така Той ми позволи да кацна на Неговото рамо. И когато кацнах на Неговото рамо, видях световете правилно. И сега узнах, че на Неговото рамо е кацнало сърцето ми и че само това съм искал. И така узнах, че световете са само път, а Той е моят Дом. Що е Неговото рамо? Това е Древният Му Разум, Разумът преди вселената. Сега и аз имам частица от този Разум и затова където и да отида, все към Него летя.

Хаосът не знаеше какво е устрем

Извървях дълъг път. Изтърках нозете си. Осветих ръцете си. Просветлих очите си. Избелих сърцето си. И накрая Той ми се изяви. Сега вече знам кого търся. Сега вече знам какво е устрем. И моят устрем видя, че към него се насочва най-древната стихия – хаосът, за да го спре. Но аз изпитах състрадание към тоя хаос, защото той явно не знаеше какво е устрем. Той беше само сила, а моят устрем беше Огнен Меч, който прониза сърцето му. И така аз стигнах до своя Учител, а хаосът не разбра какво се е случило.

Верният път и Истинният път

Много пътища избродих, докато открия Верния път. После избродих и Верния път, докато открия Истинния път. Верният път ме отведе до Сърцето на моя Учител. Истинният път ме отведе до Духа на моя Учител. И сега аз съм Дух от Духа и живея в Безкрайността на моя Учител. И узнах, че когато съм вътре в моя Учител, Духът ми е всякога и винаги неразрушим.

Ал Марахия – Извисяващата Същност

Има едно нещо, което всякога води до Учителя. Това нещо води ученика до Сърцето на своя Учител, после до Тайната на своя Учител и после до Неговата Мистерия. Това нещо е молитвената преданост, смирената преданост, духовната преданост. В Древността това се е наричало Ал Марахия – Извисяващата Същност.

Където и да отидеш, мисли за Него

Където и да отидеш, мисли за Него. Където и да отидеш, чувствай Го в себе си. Каквото и да правиш, призовавай Го. Така Той все повече ще става част от тебе, докато в един прекрасен ден Той ще се слее с тебе. И тогава ти ще узнаеш колко беден е раят и колко малки са световете.

Аз скитам в тайната на своя Учител

Аз все се скитам и попитаха ме веднъж моите близки, и казаха ми: „Ти все се скиташ някъде“. И казах им: „Аз съм големият скитник“. Но те не ме разбраха, защото аз скитам в Сърцето на своя Учител. Аз скитам в Тайната на своя Учител. Аз скитам в Духа на своя Учител. Аз все се скитам.

Ние сме родени заради търсенето

Попитаха ме моите близки: „Какво правиш?“ Отговорих им: „Нищо не правя“. И те си отидоха от мен неразбиращи. А аз си размишлявах в себе си и си казах: Нима в този свят има правене? Казах си: Не, в този свят има търсене. Ние сме родени заради търсенето. И когато открием своя Учител, Той ще ни научи какво да правим.

Той е Изначалният Звук

Пътувам с години, пътувам с векове, пътувам с хилядолетия и все Него откривам. След като Го открия, отново Го търся. И това ще продължи, докато изчезна в Него, защото искам да звучи само Той, а не аз. Защото Той е Първичният Звук, Изначалният Звук, а аз съм търсещият звук.

Защо не ми завиждат?

На хората им трябват много неща. Те все искат много неща, а тези неща ги изпразват. А аз съм изпълнен само с Него. Аз съм толкова преизпълнен с Него, че се чудя: Как хората не ме забелязват и защо не ми завиждат?

Сега съм само Полет

Аз летя, летя и летя. Аз не летя с крила, а с Полет. Попитаха ме хората: „Защо летиш толкова високо?“ Отговорих им: „А вие защо пълзите?“ Казаха ми: „Такъв е нашият път“. А аз им отговорих: „Изоставих пълзенето и изоставих вашия път, защото го видях. И сега съм само Полет“. А хората ми казаха: „А ти защо ни изостави?“ Отговорих им: „Защото сте изоставили себе си“.

Смисълът на Неведомостта

Няма нищо по-важно в живота от това да срещнеш своя Учител. Няма нищо по-важно от това да посветиш живота си на своя Учител. И няма нищо по-важно от това да се слееш със своя Учител и да изчезнеш в Него. Това го наричам Смисълът на Неведомостта.

Съществува само Той

Аз съм уверен, уверен, уверен, че нещата не съществуват, съществува само Той. И аз съм уверен, че Той е преди Несътвореността. Ето защо чрез Него ще узная пътя на своята Тайна.

Откъде слънцата черпят своята топлина

Аз извървях дълъг път, докато стана истински добър, защото Го видях. Ако не Го бях видял, щях да бъда само умен. Но аз успях да Го видя. Дори видях Тайната на Сърцето Му. И така узнах откъде слънцата черпят своята топлина.

Вахира Лаха – Вечната Лекота

Казах на моя приятел: „Посвети се на Учителя и така ще се освободиш от света и от световете в себе си“. Но той не ме разбра и остана в света. А аз реших да следвам трудния път към своя Учител. И така дойде ден, и аз стигнах до най-голямата трудност, и влязох в най-големия мрак. Но Учителят ме беше подготвил. И Той ми дари най-чудния подарък, който беше скрит в мрака. Това беше Съкровище на съкровищата. На нашия език то се нарича Вахира Лаха – Вечната Лекота. И с тази Лекота аз отидох при моя приятел в света и му казах: „Ще дойдеш ли при мен?“ А той ми отговори: „Не, тука, в света, ми е много добре“. А аз изпитах голямо съжаление към това „добре“. Той така и не узна за Вечната Лекота, която се придобива по трудния път.

Който е избрал трудния път към Учителя

Няма по-чуден път от този към Учителя. Няма по-труден път от този към Учителя. Няма по-благословен път от този към Учителя. По пътя към Учителя всички трудности са благословение. А по пътя към света всички приятни неща не са благословени. Ето защо който е избрал трудния път към Учителя, накрая ще получи самия Него и Вечната Му Лекота. И сега аз живея с тази Лекота в сърцето си и пронизвам всички трудности на живота, защото Той е моята Лекота.

Вече нищо не търся, а само живея

Като Го търся, търся и Го намирам. Като Го намеря, Го изгубвам. И знам, че отново трябва да Го търся. Ще дойде ден, когато няма да Го търся, защото няма да има търсач, понеже Той ще ме е погълнал, а аз ще съм Го намерил. Ще сме станали едно цяло. Ще сме станали едно Величествено Единство. Щом съм влязъл в това Единство, вече нищо не търся, а само живея.

Той стана моят Източник

Аз живея в Него, защото много пъти съм умирал за Него. И колкото повече умирах, умирах и така в умирането си все повече Го узнавах. И колкото повече Го узнавах, толкова повече Го оживявах в себе си. Сега съм вече по-жив от смъртта и по-жив от живота, защото Той стана моят Източник.

Завърнах се в своя Дом

Търсих Го, намерих Го и сега пребъдвам в Него. И няма нищо по-хубаво от това, защото завърнах се в своя Дом.

Роден съм да стана Океан

Странен съм аз, защото странен е Той. Мистик съм аз, защото мистичен е Той. И колкото повече навлизам в Него, толкова по-дълбок е Океанът Му. И колкото повече Го търся, толкова повече нещо се усмихва в мен. Навярно тази усмивка е капка от Неговия Океан. Навярно Той знае, че моята капка също ще стане Океан, защото роден съм да стана Океан. Когато стана, знам, че и самият Той ще ми се възхищава.

Сега не съм блажен, а надблажен

Да пътуваш към Него, е радост. Да Го търсиш непрестанно, е щастие, духовно щастие. Да Го откриеш, е възкресение и блаженство. Но аз не избрах нито един от тези пътища. Аз избрах изчезването в Него. И така разбрах, че сега не съм блажен, а надблажен и че не съм същностен, а надсъщностен.

В пътя на своето безумие

Хората страдат от живот в живот, защото не знаят на какво да посветят живота си. Земните се посвещават на света и така са станали смъртни. Полуразумните се посвещават на религията, но смъртта е още в тях. Но безумните – те се посвещават на Учителите и на Бога. И погледнах дълбоко в тях, и не видях нито свят, нито смърт. И казах си: Блажени са само безумните. Аз също съм избраник на безумието. В пътя на своето безумие познах своя Учител. Що е безумието? Велика отдаденост на своя Учител. Това е такава отдаденост, която не признава нито света, нито смъртта. Това е отдаденост, която разрушава света и помита смъртта.

Трябва да знаеш специфичния път

Ако искаш да вървиш към своя Учител, трябва да знаеш пътя си към Него. Трябва да знаеш специфичния път. Но кой може да отвори този път? Това са твоите качества, твоите подходи. Ако можеш да срежеш обидата на две, първата врата е отворена. Благодарността е, която срязва обидата на две. Ако можеш да срежеш лъжата на две, тогава и втората врата е отворена. Истината е, която срязва лъжата на две. И накрая ако можеш да срежеш силата на две, се отваря и третата врата. Това, което срязва силата на две, е мекотата. И тогава вече си при своя Учител. Мечът на мекотата превъзхожда всяка сила. В мекотата е благото завръщане.

Понякога ще има прегради

Щом вървиш по пътя към своя Учител и щом всеки ден вървиш и Го търсиш, ти вече си стигнал. Но разбира се, трябва да пристигнеш. Трябва да стигнеш до края. Величието на пътя е да го извървиш и да стигнеш до края. По пътя до края понякога ще има умора, понякога ще има прегради, понякога ще има трудности, понякога ще има страдания, понякога ще има отчаяние, но всички тези неща нищо не значат, защото усърдието към Него е силно като самата висша Любов.

Тайната на живота

И казаха ми моите близки и приятели: „В живота има много случайности. Не се знае какво ще се случи“. Други пък ми казаха: „В живота има съдба. Каквото си посял, това ще жънеш“. Но те не знаеха третия път, моя път. Аз бях избрал целеустремения път към моя Учител. И мина много време, но разбрах и казах на моите близки и приятели: „И случайностите, и съдбата са слепи неща. Да си устремен към своя Учител, е тайната на живота“. Но те не ме разбраха. И досега съдбата и слепият случай ги държат в ръцете си.

Няма по-величествен път от това

Има само един разумен път в живота – да си отдаден на своя Учител, да работиш за своя Учител, да служиш на своя Учител, да мислиш за своя Учител. Тогава все едно е каква е съдбата ти, защото твоята съдба ще бъде в Неговите ръце, а Неговите ръце са Божиите ръце. Казвам: Няма по-величествен път от това. Ето защо вървя по този път и съм погълнат от него.

Учителят е Бездна в Бездната на Абсолюта

Истинският Търсач търси, без да пита защо. Истинският Търсач търси, без да пита къде. Истинският Търсач намира. И когато той намери своя Учител, той продължава да търси, защото Учителят е Бездна в Бездната на Абсолюта. И само в тази Бездна Търсачът ще открие това, което всякога е търсил.

Открих, че Той ме е търсил

Търсил съм дни, векове, хиляди години, милиони години. Търсих, търсих, усърдно търсих. И накрая открих, че Той ме е търсил. Сега аз съм в Него и Той е в мене. И сега моята Тишина сякаш иска да извика: „О, хора, как може да търсите световете? Не знаете ли, че световете са проблеми? Не знаете ли, че Учителят е единственият свят, който ни отвежда в Прародината?“

Ако се явят прегради, усмихни се

Не спирай да вървиш към своя Учител всеки ден, всеки час, всеки миг. Ако се явят трудности, все едно е. Ако се явят страдания, поздрави ги. Ако се явят прегради, усмихни се, защото всичко това са пътища към твоя Учител и пътека към твоята собствена Безкрайност.

Защо ми е радост без Учителя?

Най-чудният път е пътят към Учителя. По този път като вървях, отказах се от радостите на този свят и от тревогите на другия свят. По този път като вървях, отказах се от семейство, защото защо ми е семейство без Учителя? Защо ми е радост без Учителя? Защо са ми тревоги без Учителя? Защо ми е лекота без Учителя? Избрах трудния и незнайния път към Учителя. И сега ми е по-леко от лекотата.

Той е звукът на Нищото

Аз Го търсих, търсих, търсих. И после Го видях, видях, видях. Но узнах, че нещо ми липсва. Тогава подобрих търсенето си. И се помолих за ново виждане. И измина време, и тогава Го прозрях, прозрях, прозрях. И сега вече мога да говоря от Негово име, защото Той е в мен и аз съм в Него и защото Той вече може да звучи в мен. Понеже аз съм звук без звук, а Той е звукът на Нищото. Той е звук със звук.

Чрез Него узнах вкуса на Нищото

Колкото повече Го търся, толкова повече Го заобиквам. Колкото повече Го заобиквам, толкова повече се умъдрявам. Колкото повече се умъдрявам, толкова повече се сливам с Него, толкова повече изчезвам. Колкото повече изчезвам, толкова повече Го вкусвам. Така чрез Него узнах вкуса на Нищото.

Аз ѝ показвах своята реалност

Когато пътувах към своя Учител, ми се изпращаха много трудности. Но що са трудностите? Трудностите бяха моята лекота, защото не е важно какви са трудностите и колко са големи, а как ги възприемаш. После по пътя към моя Учител ми беше изпратена тъмнина. Що означаваше тази тъмнина? Тя беше за мен моят проблясък. И така узнах, че трудностите и тъмнината са деца на илюзията. И така аз извървях своя път. Илюзията идваше, а аз ѝ показвах своята реалност. И така стигнах да открия завинаги в себе си чудната лекота. Така моята лекота се сля с лекотата на моя Учител.

Ето Ме, непреклонний

Минах през света, но светът не ме задоволяваше, защото светът не можеше да ми даде това, което можеше да ми даде Учителят. Минах през спокойствието и разбрах, че и то не може да ми даде това, което може да ми даде моят Учител. И вървейки по този път, узнах, че има едно нещо, което може да ме отведе при моя Учител. И това бяха усилията. Понякога те ставаха малки, понякога – големи. Понякога те се изморяваха, но после се възстановяваха. Но в тях открих нещо непреклонно. Накрая те преодоляха всичко. И дойде ден, и дойде час, и веднъж Учителят ми каза: „Ето Ме, непреклонний. Сега съм твой завинаги“. А приятелите ми казваха: „Не е това верният път“. Но аз никога не слушам приятели, защото собствените ми дълбини ми казаха: „Има само един път и той е към твоя Учител“.

Това Не-място стана моят Дом

Много обувки протрих, много гледки изгледах, много времена обходих, много пространства прекосих и сега се намирам на място, където няма място. И в това Не-място се намира моят Учител. И то стана моят Дом.

Тайна те ръководи

Ако си тръгнал устремено към своя Учител, ще преодолееш трудностите, ще преодолееш заблужденията, ще преодолееш мъглите, защото казвам ти, приятелю, Тайна те ръководи – Тайна вътре в тебе и Тайна зад тебе. Няма нещо във вселената, което да е устояло на устремеността, защото тази устременост е запален огън от Единния. И зад този огън, зад тази устременост е дългата, невидима и неведома ръка на Учителя.

Той вижда Себе Си само чрез Своите очи

От хиляди години се взирах и все не можех да Го видя. Гледах, гледах, гледах и все нищо не виждах. Взирах се, взирах се, взирах се и нищо. Накрая узнах заблудата си. Аз гледах със своите очи, а не с Неговите. Посветих Му очите си. И така Той видя Себе Си, а аз сега виждам Него. Така узнах, че Той вижда Себе Си само чрез Своите очи.

Празник без Учителя е като море без вода

Всеки, който се е посветил на света, е изгубил своя Учител. Аз реших да изгубя света. И наистина какво струва светът пред Учителя? Светът е пропаст. Светът е друго име на падението. В света има много празници, но всички те са тъжни, когато Учителят е изгубен. Празник без Учителя е като море без вода. И затова аз реших да стана капка от Неговото море, а не капка от света.

Всичко намерих в своя Учител

Използвай целия си живот за очистване, очистване, очистване. И тогава ще ти се яви истинното знание. И то ще ти покаже пътя – пътя към Единствения Учител. Аз извървях този път и всичко, което търсих, го намерих в своя Учител. Някой може да каже: „Не търсиш ли и нещо друго?“ Ще отговоря: „Не. Нямам друго търсене. Вече имам само едно: своя Учител и тайната на нетърсенето“.

Постижението на живота

Постижението на живота е да откриеш своя Учител. Всички други постижения са упадък, дори и духовността. За какво ти е духовност, която не познава своя Учител? Така аз узнах, че тази духовност не е път, а пропадение, защото духовност без Учител ще бъде ограбена. Ето защо изоставих духовността и избрах Истинността. И Истинността ме заведе.

Дори и скалата се разцепи на две

Бях предан и видях, че това не е достатъчно. Станах отдаден и видях, че нещо не достига. И накрая станах напълно отдаден и видях, че пътят ми беше станал толкова могъщ и ясен, че дори и скалата се разцепи на две и каза ми: „Върви към Него, защото вече си избран“. Така узнах, че скалата не е само стена, но и тайна пътека.

Необходими са необикновени очи

Да вървиш към своя Учител, не е достатъчно. Трябва да имаш и очи за пътя към своя Учител, но не обикновени очи, защото те не са огрени от Тайнството на светлината. Необходими са необикновени очи. В тях е отстранен умът и светът. В тях вижда духовността. А кой е създателят на духовността? Истинността. Тя ме заведе при моя Учител.

Аз избрах трудния път към своя Учител

Не е лесно да пътуваш към своя Учител, но е благословено. Трудно е да пътуваш към своя Учител, но е истинно. Аз избрах трудния път към своя Учител. Аз извървях трудния път към своя Учител. Ето защо сега ми е леко и полетът ми е умел, та даже птиците ми завиждат.

Всякога сме се търсили един друг

Аз ли избрах своя Учител, или Той мен избра? Дълго се питах за това, но и досега не знам отговора. Но едно узнах: че всякога сме били единни и че всякога сме се търсили един друг. И сега вече знам, че Древното Велико Единство ни е събрало.

Процес на непрестанно преоткриване

Да търсиш своя Учител, не означава да Го намериш. Да търсиш своя Учител, не означава да Го видиш. Да търсиш своя Учител, не означава дори да Го преживееш. Да търсиш своя Учител, това е процес на едно вечно и непрестанно преоткриване.

Така човек избира Пътя, а не себе си

Аз дълго време вървях по много пътища, докато стигна до Пътя. В пътищата следвах себе си, а в Пътя следвах Истината. Така по Пътя на Истината познах своя Учител. Сега вече знам, че дори и пътищата са необходими, защото чрез тях човек вижда отклонението си и така човек избира Пътя, а не себе си. Когато влязох в Пътя, разбрах, че най-важното е да следвам и изпълнявам Замисъла на своя Учител, а не това, което аз желая. Само в Пътя ние постигаме след време собствената си Тайна.

Винаги съм лелеел за Него

Трудно е да вървиш по пътя към своя Учител, но това трудно е най-чудното нещо. Винаги съм лелеел за Него, винаги съм Го очаквал. Сега този път го вървя и извървявам и знам, че по този път ще се родя в лекотата на своя Учител.

И когато пронижеш Сърцето Му

Когато вървиш към своя Учител, бъди отдаден, бъди точен, бъди целеустремен, защото ти си лъкът, а Той е Сърцето. И когато пронижеш Сърцето Му, и когато Го превземеш, само тогава Той ще се роди в тебе и ти в Него. Защото който е проникнал в Същността Му, сам става Същност; защото който е проникнал в Сърцето Му, сам става Сърце. Аз успях да стана Същност от Неговата Същност. И сега съм Сърце за тези, които ме разбират, но съм и стена за тези, които не ме разбират.

И накрая нищо не намерих

Аз търсих, търсих много време – години, векове, хиляди години, милиони години. И накрая нищо не намерих. Но случи се чудо – и бях намерен. И всичко това го нарекох чудният, незнаен път.

„Ти беше в усилията“

Аз търсих, търсих, търсих. И след много време узнах, че не аз съм търсил, а дълбоко в мен е живеел Търсачът, скритият. И най-накрая Търсачът откри себе си, собствената си скритост. И накрая аз попитах Търсача: „Но къде бях аз самият?“ А Търсачът ми отговори: „Ти беше в усилията, а аз бях в търсенето. А сега вече те оставям, защото самият ти вече си Търсач“.

О, труден път

Уморих се да се вглеждам, но няма да се спра. Изтощих се да Го търся, но няма да се спра. Приел съм трудния път, защото знам, че само той ще ме заведе при Него. О, труден път, защо хората не знаят колко си прекрасен! Защото не станах ли по този път слънце, което мракът не може да докосне? И сега светя в Нищото, но не всеки може да ме види.

Благословение в Благословението

Има едно нещо, което ще донесе на човека пълнотата на живота. Има едно нещо, което ще донесе в ръцете на човека Тайната на живота. Има едно нещо, което е Благословение в Благословението. Смятам това нещо за най-голямото Чудо на света. И това нещо го наричам Духът на Таромот – Духът на Търсача.

Не разбрах света, но разбрах моя Учител

Няма нищо по-лошо от обикновения път и от обикновения човек. Обикновеният път завършва с тъмнина, а човекът само е увеличил слепотата си и неразбирането си. Странен е пътят ми към моя Учител, защото аз също постигнах неразбиране. Не разбрах света, но разбрах моя Учител.

Ако искаш да светиш само за себе си

Научи се да светиш за другите и тогава в твоя живот ще дойде другата Светлина – Светлината на Учителя. Ако искаш да светиш само за себе си и да устроиш собствения си живот, тогава върху теб ще се излее тъмната светлина. Това е сляпата светлина, която е заблудила милиони.

Който не е минал през мрака

Сияещ е моят Учител, но минах през големи трудности, за да Го узная. Сияещ е моят Учител, но минах през дълъг път, за да Го узная. Сияещ е моят Учител, но минах през дълбок мрак, за да Го позная. Сега вече знам: който не е минал през мрака, не може да сияе.

Какъв беше моят живот

Да ви кажа какъв беше моят живот. Живеех в светлина, а не виждах пътя си. После заживях в тъмнина и не разбирах себе си. После дойде лекият живот, но започнах да виждам трудности. И накрая избрах трудния път, трудния живот. И започнах да виждам в него лекота. Ето пътя, по който стигнах до своя Учител.

Има едно съществено нещо

Има едно съществено нещо в Тайната на Живота. И то не е да разбираш своя Учител, и то не е да Го изучаваш, и то не е да мислиш за Него или да споделяш за Него. И това съществено нещо е само едно: да Му посветиш живота си. А всичко друго ще се роди в определеното му време.

Той всякога е бдял над мене

Когато бях в най-големите си разочарования, щом помислех за Него, ставаше ми леко. Когато бях в най-големите си трудности, щом помислех за Него, ставаше ми приятно. Когато бях в най-големите си беди, щом помислех за Него, ставаше ми слънчево. Но когато преживях най-големите опасности в живота си, тогава видях Очите Му и тогава узнах, че Той всякога е бдял над мене.

Той трябва да пробие небесата

Никой не може да намери своя Учител с търсене. Никой не може да намери своя Учител с усилия. Но всеки може да намери своя Учител с любящо търсене и с искрени усилия. Търсачът трябва да е много усърден, той трябва да пробие небесата. Той трябва да знае, че Любовта е силата, която пробива небесата, защото Любовта е тази, която дава смиреномъдрието, а небесата се прекланят пред смиреномъдрието. Що е смиреномъдрието и що е искреността? Това са очите, които виждат своя Учител.

Сляпото незнание и мъдрото незнание

Да стигнеш до дъното на океана и да не видиш своя Учител, е незнание. Да се изкачиш до върха на планината и да не видиш своя Учител, е незнание. Това незнание е сляпото незнание. Но има и друго незнание – мъдрото незнание. То не се постига, то се дарява само на смирените. И всеки, който е надарен с това незнание, той може да вижда в своя Учител и да чете в Безкрая.

Не знаех жив ли съм, умрял ли съм

Имах едно прераждане, когато не знаех жив ли съм, умрял ли съм, когато не знаех спя ли, не спя ли. Не знаех къде съм и какво правя. Но знаех едно: че бях отдаден на своя Учител. А това, че хората и светът не ме одобряваха, означаваше, че съм стъпил здраво на правия път.

Прилежание, усърдие и настойчив молитвен дух

Има определени неща, които трябва да развием, за да стигнем до Дома на своя Учител. И те са: прилежание, усърдие и настойчив молитвен дух. И отново ще ги повторя: прилежание, усърдие и настойчив молитвен дух. И тогава ще дойде ден, и Учителят ще каже: „Ела, Дъще Моя, ела, Сине Мой, в Моя Неръкотворен Дом“. И тогава Той ще ни разкрие необятни пътища, защото ние вече няма да сме земни.

Когато напълно изчезнеш в Него

Когато Го търсиш, се вглеждай в себе си. И колкото повече се вглеждаш в себе си, толкова повече трябва да откриваш, че тебе те няма. Колкото повече те няма, толкова повече ще откриваш своя Учител. И когато напълно изчезнеш в Него, само тогава ще познаеш себе си.

Когато се зародиш в себе си

Всеки може да познае своя Учител, ако открие своята преданост и своята отдаденост. В предаността си ученикът все повече ще Го вижда, а в отдадеността си ученикът все повече ще изчезва в Него. Колкото повече изчезваш в Него, толкова повече се зараждаш в себе си. И когато се зародиш в себе си, ще узнаеш Великото си Единство със своя Учител, защото ще си узнал своя Произход.

Вратата на силите

По пътя към своя Учител срещнах големи трудности, но те се превърнаха в пътеки. Така стигнах до великия Дар на Голготата. И за мен тя се превърна във Врата. Аз преминах през Вратата и там срещнах Гласа на моя Учител и Той ми каза: „Сега вече ти е позволено да вървиш по своя вечен и древен път, защото Вратата на силите не можа да устои срещу тебе“.

Когато си търсил милиони години

Попитаха ме: „Ти как откри своя Учител?“ Казах им: „Когато си търсил хиляди и милиони години, тогава се явява ден, в който се ражда миг – миг на Откровение. И тогава ти разбираш, че това, което искрено си търсил, е дошло при тебе. А тези, които не са го търсили, те са търсили само себе си и накрая са намерили собствената си празнота“.

Трудностите ми са леки

Винаги съм търсил трудния път – трудния, но разумен и благ път, защото в този път лесно Го откривам. Когато в миналото търсих лесния път, все Го изпусках. В лесния път човек се отпуска, човек заспива с бреме дълговременно. Така аз узнах, че само трудният път е благословен. И когато вървя по този път, трудностите ми са леки, защото Той ги премества.

Тайнственият Благословен Път

Ти си Търсач, когато си избран за своя път, а щом си избран, това вече означава, че ти вече си намерил. Но какво означава да си намерил? Първо това означава да знаеш името на своя Учител и да го ползваш. Второ, това означава, че сам Учителят те е намерил за пътя към Себе Си. Това го наричам Тайнственият Благословен Път, или Благото предопределение. Но този Път се движи в Тайна, защото силите на света не трябва да знаят за него.

Позволи ми да видя Ръката Му

Хората около мен не знаят пътя, по който вървя, защото нима мога да им обясня величието на моя Учител. А още повече, когато сам Той не им се разкрива. А защо аз знам пътя си към Него? Защото бях във времена на буря, урагани и мълнии, но Той ми позволи да видя Ръката Му в тези усилни времена. Ето как узнах, че съм избран. Но за хората около мен Той е само буря, урагани и мълнии, но без подадена ръка, защото Той знае кого да избере и кого да остави за други времена.

И Той ще е изчезнал в нас

Да вървиш към своя Учител, то не е въпроси, въпроси или отговори. Да вървиш към своя Учител, то не е даже отношения. То е работа, работа и усилия. То е усилия, усилия и работа, докато узрееш в себе си и докато Той се разцъфти в нас. Само тогава Той ще има отношения със Себе Си, защото ние ще сме изчезнали в Него и Той ще е изчезнал в нас.

Моята работа е да съм отдаден

Моята работа е да съм отдаден, а не да знам това или онова. Моята работа е да съм предан, а не да познавам света. Когато следвам само този път, Той ще се познае в мен и аз ще се позная в Него. И тогава ще познавам себе си и ще познавам света, но от Неговата гледна точка, от гледна точка на Древността, от гледна точка на Празамисъла.

Двете ръце, с които ще уловиш своя Учител

Има едно нещо, което е много важно в живота. То е предаността. Когато си предано отдаден, ти изработваш в себе си двете ръце, с които ще уловиш своя Учител. Лявата ръка е смирението, дясната ръка е търпението. С лявата ръка ще Го видиш, с дясната ръка ще Го уловиш. Лявата ръка е силата на Любовта, а дясната ръка е силата на Истината. Тези две ръце улавят Неговата Мъдрост.

Да има Той свободно свещено пространство в нас

Ти Го постигаш, когато мислиш повече за Него, отколкото за себе си. Ти Го постигаш, когато се стараеш да мислиш така, както и Той мисли. Ти Го постигаш, когато Той все повече навлиза в тебе. Ето защо трябва да се молим много и да мислим чисто, за да има Той свободно свещено пространство в нас.

Пътят от Благоговението към Мистерията

Който не върви към своя Учител, той върви заникъде. Който не върви към своя Учител, той върви към собственото си празно пространство, той върви към разорение. Що е разорение? Това е да си мисловен, чувствен и земен, вместо духовен, съкровен и божествен. Ето защо трябва да очистим себе си, за да променим пътя си – към другото пространство, Свещеното пространство. Това е и пътят от Благоговението към Мистерията.

„Просто не спирай да вървиш“

Пътят на всеки Учител е да ни заведе при Абсолютния Учител. Ето защо ние трябва да следваме всичко, което нашият Учител иска от нас, защото това е, което образува потайния ни път. Аз дълго време слушах своя Учител и дълго време бях изпитван. И имах смирение, и го изгубвах, докато го придобия. И имах търпение, и го изгубвах, докато го придобия. Той никога не ме укоряваше, а само казваше: „Просто не спирай да вървиш, защото грешките ти са без значение. Пътят на вървенето е важен“. И така дойде ден и моето Благоговение видя Мистерията.

Преоткривам Неговата Незнайност

От много времена търсих моя Учител. Сега вече не Го търся, сега вече живея в Него. И колкото повече живея в Него, толкова повече Го преоткривам. И така все повече преоткривам Неговата Незнайност. И не знам има ли Неговата Незнайност край, или няма. Но аз все към нея ще вървя.

Не е ли Непостижимостта безгранична?

Когато за първи път видях своя Учител, видях в Него нещо непостижимо. И това толкова много ме привлече, че се отказах от постижимите неща. Не са ли постиженията граници? И не е ли Непостижимостта безгранична? Ето защо хората около мен се чудеха. Те имаха постижения и се радваха на тях, а аз имах пътя си към Непостижимостта. Те така и не узнаха за пълнотата на моя път.

Ще ти позволи да Го наричаш „Учителю!“

Няма живот, ако не си посветил живота си на своя Учител. Ако не си посветиш живота на своя Учител, ти ще бъдеш сянка в този свят и призрак в другия свят. За да те намери твоят Учител и да ти се изяви, ти трябва да жадуваш за две неща: работолюбие и истинолюбие. Тогава Той ще те намери и ще ти позволи да Го наричаш: „Учителю!“

Не се опитвай да познаеш своя Учител

Не се опитвай да познаеш своя Учител. Остави Го Той да те познае, според както е Неговият Замисъл. Не се опитвай да разбереш своя Учител. Остави Го Той да те разбере, според както е Неговият Замисъл. Само така ще дойде ден, когато Той ще те познае и разбере според своя Замисъл. Така ще се окаже, че ти също ще Го познаеш и разбереш по начина, по който ти самият си искал.

Той единствен знае

Няма да спра да мисля за Него. Няма да спра да живея за Него. Няма да спра да Го търся. И няма да спра да Му имам доверие, защото само Той единствен знае кога да идва в мен и кога да се отдалечава, понеже всезнанието е Негово, а смирението е мое.

Ще дойде в един велик миг на Замисъл

Научих се да умея да чакам, защото узнах, че чакането е търпение, а търпението е узряване. Така знам, че Той ще дойде, ще дойде в един велик миг на Замисъл и тогава ще бъда велико озарен. А Той ще дойде тихо и ще произнесе в моята Дълбина нещо, което световете няма да чуят.

Да Го обичам без условия и без въпроси

И научих се да Го обичам без условия и без въпроси. И така дойде ден, когато Той се роди в мен безусловно. И тази безусловност се превърна в моята свобода, а безвъпросието ми се превърна в моята пълнота, защото тогава Той заживя в мен. А когато Той живее в нас, нима са възможни въпроси? И така узнах Тайната, че истинският живот не е въпроси, а Неведома Препълненост.

Бях мишка, която търси котката

Много хора мислят, че котката търси мишката. Но аз дълго време бях мишка, която търси котката. И мина време, и дойде ден, и аз я предизвиках. И дойде ден, и тя ме погълна, и аз изчезнах. И така успях да проникна в нейното сърце. И казах ѝ: „Сега вече можеш ли да ме гониш, можеш ли да ме хванеш?“ А тя ми каза: „Не, защото ти се пожертва и играта свърши. Ти стана част от моето сърце, част от моята истина“. Казвам: „Не сме ли ние мишката, която нашият Учител трябва да погълне? Не сме ли създадени всички ние, за да се принесем в жертва на Истината?

Семенце от небесата на Неговата градина

Дълго време търсих Учителя си. И много време работих. И така постепенно узрявах, узрявах и узрявах. И дойде ден, и Той ме погледна отвътре. И аз изведнъж разбрах, че съм семенце от небесата на Неговата градина. След време Той отново ме погледна и аз засиях завинаги. Бях запален от Неговия Огън.

Част от Неговия Възход вътре в нас

Ние трябва всеки ден да работим за Учителя. И ние трябва всеки ден да Го търсим – и когато сме в долините, и когато сме на планината. И трябва да знаем и да умеем да разбираме, че всичко, което се случва с нас в долините, е част от Неговия Възход и от Неговия опит, скрит вътре в нас. Само така ще дойде ден за нас, когато Той ще ни повика на върха на планината и ще ни каже: „Ето Ме“. И тогава ние напълно ще разберем тайния път на Неговата Любов и грижа, които са бдели над нас като всемогъщи криле.

Трите оръжия

Отдавна знам, че за да Му служа, трябва да изработя в себе си трите оръжия: любовта, търпението и смирението. Ето защо много се молих любовта да ми бъде водач, защото знам, че когато любовта ме поведе, мога да кажа: „Горко вам, сили на тъмнината“. А вътре в любовта са другите две оръжия: търпението и смирението. Търпението е овладетелят на тъмните сили, а смирението е поглъщателят. Търпението е любов, а смирението е безкрайност. Търпението ни прави устоими, а смирението – невидими. Ето оръжията на живота, които молитвеният дух изработва. Ето оръжията, с които осъзнах Учителя в себе си.

Ахарая Варита – Древният Повик

Има едно нещо, което показва пътя ни към Учителя. Има едно нещо, което показва, че сме избрани за този път. Има едно нещо, което показва, че сме благословени. И чудно е, когато това нещо се намира в нашия живот. На Праезика това нещо се е наричало Ахарая Варита – Древният Повик, или Древният Призив, или Това, което се завръща.

Завръщането в Армохор – Учителя

Знае ли ученикът, че пътят на завръщането е по-важен от всички други пътища? Разбира ли ученикът, че по-голямо чудо от това няма? Осъзнава ли ученикът, че това е тайната цел на живота? Защото завръщането в Армохор – Учителя – е завръщане в Океана на Истината. Що е Океанът? Друго име на Древната Бездна. В Праначалото е нямало Океан, а само Бездна. Що е Истината? Това е друг символ, друго име на Безмълвието. Това е и тайно име на Учителя. Той е Бащата. А когато стигнем до Него, ние сме вече на една крачка до Прабащата.

Всеки ден трябва да се самозапалваш

Когато търсиш Учителя, всеки ден трябва да се самозапалваш, всеки ден трябва да гориш. Така ще сътвориш огнената пътека между себе си и своя Учител. И така ще дойде Ден, Ден Нероден, Ден Неведом. И по тази пътека ще се спусне Ахарава – Стихията на Учителя. И тогава нищо няма да остане от тебе – нито светове, нито несътвореност. И тогава Учителят ще ти каже: „Ето, ти се завърна в своя Дом от Безкрайност при своя Учител“. А ти ще промълвиш: „О, Учителю, о, Учителю, о, Господи, о, Господи, и о, Марахира, о, Марахира – Мистерия, Мистерия“.

Какво е твоето ежедневие

Едно от най-важните неща в твоя живот е какво е твоето ежедневие. Едно от най-важните неща в твоя живот е каква е твоята посока. Едно от най-важните неща в живота е каква е твоята тайна цел. Щом твоето ежедневие, твоята посока и твоята цел са посветени на твоя Учител, тогава вече Той има грижа за Тайната на твоя живот – земен, небесен и мистичен. Казвам: Неговото Око бди над тебе. Не се тревожи за нищо – само търпи и чакай.

Даварима – Доверието

Към своя Учител трябва да имаш само едно състояние. Това състояние е началото и краят на всички неща. Това състояние определя Древния път. В Древността някои са го наричали „Слънцето“, а други – „Същността“. В Древния език то се е изричало като Даварима, или Доверието.

Трудностите не искат да ме погледнат

Бях твърдо избрал своя път към Учителя. Но още отначало дойдоха трудностите. После дойдоха страданията. След тях дойдоха изпитанията. Но нито трудностите, нито страданията, нито изпитанията знаеха какво е да имаш Любов към своя Учител. Докато изтлявах, моят Учител ме възроди, защото връзката с Учителя се нарича Любов. Сега вече знам защо трудностите, страданията и изпитанията не искаха да ме погледнат – защото те се страхуват от Любовта, която е връзката.

Харварая – Разтворение в своя Учител

Този, който се е посветил на своя Учител, този, който работи за своя Учител, този, чието ежедневие е заето със своя Учител, той е трижди благословен, потайно благословен, защото за него ще дойде ден и той ще има право на Харварая – Разтворение в своя Учител.

Той им е показал потайното си лице

Имаш ли търсеща душа, ти вече имаш Любов към своя Учител. Имаш ли търсещ дух, ти вече имаш Мъдрост и познание за своя Учител. А ако имаш велика отдаденост към своя Учител, тогава едно трябва да знаеш: че трудностите и страданията ще се страхуват от теб, защото Учителят е на твоя страна и защото Той им е показал потайното си лице.

Да работиш неуморно за своя Учител

Кое е най-важното нещо в живота? Не е ли това да посветиш живота си на своя Учител? А кое е най-важното нещо в посвещаването? То е да работиш неуморно за своя Учител. То е да мислиш ежедневно за своя Учител. То е така да си отдаден, че каквото и да се случва, да продължаваш да Му служиш, без да питаш защо.

Моето Смирение трябва да се увеличава

Когато вървях по пътя към своя Учител, разбрах, че по всяко време и във всеки случай трябва да Му имам Доверие. И още нещо узнах: че с всеки изминат ден моето Смирение трябва да се увеличава. Така чрез Смирението узнах, че моята стара природа все повече се стопява, а аз все повече се сливах с Него. Но много време мина, докато узная, че Смирението е висша наука и единственият истински подход към моя Учител. Така със Смирението ми се увеличаваше Любовта и Доверието ми към моя Учител. И днес казвам простичко на всички търсещи: Това е пътят.

Аварахая Аморита – Търсенето докрай

Има едно нещо, което води към Учителя. Има едно нещо, което е решаващо. Има едно нещо, което е величествено. Има едно нещо, което е съществено и то е над всичко. В Древността то се е наричало Аварахая Аморита – Търсенето докрай. Тайната се състои в това, че дори когато краят е дошъл и няма никакъв изход, да продължиш да търсиш.

Узнах, че съм по-силен от стихиите

Търсачът на Учителя прилича на малка лодка в огромно море. Търсачът е водителят на лодката, а морето сякаш е безкрайно. Умението да управляваш лодката е умението да управляваш себе си. И ако ти умееш да управляваш себе си и ако имаш истинска Любов към своя Учител, тогава ще дойдат бурите на живота, ще дойдат и големите вълни, ще дойдат и стихиите. Това се случи и на мен, но чрез Любовта си към Учителя аз узнах, че съм по-силен от стихиите и че съм по-древен от тях.

Труден е моят път, но е свещен

По пътя към своя Учител аз имам само две неща: истинска Любов и истинско Доверие. И така вървя към своя Учител и минавам през много трудности и изпитания. Трудностите преодолявам с Любов, а изпитанията – с Доверие. Труден е моят път към Учителя, но е свещен. И никога не бих Го заменил за лекия, безгрижния и неблагословен път на света.

Най-красивото нещо на света

Някой търси богатство, натрупва го и го загубва. Някой търси замък, заживява в него и след време го загубва. Аз избрах нещо, което никога да не мога да загубя. Аз избрах най-красивото нещо на света – със Смирение и Постоянство да търся своя Учител. И най-накрая узнах, че Той не ми устоя и ми се откри. Дълго беше чакането ми и затова огромна беше радостта ми.

Храмът над всички храмове

Ти трябва да умееш дълго да търсиш. Ти трябва да умееш дълго да работиш. Ти трябва да умееш дълго да чакаш. Ти трябва да умееш дълго да се смиряваш. И тогава ще дойде денят на залеза. Този свят ще залезе, всичко външно ще залезе и ще изгрее вътрешното, ще изгрее Същността ти. И върху теб ще се спусне твоят Учител – Изгревът над всички изгреви, Храмът над всички храмове.

Що е Учителят?

Мнозина ме питат: „Що е Учителят?“ Отговарям: „Древност, Дълбинна Древност. Учителят, това е Древното Сияещо Пространство, от което всички сме произлезли. Това Сиеяещо Пространство е нашият Дом, нашата Първичност. Там се случва Великата Среща с Учителя и Върховната Среща с Абсолюта. Ние сме излезли от това Предвечно Пространство, но сме го изгубили. Но вътре в нас има една потайна бяла точка и тя ще ни отведе там, защото тя знае пътя. Тя е наречена Атавирия – Търсачът, Усърдието. Атавирия знае пътя.

Търси твоето отношение към своя Учител

Не търси пътя си към своя Учител. Не търси Величието на своя Учител. Не търси Силата на своя Учител. Това, което трябва да търсиш, и това, което трябва да намериш, това е твоето отношение към своя Учител. Тайната на отношението е в това, че в Него има две велики опорни точки: Съкровеността и Смирението. А останалото е работа на Учителя, защото Той е Майсторът на действието. Той знае кога да действува и кога да изчаква.

Мога ли без Неговата намеса да Го открия?

Пребродих много земи. Пребродих много морета и океани. Пребродих много долини и планини. Пребродих ада и рая. Пребродих много светове. И най-накрая Го открих. Но оказа се, че Той ме е открил. Оказа се, че не аз съм Го търсил, а Той е търсил мен. И наистина мога ли аз без Неговата намеса да Го открия?

Малката ръка и Великата Ръка в едно

Истината за намирането на своя Учител е в това да посветиш себе си в търсенето на своя Учител. Щом си посветил себе си в търсенето, Той ще го усилва още повече. В това търсене трябва да действува твоята малка воля и Неговата Велика Воля. Те са като малката ръка и Великата Ръка в едно. Но понякога идват трудности и ние си мислим, че Великата Ръка си е отишла. Но тя всякога бди над нас – и отвън, и отвътре. Ние трябва само усърдно да я призоваваме.

Азиравахая – Поведение, Подход, Изначалност

Учителят живее дълбоко в нас. Учителят живее скрито в нас, потайно. Той живее в дълбините ни във вид на Азиравахая – Поведение, Подход, Изначалност. И колкото повече ние постигаме това Поведение, тази Изначалност, толкова повече Той се събужда в нас и ни повежда към собствената си Тайна и към Тайната на Източника.

Започва да се слива с Мистерията на Учителя

Ние търсим Учителя, когато и Той ни е потърсил. Щом Той ни е потърсил, ние имаме Любов към Него. И тази наша Любов минавайки през изпитания, постоянно се усъвършенствува, докато един ден тази наша Любов стигне до онази бяла точка в себе си, чрез която започва да се слива с Мистерията на Учителя.

Много по-ценен от живота и смъртта ми

За моя Учител мога много пъти да се раждам и умирам. Моят Учител е много по-ценен и от живота ми, и от смъртта ми. Моят Учител е много по-дълбоко Съкровище от сърцето ми. Защото когато видях и постигнах Тайната на собственото си сърце, видях, че Есенцията на това сърце е самият Той. Що е скрито в сърцето на човека? – Аварира Хома – Тайна стаичка. И Есенцията, която слиза върху Аварира Хома, е Есенция от Праизточника.

Тази Безпределност ни учи на себе си

Има един Път, има един Величествен Път. В този Път ти не намираш нито начало, нито край. Ти намираш нещо по-дълбоко и това е наречено Учителят. Що е Учителят? – Велика, без определения, Безпределност. И тази Безпределност е, Която ни учи на себе си.

Молитвата е древно, извънкосмично деяние

По пътя към своя Учител ние можем да вървим само по един начин: с постоянно молитвено отношение. Това ще ни донесе смиряване, одухотворяване и очищение, защото молитвата е древно, извънкосмично деяние. Ето защо тя постепенно очиства от нас световете. И когато световете изчезнат, в нас ще остане само Несътвореното, а то е познавачът на Учителя.

Да види скритото Лице на своя Учител

Има една тайна цел, която е скрита в живота на ученика. И всеки ученик е длъжен да се стреми към тази тайна и скрита цел. Тя се състои в това ученикът да види скритото Лице на своя Учител. Това Лице е отвъд сътворението и отвъд световете. Ето защо ученикът се моли, работи, учи и страда.

И висшите светове не знаят

Дълго се молих, дълго работих, дълго се учих и дълго страдах. И стигнах дотам да заслужа да Го видя. И бях в изумление. И окапаха като листа всички нисши и висши светове. И там, дълбоко у себе си, узнах, че в Безкрая има нещо, което и висшите светове не знаят. И това е моят Учител.

Най-древното Откровение

И очите ми Го видяха, но що е това видение? Видението не е видение, видението е символ. Видението е символ на най-древното Откровение. В това Откровение нищо не виждам освен едно: Мистерията, Древността на Нищото, Велика, омагьосваща и поразителна Безкрайност. И понеже дълго време се бях подготвял, осъзнах напълно, че това е моят Дом – Дом от Безкрайност и Безсмъртие, Дом от Прасветлина и толкова Древен Уют, и такава Свобода, за която и птиците едва ли са мечтали. И разбрах, че вече нямам външен Учител, защото сам Той стана Мистерията. А аз знаех, че Той ще продължи да ме учи на незнайни неща.

Велика Любов и Велика Неизменност

Към своя Учител можеш да имаш само два подхода: Велика Любов и Велика Неизменност. Велика Любов при всички положения и Велика Неизменност при всички състояния – всичко това се ръководи от Любовта и става постепенно. Ще дойде ден, от тази Любов ще изгрее себепознанието, а от тази Неизменност ще изгрее сливането.

Велико Доверие и Велико Незнание

Върви към своя Учител с постоянство и усърдие. И остави Го да действува, Той както намери за добре. Към Учителя си трябва да действуваш с Велико Доверие и с Велико Незнание. Що е Доверието? – Потайно Единение. Що е Незнанието? – То е твоето Неразбиране и силата на Неговото действие, защото само Той знае как да действува и как да не действува. Ето защо това Незнание Мъдреците са го наричали Атахара – Зрялост.

Видението на виденията

Да вървиш по пътя към своя Учител, не е нито леко, нито трудно. Аз вървях по пътя към своя Учител с голяма Преданост и с голямо Доверие. Предаността ми към Учителя отстраняваше външните пречки, а Доверието ми към Учителя отстраняваше вътрешните трудности. И така дойде ден на голямо и трудно изпитание за мен. Върху мен се спуснаха същества от Древния хаос, от Древната тъмнина. И сякаш не виждах изход. Но казах си: „Ще се посветя на молитвата, защото знам, че моят Учител е съществувал преди хаоса, преди Древната тъмнина“. И толкова усърдно се молих, че сред целия този хаос останах невредим, а сред цялата тази Древна тъмнина видях Видението на виденията. Видях Неговата усмивка.

Махарота Махарота

Ученик, който е посветил живота си на своя Учител, не може да мине без изпитания. Изпитанията са задължителни. Те идат, за да отвлекат ученика от Учителя. Понякога многобройни сили са събрани в името на тази идея. Ето защо ученикът трябва да има Доверие докрай към своя Учител. Никое изпитание и никое страдание не може да устои на Доверието докрай. Що е голямото изпитание? То е голямо страдание. А що е голямото страдание? Древните са го наричали Махарота Махарота – Мястото, Мястото за вкореняването в своя Учител. Защото това крайно страдание е раздялата със света и отделянето от злото. Само така ние можем да принадлежим на своя Учител.

Твоят Учител е твоята душа

Ти ще познаеш своя Учител и ти ще познаеш Скрития в Него Учител, когато познаеш същността на своята душа. Щом познаеш душата си, ти си узнал нещо древно в себе си. Що е душата ти, що е тази древност? Твоят Учител е твоята душа. Скритият Древен е твоята душа. Ето защо посветих душата си на своя Учител.

Към Незнайния имам незнайно отношение

Питаха ме: „ Какво е отношението ти към твоя Учител?“ Казах им: „Към Незнайния имам незнайно отношение“. Казаха ми: „Мъгляво е твоето отношение“. И казаха ми още: „Как можеш да имаш отношения към някаква незнайност, защото то е все едно да гледаш в мъглата“. Но те не знаеха едно: че вглеждайки се дълго в мъглата, аз видях и открих своя Учител, а те вглеждайки се в ясните неща, Го изгубиха и изгубиха и себе си.

Пълно и безусловно смирение

Дълго време мина, докато разбера, че трябва да поставя истинско начало по пътя към своя Учител. И поставих това начало и това начало беше смирението. И после узнах, че смирението ми към моя Учител трябва да бъде пълно и безусловно. И аз се научих да приемам всичко, което се случва, като Дар от Учителя. И така дойде ден, когато смирението ми се превърна в Благоговение към моя Учител. Що е Благоговението към моя Учител? Хлябът насъщний.

Той ми състави план от страдания

Аз се посветих с обич на своя Учител, а Той ми състави план от изпитания и страдания. Изпитанията ме каляваха, страданията ме смиряваха и това продължи дълго, докато узрея. Защо Учителят ми изпрати много изпитания и страдания? Защото ме искаше при Себе Си. Ето откъде извира благодарността ми и ето откъде сияе Благоговението ми. Ако не ме любеше, животът ми щеше да тече гладко или почти гладко, а аз щях да съм Му ненужен.

Учителят в нас побеждава страданията

Ние трябва да знаем, че много силната ни Любов към Учителя води до големи страдания. Но трябва да знаем, че Учителят в нас е Този, Който преодолява и побеждава страданията. И същевременно Той ни учи как да се извисяваме над тях. И когато накрая дойде най-голямото ни страдание, ние да му покажем Учителя в себе си, да му покажем такава Любов, че то да се смути, защото Любовта е поглъщателят на страданието.

„Ти как откри своя Учител?“

Питат ме: „Ти как откри своя Учител, как Го видя, как Го намери?“ Казах им: Много просто, чрез Любовта. Питат ме пак: „Но какво е Любовта?“ Отговорих им: Сърце в чувствата, мекота в ума, нежна безметежност в душата и дълбоководие в духа. И пак ме питат: „Но какво означава това?“ Отговорих им: Щом това не разбирате, достатъчно е едно: постоянна устременост.

Един единствен начин да съхраняваш Учителя

Има един единствен начин да съхраняваш Учителя в себе си. Този начин е най-древният и най-новият. Този начин е най-финият и най-изкусният. Това е Изначалният начин. Трябва постоянно да се молиш на своя Учител или постоянно да мислиш за Него. Но молитвеният начин е преди мисленето, той е превъзхождащият начин. Ето как съхранявам своя Учител и ето защо и Той ме съхранява.

Да видя в Мъдростта Му своето Сияние

Питат ме: „Какво виждаш в своя Учител?“ Казах им: Образ с форма и образ без форма. Образът с форма – това са лъчите на Мъдростта. Образът без форма – това е Сиянието на Безкрая. Неговото Сияние се е превърнало в Мъдрост и е слязло при мен, за да мога да видя в Мъдростта Му своето собствено Сияние и Единение с Него.

Бъди винаги възхищаващ се

Той е толкова дълбока Мъдрост, че тази Мъдрост се разбира и не се разбира. Той е толкова висока Любов, че тази Любов се усеща и не се усеща. Той е толкова велико Сияние, че това Сияние се описва и не се описва. Мъдростта ми каза: Бъди винаги смирен пред Него. Любовта ми каза: Бъди винаги послушен към Него. Сиянието ми каза: Бъди винаги възхищаващ се. И аз узнах, че възхищението, това са Неговите сияещи Лъчи.

Търсачът е особено същество

Ние сме родени, за да открием своя Учител. Но днес само търсачи могат да Го открият. Кой е търсач? Търсачът е особено същество, особена душа. Той е съчетание от воля, постоянство и неизменност. Волята го води, постоянството го учи, а в неизменността е скрито Сливането.

Трябва да отида отвъд изпитанието

Когато дълго време търсих своя Учител, дойде ден, ден на могъщо изпитание. Аз знаех, че трябва да отида отвъд изпитанието. И избрах да мисля постоянно само за моя Учител. И така изпитанието се смаляваше, смаляваше и накрая угасна. И тогава изгря само Той. Той е моята единствена Безкрайност и нищо друго не търся аз.

„Улови тайната птица в себе си“

Това се случи в древни времена, времена на изпитания. Това бяха изпитания за учениците и за хората. Беше създадено странно състояние. Учителят се отделяше странно от учениците и от хората, сякаш изчезваше. Тогава аз Го попитах: „Какво да сторя, Учителю?“ А Той ми отговори: „Улови тайната птица в себе си“. И никога не забравих тези думи. И узнах, че този, който е уловил Същността в себе си, той носи днес името ученик и се завръща.

Вече не съм ученик, а Син

Със смирението си видях своя Учител, а с Любовта си Го познах. Но най-дълбоко се оказа постоянството, защото с постоянни молитви и мисли за Него моето смирение и моята Любов така узряха, че вече не съм ученик, а Син. И сега като Син отново се уча, но с друго Вдъхновение.

Той е чакал всички мои усилия

Търсих Го навсякъде и във всичко. Търсих Го в този свят и търсих Го в отвъдното. Търсих Го в книгите, търсих Го и в мислите си. Търсих Го в молитвите си и в съзерцанията си. И с всичко това не Го открих. Но когато Той ми подари Своята Любов, Го открих и Го познах. Той е чакал всички мои усилия и постоянство, за да ми подари Любовта Си.

Възприятието е Божествено Око

Дълго вървях към своя Учител и дълго страдах. И най-накрая открих защо страдам и защо страданието е съкровище. Страдах, защото не можех да възприема Древната Пълнота на Неговата Съвършена Любов. Но това чудно страдание изработи възприятието ми. И сега виждам само Него и нищо друго, защото възприятието е Божествено Око. А страданието се оказа неговият изваятел и благословител.

Моят опит е духовен и мистичен

Един е пътят – постоянно да вървиш към своя Учител. Едно узнах от своя опит: дали се случват погроми около мен, или не, един е пътят; дали се случват събития, или не, един е пътят – пътят към моя Учител. Но моят опит не е човешки, а духовен и мистичен. Този път избрах и той ме отведе в Царството на Учителя.

Нищо не може да преодолее Азарим Харая

Когато попадах в най-различни ситуации, когато попадах в най-различни обстоятелства, когато попадах във външно или вътрешно бреме, когато земята се тресеше под мен, когато всичко ми изглеждаше мрачно, моят Учител ми даде метод, метод-оръжие, и този метод се нарича Азарим Харая – Невъзмутим Покой. И това се превърна във Великото ми вечно оръжие. И узнах: нищо не може да преодолее Азарим Харая.

Простотата е спотаена Мъдрост

Отидох при моя Учител с голямо смирение и Любов и казах Му: „Искам едно да узная, едно да науча и разбера – как да Ти служа“. А Той ми рече: „Не само с молитва и не само с постоянни усилия, но и с простота. Понякога един простичък разговор е служение към Мен. Но никога не забравяй, че простотата е първична Мъдрост, спотаена Мъдрост“.

Много пътища водят към Учителя

Много пътища има, които водят към Учителя. Във всички тези пътища едно е важно и това е усилието – усилието, което никога не се предава. При някои усилието е съсредоточено в молитвата, при други – в предаността, при трети – в служението, при четвърти – в постоянното размишление за Учителя, при пети е в Любовта, при шести е в истинолюбието и т.н. И когато всички тези усилия узреят, те ще познаят Учителя чрез специфичен мистичен опит.

Твърдо да решиш да посветиш себе си

Има един единствен път да постигнеш Истината. Има един единствен път да постигнеш своя Учител. Необходимо е само едно – твърдо да решиш да посветиш себе си. И тогава все едно е колко време ще мине. И тогава все едно е колко трудности ще дойдат, защото ти вече си в Неговите ръце. И тогава рано или късно ще дойде един ден – и земята, и небесата ще потъмнеят. Но Той ще засвети в теб и ще каже: „Ела, Дъще Моя, ела, Сине Мой, в Моята Крепост“.

В мен заработиха моите скрити сили

През много трудности минах. И през всичките тези препятствия Той сякаш ме беше изоставил. И тогава в мен заработиха моите вътрешни сили, моите скрити сили, моите вродени сили. И чрез тях израснах, защото Той ги благослови отвътре, в скритостта. И така узнах, че Той никога не ме е изоставял. Никой никога не е бил изоставян, когато си е посветил живота на Него.

Той забрави за себе си

Случи се в Древността. Учителят даде на Своите двама ученици по една задача. „Вземете по десет ореха и всеки от вас да отиде в една пещера и десет дена да не излиза от нея. Задачата е да се размишлява упорито върху това, що е духът на истинното търсене“. И влязоха учениците в пещерите си, и започнаха размишленията. Първият ученик още в началото на размишлението си каза: „ Ще отида в гората да си намеря още храни и тогава ще почна размишлението си“. И така той погуби дните си. Вторият ученик се отдаде на размишленията си. Той дори забрави орехите си. Той дори не видя, че в пещерата има подготвена храна. Той дори не видя, че в пещерата има змия. Той дори не видя, че змията мина покрай него и му се поклони. Той реши да не размишлява за истинното търсене, а да му се отдаде. Така истинното търсене го прие, а той забрави за себе си. И когато на третия ден отвори очите си и видя, че змията държеше ореха в устата си и му го подаваше, той само я погледна и каза: „Благодаря ти, душо моя, но аз вече се нахраних“. Змията се усмихна и напусна пещерата.

Да си въвлечен цялостно

Когато търсиш Истината, ще намериш своя Учител. Но какво означава да търсиш Истината? Това означава да си въвлечен цялостно – с ума, сърцето, волята, душата и духа. С ума значи: с овладяване. Със сърцето значи: с чистота. С волята значи: с находчивост. С душа значи: с Любов. С дух значи: с Дълбина. И когато мине определено време, те узряват и така умът, сърцето, волята, душата и духът се обединяват в едно ядро. И тогава през това ядро преминава мълнията на Истината. Но човекът я улавя и бива омагьосан от нейното очарование. И той вече тръгва на вечен път да ѝ служи и да я търси, защото тя му е открила нещо, което го няма в световете. И той разбира, че това е Откровение на Учителя.

Хавар Тайрития – Избран от Скритостта

Има една Тайна в живота на ученика по пътя към неговия Учител. За да разбереш тази Тайна, трябва да си пробуден и високо осъзнат. Тази Тайна е проста като естеството на живота и въпреки това не е лесно да я разбереш. Тази Тайна се състои в това, че ти си просто Хавар Тайрития – Избран от Скритостта. Защото който върви по пътя към своя Учител, това е Призоваване, Благоволение заради Древното Съкровище, което е скрито у тебе.

Всичко е било промислено за мен

Много неща ми е сторил моят Учител – много трудности, много страдания, много изпитания. И никога аз не попитах защо. Но имаше едно изпитание, което надмина всички други изпитания. В това изпитание бях унищожен. И нито смърт се намираше у мен, нито живот. И то бе най-великото ми благо, защото Учителят се зароди в мен. Сега знам, че всичко е било промислено за мен.

„Вие сте моят Бог“

Най-дълбокото, което разбрах в своя живот, е това, че трябва да вървя непрестанно по пътя към своя Учител. Дълбоко в себе си знаех, че за своя Учител съм длъжен да преодолея всичко. Нищо, никога не успя да ме спре в моя устрем, защото Той беше единствената ми цел. В Него видях Очи невиждани, Очи, които запомних завинаги. Нарекох ги „Бездънната Истина“. И казах пред тези Очи вечната си молитва: „Вие сте моят безкраен път, вие сте моят Бог“.

Да бъда неизменен във всеки миг

Събрал Учителят трима Свои ученици и ги попитал: „ Кое е най-хубавото, което може да направите за Мене?“ Първият казал: „Да проучвам Словото Ви, Учителю, и да мисля за Вас“. Вторият казал: „Да изучавам Словото Ви, Учителю, и да служа на другите“. Третият казал: „Само едно искам, Учителю – да бъда неизменен във всеки миг“.

„Възлюбих дързостта ти“

Повикал Учителят Своя любим ученик насаме и го попитал: „Ти можеш ли да Ме постигнеш?“ Ученикът отговорил: „ Има едно нещо, с което мога да Те постигна. И това нещо никой не може да го спре, Учителю: нито вселената, нито ангелите, нито тъмните сили, нито дори Ти самият. Това са малките постоянни усилия към Теб“. Учителят го погледнал и му казал: „Възлюбих дързостта ти“.

Пътят на Хавадори – Преработването

Повикал Учителят Своя ученик и го запитал: „Кой е пътят, по който ти вървиш към Мен?“ „Пътят ми към Теб, Учителю, е пътят на Хавадори – Преработването, Превръщането. Сега преработвам непостоянството си в постоянство, тъмнината си в светлина, изменчивостта си в неизменност, слабостите си в сила и себе си в не-себе си. Пътят ми е бавен и сигурен и никой не може да ми попречи, защото Ти не си само моят Учител, но и моят Бог и знам, ще дойде ден, когато Скритостта Ти ще ми стане явна. И тогава ще бъдем едно цяло“.

Ще се изяви най-древната Пълнота

Колкото повече обичаш своя Учител, толкова повече отдалечаваш себе си от преходния свят. Ще дойде ден, когато Любовта ти към твоя Учител трябва да стане величествено неизменна. И тогава ще бъде отстранено и непреходното. Тогава между тебе и Учителя ще се изяви най-древната Пълнота и ще ти бъде дадено да я понесеш.

Двойното оръжие

Едно е дълбинното отношение, което трябва да имаш към своя Учител и то е истинното оръжие на твоя живот. То се нарича двойното оръжие – смирение отвън и смирение в дълбините отвътре. Който е постигнал това, на него ще му бъде дадено да узнае нещо от Скритостта на Учителя и нещо от явността на Неговия Замисъл.

В най-тежките и неблагоприятни времена

Когато вървиш по пътя към своя Учител, трябва да си изпълнен с тайнството на уърдието. В благоприятни времена трябва да се молиш и да работиш. В тежки, неблагоприятни времена трябва да се молиш и да се доверяваш. А в най-тежките и неблагоприятни времена трябва да се сливаш със своя Учител, за да видиш тайнственото Му действие върху тебе.

Сам Той е начертал пътя ти към Себе Си

Когато си си посветил живота на своя Учител, все едно е какви са трудностите и колко големи са мъчнотиите. И трябва да запомниш, че мощната Му тайна Сила е винаги върху тебе, защото сам Той е начертал пътя ти към Себе Си.

Той ти става приятел и съучастник

Не е лесно да виждаш и разбираш Учителя, Който бди над тебе. Когато си посветил живота си на своя Учител, Той ти става таен приятел и скрит съучастник. Ти, приятелю, може да ме попиташ: „В кои неща и по какъв начин Той ти е таен приятел и скрит съучастник?“ И ще ти отговоря, приятелю, но не знам дали ще разбереш това. Но ето, дарявам ти моето Откровение. Той ти става приятел и съучастник дори в най-незначителните неща. Дори и там Той незабележимо те учи.

Живее в слято единство със своя Учител

След продължително обучение Учителят се обърнал към Своите трима любими ученика и ги попитал: „Кое според вас е най-важното за пътя към Учителя?“ Първият ученик казал: „Преданост, преданост, безусловна преданост“. Вторият казал: „Трябва да си концентриран изключително върху образа на Учителя“. Третият казал: „На всяка крачка трябва да си се слял със своя Учител и тогава ще бъдеш господар на всяка своя постъпка. А който е господар на постъпките си, той живее в слято единство със своя Учител“.

Моят Учител е по-древен от този кръговрат

Веднъж Учителят ми даде задача да размишлявам до брега на морето и да Му кажа какво съм видял. И бях потопен в размисъл, и дълго се взирах в себе си. И казах на своя Учител: „Видях, че морето е голямо, но не е безкрайно. Видях, че небесата са обширни, но не са древни. И видях пътя на водата и пътя на небесата. И узнах техния кръговрат. Но видях, че моят Учител е по-древен от този кръговрат. И видях, че Той ме води към Себе Си“.

Смирена внимателност

Откакто вървя към своя Учител, започнах да виждам, че всичко около мен е свещено, но прикрито. И разбрах, че дори и предизвикателствата са свещени, че дори и трудностите са свещени, че дори и страданията са свещени. Но аз узнах, че трябва да бъда много внимателен и така предизвикателствата очистиха ума ми, трудностите очистиха сърцето ми, страданията извисиха волята ми. Така се завърнах при своя Учител и Той ме попита: „Кое е това, което оцени най-много по пътя си към Мене?“ И казах Му: „Едно нещо беше само, Учителю. Тази смирена внимателност. Тя ми даде други очи. И така предизвикателствата дойдоха, но не ме уловиха. После трудностите дойдоха, но не ме оплетоха. После страданията дойдоха, но не ме заробиха. И казах си, Учителю, тази смирена внимателност е поглед древен.

Безкрайно Отдавание

Към своя Учител трябва да имаш само едно отношение. Към своя Учител трябва да имаш само едно разбиране. Към своя Учител трябва да имаш само едно и то е Безкрайно Отдавание. В това Отдавание Загадката ще изчезне, Тайната ще се отстрани и ще остане само Живот в Мистерията на Учителя.

Зад тях е Замисълът на твоя Учител

Няма по-дълбоко нещо от това. Няма по-чудно нещо от това и няма по-важно нещо от това да посветиш живота си на своя Учител. А когато го посветиш, не се страхувай нито от трудностите на живота, нито от страданията на живота, нито от тайнството на смъртта, защото те ще бъдат за теб само един полъх. Понеже зад тях е Замисълът на твоя Учител.

Да Му служа, докато се прекратят световете

Веднъж моят Учител ме извика при Себе Си и ме попита: „Кое е най-хубавото, което можеш да дадеш на своя Учител?“ Отговорих Му без колебание: „Да Му служа, докато се прекратят световете. А когато световете се прекратят, да продължа да Му служа“. И каза ми Учителят: „Вече не си ученик, а Син, осветен от Безкрая“.

Бъди верен като диамант

Живей и бъди верен като диамант на своя Учител. Що е диамантът? Що е това същество диамантът? Аз познавам това същество, познавам неговия път. Това същество е живяло само за една идея. Това същество е живяло с вяра и умирало с вяра за своята идея, докато станало диамант. Казвам: Диамантът показва пътя на ученика, който живее и умира за своя Учител. Когато ученикът стане диамант, той вече никога не умира, а само живее за своя Учител, защото диамантът означава Безсмъртието.

Завърнах се с изработено уединение

Това се случи в миналото. Моят Учител ми каза: „Иди в тази пещера и проживей там живота си“. И отидох там, и заживях. И бях далече от хората, далече от света. И общувах само със себе си, със своя Учител и с единствения ми гост – едно малко бръмбарче. То идваше често и аз го хранех. И така премина пълноценният ми живот. И се завърнах при своя Учител с изработено уединение. И погледнах над себе си, и видях чудна птица. А Учителят ми каза: „Това е твоят приятел от пещерата“.

Една е мярката за отдадения ученик

Има много видове ученици – предани, четящи, разговорливи, спорещи, търсещи, обичащи, увлечени, усърдни, но една е мярката за напълно отдадения ученик. Той е осъзнат служител. Той е толкова отдаден, че никое бедствие не може да го спре по пътя към своя Учител – нито вода, нито вятър, нито огън го спират, защото той носи в себе си друг елемент: елемента на Чистия Дух. Той е като птица, която прелита над трудностите и препятствията.

Аварота се развива малко по малко

Има Тайна, чрез която се отива при Учителя. Има чудна Тайна, чрез която се отваря пътят към Учителя. Къде се намира тази Тайна? Тя се намира вътре в нас, тя се намира в нашите Дълбини, но ние трябва да я развием в себе си. Древното име на тази Тайна е Аварота. Тя се развива малко по малко, с постепенни малки усилия, докато се превърне в Ключ. Аварота е Ключът на живота. Що е Аварота? – Волята.

Зад Себе Си стои пак Той

Мнозина се питат: „Що е Учителят?“ И тези, които Го познават, и онези, които не Го познават, все Го търсят, защото без Него ние нямаме придвижване в себе си. Що е Учителят? Казвам: Единствената Велика Реалност. Попитаха ме: „Но кой стои зад Него?“ Отговорих им: „Зад Себе Си стои пак Той, защото Той е Единственият Всеобхващащ“.

Да узнаеш своя път към Учителя си

Не е важно само да обичаш своя Учител. Не е значително само да търсиш своя Учител. Най-важното се състои в това да узнаеш своя път към Учителя си и да го извървиш докрай. Няма по-добро от узнатия и извървян път. Това е пътят, по който ще се слеем с Тайните на Учителя.

Учителю, бъди постоянно с мен!

Това се случи в миналото. Един път Учителят ни събра трима ученика на любимото ни място и попита единия ученик: „Какъв е твоят път?“ Ученикът отговори: „Искам да напусна учението“. А Учителят му рече: „От днес нататък си свободен. Но запомни: Ти можеш да бъдеш свободен, но не и да напуснеш учението, защото учението е навсякъде. То ще те учи по добрия път или по лошия път“. Вторият ученик попита: „Учителю, омръзна ми учението, защото има много правила и много закони. Дай ми краткия път“. И Учителят му каза: „Ето ти най-краткото: постоянно мисли за Учителя си и казвай: Учителю, бъди постоянно с мен!“ И аз видях, че след време този ученик се срасна с Учителя. И беше наречен той Нахавира – Срасналият се.

Има трудности, но няма прегради

По пътя към Учителя се върви. По пътя към Учителя се лети. Но понякога по пътя към Учителя се пълзи и лази. Да, за ученика има трудности, но няма прегради. Има съмнения, но няма спънки. Има бреме, но има и преодоляване. Веднъж Учителят ми каза: „Запомни: Вътре в бремето е самото освобождение, но трябва да го видиш“. И когато се научих да го виждам, вече нямаше бреме.

За своя Учител съм готов да умирам

Попитаха ме земните ми близки: „Какъв е този твой Учител и защо си губиш времето с него, и защо си му толкова верен? Аз знам, че земните хора не питат правилно. Те не знаят какво е вярност в другите светове и във всичките светове. Те не познават нито дори собствения си свят, нито собствения си път. За своя Учител съм готов и в този, и в другия свят да умирам. Така се научих да оживявам.

„Разкъсай лъвовете и ела отвън“

Това се случи в миналото. Бях наказан от властите несправедливо за едно престъпление. И властите ме заключиха в клетка с много лъвове. И дойде моят Учител до клетката, и каза ми: „Разкъсай лъвовете и ела отвън, чака ни дълъг път“. И понеже приех дълбоко тази мисъл, лъвовете се вцепениха. Само най-старият лъв ми посочи да си отворя вратата и ми каза: „Ти не си от света на живите, а от света на отвъдните. Върви си от нас“.

Безкрайно Благоговение, Пътешествие и Вдъхновение

Попитаха ме: „Какво е отношението ти към твоя Учител?“ Отговорих им: Безкрайно Благоговение, Безкрайно Пътешествие и Безкрайно Вдъхновение. Чрез Благоговението имам право да проучвам Дълбините на моя Учител. Чрез Пътешествието ми е позволено да открия Тайната Врата към моя Учител, а чрез Вдъхновението ми е дадено да премина през Вратата и да отида отвъд сътвореното и несътвореното – там, където е Мястото на моя Учител.

Господарят на Изначалното Състояние

Едно от най-хубавите неща е да се научиш да наблюдаваш своя Учител. Колкото повече Го наблюдаваш, толкова повече навлизаш в Изначалното Състояние. Що е Изначалното Състояние? Изначалното Състояние е нещо, което го няма в сътворените светове и което превъзхожда несътворените светове. Що е Учителят? Господарят на Изначалното Състояние. Господарят на Изначалното Състояние е Дарителят на Изначалното Състояние.

Портали към Неговата Скрита Древност

Едно от най-важните неща в живота е да умееш да слушаш Словата на своя Учител. Що са Словата на Учителя? Те са Портали към Неговата Скрита Древност. Който умее да слуша Словата на своя Учител, той странствува към Великата Древност, към Великото Изначалие. Който не умее да слуша Словата, той пътешествува в сътворени светове, които са отломъци от паднали древни светове.

Да разбираме Безмълвеността на Учителя

Едно от най-важните неща в живота е да любиш своя Учител. В Любовта към твоя Учител е скрито Откровението за твоя път. Това Откровение е безмълвно, то е отвъд думите. Нашият път към Учителя е повече безмълвен, отколкото мълвен. Ние трябва да се научим да разбираме Безмълвеността на своя Учител, защото това е пътят, чрез който да проникнем в Словата на своя Учител, в Словата – Портали.

Вече никоя сила не може да те спре

Да живееш за своя Учител, значи да Го видиш. Да видиш своя Учител, значи да преживееш нещо от Тайнството Му, от Скритостта Му. А щом си преживял нещо от Скритостта Му, вече никоя сила от този свят, нито от отвъдния не може да те спре по пътя към тази Скритост.

Преданост, Жертва и Неизменност

Това се случи в миналото. Повикал Учителят Своите трима любими ученици и ги попитал: „Кое е окото, което ясно вижда пътя си към своя Учител?“ Първият ученик бил много предан и казал: „Предаността, Учителю“. Вторият ученик бил много жертвоготовен и казал: „Жертвата, Учителю“. Третият ученик казал: „Великата Неизменност, Учителю“. Казвам: Това са три вида очи. И трите вида са правилни. Когато Предаността узрее, тя се превръща в жертва. Когато Жертвата узрее, тя се превръща във Велика Чистота, Висша Неизменност. Благословени са преданите, благословени са жертвоготовните и благословени са неизменните.

Познах, видях и осъзнах

В часове на изпитания познах пътя си към своя Учител. В часове на изкушения видях пътя си към своя Учител. В часове на бедствия осъзнах пътя си към своя Учител. В изпитанията израснах, като познах Неговата сила. В изкушенията израснах, като видях Неговата сила. В бедствията израснах, като осъзнах Неговата сила. Познах, видях и осъзнах. Познах себе си в Него, видях себе си в Него и осъзнах себе си в Него. Аз съм бил всякога част от Него. Ето защо Той ми подари да Го позная, да Го видя и да Го осъзная в себе си.

Азарава – Лицето на лицата

Има едно събитие в света. Има едно единствено реално събитие в света. Това събитие надминава всички други събития. Това явление е висша мярка. Кое е това изключително събитие? Това изключително събитие се нарича Азарава. Азарава означава да видиш най-дълбинното Лице на своя Учител. Това е Лицето на лицата. Това е наградата за живота на ученика. Това е спотаеният Облик. Това е подадената Ръка.

Когато ученикът се е докоснал до Азарава

Всеки ученик има дълъг път да извърви, докато стигне до Азарава – спотаеният Облик. И когато ученикът се е докоснал до Азарава, той вече е познал своя път към Безкрая на своя Учител. И всеки, който е тръгнал по този път към своя Учител, той е наистина благословен, защото кой друг път и кои други хиляди пътища могат да се сравнят с Азарава?

Да яде от трапезата на своя Учител

Благословен е този ученик, на когото е позволено да се моли и да се обръща към своя Учител. Благословен е този ученик, на когото е позволено да търси своя Учител, да изучава Словото Му и да търси потайния Му Облик, защото той е призован да яде от трапезата на своя Учител. Казвам: Тази трапеза е несътворена.

Единствената красота

Мнозина ме питаха: „Що е красивото в живота?“ Отговорих им: Има много красоти в живота, но само една е красотата – да видиш тайния Облик на своя Учител. Когато си видял тайния Облик на своя Учител, многото красоти си отиват, остава единствената красота, защото това, което си видял, е подадената Ръка за твоя вечен път.

Аз ще продължа да дишам в своя Учител

Питат ме: „Какво е за тебе твоят Учител?“ Той е въздухът в мен, който дишам. Питат ме: „Какво е за теб твоят Учител?“ Той е огънят в мен, който гори. Когато дойде времето въздухът да си отиде, аз ще продължа да дишам в своя Учител. Когато огънят на живота в мене изгасне, аз ще продължа да горя в своя Учител. Да познавам своя Учител, за мен означава да съм вечно влюбен в Скритата Незнайност.

Търси не за да познаеш, а за да се слееш

Много трябва да търсиш своя Учител, докато най-накрая Той ти покаже, че не можеш да Го намериш и откриеш. Но това показване е началото на запознанството. После следва ново търсене и ново неразкритие. И така, крачка по крачка, ти започваш да разбираш, че не можеш да Го познаеш, но че все повече се сближаваш с Него. И когато достигнеш до най-голямото Непознаване на своя Учител, ти вече си се слял с Него. И отново не Го познаваш, но Той се е познал в тебе. Ето колко красив е пътят на това чудно търсене. И затова казвам: Търси не за да познаеш, а за да се слееш. Познаването е повърхностно, а сливането е съществено.

Той вече е човек неизмерим

Който е видял Дълбината на своя Учител, той вече не е човек, той е Тайнство. Той вече е човек на Свободата, който е тръгнал по пътя към Върховната Свобода. Той вече е човек неизмерим. Само външно е човек. Вътрешно той вече е същество, движещо се към собствената си Древност.

Той е неизговорим

Трима ученици разговаряли за своя Учител. Първият казал: „Моят Учител е Светлина на Светлините, най-чудната Светлина“. Вторият ученик казал: „Моят Учител е Тайна на Тайните и Баща на Тайните“. Третият ученик казал: „Посветил съм си живота на своя Учител, но не Го познавам. Само знам, че Той е неизговорим, че Неговият Дом е Безмълвието“.

Осъзнах, че самият аз съм Мистерия

Когато за първи път срещнах своя Учител, разбрах вечния си път към Него. Когато за втори път срещнах своя Учител, узнах безкрайния си път към Него. Когато за трети път срещнах своя Учител, осъзнах, че самият аз съм Мистерия, която се движи по пътя на Неизразимостта. Що е Неизразимостта? Бащата на Мистерията.

Всяко препятствие те съгражда

Когато вървиш по пътя към своя Учител, всяко препятствие те съгражда, всяка трудност те очиства, всяко страдание те осветява. Когато не вървиш по пътя към своя Учител, всяко препятствие те ограбва, всяка трудност те изтощава, всяко страдание те заслепява. Казвам: Не е ли чуден пътят към Учителя?

Път величествен, уверен и безмълвен

Истинният път към Учителя е величествен, уверен и безмълвен. Този път е величествен, понеже е озарителен. Истинният път е уверен, понеже е оградителен. Истинният път е безмълвен, понеже е съхранителен. В този път малко говориш и много съхраняваш, малко говориш и много съблюдаваш. А който съблюдава, се извисява.

Ще се яви нов път с нова дълбина

Върви по пътя към своя Учител и не го извървявай, защото когато извървиш пътя, ще се яви нов път с нова дълбина. Когато извървиш и него, ще се яви древен път с древна дълбина. След тази древна дълбина отново ще има път – път на древното сияещо обновление.

Нещо от Неведомото се е вселило в тебе

Тайната на живота е да видиш своя Учител. Що е виждането на своя Учител? Това е да узнаеш своя път към Него и към Безконечността. А когато си узнал своя път към Него, все едно е с какви трудности и същества ще се срещнеш, защото нещо от Неведомото се е вселило в тебе.

Изпитанията са Замисъл

Минах през много трудности, през много страдания и през много изпитания. Чрез трудностите познах себе си, чрез страданията видях още по-ясно пътя към своя Учител, а чрез големите изпитания се слях с Него. Така узнах, че трудностите са радости, страданията са благословения, а изпитанията са Замисъл.

Този Лъч все още го нося в себе си

Някога в Древността живях в стара, стара пещера. Храната беше оскъдна. Студът беше силен и ме сковаваше. Опасностите бяха навред. Но молитвата ми беше усърдна, а Любовта ми към Учителя – неизменна. И един ден Лъч от Учителя огря сърцето ми. И видя ми се пещерата замък, и видяха ми се опасностите като мили същества. И видя ми се студът като благо явление. И минаха хиляди години, и този Лъч все още го нося в себе си. И попита ме един незнаен човек: „Какво нещо е твоят Учител?“ А аз му казах: Познаваш ли Лъча?

И смъртта няма да те спре

Вървиш ли по пътя към своя Учител, извърви го докрай. Нека трудностите не те спират. Нека страдания и мъчения не те спират. Нека мизерия и богатство не те спират. Тогава и смъртта няма да те спре.

По-ценен е от очите ми

Питат ме: „Какво представлява за теб твоят Учител?“ Казах им: По-ценен е от очите ми. По-скъп е от сърцето ми. По-нежен е от душата ми. По-съкровен е от диханието ми. И затова вложих Вдъхновение в сърцето си и чрез него ще прокопая и най-голямата скала и ще стигна до Учителя.

Видях всички слънца, събрани в едно

Когато видях за първи път лицето на своя Учител, видях всички слънца, събрани в едно; видях всички планини, събрани в едно; видях всички реки, събрани в едно; видях всички цветя, събрани в едно; видях всички очи, събрани в едно. И казах в сърцето си: Това е моят път, единственият ми път.

Всичко това съм готов да го пожертвам

Всичко в света ми е скъпо. Въздухът ми е скъп, водата ми е скъпа, пътят ми е скъп, животът ми е скъп и учението ми е много скъпо. Но всичко това съм готов да пожертвам за своя Учител.

Те образуват тесния кръг

В Древността Учителят имаше хиляди ученици. Мнозина Го четяха, мнозина спореха за Него. Мнозина Го разбраха, мнозина усърдствуваха. Но малцина се пожертвуваха за Него. Днес Учителят има отново хиляди ученици, но истинските са малцина. Те образуват тесния кръг.

Хатара – воля за своя Учител

Що са истинските ученици? Опора, опора за своя Учител. Чрез тази опора Учителят строи в световете. Що са истинските ученици? Мостове, мостове за своя Учител. През тях Учителят минава и оставя нещо от Себе Си. Що се иска от истинските ученици? Това, което се иска, е ежедневната Хатара. Що е Хатара? Воля за своя Учител.

Ахавира Морот Тахарая

Има едно Древно Предание. Има едно Древно Послание. Има едно Древно Изречение: Ахавира Морот Тахарая – Обичай Учителя си отвъд всички неща! Който е изпълнил това, не се заглежда в световете, а се завръща в своя Дом. Който не е изпълнил това, той става сътворен.

Усърдието е създателят на Вратата

Да живееш за своя Учител, то е смисълът. Да умираш за своя Учител, то е да поразяваш смъртта. Да работиш за своя Учител, то е смисълът. Да проникваш мрака заради своя Учител, то е високо Посвещение. Що е усърдието? То е придобиването на онази сила, която пробива мрака на световете и открива Вратата към своя Учител. Усърдието е създателят на Вратата.

Всяко препятствие става Врата към Учителя

Има едно нещо, което трябва да създадем в себе си. Има едно нещо, което е наш Древен Дълг. Има едно нещо, което трябва да образуваме в себе си. Това нещо е Мерохима – Вдъхновението. Образуваме ли го в себе си, тогава всяко препятствие става Врата към Учителя. Тогава всяка трудност става Благо, а всяко страдание става Око, през което виждаме Замисъла на своя Учител.

Учителят с нищо не може да се сравни

Може ли да се сравни Учителят с въздуха и диханието? Може ли да се сравни Учителят с живота и смъртта? Може ли да се сравни Учителят с красотата на океана и с величието на небесата? Може ли да се сравни Учителят с Вечността и дори с Безкрая? Казвам: Учителят с нищо не може да се сравни.

Най-големият дар на живота

Знаете ли кой е най-големият дар на живота? Най-големият дар на живота е да имаш Учител. Да имаш Учител, то е Древен Съюз, Съглашение. Да имаш Учител, то е старият път, който трябва да бъде извървян по нов начин. Да имаш Учител, то е Високо Благоволение, защото Учителят сам е избрал да слезе в определена близост с теб.

Най-доброто в живота ти

Кое е най-доброто, което можеш да направиш в своя живот? Най-доброто, това е да посветиш живота си в издирване на своя специфичен път към Учителя си. И после да извървиш този път докрай. Това го наричам велико посяване. А що е велико посяване? Велика жътва. То е Оживление в Учителя отвъд живота и смъртта.

Потаен Лъч от Учителя ще бъде спуснат

Всеки ученик трябва да си създаде един изключителен път към своя Учител. Този път трябва да е съставен от Любов и Усърдие. Щом основата на пътя е Любов и Усърдие, ученикът ще пробие света, ще пробие всяка трудност, защото потаен Лъч от Учителя ще бъде спуснат връз него, понеже Учителят никога не отказва на Любовта и Усърдието.

Той ще те отведе в Скритото Си Място

Никога не позволявай на света да те отклони от пътя към твоя Учител. Никога не позволявай нито на живота, нито на смъртта да те отклонят от пътя към твоя Учител. Ти си роден, за да израснеш в една по-голяма степен на познание на своя Учител. И когато Го познаеш, Той ще те отведе в Скритото Си Място – Мястото на Мистериозната Безкрайност.

Учителят е Еликсирът на Безкрая

Питат ме: „С какво сравняваш своя Учител?“ Казвам: Не мога да Го сравня с живота, защото Учителят е по-скъп от живота. Смъртта ми е близка и чудна и макар че тя ми дава свободата, не мога да я сравня с моя Учител. Небесата са величествени, но те са само Нозете на моя Учител, те са подножия. Мога да сравня моя Учител само с Безкрая, но никога няма да Го заменя за Безкрая, защото Учителят е Еликсирът на Безкрая.

Да ни доведе до чудната лекота

Тежък е пътят на ученика. Тежкият път е благословен път. Благословеният път е лек път. Чрез тази лекота всякога можеш да живееш в своя Учител. Нека пътят е тежък, но да ни доведе до чудната лекота!

Което видях в Учителя, никъде го няма

Питат ме: „Какво ще кажеш за своя Учител?“ Отговорих им: В света има много красота – изгревът, залезът, уханието на розата, величието на планината, чудните вълни на морето, полетът на катеричката, грижата на мечката. И в другия свят видях много красоти. Но това, което видях в Учителя, никъде го няма. Когато видях Тайната на Учителя, узнах, че красотата няма да спаси света. Казвам: Само който е видял Тайната на Учителя, ще се спаси.

Зад бащата и майката

Ако мислиш, че твоят баща и твоята майка са реални, значи да не познаваш Учителя. Ако мислиш, че водата, която те чисти, е реална, значи да не познаваш своя Учител. Ако мислиш, че слънцето, което те грее, е реално, значи да не познаваш своя Учител. Зад бащата и майката, зад водата и слънцето стои един малък лъч на Учителя. И ако ти не Го познаеш, защо ли си странствал в света?

Докоснал се е до сърцето на своята Безкрайност

Който е намерил своя Учител, той е намерил нещо, което го няма в творението. Който е намерил своя Учител, той е намерил нещо, което го няма в отвъдното. Който е намерил своя Учител, той се е докоснал до сърцето на своята Безкрайност и до душата на една друга, скрита Безкрайност, в която живее Учителят.

Не слънцето искам да ме грее, а моят Учител

Моят Учител е повече от майка и баща. Моят Учител е повече от небеса и рай. Моят Учител е повече от слънцето. Ето защо не слънцето искам да ме грее, а моят Учител. От опит знам, че раят и небесата не са ме завели при Учителя. От опит знам, че адът и смъртта ме заведоха при моя Учител. В рая и небесата забравих своя Учител, но в ада постоянно си спомнях за Него и си Го възстанових. Днес вече мога да кажа, че дори да ми дарят рая и небесата, те няма да объркат моя път.

В ада познаваме истинския си път

След като преминах през много изпитания, днес мога да кажа, че раят вече не ме обърква, небесата вече не ми пречат, адът ми е приятен, защото в него познах своя Учител. И ако днес адът отново дойде върху мен, ще му кажа: Вече знам, че си ми скрит приятел. Казвам: Адът е свещено място, в което познаваме истинския си път към своя Учител.

Мисли, чувства и постъпки от Свободата

Трябва да преодолееш себе си. Трябва да преодолееш своите мисли, чувства и постъпки. И когато ги преодолееш, тогава ще се яви Учителят. И тогава отново ще имаш мисли, чувства и постъпки, но те няма да са от света. Те ще са от Свободата, от Безкрая и от Мистерията.

Себепознание във високо измерение

За да разбереш своя Учител, първо трябва да разбереш себе си. После ще се явят и ще се случат изпитания, при които няма да познаеш себе си. И ако при тези изпитания останеш верен на своя Учител, отново ще познаеш себе си, защото Учителят в тебе се е познал. Това се нарича себепознание във високо измерение.

Моето оръжие е Благоговението

Колко прераждания трябваше да извървя, за да разбера, че моето оръжие е Благоговението. Колко прераждания трябваше да извървя, за да разбера, че Благоговението ми трябва да е насочено изцяло към Учителя. И когато разбрах това, и когато го приложих, Мистерията на Учителя ми стана все по-неясна и все по-близка.

Златните три правила

Когато вървиш към своя Учител, следвай златните три правила: Колкото по-лош става светът и всичко наоколо, толкова повече подобрявай себе си; изпълвай се с доброта, външна и вътрешна, но дръж повече на вътрешната, скритата доброта. Второто правило е: Колкото по-неразумен става светът, толкова по-разумен ставай ти; дори се стреми да придобиеш Свещения Разум. И третото правило е: Колкото повече се увеличават разочарованията отвън, толкова повече утвърждавай Любовта в себе си отвътре. Нека Любовта да е отвътре, а разочарованията да са като птици отвън.

Работи с чудото на усърдието

Когато следваш пътя към своя Учител, работи колкото можеш повече с чудото на усърдието. И когато върху тебе връхлитат най-лошите и черни настроения, покажи им тайното лице на усърдието. И тези настроения-същества, които дори да са като хиляди птици, само един камък може да ги разпръсне. И този камък е тайната на усърдието.

Ал Марахия – Великата Птица

Помня случай от древни времена. Един ученик на Учителя беше окован във вериги и беше хвърлен безпомощен в една пещера. Той никога не каза защо. През цялото време се молеше Учителят да го направи птица. И паднаха външните вериги, и паднаха и вътрешните вериги. И полетя този ученик с полет чуден, с полет от Безкрая. И беше наречен той Ал Марахия – Великата Птица. Днес Ал Марахия познава само Свободата, защото никога не е ценял робството.

Щом всичко осмисляш

Вървиш ли по пътя към своя Учител, всичко се осмисля. Трудностите, които идват при теб, се осмислят. Страданията, които идват при теб, се осмислят. Радостите, които идват при теб, се осмислят. Скърбите, които идват при теб, се осмислят. Щом всичко осмисляш, прав е пътят ти към твоя Учител. Ще дойде ден, когато ще осмислиш и мрака и той ще ти каже: Кажи какво искаш от мен, почитаемий.

На който не се дават падения, не може да израства

По пътя си към своя Учител много пъти пропадах. И в тези пропадания виждах все по-ясно пътя си и извисяването си. Така разбрах, че на който не се дават падения, не може да израства. И днес вече от опит мога да кажа: Странни приятели са паденията. Колко пъти те ми подаваха ръка, за да стигна до своя Учител. Казвам: Паденията не са дар за всеки, а само за Търсача.

Получават за награда голямата скръб

Живях много дълго в щастие. И така от опит узнах, че щастието е много прикрито проклятие, защото то те отделя от Учителя. Учителят никога не се занимава с щастливи хора, защото те не са Търсачите на пътя. Търсачите вървят по път, по който получават за награда голямата скръб. Но тази скръб не заслепява човека като щастието. Тя е честна към Търсача и тя му казва: Ще те отделя от кошмара на щастието и ще те заведа на мястото, където живее Учителят.

Ясното Незнание

Изследвай, изследвай дълбоко себе си. Прокопавай, прокопавай дълбоко себе си, докато стигнеш до Тайната на Незнанието. Тогава ще дойде Учителят, ще те благослови и твоето Незнание ще стане ясно. Който е станал притежател на Ясното Незнание, той е получил нещо от Древното Благоволение – Сиянието.

Армия от тъмни сили

Понякога по твоя път към Учителя застават многобройни същества. Някога това може да бъде армия от тъмни сили. Не можеш да ги победиш, не можеш да ги поразиш, но не можеш и да ги заобиколиш. Какъв е пътят тогава? Пътят се нарича Любов към Учителя. И тогава не си ги победил, не си ги покорил, не си ги заобиколил. Просто си минал покрай тях.

Ти си предаността, Той е грижата

Къде е Тайната на живота, къде е решението на живота? Тайната на живота е скрита в голямата преданост. Когато си толкова предан, осъзнай, че предаността е висша практика. Когато си предан на своя Учител, Той поема грижата за теб, Той започва да се грижи за теб дори и в малките неща. Ако ти си предаността напълно, тогава Той е грижата.

Тайнство, изработено от Древен Пламък

Може ли да се постигне себепознание в един живот? И може ли да се познае Учителят в един живот? Може, но зависи по кой път вървиш. Всичко зависи от твърдия избор. Ако ти си направил твърдия избор, тогава само едно единствено качество е необходимо и това е Халама – Усърдието. Що е Халама? Тайнство, изработено от Древен Пламък.

Умирал съм за своя Учител и за Истината

В миналото съм умирал за своя Учител, а сега живея за Него. В миналото съм умирал за своя Учител, а сега Той ръководи и наставлява моята Безкрайност. В миналото съм търсил Истината, в миналото съм умирал за Истината, а сега нито я търся, нито умирам за нея. Сега я живея, сега я преживявам, сега тя ми е Дар.

Върви към Сърцевината на своя Учител

Има Древен път, който е съхранен дълбоко в ученика. По този път всичко може да бъде одухотворено и осветено. Това става, когато ученикът е предаден изцяло на своя Учител. Когато ученикът посвещава всяка работа и всяко действие на своя Учител, тогава той върви от духовност към Сърцевината на своя Учител, към Неговата Мистерия.

Авахира Марахот – Събирай си мълчание

Веднъж попитах моя Учител: „Учителю, кажи ми най-доброто, което мога да направя със себе си“. А Той ми каза: „Изпълни Древното правило: Авахира Марахот – Събирай си мълчание“. И мина много време, и узнах Тайната на това правило. Първо, само разумният може да събира мълчание. Второ, когато мълчанието е събрано, то се превръща в Мистично Око. И трето, това е Окото, което видя своя Учител.

Запали си свещ в сърцето

Веднъж попитах своя Учител: „Учителю, кой е най-хубавият метод на очистването?“ Учителят ми каза: „Ето метода: запали си свещ в сърцето и нека там да гори постоянна Любов към твоя Учител и към Истината. Поддържай тази свещ с мисъл и представа. И ще дойде ден, всяко зло ще изгори на тази свещ. А когато злото изгори, ти ще останеш насаме със своя Учител, защото тази свещ е била крепост на Огъня, крепост на Любовта. Сърце, горящо за своя Учител, е всякога запалена свещ. И когато това сърце призовава своя Учител, Той идва неведомо“.

Той вече е част от боговете

Веднъж попитах Учителя: „Учителю, що е преданост?“ И Учителят ми каза: „Предаността е всичко. Който е постигнал истинската преданост, безусловната преданост, той вече не е част от света, той вече не е част от хората. Той вече е част от боговете, част от древния народ. Предаността е вървеж към чистата Древност“.

Бездната те е докоснала

Веднъж попитах Учителя: „Учителю, що е самата Любов?“ И Учителят ми отговори: „Когато имаш тази истинска Любов, умът и тялото са вече без значение, те отсъствуват. Останало е само едно: пречистената духовност. А тя е знак, че Бездната те е докоснала. И тогава всяко нещо, което докосваш, е поздрав от Бездната – нещо от Бездната участва. Така се проявява Безкраят“.

Има едно чудо в човека

Има едно нещо, което е чудо в човека. И това е потайният избор. Който е избрал единствено Истината, той ще бъде заобграден и отвън, и отвътре със заблуждения. Но Истината ще го освободи постепенно от всяко едно заблуждение, защото който е избрал Истината, той е избрал своя Учител. И той живее във Волята, която е отстранител на всичко.

Тайната на увяхналото цвете

Всеки ученик обича цветето, когато се разцъфтява, но моят Учител ме научи да обичам увяхналото цвете. Всеки ученик обича дървото, което се разцъфтява и носи плодове, но Учителят ме научи да обичам корените. Всеки ученик обича живота, но Учителят ме научи да възлюбя тайната на смъртта. И когато я възлюбих, смъртта ми показа врата към другия живот, към Безсмъртието. Така узнах защо мъдрите обичат увяхналото цвете. Но не за всеки е тази тайна.

Културата на знанието и културата на Любовта

Още от древни времена Учителят ми обясни и каза ми: „Сине Мой, има две култури – културата на знанието е културата на падението, пази се от нея. Културата на знанието е стара, стара, черна култура. Тя отдалечава човека от неговия Учител. Изучавай само едно – културата на Любовта. Тази култура ще те освободи от падението на знанието и ще те заведе в познанието на същността. И тогава ти ще виждаш нещата с ясен поглед, защото културата на Любовта дарява яснота“.

Методът на скалата

– Учителю, кажи ми как така се случи в Древността, че Старците оцеляха, когато Всемогъщият Хаос се развихри? – Да, Сине Мой, това е древна тайна, но аз ще ти кажа нещо от нея. Ние тогава използвахме метода на скалата. И когато ти събереш цялата си Любов на едно място, при което смирението е отдолу, благоговението е отгоре, а Любовта е в центъра, тогава ти ставаш скала. В оная Древност скалите бяха пощадени от Мистерията, а другите се отделиха от Мистерията и се превърнаха в светове, в съзнания. Те нямаха в себе си скалата, нямаха Дух и от Мистерията им бяха дадени светове да се учат и когато узнаят тайната на скалата – да се завърнат.

Той вече е Ахарор – Орел

За да достигнеш до своя Учител, трябва да стигнеш до пълно разгръщане на своята преданост. Когато твоята преданост стигне до пълната зрялост, Учителят ще ти отвори врата, врата към Тайната на Своето Сърце. Който се е докоснал до тайната на това Сърце, той вече не принадлежи на световете. За такива същества в Древността се е казвало: Той вече е Ахарор – Орел. Другото значение на думата Ахарор е Свободен, или Духовна Птица.

Великолепие – това е Учителят

Да умираш за света, това е заблуждение. Да живееш за света – това е илюзия. Живей единствено за Учителя – Образа на Истината, защото който е познал тази Истина, се освобождава от живота и смъртта. Принадлежи му единствено Безкраят. В Безкрая няма живот и смърт. Има само Дух, Свобода и Великолепие. Що е Великолепие? Това е Учителят.

Това е скритата цел на живота

Живял съм за своя Учител и умирал съм за своя Учител. Бил съм верен и неверен на своя Учител. Но когато Пътят ме научи на себе си, аз станах нито верен, нито неверен. Аз станах неизменен. Да бъдеш неизменен на своя Учител, това е скритата цел на живота.

Велика отдаденост на своя Учител

Има само един живот и той е странен и чуден. И този живот е Великата отдаденост на своя Учител. Този живот е едно постепенно излизане от границите на тялото. Това е наречено преданост.

Има само един миг

Има само един миг, има само един ден, има само един живот. И ако ти си посветил живота си на своя Учител, тогава този миг е на Учителя, този ден е на Учителя и този живот е на Учителя. Щом така живееш за своя Учител, тогава смъртта е чисто завръщане в своя Учител. Тогава Учителят те разтваря в Себе Си и те взима в Своето тайно Сърце, в Своя таен Дом, защото връзката между Учител и ученик е сърце със сърце.

Реалност, която няма реална вътрешност

Когато ти си човек, ти си реален, ти си външен. Когато ти си ученик, ти си нереален, ти си вътрешен. Що е човекът? Движение в реалността и умиране в невежество. Що е ученикът? Движение в нереалността и завръщане в своя Учител. Що е нереалността? Скритата Реалност, скритата Несътвореност. Ако тя не съществуваше, нямаше да има изход. Що е човекът, който няма Учител? Това е една външна реалност, която няма реална вътрешност.

Най-голямата ми радост

Дълго време странствувах в себе си, докато открия най-голямата си радост. И тази радост е да бъда ученик, а не човек. Що е човекът? Същество на лъжата. А лъжата е стара, стара сделка с тъмнината. Освобождението от тази сделка се нарича пътят на ученика, защото ученикът избира Учителя за свой наставник, а не света, докато хората без Учител остават в собствената си пустиня. Ето защо голяма е радостта ми от това, че съм ученик и че открих своя Учител.

Изтръгва си крила от тази тъмнина

Пътят на ученика също е труден. Той също минава през мрак. И докато обикновеният човек минавайки през този мрак, си остава в тази тъмнина и дори се утвърждава в нея, то ученикът минавайки през Голготата на мрака, си изтръгва крила от тази тъмнина, защото е ученик, защото е избран, защото Учителят бди над него и защото Учителят му дарява нещо от Себе Си, нещо от зрението на Мъдростта. О, хора, хора, как искам да не сте човеци, а да сте ученици, защото без Учител животът е странствуване от тъмнина в тъмнина. Да имаш Учител, това означава тъмнината да е прояснена. И само тогава можеш да видиш Великата и Безмълвна Усмивка на своя Учител. Мракът никога не е устоявал на тази Усмивка, защото преди да е съществувал мракът, тази Усмивка е била.

Истинският ученик няма сърце

Какво има истинският ученик в себе си? Истинският ученик няма сърце. Той го е отдал на своя Учител. Истинският ученик няма ум. Той го е отдал на своя Учител. Истинският ученик няма воля. Той я е отдал на своя Учител. Тогава какво има истинският ученик в себе си? Истинският ученик има в себе си само Учителя – тайното оръжие на живота.

Изначално отношение към своя Учител

Веднъж Учителят събра Своите трима ученици и ги попита: „Кое е най-мъдрото в живота?“ Първият каза: „Да имаш истински познания“. Вторият каза: „Да имаш искрена преданост към своя Учител“. Третият каза: „Не искам знания и не искам преданост. Искам да имам само едно: отношение към своя Учител, Изначално отношение“.

Била ти е подадена най-древната Ръка

Стремиш ли се непрестанно към своя Учител, в теб ще узрее смирението. Когато смирението узрее, ще дойде Видението. Когато Видението узрее, ще видиш Пустотата. А когато Пустотата узрее в теб, ще видиш, че ти е била подадена най-древната Ръка – Ръката на Учителя.

Да живее единно със своя Учител

На едно единствено нещо се учи ученикът. Той се учи как да живее единно със своя Учител. И когато се научи как да живее единно със своя Учител, тогава те стават Цялост – единна, древна Цялост. Тогава ученикът става древен като своя Учител. Така древностите се сливат и те стават мистично единни във всички времена и отвъд времената.

Те се превръщат в една съвършена Цялост

Когато ученикът достигне до сливане със своя Учител, те се превръщат в една съвършена Цялост и тогава душата на Учителя слиза в сърцето на ученика и се проявява. Така ученикът става душа на учението и продължител на учението, защото това е Воля на Учителя. Учителят е гласът, ученикът е звукът. Всеки ученик е особен звук на своя Учител. Всички звуци са тайни на Неговия глас.

Събрах целия си устрем

Това се случи в моето минало и преживях го. И бях поставен в силен, силен мрак. И той ме обгръщаше отвсякъде – и отвън, и отвътре. Но аз чух дълбинния глас на Учителя в себе си. Каза ми: „И Сине Мой, даде ти се мракът – най-великият и тайнствен дар. Но ти си създай криле“. И разбрах вътрешно, че крилете – това е моят устрем. И събрах целия си устрем, и мракът засия. И узнах: това засияване беше тайнствената Усмивка на моя Учител. И друг път в миналото си съм попадал в мрак, но не бях виждал тази Усмивка. Но дойде ден, когато успях да създам своя устрем, защото моят Учител дълго ме подготвяше, за да ме научи. Сега вече и мракът ме познава, защото познах своя Учител и своя устрем.

Птица, която се завръща в своето гнездо

Истинският ученик е избрал твърдо пътя си към Учителя. Така той осъзнава и вижда все повече Безсмъртието. А който осъзнава и вижда това, той облекчава бремето си в света. Той става лек, ефирен, духовен. Така той става птица, която се завръща в своето гнездо.

Учителят е вечната посока

Ето що е единственият път: да вървиш неотклонно към твоя Учител. Можеш да се забавиш в пътя си. Можеш да се ускориш в пътя си, но никога не трябва да спираш, защото Учителят е вечната посока, вечното убежище и тайнствената опора.

От Безсмъртие към Мистерия

Най-великият дар в живота е да си познал своя път и своя Учител. Да си познал своя път, значи да вървиш към Безсмъртието, а да си познал своя Учител, то е движение от Безсмъртие към Мистерия. Дълбините на Мистерията се разкриват само на безсмъртните. Те ще видят неща, които са отвъд живота и смъртта. Те ще видят нещо, което е по-дълбоко от Несътвореното. Само за тях е подготвено Откровеноведение.

Великият Дар

Този, който върви по пътя към своя Учител, на него му е даден Велик Дар, на него му е дадено правото да търси своя Учител, да Го познава и дадено му е позволение по този път да открие собствената си вътрешна реалност. Ето това позволение наричам Великият Дар.

Този път е благословен със своя край

Когато ученикът е призован по пътя към своя Учител, то ученикът е призован в Тайната на пътя. Що е пътят на ученика? Това е труден път, това е трънен път, но този път е благословен със своя край, който е мистичен изход от страданието. На тези от света не е даден този изход, защото това е определено само за пътя на ученичеството.

Извървях го, изстрадах го, преживях го

Аз извървях своя път към своя Учител. Извървях го, изстрадах го, преживях го. И този път постепенно ме освети. И сега аз познавам само едно – лекотата, защото Учителят ми показа Усмивката на Бездната, Усмивката на Безкрая.

Силата, която ще разтопи камъка

Едно нещо е съществено, едно нещо е важно, едно нещо е дълбинно и то е постоянната преданост. Тя е капката, която ще изрови камъка. Тя е мечът, който ще пробие камъка. Тя е силата, която ще разтопи камъка, както слънцето разтопява леда. А когато ледът се разтопи, ще остане само чистата вода. Що е чистата вода? Това е срещата с Учителя лице в лице.

Търсачът става узнавач

Първо, търси своя път. Второ, узнай своя път. И трето, извърви своя път. Така ни е повелил Учителят. Първо, ученикът е търсач. По това той се отличава от човека. Второ, търсачът става узнавач. По това той се отличава от човека. Узнавачът е открил път, по който да върви, докато човекът следва себе си и стария си път. Узнавачът е открил новото в пътя си и той става извървител на този път. Извървителят ще срещне своя Учител.

Вратата към всички Мистерии

Пътят е път, когато си предан. Предаността е преданост, когато си Любов. Любовта е Любов, когато е Мъдра. А когато Мъдрото начало е дошло в ученика, той вижда в своя Учител Вратата към всички Мистерии.

Има едно оръжие в живота

Има едно оръжие в живота, което се справя със стария път, пътя на нашето минало. Има едно оръжие в нас, което ни извежда към новия път, пътя към Учителя. Това оръжие е древно вродено в нас. То е безусловно и неумолимо. Това оръжие е непрестанната молитва. Това оръжие вижда Учителя, слива се с Него и след време изчезва в Него.

Във Висшата Тишина

Пътят на истинския ученик е от разумно говорене към безмълвно говорене и от безмълвно говорене към Висша Тишина. Разумното говорене е началото на пътя. Безмълвното говорене е насоченост към Вечността, а Висшата Тишина е поглед към Безкрайността. В разумното говорене ти събираш себе си. В безмълвното свещено говорене ти образуваш себе си като Вечност. А във Висшата Тишина ти преодоляваш и Вечността, и себе си и в тебе изгрява Учителят.

От изпитанието ще се роди Вдъхновението

Ученикът се движи от трудности към изпитания, от изпитания към Вдъхновение и от Вдъхновение към Сливане с Този, Който го е вдъхновил. От трудностите ще се роди изпитанието. От изпитанието ще се роди Вдъхновението, защото в изпитанието е скрит еликсирът на Вдъхновението, а във Вдъхновението е скрит еликсирът на Общението. От това Общение постепенно се заражда Сливане с Учителя и Изчезновение в Учителя. Пътят на ученика е Вдъхновението, а не вярата. Вдъхновението е пътят на Любовта. Вярата води до обединение с Бога, но не до Сливане. Вдъхновението, което ученикът си изработва, води до сливащата се Любов.

Има едно царство в човека

Има едно царство в човека и то е отвъд всички църкви, религии и учения. Има едно царство в човека, което е същностно. И то е предаността към Учителя. Който е осъзнал и избрал тази преданост, той е бил призован от Истината да я последва. Учителят се открива по пътя към Истината.

Може да създаде Учителя в себе си

Кое е важното в пътя на ученика? Казвам: Ученикът трябва да има контрол. Когато ученикът има контрол, той има в себе си Дух. Когато ученикът няма контрол, той има в себе си духове. Колкото повече контролираш себе си, толкова повече имаш Духа, който те води в Учителя. Контролът е великата наука на живота. Който има контрол, може да събере Учителя в себе си. Който има контрол, може да създаде Учителя в себе си.

Когато си на Голгота

Ученикът трябва задължително да върви по път, по който да се научи да стане господар на себе си. Докато ученикът върви по този път, му се помага. А когато ученикът стане господар на себе си, той вече помага. Що е да си господар на себе си? То е следното: то е, когато си в трудност, да се усмихваш; когато си в нервност, да си спокоен; когато си в мъчителност, да си благ; а когато си на Голгота, да си мистичен.

Съкровената Тайна на моя живот

Дълго време търсих в себе си най-искреното желание, най-разумното желание. И това желание се оказа Съкровената Тайна на моя живот. Най-накрая узнах, че това е желание за Сливане с моя Учител. Така открих Вечността си, Безкрая и Свободата. Казвам: Сливането е Тайната на живота.

Той е неотделима част от Тайната на Учителя

За този, който се е отдал на своя Учител, не съществуват нито този, нито другият свят. Дали ще е в този или в другия свят, той знае само едно: да работи за своя Учител. Той познава това, осъзнава това и върши всичко за Него. Той е неотделима част от Тайната на своя Учител.

Което е между приятното и неприятното

За този, който се е посветил на своя Учител, предстоят две неща: да преодолява неприятното и да се справя с приятното. Така ученикът изработва в себе си това, което е между приятното и неприятното. Древните са наричали това Еликсирът на живота.

Упорствувай като постоянната капка

Когато вървиш по пътя към своя Учител, упорствувай като постоянната капка. Постоянно падай върху твърдия камък. И ще дойде ден, когато през камъка ще потече Прасветлината. И тогава ще видиш пряко своя Учител, без посредници и без нужда от светове.

Търпеливо слънце всред облаците

И случи се в миналото, и бях обсебен от голяма трудност. Бях уловен от много врагове, които ми даряваха тъмнината си. И тогава попитах Учителя си какво да сторя. И Той ми каза: „Няма нужда нищо да сториш. Само дълбоко осъзнай едно: че си търпеливо слънце всред облаците“. И аз узнах: че какво значение имат облаците за слънцето. Почаках ги и те се разпръснаха в собствения си мрак.

Тайно превъзходство над нещата

Когато си в трудност, не възприемай трудността. Когато си в радост, не възприемай радостта. Възприемай само своя Учител и Той ще те спаси от трудността и от радостта. И когато се научиш навсякъде и във всичко да виждаш само Него и единствено Него, тогава ще имаш Ключа. А който има Ключа, тогава трудността не го тревожи и радостта не го радва, защото Ключът е тайно превъзходство над нещата.

Страшна е предаността на ученика

Страшна е предаността на ученика. Тя е меч, който разсича скалата. Тя е меч, който разсича водата. Тя е меч, който разсича огъня. Тя е меч, който разсича мрака. И когато голямото изпитание обсеби ученика, ученикът казва на изпитанието: „Изпитвам състрадание към теб, защото не е ли жалка твоята сила срещу тайнството на моя дух?“

Съкрушили са и смъртта, и безсмъртието

Ученикът върви по своя тих и величествен път. Този път е невидим, необозрим и ясен. Той е поставен в ученика от Древността. Този път е неумолим. По този път ученикът съкрушава земята, стихиите на природата и небесата. Но има и такива ученици, които са съкрушили и смъртта, и безсмъртието. Те живеят в Мистериозната Безкрайност на Учителя.

Неговата посока е пътят към Учителя

Силата на истинския ученик е в това, че той е предан. Когато му се случват тежки събития, той е предан. Когато не му се случват събития, той е възходящ, защото неговата посока е единствено пътят към Учителя. Който живее така, той се завръща при своя Учител, а другите се завръщат в света.

Слава на трудностите

Когато идват трудностите в пътя на ученика, то е Благоволението на Учителя, защото само чрез трудностите ние ставаме духовни. Трудностите са път, в който ученикът призовава своя Учител и оживява в Него. Там, където няма трудности, няма оживяване, няма одухотворяване, няма Благоволение. Там, където няма трудности, продължава да цъфти старото мислене, болното мислене. Казвам: Слава на трудностите, защото те ни спасяват от духовното умиране, от умирането в себе си.

Ще видиш, че е нямало път

Когато вървиш по пътя към своя Учител, извърви го докрай. Когато го извървиш докрай, отново се върни на пътя. Така ще се възраждаш все повече в пътя, докато един ден се слееш със своя Учител. Когато се слееш със своя Учител, ще видиш, че е нямало път. Това е бил Учителят, Дълбината, Пустотата. И ти си бил част от тази Пустота, която се е завърнала.

Аз съм част от Неговата Тайна

Изгубих се в своя Учител, защото Той ме намери. И понеже ме намери, Той ме призова. И понеже ме призова, Той ме научи да работя за Него. И понеже ме научи да работя за Него, сега аз съм част от Неговата Тайна, от Неговите Крила. И сега летя в единство с Него, защото така Той е пожелал.

Да си извикан отвъд света

Има ли нещо по-хубаво от това да си призован от своя Учител за Неговото дело? И казвам: Що значи да си призован? Призоваване – тази дума е древен символ и означава да си извикан отвъд света, да си изтеглен отвъд себе си, да си избран да станеш част от Учителя. Това го наричам най-големият дар, а трудностите са само капки в океана на Учителя. Той умее да ги озарява.

Никой не може да го спре

Когато посветиш живота си на своя Учител, тогава придобиваш все повече простота. Що е простотата? Яснота. Що е яснотата? Простота, която е осветител на Древния път. Простотата е господар, който никой не може да управлява. И затова който е тръгнал към своя Учител, никой не може да го спре.

Той работи за тайния си ден

Който се е посветил на своя Учител, той работи за тайния си ден. Що е този таен ден и от какво е съставен той? Той е съставен от простота и чудност. Този ден е явление, защото е докоснат. В този ден се случва само преображението. То извира изотвътре и се случва завинаги. Всеки избран ученик се домогва до този ден.

Бях изумен за вечни времена

Когато видях Тайната на своя Учител, бях изумен за вечни времена. Когато видях Тайната на своя Учител, аз избрах пътя към тази Прасветлина завинаги, защото знаех, че щом съм избран, аз съм сроден с Тайната на своя Учител. И нищо, че се движа от тъмнина към светлина. И нищо, че пътят понякога е осеян с трудности. Аз знам, че съм избран, и пътят ще бъде извървян. И така дойде денят, в който станах свободен като Птицата Хатар – Птицата Вятър.

Отдава почит само на Ахавария

Отдаденият на своя Учител – ето великото дело. Отдаденият на своя Учител – ето кой ще преодолее света. Тези, които не знаят кой е най-древният Дар, нека сега да узнаят, защото това е Ахавария – Отдадеността. Великото Древно Начало отдава почит само на Ахавария – на Себе Си.

Който има това търсене, е призован

Първо преброди себе си и открий кое е твоето най-голямо търсене. Ако твоето най-голямо търсене е Учителят, тогава е все едно каква е съдбата ти, какво е влиянието на звездите и какво е влиянието на мрака, защото съдбата ще бъде озарена, звездите ще замлъкнат, а мракът ще бъде просветлен. Този, който има това търсене, е призован.

Мерухима – Древната Пътека

Разумният става търсещ. Търсещият става работлив. Работливият става вдъхновен. Вдъхновеният – що е той? Мъдрите са наричали това Мерухима – Древната Пътека. Кой може да устои на Мерухима, след като в Древността самият мрак е отстъпил?

Който следва Истината

Който следва Истината, и Учителят го следва. Който познае Истината, и Учителят го познава. Следвай пътя си, следвай дълга си, следвай сърцето си и ще пристигнеш при Него, без да те забележат.

В Учителя има и скрита Скритост

Ние странствуваме в себе си, докато се открием. Щом се открием, започваме да странствуваме в Учителя. Щом странствуваме в Учителя, Той ще ни се открие. Той ще ни се открие явно, а ние ще Го разберем скрито. Явна е Скритостта на Учителя към нас, но в Учителя има за нас и скрита Скритост. Ето защо Той е скъпоценен.

Учителят е Абсолютната Родина

Когато Го видях, в мен се погуби красотата на слънцето. Когато Го видях, в мен се погуби красотата на пролетта и красотата на цветята. Когато Го видях, в мен се погуби красотата на морето и красотата на небесата. Когато видях очите Му, аз прозрях, че това е моята Родина и че тя е несътворена. Ето защо се разделих със слънцето, с цветята, с морето и с небесата, защото прозрях, че Учителят е Абсолютната Родина.

Практиката, която ни прави богати

В света има много бедни. Но ако бедният е разумен, той няма да работи за своя дом, за своето семейство и за своето материално положение. Той ще работи единствено за своята практика, в която да познае своя Учител. Това е практиката, която ни прави богати.

Всеоръжие във всички светове

Всеки разумен посвещава живота си на своя Учител. Той живее за своя Учител, работи за своя Учител и постига след живота си другия живот, скрития живот. Той постига чудния Дар на световете. Учителят му дарява нещо от Себе Си, от Същността Си. И това нещо му става Всеоръжие във всички светове.

Сърцето на Бога

Учителят е Дарът на нашия живот. И болен е този, който търси друг дар. Този, който е открил Учителя в себе си, той е духовно богат, защото е открил Сърцето на Бисера. Когато в един далечен живот аз бях тежко болен и на смъртно легло, Учителят ме попита: „Искаш ли да се подобри положението ти?“ Аз Му казах: „Не, Учителю, искам само Твоята мисъл да бди постоянно над мен“. И после изживях трудно дните си, но сега имам в себе си Сърцето на Бисера, Сърцето на Учителя – Дарът на даровете.

Тайната, която е без име

Да си предан на своя Учител, това е пътят. Да си напълно отдаден на своя Учител, това е смисълът. Да си постигнал Тайната на жертвата за своя Учител, това е Сливането, Великото Единство. Пътят води към смисъла, смисълът води към Сливането, Сливането води към най-висшата Тайна на живота – Тайната, която е без име.

Най-ценното в живота

Да обичаш своя Учител, това значи да работиш за Него през целия си живот. Това е най-ценното в живота, дори и да не постигнеш Просветление. Това е най-ценното в живота, защото тази практика на работа изработва в ученика Драгоценния Бисер. И в този Бисер в определеното време ще се появи Просветлението и Освобождението, защото вътре в него е стаено Духовното. Драгоценният Бисер е друго име на Духовното Съкровище.

Живот е, когато се завръщаш в Учителя

Казват ми: „Ти много пъти си умирал за своя Учител. И какво постигна с това?“ Казах им: „Ето, оживях“. А те ми казват: „И ние сме живи“. Усмихнах се и казах им: „Ето, в това е разликата. Вие мислите, че сте живи, но вие сте стари умрели и смъртта е вашият дом. Но друг е моят дом“. Те така и не разбраха моята усмивка. Казвам: Смърт е, когато се завръщаш в ума. Живот е, когато се завръщаш в Духа, в Учителя.

Нашето ежедневие е мистериозно

Целият живот трябва да бъде един осъзнат път към своя Учител. Всичко, което се случва около нас и с нас – поглед към небето, отваряне на врата, шептящ вятър – всичко това са проходи към нашите дълбини, всичко това са символични призовавания към Невидимото, към нашите Дълбини, към Мястото на Учителя, защото Небесата на Учителя са вътре в нас. Отварянето на вратата е призоваването да отидем при Него, а шептящият вятър ни показва, че при Него можем да отидем само със Свободата си, с Духа си. Ние трябва да схванем, че нашето ежедневие е отвъдно и мистериозно.

Струва си да видим тази Усмивка

Живей и работи така за своя Учител, че един ден Той да ти покаже Тайнство от Своята Същност. Що е това Тайнство? Това Тайнство е Усмивката, но тази Усмивка озарява Древния ни път и собствената ни Безпределност. Казвам: През каквито и трудности да минем, струва си да видим тази Усмивка, защото без нея световете и хората си остават бедни.

Обятията на Покоя и Древността

Казвам и изповядвам: Живях, работих и не умрях. Живях за своя Учител, работих за Неговата Истина и не умрях, защото видях Усмивката Му. Кое е най-великото в живота? Това е да влезеш в обятията на тази Усмивка. Това са скритите обятия на Мистериозния живот. Това са обятията на Покоя и Древността.

Открива своя бряг

Всеки живот служи на някого. Всеки ученик служи на някого. Всеки съзнателен ученик служи на своя Учител и Го познава. Що е съзнателният ученик? Вълна, която излиза от морето, устремява се и открива своя бряг. Що е брегът? Мястото на Покоя, Мястото на Учителя.

Най-дълбоката връзка с Учителя

Ученик е този, който може да прониква в Сърцето на своя Учител. Но не всеки може да прониква. Коя е мярката за Тайната на проникването? Мярката е Дар. Мярката се дава, когато дълго си работил и служил на своя Учител. А най-дълбоката връзка се ражда, когато си умирал за своя Учител. Това е благословеното умиране. То е друго назоваване на оживяването.

Бездна от недосегаемо Безмълвие

Когато съм в голяма скръб, достатъчно е само да помисля за своя Учител, защото Учителят е Безпределно Царство. Това е Царство, което скръбта не може да понесе. Що е Учителят? Море без брегове, Слънце без залези, Любов без условия, Мистерия, превъзхождаща всички Тайни, Бездна от недосегаемо Безмълвие.

Искаш ли Учителят да ти каже „Да“

Искаш ли да вървиш по пътя към своя Учител, искаш ли да уцелиш Сърцето на своя Учител, искаш ли Учителят да ти каже „Да“, искаш ли Учителят да ти се усмихне, тогава усъвършенствувай се в Истината, в търпението и в малкото говорене.

Учителят е вроден в тебе

Искаш ли да видиш ясно своя Учител, искаш ли да разбереш ясно своя Учител, тогава ти трябва да пробиеш мъглата на този свят и тъмнината на другия свят. Казвам: Оръжието за това е вътре в тебе, защото Учителят е вроден в тебе, само трябва да го разбудиш.

Скривалището отвъд света и вселената

Тия, които избират света, заслужават своето падение. Тия, които избират рая, заслужават своята участ. Но мъдри са само тези, които избират пътя към своя Учител, защото тези, които са Го избрали, ще влязат в Неговото Сърце. Що е Сърцето на Учителя? Скривалище отвъд света и вселената. Казвам: Нищо не може да влезе там, защото това е Древен, Мистериозен Храм отпреди вселената и света.

Тайно и явно се грижи за теб

Когато си си посветил твърдо живота на един Учител, Той започва тайно и явно да се грижи за тебе – и повече тайно, отколкото явно. Тайно – за да остане невидим – и понякога явно – за да те укрепи в Себе Си, в крепостта Си.

Той ще изработи в нас други навици

Когато сме се отдали на своя Учител, Той ще изработи в нас постепенно други навици, светли навици, други подробности, други тънкости, други пътеки. По тези пътеки Той ще възраства в нас и така Той ще отстрани нашето минало, което без Него щеше да господарува в нашия живот. Ето защо казвам, че Учителят е много повече от всеки скъпоценен камък.

Учителят е по-безценен от безценното

Дълго се питах и размишлявах колко са ценни земята и небето, колко са ценни баща ми и майка ми, колко са ценни животът и смъртта, колко са ценни скръбта и радостта и колко са ценни водата и въздухът. И разбрах, и осъзнах, че те имат цена, но моят Учител е безценен. И разбрах, и осъзнах, че без тях мога, но без моя Учител не мога. Той е по-ценен от ценното и по-безценен от безценното.

Учителят осмисля всичко отвъд световете

Казаха ми: „Защо оценяваш своя Учител толкова много?“ Казаха ми: „Не виждаш ли красотата на света?“ И казаха ми още: „Не виждаш ли хилядите ухаещи цветя?“ Отговорих им: „Тези хиляди ухаещи цветя са като увехнали пред Величието на моя Учител“. Отговорих им: „Който е видял Красотата на своя Учител, той осъзнава, че красотата на света и природата е само една сянка. А Учителят е ценен, защото осмисля всичко, което е отвъд световете“.

Трудностите са били съкровища

Веднъж попитах Учителя: „Учителю, кое е най-истинското, което мога да направя за Тебе?“ Учителят ми каза: „Посвети живота си на Истината“. Попитах: „А ще имам ли трудности?“ Учителят ми рече: „Ще имаш много трудности, но Аз ще бъда с теб, защото ще воювам за теб. И Аз ще те освободя, а тези трудности ще ти дадат един опит, който ще те отдели от преражданията. И тогава ти ще осъзнаеш, че трудностите са били съкровища“.

Дълбина отвъд океана

Пребродих дълбините на океана, но не срещнах дълбина като Учителя. Пребродих небесата, но не срещнах висота като Учителя. Пребродих тайните на живота, но не срещнах тайна, по-дълбока от Учителя. И така осъзнах, че Учителят е Дълбина отвъд океана, Висота отвъд небесата и Тайна отвъд тайните.

Видял в дълбините си своя Учител

Който веднъж е видял в дълбините си своя Учител, това му стига. Какво друго вече той може да види? Казвам: Той вече тръгва по собствения си път към своя Учител. Така той заработва все повече Учителя в себе си. И ще дойде ден, няма да Го вижда, но ще се слее с Него. Така ще получи собствената си Древност.

Той е малко или много безумен

Великият търсач на своя Учител е странно същество. Той е малко или много безумен, малко или много отвлечен, малко или много независим от света. Малкото или голямото безумие са скъпоценният камък на търсача. Когато хората видят малкото безумие в очите на търсача, те се отстраняват от него. Но Тайната на търсача е в голямото безумие, което хората не разбират. Това безумие е оная велика отдаденост, която е Ключът за влизане в Учителя.

Който знае за какво да умира

Всеки ученик, който е умирал за своя Учител, е оживял в Него. Всеки човек, който е живеел за себе си и за света, е умирал в себе си и в света. Ето защо питам: Кое е по-добре – да умираш или да живееш? Казвам: Който знае за какво да умира, е разумен. А който не знае за какво да живее, е от падналия свят.

Кой е ученик?

Кой е ученик? Който вижда Учителя, а не вижда света. Кой е ученик? Който вижда Учителя, а не вижда сътворените неща. Що е Учителят? Съкровището, скрито вътре в съкровището. Ако съкровището беше само съкровище, без скритото в себе си, то нямаше да бъде съкровище. Ако съкровището не познава скритото в себе си, то е без основание. Ако мидата не познава бисера в себе си, тя е без основание.

Съвършен е моят Учител

Не заменям Учителя за небето, защото мога да живея и без небето. Не заменям Учителя за родителите си, защото мога да живея и без родителите си. Преди да сляза при родителите си, не живях ли вътре в себе си? Не заменям Учителя за доброто и за благата на света, защото и без тях мога и защото те са несъвършени, но съвършен е моят Учител.

Беше Върховна Среща

Това беше в Древността. Беше Върховна Среща. И когато Го видях за първи път, в мене замръзнаха всички реки, морета и океани, всички планини и върхове, всяка сила и безсилие в мен, защото това, което видях, беше Могъщественото, Древно Сияние на моя Учител. И оттогава досега живея в Тайнството, наречено Благоговение.

Три знака: Благоговение, Покорност, Послушание до смърт

Който е видял своя Учител и който Го е познал, той придобива три неща, три знака, които показват, че е истински ученик: Благоговение, Покорност и Послушание до смърт. От Благоговението израства Прасветлината в ученика. От Покорността израства Духовната сила в ученика, а от Послушанието израства Вдъхновението, което пробива скалите.

От Благоговение към Мистерия

Много хора казват: „Колко красиво нещо са приказките, колко красиво нещо е океанът, колко красива е пролетта с различните видове цветя, колко красиво нещо са дърветата, отрупани с плодове, колко красива е чистотата на извора“. Но всички тези хора грешат, защото те не са виждали Очите на Учителя. Тези Очи носят в себе си Несътворените неща. Що е това Несътворените неща? Това е Свободата, недокосната от тленност. Ето накъде се движи ученикът – от Благоговение към Мистерия.

Да станеш търсач на Чистотата

Има само един път, по който можеш да видиш Учителя. Хората са извървели много пътища, но не са открили Учителя. Хората са изстрадали много пътища, но не са открили Учителя. Да си в манастир, нищо не значи. Да търсиш Учителя си, нищо не значи. Да четеш много книги, нищо не значи. Пътят към Учителя се състои в това да станеш търсач на Чистотата в себе си. И когато откриеш тази Чистота в себе си, тя ще те заведе при Благоговението. А Благоговението знае пътя към Мистерията на Учителя. Що е Благоговението? Постоянно осъзнаване на Учителя.

Защо Бог е страшна острота?

Ученикът първо трябва да открие дълбините си. За да открие дълбините си, той дълго трябва да се пречиства, докато му бъде позволено да проникне в себе си. И когато му бъде позволено, той няма да срещне опасната сила на Бога в себе си, но ще срещне Неговата Любов. И тази Любов ще го опази от скритата остра сила на Бога. Защо Бог е страшна острота? Защото чрез тази острота Той съхранява Изначалната Истина.

Ахавир Ворот – Завръщането у дома

Ако си предан, извърви пътя на предаността докрай. Предаността е началото на Великата Чистота. Жертвата е средата на Великата Чистота. Сливането е краят на Великата Чистота. Това Древните са го наричали Ахавир Ворот – Завръщането у дома.

Този път не може да бъде избран

Следвай пътя на ученика, защото това е трудният път. Следвай пътя на ученика, защото това е тежкият път. Следвай пътя на ученика, защото това е тесният път. Този път не може да бъде избран от обикновените хора, нито от необикновените. В този път са избрани чрез призоваване само чистите, благородните и духовните. Те имат право да видят Лицето на своя Учител.

Да осъзнае напълно, че е нероден

По пътя към своя Учител ученикът ще се натъкне на светлина и мрак, но той трябва да ги преодолее. Той трябва да мине между тях, защото е роден преди тях. Търсачът на Учителя трябва да осъзнае напълно, че е нероден, защото само нероденият може да търси своя Учител. Що е нероденият? Той е същество, което никога не може да умре. Роденият умира. Но този, който е осъзнал своята нероденост, той всякога се възражда в своя Учител.

Това е една страшна необходимост

Който е възлюбил своя Учител, той ще преживее много бури и страхове. Това е една велика необходимост. Това е една страшна необходимост. Това е така, защото ученикът пътува към Древното Място. Това Място е Свещено, защото Учителят е Древната Обетована земя. Другите хора няма да минат през тези трудности, но те няма да видят Обетованата земя. Що е Учителят? Усмивката на Обетованата земя.

Великата Голгота е Велико съкращение

Който се е отдал на своя Учител, той Го е избрал за своя път. Той е определил себе си да мине през ред изпитания, защото пътят на изпитанията води до все по-дълбоко Единство и до окончателното Сливане. Това е наречено Древният път, Тесният път, скъсяващият път. Ученикът има път, а хората имат пътеки. И понеже пътеките им не са благословени, те им отнемат хиляди и милиони години. Благ е пътят на ученика. Великата Голгота е Велика Милост, Велико съкращение.

Ще осъзнае Великата безсловесна Истина

Ученикът е създаден от стремеж, устрем и вдъхновение. Стремежът му показва посоката. Устремът го насочва в целта, а Вдъхновението го води към Тайната на Сливането. Който има посока, ще открие своята цел. Който е открил своята цел, ще се слее със своя Учител. Който се е слял със своя Учител, ще осъзнае Великата безсловесна Истина.

В теб да има белега на ученика

Питат ме: „Ти какъв път си извървял и докъде си стигнал?“ Казах им: „Избрах Истината и вървях през препятствия, тъмнина и мрак. Препятствията ме усилиха, тъмнината ме озари, а мракът ме преобрази. Сега съм мек и благ, защото познах тъмнината като майка и мрака като баща. В тях аз видях Тайното Лице на моя Учител“. Попитаха ме: „Ти препоръчваш ли ни този път?“ Отговорих им: „Не, този път не се препоръчва. Този път се избира. Но за да го избереш, трябва да си призован, а за да си призован, трябва в теб да има белега и знака на ученика“.

Забравяш милионите сърца

Видиш ли един път Учителя в Дълбините, забравяш небесата. Видиш ли веднъж Очите на Учителя в Дълбините, забравяш милионите очи, които си виждал. Видиш ли Сърцето на своя Учител, забравяш милионите сърца, защото осъзнаваш, че това е Сърце отпреди още Тайната на живота да е излязла навън.

Можеш ли да замениш Учителя?

Да имаш Учител, който да те е избрал и да те е призовал, това е Съкровище отвъд съкровищата. Можеш ли да замениш Учителя за златото на света? Ако можеш, ти не си ученик. Казвам: Въздухът и водата са ценни за живота, но никога не ги заменям за своя Учител.

Усещам тайнствена, беззвучна музика

В пещерата на своята мъка Го познах. В пещерата на своята самота Го открих. Но Той всякога е бдял над мене. Той всякога е знаел кога да ми подаде невидимата Си Ръка. Когато съм с Него, дори и сред трудностите, усещам в себе си тайнствена, беззвучна музика. Казвам: Кой е благословеният в едно прераждане? И отговарям: Този, който много е мислил за своя Учител и за Божиите дела.

Учителят превъзхожда качествата

Когато си видял в своя живот силата на мрака, ти си видял силата на своя Учител. Когато си видял в своя живот силата на светлината, ти си видял силата на своя Учител. Учителят притежава тези качества – и на мрака, и на светлината – но Той ги превъзхожда, защото Той не е качества. Той е Древна Същност, която не е ограничена от качества.

В Скритостта Учителят е безгранично сияещ

Що е Учителят? Учителят е Скритост. Той живее зад мрака и светлината. Там Той сияе меко и неведомо. Там Той е дори отвъд Смирението и Любовта. Понеже е извървял тези пътища, тук, в Скритостта, Той е свободен и поради това безгранично сияещ, защото границите са отпаднали.

Изворът на неведомия мрак

Милиони години минаха, докато разбера мястото, където живее Учителят. И накрая узнах: това място е изворът на неведомия мрак. Това място е наречено мрак поради преизобилната Ослепителност. Ето защо Учителят не може да бъде видян напълно. А когато след време Той ни позволи да бъде напълно видян, тогава ние ще изчезнем напълно чрез Сливане.

Пещери от безкрайности, мрежи от Светлина

Знае ли някой какво има в Дълбините на Учителя? Никой не знае това, но понякога сам Учителят може да ни позволи да надзърнем малко в Него. И когато на мен ми беше позволено, аз видях пещери от безкрайности, мрежи от Светлина и Любов, която толкова силно сияеше, че сякаш беше мрак. Понеже ние, земните, нямаме такава Любов, трябва дълго време да се подготвяме, за да видим, че този мрак не е нищо друго освен Прасветлината.

Да пробия миналото си и да разруша бъдещето си

Това малкото, което знам за своя Учител, ми стига, за да посвещавам за Него живот след живот. Знам, че за да разбера своя Учител, трябва да пробия миналото си и да разруша бъдещето си, защото Учителят е Истината, която не се нуждае от минало и бъдеще. Учителят е Истината, а тя е това, което е всякога.

„Вахари Ворот Мора – Всякога върви към Мене!“

Веднъж попитах Учителя: „Учителю, кажи ми кой е твърдият път към Тебе“. Учителят ми каза: „Запомни: Вахари Ворот Мора – Всякога върви към Мене! Това означава: Всякога върви и с усилия, и без усилия, и когато си с воля, и когато си без воля, и когато желаеш, и когато не желаеш. Така в тебе ще се създаде тайната скала. Това е скалата, която ще влезе да живее във вечния поток на твоя Учител“. Казвам: Щом си неизменен, ще влезеш в постоянството, защото Великото постоянство те е призовало.

„Учителю, при Тебе идвам!“

Ако те нападнат трудности, кажи им: „Аз съм тръгнал на път към своя Учител. Но благодаря ви, че идвате, за да се усиля по пътя“. Ако ти дойдат страдания, кажи им: „Аз съм на път към своя Учител“. Но благодаря ви, че идвате да усилите Любовта ми“. Ако дойде страшното в живота ти, погледни го спокойно в лицето и му кажи: „Благодаря ти. Прозрях в тебе прекрасното“. И кажи още специалните думи: „Учителю, при Тебе идвам!“ Това е най-опасната формула срещу страшното.

В страшното ще види лицето на прекрасното

Какво представляват злото и страшното пред Лицето на Учителя? Те представляват два вида радост, два вида усмивки, защото който е усърден в търсенето на своя Учител, той ще извади от злото чрез тайната помощ на своя Учител удвоена сила, а в страшното ще види лицето на прекрасното, защото Учителят, това е преобразяващата сила на самия Бог. Но тези, които не търсят усърдно Учителя – тях злото ще ги ограби, а страшното ще запечата ужас в умовете и сърцата им.

Пробива небеса, пронизва ветрове и бури

По пътя към своя Учител ученикът пробива небеса, пронизва ветрове и бури, разтопява ледове, сразява стихии. Казвам: Необикновен е пътят на ученика, защото Учителят е необикновена цел. Той е цел повече от целта. Той е Мястото, в което се завръщаме. Той е Великата Нероденост.

Не заменя своя Учител дори с Истината

С какво можеш да замениш своя Учител? Можеш ли да замениш своя Учител с рая? Можеш ли да замениш своя Учител със свободата? Можеш ли да замениш своя Учител с ада и с пъкъла? Казвам: Истинският ученик е този, който с нищо не заменя своя Учител – нито дори с Истината, нито дори с Безкрая.

Не е важно дали си живял достойно

Не е важно това, дали си живял. Не е важно това, дали си умирал. Не е важно това, дали си бил добродетелен. Не е важно това, дали си обичал хората; дори не е важно това, дали си живял достойно. Едно само е важно: имал ли си Безусловна Любов към своя Учител. Това е, което осмисля всичко друго.

„Иди в ада и там се пожертвай за Мен“

Веднъж двама ученика спорели. Единият казал: „Кое е най-доброто, което можем да направим за своя Учител?“ Другият казал: „Най-доброто е да посветя живота си на учението и на Учителя“. Тогава първият му отговорил: „Не е това моят път“. И тогава той отишъл и попитал Учителя си: „Учителю, кое е най-доброто, което мога да направя за Тебе?“ Учителят му казал: „Иди, Сине, в ада и там се пожертвай за Мен, защото и там има души, които жадуват за извисяване“. Казвам: Да посветиш живота си на учението, е най-доброто. А да пожертваш живота си за Учителя, е най-висшето.

Ще съзреш яснотата на невидимото

Пропътува ли световете, тогава вече си на път към Учителя. Пропътува ли невидимото, тогава вече си на път към Учителя. Но най-вече пропътува ли себе си – ако си пропътувал себе си, тогава вече ти си пред прага, ти си пред вратата и ако почукаш със словото на сърцето си, ще съзреш яснотата на невидимото Място, в което живее Учителят.

Колко са добри тежките животи

Минах през много добри животи на земята. Минах през много приятни животи на земята. Минах през много красиви животи на земята, но всички те пропиляха моя път към Учителя. Но Слава на Великия Замисъл, заредиха се трудни, тежки и мъчителни животи. И по този път придобих Учителя. Колко са добри тежките животи, защото чрез тях придобиваме редки съкровища. Слава на тежките животи!

„Не са готови още, нека си добруват“

Вие мислите, че живеете добър живот, но защо тогава изпитвам съжаление към вас? Вие мислите, че живеете щастлив живот, но защо тогава ми се плаче за вас? Вие мислите, че живеете романтичен живот, но защо тогава изпитвам голямо състрадание към вас? И понеже ми се събра много от това, издигнах слова към Учителя и Му казах: „Учителю, не можеш ли да им отнемеш тези добри животи, това щастие и тази топла романтика и да им дадеш благословението на тежкия живот?“ И погледна ме Учителят, и рече ми: „Не, Сине Мой, не са готови още, нека си добруват“.

Особена Любов към Матотот – Мрака

Пътят на ученика минава през много събития и явления. Но едно нещо винаги се извисява в този път – това е Предаността. Веднъж попитах Учителя: „Що е предаността?“ Учителят ми отговори: „Предаността е особена Любов към Матотот – Мрака. Там, в Матотот, Учителят и ученикът си казват нещо, което го няма в сътворените светове. И тук, в Матотот, ученикът придобива своята Несътвореност.

Ал Магир – Великият Маг

Пътят на дълбинния ученик се движи от едно качество и то се нарича Заравот – Жертвата. Когато Жертвата стигне най-високата точка на зрялост, тя преодолява дори и Несътвореността и се завръща в своето най-древно състояние, наречено Тайнството на Свободата. В Древността Заравот се е наричала Ал Магир – Великият Маг, Великият Преобразувател.

Завърнал се е в Мистерията без име

Най-древен е пътят на ученика-маг. Той се движи отвъд явленията и събитията. Той е надраснал и Предаността, и Жертвата. Той не живее в светове, нито в Несътвореност. Той се движи от Ръката на самата Мистерия. Той живее в Неведома Неизповедимост. Той дори е надраснал Древността. Той се е завърнал в Мистерията без име – в Абсолютната Неизповедимост на УЧИТЕЛЯ.